Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Петър Берон
Секретари: Пенко Атанасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да осъществим няколко гласувания по актовете, обсъждани във вчерашния ден. Преди това обаче предстои да участваме в полагането на клетва от новоизлъчен народен представител на мястото, за съжаление, на напуснал ни наш колега.
Правя и процедурното предложение по реда на ал. 5 да включим в днешния дневен ред, и то ви моля да обърнете внимание, преди пристъпването към гласуване – проект за Решение за прекратяване на пълномощията на народен представител във връзка с постъпилата молба-заявление на народния представител Филип Димитров за предсрочно прекратяване на неговите пълномощия като народен представител.
Така че правя формално процедурното предложение да включим като точка в нашия дневен ред, преди пристъпването към гласуванията, след полагането на клетва, на проект за Решение за прекратяване пълномощията на народния представител Филип Димитров.
Гласувайте това предложение.
Гласували 191 народни представители: за 190, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С писмо от Централната избирателна комисия с дата 9 юли 2008 г. се уведомява председателят на Народното събрание за прието решение на Централната избирателна комисия № 401 от 9 юли 2008 г. за обявяване за избран за народен представител Николай Георгиев Григоров от листата на Коалиция за България.
Самият текст на решението гласи:
„РЕШЕНИЕ
№ 401
София, 9 юли 2008 г.
На 2 юли 2008 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Йовко Христов Йовков, избран от 7 (седми) многомандатен избирателен район – Габровски, от листата на коалиция „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. „Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ” в Четиридесетото Народно събрание.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 7 (седми) многомандатен избирателен район – Габровски, Николай Георгиев Григоров от листата на коалиция „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. „Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ”.”
Моля да поканите господин Григоров в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Григоров, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито.
Определено е мястото на господин Григоров, където да седне.
И така, колеги, съгласно решението, което току-що гласувахме, позволете да ви запозная с текста на отправеното до Народното събрание писмо на господин Филип Димитров и с проекта за решение.
„Чрез
г-н Георги Пирински
Председател
на Четиридесетото Народно събрание
До
Четиридесетото Народно събрание
Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Избран съм за народен представител в Четиридесетото Народно събрание от 24 многомандатен избирателен район – София, от Парламентарната група на „ОДС – СДС, ДП, Движение „Гергьовден”, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ”.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка и моля предсрочно да прекратите пълномощията ми на народен представител, считано от 10.07.2008 г.
ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
народен представител
Парламентарна група на „ОДС – СДС,
ДП, Движение „Гергьовден”, БЗНС,
НС-БЗНС, ДРОМ”
Датата на завеждане на писмото е 9 юли 2008 г. в Деловодството на Народното събрание.
Проектът за решение, който се гласува в такива случаи, гласи:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Филип Димитров Димитров – народен представител в 24 многомандатен избирателен район – София.”
Едва ли има място за дискусии по този текст, но виждам, че господин Янаки Стоилов все пак би желал да вземе думата.
Имате думата, господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Мисля, че в такива случаи не е достатъчно само да уважим волята на народния представител, който я е изразил пред нас. Особено когато става дума за хора, които дълго и съществено са оказвали влияние върху българската политика, си заслужава да се кажат няколко изречения – всеки, както ги възприема, защото мисля, че ние трябва да формираме уважение към българската политика.
Моето мнение, което се е формирало за господин Филип Димитров в тези години, мога да резюмирам накратко. Заслужава си да отбележим, че за неговата дългогодишна политическа дейност той остана напълно неизкушен от материалните облаги на властта – качество, което днес като че ли става все по-трудно защитимо за тези, които искат да се занимават с политика, без да бъдат подвластни на корпоративни интереси. И затова той може да бъде посочен като положителен пример за политиците и за тези, които искат да се занимават с политика.
Друго негово качество, което също продължава да бъде дефицитно в българските условия, е съзнанието какво означава носене на политическа отговорност. В България все още не са много политиците, особено тези, които заемат високи постове, които на практика поемат политическа отговорност в моменти, когато това се налага.
Заедно с това обаче мисля, че няма да бъде пълна преценката, ако не отбележа и тежките последици за някои от решенията, които бяха взети от правителството на СДС по времето, когато то беше ръководено от господин Филип Димитров. Може би най-тежката от тях е начинът, по който се посегна върху съществуващите структури в земеделието. Политиката, известна като ликвидационна, нанесе такива тежки поражения на българското селско стопанство, които са несъпоставими с никоя друга страна в преход, от които българското земеделие и до днес не може да стъпи на своите крака и да достигне производствения капацитет отпреди промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, чуйте ме за секунда, ако обичате. Вие сам разбирате, че не можем да превърнем проекта за решение в дебат по политиката през последните 15-20 години.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моля да завърша, тъй като сме в процедурата на обсъждане на проект за решение. Аз достатъчно добре мога да преценя това, което казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се, че в случая не преценявате достатъчно добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, което казвам, пряко се отнася до личността и дейността на господин Филип Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но Вие отваряте дебата твърде широко.
Моля, продължете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Другият проблем е с отношението към българското специално производство, към което трябваше да има едно много по-разумно отношение.
С това, господин председател, искам да завърша. Не се притеснявайте от мнението, което изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не става въпрос за притеснение, а за коректно водене на заседанието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, което казвам, не ангажира институцията, но мисля, че всеки от нас, независимо дали ще изрече своята преценка, трябва да я има.
Накрая искам да пожелая успех на господин Филип Димитров в начинанията, които има. Сигурен съм, че той няма да се самоотстрани от политиката, защото тя не е само заемането на определен пост в държавните институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, безспорно господин Стоилов има основание, че при такъв акт, който предстои да гласуваме, не можем да гласуваме без няколко споделени думи за колегата, който напуска парламента.
Пак казвам, при такъв акт има място да се кажат по няколко думи, но апелирам към всички колеги да не превръщаме този проект за решение в повод за цялостен дебат по политиката през последните две десетилетия.
Имате думата, господин Димитров. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз нямах намерение да вземам думата, но като че ли се оформи нещо като дебат, а на мен ми се иска да го избегна. Аз напускам тази камара с уважение, защото вярвам, че едно от важните неща за това България да бъде нормална държава, е в тази камара да има хора с различни възгледи, които спорят, които се изправят един срещу друг, но които в крайна сметка си мислят, докато правят това, че вършат нещо добро за отечеството. По този начин тълкувам и думите на господин Стоилов.
Много скоро бях в Куба и видях как Куба внася захар. Така преди аз да унищожа селското стопанство, ние внасяхме фасул и лук. Така че не искам да говоря за това.
Всеки от нас оставя някаква фраза в историята. Моята фраза явно на мнозина се видя като твърде дълго изречение, макар че аз си я харесвам. Мисля, че беше важно България да стане нормална западна държава. Тя вече е западна, има да става още нормална (оживление), но така или иначе крачката е направена. Аз си харесвам фразата, но започвам да виждам, че в нея се появяват разнообразни препинателни знаци. В крайна сметка ние си измисляме фразата, но препинателните знаци ги поставят хората и времето. Когато човек види, че в неговата фраза много често започват да се появяват запетайки, по-добре е да избере сам да сложи точката, отколкото да я превърне в странно и необяснимо многоточие. Затова с всичкото уважение към българския парламент и с всичката благодарност към онези в него, с които работихме заедно, водихме борба за това България да се отдалечи от мрачните наслоения на 50 години комунизъм и направихме каквото можахме, за да стане тя западна държава, с всичката надежда, че оттук нататък България има да върви към по-добро, колкото и трудно да е това, и с още една надежда – че може би скоро ще можем да видим същата смелост и гордост в очите на хората, каквато виждахме в началото на 90-те години и която след това като че ли поизчезна в тях...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде сядай си, бе!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ... аз се оттеглям и ви пожелавам успех в това, което имате да правите за България! Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Благодаря, уважаеми господин председател. Мисля, че Вашата бележка беше уместна и аз не взимам думата за дебати. Няма да гласувам с особен ентусиазъм за предложеното решение по много причини, но ще изтъкна само една.
Във времената, когато у нас конфронтацията не позволяваше на депутатите от двете страни на залата даже да се поздравят в кулоарите, когато даже още нямаше съвместен парламентарен комитет „България – Европейски съюз”, а делегации за връзка с Европейския парламент, се случи така, че с господин Димитров бяхме едни от първите представители на българското Народно събрание там, където сега има 18 официално избрани български депутати – толкова пълноправни, колкото и всички останали, и успяхме да намерим начин, даже да оставим изумени своите партньори за това, че е възможно когато България се представя в тази институция, да няма даже и намек от тази вътрешна конфронтация. За мен това не е просто спомен. Мисля, че и днес малцина са способни да надмогнат тези по-скоро културни, отколкото политически ограничения на отношението към политическия противник.
В този смисъл и на фона на политическите нрави у нас мисля, че Вашата фраза все пак не завършва с точка, а с удивителна. Поздравявам Ви и пожелавам успех в живота! (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Методиев. Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин Димитров! Абсолютно съм съгласен с това, с което започна господин Стоилов – че ние, българските народни представители, българските политици дължим на Народното събрание и на обществото, на българската демокрация един различен стил на поведение, един начин на взаимно уважение на личното човешко достойнство, с което ще помогнем на собствената си родина да стане наистина демократична държава.
Въпросното проекторешение или по-скоро волята на господин Димитров да напусне българската политика, защото в крайна сметка това е резултатът от проекторешението, задължава тези, които сме работили заедно с него, независимо дали сме били в един отбор или в противните отбори, както направи преди мен господин Камов, да кажем своето „На добър час!” на господин Димитров и разбира се, да споменем няколко думи за това как сме живели заедно през тези години.
Безспорно за мен лично, а вярвам и за колегите от моята парламентарна група на Демократи за силна България, господин Филип Димитров направи така, че да остави своя почерк и своя следа в редица големи събития на България. Начинът, по който и в момента една част от залата желае да чуе тези неща, а другата част от залата си говори, за да демонстрира, господин Янаки Стоилов, неуважението и неумението да се прави политическа култура в България, е било едно от нещата, с които господин Филип Димитров се е мъчил да се сблъска в тази зала. Не само изречението, че България е нормална страна, но ще кажа, че тук от тази трибуна се опитваше да обяснява на пленарната зала в Тридесет и шестото Народното събрание какво означава вот на доверие и вот на недоверие – не успя да го разбере не само пленарната зала, не успя да го разбере и българската национална общност, от което и до днес ние продължаваме да имаме проблеми. Защото и днес действащият министър-председател, също и мнозинството, част от което си приказва в момента, не знаят как да решат такива задачи, които произтичат от недостиг на конституционни норми, от това, че ние работим при правила, които не са най-добрите. Именно това беше атакувано от действащия през 1992 г. министър-председател в лицето на господин Филип Димитров – проблем, който и днес, през 2008 г., продължава да не бъде решен.
Искам да завърша с това, че много често се опитваме бързичко и твърде рано да казваме, че някой е влязъл в историята. Винаги ме избива на смях, когато чуя подобни думи. Какво ще каже историята, истинското познание за управлението на господин Димитров предстои да се направи. Това не е наша работа. Ние не сме хората, които ще го кажем. Ще го кажат поколенията след това. Но това, което ние можем да кажем, е, че това е един откровен, истински антикомунист, който е решил да напусне българската политика. На добър час, господин Димитров! (Ръкопляскания от ОДС, ДСБ и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин председател, колеги! Искам от името на Парламентарната група на Българския народен съюз да благодаря на господин Димитров за неговата работа в сегашното Народно събрание. Чисто колегиално ние можем да кажем, че имахме едно изключително добро сътрудничество и разбирателство. Ние ценим изключително много неговите професионални качества и ако има професионален политик в България, това е господин Димитров. Доказал го е в последните 18 години най-малко.
Уважаеми господин Димитров, пожелаваме Ви от сърце успех! Някак си вътре в себе си се надяваме, че България ще продължи да печели от Вашите идеи и от Вашата работа. Разбира се, надяваме се на добро здраве и на хубави бъдещи успехи. В личен план аз искам също да Ви благодаря за последните 17 години, в които ние работихме непрекъснато заедно. Благодаря ви много! (Ръкопляскания от БНС, ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Четиридесетото Народно събрание напуска господин Филип Димитров – безспорно една от знаковите фигури на българския преход. Парадоксът е, че той напуска Народното събрание в момент, когато обявихме за приключил именно този преход, в който той има своето неоспоримо място. Разбира се, за българските политици и държавници е трудно да се даде една еднозначна оценка даже от дистанцията на историческото време, камо ли да е възможно да се направят безспорни оценки за приноса на действащи политици. Но едно е безспорно – всяко едно действие, всяка една политическа позиция на господин Филип Димитров са извирали от убедеността му, че това е в името на българската демокрация. Това е безспорно. Включително и онзи безпрецедентен знак, с който той ще остане в историята на съвременна България като единственият министър-председател, поискал вот на доверие за своя кабинет. Аз съм склонен да видя паралел между този странен до аристократичност знак и заявлението му да напуска Четиридесетото Народно събрание. Оттук нататък оценките ще оставим на самата история. Ние днес, в Парламентарната група на Движението за права и свободи, изразяваме известно съжаление, че ни напуска един демократ. На добър час, господин Димитров! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук днес не цари политическият тон, а личното отношение към колегата, към човека, към големия политик през последните 20 години – Филип Димитров. Позволете ми да прочета скромното послание на благодарност, отправено лично от мен:
„Уважаеми господин Димитров, по случай взетото от Вас решение да напуснете Четиридесетото Народно събрание преди края на мандата му, бих желала да Ви поздравя и да изкажа своята благодарност, че личност като Вас заемаше достойното място в изграждането на съвременната политическа история. Вашият стил, поведение и морално присъствие оставят един добър знак, от който всеки политик трябва да се поучи. Благодаря Ви!” (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС. Народният представител Анелия Атанасова поднася букет и икона на народния представител Филип Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател, за предоставената ми възможност да кажа няколко думи, за разлика от колежката ми Анелия, не в лично качество и да кажа на Филип Димитров: „Драги Филипе, налага се да изслушаш днес нашите тиради. То е неизбежно, защото тук, както правилно се констатира, че си една от знаковите фигури на тези 19-20 години от последната фаза на националния исторически процес”.
Когато казваме знакова фигура си даваме сметка за това, че знаците са различни и съдържат различно съдържание. Едни знаци ни казват, че трябва да намалим скоростта, да спрем, да предприемем завой наляво или надясно, да дадем предимство на друг или ни съобщават, че ние имаме предимство. Измежду многото политически знаци ти си един по-особен знак, който е излъчвал през тези години, според мен и моите колеги, всевъзможно съдържание, всевъзможни смисли.
В началото на прехода вероятно си бил този знак, който разрешава по-висока скорост. И тук това, че ти бяха вменени някакви грехове, няма абсолютно никакво значение на фона на мащабността на събитията, които се разгръщаха и които бяха неизбежни. В средата на 90-те години си излъчвал смисъла на знака предупреждение – удивителната, когато по-скоро си бил в ролята на мислител и дори на писател. По-късно, когато бяха първите ни практически контакти, запомних приноса ти като посланик в Съединените американски щати. Всъщност ти беше знакът, който казваше, че пътят е гладък, няма замръзвания, няма заледяване, няма мъгла, той е прав, няма опасни завои. Така че дали прекаляваме или не, като те окачествяваме на знакова фигура, е едната страна на въпроса. Другата е, че твоето присъствие, не пребиваване, присъствие в политическия живот на страната е многозначително и според нас полезно.
Нашата политическа сила се появи сравнително късно – през 2001 г., на една пренаселена сцена, в която противоборството между лявото и дясното продължаваше и нормално и естествено беше да останеш там, където беше направил първоначалния си избор, което за нас е особена причина за уважение към теб.
Оттук нататък няма да се съглася с тези, които, пожелавайки ти добър път, казват, че излизаш от политиката щом излизаш от парламента. Според мен ти оставаш в политиката, дори и ако днес не го искаш. В политиката и в момента присъстват и участват множество български интелигентни и отговорни хора. И тъй като няма как да се диференцираш, да се отстраниш от тази категория ти щеш или не щеш в политиката, според нас, ще останеш. Така че ние сме заредени с любопитство към следващото ти амплоа, към следващата ти роля, която, без да е необходимо да бъде шумна или видима, отново би могла да бъде много полезна и съдържателна. Бъди жив и здрав! (Ръкопляскания от НДСВ, БНД и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като председател на групата на Обединените демократични сили, сили искам да кажа, че нашата парламентарна група ще гласува с особено неудоволствие за освобождаването на господин Филип Димитров. Ще гласуваме с особено неудоволствие, затова защото, освен че се занимаваме с политика, преди всичко трябва да бъдем и хора. Мисля, че в тази зала се забравя основното – трябва да бъдем хора, защото хората са ни изпратили тук и ние сме хора. Един от тях е Филип Димитров, колкото и на някой да не му харесва това, от политическа гледна точка, той поставя политиката на съвременна България на съвсем нови релси. Той е един от хората, който е работил само и единствено в полза на интересите на България, и това не може да се отрече.
Не разбирам понякога раздразнението на някои колеги, когато се говорят тези неща. Пак казвам – ние сме хора, и след като сме хора е нормално да се отнасяме човешки. Тогава, когато един човек е решил да каже точка, което е друго достойнство, защото този парламент помни, бих казал, точно три случая – това е третият случай, само че предишните два бяха в съвсем други ситуации на доброволни напускания. Тогава, когато един човек е решил да каже точка на политиката, разбира се, той няма да се откаже изцяло от политиката. Той със своите сили, енергия, знания е дал на България, каквото е могъл, й го е дал от все сърце. Надявам се, че и там, където отива, ще продължи да работи за България. Аз съм убеден, че ще бъде така.
Затова, вместо някой да недоволства, нека да се отнасяме човешки един към друг, тогава и хората ще ни уважават нас. Тогава, когато нямаме човешко, нормално отношение между нас, няма и хората да ни уважават и няма защо да се сърдим. Тогава, когато по собствено желание е сложена точката, тогава, когато ще продължим да работим и ще продължи да работи господин Димитров за България, единственото нещо, което може да каже всеки, е: „Благодаря за това, което сте направили, господин Димитров! На добър час!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата пожела господин Илко Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да започна с това, че познавам Филип от 30 години, ние сме съкурсници. След това имах честта да бъда уволнен от него като първия началник на Военна полиция, за което наистина му благодаря, защото това беше едно амплоа, което трудно се съвместяваше с определени духовни нагласи.
Искам да кажа следното – ние трябва да говорим за Филип, съжалявам, че звучи малко по-тъжно това, но ние трябва да говорим за Филип като за човек, който е един от малкото хора, които утвърждават духа в политиката, морала в политиката. Когато говорим за морал в политиката и дух в политиката, това означава, че има хора, които спират около партийни задачи, около ежедневни задачи, около непосредствени задачи и други хора, като Филип, които са визионери и минават отвъд непосредствеността на ежедневието.
Филипе, това, което ти правиш като послание, съм сигурен, че ще остане, защото го има сред много хора тук в този парламент и в тези политически среди. Но ние трябва да престанем да се срамуваме от това, че желаем да виждаме повече духовност в политиката. Това послание, което ти отстояваш вече повече от 20 години, и си един от малкото, който го отстоява по толкова достоен начин, никога няма да бъде забравено. Сигурен съм, че то ще премине през всички партийни програми, през партийни линии, през партийни омрази, защото в крайна сметка България се нуждае от консенсусност, от съпреживяване на своето бъдеще и на своето настояще. Това, което ти учиш и в тези неформални контексти, които успя да създадеш в последните години.
Така че, аз призовавам нашите колеги да видим дейността на Филип именно в това – да се опитаме да прекрачим, освен извън границите на нашите партийни послания, и да преминаваме във всяко наше действие през един духовен контекст, един морален контекст, който ще даде друг привкус на това, което правим, и ще даде възможност и на тези хора, които не са съгласни в определен смисъл с това, което ние твърдим и ние правим – да се присъединят в един по-далечен план към това, което ние се опитваме да правим в името на България.
Пак казвам, че България се нуждае от обединение на територията на духа и ти си един от тези, който направи тази крачка. Благодаря ти. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Берон, имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Чудих се дали да взема думата, но все пак, като гледам тук това събрание, май че с господин Димитров най-отдавна имаме някакви политически връзки.
На 28 декември 1989 г. при основаването на Зелената партия Филип Димитров беше избран за нейн заместник-председател. След това Зелената партия беше приета в СДС. Филип стана първо председател на Комисията по етика. Като представител на Зелената партия стана заместник-председател на СДС и след това стана много, много други неща.
Тъй като това не е нито злоупокойно събрание, нито някаква годишнина – 60-, 70– и прочие годишнина, на която да се говорят само хубави работи. Мога да кажа, че с Филип Димитров сме имали много различия във възгледите и по отношение на отношенията към чуждите страни и в много други отношения, но сме запазили едни прилични отношения помежду си и смятам, че сме работили заедно нелошо.
В критични моменти той запази едно много етично поведение, за което му благодаря. Смятам, че наистина всичките плюсове и минуси ще бъдат преценени и смятам, че, както е казал Монталамбер, „Вие и да не се занимавате с политиката, политиката непременно ще се занимае с Вас”.
Аз също му желая „На добър път!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи?
Всеки, който желае, има право да се изкаже.
Господин Георги Георгиев, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Господин Димитров, аз няма да чета назад хронологията какво сте правили в България в условията на демокрация. Най-напред искам да поднеса моите извинения към Вас, ако нещо в тези три години е изникнало, казали сме си по-остри думи и така нататък. Надявам се да запазим едни чисто човешки отношения.
И сега нещо в кръга на майтапа – какво прави трабанта? Жив ли е, здрав ли е? (Смях в залата.) Би следвало да го издигнете в култ. С това ще Ви запомня – с трабанта.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Господин Паси имаше трабант.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Извинявайте, явно съм се объркал. (Смях в залата.) Моите извинения.
Искам да Ви пожелая дълъг живот, много здраве и късмет на Вас и на фамилията Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други колеги, желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми колеги, предстои да гласуваме предложеното решение.
Считам, че преди това е важно да отбележим една страна от парламентарната дейност на господин Димитров, която трябва да помним. Както е известно, парламентарното управление е управление чрез дискусия, чрез дебати. Преди да стигнем до гласуването, важно е в залата да бъде проведен пълноценен дебат. Господин Филип Димитров и в този парламент беше един от малкото депутати, който постоянно, системно се стремеше да поддържа, да провокира често дебат по особено острите проблеми, които се обсъждат в обществото.
В този смисъл Вашето отсъствие ще се почувства и в този аспект, господин Димитров. Вярвам, че колегите ще се постараят да не спадне съвсем тонусът на дебата и тези слова, които бяха изречени по Ваш адрес, също ще ги мотивират Вашата настойчивост да остане в дейността на Народното събрание след прекратяването на Вашия мандат.
Прав е господин Янаки Стоилов, че ние всички дължим култивирането на уважение към политиката като дейност – една особено трудна задача в наша време. Но обстоятелството, че толкова много колеги се изказаха по повод на това служебно решение, което предстои да вземем, говори, че Вие сте един от хората, които сте съдействали да се поддържа уважително мнение за политиката до степента, до която то съществува.
Още веднъж бих искал от името на всички колеги да Ви пожелая успех в бъдещите Ви начинания.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 179 народни представители: за 179, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
(Господин Филип Димитров напуска залата. Депутатите стават и с ръкопляскания го изпращат.)
Благодаря ви, колеги, заемете местата си.
Във връзка с току-що направеното гласуване искам да ви информирам, че има заявление за промени в състава на ръководството на Парламентарната група на Обединените демократични сили, но то е с дата 4 юли. Като гледам състава, навярно ще има още една промяна в него в резултат на днешното решение, така че няма да огласявам това съобщение, а ще изчакаме то да бъде актуализирано.
За процедурно предложение думата има господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето процедурно предложение е на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вчера, уважаеми дами и господа народни представители, гласувахме една амбициозна програма на Народното събрание за тази седмица не само като брой на точките в програмата, но преди всичко като съдържание. Същевременно подходихме с разбирането, че в зависимост от степента на готовност и приоритетност на темите, които са предвидени за разглеждане, са възможни размествания в програмата.
Поради това предлагам, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, след т. 3, а именно Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, да продължим с т. 4 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата; т. 5 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството; т. 6 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, а нататък да продължим по гласуваната от Народното събрание вчера програма за работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за разместване на точките, включени в тазседмичната ни програма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Преди да преминем към т. 3 от приетата програма за седмицата – Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем, имаме една поредица от гласувания.
Пристъпваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Докладът беше обсъден вчера и почти няма неприети предложения.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията, както § 1 и § 2 в редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 3 и § 4 по вносител, § 5 и § 6 в редакция на комисията, § 7 и § 8 по вносител.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 9 и § 10 в редакция на комисията, § 11 и § 12 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител, § 13 по вносител, параграфи 14, 15, 16 и 17 в редакция на комисията и § 18 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и законопроектът на второ четене.
Следващото гласуване е проектът за Решение по Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. Проектът ви е прочетен в пленарната зала. Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 3, въздържал се 1 народен представител.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Четен е в пленарната зала, пристъпваме към гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение за отпускане на пенсия е приет.
Пристъпваме към гласуванията по проекта за Декларация на Народното събрание на Република България за децата на България. По проекта има направени няколко редакционни предложения в пленарната зала. Доколкото виждам, на пръв поглед, те са пет.
Първото е от народния представител Павел Шопов по т. 1 от диспозитива. Направено е в пленарната зала. Господин Шопов предлага ново тире със следното съдържание: „Въвеждане на предмет вероучение в българските училища”.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 31, въздържали се 55 народни представители.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Шопов, за предложение за прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Недоумявам – тази декларация ще има значение за нещо като стратегия за работа с децата. Вярно е, че преди няколко месеца се прие официално друга стратегия, но тази декларация също ще има много голямо значение.
Това гласуване беше тест за това кой в България иска въвеждането на предмета вероучение и кой не го иска. Досега се правеха много спекулации в тази връзка, обещаваше се от страна на министъра на образованието и науката от тройната коалиция и се поддържаше една теза, че предметът вероучение – ето го, ей сега ще бъде приет в българските училища. Явно, че в Четиридесетото Народно събрание я няма политическата воля да бъде въведен предметът вероучение, така както го искат повече от 500 000 души в България, които представиха в българското Народно събрание подписка, за да се въведе вероучение.
Мисля, че това гласуване беше твърде първосигнално и необмислено. А резултатът показа много „въздържали се”. Не виждам повече „въздържали се”, отколкото „против”. Не виждам защо тези хора, които гласуваха „въздържали се”, са „въздържали се” се по отношение на една идея, която, мисля, че не буди спор.
Затова предлагам да се прегласува и се надявам за вашата обективност, защото тук се касае за елементарна обективност. Ако си сложите всички вие в залата ръка на сърцето, мисля, че няма от какво да се страхувате, няма да измените на съвестта си, няма по никакъв начин да направите компромис. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 31, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Антония Първанова. Също в т. 1 от диспозитива се предлага да се създаде ново тире със следното съдържание:
„– социално включване и професионална реализация на децата, лишени от родителски грижи.”
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 36, против няма, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Следващото предложение е на народния представител Ваньо Шарков отново в т. 1 от диспозитива в тире десето думата „права” да се замени с думата „потребности”.
Тире десето гласи:
„– правото им на възпитание, духовен и културен живот и особено на специфичните права – тук се предлага вместо „специфичните права” да бъде „специфичните потребности” – на децата, лишени от родителски грижи и на децата с увреждания.”
Това е смисълът на предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 13.
Редакционното предложение на господин Шарков се приема.
Следващото предложение е на народния представител Юнал Лютфи – т. 2 от диспозитива да отпадне. Тя е призив към всички държавни, общински органи, политически сили, гражданско общество и медии да координират усилията си и вложат воля в изграждането на утрешния ден на българските деца. Предлага се този текст да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 2.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 2, въздържали се 84.
Предложението за отпадане не се приема.
Следващото предложение на народния представител Ваньо Шарков е отново по т. 2. Той предлага алтернативна редакция на тази точка, която гласи:
„2. Изразяваме готовност и призоваваме всички институции да координираме усилията си в изграждането на утрешния ден на българските деца и подобряване на благосъстоянието им.”
Госпожо Живкова, ние сме в режим на гласуване, но все пак заповядайте, като вносител да изразите преди да пристъпим към гласуването отношението на комисията по това предложение.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Знам, че сме в режим на гласуване, но тъй като господин Шарков направи предложението си тук и не можахме да го прередактираме по време на предлагането на текста, смятам, че ние можем да приемем неговия текст като доредактираме т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това означава ли, че Вие предлагате да се приеме заместващия текст, който той предлага?
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Не целият заместващ текст, а част от неговия текст да влезе в текста на т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихме могли тогава да отложим гласуването, за да можете да представите окончателен текст и утре сутрин да довършим гласуването.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз бих могла да го предложа и в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, в процес на гласуване, както и Вие казахте, че съзнавате, че се намираме, не можем да правим редакция. Можем да отложим гласуването – с един ден няма нищо страшно, и утре сутрин да продължим.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: По-добре е да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, подлагам на гласуване предложението на господин Ваньо Шарков за заместваща редакция на редакцията на т. 2 от проекта за декларация.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 3, въздържали се 89.
Предложението на господин Ваньо Шарков не се приема.
Има още едно предложение на народния представител Светослав Спасов – да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
„5. До края на мандата на 40-то Народно събрание ще предложим законодателни промени по приоритетите на т. 1.”
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 43, въздържали се 52.
Предложението на господин Спасов не се приема.
С това се изчерпват направените в хода на дискусията предложения.
Подлагам на гласуване декларацията на Народното събрание на Република България за децата на България с направените уточнения в редакционни предложения, които бяха приети.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Декларацията е приета.
С поздравления към вносителите, декларацията е факт.
Уважаеми колеги, очевидно е, че трудно ще продължим с останалите две гласувания, особено второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване и ратификацията на един протокол за изменение на спогодба, която трябва да бъде гласувана на първо четене и евентуално да се премине към второ четене. Ще направим това утре в началото на пленарния ден.
Сега ще продължим с обсъжданията по точка трета от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТРУКТУРЕН ПРОГРАМЕН ЗАЕМ (БЪЛГАРИЯ, СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2007-2013 Г.) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Антонова, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание ще представя доклада на Комисията по бюджет и финанси и становища по законопроекта.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 юли 2008 г. беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев, заместник-министър на финансите, госпожа Галина Папушева и госпожа Росица Михайлова, държавни експерти в Дирекция „Външни финанси” на Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Въз основа на подписания на 5 октомври 2006 г. Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на Плана за инвестиции в транспорта и базисна инфраструктура на българското правителство (2007-2013 г.) и с решение на Народното събрание от 23 октомври 2007 г., на 14 декември 2007 г. е подписано настоящото кредитното споразумение за структурен програмен заем.
Този структурен програмен заем е предназначен за подпомагане на националното съфинансиране на проекти основно на оперативни програми „Транспорт” и „Околна среда”, по които програми ще се финансират стратегически инфраструктурни проекти от национално значение, приоритетни и за Европейската инвестиционна банка.
В споразумението е предвидена възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми, както и за определени дейности от Програмата за развитие на селските райони по преценка на правителството на Република България.
Заемът е със срок 25 години с гратисен период 7 години и ще се усвоява максимум на 20 транша.
Предлагат се две опции за определяне на лихвения процент – фиксиран или плаващ, и ще се договаря при отпускането на отделните траншове. Дава се възможност и за предоговаряне на лихвените проценти на траншовете.
Въз основа на съответните български нормативни актове, на директивите и регламентите на Съвета, приложими за Фондовете на Европейския съюз, ще се извършва подборът, подготовката, обществените поръчки, изпълнението и наблюдението на групата проекти.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, 5 “против”, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на Република България на 16 юни 2008 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Мирчев, за да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз няма да чета мотивите, те бяха подробно казани в доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Комисията по транспорт и съобщения също много старателно и внимателно разгледа този законопроект, поради това, че се отнася и до Оперативна програма „Транспорт”.
Ще прочета само решението на комисията:
„Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка
На свое редовно заседание, проведено на 25 юни 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2008 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите и на Министерството на околната среда и водите. От името на вносителя законопроектът беше представен от държавния експерт в Дирекция „Външни финанси” на Министерството на финансите госпожа Галина Папушева.
Както и в предишните становища беше подчертано, преговорите са водени въз основа на Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктурата в рамките на Плана за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство в периода 2007-2013 г.
Преговорите са проведени, Кредитното споразумение е подписано на 14 декември 2007 г. и се предлага за приемане от Народното събрание с настоящия законопроект.
Средствата по Кредитното споразумение са предназначени за подпомагане на националното съфинансиране на проекти, главно по оперативни програми „Транспорт” и „Околна среда”, тъй като тези две програми ще финансират стратегически инфраструктурни проекти с национално значение, които са приоритетни и за Европейската инвестиционна банка. Преценката за отпускане на средствата ще се извършва въз основа на индикативна листа от проекти, приемливи за Европейската инвестиционна банка.
Споразумението предвижда също така възможност средствата от заема да бъдат използвани и за други оперативни програми, както и за определени дейности от Програмата за развитие на селските райони по преценка на правителството на Република България.
Срокът на заема е 25 години с гратисен период 7 години.
Заемът ще се усвоява на траншове (максимум 20 транша), като отделните траншове по години ще се обвържат с разчетите по оперативните програми и ще се предвиждат по Закона за държавния бюджет.
Лихвеният процент може да бъде фиксиран или плаващ и ще се договаря при отпускането на отделните траншове. Освен това, има възможност за предоговаряне на лихвените проценти. Финансовият ресурс, предоставян от Европейската инвестиционна банка, е най-евтин в сравнение с предоставения от други международни институции.
Подборът, подготовката на обществените поръчки, изпълнението и наблюдението на проектите ще става въз основа на съответните български нормативни актове, както и на директивите и регламентите на Съвета, приложими за Фондовете на Европейския съюз.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие с 10 гласа “за” и 1 глас “против” следното становище:
Предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2008 г.
На заседанието, проведено на 3 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Галина Папушева и Росица Михайлова – държавни експерти в Дирекция „Външни финанси”, отдел „Европейски финансови институции” в Министерството на финансите.
I. С настоящия законопроект на основание чл. 85, ал.1, точки 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България на Народното събрание се предлага да ратифицира със закон Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка.
II. Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка е подписано на 14 декември 2007 г. Споразумението е свързано с изпратеното предложение от Европейската инвестиционна банка за отпускане на глобален структурен заем в размер до 700 млн. евро, произтичащо от подписания на 5 октомври 2006 г. Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на Плана за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007-2013 г.) между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка.
IIІ. Структурният програмен заем се предоставя за подкрепа на платежния баланс за изпълнение на структурни реформи и политики в приоритетни за правителството сектори, но с индикативна листа (списъци) от проекти по структурните фондове и Кохезионния фонд, приемливи за Европейската инвестиционна банка. Заемът ще подпомага основно националното съфинансиране и в случай на необходимост префинансирането на оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”, тъй като по тях ще се финансират изключително стратегически инфраструктурни проекти с национално значение, приоритетни и за дейността на Европейската инвестиционна банка. Срокът на заема е 25 години със 7 години гратисен период, като е предвидена възможност за еднократно, средносрочно и дългосрочно погасяване на отделни траншове от централния бюджет. Средствата от заема ще постъпват в централния бюджет и ще се усвояват на траншове. Отделните траншове по години ще бъдат обвързани с разчетите по оперативните програми за национално финансиране в средносрочен план и ще се предвиждат по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година. По отношение на определянето на лихвения процент от кредитополучателя при изпращането на молбите за отпускане на отделните траншове се предлагат две опции – фиксиран и плаващ, като същевременно е предвидена и възможност за предоговаряне. Следва да се вземе предвид, че финансовият ресурс, предоставян от Европейската инвестиционна банка, е най-евтин в сравнение с този от другите международни финансови институции.
IV. В заключение може да се каже, че предлаганият Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка ще подпомогне националното съфинансиране на проекти в приоритетните за страната сектори транспорт и околна среда и ще спомогне за оптималното усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд.
На базата на гореизложеното и след състоялата се дискусия, Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да ратифицира със закон Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля да бъде представен докладът на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-20 за ратифициране на Кредитно споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2008 г.
На 26 юни 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Заемът е в размер на 700 млн. евро и се предоставя за подкрепа на платежния баланс за изпълнение на структурни реформи и политики в приоритетни за правителството сектори.
Кредитното споразумение може да подкрепи проекти по следните програми на Европейския съюз: Оперативна програма „Транспорт”, Оперативна програма „Околна среда”, други оперативни програми, както и някои дейности от програмата за развитие на селските райони.
Средствата от заема ще постъпват в централния бюджет. Заемът ще се усвоява на траншове. Отделните траншове по години ще се обвържат с разчетите по оперативните програми за националното финансиране в средносрочен план и ще се предвиждат по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година.
Комисията по външна политика прие следното становище: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано на 14 декември 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждане на представения законопроект.
Кой желае думата?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Внесеният от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на кредитно споразумение за 700 млн. евро е изключително важен законопроект за реализацията на някои от оперативните програми.
Аз ще кажа няколко думи за Оперативна програма „Транспорт”. В нея са предвидени близо 2 млрд. евро. От тях малко под 1 млрд. евро са за модернизацията и развитието на републиканската пътна инфраструктура; малко под 580 млн. евро са за модернизация на железопътната мрежа; за доизграждането на софийското метро и още един много важен проект – за решаване на тесните места на корабоплаването по р. Дунав между българския и румънския бряг.
Считаме, че чрез стартирането на Оперативна програма „Транспорт” и ратификацията на този заем от Европейската инвестиционна банка, който ще бъде разпределен основно между Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Околна среда”, съотношението е приблизително 50 към 50%, разбира се, не се изключва възможността и за другите оперативни програми при целесъобразност да се използват тези средства, ще бъде гаранция за участието на България в реализацията на тези проекти, тоест тези средства са за подпомагане на нашето участие към средствата по оперативните програми.
Обръщам се с призив: да подкрепим това заемно споразумение. То е изключително важни и е полезно преди всичко за страната, защото решава един от най-важните приоритети и това, че страната изостава в модернизацията на транспортната инфраструктура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли други желаещи?
Предложението е за заем с голяма стойност, с пряко въздействие върху основни оперативни програми в областта на транспорта и околната среда.
Има ли желаещи да вземат думата? Ако няма, обявявам обсъждането за приключено. Гласуванията ще бъдат утре в началото на утрешния пленарен ден.
Очертава се възможност законопроектът да бъде приет на първо и второ четене. Трябва да има готовност за съответни процедурни предложения.
Преминаваме към четвърта точка от нашата програма, съгласно процедурното предложение, гласувано в днешното пленарно заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Законопроектът е внесен на 30 юни т.г. от Министерския съвет.
Водеща е Комисията по транспорта и съобщенията. Има становище и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Очакваме в заседанието да вземат участие министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Имате думата, господин Мирчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Преди това едно процедурно предложение – в залата да бъде допусната и госпожа Цвета Каменова, директор на дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет, като ръководител на работната група, която подготвя този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противоположно мнение за допускане на госпожа Каменова в залата? Няма.
Моля да поканите госпожа Каменова в пленарната зала.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2008 г.
На съвместно заседание на Комисията по транспорт и съобщения с Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, проведено на 9 юли т.г. беше обсъден този законопроект и съгласно правилника ще представя доклада на Транспортната комисия.
На заседанието присъства Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, експерти от Министерския съвет и представители на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Законопроектът беше представен от госпожа Цвета Каменова.
В мотивите на вносителя се посочва, че действащият Закон за пътищата създава проблеми, произтичащи от статута на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и по-конкретно от усложнената система за формиране на политиката, управлението, осъществяването на оперативната дейност по изграждането и поддържането на републиканските пътища. Липсват достатъчно ясни и надеждни механизми за осъществяване на текущ контрол върху дейността на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. За да бъдат преодолени тези слабости, предложените промени са насочени основно към следните моменти:
Първо, дефиниране и разграничаване във връзка с необходимостта от ясното дефиниране на правата и отговорностите на органите за управление на средствата за оперативните програми, финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз западната инфраструктура, на правомощията, които ще провеждат и формират политиката по отношение на планирането, изграждането, управлението и поддържането на пътната инфраструктура.
Второ, преобразуване на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” в административна структура към Министерския съвет. Наименованието на административната структура е Национална агенция „Пътна инфраструктура” със статут на юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище София. Запазват се специализираните звена на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, които ще останат като специализирани звена на агенцията в 27-те областни пътни управления и Централната лаборатория по пътища и мостове и управление „Пътни такси и разрешителни”.
Органите за управление на агенцията ще бъдат Надзорен съвет и изпълнителен директор. Предвижда се надзорният съвет да бъде в състав от 5-ма членове, които да се одобряват и освобождават с решение на Министерския съвет по предложението на министър-председателя. Надзорният съвет ще бъде мандатен орган с мандат от 5 години. Поставено е изискване членовете на Надзорния съвет да бъдат експерти с доказан и професионален опит – инженери, икономисти, юристи. С изпълнение на предложените със законопроекта правомощия на Надзорния съвет се цели осигуряването на превантивен, текущ и последващ контрол върху дейността на агенцията и на нейния изпълнителен директор, което се оказа съществена слабост на сегашния модел за управление на пътищата.
Основните функции на Надзорния съвет са свързани с контрол върху дейността на изпълнителния директор и на всички лица, които заемат ръководна длъжност – контрол по разпределението и разходването на средствата, одобряване проекта на бюджета на агенцията и на обществените поръчки.
Национална агенция „Пътна инфраструктура” ще се ръководи от изпълнителен директор и двама негови заместници и те ще се назначават от министър-председателя. Предлага се при определянето на широки правомощия на изпълнителния директор, с които да се дадат необходимите предпоставки за повишаване ефективността от цялостното управление на дейността на агенцията, предвид високите очаквания на обществото от постигане на конкретни и по-добри резултати в сектора на изграждането на пътната инфраструктура на България.
В хода на дискусията бяха направени редица предложения. Дебатът протече много задълбочено. И ще бъдат направени редица предложения между първо и второ четене, с което законопроектът действително ще стане още по-добър и по-ефективен.
Комисията по транспорта и съобщенията след проведените дебати с 11 гласа „за”, 2 гласа „въздържал се” и 2 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Осман, за становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 9 юли 2008 г. съвместно с Комисията по транспорта и съобщенията, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В съвместното заседание на двете комисии взеха участие министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, както преди малко изтъкна господин Мирчев, и други представители на изпълнителната власт.
Основната цел на предлаганите изменения и допълнения на закона е да създават необходимите предпоставки за преодоляване на констатираните слабости и подобряване на управлението, прозрачността и контрола на дейностите в пътния сектор. Предлага се Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” да се преобразува в Национална агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет със статут на юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Регламентирани са условията и изискванията, на които трябва да отговарят членовете на Надзорния съвет на агенцията, изпълнителния директор и неговите заместници, както и техните правомощия. Разграничават се правомощията на Министерския съвет, на министъра на транспорта и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, формиращи и провеждащи политиката на планирането, изграждането, управлението и поддържането на пътната инфраструктура.
По време на дискусията част от изказалите се народни представители изразиха съмнение, че с предлаганото преструктуриране на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” в национална агенция ще се преодолеят констатираните слабости и ще се постигнат целите на законопроекта.
Преобладаващата част на членовете на комисията подкрепиха предложения проект, като същевременно направиха и конкретни предложения за подобряване на съдържанието на отделни негови разпоредби между двете гласувания. Необходимо е да се прецизират част от разпоредбите, регламентиращи правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на транспорта и на агенцията с оглед избягване на евентуално дублиране на правомощия и създаващи впечатление за подчиненост или подпомагащи функции на единия министър спрямо другия. Във връзка с това целесъобразно е да се преработят разпоредбите в част от функциите, които двамата министри следва да осъществяват съвместно. Необходимо е по-ясно да се разпише процедурата за предложенията за избор на членовете на Надзорния съвет на агенцията, както и да се прецизират изискванията, на които трябва да отговаря изпълнителният директор и неговите заместници.
Наред с това се налага и прецизиране на част от разпоредбите относно компетенциите на отделните органи при съгласуване на проектите за изграждане на отделните видове пътища.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване със 7 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, комисията предлага Народното събрание да подкрепи законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Предлагам да започнем дискусията. При влизането на представителите на Министерския съвет ще ги помолим те също да представят законопроекта.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Искам да изкажа някои мои принципни съображения по така представения законопроект. Основно изискване на Европейската комисия е министерството, което прави политиката, да има изпълнителна агенция, която да я изпълнява. Това е и основният принцип на изпълнителната власт. Когато въобще започна административната реформа в България, ние бяхме свидетели на купища държавни агенции, които бяха на пряко подчинение на Министерския съвет и чиято основна функция беше никой да не отговаря за тяхната политика. Не може една държавна агенция да прави и политика, и да я изпълнява едновременно. Затова има министерство, което прави политика, и изпълнителна агенция, която я изпълнява – това е принципът на административната реформа и въобще на администрацията.
Сега сме свидетели на пореден опит да се създава държавна агенция на подчинение на Министерския съвет, при положение че има министерство, което прави политиката в сектора. В случая Министерството на транспорта прави политиката в сектор транспорт, то управлява Оперативна програма „Транспорт”. Най-нормалното нещо е тази агенция да бъде в Министерството на транспорта.
Нищо подобно обаче не се случва. За пореден път тази агенция се прави в Министерския съвет като опит за колективна безотговорност. Пак няма да се знае кой точно прави политиката в сектора. Тази политика пак е разделена на първокласни, второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища, пак няма да се знае кой пряко отговаря за изпълнение на една политика.
Моето мнение е, че с този законопроект ни най-малко не отговаряме на това, което Европейският съюз иска от нас. Пак се прави опит да се замаже съществуващата ситуация и да не се предприемат тези стъпки, които са най-нормални в тази позиция – там, където се прави политиката, там да бъде изпълнителната агенция, независимо дали на някого това му харесва или не.
Приели сме, че Оперативна програма „Транспорт” е в това министерство, там трябва да бъде и тази агенция. В момента пак не знам кой министър ще бъде отговорен за тази агенция. Нали тя щяла да бъде на пряко подчинение на Министерския съвет? Това е поредното хвърляне на прах в очите на Европейската комисия. Въобще не съм убедена, че правенето ни че не разбираме деликатния тон на Брюксел ще ни помогне за пореден път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Шулева? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! С правителствено Решение № 419 от 27 юни т.г. петима инженери, икономисти и юристи, забележете, с подходяща квалификация и професионален опит, определени по предложение на министър-председателя, министрите на транспорта, на регионалното развитие и на финансите, поемат колективно, като членове на така наречения надзорен съвет, пътната инфраструктура на България. Тоест милиардите евро, които влизат от Европейския съюз, като сегашният Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” се преобразува в Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Обърнете внимание, не каква да е, а национална агенция, при това първостепенен разпоредител с бюджета, на която съгласно проекта за изменение на Закона за пътищата източниците за финансиране са субсидии от държавния бюджет и от европейските фондове. Агенция, за която превишението на приходите над разходите в края на календарната година е преходен остатък и се използва през следващата. Агенция, за която разпоредбите на Закона за администрацията няма да се прилагат. Агенция, експертният съвет на която ще изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на инфраструктурата. Агенция, която ще осъществява общото ръководство на пътното дело в България; ще осъществява държавната политика по прилагането, изграждането и експлоатацията на националните пътища; ще проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение; ще разработва програми за развитие и усъвършенстване на пътната инфраструктура; ще провежда процедурите за възлагане на всички обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт, поддръжка и концесия в пътната инфраструктура; ще съгласува инвестиционни проекти, както и проекти и устройствени планове; ще издава разрешения за ползване; ще представлява българската държава в международни организации при сключване на международни договори, свързани с пътната инфраструктура; ще осъществява контрол върху транспортните документи; обърнете внимание, ще приема проекти на годишните си бюджети от няколко милиарда; ще разпределя тези милиарди по проекти за изграждане, експлоатация, поддържане и ремонт; ще утвърждава всички разработки и тръжни процедури; забележете, ще контролира целесъобразното разходване на милиардите.
Председателят на надзорния съвет ще представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на агенцията за предходната година.
Какво наложи това решение на правителството, освен спрените милиони евро по програми ФАР и ИСПА и реалната опасност да се лишим от милиардите по Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие? Или разприте между коалиционните партньори за контрол върху европейските фондове?
Не считате ли, госпожи и господа управляващи, че това ще доведе до неконтролируема корупция по подобие на това, което се случи в Гърция преди години, която е единствената страна в Европейския съюз с подобна на тази структура?
По какъв начин ще решите проблемите с контрола за премахване на вредните практики в националната инфраструктура през последните години, в резултат на което за пет години не е завършен нито един голям инфраструктурен проект?
Уважаеми колеги, тези констатации не са от днешна дата. Те са от стенограмата на парламентарния контрол преди две години, на 23 юни 2006 г., към министър-председателя Сергей Станишев по повод създаването тогава на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” като грешно решение с дългосрочни последствия за България.
По-нататък в тази стенограма пише: „Господин премиер, с доклада на Европейския съюз за България от 16 май 2006 г. се прибави нов червен флаг по отношение на финансовия контрол върху бъдещото ползване на европейските структурни и кохезионни фондове. Вече не се говори за възможните загуби на България, а се говори за възможните щети и злоупотреби с парите на европейските данъкоплатци. Неслучайно Сметната палата на Европейския съюз заявява пред Комисията по бюджет и бюджетен контрол в Европарламента, че България пилее парите на Европа и препоръчва на Европейската комисия да приеме по-реалистичен подход към възможностите на страната ни. Херберт Бьош – вицепрезидент на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, препоръчва да се забави потока на пари за България, защото в противен случай опасността от корупция е много голяма”.
Какво отговори преди две години от тази трибуна Сергей Станишев? Цитирам: „Темата за финансовия контрол и преди 16 май 2006 г., и сега, е една от основните теми и приоритети за българското правителство, защото осъществяването на ефективен финансов контрол е необходимо и полезно от гледна точка на усвояването на европейските фондове. Смея да ви уверя, че всички действия, които се предприемат, в т.ч. законодателни, водят именно в тази насока – засилване на предварителния и последващ контрол в България, убеден съм, и от Европейския съюз.
Преобразуването на Агенция „Пътища” в извънбюджетен фонд – Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, начинът на неговото управление и контрол, е изрично съгласувано с Европейската комисия. Именно от тази гледна точка нямате основание да се съмнявате, че действието е в правилна посока. Ако искате, питайте Комисията”. Това са думите на министър-председателя Сергей Станишев.
Ако отворите мотивите към проекта на закон, който трябва да приемем на първо четене, ще видите, че всичко това е написано отново. Кого заблуждавате, господа управляващи?
Защо беше нужно преди две години да бъде разтурена една действаща структура, една от малкото действащи структури в България, която се даваше за пример в Европейския съюз? Кому бяха нужни тези корупционни практики, които бяха въведени от Управителния съвет и тримата министри, от колективната безотговорност във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”? И има ли някой тук в тази зала, който ще ме убеди, че като бъдат заменени тримата министри с трима техни глашатаи, контролът ще бъде увеличен?
Може да се говори още много по закона, но аз ви предлагам просто пленарната зала да отхвърли и да върне закона на министър-председателя, да се върнем към модела отпреди две години, да създадем действително една действаща структура, която в следващите години трябва да усвои няколко милиарда евро от европейските фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Чачев няма.
Часът е близо до 11,00 ч.
Обявявам 30 мин. почивка – до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подновяваме заседанието, уважаеми колеги.
В Народното събрание вече са министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие и благоустройството, всеки момент ще бъдат и в залата.
Господин Кирчев е пожелал думата.
Заповядайте, имате думата, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Вчера доста спешно в Комисията по транспорт и съобщения и в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство разгледахме експресно представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В края на краищата трябва да разберем защо се вкарва този закон. На всички стана ясно, че до края на месеца този закон трябва да бъде приет с единствената цел, ако можем да позамажем очите на Европейската комисия заради това, че в България, виждате ли, се вземат някакви драстични мерки за промяна на статуквото по усвояване на структурни фондове. По-нататък се говори по други теми – за Агенция САПАРД и т.н., тоест, че нещо става в България, в България се коригират действията, правят се всевъзможни ходове да се намали корупцията, а всички знаем че това са едни повърхностни действия.
Винаги пътната инфраструктура е била към Агенция „Пътища”, която си е била към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И изведнъж – независимо че сега се създаде такъв фонд „Пътна инфраструктура”, който беше една нелепост и беше безкрайно много защитаван от вносителите, в мотивите, които се излагат за промяна за кой ли път вече на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, се казва: „Няма създадени достатъчно надеждни механизми за осъществяване на текущ контрол върху дейността на изпълнителния директор”. Ами, да го направим този контрол в тази агенция. Защо е необходимо за пореден път, тъй като господин премиерът беше наречен мистър Клийн... Ако направим към него една нова агенция от по-висок ранг вече на министерство, първостепенен разпоредител с бюджет, със съответните членове на надзорен съвет, с председател, който ще бъде назначен от министър-председателя, тоест мистър Клийн ще се опита да изчисти петното върху пътната инфраструктура и усвояването на структурните фондове.
По този начин създадохме ДАНС, защото МВР не работи. Утре агенция САПАРД трябва да се прехвърли към министър-председателя и ние от опозицията се питаме, пък сигурно и от управляващите: в края на краищата министър-председателят няма вяра на своите министри? Какво става тук?! Не може всички закъсали, бих казал, дейности в управленческата сфера на България да се прехвърлят директно към министър-председателя. Тогава защо има министри, защо има агенции?! Ако контролът е слаб, да се направят механизми да се увеличи контролът. Това е нормално. Но затова, че имаме вяра в едно лице, което в момента се ползва с някакъв позитивен рейтинг в Европа – поне така пишат вестниците, ние трябва да прехвърлим към него цялата тази дейност.
Винаги – винаги, казвам, Агенция „Пътища”, одобрявана или неодобрявана, откакто съществува такава дейност за строеж на пътища, за поддръжка, е била в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
РЕПЛИКА ОТ КБ: По времето на Бакърджиев.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Точно за това спорихме вчера – че се предложи един нов фонд, който съществува само две години, от трима министри и той се оказа неудачен. Сега отново, понеже сме имали развитие на управленския процес, създаваме една мегаагенция с ранг на министерство, която, ясно е, не може министър-председателят с толкова много вменени действия и контрол да контролира. И когато утре пропадне, този път ще бъде виновен министър-председателят.
Така че ние, от опозицията – от изказванията на моите колеги вчера, настояваме да се върне в Агенция „Пътища” тази дейност, а не сега, както е посочено, господин Мутафчиев, ако се приеме, най-вероятно ще отговаря за първокласната мрежа, за автомагистралите; второкласната и третокласната ще бъдат към Гагаузов и т.н. Наистина сами започваме да се подиграваме в нашата администрация и управление пред Европа и пред света. Ние сами показваме, че сме в една страхотна каша на нашето управление.
Горещо апелирам не само към опозицията, но и управляващите да разберат какъв ход се прави. Нека да не се подценяват министерствата като институции и всяко министерство да поеме своите отговорности и да спрем тези – извинявам се за думата, глупости, които се вършат в България. Понеже, пак казвам, едно физическо лице е одобрено в момента, наречено е „Клийн” и сега да му стоварваме... Пък министрите какво да ги наречем? „Мистър Дъърт”, „Мистър Мръсен”, това ли да ги наречем? Нека всяко министерство да отговаря за своята дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кирчев?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да се съглася с принципа, който господин Кирчев изразява от името на опозицията – че, видите ли, за това, че има някакви неудачи или че са се случили някакви събития в последните години, правителството не може и няма право да прави промени в структурите на Министерския съвет, така както прецени министър-председателят. Най-малко на опозицията отива така ревностно да защитава министър-председателя – че той щял да получи много големи отговорности и ако нещо се случи, той щял да отговоря. Разбира се, че той ще отговаря. Той е министър-председателят и е много по-добре лично той да контролира и да ръководи в рамките на устройствения правилник на Министерския съвет и на Закона за администрацията такива структури, които са жизненоважни за българското общество, отколкото да се ръководят от примерно четирима-петима министри, които може да са най-добрите в България, но това решение според мен е по-добро. Тоест там, където има грешки, да се осъзнаят и да се променят.
Друг е въпросът дали с предлагания законопроект се намира най-доброто решение – аз по-нататък в моето изказване ще го засегна, но не съм съгласен с това, че не може да се правят и не бива да се правят промени. Това е, господин Кирчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кътев! Разбира се, всяка администрация и всеки министър-председател има правото в рамките на управляващото мнозинство да прави своите промени. Даже Саддам Хюсеин, даже Фюрера, даже Сталин са имали министри. По Вашите думи излиза, че защо 5-6 министри трябвало да се занимават, по-хубаво – министър-председателят. Тогава да суспендираме Конституцията, да сменим всичко, даже чл. 1 ще ни бъде тесен, и да направим отново „айн Фолк, айн Райх, айн Фюрер” начело с мистър Клийн, и нещата да се оправят. Така може ли да се разсъждава – по този начин да се правят реформи в управлението?! Ами утре всичко, което закъса, ще го сложат на министър-председателя и няма смисъл от министерства, пък от парламент защо ще има и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: До момента за изказване са се записали следните колеги: госпожа Ваня Цветкова, господин Софиянски, господин Иван Иванов, госпожа Капон, господин Сотиров.
Обръщам се и към министър Мутафчиев и министър Гагаузов, когато прецените, можете да вземете думата.
Господин Гагаузов желае да вземе думата. Предлагам да дадем думата на министър Гагаузов и по-нататък да продължим дискусията, имайки предвид и онова, което той ще изложи пред нас.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да вметна няколко неща, които считам, че или не са добре разбрани, за да не се повтарят по начина, по който бяха изложени от уважавания от мен господин Кирчев.
Няма разделение на пътищата между министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, има правомощия на министъра на транспорта и на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение формирането на държавната политика по пътищата. Иначе нищо не се разделя, уважаеми господа. Всичко като републиканска пътна мрежа, във всичките й видове пътища, е в прерогативите на тази национална агенция, която се създава.
А що се отнася до политиката, така е, повече от 99% от тази политика се формира от Министерството на транспорта. Министерството на регионалното развитие и благоустройството има свои правомощия, произтичащи най-вече от Закона за регионалното развитие и, разбира се, от Закона за устройство на територията, които няма по какъв начин да бъдат предоставени на друго министерство. Това е. Ние нямаме противоречия с Министерството на транспорта относно формирането на политиката. Основният аргумент беше – политиката се прави, изпълнението се отделя в тази изпълнителна агенция. Така че искам това ясно да го заявя, за да не повтаряме, че разделяме пътищата между министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта. Такова нещо няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мутафчиев, желаете ли да направите Вашето изказване сега, тъй като нямаше възможност да участвате преди почивката като вносител на законопроекта да го мотивирате и, разбира се, да вземете отношение по дискутираните въпроси?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Бих казал също няколко думи, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, което пак е свързано с функциите, които има Министерството на транспорта и пряко министърът на транспорта. Това е оформянето на политиката по изграждане на пътищата, без това да разграничава първи и втори клас, автомагистрали или трети клас пътна мрежа. Разделението е в оперативните програми „Транспорт” и „Регионално развитие” и е свързано с финансирането на тези пътища, но определянето на политиката и в цяла Европа е единна, и това се върши от Министерството на транспорта, тъй като става дума за балансирано развитие на цялостната транспортна инфраструктура.
Друг е въпросът, че от дълго време изпълнението е отделено. Още от управлението на Съюза на демократичните сили, по времето на господин Бакърджиев, когато беше вицепремиер и министър на регионалното развитие, изпълнението беше прехвърлено към регионалното развитие. Разбира се, с предишните промени в закона ние се опитахме да балансираме нещата между политиката и изпълнението. За съжаление появиха се някои недостатъци, които ни създадоха проблеми. Надявам се обаче, че с този проект, който е предложен от работна група експерти, подкрепен е от вицепремиера Плугчиева, наистина ще реши една голяма част от тези проблеми. Но никога не трябва да забравяме, че политиката за пътищата трябва да бъде единна, за да може да се изработят необходимата стратегия за развитие на пътищата и програми за определени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни периоди.
Това коментирахме и с парламентарното мнозинство, и с групата на Национално движение Симеон Втори – че може да се направят някои промени по отношение начина, по който се формира така нареченият Надзорен съвет. Целта на този Надзорен съвет обаче, дами и господа, е наистина да оказва контрол по отношение спазване на процедурите, най-вече по отношение на спазване на процедурите.
И тъй като днес доста спекулации се появиха, аз искам още нещо да ви кажа и да декларирам, че никога с министър Гагаузов не сме имали спорове към кой да бъде. Има различни видове политики, които практически са наложени в отделни европейски страни, но по отношение на фонда никога не сме имали разпри към кой да бъде. Най-напред като принципал беше министър Гагаузов, след това при втората промяна принципал беше министър Орешарски. Разбира се, политиката по какъв начин да се управлява изпълнителската дейност на фонда се определя от закона, който вие, народните представители, ще приемете в залата на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме с дискусията.
Думата има госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Като член на Комисията по транспорт и съобщения не мога да не направя изказване по предложения законопроект, тъй като, както и в миналото изменение, когато се създаде Фонд „Пътища”, аз бях категорично несъгласна в изказването ми пред комисията, а с тези предложения сега категорично нещата не се променят. Фонд „Пътища” беше създаден на тройно подчинение: финансов министър, министър на транспорта, министър на регионалното развитие и благоустройството. Този трипартитен модел, както някои го наричат, не заработи. Аз бих казала, не само че не заработи, той се провали. Той показа по недвусмислен начин как се генерира корупция. Това показва, че трипартитният модел на колективна безотговорност не подхожда на условията на една страна – членка на Европейския съюз, която има мотивация максимално да оползотвори европейските фондове в сферата на транспорта.
Никой не може да отрече – безспорен е и този факт, че се пристъпва към промяна не само на името, а уж и на функцията на тази нова национална агенция. Както преди, така и сега, само че тук държавната политика за планиране на транспорта се прави от Министерския съвет. Министърът на транспорта ще прави политиката за развитие на републиканските пътища, министърът на регионалното развитие и благоустройството ще формира регионалната политика за републиканските пътища от втори и трети клас.
Аз питам: на този етап както досега, така и в бъдеще кой ще носи отговорността за това, че българските пътища на места не само че ги няма, а те не отговарят на елементарни критерии не само като дупки и неравности, но и като хоризонтална маркировка, която в по-голямата част от случаите я няма? Тя е изключително необходима, особено при мъгла и при по-трудни ситуации. Крайно време е българският данъкоплатец да знае към кого да се обърне, когато трябва да се търси отговорност, а не както в случая с Челопечене – не се знае кой е отговорен за ситуацията. Тази скандална ситуация, в която цял свят ни разбра, защото аз по време на взривовете се връщах от командировка и бях в Германия, и там всички чакащи пътници разбраха, че в България на летището падат снаряди.
Вижте, затова се оказа, че медиите са важни, но и виновни, а от друга страна кметовете не били на място.
С промяната на името и промяната на шапката, под която се крият обикновено преките виновници, нищо няма да направим.
Относно новия надзорен съвет. Същият се одобрява и освобождава по решение на Министерския съвет по съвместно предложение на министър-председателя, на министъра на транспорта, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че даже и на министъра на финансите. Всеки, както и досега, ще дърпа чергата към себе си. Личи, че е направен опит до известна степен правомощията да се прехвърлят на министър-председателя, но това е заради факта, че и той самият вече няма доверие в собствените си министри, а не от мотивацията за оптимално оползотворяване на европейските фондове. Защото ако беше така, както каза госпожа Шулева, щеше да създаде изпълнителна агенция, подчинена само на едно министерство, и то на онова, което формира и реализира политиката по Оперативна програма „Транспорт”. Това е отговорният подход! Това е начинът, по който бихте могли и бихте имали шанс да покажете пред европейските партньори, че сте готови да правите ангажирана държавна политика за пътищата, залагайки на професионализма на ангажираните в тази агенция служители, осигурявайки единоначалие във формирането, реализирането и отговорност за правенето на политиката при пълна прозрачност на действията.
А какво е положението досега? Направихте фонд „Пътища”, за да се освободите от някои неудобни. Поверихте местните структури на „събрани от кол и въже” (не преувеличавам) професионалисти и резултатите са налице. „Куче влачи – диря няма”.
Големи са интересите в пътищата и затова не искате, господа управляващи, да промените модела. Колективната безотговорност е ваш патент.
И така ще си я карате до края. А този законопроект е олицетворение на българската поговорка (едно към едно): „Променил се Илия, пак в тия”.
Затова от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация заявявам, че ние няма да подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Цветкова? Няма.
Думата има господин Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Ще гласувам против проекта и ще кажа мотивите си за това. Парламентарната група на Български народен съюз също няма да подкрепи законопроекта в този му вид, което не означава, че не трябва да има някакви промени.
Каква е грешката, която се допуска като философия, заради което казвам, че принципно ще гласувам против? Не може една изпълнителна агенция, на която са дадени сериозни технически функции, да се дава на директно подчинение на Министерския съвет. Това означава, че ако утре някъде спре водата, и ВиК трябва да дадем на министър-председателя, че ако утре се развали училището, и образованието трябва да дадем директно на министър-председателя, и т.н., и т.н.
Необходими са ясни структури. Несъстоятелността на действието на тази структура, когато беше на подчинение на Министерството на финансите, само показва, че тя трябва да си бъде на мястото, а не там, където ни е дошло на ум или където мислим, че ще е най-добре да бъде. Тя трябва да бъде като изпълнение в двете министерства. Ясно е, че там трябва да бъде на пряко подчинение, а отговорността да я носят министерствата.
Още повече (тук ще сложа личен и чисто политически аргумент), този министър-председател показа, че не може да върши работа. Когато той показа, че не може да върши работа, вие му казвате: „На ти още работа”. Той не може да се оправи с това, което е досега, а вие му давате и това да прави! Нито ми е жал за него, нито нищо. Просто се показа, че не може да върши работа.
Минавам на принципите. Вчера чух смешни аргументи на съвместното заседание на комисиите – че видите ли, оперативните програми изисквали това. Уважаеми колеги, тези оперативни програми бяха известни още преди да направите последната промяна, когато отиде в Министерството на финансите, на тройното подчинение. Тези оперативни програми са наши и те не касаят структурите, които ги реализират. Имаме много проста и ясна логика. Международните комуникации, магистралите, частите от коридорите трябва да бъдат в общата политика на транспорта в България. За тях трябва да отговаря Министерството на транспорта – както за политиката, така и за реализацията. А оперативната програма и финансирането са нещо друго. Това също трябва да мине през Министерството на транспорта – тръжни процедури, конфликта с магистрала „Тракия”. Това са международните връзки на България, това са международните коридори. Те трябва да бъдат в контекста на европейската политика, те трябва да бъдат изцяло в Министерството на транспорта, но в координация с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото ако Министерството на транспорта е артериите, то Министерството на регионалното развитие и благоустройството е вените, защото то определя регионалното развитие, тоест определя развитието и балансирането в регионален мащаб на основната пътна инфраструктура. Оттам нататък – от първокласната пътна мрежа, включително и общинските пътища или така наречената четвъртокласна пътна мрежа, изцяло от политиката до изпълнението те трябва да бъдат към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По този начин то реализира тази политика, носи отговорността за нея. То я прави и има институцията, чрез която да я реализира, а финансирането е въпрос на решение на правителството. Оттам нататък – разпределяне на финансирането в различни посоки – или чрез Министерството на транспорта, или чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За какво ви трябва да слагате националната агенция (забравих й вече името), тоест изпълнителя, при министър-председателя? Говоря и за експертно ниво, говоря и за традиции, и за квалификация.
Според мен има нужда от промяна.
Ще гласувам против този закон, защото не смятам, че законопроектът може да бъде променен в правилна посока между първо и второ четене, защото философията му е сбъркана. От промяна обаче има нужда. Магистралите и основните пътни артерии трябва да бъдат в Министерството на транспорта, а всичко друго – в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да може да се спазва добър баланс.
За общинската (четвъртокласната) пътна мрежа. Специалистите са там. Аз съм работил добре с тях, докато работих в Министерството на строителството и когато имах други пълномощия. Това са хора, които познават системата. Те са свикнали на субординацията към регионалното развитие. Не можем да извадим общинските пътища. Аргументирах се и вчера на заседанието на комисията. Общинските пътища на рядко населените райони в страната са много големи. Разстоянията са дълги. Има райони с изключително голяма пътна мрежа. Не може държавата да не участва в постигането на баланса на финансирането при изграждането на тази пътна мрежа. Не можем на едно малко село със сравнително по-дълга пътна мрежа, защото другото село е на по-голямо разстояние или пък селото е дълго, наредило се е около пътя, да му кажем: „Ти сам ще оправяш със свои средства мрежата”. Не може! Логиката на регионалното развитие изисква добро сътрудничество с общините, след като бъде определена политиката, а общинските пътища, които са съществена част от регионалното развитие, от комуникациите, да бъдат на подчинение, финансирани и изпълнявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Затова се обръщам не конфликтно, а се обръщам към простата логика, уважаеми колеги: помислете още веднъж! Нищо фатално няма, ако отложим с една седмица приемането на новата версия. Аз не споря за структурата, не споря за надзорния съвет, за новите, за тях не споря. Добре, приемам, че са по-добри. Но да намерим нормалното, простото, ясното място на изпълнението, на реализирането на финансирането в пътната инфраструктура. Аз ви казах моето мнение къде трябва да бъде то. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Софиянски? Няма.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, неслучайно преди два месеца еврокомисарят Данута Хюбнер заяви, че решенията на България за пътния фонд за Европейската комисия ще бъдат тест за бъдещето. Това означава, че в рамките на шест месеца пътният фонд създаде прецедент в отношенията на Европейската комисия със страна членка, каквато е България. Защото докладите, които бяха съставени последователни от Сметна палата и от одитора Кей Пи Ем Джи (KPMG) показаха, че в пътния фонд са извършени не само нарушения, не само погазване на закона, но са извършвани и престъпления, за които трябва всъщност да се понесе и съответната отговорност.
Какъв е отговорът на правителството на тази рязка декларация от страна на Европейската комисия? Правителството, в спешен порядък, с цел тези промени да бъдат действително изпратени в Брюксел преди да пристигне доклада от Европейската комисия, отговаря с промени в Закона за пътищата, със смяна на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, с Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Нека все пак преди да поговорим за създаването на новата Национална агенция „Пътна инфраструктура” да си припомним, че точно преди две години – през месец юни 2006 г., тук, в пленарната зала, беше взето решението за създаване на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и ще ви кажа... (Народният представител Христо Кирчев разговаря с министър Асен Гагаузов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за момент, господин Иванов!
Бих помолил господин Кирчев: да дадете възможност на господин Гагаузов да проследи изказването на господин Иванов. Благодаря Ви.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
И на мен ми направи крайно неприятно впечатление, че преди пет минути и двамата министри всъщност разговаряха с народни представители и не следяха дискусията в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, продължете.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Какви бяха мотивите преди две години за създаването на фонда?
На първо място – чета по стенограмите, трябваше да се отговори на изискванията на Европейската комисия по отношение политиката по ползване на средства за пътна инфраструктура.
На второ място трябваше да се засили контрола по отношение на използваните фондове.
На трето място, беше заявено, че ще бъдат избегнати грешките на българския преход в предшестващия период.
Изпълни ли фондът тези свои цели? Категорично не! Днешното решение, което е внесено за промяна в закона, е най-яркото доказателство за провала на предложения преди две години модел. Защо? Защото оценката на този модел бих я характеризирал в три точки:
Първо, не беше гарантирано спазването на европейските правила при ползването на средства за пътна инфраструктура както от европейските фондове, така и от републиканския бюджет.
На второ място, не бяха осъществени прозрачна подготовка и прозрачно усвояване на структурните фондове.
На трето място, фондът не гарантира носене на отговорност от лицата, облечени с правото да управляват пътния фонд, носене на отговорност при допуснати грешки и закононарушения.
С предлагането на новата шапка на управлението на пътната инфраструктура – създаването на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, освен че това показа, макар че не беше казано ясно от правителството, както и от мнозинството, че предния модел се провали, това показва и нещо друго – че министър-председателят не е в състояние да контролира своите министри и поема на ръчно управление, със своята собствена отговорност, управлението на пътния фонд. Защото министър-председателят директно назначава както изпълнителния директор, така и двамата негови заместници. В същото време показва, че министър-председателят е изгубил доверие в тези свои министри.
Но аз питам: може ли това да бъде решение на подобен проблем? Съществува опасност в България това да се превърне в традиция, защото ние го видяхме по отношение на проблемите, които се създадоха в Министерството на вътрешните работи. Беше отговорено със създаването на Агенция „Национална сигурност”. Сега се постъпва по същия начин. Означава ли това, че за Програма САПАРД или за други големи нарушения, например по отношение на фондовете в областта на околната среда и горите, че ще се използва същия подход? Може ли министър-председателят ефективно и ефикасно да управлява всички тези дейности, по отношение на които той е загубил доверие в своите министри? Моят отговор е, че това не може да се случи.
Аз няма да се спирам, уважаеми колеги, върху конкретните всъщност предложения в законопроекта. Ще направя съответни предложения между първо и второ четене. Все пак искам да кажа, че това, което наблюдаваме досега, се повтаря, мултиплицира и в новата структура – националната агенция. Ще има един изпълнителен директор с двама заместници. Защо? Политическият характер е съвсем ясен. Ако изпълнителният директор бъде от Българската социалистическа партия, предложен от нея чрез министър-председателя, двамата му заместници трябва да бъдат от коалиционните партньори. Питам: това гарантира ли действително постигане на целите, за които е разписано, че трябва да се осъществят от новата структура – от националната агенция? Естествено не. Нещата ще продължат по същия начин.
На следващо място, защо, както беше и във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и в националната агенция, Законът за администрацията няма да се прилага за тази структура? Положителен ли е опитът от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, за да бъде той пренесен и в националната агенция? Опитът определено не е положителен, но това не пречи отново да се постъпи по същия начин. За мен, ако ние искаме да спазваме европейската практика при решаване на подобни проблеми в управлението на една структура, която е създадена след сериозно обмисляне, както беше създаването на фонда, трябва да се постъпи по следния начин: лицата, които не са оправдали доверието, да понесат своята политическа отговорност. Обществото да види, че такива хора нямат право да управляват публични средства. И, ако има някаква необходимост от промяна в структурата, да бъде извършена именно тогава. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Господин Такоров, понеже Вие ме репликирате, уви, в тези три години стана наистина порочна практика – сменят се структурите, размива се отговорността и се надяваме, че пясъците на времето ще заличат следите от безхаберно управление.
Уважаеми колеги, аз няма да подкрепя промените в Закона за пътищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, може би сте прав в логиката на пресмятането на някои формули 8-5-3 или 5-3-4, или както искате ги наречете, но за Ваша информация и за информация на залата трябва да Ви напомня, ако не знаете, сигурно не знаете, за да говорите така общи приказки, НДСВ по никакъв начин не участва в управлението на досегашния фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. По никакъв начин и с никакви хора в управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – няма.
Вашата дуплика, господин Иванов. Заповядайте, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кътев! Формулата 8-5-3 не беше афиширана от българската опозиция. Тя беше заявена от министър-председателя Сергей Станишев при сформирането на правителството. Не аз, а министър-председателят и неговите министри, и депутати от мнозинството заявиха, че във всичките органи на управление ще бъде спазен подобен принцип. Ако в Пътния фонд това не е направено сега ще имате възможност да го коригирате в новата Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Дано да е за добро, защото опитът показва обратното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля си, че за цялата общественост трябва да е ясно, че всичко остава постарому, просто се сменя само горното ниво на това, кой да го управлява. Някогашното Главно управление „Пътища” към Министерския съвет беше трансформирано впоследствие в един фонд, сега в момента при първия проблем ние си мислим, че като сменим структурата можем да го върнем пак обратно при Министерския съвет. Няма никакво значение какви наименования ще сложим и как те реално ще бъдат изпълнени, тъй като хората ще получат новите си договори, в книжката ще бъде записано, че ще работят в друга структура, ние ще променим един закон. Какво сменяме всъщност по съдържание? Ние не сменяме нищо по съдържание. Щяхме да го сменим, ако в този закон пишеше, че за изпълнителният директор ще се обяви конкурс и така той ще бъде назначен, а не, че ще бъде назначен от министър-председателя и от посочено от него лице. Това е реалната по същество промяна, която можеше да има в този закон.
По същия начин аз категорично съм съгласна с моя колега Иван Иванов, че тук въпросът е да кажем защо това да не е по законите на държавната администрация. Защо не важи законът за държавната администрация? Каква е разликата?
Само преди няколко дни Министерският съвет – искам тук много ясно да го кажа, с едно постановление увеличи заплатите на абсолютно целия политически екип на министерството. Направи го точно така, като все едно те работят с европейски фондове, под същия параграф, под който ние обособихме хората, които да работят с европейски фондове и да ги стимулираме.
Само, за да затворя скобата ще кажа, че една Разплащателна агенция, например към Министерството на земеделието – Държавен фонд „Земеделие”, служителите там дори не са държавни служители и не получават този бонус. Някак си никой не може да си представи, че този двоен аршин не се вижда от обществото.
По същия начин си задаваме въпроса: какъв е този голям пазарлък между няколко министри, които да назначат по един човек в борда? Да, тук можем да кажем, че всеки един от тях, тъй като председателят на надзорния съвет ще бъде определен отново от министър-председателя, разбира се, неговите очи ще ги търсим навсякъде, но тук трябва да разделим и влиянието. Аз почти не се съгласявам да си мисля, четейки текста, че има само разделение 3-5-8, което вие правите. То е разделението на влиянието в олигархията. Такива каквито са – кой управлява Министерството на транспорта, кой управлява Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите? Защото всеки един от тях ще предложи своя човек. Със сигурност и тримата министри, ако гледаме формално, не принадлежат на формулата 3-5-8 така, както изглежда тя.
Аз смятам, че този фонд, както вече го наричаме все още – фонд, тъй като това му е съдържанието до момента, там ще бъдат изхарчени най-много средства, от които през следващите години България има нужда. Категорично се противопоставям по този изключително непрозрачен начин.
Помислих си защо преди, няма и една година преди края на мандата, някой се опитва да даде мандатност от пет години, лично възложена на Министерски съвет. Ако има нов кабинет след една година, дали той ще има възможността най-малкото, което е, да смени надзора? Уви, такава възможност може да се случи само при смърт или някаква тежка друга причина. Надяваме се, тя да не се получи.
Съветвам всички колеги да прочетат доклада на KPMG. Тъй като в този доклад няма ясната разпоредба, затова дали трябва да има реални промени или не в агенцията. След като един одитор не си позволява да даде препоръки, това го каза между другото министърът на финансите вчера, а на него му се плаща за това да направи анализа, да направи одита и да даде препоръки, това означава, че ситуацията е изключително тежка. Това означава, че никаква козметична промяна или прехвърлянето от едно място на друго може да промени ситуацията, защото системата надолу е прогнила.
Категорично няма да подкрепя на първо четене законопроекта. Смятам, че той по същество не променя ситуацията и няма да реши проблемите, които имаме, и най-вече проблемите, които остават с корупцията и олигархията, които си разпределя надзора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики има ли? Няма.
Думата има господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз няма да влизам чак в такива детайли. Колегите преди мен казаха достатъчно неща, но не мисля, че на първо четене има смисъл да влизаме чак в толкова детайли. Въпросът действително е сериозен и е политически, защото правителството превръща парламента не в законодателен орган, а чрез това мнозинство се реализира един механизъм, за да може министър-председателят по някакъв начин да компенсира своето безсилие да работи с министрите, които той тук е предложил в парламента и които парламентът му е гласувал.
Всеки неуспешен опит на министър-председателя да се справи с някой от неговите министри води до създаването на поредната държавна агенция. Към края на мандата сигурно вече ще имаме всички министри без портфейли и всеки от тях дублиран с държавна агенция. Горе-долу такава е философията на създаването и на тази структура.
България се нуждае от една сериозна структурна промяна, но цялото това правителство, което демонстрира некомпетентност и безсилие, трябва да бъде сменено. Това прегрупиране е поредният акт на безсилие и на некомпетентност на министър-председателя.
Да коментираме точно как ще бъде структурирана тази агенция. Дали там ще попадне някой съветник на президента или на министър-председателя, за да не се обиди някой – това са въпроси, които са от друг порядък. Сериозният, основният, политически въпрос е, че България по Конституция трябва да се управлява от Министерски съвет, министър-председател и министри. По същество ни се предлага съвсем друга схема. Ако министър-председателят няма доверие, не може да работи със своите министри, ако в европейските доклади, ако общественото мнение е, че тези министри са некадърни и корумпирани, министър-председателят трябва да дойде и да предложи подмяната на тези министри с други.
Тези операции, които се правят, с прегрупиране на едни и същи кадри в различни схеми, няма да дадат никакъв резултат – нито ще излъжем Европа, нито ще излъжем българските граждани, нито някой човек, който съзнава за какво става въпрос, ще бъде подведен, че с тези самоцелни действия на преливане от пусто в празно ще бъде реформирана системата. Няма как едни и същи кадри, както и да ги прегрупираме, да дадат по-добър резултат. Напротив, ще дават все по-лош резултат, защото тези прегрупирания водят до още по-голям хаос. Това е класически механизъм, когато един ръководител няма друг ресурс да елиминира някой, той прави структурни промени, за да се заобиколи Кодексът на труда или друг непреодолим фактор се правят нови структури. С новите структури отпадат определени хора и се променят съотношения. За това става въпрос. Не става въпрос за някакво реформиране, за гарантиране на прозрачност, защото няма как тези хора и няма как този министър-председател, който явно три години се обучава на управление, защото той преди това не е управлявал нищо, и държавата е в това трагично състояние, няма как той сега тук с поредния експеримент да подобри нещата.
Министър-председателският пост не е място, където да се обучават управленски кадри. Това е големият порок. Оттам-нататък дали схемата е 8:3, дали е 3:5:8, няма никакво значение. За това става въпрос.
Затова нито аз, нито колегите от Обединените демократични сили ще подкрепим тези предложения, защото не можем да станем съучастници в едно хвърляне на прах в очите на хората и пореден опит да бъдат заблудени и партньорите ни от Европа. Оказа се, че те по-трудно могат да бъдат заблуждавани, отколкото българските граждани или избирателите на партиите от тройната коалиция. Тези номера, които се пробутват в България, там не минават. Слава Богу, че сме член на Европейския съюз, това е най-голямото достижение, защото ще има сериозен натиск да се прекрати с това хитруване и с това имитиране на дейности на борба с корупцията и с тези практики. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Сотиров, когато липсват аргументи да обосновем една теза, започваме да хвърляме вината в друга градина. Категорично възразявам върху подхода, който приемате, като заклеймявате министър-председателя в какви ли не грехове при условие, че той вече е доста добре призната политическа фигура в много краища на света и най-вече в голямото европейско семейство. Хайде да не му тропосваме такива грехове, защото той е тръгнал с открито лице да поема определени отговорности и да докаже, че България е наистина демократична държава, а не някаква джунгла, където само се граби, пилее и унищожава народно имущество.
Много Ви моля, ако ще говорим по предложения законопроект, да говорим, но да не преливаме от пусто в празно. От това не печели никой – нито вие, нито която и да е политическа сила във и извън българския парламент. Хайде да си уважаваме институциите и най-вече министър-председателя, който вече е доказан политически и държавен ръководител в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика думата има господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Илиевски, министър-председателят е първият, който трябва да защитава авторитета на институцията, която представлява. Когато той с поведението си и с действията – своите и на своя екип, е довел дотам държавата и системата, че тотално да сринат авторитета на тази институция, когато неговите заместници в партията и в правителството заявяваха, че има разпад на държавността, не може да се иска ние да даваме друга оценка. Дотам е докарана институцията, че правителството праща специални служби да разследват държавни структури. Структури, които трябва да се борят с организираната престъпност, влизат в държавни ведомства.
Това е оценката, която си прави самото правителство. За това става въпрос. И това, което вече е публичен факт, никой не може да го оспори – говори се от най-високите етажи на властта, дори от самите вас, като управляващи, от ваши колеги се говори за срастване на институциите с мафията и с олигархията. Това го говорят включително и ваши колеги, господин Илиевски. И ние не можем да имаме някакво абстрактно уважение към институциите. Точно в името на защита на институционалната система в България, на Конституцията не можем безмълвно да ставаме съучастници и да мълчим, когато тези неща се случват.
Точно затова ние реагираме и ще реагираме все по-остро. Точно в името на защита на авторитета на институциите такива хора не трябва да заемат позиции в българските институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги!
Господин Сотиров, за разлика от Вас, аз не вярвам на това, което се говори. Например аз не вярвам, както пише, че господин Пламен Юруков, мисля, че е ваш лидер, е част от мафията. Изобщо не вярвам, че е така. Не вярвам, че лидерът на Съюза на демократичните сили е източил пари от САПАРД. Не вярвам един лидер на голяма политическа сила дотам да е стигнал. Така че на всички слухове не бива да се вярва.
Уважаеми колеги, преди малко госпожа Капон постави въпроса, че е имало пазарлък между различни министри, между различни коалиционни партньори във връзка с новата структура, ако бъде приет законопроектът. В залата има дългогодишни народни представители, бивши министри, настоящи и бивши премиери, които знаят, че винаги един премиер в определен момент може да предложи да има промяна в законодателството. Аз вчера казах и в комисията, че законодателството е динамичен процес.
Защо си въобразяваме, че днес ще има една структура, която трябва да се закотви, трябва да се спре и да се говори, че изобщо не бива да има никакви промени? Тогава няма да има никакво развитие. В същия момент забравих кой от опозицията каза преди малко, че трябва агенцията да бъде или към Министерството на транспорта, или към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е въпрос на политическо решение. Както можем да кажем, че може да бъде към Министерството на транспорта, така може да кажем, че може да бъде и към Министерството на строителството, така и към Министерския съвет. Това е въпрос на политическо решение.
По-важното е друго – ролята и отговорностите на двамата министри – министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие и благоустройството, които основно отговарят.
И днес, и преди министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговарял като министър и като политическо лице за общинските пътища, въпреки че са общински. Той има ангажименти във връзка с регионалното развитие. Мисля, че господин Софиянски го каза преди малко. Ами втори и трети клас пътища са свързани с развитието на регионите. Ако някой си въобразява, че без трети клас пътища може да се развиват общините, това са глупости. Това е основният гръбнак и точно министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да отговаря. Тези ангажименти като политически отговорности трябва да останат при него. Това е една от причините съвместно няколко министри да контролират и да отговарят за агенцията и за бъдеща национална агенция включително.
За трансевропейските коридори кой ще отговаря? Министърът на транспорта, разбира се.
Тук се чуваха гласове, но аз пък не съм съгласен, че министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да се оттеглят от Надзорния съвет и да оставим министър-председателят да предложи. Мисля, че вчера в комисията господин Чачев основателно зададе въпрос, но аз като колега го репликирах в добрия смисъл, тогава, търсейки отговорност от министъра на транспорта за първи клас пътища, или търсейки отговорност от министъра на регионалното развитие и благоустройството за втори и трети клас, точно това е причината примерно те да имат възможността заедно с премиера и министъра на финансите да предложат Надзорния съвет. Този текст в никакъв случай не бива да отпада. Точно тогава отговорността на министрите ще бъде фиктивна. Няма смисъл тогава от промени.
А че някой има виждане по този въпрос в тази посока, това е съвсем друг въпрос. Тогава да прехвърлим всички тези пътища към общините, което не е възможно.
Малко трудно възприемам, казах го и вчера, на един ред министър-председателят заедно с министрите съвместно да предлагат. Може би и тримата министри – министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, да предложат на министър-председателя той да предложи на Министерския съвет. Не е правилно министър-председателят заедно с министрите.
Тук примерно имаше решение да влезе някаква работна група. Искам да обърна внимание повече към членовете на кабинета, мисля, че Цвета Каменова е била в работна група.
Мисля, че в парламента трябва да се говори: законопроектите се внасят от Министерския съвет. Отговорността не е на работната група. Никакви работни групи да докладват и така нататък. Както стана със Закона за концесиите – някой някъде нещо е предложил и после никой не носи отговорност.
Аз лично имам забележки, но съм убеден, че между първо и второ четене тези неща ще бъдат изчистени.
Съвсем основателно още в началото на законопроекта се предлага, когато списъкът на републиканската пътна мрежа се подготви, там да бъде по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с кметовете на общините в тяхната част, да се включи и министърът на транспорта и да предложат на Министерския съвет да утвърди. По-нататък точно заради правомощията на министъра на транспорта и на министъра на регионалното развитие и благоустройството по проектите трябва да бъдат изчистени, а не да отпадат.
Тази стратегия или схемата, или промяната на републиканската пътна мрежа, включително общинската, всеки в своята област или една част го предлагат съвместно в Министерския съвет. Не може единият министър да е подчинен на другия министър. Примерно за общинските пътища министърът на транспорта няма никакви ангажименти.
Не може министърът на регионалното развитие да предложи на министъра на транспорта и той да предложи на Министерския съвет! Отговорността е на министъра на регионалното развитие на този етап. Утре или вдругиден като е отговорност към общините и регионите, ако е друго министерство, е друго. Тоест, не бива министърът на регионалното развитие да предлага на министъра на транспорта и той да ... Трябва съвместно да предложат на Министерския съвет и във връзка с тези стратегии, които трябва да приемат.
А в същия момент, ето, няма ги представителите от така наречената работна група – тези, които се включват. Казват, че Министерският съвет утвърждава по предложение на двамата министри, а в т. 6 на един от членовете министърът на регионалното развитие предлага на министъра на транспорта списък и промени на републикански общински пътища. То противоречи на другия член тогава! На чл. 3! Съвсем официално го поставям във Ваше присъствие, господин министър, предайте на господин министър-председателя – за пореден път някои работни групи към Министерския съвет се опитват да подвеждат народните представители и членове на кабинета. Трябва да се търси отговорност от тях. Не може ние да поправяме техните грешки до последно и да носим отговорност пред обществото. По пресата не говорят за работни групи, а говорят за парламент и за Министерския съвет. Всички заедно носим тази отговорност.
Щях да кажа и в присъствието на госпожа Каменова – правят изявления в кулоарите по адрес на народни представители, за съжаление, когато не са приети определени текстове.
Уважаеми колеги, стигам пак до Надзорния съвет. Преди малко казах моите виждания и вижданията на нашата парламентарна група. Мен лично ме притесняват изискванията за назначаване – да, инженер-икономисти и юристи, но по-нататък казват: „които са с подходяща квалификация и професионален опит”. Трябва много ясно да се каже какво означава професионален опит. Винаги ще се тълкува погрешно. За да не стане това, трябва подобен род текстове да бъдат изчистени, включително изискванията за заемане на длъжността от изпълнителен директор – на какво трябва да отговаря той или заместникът му – професионален опит най-малко от 10 години в областта на пътното строителство. Казах го и вчера – ако участва с едно ЮМЗ, един трактор и десет години се отчита, че прави пътища, днес ще кандидатства – отговаря ли на условията, да, отговаря. А в същия момент този, който три или четири години е натрупал наистина сериозен опит, ще му забраним или пък няма да му дадем възможност да кандидатства за един такъв пост и да бъде предложен. Или другото – трябва да има опит в управлението на публични или корпоративни структури.
Мисля, че между първо и второ четене тези неща ще бъдат изчистени.
Стигаме до един текст, който според мен също трябва да бъде коригиран, защото надали ще имаме възможност на второ четене да се говори по същество, въпреки че тогава е мястото за отделните текстове. Предлагам един цял § 16 да се промени – когато става въпроса за задължително съгласуване на пътища кой за какво отговаря, кой има право да съгласува. Има текстове, които според мен противоречат на други текстове от самия проект, както например „общините отговарят във връзка с изграждането – и т.н. – за общинските пътища”, които, да речем, в случаите, когато нямат връзка с републиканската пътна мрежа, няма смисъл да съгласуват с областното пътно управление. Разбирам, че примерно има текстове, когато има пътна връзка или кръстовище, да влязат и да има някаква връзка с републиканската пътна мрежа, да бъде съгласувано с областния директор на пътното управление. Но в случая, както е посочено, трябва да се съгласуват местните пътища от директора на областното пътно управление – грешка е, когато е изцяло отговорност на общините. Той може да откаже и да провали, има си хиляди начини да намери причини и кусури, да провали политиката на един кмет на община.
Завършвайки, уважаеми господин председател, уважаеми колеги – ние ще подкрепим законопроекта с ясното съзнание, че трябва да има определени промени, повече технически, отколкото като философия. Бих се обърнал и към опозицията, и към колеги, които имат забележки и като цяло искат да отхвърлят законопроекта. От една страна искаме да имаме повече прозрачност, повече контрол. А от друга страна, когато се предлага възможността с надзорен съвет за повече отговорности и Министерският съвет да отговаря оттук нататък, изведнъж опозицията не се съгласява. Членството в Европейския съюз – преди малко изслушах пресконференцията на опозицията, самите те го казват, че изискват повече контрол и прозрачност. Законопроектът е такъв! Това, че не се харесва на определени хора, е друг въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Ама не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Осман? Няма.
Думата има господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Винаги, когато се предлагат промени в законопроект или нов законопроект, се задава въпросът има ли нужда от такъв законопроект да влиза в зала и да се гласува. В конкретния случай нуждата е очебийна и очевадна. Вярвам, че всички в тази зала ще се съгласят с този безспорен факт. Ние от НДСВ още в края на миналата година – януари-април, май месец сигнализирахме, че досегашното ръководство и самата структура на фонд „Републиканска инфраструктура” на тази триминистерска подчиненост, води до колективна безотговорност и оттам резултатите в него – много неудачи, съмнения за корупция, спиране или забавяне на работата в цялостната работа на фонда.
Главният въпрос е в това каква да бъде новата структура. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Още в началото се сблъскваме с един парадокс. Парадоксът е в това, че още в чл. 2 се казва, че фонд „Републиканска пътна инфраструктура” се заменя с Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Аз претендирам, че вече доста години се занимавам с държавна администрация, освен преди като областен управител и като участник в стопанския живот на страната. Доста се потрудих и се консултирах с висши чиновници от Министерския съвет и с други консултанти. Поне за мен не намерих логично обяснение, камо ли законово, да бъде създавана Национална агенция. Такава Национална агенция в Закона за администрацията няма. Няма такава и в устройствения правилник на Министерския съвет. Затова изниква въпросът защо е нужно да се търси някаква нова форма на управление на един било и то толкова важен фонд, да не се използват стандартните, утвърдените, доказалите се държавни или изпълнителни агенции, а се търси нова формула – Национална агенция. Отчитайки ангажираността на министър Гагаузов, все пак може би ще го чуя, бих искал обяснение на това що е това Национална агенция! По кой закон е направено и какво влиза вътре в нея, каква е целта да бъде Национална агенция? (Реплики от ДСБ.)
Ние си даваме сметка и в изслушването на министрите в Парламентарната група на НДСВ ясно изразихме позицията, явно че партийните дела на министъра са по-важни от закона, така че той няма нужда да слуша, но той чу това, което казахме, но ние не получихме отговор...
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Не го чу!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Затова докато не получим отговор, ние ще сме много внимателни към този проектозакон.
Това – трима министри да ръководят фонда и то неуспешно, сега това да се прехвърля към двама министри, надзорен съвет, наблюдаващ вицепремиер, наблюдаващ от Европейския съюз и ръководен от министър-председателя, това е не по-лошо от това, което беше досега.
Сигурно няма да получа отговор на тези въпроси, защото и самите вносители нямат отговор на тях. Може би за укротяване на партийни страсти или ведомствени интереси са решили да предложат това на Народното събрание. Но пак казвам, държавата има нужда от промяна в този фонд, но една самоцелно направена промяна, без да е професионално изпипана, без да е съгласувана с всички заинтересовани страни, включително и коалиционни партньори, опозиция, обществото, няма да доведе до успех.
Господин Осман и останалите колеги разискваха по доста неща, по които и аз исках да се спра. Ще говоря по някои, които те не засегнаха.
Не е място в чл. 19 на закона да се казва, че трябва да се прави нова стратегия за развитие на пътищата. Доколкото знам, такава стратегия има, одобрена е, сроковете й са между 2013 и 2015 г., тя действа. Ако трябва сега да правим нова стратегия, не виждам кому е нужно това?
По-нататък, разписаните в чл. 20 и чл. 20а правомощия или задължения на отделните министри, които ще ръководят политиките – тоест министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие и благоустройството, според мен не им е мястото в този закон, не е необходимо да се прави толкова детайлно. А ако се прецени, може да има нещо написано, но не е необходимо толкова детайлно да бъдат разписани тези техни правомощия.
Стигаме до надзорния съвет. Не съм съгласен с Ремзи Осман, че той трябва да се предлага и обсъжда от отделните министри. Може само с едно изречение да се запише, че „Надзорният съвет се назначава от министър-председателя”. Пък той с кого ще се консултира, от кого ще иска предложения, как ще стане това – това си е негово правомощие.
Пак се връщам на това: дори и някоя национална агенция да си измисли какво е тя, тя е към Министерския съвет. И в правомощията на министър-председателя е да извършва тази дейност. Не е нужно тези министри да са хората, които предлагат надзорния съвет. Министър-председателят ръководи един колегиален орган, така че той има достатъчно възможности да направи тези предложения.
Член 21, т. 4 – за 10-годишния опит на изпълнителния директор или на кандидатите за изпълнителен директор – също навява веднага на мисълта за Закона за конфликт на интереси, който предстои да бъде приет на второ четене. Противоречието е заложено в самото условие – да има 10-годишен опит. Къде ще го има?! Ако е в държавна структура, о’кей. Но, ако е работил в частния бизнес и бъде предложен много добър специалист, това веднага отива в конфликт със Закона за конфликт на интереси, тоест, трябва да се намери друго решение.
Пропуснах за надзорния съвет. Моето мнение е, че той трябва да бъде постояннодействащ орган, но в никакъв случай в него да не влизат, така както чухме в обръщението към Парламентарната група на НДСВ от вицепремиера Плугчиева, че трябва да има представители на неправителствени организации, дори беше посочено и на коя. Това категорично влиза в конфликт със Закона за конфликт на интереси. Не може в надзорния съвет да влиза човек от Националната камара на строителите. Нали си представяте веднага какъв ще бъде този член на надзорния съвет – представител на частния бизнес?!
И последно, най-голямото противоречие, според мен – чл. 21, буква „д”, която казва, че „Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за агенцията”. Извинявайте, но единственият начин, по който би могла да се образува тази национална агенция, е една от разпоредбите на чл. 4, т. 4 от Закона за администрацията, която позволява при определени условия Министерският съвет да образува други органи, извън посочените – държавна агенция, изпълнителна агенция и държавни комисии.
Тоест, от една страна ще създадем агенцията законово, може би осланяйки се на този текст, а от друга страна казваме, че не се прилага Законът за администрацията?!
Последно, моля колегите народни представители и хората от изпълнителната власт да направят гигантско усилие все пак да бъде приет законът, защото положението по сега съществуващия фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е плачевно – пълен хаос, пълно безхаберие, хората не работят, демотивирани са. Казват: „Дайте да видим какво ще стане”. Нищо не става, губи се златно лятно време, пак ще започнем да правим ремонтите през зимата, пак ще се удължават сроковете и ще се надуват цените.
В тази връзка, без да ангажирам мнението на Парламентарната група на НДСВ, аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кътев? Няма.
Заповядайте, господин Мирчев, имате думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разглеждаме един много сериозен въпрос – пътната инфраструктура, тези близо 20 километра републиканска пътна мрежа и още толкова общинска пътна мрежа, която е свързана ежедневно с над 3 милиона водачи на моторни превозни средства да пътуват по тези пътища, многократно повече пътници да пътуват по нея. Ние правим закон не за Народното събрание, не за нас, а за тези, които искат да имат по-добри пътища, за тях и за всички нас, които искаме да има осигурени условия за безопасно пътуване, по-малко пътно-транспортни произшествия и по-малко жертви по пътищата.
Действително, пътищата изпълняват общоевропейска транспортна политика. България е включена в трансевропейската пътна мрежа с близо 2800 км. И забележете: над 70% от трафика в страната се осъществява именно по тези километри.
В какво състояние са те – всички ние знаем. Разчетите показват, че към 2013-2015 г. спрямо 2007 г. ще има ръст на пътуванията по пътната мрежа на България над 30%. Задаваме ли си въпроса каква ще бъде интензивността и какво трябва да бъде състоянието на пътищата, за да отговаря на условията за безопасност и сигурност на нас и на всички граждани в страната? (Шум от ДСБ и реплики на народния представител Иван Костов.)
Ако ми направите реплика, господин Костов, ще Ви отговоря. (Шум и реплики от ДСБ.)
Ще се опитам да убедя всички, които се изказаха досега и казаха, че няма да подкрепят закона, защо трябва да го подкрепят.
Не променяме структурата, не сменяме структурата, сменяме модела за управление на пътищата – това е същественото. Всички говорят за определени слабости, които съществуват досега. Няма проблеми с политиката на страната в областта на пътищата. В тази връзка искам да припомня, че до 2013-2015 г. ще трябва да бъдат усвоени 3 млрд. евро, над 4000 км трябва да бъдат новоизградените, рехабилитираните или модернизираните пътища.
И, колеги, да не говорим за политика! Който не я познава, мога да му предоставя още сега, няма да чета данните от трибуната, защото ще ми е необходим поне час, 2000 км рехабилитация на пътища втори и трети клас за близо 1 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка и Световната банка – това е закон, ратифициран от нас преди няколко месеца. (Шум и реплики от ДСБ.)
Второ, изграждане по оперативна програма „Транспорт” на участъци – автомагистрала „Струма”, „Хемус” и други участъци, „Видин” за 989 млн. евро; изграждане на 200 км автомагистрали по оперативна програма „Регионално развитие”; допълнително 1300 км рехабилитация на пътища втори и трети пояс.
Очаквани по мярка 321 на Програмата за развитие на селските райони, много повече инвестиции за четвъртокурсната пътна мрежа. Политиката е ясно и точно дефинирана участък по участък, от километър до километър, какви трябва да бъдат инвестициите и какво трябва да се промени в състоянието на пътната инфраструктура.
Проблемът, който възниква в „Републиканска пътна инфраструктура” е не слабости в политиката, а изпълнението на тези проекти. Тоест, когато говорим за координация, мисля, че координацията е свързана преди всичко с политиката. И да не намесваме ролята на Министерството на транспорта и на Министерство на регионалното развитие. Тук има синхронизация, има материали, които съм готов да предоставя на всички, които желаят, даже по области за всеки участък.
Вторият въпрос, по който говорехме – за отговорността за изпълнението на тази програма. Ако обърнете внимание на законопроекта, ролята на министрите свършва с политиката. Пътищата не са разделени на наши и ваши, на втори и трети клас. Политиката е единна. Тоест, координацията е осъществена. Когато говорим за отговорността, ако обърнете внимание на законопроекта, ще забележите, че широките пълномощия, отговорността е дадена на Националната агенция „Пътна инфраструктура”. Тя може да бъде изпълнителна агенция към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, може да бъде към Министерство на транспорта. Неслучайно пътищата са в преговорна Глава девет, която се водеше от Министерство на транспорта. Но няма нищо лошо в това, като имаме предвид състоянието на нашата Републиканска пътна мрежа, като знаем още по-лошото състояние на общинската пътна мрежа, да издигнем нивото на управление и отговорност. Фактически отговорността отива към правителството, към министър-председателя. Мисля, че това трябва да бъде подкрепено, защото то ще показва по-сериозна ангажираност тази програма, тези близо 4 хил. км след няколко години да бъдат в такова състояние, че да се ползват от обществото така, както е навсякъде другаде по страната.
Следващият въпрос е за контрола, по който много ни критикуват и Европейският съюз, и колегите тук. Да, затова аз не искам да разглеждам правната страна – на какво основание се създава Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Но, когато говорим за контрола, това именно е ролята на Надзорния съвет и на одита. Преди няколко седмици Министерският съвет създаде такава Дирекция за вътрешен одит във фонд „Републиканска пътна структура”, смисъл новия модел за управление на пътищата – това също е запазено. Надзорният съвет именно трябва да осъществява контрола, липсата на контрол, за който ни обвиняват от Брюксел. Разбира се, много от нещата и ние си ги създаваме.
Основното е, че няма да има намеса отвън върху функционирането на националната агенция. Тя ще се занимава преди всичко, ако обърнете внимание и в мотивите, с осъществяването на оперативната дейност по изграждането и поддържането на Републиканската пътна мрежа. Всички ние говорим да усвояване на средствата, за проектите, за процедурите, за търговете, но малко досега говорехме за поддържането и експлоатацията на изградената вече републиканска и общинска пътна мрежа. Защото тя може да е изградена, но след няколко години, ако не се поддържа и експлоатира, тя ще придобие вида, в който се намира сега.
Именно по тази причина ще подкрепя този законопроект. Имам подготвени вече предложения между първо и второ четене в посока да се получи по-добър закон, по-добре да се преодолява пътната мрежа.
И накрая ще си позволя да се обърна към всички колеги и с молба – не трябва да политизираме проблема с модернизацията и изграждането на пътищата, с опасността по пътищата. Ние правим пътища за България и за всички, които преминават транзит през България и които идват у нас и след това се връщат по своите си места. Казах за колко милиона пътници става въпрос. Това в момента е може би най-важният, бих го нарекъл политически и инфраструктурен проект. Транспортната инфраструктура – не трябва да политизираме това нещо – е летища, пристанища, железници, пътища. Тази програма трябва да се реализира до 2015 г. Ще бъде много жалко, ако политиците вземат друго решение, а не национално отговорно решение да подкрепят този законопроект, колкото и да смятаме, че той все пак има определени несъвършенства. Но ние сме за това – да го направим възможно по-добър, по-ефективен и след няколко години България да казва: да, ние решихме един основен проблем на страната – добри пътища, значително по-добра безопасност. А това го изисква нашият народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мирчев? Няма.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, да, днес основателно и мисля, че много отговорно ние обсъждаме един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Законопроект, който безспорно засяга едно бъдеще – ясно регламентирано, доста добре видимо, прогнозируемо, бъдеще, в което ние ще усвояваме и ще извършваме онази национална политика, която ни постави и проблема с пътищата като национален приоритет.
За трите години се извърши толкова много, колкото за 15 и повече години не беше извършвано в сферата на пътищата. И затова няма кой как да оспорва, независимо че на много хора им се иска това да бъде оспорвано. За следващите години хоризонтът наистина е толкова оптимистичен, толкова реалистичен, че ще е срамота, ако и ние не положим усилия да реализираме тези възможности. Да, може би затова днес в тази зала не се говори за реалното решаване на проблема във времето, не се говори за оптимизиране на схемата на управление, не се говори за ефективност в следващите години, а се говори за политика в лошия смисъл на думата. Защото от инфраструктура политика може да се прави, когато има реализация и това е факт. Но когато някой иска да няма реализация, а мисля, че в тази зала изказващи се преди мен точно това целят – как от една сериозна, стабилна реализация в сферата на пътната инфраструктура. Може би затова липсва и оня конструктивен дух на предложенията – има оспорвания, да, добре, но защо няма конструктивизъм в колегите, които вземат отношение, защо няма предложение как те виждат схемата да бъде по-ясна и по-работеща? Просто защото те не желаят да има работеща схема.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо четене със съзнанието, че се предлага ясно и концентрирано структуриране. За нас е изложение, което регламентира възможността да има дългосрочност, защото политиката е регламентирана. Господин Костов много любезно ми се усмихва.
Да, така е, господин Костов, има политика, има дългосрочност във виждането каква да е тя и това е реалност. Има една оперативност в законопроекта, която подсказва, че със срочните оперативни програми можем ясно да регламентираме и да решаваме национални, регионални и местни приоритети по територията на България. Има и търсене на ефективност в по-добро и по-открито управление – с двустепенната система на управление.
Какво друго може да ни предложи някой друг, ако иска да има такава откритост и такава конкретика в този начин на управление? Хубаво е, защото тогава и текущият, и превантивният контрол ще могат да бъдат реализирани на нивата, на които предлагаме в законопроекта и се влага от името на Министерския съвет.
В същото време аз смятам, че има какво да бъде доработено, за да може законопроектът да бъде малко по-добър от гледна точка на конкретизация на взаимодействията между двете министерства. В тази посока мисля, че в началото на законопроекта, в чл. 7 и 8 има какво да допълним.
Ясно е, че стратегията е една. Ясно е,че тя ще се предложи от министрите. Ясно е, че трябва да има срокове на оперативните средносрочни програми, защото не може да бъде само пожелателно едно такова действие в законопроект. Трябва да се знае на две години ли ще бъдат средносрочните програми, за да се търси отговорността, за която говорим, че вече може да бъде по-реална и по-пълна. Ще има национална агенция, защото проблемът пътища е национален.
В тази посока мисля, че ние наистина можем да дадем своя глас в подкрепа, защото заслужаваме да вложим всички тези необходими средства. Моите колеги много добре знаят какво е състоянието и ако целта ни е да помогнем с мъничко, това да стане колкото се може по-бързо, по-реално във времето и по-отговорно, какво по-добро от това?
Това е единствената ни цел – да се солидаризираме с желанията на всички, които искат да имаме по-добри пътища, по-голяма гаранция, по-голяма сигурност. Оттук безспорно и качество, и поддръжка. Във времето задачите могат да бъдат решени, ако сега положим това начало, за да го усъвършенстваме и да реализираме тази мащабна и оптимизирана програма, която българското правителство е заложило в своята политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Госпожо Алексиева, Вие ме разбихте – проблемът е национален, затова ще бъде национална агенция. (Смях от ДСБ.)
Проблемът не е национален, проблемът е интернационален, проблемът е европейски. Затова дайте да я кръстим Интернационална агенция „Пътища” или Европейска агенция „Пътища”.
Вие ме върнахте в младежките години, когато за една петилетка достигахме развитите капиталистически държави – какво светло бъдеще ни чака в следващите години.
Извинявайте, Вие в този свят ли живеете? Вие пътувате ли до Русе със служебния си автомобил? За колко часа минавате? Попадате ли по един-два часа в задръствания – в момента на Златна Панега? Вие попадате ли в задръстванията зимно време? Вие попадате ли в петъчно-съботно-неделно-понеделнишките задръствания по автомагистралите и по пътищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, времето на парламентарната ви група изтече. Моля да приключвате.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Вие пътувате ли по други пътища на България, за да видите за какво става дума?
Извинявайте, Вие може би живеете в някакъв Ваш свят и ни говорите като на Вашите другари на партийно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Уважаеми господин Кътев, изглежда, че живея в измислен свят, хвърча в облаците и около мен всичко е розово и реално. Дай Боже на всекиго! Но аз искам това да е моята цел и задача – да стане по-добре.
Когато искам това да стане, ще положа усилия моят глас да бъде в полза именно на това, което е реално и нормално, господин Костов. Радвам се, че Ви въодушевявам. Много приятно ми става, защото Вие трудно се усмихвате. Когато сега ми се усмихвате, означава, че нещата са толкова регламентирани, толкова видими, че Вие не искате да ги видите в очите, такива каквито са, защото нямате желание България да се развива. Нямате желание България да върви напред и да бъде наистина равностоен партньор в европейското семейство.
Да, интернационални са ни пътищата, но политиката ни за тях е национална.
Господин Кътев, когато пътувам, точно това искам – по-бързо, по-реално пропуските, проблемите да бъдат решени. Именно когато човек пътува непрекъснато, и Вие го правите, не означава, че няма да даде своя дух, своята воля и своя труд, за да го подобри.
Това, което е необходимо, трябва да направим заедно. Иначе просто няма как да стане, щом във вас няма желание за работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект не става за нищо. (Реплики от КБ.) Този законопроект не става за нищо, защото политическите му цели са две.
Първата е да се окупира контролът върху разходването на средствата за пет години. Аз не знам кой от авторите се е засрамил, трябвало е да сложи девет, защото има и такива срокове. Девет години несменяемо присъствие на надзорниците, освен поради смърт или ако подадат оставка! Това е една от целите ви. Тъй като мандатът свършва, ви трябва контрола върху разходването на парите за пет години. Това е простата цел на този законопроект.
Второ, както каза господин Илиевски – „джунглата”, джунглата като секторна политика – на тези тук, дето направиха джунглата – я давате на министър-председателя. Защо? Защо на министър-председателя давате тази джунгла? Тя е страшна джунгла. Защо му я давате?
На пръв поглед, за да оправи нещата. На който и да е човек, предвид сложността на тази материя, десет часа да работи на ден, да чете само документи, да се занимава само с дейността на тази агенция и да си остави цялата друга работа, му трябват шест месеца, за да навлезе в дейността й. Това е 125-годишна администрация! Това е една от най-старите администрации в страната! Това е една от най-големите мрежи, съществуващи в България! Всичкото това, превърнато в джунгла, го давате като секторна политика на министър-председателя. Защо?
Аз ще ви кажа веднага – за да няма парламентарен контрол. Това е скритата цел, това е политическата цел. Там гърмят скандали след скандали. И за да няма повече скандали във времето до изборите, тази агенция трябва да бъде прибрана, да не може да бъде контролирана от Народното събрание. Това е целият смисъл на упражнението, което вие правите. Нищо друго не правите!
Господин председателят няма да допусне нито един секторен въпрос към министър-председателя, независимо че той назначава председателя на Надзорния съвет и изпълнителния директор. Ето това правите в момента. Как може да се подкрепи това нещо?
А на госпожа Алексиева ще кажа, че с тази проницателност и поглед в бъдещето, трябва да се пробвате на конкурса за ясновидци. Според мен ще имате голям успех. (Оживление.)
А иначе, ако изобщо се поставя въпрос за конструктивно отношение, господин Илиевски, Вие сте сериозен човек или поне се опитвате да сте сериозен, първото нещо е да видите какво има в джунглата. Просто трябва да разгърнете и да влезете вътре. И като влезете вътре да решите вие от кои сте – от тревопасните, от хищниците, които ги ядат, или от ловците, които убиват хищниците. Трябва да решите какво сте, ако искате да тръгнете нещо да правите в тази джунгла, защото тази джунгла беше наречена „тест” от госпожа Хюбнер, затова България справя ли се с това европейско членство или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Такоров желае да направи реплика. Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Аз няма да се спирам на това, което е направила пътната администрация през последните 2-3 години на територията на Република България, защото то е известно на всички нас. Мога да ви кажа, че това, което направи това ръководство през последните три години е най-големият скок на строителен продукт в цялата 125-годишна история на пътната администрация.
Вие сте прав, че тя е на 125 години, които ще ги направи през м. юли т.г. Но искам да Ви кажа и нещо друго, че Вие тогава се бяхте превърнали на правителството на първата копка, и за да не бъда голословен, ще Ви кажа, че в Търговище преди 10 години Вие направихте първата копка на пътя между Търговище и Омуртаг. Той още не е завършен.
И ще Ви кажа още две цифри – на цялата територия на Търговищка област през времето на Вашия мандат бяха усвоени 2 млн. 732 хил. лв. за пътно строителство. Само за този мандат, господин Костов, 149 млн. лв. – 59 пъти повече от това, което Вие сте направили за развитието на пътната инфраструктура в моя регион, от който съм избран. Аз не знам какво можете да кажете за това. Ако бях на Ваше място щях да си скрия някъде главата и нямаше да изляза да говоря за тези неща. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
За Вашата дуплика, заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Такоров, нищо не сте прочели. Аз не Ви видях сред читателите на Доклада на KPMG.
Обществеността нищо не знае, защото и двата доклада – на Сметната палата и на KPMG, са засекретени. Това голямо вълнуващо нещо, което Вие тук обрисувате и което е наречено от други хора от Европейската комисия, причина за спирането на еврофондовете за България, това нещо Вие не го знаете въобще. Вие сте абсолютно невеж по отношение на случващите се неща и излизате и казвате: „Костов, засрами се!”. Как може изобщо това, с какви очи изобщо Вие излизате на тази трибуна по време на такъв дебат, след като наистина не знаете за какво става въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всеки има право да направи реплика.
ИВАН КОСТОВ: Вие знаете ли защо се прави промяната на структурата на управление на Фонда „Национална пътна инфраструктура”? Изобщо знаете ли защо се прави? Знаете ли причината? Е, как ще я знаете, като не сте се заинтересували. Вие знаете ли за какви злоупотреби става въпрос? Ще научите утре, защото ние ще ги разкрием на специална пресконференция. Можете да изчакате. Заповядайте, тя ще бъде след 11,00 ч. Заповядайте!
След като не знаете защо министър-председателят маха тримата министри, застава сам и поема контрол върху тази джунгла, просто недейте да се изказвате. Говорим за съвършено конкретно нещо, а не какво било преди пет или седем години, когато парите са били десет пъти по-малко в България. С тези десет пъти по-малко пари сме направили повече автомагистрали, отколкото за седемте години след това. Можете да го проверите. Да, с тези малко пари! Това беше единственото време, когато хората видяха и асфалтирани, и временно поддържани пътищата – с тези малко пари, защото тогава се строеше магистрала за 1,5 млн. долара на равнинен участък, 2,5 милиона бяха тези за през „Витиня”, след Правец. Това са 2,5 млн. долара! Вие в момента строите два пъти по-скъпо на равнинен терен и платихте не 45 милиона на турската фирма, която строи пътя от Бургас до Карнобат, а 85! Това сте направили вие и затова, ама нямате никакво основание!
И не защото Вие го казвате това, а аз отговарям, а защото на Вас Ви го казват от Европейския съюз и казват, че това е тест за България. Заради това гледате и този законопроект. Имитирате някаква дейност и искате да я покажете на Европейския съюз, а истинската причина е, че искате да запазите това, което тече в партийните каси и то да продължи да тече до изборите през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване? Няма записали се.
Дали последното изказване възбуди желание за продължаване на дебата? Очевидно, да.
Думата пожела господин Петър Берон. Заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Господин Костов, доста ме натъжи, тъй като тъкмо бях окрилен от думите на госпожа Алексиева и виждах в прекрасни розови краски бъдещето. Изведнъж ме върнахте на земята, господин Костов. Опозиционното изказване на господин Кътев – също. Това си е точно така!
Всички пътуваме, всички пътувате. Аз си напрягах мозъка да си спомня европейска страна, става въпрос за такава на запад от една определена линия, с по-лоши пътища от тези на България. Такава не съм виждал. Ние сме на дъното на пътното строителство в Европа. Нашите пътища са изключително лоши, не са лоши, не са калпави, а изключително лоши.
Наскоро бях във Виетнам и Камбоджа – страни, бомбардирани ден и нощ. Там има идеални асфалтови шосета. Идвате от Гърция – грамадна магистрала до българската граница. Където е границата – там спира, и започва някакъв тесен път, по който едва се движиш. Навсякъде из Гърция са такива пътищата. Минете от Солун до Игуменица през планината Пинт, за да видите за какво става въпрос. Ние тук се гордеем с три или четири моста по пътя за Правец. Говоря за високите мостове. Такива има може би към 200 моста по този път, това е огромна магистрала със стотици мостове и тунели. Как се прави това нещо?
Давате светлата перспектива до 2015 г. Няма да съм жив до това време, за да я видя тази работа. В това е лошото.
Трябва може би наистина да се върнем към петилетките и за пет години да наваксаме това, което другите са направили за по-дълго време, но за тази цел ще ни е нужен един извънредно силен чужденец, който да дойде и да възглави това нещо. Това го казвам аз, който винаги съм бил против участието на чужденци в нашия национален живот. Бил съм против всякакви фирми от рода на „Софийска вода” и прочие, но изглежда за пътищата ни трябва някакъв много отдаден на тази работа чужденец, с камшик, трябва да дойте тук, защото се оказва, че по някакви причини нашите пътища се строят с извънредно бавно темпо, мизерно темпо, госпожо Алексиева. Строи се некачествено и зле.
Така че ако искаме да привлечем туристи, ако искаме да пътуваме нормално, трябва да насочим средствата към бързо изграждане на нашите пътища. Освен това – да се накажат много сурово тези, които злоупотребяват. Защото на вратата на Германския манастир е написано „Начало премудрости – страх Божий”. Нека тези хора да имат малко страх поне от закона, да видим поне един осъден.
А колкото до новите названия – „Национална агенция „Пътна инфраструктура”, нима не може да се каже „Главно управление на пътищата” към Министерския съвет?! Какво му беше на названието?! „Национална агенция „Пълна пътна инфраструктура”, „Диагностично-консултативни центрове”, „ДКЦ-та” – като че ли не може да се каже „поликлиника”! Има злодеи, които цял ден седят и измислят как да бъде по-сложно, как да бъде по-небългарско и по-усукано. Не е важно названието.
Що се отнася до великите промени в структурите, ще прощавате, това не е много за Народното събрание, но ще ви напомня старата история на онзи, който дал за пример за неудачите в един публичен дом – „Не се разместват креватите от една стая в друга, а се сменя персоналът”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Берон? Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Берон, аз изключително много Ви уважавам за Вашия изявен интелект, който демонстрирате по нетрадиционен начин, но не мислите ли, че времето на чужденците-гастрольори в България свърши, та да подреждат българските неща, българския двор и българската къща, като лансирате идеята, че някой пак отнякъде трябва да дойде и да ни оправя, когато е доказано, че българският интелект, българският гений е доста конкурируем с всички други около нас?
Второ, Вие подхвърляте темата за петилетките, в което няма нищо лошо, макар че това са неща от други времена, но дали своите плодове и резултати, даже мисля – много добри резултати за България.
Както господин Костов каза одеве – пътната администрация в България има над 125-годишна история. Ако погледнем в тази история, ще видим, че централизираното управление на пътната администрация, когато е била единствено и само под шапката на Министерския съвет, тогава е дало най-големите резултати и най-големите плодове за изграждането на българската пътна инфраструктура – и преди 9 септември, да не говоря след 9 септември, особено когато генерал Винаров пое управлението на пътищата в България. Знаете какво се случи. Това продължи дотогава, докато тази администрация беше под прекия поглед и надзор на Министерския съвет. Едва когато с определени демократични промени ние тръгнахме да търсим друга ниша на по-ниско ниво, започнахме да казваме, че тук или там системата се пропуква. Защо да не си направим анализ и извод и да възстановим онова работещо статукво в съвременни условия, за да се случат нещата по-добре за нашата родна пътна инфраструктура?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Кътев. (Господин Олимпи Кътев приближава трибуната.)
Господин Кътев, за съжаление Вашата група няма повече парламентарно време. Така се оказа. Можете да направите справка.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, отдалечавайки се от трибуната): Доверявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Берон, знае се, че между нас има почти приятелски взаимоотношения. Правя тази реплика съвсем добронамерено поради факта, че не съм съгласен с Вас, че пътищата в България са по-лоши от пътищата във всички страни в Европейския съюз. Това не е вярно, защото като ходим в чужбина, вървим само по автомагистрали и главни пътища. Ние не се отбиваме по страничните пътища, но ще Ви кажа, че наскоро бях в Гърция. Там, дори и в Брюксел, имаше улици, които са с не по-малко дупки отколкото нашите.
Ще кажа и друго. През тази 125-годишна история на пътната администрация никой не може да каже, че до 1990 г. структурните промени са правени само заради това, че е имало корупция или нещо друго. Мисля, че за този период никой не може да каже, че това е съществувало като явление в България. Вие знаете, че тази администрация е била на подчинение на Министерския съвет и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но най-вече към Министерството на транспорта през последните години, а знаете, че и шефът на Главното управление на пътищата беше заместник-министър на транспорта.
В заключение ще кажа, че средното развитие на пътищата в България е много по-високо от средното интелектуално развитие на българския шофьор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Изключително много се радвам, че в групата на Българската социалистическа партия се появяват по-големи патриоти от мен. Да са живи и здрави!
Вярно е, че навремето по нашите пътища се строеше относително много, но не забравяйте, че го строяха „Строителни войски”.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Бъркаш.
ПЕТЪР БЕРОН: Не бъркам. Нещата се промениха и сега трябва да се намери някакъв човек, който да е добре запознат с тези проблеми. Казва се – инженер, но той може да е инженер по хладилна техника, намерен по приятелска линия. Трябва да се намери един наистина годен човек за това нещо, неподкупен – ако има такъв, и с много лош, свиреп характер. Вярно е, че министър-председателят до края на този мандат поне изобщо няма да може да навлезе в проблемите на тази сложна система, тъй като има и много друга работа. Така че трябва да се има доверие на един такъв ръководител на такава сложна система – квалифициран, неподкупен и да желае да видим скоро такъв резултат.
А дали може в улиците на Брюксел да се намери някоя по-лоша улица от нашите – естествено, че може, но като цяло аз си оставам на мнението, че няма страна в Европейския съюз с по-лоша главна пътна мрежа от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, има ли повече изказвания? Няма.
Обявявам дискусията на първо четене на разглеждания законопроект за приключена.
Ще го гласуваме утре сутринта.
Разполагаме с още 30 минути парламентарно време. Считам, че трябва да го използваме пълноценно. Имаме доста натоварена програма с важни и отговорни законопроекти.
Преминаваме към следващата точка от приетата и актуализирана от нас програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси, има и доклад от Комисията по европейските въпроси.
Госпожо Антонова, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
Преди да представя доклада, бих искала да направя процедурното предложение за допускане в залата на господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, поканете господин Желев в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Антонова.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е Доклада на Комисията по бюджети финанси.
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 юли 2008 г., беше разгледан Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и господин Димитър Войнов – старши експерт в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
С предлаганите промени в Закона за счетоводството се цели хармонизация с правото на Общността в областта на националното счетоводно законодателство в условията на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз. Законопроектът има за цел да въведе изискванията на Директива 2006/46/ЕО от 14 юни 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, Директива 83/349/ЕИО на Съвета относно консолидираните счетоводни отчети, Директива 86/635/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции и Директива 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия, както и някои специфични разпоредби на Директива 2006/43/ЕО от 17 май 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета. В по-голямата си част разпоредбите на посочените директиви са въведени в националното ни законодателство чрез Постановление № 251 на Министерския съвет от 2007 г. за изменение и допълнение на националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия.
Промените въвеждат европейските мерки, предприети за модернизиране на дружественото право и за подобряване на корпоративното управление в Общността. В тази връзка промените в законопроекта са свързани с:
Първо, ограничаване обхвата на предприятията, които могат да се възползват от изключенията при съставяне на консолидиран финансов отчет; съгласно изискванията на Директива 83/349/ЕИО на Съвета относно консолидираните счетоводни отчети чрез законопроекта се стеснява обхватът на предприятията, които могат да не съставят консолидиран финансов отчет; когато предприятие от групата е предприятие, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, консолидиран финансов отчет следва да се изготви за:
– разширяване отговорността на органите на управление на предприятието чрез въвеждане на задължение за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на годишните доклади за дейността на предприятията (съгласно действащото законодателство в момента отговорността е само за финансовите отчети);
– въвеждане на специфични изисквания за оповестяване на информация за стойността на услугите, предоставени от регистрираните одитори на предприятието, свързани с независимия финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита.
Посочените изменения засягат предимно предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит независимо от счетоводната база, на която изготвят своите годишни финансови отчети (национални или международни счетоводни стандарти) и водят до подобряване корпоративното управление на тези предприятия чрез прилагане на съвременните европейски счетоводни практики.
Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Промяната се изразява в отмяна на съществуващите до момента условия за освобождаване на дивидентите от данък към или от компании от Европейския съюз. Не се прави промяна в данъчното третиране на дивидентите, разпределяни между местни компании в България. Предложените за отмяна условия са базирани на Директива 90/435/ЕИО и въвеждат изискване за притежаване поне на 15 на сто от капитала на дружеството, разпределящо дивиденти за период поне две години. Според Европейската комисия поставените в момента условия само към компании от Европейския съюз, без тези условия да се поставят към местни компании, води до ограничаване движението на капитали между държавите членки, независимо че директивата дава право държава членка да поставя такива условия при освобождаването на дивидентите.
Вместо поставяне на условия към местните компании се предлага отмяна на посочените условия към компаниите от Европейския съюз, като мотивите са следните:
Данъчната политика през последните години по отношение на облагането с данък при източника на разпределените дивиденти е насочена към намаляване на данъчната тежест (данъкът върху дивидентите се намали от 15 на 7 на сто, а след това на 5 на сто) и цели стимулиране на икономическия растеж. Отчитайки това обстоятелство, както и факта, че през последните 10 години към местните компании не са поставяни условия за освобождаване на дивидентите от данък, въвеждането на допълнителни условия към тях ще бъде негативна промяна за бизнеса. В определени случаи дори ще се получи двукратно или многократно данъчно облагане на дивидентите, което противоречи на икономическата логика и на целите на данъчната политика. Поставянето на подобни условия ще доведе до трудности при тяхното изпълнение от страна на бизнеса, както и до трудности при контрола от страна на органа по приходите. С отмяната на поставените условия към компаниите от Европейския съюз може да се очаква увеличаване на извършваните от тях инвестиции в България.
Бюджетният ефект от промяната ще е незначителен (малка загуба), защото са редки случаите, в които компании от Европейския съюз притежават под 15 на сто от български компании, и обратното.
Другата причина за очаквания незначителен бюджетен ефект е ниската данъчна ставка на данъка върху дивидентите – 5 на сто.
След приключване на обсъждането се проведе гласуван, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и 4 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Антонова.
Има думата народният представител Пенко Атанасов да представи становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2008 г.
Законопроектът беше разгледан и в заключение може да се каже, че предложеният законопроект съответства на Директива 2006/40/ЕО, Директива 83/349/ЕИО, Директива 86/635/ЕИО, Директива 91/674/ЕИО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 90/435/ЕИО.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството № 802 01 50, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Атанасов.
Колеги, макар и в доста ограничен състав, имате думата за изказвания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за счетоводството.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Господин председателю, бих желал да направя едно фундаментално изказване по тоя проект за закон, като разчитам, че с това изказване откриваме дебатите и ги закриваме. Разчитам, защото законопроектът е безспорен. Той е от така наречените евроинтеграционни законопроекти и мисля, че на фона на сериозната работа, която ни предстои до края на тази сесия, ще бъде излишно харчене на нерви и време и излишни думи да започнем дълги и сериозни дебати по нещо, което е безспорно.
С това моля колегите да подкрепят утре на гласуване в пленарната зала този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това беше наистина изказване и половина.
Благодаря Ви много.
Има ли желаещи за реплика на това изказване? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Обявявам дискусията по първо четене на този законопроект за закрита.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред, а тя е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, знаете, че по този закон имаме срок и предлагам да не губим време, а да започнем сега и явно утре или във вторник ще продължим.
„ДОКЛАД
за второ гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение на народния представител Лидия Шулева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите „дипломираните експерт-счетоводители” се заменят с „регистрираните одитори”.
2. Създава се т. 6:
„6. системата за публичен надзор над регистрираните одитори.”
Има предложение за нов параграф. То е от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова и е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 1а:
„§ 1а. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. Регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители подлежат на независим публичен надзор.”
По § 2 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 6 т. 7 се изменя така:
„7. съответствие между информацията във финансовия отчет, в доклада за дейността и всяка друга информация, която органите на управление на предприятието предоставят заедно с одитирания отчет.”
Има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова по § 3, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Думите „професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители” да се заменят с „Етичния кодекс на професионалните счетоводители, приет от Международната федерация на счетоводителите”.
2. В т. 8 думите „дипломираният експерт-счетоводител” да се заменят с „регистрираният одитор”.
Има предложение за нов параграф. Предложението е от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 3а:
„§ 3а. В чл. 8, след думата „годишни” се добавя „консолидирани”.
По § 4 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „дипломирания експерт-счетоводител” се заменят с „регистрирания одитор”.
2. В ал. 2 се добавя изречение второ:
„Възнаграждението се определя като конкретна сума само за одиторската услуга, не може да се влияе от предоставянето на допълнителни услуги и не може да бъде поставено под никакво условие.”
3. Създават се алинеи 3, 4, 5, 6 и 7:
„(3) Възнаграждението следва да е определено на база на методики за количеството работни часове, необходими за качествено и ефективно изпълнение на независимия финансов одит. Методиките по изречение първо се разработват от Института на дипломираните експерт-счетоводители и се утвърждават от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, като са задължителни за регистрираните одитори. Методиките отчитат характера на стопанската дейност на одитираното предприятие, нейния размер и броя на работниците и служителите им.
(4) Договорът по ал. 1 се сключва по препоръка на общото събрание от неограничено отговорните съдружници или от едноличния собственик на капитала в предприятието доверител.
(5) В случаите, когато в предприятието доверител има създаден одитeн комитет, договорът за извършване на независим финансов одит се сключва след одобряване от одитния комитет.
(6) Регистрирани одитори, с които има сключен договор за извършване на независим финансов одит, могат да бъдат освобождавани само при наличие на подходящи основания. Различия в мненията относно счетоводното третиране или одитните процедури не представляват подходящо основание за освобождаване.
(7) Одитираното предприятие доверител и регистрираният одитор съобщават на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за освобождаването или оставката на регистрирания одитор, като предоставят и обяснение на причините за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли някакви коментари по прочетените текстове дотук? Не виждам желаещи да вземат думата.
Продължавайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
По § 5 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. Ръководството на предприятието предоставя на регистрираните одитори изготвения от него финансов отчет, готов за издаване на одиторски доклад. Представянето на финансовия отчет се извършва заедно с доклада за дейността и всяка друга информация, която органите на управлението предоставят към одитирания отчет, както и подписано утвърдително или представително писмо от ръководството, съгласно Международните одиторски стандарти.”
По § 6 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Надя Антонова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Заключенията на регистрирания одитор след извършения независим финансов одит се отразяват в одиторски доклад.
(2) Одиторските доклади се изготвят в съответствие с Международните одиторски стандарти.
(3) Задължителните елементи на съдържанието на одиторските доклади се определят в Международните одиторски стандарти. Одиторският доклад включва най-малко следното:
1. въведение, което идентифицира финансовите отчети, които подлежат на независим финансов одит, заедно с рамката за финансово отчитане, която е приложена при тяхното изготвяне;
2. описание на обхвата на независимия финансов одит, заедно с одиторските стандарти, в съответствие с които е извършен одитът;
3. одиторско становище, което ясно изразява становището на регистрирания одитор за това дали финансовите отчети дават вярно и честно представяне, в съответствие с прилаганата рамка за финансово отчитане, а също и дали финансовите отчети отговарят на законовите изисквания;
4. въпроси, на които регистрираните одитори обръщат внимание чрез подчертаването им, без квалифициране на одиторското мнение;
5. становище относно съответствието между доклада за дейността и одитирания финансов отчет за същия отчетен период.
(4) Одиторският доклад трябва да съдържа ясно изразено мнение върху одитираните финансови отчети като цяло.
(5) Изразеното мнение върху финансовия отчет се удостоверява от:
1. регистрирания одитор, ако издава одиторски доклад лично от свое име – с личния му подпис и печат;
2. регистрираното специализирано одиторско предприятие, ако издава одиторски доклад от свое име – с подписа на представляващия предприятието, с печата на специализираното одиторско предприятие и с личния подпис на регистрирания одитор, отговорен за одита.
(6) Подписът и печатът се поставят върху одиторския доклад и върху счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите/отчета за доходите, отчета за паричните потоци и отчета за собствения капитал, за които е изразено независимото одиторско мнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Дотук.
Има ли някакви коментари по така прочетените текстове? Няма. Всички са в пълно единодушие. Идеално направен е и на всички им е ясно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7.
По § 8 има предложение от народните представители Овчаров и Антонова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. Наименованието на Глава четвърта се изменя така:
„Придобиване на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор. Признаване на правоспособност на регистрирани одитори от Европейския съюз и трети страни”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9.
По § 10 има предложение от народните представители Овчаров и Антонова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Основният текст се изменя така:
„Чл. 17. (1) Преди да придобие право да се яви на изпитите по чл. 18, кандидатът за дипломиран експерт-счетоводител трябва да е положил изпити в следните области:”.
2. В т. 5 накрая се поставя запетая и се добавят думите „включително международните одиторски стандарти”.
3. В т. 9 думите „икономически анализ” се заменят с „математика”.
4. Създава се т. 12:
„12. управление на риска и вътрешен контрол.”.
5. Създава се ал. 2:
„(2) Когато кандидатът за дипломиран експерт-счетоводител не е положил изпит в някоя от областите, посочени в ал. 1, изпитите в тези области се организират от Института на дипломираните експерт-счетоводители по ред и начин, утвърдени от Комисията за публичен надзор.”
По § 11 има предложение от народните представители Овчаров и Антонова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст думите „и/или устни” се заличават;
б) в т. 1 след думите „счетоводство” се поставя запетая и се добавя „включително международните стандарти за финансови отчети”;
в) в т. 3 след думите „счетоводство” се поставя запетая и се добавя „включително международните одиторски стандарти”;
г) точка 4 се изменя така:
„4. данъчно и осигурително право.”.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо числото „три” се заменя с „две”, думите „като помощник-одитор” се заличават, а думите „дипломиран експерт-счетоводител” се заменят с „одитор”;
б) в изречение второ думите „дипломиран експерт-счетоводител” се заменят с „одитор” и накрая се добавя „и с копие от трудова книжка или от други документи, удостоверяващи положения стаж”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Стажът по ал. 2 се включва в изисквания стаж по чл. 16.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Дотук ще приключим с четенето.
Благодаря на господин Кънев.
Има ли някой да коментира така прочетените текстове до § 13? Ако няма кой да се изкаже, да сметнем, че днешният работен ден е завършил.
Какво ни предстои утре, 11 юли, петък:
1. Гласуване на Проект за решение за приемане Доклада за дейността на Комисията по установяване имущество, придобито от престъпна дейност.
2. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
3. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Протокол за изменение и допълнение на Спогодба между правителството на България и правителството на Съединените американски щати.
4. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем.
5. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
6. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Това са нещата, които се предвидени за утре.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Трябва също така да гласуваме на второ четене параграфите от 1 до 13 включително от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е въпрос на господин Пирински, така че утре ще стане ясно.
На парламентарния контрол утре ще отговарят редици министри. Но тъй като в залата има много малко хора, които да се интересуват, ще ги кажа накратко.
Министър-председателят Сергей Станишев ще отговаря на три въпроса от народните представители Станислав Станилов, Борислав Ноев и Минчо Христов и на две питания от Асен Агов и Мария Капон.
Заместник министър-председателят Ивайло Калфин ще отговори на въпрос от Павел Шопов.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговори на два въпроса на Елеонора Николова и на Анастасия Мозер и на две питания от Владимир Кузов и Мария Капон.
Министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговори на 6 въпроса от народните представители Мария Капон – 2 въпроса, Владимир Кузов, Борислав Ноев, Тодор Батилов и Павел Шопов и на питане от Минчо Христов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на два въпроса на Деница Гаджева и на питане от Силвия Алексиева.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос от народния представител Мария Капон и на питане от народния представител Стела Банкова.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на питане на Евгени Чачев.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на въпрос от народния представител Стела Банкова.
Министърът на вътрешните работи Михаил Миков ще отговори на два въпроса на Илиян Илиев и Владимир Кузов.
Министърът на отбраната Николай Цонев ще отговори на два въпроса на Евгени Чачев и Йордан Величков и на питане от народния представител Захари Георгиев.
Някои министри са поискали отлагане по уважителни причини, като например господин Джевдет Чакъров.
С това приключваме.
Живи и здрави утре започваме в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Петър Берон


Секретари:
Пенко Атанасов
Мирослав Мурджов