Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Моля още веднъж да се регистрираме. Явно има кворум, но нека народните представители се регистрират само със своите карти, за да имаме реална представа за кворума. Предстоят десетки гласувания.
Нов режим на регистрация!
Имаме необходимия кворум.
Давам думата на господин Бакалов от името на парламентарна група.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще бъда прекалено кратък. Вчера стана ясно, че вицепремиер Плугчиева има доклад, който е предоставен от ОЛАФ. Оказа се, че този доклад го притежават някои български медии. Не е нормално да не го притежава българският парламент и още по не е нормално вицепремиер Плугчиева да не дойде да запознае парламента със съдържанието на доклада.
Предложението на моята парламентарна група е да бъде поканена госпожа Плугчиева да предостави данни вярно ли е това, което се изнася в медиите във връзка с доклада, и народните представители да бъдем запознати със самото му съдържание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Пред вас е Проектът за програма за работата на Народното събрание от 16 до 18 юли 2008 г.:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Вносител е народният представител Камен Костадинов.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумение между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. ІІІ, (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и на Допълнителния протокол към споразумението.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
8. Първо четене на законопроекти за публичност на лобизма.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата.
11. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
12. Второ четене на Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България.
15. Първо четене на Законопроекта за инспектиране по труда.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет, който се проведе днес от 8,30 ч., се стигна единодушно до разбирането, което, разбира се, ще ви предложим и залата ще реши – днес да започнем с точка първа и точка втора. А това са: прекратяване пълномощията на народен представител и Проекта за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
Предполагам, че това няма да ни отнеме повече от десетина минути и след това да продължим с гласуванията.
Както и вчера беше съобщено, ще започнем с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Гласуван е до § 19. Следователно от § 20 до § 40, без текстовете, които вчера отложихме, свързани с агенция, дирекция – това, което трябва да бъде решено. След това ще преминем към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Вчера в късния следобед приключихме и с този законопроект.
Моля, гласувайте Проекта за програма за работата на Народното събрание с тези уточнения.
Гласували 190 народни представители: за 179, против 4, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Господин Бакалов направи предложение вицепремиерът госпожа Плугчиева да дойде в Народното събрание, за да информира Народното събрание във връзка с доклада.
Поемам ангажимента лично да бъде съобщено на госпожа Плугчиева да заповяда в пленарната зала. Вие знаете, министрите винаги могат да дойдат и да направят своите изявления, но това ще й бъде съобщено.
Както е традиционно, има предложения по Програмата за работата на Народното събрание.
Първо, виждам предложението на народния представител Владимир Кузов.
Господин Кузов, Вие сте предложили още на 9 юли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Заповядайте да обосновете предложението си.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председателстващ.
Традициите са хубаво нещо. В този ред на мисли, уважаеми колеги, отново се обръщам към вас и днес с предложение да включим точка в дневния ред, с която да приемем или отхвърлим моето предложение за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с което предложение се прилага в действие Директива 36 от 2006 г. Само да припомня за тези, които не знаят, какво се съдържа в тази директива:
„Чл. 13. (1) Измерване и информативни сметки за енергийното потребление.
(2) Държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпредителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Със сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. Сметките, въз основа на действителното потребление, следва да бъдат изготвени толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия.
(3) Държавите членки гарантират, че в или със сметките, договорите, сделките и/или разписките от разпределителните станции, енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителна мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно предоставят на крайните потребители по ясен и разбираем начин следната информация:
а) текущите действителни цени и действителното потребление на енергия...” и така нататък.
Уважаеми колеги, умолявам ви да допуснем тази точка в дневния ред, тъй като знаете, че еврокомисарят по защита на потребителите е приела моето становище. Това е становище на Европейския съюз, не е мое – да бъдат регулирани тези сделки и по този начин да защитим интереса на потребителя. Благодаря ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов в седмичната ни програма да бъде включен на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Гласували 169 народни представители: за 48, против 42, въздържали се 79.
Предложението на народния представител Владимир Кузов не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми колеги, видно от таблото, Българската социалистическа партия или така наречената Коалиция за България не подкрепя интереса на потребителя. Нула – „за”.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Стига губи времето!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Господин Аталай, от вашата парламентарна група има едва 2 гласа.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): И то по погрешка.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: От НДСВ, чийто представител е госпожа Меглена Кунева, има 1 - „за”, и нататък всичко се въздържа, което значи, че косвено подкрепят предложението. Би било добре, уважаеми колеги от НДСВ, да сте „за”. Виждам, че господин Илчев и господин Моллов пламенно ме слушат.
В този ред на мисли ви моля, колеги, да подкрепим това предложение. Може да го отхвърлим в пленарната зала, но нека българският потребител на енергия види какво е становището на парламента за това приложение на тази евродиректива със задължителен характер, подчертавам, нашето законодателство да бъде синхронизирано с европейското. Обръщам се и към социалистите с една огромна молба: господин председател, Вие сте също социалист, да помолите вашите колеги да защитят интереса на българския потребител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов.
Гласували 184 народни представители: за 73, против 48, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Владимир Кузов не се приема.
Следващото предложение е от председателя на Парламентарната група на Българска нова демокрация – господин Борислав Ралчев, относно Законопроект за акцизите и данъчните складове с вносители Пламен Панайотов и група народни представители.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Ние поддържаме нашето искане по чл. 40, ал. 3 и така, както е парламентарната практика, най-вероятно ще го внасяме всяка сряда. Аз искам да обърна внимание на народното представителство върху особеностите на този казус, който започна и стигна до някаква степен на развитие и в момента, в който трябваше да имаме нашата пълна обосновка, в крайна сметка приехме други решения – отлагателни. Считам, че все пак в рамките на тази календарна година е добре да намерим място и за този законопроект, поради което ви призовавам да го включим в седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев като председател на парламентарна група относно Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Пламен Панайотов и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 58, против 44, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Минчо Христов относно Проект за решение за налагане на мораториум върху застрояване на съществуващи зелени площи, паркове и така нататък.
Господин Христов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, за пореден път ви предлагам в дневния ред на Народното събрание да влезе Проекторешение за налагане на пълен мораториум върху застрояването на междублоковите пространства и зелените площи в големите български градове. Считам, че всички вие добре знаете за тежестта на ситуацията. В петък от тази трибуна аз лично казах на премиера господин Станишев да се обърне към Парламентарната група на БСП и да подкрепят този законопроект, още повече че кандидатът на БСП за кмет обещаваше точно това по време на изборите за София.
Искрено се надявам, че БСП ще подкрепи това предложение, ако те са последователни, ако те са на страната на българските граждани, а не на строителната мафия. Това се отнася за всички останали, всички вас, колеги, към които се обръщам.
Искам да ви кажа, че алчността на тази строителна мафия вече преминава всякакви граници – застрояват се междублокови пространства. Ще ви дам конкретен случай в „Хиподрума”, където се ликвидира детска площадка; има намерение княжевската гора да бъде застроена. Няма да ви казвам, че 2000 души излязоха в „Младост” съвсем наскоро и са готови вече да предприемат всякакви драстични действия срещу това криминално застрояване. Можем да го спрем с едно елементарно решение. Нека да го направим днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 163 народни представители: за 47, против 37, въздържали се 79.
Предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, наистина се срамувам. Четиридесет и седем души от 240 – колкото е Народното събрание, подкрепят идеята да спрем криминалното застрояване в междублоковите пространства – не само в София, а и в големите български градове.
Аз съм потресен от вашата непоследователност, колеги, вие които сте в тази зала, по-голямата част, огромната част. Вие, които говорите постоянно, че това е един от тежките проблеми в обществото в момента, сега да гласувате точно обратното. Същото се отнася и за господин Бойко Борисов, който заявяваше в предизборната си кампания, че няма да позволи да се посегне на нито една детска площадка. Нека да отиде в кв. „Хиподрума”, бл. 152 и бл. 153 и нека да види какво правят сега в момента със съществуващата детска площадка и съществуващото междублоково пространство.
Просто се срамувам от вас, колеги, от вашите действия тук. Сигурен съм, че не всички работите за тази строителна мафия, но не слушайте повелите на вашите партийни ръководства, а гласувайте по съвест. За това ви призовавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 169 народни представители: за 63, против 51, въздържали се 55.
И този път предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Традиция е в българския парламент, не само в този, а и в предишните, когато народен представител предлага някаква точка от дневния ред, да има право на две минути да я обоснове. Не се допуска отрицателен вот на това процедурно предложение. Освен това в чл. 47, ал. 5 изрично се казва, че не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване и след гласуване на процедурен въпрос. Това е процедурен въпрос за включване на точка в дневния ред, така че съжалявам, но не мога да ви дам думата. Освен това да правим прецедент, разбирате, докъде ще ни доведе.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов – Проект за решение за Монако.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение да бъде включена точка в дневния ред за обсъждане от Народното събрание и създаване на анкетна парламентарна комисия, която да извърши проучване, за чия сметка пътуваха трима министри, един земестник-министър и един председател на държавна агенция през месец ноември 2007 г. до Монако, тъй като считам, че в този случай става въпрос за конфликт на интереси и има данни за корупция. Уважаеми дами и господа, случаите на корупция заляха страната, а парламентът се дистанцира и не иска да вземе отношение. По този конкретен случай към аргументите, които излагам пред вас, искам да посоча няколко конкретни данни.
Разполагам с една спогодба от тази година между Българската федерация по мотоциклетизъм и няколко фирми за уреждане на плащания помежду им. Една от тези фирми е „Път инженеринг”, която е дъщерна фирма на „Холдинг пътища”, собственост на Васил Божков. Това е едното.
Второто, което е посочено в тази спогодба, забележете – скандалите около „Републиканска пътна инфраструктура”. Има споразумение между Българската федерация по мотоциклетизъм и Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, като Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” ще поеме всички задължения към трети лица в съответствие с основното споразумение и ще извърши разплащане, съгласно утвърдената генерална сметка. Вижте кой плаща сметките! Затова не искате анкетна комисия, защото този фонд „Републиканска пътна инфраструктура” се е превърнал в разплащателна касичка за далаверите на управляващите. Поемате отговорност на една шайка разбойници от изпълнителната власт и не искате да се проверят тези неща. Това е скандал.
Много ви моля, подкрепете предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 173 народни представители: за 54, против 83, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване, защото е недопустимо да бягаме от отговорност.
Миналата седмица след поредното предложение, което направих тук от парламентарната трибуна, в парламента беше разпространено едно писмо на кмета на Долна Митрополия, в което той с езика на своя партиен наставник, доскоро чувахме този език от комюникетата на Вътрешното министерство, обясняваше, че Атанасов лъже, че никога Долна Митрополия не е получавала държавен имот, бивш военен имот.
Ето ги всички документи (показва документите), ето го договорът за безвъзмездно прехвърляне на държавна собственост от областния управител Цвятко Цветков на Долна Митрополия. Ето ги и документите, подписани от бившия министър Близнаков, с които този имот е оценен – става въпрос за 60 дка. След това – ето го и решението на правителството, с което този имот се прехвърля на областния управител, а оттам отива в община Долна Митрополия. Защо се криете? Тези обстоятелства трябва да бъдат проверени от парламента. Става въпрос за една далавера – държавен имот е прехвърлен на някаква федерация, която да си построи писта там. И всичко това без пари.
За награда всички тези, които са включени в тази далавера, за сметка на този, който е подписал това споразумение, което ви прочетох преди малко тук, отидоха на коледна разходка до Монако. Това е недопустимо.
Тези документи ще ги изпратя на прокуратурата, но независимо от това парламентът не може да бяга от отговорността си да упражнява парламентарен контрол върху далаверите на изпълнителната власт. Затова ви моля да се засрамите и нека да си вършим работата тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов.
Гласували 170 народни представители: за 58, против 83, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Последното предложение за включване в седмичната ни програма е на народния представител Стела Банкова – проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате две минути да обосновете Вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, обръщам се най-напред към колегите от БСП, за да заостря вниманието им и да кажа, че това, което ще предложа, в миналия парламент беше подкрепено от президента Георги Първанов и от Парламентарната група на БСП.
Към настоящия момент Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги позволява в цената на водата да се калкулират всички загуби. Това става изцяло за сметка на потребителите. По същество законът не води до опазване и пестеливо използване на водните ресурси, а стимулира тяхното разхищение от страна на водоснабдителните дружества. Механизмът на ценообразуване позволява отчетените загуби да се калкулират като приход за водоснабдителните дружества. Затова тези дружества са заинтересовани да отчитат загуби, а не да предприемат реални действия за намаляването на тези загуби.
Красноречив пример е случаят със „Софийска вода”, където загубите от около 60% са изцяло за сметка на потребителите.
Бих искала да обърна внимание, че на някои места в България загубите са дори над 70%, така че проблемът е изключително важен. Затова в миналия парламент беше подкрепен от вас, колеги от БСП, и от българския президент.
В Европейския съюз загубите са около и под 10%.
Причината да предложа този законопроект е фактът, че „Софийска вода” трябваше да смъкне загубите на вода на 32%. А в момента, както ви казах, загубите на вода са около 60%.
За съжаление, мнозинството в Столична община, както и софийският кмет узакониха неизпълнението на този договор. Вместо да изгонят концесионера, те му дават възможност да продължи да ограбва българските граждани.
Това е причината да поставя на вашето внимание този изключително важен проблем. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова.
Гласували 147 народни представители: за 20, против 70, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Няколко съобщения, уважаеми народни представители.
На 15 юли 2008 г. от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на България, януари – май 2008 г. Материалът се намира в библиотеката на Народното събрание.
Комисията по здравеопазване свиква извънредно заседание днес, сряда, от 11,00 ч. в зала „Изток” относно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Но това заседание може да продължи само в почивката.
Постъпили законопроекти и проекти за решения:
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България. Вносител е Министерският съвет.
Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване и определяне отговорността за взривяване на боеприпасите в поделение 182-50. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Проект за Решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса, 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
Проект за Решение за приемане на Годишния отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител е Борислав Владимиров.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Министерският съвет.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за културното наследство. Вносител е Нина Чилова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Вносител е Борислав Китов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител е Министерският съвет.
Проект за Решение за удължаване на срок, което след малко ще гледаме тук. Вносител е Камен Костадинов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. Вносители са Мария Капон и Антонела Понева.
По приетата седмична програма.
Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Уважаеми народни представители, има решение на Централната избирателна комисия, което ще ви прочета:
„На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител от 24. Многомандатен избирателен район Георги Николов Ангелов от листата на ОДС, СДС, Демократическа партия, Движение „Гергьовден”, БЗНС, БНС, ДРОМ.”
Има заявление от вече избрания народен представител с това решение на ЦИК Георги Николов Ангелов:
„Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Избран съм за народен представител в Четиридесетото Народно събрание от 24. Многомандатен избирателен район, София, с Решение № 402 от 14.07.2008 г. на ЦИК за избор на народни представители.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител.”
„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Георги Николов Ангелов – народен представител от 24. Многомандатен избирателен район.”
Има ли желаещи да вземат отношение по тази точка? Няма.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 143 народни представители: за 139, против 3, въздържал се 1.
Решението е прието.
Точка втора от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ТРАГИЧНИЯ ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ – КАРДАМ, КАКТО И НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Постъпило е искане срокът на действие на тази комисия да бъде удължен с два месеца.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): С 45 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише „два месеца”?
Вносители са народният представител Камен Костадинов и членовете на тази временна комисия.
Вярно е, че във внесения проект за решение се предлага удължаване с 45 дни, но в писмото е написано два месеца.
Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 г., както и нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, на свое заседание, проведено на 9 юли 2008 г., на базата на досега извършената проверка с оглед на събраните много документи и обемни материали, които изискват време за обработка и изготвяне на експертни становища и доклади, и предвид забавянето на техническата експертиза на разследващите органи, единодушно реши и предлага на Народното събрание да вземе решение за удължаване с 45 дни срока на действие на комисията.
Самото решение е следното:
„РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, конституирана на 6 март 2008 г. с удължен срок на действие с два месеца
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава с 45 дни срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Искам да информирам народните представители, че днес на Председателския съвет беше разгледано и дискутирано, ако мога така да се изразя, това предложение за удължаване с 45 дни срока на действие на комисията. Уважаеми народни представители, това практически означава комисията да работи до края на м. октомври.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Към края на м.септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така, защото, ако сме във ваканция през м. август, срокът не тече.
Стана традиция не само в това Народно събрание, но и в предишните, всяка временна комисия многократно да удължава срока за своето действие. Не казвам, че тук няма сериозни аргументи да направим това.
Струва ми се, че на Председателския съвет се формира мнение срокът да се удължи до края на м. септември.
Господин Костадинов, съгласен ли сте срокът да бъде удължен до края на м. септември? Аз не правя предложение, само информирам за разискванията, станали по този въпрос на Председателския съвет, където не чух мнение „против”.
Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, съгласен съм с Вас, че се създава практика да се удължава безконечно срокът на действие на временни комисии, но в случая говорим за събрани изключително много материали – те са над 12-13 тома. В комисията има създадени няколко подкомисии, които извършват по различни направления анализи и доклади.
С оглед на желанието да се постигне все пак някакъв обективен и завършен доклад, първоначално наистина комисията беше взела решение с искане за удължаване с един месец, но с оглед на потенциалната възможност да не ни стигнат една или две седмици за завършване на доклада, предлагам да гласуваме 45 дни. Ако успеем да го завършим в по-кратък срок, уверявам ви, че ще го внесем веднага в Народното събрание и няма да се възползваме от удължения срок, защото, сами разбирате, че удълженият срок не ни дава нито някакви привилегии, нито спокойствие, напротив.
Моля да гласуваме предложението за 45 дни, като ви уверявам, че ако го свършим за 20 дни, ще го внесем веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След 20 дни е ваканцията на парламента, няма как да стане. (Шум и реплики.)
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Двадесет работни дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте проекта за Решение, прочетен от председателя на комисията. (Шум и реплики.)
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Искаме да знаем каква е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на комисията даде обяснение във връзка с това, което аз съобщих.
Имате право за изказвания.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, ето ви един пример за безсмислие в дейността на парламента.
Обикновено мнозинството се съгласява да се създадат анкетни комисии, когато иска да прикрие нещо, да замаже нещо, нещо да се забрави. Четири месеца минаха. Хората вече забравиха, че в този случай имаше девет жертви.
Трябваше тази анкетна комисия да проучи конкретните факти и обстоятелства за трагичния инцидент, а не да прави цялостно обследване дейността на БДЖ. Какви още 45 дни?! Какви са тези седемнадесет тома?! Струва ми се, че няма седемнадесет тома норматив за цялото БДЖ.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Значи не сте запознат.
АТАНАС АТАНАСОВ: Според мен няма основания да се удължава срокът за дейността на комисията. Народното събрание трябва да констатира, че тази анкетна комисия не си е свършила работата и да прекрати дейността й! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение, с което се удължава с 45 дни срокът на действие на тази временна анкетна комисия.
Гласували 156 народни представители: за 100, против 50, въздържали се 6.
Решението е прието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, гласувани са текстовете до § 19.
Председателят на комисията господин Спасов съобщи, че има служебен ангажимент и трябва да излезе извън Народното събрание.
Моля с членовете на комисията да следим заедно текстовете, за да не допуснем грешка.
Съобщавам и напомням, че по няколко параграфа, например по § 17, беше отложено разискването и респективно гласуването.
Параграф 19 е гласуван. Предстои да бъде гласуван § 20.
За процедура – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Очевидно е, че този законопроект породи няколко проблема, а по всеобщо мнение има два проблема, които трябва да намерят своето много сериозно отношение и решение. Единият от тях е агенция, дирекция или какво да бъде специализираното звено и тези четири текста, които отложихме.
Както всички знаем, другият проблем е свързан с разследването.
Да имаме такова отношение към такъв важен закон, към такива важни текстове, ако искате, може да ги класифицирате като малозначителни, просто не е коректно! Ако текстовете, които сега се предлага да бъдат гледани, нямат своето значение и необходимост от дебати, тогава ще ги минем много бързо и лесно, ако това е логиката, когато гледаме целия законопроект. Според мен такова отношение към този законопроект е абсолютно недопустимо! Поради това правя процедурно предложение той да бъде гледан по резонния ред, по начина, който заслужава нашето и вашето внимание. (Шум и реплики.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кой е този „резонен ред”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такава процедура резонен ред. Редът си е напълно резонен.
Вчера имаше разисквания и изказвания по всеки един от текстовете. Казахме, че четирите текста, свързани с дирекциите, няма да бъдат разисквани днес, няма да бъдат гласувани. Текстовете, които ще гласуваме, не са свързани с тази агенция или дирекция.
Имате думата, господин Георгиев, но нека не злоупотребяваме. Вчера Ви нямаше, когато беше решено.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Нали съм в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Нямало ме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говорим за парламента, не за комисията.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Този законопроект трябва да се гледа най-напред в комисията, а не на парче, както го правим – сега два параграфа, утре три параграфа.
Подкрепям господин Ралчев и съм в негова защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Има предложение на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Глас 146 народни представители: за 29, против 80, въздържали се 37.
Предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам процедура на прегласуване.
Уважаеми колеги, този начин на гласуване е много вреден. Вие в момента не знаете какво гласувате, защото вчера се обсъждаха текстовете, днес гласувате по инерция. Става въпрос за едно изключително важно правомощие на министъра на вътрешните работи, което съществуваше досега, сега се предлага да отпадне. Става въпрос за това министърът на вътрешните работи да няма правото да осъществява общо и непосредствено ръководство на министерството. Предлага се да отпадне този текст. Ами, като той няма да осъществява общо и непосредствено ръководство на министерството, какво ще прави там?
По този начин се предлага голяма част от правомощията по ръководенето на министерството да бъдат прехвърлени на генералния комисар. И тогава при провал на полицейски операции или при провал на политиката в това министерство, кой ще носи тази отговорност? Министърът ще заявява, че той не осъществява общо и непосредствено ръководство и не носи отговорност. А генералният комисар не подлежи на парламентарен контрол. Това е абсурд. Така че, моля ви, нека да прегласуваме нашето предложение. Смятам, че е смислено. Става въпрос за професионалната работа на това ведомство. И не бива с лека ръка да се подхожда към такива предложения. Аз не зная кой подведе вносителите да се занимават с този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 49, против 76, въздържали се 40.
И този път предложението на двамата народни представители не се приема.
Комисията предлага редакция на § 20, но народният представител Яни Янев направи предложение т. 1 да се измени така:
„1. провежда държавната политика по защита на установения правов ред, правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност.”
Гласуваме предложението на народния представител Яни Янев. Предложението е редакционно и е направено в залата. Няма официално становище на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Яни Янев е прието.
Поставям на гласуване § 20, както ни се предлага от комисията с гласуваната вече редакционна поправка на народния представител Яни Янев.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 2.
Параграф 20 е приет.
Поставям на гласуване § 21 както се предлага от комисията и § 22, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 10.
Двата текста са приети.
По § 23 има предложение на народните представители Борислав Ралчев, Владимир Дончев, Николай Свинаров и Валентин Милтенов. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 41, против 33, въздържали се 61.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви за дадената дума, господин председател.
Още едно предложение във връзка с това, което споделих пред Вас преди десетина минути. Става въпрос за схематично вникване във всички проблеми.
Главният комисар е лицето, което е висшата йерархия в професионалната част на МВР. След като промените, до които стигна комисията в консенсус, досежно разследванията, свързани с трите главни дирекции, които по общо становище, прието от комисията, отпаднаха като такава дейност, и след като става въпрос за висше администриране и след като Главна дирекция „Досъдебно производство” придобива изключителни функции в тази сфера на дейност на Министерство на вътрешните работи, и след като тази дейност е съвсем отделена по понятни съображения, очевидно, че във функцията на това длъжностно лице не може да бъде разследването по начина, по който е записано тук. Явява се според мен противоречие в двата принципа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на групата народни представители.
Гласували 134 народни представители: за 53, против 24, въздържали се 57.
Предложението на групата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 36, против 62, въздържали се 34.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля да подложите нашето предложение на прегласуване.
За какво с тава дума, колеги? Ние предлагаме да отпадне ал. 3 на текста на чл. 24, която гласи: при осъществяване на своите правомощия генералният комисар на МВР се подпомага от заместници. Генералният секретар на МВР делегира със заповед правомощия на своите заместници. Би следвало да приемем, че генералният комисар през по-голямата част от годината ще бъде на работното си място. Той може да отсъства за кратко при командировки в чужбина. Това няма да е толкова много, разбира се. И се поставя въпросът какъв е смисълът той да има заместници, какви функции ще осъществяват те, след като, забележете, органът е генералният комисар. Той е този, който ще осъществява дейността по организация, координация, контрол. Какви правомощия ще имат неговите заместници?
Създава се възможност чрез заместниците, които ще му бъдат назначени, на практика да се възлагат правомощия на лица, които не са орган по закона. Това е излишно. Това ще създаде една допълнителна администрация, която ще е ненужна.
Когато обсъждахме в комисията този текст, имахме предложение да се посочи заместник, но от управляващото мнозинство поискаха да са заместници. Да не би вече да им знаете имената на тези заместници?
РЕПЛИКА: Ще бъдат трима.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, ако ще са трима, всичко е ясно – политическо парцелиране на министерството. Нали това ще бъде професионално ръководство?
Моля ви, подкрепете този текст, става дума за чисто професионален въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 47, против 52, въздържали се 47.
И този път предложението на двамата народни представители не се приема.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 23 така, както се предлага от комисията, § 24, както се предлага от комисията, § 25, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 9, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
По § 26 има предложение на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева и на народния представител Яни Янев. Във вчерашната дискусия се очерта мнението, включително и на представители на Министерство на вътрешните работи, че, първо, този правилник е от министъра на вътрешните работи, а не от генералния комисар. И второ за тези помощни звена. Ако министърът в правилника, който той издава, предвиди да има някакви помощни звена, то в такъв случай този текст е излишен. И се очерта мнението, че текстът е излишен. Съобщавам това за сведение на народните представители.
Ако текстът отпадне, господин Янев каза, че няма защо да се подлага на гласуване неговото предложение.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на Атанас Атанасов и Елиана Масева за отпадане изцяло на § 26.
Моля, гласувайте.
Гласувани 127 народни представители: за 55, против 38, въздържали се 34.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ето това нещо е инерцията – гласувате против предложението, защото е от опозицията, а то е в съзвучие с това, което вчера ви каза оттук заместник-министъра, да отпадне този текст.
Така че, моля ви, съсредоточете се какво правим. Подкрепете предложението да отпадне текста, за да свършим с това. Макар че тук има едно друго объркване. Не искам да го споделям, защото съвсем ще объркаме нещата. Подкрепете направеното предложение за отпадане на текста, моля ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева за отпадане на § 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 69, против 51, въздържали се 29.
И този път предложението на двамата народни представители не се приема.
В такъв случай, господин Янев, ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев. Тук пише, че комисията не подкрепя предложението на господин Янев. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Гласували 126 народни представители: за 36, против 27, въздържали се 63.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
Поставям на гласуване § 26, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 108, против 28, въздържали се 4.
Параграф 26 е приет.
Госпожо Масева, заповядайте за процедура.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! И с този текст правим много голяма грешка. Не може към главния или генералния комисар, така наречения досега главен секретар, да се създават структури, и то по силата на правилник. Това означава, че законът дава възможност да се формира едно ново министерство. Какъв е принципът на централизация и единоначалие, след като в Министерството на вътрешните работи днес създаваме два центъра, които ръководят, координират, организират и контролират дейността? Че там може какви ли не отдели, звена и структури към главния секретар да се създадат.
Не считате ли, че това ще създаде хаос? Създаването на врати, да се разбухва администрацията е най-вредното нещо, което можем да постигнем с един закон, и особено със Закона за Министерството на вътрешните работи.
Не стига това, ами не приехте и предложението на господин Яни Янев, което е съвсем разумно. Неприемайки го, означава, че вие може да създавате нови структури, да назначавате нови чиновници, без за това да има щат и без да има бюджет. Може ли такова нещо? Това е Законът за Министерството на вътрешните работи. Той трябва да дисциплинира.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не е вярно това!
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да, но за другите казваме, че не може без бюджет, а за генералния комисар може и без щат, и без бюджет!
Затова ви моля – прегласувайте текста и изберете разумното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път § 26, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 108, против 39, въздържали се 3.
Параграф 26 е приет.
Параграф 27 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 28 – така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 100, против 18, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Господин Атанасов, заповядайте за отрицателен вот.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Той се е изказвал по текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Стенографският протокол не е пред мен. Говорим за § 27.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): По този параграф няма предложения и аз не съм се изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, няма предложения. И § 28.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Предварително се извинявам, защото съзнавам, че нарушавам правилника. Аз наистина гласувах „против”, но поисках думата не да обясня отрицателния си вот, а за да ви припомня по какъв начин реагираше тази част от залата – управляващото мнозинство, когато през 2005 г. приемахме действащия Закон за МВР. Тогава по същия начин реагирахте на нашите предложения, от опозицията, когато ви обяснявахме, че ще се получат два центъра между главния секретар и директора на полицията и че тази нездрава конкуренция ще доведе до сътресения в министерството. Това се случи.
Защо не искате да чуете разумни гласове, а гласувате по инерция – ей така, на инат? Става въпрос за регламентиране работата на 63 хил. души. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 29 има предложение на народния представител Младен Червеняков. Това предложение на народния представител не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 5, против 10, въздържали се 100.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Моля, обърнете внимание, по § 29, на стр. 18, народният представител Елиана Масева направи предложение в пленарната зала в чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „заместник-министрите” да отпаднат (уточнения между докладчика Борислав Българинов и председателя Любен Корнезов):
„2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и се отчитат пред тях;”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева в чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „заместник-министрите” да отпаднат.
Гласували 130 народни представители: за 24, против 49, въздържали се 57.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Госпожо Масева, заповядайте за процедура.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, това е отново един важен, основополагащ текст. Ако проявим известен разум, защото частично ви предлагам той да бъде подобрен, може би това ще се отрази и благоприятно на организацията на работа в Министерство на вътрешните работи.
Не може основните структурни звена – директорите на главните дирекции, да изпълняват заповеди на заместник-министрите. Не може, защото заместник-министрите формират политическия кабинет. Това са висшите професионални служители. Те не могат да се подчиняват на такива заповеди. И извън това, което досега казах – център около генералния комисар, център около министъра са заместник-министри и заповеди, какви ли не локални звена се появяват, които ще издават разпореждания. Рискуваме много, изброявайки толкова широк кръг от хора с правомощия, които да се разпореждат в МВР, да се създаде именно ситуация на пълен хаос в това министерство. Затова ви моля – нека да отпадне този текст за заместник-министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 33, против 35, въздържали се 52.
И този път предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване § 29, така както ни се предлага от комисията, и § 30, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 8.
Двата текста са приети.
По § 31 има предложение от народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласувайте, уважаеми народни представители, гласувайте!
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Господин председател, няма кворум. В залата сме 60 народни представители! Не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не чувам, не чувам! (Оживление.)
Гласували 100 народни представители: за 3, против 11, въздържали се 86.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата!
Поставям на гласуване § 31, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Параграф 31 е приет.
По следващия § 32 има предложение от народния представител Младен Червеняков. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Моля да пуснете сигнала и да поканим народните представители да влязат в залата. От вчера знаем, че днес ще гласуваме!
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Господин председател, и ние няма да гласуваме! Ще се научат колегите да работят и да идват на работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, кажете ми аз какво да направя? Той, парламентът вече си отива, а Вие казвате сега да се учим!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Парламентът си остава, а някои си отиват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете, че ни предстои да гласуваме и за финансовия одит, който трябваше вчера да приемем. Хайде, с един ден можем да закъснеем, но трябва да го отчетем там, където трябва, а народните представители идват тук, регистрират се и хайде – в „Радисън”! (Шум и реплики в залата.)
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, съберете ги да дойдат!
Гласували 103 народни представители: за 3, против 11, въздържали се 89.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
За процедура имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, 60 човека сме в залата. Смятам за изключително некоректно да гласуваме толкова важни закони като Закона за МВР и следващия закон – Закона за независимия финансов одит, с 60 човека и да носим тази отговорност. Престанете с добрите познания по пиано!
Просто да приключим, господин председател, с гласуването и народните представители да се научат да идват на работа. Въведете този ред! Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че народни представители вече влизат в залата. Влизат, влизат, но и излизат. Ако можете, забранете излизането на народни представители от залата! (Оживление.)
Господин Атанасов, моля Ви, останете тук, за да гласуваме. Вие сте най-активният по този законопроект. И Вие като излезете, какво остава?!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): За какво да оставаме? Нека да си гласуват тези текстове сами!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 32, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 10.
Параграф 32 е приет.
Гласувайте § 33 по вносител; § 34, така както ни се предлага от комисията; § 35 по вносител, подкрепен от комисията; § 36 по вносител, подкрепен от комисията; § 37 по вносител, подкрепен от комисията; § 38 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
Следващият § 39 е отложен и няма да се гласува.
Параграфи 40 и 41 са по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
В § 42 има предложение, направено от народния представител Яни Янев. В чл. 51, ал. 1, т. 1 да има следната редакция: „Защита на установения правов ред, правата и свободите на гражданите, гарантиране на тяхната и на обществото сигурност.” И понеже приехме абсолютно същия текст малко по-напред, логично е да гласуваме ясно как.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 12.
Предложението на народния представител Яни Янев е прието.
Поставям на гласуване § 42, така както ни се предлага от комисията, с редакцията на т. 1, която гласувахме вече.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 7.
Текстът е приет.
С това приключваме гласуването по този законопроект, разбира се, в Част първа, от която останаха четири текста.
Доколкото ми е известно, комисията днес ще заседава и ако е възможно, днес да приключите със следващата част от законопроекта. На Председателския съвет говорихме - евентуално утре да се докладват текстовете и в петък примерно да се гласуват.
Преминаваме към гласувания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. Гласуваните текстове са до § 24 включително.
Тук ли е председателят на комисията, респективно заместник-председателят, или господин Кънев, който докладваше вчера?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Той е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук е, но го няма в залата. Виждате реакцията, и тя е напълно обоснована.
Гласувайте § 25, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 5, въздържали се 2.
Параграф 25 е приет.
Има предложение на народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласувайте предложението на народния представител Нено Димов.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 41, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Параграф 26 е по вносител и се подкрепя от комисията; комисията предлага да се създаде нов § 26а; § 27, така както се предлага от комисията; § 27а и § 27б, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 18.
Текстовете са приети.
На стр. 22 има предложение от народния представител Нено Димов. Комисията не подкрепя предложението на народния представител.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 16, против 63, въздържали се 35.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
На стр. 24 има предложение от народния представител Мария Капон. Това предложение не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 18, против 65, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Комисията предлага § 28: създава се Глава седма „а”. Следват текстовете.
В ал. 3 на чл. 35б т. 2 беше направено и достатъчно дискутирано тук предложение – „5 години” да стане „10 години”. Това е становище на госпожа Капон.
Моля, гласуваме предложението на госпожа Капон – „5 години” да стане „10 години”. Впрочем така е бил текстът по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 39, против 70, въздържали се 27.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Аз наистина в рамките на два дни аргументирано обосновавах, че когато имаме публичен надзор, трябва да има председател, който да има достатъчен стаж, та да може да осъществява този публичен надзор. Нека си зададем въпроса над какво той е надзор и как се става независим одитор в България? Каква е процедурата? Това са хора, които имат много по-голям стаж. За да има уважение към такава комисия, важно е човекът, който ще я оглавява, да има експертизата, да има знанията и да е доказан специалист.
Поради тази причина аз смятам, че предложението на вносителя беше правилно – да има стаж 10 години този, който ще оглави комисията.
Казах предходния път, но понеже виждам, че и господин Овчаров е тук, ще Ви го кажа отново в очите, че съмнението, което имам като член на Комисията по бюджет и финанси, е, че законопроектът се прави за определено лице. Потвърждение за това е желанието да бъде намален стажът на 5 години. Не искам да се връщам назад в текстове, но за съжаление поради лошата организация и липсата на прозрачност тези текстове бяха прескочени от нас, дори в рамките на дискусията – наистина да имаме човек, който да оглави тази комисия и да бъде уважаван от цялата гилдия, от всички институции.
По тази причина, господин председател, аз Ви моля да подложим на прегласуване предложението „5 години” да стане „10 години”.
Впрочем това беше и част от моето предложение – когато казваме, че някой е известен, чудя се какво трябва да е направил в рамките на 5 години, за да стане известен?! Защото думата „известен” е много относителна.
Господин председател, вчера беше обосновано, че тези текстове са съгласувани от Европейската комисия. Интересно ми е на какъв език бяха съгласувани, тъй като само директивата е на английски, а всичките текстове ги няма в превод. Не знам на какъв език бяха предоставени на комисията за съгласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мария Капон – „5 години” да стане „10 години”. Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 29.
И този път предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Следващото предложение е също на народния представител Мария Капон – в чл. 35д алинеи от 4 до ал. 6 включително да се гласуват както са по вносител.
Моля, гласувайте това предложение на Мария Капон.
Гласували 99 народни представители: за 11, против 66, въздържали се 22.
И това предложение на народния представител Мария Капон не се приема.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Видно е, че тези упражнения ще ги правим днес цял ден в интерес на това да изясним кой на каква позиция стои. Аз лично смятах, а и това е част от моето предложение, че тази комисия трябва да бъде одобрена от Комисията по бюджет и финанси и от Народното събрание, но в никакъв случай не приемам председателят на Комисията по бюджет и финанси и Народното събрание да избират председателя. Идеята беше в тази комисия да бъдат уважавани хора, които да бъдат предложени от различните институции. Личното ми мнение е, че трябваше да бъдат по-малко, тъй като няма нужда да раздуваме щата.
След като не мина, считам, че текстът на вносителя е много по-коректен, когато се разпределя ролята във всички институции и в крайна сметка се назначава от министър-председателя. След като няма виждане по този въпрос, аз предложих текстовете на алинеи от 4 до 6 да бъдат по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 23, против 75, въздържали се 16.
И този път предложението на народния представител Мария Капон не е прието.
Преминаваме към чл. 35в, ал. 2 – предложение на народния представител Румен Овчаров, направено в пленарната зала: думите „министър-председателя” да се заменят с „Народното събрание”. Това е естествено и логично, след като Народното събрание избира, то трябва и да освобождава.
Трябва да гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Румен Овчаров се приема.
По § 35д, ал. 2, т. 1, има предложение на народния представител Румен Овчаров думата „цялостен” да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Румен Овчаров.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване § 28 с вече приетите допълнения, § 29 и § 29а.
Гласували 109 народни представители: за 102, против 7, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 31 има предложение на народния представител Румен Овчаров – в чл. 40в, ал. 1, т. 7 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението на народния представител Румен Овчаров се приема.
По чл. 40д, ал. 2, има предложение на народния представител Мария Капон - думите „4 години” да се заменят с „6 години”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 112 народни представители: за 13, против 79, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Тук е много важно да оставим така, както е записано в директивата. Права е госпожа Надя Антонова, че в директивата е записано „до 6 години”, но тъй като става въпрос за одит и публичен надзор, всеки има правото, разбира се, да провери в определен период дали това ще е шест години или пет години. Но да задължим в рамките на четири години да минат всички одитори, ако няма такава необходимост, според мен това е своего рода натиск, който да бъде упражнен само и само да се свърши една работа.
Поради тази причина смятам, че е нормално да бъде запазен максималният срок на директивата, а именно шест години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 112 народни представители: за 15, против 70, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 30 с вече отпадналата т. 7 по предложението на народния представител Румен Овчаров.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По § 31 в чл. 40ж, ал. 1, народният представител Мария Капон направи предложение в пленарната зала думите „50 човека” да станат „250 човека”, „18 млн.” да станат „86 млн.”, „20 млн.” да станат „100 млн.”.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Мария Капон.
Гласували 105 народни представители: за 9, против 80, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Защо ли няма никакъв интерес обикновено от закони, от които след това голяма част от икономиката ще страда?! И това е един от текстовете, който е изключително сериозен, защото се създава нова част от сектора в икономиката, която да бъде на специален надзор от страна на одитни комитети. Сменяйки текста спрямо вносителя, средната численост на персонала от 50 човека, балансова стойност на активите към 31 декември с 18 млн. и нетни приходи от продажбата 20 млн., това означава, че – вчера го казах, но днес ще го повторя – голяма част от търговците на захар ще попаднат в тази графа. Голяма част от предприятията, които са току-що изградени, ще попаднат под тази графа – публичен надзор върху тях да имат и одитни комитети и част от хората в тези одитни комитети да бъдат назначавани, разбира се, и под специален контрол на комисията, която се създава. Така че за мен е абсолютно несъстоятелно, при положение че дори нямаме ясната справка колко са тези фирми в страната – аз се опитах да получа такава справка, но все още я нямам, поради бързината, с която този закон беше приет изведнъж, на тагадъг. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)
Не ни обяснявайте, господин Овчаров, как има някакъв срок от Европейската комисия, който отдавна вече сме нарушили тъй или иначе. Пак ви казвам: ще е интересно да разберем някога на какъв език прочетоха текстовете. Аз ще дойда на тази дума.
Знам, че няма да мине текстът, но съм длъжна тук и за протокола да го кажа, защото утре част от работодателите ще трябва да го кажат. Искам да ви кажа, че е точно обратното на това, което говорите – одиторите имат интерес от този текст. Нямат интерес обаче икономиката и бизнеса, които влизат в тези параметри, които са до обществено значимите предприятия, защото това ще покрие едва ли не почти същите критерии като за обществените предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 109 народни представители: за 13, против 72, въздържали се 24.
И този път предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Има предложение от народния представител Мария Капон относно чл. 40м, ал. 3 – думите „31 март” да се заменят с „30 юни”.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 10, против 67, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): За съжаление, не можах да намеря моите колеги Нено Димов и Лидия Шулева, но видях, че господин Овчаров има същото предложение, така че щеше да е безсмислено дори оттеглянето им. Нали знаете каква дата е 31 март? Всички сме наясно, че одиторите работят в големите предприятия след 31 март. Няма никакъв проблем така, както е текстът по вносителя – до „30 юни”, така, както до момента се предават отчетите, тогава да бъдат публикувани и да станат прозрачни и в крайна сметка да се даде въздух, защото до 31 март счетоводствата приключват финансовата година, господа.
Аз разбирам, че в тази зала много малко хора наистина реално са живели в реалния живот, но този текст ще предизвика страхотни сътресения в работата както на фирмите, така и на одиторите и най-вече в счетоводствата им. За мен лично датата „30 юни” трябва да остане и апелирам към малко разум. Давам си сметката, че може би има пет човека в тази зала, които разбират от този текст, но няма нужда да оказваме този безумен натиск през закони и през текстове, които сме правили някак си накрак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 66, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Има направено предложение от народния представител Мария Капон по т. 6, относно чл. 40н, ал. 2 да отпадне думата „7”.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 72, въздържали се 18.
И това предложение на народния представител Мария Капон не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да прочета текста на вносителя за тези, които не знаят какво означава това да остане „7”, а да не е „5” – че „Ключовият одитор от одиторското предприятие, одитиращо предприятие, което извършва услуги от обществен интерес, следва да се оттегли, след като извършвал одитни ангажименти 7 поредни години”.
Считам, че извършването на един одит на предприятие, което е с обществен интерес, е сложен процес и в него обикновено се изисква време за тренинг, най-малкото, което е, в рамките на седем години в много от предприятията се сменят и участия на правителства, сменят се и участия на общини. Затова смятам, че пет години може да бъде срок, който да бъде седем години и след седем години същият одитор не може да участва в одита на предприятието от две години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 63, въздържали се 24.
И този път предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване § 31, така както ни се предлага от комисията.
Също така поставям на гласуване § 32, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Преминаваме към стр. 41, § 33.
Народният представител Мария Капон предлага в § 33, чл. 41, ал. 1 т. 1 да отпадне. Така ли е госпожо Капон? Да.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, след като отпадна т. 1, трябва да се преномерират точките, което е естествено.
Подлагам на гласуване § 33 по комисия с отпадналата вече точка; § 34 по комисия; § 35 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Нено Димов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
Моля, гласувайте § 36 и § 37, които са по комисия.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 38 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 38 отпада.
Поставям на гласуване § 39 по вносител.
Номерацията ще се смени, то е ясно. Казвам ви текстовете, които са по вносител.
Поставям на гласуване параграфи 39 и 40, които са по вносител и се подкрепят от комисията; § 40, с оглед новата номерация, който ни се предлага от комисията; § 41, както ни се предлага от комисията; параграфи 42, 43, 44 и 45, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 46 има предложение на народния представител Мария Капон – чл. 102 и чл. 103 да отпаднат.
Моля да гласувате предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 72, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, вчера тук беше и заместник-министър Желев и затова си мислех, че експертите са погледнали текстовете, защото членове 102 и 103 са текстове, които са свързани със списъци, които отдавна са отпаднали. Просто е безсмислено да коригираме текстове за списъци, които са отпаднали. Затова е нормално те да отпаднат, тъй като текстът е напълно редакционен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 68, въздържали се 19.
И този път предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване параграфи 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55 и 56, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит. (Реплики: Браво, браво!)
Искам искрено да благодаря на тези народни представители, които са в залата и като награда им давам почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, КРАЛСТВО ДАНИЯ, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ (ЕВРАТОМ) И МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ (МААЕ) ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. III, АЛ. 1 И АЛ. 4 ОТ ДОГОВОРА ЗА НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ (78/164 ЕВРАТОМ, СЪОТВЕТНО IAEA INFCIRC 193) И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО (199/188 ЕВРАТОМ, СЪОТВЕТНО IAEA INFCIRC 193 add. 8)
Има доклад на Комисията по енергетика.
Думата има господин Рамадан Аталай – председател на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
Относно Законопроект № 802-02-19 за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (78/164 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193) и на Допълнителния протокол към споразумението (199/188 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193 add. 8)
На свое редовно заседание, проведено на 9.07.2008 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект № 802-02-19 за ратифициране на Споразумението и на Допълнителния протокол към Споразумението.
На заседанието присъстваха: Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, и Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Мотивите на вносителя бяха представени от зам.-министър Галина Тошева.
Ратифицирането на Споразумението и на Допълнителния протокол към него от Народното събрание е на основание чл. 85,
ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Ратифицирането на двата документа се налага с цел разпределяне на правомощията между Република България, ЕВРАТОМ и МААЕ във връзка с обмена на информация след влизането в сила на Договора за ЕВРАТОМ, Регламент 302/2005 на ЕВРАТОМ и съпътстващите ги споразумения.
Ратифицирането на Споразумението ще доведе до създаване на нова схема за предаване на информацията по гаранциите.
Обособяват се три канала за предаване на информация:
- България – ЕВРАТОМ;
- България – МААЕ;
- ЕВРАТОМ – МААЕ.
Групите информация, която следва да бъде предавана, са указани в тристранен допълнителен протокол.
В хода на дискусията представител на Дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол” на Народното събрание обърна внимание на народните представители, че предложеният от вносителите законопроект не съответства на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за неговото прилагане относно правилата за строеж на нормативните актове.
Предвид нормативните изисквания, народните представители възприеха направените бележки по Законопроекта за ратифициране, а именно да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби”, като чл. 3 от предложения от вносителите законопроект да се обособи като § 1 от „Заключителни разпоредби”, а предложеният от вносителите параграф единствен да стане § 2 също от „Заключителните разпоредби”.
След обсъждане на предложения законопроект бе проведено гласуване, като с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Парламентарната комисия по енергетика реши:
На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия и Международната агенция за атомна енергия от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, съответно и на Допълнителния протокол към Споразумението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Има ли председател или заместник-председател? Или поне член на Комисията по външна политика?
Госпожо Ангелиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря, господин председател.
„Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия за прилагане на чл. III от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и на Допълнителния протокол към Споразумението.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви много.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на Комисията по отбрана, но тя не е водеща комисия. Комисията по отбрана не е представила доклад, но тъй като не е водеща комисия, няма пречка, въпреки липсата на доклад на тази комисия, да разгледаме този законопроект.
Преди това д-р Щерев иска думата от името на парламентарна група.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви представя:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация по повод на Доклада на ОЛАФ
Българска нова демокрация е изключително обезпокоена от констатациите в доклада, изпратен с писмо до вицепремиера Плугчиева след мисията на Европейската служба за борба с измамите в периода 9-20 юни 2008 г.
Това, което се случва в България, е безпрецедентно. Влиятелна европейска институция заявява открито, че българският президент и правителствени кръгове са свързани и закрилят представители на съмнителни групировки. Компроментирани са не само най-висшестоящите държавни институции, но и името на страната ни. България преживява най-голямото си унижение пред света през последните 20 години. Срива се доверието в България.
Наистина, българската Конституция не съдържа изрична разпоредба, която да изисква българският президент да притежава морал и доблест, но ние от Българска нова демокрация вярваме, че духът, а не буквата на Конституцията трябва да се следват, поради което и във връзка с констатациите на доклада на ОЛАФ призоваваме президентът на Република България господин Първанов да подаде оставка.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта – още веднъж се обръщам към народните представители в залата и извън нея.
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусията, която не се състоя, за приключена.
Господин Аталай, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е да минем към второ четене на ратификационния закон и да приключим още днес с този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно това е процедурата, но за да се мине към второ четене, трябва да го приемем на първо четене.
Законопроектът е безспорен. Виждам, че в залата има достатъчно народни представители за гласуване.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Виждам, че в залата има съгласие.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (78/164 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193) и на Допълнителния протокол към споразумението (199/188 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193 add. 8).
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Аталай, моля да прочетете самия законопроект.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия,
Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (78/164 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193) и на Допълнителния протокол към споразумението (199/188 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193 add. 8)
Чл. 1. Ратифицира Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (78/164 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193), подписано на 5 април 1973 г. в Брюксел.
Чл. 2. Ратифицира Допълнителния протокол (199/188 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193 add. 8) към Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 22 септември 1998 г. във Виена.
Чл. 3. В чл. 5, т. 12 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия думите „Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие” се заменят със „Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие”.
Преходна разпоредба
Параграф единствен. Разпоредбата на чл. 3 влиза в сила от деня на влизане в сила на Споразумението (78/164 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193) и на Допълнителния протокол към споразумението (199/188 ЕВРАТОМ, съответно IAEA INFCIRC 193 add. 8).”
Благодаря ви.
В доклада написахме, че след приемането на закона членове 2 и 3 минават в Преходната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е законопроект, внесен от Министерския съвет. Има чл. 1, 2 и 3. Членове 2 и 3 да минат в Преходната разпоредба, както предлагате в доклада? Няма разлика?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Отиват към Преходни разпоредби, както докладвах в становището на комисията. Няма разлика в текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Въпросът е за подреждане на текстовете.
Чухме доклада на водещата комисия.
Моля да гласуваме този законопроект на второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР, с вносители Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 854-01-70, внесен от Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9 юли 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите господин Кирил Желев – заместник-министър, и госпожа Петрана Павлова – началник отдел „Вътрешен одит”.
Законопроектът беше представен от госпожа Надка Балева.
С предлаганите промени в Закона за вътрешия одит в публичния сектор се предлага в чл. 12, ал. 1, т. 1 да се добави текстът: „прокуратурата на Република България”.
Бюджетът на прокуратурата за 2008 г. е 104 млн. лв. и е абсолютно задължително тези средства да бъдат правилно изразходвани, което налага изграждането на звено за вътрешен одит.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 854-01-70, внесен от Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак на 12 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Някой от вносителите желае ли да представи законопроекта?
Госпожо Балева, заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С разпоредбите на Закона за съдебната власт прокуратурата на Република България е дефинирана като единна и централизирана. Съгласно чл. 137 от същия закон обаче прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка и единственият орган на съдебната власт – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, който в своите структури има третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Това са 156 прокуратури на територията на Република България. Според разпоредбите на Закона за съдебната власт действително Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор, Националната следствена служба и Националния институт по правосъдието. И след като организирането на изпълнението на бюджета се осъществява чрез главния прокурор, то той следва да разполага и с компетентен контролен орган, който да контролира разходването на средствата от бюджета на прокуратурата, както беше посочено за 2008 г. в размер на 104 млн. лева.
Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация, но съгласно приетите ограничения нейната численост не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на Висшия съдебен съвет, което не позволява назначаването на достатъчен брой одитори в администрацията на Висшия съдебен съвет, които да проверяват ежегодно абсолютно всички разпоредители с бюджетни кредити в съдебната власт. С предлаганата промяна предвиждаме възможност за вътрешен одит да бъде изграден и към главната прокуратура на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила.
Гласуването – утре сутринта в 9,00 ч.
Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Колеги, докладът относно изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 802-01040, е внесен от Министерския съвет на 25 април 2008 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите”.
Комисията подкрепя текста на комисията за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има желаещи да се изкажат по наименованието на закона и по § 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 2 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители за отпадане на думите „компенсация от страна на концедента по чл.” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 3 също има предложение на народния представител Мартин Димитров, неподкрепено от комисията – от чл. 4, ал. 1 да отпаднат думите „компенсации от страна на концедента по чл. 6”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 4 има предложение на народния представител Мартин Димитров чл. 6 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следва предложение до комисията за нов § 5а.
Господин председател, в доклада на няколко места не е отразено отпадането на думите „ограничена процедура” и „състезателен диалог” поради простата причина, че когато в края приехме отпадането на тези два вида процедура, те трябва да се заличат в текста и назад. Затова сега това са технически поправки, които комисията е направила след заседанието. Те следват от приетия текст, че тези две процедури отпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи след § 5 се създава § 5а. Така ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е. Ще го кажа още веднъж за яснота в залата.
Във връзка с отмяната на ограничената процедура и състезателния диалог – и двете са приети с пълен консенсус и по искане на голяма част от опозицията, да отпаднат тези две процедури в Закона за концесиите и да остане само откритата процедура. В резултат на това прието предложение се предлага на съответните места да отпаднат и съответните текстове. Аз ще ви ги чета там, където е систематичното им място.
Тук предлагаме нов § 5а:
„§ 5а. В чл. 9, ал. 2, т. 2 думите „ограничена процедура или състезателен диалог” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи по този нов § 5а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 има предложение от народния представител Диана Хитова – в чл. 10, ал. 4 след думата „удължава” се добавя „и намалява”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители – в чл. 10 ал. 4 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Олег Попов – в чл. 10 ал.4 се изменя така:
„(4) Срокът, определен с концесионния договор, може да се удължава в рамките на срока по ал. 1 и при условия, определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, и ако концесионерът не е нарушавал концесионния договор. При удължение на срока на концесията размерът на концесионното плащане се променя в съответствие с действащото законодателство към момента.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на новата ал. 4 на чл. 10 казва буквално следното: без конкурс ще може администрацията по преценка да удължава концесионните договори.
Когато администрацията прецени, за определени фирми, които са в добри отношения с администрацията и поддържат подобни добри отношения, ще може срокът да бъде продължаван до 35 години.
Подобни текстове ще създадат множество проблеми – отсега е очевидно. Кога администрацията ще прецени, че тази клауза в договора – срокът може да се удължава - ще се използва и кога администрацията няма да се възползва от това право? Очевидно е, че ще има множество, меко казано, спорни ситуации. В самата комисия и вносителите не можаха аргументирано да защитят този текст.
За нас е учудващо, че само СДС е направил предложение за отпадането на този текст от предложенията на вносителя.
Няма подобна логика. Ако искаме да има честно и открито състезание, не можем изведнъж да кажем: да, има състезание, обаче за някои фирми ще има удължаване на срока на концесията – без конкурс, когато решим.
Единственият аргумент, който успя да даде вносителят в тази насока, е, че това щяло да бъде записано още в самия договор – че има такава възможност. И какво от това? Защо да дадем право на администрацията на такъв тежък избор – дали да удължава концесията или не? Защо да даваме това право на администрацията?
Аз моля някой от тройната коалиция сега да стане и да каже защо, тъй като до момента няма нито едно стойностно мнение в тази насока. Ето така се поражда и корупцията, уважаеми дами и господа. Така възниква – с такива спорни законови текстове. Давате в ръцете на администрацията да избира кога да удължава една концесия и кога да не я удължава.
Защо да няма нова процедура? Като изтече договорът, той си приключва и се прави нов конкурс. Който го спечели получава концесията. Това биха били честни и открити правила.
Вие давате изключителни възможности за административен произвол и после се чудите защо има такива доклади на Европейската комисия - ама какво става, какво ни се е случило. Като оставяте такива врати в закона, естествено е, че ще има проблеми.
Ние категорично ще настояваме за отпадането на този текст. Много ще се радвам, ако поне управляващите партии аргументирано си кажат позициите по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Госпожо Капон, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, има процедурно предложение за допускане в залата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
С удоволствие се помогна на председателя на Комисията по икономическата политика.
Предлагам да гласуваме и да поканим в залата: господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, Георги Тодоров – директор на Дирекция „Концесии” в Министерството на транспорта, Цвета Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет, Георги Йончев – началник отдел „Инвестиции и концесии” в Министерския съвет, и Мариана Рангелова – съветник в отдел „Инвестиции и концесии” в Министерския съвет. Благодаря Ви, господин председател. Това беше процедурата.
Както се казва, ние сме около двадесет заинтересовани лица относно Закона за концесиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против да допуснем представителите на Министерския съвет и на министерствата в залата? Няма. Поканете ги.
Госпожо Капон, имате думата за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да подкрепя моя колега Мартин Димитров, въпреки че и сегашният текст позволява в момента, в който днес се сключва една концесия, тя е за дълъг период, да се даде възможността след 15 20-25 г., в зависимост от това за какъв срок и кога е сключена концесията, тя да бъде удължена. Това не означава, че няма да има нова процедура. Това трябва да е ясно. Тоест това само позволява възможността на следваща администрация да я даде.
Смятам за по-коректно всяка следваща администрация, тъй като в повечето случаи след един такъв дълъг концесионен период обикновено администрацията се е сменила, правилата са различни, има ново законодателство, което е включено, със сигурност по-кадърни и по-компетентни са дошли с всяко следващо поколение, тъй като става въпрос за почти поколения смяна.
Смятам за по-коректно да не даваме тази възможност с този текст реално да се удължи срокът на концесията, а да се проведе нова процедура и всички, които са заинтересовани, да предоставят по-добри условия. Затова ще подкрепя текста на моя колега Мартин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Госпожо Манева, заповядайте за реплика на госпожа Капон. Вие държите на текста, който комисията ни предлага.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, аз смятам, че много разумно е оставена тази възможност. Първо, в договорите винаги се предвиждат възможности да се актуализира и плащането по концесията, и да се отразяват някои нови постановки, свързани с икономиката на проекта. Представяте ли си: ако има концесии, дадени досега за 15 години, направени огромни инвестиции и Вие започвате да стартирате една процедура отново за концесия, която трае половин година?! Този концесионер не знае какво ще се случи. Това са абсолютно неразумни от управленска гледна точка неща.
Можем да искаме и да настояваме за напълно прозрачни процедури. Разбира се, това е много важно, но все пак трябва да се съобразяваме, че една концесия за подземни богатства, за минерални води – това са концесии, свързани с огромни инвестиции. Интересът на концедента може да бъде защитен с текстове в договора, а не да стартирате непрекъснато нови и нови процедури, и то с презумпцията, че администрацията се е сменила. Това означава, че с всяка смяна на администрацията вие отваряте възможности за административен произвол. Имаме смяна на администрацията, има нова управляваща коалиция – давайте сега тези, които преди това са били, да ги изместим от съответните концесии. Това ще се случи с Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Манева, може би не стана ясно какво се има предвид. Когато имаш 20 години концесия нормално е, разбира се, че в договор на концесионера е записано и всички условия, които ще съхранят концедента. Въпросът обаче е не за аргумента „смяна на администрация”, а за това, че в рамките на една концесия, на един период е нормално този, който е направил инвестицията да си е направил сметката за това, че би трябвало да е наистина извадил тези пари и да е имал положителен проект, както се казва.
Знам случая и мисля, че когато говорим за концесията на минерални води напротив, по-драстичните случаи са днес. Аз самата съм направила една поправка в текста. Разбирам, че той отпада по-нататък и ще го гледаме този текст, за това, когато трябва дебит на минерална вода да бъде увеличен знаете, че има проблеми и в момента в страната с дадени концесии. Но става въпрос за много дълъг период от 20 години. Ние не говорим за този период, че в рамките на този период някой иска да промени администрацията. То поколението се е сменило и най-вече един такъв успешен проект, разбира се, той може да бъде реализиран втори път.
Аз разбирам Вашето опасение и това е и моето вътрешно опасение, когато става въпрос за нашия живот, който живеем днес и сега, и рекета, който в момента бива представян на много голяма част от концесионерите при приключването на договорите и дори в края на договорите. Аз разбирам Вашите опасения, които идват отсега, но ние се надяваме, че правим закони уж за времена, които са по-добри от нашите. А икономическата логика изисква да има пазарния принцип и по-добрите условия след това, поради тази причина аз лично не съм направила тази поправка с Вашите опасения, които имате и които са напълно резонни при ситуацията, в която живеем в страната ни в момента.
Смятам, че аргументите на колегата Мартин Димитров са добри и затова казвам, че ще ги подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Чувствам се задължен да обясня защо комисията подкрепи този текст на вносителя. Водени от антикорупционната логика ние също, аз лично също бях против този текст, но дадох възможност на вносителите да ми дадат достатъчно ясни обяснения първо, относно прозрачността на процедурата, и второ – относно икономическата, освен антикорупционната логика, и икономическата логика. Аз ще споделя с вас част от обясненията, които получих. Те ме убедиха, че бихме могли да приемем този текст.
Първо, по отношение на прозрачността – казано е, че срокът, определен с концесионния договор може да се удължава в рамките на срока по ал. 1 и при условия, забележете – при условия, определени с решението за откриване на процедура, а не при условия, които, както се изрази колегата Димитров, някой чиновник ще бъде изправен пред отговорността или изкушението – едната от двете думи употребете или и двете – той да реши дали да удължава или да не удължава.
В откриването на процедурата участниците преди да участват ще знаят, че имат тази опция и при какви точно описани условия тя може да се осъществи. Това е относно прозрачността.
Относно икономическата логика – икономическата логика е, че има случаи, в които, всъщност този текст касае да даде възможност да бъде употребен, да има възможност в полза на концедента в случаи, в които това се предполага от случилото се, да кажем, погиване обекта на концесията вследствие наводнения, земетресения, пожар, форсмажорни и други обстоятелства. В този случай концесионните договори изискват възстановяването на обекта да е за сметка на концедента. И вие го знаете много добре.
Това може да стане по два начина – или чрез намаляне на концесията, или чрез удължаване на срока. Ако обаче предприемем удължаване на срока или размера, трябва да предприемем нова процедура. Тоест, има случаи, и в момента има такива случаи, в които наистина е по-изгодно за концедента да предприеме увеличаване на срока с оглед да се изгради наново обекта на концесията и това да бъде за сметка на удължения срок.
Аз мисля, че тук икономическите аргументи надделяват над антикорупционните, толкова повече, че има и прозрачност на самата процедура без, разбира се, това да отменя аргументите, които каза колегата Димитров и колежката Капон.
Единственото ми различие с тях е, че аз не приемам да се прави законодателство само и единствено с оглед антикорупционни мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев, аз ще продължа точно в духа, в който Вие започнахте. Вие казахте, че промяната, която се прави, е с цел подобряване и най-добри икономически условия. И казвате: мерките срещу корупцията не трябва да засягат тези условия.
Да, господин Цонев, и продължавайки по Вашата логика искам да кажа само следното нещо – ако още при първоначалната процедура е ясен срокът на концесията и това продължение се включи в първоначалния договор, а не е опция, която зависи от администрацията, самите условия биха били по-добри за концедента.
Тук има една скрита вратичка и тя е следната, че администрацията може да удължи срока на концесията, но може и да не го удължи. И в това „може” е цялата работа. Получава се така, че фирмите са принудени да бъдат близки до администрацията, за да получат това удължение. И тогава икономическата, дори не корупционната уредба, господин Цонев, е следната – много фирми, които нямат подобни контакти, може би няма въобще да кандидатстват за тази концесия или ще предложат по-лоши условия, няма да бъдат конкурентоспособни. В това е големият проблем.
А тази ситуация с погиването на обекта на концесията е достатъчно сложна, за да налага според мен нова процедура, но може би тук вече се разминаваме в оценките си за тази ситуация. Защото, колеги, искам да си представите само следната ситуация – един обект на концесия за 10 години и обект на концесия за 35 години като 25 години, разликата в срока, е въпрос на удължаване. Ако първоначалният срок би бил 35 години и самите условия по концесията биха били доста по-добри за концедента. Да не се получи така, че фирми, които знаят, че срокът ще бъде удължен първоначално да могат да дадат по-добри условия в конкурсната процедура и да спечелят, защото имат тази вътрешна информация. В това е проблема на подобни административни хватки, които се предлагат. В това е икономическата логика. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги, нормално е икономическата логика, а не само икономическата, но и правната, е да се допуска при определени условия възможността за удължаване на срок на даден договор. Това е практика, която не е изключение с това, което се предлага.
Единственото, което мен в тази насока ме смущава е следното, че всъщност ние тук говорим за договори, които не са за изпълнение година, две-три или пет, а се говори за договори, които ще имат една дълготрайност в тяхното изпълнение, включително, ако щете, и максималния срок, който допускаме.
От тази гледна точка условията за продължаването на срока на концесионния договор по моя преценка би било по-коректно и с оглед на прозрачността на процедурите, които разчитаме, че могат да се случат, ако бяха записани в самия закон. Те съвсем спокойно биха могли, защото това, което казва господин Цонев, в случай на погиване на обекта на концесия към края на срока или по времето, в период от време, в който концесионерът няма възможност да експлоатира обекта, е един съвсем ясен и точен случай, който може да бъде посочен като предпоставка в закона и да бъде казано – има ли такъв случай, автоматично се удължава срока, тоест това е предпоставка за удължаване.
Именно поради това, че ние говорим за много дългосрочни договори, по-добре е този въпрос да не бъде оставен да бъде преценяван спрямо всяка конкретна отделна концесия, защото тук ние ще говорим: определени с решението за откриване на концесия, тоест ще търсим мярата на специфичните условия на продължаването на срока на концесията спрямо съответната концесия. Това не е пречка по принцип да има и такъв подход, но ми се струва, че този подход трябва да бъде рамкиран от правила в закона. Ако го оставим да бъде свободен и да бъде преценяван безкритично и без конкретни параметри, заложени в закона, опасенията за това, което казват колегите, че е възможно да се отиде към един административен произвол или може да се отиде към това някой да е бил имал вътрешната информация, че ще им удължат срока на концесията, от което и той да наддава или да дава по-добри предложения, стават съвсем реални.
И затова моето предложение е – вярно е, че сме във фазата на второто четене и подобно предложение няма на този етап, но ако се прецени, че това е добър подход, този текст да бъде върнат в комисията и ако има съгласие, да се помисли именно по това: да имаме поне няколко параметъра – 2-3-4, които да бъдат описани в закона, които принципно да дават възможност за удължаване на срока за концесия и въз основа на които вече в решението за откриване на концесията да бъдат посочвани параметри, по които това може да се случи.
Така че, колеги, в тази насока ми се струва, че би се удовлетворила идеята, по принцип възможността да се удължават договорите, защото има резон в много случаи това да бъде реалност, но все пак нека имаме предвид, че тук имаме договори, които касаят много, много години напред във времето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Давам думата на госпожа Каменова.
ЦВЕТА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм Цвета Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет.
Първо искам да благодаря на господин Янев, че обърна внимание, че в един дългосрочен договор, а животът е по-сложен от всичко това, което може да се случи, тази норма има за задача да реши някои въпроси, които са от взаимна изгода не само на концесионера, а и на концедента. Един прост пример – когато разсъждавахме по този текст с испанските колеги, които бяха наши консултанти, стана въпрос, че например ако се планира една магистрала и в един момент се окаже, че трафикът след 15 години е много по-голям от очаквания и прогнозирания от финансово-икономическите анализи, тогава трябва да се прецени изгодата на двете страни. Тоест дали да се изгради една допълнителна лента и това да бъде вече предоговорено, или да се направи нова концесия?
Има много разнообразни ситуации, които могат да се случат. Затова е много трудно за всяка една концесия, които са най-разнообразни по своя характер, да се каже още сега в закона точно при какви условия – това, което предлага и господин Янев, това да се случи. Нещата са доста сложни, а има и такава практика в Испания. Те ни поясниха, че предпочитат в определени случаи, вместо да платят компенсацията, да удължат срока, тоест предварително се преценяват тези неща. Затова господин Янев и господин Цонев обърнаха внимание, че това се прави още на етапа на обявяване на процедурата. Така всички участници ще бъдат равнопоставени при обявяването на процедурата и ще могат да преценят дали тези условия, които са поставени в решението, ги удовлетворяват.
Това е логиката, която сме заложили. Ако тя не е удовлетворителна и се нуждае от някакво прецизиране, направете предложение и би могло да се обсъди. Но това е логиката и тя е проста и ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма. Да вървим напред.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев - § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 8 на вносителя има предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова:
„Точка 2 се изменя така:
„2. Създава се ал. 2:
„(2) При концесията за услуга, която е от изключителната компетентност да бъде предоставяна от държавата, обектът на концесията може да е собственост на концесионера.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 9 има предложение на народния представител Ремзи Осман.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следата редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „по чл. 13” се добавя „ал. 1”, думата „строителство” се заменя с „изграждане”, а думите „в случаите по Закона за обществените поръчки” се заменят с „ако в закон е предвидено друго.”
2. В ал. 2 след думите „по чл. 13” се добавя „ал. 1”.
3. В ал. 3 след думите „по чл. 13” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 10 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 10, който става § 9, има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Марко Мечев – да се създаде нов § 10а:
„§ 10а. В чл. 16, ал. 1 след думата „лица” се добавя „както и търговско дружество, в което собственици на капитала са физическо или юридическо лице и държавата или общината, или публичноправна организация, или държавно, съответно общинско предприятие”.”
Този текст не е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10 със следната редакция:
„§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Концедент за обектите – собственост на публичноправна организация, на която държавата и/или общината е собственик на сто на сто от капитала, е съответният министър и/или общински съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 12 има предложение на народния представител Марко Мечев – в чл. 18 ал. 5 се изменя така:
„(5) Концесионер може да бъде и търговско дружество, в което собственици на капитала са физическо или юридическо лице и държавата или общината или публичноправна организация, или държавно, съответно общинско предприятие. Концесионер може да бъде и новоучредено дружество, в което собственици на капитала са участникът, определен за концесионер, и държавата или общината, или публичноправната организация, или държавно, съответно общинско предприятие.”
Текстът на това предложение не е подкрепен от комисията, въпреки че редакцията на комисията съдържа подобна хипотеза, но по друг начин формулирана.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители - § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова:
„В чл. 18:
1. Създава се нова ал. 6:
„(6) В случаите по ал. 5, подборът на субектите се извършва при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за концесиите.”
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, по този въпрос имахме дискусия в Комисията по икономическата политика. На нея колегите „извадиха” европейската практика и казаха: „Това се прави за улесняване на бизнеса и е европейска практика”.
Ще ви кажа съвсем искрено няколко неща.
Този парламент има колебания за приемане на намаляването на минималния капитал за създаването на ООД, което наистина е предложение за подпомагане на бизнеса.
По този претекст какво става в случая? Избира се фирма с конкурс да получи концесията. След това тя трябва да направи обединение с общинска или държавна фирма и впоследствие трябва да се уточнят какво ще правят заедно и кой какво ще върши като ангажимент. Някой си е направил труда да види, че това го има някъде като възможност в Европейския съюз. Тоест състезателният диалог някъде го имало, но добре, че сега приехте и нашето предложение, а вероятно това беше волята на цялата комисия – да отпадне тази работа.
Не виждам как това ще бъде работещо. Виждам го като нов проблем, който се създава в Закона за концесиите. Много по-логично е да се направи обединението, то да се яви и да спечели търга или конкурса и да е ясно какви ангажименти е поело в този си вид. По начина, по който е разписано (аз говорих с доста юристи), е сложно и неясно кой какви ангажименти е поел. Това се представя като улесняване, опростяване на бизнеса, но по-скоро ще бъде проблем. Затова сме предложили този текст да отпадне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Нека вносителите да мотивират това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те могат да покажат с вдигане на ръка, че желаят да вземат отношение.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Тогава аз да ги попитам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам абсурдността на този текст, неговата неяснота и последиците, които би породило неговото приемане. Бих искал да чуя какви са аргументите за вкарването на такава разпоредба от вносителя или от представителите на мнозинството. Стана практика по такива въпроси да се мълчи и тихомълком да се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В комисията имаше дебат по този въпрос.
ИВАН СОТИРОВ: Хубаво е и тук да го има този дебат, защото аз не съм член на тази комисия. Любопитно ми е какви са аргументите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Както беше подчертано, предвидената разпоредба създава правна възможност концесията да се предостави на смесено дружество между държавата, общината или публично-правна организация, съответно частен партньор. Действително разпоредбата отразява тълкувателно съобщение на Европейската комисия от 5.02.2008 г., тоест това е съвсем нова практика, която е приета.
Какви са основните мотиви за приемането на подобна разпоредба? Това са възможности за създаване на ясни и точни правила за една от възможните форми на публично-частно партньорство. Не бихме могли да приемем аргументите, че партньорите, които създават подобно дружество, не знаят предварително кой под каква форма ще участва и какви ще бъдат неговите ангажименти.
В тази връзка ще обърна внимание на разпоредбата на Законопроекта за концесиите, който изрично посочва, че с първоначалното решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия задължително се определят: размерът на участието в капитал на участника, определен за концесионер; видът и размерът на вноската, която всяко от лицата ще прави; съществените елементи на акционерното споразумение или споразумението между съдружниците, както и всички други права и задължения между акционерите или съдружниците. Тоест предварително е ясно кой по какъв начин и как ще участва и какви ще са ангажиментите на двете страни.
Относно това как ще се прилага подобна разпоредба в практиката, трудно е да кажем дали би създала проблеми или напротив, би допринесла за по-благоприятни условия за насърчаване на публично-частното партньорство. Нашите добри намерения и идеи са с подобна разпоредба да се създаде възможност за по-добри условия за развитие на публично-частното партньорство. Надяваме се тя да работи добре и да бъде в полза на държавата и на частните партньори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Иван Сотиров, с творческо приложение на правилника.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Благодаря за това.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това позоваване на европейската практика би имало смисъл, ако България не получаваше непрекъснати удари от Европа за корупционни практики, съществуващи в нашата страна. Може би в държава, в която няма такива нива на корупцията и такова творческо прилагане на законите, държави, които имат изградени традиции и контрол, може би там такива разпоредби и закони биха работили добре. Но в състоянието, в което се намира държавата, в този институционален хаос е хубаво да се приемат ясни и прости законови разпоредби, да не се правят смесвания между концесиониране и публично-частни партньорства, защото ако се върнем назад във времето, ще видим, че благодарение на такъв тип смесени дружества и на такива сложни взаимоотношения се създадоха най-сериозните корупционни скандали.
Затова веднъж публичните субекти да дават на концесия, след това да правят дружества, с които влизат в съдружие с концесионерите, е изключително опасно, създава размиване на отговорностите. Погледнете къде се получава голямото изтичане, голямата корупция – в смесените дружества, дружества, в които държавата и общините са съсобственици с частни фирми. Трябва да се работи, ако искаме да има прозрачност и да няма корупционни предпоставки, да има чисти взаимоотношения – или публично-частно партньорство, или концесиониране – в крайна сметка смисълът на концесионирането е държавата и общините да не се занимават със стопанска дейност, както и публичните субекти, а да прехвърлят това в частния сектор и да събират такси. Всички тези сложни схеми са чисто корупционно намерение, каквото и да се обяснява тук, някак си не хваща дикиш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Изказването ми е по този член и относно дискусията, която се състоя и която е повторение на дискусията в комисията. Прав е господин Сотиров, че тя трябва да се проведе и тук.
Не се противопоставям на аргументите на господин Сотиров и господин Мартин Димитров. Съгласен съм с тях. Не бих приел, ако следващият аргумент, който ще ви прочета, наклони везните за мен лично да приема. Разбира се, този аргумент може да не наклони везните при вас, но трябва да го чуете. Господин Мартин Димитров го чу и каза честно: „Това не ми е достатъчно. Аз избирам първия подход”. Аз избрах втория поради този аргумент – икономическата и правната логика, които се съдържат в него.
Част от тълкувателното съобщение на Европейската комисия, което Ви цитира колежката от отдел „Правен” на Министерството на транспорта, цитат: „Според комисията съществува възможност за създаване на Института на публично-частното партньорство, която възможност да бъде в съответствие с принципите на правото на общността, като в същото време се избегнат проблемите, свързани с двойната тръжна процедура (за която Вие току-що казахте) – частният партньор да се избира посредством прозрачна и конкурентна процедура, която да има за предмет обществената поръчка или концесията, която следва да бъде възложена на бъдещото публично-частно партньорство и оперативният принос на частния партньор за изпълнение на тези задачи и/или неговия принос в управлението на публично-частното дружество.
Изборът на частния партньор се извършва успоредно със създаването на института на публично-частно партньорство и възлагането на обществената поръчка или концесията на публично-частното партньорство.” Тоест тук се казва, че този е добър, той е в съответствие с правото на общността, избягва някои икономически и правни проблеми, свързани с двойната процедура, и – аз говоря от мое име – без да противореча на вашите твърдения и на вашите опасения, за мен този аргумент беше достатъчен, за да гласувам „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз вярвам, че в българския парламент има доста хора, които имат за основна цел подобряване на състоянието на България. В тази връзка спомнете си, че с магистрала „Тракия” стана беля затова, че се използва пак една малка вратичка в закона и аргументът тогава беше, че няма да се прави конкурс, за да стане по-бързо, да се спести време. Е, колко време спестихте, аз пък да ви питам сега? Пет години – нищо! И накрая договорът се развали.
Затова вместо да се спестява време е по-добре да си има една ясна процедура, ама след това да има концесия, след това да има път, след това да има резултат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук има процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук има заложена една опасност, уважаеми колеги, защото на практика държавният или общинският партньор се натрапва на по-късен етап. Той се появява на по-късен етап и се натрапва на практика с неясен ангажимент. Аз съм за публично-частното партньорство, всичко бих направил в тази насока, но този вариант не е, уверявам ви, добрият вариант.
Нека да си кажем честно: колко големи концесии на пътища направихме в България за последните години? Нито една! При това положение в процедурата ли е проблемът? Дори да бяха два конкурса, ако бяха направени както трябва за магистрала „Тракия”, сега и вие, колеги, щяхте да ходите до морето по магистрала. Ама я няма! И проблемът не е в процедурите, не те забавиха и провалиха концесиите в България, те се провалиха от подобни неясни разпоредби. И тук отново ще има проблеми, уважаеми колеги, ще има неясно разпределение на отговорностите между партньорите в тази процедура, която сега се въвежда. Европейското право, да, позволява го. То също позволява намаляване на ставката по ДДС, защо не я намалите? То също позволява намаляване на осигурителната вноска в България с 6 процентни пункта, както искаме, защо това не го направите? То позволява регистрация на ООД с 500 лева, защо и това не направите, а си избрахте от всичко, което позволява европейското право, именно този ход? Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Като споделям тревогите на господин Мартин Димитров, които се базират безспорно на порочната практика, която се установява в редица посоки, аз все пак искам да кажа, че предложението, така както е дадено от вносителя и както беше защитено от господин Йордан Цонев, не е за пренебрегване. Защото това действително е една открита процедура, в която избираш и концесионера, създаваш и търговското дружество предварително с една обща процедура, което всъщност е публично-частното партньорство. Ако това се случва така, а не с оглед на порочната практика, процедурата не би могла априори да бъде отхвърлена.
Взех думата за реплика и по повод на това да помоля господин Цонев, който добре прочете съобщението, да съветва и икономическия ни министър господин Петър Димитров във връзка с апортирането на 85 дка земя. Защото ако ние следваме това, което каза господин Цонев, това не би могло да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз само искам да акцентирам върху следното. Нека когато се сравняваме с Европа, да отчитаме, че нивото тук е съвсем друго. Не говоря само за практиките и аспирациите, които се проявяват в България. Виждаме, че администрацията, публичните институции не могат да се справят с елементарни задачи. Виждаме какво става с европейските проекти. Спрямо Европа ние тук сме като хора, които са в основното училище и които учат прости уравнения, а ние искаме да ги приравняваме към европейските институции, които имат регулация и опит в тази област, и да даваме на нашите администратори да решават задачи от висшата математика, след като те имат подготовка за елементарни математически задачи. За това става въпрос. Нека да има по-опростени и ясни процедури.
Освен това тук е въпрос и на концепция. Концесионирането не би трябвало да бъде смесвано с публично-частното партньорство. Тази сложна схема, първо, трудно ще проработи в България, второ, ще създава много корупционни предпоставки, трето, това според мен е сливане на две различни концепции. Държавата и общините или имат интерес да реализират публично-частно партньорство, или ако искат да предоставят извършването на определена дейност, без да се ангажират, трябва да го направят чрез концесия. Простите модели много по-добре ще работят при нашата действителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Цонев, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ползвам правото си на дуплика, за да разсея някои съмнения, които са породени – смея да твърдя – от невникване в текста и неразбиране, а не че се правят тенденциозно.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Аз съм вникнал.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава значи е тенденциозно. Аз исках да избера по-добрия модел за взаимоотношения между нас, но щом Вие казвате, че сте наясно...
Господин Димитров, твърдите, че държавният или общинският партньор се натрапва по-късно. Не се натрапва по-късно, текстът изрично казва: с решението за обявяване на процедурата се казва, че концесия се дава на спечелилия, който ще трябва да направи следните неща: първо, да направи публично-частно партньорство ето с този – ясно посочен, при такова и такова съотношение, с такива и такива вноски, при такова управление на дружеството. Всичко това е предварително обявено, става в една процедура и в това няма нищо непрозрачно и няма етапи на определяне.
Ще Ви кажа каква е истината. С неприемането на този текст остава практиката, от която Вие се боите, че ще дойде след приемането на текста. Защото в момента става това, от което Вие се боите, че ще дойде по-късно. Тъй като сега няма такъв текст, това се прави по-късно, извън процедурата. Ако ми бяхте задали по-този начин въпроса в Икономическата комисия, аз щях да Ви приведа десетки случаи, когато това е направено, когато концесията се дава и после без процедура се прави публично-частно партньорство, а не обратното. Когато се апортира нещо, прави се публично-частно партньорство и след това се извършват другите процедури. Този текст има за цел, ако вникнете в него, да спре именно порочната практика. И Ви моля понякога, макар и много рядко, да се опитате да погледнете в намеренията на управляващи или на някои от управляващите, че искат да сторят същото като Вас – понякога и това се случва – и да оцените по достойнство това, че това нещо се прави. Точно това правим в момента, за да спрем тази порочна практика.
Това искам да кажа и на колегата Сотиров. А оценката или самооценката, че ние българите сме второ качество европейци, за това, че в предния мандат, в този или в следващия някои чиновници, някои политици, някои министри или някои кметове вършат някои неща, аз не я приемам. За мен ние имаме качества да се справим и аз отказвам да правя законодателство с оглед на тези, които нямат качества да го прилагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате думата за процедура, макар че знам, че няма да е процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
В тази процедура, която е по начина на водене на заседанието, се учудвам, че Вие не зададохте въпроса: кой избира коя държавна фирма да строи, ако те са няколко, или коя общинска фирма да участва в цялата процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви попитам, колеги. Господин Цонев казва, че има да речем 10 държавни фирми, концедентът си избира една. Това за мен не е състезание, господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това пък въобще не е процедура, господин Димитров.
Давам думата на госпожа Цветана Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет. Нека да чуем представителя на изпълнителната власт.
ЦВЕТАНА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Дискусията е интересна. Тази дискусия сме си я водили между нас, когато сме писали тези текстове и сме ги предлагали на вашето внимание. Защо? Трябваше все пак да намерим някаква формула за нормативно уреждане на този въпрос. Думата ПЧП или публично-частно партньорство, взе да добива някаква гражданственост, без никой да разбере какво включва тя. Започнаха да се появяват различни наредби на общините, включително и на Софийска община, които ни ги препращаха в Министерския съвет и вътре има абсурдни текстове. Няма никаква прозрачност, няма никаква конкуренция, няма никаква равнопоставеност. Всеки си схваща ПЧП-то така, както той го разбира – чел-недочел, разбрал-неразбрал.
Това, което каза господин Цонев, е абсолютно вярно. Ние се опитваме да спрем тези практики. Тоест да ги сложим в някаква рамка. Затова ще ви помоля да обърнете внимание да се чете систематично законът, то е трудно, може би на този етап, но в § 16, в чл. 39, ал. 3 е казано, че с решението по ал. 1 концендентът може да утвърди концесия и да се предостави при условията на чл. 18, ал. 5. Тук изрично е казано, че в тези случаи решението съдържа и започва да се изброява какво съдържа – размерът на участието в капитала на участника, определен за концесионера, вида и размера на вноската, съществените елементи на акционерното споразумение. Това всичко е уредено в закона.
Тук практиката е или да си мълчим и да казваме, че не съществува проблем и да продължават лошите практики, или по някакъв начин този въпрос да се сложи в някакъв регламент. Нашето предложение е именно да се сложи в регламент. Защо? Защото тук има и позоваване на стари лоши случаи – такива са магистрала “Тракия”, стана нарицателна, но тя беше създадена по силата на стария Закон за концесиите в § 3в, където нямаше процедура за избор на партньора. Беше казано: „притежаваш 25% държавно участие, добре, хайде, който си искаш, избери си го”.
Опитваме се да преодолеем със закон тези порочни практики и затова ви моля наистина за подкрепа на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Впускаме се в някакви дискусии, които просто според мен, не са необходими. Аз разбирам колегите от Обединените демократични сили и Мартин Димитров, и колегата Иван Сотиров, и госпожа Капон, но колеги, това го отдавам на политическата ситуация в България през последните години. Това да не участваш в управлението осем години дава големи отражения. Това е лошо. Затова всеки се стреми да участва в управлението, и като не участваш осем години в едно управление ти губиш реалните представи за това какво става на практика и винаги ти се виждат разни призраци в гардероба, разни неосъществени неща и, въпреки че може би си много умен, много практичен, много разбираш, но ти изгубваш реалностите, и минаваш от другата страна на бариерата, при която всичко, което се предлага е лошо. Дори и хубавото пак е лошо.
За разлика от вас аз не бих казал, че концесията на магистрала “Тракия” беше лошо нещо. Напротив, тя беше нещо хубаво, което беше съобразено с действащия закон и, ако не бяха някои дървени глави в този парламент досега щеше да има и магистрала “Тракия”, щяхме спокойно да си ходим до морето за 2-3 часа, и нямаше да има толкова загинали, нямаше да има толкова загуби, обаче тези дървени глави, една част от тях се осъзнаха и вече разбраха, че може да не са прави, другата част все още са в опозиция и сигурно ще останат такава, ако не си сменят чипа.
Така че, колеги, дайте да си вървим по закона. Има лоши практики, разбира се, но затова са тези промени, които се предлагат. Вие трябва да промените отношението си към това. Иначе доникъде няма да я докараме. Затова най-чистосърдечно ви го желая да го разберете. Това е моето добро намерение, просто да вървим по закона без да се впускаме в излишни политически спорове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, от Вашето изказване разбрах, че в България е лошо да си опозиция.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): И не само в България, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Навсякъде е така.
Това за дървените глави май-май не е много за приказване.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да влизам в спор по същността за магистрала “Тракия” с господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): И няма смисъл.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ние сме си излагали достатъчно ясно позициите. Все пак не мога да се съглася, когато от трибуната се казват неща, които определено не са верни.
Магистрала “Тракия”, имам предвид Концесионния договор, не беше реализиран де факто не заради хората в парламента, които се противопоставиха. Чест им прави, че се противопоставиха, но не беше реализиран договорът, защото, господин Кътев, имаше три изрични условия. Трябваше да се даде положително становище от българската Комисия за защита на конкуренцията, от европейския специализиран орган Евростат и от Европейската инвестиционна банка. Само българската Комисия за защита на конкуренцията даде положително становище с шест условия за изпълнение. Евростат се противопостави и поиска промяна на договора, заради наличието на държавна помощ. Това заяви Европейският съюз – не ние тук с още някои колеги от опозицията. По същия начин Европейската инвестиционна банка каза, че не може да участва в проект, който без търг или конкурс е решен. Това всъщност не позволи този проект да бъде реализиран. Иначе, че той действително беше проект, който беше против интересите на страната, това стана ясно и неслучайно стигна до този край.
Отново повтарям – не беше реализиран, защото европейски органи заявиха, че в този си вид той не отговаря на изискванията да няма държавна помощ при подобен проект, и не отговаря на европейското изискване, съгласно което трябва винаги да се осъществява подобна концесия с търг или конкурс. Единственото, което беше в защита като смокиново листо от страна на управляващите е, че този Концесионен договор беше подписан преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз, поради което изискването за търг или конкурс се считаше, че не е задължително, а е силно препоръчително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, в заседанието днес имаше един призив на господин Цонев да не пропускаме икономическите аргументи. Аз се опасявам, че той и неговите колеги вносители точно тези аргументи пропуснаха в този дебат, защото каква е целта на концесията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата е към господин Кътев!
МАРТИН ДИМИТРОВ: И към господин Кътев основно ми е репликата.
Какъв е най-големия пропуск? Целта на концесиите дори не е публично-частното партньорство. Крайната цел на концесиите е получаването на най-добри условия за концедент. Ще се получи следното нещо: възложителят или администрацията ще избират държавни и общински фирми, с които, за да има въобще концесия трябва да се направи обединение. Това може да води до много по-лоши условия по концесията, отколкото при ситуация, в която частните фирми биха спечелили една такава концесия. Разбирате ли, уважаеми колеги, пропуснатата огромна политическа роля в тази работа? Това разбирате ли го?
Може да се окаже, че условията по тази концесия могат да бъдат много по-добри, ако тя не е задължително публично-частно партньорство, бих казал аз. Затова трябва да има открито състезание, в което да участват публично-частни партньорства, но да участват и други фирми, с други оферти. Може да се получи следното нещо – с държавната или с общинска фирма, която възложителят е подбрал обединението да бъде такова, че в крайна сметка условията да не бъдат изгодни за държавата, за концедента, за възложителя и всички нас като парламент, ако искате. Тоест публично-частното партньорство е една възможност, много важна, изключително важна възможност, но не е панацея.
Идва много интересният момент: кога възложителят ще прецени, че задължително трябва да има държавна или общинска фирма в една концесия?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди решението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, ясно е, че е преди решението, но в кои точно случаи? Ще се получи следното нещо – държавни и общински фирми, които оказват, да го наречем, натиск върху администрацията, ще бъдат включвани в управление на концесионни договори. Как вие ще прецените кога да задължите дадения договор да бъде с участието на държавна или общинска фирма? Това е много интересен въпрос, на който съм сигурен, че вие нямате отговор и така ще повторите неприятния случай, може би, като магистрала „Тракия”. Това е абсолютно ненужна разпоредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Кътев, ако Вие сте примера за човек или резултат на управлението, не бих желал да влизам в управлението никога. Това е в рамките на шегата, разбира се.
Дървените глави явно са били във вашата тройна коалиция по отношение на магистрала „Тракия”, защото имахте мнозинство. Ако нямаше дървени глави в тройната коалиция, тази хубава концесия щеше вече да е дала своите добри резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това за концесията беше от предното правителство.
ИВАН СОТИРОВ: В тройната коалиция не се разбрахте нещо за магистрала „Тракия”. Ние от опозицията няма да можем да ви попречим, ако нямаше дървени глави сред вас, като слушам Вашите думи.
Да кажа две думи по основния въпрос. Няма икономическа логика в това аз да възлагам на себе си под каквато и да е форма и да очакваме, че ще има контрол, че ще има прозрачност, че ще има конкуренция. Естествено е, че аз ще имам интерес винаги да имам като частна фирма партньорство с държавата или общините, за да има по-занижен контрол. Винаги става така. Винаги, когато има смесено участие, се губи отговорността, губи се контролът. Това е и примерът в друга област, а именно с АЕЦ „Белене”. Погледнете, там е същата история. Когато има държавни гаранции, когато има участие на публичните институции, винаги е занижен контролът. Много по-добра е отговорността, по-прозрачна е процедурата, когато се концесионира и се отдава на 100% частник. Ако държавата и общината искат да участват, по-добре е да си го реализират, както има възможност в закона, чрез общинско или държавно предприятие. Иначе това размиване на границите винаги ще води до ощетяване и до незащита на обществени интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Ще започна отзад напред. Потвърждавате моята теза, че неучастието в управлението не води до нищо добро. Това разбиране и твърдение, че публично-частното партньорство няма да доведе до нищо хубаво, е просто невероятно. Аз се чудя как колеги от десницата, които трябва да са авангарда и да приветстват тези неща, залитат към някакви неща, за които и те не знаят сигурно за какво става дума.
Напротив, публично-частното партньорство е водещ елемент в действията на европейските практики. Така че това е нещо, което не измисляме ние - нито двойната, нито тройната, нито която и да е коалиция. Това са добрите европейски практики, които вие в други случаи сте ги потвърждавали, че са добри.
На Мартин Димитров няма да му отговоря, защото излезе от залата и явно нищо не е разбрал, а и аз не разбрах нищо от това, което той каза.
Накрая на колегите от ДСБ за магистрала „Тракия”. Едно си баба знае, едно си баба лае пет години. Ако слушате Иван Иванов, той само това ще казва. Пълни лъжи и инсинуации са това. Няма незаконна концесия, тя е напълно в съответствие със закона. Няма отрицателни мнения на Европейския съюз. Това пак си го измисляте. Аз с голямо нетърпение ще дойда и ще чакам момента, в който сега ще се възложи магистрала „Тракия” да се прави и ще видя цената, която ще се постигне, за да видим коя концесия е била вярна, правилна и евтина и коя ще бъде двойно по-скъпа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението ми е процедурно. Трябваше да го направя, когато започна обсъждането на законопроекта. Въздържах се като мислех, че няма да се наложи, но от това, както се разви дискусията, очевидно се налага.
Въпросът е принципен и моля присъстващите от администрацията на Министерския съвет и на министерствата да знаят, че аз се отнасям с уважение към техния труд, но това, което става в момента със законотворчеството, мисля, че е нарушение на Конституцията и на традициите.
За какво се отнася? Ние обсъждаме законопроект, внесен от Министерския съвет с подписа на министър-председателя.
Преди няколко дни съвсем правилно Вие поискахте, господин председател, тъй като е особено важен този закон, като регулиране на обществени отношения, като последици, като трайност да присъстват и министрите. Сега не само ги няма, но вече се създава практика да присъстват и заместници, и служители от администрацията.
Юридически не знам как ще решим проблема с чл. 83 от Конституцията, ал. 1, че в заседанията могат да участват само членове на Министерския съвет. Даже и с правилника да сме го променили, не виждам правомощия от председателя на Министерския съвет, които да им се прехвърлят чрез пълномощно да вземат отношение и да защитават проект на Министерския съвет. Редно е това да става или от министър-председателя или негов заместник, или упълномощен от него или от Министерския съвет съответен министър, но не и служители на съответните дирекции, включително и заместник-министри.
Моля тази практика да се преустанови от утре за обсъждането на този така важен закон.
Това е процедурното ми предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават две минути, а има още трима колеги, които са заявили желание за изказване – госпожа Николова, господин Яни Янев и госпожа Мария Капон.
Дискусията по законопроекта ще продължи утре сутринта.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание днес от 14,30 ч. и утре от 16,30 ч.
Комисията по културата ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание утре от 15,00 ч.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев