Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон

Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги, предстои ни едно гласуване по законопроект, по който обсъжданията са приключили, а именно по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Това е единственото гласуване за днешния пленарен ден, така че предлагам да пристъпим към гласуване.
Моля за внимание. Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, с вносители Надка Балева, Яни Янев и Четин Казак.
Гласували 196 народни представители: за 165, против 2, въздържали се 29.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожа Антонова желае думата за процедурен въпрос.
Имате думата, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам процедурно предложение срокът за предложенията за второ четене към настоящия законопроект да бъде минимален, както е по нашия правилник – три дни, считано от утре. Този срок да изтече в понеделник в 18,00 ч. Мотивите са, че при обсъждането на законопроекта нямаше никакви особени мнения или други различни становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за съкратен срок за предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 173 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 13.
Процедурното предложение е прието.
Колеги, предстои да подновим работата си по седмичната ни програма с продължаване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Позволете, преди това да предложа на вниманието ви следното. В програмата като т. 6 сме включили второ четене на Законопроекта за МВР. Докладът на комисията по втората част ще бъде готов в днешния ден. Това означава, че утре в началото на деня ще можем да подновим обсъждането на този законопроект.
Това, което бих искал да предложа на вашето внимание и ако няма възражения да го подложим на гласуване, е, след приключването на тази т. 5 за концесиите, която предстои да подновим, да преминем към точки 12 и 13 – Законопроекта за кредитиране на студенти и Законопроекта за счетоводството – и двата са на второ четене. Подготвени са докладите на Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че колегите ще имат време да се организират докато приключи четенето по Закона за концесиите, за да можем да приемем тези два законопроекта, за да не ги оставяме за края на нашата програма, тъй като може и да не остане време. След това да продължим с първо четене на Закона за обществените поръчки. Тук са четири законопроекта и предстои сериозна дискусия, така че да минем тези два законопроекта - точки 12 и 13. Не виждам възражения срещу това предложение.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение - след приключване на работата по т. 5, да преминем съответно към т. 12 и т. 13.
Гласували 151 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 19.
Предложението се приема.

Сега продължаваме с точка пета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ – продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще трябва да продължим с § 12.
Господин Янев, Вие искахте да се изкажете. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Във вчерашния ден, във връзка с обсъжданията по § 12, големият акцент на вниманието на пленарната зала беше върху това дали и до каква степен предвидените възможности за публично-частно партньорство разкриват истинските възможности за развитието на тази сфера на обществено взаимодействие. Аз бих обърнал внимание на колегите и на вносителите, разбира се и на председателя на комисията, върху един такъв проблем.
В § 12 с измененията на чл. 18 всъщност се предлага възможността за юридическа трансформация на кандидата за концесия, който не е в съответна търговска форма, след спечелването на концесията да има възможност да се преучреди или да регистрира ново търговско дружество.
Тук ми се струва, че има един сериозен пропуск в закона от гледна точка на това, че никъде, поне по това, което разгледах най- внимателно, няма краен срок на тази търговска пререгистрация или тази търговска трансформация на този, който е спечелил концесията в новото си качество.
От тази гледна точка това създава възможност за безкрайно забавяне на процедурата, от една страна.
На второ място, тогава, когато в публичното частно партньорство участват общини чрез свои предприятия и за които влизането в новоучредяващо се търговско дружество трябва да има решение на общинския съвет, е напълно възможно и да няма такова решение, да не се постигне консенсус в рамките на общината.
За да не се блокира като цяло процесът на концесионирането, моето предложение, уважаеми колеги, е да се помисли във всички случаи по отношение на един краен срок, в който тази търговска трансформация трябва да се извърши. Ако това не се случи, да се предостави възможността сключването на концесията с втори, трети и така нататък, така че това да не е основание за безкрайно забавяне на процедурите по концесионирането на обекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Реплики има ли? Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 12? Няма.
Заповядайте, господин Цонев, за да продължим напред.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 13 има направено предложение от народния представител Евгени Чачев за отпадане, което е подкрепено. Има предложение и на Йордан Мирчев, на Мария Капон и Елеонора Николова, което не е неподкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поддържате ли го, госпожо Капон?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Поддържате го, при положение, че § 13 отпада? Защото комисията е приела да отпадне?
„Чл. 18а:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавата и общините могат да създават еднолични търговски дружества, с които да експлоатират обекти от обществен интерес или услуга от обществен интерес. В този случай не се провежда концесионна процедура.”
2. Алинея 3 да отпадне.”
Както вече казах, комисията не подкрепя това предложение.
Има още две предложения за отпадане, които са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага текстът да отпадне.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колегите Мирчев и Чачев са имали същите съображения, каквито са вълнували мен и госпожа Капон, а те са именно, че не е казано в чл. 18а какво ще е процентното участие на общините и на държавата. В интерес на истината ние сме видели в този модел една възможност да се заобиколи Законът за концесиите и поради това сме се обединили около най-крайната идея отначало да отпадне въобще този текст. Такава опасност обаче за държавните и общинските мероприятия въобще не съществува, така че да експлоатират една услуга или един обект от обществен интерес без да минават през процедурата на концесия, защото са 100% собствени. Какво казваме сега – че общинските и държавните предприятия нямат право да дават услуги или да експлоатират един обект от обществена полза. Това противоречи на Търговския закон, на Закона за общинската собственост, на Закона за държавната собственост.
Мисля, че категоричното и крайно отпадане на чл. 18а като хипотеза е много крайно предложение. Пак казвам, съображенията са били, че когато се започва текстът с еднолични търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала, просто всички депутати са разсъждавали така. Добре, а не се ли създава този търговски субект с единствената цел да се заобиколи концесията като процедура?
В края на краищата, ако се обединят всички колеги в това, че този текст трябва да отпадне, естествено, че няма да поддържам моя текст, който е по-мекият вариант. Но пак казвам, и сега съм убедена, че държавните и общински предприятия би трябвало да могат, а те го и могат по закон, независимо дали ние ще го запишем или не, да експлоатират обекти от обществен интерес или услуга от обществен интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по § 13?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 14 има направено предложение от народния представител Евгени Чачев параграфът да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя като се преномерира като § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Господин Чачев, и Вие не желаете да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 15 има направено едно предложение от народния представител Евдокия Манева, което е прието по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 15, който става § 13:
„§ 13. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20 (1) Подготвителните действия за предоставяне на концесия започват по инициатива на съответния орган по чл. 19, ал. 1 3 или на заинтересувано лице.
(2) Инициативата на заинтересуваното лице по ал. 1 се придружава с мотиви за целесъобразността на концесията от гледна точка на концедента, като при концесия за строителство – и с прединвестиционно проучване.
(3) Съответният орган по чл. 19, ал. 1-3 не по-късно от три месеца от писменото заявяване на заинтересувано лице по ал. 1 го уведомява за резултатите от проучването на инициативата и за решението си да откаже или да започне подготвителни действия за предоставяне на концесия.
(4) Инициативата на заинтересуваното лице не поражда за него права или привилегии.
(5) Подготвителните действия се откриват със заповед на съответния орган по чл. 19, ал. 1-3 и се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Имам предложение за редакция по последната редакция на чл. 13. Къде виждам противоречие? В ал. 1 пише, че подготвителните действия за предоставяне на концесия започват по инициатива на съответния орган или на заинтересуваното лице. След това в ал. 3 и ал. 5 става ясно, че подготвителните действия зависят изцяло от решението на органа, тоест, самите подготвителни действия започват само по волята на съответния орган. А инициатива за предоставяне на концесия имат и заинтересуваните лица, и съответният орган. Затова смятам, че ал. 1 трябва да звучи така:
„(1) Инициатива за предоставяне на концесия може да бъде заявена от всяко от заинтересуваните лица или с решение на съответния орган по чл. 19.”
Право на инициатива имат заинтересуваните лица, но тя се проучва, по нея се взема становище, може да бъде удовлетворена или отказано. Когато е удовлетворена, започват подготвителните действия.
Така че е некоректно според мен в ал. 1 да е формулирано по този начин, тъй като то не е вярно по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 13? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 14 със следната редакция:
„§ 14. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Подготвителните действия включват осигуряване от органа по чл. 19, ал. 1-3 изработването на обосновка на концесията.”
2. В ал. 2 се добавя второ изречение „Обосновката се основава на приложени към нея технически, финансово-икономически и правен анализи, а в случаите когато обект на концесията е инвестиционно предложение за строителство, дейност или технология съгласно приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда – и екологичен анализ”.
3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „когато такава е проведена”.
4. В ал. 4 думите „и на анализите и редът за тяхното изработване” се заменят с „и редът за нейното изработване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият текст е за нов параграф – по допълнителния доклад.
Има предложение за нов § 14а във връзка с това, което вчера ви съобщих – с отпадането на процедурите текстовете, които са в закона, да отпаднат.
Предложението за нов § 14а е следното:
„§ 14а. В чл. 22, т. 4 думите „- при открита и ограничена процедура, или описателен документ – при състезателен диалог” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Някъде преди две години в тази зала бяхме свидетели на много емоционални дебати, в които представителите на правителството ни убеждаваха как състезателния диалог и ограничената процедура били едва ли не най-добрата европейска практика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такова нещо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Година и половина по-късно Комисията по икономическата политика прояви воля и прие нашето предложение за отпадането на тези ограничителни процедури.
Въпросът е следният. В Европейския съюз има и добри, и лоши практики. Ние трябва да правим опити да приемаме добрите практики, тъй като в последно време има тенденция да се приемат най-лошите. Откритата процедура е най-добрият начин за провеждане на концесия, тъй като всеки може да участва.
И сега идва големият въпрос, който аз поставих в Комисията по икономическата политика, ще го поставя днес и на вашето внимание. Като отпада състезателният диалог от Закона за концесиите, сега вече той би трябвало да отпадне и от Закона за обществените поръчки.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Направили сме го вече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, ако започнем тази линия на поведение да искаме открита процедура, би трябвало да вървим докрай. Това ще бъде правилна стъпка. В случая Комисията по икономическата политика заслужава уважение, че върви в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 14а?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Аз искам да подкрепя колегата Мартин Димитров и да кажа, че едно от големите достойнства на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите е това, че се върви само към открити процедури. Действително, след като правим този закон, би трябвало тази идея, вече облечена в законова форма, да намери отражение в Закона за обществените поръчки. Защото това, от което се оплаква бизнесът, това са състезателния диалог, процедурата по договаряне, тоест неясните критерии, по които се отива към такъв тип обществени поръчки.
Другото, което искам да кажа, е, че достойнството на този законопроект е, че очертава концесиите като най-сериозната форма на публично-частното партньорство. Единственото, което продължава да ни липсва като законодателство, е един Закон за публично-частното партньорство, което да даде точната и ясна дефиниция, в която концесиите са най-сериозната форма на публично-частно партньорство, подизпълнението също е форма на публично-частно партньорство и разбира се специалните инвестиционни дружества, които се създават между бизнеса, между държавата и между общините за обслужване на една услуга или на обществен интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф? Няма.
Следващият § 15, господин Цонев – има ли разлика между допълнителния доклад и това, което ни е представено тук?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има, да.
Следващият параграф е 17 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 17 се предлага на основание чл. 50 от Указ ...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прочетохме § 16 по вносител, който става § 14. След това прочетохме редакционно предложение за § 14а и сега четем § 17 на вносител – на стр. 12, горе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По него има само едно неприето предложение - на народния представител Олег Попов, всички други предложения се подкрепят.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще трябва да го прочета.
Предложение на народния представител Олег Попов – в чл. 24, ал. 2 накрая се добавя „освен ако не е предвидено друго със закон”.
Това е единственото предложение, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага да се създадат нови параграфи 15-15е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е по допълнителния доклад, а не първоначалния.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага на основание чл. 50 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове да се създадат параграфи 15-15е със следната редакция. Това ли е?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, и ще ви прочета новата редакция от допълнителния доклад:
„§ 15. В наименованието на Глава четвърта думата „Процедури” се заменя с „Процедура”.
§ 15а. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. Концесионерът се определя чрез провеждане на открита процедура.
§ 15б. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите „кандидатите или” се заличават;
2. алинея 5 се изменя така:
„(5) Минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението на критериите за подбор на кандидатите се определят в съответствие със спецификата на обекта на концесията и/или управлението на услугата от обществен интерес и се посочват в обявлението.”
3. алинеи 8 и 9 се отменят.
§ 15в. В чл. 27 ал. 1 се изменя така:
„(1) При провеждане на процедурата за предоставяне на концесия критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта.”
§ 15г. В чл. 29 ал. 1 думата „са” се заменя с „могат да бъдат”:
§ 15д. Членове 31-36 се отменят.
§ 15е. В чл. 37 думата „процедурите” се заменя с „процедурата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 18 е на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отиваме на основния доклад, стр. 13:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, но предлага да отпадне, тъй като систематично е отразен като § 15б.
Така ли, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Прехвърляме се, струва ми се, към допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вървим по основния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 16 със следната редакция – чета допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябва да изчетем неприетите предложения – на госпожа Евдокия Манева, на Марко Мечев, Олег Попов. След това ще четем редакцията не от основния, а от допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подкрепяте или оттегляте предложението си, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Марко Мечев, подкрепено по т. 1 и неподкрепено по т. 2:
„2. Точка 2 да отпадне.”
Предложенията на народните представители Олег Попова и Диана Хитова са подкрепени.
Чета редакцията, предложена от комисията в допълнителния доклад:
„§ 16. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 11 след думата „условията” се добавя „и формата” и се създава буква „д”:
„д) формата на концесионното плащане и/или паричният й еквивалент;”
б) т. 12 се изменя така:
„12. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;”
в) създава се нова т. 13:
„13. условията за опазване на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;”
г) досегашните точки 13-15 стават съответно точки 14-16;
д) досегашната т. 16 се отменя.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) С решението по ал. 1 концедентът може да определи концесията да се предостави при условията на чл. 18, ал. 5. В тези случаи решението съдържа и:
1. размера на участието в капитала на участника, определен за концесионер;
2. вида и размера на вноската, с която лицето по чл. 18, ал. 5 ще участва в капитала;
3. съществените елементи на акционерно споразумение или споразумение между съдружниците или на всяко друго аналогично споразумение, целта на което е да определи договорните отношения за разпределяне на правата и задълженията между акционерите, съответно съдружниците.”
(4) Решението по ал. 1 не се обнародва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега се прехвърляме отново на основния доклад.
По § 21 по вносител има предложение на народния представител Олег Попов – в § 21, след думите „чл. 40, ал. 1” думите „в 7-дневен срок” се заменят с „14-дневен срок”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 17 със следната редакция:
„§ 17. В чл. 40 ал. 1 се изменя така:
„Чл. 40. (1) В 7-дневен срок от приемането на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия органът по чл. 19, ал. 1-3 със заповед одобрява обявление за провеждане на процедурата, документация за участие в процедурата и проект на концесионен договор и изпраща обявлението за обнародване в електронната страница на „Държавен вестник” и за вписване в Националния концесионен регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 22 по вносител има предложение на народния представител Марко Мечев – в § 22, т. 5 думите „включително условието по чл. 39, ал. 3” да отпаднат.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната редакция на параграфа, който става § 18:
„§ 18. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 14 и т. 23 се отменят.
2. Точка 16 се изменя така:
„16. място, дата и час на отваряне на офертите;”
3. В т. 20 думите „за доказване на” се заменят със „с които се удостоверява”.
4. Точка 26 се изменя така:
„26. други, в зависимост от спецификата на обекта на концесията и на извършваните чрез него стопански дейности, включително условието по чл. 39, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 23, който става § 19, е по вносител.
Параграф 24, който става § 20, е по вносител.
Параграфите се подкрепят от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега отново се прехвърляме към допълнителния доклад – това е § 25 по вносител, който става § 21 със следната редакция:
„§ 21. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създават се нови точки 2 и 3:
„2. документите, с които се удостоверява липсата на обстоятелство за допускане до участие в процедурата;
3. критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях;”
б) досегашната т. 2 става т. 4 и в нея думите „и спецификацията за електронния търг, когато такъв се предвижда” се заличават;
в) досегашните точки 3-6 стават съответно т. 5-8;
г) досегашната т. 7 става т. 9, като думите „и предвижданата процедура” се заличават.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Цената на документацията за участие не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното изработване. Лицата имат право да разгледат документацията на място, преди да я закупят.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Срокът за получаване на документацията за участие в процедурата е до третия ден преди изтичане на срока за подаване на оферти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Приключихме ли с допълнителния доклад?

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се внимава после при гласуванията.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отново минаваме към основния доклад.
Параграф 26 е по вносител, подкрепен от комисията и става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По § 27 има предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова. Тези народни представители ги няма в залата. Трябва да се прочете предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова е следното:
В чл. 47:
1. В ал. 2, изречение първо след думите „Министерство на финансите” се добавя „Министерство на регионалното развитие и благоустройството”.
2. Създават се нови алинеи 8, 9 и 10:
„(8) В решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерални води се предвижда количеството минимален добив...”
Господин председател, предлагам да не изчитаме предложението. В целия закон текстовете, които се отнасят до концесия на минерални води, са препратени към Закона за водите. По тази причина нито един от тези текстове не е приет, защото мястото им не е тук, и всички вносители се съгласиха с тази постановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо не го оттеглиха? (Реплики на народния представител Евдокия Манева.)
Госпожо Манева, Вие оттегляте ли го?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: На заседанието на комисията Вас Ви нямаше, но всички останали се съгласиха.
„(8) В решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерални води се предвижда количеството минимален добив, което гарантира икономическия интерес на държавата от използването на природния ресурс. В концесионния договор задължително се предвижда концесионно възнаграждение, което се дължи за него, независимо от общото количество на използваната минерална вода от находището.
(9) Общият годишен експлоатационен ресурс, който се определя в решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, съвпада с утвърдения общ годишен експлоатационен ресурс на водоизточника, съгласно одобрения хидрогеоложки доклад.
(10) Срокът на експлоатация на водоизточника, включително възможността за удължаването му с точно определен в години период от време, се предвижда в решението на Министерския съвет за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е същото.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател. Не зная кой се е съгласил с отпращането на тези текстове към Закона за водите, но във всеки случай зная, че вносителите не са се съгласили.
Няма никакво основание този текст да бъде препращан към Закона за водите, защото не нарушава никакви принципи на този закон, тъкмо обратното – в този закон решаваме частен проблем на плажовете, като изменяме Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Няма никакви причини по същия начин да не се постъпи и със Закона за водите.
Текстът, който предлагаме, решава един изключително наболял проблем, който незабавно трябва да бъде решен, а не да бъде отпращан към Закона за водите, който скоро няма да бъде готов – това е съвсем точно, и досега не е допусната нито една промяна по Закона за водите с мотива, че се пише нов закон. Следователно препращане към Закона за водите означава откровено нежелание този наболял проблем да бъде решен.
В какво се състои той? В момента, когато на един източник има дадена концесия и има ресурс от минерална вода, за да получите допълнителен ресурс извън даденото по първоначалния концесионен договор, трябва отново да се явите на конкурс. Явявайки се на конкурс, на същия извор може да бъде допуснат втори концесионер. Съгласно европейските директиви на един извор не може да има повече от една марка минерална вода. За съжаление, поради редица грешки, допускани в миналото, в момента имаме такива прецеденти и се готвят нови. За да се спрат тези нарушения, трябва да бъдат приети текстовете, които ние предлагаме, които казват, че когато има допълнителен ресурс, това се договаря. Възможността за по-голям ресурс се договаря в концесионния договор още в момента на предоставяне на концесията. Този текст ще даде възможност на големите концесионери на изворите на Девин, Банкя и други, които имат капацитет да усвоят допълнителен ресурс, да не бъдат напразно разкарвани и се явяват отново на конкурс за концесия на същия извор, на който оперират.
Най-важният аргумент е директивата, която категорично и еднозначно постановява, че на един извор има един концесионер. Приемането на този текст ще даде възможност да бъдат решени съществуващите казуси с по два концесионера на един извор. В съда има доста дела, спорове за марка и подобни истории. Тази практика трябва да бъде прекратена.
Текстът, който ние предлагаме, е възможност за това. Неговото отлагане означава не само, че няма желание да се реши проблемът, а тъкмо обратното – има откровено желание да бъде задълбочен проблемът като на всички останали извори бъдат пуснати допълнителни, втори концесионери. Така фактически ние няма да имаме нито един извор, в който да има чиста концесионна процедура и нормални бизнес отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не вносителите, аз, госпожо Манева, не се съгласих и комисията ме подкрепи тези текстове да не бъдат тук и ще Ви кажа на какво основание.
Първо, бележката Ви, че правим промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие относно концесията на плажовете, не е основателна. Ние нищо не променяме по същество и в Закона за концесиите не уреждаме как точно трябва да се извършват процедурите по концесия на плажа, а уреждаме само въпроса с концесиите, които не могат да бъдат проведени, че могат да бъдат отдавани под наем.
Ще ви прочета основанията защо не трябва да бъде в този закон. Този закон урежда общите условия и регламента за отдаване на концесия, видовете концесии и така нататък.
В чл. 2, ал. 3 е записано, че предмет на концесиите са: концесия за строителство, концесия за услуга и концесия за добив. Това са три вида концесии. Нито една от другите видове концесии – нито за услуга, нито за строителство, не се разработва в такъв вариант, който вие давате за един от видовете концесия – за добив, а именно добив на вода, как да бъде тук регламентиран. В този закон ние никъде не разглеждаме този вид концесия, този закон няма такъв предмет. И сега точно тук да сложим една кръпка за водите, понеже за водите има проблем, който не е уреден в Закона за водите?!
Не оспорвам нито един от аргументите Ви по отношение на проблема с водите, но няма да бъде тук и в този закон. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате да кажете, че това е извън обхвата на закона? Тогава няма право да се правят предложения извън обхвата, ако е така.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател. Не зная как тълкувате обхвата. След като става дума за Закон за концесиите, говорим за концесия на минерална вода, която е концесия за добив. Ако ви се вижда неприемливо това да бъде към чл. 47, няма никаква пречка в Преходните и заключителните разпоредби да бъдат изнесени двата текста, които касаят минералната вода, тъй като наистина става дума за концесия. Ако в тялото на закона по някакъв начин нещо е неприемливо, няма абсолютно никакви пречки, така както правите за плажовете, както имаме практика по десетки закони да постъпваме.
Но всъщност отговорът е: „Няма да бъде в този закон”, Вие много ясно го казахте. И щом като управляващото мнозинство е казало, че няма да бъде в този закон, очевидно няма да бъде, но това означава, че вие искате да задълбочавате този проблем.
Ако още утре този текст не бъде внесен от някой от тройната коалиция в Закона за водите с воля да бъде решен този проблем, защото наистина е изключително важен, това означава категорично заявяване, че там намеренията са съвсем различни. Намеренията наистина са да се пуснат втори концесионери на големите извори, да бъдат изместени сегашните концесионери, както стана с Велинград. Господин Чакъров пусна местния човек с втора концесия във Велинград, появи се вода „Велина” и първият беше анулиран. Това ще стане и на другите извори и големите концесионери с мощни западни фирми, с утвърдена марка ще бъдат изхвърлени от пазара, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, да, аз имам почти същата поправка в Преходни и допълнителни разпоредби, която е в § 48. Наистина госпожа Манева е права, че може да се използва тази част, така както правим промени в други закони и това е, между другото, обичайна процедура.
Съгласна съм с Вас, че е най-добре тази процедура да се сложи в съответния закон. Но тай като става въпрос за края на пленарната сесия, а знам, че проблемът с минералната вода отново е на дневен ред към месец юни-юли, когато има най-голямо потребление, за това, че част от дадените концесии имат определен дебит и той приключва някъде към месец юни. И започва сериозно рекетиране на тези концесионери да им се предостави допълнително, или рекетът да има втора тръба, дадена на друг.
Така че въпросът е много важен. Аз категорично смятам, че трябва да намерим неговото решение. Убедена съм, че и Вие искате да намерите неговото решение.
Нека да намерим това решение заедно! Нямам нищо против още днес следобед заедно с Вас да внесем този текст, за да се гледа в рамките на следващите 10 дни, така че текстът да влезе в Закона за водите.
Моята реплика към Вас е и предложение: да внесем заедно с Вас този текст в Закона за водите и да решим проблема, защото той съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проблемът съществува – и господин Цонев го каза. Въпросът е тези предложения, които се правят, не са ли извън обхвата. Член 70, ал. 2 изрично казва, че не могат да се правят предложения извън обхвата на закона, който е приет на първо четене. Аз не казвам, че е извън обхвата, но трябва да се види. Ако сега го минем, това значи на второ четене да мине един закон, само че под закона за водите. И аз ще ви съдействам да решим този въпрос.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще кажа още веднъж – имате право на законодателна инициатива. Ако искате да видите какво е отношението на управляващата коалиция към проблема за водите, който поставяте, направете предложение за изменение и допълнение на Закона за водите и веднага ще видите какво е отношението на управляващите към този проблем. Но концесия за добив специално за водите да бъде разработвано тук, защото има проблем с добива на минерални води означава, тъй като има проблем и с добива на злато, има проблем и с добива на цинк, има проблем и с добива на инертни материали, да започнем да ги разписваме тук. (Реплики от народния представител Евдокия Манева.)
Госпожо Манева, аз Ви слушах внимателно. Още един аргумент – в цялото на Закона за изменение и допълнение имаше предложение за изменение и допълнение на Закона за въздухоплаването. Комисията ги отхвърли и препрати да се прави Закон за изменение и допълнение на Закон за въздухоплаването. На какво основание ние отхвърлихме всички предложения за изменение и допълнение на Закона за въздухоплаването и на още няколко закона, които бяха на вносител, а сега ще приемем предложение за изменение на Закона за водите. Нямахме никакво основание да го направим. В този законопроект следвахме заедно – управляващи и опозиция, принципа да го изчистим от всичко, което не е нужно, не е спешно и не отговаря на целите на закона.
Така че, много Ви моля, ползвайте правото си на законодателна инициатива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема, включително и представителите на изпълнителната власт? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 24 със следната редакция:
„§ 24. Чл. 28. (1) Комисията:
1. организира приемането и съхраняването на офертите;
2. допуска до и отстранява от участие в процедурата участниците;
3. извършва подбора и определя участниците, които получават право да продължат участието си в процедурата;
4. дава разяснение и предоставя допълнителна информация или документи на заинтересованите лица, кандидати и участници;
5. прави предложения за отстраняване на незаконосъобразност в обявената документация за участие и проекта на концесионен договор;
6. разглежда и оценява офертите и извършва класиране на участниците като предлага класираният на първо място да бъде определен за концесионер;
7. изработва проект на решение за определяне на концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия.
(2) Решенията на комисията се мотивират и заедно с извършените от нея действие се отразяват в протокол.
(3) За извършените действия и приетите решения комисията уведомява всички участници в процедурата.
(4) Комисията може да привлича като консултанти, служители или външни експерти. Разпоредбите на чл. 46, ал. 4-6 се прилагат и за консултантите.
(5) На членовете на комисията и на консултантите си изплаща възнаграждение при условия и по ред, определени с правилник на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 25 и 26:
„§ 25. Наименованието на Раздел ІV „Заявления и оферти” се изменя така: „Оферти”.
§ 26. Член 49 се изменя така:
„Чл. 49. Офертата за участие в открита процедура може да подаде лице по чл. 16, ал. 1, за което не е на лице обстоятелство по чл. 16, ал. 2-4.”
Имате думата, уважаеми народни представители, до § 26.
Няма желаещи.
Господин Мечев има предложение по § 29.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 27 със следната редакция:
„§ 27. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. (1) Сроковете за получаване на оферти се определят в обявлението по чл. 41.
(2) Сроковете за получаване на оферти не могат да бъдат по-кратки от:
1. петдесет и два дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на „Държавен вестник” – при концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията, над определената с регламент на Европейската комисия;
2. тридесет и пет дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на „Държавен вестник” – за останалите случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващия § 30, който става § 28 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 29 със следната редакция:
„§ 29. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „а в случаите на електронен търг – в двумесечен срок от приключването му” се заличават.
2. В ал. 2, т. 1 думите „определяне на” се заменят с „определяне за”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При концесия за строителство със строителната инвестиция за строителство на обекта на концесията над определената с регламент на Европейската комисия едновременно с изпращането му в „Държавен вестник” решението се изпраща по електронен път и до Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият параграф – § 32, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Госпожо Хитова, поддържате ли си предложението по § 33 на вносителя?
ДИАНА ХИТОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 31 със следната редакция:
„§ 31. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. не са подадени оферти или няма допуснат участник;”
2. Точка 5 се изменя така:
„5. определеният за концесионер участник и класираните на второ и трето място участници последователно откажат да сключат концесионен договор.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Решението по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните лица, когато има такива, и подлежи на обжалване в 10-дневен срок от съобщението по реда на Глава единадесета.”
3. В ал. 4 думата „обнародването” се заменя с „влизането в сила”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По следващия параграф предложението на Мартин Димитров е прието по принцип.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 32 със следната редакция:
„§ 32. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) Концесионният договор се сключва без провеждане на преговори в съответствие с проекта, включен към документацията за участие, и с офертата на участника, определен за концесионер.”
(2) В случаите, когато класираният на първо място участник откаже да сключи концесионния договор, договорът може да се сключи след провеждане на преговори за подобряване на предложенията по критериите за комплексна оценка на офертата. Преговорите се провеждат с участника, класиран на второ място. Ако той откаже, преговорите се провеждат с класирания на трето място участник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 35 е по вносител.
Параграф 36, който става § 34 – също е по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да кажа няколко думи по § 32, предложението за чл. 63 – да направя едно предложение. Явно, идеята на ал. 1 е този, който е класиран на първо място, с него да не се водят преговори. Ако идеята е такава, мисля, че е по-коректно, за да няма двусмислие, накрая, след запетайката да се пише „с офертата на участника, който е класиран на първо място”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Определен за концесионер” означава на първо място.
ИВАН СОТИРОВ: Не точно, защото в ал. 2 се казва какво се прави с тези, които не са класирани на първо място. По-добре е, за да е ясно, че ал. 1 е за който е класиран на първо място. За да става ясно точно по какъв принцип е разделението. Иначе „определен за концесионер” в крайна сметка се явява и този по ал. 2 след другата процедура. За да има ясно разделение, че ал. 1 е за хора, които са се класирали на първо място, че с тях не се провеждат преговори. Мисля, че така ще има по-голяма яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Ви, господин Сотиров. Редакционно е, изяснява смисъла на текста.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 37 има предложение на Евдокия Манева – т. 1 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мартин Димитров - § 37 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който става § 35 със следната редакция:
„§ 35. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия и с концесионния договор, концедентът може да прекрати договора и без да дава срок за изпълнение.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Когато неизправна страна е концесионерът, действие за прекратяване на концесионния договор се предприемат от органа, който представлява концедента по договора, а прекратяването се извършва с решение на концедента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, по този въпрос имаше дискусия в комисията. Аз ще повторя и пред вас моето притеснение, което споделих и с колегите в Икономическата комисия. Текстът на § 32 на практика казва следното нещо: когато се нарушава условие по договор, концедентът може да прекрати договора, а може и да не го прекрати. Както прецени. Ако реши ще го прекрати, ако реши – няма да го прекрати. Тоест, ако става въпрос за фирма, която е спечелила благоразположението на администрацията, договорът няма да бъде прекратен. Ако става въпрос за фирма, която не е спечелила благоразположението на администрацията, ще бъде прекратен.
Затова като има ясна процедура за съдебно уреждане на подобни въпроси, за мен и за колегите от СДС по този начин се въвежда нова възможност за прекалена свобода в действията на администрацията. Нещо, което ние не подкрепяме. Така че поддържаме нашето предложение за отпадане на текста. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров. Въпреки проведената дискусия при първото четене на закона, обсъжданията в Икономическата комисия, Вие поддържате това становище, което според мен е необосновано и не съответства на изискванията на закона. Това, което се предвижда с този текст, с който Вие изразявате несъгласие, е всъщност израз на общовалидни правни принципи. Как ще постъпи концедентът зависи не от благоволението на администрацията, а зависи всъщност от поведението на концесионера, от това доколко той е изпълнил точно условието на договора за концесия. Ако е налице някакво минимално неизпълнение, вероятно в договора за концесия ще бъдат предвидени съответните неустойки. Ако е налице пълно неизпълнение или тъй нареченото безполезно изпълнение, когато то е обвързано със срокове, когато то е обвързано с някакви специални други условия, е много ясно, че ще се пристъпи към прекратяване на договора за концесия.
Освен това това може да стане и без да бъде отправено предупреждение, защото в общите принципи на Закона за задълженията и договорите, който е приложим по отношение на концесията съгласно чл. 64, ал. 3 от Закона за концесиите, тази възможност е налице – договорът да бъде прекратен и без да се отправя предупреждение при наличие на безполезно изпълнение. Това е предвидено в чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Няма да Ви го чета, но ако желаете мога да Ви го предоставя да се запознаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания текст? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, § 38, който става § 36, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Мирчев, за създаване на нов § 38а, който става § 37, а именно:
„§ 37. В чл. 80, ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38.
Параграф 40 се подкрепя от комисията и става § 39.
Параграф 41, който става § 40, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 42, който става § 41, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 43, който става § 42, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): В § 41 - В чл. 85, ал. 2:
2. Точка 4 се изменя така
„4. данни за процедурата и за административния акт...”.
Тъй като отпаднаха видовете процедури, би трябвало да остане само „данни за административния акт”, да отпадне „за процедурата и”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданите текстове до § 43 по новата номерация? Няма.
Господин Мечев, поддържате ли предложението си по § 44?
МАРКО МЕЧЕВ (КБ, от място): Не. Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 43 със следната редакция:
„§ 43. В чл. 100, ал. 1 се правят следните изменения:
„1. Точка 4 се отменя.
2. Точка 6 се отменя.
3. Точка 7 се отменя.
4. В т. 8 след думите „на първо място” текстът се заличава.
5. Точка 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова за нов § 44а:
„§ 44а. В чл. 105, ал. 2 в изречение първо след думите „Министерството на финансите” се добавя „и Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 44 със следната редакция:
„§ 44. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 3 и 4 се отменят.
2. Точка 7 се изменя така:
„7. „Кандидат” е физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което е закупило документация в процедура за предоставяне на концесия и има интерес да подаде оферта. При обединение е достатъчно документация да е закупил един от участниците в обединението”.
3. Точка 8 се отменя.
4. Точка 9 се изменя така:
„9. „Принадлежност” е прилежаща инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждане на обекти на концесията, прилежащата към обекта на концесия територия, свързана с осъществяваната чрез него стопанска дейност, и всяка самостоятелна вещ, която осигурява безпрепятственото и нормалното функциониране на обекта на концесия, без да е необходимо физически да е свързано с него.”
5. В т. 16 думите „или проектиране и изпълнение” се заличават.
6. Създават се т. 19-21:
„19. „Услуга от обществен интерес” е услуга по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 и по Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, която към момента на започване на подготвителните действия за предоставяне на концесия се предоставя или следва да се предоставя от концедента при условията на този закон.
20. „Наличност на услугата от обществен интерес” е управлението на услугата в съответствие с концесионния договор.
21. „Ведомство” е всяко от ведомствата по § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.”
Комисията предлага да се създаде § 45 със следната редакция:
„§ 45. Започнатите подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Пак стигнахме до водите.
Моля, представителите на изпълнителната власт, вземете отношение! В този закон ли трябва да се уредят концесиите за водите или ще се уреждат в специалния закон? (Реплика от докладчика господин Йордан Цонев.)
Те са категорични, но в стенографския протокол няма нищо. Не се допускат въобще предложения, които противоречат на принципите и са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект! Недопустимо е да се разглеждат, ако са извън обхвата.
Ще дойде ли някой от Министерския съвет или от министерството?
Има думата госпожа Цвета Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет.
ЦВЕТА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние считаме, че този текст трябва да се уреди в специалния закон – Закона за водите.
Председателят на Народното събрание каза, че принципите и обхватът, които са регламентирани в този закон, се нарушават. Наистина предложението, което се прави от госпожа Капон и госпожа Манева, съжалявам, че ги няма в залата, нарушава един основен принцип в Закона за концесиите, който е регламентиран в чл. 23 – това е принципът на конкуренцията. Този принцип е възпроизведен във връзка с Договора за присъединяване към Европейския съюз.
В това, което се прави като предложение, се смесват две важни понятия - търговска марка и произход. Произход на водоизточника е произход, но търговската марка е графичен знак и това не може да бъде претенция на всеки един, който иска да получи концесия без конкурс. Става въпрос за минералните води. Това е становището на Министерския съвет.
Имаме предложения в двете посоки от бутилиращи компании, тоест в посока да се даде целият ресурс, което не е целесъобразно, и обратно, да не се нарушава принципът на конкуренцията. Надявам се дори в Закона за водите това предложение да не намери съответната опора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като предложенията, които са направени от тази група народни представители, са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, на основание чл. 71, ал. 2 от нашия правилник няма да се докладват.
Господин Чачев, заповядайте за процедура.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Тъй като на второ четене комисията има двоен аршин както по отношение на Закона за водите, така и по отношение на Закона за Черноморското крайбрежие, заключението на Консултативния съвет по законодателство е категорично, че текстовете, с които се променя почти изцяло Законът за Черноморското крайбрежие, са противоконституционни. Наред с това министър-председателят е оказал много силен натиск върху управляващата коалиция, трите парламентарни групи, и съответните комисии за бързото приемане на промените в Закона за Черноморското крайбрежие.
Последните дни в европейските средства за информация излязоха публикации, в които се говори, че световно известният английски архитект Норман Фостър и неговата фирма, в сътрудничество с Георгий Дмитриевич Станишев, ще строи в България така наречения комплекс „Блек сий гардънс” на 2193 дка в местността „Карадере” – близо до Бяла. Територии, защитени от „Натура 2000”. Въпросният комплекс ще бъде с над 5400 жилища, яхтено пристанище и други съоръжения, построени във водата.
В тази връзка, господин председател, от името на Парламентарната група на Демократи за силна България моля да бъде поканен министър-председателят в залата, за да каже дали има конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид в някои от следващите текстове.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Имам предвид всичките текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се съобщи на министър-председателя това предложение, направено от господин Чачев. Виждам, че и господин Сотиров се присъединява към него. Министър-председателят и всеки министър може да заповяда в залата и да вземе отношение по поставените въпроси, които разискваме тук.
Заповядайте, господин Цонев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Стигнахме до заглавието: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев § 46 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Народните представители Мария Капон и Елеонора Николова имат същото предложение - § 46 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Ние чухме съображенията по повод дискусията около Закона за водите. Тук е Законът за гражданското въздухоплаване.
Няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 47 по вносител има направени много предложения.
Ще прочета неприетите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението по този текст народният представител Диана Хитова е оттеглила.
Предложението на народния представител Евгений Иванов е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев - § 47 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така. (Реплики.)
Дефиницията, че комисията не подкрепя предложението, не е точна. Може би в 70-80% е подкрепено, тъй като една голяма част от текстовете отпадат, други се трансформират само в тази посока. Това беше един голям дебат в комисията. Общо-взето ние приехме предложениета на опозицията.
Господин Чачев не беше на заседание на комисията, но той в залата вероятно ще каже съображенията си.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева по § 47.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по принцип предложенията по точки 2 и 3:
„2. В т. 5, в новосъздадената т. 3, текстът след думите „се изключва от концесионната площ” се заличава.
3. В чл. 8, ал. 3 след текста „на заинтересовано лице” се добавя „не по-късно от един месец след писменото й заявяване пред министъра”.” (Реплики.)
Точно това казах, че по принцип се подкрепя, както и по предложението на господин Чачев, че текстът не е коректен – по принцип се подкрепя за една голяма част от текстовете, както и Вашето предложение.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, буква „а” и не подкрепя предложението в останалата му част. По принцип то е подкрепено, но аз ще го прочета:
„1. В т. 1, относно чл. 7:
а) алинеи 3, 6 и 7 да отпаднат;
б) алинея 4 става ал. 3, като в нея думите „200 метра” се заменят с „50 метра”, а в края думите „и 5” се заличават;
в) алинея 5 става ал. 4;
г) алинея 8 става ал. 5, а думите „или по реда на ал. 6” се заличават.
2. В т. 2, относно чл. 8, ал. 1:
а) в т. 1 след думата „плажове” се поставя точка и запетая и останалото се заличава;
б) в т. 3 накрая се добавя „в срок до 31 март”.
3. В т. 3, относно чл. 10, ал. 5 думите „2 на сто” се заменят с „0,5 на сто”.”
Следващото предложение е на Мартин Димитров и група народни представители и то е аналогично на предложението на народния представител Евгени Чачев.
Следва предложението на народния представител Олег Попов.
Ще прочета т. 1 от него:
„1. В чл. 7:
а) в ал. 3 се добавя: „Новата процедура се завършва в най-кратък срок”;
б) в ал. 4 да се добави ново изречение: „Концесионерът не може да налага никакви ограничения в общественото ползване на прилежащата акватория”.
Не е ясно какво се има предвид под „принадлежност на обекта на концесия”, тъй като по чл. 6, ал. 4, т. 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие „островите не са плажна ивица”.”
Това казва той в своето предложение. Прочетох ви го цялото.
Има предложение на народния представител Ремзи Осман, което е подкрепено по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ремзи Осман заяви малко преди да излезе, че оттегля предложенията си там, където не са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Румен Ангелов, което е подкрепено по т. 1, относно ал. 1 и 4 на чл. 7 и не е подкрепено по т. 2.
Точка 2 има следното съдържание:
„2. Относно чл. 10, буква „б” се изменя така:
„б) в т. 2 след думите „за бързо хранене” се добавя „от готови пакетирани стоки”.”
Има предложение на народния представител Тодор Батилов, което е подкрепено по т. 1, букви „а” и „б”, по принцип предложението по т. 1, буква „в” също е подкрепено и не е подкрепено по т. 1, букви „г” и „д”.
Точка 1, буква ”г” гласи:
„г) досегашната ал. 6 става ал. 7 като т. 1 се заличава.
д) досегашните алинеи 7 и 8 стават съответно алинеи 8 и 9”.
Има предложение от народния представител Христо Попов за отпадане на § 47.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 46, със следната редакция:
„§ 46. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр., ....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се правят следните изменения:
а) създават се нови алинеи 3-4:
„(3) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на съответната година, в която изтича срокът на договора.
(4) Когато при изтичане на крайния срок на концесия за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия”.
б) алинея 3 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности”;
в) създават се алинеи 6-8:
„(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя което и да е от правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.
(7) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.
(8) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.”
2. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;
2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;
3. организира процедурите за определяне на концесионер;
4. сключва концесионните договори;
5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;
6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на Интернет-страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.”
3. В чл. 10, ал. 4, т. 1 думите „чадъри и шезлонги” се заменят с „плажни принадлежности”, а думите „20 на сто” с „50 на сто”.
4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 3 и 4:
„3. „Активна плажна площ” е площта от морския плаж, която се ползва:
а) за осъществяване на задължителните дейности;
б) за поставяне на преместваеми обекти с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа;
в) от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване на посетителите върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваемите обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания.
4. „Плажни принадлежности” са чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други, използвани от посетителите на морския плаж”.
5. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби се създават точки 3 и 4:
„3. за морските плажове с действащи концесионни договори, които включват пясъчни дюни, площта на дюните остава в концесионната площ до прекратяване на концесионния договор;
4. извън случаите по чл. 7, ал. 3 срокът на всички действащи концесионни договори се удължава при съгласие на концесионера до 31 декември на годината, в която изтича договореният срок на концесията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по дискутираната тема?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се, че много от нещата, които бяха предложени в основния законопроект, в комисията са отпаднали. Но все пак не виждам каква е логиката за всички тези разпоредби, защото и на първо четене коментирахме, че не е редно с допълнителни разпоредби да се правят решителни интервенции в друг закон, които по същество да променят доста сериозни отношения.
Не виждам какъв е поводът за промяната на чл. 8 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие - за функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото по същество тук се променя и много сериозно кой управлява плажовете, които не са концесионирани. Досега те бяха управлявани от общините, сега това се прехвърля към министъра на регионалното развитие и благоустройството. И тук става въпрос за всички плажове. Не пише морските плажове държавна собственост, а изобщо всички плажове, които не са концесионирани, преминават под прякото разпореждане на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Да не говорим, че самият регламент, който се предвижда тук, дава възможност министърът сам да си определя правилата, процедурите, наредбите и накрая той подписва и договорите, така че по същество даваме едни изключителни правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството, включително и да определя кое да се концесионира и кое не.
Освен това по ал. 2 той предлага на Министерския съвет минималния размер на концесионното плащане - знаем как Министерският съвет ги приема, и той фактически си определя дори и цените, и правилата, по които ще отдава плажовете, които не подлежат на концесиониране, до пет години.
В този смисъл аз се радвам, че много от другите забележки, които бяхме направили, са взети предвид, но искам да разбера какъв е смисълът и каква е необходимостта от въвеждането на тези разпоредби специално в § 46. Защото първоначалната идея, доколкото си спомням, беше да се извършат промени, които трябваше да изчистят въпроса с това, че някои концесионни договори изтичат по средата на сезона и под този благовиден предлог бяха внесени много сериозни промени. Сега виждам, че те са доста ограничени, а също и тази дефиниция на активната плажна площ и някои други дефиниции също така сега се появяват ни в клин, ни в ръкав.
Аз също не съм член на комисията и за мен е важно, когато утре примерно ще гласуваме, да е ясно какви са съображенията за всички тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Длъжен съм да поясня. Въпросите на господин Сотиров са съвсем основателни, ние ги разисквахме в комисията, но е редно и в залата да бъдат казани.
Действително всички се обединихме около идеята, че онези текстове, които не са наложителни от гледна точка на изясняване на пропуски, които сме направили в процедурите по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, и практиката, която е показала такива несъответствия, трябва да бъдат изчистени с оглед на това да не останат територии от плажната ивица, които да нямат субект, който да носи отговорността за тях.
Ще поясня, господин Сотиров. Алинея 4 е такава. Тя запълва такава празнина в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Алинея 5 също е такава. Тя всъщност вменява в отговорност на министъра всички процедури по плажната ивица, тъй като тя е изключителна публична държавна собственост и би трябвало изпълнителната власт да носи тази отговорност. Тук ние категорично казваме, че изпълнителната власт ще носи тази отговорност в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и малко по-надолу, във връзка с тази отговорност, разписваме по кой ред той е длъжен да носи тази отговорност, как извършва процедурите за тези, които трябва да бъдат отдадени под наем по Закона за държавната собственост, и за тези, които трябва да бъдат дадени на концесия. Така че измененията в чл. 8 именно конкретизират как тази отговорност ще бъде носена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Във връзка с третия въпрос, който поставихте. Някои от определенията като „активна плажна площ” и така нататък са именно от изменения, които направихме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, където, ако си спомняте, за едно от тях сега се сещам да Ви кажа, изключихме дюните от плажната ивица и вървят процедури по тяхното определяне - кои територии са дюни и кои се изключват. От това следват последици за концесионерите, разбира се, неблагоприятни, но благоприятни за обществото и затова са разписани тези текстове.
Не знам дали сме съумели с експертите да намерим точните редакции, но се надявам, че все пак подобряваме значително Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и то само в тази му част, в която има пропуски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
Следва предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за създаване на нов § 48, но това е в Закона за водите. Това тяхно предложение, съобразно чл. 71, ал. 2, е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект и следователно не е необходимо тук да се докладва и няма да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създадат два нови параграфа: 47 и 48. Те са във връзка с приетите текстове:
„§ 47. Действащите концесионни договори за морски плажове се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в срок от три месеца от влизането на този закон в сила.
§ 48. Разпоредбата на § 46, т. 2 (относно чл. 8, ал. 2, изречение второ) влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
Първият параграф е относно увеличаването на свободната площ от 20 на 50% и е редно да влезе в сила след края на сезона, затова даваме три месеца. Вторият параграф е относно това, че приехме общините да не получават както досега 30% от наема или концесията, а 50% и затова предлагаме да е от 1 януари, тъй като те вече са платени. Това са двете предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това докладът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите приключи. Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ.
Има доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Имамов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

„ЗАКОН
за кредитиране на студенти и докторанти”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната редакция:
„Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
По чл. 2 има предложение от народния представител Никола Гочев.
Комисията не го е разгледала, тъй като то е извън срока за предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага:
1. Алинея 1 да се измени така:
„(1) Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование.”
2. Точка 1 на ал. 2 да се измени така:
„1. участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 3 има предложение на народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение от народния представител Никола Гочев, което не е разглеждано от комисията на предходното основание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3, като предлага:
„1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. в текста преди т. 1 след думите „за кредит” се поставят две точки и текстът до края се заличава;
2. в т. 2 след думата „бакалавър” да се добави изразът „бакалавър и професионален бакалавър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какъв е този „професионален бакалавър”?
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Завършилият бившето полувисше образование – тригодишният бакалавър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Забъркахме я тази работа и сега не можем да излезем от нея.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Вземам думата, въпреки че нашето предложение с колегите Иван Славов и Пламен Славов е подкрепено от комисията, защото по време на обсъжданията в комисията е записано, че второто наше предложение по чл. 3 се приема. Имам предвид, че не може да се ползва кредит (това е смисълът на чл. 3), ако има завършена същата образователна квалификационна степен. Нашето предложение е в края на т. 3 да се прибави „същата образователна или научна степен”, което първоначално работната група е подкрепила, но го няма в окончателната редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го поставим на гласуване отделно.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Ние предлагаме да бъде прибавено, защото това е Закон за кредитиране на студенти и докторанти.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е много рядък случай – докторант да отиде да защитава научна степен по друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Тенева, отделно ще гласуваме Вашето предложение за т. 2.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 3? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:
„Чл. 4. Държавата оказва финансова подкрепа при кредитирането на студенти и докторанти, като:
1. гарантира главницата и лихвите на кредитното задължение;
2. погасява кредитното задължение или част от него в случаите, предвидени в този закон;
3. заплаща на банките премия за добро управление при условията, предвидени в този закон.”
По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 5. (1) Кредитите се отпускат за целия или за част от периода на обучение съгласно учебния план за:
1. заплащане на таксите за обучение;
2. издръжка.
(2) Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението. Правото се ползва от родителя, който упражнява родителските права, а ако това са и двамата – само от единия.
(3) Кредитите се отпускат в български левове.”
По чл. 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 6. (1) Кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.
(2) Покана за сключване на договор по ал. 1 се обнародва ежегодно не по-късно от 30 април в “Държавен вестник”. В случаите по чл. 7, ал. 3 се обнародва и измененият типов договор.
(3) Предложението за сключване на договор може да бъде прието в двумесечен срок от обнародването на поканата.
(4) Всяка банка може да прекрати едностранно договора с писмено изявление до министъра на образованието и науката в срок до 30 април на съответната година. Прекратяването има действие от 30 юни на същата година. Банката запазва правата и задълженията по договори за кредит, сключени преди прекратяването.
(5) Банките, подписали договор с министъра на образованието и науката, се включват в публичен електронен регистър, достъпен от електронната страница на Министерството на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията: В чл. 7, ал. 1 след израза „министъра на образованието и науката” се добавя изразът „по предложение на Националния съвет и”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 7 и предлага съответна редакция.
Господин Имамов, моля да представите чл. 7 на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„Чл. 7. (1) Типовият договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Типовият договор определя:
1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;
2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;
3. реда за гарантиране на кредитите;
4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;
5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата;
6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.”
(3) Типовият договор се изменя по реда на ал. 1, не по-късно от обнародването на поканата. В този случай не по-късно от един месец от обнародването всяка банка може едностранно да прекрати договора с писмено изявление, като за сключените договори се прилага чл. 6, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин председателю, уважаеми колеги, ние на практика считаме, че комисията реално по принцип е подкрепила нашето предложение, защото с текста, който са предложили, че типовият договор се съгласува с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите, всъщност един такъв текст споделя нашето разбиране, че Националният съвет трябва да бъде ангажиран с изработването на типовия договор.
Затова ние оттегляме предложението си, защото го считаме по принцип подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по докладваните текстове, всъщност до чл. 7? Няма.
Ще дам почивка до 11,30 ч. и след това ще продължим с доклада на Глава втора по този законопроект.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Имамов, моля да докладвате Глава втора.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Глава втора – Институции в системата за кредитиране на студентите и докторантите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 8 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, като предлага:
1. В ал. 2 се правят следните промени:
а) в т. 1 след думата „утвърждава” се добавя изразът „съвместно с министъра на финансите”;
б) в т. 2 думата „правителството” се заменя с „Министерския съвет”;
в) в т. 3 изразът „разглежда искания и” се заличава;
г) създава се нова т. 5:
„5. създава и поддържа регистър на отпуснатите и отказаните кредити по реда на този закон, до който регистър сключилите договор с министъра банки имат достъп;”;
д) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:
„6. ежегодно представя на Министерския съвет анализ за резултатите от прилагането на системата за кредитиране на студентите и докторантите;”;
е) досегашната т. 6 става т. 7, като думите „отпуснати по този закон” се заличават.
2. Алинея 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 9 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Никола Гочев.
Комисията не е разглеждала предложението на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9, като предлага:
1. В ал. 3 думите „Националния център за аграрни науки” да се заменят със „Селскостопанската академия”.
2. Точка 1 на ал. 6 да се измени така:
„1. обсъжда и съгласува проекта на Типовия договор по чл. 7, както и на неговите изменения;”.
По чл. 10 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага:
1. В ал. 3 след думата „семестър” да се постави точка и текстът до края да се заличи.
2. В ал. 4 се правят следните промени:
а) в текста преди т. 1 думите „информация за” да се заличат;
б) точка 1 се изменя така:
„1. името, единният граждански номер и постоянния адрес на студента – за българските граждани, съответно данните от личната карта или паспорта и от удостоверението за пребиваване – за граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария;”;
в) в т. 2 думите „срокът за отчисление” се заменят с „изтичането на срока на докторантурата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези три текста? Няма желаещи. Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Глава трета – Държавна финансова подкрепа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12, като предлага следната редакция на ал. 2:
„(2) Законът за държавния бюджет на Република България за съответната година определя средствата за държавна финансова подкрепа по чл. 4, т. 2 и 3 и размера на държавната гаранция по чл. 4, т. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
По чл. 14 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, като предлага ал. 4 да се измени така:
„(4) Вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15 и предлага следната редакция:
„Чл. 15. Държавата заплаща на банката премия за добро управление в размер и срок, определен в Типовия договор по чл. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове от Глава трета.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Глава четвърта – Отпускане, усвояване и погасяване на кредитите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 16 и чл. 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, като предлага:
1. Алинея 3 да се измени така:
„(3) Преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.”
2. Да се създаде ал. 7:
„(7) Банките са длъжни да предоставят на Министерството на образованието и науката и друга информация, свързана с отпуснатите кредити, предвидена в Типовия договор по чл. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по текста на чл. 18? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 19 има предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19 и предлага следната редакция на ал. 2:
„(2) Кредитополучателите не дължат заплащането на такси, комисионни или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
По чл. 22 им предложение от народния представител Атанаска Тенева и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 23, 24, 25 и 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на комисията, подкрепени от вносителя? Няма.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 27 има предложение на народния представител Гочев, което не е обсъждано в комисията. Това е на основание чл. 22, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, като предлага:
1. Точка 3 на ал. 1 да се измени така:
„3. при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на пет години от изтичането на гратисния период;”
2. Да се създаде ал. 6:
„(6) В едномесечен срок от искането на банката, адресирано до министъра на образованието и науката, на банката се изплащат сумите по неизпълнената част от задължението на кредитополучателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По тези текстове има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, както и заглавието на „Заключителни разпоредби”.
По § 2 на този раздел комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В закона за защита от дискриминация се правят следните изменения и допълнения:
„Чл. 7. Създава се нова т. 12:
„12. а) установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;
б) сегашните точки от 12 до 17 стават съответно точки 13 до 18.
2. В чл. 11, ал. 1 и 2 думите „т. 12 и 13” се заменят съответно с „т. 13 и 14”.
Параграф 3 по вносител е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по заключителните разпоредби от законопроекта. Няма желаещи.
С това законопроектът на второ четене е докладван.
Господин министър, желаете ли да кажете няколко думи? Благодаря Ви за присъствието в пленарната зала.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал само да благодаря на всички вас за това, че подкрепихте, тоест не се знае дали го подкрепихте, но по начина, по който преминава законопроектът, мисля, че се образува съгласие по този важен законопроект.
Специално бих искал наистина да благодаря на ръководството на комисията за изключително експедитивната работа. Вчера около 16,30 ч. приключихме заседанието и докладът беше готов за днес. Това е нещо, което в други случаи понякога отнема седмици. Благодаря на ръководството на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря Ви, господин Имамов.

Преминаваме към точка 13 от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за счетоводството”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 1 и § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по заглавието и по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 38 се създава ал. 5:
„(5) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставени от регистрираните одитори на предприятието поотделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 3 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Госпожо председател, правя едно редакционно предложение: „Преходни и заключителни разпоредби” да стане само „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, защото действително няма „преходни”.
Моля, за протокола „Преходни и” отпада от заглавието.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези безспорни текстове на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
С това второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството приключи.

Преминаваме към точка седма от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вносители: Мария Капон и Елеонора Николова; Бойко Великов и група народни представители; Диана Хитова и група народни представители и Министерският съвет.
Комисията по икономическата политика е водеща комисия по тези законопроекти. Моля да поканите господин Цонев в залата, за да представи доклада на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
обществените поръчки,
№ 854-01-15, внесен от народните представители
Мария Капон и Елеонора Николова на 21 февруари 2008 г.;
№ 854-01-60, внесен от народния представител
Бойко Великов и група народни представители
на 30 май 2008 г.;
№ 854-01-65, внесен от народния представител
Диана Хитова и група народни представители
на 5 юни 2008 г. и
№ 802-01-53, внесен от Министерския съвет
на 3 юли 2008 г.

На заседание, проведено на 10 юли 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесени от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова; от Бойко Великов и група народни представители; от Диана Хитова и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, представители на Министерството на икономиката и енергетиката и на Агенцията по обществени поръчки.
Законопроектите бяха представени съответно от: народния представител Елеонора Николова; народния представител Добромир Задгорски; народния представител Диана Хитова и от госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Законопроектът на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова цели увеличаване прозрачността при възлагане на обществените поръчки и ограничаване на възможностите за корупционни практики.
Основните моменти в законопроекта са: изменения в разпоредбите, които регламентират методиката за оценка на показателите от офертите с цел ограничаване субективната преценка, обжалване на процедурите по Закона за обществените поръчки по реда на Административнопроцесуалния кодекс, завишаване на санкциите при административнонаказателната отговорност и други.
Законопроектът на народния представител Бойко Великов и група народни представители предлага аналогични изменения, като тези в законопроекта на народните представители Капон и Николова, свързани с разпоредбите, касаещи методиката за оценка на показателите от офертите, състава на комисиите и привличането като членове или консултанти на външни експерти, реда за обжалване на процедурите, размера на имуществените санкции и глоби и други.
Законопроектът на народния представител Диана Хитова и група народни представители цели усъвършенстване на съществуващата нормативна уредба и ограничаване възможностите за корупционни практики. Основните моменти в законопроекта са: въвежда се срок за обществени поръчки, които имат за обект услуги; дава се възможност на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки да обжалва индивидуалните административни актове в процедурата по възлагане на обществена поръчка и да предявява искове за признаване нищожността на договор за обществена поръчка; поставя се изискване пред кандидата в процедурата да докаже капацитетни възможности да изпълни договора за обществена поръчка; въвежда се изискването всички декларации от кандидата да се дават при условията на чл. 313, ал. 3 от Наказателния кодекс; изменя се процедурата по обжалване и контрол – компетентен да разглежда жалбите срещу индивидуалните административни актове в процедурата по възлагане на обществена поръчка става административният съд, а процедурата се развива по реда на Административнопроцесуалния кодекс и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, цели да се усъвършенства нормативната уредба по обществени поръчки, да се улеснят субектите в провеждането на процедурите за възлагане на договори; да се изгради ефективен апарат за предварителен контрол и се подобрят условията за правилното, точно и еднакво прилагане на законодателството.

Основни моменти в законопроекта са:
1. С измененията на чл. 8, ал. 2 се прецизира разпоредбата, забраняваща на възложителя да използва упълномощаването като начин за заобикаляне на закона.
2. Промяната в чл. 12, ал. 1, т. 11 има за цел прецизиране на действащия ред поради промени в Закона за здравното осигуряване.
3. С изменението на чл. 14, ал. 1 се повишават така наречените национални стойностни прагове, които определят приложимата процедура за възлагане на обществени поръчки. Размерът на увеличението е съобразен с процента на годишната инфлация в страната.
4. Изменението на чл. 15, ал. 2 прецизира съществуващия текст, така че да се избегне възможността разпоредбата да се тълкува неправилно.
5. С предлаганото в законопроекта изменение на чл. 19 се прецизират правомощията на изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки.
6. С предлаганите промени в чл. 20а се доразвива функцията на наблюдателите от Агенцията за обществени поръчки като форма на предварителен контрол. Наблюдателите са служители на агенцията, които в качеството си на независими експерти следят за законосъобразното възлагане на обществените поръчки. Съществена е промяната, съгласно която на контрол подлежи не само работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, но и всички останали действия на възложителите.
7. С изменението на чл. 21, ал. 3, 4 и 5 се прецизира уредбата в закона, отнасяща се до регистъра на обществените поръчки. Като основно средство за гарантиране спазването на принципите за публичност и прозрачност, регистърът дава неограничен достъп до информацията, касаеща процедурите за обществени поръчки.
8. Със създаването на нова ал. 7 в чл. 27 се въвежда забрана, която цели преодоляване на неправилната практика за използване на изискванията по чл. 50 и 51 като показатели за оценка на офертите, когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта.
9. Промяната в чл. 28, ал. 3 предвижда цената за закупуване на документацията да не е по-висока от стойността на разходите за нейното копиране.
10. С измененията на чл. 34 и 35 се предвижда увеличаване състава на комисията от трима най-малко на петима членове и се дава възможност в нея да се включат експерти от други администрации и/или представители на неправителствени организации.
11. Прецизират се разпоредбите, които позволяват промяна на сключените договори за обществени поръчки на основание чл. 43, ал. 2.
12. Едно от съществените изменения в проекта, свързано с чл. 68, ал. 4, 5 и 8 и новия чл. 69а, цели засилване на публичността и прозрачността при възлагане на обществените поръчки.
13. С изменението на чл. 90, ал. 1, т. 7 и чл. 103, ал. 2, т. 6 се цели пълно въвеждане на разпоредбите на чл. 31, т. 3 на Директива 2004/18/ЕО и на чл. 40, т. 3, буква „л” на Директива 2004/17/ЕО.
14. Със законопроекта са допълнени и прецизирани основанията за нищожност на договорите за обществени поръчки.
15. С измененията на чл. 121а се предлага увеличение от 50 хил. на 500 хил. лв. в горната граница на размера на обезпечението за налагане на временна мярка, като се запазва изискването за максимален размер, не по-голям от 1 на сто от стойността на поръчката. Размерът е изравнен с размера, предвиден в Закона за концесиите. Целта на предлаганата промяна е да не се допуска необосновано искане за спиране на процедурата при обществени поръчки, чиито стойности са в особено големи размери.
16. Важна част от промените в законопроекта се отнася за административнонаказателната уредба. Във всички разпоредби са направени редакционни промени с оглед постигане на яснота при налагане на наказание на възложителите, когато те са физически лица.
17. Засилване на контрола по изразходване на средствата по програмите ФАР и ИСПА.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова: „за” – 3 народни представители, „против” – 6, без „въздържали се”.
2. По законопроекта на народния представител Бойко Великов и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 6.
3. По законопроекта на народния представител Диана Хитова и група народни представители: „за” – няма, „против” – 9 народни представители, „въздържали се” – няма.
4. По законопроекта на Министерския съвет: „за” – 6 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 802-01-53, внесен от Министерския съвет и да не приема останалите законопроекти с вносители народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, Бойко Великов и група народни представители, и Диана Хитова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Великов, моля да представите доклада на Комисията за борба с корупцията.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията за борба с корупцията

На свое редовно заседание от 29 май 2008 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4, чл. 64, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Проведена бе дискусия по законопроекта. В хода на дискусията от председателя на комисията бяха изразени мотивите за изработване на законопроекта, както и акцент върху най-съществените промени на разпоредби от действащия Закон за обществените поръчки. Той подчерта, че действащата методика за класиране на офертите създава условия за корупционни практики. Предлаганата промяна за реда на обжалване на решенията на възложителите пред административните съдилища ще гарантира независим съдебен контрол на тези административни актове.
Становище бе изразено и от народния представител Елеонора Николова, която подчерта, че най-слабото място в действащия закон са текстовете, свързани с изработването на заданието от възложителите, определянето на критериите за оценка на офертите и методиката за класиране на подадените оферти. В изказването си тя изрази позиция, свързана със занижените размери на санкциите по действащия Закон за обществените поръчки. Подчерта, че няма конфликт между внесения от нея и народния представител Мария Капон проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и този предмет на настоящото обсъждане.
В дискусията взе участие и народният представител Снежана Гроздилова, която подчерта, че депутатите от Комисията за борба с корупцията са обсъждали текстовете на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки на две предходни заседания – на 15 ноември 2007 г. и на 22 май 2008 г., поради което счита, че предложението за изменение и допълнение ще спомогне да се пресекат корупционните условия.
При дискусията бе посочено, че вече са внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, които имат близък предмет.
В резултат на дискусията всички народни представители от комисията изразиха становище, че предлаганите изменения и допълнения ще повишат прозрачността на процедурите по закона, ще пресекат рисковете за корупционни практики и съответстват на настъпилите съществени промени в обществените отношения, които урежда този закон.
Комисията за борба с корупцията с 11 гласа „за” прие единодушно проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Уважаеми дами и господа, ако вносителите по законопроектите желаят, нека да ги представят. Имате думата.
Господин Великов, моля да представите своя законопроект като вносител.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо председател! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки внасяме по същество от името на Комисията за борба с корупцията, заедно с народни представители – членове на комисията, в резултат на една продължителна работа, която беше извършена в комисията след проведени две кръгли маси, след обсъждания и дискусии, които се проведоха и в комисията, имайки предвид обществената значимост на този законопроект и необходимостта от изменение и допълнение на действащия Закон за обществените поръчки.
Отделни текстове от Закона за обществените поръчки създават рискови възможности за корупционни практики при неговото прилагане, което проличава от немалкото сигнали, които ние получаваме в комисията.
Прозрачността при възлагането на обществените поръчки би се увеличила чрез ограничаване до възможния минимум на субективната преценка на възложителите за използването на различните процедури.
Законът в последната му редакция допуска, че с представянето само на една оферта е достатъчно да се счита процедурата за извършена, което също създава условия за корупция и корупционни практики.
Не е регламентиран контрол на дейността, свързан с изготвянето на документация и по тази причина се допуска едностранчиво или нееднозначно да е дефиниран предметът на обществената поръчка, неадекватни са техническите изисквания и квалификационните критерии, чрез които се селектира малка група от потенциални участници в процедурата или се провеждат в полза на определен кандидат.
Разпоредбите, които регламентират методиката, дават възможност на възложителя да извършва субективна преценка при оценката на показателите от самите оферти. Не е регламентирано задължението за огласяване и забрана за промяна на методиката, по която се оценяват офертите. Обжалването на процедурите по Закона за обществените поръчки, по начина по който е регламентирано, също е неефективен и не отстранява евентуално допуснати нарушения.
След последното изменение на Закона за обществените поръчки през 2006 г. актовете на възложителите на обществени поръчки, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, са индивидуални административни актове, което обуславя необходимостта от изменение на Глава единадесета „Обжалване”. При обжалването следва да бъдат прилагани процедурите по Административнопроцесуалния кодекс, както сме предложили в нашия законопроект.
Предвидените санкции, според нас, също така са занижени. Изключенията са от обхвата на административнонаказателната отговорност - съществени нарушения на правните норми, размерът на имуществените санкции и глобите не съответстват както на стойностите на възложените обществени поръчки, така и на характера на допуснатите нарушения на нормите на закона.
От приемането на закона и последното му изменение настъпиха съществени промени в обществените отношения, които той урежда. След приемането на Република България в Европейския съюз ще бъдат усвоявани значителни по размери европейски средства по структурни и кохезионни фондове, за които ще бъдат прилагани процедури по този закон.
В докладите на Европейската комисия са отправени критики във връзка с начина на усвояване на тези средства. Недостатъчно прецизната регламентация, свързана с методиката и критериите за оценка на офертите на практика обуславя корупционни възможности от страна на възложителите – разпоредители с бюджетни средства. Доказателства за това са резултатите от одити на Сметната палата и Агенцията за държавната финансова инспекция.
Измененията и допълненията, които предлагаме на правни норми на Закона за обществените поръчки целят да се повиши прозрачността на процедурите, да се пресекат рисковете за корупционни практики и да се синхронизират отделни правни норми със съответните директиви на Европейската общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли други желаещи от вносителите да представят своя законопроект?
Госпожо Хитова, заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаеми колеги, внасянето на законопроекта, който представям, е продиктуван от необходимостта да бъдат преодолени съществуващи корупционни практики.
Една от главните цели на договора за обществена поръчка би трябвало да бъде постигането на икономичност, тъй като чрез него се изразходват бюджетни и извънбюджетни средства. Изменението в чл. 1, макар и само от една дума, е от особена важност. Провеждането на процедура за сключване на договор за обществена поръчка не е самоцел. Чрез нея трябва да се осигурява сключването на изгодни и икономични договори, при това икономичност не означава избиране на най-ниската оферта, а осигуряване на възможност да се преценят всички фактори и съпътстващи обстоятелства, така че да се постигне оптимален резултат.
Изменението е средство за борба със съществуващата и особено популярна напоследък корупционна практика, при която при провеждане на процедура на първо място се класира най-високата оферта. Спечелилият участник взема като подизпълнители предложилите най-ниски оферти. Така всички участници са доволни от резултата, но страда общественият интерес.
В тази връзка е предложението изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки да обжалва индивидуалните административни актове и да предявява искове за признаване на нищожността на договор за обществена поръчка. По този начин се създава възможност да се атакуват опорочени процедури, когато заинтересованите лица по различни причини са пасивни и бездействат.
Предложено е изменение за преодоляване на друг вид корупционна практика. Тя е свързана с обстоятелството, че не се откриват нови процедури за обществени поръчки с обект различни услуги месеци наред след изтичане на договора по предходната обществена поръчка. През този период от време услугата се извършва от търговци, които не са избрани по определения от закона ред. Подходящ за изпълнението на услуги, представляващ и по естеството си непрекъсваем процес, е договор за обществена поръчка със срок от 4 години. Той е в съответствие с предвидимото изменение в пазара и стоково-паричните отношения и е съизмерим с други подобни срокове, уредени в закона.
Поставя се изискването пред кандидата в процедурата да докаже капацитетни възможности да изпълни договора за обществена поръчка, задължението да декларира, че наличната техника, с която възнамерява да го направи, не е предмет и на други договорни задължения, както и да даде данни за останалите си договорни и извън договорни задължения към момента на процедурата. Въвежда се и изискването всички декларации от кандидата да се дават при условията на чл. 313, ал. 3 от Наказателния кодекс, тоест под страх от наказателна отговорност. По този начин се засилва контролът и се създава превантивен ефект.
Същностен момент от законопроекта е предложението за изменение при обжалването на актове, издадени в процедура на обществената поръчка. Налице са две становища относно компетентния орган да разглежда споровете във връзка с обжалването. Според едното, това трябва да е Комисията за защита на конкуренцията, както е в момента съществуващата законова уредба. Основен аргумент за това тя да бъде предпочетена е постигането на бързина при разглеждането на споровете.
Според другото становище, всеки възникнал спор, включително и с предмет обществена поръчка, трябва да бъде разгледан и решен от съдебна инстанция. Компетентен да разгледа този вид спорове е новосъздаденият административен съд при условията на публичност и състезателност и при регулацията на Административнопроцесуалния кодекс. По този начин се осигурява и процесуална икономия, тъй като делата ще се разглеждат по седалищата на възложителя, а не само в София.
Обжалването на индивидуалния административен акт по реда на АПК обаче спира неговото действие за времето до приключване на съдебната процедура. При специалната уредба на сега действащия Закон за обществените поръчки е обратното – обжалваният акт запазва своето действие. Това може да стане предпоставка за сключване на нищожни договори.
С предложенията за изменение, които са направени със законопроекта, са съчетани предимствата на двата начина за разглеждане на споровете. Спазва се изискването за конституционосъобразност като се приема, че компетентен е административният съд, който разглежда спора по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно с няколко текста се създават условия за ускоряване на процедурата като срокът за обжалване е намален от 14 на 10 дни, въведена е задължителна помирителна процедура, която може да доведе до решаване на спора изключително бързо и със спогодба. Искането за спиране се прави едновременно с подаването на жалба. До произнасянето на съда по искането за спиране, което трябва да стане в 10-дневен срок от сезирането му, договорът за обществена поръчка не трябва да бъде сключен. По този начин се осигурява бързо решаване на спорове в административния съд.
Уредени са и различни хипотези за предявяване по исков ред на претенции за обезщетяване на вреди, както и за прогласяване нищожността на договор на поръчка.
Считаме, че представеният законопроект ще бъде със значителен практически ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Госпожо Николова, заповядайте, за да представите своя законопроект.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Промените, които ние сме поискали да направим в Закона за обществените поръчки, са свързани най-вече с едни спорни процедури – процедурите по състезателен диалог и по договаряне, които крият много възможности за възложителите предварително да манипулират обществената поръчка по начин изпълнителят да е ясен. Бизнесът е възразил много сериозно срещу тези процедури и е поискал доколкото те бъдат използвани, да се направят прозрачно с участието на специалисти от браншовите организации и самите браншови организации.
Няма тайна за нас, че има няколко много слаби места в процедурата по обществените поръчки. Едното от тях е подготвянето на заданието, защото много често в самото задание се крие отговорът – който не е тайна – кой ще бъде изпълнителят. Ето защо предложението на хората от всички браншове и бизнеси е в подготовката на заданието да участват специалисти по списък, който съществува и към настоящия момент към Агенцията за обществени поръчки, води се от специалисти в различни сектори, които да направят така, че заданието да бъде ясно, пълно и действително да има конкурентен момент.
Второто предложение, което правим, е в момента, когато се пристъпи към такъв тип обществена поръчка чрез състезателен диалог или по договаряне, отново в мотивировката за този тип процедура да участват водещи специалисти, а също така и представители на браншовите организации.
Направили сме предложение да отпадне възможността да се провежда обществена поръчка само с една оферта. Това е все едно да има състезание само с един кон, което прави непрозрачна и предубедена цялата процедура за обществената поръчка.
Направили сме предложение за сериозно увеличаване на санкциите по отношение на длъжностните лица, които допускат нарушения на закона.
За нас е много важно също така да се промени начинът, по който се атакуват всички действия в процедурата по обществената поръчка, най-вече да се въведе отново съдебният контрол. Многократно от тази трибуна съм изразявала становището, че сегашната уредба по Закона за обществените поръчки е противоконституционна. Защото ние имаме един административен орган, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията, който проверява актове на администрацията. Всички заповеди, с които приключват процедурите по обществените поръчки, фактически са административни актове. Конституционен принцип е, че един административен акт подлежи на контрол за законосъобразност единствено и само от съдилищата. Нещо повече, имахме и изричното изявление на председателя на Върховния административен съд господин Константин Пенчев, който призова Народното събрание и депутатите час по-скоро да направим промени, така че да върнем в административния съд тази огромна част от административната работа, която всъщност е извадена от контрола на административните съдилища. А ние ги направихме с ясното съзнание, че на техен контрол трябва да подлежат всички актове на администрацията.
Има едно конституционно Решение № 3, което ясно и категорично се произнася за природата на КЗК – това е административен орган със специална юрисдикция, а ние нямаме право да въвеждаме нови и нови юрисдикции на плоскостта на контрола за законосъобразност.
Затова, както и колегата преди мен, аз очаквам от Народното събрание и от колегите да направим процедура по обжалване по всички действия на администрацията – от започването, от издаването на заповедта до приключването на процедурата отново със заповед преди сключване на договор, да подлежат на съдебен административен контрол както на първа, така и на втора фаза на обжалването. Още повече, че с въвеждането на КЗК като орган по законосъобразност ние практически лишаваме голяма част от хората, които участват в обществени поръчки, от възможността да имат бързо и справедливо правосъдие.
Много пъти съм казвала, че няма как от Малко Търново, от Силистра, от Бургас хората да се стичат в София пред Комисията за защита на конкуренцията, за да атакуват действията на администрацията. Това беше всъщност и съображението на Народното събрание да направи 29 административни съдилища, за да направи лесно атакуването на актовете на администрацията. С въвеждането на контрол само от страна на Комисията за защита на конкуренцията ние практически сме лишили българските граждани от такава възможност.
Мисля, че това са най-същностните отлики на направените предложения. Надявам се те да бъдат споделени от колегите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроектите.
Има ли желаещи за изказване по така представените законопроекти? Не виждам желаещи.
Законопроектите без дискусия – вероятно са достатъчно дискутирани в комисията, ще бъдат подложени на гласуване в часовете за гласуване.

Следващата точка от дневния ред, която предстои да гледаме днес, е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИЗМА. Вносители са Любен Дилов и Ася Михайлова.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ. Вносители са Бойко Великов и група народни представители.
Водеща е Комисията по гражданско общество и медии.
Господин Атанасов, заповядайте да представите становището на комисията по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа,
„Комисията по гражданско общество и медии на редовно заседание на 11 юни 2008 г. обсъди Законопроект за публичност на лобизма, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10.08.2006 г., и Законопроект за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16 май 2008 г.
Законопроектите бяха представени от вносителите им.
Представени бяха и писмени становища по двата законопроекта.
Законопроект № 654-01-118 развива общите положения, забраните, ограниченията, идентификацията, декларирането, регистрацията и административнонаказателните разпоредби за осъществяването на публичната лобистка дейност.
Определени са предметът и обхватът на понятията лобист, лобистка дейност и лобистки контакт. Посочени са дейностите, които не се считат за лобистки. Проектът предвижда забрани за лобистка дейност по приложението на някои административни актове. Така например се забранява лобистка дейност, насочена към фискалните и контролните държавни органи, съдебната власт, Конституционния съд и Сметната палата.
Забраната за лобистка дейност се отрежда и за лица на изборни длъжности, за служители в държавната или общинската администрация, докато заемат съответната длъжност и в срок от две години след изтичането на мандата им, на трудовото или служебното им правоотношение.
Законопроектът ограничава дарителската дейност на лобистите. Лобистите са задължени да се идентифицират и да съобщават от чие име лобират и какъв е крайният резултат от дейността им.
Законопроектът предвижда създаването на Публичен регистър на лобистите. Посочени са изискванията за вписване, както и основанията за отказ за вписване, за заличаването на вписването и за обжалването по съдебен ред. Всеки гражданин може да иска писмена или устна справка за регистрираните лобисти и тяхната дейност.
За различни нарушения от лобисти и длъжностни лица в Административнонаказателните разпоредби са посочени глоби и санкции в размер от 500 до 300 хиляди лева.
С Преходните и заключителните разпоредби се променят текстове в някои от действащите закони.
Лобистката дейност според законопроекта е с твърде широк обхват на регулация. Тя включва не само Народното събрание и органите на местното самоуправление, но и дейността на държавни служители на различни управленски нива.
Основателен е въпросът за необходимостта от създаването на отделна изпълнителна агенция, наречена Публичен регистър, към Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроект № 854-01-50 в четири глави и 20 члена създава механизъм за информиране на обществото за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Проектът ограничава непрозрачните действия за осъществяване на различни частни или групови интереси в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове.
Лобистката дейност се фокусира в подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове от законодателната, изпълнителната и местната власт.
Предвижда се тези власти да осигуряват публична информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите и залите, където се провеждат заседанията на парламента или общинските съвети по подготовката и приемането на нормативни или административни актове. Народното събрание поддържа публичен регистър на всички лобисти и на сътрудниците на народните представители с достъп до сградите на парламента.
Дефинирана е лобистката дейност, определено е кои са лобисти по смисъла на закона и чия дейност се счита за лобистка. В Глава втора на законопроекта са разработени въпросите, свързани с публичните регистри на лобистите за Народното събрание, изпълнителната и местната власт.
Законопроектът осигурява прозрачност на лобирането в полза на определени граждански или бизнес интереси. В него са посочени изключенията за дейности, които не се считат за лобистка дейност. Народните представители, които подготвят и внасят законопроекти са задължени да разкрият финансовите си интереси. Законопроектът предлага всяка година до 30 април народният представител да подава декларация по образец за регистрация на интереси пред определена от Народното събрание постоянна комисия.
Определени са забрани и ограничения за лобистка дейност. Административнонаказателните разпоредби посочват размера на глобите при нарушаване на ограниченията за лобистка дейност. Недостатъчни са обаче механизмите за ограничаване на нерегламентираното влияние, свързано с корупционни практики.
Министерството на държавната администрация и административната реформа предлага законопроектът да обхване само нормативните и общите административни актове. Индивидуалните административни актове да се изключат от приложното поле на закона. Дейността на народния представител, несъвместима с положението на народен представител, досега не е уредена със закон и затова трябва да се въведат текстове за допустимата дейност на парламентариста, която да подлежи на деклариране. Регистрираните интереси трябва да включат и настъпилите промени, а ограниченията за лобистката дейност да са без изключение.
Българската стопанска камара приема за неоправдано оставането извън обхвата на законопроекта на кметовете и областните управители. Липсва изискване за разкриване на конфликт на интереси, ако народен представител е член на адвокатско дружество, което осъществява лобистка дейност. Няма ясни механизми за контрол и санкции при извършване на нерегламентирани контакти. Според Българската стопанска камара законопроектът допуска възможности за корпоративно лобиране. Неефективни са отговорностите на народните представители за лобизъм с неразкрит финансов интерес, а административнонаказателите разпоредби са неработещи по лицата на чл. 2 от законопроекта.
Конфедерацията на независимите синдикати в България в становището си по Законопроект № 854-01-50 поддържа заключението, че лобист може да бъде само физическо лице, както и че лобист не може да бъде лице, регистрирано по Търговския закон. Конфедерацията държи изрично да бъде посочено, че лобизмът е основен вид дейност, която е свързана само и единствено с приемане, изменение и отмяна на закони и подзаконови нормативни актове, но не и с осъществяване на правомощията на органите на централната и местната администрация.
С постъпилите в комисията становища и изразените на заседанието мнения се посочват и някои общи слабости на двата законопроекта. Недостатъчно ясно и недвусмислено е определен статутът на лобиста. Ако лобизмът е търговска дейност, би трябвало да се уточнят и съответните данъчни, осигурителни и други условия. Неизяснено е лобистът само физическо лице ли е или може да е и юридическо. Определянето на понятието лобист, лобистка дейност и лобистки контакт в законопроектите би трябвало да се изведат в преходна разпоредба. Законопроектите са потвърждение на волята на Четиридесетото Народно събрание за подготовката и приемането на Закона за лобистката дейност, който ще ограничи корупционните действия и практики.
В резултат на обсъждането и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии прие следното становище:
С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепя Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова на 10 август 2006 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
С 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепя Законопроект за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 16 май 2008 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Методиев, моля да представите докладите по двата законопроекта на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Докладите са два, тъй като на две отделни заседания са разглеждани двата законопроекта. Ще ги прочета по хронология.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за публичност на лобизма, внесен от
Любен Дилов и Ася Михайлова на 10 август 2006 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2007 г.
От името на вносителя господин Дилов представи законопроекта Целта на предлагания законопроект е да се създадат именно такива ясни правила, процедури и механизми за прозрачност и публичност при осъществяване на лобистката дейност с оглед на които ограничаването на корупционни практики и гарантирането на държавно управление най-вече от задкулисен натиск, ще се спре реализирането на различни частни, индивидуални или групови интереси.
Предлаганият законопроект урежда условията, реда, забраните и ограниченията за състоянието на лобистката дейност и за регистрация на лобистите. Основните принципи, залегнали в него, са законността и публичността при осъществяването на лобистката дейност.
Законопроектът съдържа определение на термините лобист, лобистка дейност, лобистки контакти и създава процедура за деклариране или регистрация на лобисти. Тя предвижда създаване на агенция или регистър към съществуваща държавна структура. В хода на разискването народните представители поставиха въпроси и изразиха становища, на които вносителят отговори.
Народните представители се обединиха около становището, че тази материя е много важна и трябва да бъде уредена, но е необходимо да се търси по-широка подкрепа за изработване на текст, който да влезе в пленарната зала.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо гласуване Законопроекта за публичност на лобизма, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.
Становището е прието с 0 гласа „за” законопроекта, 0 гласа „против” законопроекта и 7 „въздържали се”.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за публичност на лобистката дейност,
внесен от Бойко Стефанов Великов и група народни
представители на 16 май 2008 г.
Комисията разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 28 май 2008 г.
Господин Великов представи законопроекта от името на вносителите. Целта на предлагания законопроект е да се създаде механизъм за информиране на обществеността за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Това би ограничило полето на задкулисния натиск за реализиране на различни частни индивидуални или групови интереси при подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и административни актове. Законопроектът предвижда Народното събрание да поддържа публичен регистър, достъпен чрез интернет, на всички лобисти, както и на лицата, които имат достъп до сградите на парламента като сътрудници на народни представители. Предвижда се изготвянето на такива регистри за изпълнителната власт и за органите на местното самоуправление. Законопроектът цели осигуряване на прозрачност при осъществяване на легитимно лобиране в полза на определени граждански или бизнес интереси.
В хода на разискванията народните представители поставиха въпрос относно разпоредбата на чл. 8, съгласно която народният представител подава до 30 април всяка година списък на юридическите лица, за които е извършил консултантски, посреднически или адвокатски услуги през последните две години. Беше изразено становище, че трябва да се прецизира този предвиден двугодишен срок. Изразено бе и мнение, че предлаганият законопроект няма да постигне описаните в мотивите цели за разкриване публичност на лобистката дейност, тъй като в неговия обхват попадат само лица, които участват в работата на парламентарните комисии или имат постоянен достъп до сградите на Народното събрание. Законопроектът предвижда декларациите за регистриране на интереси от страна на народните представители да бъдат подавани в една от парламентарните комисии на Народното събрание, без тя да е определена, като достъп до тази информация ще имат само членовете на въпросната парламентарна комисия.
Беше подчертано, че трябва да се прецизира списъкът на всички органи и лица, пред които може да се лобира, защото в законопроекта той не е достатъчно пълен, както и беше изразено мнение, че не народните представители, а външни агенти трябва да декларират имотно и финансово състояние по този закон.
В хода на обсъждането беше подчертано, че липсва задължителното изискване народните представители да декларират по време на дебатите в пленарната зала и в комисиите, че чрез изразяваната от тях позиция те защитават интереса на конкретна обществена група или бизнес структура. Липсва прозрачност относно получените от лицата, пред които се лобира, финансови или други придобивки. Представителят на вносителите отговори на поставените въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители.
Това становище бе прието с 6 гласа „за”, 0 „против” и 3 „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Вносителите имат думата да представят своите законопроекти.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
От докладите на съответните комисии стана ясно на колегите, че ние нееднократно сме представяли нашия законопроект. Този законопроект вече втора година лежи в Народното събрание – ние го внесохме през 2006 г., но въпреки това сме удовлетворени и се радваме, че най-накрая се стигна до влизането му за обсъждане в залата.
Искам още веднъж да подчертая, че целта на нашия законопроект с колегата Дилов не е да се изработи мнение за или против лобизма, тъй като ние сме убедени, че такава дейност съществува. Целта на нашия законопроект е тази дейност да бъде публична, да бъде максимално прозрачна, максимално финансово ясна, с максимална отчетност, а не да имаме непрекъснато обвинения и догадки има ли такава дейност, няма ли. Ето защо сме се постарали в нашия законопроект да дадем максимално широко и ясно определение на това що е лобизъм, лобистка дейност, лобистки контакт.
Още един допълнителен мотив и аргумент към това, че беше крайно време такъв законопроект да бъде обсъждан, е и фактът, че на 8 май Европейският парламент с голямо мнозинство подкрепи новия докладчик колегата Инго Фридрих по отношение на лобизма и на лобистката дейност. Европейският парламент категорично каза, че е крайно време да има обща политика, която да характеризира на ниво всички европейски институции подобна дейност, която би могла да се характеризира като лобистка.
Отчитаме и сме казвали нееднократно, че времето, в което внесохме законопроекта, предхождаше съществени промени, които настъпиха в някои пряко касаещи го данъчни закони, като ДОПК или Търговския закон. Ние казахме, че ще се наложат промени в този законопроект, за да може той да бъде в съответствие с тях, което е отразено в някои становища на неправителствени организации, на професионални организации.
При обсъждането на законопроекта в Комисията по гражданското общество и медии стана ясно, че между нашия законопроект и този на колегите Великов и група народни представители има много близки точки. Повече са нещата, които приближават двата законопроекта, отколкото да ги различават. Още тогава изразихме становище, че сме готови, ако, дай Боже, бъдат гласувани в залата и двата, да имаме обща работна група, която да направи наистина добър законопроект, отново подчертавам, за публичност и прозрачност на лобистката дейност.
Очаквам и днес в пленарната зала, и в бъдещите дни, в които ще имаме възможност, ако законопроектът е подкрепен, с общи усилия да направим европейско звучене и законово ограничение на широкоразпространената дейност, която би трябвало според законопроекта вече да се нарича лобистка дейност. На всеки във всеки един момент да бъде ясно кой, защо, срещу какво заплащане, при какви обстоятелства упражнява законов натиск върху определени политики или върху определени законодателни решения.
Много разчитам на това какви препоръки и становища ще чуем в пленарната зала относно нашия законопроект. Надявам се, че в съвсем скоро време и българският парламент ще има такъв закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Други желаещи?
Господин Великов, моля да представите като вносител вашия законопроект.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Регламентацията на лобизма е част от „триадата” правила, които осигуряват прозрачност на политическия процес. Това са правила за прозрачно финансиране на партиите и предизборните кампании, етичните стандарти в работата на народните представители, които предвиждат механизъм за предотвратяване на конфликт на интереси в парламентарната дейност, регистър на деловите интереси на депутатите, както и публичност на имущественото състояние на висшите длъжностни лица.
На трето място от „триадата” правила са правилата за лобизма, гарантиращи информираност на обществото за лицата и организациите, които се стремят да въздействат върху приемането на нормативните актове.
Както се изтъква в доклада на експертната среща по проблемите за предотвратяването на конфликта на интереси в публичната служба в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в политическия дневен ред на все повече държави се поставя въпросът за регламентиране на лобизма. Същевременно няма единна дефиниция на обхвата на понятието лобист и лобистка дейност.
В някои от държавите - членки на Европейския съюз, вече съществуват наченки на правната регламентация на лобистката дейност. Европейската практика на този етап се основава на минимални, в голяма степен неформални стандарти, за провеждането на консултации със заинтересованите страни в процеса на подготовката на общностната политика.
Европейската комисия прилага режим на доброволно вписване в специален регистър, като този регистър обхваща организациите на гражданското общество в широк смисъл, в това число синдикати, работодателски организации, неправителствени асоциации, фондации, потребителски сдружения, бизнес асоциации и други.
В Европейския парламент е предвидена акредитационна система за всички лица и организации, които искат да имат достъп до институцията. В регистър, достъпен чрез Интернет, се вписват всички физически лица, на които е издаден едногодишен пропуск за организацията, която представляват, или фирмата, за която работят.
Различията между американския и европейския модел се обуславят от отликите в институционалната структура и процеса за вземане на решения в институциите на Европейския съюз и Съединените щати и, не на последно място, в особеностите на политическата култура.
Първият сериозен опит да се постави на обществено обсъждане необходимостта от приемането на регламент за лобистките практики беше направен в Тридесет и деветото Народно събрание с внесения през 2002 г. Законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност от Борислав Цеков и група народни представители.
Отчитайки идеите, изказани в обществените обсъждания на този предходен законопроект, и в изпълнение на правителствената стратегия за борба с корупцията за 2006 г. беше изготвен настоящият законопроект с активното участие на Комисията за борба с корупцията. Неговата подготовка беше възложена на междуведомствена работна група, координирана от омбудсмана на Република България. В групата взеха участие експерти от Комисията за борба с корупцията, оторизирани членове на Висшия съдебен съвет, представители на широк кръг граждански организации, като „Прозрачност без граници”, Сдружението „Журналисти срещу корупцията”, Асоциация „Аксес” и други.
В предложения законопроект са отчетени развитието на законодателната уредба и проведените обществени дискусии от Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията. Той е съгласуван на експертно ниво с Европейската комисия.
Целта на законопроекта е да създаде механизъм за информиране на обществеността за лобистката дейност на широк кръг организации и лица. Чрез увеличаване на прозрачността в процеса на подготовка, обсъждане и приемане на нормативите и административните актове без съмнение ще бъде ограничено полето на задкулисния натиск за реализиране на различни частни индивидуални или групови интереси. Следва да се има предвид, че ефектът от приемането на този закон ще бъде съществено ограничен, ако не бъдат въведени нормативни правила за предотвратяване на конфликт на интереси в работата на депутатите и въвеждането на регистър на техните делови интереси.
Ето защо, доколкото такива етични стандарти все още не са приети като самостоятелен акт, в този законопроект се предлагат някои постановки в тази посока. Предвижда се законодателната и изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление да осигуряват публичност и информация за лицата и организациите, които участват в заседания на комисии, имат достъп до сградите на парламента или се срещат с представители на изпълнителната власт или на общинските съвети по повод подготовката и приемането на нормативни и административни актове. Предлага се Народното събрание да поддържа публичен регистър, достъпен чрез Интернет, на всички лобисти, както и на лицата, които имат достъп до сградите на парламента като сътрудници на народните представители.
Аналогично е възложено на Министерския съвет и на общинските съвети да приемат наредби, уреждащи създаването на такива регистри, съответно в системата на изпълнителната власт и в органите на местното самоуправление.
Законопроектът цели да осигури прозрачност на осъществяването на легитимно лобиране в полза на определени граждански или бизнес интереси, представлявани от организации и отделни лица, по отношение на законодателния процес.
Предложени са някои конкретни забрани и ограничения за извършване на лобистка дейност и за дарителство от лобисти в полза на публични служители, политически партии и коалиции.
В края бих искал да подчертая, че Законопроектът за публичност на лобистката дейност, който внасяме от името на Комисията за борба с корупцията, няма съществени принципни различия със законопроекта, внесен от госпожа Михайлова и господин Дилов.
Ние изразихме своята готовност да подкрепим като вносители и законопроекта на госпожа Михайлова, имайки предвид възможността да се изработи един Закон за публичност на лобистката дейност, който считаме, че е необходим не само на парламента, на законодателната и изпълнителната власт, но и като задължение към обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроектите на първо четене.
Госпожо Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, да си призная, леко съм притеснена, защото моята надежда беше, че когато настъпи моментът за разглеждане на двата законопроекта, както и те да се наричат – за лобистката дейност, публичност или просто за лобизма, като нещо ново в законодателството на нашата държава, интересът в залата ще бъде по-голям.
Позволете ми да споделя няколко свои бележки за това защо в България е необходимо да има Закон за лобистката дейност и какви са целите. Голяма част от тях бяха изброени от вносителите на двата законопроекта.
Аз бих искала да споделя с вас, колеги, че правилата за лобизма според нас ще извадят на светло отношенията бизнес-политика. Хората имат право да зная кой бизнес какви интереси се опитва да прокарва чрез правителството или членове на парламента и да реагира, ако това вреди на обществения интерес. Например, в Народното събрание пряко или чрез отделни народни представители се внасят много предложения от граждански структури, браншови организации, бизнес сдружения. Това е много добре и ние всички изпитваме удовлетворение, когато има добре свършена работа, но обществото трябва да знае и какво точно се предлага.
В крайна сметка лобирането е онази част от процеса за застъпничество в полза на определени интереси, която е насочена изцяло към въздействие върху държавните институции при вземане на управленски решения, на законодателно или административно ниво. Това е присъщата на демократичния и плуралистичен политически процес практика, независимо дали се осъществява от отделни граждани, фирми, неправителствени организации, бизнес асоциации или консултанти, браншови организации и така нататък.
В основата й стои основното конституционно право на всеки гражданин да отправя петиции и предложения до държавните органи, съгласно чл. 45 от Конституцията. Когато обаче такава дейност се осъществява от името на друго лице срещу заплащане или пък от страна на юридически лица, тя следва да се осъществява на базата на нормативно установени принципи и правила за информиране на обществеността от страна на държавните институции. По този начин се създават допълнителни гаранции за разширяване на прозрачността в управлението и за ограничаване на корупционните практики.
Не малко неща от тези, които ние сме извели като същностни по време на кръглите маси и дискусиите с широко участие по инициатива на Комисията за борба с корупцията, господин Великов вече ги сподели. Този законопроект, който ние внасяме, не е нечие самоцелно хрумване или теснопартийна инициатива, а както чухте, вече е сериозен ангажимент на всички участници, на много институции, неправителствени организации и не на последно място, този ангажимент е залегнал в антикорупционната стратегия на правителството на Република България.
Господин Великов сподели и някои от регламентираните дейности в рамките на Европейския съюз и аз няма да се повтарям. Само бих искала да кажа, че за разлика от внесения през 2002 г. законопроект в Тридесет и деветото Народно събрание, който се основаваше на американския модел на регламентация на лобизма, защото по онова време все още нямаше ясни контури на европейски модел в тази област, сегашният проект е съобразен с напредъка на Европейския съюз в тази насока след 2002 г.
Така нареченият американски модел за регламентация на лобизма предвижда стриктни задължения за лобистите при разкриване на информация за целите и бюджета на своята дейност. Европейската практика на този етап се основава на минимални и в голяма степен неформални стандарти за провеждане на такива консултации и затова съвсем наскоро Европейския парламент прие доклад, в който настоява за по-стриктни правила и повече прозрачност в дейността на лобистите.
Световните тенденции клонят по-скоро към американизация с оглед провеждане на широки дискусии за по-строг режим и преобладаващо вече мнение на световно ниво за по-строг режим на регистрация и по-високи изисквания при разкриване на информация за дейността на лобистите.
Ние призоваваме да бъдат подкрепени и двата законопроекта, защото в много точки те са много близки един до друг. Даваме си сметка, че може би някои от текстовете няма да заработят веднага, но достатъчно е да провокираме интереса на обществото и да поемем своите ангажименти като законодателна институция, така че, колеги, радвам се, че вече този дебат се води тук, в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, госпожо Гроздилова.
Господин Дилов, заповядайте за изказване. Госпожа Михайлова представи вашия законопроект вече.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вчера при дебатите по Закона за културно-историческото наследство в Комисията по културата се сетих за един израз на великия Козма Прутков, който казва: „Плюй в лицето на онзи, който ти каже, че може да се обхване необхватното”. Това е също един такъв законопроект. Той се опитва да дефинира област, която е голяма като живота.
Сериозният въпрос, който стои пред залата, според мен, когато гласува и на който сякаш двата законопроекта са отговорили със самото си съществуване след като ги има, е: трябва ли да има нарочен Закон за лобизма или както е по-голямата част от европейската практика в момента, тези взаимоотношения се регламентират с правилници на съответните органи, които са обект на лобистка дейност – парламент, общински съвети, изпълнителната власт, комисии, министерства, междуведомствени комисии.
Макар, че в Европа само в Полша да има специализиран Закон за лобизма, сякаш повечето европейски държави вървят към разбирането, че е необходимо да има основен нормативен документ, който да отвързва ръцете на съответните вече институции, които да приемат собствени правилници. Тези правилници именно трябва да бъдат опрени върху някакви законодателно закрепени принципи.
И двата законопроекта, които гледаме, се опитват да дефинират тези принципи, да определят понятията и категориите.
Изглежда ми като далечна проблематика все още в България, макар че като практика е ежедневие, не е нужно да ходим много далеч, само ще припомня на хората с по-дълъг парламентарен стаж кой беше първият закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание, ако се сещате, за да разберете, че тази дейност е редно да бъде максимално осветена за пред хората и в нея няма нищо срамно и нищо лошо, когато тя е публична. Когато не е публична е обект на слухове, интерпретации, догадки и най-често справедливи подозрения в корупция.
Ето защо аз мисля, че и двата законопроекта трябва да бъдат подкрепени, след което да бъде даден възможно най-дългият срок между първо и второ четене и една наистина сериозна комисия да седне и да се опита да остави само това, което е свръхнеобходимо, за да започне този процес. Защото, ако Законът за публичност на лобистката дейност или за публичност на лобизма бъде приет с някакво подобно название, бъдете сигурни, че това ще бъде един от най-ъпгрейдващите се закони през годините, тоест непрекъснато той ще бъде поправян и адаптиран към практиките, които възникват в отношенията между интересите на гражданите, на отделните професионални, съсловни групи и властите.
Така че входния закон трябва да го направим максимално отворен, тоест в него да има всичко, за което сме сигурни, че е така, а всичко останало да дава възможност впоследствие животът да го усъвършенства. И това, което може би няма и в двата законопроекта, защото те дълго отлежаваха и междувременно се развиха много идеи, докато стана това лежане, е ясно императивно послание към основните институти в България, създаване на собствени правилници и на базата на този закон, примерно общинските съвети, примерно парламентът, макар че той има правилник със статут на закон, позовавайки се на термините и на определенията, които ние заедно ще приемем тук.
Това е моето пожелание към по-нататъшната съдба на двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли други желаещи за изказвания по тези два законопроекта?
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Днес разглеждаме два законопроекта по една и съща проблематика, които според нашия правилник трябва да се разглеждат заедно на едно и също заседание. Единият законопроект е внесен преди две години от Ася Михайлова и Любен Дилов-син. Те бяха в Комисията по гражданското общество и медии и проявиха добрата воля да изчакат, докато работната група, която беше сформирана, подготви още един законопроект с надеждата, че той ще бъде по-цялостен, за да може да ги гледаме едновременно и да се получи един добър продукт, без претенции за авторство на проектите. Още повече, че по нормативни документи авторско право няма. Така че днес разглеждаме двата законопроекта, макар и внесени в различен период от мандата на сегашното Народно събрание, но ги разглеждаме в един период, в който всички усещаме, че нещо трябва да се промени в политическата система, за да се възвърне нейният авторитет, авторитетът на партиите, да се разбие политическата апатия и да се отиде към едно нормално демократично протичане на политическия процес. И тези два законопроекта са в контекста на усилията на Народното събрание да подобри ситуацията в тази сфера заедно със Законопроекта за конфликт на интереси, законопроекта, който беше приет на първо четене, за пряко участие на гражданите в управлението, промените, които се коментират в избирателния закон, възможности да се въведе мажоритарно начало и т.н., и т.н. Все стъпки, които са устремени към нормализиране на нашия политически живот.
Защо казвам нормализиране? Тъй като ние вече сме свидетели на пряко влизане на парите в политиката, на пряко влизане на парите в управлението не чрез един или друг избраник на народа, а пряко. Имаме цели общински съвети в България, в които партиите почти нямат представители, а различни сдружения по интереси, които се регистрират за поредния мандат, влизат в общинския съвет, за да реализират не интересите на своите избраници, а своите корпоративни, своите частни интереси. Ясно е, че ако продължаваме по този път, няма да стигнем до добър край. Така че тези два проекта са едно, бих казал, поредно усилие към възстановяване на авторитета на партиите, още повече че според българската Конституция, и не само според българската, политическата воля на гражданите се изразява чрез партиите, а не чрез сдруженията, които имат други задачи, които се формират за нещо друго.
Как си представяме лобиста след приемането на тези два законопроекта, кой е лобистът? Обикновено смятат, че ние, народните представители, сме лобисти, защото лобираме за едно, друго и трето. Къде лобираме? Лобираме пред изпълнителната власт. Това сякаш подсказва коя власт е реално по-силната, след като ние лобираме пред представителите на изпълнителната власт, а не представителите на изпълнителната власт пред нас, народните представители. Което е още един аргумент за заздравяване на нашата парламентарна система, тъй като България е парламентарна република и не е нормално тъкмо народните представители, така да се каже, да бъдат в по-слаба позиция и те да лобират, вместо да бъде обратното. Разбира се, според смисъла на законопроекта народният представител не е лобист, но лица, свързани с него, могат да бъдат лобисти, стига да се регистрират по съответния начин и да имат определен брой лобистки контакти за определено количество време.
И тук беше един от моите въпроси, свързан със свободата на народния представител да влиза в различни контакти, тъй като до голяма степен в проектите се регламентират голяма част от действията на народния представител по отношение на неговите експерти, по отношение на неговите сътрудници, на лицата, на които той издава пропуск, за да бъдат допуснати до Народното събрание. Това е тема, която вероятно ще заинтересува депутатското тяло със закъснение, но се надявам все пак то да успее да се включи за второто четене, за да може да бъде постигнат най-добрият текст. И един от моите въпроси, когато разглеждахме в комисията тези законопроекти, беше: не се ли ограничава с тях свободата на народния представител да общува с гражданите на нашата страна? Беше даден отговор, че не се ограничава, тъй като, от една страна, ние имаме свободни контакти със своите избиратели по места, тук, в София, в приемните. Обикновено нас ни търсят за съдействие за решаването на въпроси от професионален, битов и т.н. характер, но за лобиране става дума тогава, когато се осъществяват контакти във връзка с нормотворческия процес, във връзка, специално за нас, със създаването на закони. Така че тази част от дейността на народните представители ще бъде регламентирана, по тази част те ще трябва да правят ежегодно декларации пред Народното събрание и преди всеки законопроект, който внасят, да декларират, че няма финансов интерес.
Спорен е въпросът къде да бъде този регистър на лобистите – дали към Министерството на държавната администрация и административната реформа, както предвиждат вносителите на първия законопроект, който е с по-широк обхват, тъй като е залегнал върху американския модел за регламентиране на лобистката дейност, или да бъде към някои от комисиите, а може би към специална комисия към Народното събрание, както е предвидено във втория законопроект, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители, тъй като този втори законопроект се опитва да квалифицира като лобистка дейността, свързана с нормотворчеството, със създаването на законопроекти и на други нормативни актове от централната и от местната изпълнителна власт. Така че това е един проблем, който ще трябва да решим за второто четене: какъв да бъде обхватът на законопроекта, и оттук вече да решим къде да се води регистърът – дали към Министерството на държавната администрация и административната реформа, или към специална комисия на Народното събрание.
Ние в Комисията по гражданското общество и медии решихме да подкрепим, и го сторихме единодушно, и двата проекта, защото смятаме, че това е една тема, по която трябва да се обединяваме, по която би било извънредно глупаво да се делим на управляващи и на опозиция. Това е един въпрос, от който сме заинтересовани не само всички народни представители, но от който е заинтересовано обществото. Лобистката дейност не да бъде забранена, както мнозина смятат, а да излезе на светло, да бъде прозрачна и на всички да е ясно кой за какво и пред кого лобира, така че приехме и двата законопроекта. Препоръчваме на Народното събрание да гласува на първо четене и двата законопроекта. Това за нас като комисия, разбира се, е по-трудно, тъй като, ако бяхме приели само единия законопроект, щеше да ни бъде по-лесно да го подготвим за второ четене като водеща комисия. Много по-лесно е да пришиваш към основното тяло различни текстове, които ще постъпят като предложения между двете четения, отколкото от два законопроекта да направиш един.
Във връзка с това ще настоявам може би утре, когато ще бъде гласуването, срокът за изготвянето на общ законопроект от двата, ако бъдат приети и двата от пленарната зала, да бъде максимално дълъг, максимално възможният. След като бъде изготвен общият законопроект, срокът между първо и второ четене също да бъде максимално дълъг, тъй като имаме да слеем два законопроекта по една и съща тематика, които до голяма степен си приличат, но които се различават по важни неща – по обхвата (не говоря за глобите и административнонаказателните разпоредби, там по-лесно можем да намерим сближаване), защото те се различават по своя обхват; и по регистъра (дали да бъде към Министерството на държавната администрация и административната реформа или към Народното събрание).
Накрая, господин Любен Дилов-син даде пример с Козма Прутков, според когото не може да се обхване необхватното. Всъщност Козма Прутков не е един човек, господин Дилов. Вие прекрасно го знаете. Това са четири лица, писали под това име. Четири лица – това не е Седморъкият Шива, но все пак е повече от един. Така че ако няма да успеем да обхванем необхватното, надявам се поне да успеем да обхванем проблематиката, свързана с лобистката дейност, и да я подредим в един добре написан закон за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за изказване в рамките на пет минути, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Като опре до лобизъм, депутатите са някъде другаде, но не и в залата.
Крайно време е такъв закон да влезе в Народното събрание и да има узаконяване на една нормална дейност. Ще дам един пример от Европейския парламент за онези, които се интересуват. Лобизъм не се прави само от физически лица. Той се прави преди всичко от неправителствения сектор и браншовите организации. Парламентарният секретар на всяка браншова организация реално е лобистът за сдружението или асоциацията от фирми, направили тази браншова организация. Неговата дейност в парламента е да дава сведение на членовете си и да им казва какво предстои да бъде разглеждано в Народното събрание, като в същото време алармира за текстове. Кажете, колеги, колко пъти реално това се е случвало на всеки. Не е казано, че лобистът е този, който дава пари или взема, за да свърши работа. Може би терминът в България придобива изключително лоша репутация, защото се смята, че лобизъм означава рушветчийство. Нищо подобно. Лобизъм означава защита на интересите на определена гилдия. Убедена съм, че голяма част от колегите в избирателните си райони сме получавали папки и документи за това къде дадена фирма има даден проблем или пък дадена гилдия – даден проблем.
Друг е въпросът обаче кога даден народен представител смята, че една жалба е основателна или че има причина да се направи законодателна поправка. Всеки може да иска всичко, но въпросът е доколко това представлява интерес за обществото.
Затова смятам, че взаимоотношенията и взаимовръзките ще се регулират много добре между икономиката, гилдиите и браншовите организации и законодателя, включително и местните парламенти, каквито са общинските съвети. Всички сме наясно, че в общинските съвети парите едва ли не се раздават отпред, пред залите, и отвън в кафето. Тогава динамичните мнозинства много бързо получават решението срещу плик.
Смятам, че Законът за лобизма е пряко свързан с конфликта на интереси. Това е пряко свързан законопроект, който трябва да бъде гледан с конфликта на интереси, защото си позволяваме в законопроекта, който ще гледаме (тъй като виждам д-р Паница, ще кажа) – в този законопроект се казва, че лекарите едва ли не няма да имат право да практикуват професията си. Става въпрос за законопроекта, внесен от Министерския съвет. Това е някакъв конфликт на интереси, едва ли не, а в същото време нямаме Закон за лобизма, според който всеки народен представител или общински съветник може да се среща с когото си иска и да прави каквото си иска, без да знаем какво реално се случва по тъмни доби.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Може да има болница.
МАРИЯ КАПОН: Съгласна съм, че когато има болница, той трябва да заявява дали има конфликт на интереси или не. Заявява го по чл. 103 от правилника и казва дали има или няма конфликт на интереси. Когато има конфликт на интереси, той не може да гласува и да участва в дадена част от гласуванията и да дава предложения, а когато дава предложения, тогава всеки от нас ще си прави сметката да подкрепи ли такова предложение или не, или пък когато той желае, ще го обоснове, заради експертизата, която има.
Категорично смятам, че трябва да се намери начин да се разреши тази дейност. За мен лично това е дейност, свързана с работата на браншовите организации.
Не вярвам, че ще има реални олигарси, които ще се регистрират някъде като лобисти и това ще прекрати лошата практика. Това няма да прекрати лошата практика, но ще направи много по-прозрачни отношенията за публичен дебат относно законопроекти и най-вече отношенията между гилдиите, работодателите, различните видове браншови организации – на месопрероботвателите, млекопреработвателите, лекари или която и да е друга гилдия и народните представители.
Аз ще подкрепя на първо четене законопроектите, а между първо и второ четене ще направя своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
Има ли още желаещи да се изкажат по този законопроект? От „многобройното” народно представителство половината се изказаха, а другите ги слушаха внимателно.
Ако няма желаещи за изказване, обявявам разискванията по двата внесени законопроекта – за лобизма и за лобическата дейност, за приключени.
А кога ще бъде гласуването, ще съобщим накрая.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Внесени са два законопроекта. Първият е от Деница Гаджева и Митко Димитров, внесен на 10 април 2008 г., а другият – от Министерския съвет, внесен на 11 юли 2008 г.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение: във връзка с обсъждането на двата законопроекта в залата да бъдат поканени господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Христина Митрева – актюер в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли несъгласни с поканването на посочените лица? Не виждам.
Моля, поканете ги да заповядат в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение
на Кодекса за социално осигуряване с вносители Деница
Гаджева и Митко Иванов

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Деница Гаджева и Митко Иванов.
В заседанието участваха и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Деница Гаджева. Според вносителите правителствените решения за спиране на блокове 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй” са довели до социален проблем, свързан с невъзможността на висококвалифицирани специалисти от този икономически сектор да продължат да се реализират. Според вносителите единственият начин, чрез който могат да се решат тези проблеми е ранното пенсиониране на специалистите от атомната централа. Промяната, която се предлага е свързана с обстоятелството, че една част от работниците, които ще бъдат съкратени имат стаж 15 и повече години, но няма да могат да се пенсионират поради факта, че нямат изискуемата възраст за пенсиониране. Законопроектът има за цел да уреди по нов начин превръщането на осигурителния стаж на работещите в атомната енергетика, който е от първа категория труд – като една година се зачита за две години осигурителен стаж, при трета категория труд. Друга цел на законопроекта е свързана с удължаване на срока за ранно пенсиониране до 31 декември 2014 г., с мотива, че все още няма решение по финансирането на приетата Програма за отстраняване на социалните аспекти от спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Българската стопанска камара и Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни и повечето от тях не са подкрепящи. Като цяло изводът във всички партньорски становища е, че мотивите на вносителите не са основателни и предложенията за промяна на КСО са далеч от принципите, върху които е построена осигурителната система.
По време на дискусията от народните представители бяха изказани становища, свързани с това, че неблагоприятните последици от взети политически решения не бива да се решават чрез промени на осигурителното законодателство. В конкретния случай, удължаването на сроковете по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО не решава проблемите със заетостта на работещите в АЕЦ „Козлодуй” ЕАД. Трудно е да се приеме за целесъобразно удължаването на срока за ранно пенсиониране на работещите в отделни професии и отрасли далеч от принципите на придобиване на право на ранно пенсиониране и включването на нови категории лица с право на ранно пенсиониране.
За съжаление досегашната практика показва, че почти всички пенсионирали се по този раздел от Социалния кодекс продължават да работят и често без трудови договори. Компенсирането на работата във вредна среда с възможност за ранно пенсиониране е далеч от европейските практики, които са ориентирани главно към подобряване на условията на труд и намаляване на риска в професионалната среда.
В дебатите бе припомнено, че съгласно разпоредбите на КСО, ранното пенсиониране се прехвърля във втория стълб – професионалните пенсионни фондове. В НОИ са направени разчети на базата на средната брутна работна заплата за работещите енергетици в АЕЦ за периода до 2015 г., която заплата към момента е приблизително три пъти по-висока от средната брутна заплата за страната.
При 10 години осигуряване в професионалните пенсионни фондове – от 2000-та година до 2010 г. включително, при годишна доходност 9,4 на сто за целия период и 4,25% удръжка за управление, разчетите показват, че средния месечен размер на срочната пенсия от професионалния пенсионен фонд ще бъде по-голяма от пенсията, която би се получавала от държавното обществено осигуряване. Този аргумент е бил силно подценен от вносителите на законопроекта, които са допуснали само ранното пенсиониране като възможен изход от предстоящите съкращения в атомната централа.
Независимо от социалната загриженост на вносителите на законопроекти, народните представители от Комисията по труда и социалната политика намират, че със законопроекта се генерират и някои несправедливи положения по отношение на всички работещи в тази категория труд. Създаването на ал. 4 в чл. 104 от КСО, с която се предлага на работещите в атомната енергетика да се зачита една година осигурителен стаж за две години осигурителен стаж за трета категория труд е в противоречие с общия принцип на чл. 104, който регламентира превръщането на осигурителния стаж на лицата, които работят под земята, под водата и във въздуха.
По сега действащите разпоредби осигурителния стаж на работещите в атомната енергетика е от първа категория труд, като при пенсиониране три години осигурителен стаж първа категория се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория.
С внесения законопроект ще се оформи една нова категория ранно пенсиониращи се лица, с нов вид превърнат осигурителен стаж. Регламентирането на нов начин за изчисляването на осигурителния стаж на лицата, които работят в атомната енергетика ще постави в неравностойно положение работниците, на които вече са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст, което би предизвикало нови искания за преизчисляване на вече отпуснати пенсии.
Според народните представители не е особено достоверно твърдението на вносителите на законопроекта, че атомните специалисти и работници трудно могат да се преквалифицират и да намерят друго професионално приложение на високите си умения, опит и образование. Вярно е обаче, че все още държавните институции не са направили онези компенсиращи програми, с които социално да бъдат облекчени не само тези, които ще напуснат тази сфера на икономиката, но и работещите във всички икономически структури, на които предстои закриване или преструктуриране.
След приключване на обсъждането е проведено гласуване с резултати „за” – 6 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 9 гласа. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Деница Гаджева и Митко Димитров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Голямо четене падна, но то е вследствие на голямото ви писане преди това.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: И на голямата дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има и втори доклад за внесения от Министерски съвет законопроект.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за допълнение на
Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-55, внесен
от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
Няма да чета присъстващите, тъй като те са същите.
„Вносителите на законопроекта припомниха, че през последните две години са предприети различни мерки, свързани с повишаването размерите на всички пенсии. В тези мерки са и няколко изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване. С част от законовите промени бе променен начина на изчисляване размерите на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст. С друга част от промените бяха осъвременени така наречените „ниски” пенсии, тоест тези с размер до 150 лв.
Една от последните промени е свързана с това, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се индексират ежегодно от 1 юли с определен процент, съответстващ на нарастването на осигурителния доход на страната и с определен процент, съответстващ на определен процент от ръста на инфлацията. С тази промяна бе даден старт на „швейцарското правило”, с което се внася по-голяма справедливост, при определяне размерите на пенсиите, на фона на променената социално-икономическа среда у нас. След обстоен преглед на всички отпуснати пенсии през последните години, вносителите на настоящия законопроект са установили, че има изоставане на ръста на отпуснатите преди 2007 г., така наречени „стари” пенсии. Причина за това е възприетата формула за индексиране на тези пенсии, в която един от елементите е процента на годишно нарастване на осигурителния доход в периода до 2006 г. Затова вносителите предлагат пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., да се преизчислят от 1 октомври на базата на средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г., който е 398,17 лв.
В хода на дискусията и в отговори на въпроси на народните представители стана ясно, че това е поредната стъпка, която се прави в интерес на много групи пенсионери. В зависимост от това в коя група се намират пенсионерите и колко пенсии получават, увеличението за всички ще бъде различно и като процент, и като финансова стойност. Средният процент на предстоящото индексиране ще бъде 8,5, като трябва да се има предвид, че ръстът на индекса за някои пенсии ще бъде малко над 2%, а за друга група пенсионери индексирането ще бъде в измерение над 13%.
На практика ще бъдат преизчислени всички пенсии за трудова дейност, с новия показател за осигурителен доход, но увеличение ще получат само онези пенсии, за които ще се окаже, че с това преизчисление размерът им е по-благоприятен, тоест по-висок от размера на получаваната до момента пенсия. Месечната сума, необходима за новото индексиране е 32 млн. 248 хил. лв., а до края на годината ще са необходими малко над 100 млн. лв. с останалите разходи, имам предвид пощенски такси. Народните представители оцениха като положителни усилията, които се правят чрез такива законодателни промени за подобряване финансовото състояние на пенсионерите. Акценти в дискусията бяха поставени на размерите на пенсионните доходи, които все още са догонващи по отношение на европейските пенсионни доходи, на принципите на социалното и пенсионно осигуряване, на отражението на инфлацията върху всички доходи и на адекватността на мерките осъществявани от втората защитна социална мрежа.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” – 13 гласа, „против” – няма, „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет.”
Надявам се, господин председател, да не ми направите забележка, че този доклад е по-кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И двата доклада бяха обширни, обстойни и дават пълна представа за това, което решава комисията. Единият е разпределен на Комисията по труда и социалната политика, а другият е разпределен на Комисията по бюджет и финанси. От нея няма доклад.
Има два доклада от водещата комисия. Те могат да бъдат разглеждани.
Имате думата, колеги.
Господин Митко Димитров, заповядайте да защитите Вашия законопроект.

МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което направи партия „Атака”, се отнася за работници от АЕЦ „Козлодуй”, които работят в първия контур на АЕЦ „Козлодуй”. Тези работници след закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, като цяло нямат програма за това какво предстои след окончателното закриване и тяхното уволняване от АЕЦ „Козлодуй”.
Ние предложихме един вариант, който до някаква степен може по някакъв начин да облекчи техните социални положения при положение, че им остават две, три, четири или пет години до пенсиониране.
В комисията стана дума – за което и аз съжалявам, че не предложихме за каква бройка работници да става дума, както и не предложихме финансова обосновка тези работници, които ще бъдат евентуално пенсионирани, с колко ще се натовари бюджетът за социално осигуряване.
Имам данни от 2006 г., че тази бройка е около 560 работника. От 2006 г. насам тази бройка е под 300 работници. Приблизително ангажираните, които работят в първи контур на АЕЦ „Козлодуй”, са около 7 човека на смяна, които в периода на месеца и на годината, се сменят в смените, или реално ангажираните в първи контур са не повече от 100 души. Всички останали са помощен персонал, почистващ персонал, които работят в АЕЦ „Козлодуй”.
В комисията стана също дума, че направихме една вратичка в закона, където можеха да бъдат пенсионирани хора, работещи в мините. При закриване на цял отрасъл в минното производство се даде възможност на хора, които подлежат на пенсиониране, да бъдат пенсионирани. С този наш законопроект ние не отваряме голяма врата за цял сектор в енергетиката, а само за конкретни хора, работещи, специалисти в АЕЦ „Козлодуй”.
Вие сами знаете, че тези специалисти са били създадени за АЕЦ „Козлодуй”, те са били обучавани в голям период от време да бъдат добри специалисти, да си изпълнят задълженията точно и конкретно за АЕЦ „Козлодуй”. Считам за несериозен мотива, че те са гъвкави, можещи специалисти и високоинтелектуални, и могат да бъдат преобучени и пренасочени към други професии. Сами разбирате, че при оставащи две или три години преди пенсия в първа категория труд, жените, надхвърлили 45 или 47 години, и мъжете, надхвърлили 52, 5 години, трудно могат да бъдат преквалифицирани при положение, че през целия си живот те са били ядрени енергетици.
Радвам се, че в комисията се обсъдиха варианти, с които Министерството на труда и социалната политика да бъде задължено да предприеме някакви мерки, защото до края на 2008 г. ще стане окончателното закриване на АЕЦ „Козлодуй”. Тези работници трябва да бъдат освободени на свободния пазар, а те освен да работят в ядрени програми, в нищо друго не могат да бъдат обучени.
И отново казвам, че това не е голям сектор, това е малък сектор, само за първи контур на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да се изкажа по законопроекта, който е внесен от Министерския съвет за осъвременяване на пенсиите от 1 октомври. Това е една политика на коалицията, която е предсказуема и на двете срещи, които имаха коалиционните партньори и в Хисаря, и в Катарино, бяха предприети няколко стъпки, с които трябва да бъдат увеличени пенсиите през настоящата година. Първата стъпка беше от 1 юли, тя вече е осъществена, ние приехме промените в Кодекса за социално осигуряване. Втората стъпка е осъвременяване на пенсии, които бяха определени от 1 януари 2000 г. с приемането на новия Кодекс за социално осигуряване, а именно използване на осигурителния доход за 2007 г. – тези пенсии да бъдат осъвременени от 1 октомври. Разговорите, които сме водили всички като народни представители с различните съюзи на пенсионерите, и исканията на пенсионерите, бяха в тази посока – да направим това осъвременяване на база новия осигурителен доход, който е за 2007 г. Ние ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет за осъвременяване на пенсиите от 1 октомври.
По втория законопроект – на колегите Деница Гаджева и Митко Димитров, нашето мнение е, че не трябва да създаваме прецеденти и да променяме Кодекса за социално осигуряване за определени социални групи. Тук господин Димитров каза, че били около 500 души.
Между другото, в мотивите на техния законопроект е казано, че те трябва да се пенсионират на 63-годишна възраст и това не е вярно. Всички – от първа и втора категория, могат да се пенсионират до 2010 г. по условията, които важат за тези две категории – осем години по-рано за първа категория и три години по-рано за втора категория.
Вторият момент. Когато се приемаше Кодексът за социално осигуряване, вие добре знаете, че беше създаден вторият стълб за професионалните фондове. Когато разсъждаваме какво правим с промяната на Кодекса за социално осигуряване – през 2010 г. парите, които са натрупани и които са внесени от работодателите – тези 12 процента, мисля, че колегите трябва да знаят, че ще отидат в първия солидарен стълб и работещите в АЕЦ „Козлодуй”, ако направим промяната, при тези пари, които са натрупани от 12 процента осигурителна вноска, ще бъдат ощетени, тъй като могат да взимат по-голяма професионална пенсия, ако се пенсионират по условията на Кодекса за социално осигуряване и получат професионални пенсии.

Вторият момент, който не е за пренебрегване, е, че поставяме в неравностойно положение хората, които са придобили пенсия и са работили в АЕЦ „Козлодуй”. Досега те са се пенсионирали при условията на Кодекса за социално осигуряване. Сега за определена категория, която, както каза господин Димитров, е около 560 човека, ние трябва да създадем по-благоприятни условия за пенсиониране - противопоставяме също работещите в първа категория с останалите работници, които могат да са пенсионират при условията на първа категория. Ние създаваме една междинна категория, която е с по-добри условия от останалите работещи, които се пенсионират при първа категория. Това са миньори, подводничари, парашутисти, попадащи в първа категория. Именно тези 560 човека, ако бъдат пенсионирани при тези условия, са поставени в много по-благоприятно положение от останалите работници в първа категория.
Вярно е, че може би сме закъснели малко, но мерките, които трябва да предприемем, са Министерският съвет да подготви програма за хората, ако евентуално има такива хора, които бъдат съкратени, да има програма, която да реши техните проблеми. Но да не ги решаваме с Кодекса за социално осигуряване и с осигурителната система.
Ние, колегите от Коалиция за България, няма да подкрепим законопроекта на народните представители Деница Гаджева и Митко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Мръцков.
Има ли реплики към изказването на господин Мръцков?
Има думата народният представител Деница Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мръцков, първо, Министерският съвет като цяло и Министерството на труда и социалната политика са закъснели изключително много със създаването на каквито и да било превенции и програми за въпросните преквалификации на тези хора. Това е трябвало да бъде направено още преди 6 години. Ние вчера на заседание на комисията го обсъждахме и Вие приехте това, че вече е твърде късно. Твърде късно е! Няма защо да бягаме от това и да казваме: „Защо ние трябва пак да се опираме на Кодекса за социално осигуряване, защо трябва да се опираме на осигурителната система като цяло?”. Защото просто няма друг вариант - не е направена програма, не е работено по тази програма. Няма хора, аз не съм чула нито един човек...
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това не е пожарна, колежке!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Не се обаждайте от място, моля!
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Няма нито един човек, който да излезе от някаква програма за преквалификация. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли други реплики на господин Мръцков?
Дуплика, заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Госпожице Гаджева, мога да Ви кажа, че преди един месец приехме промени в Закона за насърчаване на заетостта, беше приет също Национален план по заетост, където са разписани програми за квалификация и преквалификация. Аз сега не искам тук да споменавам колко са средствата по отделните програми за квалификация и преквалификация на работниците и служителите.
Но съм против това системата за социално осигуряване ние винаги да я ползваме за решаване на проблемите на заетостта. Ако утре има съкращения в друга сфера, пак Кодекса за социално осигуряване ли ще променим, а няма да ползваме програмите за заетост?
Нека си дадем сметка и за нещо друго. Каква е безработицата в момента в България, колко процента е тя? Миналата година имахме около 6,5% безработица. Тази година се очаква безработицата да бъде около 5,2-5,4%. Когато говорим за недостиг на квалифицирана работна ръка, да създаване на промени в Кодекса за социално осигуряване и да даваме пенсии на хора, които са на ниска възраст, а да внасяме квалифицирани работници от чужбина, това не мога да го разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Мръцков.
Доктор Адемов искаше думата – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са два законопроекта. Единият е за допълнение, а другият е за изменение на Кодекса за социално осигуряване.
Аз съвсем накратко ще се спра на законопроектите, защото както Вие, господин председател, отбелязахте, становищата на комисията бяха достатъчно подробно обсъдени, коментирани и представени на вниманието на народните представители. Затова ще опитам да се спра на по-важните аспекти, според мен, в двата законопроекта.
Първо, законопроектът на Министерския съвет. Искам да започна с това, че през всички тези години след 2000 г. се говори за така наречената несправедливост при изчисляване на размера на пенсиите или по-точно – при преизчисляването на всички пенсии през 2000 г. Категорично не приемам такава оценка. Не приемам оценка и за така наречения термин „стари пенсии”. Не приемам разбирането, че тези два аргумента и тези два термина трябва да бъдат изведени пред скоба при дискусията по тези два законопроекта.
Какво имам предвид? Имам предвид факта, че ако може да се говори за несправедливост, тя е породена от следващи решения до 2006 г., когато осъвременяването на пенсиите се извършваше по една формула, в която доминираше ръстът на индекса на потребителските цени. Индексирането или осъвременяването на пенсиите ставаше с един процент, в който инфлацията участваше 75%, а само 25% участваше ръстът на осигурителния доход. Това в един момент доведе до разлика в размера на пенсиите при едни и същи други условия – някъде около 30%, което всъщност беше един от неправилно разчетените аргументи за използването на понятието несправедливост при изчисляване размера на пенсиите. Това обаче е по-теоретичната част на проблема.
По-същественото е, че сега се предлага едно преизчисление на всички пенсии, отпуснати преди 31 декември 2007 г. Доходът, върху който се преизчисляват пенсиите, е осигурителният доход за 2007 г., който е 398,17 лв. При това преизчисляване на пенсиите от всички пенсионери в България 1 милион и 200 хиляди пенсионери са тези, които ще получат увеличение, а близо 1 милион е броят на пенсионерите, които няма да получат нов размер на пенсиите, тъй като през годините техният осигурителен доход е надминал тази сума за 2007 г. от 398,17 лв.
Искам да посоча групите пенсии, които няма да бъдат осъвременени. Това са пенсиите, отпуснати - по-голяма част от 2001 г., и между 2002 и 2007 г. – на около 448 хил. пенсионери. Благодарение на многократните индексации и преизчисляване размерът на техния осигурителен доход вече е надминал този на базата, на който следва преизчисляването и те няма да получат осъвременен вид на своите пенсии.
Втората група са пенсиите със запазени размери, на които действителният размер от 2000 г. е бил по-висок от преизчисления тогава.
Третата група са пенсиите под минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст – тези 113 лв., които съвсем наскоро приехме. Това са пенсии с нисък коефициент, пенсии, които са придобити по стария Закон за пенсиите с малък осигурителен стаж, с ниска възраст. Осигурителният доход, който сега се предлага, на базата на който да се преизчислят пенсиите - 398 лв. и 17 ст., не е в състояние да увеличи техния размер.
Другата група пенсии са така наречените пенсии, несвързани с трудова дейност. Принципът на преизчисляването на пенсиите сега да се отнася за пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Това са около 60 хил. пенсии. И максималните пенсии, които, господин председател, са около 57 хил. Само за информация мога да посоча, че от актуализирането на пенсиите с 10,35% на 30 юни т.г. от 38 700 максималните пенсии станаха 57 хил.
Искам да приключа своето изказване за законопроекта на Министерския съвет с финансовия разчет, че за тази мярка до края на годината ще бъдат необходими около 100 млн. лв., за трите месеца на годината. Средното увеличение е с 8,5%, за някои от пенсиите е 2,9%, за други – 13,3%, като средно увеличението ще бъде с 8,5%.
Само две изречения за законопроекта на колегите от „Атака”, които са внесли един проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Не оспорвам по никакъв начин техните добри намерения. Очевидно, че това са народни представители, които търсят решаване на възникналия проблем.
Уважаеми колеги, има една принципно сбъркана логика при внасянето на такива законопроекти. Осигурителната система сама за себе си е система, която събира пари по определени правила, разпределя ги по определени правила и тя не е в състояние да реши всички проблеми на държавата.
Не е вярно, че само Министерският съвет и Министерството на труда и социалната политика трябва да решат тази комплексна социална програма или социални мерки. Това трябва да стане задължително с участието на социалните партньори. Ако не е станало, вина за това не може да носи осигурителната система и тя да поема рефлексите от всичко, което не е направено през годините от държавата.
Има проблеми в АЕЦ “Козлодуй” – дайте пенсионната система да реши тези проблеми. Има проблеми в рудодобива – дайте да ги реши. Има проблеми при водолази, при летци, при тези, които се занимават с духови инструменти, буфосинхронисти, балерини. Това са категориите работещи, които непрекъснато идват в Министерството на труда и социалната политика и в Комисията по труда и социалната политика и искат решаване на своите проблеми чрез ранно пенсиониране.
Затова в тристълбения модел на пенсионното осигуряване ние сме заложили възможност ранното пенсиониране като такова да бъде прехвърлено на втория стълб. Затова има професионални пенсионни фондове, затова тези професионални фондове ще започнат да плащат осем години по-рано за мъжете и три години по-рано за жените. Затова тази система на социално осигуряване е тристълбова, за да може такъв тип конфликти да ги преодолява с предварителни решения. Разбира се, и вторият стълб на пенсионното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Адемов, Вие имате много познания и лекцията Ви беше много интересна.
Господин Попов, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Адемов, независимо по каква формула се изчисляват индексациите – дали 50% от натрупаната инфлация плюс 50% от увеличаването на осигурителния доход, или 75% от инфлацията плюс 25% от увеличаване на осигурителния доход, при всички положения данните, които получавате, и сумите, с които индексирате пенсиите, не са достатъчни.
Грешката не е във формулите. Ако само с инфлацията се увеличават пенсиите, ще означава, че само се компенсира инфлацията, а реално нарастване на пенсиите няма. Затова са тези формули, като се предполага, че самите доходи са в зависимост от увеличаването на производителността на труда – има такава зависимост, доходите изпреварват производителността на труда, съответно инфлацията и самите пенсионери са защитени по тази формула. Но всъщност резултатите не са верни поради следните причини.
Проверките, които госпожа Масларова направи в последните дни, доказват, че масово хората в България – работниците и служителите, не се осигуряват върху действителните заплати, които получават. Картината е изкривена.
Втората част на формулата – увеличението на осигурителния доход, силно изкривява резултата, който получавате за индексирането на пенсиите. От това страдат самите пенсионери.
Затова искам да отправя един въпрос към Вас: възнамерявате ли да се променят минималните осигурителни прагове, съответно и минималната работна заплата, за да има по-големи постъпления в новите осигуровки? Съответно това ще се отрази на формулите, които вие ползвате за индексиране на пенсионерите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Попов.
Ако няма повече реплики, дуплика на господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Обсъждайки темата за индексациите, за пенсионната система, господин Попов, Вие потвърдихте моето разбиране за системата на социалното осигуряване – че тя не трябва да решава всички въпроси в държавата. Ето сега Вие възложихте още един ангажимент на осигурителната система – да реши въпросите на сивия сектор. Със сивия сектор трябва да се бори държавата с всички възможни и невъзможни инструменти.
За да не губя повече време, конкретно да отговоря на Вашия въпрос. За тази година минималните осигурителни прагове са увеличени с 25%. Първата година, когато бяха въведени, 400 млн. лв. влязоха в осигурителната система. За съжаление обаче, въвеждането на минималните осигурителни прагове отново не е разковничето при решаването на този проблем. Сега пък се осигуряват всички работещи на минимални осигурителни прагове.
Затова казвам, че решаването на всички тези въпроси не трябва да се остави само на осигурителната система, защото тя не може да се справи. Няма как. Тя е, както казва Иван Нейков, „цинична система” – събира пари и ги раздава по определени правила. Всякакви други задачи - да решава проблеми на квалификацията, на пазара на труда, на сивия сектор, на безработицата – й идват в повече. Тя няма такива капацитетни възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Адемов.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да започна с убедеността, че днес обсъждаме твърде важен за възрастните хора законопроект, твърде очакван законопроект, свързан с проблем, който мисля, че не е убегнал на нито един народен представител. Считам, че няма народен представител, който в срещите със своите избиратели да не е бил принуден да отговаря на въпроса: защо моята пенсия, като на човек, пенсиониран преди 15 години, е значително по-ниска от тази, която получават хората, които работят същата работа, но се пенсионират сега.


Ще направя един кратък коментар на казаното от уважавания от мен д-р Адемов за това, че той не приема термина „несправедливост” и термина „стари пенсии”. Вие много добре се аргументирахте, както винаги, д-р Адемов. Проблемът е, че хората оценяват този проблем като несправедливост и точно това беше провокацията към всички нас – политиците, да се обърнем с очи към този проблем, който очевидно е проблем за възрастните хора.
Искам в духа на откровеност да кажа, че на практика тройната коалиция взе едно съвсем нелеко политическо решение. По-лекото решение беше друго – второ индексиране на пенсиите, от което щяха да бъдат доволни всички възрастни хора. Ние взехме трудното решение – решение, което възстановява една несправедливост, но което засяга 65% от възрастните хора, като останалите 35% няма да бъдат удовлетворени.
Казвам това, защото трябва да имаме предвид, че ние вземаме едно решение, което няма да бъде еднозначно прието от обществото. Казвам го с пълната убеденост, че ние възстановяваме с това решение един проблем на 1 млн. 80 хил. български граждани и това усилие си струваше.
Естествено това решение ще породи и въпроси. Най-тежкият от тези въпроси е: какво се случва с хората с най-ниски пенсии, които няма да получат увеличение и то в условия на ръст на цените, в условия на инфлация? Това решение е нов повод да напомним, че има потребност от конкретни действия, които трябва да бъдат насочени към решаване на проблемите с доходите на най-нискодоходните групи пенсионери и част от тези стъпки вече се предприемат. Една от тях е увеличаването на помощите за твърдо гориво в рамките на енергийното подпомагане, които, както е известно стават 282 лв. и ще бъдат получавани в пари.
Втора такава стъпка е компенсиране на нарастването на енергоизточниците. Стана известно, че на експертно ниво се готви решение за компенсиране на ръста на енергоизточниците с по около 100 лв. на най-нискодоходните групи, компенсации по отношение на ръста на цената на водата и вероятно усилията в тази посока следва да продължат.
Искам да напомня, че решението, което утре предполагам Народното събрание ще вземе, е само втората от трите поредици стъпки, които се случват в рамките на половин година, свързани с пенсиите след индексирането от 1 юли т.г. с 10,35%. Тази стъпка, свързана с преизчисляването на старите пенсии, която, както каза и д-р Адемов, само в рамките на три месеца ще струва около 100 млн. лв. на бюджета. Предстои и най-сериозната стъпка, която се надяваме, че ще се случи след решение на Народното събрание, от 1 януари – стъпка, чрез която коефициента за прослужено време ще нарасне от 1 на 1.1, вярвам в това.
Няколко думи по отношение на законопроекта на колегите Димитров и Гаджева. Аз мисля, че всички ние сме убедени, че техният законопроект е един добронамерен акт към енергетиците, които вероятно имат затруднения, но аз бих искала към аргументите, които вече бяха изказани от колегите Мръцков и Адемов да кажа, че винаги и последователно съм отстоявала позицията, че в пенсионната система не следва да вървим по линията на изключенията. Ако тръгнем по един такъв начин на мислене и поведение ще стигнем до много сериозни проблеми – проблеми, които биха могли сериозно да дебалансират системата.
Те поставят отново и един стар проблем – проблемът с ранното пенсиониране. Това е проблем, който явно не можем да отминем и към който не можем да вървим без да се съобразяваме с това, че в България съотношението между работещите и пенсионерите е твърде неблагоприятно. Известно е, че това съотношение сега е 100 към 82. Тенденциите в това отношение не са добри. България е една от европейските страни, която е с най-ниска възраст за пенсиониране, тъй че това са допълнителни аргументи, които мотивират моето решение, както и това на моите колеги, да се въздържим по законопроекта на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли някакви коментари по изказването на народния представител Донка Михайлова? Не виждам.
Госпожо Понева, желаехте да се изкажете. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя и двата законопроекта като държа да кажа, че всичко, което каза д-р Адемов по отношение на осигурителната и пенсионната система, приемам напълно. Ценя желанието за решаване на един проблем, който държавата не решава, от колегите Гаджева и Димитров, тъй като, когато има проблем наистина и той няма адекватно решение се намират, слава Богу, хора, които го търсят.
При положение, че има категории, които, така или иначе, се пенсионират по-рано, значи вече изключението е направено. Или имаме принцип, който се спазва императивно, или просто пътя към изключението е отворен.
Господин Мръцков тук наблегна на намаляването на безработицата в България. Да, отчита се наистина една ниска безработица, но все пак аз не мисля, че когато ядрен физик продава кафе на крайпътно барче, че това е решение на проблема с безработицата. Толкова по този законопроект.
По отношение на законопроекта внесен от Министерския съвет - мога спокойно да нарека този законопроект предизборен закон и не бих го направила това преди две години – тогава, когато ние внесохме такова предложение в парламента. Освен за преизчислението на пенсиите внесохме и предложение за повишаване на коефициента за всяка година осигурителен стаж от 1 на 1.2, което, както разбирам, колегите се готвят да направят от 1 януари. Така че, всъщност какво стана след Катарино? Управляващите извикаха „Еврика!” и откриха, че трябва да се направи нещо, което ние предлагаме две години вече, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Затова казвам, че с абсолютната убеденост ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Понева, краде се от богата къща!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви за оценката.
И добре, че влезе този законопроект, тъй като аз нямаше да повярвам, че това ще се случи и тази година. Миналата година в късна зима или ранна пролет, след подобна сбирка на тази в Катарино, някъде из хубавите краища на България, също излязоха управляващите като имаше обширни интервюта на министър Масларова как това преизчисляване на пенсиите ще се направи от 1 октомври 2007 г. Тези материали аз съм ги събирала и понеже следя темата, ги имам всичките. Тогава просто хората бяха излъгани. Сега, слава Богу, вече нещата явно ще се случат.
Също така бяха излъгани надеждите на хората с това, че преди месец-два също така с помпозни интервюта министър Масларова и колеги от управляващата коалиция съобщиха на пенсионерите да очакват средно 33 лв. повишение при преизчисляването на пенсиите.
Вчера зададох този въпрос в комисията. Беше ми отговорено от заместник-министър Лазаров, че тези 33 лв. са били при пресмятане и на увеличените от 1 юли т.г. Много ви се моля, това наистина са смешни аргументи. Това се знае, че по закон ще се случи от 1 юли т.г., и не може един министър да включва и това увеличение и да го нарича „увеличение след преизчислението на пенсиите от 1 октомври”. Несъстоятелен отговор, но това само показва как се говори на ангро и най-вече как отвреме-навреме се лъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Часът е 14,00!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: За съжаление тази несправедливост, вече свикнахме да я наричаме така, но най-голямата несправедливост всъщност за огромна част от пенсионерите, да са живи и здрави тези, които са в по-напреднала възраст, е тази, че работеха в една тоталитарна система, която ограбваше техния труд, една система, която ограби и пенсионните фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: 14,00 часът е!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Господин председател, много се извинявам. (Шум и реплики в залата.)
Не можете да прекратявате заседанието, когато тече изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Може, може!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Ще завърша мисълта си, разбира се, ще бъда много кратка.
Ще спестя много от нещата, които исках да кажа, но приемаме законопроекта като между първо и второ четене ще предложим да отпаднат думите в текста, а именно „както определения индивидуален коефициент на лицето към 1 октомври”. Този текст създава впечатлението, че ще се променя и коефициентът.


Вчера получих устното уверение на господин Христосков и на господин Лазаров, че това няма да се случи, на което вярвам, разбира се, но все пак така представен текстът, вече според мен в този случай не е коректен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Някой да има реплика по това изказване? Реплики няма. Други желаещи за изказване няма.
РЕПЛИКА: Остава за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма за утре, ако има заявени изказвания, тогава. (Реплика на народния представител Стела Банкова.)
Заявявате изказвания, добре. Няма да приключваме изказванията, защото те ще продължат утре.
Колеги, утре ни предстоят следните гласувания, ако се интересува някой: на второ четене - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите; на второ четене - Законопроекта за кредитиране на студенти и докторанти; на второ четене - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството; на първо четене - законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки; на първо четене - Законопроекта за публичност на лобизма и Законопроекта за публичност на лобистката дейност; и на първо четене - законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, по които обаче още не е завършила дискусията.
На парламентарен контрол ще отговаря министър-председателят Сергей Станишев на народния представител Иван Николаев Иванов и на питане на народния представител Иван Костов.
Министър Асен Гагаузов ще отговаря на пет въпроса от Деница Гаджева, Минчо Христов, Лидия Шулева и Йордан Величков и на питане на народния представител Силвия Алексиева.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос на народния представител Мария Капон.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на два въпроса от народните представители Мария Капон и Лидия Шулева и на питане на народния представител Евгени Чачев, който днес има рожден ден.
Министърът на отбраната Николай Цонев ще отговори на четири въпроса, зададени от народните представители Евгени Чачев, Йордан Величков – два въпроса, и Георги Димитров и на питане от народния представител Захари Георгиев.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов и Николай Камов.
Трима министри са поискали отлагане на отговорите със седем дни по съответните параграфи.
Приятна почивка.
Утрешното заседание ще бъде от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Петър Берон

Секретари:
Нина Чилова

Светослав Малинов