Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания

ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 18 юли 2008 г.
Открито в 9,04 ч.
ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 18 юли 2008 г.

18/07/2008
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Иван Илчев и Мирослав Мурджов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги, предстоят ни поредица от гласувания на законопроекти на второ четене, така че ще е необходимо внимателно да следите съответните текстове, поправките, които са били предложени в пленарната зала.
Преди това има полагане на клетва от новоизбран народен представител.
С писмо до председателя на Народното събрание е препратено Решение № 403 от 17 юли 2008 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран за народен представител Лъчезар Благовестов Тошев от листата на коалиция „ОДС – СДС, Демократическа партия, Движение „Гергьовден”, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ”.


Текстът на решението е следният:

„РЕШЕНИЕ
№ 403
София, 17 юли 2008 г.

На 16 юли 2008 г. на основание чл. 72, ал. 1, н. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Георги Николов Ангелов, избран от Двадесет и четвърти многомандатен избирателен район – София, от листата на коалиция „ОДС – СДС, Демократическа партия, Движение „Гергьовден”, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ”.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в Двадесет и четвърти многомандатен избирателен район – София, Лъчезар Благовестов Тошев от листата на коалиция ОДС.”
Моля поканете господин Тошев в пленарната зала.
Моля ви, уважаеми колеги, да се приготвим за полагане на клетва от народния представител.
Заповядайте, господин Тошев, и повтаряйте след мен.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тошев, моля Ви да попълните клетвения лист и да заемете мястото, което Ви е определено в пленарната зала.
Още едно съобщение.
Народният представител Руденко Йорданов с писмо до председателя на Народното събрание обявява, че оттегля внесения от него Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-24, от 14 март 2008 г.

Уважаеми колеги, първият законопроект, който трябва да гласуваме на второ четене, е Законът за концесиите.
Преди това думата за процедура иска господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократи за силна България имаме следната процедура. Предстои да се гласува изменението на Закона за концесиите. В Преходните и заключителни разпоредби на този закон се променя Законът за Черноморското крайбрежие.
Господин председател, моята процедура е следната: да се покани министър-председателят на Република България, с чийто подпис е внесен този законопроект, и да декларира от трибуната на Народното събрание има ли конфликт на интереси във връзка с приемането на тези текстове той лично, във връзка с негови близки, има ли конфликт на интереси с неговия брат например при промяната на Закона за концесиите и в частност промяната в параграфа от Заключителните разпоредби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Доколкото си спомням, господин Корнезов, във вчерашния ден беше поставен този въпрос. Господин Корнезов съобщи, че това искане е предадено в Министерския съвет. Аз ще помоля да бъде предадено отново днес, така че този процедурен въпрос ще бъде съобщен на министър-председателя.
Господин Корнезов, заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Моля, гласувайте наименованието на закона, което се подкрепя от комисията, и § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 6.
Заглавието на закона и § 1 са приети.
По § 2 има предложение от народния представител Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 48, против 60, въздържали се 58.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
За процедура думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Искам прегласуване на този текст.
Идеята на концесиите е прехвърляне на риска от концедента към концесионера. Когато се предвиждат компенсации, като тези за магистрала „Тракия” за достигане на определен трафик, това опорочава цялата процедура и се получава така, че няма прехвърляне на риска, а има съмнителни схеми с много съмнителни резултати, които доста хора биха нарекли корупционни практики.
Идеята на концесията е рискът да бъде поет от концесионера и да бъде прехвърлен към него. Това е идеята на концесията. Всичко останало, което вие наричате социално справедливи цени, социални цели, е абсолютно нелепо.
В тази връзка предлагам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 56, против 61, въздържали се 36.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване § 2 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 111, против 28, въздържали се 9.
Параграф 2 е приет.
По § 3 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 165 народни представители: за 65, против 57, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 142 народни представители: за 106, против 28, въздържали се 8.
Параграф 3 е приет.
По § 4 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 68, против 39, въздържали се 32.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Поставям на гласуване § 4 по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 111, против 20, въздържали се 11.
Параграф 4 е приет.
Параграф 5 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 29.
Параграф 5 е приет.
Поставям на гласуване § 5а, който го няма в основния доклад, а е в допълнителния, и е подкрепен от комисията, предлага се от нея.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 100, против 5, въздържали се 20.
Параграф 5а е приет.
По § 6 има предложение от народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Диана Хитова оттегля предложението си.
Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Той не си оттегля предложението, затова го поставям на гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 55, против 56, въздържали се 39.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Параграф 6 предполага удължаване на срока на концесията до 35 години без конкурс! Аз ви моля да спасим репутацията на българския парламент и да не гласуваме такива текстове, с които да се излага.
Възможността администрацията да прецени кога да удължава срока на концесията до 35 години, е един много лош текст, който ще доведе до административен произвол. Докато има такива текстове в законите, ще има обръчи от фирми и страшно много съмнения.
Затова, колеги, призовавам ви да гласувате за отпадането на този текст. Специално се обръщам към групата на НДСВ, която претендира за либерална ориентация, да подкрепи този текст.
Уважаеми колеги, неслучайно е казано от много мъдри хора, че по делата ще ги познаете. Това е един от моментите, когато се преценява какво наистина мислят хората и какво правят! Не може без конкурс концесията да се удължава до 35 години по преценка на администрацията! Това са нелепи текстове, колеги! Дайте да се обединим и да свършим една работа, да спасим репутацията на българския парламент! Благодаря ви! (Единични ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Гласували 158 народни представители: за 66, против 51, въздържали се 41.
И този път предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Има предложение на народния представител Олег Попов, което не се приема от комисията.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Оттеглям го, както и другите, които не са приети от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 6, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 88, против 23, въздържали се 15.
Параграф 6 е приет.
Народният представител Евгени Чачев е предложил § 7 да отпадне. Това е възприето от комисията.
Поставям на гласуване предложението и на комисията, и на господин Чачев за отпадане на § 7.
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 отпада.
Разбира се, уважаеми народни представители, ще се преномерират параграфите – с оглед § 5а, този отпадна, в крайната редакция ще се преномерират, както многократно сме правили преномерирането.
По § 8 има предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 52, против 59, въздържали се 39.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Предложение за прегласуване – госпожа Гегова, заповядайте.
ПЕТЯ ГЕГОВА (БНД): Господин председател, уважаеми колеги! Аз моля за прегласуване на това предложение. То се отнася до следното. Юридическо лице, на което е разрешено след процедура на концесия, да добива минерални води от един източник, да има възможност да увеличи своя дебит.
Само искам да припомня, че европейската практика е следната. След като едно юридическо лице има предоставена концесия от същия минерален източник, тъй като една е търговската марка, не може второ юридическо лице да добива минерална вода. Нека спазваме европейската практика. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това вчера го коментирахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера дискутирахме този въпрос.
Така или иначе подлагам на гласуване втори път предложението на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова.
Гласували 142 народни представители: за 57, против 52, въздържали се 33.
Предложението на двамата народни представители и този път не се приема.
Поставям на гласуване § 8, който евентуално става § 7, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Следващият текст е § 8.
Поставям на гласуване § 8 – стр. 5, както ни се предлага от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 22.
Параграф 8 е приет.
По следващия § 10 има предложение от народния представител Марко Мечев за създаване на нов § 10а.
Комисията не подкрепя предложението.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 10, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 14.
Параграф 10, който евентуално става § 9, е приет.
Поставям на гласуване § 10 – стр. 6, както се предлага от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 16.
Параграф 10 е приет.
По следващия § 12 има предложение на народния представител Марко Мечев, което не се подкрепя от комисията.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По същия параграф има предложение на Мартин Димитров и група народни представители.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 44, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
По същия текст има предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 35, против 43, въздържали се 47.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 12, който евентуално ще стане § 11, по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 104, против 15, въздържали се 12.
Текстът е приет.
Моля за внимание относно § 13 – предлага се от редица народни представители Евгени Чачев, Йордан Мирчев, Марко Мечев, Димитров – да отпадне.
Това тяхно предложение се възприема от комисията и се предлага § 13 да отпадне.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за друга редакция на текста.
По силата на чл. 56 от нашия правилник, първо се гласува предложението за отпадане. Ако това предложение не се приеме, тогава ще подложа на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Моля, гласувайте отпадането на § 13, както се предлага от комисията и редица народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Параграф 13 отпада.
Следващият параграф е 14. Има предложение от народния представител Евгени Чачев § 14 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгени Чачев.
Гласували 146 народни представители: за 53, против 52, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Евгени Чачев не се приема.
Поставям на гласуване § 14, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 19.
Текстът е приет.
Моля за внимание. В допълнителния доклад комисията ни предлага нов § 14а. Така ли е, господин Цонев? – Да. Той ви беше докладван тук, имаше и разисквания.
Поставям на гласуване § 14а от допълнителния доклад на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 3.
Параграф 14а е приет.
Следва § 15.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 15 по вносител, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 15 по кой доклад? По допълнителния доклад също има § 15.
В допълнителния доклад пише:
„§ 15. В наименованието на Глава четвърта думата „Процедури” се заменя с „Процедура”. Трябва да го гласуваме.
По този параграф има и предложение на Евдокия Манева. (Уточнения между председателя Любен Корнезов и докладчика Йордан Цонев.)
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с многото приети предложения на опозицията се наложи толкова сложна редакция.
Сега правим още една редакция във връзка с направеното редакционно предложение на колежката Манева в залата вчера.
Параграф 15 по вносител, който става § 13, е относно чл. 20. Той е от основния доклад и се гласува, както е даден от комисията на стр. 10, с изключение на ал. 1, където вследствие направеното предложение от колежката Манева в залата текстът придобива следната редакция:
„Чл. 20. (1) Инициативата за предоставяне на концесия може да бъде заявена от всяко заинтересовано лице или с решение на съответния орган по чл. 19, алинеи 1-3.”
Всичко останало остава, както е.
Вторият въпрос, който Вие поставихте, относно § 15 в допълнителния доклад е във връзка с приетото отпадане на другите видове процедури и оставането на една. Затова § 15 от допълнителния доклад, който трябва да бъде гласуван отделно от този от основния, гласи: „В наименованието на Глава четвърта думата „Процедури” се заменя с „Процедура”.”, защото остава само една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме § 15 от допълнителния доклад, така както за втори път беше прочетен от председателя на комисията. Вместо „Процедури” – „Процедура”.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева. Госпожа Манева вчера направи своето предложение, даже го даде в писмена форма. Сега беше прочетено и от председателя на комисията. Тоест възприема се от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване изцяло текста, с приетите преди това допълнения, на § 15, който става § 13, така както е отразен на стр. 10.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Господин Цонев, да обърнем внимание на залата. Следващите параграфи са 15а, 15б, 15в, 15г, 15д и 15е по допълнителния доклад. Има отпаднали параграфи, ще бъдат преномерирани. Многократно сме правили това.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 5.
Още веднъж запишете: от допълнителния доклад параграфите от 15а до 15е са приети. Разбира се, всяка от тези букви ще отиде на систематичното си място.
Следващият параграф е § 16 и текстът му започва от стр. 10, но в допълнителния доклад имаме също § 16. Това са различни текстове.
Господин Цонев, кой от тях да гласуваме сега? (Реплики.)
Поставям на гласуване § 16 на стр. 10, където започва текстът, след това отиваме на стр. 11, където пише: „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 14, със следната редакция”.
Гласуваме предложението на комисията от основния доклад.
Гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Господин Цонев, следва § 14а ...
Моля Ви, така не се подрежда закон! Сега трябва да отидем на допълнителния доклад на стр. 1 и да видим § 14а, който гласи:
„§ 14а. В чл. 22, т. 4 думите „при откритата и ограничена процедура или описателен документ - при състезателен диалог” се заличават”. Това гласуваме! (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме § 14а от допълнителния доклад. Той е пред вас, вчера го прочетох, сега го прочетох, станах четец! Гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 100, против 4, въздържали се няма.
Параграф 14а е приет.
Мая Манолова има думата за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да вземем решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на Народното събрание на 22 юли 2008 г., вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет на първо четене на 27 юни 2008 г.
Той следва да бъде приет в цялост във вторник на това пленарно заседание.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с две точки дневен ред.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 109, против 20, въздържали се 4.
Прието е да имаме извънредно заседание на 22 юли 2008 г., вторник, от 14,00 ч.
До 10,30 ч. трябва да приемем този законопроект. Нека да се съсредоточим без да бързаме. Виждате колко е несистематично подреден, нека така да го кажа.
Господин Цонев, отиваме на стр. 12. Ние тези букви на § 15 сме ги гласували. Гласувахме процедура, § 15а е за концесионера. Кое да гласуваме сега?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Тези ги гласувахме и ги приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, отиваме ли на допълнителния доклад?
Комисията предлага § 18 и § 19, които са на стр. 13, да отпаднат. Така ли?
Гласуваме отпадането на двата параграфа.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Двата параграфа отпадат.
Следващият параграф е 20, но не по основния доклад, а по допълнителния доклад.
Така ли е, господин Цонев?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Където пише: „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 16 със следната редакция:
„§ 16. В чл. 39...” и т.н.
Гласуваме § 20 по допълнителния доклад, който става § 16.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
А сега на стр. 14 - Евдокия Манева оттегли предложението си.
Марко Мечев оттегля предложението си.
Другите две предложения са подкрепени и гласувахме § 16 в новата редакция, а не в редакцията на първичния доклад.
Отиваме на стр. 16.
Народният представител Олег Попов заяви, че оттегля всички предложения.
Следователно подлагам на гласуване § 17 на стр. 16 от основния доклад, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Страница 17: поставям на гласуване § 22, който става § 18; § 23, който вероятно става § 19 и е по вносител и се подкрепя от комисията; § 24, който става § 20, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 25, който става § 21 в редакция на комисията по допълнителния доклад, обръщам внимание.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване § 26, който става § 22 и е по вносител и се подкрепя от комисията. Това е на стр. 19 от основния доклад. Допълнителният доклад вече приключи, да не се объркаме.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, следващият параграф е § 27. Има предложение на Борислав Великов и Петя Гегова и предложение на Евдокия Манева. Те са идентични – става въпрос за минералните води и техния добив. Вчера водихме спор – в обхвата ли е, не е ли в обхвата, но аз ще поставя на гласуване предложението на тези народни представители тук и ако то бъде отхвърлено, следователно и следващите текстове, които са свързани с минералните води, няма да бъдат поставени на гласуване.
Гласувайте предложението на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова; и отделно на Евдокия Манева, което не се подкрепя от комисията всъщност по процедурни причини, че не му е мястото тук, в този закон.
Гласували 123 народни представители: за 54, против 42, въздържали се 27.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите това предложение. Няма никакви основания за отлагане на този текст по процедурни причини. Тук му е мястото и това е текст, който гарантира, че в България ще се спазват разпоредбите на Европейската директива за водите, която постановява на един извор да има една марка вода, тоест един концесионер. Ако ние не гласуваме този текст, до края на м. август и за следващите избори ще имаме по два концесионера на един извор и ще създадем изключителни проблеми в този бизнес. Затова ви призовавам да подкрепите този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втори път подлагам на гласуване предложенията на Борислав Великов и Петя Гегова; и на Евдокия Манева.
Гласували 143 народни представители: за 63, против 29, въздържали се 51.
И този път предложенията не се приемат.
И вчера тук при дебата по същество не са отхвърлени идеята и текстът.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Ами в Допълнителните разпоредби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в Допълнителните разпоредби не става, защото Конституцията казва, че законите в България се приемат на две четения, като между първо и второ четене не могат да се правят предложения извън обхвата. Направете си предложенията по Закона за водите, дайте ги и аз ще ви помогна максимално бързо да решим този въпрос.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 23.
Моля, гласувайте § 27, както ни се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Ще подложа на гласуване § 28, който става § 24, в редакция на комисията; след това се предлага да се създадат § 25 и § 26 в редакция на комисията; следва § 27 в редакция на комисията; § 30, който става § 28, по вносител и се подкрепя от комисията; § 31, който става § 29, в редакция на комисията; § 32, който става § 30, по вносител и се подкрепя от комисията; § 33, който става § 30, в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По следващия текст – нова номерация § 32, господин Иван Сотиров е направил предложение – след думата „участника” да се добави „класиран на първо място”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Сотиров.
Гласували 112 народни представители: за 97, против 6, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Иван Сотиров се приема.
Поставям на гласуване § 32, както се предлага от комисията, с вече гласуваната добавка в ал. 1; § 35, който е по вносител и се подкрепя от комисията; § 36, който става § 34, по вносител, и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 37 на стр. 25 има предложение на народния представител Евдокия Манева. То не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 17, против 52, въздържали се 43.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров по същия текст, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 53, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Уважаеми народни представители, на стр. 26, по § 41, има направено предложение в пленарната зала от народния представител Диана Хитова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Диана Хитова се приема.
Изчистихме нещата. На стр. 25 остана § 35.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, вчера в залата беше направена редакционна бележка относно § 37 по вносител, който на стр. 25 от доклада на комисията е даден като § 35, тоест преномериран, относно чл. 76, ал. 2. Новата редакция, която давам, е съобразена с вчерашното редакционно предложение на колега от залата:
„(2) Концедентът може да прекрати договора, без да дава срок за изпълнение при неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определени с решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.”
Повтарям, предложението е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте ал. 2, както бе прочетена сега от председателя на комисията господин Цонев.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет, както беше прочетен от председателя на комисията.
Поставям на гласуване § 35, както ни се предлага от комисията, с новата редакция, която гласувахме; § 38 по вносител, който става § 36; комисията подкрепя предложението на господин Мирчев за нов § 38, който става § 37; § 39 по вносител, който става § 38 и се подкрепя от комисията; § 40 по вносител, който става § 39, подкрепен от комисията; § 41 по вносител, подкрепен от комисията, вече с гласуваната поправка, предложена от госпожа Хитова; § 42 по вносител, който става § 41, подкрепен от комисията; § 43 по вносител, подкрепен от комисията; § 43, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
На стр. 27 има предложение на народните представители Борислав Великов и Петя Гегова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 45, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
На стр. 28 - § 44, както ни се предлага от комисията; § 45 –също както се предлага от комисията – моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 113 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, следват предложенията на народните представители Борислав Великов, Петя Гегова, Евдокия Манева, Мария Капон и Елеонора Николова. Те са свързани с едно и също предложение – Закона за водите, с минералната вода. Вчера имах възможност да го кажа – това са предложения извън обхвата на приетия на първо четене законопроект. Ако държите, ще ги поставя на гласуване. Господин Цонев смята, че трябва да бъдат поставени на гласуване. Забележете, не се подкрепят, но не по същество. Не са разглеждани.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 26, против 23, въздържали се 64.
Предложенията не се приемат.
Отиваме на стр. 31 – Преходни и заключителни разпоредби.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
Параграф 46 е на стр. 31. Комисията предлага да отпадне. Става въпрос за въздухоплаването.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 46.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 46 отпада.
За процедурно предложение има думата господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчерашният и днешният ден Демократи за силна България два пъти поискаха министър-председателят да се яви в пленарната зала (шум от мнозинството) и като вносител на промените в Закона за концесиите да направи ясно изявление, че няма конфликт на интереси. Министър-председателят нито вчера, нито днес стори това. Ние сме точно преди започване на гласуванията в Преходните и заключителните разпоредби, които касаят промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Имаме предвид, че министър-председателят внася промени в закон, които могат да облагодетелстват член на неговото семейство – неговия брат, по повод на проекти, свързани с реализация на големи комплекси по българското Черноморие.
Аз няма в рамките на процедурата да се впусна в подробности по този въпрос, още повече че съм убеден, че чрез медиите всички вие сте информирани за дейностите на брата на Сергей Станишев.
Призовавам всички вас – не прикривайте конфликт на интереси. Дайте възможността на министър-председателя да застане тук и ясно да заяви има ли или няма конфликт на интереси в случая с промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. В противен случай вие давате много ясен знак, че прикривате изпълнителната власт, прикривате министър-председателя от наличието на конфликт на интереси.
Не се учудвайте от това, което се случва и ще се случи в следващата седмица – с доклада, който ще дойде от Европейската комисия. То е именно отговор на поведението на управляващите и на Министерския съвет, които вместо да се борят с корупцията по високите етажи на организираната престъпност, всячески я прикриват.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Стига с тези изявления!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Господин председател, отново повтарям: правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по чл. 47 и следващите до идването на министър-председателя и неговото ясно заявление, че липсва конфликт на интереси в поведението му по този закон. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: А има ли конфликт на интереси за водите, като предлагате да лобират за две фирми, да попитам аз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този въпрос се поставя за трети път – господин Чачев го постави вчера, днес – господин Методиев, преди да започнем, сега обаче е направено процедурно предложение за отлагане не на разискванията, а на гласуванията. Разискванията са приключили.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Иванов за отлагане гласуването на следващи текстове, свързани със Закона за Черноморското крайбрежие.
Плюс това да ви информирам: знаете, че в 11,00 ч. започва парламентарният контрол с въпроси и питания към министър-председателя и министър-председателят ще бъде в тази зала след по-малко от 35 минути.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 137 народни представители: за 27, против 100, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има предложения от народните представители Евгени Чачев и Мартин Димитров за отпадане на § 47, които не се подкрепят.
Подлагам на гласуване предложенията на тези народни представители.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 67, въздържали се 35.
Предложенията не се приемат.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги, обръщам се към тези, които гласуваха против отпадането на § 47: да проявим разум и да не продължаваме тук, в пленарната зала, корупционните практики на българското правителство с последните закони, които приехме. Закони, които ще имат пагубни последици върху развитието на българската икономика и върху бъдещето на България.
Още един път призоваваме министър-председателят действително да дойде и да декларира липсата или наличието на конфликт на интереси. Да не говорим, че вече в предишните текстове в Закона за концесиите, господин Цонев, тези корупционни практики са факт. Така ли е? Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложенията на народните представители Евгени Чачев и Мартин Димитров за отпадане на § 47.
Гласували 126 народни представители: за 35, против 74, въздържали се 17.
И този път предложенията на тези народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова в неподкрепената му част.
Гласували 113 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 30.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова в неподкрепената му част не се приема.
Народният представител Олег Попов заяви, че оттегля предложението си, в частта, която не е подкрепена от комисията.
Народният представител Ремзи Осман също заяви, че оттегля предложението си.
Част от предложението на народния представител Румен Ангелов е подкрепена, част – неподкрепена.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Ангелов в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 13, против 61, въздържали се 34.
Неподкрепената част от предложението на народния представител Румен Ангелов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Батилов в неподкрепената му част. Вчера беше докладвано тук.
Гласували 107 народни представители: за 17, против 41, въздържали се 49.
Неподкрепената част от предложението на народния представител Тодор Батилов не се приема.
Има направено предложение от народния представител Христо Попов, което няма да поставя на гласуване, тъй като е относно отпадането на § 47. Ние вече отхвърлихме това предложение, което беше направено от народните представители Евгени Чачев и Мартин Димитров.
Поставям на гласуване § 47, който става § 46 така, както ни се предлага в редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 13, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за нов § 48, което според мен е извън обхвата, казвам го за сетен път, тъй като е по Закона за водите. Досега гласувахме и пак ще го гласуваме.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 55, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 47 и § 48 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 13, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Почивка до 11,00 ч. След това – парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, предстои ни да продължим заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Обявени са участниците в парламентарния контрол, затова няма да ги повтарям.
Преди всичко ще обявя новопостъпилите питания в периода от 11 до 17 юли т.г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на българското правителство за повишаване ефективността на контрола по изразходване на публичните средства и провеждането на обществените поръчки във всички сфери на българската икономика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юли 2008 г.
Има питане от народния представител Евгени Чачев към Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, относно политиката на българското правителство за преодоляване на няколкогодишното забавяне на изграждането на ГКПП на България с Гърция, Румъния, Сърбия, Македония и Турция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юли 2008 г.
Има питане от народния представител Лъчезар Иванов към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно изпълнение на изискванията на чл. 261, ал. 5 и параграфи 18 и 19, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юли 2008 г.
Има питане от народния представител Павел Шопов към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно изграждане на нови водноелектрически централи. Също следва да се отговори на 25 юли 2008 г.
Има питане от народния представител Тодор Батилов към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на министерството по изпълнението на конституционните норми и международните правни актове за опазване на природата по крайбрежието от застрояването през последните години. Отговор също ще се даде на 25 юли 2008 г.
Има питане от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, относно политиката на Министерството на извънредните ситуации за защита на населението. Отговор – на 25 юли.
Последното питане е от народния представител Стела Банкова към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за профилактика и лечение на живеещите в райони, пострадали от тежки екологични замърсявания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юли 2008 г.
Преминаваме към писмените отговори, получени на въпроси и питания на народните представители.
Отговор на въпрос от народния представител Станислав Станилов от министър-председателя на Република България Сергей Станишев. Господин Димитров ще получи отговора. Заповядайте.
Отговор на въпрос от народния представител Георги Юруков от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Отговор на въпрос от народния представител Весела Драганова от министъра на здравеопазването Евгений Желев.
Отговор на въпрос от народния представител Васил Паница от министъра на здравеопазването Евгений Желев.
И така, продължаваме с въпросите и питанията по парламентарния контрол.
Има поредица от писма за отлагане на отговори от министрите по уважителни причини.
Господин Евгени Чачев, заповядайте. Имате думата за процедурен въпрос.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Пирински, Вие продължавате да поставяте чадър върху министър-председателя. Отново ми е върнато питане към него за продължаващите действия на българското правителство, стимулиращи корупцията в страната ни. Забележете, връщането е с мотив, че министър-председателят на Република България отговаря за общата политика на правителството.
Господин министър-председател, не е ли това едно от основните Ви задължения? А вашето правителство всекидневно произвежда корупция, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата Ви, господин Чачев? Вие правите изказване. Каква Ви е процедурата?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не е изказване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А какво е?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Това е по начина на водене на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На какво възразявате?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин министър-председателят е отговорил на 12 питания на господин Станилов за тракийските българи.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Три питания.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Три, но последния месец.
Всички питания към министър-председателя, които са по кардинални проблеми на България, към министър-председателя се връщат с мотива, че той отговаря само за общата политика на правителството. Кажете ми, коя е общата политика на правителството, господин Станишев?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам ви да се справите, така да се каже, с председателя на вашата парламентарна група – господин Костов. Той си поправи въпроса, който беше отправил към господин Станишев. Сега ще има възможност да чуе и отговора на министър-председателя. Вярвам, че и Вие ще намерите точната формулировка.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително правя процедура, свързана с начина на воденето на парламентарния контрол.
Господин председателю, обръщам се към Вас, Вие сте върнали за преформулиране и представяне като въпрос питане, което съм отправил към министър Петър Димитров. Позовавате се на чл. 80, ал. 2 от правилника, където е записано, че питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на съответния министър, когато говорим за министър, за която те отговарят.
Моето питане е свързано с финансовата стойност на проекта АЕЦ „Белене”.
Господин председателю, няма по-голям по стойност инфраструктурен проект в новата история на България, който е деклариран, че ще струва 4 млрд. евро, а всъщност в отговор на питането можеше да се разбере колко е неговата реална стойност.
Нещо повече, Вие, който зная, че четете питанията и въпросите, вероятно сте забелязали, че аз съм изброил в питането си девет въпроса към министър Петър Димитров. Вие искате това да бъде преформулирано като въпрос. Помислете в рамките на три минути, ако министър Петър Димитров трябва да ми отговори на девет въпроса, колко представлява това. Всъщност ще се паднат по-малко от 15 секунди, за да отговори Петър Димитров на всеки един от тези въпроси. Очевидно това е невъзможно.
Категорично възразявам, господин председателю, това, което всъщност сега ще трябва да направя, е да формулирам 7-8 въпроса към министър Петър Димитров, за да ми отговори на всеки един от въпросите поотделно. Истината е, че това трябваше действително да бъде под формата на питане, за да се види цялостната картина, свързана с финансирането на този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За жалост, такива са ограниченията на правилника, господин Иванов. Ще трябва да се съобразите с тях.
Въпросът Ви е по конкретен въпрос и трябва да се формулира като такъв. Такъв е правилникът.
Има питане от народния представител Иван Костов към министър-председателя относно общата политика за противодействие на скока на цените за компенсиране обезщетяването на доходите за косвено регулиране на ценовите равнища.
Заповядайте, господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители!
Първо, господин министър-председател, ще бъде добре, ако използвате трибуната и да отговорите, тъй като бяхте викани три пъти от вчера до днес, дали не сте обслужили интересите на брат си Георги Дмитриевич Станишев, подписвайки Закона за концесиите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По питането, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Достатъчно е да застанете и да кажете имате ли конфликт на интереси, който е позволил да бъде облагодетелстван интерес на Вашия брат.
По отношение на питането, което Ви поставям. То е следното.
Най-болезненият проблем на българските граждани е скокък на цените, който на годишна база вече е 15,3 на сто. На 26 юни 2008 г. държавен орган утвърди ново драстично повишаване на цените на енергоресурсите, което допълнително силно влошава потреблението на пенсионерите и социално слабите български семейства. Напомням, че за нуждаещите се българи скокът на цените е над 20%.
Говорителите на вашето правителство представят ценовия скок като природно бедствие и се опитват да спрат инфлацията със заклинания. В цяла Европа правителствата предприемат реални мерки за противодействие на нарастването на световните цени на храните и енергоносителите. Очевидно усилията им са успешни, защото средната инфлация в Европейския съюз е 3,7 на сто, а в съседни на България страни средната инфлация е 8,5 на сто. Напомням, че в България е 15,3 на сто – последната отчетена инфлация.
В тази връзка Ви питам: какви мерки ще предприеме правителството, за да противодейства на скока на цените за компенсиране обезценяването на доходите и за косвено урегулиране на ценовите равнища?
Благодаря на председателя, че фактически участва във формулирането на питането, дописвайки последната част на моя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Винаги съм готов да помогна на народните представители.
Господин премиер, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Без съмнение инфлацията представлява един от сериозните проблеми не само на българската икономика, но и на икономиките във всички страни от Европейския съюз. Не случайно високите цени на горивата, на хранителните продукти в световен мащаб бяха дискутирани и на последния Европейски съвет в Брюксел, в това число с участието и България.
Без да се отрича проблемът, трябва да се анализират и последните развития. Ако внимателно погледнете статистическите данни, ще видите, че характерно за България спрямо другите държави в Европейския съюз е, че инфлацията забавя своята динамика от началото на годината. Това е факт, потвърден от Статистическия институт.
През м. януари инфлацията беше 1,4%; м. февруари – 1,1%; м. март – 0,8%; м.април – 0,7%, м.май – 0,5%; през м. юни Националният статистически институт отчита дефлация от 0,2%.
Без съмнение 2007 г. беше по-трудна от гледна точка на нивата на инфлация. Затова има, както казах, ясни икономически причини в световен мащаб, които дълго време се отричаха, в това число и от добри икономисти от опозицията, което е странно. Имаше и фактори, които допълнително стимулираха този процес в националната икономика. Членството в Европейския съюз предизвиква сближаване и на цените, и на заплащането, отчитайки, че България стартира от най-ниски цени и от най-ниски нива на заплащане. Политиката на правителството за догонващо увеличаване на заплатите в България и на пенсиите също така е един от факторите, който косвено стимулира инфлацията. Да не говорим, че в частния сектор за една година заплатите нараснаха с над 20%.
Господин Костов, Вие прекрасно разбирате, че това е проинфлационен факт, защото нещата вървят успоредно.
Каква е политиката на правителството, за да ограничи негативните ефекти от тази инфлация?
Първо, строгата финансова дисциплина, защото можете да си представите какви биха били нивата на инфлация в държавата, ако нямахме излишък от над 3%, а имахме например дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Това щяха да бъдат допълнителни 6% от брутния вътрешен продукт, които щяха да се изразходват и да помпат реална инфлация и да обезценяват доходите на хората.
По-дългосрочната тенденция е работата и политиката за повишаване производителността на труда, професионалната квалификация на работещите, цялостната политика за увеличаване конкурентоспособността на България.
Бих подчертал също така последователната политика на правителството за това да се намаляват данъците, по който начин се облекчава и данъчното бреме, и се получават допълнителни доходи от гражданите на страната. Мисля, че и Вие няма да отричате реалността на една такава политика.
Сред многото други мерки бих посочил и одобрения вчера от правителството Законопроект за енергийна ефективност, който в най-скоро време ще влезе в Народното събрание. Трябва да си признаем, че по нива на енергийна ефективност България е на едно от последните места в Европейския съюз. Нашата икономика и нашите домакинства са изключително енергоемки. Това е част от политиката, която трябва да намали изразходването на енергия, съответно негативното влияние на световните цени на енергоносителите.
Българското правителство последователно се стреми също така да намалява енергийната зависимост на България. Това не е процес, за съжаление, който може да се случи за една година. Той опира до реализация на много важни инфраструктурни проекти, които не зависят само от България, какъвто е например проектът „Набуко” за пренос на газ от района на Каспийско море, за да има конкуренция в доставките на енергоносители в нашата страна.
Бих могъл да посоча и много други конкретни данни.
Господин Костов, искам само да Ви информирам за конкретни данни, с които разполагам и които са публични. Това е реалният растеж на средната работна заплата от 1998 г. досега. Реалният, отчитайки инфлацията. (Показва графика.)
На тази обикновена графика се вижда, че именно през последните години, особено след 2006 г., е най-стръмно увеличението на реалните доходи на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Костов, заповядайте за Вашите два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, първо един кратък коментар по начина, по който Вие представихте динамиката на цените.
Динамиката на цените тази година е по-лоша, отколкото миналата година и това личи от последния месец юни. Вие казахте, че юни има дефлация, но тя е от 0,2% и е сезонно движение на цените. Миналата година тази дефлация за същия месец е била 0,4%. В този смисъл сегашната година е по-лоша от миналата и Вие не трябва да гледате как точно се движат цените месец по месец, а да сравнявате годишната инфлация през месец юни спрямо юни миналата година, както постъпвам аз в питането. Това е инфлацията, която има отношение към доходите. Когато говорим за доходите на социално слабите, Вие трябва да държите сметка за годишната инфлация на малката потребителска кошница, за която аз казвам, цитирайки Националния статистически институт, че надвишава 20%. Не знам каква графика показвате тук, но това обяснение, което дадохте като мерки ...
Съжалявам, че положихме толкова усилия с господин Пирински да формулираме въпроса, тук писахме за компенсиране обезценяването на доходи, писахме за косвено регулиране, Вие въобще не засегнахте тези страни на въпроса. Вие се ограничихте в няколко общи фрази, които не представляват конкретни мерки за противодействие на скока на цените, за компенсиране на обезценяването на доходите. Вие не казвате примерно ще имате ли някаква специална политика в оставащите месеци, за да неутрализирате това крайно тежко положение за социално слабите и за пенсионерите!
Ние само за това говорим тук. Ако присъствате в сряда на дебатите по дневния ред на Народното събрание, само за това се говори. Така че по този въпрос Вие нищо не казвате и аз съм принуден да Ви го задам като допълнителен въпрос.
Моля Ви, кажете ми, имате ли изобщо някаква конкретна идея за това как ще компенсирате обезценяването на доходите – говоря за социално слабите семейства. Не отговаряйте, защото не е приемливо ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ: ... да казвате, че се надбягвате с цените, повишавайки доходите или не противодействайки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз не мога да Ви помогна за времето!
ИВАН КОСТОВ: Защото инфлацията удря по социално слабите. Това е икономически известен факт. Остана ми време само за един въпрос: как ще компенсирате обезценяването на доходите на социално слабите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Благодаря Ви за допълнителния въпрос. Много пъти публично и ясно съм заявявал какво прави правителството за компенсиране на ценовите влияния и равнища, тяхната динамика именно върху социално слабите. Освен юлското увеличение на пенсиите за всички пенсионери, Вие много добре знаете – това е публичен факт, излязъл в медиите, че от 1 октомври престои актуализация, преизчисляване на старите пенсии, което засяга около 1 милион и 100 хил. пенсионери със значително увеличаване на техните пенсии в резултат на това преизчисление. Това, впрочем, е планирано и за най-ниските пенсии за трудови отношения.
Освен това също така публично е известно и би трябвало опозицията да го е чула, че се планира специален пакет енергийни финансови помощи за хората, които са най-пострадали, които са най-бедни в Република България.
Но все пак, тъй като постоянно говорите и внушавате – цялата Ваша парламентарна група, за тотално обезценяване на доходите, нека Ви цитирам статистика за това какви стоки в какви количества е можел да купи един българин през 2001 г., и същите данни за 2008 г. Говорим за минималната пенсия.
През 2001 г. с една минимална пенсия е можело да бъдат купени 44 опаковки от макарони българско производство, а сега 131 опаковки. Свинско разфасовано с кости, свински бут 1 кг – 7 кг през 2001 г., 14 кг сега. Краве кисело мляко 2% масленост от 400 гр – 104 кофички през 2001 г., 160 кофички през 2008 г. (Реплики от ДСБ.)
Това отчита инфлацията. Говоря за реална покупателна способност.
Каква е покупателната способност на средната работна заплата? Свинско разфасовано с кости, свински бут от 1 кг – през 2001 г. 34 кг, през 2008 г. – 63 кг. Пиле без вътрешности, замразено, 1 кг – 69 кг през 2001 г., 106 кг през 2008 г. Кокоши яйца 1 брой – 1610 през 2001 г., 2600 през 2008 г.
Мога да продължа с тази подробна статистика, която е на Националния статистически институт официално.
И последно, по отношение на инфлацията. Когато говорите за нивата на инфлацията, хубаво е действително България да се сравнява обективно с всички страни от Европейския съюз, отчитайки и икономическия растеж.
Бих искал да напомня, че икономическият растеж на нашата страна през първото тримесечие на тази година е 7%. За държавите от Еврозоната икономическият растеж варира от отрицателен – например Ирландия, до 3,5% за Гърция, която има най-високият растеж в Еврозоната. Нека се направи сравнението на този растеж с нивата на инфлация. През юни месец на основата на хармонизирания индекс на Евростат българската месечна инфлация е по-ниска от редица държави, членки на Еврозоната, както например Великобритания, където инфлацията е 0,7%, Испания – 0,6, Белгия – 0,5%, Люксембург – 0,7%, Словения – приблизително 1%. Нивото на нашата инфлация по хармонизирания индекс е равно на тези на Италия, Ирландия и Португалия при много по-висок икономически растеж. Вие добре разбирате, че нещата са взаимно свързани и трябва да се отчита икономическият растеж в този процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Костов, за Вашето отношение в рамките на две минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, там е проблемът, че едно социалистическо управление за седем години от увеличаване на брутния вътрешен продукт от над 2,5 пъти не е гарантирало увеличение в същия порядък на най-слабите в социално отношение български граждани. Това, което Вие прочетохте, показва, че тези хора са изостанали в потреблението си за тези 7-8 години, и че този икономически растеж е разтворил ножица между състоятелните български граждани и социално слабите, за които Ви питам. Това всъщност казахте, като прочетохте какво може да се купи сега в сравнение с 2001 г.
Това означа, че една огромна част от българите нямат достъп до благата на икономическия растеж, до просперитета, който надявам се, все някога ще стигне до тях, но тогава, когато се води наистина социалноотговорна политика.
Що се отнася до тези месечни индекси, наистина правите груба грешка, сравнявайки месечните индекси. Заради това Ви карам да обърнете внимание на следното обстоятелство. Вие сте увеличили през м. юли пенсиите с 10%. Цените на годишна база са се увеличили с 20%. От м. юни до м. юни - 20%, тоест средното увеличение на пенсиите е недостатъчно.
Вие казвате, че сега ще има октомврийско увеличение на пенсиите (реплики в КБ) и не казвате, че социално слабите няма да получат увеличение на своите пенсии. (Реплики в опозицията.) Няма да има. Вие прегледайте внимателно, вижте какво е увеличението и ще разберете, че няма такова сериозно увеличение. Вие ще дадете максимум по няколко лева на социално слабите хора.
Тъй като правителството, господин председателю, очевидно няма идеи за мерки за противодействие на покачването на цените, на скока им, тъй като няма идея за общите размери на последиците от обезценяването на доходите за социално слабите и тъй като въобще не споменахте каквито и да е мерки за косвено регулиране на ценовите равнища, аз Ви внасям предложение за разискване по питането, което току-що мина, в което ние предлагаме да се разисква проект за решение, който задължава Министерския съвет в едномесечен срок да внесе в Народното събрание програма с конкретни мерки за противодействие скока на цените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Събрали ли сте 48 подписа, господин Костов?
ИВАН КОСТОВ: Петдесет и пет подписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е над необходимия минимум.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 87, ал. 1, след като се провери дали има 48 подписа – аз нямам основание да се съмнявам в заявеното от господин Костов от трибуната, че те са 55 – няма да ги броя, както и дали има проект за решение, а такъв очевидно има, следва да насроча разисквания за следващото заседание за парламентарен контрол. Следващото заседание е на 25 юли 2008 г., когато ще има разисквания по внесения проект за решение.
Въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов към министър-председателя Сергей Станишев относно действия на Държавната агенция за национална сигурност по повод доставка на ядрено гориво с влошени показатели за АЕЦ „Козлодуй”.
Заповядайте, за да развиете Вашия въпрос, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, все пак искам да Ви напомня, че Вие не отговорихте по повод запитването дали има наличие на конфликт на интереси от внесения с Вашия подпис законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашият въпрос, господин Иванов. Ако обичате, по въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Надявам се да намерите време, за да отговорите на моя въпрос, който не касае тази тема.
Господин министър-председател, през последните две седмици във вестниците хора, които са специалисти в областта на ядрената енергетика, изнесоха смущаващи факти. Преди всичко, че през последните три години – от 2004 г. насам, започва постепенна подмяна на ядреното гориво, с което работят V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Новото ядрено гориво „ТВСА” замества предшестващото ядрено гориво поетапно и това трябва да завърши буквално в рамките на тази и началото на следващата година.
Това, което всъщност е смущаващото, е, че реалните характеристики на това гориво много сериозно се различават от тези, които са били предварително заявени в договора за доставка на такова гориво. Нарушават се предели и условия за безопасна работа. Конкретните данни аз ще ги формулирам в моя въпрос към министър Петър Мутафчиев.
В същото време има сведение, че е нарушена дългогодишна практика в доставката на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй” и вместо това се появява фирма-посредник, която транспортира ядреното гориво. Очевидно възниква въпросът как тази частна фирма осигурява безопасността на ядреното гориво при транспортирането му.
Тези аспекти, господин министър-председател, безспорно Вие сте убеден в това, мисля, засягат националната сигурност. Защото се касае за дългосрочен договор и в същото време качеството на ядреното гориво пряко засяга безопасността на реакторите и цената на електроенергията.
Отправям към Вас следния въпрос: Държавната агенция за национална сигурност била ли е информирана за тези сериозни нарушения? Проведено ли е съответно разследване по случая? Предприети ли са действия за защита на българските интереси? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз съжалявам, че господин Костов излезе, но тъй като той много цитира данни за малката кошница, която от м. юни м. г. до м. юни т.г. се е увеличила с 20%, което, разбира се, е тревожно, нека все пак бъдем коректни в статистиката - от м. юни м.г. досега пенсиите са се увеличили с 30% – 30% минус 20% прави 10% реално увеличение, дори от тази гледна точка.
Преминавам към отговора на Вашия въпрос, господин Иванов. Аз малко съм изненадан от начина, по който Вие поставяте въпроса. В мен буди тревога това, че напоследък очевидно целенасочено и организирано се пускат слухове, засягащи сигурността на българската атомна електроцентрала. В това, според мен, има умисъл от някой. Надявам се, че Вие не сте по някакъв начин инструмент на този умисъл, който всява паника и притесненията в българските граждани, особено когато няма никаква фактологическа основа зад това.
А сега, конкретно на въпроса Ви. От информацията, която получих от Агенцията за ядрено регулиране, атомната електроцентрала „Козлодуй”, Министерството на икономиката и енергетиката и Държавна агенция „Национална сигурност” мога да Ви информирам за следното. От 2004 г. започна поетапен преход към ядрено гориво с нов тип „ТВСА”, както Вие споменахте.
Въвеждането на новия тип гориво стана след разрешение на Агенцията за ядрено регулиране, издадено на базата на задълбочен анализ и експертиза на представените от АЕЦ „Козлодуй” документи. В процеса на преход към новия тип гориво действително са установени някои отклонения от паспортните характеристики на програмите за неутронно-физически реакторни пресмятания по отношение на проектните и реалните продължителности на горивните кампании. При дефинирани по паспорт плюс-минус 3% бяха установени разлики от плюс-минус 7-8%, тоест реалните продължителности на кампаниите са по-високи. В резултат на това с изричното разрешение на производителя Корпорация „ТВЕЛ” – Русия, са реализирани по-високи дълбочини за изгаряне на гориво.
Агенцията за ядрено регулиране е била информирана своевременно за тези отклонения и тяхното становище е, че няма нарушения на пределите и условията за безопасност на атомната електроцентрала „Козлодуй”.
Съгласно действащото законодателство Агенцията за ядрено регулиране издава разрешения на АЕЦ „Козлодуй” за внос и превоз на ядрен материал. Разрешенията за внос са издавани само на АЕЦ „Козлодуй”. Договорът между АЕЦ „Козлодуй” и производителя на горивото определя изискванията за доставка до входа на АЕЦ „Козлодуй”, като отговорността за това, съгласно международното право, се носи от руската страна.
Агенцията за ядрено регулиране издава разрешения на АЕЦ „Козлодуй” за превоз на свежо ядрено гориво на територията на страната. Агенцията за ядрено регулиране не е издавала разрешения за превоз на друго лице освен на АЕЦ „Козлодуй”.
Всичко това е известно на Държавна агенция „Национална сигурност”, която е предприела всички необходими мерки в рамките на своите компетенции, и работата по случая продължава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Иванов, заповядайте за Вашата реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, преди всичко, завършвайки този диалог, който водите с Демократи за силна България, искам категорично да заявя, че това не е истина – това, което казахте, за увеличаването на пенсиите на българските пенсионери.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как да не е вярно, как да не е истина?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Говоря за реалното изражение. В това отношение има данни от НОИ и от официална статистика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще продължи дискусията другият петък.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Но, разбира се, аз вземам реплика по отношение на отговора на министър-председателя, свързан с моя въпрос.
Господин министър-председател, до 2004 2005 г. ядреното гориво е било транспортирано директно от руската фирма „ТВЕЛ” до летище в Монтанско или в Горна Оряховица, след което АЕЦ „Козлодуй” си го транспортира директно до централата.
В последните години транспортът се осъществява, по моя информация, от фирмата „Химатоминженеринг” ООД, която има българска регистрация. Вие казвате, че това е въпрос, по който отговорност носи руската страна. Ако при транспортирането, господин министър-председател, се нарушат условията за безопасност, Вие разбирате, че потърпевши ще бъдат българските граждани. Отговорността след настъпване на необратими явления, дори да се установи, няма да помогне за последиците, които ще настъпят за българските граждани. Тоест това не отменя по никакъв начин отговорността по този повод.
Второ, когато говорим за техническите характеристики, Ви е отговорено или Ви е подготвен отговор, че те са в рамките на допустимото. Това просто не е вярно и това призна самият Сергей Цочев в негово интервю. След като в рамките на допустимото е отклонение на продължителността на действие на горивото плюс-минус 3%, тази продължителност се отклонява преди три години с 6%, сега – с 8 до 9%. През това време - мълчание от страна на АЕЦ “Козлодуй”.
Господин министър-председател, не само за България, за целия свят сигурността при използването на ядрената енергия е най-важният показател, върху който се работи и който се следи изключително прецизно.
Много Ви моля, ДАНС е била информирана. Вие не ми отговорихте, но аз зная. На ДАНС са представени доклади. Вие не казахте в крайна сметка ДАНС предприела ли е нещо и какви са заключенията на ДАНС. (Реплики от КБ.) Не на господин Генов, който е директор на АЕЦ “Козлодуй” и който е обвързан, ако щете, с централата. Разчитам, че наистина ще се предприемат мерки за контрол, защото това засяга здравето и живота на българските граждани. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо, все пак не казвайте, че казвам неистина, след като по отношение нивата на пенсиите цитирам официалната статистика на Националния статистически институт.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Съжалявам, нямам право на заключителна реплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Нямате, съжалявам.
Второ, по отношение на българската атомна енергетика принципно аз оспорвам моралното право на вашата политическа сила, която през 1998 г. пое ангажименти, които доведоха до закриване на четири блока на атомната електроцентрала, да проявява...
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не е вярно! Това вече е лъжа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, моля за тишина!
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): ІІІ и ІV блок, питайте господин Корнезов ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, моля Ви за тишина.
Моля Ви за тишина, господин Иванов. Моля Ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Трето, началото на този процес беше сложен по време на вашето управление. За това има документи.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не прави чест на българския министър-председател да лъже! (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изслушайте отговора на премиера.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Информирах Ви, че работата по този случай, в това число в Държавна агенция „Национална сигурност”, продължава.
Четвърто, аз имам притеснението, че създаването на такива изкуствени опасения, тъй като Ви информирах и за становището на Агенцията за ядрено регулиране, и за становището на Държавна агенция „Национална сигурност”, цели едно и също нещо: оттук да влезем в чужди медии, оттам да се атакува българската атомна енергетика, България да не построи нова атомна мощност „Белене” и по този начин цените и на тока, и на енергоносителите в България да станат още по-високи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това приключват въпросите към министър-председателя.
Следват питания и въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Първото питане е от народния представител Силвия Алексиева относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблемите на общините, разположени по брега на р. Дунав.
Госпожо Алексиева, заповядайте да развиете Вашето питане.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Общините, разположени по брега на р. Дунав, имат редица комплексни въпроси за решаване, свързани с територията, инфраструктурата и условията на живот. Всяка година пролетните води създават на части от териториите допълнителни проблеми. Известно ни е на всички какво напрежение създадоха в голяма част от общините по реката високите води през 2006 г.
Моето питане е: каква е политиката и как Министерството на регионалното развитие и благоустройството решава идентифицираните проблеми на разположените на брега на р. Дунав общини, свързани с водоснабдяване, канализация и защита от наводнения вследствие високите води на реката през 2006 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! Вашият въпрос засяга комплекс от дейности, чиито организация и провеждане са задача на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Действително така наречените високи води на р. Дунав през 2006 г. създадоха значителни усложнения на общините, които са разположени по поречието на реката. Може да се каже, че мерките, които предприехме тогава, бяха навременни и ефективни. Ще ви запозная с някои от тях.
С моя заповед от 29 май 2006 г. назначих работна група, съставена от експерти на министерството и независими експерти, която посети засегнатите общини, проведе разговори с кметовете и с техническите им служби, разгледа и оцени годността на наличната проектна документация, извърши огледи на засегнатите от наводненията зони.
Въз основа на извършения анализ на критичната ситуация с доклад от 22 юни 2006 г. предложих на Министерския съвет да бъдат отпуснати средства от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, с които да бъдат финансирани обектите по приоритетност.
През 2006 г. с отпуснатите средства от комисията бяха финансирани следните обекти:
- за неотложни строително-монтажни работи – укрепване на свлачище в кв. „Изток”, гр. Оряхово – в размер на 1 млн. 62 хил. лв.;
- укрепване брега на р. Дунав в района на градската част на гр. Лом – в размер на 1 млн. 45 хил. лева.
За предпроектни проучвания и работни проекти бяха отпуснати средства за следните обекти:
- корекция на р. Скът в района на гр. Мизия в размер на 150 хил. лв.;
- укрепване на свлачище в с. Горни Вадин за инженерно-геоложко проучване в размер на 22 хил. 500 лв.;
- укрепване на свлачища в района на гр. Свищов в размер на 65 хил. лв.;
- укрепване на свлачище в района на гр. Силистра в размер на 34 хил. лв.;
- корекция на р. Русенски Лом за гр. Русе в размер на 86 хил. лв. Това са пари само за проектиране.
Със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през същата година започна финансирането на обект укрепване на свлачище, гробищен парк – гр. Тутракан, чието финансиране продължава през 2007 и 2008 г. и общата стойност възлиза на 285 хил. лв.
Финансирано е инженерно-геоложко проучване и работен проект за укрепване на свлачище в кв. „Рибарска махала”, гр. Тутракан, със средства в размер на 29 хил. лв.
През 2007 г. отново с бюджетни средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са финансирани:
- строително-монтажни работи на обект възстановяване брега на р. Дунав в с. Оряхово, община Сливо поле. Проектът беше предоставен от общината, а финансирането е от министерството. Той продължава и през тази година, като за това са отделени 653 хил. лв.;
- продължават строително-монтажните работи на обект укрепване на свлачище в кв. „Изток”, гр. Оряхово, със средства в размер на 2 млн. 800 хил. лв.;
- продължаване строително-монтажните работи на обект укрепване брега на р. Дунав в района на градската част на гр. Лом на обща стойност 2 млн. 778 хил. лв.;
- работен проект укрепване свлачището на с. Горни Вадин, община Оряхово – 31 хил. 205 лв.;
- инженерно-геоложки проучвания и работен проект за защита на съоръженията в зоната на комплекс „Рай” до отоплителната централа „Козлодуй” – средствата са в размер на 41 хил. лв.;
- инженерно-геоложко райониране – с. Горни Цибър, община Вълчедръм, средствата са в размер на 18 хил. лв.
Към казаното дотук ще добавя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството кандидатства в Министерството на финансите и за държавно гарантиран заем за още два обекта, за които има проектна готовност. Това са корекция на р. Русенски Лом, гр. Русе, и брегоукрепване в западна промишлена зона около 800 м на гр. Силистра – всъщност това е недоизградена от много години брегоукрепна стена на гр. Силистра.
В заключение искам да поясня, че работните проекти, които министерството е финансирало и не са включени през настоящата година в инвестиционната програма, ще бъдат предоставени на общините за кандидатстване по Оперативна програма „Регионално развитие”, където има осигурен достатъчен финансов ресурс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Алексиева, заповядайте. Можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Гагаузов.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Удовлетворена съм, господин министър, тъй като проблемите за свлачищата по р. Дунав са доста сериозни, доста тежки, ако трябва да бъдем откровени, много малко се правеше в последните 20 години. Така че направеното наистина заслужава внимание, донякъде и респект. Надявам се, че тази политика ще продължи, защото брегът на р. Дунав в голяма част, Вие много добре сте запознат, наистина има нужда от укрепителни действия. Още повече, че в тия години това наистина налага и ревизия на извършеното в периода доста десетилетия напред.
Може би е хубаво обаче да кажете каква е политиката по проблемите на водоснабдяването и канализацията, тъй като ние сме запознати, че някои от общините също имат въпроси, които трябва да решават, а знаем какви изисквания поставят пред нас екологичните проблеми. Разбира се, в общ аспект, тъй като знам, че конкретиката ще бъде може би трудна и знам също, че има много проекти, които се подработват в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Асен Гагаузов - министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! Наистина в последните, може би повече от 20 години, няма серозни инвестиции в този район. За първи път след наводнението от 2006 г. и Министерство на регионалното развитие, а и всички останали институции, които отговарят за това, отделиха сериозен финансов ресурс. И аз току-що Ви запознах със средствата, които са вложени и които ще продължават да се влагат за укрепването на р. Дунав. Заедно с това ние сме подготвили цялостна програма, която да помогне включително и Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, финансирана от Европейския съюз, за което ще бъдат отпуснати, всъщност те са предвидени, повече от 10 млн. евро. Така че общините по поречието на р. Дунав да подобрят своята инфраструктура като цяло, за което, разбира се, тепърва започва подготовката на проекти и тяхното усвояване.
Що се отнася до водоснабдяванията, аз искам да изпреваря малко събитията и да кажа, скоро в Народното събрание ще бъде внесен и Законът за водоснабдяването, който ние предлагаме, тъй като той ще бъде закон, който да предвиди освен усилията на оперативните програми, усилията на държавата и общините, възможността за привличане на инвестиции във водния сектор. В това число, разбира се, и за общините, разположени по поречието на Дунав. Направили сме сериозни обследвания, които ни дават ясна представа в кой от регионите какви инвестиции са необходими.
Мисля, че с усилията на нашите експерти от министерството ние имаме готовността да направим всичко възможно за преобразяване на водния сектор, защото той се нуждае от огромни инвестиции от порядъка на повече от 10 млрд. евро. А с тези темпове, с които се е работило досега, няма да бъде възможно в близките 30 или 40 години водният сектор да бъде преустроен.
Затова ще ви предложим вариант и се надявам Народното събрание да го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Силвия Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поставих този въпрос, защото съзнавам и оценявам колко инвестиции са необходими и колко усилия и държавна подкрепа трябват. Затова поставих въпроса като политика на министерството в общините по р. Дунав, тъй като в известен аспект част от тях, по-малките, имат определено изоставане в инфраструктурните обекти в последните десетилетия. Знам колко трудни и тежки са процесите, колко наистина сериозни средства трябват. Вие сам го казахте.
Искам да изразя своята убеденост и разбира се, надежда, че общините ще бъдат много активни, тъй като се предоставя тази възможност и има средства, да бъдат добри бенефициенти и да участват, тъй като не само проблемите на водата, но особено проблемите на канализацията в голяма част от тези общини са сериозни проблеми, заедно с тях и на пречиствателните съоръжения. Тоест, една изключително амбициозна, дългосрочна политика, която общините сами не биха реализирали, ако нямат Вашата подкрепа. И аз се надявам тя да бъде ползотворна и наистина доста активна в следващите години, защото е полезна за живеещите на територията на България в тези райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Деница Гаджева да зададе своя въпрос относно автомагистрала „Тракия” към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър. Въпросът ми е свързан със състоянието на автомагистрала „Тракия” в новооткрития участък между Оризово и Стара Загора. Няколко месеца след като беше открита последната отсечка на автомагистралата на платното за движение в дясната лента по посока от Стара Загора към София са се образували пропадания и коловози. Автомагистралата предполага движение с висока скорост и лошото строителство на такъв тип пътища е рисково за водачите на МПС и създава предпоставки за инциденти. Очевидно е, че фирмата, която е извършила строителните дейности по трасето, или е използвала нискокачествени материали, или е спестила средства за сметка на изпълнението на проекта и по този начин е ощетила държавата и едновременно с това е застрашила безпрепятственото движение на автомобилите.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: коя е фирмата-изпълнител? И след като констатирате лошото състояние на пътя, а това може от пръв поглед да го направи всеки, минаващ отсечката, какви мерки ще предприемете за безплатно извършване на съответните ремонтни работи от същата фирма в рамките на гаранционните отговорности и какви обезщетения ще поискате да бъдат изплатени в полза на държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Гаджева. Строителството на магистралата в участъка между Оризово и Стара Загора с обща дължина 38,7 км се реализира поетапно в периода март 2003 – октомври 2007 г. Изпълнител на работите е дружество от пет български фирми – „Рънуей” – „Пи Ес Ай” АД – Стара Загора, „Мостстрой” АД – София, „Трейс груп” АД – Стара Загора, „Пътища и пътни съоръжения” - АД Варна, холдинговото дружество „Пътища” АД – София.
Първият участък от километър 171 плюс 360 до километър 187,860, беше съществено построен и въведен в редовна експлоатация на 28 март 2007 г. Вторият участък от 187,860 до 210,600 беше завършен и въведен в експлоатация през октомври 2007 г. В момента се отстраняват забележките и довършителните работи, отразени в акт, Образец 15, констатираните деформации на отделни места при километър 199 плюс 500 и километър 201 плюс 500 и на километър 203. Те са отстранени вече от изпълнителя за негова сметка в рамките на гаранционния срок. В този смисъл не е използван финансов ресурс от държавата, тъй като обектът е в гаранция.
Довършителните работи представляват противофилтрационни мероприятия, предпазващи пътното тяло от проникване на води от оризищата, които са в съседство с трасето на автомагистралата, наложили се допълнително от технологични съображения. На изпълнителя са поставени срокове за приключване на дейностите до края на настоящата година.
На Централната лаборатория по пътища и мостове ще бъде разпоредено да направят пълно обследване на пътното покритие и равността на пътната настилка на целия участък. Като изключим тези две или три слягания, които имаше на трасето на магистралата, които вече са отстранени, няма основания да считаме, че по обекта има някакви сериозни проблеми. Това, разбира се, ще бъде удостоверено с проверката, която ще направи лабораторията към Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, и ако има забележки те ще бъдат отстранявани тогава, когато възникнат. Защото за обекта има 5-годишна гаранция. Санкциите на строителя са това, че той отстранява допуснатите слабости за своя сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Деница Гаджева – право на реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз имам основание да считам, че има някакви проблеми предвид една от фирмите, която изброихте, а именно фирма „Пи Ес Ай” АД, която е ремонтирала улици в Пловдив и е доказала, че тези улици са с 59% отклонение и че асфалтът, който поставя тази фирма, е с ниско съдържание на битум. Съответно, щом проникне някаква вода от дъждове или снегове в асфалта, той моментално става негоден, наранява се, нагъва се и т.н. Тоест, ако тази фирма продължава да изпълнява ангажимента си към автомагистрала „Тракия”, то пет години ще трябва да се оправя от нея през два месеца. Те ще оправят, магистралата пак ще се нагъва. Те пак ще си оправят и магистралата пак ще се нагъва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо Гаджева, много сте ми симпатична, но това, което току-що казахте, е липса на каквото и да е познаване на проблема. Съжалявам много да Ви го кажа. Това е един много добре изпълнен участък като цяло. Пропаданията са именно поради това, че има недобро филтриране на средните оризища. Има проникване. Виждате, че тези пропадания са прави като свещ. Там отдолу някога е имало някакво отводняване, което е създало проблем, а не асфалтът. Асфалтът няма нищо общо с пропадането.
Що се отнася до тази фирма, аз не бих се наел да давам оценки на фирмата, но мога да кажа само, че тя е една от най-големите фирми, която е изпълнила стотици, ако не и хиляди километри по територията на страната. Не давайте оценки за неща, които много трудно бихте могли сама да оцените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втори въпрос на народния представител Деница Гаджева към министър Асен Гагаузов.
Заповядайте, госпожо Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря Ви, господин председател, за пореден път.
Първо, не знам колко е голяма фирмата. Да, аз направих справка в АПИС-регистъра. Оказа се действително, че има много проекти, които изпълнява тази фирма. Със сигурност ще се окаже, че има и много измами, които са направили хората, примерно от управителя, изпълнителния директор и т.н. Не случайно кметът на Пловдив Славчо Атанасов е прекратил договора с тях. Щом е прекратен договорът с тях, значи те не си изпълняват работата като хората.
Относно другия въпрос, също става въпрос за строителството на магистрала „Тракия” и е: колко ще бъдат отсечките, на които ще се разделят останалите 116 км от автомагистралата? Докъде са проведени процедурите по възлагането на всяка от отсечките? Кои са фирмите, претендиращи за изграждането им? И можете ли да се ангажирате с конкретна дата, на която ще започне реално строителство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Гаджева, обясним е големият обществен интерес към най-мащабния пътен проект по изграждането на Автомагистрала „Тракия” след прекратяване на концесията с португалските фирми. Ангажиментите ни са ясни и категорични – приоритетно строителство на оставащите 116 км от автомагистралата в срокове, съобразени със Закона за обществените поръчки и възможностите на държавния бюджет. В настоящия момент Автомагистрала „Тракия” е в експлоатация от километър 0 – Софийски околовръстен път, до километър 210 плюс 500. Или, имаме изградени в едната посока 210 км и 500 м. Там, където се пресича път 1-5 в участъка Стара Загора-Димитровград и от километър 235 плюс 280 до километър 360 плюс 268 в участъка от Карнобат до Бургас.
Техническият проект за трите лота от километър 210 плюс 500 до 325 плюс 280 е предоставен на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В момента нашите експерти работят по документацията. Има да бъдат внесени още някои документи, като например съгласие на Държавната агенция по горите за изключване от Горския фонд по чл. 14 от Закона за горите на някои части, след което ще бъде издадено и строителното разрешение. През този период, разбира се, може да бъде обявявана процедурата за концесия и така ще бъдат възложени трите лота за изпълнение, надявам се до месец, месец и половина. Казвам „надявам се”, защото това ще върши Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, които имат готовност за обявяване на тези процедури. Вчера на заседание на Министерския съвет беше взето решение по мое предложение да бъдат осигурени необходимите финансови средства, и те вече са осигурени, за тези три участъка, необходимите им суми за тази година, за да започне изграждането на магистрала „Тракия”. Така че очакваме да се пусне всеки момент поръчката за възлагане на тези три лота.
Питали ли сте ме едва ли не на коя фирма ще бъде дадено и дали може да участват чужди фирми. Като страна, членка на Европейския съюз, ние обявяваме открита тръжна процедура. В нея могат да участват всички фирми, които отговарят на условията на това, да са изграждали такъв тип обекти и да имат достатъчно обем работа, който те трябва да докажат със своята оферта, която ще оферират по време на провеждането на търга. Не можем да кажем нито, че само български, нито че само чужди фирми ще изпълняват един или друг. Това е открит търг, в който добре дошли са всички да се надявам, и че ще бъдат избрани най-добрите фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Деница Гаджева – право на реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря, господин председател.
Ние можем само да се надяваме концесионният договор да е добър и да не е такъв като на консорциума магистрала „Тракия” АД. И да следим как се развива въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Искам да направя едно пояснение. Няма да има концесионен договор. Държавата възлага три лота с търг на три фирми, които ще го спечелят. Така че няма нищо общо с нов или стар концесионен договор. Това го давам само като пояснение.
Аз съзнавам интереса. Оправдан е този интерес, защото ние наистина трябва да направим така, че да проведем процедурите по всички изисквания. И ако на предния Ви въпрос можех да Ви отговоря съвсем елегантно, че не аз и не по мое време е провеждана процедура за възлагане на този етап, при който вече е завършена магистрала „Тракия”, нали разбирате, тези пет фирми, които са го изпълнявали, са избрани 2002 г. Сега мога да Ви кажа, че ще направим всичко възможно, затова се и подготвят наръчници, които ще бъдат съгласувани с Брюксел, за подробни условия и всички изисквания към участниците в една такава тръжна процедура. Тоест, от това по-прозрачно и по-аргументирано искане от наша страна за определени условия, на които трябва да отговарят фирмите, няма как да стане. Тоест, то ще бъде така, както се прави във всички останали европейски страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, за да зададе своя въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин министър, за втори път поставям пред Вас един изключително тежък проблем – застрояването в междублоковите пространства и градинките. Това е проблем, който касае не само София, но и всички големи български градове.
Аз знам, че в огромна степен това застрояване е по вина на кметовете и общинските съвети, както и на криминални реституционни решения на съдии, които са връщали ниви в междублокови пространства.
Господин министър, при мен дойдоха граждани от кв. „Хиподрума”, опитвайки се да спасят зелени площи, дървета и детска площадка в близост до бл. 132 и бл. 133 на кв. „Хиподрума”. Преди близо един месец хората са изпратили жалба до кмета Бойко Борисов, където, цитирам: „Разчитат на неговото съдействие градинската да бъде спасена”. Официално писмо изпратих и аз до Бойко Борисов. В него настоявах кметът да ме информира кой, кога и на каква основание е разрешил ликвидирането на детската площадка и прилежащите зелени площи. Изумен съм, че вместо да спази предизборните си обещания, че няма да позволи да бъде застроена нито една детска площадка, кметът Бойко Борисов се скри.
В същото време бяха предприети мащабни строителни действия като изсичане на дървета, плътни метални ограждения, изкопни работи с тежки машини. Претекстът е разширяване на малка квартална бакалия.
Аз и живеещите в района сме сигурни, че на това място само след няколко години ще се издига висок, многоетажен жилищен блок. Някой представител на строителната мафия ще стане с няколко милиона по-богат.
Моят конкретен въпрос към Вас, господин министър, е: кой, кога и на какво основание е разрешил ликвидирането на детската площадка в близост до бл. 132 и чл. 133 на кв. „Хиподрума”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Да, наистина за втори път ми задавате такъв въпрос като прекрасно знаете, че нито аз като министър, нито Министерството на регионалното развитие и благоустройството дават разрешение за каквото и да било строителство на територията на София или на който и да било друг град.
Аз разбирам факта, че Вие използвате възможността да зададете въпроса към мен, защото не са Ви отговорили на това, за което се интересувате. Аз ще Ви отговоря, но ще Ви помоля такъв род въпроси да намерите начин да ги задавате към Софийска община, за да не играя ролята на пощенска кутия за Вас, както се казва.
Във връзка с Вашия въпрос е извършена проверка на място и по документи от служители при Столична РДНСК. Съставени са констативни протоколи от 17.07.2008 г. като е установено следното:
В близост до бл. 132 на жк „Хиподрума” е започнат строеж „Пристройка към магазин за хранителни стоки” с възложител „НИКОН-НК” ЕООД, регистриран по ф.д. № 9518/1996 г. по описа на Софийски градски съд – фирмено отделение, представлявано от управителя Николай Алексиев Кънчев. Строежът се намира в УПИ ІV, отреден съгласно действащия подробен устройствен план, одобрен с Решение № 64 по Протокол № 32 на Столичния общински съвет за „Жилищно строителство, трафопост, подземен гараж и паркинг” в кв. 6, м. „Хиподрума” по плана на гр. София, район „Красно село”.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, т. ІІ, рег. № 2189, дело № 193 от 2001 г. „НИКОН-НК” ЕООД притежава магазин, намиращ се в едноетажна самостоятелна панелна постройка (трафопост) на ул. „Видлич” със застроена площ от 64 кв.м, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
С договор за учредяване на допълнително право на строеж от 12 април 2007 г. на Столична община, представлявана от кмета Бойко Методиев Борисов, на „НИКОН-НК” ЕООД е учредено право на строеж за пристрояване на площ от 209,97 кв. м за изграждане на сутерен на кота – 2,83 м с площ 168,32 кв.м.
За строежа е издадена на 22.12.2006 г. виза за проучване и проектиране по чл. 140 и чл. 134, ал. 6 от Закона за устройство на територията от главния архитект на София за проектиране на пристройка към сграда с планов № 1213 в УПИ ІV, кв. 6, м. „Хиподрума” по плана на гр. София при съобразяване с изискванията на „Електроразпределение – Столично” АД, със съответното писмо 2006 г.
От главния архитект на район „Красно село” е издадено разрешение за строеж № 33 от 07.05.2008 г. на основание на чл. 148, ал. 9; чл. 152, ал. 1 и чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията за „Пристрояване на магазин за хранителни стоки”.
При проверката са представени необходимите документи. Тъй като времето ми за отговор е ограничено, мога да ви предоставя в писмен вид списък на всички тези документи.
При извършване на проверката на място от служителите на Столична РДНСК, от техническия ръководител беше представена заверена заповедна книга № 1 от 09.07.2008 г. и протокол за откриване на строителна площадка и даване на линия и ниво на строежа, както и одобрени инвестиционни проекти.
Уважаеми господин Христов, на Вашия въпрос за това кой е издал разрешението, вече Ви отговорих. Това е кметът на Столична община Бойко Борисов. А дали е установено незаконно строителство – докладът, който ми дават от РДНСК гласи, че няма незаконно строителство, спазени са изискванията и така, както е по правомощие на Столична община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Той има право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Вие назовахте името на този, който е дал правото за строеж от 60 кв. на над 200 кв. м, застъпвайки детска площадка и междублокови пространства. Той се казва Бойко Борисов.
Строителният контрол е длъжен именно да контролира този криминален процес. Безогледната алчност на строителната мафия и на нейните съучастници в общината вече, колеги, преминават всякаква граница.
Аз се срамувам и го казах на колегите в тази зала, че само двама независими депутати предлагаме конкретно решение на този жесток проблем. От близо две години предлагаме със Стела Банкова незабавно спиране на застрояването в междублоковите пространства във всички големи български градове. Колеги, тази сряда това го подкрепиха 47 народни представители. Коментарът оставам за вас.
Ще ви кажа и друго – освен спиране на застрояването, трябва да бъде проведена и пълна ревизия на реституцията в тези междублокови пространства. Внесъл съм и такъв законопроект.
Господин министър, Вие сам признахте миналия път от тази трибуна, че такава ревизия е крайно необходима. Надявам се да убедите и вашето правителство, и вашето мнозинство тук, в тази зала, да подкрепят този законопроект. Аз ще го внеса отново следващата сряда, но да го подкрепят не на думи, а на дела. И ако вашето мнозинство не спре строителната мафия, хората няма да търпят повече. Повярвайте, над 2000 души излязоха в „Младост” да протестират. Вчера разгневени граждани хвърляха яйца по Бойко Борисов, съвсем основателно, според мен.
Тази сутрин ни представиха скандални данни за кв. „Надежда”, бл. 462, бл. 463 и бл. 464. Подписали са се 400 души и аз ще ви предоставя сега тази подписка. Отново криминален случай на кмет, който си е приватизирал едно междублоково пространство и строи в момента там в съучастие с господин Борисов и неговите наместници по места.
Питам Ви, господин министър....
Свършвам вече, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, не можете да задавате въпрос, когато правите реплика!
МИНЧО ХРИСТОВ: Вие лично ще подкрепите ли двата законопроекта, които Ви предлагаме със Стела Банкова? Ще говорите ли с вашето правителство, с вашето мнозинство? Нека да спрем това безобразие. Нека да спрем тази организирана престъпна група от депутати, общинари и съдии, които ликвидират и малкото останало в междублоковите пространства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Аз бих могъл да подкрепя този законопроект, ако бъде предоставен и съответно тръгнете към решаване на този проблем. Засега аз изпълнявам това, което е прието от Народното събрание. Когато промените закона, аз ще изпълнявам и новия закон, който вие ще приемете.
Що се отнася до целесъобразност, справедливост. Аз съм за това, разбира се, защото бяха допуснати страшно много несправедливости по отношение връщането на терени в междублоковите пространства. Това съм го изпитвал и на собствения си гръб като кмет и знам колко много протести имаше за това.
Така че, господа депутати, дерзайте по въпроса, аз ще ви подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков към министър Гагаузов. Отново „Тракия”.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не отново „Тракия”, а около „Тракия”. Сега ще доуточня.
Много съжалявам, господин министър, че в продължение на две седмици за втори път Ви призовавам, но наистина това е въпрос, който е в моя регион – Старозагорски избирателен район, и се чувствам не само, дето се казва, задължен, но имам най-голямото желание да съдействам на тези, които са ми дали своя вот на доверие.
Както е известно, на 1 юли 2006 г. бе открит и пуснат в експлоатация участъкът от автомагистрала „Тракия” Оризово – Чирпан – Свобода, който се намира на територията на община Чирпан. По време на изграждането на участъка общината е съдействала на фирмата - изпълнител на отсечката, като същата е използвала местните пътища за извозване на необходимите съоръжения и инертни материали. При строителните работи са използвани многотонажни автомобили и тежка техника, които довеждат до сериозно разрушаване на пътната настилка, преди всичко на пътя клон Рупките и отклонението за с. Винарово. Щетите, нанесени на тези участъци, са толкова големи, че, за да бъде възстановено безопасното преминаване на автомобили, са необходими над 4 млн. лв.
Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е: министерството, което Вие ръководите, смята ли и има ли намерение да предприеме някакви мерки и какви, за да бъдат възстановени въпросните тежко повредени пътни участъци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Действително по време на строителството на Лот 1 на автомагистрала „Тракия” в първия участък: Оризово – Чирпан – Свобода и във втория участък: Свобода – Стара Загора, през 2007 г. се ползваше съществуващата пътна мрежа и различни отбивни маршрути. След приключване на строителството се възстанови участъкът от пътя Чирпан – Спасово – Средно градище, като инвестицията беше в размер на около 650 хил. лв. Искам да Ви информирам, че в онзи период изпълнителят направи допълнително обходен път на с. Винарово за своя сметка. Този път се ползва и в момента.
Що се отнася до участъка от четвъртокласен път 66, разклон с. Винарово, път Чирпан - Стара Загора, държа да се знае, че там не е извършван никакъв ремонт през последните 25 години. Пътят е общинска собственост и задължение за неговото поддържане по принцип е на община Чирпан. Вероятно движението по него по време на строителството допълнително е повлияло за по-бързото му амортизиране, но това не е достатъчно основание ремонтът му, който не е извършван повече от 25 години, да стане за сметка на изпълнителя на строителния участък.
Второ, участъкът от път 2-66 до с. Рупките е с дължина 7 км. Там ситуацията е почти същата: пътното покритие е повърхностно, обработено преди повече от 20 или 25 години, и също е силно износено. Искам да подчертая, че по този път, при строителството на автомагистрала „Тракия”, е извършвано движение на автомобили само в участък от около 700 до 900 м. Основно е ползвано трасето от пътя Чирпан – Спасово.
Аз разбирам целта на Вашия въпрос като желание да се ремонтират близките около трасето на автомагистрала „Тракия” общински пътища чрез използване на държавни средства под претекст, благороден за мен, че са в лошо състояние не от дългия експлоатационен период, а в резултат на строителните дейности на автомагистрала „Тракия”. Приемам, че е и едното, и другото, но по една част от тези пътища строителни машини въобще не са се движели.
Въпреки това аз съм разпоредил структурата на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” в гр. Стара Загора да обследва участъка с представители на общината, които да предложат договор за съвместно финансиране. Ще възложа изготвяне на количествено-стойностна сметка за участъка, като предвидените средства за рехабилитация ще бъдат за не повече от 3 км трасе и ще бъдат далеч по-малко от тези 4 млн. лв., за които говорите.
А иначе, що се отнася до цялостното възстановяване на четвъртокласните пътища. Знаете, че на общините се отпуска такъв финансов ресурс, те имат право да кандидатстват по оперативните програми „Регионално развитие” и съответно по Националния план за развитие на селските райони, така че основното финансиране за многото пътища, които съм съгласен, че трябва да бъдат ремонтирани, ще се търси по тези две основни линии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков – право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, естествено не мога да бъда доволен от този отговор както аз, така и тези, които живеят в този регион. Да, Вие казахте, че 20 години тези пътища не са подлагани на каквито и да било подобрения, ремонт и т.н., но сигурно, ако не беше това строителство, те щяха още 10-15 години да бъдат в едно по-прилично състояние.
Да, това, което казахте, че поне част от тези участъци могат да бъдат финансирани, донякъде, бих казал, е положителен знак от Ваша страна. И аз бих настоявал поне там, където са се движили тежките машини, а това се знае, където щетите са особено големи, те да бъдат възстановени. Тъй като наистина, а и за в бъдеще, ще продължават подобни строителства на останалите отсечки и ако строим едно за сметка на друго, може би ефектът няма да бъде чак толкова голям, колкото на нас ни се иска. Правим магистрали, но разваляме второстепенни пътища, които имат не по-малко значение за хората, които живеят там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Величков, искам правилно да бъда разбран. Начинът, по който беше поставен въпросът: дали за сметка на обекта „Автомагистрала „Тракия” могат да бъдат възстановени тези пътища? Не, не могат да бъдат възстановени, защото те нямат пряко отношение към финансирането на автомагистрала „Тракия”. Аз, разбира се, не отричам факта, че българската държава трябва да помогне на общините, за да се оправят всички пътища – и тези, и останалите, за които говоря.
В конкретния случай, тъй като има такава практика, ние, заедно с общината, ще огледаме тези пътища, ще видим трасето и това, което наистина е засегнато от движението във връзка с изпълнение на автомагистрала „Тракия”, държавата ще се включи и ще помогне. За останалото, кметовете на общините знаят много добре по какъв начин трябва да поискат средства, защото пътищата, които се нуждаят от пълна рехабилитация и възстановяване, са хиляди километра и съм напълно съгласен с Вас. Но да кажем, че правим магистралата и разваляме пътищата, не, това не съм съгласен. Това, което е развалено, вече е възстановено. Ще възстановим и още в тази връзка, но процесът е дълъг и той трябва да се изпълнява и с усилията на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева, за да зададе своя въпрос към министър Асен Гагаузов.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наскоро беше спряно финансиране по 10 проекта по ФАР на стойност 88 млн. 400 хил. евро с бенефициент фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, управлявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това стана по нареждане на националния ръководител, отговорен за финансовото управление на средства от Европейския съюз вследствие на резултатите от одита на KPMG в съответния пътен фонд. На пресконференция, дадена от Вас на 15 юли т.г., Вие заявихте, че може да се наложи България да връща около 6,8 млн. евро на Европейската комисия, усвоени по два от проектите по програма ФАР, които се реализират от фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Въпросът ми към Вас е: кой ще понесе имуществената отговорност за парите, които България ще трябва да върне на Брюксел?
Намерихте ли финансиране от Вашия бюджет за продължаване на останалите спрени проекти по програма ФАР и в какъв срок ще бъдат извършени плащанията на изпълнителите на проектите, за които сте сигурен, че няма нарушения?
Ако това е така, какви допълнителни мерки за контрол ще бъдат въведени, за да се гарантира доброто управление на всеки един отделен проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! На 18 юни т.г. националният ръководител, отговорен за управление на средствата от Европейския съюз, спря финансирането на 10 проекта по програма ФАР с бенефициент фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Решението бе в резултат на Доклад на KPMG – България, за извършен одит във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Два са проектите, по които страната може да се наложи да възстановява изразходени вече средства от Европейския съюз, а именно „БГ 2002 – рехабилитация и частична реконструкция на път 2-19, секция Разлог-Банско-Гоце Делчев-Садово от километър 36 до километър 93”, така наречения ЛОТ-Б. Изпълнител е фирма „Продифтики” – Гърция. Договорена стойност 10 млн. 301 хил. евро, от които по ФАР 7 млн. 200 хил. и национално финансиране – 3 млн. 100 хил. Изплатени суми към 25 юни 2008 г. – 5 млн. 756 хил., от които по ФАР 4 млн. 24 хил. и национално финансиране 1 млн. 732 хил. Неизплатени суми към 25 юни – 4 млн. 544 хил. евро, от които по ФАР 3 млн. 176 хил. и 1 млн. 367 хил. национално финансиране. Договорът е сключен с фирма „Продифтики” – Гърция, забележете, през 2004 г. Тогава, когато аз или моите колеги не сме били в това министерство.
За рехабилитация и частична реконструкция на 56 километра второкласен път 2-19 в секцията, която Ви прочетох, Разлог-Банско-Гоце Делчев. Към датата на завършване на срока по договора за изпълнение на строително-монтажните работи са изпълнени и сертифицирани едва 20% от договорната стойност. Забавянето на проекта е изцяло по вина на изпълнителя. Към 24 юни 2008 г. оставащите за изпълнение работи са около 40%.
Вторият проект – „БГ 2002 – строителство на втора тръба на тунела на километър 327 от път Е79” или околвръстният на Дупница. Изпълнител е консорциум „Тинса Ерфо” – Турция. Договорена стойност 6 млн. 619 хил. евро, от които по ФАР 3 млн. 349 хил. и национално финансиране 3 млн. 269 хил. Изплатени суми към 25 юни 4 млн. 649 хил., от които по ФАР 2 млн. 825 хил. и национално – 1 млн. 823 хил. Неизплатени суми към 25-и са за 1 млн. 970 хил. Договорът е сключен през 2004 г. За него се отнася същото – тогава нито аз, нито моите колеги сме били в това министерство.
Със сигурност ще се наложи да се възстановят изразходените и разплатени средства по първия проект в размер на 4 млн. 21 хил. евро. (Председателят подава сигнал, че времето изтича.)
Извинявайте, господин председател, но това са важни неща. Моля само за секунда!
Що се отнася до втория проект, независимо че към 30 юни 2008 г. не беше осигурен трафик през втората тръба на тунела, то основният резултат, залегнал в проектният фиш, е постигнат, а именно изграждане на 275-метрова тунелна тръба. Тя е изградена преди приключването на крайната дата, състояща се от две пътни ленти, паралелни на съществуващия в южна посока тунел, намиращ се на околовръстния път на гр. Дупница при километър 327.
Мисля, че е възможно и ще положим всички усилия да защитим пред Европейската комисия разплатените по ФАР 2 млн. 825 хил. лева.
Що се отнася до следващите Ви въпроси, свързани с финансирането, да, вчера Министерският съвет осигури два типа финансиране за тези 10 проекта. За първите три, за които не е възможно да продължи финансирането им по програма ФАР, като този тунел, като пътя, който цитирах - и двата обекта са в това число, финансирането ще продължи със средства от националното финансиране. Разбира се, за фирмата „Продифтики” ще се води дело. Блокираме сумата за добро изпълнение от 1 млн. 300 хил. евро и ще водим арбитражно дело, за да си удържим тези суми.
За останалите седем проекта не е нормално Министерството на регионалното развитие и благоустройството да осигурява финансиране. Знаете много добре, че това е специална програма, каквато е програма ФАР, и тя няма нищо общо с бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Затова взехме решение: ние взимаме от Националния фонд безлихвен кредит, от който ще се разплащат тези проекти до нормализиране на състоянието на ФАР и националния ръководител да премахне забраната за плащане по програмата ФАР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега пак не разбрах, господин министър, кога ще пуснете тунела до Дупница?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Председателят пита, извинявайте, госпожо Шулева, ще му отговоря.
Ако всичко върви нормално, защото в момента на тунела се работи, има осигурено финансиране, нашето виждане е, че до два месеца и половина тунелът ще бъде завършен и въведен в експлоатация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Вашата уста в Божиите уши.
Имате думата, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин министър.
За съжаление, аз не получих отговор на въпросите, които зададох. Аз попитах кой ще понесе имуществената отговорност за връщане на тези пари. Разбрах, че договорът е подписан 2004 г., но от 2004 г. до сега има 5 години. (Реплики.)
Пет са, не са четири. Все едно.
Не получих отговор и на въпроса: какви мерки за контрол ще бъдат въведени, за да се гарантира доброто управление по проектите, които ще бъдат финансирани? Както разбирам, с безлихвен заем на този етап. Но това, което ми направи впечатление, господин министър, е, че по първият спрян проект на стойност 10 млн. 300 хил., както Вие казахте, са платени 5,7 млн., тоест почти 60%. А Вие казахте, че само 20% от работите са изпълнени.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Казах: датата на изтичане на договора.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, да, към датата на изтичане и към усвоените плащания.
Значи тук има едно огромно разминаване – за 20% свършена работа са платени 60% от парите. Така излиза. Това казвате Вие.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Боже, Боже, Боже!
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Моля Ви, това са Ваши думи, има и стенограма.
Вие казахте, че проектът е на стойност 10 млн. 300 хил., че към момента са изплатени 5,7 млн. Това са точно 60%. В същото време казвате, че са изпълнени 20% от работите. Това са Вашите думи преди малко.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Ще Ви го повторя.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, повторете ги, защото аз това чух. Може и грешно да съм чула, но стенографката е тук и ще ме поправи, ако съм чула грешно. За мен това буди недоумение и би било добре да го изясните как се е случило.
На двата въпроса не получих отговор. Бих желала да получа във Вашето допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Държа да Ви го повторя отново.
Към датата на завършване на срока по Договора за изпълнение на строително-монтажните работи – 28 март 2007 г., а сега сме юли месец, госпожо Шулева, са изпълнени и сертифицирани и разплатени едва 20% по договорената стойност. Забавянето на проекта е изцяло по вина на изпълнителя. Това, че изостават от този срок, до месец юни са изплатени допълнително, това е, защото са извършени такива разходи. Мобилизирал се е изпълнителят, само че едва два месеца от последния срок, в който той работи. Това е ...
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД, от място): Може ли, извинявайте?! За три месеца той е извършил 30-40% от дейносттите?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Толкова са разплатени на базата на предложени сертификати. Вие знаете много добре, че най-скъпите работи са асфалтовите, и не се правете на финансов контрольор. (Реплика на народния представител Георги Божинов.) Има такива, да дойдат да го проверят и да видят.
Що се отнася до контрола, трябва да Ви кажа, че мерките за контрол винаги ги е имало и тези обекти са спрени, не заради Министерството на регионалното развитие и Изпълнителна агенция ФАР, а заради проблеми във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, госпожо Шулева. Правете тази разлика. Мерки за контрол винаги е имало и ще има, може би и още по-сериозни, през оставащия период от време. Ще засилим контрола и на място, като правим по-чести проверки за изпълнението на тези проекти.
Знаете, че се подписват както и контролни листи, и цялата пътека по изпълнението на проекта се проследява от съответните експерти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми проф. Данаилов, уважаеми колеги! Моят въпрос в тези напрегнати дни е изключително различен и се надявам много по-положителен от всички теми, които се дискутират и в общественото пространство, а именно съществуващите проекти за възстановяване на тракийския град Севтополис край гр. Казанлък и превръщането му в историческа и туристическа атракция.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че древният град Севтополис край гр. Казанлък, който е една от най-интересните и значими археологически находки по нашите земи, предизвиква небивал интерес не само сред траколозите. За неговата реновация и излизането му на бял свят, както се казва, тъй като в момента той е под вода, запечатан по специален начин, има различни концепции, но една от тях е изключително интересна. Затова Ви питам днес какъв е Вашият ангажимент като министър на министерството, което е принципал на археологически обект и чрез своята подкрепа дали бихте могли да дадете нужния тласък за неговото развитие? С какви проекти за възстановяване Вие сте запознат като министър? Как ще участва самото министерство във възстановяването и превръщането на тракийския град Севтополис в обект с национална културна значимост, достъпен за гражданите и гостите на Казанлък? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Давам думата на проф. Стефан Данаилов – министър на културата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Преди няколко години пред обществеността бяха представени проектът на арх. Жеко Тилев и инициативата на община Казанлък за регенерация и експониране чрез изграждане на ограждащо кръгово изолирно съоръжение на намиращия се на дъното на яз. Копринка тракийски град Севтополис и археологическите паметници в Казанлъшката долина.
В няколко разговора с мен и с писмо до Министерството на културата кметът на Казанлък господин Стефан Дамянов представи идеята и поиска съдействие за нейното реализиране. Идеята наистина е много оригинална.
В Казанлъшката долина са разположени значителен брой първокласни паметници на тракийската гробнична архитектура във висока степен на запазеност, които е наложително да бъдат адекватно защитени, експонирани, социализирани.
Високо бяха оценени направените през последните години археологически разкопки и откритите при тях предмети. Известно е, че Община Казанлък работи активно за изграждането на техническата инфраструктура и социализацията на богатото археологическо наследство в долината на тракийските царе за превръщането й в световно културно-исторически туристически център на древната тракийска цивилизация. Тук има много инвестиции от страна на държавата.
В момента идеята за изграждане на музейно-туристически комплекс Севтополис не е подлагана на публично, професионално обсъждане по отношение на реалните възможности за осъществяване, остойностяване, както и съпоставимост спрямо други варианти и идеи за експониране, отговарящи на съвременните подходи и на моделите технологически възможности.
В Националния археологически музей към Българската академия на науките, както и в Министерството на културата до момента не са представени резултатите от най-новите подводни заснемания на останките от структурите на Севтополис, което би позволило да се изкажат по-обективни мнения по поставените проблеми.
Във връзка с това и като се позовава на становищата на Националния археологически институт - музей към Българската академия на науките Министерството на културата предложи на община Казанлък да се проведе международен конкурс за цялостно решаване на проблемите на устройството на територията, опазването и експонирането на древния тракийски град Севтополис.
Община Казанлък прие това предложение като го допълни със становище за провеждане на международен конкурс за инженерингово изпълнение на обекта, което да включва разработването на техническия проект и строителните изпълнения.
В момента Министерството на културата и община Казанлък работят съвместно по изготвяне на планова програма за социализиране и експониране на тракийския град Севтополис, съобразени с изискванията и проучванията на Националния археологически музей към БАН, Центърът по тракология „Александър Фол” към БАН и Националния институт за паметниците на културата. След приемането на тази програма Министерството на културата ще подготви и ще внесе в Министерския съвет мотивирано предложение за вземане на решение за изграждане на обекта чрез международен конкурс.
По този начин ще могат да бъдат осигурени и допълнителни средства за финансиране от външни инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, видно е, че стигаме отново до някаква програма, която трябва да правим през следващите месеци. Аз много се надявам в крайната част на репликата, въпреки че съм убедена, че ние няма да свършим тази дискусия днес, тъй като днес от Вашето експозе при мен възникват много други въпроси, а именно как трябва да се направи този международен конкурс, ще има ли участие на европейски фондове, които да са централизирани относно култура и в рамките на Европейската комисия, по какъв начин могат да бъдат използвани за културното ни наследство? Как може, разбира се, да бъде включен един много широк публичен дебат? Аз съм убедена, че за всяка добра идея има колкото добри, толкова и отрицателни отзиви.
Мисля, че за тази идея ще има много малко отрицателни отзиви. В крайна сметка дори човекът, който първоначално е дал проектът, как той да бъде част от участниците в този конкурс, така че реално арх. Тилев да участва, тъй като това е негова идея, как да се получи? Много се надявам в следващите месеци наистина да има решение, защото България има нужда от този паметник. Трябва да кажа, че изваждането на Севтополис ще покаже един град, който е по-голям от Ефес и това ще бъде едно наистина едно изключително средище, една много голяма атракция и в същото време ще позволи да направи района много по-атрактивен.
Благодаря Ви, господин министър. Надявам се през следващите месеци да имаме реални резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо Капон, действително аз съм видял проекта, който Вие сте видели на арх. Тилев. Наистина той е много интересен. Във всички случаи той ще има всички основания да участва в този проект, защото той възбуди интереса към възстановяването и погледа към това съкровище, защото това наистина е и съкровище.
Въпросът е, че сега изискваме да видим, доколкото знам има последни подводни изследвания, за състоянието и територията, за да може заданието да бъде дадено по-правилно.
Аз бях споделил с Вас, че имаше разговор Министерският съвет целево да отдели сума за провеждането на конкурса, което остава в сила. От финансова гледна точка няма проблем за конкурса. Все пак археолозите трябва да кажат своето мнение, в края на краищата те решават тези проблеми. Аз съм човек, който иска да вижда България красива със своите паметници, също така добре представени, но правото е и тяхно.
Аз също се надявам, че няма да има опоненти по това да бъде разкрит, дали по този проект или друг, този уникален паметник. Много е важно да се знае каква е територията и сама знаете, че е много важно какво задание ще дадем. Аз лично съм поел отговорност за по-бързото придвижване на проекта, тъй като инженеринговото поставяне означава това, че проявяват интерес международни структури и организации, които са готови за техническата разработка на проекта и инвестиции в неговата реализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Питане от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 12 март 2008 г. Министерският съвет прие по Ваше предложение така наречените 16 мерки. При докладването в Министерския съвет Вие казвате, цитирам: „Създадена е цялата необходима подготовка в сферата на подготовката на тръжни документи и договори, мониторинг и бенефициране на дейностите на изпълнителите, контрол и проверка на плащанията, докладване и предотвратяване на нередностите”.
За съжаление днес в доклада на Европейската комисия до Европейския парламент и до Европейския съюз за управлението на европейските фондове в България е казано, че „Без незабавни действия България може да загуби всички пари от Европейския съюз”. Знаете, че се касае близо за 14 млрд. евро в следващите години. И не само да загуби 14 млрд. евро, а и да връща голяма част от получените до момента.
Същевременно Вие ни предоставихте Доклада на KPMG за пътния фонд, който дава възможно най-лошата оценка, която един одитор може да направи в свой доклад - така наречения отказ от мнение. Защото отказ от мнение не е нежелание да се ангажира фирмата с оценка, както се опитваха някои ваши колеги да заблудят общественото мнение в България. Знаете много добре, че това означава: отказвам се да се произнеса, тъй като липсват документи.
Управлението на фонда, бих казал, е саботирало всяка възможност за контрол от страна на KPMG. Одиторът е изразил списък от десетки недостатъци в организацията на работата на фонда плюс дълъг списък от нарушения на правила, процедури, дори и на 11 европейски и български закони. Обрисуваната в доклада картина единствено може да се нарече свръх нагла схема за източване на пари от фонда.
За мен най-фрапиращото е, че с подписите на управителния съвет по предложение на изпълнителния директор Веселин Георгиев фондът е приел Етичен кодекс, в който ясно пише какво е конфликт на интереси, а в продължение на месеци наред Вие и вашите колеги се упражнявахте да обяснявате как не знаете какво е конфликт на интереси.
Моето питане към Вас е: каква е политиката на Министерството на финансите за осъществяване на ефективен и действен контрол за финансовите ресурси от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз? Как се извършва подборът и определението на съответните одиторски и консултантски фирми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Ще отмина политическите Ви изводи, които направихте преди малко, за да отговоря на конкретните въпроси.
Вероятно е известно, че към Министерството на финансите съществува Дирекция „Специализиран одит на средства от Европейския съюз”, която извършва специфични одитни дейности по отношение на предприсъединителните програми ИСПА и САПАРД, структурните фондове и кохезионния фонд, програми „Сократ”, „Леонардо Да Винчи” и техните подпрограми.
Предвид наличния административен капацитет на структурата, общо 23 бройки, макар че сега бройките са увеличени и предстои да се разшири капацитетът, не е възможно със собствени ресурси да бъдат изпълнявани всички ангажименти, попадащи в обхвата на работа на дирекцията. В резултат на необходимостта от непрекъснато засилване на капацитета периодично се предприемат действия. В момента имаме решение да увеличим с 10 бройки, а в бъдеще вероятно ще трябва да се увеличава още този капацитет. Въпреки това, пак повтарям, не е възможно да се справим сами със собствени средства, затова провеждаме политика и на аутсорсване или използване на външни консултантски фирми. Освен допълнителен капацитет в редица случаи се нуждаем и от, бих използвал израза, още по-висок капацитет при извършване на някои специфични дейности по отношение на одита.
През 2007 г., отчитайки тези обстоятелства и ръководени от тази политика, в резултат на проведена обществена поръчка имаме сключено Рамково споразумение с три одиторски компании, които бяха избрани измежду общо седем кандидати. Това са: „Делойт енд Туш”, „KPMG” и „Гранд тортън”. В рамките на това споразумение и съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки конкретните договори за възлагане на всеки отделен одитен ангажимент се предхождат от процедура на кандидатстване на база финансови оферти от тези три компании. Срокът за действие на това споразумение е до края на настоящата 2008 г. Поради тази причина и предвид на все още недоизградения административен капацитет наскоро стартирахме нова обществена поръчка за възлагане на подобни одитни услуги, като бъдещият договор ще обхваща периода от 2009-2010 г.
Важно е да се подчертае, че подобна практика е обичайно явление не само сред всички страни – членки на Европейския съюз, а и в дейността на самата Европейска комисия, която също наема специализирани одитни компании, за да извършват одитни дейности.
Чрез възлагането на одитни дейности на външни изпълнители се постига освен косвено увеличение на капацитета и демонстриране на по-висока степен на доверие в качеството на резултатите, доколкото се наемат само реномирани компании, утвърдени на международния пазар.
По отношение на Вашия втори въпрос, който тук не формулирахте по този начин, но сте го задали писмено: как се извършва подборът на тези фирми, бих искал да Ви уведомя, че в случая се прилага общият нормативен ред за разходване на публичните средства, като външните одиторски компании и консултантски фирми се избират по реда на Закона за обществените поръчки.
В заключение бих искал да Ви уверя, че сред най-важните приоритети на Министерството на финансите е гарантирането на надежден одитен капацитет, което изискване естествено е и на Европейската комисия, от гледна точка на цялостното по-добро финансово управление на европейските средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да зададе до два уточняващи въпроса към министър Пламен Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През тази година Министерският съвет прие Постановление № 133 за изменение и допълнение на Правилника за структурата, дейността и организацията на работата на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, с който се създава дирекция „Вътрешен одит”, която „Планира, извършва и докладва дейността по вътрешния одит в съответствие със съответните закони, Етичния кодекс и т.н. Изготвя, на базата на оценка на риска, тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, изготвя одитен план за всички одитни ангажименти, който съдържа обхвата, цялото времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките, дава на Управителния съвет независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол. Оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска.”
Няма да чета по-нататък съдържанието на дейността на тази дирекция.
Моето питане към Вас е: какво направи въпросната дирекция и защо се стигна до днешния ден – с гилотината към България за милиардите, които предстои да ни бъдат спрени?
Що се касае до другия ми въпрос – в публичното пространство има мнение от страна на чуждестранни одитни фирми, че са били пренебрегнати при провеждането на двата търга – както за миналия, така и за бъдещия период, и че необосновано на някои се плаща много повече, отколкото на други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на допълнителните въпроси, зададени от народния представител Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, за Ваше сведение Ви уведомявам, че дирекция „Вътрешен одит” беше създадена на базата на звено за вътрешния одит, който съществуваше и до този момент, и беше в отговор на първите одити, извършени от въпросната специализирана дирекция в Министерството на финансите и констатациите, които тя направи. Една от препоръките беше за засилване на вътрешния одит. В отговор на тази препоръка взехме мерки да институционализираме не звено, а самостоятелна дирекция, да засилим нейния капацитет с оглед предотвратяване на пропуски и нередности при управление на средствата. За няколко месеца не мисля, че е възможно едно звено да се утвърди дотолкова, че да промени цялостно облика.
Да, във фонда има пропуски, установени и от предишни одити, и от одита на KPMG и работим по тяхното отстраняване.
Що се касае до Вашите намеци, бих Ви помолил за по-точна информация – фирмите, които са били отстранени, основанията, респективно липса на основания, за да взема необходимите мерки. Ако не представите такива, значи остава общият извод – всеки, който не е представил необходимите документи, след това приказва, че някой друг е виновен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте да вземете отношение към отговора.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, считам, че не е моя работа да Ви предоставям тези документи, тъй като те са в Комисията по корупция, където е обсъждан този въпрос. Ще помоля господин Великов да направи това. Благодаря Ви все пак за отговора, който дадохте, но лично аз недоумявам. Действително за един такъв кратък срок от няколко месеца е трудно въпросната дирекция да направи нещо съществено. Обаче аз съм изумен, за сетен път го казвам, от констатациите на KPMG относно безобразията, които са вършени в Пътния фонд. И пак недоумявам как може да липсват договори, анекси към договори, сертификати за междинни плащания, декларации за конфликт на интереси, годишни отчети, не са подписани всички страници на договорите, липсват контролните листове и таблици на Европейския съюз, Вие знаете, че ги попълваме още от 1997 г. – нещо, което е абсолютно недопустимо. Липсват паричните гаранции на фирмите, които са участвали в търговете. А, знаете, че това е една от основните причини голяма част от тях да бъдат отстранявани от търговете. Липсват доказателства за основанията за избора на фирмите, спечелили търговете. За какво става дума, господин министър?!
Липсват, включително одобрения от страна на Европейската комисия по някои анекси към договорите и по редица други документи. С една дума – пълен хаос, който води именно до източване на европейските пари и ни доведе до днешната гилотина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Чачев. Идеално спазихте двете минути.
Следва въпрос от народния представител Мария Капон относно работеща бензиностанция в района на КПП „Капитан Андреево”, въпреки забраната за безмитна търговия.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, ще започна въпроса си, тъй като безобразието, което се случва в страната през последните дни и седмици, е наистина нечувано в последните години...
Това, което каза господин Чачев, е точно така, защото наистина само шест-седем човека са от опозицията и от целия парламент, които са чели доклада. Там няма договори, няма анекси, има междинни плащания, които са направени, без да има каквито и да е документи за тях. Многократно са увеличени сумите за определени периоди на фирмите като анекси, без ясно да е казано в този фонд какво се е правило и защо е трябвало да бъдат увеличени цените.
Но, да дойдем до още едно безобразие. Както се казва, водихме много дълъг дебат в Народното събрание относно това трябва ли да затворим безмитната търговия и безмитните магазини и бензиностанции, трябва ли да останат те митни, какво трябва да направим като държава и докъде сме я докарали, след политически решения, след като застанахме зад една национална кауза, а именно националната кауза, че България трябва при условията, в които се намираме, при липсата на реален контрол, да затвори безмитната и митната търговия.
След шампанското и аплаузите от страна на министър Василев и на министър Грънчарова се оказа, че на 9 юни, след като бяха затворени уж всички бензиностанции – безмитни и митни, и съответните магазини, се оказа, че и до ден-днешен две такива продължават да работят. Едната от тях, за която аз имам снимков материал и на която направих също проверка, работи на „Капитан Андреево” и е затворена само уж за някаква инвентаризация. Оказва се, че виновен е пак парламентът. Оказва се, че всичките ви експерти и всички, които бяхме в работни групи, сме направили пропуск, така че тези бензиностанции – две в страната, явно при монополен режим, остават да работят.
Моят въпрос е: защо продължават да работят, коя точно точка в закона им позволява и какви са мерките, които Вие ще вземете като министър, най-малкото в момента имаме монополен режим на един и същи собственик на двете места, което създава нелоялна конкуренция. Ако има такава грешка, господин министър, дайте да я признаем всички и веднага да я поправим в рамките на следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
Господин министър, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожа Капон, по повод на Вашия въпрос направих необходимите справки за „Капитан Андреево” и се установи следното. Там са функционирали две бензиностанции за зареждане с моторни горива, разположени на изходящите трасета. Безмитна търговия в тези обекти се извършва от братя Василеви въз основа на лиценз от 2007 г., издаден на дружеството на съответни законови основания. Освен това е съществувал и обект на изходящо трасе, който съответно е привел своята дейност в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове, с лиценз № 340, издаден на 5септември 2007 г.
Към настоящия момент няма нито един обект, който да извършва безмитна търговия. Повтарям: няма нито един обект, който да извършва безмитна търговия, нито продажба на горива без ДДС или каквито и да е други фискални облекчения.
Що се касае до другия въпрос – той се регулира с Наредба за гранични контролнопропускателни пунктове, приета през 2002 г. В тази връзка Ви уверявам, че вече съм отнесъл въпроса към междуведомствената група за съответно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз се опитах да направя справка със закона и с част от експертите, за да разбера къде изобщо може да има пропуск.
Разбира се, ние не сме били уведомени от вашето министерство за така наречената карта за безмитни и митни обекти. Защото става въпрос за обекти. В § 13, ал. 1 на закона, който приехме, е казано „търговски обекти за безмитна търговия, включително и обекти за зареждане на моторни горива”.
Но тъй като видно тук не сме записали изричното „на изходящи и входящи трасета”, най-вероятно това позволява отварянето на тази дупка, за да я има тази бензиностанция в момента, която, както казахте Вие, е с мита и акциз. Тя е на фирма „Братя Василеви”, но иначе е собственик „Фуат Гювен”.
Това означава, че в рамките на следващата седмица - и аз поемам ангажимента тук и сега, и се надявам Вие да го поемете след мен, защото няма нужда от никакви междуведомствени комисии, които да заседават кой знае колко бързо, а има много сериозни експерти както в Министерството на финансите, така и Комисията по бюджет и финанси - трябва спешно заседание, на което да се вземе решение. Смятам, че това трябва да бъде организирано от Вас лично заедно с председателя на Комисията по бюджет и финанси. Аз ще внеса предложението за такова заседание, на което да присъства както министър Василев, така и, разбира се, министър Грънчарова, и да има ясната воля. Всички знаем, че в рамките на 24 часа в това Народно събрание е възможна тази поправка.
Въпреки всичко считам, че на база текстовете, които в момента съществуват, контролът, който може да се извърши от Ваша страна, е мигновеното затваряне. Както се казва, адвокатите трябва да доказват, че липсата на тази точка ще предизвика обратната реакция, тогава те трябва да доказват, че в крайна сметка обектът предстои да работи. А ние имаме времето съответно да ги затворим през това време, заедно с допълнителната точка в закона, ако тя го налага.
Затова повтарям, смятам, че Вие трябва да поемете ангажимент в рамките на една седмица, за да не оставяме въпроса за м. септември, тези две бензиностанции, които имат и монополен режим – казвам, от друга страна, защото това е много важно, да престанат да функционират на изходната част и да си бъдат на мястото, където това е нормално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, още веднъж ще подчертая, че моите служби са изпълнили стриктно изискванията на закона и в момента никъде на територията на Република България или на граничните зони не се продават горива без акциз и ДДС. Права сте, че трябва допълнителна работа, за да се установят законовите изисквания относно въобще търговията с течни горива. Но този въпрос е различен от безмитната търговия. Благодаря.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Митната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Между другото, онзи ден минах през тази бензиностанция на „Братя Василеви” на Капитан Андреево, тя беше затворена.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Те бяха две – двете бяха затворени, третата е отворена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Поне не работеше.
Има следващ въпрос от народния представител госпожа Лидия Шулева към министъра на финансите господин Пламен Орешарски относно разминаване в резултатите от одита на български институции и одита на KPMG.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В началото на годината във връзка със сигнали в пресата от Ваша страна, господин министър, беше инициирана проверка във фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за нарушения на правилата и конфликт на интереси. Проверката беше възложена последователно на три специализирани български институции, които констатираха липса на нарушения и конфликт на интереси.
Впоследствие беше назначен одит на KPMG, резултатите от който излязоха шест месеца след подаване на сигнала и доведоха до спиране на средствата по 10 проекта по програма ФАР на обща стойност 88,4 млн. лв.
Въпросът ми към Вас е: кой носи отговорност за имуществените щети, които България трябва да понесе вследствие спряното финансиране от страна на Европейския съюз? На какво се дължи разминаването в резултатите от одита на българските институции и одита на KPMG – на липса на капацитет и безпомощност от страна на българските институции или е проява на оказано влияние върху тях за представяне на предварително договорен положителен резултат? Кой носи отговорност за това, че управителният съвет на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е приел правила в противоречие с европейските изисквания, което ще доведе до влошена репутация на България пред европейските институции и впоследствие ще донесе допълнителни морални и материални щети на нашата държава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин министър, имате вашите три минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, не е вярно, че проверките на специализираните български институции са констатирали липса на конфликт на интереси и нарушения. Проверката на Инспектората на Министерството на финансите установи потенциален конфликт на интереси, след което изпълнителният директор се оттегли от заеманата позиция.
Одитът на специализираната дирекция в Министерството на финансите, за която дискутирахме с господин Чачев преди малко, също констатира по отношение на ИСПА-проектите доста сходни слабости, както и проверката на KPMG по отношение на ИСПА-проектите. Между другото, заключенията са едни и същи като краен извод. И двете институции дават квалифицирано мнение, че системите работят на задоволително равнище.
Вашите изводи могат да се приемат само по отношение, обърнете внимание, различния обхват на одитите. За пример одит върху ФАР-проектите бе възложен само и единствено на KPMG, поради което отсъства база за съпоставка с други одити.
Доколкото имам информация, националният ръководител също извърши частична проверка на ИСПА-проекти, за резултатите от които не съм информиран.
За отговорностите. Бих искал да Ви припомня, че за управление на предприсъединителните инструменти в изпълнение на ратифициран със закон Меморандум за разбирателство с Европейската комисия е създадена йерархия на отговорностите – национален ръководител, ръководител-програма, старши програмен ръководител.
С Постановление № 131 на Министерския съвет от 28 юни 2005 г. на националния ръководител е възложена водеща роля като той носи пълна отговорност за финансовото управление на средствата по предприсъединителните инструменти, цитирам постановлението:
„Осигурява спазване на правилата, разпоредбите и процедурите, отнасящи се до провеждане на търгове, отчитането и финансовото управление, както и функционирането на подходяща система за отчетност и информация по проектите. Като част от институционалната схема за управление на средствата от Европейския съюз националният фонд е структура, подчинена на националния ръководител и осъществява цялостната координация на процеса за достигане на разширена децентрализация при изпълнение на проектите по програма ФАР, като осигурява прозрачност и контрол при управление на средствата от Европейския съюз”.
Ще спестя до края цитата. Има детайлно разписани функции, снимал съм въпросното постановление и ще Ви го предоставя.
С Постановление на Министерския съвет № 137 от т.г. правомощията на националния ръководител бяха допълнително укрепени.
В обобщение. В позицията си на министър на финансите аз ръководя различни сектори, като указвам насоките на политики и оперативна работа в тях и респективно нося отговорност за крайните резултати във всеки един от тези сектори. Както вече отбелязах, цитираният от Вас сектор не е между тях.
По повод на втория Ви въпрос ще си позволя да Ви запозная с някои ключови детайли относно решението за конституиране на сега действащата структура на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
В обща позиция на Европейския съюз по Глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти” на стр. 41 се посочва, че Изпълнителна агенция „Пътища” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще е, цитирам: „изпълнителният орган за проекти, свързани с развитието на пътната мрежа в България”.
В началото на 2006 г. по време на мисия на високо ниво – заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика” господин Жан Шарл Лек - този модел беше оценен като неприемлив. Препоръчана бе трансформация и прехвърляне на агенцията към Министерството на транспорта. С последващо писмо от Европейската комисия бе изискано изготвяне на пътна карта с ясен ангажимент за трансформиране на агенция „Пътища”.
След поредица от консултации с Европейската комисия и с цел да се съхранят предпоставките за изпълнение и на двете оперативни програми, които предвиждат пътни проекти, се уточни последващата структура на пътната агенция и конструирането на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Същата залегна в подготвената и одобрена от Европейската комисия пътна карта, където са описани всички ангажименти на новата структура фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
На 30 юни 2006 г. беше изменен Законът за пътищата и Изпълнителна агенция „Пътища” бе трансформирана във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Новият устройствен правилник е приет на 31 август 2006 г. и в него няма никакви съществени разминавания или конфликти с каквито и да са европейски регламенти.
В контекста на горното считам, че отговорих на Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър. Вие ползвахте доста повече време, отколкото Ви се полагаше, но това, което казахте, беше важно.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин министър.
Мога да цитирам, че когато приключи проверката на Инспектората на Министерството на финансите, официалното съобщение в пресата беше, че Инспекторатът на Министерството на финансите не е установил нарушения във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Вследствие на това съобщение изпълнителният директор си подаде оставката, при което министър-председателят на България каза, че това е постъпка на един достоен човек, който абсолютно нищо не е направил. Това е като коментар на неустановените нарушения, за които Вие преди малко казахте.
По-нататък по отношение на отговорностите ще бъде интересно да се направи детайлна проверка за изпълнение на въпросното постановление, което Вие цитирахте – как и по какъв начин се е осъществявала субординацията по отношение на изпълнение на това именно постановление, кой точно на кого е разпореждал, кой какво точно е изпълнявал и дали въобще е имало възможност за съответни разпореждания. Това е въпрос, който ще подлежи на последващи проверки, съответно въпроси и отговори.
По отношение на втория ми въпрос – кой носи отговорност, че управителният съвет е приел правила, Вие цитирахте правилника на фонда. В този правилник, естествено, цялата отговорност за приемане на правилата, които се оказаха в противоречие с европейските правила, се носи от управителния съвет. Управителният съвет е този, който е приел въпросните правила, които Европейската комисия днес казва, че противоречат с основни нейни принципи. В този смисъл аз смятам, че цялата отговорност за неправомерните действия на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” се носи от целия управителен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Шулева, само две пояснения. Най-хубавото е, че докладът може да се провери, както и съобщението на страницата на Министерството на финансите от Инспектората, който никога не е установявал, че във фонда няма нарушения, защото никога не е имал такъв обхват.
Там е отбелязано, че обхватът се свежда до две точки: първо, проверка за конфликт на интереси на изпълнителния директор само и единствено за едноседмичен срок и, второ, проверка на договорите на фирма „Биндер” с фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Сами разбирате, че от този обхват не могат да се правят общи заключения относно работата на целия фонд за дълъг период от време.
Що се касае до правилата, така и не ме убедихте, че има някакви правила, които са в противоречие с европейските стандарти. Не зная за кои правила става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър. Изказваме Ви благодарност за участието в днешния парламентарен контрол. Да се надяваме, че ще Ви видим пак в скоро време.
Следващите въпроси са към министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Първо ще отговори на питане от народния представител Захари Георгиев относно спазването на Закона за ветераните от войните.
Господин Захари Георгиев има думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моето питане е относно спазването на Закона за ветераните от войните.
В моята приемна, уважаеми господин министър, от страна на една от районните организации на Съюза на ветераните от войните в България бяха поставени тревожно някои въпроси, свързани с прилагането на Закона за ветераните от войните. Част от тях касаят Министерството на отбраната. Не съм направил цялостна проверка в други области на страната, но предполагам, че констатациите не се отнасят само за Пловдивска област.
Основният проблем, който се поставя, е, че ръководеното от Вас министерство не спазва изискванията на чл. 4, т. 2 от Закона за ветераните от войните, а именно: „Ветераните от войните имат право на ... отдих и лечение един път годишно в санаториумите на Министерството на отбраната”, още четири министерства и други институции. Средствата са за сметка на държавния бюджет.
Според ръководството на съюзната организация снабдяването с карти от Министерството на отбраната е много трудно и много често се обезсмисля. Допреди две години, до 2006 г., картите са изпращани до Областния съвет на Съюза на ветераните от войните и те са намирали справедливия начин да ги разпределят.
От две години, вместо това, са предоставени телефонните номера на санаториумите и почивните домове на Министерството на отбраната и ветераните сами трябва да търсят карти, обаждайки се във всички тях. Това за тях е трудно и много често им се отказва с претекста, че няма места. Без съмнение, това нарушава както тяхното достойнство, така и отнема правата, които са им дадени по закон.
В същото време ръководството на съюза изразява изключителната си удовлетвореност от отношението на Министерството на вътрешните работи при осигуряване на тези техни права. Това потвърждава тезата, че когато има желание, законът може да се прилага в неговата пълнота.
Уважаеми господин министър, моето питане е следното: какви действия ще предприемете за преодоляване на тези проблеми в работата на министерството по отношение спазването на изискванията на чл. 4, т. 2 от Закона за ветераните от войните?
В заключение ще изразя своята категорична позиция, че може и да съществуват, но каквито и да са вътрешноведомствените проблеми и съображения, не бива да нарушават както изискванията и духа на този закон, така и задължението ни да полагаме особени грижи за защита на моралните и социалните интереси, на престижа и достойнството на ветераните от войните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Най-напред ми позволете да ви уверя, че Министерството на отбраната предприема и ще продължи да предприема всички мерки за удовлетворяване потребностите на ветераните от войните, не само регламентирани в Закона за ветераните от войните, но и включените в приетата Стратегия за социалната политика на Министерството на отбраната. Тези мерки са свързани с осигуряване на безплатна храна за ветерани в тежко материално положение, настаняване в Дом за ветерани в с. Орешак, лечение във Военномедицинската академия и военните болници, ползване на услугите на центровете за индивидуално социално обслужване на Министерството на отбраната и други.
Отнасяйки се с необходимото чувство на отговорност към ветераните от войните, ние, съвместно със Съюза на ветераните, разработихме текстовете на измененията и допълненията на Закона за ветераните от войните, приети от Народното събрание през 2007 г., както и правилника за неговото прилагане. След влизане в сила на тези изменения беше прието изменение и допълнение на Наредба № Н-8 за реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика в състава на Военномедицинска академия, което осигури безплатно ползване на болничните бази от ветераните от войните за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Действително до 2006 г. на централното ръководство на съюза се предоставяха карти за почивка, но впоследствие се установи, че в определен момент няма желаещи за настаняване и картите за почивка остават неизползвани, а в друг момент кандидатите надвишават възможните места за настаняване.
С оглед на по-доброто и пълноценно обслужване на нуждите на ветераните единодушно бе изразено мнение от екипа, участващ в изготвянето на уредбата, че най-оперативният механизъм е записването лично на посочените адреси или по телефона. При директния контакт със съответната болнична база всеки ветеран може да получи информация за възможните дати за записване, да потвърди или откаже постъпването си не по-късно от десет календарни дни преди записаната дата.
Изплащането на карти в смисъл на предишната наредба е преценено като неефективно. Съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата лицата се записват в лист за чакащи на съответната болнична база на адресите или по телефоните, като им се определя дата за прием. За ветераните от войните по чл. 12 е предвидена възможност за записване чрез Централния съюз и структурите му в страната с оглед подпомагане на членовете на съюза, които нямат възможност лично да си реализират дата за прием.
Освен към ветераните от войните Министерството на отбраната има задължение по закон и към възстановяването на завръщащите се от мисии военнослужещи, към военноинвалидите и военнопострадалите, към пенсионираните военнослужещи, кадровите военнослужещи граждански лица, работещи в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на мое подчинение.
Като пример за натовареност на санаториуми може да бъде посочен фактът, че през 2007 г. са лекувани общо 10 297 човека, от които 298 ветерани от войните. Редът за приемане на ветераните за лечение изисква направление от личния лекар и задължително мнение на кардиолог, след което в едномесечен срок същият заявява своето желание пред ръководството на санаториума.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев, посочените данни категорично опровергават съмнението, че ветераните от войните в Република България са лишени от пълноценна възможност да ползват законоустановеното си право на лечение в болничните бази и по балнеология, рехабилитация и профилактика в състава на Военномедицинска академия Има случаи, в които 15-дневният престой за лечение на ветераните по преценка на лекарите от съответните болнични бази се удължава до един месец.
В заключение искам да ви уверя, че от военните санаториума няма върнати ветерани. Тези, които са уведомени, че към момента на кандидатстване не могат да бъдат настанени поради липса на възможности, се настаняват в санаториумите във възможно най-кратък срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Има думата народният представител господин Захари Георгиев за два уточняващи въпроса.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, изслушах внимателно задълбочения отговор, но предполагам Вие не допускате, че представителите на това ръководство са дошли при мен, просто за да кажат някои неистини или неща, които не ги вълнуват. За да поставят този въпрос, значи има проблеми. Проблемите се изразяват в достъпността на базите по отношение на техните членове.
Това, което цитирахте – 238 души ветерани са почивали в санаториумите на Министерството на отбраната за миналата година, може да е много, но може и да е малко. Към днешна дата живите ветерани от войните в България, са малко над 22 000. Само в Пловдивска област те са малко над 2000. Вижте какъв е процентът на тези, които са се възползвали от санаториумите на Министерството на отбраната, което би следвало да е водещо при осигуряване на тези придобивки за тях, въпреки че това е по-скоро дълг на цялото общество към тях, отколкото придобивки за тях.
Аз бих задал следния въпрос. Независимо какви данни са подготвили Вашите специалисти, бихте ли се ангажирали, съвместно с Националното ръководство на Съюза на ветераните, да седнете и да преразгледате тази наредба на условията, да чуете и техните виждания по необходимите промени в тази посока, така че те да станат леснодостъпни за тях, да не ходят да звънят, да се молят, да чукат, да ги връщат: сега може, сега не може. Законът изрично е казал, че те имат право на това. И подзаконови нормативни документи да поставят препятствия пред осъществяването на това им право не е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос, който Ви беше зададен.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Благодаря.
Аз искам да кажа, че не се съмнявам в това, което са казали ветераните и се отнасям с разбиране. Готов съм да седна с тях да договорим начините и възможностите как това да стане, за да могат те да използват базата на Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Георгиев, да вземете отношение към казаното.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви за тази готовност, уважаеми господин министър.
По стечение на обстоятелствата имах възможност да видя Дома на ветераните и военноинвалидите в Париж, Франция. Имах възможност и да наблюдавам един ритуал, празник в годината, в който човек просто не може да си представи каква почит и уважение има към тези хора. Между другото, този дом е един от най-богатите замъци в центъра на Париж, има кръстена улица по този въпрос. Това показва, че държавата се отнася с уважение и гордост към тези, които са рискували живота си във войните, които са водени в интерес и защита териториалната цялост, в случая на Франция, а в нашия случай – на България.
Искам да се надявам това да стане – някакво отношение към българските ветерани от войните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да, даже и Наполеон е погребан в този дом.
Господин министър, следващият въпрос ще бъде от народния представител Евгени Чачев.
Имате думата, господин Чачев, да зададете Вашия емоционален въпрос относно липсата на политика на българското правителство и Министерството на отбраната за спасяване на националната авиационна светиня на България – летище Божурище.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, летище Божурище е паметно историческо място за българската военна и гражданска авиация с над 100-годишна история. То е едно от най-старите летища в Европа и едно от четирите в света, предлагащо най-благоприятни условия за полети с безмоторни самолети по така наречените дълги въздушни вълни. Заедно с летище „Грюнал” в Германия, летище „Снежка” в Полша и летище „Бишоп” в Съединените щати.
Неговата ликвидация беше инициирана на тъмно от правителството на Симеон Сакскобургготски без съгласуване с органите, отговорни за авиацията и с българската авиационна общественост. На последното си заседание кабинетът Сакскобургготски, като извънредна точка, извършва замяна на 2000 дка в Божурище, плюс 3 дка в центъра на София срещу 44 апартамента, забележете, в Казанлък, Сливен, Айтос и други градове в провинцията.
След сезиране на Прокуратурата и откритите от нея редица нарушения, сделката е спряна, тъй като актуването на въпросния терен като земеделска земя е откровена лъжа, защото в него знаете, че има бетонова писта за излитане и кацане с дължина над 860 м и ширина 30 м, обекти на зенитно-ракетните войски, подземни защитни съоръжения, военен ремонтен завод, няколко масивни сгради и други съоръжения, включително и такива, свързани с националната сигурност.
Независимо от всичко това сегашното правителство на Сергей Станишев на 21 декември 2006 г. решава тази очевидно корупционна сделка да бъде продължена и неслучайно България, разполагаща с висок авиационен потенциал, днес е подложена на критики от страна на Европейския съюз по въпроса на тази авиация. Знаете, че България е с предпазна клауза за авиацията.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас: защо няма политика за спасяване на националната авиационна светиня на България – летище Божурище? Ще позволите ли чрез една продължаваща корупционна сделка да направите нещо, което не успя да стори дори Съюзническата комисия по ликвидиране на българската авиация в резултат на унизителния за България Ньойски договор – да превърнете летище Божурище в земеделска земя и да я предоставите за жълти стотинки на мафиотски групировки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е въпрос, към който всички ние имаме много силна съпричастност.
Заповядайте, господин министър, за да чуем какво ще ни отговорите.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Конкретно в отговор на Вашия въпрос относно извършване на разпоредителни действия с имот, бивша частна държавна собственост в управление на Министерство на отбраната в с. Гурмазово, община Божурище, представляващ застроен терен с обща площ от 1045 дка и 16 бр. сгради с обща застроена площ от 5250 кв. м бих желал да Ви запозная с хронологията и фактите по казуса.
С решение на Министерския съвет от 7 юни 2005 г. и 13 юли 2005 г. и Протокол № 52 от заседанието на Министерския съвет от 21 декември 2006 г., т. 63, гореописаният имот е предвиден за замяна срещу 106 бр. апартаменти в София и Пловдив. Те са собственост на „Индустриален парк – София” АД и са изчерпателно изброени в посочените решения.
До публикуване на решенията имотът не е използван по предназначение и е бил с отпаднала необходимост за Българската армия по данни на Изпълнителна агенция „Държавна собственост” на Министерство на отбраната, за охрана до извършване на разпоредителни действия. Възстановяването на първоначалното предназначение на имота и привеждането му в експлоатационна годност не са извършени, поради необходимостта от изключително големи финансови инвестиции, каквито в бюджета на Министерство на отбраната не са предвидени.
В изпълнение на решенията на Министерския съвет и съгласно собствения си правилник, Агенцията е комплектовала необходимите документи и експертни оценки на имота, частна държавна собственост, и на апартаментите, предложени за замяна. Процедурата за замяна е открита по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Изпратено е искане от министъра на отбраната до областния управител на Софийска област.
Експертните оценки на имота частна държавна собственост и на апартаментите, предложени в замяна, собственост на „Индустриален парк – София” АД, включени в решението на Министерския съвет, са изготвени от външен независим оценител.
Пистата за излитане и кацане е оценена като съоръжение, а не като земеделска земя, както се твърди в питането Ви. Върху заменения застроен терен няма и не е имало обекти на зенитно-ракетни войски, подземни защитни съоръжения, военен завод и други сгради и съоръжения, свързани пряко с националната сигурност на страната. С решенията за замяна се реализира стратегията за развитие на социалната политика, касаеща придобиването и управлението на имоти във ведомствения жилищен фонд за безпартийните военнослужещи и граждански персонал в системата на Министерството на отбраната.
При финализирането на сделката по замяната ведомството е получило 27 бр. апартаменти в гр. Пловдив и 79 в гр. София. Твърдението Ви за получени 44 апартамента в Казанлък, Сливен, Айтос и други градове в страната не отговаря на истината.
Също така неточно и невярно е цитирана замяна на застроена площ от 2000 дка в гр. Божурище и 3 дка в центъра на гр. София. Застроената площ на имота в с. Гурмазово, бивша частна държавна собственост, е 1045 дка.
По сделката за замяна на имота са извършени проверки от Софийска военна окръжна прокуратура в периода от 8 юли 2005 г. до 15 юни 2006 г. След констатирана липса на закононарушения по процедурата за замята с Постановление на Софийска градска прокуратура преписката е прекратена с отказ за образуване на предварително производство. В двустранно подписан Договор № 1222 от 6 юли 2007 г. между областния управител на Софийска област и „Индустриален парк – София” АД, сделката по замяната е финализирана.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Несъмнено Вашият въпрос има както конкретна тематика, която засегнах и в изложеното дотук, така и принципна част, касаеща политиката на Министерството на отбраната по отношение на разпоредителните действия с имоти с отпаднала необходимост за Българската армия. По този въпрос неведнъж съм заявявал своята категорична позиция, включително и от тази трибуна. Още с встъпването си в длъжност заповядах замените да бъдат прекратени с цел не само предотвратяването на злоупотреби, но избягването на всякакви съмнения по отношение на прозрачността при разпореждане с военни имоти.
Нещо повече, разпоредих проверка за действия в период до встъпването ми в длъжност, резултатите от които оповестих публично, данните за констатирани нередности бяха предоставени на компетентните институции за извършване на допълнителна проверка по тяхната законосъобразност.
Искам още веднъж да подчертая категоричната си воля за прозрачност и граждански контрол върху дейността на ръководството на Министерството на отбраната и Българската армия, която, пак ще повторя, смятам, че съм доказал във всичките си досегашни действия като министър на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, господин Чачев. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие определено не ми отговорихте на въпроса, но все пак аз съм благодарен, че се съгласихте да дойдете в парламента и да отговорите, тъй като този въпрос съм го поставял на Симеон Сакскобургготски, предшественика на Сергей Станишев, на Сергей Станишев – също, но с политическия чадър от страна на председателя на Народното събрание на този въпрос в продължение на пет години не ми е отговорено.
В продължение на тези пет години Министерството на отбраната можеше да направи много, за да запази летище Божурище, което действително е светиня на българската авиация, защото само парите, които изляхте във вид на вода върху Челопечене бяха достатъчни, за да съхраните летище Божурище; защото вашият независим одит, който е направил оценка на летище Божурище, за жълти стотинки е продадено на неизвестни мафиоти, по-точно – известни, доведе до това, което преди един час се случи.
Знаете ли, господин министър, че са спрени за България всички програми от Европейския съюз? Знаете ли какво пише във втората част от доклада на Европейската комисия до Европейския парламент за напредъка на България през изминалата година? Пише не само, че няма напредък, а точно обратното, затова защото ние нямаме политика. Българското правителство няма изобщо визия за това какво иска България след приемането ни в Европейския съюз. Ние само разпродаваме държавата си на знайни и незнайни юнаци! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, имате възможност да направите своята дуплика. Не желаете да се възползвате, в такъв случай имаме още малко време за въпроса на господин Йордан Величков относно неизпълнение на задълженията на Министерството на отбраната, свързани със замяна на жилища и снабдяването им с нотариални актове.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съжалявам, господин министър, че трябва да занимавам Вас с въпроси и проблеми, извършени преди Вашето встъпване в длъжност като министър на отбраната и които Вие сте получили като наследство. Но какво да се прави, когато бившите министри не подлежат на контрол и трябва да отговарят тези, които в момента заемат тази длъжност.
През 1994 г. добре известният уважаван български гражданин и деец на българския спорт Любен Ангелов Спасов получава жилище от Министерството на отбраната, за което е сключен и съответният договор. Съгласно този договор продавачът се задължава да съдейства при подготовката и изготвянето на окончателния договор за покупко-продажбата и да предаде на купувача владението на горепосочения имот.
В изпълнение на предварителния договор Министерството на отбраната издава Заповед № 20 от 03.02.1994 г., оттогава имотът се владее от семейството на Любен Ангелов Спасов. Министерството на отбраната е заменило свой имот с друг апартамент на Спасов, който се намира също в София, в кв. „Овча купел”, като е определило той да бъде предоставен на друго лице от страна на министерството. Спасов изпълнява своите ангажименти. Той прехвърля апартамента на посоченото лице чрез нотариална сделка и доплаща съответната сума.
През 2000 г. обаче господин Спасов получава писмо, подписано лично от тогавашния министър на отбраната господин Бойко Ноев, с което е уведомен, че сключеният между него договор и министерството е нищожен и следва да освободи апартамента. И оттогава започва една дълга одисея, която не е приключила. Както е известно, причината за това е, че министерството не изпълнява ангажиментите си към организацията, която строи жилища и която е трябвало да получи 15 апартамента от министерството.
Аз бих искал да зная как министерството и лично Вие смятате, че може да се разреши този изключително неприятен и драматичен за семейство Спасови казус? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Величков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Във връзка със зададения от Вас въпрос е извършена проверка, която установи, че в периода 30 декември 1993 г. – февруари 1994 г. са извършени следните действия. Господин Спасов е настанен в жилище от 104 кв.м от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната със заповед на министъра на отбраната, находящо се в гр. София, ул. „Йоан Екзарх”, дадено е съгласие за замяна на притежаваното от него жилище в жк „Овча купел”. С нотариален акт семейство Спасови продават на военнослужещия Николай Петров апартамента си от 65 кв.м в кв. „Овча купел” за сумата 103 хил. 515 лв. По сключения с поделение 18780 предварителен договор за покупко-продажба на апартамента от военножилищния фонд Спасов внася сумата 200 074 лв.
През м. март 1994 г. по съдебно дело, заведено от „Софбулкоп” АД против Министерството на отбраната, с правно основание по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е издадена обезпечителна заповед в полза на дружеството, с което е наложена възбрана върху 15 апартамента на Министерството на отбраната, сред които и посоченият по-горе.
Съдебният спор е предхождан от следните отношения, възникнали между Министерството на отбраната и дружеството. През 1991 г. по предложение на началника на Военностроителния сектор министърът на отбраната разрешава на „Софбулкоп” да се предоставят срещу заплащане 15-20 апартамента в блоковете, които ще се строят за Министерството на отбраната. Между дружеството и поделението на министерството са подписани Споразумение и Договор за съвместна инвестиционна дейност за изграждане на жилища, от които дружеството ще получи 15 апартамента, за което превежда на Министерството на отбраната 200 хил. щ.д., платими в левове.
През м. юли – м. септември 1993 г. министерството уведомява „Софбулкоп”, че сключеният договор е нищожен и предлага да посочи сметка, по която да бъде възстановена недължимо преведената сума. Жилищата са включени във Фонд „Резервен” от ведомствения жилищен фонд на министерството и са предоставени на физически лица с актове като настанителни заповеди, предварителни договори за покупко-продажба, договори за покупко-продажба и замяна. По делото министерството е осъдено да предаде на „Софбулкоп” АД 15-те апартамента.
В хода на съдебните производства и след приключването им са правени неуспешни опити министерството и „Софбулкоп” чрез споразумение да решат възникналия проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин министър, прощавайте. Цялата хронология е твърде дълга и ако може да я предадете на господин Величков в писмен вид, тъй като времето от трите минути изтече, а господин Величков има две минути за реплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз мога да кажа с две думи: нещата така са омотани в тези дълги години, че ние просто смятаме, че този спор трябва да бъде решен по съдебен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин Величков, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председател, очевидно, може би това, което сме заложили в правилника като време, понякога не е достатъчно да се обяснят някои твърде важни неща.
Тази хронология, която беше представена от господин министъра, е много точна, но по същество какво ще се прави? Аз зная, че той има желание, проявява разбиране, но ако нещата отидат да се решават по съдебен път... Вижте, всички добре знаем, не един път и аз съм го казвал от тази трибуна, че ние просто нямаме действаща и ефективна съдебна система. Третата власт в България е факторът, който ни доведе до това състояние, в което сме днес. Това трябва да го знаем. И за всичко това, което става, дето се казва, имат дял всички, които управляваха, и най-малко Вие, защото сте съвсем отскоро. Така че, ако този достоен, почтен човек отиде в съда – тук се касае за един от най-големите авторитети в българския футбол, мисля, че няма да е редно.
И аз все пак бих настоявал и моля: намерете някакъв начин да бъде решен този наистина доста неприятен, драматичен въпрос за един уважаван български гражданин. Не са чак толкова хората, към които трябва да се отнасяме с малко по-голямо уважение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Величков.
Ако желаете дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Не, но смятам, че ще направите нещо в тази област.
Имаме много малко време, но пък въпросът на господин Георги Димитров е много важен и съществен, така че може да прехвърлим малко времето. Той се отнася до изтеглянето на всички артилерийски самоходни установки тип гаубица, както и на друга верижна бойна техника от поделенията на югоизточната ни граница.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател, за разбирането. Смятам, че въпросът е от изключителна важност, така че можем няколко минути да постоим, но все пак да чуем отговора на министъра.
Уважаеми господин министър, с особено безпокойство констатираме факта, че на 7 юни т.г. – говоря за неделя, в късния следобед, виждаме как от едно товарно депо в Хасково доста потайно и скришно се товарят артилерийски установки тип гаубица, говоря за самоходните артилерийски установки тих гаубица, както и ем-тел-бета, които видимо изглеждаха в много добро състояние. Интересното беше, че бяха доста добре окаляни, което ми направи лошо впечатление предвид факта, че тази техника не пристигна на самоход. Дотам дойде натоварена на ракетните влекачи от установките СС. Установките тип гаубица бяха натоварени на влак. Ние преброихме около 40 броя, имаме и видеоматериал по случая, и заминаха в посока гр. Шумен.
Обезпокоени сме защо тази техника, която беше останала последна на границата, за да ни пази – говоря за артилерийска техника, която е много добра, заедно с ем-тел-бе установките и другите се изтегля от югоизточната ни граница в посока гр. Шумен? Информацията там е много тревожна – че ще бъдат нарязани. По югоизточната ни граница като че ли не остана почти нищо, което да ни пази, и тревогата не е само моя, тревогата е на всички хора. В приемните дни идват хора и питат защо това нещо се случва?
Основният ми въпрос е: какво остана на границата, господин министър, което да ни пази?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това, кое е останало на границата, е военна тайна, така че по-хубаво не го задавайте. Но имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин министър.
Какво е останало на границата тук не може да ни се каже, естествено. Военна тайна е.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров. На базата на това, че времето е кратко, ще отговоря с няколко думи, без да чета трите странички, които са ми написани.
Първото нещо, което искам да ви убедя, е, че аз, встъпвайки в длъжност, гарантирах, че всички сделки, които ще бъдат извършвани в Министерство на отбраната, ще бъдат извършени при пълна прозрачност. Така че, ако тръгнем да ги режем, всички ще знаят и тогава вие може да спрете рязането. А самото предислоциране, то е съгласно План 2015, който е приет от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това беше много, много кратък отговор.
Господин Георги Димитров има право на още 2 минути за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Доста бързо ще отговоря на господин министъра.
Господин министър, изтегляйки ги от границата и неунищожавайки ги пряко, Вие ги унищожавате косвено, защото те там са по предназначение, извършваха някакво предназначение – пазеха ни. Като ги няма там с какво ще ги заменим? Защото, пак казвам, там почти не остана нещо, което да ни пази – телените заграждения, копаните танкове, минни полета, всичко това беше старо или поне беше представено като старо. Ракетните установки – всичко се изтегли оттам. Нищо не остана. Което буди у нас сериозно безпокойство по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли дуплика? Няма.
Благодаря на господин министъра за участието му в този парламентарен контрол.
Искам да съобщя, че Комисията по земеделието и горите ще проведе три заседания през следващата седмица: във вторник от 10,30 ч. в зала 130 на пл. „Александър І” – второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. На 23 юли, сряда, отново от 14,30 ч. комисията ще проведе заседание по същия въпрос. И заседание на 24 юли, четвъртък, от 14,30 ч. – отново по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча. Три заседания в три последователни дни – вторник, сряда и четвъртък.
Следващото заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
На всички – приятна почивка. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Петър Берон


Секретари:
Иван Илчев

Мирослав Мурджов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ