Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): В системата са регистрирани 127 народни представители, следователно имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, както ви е известно вчера гласувахме днес да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, продължение.
Задачата е Наказателнопроцесуалният кодекс да бъде приет тази седмица. Това трябва да стане! Този въпрос беше консултиран и на Председателски съвет. Днес евентуално ще удължим пленарното заседание.
Господин Стоилов, нека да решим този въпрос. И нека да се занимаваме само с Наказателнопроцесуалния кодекс, докато не го приемем.
Народният представител Янаки Стоилов има думата за процедурно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, предлагам да удължим пленарното заседание с три часа и след приключване на редовното време, което е в 14,00 ч. да работим до 17,00 ч. по тази тема. При това положение парламентарните комисии няма да заседават, това се подразбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение пленарното заседание да бъде удължено с три часа, т.е. до 17,00 ч. днес. При това положение комисиите не могат да заседават. Техните заседания ще бъдат отложени.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 123, против 5, въздържали се 6.
Това процедурно предложение се приема.
От 9,04 ч. до 17,00 ч. ще имаме възможност да се запознаем с текстовете на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Част трета – Досъдебно производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Част трета.
“Глава шестнадесета – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава шестнадесета.
Член 196 - “Дела, по които се провежда досъдебно производство”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 196, който става чл. 191 със следната редакция:
“Дела, по които се провежда досъдебно производство
Чл. 191. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер.”
Член 197 - “Стадии на досъдебното производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 192.
Член 198 - “Органи на досъдебното производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198, който става чл. 193.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към един от най-дискусионните и сложни текстове – чл. 199 “Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи”.
Предложението на вносителя е:
“Чл. 199. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл. 95-110, чл. 357-360 и чл. 407-419 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет и членове на Министерския съвет;
3. за престъпления, извършени в чужбина.
(2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от дознатели.”
Предложение на Четин Казак:
Член 199 придобива следния вид:
“Разпределение на делата в досъдебното производство
между разследващите органи
Чл. 199. (1) Разследването се провежда от съдия по разследването към Националната следствена служба по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл. 95-110, 233, 242, 250, 253-254б, 319а-321а, 340-341б, 356к, 357-360 и 407-409 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, членове на Министерския съвет, областни управители и кметове;
3. за престъпления, извършени в чужбина.
(2) Разследването се провежда от съдия по разследването към окръжните следствени служби по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл. 159а-159в, 201-205, 212-212б, 219-221а, 224, 225б-225в, 243-246, 282-284, 301-307 и 356б-356и от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от чужденци;
3. за престъпления, извършени от непълнолетни;
4. за престъпления, извършени от служители без звания на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 прокурорът може да възложи разследването се проведе от съдия по разследването при фактическа или правна сложност на престъплението или значителен обществен интерес.
(4) Извън случаите по предходните алинеи разследването се провежда от дознатели.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Христо Бисеров също е оттеглено.
Предложение на народния представител Валентин Милтенов:
Член 199, ал. 1 остава, а чл. 199, ал. 1, т. 1 да се промени така:
“1. За престъпления от общ характер по чл. 95-110, чл. 115-116, чл. 253-260 (Глава VІІ от настоящия Наказателен кодекс), чл. 269-307а (Глава VІІІ от настоящия Наказателен кодекс), чл. 357-360 и чл. 407-419 от Наказателния кодекс.”
Към чл. 199, ал. 1 да се създаде нова т. 4:
“4. за престъпления, извършени от непълнолетни лица”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 199, който става чл. 194, със следната редакция:
“Разпределение на делата в досъдебното производство
между разследващите органи
Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл. 95-110, чл. 357-360 и чл. 407-419 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи;
3. за престъпления, извършени в чужбина.
(2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от дознатели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тîва е òекñòúò, заðади кîйòî íаïиñаõìе íîв НПК.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не ñаìî.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ñаìî.
Иìаòе дóìаòа, óважаеìи íаðîдíи ïðедñòавиòеëи.
Гîñïîдиí Миëòеíîв, заïîвÿдайòе.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Бëагîдаðÿ Ви, гîñïîдиí ïðедñедаòеë.
Уважаеìи кîëеги! Едíа ÷аñò îò ìîеòî ïðедëîжеíие е ïðиеòî îò кîìиñиÿòа. Сòава вúïðîñ за òекñòîвеòе ïî ÷ë. 357 и 360 – òîва ñа ïðеñòúïëеíиÿ ïðîòив иíôîðìаöиÿòа, ïðедñòавëÿваùа дúðжавíа òайíа и ÷óждеñòðаííа кëаñиôиöиðаíа иíôîðìаöиÿ, какòî и ïî ÷ë. 407 и ÷ë. 419 îò Наказаòеëíиÿ кîдекñ – ïðеñòúïëеíиÿ ïðîòив ìиðа и ÷îве÷еñòвîòî. В òази ÷аñò кîìиñиÿòа е ïðиеëа òези ïðедëîжеíиÿ, а в îñòаíаëаòа ÷аñò аз ги îòòегëÿì.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Иìа ëи дðóги íаðîдíи ïðедñòавиòеëи, жеëаеùи да взеìаò îòíîøеíие ïî òези òекñòîве?
Гîñïîжо Маñева, заïîвÿдайòе.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Бëагîдаðÿ, óважаеìи гîñïîдиí ïðедñедаòеëю.
Уважаеìи гîñïîжи и гîñïîда íаðîдíи ïðедñòавиòеëи! Пðедñòавиòеëиòе íа Деìîкðаòи за ñиëíа Бúëгаðиÿ ïðи ðазгëеждаíеòî íа òекñòа íа ÷ë. 194 иëи ÷ë. 199 íа вíîñиòеëÿ ñа дëúжíи îùе ведíúж да îòïðавÿò ñеðиîзíî ïðедóïðеждеíие за òîва какви биõа биëи ïîñëедиöиòе îò вúвеждаíеòî íа ïîдîбíа ïðакòика. А ïðакòикаòа ñе ñúñòîи в ñëедíîòî: закðиваíе íа ñëедñòвиеòî. Избðîеíаòа кîìïеòеíòíîñò ïî ÷ë. 194 бóкваëíî îзíа÷ава закðиваíе íа ñëедñòвиеòî, кîеòî ñúгëаñíî бúëгаðñкаòа Кîíñòиòóöиÿ, îñúùеñòвÿва ðазñëедваíеòî в дîñúдебíаòа ôаза.
Тîва, кîеòî извúðøваìе в òîзи ìîìеíò, и аз иñкаì да ñе ïðиñúедиíÿ кúì изÿвëеíиеòî íа ïðедñедаòеëÿ Кîðíезîв, íаиñòиíа е ñúðöевиíаòа íа ïîïðавкаòа в Наказаòеëíîïðîöеñóаëíиÿ кîдекñ. Ние – Деìîкðаòи за ñиëíа Бúëгаðиÿ, ñ÷иòаìе, ÷е òази ïîðедíа ïîïðавка ìîже да бúде ïîðедíиÿò óкëîí, ñ кîйòî биòкаòа ñðеùó ïðеñòúïíîñòòа, íе ñаìî ÷е íÿìа да бúде акòивиðаíа, íî ìîже да бúде ñеðиîзíî óÿзвеíа. Сòава дóìа за ñëедíîòî. Девеòдеñеò и ñедеì иëи девеòдеñеò и девеò ïðîöеíòа îò ðазñëедваíеòî íие ïðеõвúðëÿìе íа дîзíаòеëиòе – îðгаí кúì МВР, в ÷ийòî закîí – Закîíúò за МВР, íе ñе ñúîбùава íиùî. Ниòî ñа îïðедеëеíи ïðавîìîùиÿòа íа дîзíаòеëиòе, íиòî ôóíкöииòе, íиòî зада÷иòе, íиòî òÿõíаòа ïîд÷иíеíîñò. Оñвеí òîва íа вñеки бúëгаðñки гðаждаíиí и íаðîдеí ïðедñòавиòеë е ÿñíî, ÷е òе íÿìаò гîòîвíîñò да ïîеìаò òîзи òîваð и òази òежеñò íе ñаìî ïî îòíîøеíие íа кваëиôикаöиÿòа, ïî îòíîøеíие íа ëиïñаòа íа закîíîва ðегëаìеíòаöиÿ, ïî îòíîøеíие íа биòîвиòе, îðгаíизаöиîííи и дðóги ïðîбëеìи, кîиòî закîíîдаòеëÿò беøе дëúжеí да ðазðеøи, ïðеди да иì вúзëîжи òîва ïðавîìîùие.
Тîзи îïиò, кîйòî ïðавиì в ìîìеíòа, е îïиò, кîйòî ìîже да дîведе дî гîëеìи íебëагîïîëó÷иÿ. Заòîва ïðедóïðеждаваìе, ÷е в òîзи ìîìеíò, кîгаòî ñе гëаñóва òîзи òекñò, вíîñиòеëиòе íа ïðедëîжеíиÿ за óвеëи÷аваíе íа ïðавîìîùиÿòа íа ñëедñòвиеòî, извúí ïîñî÷еíиòе îò вíîñиòеëÿ, òðÿбва да бúдаò ìíîгî вíиìаòеëíî ðазгëедаíи. Иìа ïðедëîжеíиÿ какòî îò ОДС, òака и îò ДПС, кîиòî ñа ñеðиîзíи, и íие îùе ведíúж аïеëиðаìе вíîñиòеëиòе да заùиòÿò ñвîиòе ïðедëîжеíиÿ, за да ìîже Наðîдíîòî ñúбðаíие да взеìе ðазóìíî ðеøеíие.
Оùе ведíúж ïðедóïðеждаваìе, ÷е ñëед вëизаíеòî в ñиëа íа òîзи закîí ìîже да ñе îкаже, ÷е бîðбаòа ñ ïðеñòúïíîñòòа ùе бúде îбðе÷еíа íа íеóñïеõ, òúй каòî дîзíаíиеòî, îùе ведíúж ïîвòаðÿì, íÿìа гîòîвíîñòòа да ïîеìе òîва ïðедизвикаòеëñòвî. Тîва е íай-îòгîвîðíиÿò акò ïî НПК и вñúùíîñò ïðав е гîñïîдиí Кîðíезîв, ÷е öÿëаòа ïîïðавка и вñи÷ки дейñòвиÿ, кîиòî извúðøваìе òóк, и бúðзиíаòа, ñ кîÿòî ïðеïóñкаìе, за да ïðиеìеì едиí îò íай-важíиòе íаказаòеëíи закîíи, ñе îïðавдаваò ñ òекñòа, кîйòî ìîже да ñðóòи öÿëаòа кúùа, íаðе÷еíа бîðба ñ ïðеñòúïíîñòòа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бëагîдаðÿ Ви, гîñïîжî Маñева.
Гîñïîдиí Чеðíев, заïîвÿдайòе за изказваíе.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Бëагîдаðÿ, гîñïîдиí ïðедñедаòеë.
Уважаеìи кîëеги! Изöÿëî ñе ïðиñúедиíÿваì кúì ïðеждегîвîðивøаòа. Биõ иñкаë да дîбавÿ îùе едиí ùðиõ кúì ве÷е казаíîòî. В ðедиöа ñëó÷аи в ïðедëагаíîòî изìеíеíие îò вíîñиòеëÿ îò ñëедñòвиеòî ñе иззеìваò дîðи и деëаòа за ðазñëедваíе íа деÿíиÿ, извúðøеíи îò íеïúëíîëеòíи. Те îòиваò в дîзíаòеëñкиÿ аïаðаò. Пðи дîзíаòеëñкиÿ аïаðаò îòиваò и òежкиòе деëа ñ íаðкîòиöи ïî ÷ë. 354, а и ñëедваùиòе ÷ëеíîве. Аз íе виждаì как ùе ñе ñïðави дîзíаíиеòî?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бëагîдаðÿ Ви, гîñïîдиí Чеðíев.
Иìа ëи дðóги íаðîдíи ïðедñòавиòеëи, жеëаеùи да взеìаò îòíîøеíие кúì òîзи òекñò?
Гîñïîжî Маíîëîва, заïîвÿдайòе.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеìи гîñïîдиí ïðедñедаòеë, óважаеìи кîëеги! Безñïîðíî, ÷е îкîëî òези òекñòîве бÿõа ñúñðедîòî÷еíи едíи îò íай-îживеíиòе диñкóñии ïî вðеìе íа ðабîòаòа íа Кîìиñиÿòа ïî ïðавíи вúïðîñи, а ïðеди òîва и íа ðабîòíаòа гðóïа. И òаì ìíîгî ÿñíî, в ïðîöеñа íа дебаòиòе, в кîиòî ó÷аñòваõа и ïðедñòавиòеëи íа ñëедñòвиеòî и ïðедñòавиòеëи íа ïðîкóðаòóðаòа, íие ñи казаõìе ÿñíî íÿкîëкî íеùа. На ïúðвî ìÿñòî, ÷е вúв вðúзка ñ ðеôîðìаòа в íаказаòеëíîòî ïðîизвîдñòвî ïðедиøíîòî ïðавиòеëñòвî е ïîеëî òðи ÿñíи аíгажиìеíòа. Те ñа ñвúðзаíи ñ òîва какúв е ñðîкúò, в кîйòî ùе вëезе в ñиëа íîвиÿò Наказаòеëíîïðîöеñóаëеí кîдекñ, ñ òîва да бúде вúведеíа ôигóðаòа íа íабëþдаваùиÿ ïðîкóðîð и ñ òîва да íе ñе ðазøиðÿваò деëаòа, ñ кîиòî ùе ñе заíиìаваò ñëедîваòеëи – ïðеñòúïëеíиÿòа, кîиòî ùе бúдаò ðазñëедваíи îò ñëедîваòеëи íад 3-4-ïðîöеíòîваòа баðиеðа. Така ÷е òекñòúò íа вíîñиòеëÿ изöÿëî беøе ñúîбðазеí ñ аíгажиìеíòиòе, кîиòî ñа ïîеòи îò ïðедиøíîòî ïðавиòеëñòвî и îò кîиòî íие íÿìаøе как да ñе îòкëîíÿваìе. Неùî ïîве÷е, аз ñúùî, кîìеíòиðайки ñ кîëеги îò ñëедñòвиеòî и îò ïðîкóðаòóðаòа, бÿõ вíеñëа ïðедëîжеíиÿ, кîиòî каñаеõа ðазøиðÿваíе íа îбõваòа íа деëаòа в дîñúдебíîòî ïðîизвîдñòвî, ñ кîиòî ùе ñе заíиìаваò ñëедîваòеëи, íî в ïðîöеñа íа диñкóñиÿòа îòòегëиõ òези ñвîи ïðедëîжеíиÿ иìеííî в òîзи кîíòекñò.
В кðайíа ñìеòка бÿõа вúзïðиеòи ïðедëîжеíиÿòа, íаïðавеíи îò ïðедñòавиòеëиòе íа Обедиíеíиòе деìîкðаòи÷íи ñиëи, за дîбавÿíе в ïðедìеòа íа деëаòа íа ñëедñòвиеòî íа ïðеñòúïëеíиÿ, кîиòî ñа извúðøеíи îò ëиöа ñ иìóíиòеò и îò дúðжавíи ñëóжиòеëи в Миíиñòеðñòвîòî íа вúòðеøíиòе ðабîòи, каòî ðазøиðиõìе òîзи îбõваò в Пðеõîдíиòе и закëþ÷иòеëíиòе ðазïîðедби ñ виñÿùиòе деëа, кîиòî ñа заïî÷íаòи, да бъдат ðазñëедвани îò ñëедîваòеëи. Извúí òîзи îбõваò îба÷е в ðаìкиòе íа ïîеòиòе аíгажиìеíòи ñ÷еòîõìе, ÷е íе е вúзìîжíî да ñе ðазøиðÿваò ðазñëедваíиÿòа, кîиòî ùе бúдаò извúðøваíи îò ñëедîваòеëи.
Що се касае до аргументите, изложени от колежката Масева, че функциите на дознанието все още не са ясно регламентирани – както всички знаем, на първо четене преди около седмица беше приет новият Закон за МВР. Предстои неговото разглеждане в Комисията по правни въпроси именно в аспекта дефиниране на функциите и статута на дознанието. Ние считаме, че с предложенията, които ще направим между двете четения за изясняване статута на дознателите, тази празнина в Закона за МВР ще бъде запълнена и в крайна сметка ще си осигурим нормално функциониране на делата в досъдебното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Госпожо Манолова, виждам, че Вие сте оттеглили Вашето предложение, което е много рационално, защото оставяме на следствието да се занимава с дела по мъртви текстове, които не работят, а такива сложни дела, каквито са убийствата или тежките стопански престъпления, ще ги дадем да ги разследва дознанието, а то не е подготвено за това.
Когато НПК се гледаше на първо четене, ние ви казахме, че съдебната реформа трябва да завърши с този закон, а не да започва с него. Първо трябваше да се помисли какво трябва да се прави в Конституцията, защото на практика по сега действащата Конституция следствието провежда досъдебното производство, а другото трябва да е изключение. Ние превръщаме изключението в правило.
Има друг много сериозен проблем. Кой какви ангажименти е поемал в Брюксел – сигурно те трябва да се изпълняват, но борбата с престъпността се води на територията на България! Аз се притеснявам, че ще имаме много сериозен провал в това отношение по простата причина, че дознателският апарат не е подготвен.
И второ, имам много сериозни съмнения – казвам го съвсем откровено – че между първо и второ четене на Закона за МВР ще бъдат нанесени необходимите поправки. Няма готови текстове. Разбирате ли, вносителите не са наясно какво трябва да пише в този закон по отношение на дознанието.
Затова ви моля, нека да се съсредоточим и да помислим – тежките текстове, които на този етап дознанието не може да ги поеме, да ги оставим на следствието. Явно ще има нови кръпки по все още неприетия НПК. Иначе ще блокира системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, имате право на дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Атанасов, считам, че не е редно да превръщаме този дебат за това колко неподготвени са дознателите и служителите на МВР за отговорните функции, които предстои да им бъдат възложени след влизането в сила на новия НПК.
Искам също така да Ви уверя, че Комисията по правни въпроси вече започна работа по изготвянето на предложение за промени за второ четене на Закона за МВР, които касаят формирането на ясна и работеща структура на дознателския апарат. Лично бих поканила колегите от ДСБ като добри професионалисти – да се включите в този процес, та в крайна сметка опасенията, които току-що изразихте, да не се реализират на практика.
Промените, които всички колеги юристи и колегите народни представители правим в наказателното производство с толкова много усилия, са за това да доведат до работеща наказателна система и до подобряване на борбата с престъпността. Но в крайна сметка това е въпрос и на политическа воля.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): А Вие имате ли я?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Манолова, за Ваше сведение Законът за МВР въобще не е разпределен в Комисията по правни въпроси. Това беше един от споровете от наша гледна точка – че той там трябваше да бъде разпределен и там да се води дискусията, за която Вие говорите, но за жалост тя не се води, защото не е разпределен там.
Текстът, който се обсъжда, е сърцевината на предложения нов Наказателнопроцесуален кодекс, тъй като в останалата си част - може би над 90%, той преповтаря досегашния Наказателнопроцесуален кодекс. Именно заради тази сърцевина, заради тези текстове, Демократи за силна България не подкрепиха Наказателнопроцесуалния кодекс на първо четене.
Какво се прави с предложения текст? Следствието като структура остава в съдебната власт, тъй като това са конституционните текстове, но фактически на него му е отнета възможността да извършва разследването, защото се оставят мъртви текстове, по които почти не се водят никакви дела – против мира, човечеството. Фактически разследването на над 98% от делата ще се извършва от дознанието и от хора, които наистина нямат квалификация. От една страна следствието остава в съдебната власт, а от друга страна огромната част от делата ще се разследва от хора, които нямат компетентност.
Идеята – това беше свързано с политическата воля на Народното събрание – беше следствието да извършва това разследване, след последното решение на Конституционния съд. Това очевидно не е възможно от Обикновено Народно събрание, но беше възможно нещо друго – да се промени Конституцията и да се прецизират функциите на следствието и прокуратурата по начин, че само един от тези органи да извършва разследване, без другия, именно прокуратурата, да има тези правомощия.
Европейската комисия в своя последен Доклад за напредъка на България от миналата година констатира, че веднъж завинаги България трябва да изясни кои са органите, които извършват разследването – дали са следователите или прокурорите. Тук продължаваме да говорим, че прокуратурата била господар или император на предварителното производство. Именно този факт не се приема от Европейската комисия – фактът на продължаващото смесване на функциите на прокуратурата и следствието. По-важно е, че този факт е свързан с българското общество, с неспособността предварителното производство да бъде по-бързо и по-ефективно. Това е текстът, който ни даваше основание да кажем и днес, че трябва да се спре разглеждането на Наказателнопроцесуалния кодекс. Европейската комисия няма изискване България да приема нов Наказателнопроцесуален кодекс. Това, което се случи при предишното правителството, е, че беше поет ангажимент чрез една лъжа – лъжа, изречена от българското правителство по време на миналия мандат, че България щяла да реши проблемите, които тя констатира, чрез промяна и чрез приемане на нов Наказателнопроцесуален кодекс. Лъжа, защото чрез нов Наказателнопроцесуален кодекс ние не можем да решим проблема за смесването на функциите между прокурорите и следователите. Тази лъжа за съжаление тръгна и беше наложена в документите на Европейската комисия, но вече става ясно, че това е лъжа. Ние обаче лъжем преди всичко себе си, а не Европейската комисия.
Неслучайно в последното писмо, което се изпрати до председателя на Комисията по правни въпроси от Дирекцията по правосъдие и вътрешни работи, вече става ясно, че и на Европейската комисия й става ясно, че това е лъжа, че оттук нататък – и това беше казано от комисаря по разширяването Оли Рен на срещата на наблюдателите в Европейския парламент в Брюксел – Европейската комисия няма да приема фиктивно приети закони. Тя няма да отчита като напредък факта, че е приет някакъв НПК, ако няма резултат, ако не е постигната целта, която тя е посочила в своя годишен доклад, а именно, че прокуратурата и следствието трябва да бъдат с разграничени функции. Така че това, че ние си мислим, че приемаме нещо и че изпълняваме някакви критерии, си остава само в нашите глави. Много скоро ще стане ясно, още до м. април, ако не променим Конституцията, че тази лъжа ще бъде основна причина за повишаване на риска за отлагане на членството на България в Европейския съюз.
Затова аз правя процедурно предложение да се отложи разглеждането на текста по чл. 194 или чл. 199 на вносителя и моля да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията, респективно гласуването на този текст.
За обратно процедурно предложение – заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение – да не се отлага гласуването на този текст и да си вървим по нормалната процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията и гласуването на чл. 199 по вносител и чл. 194 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 35, против 116, въздържали се 13.
Процедурното предложение не се приема.
За изказване има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Всички в последно време се кълнем, че сме поели единогласно и с общо съгласие пътя към Европа и това е свързано с едно неотменимо условие, а то е да има съдебна реформа. Току-що ни беше предложено да отложим съдебната реформа като абсолютно необходимо условие до свикване на Велико Народно събрание и решаване на въпроса следователи или дознатели.
Известно ви е Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г., потвърдено в мотиви от друго последващо решение през 2004 г. и последното – от 1 септември на настоящата година. И така, кога говорим истината? Тогава, когато заявяваме ясно и точно, че искаме да направим съдебна реформа, или когато искаме да я отложим по начин, че да не се състои проблемът влизаме или не влизаме в Европа?
На второ място, много от нас си спомнят, че и в прежното Народното събрание се говореше, че съдебната реформа е започнала някъде към 1992 или 1993 г., може би бъркам с година или две. И сега, когато ние искаме наистина да извършим реални стъпки в тази насока, отново ни се предлага едно отлагателно условие, което трябва да се сбъдне някога и при необозрими обстоятелства.
Проблемът очевидно е конституционен, проблемът очевидно има и едно съвсем реално измерение. Уважаеми народни представители, вие чухте от двама от преждеговорившите уважавани от мен колеги, че благополучието в настоящата съдебна система в аспект досъдебно производство е на най-високо ниво. Защото ние всички бяхме заплашени, че ако променим този модел чрез този текст, тоест като се даде основната функция на дознателския апарат, ще настъпят онези катаклизми в досъдебното производство, които ще бламират съдебната реформа, понеже досъдебното производство в момента е във върхов статус, понеже в него работят суперспециалисти, понеже делата се движат страшно бързо и понеже в крайна сметка ние няма защо да работим за това дали да имаме краен, бърз, адекватен и справедлив резултат, което е целта на съдебната реформа.
С други думи, вторият подтекст на тази теза е “ние нали ви казвахме!”. Не се подхожда градивно, не се подхожда към проблема така, както трябва да бъде решен съобразно поетите ангажименти от една страна, но не в този аспект, в който беше говорено, и съобразно необходимите виждания в тази връзка във всички настоящи доклади. Струва ми се, че няма човек в тази зала, който е запознат с проблема, който да твърди, че следственият апарат е абсолютно необходимото условие за влизането ни в Европа. Абсолютно необходимото условие е да имаме адекватност и съобщителни връзки в системите във всичките им измерения на досъдебното производство и проблемът далеч не седи по начина прокуратура или следствие. В крайна сметка дознателският апарат не беше въведен в тази му функция през 2001-2005 г., а през 1998 1999 г. Това че не проработи, това че тогава фикцията за 11 хиляди дознатели с неустановен статут не проработи, не значи, че сегашните текстове, които се залагат в този закон и които очевидно ще намерят своето продължение в Закона за МВР, имат съвсем друго измерение.
В последните две години тази тема се дискутира на няколко пъти. Става въпрос за прогноза на един дознателски апарат, състоящ се от около 2000 човека, а бройката към настоящия момент – нека да сгреша с 50 – е 1200 или 1100. Те са с юридическо образование, а фикцията, че следователите са № 1 като професионалисти аз като човек, който съм бил достатъчно дълги години в тази система, я оспорвам категорично. Защото ние знаем какво стана със следователския апарат в периода до 1994 г. и тогавашното му изграждане съвсем не указва на някакви перфектни професионалисти. Прочее, ако някой твърди, че досегашният следствен апарат върши перфектно работата си, нямаше да имаме тези претенции от страна на Европа и от нашето общество.
Считам, че това е пътят, по който трябва да се върви, и единствено той ще ни постави в условия, адекватни на изискванията към нашето правосъдие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ралчев, не знам другите дали са разбрали последното решение на Конституционния съд от 1 септември т.г., но Вие очевидно нещо сте се разсеяли и Вие не сте го разбрали. В това решение на Конституционния съд ясно се записа, че Обикновеното Народно събрание не може да променя структурата, но може да изясни функциите на прокурори и следователи в рамките на съдебната власт; да се пише веднъж завинаги какво извършват прокурорите и какво извършват следователите.
След това, отново ще ви повторя, този път по-бавно, какво изисква Европейската комисия в последния си доклад от миналата година за напредъка на България. Там е записано следното: “Продължават да бъдат неизяснени функциите на предварителното производство между прокурори и следователи. Има неясно разпределение на тези функции”. Това е проблемът, който е записан в европейския доклад. Мисля, че сега разбирате вече!
След като това е така считате ли, че с този Наказателнопроцесуален кодекс може да се реши проблемът или той може да се реши по начина, по който Конституционният съд на 1 септември записа, а именно чрез промяна на Конституцията?
Накрая проблемът с отпадането на членството ни е свързан не с приемането на НПК, а с решаването на този въпрос. Така че никой не предлага отлагане на реформата, а напротив, предлагаме спиране на приемане на този текст, приемане на Конституцията, за да приемем реално решение, а не лъжа в своите глави и след това да продължим. Това предлагаме ние! И това е единственото реално решение.
А що се отнася до това, което беше направено през 1998-1999 г. в рамките на този конституционен модел ние приехме бързото производство, въведохме дознанието и оттук нататък вече трябваше да се премине към конституционни промени. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
А политическата воля е наистина основният проблем, но това, че тя липсва се вижда и днес от липсата на министрите на вътрешните работи и правосъдието, които дори тях ги е срам да дойдат тук и да защитават този текст, за който вие пламенно тук пледирате. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Не мога да добавя много след преждеговорившия. Единственото, което бих искал да коментирам е така наречената висока квалификация на дознателите и съответно ниската квалификация на следователите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не съм казал такова нещо.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Ще дам само два примера за дознателите, като служители на МВР. Давам два примера.
По-рано тази година проф. Калоянов бе зверски убит в кв. Захарна фабрика. Органите на МВР пуснаха лица, които имаха кръв по дрехите си, да потърсят медицинска помощ вместо те да бъдат задържани, както е редно.
Малко по-късно тази година отново престъпление, отново от организирана група. Този път обаче нещата попаднаха в следствието и в момента имаме повдигнати обвинения, имаме работа по обвиненията, имаме събиране на доказателствата. По случая работи Столична следствена служба.
Само с този пример приключвам репликата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за трета реплика.
Имате право на дуплика, господин Ралчев, ако желаете.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Чернев! Тук става въпрос за едно дребно недоразумение. По настоящия статус убийствата знаете от кого се разследват! Мисля, че би трябвало да ме разберете.
Проблемът, който уважаемият господин Абаджиев постави, е за съотношението между следователи и прокурори. Текстът на чл. 199 няма нищо общо с този проблем и нищо общо с глобалния проблем НПК. Ако искате да говорим конкретно, нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров. Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има две неща, които малко ме притесняват в тези дебати.
Първото е, че непрекъснато, както и в комисията, смесваме правното разрешение с различни битови проблеми. Следователите – защо трябва да останат следователи, колко ще им се намалят заплатите, ако отидат на друго място да работят, дали ще им е хубаво или не, колко на брой са стаите тук или компютрите там. Това са проблеми, които ако ние непрекъснато смесваме с правната уредба няма да стигнем доникъде.
Второто нещо, което ме притеснява е, че ние отново като че ли имаме тенденцията да се държим сякаш сме на звездата Вега и гледаме далечните съзвездия без истинска връзка с тях. България е една от новите демокрации и ако искаме да разберем какво става у нас просто трябва да се огледаме наоколо и да видим как вървят съдебните реформи във всички други.
Вярно е, че всички нови демокрации започнаха съдебната реформа в една посока и им се наложи да я кривнат в друга. Това е факт! Защо? Защото ние започнахме от една позиция да се отърваваме от комунистическото наследство. Говоря не идеологически, а от гледна точка на фактите. Комунизмът постави между другите неща във всичките нови демокрации една плашеща и опасна конструкция на репресивния апарат на Министерство на вътрешните работи. Беше абсолютно задължително за всички страни от новите демокрации и те го предприеха с различна скорост и по различен начин да се опитат да разтърсят тази конструкция. Направихме го и ние. В момента, в който започваме да извършваме това действие, беше полезно и правилно да бъдат отделени функции от Министерството на вътрешните работи.
Всички нови демокрации експериментираха свободата. В потисническата комунистическа репресивна система не беше възможно да се отгатне какво ще се получи и всички ние сбъркахме, защото започнахме да пазим цялата съдебна система от една империална екзекутива, от една изпълнителна власт, която би могла да й диктува условия, да я подчинява и затова ние й зададохме гаранции срещу такава изпълнителна власт.
Оказа се, че нашите държави, новите демокрации родиха друг вид изпълнителна власт. Оказа се, че не е там проблемът. Оказа се, че всички онези баражи, които ние рециприрахме са от ХVІІІ и началото на ХІХ век. Създаването й в Европа - по различен начин е решен този въпрос. Смисълът на следствения апарат е създаването на някакъв бараж, който да възпре преди достигането до съда - било на вратата на съдебната зала, било там някъде долу в предварителното производство, възможността да се извършат отклонения в закона чрез натиска на екзекутива.
Това нещо ние възприехме в контекста на излизането от комунистическата система и всички нови демокрации констатираха така, както това се констатира и в други западноевропейски страни, които по традиция носят такива елементи, че то има смисъл да бъде променено. Затова и ако цитираме коректно указанията на Европейския съюз, ние ще видим, че те не ни предписват точно какво да направим, но слагат пръст в проблема именно на това място.
Пита господин Абаджиев - решава ли НПК този проблем? Ами, разбира се, ако той разчиства дефиниции, свързани с това кой какво върши. Казвате, че съществува конституционен проблем. Вярно е, има дискусия относно един пълен член в Конституцията. Дайте да го махнем!
Господин Абаджиев, убеден във Вашия професионализъм, утре аз ще дойда във Вашата стая и ще Ви предложа текста, който заедно да подпишем и който да мине и върви от утре нататък в този парламент. Това е възможно да бъде направено от Обикновено Народно събрание.
Но от друга страна, търсейки решение в една Конституция, която беше гласувана, за да запази от страха за кожите им хората, които бяха управлявали България при комунизма – така беше създадена Конституцията и тя беше с много сериозни затруднения да бъде променяна. Всички знаем това. Добре, нека да посрещнем реалността такава, каквато е и да помислим как в нейните рамки може да се случи това, което искаме да постигнем.
Позволих си през 2002 г. много преди да бъде написан този проект за НПК, да напиша една статия, с която grosso modo се лансираше същата идея. Не защото е много хубава, а затова защото в рамките на тази Конституция, която в широк мащаб ние можем да променяме само с Велико Народно събрание, каквото, както много добре знаете, е почти практически невъзможно да бъде свикано, ние трябва да намерим решение.
Ето го решението! Това решение запазва една конструкция, предвидена в Конституцията, и в същото време отприщва пътя за това, което предлага Европейският съюз.
Разберете, че ние в момента плащаме данък и това е естествено. Плащаме данък на наследството от комунистическия режим и плащаме данък за хитростта на онези, които правиха Конституцията. Не можем да излезем от това. Това е реалността! Затова моля да възприемем текста така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Абаджиев, виждам че искате реплика. Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, аз наистина се радвам, че Вие изразявате готовност да дойдете в нашата стая и да подготвим текст за промяна на Конституцията, въпреки че ние такъв текст бяхме подготвили и внесли. Сега наистина трябва да го прецизираме с оглед на новото решение на Конституционния съд. Нормално е, че говорим по този текст извън само неговата конкретна формулировка.
Този закон не решава обаче проблема. Той не го решава, защото не дава никакви дефиниции.
И второ, защото остава, господин Димитров, най-големият проблем, а именно сталинистко-комунистическият характер на прокуратурата, която продължава да има функции, които могат да бъдат разрешени само чрез промяна в Конституцията. Продължава да има такива функции. Тя наистина продължава да бъде господар на предварителното производство именно по този ленински модел и това може да се реши само чрез промяна на Конституцията, в която да запишем, че следствието извършва разследване и прокуратурата какви функции има.
Вие ми обяснявате, че не можем да направим това, защото това е положението. Това не е аргумент. Политическата воля, ако я имаме, може да реши проблема. Ще спрем разглеждането на НПК, нищо страшно няма в това, ще променим Конституцията и тогава ще приемем новия Наказателнопроцесуален кодекс. Това е истинското решение. Не можем да обясняваме собствения си страх от липса на политическа воля с някакви обективни обстоятелства, че така стояли нещата. Това е най-малкото несериозно за всеки един политик, който има малко по-големи претенции от средното ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Аз благодаря на господин Абаджиев за тази реплика, защото тя ми дава възможност да изясня още един проблем, за който като че ли всички си затваряме очите.
Не е вярно, че Конституцията създава ленински модел на прокуратура. Вярно е, че имаме ленинска прокуратура, с цялата пирамидална субординация в нея, но не е вярно, че това е записано в Конституцията. Отворете текста на Конституцията и ще видите, че там е казано: Главна прокуратура извършва върху другите свои по-нисши структури надзор за законност и методическо ръководство. Нищо повече. Това, че ние влагаме в тези понятия ленински смисъл, моля да ме извините, е въпрос на манталитет. Това е дело, за което тази камара трябва да бъде отговорна. И аз, заедно с всички останали, си посипвам главата с пепел, че ние си позволяваме да тълкуваме по този начин Конституцията, но това в никакъв случай не е конституционна разпоредба.
Конституционният проблем е другаде. Той е по отношение на следствените органи, които осъществяват действията по предварителното разследване – и това е пълният член, който имах предвид. С него ние можем лесно да се преборим, защото той всъщност се намира извън обсега на онези ограничения, които ни поставят и решенията на Конституционния съд във връзка с изменението на Конституцията от обикновено Народно събрание. Това нещо ние можем да направим. Оттам нататък ние в тази зала сме призвани да свършим нещо добро за България.
Ние можем да спорим, разбира се, по много неща и по много от тях естествено няма да сме съгласни. Въпросът е, че когато имаме препятствие и това, което казвате, господин Абаджиев, че ние трябва да проявяваме политическа воля, съгласен съм, ама отворете тази Конституция, тази ужасяваща Конституция с разпоредбата за Великото Народно събрание и вижте как точно ще постигнете консенсус по всичките въпроси, които трябва да реши едно-единствено изменение в Конституцията.
Затова нека се опитаме в рамките на това, което можем да направим, да свършим нещо добро за България днес. Вие казвате, че го няма правителството. Ами няма го. Защото всъщност това не е интерес на правителството в момента. Поне за единия от двамата министри, а мисля и за двамата, които вие бихте очаквали да видите, това вероятно не е толкова важно. То обаче е важно за българските граждани и за нас. И ако ние успеем тук в тази зала да го наложим, въпреки министрите, които ги няма, това ще бъде успех. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Тази дискусия е много важна. Убеден съм, че ние трябва да постигнем радикални резултати в противодействието на престъпността и корупцията. Аз лично бих предпочел повече да се съсредоточим върху целите и промяната на действителността, а в някои от текстовете на закона промените да бъдат направени по-последователно, в частта за правомощията на следствието. Защото от всички критики, които чух от част от опозицията, единствените, които смятам за твърде сериозни, са рисковете от сътресения при промяната, която извършваме – при рязкото прехвърляне на голямата част от делата, разследвани от следствието, към дознанието. И не за това, че дознателите нямат необходимата квалификация и компетентност. Те са същите юристи, със същото образование, в някои случаи с не по-лошо, отколкото следователите. Въпросът е, че много от тези дознатели в момента нямат достатъчно опит, а опитът се придобива винаги с времето.
Точно тук е много важна дейността, която ще бъде извършена в следващите месеци от ръководството на Министерството на вътрешните работи, защото именно това министерство вече поема главната и пряката отговорност за качеството и бързината на разследванията. Това много ясно трябва да се знае. Защото правим една реформа, която дава допълнително власт на МВР и силно увеличава неговите отговорности.
Аз се надявам, че още в момента на приемането на закона подготовката за този дознателски състав ще трябва да започне с много бързи темпове. (Реплика от господин Борислав Ралчев.) Аз затова казвам, че тези месеци не са толкова много и те трябва да бъдат използвани.
Освен това, ние трябва да отдадем уважение и на следователите. Не би следвало тази значителна реформа да бъде правена по начин, който уязвява и професионализма, и достойнството на много хора, които работят в следствието. И пак от министъра, този път на правосъдието, като председателстващ Висшия съдебен съвет, до голяма степен зависи да бъде предложена възможността поне на 400-500 души от сегашните следователи да заемат подходящи места в прокуратурата, защото тя също увеличава своята роля, а нейното натоварване допълнително се увеличава с приемане на фигурата на наблюдаващия прокурор. И бих казал защо около 100 от тях да не преминат в съда, тъй като и в съда има нужда от допълнителен брой съдии, за да се ускори разглеждането на делата.
Така че това няма да бъде нерешимо от финансова гледна точка, защото тези хора и сега са в съдебната власт. Всичко това трябва да бъде направено.
По отношение на някои от критиките, които отправи господин Абаджиев, искам да му разясня, защото допускам, че той може би знае, но някои неща се подменят за удобство.
Точно от Европейската комисия, и това трябва да споделим, се иска тясно взаимодействие между прокуратурата и разследващите органи. И там няма непреодолима граница между обвинителната и разследващата функция. Точно този недостатък на процеса трябва да се преодолее, а не обратното, което казвате, че прокурорите трябва да са прокурори сами за себе си и разследващите да нямат никаква връзка, защото на прокурорите се възлагат и част от функциите по разследването и това е европейска практика, и рационална практика в един наказателен процес. Има изисквания за приемане на нов НПК, но друг е въпросът, че в предишните месеци беше преувеличена ролята на тази стъпка сред всички останали, които трябва да бъдат извършени.
Тук стана практика да се говори за някакви писма, които аз съм получавал. Не знам кой следи кореспонденцията ми, но най-малкото част от тези писма не съществуват. Ние проведохме работна среща с представители на Дирекцията по разширяване и не е имало никакви ултимативни писма, а един разговор, който смятам, че беше много полезен. От работата на парламента и на всички институции в България зависи каква ще е оценката.
И накрая, искам да призова в скоро време да обмислим следващите промени в Конституцията. От Демократи за силна България ви призовавам да се включите в обсъждането на тези промени, които да бъдат достатъчно ясни и решителни. Защото вашето участие в инициирането на тези промени ще даде възможност те наистина не само да бъдат приети, но и да не бъдат оспорвани. Защото ми омръзна през последните години да се използват тесните контакти, да се правят някакви политически внушения, да се инициират определени питания до Конституционния съд, да се блокират определени реформи, а те след това да се използват като аргумент, че, виждате ли, политиците не искали да направят достатъчно радикална съдебна реформа. Нека тази практика бъде прекратена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 9, против 130, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, тъй като другите предложения или бяха оттеглени, или са приети по принцип.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 194 в новата редакция.
Гласували 161 народни представители: за 129, против 30, въздържали се 2.
Член 194 е приет.
Заповядайте за отрицателен вот, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в групата на Обединените демократични сили това беше първият спор по същество между коалиционните партньори и ние като Демократическа партия винаги сме заставали зад позицията, че първо трябва да се правят реформи – такива, каквито реално ще свършат работа, а не в името просто на ангажименти към Европейския съюз, които реално отново не се изпълняват. Ние сме за смяна на Конституцията.
От името на Демократическата партия не подкрепяме предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи за отрицателен вот. Г-н Стоилов, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 200 - “Район, в който се извършва досъдебното производство.”
По чл. 200 има предложение на Четин Казак:
“В чл. 200 ал. 4 се изменя така:
“
(4) Извън случаите по предходните алинеи с писмено разрешение на главния прокурор или на директора на Националната следствена служба, съобразно компетенциите им, досъдебното производство може да бъде проведено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който става чл. 195.
“Район, в който се извършва досъдебното производство
Чл. 200. (1) Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.
(2) Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато:
1. привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.
(3) Въпросите по ал. 2 се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане.
(4) Извън случаите по ал. 2 с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.”
По чл. 201 – “Ръководна функция на прокурора” не знам дали господин Димитров, госпожа Николова и госпожа Ася Михайлова поддържат своето предложение, става въпрос за една дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте ли предложението си, господин Димитров? Оттегляте го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Оттеглено е предложението на госпожа Манолова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 201, който става чл. 196 със следната редакция:
“Ръководство и надзор на прокурора
върху разследването
Чл. 196. (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да:
1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;
2. дава указания по разследването;
3. участва при извършването или извършва действия по разследването;
4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;
5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;
6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.
(2) Освен правомощията по ал. 1 наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 202 “Задължителни указания на прокурора”, който става чл. 197 със следната редакция:
“Задължителни указания на прокурора
Чл. 197. Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение.”
Член 203 - “Разгласяване на материалите по разследването”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203, който става чл. 198.
Член 204 “Актове на органите на досъдебното производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204, който става чл. 199.
По следващия член “Обжалване на постановленията” има предложение на Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 205, който става чл. 200 със следната редакция:
“Обжалване на постановленията
Чл. 200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председателю, уважаеми дами и господа! Вземам думата само за да заостря вниманието на тези, които се опасяват от ролите на прокуратурата в процеса. Това е началото на една система от текстове, които ви приканвам да следите внимателно. Нашето предложение беше доста по-меко – наблюдаващ прокурор, който има препоръчителни функции. В крайна сметка се възприе идеята да назоваваме по чисто процесуални съображения прокурора навсякъде наблюдаващ, но концепцията да остане и той да може да контролира производството отблизо. Смисълът на това обаче е, че за да избегнем пирамидата – ленинската конструкция на прокуратурата, за която с основание бяха изказани опасения тук, е важно тази пирамида да бъде спряна на разумна височина, тоест, да може действията на прокурора да бъдат обект на контрола на по-горестоящия прокурор, както си му е редът, но да бъде спряно това движение отдолу нагоре по цялото протежение на пирамидата, което именно създава опасния и ленински характер на прокуратурата.
Затова призовавам всички, които наистина са чувствителни към тази тема и говорят от тази трибуна срещу подобни заплахи, много внимателно да следят текстовете оттук нататък. В този момент започваме гледането на текстовете за прокуратурата и след още няколко текста ще имате възможност да изберете дали наистина да прекъснем тази връзка нагоре или да продължим старата традиция, която си мислим, че е била конституционна, но всъщност не е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 10, против 96, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
Поставям на гласуване текстовете от чл. 200 до чл. 205 по вносителя, които стават чл. 195 до чл. 200, предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
Госпожо Манолова, поддържате или оттегляте предложението си по чл. 206?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 206 - “Жалба срещу постановленията” комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 201.
По чл. 207 - “Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея” има предложение от госпожа Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 207, който става чл. 202 със следната редакция:
“Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея
Чл. 202. (1) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго.
(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.”
По чл. 208 - “Задължение за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване” има предложение на Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 208, който става чл. 203 със следната редакция:
“Задължения за осигуряване на
законосъобразно и своевременно разследване
Чл. 203. (1) Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването.
(2) Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
(3) Разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването.
(4) Разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда.”
Член 209 - “Съдействие на обществеността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 204.
Член 210 - “Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210, който става чл. 205.
Член 211 - “Разследване в отсъствие на обвиняем”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 211, който става чл. 206.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Глава седемнадесета – “Разследване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава седемнадесета.
“Раздел І – “Започване и провеждане на разследване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието на Раздел І да се измени така:
“Раздел І – “Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване”.
По чл. 212 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 212, който става чл. 207 със следната редакция:
“Условия за образуване на досъдебно производство
Чл. 207. (1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производства от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.
(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.
(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 213, който става чл. 208.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 214, който става чл. 209.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 215, който става чл. 210.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 216, който става чл. 211 със следната редакция:
“Достатъчно данни за образуване на досъдебното
производство
Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които мотат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.”
По чл. 217 - “Започване на разследването”, има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, вие поддържате ли предложението?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 217, който става чл. 212 със следната редакция:
“Образуване на досъдебното производство
Чл. 212. (1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора.
(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.”
Комисията предлага да се създаде чл. 213 със следната редакция:
“Отказ на прокурора да образува досъдебно производство
Чл. 213. (1) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.
(2) По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.”
По чл. 218 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става чл. 214 със следната редакция:
“Съдържание на акта за образуване на
досъдебно производство
Чл. 214. (1) Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя, законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който го е съставил.
(2) Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2, освен обстоятелствата по чл. 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.”
По чл. 219 има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 219, който става чл. 215 със следната редакция:
“Действия при неизвестен извършител
Чл. 215. (1) Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване, прокурорът възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи установяването и издирването на извършителя.
(2) В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.”
По чл. 219 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 219, който става чл. 215 със следната редакция:
“Действия при неизвестен извършител
Чл. 215. (1) Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване, прокурорът възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи установяването и издирването на извършителя.
(2) В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.”
По чл. 220 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 220, който става чл. 216 със следната редакция:
“Разделяне на делото
Чл. 216. (1) Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело.
(2) Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.”
По чл. 221 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 221, който става чл. 217 със следната редакция:
“Обединяване на дела
Чл. 217. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина.
(2) Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.”
По чл. 222 “Съдействие от други органи” комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 218.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Берон намери няколко пропуска, но те са от граматичен характер, ще се оправят.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте тези членове.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 223 “Привличане на обвиняем” има предложение на народния представител Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Мая Манолова оттегля предложението си в неприетата част.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По същия член има предложение на народния представител Четин Казак: в чл. 223 ал. 1 се изменя така:
“Чл. 223. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор привлича лицето като обвиняем със съставяне на постановление, което изпраща незабавно на разследващия орган за предявяването му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 223, който става чл. 219 със следната редакция:
“Привличане на обвиняем и предявяване
на постановлението
Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.
(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.
(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:
1. датата и мястото на издаването му;
2. органът, който го издава;
3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;
4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;
5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;
6. правата по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.
(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия или неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.
(5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.

(6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.
(7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1-6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Четин Казак, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 75, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 219.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 224 “Действия по отношение на лице, ползващо се с имунитет” комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за този член, който става чл. 220 със следната редакция:
“Действия по отношение на лице с имунитет
Чл. 220. (1) Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу същото лице за същото престъпление...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има някаква грешка.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Без да е грешка, текстът не е добър.
“Чл. 220. (1) Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу това лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.
(2) Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. В този случай производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина.”
По чл. 225 “Разпит на обвиняемия” комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 221.
“Разпит на обвиняемия пред съдия
Чл. 226. (1) По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията.
(2) За разпита по ал. 1 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.
(3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.”
Предложение на Четин Казак:
Член 226 се изменя така:
“Разпит на обвиняемия пред съдия или съдия по разследването
Чл. 226. (1) Разпитът се извършва пред:
1. съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв, в случаите, когато разследването се извършва от съдия по разследването;
2. съдия по разследването, с участието на защитник, ако има такъв – когато разследването се извършва от дознател.
(2) В случаите по ал. 1 делото не се предоставя на съдията или на съдията по разследването.
(3) За разпита по ал. 1 разследващият орган осигурява явяването на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв.
(4) Разпитът по ал. 1 се провежда:
1. по правилата на съдебното следствие – когато се извършва от съдия;
2. по правилата на досъдебното производство - когато се извършва от съдия по разследването.”
Комисията не подкрепя предложението.
Господин председател, аз предлагам по-нататък тези предложения да не се гласуват, тъй като въпросът вече е решен с този институт – съдията по разследването. Ще чета предложенията, но мисля, че е излишно тяхното гласуване.
Има предложение на Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226, който става чл. 222.
Член 227 – тук е същият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Същото положение – с предложението на господин Четин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на госпожа Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на господин Казак, което не е подкрепено, но този въпрос вече е решен, така че той следва тази логика на предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227, който става чл. 223.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да гласуваме дотук, за да решим въпроса с Четин Казак.
Няма желаещи народни представители да вземат думата.
Уважаемият народен представител Четин Казак, който е направил няколко предложения, също е за съдия по разследването. Вече сме приели, че няма такъв. Да гласуваме тези предложения, едното от които прочете господин Янаки Стоилов, другото е в същия смисъл, за да бъде още по-ясно и да не се четат.
Гласуваме предложението на Четин Казак, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 68, въздържали се 14.
Предложенията на Четин Казак не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият член е 228 – “Присъствие при извършването на действия по разследването”. По него има предложение на Стоян Иванов, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 228, който става чл. 224 със следната редакция:
“Присъствие при извършването на действия
по разследването
Чл. 224. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването.”
Комисията предлага да се създаде чл. 225 със следната редакция:
“Ново привличане на обвиняемия
Чл. 225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия.”
Комисията предлага да се създаде чл. 226 със следната редакция:
“Действия преди предявяване на разследването
Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора.
(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.
(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.”
По чл. 229 има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте ли го? Оттеглят го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 229, който става чл. 227 със следната редакция:
“Предявяване на разследването
Чл. 227. (1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването.

(2) За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.
(3) За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това.
(4) Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до седемдесет и два часа.
(5) Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.

(6) Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната.
(7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.
(8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.
(9) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 230, който става чл. 228 със следната редакция:
“Запознаване с материалите
Чл. 228. (1) Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.

(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 231, който става чл. 229 със следната редакция:
“Искания, бележки и възражения
Чл. 229. (1) След като проучат материалите съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.

(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.
(3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващият прокурор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 232, със заглавие “Допълнителни действия по разследването”, който става чл. 230 със следната редакция:
“Допълнителни действия по разследването
Чл. 230. (1) При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети.

(2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.”
Комисията предлага да се създаде чл. 231 със следната редакция:
“Заключение на разследващия орган
Чл. 231. След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение.”
Комисията предлага да се създаде чл. 232 със следната редакция:
“Обвинително заключение
Чл. 232. (1) Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато намери, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин.

(2) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства и правната квалификация на деянието.
(3) В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
(4) Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8.”
Комисията предлага да се създаде чл. 233 със следната редакция:
“Заключение за прекратяване или спиране на
наказателното производство”
Тук е по-добре да използваме термина “установи”, както и в предишния текст – в чл. 232, ал. 1, така и в този. Тези термини трябва да бъдат синхронизирани.
“Чл. 233. (1) Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство.
(2) В заключението по ал. 1 се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Вместо “намери” да стане “установи”. Това беше отразено в стенографския протокол.
Моля, гласувайте текстовете до чл. 233 включително.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чл. 233 – “Срок за извършване на разследването”.
Предложение на Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията: в чл. 233, ал. 3 в края на изречението “от общо осем месеца” да бъде заменено с “до две години”. Това е необходимо, тъй като ще се влезе в противоречие с чл. 411.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Трифон Митев: в чл. 233, ал. 3, посоченият срок в края на алинеята - “18 месеца”, да се замени с “9 месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Валентин Милтенов: да отпадне изцяло ал. 8 на чл. 233.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 233, който става чл. 234 със следната редакция:
“Срок за извършване на разследването. Срок за мерките
за процесуална принуда
Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.
(3) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.
(4) Доказателствата, събрани от разследващия орган извън разрешения му срок, не могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата.
(5) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от 15 дни преди изтичането на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради което разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.
(6) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3.
(7) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.
(8) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1-3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
(9) Взетите по отношение на обвиняемия мерки на процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането, в случаите на тежко престъпление, и повече от една година – в останалите случаи.
(10) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.
(11) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.
(12) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.”
Комисията предлага чл. 234 да се постави на систематичното му място в Глава осемнадесета, като чл. 244.
Комисията предлага да се създаде чл. 235 със следната редакция:
“Изпращане на делото на прокурора
Чл. 235. След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, важен текст е чл. 234, дано да проработи. Ще видим как ще проработи.
Давам думата на народния представител Петър Берон, за да зададе своя въпрос.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Имам един дребен въпрос: в ал. 3 на чл. 234 се казва: “В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.”.
С колко? Без ограничения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отговорът е без ограничения. Това е идеята. Дали е правилна или не, ще Ви дам думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Само да отговоря. Тук е единственият случай, в който няма ограничение в срока. Но забележете, господин Берон, по-нататък, че действията, които са извършени по разследването, след изтичането на сроковете стават невалидни. Така че може в изключителни случаи да не се отнеме възможността виновният да понесе отговорност, защото все пак трябва в някои случаи, в интерес на разкриване на истината и на търсенето на отговорност тази възможност да бъде запазена. Иначе ще се установи институтът на оправдаване на лицето поради липса на доказателства и реално то да не понесе отговорност. Така че може би този компромис трябва да бъде направен, когато...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има такова нещо в Италия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има, но понеже при нас този институт не е възприет, той се оправдава безусловно без оглед на доказателствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поради липса на доказателства.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, така че другите алинеи достатъчно силно притискат разследващите и обвиняващите органи да извършат действията в определените срокове, защото иначе те няма да могат да бъдат използвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Валентин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да обърна внимание на народното представителство във връзка с моето предложение по ал. 8. С нея се въвежда едно ясно ограничаване, че действия по разследването, извършени извън сроковете, предвидени по ал. 1 и 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
Имам предвид, че е напълно възможно при определени хипотези да възникнат нови факти и обстоятелства, които са от изключителна важност за разкриването на обективната истина и които е възможно да са в процедура, при която да не е удължен срокът, а съответното удължаване да изисква определено време и в крайна сметка те да не бъдат приобщени към доказателствата по вече воденото дело.
Така че смятам, че това е един ограничителен текст. Напълно е възможно, както всички знаете, при някои наистина тежки престъпления или които са от правна и фактическа сложност да възникнат факти, които стават известни при разкриването на други престъпления. Така че в такъв случай смятам, че текстът е ограничителен и затова съм направил това предложение. Апелирам ал. 8 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли само едно уточнение?
Тази дискусия, която започна господин Милтенов, тя е по същество и наистина тази преценка трябва да бъде направена от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, важен е въпросът.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но аз искам да обърна внимание, изглежда, че е направен един излишен запис в сегашната ал. 4, където се казва, че “доказателствата, събрани от разследващия орган извън разрешения му срок, не могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата”.
Ако сравните с ал. 8, този въпрос е решен по същия начин. И затова смятам, че ал. 4 просто трябва да отпадне, защото това е едно повторение и двойно препращане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате ал. 4 да отпадне от кое?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: От целия текст на комисията. Защото този въпрос е поставен в ал. 8, а там вече принципно ще се реши това, което предлага господин Милтенов – дали да остане или да отпадне.
Но и в двата случая ал. 4 трябва да отпадне, защото тя представлява едно повторение на идеята в ал. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каквото каже залата, това ще стане.
Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тъй като и господин Берон не получи точно отговор на своя въпрос, искам да му отговоря, че срокът, който се предоставя на главния прокурор да прецени какъв да бъде, се определя в рамките на давността.
И искам да кажа на господин Милтенов, че в случая се касае за две дисциплиниращи мерки, които в крайна сметка Комисията по правни въпроси след оживени дебати реши да бъдат въведени, а именно в случаите, в които се удължават сроковете, това да става с разрешение на по-горестоящия прокурор.
В крайна сметка с текста на ал. 5 се дава възможност всеки път, когато предоставеният удължен срок не е достатъчен на разследващия орган, да бъде искано удължаване на този срок, но не по-късно от петнадесет дни преди изтичането на този срок.
Тоест на практика абсолютно се преодолява възможността да бъдат събирани доказателства извън удължения от по-горестоящия прокурор срок или от главния прокурор.
Така че практически не съществува тази възможност да бъдат събирани доказателства след разрешения срок, които в крайна сметка да не могат да бъдат използвани от съда.
Призовавам да остане текстът на ал. 8, тъй като той е единствената преграда срещу разтакаването до безкрайност на сроковете в тази фаза на наказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплики – господин Атанасов, господин Милтенов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
По отношение на удължаване на сроковете имам едно притеснение и тук искам да заостря вниманието ви.
Първо, смъкваме страшно много нивото на длъжностните лица, които ще удължават сроковете, и казваме “прокурор от горестоящата прокуратура”. Поне да бяхме фиксирали ръководителя.
Но другото, което ме притеснява: в изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор. Докога? Няма срок. Двадесет години ли може да го удължава? Трябва да се фиксира срок.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не е необходимо.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Отменяш мерките.
АТАНАС АТАНАСОВ: Какво от това? Няма никакво значение. Казваме “в изключителни случаи”. Изключителните случаи могат да станат правило и главният прокурор да удължава до безкрайност едно дело, до изтичане на давността.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Сергей Антонов го пуснаха поради липса на доказателства.
АТАНАС АТАНАСОВ: Трябва да се фиксира някакъв срок, до който главният прокурор може да удължава разследването. Две години ли, три години ли, колко ще бъде, но не може без срок. И сега е така. Според мен максимум две години. Много ви моля, дайте да помислим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбрах, че искате да направите реплика, но и изказване… Добре, господин Берон също постави този въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ: Въпросът е да свършим работа.
Така че аз не съм забелязал това, когато съм го чел първия път, но сега ми прави впечатление, че се дава възможност главният прокурор да удължава, но не е казано докога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Господин Милтенов, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, мисля, че ясно поставих въпроса. Аз разбирам, така посочените срокове, които са визирани в чл. 234, имат своя дисциплиниращ ефект, но в крайна сметка, пак повтарям, представете си хипотезата при разследване на едно престъпление, в което се разкриват обстоятелства, важни по друго, по което вече са изтекли тези срокове, винаги има такива случаи, и в крайна сметка трябва да се пристъпи към някакво искане, в изключителни случаи и т.н., което за мен е някаква ограничителна мярка и би се явила една такава преграда за разкриването на другото престъпление.
Така че с вкарването на тези ограничителни срокове в ал. 8, смятам, че тя е излишна и искам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Манолова се отказва от своето право на дуплика.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само, господин председател, тук да обърнем внимание, че точно по този въпрос, който повдигна и господин Атанасов, предложението е срокът по ал. 3 да бъде две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувайте, уважаеми народни представители!
Гласували 93 народни представители: за 5, против 79, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Трифон Митев, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 53, въздържали се 30.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Милтенов, което, както чухте, не се подкрепя от комисията, но беше подкрепено от него в залата и имаше дискусия.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 17, против 34, въздържали се 45.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов в чл. 234, ал. 4 от текста на комисията да отпадне.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за членове 234 и 235.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
Сега е точно 11,00 часа. Тридесет минути почивка. След почивката продължаваме отново с Наказателнопроцесуалния кодекс. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
Господин Бисеров, моля да продължите представянето на доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
“Раздел ІІ – Протоколи за действия по разследването. Звукозаписи и видеозаписи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Член 235 – “Представяне и връчване на протоколи за действия по разследването”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235, който става чл. 236.
Член 236 – “Протокол за разпит”.
По този текст има предложение на народния представител Трифон Митев:
В чл. 236, ал. 3 изразът “когато е необходимо” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 236, който става чл. 237.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров, защото има неприето предложение.
Имате думата за изказване по тези текстове. Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Трифон Митев по чл. 236, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на господин Митев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 19, против 54, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме наименованието на Раздел ІІ и текстовете на чл. 235 и чл. 236 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 237 – “Звукозапис”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да бъде преномериран и да стане чл. 238.
Следващият член е “Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238, който става чл. 239.
Следващият член е със заглавие “Видеозапис”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239, който става чл. 240.
Следващият член е с наименование “Звукозапис и видеозапис и при други действия по разследването”.
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези няколко текста от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме чл. 237 до чл. 240, включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава осемнадесета – Действия на прокурора след завършване на разследването”.
Комисията подкрепя заглавието на Глава осемнадесета.
Следващият текст е “Правомощия на прокурора”.
По този текст има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става чл. 242 със следната редакция:
“Правомощия на прокурора
Чл. 242. (1) След като получи делото прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.
(2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.
(3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.”
Следващият чл. 242 е “Прекратяване на наказателното производство от прокурора”.
По него има предложение на народния представител Мая Манолова, което е прието по принцип.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и под номер 243 предлага следната редакция:
“Прекратяване на наказателното производство от
прокурора
Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 24, ал. 1;
2. когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението.
(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа.
(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
(5) С определението съдът може:
1. да потвърди постановлението;
2. да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
3. да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
(6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
(7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.
(9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Предложението на народния представител Мая Манолова е подкрепено по принцип, предложението на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов се оттегля – това, за протокола. Няма желаещи за изказване. В такъв случай гласуваме наименованието на Глава осемнадесета, чл. 241 и чл. 242 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст по номерацията на вносителя е чл. 243 – “Спиране на наказателното производство от прокурора”.
По него има предложение на народния представител Мая Манолова, което е прието.
Има предложение на колегите Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 243, който става чл. 244, със следната редакция:
“Спиране на наказателното производство от прокурора
Чл. 244. (1) Прокурорът спира наказателното производство:
1. в случаите на чл. 25 и 26;
2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;
3. при продължително отсъствие на единствен свидетел-очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
(2) Ако в случаите по т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.
(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници.
(4) При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234.
(5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.
(6) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението по ал. 5.
(7) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 243? Няма.
Господин Величков и господин Манолов оттеглят своето предложение.
Моля, гласувайте чл. 243 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на народната представителка Мая Манолова за създаване на нов чл. 243а.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място.
Комисията предлага да се създаде чл. 245 със следната редакция:
“Действия по спряно наказателно производство
Чл. 245. (1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът праща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.
(2) Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.
(3) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 245? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 245.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 244 – “Обвинителен акт”, има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Има и предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 246 със следната редакция:
“Обвинителен акт
Чл. 246. (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо.
(2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.
(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по чл. 246. Няма желаещи за изказване.
Госпожа Николова оттегля своето предложение, което не е прието.
Моля, гласувайте чл. 244, който става чл. 246 в окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Процедурно предложение – заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Днес се очертава да работим цял ден, моля за една поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Юсеин, Вие не сте член на ръководството на Парламентарната група на Движението за права и свободи и не може да направите това искане.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, започваме да работим по Част четвърта - “Съдебно производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Част четвърта.
“Глава деветнадесета - Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава деветнадесета.
“Раздел І – Предаване на съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Член 245 – “Образуване на производството пред първата инстанция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245, който става чл. 247.
Член 246 – “Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик”.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 246, който става чл. 248 със следната редакция:
“Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик
Чл. 248. (1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик.
(2) Съдията-докладчик проверява:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и Глава двадесет и девета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Имате думата за изказване по тези текстове, които бяха представени. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Част четвърта, на Глава деветнадесета, на Раздел І и на чл. 245 и чл. 246, който става чл. 248, в редакция на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
“Прекратяване на съдебното производство
от съдията-докладчик
Чл. 247. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 2, т. 1 и 3.
(2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.”
По този член има предложение на Четин Казак:
“1. В чл. 247, ал. 1 в края на изречението числото “3” отпада.
2. Алинея 2 на същия член отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 247, който става чл. 249.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по чл. 247? Няма.
Има предложение от господин Казак, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 90 народни представители: за 8, против 51, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 247.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за чл. 247 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 248 има предложение на госпожа Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 248, който става чл. 250 със следната редакция:
“Прекратяване на наказателното производство
от съдията-докладчик
Чл. 250. (1) Съдията-докладчик прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10;
2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.
(2) Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.
(4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава двадесет и първа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Госпожо Манолова, поддържате ли предложението си по този текст?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В такъв случай моля да гласуваме текста на този член в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 250 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст е на чл. 249 по вносителя – “Спиране на наказателното производството от съдията-докладчик”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 249, който става чл. 251.
Следва чл. 250 на вносителя – “Насрочване на делото”, по който има две предложения, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за чл. 250, който става чл. 252 със следната редакция:
“Насрочване на делото
Чл. 252. (1) Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в месечен срок от постъпването му.
(2) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има предложение от народен представител, което не е подкрепено от комисията, но народният представител го няма в залата.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този текст повдига въпроса до каква степен ограничителните срокове могат да влияят на процеса на правораздаването. Бихме искали да разграничим двата момента, свързани с основните ни претенции относно досъдебното производство и тези в съда.
Струва ми се, че от текста на ал. 2 на чл. 252 трябва да отпадне изразът накрая – “но не повече от три месеца”. Достатъчно са ограничителните критерии, свързани с изключителността на случаи за писмено разрешение. В крайна сметка председателите на съдилищата очевидно имат по-пълен обзор да преценят срока за насрочване.
Вторият аргумент в тази връзка е, че дело с дело не си приличат. Ако в масата от дела можем да се ограничим с такъв срок, очевидно е, че има дела, за които този срок ще бъде неподходящ и ще доведе до други възможни действия, които вместо да постигнат целта – бързина на производството, да го проточат за продължително време.
Затова моето предложение е финалната част на ал. 2 на чл. 252 – “но не повече от три месеца” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Има ли други изказвания по тези текстове? Господин Бисеров иска да вземе думата. Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, дами и господа! Аз искам да подкрепя предложението на господин Ралчев. Смятам, че това е правилното решение. В комисията този въпрос беше дебатиран, но тя не е на единна категорична позиция по въпроса. Записът, че комисията предлага този текст не означава, че тя стои категорично зад това разбиране.
Ще добавя няколко аргумента към аргументите на господин Ралчев. Има опасност “вместо да изпишем вежди, да избодем очи”. Знаете, че съдилищата са претрупани от работа. Знаете, че съдебните зали са малко и много често съдът не може да насрочи толкова бързо делата. Има опасност, за да не нарушават този срок, съдиите да насрочват дела, за които е ясно, че не могат да бъдат проведени заседания на съответната дата в рамките на този срок. В противен случай съдиите сами ще трябва да създават основания да им се търси дисциплинарна отговорност. За да не попаднем в този капан, смятаме, че най-разумното решение е това, което предлага господин Ралчев – изразът в края на ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На първо място, подкрепям предложението на господин Ралчев и господин Бисеров.
Искам да спра вниманието на ал. 1 и да направя предложение. “Когато са налице основания за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в месечен срок от постъпването му.” Когато по едно дело има за призоваване 30 човека и трябва да се създаде организация и не можеш да ги призовеш за 2-3 седмици, как ще го насрочиш в едномесечен срок? Аз считам, че срокът е прекалено кратък, затова предлагам този срок да бъде тримесечен по първа алинея, а по втора алинея да отпаднат последните думи, както беше предложено от господин Ралчев и от господин Бисеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Яни Янев има думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, може би за някои този дебат за това, че се пазарим за един, два или три месеца ще изглежда не особено съществен. Аз искам само допълнително да дам пояснението, че ние се притесняваме от обстоятелството, че когато наложим значително по-кратки срокове в рамките на съдебното производство, това на практика не се налага от някакви специални изисквания. Вчера имахме и експерт от Испания в рамките на комисията, явно е, че само при изключителни случаи се налагат ограничения по отношение на сроковете в рамките на съдебното производство.
От друга страна, приемайки тези текстове без да е обезпечена реалната възможност за тяхното изпълнение, ние просто ще създаваме условия, както каза господин Бисеров, съдиите да ги нарушават и тук да влизаме в един безкраен цикъл на дисциплинарни нарушения. Защото, от друга страна, ние предвиждаме текстове, с които действително вече просрочията и неспазването на процесуалните срокове, така както са предвидени, обвързват дисциплинарната отговорност на съдиите.
От тази гледна точка аз искам да се присъединя към предложението, което направи господин Ралчев, за отпадането на ограничението от три месеца.
На второ място, предлагам на вашето внимание да се обединим около предложението на вносителя срокът за първоначалното насрочване да бъде в рамките на два месеца. Смятам, че това е по-реално. Напълно ясно е, че в големите съдилища именно поради липсата на достатъчно зали няма физическата възможност не само с оглед призоваването на голям брой свидетели, когато това се наложи, а и с оглед реалното насрочване на делата да има свободни зали в рамките на едни месец и те да бъдат насрочени и разгледани. Това са чисто материални предпоставки, които в момента ни ограничават възможността реално да приложим тези текстове. А и по друга причина – както подчертах, ние нямаме някакви специални изисквания с оглед на хармонизацията да притискаме допълнително в сроковете съдебните производства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! По темата за сроковете в съдебната фаза се водиха дискусии до последния момент. Ние трябва да отделим ясно два аргумента – единият е за материалните условия, с оглед на които можем да скъсим реалистично сроковете на съдебното производство, а другият се отнася до фактическата и правната сложност на делата. Това са два отделни критерия, които са заложени в отделните алинеи на чл. 252.
Искам да заявя ясно, че ние трябва да ускорим и съдебната фаза на процеса. Всеки, който си мисли, че нашият процес страда от забавяне само в досъдебната фаза, не разбира проблемите, които имат българските граждани и отказва да приложи еднакъв критерий към хората, които се занимават с досъдебното и със съдебното производство. Наистина в много случаи има материални пречки в сегашните условия, но ние трябва да се опитаме да създадем напрегнати реалистични срокове и там, където се налага, да потърсим допълнително решаване на материалните проблеми на съдилищата, а не да се примиряваме със сега съществуващото положение.
С оглед на това предлагам в ал. 1 да приемем предложението на вносителя за двумесечен срок от постъпването на делото до неговото насрочване, а по ал. 2 да си остане тримесечният срок. Защото по ал. 2 срокът е даден, за да може съдът да се запознае с дело, което е по-обемисто, по-сложно, но не заради това, че той няма възможности по едни или други материални и битови причини да го насрочи.
Мисля, че това ще бъде едно решение, което е на границата между ускоряването на процеса и отчитането на днешните по-сложни реалности от гледна точка на физическите възможности на съдиите и материалното осигуряване на съдебната власт. Моля ви да приемете тези срокове, тъй като те са основание по-нататък в един или друг размер да приемаме и сроковете за отделните действия в рамките на съдебния процес, тъй като не можем да имаме съдебно производство в днешните български условия, ако то не се дисциплинира допълнително чрез определяне на максималните срокове. Тук не става дума за необосновано санкциониране на съдиите, а за случаи, когато по причини, зависещи от тях, те не са успели в срок да придвижат делата, които са им възложени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплика – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз приемам изцяло логиката на господин Стоилов. Тя е абсолютно вярна. Но тогава, когато в настоящия момент трябва да държим сметка за реалността, ние не можем да пренебрегнем така наречените от него битови условия. В крайна сметка съвсем ясно е, че в определени съдилища този срок ще се окаже достатъчно дълъг. И той не е само за проучване на делото. Но в определящите съдилища на големите градове този срок е в пряка зависимост от наличието на зали. Така че ако ние имаме едно бързо развитие на този процес, за което се надяваме, но не считаме че е реално в близко време да имаме достатъчно зали, за да може да работи един нормален съд, то очевидно е, че ще имаме възможност, когато се постигне това битово условие, да пренапишем този текст по начина, по който господин Стоилов каза. Но в настоящия момент няма такива условия и ще направим по-голяма беля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Моята реплика е в този смисъл, че, потвърждавайки двумесечен срок по първата алинея и отпадането на тримесечния срок във втората алинея, всъщност ние запазваме текста такъв, какъвто той е в момента. Не само по предложението, но и такъв, какъвто е в момента. Истината е, поне аз не знам, да има констатирана практика процесът да се бави точно в този момент. Тоест проблемът на българския наказателен процес сега, какъвто той работи в досъдебната фаза, не е в момента на насрочване на делото. И след като не съществува такъв проблем, защо трябва да въвеждаме нови срокове, които да дисциплинират на едно място, където няма нужда от дисциплиниране? От дисциплиниращи срокове, а и не само срокове, има нужда в следващите фази на развитие на процеса, а не във фазата на неговото насрочване. За това става въпрос. Нека да бъдем по-строги на други места, но не и тук, където можем да предизвикаме конфликт, който не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин председателю на Комисията по правни въпроси, не съм съгласна със становището, което изказахте, защото то действително противоречи на реалността. И бързината не е панацея. Ако ние в момента преследваме отчитането на някакъв резултат за съкращаване на срокове, на процедури, това може би ще бъде някакъв фактор в отчетността, но по отношение на съдържателността и ефективността няма да окаже влияние.
Затова моля народните представители да подкрепят предложението на колегите Ралчев и Бисеров, защото ограничаването в срок по дела с изключителна фактическа и правна сложност не може да бъде маркирано със срок. Всеки съдия е заинтересован да придвижи делото напред, защото то му тежи, защото след това има други срокове, по които той носи дисциплинарна отговорност, но въпросът е там, че ако делото е от пет или двадесет тома, този съдия - нито председателят на съда, административният ръководител, трябва да задължаваме да форсира нещата, да го принуждава в тримесечния срок без да се е запознал с делото да го насрочва. Да не говорим за това, че то ще се случва и то ще ощети, както се изказаха и преждеговорившите бюджета на съдебната власт. Съдиите ще изпълнят този срок, защото те са дисциплинирани, но това означава да се призовават обвиняеми, да се конвоират, да се призовават свидетели, да се харчат пари от бюджета на съдебната власт и делата да се отлагат под една или друга форма – даже и поради това, че липсват съответни зали за осъществяването на процеса.
Затова смятам, че по ал. 2 срокът не е разумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие предлагате да отпадне.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз мисля, че не е удачно да се казва, че подготвени юристи, които ще прилагат закона и които именно трябва да следят за изпълнението на сроковете, могат да намерят правни основания за да злоупотребяват с тях. Ако ние мислим за продължаването на правната реформа като нейно блокиране от изпълнителите, ще се сблъскаме отново с най-големия проблем, който имаме. Не за това, че законодателството е основният фактор, който препятства противодействието на престъпността и корупцията, а именно липсата на достатъчно убеденост, воля и последователност в действията, както и взаимодействията между всички тези, от които зависи изпълнението на поставените цели.
Освен това, ако използвам един аргумент не само от наказателния процес как да няма българското правосъдие проблеми във фазата насрочване на делата. Може би в наказателния процес този процент е по-малък, но колко са случаите – десетки и стотици по граждански, по трудови, по административни дела, при които хората търсят съдействие да им бъдат насрочени делата! Даже аз съм бил тук изправен пред такива случаи. Смятам, че такова съдействие трябва да им окажем, но не да им го оказваме само като народни представители, молейки съда да ускори насрочване на делата, а това трябва да стане по законов път. Това са реални проблеми на българските граждани.
Нека наистина тези срокове в предварителното производство, както сме ги дали в още по-сгъстен вариант, в неколкократно по-сгъстения вариант, в граници, близки до реалистичните, да бъдат заложени по-нататък те да бъдат развивани в целия процес. Това е реален проблем и той се отнася именно за сложните дела, защото най-големите и обосновани критики към България са по отношение на делата, които са в големите съдилища, по отношение на сложните дела, на тежката, на организираната престъпност. Така че в ал. 2 тези дела също трябва да стигнат до своето разглеждане. Това са реални проблеми и мисля, че в случая ние трябва да обединим усилията си, а не да се проявява известна двойственост при предлагането на решението.
Ако се окаже, че в три-четири съдилища това е реален проблем, че физически не е възможно, тогава ние ще преценим как да решаваме проблема на тези три-четири съдилища или как тогава ние да уточняваме сроковете, но нека принципът да е този, защото ние сега, сочейки неблагоприятните примери - и обективни и субективни, с няколко съдебни района, искаме да превърнем това в правило за провеждането на съдебния процес по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми съвършено коректно да си позволя малко да повдигна завесата на дебатите в Правната комисия.
Вие добре знаете, че предложение на ОДС беше и то носи нашите подписи, моя – включително, предложението, което въвежда доста сурови изисквания в сроковете на различни фази на процедурата. Вие ще имате възможността да се срещнете с тези предложения оттук-нататък в гласуването. Аз съм удовлетворен и благодарен от това, че комисията подкрепи тези предложения. Много се надявам да ги подкрепите и вие.
Конкретният случай. Струва ми се, че има две неща, които малко ни подвеждат. Едното нещо е въпросът за това кое е принципът и кое е изключението? Принципът е записан в ал. 1 и той гласи “Не повече от един месец”.
Бидейки поддръжници на тезата, че трябва да бъдат ясни сроковете, ние също имахме желание да видим дори и в особено сложните случаи определени ограничения. Упорито беше аргументирането от страна на Върховния съд в подкрепа на противоположната теза. И макар че ние успяхме да отхвърлим подобна аргументация в останалите случаи, когато ставаше въпрос за срокове, в този случай беше приведено едно съображение, което струва ми се трябва да бъде обсъдено тук. То обаче не е съображението за фактическа или правна сложност. Истината е, че така, както е формулиран текстът, той създава известна некоректност. Действително аз съм готов да приема напълно съображенията, които господин Стоилов излага, че компетентните и квалифицирани юристи, които трябва да съдят хората в България, би трябвало да могат за три месеца да се справят и с най-фактическия и правно-сложен случай.
Проблемът е друг. Проблемът опира до един точно определен тип случаи, които са свързани със съдебна поръчка и разпит на лица извън страната. В този случай шансовете да бъде спазен тримесечният срок не винаги са достатъчно големи. Аргументът на Върховния съд беше, че това би трябвало да доведе до ново отлагане на делото, тоест би удължило процедурата. Аз си давам сметка, че ние тук сме изправени пред това да вземем решение можем ли да разчитаме на пълната коректност на правоприлагащите органи и в случая органът, който ще дава разрешение за такъв изключителен случай или недостатъчно. Винаги надделяват – в много случаи има тенденция да надделяват съображения за това да се угоди на собствената институция. Нормално е, в кръга на човешките събития става точно така.
От друга страна, степента на повторяемост на такива случаи би могла да създаде проблеми, ако по правило винаги, когато имаме съдебна поръчка за лице от чужбина, да стигнем до положение да трябва да нарушаваме този срок.
Това е единственото съображение, което ни накара в комисията да възприемем аргументацията на Върховния съд. Оттам нататък аз ви моля вие да приемете и да гласувате в подкрепа на това предложение и да отпаднат трите месеца в този текст. Моля ви, имайте предвид, че точно тази е изключителната ситуация, свързана с нещо, което не зависи от нас.
Във всички останали случаи предложените от нас срокове, които бяха възприети, са въпрос на дейността на самата съдебна институция. Аз ви моля, приемете ги такива, каквито са вложени в закона, за да се знае, че наистина интересите на гражданите няма да бъдат отмятани от днес за утре и делата да се гледат с години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В ал. 1 на чл. 252, бяха направени две предложения. Ще гласуваме предложенията по реда на постъпването. Първо, поставям на гласуване предложението на господин Атанасов в ал. 1 “месечният срок” да бъде заменен с “три месеца”.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 83, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ралчев, Яни Янев, Янаки Стоилов, Христо Бисеров срокът от “едномесечен” да стане “двумесечен”, както е в текста на вносителя по ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Тази корекция в ал. 1 е приета.
Преминаваме към гласуване на предложенията по ал. 2.
Съгласно чл. 56 трябва да се подложи на гласуване предложението за отхвърляне, а то беше направено от господин Ралчев, подкрепено от госпожа Масева и господин Атанасов – от ал. 2 в края на изречението да отпадне изразът “но не повече от три месеца”.
Против това предложение бяха господин Янаки Стоилов и господин Филип Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 55, против 40, въздържали се 27.
На този етап не отпада.
Господин Ралчев има думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Искам прегласуване по съображенията, които изложихме, тъй като очевидно в дълбочина не бяха разбрани. Става въпрос за реалността на това, което е в съдилищата. В никакъв случай няма да постигнем тази бързина, за която всички сме съгласни. Аз и колегите поддържаме тази теза, а тази теза се поддържа и от всички професионалисти, тя не държи сметка за квалификацията на съдиите и дали си вършат добре работата или не, а държи сметка за обективните условия в големите, основните съдилища, към които са насочени тези претенции – че те обективно няма къде да заседават в такъв срок. Това е цялото основание. Когато направим необходимите условия, няма нищо по-лесно от това един текст да бъде променен. Знаете по какъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да гласуваме предложението на тези народни представители, които желаят от текста да отпаднат думите “но не повече от три месеца”.
Гласували 134 народни представители: за 62, против 50, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Други предложения по ал. 2 няма.
Подлагам на гласуване членове 251 и 252.
Гласували 130 народни представители: за 103, против 20, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 251 е със заглавие “Насрочване на делото при установяване на основания за провеждане на съкратено съдебно следствие”.
По текста има предложение на господин Трифон Митев, който предлага в чл. 251, ал. 1 срокът за насрочване на делото да се намали от “едномесечен” на “14 дни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 251 на вносителя да отпадне.
Следващият чл. 252 е със заглавие “Насрочване на делото при установяване на основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”.
Комисията предлага чл. 252 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Трифон Митев по чл. 251, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 13, против 81, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 251 и чл. 252 по предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 2, въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
“Страни в съдебното производство
Чл. 253. Страни в съдебното производство са:
1. прокурорът;
2. подсъдимият и защитникът;
3. частният тъжител и частният обвинител;
4. гражданският ищец и гражданският ответник.”
Има предложение на колегите Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов в чл. 253 да се добави нова т. 3.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложение се оттегля.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст няма.
Моля, гласувайте чл. 253 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 7, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІ – Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Член 254 е със заглавие “Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата и срок за подаване на отговор”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254:
“Връчване на подсъдимия препис от
обвинителния акт или от тъжбата
Чл. 254. (1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия.
(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
(3) Освен в случаите по глава двадесет и четвърта, двадесет и пета и глава двадесет и осма, в 7-дневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Съобщения за насрочване на съдебното заседание
Чл. 255. (1) За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице.
(2) Освен в случаите по Глава двадесет и четвърта, Глава двадесет и пета и Глава двадесет и осма в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалия или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице – като граждански ищец.”
По следващия чл. 256 има предложения на колегите Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което комисията подкрепя по принцип и това е отразено на систематичното му място в чл. 251.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257:
“Задължение на съдията-докладчик
“Чл. 257. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Искам да попитам съдията какво ще прави – ще чете делото през тези два месеца или ще го остави на страните да се запознават с него? Ето първия случай, в който се натъкваме на факта, че тези два месеца очевидно са недостатъчни, когато става въпрос за сложно дело. Кой ще го чете – съдията в кабинета си или ще стои в канцеларията, за да могат всички тези страни да отидат и да го изчетат? Или съдията ще го чете вечер в къщи, а страните в канцеларията? Ето как сроковете просто не достигат.
Иначе текстът е коректен – чл. 257 трябва да го приемем такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по тези текстове от Раздел ІІ? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и членовете от 254 до 257 включително.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава дванадесета – Съдебно заседание”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за заглавието на Глава дванадесета.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Член 258 - “Неизменност на състава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 258.
Член 259 - “Непрекъснатост на съдебното заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 259.
Член 260 - “Запасни съдии и съдебни заседатели”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 260.
Член 261 - “Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на
съдебното заседание
Чл. 261. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание”
Член 262 - “Провеждане на съдебно заседание извън помещението на съда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 262.
Член 263 - “Разглеждане на делото при закрити врати”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 263.
Член 264 - “Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264.
Член 265- “Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 265.
Член 266 - “Функция на председателя на състава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 266.
Член 267 - “Отстраняване от съдебната зала”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 267.
Член 268 - “Задължително участие на прокурора”.
По този текст има предложение на госпожа Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст:
“Задължително участие на прокурора
Чл. 268. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.”
Член 269 – “Присъствие на подсъдимия в съдебното заседание”.
Има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 269.
Член 270 – “Произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 270.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Имате думата за изказване по тези текстове от Раздел І на Глава двадесета. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Глава двадесета и Раздел І, както и текстовете от чл. 258 до 270 включително. Всички текстове са на вносителя и са подкрепени от комисията, с изключение на чл. 261, който е в редакция, предложена от комисията, а също и чл. 268. Останалите текстове са на вносителя и са непроменени.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІ – Действия по даване ход на делото в съдебното заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Член 271 – “Решаване на въпроса за даване на ход на делото”.
По този текст има предложение на господин Валентин Милтенов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 271:
“Решаване на въпроса за даване на ход на делото
Чл. 271. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили – по какви причини.
(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
1. прокурорът;
2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3;
3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.
(3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.
(4) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 4, т. 5.
(5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.
(6) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на Глава двадесет и втора.
(7) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, ако изрично е поискано продължаването му.
(8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
(9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.
(10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от два месеца.
(11) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до 500 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Независимо, че това, което е свързано със сроковете, в една значителна част беше казано по предходния текст на чл. 250, то в настоящия момент искам да обърна Вашето внимание, че правя едно предложение в ал. 10 на чл. 274: “Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от два месеца.”, като моля частта след запетаята да отпадне.
За какво става въпрос? Конфигурацията на делото е вече образувана и става въпрос за неговото отлагане. Недейте да приемате, че нещата се развиват само в една околия, тоест, в един районен съд. Приемете, че става въпрос и за всички съдилища. Приемете и това, че Варненският апелативен съд има шест области. Призоваването, отлагането при създадена конфигурация в рамките на самото дело е известна величина. Защо трябва да бъдем с абсолютно недоверие по отношение на този, който е работил по делото, знае неговата характеристика, обема му, какво му е необходимо, за да му слагаме и една такава пранга?
Плюс това искам да ви уверя, че в практиката това драстично ще доведе до ново отлагане на делото, защото процедурите в по-голямата си част – за сложните дела, за обемните съдилища и пр., няма да могат да бъдат изпълнени.
Затова много ви моля, желанието да идентифицираме този процес е похвално, но нека да държим сметка и за реалностите в съдилищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Дискусията е продължение на същата тема и затова ще бъда кратък.
Имаше такива предложения и от представители на Върховния касационен съд. Мисля, че трябва да се съобразим с проблема, но не като отпадне въвеждането на срок, а като удължим този срок на три месеца, защото целта при започване на разглеждането на всяко дело трябва да бъде максимално съкращаване на периодите, в които това разглеждане прекъсва.
Опитвал съм се да преценя какви са били средно периодите на отлагане по редица дела. Оказа се, че досега средностатистически този срок е около три месеца. Това показва, че практиката е близо до това, което ние постановяваме като изискване. Има обаче и много примери, когато делата се насрочват за след шест, след девет месеца и се прескача от една година в друга, ако примерно делото е започнало да се гледа в началото или първата половина на едната година, да отиде чак в следващата година. Мисля, че това не трябва да се толерира.
Смятам, че тримесечният срок е реалистичен и той трябва да остане. Когато ние обсъждахме този въпрос в комисията, се представиха всички становища. Предлагам тук изразът “два месеца” да бъде заменен с “три месеца”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Това състезание тук не знам докъде ще доведе. И аз вземам повод от това, което каза преди това господин Ралчев, като ще се върна малко по-назад, на предишния текст.
Съдът ще насрочи делото в едномесечен срок, няма да могат да бъдат призовани лицата или ще се получат други пречки и след това ще го отложи. След това в двумесечния срок, когато в апелативния съд не могат да се съберат съответните доказателства, тоест, не могат да се призоват хората, пак ще се отложи делото.
На практика, защото става въпрос за наказателен процес, а не за граждански дела, се създава основание да започне една практика за постоянно търсене на дисциплинарна отговорност от съдиите, от единия участник в процеса – от прокуратурата, от обвинението, защото защитата не е представена във Висшия съдебен съвет.
Затова аз подкрепям предложението на господин Ралчев да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Има предложение за корекция на ал. 10 на чл. 271.
Първото предложение на господин Ралчев, подкрепено от господин Атанасов, е да отпаднат думите след запетаята “не по-късно от два месеца”.
Моля, гласувайте първо това предложение за отпадане.
Гласували 111 народни представители: за 44, против 41, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов думите “не по-късно от два месеца” да се заменят с “не по-късно от три месеца”, тоест да се удължи срокът с един месец.
Моля, гласувайте това предложение на господин Стоилов.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и чл. 271 заедно с гласуваната корекция в ал. 10.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 272 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Проверка на самоличността на явилите се лица
Чл. 272. (1) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан.
(2) При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето.
(3) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля.
(4) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по членове 254 и 255.”
Член 273 – "Отстраняване на свидетелите от съдебната зала".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 274 – "Отводи".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 275 – "Нови искания".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 272 в редакцията на комисията, чл. 273, 274, 275 предложени от вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел ІІІ – "Съдебно следствие".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
По чл. 276 има предложение на господин Филип Димитров, госпожа Елеонора Николова и госпожа Ася Михайлова, което предложение е подкрепено от комисията и е отразено на систематичното му място в чл. 271.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 276 – "Ръководството на съдебното следствие".
Член 277 – "Разпит на подсъдимия".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 278 – "Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 278.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
"Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия
Чл. 279. (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. лицето е починало и на делото е дадено ход по отношение на другите подсъдими;
2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
3. между обясненията, дадени в досъдебното производство, и на съдебното следствие има съществено противоречие;
4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.
(2) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска преди да се прочетат обясненията на подсъдимия."
По текста има предложение на колегата Четин Казак – в чл. 279, ал. 1 се изменят така:
"Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия
Чл. 179. (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда или пред съдия по разследването, се прочитат, когато:
1. лицето е починало и на делото е дадено ход по отношение на другите подсъдими;
2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
3. между обясненията, дадени досъдебното производство, и на съдебното следствие има съществено противоречие;
4. подсъдимият отказва да даде обяснение или твърди, че не си спомня нищо."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 279.
Член 280 – "Разпит на свидетели".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 280:
"Разпит на свидетели
Чл. 280. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред.
(2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и ал. 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.
(3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.
(4) Когато дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.
(5) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им."
Член 281 – "Прочитане на показанията на свидетел".
По този текст има предложение на госпожа Манолова, което е оттеглено.
Предложение на господин Казак – в чл. 181, ал. 1 да се измени така:
"(1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия или пред друг състав на съда или пред съдия по разследването в досъдебното производство се прочитат, ако страните не са поискали разпит."
Предложението не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281:
"Прочитане на показанията на свидетел
Чл. 281. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
2. свидетелят отказва да даде показание или твърди, че не си спомня нещо;
3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;
5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.
(2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1.
(3) При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
(4) При условията на ал. 2, т. 1-5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 227, ал. 4.
(5) Използването на звукозапис или видеозапис не се допуска преди да се прочетат показанията на свидетеля.
(6) Когато свидетелят е разпитван по делегация, прочита се протоколът за разпит."
Член 282 – "Разпит на вещото лице, допълнителна експертиза".
Има предложение на госпожа Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282:
"Разпит на вещо лице
Чл. 282. (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.
(2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4.
(3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това."
Член 283 – "Протичане на протоколите и другите документи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 283.
Член 284 – "Предявяване на съществените доказателства".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 284:
"Предявяване на веществените доказателства
Чл. 284. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо – и на вещото лице или на свидетелите."
Следващият чл. 285 – “Оглед”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Следва текстът на чл. 286 – “Приключване на съдебното следствие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Следва текстът на чл. 287 – “Изменение на обвинението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 287.
По следващия чл. 288 има предложение на госпожа Мая Манолова, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията на чл. 288 в следния вид:
“Прекратяване на съдебното производство и
изпращане на делото на съответния прокурор
Чл. 288. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор:
1. когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
2. когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.”
Следва чл. 289 – “Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 290 - “Спиране на наказателното производство в съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Четин Казак по чл. 279, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак по чл. 281, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 69, въздържали се 15.
И това предложение на народния представител Четин Казак не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията от чл. 279 до чл. 290 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІV – Съдебни прения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
Член 291 – “Ред на съдебните прения”.
По този текст има предложение на господин Трифон Митев.
Комисията го подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 291:
“Ред на съдебните прения
Чл. 291. (1) След приключване на съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.
(2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.”
Член 292 – “Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 293 – “Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 294 – “Възобновяване на съдебното следствие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 295 – “Право на реплика”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 296 – “Забрана за ограничаване на съдебните прения по време”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от чл. 291 до чл. 296 и заглавието.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел V – Последна дума на подсъдимия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 297 – “Осигуряване на подсъдимия на последна дума”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 298 – “Забрана за ограничаване на времето за последната дума”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 299 – “Възобновяване на съдебното следствие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 299.
Това е целият Раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел VІ – Постановяване на присъдата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 300 – “Оттегляне на съда на съвещание”.
Комисията подкрепя текста.
Член 301 – “Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата”.
По текста има предложение на колегите Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
То не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 301:
“Въпроси, които съдът решава при
постановяване на присъдата
Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;
5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс – каква възпитателна мярка да се наложи;
6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;
8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;
10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
11. какво да стане с веществените доказателства;
12. на кого да се възложат разноските по делото.
(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.”
Член 302 – “Възобновяване на съдебното следствие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 302.
Член 303 – “Признаване на подсъдимия за виновен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 304 – “Признаване на подсъдимия за невинен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Следва чл. 305 – “Съдържание на присъдата”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Съдържание на присъдата
Чл. 305. (1) Присъдата се издава в името на народа.
(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.
(3) В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

(4) В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
(5) В случаите на чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс – признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс – признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.
(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.”
По чл. 306 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“Въпроси, по които съдът може да се произнесе
и с определение
Чл. 306. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, чл. 27 и приложението на чл. 53 от Наказателния кодекс;
2. първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. налице ли са условията по членове 68, 69, 69а и 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1-3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.
(3) Определението по ал. 1, т. 1-3 може да се обжалва и протестира по реда на Глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 – по реда на Глава двадесет и втора”.
Следва текста на чл. 307 – “Произнасяне по гражданския иск”, който текст се подкрепя от комисията.
Член 308 – “Срок за излагане на мотивите на присъдата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Срок за излагане на мотивите на присъдата
Чл. 308. (1) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 15 дни.
(2) По дела, които представляват фактическа или правна сложност мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 30 дни”.
По текста на чл. 309 има предложение на народния представител Трифон Митев, което предложение е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Произнасяне по мярката за неотклонение и
мярката за обезпечаване на гражданския иск,
на глобата и на конфискацията
Чл. 309. (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.
(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава двадесет и втора”.
По чл. 310 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Подписване и обявяване на присъдата
Чл. 310. (1) Присъдата се обявява от председателя незабавно след като е подписана от всички членове на състава на съда.
(2) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308.
(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Гласуваме от чл. 300 до чл. 310. (Реплики.)
Лично господин Йордан Величков заяви, че оттегля всички предложения до края. И господин Петър Берон също потвърждава това, че той лично му го е казал. Тези предложения са редакционни.
Гласуваме Раздел VІ “Постановяване на присъдата”.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел VІІ – Протокол за съдебното заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.
По чл. 311 има предложение от народния представител Трифон Митев.
“Съдържание на протокола
Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание освен данните по чл. 129, ал. 1 се посочва:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;
3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.
(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 236-238”.
По този текст има предложение на народния представител Трифон Митев – чл. 311, ал. 1, т. 3 след думата “обясненията” да се добави изразът “и отговорите на…”. След израза “Показанията” да се добави изразът “и отговорите на”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 311.
Член 312 – “Поправки и допълнения в протокола”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 312:
“Поправки и допълнения в протокола
Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи – от състава на съда в закрито заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Трифон Митев, което не е прието, макар и да е редакционно.
Гласували 111 народни представители: за 6, против 72, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте Раздел VІІ, чл. 311 и чл. 312, предложени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава Двадесет и първа – Въззивно производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава Двадесет и първа.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Предложението на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов за чл. 313 е оттеглено.
Член 313 – “Предмет на въззивната проверка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 313.
Член 314 – “Предели на въззивната проверка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 314.
Член 315 – “Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 315.
Член 316 – “Установяване на нови фактически положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 316.
Чëеí 317 – “Пðиëагаíе íа ïðавиëаòа за ïúðваòа иíñòаíöиÿ”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 317.
“Раздеë II – Обðазóваíе íа ïðîизвîдñòвî ïðед вúззивíаòа иíñòаíöиÿ”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за загëавиеòî íа Раздеë II.
Чëеí 318 – “Пðавî íа жаëба иëи ïðîòеñò”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ ïî ïðиíöиï òекñòа íа вíîñиòеëÿ и ïðедëага ñëедíаòа ðедакöиÿ íа ÷ë. 318:
“Пðавî íа жаëба иëи ïðîòеñò
Чë. 318. (1) Пðîизвîдñòвîòî ïðед вúззивíаòа иíñòаíöиÿ ñе îбðазóва ïî ïðîòеñò íа ïðîкóðîðа иëи ïî жаëба íа ñòðаíиòе.
(2) Пðîкóðîðúò ïîдава ïðîòеñò, кîгаòî íаìеðи, ÷е ïîñòаíîвеíаòа ïðиñúда е íеïðавиëíа. Тîй íе ìîже да ïîдава ïðîòеñò ñðеùó ïðиñúдаòа, акî òÿ е ïîñòаíîвеíа в ñúгëаñие ñ íаïðавеíиòе îò íегî иñкаíиÿ.
(3) Пîдñúдиìиÿò ìîже да îбжаëва ïðиñúдаòа вúв вñи÷киòе й ÷аñòи. Тîй ìîже да ÿ îбжаëва и ñаìî îòíîñíî ìîòивиòе и îñíîваíиÿòа за îïðавдаваíеòî ìó.
(4) Чаñòíиÿò òúжиòеë и ÷аñòíиÿò îбвиíиòеë ìîгаò да îбжаëваò ïðиñúдаòа, акî ñа íакúðíеíи òеõíиòе ïðава и закîííи иíòеðеñи. Те íе ìîгаò да îбжаëваò ïðиñúдаòа, акî òÿ е ïîñòаíîвеíа в ñúгëаñие ñ íаïðавеíиòе îò òÿõ иñкаíиÿ.
(5) Гðаждаíñкиÿò иùеö и гðаждаíñкиÿò îòвеòíик ìîгаò да îбжаëваò ïðиñúдаòа ñаìî îòíîñíî гðаждаíñкиÿ иñк, акî ñа íакúðíеíи òеõíиòе ïðава и закîííи иíòеðеñи.
(6) Жаëби ìîгаò да ïîдаваò и заùиòíиöиòе и ïîвеðеíиöиòе.”
Чëеí 319 – “Сðîк и ðед за ïîдаваíе íа жаëбаòа и ïðîòеñòа”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 319.
Чëеí 320 – “Фîðìа и ñúдúðжаíие íа жаëбаòа и ïðîòеñòа”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 320.
Чëеí 321 – “Сúîбùеíие за ïîñòúïиëа жаëба иëи ïðîòеñò”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 321.
Чëеí 322 – “Пиñìеíи вúзðажеíиÿ íа ñòðаíиòе”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 322.
Чëеí 323 – “Вðúùаíе íа жаëбаòа и ïðîòеñòа”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 323.
Чëеí 324 – “Оòòегëÿíе íа жаëбаòа и ïðîòеñòа”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 324.
Чëеí 325 – “Изïðаùаíе íа деëîòî íа вúззивíаòа иíñòаíöиÿ”.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ òекñòа íа вíîñиòеëÿ за ÷ë. 325.
Чëеí 326 – “Вíаñÿíе íа деëîòî в ðазïîðедиòеëíî заñедаíие”.
Пî òекñòа иìа ïðедëîжеíие, кîеòî е îòòегëеíî.
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ ïî ïðиíöиï òекñòа íа вíîñиòеëÿ и ïðедëага ñëедíаòа ðедакöиÿ íа ÷ë. 326:
“Пðîизíаñÿíе íа вúззивíиÿ ñúд ïî
îòòегëÿíе íа жаëбаòа и ïðîòеñòа
Чë. 326. В ñëó÷аиòе ïî ÷ë. 324 вúззивíиÿò ñúд ñе ïðîизíаñÿ в закðиòî заñедаíие.”
Кîìиñиÿòа ïîдкðеïÿ ïî ïðиíöиï òекñòа íа вíîñиòеëÿ и ïðедëага ñëедíаòа ðедакöиÿ íа ÷ë. 327:
“Дîïóñкаíе íа дîказаòеëñòва
Чë. 327. (1) Дîïóñкаíеòî íа иñкаíиòе дîказаòеëñòва ñе ðеøава в закðиòî заñедаíие îò ñúñòава íа ñúда, кîйòî ùе ðазгëеда деëîòî.
(2) Сúдúò ñе ïðîизíаñÿ ïî íеîбõîдиìîñòòа îò ðазïиò íа ïîдñúдиìиÿ.
(3) Свидеòеëиòе и веùиòе ëиöа, ðазïиòаíи в ïúðвîиíñòаíöиîííиÿ ñúд, ñе дîïóñкаò вúв вúззивíаòа иíñòаíöиÿ, акî ñúдúò ïðиеìе, ÷е е íеîбõîдиì òеõíиÿò ïîвòîðеí ðазïиò иëи кîгаòî òеõíиòе ïîказаíиÿ иëи закëþ÷еíиÿ ùе ñе îòíаñÿò дî íîвîîòкðиòи îбñòîÿòеëñòва.
(4) Нîви ñвидеòеëи и веùи ëиöа ñе дîïóñкаò, кîгаòî ñúдúò ñ÷еòе, ÷е òеõíиòе ïîказаíиÿ иëи закëþ÷еíиÿ ùе иìаò зíа÷еíие за ïðавиëíîòî ðеøаваíе íа деëîòî.
(5) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на въззивното производство до чл. 327 включително.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІІ – Постановяване на решението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Член 328 – “Призоваване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 328.
Член 329 – “Участие на страните в съдебно заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 329.
Член 330 – “Действия по даване ход на делото”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 330.
Член 331 – “Доклад на съдията-докладчик”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 331.
По чл. 332 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната нова редакция:
“Съдебно следствие
Чл. 332. (1) При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.”
Следва предложение на комисията за създаване на нов чл. 333 със следното съдържание:
“Съдебни прения и последна дума на подсъдимия
Чл. 333. (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2.
(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.”
По чл. 333 – “Правомощия на въззивния съд”, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната нова редакция под номер чл. 334:
“Правомощия на въззивния съд
Чл. 334. Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2-8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 412, ал. 4;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;
6. да потвърди първоинстанционната присъда.”
Следващият текст е на чл. 334 по вносителя. Комисията го подкрепя с нова номерация – чл. 335 със заглавие “Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане”.
Следва чл. 335 по вносителя – “Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда". Комисията го подкрепя с нов номер – чл. 336.
Следва чл. 336 – “Изменение на първоинстанционната присъда”.
По този текст има предложение на колегата Стоян Иванов, което комисията подкрепя и то е отразено на систематичното място в чл. 423.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 336, който става чл. 337.
Следващите текстове на чл. 337, 338 и 339 със заглавия “Потвърждаване на присъдата”, “Съдържание на решението на въззивната инстанция” и “Срок за изготвяне и обявяване на решението” – комисията ги подкрепя, като само се преномерират и стават чл. 338, 339 и 340.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на Раздел ІІІ – от чл. 328 до чл. 340 включително.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава двадесет и втора – “Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и на разпорежданията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава двадесет и втора.
По чл. 340 има две предложения – на господин Българинов и госпожа Манолова. Те са приети по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 340 по принцип и предлага следната редакция за този член, който става чл. 341:
“Актове, които подлежат на проверка
Чл. 341. (1) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1-3, чл. 431, 436 и чл.457, ал. 2 се проверяват по реда на Глава двадесет и първа.
(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.”
Следващият текст е по чл. 341. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за този член, който става чл. 342 със следната редакция:
“Срок за подаване на частна жалба
и частен протест и на възражения по тях
Чл. 342. (1) Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 1 се подават в седемдневен срок от постъпването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчване на преписа.
(2) За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.”
По чл. 342 на вносителя – “Действие на частната жалба и частния протест”, комисията подкрепя текста на вносителя с нова номерация – чл. 343.
Следващият текст е на чл. 343 – “Отмяна на определението от съда, който го е постановил”.
Комисията подкрепя текста по принцип със същото заглавие и предлага преработена редакция:
“Отмяна на определението от съда, който го е постановил
Чл. 344. Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.”
Следва текстът на чл. 344, по който има предложение на колегите Димитров, Николова и Михайлова. То е подкрепено от комисията.
Има предложение на госпожа Манолова, което е оттеглено.
В крайна сметка комисията предлага чл. 344 да стане чл. 345 със следната редакция:
“Ред за разглеждане на частната жалба и
частния протест
Чл. 345. (1) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец.
(2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.
(3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по Глава двадесет и първа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете до чл. 345 включително.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава двадесет и трета – “Касационно производство”.
Комисията подкрепя текста на заглавието.
По чл. 345 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция под номер чл. 346 (в доклада има допусната техническа грешка, която следва да се отстрани):
“Предмет на касационното обжалване
Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл.333, т. 1;
2. новите присъди, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал.1, постановени в случаите на нова присъда;
4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.”
Следващият текст на чл. 346 по вносителя – “Предели на касационната проверка”, се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя и предложението на колегите Димитров, Николова и Михайлова по този текст и предлага текстът под номер чл. 347 да има следната редакция:
“Предели на касационната проверка
Чл. 347. (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок.
(2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.”
По чл. 347 – “Касационни основания”, комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 348.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 348, който става чл. 349 – “Право на касационна жалба и протест”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 349, който става чл. 350 – “Срок за подаване на касационната жалба и протеста”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 350, който става чл. 351 със следната редакция:
“Съдържание на касационната жалба и протеста
Чл. 351. (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.
(4) Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез които са подадени, когато:
1. не отговарят на изискванията по алинеи 1 и 2, ако в дадения от съдия от въззивния съд 7-дневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.
(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание.”
Следващият текст е “Оттегляне на социалната жалба и протеста”. Комисията го подкрепя и предлага нова редакция под номер 352:
“Оттегляне на касационната жалба и протеста
Чл. 352. (1) Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване на ход на делото в съдебно заседание.
(2) Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът – със съгласието на своя доверител.”
Следващият текст е “Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста”.
Комисията го подкрепя под номер 353.
Следва текстът “Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Правомощия на касационната инстанция при
постановяване на решение
Чл. 354. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може:
1. да остави в сила присъдата или решенето;
2. да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 – да оправдае подсъдимия;
3. да измени присъдата или решението;
4. да отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
1. да се намали наказанието;
2. да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да се приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
5. да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди, или да се прекрати производството по гражданския иск.
(3) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:
1. да се увеличи наказанието;
2. да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
3. да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда;
4. решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, алинеи 1 и 2, и се обявява не по-късно от 30 дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване.”
По чл. 354 на вносителя, който става чл. 355 – “Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия”, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от чл. 345 до чл. 355 включително.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Част четвърта.
Обявявам почивка до 14,15 ч., след което заседанието ще продължи.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: В залата са регистрирани 140 народни представители, имаме кворум. Възобновявам заседанието на Народното събрание.
Господин Миков, заповядайте за процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Правя предложение да преминем към точката Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията – първо четене. По този законопроект има готовност, той не е особено дълъг и спорен законопроект, за да може следващата седмица да бъде подготвен за второ четене, след което да продължим по досегашната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Михаил Миков да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 16, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря.
Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта Красимира Мартинова, председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения Пламен Вачков и госпожа Красимира Стоянова – директор в Министерство на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, гласувайте допускането на представителите на министерството в пленарната зала.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Моля, квесторите да поканят изброените лица в пленарната зала.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с извършените структурни промени в Министерството на транспорта и съобщенията, което стана Министерство на транспорта, с решение на Министерския съвет се създаде Държавна агенция за информационни технологии и съобщения и във връзка с функционирането на тази дейност е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съобщенията, който Комисията по транспорт и съобщения разгледа на свое заседание в присъствието на министъра на транспорта Петър Мутафчиев, заместник-министъра на транспорта Красимира Мартинова, директора Красимира Стоянова и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения Пламен Вачков.
Законопроектът беше представен от министъра на транспорта Петър Мутафчиев. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за далекосъобщенията, са в изпълнение на решението на Народното събрание от м. август 2005 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
С постановление Министерският съвет прие решение за създаване на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, която се предвижда да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет. Агенцията се ръководи от председател, който в дейността си се подпомага и от заместник-председатели.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за далекосъобщенията уреждат правомощията на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които покриват правомощията на министъра на транспорта по действащия Закон за далекосъобщенията и по Закона за пощенските услуги.
Основните правомощия на председателя са свързани с:
Провеждането на държавната политика в далекосъобщенията, на секторната политика и на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.
Държавното управление на пощенските услуги.
Изготвянето и предоставянето за приемане от Министерския съвет на секторната политика в областта на далекосъобщенията и на секторната политика в областта на пощенските услуги.
Дейностите, свързани с развитието на далекосъобщенията и информационните и комуникационни технологии.
Изграждане и развитие на информационното общество.
Евроинтеграцията в областта на информационните технологии и съобщенията.
Издаването на предвидените в закона подзаконови нормативни актове, както и други правомощия, които според Закона за далекосъобщенията и Закона за пощенските услуги са правомощие на министъра на транспорта.
Агенцията “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии” се закрива, като активите, пасивите, архивът, както и другите й права и задължения се поемат от новата Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Като последица от тези основни изменения се предлагат изменения и в други текстове на Закона за далекосъобщенията и в Закона за пощенските услуги, както и някои други закони.
При проведените дебати се поставиха главно проблемите около един-единствен въпрос – относно прецизиране правомощията на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с оглед промяната на статута и отделянето на съобщенията от Министерството на транспорта и съобщенията и създаването на Държавната агенция.
Комисията се обедини около тези текстове и ще предложи между първо и второ четене този въпрос да бъде решен.
След проведените разисквания, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 14 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 502-01-38, внесен от Министерския съвет на 6.10 2005 г. за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Откривам разискванията по първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, както беше представен от господин Мирчев.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На заседанието си Комисията по транспорт и съобщения единодушно реши и предлага срокът за предложения между първо и второ четене да бъде пет дни, тоест да приключи във вторник, 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте срокът между първо и второ четене на законопроекта да бъде пет дни.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Благодаря на господин Мирчев и на представителите на държавните органи.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Продължаваме с Пета част на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да започна, искам да кажа, че в предложената Част пета има пренареждане по текстовете. Предложенията на колегите са към съответните текстове по вносител. Моля колегите да имат предвид това мое уточнение.
Комисията предлага след чл. 355 да се създаде нова Част пета със следното заглавие: “Особени правила”.
Комисията предлага да се създаде нова Глава двадесет и четвърта със следното заглавие: “Бързо производство”.
Комисията предлага чл. 399 на вносителя, подкрепен по принцип, да стане нов чл.356 със следната редакция:
“Дела, по които се провежда бързо
производство
Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато:
1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
(3) Бързото производство се счита образувано със съставяне на акта за първото действие по разследването.
(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал.1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.”
Текстовете, които са по чл. 399, са съотносими към този текст и аз затова уточних, че те са предложения по проекта на вносителя. Затова е тази редакция и разместване на текстовете.
По този текст има две предложения. Едното е на колежката Манолова, което е подкрепено от комисията.
Второто предложение е направено от мен по чл. 399, ал. 3 – да се запази старият 14-дневен срок за провеждане на бързото полицейско производство, доказал своята ефективност.
Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Част пета и Глава двадесет и четвърта, и текста на чл. 356? Няма.
Подлагам на гласуване заглавията на Част V, на Глава двадесет и четвърта и текста на чл. 356.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага чл. 400 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 357 със следната редакция:
“Действия на прокурора
Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като:
1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.
(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред.
(3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни.”
Комисията предлага чл. 401 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 358 със следната редакция:
“Действия на съдията-докладчик
Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик:
1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;
2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;
3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;
4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му.
(2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание.
(3) В тридневен срок от връчването на препис от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.”
Комисията предлага чл. 402 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 359 със следната редакция:
“Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 357, ал. 1, т. 1-3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.
(2) В това производство не се допуска граждански иск.
(3) По тези дела не участва частен обвинител.”
Комисията предлага чл. 403 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 360 със следната редакция:
“Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено – в 15-дневен срок.”
Комисията предлага чл. 404 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 361 със следната редакция:
“Прилагане на общите правила
Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По тези текстове нямаше предложения.
Колеги, моля за вашите съображения. Няма такива.
Моля, гласувайте текстовете, както бяха прочетени, до края на Глава двадесет и четвърта.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 361 да се създаде нова Глава двадесет и пета със следното заглавие: “Незабавно производство”.
Комисията предлага чл. 405 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 362 със следната редакция:
“Действия на разследващия орган
Чл. 362. (1) Незабавно производство се произвежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
(3) Незабавното производство се счита образувано с извършване на първото действие по разследването.
(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта на първото действие на разследване срещу него.”
Тук правя една отметка, че има лека промяна в редакцията. Това се отнася и за ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е предложението на госпожа Манолова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
“
(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.”
Има направено предложение от колежката Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага чл. 406 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 363 със следната редакция:
“Действия на прокурора
Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:
1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни.
(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.
(3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-дълъг от пет дни.”
Комисията предлага чл. 407 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 364 със следната редакция:
“Внасяне на делото в съда
Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда.”
Комисията предлага чл. 408 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 365 със следната редакция:
“Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 363, ал. 1, т. 1-3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица.
(2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.”
Комисията предлага чл. 409 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 366 със следната редакция:
“Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в 7-дневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено – в 15-дневен срок.”
Комисията предлага чл. 410 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 367 със следната редакция:
“Прилагане на общите правила
Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По тези текстове няма конфликтни моменти.
Има ли желаещи за изказване по текстовете в Глава двадесет и пета? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на цялата Глава двадесет и пета, така както бяха прочетени от господин Милтенов.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Глава двадесет и пета е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 367 да се създаде нова Глава двадесет и шеста със следното заглавие - “Глава двадесет и шеста – Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”.
Комисията предлага чл. 411 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 368 със следната редакция:
“Искане на обвиняемия до съда
Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда.
(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.”
Комисията предлага чл. 412 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 369 със следната редакция:
“Разглеждане на делото
Чл. 369. (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.
(2) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1, или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
(4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли някакви коментари по Глава двадесет и шеста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на Глава двадесет и шеста.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Глава двадесет и шеста е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 369 да се създаде нова Глава двадесет и седма със следното заглавие: “Глава двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.
Комисията предлага чл. 413 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 370 със следната редакция:
“Решение за предварително изслушване на страните
Чл. 370. (1) Решението за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия.
(2) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.”
Комисията предлага чл. 414 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 371 със следната редакция:
“Въпроси, които се решават при предварителното
изслушване на страните
Чл. 371. При предварителното изслушване на страните:
1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;
2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.”
Комисията предлага чл. 415 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 372 със следната редакция:
“Ред за провеждане на предварително изслушване
на страните
Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.
(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.
(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато се установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.”
Има направено предложение от Валентин Милтенов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага чл. 416 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 373 със следната редакция:
“Последици от предварителното изслушване на страните
Чл. 373. (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283.
(2) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.”
Има направено предложение по този текст от Валентин Милтенов, което комисията не подкрепя и то е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 374 със следната редакция:
“Прилагане на общите правила
Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, на вашето внимание е предложена Глава двадесет и седма. Тук няма за гласуване предложения, които не са оттеглени и не са подкрепени.
Моля, коментирайте така прочетения текст, ако желаете.
Моля, гласувайте цялата Глава двадесет и седма до чл. 374 включително.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 374 да се създаде нова Глава двадесет и осем със следното заглавие: “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”.
Има предложение на народния представител Манолова в Глава двадесет и седма Раздел ІV да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 417 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 375 със следната редакция:
“Предложение на прокурора за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание
Чл. 375. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.”
Комисията предлага чл. 418 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 376 със следната редакция:
“Насрочване на делото за разглеждане
Чл. 376. (1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в 7-дневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.”
Комисията предлага чл. 419 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 377 със следната редакция:
“Прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора
Чл. 377. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.”
Комисията предлага чл. 420 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 378 със следната редакция:
“Разглеждане на делото от първоинстанционния съд
Чл. 378. (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.
(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
(4) Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на Глава двадесет и първа.”
По чл. 420 има предложение на народния представител Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Манолова, оттегляте ли предложението си? Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага чл. 421 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 379 със следната редакция:
“Прилагане разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания
Чл. 379. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на членове 17-21 от Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията предлага чл. 422 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 380 със следната редакция:
“Възобновяване на делото
Чл. 380. (1) Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния, прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, имате предложение за заличаване на Раздел V? Оттегляте ли го? Да, благодаря.
Колеги, ако желаете, изкажете се по текстовете на Глава двадесет и осма. Не виждам активност.
Моля, гласувайте членовете от Глава двадесет и осма до чл. 380 включително.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Глава Двадесет и осма е приета до чл. 380 включително.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 380 да се създаде нова Глава двадесет и девета със следното заглавие: “Решаване на делото със споразумение”.
Комисията предлага чл. 423 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 381 със следната редакция:
“Споразумение за решаване на делото
в досъдебното производство
Чл. 381. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по Глава първа; Глава осма по Раздел ІV; Глава единадесета, Раздел V; по Глава дванадесета; Глава тринадесета по раздели VІ и VІІ и по Глава четиринадесета от Особената част на Наказателния кодекс.
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
(8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс.”
Тук има направено предложение на народния представител Българинов чл. 423, ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Стоян Иванов – чл. 423, ал. 4 да отпадне.
Комисията също подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Манолова, което е оттеглено.
Комисията предлага чл. 424 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 382 със следната редакция:
“Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в 7-дневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
(4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
(5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.
(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.
(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.
(8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.
(9) Определението на съда е окончателно.
(10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.”
По чл. 424 на вносителя има направено предложение от колежката Манолова, което е оттеглено.
Комисията предлага чл. 425 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 383 със следната редакция:
“Последици от решаване на делото
със споразумение
Чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3.
(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.”
Комисията предлага чл. 426 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 384 със следната редакция:
“Споразумение за решаване на делото
в съдебното производство
Чл. 384. (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.
(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По Глава двадесет и девета няма предложения, които не са подкрепени от комисията и трябва да се гласуват.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тук е един от важните, сравнително нови институти на споразумението в наказателния процес. Аз подкрепям възприемането на този нетрадиционен за нашата правна система институт, тъй като наличието на споразумение може да ускори разглеждането на делата, а и в някои случаи дори да доведе до осъществяване на наказателната отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И да спести малко разноски.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но винаги се обсъжда какъв да бъде кръгът на престъпленията, по които е допустимо споразумението. И в последните години този кръг постоянно се разширява.
От двама народни представители – господин Българинов и господин Иванов, има предложение за отпадане на ал. 4, но то не се отлага към ал. 4 на текста на комисията, а към текст на вносителя във връзка със създаването на фонд за обезщетяване на вредите на пострадалите от престъпление.
Аз не оспорвам наличието на ал. 4, че при споразумение може да се определи наказание, което да бъде по-ниско от предвиденото за съответното престъпление, дори и да липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, или пък някакви изключителни обстоятелства, които водят до това. Тоест самото споразумение едва ли не се приравнява до категорията на смекчаващите обстоятелства. И пак казвам, че тази алинея може да остане като стимулираща страните към постигане на споразумение. Но в ал. 2, където се изброяват категориите престъпления, става дума за тежки умишлени престъпления, по които не е недопустимо споразумението. За да не се затрудняваме да разберем за какво става дума, аз няма да изброявам наименованията на главите и на разделите, но предлагам в тази ал. 2 да попадне и “глава втора раздел І”. Това са умишлените убийства. Мисля, че няма никаква морална и правна логика ние да допуснем за най-тежките престъпления на този, който е отнел умишлено човешки живот, да го направим договаряща страна с обвинението при установяване размера на неговата отговорност.
Подлагам на обсъждане още веднъж раздел VІІІ – за разврат, макар че тук си давам сметка, че въпросът не стои така категорично, защото освен най-тежките престъпления в тази глава като изнасилването, което има основание да попадне в тежките насилствени престъпления, има и други като порнография, сводничество, по които няма пречка да се допусне това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Стоилов, ориентирайте ни точно къде какво да гласуваме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз предлагам поотделно да гласуваме в ал. 2 на чл. 381 да се добавят към всички тези глави и раздели на съответното място “глава втора раздел І”. Пак повтарям, че това се отнася до умишлените убийства – да ги изключим от кръга на споразумението. И евентуално “раздел VІІІ”, но те трябва да се гласуват поотделно поради посочените от мен мотиви. Това са все престъпления срещу личността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това ли е всичко?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако не се приеме поне първото от тези предложения, тогава под условие правя предложение за отпадането на ал. 4. Но пак казвам – само при положение, че не се включат в разширяване обхвата на забранителните престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Разбрах, че трябва да подложим на гласуване предложението в ал. 2 на чл. 381 между изброените глави, по които не се допуска споразумение, да се включи и раздел І на глава втора.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Това е един институт, който намира широко приложение в пеналната практика в напредналите страни. Защо не бих искал да подкрепя становището на господин Стоилов? Защото този текст не създава задължение при наличието на престъпление по тези текстове, които са посочени, непременно да има споразумение. Тогава, когато сме разделили престъпленията на две общи части – престъпления от общ характер и престъпления от частен характер, сме направили едно дълголетно разграничение досежно обществената опасност и начина на защита на обществения и на личния интерес. Очевидно става въпрос за престъпления от общ характер.
На второ място, за да стане това споразумение, трябва да има две страни. Безспорно е, че едната е защитата и съображенията на господин Стоилов бяха изходящи само от гледна точка на подсъдимия. Но от гледна точка на прокурора неговото съгласие и неговата преценка за конкретния случай трябва да играят решителна роля. Защото не само по себе си престъплението, тежкото убийство характеризира случая, а всеки случай се характеризира с множество данни. Така че в определени случаи и едно умишлено убийство – нека да ви обърна внимание при евентуален умисъл, знаете за какво говорим – може да има една такава характеристика, че напълно да подхожда на целите на института. Пак подчертавам – този институт не се прилага с наличието на конкретното обвинение, а със съгласието на двете страни. Функцията на прокуратурата, като основно свързана с обвинението и нейните преценки, дават ясна характеристика, че трябва да приемем, че надлежните органи – държавни институции и прокуратурата, ще прилагат този текст, съобразно разума на закона и характеристиките на случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате ли конкретно предложение, господин Ралчев?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да си остане този текст, който е. В крайна сметка ние досега непрекъснато пледирахме за бързина на производството. Този институт се характеризира точно с това. И сигурно той ще се прилага тогава, когато обстоятелствата по делото не предполагат някаква особена сложност, някакво особено противопоставяне. Тоест тези, които участват в това споразумение, ще си понесат отговорността, в случая прокурорът като държавен обвинител, за това дали да има споразумение или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Стоилов, държите ли да се подложи на гласуване това предложение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Ралчев, става въпрос за най-тежкото престъпление срещу личността. Голяма част от тези престъпления, които са изключени от предмета на споразумението, са включително с по-леки санкции. Възниква един много прост въпрос: ние кредитираме пак 15 години след 10 ноември, че обществената опасност на престъпленията срещу държавата е по-висока от обществената опасност на престъпленията срещу личността. Сякаш не е идвал 10 ноември.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не съм казал такова нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: Така излиза. Смятам, че това, което предлага колегата Стоилов, е разумно. Става въпрос за квалифицирани тежки умишлени убийства. Не става въпрос за убийства при евентуален умисъл. Всъщност вие много добре знаете, че има едно такова автотранспортно от еди-коя си година и оттогава няма друго. Става въпрос за квалифицираните тежки умишлени убийства като сигнал, пак казвам, като знак. Ако трябва само 116 да сложим, добре. Нека това да бъде някакъв знак. (Реплики от народния представител Борислав Ралчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Ралчев, ще имате право на дуплика, ако желаете. Господин Ралчев, искате ли дуплика? Не искате.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително предложението на господин Стоилов заслужва да бъде обсъдено с оглед на чувството за справедливост. Тези най-тежки престъпления, които драстично засягат най-важното – живота на хората – това е, което той пледира пред нас: да бъде изключенî от споразумението.
Аз мисля, че цялата тази глава практически има съвършено друга цел. Тя има цел да направи по-ефективно и по-бързо правосъдието, в смисъл да даде възможност когато и двете страни са убедени както в квалификацията, така и в неизбежността на санкцията, да се стигне до споразумение. Във всички случаи мисля, че трябва да се отнесем с повече чувство на доверие към прокурорите, които във всеки един момент могат да преценят дали това дело трябва да приключи със споразумение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Доверието към тях е общоизвестно.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин Миков, нека да си представим дори най-тежката хипотеза на престъпление против личността – квалифицирано убийство. Какво би се случило, ако се стигне до споразумение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Какво предлагате, госпожо Николова?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: В този случай човекът също ще понесе санкцията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Член 55.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Член 55 може да се приложи, но това е пак съобразно събраните доказателства. Член 55 има съвършено друга функция в случая, а тя е: след като подсъдимият е пожелал да има споразумение, това значи, че той признава ефективността на досъдебното производство и силата на доказателствата, които са събрани до този момент. Тоест той признава върховенството на закона и е готов незабавно да понесе санкцията на закона. В този смисъл бих се въздържала да подкрепя господин Стоилов. Бих предпочела да остане редакцията, така както е внесена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Николова.
Има и друг един проблем – дали това е редакционна поправка или си е добавка?Ще я предложа за гласуване, като си позатворим малко очите върху този казус.
Заповядайте за изказване.
НАДКА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основната цел, която преследваме, се оказва, че е бързината на съдебното производство – дали е досъдебно или съдебно, става дума за едно и също. Вярно е, че прокурорът има правото да прецени дали да се съгласи на споразумение, но при тези срокове, които налагаме на прокурорите и на съдиите – тридневен, седмичен, с удоволствие прокурорът ще предпочете да подпише споразумение, вместо да изготви обвинителен акт, което ще му ангажира най-малко още един ден съдебно заседание по разглеждане на делото.
Не залитаме ли в една друга крайност да защитаваме и да разширяваме само правата на тези, които извършват престъпления? В конкретния случай едно от най-тежките престъпления – умишлено посегателство върху човешкия живот, като игнорираме изцяло интересите на пострадалите. С това ще укрепим ли доверието в съдебната система, в правораздаването, а и в нас? Предложението да се включи по изложените вече съображения и забраната за споразумение за тези престъпления, за които говори колегата Стоилов, е напълно разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Батилов, заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Повтарям част от моите аргументи в първото изказване при първото четене. Ставаше дума за един много тежък проблем в българския наказателен процес, който исторически изостави нашата система, създадена от първостроителите на българската държава от края на ХІХ век - процес, просъществувал много години. В последните години не ние в тази зала, а тези, които са били, и тези, които сега не са, решиха, че в българския наказателен процес ще заеме своето сериозно място нареченото споразумение, внесено от чужбина като идея, като практика и като правен институт. Би било добре и имаше смисъл, повтарям моите аргументи и моля за извинение, ако в споразумението, което е финалът на наказателното производство, участваше пострадалият или в случая за текста, за който се спори, участват наследниците – хората, които са загубили близкия си в резултат на тежкото умишлено убийство.
Искам да ви предложа още веднъж да не се ръководим от чисти прагматични съображения уж в името на правораздаване, което било бързо, защото в наказателния процес бързината винаги следва справедливостта и това, от което се обидиха много хора – истината, да, истината се търси такава, каквато е. Споразумението не търси истината. Искам да добавя на колегите – моля за извинение, ако прозвучи нравоучително, че понятието истина в наказателния процес е създадено от нашите първостроители още в стария Углавно-процесуален закон. Споразумението не търси истината, споразумението търси интереса.
Интересът на прокурора като представител на обвинението невинаги съвпада с интереса на обществото и на държавата, особено в последните години, когато всички сме наясно, че правозащитната система особено болезнено не работи както трябва в наказателното правораздаване. Гражданският процес е друго. В този процес отново пренебрегвахме жертвата, защото жертвата често пъти е беззащитна затова, че е икономически слаба. Не мога да си представя как днес ще дадем възможност на прокурора, ще дадем възможност на обвинението зад гърба на близките и на пострадалите, които и без това са ощетени, да не ги питат да продължи ли наказателен процес за един убит човек – техния близък. В никакъв случай от практическа гледна точка не мога да приема, че в наше време прокурорът до такава степен защитава обществения интерес и интереса на пострадалите, че не се нуждае от никакъв контрол.
Подкрепям изцяло предложението на господин Стоилов, споделено е от нашата група още от първото ни участие в обсъждането на процеса.
Моля ви, така и така изгонихме пострадалия от споразумението, нека поне да премахнем възможността тежките умишлени убийства да не са от възможностите прокурорът да решава съдбата, без да пита близките.
Още повече, уважаеми колеги, нарочно оставих един аргумент – моля ви, прегледайте съдебната практика и вижте, че всички споразумения завършват с нещо, което е грубо отклонение от наказателната политика - винаги завършват с наказание, което е не само под минимума, а друг вид наказание. Ако е лишаване от свобода, винаги завършва със символични глоби. Ето затова е другият аргумент, който ме кара поне за убийствата да не го оставим в ръцете на прокуратурата. Поддържам господин Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Батилов.
Господин Ралчев има реплика. Няма да се отървем от него толкова лесно – за разлика от много други, той внимава в това, което се говори.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Принуден съм да внимавам, защото ще взема отношение по едни въпроси, които са много особени, много специфични. Те изискват, според мен, по-специален подход и една необходима база знания и данни, за да могат да се направят изводи. В крайна сметка или правим реформа, или не правим реформа. Нали разбирате, че противопоставянето на добрия и на лошия прокурор прилича на онзи виц за снощната и днешната полиция от онова време – коя биела и коя, не? Значи ние трябва да изхождаме във всички случаи от принципа, че когато са възложени отделни задължения на държавен орган, в случая – прокуратура, съд и който и да било той, ние трябва да очакваме от него адекватно, съобразено със замисъла на закона поведение, а не да знаем какво прокурорът от Ихтиман или от Бяла Слатина прави и кое не го прави както трябва. В случая става дума за защита на едни обществени интереси, които са флагрантни за настоящия момент. Всички имаме претенции към това наказателното производство да стане бързо, ефективно и справедливо.
Уважаеми колеги, този, който е бил в съдебната зала знае, че в наказателния процес не може да се противопоставя интересът на пострадалия независимо той какво качество обладава – дали е частен обвинител или е граждански ищец, на интереса на подсъдимия, респективно на защитата. Още повече – последиците от това наказателно споразумение в случая не препятстват по-нататъшните претенции на пострадалите. И все пак, нека да изхождаме от стабилните принципи, на които се основават всички промени и те са, че всички лица, които участват в едно наказателно производство трябва да бъдат отговорни и съобразно поведението си да отговарят на това, което им е вменено по закон. И не може да има никакво значение, и не можем да сложим знак за равенство между 500-те умишлени убийства, които се извършват в тази държава.
Аз съм напълно съгласен с това, че при поне минимум към 300 от тях този институт на споразумението няма да може да бъде приложен и никой няма и да си помисли да го прилага. Но защо да не го приложим тогава, когато има една обоснована преценка, която не държи сметка само за интересите на подсъдимия, да се прибегне до този институт? Нищо несправедливо няма. Въпросът е за отговорната преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ралчев.
Господин Батилов, заповядайте за дуплика.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ралчев! Като адвокатска пледоария беше великолепно, но като обективно изложение на същността на българския наказателен процес… (Реплики.)
Господин Ралчев, Вие имате четиригодишен опит в огорчение и обиди от тази трибуна. Аз за първи път се опитвам да Ви кажа, че “адвокатска пледоария” не е обидно, а е гордост. Аз съм също адвокат и ако мога да я направя като Вас ще бъда персонално доволен, но тук става дума за принципен въпрос. И нито един от вас – от вносителите, не направи равносметка на това колко споразумения в България са направени и каква е наказателната репресия, която е раздадена по тях. Не става дума само за това да говорим, видите ли, колко сме вече удобни, направили процеса за бързина – защитаваме висша ценност, наречена “човешки живот”.
И аз смятам, че исторически никой от нашите предци, както и ние, нямаме основание да се оплакваме от българската наказателна, правораздавателна система, когато става дума в съдебните зали за убийства, когато се внасят делата. Слава Богу, те са ясни. И следователите, и прокурорите знаят, че те по принцип не са сложни като казус, щом се разкрият. Става дума за висшата ценност “човешки живот”.
Не мога да се съглася в никакъв случай ние да го снижаваме до едно обикновено присвояване или някакво дребно престъпление. Затова считам, че аргументите, които бяха посочени и от колегите, които предложиха да се добавят като забрана си остават още по допълнителни аргументи към главните, които бяха казани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Батилов.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, в предишни Събрания аз съм имал доста по-радикална позиция въобще по темата “институт на споразумението”. Смятам, че с него може да се злоупотребява и че той предполага правосъдие за по-богати хора, но той, така или иначе, се е наложил и целта сега на НПК е бързина.
Ама, уважаеми дами и господа, ако искаме бързина…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Бързина и справедливост – съчетани!
МИХАИЛ МИКОВ: Това, второто, то някак си пропада по пътя. Ако искаме само бързина, пък и евтино правосъдие ние като отменим НПК и НК, ще го постигнем. Принципен въпрос и по текста...
Градация на ценности, господин Ралчев, е да кажеш, че по престъпление против държавната тайна не може да има споразумение, където санкцията е пет години и друго е отношение към човешкия живот и държава. Градация на ценности, уважаеми дами и господа, е да кажеш, че по военните престъпления, тоест престъпления против военната чест – който не изпълни заповед на началника си, се санкционира до две години – не може за него да има споразумение, а който убие човек, умишлено убийство по чл. 116, всичките му квалифицирани форми, при него може да има споразумение. Ама, това е същият текст!
Така че, господин Ралчев, аз съм категорично против спекулата, че ние подценяваме прокурорите. Ние тук определяме мярата – в същия този текст на чл. 381, на ценностите и е абсурдно през 2005 г. мярата на ценностите да бъде, че не може да има споразумение за престъпление против носене на военната служба – казах за какво е то – неподчинение на началник, не може да има споразумение за престъпление против държавната тайна, а за убийство може да има споразумение.
И аз пак ви казвам – ако влезем в детайли и анализираме тази градация на ценностите мисля, че тук и за други престъпления би трябвало да не може да има споразумение. (Реплики.)
Не е за тежката телесна повреда. Имам предвид тежките умишлени престъпления, тежките, които са срещу личността. Тежките умишлени престъпления срещу личността - половата неприкосновеност също попада в тази категория, защото обществото по една или друга причина е изгубило вяра в справедливостта на своята магистратура.
Това е положението сега и ние като народни представители не трябва да допускаме обществото да губи вяра в чувството за справедливост – не в добре написания закон и премерената мяра за справедливост. Ние сме далече…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Нали имам четири минути? Това е второ четене. Или имам две минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Можете да говорите колкото искате!
МИХАИЛ МИКОВ: Не колкото искам – няма да стигам до крайности!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Но, по този начин наистина към Коледа ще се завършим Кодексът.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, господин Берон! Изказвам се може би за пръв път или за втори път по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Приятно ми е да Ви слушам, разбира се.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, но не ме репликирайте, нека да Ви помоля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Извинявайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Така че, пак казвам, както и одеве в репликата си – моля да приемем предложението на Янаки Стоилов като израз на нашето отношение по темата “Институт на споразумението”.
Не може за тежките умишлени убийства да има споразумяване. Много юристи има в залата. Те знаят кои са квалифицираните случаи.
И трябва ясно да се каже и утре да излезе чрез медиите пред обществото, че не може за това да има споразумяване. Колкото и да вярваме в съвестта, в мярата за справедливост на прокурора – не може! Умишлено е убийството. С пряк умисъл. Пак казвам, много често – квалифицирано.
В същото време ние сме предвидили, че няма споразумяване и при една ревизия на НПК трябва да премахнем тези текстове – престъпленията против военната чест – неизпълнение на заповед на началника, санкция до две години, но там не могат да се споразумяват и там ще лежи две години в затвор. Смешна история! Така че пак апелирам най-общо: НПК не е мястото на преценяване на обществената опасност. Мястото е Наказателният кодекс – на обществената тежест, на обществената опасност, на градацията на ценностите, които защитава наказателното право, но НПК индиректно с този текст дава и нашето отношение към тези ценности.
Пак казвам, че не може държавната тайна да я защитаваме повече, не може военната служба да я защитаваме повече от човешкия живот. Иначе ще приемем, че има по-високо защитими и ценими от нас блага от човешкия живот! Не прилича за 2005 г. в Народното събрание на България да се чува това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Миков.
Горе-долу нещата станаха ясни, надявам се, че няма повече желаещи за изказване.
Имам само един въпрос към господин Стоилов. При толкова голяма важност на това включване, защо не го включихте в текста още при изработването в комисията?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защото го работим на барабан, денонощно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): В комисията не надделя това виждане.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов в ал. 2 на чл. 381 да се добави в списъка на главите, за които не се допуска споразумение - Раздел І на Глава втора.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 90, против 58, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Раздел VІІІ на същата Глава втора и той да бъде включен.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 101, против 14, въздържали се 4.
Раздел VІІІ на Глава втора се включва в поредицата, която не допуска споразумение.
Ако няма повече коментари, гласувайте цялата Глава двадесет и девета на НПК до чл. 384 включително, така както беше прочетена от господин Милтенов.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Глава двадесет и девета до чл. 384 включително е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 384 да се създаде Глава тридесета със следното заглавие: "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни".
Комисията предлага чл. 370 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 385 със следната редакция:
"Досъдебно производство
Чл. 385. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка."
Комисията предлага чл. 371 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 386 със следната редакция:
"Мерки за неотклонение
Чл. 386. (1 ) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:
1. надзор на родителите или на попечителя;
2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;
3. надзор на инспектора при Детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
4. задържане под стража.
(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.
(3) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, точки 1-3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева.
(4) В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик."
Тук има предложение на колегите Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имам пълномощно от господин Йордан Величков да оттегля всички техни предложения до края на текстовете, тъй като те са редакционни, и няма да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага чл. 372 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 387 със следната редакция:
"Събиране на данни за личността на непълнолетния
Чл. 387. При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица."
Комисията предлага чл. 73 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 388 със следната редакция:
"Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните
Чл. 388. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Предложенията ги прескачайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага чл. 374 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 389 със следната редакция:
"Предявяване на разследването
Чл. 389. (1) За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем.
(2) Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това."
Комисията предлага чл. 375 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 390 със следната редакция:
"Състав на съда и препращане на делото на друг съд
Чл. 390. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама заседатели, а в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 3 – от двама съдии и трима съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.
(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на Глава тридесет и втора.”
Комисията предлага чл. 376 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 391 със следната редакция:
“Съдебно заседание
Чл. 391. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разглежда в публично заседание.
(2) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая, представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.”
Комисията предлага чл. 377 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 392 със следната редакция:
“Лица, които участват при разглеждането на делата
Чл. 392. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.
(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.”
Комисията предлага чл. 378 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 393 със следната редакция:
“Временно отстраняване на непълнолетния
от съдебната зала
Чл. 393. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.”
Комисията предлага чл. 379 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 394 със следната редакция:
“Разглеждане по общия ред на дела за
престъпления, извършени от непълнолетни
Чл. 394. (1) Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.
(2) Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разглеждат и производството се разглежда по общия ред.”
Комисията предлага чл. 380 на вносителя, подкрепен от вносителя, да стане нов чл. 395 със следната редакция:
“Привеждане на присъдата в изпълнение
Чл. 395. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.
(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.
(3) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за заменяне на настаняването във възпитателно училище–интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Милтенов.
Колеги, имате ли бележки по Глава тридесета от НПК, както беше прочетена от господин Милтенов? Няма бележки.
Моля, гласувайте Глава тридесета до чл. 395 включително.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Глава тридесета е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 395 да се създаде Глава тридесет и първа със заглавие “Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища”.
Комисията предлага чл. 381 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 396 със следната редакция:
“Дела, подсъдни на военните съдилища
Чл. 396. (1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:
1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;
3. резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;
4. сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на възложените им задачи;
5. гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им.
(2) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.”
По този текст има направено предложение от колегите Димитров, Николова и Михайлова. Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Николова, оттегляте ли предложението?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Не го оттеглям.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Тогава ще прочета предложението:
“1. В чл. 381, т. 2 се добавя “без МВР” и текстът следва да се чете:
“Генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други ведомства и министерства без МВР”.
2. В т. 5 отпада “в Министерството на вътрешните работи” и т. 5 добива следната редакция:
“5. граждански лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба, при или по повод на изпълнение на службата или в района на местоработата им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата госпожа Николова, за да защити своето предложение, което не е подкрепено от комисията.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Практически нашето предложение е възприето от работната група в едната си част.
Аз оттеглям предложението по чл. 396 – нова номерация, т. 2, където е казано: “генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства” и където ние сме искали да бъде “без МВР”. Практически с новия Закон за МВР лицата ще бъдат девоенизирани. В този смисъл те не попадат под обхвата на т. 2. Служителите в МВР няма да бъдат генерали и офицери, а цивилни лица, защото в чл. 2 на Закона за МВР е казано, че МВР вече е цивилна институция. След като е казано това, текстът на т. 5 продължава да буди недоразумение – защо и по каква причина цивилни лица ще бъдат предадени на военен съд?! Вярно е, че работната група прие това стесняване – да се каже, че е по повод на изпълнение на службата, но по каква причина, госпожи и господа, едни хора в цивилно ведомство трябва да бъдат разследвани и съдени от военни съдилища?! Това е практика, която не съществува в Европа. Това е практика, която противоречи на принципа, който сега се застъпва – полицията в близост до народа.
Нека да разгледаме как полицията е в близост до народа. Когато казваме, че техните престъпления се разследват от специален съд, ние ги правим специални хора по дефиниция. Какво значи един обикновен следовател или дознател или един обикновен съдия да не може да съди престъпление, извършено от служители на МВР?!
Аз слушах много внимателно господин Миков, който говореше за споразумението като възможност за корупция. Мога да се съглася с него, защото имам наблюдения върху начина, по който досега е работено по споразумението. Затова имаше разум в казаното.
Искам обаче да ви кажа, че точно подсъдността на военни следователи, на военни прокурори е също възможност за изкривяването на правосъдието в тази част. Нека всички колеги, които работят в практиката, да се сетят какво се случва при военния следовател и при военния прокурор, как всъщност се работи там, за да бъдат прикрити някои престъпления, да не влязат в съда – “за честта на пагона”.
Ето защо аз мисля, че след като ние сме приели вече принципната позиция, че МВР е цивилна институция, след като сме казали, че МВР служи на обществото, че е близо до обществото, няма никаква причина ние да искаме вече тези цивилни лица да бъдат разследвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Другите министерства също служат на обществото, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Точно така. Но те не са вече военизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: А дознателите са в МВР, между другото.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Няма значение къде са, те са цивилни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Стоилов, ще дадете ли пояснение защо текстът трябва да остане така? Желаете ли да дадете пояснение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не, да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Николова, Вашето предложение е в т. 5 да отпадне “Министерство на вътрешните работи”?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Други изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което не е подкрепено от комисията, в т. 5 на чл. 396, така както беше прочетено от господин Милтенов, от изброените ведомства да отпадне “Министерството на вътрешните работи”.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 38, против 69, въздържали се 19.
Текстът на комисията остава.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава тридесет и първа и предложения от комисията текст на чл. 396.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 382 по принцип и предлага да стане нов чл. 397:
“Подсъдност пред въззивната и касационната
инстанция
Чл. 397. Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция – от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.”
Комисията подкрепя по принцип чл. 383 на вносителя и предлага да стане нов чл. 398 със следното съдържание:
“Спорове за подсъдност
Чл. 398. Спорове за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от Военно-апелативния съд.”
Комисията подкрепя чл. 384 на вносителя и предлага да стане нов чл. 399 в следната редакция:
“Органи на военното досъдебно производство
Чл. 399. (1) Органи на военното досъдебно производство са военният прокурор и военните разследващи органи.
(2) Военни разследващи органи са военните следователи и военните дознатели.
(3) Военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя чл. 385 на вносителя и предлага да стане нов чл. 400 със следната редакция:
“Правомощия на органите на Военната полиция
Чл. 400. Органите на Военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл. 196, ал. 1, т. 6, чл. 211, ал. 2, чл. 215, чл. 218, чл. 244, ал. 1, и чл. 356, ал. 1, т. 3.”
Комисията предлага чл. 386 на вносителя със съдържание, подкрепено по принцип от комисията, да стане нов чл. 401 със следната редакция:
“Мерки за неотклонение
Чл. 401. (1) Спрямо военнослужещите на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 396, т. 3, се взема една от следните мерки за неотклонение:
1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;
2. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.
(2) Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се взема една от мерките за неотклонение по чл. 58.”
Комисията подкрепя по принцип чл. 387 на вносителя и предлага да стане нов чл. 402 със следната редакция:
“Ред за вземане на мерки за процесуална принуда
във военното досъдебно производство
Чл. 402. (1) Мерките за процесуална принуда се вземат по реда на Раздел ІІ на Глава седма, освен временното отстраняване от длъжност по чл. 403.
(2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия оран или от съответния военен прокурор.
(3) За задържане под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на съответния министър.”
Комисията подкрепя по принцип чл. 388 на вносителя и предлага да стане чл. 403 със следната редакция:
“Временно отстраняване от длъжност
Чл. 403. (1) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се отстранява временно от длъжност, докато тези мерки за неотклонение бъдат отменени или заменени с по-леки.
(2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на военния разследващ орган.
Комисията подкрепя по принцип чл. 389 на вносителя и предлага да стане чл. 404 със следната редакция:
“Съдействие за изпълнение на
взетата мярка за неотклонение
Чл. 404. За взетата мярка за неотклонение разследващият орган или прокурорът уведомява съответния началник, който е длъжен да съдейства за нейното изпълнение.”
Комисията предлага чл. 390 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане чл. 405 със следната редакция:
“Разпределение на делата във военното досъдебно
производство между разследващите органи
Чл. 405. (1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления:
1. посочени в чл. 194, ал. 1;
2. извършени от офицери.
(2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни дознатели.
(3) За образуваното досъдебно производство незабавно се съобщава на съответния началник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, моля да се изкажете по членове от 397 до 405 включително.
Ако няма изказвания, моля да гласувате за приемането на тези членове.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Членове от 397 до 405 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага чл. 391 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 406 със следната редакция:
“Приемане на действия по разследване,
извършени от невоенен орган
Чл. 406. Военният разследващ орган може да приеме всички или част от действията по разследването на невоенен орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия и да му предяви незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването.”
Комисията предлага чл. 392 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 407 със следната редакция:
“Оглед и освидетелстване
Чл. 407. Оглед и освидетелстване в района на поделението или обекта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се командир или началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи.”
Комисията предлага чл. 393 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 408 със следната редакция:
“Разделяне на дела
Чл. 408. (1) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният разследващ орган приключва разследването за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава разследването за по-леките престъпления в отделно дело.
(2) Алинея 1 се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай делото се разделя, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.”
Комисията предлага чл. 396 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 409 със следната редакция:
“Ограничаване на публичността на съдебното заседание
Чл. 409. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание.
(2) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.”
Комисията предлага чл. 397 на вносителя, подкрепен от комисията, да стане нов чл. 410 със следната редакция:
“Осигуряване на изпълнението на присъдите
Чл. 410. Изпълнението на присъдите, срещу лица от офицерския, сержантския и войнишкия състав, които не са уволнени, се подпомага от съответния командир или началник.”
Комисията предлага чл. 398 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, да стане нов чл. 411 със следната редакция:
“Прилагане на общите правила
Чл. 411. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Колеги, разискваме от чл. 406 до чл. 411.
Господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, става въпрос за приложението на чл. 409 и изискването “Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласят обстоятелства, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание.” Очевидно е, че тук се преплитат няколко моменти.
Първият момент е дали се касае за обстоятелства, които представляват държавна тайна.
Вторият момент е свързан с това дали са обстоятелства, които представляват служебна тайна.
Но що се касае до “повереници и защитници”, едно такова вменение на такова задължение не може да съществува. Правилата на съдебното дирене са общи за всички и в никакъв случай това, че делото се разглежда от военен съд, с военен състав, не дава основание за такава една санкция по отношение поведението на лица, които си имат своите задължения и по своите закони.
Това е някакъв остатък, който разбирам, че го има и в настоящия текст, но е по-лесно тогава да си обясним инерцията и невниманието на някои от нас или тези, преди нас, в събранието, които са гласували такива текстове. Такъв текст е дискриминационен и не може да съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Какво предлагате, господин Ралчев?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да отпадне първата алинея. Не може една дискреция да бъде обща. Щом си във военен съд, даваш клетва за вярност. Навремето ни караха да подписваме декларации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Тоест, първата алинея да отпадне изцяло.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Принципно господин Ралчев има основание, но аз предлагам не да отпадне текстът, а тази възможност да бъде запазена, ако в това съдебно заседание се изнасят обстоятелства, които се отнасят до класифицирана информация. Тогава естествено е, че и защитникът трябва да се ангажира, да не оповестява тази информация.
В момента ще ви предложа редакция, за да не бъде толкова широка дискрецията на съда, при което сигурно ще оттеглите предложението за отпадне, а да ограничим тези възможности за случаите, за които те могат да бъдат прилагани.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не възразявам. Те са на друго основание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Понеже тук производството е пред военен съд трябва да отбележим за какво става дума.
В ал. 1 – “Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание, ако те съставляват класифицирана информация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да дадат обещание – ми звучи много попски. Да дадат обещание или да подпишат декларация, господин Стоилов?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Има го това в специализирания закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да го има и тук. Все пак ние уреждаме правилата на публичност. Нека “да декларират” – дали ще влезе в протокола или съдът ще ги накара да подпишат, няма съществено значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, ще прочета новата формулировка на чл. 409, ал. 1:
“Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да декларират, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание, ако те съставляват класифицирана информация”.
Предложението за отпадането на ал. 1, господин Ралчев, няма да го гласуваме.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте редакционната промяна в текста на ал. 1, както беше предложена от господин Стоилов със съгласието на господин Ралчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 2, въздържали се няма.
Редакцията на ал. 1 на чл. 409 е приета.
Има ли желаещи да се изкажат по членове от 406 до 411? Няма.
Моля, гласувайте текстовете, както бяха прочетени от господин Милтенов.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 2, въздържал се 1.
Членовете от 406 до 411 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 411 да се създаде нова Част шеста – “Привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Възобновяване на наказателни дела”.
Глава двадесет и четвърта – “Привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда”.
Комисията предлага Глава двадесет и четвърта да стане Глава тридесет и втора със заглавието на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 355, който става чл. 412 с наименование “Актове на съда, които подлежат на изпълнение”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 356, който става чл. 413 със следната редакция:
“Задължителна сила на актовете на съда
Чл. 413. (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.
(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.
(3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 357, който става чл. 414 със заглавие: “Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 358, който става чл. 415 с наименование: “Отлагане на изпълнението на наказанията”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 359, който става чл. 416 със следната редакция:
“Действия по привеждане в изпълнение на
присъдите и определенията
Чл. 416. (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейската регистрация. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи.
(2) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.
(3) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок.
(4) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
(5) Действията по ал. 1-5 се извършват в седемдневен срок от влизане на присъдата в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 360, който става чл. 417 със заглавие: “Приспадане времето на задържането и лишаването от права”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 361, който става чл. 418 със заглавие: “Органи, които задържат осъдения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Подлагам на гласуване създаването на Част шеста и нейното заглавие, заглавието на Глава тридесет и втора и текстовете на членове от 355 до 361 по номерация на вносителя, които стават чл. 412 до чл. 418.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Имам чувството, че и трима души да останат в залата, кворумът ще продължи да витае във въздуха, което си е доста голям позор за нас, между другото, но, както и да е. Кой както го чувства.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за заглавието на Глава двадесет и пета, която става Глава тридесет и трета със следното заглавие: “Възобновяване на наказателни дела”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 362, който става чл. 419 със следната редакция:
“Актове, които подлежат на проверка
Чл. 419. (1) На проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила присъди и решения. На проверка по реда на тази глава подлежат и определенията по чл. 242, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 424, ал. 7, както и определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1.
(2) Определенията на съда по чл. 369, ал. 4 подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1, т. 1-3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 363, който става чл. 420 със следната редакция:
“Лица, които могат да направят искане
за възобновяване
Чл. 420. (1) Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1-3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 – главният прокурор.
(2) Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5.
(3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго.
(4) В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд за защита правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6 спирането на изпълнението е задължително.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 364, който става чл. 421 със следната редакция:
“Срок за искане
Чл. 421. (1) Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства.
(2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 – в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция.
(3) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт.
(4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 365, който става чл. 422 – “Основание за възобновяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 366, който става чл. 423 със следната редакция:
“Възобновяване на наказателното дело по искане
на задочно осъдения
Чл. 423. (1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда.
(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.
(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася и по мярката за неотклонение.

(5) Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 367, който става чл. 424 със следната редакция:
“Съд, който разглежда искането
Чл. 424. (1) Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд.
(2) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото – на Върховния касационен съд.
(3) Делото се разглежда в открито заседание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 368, който става чл. 425 със следната редакция:
“Правомощия на съда
Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може:
1. да отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 1 – да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда;
3. да измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения.
(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 369, който става чл. 426 със следната редакция:
“Прилагане правилата за касационното производство
Чл. 426. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Милтенов.
Колеги, разглеждаме членове от 419 до 426 на Глава тридесет и трета.
Няма конфликтни моменти, няма коментари в залата.
Моля, гласувайте членове от 419 до 426 включително и заглавието на Глава тридесет и трета – “Възобновяване на наказателни дела”.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Всички тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Искам да направя едно уточнение на колегите, че това, което предстои, беше прието и сега трябва да отпадне.
Комисията предлага Глава двадесет и шеста – “Особени правила” да отпадне, тъй като е създадена след чл. 355.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Тоест материята вече е гласувана.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Всичко в тази глава е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Откъде докъде отпада?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Раздел І и Глава двадесет и шеста отпадат, тъй като те са инкорпорирани в Глава тридесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ясно. А тези дела, подсъдни на военните съдилища – Раздел ІІ?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Също отпадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Значи Раздел І и ІІ отпадат. Фактически цялата глава “Особени правила” отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Да уточня само заглавията на разделите, за да стане ясно на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Раздел І – Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни”. Всички си спомняте, че го гласувахме.
“Раздел ІІ – Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища”.
Това също е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля да гласувате отпадането на тези два раздела, тъй като вече са гласувани.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Продължаваме с Част пета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага Част пета със заглавие “Особени производства и производства във връзка с изпълнение на наказанията, специални производства” да отпадне, тъй като е инкорпорирана в Част седма.
Комисията предлага Глава двадесет и седма да отпадне, тъй като е отразена като Част седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това гласуваме. Значи това е Раздел І, Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага Раздел І да отпадне, тъй като е инкорпориран в Глава двадесет и четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: А другите раздели? И Раздел ІІ отпада, и Раздел ІІІ отпада, и Раздел ІV отпада, и Раздел V отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Да прочета наименованията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Хората имат пред себе си самите книжки, така че няма какво да ги четем. Тоест отпада всичко до Глава тридесет и четвърта, която се предлага да се създаде. (Реплики от залата.) Да не объркаме нещо.
Има предложение самата Глава двадесет и седма да отпадне, тъй като е отразена като Част седма по-нататък.
Значи гласуваме да отпадне тази глава, нали така?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нека да ги прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Добре, ако обичате, избройте разделите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: "Раздел І – Бързо производство", "Раздел ІІ – Незабавно съдебно производство", "Раздел ІІІ – Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия или пострадалия", "Раздел ІV – Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция", "Раздел V – Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание", "Раздел VІ – Решаване на делото със споразумение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има предложение тези шест раздела да отпаднат, тъй като са включени на друго място.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Тези раздели отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага след чл. 426 да се създаде Част седма със следното заглавие: "Част седма – особени производства".
Комисията предлага да се създаде Глава тридесет и четвърта със следното заглавие: "Глава тридесет и четвърта – Прилагане на принудителни медицински мерки. Реабилитация."
Комисията предлага Раздел VІІ да стане Раздел І със заглавието на вносителя: "Прилагане на принудителни медицински мерки".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 427.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 428 с наименование: "Съд, който разглежда предложението".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 427:
"Закрито заседание
Чл. 429. (1) След образуване на делото се определя съдия – докладчик.
(2) Съдията – докладчик преценява налице ли са всички условия за разглеждане на делото и насрочва съдебно заседание в тридневен срок от постъпване на предложението."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 430 с наименование "Съдебно заседание".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 431:
"Определение на съда
Чл. 431. (1) Съдът се произнася еднолично с определение.
(2) Определението по ал. 1 може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от постановяването му реда на Глава двадесет и първа.
(3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 432 с наименование: "Продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, на вашето внимание се предлага Раздел VІІ да стане Раздел І със заглавието на вносителя и създаването на Глава седма, и членовете до 432 включително.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Следва едно гигантско и много дълго предложение на господин Владимир Кузов.
Поддържате ли го, господин Кузов? Поддържате го.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Искам само да уточня, че предложението на господин Кузов, което не е подкрепено от комисията, е уредено в друг закон – в специалния Закон за медиацията и не е в обсега на настоящия проект за НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Кузов, ако го оттеглите, ще ни спестите 10 минути четене, тъй като това, което предлагате, му е мястото в друг закон. Оттегляте ли го?
Правите голямо добро на залата, тъй като ни спестявате продължително четене. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага Раздел VІІІ да стане Раздел ІІ със заглавието на вносителя "Раздел ІІ – Реабилитация".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 433 с наименование: "Съд, който може да постанови реабилитация".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 434 с наименование "Молба за реабилитация".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 435: "Разглеждане на молбата".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 436 с наименование: "Определение на съда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Тук можете да се изкажете по предложението Раздел VІІІ да стане Раздел ІІ със заглавието на вносителя и по новите членове 433 до 436 включително. Има ли съображения? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага Глава двадесет и осем да стане Глава тридесет и пета със заглавието на вносителя: "Производства във връзка с изпълнение на наказанията".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І: "Предсрочно освобождаване".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 437:
"Предложение за предсрочно освобождаване
Чл. 437. (1) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор, по местоизпълнение на наказанието;
2. комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията;
3. председателят на съответния пробационен съвет.
(2) Към предложението се прилагат личното досие на лицето, което се предлага за предсрочно освобождаване, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани.
(3) Присъствието на осъдения е задължително, освен ако довеждането му е невъзможно по здравословни причини.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 438 с наименование “Съд, който разглежда предложението”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 439:
“Ред за разглеждане на предложението
Чл. 439. (1) Съдът разглежда предложението еднолично в съдебно заседание.
(2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията и на председателя на съответния пробационен съвет е задължително.
(3) Присъствието на осъдения е задължително.
(4) След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава думата на органа, който е направил предложението.
(5) Прокурорът дава заключение, ако предложението не изхожда от него.
(6) Осъденият се изказва последен.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 440 с наименование “Определение на съда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 441 – ново предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 442 с наименование “Съд, който се произнася по изтърпяване на остатъка от наказанието”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
По тези няколко члена има ли коментар? Няма.
Моля да гласуваме Глава тридесет и пета, Раздел І, членове от 437 до 442 включително.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното заглавие на Раздел ІІ – “Отмяна на зачитането на работните дни”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 443:
“Предложение за отмяна
Чл. 443. Предложение за отмяна на зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал. 4 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието;
2. началникът на затвора.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 444:
“Разглеждане на предложението
Чл. 444. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
(2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на Глава двадесет и втора.
(3) Ако измени определението, въззивната инстанция решава делото.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на Раздел І от тази глава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ – “Замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 445 с наименование “Предложение за замяна”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 446:
“Ред за разглеждане на предложението
Чл. 446. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
(2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на Глава двадесет и втора.
(3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на Раздел І от тази глава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV – “Прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 447 с наименование “Основания за прекъсване на изпълнението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 448 с наименование “Орган, който прекъсва изпълнението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V – “Замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 449 с наименование “Предложение за замяна”, тъй като приема, че предложението на колегите е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Величков е тук. Оттеглено е предложението, нали? Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 450 с наименование “Ред за разглеждане на предложението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел VІ – “Замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 451 с наименование “Предложение за замяна”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 452:
“Ред за разглеждане на предложението
Чл. 452. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на пробацията в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на осъдения е задължително.
(3) Съдът се произнася с определение, което може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от постановяването му по реда на Глава двадесет и втора.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на Раздел І от тази глава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Милтенов. С това приключваме за тази вечер.
Ако има някакви коментари по така прочетените текстове до чл. 452 включително, моля, заповядайте да се изкажете. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 443 до 452 включително.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат. Благодаря, господин Милтенов.
Колеги, Комисията по бюджет и финанси ще има заседание в зала 248 в 17,15 ч. днес.
Временната комисия по искането на Никола Филчев ще проведе заседание на 13-и, четвъртък, пак днес, от 17,00 ч. в зала “Запад” на Народното събрание. Приятно заседание!
Комисията по правата на човека и вероизповеданията отлага насроченото на 13 октомври заседание.
Комисията по европейската интеграция няма да заседава днес, тъй като заседанието е било обявено за днес от 14,30 ч.
Утре ще продължим с парламентарен контрол.
Министър-председателят Сергей Станишев ще отговаря на въпроси на народния представител Станислав Станилов и на три питания от видни народни представители.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем ще отговаря на въпрос на Антонела Понева.
Миíиñòúðúò íа вúòðеøíиòе ðабîòи Рóìеí Пеòкîв ùе îòгîваðÿ íа вúïðîñ íа íаðîдíиòе ïðедñòавиòеëи Аòаíаñ Аòаíаñîв, Екаòеðиíа Миõайëîва и Еëиаíа Маñева.
Миíиñòúðúò íа здðавеîïазваíеòî Радîñëав Гайдаðñки ùе îòгîвîðи íа íаðîдíи ïðедñòавиòеëи и íа ïиòаíиÿ.
Миíиñòúðúò íа кóëòóðаòа Сòеôаí Даíаиëîв ñúùî иìа íÿкîëкî вúïðîñи и ïиòаíиÿ.
Миíиñòúðúò íа дúðжавíаòа адìиíиñòðаöиÿ и адìиíиñòðаòивíаòа ðеôîðìа Никîëай Ваñиëев ùе îòгîвîðи íа ïиòаíе îò íаðîдíиÿ ïðедñòавиòеë Никîëай Каìîв.
Иìа и дðóги вúïðîñи, îòñðî÷еíи ñúñ ñедеì дíи. Бëагîдаðÿ ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 16,55 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Петър Берон

Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов