Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои ни да извършим гласувания по два законопроекта. Преди това да ви съобщя:
Народният представител Митко Димитров, с писмо до председателя на Народното събрание от 24 юли 2008 г., съобщава че оттегля внесения от него законопроект по Кодекса на труда № 750-01-405 от 14 ноември 2007 г.
Преминаваме към гласуванията, които ни предстоят.
Първото е по Законопроекта за ратифициране на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България. Вносител е Министерският съвет, датата е 30 юни.
Моля, гласувайте предложения законопроект на първо четене.
Гласували 195 народни представители: за 142, против 50, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурни предложения?
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! С вашето гласуване току-що вие нарушихте едно много важно споразумение, което съществува за страните и които са подписали за сътрудничеството в Черно море. Както е известно на всички ви, България няма черноморска граница с Русия. Всички действия – икономически, политически, трябва да бъдат съгласувани между всички държави, които граничат с Черно море.
За този договор, уважаеми народни представители, не е искано нито съгласието на Украйна, нито съгласието на Румъния, нито съгласието на Грузия, нито съгласието на Турция. Вие влизате в тежко нарушение на български закон, тъй като, както знаете, международните споразумения стоят над българското законодателство. Това тежко нарушение на закона, което току-що извършихте със своето гласуване, ще има тежки последици за всеки един от вас, който е гласувал в тази посока.
Нарушавайки днес флагрантно законите на Народна република България, вие обезсмисляте работата на това Народно събрание. Или трябва преди това да промените и да денонсирате това черноморско споразумение и след това да приемете настоящия договор за „Южен поток”, или всички вие сте закононарушители. Сто и четиридесет човека закононарушители в това Народно събрание. Не мислете, че това ще мине без да ви се търси отговорност за това, което извършвате днес.
Ето за това, господин председателю, аз настоявам категорично да се прегласува и онези от вас, които не искат да нарушават законите на България, да променят този вот и да денонсират този абсолютно ненужен договор на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пристъпваме към прегласуване на първо четене.
Моля, гласувайте отново законопроекта.
Гласували 194 народни представители: за 138, против 52, въздържали се 4.
Законопроектът се приема и при прегласуването на първо четене.
За отрицателен вот има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, гласувах против Законопроекта за ратификация на Споразумението за газопровода „Южен поток”. Гласувах съвсем убедено против, защото смятам, че този договор, това споразумение представлява тежък риск за националната сигурност на България. Той е риск за националната сигурност, защото се подписва договор, който е в нарушение на българските и международните закони. Той е риск за националната сигурност, защото не е извършено проучване за неговата икономическа целесъобразност. Риск за националната сигурност е, че няма гаранции за постоянни доставки на газ и е абсолютно неясно откъде ще дойдат ресурсите, с които този газопровод трябва да бъде напълнен. Риск за националната сигурност е, защото ще нанесе тежки вреди на българската природа. Не е извършено проучване за влиянието върху околната среда. Това също представлява риск за националната сигурност. В крайна сметка риск за националната сигурност е и за това, че онзи ден, докато траеха пренията в този парламент за това дали да има такъв договор или не, на друго място, съвсем наблизо се осъществи един телемост и там прозвучаха ясни заплахи от страна на влиятелни московски съветници, съветници на Кремъл и съветници на министър-председателя, които ясно казаха, че „Южен поток” ще бъде използван срещу противоракетната отбрана на Европа. България има нужда от тази противоракетна отбрана, противоракетната отбрана на Северноатлантическия съюз, защото заплахата за България е силна. Вие отново подлагате на риск именно заради това сигурността на България. Затова ще носите своята отговорност.
Затова аз гласувам против, а вие си гласувайте за заплахите за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот има думата господин Сотиров, тъй като по време на дискусиите е правил реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против, първо, защото Българската социалистическа партия за пореден път доказа, заедно със своите съюзници от тройната коалиция, че България се управлява от хора, които не са изживели комплекса си, мислейки България все още за 16-та република на Съветския съюз. (Смях и весело оживление в КБ.)
Второто, което е изключително сериозно, е, че това е едно изключително глупаво и безотговорно отмъщение от ваша страна към европейските институции, към Европейската комисия за доклада, който получихте. Това, че вие не разчетохте адекватно Доклада на Европейската комисия и че се опитвате по този изключително глупав и комунистически начин да си отмъщавате и да се самопредлагате за пореден път на Съветския съюз, ще води до много тежки последици за България и за допълнително усложняване на отношенията между България и Европейската комисия, след като въпреки всички безобразия, които направихте, и въпреки и вътрешната оценка за вашето управление, Европейската комисия и европейските институции показаха, че са готови в името на партньорството си, на солидарността си с България да ви дадат последен шанс. Но вие пропиляхте и този последен шанс и наесен ще има изключително тежки санкции за това, което направихте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за трети отрицателен вот. Няма.
Заповядайте за Вашето процедурно предложение, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като нямаше сериозни аргументи против този законопроект, нямаше дори и намеци за предложения между първо и второ четене, освен някои колеги, които са останали в 80-те години в политиката си, други сериозни аргументи не чух.
Господин председател, затова предлагам да преминем на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има противно процедурно предложение.
Предложението на господин Аталай беше да се премине към четене и второ гласуване.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председател, категорично възразявам при така произведените две гласувания да се премине без нормалните срокове към второ четене на този законопроект.
Обикновено, както знаете от практиката на Народното събрание, а Вие добре познавате тази практика, господин председателю, преминаваме към второ гласуване, когато няма гласове „против”. Тук имаше сериозно количество гласове „против”.
Моето процедурно предложение е да се даде нормалният срок за второ четене. Това национално предателство да бъде поправено именно в периода на второто четене. Има достатъчно време през лятото онези от вас, които участват в това национално предателство, да се размислят дали един ден няма да им бъде потърсена съдебна отговорност за това, което извършват днес. Съдебна отговорност за това, което извършват днес! Тя ще дойде много по-скоро, отколкото си мислите, господа.
С това си поведение вие подлагате нашите съюзнически ангажименти на много сериозен риск.
Помислете! Затова дайте нормален срок за разглеждане на второ четене и едва тогава, уважаеми народни представители, да се произнесем окончателно по тази жалка ратификация, която извършвате в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, във връзка с практиката, която споменавате, пределно ясен е и нашият правилник – ал. 2 на чл. 67 предвижда, при положение, че не са постъпили предложения за промени в текста на законопроекта, да се премине към второ гласуване по решение на пленарната зала. Това сме го правили нееднократно. Ние гласуваме по законопроект с член единствен, който предвижда ратификация на споразумение. Това е законопроектът, който приемаме.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Рамадан Аталай за преминаване към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 187 народни представители: за 134, против 52, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Аталай, ако обичате заповядайте да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
„ЗАКОН
За ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаване на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, подписано на 18 януари 2008 г. в София.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямаше желаещи, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие не сте питали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие очевидно не следите хода на заседанието, господин Димитров. Аз се обърнах към пленарната зала с покана за изказвания.
Подлагам на гласуване на второ четене предложения законопроект.
Гласували 189 народни представители: за 140, против 47, въздържали се 2.
Законопроектът е приет и на второ четене.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Моля, господин Божинов да се придвижи към трибуната, да следи текста на законопроекта и да помага на председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да гласуваме наименованието на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
За ориентация на народните представители, гледаме стр. 3.
По § 1 има предложение на народните представители Симеон Василев и Иван Сотиров, които са идентични. И двете предложения не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте предложението на тези двама народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 51, въздържали се 40.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 27, против 45, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Борислав Великов не се приема.
Поставям на гласуване § 1 и § 2 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 104, против 18, въздържали се 13.
Параграфи 1 и 2 са приети.
На следващата страница има предложение на народния представител Иван Сотиров. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 74, въздържали се 17.
Предложението на Иван Сотиров не се приема.
Има предложение на народния представител Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 66, въздържали се 27.
Предложението на този народен представител не се приема.
Уважаеми народни представители, правилникът позволява... На стр. 7 има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 39, против 90, въздържали се 12.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте. Вероятно ще направите предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, преди малко гласувахте, че минните отпадъци са подземно богатство. Като подземно богатство, те трябва да подлежат на същия режим, на който подлежат всички останали подземни богатства, тоест концесионен.
В момента предстои да гласувате и отхвърляте моето предложение. Моето предложение е: „Правото за управление на минни отпадъци да се предоставя едновременно с концесията.”. Не може да има друг режим, щом минните отпадъци са полезно изкопаемо. Ако отхвърлите този текст, вие създавате за едно и също нещо два паралелни режима. Затова ви моля да проявите разум и да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на двамата народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 33, против 74, въздържали се 25.
Предложението на двамата народни представители и този път не се приема.
Поставям на гласуване параграфи 3 и 4 така, както ни се предлагат от комисията; § 4, който става § 5, така, както ни се предлага от комисията; § 5, който става § 6, така, както ни се предлага от комисията; § 6 така, както ни се предлага от комисията, той е и по вносител; § 7, който става § 8, така, както ни се предлага от комисията; § 8, който става § 9, така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Гласуваме § 9 и наименованието на Глава четвърта така, както ни се предлага от комисията; § 10, който става § 11, така, както ни се предлага от комисията; § 11, който става § 12 по вносител и се подкрепя от комисията; § 12, който става § 13, така, както ни се предлага от комисията; § 13, който става §14, така, както ни се предлага от комисията; § 14, който става § 15 по вносител, подкрепен от комисията; § 15 става § 16 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
За народните представители, които следят текстовете, отиваме на стр. 19.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.
Поставям на гласуване предложението на тези народни представители в неподкрепената част от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 74, въздържали се 25.
Предложението на народните представители не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, искам прегласуване, не защото смятам, че ще си промените вота. Тук се реагира на знаците абсолютно безропотно, а за да знаете какво гласувате. По всички текстове, които ще отхвърляте, ще ви обръщам внимание, защото може би в някой ще заговори съвестта и поне ще имате някакви угризения.
В момента отхвърляте представител на браншовата организация да участва в комисията, която оценява геоложките доклади, за да бъде регистрирано търговско откритие, с безумните твърдения, че има конфликт на интереси и това не са професионалисти. И едното, и другото твърдения са абсолютно нелепи. Спомнете си многобройните си обещания, че ще работите с неправителствения сектор. Това наистина нямам думи да кажа защо се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие вчера мотивирахте вашето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, мотивирах го, но в залата имаше двама души. Днес гласуват малко повече. Надявам се, че сред тях ще има хора, които разбират за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов по т. 1 там, където не се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 58, въздържали се 36.
И този път предложението на народните представители Манева и Агов не се приема.

На стр. 21 има предложение на народния представител Симеон Василев, което не се подкрепя от комисията.
Абсолютно същото предложение е направено и от народния представител Иван Сотиров, което също не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на тези двама народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 42, въздържали се 54.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което в една част е оттеглено, в друга – подкрепено.
Поставям на гласуване предложението в неподкрепената му част.
Гласували 124 народни представители: за 19, против 82, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Има предложение на Бойко Великов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 5, против 32, въздържали се 77.
Предложението на народните представители не се приема.
Поставям на гласуване § 17, така както ни се предлага от комисията; § 18, така както ни се предлага от комисията; и § 19 по новата номерация, на стр. 27, така както ни се предлага от комисията.
Господин Такоров си оттегли предложението в неприетата му част.
Моля, гласувайте до § 19.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 16, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 36 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 26, против 82, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов на стр. 38, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 26, против 73, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, имате думата – предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, отхвърляйки двете ни предложения, току-що гласувахте следните абсурдни неща.
Първо, въвеждане на три паралелни разрешителни – разрешение по ОВОС, разрешение за управление на отпадъците и утвърждаване на план за управление на отпадъците от министъра. Не едновременно, което е логичното, а с разстояние от две седмици минимум едно между друго и изискване да се представи целият пакет документи на различните дирекции.
Второто предложение, което също отхвърлихте, гласи следното: разрешителното, което се издава за управление на отпадъци, е безсрочно. В следващата алинея е казано, че разрешителното се разглежда на всеки пет години, което означава, че то е срочно. Изискването на директивата е на пет години да се преразглежда планът за управление, което се намира в т. 2. Тоест едно абсурдно решение в противоречие с директивата, даваща правомощие на администрацията да рекетира с разрешителните колкото си иска, както се случва впрочем в Министерството на околната среда и водите и в момента. Случаите са скандални, включително има решения на Административния съд, които не се изпълняват от министъра.
Гласувайки тези текстове, вие практически създавате една комфортна среда на сегашния министър, не дай Боже и на бъдещи, да правят каквото си искат и да рекетират бизнеса. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това вчера го дискутирахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, дискутирахме този въпрос, даже представителят на министерството взе отношение.
Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 68, въздържали се 19.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване § 20, Глава осма „Управление на минните отпадъци” – от чл. 22а до чл. 22к, тоест до стр. 50.
Гласували 109 народни представители: за 102, против 7, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
За да ориентирам народните представители, съобщавам и страницата – 51. Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 66, въздържали се 29.
Предложението на двамата народни представители не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Великов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 11, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване параграфи 19, 20 и 21 по вносител, които стават параграфи 21, 22 и 23, и се подкрепят от комисията; § 22, който става § 24, така както ни се предлага от комисията; параграфи 23, 24 и 25 по вносител, които стават параграфи 25, 26 и 27, и се подкрепят от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
На стр. 51 има предложение на народния представител Борислав Великов: „В § 19, чл. 23, ал. 3, след думите „чл. 21, ал. 3” се поставя точка, а текстът след тях се заличава.”
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 67, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
На стр. 54 отново има предложение на народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 6, против 44, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
На стр. 56 отново има предложение на народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 14, против 44, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 28, така както ни се предлага от комисията; § 29, така както ни се предлага от комисията; § 27, който става § 30. Той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
На стр. 58 има предложение на народния представител Симеон Василев, което не се подкрепя от комисията.
Същото предложение има и народният представител Иван Сотиров, което също, разбира се, не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложенията на двамата народни представители, тъй като са идентични.
Гласували 101 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 34.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 55, въздържали се 45.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 54, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване от § 28, който става § 31, до § 38, така както ни се предлагат от комисията. Тоест до стр. 63, текстовете до края на доклада от Част първа.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме на Част втора.
На стр. 2 има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което в една част се подкрепя, а в друга част не се подкрепя.
Поставям на гласуване неподкрепената част от предложението на двамата народни представители.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 56, въздържали се 35.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване § 39 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
На стр. 5 има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 5, против 59, въздържали се 42.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 36, който става § 40, и § 37, който става § 41, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
На стр. 7 има предложение на народния представител Бойко Великов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 10, въздържали се 81.
Предложението на народния представител Бойко Великов не се приема.
На стр. 8 има друго предложение на народния представител Бойко Великов и група народни представители, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 8, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 42 до § 45, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
На стр. 12 има предложение на Бойко Великов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 7, против 8, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 46 до § 53, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
На стр. 20 има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 39, въздържали се 55.
Предложението на народния представител Борислав Владимиров не се приема.
По този текст има предложение на народния представител Георги Божинов, което в една част е подкрепено от комисията, в друга не е. Но вчера господин Божинов оттегли предложението си в тази част, в която не е подкрепено.

Моля, гласувайте § 54-56, § 57, § 58.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 8, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 44 да отпадне. Господин Божинов вчера мотивира това становище на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 44.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 44 отпада.
Моля, гласувайте § 45, който става § 59; § 46, който става § 60; § 61, § 62, § 63 и § 64, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 34 има предложение от народния представител Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 18, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 51.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 51 отпада.
Тука ми правят бележка, че не съм подложил на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов, което е на стр. 32, но те вчера в залата си оттеглиха предложението, затова не го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте по новата номерация от § 65 до § 82, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 54 има предложение от народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията в т. 1.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Великов в неподкрепената му част.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 50, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
На стр. 57 виждате т. 16 – в пленарната зала госпожа Манева направи предложение думите „законодателната уредба” да се заменят с „нормативните актове”, което е редакционно.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване § 83, т. 3 – създава се § 1а, стр.62, до „Допълнителна разпоредба”, както ни се предлага от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Допълнителна разпоредба, както се предлага от комисията; § 60, който става § 84, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” се подкрепя. Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Асен Агов за създаване на нов § 85. Това тяхно предложение се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 1.
Параграф 85 е приет.
В следващия параграф – 86, в пленарната зала вчера госпожа Евдокия Манева направи предложение „една година” да стане „две години”.
Поставям на гласуване това предложение, което имам чувството, че и председателят на комисията подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване § 86 с уточнението, което направих преди малко. Текстът се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 87 бяха направени редакционни предложения в залата от Георги Божинов и Евдокия Манева: „Концесионерите по сключени към датата на влизане в сила на този закон концесионни договори, запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока на концесията.”
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение на Симеон Василев, което не се подкрепя от комисията. Същото е предложението на Иван Сотиров. Идентични са. Поставям на гласуване и двете предложения.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 50.
Текстовете не се приемат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 88.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, който се подкрепя от комисията и става § 89.
Параграф 62 става § 90 и е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение на Бойко Великов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 4, въздържали се 91.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 5, против 21, въздържали се 81.
Предложението на народния представител Борислав Владимиров не се приема.
Поставям на гласуване § 91 по новата номерация, както се предлага от комисията, § 92, както се предлага от комисията, § 65 по вносител, който става § 93, който се подкрепя от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 89 има предложение на народния представител Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 4, против 42, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
На стр. 70 има предложение на същия народен представител Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 36, въздържали се 61.
Предложението на народния представител Борислав Владимиров не се приема.
Поставям на гласуване § 66, който става § 94, § 67, който става § 95, § 68, който става § 96, § 69, който става § 97, както се предлагат от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
С това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. (Ръкопляскания от мнозинството и викове: „Браво!”.)
Позволете ми да благодаря на председателя на Комисията по околната среда и водите и на всички членове на тази комисия. Действително те са написали практически един нов закон – много обемен, но и много важен за нас.
Сега е точно 10,30 ч. – почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля да се подготвите да продължим заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Добре дошли на господин министър-председателя, на министрите!
Предлагам първо да пристъпим към точката:
Разисквания по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно общата политика за противодействие на скока на цените.
След приключване на разискванията и евентуално гласуването по тази точка ще обявя и новопостъпилите питания, ще раздам писмените отговори, за да започнем с тези разисквания с участието, разбира се, и на представителите на правителството, на министър-председателя.
Преди това обаче разбирам, че господин Тодор Батилов желае думата по процедурен въпрос по предложение на Комисията по парламентарна етика.
Господин Батилов, заповядайте, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми народни представители!
На вчерашното си заседание Комисията по парламентарна етика взе решение да предложим нашето днешно заседание да продължи със следното процедурно предложение.
На 28 юли 1972 г. от моста на р. Караагач до Китен пада софийски автобус на ДСО „Автопром” с 48 души, семейства, които са били на почивка в района. Само 12 души са спасени, всички други 36 загиват от мъченическа смърт, от удавяне. Причините са, че е имало дефекти в проектирането на моста и изпълнението му и загуба на управлението от шофьора.
Официално съобщение на държавата ни почти липсва, с изключение на кратко съобщение от два реда на БТА. И оттогава досега държавата и обществото напълно са забравили тази национална трагедия.
Затова ние – нашата комисия, предлагаме да почетем с едноминутно мълчание – ние в Народното събрание и хората, които ни гледат и слушат, паметта на загиналите невинни жертви. Това е нашето процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да почетем паметта на загиналите. (Народните представители стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви, колеги.
Преминаваме към:
Разискванията по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно общата политика за противодействие на скока на цените, за компенсиране обезценяването на доходите, за косвено регулиране на ценовите равнища.
Питането беше отправено на заседанието на 18 юли 2008 г. – предходния петък. След отговора на министър-председателя с подписите на 54 народни представители бяха внесени предложения за разискване по питането и проект за решение. Разискването беше насрочено за днес – 25 юли 2008 г. Предложението за разисквания и проектът за решение бяха раздадени на народните представители на 22 юли 2008 г., вторник.
Същевременно беше внесен и втори проект за Решение № 854-02-88 на 24 юли 2008 г. с вносител Ангел Найденов и група народни представители – общо 33 колеги, който също е раздаден на народните представители в началото на днешния ден с материалите, които получихте.
Уважаеми колеги народни представители, знаете, че съгласно чл. 87, ал. 2 от нашия правилник разискванията продължават един час без удължаване. Времето от един час се разпределя между парламентарните групи, пропорционално на техния брой. Изказванията на министрите са извън това време.
При откриването на дискусията предстои да бъдат представени преди всичко предложените проекти за решения в рамките на до десет минути всеки. Това време също е извън разпределеното време от общо един час.
Пристъпваме към разискванията.
Може би е необходимо да обявя разпределението на времето: Парламентарната група на Коалиция за България – 16 минути; НДСВ – 7 минути; ДПС – 7 минути; БНД – 5 минути; ДСБ – 5 минути; ОДС – 5 минути; БНС – 5 минути; коалиция „Атака” – 5 минути; независимите – общо до 5 минути. Това е времето.
Пристъпваме към разискванията.
Давам думата на вносителя на основния проект за решение господин Иван Костов, който да го представи.
Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! С искреното желание да стане една отговорна и сериозна дискусия, искам да представя нашия проект за решение. Ние предлагаме Министерският съвет в едномесечен срок да внесе в Народното събрание програма с конкретни мерки за противодействието на скока на цените.
Причините за скока на цените безспорно могат да се търсят в различни посоки, но общоприето е, че една от причините е скокът на световните цени на енергоресурсите и на храните.
Друга причина специално за България безспорно е повишаването на административно определяните цени, както е според класификацията на международните финансови институции. У нас все още значителен кръг на цените се определят по административен път и се регулират от държавните органи. Точно тези цени са другият фактор, който причинява инфлация в България.
Третият фактор са финансовите мерки, това е фискалната програма на правителството, която косвено засегна ценовите равнища в България през есента на миналата година и тази година и това също е безспорен факт.
Защо ние предлагаме да има такава програма?
Първо, защото във всички европейски страни предвид покачването на световните цени се разработват и прилагат програми за противодействие на цените. Почти няма европейска страна, която да не е изправена пред това предизвикателство, която да не посреща това предизвикателство и да не прави усилия да неутрализира скока или да компенсира обезценяването на доходите с разполагаемите средства. Единствено сред всички останали, българското правителство не прилага такава програма като комплекс от действия.
Вторият фактор е призивът на Европейската централна банка към всички европейски правителства да предприемат антиинфлационна политика. Всички страни – членове на европейската валутна система, а в случая трябва да разбираме това и за България, защото българският лев по линията на валутния курс е твърдо скачен с еврото, е необходимо да предприемат антиинфлационни мерки заради общата монетарна стабилност. В частност, проблемът за България е още по-тежък, отколкото общия проблем за стабилността на еврото, тъй като валутният борд лишава българското правителство от възможност да маневрира и прилага конкретна политика в тази посока. Така че тези причини са достатъчни ние да настояваме правителството да разработи и внесе конкретна програма с цел да противодейства на скока на цените.
Следващата причина, поради която ние предложихме този дебат, е да насочим вниманието както на народните представители, така и на правителството, върху обстоятелството, че целият този комплекс от проблеми трябва да бъде разгледан едновременно, в една-единна политика, която може да бъде проведена през конкретна програма.
Защо говоря това? Защото от отговора на министър-председателя миналия петък се разбра, че отделни усилия в някакви направления има; отделни възгледи за даване на простор на пазарни процеси също има, а всичко това може да го има в една програма, която обаче да е взаимно свързана, която си дава сметка за това как отделни действия или бездействия на правителството ще резултират във всички посоки, в които резултират високите цени.
Липсата на тази програма стоварва тежък удар върху българските граждани. Инфлацията от юни тази година до юни миналата година е 15,3 на сто. Петнадесет цяло и три на сто годишна инфлация обезценява средните доходи на българските граждани със същия процент. В същото време пак ще повторя основния аргумент – за социално слабите български граждани, където са огромната маса от българските пенсионери, обезценяването е над 20% според Националния статистически институт. За същия този период от време – юни тази година до юни миналата година тези доходи са се обезценили с над 20%, около 20,7%. Като едновременно с това единственото увеличение, което хората получиха, беше тези 10%, впрочем те още не са ги получили, тези 10%, които получиха преди един месец, което се обсъждаше съвсем наскоро. Следователно, но не само социалните последици върху социално слабите български граждани, а и елементи на водената политика трябва да бъдат обсъдени в Народното събрание.
Какво специално трябва да бъде обсъдено по критичен начин? Това е идеята да се неутрализира или да се компенсира инфлацията чрез освобождаване или стимулиране на растежа на доходите.
Защо е спорна тази идея? Искам да го кажа съвсем определено, въпреки че не мога да привеждам много аргументи. Защото винаги и навсякъде, където е прилагано това като мярка за отразяване на скока на цените, навсякъде е давало едни и същи последици. Основната последица е разтваряне на ножиците между доходите, на добре платените и доходите на социално слабите граждани. Това става поради простото обстоятелство, че винаги, когато доходите растат с цел да компенсират инфлацията, работодателите и институциите дават по-високи възнаграждения на хората, които са по-продуктивни, на хората, които имат по-висока производителност, на тези, които са по-ценни за работа. Поради тази причина високодоходната група от хора в условия на инфлация и освободени доходи се прекомпенсира, ако мога така да кажа, посреща много по-леко инфлацията, докато социално слабите поемат целия удар върху себе си. Това е спорна политическа мярка. Това е предложено в другия проект на предложение за решение на Народното събрание, но самият министър-председател в отговора си миналия петък сред причините за инфлацията спомена точно това обстоятелство. Той каза, че опитът да се решава инфлацията с изпреварващо увеличение на доходите я стимулира сама по себе си.
Така че аз очаквам тук много сериозен дебат, който наистина да реши следва ли да се прилага това нещо в условията на страна, в която почти две трети от хората са с доходи далеч под средните и в която има наистина една трета добре платени или може би сравнително добре платени граждани. Но тези две трети, поради асиметрията на гражданите, върху тях падат последиците върху инфлацията.
Следващата причина, поради която ние искаме дебат, това е да се обсъди дали очакванията на правителството за динамиката на инфлацията в следващите месеци ще бъдат оправдани. Защото има представители от правителството, има и от Централната банка, които казаха, че инфлацията автоматично ще намалее, просто ще спадне някак си от само себе си. Ще спадне, казвате, защото миналия месец юли, миналия месец август тя беше изключително висока. Сумарно някъде над 5,5%. Очакването е, че този юли и този август няма да има 5% инфлация и поради тази причина, някак си от само себе си нещата ще започнат да се актуализират. Какво мога да доведа аз като довод срещу този...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остава по-малко от минута.
ИВАН КОСТОВ: Не ме прекъсвайте, виждам часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, господин Костов, продължете.
ИВАН КОСТОВ: Съвсем излишно е да се намесвате по този начин. Съвършено излишно е. Не говоря празни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Понякога протестирате, че не предупреждавам. Сега сте недоволен, че Ви давам тази информация. Продължете, ако обичате.
(Народният представител Иван Костов напуска трибуната. Оживление.)
Кой ще предложи другия проект за решение? Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители, позволете ми да представя на вашето внимание, съгласно чл. 87, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, проект за решение с вносители Ангел Найденов, Пламен Моллов, Лютви Местан и група народни представители във връзка с разискванията по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България относно общата политика за противодействие на скока на цените за компенсиране обезценяването на доходите за косвено регулиране на ценовите равнища.
Уважаеми господин председател, в програмните документи на настоящото правителство като червена нишка преминава тезата за макроикономическа и финансова стабилност. Ние ясно осъзнаваме, че нарастването на доходите и жизненият стандарт трябва да бъде резултат от повишаването на заетостта на населението в трудоспособна възраст, нарастването на производителността на труда и конкурентоспособността на българската икономика. Опитни финансисти, включително и от международни финансови институции, винаги са ни съветвали, че най-важните фискални мерки за задържане на инфлацията са свързани с поддържане на висок фискален резерв и висок бюджетен излишък на фона на нарастващия дефицит по текущата сметка.
Политиката по доходите, тази по заетостта и антиинфлационните мерки са трите сфери, които са изведени пред скоби на фона на световната хранителна, петролна и финансова кризи. Това налага преформулиране на основните приоритети на държавата, включително и в социално-икономическата област.
Предвид на днешната дискусия са политиките за противодействие на нарастването на цените, компенсиране обезценяването на доходите, както и косвено регулиране на ценовите равнища. Философията на социално-либералния подход предполага да бъдат компенсирани и защитените на национално ниво плащания, а именно бюджетните заплати, пенсиите и социалните плащания. Разбира се, ние винаги сме се обединявали около схващането, че най-ефективната социална политика е тази, при която доминира диференцираният подход за финансиране на социално слабите слоеве от населението, а именно тези с най-ниски доходи. Непосредствените мерки са свързани със сключване на защитната мрежа на социалното и енергийно подпомагане чрез специален пакет енергийни и финансови помощи. Тази социална защитна мрежа е гъвкава и адекватно отреагирва на инфлацията, тъй като се финансира от държавния бюджет.
Увеличението на бюджетните заплати от 1 юли, както и от пенсиите на 1 юли и преизчисляването им от 1 октомври 2008 г. също са мерки в посока на директното влияние на нарастването на цените.
Не на последно място трябва да отчетем и корпоративната социална отговорност на бизнеса по отношение на работещи с ниски и средни доходи в частния сектор. Промените в данъчните закони също предполагат увеличение на разполагаемия доход, особено що се отнася до средно- и високодоходните български граждани и предимно тези с висока квалификация. Като косвени мерки за компенсиране нарастването на цените, освен данъчните облекчения, е редно да подчертая и новата, настояща и бъдеща роля на осигурителните облекчения, които водят до повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес и оттам до увеличаване на трудовата заетост и респективно до съответно увеличаване на доходите на българските граждани.
Разбира се, заслужава си да дискутираме и равнището на косвените данъци, особено за следващата бюджетна година, защото, макар и не моментално, такава мярка би ограничила ръста на цените в дългосрочен план.

Уважаеми госпожи и господа, един изключително важен въпрос, на който искам да обърна вашето внимание, е проблемът с така наречения сив сектор. Необходими са усилията не само на едно министерство, а комплекс от координирани политики, контрол и мерки – законови, икономически, финансови, митнически, социални и др., с цел минимизиране дела на сивата икономика, за да можем да разчитаме на реални приходи в осигурителната система и оттам – ефективна социална политика.
В заключение искам да отбележа, че членството на България в Европейския съюз предизвика тенденция на сближаване както на цените, така и на заплащането, отчитайки факта, че ние на практика стартирахме от най-ниските равнища на цени и заплащане. Имаме волята да продължим с догонваща политика на доходи и пенсии, както и с компенсиране на нискодоходните български граждани.
Господин председател, позволете ми да прочета проекта за решение, внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители:
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Одобрява политиката на правителството за поддържане на фискална стабилност.
2. Подкрепя намеренията на правителството за изпреварване на ръста на доходите в сравнение със скока на цените и готовността за действия за подпомагане на хората с най-ниски доходи. Очаква правителството да продължи действията за борба със сивия сектор.
3. Министерският съвет да внесе до 1 октомври 2008 г. в Народното събрание анализ за причините, предизвикващи нарастване на ценовите равнища, и информация за предприетите мерки за компенсиране на социално слабите граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Процедурен въпрос – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като бяха представени двата проекта за решения, ние, от Коалиция за България, считаме за по-уместно да се отклоним от обичайната процедура за времето на гласуване и вместо предвиденото в чл. 53, ал. 3 гласуване в сряда или четвъртък, да гласуваме двата проекта след разискванията днес.
Основания за това ни дава правилникът, който предвижда в ал. 4 на същия член в случаите, в които това произтича от естеството на акта, да бъде определено друго време за провеждане на гласуване. Тъй като става дума за специфична форма на парламентарен контрол, доразвитие с разисквания на процедурата на парламентарно питане, считаме, че по-уместният вариант би бил, ако днес проведем гласуване по предложените два проекта за решения. В резултат на което ви предлагам да вземем решение след разискванията, които предстоят, да гласуваме двата проекта за решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Обратно предложение – има думата народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение на внесеното от БСП, тъй като целта е тази дискусия, която се води днес в пленарната зала, да има обществен отзвук, да чуем мнението на работодателските организации, на съсловните организации, на гражданския сектор, за да може след като народните представители, в т.ч. и от управляващото мнозинство, чуят тежката дума на експертите и на обикновените хора, които всеки ден се пържат в този икономически ад, тогава да решат как да гласуват. Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Манолова за преминаване към гласуване на проекторешенията след приключване на разискванията.
Гласували 151 народни представители: за 119, против 19, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Пристъпваме към обсъждания.
Кой желае думата?
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Да гласуваме проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чуват се предложения да преминем към гласуване.
Има думата министър-председателят господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов – за съжаление, излезе от залата! Не мога да не изразя моето задоволство от това, че Народното събрание инициира подобна дискусия. Намирам я за навременна, защото е очевидно, че темата вълнува българските граждани. Трябва да се знае каква политика води правителството досега и какви са ангажиментите и намеренията оттук нататък за следващите месеци.
Впрочем и в представянето на проекта, подготвен от представители на опозицията, радвам се, че и в изказването на господин Костов, надделя професионалният експертен подход, за разлика от интерпретациите и риториката, които бяха характерни за неговото питане миналия петък. Това ми дава надежда, че дискусията действително ще бъде съдържателна - по същество, с конкретни предложения.
Основните причини за инфлацията в страната могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Ще започна с външните причини, защото те са от водещите, основните фактори, които влияят върху ценовите равнища не само в България, в целия свят, в това число в Европейския съюз. През последните три години световната икономика е изправена пред ценови шок за стоките, които се търгуват на международните пазари.
По данни на Световната банка за последните три години и половина цената на международните пазари на суровия нефт се е покачила с 222 на сто. Цената на природния газ – със 152 на сто. Цените на неенергийните стоки – със 124 на сто. На храните – със 121%. На масла и мазнини – със 164%. На зърнени храни – със 165%. На металите – със 140%.
Това са световните тенденции и промени, които настъпиха и които оказват много силно влияние и върху вътрешните ценови равнища в България. Повишаващите се световни цени на суровините имат определено водеща роля за ускоряване на инфлацията в редица страни – както в развитите, така и в развиващите се страни. Ръстът на инфлация бележи исторически нива.
За ваше сведение за м. юни 2008 г. инфлацията в САЩ е близо 5% - на годишна база, в Европейския съюз – 4,3%, а в страните от еврозоната – 4%, което е два пъти повече от официалната цел на Европейската централна банка. Тези стойности са най-високите от 15 години насам.
За страните от Европейския съюз по-голямата част от инфлацията е формирана от нарастването в цените на храните и енергийните стоки. Инфлацията на преработените храни за страните от еврозоната се ускори от 1,2 до 7% между юли 2007 и юли 2008 г. Общата инфлация при храните за страните от Европейския съюз достигна 7,5%, в еврозоната – 6,4%.
Искрено се надявам, че се отнасяте с разбиране към факта, че България е неголяма и отворена икономика. В днешния глобален свят всяко изменение на вътрешните цени зависи действително до голяма степен от външните фактори. Всяка промяна на цените на международните пазари незабавно се отразява върху вътрешните цени.
Въпреки тенденцията за повишаване на цените в световен мащаб инфлацията в България през последните месеци определено има ясна тенденция за забавяне темпа на растеж, като през м. юни беше отчетена и дефлация. Ако погледнем хармонизирания индекс на потребителските цени, който, напомням, служи само за оценка на монетарната политика на държавите и по-конкретно като критерий за приемане в Еврозоната, то месечната инфлация в България е по-ниска от тази в Естония, където е била 0,7 на сто, Латвия - 0,7 на сто, Литва – 0,6 на сто. Говоря за м. юни тази година. Българската месечна инфлация е по-ниска дори и от някои държави – членки на Еврозоната за м. юни 2008 г., където Великобритания е имала инфлация от 0,7 на сто, Испания – 0,6 на сто, Белгия – 0,7 на сто, Люксембург – 0,7 на сто, Словения – 0,9 на сто, и равна по стойност на Италия, Ирландия и Португалия.
Разбирам, че някои политици от опозицията упорито се стремят да внушат на българските граждани, че инфлацията в страната е единственият и най-големият проблем, че тя е характерна само за нашата страна. Официалните данни на Световната банка и на Евростат, които ви представих, красноречиво показват, че инфлацията представлява сериозен проблем на икономиките във всички страни по света – било то развити или развиващи се.
Кои са вътрешните причини за инфлацията? Високите международни цени през последните три години съвпаднаха с присъединяването на страната към Европейския съюз. Това без съмнение оказа допълнително влияние върху инфлационните процеси в страната, тъй като България е страната в Европейския съюз с най-ниско ценово равнище. Това предполага, че в процеса на приспособяване на доходите и цените в страната към средните равнища за Европейския съюз, България неизбежно ще изпитва по-висока инфлация от средната за Европейския съюз в първите години и това е част от процеса на конвергенция на българската икономика.
Неблагоприятните климатични условия в страната през последните години и особено през 2007 г. предизвикаха спад в продукцията на отрасъл „Селско стопанство”. И искам да ви припомня, че през миналата година имаше спад с 30% на брутната добавена стойност в този сектор, което също допринесе за нарастване на цените при храните. И добре си спомняте, че именно юли и август миналата година, когато имаше действително много сериозен скок на инфлацията, са причината днес да се говори обективно за това, че на годишна база инфлацията е 15%. Действително имаме основания да смятаме – това не е просто благопожелание на правителството, че при запазване на тази тенденция, която виждаме през последните два месеца и през останалите летни месеци, през септември и октомври на годишна база нивата на инфлацията ще бъдат по-ниски, защото има еднократно изконсумиране на висока инфлация през юли и август миналата година. И това не го казвам като обяснение правителството нищо да не прави, а като обективна икономическа реалност.
Хармонизирането на акцизните ставки при течните горива и цигарите, заедно с повишаването на административните цени на електроенергията, водата и природния газ имат и вторичен ефект, който се пренася от цените на производител върху потребителските цени. Въпреки че през последните години се наблюдава подобрение в енергийната интензивност на българската икономика, тя все още остава изключително висока, което предполага ускоряване на инфлацията в периода на високи международни енергийни цени, както е в момента.
Впрочем за пореден път искам да припомня, че България преди влизането си в Европейския съюз, преди подписване на Договора за членство, преди това правителство, пое ангажимента да достигне минималните акцизни нива на Европейския съюз, и това също е обективна реалност, която трябва да изпълняваме, и това влияе върху ценовите равнища. Ние нямаме тази свобода по отношение на акцизите, която имат европейски държави, чиято акцизна ставка е над минималната задължителна за Европейския съюз. Затова призивите: „Дайте да намалим акцизите!”, няма как да се приложат в България. Ние поне още 2-3 години – и това е ангажимент на правителството, няма да достигнем минималните задължителни нива на акцизите в Европейския съюз.
Също така бих искал да припомня, че страната се намира в режим на валутен борд. При подобен режим е невъзможно провеждането на собствена парична политика. Поради тази причина правителството косвено ограничава развитието на инфлационните процеси в страната чрез механизмите на фискалната политика, които ще обясня по-късно на представителите на опозицията. Важно е да се разбере, че и Българската народна банка има инструмент за ограничаване развитието на инфлационните процеси чрез контрол върху минималните задължителни резерви на търговските банки.
През м. септември миналата година Българската народна банка вдигна от 8 на 12 на сто задължителните резерви с цел постигане на умерен темп на растеж на банковия кредит за неправителствения сектор. Необходимо е да се разбере, че когато една страна е малка и е отворена икономиката и когато оперира при фиксиран валутен курс, външните негативни фактори се пренасят много по-бързо върху вътрешните цени и с доста голям ефект. Това е икономическата логика. Независимо от това валутният борд остава номинална котва на стабилност по отношение на икономическото развитие на страната, и тази политика на правителството ще продължи и занапред.
Искам да ви припомня, че това правителство за три години привлече рекорден по обем брой чуждестранни инвестиции. През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции достигнаха рекорд от над 6 млрд. евро – с 93% повече отколкото през 2005 г. А за последните три години в страната са привлечени инвестиции за над 15 млрд. евро или над 80 на сто от началото на прехода. Тези инвестиции, освен че оказват положително влияние върху преструктурирането и модернизацията на българската икономика, оказват влияние върху ръста на доходите, оттам и върху платежоспособното търсене, което означава, че има търсене на стоки и услуги на по-висока цена. Защото няма как, когато такъв обем инвестиции – 15 млрд. евро, влезнат в страната за три години, това да няма също въздействие върху ценовите равнища и инфлационните процеси.
Присъединяването на България към Европейския съюз наложи на бизнеса качествени и структурни промени с цел спазване по-високи стандарти и изисквания. Това неминуемо води до по-високи разходи от страна на производителите, крайният потребител плаща повече, но за по-качествени и безопасни стоки и услуги, които употребява, поради въвеждането на европейските изисквания и стандарти за качество.
Когато се прави опит за изследване причините на инфлацията на дадена страна, е необходимо да се обърне внимание на цялостната макроикономическа картина. Искам да подчертая изрично това: в момента България се намира в благоприятна икономическа среда, която се различава значително от другите европейски държави. Българската икономика се характеризира с намаляваща инфлация през последните месеци и висок икономически растеж. Останалите европейски държави, особено страните от Еврозоната, имат нисък икономически растеж и висока инфлация. Всеки един уважаващ себе си икономист знае, че бързото икономическо развитие е свързано с по-висока инфлация. Проблем ще бъде, ако имаме нисък икономически растеж и висока инфлация. Това би било изключително тревожен феномен, който за радост не е характерен за българската икономика. За трета поредна година икономическият растеж е над 6%, а за първото тримесечие на тази година той дори достигна 7% от брутния вътрешен продукт. Безработицата спадна до безпрецедентно ниско ниво от 6%, докато при управлението на ОДС тя имаше нива от над 18%.

Вече споменах за рекордните инвестиции, които привлякохме благодарение на добрия инвестиционен климат, който създаде това мнозинство и това правителство.
Държавният дълг спадна до 16% от брутния вътрешен продукт, а валутните резерви достигнаха 41% от брутния вътрешен продукт.
Намирам за необходимо да се отбележи и следното – през месец май тази година единствено България, Ирландия и Румъния от страните – членки на Европейския съюз, са регистрирали нарастване на индустриалното си производство спрямо предходния месец. За периода от една година индустриалното производство бележи ръст само в 12 държави – членки на Европейския съюз, като най-висок растеж има в Ирландия – 9,2 на сто, и на второ място е България с 8,6%. Моля този факт също да се отчита в анализите и политическите изяви, в това число на опозицията.
Напомням тези макроикономически показатели, защото те са резултат от прагматичната политика на сегашното правителство и могат да служат за пример на тези, които използват само популистки термини за критика, а не предлагат нищо конкретно за развитието на нашата страна. Това правителство винаги е считало социалната политика като неизменна част от икономическата, защото никога не сме бягали от нашата социална отговорност. Благосъстоянието на българските граждани винаги е било основната цел във всяко едно наше решение – стабилността на доходите и тяхното нарастване. Особено внимание винаги е било насочвано към подпомагане на социално слабите и към специална политика по отношение на българските пенсионери и по отношение на младите семейства в България, които се нуждаят от по-адресирана, фокусирана политика за подпомагане и за създаване на възможности.
Ще започна с пенсиите. Твърденията, че доходите на пенсионерите губят от своята покупателна способност не са икономически обосновани. Напротив, има основания да се твърди точно обратното. Причината за това са предприетите от правителството мерки за увеличаване на пенсиите. За две години и половина пенсиите бяха увеличени пет пъти, тоест увеличавали са се приблизително веднъж на всеки шест месеца. Увеличение имаше през януари и юли 2006 г.; през юли и октомври 2007 г. и през юли тази година. Това се различава от предишната практика и политика, когато имаше еднократно годишно увеличение на пенсиите, приближаващо ги към инфлационния индекс.
Въведен бе нов механизъм и за определяне на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В средата на 2006 г. тя бе откъсната от социалната пенсия за старост и вече се определя от Народното събрание със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Въведен бе нов механизъм за осъвременяване на пенсиите и те се увеличават по тъй нареченото швейцарско правило – с процент, равен на половината от инфлацията и ръста на средния осигурителен доход за страната за предходната година.
Доразвита бе практиката на тъй наречените коледни добавки. Ще ви припомня: през миналата година всеки пенсионер получи еднократно по 100 лв. към пенсията си за месец декември. Това е два пъти повече отколкото през декември 2006 г. и четири пъти повече отколкото през декември 2005 г. През 2007 г. размерът на изплатените социални трансфери – доходът на домакинствата, обезщетения, пенсии, помощи и семейни добавки нараства с номинално изражение спрямо 2000 г. над два пъти.
През 2007 г. средната пенсия достигна 171 лв. в сравнение с 2006 г., което е ръст от 13% и 27% спрямо 2005 г. През 2000 г. средната пенсия бе едва 86 лв. Средната пенсия нараства устойчиво и в реални измерения. През 2007 г. реалната средна пенсия е повишила нивото си спрямо 2000 г. с реални 32%. Близо 12-процентни пункта се дължат на положените усилия само през изминалите две години, а в сравнение с 2005 г. средната пенсия е нараснала с 9,6 на сто. В момента гарантираната минимална пенсия е 113 лв. Това е с 64% повече от 2005 г., когато пенсията е била 69 лв. и 2,5 пъти повече отколкото през 2000 г., когато минималната пенсия е била 46 лв.
Мога да кажа достатъчно категорично и обосновано, че за 30 месеца беше постигнато повече от това, което беше направено за предишните шест години. И ако сега минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е с над 64% повече от нивото от 2005 г., то това, което успяха да направят предишните правителства за пенсионерите с най-ниски пенсии за целия период от 2000 до 2005 г. е ръст от 50 на сто. В реално измерение за периода от 2005 до 2007 г. гарантираната минимална пенсия е нараснала с 24 на сто, което е повече отколкото за целия период от 2000 до 2005 г.
Социалната пенсия за старост достигна 84 лв. през месец юли, което е с 40% повече отколкото през 2005 г., когато тя бе 60 лв. и с 2,1 пъти повече спрямо 2000 г., когато беше 40 лв. Реалната социална пенсия за старост нарасна с 8,8 на сто за периода 2005 до 2008 г. и със 17,9 на сто за периода от 2000 до 2005 г.
Изпреварващият растеж на минималната пенсия за трудова дейност се дължи не на нещо друго, а на предприетата реформа през 2006 г., чрез която бе премахнат рестриктивният режим за определяне на минимума за трудова дейност. Необходимо е да ви припомня, че миналата седмица Министерският съвет гласува нов Законопроект за Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Създаването на подобен фонд е необходима и навременна мярка за постигане и гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система чрез акумулиране, инвестиране и трансфериране на допълнителни средства към бюджета на държавното обществено осигуряване за Фонд „Пенсии”. Във фонда ще се акумулират 50 на сто от отчетените по републиканския бюджет постъпления от приватизация, 25% от излишъка на републикански бюджет за съответната бюджетна година, всички приходи от концесии, както и възможност за отчисляване и на други приходи, въз основа на закон или акт на Министерския съвет. До момента са натрупани над 700 млн. лв. в сметката на тъй наречения Сребърен фонд.
Тук е моментът да спомена, че от 1 октомври сегашното правителство ще извърши планираните преизчисления на пенсиите със средния осигурителен доход за 2007 г. от 398 лв. Така средната пенсия ще достигне до 236 лв., което е със 75% повече от нивото от 2005 г. По този начин ще бъде премахната една огромна несправедливост, която датира от управлението на ОДС.
Длъжен съм да посоча тези категорични статистически данни, за да стане ясно не само на управляващите и на българското общество, но и на българската опозиция, че правителството и парламентарното мнозинство водят ясно подчертана социална ангажирана политика, особено по отношение на доходите на хората, които трудно могат да се изправят именно срещу този ценови растеж, който е характерен за целия Европейски съюз и за целия свят. И тази политика е диференцирана, тя е балансирана, отговаря на очакванията и на потребностите, особено на хората с по-ниски доходи. Да, защото на тях им е по-трудно и ние сме длъжни да потърсим ефективните начини, които са и икономически обосновани, за да им се помогне.
Какви са резултатите от водената досега социална политика за закрила на най-уязвимите? Общият брой на подпомаганите с месечни социални помощи е намалял наполовина спрямо 2003 г. и с 38% спрямо 2005 г., защото се гарантира ускорено икономическо развитие и по-малко хора се нуждаят от социални помощи. Повече хора могат да реализират своя труд, своя потенциал, своята квалификация на пазара на труда.
Средствата за месечни социални помощи намаляват с 33% спрямо 2003 г., като почти цялото намаление – 31%, е реализирано в периода от 2005 г. до 2007 г.
През отоплителния сезон 2007-2008 г. близо 300 хил. лица са получили целева помощ за отопление при 542 хиляди за отоплителния сезон 2003-2004 г. Това също е част от политиката, която помага адресирано на тези, които реално се нуждаят от такава енергийна помощ, но която дава възможност на другите да се реализират.
Тук искам да подчертая изрично, че през 2008 г. бяха предприети допълнителни мерки за материалното подпомагане на семействата с деца. Защото е ясно, че младите семейства, възпитанието на едно дете в тази икономическа среда се нуждае от още по-голяма ангажираност на българската държава. Еднократната помощ при раждане на първо дете нарасна от 200 на 250 лв.; помощта за второ дете се увеличи три пъти – от 200 на 600 лв.
Въведената през 2005 г. еднократна помощ за първокласници от социално слаби семейства, която през миналата година са получили 19 хил. деца, беше увеличена с 50% - от 80 лв. на 120 лв. Прагът за достъп до семейни помощи бе увеличен с 50 на сто – от 200 лв. на 300 лв. Така, успоредно с увеличаването на размерите на основните помощи, бе постигнато разширяване на кръга на получателите.
Моля за вашето внимание. Средствата за семейно подпомагане само за една година се увеличиха с 58% - от 243 млн. лв. през 2007 г. на 386 млн. лв. през 2008 г. Както и да го смятате, с отчитане на инфлацията, това е много сериозен и реален жест, и отношение, и политика от страна и на правителството, и на управляващото мнозинство.
Благодарение на усилията за подобряване материалния статус на хората с увреждания, получаващите различни видове интеграционни добавки са с 67% повече в сравнение с 2005 г. През 2007 г. интеграционните добавки се изплащат на 460 хиляди лица с увреждания, а през 2005 г. това са били 275 хил. души.
През 2008 г. за мерки за закрила на детето са планирани около 7 млн. лв. Това е с 45% повече от отделените средства през 2007 г. и шест пъти повече, отколкото през 2004 г.
През настоящата година бе осъществен съществен напредък за развитие на алтернативните форми на социални услуги. През 2008 г. са планирани около 148 млн. лв., което е три пъти повече, отколкото през 2005 г. Причина за увеличение на средствата бе предприетата инициатива за увеличаване на стандартите за издръжка на социалните услуги, в това число и чрез въвеждане на единен стандарт за издръжка. Само през последната една година, в сравнение с 2007 г., стандартът за по-важните социални услуги бе увеличен, както следва:
Дневен център за деца с увреждания: 4,9 пъти – до 5000 лв.;
Домове за деца с умствена изостаналост: 4 пъти – до 6800 лв.;
Домове за деца, лишени от родителска грижа, от 1 до 12 клас – близо два пъти;
Домове за стари хора: над 3 пъти – до 5286 лв.
Сигурно и това не е достатъчно, защото дълги години не е правена такава политика и поради финансови ограничения, и поради приоритизиране от страна на предишни правителства, но е ясен ангажиментът и усилията да се помогне именно на тези хора.
Вчера на заседанието на Министерския съвет бе прието решение за отпускане на персонални пенсии от 75 лв. месечно на деца, за които липсва законово основание за отпускане на наследствени пенсии по общия ред, тъй като починалите им родители не са имали необходимия осигурителен стаж или са получавали пенсия, която не може да преминава в наследствена.
Искам да се спра и на темата работните заплати, тяхното реално изменение през последните няколко години, защото и тук има много спекулации.
От началото на миналата година доходите в страната отчитат високи темпове на нарастване както в номинално, така и в реално изражение. Средната работна заплата в икономиката се повиши номинално с около 20 на сто през 2007 г. и с 24,5% през първото тримесечие на 2008 г. Въпреки наблюдаваната инфлация от втората половина на миналата година, досега реалното увеличение на заплатите съответно от 10,4 на сто средно за 2007 г. и около 10 на сто за първите три месеца на настоящата година са най-високите увеличения на реалните заплати, които са констатирани от националната статистика през последните 9 години.
Това показва удължаване на тенденцията на стабилно повишаване на реалните работни заплати. Ръстът на средната работна заплата изпреварва инфлационните процеси в страната, като за периода от 2000 до 2007 г. тя е повишила своята покупателна способност с 27%. В тази връзка през последните две години на това управление бе постигнато повече, отколкото за целия период от 2000 до 2005 г. За сравнение: реалният ръст на средната работна заплата през 2007 г. спрямо 2005 г. е 14%, а за годините от 2000 до 2005 г. е едва 11% .
Бих искал да припомня, че финансовото богатство на българите достигна 31 млрд. лв. през 2007 г. Това са спестявания в банки, взаимни и пенсионни фондове, застраховки и акции на борсата. Увеличаването на финансовото богатство неминуемо води и до подобряване на стандарта на живот на българите.
Данните за потреблението на дълготрайни и луксозни стоки от страна на домакинствата демонстрират, че тяхното средно жизнено равнище в страната се повишава. Броят на закупените нови автомобили е нараснал три пъти спрямо 2005 г., а броят на купените автомобили на старо – с 80%. Броят на купените от домакинствата персонални компютри се е увеличил два пъти. Увеличава се и потреблението на бяла техника: хладилници, перални, бойлери, на почистващи машини и отоплителни уреди.
Българското правителство обаче разбира притесненията на гражданите относно техните доходи, както разбира и необходимостта от ясна целенасочена политика именно в тази област. Българските граждани трябва да разберат, че процесът на изравняване на доходите ще оказва влияние върху инфлацията през следващите години, като се има предвид, че брутният вътрешен продукт на човек от населението и ценовите равнища в България са значително по-ниски, отколкото в еврозоната и другите държави – членки на Европейския съюз.
Както вече казах, въпреки че през последните месеци от януари досега има ясно изразена тенденция за намаляване темпа на инфлация в България и се стигна до дефлация през юни месец от 0,2% по националния индекс, ние не подценяваме проблема. Във връзка с това българското правителство се ангажира да предприеме следните действия.
Първо, фискални: реализиране на бюджетен излишък от 3 на сто от БВП за 2008 г. Би трябвало дори и опозицията да признае, че това е силна и ясна антиинфлационна политика и мярка.

Поддържане таван на бюджетните разходи не по-висок от 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Това също е антиинфлационна мярка, защото знаете, какво би означавало например разходен таван от 45 или 50%, както е в някои страни на Европейския съюз. Това би било проинфлационна политика.
Отказ от диференциране на данъчните ставки, особено по ДДС, за да не се изкривяват пазарните сигнали, които идват от цените.
Засилване правомощията на вътрешния одит при контрола върху изпълнението на програмните бюджети и целесъобразното изразходване на средствата от министерствата. Тук отдавам голяма роля и на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, която трябва редовно да привиква министрите да се отчитат за целесъобразното изразходване на средствата във всеки един сектор.
Нормативно регламентиране на възможност за външно одитиране на национално и местно ниво на държавното управление.
Обвързване финансирането на бюджетните организации за следващ период с постигнатите резултати от предходния период.
Друга сфера на ангажиментите - конкуренция и добре функциониращи пазари на стоки и услуги.
Провеждане на предварително изследване с участието на Агенцията за икономически анализи и прогнози, Националния статистически институт и Комисията за защита на конкуренцията на конкурентната среда на пазарите, съгласно предложената от Европейската комисия методика.
Определяне на рискови фирми и пазарни сегменти или сектори на национално и регионално ниво, които да са обект на редовно наблюдение и по-чести проверки от страна на Националната агенция за приходите, местните данъчни власти, Комисията за защита на конкуренцията, Главната инспекция по труда и другите регулаторни органи.
Приемане на нов Закон за защита на конкуренцията, разширяващ правомощията на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с разследванията на нарушения на конкуренцията и променящ метода на определяне на санкции за нарушения на закона. Това предвижда увеличаване на санкционните правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, определяне на по-висок размер на глобите в процент от оборота на санкционираните компании, установяване на универсални процедури за разкриване на картели. Всичко това е заложено в проекта на Закон за защита на конкуренцията, който е подготвен и внесен в Министерския съвет и ще бъде разгледан на следващото му заседание другата седмица.
Прилагане на мерки за подобряване на пазарната ориентация на земеделските производители. Това предвижда: въвеждане на по-строг контрол върху спазването на правилата на конкуренция по веригата на производството, търговията и предлагането на селскостопански продукти, тъй като именно там пазарните и ценовите сигнали се изкривяват поради неефективното разпределение на печалбите между производители, дистрибутори и търговци, включително и на местно, регионално ниво. Всички знаем каква несправедливост се реализира в много случаи, когато производителите получават много ниски, мизерни цени, на ръба на себестойността, а крайният продукт стига до потребителя с огромни ценови надценки, което е чиста спекулация в много случаи!
Създаване на благоприятни условия за функционирането на стоковите борси за търговия със селскостопански продукти с цел съкращаване на веригата между производители и потребители.
Регламентиране и засилен контрол върху дейността на поземлените фондове.
Подобряване на възможностите за дългосрочно стопанисване и използване на земеделските площи с цел производство.
Засилване ролята на общинските комисии по земеделието и горите при наблюдението и контрола върху целесъобразното използване на земите и горските площи, както и при административното и информационно подпомагане на земеделските производители.
Промени в Закона за водните сдружения, насочени към целесъобразното използване на съществуващите микроязовири и към подобряване на напоителната система в страната или възстановяване и подобряване на напоителните и канални системи в страната. Няма да припомням кой и кога ги раздаде на различни неидентифицирани фирми, които ги използват за рибарници и други свои икономически цели, а не за напояване на земеделските площи. Във всеки случай не е нито това, нито предишното правителство.
Сред мерките предвиждаме и нормативно обвързване на разрешенията за повишаване на цената на услуги на монополистите с постигнатите от тях резултати, например: по-висока ефективност, по-ниски загуби при доставка на услугата – разпределението на газ, ток, вода.
- От мерките, за които правителството се ангажира, бих посочил и подобряване на комуникацията с потребителите с цел повишаване на тяхната информираност относно качествените и стойностни характеристики на предлаганите стоки и услуги.
- Тук сред мерките бих посочил: засилване на ролята на неправителствените организации за защита на потребителя; създаване на функциониращ регистър на неправителствените организации, които се занимават с обществена дейност в тази област; одобряване на схеми за финансиране на неправителствените организации, които провеждат информационни кампании за повишаване прозрачността на пазарите в България - проблемът е, че в момента няма национално признати асоциации за защита на интересите на потребителите; създаване и развитие на цялостна система за контрол върху качеството и информираността от страна на потребителите; засилване на ролята на Комисията за защита на потребителите при пазарната ориентация на потребителите, включително и чрез нормативно включване в правомощията й публикуването и периодичното актуализиране на черен списък от фирми, които редовно и масово нарушават правата на потребителите.
Бих се спрял накратко и върху енергийната ефективност, която остава сериозен проблем, по-точно неефективността остава сериозен проблем на българската икономика. Това е проблем, унаследен от много години, бих казал, десетилетия. Именно с тази цел, предвид преодоляването на този проблем правителството одобри проект на Закон за енергийна ефективност, който се надявам Народното събрание да разгледа и приеме максимално бързо. Това е един от начините постепенно да се освобождаваме от тази зависимост от световните енергийни цени – да намалим енергийната неефективност в България.
Разбира се, би могло да се посочи цял пакет от мерки, насочени към разработване на схеми за инвестиции в научноизследователската и развойната дейност, за повишаване на енергийната ефективност и много други мерки.
Искам да подчертая още веднъж: вярвам, че след това доста продължително изказване, но изпълнено с факти и ясни ангажименти, би трябвало и опозицията да е наясно, че нито правителството неглижира проблема, който е не само български, а и европейски, световен, с повишаващите се изключително бързо през последните години ценови равнища на енергийни източници, на хранителни стоки и много други неща, които следват по веригата, но и правителството има ясна политика за реакция на тази тенденция и ограничаване на негативните ефекти. В това число ясно се ангажирахме и със специални мерки за подпомагане финансово по отношение на доходите на хората, които най-много се нуждаят от такова подпомагане.
Това е като цяло политиката на правителството в тази област. Това са ангажиментите, които не само представям, но и поемам пред Народното събрание от името на българското правителство. Надявам се те да бъдат оценени адекватно и от българския парламент. Благодаря ви за вниманието и за търпението! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател, за подробната информация.
Преминаваме към обсъждане.
Има заявка от господин Мартин Димитров за изказване. Вашата парламентарна разполага с 5 минути.
Имате думата, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Господин премиер, Вашият едночасов близо доклад засегна и покупката на бяла техника от страна на българските граждани. Аз Ви слушах с опасението да не се стигне до проблемите на националния отбор по футбол. (Възгласи от КБ: „Е е-е”.) Но чак дотам не стигнахме. Подобни едночасови доклади се правят тогава, когато няма конкретика и яснота относно мерките.
В своето изказване, господин премиер, ще Ви направя много ясни и конкретни предложения, които трябва да се вземат - не едночасов доклад с общи послания, а конкретни мерки.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Няма да ти стигне времето.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защото, уважаеми господин премиер, масата от хората в България не живеят добре. Това е истината. От Вашите думие, от Вашето изказване изглеждаше така, че едва ли не България е най-проспериращата страна в Европейския съюз, което, господин премиер, не е вярно. Подобни неща не трябва да се казват.
Съвсем конкретно. Има смисъл от днешния ден само, ако се води изключително конкретен дебат.
Защо, господин премиер, целият излишък да не отиде в Сребърния фонд? Защо не? Защо ще оставите Вашите министри да го прахосат като миналата година? Вече има решение на Министерския съвет за харченето на 167 млн. лв. в много съмнителни проекти. Целият излишък да отиде в Сребърния фонд - има го като прието предложение на СДС. Това е конкретна важна мярка. Ето това ни кажете: защо това да не стане?
Защо да не се намали ДДС с два-процентни пункта, при сегашното макроикономическо състояние, за което Вие говорите? Това ще доведе до спад в цените. Защо не предприемете тази стъпка? Половината ваши министри казват, че виждали полза от тази работа, другата половина казват, че не било хубаво. Това може да се случи от 1 януари 2009 г. без всякакъв проблем, без риск за икономиката. Понеже говорите за икономисти, питайте и вашите съветници – те ще Ви кажат, че това спокойно може да бъде направено, ако има политическа воля.
Защо не намалите осигурителната тежест поне с шест-процентни пункта? – друго конкретно много важно нещо. Говорихте за сивата икономика – да, има сива икономика, защото има страхотни стимули хората да си крият данъците и осигуровките. Защо тази мярка не я предприемете – шест-процентни пункта от 1 октомври 2008 г.? Това е изключително ключова мярка. Това ще доведе до по-голяма събираемост – до стимули хората сами да отидат да си платят осигуровките. (Реплики в мнозинството.) Това е конкретен въпрос, на който Вие трябва да дадете отговор - не за проекти и закони, не за бъдещи политики. Това защо не го направите?
Четвърто конкретно предложение. Част от отговорността за покачването на цените носите Вие с предсрочното увеличаване на акцизите. Тук, от тази трибуна, господин премиер, хората, написали Вашето изказване, Ви подведоха и Вие подведохте българския парламент и българския народ. Акцизите бяха увеличени предсрочно в България, изпреварвайки плана, договорен с Европейския съюз. И това е отговорност на българското правителство и на Вас. Ние от СДС Ви предупредихме да не правите тази работа, но Вие въпреки всичко го направихте. Така че това не е нормална конвергентна политика спрямо Европейския съюз. Това беше решение на вашето мнозинство и на вашето правителство – предсрочно увеличихте акцизите в България (реплика на народния представител Хасан Адемов), което наду допълнително инфлацията. Никой това от вас и от нас не го е искал, господин премиер. Никой не го е искал! И това е конкретен въпрос, на който Вие трябва да отговорите, а не да казвате как това е било политика на следване на принципите на Европейския съюз и ние едва ли не сме нямали избор. Имахме избор – да следваме плана, който е одобрен, обаче вие го пренебрегнахте и ги увеличихте предсрочно. И трябва да дадете обяснение за тази си политика. Смислено обяснение в тази зала и където и да било не е чуто.
Петият конкретен въпрос е новият Договор с „Газпром”, който сключихте, уважаеми господин премиер и уважаеми министри. Новият Договор с „Газпром” увеличи цената на природния газ, въпреки че имаше действащ до 2010 г. договор с много по-добри условия. Една сутрин без обществени консултации ваши министри, вероятно по Ваша поръчка, взеха и измениха договора. Цената на парното се увеличи и заради това. Новият договор в пълния му вид никой не го е виждал, господин премиер - става въпрос за хората, които са извън най-високите кръгове на властта, да го наречем. Това е следващият ми конкретен въпрос.
Така че, господин премиер, моля Ви още веднъж, ако смятате с подобни едночасови изказвания от този порядък да отговаряте, няма смисъл от днешния дебат. Ако отговорите на тези пет конкретни въпроса от СДС, би имало смисъл.
И по-важното е – приемете нашите препоръки. Ако ги спазите, хората ще живеят по-добре в България. Вместо да прахосвате милиарди левове излишък, което допълнително ще надуе инфлацията, да отидат в Сребърния фонд.
Вземете тези мерки, господин премиер. Знам, че има страхотен натиск върху Вас от БСП, ДПС и НДСВ за огромни бюджетни разходи, за прахосване на целия излишък. Сега е моментът за политическа воля тези пари да се изразходват в полза на гражданите, а не отново да изчезнат в дебрите на тройната коалиция. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма, не се и предвиждат.
Думата желае господин министър-председателя – заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Първо, ако се отнасяте сериозно към дискусията по тази тема, действително би трябвало да оцените, че подходът беше сериозен и в моя доклад. Защото трябва да се знаят реалните данни - и за покупателната способност, и за увеличението на доходите, и много други неща. Никой не отрича реално съществуващите проблеми, нека бъдем обективни – когато фактите говорят, дори и Вие би трябвало да мълчите!
Второ, в моето изложение представих близо повече от дузина конкретни ангажименти и политики, взаимно свързани и допълващи се по отношение на ценовите равнища в България. Вие като че ли това изобщо не сте го чули!
Трето, по отношение на Вашите въпроси и препоръки. Аз също имам един въпрос. По време на управлението на Вашата политическа сила – ОДС, когато беше извършена огромната приватизация ...
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Сега дава плодове.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вече е съмнително какви цени, в много случаи.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Сега дава плодове.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защо тогава не създадохте Сребърен фонд за грижа за българските пенсионери? Това е моят въпрос. Сега го създаваме и в него вече има натрупани над 700 млн. лв. Надявам се Народното събрание да приеме законът час по-бързо. Но недейте също да създавате илюзията, че Сребърният фонд е фонд за бързи харчове, за временно решаване на текущи проблеми на пенсионерите. Той трябва да бъде устойчив, да се управлява стабилно, за да гарантира стабилността на пенсионната система в България.
Тезата Ви за намаляване на ДДС с два пункта. Това е въпрос, разбира се, който трябва да бъде сериозно обсъден, както и цялостната данъчна политика.
Но, господин Димитров, намаляването на ДДС с два пункта е типична проинфлационна мярка, защото облекчава потреблението, увеличава способността с едни и същи пари да се купят повече стоки.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е вярно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това без съмнение ще бъде проинфлационна мярка.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е вярно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вярно е!
По отношение на осигурителната тежест. Това мнозинство и това правителство намалиха досега най-много осигурителната тежест в България с близо 11 пункта намаление от 2005 г. Ако погледнете всички сравнителни таблици, България в Европейския съюз стои на доста ниски нива на осигурителната тежест.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Не е вярно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вярно е. Сигурен съм, че и господин Димитров ще ви покаже таблици. Да не говорим за корпоративното облагане, да не говорим за облагането на доходите на физическите лица, което също в България е едно от ниските в Европейския съюз. Ако искате, ще ви извадя таблици по отношение н осигурителната тежест.
Друг въпрос е, и това бих казал е очакване и изискване на правителството към българския бизнес, че е необходимо, когато се правят толкова жестове за икономическата среда, за това да могат да разполагат с ресурс за инвестиции в модернизация на производство, на услуги, българският бизнес да бъде социално ангажиран и отговорен и най-малкото, когато се осигуряват работещите, да се осигуряват на реалните заплати, които получават, а не на минималния осигурителен праг, както все още се прави масово, за съжаление, което е безотговорно към държавата и най-важно към работещите. Защото, когато на един човек му плащат заплата официално на минимален осигурителен праг, това се отразява върху техните възнаграждения и върху бъдещото пенсионно осигуряване – и какви пенсии ще получават, и върху болничните им, и върху много други неща.
Този разговор-диалог ние ще го водим с българския бизнес, продължавайки политиката, както ви е известно, и това е намерението на правителството - за по-нататъшното облекчаване на данъчно-осигурителната тежест.


По отношение увеличението на акцизите и аз имам един въпрос: вие споделяте ли приоритета, че България трябва да се стреми на базата на стабилна макроикономическа фискална политика по-бързо да се присъедини към еврозоната? И ако споделяте това...
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Тя се отдалечава.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Стига сте говорили! Вие сте доктор, доколкото знам, господин Колчаков, това не е тема, с която може просто политически да се ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, не репликирайте от място, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Два учебника съм написал по темата, господин председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Извинявам се, добре. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Въпросът е изконсумираме негативните ефекти от повишаването на акцизите, за които сме длъжни според Договора за присъединяване към Европейския съюз по-рано, за да можем да облекчим този натиск в годините последователно да имаме по-ниска инфлация. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако бихме подходили теснопартийно от гледна точка само на интереса на това правителство, да, нямаше да направим тези стъпки, за да падне цялата тежест върху следващото правителство – за административно увеличаване на акцизите. Но подходът ни не е такъв, затова мисля, че би трябвало да оцените нашият националноотговорен ангажимент в тази област.
Дори днес Народното събрание да промени Закона за акцизите, да го върне на нивата преди 1 януари тази година, от 1 януари следващата година пак ще опрем до същите ставки, защото това вече е задължение пред Европейския съюз, което държавата е поела преди да се формира това мнозинство и това правителство. (Непрекъснати реплики на народния представител Иван Колчаков.)
По отношение договора с „Газпром”. Също, много лесно би било за това правителство, когато ни се постави остро въпросът от основния, почти монополен доставчик на газ за България, да кажем: „Нас не ни интересува това, че вие поставяте този въпрос. Имаме договор до 2010 г. Да му мислят следващите правителства дали, на какви цени и при какви условия България ще получава газ”. Нашият подход не беше такъв. Една година водихме трудни преговори. Действително казахме и това беше наш сериозен аргумент, че имаме валиден договор до 2010 г. Но можехме ли да рискуваме България потенциално да бъде изправена пред недостатъчно снабдяване с газ? Можехме ли да поемем този риск пред българската икономика и българските граждани – това, първо.
И второ, можехме ли да забравим, че след 2010 г. друго правителство щеше да бъде в много по-слаба преговорна позиция в разговорите с „Газпром”, защото договорът е изтекъл и тогава каквото каже доставчикът, всичко се приема.
Смятам, че имахме достатъчно отговорност и компетентност да проведем трудни разговори, те продължиха близо една година и това увеличение не се случи еднократно. Разговорите гарантираха постепенно увеличаване на цените до световните, което се очертава към 2011 г.
Искам да ви припомня, че в България и за индустриални потребители, и за частни домакинства цените и на газта, и на електроенергията са най-ниските в Европейския съюз – това също е факт, независимо от увеличенията. И наред с това гарантирахме количествата транзит и доставки за България до 2030 г., мислейки за бъдещето на българската икономика, на българските стопански субекти и на българските граждани, дългосрочно. Това е политиката на правителството в тази област и това е отговорът ми на вашите въпроси. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги! За всички е ясно, даже и за кокошките-ударнички, че правителството няма капацитет да предложи адекватни антиинфлационни мерки. Вместо това ни се предлагат единствено смехотворни твърдения за причините за инфлацията, като се започне от харчовете на чуждите туристи и се стигне до парите на българските емигранти, което е достатъчно показателно за способностите на кабинета и икономическия министър.
Още помним как преди месец и половина Изпълнителното бюро на БСП коментира темата за покачване на цените и възможните мерки за справяне с кризата. Аналитичният потенциал на левицата стигна единствено до великомъдрото представяне на три основни причини за инфлацията: първата, повишаване цените на международните пазари на горива и храни; второ, че доходите на населението значително са нараснали; и трета причина, по-високият ръст на българската икономика.
Не е нужно човек да е икономист, за да усети комичния елемент в изброените причини. Отговорът ви като управляващи е, че смятате да се справите с инфлацията чрез изпреварващо нарастване на доходите спрямо ръста на цените.
Твърде шизофренична е идеята да представиш като мярка за борба с определен негативен ефект нещо, което малко по-рано си посочил като един от неговите причинители. Точно това означава да изтъкнеш, че повишението на доходите на българите е един от източниците на инфлацията, а после да кажеш, че ще бориш покачването на цените с изпреварващо нарастване на доходите!
Знаете, че инфлационните очаквания са един от силните фактори за покачване на инфлацията. Когато правителството обявява няколко пъти в годината как ще увеличи заплатите на държавните служители и твърдия си електорат, това неминуемо кара търговците да сменят етикетите на стоките. Всеки учебник по икономика ще ви препоръча да намалите публичните разходи, за да укротите инфлацията.
Кои разходи смятате да намалите през следващите месеци, господин премиер? И моля, конкретно!
Вие, господин министър-председател, заявявате, че политиката на правителството за ограничаване на негативните ефекти от инфлацията е строгата финансова дисциплина. Като потвърждение за това представихте натрупания бюджетен излишък. Трупането, господин Станишев, не харченето, което направихте миналата година и за което здраво се стягате сега, спира процесите на инфлацията. Защото иначе се получава, че с едната ръка правителството взима парите, за да ограничи инфлацията и търсенето, а с другата харчи тези пари и създава инфлация.
Какво може да направи едно адекватно управление? Връщане на изпреварващо покачените акцизи за горивата до нивата им към 2007 г.; финансиране с бюджетния излишък на „Сребърния фонд”, включително и неговото стартиране – нещо, което ще спре корупционната практика за харчене на бюджетните излишъци в края на годината, особено в условия на инфлация – държа да подчертая – и също така приемане на адекватни законови мерки за създаване на реална конкуренция.
И по трите мерки ние сме предложили законопроекти в Народното събрание, като специално третият, въпреки че е от два месеца, все още не е стигнал до Комисията по икономическата политика.
Мога да се спра по-нататък на провеждането на реформи на пазара на труда; либерализирането на наемането и освобождаването на работната сила; премахване на всички безконтролно създадени лицензионни режими и така нататък.
В заключение, искам да насоча вниманието ви, че помпането на инфлацията имаше и друг замисъл: да саботира, подчертавам, влизането на България в еврозоната и да реализира планираното от кръгове на олигархията отдалечаване от нея за някакъв бъдещ неясен момент.
Накрая, господин министър-председател, тъй като стана съвсем ясно, че правителството не може да провежда нормална икономическа политика, искам да Ви подпомогна теоретично с тази книга - „Икономика за начинаещи” я наричам, струва 18 лв., но тъй като тези пари вече се изпариха от инфлацията, Ви я подарявам. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председателят почувства нужда да откликне на отправените му послания.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шулева, ако се съди по това колко старателно и внимателно сте чели тази книга, това е нивото на Вашето икономическо мислене. (Ръкопляскания от мнозинството.) То пролича и от Вашето изказване, в което имаше много квалификации, кухи думи и лозунги - малко икономически анализ.
Впрочем аз се чудя на госпожа Шулева, която допреди половин година беше част от управляващото мнозинство. Когато критикувате цялата политика на управляващата коалиция, проявете малко скромност, защото Вие сте гласували основните закони – и бюджетни, и по отношение пазара на труда, и по отношение на данъчната тежест, през последните две години и половина поне. Да не говоря за периода, когато Вие бяхте част от икономическия и от социалния екип на предишното правителство. Затова не е лошо всеки да погледне и в себе си.
По отношение на публичните разходи. Нека Ви поставя и аз един въпрос, госпожо Шулева: колко държави в Европейския съюз имат бюджетен излишък от 3%? Колко са? (Реплика от народния представител Лидия Шулева.) Единствено България и още няколко скандинавски държави. Това е отговорна и адекватна политика за ограничаване на разходите. Иначе би било много популярно да отпуснем разходите, много смело сега да отидем на ограниченията, които са сложени в маастрихтските критерии. Три процента бюджетен дефицит, което ще създаде 6% допълнителни разходи през публичния сектор и, разбира се, би напомпало инфлацията.
Не го правим, признайте го, госпожо Шулева, въпреки че това струва на правителството немалка политическа цена, защото е трудно да се обясни на хората какво е това бюджетен излишък и защо той е необходим.
Необходим е като котва за стабилност за доходите на хората, като котва за макроикономическото и финансово състояние на България, като застраховка срещу потенциалните рискове, защото има такива. Виждате какво се случва и в Америка, и в Европейския съюз. Реално навсякъде инфлацията е двойно по-висока от планираната – и в САЩ, и в Европейския съюз, естествено че и в България като нова, млада пазарна икономика, която динамично се развива и не е толкова устойчива и улегнала – това се отразява по-силно. В това число икономика, която силно зависи от внос на енергоресурси – това е факт. Имаме търговски дисбаланс, затова водим такава политика на бюджетни излишъци и ще продължим да я водим.
По отношение на публичните разходи и на Сребърния фонд. Надявам се да подкрепите Закона за Сребърния фонд, който действително ще гарантира в значителна степен стабилността на пенсионната система, постепенното реално увеличение на доходите на българските пенсионери. Досега над 700 млн. лв. са концентрирани там. Пак ще повторя, 50% от приходите от приватизацията ще бъдат насочени там. Минимум 25% от свръхизлишъка в бюджета също ще бъде насочен към Сребърния фонд, за да гарантираме неговата стабилност. Много внимателно подхождаме към всякакви допълнителни разходи от страна на правителството. Отговорно, защото знаем, че е важно разходите да бъдат ефективно изразходвани и да не повлияят негативно върху инфлацията.
По отношение на пазара на труда има много да се прави, но недейте да отричате това, което реално е свършено на пазара на труда, и промяната, която е настъпила. Осемнадесет процента беше нивото на безработица през 2000 г., през 2005 г. – около 12%, сега е 6%. Това е решаване на сериозен, реален проблем на огромно количество български граждани.
Сега имаме нови предизвикателства – как да направим пазара на труда още по-гъвкав, запазвайки социалната защита на хората и гарантирайки устойчиви работни места. Разбира се, все повече трябва да пренасочваме политиката към инвестиции в знанието, в квалификацията през целия живот. Приемаме, че има много да се прави.
По отношение на еврозоната водим последователна политика за приближаване към еврозоната. Както вече обясних на господин Димитров, ако не сте чули и това и сте си сложили тапа в ушите, ще повторя, че именно с цел по-бърза подготовка към еврозоната бяха изпреварващо увеличени някои акцизи, в това число на горивата през тази година, за да спестим в момента, когато влезем в ERM2 – механизма за наблюдение, за подготовка в еврозоната. Да не се създават такива изкуствени, непазарни увеличения на инфлацията и на цените за българската икономика и да можем да отговорим по-бързо на критериите за членство в еврозоната, когато вече рисковете към българската икономика ще бъдат споделени от всички страни в еврозоната. Това е реална политика на правителството.
Пак ще повторя, за съжаление очевидно изобщо не слушате какво говоря, не че сте длъжна да го правите, дори сега да върнем акцизните ставки на нивата от края на миналата година, през м. януари следващата година, след пет месеца, ще трябва да ги достигнем на това ниво. Известен е ангажиментът на правителството през следващите две години да не се увеличават акцизните ставки. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри и народни представители! Дискусията започна добре, но след тези две, бих казал, несериозни изказвания от опозицията очевидно надеждите ни за експертна дискусия няма да се сбъднат.
Преди всичко бих желал да кажа, че изменението на цените на стоките и услугите у нас е достатъчно сериозна и актуална тема, изисква активна политическа ангажираност и сериозно отношение за решаване на неизбежните проблеми, произтичащи от тези процеси. Подценяването на тези проблеми би означавало сериозна икономическа и политическа грешка.
В никакъв случай обаче не става дума за скок на цените. Ясно е, че такова определение за изменението на цените няма нищо общо с реалностите и обслужва, извинете ме, политическа демагогия.
Най-общ анализ на компонентите на развитието на цените през последните месеци и години показва по безспорен начин, че тук става дума по-скоро за пълзящо нарастване на цените, а не за скокообразно развитие на този процес. Очевидно е, че тези, които внушават тезата за скокообразни ценови процеси, се опитват да ни върнат към онези тежки времена в началото на 1997 г., когато инфлацията само за един месец, забележете, от януари до февруари скочи от 43 на 243%. Ето това е скок на цените.
Тези внушения се правят не толкова от тревожна загриженост за евентуалните тежки икономически последствия за обикновените хора, а с явна и нескрита надежда да се случат неизбежните политически събития, които съпътстват подобни типове скокообразно развитие на цените.
Няма да бъде вярно, ако кажем, че правителството не е направило нищо за регулиране на цените на стоките и услугите. Повечето от мерките бяха изброени в подробния доклад на премиера.
Строгите регулации на кредитния пазар на БНБ, мерките за повишаване на ефективността на публичните разходи, за които също стана дума, са ориентирани в посока на регулиране на ценовите равнища. Предприети са и други мерки, за които стана дума в тази дискусия.
За да бъде обаче ефективна намесата на държавата в един чисто пазарен процес, какъвто е процесът на изменение на цените, всички тези мерки следва да бъдат систематизирани в една обща антиинфлационна програма, в която да намерят място три групи въпроси.
Първо, анализ на специфичните характеристики на процеса на изменение на цените у нас.
Второ, мерки за регулиране и контрол на процеса на изменение на цените в рамките на допустимата държавна намеса в пазарните взаимоотношения.
Трето, мерки за компенсиране на най-засегнатите от инфлацията социални групи от населението и най-вече на пенсионерите.
Процесът на изменение на цените у нас има следните уникални според мен характеристики. Някои от тях бяха посочени от премиера в неговия доклад. Тези уникални характеристики, които ще се опитам да обобщя, трябва да се отчитат при набелязване на основните мерки, които неизбежно трябва да бъдат предприети в бъдеще за решаването на проблемите, произтичащи от нарастването на цените.
На първо място, това е силното и определящо влияние на външните фактори върху инфлацията, нарастващите цени на храни и енергийни стоки, силната зависимост на потреблението от вноса, общ свободен европейски пазар, конвергентни пазарни процеси и др.

На второ място, нарастването на ценовите равнища в условията на валутен борд, който беше въведен през 1997 г. именно като крайна мярка за стопиране на инфлацията. Вярно е, че валутният борд трябва да остане до въвеждането на еврото в България, по този въпрос има единодушие, но трябва да бъде даден отговор и на един друг много важен въпрос, а именно: защо валутният борд вече не изпълнява своята основна функция да поддържа ценовата стабилност в страната?
На трето място, докато хиперинфлацията през 1997 г. възникна и се разви в условията на свито предлагане, на недоимък, на празни магазини и купонна система, днешната инфлация се развива в условията на раздуто предлагане, на изобилие от стоки на българския пазар, за съжаление, повечето от които са вносни.
На четвърто място, известна е обратната връзка между инфлация и безработица. Ниската безработица е съпроводена с висока инфлация и обратно. У нас общата безработица вече е под здравословния за икономиката санитарен минимум от 6%. Според някои изследвания, за да се намали инфлацията с 1%, безработицата трябва да нарасне близо с 2%. Който отрича обективния характер на тези взаимовръзки, означава, че не признава фундаменталните циклични закономерности, на които се подчиняват икономическите явления и процеси.
И на последно място, днешната инфлация засяга в най-голяма степен храните като стоки от първа необходимост. Известно е, че тези стоки са нееластични по отношение на цените и доходите. Тяхното потребление в натурално изражение остава относително постоянно. Тази характеристика на процеса на изменение на цените у нас е изключително важна, защото допуска по-решителни мерки и посока на повишаване на доходите, без притеснения за провокиране на негативния ефект на инфлационната спирала.
С други думи, възможни са по-сериозни стъпки в посока на повишаване на пенсиите и на заетите в публичния сектор. Няма основание да се очаква, че по-високите пенсии и по-високите заплати ще предизвикат допълнително нарастване на ценовите равнища на стоките от първа необходимост. Официалната статистика у нас отчита по-високи заплати в публичния сектор, отколкото в частния сектор. Всъщност съотношението е в противоположна посока. Темповете на нарастване на заплатите в частния сектор през последните години значително изпревариха нарастването им в публичния сектор. Разминаването на официалните данни с действителното състояние се дължи на все още високия относителен дял на сивата икономика. Ниската цена на труда в публичния сектор е една от основните причини за недостатъчния административен капацитет за ефективно управление и контрол при усвояване на европейските фондове и ефективното използване на националните бюджетни средства.
Уважаеми господин председател, във връзка с това, което казах в моето изказване, правя предложение за редакция в две от точките на решението, предложено от Ангел Найденов и група народни представители. Аз ще Ви предоставя текстовете на двете точки, така както трябва да изглеждат, за улеснение и ще спомена това предложение, което бих желал да направя.
Във втора точка думите „със скока” да бъдат заменени „с нарастването”.
В трета точка думата „анализ” да бъде заменена с „информация” и след думите „мерки за” да се запише „противодействие на инфлацията и”.
Моля тези предложения да бъдат обект на обсъждане и подложени на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Давам думата на госпожа Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожо и господин министър, уважаеми колеги! Днес всички сме призвани да участваме в поредния спектакъл, който господин Костов устройва за българските граждани, избирайки си една от двете любими напоследък роли - тази на борец против корупцията, или тази на защитник на бедните и социално слабите. Интересно е, че претендентът за главен герой напусна залата веднага след като изигра ролята си, а тук са много малко от лидерите на опозицията, които са подписали проекта за решение и настояват за програма за решаване на проблема.
Ако се абстрахираме от ролята на режисьора и цената, която той се опитва да вземе от спектакъла – гласа на някой и друг избирател, трябва да признаем, че проблемът за зависимостта между доходите и цените е изключително важен. Намирам за полезен приетия подход част от колегите да говорят за политики и за безсмислен подхода на надговорване с популистки теми. Затова аз ще говоря за политика, и най-вече за политиката за доходите на българските граждани, за възможностите за развитие на тази политика.
В годините на управление на тройната коалиция се случиха поне две неща, които мисля, че и опозицията ще оцени като безспорни: рязкото намаляване на безработицата и нарастване на възнагражденията от труд, свързано с първото. За да не утежнявам залата с числа, искам първо да повторя две числа, които спомена премиерът: намаляването на безработицата от 19,5% от 2001 г. на 6,2% през 2008 г., и две неспоменати числа: ръст на коефициента на заетост от 49,7 през 2001 г. на 61,7. А това са 13,3% повече българи, които работят, които произвеждат брутен вътрешен продукт и неинфлационни доходи за себе си и за своите семейства.
Ръстът на средната работна заплата през същите тези години изпреварва инфлацията, като за периода 2000-2007 г. работната заплата повишава своята покупателна способност с 27 на сто. Важни фактори за възнагражденията от труд са усилията за повишаване на производителността на труда – усилия, които са продукт най-вече на целенасочената политика за повишаване на квалификацията на работната сила в контекста на европейската политика за учене през целия живот. Ще го кажа образно: водещата политика за това управление е усилието да се създават работни места българите да работят, да работят по-добре и да получават повече за своя труд. И това е най-силното противодействие на скока на цените за тези, които имат капацитета и достатъчната мотивация да се грижат сами за себе си.
Разбира се, има много резерви и много възможности за развитие в това работната сила да извърви един дълъг път от повишаването на квалификацията на работната сила до производителността на труда, в това бизнесът да поеме своята социална отговорност и да помогне на България да догонва с по-бързо темпо средния ръст като процент от брутния вътрешен продукт на разходите за труд, в това сивият сектор да се ограничи до възможни поносими за обществото граници.
Ще кажа само няколко думи за пенсиите, тъй като вече се говори за това. Известни на българското общество са трите стъпки, които ще бъдат предприети само в рамките на половин година: индексирането на пенсиите, преизчисляването на старите пенсии, повишаване на коефициента за прослужено време. Стъпки, които ще позволят доходите за пенсии през тази година да се увеличат над процента на ръст на реалното, повтарям, на реалното повишение на доходите от пенсии за миналата година, който е 4,1.
Разбира се, на по-нататъшни дискусии подлежат въпросите за размера на коледните добавки и възможности за добавки за хора, навършили 75 години – проблеми, които БСП ще обсъжда на предстоящото заседание на Висшия съвет, което ще се занимава с проблемите на възрастните хора.
Може би най-важната политика при обсъждане отражението на ръста на цените върху доходите е тази на допълнителни мерки от мрежата от социални защити, насочени към нискодоходните групи. Структурата на потреблението им, която се свежда най-вече до разходи за храна, битови разходи и лекарства, прави тези групи уязвими при ценово нарастване.
Правителството вече изработи комплекс от мерки за компенсиране на доходите на тези хора и преди господин Иван Костов да поиска програма в тази посока – програма, която той всъщност определи като комплекс от мерки.
Само няколко думи за тези мерки – целевата помощ за отопление за новия отоплителен сезон ще нарасне на 282,50 лв. плащана в пари; еднократна целева помощ за инцидентно възникнали нужди в размер на 275 лв.; еднократна помощ от 100 лв. за компенсиране на ръста на енергоизточниците.
Уважаеми колеги, въпросът, който днес обсъждаме, не следва да бъде използван за евтин популизъм или за извличане на политически дивиденти, защото животът на хората, особено на тези, които са най-зле живеещи, не може да има цената на нечия политическа популярност. Затова ни е нужна отговорност и ефективни политически решения. А както се казва в Библията: „По делата ни ще ни познаят”. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата госпожа Мариана Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги, господа министри! Инфлацията, скокът на цените, ръстът на доходите – теми, които ни вълнуват и за които аз мисля, че може да говори всеки българин, и то много компетентно.
Позволете ми моето изказване да бъде подчинено през погледа на политиките, които НДСВ проведе през последните седем години. От самото създаване и участието на Национално движение Симеон Втори в две правителства винаги сме поставяли разумната политика в центъра на цялата ни управленска програма. В центъра на тази политика винаги е била финансовата и макроикономическата стабилност, запазването на валутния борд, запазването и фиксирания курс на лева, ниската инфлация и разумната бюджетна политика.
В коалиционното споразумение между трите партии преди три години НДСВ специално заложи три много важни икономически котви:
Първата е да няма бюджетен дефицит. Целта е преизпълнена и има бюджетен излишък.
Втората котва – да не се харчат повече от 40% от брутния вътрешен продукт. Целта е изпълнена.
Третата котва – да не се увеличават преките данъци. Тази цел също е изпълнена, дори данъците са намалени.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! През последните три години ние сме загрижени по три теми: високият дефицит на текущата сметка на платежния баланс, за това нещо НДСВ имаше доклад през м. май миналата година; липсата на силна политика по експорта, износа – искам да кажа на български, за което много се радваме, че ще се дискутира темата на предстоящата среща на тройната коалиция в Банско този уикенд; и третата тема, за която ние сме обезпокоени, е рекордната инфлация за последните десет години.
Във връзка с тази рекордна инфлация ние предлагаме няколко мерки, за които, разбира се, всички мои колеги говориха и в никакъв случай не биха казала, че правителството не е взело тези мерки под внимание.
Първо, продължаване на разумната бюджетна политика с акцент на ограничаване на ненужните публични разходи. Това е един резерв, по който смятам, че може да се помисли в правителството.
Второ, продължаване на реформите и оптимизацията на целия публичен сектор. Например системите на образование, публичната администрация, здравеопазването, армията и други сфери.
Трето, трябва да се предпазваме от прекомерното бързо повишаване на всички доходи, защото високият ръст на доходите е един от най-сериозните проинфлационни фактори.
Четвърто, трябва да продължат усилията на концесиониране на важни инфраструктурни обекти, използване на формите на публично-частното партньорство, приватизацията и либерализацията в различните сектори.
И пето, трябва да се използва създаденият орган за мониторинг на цените, който беше направен преди няколко месеца.
Уважаеми колеги, господин министър-председател! Позволете ми най-накрая да отбележа, че със своето участие в тройната коалиция НДСВ ще продължава да бъде гарант за икономическия растеж, за стабилен валутен курс, за задържане ръста на инфлация и за всеобщото благо на нацията. Благодаря. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиерът желае да каже няколко думи.
Заповядайте, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да обърна внимание върху още два аспекта, които не представих в моето изказване, но които току-що бяха засегнати от госпожа Костадинова.
Първият е свързан с дефицита по търговския баланс и текущата сметка, което е реален проблем на българската икономика, и то не от тази година. Това в немалка степен се дължи на нашата зависимост от вноса на енергоносителите. Изключително голям дял по този дефицит представлява вносът на все по-скъпите рекордно увеличаващи се като цена енергоносители. Затова моят апел към Народното събрание е час по-бързо да разгледа на първо и на второ четене Закона за енергийната ефективност. Нещата няма да се променят в тази област за един месец или за половин година. Има подобрения в енергийната ефективност през последните години, но този проблем остава много сериозен проблем на българската икономика като цяло. Това е унаследено още през 80-те години, когато не е имало значение колко енергия се потребява за производство на единица продукция в България, но това сега се превръща в много сериозен проблем.
Освен това, надявам се най-малкото всички партии от коалицията, разчитам и на конструктивния подход на българската опозиция, да подкрепят всички инициативи, свързани с формулирането на една сериозна стратегия, за българския износ до 2014 г. За първи път от годините на прехода от Министерството на икономиката и енергетиката е представена такава цялостна политика, която включва няколко различни стълба. Единият е свързан със засилване ролята на българската Агенция за инвестиции, за привличането на повече и производствени – с по-висока добавена стойност, чуждестранни инвестиции. Защото за България вече не е просто важно да се привличат преки чуждестранни инвестиции от гледна точка на нашата конкурентоспособност, важното е те да произвеждат стоки, които са конкурентни и на българския пазар, и имат потенциал за износ. Това ще бъде политиката на правителството в тази област.
В тази стратегия за експорта, за българския износ се включва и изграждането с държавни средства на индустриални зони като инфраструктура, която да привлече повече и по-качествени инвестиции в България. Надявам се това да получи подкрепа и от вашата политическа сила в рамките на управляващата коалиция и в парламента. И много други неща, включително облекчаването на административната тежест, облекчаването на обслужването за чуждестранните инвестиции, много други аспекти, свързани с дейността на Банката за развитие и Агенцията за експортно кредитиране, които действително представляват цялостна взаимообвързана политика за поощряване на българския износ.
Имаше и други правителства в края на 90-години – те просто унищожиха, закриха българската външнотърговска политика. Предишното правителство започна да я възстановява, сега трябва да направим още една важна и силна стъпка напред за поощряване на българския износ.
Вторият аспект по отношение на цените и инфлацията. Освен икономическите параметри, всички икономисти знаят, че единственият или най-силен антиинфлационен инструмент, е спирането на увеличаването на доходите. Това политически може ли да направи което и да е българска правителство? Не може да го направи, защото доходите в България остават на едно от най-ниските равнища в Европейския съюз и трябва догонващо да нарастват, за да се доближат до средните реални доходи в Европейския съюз, разбира се, обвързано с макроикономическа стабилност и с увеличаване производителността на труда и качествата на работната сила.

Искам да обърна внимание и върху психологическия момент. Когато всеки ден и медии, и политици говорят за очаквана инфлация, това също е факт, който аз изпуснах в моето изказване, който трябва да се отчита по един реален начин. Очакванията създават инфлация. Когато има платежоспособност, тези очаквания не срещат съпротива като ограничаване платежоспособността, продължава да нараства инфлацията.
Отново ще подчертая, че през последните месеци имаме положителна тенденция за намаляване темпа на инфлацията при запазване на висок икономически растеж, което е изключително важно като взаимно балансиране, за разлика от много европейски страни в това число от Еврозоната, където имат нисък икономически растеж и нарастваща инфлация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не може българският министър-председател да иска от опозицията да бъде конструктивна и да прави предложения, без да се вслушва в рационалните и обективни предложения, които опозицията е правила още при приемането на бюджета за тази година. Вие знаете, че опозицията беше категорично против това да се заложи в бюджета цена 68 долара на барел петрол, когато дори Москва, която е производител, не си позволи да падне под 100. От тогава до днес опозицията по всички възможни икономически теми повтаря, че държавата е пред икономически срив.
Ние днес тук не чухме каква е политиката на правителството в различните секторни политики. Не чухме как правителството ще преодолее този голям проблем, който тръгва от производителя, примерно на земеделска продукция, и продължава до потребителя. Тази търговска верига, която е наситена със спекуланти, които изкуствено завишават цените. Не чухме все пак какво се случва в държавата, защото отговорните фактори в крайна сметка дават разнопосочни сигнали. Ако министър-председателят искаше да покаже на българското общество, че е в състояние да предприеме радикални мерки, той днес нямаше тук, в пленарната зала, да извика Орешарски и Масларова, защото те му дават лоши съвети. Те го подвеждат и на практика това е ясно и от докладите на Европейската комисия.
Не може Масларова, облечена като за първомайска манифестация, да жонглира наляво и надясно в цялата страна с тоалети, които струват 10-20 пъти средната пенсия в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, все пак по предмета на разискването.
ЯНЕ ЯНЕВ: Това е една подигравка с обикновените хора, защото те знаят, че инфлацията се отразява най-тежко именно на обикновените хора и облагодетелства групировките.
Господин Пирински, искам да Ви помоля да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз искам да Ви подскажа, че Вашият колега Христов разчита да се изкаже. Като независими имате общо пет минути. Току-що две минути и половина вече се изказвате.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Пирински, ние сме се разбрали кой колко да говори и затова Ви моля да не бъдете арбитър между народните представители. Вие нямате такава арбитрираща функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чудесно, продължавайте.
Имам функцията да защитя правата на всеки народен представител.
ЯНЕ ЯНЕВ: Добре, защитавайте ги, но по друг начин, а не по този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Толкова са ми силите, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Без да имате информация, Вие защитавате. Аз не вярвам някой да Ви е направил адвокат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, продължете, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви.
Инфлацията се отразява най-тежко на обикновените хора и най-много се облагодетелстват именно олигарсите. Сутринта в страната беше даден много ясен сигнал от един изключително отговорен фактор – кметът на Благоевград господин Паскалев, който каза, че президентът готви преврат на премиера. Може би президентът иска чрез икономическите групировки да предизвика същата икономическа криза, каквато беше в периода на 1996-1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, какво разискваме в момента? Все пак опитайте се да се върнете на темата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Би било редно министър-председателят да даде отговор президентът иска ли да предизвика изкуствена цялостна икономическа криза, която да доведе държавата до края на годината до банкрут, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва аз да приложа правилника, господин Янев, и да Ви отнема думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: ... защото това, което става, по всичко личи, че води държавата към икономически банкрут. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не съм сигурен каква благодарност отправяте.
Заповядайте, господин Христов, имате думата. Разполагате с две минути и половина.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, дебатът, който провеждаме, е относно противодействието на скока на цените. Проблемът е как да дадем глътка въздух на хората от тези бързо покачващи се цени. Ще говоря с конкретни предложения.
Първо, знаем, че до голяма част повишението на цените е вследствие на повишението на цените на тока. Незабавно да пуснем ІІІ и ІV блокове на „Козлодуй”. Имаме тази възможност в Договора за присъединяване – чл. 36. Внесъл съм такъв законопроект.
Второ, да се отмени ДДС на лекарствата. Нека помогнем на социално слабите, пенсионерите да могат да си купуват лекарства, уважаеми колеги.
Трето, спиране на приватизационните и концесионни сделки и пълна ревизия на тези сделки.
Връщане на заграбеното, връщане на незаконно придобитите имущества, като се започне начело с господин или гражданинът Симеон Кобургготски.
Отпадане на точковата система, колеги. Преди повече от две години сме внесли това предложение. Искрено се радвам, че колегите от БСП узряха за тези три конкретни стъпки, които ние визирахме в нашия законопроект преди две години – преизчислението, новата база и премахване на разликата преди и след 2000-та година.
Всичко това, което ви казвам сега, колеги, сме го внесли със Стела Банкова като конкретни законопроекти не сега, а преди две, преди три години.
Настоявам, като процедура, тези конкретни предложения, които ви дадох, да бъдат записани като т. 4 в Проекторешението, което беше предложено във връзка с това изслушване.
Пари, колеги, има. Пари има, казвал съм ви го хиляда пъти от тази трибуна. Не прахосвайте един милиард за „Корвет”-и – кораби, които ще кръстосват Световния океан. Не ги давайте за хеликоптери, които ще пращате в Афганистан и в Ирак. Дайте ги на хората, дайте ги за лекарства, дайте ги, за да подобрите Спешната медицинска помощ, болничната помощ. Това трябва да е политиката на правителството.
Отново настоявам като т. 4 да бъдат записани тези конкретни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Този дебат от вече два часа и петнадесет минути наистина е явление, поне за мен, в парламентарния ни живот, тъй като в тези два часа и петнадесет минути успяхме да чуем възгледите на министър-председателя, може би в час и половина, което аз намирам за нещо много положително. Предизвиканото днес обсъждане по въпрос от Парламентарната група на Демократи за силна България фактически изиграва своята основна полза, а тя е да се чуе какъв е възгледът на българския премиер по една от безспорно големите теми на нашето общество – цените, инфлацията, доходите на хората.
Всеки в тази зала, както и този, който ни слуша, който има търпението да слуша тези дебати, ще си направи сам изводите. Това, което е важно, е, че наред с обикновените политически сблъсъци, в които аз не намирам никакъв проблем, въпрос на тон, всеки сам си го избира, бяха казани наистина и конкретни неща.
От страна на Парламентарната група на ДСБ искам да изразя задоволство, че включително проекторешението, което е предложено от мнозинството, повтаря в своята трета точка проекторешението, което е предложено от опозицията, а именно: в определен срок да се внесат конкретните мерки за справяне от страна на изпълнителната власт с високите цени и с нарастващите темпове на инфлация.
Това, което министър-председателят заяви в края на своето изложение като конкретни мерки, в онзи един час, аз искам да коментирам само две от тях.
Защото третата група мерки, господин премиер, която Вие казахте, бяха въпроси от гледна точка на това, което в проекторешението е наречено осветяване на сивия сектор и развитие на икономиката, което е за много дълъг период от време. Хората в момента се вълнуват не от това какво ще се случи в близките месеци, година-две, а през броените седмици, в които те все по-често имат трудности на пазара, все по-често имат трудности да закупят онези необходими стоки, с които всеки един живее всеки ден. От тази гледна точка моят коментар върху базовия въпрос, който поставя правителството – финансовата стабилност, е, че това безспорно е задължително за България, но въпросът е как се постига. Тук имаме разминаване.
Вие казвате: висок излишък, даже ползвахте думата „свръх излишък”, тоест над планирания, предполагам, сте имал предвид, който обаче се постига от подценени приходи. Министърът на финансите, който седи до Вас, го знае много добре, защото е коментиран в Комисията по бюджет и финанси години наред. Високият излишък, при който вие се справяте с инфлационна вълна и е полезен, е онзи, който е натрупан в резултат на икономии на публични разходи – нещо, за което говориха част от колегите. Вие не заявихте такава мярка днес. Може би ще я заявите, когато изтече срокът на това решение – през м. септември или м. октомври.
Но всички ние, които участваме по-отдавна в политиката и сме носили бремето на отговорността в изпълнителната власт, знаем, че ако не се предприеме съкращаването на публичните разходи, през които да се получава излишък, не се борим с инфлацията. Казвам го като човек, който е провеждал подобна политика в един доста неприятен момент за България – в средата на 1997 г., когато, за да се спре онова, което се беше струпало върху всички българи, се провеждаше точно такъв тип политика. Такава политика, такава мярка не се предприема. Ограничаването на публичните разходи е свързано с нещо доста неприятно за всяка изпълнителна власт, защото зад това обикновено се крие една фраза, наречена „оптимизация”, а зад тази фраза „оптимизация” се крие нещо, което хората разбират много по-ясно и това е съкращението.
Господин премиер, Вие работите с огромни системи, които са нереформирани. Това не го твърдим ние от българската опозиция, а това е констатация, това е факт и Вие го знаете от Вашите срещи с всички външни наблюдатели и с нашите партньори от Европейския съюз. При огромни нереформирани системи - това, че ще се натрупат трите процента излишък или над тях, няма да спрат инфлационните процеси в страната фактически, тъй като ще продължавате да харчите публични разходи. Вярно 40%, така са планирани, вие ще удържите тези 40%, но ще ги харчите, за да покривате именно тези ненужни бюрократизирали се системи, в които работят хора, които в крайна сметка дори не знаят какво да правят през деня.
От фразата, че ние ставаме богата държава с бедни граждани, все повече става ясно на всички хора, защото държавата наистина има своя финансов ресурс, има своята финансова стабилност, но хората нямат средства. Затова другата мярка, която не чухме, е тази, която трябва да бъде насочена към компенсиране на доходите на социално слабите. Всички процеси, с които се играе тук, могат да се коментират, могат да се оспорват, но хората всеки ден ходят в магазините. Тези хора, социално слабите на България, всеки ден ходят и те са стотици хиляди. Без конкретно компенсиране за тези хора – нещо, за което ние сме давали и конкретни предложения, няма да се постигне ефектът, поне там да бъде социалната патерица, функция на една социална държава, каквато сме ние по Конституция. Вие там също не дадохте нищо конкретно.
Благодаря Ви за търпението, господин председател. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Думата има господин министър-председателят. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като поради процедурни правила дебатите отиват към своя финал, искам отново да повторя някои от тезите и ангажиментите на правителството по отношение на нивата на цените, темповете на инфлацията, а също така да коментирам и част от политическия дебат, който се разгърна.
Първо, отново ще подчертая, че за мен това са важни дебати, които отговарят на очакванията на българските граждани. Благодаря на Народното събрание за това, че ги проведе.
Второ, искам да насоча вниманието ви отново върху това, че пред Народното събрание посочих поне петнадесет конкретни мерки и действия, които са взаимно допълващи се, част от които са краткосрочни, други са едносрочни, трети – дългосрочни, като политика на българското правителство по отношение на нивата на инфлацията. Отново ще повторя, че те са предизвикани в голяма степен от обективни – и външни, и вътрешни, фактори в българската икономика. Сред тях, разбира се, е разумната макроикономическа политика, бюджетният излишък, разумните публични разходи, за които контролът трябва да бъде все по-стриктен. Ще повторя, че тук виждам важната роля и на Народното събрание по отношение програмните бюджети на отделните министерства.
Тук никак не мога да се съглася с господин Методиев, че конкретни мерки не са предприети или не се предвиждат за компенсиране именно на най-нискодоходните категории българско население. Това са социално слабите и българските пенсионери. Точно по отношение на тях много добре знаете какви мерки са предприети сега и какви се предвиждат от м. октомври – и по отношение на енергийните помощи, и по отношение на финансовото подпомагане, и по отношение на преизчисляването на старите пенсии. Фактически средното увеличение от м. октомври с около 8,5% на пенсиите на около 1 млн. 200 хил. пенсионери имаме амбицията при добро бюджетно изпълнение коледната пенсия да бъде още по-висока от миналата година. Това също са все част от краткосрочни мерки за компенсация на въздействието на високите цени върху най-социално слабите слоеве от населението.
Има и един въпрос, на който и опозицията трябва да отговори, която, като че ли, не е хомогенна в тази област.
Първо, икономически е ясно, че най-ефективният инструмент за ограничаване на инфлацията е спиране на растежа на доходите. Това е неприемливо. Дясната опозиция изрично се противопоставя на ускореното увеличаване на доходите.
Искам да подчертая, че ще търсим и ще провеждаме последователна политика на догонващо увеличение на доходите в България, без това да накърнява реалните доходи, да накърнява макроикономическата стабилност на държавата и наред с това, обвързани и с производителността на труда.
Много важен аспект е избеляването на българската икономика.
Пак ще повторя, много конкретни данъчни мерки бяха предприети, като създаване на максимално благоприятен бизнес климат. Очаквам и бизнесът да отговори на това със социално отговорна политика и с реално осигуряване на работещите при тях хора на реалните заплати, които се получават. Защото има безкрайно много примери на осигуряване на минималните прагове и на черно раздаване на заплати, което е безотговорно към работещите, в това число и към финансовата стабилност на държавата.
Посочих и много мерки, които се отнасят към засилване на реалната конкуренция на българския пазар, който все още не е в това състояние. Тук особено значение отдавам на ролята на Комисията за защита на конкуренцията. Между другото, знаете, че тя вече предприема редица конкретни мерки, в това число и глобяване с много високи нива производители на хранителни продукти за картелност в тяхната политика. Вярвам, че новият закон, който ще бъде представен пред Народното събрание, ще бъде подкрепен - за засилване на правомощията на КЗК - и от опозицията. Защото това е част от регулацията на пазара по създаването на истински европейски пазар в България, както и засилване на функциите на организациите, които се занимават със защита на потребителите. Това не е само въпрос и работа на правителството.
Отново ще подчертая и няма да се съглася с господин Методиев, че не се прави структурна реформа. Прави се. Много добре знаете, че много сериозни и тежки с политическа цена структурни реформи се правят, както намаляването на публичната администрация с близо 10%. Това да не мислите, че е лесна мярка? Засяга живи хора, засяга, ако щете, и политическата популярност на правителството, но се прави. Както и други мерки – реформата в сферата на образованието, преструктуриране на училищната мрежа. Всичко това изисква разумен подход, който да отчита реалностите в България, нуждите на хората и от достъп до образование, и до медицински услуги, и до по-добра инфраструктура. А не механичният подход – дайте да намалим публичните разходи на 35% от БВП. Ами хората очакват да се строят и пречиствателни станции, и нови пътища, и много други социални проблеми да се решават -домове за възрастните хора, домове за деца, които са без родителска грижа, да се обновяват, да се увеличават техните стандарти.
Не е лесен балансът, господин Методиев и уважаеми дами и господа народни представители. Сигурен съм, че ще постигнем необходимите, очакваните от българското общество, резултати със сериозен, отговорен диалог, който да отговаря на очакванията на българските граждани. Съжалявам, това не се отнася в дадения случай към ДСБ, а към други опозиционни представители, които се изказаха, които толкова важна, сериозна тема я превърнаха в цирк, с извинение. Не виждам тук господин Яне Янев, обаче отново абсурдни тези прозвучаха от неговата уста. Хубаво е да си народен трибун, но трябва да си мериш приказките и да говориш все пак разумно.
Искам много ясно да кажа пред Народното събрание по повод тезите, които прозвучаха от господин Янев. В България, докато съществува това правителство, докато президентът Първанов е президент на републиката, не може да има нито конфронтация, нито заговори едни срещу други, а ще има винаги работещ, ефективен диалог с осъзнаване на общата отговорност пред българските граждани, в интерес на всички български граждани и за модернизацията на нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От групите, които разполагат все още с време, има ли желаещи да се изкажат?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожо министър, господа министри, уважаеми народни представители! Когато прочетох искането, в първия момент останах стреснат кой го иска. Очаквах, че такова искане за дебат по цените и по доходите може да инициира левицата Но когато някой демагогски иска да използва една икономическа ситуация не само в България, а и в света, наистина е много смешно. Затова съм много странно изненадан, но съм и сигурен, че преподавателят по политикономия на социализма Иван Костов не е забравил преимуществата на социалната демокрация.
Този дебат, между другото, доста е закъснял, отпреди много години. Защото, ако бяхте прочели внимателно програмата на Коалиция за България, ако бяхте прочели много внимателно програмата на тройната коалиция, ако бяхте прочели внимателно решенията на Катарино, щяхте да видите, че това е политика, която се провежда последователно за повишаване доходите на хората и за социалната сигурност на трудовите хора. Двама или трима души, останали от опозицията, се опитвате да го направите на панаир. Къде са другите? Няма ги, защото за тях няма интерес. Тяхното финансово състояние, уважаеми народни представители, е такова,че тях въобще не ги интересува финансовото състояние на трудовите хора, на социално слабите. Тях ги интересува само тяхното благоденствие и евентуално да прескочат в следващия парламент. За ваше съжаление това няма да се случи.
Да минем към темата. Вие пропускате един важен елемент, изключително важен – на световния пазар енергийните мощности се повишиха. Организацията на обединените нации взе специална резолюция по въпроса за повишаването на храните. Това нас ни касае. На вас може да ви е смешно, но на хората в България не им е смешно, защото световните цени оказват влияние тук. Защото ние не можем да нарушим фискалната стабилност на страната ни, заради това, което вие искате да направите. Вие искате финансов хаос. Всички тези предложения, които вие правите в момента, са демагогски, защото те не са обвързани с бюджета.
И не на последно място, ние трябва да отбележим един изключително важен елемент – инфлацията в Европейския съюз. Инфлацията в Европейския съюз е нараснала шест пъти. Ако имахте уши, щяхте да чуете министър-председателя, когато ви го каза. Шест пъти! (Реплики от опозицията.) Давате ли си сметка... (Реплики от опозицията.)
Аз мисля, че господин председателят трябва да въведе някакъв ред в тази зала, защото няколко изтерични хора в парламента създават напрежение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реагира се на Вашето изказване, трябва да сте доволен, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз съм винаги доволен, защото те не са добри икономисти. Слушайте сега икономика и какво се говори.
Когато инфлацията в Европейския съюз нараства шест пъти, то тогава няма начин тя да не се отрази и в България. От 1,2% на 7%! Ако можете да смятате, пресмятайте го.
Оттук нататък какво трябваше да се направи в страната ни? Да се повиши инвестиционният климат. Инвестиционният климат е повишен и то сериозно, защото чухте колко милиарди са внесени в България, в нашата икономика.
Кой разруши икономиката? Помните ли ликвидационните съвети, които създадохме и ликвидирахме България и икономиката? Именно ликвидационните съвети много точно бяха наречени „ликвидатори на българската икономика”. Къде са българските производствени мощности? Няма ги българските производствени мощности. Това е също един от елементите, за да не може икономиката да върви, защото можеш да разпределяш само това, което се произвежда. Високата производителност на труда може да доведе до високи доходи. Самото компенсиране на доходите може да стане единствено и само на добрата икономическа основа, която се създава със законодателството и на мнозинството, и на правителството.
Борбата със спекулативните цени. Помните ли какви спекулативни цени имаше на пазара само преди 7-8 години? Сега тази борба е реална, благодарение именно на действията на правителството и това, което се прави. Вие гледате несериозно на това и го доказвате в този дебат.

Естествено, ако тук искахте сериозно да говорим за цени, за доходи, все пак трябваше да помислите какво трябва да се направи, за да се спре с нереалното, спекулативното повишаване на цените.
Някои се оправдават с това, че цените на електроенергията били регулирани. Естествено, че ще се регулират, когато има монополен доставчик. Вие как искате да го направите? По кой начин, ви питам аз, искате да се удържат цените на електроенергията? Да ги пуснем на пазара? Че тогава с пъти ще подскочат!
Забележете, неслучайно гражданският сектор има сериозно влияние в България. Федерацията на потребителите – Павел Кърлев, в момента води дело именно срещу повишаването на цените – да не е с 14, а да е с 11% на електроенергията. Това също ще окаже влияние върху ценовите шокове, които вие предвиждахте.
Не, няма да има ценови шок върху България. Ценови шок направи именно Иван Костов по времето на 1991-1992 г.! (Шум, викове и ръкопляскания от ДСБ.)
Намаляването на осигурителната тежест – как искате да я намалите, като искате да се повишават социалните помощи и социалните осигуровки, и увеличаване на пенсиите? Това е противоречие на едното с другото. (Реплики от ДСБ.)
Следователно време е да престанете да демагогствате! Или бъдете десница, каквато не сте вече, или бъдете извънпарламентарна опозиция!
И най-накрая искам да ви кажа още едно нещо. Вие пропуснахте това, което каза министър-председателят – че е можело правителството да не повишава акцизите (шум и реплики от ДСБ), да не увеличава този данък и да го остави за следващото правителство. Знаете ли защо го правим сега? Защото следващото правителство ще бъде с министър-председател Сергей Станишев, колкото и да крякате и да се смеете! (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по начина на воденето на заседанието. Това е извън времето за процедурни въпроси.
Само че нека да е по начина на водене, господин Янев!
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Вие се застраховате предварително, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, напомням Ви правилника. Иначе ще го приложа.
ЯНЕ ЯНЕВ: Ще бъде по начина на водене, бъдете сигурен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все имам едно съмнение.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, Вие водите заседанието пристрастно, в полза на правителството и на управляващото мнозинство и това го правите от началото на дебата! Как го правите?
Когато излязат депутати от опозицията, ги спирате, прекъсвате, така както постъпихте с мен, грижите се за други Ваши представители – дали щели да имат време или не, а когато говорят представителите на управляващото мнозинство, и то говорят пълни небивалици, вместо Вие като председател да се усъмните, че подобни хора са употребили най-вероятно големи количества алкохол, за да говорят по този начин (шум и реплики), и да вземете един дрегер (оживление), защото не само на шофьорите на МПС, но и на такива, които тука под алкохолно опиянение казват, че щели да имат втори мандат, че всичко било розово, че нещата били изключително икономически стабилни ... Това не може да го каже трезво мислещ човек, господин председател!
И Вие би било редно, като човек, който трябва да балансира дебата в залата, за да може наистина опозицията да има смисъл да стои... Преди малко стана въпрос, че имало само двама души от опозицията. Е, какво да гледа опозицията – едни полупияни хора, които не знаят какво говорят!
Затова, господин председател, моята молба е Вие да си влезете в ролята, и тогава, когато виждате, че дебатът се измества, че не е по същество, че не касае икономическата политика на правителството, която хич я няма, прекъсвайте и давайте възможност на следващия! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не беше ми хрумвало, че трябва и с дрегер да действам. (Оживление.) Може би наистина трябва да се вслушам във Вас, господин Янев.
И така, уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на внесените проекти за решение.
Обръщам се към вносителите на първото решение. Текстът на решението остана неогласен от вас, уважаеми колеги. Аз направих един опит да подскажа, че това е необходимо. Той не срещна разбиране.
Виждам, че господин Методиев е готов да направи това.
Заповядайте, господин Методиев, да прочетете проекта за решение, внесен от Вас.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю.

„РЕШЕНИЕ
Във връзка с разискванията по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно общата политика за противодействие на скока на цените за компенсиране на обезценяването на доходите за косвено регулиране на ценовите равнища

Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Министерският съвет в едномесечен срок да внесе в Народното събрание програма с конкретни мерки за противодействие на скока на цените.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
И така, уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване. То е по условията на ал. 3 на чл. 87, ще припомня този текст: когато има повече от едно предложение за решение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 7, а това означава, че то се гласува последно.
По внесения проект за решение с вносители Ангел Найденов и група народни представители народният представител Алиосман Имамов направи редакционни предложения в пленарната зала.
Първото е в т. 2 думите „скока на цените” да бъдат заменени с „нарастването на цените”.
В т. 3 думите „анализ за причините” да бъдат заменени с „информация за причините”.
След думите „приетите мерки за” да се добави изразът „противодействие на инфлацията”.
Има ли възражения тези три редакционни предложения да бъдат гласувани едновременно? Няма.
Моля, гласувайте тези три редакционни предложения на народния представител Алиосман Имамов.
Гласували 195 народни представители: за 146, против 47, въздържали се 2.
Предложенията се приемат.
Имаше направено предложение в хода на разискванията от народния представител Минчо Христов за нова т. 4, но то беше формулирано по начин, който не може да бъде подложен на гласуване, тъй като се позоваваше индиректно на редица предложения, правени в предходния етап.
Затова преминаваме към гласуване на проекта за решение, внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители, с току-що приетите редакционни изменения.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 144, против 43, въздържали се 5.
Решението е прието.
При това положение, уважаеми народни представители, отпада подлагането на гласуване на други проекти за решения.
По начина на водене на заседанието думата има господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение реда, по който бяха гласувани двете предложения - едното, което Вие действително заявихте, че е основно, и другото, което беше представено от група народни представители, Вие се позовахте на чл. 56...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... ал. 1, т. 7.
ИВАН ИВАНОВ: Гласуването се извършва по следния ред.
Точка 7 е основното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съвършено вярно.
ИВАН ИВАНОВ: Но кажете ми, господин председателю, коя от първите шест точки обхващаше предложението на господин Ангел Найденов и група народни представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отговарям Ви веднага: т. 3.
ИВАН ИВАНОВ: Точка 3 е предложение за заместване. Но това не е за заместване, господин председателю. Защото, ако видите ал. 2 на чл. 56, там е записано точно случаят, който беше при разискването днес – когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им. Именно на базата на ал. 2, след като имаше предложение – не заместващо, а директно предложение за решение от пленарната зала на Народното събрание, предложено от господин Найденов и група народни представители, нормалната процедура, разписана в нашия правилник, изискваше по реда на постъпването да бъде подложено първо на гласуване предложението от господин Иван Костов и група народни представители, а след това предложението на господин Найденов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на господин Найденов и група народни представители заместваше предложението, внесено от вас. Това е смисълът на правилника. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Уважаеми колеги, остават 15 минути до края на днешното пленарно заседание. Аз в началото обещах да изпълним задълженията за обявяване на новопостъпилите питания и да ви предоставя постъпилите писмени отговори от министри на зададени от вас въпроси и питания.
Новопостъпилите питания в периода от 18 до 24 юли 2008 г. са:
- питане от народния представител Мария Вълканова към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно предложение за обявяване на конкурс за нов директор на училище „Христо Ботев” в град Съединение, област Пловдив. Следва да се отговори писмено до 31 юли 2008 г.;
- питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председателя на Република България, относно общата политика на правителството за ограничаване на корупцията в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 септември 2008 г.;
- питане от народния представител Иван Иванов към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно мерките за подобряване техническото състояние и безопасността на подвижния състав на „Български държавни железници”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 септември 2008 г.
Това са новопостъпилите питания.
Писмени отговори:
- отговор на въпрос от народните представители Йордан Бакалов и Мартин Димитров от заместник-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
- отговор на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин;
- отговор на въпрос също от народния представител Иван Иванов от министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков;
- отговор на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов;
- още един отговор на въпрос до народния представител Иван Иванов от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов;
- отговор на въпрос от народния представител Златко Златев от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров;
- отговор на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Димитър Димитров от министъра на здравеопазването Евгений Желев;
- отговор на въпрос от народния представител Лидия Шулева от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов;
- отговор на питане от народния представител Мария Капон от министъра на здравеопазването Евгений Желев;
- отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов;
- отговор на въпрос от народния представител Владимир Кузов от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Това са отговорите на въпросите.
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да изкажа своето възражение против това, че Вие сте приели за уважителна причината на министър Джевдет Чакъров за пореден път да не отговаря на зададените му въпроси по една абсолютно неприемлива причина. Това е участие в заседанието със заместник министър-председателя Меглена Плугчиева.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че това не може да бъде причина. Ние сме парламентарна република и министрите са длъжни, когато са в България, да отговарят на въпроси в пленарната зала. Не може да бъде насрочено заседание за чл. 4 и 5 от Директивата за отпадъците в момента, в който се води парламентарен контрол.
Понеже винаги, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, се сравнявате с правителството на Иван Костов, можете да проверите, че никога нито един министър не се е отклонявал от въпроси в пленарната зала по такива нелепи причини. Нито заседание на Министерския съвет, нито някаква друга причина са служили за основателна причина за отклоняване от парламентарния контрол.
Затова, господин председател, много Ви моля в бъдеще подобни аргументи да не приемате. Девет питания има към Джевдет Чакъров. Нарушенията в тази система валят едно след друго и ние нямаме възможност да попитаме и да получим отговор от министъра докога всичко това ще продължава. Аз се надявам, че в новата сесия няма да допуснете подобни нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, намирам поставения от Вас въпрос за основателен.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще предам и на господин Чакъров, и на другите министри да съобразяват ангажиментите си преди всичко със задължението си да се явяват в Народното събрание във времето за парламентарен контрол.
Има едно съобщение:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 29 юли 2008 г., вторник, от 11,00 ч. в зала “Изток” на пл. „Народно събрание” с дневен ред: „Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча” – продължение.
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание ще бъде следващата седмица на 29 юли 2008 г., вторник, от 9,00 ч. сутринта тук, в Народното събрание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)



Председател:
Георги Пирински



Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов