Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното извънредно пленарно заседание на Народното събрание.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, предстои да проведем извънредно заседание на Народното събрание по една-единствена точка, която Народното събрание реши да бъде предмет на днешното заседание.
Преди да преминем към нея, ще ви направя едно съобщение:
С писмо до председателя на Народното събрание именно министър-председателят господин Сергей Станишев съобщава, че с Решение № 482 на Министерския съвет от 2008 г. се оттеглят Законопроектът за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, внесени в Народното събрание на 21 юли 2006 г.
Очевидно това са законопроекти, които са били обновени във връзка с развитието на политиката на правителството и съответно са внесени нови законопроекти или предстои да бъдат внесени.

Уважаеми колеги, точката на нашето днешно извънредно заседание е следната:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА НАНЕСЕНИТЕ МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ ЩЕТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ОТ ПРОВАЛА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРИ СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА НА ДЪРЖАВА – ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Това е формулировката на предложението да се гласува недоверие на правителството, заедно със съответни мотиви, внесено от 86 народни представители от парламентарните групи на ОДС, ДСБ, БНС, БНД и КА, както и от независими народни представители. Предложението беше внесено на 23 юли 2008 г., сряда, в 12,53 ч. В същия ден материалът беше раздаден - по 10 бр. от предложението на всяка парламентарна група. На следващия ден беше раздаден на всички народни представители.
Народното събрание гласува да се проведе извънредно заседание за разисквания по вота днес, на 29 юли от 9,00 ч., така че предстои да пристъпим към разглеждането на този проект за решение за гласуване на недоверие. Има ли предложение за пряко предаване?
Господин Мерджанов, заповядайте за Вашето предложение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на дебата по вота на недоверие към правителството на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за пряко предаване.
Гласували 202 народни представители: за 199, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема. Заседанието ще бъде предавано пряко по националното радио и националната телевизия.
Пет парламентарни групи дадоха своите заявки за изказвания по списък. Моля и другите да направят това.
Предстои да бъдат представени проектът за решение и мотивите за гласуване на решението.
Колеги, преди това ще обявя времето за изказвания по парламентарни групи с удължението по ал. 3: Парламентарната група на Коалиция за България – 60 минути, НДСВ – 33, ДПС – 32, БНД – 23, ДСБ – 23, ОДС – 23, БНС – 21, КА – 20, и независимите народни представители – до 15 минути. Това е разпределението в съответствие с последните промени в числеността на парламентарните групи.
Давам думата на госпожа Надежда Михайлова да представи мотивите и проекта за решение.
Имате думата, госпожо Михайлова – до 10 минути извън разпределеното време. (Оживление и шум от КБ.)
Моля за тишина, колеги.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, ... (Шум от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, много ви моля!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: ...дами и господа министри, уважаеми народни представители! (Шум от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Овладейте вълнението си!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Днес опозицията иска вот на недоверие на правителството на Сергей Станишев за нанесените материални и морални щети на Република България и българските граждани от провала на правителството при спазването на правилата на държава – членка на Европейския съюз, и усвояване на средствата от Европейския съюз.
На 25 април 2005 г. в Люксембург България подписа Договора за присъединяване към Европейския съюз, а от 1 януари 2007 г. е пълноправен член на Европейската общност. Европейският съюз предостави специфична целева финансова помощ на присъединяващите се страни за подпомагане на техните усилия за политически, икономически и институционални реформи. За периода след присъединяването си към Европейския съюз България трябва да получава финансовата помощ на структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
На 22 юни 2007 г. в София бе подписана Националната стратегическа референтна рамка на България за периода 2007-2013 г. от министъра на финансите Пламен Орешарски. Подписването на рамката дава възможност на България да се възползва от 6,8 млрд. евро от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз за финансиране на проекти по седемте оперативни програми – „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, „Развитие на човешките ресурси”, „Транспорт”, „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Техническа помощ” и „Административен капацитет”. В допълнение следва да се вземат предвид и средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство.
Спазването на европейските правила и българските закони и усвояването на еврофондовете са най-съществените ползи за българската икономика, гражданите и фирмите, за обществото ни като цяло.
Точно за година и половина от членството на България в Европейския съюз правителството нанесе необратими материални и морални щети на страната. Фактическите резултати от дейността на кабинета Станишев са следните: през 2007 г. има нулево усвояване на средствата от Европейския съюз по седемте оперативни програми; до юли 2008 г. фатално е забавена подготовката на необходимите нормативни документи, което доведе както до многократна промяна на сроковете по стартиране на отделните мерки по оперативните програми, така и до необезпечаване на административния капацитет; спрени бяха средства от предприсъединителните фондове по програмите САПАРД, ФАР И ИСПА; забавянето и неясното отлагане във времето на програмите „Джесика” и „Джереми” доведе до необезпечаване на благоприятна жизнена среда и забави развитието на дребния и средния бизнес.
Вчера, уважаеми дами и господа, Европейската комисия потвърди спирането на парите и по Оперативната програма „Транспорт” на стойност 1 млрд. 600 млн. евро. (Шум и реплики в КБ.)
Неусвоените средства за повишаване на конкурентоспособността и по програмите, стимулиращи развитието на българската икономика, постави българския бизнес в неравностойно положение спрямо фирмите от другите страни – членки на Европейския съюз и затрудни българския износ. В резултат на действията на правителството изостава развитието на инфраструктурата на страната, загубени са три години за строителството на магистрала „Тракия”, не е ясно бъдещето и на останалите магистрали, лошо е състоянието и на останалите пътища. България загуби милиони евро до този момент поради тежка корупция, неспазване на правилата, неадекватно и некомпетентно поведение на българското правителство. Няма никаква гаранция, че през следващите месеци средствата ще бъдат усвоени.
Уважаеми дами и господа, както е посочено в доклада, предвидените за България средства от Европейския съюз представляват практическо изражение на, забележете, солидарността на Европейския съюз с българските граждани, а не с българското правителство. Целта на тези средства е да подпомогнат регионите в по-неблагоприятно положение в България, да се привлекат нужните инвестиции в транспортната, телекомуникационната и енергийна инфраструктура, да се насърчи конкурентоспособността и социалното сближаване и да се засилят икономическите резултати и икономическата стабилност на страната.
В резултат от Вашето управление, господин премиер, България получи най-суровите санкции в историята на Съюза, които в цифрово изражение се свеждат до спирането на над милиард и половина европомощи за България поради подозрения в злоупотреба, измами и конфликт на интереси, както и лошо управление на еврофондовете. Спирането на европейските пари за първи път на страна член е най-лошият възможен сигнал към чуждестранните инвеститори, към чуждестранните финансови институции, които определят кредитния рейтинг на България, към онази част от българския бизнес, която работи по правилата. Това е от интерес само на корумпираните чиновници, на сивия сектор и на организираната престъпност.
За Ваше сведение само 0,1% е средният индекс в Европейския съюз за нарушения при усвояване на европарите. За България, забележете, той е 33%. Прекратени са плащанията: 560 млн. евро по програма ФАР, предназначени за строеж на инфраструктура; 144 млн. евро по ИСПА за пътища, а това, което се разбра от вчера – над милиард и половина по Оперативна програма „Транспорт”; 121 млн. евро по земеделска програма САПАРД, което ще засегне стотици проекти за модернизация на земеделието. Това е почти една четвърт от всички предприсъединителни фондове.
Проблемът обаче, господин премиер, не се свежда само до цифрите и Вие много добре го знаете. Проблемът е, че Вие и вашето правителство жигосахте България с такъв печат, че трябва да минат години след вашата политическа смяна, преди да можем да реабилитираме отново страната си в очите на Европа и света. Според думите на вашия министър на икономиката отливът на чуждестранни инвестиции може да се окаже много по-голям негативен резултат в сравнение с ефекта от загубата на европарите. Не зная как се чувствате, когато слушате тежките квалификации за България от устата на чуждестранните си колеги, но мен истински ме заболя, когато преди седмица един британски журналист попита: защо България е толкова корумпирана страна? Очевидно Вас това ни най-малко не Ви притеснява, иначе нямаше да наречете отзвука от доклада истерия, нито щяхте да заявите, че няма да хвърляте жертви на вълците, за да създавате успокоение.
Впрочем добре е днес тук, в тази зала, да ни отговорите кои са вълците? Дали Европейската комисия, която Ви напомни, цитирам: „че България би трябвало да бъде в състояние да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, да предотвратява конфликти на интереси и да се справя по убедителен начин с предполагаемите връзки между част от политическата класа, бизнеса и организираната престъпност.”? Или може би вълците са опозицията, която месеци наред Ви предупреждава за последиците от вашето управление?
Всъщност Вие от самото начало на мандата си знаехте в името на какво съставяте правителството си, и това съвсем не беше широкопрокламираното членство в Европейския съюз. Вие, господин премиер, и вашата партия сключихте сделка по интереси точно с онези, които дотогава най-остро критикувахте и то за корупционни схеми и облагодетелстване с власт: партиите от правителството на Симеон Сакскобургготски. Българската социалистическа партия услужливо забрави за проблемите с митниците и “Краун ейджънтс”, за имотите на царя, за автомагистрала „Тракия”, за яхтата край Монако, на която заедно си почиваха двама министри и двама представители на престъпния свят, единият от които по-късно застрелян. Към тях вие добавихте просто кръговете от фирми на ваши спонсори, имената на част от които се споменават в доклада на ОЛАФ, добавихте показните убийства и отвличанията на цели семейства.
Или може би, господин премиер, вълци за Вас са еврокомисарите, принадлежащи към политическите семейства на опозицията, както остроумно ги нарекохте на пресконференция във Варна?
Знаете ли, господин премиер, че това, което дразни най-много хората, не е дори огромната финансова загуба за страната ни. Мнозина от тях все още не могат да я осмислят и да си дадат сметка за тежките последици. Онова обаче, което истински ги вбесява, е арогантното поведение на цялото Ви правителство, нежеланието на поне един от вас да каже простичко на хората: „Извинявайте!”. Не че това ще реши проблема, но ще бъде някакъв сигнал, че си давате сметка какво сте причинили на страната, че ще потърсите някаква отговорност на някого, защото няма как да няма виновни.
Склонността ви да търсите вината в целия останал свят освен в себе си, е направо удивителна. Прощавайте, но е дори налудничава. Стигна се дотам, че единственият проблем, който видяхте от Банско, беше недостатъчната централизация. И така, наред с външния министър, министъра по европейските въпроси, вицепремиера по усвояване на европейските фондове, координатора – министъра на финансите, и ресорните министри се каните да създадете още една структура, разбира се, за сметка на българския данъкоплатец. Нищо чудно, след като и решението да се компенсират спрените пари от Европейския съюз с пари от бюджета изхожда от познатата комунистическа максима, че парите на данъкоплатците всъщност вече са пари на правителството. Опомнете се! (Шум и реплики.)
Ето защо опозицията ви даваме изход от ситуацията: така, както неуспешното правителство на Виденов се оттегля след санкциите на Международния валутен фонд, така и Вие да подадете оставка и да дадете възможност на хората в България да изберат онези, които да им върнат достойнството и да защитят българските национални интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към изказвания.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам думата за процедура, само да съобщя заявките, които съм получил досега. Получил съм седем списъка: от независимите народни представители, ДСБ, ОДС, НДСВ, БНД, Коалиция за България и ДПС. В тази последователност ще давам и думата, ротирайки се по списъците, които са представени.
Господин Янев, заповядайте за процедурен въпрос.
Предупреждавам Ви, господин Янев, че има заявени шест независими народни представители общо за 15 минути изказвания. Процедурните въпроси влизат във времето за изказванията, така че Вие почвате да ядете от 15-те минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Няма такова нещо!
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Как да няма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата процедура влиза в 15-те минути.
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започнат разискванията по вота, аз имам конкретно процедурно предложение, свързано с вземане на изключително важно решение от българския парламент. Направих справка: във всички останали страни – членки на Европейския съюз при провеждането на вотове на доверие или недоверие, никъде няма практика мандатоносителят на правителството да не присъства в пленарната зала. Считам, че Народното събрание трябва да реши и да извика тук, в пленарната зала, лидера на партията-мандатоносител (смях и възгласи в блока на ДПС), за да бъдем европейска държава! В противен случай се превръщаме в анадолска провинция! Затова нека да започнем по европейски! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма такава процедура, господин Янев.
Вървим по правилника на Народното събрание.
Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Лъчо, изказвай се високо и изразително!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги! С последния доклад, направен от Европейския съюз, България получи най-сериозната си критика в новата си история. Цялото доверие и оптимизъм на Европейския съюз към нашето правителство са изчерпани. Огласеното официално в критичния доклад е оценка за несвършената работа на българското правителство. Липсата на критичност, липсата на отговорност, на желание за реформи преминаха в арогантно поведение на министър-председателя. С изказването си, че няма да потърси отговорност на министрите и че няма да даде жертви на вълците, питам аз – кои вълци? Опозицията, медиите, Прокуратурата или хората? (Шум в блока на КБ.) Кой носи персонална отговорност за спрените пари? Сигурно е едно – и този път жертвите ще бъдат гражданите на България. А за вълците – вие ще се сетите за приказката за лъжливото овчарче.
В доклада Европейският съюз вижда критичния прочит относно съдебната система и областта по правоприлагането, липсата на реформа, липсата на спазване на закона, отсъствието на административен капацитет и надежден финансов менинджмънт, корупция. Финансовите измами са сериозна причина, поради която са спрени европейските фондове и предприсъединителни програми. Комисията преустанови напълно финансирането по Програмата „ИСПА”, отне акредитацията на две изпълнителни агенции. Това е доказателство, че българското правителство не е в състояние да управлява европейските средства. Несанкционирането и търпимостта към корупционни практики и финансови злоупотреби, заради които е критикувано правителството в доклада, са се превърнали в норма за управление на европейските фондове. Съдебната система е призвана да бъде стожер на законността. Затова тя е независима, както между другото и в Европа, но доколко е независима, когато е създадена на квотен принцип? В България имаме безконтролна, безнадзорна, самовъзпроизвеждаща съдебна власт – цитат, Младен Червеняков. Какви мерки ще се предприемат, когато тя е толкова независима, че зависи единствено само от себе си?!
В Брюксел очакваха осъдени в България по случая на републиканската пътна мрежа и САПАРД. Господин Марко Сребрев каза: „Най-голямото наказание за Европейския съюз, което може да се наложи на една страна, е спирането на пари”. Това е най-критичният доклад, който е писан към страна – членка на Европейския съюз.
Поредният доклад показва, че на практика злоупотребите с власт са устойчива практика в България. Българската социалистическа партия, Движението за права и свободи и Национално движение Симеон Втори не само не се опитват да ограничат корупцията или престъпността, но се възползват от нея за постигането на политически цели. Липсата на професионален, интелектуален и нравствен потенциал в тройната коалиция е фундаментална причина за неадекватното поведение на правителството на Станишев.
Изказването на господин Доган – „Парите от европейските данъкоплатци, които не можем да харчим като свой бюджет”, е признание за „националната отговорност”. Това е изказване на лидера на Движението за права и свободи.
Обръщам се към господин премиера Станишев, към участниците в тройната коалиция, към президента: да поемат политическа отговорност и обявят мерки за действия за овладяване на кризата. Страната се нуждае от кризисна програма, а не от екшън планове.
Второ, предлагам да започнат незабавно преговори между политическите сили, които се считат за отговорни пред народа си, за насрочване и провеждане на предсрочни парламентарни избори. България се нуждае от ново управление, ново начало за избрания път към Европа. (Шум в блока на КБ.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Венсеремос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика към господин Иванов – има думата господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер!
Уважаеми господин Иванов, основното занимание на вашата партия в международен план е да плюе държавата, в която всички ние живеем. (Народният представител Лъчезар Иванов отива на операторския пулт на системата за гласуване.) Тъжно е, че разглеждате критиките като Ваша лична победа и заслуга, а не като загуба за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, моля, заемете мястото си и слушайте репликата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Като представител на опозицията все още живеете във времето, в което си мислите, че щом управлението има затруднение, то неговият час е настъпил. Неприятната изненада, която ви очаква, е, че обществото иска да разбере какво различно вие предлагате. Уви, нито аз, нито хората са чули нещо повече от гръмки антикомунистически и антиправителствени послания. А това показва само едно – алчност и припряност!
Ще ви кажа и още нещо. Вотът е с мотив пропуснати ползи по усвояване на европейските средства.
Уважаеми господин Иванов, Вие знаете ли с какво се занимават вашите кметове след изборите? Питам Ви, защото много скоро ще изкрещите. Знаете ли, че община като Драгоман има толкова предадени проекти, колкото и община София?! Знаете ли, че община Костенец и община Пирдоп нямат нито един предаден проект?! Питам Ви, защото кой ще отговаря утре за това, че тези европейски средства няма да стигнат до хората в тези общини?!
Господин Иванов, Вашата партия ГЕРБ е един филм, който българският избирател вече е гледал. Като всяка модна сапунка в този филм има екшън герои, хубави жени, неочаквани обрати, но всичко свършва с много сълзи. Лошото е, че тези сълзи отново ще бъдат за българските граждани! (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов. Разполагате с още три минути.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Благодаря, господин Добрев, за дадената ми възможност отново да взема думата, тъй като при нас времето е проблем.
Господин Добрев, аз съм просто изумен и учуден от това, че една дуплика може да бъде предварително написана. Това ми показва, че доста време сте се трудили, мъчили, за да направите сценарий на днешния дебат и да можете да превърнете дебата във фарс. Но Вие с това изказване показхте колко и как не умеете да водите един дебат, ако не е написан черно на бяло.
Второ, искам да кажа, Бог да го прости Вашия баща, че имаше доблестта, честта в един тежък период за България да подаде оставка. Това не може да се каже за Вас и най-малко Вие можете да бъдете гласът на Коалиция за България. (Шум и викове в блока на КБ.)
Прекрасно е, че точно Вие, човекът, който имаше проблеми с Министерството на вътрешните работи, че бяхте се дискредитирали, отново бяхте реанимирани от Вашата политическа партия.
„Повдигате ми доста добра топка” относно кметовете. Искам да кажа, че Политическа партия ГЕРБ за разлика от вас, когато някой се отклони от правилния път, бива незабавно отлъчен и Политическа партия ГЕРБ се разграничава. Това обаче не може да се каже за вас, тъй като вие се браните, браните онова, за което сте дошли (шум и възгласи в блока на КБ), а именно – спечелването на повече пари, за да може тези пари да отидат в партийната каса и оттам да се завъртят отново за работа, но не за народа, а срещу народа и интересите на народа.
Другото, което искам да Ви кажа за изброените проекти – не се притеснявайте, Политическа партия ГЕРБ има ясна програма и ясна цел. Такива хора като Вас никога не биха могли да влязат в нашата политическа партия. (Смях в блока на КБ.)
Така че тази усмивка на уста единствено мога да Ви кажа, твърде скоро ще бъде събрана в „О” и вие ще трябва да напуснете политическата сцена. Радостта в очите ви в момента е само знак за това, че вие сте безсилни и вашето време изтече! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, правя Ви забележка за дупликата, тъй като тя предвижда отговор на репликата, а не лични квалификации на един или друг народен представител. Моля и Вас, и другите народни представители да спазвате това правило.
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители, господин министър-председател, дами и господа министри! Демократи за силна България искат вот на недоверие на това правителството за това, че след като беше разкрита неговата обвързаност с организираната престъпност, то пожертва интересите на страната и предизвика криза в отношенията си с Европейския съюз. Ние считаме, че в момента, в който се дава приоритет на оцеляването на това правителство, на всички хора в него, които са свързани с организираната престъпност и политическата корупция, бяха предадени националните интереси, беше нарушено единството на българския народ. Защото в България имаше единство, постигнато през 1997 г., и това единство беше в полза на европейското членство и на спазването на европейските правила и съответно опирането на развитието на страната, на българската икономика, на българското земеделие, на българската социална политика на солидарността на богатите европейски страни. Всичко това беше съсипано в тези дни.
Ние искаме вот на недоверие на това правителство, за да може да се потърси национално съгласие на най-сериозна основа срещу мафията, която като гангрена е окупирала българската власт.
Ние искаме това правителство да си отиде, за да се даде път на тези сили в българското общество, които са готови в името на спазването на европейските правила и българските закони да отстранят корупцията и престъпността от властта в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Давам думата на господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От няколко дни искам да разбера какви доклади от Брюксел четат в управляващата коалиция. Защото в Европа, по света и в България всички ги нарекоха безпрецедентни документи със съкрушителни оценки, критики и предупреждения за настоящи и бъдещи наказания. Само представителите на тройната коалиция твърдят, че докладите са окуражаващи и дори много съжаляват, че не са им отчели успехите. Това, господа управляващи, не са доклади за напредъка на България, а за неговата липса. Това е най-лошата оценка, давана някога за български управляващи.
В доклада не българската опозиция, а Европейската комисия ви написа: „Има шокираща липса на убедителни резултати срещу корупцията, има дълбоки проблеми. Няма прозрачност и отчетност при харченето на еврофондовете”.
Няма друго правителство в Европейския съюз, което да е получавало толкова критични оценки.
Хвалите се сега, че сте постигнали с лобиране в последния момент да отпадне заплахата на България да се присъедини към еврото и Шенгенската еврозона. Учудва ме радостта ви, защото в тази част на доклада е написано: „В случай на сериозни недостатъци при системите на управление и контрол могат да бъдат направени значителни финансови корекции и обратно вземане на дадени вече суми”.
Докладите са достъпни за всеки българин и няма как да криете, че там ясно е записано, че ако няма видими резултати веднага, България може да изгуби всички милиарди евро и от структурните фондове.
Въпреки кадровите размествания в управленския апарат, скъпо рекламираните ви инициативи, въпреки добре изглеждащи на теория закони и процедури, очебиен е за Европа фактът, че сегашното българско правителство не прави необходимото за осъждането на престъпниците и корумпираните чиновници.
Стремежът ви да тълкувате оценките в доклада, както и поведението ви днес и през целия мандат, не са само безсилни, но и злонамерени. Колкото и да се правите, че написаното не съществува, всеки българин може да прочете как са правени опити да се пречи при работата на ОЛАФ. Както и в Брюксел прочетоха укриваните от вас констатации на Службата за борба с измамите, че в България има влиятелни сили по високите етажи на властта, които нямат интерес да има наказани министри, чиновници и престъпни групировки, злоупотребили с европейски пари. Крайно време е да разберете, че не вие сте партньорът на Европейския съюз, а обществото е партньор на Европейския съюз. Вместо да помагате на това сътрудничество вие с управлението си ограбихте българите и накарахте Европа да мисли за тях като за крадци и престъпници. Това ще има трайни негативни последици заради това, че най-големият ви успех е корупцията. Страната ни е изправена пред катастрофа на имиджа й, достойнството и авторитета на българите.
С оценката на Брюксел за вашето управление за цяла Европа и света беше казано: не давайте парите в тази държава, там крадат и единственият работещ механизъм е близкото финансово сътрудничество между политици и престъпници. Там има измами, незаконно обогатяване, безсрамно плячкосване на европейски пари и пълна безнаказаност.
Тази публична присъда над вашето управление ще повлияе на кредитния рейтинг на страната, на размера на външните инвестиции и на общото равнище на икономическата свобода и конкурентоспособност. Последиците от вашите „успехи” ще нанесат удар върху икономиката и върху отношенията с останалите страни от Европейския съюз. Колкото и яйца да брои премиерът че се купуват с една минимална пенсия и колкото и спешни мерки да набележи коалицията за пореден път, едно е ясно категорично: България при управлението на БСП, НДСВ и ДПС е най-бедната страна в Европа, а сега вече и най-дискредитираната.
Оценката на тройната коалиция е, че всяка институция е компрометирана, че цялата система на властта е една самообслужваща се машина, която закриля тези, които обогатява, докато погазва всички закони в страната и правилата на Европейския съюз. Сигналът, който ни дадоха от Брюксел и от който трябва да се боите най-много обаче, не са 1, 7 или 12 млрд. евро и реалната перспектива те да бъдат загубени. Сигналът е в реакциите тук, в България, в държавата, в която властта няма доверието на хората. Българите приветстваха доклада за това, че най-после се появи някой, който да спре крадливата и корумпирана власт. И докато Българската социалистическа партия се опитва злонамерено да представи пред избирателите си Европейския съюз като плашило, което решава вътрешните проблеми на наш гръб, популярността на Европейския съюз в България скочи рязко, а неодобрението към правителството вече е 73%. Това е огромният вот на недоверие, който получавате от българското общество. Дори и да оцелеете, вие имате оценката на цяла България. Вие изправихте страната на позорния стълб и вие ще трябва да отговаряте за това пред българите и да спрете да ги крадете и да ги плашите с лошия Брюксел, който наказва България. Наказва я заради вас самите!
Българската социалистическа партия твърди, че България е изкупителна жертва на Европа, а премиерът няма да хвърля жертви на вълците. Тези думи, с които внушавате на българите колко е лош Европейският съюз, са същите, с които преди време говорехте срещу империализма. Брюксел и ние от опозицията ви предупредихме, че имате само една-единствена задача и тя е гражданите на България да се възползват изцяло от преимуществата на членството в Европейския съюз. Защото средствата, които отпускат, са в полза на гражданите, а не за облагодетелстване на управляващите и техните партийни другари и роднини. Вие не само се провалихте в тази задача, но и напълно лишихте народа си от тези преимущества като безогледни егоисти, които поставят себе си над обществото и над правилата на Европа.
Европейската комисия предупреди тройната коалиция, че ще направи всичко възможно да защити финансовите интереси на съюза на европейските данъкоплатци. Това трябва да прави и всяка държава за своите собствени интереси и за своите граждани. Вместо това правителството прилага поредната безогледна измама, че след като Брюксел й спира парите, то правителството веднага ще покрие загубите. Питам ви: откъде ще вземете този милиард – от партийните си каси, от спонсорите или от организираната престъпност? Не, ще ги вземете от джоба на българина. Това кажете на хората, че веднъж ги ограбихте като присвоихте парите от Европа, сега ще ги доограбите като вземете от техните пари – първо, за да върнете откраднатото, и втори път, за да се направите на благодетели с обещания, че сте намерили алтернативно финансиране, тоест открили сте алтернатива даже и на Европейския съюз, щом този Европейски съюз ви съди толкова сурово.
Дори и да успеете днес да спасите мандата, присъдата издадена ви от българското общество е ясна – вие си отивате от управлението и надявам се задълго. (Реплики от КБ.) Преди да си отидете, дължите отговор на цялото българско общество, дължите отговор на един много конкретен въпрос, който се правите, че не съществува: защо ще вземете парите на българските данъкоплатци за проекти, за които европейците ви отказаха финансиране? Дали не съобщавате на българите, че не са европейци и тях може да ги крадете както си искате? Това няма как да ви се размине. Ние от българската опозиция сме тук, за да ви го докажем и покажем. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва изказване на господин Пламен Моллов.
Имате думата, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и народни представители! Нямате ли искреното усещане, че аргументите „за” и „против” този шести пореден вот на недоверие към правителството вече са добре известни? Фактите от критичния доклад в техния политически и техническия му варианти се знаят – оценките също.
Аргументите на опозицията, но и предложеният от управляващото мнозинство пакет от управленски политики и конкретни административни действия, обсъдени в Банско, вече са публикувани. Сега всички сме в схемата на дежа вю, тоест на вече видяното. Въпреки това ние от НДСВ държим публичният дебат да продължи, защото вярваме в неговата силна дисциплинираща функция, в подкрепа на добрата управленска практика. Докато в предварителната дискусия търсихме отговор на въпроса: къде е проблемът на партньорите ни в нас, сега след доклада е добре да си отговорим: къде е нашият проблем с европейските структури?
Отговорът на въпроса е труден, защото всички ние често се държим като маймунките в старата китайска притча: „Едната не вижда, защото е прикрила очите си с ръце, втората не чува, защото е запушила ушите си, а третата не говори, защото е затиснала устата си.”. Вече нямаме друг избор. Трябва да сме реалисти и прагматици, да видим това, което не е останало скрито за експертите на ОЛАФ, да чуем не само препоръките на Европейската комисия, но и всичко, което води до криза на публичното доверие у нас и в Европа, да кажем открито и ясно как ще управляваме парите от европейските фондове, така че да подобрим репутацията на България пред света, да преустановим досегашната практика – правителството оперативно да управлява отделните агенции, вместо единствено да осъществява политическото им ръководство, да осигурим достатъчната степен на независимост и да засилим гражданския мониторинг, за да създадем необходимите предпоставки за модерен мениджмънт на еврофондовете. Да започнем още днес по време на дебата, който има особено значение и поради факта, че се провежда в момент, когато българският еврокомисар Меглена Кунева, излъчена от НДСВ, оглавява Европейската комисия, определена от самия Барозу за негов заместник.
Ето защо нашите послания днес ще прозвучат още по-силно в Брюксел. Време е да си отворим очите, уважаеми колеги, и да видим, че само чрез въвеждането на успешните практики на нашите европейски партньори ще сме в състояние да постигнем необходимия висок стандарт на управление и отчетност на средствата от еврофондовете, и да възстановим доверието на европейските данъкоплатци.
Затова ние от НДСВ настояваме да се поиска съдействие от водещите страни в Европейския съюз, които имат договор за доверие. Постоянното партньорско наблюдение не само ще подсили контрола при използване и разпределение на средствата от фондовете, но по този начин ще възстанови накърнената ни публична репутация пред Европа.
Уважаеми колеги, трябва да си отпушим ушите и да чуем критичните настроения в българското общество, да се доверим на критичното мислене на хората, за които са предназначени европейските пари. Убедени сме, че трябва да бъде въведен не само парламентарен, но също така и обществено-експертен контрол върху европейските пари, в който активно да участват опозицията и гражданството.
Уважаеми колеги, сега е моментът, да си отворим устите и да кажем ясно и открито това, което всеки българин знае – грешките не се поправят с нови грешки. Най-значимата тема, с която трябва да се справим адекватно, решително и бързо, е несъстоялата се реформа в системата на правосъдието и вътрешния ред. Трябва да дадем шанс на Висшия съдебен съвет да концентрира усилията на всички власти, да се справят с корупцията и организираната престъпност. Затова ние от НДСВ настояваме още през м. септември парламентът да приеме измененията в НК и НПК, за да може да ускори досъдебната фаза за бързо и ефективно решаване на съдебни дела на организираната престъпност, да се усвършенства контролът по използването, съхранението и унищожаването на СРС, съдилищата да се разтоварят от дела, които могат да се решават при облекчена процедура, да се усъвършенства информационната система, която дава възможност за публичен контрол на хода на делата и съдебните решения.
В партньорството ни със съдебната власт ние откриваме залог за бързи и точни резултати в борбата с корупцията и престъпността. Според нас там е причината, първопричината, а не следствието в реформата и системата на ПВР виждаме решението на проблема със замразените еврофондове.
Национално движение Симеон Втори има експертното ноу-хау и знае как да се разрешат проблемите още сега в рамките на това управление. Секторите, които управляваме пряко, са добър пример в това отношение. Ние влязохме и продължаваме да стоим в тройната коалиция като коректив, който сега е повече от необходим, защото в случая е важен не тесният интерес на партията, а колективните интереси и ползи, които българските граждани заслужават като пълноправни членове на Европейския съюз, тъй като те ги изстрадаха в аванс. Подкрепата ни е за това, което може да ни обедини и да постигне бързи и устойчиви резултати. Евентуалното падане на правителството би довело до дестабилизация и непредвидимост, които ще върнат България години назад и ще разсрочат ползването на европейските пари за неопределено време.
Уважаеми дами и господа, на въпроса, който зададох в началото: къде е нашият проблем с европейските структури, краткият ми отговор гласи, че допуснахме европейските ни партньори да отстояват интересите на българските граждани по-добре от нас самите. НДСВ е партия на правилата и ние, участвайки в това управление, гарантираме, че България ще спазва европейските правила. Процесът на адаптиране към тях, към адаптиране към европейските правила и отговорности не е бил лесен за старите страни членки. Той ще е още по-труден за нас. Ние приемаме предизвикателството да посредничим в трудния процес на взаимно опознаване и напасване както го направихме и в този случай чрез международната активност на нашия лидер.
В заключение трябва да сме наясно, уважаеми колеги, че в загрижеността на Брюксел, която личи от доклада, се проектира голямата ни задача да постигнем общо съгласие между управляващи и опозиция по създаването на траен и ефикасен механизъм за граждански и парламентарен контрол върху управлението на европейските средства и МВР, който да функционира при всяка власт с активното участие на опозицията, за да се скъса с уродливите опити за котерийно домогване към еврофондове, и, за да се превърне МВР в гарант на сигурността на хората. НДСВ настоява за повече съгласие и приемственост в европейската политика на страната.
Уважаеми дами и господа, когато днес гласуваме, нека всички бъдем на висотата на историческата отговорност, която ни мотивира да работим за бъдещето. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Моллов, всъщност с Вашата реч подкрепихте голяма част от мотивите на опозицията, но не можах да разбера как ще гласува Парламентарната група на НДСВ. Ако вярвате в това, което казвате, би трябвало да гласувате заедно с опозицията, подкрепяйки вота на недоверие. Ако го гласувате „за” правителството, излиза, че едно приказваме, друго вършим, или както казва мъдро народът за свещениците: „Не ме гледай какво правя, ами слушай какво приказвам.”
Така че надявам се да чуем ясен и категоричен отговор. След като Вашите критики към стила на управление на вашето правителство и ако това, което казвате, е вярно, искаме да чуем ясния отговор как ще гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Моллов, заповядайте за Вашата дуплика.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов, аз изпитвам известно неудобство, че съм затруднил Вашите възможности да разберете онова, което казах. Очевидно е обаче, че сте чули само онова, което на Вас Ви изнася, а не всичко, което казах, в пълния му контекст.
Мисля, че ясно потвърдих волята на Парламентарната група на НДСВ да бъде коректив, да бъде коректен партньор. Ние ще подкрепим това правителство, защото сме убедени, че това правителство е в състояние да доведе нещата до правилния край и до това европейските пари да стигнат при българските граждани. Ясно казах, че другото е ход в неизвестността, а ние като гарант за европейското развитие на България не можем да допуснем това. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Николай Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги депутати! Миналата седмица България получи най-негативния доклад, писан някога от Европейската комисия за страна – член на Европейския съюз. Не бе достатъчно всички ние, българските граждани, да бъдем пряко ощетени от недалновидното управление, довело до почти нулева усвояемост на европейските средства, но сега трябваше да понесем и унижението страната ни да бъде сочена с пръст като лошия пример от Брюксел.
След европейските доклади вече няма съмнение, че България поема първенството по най-лошо управлявана държава в Европейския съюз. С поредната слаба оценка, която Европейската комисия ни писа, държавата ни стабилно се настани на дъното на негативната класация на слабаците в Съюза. Нужно е обаче да се направи ясното разграничение, че тази европейска „двойка” не е по вина на гражданите на България, а в резултат на бездействието и липсата на капацитет и воля за продължаване на реформите от страна на сегашното правителство. Подобно разграничение може да бъде извършено единствено чрез поемане на политическа отговорност. След като управляващите нямат доблестта сами да поемат тази отговорност като сами подадат оставка след ясния вот на недоверие от страна на Европейския съюз, то ние от Българска нова демокрация, обединявайки усилията си с представителите на цялата опозиция, сме задължени да поискаме парламентарен вот на недоверие, вот, който е израз на недоволството и неодобрението на цялото българско общество.
Летаргията, в която изпадна правителството на тройната коалиция в последната година, дава основание в старите страни членки да се чуват все по-силно гласовете в полза на тезата, че приемането на България е въпрос на прибързано политическо решение и тя продължава да не отговаря на всички изисквания на Европейския съюз. Сегашните управляващи имаха достатъчно време да покажат, че страната ни има сили да навакса пропуските, да се справи със слабостите си и да се промени към по-добро. Това обаче не се случи. Към момента сме свидетели на парадоксалния факт, че преди две години на прага на формалното ни приемане в Съюза бяхме по-близо до европейските критерии и стандарти, отколкото сме сега – 18 месеца, след като уж сме част от Обединена Европа. За Брюксел резултатът, за жалост, е, че държавата ни все повече изпада в позицията не на партньора, който съзнава недостатъците си и е готов да ги поправи, а на обичайния заподозрян, който не полага усилия за положителна промяна. Европейските граждани пък започват устойчиво да приемат България като една провинция на беззаконие и корупция в задния двор на Европейския съюз.
Вече няма съмнение, че правителството на тройната коалиция, чието съставяне бе оправдано с основната и ясна цел – да направи възможно присъединяването ни към Европейския съюз, в момента вече се явява спирачка за по-нататъшната европейска интеграция на страната ни и пълноценно възползване от възможностите, които еврочленството разкрива пред нас.
Засилените критики на европейските ни партньори, оттеглянето на доверието от български разплащателни агенции и спирането на над 1 милиард лева по програмите на европейските фондове са знак само за едно – България не върви по европейски път. Брюксел ясно ни посочва, че страната ни в момента се намира на кръстопът и от политическата воля на властимащите зависи дали ще се върнем обратно в правилната посока, или окончателно ще се изгубим.
Със своята управленска безидейност сегашното правителство показа, че ако продължи да бъде начело на България, то ще поеме грешната посока в този кръстопът, отдалечавайки ни все повече от Европа. Тази опасност е посочена и в мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни в областта на вътрешния ред и сигурност и в допълнителния доклад за управлението на евросредствата у нас. Там ясно са маркирани три огромни провала на правителството.
Първият е свързан с реформата в съдебната система. Критиката тук е, че независимо от номиналните усилия продължават да липсват ефективни резултати. Брюксел смята, че приемането на закони, въвеждането на процедури и създаването на институции са необходими, но не и достатъчни мерки. Както неведнъж сме заявявали и ние от Българска нова демокрация, приетите закони трябва да бъдат изпълнявани, а създадените институции да работят по правилата, за да могат да се постигат конкретни резултати.
Вторият основен провал е свързан със сектора на сигурност и в частност борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. По тази тема в доклада е записано, че положителните резултати в тази сфера са минимални, трудно доказуеми, което отново показва, че правителството у нас продължава да залага основно на показни действия, които обаче са с минимална реална ефективност. Ние неколкократно сме алармирали, че българският сектор сигурност е неспособен да произвежда сигурност в страната, а липсата на воля за приемане на стратегия в сферата на сигурността и на редица ключови закони възпрепятстват ефективната борба с политическата корупция у нас.
Третият голям правителствен провал е свързан с усвояването на средствата от европейските фондове. Нереформираната съдебна система и високите нива на корупция оказват негативно влияние върху оползотворяването на европейските финансови програми за България.
От Брюксел заключават, че България е неспособна да демонстрира капацитет за коректно управление на финансираното от Европейския съюз. В такава ситуация е нормално Европейската комисия да пристъпи към защита на парите на европейските данъкоплатци чрез блокиране на средства, предназначени за страната ни. Настоящото недалновидно управление все повече повишава заплахата България да се превърне главно в нетен платец в бюджета на Европейския съюз, без да може да се възползва от финансовата подкрепа на европейските фондове.
Основният ефект от изброените три ключови дефекта е не само замразената европейска интеграция на България, а пряко засегнатият интерес на всички нас, българските граждани. Управленските провали на тройната коалиция не ни позволява да прекрачим реално прага на Европейския съюз и да се възползваме от всички права и възможности, в това число и финансовата подкрепа за развитие на страната ни, които еврочленството ни предлага. В крайна сметка, това, което Брюксел ни казва днес с негативните си доклади, е, че поради лошото управление на България българите все още не са граждани на Европа с всички произтичащи от това ползи. А България и българите заслужават повече.
В заключение на всичко изброено, ние от Българска нова демокрация заявяваме, че управляващите трябва да понесат политическа отговорност за отдалечаване на България и българските граждани от Обединена Европа. Смятаме, че това може да бъде постигнато единствено чрез подкрепа на вота на недоверие. Ние от Българска нова демокрация ще постъпим така. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и народни представители, предимно от управляващата коалиция, тъй като опозицията не присъства доста време в залата!
Този шести вот на недоверие, уважаеми дами и господа, е своеобразна комбинация в поредицата от политически инициативи, които демонстрира опозицията и с които ни заливаше от началото на м. юли. Като правило бяха използвани всякакви поводи, за да се създава впечатление за нестабилност в страната, да се говори за недоверие от страна на европейските партньори към България или пък за да се искат оставки на министри. В тези наистина впечатляващи с крайности усилия конкретният повод нямаше особено значение, стига той да служи като отправна точка за нападки срещу президента, срещу правителството или срещу мнозинството в парламента. Политическата активност беше очевидно ориентирана към доклада на Европейската комисия и се засилваше с наближаването на датата неговото представяне. Беше наистина смайваща бързината, с която политици и анализатори от десницата започнаха да градят тези и модели на политическо поведение въз основа на услужливо изтеклия работен доклад на ОЛАФ и на черновите от докладите на комисията. Дните между 15 и 23 юли бяха наистина звездни дни за опозицията. В тези дни представителите на опозицията буквално бомбардираха обществото, рисувайки една отчайваща картина в страната и на управлението на страната.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да се радваме ли?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Преследвайки своите цели, опозицията често забравяше, господин Колчаков, че злепоставяше страната и вредеше на обществения интерес.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Злепоставяте я вие!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Днес, дами и господа от опозицията, трябва да признаете, че демонстрирахте активност и подготвихте този вот на недоверие преди всичко според собствените си представи как трябва да изглеждат докладите на Европейската комисия.
Някъде дълбоко сред тези представи целта на политическото послание на комисията – че се отбелязва напредък! Да, вярно е, по-бавен и по ограничен от очакваното, но „напредък”, господин Свинаров - така е наречен докладът! Това всъщност очертава един рязък контраст с вашите тези, които присъстват и в изказванията, и в мотивите за днешния вот.
И още нещо: че е налице политическа воля и че са предприети действия в правилна посока за справяне със сериозните недостатъци по отношение на управлението, на контрола и усвояването на средствата от европейските фондове.
Всъщност, дами и господа, това, което казвам, очертава още една разлика между нас – представителите на мнозинството, и съответно опозицията. Разликата, дами и господа от опозицията е, че ние от мнозинството сме в състояние да видим и да признаем трудностите, с които се сблъскваме, да посочим недостатъците, слабостите, проблемите, които имаме. Но вие не сте в състояние да признаете напредъка да страната в резултат на сегашното управление.
Каквото и да е определението, с което този вот на недоверие ще остане в статистиката, то отсега е ясно едно: той ще остане като вот, който беше обезсмислен от вносителите в деня на самото му внасяне. Вие всъщност, дами и господа вносители, неслучайно пропускате първия доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество, просто защото той не обслужва вашите цели. Всъщност вие въз основа на него би трябвало да признаете факта, че в доклада се отбелязва като плюс за правителството и мнозинството нещо, срещу което вие яросто се съпротивлявахте – например темата ДАНС или промените в структурата на Министерството на вътрешните работи. Всъщност с факта, че внесохте вота преди официалното представяне на докладите на Европейската комисия, вие показахте, че не се интересувате от тяхното реално съдържание.
Да, докладите са критични, но те са далеч от онзи драматизъм, с който се свързаха първоначалните версии, върху които вие градяхте своите мотиви.
Казвам това, господин Иванов, успокойте се, не за да внушавам измамно самоуспокоение от страна на мнозинството в парламента, а за да подчертая, че в окончателния си вид двата доклада на Европейската комисия правят несъстоятелни и вашите мотиви, и твърде прозаично вашето политическо поведение.
Избрахте темата, свързана със средствата по предприсъединителните и оперативните програми, водени от разбирането, че тя е тема, която фокусира вниманието на европейските институции и съответно на европейските данъкоплатци, че е тема, която е твърде чувствителна за българските граждани, в това число, разбира се, и като европейски данъкоплатци. И по това спор няма. Както няма и спор по това, че темата е от изключителна важност, материализираща членството ни в Европейския съюз.
Ако бях убеден, че поставяте тези въпроси с реална загриженост от гледна точка на националния интерес, то лично аз бих ви поздравил, дами и господа от опозицията.
Ние, господин Костов, нямаме различие в стремежа си да се справим успешно с организираната престъпност, с корупцията, да постигнем максимална прозрачност и съответно висока степен на усвояване на средствата. Вас обаче не ви интересуват конкретните аргументи. Ако ви интересуваха, щяхте да знаете, че например България е сред първите 11 държави от страните – членки на Европейския съюз с одобрена национална референтна рамка! (Смях и реплики в ДСБ.)
А процедурите, по които приключиха в края на 2007 г., са сред първите 150 от общо 350 одобрени програми в рамките на Европейския съюз.
Впрочем не допускам некомпетентност, по всяка вероятност пропускате факта, че процедурите по отношение на оперативните програми приключиха, подчертавам още веднъж, в края на 2007 г. Затова твърдите, че не са усвоени средствата. Те просто нямаше как да бъдат усвоени. Въпреки това по авансови плащания до момента са усвоени над 400 млн. лв., госпожо Капон! Реалното изпълнение на оперативните програми с усвояването на средствата ще стартира от м. февруари 2009 г.
Въпреки това искам да подчертая още нещо. Застрашените или временно спрените средства, какъвто е и използваният израз в доклада на Европейската комисия, не надхвърлят тези милиард евро, както Вие твърдите във вашите мотиви. Те са малко над 460 млн. евро. Да, не са малко средствата, но те са далеч от онези милиарди, които звънтят в ушите ви!
Всъщност, ако проявите необходимото внимание, ще успеете да чуете данните за предприсъединителните фондове и по отношение на САПАРД , и по отношение на ФАР, и по отношение на ИСПА, които съм сигурен, че тук присъстващите министър-председател и министри ще представят пред вас.
Към всичко това ще добавя, че днес ще чуете много и то конкретни решения, мерки, срокове с критерии за контрол, с финансови разчети и това е изразът на нашето разбиране за сериозността на ситуацията, за разлика от вас! Това е изразът и на нашето съзнание за отговорността, която разбираме, че носим като управляващи.
Парламентарната група на Коалиция за България, уважаеми дами и господа, ще подкрепи намеренията на правителството съвместно с Висшия съдебен съвет да се подготви нова стратегия за съдебна реформа. Споделяме необходимостта и от представяне на цялостно виждане за промени в наказателната политика, което да се обсъди в Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
Очакваме решимост и бързина от министрите на вътрешните работи и на правосъдието при осъществяване на мерките, предвидени в Плана за действие, въз основа на препоръките в доклада на Европейската комисия. Ние сме убедени в полезността на действията, насочени към възстановяване на акредитацията на разплащателните агенции към възстановяване на плащанията в резултат на мерките, свързани с действията по отношение на контрола, координацията и разпределението на средствата по предприсъединителните фондове, всъщност така, че да не страдат и проектите за модернизация на инфраструктурата, и проектите в областта на селското стопанство.
Смея да добавя, дами и господа, че днес ще се чуят достатъчно аргументи, даващи отговор на въпроса защо опозицията губи и интерес към вота, а и защо ще загуби вотът на недоверие. Към това ще добавя, че не бива на всеки вот на недоверие да гледате като на средство за собствената си опозиционна консолидация или просто като на форма за демонстрация на политическо присъствие.
Ако имаше предложение или по-цялостно виждане, това без съмнение, дами и господа вносители на вота на недоверие, щеше да бъде плюс за днешните дебати. Но ако търсите скандала, то това без съмнение само ще увеличи разочарованието и недоверието на българските граждани. Между другото мнозина в тази зала знаем, че скандалът е естествената среда за част от опозиционните лидери. Но аз се питам кому са нужни постоянните опити да се създава атмосфера на нестабилност, усещане за несигурност и да се внушава напрежение. В никакъв случай това не е необходимо на мнозинството от българските граждани. Ние сме с това мнозинство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Две реплики – господин Дилов и господин Софиянски.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри! Уважаеми господин Найденов, една арабска поговорка казва така: „Попитали камилата: защо ти е крив вратът?, а тя отговорила: то какво ли ми е право!”. Напълно крив е целият дебат днес и Вашето изказване го показа много ясно. Ние днес не трябваше да обсъждаме вот на недоверие – мотивите за вот на недоверие, внесени от опозицията, а трябваше да обсъждаме вот на доверие, поискан от вашия премиер. Защото какво и да си кажем в тази зала, както и да интерпретираме Доклада на Европейския съюз, Европейският съюз с тези три документа ни казва: „Ние ви нямаме доверие! Не ви вярваме как ще харчите парите на европейските данъкоплатци, не ви вярваме как ще управлявате, не ви вярваме как ще се борите с престъпността!”. Това е черно на бяло. (Реплики в КБ.) Всичко друго е интерпретации. „Не ви вярваме!”.
И простата логика беше тук да застане господин Станишев и да каже: „Европейският съюз не ни вярва, а вие вярвате ли ни?”, и това да бъде дебатът. Защото, независимо че мандатоносителят го няма в залата, независимо че мандатът не е на БСП, а на ДПС, Вие отлично знаете, господин Найденов, че всичко се пише на вашия задник – на БСП, извинявайте за думата, и задникът на БСП ще става все по-червен, да се надяваме, че от срам, а не от коалицията с ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Творческото увлечение трябва е в определените предели на изразни средства. (Ръкопляскания.)
Втора реплика - господин Стефан Софиянски, а след това госпожа Цветкова.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Господин Найденов, репликата ми е за Вашето твърдение, че скандалите съпровождали от опозицията. Точно обратното е. Цялото ваше управление се бележи от скандали. Не опозицията направи скандалът с Румен Овчаров и не опозицията го отстрани. (Викове: „Е-е-е!”) Вие го направихте. (Викове в КБ.) Не опозицията направи скандалът с Румен Петков. Вие го направихте - вие се скарахте, вие го отстранихте. Не опозицията ви изнесе доклада, вие си изнесохте доклада. Никой от опозицията нямаше този доклад, гарантирам ви. Вие услужливо си го изнесохте, вие си направихте скандала и вие занимавате българското общество непрекъснато с глупости, вместо да седнете да работите и най-сетне на четвъртата година да свършите някаква работа в тази държава. (Силни викове в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика - госпожа Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Господин Найденов, Вие обвинихте Европейския съюз, че услужливо е пуснал информация, но аз смятам, че тази информация е в полза на българските граждани. Точно това аз ще Ви го покажа от стенограмата. Това е изключително нагло от Ваша страна.
И аз ви питам, кое е по-престъпно – услужливо да доставяш информация или услужливо да изразходваш средства към близки до вас фирми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Найденов – три минути.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо Цветкова, колкото и да ви уважавам като народен представител, ще кажа, че Вашата реплика не заслужава отговор, просто защото очевидно не внимавате в днешните дебати. Просто не сте тук в залата.
Господин Дилов, всъщност Вие доказахте колко са прави хората, които със сигурност днес, след като ни слушат – вероятно 7-8 часа като продължителност на днешната дискусия, в края на дискусията, а вероятно може би още в самото начало, ще си кажат, че днес е бил един загубен ден за българския парламент.
Вие всъщност казвате, че не се интересувате от мотивите, че не искате вот на недоверие. Какво правите тогава? Какво точно внесохте, какво точно очаквате да чуете от министри от мнозинството (ръкопляскания в мнозинството).
Ние ви говорим с конкретни факти. Ще чуете и тези конкретни аргументи - ще чуете числа, ще чуете данни. Очаквате мерки, очаквате план за действие в конкретна комуникация и координация с европейските ни партньори. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.) Вие всъщност казвате: „Това не ни интересува”. Можехме днешния ден да го оползотворим със сигурност в законодателна дейност и в такъв случай това щеше да бъде по-голям плюс, отколкото искате да ни го кажете чрез вашето участие. (Реплики от КБ.)
Господин Софиянски, ние показахме, че няма политически чадър за никой, независимо от поста и позицията, които заема. Ние показахме, че с оглед високата чувствителност и нетърпимост, които разбираме, че има в българското общество, можем да отидем и към смяна, и към оставки. Но няма да го правим под натиск, няма да го правим въз основа на твърдения, особено когато вие очевидно не разчитате на някакъв резултат във вашите твърдения или не се опитвате да вложите даже достатъчно солидни аргументи по начина, по който участвате в днешната дискусия. (Реплики и ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Защо докладите на Европейската комисия, които в други държави са тривиален акт, у нас са на път да се превърнат в изключително събитие, едва ли не в мащабен политически феномен? Имам предвид собствено последните два доклада на Европейската комисия. Те засягат възможно най-чувствителната тема за българското общество – усвояването на средствата от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз, от които се очакваше да компенсират високата цена на прехода и реформите в името на членството. Изградена бе представата за няколко милиарда готови средства, които в добавка към националния бюджет ще променят коренно, при това незабавно, качеството на живот.
Точно тази илюзия, че евросредствата са сигурни, че Европейският съюз е готово благо, беше разбита с последните два доклада. Потвърди се тезата, която Движението за права и свободи защитава последователно, че Европейският съюз отваря хоризонт от нови възможности, които само покрилите стандартите на Съюза ще превърнат в реализирани проекти. (Реплики на народния представител Иван Колчаков.) Докладът с един пределно ясен, но и коректен език казва, че има сфери, в които не сме достатъчно адекватни, ако щете, достатъчно готови. В такава ситуация би било противоестествено опозицията да не внесе вот на недоверие, иначе не би била опозиция. Позволете ми уточнението: не би била българска опозиция.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Благодарим, благодарим.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вотът обаче е не само очакван. Той може да се окаже необходим, ако допринесе за правилния прочит на докладите. Правилен прочит е възможен, ако политическото говорене не се лута между самодоволната безкритичност и политическия нихилизъм, който се налага от отсъстващата „Атака”.
Този правилен прочит на доклада е много важен, уважаеми госпожи и господа. От него зависи възстановяването на поразклатеното доверие на Европейската комисия и на Съюза като цяло. От правилния прочит на доклада зависи не толкова политическата перспектива на тройната коалиция, а определено перспективата на България до 2013 г. През следващите пет години въпросът как се управлява все повече ще се свежда до въпроса как се усвояват еврофондовете. Успехът зависи от собствената ни адекватност, от способността за самокоригиращи действия в посоката, зададена от доклада.
Вероятно няма да сте далеч от истината, ако възприемете тезата за самокоригиращи действия като признание за пропуски, за несвършеното. Затова са и временно спрените средства и временно отнетата акредитация на две агенции по ФАР.
Но все още нищо не е безвъзвратно загубено. Ние твърдим, че тази управляваща коалиция има не само политическа воля, но и капацитета да отговори адекватно на справедливите критики в доклада. (Реплики на народния представител Иван Колчаков.) И самокритичността ни не изключва, а прави задължително и подчертаването на добрите примери. (Размяна на реплики между народния представител Иван Колчаков и народния представител Йордан Цонев.)
Погледнете, ако имате волята да гледате обективно, резултатите по отношение на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Има доста позитивни неща. По предприсъединителна програма ИСПА, в частта „Екология” ние приемаме политическия ангажимент да усвоим между 95 и 100% от средствата. Това е много тежък и конкретен политически ангажимент. По Оперативна програма „Околна среда” вече са договорени 363 проекта от 73 общини без значение на политическия цвят на кмета. (Реплики на народния представител Иван Колчаков.) Те са на стойност близо 1,7 млрд. Тридесет процента от тези проекти вече са на етап договаряне на изпълнител. Естествено е, че има шанса да спасим и останалите средства. (Размяна на реплики между народните представители Иван Колчаков и Йордан Цонев.)
Но, уважаеми госпожи и господа, нищо от това няма да се случи, ако страната тръгне в руслото на политическата дестабилизация. Предсрочните избори не са решение на нито един проблем, но със сигурност ще ни лишат от европейски средства. Затова Парламентарната група на Движението за права и свободи ще отхвърли вота на недоверие. Защото сме убедени, че съхраняването на политическата стабилност в конкретната ситуация е проява на политическата ни отговорност.
Днес обаче именно на този вот на недоверие ние трябва съвсем откровено да кажем, че изрази като „система от самокоригиращи действия”, „адекватни и незабавни мерки” всъщност са параметрите на онова, което трябва да изградим заедно. Това е политическият проект за управление на страната в условията на реално членство.
Не бързайте да реагирате елементарно: „Нямате ли го, как тогава управлявате?”. Защото аз ще се съглася, че България имаше своя политически проект как да постигне членството и този проект се радваше на консенсус и на политическа приемственост. Но той не беше еднократен акт. Нито госпожа Надежда Михайлова, нито господин Иван Костов, нито ние като предишно управление с колегите от НДСВ можем да кажем, че сме авторите на този проект. Той беше постигнат в процес, така както ще бъде и процес изграждането на проекта за управление в условията на реално членство.
Ние от Движението за права и свободи призоваваме за повече отговорност, за повече консенсус и политическа приемственост, защото от решаването на тази задача, която е национална, бидейки отговорност днес преди всичко на тройната коалиция, зависи, пак повтарям, перспективата на страната ни като цяло.
В заключение, двата доклада на Европейската комисия попариха наивния оптимизъм. Но ние в Движението за права и свободи оставаме еврооптимисти, именно заради безкомпромисността на Европейската комисия, именно заради този ясен, категоричен и коректен език на доклада, който ни казва, че не е възможно побългаряването на европейските правила, че посоката е обратната. И това е ускорената европеизация на България. Според нас двата доклада на Европейския съюз задават не само посоката, но и технологията на тази ускорена европеизация, която е безалтернативна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Стефан Софиянски. Заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Не е трудно да предвидим съдбата на това правителство. Тя ще бъде същата, каквато беше съдбата на предишните две, нека ги наречем социалистически правителства – това на Луканов и това на Жан Виденов. Какво е общото в тях? Обедняване на хората, висока инфлация и уронване на престижа ни като българи.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И цената на хляба!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не коментираме цената на хляба. (Реплики на народния представител Иван Колчаков.)
Каква е разликата? Тя е, че днес правителството споделя отговорността, че днес социалистите, забравили за антицарските си лозунги, споделиха отговорността с царистите, забравили антикомунистическите си лозунги. Но една безпринципност дава тези резултати, които ние имаме днес.
Няма го министър-председателя, но аз ще ви кажа – България имаше шанс да бъде отличникът на Европа, защото е малка, обозрима, с природни дадености и тази година и половина тя можеше да бъде сочена за пример на Европа. Вместо отличник ние се превърнахме в лошия ученик на Европа. Не само това. Това не ни стигна. Ние обясняваме, президентът, министър-председателят обясняват, че лошият ученик не е лош, а че учителят бил виновен. Помислете за какво спорим днес, колко по-малко пари сме загубили, вместо да спорим и да говорим днес за това колко повече пари сме привлекли от членството си в Европейския съюз, ние говорим колко по-малко сме загубили. Това са аргументите, включително и Вашите, господин Найденов. Това са аргументите. Виждате ли, загубили сме само 460 милиона. Вместо да говорим тук, че сме спечелили 3 милиарда повече, отколкото трябваше. И аз започвам да се включвам в този спор.
Какво е състоянието в момента? Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Бюджет над 1 милиард. От декември и януари лежат 600 проекта – 0,0 усвоени средства. Кажете ми какво значи иновационен проект, който отлежава в папките на Министерския съвет или на съответното министерство шест месеца? За шест месеца технологията се развива и той престава да бъде иновационен, ако не му дадеш навреме шанса да тръгне.
Програма „Конкурентоспособност”. Какво означава тя, за какво е този един милиард? За да може българският бизнес да се изравни със западноевропейския бизнес. Просто и ясно. Сертификати, развитие на производството, нови технологии. Нула усвоени средства. Резултатът – изоставане, безнадеждно изоставане на българския бизнес, основно среден и дребен, особено спрямо конкурентите си от Западна Европа.
Оперативна програма „Регионално развитие” – нула усвоени средства!
Оперативна програма „Човешките ресурси” – плащания за около 4 милиона.
Оперативна програма „Административен капацитет” – добре е, сравнително.
Но резултатът на тези две оперативни програми е непрекъснатото твърдение на управляващите, че в България нямало административен капацитет и, видите ли, затова не усвоявали и фондовете. Ама ги усвояват за възпитание за създаване на административен капацитет. Ама го няма. Значи къде са дадени тези пари, след като вие твърдите, че усвоявате пари по програмата, а нямате административен капацитет?
Оперативна програма „Околна среда” – 0,0 усвоени средства. Нула! Нула за година и половина!
Оперативна програма „Транспорт” – 1 милион техническа помощ приведен авансово. Това е всичко.
Оперативна програма „Техническа помощ” – добре.
Програма „Развитие на селските райони” – 0,0. Нула! Нима селските райони са цъфнали и вързали, та спирате парите да отиват у тях? Щеше да стартира декември, щеше да стартира януари, щеше да стартира юли. Сега казаха, че ще стартира септември. Е, дай Боже!
Уважаеми колеги, това, за съжаление, е неприятната действителност. Какво трябва да се направи? Какво трябва да се направи за България? Не казвам кой ще го направи. Отново, както и в миналото си изказване казвам: бързо, спешно, ясна и конкретна антиинфлационна политика, която да включва, защото инфлацията, казах го и миналия път, се измерва с одобрението на правителството. Това е, по 16% са и двете. Тя трябва да включва три простички неща – протекционна политика за българското земеделие на тази, която ни дава възможност за Европейския съюз. Трябва да включва протекционна политика и усвояване на фондовете и максимално бързото им насочване към средния и дребния бизнес. Тя трябва да включва мерки за стабилизиране на българския лев през икономически растеж и максимално бързо влизане в еврозоната. Три прости неща, но трудни за изпълнение.
И тук вече идва въпросът на четвъртата година от своето управление способно ли е това правителство да осъществи тези простички неща, от които се нуждае българинът. Смятам, че не е. И ще цитирам министър-председателя, съжалявам, че го няма, какво ми отговори, когато казах, че трябвало да се създаде и че трябва да се създаде Министерство за усвояването на еврофондовете. Всеки може да извади стенограмата. Цитирам какво отговори Станишев: „Чуха се много приказки, в това число най-разнообразни идеи за създаване на абсолютно нови структури и министерства. Това показа абсолютна управленска несъстоятелност” – каза министър-председателят – „защото подобно действие би означавало спиране на цялата работа по европейските фондове, по тяхното усвояване. А би трябвало видните представители на опозицията поне това да знаят, че има процедури, механизми и структури.”
И сега, питам аз, когато декларирахте в неделя, че ще създавате такова министерство, каквото аз смятам, че трябва да има... (Оживление.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Такова нещо не сме казвали.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ... дали това е по думите на министър-председателя абсолютно управленска несъстоятелност? Да, така е, това е. Вие си го доказахте – абсолютна управленска несъстоятелност.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Този вот на недоверие има смисъл най-малко за да събуди съзнанието ви докъде сте стигнали, а това, до което сте стигнали не е далеч. Взел съм да подаря две книжки на министър-председателя и на министъра на икономиката. Те са кръстени „Програмите „Джаспър”, „Джереми” и „Джесика” – нова техническа помощ на България”. Съставил съм ги и съм ги издал на 30 май 2006 г. Оставям ги на мястото на министър-председателя, защото познанията – неговите и на правителството, не са се придвижили по тези въпроси от май 2006 г., когато тези правила, за които всички говорим, бяха вече ясни. Днес нито по „Джереми”, нито по „Джесика” има усвоен един лев. И отново подчертавам – при определени ясни правила през 2006 г.
Обръщам се директно към министър-председателя – уважаеми господин министър-председател, и вадя веднага думата „уважаеми” от изказването си, господин министър-председател, не унижавайте себе си, не унижавайте България! Оттеглете се и дайте възможност на хора професионалисти, които обичат страната си, да работят за нейното достойнство. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Софиянски, всъщност вие доказахте защо вотът за недоверие беше внесен няколко минути преди да бъде обявен европейският доклад. Очевидно е, че вашето очакване от това, което вие не можете да направите. И когато се говори от тази трибуна, днес ще чуем много числа, нека се опитаме да бъдем максимално близо до реалността и когато пред нашите избиратели говорим за това какво е свършено или не, да бъдем докрай обективни.
Да, аз съм съгласен с вас, че по три от оперативните програми имаме нула усвояемост, но, когато говорите за регионално развитие, трябва да имате предвид, че до м. май са сключени 15 договора на обща стойност 62 млн. 560 хил. 605 лв. И ако искате ще ви ги предоставя. А само в периода май-юни (реплики от ДСБ), ако искате слушайте, ако искате излезте. Част от вашите колеги са вън. (Реплики от ДСБ.) 14 договора за 652 млн. 475 хил. лв. Това са реалните данни за оперативна програма „Регионално развитие”. Реално договорени средства, които, ако някой се прави, че ги няма, то значи не е разбрал за какво става въпрос.
За част от програмите има обективни причини. Например по конкурентоспособността не бяха предвидени авансови плащания. В момента имаме стартирани три схеми на обща стойност 66,5 млн. лв. Бъдете сигурни, че тези договори ще бъдат сключени.
За програмата „Джеръми” трябва да имате предвид, че досега в Европейския съюз само три страни са сключили съответния договор. За това, че нашата страна се е забавила, причината е само една: че ние искаме парите реално да постъпят у нас, а не да бъдат предоставени на Европейския инвестиционен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Вашата дуплика, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин Червеняков, аз Ви благодаря, че потвърдихте моята теза, че усвоените средства, ако приемем милиардната скала, се измерват с разряди след десетичната точка. Това е фактът.
По отношение на „Регионално развитие” аз отново потвърждавам, че няма извършени никакви плащания. Отново казвам това нещо. Може да бъркам, дай Боже някой милион да е отишъл някъде. Дай Боже, и то след като мине през бенефициента община, съм сигурен, че ще отиде там, където трябва. Казвам го положително – че ще отиде наистина в инфраструктурата.
Да не говорим за „Джесика”, за която правилата (ще Ви дам и на Вас една книжка с автограф) от 2006 г. са едни и същи – няма усвояване. Думата няма, няма, няма по отношение на еврофондовете, за съжаление, е един лайтмотив. Това трябва да го разберете. Хайде да не влизам в повече подробности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има министърът на финансите господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! По отношение на думата „няма” бих обърнал внимание, че в мотивите на няколко места се подчертава – „за нулево усвояване на средствата по програмите за 2007 г.”. Маркира се също координиращата роля на Министерството на финансите. Затова бих искал да внеса допълнителни пояснения.
Самият факт, че се отправя обвинение за нулево усвояване на средства по оперативни програми за 2007 г., показва дълбоко неразбиране на цялостната процедура и подготовка за усвояване на фондовете. Подобно обвинение ще си позволя ... (Реплика от народния представител Стефан Софиянски.)
Не Ви репликирах, господин Софиянски, слушайте – можете да ме репликирате след това.
Това още веднъж показва Вашето дълбоко неразбиране на процедурите.
Искам да ви припомня, че първият етап от стартиране на всички процедури е одобряването на националните стратегически програмни документи. Във вота много правилно сте посочили, че на 22 юни миналата година беше подписана Националната стратегическа референтна рамка тук, в София, лично от комисаря Хюбнер, отговорен за регионалната политика в Европейския съюз. Аз ще добавя, че това беше 11-ата поред одобрена национална стратегическа референтна рамка. Съжалявам, не можах да бъда първи, но мисля, че 11-и по последователност в рамките на 27 страни, от които 15 стари, не е лошо постижение. Вие сами преценете.
Малко след това в периода септември-ноември бяха одобрени и всички седем оперативни програми. Пак ще си позволя коментар - между първите 150 оперативни програми от общо малко над 400.
Тогава, господин Софиянски, отговорете на въпроса: как, в това число стари страни членки, са усвоили през 2007 г. и едно евро, като една част от тях одобриха оперативните си програми през 2008 г.? Как? Вие знаете процедурите, отговорете на този въпрос. (Реплика от народния представител Стефан Софиянски.) Без да одобрите оперативни програми, не би било възможно да усвоите каквото и да е.
Това, че старите страни членки, 25-те, имат предишни финансови перспективи, от които да усвояват средства през 2007 г. и през тази – 2008 г., надявам се знаете правилото „Т+2”. Тоест през тази година те все още усвояват програмите от старата финансова перспектива. Това не означава, че са усвоили огромни суми от новата финансова перспектива.
За нас аналог на оперативните програми от старата финансова перспектива са предприсъединителните фондове. По предприсъединителните фондове има определени резултати по отношение на усвояването както през 2007 г., така и в предишни периоди. Ще се върна след малко и на тях.
Когато говорим за одобряването на Националната стратегическа референтна рамка, бих искал да ви обърна внимание, че това е първият за страната ни мащабен програмен документ в дългосрочен план, изготвен както от администрацията, с усилията на администрацията, така и от структурите на гражданското общество. Това показва, че е налице ясна и функционираща система за координация и сътрудничество между същите структури на гражданското общество и администрацията.
Когато коментирате нетното донорство, тази тема е още по-лесна за коментар, тъй като тя се базира върху цифри. Всичко друго са литературни изрази. Затова ще ви спомена цифрите за 2007 и 2008 г.
За 2007 г. постъпленията от Европейската комисия възлизат на 1 млрд. 98 млн. лв. по всички оперативни и предприсъединителни програми.
Вноската, която сме направили в бюджета на общността, е 595 млн. лв. Или нетният приток възлиза на 503 млн. лв.
За тази година цифрите са следните. Само до този момент, за 6,5-7 месеца, постъпленията са в размер на 1 млрд. 297 млн. – отново аванси по оперативните програми и плащания по всички други предприсъединителни програми. Докато вноската ни до този момент възлиза на 392 млн. лв. Очакваме до края на годината да платим суми от порядъка на 650 млн. лв. Тоест съвсем очевидно е, че при каквото и да е бъдещо развитие страната ни не може да изпадне в състояние да бъде нетен донор. Затова нека не спекулираме с тази тема.
В заключение – да, има проблеми по предприсъединителните фондове, фокусирани върху изграждането на програмната институционална и функционална рамка. Ще обърна внимание, че това са съвършено нови за нашата страна структури, документи и функционални връзки. Идентифицираха се редица проблеми в предприсъединителните фондове – затова част от мерките там са временно спрени. Аз запазвам своята убеденост, че усилията на администрацията, каквито ги наблюдаваме в последните няколко месеца, ще направят всичките хипотези за загуба на средства излишни. Впрочем до този момент не сме инкасирали загуби на средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има министърът на икономиката и енергетиката господин Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! Господин Софиянски спомена нещо за програма „Джеръми”. Чувам, че през последните дни той упорито го повтаря. Благодаря и за литературата, която предостави. Искам да са наясно най-малкото народните представители, след като господин Софиянски не е наясно. По тази схема „Джеръми” ще ползваме около 400 млн. лв. или около 200 млн. евро.
Има два начина за използване на тези пари. Единият е: парите се превеждат на Европейския инвестиционен фонд, Европейският инвестиционен фонд разкрива сметка в България и управлява тези пари. В резултат на тази схема в края на периода всички пари ще бъдат раздадени като грантови и там няма да има нищо.
Има втори модел: създава се холдинг в България или дружество със специална цел. Парите се дават на този холдинг, той първоначално е 100% собственост на Европейския инвестиционен фонд, а след това българската страна, в лицето на Банката за развитие, постепенно до края на периода ще стане 100% собственик на това дружество със специална цел. Парите се дават като револвиращи кредити, в края на периода тези пари ще останат в България и след 2013 г. ще могат да се използват за същата цел.
От тази гледна точка, първият модел е по-прост, много по-прост, и Европейският инвестиционен фонд, опирайки се върху този по-прост фонд, досега е подписал договори с Гърция и с Румъния. Беше подписан преди дни буквално такъв договор и със Словакия. Това е по-простият вариант.
Чета ви какво сме направили по по-сложния вариант, тъй като през м. декември се споразумяхме с Европейския инвестиционен фонд да направим така: холдинговия модел да го реализираме в България, тъй като това отговаря на интересите на България. На 19 януари 2008 г. в София се проведоха преговори с фонда, на които страните се споразумяха и изпълнението на инициативата „Джереми” в България да премине през два етапа. Първият етап е регистриране на дружество със специална цел, 100% собственост на Европейския инвестиционен фонд в България, което отговаря на изискванията на чл. 44 на Регламента на Европейската общност. Вторият етап включва създаване на дружество със специална цел, структура със смесено акционерно участие между Европейския инвестиционен фонд и Българската банка за развитие, който е възможен едва след получаване на одобрение, повтарям, едва след получаване на одобрение от Европейската комисия относно съответствието с чл. 44 на Регламент 1083 на Европейската комисия, за да не се приема като държавна помощ, което Вие прекрасно знаете.
На следващия етап от преговорите, проведени на 22 април 2008 г. в София, се представиха първите варианти на рамково споразумение, финансиращо споразумение, писмо за разходите и предложение за изпълнение на инициативата „Джереми” в България, по които Министерството на икономиката и енергетиката имаше много коментари и забележки. Интензивните преговори между Министерството на икономиката и енергетиката и Европейския инвестиционен фонд започнаха през м. юни 2008 г., след представяне на нови варианти на рамково споразумение, финансиращо споразумение и писмо за разходите.
По време на преговорите, проведени през м. юли 2008 г., в детайли бяха обсъдени представените три документа, след съгласуването на които да се премине към обсъждане на следващите два документа: споразумението за холдингов фонд, регулиращо взаимоотношението с Европейския инвестиционен фонд, и споразумението на акционерите. През есента на 2008 г. се планира финализиране на преговорите с Европейския инвестиционен фонд и подписване на всички посочени документи след решение на Министерския съвет.
Не знам къде виждате стоене на едно място, господин Софиянски? Нещо повече, Вие знаете, че самият Европейски съюз, самата Европейската комисия ни дава възможността да работим по формулата n+3. Вие знаете, че програмите и проектите, които се реализират по ФАР, обикновено от 1999 г. се реализират след три или четири години.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не знаят!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво правите в момента? Вие сте опитен политик, все пак недейте да правите елементарни изказвания, тъй като те са недостойни за Вас.
Смятам, че при следващото си включване ще се спра и на „драматичното” състояние на българската икономика, което според всички международни анализатори ама никак не е драматично. Но много разчитам диалогът поне от политици с опит, да не бъде с уличната тематика, която използват някои от новородените политически сили. Дайте да отидем към конструктивен диалог, разчитайки на реални резултати. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господа, чувствам се неловко на този вот на недоверие, защото по най-наболелите проблеми на нашето общество управляващи и опозиция имат общи позиции. Какво имам предвид? Преди време предложихме със Стела Банкова три конкретни промени в Конституцията: премахване на депутатския имунитет, отзоваването на депутатите и възможност българските граждани да инициират референдум, който да има задължителен характер. Тогава никой тук не подкрепи тези предложения. Ако те бяха приети, нямаше да има тази огромна корупция сред депутатите и министрите - корупция, която стана символ на така наречената тройна коалиция.
И управляващи, и опозиция многократно отхвърлят конкретните ми предложения: за отпадане на ДДС върху лекарствата, отпадане на точковата система и незабавно преизчисление на пенсиите, отпадане на такса „лекар” и доплащането в болниците. Няма да говоря тук за спасяването на „Козлодуй” и поевтиняването на тока, пълна ревизия на приватизационните сделки и съд за онези, които незаконно са придобили своето имущество, като се започне от гражданина Кобургготски и се свърши до няколко десетки олигарси, които настоящото правителство протежира.
Това е дневният ред на обществото, колеги. Виждам, че някои от тези разумни предложения вече има нагласа да бъдат приети, но защо само някои и защо в последната година преди изборите?! Колко пъти ви предлагам законопроекти за гарантиране на влоговете във валута и наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити? Брутният външен дълг – господин Орешарски моля да коментира, вече е над 47 млрд. долара, уважаеми колеги. Тази зала дори отхвърля такова крайно необходимо решение като да наложим пълна забрана върху застрояването в междублоковите пространства. Аз утре отново ще внеса това предложение и ще апелирам към вас, колеги, преди да излезете във ваканция, да направите едно добро нещо тази година: да спрете строителната мафия да строи в тези пространства.
Ако продължавате да отхвърляте тези конкретни предложения, ще докажете, че между мафията, между управляващите и между опозицията има срастване. Българските граждани вече започват да разбират това. Обществото иска справедливост, уважаеми колеги, и бъдете сигурни, че на следващите избори то ще я извоюва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, тридесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме разискванията по вота на недоверие.
Давам думата на министър Николай Василев.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Нали е предварително обявено. Защо променяте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете, че по Конституция и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министрите говорят с предимство.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители и колеги министри! Част от критиките в европейския доклад, както и част от думите, споменати от народните представители днес, са свързани с темата за административния капацитет. По този въпрос през последните дни на няколко пъти се опитах да направя много важно уточнение. Според мен когато говорим за „администрация” в България, ние на първо място разбираме, че това означава бюрокрация. Тоест разбираме повече щатни бройки, повече заплати и ресурси. Всъщност по мое впечатление в Западна Европа думата „администрация” е по-скоро синоним на думите „мениджмънт и управление”. Дори когато говорим за администрацията на президента Буш, това означава правителството на Съединените американски щати. Затова бих се радвал като министър на администрацията, когато говорим за административен капацитет или примерно, че има лош административен капацитет в някоя структура, в по-малка степен да разбираме, че става дума за некомпетентни и неспособни държавни служители, а в по-голяма степен да гледаме към себе си, към най-високите нива на управление на съответната структура.
Като казвам всичко това, в никакъв случай не твърдя, че в България нямаме проблеми с административния капацитет. Напротив, всички знаем, че имаме. В България малко неща са перфектни, разбира се, и администрацията не е съвършена. И по целия свят, и в България администрацията винаги би могла да бъде по-динамична и усмихната, още по-квалифицирана и мотивирана. Да се смята обаче, че администрацията никога не работи ефективно, е малко повърхностно клише, защото би трябвало да кажем и добри думи за нашата администрация и да благодарим на десетките хиляди държавни служители, които са амбициозни, отговорни и почтени български граждани. Не би следвало да допуснем в някои трудни моменти тази професионална общност да бъде колективно обидена или да има ниско самочувствие. Напротив, българската държава функционира добре и това се дължи на ежедневните усилия на държавните служители. А те полагат много усилия и имат много амбиции през този мандат.
Достатъчно е само да спомена темата за обученията, без да мога днес да изброя много дългия списък от всички обучения, които се случват през този мандат. Те сега са в пъти по-мащабни отколкото в предишни периоди и много по-големи в своите размери от много европейски страни.
В тази връзка считам, че едно от добрите решения на срещата в Банско беше по лично предложение на министър-председателя Сергей Станишев, който предложи да бъде засилен капацитетът и възможностите на Института за публична администрация, да има още повече обучения, включително и с чужди лектори, което означава повече възможности за модернизиране на администрацията.
Говорейки за административния капацитет по еврофондовете, година след година той се засилва. В момента във всички звена, отговорни за еврофондовете в министерствата, има 2847 щатни бройки в управляващите органи и междинните звена.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): За кого е тази лекция?!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: От тях 2342 са реално заети и в момента са заявени още 322 бройки, с което общият брой ще стане 3169, или около 4% от цялата държавна администрация. Разбира се, ние знаем, че не е само въпрос на бройки. В нашето Министерството на администрацията и административната реформа например хората, които се занимават с еврофондовете, са малко повече от 20, тоест не са много, но се справят добре. Считам, че служителите в звената, свързани с еврофондовете, имат няколко много силни страни. Те са висококвалифицирани, с много добра професионална подготовка, включително и по чужди езици, с вече добър натрупан професионален опит и се учат много бързо, в движение, включително и от своите грешки и пропуски.
Разбира се, в тези звена има и проблеми. Например служителите работят при много високо напрежение и натоварване, включително дълги часове всеки ден, подложени са на риск от допускане на грешки или от критики. Темата, изобщо материята за усвояване на еврофондовете, е съвсем нова за България и не е възможно всички ние да имаме изградени цели поколения с многогодишен опит и успешна работа в усвояването на еврофондовете.
Говорим, че и текучеството е проблем. Разбира се, че е проблем, но все пак моята позиция е малко по-умерена. За последната година има 8-10% служители, напуснали тези звена. Знаем, че в ХХІ век при тази динамика на живота и на професиите не може да няма никакво текучество. Проблем е, ако то е прекалено високо в някои звена, и то особено в ръководните кадри. Винаги съм смятал, че част от хората, които напускат и отиват в частния сектор, не са съвсем загубени за каузата на усвояване на еврофондовете, защото напълно нормално е и частните консултантски фирми-изпълнители, например от висококвалифицираната администрация, да търсят свои бъдещи служители, както и ние през цялото време привличаме висококвалифицирани хора от частния сектор. Важно е при нас да идват все повече млади и амбициозни кадри и работата в държавната администрация и специално за еврофондовете да бъде престижна, високо оценена от обществото и доколкото е възможно – по-високо заплатена.
В момента в Министерския съвет тече много важна дискусия под ръководството на вицепремиера госпожа Плугчиева. През близките дни очакваме да приемем няколко важни акта. Ще припомня, че и досега служителите, занимаващи се с еврофондовете в министерствата, получават двойни заплати. В момента се одобрява така наречената бонусна схема, която ще даде възможност само ако има висока степен на усвояване на еврофондовете (а не ако няма никакво усвояване), служителите да имат възможност да получават включително и трета заплата като бонус при определени условия. Разбира се, ние много ще внимаваме по някакъв начин да не засегнем негативно останалата администрация, която също работи много добре за интереса на държавата.
Ще приемем и предложението на вицепремиера госпожа Етем за въвеждане на бърза писта на млади служители, за бързо кариерно развитие. Аз ще внеса два акта в най-скоро време в тази посока.
Предложили сме също така като вариант голяма част или може би всичките 322 нови бройки по еврофондовете да бъдат заети чрез провеждане на следващ централизиран конкурс за младши експерти, като много млади и квалифицирани хора се влеят в нашата администрация.
Ще кажа две думи за заплатите. Постоянно се чуват критики (разбира се, справедливи), че администрацията има много ниски заплати и конкретно това се отнася за висококвалифицираните служители по еврофондовете. И днес дори на няколко пъти по медиите се чуват коментари от рода на „Как да очакваме млад човек с 300 лв. заплата и висока квалификация да работи по еврофондовете?”. Направих си труда да проверя и считам, че такова изказване не е коректно. Защото може би истината е, че в министерствата няма нито един човек, работещ по еврофондовете, със заплата 300 лв. Всъщност няма и с 400 лв., няма и с 500 лв., може би няма и със 600 лв. Ще ви дам данните само за Министерството на администрацията и административната реформа. Най-нископлатеният младши-експерт, работещ по еврофондовете, без предишен опит в професията, дошъл направо от университета, поради двойните заплати в момента получава 860 лв. месечна заплата. Средната заплата за Дирекция „Управление на програми и проекти” е 1152 лв. Директорът на дирекция получава 1842 лв. – повече от заместник-министрите, като това е преди евентуалното увеличение от средата на тази година.
Няколко думи за Оперативната програма „Административен капацитет”. Уважаеми госпожи и господа народни представители, за нагледност съм приготвил няколко много кратки слайда, които ще ви покажа. Те показват, че към момента ние вече имаме усвоени средства по Оперативната програма „Административен капацитет”. По тази сравнително малка програма ние не боравим със стотици милиони, а с по-малки цифри. (Следва паралелна прожекция на слайдовете.) Към м. юли 2008 г. ние вече сме контрактували или сключили договори с бенефициенти за всичките средства за 2007 г., всичките средства за 2008 г. и повече от една пета от средствата за 2009 г. Към м. юли сме усвоили над 8 млн. лв., към м. август ще бъдат усвоени 12 млн. лв. За това документите вече са подадени към Министерството на финансите.
Нашите прогнози за следващите няколко месеца са следните. Към м. септември вече ще наближаваме усвояването на всички средства за 2007 г., което ще се случи някъде към началото на третото тримесечие. В края на годината очакваме да сме усвоили всички средства за 2007 г. и част от средствата за 2008 г., а към края на управленския мандат очакваме да сме усвоили всички пари за 2007 г., всички пари за 2008 г. и половината от парите за 2009 г.
Тоест когато днес включително и министър Орешарски сподели за правилото N+3, което дава право примерно парите от 2009 г. да се усвояват чак до края на 2012 г., ние смятаме да опитаме да работим по правилото N+1 или N+0, което означава, че парите от 2008 г. ще започнат да се усвояват още през 2008 г.
В заключение бих искал да споделя много важна част от нашия опит. Става дума за нашите специални мерки за прозрачност. Те са много, но най-важната от тях е привличането на значителен брой външни за министерството и дори за държавната администрация експерти в нашите оценителни комисии. Така например при двете процедури за структурите на гражданското общество от 125 члена на оценителните комисии ние сме привлекли 45 служители на около 20 ведомства (да не ги изроявам, списъкът е много дълъг), това са повечето министерства, Министерският съвет, Националният институт по правосъдие, администрацията на Народното събрание, администрацията на омбудсмана на Република България и т.н., за да може да има взаимен контрол и много повече информация и прозрачност на тези процедури.
Подобна е ситуацията и при обществените поръчки по нашите проекти. В 11 обществени поръчки имаме 75 члена на оценителните комисии, сред които представители на 10 други ведомства и дори на 8 неправителсвени организации. Резултатът от тези действия доведе до нито едно обжалване по нашите процедури.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Считам, че в днешния момент българското правителство набира скорост по усвояването на еврофондовете. Това важи за всички оперативни програми. Много добри думи могат да бъдат казани за програмата в Министерството на труда и социалната политика. До края на годината всъщност ще има усвояване по повечето оперативни програми.
Считам, че българската администрация се нуждае от стабилност, от спокойствие, от подкрепа и понякога от някоя заслужена добра дума, за да се учи и за да си върши професионално работата. Убеден съм, че месец след месец, година след година резултатите ще дойдат. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! През последните дни премиерът Станишев, който е тук сред нас, имаше макар и минимален шанс да смекчи последиците от докладите на Европейската комисия. Той можеше да смени министрите, виновни за сегашния провал, които бяха загубили доверието на нашите европейски партньори. Той можеше дори да поиска доверие на радикално преструктуриран кабинет. Господин Станишев не направи това. Той прикри отговорността на своите министри, засили шансовете за нови финансови и политически санкции към България, докато този кабинет е на власт.
Той направи това не само поради страх или безсилие. За съжаление той предпочете окончателно да оглави войната на този кабинет срещу Европейския съюз във вреда на българските граждани. В този стил той дори застави свои министри да заблуждават българските граждани и след доклада, че няма да бъдат спирани пари от оперативната програма „Транспорт”, докато не се изчистят подозренията в корупция около Пътния фонд.
Тази политическа наглост допълва аргументите за незабавната оставка на кабинета. Нека кажем ясно, дами и господа, първо, кабинетът предизвиква силно обществено недоволство от своята цялостна политика, сред чиито основни пороци са хроничната загуба на европейските пари и финансовият удар върху българските земеделски и други селскостопански производители. Второ, правителството представлява сериозен политически риск за всеки почтен чужд инвеститор. Този кабинет превърна България в черната овца на Европейския съюз и отне възможността на страната ни да играе каквато и да е авторитетна роля по отношение на Западните Балкани, Черноморския регион, да не говорим в рамките на самия Европейски съюз.
Този кабинет допусна България да изостане сериозно от Румъния, след като в края на 90-те години нашата страна беше изпреварила северната ни съседка в своите интеграционни темпове и в своите интеграционни успехи.
Вместо да вникне в сериозността на европейските критики този кабинет се опитва през последната година да внушава на нашите партньори, че трябва да се прекрати, повтарям, да се прекрати механизмът за наблюдение за състоянието на правосъдието и вътрешния ред в страната. Питам се, с какви аргументи правехте това, включително в присъствие на членове на българския парламент през последната година, господин премиер? Кабинетът обяви в стил на някаква неизлечима комунистическа традиция съществуването на общоевропейска конспирация срещу България. Този кабинет иска да накара безуспешно българските граждани да намразят Европейския съюз вместо да ненавиждат с основание това некадърно и може би корумпирано управление.
Кабинетът принуди Германия чрез своя заместник-външен министър господин Елер да обобщи по своеобразен начин европейското становище за последиците от докладите: загуба на престиж на страната България, трагедия за обикновените българи, които са разчитали на парите от европейските фондове!
И нека кажа на последно място, извивайки ръцете на Европейската комисия, кабинетът се опита да заглуши гласа на четиримата експерти в областта на вътрешните работи Мойнаг, Кюс, Стронберг и Ян Вувен. Те подготвиха доклада на Европейската комисия. Това са хора с висока професионална чест, те не обслужват нито българската опозиция, нито някого друг, те не мразят Република България. Но те казват съвсем ясно: в България няма единна воля за реформи, има конфликт на интереси, съществуват подозрителни връзки между политици, висши чиновници, сивата икономика и организираната престъпност. Има злоупотреба с власт. Съществуват подозрения за политическа намеса в работата на съдебната власт и разследването и липсва отчетност.
Какво значи това? Нежелание на основни институции да поемат отговорностите и да оценяват последствията от своите действия или бездействия. Само тези изводи, дами и господа, налагат оттеглянето на този кабинет. От нови избори се нуждае България, ново правителство с нова европейска политика. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Не виждам.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри! Тъй като отново беше поставена една лъжлива теза, виждате ли, има решение за спиране финансирането на оперативна програма „Транспорт”, аз не мога да не взема думата. Най-малкото и затова, защото в залата бях обвинен от народен представител, че заблуждавам общественото мнение. Категорично заявявам и аз ще ви докажа, че това не е вярно.
Много често съм се чудил на авторитета, който създаваме на нашата страна. Може ли и отговорно ли е опозицията да разпространява слухове, които не отговарят на истината? Когато повтаряш за която и да е оперативна програма една лъжа, втора лъжа, трета лъжа и то с удобни за медиите тези, това няма начин да не повлияе върху авторитета на България и няма начин да не повлияе на Комисията да каже: спрете, за да направим проверка и да видим какво става там.
Затова ви моля, поемете си отговорността и говорете само достоверни факти! (Реплики в ДСБ.) Разбирам, че господин Костов мрази това управление, но не мога си да обясня защо мрази България и българския народ. (Шум и реплики с ДСБ. „Как не Ви е срам!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители могат да говорят само от трибуната, не и от местата си!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да Ви представя писмото, което беше цитирано и което е получено на 22 юни. Това писмо, уважаеми дами и господа, ни беше представено от екипа на госпожа Плугчиева на семинара в Банско. И аз ще цитирам от лицензиран превод това, което пише в писмото, за да разберат всички български граждани истината и да престанем да спекулираме с този въпрос.
Да, писмото е относно временно преустановяване на междинни плащания по проекти, финансирани със средства от Кохезионния фонд. Обърнете внимание, за кои проекти става дума. Става дума за проект магистрала „Люлин”, околовръстен път на София до изхода за Даскалово – България. Това е първият проект. (Реплика от народния представител Асен Агов.)
Вторият проект е техническа помощ за подготовката на пътните проекти, разположени по тенти на територията на България.
Уважаеми дами и господа, това са два проекта по ИСПА, които не са към Оперативна програма „Транспорт”.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Още веднъж им го повторете!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В Кохезионния фонд това са програми по ИСПА, които не са към Оперативна програма „Транспорт”. Всички проекти от ИСПА в момента, след като започнаха програмите са към Кохезионния фонд. Тези два не са към Оперативна програма „Транспорт”. Сега с преструктурирането на фонда и някои от предложенията, които бяхме направили и се приеха от комисията – да, отговорностите ще дойдат до нас. Има проблеми по тях, има спрени междинни плащания, които са от преди няколко месеца. Това не е новина.
За да бъдат възстановени тези плащания Фонд „Пътна републиканска инфраструктура” трябва да свърши три неща и те са ясно описани в писмото.
„По-нататъшни разследвания и ясни заключения за установяване на съществуването на конфликт на интереси”, уважаеми дами и господа. „Те гарантират, че тръжните процедури и процедурите за сключване на договори не водят до злоупотреба със средства по линията на Кохезионния фонд.”
„Второ, изготвяне на нов и комплексен план за действие на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, който да поставя акцент върху всяко от констатираните от KPMG, слабости и поставя акцент върху всяка от констатираните слабости по отношение на проектите, съфинансирани от Кохезионния фонд.” Говоря пак и във връзка с ИСПА.
„Планът за действие следва ясно да набележи коригиращите мерки, по които е постигнато съгласие, както и реалистичните графики за тяхното изпълнение.
Следователно българските власти е необходимо да предоставят информация относно изпълнението на тези мерки.”
Ще ви прочета оценките, които дава Европейската комисия на тези мерки, тоест, че те приемат мерките, които сме дали и съответно трябва да изпълним в срок.
„Трето, представянето на актуална информация относно установените във Фонд „РПИ” системи за управление и контрол след завършване на процеса на преструктуриране.”
Да, и пак искам да кажа, че има притеснение за излизането, бързото излизане на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” от ситуацията, в която се намира. Няма начин, ако ние не успеем да реализираме, аз съм убеден, че ще го направим в най-близко време, и това е отговорността на новото ръководство, което ще поеме фонда, да реализираме всички тези мерки, одита от Европейската комисия да покаже добри резултати и да започнем съответно финансирането на проектите, включително тези проекти, които са по ИСПА. Разбира се, това е единственият краен бенефициент по пътищата в Оперативна програма „Транспорт”. След като той отговори на изискванията, няма никакъв проблем и ще започне съответно подписването на договори по определените проекти по Оперативна програма „Транспорт”. Така че решение за спиране на средства няма.
От 1 януари, това беше казано и от говорителя на комисар Данута Хюбнер, че от 1 януари има препоръка към българското правителство, докато не се отстранят съответно пропуските, да не се подписват договори. Това е от началото на м. януари 2008 г.
Още нещо, което съжалявам, че трябва да кажа, най-меката дума е, че цитирате неточно - 1 млрд. 600 млн. евро не са за пътища в Оперативна програма „Транспорт”, уважаеми господа. За пътища в Оперативна програма „Транспорт” са 791 млн. 669 хил. евро и още 197 милиона, които са съфинансиране от републиканския бюджет, което означава близо 1 милиард. Това е и цифрата, която е цитирана в писмото.
Тъй като струва ми се, че не от лоша добронамереност на господин Костов, струва ми се, че от лош превод на писмото, което му е дадено, аз съм му подготвил превод на това писмо – обърнете внимание лицензиран превод, и го предоставям на неговото внимание и се надявам, че отговорността на опозицията, включително и на госпожа Надежда Михайлова, защото тя в мотивите също посочи факта, че виждате ли, има решение за спиране на Оперативна програма „Транспорт”, също ще го прочете внимателно. Надявам се, че поне нейния английски е добър.
Уважаеми дами и господа, тук е моментът да кажа, че до този момент в Оперативна програма „Транспорт” няма сериозни проблеми, които да заплашват усвояването и реализацията на средства от Кохезионния фонд.
Затова искам да благодаря и на екипа в Министерството на транспорта за усилията, които положиха, за навременното представяне на оперативната програма. Господин Орешарски неведнъж спомена, пред вас, че ние приехме до 150-ата програма от над 400 оперативни програми, които бяха одобрени от европейската комисия. Ние отговорихме на условията и затова бяхме акредитирани като управляващ орган. Аз съм винаги отворен за това, когато имаме грешки – казвайте ни ги и ние ще приемаме вашите предложения. Много ви моля за едно – нека сами с неверни данни, с лъжи, с политически провокации да не петним името на България, защото тези средства са за всички български граждани, тези средства не са нито за управляващи, нито за опозиция.
Господин Костов може да получи писмото.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги! Двама министри се изказаха и казаха, че няма никакви проблеми, но да питат хората, които гледат в момента предаването или вече не го гледат, за да разберат какво става в България. Една от любимите приспивни песни на комунизма е, че действителността трябва да се възприема трезво и без излишни емоции. Така пленуми и конгреси вървяха по повърхността на фактите и обещаваха блага на победилия развит социализъм.
Убеден съм, че днес в тази зала има хора, които изпитват чувство на срам, заради провала на европейска България, и гняв заради връщането ни назад, наложено от тройната коалиция и нейния стратег Георги Първанов. Комбинацията от комунизъм и царедворство разби създаденото от демократичните сили европейско присъствие на държавата и ограби целия народ с 1 млрд. евро. До тази катастрофа се стигна най-вече заради липсата на лична отговорност. Отношението на управляващите към европейската кауза беше демагогско и съобразено с комфорта и отчетите на папките, а не на българските граждани на обединена Европа. Не могат да заменят необходимостта от ясно говорене за виновниците за провала и отговорността, която, надявам се, ще понесат. Убеден съм, че можем да спестим много време от безплодни дискусии, както чухме министърът на държавната администрация да обяснява колко заплати и по колко заплати се получават, ако той отговаряше наистина за прозрачността и ефективната работа на институциите и връзката между тях, която е негово задължение. Твърде странно за мен е, че точно сега той изчезна от медиите и не се бори за обществено внимание. Защо ли? Докато потъваме принудително в постсоциалистически слабости, сънародниците ни преживяват шока от липсата на реална европейска политика.
Най-фрапиращите критики в доклада на Европейската комисия повтарят фактите, за които СДС последователно предупреждават през последните години – липса на административен капацитет, което означава лошо обслужване на всички държавни нива, липса на прозрачност в управлението, свързано с корупция по всички етажи, лоша координация между институциите и неясни отговорности по конкретни въпроси.
В същото време цинизмът на управляващата тройна коалиция произвежда безотчетно харчене на бюджетния излишък, наливане на държавни пари за замразени европроекти, стъкмистика за оправдаване на ценовия шок и още много самодейности, за което обаче както виждаме няма никакви зрители.
Дами и господа управляващи, ръкопляскайте си сами, произвеждайте камерни спектакли, че Брюксел не ви е дооценил и че срамната каша може да се поправи.
Ние от СДС, заедно с нормално мислещите наши сънародници, ще продължим да искаме лична отговорност за провала на празните думи и обещания. Спрете да създавате проблеми на хората и ги освободете от собственото си безхаберие. Мисията на СДС във властта е да осигури условия за достоен живот на българските граждани при реални европейски условия. Колкото по-бързо срамната тройна коалиция си отиде в миналото, дясното управление може да възстанови пропуснатите и отнети през последните три години възможности. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги! Обичайната практика при кризисна ситуация се свежда до три точки: първо, преструвай се, че нищо не се е случило; второ, отричай до дупка; трето, обвини някой друг.
Още от началото на кризата с еврофондовете ние от НДСВ обявихме, че няма да вървим по този път. Някои от коалиционните ни партньори тръгнаха по него. Вероятно от тях днес ще чуем как точно правителството на СДС в „Държавен вестник”, бр. 61 от 1997 г. въведе в Закона за концесиите прякото определяне на концесионер и твърде либералния чл. 16 от Закона за обществените поръчки, превръщайки тези закони във „врата у поле”. Ние няма да тръгнем и по пътя на другия коалиционен партньор ДПС и се дистанцираме от думите на Ахмед Доган, че сме се заблуждавали как европейските пари могат да се харчат по същата схема, както българските бюджетни средства.
Ние сме дълбоко несъгласни с това и винаги сме твърдели, че и чуждите, и нашите пари трябва да се харчат по единни правила, гарантиращи отчетност и почтеност.
НДСВ ще подходи по точно противоположния начин. Приемаме доклада на Европейската комисия като светнала червена лампа за минали, сегашни и бъдещи управляващи. Не отричаме отговорността си за настъпилата ситуация и сме готови да отговаряме и на най-неудобните въпроси, зададени от българското общество и от европейските ни партньори. Ние няма да прехвърлим вината другиму. Ние ще анализираме ситуацията и ще предложим конкретните оздравителни мерки.
Откъде започва анализът? От най-тежките корупционни практики, заплашващи със загуба най-много пари не само брюкселски, но и наши, български. Пътният фонд – първо, земеделието – второ.
Първо, парите за пътища. Катарзисът ни трябва да започне с ясно обяснение и признаване на съществуващата вече 10 години корупционна схема на анексиите, от сладката отрова на която са вкусвали и опозиция, и управляващи.
Един кратък пример за тези, които не знаят, а може би и за зрителите какво е системата на анексиите в пътното строителство. Една пътна отсечка струва 100 единици като себестойност - чакъл, пясък, асфалт, гориво, труд. Когато се обяви търгът, нормалните фирми, които се явяват там, дават кой 110, кой 112, кой 120 като цена за построяване, калкулирайки нормалната печалба от 10 12 15%. Идва обаче и приятелската фирма и предлага 70 лв. цена за построяване на този участък и очевидно печели търга. На една трета от работата обаче парите свършват и вместо да бъдат санкционирани от възложителя, който е батко, братко или някой кмет, с него се сключва без нов търг анекс за още 70, после и за още 70 лв. Накрая пътят вместо 112 лв. ни излиза 210 лв. Тук дори не говорим за качеството и сроковете.
Системата е така добре функционираща и сраснала се с местната и централна администрация, и политическия елит – управляващи и опозиция, че само външни фактори могат да я поставят под контрол. Външният контрол може да бъде два вида: частен и публичен. НДСВ не успя да се пребори със сродните ни пътни олигарси, които чрез медиен и политически натиск разрушиха концесията за магистрала „Тракия” – концесия, при която банките, осигуряващи кредита, щяха стриктно да следят за разходването на този кредит без анекси, а с неустойки и срокове. Батко и татко нямаше да имат значение тогава. НДСВ успя поне да направи друго – да вкара България в обсега на публичния контрол на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
На какво сме свидетели сега? Този евроконтрол ни казва в прав текст: махнете батко от пътния фонд, искаме ясни и открити процедури, без анекси, а с неустойки, срокове и отговорности. Какво подсказват тогава родните ни пътни олигарси? Стават евроскептици: за какво ни е Европейски съюз, имаме си бюджетен излишък, ще си строим с него и с анекси по стария сладък начин, контролиран от някой друг батко, а не от алчните португалски банки или пък от онези педанти от Брюксел.
Земеделските пари. НДСВ не отговаря пряко за сектора, но носи отговорност и е длъжно да предупреди за проблемите и да помогне за тяхното разрешаване.
Малко хора знаят какво е „Код 6”. Това са европарите на хектар обработваема земя, уважаеми колеги. Надписването и двойното регистриране на земя, за да се получи евросубсидия, са се превърнали в ендемичен проблем в някои региони на страната, например Кърджали. Процентът на надписване на земя в Европейския съюз е средно 2%, а у нас в някои райони е над 30%. Всичко това става под „зоркия” контрол на областните служби „Земеделие” и „Гори”, дори и с помощта им. Не се извършва актуализация на поземления фонд и за пасища и мери на свои хора се предоставят буренясали и обрасли храсталаци за един лев наем, срещу което те получават 10 лв. субсидия. Не се въвежда контрол върху 100% от тези рискови региони на страната. Не се прави обвръзка между заявените земи и отглежданите животни. При евентуално спиране на плащанията за единица площ наред с недобросъвестните ще изгорят и добросъвестните заявители.
И злоупотребите в пътния фонд, и злоупотребите в земеделието водят до подозрения за политическо крило, чадър или рамо.
Ето защо за пореден път поздравявам премиера Станишев, че чрез ДАНС създаде оръжие за прекъсване на връзката между организирана престъпност и политици. Ние ще подкрепяме тази му политика срещу организираната престъпност.
Битката за концесията на магистрала „Тракия” я загубихме. Резултатът е: магистрала няма, ще строим с батковци, олигарси и анекси. Битката за оставането ни в Европа обаче с добри пътища и земеделие трябва да продължим и да спечелим.
Всички чухме в Банско Симеон Сакскобургготски да казва, че коалицията е трайна. Но ако не се вземат нужните мерки, Симеон Сакскобургготски може да добави, че тя не е безкрайна. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Давам думата на народния представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, днешният ден е наречен ден за дебати по вота на недоверие. Това не е вярно, тъй като дебати се правят между равнопоставени партньори, между две страни, които дебатират и накрая приключват с общо решение. Тук обаче това не може да стане и няма как да стане. Тук от едната страна имаме едно правителство, което, освен че се е провалило, освен че е направило всичко възможно, за да направи най-черен образа на България пред Европа, не иска да признае това най-упорито и когато от Евросъюза казват директно, че тук се извършват престъпления и директно плюят това правителство, то казва, че вали дъжд. Това е най-неприятното и това всъщност отнема базата за дебати.
Дебати не могат да се правят с хора, които казват, че нищо не се е случило, при положение, че са се случили много лоши за България неща. Не може да се дебатира с хора, които казват: няма нито един виновен сред нас, няма да пипаме нито един министър – при положение, че се посочват конкретни министри, провалили се, пряко виновни не само за еврофондовете, но и за вътрешнонационални далавери. Ние всички ги знаем и няма смисъл отново и отново да изнасям числата, милионите, стотиците милиони, милиарди и пр. Хората са обръгнали вече на цифрите и те не им влияят.
Тук въпросът, който си задават днес хората в България, е какво следва, какви мерки ще се предприемат след тези констатации. Още една констатация от мен тук ще бъде излишна.
Какво трябва да се направи – това е въпросът, който днес се питат хората в България. Чухме през последните седмици много изказвания на управляващите, които казаха, че опозицията не се държала конструктивно и някак си не влизала в кожата на управляващите, за да бъде съпричастна с техните болки и проблеми.
Опозицията в България показва и днес, че се държи отговорно, защото участва в тези дебати, въпреки че дебати няма, въпреки че е дискриминирана, въпреки че от три години насам нищо наше като предложение не е влязло в пленарната зала и не е гласувано, ако влезе тук, не се гласува, защото просто е от опозицията. А когато влезе от Парламентарната група на „Атака”, то дори не стига и до пленарната зала. Въпреки че сме предлагали десетки полезни за България неща, те не стигат дотук. Как тогава да бъдем конструктивни, как да се отзовем на вашия призив да бъдем съпричастни към проблемите на България?
Да, ние сме отговорни политици, ние сме патриотични политици, ние не искаме България да страда, ние не злорадстваме, когато България бъде критикувана отвън. Това за нас е лошо. Това не е повод за злорадство и потриване на ръце. Това е повод да се замислим какво да направим.
Когато днес излизаме на протест срещу правителството, ние го правим, защото няма друг начин, защото сме казали десетки пъти: дайте да поправим нещата, дайте да коригираме това, дайте да спрем този и този грабеж!
Преди малко слушах изказването на господин Минчо Спасов. Чудесни констатации, господин Спасов, но всичко това, което казахте, е извършено и от вашето управление, тоест, вие сте част от него. Няма как да си разделите – батковците на ДПС, батковците на БСП, батковците на НДСВ... Може би ще започнете да ги разделяте сега и да стигнете до спор кой е повече корумпиран и кой по-малко, но това няма да реши общия въпрос: как да преминем нататък с една крачка, как да излезем от тинята! България трябва да излезе от тинята! Тя не може повече да тъпче на едно място. Затова ако правителството имаше чувство за отговорност, щеше да махне поне министрите, които са посочени и отвън, те са обективно посочени. Хайде, казвате, че опозицията е пристрастна. Можете да кажете, че аз мразя или не харесвам на някой изражението, физиономията или т.н., обаче когато се посочват отвън пряко отговорни министри, министри, в чиито ведомства стават далавери и очевидни противоречие с европейските правила, господин министър-председател, махнете ги! Само ще Ви кажат „Браво!”. Никой няма да Ви укори, цяла България ще Ви каже „Браво!”.
Вие обаче се запъвате и казвате: Не, ще ги запазя. Това ще Ви струва скъпо, защото по този начин губите доверието на хората. Аз не съм този, който ще Ви оцени, българският избирател ще Ви оцени. Ако настоявате да стоите още една година напук на всичко, на обществените настроения, на това, което опозицията Ви казва, на това, което ОЛАФ Ви казва, на това, което Еврокомисията Ви казва, може да удържите - да, имате мнозинството, утре ще си гласувате вота, ще останете на власт. Какво обаче ще Ви донесе това – радост от победата ли? Няма да имате радост. Вие ще стоите изтръпнали какво ще стане след юни догодина, защото, удържайки властта дотогава, Вие знаете, че ще паднете след тази дата. Добре, и после какво правим?
Искате ли да дойде едно правителство, което да започне от руините, от кота минус или искаме по-рано да прекратим тази агония? Тази агония е за цяла България, тя е и за Вас. Нека да я прекратим.
Моят съвет към Вас е да направите една оставка по един абсолютно европейски, демократичен, културен, цивилизован начин, да се откажат всички парламентарни групи от мандат след това и да се премине към служебен кабинет за три месеца и предсрочни избори наесен. По този начин ние ще прекратим съмнението, че у нас се замазват проблемите, че искаме да прикрием поредицата от престъпления. Ще дадем възможност да излязат наяве тези престъпления. Защото сега заради хора, които извършват престъпления, има сред вас хора, които не са такива, но, щат или не щат, ги прикриват, стават съучастници. Трябва да се освободят от този товар, да излязат на светло, да си отдъхнат и да кажат: да, имаше такива във всички партии и сред управляващите, но, ето, отърваваме се, отрязваме ги и започваме на чисто. Кой ще ви каже нещо лошо? И вашите избиратели ще ви поздравят, и цяла България ще ви поздрави, и партньорите ви в Брюксел ще ви поздравят, ако сега предприемете отговорната постъпка – оставка и след това нови, предсрочни избори.
Вие казвате, че това ще бъде катаклизъм, ауфтакт, че ще доведе до не знам си какви сътресения и дестабилизация. Няма да доведе до дестабилизация! Това е един нормален демократичен акт – отива се на избори, вижда се вотът на народа. Вие самите, ако вярвате в това, че сте уважавана партия – БСП, ще получите своя вот, ще предложите програма за управление. Ние от опозицията също ще предложим точки за управление. Ще видим какво трябва да се направи в следващите години за България. Нека да се съгласим, че го правим да отрежем корумпираната част от всички политически сили и тогава, и само тогава ще покажем на света, че искаме промени в България.
Останалото ще бъде агония и напрежение, защото „Атака” вече е на протест, няма какво друго да направи. Ние подканваме нашите опозиционни колеги също да се присъединят към този протест, защото няма друг начин при положение, че не слушате какво ви казваме кое е добре за България, освен гражданския натиск. И той ще продължи, неизбежно е.
За последно Ви предупреждавам и ви казвам: нека да прекратим агонията сега, нека да започнем сега този процес, да покажем с една оставка на правителството, че разбираме за какво става дума, да направим каквото трябва и да дадем възможност България да дръпне в следващите години наистина! Ще останете в историята, господин министър-председател, ако сега го направите това, и ще бъдете с положителен знак. В обратния случай това категорично няма да е така. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми господа колеги! Вземам реплика по отношение на многоуважаемия господин Сидеров...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо толкова „многоуважаемия”?
НИКОЛА ГОЧЕВ: … по въпроса има или няма алтернатива.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Винаги има.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Алтернативата е: има ги структурите, малко трябва да се подобрят, функциите трябва да се подобрят, кадрите, хората, които работят вътре, трябва да се потрудят.
Другата алтернатива, която предлагате, е да излезем на избори. Какво е парламентарното поведение на тези, които ще направят управлението, примерно „Атака” и ГЕРБ?
Господин Сидеров неотдавна седя тук, двадесет минути губи времето на парламента, защото трябваше да го предават – да се плаща от данъкоплатците, да се разходват средства, защото за него е по-важно да бъде предаван, отколкото онова, което ще каже парламентът.
Проблеми със съда. Какво е положението с ГЕРБ? Каква алтернатива е, когато ние виждаме какво става в община София? Нашият кмет трябваше да отиде във Виена, за да разбере, че снегът се чисти. Ако беше дошъл в Добруджа още преди 30 години, щеше да види, че снегът се чисти по всички площади. Трябваше да даде седем милиона и най-напред да каже, че не може да се изчисти, че, видите ли, ето на, имали 30 милиона. Ако много хора транслират и ротират по физическите координатни системи и координатните системи на социалното и политическо мислене и поведение, то господин водачът на ГЕРБ е математически недефиниран – не можем да хванем модела на неговото поведение, в това число несправяне и непознаване на законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но репликата е към Волен Сидеров, да оставим сега…
НИКОЛА ГОЧЕВ: Става дума за алтернативата на коалицията. Те заедно ще управляват.
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Къде е казано това?
НИКОЛА ГОЧЕВ: Но това е вотът.
Така че аз предлагам алтернативата е: да се впрегнем, да решим, да подобрим структурите и функционирането на структурите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика, още веднъж се обръщам към народните представители в залата? Няма.
Господин Сидеров, ако желаете, имате право на дуплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се от това Ваше право.
Давам думата на заместник министър-председателя на Република България Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Кое е това, което може да събере заедно Бойко Борисов и Стефан Софиянски? Иван Костов и Волен Сидеров, Пламен Юруков и Яне Янев.
Не е сложна загадката – отчаяното желание за власт. Само че не власт, спечелена на редовни избори, както се прави в нормалния политически процес, а власт, с която се търси криза.
Държавата не е в криза, уважаеми господа, колкото и да се опитвате да го показвате. (Реплика на народния представител Костадин Кобаков към народния представител Волен Сидеров.)
Държавата е в нормален, откровен диалог с нашите партньори от Европейския съюз. Да, имаме забавяне, имаме и грешки, свързани с европейските фондове. Това е абсолютно реален факт, който ние отчитаме и вземаме предвид, когато планираме действията си по-нататък.
Няма обаче загубени стотици милиони и милиарди – това, за което се говореше тук. Това се чу и от изказванията на колегите ми - аз предполагам, че и след малко ще имате възможност. Затова внимавайте, когато слушате вицепремиера госпожа Плугчиева, която ще ви каже за какво става въпрос. Няма откраднати европейски средства. Няма такова нещо доказано досега. Да, има много разследвания за средства, отпускани през различни периоди от различни правителства. Ако тези разследвания в България доведат до резултат – до доказателства, че има злоупотреби, те ще излязат. ОЛАФ, Европейският съюз прави също разследвания. Но до момента няма доказателство за нито един лев и за нито едно евро, откраднати от европейските средства.
Пак казвам, за нас този диалог е нормален и ние вземаме мерките, които са необходими, и то взимаме ги в диалог с партньорите ни от Европейския съюз.
Ще отворя само една скоба, че ако този процес се забави - отложи се за есента, заради избори или заради нещо подобно, тогава може да се говори за реален риск от изгубване на средства. Но в момента мисля, че държавата, и то с много, много високи обороти прави точно това, което трябва да направи и което се очаква от нашите европейски партньори.
Пак казвам, в България дотук не са доказани злоупотреби с европейски фондове. Въпреки това опозицията иска вот на недоверие, заради забавянето – пак казвам – то е реално и за него се вземат мерки при подготовката на използването на редица програми.
Това основание ли е за вот на недоверие? Ще ви дам два примера, уважаеми госпожи и господа. Първият е цитат на еврокомисаря по земеделието госпожа Мариан Фишер Боел. Той е по отношение на нашата съседка Гърция, направен в средата на този месец. В него се казва: „Беше направен известен прогрес в разрешаването на отдавнашните проблеми, свързани с контрола в земеделието в Гърция. Въпреки това обаче, като се имат предвид резултатите от скорошния одит, мога само да заключа, че по-добри практики в гръцката система за идентификация на поземлени парцели най-вероятно няма да бъдат установени до договорения краен срок 31 декември 2008 г.”. Резултатът – намаляват с 10% средствата на Гърция за земеделие. Уверен съм, че в Гърция много сериозно вземат това предвид.
Втори пример – от 9 юли 2008 г. Европейската комисия изисква от редица страни членки да върнат обратно в бюджета 410 млн.евро. Между тях са големи страни, като Германия, Испания, Франция, Великобритания и т.н. За какво става въпрос? За недобро спазване на процедурите и практиките, недобър контрол (реплики от народния представител Иван Иванов) или злоупотреба със средства, които трябва да се върнат.
Това, което искам да ви кажа, уважаеми госпожи господа, е, че така работи Европейският съюз - контролират се държавите, независимо дали са нови или стари, и там, където те не са си доизпълнили задачите, се вземат санкции, включително и с връщане на средствата - такова у нас няма.
Обаче, вие чули ли сте в тези страни, заради тези решения от този месец да има поискан вот на недоверие? Не сте. Няма и да чуете.
За какво става въпрос? Става въпрос, че у нас, отново, търсейки някой да създаде изкуствено напрежение, изкуствена криза е забъркал един популистко-националистически миш-маш с остатъци от десни идеи, който го представя като алтернатива на управлението.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Те, десните, отидоха при левите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще ви дам още няколко цитата от същия този политически продукт, който вие ни предлагате. (Реплики на народния представител Яне Янев.)
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Какви са твоите приоритети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Слави Бинев, 19 май 2008 г. – евродепутат в Европейския парламент от партия „Атака”, преди малко слушахме нейния лидер: „Вместо да бранят – казва господин Слави Бинев – живота и правата на гражданите, президент, премиер, прокуратура, МВР – и, забележете – столичен кмет, са се сраснали здраво и използват властовите си лостове единствено за политически рекет над инакомислещите”. Това го казвам и към почитаемите последователи на ГЕРБ – цитат на господина от „Атака” в Европейския парламент.
Нещо интересно за медиите от същото изказване: „Огромна част от медиите в България са обвързани с финансовите интереси на криминалитета и със силните на деня, като стават техни яростни защитници и съучастници.”
Уважаеми медии, това е от господин Слави Бинев - „Атака”, депутат в Европейския парламент.
Втори пример, господин Димитър Стоянов, произхождащ от същата партия, също реч пред депутатите от Европейския парламент от 9 април т.г.: „В България има пълно сливане на държавна власт и мафия. Говори се за това, че българският вътрешен министър е мафиот. В предприсъединителния процес на българския народ беше обяснявано, че Съюзът ще бъде гарант за справяне с бандитизма и убийствата, гарант за стабилност и сигурност, за живот без престъпления. Сега, когато всеки един от нас може да бъде следващата жертва – казва господин Димитър Стоянов от „Атака” – Съюзът трябва да действа и да изчисти това срамно петно”.
Трети пример. (Няма да ви отегчавам, защото са много).
Госпожа Душана Здравкова – евродепутат от ГЕРБ (реплики на народния представител Иван Колчаков), 10 март 2008 г. Това са публични изказвания пред Европейския парламент, пак казвам: „Очевидна е липсата на ефективна превантивна политика в България, насочена към предотвратяване на нередностите и нарушенията за отпускане на използваните финансови средства. В тази връзка смятам, че следва да се засилят механизмите на Европейския парламент и да се настоява пред Европейската комисия за мониторинг на изпълнението”.
Госпожа Душана Здравкова предлага Европейският парламент да задължи Европейската комисия да се справи с тези огромни престъпления в България.
Това са изказвания – СДС и ДСБ нямат депутати в Европейския парламент, заради това не можах да намеря техни цитати – изказвания на представители на „Атака” и ГЕРБ в Европейския парламент, в които те настояват за вземането на мерки. И виждате по какъв начин описват страната ни. Между другото, някои от тези хора тук преди малко казаха, че били големи патриоти. Ако в това се изразява патриотизмът – в очерняне на държавата, аз не знам, сигурно моите представи са объркани. Методите, които се използват от опозицията – да очернят България пред европейските институции и да си намерят някаква допълнителна европейска патерица за практическата си немощ в България, не са добри. Този филм сме го гледали и преди това. (Шум и реплики.) Той води до действително лоши резултати, защото властта в България, като в демократична държава, периодично се сменя, но петното, което се нанася, включително и от такива хора, които цитирах преди малко, и които слушаме и тук днес да говорят – господин Сидеров говори за европейското мнение, за Европейската комисия, ето по какъв начин се формира част от европейското мнение. (Реплики на народния представител Яне Янев.)Ето, по този начин резултатът не би могъл да бъде по-добър от това, което виждаме днес – липса на аргументи, политизиране, липса на факти, грешни числа, емоционални, но празни изказвания.
Мисля си, уважаеми госпожи и господа от опозицията, че времето за подобен вид поведение трябва да бъде оставено в романтичните години от началото на 90-те години, когато българската опозиция охотно използваше европейските си партньори, тогава Съвета на Европа, за да пише подписки срещу България. Дори тук има и инициатори на такива подписки.
Начинът, по който работи днес една демократична система, е явяване на избори с ясни, убедителни алтернативи. Ако всички тези господа, които иначе не могат да се гледат в медиите, застанат един до друг, представят ясна, убедителна алтернатива и кажат: „Ето, това е нашата идея за управлението на България и така ние ще се справим по-добре”, аз съм съгласен. Имат една година повторно да подготвят това си поведение.
А сега, пак ви казвам, правителството работи изключително интензивно, в много добър диалог и с Европейската комисия, и с нашите партньори. И прави това, което трябва да се направи в държавата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги! На последната среща на тройната коалиция в Банско един от лидерите изразил учудването си, че дълго време са си мислили, че управлението на еврофондовете е по същата схема като раздаването на бюджетните средства, но се оказало, че технологията е съвсем различна.
А каква им е била схемата? Отговор дава Европейската комисия в доклада, цитирам: „Има сериозни твърдения за нередности, както и подозрения за измами и конфликти на интереси при възлагане на договори”. Такава е, уважаеми колеги, технологията на усвояване в България, която някои сега осъзнаха, че не могат да прилагат по отношение на европейските фондове, но се занимаваха два дни да обсъждат как по старите правила да изхарчат 4-5 милиарда от излишъка до края на годината.
Спирането на над 1,5 милиарда лв. от предприсъединителните фондове не е най-страшното нещо само по себе си. Българският премиер много бързо ни успокои, че тези пари ще бъдат дадени от бюджетния излишък. Но всъщност какво ни казва той? Ето какво: ”Щом парите на европейските граждани се контролират толкова строго, то тогава злоупотребите ще се правят с парите на българските данъкоплатци”. На практика се получава така, че вместо да финансираме проекти, значими за цялото общество, ние ще наливаме пари в проекти с конфликт на интереси и доказана корупция. Ще продължим да финансираме именно онези кръгове, заради чиято корупция Европейският съюз спря финансирането.
Това е и най-страшното послание, че управляващите не се интересуват кой какво говори, тъй като всяка година хазната се пълни с надвзети пари от гражданите, които удобно могат да влязат в употреба за замазването на всеки голям провал на кабинета без принципи и правила.
Парадокс е как бързо се намират пари за съмнителни проекти с още по-съмнителни резултати, а винаги се твърди, че отпускането на няколко милиона лева за някой наболял обществен проблем ще застраши финансовата стабилност и ще повиши инфлацията. Ще ви дам само няколко примера.
Със средства от бюджетния излишък например можем да построим няколко студентски общежития. За тях никога няма достатъчно пари, а децата ни са принудени да плащат скъпи квартири. Едно общежитие за 1200 студенти ще струва на бюджета около 7 млн. лв. Вместо това, поради вашето лошо управление, сега трябва да се прави някаква отсечка от някакъв път, който е трябвало да се финансира с европейски средства, но те са спрени.
Всички знаем за печалната статистика, според която България е на първо място в Европа по смъртност, причинена от сърдечносъдови заболявания. И никой не предприема нищо за превенцията на тези заболявания. Всички знаят какво е нужно - най-малко още 5 центъра за инвазивна кардиология – това са лаборатории за спешно предотвратяване на инфарктите. Себестойността на всяка една от тях е 2,5 млн. заедно с оборудването и ремонта. Да се проведе масово профилактично изследване – така наречения скрининг, за да се определят хората с риск – и това струва около 2 милиона.
Какво се оказва? Че за близо 15 млн. можем да направим сериозна превенция на сърдечносъдовите заболявания у нас, за които възрастовата граница все повече пада. Вместо това, ще финансираме проекти, за които Европа ни спря парите - не за друго, а заради конфликт на интереси и заради корупция.
Загубата на европейски пари не е страшна с това, че няма да има построени пътища и магистрали. За последните няколко години добре видяхме как стотици милиони потънаха в пътища, които никой не е виждал. По-страшно е, че сега всички тези проекти със съмнителни резултати ще бъдат платени от всички нас за сметка на така необходимите реформи в пенсионната система, в образованието, в здравеопазването и в пазара на труда.
Свалянето на данъците във времето на добра икономическа конюнктура е необходимо, но недостатъчно условие за устойчивото развитие на една икономика, господин премиер. Възможностите за лесни решения, които поддържат икономическия растеж, вече се изчерпват. След някоя и друга година реалността ще се промени и българското общество вече няма да може да плаща огромния данък корупция, без да изпадне в първата си голяма криза след вашето последно управление от 1997 г. Признаците за това вече са налице, въпреки розовите картини, които описвате във вашите изказвания. Само за първите шест месеца на годината България е привлякла 1 милиард лв. по-малко преки чуждестранни инвестиции спрямо 2007 г. И всичко това – въпреки ниските данъци и високия растеж, просто заради липсата на ясни правила. Това би трябвало да ви говори, господин министър-председател, че хората, които искат да инвестират парите си и да плащат данъци тук, търсят нещо повече от плосък данък. Те търсят стабилна бизнес среда, ефективно правораздаване, работеща и прозрачна администрация и ефективно харчене на публичните пари.
Истината е, че ние, българските граждани, господин премиер, очакваме тези неща от едно правителство. Очакваме, че с нашите пари, които ви предоставяме под формата на данъци, няма да се злоупотребява и те няма да потъват в обръчи от фирми и братски поръчки.
Затова е и този вот на недоверие, затова, че не се спазват не само европейските, но и българските правила и затова ни налагат санкции от Европа.
Накрая бих искала да кажа, че в доклада на Европейската комисия има и нещо положително. Положителното се състои в това, че на всички ни стана ясно, че този път няма да мине с PR-трикове, колкото и да е платено за тях, а трябват реални промени.
Уважаеми господин министър-председател, когато встъпвахте в длъжност, намерихте ли на бюрото си три плика? Ако не сте, ще ви разкажа накратко историята за пликовете. (Шум и реплики: „Знаем я”.)
Когато министър-председателят встъпва в длъжност, намира на бюрото си три запечатани плика. На първия пише: „Да се отвори при първия провал”, а вътре: „Обвинявай за всичко предшествениците”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И вие имахте „Приказка за стълбата”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: На втория пише: „ Да се отвори при втория провал”, а там пише: „Обвинявай за всичко опозицията”.
На третия плик пише: „Да се отвори при третия провал”. Вътре: „Пиши три плика”. Крайно време е да напишете пликовете, господин премиер. (Шум и реплики. Единични ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, колеги! Вече четири часа дебатираме по шестия вот на недоверие към правителството с министър-председател Сергей Станишев и със съжаление трябва да констатираме, че това е най-немотивираният, най-вялият вот за недоверие, с който се сблъскваме в тази пленарната зала, с мандата на това правителство. А този вот беше обещан, той беше очакван, с него заплашваха, предупреждаваха ни, че ще бъде внесен. И няма друг начин, след като е посветен на един от може би най-важните проблеми на България не само днес, но и в следващите години, а именно усвояването на средства от Европейския съюз.
Ясна е целта на опозицията – това е един от последните опити да ни убедят в три неща. Първо, че има разминаване между обществени нагласи и реално политическо представителство. Второ, че има някакъв провал на управлението. И трето, че има наличие на алтернатива, която те биха предложили.
На цялото това подклаждано напрежение, за което се говори вече в тази зала, днес ни кара да си зададем най-малкото три въпроса. Първият, доколко тази опозиция е успяла да посочи в мотивите си онова, което иска. Второ, какво е реалното положение или какъв е нашият анализ и оценка на усвояването на средствата. И трето, има ли реална алтернатива на това, което се прави в момента.
Трябва да ви кажа, че запознавайки се с мотивите и слушайки в залата редица изказвания, аз си задавах въпроса в крайна сметка каква е мотивировката. Говореше се за висока инфлация, за ниски инвестиции, за ниска усвояемост на фондовете. И може би цялата тази прибързаност доведе до това, че този вот беше внесен минути преди излизането на европейския доклад, разчитайки на нещо друго, а не на реалните цифри и данни.
В крайна сметка искам да призная, че в мотивите има три верни неща и това са датите, на които са сключвани споразуменията на Република България с Европейския съюз. Всичко останало, най-малкото предизвиква основателни въпроси.
Нека да започнем с първото. През 2007 г. има нулево усвояване на средствата от Европейския съюз по седемте оперативни програми. Не мога да разбера на кой може да му мине такава мисъл в главата – през 2007 г., след като през месец декември бяха последните договаряния по оперативните програми, как може да се иска усвояване на средства. Но въпреки всичко ще ви посоча, че по Оперативна програма „Административен капацитет” има усвоени през 2007 г. 35 млн. 93 хил. лв. Даже и този труд не сте си направили – да проверите какво се е случило.
Що се отнася до реалното усвояване на средствата, мога да ви го кажа и по оперативни програми, и в общи цифри. В крайна сметка до настоящия момент по седемте оперативни програми са договорени близо 400 млн. лв.
Разбира се, има и оперативни програми, които се забавят, някои са с нулева договореност. Но причините за това бяха достатъчно убедително изтъквани в тази зала. В крайна сметка, ако има някакво забавяне, нека да го търсим по предприсъединителните инструменти.
Какви са данните? По Програма ИСПА, откакто тя съществува, в България са договорени 1 млрд. 92 млн. лв., реално са платени 372 млн. 104 хил. лв. По Програма ФАР за периода 1998-2006 г. са платени 833 млн. 457 хил. лв. По Програма САПАРД за 2006 г. са договорени 564 млн. лв. и реално са платени 343 млн. лв. Това е реалното състояние на нещата искате или не искате да го признавате. И престанете с тези зловещи заклинания, че България се е превърнала в донор на Европейския съюз. Министърът на финансите достатъчно красноречиво го каза, че при 594 млн. вноски в бюджета миналата година са усвоени 1 млрд. 200 млн. лв. Тази година вече сме надхвърлили вноската в бюджета с около 400 млн. лв.
Вторият аргумент е, че фатално е забавена подготовката на необходимите нормативни документи. Оставям юридическата недомислица на самото понятие нормативни документи, но искам да ви посоча, че имам 12 страници изготвени актове по всички оперативни програми и общи актове, които устройват рамката за усвояването на средствата от Европейския съюз, като започнем с Постановление № 55 от месец март, с Постановление № 62 от същия месец, с Постановление № 121 от месец май, с Постановление № 194 от месец август, Постановление № 199 също от август 2007 г. А от юли до октомври с отделни постановления на Министерския съвет бяха одобрени и детайлните правила за допустимост на разходите по седемте оперативни програми. По всяка една от оперативните програми са приети необходимите наредби, наръчници, инструкции, за да може те да стартират. Как можете да си представите, че някой ще допусне да изразходваме средства и тези договорени вече средства, ако тази нормативна уредба не е приета.
На трето място се посочва, че са спрени средствата предприсъединителните фондове – от програмите САПАРД, ФАР и ИСПА. Стига сме говорили неща, които не сме проверявали. Говорим за 1 милиард, за 800 милиона, за 600 милиона. Реално спрените средства са 464 млн. 700 хил. лв. Това е положението. От тези 250 млн. лв. които са по ФАР, значителна част по туининг-проектите, които не са спрени и общата сума е 215 млн. 700 хил. лв. Сто и петнадесет милиона имаме по ИСПА. А като махнем средствата за съфинансиране от републиканския бюджет – тези, които са по САПАРД, са 154 млн. лв. Това е общата сума. Както искате, така я изчислявайте. Това са данните, това са фактите.
Следващото твърдение, че забавянето и неяснотите с отлагането във времето на програмите „Джесика” и „Джереми”. Стана дума за тези програми. Не искам в момента да повтарям министъра на икономиката за това какво цели нашата страна, къде е нашият национален интерес и какви действия са извършени по тези програми.
Уважаеми дами и господа, искам да кажа, че действително ние имаме проблеми. В доклада се посочват сериозни трудности. Никой не бива да си затваря очите пред тях. Според мен има най-малкото две реални опасности. Първата е да не можем да изготвим оценката за съответствието в необходимите срокове, което може да засегне акредитацията и на останалите агенции. И второто е да не удължим срока по САПАРД, защото при договорени 95,6% от средствата усвояемостта към настоящия момент е около 63%. И тогава тези пари, които са реално договорени, могат да не отидат до реалните потребители.
Но може би най-важният въпрос, който стои, е предложена ли е, има ли някаква алтернатива на това, което се прави?
Вижте, нека да четем докладите, колкото и да ни се струва, че са неприятни, така както трябва. На пет места в основния доклад е посочено, че България е предприела стъпки в правилната посока.
Ние сме изправени пред хипотезата дали да спрем тези стъпки, да правим служебно правителство, след това да губим време за формирането на ново правителство и да блокираме цялата дейност по работата по фондовете, или действително да предприемем онези мерки, които днес ще бъдат представени и вече бяха обявени в пресата, които ще доведат до решаването на проблемите пред страната. Даже и тези прекратени или спрени акредитации не означават прекратяване на процедурите и недоговаряне.
Средствата по САПАРД – има всички възможности да бъдат финансирани. Това очакват да чуят хората от нас, а не отново заклинания или празни приказки.
Така че, уважаеми госпожи и господа, този вот няма да мине и това е ясно на всеки. Нека да използваме по-рационално времето си и да търсим реалните решения на проблемите. В противен случай не само ние, но и вие ще се срещнете с онова, което ние казваме – оценката на хората. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Имам само един въпрос към господин Червеняков. Включително министърът на финансите даде обяснения. Все пак може би е добре да се разсее една спекулация относно парите, които България плаща и които България получава.
Когато България получава пари по предприсъединителни фондове, тя не дължи вноска в Европейския съюз. Да се изтъква, че парите, които са получени по предприсъединителните фондове през 2007 г., компенсират вноската на България е, меко казано, спекулация.
Така че, уважаеми управляващи, не спекулирайте с неща, които не са верни, защото България си е нетен донор по отношение на вноската, която плати през 2007 г., защото не е усвоила нищо, с изключение на тези 35 млн., за които стана дума.
Парите, за които господин Орешарски каза и господин Червеняков повтори, са пари по предприсъединителните фондове, срещу които не дължим никаква вноска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, ако желаете, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Добре, че от време навреме се задава някой въпрос, който има връзка с темата, която обсъждаме днес.
Госпожо Шулева, парите, които влизат в една страна, са едни, и тези, които разходва страната, са същите за един и същи бюджетен период от време. За да Ви успокоя, ще Ви кажа, че само директните плащания, които се правят в селското стопанство, са 4 млн. тази година.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Четиристотин!
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Добре, ще уточняваме малките детайли, но това са фактите. Казах ви, че 200 млн. са вече договорените средства по оперативни програми, така че това са средства, зад които стои извършена работа. Всяка една спекулация с това не е добра нито за вас, нито за някой друг, защото тези средства в крайна сметка са за тази страна, а не са за една или за друга политическа сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да ориентирам народните представители, ще съобщя парламентарните групи с какво време разполагат: КБ – 31 минути и половина, НДСВ – 16 минути и половина, ДПС – 23 минути, БНД – 6 минути, ДСБ – 16 минути и половина, ОДС – 9 минути и половина, БНС – 9 минути, КА – 11 минути и половина, и независимите народни представители – общо 8 минути.
Давам думата на народния представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри и народни представители! Няма никакво съмнение, че мотивите за днешния вот на недоверие са свързани с изключително актуална и значима тема за България като нов член на Европейския съюз. Това е темата за усвояване на европейските пари.
Тази тема има пряко отношение към способността на страната ни да отстоява националните интереси в общото европейско семейство. Усвояването на европейските пари зависи в голяма степен от решимостта ни да подчиним цялата политическа, икономическа и социална енергия на нацията, а не на отделна партия или коалиция от партии, за необратимо и по-бързо доближаване до по-високите европейски стандарти. Начинът, по който харчим европейските пари, е тест за това до каква степен нашата национална ценностна система съответства на европейската, дали представите ни за правилно и неправилно съвпадат с европейските представи.
От тази гледна точка критичният и обективен европейски доклад ще изиграе своята положителна за България роля, ако заострим сетивата си за това, което е ставало и става у нас, когато харчим общи пари, прибрани от милиони трудови хора.
Сериозността на темата, която дискутираме днес, изисква сериозни и адекватни аргументи. Ако в други случаи е простимо да се политиканства, демагогства и манипулира, то когато става дума за харчене на милиарди, които са предназначени да подобрят живота на хората, този типично български политически манталитет е абсолютно недопустим.
Ето защо аз ще се придържам стриктно към текстовете, които са записани в предложения вот на недоверие и призовавам всички, които излизат на тази трибуна, да проявят необходимото уважение към важността на темата, като не се поддават на изкушението да словоблудстват, водени от чисто партийни емоции.
Преди да мина към тези конкретни текстове, бих желал да споделя нашата обща оценка за мотивите за вота на недоверие. Експертно-политическият език, който е задължителен при обсъждането на толкова важна и сериозна тема, липсва. Формулировките са общи, в рамките на ограниченото партийно говорене, което има за цел да злепостави политическия опонент, като се пренебрегват общите национални интереси.
Може да се каже, че зад подобни формулировки прозира простичкото внушение, което горе-долу може да се изрече по следния начин. Вие създадохте проблеми по усвояването на европейските пари. Ако ние сме на ваше място, тези проблеми нямаше да ги има. Ето защо ние искаме предсрочни избори, за да решим тези проблеми.
Опасни внушения за наивници. При това тези внушения се правят от политически сили, които нямат никаква идея как могат да бъдат решени тези проблеми. Те не могат и да имат подобни идеи, защото политическият им капацитет отдавна е изчерпан и народът е произнесъл своята окончателна присъда за техните възможности.
Разбира се, че управляващите носят отговорност за проблемите, но те поне са в час с тези проблеми и показват воля да работят за решаването им до края на мандата. На тези, които днес искат вот на недоверие на правителството, ще им трябва много време, за да влязат в час, а за някои от тях никакво време няма да бъде достатъчно, за да направят това.
Да видим какво е записано в мотивите за вота на недоверие.
Първи цитат: „Спазването на европейските правила и българските закони и усвояването на еврофондовете са най-съществените ползи за българската икономика, гражданите и фирмите, за обществото ни като цяло”. Вярна констатация, макар че авторите й определено не откриват топлата вода.
Кое е грешното? Грешното е това, че тези, които са писали тази „мъдра” констатация, не могат да осъзнаят дълбокия смисъл на критиките на европейците. България всяка година с националния бюджет харчи много повече средства от парите, които са определени чрез европейския бюджет за пет поредни бюджетни години. Правилата, по които се харчат тези пари години наред, независимо от това кой управлява страната ни, очевидно не съответстват на европейските правила.
Ако следваме тази елементарна логика на днешния вот, би трябвало при всяко гласуване на бюджетите на страната през всичките години на прехода да се иска вот на недоверие на управляващите.
Европа иска от нас да коригираме решително правилата за харчене на общи пари, без значение дали са национални или европейски.
Тук е мястото да направя едно отклонение и да кажа, че некоректните интерпретации на думите на лидера на ДПС по отношение на правилата за усвояване на българските публични средства в повечето случаи очевидно изискват повече интелект и по-малко злонамереност. Правилата, които прилагаме днес за усвояване на публичните средства, са много по-близо до европейските отколкото преди години, когато общите пари се раздаваха според благоволението на управляващи, които имаха абсолютната политическа власт да се разпореждат с тях.
От критиките в доклада става ясно, че от нас се очаква да създадем такава саморазвиваща се и самоконтролираща се система за усвояване, която да се отнася както за европейските, така и за националните публични средства. Не са случайни препоръките да се въздържаме от национално финансиране на съмнителни проекти. Това изисква по-решителен напредък в прилагането на целевото програмно бюджетиране и засилване на вътрешния контрол върху харченето на народни пари, както и по-решителни мерки за оптимизация на публичните разходи и повишаване на тяхната ефективност.
Втори цитат: „През 2007 г. има нулево усвояване на средствата от Европейския съюз по седемте оперативни програми.” Този текст, уважаеми колеги, в най-голяма степен означава, че или дълбоко не се познават тези програми, или това е опит за плоска манипулация на тези, които наистина нямат достатъчно информация за тях. Цитираната година, както беше казано от много оратори, е първата година от нашето членство в Евросъюза. Тази година се извършват подготвителни процедури по усвояване на европейските пари. Плащанията, ако има такива изобщо, са само авансови. Спирането на средствата, за които говорят и в Европа, се отнася за така наречените междинни и крайни плащания. Това са събития, които евентуално биха могли да се случат някъде в бъдещето. Това е нормален процес за приспособяване към новите условия и България не е единствената страна, която следва този процес. Обвиненията за пасивност през първата година приличат на поведението на инфантилен самозван учител, който крещи на първокласника, който все още не е изучил таблицата за умножение, защото не може да решава интеграли.
Трети цитат: „България загуби над 1 млрд. евро до този момент.” Поне в изказванията досега се чуха още три или четири суми: милиард и половина, милиард и четири и т.н. Това произволно и невярно твърдение прилича на една реклама, която тече по някои медии напоследък. Слушател пита синоптик колко градуса е температурата на Мусала, а той му отговаря: „А колко искаш да бъде?”. Явно някой от авторите на мотивите е гледал в тавана и изведнъж прозрял сакралното число от 1 млрд. евро - добре звучи, хем голямо, хем закръглено. В този цитат се говори едновременно хем за загубени средства, хем за възможност за усвояване на тези загубени средства.
В заключение ще се спра накратко още на един, четвърти цитат от мотивите: „Спрени бяха средствата по предприсъединителните фондове по програмите САПАРД, ФАР и ИСПА”. Посочените програми функционират в България вече години наред и използването им е към своя край. Чрез тези програми са реализирани много важни за националната икономика проекти. Надявах се за това да говорят съответните представители на изпълнителната власт.
Абсурдно е упорито внушаваното очакване за пълно усвояване на средствата от тези предприсъединителни фондове. Няма такъв случай в Европа. По тези теми в политическото говорене напоследък съзнателно или несъзнателно се правят свободни политически съчинения на тема „Загубените пари по европейските фондове”. Единственият начин да се правят коректни експертни заключения в тази посока е да се използват данни в края на периода на действие на съответната програма, защото за всяко спряно евро се дава шанс за усвояване до края на периода. Това е философията на европейските програми.
Анализите, при които се използват междинни данни, в повечето случаи представляват бъркотия от понятия от строго последователната технология на усвояване на средствата. Недоговорените средства се представят като спрени, договорираните средства се представят като усвоени, бъркат се авансови с междинни и крайни суми и т.н., и т.н. Всяко заключение за процента на усвоените средства по дадена програма, преди да е приключил срокът за действие на програмата, е некоректно. Няма нищо общо с действителността и обслужва само политически интереси, които в повечето случаи не съответстват на националните интереси. Безспорно на всеки етап от изпълнението на програмата могат да се правят аналитични предположения, които обаче се използват за коригиране на грешки, ако има такива.
Прави впечатление, че в последния цитат от мотивите за вота по отношение на предприсъединителните фондове на първо място е поставена програмата САПАРД. Това е некоректен опит да се внуши, че тази програма е най-проблемната от системата от предприсъединителните фондове. Напротив, никак не е трудно да се докаже, че САПАРД е най-успешната предприсъединителна програма, която е реализирана в България в предприсъединителния период. Понеже срокът за действие на програмата не е изтекъл, ще посоча някои междинни резултати в подкрепа на това, че САПАРД е най-успешната предприсъединителна програма. Програмата стартира в средата на 2001 г., от началото на периода досега са одобрени около 3500 проекта на инвестиционна стойност близо 2 млрд. 750 млн. лв. За да имате представа колко е голяма тази сума, искам да ви кажа още нещо. Тази стойност включва както европейски, така и национални пари. Субсидията или само европейските пари по одобрените проекти възлиза на 1 млрд. 400 млн. лв. Малка или голяма е тази сума? Това е точно 3,5 пъти повече отколкото националният бюджет на Министерството на земеделието и храните, който се предвижда за следващата година. Ето това е усвояване на европейски фондове.
По проблемните мерки 1, 2 и 3 на САПАРД не са изплатени договорирани субсидии общо за близо 65 млн. лв. – това може да се види от всички официални информации, което представлява по-малко от 5% от общата субсидия за одобрените проекти по програмата. Във всички изследвани програми грешка от 5% изобщо не се коментира. Тя е в рамките на допустимата и пренебрежима грешка.
Без да омаловажаваме съществуващите проблеми там, не е ли справедливо да търсим отговор на въпроса: дали истеричният негативен шум, който се вдигна около САПАРД, се измерва с 5% от цялото политическо и медийно говорене по тази програма? Този очевиден и съзнателно поддържан дисбаланс в оценките не дава ли основание да се мисли и говори за мазохизъм и нихилизъм под изкривените понякога обществени отношения у нас? След като европейските ценности, принципи и правила са еталон за нашето поведение при усвояването на публичните средства, не се ли отнася това за всички субекти социални и професионални групи, които формират обществените отношения у нас? Това са въпроси, на които сигурен съм, че тези, които ни гледат, и тези, които ни слушат, ще намерят правилния отговор. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Движението за права и свободи остана с 9 минути неизразходвано време.
Има ли реплики към изказващия се? Няма.
Давам думата на народния представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми колеги, имам чувството, че и на днешния вот на недоверие повечето от колегите се чувстват длъжни да четат някакви сложни объркани доклади, от които никой нищо не разбира, доклади, цифри, числа, които може би имат за цел накрая да объркат зрителите и българските граждани. Повечето от колегите дори не си направиха труда да кажат това, което чувстват и как го чувстват, ами предпочетоха по-сигурен начин – да си четат докладчетата. Това за съжаление е българският парламент. Истината обаче е за какво ни критикува Европейската комисия? За това, че при усвояването на европарите няма прозрачност, с една дума казано: те се крадат; за това, че нямаме необходимия административен капацитет да организираме тяхното усвояване; за това, че организираната престъпност продължава да ползва парите не само на българския данъкоплатец, но и на европейския данъкоплатец.
Мен лично ме унижава това, че в Европа смятат българите за втора, трета категория хора, за крадливи, мързеливи и некадърни балкански субекти, защото това не е така. Точно затова опозицията поиска този вот на недоверие, а не за да се упражняваме в изрична рeторика и да четем доклади, да спорим на кого цифрата и запетайката е по-правилно поставена. Защото каквито и доклади да се прочетат, фактите са факти – стотици милиони евро са спрени, правителството е подложено на унищожителна критика от Еврокомисията, над 750 земеделски собственици по САПАРД са със спрени средства и са обречени на фалит. Това са все проблеми, по които трябва да се говори простичко и ясно.
Забелязвам някои неща в управляващата коалиция:
НДСВ се опитват едва ли не да се изкарат за най-голямата опозиция вътре в тройната коалиция. Уважаеми колеги от НДСВ, опозицията не е в управлението. Ако вие сте в опозиция, елате в опозицията и гласувайте за този вот на недоверие. Всички тези хубави обяснения как НДСВ предупреждава, как НДСВ иска... Ами вие сте вътре! Имате министри. Вашият лидер е част от „тройния съвет” или там каквото сте направили, който между другото го няма в Конституцията и който взема решенията на тройната коалиция. Решавайте ги тези въпроси, а не да плашите за най-голямата далавера на ХХ век, която слава Богу, в тази зала не се състоя – с магистрала „Тракия”.
Колеги от ДПС, съгласен съм с господин Арсо Манов – правителството се държи като първокласник, на когото някой се кара. Аджеба, не сте дошли като първокласници. Като се чувствате първокласници в управлението, оставете го това управление и оставете някой, който е завършил поне гимназия, да управлява тази държава. Стига експерименти. (Оживление.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Знаем се от едно време! Няма такъв!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Затова Парламентарната група на Български народен съюз не само че подписва този вот на недоверие, но и ще го гласува. Всеки от народните представители от управляващото мнозинство, който е толкова критичен и използва аргументите на опозицията, нека бъде така добър, да слуша своята съвест, а не своя лидер, който не се знае дали е в Мадрид, в гората или някъде другаде. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на БНС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на заместник министър-председателя на Република България госпожа Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се стараех през цялото време много внимателно да следя дебата, да изслушам всички мнения, изказвания и становища от трите части на залата. Признавам си, че очаквах много повече – много по-голяма отговорност, много по-сериозна и обоснована критика от опозицията, признавам си – очаквах реализъм и отговорност от хора, които са на върха на управлението на държавата. За съжаление аз лично се чувствам оскърбена като гражданин за това, че се подценява един изключително важен момент в развитието на страната и един или два доклада, които пристигнаха от Европейската комисия като оценка за развитието на държавата и за развитието на България.
За съжаление емоциите, които влязоха тук, в залата и станаха факт чрез микрофоните, смятам, че бяха повече несериозни, повече обидни, отколкото знак на отговорност, на дебат, който се очаква както от обществото, така и от нашите партньори от страните членки.
Това, което искам да коментирам пред вас, ще го структурирам по следния начин.
Първо, какво се е случило и доколко са заложени тези проблеми, с които днес сме конфронтирани, след приемането на страната в Европейския съюз.
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е каква беше волята на правителството в края на април т.г. и как тя се материализира през тези няколко месеца.
Последният въпрос, на който искам да спра вашето внимание, е какво следва оттук нататък като последици, изводи на базата на анализ на доклада и какви стъпки и действия предприема правителството.
За 1 януари 2007 г. ще припомня, че България и всички ние (говоря не само от името на правителството, а от името на парламента – позволявам си, от името на цялото ни общество) консолидирахме усилия, воля и превърнахме тази дата в национална кауза, в най-важната историческа дата на България, оценявайки, че това е бъдещето на страната ни. Тогава това беше постигнато и стана факт, защото успяхме да убедим нашите партньори в Европейския съюз, защото положихме достатъчно усилия и дадохме съответните гаранции.
Какво стана след 1 януари 2007 г.? Тук ще спра вниманието ви и ще хвърля мост към доклада за управление на средствата от Европейския съюз. Както във всички други страни членки, и в България се наблюдава тъй нареченият процес на отпускане, на известна умора, на задоволство, че вече сме членове на Европейския съюз и напрежението би могло да спадне. Когато всички наши партньори ни казваха преди влизането ни в Европейския съюз, че същинската работа тепърва започва, вероятно всички ние малко или много сме подценили този въпрос и малко или много не сме се отнесли с нужната отговорност, а в определена степен липсва информация и опит. Това не е изключение за България. За съжаление това е пътят, по който минаха всички страни, особено новите страни членки.
В същото време трябва да се признае, че след 1 януари 2007 г. от България се оттегли делегацията на Европейския съюз, на Европейската комисия.
Трябва да ви напомня също така, че системата на управление на средствата в Европейския съюз е децентрализирана система, която в момента при започване на своите действия показа съответни пропуски и слабости. Слабите места са именно в нуждата от координация, от по-добър синхрон, от по-добро съчетание на всички отделни оперативни програми в една обща система, която да гарантира стабилно и устойчиво управление на средствата.
Трябва да се подчертае също така (за съжаление госпожа Шулева се отнесе с ирония към това), че логиката на ползване на националния бюджет е съвсем друга, а правилата и процедурите, въведени и действащи за управление на средствата, са съвсем различни. Сега тази практика се привежда в националните бюджети на страните членки, а именно обясняване, съответно доказване на необходимостта от тези проекти, след това провеждане на процедури, изпълнение на проектите и пълен контрол на всички процедури или стъпала и прагове на проектите до финализирането им. Европейската комисия е заложила съответните механизми на контрол по време на целия не само предпроектен процес, но и по време на изпълнение на проекта, а както е известно – след изпълнението на проекта има други механизми за контрол. Ако проектите не са изпълнени качествено, съответно се връщат средства в бюджета на Европейския съюз. Нима вие не знаете, подценявате или не искате да забележите това, което се случва?!
Вчера получих справката от Естония. Преди няколко дни бях във Федерална република Германия. Бавария връща средства, Полша връща огромни средства, но никой не прави драма и трагедия. Напротив, в един наистина конструктивен тон се прави съответният анализ, правят се поуки и изводи от грешките, които са допуснати, и нещата се променят. За съжаление в България има абсолютна нетърпимост към показване на грешки, или ако те са грешки, не се броят за грешки, а се считат веднага за национална трагедия и драма и се правят генерални изводи за загубени милиарди или за апокалипсис, който предстои.
Струва ми се, че това е една част от нашата управленска култура, върху която би трябвало да се замислим всички ние – доколко и как умеем да боравим с критиката, с фактите и без много емоции. Емоциите са хубаво нещо, може би за южна страна като нашата са нещо естествено кодирано в нашия ген, но в управлението на страната, много ви моля, има нужда от здрав разум, има нужда от управленски знания, опит, професионализъм и наистина умение да четем и да превеждаме дадените указания, директиви и критики, когато те са необходими.
Искам да спра вашето внимание на следното. След като бяха установени пропуски, грешки, проблеми, даже и случаи на корупция, правителството беше това, което взе и съответните мерки. Да ви припомня, аз само до преди три месеца бях в Берлин. Политическата воля на министър-председателя, подкрепена с решението на тройната коалиция, беше да има промяна, да има адекватна реакция на ситуацията, на проблемите, на грешките, на дефицитите и на пропуските, които бяха установени. И искам да ви припомня, че аз имах среща с опозицията. Имахме уговорка, уважаеми дами и господа от опозицията, да се срещаме много по-често в тези три месеца. Вие ми обещахте да се виждаме поне един път в месеца, но единствено с госпожа Капон и господин Йордан Бакалов се виждахме и се спази уговорката. Останалите за съжаление не спазиха уговорката, за което, признавам си, аз се чувствам огорчена и разочарована.
Това, което искам да ви кажа, защото не съм имала възможността да ви докладвам, а аз ви обещах, е каква беше ситуацията, която заварихме. Ситуацията наистина не беше никак розова, никак добра. Имаше забавяне, проблеми по предприсъединителните програми ИСПА и САПАРД. Аз няма да ви затрупвам с цифри, но съм ви подготвила една папка с материали на хартиен носител, която ще ви предоставя, за да видите каква е била ситуацията и как се е променила в тези три месеца.
Какво в крайна сметка се случи в тези три месеца? Наистина едно натрупано изоставане в продължение на осем или на десет месеца естествено не може да се навакса за три месеца. Има процедури – давам за пример по Програма ФАР – има указания, имаше препоръки в писмото на генералния директор Майкъл Лии, които трябваше да бъдат изпълнени. Една част от тях бяха изпълнени, други продължават да се изпълняват. В момента – да, вярно е, вдигната е акредитацията на двете агенции в Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Факт е. При вдигната акредитация решението на Европейската комисия предвижда тези две агенции да продължат да работят, да продължат да провеждат процедури, да продължат да сключват договори, като изрично е подчертано, че по-нататъшната дейност е изцяло в отговорността на българското правителство. Това не е тайна. Това обаче означава, че временно вдигнатата акредитация дава възможност на българското правителство и съответно на тези две агенции да си изпълнят необходимите ангажименти, мерки, корективи. Така че имаме шанс преди да изтече Програма ФАР, говоря с конкретни дати, 30 ноември 2008 г., да бъде възстановена акредитацията на тези две агенции и проектите, които действат по Финансовия меморандум 2006, който приключва в края на годината, да бъдат разплатени със средства от ФАР.
Подобна е ситуацията по Програма ИСПА, за която и министър Мутафчиев говори. Там имаме временно спиране. Ябълката на раздора е моделът, за който всички знаят и за който са изписани тонове хартия, на което аз няма да се спирам, така нареченият Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. На това място аз си позволявам само да благодаря на абсолютно всички народни представители за това, че така отговорно се отзовахте на молбата на правителството да направите съответните промени в Закона за пътищата. На тази база сега министър-председателят придобива правото да назначи управител, мениджър на тази новосъздадена Национална агенция „Пътна инфраструктура” и Надзорен съвет, за да изпълним ангажиментите, които сме поели и които са не толкова ангажименти към Брюксел, колкото необходимост тази структура да заработи, за да можем да усвояваме средствата, които са предвидени по Оперативна програма „Транспорт и регионално развитие”.
Вие всички знаете, че имах идеята и тя беше подкрепена от правителството към управителя на тази Национална агенция „Пътна инфраструктура” да бъде поканен и експерт-консултант от Федерална република Германия. Тази процедура вече е приключила, Федерална република Германия се отзова на нашата молба и това ще бъде осигурено. В края на м. август и началото на м. септември вече ще имаме консултант, който ще бъде непрекъснато като съветник на нашия нов мениджър на агенцията.
По отношение на програма САПАРД се изказаха толкова много неща, че аз надали мога да добавя нещо, освен факта, че по програмата има договорени над 3500 проекта. Те са не само договорени, но и изпълнени. Всички вие знаете, особено членовете на Комисията по земеделието и горите, че специално по тази програма – аз се радвам, че и министър Върбанов е тук, защото той стартира тази програма, министър Нихат Кабил също е тук, по тази програма в българското земеделие влезе огромен финансов ресурс, над 2 млрд. лв. И сега, когато отидете в Добруджа, не аз го казвам, а наши партньори от страните членки го казват, няма разлика, напротив, в Добруджа се движат машини „Клаас”, „Раабе”, да изброявам ли още? Това е едно земеделие конкурентоспособно, ефективно и ние имаме основанието да се гордеем с него. Една дума не чух за това, което е толкова жалко. Чакаме да ни критикуват отвън или, или да ни похвалят отвън. Нямаме ли самочувствието на българи ние да го направим? Вие всички го знаете. Влезте в хранително-вкусовата промишленост, влезте в проектите по Програма ФАР. Преди няколко дена министър Миков представи тук на парад десетки автомобили, пожарни коли и т.н. Нима не се знае, че те са по ФАР? Нима не се знае, че по линия на Шенген е и всичко, което сега върви по осигуряване на външната ни граница? Ами аз в Германия имах по-високо самочувствие от хвалбите, които получавах от нашите партньори, отколкото тук. (Ръкопляскания в КБ.) Вие просто ме поставяте в едно положение да се чудя къде се намирам.
Много ви моля, погледнете не с розови очила, погледнете с един реалистичен поглед. Това се очаква от вас като политици, като държавници. Вие сте елитът на държавата и ако вие тук се нападате като на Женския пазар, нагрубявате се, не можете да сдържате емоциите си, кажете как искате българският народ да черпи самочувствие за себе си, да уважава себе си и да счита, че той е направил нещо и че е успял да влезе в Европейския съюз, да се радва и да ползва това присъствие и това бъдеще, което идва? Че има грешки – безспорен факт, има. Но аз искам да попитам опозицията тук: защо се криете зад Европейската комисия, не може ли вие да контролирате всичко това, за което става въпрос? Отговорността не е само на правителството, отговорността е и на този, който контролира. Отговорността на контрола е изключително важна.
Аз ви моля, уважаеми дами и господа от опозицията, поканих ви да идвате и на мониторинговите комитети, поканих ви да бъдем в непрекъснат контакт. Отговорността е не само по време на вота на недоверие да се хвърлят една торба обвинения, отговорността е всеки ден. Очакваме от вас отговорна критика и то постоянна, ясна, добре формулирана критика. Не я оставайте на докладите на Комисията, Комисията е въвела достатъчно процедури, следва ги, изпълнява ги и прави своите доклади.
Трябваше ли да се чака докладът и защо вие, да ви попитам – аз се връщам м. май, вие сте тука от три години и половина, също толкова, колкото и правителството. Къде е вашият контрол, парламентарен контрол? Вие имате всичката информация. Защо вие в тези три години и половина не сте станали, не сте искали, не сте поискали от всички тези министри да дадат отчет пред вас, да ги поканите на среща, да изискате от тях и съответно да проконтролирате какво правят? Чакате да дойде докладът на комисията. Вярно е, че комисията си върши работата, свършете и вие вашата, моля ви.
Това, което искам да кажа, е какво предстои, за да не отнемам всичкото време на желаещите да се изкажат, а и на колегите от правителството. Какво предстои оттук нататък, накратко?
По Програма ФАР амбицията е, задължението е сега да се довършат нещата, така че да бъде възстановена акредитацията на двете агенции по Програма ФАР в Министерството на финансите и в Министерството на регионалното развитие.
По Програма ИСПА, за да може съответно да бъде вдигната тази така наречена забрана – суспендиране, трябва съответно да се довърши работата в Националната агенция „Пътища”.
Третият момент със САПАРД – това, което трябва да се направи в момента, знаете, колкото и да е неприятна думата „екшън план” или „план за действие”, факт е, това се изисква с много ясни, категорични действия, с проверки от външни одитни фирми по работата на Програма САПАРД и съответно искам да ви уверя, че всичко това вече е в действие и амбицията и първата крачка са да се възстановят плащанията от националния бюджет, втората – да се вдигне забраната върху мерките на САПАРД, и третата – очаквам наистина преизпълнение на всички тези условия, госпожа Фишер Бел съответно да разреши удължаване на срока на Програма САПАРД до декември 2009 г. Това е конкретният график и той е подкрепен с ясни конкретни действия и отговорности.
По оперативните програми тук се казаха маса неща. Това, което мога да ви кажа наистина накратко – акредитацията на Европейската комисия, приключила в края на миналата година. Де факто стартът на тези програми е започнал от 1 януари 2008 г.
По процедура Европейската комисия дава за периода 2007-2010 г. авансови плащания. Тези авансови плащания не са реалното действие на програмите. Ще ви помоля наистина, ако трябва ще дам информация или нещо, но да не се хвърлят различни коментари, защото обиждам и себе си, като върха на нацията, които трябва да сме информирани и да контролираме, защото иначе няма как да контролираме, ако не сме информирани, ставаме смешни пред очите на обществото и на Брюксел.
Връщам се на процедурата – за периода от 2007 до 2010 г. България получава авансови плащания. В момента се ползват или се договарят средствата от тези авансови плащания под различните оперативни програми – къде по-добре, къде по-зле. Най-добре е съответно въпросната програма на Министерството на труда и социалната политика – човешки ресурси и административен капацитет. Имаше проблеми в програма „Конкурентоспособност”. Министър Петър Димитров от м. май пое лично управлението на тази програма. Мога да ви разкажа детайли по нея после, за да не влизаме в съвсем семинарни упражнения.
Искам да продължа с „Регионално развитие”. Тук чухте един куп цифри за договаряне. За да не ви натоварвам ще ви дам тази информация писмено, както ви обещах.
По програма „Транспорт” по същия начин.
По програмата „Околна среда” чухте – 363 проекта за периода от м. май до м. юли.
Има форсиране на работата на тези програми за последните три месеца. Къде се намираме в момента? Намираме се в етапа на така наречената оценка на съответствие, което означава, че в Министерството на финансите има така наречения централен одитен орган. Това предвиждат системите. Този орган в момента прави оценка на състоятелността, на сигурността на системите, на които им е възложено да управляват всички тези милиарди.
Процесът на оценка на съответствието трябва да приключи до 7 ноември. След 7 ноември... Защо 7 ноември, ще кажете, че съм го измислила специално. Не съм го измислила, тогава изтича 12 месечният срок, който е по процедура на Европейската комисия.
От 7 ноември тече двумесечен срок по процедура, в който срок Европейската комисия трябва да се произнесе – приема ли оценката за съответствие или иска тя да направи специална контролна проверка върху нашите системи.
Разчитаме, че ще се справим с тази работа така, че комисията да приеме. Ако не приеме съответно ще трябва да си носим отговорността и то конкретно кое министерство не си е свършило работата. По процедура след двумесечния срок, което беше споменато вече през м. февруари 2009 г., реално може да разчитаме да стартират средствата или да могат да се ползват средствата по всички оперативни програми. Това е процедурата.
Много ви моля, тук се води и стенограма – запишете си я. Следете тези срокове, които казах, за да няма после - как стана, защо стана, къде отидохме и тук да се водят едни кръстосани разговори и то неподплатени нито с факти, нито със срокове?!
В крайна сметка беше поставен въпросът: има ли представа правителството какво прави, защо го прави? Надявам се със всичко, което изброих като факти, като стъпки, като времеви графици, като отговорници, да съм станала достатъчно ясна в отговора си, че правителството има ясна не само представа, има конкретна програма с разписани мерки, действия, срокове и отговорници.
Това, което искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, и ще завърша с една притча. Съжалявам, че господин Иван Костов го няма, защото напълно споделям неговото мнение, че България в момента има нужда от национално съгласие, национална отговорност и национален консенсус. Да, има нужда от критика, тя да бъде конструктивна и да бъде тук, и елате там, където трябва в министерствата. Не ходете в Брюксел – звучим лошо, звучим грозно, звучим несъстоятелно.
Завършвам с това, което ви обещах, за притчата. В притчата се казва следното: „Върви една процесия и едни измъчени хора носят едни тежки камъни. Питат първия – „Ти какво правиш?” Той казва - „Не виждаш ли, влача тези тежки камъни.”
Питат втория – „А ти? А той казва – „Ами ето на, изкарвам си хляба.”
Питат третия. Той с блеснали очи казва – „Не виждаш ли, ние строим храм.”
Помислете, уважаеми дами и господа! В момента ние се намираме в процес на изграждане на храма на европейското бъдеще на България. Има нужда от положителна енергия, има нужда от отговорност, има нужда от истински патриотизъм.
Помислете върху притчата, смятам, че на всички ще ни бъде полезно. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди да дам думата на заместник министър-председателя госпожа Плугчиева обявих името на Йордан Величков. Сега разбрах, че господин Величков отстъпва изказването си на народния представител Мария Капон.
Между другото независимите народни представители разполагат общо с още 8 минути, а има записани четири независими народни представители.
Заповядайте, госпожо Капон, преценете колко време ще говорите, но по правилник знаете – не повече от 5 минути.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател! Позволих си да помоля моя колега Величков, за да мога да отговоря частично на всичко, което каза вицепремиерът Плугчиева преди малко. Смятам за много важно винаги от тази трибуна да си говорим истината. Тя дойде в българското Народно събрание с желанието да има наистина един диалог, един контрол от страна на опозицията. Опозицията да не е просто демократично украшение на мнозинството, каквото то реално желае да бъде през цялото време.
Тъй като, госпожо Плугчиева, ние наистина на база на Ваше предложение, говорихме за това как трябва да има експерти на опозицията в комитетите по наблюдение по изпълнение на оперативните програми, отговорите или самата опозиция сама по себе си... Аз получих от Вас едно писмо, едно писмо с отговори на трима министри, които дават отговори, които са толкова различни, а се позовават на едни и същи правила. Ето тук нося тези отговори, защото те са абсолютен факт и доказателство за начина, по който работи българското правителство и с Брюксел. Начина, по който се дават разнопосочни сигнали по едни и същи директиви. Аз ще ги дам на министър-председателя, защото знам, че за да носиш отговорност, това е едната част на страната на монетата. На другата част е това, което трябва ние с вас да си кажем, защото седмица след доклада на Европейската комисия надали някой в тази зала очаква този кабинет да си отиде и да падне. Със сигурност падна друго – фалшивата илюзия, че обвиненията идват от българската опозиция.
Ще посъветвам не само колегите, а и целият ви кабинет да изчете много добре докладите на експертите, които се надявам да бъдат преведени, по двете мониторингови мисии. Докладите на експертите, които са само на френски и на английски, дори в Министерството на правосъдието и в Министерството на вътрешните работи, защото тези доклади са основата на самия документ, който е вече известен по някакъв начин като доклад на комисията.
Година след членството си ние сме изправени пред въпроса дали, ако бяхме днес страна членка, щяхме да успеем да изпълним критериите на Копенхаген, а те са основно стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията и върховенството на закона.
До 1 януари 2007 г. аз положих всички усилия като председател на българската делегация в Европейската народна партия България да стане равноправен член от 1 януари 2007 г. Полагах тези усилия във всички комисии, на всички заседания. Питате ли ме как гледам днес тези хора в очите? Как гледам Джефри ван Орден, как гледам Ханс Георг Пьотеринг, как гледам хората, които са дали доверието си на България и които четат не само по медиите, но и в докладите до Европейския парламент и на Европейската комисия, това, което слушам днес от вицепремиера Калфин, че било по някакъв начин голямото влияние на опозицията. Със сигурност опозицията няма това влияние, повярвайте ми, защото по начина, по който тя работи, това се вижда и в Брюксел. Но експертните доклади са изключително важни.
Днес трябва да убедите българските данъкоплатци, че е нормално да ни отрежат фондовете заради лоша администрация, некадърност на управлението и корупция и те трябва да плащат за това от джоба си – чрез пари от излишъка. Днес трябва да ни убедите, така както каза премиерът на Банско, че властта е учебен център и сега се научавате на гърба на хората. Твърде скъп курс ми се вижда на мен това.
Преди три години заявих в тази зала, че този кабинет е кабинет на търговската коалиция. Сега трябва да направите избор между баланса и интересите си на търговска коалиция, на партньорите и съдбата и начина на живот на българските граждани. Защото днес заедно с всички парламентарни групи на мнозинството, заедно с целия ви кабинет, ние имаме много важна задача, ние имаме важна отговорност, а тя е отговорността да не би отново грешният избор на българския гражданин да стане такъв, че да спре да вярва в демокрацията и да повери управлението на хора с мрачни погледи, водени от болшевишки глас и желание за мъст през следващите избори. Тази отговорност не може да бъде размита само в мнозинство или само в опозиция. Тази отговорност, отговорността за демокрацията е на всички нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, в четвъртък, както си спомняте, гласувахме това извънредно заседание с една-единствена точка: разисквания по проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Тогава с гласуването приехме, че днешното заседание ще продължи дотогава, докато приключат разискванията по тази точка. Следователно това ще бъде и след 14,00 ч., когато е нормалното време. Зависи от нас кога ще приключи, така че не е необходимо гласуване за удължаване на работното време.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес ще отмина темата за околната среда, като обърна внимание, че в тази сфера ни предстои да чуем немалко сурови критики. Днес ще кажа само няколко думи за пагубната политика в областта на земеделието, където спирането на парите за САПАРД е само върхът, само пълното падение, дъното на 7 годишното самодоволно, безпардонно и корумпирано управление на ДПС с безмълвното съучастие на БСП и НДСВ.
Госпожо Плугчиева, съвсем неприемлив е Вашият назидателен тон към опозицията, защото показва, че Вие не знаете какво се е случило през последните четири години. Десетки пъти ДСБ е поставял въпроса за кражбите, за хаоса, за толерирането на фирми, за некомпетентността и неумението да се защитават интересите на българските селскостопански производители. Арогантни отговори, откровени лъжи и упреци към европейски чиновници и комисари, тоест това, което чуваме и днес.
Стенограмите на парламента и на Комисията по земеделие са доказателство за тези мои твърдения. Безумна кадрова политика.
Кога и кой ще поеме отговорността, колеги, за назначенията на Друмев, Тадаръков, Кънчев – послушковци, заради които стотици производители не могат да получат финансиране по проектите си и са обречени на фалит? Послушковци, заради които сме изправени пред още по-тежък проблем, не забравяйте и обърнете специално внимание на компрометиране на цялата система за плащания на единица площ и вероятно спиране и на тези плащания, което ще засегне още повече земеделските производители, заради шепа мошеници и некадърността и подкупността на ръководствата на Разплащателната агенция и на министерството, заради армията неподготвени чиновници, назначени само заради декларираната им любов към ДПС. Двадесет хиляди чиновника в системата - по един на всеки пет-десет селскостопански производители, и пълен провал.
Сега се подготвя екшън план, само че от стар филм, който сме гледали. Защото, госпожо Плугчиева, Вие бяхте в Мониторинговия комитет тогава, когато се ковяха основите на измамите.
Никой не вярва, госпожи и господа, че имате воля да промените нещо, защото промяната не иска дипломация, а компетентност и здрава ръка.
Не нарушена комуникация, а груби нарушения на европейските правила е вашата диагноза. Никой не вярва, че ще промените нещо, че имате воля, че имате способност, че имате компетентност за това. Не ви вярват и вашите избиратели. Кърджали, който е вашият бастион, протестира. Доверието е загубено. Никой не вярва, че имате грижа за земеделските стопани, че имате грижа за българските граждани, че сте в състояние да се откажете от кражбите, че сте в състояние да се откажете да петните името на България.
Изходът е един: правителството на европейския провал на България незабавно трябва да си ходи. Защото малкото добри неща, които все още се случват, са въпреки вас. Защото всичките проблеми на България са заради вас. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Иванов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Наистина тук се получи един миш-маш. Изглежда, че в залата много добре върви политическото говорене, само че навън то няма никакъв смисъл. Процесите показват ясно и точно какво се случва.
За първата финансова кампания през 2007 г. България по директни плащания е усвоила 200 млн. евро, или 400 млн. лв., или прословутите 14 лв. на декар, които сутрин, обед и вечер се спрягат.
За финансовата кампания през 2008 г. помощта е в размер на 240 милиона. Относно забавянето на Програмата за развитие на селските райони тук наистина някой е трил дъската, когато са учили европейските регламенти. Там се казва точно и ясно: когато програмата не е стартирана, то се получава така наречената модулация и средствата по Програмата за развитие на селските райони минават и подпомагат директните плащания.
Така че равносметката показва едно: 14 лв. за миналата година, 22 лв. ще бъдат тази година. Бъдете сигурни, че те ще се случат. Всичко друго е плод на празни приказки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манева, аз съм в този парламент от седем години. По-отвратителна реч не съм слушал! От самото начало до последната дума бяха само квалификации, и то по адрес на ДПС.
Как е възможно в България една институция, една програма да има успех над 90% - говоря за програма САПАРД, а Вие да кажете, че там бълва от некадърници от определен етнос?! Колко процента трябва да бъде успеваемостта на една програма, за да бъде тя успешна и изпълнителите по нея да са успешни? Въобще някога учили ли сте математика или сте били само на митинги на ДСБ?
Отвратително е да се чуе всичко това. Още повече, че Вие бяхте министър в едно правителство, което има едно нарицателно име, което не мога да си позволя да кажа, защото съм народен представител и тази висока трибуна не е за такива големи квалификации. Това са речи, думи за митинги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като човек, който седем години без няколко месеца съм в управлението на тази програма, в това министерство, тезите, които чувам от тази трибуна, меко казано, ме озадачават.
Госпожо Манева, в лични разговори с Вас и от тази трибуна многократно сме дискутирали тези проблеми.
Аз имам един простичък апел: престанете с Вашия смешен плач за системите, особено за преките плащания в нашата страна! Понеже много обичаме да се сравняваме като такива с нас, ще ви кажа няколко цифри за сравнение.
В Румъния в момента целият САПАРД е спрян! Двеста и двадесет милиона евро са договорили съседите при два пъти по-голяма територия, 4,5 милиона земеделски стопани, от които регистрирани за плащания 2,5 милиона.
По отношение на преките плащания – Румъния все още няма системата за идентификация на земеделските парцели, Гърция няма тази система, тепърва я изгражда! Полша не е изградила и е санкционирана със 150 млн.евро!
Така че от тази трибуна да се говорят несъстоятелни неща, меко казано, е странно.
Разбира се, като всяка система, която е изградена в кратки срокове, уникална, без аналог в нашата страна, както и предприсъединителните инструменти, по които държавата е работила, трябва да се подобрява във времето, трябва през цялото време всички контроли и механизми да бъдат, модерно казано, ъпгрейдвани и то водейки проактивна политика от наша страна – това, което не го прави досега никой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате право на дуплика в рамките на 3 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, начинът, по който реагирате, показва, че изобщо не ви интересуват реалните проблеми на хората. Вие знаете някакви свои постижения, зад които се крият огромни нарушения, повтаряте едно и също и не се вслушвате. Даже протестите на хората за вас не са достатъчен аргумент, за да коригирате политиката си! За какво говорите вие? (Реплики от народните представители Нихат Кабил и Ахмед Юсеин.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не чухте ли в ефир, в медиите, не чухте ли председателя на Съюза на земеделските производители, който каза, че ще сезира Европейския съюз заради преките плащания, заради това, че десетки хора не са получили плащания, били са неправомерно отрязани и наказани за следващите три години? Заради това, че сте дали пари на мошеници, които никога не са обработвали земя? Многократно са ви сезирали за тези неща и никаква реакция. Тези протести не са за друго, а защото няма чуваемост, защото правите това, което си знаете.
Преките плащания са следващият сериозен проблем. И колкото и да си завирате главата в пясъка, този проблем чука на вратата. Ако вие не го решите, проблемите в земеделското стопанство в България ще стават още по-сериозни.
Всякакви други думи колко пари са платени, каква част от тях правомерно или неправомерно - това ще застане на дневен ред отново, колеги, защото е изключително важен проблем!
Няма никакъв личен разговор с Вас, господин Кабил! Личните разговори са настрана.
Спомнете си колко пъти Ви питахме в комисията за нарушенията, колко пъти обещавахте, че нещата ще се променят и нищо не се промени! Това са изключително сериозни проблеми. Селското стопанство е на колене и ако не знаете за това – съжалявам.
Никаква програма САПАРД в Румъния не ме интересува! Интересува ме, че програма САПАРД в България е спряна, че не само няма да изплатят останалите пари, а и ще връщаме пари заради това, че толерирахте мошеници, приближени фирми на управляващите и че си затваряхте очите за много нарушения. Това са факти, срещу които не можете да мълчите. Да, отвратителни са фактите, съгласна съм, но те трябва да се изговорят, вие да ги чуете и трябва да промените нещата...
Впрочем, вие не можете да ги промените, нямате воля. Току-що пролича това. Просто трябва да отстъпите мястото на компетентни, знаещи, честни и принципни хора. Такива в България има и те трябва да започнат да управляват България! (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както вече съобщих, давам думата на народния представител Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС) Уважаеми колеги и министри, уважаеми господин премиер, който в момента отсъства от залата! Господин Червеняков заяви, че опозицията щяла да загуби този вот. Той направи голямо откритие. Много голямо откритие! Аз обаче ще кажа, че този вот управляващите го загубиха предварително на 23 юли т.г., когато на България станаха известни подробностите в доклада на Европейската комисия.
Лошо е за България, че е притисната до стената! Нашият народ не заслужава такава участ, защото, каквото и да говорите управляващите днес като опониране с цифри и факти, нашият народ ще опере пешкира, защото, както каза и госпожа Плугчиева в началото на миналата година, огромното мнозинство от българите се зарадваха, че най-после ставаме съставна част от Европейския съюз, защото хората в България искат да живеят нормално, да имат сносен живот, а не да се стискат за всяко левче!
Не мога да се начудя на управляващите, които не желаят да разберат, не желаят да проумеят, че въпросното европейско недоверие се съдържа и в неизпълнимия, нереалистичен срок от четири месеца, даден на българското правителство, за да изчисти от корупцията и кражбите административните си органи, които усвояват европейските пари.
Как ще го направите толкова бързо, уважаеми колеги от управляващото мнозинство? Как, при положение, че не можахте да го сторите през изминалите три години? А аз и не знам някъде в света управляваща администрация да се освободи от лошите.
От тази гледна точка решенията на тройната коалиция в Банско са не само напълно хазартни и наивни, но в същото време са и много опасна игра, бих усилил нещата и бих казал дори опасна игра на руска рулетка с българския национален интерес в Европейския съюз!
От скромния си житейски и политически опит, уважаеми дами и господа, знам, че в политиката никога няма поправителен изпит, след като си се провалил! Как ще изчистите образа на България? Съмненията са много големи. Когато веднъж ти кажат, че си лош, иди доказвай после, че си добър. Така е, колеги, много е трудно!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): На Костов го кажи!
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Съжалявам, че примерът не е тук, но все пак се обръщам към него и го питам: дали мисли, че в Евросъюза не са забелязали неговия опит да защити прегрешилия министър Румен Петков с декларацията, че застава твърдо зад него, макар и отлично да беше осведомен, че този негов министър е извършил закононарушения? Затова и народният представител Татяна Дончева каза на премиера, че му дава само 48 часа да го махне от правителствения екип.
Когато лично премиерът прикрива такъв прегрешил свой управник, как този премиер ще убеди европейските институции, че ще смаже престъпността? А в дадения случай как ще го направи за четири месеца? Как като Народно събрание ще съумеем да направим същото, щом като и нашият председател господин Георги Пирински, не дава ход на друго разследване пак за същия Румен Петков, но за друго негово прегрешение? И то, обърнете внимание, уважаеми колеги, при положение, че на 2 юли т.г. парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред единодушно – значи с гласовете на депутатите от БСП, е взела решение този прегрешил министър да подлежи на по-нататъшна процедура на разследване и има отправено такова искане към господин Пирински от комисията?
И какво мислите – че има ход, че има някакво развитие? Всичко е сложено в някакво чекмедже, чадърът и в този случай е разтворен.
Аз май че сгреших като казах за прегрешениe. Нима е прегрешение да си министър, да се изправиш тук, от това място, от тази трибуна и безсрамно да лъжеш не само депутатът, който ти е задал актуален въпрос, но цинично, нагло, арогантно, бих казал, по хулигански да лъжеш цяла България? Срамота! Това ли е върховенството на закона, питам аз?
Призовавам мнозинството към реализъм. За съжаление ние сме далече от опита на английските и американските парламентаристи, когато техни управляващи екипи от отделни партии, депутатите от същите партии не ги подкрепят и гласуват понякога с опозицията.
Знам, че идват избори, че много си мислят дали ще бъдат в състава на листите. Призовавам към отговорно поведение, към реализъм – да сложим край в този отговорен момент на огромния апетит за още, за още и за още власт.
Единственият разумен изход са предсрочните парламентарни избори. Така управляващите и лично Сергей Станишев ще запазят остатъците от престиж и шансове за тези избори. Няма нищо пораженско в това, тъй като в БСП все се страхуват от предсрочното свършване на мандатите. Нищо пораженческо няма в това правителството да си даде оставката в името на българските национални интереси в Европейския съюз.
Уважаеми отсъстващ в момента господин премиер, не само Европейският съюз показа със спирането на част от парите, че повече не вярва повече във вашата администрация. Сринат е авторитетът на вашето правителство и вътре в България. Поинтересувайте се какво говорят хората при приятелски сбирки, на улицата, в кръчмите, в ресторантите. И медии, и анализатори, и обикновените хора искат да си ходите. По улиците и кръчмите се разправят каламбури за това управление, за вашия кабинет.
Господин Станишев, ако сте отговорен държавник, изпълнете декларацията, която направихте от това място в тази зала след приключването на предишния пети вот на недоверие към вашето правителство. Тогава тържествено заявихте, едва ли не като обещание – бяхте недоволни от един от коалиционните партньори, че няма на всяка цена да оставате във властта – Вие, разбира се, и вашата партия. Сега в светлината на новото положение, в което се оказа България, употребеният от Вас тогава израз „на всяка цена” придобива особено актуално и съдбоносно значение за родината. Единственото спасение е да се върви към предсрочни парламентарни избори и не се страхувайте от това, че ги иска ГЕРБ, че ги иска „Атака”, че ги иска цялата парламентарна опозиция.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не цялата, не цялата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Нормално е да има такава ротация. Това е демокрацията – добра или лоша като система, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече!
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Завършвайки, аз ще ви кажа още нещо.
Преди три дни ме среща на улицата един обикновен български гражданин, когото не познавам. Той ме познал, че съм депутат, заговори ме и ми каза: „Господин Пинчев, моля Ви, предайте следния виц за това управление, дословно го предайте”. И аз сега ще ви го кажа: „Попитали Радио „Ереван”: ако кабинетът Станишев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пинчев, анекдоти няма да разказваме.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: ... е корабът „Титаник”, при сблъсъка му с планината от лед в океана кой ще потъне? Отговорът бил: айсбергът моментално ще отиде на дъното”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на министъра на земеделието и храните Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Бих желал да започна първо със САПАРД. Да, в САПАРД има проблеми. Ние разбираме това. Това е причината, за да се смени ръководството на Държавен фонд „Земеделие”. Затова в момента се изпълнява план за действие, разработен от новото ръководство на Държавен фонд „Земеделие”. Че в САПАРД има проблеми, е ясно на всички. Тези проблеми обаче са много по-различни от проблемите, които опозицията сочи като мотив за вот. Бих си позволил да кажа, че някои от проблемите се задълбочиха, заради подобен на тук провеждания в момента дебат.
Проблемите на САПАРД, уважаеми колеги, не са в това, че САПАРД е неуспешна програма. САПАРД е най-успешната програма. САПАРД е успех на страната ни. Този успех е започнал преди десет години и е плод на дейността на три български правителства. Говоря за министър Венци Върбанов, за министър Дикме и за министър Нихат Кабил. Почти 1 млрд. 400 млн. европейски инвестиции са влезли в селското стопанство благодарение на САПАРД. Това неуспех ли е? Над 3500 проекта са финансирани и успешно реализирани – това са лозя, овощни насаждения, селскостопанска техника, мандри. Хиляди стопанства, фирми и общини са се възползвали от възможността да се модернизират чрез САПАРД. Това провал ли е? Нима сте забравили как изглеждаше българското земеделие преди да започне да работи САПАРД?
Уважаеми дами и господа народни представители, за седем години действие на програмата е нулиран ангажимент на Държавен фонд “Земеделие” от 252 млн. лв. по проекти с общ размер на инвестициите 536 млн. лв. Броят на нулираните проекти е 506. След изплащането на субсидията по Програма САПАРД бенефициентите имат задължение по сключения с Държавен фонд “Земеделие” договор в рамките на петгодишния мониторингов период за плащане. При неизпълнение на някои от тези задължения бенефициентът се регистрира като лошо вземане по програмата и дължи връщане на изплатената субсидия заедно със законната лихва до датата на плащането. След регистрация на длъжника като лошо вземане се преминава към процедура по доброволно изпълнение, която започва с изпращане на покана за доброволно плащане на бенефициента. Ако той не върне сумата в предоставения от поканата седемдневен срок, се преминава към процедура по принудително събиране на дълга. Подава се молба на съда за издаване на изпълнителен лист, след издаването му преписката се предава за принудително събиране на дълга.
Проблемите на САПАРД не са в липсата на системи за управление и контрол. В САПАРД действа принципът на четирите очи. Никой въпрос никога не се решава от един човек. В САПАРД действат системи за вътрешен одит, има разпределение на функциите за финансиране, при изпълнение на проектите има отдел за борба с измамите и корупцията. Всеки проект се гледа от 18 души.
Сто и един проекта до момента са включени в регистрите за нередностите на САПАРД. Общият ефект е за 26 млн. лв. недопустими разхищения и измами. Това липса на система ли е?
Уважаеми дами и господа народни представители, проблемът на САПАРД в момента е това, че хората напускат. Проблемът е, че за последния месец са напуснали над 20 души, а за годината – 68, не на последно място и заради некоректните внушения за корупция в системата.
Всяка система може да бъде пробита. Винаги и навсякъде се намират безпринципни хора, които успяват, обикновено временно, да излъжат системата.
Уважаеми дами и господа – това е проблемът на САПАРД – някои стопани, някои фирми са се възползвали от неяснотите в процедурата и са получили средства над лимитите. Имало е случаи на фалшифицирани оферти и фактури и тези случаи са били засечени от нашите партньори от ОЛАФ и от Европейската комисия, за което им благодарим. Ние също не бихме искали измамниците да вземат пари на европейския данъкоплатец, предназначени за българското земеделие.
Казах, че в регистрите на САПАРД има 101 нередности, всъщност 102 от днес и още 9 са в процес на регистриране. Надявам се да успеем да получим и подкрепа на съда, за да върнем обратно парите в Държавен фонд “Земеделие”, измамно взетите от него пари.
Уважаеми дами и господа, нека да поставим акцентите по ясен и правилен начин. За това, че имало измами, са виновни измамниците. Всяко друго твърдение, всеки опит да се прехвърли вината върху служителите на САПАРД оневинява истинските престъпници. Със сигурност някои от измамниците са получавали помощ. Размерът и характерът на тази помощ ще бъдат оценени от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” и Прокуратурата, надявам се, много скоро.
Уважаеми колеги, приоритетът на приоритетите за нас е възстановяване работата на САПАРД, не само заради европейските пари, а става въпрос за определен процент на фона на успешна програма – засегнати са 600 проекта на стойност 274 млн. лв. На фона на вече изплатените 1 млрд. 380 млн., това е около 18% от полученото досега.
Екшън планът – планът за действие на САПАРД, се изпълнява в пълна мобилизация от целия екип на Държавен фонд “Земеделие”. До началото на м. септември той трябва да представи всички досега съществуващи проекти. Поканени са външни одитни мисии, при пълна прозрачност за дейността на САПАРД.
Както посочи в изказването си вицепремиерът, САПАРД има четири основни цели. Дейността на САПАРД включва: първо, в условия на пълна прозрачност към Европейската комисия да се даде възможност за националните доплащания, да стартира по-нататък самото европейско плащане и да се поиска разсрочване на дейността на Програма САПАРД до края на 2009 г.
Що се касае до Разплащателната агенция, вторият план за действие, който трябва да приключи към 30 ноември 2008 г., включва четири компонента: едното е административният капацитет, неговото обучение, сградният фонд, информационните системи. По всички тези точки се работи много интензивно, в условията на непрекъснат труд, без почивни дни. Вече 70 дни целият екип на Държавен фонд “Земеделие”, на САПАРД работи без почивка.
Що се касае до Програмата за рибарство, до Изпълнителна агенция “Рибарство и аквакултури”, в много кратки срокове, съвсем отговорно ви го заявявам, административният капацитет, нормативната уредба, сградният фонд, всичко беше приключено. Казвам ви съвсем отговорно: първите проекти по Програмата за рибарство ще бъдат приети на 1 септември.
Уважаеми дами и господа, в приноса на САПАРД за развитие на България следва да приемем и оценим психологическата революция в българското село, наученото от европейските проекти, изградения капацитет за работа по програмата за селските райони в малките общини.
Уважаеми колеги, да, САПАРД има проблеми, той е и проблем на репутацията. Ние трябва да защитим репутацията на САПАРД, на Държавен фонд “Земеделие”, на хората, които работят там, на България! Преди няколко години това беше програма, давана за пример на цяла Централна и Източна Европа. Помогнете ни за това, уважаеми колеги, защото някои от вас ще станат министри на земеделието в някое от следващите правителства. Това е демокрацията – министрите са временни, но България е вечна, а репутацията, която някои днес рушат, е трудно възстановима. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Марина Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа министри, колеги! Различни оценки се дадоха за евродоклада и за мнението на Европейската комисия днес. Към най-често срещаното определение – тежки критики, аз ще добавя още едно. Да, тежки, но и благосклонни. Благосклонни, защото за пореден път Европейската комисия ни даде ясен знак, че трябва да въведем ред и правила в страната си, в интерес на всеки отделен гражданин, но в същото време ни даде възможност и шанс да се поправим, да се явим на поправителен и да възстановим изгубените акредитации на двете агенции и съответно да подновим финансирането по тези програми.
Затова, колеги от опозицията, от вас ние от Национално движение Симеон Втори очакваме бърз и конструктивен разговор за неотложните действия, които трябваше да предприемем. За пореден път обаче се случи точно обратното. И това са неясни и необясними, странни опити да поосвежите оклюмалия си рейтинг, скривайки се зад полата на Европейската комисия. За нас е странно, че без да изчакате официалния доклад на Европейската комисия, внесохте вот на недоверие. По тази причина мотивите към този вот звучат по-скоро на принципа „Една жена в тролея ми каза”, отколкото дават база за сериозен разговор по темата за усвояване на еврофондовете.
Странно е, че поставяте на преден план апетита си за власт над интересите на хората, които са гласували доверие на всички ни, защото българските граждани в момента имат нужда от спокойствие и сигурност, а не от революционен патетичен плам, съчетан с управленски хаос.
Странно е и желанието ви за предсрочни избори, защото тези месеци, които ще отидат в подготовката на предсрочните избори, са точно месеците, в които ако не работим, ще загубим безвъзвратно цялото финансиране от застрашените вече програми.
Не е необходимо да бъдете големи математици, за да си дадете ясна сметка за тези неща. И също така да си дадете ясна сметка за това кой печели и кой губи. Ние от Национално движение Симеон Втори знаем, че губим всички, заради спрените пари за инфраструктура. Знаем също така, че губят и гражданите, които очакват финансиране, за да развиват своите малки предприятия. А дали опозицията печели – това вече е големият въпрос.
Уважаеми колеги от опозицията, вие твърдите, че в момента в България има криза. Когато има криза, важи едно простичко правило – нацията се обединява, за да предотврати последствията от тази криза и да се справи с предизвикателствата. Без да има излишни оправдания и излишно търсене на вини. За пореден път обаче в нашия случай не е така. Безценна щеше да бъде парламентарната опозиция, ако днес чувахме конструктивни предложения за управленски решения. Вместо това вие предпочитате уличния патос и се държите като бутафорна опозиция, която дори и в такива моменти решава вътрешнопартийните и междупартийните си противоречия. С това си поведение вие докарахте нас от НДСВ до парадоксалната ситуация ние да критикуваме градивно тройната коалиция и ние да предлагаме различни алтернативи за управленски решения. Нека да направим сметка кой къде е в политическото поле.
Ние от НДСВ няма да бъдем адвокат на тройната коалиция. Но ние ще останем в управлението да продължим натиска, първо, за бързи действия; второ, за резултатни действия; и трето, за видими и безкомпромисни действия по изпълнението на приетия от правителството екшън-план.
Добре е да се подсмивате, уважаеми господа от опозицията, но дори и да има някаква победа за вас, аз се страхувам, че тази победа ще бъде пирова.
Искам да ви кажа и още нещо. Ние очакваме в резултат на действията, които ще се приемат от страна на тройната коалиция бързи, адекватни и видими резултати за хората, спокойствие и сигурност и добра житейска перспектива за всеки гражданин. Затова ще настояваме всички институции, които са свързани с управлението на секторните програми, да дадат бърз старт и добро темпо на усвояването на еврофондовете.
Оттук нататък за последен път се обръщаме и към вас – нека да прекратим бутафорните дебати при всяка критика от страна на Европейската комисия. Крайно време е да продължим с дефинитивни действия в полза на страната и на всички български граждани.
Специално искам да благодаря на петимата колеги от опозицията, които с голяма загриженост повдигнаха този вот на недоверие, но в момента повечето от тях ги няма в залата. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Къде е премиерът, къде е вицепремиерът, къде е правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към народния представител Марина Дикова? Няма.
Има думата министър Гергана Грънчарова. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря, господин председател. Колеги депутати, аз съм представител на правителството, господин Иванов, както и колегите, които стоят тук и всички, които вече взеха отношение по разнообразието от теми, които се преплитат днес. Едва ли има някой в тази зала, който да се чувства днес комфортно. Аз не правя изключение. Говори се за толкова важни неща с една-единствена цел – да се нанесат политически рани на противника, при това на всяка цена. Това според мен обаче е краткосрочна цел. Така си мисля.
Сигурно някои неща, които опозицията казва, си струва да бъдат чути. Всъщност убедена съм в това. Повечето неща си струва и да бъдат реализирани, но някак си през последните години толкова свикнахме да бъдем заливани от негативизъм, че сме изправени пред сериозния риск да спрем да ви чуваме. И това е проблем на нашето общество. Един журналист вън в кулоарите ми каза: „Такъв негативизъм се изсипва вътре в пленарната зала върху главите ви, че си мисля, че можете да дадете отдих на блокове пети и шести на АЕЦ „Козлодуй” и въпреки това София да свети цяла година”.
Няма да се спирам на доклада за предприсъединителните фондове, много се изговори, пък и аз нито преди, нито сега като европейски министър не съм имала отношение към управлението на предприсъединителната помощ и на структурните фондове. Държа обаче да отбележа, че през последните няколко месеца се случиха съвсем конкретни и съвсем видими неща на това поле и съм убедена, че с натрупването на критичната маса всички ние ще почувстваме реалната промяна.
Година и половина след влизането в Европейския съюз България изживява един от най-критичните си периоди. Но въпреки това българите продължават да подкрепят членството ни в Европейския съюз. Дори заявяват, че разчитат на Брюксел за случването на реформите в България. И аз приемам това съвсем нормално. Смятам, че въпрос на интелигентност са – лична и обща, да искаш да възприемеш правилата, които са доказали своята ефективност и полезност за години назад. Но ми се ще да кажа нещо и няколко думи за един доклад, който също излезе на 23 юли, но не знам защо бива игнориран – Докладът по правосъдие и вътрешни работи. Смятам, че механизмът, който беше установен в частност за България и Румъния е полезен и ефективен. Това е идея, която се споделя от цялото правителство. Убедена съм, че голяма част от мерките вследствие от този механизъм или никога не биха се случили, или биха се забавили фатално.
Може би ще ви изненадам, но аз харесвам доклада. Харесвам усещането за критичност. Харесвам и неговата безалтернативност. Вярно е, той показва сферите, в които България все още не е постигнала европейските стандарти. Но нима някой от нас го оспорва? Нима го оспорва сегашното правителство? Нима го оспорва предходното правителство? Аз съм убедена, че и следващото правителство няма да оспорва този факт.
Истината е, че България все още има проблеми с корупцията и организираната престъпност. И двете явления съществуват у нас. Признаването им ще скъси пътя към тяхното решаване. Все пак обаче ми се струва много важно да прочетем доклада внимателно. Това е един от най-конкретните доклади, който Европейската комисия е издавала по отношение на този механизъм. И между другото ще открием, че една сравнително по-малка част от бележките и препоръките в него се отнасят към законодателната власт. Затова заслужавате поздравления – депутатите от управляващото мнозинство и депутатите от опозицията. Защото нормативната база до голяма степен в тези години на преход беше усъвършенствана. Помислете си. Конституцията беше променяна четири пъти. Има постоянно действащ Висш съдебен съвет и Инспекторат към него. Да, част от резултатите все още престои да видим и да констатираме какви ще бъдат. Имаме нов Закон за Министерството на вътрешните работи. Правителството предложи и вече са в парламентарна процедура законите за конфликт на интереси и законите за промяна на обществените поръчки.
Между другото държа да отбележа, че последните два закона не фигурираха в предишния доклад на Европейската комисия. Инициативата е изцяло наша, инициативата е изцяло на това правителство и тя е абсолютно антикорупционна инициатива.
Създаването и действията на ДАНС – институция, която в нейния зародиш беше все пак критикувана без основание от опозицията, също са оценени в доклада, както и такива конкретни стъпки като въвеждането на единен фиш по контролно-пропускателните пунктове, както и закриването на безмитните магазини и бензиностанции – действия, които нито едно предишно правителство не реализира и действия, които между другото във финална фаза бяха бойкотирани от представители на опозицията. Това беше голяма изненада за мен.
Моята политическа сила участва в това правителство. Утре ще гласува, подкрепяйки това правителство. Но също така и ще изисква конкретни мерки и конкретни стъпки, които да бъдат реализирани в следващите месеци. Някои от тях вече бяха публично оповестени и те наистина се характеризират с една много отчетлива конкретност – разширяване на правомощията на комисията Кушлев, решително реформиране на Министерството на вътрешните работи и оптимизиране на неговата дейност, пълна прозрачност за всяко едно от ведомствата, във всяка една от структурите на администрацията при работа с обществени поръчки, мораториум върху заменките, мораториум върху анексите при обществените поръчки, създаване на парламентарен контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност”. Премиерът вече имаше възможност да каже, че този парламентарен контрол трябва да е на паритетен принцип и под ръководството на опозицията – нещо, което ми се струва, че е редно да се оцени като политически акт, който наистина отдава значението на опозиционния парламентарен и граждански контрол. Убедена съм, че това са стъпки, които, ако се случат, ще бъдат оценени от нашите партньори.
Времевият хоризонт на този механизъм е три години. Право на всички нас е да искаме реформите да се случат по-бързо. Но в система, в която 50 години в сила е бил принципът, че законът е за малките хора, нещата не могат да се случват светкавично. Ако ние сме реалисти, трябва да го кажем по този начин.
На пазара можеш да наложиш правила, на пазара можеш едностранно, принудително да наложиш действащи правила, но в мисленето – там отнема много повече време.
Нито един министър, нито един премиер, нито един депутат не може да замести един съдебен състав. Когато ДАНС хвана митничарите в Калотина да изхвърлят пачки през прозорците, арестува ги, а след това бяха освободени. Кой да поеме отговорността? Правителството ли?
Когато един лекар издава фалшив болничен лист с ясното съзнание, че блокира съдебен процес, кой е държал ръката му, докато го е подписвал?
Когато съдебната власт не търси отговорност на този адвокат, правителството ли я изкушава това да не се случва?
Казвам това, не за да предложа алиби. Много лесно е да търсим алиби и да се крием зад него, нито искам да заклеймя която и да е система. Просто не приемам амнезията, особено в политическия й вид – онази цинична амнезия, която те кара да прехвърлиш на другите това, с което не си се справил.
Но съм абсолютно убедена, че ако съдебната система получава от управляващите само критика, а от опозицията – неглижиране, няма как да я интегрираме в голямото общо усилие.
Никак не ме е страх от критиките в доклада. Мисля си и ви питам: ако този доклад беше позитивен, по-щастливи ли щяхме да се чувстваме? Моментът е критичен и съм убедена, че има хора, които ще напуснат политиката, при това завинаги. Някои от тези хора са сред нас.
Промяната трябва да получи своя шанс и да го получи, независимо дали един депутат е представител на управляващата коалиция или на опозицията.
Харесвам това, което един опозиционен депутат каза преди малко, и ще го взема назаем: факт е, че всяка опозиция има като своя основна цел да громи правителството, но когато го прави, трябва да бъде много внимателна, за да не разгроми устоите на демокрацията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа колеги! Чудесна пледоария, чудесна реч, удоволствие беше да я слушам – обръщам се към колежката Грънчарова, защото зае една позиция, на която наистина много малко се обърна внимание. Аз имам много малко време по понятни съображения и ще прескачам много от обясненията, за да стигнем до изводите.
За какво иде реч? Ако прочетете внимателно, уважаеми колеги, третия абзац от първия доклад, ще видите, че като че ли нещата са точно там, където ги поставя госпожа Грънчарова – от съдебната система в цялата й пирамида към другата част, която се нарича еврофонд. Липсата на доверие и липсата на прозрачност водят до мерки – трябва да бъдем напълно наясно. Когато слушах заместник министър-председателя Калфин, останах с убеждение, че трима наши представители в Европейския съюз са провокирали всичко това, което е в доклада. Не приемам такъв един подход.
В този абзац ясно и точно се казва, че едното е причина, другото е следствие. Нека оттук да започнем.
Не мога да си дам друго обяснение и за мен най-важното е това, което казва Джефри ван Орден: „Това е едно голямо разочарование”. Това е същността на целия проблем и нека да бъдем съвсем наясно, да го видим.
Ако сме с лице към проблемите, било от гледна точка на опозицията, било от гледна точка на правителството, трябва да си зададем няколко въпроса.
Първият: наистина ли искаме да правим реформа, правим ли я сериозно? Понеже това е тема, която някои казват че разбирам, става въпрос за досъдебното производство, става въпрос за последния Закон за МВР.
Подход: двама колеги, Закон за МВР – няма санкция на Министерството на правосъдието, няма санкция на Министерския съвет, двама колеги – неюристи.
Второ, структурни промени. С големи усилия, смея да заявя, господин министър-председател, този закон беше подобрен съществено с усилията на всички професионалисти в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – опозиция и управляващи. И не дотам, защото, както преди малко госпожа Грънчарова каза утре кой как ще гласува, така и в тази комисия на финала това, което беше половината от важната работа, свързана с досъдебното производство, се развали, изцяло се развали.
Искам ясно и точно да ви кажа: отваряме вратата на полицейщината. Искам ясно и точно да ви кажа, че провалът на досъдебното производство като основата на пирамидата на съдебната власт е нещо много важно и не се състоя само заради категоричната съпротива на професионалния състав на Министерството на вътрешните работи досега! Те наложиха тази воля.
Не мога да приема, че министърът на вътрешните работи ще си има частна разследваща служба, който и да е той! Михаил Миков каза: давам честна дума, аз ще бъда коректен. На неговата честна дума вярвам, но на следващия не вярвам. Поначало в правото и когато говорим за полиция, честната дума не върви. С това трябва да бъдем наясно. Този закон има най-малката политическа окраска.
С гласуването и с позицията на нашите колеги ние го направихме точно политически. Защо? Защото казваме, че имаме 500 следователи, които на година ядат 10 млн. лв. само от заплати. Не можем да им намерим политическото решение, а господин Миков ни казва: ние ще назначим 200, 300 или 500. Утре неговите професионалисти могат да му кажат: назначи 10 хиляди разследващи полицаи. Неграмотни! Нека да не ми се сърдят. Неграмотни професионално, без конкурс, без изпит, без подготовка. Как ще стане тази работа? Това ли е реформата, към която се стремим? Ако вървим по този път и в другите сфери, за които имаше много добронамерени изказвания и много скептични такива, далеч няма да стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на господин Ралчев? Няма.
Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! След всичко, което се каза от тази трибуна за проблема над проблемите – усвояването на европейските фондове, след апокалиптичните картини, които очертаха от опозицията, след амбициозните планове за действие, които начерта правителството, тук в последните две изказвания прозвуча една друга тема. Друга тема, която аз бих си позволила да продължа, макар и от по-различна гледна точка – темата за необходимостта от продължаване на съдебната реформа и за необходимостта от промени във функционирането на съдебната власт.
Позволявам си да продължа и да разширя тази тема, не защото искам да отклоня вашето внимание от дебата за усвояването на европейските фондове и не за да неглижирам отговорността на правителството, а защото моето дълбоко вътрешно убеждение е, че най-важното за ефективното развитие на една демокрация са гражданите и чувството за това дали обществото, в което живеят, е достатъчно справедливо и дали то дава равни шансове и възможности за развитието на всеки един от тях. Точно затова аз считам, че отговорността на съдебната система е неизмерима.
Демокрацията има своята свещена крава: разделението на властите. Считам за най-впечатляващ извод в доклада относно механизма за проверка и сътрудничество констатацията, че липсата на резултати при съществуващите структури е удивителна. В този извод според мен се заключава голяма част от проблема на България днес. Това е проблем на действието, това е проблем на липсата на резултати, не е проблем на правилата и на структурите. И тук бих си позволила да опонирам колегата Ралчев, който очевидно не е прочел внимателно европейския доклад или поне този по проблемите на „Правосъдие и вътрешни работи” , в който ясно е заявена още в самото му начало констатацията, че са създадени правила, създадени са процедури, създадени са органи, създадени са институции, но липсват резултати, липсват осъдителни присъди. А в правораздаването резултатите се произвеждат от съдебната система.
Вярно е, че съдебната реформа е ангажимент и на трите власти: и на законодателната, и на изпълнителната, и на съдебната. Но също така считам, че е време да направим анализ на това коя власт как си е свършила работата, какво предстои и къде е възелът на проблемите. Както каза министър Грънчарова, с конституционните поправки и Закона за съдебната власт бяха създадени процедури и органи, които да управляват и наблюдават съдебната система: постоянно действащ Висш съдебен съвет и Съдебен инспекторат, които обаче за съжаление до този момент така и активно не се ангажираха с провеждането на съдебната реформа.
По отношение на законодателството. Аз съм убедена, че нито една правосъдна система по света не разполага с абсолютно съвършени закони. Българският парламент също не е съвършен, но положителната новина е, че обновлението и подобряването на законодателството е смисълът на неговото съществуване. Но за да бъдат адекватни законите, изключително е важен начинът, по който се прилагат, и тук е ролята на съдебната система. В този мандат бяха обновени процесуалните закони с нов Административнопроцесуален, Наказателнопроцесуален и Граждански процесуален кодекс. Но, ако по отношение на административното и гражданското правораздаване оценката на Европейската комисия е, че има убедителен напредък, то по отношение на наказателното производство изводът е един: липса на резултати, липса на осъдителни присъди. Затова въпросът днес е: как да се прилага с пълната му сила законът към всички, които са го нарушили, дори и на най-високите етажи на властта? Очевидно това няма как да стане без усилията и без ясната ангажираност на съдебната система, на ръководителите на върховните съдилища и на всеки един магистрат.
Изпълнителната власт безспорно също има своите ангажименти за провеждането на съдебната реформа като организация, като мониторинг по действието на законите, като действия на правоохранителните органи. И тук отново ще репликирам колегата Ралчев, защото именно с промените в Закона за МВР, които извършихме, ние отговорихме на една от основните препоръки в европейския доклад, а тя е за ясно разграничаване на ролите на основните участници в процеса. Но няма как процесът да бъде ефективен, разследването да бъде ефективно без активността на основното действащо лице – прокуратурата. И няма как изпълнителната власт да е отговорна за липсата на резултати, ако прокуратурата е към съдебната власт, а съдебната власт е независима. Така че според мен е крайно време съдебната власт да слезе от пиедестала на своята криворазбрана независимост и да поеме своята отговорност за извършването на съдебната реформа – не пред инспектиращите от Европейската комисия, а пред българските граждани. Защото изпълнителната власт, в лицето на ресорните министри, заяви своята готовност за извършване на амбициозни мерки в сектора „Правосъдие и вътрешни работи”. Парламентът също поемаме своя ангажимент за изработването на нова наказателна политика с нов Наказателен кодекс, с промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, които да доведат до един по-бърз наказателен процес. Но всички тези мерки ще останат на хартия без усилията и без волята за промени в самата съдебна власт.
Дойде време да си го кажем направо: не може до безкрай съдебната власт да се крие зад паравана на своята независимост, не може да не се чувства длъжна да даде отговор на българските граждани за едно или друго съдебно решение, за това има ли и какви са присъдите по знаковите дела, по тези дела, които са с голям обществен интерес.
Нека си припомним драмите, които се разгоряха в парламента, при слушането на докладите на тримата големи в съдебната система. Нека си припомним първите действия на новосъздадения Висш съдебен съвет с гласуваните огромни обезщетения на неговите членове. Нека си припомним безпардонното забавяне и по-точно отказ да се търси наказателна отговорност от компрометирани магистрати от страна на Висшия съдебен съвет, в резултат на което те и в момента продължават да правораздават. Всичко това са знаци и към Европейската комисия, и към българските граждани, че независимата съдебна власт избягва да дава обяснения за резултатите от своята дейност. Това според мен трябва да се промени. Трябва Висшият съдебен съвет и Съдебният инспекторат да излязат от удобната роля предимно на кадрови орган и да се ангажират с реформата в съдебната система. Трябва ръководителите на върховните съдилища да поемат своята отговорност за реформата в съдебната система, като ясно се ангажират с проследяването на знаковите дела, на делата, които са от голям обществен интерес, които между другото се следят и от Европейската комисия. Защото правителството може да разработи най-добрите мерки, парламентът може да приеме най-добрите закони, но ако няма резултати, ако няма осъдителни присъди, все едно нищо не сме свършили.
Крайно време е да престанем да си прехвърляме топката. И не е бедата там, където я сочи главният прокурор - в наличието на много на брой контролни органи. Бедата е в липсата на взаимодействие между тези органи и в този смисъл считам, че трябва да бъде подкрепена идеята за създаване на антикорупционно звено към Върховната касационна прокуратура, в което да участват представители на прокуратурата, на ДАНС, на МВР, на данъчните и на митническите органи. Всъщност взаимодействието между тези институции и на едно предишно ниво – на ниво оперативна работа и на ниво разследване, е това условие, което би довело до една по-висока ефективност в работата на съдебната система. И нека да спрат да ни обясняват колегите магистрати, че реформата се бави, защото процесите са сложни. И Европа, и българските граждани вече нямат търпение да чакат, те искат резултати.
Изкушена съм да кажа и само няколко думи за този дебат и за неговите резултати. Колеги от опозицията, където и да се намирате, очевидно не сте в пленарната зала, няма ден от работата на този парламент, доколкото си спомням, в който вие да не сте заявили, че това правителство не може и не следва да управлява. Бих се опитала да разбера вашите аргументи, всеки един от тях, ако със своите действия бяхте се опитали да работите поне за едно нещо от полза на българските граждани и на българската държава, а не на правителството, или да предложите поне едно нещо – не общи приказки, а нещо конкретно.
През 2002 г., когато вече не бяхте във властта, предложихте пакет от 24 мерки за реформа в съдебната система. Не го направихте, докато бяхте в управлението, защото очевидно не държахте това да се случи, но все пак го направихте, а сега не правите дори това. Не искам да се връщам по-назад и да припомням какво направиха някои от вас, докато бяха във властта, не искам да припомням какво направихте с МВР и със съдебната система, не искам да припомням за безумните чистки и за по-безумните назначения, които се случиха в съдебната система. Всъщност това е и обяснението за това, че нещата в България трудно се случват и трудно се променят, защото по време на така наречения преход бяха напълно разрушени и правоохранителната система, и българската държавност. Няма да припомням и какъв е вашият принос за това България да бъде очернена пред лицето на нашите европейски партньори.
Казвате, че правителството не може да управлява. Аз бих казала, че ви боли, че не управлявате вие, а не че в момента в България има проблеми.
Според мен крайно време е да проумеете, че България се развива и когато не сте във властта, защото и държавата, и съдебната система не са за лична, нито за партийна употреба. Така беше по ваше време, а то свърши. Не се очаква да дойде скоро, и слава Богу! Не и след този вот, не и след предстоящите редовни парламентарни избори! (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Очевидно е, че всеки чете по свой начин. Въпросът е кой какво разбира и до какви изводи стига. Цитатът, на който намекна колежката Манолова, гласи: „Разпределение на ролите в досъдебното производство”. Ако бяхте го разчели от гледна точка на пеналното право, щяхте да разберете, че в тази дейност има няколко фази: оперативна, разследваща, обвиняваща и съдебна. За да бъда по-ясен, ще кажа: години българското общество и българските политици умуват над дилемата „ние ги хващаме, вие ги пущате” – казват левите, а отговорът на десните е „с мръсни чизми с габъри не се влиза на оглед на произшествие”. Проумейте тези неща, насложете ги върху правната система, която в България не е започнала от нищо и има своите правила, и тогава ще добиете някакви резултати. Но да ми правите Закон за МВР, чрез който да изменяте НПК в преходните правила, да променяме НПК, да променяме предварително, без да знаем как Закона за МВР, без да знаeм какво ще става със Закона за СРС, то давате ли си сметка за какво говорим?! Не си давате сметка! Много ви моля! Тук не става въпрос за политика. Тук става въпрос за демократични начала, става въпрос за правата на гражданите. Ако проумеем това, мисля, че ще можем да стигнем до някакъв положителен резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Госпожо Манолова, имате думата за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Ралчев, не е нужно човек да бъде специалист по наказателно право, за да разбере, че нещо в съдебната система куца, когато няма осъдителни присъди, когато делата се точат в продължение на дълги години. Също така не е нужно човек да е специалист в наказателното право, за да разбере, че след като един и същ проблем се поставя последователно от двама министри, че след като те вадят нещата на масата и сочат данни за натовареността на дознателския апарат, за липсата на мотивация за кариерното развитие на тези кадри, тук нещо трябва да се промени.
Няма никаква драма в промените, които извършихме в Закона за МВР. Няма никаква драма в това, че дадохме възможност и на неюристи в определени условия да се занимават с дейност по разследването. Важно е то да бъде по-ефективно и всяка от властите, които участват в този процес, да свърши своите ангажименти.
Всъщност пренасянето на този дебат, който протече тук изключително широко по време на приемането на Закона за МВР, и дебатът за вота показват, че има сложни въпроси, които могат да бъдат решени с участието на професионалисти от всички краища на залата, безспорно и с участието на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.
Що се касае до СРС-тата, тяхното нерегламентирано използване течеше и в условията на предишното, и на по-предишното законодателство. Така или иначе трябва да се сложи ред в тази система, която всъщност касае всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нататък.
Има думата народният представител Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа народни представители! Имайки предвид, че днес се изговориха много слова и много квалификации на тема „САПАРД”, аз ще се спра само на два факта, които смятам, че дават достатъчно светлина на Програмата „САПАРД” в България.
Преди това искам да се включа към оценката, която се дава на Програма „САПАРД” – че тя е най-успешната предприсъединителна програма на България. Това не е оценка само на управляващите, но колкото и да не си признават управляваните, те също имат такава оценка, но днес не им е удобно да го говорят.
Бенефициенти на Програмата „САПАРД” бяха около 4 хиляди юридически лица. Администрацията на Държавен фонд „Земеделие” обявява 500 от тях като недопустими. Недобронамерените биха казали, че всеки осми кандидат е имал нечисти намерения или се е опитал да излъже Държавен фонд „Земеделие”. Опитал се е – може би, но не е успял. А не е успял, защото в болшинството си администрацията работи добросъвестно и коректно.
Уважаеми колеги от опозицията, защо ви е трудно да споменете този факт? Защо не споменавате факта, че нашата администрация работи по правила за управление и контрол, изготвени от тях и одобрени от Брюксел?! Да кажеш „не” на земеделски производител днес в България очевидно не е най-лесната задача, но българската администрация го направи. Този факт не се споменава от никой в тази зала. Разбира се, нелошата работа на служителите на Държавен фонд „Земеделие” не можа да спре изключително неприятния факт, че 600 от общо 3500 проекта са спрени за финансиране. На практика всеки шести одобрен от фонда проект е спрян от Европейската комисия. Общият им размер е 247 милиона от възможните 1 млрд. 380 млн. лв. Смятам, че тук не трябва да се броят спрените проекти и техният размер. Най-важното е да кажем, че по-голямата част от проектите са изрядни и бенефициентите са почтени лица, но са спрени цели проекти заради лоши практики.
Уважаеми дами и господа, вносът на рециклирани стари машини не е дело на българския гений. Такава практика е имало и в други страни на Европейския съюз. За България тя е по-скоро внос на лоша практика. Не случайно ОЛАФ постигна за радост такъв бърз успех. Казвам „за радост”, защото смятам, че разкриването на случая помага на България. Историческият опит на ОЛАФ и на Европейската комисия даде възможност да бъдат много внимателни към случаите, когато бизнесмени и дейност, различни от земеделие, изведнъж решат да влагат сериозни средства в агробизнеса, и то само когато има субсидиране. Европейската комисия за сетен път доказа, че добре познава лошите практики и има метод за изследване на рисковите точки. Този опит на ОЛАФ и на Европейската комисия е и опит вече на българската администрация, макар и след временно спиране на Програма „САПАРД”.
Уважаеми дами и господа, очевидно е, че България, респективно българската администрация, ще положи нужните усилия за възобновяване на „САПАРД” – огромен, но решим проблем.
Смятам, че има два други по-големи проблеми за решаване, за които са нужни усилията на всички, включително и на опозицията.
Първо, вследствие от истерията понятието „агробизнесмен” в България стана лоша думи или самото деяние е криминално. Внуши се на обществото, че заради тяхната алчност България е лишена от европейски средства. Искам дебело да подчертая, че парите от „САПАРД” са за икономически активни хора в областта на земеделието, а не пари за целокупния български народ.
Второ, 90% от проектите са абсолютно изрядни и това ще се докаже. Задължително всички трябва да заявим, че фирми като „Бай Иван и синове” имат като занимание регламентиран бизнес. Самите те са почтени хора. Тази теза обслужва цяла България, не само управляващите.
Вторият голям проблем е също вследствие от отношението за изключително лоши имидж на българската администрация. Корупция и корумпирани в България има, но това не е масов спорт сред българската администрация. Това е лъжа, която се чува от Европа. Последствията от тази лъжа ще са много големи – спрените фондове. Кой трябва да поеме тази отговорност? Дали всички ние тук, дали само управляващите, дали само опозицията? Предпочитам тази лъжа да не се преповтаря, защото може да стане факт за България. А от това ще загубим много неща. Може би бавно, а може би е невъзможно да върнем доверието в българската администрация от гледна точка на Брюксел. Това е недопустимо! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики? Няма.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! По същество днес вотът е за политиката на правителството в рамките на Европейския съюз, защото наистина през последните 10 години България имаше една национална цел – участието на страната в европейските структури.
Разбира се, до тази обща цел се стигна по различен път и по различен начин. Имаше политически сили, които години наред живееха с тази идея, други, които години наред бориха прогнилия капитализъм на Европейския съюз, но така или иначе последните български правителства направиха всичко възможно това да се случи.
Друг е въпросът дали в хода на преговорите беше защитен българският интерес. Няма да цитирам, но така или иначе ние станахме известни в Евросъюза като „йес-хора”, „йесмени”, които казват на всяко нещо „да”. По ирония на съдбата, уважаеми колеги, именно на тройната коалиция се падна честта да подпише влизането на страната в Евросъюза. Това е нормално. Но ми се струва, че до голяма степен присъединяването към Европейския съюз се свеждаше само до синхронизиране на българското законодателство, а нищо от останалото не бе направено така, че наистина България да стане пълноправен член в истинския смисъл на думата.
За какво идва реч, колеги? Безспорно синхронизирането на законите трябва да се спазва. Безспорно трябва да се изгради нормативната база, която да помогне за усвояването на европейските средства, които се дават на страната именно за да може да постигне напредък и да се изравни икономически с нашите приятели. И не на последно място, да се изгради един административен капацитет, който да може да усвоява тези средства.
Уважаеми господин министър-председател, последните две неща Вашият кабинет не успя да направи. Нормативната база вместо да бъде готова още в началото на 2007 г. стана готова в края на 2007 а, а някои актове и в началото на 2008 г., което безспорно забави усвояването на структурните фондове, а по отношение на административния капацитет нещата наистина са в недобро състояние. И не оспорвам думите на господин Василев, че има качествени хора, безспорно има, но истината е, че със средствата, с които работят тези хора, и текучеството ще е голямо, и те нямат никакъв интерес да работят така, че всички ние да имаме полза. Това е истината. Да не говорим за последните съкращения, за които стана дума - мнозина от хората, които бяха призвани за това, също бяха освободени.
Как се държи България, господин премиер, в условията на Европейския съюз? Ние продължаваме да се държим като страна кандидат. Защото, уважаеми господин премиер, няма страна, която е ползвала средства на САПАРД, да са й спрени средствата при само 1,5% нарушения. Само 1,5%! Между другото, аз съм длъжен да Ви кажа нещо, което Вие сигурно знаете, 90 на сто от тези нарушения са станали, когато председател на Мониторинговия комитет, наблюдаващ изпълнението на задачите по САПАРД, е била госпожа Плугчиева, сегашен ваш вицепремиер. И нито един упрек, включително при Тадаръков, който като виновен беше отстранен! Аз питам бяха ли защитени интересите на българското земеделие и как вие като правителство се противопоставихте на Европейския съюз с 1,5% нарушения, от които, извинявайте, има истински нарушения, но има и фиктивни – защо Джон Диър не е дал оферта, а я е дал техният представител в България. И тем подобни!
Извинявайте, какво направихте вие, за да го няма това политическо решение на Брюксел, с което спря парите от САПАРД? Защото българското земеделие е единственият отрасъл, в който ние можем да бъдем конкурентоспособни в Европейския съюз. И аз питам, госпожо Плугчиева, какво беше заключението на европроверяващите например във Вашия кабинет? Дадоха ли те първоначално добра оценка? И защо тази оценка се смени в Брюксел и какво Вие направихте това да не се случи?
Това е истината, уважаеми дами и господа! Самочувствието на българите започва за пореден път да се снижава, защото българин и българска престъпност, неспазването на законите започва наистина да става нарицателно в Европейския съюз. А нашето съгласие пред европейските структури започва да кара хората да си задават въпроса българските министри чии са – на българския народ или на Европейската комисия? Защото, извинявам се, но аз не мога да разбера как е възможно това да се случи при 1,5% нарушения и 109% изпълняемост и в момента над 500 фирми наистина да се чудят какво да правят.
И не на последно място, бих искал да кажа, че неусвояването на средствата обезверява българите. Те не знаят дали да кандидатстват, защото не са сигурни дали нещо няма да се случи и те да си загубят след това инвестициите.
Уважаеми господин министър-председател, тези три неща, а именно нормативна база, изграждане на административен капацитет и спазване на синхронизираните закони могат да дадат основата да се чувстваме реално европейски партньори. За най-голямо мое съжаление някои от тези неща бяха постигнати късно, някои са все още по средата, а по отношение на спазването на законите нямам думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Китов. Реплики към господин Китов има ли? Няма.
Заявил се е за изказване независимият народен представител Яне Янев, но не го виждам в залата, така че преминаваме по-нататък.
Давам думата на господин Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Един западен ежедневник в коментар под заглавие „Темида ви закопа” ясно и категорично посочи виновника за критиките и санкциите, наложени ни от Европейския съюз. Несъмнено това е съдебната система. Ако третата власт беше на място не само през последните три години, но през последните почти две десетилетия, България нямаше да бъде сочена за най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Упорито се внушава митът, който и днес някои се опитаха да лансират, че съдебната система, видите ли, не работела, защото била прекалено независима и безконтролна. Това е абсолютно невярно! От 1990 г. досега тя е доста зависима и то не от закона, а от управляващи политически сили. Законодателно и кадрово тя беше така моделирана, че да служи единствено на една малка прослойка от управляващи, които държаха лостовете на властта. Само така можеха да бъдат извършени грабежите на века, само така можеха най-големите престъпници да останат ненаказани.
Партия „Защита” винаги е държала на законността. Неслучайно „Защита” подкрепи тук, в тази зала, и предложените за Инспектората на Висшия съдебен съвет кандидати, защото контролът върху съдебната система е жизнено необходим за стабилността и бъдещето на България.
Уважаеми господин премиер, като човек, който не се е поддал на материалните съблазни на властта, Вие все още имате историческия шанс в спешен порядък, макар че срокът е твърде малък, шест месеца, да положите усилия законодателно и политически да помогнете на съдебната система да заработи. Ако това не стане и ако тези, които дойдат след вас, продължат да употребяват съдебните органи за техни групови интереси, то българския народ го очакват много по-тежки времена. Неусвоените фондове ще бъдат най-малкото, което ще се стовари върху главите на 8-милионния български народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
По реда на постъпване на заявките предстои изказване на господин Евгени Чачев.
Заповядайте, господин Чачев.
РЕПЛИКА: Какво е времето, което остава на групите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: След малко ще ви го дам актуализирано.
Парламентарната група на Демократи за силна България разполага с 11 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Не 11, а 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Единадесет минути и половина ми казват.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Като слушах днешния дебат, като слушах министрите и управляващите имах чувството, че дебатът не е за вот на недоверие на правителството, а за вот на недоверие на опозицията.
Аз смятам, че няма човек в тази зала, който да не е омерзен от заглавията на европейската преса, в която пише, че България е болният човек на Европа, черната овца на европейското семейство, черната дупка за парите на европейските данъкоплатци, дивата граница на Европейския съюз. И това е, защото правителството ни само имитира политическа воля за борба с корупцията и заради това организираната престъпност иска да се узакони като властващ в България партньор на Европейския съюз, заради липсата на ясна стратегия и категоричен ангажимент за реформите в системата, заради неадекватното, некомпетентно, безотговорно, антиевропейско управление, което лиши 8 млн. български граждани да се възползват от, както казахте, госпожо Плугчиева, Храма на европейското ни бъдеще.
Съжалявам, че господин Станишев излезе от залата. Аз исках да го попитам помни ли какъв въпрос му зададох по време на първия вот на недоверие през зимата на тази година? Попитах го знае ли за доклада на Сметната палата, в заключението на който пише, че в Главна дирекция „Програмиране и регионално развитие” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която отговаря за усвояването, забележете, на над 2 млрд. евро от фондовете, не са предвидени надлежни мерки за преодоляване на корупцията; не са разработени процедури за превенция; липсва анализът на риска от корупция и нередности и не са предвидени мерки за предотвратяване на тяхното възникване; няма разпределение на функциите по отделни програми и средства; няма изграден вътрешен контрол, госпожо Плугчиева, за над 2 млрд. евро.
Тогава попитах господин Станишев за конфликта на интереси и безобразията в пътищата, за които Демократи за силна България го предупреждавахме още при създаването на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” – две години преди това. Сега обаче аз искам да попитам господин Станишев чел ли е двата одитни доклада на Сметната палата с дата 17 април т.г.? Единият е за безобразията в Пътния фонд за 2006 г., а другият за 2006 г. и 2007 г.
Заключенията, госпожо Плугчиева: „Не са проведени в съответствие с нормативните условия, системите за финансиране и контрол; няма единен регистър на обществените поръчки; изборът на изпълнители става без вътрешна инструкция за реда на провеждането на обществените поръчки”.
През 2006 г. Сметната палата е открила 15 броя процедури за обществени поръчки, при които победител е братската фирма „Биндер”, госпожо Плугчиева, на обща стойност 111 млн. 983 хил. 426 лв., като само по една обществена поръчка е спечелила 37 млн. и отгоре. Всичките са в областните пътни управления Сливен, Ямбол, Стара Загора и Велико Търново. Сто и дванадесет милиона лева, госпожо Плугчиева, при 200 млн. общо за всички български фирми.
В периода от 1 юли до 31 декември същата, 2006 г., след влизането в сила на чл. 47, ал. 5 на Закона за обществени поръчки същата „Биндер” е спечелила три поръчки на стойност близо 24 млн. лв.
„Организацията на дейността не е ефективна и е предпоставка за грешни решения” – това пише Сметната палата. „Планирането и отчетът не са добре организирани; контролът е недостатъчен и неефективен, което затруднява управлението; процесът на дейността не е управляван системно, в т.ч. не са дефинирани рисковете; не е ограничена и изградена системата за тяхното управление и контрол”.
За съжаление, господин Станишев го няма. Той се направи на глух по време на вота преди половин година, госпожо Плугчиева. Изглежда и сега ще се направи на глух и резултатът е налице. Резултатът е налице. За всички тези неща, които неконструктивната според вас опозиция, която само черни България и вие не взехте нищо под внимание, не направихте това, което беше нужно, резултатът е налице – Европейската комисия спря парите, включително и по Оперативна програма „Транспорт”.
Затова, господа министри и господин Станишев, призовавам ви от тази трибуна: дайте си оставката, за да дойдат други хора с ясна визия за бъдещето на България, за Храма на европейското ни бъдеще, госпожо Плугчиева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплики към господин Чачев? Няма.
Не виждам в пленарната зала господин Ясен Попвасилев, както и господин Дончев.
Следва ред на Коалиция за България, ако има желаещи за изказване. Не виждам.
Има думата госпожа Антония Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Мислех да направя своето изказване като едно обръщение към конструктивна опозиция, но, като гледам, в залата няма никаква опозиция, останали сте горе-долу колкото 10 малки негърчета. Но от всичко, което чухме, от всичко, което чу целият български народ, излиза, че ние сме една нация от крадци, некомпетентни чиновници и избрани крадливи депутати и министри. Само че недейте да забравяте, че в тази зала трябва да има 240 души и вие сте избрани от същия този народ. И ако той според вас е крадлив и хората тук са крадливи, те не са крадливи само отляво, а вие, отдясно, сте целите в бяло, защото когато вие управлявате, то тогава вие трябва да станете крадливите, а останалите – в бяло. Така че всички сме заедно и затова дайте да се разберем.
Все едно съм сънувала всичките ви писма и всичките ви похождения по Европейската комисия и Европейския парламент, та да сторите чудеса от храброст да окаляте българския чиновник, да окаляте българските министри, да окаляте управниците. Само не забравяйте обаче как си отидохте. Вие си отидохте като най-крадливото и корумпирано правителство през 2001 г. и за малко членството на България в Европейския съюз да бъде отложено заради вас. Така че сега недейте да викате: „Дръжте крадеца!”, защото сте в същия кюп.
Това, че има порочни практики, това, че има хора, които се възползват от тези порочни практики, не означава, че вие трябва да изкарате кирливите ризи и да кажете: цялата българска администрация е провалена, корумпирана, неработеща, неефективна. Защото с това, което правите, вие сривате имиджа на България, вие манипулирате европейските чиновници и след това очаквате да има положителен ефект, да има доверие към българската държава и към българските управляващи. Няма да има дори и вие да сте управляващи, защото ще ви гледат от Европа като част от всички останали и какъвто направите имиджа на българите, такъв ще бъде и вашият.
Затова НДСВ прави конструктивно предложение: нека да предизвикаме партньорско наблюдение от националните одиторски звена на държавите, които имат договор за доверие с Европейската комисия, каквито са Португалия, Ирландия и други държави. Нека да дойдат в България, да ни съдействат да огледаме всички процедури, да ни съдействат да огледаме и кадровия потенциал и ако ние тук вътре не можем да се разберем каква е истината за българските управляващи и за българската администрация, отвън да ни кажат как е, за да може да стане ясно и да можем веднъж- завинаги да направим стратегически план както за мониторинг, така и за контрол на всички системи и да го усъвършенстваме. Това се казва конструктивна опозиция, ако одобрите подобно нещо. Аз съм сигурна, че на вас не ви изнася да чуем истината, защото политически е много по-изгодно да се бие тъпанът и да се казва: „предсрочни избори, нека тия да се махнат, да дойдем ние на власт, за да можем и ние да се облажим”.
Ако наистина вие мислите за България, трябва да се съгласите на тази партньорска проверка и на това наблюдение, да съдействате и да подкрепите правителството и ако искате истината веднъж-завинаги да излезе наяве, а не каляте всички, то вие би трябвало за това да пледирате. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Браво, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Първанова? Няма.
Независимите народни представители приключиха с времето, което имат. Следващият записал се е народният представител Иван Иванов от ДСБ.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Ще ги изчакаме да дойдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Другите са приключили времето си. (Реплики от народни представители от ДСБ.)
По реда, по който са постъпили, им е изчерпано времето. Господин Ясен Попвасилев не го виждам, господин Дончев също се е заявил за изказване и господин Пантев. Това са няколко желаещи за изказвания, които са останали, но половината от тях ги няма в залата. От тези няколко останали, кажете кой желае думата, защото вече променихме реда.
Останали са господата: Иван Иванов, Ясен Попвасилев, Владимир Дончев, Андрей Пантев.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙОВА (ДСБ, от място): Кажете ни времето по групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент, сега ще ви кажа времето на групите.
ДСБ имат 7 минути и половина; Коалиция за България имат 18 минути, НДСВ имат около 5 минути и малко, ДПС има 5 минути, БНД нямат време, ОДС е изчерпало времето си, „Атака” - 11 минути и половина, независимите изчерпаха времето си.
Има много малко възможности за изказвания от останалите, които са се заявили.
Господин Дончев също не може да се изкаже, защото времето на БНД е изчерпано, остават господин Пантев, господин Илчев, господин Иван Иванов и с това приключват заявените за изказвания.
Ако няма желаещи, ще прекратим дебата и ще обявим време за гласуване.
Господин Попвасилев, призовах Ви и Вас за изказване, но времето ви е изчерпано и няма как да вземете думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Дайте му малко време от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да се разберем кой кого чака, за да може да се изчакваме последователно.
Господин Иванов чака господин Пантев, а господин Пантев чака господин Иванов, а някой друг чака някой друг.
Мога да приема, че няма повече желаещи за изказвания. Не можем да се каним повече и да губим парламентарно време.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Чух, че някои съжалявали, че господин Костов не бил тук, а други, че проф. Пантев не е пристигнал. Той е тук, между другото.
Като спортен тип човек, аз обичам подобна преса и между два такива колосални авторитета се настанявам с абсолютното чувство за комфорт, за да споделя с вас скромното си впечатление от днешната дискусия и да препотвърдя някои от елементите на позицията на НДСВ.
Първо, ситуацията, в която страната ни попадна, малко преди публикуването на доклада и веднага след неговото огласяване и изучаване в детайли, според нас следва да се квалифицира като достатъчно сложна. Сложна, подчертавам, което не е синоним на катастрофална и безнадеждна. Оттук следва първото недоразумение, което констатираме, че тази ситуация се разказва, тя се рисува като същинската фаза на апокалипсиса, а не просто като една сложна ситуация, от която, разбира се, че има изход.
Ние прекалено малко говорихме за входа, за влизането в тази ситуация и почти никак за изхода, а наистина само за нея и то като апокалипсис. Входът, уважаеми колеги, от историческа гледна точка е продължителен, и, както всички се досещаме, започва още от 1990 г. Той е съпроводен с участието, породило действия и бездействия с различно, много често отрицателно значение за развитието на българското общество от страна на няколко български правителства, представители, на които днес са тук, но се изявяват като разположени извън грехопадението на българския преход.
Сега за изхода. Изходът, правителството, начело с министър-председателя Сергей Станишев, с участието на тези министри и други техни колеги, които отсъстват, и на депутати от трите управляващи партии, беше търсен, налучкван проектиран, обсъждан и в някаква степен вече фиксиран в последните дни.
Нашата партия направи своя скромен принос към теорията на изхода от тази сложна ситуация. Нахвърляхме около 20-22 конкретни мерки, които са важни, не поради изключителната задълбоченост на тяхното съдържание, а поради тяхната лесна и практическа приложимост. Тези мерки изискват например всеки министър, който в някаква степен отговаря по проблема с европейските фондове и доверието на България в Европейския съюз, да се отчита всеки месец.
Друга мярка е породена, да речем, от кризата в българската тежка атлетика. Знаете защо нашите щангисти в момента не са на
Олимпиадата в Пекин. Хората нямали собствена допинг-лаборатория, която да ги предпази от некоректни чужди изводи, но и да им даде представа за собствената им кръвна картина. Те не са знаели какво поемат и до каква степен това е укоримо или осъдително.
НДСВ предложи една мощна допинг-лаборатория да заработи още отсега в правителството, като навсякъде се разположат хора, които по своето предназначение, функционални прерогативи, ще наблюдават действията на преките отговорници в отделните сектори. Ние предложихме и известната вече консултантска, мащабна услуга от страна на най-реномираните одиторски компании в света, за да правят паралелни, точни, обективни и безпристрастни замервания на българската ритмика или на българската аритмия, ако има опасност тя отново да се появи.
От тази гледна точка всъщност ние правим едно усилие, което не беше подкрепено почти от никой в средата на предишния мандат – усилие да се направи спешен ремонт на българския чип.
Ето, сега и тук има в момента няколко колеги, които тогава апострофираха тогавашния министър-председател, дори един от тях патетично се провикна оттук: „Вие да не искате да оперирате националната ни народопсихология?”. Не, никой не е искал да прави трансплатнации на чужди народопсихологически елементи или експлантации от нашата същностна и толкова съкровена народопсихология. Обаче същата тази наша съкровена народопсихология ни скрои много лош номер, съгласете се, през последните години.
Оформя се една много силна група хора, която вие правилно наричахте ту некадърни чиновници, ту крадливи бизнесмени. Те да не би да се появиха на ръба между 2006-2007 г.? Да не би тяхната енергия, техният апетит, тяхната алчност да избуяха в навечерието на евродоклада? Те са крeатури на същия този 20-годишен преход и те бяха протежирани от неколцина министър-председатели преди този министър-председател. Сега от него ние не можем да искаме магии.
Затова, потапяйки се цял ден до гуша в дълбокия реализъм на следдокладната действителност, трябва вероятно да си зададем и няколко сюрреалистични въпроса, отвъд реализма: възможно ли е опозицията, която чухме днес, все пак в следващите дни да се преодолее и освен тези мощни критики, звучни, някои от тях основателни, да продуцира и няколко идеи, да ги пусне през медиите, ако не желае пряк контакт с правителството, с министрите и с министър-председателя. Да ги подскаже на свои приятели, колеги от неправителствения сектор. Ако това е нежелано от вас, значи не желаете да сътрудничите в името на националния интерес. Ако това не е по силите ви, трябва да го признаете.
Дадоха ви много оценки и аз се изкушавам да добавя моята собствена, а именна, че все повече заприличвате на корабостроителите, които са създали Ноевия ковчег. Един по един екземплярите, представители на различните фракции на опозицията, се товарят на Ноевия ковчег с едно-единствено желание да съхранят племенния вид на своята остатъчна група.
Кому е необходим механичният ви сбор под палатките на Сидеров или до палатките на Сидеров, или там близо до камерите? Заиграйте мощно в рамките на онова, на което сте способни, на онова, което сте правили във вашите мандати, но не сте го довършили, чак тогава, ако не се получи, можем да поставим въпроса за радикални промени в кабинета.
НДСВ каза още вчера: ние не се изявяваме като този ескадрон на смъртта, който ще тръгне по етажите на Министерския съвет, за да иска глави на министри. Ние се изявяваме, може би това е нескромно, но е честно, споделяме го с вас, като една елитна, високотехнологична бригада за ремонти.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Как не Ви е срам?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Тя може да работи на индивидуално равнище. Можем да предложим ремонт на мисленето и на хора като Яне Янев, стига да прибегне до нашите услуги. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи от онези групи, които имат още време, да се изкажат? Те са две: Коалиция за България и Демократи за силна България. Има ли желаещи? Продължава тактическото изчакване.
По реда, както вървят парламентарните групи, редът е на Демократи за силна България. Вие настоявахте да имате челно място в днешните дебати, затова бих поканил господин Иванов да спазим поредността и да се възползвате от тези 7,5 мин., с които разполага вашата парламентарна група.
И така, господин Иванов, не се колебайте.
Разбирам, че няма повече желаещи да се изкажат по разглежданата точка от днешния дневен ред. (Народният представител Иван Иванов иска думата.)
Господин Иванов Иванов желае да се изкаже. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри! През последните месеци Европейската комисия наказа българското правителство с изключително тежки финансови санкции. Причината според комисията е фактът, че щедрата подкрепа от Европейския съюз не достига до българските граждани, тя се източва от корумпирани политици и чиновници, свързани с организираната престъпност.
Вие, господин министър-председател, и вашето правителство лишихте България от парите и подкрепата на Европейския съюз. Позволихте България да бъде определена като най-корумпираната страна в общността, доведохте до драстичен спад на инвестициите в страната с повече от 500 млн. евро в рамките само на 6 месеца и, което е най-осъдително, принудихте българските граждани да понесат щетите от провала на вашето управление.
Казвате, господин министър-председател, че няма да хвърляте министрите си на вълците. Разбира се, защото, ако ги хвърлите, ще се събори картонената кула на Вашето управление. Вие знаете, господин министър-председател, че именно с благословията на вашите министри се пълнят черните каси на управляващата коалиция.
Питам Ви: кои, ако не вашите министри, които толкова ревностно защитавате, носят отговорност за спрените пари по европейските фондове, от които са засегнати много български граждани? Днес тези български граждани излизат на ефективен протест – в Кърджали, в Пловдив, във Варна, в Стара Загора, в Смолян. Утре ще излязат и на други места, защото далаверите на властта и нейното обкръжение обезмислят труда и убиват инициативността на почтените хора.
Между другото, господин министър-председател, след доклада на Европейската комисия Вие прехвърлихте върху съдебната система отговорността за липса на напредък в борбата с организираната престъпност. Това го заяви и госпожа Мая Манолова в своето изказване. За съжаление, дори и когато съдебната система си е свършила работата, изпълнителната власт, госпожо Манолова, показва, че представителите на подземния свят се ползват със специално благоразположение.
Красноречив пример е отношението, което Министерството на правосъдието има към Димитър Желязков – Митьо Очите. Осъденият за разпространение на наркотици наркобарон излежава наказание лишаване от свобода в затворническото общежитие „Строител” в с. Житарово, Бургаско, но вместо да се занимава със строителни дейности, той, забележете, е деловодител на частна спедиторска фирма. Много безработни българи мечтаят за подобна работа, но те, за съжаление, не са наркобарони. И като връх на цинизма шефът на Дирекция „Изтърпяване на наказанията” към Министерството на правосъдието заявява по телевизията, че Митьо Очите е деловодител, защото не може да зида тухли, не е бутал количка и не е копал с кирка.
Ще ви напомня, че в един предишен период на развитие на България българските интелектуалци и хората на изкуството за един ден бяха принуждавани в концентрационни лагери да се научат да копаят камъни и да карат количка, но те не са били наркобарони, обгрижвани от властта, както е сега.
Ето как бащински властта чрез своята дирекция в Министерството на правосъдието се отнася към най-големия осъден разпространител на наркотици, при това се касае за деяние с много голяма обществена опасност, увреждащо здравето и причиняващо смъртта на стотици млади хора в страната.
Европейската комисия определя подобни действия като, цитирам: „връзки между част от политическата класа, бизнеса и организираната престъпност в България”. Затова в работния документ на своя доклад Комисията заявява, че на България е нужно ново начало. Новото начало може да бъде постигнато само с ново управление – ново управление на страната, което да отстрани мафията и корупцията от държавното управление в момента.
Вие, господин министър-председател, и вашето правителство загубихте доверието както на българските граждани, така и на европейските институции. Те вече произнесоха присъдата си над вашето правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остава един, който има възможност да се изкаже – проф. Андрей Пантев.
Заповядайте, имате думата.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Разбирам отегчението на почитаемото представителство, но аз съм бил толкова измъчван тук като слушател, че приемам това като лично отмъщение като оратор.
Естествено, че са прецедент укорите, които получаваме от Европейския съюз, но не по-малък прецедент е отношението на опозицията към тази условна беда, която в момента обсъждаме. (Реплики от ДСБ.) Защото има радост в очите на хора, които симулират загриженост, скръб и тревога. Безпрецедентен е този случай, в който да се радваш за това, че упрекват държава с име България. Не разбирам защо първият ви мотив – морални щети, нанесени на България ... Нали сте други – нали става дума за правителството? Нали правителството не е България? Тогава кои сте вие, които плачете? От чии недра произтичате, от чии утроби? (Оживление.)
Изглежда, че така от бутилките излизат духове, излиза, че така сте нахъсани, че просто не можете да скриете радостта си, че България е упреквана.
РЕПЛИКА: Господин председател, да говори по същество!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: В края на една Първа световна война – 1919 г., България беше упреквана по всички видове прегрешения. Победената държава нямаше приятели. (Шум и реплики от ДСБ.)
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Да говори по същество, господин председател!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Нашите войничета бяха портретирани съгласно бойния зов „По пет на нож”, изобразени, че са набучили по пет пеленачета на нож. (Шум и реплики.)
Имаше една книга със заглавие „Нацията парвеню” от един англичанин – Чарлз Елиът, където българите се характеризираха по следния начин: най-ниския антропологически тип в Европа с изключение на албанците, но по доблест стоящ далеч зад тях.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): По същество да говори!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Това има много голяма връзка с текущата тема, която обсъждаме.
В страната имаше съдилища, отмъщения, генерали и министри влизаха в затвора, но никой не си позволи гадостта да се радва, още по-малко да употребява аргументи от тази външнополитическа намеса, пропаганда и прочие. Ето за това става дума – за такава етика говорим тук, за киплингски нотки. Днес, това, което е казал Петко Каравелов: „В моето отечество такива работи не стават”, ви изглежда глупаво, то вероятно не е разумно, но не можеш да отидеш в другата крайност – да се радваш за беди, към които имаш конкретен продължителен и по-голям принос. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Ако има морални укори и обвинения, нямате нищо общо с тази работа. Така ли излиза?
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): По същество!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не разбирам това и мисля, че няма човек, който да каже нещо обратно.
За тази радост, която пеете пред очите на българския свят, е ясно, че просто искате да се настаните и затова сте изумени защо не се повтаря 1997 г. Много просто – защото златната младеж вече е разбрала, че докато вика, скандира, щурмува и пали, вие подготвяте министерските си кресла, посланическите си постове и всички други видове позиции и синекурни длъжности. Това е цялата драма. Всичко друго е цифрология, всичко друго е статистика, всичко друго е буква.
Затова един прекрасен ден онези, които са поели отговорността не с формални оставки да покажат смирение, а да приемат отговорност да се поправи, да се реконструира, те ще бъдат запомнени, а не онези, които са политиканствали и са използвали тази умерена беля! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Какво каза този човек, някой разбра ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли други, които имат времето и желанието да се изкажат?
Виждам Ви, господин Янев. Има още няколко процедури, които трябва да минат, след това ще Ви дам думата за лично обяснение.
Не виждам повече желаещи за изказвания.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Разполагате с две минути и половина, доколкото виждам по изчисленията тук. Коалиция за България разполага с 12 минути. Досега бяха 18, господин Пантев говори близо 6.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги народни представители, дами и господа министри! Не се радвам за това, което дискутираме днес, защото в изминалите дни излязоха материали както в България, така и в чуждестранния печат, които ме накараха да се чувствам уязвена за това, че се говори за България като за страна, която е най-крадливата в Европа. Един от вестниците в Европа написа: „България я засрамиха”.
Истината е, че не засрамиха обаче нашите управляващи.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Кой го казва!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Днес това, което виждам като поведение, а не само, и в предишните дни, ме кара да се разочаровам още повече от управлението, което имаме в България. В шеги и закачки мина днешният ден в групата на БСП, което е много, много тъжен факт.
Уважаеми дами и господа! Днес чух да се казва: имаме един рутинен доклад, защо искате вот на недоверие? Ще ви отговоря защо аз подписах и ще гласувам за вот на недоверие на това правителство. Защото този доклад на Европейската комисия е най-тежкият доклад, писан от Европейската комисия за страна – членка на Европейския съюз, защото в този доклад и решенията на Европейската комисия се налагат най-тежките санкции на страна членка от Европейския съюз. Защото в този доклад за трети път в три поредни доклада се засяга една и съща област, в която България не се справя, а именно правосъдие и вътрешен ред! Това всичкото ми дава основание, както и на колегите ми от Демократи за силна България да кажем, че това управление не се справя и затова трябва да си върви!
Ако в днешния ден дебатирахме, обаче преди три години, може би щеше да звучи логично това, което говорят премиерът, министрите и управляващото мнозинство, а именно: „Имаме мерки, ние ще направим план, ние ще се справим, имаме воля”.
Уважаеми дами и господа, намираме се на третата година от управлението на тройната коалиция. Всеки един доклад става по-негативен. Има тенденция и тя е негативна. Затова единственият изход е оставка и предсрочни избори. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Михайлова? Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Днешният дебат наистина не беше много впечатляващ, за разлика от темата, по който той се водеше. Но не знам защо госпожа Михайлова е решила, че Коалиция за България и БСП са възприели с недостатъчна сериозност проблема, тъй като повечето от хората от лявата част на залата изслушаха всички изказвания, министрите от своята позиция предоставиха информация, която вече може да бъде тълкувана, приемана или отхвърляна. Но след като в по-голямата част от времето вашите редове бяха празни, не знам с каква претенция от тази позиция се излиза към нас. Но не това е най-важното, защото този дебат има по-голямо значение извън залата, ако той е предизвикал някакво внимание. Защото нашите позиции тук до голяма степен са предопределени, а и те вече са чувани в една или друга форма.
Наистина днешната дискусия е тежка, защото този доклад поставя остро критични проблеми пред нашата страна и не е необходимо да си в управлението или в опозицията, за да констатираш това.
Ясно е, че поводът за вота са двата доклада на Европейската комисия и самото им излизане в един и същи момент не е добър факт и той създава определен прецедент, поставящ в допълнително затруднение нашата страна. Ясно е обаче също, че вотът е средство за попълване на дефицита на легитимност на опозицията, защото, ако не беше тази важна и до голяма степен основателна тема, още по-основателна като претенции към нас, вие нямаше да имате с какво да привлечете вниманието в този момент.
Но нека да се запитате вие и всички ние, когато напоследък от тази трибуна много често звучат думите за прагматизъм – за този прагматизъм на реалполитиката, дали не е време да разбере, че неговата естествена последица в много случаи са точно нищетата и корупцията. Защото една политика, която не се вдъхновява от някакви по-големи цели и ценности, която оправдава всяко ежеминутно действие с това, което е в момента и което най-много може да бъде утре, създава една обществена атмосфера, която от своя страна благоприятства за всички тези недъзи, които можем да открием и в управлението. Така че нека върху това да се замислим, ако искаме партиите да имат някаква по-важна роля от това те да бъдат инструмент на текущата и доскучала политика.
Безспорно докладът за напредъка е критичен и определя този напредък като по-ограничен и по-бавен от очакваното. Тоест, напредък има, но той не може да ни задоволи, защото от България се очаква повече, а главното е, че тя има нужда от много повече. Това особено са отнася за борбата срещу корупцията и организираната престъпност по високите етажи на властта.
Докладът използва една много остра формулировка, че на България е необходимо съживяване на процеса на реформите - това не се нуждае от коментар. И той призовава в своя край - думите да се превърнат в действие. Това ни напомня за един известен лозунг отпреди години: „Дела, дела и пак дела!”. Но ако тогава този лозунг искаше да подчертае значението на практическото действие, сега той трябва да бъде разбиран по два начина едновременно – не само привеждане на законодателството и на процедурите в реална практика, но и в прекия смисъл съдебни дела, основани върху факти с настойчиви разследвания, които да завършат с присъди – отделен въпрос е в кои случаи осъдителни, в кои – оправдателни.
Тук много се говори за използването на европейските фондове. Но нека да не се вторачваме само върху тях, колкото и да са важни. Защото целият обем на средствата, които България ще получи за периода от 2007 г. до 2013 г., всъщност е равен на средствата, с които страната оперира за една бюджетна година. Следователно, ако ние сме отговорни пред българското общество, ще трябва да видим въпроса в цялата му пълнота и сложност за ефективността на държавните разходи.
Аз не обичам тук да се употребява фразата, която виждаме и в някои от прожекциите – как ще усвоим парите. Защото тази дума не е много далеко понякога и от присвояването. Въпросът е обаче това усвояване да доведе до определени резултати. Ние трябва да определим резултатите, които са необходими на България и с оглед на това да видим как максимално да използваме средствата, с които разполагаме.
Ние трябва да разберем, че европейските средства се получават срещу доказано проектно финансиране, а българските бюджетни средства все повече трябва да бъдат изразходвани срещу програмно бюджетиране. И в двете отношения ние сме едва в началото на пътя. Това изисква едно дълбоко преустройство на цялата ни финансова система, в която аз, убеден съм, има както резерви за повече приходи, и за по-рационални разходи.
Също така, вместо понякога да слушаме лекции за добра администрация, трябва да се вгледаме и да видим, че дефекти и нарушения има не само в областта на усвояването на европейските средства. Това е въпрос за здравината на нашата икономическа и финансова среда. Например много интересно е да научаваме как се е стигнало до цесията между НЕК и БДЖ с частно посредничество? Кому е било необходимо това и какви са резултатите? Не е достатъчно да се задоволяваме с констатации кое управление злоупотребявало повече или по-малко, като че ли злоупотребите са дежурна част от всеки един процес на оползотворяване на властта.
Трябва да преодолеем и забавянето. Още в началото на пролетта правителството беше поело ангажимент за създаване на фонд „ФЛАГ”, който да подпомага при финансирането на малките общини. Сега това обещание се актуализира за началото на есента. Следователно, в областта на мотивите за действията и на перфектността на процедурите, на добрата организация има значителни резерви.
И пак стигаме до противодействието с организираната престъпност и корупцията. Тук наистина очакванията към МВР и съдебната власт са големи.
Ние отправяме своите и критични бележки, и големи очаквания към Висшия съдебен съвет, който представлява съдебната власт. Но нали значителна част от Висшия съдебен съвет беше избран в тази зала? (Реплики в ОДС.) И тогава нямаше като че ли нужната критичност, за да се види, че там попаднаха и някои хора, които имаха съмнителна професионална репутация.
Казвам това, за да не прехвърляме отговорностите, когато говорят от съда да гледат към парламента и правителството, а когато ние говорим от парламента, да търсим дефектите само в съдебната власт.
Но има някои конкретни мерки, които могат да дадат резултат, включително и за подобряване на съдебната власт. Аз апелирам да помислим за възстановяване на общественото начало в наказателния процес по делата, които са с голям обществен интерес – да има възможност за обществено обвинение, което, от една страна, би подпомагало прокуратурата, би създало по-голяма прозрачност, а в някои случаи би предотвратило договарянето между обвинението и престъпниците. Същото се отнася и за включването на повече съдебни заседатели по такива дела, защото обществото трябва да даде своята оценка и да повярва на българското правосъдие.
Предлагам също така, и това трябва да стане най-късно до края на годината, да се преустанови участието на фирми с офшорна регистрация във всякакъв допир с европейските средства, със средства от обществени поръчки, концесии и приватизация. Тези фирми трябва да бъдат отрязани от държавното и европейско финансиране. Ако това не стане, няма да ни повярват, че ние искаме да ограничим условията за корупция. Защото именно посредством такива фирми ние днес виждаме как някои казват, че нямат никакво отношение към определени финансови операции, които са предизвикали съвсем друга оценка в нашите европейски партньори. Заради такива фирми ние не знаем изцяло на кого принадлежи дори днес българският банков капитал в голяма част от финансовите институции. По тези въпроси ние трябва да предприемем действия. Защото това ще е реалното доказателство за скъсване с тази преходна политика, която в много случаи толерираше подобни финансови измами.
Няма да предлагам една друга мярка, защото тя няма да бъде приета по разбираеми причини, но би предизвикала голямо доверие в обществото - ако се направи един преглед на имуществото на всички лица, които са преминали през властта от началото на прехода досега, и на всички магистрати. (Оживление в залата.)
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Много добре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ние бихме могли да разберем защо именно е трудно да се оздрави политическият живот, съдебната система и управлението. Но това са въпроси, на които отговорите българското общество очаква.
И най-накрая за политическата отговорност, защото това е основната тема за дебата. Аз, разбира се, няма да приема позицията на опозицията, че сега прекратявайки дейността на правителството и на парламента ние ще преодолеем проблемите, които съществуват пред България, най-малкото защото страната разполага с много кратък срок от два-три месеца да докаже, че тя е преодоляла голяма част от дефектите и има шансове да включи отново спрените европейски пари за финансирането на различните проекти. Ако ние сега поставим на преден план политическите въпроси, а не управленските, то това означава, че поне за още половин година България не само ще забави усвояването на средствата по оперативните програми, но тя безвъзвратно ще загуби средствата, които може да използва или които потенциално ще получи отново право да оперира в края на годината.
Точно заради това мисля, че и Вие разбирате, че не е уместно едно действие, което ще получи своята оценка след една година на редовните избори.
И какво пък да очакваме от част от опозицията, съдейки, да речем, по състоянието и управлението на София в момента? Какво дава доказателство на българското общество, че преминаваме към някакво по-ефективно управление? И какво ни спасява от рекета, който виждам, че на места упражняват кметове от ГЕРБ върху местния бизнес, за да се разплатят с това, което ги доведе на власт? Тези неща не ги ли виждате? Не ги ли знаем?! (Шум и реплики.)
И по тях трябва да се говори, не за да си прехвърляме вината, а за да разберем, че България се нуждае от нова политика и политици. Но под това не разбирам всеки новопоявил се, който претендира за властта, а този, който може да носи нови отговорности и да ги защити с подходяща компетентност.
По-труден е нашият отговор като управляващи, защото при такива критични оценки наистина е в съответствие с европейската практика да се поемат персонални отговорности – дали на нивото на министри или заместник-министри – това е твърде сложно, поради усложнената и неособено рационална схема на самото управление на европейските средства, в която отговорностите са размити и не са достатъчно ясно йерархично построени.
Разбирам, че тази стъпка е трудна за министър-председателя, защото неотдавна той предприе действия за промени в кабинета, очаквайки вероятно, че те ще рефлектират в по-голяма степен положително на изводите от доклада, който получихме. Но така или иначе, след няколко месеца ние ще имаме европейската оценка. И аз се надявам, че има висока степен на увереност, че ще преодолеем и дефектите, и претенциите, защото само това може да бъде днес основанието за отлагане на такъв род действия – само възможността ни в пълна степен да оползотворим възможностите от европейското членство.
И най-накрая, господин председател, аз апелирам тук към управляващите: нека да бъдем отговорни, нека да бъдем самокритични, един драматург беше казал „Съдии на самите себе си”, ако не е много патетично, защото, ако загубим доверието на българските граждани, това ще се дължи в момента не на силата на опозицията, а на нашата недостатъчна способност. Затова нека да отхвърлим вота, но да знаем, че пред нас стоят тежки отговорности, с които дано да се справим! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това изказване се изчерпва списъкът и кръгът на възможните участници в днешната дискусия.
Затова, уважаеми колеги, обявявам обсъжданията по днешната точка от дневния ред да приключени. (Шум и реплики.)
Обявявам час на гласуване по внесения проект за решение в 16,10 ч. утре – 30 юли 2008 г., сряда, тук, в пленарната зала на Народното събрание.
Преди да закрия заседанието, трябва да ви обявя началото на утрешното заседание и да дам думата на господин Янев за лично обяснение.
Уважаеми колеги, имайки предвид доста актове, които следва да бъдат обсъдени и по възможност гласувани, утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. сутринта с възможността да бъде продължено с два часа до към 16,00 ч. и след това в 16,10 ч. да пристъпим към гласуване.
Преди да закрия заседанието, народният представител Яне Янев е пожелал да ползва правото си на лично обяснение, каквото правилникът му дава.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, на тези, които споменаха моето име, бих искал да кажа, че утре кабинетът ще оцелее в пленарната зала, но ще се срине окончателно в очите на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие взехте думата за лично обяснение, господин Янев, не водете дебати с колегите!
ЯНЕ ЯНЕВ: Тези от НДСВ, които ме атакуваха персонално, искам да им отговоря по следния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите декларация, господин Янев, ще Ви отнема думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Тоз измамник Сакскобургготски, вместо да дойде днес тук в пленарната зала и да понесе солидарна отговорност.... (Силен шум и реплики. Депутатите напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, господин Янев, Вие отправяте квалификации, длъжен съм да Ви отнема думата по правилник. (народният представител Яне Янев продължава да говори на изключени микрофони.)
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Пирински, аз говоря по същество, нали Вие не ги прекъсвахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие говорите не по същество, а трябва да направите своето лично обяснение.
ЯНЕ ЯНЕВ: Разбира се, лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А Вие държите реч. (Шум и реплики. Реплики на народния представител Яне Янев встрани от микрофоните.)
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,11 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев

Мирослав Мурджов