Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, предстои ни да приемем Програмата за работата на Народното събрание за днес, 30 юли, и за утре, 31 юли.
Има, разбира се, редица предложения за тази програма. Ще ви прочета основното предложение, по което на Председателския съвет стигнахме до единодушие:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
2. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за Проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”.
3. Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „ВИЛИНГЕН” и минен ловец клас „ФЛАУЕР” между Република България и Кралство Белгия.
4. Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
В програмата, която ви е раздадена, на Председателския съвет решихме да ви предложим следното: отделно да гласуваме дали да се включи първо четене на Законопроекта за културното наследство и отделно да гласуваме, залата да реши, дали в тази програма за днес и утре да се включи и второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Моля, гласувайте прочетените от мен точки за седмичната програма, които са осем.
Гласували 204 народни представители: за 190, против 8, въздържали се 6.
Това предложение се приема.
Сега, уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението да се включи като т. 9 или съответната точка, залата ще реши, първо четене на Законопроекта за културното наследство с вносител Нина Чилова и група народни представители.
Гласувайте да се включи или да не се включи за тази седмица.
Гласували 187 народни представители: за 154, против 28, въздържали се 5.
Предложението се приема. С други думи, първо четене на Законопроекта за културното наследство с вносител Нина Чилова и група народни представители се включва в седмичната ни програма.
Поставям също на гласуване дали да се включи в седмичната ни програма второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 97, против 31, въздържали се 58.
Това гласуване показва, че включваме в седмичната програма второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Уважаеми народни представители, има и други предложения за седмичната ни програма.
Първо, предложение от председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили Йордан Бакалов: решение за промени в състава на парламентарните комисии. Става въпрос за Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Бакалов, ако искате, заповядайте да го мотивирате.
Преди това, господин Софиянски, заповядайте за процедура.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще направя съвсем кратка процедура и предложение, което дебатирахме и на Председателския съвет: когато подредим програмата за днес и за утре, да се изтеглят напред всички закони, които са на второ четене, а накрая да останат законите, които са на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го имаме предвид това, господин Софиянски.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили е свързано с размествания на членовете на комисията. След напускането на господин Филип Димитров и влизането в парламента на господин Лъчезар Тошев нашето предложение е, без да се нарушава балансът, да се разменят определени членове на комисиите.

Ето защо нашето предложение е да влезе като точка в дневния ред решението да се освободи господин Иван Сотиров като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на негово място да бъде избран господин Лъчезар Тошев.
В същото време господин Иван Сотиров да бъде избран като член на Комисията по правни въпроси, както и господин Лъчезар Тошев да бъде избран за член на Комисията по европейските въпроси. Мисля, че не е проблем това да се реши още днес с гласуване, защото по правилника всеки народен представител би трябвало да работи в комисиите на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това съгласувано ли е? Нали няма промяна на съотношението?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Поставям на гласуване предложението на председателя на Парламентарната група на ОДС - народният представител Йордан Бакалов.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 44.
Предложението се приема.
Трябва да направим възможното днес или утре да гласуваме тези предложения. Ще го направим.
Следващото предложение е на народния представител Владимир Кузов – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Господин Кузов, съобразно традицията, а не правилника, имате две минути.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря за пояснението, господин председател. Традицията действително е хубаво нещо. Спазваме я всяка седмица.
Изхождам от потребителите на електроенергия, които се налага да плащат своята сума въз основа на прогнозни дялове. Уважаеми колеги, всички знаем, че министърът на икономиката и енергетиката вероятно подтикнат от моята активност е решил, че трябва да бъде променен Законът за енергетиката или Законът за енергийната ефективност, което ще го синхронизира с европейската Директива 32/2006, която е задължителна за държавите – членки на Европейския съюз, и която изисква потребителите да плащат по реално потребена електроенергия.
Уважаеми колеги, понеже електроразпределителните предприятия готвят още един рекет за българския потребител, тоест да плащат огромна сума за включване към мрежата – нещо, което е абсолютно необосновано, независимо от всичко, от гледна точка на доходите на българските граждани считам, че тази точка трябва да се включи в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 30, против 65, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов – проект за Решение за мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи и паркове.
Господин Христов, разполагате с две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, уважаеми господин председател.
Колеги, предлагам за пореден път и за последен път в тази сесия предложението да се прекрати незабавно застрояването в междублоковите пространства и зелените площи в големите български градове.
Уважаеми колеги, този проблем не е политически. Той касае всички ваши избиратели, независимо от коя парламентарна сила сте. Той касае и вас. Обръщам се съвсем добронамерено към всички вас – да гласувате по съвест! Ако го приемете, има възможност да влезе в дневния ред на Народното събрание, в рамките на десет минути да го изгласуваме и да спрем това криминално застрояване.
Колеги, ще ви покажа един документ. Моля да обърнете внимание – това е документ, подписан от кмета Бойко Борисов през 2007 г. (показва договор), с който той продава една детска площадка за сумата 130 хил. лв. Пак повтарям – за 130 хил. лв. той е продал тази детска площадка, намираща се в кв. „Хиподрума”. Ако вие не искате да стане съучастници в този грабеж, който взима невероятни размери точно през лятото, когато хората излизат в отпуск, моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 121, против 13, въздържали се 17.
Предложението се приема. (Ръкопляскания. Минчо Христов иска думата за процедура.)
Господин Христов, сега няма да Ви дам думата. Когато гласуваме цялата програма, ако имате предложение за разместване по нея, тогава ще Ви дам думата. Сега имате единствената възможност да искате прегласуване. (Оживление.)
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Той още не може да повярва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение на народния представител и председател на Парламентарна група на Българска нова демокрация господин Борислав Ралчев – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Един светъл лъч на надежда. Иначе не бих си позволил да отнемам вашето внимание и време, но след като гласувахме нещо само преди една минута в този смисъл, нека пробивът на продължи. Приемете, че пробивът е в начина на гласуване и вземане на решение.
Струва ми се, че нашето предложение за този законопроект е съвсем актуално и е крайно време да влезе в пленарната зала. В противен случай рискувате всяка сряда в следващия парламентарен сезон да ме виждате тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 46, против 19, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, всъщност ние приехме програмата за тази седмица, която е с дванадесет точки, а „тази седмица” означава днес и утре. (Народният представител Минчо Христов иска думата.)
За процедура ли, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, правя предложение като т. 1 от дневния ред да мине предложението за прекратяване на застрояването в междублоковите пространства. Мотивите, с които правя това предложение, са, че проекторешението е изключително кратко, може да бъде гласувано за максимум десет минути и можем да спасим много междублокови пространства, които в момента започват да се застрояват през летния период.
Това е моето предложение, колеги: да приемем като т. 1 от дневния ред проекторешението за прекратяване на застрояването на междублоковите пространства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, ще поставя на гласуване Вашето предложение – от т. 12 да стане т. 1.
Искам да информирам народните представители, че това решение е разпределено на Комисията по правни въпроси, на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по околната среда и водите. Нито една от тези три комисии няма становище по този проект за решение, което поставя и нелекия юридически въпрос, но така или иначе предложението е направено.
Поставям на гласуване този Проект за решение да бъде т. 1 в програмата.
Гласували 160 народни представители: за 66, против 13, въздържали се 81.
Предложението да бъде т. 1 от програмата за работата на Народното събрание не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, апелирам да прегласуваме това предложение, тъй като, ако го оставим като последна точка от дневния ред, най-вероятно то няма да мине преди ваканцията. Апелирам за малко повече решителност от страна на вас, колеги: нека да защитим малкото, което е останало в тези междублокови пространства! Четиридесет процента, по официални данни от Столична община, вече са застроени.
Ако ние не приемем настоящия Проект за решение да бъде т. 1 от дневния ни ред, за да можем да приключим с него в рамките на десетина минути, аз мисля, че има сериозна опасност то да не бъде прието тази седмица.
Затова ви моля и апелирам към вас да гласуваме това разумно предложение, да направим едно добро дело за хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението за Проект за решение да бъде т. 1, а не т. 12 от програмата за работата на Народното събрание.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 17, въздържали се 77.
Предложението и този път не се приема.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, от миналата седмица останаха закони, на които точно трябваше да им дойде редът и сега се слагат на опашката.
Искам да заявя и пленарната зала да реши: Кодексът на търговското корабоплаване е свързан със стартирането на Програма „Рибарство и аквакултури”. Ако не мине, забравете 16 млн. евро и програмата да стартира през м. септември.
Аз моля този законопроект да бъде изтеглен напред тъй като е много по-важен от разни други, които се готвят в последния момент и се слагат на челно място.
Предлагам този законопроект да влезе като т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е т. 6. Но все пак има предложение да бъде не т. 6, а т. 4. Надявам се дори и като т. 6 да го приключим. Този закон трябва да го приключим.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 135, против 18, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване става т. 4, а другите вече се подреждат след нея.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет единодушно решихме да ви предложим – разбира се, залата ще реши – лятната ваканция на парламента да бъде от 1 август до 5 септември включително. Пети септември е петък.
Има ли някакво друго предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 157, против 11, въздържали се 5.
Това решение е прието.
За отрицателен вот има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз гласувах против това решение за отпуска (шум и реплики, възгласи: „Е-е-е!”) и ще ви кажа защо. Умишлено в парламента седмици и месеци наред се прокарват незначителни и несъществени закони и решения. Имаше заседания, когато ние си тръгвахме преди края на работното време, просто защото нямаше сериозни теми за обсъждане. Изключително важни закони, като промените в Закона за държавната собственост, по който сме внесли предложения още от миналата година във връзка с разпоредителните сделки – става въпрос за замените и за апортите; във връзка със Закона за горите имаше ангажимент до края на м. юни, до 30 юни господин Стефан Юруков и правителството да внесат в парламента текстове за разпоредителните сделки с гори. Тези промени не бяха направени умишлено и вие искате сега бързо и тихомълком да се разпусне парламентът след вота, за да няма дебат по всички въпроси, свързани с евродоклада и да не се приемат тия промени в законите, за да може вашето правителство цяло лято да прави замени, апорти и да краде. За това става въпрос.
Аз затова гласувах „против”. Според мен, преди да се гласуват промените в тези закони или преди да се приеме решение за мораториум върху разпоредителните сделки, не трябва да излизаме в отпуск. Иначе ние отиваме да почиваме и правителството продължава да работи на пълни обороти и да краде. След като ги отрязаха от Европа, ще продължат кражбите в България, които са в много по-големи размери. (Шум и реплики отляво.)
Недейте да подскачате! Недейте да подскачате! Хем крадете, хем подскачате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Новопостъпили проекти и проекторешения:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите с вносител Волен Сидеров.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Волен Сидеров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Имам отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Седнете си на мястото.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Нямате право да не спазвате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Седнете си на мястото.
3. Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България относно общата политика за противодействие на скока на цените, за компенсиране обезценяването на договорите, за косвено определяне на ценовите равнища с вносител Ангел Найденов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура! Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще си седнете ли на мястото?
4. Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси с вносител Йордан Бакалов.
5. Проект за решение за попълване състава на Комисията по правни въпроси с вносител Йордан Бакалов.
6. Проект за решение за промени в състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с вносител Йордан Бакалов.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия с вносител Мариана Костадинова и група народни представители.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към с вносител Министерският съвет.
9. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Лъчезар Иванов.
10. Проект за решение на Четиридесетото Народно събрание във връзка с хуманитарната криза в Зимбабве с вносител Юнал Лютфи и група народни представители.
11. Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг с вносител Румен Овчаров и група народни представители.
Уважаеми народни представители, на Председателския съвет единодушно беше решено да ви предложим второто четене на Законопроекта за семейните помощи, респективно проекта за решение, т. 2, 3, 4 да ги гласуваме днес. Разбира се, след обсъждането да преминем и към гласуване.
Трябва залата да реши дали да гласуваме утре, което разбирате, че поставя няколко въпросителни или да гласуваме днес, включително и на второ четене след доклад и обсъждане.
Моля, гласувайте това предложение на Председателския съвет.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Това предложение се приема.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Адемов, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да преминем към обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, позволете ми да направя едно процедурно предложение – в залата да бъде поканен заместник-министъра на труда и социалната политика Васил Войнов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура, процедура! Искам процедура, господин Корнезов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувайте това процедурно предложение за допускане на заместник-министъра в залата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да допусна злоупотреби с права, уважаеми колеги!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Имам право на процедура. Има правилник, който Вие нарушавате.
Процедура по начина на водене, господин Корнезов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля заместник-министърът да влезе в залата.
Докладвайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Уважаеми господин председател, на редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет и предложенията, направени по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
семейни помощи за деца
(обн., ДВ, бр. …)”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 6, ал. 6 след думите „трайни увреждания” се добавя „50 и”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думата „паричната” се заменя с „семейната”.
2. В ал. 4 накрая се добавя „или упълномощено от него лице”.
3. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от постановяването й.
(6) За неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.”
4. Алинея 7 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме наименованието на закона; § 1 и § 2 така, както ни се предлагат от комисията; § 3 и § 4, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.









Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТ „ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ КОНТЕЙНЕРНИ ТЕРМИНАЛИ В ПРИСТАНИЩА ВАРНА И БУРГАС”.
Има доклад на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Госпожо Балева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да ви представя доклада на комисията, имам процедурно предложение, а именно в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта Юджел Атила и госпожа Нели Пенева – държавен експерт в сектор „Финансов контрол” от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.
Единодушно решаваме да бъдат допуснати в залата.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: „Комисията по бюджет и финанси на извънредно заседание, проведено на 29 юли 2008 г., разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем между Република България и японската Банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”.
На 28 март 2008 г. са подписани и разменени ноти, съставляващи гаранционно споразумение между правителствата на Република България и Япония за отпускане на заем в размер на 36 млрд. 932 млн. японски йени от Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”. Проектът е свързан с изграждането и развитието на контейнерните терминали и на прилежащите съоръжения и оборудване на двете пристанища за обществен транспорт с национално значение.
Средствата от заема ще бъдат изразходвани за строителни и драгажни работи по двата терминала Варна и Бургас – 29 818 млн. японски йени; навигационно оборудване за двата терминала Варна и Бургас – 138 млн. японски йени; консултантски услуги – 3 млн. 586 хил. японски йени; лихви по време на строителството; непредвидени разходи и такса ангажимент.
Средствата от национално съфинансиране ще бъдат изразходвани за общи административни разходи – 1 млн. 285 хил. японски йени, които ще бъдат осигурени от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”; данъци и мита – 8 млн. 573 хил. японски йени, които ще бъдат осигурени от самия бенефициент по проекта със средства от пристанищни такси, доставка и монтаж на претоварно оборудване, които ще бъдат осигурени от бъдещия оператор.”
Уважаеми колеги, сумите по споразумението са подробно посочени в доклада, който ви е раздаден.
„В Приложение № 9 към § 19 от Закона за държавния бюджет за 2008 г. е предвидено финансирането на проекта с държавен заем в размер до 240 млн. евро.
Изпълнителна агенция по проекта ще бъде Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
Финансовите условия са следните:
- заем в размер до 36 млрд. 932 млн. японски йени;
- лихвен процент – 1,4 на сто на година (част от заема е предвидена за покриване на плащанията на консултантите по проекта, като лихвеният процент по тази част ще бъде 0,01 на сто на година);
- период на погасяване – 25 години, като гратисният период е 7 години;
- обществена поръчка – необвързана с условия.
След последната мисия по време на окончателната оценка на проекта, стойността на проекта е завишена, поради заложени средства за допустимо финансиране на лихва по време на строителството. Със споразумението за заем Япония отпуска йенов заем в размера, който ви посочих, по линия на Японската банка за международно сътрудничество. Останалите средства в размер на 17 млрд. 685 млн. японски йени са за сметка на националното съфинансиране на проекта.
В резултат на обсъждането Комисията по бюджет и финанси прие направеното предложение с 8 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” и предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество по проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” при размера и условията, които чухте и които са отразени в раздадения ви доклад.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има доклад и на Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
„След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този проект за решение.
Имате думата, уважаеми народни представители. Представителите на изпълнителната власт също могат да вземат отношение по този проект за решение, ако желаят. Няма желаещи.
Кой ще прочете проекта за решение?
Госпожо Балева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Благодаря, господин председател.

„Проект
РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване на Споразумение за
заем между Република България и Японската
банка за международно сътрудничество за проект
„Изграждане на нови контейнерни терминали в
пристанища Варна и Бургас”

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” в размер на 36 млрд. 932 млн. японски йени.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на решението? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА 2 БРОЯ ФРЕГАТИ КЛАС Е-71 „ВИЛИНГЕН” И МИНЕН ЛОВЕЦ КЛАС „ФЛАУЕР” МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО БЕЛГИЯ.
Водеща е Комисията по отбраната.
Думата има господин Ангел Найденов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната госпожа Нейкова и на заместник-началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Галимир Пехливанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой, който не е съгласен да бъдат допуснати в залата тези лица? Няма.
Моля представителите на Министерството на отбраната да бъдат поканени в залата.
Господин Найденов, имате думата.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
„ЗАКОНОПРОЕКТ
за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия, № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г.

На провелото се на 24 юли 2008 г. редовно заседание Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителите изложиха господин Спас Панчев – заместник-министър на отбраната и генерал-лейтенант Галимир Пехливанов – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по операциите и подготовката.
С решение на Министерския съвет от 3 юли 2008 г. е одобрен проекта на договор за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия. Министърът на отбраната е упълномощен да подпише договора от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация.
Стратегическият преглед на отбраната на Република България предефинира мисиите и задачите на Въоръжените сили в изменената среда за сигурност. За изпълнението на тези мисии и задачи е необходимо Въоръжените сили да притежават адекватни и оперативни способности.
С придобиването на двете фрегати и минния ловец втора ръка Военноморските сили ще бъдат в състояние да изпълняват поставените пред тях цели в контекста на колективното отбранително планиране в рамките на НАТО. Корабите притежават необходимото съвременно въоръжение и технически средства, и имат оперативна съвместимост с корабите на НАТО. Това им дава възможност да оперират в различни точки на Световния океан. Минният ловец е с качествено нова апаратура за миночистене, която ще повиши ефективността и безопасността на противоминната дейност. Стойността на договора е почти десет пъти по-ниска от стойността на нови кораби от същия клас.
За фрегатите „Вилинген” и „Вестдиеп”, минният ловец „Миосотис” допълнителното оборудване, резервните части и обучението на екипажите в Кралство Белгия, включени в основната конфигурация на договора между Република България и Кралство Белгия, ще бъде заплатена преференциална цена.
С оглед на предмета на договора – въоръжение, предвид факта, че Република България ще трябва да заплати уговорената цена на фрегатите – съдържат се финансови задължения за държавата, и съгласно разпоредбите на чл. 5, т. 5 от договора, които предвиждат освобождаване от процедури по вноса, от митнически и други задължения, се изисква ратифицирането му от Народното събрание.
В резултат на проведеното обсъждане и предвид изложените мотиви Комисията по отбраната прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия.
Становището е прието единодушно на 24 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по външна политика. Не виждам господин Соломон Паси в залата.
Няма ли поне член на комисията? Предупредихме ви, че ще гласуваме, видяхте точката от дневния ред. Как е възможно това?!
Заповядайте, господин Задгорски.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ :

„ДОКЛАД
Относно Законопроект № 802-02-24 за ратифициране на
Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2008 г.

На 23 юли 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия. Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на отбраната Спас Панчев. Стратегическият преглед на отбраната на Република България предефинира мисиите и задачите на българските Въоръжени сили в зависимост от изменената стратегическа среда на сигурност. За целта е необходимо Въоръжените сили да притежават адекватни оперативни способности. С придобиването на двете фрегати и минния ловец Военноморските сили ще бъдат в състояние да изпълняват поставените пред тях цели в контекста на колективното отбранително планиране в рамките на НАТО.
Корабите притежават необходимото въоръжение и технически средства, и имат оперативна съвместимост с корабите на НАТО. Минният ловец притежава противоминна система, която многократно ще увеличи ефективността и безопасността на противоминната дейност. Преференциалната цена на фрегатите и на минния ловец, допълнителното оборудване, резервните части и инструментите, симулаторите за тренировка на личния състав и обучението на екипажите в Кралство Белгия, включени в основната конфигурация по договора, е 54 млн. евро. Стойността на договора е почти десет пъти по-ниска от стойността на нови кораби от същия клас.
За погасяване на задълженията към доставчика ще бъдат използвани бюджетни средства по график от 2008 до 2015 г.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия, подписан на 7 юли 2008 г. в София и Брюксел. Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Задгорски.
Откривам дискусията по този законопроект.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Понеже вие от БСП не обичате да четете западна литература поради това, че знаете само руски и подвиквате, ще ви кажа, че американските са клас „Джон Хоулд” с 4600 тона водоизместване, и са много мощни. Не можем да си позволим да ги купим. Затова аз подкрепям купуването на тези белгийски фрегати, уважаеми социалисти. Четете малко, отваряйте си очите! Вие с тоя руски тука само поддържате руската политика. Малко поддържайте и другата!
Покупката на тези кораби е изключително добра сделка. Това е подарък. Някой, дето е казал, че тези кораби са десет пъти по-скъпи като нови, не е вярно. Те са двадесет пъти по-скъпи. Една фрегата с такова водоизместване клас „Стелт” е поне половин милиард евро.
Но искам да обърна внимание на нещо на уважаемото народно представителство и представителите на Генералния щаб, казах го и на ген. Пехливанов. Това е така нареченият „рънинг кост” – знае се, че когато са в движение издръжката е много голяма. Заради това Белгия ги сваля от въоръжение. Пред комисията казах, че това е все едно в момента се кара „Фолксфаген 5”, а ние купуваме „Фолксфаген 3”. Мечтата на всеки българин е да кара „Фолксфаген 3”, но знаете, че поддръжката не е лесна.
Така че Военноморският флот и Генералният щаб трябва да си направят много добре преценката как ще поддържат тези кораби, откъде ще намерят средства, тъй като това са кораби от така наречения „блу нейви флийт” - кораби, които не са за коустал дефенс – крайбрежна охрана, те са за открито море.
За мен беше ясна концепцията на военноморския флот какви точно кораби им трябват – дали граничната охрана е попълнена с кораби и купуват допълнително, защото три фрегати за България са доста тежък флот за издръжка. Навремето имаше един ескадрен миноносец „Георги Димитров”, ако го знаете, той беше горе-долу с такова водоизместване и се казваше, че като излиза от залива горял по едно ТКЗС, образно казано.
Моля да бъда разбран правилно, аз ще подкрепя тази сделка, но не видях една концепция от военноморския флот какви точно кораби им трябват. Корабите са добри, със здрави корпуси, ще свършат работа. Те ги купуват за 15 години при един ремонт при оборудване с нов клас въоръжение, който се прави във всеки един флот. И за сведение на подвикващите социалисти американският флот си строи корабите с 50 години ресурс и преоборудване. Така че на тази тема, ако искате, мога да ви изнеса една лекция спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не, не издавайте държавни тайни. (Реплики от КБ.)
ХРИСТО КИРЧЕВ: Не, защото много обичат да подвикват, пък невежеството води до подвикване.
Така че, уважаеми народни представители, това е проблемът, който стои пред нашия флот. Преди известно време нашият премиер се върна от Франция и обеща строежа на две нови корвети. Това са кораби от по-нисък клас, говоря като водоизместване. Но в модерната война те могат да нанасят с новото си оборудване далеч по-големи поражения, отколкото съществуващите. (Реплики от КБ.) Сега слушайте, вие все не слушате, бързате да се обаждате като на партийно събрание в ТКЗС-то. (Оживление.) Мълчете бе, хора.
Сега вижте, ако строим тези корвети, ние отново ще добавим два допълнителни кораба за откритите морета. И тогава аз искам да видя във времето как ще бъдат представени тези кораби. Защото, ако тези, които има в момента, са с ресурс 10 за предната фрегата, с новите 15 години при оборудване 25 години, как тези нови кораби от типа корветен клас, французите ги строят много добре, те са царе на така наречените малки бойни кораби, така че да можем да поддържаме един необходим в рамките флот, а не да натрупаме тук толкова много кораби, които България дали ще има възможност да поддържа и за какво ще служат? И дали наистина България може да си покрие нуждата да охранява Черноморската граница, която не е само граница на България, тя е граница и на Европейския съюз. Граница, през която има контрабанда, през която се прекарват хора, нерегламентирани товари и т.н. И това исках да чуя от военните. За съжаление, те само ни предлагат едно решение, което не е достатъчно ясно като военноморска доктрина. Иначе с две ръце ще гласувам за купуването на тези изключително изгодни за България кораби, евтини, но трябва да имаме доктрина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, чиста ли ви е съвестта за законите и за решенията, които ще вземете днес? Гласувахте поредния заем, поредното финансово заробване на България. Доказахте, че българският парламент няма воля и политическо мъжество да скъса пъпната връв между управляващи, въобще между българския парламент и Министерския съвет и строителната мафия. Не ви достигна политическо мъжество. Сега, в момента, пренебрегвайки истинските проблеми на българското общество, а те чукат на вратата, по площадите и по протестите, които стават все по-неудържими, които междувпрочем вече са инициирани не от политици, а от хората спонтанно, а вие знаете, че спонтанният протест е най-страшен за гузните политици. И понеже тези истински проблеми нямат място, за съжаление, в българския парламент, третата тема, с която сега се занимаваме, третото решение е за пореден път да купуваме въоръжение. За да може тези, които го купят, да сложат за пореден път тлъсти комисионни в джобовете си. Да не забравяме, че така, както се разследва сега бившето военно ръководство на Министерство на отбраната, уверявам ви, че ще дойде време, когато и настоящите хубавци ще бъдат разследвани. Просто е неминуемо това.
Но аз съм погнусена и ме е срам, че така единодушно гласуваме за поредното пилеене на десетки и десетки милиони левове и византийското ви чувство стигна до там да се гордеете, че, виждате ли, ние ще ги купим с преференции. Уважаеми колеги, защо не заговорите, че ще има преференции за неколкостотин хиляди, за един, за два, за три милиона бедстващи български граждани? Дайте им храна и лекарства с преференции, дайте им здраве с преференции, а не си обогатявайте собствените джобове с комисионни, не служете на чужди военни интереси. Досега няма никакъв разумен мотив защо България води такава васална политика и защо срещу подкрепа за оцеляването на едно правителство и на едно управление продължава да се поддава на натиск и да купува въоръжение, от което ние нямаме нужда? И кога ще отговорите на българските граждани кое е приоритет за вас? Уверявам ви, те ще ви притиснат, ще започнат да ви питат дали тяхното здраве и живота или въоръжаването на България.
Това, което ще правя до края на този мандат, да давам, обещавам го тук, пълна информация, с разпечатки на българските граждани кой народен представител как е гласувал по най-важните решения, които вземаме в това Народно събрание.
Умолявам ви, колеги, нека да спрем с тази жалка външна политика, с тази васална политика и в областта на отбраната. Защото е недопустимо България, която е толкова бедна, България, която вече изнемогва, България, която няма воля да се пребори с корупцията, явно от тази корупция имат изгода управляващите. Та тази бедна България, която позволи да дори заплатите в Албания и Македония да бъдат по-високи, отколкото в България, тази страна, тази България, нашата държава продължава да купува въоръжение. Срамувам се от приоритета на това Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин Корнезов, обръщам се към Вас. Вие днес нарушихте грубо Правилника на Народното събрание и Конституцията, отказвайки ми думата за процедурен въпрос. Аз исках да кажа просто, че Вие излъгахте изключително грубо. Законопроектът, който съм внесъл за прекратяване на застрояването в междублоковите пространства е внесен преди две години и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще говорите ли сега по закона?
МИНЧО ХРИСТОВ: За какви комисии ми говорите и какви глупости?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще говорите ли по закона? Ще Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Божинов ми обеща, че ще подкрепите този законопроект. Защо излъгахте вашите избиратели? Срам ме е за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, ще говорите ли по темата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще говоря по темата сега. Аз ще отнеса въпроса към ръководството на Народното събрание да Ви се искат строги санкции за това, което извършихте днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво, отнесете го където искате. А сега по темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: И настоявам Вие да декларирате конкретно, господин Корнезов, имате ли връзка със строителната мафия или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата, след като не говорите по темата. (Реплики: „Правилно!” Ръкопляскания.)
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За голямо съжаление темите, които разглеждаме, свързани със сигурността на страната, се оказват изключително удобна територия за какви ли не популистки тези, за развиване на теории, които нямат никаква връзка с действителността, за правене на паралели, нямащи нищо общо с основните задачи в тази област.
Все пак смятам, че всеки народен представител, притежавайки достатъчно чувство за отговорност пред своите избиратели, трябва да знае, че темите и изобщо проблемите, свързани с националната сигурност, се превръщат в един не само европейски, но и в един световен проблем и адекватното поведение на държавите в тази посока пряко кореспондира с техните стратегически интереси. Това по никакъв начин не бива да се подценява. Всеки, който го е подценил, е претърпял сериозни загуби и после се е налагало да инвестира много повече.
За голямо съжаление, може би по обективни обстоятелства, господин председател, ние не можахме в тази сесия да разгледаме доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Там колегите точно и ясно щяха да прочетат каква е средата за сигурност, какви проблеми трябва да решава НАТО в тази посока и може би, правейки анализ за ролята на България в този процес, техните изказвания щяха да бъдат в по-друга посока.
Аз искам само да кажа на колегите, че има пряка връзка между националната сигурност, между вътрешната сигурност и икономическия просперитет на страната. Това е една пряка връзка, която дава възможност на базата на сигурността значително да се увеличат инвестициите в страната, да се подобри икономиката, а оттам да се подобри и социалната политика.
Наша основна задача за пълноправна интеграция в системата на НАТО е да изградим подходящи способности на нашите Въоръжени сили.
Уважаеми колеги, приоритет на приоритетите е модернизацията на армията в тази посока. От тази гледна точка ние в Комисията по отбраната подробно разгледахме мотивите и всичко онова, свързано с реализацията на тази сделка. Напълно се доверихме на нашата военна експертиза и смятаме, че стратегически е важно за нашите Военноморски сили тези фрегати и минния ловец да бъдат закупени. Защото само с една фрегата на този етап ние по никакъв начин не можем да бъдем надеждна охрана на границата на НАТО и на Европейския съюз.
От тази гледна точка, уважаеми колеги, аз и моите колеги от Парламентарната група на ДПС ще подкрепим този законопроект с ясното съзнание, че той ще донесе на България повече сигурност, на нашите военни повече самочувствие като пълноценни участници в колективната отбрана на Алианса. От тази гледна точка това е свързано с цялостния просперитет на страната и нейното пълноценно интегриране в евроатлантическите ценности и системи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „Вилинген” и минен ловец клас „Флауер” между Република България и Кралство Белгия с вносител Министерския съвет.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Христов - имате право.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Той се изказа, няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се изказа по същество, а започна да говори по друго и аз му отнех думата. Така че, той по същество не е взел отношение по този законопроект.
Имате право на две минути, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз лично се срамувам, че само двама независими народни представители гласувахме „против” този законопроект. Срамувам се, че всички останали тук, в тази зала, гласуваха „за”.
Какво гласувахте преди малко? Гласувахте да закупим две фрегати от Белгия – втора или по-скоро трета ръка, които няма да бъдат използвани за защита на националните граници и суверенитета на България, а ще бъдат използвани за така наречените военни мисии в чужбина. Това всички го знаете прекрасно. Черно море може да се премине за два дни, докато тези фрегати имат възможност за автономно плаване в продължение на месеци. Те ще порят Индийския, Атлантическия и други океани в тези така наречени мисии в чужбина. Всички това го знаете. Знаете, че те ще го правят с парите на българските данъкоплатци. (Реплика на народния представител Ангел Найденов.)
Да, господин Найденов, Вие най-добре го знаете. Въпреки това Вие гласувахте „за”.
Питам ви един логичен въпрос, уважаеми колеги: защо Белгия се разделя с тези фрегати, защо ги бракува? Защо се измъква от тях? Защо не са нужни на Белгия вече, а са нужни на България? Ето това е един основен въпрос.
И другият въпрос: редно ли е да пилеем десетки милиони левове за закупуване на фрегати трета ръка и на корвети, от които само две ще струват 1 млрд. лв. - премиерът, господин Станишев, потвърди това тук, в тази зала, при условие че няма пари за здравеопазване?
Осъзнайте се, колеги, и ви предлагам при второто четене да отхвърлите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте отрицателния вот.
Господин Найденов, заповядайте за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Моята процедура, господин председателю, е да преминем към второ четене на Законопроекта за ратификация, като искам да кажа, ако ми позволите, следното.
Щеше да бъде странно, ако в българския парламент наистина няма гласове „против” или народни представители, които да не споделят разбирането, в случая на мнозинството, за необходимостта от закупуване на кораби за Военноморския флот.
Искам да кажа, че за съжаление светът е твърде далеч от всеобщата любов и „карамфили вместо оръжие” и трябва да си даваме сметка за съществуващите рискове и за потребностите на Военноморския ни флот в този случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сега под формата на процедура правите малко друго...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Прав сте, господин председателю, съжалявам за отклонението.
Правя процедурното предложение да пристъпим към второ четене на Законопроекта за ратификация относно доставката на кораби за Военноморския ни флот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, направено е процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Найденов, моля да представите законопроекта.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати
клас Е-71 „ВИЛИНГЕН” и минен ловец клас „ФЛАУЕР”
между Република България и Кралство Белгия

Член единствен. Ратифицира Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „ВИЛИНГЕН” и минен ловец клас „ФЛАУЕР” между Република България и Кралство Белгия, подписан на 7 юли 2008 г. в София и в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект на второ четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 2, въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Уважаеми народни представители, при гласуването на дневния ред залата реши точка четвърта да бъде:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Професор Мирчев, след като залата е решила, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Красимира Стоянова и господин Петър Киров от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да не е съгласен с това процедурно предложение? Няма.
Моля, поканете представителите на изпълнителната власт.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Този закон е изключително важен, той има и финансови измерения.
Поставям на гласуване наименованието, § 1 и § 2.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 по т. 1, а не подкрепя предложението по т. 2 относно създаване на ал. 6 и 7 в чл. 360.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията не подкрепя т. 2, защото се получава една практика със закони да се предлага увеличаването на възнагражденията с 35%, с 25%. Ние искаме от Министерството на транспорта да предложат общо за всички, които се занимават с безопасността в транспорта. Това беше мотивът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате отпадането на тези две алинеи – т. 2.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането на т. 2 от § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Точка 2 отпада.
Поставям на гласуване § 3, става дума за ал. 3 – вече няма да има т. 1, защото няма да има т. 2, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, § 5, § 6, § 7 и § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
По § 9 има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Румен Ангелов, Стойко Танков, Ангел Тюркеджиев, Пенко Атанасов и Несрин Узун, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 9 да придобие следното окончателно съдържание:
„§ 9. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 87а се изменя така:
„Чл. 87а. (1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” предоставя речни информационни услуги на корабния трафик при условия, по ред и вид, определени от Министерския съвет.
(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация” контролира дейностите по ал. 1.”
2. В Глава четвърта „Пристанища” заглавието на Раздел ІІІ се изменя така:
„Раздел ІІІ
Други пристанища и специализирани обекти за обслужване на риболовните дейности”.
3. Създава се чл. 111а:
„Чл. 111а. (1) Специализирани обекти за обслужване на риболовните дейности са местата за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и места за временно укритие на риболовни кораби.
(2) Място за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море или р. Дунав, където са създадени условия за риболовните кораби единствено да разтоварват уловите си, да ги разпределят по видове и да осъществяват първа продажба.
(3) Място за временно укритие на риболовни кораби е част от акваторията на Черно море или р. Дунав, където са създадени условия по естествен или по изкуствен начин за временен престой на рибарски кораби в случай на лоши хидрометеорологични условия или форсмажорни обстоятелства.
(4) Министърът на транспорта определя с наредбата по чл. 95, ал. 1 изискванията за експлоатационна годност на обектите по ал. 1. Удостоверенията за експлоатационна годност на обектите по ал. 1 се издават от министъра на транспорта или от оправомощено от него длъжностно лице.”
4. В чл. 112д:
а) в изречение първо след думите „по чл. 107-109” се добавя „и за обекти по чл. 111а, ал. 1”;
б) в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „а за пристанищата по чл. 107 и за обектите по чл. 111а, ал. 1 и с министъра на земеделието и храните”.
5. В чл. 115к се правят следните изменения:
а) в ал. 2 запетаята и думите след „в областта на пристанищата” се заличават;
б) алинея 3 се отменя.
6. В чл. 115м, ал. 1 се създават точки 12-14:
„12. предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик;
13. предоставяне на хидрометеорологична информация;
14. отговаря за наличието, изпълнението и поддържането на плановете за сигурност на пристанищата за обществен транспорт с национално значение”.
7. В чл. 121 се създава ал. 3:
„(3) Съставите на конкретните нарушения по ал. 2 се определят от органите, на които е възложено издаването на подзаконовите актове по прилагането на този закон в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.”
8. Навсякъде в закона думите „Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация” се заменят с „Изпълнителна агенция „Морска администрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Румен Ангелов, Стойко Танков, Ангел Тюркеджиев, Пенко Атанасов и Несрин Узун – създава се нов § 9а:
„§ 9а. В чл. 25а, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите се изменя така:
„1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползването на обекти държавна, общинска или частна собственост.”
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага § 10 и § 11 да отпаднат, защото текстовете са преместени в § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 10 и § 11, тъй като тяхното съдържание е в § 9, но трябва да отпаднат и това ще стане с гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Двата текста отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграфи 12, 13 и 14 са текстове по вносител и комисията подкрепя текста на вносителя за трите параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Които вероятно променят номерацията, но това е технически въпрос.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Професор Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, колеги! Искам да благодаря на всички и най-вече на Комисията по транспорт и съобщения. С приемането на този законопроект на второ четене, всички задачи, които бяха поставени за приемане до края на този месец от Комисията по транспорт и съобщения, са изпълнени, с което нашата комисия отново потвърди намерението си да не създава пречки в областта на усвояване на фондове, в областта на хармонизация на законодателството. Още един път благодаря за интензивната работа, особено през последния месец, по тези закони. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2007 Г. Вносител е народният представител Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по проект на Решение за определяне на
комисия за одитиране на Годишния финансов отчет
на Сметната палата за 2007 г., № 854-02-82,
внесен от Румен Овчаров на 22.07.2008 г.

На извънредно заседание, проведено на 29.07.2008 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа внесения от народния представител Румен Овчаров проект на Решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г., който бе приет единодушно.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта за Решение за определяне на комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г., № 854-02-82, внесен от Румен Овчаров на 22.07.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, прочетете и проекта на Решение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:

„РЕШЕНИЕ
за определяне на Комисия за одитиране на
Годишния финансов отчет на
Сметната палата за 2007 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата

РЕШИ:

1. Определя 6-членна комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г.
2. Избира състав на комисията, както следва:
Председател: Петър Георгиев Кънев – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България.
Членове: Иван Георгиев Иванов – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България; Илкер Ахмедов Мустафов – народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи; Ясен Димитров Попвасилев - народен представител от Парламентарната група на Обединените демократични сили; проф. Бисер Йорданов Славков – дипломиран експерт-счетоводител; Емил Асенов Евлогиев – дипломиран експерт-счетоводител.
3. Комисията да изготви доклад по отчета по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 октомври 2008 г. за разглеждане заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Във връзка с направеното предложение за създаването на комисия, която да одитира отчета на Сметната палата, тъй като не е включен представител на НДСВ, от името на нашата парламентарна група предлагам да бъде включен народният представител Теодора Якимова-Дренска.
Разбрах, че миналата година е имало пропуск и сегашният проект го възпроизвежда. Не мога да обясня защо миналата година не е участвал представител на НДСВ, затова в момента правя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чл. 24 от Закона за Сметната палата гласи:
„1. Годишният финансов отчет на Сметната палата се одитира от независима комисия, в която се включват най-малко двама дипломирани експерт-счетоводители.
2. Числеността и съставът на комисията се определят от Народното събрание до 31 март ...”
Явно сме изтървали срока.
Числеността се определя от Народното събрание. Няма пречка да бъде включен още един човек. Мисля, че е нормално.
Моля, гласувайте проекта за решение, заедно с предложението, което направи народният представител Яни Янев – за Теодора Якимова-Дренска.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.

Предлагам да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, господин Кънев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси за
второ гласуване относно
„Закон за изменение и допълнение на
Закона за вътрешния одит в публичния сектор”
(обн., ДВ...)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народния представител Надя Антонова, което е подкрепено от комисията. Ще го прочета:
„1. В чл. 12, ал. 1, т. 1 добавените думи „Прокуратурата на Република България” отпадат.
2. В чл. 12, ал. 1, т. 5 думите „по републиканския бюджет” отпадат.
3. В Приложението към чл. 12, ал. 1, т. 5 се създава нова т. 15 със следното съдържание:
„15. Прокуратурата на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кънев, комисията подкрепя това предложение, но какво стана с § 1 на вносителя? Предложението на Надя Антонова ли става § 1?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: То се разделя на два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое се разделя на два параграфа, за да знам какво да поставя на гласуване?
Госпожо Антонова, предложението е Ваше. Моля да направите разяснение.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Господин председател, разбирам, че има известна неяснота. Комисията по бюджет и финанси и главно аз имаме заслуга за тази неяснота.
Въпросът е, че § 1 по вносител трябва да отпадне. Вместо него, като заместващо предложение, са направени двата параграфа в текстове, предложени от комисията - § 1 и § 2, въз основа на предложението, което аз съм направила. Допускам, че така внасям яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, че Вашето предложение се подкрепя. То става ли § 1?
НАДЯ АНТОНОВА: Докладът е малко странен. Мисля, че можем да разберем аз какво става въпрос. В § 1 по вносител в чл. 12, ал. 1, т. 1 е предложено да се добави „Прокуратура на Република България”. Моето предложение, което е възприето от комисията, е да не се приема добавката „Прокуратура на Република България”. Вместо в ал. 1, т. 1 на чл. 12, изразът „Прокуратура на Република България” да се появи в същия член, но в т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение е - § 1. Вижте, по-долу има § 1, § 2. Вашето е без параграф. Добре, ще го гласуваме.
НАДЯ АНТОНОВА: Моето предложение в доклада на комисията се явява без параграф. Може да се яви и без точки, и без подточки. Много е важно, което пише в доклада, но мисля, че това, което обяснявам, също до известна степен внася яснота. И тук неотдавна се говореше за докладите на Бюджетна комисия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, ние не гласуваме яснота, а гласуваме текстове.
Не е по принцип – „Подкрепя предложението”.
НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, ето го доклада на комисията: „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 12, ал. 1, т. 5 думите „по републиканския бюджет” отпадат”.
Ето това предлага комисията и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение да го подлагам ли на гласуване?
НАДЯ АНТОНОВА: Няма нужда, то е възприето от комисията, която предлага § 1 и § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете, че Вашето предложение няма да го гласуваме.
НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, то го пише в правилника. И правилникът ли да го казвам всеки ден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение за два параграфа:
„§ 1. В чл. 12, ал. 1, т. 5 думите „по републиканския бюджет” отпадат.”
Комисията предлага да се създаде § 2 със следното съдържание:
„§ 2. В Приложението към чл. 12, ал. 1, т. 5 се създава нова т. 15 със следното съдържание:
„15. Прокуратурата на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По същество предложението на народния представител Надя Антонова се приема от комисията, само че от нейното предложение се правят два параграфа - § 1 и § 2.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Ще подложа на гласуване наименованието на закона, § 1 и § 2 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети, а с това е приет и на второ гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Уважаеми народни представители, предлагам ви да приключим дотук. Почивката ще бъде до 11,30 ч. След почивката, вървейки по програмата, която днес гласувахме, трябва да започнем с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: (Звъни.) Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа след почивката по приетата Програма за работата на Народното събрание до 31 юли т.г.

Продължаваме с точка седма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Заповядайте, господин Китов, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, позволете ми предварително да направя едно процедурно предложение, а именно за допускане в залата на д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, госпожа Мери Пейчева – директор на Дирекция „Правна” в Изпълнителна агенция по лекарствата и госпожа Димитрина Апостолова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека предложените от господин Китов лица да заемат своите места в пленарната зала. Виждам, че няма възражения от народните представители.
Имате думата, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването
относно второ гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, № 802-01-42, внесен от Министерски съвет
на 17 май 2008 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазването на две свои редовни заседания, проведени на 3 и 10 юли и на едно свое извънредно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния: „закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 има направено предложение от госпожа Антония Първанова, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 2:
§ 2. В чл. 8 се създава т. 7:
„7. Лекарствен продукт за високотехнологична терапия, който се изготвя за конкретен пациент по индивидуално лекарско предписание, съобразно специфични стандарти за качество и се прилага в лечебното заведение на изключителната професионална отговорност на лекаря.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 4 има предложение на народния представител Борислав Китов, което се подкрепя по принцип.
Има предложение и на народните представители Тодор Кумчев, Симеон Василев и Емил Константинов, което също се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 4:
§ 4. В чл. 21 се създава ал. 3:
„(3) В тарифата по ал. 2 се определят по-ниски и различни по размер такси за осъществяване на процедурите по разрешаване за употреба, производство и внос на лекарствени продукти за малки и за средни предприятия във фармацевтичния сектор по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.”
По параграфи 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Дотук няма направени други предложения.
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя и няма други предложения.
По § 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 15:
§ 15. В чл. 47, ал. 1 се създават точки 6 и 7:
„6. Комисия за лекарствени продукти с приложение в педиатрията.
7. Комисия за лекарствени продукти за високотехнологични терапии”.
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 18 има направено предложение от народните представители доц. Кумчев, д-р Василев и Емил Константинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 18:
§ 18. В Раздел V се създава чл. 59а и чл. 59б:
„Чл. 59а. (1) В случаите по чл. 55, ал. 2 и 5 не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация, притежателят му подава в ИАЛ заявление за подновяване, придружено с обобщено досие по отношение на качеството, безопасността и ефикасността на лекарствения продукт, включващо всички одобрени промени, след издаване на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация.
(2) Изискванията към данните и документите от досието по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 42.
(3) В срок до 120 дни от постъпване на заявлението и документацията по ал. 1 Изпълнителната агенция по лекарствата оценява качеството, безопасността и ефикасността на лекарствения продукт и изготвя оценъчен доклад, който представя на изпълнителния директор на ИАЛ.
(4) Когато установи непълноти и/или несъответствие в представената документация по ал. 1, ИАЛ уведомява писмено притежателя на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация и дава указания за отстраняването им. Притежателят на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация отстранява непълнотите и/или несъответствията в документацията в срок до 30 дни от датата на получаване на уведомлението.
(5) В срок 10 дни от получаване на оценъчния доклад по ал. 3 изпълнителният директор на ИАЛ издава разрешение за подновяване на разрешението за употреба/удостоверението за регистрацията на лекарствения продукт или мотивиран отказ.
Чл. 59б. (1)Изпълнителният директор на ИАЛ отказва подновяване на разрешението за употреба/удостоверението за регистрация на лекарствения продукт, когато след оценка на досието по чл. 59а, ал. 1 се установи, че:
1. лекарственият продукт е вреден при правилна употреба, или
2. липсва терапевтична ефикасност, или
3. съотношението полза/риск е неблагоприятно при правилна употреба, или
4. количественият и качественият състав на лекарствения продукт не отговарят на описания в досието, или
5. данните в досието по чл. 59а, ал. 1 са неверни, или
6. контролът на лекарствения продукт и/или на съставките и на междинните етапи от производствения процес не е извършван или не е изпълнявано друго изискване, при което е издадено разрешението за производство, или
7. някои от данните в досието не отговарят на изискванията на чл. 59а, ал. 1 и 2.
(2) Отказът на изпълнителния директор на ИАЛ за подновяване на разрешение за употреба/удостоверение за регистрация на лекарствен продукт може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Отказът на изпълнителния директор на ИАЛ и мотивите за него се публикуват на страницата на агенцията в интернет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 82, ал. 2 думите „и съгласно изискванията на този закон” се заменят с „изискванията на този закон и на Регламент (ЕО) № 1901/2006”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 146 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Разрешение за производство се изисква и за лица, които извършват едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство, различни процеси на разфасоване, опаковане, преопаковане, етикетиране, качествен контрол и освобождаване на партиди лекарствени продукти и лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване.”
2. Алинея 4 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 24 и предлага следната редакция:
„§ 24. В чл. 150, ал. 2, т. 3 думата „съдебна” се заличава.”
„§ 25. В чл. 152 думите „ и на активни вещества”се заличават.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
Вносителят сам изяви желание това да отпадне, съгласувано е. Но понеже няма как да бъде записано, че той го оттегля, защото няма как да го направи в комисията, затова комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да спрем дотук, защото има предложение за отпадане.
Уважаеми колеги, относно наименованието на законопроекта и текстовете от § 1 до § 24 включително има ли желаещи да вземат отношение?
Думата има народният представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по новото звучене на чл. 3.
Едно сравнение – старият текст на същия този член показва, че вносителите са го подобрили чувствително с отпадането на ал. 2, с която обяснявахме какво е вещество и други неща, които не са необходими. Но аз виждам в т. 1 на ал. 1 влошаване на звученето и по този въпрос искам да взема отношение.
Текстът на досега действащия закон е, че „Лекарствен продукт е всяко вещество или комбинация от вещества, които са предназначени за лечение или профилактика на заболявания при хора”. Новият текст изглежда така: „Лекарствен продукт в хуманната медицина е всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора”.
За съжаление не можах да бъда на заседанието на Комисията по здравеопазването, тъй като бях на друго заседание, но както преди година и половина, така и днес застъпвам становището, че този превод на европейските регламенти не е точен. Ние и преди година и половина търсихме по-точно звучене и то беше именно „предназначени”. Ние използвахме превода на съответните документи и в други страни – членки на Европейския съюз, където беше използвана думата „предназначени” – „всяко вещество, предназначено за лечение ...”, а не „представени като притежаващи свойства”. От кого са представени? Как са представени?
Тук възникнаха доста спорове и в този смисъл аз предлагам редакционна бележка, понеже нямам друга процедурна възможност, думите „представени като притежаващи свойства” да се заменят с думата „предназначени”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате „предназначени за лечение или профилактика”.
За реплика думата има председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Този дебат го водихме и миналия път, и сега. Доцент Великов знае, че миналия път възприехме подобна теза, но последната справка от Дирекция „Европейски съюз” в Народното събрание е, че така даденият текст е по-близък до директивата и счита, че това би предпазило България от някои проблеми, които биха могли да възникнат във връзка с не буквалния превод. Доцент Великов е един от познавачите на българския език и има своята логика. Логиката на вносителите беше, че е по-добре да не се променят много нещата, а да се придържаме към този текст, за да няма евентуални проблеми. Ето ви справката на Дирекция „Европейски съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Китов! В крайна сметка българският език е абсолютно равноправен в рамките на Европейския съюз. Не знам какво е това становище, жалко, че не съм го погледнал досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: То е съвсем официално.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, вероятно е официално. Но ако се сравнят равностойните текстове на езиците на страните на Европейския съюз, ще се види, че в много от езиците, на които съответните директиви или регламенти, в случая този превод е бил направен, се използва „предназначени”. Затова аз настоявам за моето предложение. Ако колегите не са използвали всички възможни преводи и са дали становище само по английския вариант, аз категорично не мога да приема такъв довод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата за изказване има народният представител Лъчезар Иванов. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напълно се присъединявам към изказването на доц. Великов, тъй като българският език е абсолютно равнопоставен, както всички европейски езици. Считам, че доводът за това, че една или друга дирекция са дали някакъв превод, не може да бъде довод. В крайна сметка българските граждани, когато отиват да закупуват медикаменти от аптеката, е нужно на достъпен и достатъчно български да бъде ясно при формулирането…
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма нищо общо с медикаментите!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Считам, че доводите, че дадена дирекция била дала становище, не може да бъдат за народните представители аргумент или факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате ли реплика по това изказване, господин Китов?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, аз и в Комисията по здравеопазването по време на първото разглеждане на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, когато полагахме основите на закона, както и при разглеждането на Закона за изменение и допълнение на сега действащия Закон за лекарствените продукти, застъпвам тезата, че спорът по отношение на понятието „представени като” не е просто лингвистичен и не е спор, свързан с техниката на превода. Той е и принципен спор. И когато в комисията бяха изтъкнати освен вече изброените от колегите аргументи в подкрепа на израза „предназначени за”, който е израз в действащия закон, и от евентуалното отхвърляне на идеята да бъде пренесен механично изразът „представени като”, тоест, „презентед ас” – термин, който се използва в законодателството на някои от страните в Европейския съюз, аз изтъквам и още един аргумент, който прави връзка с тази принципна разлика и с това подозрение или допускане, че така използваното понятие „представени като”, така безлично заложено, може да бъде използвано и за налагане или вкарване на пазара на продукти, които след това да не се окажат такива, каквито са „представени като”.
В подкрепа на тази теза ще ви цитирам един друг текст на закона, който ще променяме и този текст е свързан с понятието „фалшив лекарствен продукт”. Цитирам: „Фалшив лекарствен продукт е лекарствен продукт с посочени върху продукта, върху опаковката” и т.н.
Хайде да направим една връзка с понятието „посочени върху опаковката” или „представени като”. В единия случай имаме фалшив лекарствен продукт, на който върху опаковката са посочени данни, които след това може да се окажат неверни, а в общото понятие, което вкарваме, използваме израза „представени като”, твърдейки, че това е единственият и правилен начин да определим един лекарствен продукт като такъв. При евентуални спорове за това дали едно лекарство е било посочено като такова, а всъщност се е оказало не такова, като каквото е посочено, би дало правни основания на некоректни производители и търговци, или хора, за които благородството и хуманизмът в използването на лекарствени продукти не са водещи, да използват спекулативно това понятие. Затова мисля, че има логика да остане старото понятие в действащия закон „предназначени за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие сте за това – „предназначени за”?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Подкрепям текста, който сега съществува, с тези редакции, които комисията е направила за подобряването на другите елементи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А предложението на господин Великов?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Подкрепям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С ясното съзнание, че водим дебат по нещо, което е сравнително дребно, но в същото време изключително важно и е съвсем в началото на закона, разбирам основанията, които има отделът по европейска политика или както там е дирекцията, във връзка с това, че така на нас ще ни бъде по-лесно и няма да имаме никакви проблеми от страна на Европейския съюз. Но едва ли това е нещото, по което можем да имаме проблеми.
Друг е въпросът, че съм абсолютно съгласен с доц. Великов, защото си представям колко много неща се представят в България като притежаващи лечебни свойства, а в крайна сметка никой от тях не притежава такива, или някои от тях не притежават. Трябва ли априори да приемем, че всеки, който е представен, че притежава, веднага получава качеството „лекарствен продукт”?
Затова смятам, че нашата парламентарна група ще подкрепи текста, който е предложен от доц. Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата д-р Христов.
Колкото повече становища, толкова по́ се изяснява въпросът.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз съм доктор Емил Христов и съм директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние категорично поддържаме нашето становище, че трябва да се възприеме дефиницията така, както е посочена в Директива 83/2001. Аргументите ни са следните.
На първо място: лекарствената регулация е общностна, единна, европейска. Ние не би трябвало да си позволяваме като държава членка да имаме различна дефиниция от останалите 26 държави членки.
Примерно при различно тълкуване на дефиницията за лекарствен продукт как България ще може да отстоява правата ни като страна членка по централизирана процедура, която се провежда в Лондон? Там работният език е английският и се ползва английският текст. Тоест, езиковата разлика, която се получава при нас, и странното звучене на български – да, но ние не можем да ползваме в международните си отношения нашата дефиниция! Английският текст е „презентед ас”.
На второ място, приложили сме съгласувателна таблица при подготовката на закона за лекарствата, в която сме декларирали, че дефиницията ни е единна. На практика обаче имаме различна дефиниция.
На трето място, по отношение на стилистичния и лингвистичен спор - какво означава „представяне като”?
Един лекарствен продукт, преди да придобие статута на лекарствен продукт, трябва да заяви, че е такъв. Той го заявява, покрива дефиницията, след което протичат процедурите по Закона за лекарствата. Статутът на лекарствен продукт не се доказва на ниво претенция в дефиниция, а с издаването на разрешение за употреба от компетентния държавен орган. Тоест логиката на Европейския съюз и на останалите държави членки, когато са одобрили тази директива, е, че всеки, който претендира, че лекува, трябва да бъде подложен на строг регулаторен режим и да докаже, че това е така. Ако не успее да го докаже, той минава по другите режими – като добавка към хранене, медицинско изделие и т.н. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте и представителите на изпълнителната власт.
Има ли желаещи за други изказвания? По другите параграфи няма изказвания.
Преминаваме към гласувания по другите точки.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Какво гласуваме?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега ще ви кажа.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Казахте, че преминаваме към гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, преминаваме към гласуване, защото така вървеше програмата досега. Преди почивката също се гласуваше.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Няма хора в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Електронното гласуване ще покаже на таблото дали имаме или нямаме. Така гласи правилникът. (Смях в ОДС.)
Ще направим опит, д-р Шарков, да гласуваме. Ако таблото покаже, че имаме необходимия кворум, а той е 96 народни представители, продължаваме нашата работа – четене и гласуване, представяне, докладване, гласуване, дискусия – гласуване.
Преминаваме към гласуване на направените предложения за изменения – редакционни, защото наистина само това може да бъде допуснато на второ четене.
Подлагам на гласуване първо предложението, направено от народния представител Борислав Великов, а то гласи така: „§ 1. (1) 1. Всяко вещество или комбинация от вещества, предназначени за лечение или профилактика на заболяване при хора...”
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма кворум, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 9, въздържали се 77.
Предложението на народния представител Борислав Великов не се приема.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, нека Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който в момента гласуваме с 32 души в залата, да не го опорочаваме, защото дължим това на хората. В залата присъстват 32 души - Вие също видяхте как се разхождат по пътечките и натискат пултовете. Това е просто срам за българския народ. Не може такъв важен законопроект да бъде гласуван!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Моля!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Пребройте се колко сте в залата.
Искам прегласуване, и то реално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, моля Ви да запазим добрия тон, ако обичате.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, встрани от микрофоните): В рамките на добрия тон, моля да обърнете внимание на броя на хората, защото едва се броят. (Реплика на народния представител Нихат Кабил.)
Тридесет човека определят един закон в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви! Моля Ви, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, встрани от микрофоните): Тридесет човека! (Реплика на народния представител Нихат Кабил.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чух Вашето процедурно предложение. (Реплики между народните представители Нихат Кабил и Лъчезар Иванов.)
Уважаеми колеги, трябва да приключим с гласуването.
Господин Иванов, Вие не дефинирахте Вашето процедурно предложение.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, прегласуване.
Отново гласувайте предложението на народния представител Борислав Великов – в § 1, ал. 1, т. 1.
Гласували 98 народни представители: за 8, против 18, въздържали се 72.
Предложението на господин Борислав Великов не се приема.
Уважаеми народни представители, наистина в пленарната зала няма достатъчен кворум, за да продължим с представяне и гласуване на текстовете по този законопроект, пак повтарям, с изключително обществено значение.
Затова предлагам следното. Господин председателят Борислав Китов ще докладва текстовете, ще има дебати и утре продължаваме с гласуванията.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря, господин председател – мисля, че Вашето решение е правилно.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да отпадне.
По § 33 има направено предложение от народните представители Тодор Кумчев, Симеон Василев и Емил Константинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 33, който става § 25:
„§ 25. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 думата „съдебна” се заличава;
б) в т. 3 накрая се добавя „и сертификат, удостоверяващ съответствието на условията за производство, контрол и съхранение със стандарти, най-малко еквивалентни на стандартите на Добрата производствена практика”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) При постъпване на заявление по ал. 1 ИАЛ оценява подадената документация и извършва проверка на място на лабораторията за контрол и помещенията за съхранение на лекарствени продукти и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, за установяване на съответствието им с изискванията на Добрата производствена практика и на Добрата дистрибуторска практика.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 4” се заменят с „ал. 3 или по ал. 5”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 26.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да отпадне, съгласувано е с вносителите.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 37 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да отпадне.
По § 39 има направени предложения от народните представители Тодор Кумчев, д-р Симеон Василев и д-р Емил Константинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 39, който става § 27:
„§ 27. В чл. 171, ал. 2 накрая се добавя „или разрешението за паралелен внос на лекарствения продукт на територията на Република България”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 40 и предлага да отпадне.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 41, който става § 28:
„§ 28. В Глава девета се правят следните изменения:
1. Наименованието на главата се изменя така:
„Търговия на едро с лекарствени продукти”.
2. Наименованието „Раздел І – Търговия на едро с лекарствени продукти” се заличава.
3. След чл. 212, наименованието „Раздел ІІ” се заменя с „Глава девета „а”.”
По § 42 има направено предложение от народния представител д-р Лъчезар Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде § 42а, който става § 29:
„§ 29. В чл. 207, ал. 1 се създава т. 5а:
„5а. снабдява с лекарствени продукти лечебни заведения за собствени нужди;”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете от § 25 до § 43 включително. Не виждам желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 44 има направени предложения от народните представители доц. Кумчев, д-р Василев и д-р Константинов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 44, който става § 31:
„§ 31. Създава се чл. 209а:
„Чл. 209а. (1) Търговците на едро с лекарствени продукти могат да снабдяват с лекарствени продукти:
1. други търговци на едро с лекарствени продукти;
2. аптеки и дрогерии;
3. Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за собствени нужди с изключение на ведомствените им лечебни заведения, както и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”;
4. Министерството на здравеопазването с:
а) ваксини, токсини и серуми, необходими за изпълнението на Имунизационния календар на Република България, както и при извънредни епидемични ситуации;
б) лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравето, както и за осигуряване изпълнението на национални програми в сферата на здравеопазването.
(2) Лекари и лекари по дентална медицина в населените места, където няма аптека, могат да се снабдяват с лекарствени продукти от търговците на едро по реда на наредбата по чл. 207, ал. 1, т. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 36.
Комисията предлага да се създаде § 49а, който става § 37:
„§ 37. В чл. 220, ал. 2 накрая се добавя „ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става
§ 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по представените текстове на второ четене. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 51 има направено предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя.
Има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Симеон Василев и Емил Константинов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Камбуров, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Руденко Йорданов и Донка Михайлова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 51, който става § 39:
„§ 39. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър по фармация, а в предвидените от закона случаи с помощник-фармацевт.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато лицето по ал. 1 е магистър по фармация и ще бъде ръководител на аптеката, не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управлението на аптеката.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Магистър-фармацевтът по ал. 1 е ръководител на аптеката и задължително работи в нея.”
4. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно 4 и 5.
5. Досегашната ал. 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, Вие имате предложение, което не се подкрепя от комисията. Заповядайте, моля да го представите.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е изключително важният § 51 относно чл. 222, който всъщност ще промени философията на целия законопроект, обсъждан и разглеждан в момента.
Преди да започнем да дебатираме по този параграф, искам да декларирам от трибуната на Народното събрание, че аз нямам никакви интереси, нито свързани лица по Закона за лекарствата в хуманната медицина. Много държа това да декларират всички, които се изказват от тази трибуна и конкретно по чл. 222.
По предложението ми по чл. 222, което не е подкрепено от комисията, искам да кажа следното. Миналата година през м. май, когато беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, беше приет така нареченият етичен модел. Връщам се на думата „етичен модел”, тъй като това е изключително важно за бурната пазарна икономика, която се развива и в което няма нищо лошо. Но когато става въпрос за лекарства, за търговия с медикаменти, не трябва да бъде забравяно, че търговията е част от лечебния процес – това е завършващата част от един лечебен процес, от един цикъл, който не може да бъде отделен от работата на лекаря. Това е изключително важно и може би е мотото на чл. 222, който трябва да остане в съзнанието на всички присъстващи.
В миналогодишния, в стария закон ние утвърдихме този етичен модел с оглед грижата за пациентите и за гражданите на страната, а не на последно място и с грижа за тези хора, които пет години учат фармация, специализират фармация, за да могат да бъдат консултанти на пациентите, влизащи в аптеката. Това е изключително важен проблем.
Важно е да се посочи и сега ще се дадат доводи за решението на Конституционния съд и какво се е произнесъл той. Тъй като искам да бъда изключително пунктуален и точен, ще прочета това решение: „При това положение въведеното изискване за образователен ценз за упражняването на определена дейност не нарушава конституционния принцип за равенство пред закона. То е направено от законодателя, за да се гарантира определена конституционна ценност или принцип, в случая – закрила на здравето на гражданите.” За да не отегчавам колегите, ще завърша: „Като се ръководи от изложените съображения, Конституционният съд счита, че чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията”.
Това е отговорът, който Конституционният съд дава конкретно за чл. 222.
Искам тук да кажа нещо много важно. Всички фармацевти, бих казал, че това са 95,5 от всички фармацевти, работещи в България, имаха възможност и все още имат възможност, преди да е приет законът, да могат да упражняват своята дейност, високохуманната си професия, на равнопоставена основа. Имам предвид това, че не парите са определящи, а професионалният ценз и желанието всички граждани да бъдат обслужени по най-добрия начин в аптеките. Това е много важно.
Ако ние предрешим и променим закона, ще отнемем правото на 95% от аптекарите да имат собствена аптека, тоест те ще загубят и ще не превърта в наемници. Трябва да кажем това от тази трибуна, за да знаят всички в тази зала за какво иде реч. Фармацевтите ще станат наемници, ще загубят дребния и средния си бизнес, какъвто тук е аптеката, и ние ще дадем възможност на корпоративните интереси, на веригите от аптеки отново да властват. Тогава всъщност абсолютно никой няма да спечели от тази промяна.
Когато се прави промяна в един закон, тя не може да бъде самоцелта, а трябва да бъде насочена към подобряване услугата на гражданите и на пациентите, а не да бъдат засегнати едни или други корпоративни интереси, които, пак казвам, нямат нищо общо с медицината и високохуманната дейност, която извършват фармацевтите.
Друго нещо, което бих искал да отразя, това е, че с лека ръка се посегна на този законопроект. Вие знаете, че миналата година с пълно болшинство беше приет този законопроект. След приемането на този законопроект не беше издаден нито един нормативен документ, за да може да заработи. Това показа нежеланието на министъра на здравеопазването, при цялото ми уважение към него, да заработи този законопроект. Не дадохме възможност на един законопроект да заработи, а решихме да го променим преди той да е започнал. Е, питам аз, как ние ще излезем пред нашите граждани и как ние ще докажем своята дейност тук, в парламента, когато създаваме закони, които не могат да заработят и след това ние правим промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам на дебата. Досегашният текст на чл. 222, ал. 1, който се променя на 10 юли 2008 г. е обявен за противоконституционен и всеки, който разбира малко от парламентаризъм знае, че такъв член вече няма. Или, в българското законодателство вече няма законов текст, който урежда кой може да отваря аптеки. Като ясно се казва, че е противоконституционно да се дава право на един аптекар на една аптека. Това е. Ясно е решението на Конституционния съд. И мисля, че ние тук нямаме право да го обсъждаме. Затова се дава едно решение на въпроса, което не противоречи с решението на Конституционния съд, който обявява този монопол на база на професия за противоконституционен, се дава едно решение. Това е дебатът, който трябва да водим. Разбира се, може някой да предложи един лекар да има една аптека или нещо подобно, но пак ще противоречи на решението на Конституционния съд. И мисля, че трябва да сме наясно, че вече няма уредба. Нямаме уредба, която да казва по българското законодателство кой може да разкрива аптека.
И затова, когато някои имат желание този закон да не се приеме, трябва да е ясно, че в момента няма текст. Това е. И това е едно от възможните решения, което е дадено от вносителите, което по принцип не е във фаза Конституционен съд. И нека това да обсъждаме, а не решението на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, д р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Китов, с цялото ми уважение към Вас, защото Вие винаги сте защитавали другия модел на собственост върху аптеките. Тоест не си променяте становището и Вашето поведение е принципно, независимо от това, че аз смятам, че то не е правилно. Но поне е принципно.
Това, което искам да Ви кажа и да Ви направя реплика е, че предложението за промяна в закона, гласуването в комисията беше преди това решение на Конституционния съд. Тоест, беше предложена промяна в закона, когато не съществуваше такава празнота. Всичко това излезе, след решението на Конституционния съд и след доклада на комисията за второ гледане в пленарната зала. Така че да не разменяме местата на взетите решения. Решението на Конституционния съд последва решението в Комисията по здравеопазване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Какво значение има това?
ВАНЬО ШАРКОВ: Начинът на гласуване в комисията едва ли има вече някакво значение, но начинът на гласуване в комисията не беше предопределен от решението на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика – д р Кумчев. Заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Това наистина е едно много трудно решение, но това решение дойде след няколко други основни моменти, които се случиха в страната след приемането на този Закон за лекарствените продукти през април миналата година.
Искам най-напред да кажа, че не се отнема правото на фармацевтите, д-р Иванов, да имат своя аптека. Напротив, всяко физическо и юридическо лице има правото да открие аптека. Така че този проблем е решен. Но имаме решение на Комисията за защита на конкуренцията през месец януари 2008 г. Второ, имаме сигнал на омбудсмана на Република България до всички принципали и до всички субекти, които касае този законопроект, включително и Конституционния съд. Трето, д-р Иванов, Вие не бяхте коректен докрай към колегите народни представители и не цитирахте окончателното решение на Конституционния съд, в което е записано ясно и точно, че чл. 222, ал. 1 е противоконституционна. Това е записано като текст. Така че вариантът, който се предлага с изменението на закона по отношение чл. 222, ал. 1, смятам, че в момента е коректен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, д-р Китов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Това беше реплика към мен. Моето име беше споменато два пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Напротив, реплика към господин Китов беше.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Шарков, знаете с цялото ми уважение към Вас, Вие сте абсолютно прав, но пропуснахте да кажете, че гласуването и внасянето на законопроекта станаха след като Конституционният съд допусна за разглеждане това дело. И един опитен политик като Вас би трябвало да предполага какъв ще бъде резултатът, особено като вече беше сезирано европейското министерство, че Европейският съюз ще започне процедура. Така че опитен политик като Вас би трябвало да предполага това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с изказванията.
Има думата народният представител Ваня Цветкова.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да декларира конфликт на интереси.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Нямам нищо против.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, категорично съм съгласна да проверите дали има конфликт на интереси, но аз съм убедена в себе си, че такова нещо няма.
Ставаше дума за решението на Конституционния съд. Първо, че то е наистина след решението на комисията и гласуването в комисия. Освен това то така е написано, че да може да се чете както дяволът чете Евангелието. Защото съдържанието на това решение няма нищо общо с окончателния текст. И не съм юрист, но и за най-обикновен дилетант е ясно, че това решение е продиктувано от определени лобистки интереси. Вие се подсигурихте и със становището на омбудсмана, и със становището на кой ли не. Но цялото това трескаво бързане за приемането на този законопроект, е свързано точно с чл. 222 и прословутия либерален модел, със заплахата от Европейската комисия, която, видите ли, още не е осъдила Италия. А другите членки като Франция, Германия, Австрия, Испания – срещу тях не са започнати никакви процедури. Можете ли да ми кажете коя от тези страни е започнала промяна на тяхното законодателство? Ако вие ми посочите една, аз ще гласувам заедно с вас. Но такова нещо няма. Това просто е измислено след този прецедент, който е с Италия. Още няма фактически присъда, която да е произнесена срещу Италия и срещу либералния модел.
Мога да ви кажа, че в страните, които не са членки, но са въвели този либерален модел, ситуацията е трагична. Искате и в България на фона на това, че говорите, че ще въведете либерален модел, да наложите монопол, от който явно сте заинтересовани към настоящия момент.
За мен независимите аптеки са най-добрият начин за гарантиране на професионалната независимост на фармацевтите, защото в противен случай свободният достъп до лекарства е една съвсем обикновена търговия на дребно. А аз смятам, че аптеките са част от здравната система на България. И това, което правите, и този път е срещу здравеопазването на България. Не се подсмивайте, господин Китов, защото пък Вие имате абсолютно личен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не влизайте в пререкания.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Още веднъж питам и се обръщам към председателя на комисията ако може да ми отговори и да ми посочи има ли страна – член на Европейския съюз, която вече да е променила законодателството си? Ако ми кажете „да” и ми покажете пасаж от техния закон, ще гласувам с Вас, господин Китов. Но това бързане не е, за да се съобразим с европейското законодателство.
И другото, както сте тръгнали няма да има нужда от съгласуване за разкриване на аптеки със Съюза на фармацевтите. Вие неглижирате тотално тази съсловна организация. Ами, дайте по-добре да закрием тази специалност в медицинския университет. Към това води всичко, защото всъщност от нея няма нужда. А навремето тя е създадена през вековете, за да има двоен контрол върху отпускането и даването на лекарствени препарати, защото е имало смъртни случаи.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Смешни работи говорите.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Не е смешна работа. Това е историята, господин Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо Цветкова, учудвам се как може да се седи осем години в българското Народно събрание и да не Ви е ясно какво значи решение на Конституционния съд, който обявява един член за противоконституционен, и какви са последствията от това. Изглежда това Ви е убягнало.
Що се отнася до второто Ви твърдение. Същият този член казва кой задължително трябва да работи. За да бъде регистрирана аптеката, не става без магистър-фармацевт бе, госпожо Цветкова. Извинявам се. Седнете, има изключително видни юристи във вашата група – направете справка що е то решение на Конституционния съд.
Как може едно изречение, което е абсолютно ясно: „Реши, че чл. 222, ал. 1 е противоконституционна”, за Вас да не е ясно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): В продължение на думите на доц. Китов бих искал да зачета втория член, който е отнесен към Конституционния съд, който гласи следното: „Чл. 220, ал. 1 не противоречи на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията”.
За да бъдем още по-ясни, от трите члена, които са подадени в Конституционния съд, за неконституционен е обявен, противоречи на Конституцията чл. 19, ал. 1 и ал. 2. Аз бих искал...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: На кого правите реплика?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, моля! На госпожа Цветкова.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Какво се казва в чл. 19? В чл. 19 се казва: „Икономиката на Република България се основава на свободна стопанска инициатива.” и, второто: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребите с монополизма...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Репликата Ви каква е?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Репликата ми е, че тук не беше изказано докрай становището и затова репликирам моята колежка. Исках просто да зачета, за да стане ясно точно какво е решението на Конституционния съд, защото съм сигурен, че ако помоля доц. Китов да цитира точните членове, едва ли ще може да ги цитира, както са дадени от Конституционния съд.
В заключение бих искал да кажа, че председателят на съда Румен Янков и Благовест Пунев ... – председателят на съда е подписал с особено мнение. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Десет на две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не беше съвсем реплика към госпожа Цветкова, а просто има съвпадение на становищата.
Госпожо Цветкова, имате думата за дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин Китов, фактът, че решението на Конституционния съд е след внесените промени в закона и след гласуването в комисията, за мен е неоспорим. Освен това, както каза колегата Лъчезар Иванов, основните членове на Конституционния съд са го подписали с особено мнение, което не е случайно. Така че на тази реплика просто нямам какво да отговоря, защото тя е абсолютно несъстоятелна, ако се чете внимателно решението на Конституционния съд.
Вие не ми отговорихте, вместо да ме репликирате, кои държави – членки на Европейския съюз, от тези, които имат етичен модел, са направили промяна в своето законодателство? Има ли такива?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не им познавам конституциите, може би не противоречи на техните конституции.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Как? Вие се позовавате на нещо, което не знаете как е в другите страни. За мен това са основателите на Европейския съюз – Франция и Германия. Там законодателството е такова, каквото е преди вашата промяна. Тоест етичният модел е възприет и той не е променен. Аз Ви казвам, че тези държави са решени и няма да го променят.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз мисля, че Англия е люлката на демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека да върнем дебата върху това кой да бъде собственик на аптеките в Република България. Ние не обсъждаме решението на Конституционния съд. Не е дебатът върху решението на Конституционния съд. Разберете нещо, което е изключително важно. След решението на Конституционния съд сме длъжни да променим тази част от закона. Но решението на проблема, което ни се дава като предложение от Министерския съвет, всъщност дадено по същия начин, по който беше предложено и предния път пак от Министерския съвет, не е продиктувано от решението на Конституционния съд.
Аз ви питам: ако нямаше решение на Конституционния съд, какво щяхте да говорите? Какви щяха да са ви аргументите днес, за да го променяте? Ако не беше излязло, представете си, че това решение се беше забавило с 20 дни, какви аргументи щяхте да извадите днес? Защото вие се уповавате единствено на решението на Конституционния съд.
Когато миналата година беше внесен Законопроектът за лекарствените продукти в хуманната медицина, Министерският съвет беше предложил същия този либерален принцип. Тогава уважаваната от мен госпожа Донка Михайлова, народен представител от БСП, заяви следното: „Решението на нашата парламентарна група”, тоест на Парламентарната група на БСП, „е да подкрепим ограничителния режим. Първо, според нас този модел защитава интересите на магистър-фармацевта или на дребния и среден бизнес.”
Днес това условие променило ли се е? Преди една година това е била първата причина, за да бъде защитен ограничителният режим. Днес тази причина по някакъв начин изчезнала ли е?
„Второ, този модел защитава интересите на потребителя, тъй като гарантира приоритет на морално-етичния спектър на обслужването пред комерсиалния.” Идеално основание.
Днес това нещо променило ли се е, защото вие гласувахте за либералния режим преди решението на Конституционния съд? Днес този модел не е ли по-добър за пациентите или е станал по-лош само една година след като сте го казали?
„Трето, този режим би създал добра практика в системата, каквато е в европейските страни като Германия, Франция, Италия, Австрия, Финландия, Испания, Португалия и така нататък.” Днес това променено ли е?
Госпожо Цветкова, няма да Ви отговорят на въпроса. Никъде няма такава процедура за промяна на законодателството, дори в страните, в които е започната съдебна процедура. Нито една! Само ние, макар че нарушихме една купчина други принципи на Европейския съюз. Обаче тук сме първи!
Поради други причини – причината е, че в закона, който беше приет, дадохме една година срок нещата да бъдат приведени в действие. Този срок след това беше удължен с ясната мисъл, че ще бъде променен и моделът. С промяната в закона ние казваме: да, законни сте – на онези, които досега нарушаваха закона. Това е! Ние узаконяваме незаконното до момента. Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): БСП забогатя – стана дясна партия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, д-р Шарков! Доктор Колчаков, аз нямам конфликт на интереси, слава Богу.
Уважаеми колеги, преди малко говорих на същата тема.
Доктор Шарков, Вие упорито не искате да видите, че се случиха няколко неща, които имат официалното становище и на Комисията за защита на конкуренцията, и на омбудсмана, и на Конституционния съд.
Аз поисках реплика към Вас за едно-единствено изречение: да, интересът на пациентите е важен, гаранцията за живота и здравето на пациентите ни е от изключително значение – кой, какво и как предлага. Но за пациентите, д-р Шарков, са важни и цените, а цените ще бъдат по-ниски, когато има конкуренция.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Боже! Боже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Шарков, имате думата за дуплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми доц. Кумчев, Вие знаете много добре, че има наредба на Министерството на здравеопазването, която казва как се правят цените. Нали така? Има 4500 аптеки в България, няма ли конкуренция между тях?! Значи ако станат 10 хиляди, ще е по-голяма конкуренцията?! Моля Ви се, говорите неща, които са много далеч от истината.
Аз пак Ви питам и някой трябва да отговори: защо преди една година имахте три причини да подкрепите ограничителния режим, днес изведнъж ви се появи... То добре че Конституционният съд взе това решение, иначе нямаше какво да говорите в тази зала, защото нямате отговор.
Преди да кажа това, което ще кажа в следващото изречение, декларирам, че нямам никакъв интерес, никога не съм притежавал аптека, нямам роднина, който има аптека, и нямам никакво намерение да се занимавам с търговия с лекарства. Само че вие го декларирайте, защото вие искате да промените закона и то доста съществено. Пак ви казвам, узаконявате онова, което в момента е незаконно. Това правите и ви казвам, че когато една мутра стане собственик на аптеката и накара управителя, който е магистър фармацевт, но му е подчинен, да продава неразрешени за употреба в България лекарства под заплахата да остане на улицата, вие как ще гарантирате, че това нещо няма да се случи?
И последното, което искам да кажа, ами ако Европейският съд, представете си, вземе решение, че държавите, които са основателките на Европейския съюз: Германия, Италия, Франция, не нарушават европейското законодателство и гарантират правата на пациентите с техния ограничителен режим, тогава какво ще правите? Пак ли ще променяме закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Професор Камбуров, заповядайте. Имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз присъствах на заседанието на Комисията по здравеопазването, когато се разглеждаше този въпрос, и изказах своето становище. Не подкрепям това решение, но не мога да взема никакво отношение след като Конституционният съд е разпоредил.
Госпожо Цветкова, това решение може да бъде шест на пет гласа, това няма никакво значение.
Сега искам да изразя моето становище. На заседанието обърнах внимание на арогантния и императивен тон на министъра по европейските въпроси. Така не може да се говори пред български народни представители. Това че на нас ни се налага и статистиката показа скоро, че ние сме на първо място по синхронизация на законодателството си колкото е добро, толкова не е добро.
И на Вашия въпрос, госпожо Цветкова, ще отговоря. В Европа има три начина или три модела: единият е консервативен, другият – полулиберален, и третият е либерален. Консервативните модели са Дания, Швеция, Словения и Литва. Там държавата определя лекарствената политика. Полулибералните са повече на брой. Това са Франция, Испания, Австрия, Гърция, Португалия, да не ги изреждам. Например в законодателството на най-голямата държава на Европейската общност – Германия, има разрешение до четири аптеки, което е нашето предложение. И остават само тъй наречените държави в либералната част по отношение на лекарствената си политика. Това значи, че никой не може да поставя императиви в решението на този проблем.
Колкото до моето становище, аз ще го изразя и във връзка с мотивите, които прочетох в бр. 65 на „Държавен вестник”, на конституционния съдия Снежана Начева и Васил Гоцев, които считат, че мотивите са почти никакви.
А колкото до това, по което искам да взема отношение, позволете ми да го изразя в следния вид: текстът на чл. 222 кореспондира с чл. 68 на стария закон. Според него в България може да открива аптека само лице, което притежава образователно-квалификационна степен „магистър фармацевт”. С какво в случая аз считам, че в предложеното изменение не мога да се съглася? Статутът на аптеката на здравно заведение, кореспондирайки със Закона за здравните заведения, на първо място определя и характера на аптеката, която участва в така нареченото обществено здравеопазване, а след това неговата търговска дейност. И второто нещо - ограничаването на субектите, които могат да бъдат собственици, не е самоцел. В никакъв случай не е самоцел, това е въпрос на лична отговорност пред хората, за които фармацевтът работи и продава тази продукция.
Аз считам, че решенията за създаване на уредба за продажба на лекарства са безспорно две: едното е да се признае правото за откриване на аптеки на всеки, както сега се предлага, и второто е да се ограничи правото на определена категория правни субекти да вършат това. В този смисъл ви предлагаме те да бъдат както в немския закон - четири. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Моето изказване, господин председателю, е към Вас. Признавам, че нямам достатъчно подготовка, за да се изкажа конкретно върху спора, който се води, но считам себе си за подготвен да взема отношение по нещо, което чух в залата.
Имаме прецедент, господин председателю, поне в моите представи за тези 18 години, от когато българската държава има Конституционен съд, и той се състои в следното. Има законопроект, който се движи на първо четене, преминава на второ четене, вътре по време на второто четене има решение на Конституционния съд, с което председателят на Комисията по здравеопазването каза, че фактически се опразва място от закона, защото се ликвидира чл. 222, ал. 1. И в момента в залата не се обсъжда взетото решение на комисията със съставения текст в резултат на получилия се вакуум, а се обсъжда решение на комисията с текст, създаден преди да се получи решението на Конституционния съд, тоест да се получи вакуум.
Ако Вие, господин председателю, тъй като е Ваша отговорността – по правилник следите за процедурата, за нашата работа, бъдете стриктен, според мен би трябвало да задължите Комисията по здравеопазването специално по този текст. Тя може да приеме абсолютно същия, аз нямам в това нещо съмнение, но говоря за прецедента, защото става дума за едно изключение. Пак казвам, тук има достатъчно колеги с опит, някой да ми напомни - имаме ли в тези 18 години, откакто в България има Конституционен съд, случай, в който той излиза с решение, прави вакуум в закон и ние приемаме текст, който е създаден от комисията на Народното събрание преди решението на Конституционния съд? Забележете, това е доста важно, такива неща не се пропускат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За тях трябва да се създава ред и процедура, защото в следваща ситуация ще се позовем на реда и процедурата, с която сме работили в предишната ситуация.
Така че моето изказване, както виждате, по-скоро е призив към Вас, господин председателю, този текст да бъде разгледан отделно и самостоятелно, комисията да се произнесе по чл. 222, ал. 1, след което да бъде предложен за приемане в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите предложение да спрем дискусиите по него и да влезе обратно в комисията, така ли, господин Методиев?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не. Господин председател, аз не казах, че правя процедурно предложение към залата. Обърнах се към Вас. Моето мнение е, че не е въпрос залата да решава как се постъпва съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Смятам, че това е Ваше задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах. Благодаря, господин Методиев, за това Ваше изказване.
Има думата за реплика господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин Методиев, Вашето изказване щеше да има логика, ако предложеният текст, който разглеждаме, беше в конфликт с решението на Конституционния съд. Той не само че не е в конфликт, а урежда вече тази материя. Затова не виждам никакво основание това да се отлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Китов, това е Ваше тълкувание и аз не споря с него. Аз ви казвам, че в следващата ситуация някой може да тълкува по друг начин. Не искам, даже бих си забранил да мисля, че ще тълкувам решение на Конституционния съд. Аз се съобразявам като човек, който е за реда и правилата. Казвам, че от това според мен се е породило изключение, към което не трябва да се отнасяме тълкувателно. Мисля, че е така. Някой друг колега може да мисли, че не е така.
Мисля обаче, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание задължава всяка комисия, която подготвя текстовете и ги предоставя на пленарната зала, да извърши това действие. Затова се обърнах към Вас, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах, господин Методиев. Вие сте абсолютно прав. Когато има решение на Конституционния съд и когато водещата комисия (в случая това е Комисията по здравеопазване) прави текстове за второ четене, те трябва да бъдат изцяло в съответствие с това решение. Тук спор няма! Не само аз, но всички в тази зала мислят така. Въобще не става дума за тълкувание на решение на Конституционния съд.
За изказване има думата госпожа Маргарита Панева. Заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми колеги, може би ще прозвучи необичайно от трибуната по този проблем да се изказва народен представител, който няма нищо общо с това, което е говорено в Комисията по здравеопазване и с изразените становища, но ще ми позволите да кажа няколко думи като пациент и като човек в Народното събрание – представител на голяма част от населението от регион, който го е изпратил тук, за да защитава неговите интереси. Считам, че за да се осмеля да изляза на тази трибуна, съм се запознала с експертното становище на няколко институции, които не бих могла да обвиня в некомпетентност и с които бих се съгласила.
Може би специалистите знаят, че до председателя на Народното събрание е изпратено писмо от Фармацевтичната група на Европейския съюз, от която преди още да се произнесе Конституционният съд или друг компетентен орган в България, е изразено становище по принцип за онова, което се случва в Европейския съюз, свързано с етичен модел на собственост в сферата на фармацевтиката.
Освен това до нас като депутати е изпратено писмо от Българския фармацевтичен съюз. Прекалено много уважавам фармацевтите, заявявайки от трибуната, че нямам конфликт на интереси, но имам много познати фармацевти и зная как те работят в името на пациентите, за тяхното здраве, колко често се налага допълнително да ги консултират, след като лекарят е определил диагноза и методика на лечение.
Така че не мога да се съмнявам в добронамереността и загрижеността на тази категория специалисти, които също са призовани преди да вземем това решение, добре да обмислим на какво обричаме съдбата на пациентите. Сигурно знаете, че много от гражданите на Република България си купуват само евтини лекарства. Не мога да се съглася с това, което колеги твърдят от тази трибуна – че ако дадем право на всеки, който има възможност да притежава аптека и да търгува със здраве, това ще доведе до задължително намаляване на цената на лекарствата.
Колеги, дайте да помислим, но от друга позиция. Дали това няма да изгради друг модел на вертикала, по която да се определя цената на лекарствата и по този начин без да искаме, да създадем условия за монополизъм? Дали в малката селска аптека или там, където сме стигнали до разносна търговия с лекарства, защото има и региони, до които много трудно могат да стигнат съвременни лекарства, ще решим проблемите на хората?
Мисля, че ако искаме да защитим хората, които са ни изпратили тук, трябва да не се отмятаме от решение, което сме взели преди една година и за което почти единодушно гласувахме, а сега да търсим нова форма на законодателство. Да, уважаваме Конституционния съд, но преди това трябва да уважаваме себе си и хората, чиито интереси защитаваме в тази зала! (Ръкопляскания от ДСБ и независимите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! На първо четене аз подкрепих Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина заради необходимостта да бъдат внесени корекции в текстовете, които са наложителни. И на първо четене, и сега аз потвърждавам последователното си отношение към чл. 222 във вида, в който го приехме преди година и половина. Да, давам си сметка, че решението на Конституционния съд не може да бъде обект на коментари от тази трибуна. То просто трябва да се изпълнява.
Но същевременно бидейки лекар и знаейки правилото, че никой лекар не може сам да си постави диагнозата, аз тук в тази зала, когато обсъждахме този закон, си поставих диагноза. Тя е „политико-пространствена идиотия”. Аз вече не знам кое е ляво, кое е дясно. Десните подкрепят дребния бизнес на магистър-фармацевтите. Аз, левият, трябва да подкрепя решение, което узаконява либерален режим и проправя път към веригите – една изключително опасна тенденция. Затова аз в този случай няма да се подчиня на политическата воля, а ще се подчиня на политическата си интуиция. Смятам, че като представител на левицата не ми отива да играя за едрия капитал, да лобирам за глобалните интереси на големия фармацевтичен бизнес.
Аз смятам, че онова, което Европейският съюз е направил – да направи невалидни за здравеопазването общите правила на свободната търговия, има отношение и към търговията с лекарствени продукти, и към тях трябва да имаме специално отношение.
Приключвайки с темата и давайки си сметка още веднъж, че не мога да коментирам решението на Конституционния съд, аз ще си позволя да коментирам себе си: не съм внимавал достатъчно, когато сме приемали Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, никак не е странно, че този текст предизвиква огромен интерес. Не е странно, защото когато се е дискутирал тоя текст през годините, винаги дискусията е била подобна, никога не се е различавала. Винаги е имало аргументи в подкрепа на едната теза, аргументи в подкрепа на другата теза.
Аз искам да ви припомня, че през 1999 г., д-р Христов, ако не се лъжа, когато се приемаше стария закон, тогава в чл. 68 умишлено не се третираше кой е собственик. Тоест въпросът за собствеността беше извън текста на закона. Можеше да бъде собственик всеки един български гражданин, така както казва нашата Конституция. Аз няма да коментирам конституционните аргументи, това го направих преди решението на Конституционния съд още на първо четене и се радвам, че част от аргументите, които споделих тогава, са намерили място и в решението на Конституционния съд.
Но аз искам да кажа нещо друго. Уважаеми колеги, има хора в пленарната зала, които не правят разлика между собственост и носител на лиценза на аптеката. Тоест конституционното право на всеки един български гражданин е правото на собственост, но в аптеката носител на лиценза, единственият, който може да работи, е магистър-фармацевтът. Нека да правим тази разлика и да не говорим неща от рода на това: ама какво щяло да стане с пациентите. Ами той същият магистър-фармацевт продава там.
Къде е казано, че магистър-фармацевтът не може да бъде собственик на аптека? Покажете един текст, който казва, че магистър-фармацевтите се лишават от възможността да бъдат собственици! Просто такъв текст няма. Няма такъв текст! Кажете ми къде е този текст! Магистър-фармацевтите също, като всички български граждани, могат да бъдат собственици. Могат да бъдат носители и на лиценза, естествено, единствено и само те.
Така че, когато говорим за това как българските граждани щели да пострадат от това, че обслужването щяло да бъде променено, как щели да се променят цените... Ами цените са предмет на наредба. Това е регулирана професия и пределните цели на лекарствените продукти са търговия на дребно. Определят се с наредба на министъра на здравеопазването. За какви цени говорим? Говорим за цени под пределните цени. Това е друга тема.
Да не би някой сега да каже, че има търговци на дребно, които продават на цени под пределните цени? Ако ги има, те са много малко.
Така че, колеги, да презюмираме някакво нарушение на правата на българските граждани по отношение на тяхното коректно лекарствоснабдяване е просто една илюзия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин д-р Адемов, при цялото уважение към Вас, само ще припомня на залата, че миналата година, когато разглеждахме в комисията, Вие се въздържахте от гласуването, за да бъдем съвсем точни.
Аз бих искал да кажа следното. Мисля, че Вие много добре си давате сметка и сте наясно с това какво е значението на собственика на една аптека. Собственикът на една аптека всъщност формира политиката на една аптека. Собственикът на аптеката, независимо че лицензоносителят е аптекарят, вие добре знаете, че който дава парата, както казва народът, той определя и каква музика ще свири.
Тук преди малко беше казано, че политиката в аптеката, когато се дава от собственика, той ще налага какви медикаменти да се продават. И ако вие не искате да ги продавате, тогава – прав ви път. Ето, това превръща фармацевтите в зависими и наемни работници. Това, от една страна.
Второто, което искам да Ви кажа – предполагам, няма да го чуете за първи път тази седмица – за картелните споразумения. Няма да го чуете за първи път. Сега, когато съществуват и Вие много добре знаете съществуването на различни вериги от аптеки как има договореност на цените на аптеките и пирамидалните структури, които съществуват, предполагам, не са изненада за Вас. По този начин ние ще дадем абсолютна свобода за създаването на пирамидални структури, за свързването на производител-дистрибутор и съответно аптека. Ето това е притеснението, защото в нашата страна фармацевтите, които не са в такова завидно добро финансово състояние, няма да могат да издържат на така наречените огромни фармацевтични вериги, които искат да влязат в българския пазар. По този начин Вие знаете, че етичният модел, който всъщност има за цел да защити пациента – ще кажете: как така? Защото, когато се влезе в аптеката, не наложеният продукт примерно на дадена фирма да бъде продаван, а да бъде давана възможност на най-добрия медикамент за подходящото заболяване.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Бих попитала как ще бъде осъществен контролът – знаете, че сега е удължен срока по чл. 222, вие го удължихте, макар че той беше една година – в случаи, когато тези носители на лиценза за аптеката притежават фалшива диплома? Аз притежавам документ за тези лица – едната е Маргарита Пенкова Братанова, а другата е Мариана Динкова Иванова. Такива дипломи не са вписани в Московския университет за фармацевти. Как се е стигнало дотам? Аз не искам такива фармацевти, които носят лиценза, да ме обслужват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Отзад напред. Аз мога да кажа и нещо по този въпрос – дипломата за завършено висше образование за образователно-квалификационна степен „магистър по фармация”. За легализирането на такъв тип дипломи за български граждани, които са завършили в чужбина, има определен ред. Министерството на образованието е министерството, което се занимава с този въпрос. Оттам нататък, след легализирането на дипломата и след признаването на образователно-квалификационната степен „магистър по фармация”, министърът на здравеопазването е този, който по Закона за здравето е задължен оттам нататък да извърши другите процедури, които са разписани в закона. Оттам нататък коя диплома е фалшива, коя – не, това е въпрос, който по никакъв начин не касае днешната дискусия.
Това, което каза господин Иванов е много важно и много интересно. Аз му благодаря за този начин на поставяне на въпроса, защото е абсурдно – сега пак в контекста на дипломите – абсурдно е 80-годишни хора да са с дипломи и тази диплома да се използва в аптеката и с тази диплома някой да продава в аптеката. Възможно ли е това да бъде допуснато?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Не!
ХАСАН АДЕМОВ: Разбира се, че не.
Господин Иванов, Вие обявявате, че принадлежите към една политическа сила, която изповядва десни либерални ценности. Вие искате да защитите монополните структури в България. Само магистър-фармацевтът да е този, който да е собственик. Ама той бил зависим от собственика! Тези, които имат вериги аптеки в момента са магистър-фармацевтите, нито са депутати, нито са месари, нито са каквито и да е други. Разберете това нещо! Няма такъв човек, който да не разбира от тая професия и да има верига. Вие прекрасно знаете това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, с колегата Чачев имаме предложение по този спорен текст. Що се отнася до големия спор още веднъж искам да препотвърдя от името на парламентарната група нещо, което прозвуча вече на първо четене в тази зала, че ние имаме големи страхове и опасения от приемането на този текст, защото именно в най-чувствителната сфера, свързана със здравето на хората, не се правят експерименти.
Европейската практика е много пъстра, за да си седим тук спокойно и да казваме кой да притежава аптеките в България и да не мислим за хората, които ежедневно опират до аптеката и я заместват с лечителя, защото или нямат време, или нямат пари, или са отчаяни. Така че въпросът трябваше да бъде разискван много внимателно, без да възникват такива искри и спорове с обвинения кой бил собственика, какви намерения имал и т.н. Въпреки всичко, ако тази зала е убедена, че фармацевтите не могат да бъдат единствени собственици на аптеки, ние като вариант, който да смекчи този удар за монополизация на тази дейност, предлагаме да се ограничи броят на възможността да се притежават аптеки. Ако вие наистина осъществявате антимонополна дейност, която е най-големият страх за нас, защото тази дейност попадне ли в ръцете на определени категории търговци, първото нещо, за което се досещаме, е това, че хората ще бъдат заставени да купуват само скъпи лекарства, аналози, заместители и т.н. на евтините лекарства, защото основата в тяхната дейност е и печалбата. Това ще са търговците, дружествата и каква гаранция създаваме с този текст, че тази дейност няма да се монополизира от една търговска фирма? Има такива, те са на прага, те са на вратата.
Когато се прие текстът само фармацевтите да откриват аптеки, да бъдат собственици и да бъдат лицензирани, тогава в Благоевград фармацевтите ми казваха: „Ама това щяло да просъществува само една година.” Ами някой им е обещал, някой им е казал, защото аргументите, с които си послужихте, са неверни – нито европейски съд се е произнесъл, нито друг орган по така наречените висящи дела и госпожа Михайлова ви каза от тази трибуна. Ами ако се произнесат по друг начин? Добре, има решение на Конституционния съд, длъжни сме да го зачетем. Колко крив, колко прав, обикновено ние не обсъждаме това. Ако сте срещу монопола, ако искате тази дейност да бъде поставена все пак под някакъв контрол – контролът на закона, ограничете броя на аптеките, за да няма монопол, защото това е нещо страшно в областта на здравеопазването.
Искам да ви кажа, че тук имаше позоваване на различни лобисти за сегашния текст на решението на Комисията за защита на конкуренцията. Ако сте чели мотивите щяхте да кажете и друго. Там пише, че в държави като Германия, Финландия, Италия, Естония, Полша и Словакия уредбата е либерална обаче тя ограничава броя на притежаваните аптеки. Ето например естонското законодателство не постави изисквания за образователна степен на собствениците на аптеки. Ограничение обаче съществува по отношение на максималния брой аптеки. Така е в Германия, така е във Финландия, в Словакия – законът позволява на всяко физическо или юридическо лице да притежава, там пък казват, до две аптеки. Значи, за да го казват тези хора са направили своите заключения и са създали такава нормативна рамка, която да пази от произвола, която да брани хората, пациентите и здравните работници, фармацевтите от всякаква спекула, изнудване и вреден монополизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Аз бих искал да направя реплика на госпожа Масева, като бих задал въпроса: да, ние уважаваме решението на Конституционния съд и точно затова се обръщам към госпожа Масева с едно недоумение. Например адвокати, нотариуси, архитекти, експерт-счетоводители това са институционализирани професии, които всъщност само тези хора имат право да работят, госпожо Масева. Аз си задавам въпроса: защо примерно в тези професии да няма право, да кажем, един лекар да бъде нотариус или да бъде примерно един архитект, и да изпълнява всъщност тези функции? Това е моята реплика към Вас. Просто съм учуден. Това са институционализирани професии, където друг няма право да ги работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога аз да Ви отговоря, но... няма как.
Има ли втора реплика?
Адвокатът може да не е собственик на кантората си.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разисквания текст?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дискутираме, може би най-спорния текст в този закон и е нормално да се чуят всички позиции, за да могат народните представители убедено да вземат решение, което смятат, че е най-добро.
На първо четене аз се изказах и застъпих позицията, че трябва да остане в закона принципът – един магистър, една аптека. Това според мен беше доброто решение.
За съжаление в днешния ден ми е трудно като юрист правно да обоснова това решение. Наистина има решение на Конституционния съд. Какво е това решение е друг въпрос. Решение, на което с особено мнение са се подписали двама от най-авторитетните юристи, в това число и председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те и другите са авторитетни.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Те и другите са авторитетни, но казвам, че ми направиха впечатление двете особени мнения и другите две становища, които пък двама колеги, също авторитетни, от Конституционния съд са се произнесли, в които можем да чуем аргументи, че въобще Конституционният съд не е имал право да се произнася по този въпрос, по начина, по който е сезиран, или пък, че липсват мотиви към това решение. Но решението е факт.
Дори и да не ми харесва, дори и да не съм съгласна то вече е правен факт и всъщност ще трябва сега, когато приемаме законът, да се запълни тази празнина, тъй като по силата на решенията на Конституционния съд нормата от момента, в който е отменена, не действа занапред. Практически има един правен вакуум, който законодателят трябва да реши.
Тук вече е големият въпрос: как да го реши?
Аз виждам, че в Комисията по здравеопазване, когато са вземали своите решения от единия модел – консервативния, един фармацевт, една аптека, е отишла в краен либерализъм, тоест всеки може да бъде собственик на аптека n-броя пъти, без никакви ограничения. Това може да доведе до пълен абсурд, който в тази пленарна зала, един ден народните представители да разискват как да ограничат монополизирането на пазара, защото знаем, че нормално трябва да има конкуренция, в конкуренцията обаче трябва да има законодателните правила, които да я предпоставят тя да е в рамките на регулирани механизми.
Именно поради това, че никакви ограничения не са предвидени в текстовете, които са предложени от Комисията по здравеопазването, аз се обръщам към колегите си народни представители да подкрепят текста, който предлагат колегите Елиана Масева и Евгени Чачев.
Макар и при либерален режим всеки да може да открие аптека, тоест да бъде собственик, стига да назначи, разбира се, управител на аптеката, който да бъде магистър-фармацевт, то това ограничение да бъде до четири аптеки, за да можем да създадем антимонополно законодателство, да не се създадат предпоставки, каквито в момента има, за това един или двама да станат монополисти на пазара, което няма да е добро законодателно решение, според мен. Най-вече няма да е добро решение за гражданите, които са потребители на продуктите, които се предлагат в аптеките, които все още по смисъла на закона са здравно заведение.
Ето защо, оставяйки идеологизирането на този спор, защото тук, както видяхме и при първо четене, а и сега, в подкрепа на единия или другия принцип се изказват представители на различни парламентарни групи, и вътре в самите парламентарни групи текат такива дебати. Предложението ни е поне това да бъде прието.
Ако погледнем страните, където има либерализирани законодателства относно аптеките и магистър-фармацевтите, въобще собствеността, ще видим, че почти навсякъде има такива ограничения за антимонополни текстове. Дали са до 4, дали са до 2, дали е до проценти на собственост, или пък е до хоризонтални интеграции, по различен начин различните страни са го решили. Но пълно отваряне, без никакви ограничения, проследявайки решението на КЗК, не срещнах. Може би има, може би не съм видяла някъде в страните да има точно тази уредба, но не смятам, че тя е добра и трябва да бъде в този вид.
Затова предложението ми е да се приеме текстът на моите колеги Елиана Масева и Евгени Чачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 39 по новата номерация? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов § 52 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 40.
По § 53 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
То гласи:
„§ 53. Член 228 се изменя така:
„Чл. 228. (1) Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека се издава от министъра на здравеопазването или определен от него заместник-министър въз основа на заявление по образец, към което се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, съответно документ за актуална съдебна регистрация или копие от акта за създаване на лицата по чл.222, ал.3;
2. документи, удостоверяващи, че са спазени изискванията на чл.224;
3. свидетелство за съдимост на магистър-фармацевта, съответно на помощник-фармацевта, посочен за ръководител на аптеката;
4. медицинско свидетелство на магистър-фармацевта, съответно на помощник-фармацевта, посочен за ръководител на аптеката;
5. удостоверение за вписване в регистъра на районната колегия на Българския фармацевтичен съюз – за магистър-фармацевта, ръководител на аптеката;
6. становище на Българския фармацевтичен съюз за откриване на аптека;
7. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.
(2) Аптеките по чл. 222, ал. 3,4 и 5 се откриват и закриват по искане на лицето, представляващо лечебното заведение или общинското дружество.
(3) За откриване на аптека, в която се отпускат и продават лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се прилагат и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
(4) Заявлението и документите по ал. 1 се подават в съответната Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, която в 14-дневен срок от постъпването им изготвя хигиенно заключение.
(5) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве изпраща документите по ал. 4 в Министерството на здравеопазването в 3-дневен срок от издаването на хигиенното заключение.”
Както вече казах, комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представител Тодор Кумчев, Симеон Василев и Емил Константинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 53, който става § 41:
„§ 41. Член 228 се изменя така:
„Чл. 228. (1) Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека се издава от министъра на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър въз основа на заявление по образец, към което се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, съответно документ за актуална регистрация или заверен препис от сходен документ по националното законодателство на държава членка на лицата по чл. 222, ал. 1;
2. трудов договор или договор за управление на аптеката, сключен с магистър-фармацевт или с помощник-фармацевт;
3. копие от акта за създаване на лицата по чл. 222, ал. 4;
4. документи, удостоверяващи, че са спазени изискванията на
чл. 224;
5. свидетелство за съдимост на магистър-фармацевта, съответно на помощник-фармацевта, посочен за ръководител на аптеката;
6. медицинско свидетелство на магистър-фармацевта, съответно на помощник-фармацевта, посочен за ръководител на аптеката;
7. удостоверение за вписване в регистъра на районната колегия на Българския фармацевтичен съюз - за магистър-фармацевта, ръководител на аптеката;
8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.
(2) Аптеките по чл. 222, ал. 4 и 5 се откриват и закриват по искане на лицето, представляващо лечебното заведение.
(3) За откриване на аптека, в която се отпускат лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се прилагат и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
(4) Заявлението и документите по ал. 1 се подават в съответната Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, която в 14-дневен срок от постъпването им изготвя хигиенно заключение.
(5) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве изпраща документите по ал. 4 в Министерството на здравеопазването в 3-дневен срок от издаването на хигиенното заключение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 54, който става § 42:
„§ 42. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „министъра на здравеопазването” се добавя „или оправомощен от него заместник-министър”.
2. В ал. 2 думите „по чл. 228” се заменят с „по чл. 228, ал. 4”.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) В случай че в срок до 60 дни от датата на уведомяването по ал. 3 заявителят не отстрани констатираните несъответствия или непълноти, производството по издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти или за промяна в издаденото разрешение се прекратява.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 43.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 56, който става § 44:
„§ 44. В чл. 236, ал. 2, изречение второ след думите „министъра на здравеопазването” се добавя „или оправомощен от него заместник-министър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, моля да бъда извинен, но не съм Ви видял.
Имате думата, госпожо Цветкова. Заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): „Аптеките по чл. 222, ал. 4 и 5 се откриват и закриват по искане на лицето, представляващо лечебното заведение”. Това е в § 41, чл. 228, ал. 2. Това ми е едната забележка.
Кое е лицето, което представлява лечебното заведение? Понеже преди малко господин Адемов каза, че лицензът се издава на магистър фармацевт, нека да ми посочи текст, в който да пише на кого се издава този лиценз. Това никъде не личи. Разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти се издава от министъра на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър въз основа на заявление. Но кое е лицето, на което ще се издаде разрешението – на собственика на аптека, който може да бъде и месар, или на лицето, което е наето в аптеката на трудов договор и е магистър фармацевт?
Освен това, във въпросната ал. 2 кое е лицето, което представлява лечебното заведение? Защото това наистина е лечебно заведение и го пише в тази алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно поставяте въпросите, да видим кой ще Ви отговори. Но не предложихте някаква редакция – примерно да отпадне ал. 2 или пък нещо друго ...
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: В ал. 1, където пише, че разрешението на търговия на дребно с лекарствени продукти се издава от министъра или от заместник, упълномощен от него, да пише на лицето магистър фармацевт ...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Как да няма такова нещо?!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Да запишем някъде, че лицензът се дава наистина на лице, което е правоспособно. (Реплика от народния представител Борислав Китов.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Хубаво, но тогава просто няма никакъв смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Цветкова! Член 222, който ние приехме, урежда ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не сме го приели, докладвахме го.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Който премина, съгласен съм, господин Корнезов.
Там ясно е казано, че лицензът се дава на собственика. На собственика!
Така че да се задава въпросът на кого се издава – на магистър фармацевта или на друг ... На собственика!
За да се издаде лицензът на собственика, той трябва да е посочил кой ще е управителят, който е задължително магистър фармацевт. Така че въпросът не седи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов малко по-други работи говореше.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Прочетете го и ще видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, водени от желанието си да отхвърлим повече работа и да си отидем във ваканция с чувство за изпълнен дълг, рискуваме ето сега в § 45, в ал. 1 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, до § 45 не сме стигнали. До § 44 е докладвано.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Извинявам се, господин председател, тогава простете моето невнимание, но аз, чакайки вносителя да се произнесе и липсата му в залата доведе до това, че ние фактически не можахме да обсъдим темата за правото на Българския фармацевтичен съюз да издава становище за откриване на аптека.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Напротив, прочетохме го, целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По новата номерация сме на стр. 21, § 56, който става § 44. Дотук е докладвано. Вие казахте § 45, а той е следващият.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава ето още една илюстрация на това малко объркване, което се получи при поднасянето на параграфите. Вероятно невниманието е мое. Моля за прошка и моля за възможността да кажа няколко думи по § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, хайде, връщаме се на § 41.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В така редактирания текст на комисията вече отсъства едно важно правомощие на Българския фармацевтичен съюз. Това правомощие му беше възложено от съществуващия, досега действащия текст на закона. Това правомощие имаше за цел преди министърът да издаде разрешението за разкриване на аптека Българският фармацевтичен съюз да внесе своето становище. Забележете, че тук не става дума за положително становище, което да има задължителен характер. Тук става дума за мнение, което има консултативен характер. Но все пак възможността Българският фармацевтичен съюз да изрази своята позиция изправя министъра пред необходимостта да бъде изключително прецизен и внимателен, ако това становище има отрицателен характер, защото самата аптека не отговаря на определени условия или, да речем, илюстрацията, която беше приведена преди минути – че документацията на въпросния кандидат за управител и носител на лиценз за аптеката, са нередовни.
Конкретният пример, който ни беше поднесен, ни показва, че Българският фармацевтичен съюз може, следейки своите регистри и контролирайки правоспособността на желаещия магистър фармацевт да открие грешки, да открие не дай Боже фалшификации, които биха спестили на министъра и биха му помогнали, произнасяйки се за откриването на определена аптека, да вземе под внимание или пък, ако намери за нужно, да не вземе под внимание становището.
Но премахването от действащия текст на изискването в необходимата документация да фигурира и становище на Българския фармацевтичен съюз, прави закона може би по-лесен за изпълнение, но тази яснота крие рискове. И аз пледирам да остане съществуващата т. 9 в списъка от необходимите документи, досега действащия текст, че се изисква и становище от Българския фармацевтичен съюз.
Благодаря за компромиса, който направихте, господин председател, но мисля, че беше важно да се чуе и тази теза, независимо какво ще бъде решението на пленарната зала.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД, встрани от микрофоните): Господин Китов ме репликира. Той каза, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, все късно се сещате!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД, страни от микрофоните): Помислих, че има втора реплика, затова не дойдох на трибуната.
Това е изключително важно, нали разбирате!
Извинявайте, господин председател ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, не съм Ви дал думата! Съвсем объркахме правилника! Връщаме се на текстове ...
Добре, направих един път компромис, но има някакви граници на компромиса!
Ще Ви помоля: дайте ми текст. Той съществува, но вече като точка го няма.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Какъв текст, като променя предложението по същество?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията не подкрепи това становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение да бъде т. 9, но такава няма. Дайте предложението и ще преценим утре при гласуването как ще постъпим.
Имате думата за дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин Китов не беше тук, когато господин Адемов в една реплика използва точно този термин, че лицензът се дава на магистър фармацевта и в този случай той е пряко отговорен за политиката на аптеката, за всичко, което се случва в нея. В случая се оказва, че магистър фармацевтът, който е назначен, няма никакви правомощия и не носи персонална отговорност за евентуални действия или бездействия в аптеката. (Реплика от народния представител Борислав Китов.)
Никъде не пише на кого се издава. Така че аз не съм съгласна разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти да се издаде, както каза господин Адемов, на лицето, което е оправомощено, тоест на магистър фармацевта. Собствеността на аптеката нека да си е на търговеца, какъвто и да е той, но лицензът и разрешението за търговия да се издават на магистър фармацевта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, всъщност ние трябва да разискваме параграфи 42, 43 и 44 по новата номерация. Моля ви, при изказванията си да имате предвид материята, която регламентира тези текстове, а не нещо друго.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Следващият параграф е § 57.
По § 57 има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Донка Михайлова.
Предложението по ал. 3, т. 1 и 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението им - ал. 3, т. 3, 4 и 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 57, който става § 45:
„§ 45. В чл. 238 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„ (1) Лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, могат да се продават в дрогерия. В дрогерията могат да се продават и продукти и стоки със значение за здравето на човека, определени в наредбата по чл. 243, и медицински изделия.”
2. В ал. 2 думите „по законодателството на държава членка или на държава от Европейското икономическо пространство” се заменят с „или по законодателството на държава членка”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Ръководителят на дрогерия трябва да е медицински специалист, който:
1. не е лишен от правото да упражнява професията си;
2. не е осъждан за престъпления, свързани с упражняване на професията му, за престъпления против собствеността и стопанството или за умишлени престъпления против личността;
3. има най-малко една година стаж по специалността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители за изказвания по тези два параграфа - § 45 и § 46 по новата номерация?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, в § 45 и предложената нова редакция или нов вариант на ал. 1 също е скрита една огромна въпросителна. Защото така редактираният текст, ако го сравним с действащия текст от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, ще открием една уж дребна разлика, зад която се крият много пари и огромни интереси.
За какво става дума? При сега съществуващия текст в дрогериите се продаваха лекарствените продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването. В новата редакция в дрогериите ще се продават всички лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание. Огромна разлика! Тук не става дума за лев-два. Тук става дума за възможности, които, вписани в контекста на това, че държавата трябва да бъде особено внимателна към този вид търговия – с лекарствени продукти, макар и отпуснати без лекарско предписание, то ние рискуваме да натоварим или да дадем възможности на дрогериите, които и без това досега не винаги спазват законите. Няма да цитирам вестниците, за да не им правя реклама, но агенцията наскоро е правила проверки и е установила неща по Черноморието, които са масова практика – в дрогериите да се продават не само лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, а и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
Още повече, знаете веригите аптеки, които уж не биваше да бъдат в ръцете на колбасари, а само в ръцете на магистър-фармацевти, но хора, живеещи в един голям град в Североизточна България, знаят човек, който притежава такава верига. Той даже не търгува дори с дрогерии, той си открива рекламни пунктове, които събират масово рецепти за лекарствени средства, отпускани по Каса и фактически осъществява дейност, противна на закона.
Затова аз апелирам ние все пак да запазим търговския режим за дрогериите, какъвто беше досега – те да продават лекарствени продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването, тоест досега действащият текст на ал. 1. Защото този текст би дал благоприятната възможност за контролен режим, който, макар и досега прилаган свенливо и с недостатъчна ефективност, съществува, а оттук нататък търговията с лекарствени продукти в дрогериите ще бъде напълно разграден двор, независимо от контрастното, предполагам, мнение на доц. Китов, който след малко ще ме репликира.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Ще бъде изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, разбирам Вашето мнение, но кажете как да го гласуваме утре?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Няма как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте могли да направите предложение. Защо не направихте предложение примерно ал. 1 да отпадне и да остане старият текст? Дайте поне текста.
Законодателният процес има правила, по които трябва да играем. Казвате нещо важно, съществено е, но трябва да намерим юридическата формула, по която да го гласуваме.
Правите ли предложение, примерно, ал. 1 от текста на комисията да отпадне?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): И да остане действащият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като отпадне ал. 1, ще остане действащият текст.
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Крайно време е да не правим нон сенс-предложения тук. Българският закон много ясно казва, а между другото по подобен казус има осъдена държава – не процес, а осъдена държава, че по Интернет всеки български гражданин може да си пазарува ОТС-продукти, а именно лекарства без лекарско предписание. И изведнъж в дрогерия, където, именно според господин Руденко Йорданов, трябва да работи бакалавър едва ли не с медицинско образование, там не може.
Извинявам се, но може ли по Интернет всеки продава и да си купят всички ОТС-продукти, а в дрогерията, в която има медицинско лице, това да не може? Стига с това крайно лобиране! Просто е нон сенс, и ти го знаеш!
По отношение на Интернет държавата е осъдена и вече не може да се чака как ще се произнесе съдът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това изказване ли беше?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, изказване, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Макар и в реплика, ще кажа все пак, че нямам никакъв конфликт на интереси и никакви интереси в този бизнес.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Знам.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Но, тъй като все пак толкова десетилетия съм бил в занаята, знам как се продават лекарства и знам как се спекулира с продажбата на лекарства. Знам също така, че състоянието, в което е българският пациент, казано най-общо, го принуждава, поради липсата някой път на възможност да се добере до лекарския кабинет по различни причини – било потребителска такса, било поради липса на направление, поради невъзможността да получи съвет, с който да се съобрази, поради невъзможността да вземе рецепта, която да изпълни, много пъти той е принуден да потърси съвет и консултация вътре в аптеката от магистър-фармацевта.
Ние разтваряме вратата в дрогериите да се продават всички лекарства без лекарско предписание. Нека поне да дадем възможност това да бъде един ограничен контингент, за който да има компетенциите и да има възможността и правото този, който продава – ние казахме, че ще бъде медицински специалист, а медицински специалисти в България под път и над път – не говоря за лекари, то поне тази възможност за консултация, за получаване на съвет, тази възможност да бъде запазена. Защото търгуването по автомат, търгуването по Интернет е за високообразовани хора, с висока здравна култура, с опит и възможности, които все пак ще им позволят да направят правилния избор.
Промяната, която предлагаме в този закон, не е както Вие я наричате „нон сенс”. Тоест Вие наричате безумие действащия текст, но той действа във вида, в който сме го приели преди година и половина под Вашето мъдро ръководство, доц Китов! Ако това наричате „нон сенс”, къде съм попаднал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин Китов, понеже Вие твърдите, че сте изключително подготвен в сферата на фармацевтичния бизнес,...
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Не съм казвал такова нещо.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: ... може ли да ми кажете какво значи понятието „дрогерия” в страните, откъдето е пренесена тази дума? Какво съдържа дрогерията като такова заведение? Какво се продава там, първо?
Второ, искам да попитам в България има ли правила, по които да се продават лекарствени продукти без рецепта - правила, с които да се съобразява и да се търси отговорност, да ми посочите къде точно го пише, в какъв документ и как се прави това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика - д-р Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Разбира се, че има нарушение на законодателството, господин Йорданов. Но мисля, че законите не бива да правят смисъла на изключенията.
Така или иначе, когато един законодател допусне презумпцията, че по Интернет всеки български гражданин – разбира се, който може да го ползва, но презумпцията тук е, че все повече и повече хора ще могат да го правят, както и става, значи, че именно тези медицински продукти, лекарства, които са без лекарско предписание, всеки може сам да ги закупи. Те затова са без лекарско предписание, защото е преценено – не от нас, не от вас, не от министъра в България, а от Европейския съюз, че могат да се отпускат така, защото не могат да навредят в истинския смисъл на думата, в който се разглежда със законодателството. Именно затова, когато някой може да си го купи без дори да има мнението на какъвто и да е медицински специалист, не можем другото да го ограничим. Разбира се, ако някой наруши закона, трябва да търсим да го ограничаваме.
Госпожо Цветкова, има наредба на министерството, която урежда въпроса как да се търгуват тези неща и какви са наказанията за този, който не ги спазва. Общо взето има държави в цяла Европа и в цял свят, в които ОТС-продуктите можеш да си ги вземеш и от автомат. Така че не ми се струва нормално да ограничаваме именно дрогериите, при положение че човек може сам да си ги закупи, без да ползва абсолютно никакъв съвет, дори на автомат, ако мога така да кажа. Защото на автомата пак може нещо да е написано, нали? Недейте така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можахме да разберем каква е разликата между аптека и дрогерия, но това е друга тема.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): В едното може без лекарско предписание, а в другото – с лекарско предписание. Огромна е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е, едното е с рецепта, другото може без рецепта. Но това, което го пише в рецептата, може да се купи и без рецептата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Да, но е противозаконно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От години си купувам без рецепта лекарства.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Но законът казва, че трябва да има рецепта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 13,55 ч., до 14,00 ч. остават 5 минути. Когато гласувахме днес програмата и вчера обявихме, че ще започне заседанието от 9,00 ч., със своето гласуване – поне така мисля - изразихме и удължаване на работното време до 16,00–16,10 ч., а в 16,10 ч. ще гласуваме вота на недоверие. Следователно не е необходимо сега да се правят процедурни предложения. С програмата сме гласували и удължаването на работното време до гласуването на вота на недоверие, тоест до 16,10 ч. Към 16,00 ч. можем да дадем малко почивка, за да се съсредоточим.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, продължаваме с § 59, по който има предложение от народните представители Руденко Йорданов и Донка Михайлова – в чл. 246 се създава ал. 5:
„(5) Медицински специалист или лице, представящо се за медицински специалист, не може да извършва пряка или косвена реклама на лекарствени продукти в печатните и/или в електронните медии, както и в Интернет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 47.
„§ 60. В чл. 248 накрая се добавя „и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 249.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 48.
По § 61 има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Симеон Василев и Емил Константинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 61, който става § 49:
„§ 49. Създава се чл. 248а:
„Чл. 248а. Забранява се реклама в Интернет на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, с изключение на рекламни кампании по ваксиниране, извършвани по реда на чл. 248 и одобрени от компетентните органи.”
По § 62 има предложение от народния представител Борислав Китов. Комисията подкрепя предложението.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 62, който става § 50:
„§ 50. В чл. 261 ал. 6 се изменя така:
„(6) Комисията по Позитивния лекарствен списък се състои от 11 членове, като в нея се включват трима представители на Министерството на здравеопазването, един представител на Министерството на труда и социалната политика, двама представители на Националната здравноосигурителна каса, двама представители на Изпълнителната агенция по лекарствата, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, 52, 53, 54, 55 и 56.
Имате думата, уважаеми народни представители, до § 56.
Господин Руденко Йорданов иска думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря.
Госпожи и господа народни представители, ако някой си е направил труда да анализира общата философия на подхода – текстовете, които се предлагат за изменение и допълнение на сега действащия закон, би открил, че този стремеж към либерализиране на търговския режим няма за цел чак толкова да подобри здравната система в частта фармакотерапия, а по-скоро има за цел да облекчи условията за търговия, пък било то и с лекарствени средства.
В цялата тази система, в която ние имаме за цел да продаваме все повече и повече лекарства с надеждата, че така ще подобрим здравето на хората, не сте ли обърнали внимание на факта, че все повече и повече от другата страна – в медиите, се появяват медицински специалисти или псевдомедицински специалисти, които много убедено ни правят внушение от своята позиция на „бялата престилка” какво да ползваме, какво да купим, кое би ни дало по-добър резултат за определено заболяване. Изглежда много симпатично на пръв поглед, но всъщност това е едно грубо нарушение на медицинската етика. Това грубо нарушение е заложено и фигурира като текст в Кодекса за професионална етика на лекарите, фигурира като текст в Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина. Такъв тип реклама от позицията на бялата престилка е забранена. Не може с името, професионалния си авторитет, с медицинските си позиции ти заявиш пряка симпатия или отношение към определен лекарствен продукт.
Няма да закачам медицинските изделия – там също портата е отворена широко, тук говоря за лекарствените продукти.
Затова, когато в комисията поставих въпроса пред компетентните органи от Министерството на здравеопазването коректен ли е текстът, който предлагам, какво би казал вносителят на измененията и допълненията, отговорът беше, че текстът е коректен, защото съществува в една наредба. Защо да го слагаме в закона, след като го има в наредбата? Това също звучи симпатично.
Но следващият въпрос, който звучи логично, би бил: е, като го има в наредбата и като гледам всеки ден телевизия, и като минават месец след месец, година след година, как тази наредба, която забранява този вид дейност, не е стигнала до тези места, където би трябвало да се приложи?!
Затова аз смятам, че е по-добре текстът да фигурира и в закона, пък дай, Боже, някой ден компетентните органи да се сетят, че тези текстове от наредбите, които вече са станали текстове от закона, някой трябва да проверява за тяхното приложение. Иначе този пазар ще става все по-нагъл и все по-малко хуманен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак ви питам, предлагате ли промяна в някои от текстовете?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, тук учтиво ще отбележа, че ако се вгледате, това фигурира като предложение, което комисията не е приела. Затова зададох риторично въпроса защо ли? Надявам се, че пленарната зала ще отговори, макар че комисията не го е приела, не е права, и текстът е по-добре да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид § 59, който става § 47?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да, има проект на направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Да продължим.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 69 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 57:
„§ 57. В чл. 287 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата „глоба” се добавя „съответно с имуществена санкция”.
2. В ал. 3 думите „извън списъците по чл. 238, ал. 1” се заменят с „които се отпускат по лекарско предписание или продукти и стоки със значение за здравето на човека, извън определените в наредбата по чл. 243”.
3. Алинея 6 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Следва предложение от народните представители Руденко Йорданов и Донка Михайлова – създава се § 71а:
„§ 71а. Създава се чл. 290а:
„Чл. 290а. Медицински специалист или лице, представящо се за медицински специалист, което извършва пряка или косвена реклама на лекарствени продукти в печатните и/или в електронните медии, както и в Интернет, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Руденко Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Този текст е контрапункт на старата приказка „Има грешка – има и прошка!”.
Ако бъде прието, че рекламата от медицински лица е закононарушение и ако сме определили, дай Боже, че това е закононарушение, да има и санкция. Този текст кореспондира с текста, който преди малко ви представих – да бъде налагана санкция за лицата, които било от позицията си на медицински специалисти или представящи се като такива, извършват неправомерна реклама в печатните или електронни медии. Моля да бъде подкрепен този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, колкото и малко да сме останали в залата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По § 72 има прието предложение на народния представител Антония Първанова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 72, който става § 60.
„§ 60. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 15 накрая се добавя „или държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”.
2. Създава се т. 27а:
„27а. „Лекарствен продукт за високотехнологична терапия” е лекарствен продукт, определен в чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета.”
3. Точка 31 се изменя така:
„31. „Лице, установено на територията на държава членка” е правен субект, регистриран по гражданското или търговското законодателство на държава членка или създаден по силата на нормативен акт, който има седалище и адрес на управление в държава членка или в държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.”
4. В т. 73 думите „начин на приложение” се заменят с „път на въвеждане”.
5. Точка 76 се изменя така:
„76. „Трета държава” е държава, която не е държава – член на Европейския съюз, или не е държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.”
6. Създава се т. 81а:
„81а. „Фалшив лекарствен продукт” е лекарствен продукт с посочени върху продукта, върху първичната или друга опаковка или върху листовката неверни данни за неговата идентичност (например подвеждащо твърдение относно името, състава, количеството на активното вещество в дозова единица или други елементи), история или произход (например подвеждащо твърдение относно производителя, държавата, в която е произведен, държавата на произход или притежателя на разрешението за употреба). Фалшивият лекарствен продукт може да съдържа правилните съставки или други съставки, да не съдържа активно вещество, да съдържа активно вещество в различно от правилното количество или да е с фалшифицирана опаковка. Законно разрешените за употреба лекарствени продукти с отклонения в качеството или такива с несъответствия с изискванията на Добрата производствена практика и/или Добрата дистрибуторска практика, следва да се разграничават от фалшивите лекарствени продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По следващия § 73 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов – в § 73, т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Тук има предложение от народния представител Тодор Кумчев, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, т. 2, буква „а” относно ал. 2 и буква „б” и т. 3.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, буква „а” относно ал. 1.
Предложението по т. 2 гласи:
2. В § 18 се правят следните изменения:
а) Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Позитивният лекарствен списък по този закон се изработва по реда, предвиден в него, и влиза в сила на 30 април 2009 г.”
Има предложение от народния представител Антония Първанова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 73, който става § 61:
„§ 61. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 16 се отменя.
2. В § 18:
а) Алинея 1 се изменя така:
„(1) Позитивният лекарствен списък по този закон се изработва по реда, предвиден в него, и влиза в сила на 30 януари 2009 г.”
б) Алинея 2 се изменя така:
„(2) До влизането в сила на списъка по ал. 1 действащ Позитивен лекарствен списък е обнародваният Позитивен лекарствен списък, приет с Наредбата за определяне на Позитивен лекарствен списък в Република България (приета с ПМС № ...).”
в) създава се ал. 3:
„(3) До влизането в сила на списъка по ал. 1 Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствените продукти по лекарствения списък на НЗОК, приет с решение на Управителния съвет на НЗОК (обн., ДВ, ...).
3. В § 21 думите „една година” се заменят с „две години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Мога ли аз да кажа няколко думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което направих в хода на заседанието, касае следните основни мотиви. Изготвянето на Позитивния лекарствен списък, а в момента в нашата страна той е в спектър около 3 хиляди вида медикаменти, изисква 169 дни от момента на заявлението на фирмата вносител или фирмата, която предлага даден медикамент да влезе в Позитивния лекарствен списък. Защо това е така? Защото е необходимо – Комисията по цените има срок до 45 дни да определи цената на лекарството, преди да го представи в Комисията по Позитивния лекарствен списък, след което следва нов 14-дневен период. След като този документ и заявлението пристигнат в Комисията по Позитивния лекарствен списък, следва период до 90 дни, в който комисията да се произнесе да или не за това лекарство, след което следват нови 14 дни за обжалване.
В хода на обсъждането през последната седмица и в хода на обсъждането с колеги от всички политически сили ние считаме – аз оттеглям това свое предложение, господин председател, нека да остане срокът за изготвяне на Позитивния лекарствен списък до 31 януари 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 62.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов § 75 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 75, който става § 63:
„§ 63. (1) Магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека като еднолични търговци, лечебните заведения, както и общините, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения.
(2) Подадените до влизането в сила на този закон заявления за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се разглеждат при условията и по реда, предвидени в него.
(3) Извън случаите по ал. 1 заварените към влизането в сила на този закон лица, получили разрешение за откриване на аптека, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му в срок до една година от влизането му в сила.
(4) Лицата по ал. 3 подават в Министерството на здравеопазването заявление за пререгистрация, към което прилагат:
1. заявление за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти от лицата по чл. 222, ал. 1, по образец, утвърден от министъра на здравеопазването;
2. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, съответно документ за актуална регистрация на лицето по чл. 222, ал. 1;
3. копие от издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за откриване на аптека;
4. заверено копие от трудовия договор или договор за възлагане на управление на ръководителя на аптеката – в случаите, когато се изисква такъв;
5. декларация от лицата по чл. 222, ал. 1, че са запазени условията, при които е издадено разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти на лицата по ал. 2;
6. документ за еднократно платена такса в размер 100 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов § 76 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 64.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов § 77 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 65.
Комисията предлага да се създадат параграфи 77а, 77б и 77в, които стават съответно параграфи 66, 67 и 68:
„§ 66. (1) За лицата по § 14 от Преходните и заключителни разпоредби, които осъществяват внос на лекарствени продукти на територията на Република България от Конфедерация Швейцария, срокът за получаване на разрешение за внос по реда на чл. 161, ал. 1 се удължава с шест месеца от влизането в сила на този закон.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 подават в Изпълнителната агенция по лекарствата уведомление за лицето, което ще изпълнява функциите на квалифицирано лице по смисъла на чл. 161, ал. 2, т. 1.
§ 67. Заварените до влизането в сила на този закон дрогерии продължават да осъществяват дейността си въз основа на издадените им удостоверения за регистрация.
§ 68. Определената до влизането в сила на този закон Комисия по Позитивния лекарствен списък осъществява дейността си до приемането на новия й състав в съответствие с § 50 от този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, позволете ми да запозная народните представители с мнението на Изпълнителната агенция по лекарствата по § 66:
„Уважаеми доц. Китов, Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя на Вашето внимание становището си по отношение статута на Конфедерация Швейцария в контекста на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Първо, по смисъла на Директива 2001/83 и последващите й изменения, касаещи производството и вноса на лекарствените продукти, Конфедерация Швейцария е трета страна за Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Второ, считано от 01.01.2007 г. ИАЛ третира всички производители и вносители от Конфедерация Швейцария като субекти от трета страна. Както знаете, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина бе обнародван в „Държавен вестник” на 13 април 2007 г. и в този период Изпълнителната агенция по лекарствата прилагаше пряко европейското право.
Трето, в Изпълнителната агенция по лекарствата няма постъпила информация за каквито и да било проблеми с вноса и дистрибуцията на лекарствени продукти от Конфедерация Швейцария за периода 01.01.2007-25.07.2008 г.
Четвърто, считаме за недопустимо въвеждането на каквито и да било допълнителни гратисни периоди след година и половина еврочленство без санкция от Европейската комисия.”
Господин председател, предлагам д-р Христов да дойде и да каже няколко думи, ако има нужда от това, още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали прочетохте писмото? Има ли някакъв проблем?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Той предлага да отпадне гратисният период от шест месеца. Нали така?
В § 66, господин председател, да отпадне „удължаването с шест месеца от влизането в сила на този ...”. (Уточнения между председателя Любен Корнезов и докладчика Тодор Кумчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Елате да кажете какво предлагате – утре ще се гласува.
Има думата изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата господин Емил Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е текстът, с който се дава шестмесечен гратисен период за тълкуването и разбирането на Швейцария като не-трета държава, тъй като това ще доведе до много сериозни проблеми със статута на Швейцария по отношение на българското законодателство. Швейцария е класическа трета държава за Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и даването от наша страна на допълнителни гратисни периоди без санкция на Европейската комисия е недопустимо, тъй като вносителите за България са вносители и за Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отпадне целият параграф ли – с първата и втората алинея?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нашето предложение е целият параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Целият парагаф отпада – предложение на д-р Кумчев, защото друг няма право да прави.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията предлага да се създаде § 79а, който става § 71:
„§ 71. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 1 се създава т. 6а:
„6а. изготвя и предлага на министъра на здравеопазването проект на наредбата по чл. 45, ал. 8”.
2. В чл. 45 ал. 8 се изменя така:
„(8) Условията и редът за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, по предложение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса”.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов: § 80 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 72.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 81, който става § 73:
„§ 73. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата на § 61, т. 2, която влиза в сила от 14 април 2008 г., и на разпоредбите на § 9, т. 4, § 39, § 40 и § 41, които влизат в сила от 26 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, от юридическа гледна точка последният параграф не издържа, ама никак. Даваме не само обратна сила на определени правни норми, но те не могат да влязат в сила. Ние даваме по друг начин обратна сила. За съжаление и друг път, по други закони сме допускали такава правна техника, която е недопустима. Как ще влезе в сила една правна норма, преди да бъде публикувана?!
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Поглеждам с нега към мястото, където седи колегата Лъчезар Иванов, и си спомням нещо, което вече съм казвал: темата за политическите кукувици. Абе, като снесеш едно яйце, стой тук да си го измътиш. Сега аз трябва да му мътя яйцето за § 80.
Отпадането на § 80 има пряка връзка с онази теза, която защитих - че във вече разгледания от нас § 53, господин председател, между т. 7 и 8 трябва да въведем или да възстановим бившата т. 9 от съществуващия текст на чл. 228 от действащия Закон за лекарствените продукти, която т. 9 изисква в документите за откриване на аптека да има и становище от Българския фармацевтичен съюз. Идеята на д-р Иванов е, ако ние приемем, че т. 9 от сега действащия закон остане да съществува и занапред, то няма нужда да правим промени в Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, където казваме, че едно от правомощията те да издават становище вече им се отнема. Защото оставането на § 80 отнема правото им на становище. Отпадането на § 80 от този текст означава, че правото да дават становище на Българския фармацевтичен съюз за разкриване на аптека се запазва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните параграфи? Няма.
С това докладът по второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина приключи. Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.
Уважаеми народни представители, както уточнихме и както гласувахме, следващата точка е: първо четене на законопроекта за културното наследство с вносители Нина Чилова и група народни представители.
Обявявам 15 минути почивка за тези народни представители, които са тук. Точно в 14,40 ч. започваме с този законопроект. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН (звъни): Уважаеми колеги, започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Има думата госпожа Чилова да представи доклада на Комисията по култура относно първо четене на Законопроекта за културното наследство.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа,

„ДОКЛАД
относно Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за културното наследство, внесен от народния представител Нина Стефанова Чилова и група народни представители.
На заседанието на Комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов и други представители на Министерството на културата, заместник–министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, изпълняващият длъжността директор на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Маргарита Ваклинова, проф. Васил Николов, проф. Николай Овчаров; директорът на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите Владимир Петров, директорът на дирекция „Организационно развитие на административните структури” в Министерството на държавната администрация и административната реформа, доц. Екатерина Матеева и д-р Калин Димитров от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, проф. Веселина Инкова от Националната художествена академия, докторът по нумизматика госпожа Валентина Григорова–Генчева, както и представители на Асоциацията на реставраторите в България, на Българската музейна камара, на Камарата на архитектите.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Чилова.
Като стъпва на националната законодателна традиция, законопроектът за културното наследство регламентира по съвременен начин правоотношения, свързани с използване, съхраняване и опазване на културното наследство. Проектът транспонира в българската правна среда европейските директиви, модели и политики за културните ценности.
Основна цел на законопроекта е да създаде условия за опазване, защита и устойчиво развитие на културното наследство и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
- равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на защита, като националното културно наследство е обект на особена правна закрила;
- децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;
- публичност и прозрачност при управление на дейностите по опазване на културното наследство.
Законопроектът кодифицира материята в областта на културното наследство, което включва нематериалното и материалното, недвижимото и движимото.
Законопроектът визира стройна Национална система за опазване на културното наследство, като органи за управление и контрол са Министерският съвет, министърът на културата и Инспекторат към Министерството на културата, Националният институт за паметниците на културата (НИПК), общинските съвети и кметове, културните организации – музеи. Тези органи и организации осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, с висшите училища, с творчески съюзи, с професионални сдружения и с други обществени организации, свързани с тази дейност.
Нормите на проекта дефинират нематериалното културно наследство, създава се и Национален съвет за нематериално културно наследство към министъра на културата.
В законопроекта са предвидени детайлно дейностите по опазване на двата вида културно наследство – недвижимо и движимо. Въвеждат се критерии, въз основа на които се извършва класификация и категоризация на движимите и недвижими културни ценности.
Глава десета е посветена на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство, като подробно е уредена процедурата по идентифициране, деклариране и регистриране на културните ценности. Посочени са органите, които предоставят статут на недвижима културна ценност, техните актове се вписват в национален регистър, който се води от НИПК.
Детайлно са регламентирани правата и задълженията на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности.
Проектът предвижда териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство, която обхваща режими по опазване, устройствени схеми, планове за управление и финансиране на конкретни дейности. Въвеждат се и съвременни добри практики за стопанисване на недвижимото културно наследство чрез концесия, като изрично са посочени предвидените изключения. Условие за предоставяне на концесия на недвижими културни ценности – държавна и общинска собственост, е стриктното спазване на режимите за опазването им. Органите за предоставяне на концесията са министърът на културата, съответно кметът на общината.
Глава единадесета от законопроекта визира опазването на движимото културно наследство. Опазването се осъществява чрез издирване, идентификация и регистрация, като идентификацията се извършва от държавните и регионалните общински музеи. Когато културната ценност представлява национално богатство, статутът й се предоставя от министъра на културата. Създава се регистър на движимите културни ценности към министъра на културата, както и се предвижда издаване на паспорт с идентификационни данни за всички движими културни ценности - национално богатство.
В правни норми са дефинирани понятията „колекция” и „колекционер”, като са посочени правата и задълженията на собствениците и на ползвателите на движими културни ценности.
Въвеждането на ясни правила за извършване на сделки и търговска дейност с движими културни ценности са съвременни разпоредби в законопроекта и следват добрите европейски практики. Предоставя се възможност за извършване на сделки с движими културни ценности, само ако същите са идентифицирани и регистрирани. За сделки с културни ценности – национално богатство, е необходимо да се уведоми министъра на културата, който може да упражни правото на първи купувач. Дава се възможност и на музеите да извършват сделки с културни ценности, но само от обменния си фонд и след разрешение на министъра на културата. Търговска дейност с културни ценности могат да извършват и лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, а търг (аукцион) може да извършват само лица, регистрирани като акционерно дружество и получили разрешение от министъра на културата. Изискванията за провеждане на търг са подробно регламентирани и при неспазването им е предвидена административно - наказателна отговорност.
Законопроектът е хармонизиран с европейското право относно износ и временен износ на движими културни ценности от територията на страната. Те се извършват с разрешение или сертификат за износ и в съответствие с изискванията на Регламент 3911/1992 относно износа на културни ценности. Законопроектът подробно транспонира и изискванията на Директива 93/7/ЕИО относно връщането на незаконно изнесени движими културни ценности – национално богатство от територията на страната, които са открити на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като централен орган е министърът на културата.
Правни норми регламентират специално археологическото културно наследство. Археологическите обекти – движими и недвижими, са обявени за публична държавна собственост. Те се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания, които се извършват с разрешение на министъра на културата, въз основа на експертно становище на Съвет за теренни проучвания. Законопроектът урежда и консервацията и реставрацията на движими и недвижими културни ценности, като тези дейности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в публичен регистър, който се води в Министерството на културата. Предвидени са и разпоредби относно възпроизвеждането и разпространението на културните ценности, както и за представянето и документирането на културното наследство. Законопроектът съдържа административнонаказателни разпоредби, в допълнителни разпоредби се дефинират понятия, които се използват.
В Преходните и заключителните разпоредби изрична разпоредба визира задължение за лицата, които упражняват фактическа власт върху движими археологически ценности, да поискат тяхната идентификация и регистрация по реда на закона в 3–месечен срок от влизането му в сила. Ако не бъде поискана идентификация в този срок, движимите ценности се изземват със заповед на министъра на културата въз основа на мотивирано предложение на МВР, Прокуратурата или съда. При установяване правото на собственост върху движими археологически културни ценности - национално богатство, фактическата власт, върху която е била придобита до влизане в сила на този закон, не се допуска позоваване на изтекла придобивна давност. Лицата, които в този 3–месечен срок са поискали идентификация и регистрация, но не са представили документ, удостоверяващ вещните им права върху движимите културни ценности - национално богатство, се считат за техни държатели и министърът на културата издава на тези лица удостоверение за установяване на това обстоятелство.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси и направени предложения от някои народни представители и експерти, като беше изразена готовност и позиция за усъвършенстване на някои разпоредби между първо и второ гласуване.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по култура се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 9 народни представители, „против” 2, „въздържал се” 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за културното наследство № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Чилова.
Добре дошъл на министъра на културата проф. Стефан Данаилов!
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на културата подкрепя идеята за внасяне на нов Закон за културното наследство като актуален отговор на европейските политики и практики в областта на опазването на културното наследство в условията на глобализиращия се свят. Културното наследство е мощно средство за комуникация, формиране на чувство за европейска принадлежност и запазване на националната идентичност в европейското и световното културно многообразие.
Министерството на културата изразява принципно съгласие с предложения проект и готовност за задълбочено обсъждане на този очакван нормативен документ. Този проект е не само отражение на правилното развитие на управленските практики в България по отношение опазване на културното ни богатство, но той е и доказателство за стремежа на нашата страна да се интегрира в европейското пространство чрез активно хармонизиране на законодателството й.
Важни моменти в предложения законопроект са въвеждането на принципите на равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост, както и равнопоставеността по отношение на отговорността и публичността при управлението, стопанисването и защитата на културното наследство.
Идеята за създаване на действащ инспекторат за ефективно прилагане на Закона за културното наследство е предложение в правилна посока.
За първи път в закона се предлага начин за разходване на собствените приходи на музеите, което ще стимулира инициативата на техните ръководства за по-добър мениджмънт.
Създаването на Национален съвет за нематериално културно наследство към Министерството на културата ще допринесе за систематизирана и задълбочена работа по изграждане на дългосрочни политики за развитие на културните процеси у нас.
Със законопроекта е въведена и териториално-устройствена защита на недвижимото наследство, както и съвременните практики за стопанисване на недвижимо културно наследство чрез концесия, въвеждане на ясни законови правила за извършване на сделки от търговска дейност с движими и културни ценности, което попълва една отдавна съществуваща празнота в правната ни сфера, и ред други.
Отчитайки факта, че законопроектът се разглежда на първо гласуване и се обсъжда по принцип и в цялост, ние сме подготвили в нашето становище доста предложения за поправки и допълнения към определени текстове на законопроекта, които при второ гласуване биха били от съществено значение за подобряването му. Аз няма да ви отнемам времето да чета отделните предложения, ние сме ги предоставили по време на обсъждането на законопроекта в Комисията по културата. Това, което бих искал да кажа, е, че когато е започвано създаването на такъв законопроект, винаги е имало много спорове. Има няколко неуспешни опита в предишни народни събрания, включително и в Тридесет и деветото Народно събрание.
Това, което предложиха колегите от Комисията по културата - държа да съобщя - действително има много качества, решава много проблеми. Разбира се, има доста правни точки, които съм убеден, че ще бъдат взети под внимание между първо и второ четене за някои спорни текстове, които предизвикаха и доста притеснения в досегашните обсъждания. Надявам се, че срокът, който ще приемете, ще бъде най-дългият възможен, за да бъдат добре обмислени предложенията и да бъдат включени в законопроекта. Убеден съм, че Комисията по културата ще приеме и ще обсъди всички предложения, които ще постъпят и от народните представители. Мисля, че е важно Четиридесетото Народно събрание да приеме нов Закон за паметниците на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата народният представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Без съмнение културното наследство е и трябва да бъде постоянен приоритет на държавата ни. Ето защо и в духовно, и в социално, и в икономическо отношение предлаганият Законопроект за културното наследство има изключително значение, бих казал, знаково значение както за самите нас, така и за европейските ни партньори.
Работата по този законопроект бе доста сложен и труден процес. Няма да се спирам на него, само ще припомня, че трябваше да се преодолеят добре защитавани противоположни мнения дори и сред изтъкнатите ни експерти. Не бе лесна работата и по синхронизирането с общите европейски правила за опазване на културното наследство, съобразяването с препоръките на европейските експерти към нашите специфични условия и особености.
Само през последните петнадесет години на преход е имало около десет законопроекта, които са внесени в Народното събрание, и нито един не е успял да придобие правна сила.
Как се отнасяме към културното наследство е вид измерение за израстването ни - както на обществото, така и на отделния човек. Съвременните европейски виждания, отразени в редица документи, ни предлагат нов поглед, нови представи за културното наследство, нов подход към него. От една страна, то ни носи незаменими знаци и послания на духа и историята на минали поколения, които ние сме длъжни да съхраним и предадем по-нататък, а от друга страна – наследството се разглежда и като стимул за социално и икономическо развитие, което не само трябва да се опази, но и да се използва по възможно най-рационален начин.
Наследството все повече се превръща в един от измерителите за качеството на живот. То се разглежда вече като цялостна културна среда, обхващаща нематериални и материални ценности. Дейността по опазването се схваща като колективен обществен процес. Културното наследство спомага за създаването на социална, духовна и пространствена среда, която притежава идентичност и памет, един своеобразен контрапункт за съхранение на националната стратегия в естествено присъединяване към европейските структури и глобализиращия се свят.
В това направление, в този дух е и философията на законопроекта. Проектът ясно изразява политиката, която цели да се провежда – идентификация на всички културни ценности, всеобхватни мерки и правила за физическото съхраняване на наследството като ценност, изключително застрашена, нямаща алтернатива за своето съществуване, използване на наследството за нуждите на съвременния живот без рискове за неговата културна стойност.
Проектът, съобразявайки се с общите европейски правила, точно определя правилата и задълженията на държавните органи, местното самоуправление, организациите и гражданите в процеса на опазване на културното наследство.
Къде е силата на този закон? Ето само най-важните моменти, тъй като в мотивите подробно и ясно е аргументирана неговата същност и уредба.
Важен момент в проектозакона е децентрализацията на дейността по опазването, като своеобразни партньори се явяват централните и местните власти, културните организации, частният сектор и т.н. Създават се условия за координация между участниците в различните дейности – археологически проучвания, консервация, териториално устройство, урбанизъм и прочие. Не може да не се подчертае, че за пръв път така цялостно и синхронизирано са обхванати всички процеси по издирване, идентифициране, съхраняване, консервация, реставрация и социализация на културните ни ценности, при това прецизно съобразени с европейските директиви и практики.
Решени са изключително важни въпроси – при новите пазарни отношения да се гарантира в категорична и ефективна степен опазването на културното ни наследство както за движимите и недвижимите паметници на културата, така и за нематериалното наследство, на което Европейският съюз държи изключително много.
Успоредно с това са намерили своето разумно решение и проблеми, които в процеса на публичните обсъждания и разговорите със специалисти по изготвяне на проектозакона бяха силно дискусионни и към които имаше сериозни очаквания. А това са: за собствеността на културното наследство; за публично-частното партньорство; за частните музеи и за частните колекции; за търговската дейност с културни ценности; за въвеждането на съвременни практики за стопанисване на недвижимото културно наследство чрез концесии.
В посока подобряване управлението на процесите в областта на културното наследство е създаването и на нови компетентни органи. В структурата на Министерството на културата се създава Инспекторат, който ще осъществява контрол за спазване изискванията на закона. Към министъра на културата ще има Национален съвет за нематериално културно наследство. Съвет за теренни проучвания ще дава експертно становище, въз основа на което министъра на културата ще издава разрешение за теренни проучвания на археологически обекти.
Ние сме стара археологическа страна с традиции в разкриване и опазване на старините. Споменавам този термин като уважение, което дължим към първия ни закон в това отношение, наречен „Закон за старините” от 1910-1911 г. Притежаваме невероятно археологическо богатство. Националният интерес налага това богатство да се разкрие, да се съхрани и да се използва като ресурс за икономическо развитие. Знаем, че културното наследство е пресечна точка на много интереси. Например:
- на археолози – да осъществяват своята професионална задача, загриженост, научен престиж и човешка удовлетвореност;
- на местните власти – да предизвикат внимание към общината си за повече инвестиции и обществен престиж;
- на туристическия сектор – да получи европейски закон за културното наследство, за да го подпомогне в реалното осъществяване и организиране на така наречения културен туризъм.
При подготовката на проектозакона се проведоха редица дискусии и обсъждания както в Комисията по културата, така и в общественото пространство, като в тях се включиха експерти от различните гилдии, много специалисти и граждани от всички заинтересовани среди. Сега имаме проектозакон, който в голяма степен би трябвало да удовлетвори както държавните и обществените интереси, така и тези на професионалните гилдии и то в един напълно съвременен, съобразен с европейските изисквания и тенденции план.
В проектозакона се дава и възможност да се постигне онова, което го има вече и в други страни и е европейска тенденция. В редица държави приоритетите се обръщат. Доскоро главна грижа бяха предметите в музея. Тя разбира се си остава азбучно необходима, но днес вниманието е насочено с не по-малка сила към публиката, към хората, които идват в музея. Световният опит е доказал, че само там, където е жива и действена заинтересоваността на обществото, съдбата на наследството е добра.
Поставена е бариера пред иманярството, пред незаконния износ на културни ценности. Разбра се, не трябва да забравяме, че сме трета страна в света по богатство на културно наследство след Италия и Гърция. Това богатство е също богатство на Европа, а световната визия го определя и като богатство на човечеството.
Ето защо в центъра на проектозакона трябва да стои преди всичко грижата и отговорността на държавата за опазването и защитата на културното наследство, а така също и прецизно организираният от нея строг контрол.
Пред нас е един модерен по дух и правила проектозакон. Третираната материя е изключително сложна. Някои моменти могат да имат различна интерпретация, могат да бъдат усъвършенствани, доуточнени и променяни в процеса на продължаващото обсъждане между първо и второ четене.
Ето защо аз се обръщам към колегите народни представители за подкрепа на първо четене на Законопроекта за културното наследство с молба да бъде приет и максимално най-дългият срок между първо и второ четене за предложения за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Мерджанов. Вие почти докарахте осем минути.
Има думата госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, когато слушам тези дни какво се случва в медиите с този закон и неговите характеристики, да си призная право, ми става тъжно. Стана ми тъжно и днес по начина, по който се правеше опит този законопроект да не влезе в дневния ред на Народното събрание тази сесия.
Аз не знам какъв е ключът на успеха на един законопроект, но знам категорично какъв е ключът на неговия неуспех, а този ключ е един закон с такава характеристика да се опита да угоди на всички. А този закон не угажда на две категории лица – първо, това са хора, които не са го разбрали, не са си направили труда да разберат, че той е насочен към съхраняване на културната памет на българите за идните поколения. Аз съм убедена, че тези хора, когато разберат закона, ще го подкрепят, защото милеят за това какво ще оставим на идните поколения.
Втората категория хора, които са срещу закона, това са хората, които много добре са го разбрали, ама много добре са го разбрали. Тези хора чудесно са разбрали, че този закон прави един опит да пресече иманярството в България и затова страшно не им харесва.
Този закон се опитва да извади на светло черния пазар на антики в България. Този закон се бори срещу организираната престъпност с културното ни наследство. Затова това, което слушам през цялата тази седмица, ако не и повече, е опита на определени хора да дисквалифицират този закон, да кажат, че той е концептуално сбъркан, че не е съобразен с европейските и американските практики, че той въобще не постига онези високи цели, които си е поставил. А всъщност това, което боли и което е квинтесенцията на законопроекта, но някак си се подминава, е проблемът за собствеността – големият проблем чия да бъде собствеността върху движимите архитектурни паметници- национално богатство – на държавата или на колекционерите?
Аз не отричам факта, че има колекционери, които са придобили собственост върху такива артефакти на законно основание. Срещу тях законът не предприема нищо, те остават собственици на тези антики. Но големият проблем на закона е: трябва ли да бъдат собственици онези, които нямат основание, не могат да докажат произхода на владените от тях антики? И именно тук се внедрява в закона най-спорната в публичното пространство фигура – фигурата на държателя, сякаш е една фигура, която Нина Чилова и експертите от комисията две години са измъкнали от отвъдното и за първи път я създават в българската правна действителност.
Спомням си, когато законът беше внесен в Народното събрание, един виден колекционер се произнесе – не знам защо именно той беше за първи път поканен да дискутира законопроекта, а не някой друг – и каза, че то това, държател, било нещо като ключодържател, ама всъщност не било чак толкова обидно, защото имало и държатели на акции, а то било нещо много сериозно, вече друга работа. Това е един опит съзнателно да се омаскари фигурата на държателя, защото да бъдеш държател на ключодържатели, държател на антики или държател на акции е едно и също нещо и това нещо се е появило преди 1600 години, още в римското право. Оттам е преминало в Наполеоновия кодекс, оттам – в съвременното ни и по-старото цивилистично българско право.
Какво означава да си държател? Спрямо теорията на правото държател е едно лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, която държи за другиго. За разлика от владелеца, който има така нареченото анимус домино – намерението да държи вещта като своя, държателят няма това намерение.
Кои са държатели, преведено на нормалния език? Държатели са наемателите, лизингополучателите на едно търговско предприятие, ползвателите.
Какво прави законът, внедрявайки тази фигура по отношение на притежателите на антики? Законът екс леге обявява, че лица, които упражняват фактическа власт върху движими културни ценности, но национално богатство, не каквито и да е, добиват правния статут на държатели, което в същото време означава, и това е квинтесенцията, че те не могат да станат собственици на тези антики по силата на придобивна давност.
На пръв поглед това изглежда много шокиращо – откъде накъде и защо така? Защото по този начин, на първо място се възстановява една вековна традиция, установена от времето на Фердинанд до 1998 г. тези антики да бъдат държавна собственост, да бъдат в доминиума на държавата. (Реплика от народния представител Павел Чернев.) Не Ви чувам.
Изведнъж през 1998 г. Тридесет и осмото Народно събрание решава да наруши Конституцията. Не знам дали е умишлено, злоумишлено, поради недоглеждане, поради техническа грешка, в един момент чрез една промяна на чл. 2, ал. 2 на Закона за държавната собственост тези вещи, които от векове са били държавна собственост се дисквалифицират като публична държавна собственост и стават частна държавна собственост. По този начин се отваря мълчаливо пътя на лица, които не могат да докажат по какъв начин са придобили тези антики, вероятно някои от тях и по съмнителен начин, да станат собственици по давност.
На практика именно с въвеждането на фигурата на държателя се преодолява тази несправедливост и аз, уважаеми дами и господа, се обръщам към всички вас, да подкрепите този законопроект. Не само да го подкрепите днес на първо четене. Когато се правят промените на второ четене, този законопроект да не бъде силно орязан в най-същностната му част, защото това идните поколения няма да ни го простят. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Георгиев, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, патоса, който чухме е много хубав, страшно хубав. Има обаче много скрити камъни в този подводен риф, който крие този закон. Защо се прави? Всяко едно забранено нещо се извършва незабранено. Какво имам предвид?
В нашата държава съществуват 4-5, как да ги нарека – човека, които концентрират или всички канали се концентрират към тях и по същия начин се извършва незаконна търговия, и се изнасят в големи количества.
Тук един от колегите каза, че после се товарят.
Да, така е, колеги. Ще ме попитате: защо?
Аз от дете се занимавам с колекционерство. (Реплики от КБ.) Признавам си го, не го крия. Не, това не са конфликт на интереси, защото всички сме свидетели, всички сме свидетели как неща, които имат огромна стойност се изнасят точно от такива хора извън България.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Значи не сте чел закона.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Чел съм закона.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Не, не сте го чел.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Там има относно заплащането, относно възнагражденията и т.н., приятели, относно преценяването – дали е историческа или не. В предходния закон съществуваха такива нелепи смешни неща – ако намериш едно парченце керамика от някакъв период, го смятаха за находка. Това са смехотворни работи.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не са смехотворни.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Когато в този закон казвате, че ще бъдат назначавани хора, които разбират от тази работа, нека наистина да бъдат хора, които разбират от тази работа. (Реплика от КБ.)
Аз няма да вляза, колега. Няма да вляза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля Ви, господин Радославов.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Имам си причини, за да не вляза. Нека да не влизат хора, които бъркат стотинката с нещо друго. В нашата археология дори и хора с образование бъркат тези неща. Това го казвам от опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Все мастити, изказващи се.
Заповядайте за втора реплика, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Касабова, благодаря за чудната лекция по гражданско право – обща част. Това, което подвикнах от седалките, идвам да го кажа тук от трибуната.
Много е удобно и много верноподанически се спомена Фердинандовия закон, но защо забравяме влакчето на Фердинанд, което изнесе тези въпросни антики в имението Сакскобурггота или дявол знае къде.
Хайде да направим един закон, който наистина да спре да облагодетелства частни колекционери, частни намерения, частни желания да се придобиват държавни имоти и тези имоти да бъдат наистина защитени, да бъдат на българската нация.
Това е моята реплика към Вас. Стига сте цигу-мигали на тази монархическа институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Китов.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, встрани от микрофоните): Забравих да декларирам, че не съм колекционер. Колекционирал съм детски колички.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Касабова! Законопроектът няма да може да се справи с иманярите и Вие го знаете много добре, защото може би само жриците на любовта са по-древна професия.
Големият проблем на този законопроект обаче е, че всичко което иманярите открият ще отива на Запад. То няма да може да остава в България, защото вече няма кой да го купи и да го декларира, за да може да го покаже, и отива на Запад, където големите аукционни къщи изобщо няма да се притеснят да го изкарат на пазара.
Истината е, че в последните години доста българи купуват и запазват в България подобни ценности. Всичко това допреди няколко години отиваше на Запад. Точно това ще стане и в момента.
Вие много добре го помислете, защото Вие сте жена, която разбира нещата – иманярите не само трябва да могат да се справят, но нямат по-различно наказание, но напротив, в момента директивата е само една – вън от България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Чухме трите реплики.
Има думата за дуплика госпожа Касабова. Заповядайте.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Господин Чернев, не съм фен на монархическата институция, но съм фен на историята. Историческите факти говорят това, което казах.
Господин Китов, надявам се, че не сте били от международните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, които са гласували поправката и гласувахте тази поправка. Не знам къде сте седели, но да Ви кажа право, в този период от време не съм се интересувала от политика.
Ако приемем Вашата теза означава официално в тази зала да признаем, че няма държава и че никога държавата не може да се справи с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Касабова.
Господин Яни Янев има думата за процедура.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, тъй като е ясно, че законопроектът предизвиква и ще предизвика доста дебати и то в значителна степен противоречащи становища. Господин председател, моля, всеки изказващ се от тази трибуна да заявява така, както е съгласно чл. 103 от правилника – дали е заинтересован към разисквания въпрос. Ако го пропусне, моля да му го напомните, да заяви и да декларира заинтересоваността си от трибуната на Народното събрание.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Какво ще стане тогава със Закона за лова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ще стане дълга и широка, наистина.
Доктор Георгиев си каза, че е колекционер, господин Чернев каза, че не е.
Господин Спасов, Вие колекционер ли сте? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Не.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямам пряк интерес към темата. Несъмнено законопроекта за културното наследство е крайно необходим за съхраняване на българското културно наследство, което по богатство, както се спомена е третото в Европа.
Изключително важно е законът да регламентира реално управлението, съхранението, опазването, класификацията, регистрацията и сделките с движими и недвижими културни ценности в България.
Одобрявам залегналия в законопроекта равен достъп на всички граждани до културните ценности, където е записано, че това е задължение на държавата и общините.
В чл. 3, обаче липсват задълженията на частните собственици. Пример за ограничение за достъп до ценностите от страна на държавата, въпреки сега действащото законодателство, е до архитектурно-строителния паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство от национално значение дворец и парк Евксиноград. Не е изяснено регламентирането на отношенията между държавата като собственик на всички недвижими археологически културни ценности и собствениците на имоти, които са разкрити, и се изисква експонирането на такива ценности.
Тези случаи са изключително чести, особено в урбанизирани територии, наситени с археологически обекти като София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Созопол. Какво ще мотивира частника, решил да строи хотел, бизнессграда или жилищен блок, да обяви наличието на старини в двора си пред възможността да ги унищожи и да спечели пари от предвидения бизнес.
В Глава четвърта „Органи на управление на културното наследство” не е предвидено и сега действащото правомощие на Министерския съвет да създава държавни културни институти. Такъв например са дворецът и градината в Балчик.
В законопроекта не са описани като органи на съхранение и управление на културното наследство Националният исторически музей, Националният археологически институт и музей към БАН, Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Националният архив.
Законопроектът предвижда концесионирането на недвижими културни ценности за 20 години с възможност от 15 години продължение. Това обаче изключва освен паметниците от национално и световно значение и тези, които са в период на проучване. В България почти няма напълно проучен археологически обект. Това реално прави тези текстове неработещи и концесия на археологическите обекти няма да има въобще. За да се получи желаният ефект чрез този закон – концесия на археологическите обекти, трябва да се предвидят мерки за опазване и охрана на ценностите, мерките, свързани с идентификацията, достъпа и предоставянето на паметниците, както и задължението на концесионера да финансира ежегодно до пълното проучване на концесионираната зона чрез редовни теренни археологически изследвания. Застрояването, инфраструктурата и съоръженията да стават единствено върху чисто археологически находки – терен в рамките на концесионираната зона. Тук трябва да има текст, който да регламентира и ангажимента на концесионера, свързан с реставрацията и консервацията на откритите археологически обекти.
При сделките с движими културни ценности национално богатство трябва да се даде изрично право на българската държава на първи купувач и едва при отказ да се дава възможност на физически и юридически лица да правят сделка. Отсега са видни и проблемите при текста, свързан с културните ценности монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., както и произведенията на изкуството на живи автори или на такива, от чиято смърт не са минали 70 години. Трябва да има корекция за ограничението.
Изключително ниски са според мен административнонаказателните разпоредби. Например чл. 194 предвижда глоба в размер от 100 до 300 лв. на лице, което не съобщи за намерена вещ. Това реално е глобата за любителите археолози.
Аз ще въздържа да подкрепя този законопроект, имайки предвид многобройните забележки от страна на европейски институции, от страна на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на културата и от страна на гражданското общество. Не бяха проведени предварителни консултации с институциите, не се състоя предварителен дебат сред членовете на Комисията по култура и нямаше обществен дебат, организиран от Комисията по култура. Това постави в деликатна ситуация вносителите да бъдат атакувани, че законопроектът е правен на тъмно. Осъзнавайки че той ще бъде подкрепен от управляващото мнозинство, се надявам да бъде даден максимален срок за предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Спасов.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, заставам днес пред вас с голяма тъга, защото регулациите, които гледаме в тази зала, често говорят и за начина, по който България е била ощетявана, или са й нанасяни непоправими загуби, засягащи нейните национални ценности, морала и самочувствието на нацията.
Едно от големите престъпления на прехода е отношението към културно-историческото наследство. Начинът, по който държавата ни се грижеше за него, и възможността, която даде на група хора да се обогатеят за сметка на историческата ни памет.
Днешният Закон за културното наследство със сигурност трябва да ни върне в далечната 1998 г. Когато правителството на Иван Костов по предложение на народния представител Младен Влашки анулира в т. 3а ал. 2 на чл. 2 и на практика с една странна грешка, аз наричам национално престъпление, я премахна от обхвата на публичната държавна собственост и нейната защита. След тази поправка от списъка отпадат освен недвижимите паметници на културата и така наречените вещи. По този начин се дава възможност стотици хиляди монети, колиета, накити, нагръдници, шлемове и най-различни други паметници на античното и средновековното изкуство да се окажат частна собственост по давност. Развързват се ръцете за диво иманярство. Петгодишната давност отмина. Това имущество и вещи станаха узаконена частна собственост. За всичкото това време в България разцъфнаха по небивал начин разкопките, търговията и прекупуването на предмети, които са част от паметниците на културата – предмети, разбира се, от световно и национално значение.
Една древна поговорка казва: „Който няма минало и който не го познава, няма право на бъдеще.” Аз искам да познавам миналото си такова, каквото е, независимо дали това е от полза или не за политическия спектър, на който принадлежа.
Днес хиляди от тези предмети се намират в ръцете на част от българската олигархия, нека си кажем това, която намери изгоден начин да инвестира средства в сивата икономика. Така част от българската историческа памет в продължение на десетилетия се оказа високоликвидна стока за продан.
Вярвам и настоявам в новия закон националното богатство да бъде опазено. Вярвам, че този път никой няма да посмее да се крие зад политика на пости, християндемокрация или каквито и да е други църковни ритуали.
Уважаеми колеги, вярвам, че никой няма да си позволи да направи компромис този път, за да облагодетелства частните си политически и корпоративни интереси. Когато става дума за историята на България, няма левица и десница.
Господин Костов, понеже Ви виждам, ако имаше обществен кодекс за политически престъпления, знаете ли кое щеше да се наказва повече – да убием надеждите и мечтите на бъдещето или да продадем културното си наследство? Аз не знам. Това е направено през 1998 г.
Вярвам, че днес тук всички ще работят по съвест и ще гласуват като българи. Вярвам, че в рамките на този месец ще има достатъчно време да направим поправките, които са необходими за този закон. Днес с нова несправедливост не можем да премахнем едно престъпление. Трябва да оформим въпроса за културната полиция, трябва да оформим въпросите, които стоят за онаследяване на държателите, за това да има борса на държателите. Защото тази несправедливост днес няма да се оправи.
Аз ще работя по този закон и се радвам, че в рамките на този месец има достатъчно време, за да си върнем културното наследство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
За реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! „Храни куче да те лае.”
Искам да ви кажа, че партията, на която Вие принадлежахте, беше член на онова правителство.
Сега същинската ми реплика. Аз искам националните паметници да останат в България. Мен не ме интересува чия ще бъде собствеността. Искам да ги виждам и да са в България. Предпочитам да са тук, а не да са в чужбина, което ще направите с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За втора реплика думата има господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Госпожо Капон, напълно ще Ви подкрепя, но не мога да отхвърля мнението на господин Китов. Аз също предпочитам тези неща да са в България, а не вън от България.
Понеже възхвалявате толкова много този закон, аз не виждам къде е частната инициатива в него. (Реплики от КБ.) Не я виждам, както вие сте я описали.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Прочети закона.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Прочел съм закона. За да се ядосвам, значи е така.
Пишете някакви проценти, пишете някакви такива мижави неща - ни в клин, ни в ръкав!
Аз ви гарантирам, че ако в закона залегне и приемем, че намерената движима вещ бъде оценена реално по световните пазари и се дадат 33% на лицето, никой няма да тръгне да изнася, даже и отвън ще започнат да внасят! Отвън ще започнат да внасят в България тези неща, които са закупени и изнесени!
Знаете много добре, пак ще ви кажа, преди време, беше ми отнет един пакет от Олимпийските игри. По едно време – червено, хубаво време - когато се снимаше филмът за човешките възможности: Точно за ей тази работа, ето, бъди добър, вземи 5 лв. и си гледай работата. Кой ще изкара и ще покаже това нещо?
Точно по този начин ние ще създадем условия да се крият нещата и да се изнасят! Точно по този начин! А мислите, че този закон е много хубав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Госпожо Капон, много съм впечатлена от изречението, което Ви отправиха – „Храни куче да те лае”! Изглежда тези хора не са Ви научили на основните правила на пазарната икономика в българския й вариант: взимай докато можеш, взимай всичко и безогледно. Ако има кой да плати на част от политиците да говорят правилни неща и на част от медиите да пишат правилни неща, нещата ще се разминат. Двадесет години България беше разграбена до шушка. Днес се налага политиците да обясняват колко било несправедливо всичко. Законът за културно-историческото наследство е първият тест да стане ясно готови ли са българските политици на дело, независимо дали са леви или десни, да опазят България, българското културно-историческо наследство.
За какво са ви хранили? За българка, за защитник на националното богатство, за защитник на пазарната идея в най-профанския й вариант, разбирана като поголовно ограбване на всичко – безогледно, безпрепятствено и без отговорност?
Аз се надявам в отговора на моята реплика, или даже ако искате въобще без да ми отговаряте, да дадете достоен отговор. България не е нито лява, нито дясна! И стига сме се правили, че не разбираме какво значи 20 години ограбване и какво значи справедливост в името на тези, които имаха наглостта да взимат културно-историческото наследство и паметта на България, за да ни кажат днес, че трябва и да ги обезщетим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата госпожа Капон за дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви.
Ще започна по реда на репликите.
Господин Китов, Вие знаете много добре кой ме е хранил, нали? Той се казва Васил Филев и е баща ми. Той твърдеше, понеже тогава, в онзи период сме били Народен съюз, че не само друго, а дори и паметта на Лучников беше открадната от този, който смяташе, че е десница. И днес трябва това минало да го видим. Лучников тогава предупреждава – вижте протоколите и вижте какво казва господин Лучников, Бог да го прости, за тази поправка! Толкова относно това.
Що се отнася до това дали ще се изнесат – да, аз си давам сметката за палежите, за обирите, за всички възможности, които има.
Разбира се, днес е видно, че организираната престъпност е по-силна от целия политически елит. Аз обаче искам да живея в силна държава! Искам да живея в държава, която си пази границите и знам, че в такава държава можем да живеем! И вярвам, че в такава държава можем да живеем утре! Не искам да правя закони днес и да гласувам за тях днес на базата на това, което виждам в момента.
Аз лично смятам, че трябва да намерим най-добрия баланс между първо и второ четене, така че да съхраним наследството и да намерим начин то да бъде опазено. Тук можем дълго да говорим и за концесиите, които да се дават, за начина, по който да бъдат опазени от музеите чрез културна полиция.
Господин Георгиев, няма да Ви отговарям.
Госпожо Дончева, така е – България не е лява, не е дясна. Децата ни не са леви, не са десни. Тротоарите не са леви и не са десни, зависи откъде вървим. За съжаление обаче националният консенсус е много рядък за тази зала. Много вярвам, че на тази тема няма да е важно кой те е хранил, кой ти е дал партийна книжка, кой къде е стоял, а ще е важно сърцето ти. Сърцето ти, че стоиш само под един герб, и това е гербът на Република България, и че това е знамето, и това е клетвата, която сме дали тук. Вярвам, че при този закон това наистина ще се получи.
Днес е 2008 г. – десет години по-късно и България е европейска страна. Искам да живея в такава страна, в която и народните представители да могат от сърце да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
Думата има проф. Станилов, който е човек от бранша.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Преди малко стана дума за сблъсък на интереси, че трябвало да се декларира...
В тази връзка ми дойде наум, че днес се навършват 40 години, откак съм започнал кариерата си като екскурзовод в Преславския музей. За тези 40 години съм се занимавал само с идентификация и опазване на паметниците на културното наследство в частта им за археологията на средните векове.
Уважаеми колеги, подписах предложения проектозакон за културното наследство единствено заради рестриктивната част на неговата философия по опазването на това наследство, като разчитах на обсъждането в Комисията за културата да убедя колегите и председателката на комисията текстът да бъде върнат в работна група, за да се оправят най-грубите грешки, за да се оправят най-грубите грешки и допълнят главните липси и чак след това да бъде внесен на първо четене.
Въпросното обсъждане обаче протече при почти пълен консенсус в полза на закона в този му вид и по тази причина гласувах „въздържал се”.
Слабите места на проектозакона могат да се разделят на няколко, неравностойни и независими една от друга, понеже имат различна характеристика.
Първата например се състои от проблемите на музейното дело. Освен определение на понятието музей и един вид класификация на музеите, в проекта липсват клаузи за структурата на музея и на неговия човешки ресурс. На места в определението е пропуснато познанието като функция на музея и в тази връзка напълно липсва клауза за научните групи в музеите. С други думи тези научни групи се закриват безапелационно. Обръщам внимание, че те съществуват вече към 50 години.
Необяснимо е защо, с каква аргументация се отстранява една от главните две функции на музеите – познанието, след като европейските музеи все повече и повече стават научноизследователски институции. Несполучливо са фиксирани и едни от механизмите на музеите. Така например с каква мотивация, освен основен, обменен и научноспомагателен фонд за българските музеи се формира нов фонд – национален? Формирането на новия фонд става на базата съществуващите и това предизвиква хаос в системата. Тук авторите, непознавайки функционирането на различните механизми в самия музей, предлагат ненужни промени. Ако отделните паметници трябва да получат статут на национални, това може да стане чрез маркиране в съществуващите инвентарни книги.
Подобно е положението с идентификацията на паметниците, които приемат музеите. След като за това има добре обработен механизъм, сега се изисква включване на експерти от регистър по ал. 4. Тази алинея изисква списък на специалисти с магистърска степен и повече от пет години стаж по специалността, от които да се състави подобна комисия.
Трябва да напомня, че идентификацията е научноизследователска дейност и за да се легитимира експертът не е нужна листа, а е необходимо той да бъде изследовател. Директорът на музея е човекът, който определя тези експерти и той носи отговорност за тяхната работа. Освен това не може да се представят за идентификация паметници, намерени при теренни археологически разкопки, защото тяхната идентификация се извършва от този, който ръководи разкопките. В противен случай се отнемат неговите авторки права.
В частта за музейните институции наистина липсват отделни клаузи за Националния исторически музей, за Националната галерия, за Народната библиотека и т.н. Липсват клаузи за националните резервати – обърнете внимание – при положение, че и сега в техния административен статус цари огромен хаос.
Друга група са терминологичните неточности и неясноти. Неясно е с каква аргументация е подменен терминът „паметници на културата” с „културни ценности”, след като повече от век той е добил изключителна легитимност в българското общество. При най-широк смисъл на съдържанието двата термина се покриват, но чл. 2, ал. 2 постановява, че културните ценности са носители на историческа памет. Явно единствената цел е да се наруши традицията, което нарушение се смята за едно модерно постижение. Така се е получило комичното положение недвижимите културни ценности да се опазват от Националния институт за паметниците на културата.
Друг пример е съчетанието „ползване, популяризиране, интегриране и социализация”, чийто смисъл всъщност се покрива само от „социализация”.
Трети пример е изразът „музеят може да бъде прекратен”, което е нескопосана лексика. Всъщност музеят може да бъде само закрит.
В текста непрекъснато се бъркат археологически ценности, бъркат се археологически вещи, материални следи, употребявани за едни и същи субекти. И това е направило – обърнете внимание – особено впечатление на проф. Фридрих Лют от Германия в доклада му за този законопроект.
Трета група слабости изисква дълъг специфичен анализ, което тук е невъзможно да се направи. Става дума за груба и некомпетентна намеса на законодателя в научноизследователския процес. Според чл. 147, ал. 1, т. 7 изследователят, който провежда теренните проучвания, е длъжен след всеки сезон заедно с цялата останала документация от разкопките да представи научен текст за предварителна публикация на резултатите. Това представлява груба намеса в изследването и тази намеса я няма никъде по света. Освен това, подобно действие остава практически невъзможно, особено за многогодишните изследвания на един и същи сложен паметник, защото всеки следващ закон може да промени из основи концепцията за сезона, може да промени из основи концепцията на предишния. Публикация може да се направи само след завършването или на етап от изследването, и то по решение на изследователя. В същия смисъл възприемам липсата на клаузи за авторски права на археолози и консерватори върху тяхната работа. Връзката тук е много непосредствена. От изследователя се изисква да изложи резултатите от проучването, в което той е вложил огромен висококвалифициран труд във вид на публикация, която се предоставя в архивите на четири институции, а оттам може да ги ползва всеки, тъй като нито в Закона за авторското право, нито в друг закон има клаузи, които защитават неговата интелектуална собственост.
Атаката срещу изследователите явно не е случайна и това личи от чл. 148, който предписва следното: „Оперативният контрол на теренните проучвания се извършва от инспекторат към Министерството на културата”.
Следователно научноизследователския процес ще контролират чиновниците от Министерството на културата, а това не може да бъде. Защото, каквото и образование да имат, те не са учени и не могат да бъдат такива. Научното изследване не се контролира, то се оценяват със съвсем други методи и санкции.
Най-сетне. Това, което се предлага в законопроекта, го няма в целия цивилизован свят. Подобни идеи, внесени във висшия законодателен орган на българите от ХХІ век, свидетелства за някаква драма на определени среди, а прочетена без предубеждение постановката може да бъде приета само като хумор.
Четвъртата група формира слабостите, които представляват оценки. Например чл. 47, ал. 2, т. 1 - за да бъде национално богатство културната ценност – сиреч паметникът - трябва да бъде „единствен, характерен или рядък пример за човешка дейност”. Това, колеги, е неквалифицирана постановка. Защото по целия свят националното богатство се определя от „неговата стойност за културната среда, от която произхожда, и за съвременната култура, на която принадлежи”. Оценката се извършва при идентификацията. Така национално богатство могат да бъдат паметници, които не са нито единствени, нито характерни, нито толкова редки. Например един добре запазен златен, сребърен или оловен печат на цар Симеон Велики, а и много други.
В групата с оценки има постановки, които са взети директно от чужди закони, което, разбира се, не е нищо лошо. Въпросът е те да работят. Не такъв е примерът с чл. 43, ал. 3, според който „национално богатство” са монети, медальони и печати, датирани до 1500 г. Никой не може да обясни защо отсеченият през 1501 г. медальон от злато с перфектно качество не може да бъде такова богатство.
Според чл. 7, ал. 3 не са културни ценности предмети или части от предмети, които нямат научна и културна стойност от масов материал. Трябва да обясня, че така нареченият масов материал, какъвто е керамиката, има огромна научна стойност, особено при праисторическите култури, където е основният източник на информация. Не мога да си обясня защо авторите на този текст не искат да проумеят приета от световното познание оценка.
Изложението, колеги, стана много и повече няма да давам примери. Ще кажа само, че въпросните групи слабости са близо десет.
Тук няма да се спирам на най-дискутираната в медиите част от законопроекта – за собствеността и регистрацията на частните колекции. Защото от коментарите там излиза, че друга дискусия по закона не тече. Смятам, че съдбата на тези паметници трябва да бъде решена с отделен еднократен правов акт – дело на политически консенсус, а в закон само да се обективира техният статут. Между другото, такова е мнението на цитирания вече от мен проф. Фридрих Лют, а и не само неговото.
Накрая ще спомена, че към законопроекта непременно трябва да има мнения на международните организации по паметниците на историческото наследство – ИКРОМ и ИКОМОС, както и на Главна прокуратура, още повече, че хабилитацията на главния прокурор на републиката е на тема: „Правна защита на паметниците на културата”.
Необяснимо за мен остана защо законопроектът не бе обсъден в Комисията по правни въпроси и откъде дойде това изключително бързане да се внесе и обсъди на първо четене непременно до ваканцията в Народното събрание.
С горните аргументи съм убеден, че законопроектът трябва да е преработен основно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, проф. Станилов.
За реплика - господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала в това неразбираемо изказване преди малко ние се сблъскахме с един феномен в българския парламент.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Това, че ти не разбираш...
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Един човек, който е внесъл законопроект, участвал е в неговото писане, обсъждане, в процедурата по вкарване за първо четене, гласува в комисията „въздържал се”, а в залата казва, че не го подкрепя. Такова животно в законодателната практика на България аз не познавам. Ако вие познавате, кажете ми. (Реплики на народния представител Борислав Китов.)
Ако три години, дори и виден, уважаван от мен човек – професор от „Атака”, не е научил нищо в този парламент – как се създава закон, а е научил като неговата група само как може да се руши, значи няма нужда от такива хора в този парламент.
Ако е от незнание или липса на опит, бих допуснал, че това е приемливо донякъде, но доста силно се съмнявам, господин професоре, ще ми простите, ако греша, но бихте ли отговорили за колко сте си продали оттеглянето на подписа? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Кътев, това е единственият специалист в парламента, как да няма нужда от него? Това е единственият специалист-археолог.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Станилов, аз очаквах от Вас действително един професионален прочит, защото сте единственият специалист. Но виждам, че Вашето внимание е обсебено от друг въпрос, който фактически вълнува хората извън залата – това е въпросът за собствеността.
Аз само искам да ви кажа какъв златен текст е имало в закона, приет през 1996 г., който след това просто е изчезнал. Държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение - това е била т. 3 от чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост – тези вещи са били прогласени за публична държавна собственост. За да трябва след това в грубо нарушение на правилника на Народното събрание, при положение че комисията е отхвърлила този текст, в залата да се гласува със 70 гласа „за”, 50 „въздържали се” и 1 глас „против”. Светла памет на господин Лучников!
Аз искам да кажа, че като юрист също смятам, че между първо и второ четене този безспорно добър закон, който връща сърцето на България, който всъщност ще ни даде възможност да възстановим част от собственото си самочувствие, разбира се, ще претърпи корекции, защото държането и прогласяването на липсата на право на изтекла давност с обратен знак ще смутят много хора. Но мисля, че това не е голям проблем и той може да бъде коригиран с възможността за създаване на аукциони, с категоричното признаване на правото на наследниците да продължат да бъдат държатели, с възможността да има вътрешни борси и търгове, с много детайлно разписване на концесионните права, така че една несправедливост да не бъде поправена с втора несправедливост.
Но това, което искам да кажа, е, че законът има сърце, поради което трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Доктор Михайлов има думата за трета реплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, проф. Станилов! Аз нямам грам съмнение относно Вашата компетентност. Впрочем, тя пролича и в изложението Ви. Всичко, което казвате, би трябвало да бъде мислено от Комисията по култура, от експертите, които готвиха този закон. Лекомислено отношение към това, което Вие говорите, сантиментализация от типа на „Законът има сърце” не са уместни! Този закон трябва да бъде качествен!
Аз съм за това този законопроект между първо и второ четене да бъде проверен от гледна точка на Вашите възражения. Лично не мога да понасям начина на безотговорно говорене от една или друга гледна точка на спорещите страни - това ми се вижда обидно.
Аз съм за този закон, трудил съм се той да бъде написан, да бъде днес обсъждан, но не мога да го дисквалифицирам чрез участие в такъв тип лекомислено говорене.
Аз даже – нека да не прозвучи патетично – Ви благодаря за това, че Вие се отнесохте крайно професионално на Вашето ниво.
Ще добавя нещо обаче. Ще ми разрешите да имам едно свое наблюдение относно динамиката на Вашата оценка на този закон. Тя мина през няколко етапа. Първо, Вие имахте, все пак, проф. Станилов, едно съгласие със закона, с неговата философия, с консервативния подход на неговото изложение. Това без съмнение Ви тласна да го подпишете, Вие сте вносител, В един първи етап Вие подписахте закона като вносител. По време на заседанието на комисията се разколебахте, окуражен от гласове, които имат друг източник на съображения да атакуват този закон. Вие сте извънредно интелигентен човек, за да схванете мотивацията на тези хора, които не присъстват в тази зала, освен чрез своите брокери. Бъдете добър да проследите поведението си в тази му част.
Накрая ще кажа. За първи път аз чух, че фигурата на държателя е уместна в този Закон за културното наследство от Вас преди около година и половина и се замислих много. Благодарен съм Ви, че ми я подсказахте, защото в процеса на изготвяне на този закон отстоявах много решително фигурата на държателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Колеги, моля, вземете под внимание бележките на проф. Станилов. Аз съм стар музеен директор и мога да ви кажа това. (Шум и реплики в залата.) Отнася се за бележките между първо и второ четене.
Има думата за дуплика проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин Кътев каза, че изказването ми е неразбираемо. Това няма да коментирам.
Колкото до това за колко съм си продал подписа, го оставям на неговата съвест.
Госпожа Николова каза, че съзнанието ми било обсебено от въпроса за собствеността. Въпроса за собствеността изобщо не съм коментирал, има някакво недоразумение. Собствеността съм я отделил. Изказвал съм тези за собствеността, д-р Михайлов знае нашите дълги разговори. Имам една специална книжка, която отдавна е изчерпана, написана по този проблем, която се казва „Другата археология”. Там са коментирани точно този тип паметници.
На колегите от ДПС мога да кажа, че там единствено са легитимирани паметниците на ислямската култура в България като паметници със статут на национално богатство и т.н.
На д-р Михайлов не мога да отговоря нищо. Всеки човек си има право на развитие, на професионално наблюдение не само върху материята, но и върху колегите си. Аз наблюдавам материята, други наблюдават мен.
Ще участвам изключително активно в промените между първо и второ четене и се надявам, че моят глас ще бъде чут. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин Дилов – последен изказващ се за този следобед.
Утре ще продължим.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, призовавам наистина хората, които се интересуват от темата, поне да слушат внимателно преждеговорившите, защото непрекъснато ставаме свидетели на емоционални реплики, които нямат нищо общо с темата на дискусията. Очевидно, че ни напъва някакво чувство на тема културно-историческо наследство, което трябва да излеем някъде. И в духа на панславянската традиция смятаме, че това трябва да стане в ефир.
Законът е много далеч от съвършенството. Въпреки това Обединените демократични сили ще го подкрепят на първо четене. Ще го подкрепят, защото той е много необходим. Аз няма да се разпростирам по темата за неговата необходимост.
При него има един уникален феномен. Всеки казва, законът е прекрасен във всички други части, освен, и започва да цитира и го критикува там, където той разбира. Тоест, другите му части не се четат.
Затова ще се опитам в много бърз преглед да ви обърна внимание върху това, което следва да бъде дискутирано между двете четения и законопроектът да бъде много внимателно поправен.
Не знам защо оставам с впечатление, когато говорим за собственост, че едва ли не цялата битка се пренася по оста законодателна инициатива и три до пет фигури в България: Васил Божков, Митьо Гестапото, братя Бобокови и още няколко колекционери. Въобще не е така. Мислете логично! Гореизредените имат достатъчно финансови и други възможности да приведат своите колекции в съобразност с този закон, можете да бъдете сигурни.
В същото време в България има регистрирани над 20 хил. нумизмати, които по смисъла на един член от този закон трябва в тримесечен срок да снимат – някои имат над 15 хил. монети – лице, реверс, да ги опишат и да ги регистрират някъде. Представете си какво очаква тези хора и как те ще посрещнат закона.
Говорим за собствеността. Държател е изключително хубава фигура. Но, госпожо Капон, не мога да кажа какъв процент, но мнозинството български емигранти от Беломорска Тракия, от Македония, бягайки през годините, единственото ценно нещо, което са могли да пренесат и което е било конвертируемо, е било златото, не под формата на зъби или кюлчета, а под формата на монети, медальони. Някои от най-прочутите истории в българската жълта интрига около иманярството са свързани точно с такива предмети. Тези хора какъв документ да дадат за произхода?! Откъде да го извадят? Как се казва този документ? (Шум и реплики.)
Ако термините, които ние искаме да бъдат приложени към тоя закон, защото на много места искаме документ за произход, бъдат приложени към Бритиш музеум или към Пергамон музеум, ще настъпи всемирна катастрофа. Какво да ни извадят от Бритиш музеум – фактура от Наполеон Бонапарт, че е пренесъл половината Египет в Лондон?!
Затова, когато правим промените между двете четения, много внимателно трябва да видим кого точно репресираме и какво точно охраняваме чрез този закон.
На първо място, ние охраняваме знанието. И в този аспект законът е много добър.
На второ място, развързваме ръцете на общините и държавата да се грижат за недвижимото културно наследство. Софиянците и хората, които разбират от софийска политика и са я следели, знаят за къщата на Яблански и за 10-годишните спорове кой трябва да я съхранява, да я опази, опитите да се издири собственикът. Този закон казва следното: Бойко Борисов ремонтира, без да се интересува кой е собственикът, и след това го търсят и му предявяват иск за направените разходи. (Шум и реплики.) И къщата е опазена, а след това в съда ще доказваме чия е и кой трябва да плати. Но тя е запазена като историческо наследство. В този смисъл в закона има изключително много полезни неща.
Има несъвършенства, има откровени недомислици. Примерно текст, който задължава колекцията да бъде продавана само в нейната цялост. Тук всички търговци на картини, на монети просто припадат от смях, защото какво означава да си продадеш колекцията в нейната цялост, като смисълът на колекцията е да разменяш, да продаваш една картина, купиш три и така нататък.
Има много важни пропуски, които според мен са свързани с единодействието на този закон и Наказателнопроцесуалния кодекс. Тук наистина трябва много да се работи. Аз мисля, че не само между двете четения трябва задължително намеса на Правната комисия, трябва и колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред също да погледнат. Има какво да се прави, има какво да се промени в текстовете.
Мисля, че и термините „ползвател”, „държател” и „собственик” искат още прецизиране, да е ясно какво става, да се обясни на тези хора, чиято първа реакция ще бъде да побегнат и да скрият, че няма страшно, че напротив, да си държател означава още една гаранция за това, което притежаваш и което управляваш, повишаване на неговата стойност. Изключително любопитно е, уважаеми колеги, че гилдията на археолозите или поне някоя от тях са за много по-либерален режим на концесиониране на археологически обекти. Тоест, те явно, обезсърчени от липсата на грижи на държавата през последните 20 години смятат и вярват, че частникът ще помогне повече.
С това прекъсвам. Имам още много бележки. Вярвам, че много ползотворният дебат по този закон тепърва предстои. Ние ще участваме максимално професионално в него като група ОДС и ще го подкрепим на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Дилов?
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, утре ще се изкажа подробно по закона. Аз не го подкрепям, но репликата ми към господин Дилов е за начина, по който той успокоява хората с една фалшива надежда – надеждата на одиозната фигура на държателя – държател, съдържател, въздържател. Всеки един български колекционер ще предпочете да не е държател на нещо, което не е негово, което е на държавата, но той трябва да се грижи за него, да му се радва и накрая децата му да не могат да го наследят. Той ще предпочете да бъде таен собственик, а не явен държател на нищо. Така че защо заблуждавате хората, че да бъдеш държател на нещо, което не е твое, а за което си дал много пари, средства, време, но не можеш да го докажеш, защото баба ти го е донесла от Македония, да речем, а ти ще бъдеш горд с това нещо. Горд, защото ще ти го вземат, ще ти го национализират. Вие сами разбирате, че не е така. Няма защо да успокоявате хората и хората от ДПС, че ще бъдат държатели на техните жълтици. И вашите ще ги вземат, ще ви ги национализират. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да дам думата за дуплика на господин Дилов ви моля да заемете местата си, да дадете възможност на репликирания да направи своята дуплика. Бих ви призовал и да го изслушате.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Разбирам бележките на господин Ватев за разликата между държател и собственик. Ето, и правителството, което влиза в момента, е държател на властта, а не е неин собственик. Даже след малко ще проверим дали ще продължи да бъде. Обаче безспорен факт е, че законът е свръхамбициозен. Аз го казах в началото на своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля ви да привлечете вниманието на господин Ватев към дупликата, отправена към него.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Всъщност темата е прекалено бавна, за да продължим в момента да я разискваме. Аз се надявам, че времето, което имаме по закон между първо и второ четене ще стигне и че най-интересните дебати наистина предстоят. Иначе благодаря за репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Дилов.
За процедурен въпрос има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Процедурата е възражение по начина на водене в последната фаза на дебата по вота на недоверие вчера.
Господин председател, изразявам острия протест на Демократи за силна България за начина, по който манипулирахте в последната фаза списъка на изказванията. Вие нарушихте едно правило, една договореност в рамките на традициите на демократичните парламенти на България в последните 18 години – да се редуват групите по големина. И ние остро възразяваме срещу такива манипулации.
Второ, ние възразяваме за това, господин председателю, че не направихте остра забележка на изказващия се народен представител Андрей Пантев за това, че не се изказа по същество, по съществото на дебата, който имахме вчера. (Възгласи „Е-е-е!”от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, колеги.
АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, с цялото ми уважение към историческите познания на проф. Пантев, с дълбокия респект, който изпитвам, смятам, че този дебат беше най-неуместното място за една историческа лекция и за алюзии с националната катастрофа от края на Първата световна война. Смятам също така, че опозицията не може да бъде окачествявана по никакъв начин от тази трибуна, освен като загрижена за съдбините на страната. Защото няма щастлива опозиция в нещастна страна, господин председателю.
И от тази гледна точка аз искам да кажа, че нещастията на тази страна сега са навлечени от онези, за които след малко ще гласува проф. Пантев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, уважаеми колеги, моля да чуете моята реакция на вашите възражения.
Господин Агов, по първия въпрос, не сте прав, защото степенуването, което се прилагаше през цялото заседание, беше по поредността на постъпване на заявки от парламентарните групи. Демократи за силна България бяха втората или третата поред парламентарна група, Коалиция за България беше седмата, която ми даде списъците. И аз през цялото време следвах поредността на подаване на заявките и разбира се по списъците на съответните групи. Така че по поредността на постъпилите заявки Демократи за силна България бяха преди Коалиция за България.
Що се отнася до второто Ви възражение, господин Агов, основанието, на което се въздържах от забележка, въпреки че виждах и вчера Вашето подканяне към такава, е, че към самия проект за решение и в мотивите, внесени от Вас и вашите колеги, се визират и нанесени морални щети на Република България, с което, според мен, отваряте полето за коментари по публичния и политическия морал. И в този контекст считам, че изказването на проф. Пантев беше в предмета на вашия проект за решение.
За да бъдем прецизни, уважаеми колеги, гласуването няма да бъде преди 16,10 ч.
Да ви напомня още веднъж процедурата на гласуването. Спазваме изискването за не по-рано от 24 часа. Както си спомняте, вчера фиксирахме 16,10 ч. след приключването на дискусията. Гласуването по принцип става със системата за гласуване, с която разполагаме.
Следва да ви прочета текста на проекта за решение, след което да пристъпим към гласуване:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет

Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България за нанесените материални и морални щети на Република България и българските граждани от провала на правителството при спазването на правилата на държава – член на Европейския съюз, и усвояване на средствата от Европейския съюз.”
Това е проектът за решение, вече можем да го подложим на гласуване. Сами разбирате кой как гласува, в зависимост от това дали подкрепя или напротив, отхвърля този проект.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 235 народни представители: за 84, против 150, въздържал се 1. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Проектът за решение не се приема – вотът е отхвърлен.
Следват обяснения на отрицателен вот.
Първата заявка е от госпожа Христина Христова.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно за този вот на недоверие към българското правителство, защото съм убедена, че в момента България няма нужда от прекратяване дейността на правителството. (Народни представители от КА, ДСБ, БНС и независими напускат пленарната зала.)
Защото парламентарната опозиция не употреби своето демократично право на вот на недоверие към управляващите конструктивно и да се направи дебат за доброто на България. Защото България сега не се нуждае от вотове. Администрацията не трябва да пише справки и информации за вотове на недоверие, а трябва да пише технически мерки за преодоляване на проблемите и критериите, които Европейският съюз предявява към нас.
Министрите в момента не се нуждаят от това да губят времето си. Ние, като България, като общество не се нуждаем нашите министри да губят времето си да дават отговори за вотове на недоверие, а трябва да седнат час по-скоро и да пишат политическите мерки на България за преодоляване на трудностите и проблемите, които имаме в управлението на европейските фондове, както и за преодоляване на трудностите и проблемите в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Убедена съм, че всички те трябва да седнат и да работят за подобряване на имиджа на България в Европейския съюз, а образът на България е отговорност на всички ни, не само на мнозинството. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втори отрицателен вот – заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз гласувах против вота на недоверие, защото по време на вчерашните дебати за пореден път опозицията демонстрира все по-нарастващата си невъзможност да формулира алтернатива и да я налага в открит дебат. За пореден път стана ясно, че опозицията иска властта заради самата власт, погазвайки азбучни истини за политиката и политическия морал.
Аз гласувах против вота на недоверие, не защото няма проблеми с усвояването на европейските фондове, които са свързани със слаб административен капацитет, с неясно дефиниране на отговорностите, с недобри управленски решения, а затова защото опозицията не предложи формули за решаването на тези проблеми.
Да, проблеми с усвояването на европейските фондове има, но правителството и управляващата коалиция имат ясната визия, компетентността, експертизата и своя план за действие да се справят с тези проблеми.
Тук бих искала да призова и колегите от опозицията – нека и те да се включат в този процес на решаване на проблемите, защото само с усилията на всички, на цялото общество най-добре ще решим проблемите, свързани с усвояването на европейските фондове.
Аз гласувах против вота на недоверие, защото за пореден път стана ясно, че извън управляващата коалиция няма друг политически субект, който да има компетентността, визията и политическия ресурс да реши проблемите, свързани с еврофондовете, така както ги изисква европейският и български данъкоплатец. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трети отрицателен вот – господин Иванов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Защо гласувах против? Защото чух уникални бисери в тази зала, които показват тоталното неразбиране на темата европейски фондове. Ние не сме в Европейския съюз от десет години, а от година и половина и е нормално страната ни да се учи как се усвояват европейските средства – нещо, на което се учат и страните от десятката, както и старите страни членки. Това е труден технологичен процес, в който всеки един от администрацията, от бенефициентите трябва да извърви своя труден път, защото правото да получаваме финансовата помощ от Европейския съюз определя и ангажимента да спазваме европейските правила и регламенти при разходването на тези средства.
Да, имаме проблем с административния капацитет, но това не създава риск за финансирането по оперативните програми. Използваме европейската експертиза и европейската ръка е широко протегната именно в доклада за европейските фондове от 23 юли.
Да, имаме проблем с контрола, но подобряваме работата в условията на пълноправно членство с повишаването на независимостта на одитните звена в Министерството на финансите и останалите ведомства.
Да, имаме проблем с усвояемостта по ФАР и САПАРД, но не бягаме от отговорност, а предлагаме детайлен план за преодоляване на проблемите.
Нулева усвояемост на европейските фондове - другата ви мантра не отчита нито цялостната логика на процеса, средствата за финансовата рамка са за целия рамков период 2007-2013 г., нито формулата за усвояване „n+3”.
Простичко – като теглим калема, България не е загубила нито едно евро, нито един евроцент и през първата година от европейското си членство е на плюс 500 млн. лв., а очакваният баланс за 2008 г. е още по-красноречив. Вноска от 660 милиона с предвидени разчети в системата ЛОТАР за 1,5 млрд. лв. Това ли са материалните и морални щети, за които говорехте? Играта на къс пас, искането на оставки на всички и на всеки и повсеместната критика без алтернатива е контрапродуктивна.
Крайно време е за малко политически прагматизъм. На хората им омръзна политическата партизанщина и воюването помежду ни – искат реална работа и внасяне на отговарящи на европейските изисквания проекти за добруването на всеки един българин. Нужна е много работа, денонощна, сега и веднага, така че аз ще се включа в процеса активно, както и управляващата коалиция.
Съветвам и опозицията да го направи, за да бъде поне веднъж от печелившия отбор – националния отбор на България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Преди всичко бих искал да благодаря на мнозинството от Народното събрание, което за шести пореден път отхвърли вот на недоверие към правителството и ни даде кредит на доверие. Възприемам това не само като доверие, но и като високо изискване и очакване към работата на целия Министерски съвет и на администрацията.
Всеки един вот има своята политическа логика и политически цели. Като правило вотът на недоверие може да цели сваляне на правителството, разклащане на доверието в него, тестване на стабилността на управляващата коалиция и, разбира се, извличане на политически дивиденти за опозицията. И това е нормална политическа логика, и това е очаквано от всяка една опозиция. Съвсем нормално е тя да бъде основен коректив и критик на грешките, които се допускат от управляващите, и това, което би се очаквало от гражданите, е да предлага управленска алтернатива. Точно това последното не се чу във вчерашните дебати и всъщност именно това е причината за неуспеха на вота на недоверие.
Имаше очаквания в опозицията да бъде разколебана управляващата коалиция, да се вбие клин и да се потърсят вътрешни кавги. Това не се случи. И не се случи, защото всяка една от политическите партии в управляващата коалиция ясно осъзнава своята отговорност. Всъщност ние сме свидетели на един продължаващ политически сценарий. Неслучайно от началото на тази година досега бяха внесени три вота на недоверие и аз няма да бъда изненадан, ако за есента се готви четвърти, при това комбиниран, с организирани социални недоволства с цел да се дестабилизира икономическото, политическото и социалното развитие на страната. Защото за съжаление очевидно това е единственият начин, по който опозицията вижда възможността за своето идване на власт. Колкото по-зле, толкова повече шансове да присъстват в следващия парламент и да участват в следващо управление, независимо от неговата конфигурация.
По никакъв начин не бих подценил реалната сложност на ситуацията пред нашата страна и смятам, че и преди два дни по време на обсъждането на политическия съвет на коалицията беше направен един много реалистичен, много самокритичен анализ за нашите слабости и се излезе с ясен план за действие, който да ги коригира. Този план за действие е съвсем конкретен, с ясни и разпределени отговорности не само между министрите, но и между много нива в администрацията, за да можем ние да се превърнем в успешна страна – член на Европейския съюз, във всеки един смисъл на тази дума, защото това заслужават българските граждани.
Още преди членството на България в Европейския съюз аз винаги съм подчертавал, че процесът на нашата реална интеграция няма да приключи с формалното ни влизане в Евросъюза. Предстоят ни достатъчно трудни години, които изискват широк политически консенсус, които изискват политическа воля и огромна по обем усърдна работа - не само политическа, но и технологична, за да може нашата страна, в целия смисъл на думата, да се възползва от членството в Европейския съюз.
Моето мнение е, че България има успешна първа и половина година от членство в Европейския съюз. И това не е просто мое мнение, това е позиция, която беше заявена от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по време на посещението му в София само преди два месеца и половина. Разбира се, трудно би могло да се очаква, че всичко ще върви гладко като по вода. Ние всички се учим как да се работи по отношение на европейските фондове, как да се спазват всички европейски правила - не само по закон, не само на хартия, но и на практика.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Това не е вярно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Когато говорим за докладите на Европейската комисия, трябва да отчитаме и специфичната политическа среда в самия Европейски съюз. Казвам това не за извинение пред затрудненията, които има и правителството, и администрацията, и пред нашите слабости, но това трябва да се знае. Европейският съюз се намира в трудна политическа ситуация. Още след отхвърлянето на Конституционния договор възникнаха тези затруднения и затова процесът на интеграция на България в Европейския съюз беше по-труден до нашето влизане, отколкото за първите 10 страни членки. Защото още тогава се надигнаха гласове, които казваха, че Европейският съюз прекалено много се е разширил, че България и Румъния не са готови, че Европейският съюз трудно може да възприеме, да абсорбира нови страни членки.
Слава Богу, успяхме с много усилия да преодолеем това отношение към България и да постигнем една стратегическа цел за нашата нация. Но сега ние сме в не по-лесен период, защото има затруднения, този път с Лисабонския договор, има реални икономически трудности пред растежа в Европейския съюз, пред нивата на инфлацията и много други аспекти. Има и сериозни критики към Европейската комисия от страна на Европейския парламент и на Европейската Сметна палата за контрола, който трябва да се осъществява върху разходването на европейските средства - средствата на европейските данъкоплатци, в това число и на българските данъкоплатци. И съвсем закономерна е реакцията на Комисията, която започва последователно, много методично да прилага такъв все по-строг контрол. Това е добре и оздравително и за България, защото не е тайна, че при нас съществуваше нагласата и представата, че средствата, които са включени във финансовата перспектива за нашата страна, ще се раздават на калпак, без особен контрол, без достатъчно ясна отчетност за всяка една фаза, стъпка в усвояването на парите и в последващия контрол.
И тук трябва да признаем, че ние като държава имаме много на какво да се учим и е необходимо много неща да се променят. По инерция и от 90-те години, и от последните години все още разходите и в публичния сектор, и по отношение на европейските средства се възприемат по следния начин: веднъж проведен общественият търг, нещата са свършени и по-нататък вече изпълнителят просто се възприема едва ли не априори, че е свършил работата си както трябва. Оказва се, че не е точно така и трябва много да засилим и одиторския контрол, и контрола по изпълнение, и качеството на този контрол, и много други действия.
Съвсем закономерно е Европейската комисия в тази среда да очаква още повече и по-ясни усилия и в областта на правосъдието и на вътрешните работи, и в работата с европейските фондове. Българското правителство възприема докладите на Европейската комисия конструктивно, с чувство на отговорност и с амбицията там, където грешим, да се поправим и да свършим много повече и по-фокусирана и добре организирана работа. Ето защо, не защото искаме да бъдем членове на Министерския съвет и защото така смята мнозинството, смятам, че това, което цели опозицията – предсрочни парламентарни избори чрез уличен натиск, чрез нестабилност: социална и икономическа, е вредно за нашата страна. Именно следващите месеци ще бъдат решаващи от гледна точка на това как реално се развиват оперативни програми, колко проекти, в какви сфери ще успеем да договорим до края на 2009 г., когато изтича периодът, в който България ще се ползва от правото, че всеки един одобрен проект ще й се изпълнява за три години, а не за две години.
Амбицията – за това има реални факти за динамиката на работата по оперативните програми, е максимален брой проекти да бъдат разгледани, одобрени, контрактувани именно в следващите месеци. Затова алтернативата, която предлага опозицията, е вредна за страната. Служебно правителство, нестабилност, избори, дълги преговори за сформиране на следващото правителство ще бъдат пропиляно време за страната. Не че ние сме съвършени във всичко и точно този лукс не можем да си го позволим.
Апелирам за отговорност и към българската опозиция. Тя трябва и занапред, разбира се, справедливо, да критикува правителството там, където греши.
Но искам да се обърна към вас с една молба: имайте мярка в това! През тази година и нашите европейски партньори, и българското общество станаха свидетели на много действия от страна на представители на българската опозиция, които преминаваха определена граница, които създаваха цялостен трайно негативен образ на България. Ако имате претенцията да сте управляващи в следващ период, мислете за последиците и за себе си! Тук има партии, които навремето атакуваха остро България в Съвета на Европа, в ПАСЕ и постигнаха такива резултати, че точно техните правителства бяха проверявани много строго и им беше наложен тежък мониторинг и контрол. Може би несправедлив, но в резултат на краткосрочното политическо мислене. Не се подвеждайте в тази посока!
Бяха казани и преди, и по време на дебатите много неточни неща, които действително създават голямо объркване сред българските граждани. Имам предвид следното. Твърдеше се, че България е донор на Европейския съюз, а не получател на средства. Вчера министърът на финансите убедително с цифри показа, че и през миналата година, и през тази година, така ще бъде, вярвам, и през следващата година, България ще бъде на плюс в чисто финансови измерения от гледна точка на нашето членство в Европейския съюз. Това е факт.
Второ, към момента няма безвъзвратно загубени средства за нашата страна. Има сериозни и в много отношения обосновани критики към двете агенции по Програма ФАР, на които временно беше спряна акредитацията.
Има сериозни критики и към работата на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Оттам следва и замразяването – временно, на средствата по Програма ИСПА. Имаше много случаи на критики към Програма САПАРД. Но, първо, аз категорично бих се противопоставил на цялостното създаване на представа, че всички тези програми и едва ли не всички тези пари не са усвоени правомерно и целесъобразно.
Уважаеми дами и господа, вие сте народни представители от цялата страна. В България няма регион, няма община, в която да не се вижда нагледно какво е свършено със средствата от тези програми. И модернизацията на българското селско стопанство, и модернизацията на социалната структура, на домове за възрастни хора, за деца, и модернизацията на пътища в немалка степен се дължи на средствата, усвоени от предприсъединителните програми на Европейския съюз, и огромна част от проектите е читава и почтена. Сега се създава впечатление, че всеки, който е кандидатствал по тази програма и всеки проект едва ли не са опорочени. Това не е истина.
Друг е въпросът, че трябва да бъдем много по-категорични и да действаме ефективно – и като правителство, и като правораздавателни органи – когато се вижда нередност, тя да бъде незабавно отстранявана и да се търсят виновните, да има наказания. Тук имаме слабости и недостатъци.
Трето, не е истина, че правителството едва ли не сега вижда недостатъците в нашата работа и в работата на администрацията. Усилията и програмата за тяхното преодоляване важи още от края на април т.г. – и в работата на вицепремиера госпожа Плугчиева, и в работата на всички агенции и министерства, които имат отношение към усвояването на предприсъединителните и следприсъединителните фондове от Европейския съюз. Както ви споделих, това е процес на обучение на всички нас - и на централната администрация, и на местната власт, и на всички бенефициенти, на неправителствения сектор. Този процес няма да приключи и през тази година. Няма защо да мислим, че България ще се превърне в идеалната във всяко отношение страна на Европейския съюз за две години членство. Това е постоянен процес на самоусъвършенстване. Затова още през миналите месеци бяха направени промени както структурни, така и персонални в много от тези агенции, които днес са предмет на дискусия на Народното събрание.
Благодаря на Народното събрание за подкрепата по отношение на законовите промени във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, които създават много по-голяма прозрачност и по-голям контрол, и много други мерки, като промените в Закона за обществените поръчки, които създават още по-ясни, неукорими механизми за провеждането на тези търгове, и, разбира се, този процес трябва да продължи и ще продължи с ясно съзнание за отговорността, която носим пред българските граждани.
Твърдеше се абсолютно необосновано, че 2007 г. е нулева година от гледна точка на усвояване, защото всеки един що-годе разбиращ човек от тази работа, знаещ процедурите на Европейския съюз, е наясно, че първата година от всяка финансова перспектива, а става дума за перспективата 2007-2013 г., е година за подготовка на програмните документи, които са едно много сериозно изискване на Националната стратегическа референтна рамка, на оперативните програми. Можем със самочувствие да кажем, че България и това правителство се справиха доста добре с тази част от предизвикателството. Нашата Национална стратегическа референтна рамка, нашите оперативни програми бяха одобрени в първата група, в първите 150 програми от над 400 програми на страните от целия Европейски съюз. Този процес отне съгласуване с Европейската комисия почти през цялата 2007 г. И това трябва ясно и отчетливо да бъде известно на българските граждани.
Именно сега набира темп реалното контрактуване по отделните оперативни програми. Ще изисквам много ясна отчетност, периодично информиране на целия Министерски съвет и на Народното събрание, чрез вас и на българското общество за темпа на тази работа. Това е съвсем справедливо и закономерно. Всеки един администратор, заместник-министър, министър, трябва да носи персонална отговорност за усилията в тази област. Ние не сме се отказали и от продължаващото усъвършенстване на механизмите по управлението на оперативните програми. Затова управляващата коалиция създаде работна група, която да направи цялостен преглед на този процес, на нашите слабости – как да бъдат подобрени, и също така на опита на другите страни. И другите нови страни като Полша, Унгария, Чехия са в процес на усъвършенстване на своите механизми, тъй като се сблъскахме в много случаи с размита политическа и управленска отговорност, с бавни механизми, със слаба координация. Това отчитаме като наша слабост и не се притесняваме да го споделим и пред цялото българско общество. Но ще направим всичко, което е по нашите сили, да преодолеем тези трудности.
Задачата не е лека, защото ще се изисква много голяма дисциплина, неуморна работа от всички участници в държавната администрация, но имаме ясен план за действие и по отношение на засилване на административния капацитет, и по отношение на заплащането на експертите, които работят в тази област, за да бъдат високомотивирани. И аз се противопоставям на опитите всички, които работят в европейските програми, да бъдат изкарани едва ли не корумпирани и некадърни. Не е така! Хората, работещи в тези администрации, трябва да имат спокойствието, политическата подкрепа, но и много ясни механизми за контрол и отчетност в работата с тези проекти. Планираме много широка кампания за набиране на допълнителни експерти, над триста души. Това ще бъде направено чрез централизиран конкурс под моята егида по прозрачен начин, за да наберем млади добре подготвени хора, които да се обучават и да уплътнят административния капацитет в тази област – усвояването на средствата от Европейския съюз.
Важно е - и тук виждам сериозната роля на Института за публична администрация - да привличаме в процеса на обучение на нашите експерти най-добрите европейски специалисти да ни споделят своя опит, своите знания, да се научат те от българската администрация.
Трябва да ускорим работата. За това се изисква много голяма вътрешна мобилизация не само от правителството, от всички институции – и от Народното събрание, вярвам, и от общините, от всеки, който има някакво отношение към работата с европейски фондове. За нас не е никакъв проблем целият този процес да бъде абсолютно прозрачен. Защото трябва да се сложи край на представата и спекулацията, че от европейските фондове може да се краде. Защото механизмите са и стават още по-стриктни и това е полезно за българското общество.
Аз не се съмнявам, че и следващите месеци няма да бъдат лесни за това управление – и за мнозинството, и за правителството. Ще продължат и безпринципните атаки, и изкуственото създаване на скандали, ще продължи и нагнетяването на социално напрежение дори там, където няма основание за това. Такъв е политическият сценарий на някои. И аз понякога се учудвам как традиционната десница, българската демократична десница, която има своя сериозен принос за развитието на демокрацията, за европейската интеграция и за икономическите реформи, с удоволствие влиза в този сценарий, обслужвайки чужди политически интереси, които са извън този парламент.
С голям интерес наблюдавам и голямото сближаване между политическа партия ГЕРБ, която се заявява като основна алтернатива на управлението, и партия „Атака”, които би трябвало да са в различни политически семейства, но и лексиката, и политическото поведение на техните лидери очертават едно голямо сближаване. Не знам дали то е принципно, програмно или чисто конюнктурно и по какъв начин ще сработи в един следващ парламент.
Аз разбирам, че в България има още много несправедливости и сред много хора има усещане за това, че ползите от икономическия растеж, който е неоспорим, от замогването на страната не се разпределят справедливо. Че правосъдието все още не достига до всеки по еднакъв начин. Че и правоохранителните, и съдебните органи не отговарят в достатъчна степен на очакванията не само на европейските партньори, на българските граждани, което е по-важно. И мога да ви уверя, че ще положа всички усилия това да се промени. Ще разчитам и на силната политическа подкрепа и мотивация от мнозинството, ще изисквам в следващите месеци още по-голяма всеотдайност и отговорност от всеки един от министрите и участниците в администрацията. Ще очаквам и от опозицията критика, но обективна, корективна, а не самоцелна и дестабилизираща нашата страна. Който иска да се заяви като алтернатива на управлението, да формира своите програми, да ги представи, да се яви на парламентарни избори, да ги спечели.
Благодаря ви за вниманието! Още веднъж благодаря за доверието на българския парламент! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя за подробното изложение, което направи пред Народното събрание.
С това процедурата по гласуването приключи.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 16,45 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Петър Берон

Секретари:
Нина Чилова

Георги Димитров