Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Митхат Метин и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги, предстои ни да извършим поредица от гласувания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който беше обсъждан вчера. Други гласувания няма. След това ще продължим с обсъждането на Законопроекта за културното наследство.
Преди това виждам господин Сотиров, който желае думата. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера внесохме в деловодството искане, подписано от 34 народни представители – да бъде включена съобразно правомощията ви по чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка от дневния ред в днешното заседание обсъждане и приемане на решение за мораториум върху разпоредителни сделки (става въпрос за заменки и апорти на имоти държавна собственост) и мораториум върху промяна на предназначението на земи от горския фонд до приемане на промени в двата закона – в Закона за държавната собственост и в Закона за горите.
Вчера поставихме въпроса, че по единия закон от десет месеца се бавят внесени предложения, не се разглеждат в комисията – явно няма воля този въпрос, който има изключителен обществен интерес, да бъде решен законодателно и да може през цялото лято да продължават замените и апортите. Явно някои хора от изпълнителната власт нямат волята да бъдат извършени такива промени. Явно в мнозинството в момента няма воля да бъдат извършени такива промени. Надявам се да я има. За мен явно има намерение парите, спрени по линия на Европейския съюз – тези 500 милиона, които не можаха да бъдат откраднати, да бъдат откраднати през тези месеци и да бъдат компенсирани от замени и апорти. Не можем да допуснем безконтролно да разпуснем парламента и безконтролно изпълнителната власт да продължи тези порочни практики.
Затова настоявам и се обръщам към господин Георги Пирински – тази точка да бъде включена в дневния ред и преди да излезем в отпуск, да приемем такова решение за мораториум, за да можем наесен спокойно да направим необходимите корекции в законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За обратно предложение има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Темата за заменки и апорти, които да облагодетелстват управляващите, винаги е била актуална, поне откакто някои прогледнаха за „пазарната” икономика. Съгласете се, че управлението на една държава и законодателната дейност не може да се състоят от низ от мораториуми. Ние не сме в 1990 г. Дали мнозинството използва това право в интерес на народа и на държавата или злоупотребява с него в личен интерес, разбира се, опозицията е в правото си да изважда случаи, да ги дискутира и да атакува управляващите. Мисля, че сегашните управляващи, поне в последно време, имат политика в подкрепа на ограничаване на апортите и заменките в личен интерес. Това си личи и в Закона за общинската собственост, и в сегашните действия на Комисията по земеделието и горите.
Струва ми се обаче обидно за цялата държава на двадесетата година Народното събрание да е пълно с предложения за всевъзможни мораториуми. Ако ние не можем да се командваме при употребата на закона, при прилагането на закона по разумен начин, няма никакви мораториумни спасения. Затова ви моля да не правим никаква чрезвичайщина.
Има две деликатни точки в дневния ред – за паметниците на културата, чиято защита не може тук да бъде разтягана от никакви мораториуми. Не ни карайте да ви подозираме, че в името на други интереси се опитвате да пробутвате уж важен обществен проблем. Ние сме хора, които могат да се командват. Ако хванете някой държавен чиновник или даже от ранг на министър, заместник-министър, извадете го в медиите, употребете случая, както една опозиция би могла. Но да правим чрезвичайщини е несериозно!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Всеки ден излизат такива неща в медиите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предложението, което е подписано от господин Сотиров и други народни представители, е внесено на 30 юли 2008 г. в 17,00 ч. в деловодството. Не сте имали възможност да се запознаете с него, защото предстои то да бъде разпределено в днешния ден съгласно практиката на съответната комисия. Считам, че пленарната зала няма готовност да разглежда подобен акт в извънреден ред. Затова няма да приложа режима на ал. 5 на чл. 40.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Искам процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Янев.
Колеги заместник-председатели изразяват мнение, че се злоупотребява с процедурата. Има такава интерпретация на поведението на колегите, но буквата повелява да им дам думата за процедура.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин председател, не се вслушвайте в такива гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Длъжен съм, господин Янев, да се вслушвам колкото във Вашия, толкова и в гласовете на колегите заместник-председатели.
ЯНЕ ЯНЕВ: Защото тези гласове работят срещу институцията, срещу репутацията на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По Ваше мнение!
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз искам да Ви кажа, че Вие за пореден път тълкувате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание както дяволът евангелието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дотолкова мога.
ЯНЕ ЯНЕВ: Защото предложението идва от българската опозиция. Защото българската опозиция по това, което съм проверил в деловодството на Народното събрание като законопроекти, мораториуми и проекти за решения, има лично спрени от Вас повече от 70-80 предложения. Това е тенденция, господин председател. Вие го правите с умисъл.
Затова считам, че тази порочна практика би било редно да бъде прекратена. От това, което внася цялата опозиция и за което пледираше колегата Сотиров, на практика според Вашите действия може да бъде разглеждано следващата година през м. февруари или м. март, както моето предложение по програма САПАРД – да се направи цялостна ревизия на Държавен фонд „Земеделие”. То беше внесено преди две години и половина и подписано от 50 народни представители, но и до ден-днешен не е гледано. Тази практика е изключително вредна за българския парламентаризъм и показва, че правилникът се тълкува по целесъобразност – когато на управляващите им изнася - пускат предложение, а когато не им изнася, го спират.
Затова, господин председател, направете си труда да направите един цялостен разбор, една равносметка и ще се убедите, че това, което казвам, е точно така! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, в правилника няма специални записи за опозицията. Те са общовалидни правила. Аз безспорно ще направя такава справка, но съм сигурен, че тя ще покаже много по-друга картина от онази, която вие рисувате.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Господин Китов, заповядайте, за да следите гласуването.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
Комисията подкрепя вносителя за наименованието на закона.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 179 народни представители: за 174, против 4, въздържал се 1.
Наименованието се приема.
По § 1 има предложение на народния представител Борислав Великов, което е гласувано и не е било прието.
Преминаваме към гласуване на § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте текста на § 1 по вносител.
Гласували 169 народни представители: за 129, против 31, въздържали се 9.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване § 2 в окончателна редакция на комисията и § 3 по вносител.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 158 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 4 в редакция на комисията, § 5 по вносител, § 6 по вносител, § 7 по вносител, § 8 по вносител, § 9 по вносител, § 10 по вносител, § 11 по вносител, § 12 по вносител, § 13 по вносител, § 14 по вносител и § 15 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте текстовете до § 15 – съответно по вносител или в редакция на комисията.
Гласували 169 народни представители: за 149, против 14, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 16 по вносител, § 17 по вносител, § 18 в редакция на комисията, § 19 по вносител, § 20 по вносител, § 21 в редакция на комисията, § 22 по вносител, § 23 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 162 народни представители: за 141, против 19, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 24 има неприето предложение, а по параграфи 25, 26 и 27 има предложение на комисията за отпадане на текстове на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 24, като комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага своя редакция на § 24.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 24, което означава отпадане на текста на вносителя.
Гласували 157 народни представители: за 137, против 17, въздържали се 3.
Предложението на комисията за § 24 се приема.
Същото е и по § 25 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 25 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 138, против 13, въздържали се 4.
Предложението за отпадане е прието.
Същото е предложението на комисията за параграфи 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32. Комисията предлага всички тези параграфи да отпаднат.
Има ли против да подложа едновременно на гласуване тези предложения за отпадане? Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване за отпадане по предложение на комисията на параграфи 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 148 народни представители: за 129, против 14, въздържали се 5.
Предложенията за отпадане са приети.
По § 33 подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на този параграф, който става § 25.
Подлагам на гласуване и § 34 по вносител, който комисията подкрепя.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 155 народни представители: за 133, против 16, въздържали се 6.
Предложенията за двата текста са приети.
Отново няколко предложения за отпадане. Комисията предлага да отпаднат параграфи 35, 36, 37 и 38 по вносител.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на посочените четири параграфа.
Гласували 157 народни представители: за 152, против 2, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
По § 39 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция на този параграф, който става § 27.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 4.
Предложението на комисията е прието.
Има предложение за отпадане на § 40 по вносител. Предложението е на комисията.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 40.
Гласували 131 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 41 и предлага своя окончателна редакция на параграфа, който става § 28.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 153 народни представители: за 140, против 5, въздържали се 8.
Предложението за отпадане е прието.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 42 и предлага този параграф да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 42.
Гласували 153 народни представители: за 142, против 5, въздържали се 6.
Предложението за отпадане се приема.
Комисията предлага да се създаде нов § 42а, който става § 29. Комисията предлага и своя редакция на този нов параграф. Ще го подложа на гласуване, колеги, заедно с § 43 по вносител, § 44 в редакцията на комисията, който става § 31, § 45 по вносител, § 46 по вносител, § 47 по вносител, § 48 по вносител и § 49 по вносител.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове, които съответно ще бъдат преномерирани.
Гласували 144 народни представители: за 127, против 13, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Ще подложа на гласуване два текста едновременно, след което следват доста текстове, по които има различни предложения.
Комисията предлага да се създаде нов § 49а, който става § 37, и е предложила съответен текст.
Подлагам го на гласуване заедно с § 50 по вносител.
Гласували 146 народни представители: за 129, против 14, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По § 51 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което комисията не подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, неподкрепено от комисията.
Гласували 181 народни представители: за 57, против 100, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас с молба за прегласуване на този текст. Аргументите ми са следните. С този текст ние ще променим системата за обслужване в нашите аптеки и ще променим системата, която бяхме създали точно преди една година с вас тук, в тази зала.
Обръщам се към вас, защото с това гласуване всъщност ние променяме изцяло фармацевтичната търговия в България. Какво ще се случи? Първо, либерализацията на пазара няма да доведе до конкуренция и до по-ниски цени за медикаментите; второ, ние ще стимулираме веригите аптеки и пирамидалните структури; трето, няма да можем да създадем възможност за по-добро обслужване на гражданите в отдалечените райони; четвърто, няма да можем да повишим качеството на обслужването на нашите граждани; и не на последно място, професионализмът в обслужването на нашите пациенти няма да може да има този характер, който искахме да запазим с така наречения етичен модел.
Обръщам се към вас да подкрепите това предложение, тъй като преди една година единодушно вие се присъединихте към този етичен модел. С това гласуване ние всъщност ще постигнем това 95% от българските фармацевти, които притежават аптеки, да се превърнат в наемници. Ще ликвидираме българските фармацевти като професионалисти и участници в лечебния процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението на народния представител Лъчезар Иванов.
Гласували 176 народни представители: за 66, против 92, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Това гласуване следва да се счита, че е идентично и по отношение на предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Камбуров.
Следва предложение на народните представители Елиана Масева и Евгени Чачев по § 51, неподкрепено от комисията.
Гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 166 народни представители: за 67, против 70, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за прегласуване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, моля Ви да подложите на прегласуване направеното предложение от госпожа Масева и господин Чачев.
Искам да напомня на народните представители какво е това предложение. Това предложение е, макар и при либерализиран режим за откриване на аптеки, да има ограничения, които да не доведат до монополизъм на пазара в областта на търговията на дребно с фармацевтични продукти, а именно не повече от четири аптеки да могат да бъдат откривани. Подобен тип норми съществуват във всички европейски законодателства, в които има либерален режим. Тоест макар и режимът да е либерален, се предвиждат съответни ограничения, за да се създаде антимонополно законодателство. Предложението е коректно, съобразено е с европейската практика и смятаме, че ще бъде едно много по-добро решение за режима, по който ще се уреждат собствеността и управлението на аптеките в България. Затова ви моля да ни подкрепите при прегласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново това предложение.
Гласували 183 народни представители: за 94, против 70, въздържали се 19.
Предложението се приема. (Ръкопляскания в ДСБ.)
При това положение редакцията на § 51, господин Китов, навярно ще трябва да претърпи съответна промяна в чл. 221, който не фигурира в редакцията на комисията. Очевидно ще трябва да се добави в този параграф, който става § 39.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Добавя се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ще бъде оформено като т. 1 на § 39 и съответно точките ще бъдат преномерирани.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание. Ще подложа на гласуване редакцията на комисията за § 51, който става § 39, с допълнението, което току-що се гласува в пленарната зала за нова т. 1 на § 39 в редакцията на предложението на народните представители Масева и Чачев за промени в ал. 1 на чл. 221 от закона.
Гласувайте този текст – редакцията на комисията с допълнението на току-що гласувания текст.
Гласували 162 народни представители: за 151, против 11, въздържали се няма.
Текстът е приет в окончателна редакция.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов - § 52 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 31, против 67, въздържали се 30.
Предложението на господин Лъчезар Иванов не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 40.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 52, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 114, против 3, въздържали се няма.
Текстът на § 52 е приет.
По § 53 има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 25, против 69, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция за § 53.
В пленарната зала народният представител Руденко Йорданов е направил редакционно предложение по текста на комисията, а именно: в ал. 1 на чл. 28 да се добави т. 9 със следното съдържание:
„9. становище на Българския фармацевтичен съюз за откриване на аптека”.
Подлагам на гласуване това предложение, направено от народния представител Руденко Йорданов в пленарната зала.
Гласували 146 народни представители: за 44, против 66, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста за § 53, който става § 41, така както е предложен от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 135, против 23, въздържали се 3.
Текстът на комисията е приет.
Параграф 54 се предлага в редакция на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
За § 56 комисията предлага редакция.
Подлагам на гласуване тези три текста.
Гласували 157 народни представители: за 145, против 10, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 57 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага окончателна редакция.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов – в окончателната редакция на § 45, предложена от комисията, т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов за отпадането на т. 1 от § 45.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 58, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Господин Йорданов, имате думата за процедура за прегласуване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение за прегласуване, защото мисля, че съм длъжен да напомня на народните представители за какво става дума. Става дума за нова редакция на ал. 1 на сега съществуващия чл. 238, която нова редакция практически разрешава в дрогериите да се продават всички лекарствени продукти, разрешени за търговия в Република България, които не са по лекарско предписание. Досегашният текст, за който аз пледирам да остане, налага една ограничителна мярка, свързана с това, че дрогериите могат да продават тези лекарствени продукти, които са определени по списък на министъра на здравеопазването.
Каква е логиката и каква е контратезата, защото съм длъжен да спомена и нея. Контратезата е, че може да се продават лекарствени продукти, непредписани от лекар, и от автомати. Могат да бъдат продавани и по друг начин. Защо за дрогериите да налагаме някакъв ограничителен режим? На пръв поглед звучи логично, но въпреки всичко смятам, че възможността да бъдат продавани от дрогерии всички лекарствени продукти, които не са по лекарско предписание, съдържа риск, свързан с невъзможността работещите там медицински специалисти да имат този капацитет и тези възможности, които имат помощник-фармацевтите и фармацевтите за тези, по-специфични лекарства, които не са отпускани с рецепта.
Припомням ви историята с йода, историята с тези слухове по радиационния риск и се питам: може ли някой да си купи литър йод, макар че се продава свободно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване направеното предложение от господин Йорданов.
Гласували 153 народни представители: за 71, против 59, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 57 по вносител, който става § 45 в редакция на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По § 59 има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Донка Михайлова, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 82, против 52, въздържали се 18.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване § 58 по вносител, подкрепен от комисията, § 59 по вносител с гласуваното току-що допълнение в пленарната зала, § 60 по вносител, § 61 и § 62 в редакция на комисията, параграфи 63, 64, 65, 66, 67 и 68 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текста на § 69 в редакция на комисията, § 70 и § 71 по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов за създаване на нов § 71а, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 53, против 55, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Господин Йорданов има думата за предложение за прегласуване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Логиката предполага, че след като подкрепихте предложението ни с колежката Донка Михайлова медицински специалисти да не могат пряко да рекламират лекарствени средства от електронни и печатни медии – нещо, което е забранено от Кодекса за професионална етика, нещо, което е забранено от наредби, но фактите показват, че тези забрани не са достатъчни. От позиция на медицинския авторитет се случва лекари пряко да рекламират лекарства или хора, представящи се за медицински специалисти, но най-често лекари да извършват тази реклама. След като приехте това да бъде забранено и чрез закона, моля ви подкрепете идеята, след като има такава забрана, да има и санкции. Иначе увисва – забраняваме, но не санкционираме.
Така че те са две взаимосвързани предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Йорданов и госпожа Михайлова.
Гласували 152 народни представители: за 93, против 53, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 72 по вносител, който става § 60 в редакция на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 119, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов за отпадане на т. 1 от § 73, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 37, против 72, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 73, който става § 61 в редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител и § 74 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 75 има предложение на господин Лъчезар Иванов за отпадане на параграфа, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 19.
Предложението на господин Лъчезар Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 75 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване едновременно две предложения на господин Иванов за отпадане на § 76 и § 77, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези две предложения на господин Иванов.
Гласували 119 народни представители: за 20, против 82, въздържали се 17.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на § 76 по вносител, подкрепен от комисията; § 77 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Комисията е предложила да се създадат три нови параграфа - § 77а, § 77б и § 77в, като в пленарната зала народният представител Тодор Кумчев е направил предложение § 66, тоест § 77а в първоначалната номерация, да отпадне.
Предложението на господин Кумчев се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Тодор Кумчев за отпадане на § 66, което се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за създаване на § 77б и § 77в, които съответно ще станат навярно § 66 и § 67.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 2, въздържали се няма.
Двата текста, предложени от комисията, са приети.
Подлагам на гласуване § 78 по вносител, подкрепен от комисията; § 79 по вносител, подкрепен от комисията; предложение на комисията за нов § 79а, който ще стане § 70.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов за отпадане на § 80, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов.
Гласували 139 народни представители: за 43, против 76, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Господин Иванов желае думата за да обоснове прегласуване.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас, за да поясня точно за какво става въпрос. Тук става въпрос за това Българският фармацевтичен съюз да дава отношение относно откриването на аптеките. Считам, че след като разрешихме всички да имат право да откриват аптеки, редно е все пак Българският фармацевтичен съюз по някакъв начин да дава становище и да се запази професионализмът при откриването на аптеките и организацията на аптеките. Затова призовавам да подкрепите това предложение. По този начин действително Добрата фармацевтична практика ще бъде спазвана от всички фармацевти, които работят и от тези, които искат да откриват аптеки, и да има някакво регулиране в крайна сметка. Не може този пазар да бъде просто една джунгла. Призовавам ви при прегласуването да подкрепите направеното от мен предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 154 народни представители: за 44, против 96, въздържали се 14.
Предложението отново не се приема.
Подлагам на гласуване § 80 по вносител, подкрепен от комисията, и § 81, който става § 73 в редакция на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 4.
Тези два последни текста са приети, с което е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Да изразим благодарност на Комисията по здравеопазване за справянето с една много трудна задача, която е доведена до успешен край - законът е приет. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО – продължение.
Има записали се за изказвания.
Уважаеми колеги, ще ви обявя справката за времето, с което разполагат парламентарните групи. Коалиция за България 30 мин., НДСВ 17 мин., ДПС 26 мин., БНД 21 мин., ОДС 15 мин., ДСБ 19 мин., БНС 16,3 мин., „Атака” 11 мин. и независимите 1 минута.
В списъка на заявилите желание за изказвания са следните народни представители: Весела Драганова, Елеонора Николова, Бойко Ватев, г-н Михайлов, Борислав Китов, Борислав Българинов, Лъчезар Иванов, Илко Димитров, Силвия Алексиева, Яни Янев. Това са засега заявилите желание.
Давам думата на народния представител Весела Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото декларирам, че нямам личен интерес. България е древна държава с много културно-исторически паметници. По данни на ЮНЕСКО страната ни е на трето място по богатство на археологическото културно наследство в Европа след страни като Италия и Гърция. Културното наследство е ресурс за духовно оцеляване, но също и ресурс за устойчиво развитие. Ние, следовниците на древните ни предци, сме отговорни да запазим историята си, като съхраним културно-историческото си наследство. Факт е, че в цивилизованите страни отношението към този въпрос е мерило за политическа мъдрост и загриженост.
Ефективното използване и съхраняване на културното наследство е акцент и в европейското законодателство. Европейските институции все по-често предлагат политики и инициативи, които използват културното наследство като мощно средство за комуникация и формиране на чувство за европейска принадлежност.
Днес тук обаче говорим за интереса на българската нация. Предложеният Закон за културното наследство цели да замени действащата нормативна уредба в България, несъответстваща на добрите практики и модели в международен план, както и да обогати националната законодателна традиция в областта. Той транспонира в българската правна среда европейските директиви за ефективно издирване, установяване, съхраняване, консервация, реставрация и социализация на материалните и нематериалните, движимите и недвижимите културни ценности.
Важно е да се отбележи тук, че се извършва хармонизация с европейското право и по въпросите, свързани с износа и временния износ на движими културни ценности. С тези норми не само се запазва националното богатство в пределите на страната, но се гарантират европейски стандарт и ефективни действия за връщане на незаконно иззетите ценности.
Законопроектът има и друго достойнство: той е бариера срещу иманярството, ограничава възможностите за черния пазар на културни ценности, създава правила за собствеността, движенията, ползването и търговията с тях, прегражда пътя на организираната престъпност, която от години търгува безпрепятствено с антики и национално богатство.
Важни са основните принципи, на които стъпва законът, а именно: равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяването на неговата защита като особено правна закрила; децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство; публичност и прозрачност при управление на дейностите по опазване на културното наследство.
Прецизно в закона са разработени: национална система по опазване на културното наследство, както и органите на управление, регламентация на дейностите по опазване на материалното и нематериално движимо и недвижимо културно наследство, въвеждането на критерии за класификация и категоризация.
Особено място се отделя за опазването на движимото културно наследство чрез издирване, идентификация и регистрация като изключително важно е създаването на единен информационен масив. Регламентира се и търговската дейност с движими културни ценности. Разработени са темите за консервация и реставрация като системен процес от директни действия по преодоляване разрушаването и стабилизиране състоянието на движими и недвижими културни ценности. Изчистени са отношенията по въпросите на възпроизвеждането и разпространението на културни ценности. Дава се възможност за представяне и документиране на културното наследство при условия и по начин, който не поставя под заплаха физическата им цялост.
Специално внимание заслужава контролът в законодателната рамка, който, според мен, така предложен ще е системен, координиращ и ефективен чрез създаването на инспекторат към Министерството на културата. Тук съвсем актуално звучат и текстовете, свързани с преодоляването на конфликта на интереси.
Вярвам, че между първо и второ четене текстовете ще бъдат още по-прецизирани.
Накрая бих искала да подчертая, че нация, неуважаваща историята си, не уважава и себе си, а с този закон ние ще уважим и предците си, ще изпълним дълга си като съвременници, за да можем да предадем уважението си към историята и на бъдещите поколения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Драганова? Няма.
Давам думата на госпожа Елеонора Николова за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Вчера във вид на реплика взех отношение по начина, по който се е развивал тежкия спор със собствеността и обстоятелството, че през 1998 г. е приет Законът за държавната собственост. Практически е извършена една несправедливост по отношение на нашето национално богатство, по отношение на ценностите, които представляват национална и световна стойност. Много е трудно след десет години една несправедливост да бъде поправена. Заради това е много важно да убедим всички хора, които междувременно са се възползвали от тези законови възможности, че сега не се върши поредната несправедливост, а че се охранява националната ни памет и националните ценности, които са най-голямото ни достояние, и от които не можем да се откажем.
Искам да коментирам като юрист, че намерената правна форма на държател не е абсурдна и не е непозната на българския правен мир.
Българите през всичките години обичат страшно много сделките по прехвърляне на имот на своите деца срещу задължение за гледане и издръжка. Давам точно този пример, за да могат хората, които са неюристи, да разберат, че българинът има тази традиция – да запазва за себе си държането, без това по някакъв начин да нарушава неговото усещане за справедливост и за собственост.
Може би най-масовата сделка в България е именно тази – да прехвърляш на детето си имота, за да знаеш, че след това си си уредил за в бъдеще отношенията, че няма да се плащат данъци и такси за наследство и т.н., и че си изпълнил своя дълг като родител. Никаква пречка не съществува за хората, които са се лишили доброволно от собственост, да продължат да ползват тази собственост, без по някакъв начин тяхното чувство за притежание да бъде накърнено, защото правото на собственост има три измерения: право на държане, право на ползване и право на разпореждане. При положение, че съвършено съзнателно знаеш, че това благо, тази ценност, която си вложил и инвестирал, отива в полза на държавата, това е същото, което прави един родител – да прехвърли имота на детето си и да стане простия държател, защото чувството за справедливост в този случай не е накърнено.
Мисля, че ако между първо и второ четене юристите се убедят и създадат много добри текстове, които да дадат възможност във вътрешни борси правото на държане да бъде разигравано, ако се уреди много ясно въпросът с наследяването на правото на държане, а не само уведомяването и неизвестността дали след това наследникът ще продължи да държи за себе си тази колекция, с ясното разписване на възможността за концесиониране, би могло да се получи един добър закон, който да възстанови чувството за справедливост, чувството за национално достойнство, и, разбира се, да не възстанови миналото, защото без добро минало, няма как да имаме успешно настояще и още по-добро бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Думата има господин Бойко Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че толкова малко хора ще слушат толкова важна материя, но все пак, по-добре малко, отколкото още по-малко.
Честит рожден ден на господин Илчев!
Трябва да ви кажа, че това е най-гузният закон, който влиза в нашия парламент, най-тъмно правен, който не е гледан от нито една друга комисия, закон, в който има глоби, на практика има и конфискации, дори не е гледан от Комисията по правни въпроси, от никоя друга комисия, да са го чели не повече от десет човека тук, е срамота!
Аз декларирам, че имам интерес, защото съм български народен представител и имам интерес българското национално богатство да остане в България. Имам интерес, защото 15 години съм собственик и директор на художествена галерия и работя с тази материя, с културни ценности. Всъщност не, по този закон картините на Златьо Бояджиев, на Цанко Лавренов, на Бараков, на Гюдженов – картини, някои от които струват по 100 хил. евро, дори не са културна ценност. Те просто са предмети, които един човек може да натовари в колата и да ги изнесе в чужбина безпрепятствено, без дори да плати 1 лв.
Първо, по философията на закона.
Под предлог за борба с иманярството, всъщност наказанията не са никак големи за иманярите, законът прави така, че на практика всички антични предмети и почти всички монети да бъдат национално богатство. Липсата на начин за доказване произхода на това национално богатство, на практика го национализира.
Какво ще се получи на практика? Никой разумен човек и никой нумизмат – шест поколения нумизмати има в България вече – няма да обяви своята колекция, за да бъде неин държател, да й се наслаждава, а след смъртта му децата да кандидатстват, за да бъдат държатели на нещо, което е затворена система.
Какъв ще бъде резултатът? Удар по колекционерите, но не по иманярите, подчертавам, защото 3000 лв. глоба и вземането на металотърсача и сега се прави и те продължават да работят. Но ударът по колекционерите, които са интелигентни хора, с научни познания и на практика лишаването на България от пазар на такива предмети и монети, ще насочи износа на тези предмети в чужбина. И законът директно лобира за западните, американските и японските нумизматични къщи и аукциони. Заставам зад всяка моя дума, която казвам тук, защото познавам материята. Това е лош закон.
В него например всички монети, които са до 1500 г., са обявени за национално богатство. Монета, която струва 5, 10, 20 лв. е национално богатство. Но пак подчертавам, картина, която струва 100 хил. евро и носи национална памет, дори не е културна ценност.
От ЮНЕСКО има ясни квалификации за начина, по който се обявява националното богатство. Първо, тя трябва да бъде уникална. Какво става в нашия закон? Национално богатство е всеки предмет, който може да бъде уникален, но може да бъде и много рядък, но може да бъде и характерен за епохата. Характерно за епохата е всичко, включително едно парченце керамика. Комисията в музея щяла да определя кое е национално богатство. И по тази логика тя може да определи всеки един предмет като такъв. Както каза един журналист: „Много искам да бъда член на такава комисия”. Така се създава възможност за невероятна корупция.
Има много недомислици, но според мен те не са такива, а са направени нарочно, за да се унищожи въобще възможността да има пазар в България. Например, продаването на колекции в тяхната цялост. Който през живота си е събирал поне една пощенска марка, трябва да знае и сигурно знае, че колекцията е жив организъм, който пулсира. От нея се продават, заменят неща, тя може да расте или намалява, но никой не продава и не заменя цели колекции. Това е просто в разрез с философията на колекционирането.
За национално богатство до доказване на противното са обявени всякакви археологически следи. „Следа” значи едно парченце глина в една нива. Там, където няма археологически обект, тази нива или това лозе се оре на 80 см дълбочина и в момента всеки един селски стопанин, ако се приеме законът в този му вид, става престъпник, който унищожава национално богатство.
Какъв е изходът? Двеста хиляди души събират по два чувала керемиди, занасят ги в съответния археологически музей, тръсват ги пред вратата на директора и казват: „Описвай, снимай и доказвай, че това не е национално богатство, не е културна ценност, а някаква следа”. Но тази следа няма да е следа.
И чак тогава тези хора могат да започнат спокойно да си орат нивите. Ами, това е по-голям саботаж на нашето земеделие, отколкото спрените пари по европейските фондове! (Шум, оживление.) Ами, да спрем да си орем пет години нивите, докато се докаже, че тези предмети не са национално богатство. (Реплики от КБ.)
Много лоши неща има в този закон.
Но искам да кажа на авторите на този закон, аз работих по него, но от седем месеца не съм викан и не съм търсен, защото хората разбраха, че имам либерални виждания.
Искам да ви кажа, че първият нумизмат в България е Георги Сава Раковски, който в 1860 г. пише статия, издадена в Белград, за десет стари български пенези, за царете Асен Първи, Асен Втори. И там казва: „Българи, събирайте ценности, монети и старини, за да запазите паметта на България”. Ние послушахме Раковски, а сега сигурно Раковски вече ще е лош човек.
Колкото до доказването на произхода, трябва да кажа, че в България има определени етноси, които си предават ценности, монети и предмети от стотици, дори хиляди години. Това са каракачаните, които дават злато, когато се женят. Те имат толкова ценни монети, но според този закон ще ги изгубят, защото не могат да ги докажат.
Такива са евреите, дошли от Испания, които носят потомствени монетни накити.
Да не говорим за ромите, които в злато си предават прикята, когато се женят.
Да не говорим за турците. Съжалявам, че няма тук хора на ДПС, но монетите от 1500 г. до 1800 г., които изрично не са посочени като национално богатство, те също могат да бъдат национално богатство, защото там има изключително редки монети от Султан Селим ІІІ и от други. Те си мислят, че са се измъкнали и, видите ли, тези неща от османския период просто няма да бъдат подгонени от закона. Да не говорим за монетите между 1400 г. и 1500 г., които автоматично влизат като национално богатство.
Разбрахме, че Раковски не е добър човек. Българските нумизмати, които са над 60 000 души, не са добри хора. Само че в тези нумизмати в момента има монети за над 800 млн. евро.
Всяка една колекция, която е между 300 и 1000 монети, струва средно по 30, 40, 50 евро, само отделни монети са по-скъпи. Толкова правят. И общо богатството, което се намира в българите е над 2 милиарда по най-занижени сметки. Тези 2 милиарда по логиката на този закон ще бъдат изпратени в западните нумизматични къщи, защото тук няма да бъдат показвани, няма да бъдат продавани, няма да има пазар.
Не може да се говори за аукцион в този закон за всяка една монета и всяка една монета да се продава на аукцион, 99% от монетите струват до 50 лв. А, за да се продаде на аукцион една монета, трябва да я снимаш, да платиш такса, да се издаде албум и така нататък. И това ще струва 100 лв. Е, ти ще предложиш монети за 50 лв., като ще платиш такса за 100 лв.? Това е правено, за да няма аукцион, а не защото има непознаване на материята.
Според мен законът е саботаж към българското национално наследство. Затова предлагам на уважаемите колеги и на уважаемата госпожица Чилова този закон да се върне в комисията, там да се преработи и тогава да се върне на първо четене тук, защото слабостите, грешките в него са толкова много, че аз се съмнявам, че той би могъл да бъде поправен. И с всички, с които говоря, така излиза: абе, вижте какво, дайте той да мине на първо четене, там ще го поправим, защото политическата обстановка, нека хората да разберат, че ние се борим за нашите национални богатства. Не се борим за нашите национални богатства с този закон. Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За първа реплика – госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ватев! Аз искам да декларирам също, че нямам нито финансов интерес, нито интерес да работя за западни аукционни къщи. Аз работя, господин Ватев, за България и смятам, че с този законопроект ние защитаваме национални интереси.
Искам да започна най-напред от основния въпрос, който Вие споменахте и който като че ли в медийното пространство създава най-големите спекулации по отношение на закона и съпротивата за неговото приемане.
Господин Ватев, по отношение на нумизматите и на колекциите ключовият въпрос, който стои, е въпросът със собствеността. Аз искам много ясно да декларирам и да кажа, че българското законодателство от Освобождението и на конституционно ниво, и на законодателно ниво по отношение на археологическо наследство винаги императивно е препятствало възможността друг, освен държавата, да притежава археология. И това трябва да стане много ясно в пленарната зала. Ние сме правова държава.
През 1998 г. става един безпрецедентен и безотговорен пробив на тази защита. И става възможно, освен държавата тези вещи, националното богатство, археологията да бъдат придобивани и от частни лица. Така че по отношение на тези сантиментални чувства аз мисля, че ние сме народни представители, знаем по Конституция, че България е правова държава и трябва да спазваме реда и законите.
Що се касае за философията на закона, искам, колеги, да ви кажа, че България единствената държава в Европа, която няма съвременен Закон за културното наследство. Нашият законопроект е реципрочен на законопроекта като философия на гръцкия закон. България трябва да бъде сравнявана с Гърция и Италия, а не да бъде сравнявана с Щатите или да бъде сравнявана с Холандия. Така че ние предвиждаме рестриктивен режим по отношение на археологията и либерален по отношение на търговията. Но пак казвам, при ясни правила и условия с идентифицирани и регистрирани културни ценности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Един въпрос само към колегата Ватев. Моля да получа обяснение защо тези родолюбиви българи, които събират и съхраняват това наше национално богатство в личните си колекции, след приемането на този закон ще го изнесат навън? Това не мога да разбера, след като те го правят за съхраняването на нашата национална памет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Ватев, чухме заплаха за западните нумизматични къщи. Не ги използвайте като Дядо Торбалан тези западни нумизматични къщи, не ни плашете с тях. Аз, като един човек, който няма колекция, но иска българското историческо и културно наследство, българската памет да остане тук за следващите поколения, недоумявам що за гледна точка е. Виждам, че в пресата и в залата от няколко души, които не могат да говорят без да четат, кой знае защо, въпреки титлите си, върви разделителна линия, че колекционерите не са българи, а българите не са колекционери. Вероятно българите не са колекционери в голямата си част. Но защо искате да твърдите, че колекционерите не са българи?
Това е закон, който е подготвян толкова дълго и толкова колективно, както никой друг. От 20 години не е подготвен по-колективно един закон. Не е възможно при взаимно изключващи се гледни точки, каквито са вашите, законът да отразява микс философия – и вашата, и на ония, които са за рестриктивен режим. Това е друг въпрос, но Вие сам казахте, че допреди седем месеца сте работили по закона.
Може ли закон, който е работен колективно повече от година, да имате претенции че са го чели не повече от десет души, че не е минал в други комисии? Извинявайте много, за мен гледната точка на хора, които твърдят, че след като част от разграбеното в последните 20 години е българското историческо и културно наследство, и то разграбено вандалски и безогледно, можете днес да претендирате за давност, за собственост и за това, че ще ни заплашвате със западните аукционни къщи. Вие или сте българи или не сте. Кажете какви сте и да започнем оттам, за да дискутираме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Ватев – дуплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Прадядо ми е опълченец на Шипка – Шеста дружина, Първа рота, Дончева!
Не обичам хората, които са експерти по всичко и знаят всичко, защото тогава се оказва, че не знаят нищо. Времето на енциклопедистите мина ХVІІІ век във Франция. И това да бъдеш специалист по всичко и да се изказваш по всички въпроси еднакво компетентно или еднакво некомпетентно, е горделивост. И според Корана, и според Библията, горделивостта е най-големият грях. Не правете повече грехове, Дончева, имате си достатъчно.
Що се отнася до рестриктивните закони – рестриктивният закон в Гърция е приет преди петнадесетина години под натиска точно на западното лоби и затова в Гърция нищо не остана.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): В 2002 г.
БОЙКО ВАТЕВ: Аукционите и нумизматичните къщи са пълни с гръцки монети и с гръцки предмети. Затова, именно заради този закон. И гърците вече сами не си го харесват. Точно защото колекционерите са българи, точно затова спасяват. И понеже вече има толкова много колекционери и богати хора в България, всичко остава тук. И западните къщи се задъхват и искат да прокарат този закон, за да отидат тези 2 милиарда там. Защо ще отидат? Защото, когато ти си престъпник и не можеш да докажеш, че от баба си имаш тази монета, защото тя преди да умре не ти е направила наследство и не ти е подписала, тогава ти, дори може би не ти, а децата ти, ще ги изнесат. Какво да чакат? Да дойдат баретите и да им ги вземат някоя нощ? Законът е лош.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата за изказване д р Михайлов.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Този законопроект е терен на раздор по причини, които са очевидни. За какво е този законопроект, какво решава трябва да е ясно, преди да бъдат мобилизирани страстите. Законопроектът дефинира собствеността върху националното културно наследство – това прави на първо място. Законопроектът казва, че националното археологично наследство е публична държавна собственост съгласно конституционната традиция и законодателната история по тази тема.
Второ, законът регулира движението на културните ценности, начина на техния обмен, търговията в аукцион, тържищната търговия.
Трето, този закон кодифицира възможността за концесиониране на движими културни паметници, така нареченото публично-частно партньорство.
Накрая, този закон въвежда за пръв път в тази законодателна територия възможност за стриктен контрол чрез инспекторат на централно и регионално равнище.
Този закон, съдейки по това, което чуваме, по реакциите в парламентарната зала и извън нея, има подкрепата на всички политически сили, без изключение или по-точно с едно изключение – това на войводите на ВМРО. Господин Ватев е много амбициран и е говорител да защити възгледа си върху този закон като несъответен. Той казва „законът е лош”. Забрави обаче да декларира частен интерес – това ми се струва леко некоректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Напротив, той го декларира, господин Михайлов.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Заяви го.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ако е казал това, моля за извинение.
Този закон има много мощна съпротива както в парламентарната зала, макар и ограничена, така и извън нея, и особено извън нея. Тази съпротива е преди всичко съпротива на колекционерите, на десетина души, които са съсредоточили като своя собственост, като фактическа власт върху предмети с културна стойност с национално и световно значение - притежават колекции, които през годините са събирани внимателно по начин, който не може да бъде изричан публично. Всички знаят обаче каква е траекторията, всички знаят какъв е механизмът, как това се е случило. Това е мародерство.
Разбира се, че това е един мобилизиран чрез плащане иманярски изкупчийски пролетариат, който мародерства в продължение на десетилетия културните пластове на българската земя, за да може да разруши в процеса националната памет – нещо, което е постигнал. Постигнала е, разбира се, тази мафия на иманяри, посредници и колекционери крупни притежания, които днес са на риск в тази зала на първо четене на закона, който ги застрашава. Ще трябва да си дадем сметка за това.
Този закон няма друга остра проблематика, нерешим въпрос, каквото и да се говори. Опитът за бланкетно отхвърляне на закона, дисквалификацията му изобщо не съдържа друг мотив, освен този. Няма нерешим въпрос между първо и второ четене.
Отворен за дискусия остава и въпросът за собствеността на нумизматите. Това – от моя гледна точка.
Всичко може да бъде дебатирано. Не може да бъде произнасяно, без да бъде разгадан мотивът за това произнасяне, че този закон не струва и е по-добре да няма закон, което е равно и на идеята законът да бъде радикално либерален и да приведем по законодателен път статуквото под законово съответствие. Това не е никаква законодателна възможност за нас.
Уреждането на тази проблематика, на тази сфера на обществените отношения предполага възстановяването на интересите на държавата в сферата на културното наследство. Толкова. Дотук хаос, престъпност, проточена от класическите времена на Държавна сигурност, от епохата на късния живковизъм.
Държавна сигурност натрупа тези колекции, защото тя вдъхнови процеса, защото тя защитаваше иманярите, тя защитаваше посредниците. Единствената грижа беше това, което е изровено от земята, да не попада в случайни хора, защото те бяха елит.
Все пак нека да припомним нещо. Господин Димитър Иванов беше в Държавна сигурност в онези славни времена по линия на своята длъжностна позиция, отговорен за това да няма иманярство, да няма посредничество и да няма колекционерство в тази форма, която сега е коментирана.
Крайният резултат на това е собствената му колекция и колекцията на сродни лица, които в годините на прехода при крайната разсеяност на всички правителства, без изключение, можаха да ги обогатят при практически отказ да се наблюдава този криминален процес – нека да се разберем, и, разбира се, при кулминацията на тази знаменита поправка през 1998 г., която директно връчва на тези хора собствеността върху криминално придобитите колекции. Това е така, защото към днешна дата всички тези колекционери от крупен мащаб са собственици по закон на това, което имат.
Този закон рискува, думата е точна, следното: рискува да направи опит срещу конституционно гарантираната норма за неприкосновеност на частната собственост, да върне това, което през 1998 г. им е подарено, в патримониума на държавата. Това е истината по този въпрос. Това е и предизвикателството пред народното представителство.
Плашат ни, че, ако направим опит да върнем тази незаконно придобита собственост в патримониума на държавата, колекциите ще бъдат изнесени. Тази заплаха носи със себе си криминален привкус – това говори Татяна Дончева, аз съм съгласен с нея.
Какъв е този шантаж, моля ви се?! Да не би да владеете контрабандните канали за износ, че да сте сигурни, че това може да стане безпрепятствено? Никак не изключвам тази възможност.
Аз не подлагам на съмнение обстоятелството, че този процес на износ и без друго тече с активността на тези, които сега ни плашат, че ще предприемат тепърва процес. Моля ви се, ние не сме деца в тази зала.
Следователно трябва да бъде мобилизирана воля, първо, за осъзнаване, че сме под шантаж от хора, които не могат по патриотични подбуди в никакъв случай да се лишат от икономическата стойност на вещи, които са придобили по незаконен път.
Те са патриоти, първо, като дейци на Държавна сигурност – знаем това, такава е тяхната автодефиниция. Те са патриоти и доколкото поръчаното от тях иманярство, този изкопчийски пролетариат е изкопал вещите, за да могат да ги скрият в сейфове. Казват, че това е процедура с патриотична мотивация. Казват, че иначе тези вещи не биха се съхранили на територията на страната.

Ние сме просто в троскот от лъжи, в мрежа от манипулации, в нещо неквалификацируемо като публичен шантаж. Ще трябва да си дадем сметка, че достойнството на този парламент е да защити държавата с усилията на всички парламентарни групи без цвят и пристрастие.
Темата на този законопроект на първо четене е да се защити националното богатство не по линията на принадлежност към политическа сила, защото това е ненадежден критерий, учи ни събитието от 1998 г., за което говорих. Във всички парламентарни групи има достойни хора, които разбират смисъла на предизвикателството днес, останалото е експертна тема.
Когато говоря за съпротива, казвам ви следното: има съпротива и от страна на експерти, които се чувстват дисквалифицирани в процеса. Те казват, че не са участвали, защото не са канени. Част от тях наистина не бяха поканени. Това са абонираните за сутрешните студия популярни, амбулантни тълкуватели на всичко под слънцето, включително и на тази проблематика. Тези хора са съучастници в процеса. Не бяха нужни на нито един депутат от комисията, че да ги покани като техен експертен представител в процеса на писане на закона. Не могат да се сърдят никому. Сега възраженията за това, че някои от действително експертите не са участвали е отстраним дефект между първо и второ четене.
Какви са решенията на този ключов въпрос за собствеността върху колекциите? Нека кажа: има три възможности. Веднага ще си дадем сметка, че две от тях са немислими.
Първата възможност е амнистия. За нея заговори пръв президентът и попътно се отказа по силата на здравия разум. Амнистията е невъзможна към днешна дата в тази политическа криза, бих казал, на съвестите в политическия процес.
Ние имаме европейска анкета върху това, което правим, и върху мотивите да го извършваме днес. Борбата с организираната престъпност е тема на деня. Амнистията на организирано престъпен процес, на иманярство, посредничество и колекционерство е невъзможна задача и абсурдно решение за този парламент, аз съм убеден в това, иначе ще попаднем в следващия доклад на Европейската комисия като цитирани, че правим това.
Този знаменит немски експерт от Съвета на Европа, който коментира един драфт на закона, по нищо не приличащ на това, което представяме днес в залата, има една констатация, която остава незабелязана или по-точно системно скривана от апологетите на българското едро колекционерство. Той казва: „В никакъв случай не амнистирайте, защото това означава държавата да се откаже от своите правомощия, това означава нейната абдикация да защити националното богатство”.
Втората възможност е конфискацията, която по очевидни причини е могла да се случи в едни по-добри времена, днес е невъзможна.
Третата възможност е фигурата на държателя, която предлагаме. Тя е шанс за едрите колекционери по патриотични подбуди да се грижат за това, което са придобили, без коментар за произхода му, ако декларират собствеността и станат, повтарям, държатели. Ето шанс да бъдат патриоти. Тази дума постоянно и неизменно фигурира в тяхната публична самозащита, сега им даваме шанс. Те ще могат и ще бъдат длъжни да социализират това, което имат, като го представят на публиката.
Накрая казвам, че този закон е закон, който трябва да бъде приет, защото неговото приемане е знак за реабилитация на правилата в българската политика, а правилата са ключов въпрос. Ангажиментът на българските депутати е да поставят началото на този процес. Ние нямаме друг шанс като правова държава, реален член на Европейския съюз. Това ще трябва да бъде осъзнато и без двусмислици коментирано. Мисля, че ние имаме шанс да защитим нашето национално наследство през гласуването на този закон.
Ще направя един апел към политическата сила, към парламентарната група, към която принадлежа. Тъй като моите колеги се канят да управляват с политическата сила ГЕРБ, а тази политическа сила ГЕРБ се кани да ревизира закона и да легализира тези големи колекции – нещо, което ние декларативно никога не сме приемали, нека бъдат добри лидерите на моята политическа сила да поставят едно коалиционно условие на ГЕРБ - те да поемат отговорността това да не се случва в следващия парламент на България. Аз настоявам и помня това. Ще следя доколко тази възможност е реализирана и доколко и тази възможност е смълчана. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Михайлов, Вие използвахте 16 минути и 45 секунди. За единствения друг от вашата група, който се е записал - господин Костов, остават две минути и половина.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Двадесет и три минути без удължението, остават две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Двадесет и една минути е с удължението. Три-четири минути му остават, не повече.
Има ли реплики?
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Понеже стана дума за патримониума на държавата, ще изложа три факта:
Търновският музей – ограбен. Записани монетите по следния начин: „един римски динар сниман и тридесет като него”. Това е грижата на държавата;
втори случай – магистрала “Тракия”, унищожено праисторическо селище;
трети случай – виждам колко уважава закона господин министърът на културата, защото го няма. Когато преди две години му обясних, че на връх Свобода се унищожава тракийско светилище от едно теке и той трябваше да прати спасителна експедиция, три години не я прати, текето е бетонирано и тракийското светилище е унищожено.
Ето това е, господин Михайлов, патримониумът на държавата. В България колекции има не от 20 години, а от 200 години и Раковски не е сътрудничел на Държавна сигурност, за да има първата колекция в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин Михайлов, аз мислех да не се изказвам по този закон, но Вие отъждествихте колекционерите с иманярите, което въобще не е вярно. Просто не е така.
И може би направихте едно внушение, което също не е вярно – че едва ли не ВМРО единствено в този парламент защитава иманярите. Това не е така. Не знам някоя друга партия да е реагирала толкова много в това Народно събрание – господин Ватев изброи само три случая – при случаи, при които културно-историческото наследство на България се разграбва или унищожава. Тук реалният въпрос е друг. Вместо да си говорим за Държавна сигурност, която била създала колекциите, което също не е така, това, че един представител на Държавна сигурност прибра вероятно, както се пише по медиите, една голяма колекция, съхранявана в архивите, е друг въпрос. Но има десетки, може би стотици, може би и хиляди държатели, както Вие ги наричате, на подобни антики, които не са свързани по никакъв начин не с Държавна сигурност, не с новите служби, а с никого. Просто са си колекционери. И може би са патриоти.
Въпросът е друг, господин Михайлов, и тук е разковничето в закона. Аз разбирам Вашето безпокойство от това, че едни хора незаконно са организирали иманярството в България. Това е точно така. Едни хора с пари са организирали и подкокоросват до ден-днешен иманярите да ходят да ровят, за да могат без пари да им изкупуват колекциите. Въпросът обаче е в друго. Според мен, ако се приеме това, което Вие предлагате, на практика това означава одържавяване, конфискация на тези събрани вече колекции. Ходът, който ще направят тези хора, и тези, които по почтен начин – по наследство или по исторически интерес, или от патриотизъм са събирали подобни колекции, и тези, които по нечисти подбуди са събирали тези колекции, ще направят едно нещо – просто няма да ги обявяват. А най-вероятно една голяма част от тях ще ги изнесат навън и ще ги продадат. От което бихме загубили като общество и би загубила българската наука, защото няма да разполага с необходимите материали, на базата на които да се пише историята. Тук е големият въпрос. И с препирни и остри реплики няма да решим този въпрос. Мисля, че трябва да се помисли точно по казуса за собствеността на тези колекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Михайлов, заповядайте за дуплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Ватев, Вие цитирате случаи на абдикирала държава в сферата на културното наследство. Знаем, че тя не опазва това наследство. Толкова! Какво да Ви отговоря аз? Абсолютно солидарен съм. Искате да кажете обаче, че съществува контраст между безстопанствеността на държавата и естествената частническа грижа на тези, които имат. Тази логика, ако бъде линейно проследена, ще ни отведе много далеч. Ние ще връчим, така да се каже, накрая по абсурд държавата на тези частници. Не може. Ще се съгласите, че има все пак национални богатства, които остават при държавата, в нейния патримониум. Това е думата. Това ще трябва да се преживее.
Господин Каракачанов, ВМРО не е единственият защитник, но е консолидиран защитник на колекционерството заедно с коалиционните партньори. Защо го прави? Вероятно защото имат ярко пристрастен по темата член. Възможно е по патриотични причини, възможно е това да е и по други причини, знам ли аз, не съм гадател.
Това, което казвате за идентификацията на колекционерите с иманярите, не съм склонен да го правя, защото не съм така наивен. Има колекционери, които имат хлабава връзка с иманярите по линията на онаследена собственост. Вие говорихте за това. Тези хора са проблем на закона, вярно е, техните собствености трябва да бъдат мислени вероятно допълнително. Това, което обаче е очевидно, е, че големите колекционери са поръчали своите иманяри в един проточен процес на културно мародерство. Аз повече по този въпрос няма да говоря, защото е обидно за аудиторията на Народното събрание. Това е очевидност от първи ред, всички знаят, че това е така.
И трето, дали Държавна сигурност – пита господин Каракачанов с горчивина в гласа – носи върху себе си славата на този процес, дали именно бившата Държавна сигурност не е преуспяла в колекционирането по коментирания през иманярството път? Мисля, че това също е очевидност.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС, от място): Питах друго, господин Михайлов, питах няма ли да ги изнесат навън.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Последното изказване преди почивката беше на господин Михайлов.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина времето е малко и в това време аз ще си позволя да се спра на един категоричен нонсенс на тоя закон, който вменява, че всяка вещ – творение на човешката ръка, от минало време до доказване на обратното е национална ценност.
Това означава, уважаеми колеги, че всеки един земеделски стопанин, който оре своята нива и намери нещо, което е творение на човешката ръка – да кажем някакво парче керамика, до доказване на обратното, това е национална ценност. Той е длъжен да ги събира и да ги занесе в музея, който да докаже é ли или не е. Разбира се, едва ли това ще става по куп съображения, които са ясни на всички, но това дава възможност на всеки един комшия да обвини своя съсед, че не е опазил националното богатство.
От друга гледна точка, представете си, ако всички земеделски стопани са добронамерени и изсипват по един чувал с парчета керамика пред музеите и музеите са длъжни просто да ги изследват едно по едно и да кажат национална ценност ли е или не.
Бих искал да завърша с още едно нещо в оставащите 30-40 секунди. Аз мисля, че текстът на закона, който прецизира кое е добито по престъпен начин, не може да се приема априори. Това би трябвало да се доказва в съда. С това, завършвайки, казвам, че в този закон, разбира се, може да има и някои добри неща, но като цяло текстовете му се нуждаят от преработване. Ако останат в този вид, ще доведат до една последваща национализация в България – нещо, което никой от нас не иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Китов? Няма.
Следващият, който се е записал за изказване, е господин Българинов, но времето вече е изчерпано. Господин Лъчезар Иванов се е записал, но времето на независимите депутати е изчерпано. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Госпожа Елеонора Николова взе още веднъж реплика по време на Ваше отсъствие от залата и времето е изчерпано. Все пак зависи от вас, независимите народни представители, да разпределите времето помежду си. Аз нямам право да го ограничавам.
За изказване давам думата на народния представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Като съвносител на този законопроект, ще призова моите колеги за неговата подкрепа. Искам да започна с това, че изготвянето на този законопроект е едно изключително достояние и в контекста на положения труд, на събрания експертен опит, на многото теми, които са премислени.
Искам да започна с това и наистина да отправя своята благодарност към госпожа Чилова за това, че тя управляваше този процес по изготвянето на законопроекта, който наистина е един от основополагащите законопроекти, които са били внасяни в Четиридесетото Народно събрание.
Искам да започна с това, че аз разглеждам този законопроект в два плана – първият план е номиналният план, вторият план е контекстуалният план на законопроекта. Под номинален план на този законопроект аз разбирам неговата правно-техническа същност. В този смисъл искам да кажа, че подкрепям изцяло консервативният и рестриктивен подход към проблематиката, ясната дефиниция и стройна система от органи, които са ангажирани в организирането на тази материя и на общественото обучение, които са предмет на закона. Признавам си, че по-важният за мен проблем това е контекстуалният план на законопроекта.
Какво разбирам под това? Под това разбирам три неща:
На първо място, това е проблем на самоидентификация на българския народ, така нареченият поглед навътре. Чрез този законопроект, това е и едно от достойнствата му, веднага признавам, че се поставя в дебата това как виждаме себе си и нашето културно наследство в една наистина много ясна взаимовръзка – проблемът на самоидентификацията.
Вторият проблем на този контекстуален план е това: какво ние изпращаме като послание навън за това как можем да уредим тези обществени отношения така, че те да отговарят както на нуждите на този проблем, така и на съвременните изисквания и най-вече на тези европейски директиви, които сме длъжни да транспонираме.
Най-важният аспект на този контекстуален план на законопроекта, това е и най-голямото достойнство на закона – че той въвежда дебата за връзката човек-култура. Още повече за връзката между българина и културното му наследство.
Веднага искам да кажа защо той е важен за мен. Ще го кажа по-ясно и по-кратко – между човека, между българина и неговата култура в момента няма връзка. Ние сме отделени фатално от това, което са създавали предците преди нас, и това, което правим в момента.
Това, което трябва да се случи, аз се надявам, че ще се случи с този законопроект, е да се направи така, че нашето културно наследство да бъде трансформирано, да бъде пренесено в духовен смисъл на думата, в нашето настояще така, че културното наследство да се превърне в елемент от една динамична и активна взаимовръзка между настоящото и това, което намираме като културно наследство.
Затова пак казвам, че едно от достойнствата на този закон е това, че тази линия на трансформация на културното наследство е активен механизъм и активен фактор в настоящето. Изследването на лостовете, на механизмите на тази трансформация е изключително важно. Защото ние имаме, от една страна, мъртво културно наследство, което приемаме само като туристически атракции или като колекции от монети и т.н., и едно – съжалявам, че ще употребя този термин – изкормено от култура българско съществуване, което наистина се нуждае от една агресивна държавна политика за съчетаване на тези два проблема.
В този смисъл намирам, че този закон прави възможно този дебат за връзката човек – култура да се операционализира, така че тези артефакти, тези елементи на културното наследство да бъдат пренесени като активно въздействащи, като произвеждащи стойности в българския политически живот и в българския културен живот.
Накрая искам да изкажа своето разочарование от дебата, защото мислех, че ние повече ще говорим за тази връзка човек – култура и за това как ние можем да я направим активна и действаща, а не за проблемите на частни случаи и отношения, които нямат релация с основния проблем. Пак казвам, основният проблем на този закон, според мен той го постига, е да провокира дебата човек – култура, да установи механизмите за трансформацията на това културно наследство в активен и актуален елемент от българската действителност, така че българските граждани сега и за в бъдеще да бъдат едно цяло с тяхното културно наследство, което те в момента виждат само като туристически ценности, които се показват като атрактивни, и като монети и други, които имат определена търговска стойност.
Аз наистина се надявам, че този дебат ще бъде върнат между първо и второ четене и ще бъде направено необходимото, за да може още по-ясно да бъдат направени тези акценти.
Още един път искам да кажа, че този законопроект е достояние на този парламент и аз ще го подкрепя. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики има ли? Няма.
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Чилова, вносител на законопроекта, аз ще подкрепя този законопроект, защото го намирам, че е крачка в укрепването на държавността. Също така смятам, че най-важната ни задача в този глобализиращ се свят и в това море от двадесет и седем държави в Европейския съюз е точно нашата национална идентичност, нашата култура, която има безспорен принос в световната културна съкровищница, да ги запазим, да ги развиваме, нашия бит и култура. Това е, което ще ни запази като нация.
Аз мисля, че законопроектът е една много сериозна крачка. С пълната си убеденост като българин и като народен представител ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има госпожа Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Оценявам и осъзнавам, че Законът за културното наследство е изключително важен и актуален.
Заставам тук, за да го подкрепя не само като човек, който е подписал, но и мъничко работил, не мога да кажа много, защото в частта на нематериалното наследство съм се опитала да добавя някои съществени моменти. Аз оценявам, че той е закъснял. Ние всички знаем през последните 15-20 години какво нанесе в нашето културно наследство времето и действията на недобросъвестни български и чужди граждани. Ние всички знаем, че властваше деструктивизъм и анархизъм в тази посока.
Дебатът в обществото и медиите е основателен и аз лично съм удовлетворена от него. Удовлетворена съм и от крайните становища, изложени вчера и днес в залата. Нормално е да има такива крайни мнения, защото има и интереси, има и засегнати, и това е съвсем естествено.
Защитавам тезата, че един осъвременен закон е много по-добър от остарелия и неработещ закон. Сигурно и законопроектът не е съвършен. Да, той има нужда от прецизиране, може би и от допълване в някои отделни пунктове. Но, ако има желание у всички нас, ние ще го направим във времето между първо и второ четене, защото е важно да приемем този законопроект.
Считам, че законопроектът е добре структуриран. Приемам текста в чл. 12, където много ясно е записано, че държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет. Приемам равнопоставеността на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата защита. Одобрявам онези съвременни стъпки, които са залегнали в законопроекта, като обществено-частното партньорство, концесиите, създаването на частните музеи, защото добре познавам онези добри практики в Европа. Оценявам регламентирането на собствеността като съществен елемент в законопроекта.
Считам, че е намерен балансът в разписаните текстове за националната система по опазване на културното наследство. Приемам създаването на Инспекторат към Министерството на културата.
Разбираемо е да се спра по-подробно на недвижимото културно наследство, където претендирам да имам определени компетенции.
Законопроектът има ясна класификация и категоризация по принадлежността на културното наследство според научната и културна област, към която се отнасят, според броя и териториалния обхват. Добре прецизирана е и последователността в идентифицирането, декларирането и регистрирането на националното културно наследство.
Съзнателно отбелязвам добрите заложени текстове за правата и задълженията на собствениците и ползвателите. Те много конкретно и коректно са разписани. Надявам се на сериозен контрол, още повече, че има заложен такъв и в края на законопроекта – в контролните и наказателни процедури.
Нещо много ценно и полезно за мен в този законопроект е разделът за териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство. Точно и прецизно са регламентирани последователността, действията и процедурите, което е сериозна гаранция за опазване на нашето национално богатство, в това число отбелязвам и при консервация и реставрация на обектите.
Подкрепям концесията върху недвижимото културно наследство, което ще предостави по-качествен културен продукт в сферата на туризма, в нашето обществено пространство. В същото време оценявам, че държавата гарантира с чл. 80 ограничителни забрани, които са много важни и съществени.
Ще завърша дотук, защото мога да продължа да изброявам достойнства. Ще поработя до усъвършенстването на закона.
Уважаеми колеги, този законопроект е много полезен и ви моля да го подкрепите на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Има ли реплики към госпожа Алексиева? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Вчера бях упрекван до ирония за това, че съм споменал Първата световна война. Днес обаче, напълно основателно имаше библейски сюжети, Георги Сава Раковски, така че подминавам иронията си. Става дума за наследство, най-вече за материално културно наследство. Духовното не подлежи на законова регламентация и юридическа гаранция.
Все пак трябва да признаем, че това е закон – значително по-добър, по-напреднал, пό като отрицание на този, който съществуваше досега. В това отношение неговите автори, вносители, дискусионни участници и пр. следва да бъдат поздравени.
Но като че ли законът е израз на безизходица – безизходица от това, което междувременно е станало. И в тази точка и в този дух аз се присъединявам към съмненията и тревогите, които бяха изразени от тази зала, макар и в прекалено критичен смисъл и дух.
Пак ще ви кажа един пример от миналото. В крайна сметка, значителните културни свещени камъни на европейското наследство също са придобити по немного не само законен, но и морален начин. Всичко в Европа, на което днес ахкаме като туристи, няма много порядъчен, и християнски дори, произход. Всичко, включително и свещената комплексна импресия „Сан Марко” в Рим, е построено с откраднатото, заграбеното злато на конкистадорите и даже с продажба на индулгенции.
Значи ние в момента узаконяваме нещо, което е придобито незаконно. Но какво друго можем да направим? По-лесно можем да върнем хотелите на собствениците, отколкото собствениците на материални и културни стойности и предмети. Така че много ясно е, че тази загриженост не е за 20 хил. нумизмати, които пазят свещено нещо като реликва, което да предадат на пра-правнуците си.
Става дума за крупните собственици - не много интелигентни, освен в бизнеса. В това отношение аз се питам - техните консултанти ли влияят на тях или крупните собственици влияят на консултантите? Кой кого облагородява? Не зная това как може да бъде вградено в законов текст.
В момента ние правим нещо, което след време вероятно ще бъде по същия начин криминално експонирано като престъпление, както и иначе благородната акция за честване на 1300-годишнината на българската държава. Имаше много хубаво в това тя да бъде чествана, но не винаги този, който е виновен, отива в затвора. В това отношение аз умолявам при следващото редактиране, така нареченото второ четене, да се има предвид и това.
Аз не разбирам понятието „държател”, освен в това, че има и леко иронично съдържание. Аз не разбирам наследяването. Аз не разбирам този контрол на държавата, при положение че тези, които ще го осъществяват, вероятно ще бъдат повлияни от държателите. Моят скепсис към законовото уреждане на тези отношения с държавата расте, дори и тогава, когато смятам, че този закон следва да бъде приет, следва да бъде възприеман от нашата общественост като една загриженост и като своеобразно, вече казах, предишно отрицание. Но все пак, все пак не става дума за скромни нумизматични сбирки.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Точно за това става дума.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не, точно за това не става дума. Хайде сега! Познаваме българските експерти, не мога да си представя как в 2,00 ч. се открива съкровище и в 6,00 ч. се обявява по телевизията датировка, стойност и пр. Такива хора вероятно веднага трябва да си намерят място или работа в „Кристис” или „Сотби”. Не сме чак толкова дълбоки, с изключение на професора, който се усмихва снизходително и може би с основание. Става дума за една регламентация, при която е много ясно, че ще бъдат обявени за велики открития и ментета. Аз няма да видя този скандал, но вие ще го видите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантев.
Реплика на господин Пантев – господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Професор Пантев, аз не разбрах от Вашето изказване все пак Вие къде точно се определяте по отношение на основния разлом на този законопроект. Защото аз съм се определил ясно – подписал съм го, внесъл съм го и изказвам притесненията си. Аз съм убеден, че нито Васил Божков, нито братя Бобокови, нито Митьо Гестапото ще имат проблем с това да си опишат своите колекции и да ги регистрират. Силно съм загрижен, ако правилно съм разбрал законопроекта, за хора, които действително имат по десетина хиляди монети, от които ние искаме да ги опишат и да ги декларират в тримесечен срок. Абсолютно съм убеден, че музеите няма да се справят в тримесечния срок с каквато и да е форма на инвентаризация с хората, с които разполагат, и със средствата, които им отпуска държавата. Това е презумпция sine qua non. Няма как да се справят.
Не Ви репликирам. По-скоро Вие не сте разбрали какво имам предвид, като говоря за 20 хил. нумизмати в България. Вярвам, че законът ще бъде по-добър, ако има отделна глава „Нумизматика” и за тяхно успокоение и за да спадне жегата в публичното пространство.
Но Вие ми кажете държател ли да бъде господин Божков на четири от шестте в света сребърни тракийски кратера, или да бъде собственик? После ще видим как ще гласувате, но излезте и го кажете сега. Аз съм решил какъв да бъде и съм се подписал под закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Пантев, желаете ли дуплика? Не.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Това е закон-тест – закон-тест за отношението на българските народни представители към разграбването на България в последните двадесет години.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А преди?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, той е частен, защото касае само националното културно наследство.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: А преди това?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Някой, като госпожа Масева би попитал: „А преди това?”, някой би попитал: „А преди 9 септември?”, някой би попитал: „А преди 1512 г.?”, но в крайна сметка нека отнякъде да започнем в това да съхраним това, което имаме. Може би това упражнение си заслужава.
За моя голяма изненада лаиците като че ли имат склонност и желание да говорят по-ясно и по-просто за това за какво са и за какво не са, отколкото учените хора с титли. Отдаваме на влиянието на спонсори тяхното раздвоение, разтроение и т.н. на личността.
Един такъв закон не може да бъде всеобхватен. Ясно е, че уредбата на материята, при положение че има голяма законова празнота не може да обхване всичко по начин, който да се хареса на всеки. Но ми се струват много нелепи опитите да се отрече законът, защото класификаторът на археологическите находки бил различен, отколкото препоръчвал някой друг.
Класификацията в закона има значение само във връзка с регламента. Законодателната дейност е различна от научната дискусия в един научен съвет. Затова аргументите тук трябва да бъдат във връзка с регламент, а не оценка на дисертационен труд, в която можем да кажем всичко, в която можем да отречем виждането на „проф. Иванов” във връзка с археологията и да предлагаме други класификации. Тук имат място класификации, които са във връзка с регламента. Ако твърдите, че имате по-добър вариант, предложете го, но е много нелепо да обяснявате на ограбения народ, че няма да се занимаваме с кражбата, защото класификацията не отговаря на творческите настроения на част от българската археологична мисъл. Тази архитектоника на творбата е много тежка за възприемане не само в тази зала, а навсякъде.
Покрусена съм, когато видя защита по този наукообразен начин да правят тъй наречените патриоти на българската политика. Покрусена съм, защото в името на справедливостта палатката на „Атака” е опната пред Президентството и Министерския съвет и там звучат най-патриотичните песни на България. Извинете ме, спрете музиката и дайте да видим какво може да се съхрани от онова, което България все още има. Иначе не наричайте себе си патриоти и не считайте за проява на висш патриотизъм боя с полицията.
По същия начин колегите от ВМРО, които виждам – разпънали големи знамена вече от години и пеещи „България на три морета”, да са най-големите адепти, твърдейки, че кражбата е съхраняване на вещта. Кражбата, която беше извършена с българското национално богатство през последните двадесет години, е просто кражба. И няма защо да твърдите, че крадецът, който ми е откраднал телевизора, е по-загрижен за моя телевизор от мен самата, от държавата. Това, което е извършено, е кражба. Няма как да обясните откъде в частните банки се навъдиха толкова колекции, че в един момент в трезорите на фалиралите банки имаше повече произведения на изкуството, отколкото пари! Колекционерите са колекционери. Поклон към дядо Ви, господин Ватев, и всички живи и загинали опълченци, обаче, хайде да сме българи днес, а дядовците ни – мир на праха им! Вие сте или българин, или колекционер. След като поставяте въпроса така и ни плашите със западните аукциони, молим, законът е направен за България и българите и цели да защити онова, което е останало. Че някой ще се опитва криминално да го изнася - със и без канали – това ние го знаем и ще се опитаме според силите си да го защитим.
Но аз мисля, че патриотичните формации, левите и десните формации, пазарните и непазарните формации днес трябва да бъдат малко повече българи и по-малко повлияни от спонсори, по-малко повлияни от това на чии разноски да отидат със самолети до Брюксел, за да разглеждат едни колекции на тези, които са единствените съхранители, защото държавата е безхаберна. Иначе, извинявайте, ще трябва да започнем да декларираме не само зависимост заради наличие на колекции, а и зависимост заради разходки по света и у нас. Безплатен обяд няма! Така или иначе разпечатката от гласуването ще стане публично известна.
Да твърдят най-големите хрантутници (с извинение за израза) на тези колекционери, че законът бил за археологията, все едно е да не си чел закона. Колегите от Комисията по култура са направили едно наистина сериозно упражнение в продължение на повече от година. Позволете ми да ви кажа, че не съм виждала научен съвет за защита на дисертация, в който да се чуват ясни възгледи какво се приема и какво не се приема. Обикновено диктуват други съображения, други лобистки групи и други интереси. Но в парламента не би трябвало да е така!
Би трябвало всички ние с консенсус да подкрепим закона на първо четене, а ако ни предвождат патриотичните формации, ще бъде още по-радващо. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
За реплика има думата господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колеги, имайте малко търпение, за да чуете един хрантутник, един хрантутник на българските колекционери, на големите крадци, грабители и измамници, който се е разхождал, госпожо Дончева, със самолети до Брюксел, който е ползвал спонсорство, който е вземал пари, господин Кътев, срещу подписа си. Не ви е срам! Не ви е срам! Вие превърнахте Закона за паметниците на културата, за културното наследство в политическа платформа, споменавате „Атака” и палатките, даже отнемате правото на българите да протестират и го обърнахте тук на...
Вашата реч представляваше една глума на българската наука, една подигравка с оценката. Само че идентификацията, за която непрекъснато се говори в този закон, е чисто научна оценка по целия свят. И регистрацията е дело на идентификацията, и следствие от идентификацията. Това е в целия свят. В целия свят хората, които се занимават с научни изследвания, оценяват паметниците, тяхното място, тяхната регистрация и тяхната стратификация по вертикала.
Това, което аз говорих тук, бяха конкретни слабости на закона, и то върху неговата функция. И точно мен да обвините – трябваше да извадите и някакъв аргумент, трябваше да ме фотографирате на нечия яхта, госпожо Дончева, или на нечий самолет, или на нечия трапеза, или как вземам големите пачки! Не ви е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Професор Станилов, този закон е политическа платформа. Този закон е политическа платформа и първи тест дали българските политици ще могат да върнат на своя народ малко вяра в справедливост след този грабеж, последвал двадесет години. Това е истината.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Ако сте в политическия живот, може би си спомняте, че имаше и друг закон!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам, че бягате като гузен негонен. Нямам предвид Вас, макар че не знам дали сте ходили със самолета на Божков до Брюксел. Говоря за колегите, които ходеха да откриват изложбата на разноски на Васил Божков с личния му самолет.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Кои са тези Ваши колеги?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те си знаят кои са. Ако Вие не сте между тях, няма нужда да бягате гузен и негонен.
А дали идентифицирането е научна дейност или има и законодателно значение, това го преценете на второ четене в Комисията по културата, но не можете да отричате абсолютното задължение за създаване на законов регламент в тази дейност, която даде възможност на шепа хора да бъдат крадци, наричайки себе си спасители на българското национално богатство. Така че толкова от мен. Гузен негонен няма нужда да бяга.
Има нужда от регламент и от устойчивост, за да бъде той прокаран.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Че кой го отрича?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Отрекохте го вчера и не искам да влизам в подробността дали е допустимо един професор да подпише един закон, да участва в изготвянето, а вчера да ни обяснява, че се отказва от подписа, защото намерил класификацията на археологическите находки за некоректна според научното му разбиране. Смятам, че това може да стане на научен съвет. А тук в парламента – не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Чилова, заповядайте.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът за културното наследство безспорно регулира ключов проблем, който провокира дебат за нашата национална идентичност, за най-безспорния принос на България в европейското семейство. Едва ли има друг национален приоритет, който толкова ясно да илюстрира дефицита на воля за отстояване на обществен и национален интерес от политическото представителство.
Изключително смущаващ е фактът, че 40 години нямаме адекватно законодателство, имаме множество козметични промени. В парламентарния архив има десетки законопроекти, които отлежават. Тази тъжна констатация, уважаеми колеги, говори само за едно – по-скоро за любов към статуквото, отколкото реална загриженост за културното наследство.
Днес според мен е излишно да хабим обществена и политическа енергия и да водим прения за това защо най-ценното и безспорно предимство на България беше лишено от адекватна юридическа регламентация и беше оставено на терена на хаоса и безотговорността. Вероятно историците на прехода ще дадат оценка.
Днес обаче е много важно да кажем, че в европейска България тази тема се нуждае от спешна държавна реанимация. Трябва да проявим сили, кураж и отговорно политическо поведение, за да спрем разграбването с историческата ни памет, да я върнем при закона, при нацията, при държавата.
Уважаеми колеги, според мен предлаганият законопроект има две основни предимства.
Първото предимство е начинът, по който беше съставен законопроектът. Преди повече от година и половина – искам много ясно да заявя – всички депутати от Комисията по културата дадоха съгласие за надпартийни усилия по тази тема, защото темата за културното наследство е национален въпрос, недопустимо е да бъде обременяван с партийни предразсъдъци, поради което общественият и политически консенсус по тази тема някак си са неизбежни и задължителни. Сформирахме работна група с народни представители. Успоредно с това всички колеги предложиха свои експерти. Заедно с това привлякохме представители от Министерството на културата, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерския съвет, археолози, музейни специалисти, архитекти.
Възползвам се от тази трибуна да благодаря на тези хора, на тези учени, които, повярвайте, повече от една година проявиха изключително търпение, професионализъм и енергия, защото превърнаха каузата за културното наследство в своя лична кауза. Зад този законопроект стои трудът на множество хора, професионалисти и аз се възползвам от случая да им благодаря.
Успоредно с това направихме сериозно европейско проучване и стъпихме на много солидна европейска основа. Тя ни даде възможност и трасира пътя ни за избор на философия на законопроекта.
Предлаганият законопроект стои най-близо до гръцкия закон – абсолютно естествен избор и нормална логика, поради факта че България е третата страна в Европейския съюз по богатство на наследство.
Предлаганият законопроект е консервативен по отношение на археологическото наследство и либерален по отношение на мобилността и движението на културни ценности при ясни правила и прозрачност.
Второто предимство на този законопроект е, че в него са имплицитно инкорпорирани полезни европейски режими, свързани с опазването на движимото и недвижимото наследство. Ще си позволя да спомена най-важните от тях.
Стана дума вече за въпроса с концесионирането – безспорен европейски модел, който гарантира много по-добро стопанисване и опазване на наследството, разбира се, при абсолютната забрана за промяна режима на недвижимите културни паметници.
Това дава възможност и отваря вратата за използването на културата като фактор за устойчиво икономическо развитие. Това дава възможност да стартира развитието на културния туризъм – нещо изключително полезно за България.
На следващо място, важен акцент в областта на опазването на недвижимите културни ценности е възможността при неизпълнение на задължението от страна на собствениците или при създаване на реална заплаха за разрушаване и неопазване на сгради със статут на недвижима културна ценност, държавата, респективно общината да може да извършва ремонтно-възстановителни дейности и да вписва законна ипотека – нещо, което мисля, че е полезно за България.
По отношение на недвижимите културни ценности най-важните моменти, които искам да спомена, са идентификацията и регистрацията. За първи път даваме критерии по отношение на националното богатство. Тук искам да отворя скоба, защото имаше спекулации с критериите за национално богатство.
Уважаеми колеги, тези критерии бяха разписани от проф. Ваклинова, проф. Васил Николов, от Катедрата по археология към Софийския университет. Ако не се лъжа, господин Ватев, Вие лично участвахте в работната група, когато дебатирахме и приехме тези критерии.
Мисля, че за първи път въвеждането на тези критерии в закона и издигането на статута на националното богатство и възможността той да се дава от министъра на културата е много сериозна заявка за публичност, прозрачност и отговорност при по-нататъшното разписване на тези режими.
На следващо място, въвеждаме търговията. Да, търговията се въвежда за първи път, тя е легална, но при ясни правила и прозрачност. Ще се търгува само с идентифицирани и регистрирани движими културни ценности. Държавата има право на първи купувач. За първи път въвеждаме възможността за аукционна търговия под разрешителен режим и под контрола на държавата.
По отношение на археологията. Уважаеми колеги, археологията за първи път се обявява като публична държавна собственост. Ако много добре се прочете законопроектът, ще видим, че ние казваме, че тя е национално богатство и от национално значение до установяване на идентификацията по реда на този закон. Това означава, че ние даваме предварителна защита и държавата дава много ясно съгласие, че българската археология трябва да бъде съхранена адекватно.
По отношение на режима за металодетекторите и геофизическата апаратура, за първи път в този закон въвеждаме разрешителен режим – стъпка, която според мен е много сериозна крачка в борбата с иманярството.
На следващо място е инспекторатът. По отношение на него засилваме и се опитваме да засилим контрола по отношение опазването и съхраняването на културното наследство чрез създаването на инспекторат към Министерството на културата, който да има регионални звена и те да могат да координират своята дейност на територията на страната с органите на Прокуратурата, съда и Министерството на вътрешните работи.
Най-накрая искам да кажа няколко думи, защото стана вече въпрос за ключовия, за драматичния въпрос за собствеността.
Уважаеми колеги, с този законопроект ние правим опит да възстановим една обществена несправедливост. Тук се чуха различни тези за национализация и конфискация. Не, уважаеми колеги, фигурата на държателството не само че е позната в действащото законодателство, но с тази фигура ние изпълваме конституционната функция на българската държава по чл. 23, изречение второ, а именно България, българската държава да опазва националното културно-историческо наследство. С този законопроект се опитваме да направим точно това.
Напоследък много често говорим за връщането на доверието на Европа и на европейските граждани към България. Уважаеми колеги, моето дълбоко убеждение е, че възстановяването на това доверие задължително минава през националноотговорно политическо поведение най-напред пред българските граждани. Изборът за подкрепа на този законопроект е истински тест за националноотговорно поведение от всички нас. Нека да бъдем на висотата на националноотговорните политици, да проявим смелост и кураж и да подкрепим предложения законопроект! Защото ако днес замълчим и подкрепим статуквото, утре не Европа, а България, българските граждани няма да ни го простят. Дълбоко съм убедена, че и ние няма да си го простим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Има ли реплики? Не виждам.
Уважаеми дами и господа, с това обявявам дискусията по законопроекта на първо четене за приключена.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, за да гласуваме този знаков законопроект на Народното събрание преди ваканцията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за културното наследство, внесен от Нина Чилова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)

Уважаеми дами и господа, последна точка от приетата за днес програма и последна за тази седмица е Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Извинявам се, госпожо председател, но последна точка от нашата програма е проект за Решение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи и междублокови пространства в големите градове на България и особено в столицата.
Уважаеми колеги, в сряда, когато гласувахте тази програма, аз ви предупредих, че вие всъщност извършвате един йезуитски маньовър, като отпращате тази точка, която може да бъде гласувана за не повече от пет минути в залата и давате възможност на строителната мафия да продължи своята криминална дейност и да продължи да застроява българските градове.
Затова аз предлагам, госпожо председател, да продължим своята работа до последната точка, за да можем да спрем именно сега, когато започва ваканцията, това застрояване, което взема особено динамични форми точно когато хората ги няма.
Затова искам вашето съдействие, колеги. Нека да се гласува моето процедурно предложение да не свършваме, да не излизаме във ваканция, ако трябва ще спрем часовника, ще работим до 12, до 1 часа днес, но да вкараме тази точка и да я гласуваме. Дължим това на нашите избиратели. Разберете. Аз вчера ви показах документ, подписан лично от кмета Бойко Борисов, където продава детска площадка за 130 хил. лв. Показвал съм ви от тази трибуна документи, които уличават местни кметове, действащи кметове, които правят невероятни безобразия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето.
Да уточним – това, което можете да направите, господин Христов, е да направите предложение за удължаване на пленарния ден днес до два часа. Аз няма да Ви правя предложение, защото няма да подложа нищо на гласуване. Ако искате си ги направете. Не държа. Трябва да бъдат формулирани спрямо правилника – или да бъде удължен пленарният ден, или да бъде преместена точката. Аз ли да Ви ги направя?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Госпожо председател, благодаря Ви за това уточнение.
Моето процедурно предложение е, имайки предвид, че точката може да бъде гласувана за не повече от пет минути, да преместим тази точка. Моля, госпожо председател, за Вашето съдействие, да гласуваме тази т. 12, колеги, след което да започнем дискусията по големия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Христов т. 12 от приетата програма за тази седмица да бъде разгледана сега, веднага след като приехме Законопроекта за културното наследство.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 41, против 13, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Ще искате ли прегласуване?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, обръщам се отново към вас – бъдете искрени. Това, което го говорите на вашите избиратели, че сте против това безумно, това криминално застрояване, какво ви пречи да прегласувате, да промените своята позиция, която демонстрирахте преди малко. За пет минути ние ще приемем това проекторешение и ще наложим 10-годишен мораториум, ще спрем тази строителна мафия и ще приключим въпроса.
Уважаеми колеги, в Лондон, колко пъти ви го казвам от тази трибуна, има 100-годишен мораториум. Той работи прекрасно. Не искам да посочвам, че вчера господин Любен Корнезов излъга, че в Комисията по околната среда и водите този проект не е гледан. Напротив, той беше гледан. Той получи пълната подкрепа на комисията, но не се стигна до гласуване.
Господин Божинов лично заяви, че той ще направи всичко възможно това проекторешение да мине на комисия. За съжаление все още не е направил нищо. Ако може нека да излезе и да обясни.
Затова, колеги, призовавам ви, проекторешението е внесено преди повече от две години и половина. Нека да спрем тази строителна мафия. Защо давате повод на хората да говорят, че парламентът е свързан с тази мафия? Защо защитавате шепа строителни предприемачи? Просто не ви разбирам, колеги! Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Още веднъж поставям на гласуване предложението на господин Христов за пренареждане на точките в дневния ред.
Гласували 105 народни представители: за 56, против 6, въздържали се 43.
Предложението е прието.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам да удължим работното време до окончателното приемане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча - до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание днес с два часа – до 16,00 ч.
Гласували 138 народни представители: за 69, против 40, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване - господин Илиевски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, нагледахме се на процедурни хватки и на вкарването в дневния ред на всякакви закони и закончета, само и само да осуетим един закон, който българската общественост очаква и който не бива да отхвърляме във времето, тъй като поражда особени настроения.
Във връзка с това предлагам да прегласуваме процедурното предложение да удължим работното време до приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Предложението беше до 16,00 ч., така че моля да гласуваме още веднъж процедурното предложение да се удължи пленарният ден днес с два часа.
Гласували 164 народни представители: за 77, против 43, въздържали се 44. (Оживление и смях от опозицията.)
Предложението не се приема.
Процедура – заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като не се знае по точка девета дали в рамките на работното време ще успеем да приключим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, аз предлагам точка единадесета да мине след точка осма – да разгледаме първо нея, защото това са технически въпроси, които можем бързо да приключим. Поне нещо да приключим. След това да останат другите точки, тъй като и законопроектът за статистиката, и въпросът за промяната на постоянния състав на комисии могат да минат бързо. Да оставим по-тежките точки накрая.
Предлагам да се гласува това пренареждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Единственото, което мога да направя, е да предложа на залата да гласува тази точка единадесета – проектите за решения, да бъде след проекта за решение за налагане на мораториум, защото току-що гласувахме това пренареждане на програмата и то е потвърдено от залата.
Така че подлагам на гласуване процедурното предложение след точка единадесета, която стана точка девета, точка единадесета да стане точка десета.
Гласували 134 народни представители: за 56, против 53, въздържали се 25.
Това процедурно предложение не се приема.

Преминаваме към точка дванадесета, която зае мястото си в програмата с гласуване:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ, ПАРКОВЕТЕ, МЕЖДУБЛОКОВИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА ЖИЛИЩНИТЕ КОМПЛЕКСИ, ВЪРХУ ДЕТСКИТЕ И СПОРТНИ ПЛОЩАДКИ, НАМИРАЩИ СЕ В ОБЛАСТНИТЕ ГРАДОВЕ И ГРАДОВЕТЕ С НАСЕЛЕНИЕ ПОВЕЧЕ ОТ 50 ХИЛ. ДУШИ.
Вносител е Минчо Христов.
Моля да представите проекта си за решение, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Проектът за решение, който предлагам на вашето внимание и който се надявам да подкрепите в тази зала, е проект за Решение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детските и спортни площадки, намиращи се в областните градове и градовете с население повече от 50 хил. души.
Той гласи следното:
„1. Налага мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детски и спортни площадки, намиращи се в градовете с население над 50 хил. жители.
2. Мораториумът се налага за срок от 10 години и влиза в сила след приемането му от Народното събрание и обнародването му в „Държавен вестник”.”
Мотивите тук многократно съм ви ги казвал. Вследствие на сериозни пропуски в българското законодателство, които много ми се иска да мисля, че са случайни, застрояването в междублоковите пространства придоби ужасяващи размери, колеги. Повече от 40% са застроени. Всичко това съм ви го казвал многократно.
Затова, без да ви губя повече времето, ви призовавам да подкрепите това проекторешение, което е в интерес на българските граждани. Ако го приемем сега, ние ще спрем строителството през лятото, когато то е най-динамично. Искрено се надявам да подкрепите това проекторешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика към господин Христов – заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Аз принципно приемам идеята, че не трябва да се допусне преуплътняване на зоните с комплексно застрояване, защото действително има много сериозни протести от гражданите. Дори когато се обсъждаше Законът за Общия устройствен план на София, имахме предложение – за съжаление, то беше отхвърлено – да не се допусне да бъдат преуплътнявани зоните, предвидени за комплексно застрояване, и да останат във вида, в който са проектирани.
За да мога да подкрепя това, което Вие предлагате, искам първо да ми изясните, защото аз поне не познавам легална дефиниция за това що е междублоково пространство. Това е термин, който се използва, но искам да знам Вие можете ли тук да прочетете легална дефиниция, която съществува в някой от българските закони, която да дава определение какво означава „междублоково пространство”? За да мога да се ориентирам, когато гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Под формата на дуплика, господин Христов, моля да дадете отговор на поставения от господин Сотиров въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Сотиров, „междублоково пространство” означава пространството между блоковете. (Оживление и смях в залата.) Това означава междублоково пространство. Искрено се надявам, че Вие като бивш кмет нямате някакви особени интереси от това да саботирате този проект.
Господин Сотиров, аз вчера Ви показах един документ – как една детска площадка между три блока в кв. „Хиподрума” е продадена за 130 хил. лв.! Показах Ви този документ. Той е в чантата ми, ще Ви го дам.
Искам да спрем това, което прави в момента кметът Бойко Борисов, кметовете по места! Разберете, извършва се невероятен грабеж и Вие добре го знаете като бивш кмет! Предполагам, че сте съгласен с мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дилов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, големият български поет Стефан Цанев има стихотворение, в което казва: „Няма по-голям враг на религията от бездарните попове.”
Минчо, една прекрасна идея е на път да иде наникъде, защото седем пъти ти обяснихме, че няма такъв легален термин „междублоково пространство”. Не може да забраниш нещо, което не е дефинирано какво е то. Затова, макар че всеки път гласуваме „за” да влезе тази точка в дневния ред, поне от ОДС всеки път сме готови да го подкрепим, редно е това да мине през Комисията по правни въпроси, някой да го помисли внимателно как да бъде дефинирано. Защото когато ОДС направи предложение в Закона за София, тогава то беше отхвърлено, точно за да бъдат ограничени тези неща.
А иначе детските площадки ги пази конкретен член от Закона за устройство на територията. Това, което по градоустройствен план е определено за озеленяване, не може да бъде застроявано и не може да му бъде сменено предназначението по смисъла на закона в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Дилов, след като тези междублокови пространства се пазят от конкретни членове на Закона за устройство на територията, как ще обясните, че миналата година... (Реплика от народния представител Любен Дилов.)
Дайте друг термин, господин Дилов, съгласен съм. Излезте и дайте другия термин, който Ви харесва повече.
Целта, уважаеми колеги, е да спрем застрояването. Това, което са направили в Лондон. Какво лошо има в това?! Сега вие се хващате за процедурни хватки, за термини и терминчета.
Ами, господин Дилов, ако искате, излезте тук и кажете кой термин Ви изнася повече, кой термин Ви харесва повече? Аз съм съгласен да го приема само и само да спрем това безобразие, да спрем този криминален процес. Излезте и кажете тук конкретно. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Алексиева, заповядайте за изказване.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, много съм притеснена от действията, които в момента извършваме, защото пред нас е проект за решение, който не е коректен, не е прецизен и ще създаде много противоречия в действията. Смесени са нерегламентирани термини, недостатъчно ясно формулирани и аз лично се притеснявам от този проект, който ни е поднесен за решение, по няколко съображения.
Настоявах, защото ние имаме няколко стъпки в последната година в една посока, която да защити интереса на живеещите, обитаващите нашите комплекси, тоест застрояването с комплексен характер.
Какво се разминава в текста на колегата Христов? Законът за устройство на територията е много категоричен и забранява изключително твърдо, ясно и точно строителството в паркове, градини и зелени площи. Има процедури, които казват как може да се промени едно предназначение, има процедури, които казват какво временно строителство може да се направи там, и ако има примери, които ни посочва колегата Христов, това означава, че са извършени незаконосъобразни действия.
Миналата година с една поправка – и аз съм съвносител на тази поправка, пак в Закона за устройство на територията регламентирахме правото на запазване на пространството, което е паркинги, озеленяване, с характер на комплексно застрояване по правилата на Закона за устройство на територията, но даваме право да се обособяват урегулирани поземлени имоти по правилата на Закона за устройство на територията в тях, без да се нарушават съответно правата на обитаващите. Даваме право останалите пространства, където това не може да бъде направено с урегулиране, да бъдат оформени като озеленяване и тогава те вече попадат под защитата на членовете в Закона за устройство на територията като зелени площи, което е различно като тълкуване на зелената площ в комплексно застрояване.
Затова ви моля да не подкрепяме този проект за решение не за друго – да, има тревога във всички хора, които живеят, но да съдействаме контрола, да санкционираме закононарушенията. Но този текст ще създаде противоречия, ще създаде проблеми на вече регламентирани действия и затова мисля, че в момента той не може да получи подкрепата с тази формулировка. Ако вносителят раздели процеса и терминологично нещата в своя проект, това вече е друг въпрос и може да коментираме, но не може да стане в крачка и той би трябвало сам да прецени и да оттегли своето желание днес да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Чернев, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, госпожо Касабова.
Господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Алексиева, съгласен съм, но Вие ни говорите за прецизна буква на закона, която буква на закона, видите ли, прави това или онова. А същевременно, почитаема госпожо, не знам дали сте излязла да се поразходите из София. София стана невъзможен град за живеене. Не можем да я разтегнем тази София, разберете го, не е гумена. Направиха София някакво гето. Всеки ден вървят преписки и папки, всеки ден някой, някъде, някак си по ПУП, по МУП и по усмотрение разрешава и нови, и нови грандиозни грозотии и постройки изникват.
Казвате: ще създадем някакъв хаос. Напротив, ще въведем порядък, за да се седне и да се види, аджеба, кой какво прави в тази София, защото безобразието трябва да спре.
Хващайки се за буквата на закона, хващайки се за това: има регламент, дайте да го пазим, отваряте вратата на нерегламентираното, на мафиотското застрояване на София. Като колега, като юрист ви разбирам, като софиянец – не, и ще гласувам „за”. И ще ви обвиня, че гласувате за строителната мафия и за дебеловратите застроители на София, които я обезобразяват. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Христов, заповядайте, но знаете, че с тези реплики разходвате времето на независимите народни представители. Госпожа Банкова също да има предвид това.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Репликата ще бъде кратка, не се притеснявайте, госпожо председател.
Аз се обръщам към колегите от БСП, към господин Божинов, който е председател на комисията, който многократно в кулоарите ми е заявявал колко полезен, колко навременен, колко важен е този закон, който предлагам. (Реплика от КБ.) Извадете стенограмите на комисията преди две години и половина, когато всички бяха „за”, включително и главният архитект на София, и представители на Столична община.
Кой има интерес от саботирането на този ясен и кратък законопроект, уважаеми колеги? Отговарям ви: строителната мафия. И се учудвам как колеги от БСП, Вие лично, ми говорите за буква, за прилагателно, за съществително.
Извинете ме, каква буква на закона, след като цяла София, а и големите български градове вече не стават за живот?! Аз Ви показвам – в момента багерите копаят в кв. „Хиподрума”, в кв. „Надежда”, в кв. „Младост”! И Вие ми говорите, че законът бил добър! Как не Ви е срам! Засрамете се малко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми колега, морални оценки от Вас не мога да приема. И аз не се срамувам, защото в своята професионална практика аз не правя безобразия! Съвестта ми е спокойна и чиста.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че с това решение искате да решите един проблем предимно на столицата, защото в момента ми говорите за безобразията на територията на София. Добре, само че Вие добре знаете кой отговаря за това. И Вие като адвокат, господин Шопов – сезирайте прокуратурата за безобразията, които стават на територията на София. Защото това са незаконосъобразни действия.
Миналата година ние със специалния закон за София регламентирахме и възложихме в 6-месечен срок да се разработи схема за озеленяването на столицата, която трябва да е направена. Ами заинтересувайте се. Вижте къде какво е променено, за да защитите като гражданин, защото по тази схема трябва да има обществено обслужване. Тогава тези въпроси ще имат друго решение.
Буквата, запетайката в един закон знаете, че са решаващи. Затова ще отстоявам и буквата, и запетайката, и члена, защото това е важното и актуалното в един закон, ако искаме да спазваме и уважаваме застрояването, озеленяването и всички процеси на онова съдържание, което имаме в зоните на обитаване, в селищата, които обитаваме, за да можем да регламентираме тези процеси. Това е много по-сложно, един мораториум е нещо много по-лесно. Но той не решава въпроса. Какво ще направите?! Вие така мислите, но той не решава въпросите. Съжалявам, че действате прекалено еднозначно. Регламентирайте по-ясно Вашето проекторешение, за да се знае за какво гласуваме. За неща, които веднъж са гласувани, не може повторно да имаме други текстове. Ще объркаме проблемите в парковете, в зелените площи, които са регламентирани по условията на Закона за устройство на територията, с тази формулировка, която Вие сега давате, като ще поставите и детски площадки в това число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Трижди уважаеми колеги от БСП, ще направя всичко възможно да размножа тази стенограма в стотици екземпляри, както и резултата от гласуването, защото искам българските граждани да надникнат в моралната кухня на българските депутати. Слагаме вече всичко на масата! Вие, които в последната година от вашето управление се усетихте, че пенсионерите умират (шум в блока на КБ), вие се усетихте, че трябва да падне ДДС на лекарствата, че трябва да се вдигат заплатите и пенсиите последната година, вие, които в последната година се усещате, че всички български градове изнемогват и не могат да дишат вече от това застрояване, но защо в последната година?! Защо в последната година заговаряте за референдум? Защо за най-хубавите неща се сещате сега, в последната година?! Не чувствате ли, че сте уязвими с това?! Ето ги (показва подписка) – малка част от стотиците подписи. Всички хора, които протестират срещу застрояването, лично ще бъдат уведомени за вашата позиция. С колегата Христов ходихме преди десетина дни при главния прокурор по този проблем. Написали сме писмо до Сергей Станишев, за да помолим за неговата съпричастност. Вие по никакъв начин не можете да ме убедите във вашите членове, които са толкова важни за вас, при положение, че през последните три години си затваряхте очите за хората, за децата, които няма къде да играят, за вандалското застрояване! Защо ме принуждавате да ви попитам колко ви плати строителната мафия (възгласи от КБ: „Е-е-е ...”), както по-рано попитах: „Какво плати Ванко 1 за позорния закон, който приехме?”. Докога ще се кичим с подобни решения, колеги?! Толкова ли е трудно да превъзмогнем тази зависимост, която имате?! Не виждате ли всеки ден по телевизията, в новините – протести на хора в отделни квартали в София и страната – застроява се и вие го знаете. Защо това ваше предложение не беше направено през 2006 г., в началото, когато го направихме с колегата Христов, че да си стиснем ръцете? Защо в продължение на три години гласувахте против това разумно предложение?!
Уважаеми колеги, давате ли си сметка?! Гледах ви вчера след вота на недоверие. Аз не се интересувах от таблото, защото резултатът ми беше ясен. Гледах вашите лица. Те ми бяха по-интересни. Усещате какво става.
Уважаеми колеги, особено тревожно е, че в последните дни на тази сесия на галоп се приемат лобистки закони – за лекарствата, за лова, за културните паметници и съхраняване на културното наследство. Това означава две неща – или че усещате какво ви чака есента, или вие сами ще бутнете това управление, защото олигарсите ще ви заповядат. Това са много тревожни тенденции. В последните дни ние приемаме на галоп лобистки закони! (Реплика от КБ.)
Колеги, много ви моля! Проявете малко повече разум. Това е страшно добро и разумно предложение. Хората го искат. Стотици подписи! (Показва подписката.) Стотици хора ще държат в ръцете си стенограмата от този дебат и разпечатката от изказванията – не само в София, но и в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика към госпожа Банкова? Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Не зная и се колебая все още – дали сте искрена, дали преследвате решението или използвате формулата да се покажете заинтересована, госпожо Банкова, защото този тип говорене не цели и не постига решенията, които Вие демонстрирате. Вие самата си позволихте да плашите тук депутати, като неправомерно прехвърляте върху тях и тяхната почтеност един широк кръг провинения на съдии, на прокурори, на кметове и на редица други хора, които със своята подкупност и продажност правят закона за нищо и на нищо! И когато смесвате тези неща, аз не зная дали това е Вашата политическа немощ или дали това не е начинът за евтиния популизъм, което може би е едно и също.
Затова ще поискам думата след малко, за да разкажа как стана обсъждането в комисията, каква е позицията, къде потърсихме изхода, как намерихме този изход със законодателен акт и когато той престане да бъде норма за регламентиране на обществените отношения, редно ли е да виним парламента или трябва да назовем истинските носители на тази безправност и на тези тежки последствия.
Който не е способен да разграничи едното и другото и прехвърля вината в парламента, там, където е и той самият, това у мен буди съмнения, за които казах преди малко.
Иначе уважението ми към Вас като дама, като някакъв борец за някаква справедливост се изчерпва с тази непродуктивност, която Вие носите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин Божинов, и на цялата зала. Моля да простите моя гняв! Съвсем нормално е да има гневни реплики, след като всички ние усещаме вече на гърба си онова напрежение, което съществува в обществото и сред хората. За Бога, всички вие живеете в жилищни комплекси и виждате какво става. Казах ви простичко и по човешки – това нещо сме го предложили в началото на 2006 г. и периодично настояваме, настояваме, за да стигне то до вашето внимание.
Що се отнася до този малко остър израз, който ви разгневи, когато говоря за лобистки закони, аз използвах и определението на проф. Средкова, председател на Съвета по законодателството, която също говори за наличието на лобистки закони. Аз мисля, че за да ни е чиста съвестта, би трябвало да надмогнем тази вътрешна съпротива, която имаме.
Уважаеми колеги, с много от вас съм говорила по кулоарите. Всички си казваме, когато сме на четири очи, че това е акт, който трябва да се прекрати. Прав е господин Божинов, че в случая огромна отговорност носят някои самозабравили се кметове. Тук се даваха примери и за провинцията, и за София на драстични нарушения, на разрешения с личен подпис на кмета в момента, в който се застроява детска площадка. Но нали ние като парламентарна република, бидейки народни представители, сме задължени да приемем решение или закон, за да принудим тези кметове, които в момента са се самозабравили, да спрат това незаконно строителство. Това беше същината на моята реплика.
Като изключим гневната ми интонация, моля ви, остава нашата голяма загриженост. Ако ние приемем това решение, всички ще спечелим, уверявам ви, и ще получим хорското одобрение, което е много дефицитно към нас напоследък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Искам накратко само да ви информирам за обсъжданията във връзка с повдигнатата тема, за да прецените какво решение да бъде взето по нея.
Неотдавна в комисията ние завършихме дискусията по Законопроекта за етажната собственост. Във връзка с това използвахме да поставим редица въпроси, свързани с управлението на етажната собственост, един от които е за териториите в така наречените междублокови пространства или, казано по-точно, в зоните за комплексно застрояване. В една от разпоредбите на Закона за устройство на територията, цитирам по памет, сега се казва, че в тези зони могат да се създават паркове, градини, детски площадки. Но това е „предимно”. Ние предлагаме тази дума да бъде заменена с думата „само”, като към това добавяме „подземни паркинги или паркоместа”. Това обаче е все още една проекторазпоредба, която ще бъде обсъждана и, надявам се, че в този или в близък до нея вид, ще бъде приета.
Освен това предлагаме издадените строителни разрешения до 31 юли да запазят своето действие. По този начин няма да може да се злоупотреби с тези, които биха имали информация за разпоредбата преди нейното приемане.
Имайки предвид тази информация, смятам, че може да се намери решение, което да бъде по-прецизно, което да формулира проблема във връзка с възможностите за преустройство на сегашната територия чрез нови планове. Ако се приеме нетипичното решение за мораториум, то трябва да засегне само тази дейност и то до момента на приемане на съответстващи изменения в Закона за устройство на територията. По този начин ще се удовлетвори общественият интерес и въпросът ще може да бъде обсъден допълнително много сериозно, така че да няма възможност за презастрояване в летните месеци и в същото време да не се насилва законът с решения, които в много отношения са непрецизни.
Така че аз очаквам някои от колегите от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да преформулират съдържанието на този проект, за да може той да бъде годен за гласуване, който да произведе очаквания резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Стоилов, вашият закон е проект. Хората вече са уморени да чуват „ще напишем закон”, „ще предложим”, „ще направим”. Вижте, проекторешението, което предлагаме, е изключително кратко, това е неговото голямо достойнство: спира се строителството в междублоковите пространства зелените площи, парковете. Такъв закон има в Лондон, казах ви го, той е 100-годишен.
Всички усилия тук, с цялото ми уважение към колежката, която се изказа, за да саботира това решение, фактически, може би не го правите нарочно, колеги, но фактически обслужват интересите на строителната мафия. Разходете се в столичните квартали и вижте на колко места багерите копаят в момента! Какво искате? Да дадете отсрочка на тази мафия да продължи да строи? Ами има блокове, където отстоянието между два блока е 2-3 метра. (Реплики в КБ.) Ще ви заведа там, колеги, ще ви покажа. Такива безобразия има.
Апелирам към всички, тук няма политически цветове, няма идеология, тук има един обществен интерес, който всички ние можем да защитим от всички вас, независимо в коя партия членувате, за какво се борите. Това е един проблем, който може да бъде решен тук с едно решение, да стане закон от следващата седмица след публикуването му в “Държавен вестник” и да спасим това малко, което е останало – останали са 60% от тези междублокови пространства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Христов, ако сте обърнали внимание, аз подкрепям идеята, която предлагате, но предлагам тя да се приведе във вид, който да произведе нейното действие. Освен ако Вашата цел не е само пропагандна. Ние тук търсим реални решения. А с Вашите нескончаеми реплики започвам да мисля дали и Вие имате желание днес този въпрос да бъде положително решен или той да бъде още в употреба за безкрайни дискусии.
Пак казвам, аз обвързвам решаването на този въпрос и това твърде дискусионно решение за мораториум, приложен чрез едно решение, с последващото приемане на закона. Законът, който е подготвен, не е алиби за отлагането на въпроса, а за обвързването му с едно цялостно и нормативно стабилно решение.
Така че аз очаквам да чуя от колегите конкретно преформулиране на вашата идея, за да се превърне тя в решение. Защото това е една идея. Това, че вие смятате, че идеите сами по себе си могат да се превръщат в управленски решения е отделен въпрос. Но нека наистина да направим това в оставащите минути. И ще ви моля да бъдете по-кратки, защото виждам, че и в колегите има нетърпение и напрежение от тази дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, имате думата за изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, когато поисках господин Христов да уточни нещата, го направих с желанието действително да се приеме текст, който да създаде възможност да влезе в сила мораториум, който да даде ефект. Това, което прави господин Христов, и не му прави чест, защото аз многократно, месеци наред съм му повтарял, че това, което предлага той, не цели да влезе текст, с който да ограничи застрояването.
Господин Христов, искам да Ви кажа, че ако парламентът – но това не е достойно за един парламент, гласува Вашето популистко решение, с което Вие си правите лична реклама, аз мога да Ви се подпиша, че то ще остане само на книга, защото е неприложимо. Вие не желаете да се защитят междублоковите пространства, както ги наричате, или зоните с комплексно застрояване. Вие просто искате да си правите реклама и парламентът да бъде изнуден и да приеме едно решение, което няма да даде ефект. Вие абсолютизирате нещата и не желаете ефект. Аз затова Ви казах да направите дефиниция. Толкова по Вашето изказване.
Аз мисля, че това, което може и трябва да направи парламентът, защото аз от доста време съм настоявал и в комисията, и в законите да се вкара такъв текст – казах и преди, че има такова предложение – да се предвиди норма, говорих с колеги и мисля, че те ще могат да дефинират, с която да се предвиди, че в устройствените зони, предвидени за комплексно застрояване, не може да се извършва строителство вън от влезлите в сила към момента на обнародването на това наше решение устройствени планове. Това създава гаранция, че оттук нататък никой не може с подробни, частични и други изменения на устройствените планове да прави преуплътняване и да се получава действително това, срещу което и в София, предполагам и в другите големи градове има много сериозни и обществени протести. Хиляди хора излизат с подписки. Сега примерно в София, когато се обсъжда Общия устройствен план в квартали като „Младост”, като „Люлин” има масово хора, които протестират срещу това, че действително се съсипват едни комплекси, които имат една концепция, планирани са по един начин и сега, поради икономически интереси, се осъществява мощно лобиране за преуплътняването им.
Аз пледирам в тази посока действително да се опитаме да приемем един мораториум, а действително след това със закона е най-добре да се реши това, защото не е редно да се работи с мораториуми. Но и Законът за устройство на територията, и Законът за устройство на Столична община, трябва действително да бъдат променени в тази посока, защото не можем да допуснем да бъдат съсипани градовете точно поради такива интервенции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли желаещи за реплики към господин Сотиров? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За да излезем от тази дискусия с нещо практично – мисля, че никой тук няма основание да счита, че сме за допълнително застрояване, особено на детските площадки или така наречените междублокови пространства и да ощетява гражданите от зелените площи и възможност за отдих, и особено пък по отношение на грижата за децата.
Затова нека да не се нападаме и да изпадаме в ситуация да изкараме кой повече подкрепя странните практики на Бойко Борисов и на Столичния общински съвет, и на други недобросъвестни общински съвети или кметове. Искам да ви предложа текст, който в общи линии беше формулиран и от колегата Сотиров. След като го обсъдихме и със заместник-председателя на Комисията по местно самоуправление и регионална политика, и с колеги, текстът гласи следното:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за налагане на мораториум

1. В устройствените зони, предвидени за комплексно застрояване не може да се извършва строителство в отклонения от влезлите в сила до публикуването на това решение устройствени планове.”
Съответно поемаме ангажимент – чувам, че и колегата Янаки Стоилов също е за това – веднага в есенната сесия на Народното събрание да се направи работна група, която да прегледа текстовете в Закона за устройство на територията и направо в него да направи промени, които съответно биха решили въпроса, а мораториумът да е съответно до приемането на текстовете в Закона за устройство на територията от Народното събрание.
Ако приемате това, мисля, че можем с достойнство и мнозинство да приключим края на тази сесия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Първанова, текстът, който предлагате, е да замени т. 1? В този случай т. 2 също би трябвало да бъде преформулирана, което на практика означава ново решение.
Как ще бъде т. 2? (Реплики от народния представител Антония Първанова.)
Имайте готовност да предложите и т. 2.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред?
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, убеден съм, че всички сме „за” това да има правила и дори много от нас са „за” да няма преуплътняване в тези комплекси по ред съображения. Това, което в момента се опитваме да направим, е да гласуваме един мораториум. Последният текст, който чух, няма да промени нищо. За да се промени един устройствен план е процедура. Каквото и да се прави, както и да й се помага на тая процедура, тя тече поне шест месеца, защото има едно изготвяне на изменение на подробния устройствен план; след това има обявление; има обществени обсъждания; след това има заповед на кмета; след това има обжалване на тази заповед. Така или иначе с този мораториум, който искаме сега да гласуваме, няма да решим нищо.
Какво предлагаме ние? Да не се преуплътнява. Ами то не може да се преуплътни. Всеки от тия квартали има норма за комплексно застрояване с определени показатели. Не може да стане.
Затова ви предлагам вместо да гласуваме този мораториум, който ще бъде просто гласуван мораториум и изразена воля против, но без ефект, да направим предложение работна група или Комисията по местно самоуправление – мисля, че ще се наеме с този въпрос, веднага наесен да направим изменение в Закона за устройство на територията, което дори да бъде доста по-драстично от това, което се предлага и в смисъл да се забранят повече застроявания в тия комплексни зони.
Затова предлагам да не избързваме, защото няма да направим нищо. Просто ще ни се смеят на това, което сме гласували. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Първанова, да прочетете предложението за заместващи текстове на т. 1 и т. 2 от проекта за решение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): По т. 1, която прочетох преди малко, няма промяна.
„2. Мораториумът се налага до приемане на съответстващи промени в Закона за устройство на територията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По тази точка от дневния ред приключи дискусията.
Преминаваме към гласуване.
В пленарната зала беше предложено т. 1 да добие определена редакция, която госпожа Първанова предложи.
Ще подложа на гласуване т. 1, тъй като става дума за заместващ текст, както и т. 2, защото така или иначе те са в логическа връзка.
Ще гласуваме ли тези заместващи текстове, тъй като виждам че няма съгласие и по това в пленарната зала? (Шум и реплики, уточнение между депутати.)
Госпожо Първанова, да подложа ли на гласуване тези Ваши редакции в текстовете на Проекта за решение, тъй като в момента Вие сте вносителят в пленарната зала, Вие ги предлагате. Кажете, оттегляте ли ги или да преминем към гласуване на Проекта за решение на господин Христов с всички аргументи за неговата ирационалност, които бяха дадени в залата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да гласуваме предложението на госпожа Първанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте ли ги, госпожо Първанова?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Първанова настоява да се гласуват.
Моля да гласуваме т. 1 и т. 2 в този Проект за решение в редакцията, която направи госпожа Първанова в пленарната зала.
Гласували 129 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 32.
Тези предложения са приети, с това е прието и цялото решение.
Тази точка от дневния ред е изчерпана.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Господин Калинов, считате ли, че трябва да започнем със Закона за лова в рамките на следващите 40 минути?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, да го започнем. Да изчетем първите няколко текста.
Моля, в залата да бъдат допуснати заместник-министър Атанас Костадинов от Министерството на околната среда и водите, господин Валери Георгиев – главен експерт в същото министерство, и господин Стефан Юруков – председател на Държавната агенция за горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, в залата да бъдат поканени външните участници в този законопроект и дискусията по него.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, представям ви: „Доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча”.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 1 има направени предложения от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а по т. 2 беше оттеглено.
Има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя: „с изключение на случаите, определени с този закон”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Дивечът, закупен от лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3, 4 и 5, който се отглежда във ферми и бази за интензивно стопанисване на дивеча е тяхна собственост, докато е в оградените площи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Господин Юруков, докато гласуваме – поддържате ли предложението си за § 2?
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте го.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
По § 2 има предложение на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
„В § 2 относно чл. 4 ал. 2 се отменя.”
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Венцислав Върбанов прави същото предложение.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложенията на Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Венцислав Върбанов, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 2, против 67, въздържали се 35.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За прегласуване ли?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не, за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да свършим с гласуването и тогава.
Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Имам молба към Вас, господин председател, да поканите тези двама души, които сега станаха, да си седнат на местата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Моля, уважаемите колеги народни представители, виждам и някои други... Всеки народен представител щом е в залата, трябва да седне на своята банка.
Моля ви, уважаеми колеги, всеки да сяда в своята парламентарна група.
Поставям на гласуване § 2 така, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Всеки със своята карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е, че по този закон има различни виждания, включително и по начина на гласуването. Ще изчакам една минута, ако има кворум, тогава ще обявя резултата, иначе е безсмислено.
Мина вече една минута и пет секунди, гласували са само 84 народни представители. Трябва да са минимум 101. Следователно не можем да продължим с гласуванията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Предишното гласуване как мина без кворум?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не, моля ви, винаги съм обявявал резултата и той е бил над 101 гласували.
Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Намираме се в разисквания по точка девета от дневния ред. Ако погледнем дори свитъка от текстове на председателя на комисията, които подлежат на гласуване след отхвърленото предложение за продължаване на пленарното заседание, е очевидно, че законът не може да бъде приет на второ четене днес в пленарната зала.
Няма нищо по-логично законът да се гледа в неговата цялост и това може да стане през есента, а не да се приемат десет текста на 31 юли и останалите след 10 септември! Това наистина не звучи и логично.
По тази причина, господин председател, правя процедурно предложение да се отложи от днешното заседание гледането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча и гледането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Единственото, което може да направи пленарната зала, е евентуално да гласува проекти за решение за промени в постоянни комисии на Народното събрание, което е един абсолютно технически проблем и е внесено от, предполагам, Йордан Бакалов и група депутати и с това да завършим по един нормален начин сесията, вместо да стигнем до десетия член на Закона за лова и да прекъснем разискванията.
Моля Ви, подложете на гласуване направеното от мен процедурно предложение!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, встрани от микрофоните): Имаме работа. Ако искаш да си тръгваш, тръгвай си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, аз съм длъжен да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение. Ако трябва да го квалифицираме, то е по чл.42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по този закон. Но, за да може да бъде прието Вашето предложение, трябва да гласуват пак минимум 101 народни представители.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ако не, господин председател, във Вашите правомощия е – трябва заседанието да се прекрати...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отлагане на разискванията по текстовете на този законопроект. Ако и този път няма необходимия кворум, изходът, знаете, е един – звънецът. Ще изчакаме една минута, което е максимумът. Но нека да гласуваме само със своите карти!
Мина една минута, само 96 народни представители са упражнили своето право на глас при минимум 101. Следователно, уважаеми народни представители, прекратяваме сесията дотук. (Ръкопляскане от народния представител Иван Иванов.)
Да си пожелаем лятната ваканция да мине спокойно до 5 септември. От сърце пожелавам на всички вас, уважаеми колеги, приятна почивка!
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Петър Берон

Секретари:
Митхад Метин

Татяна Калканова