Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както ще се убедим, вярвам, още при първото гласуване, регистрацията е над видимите присъстващи народни представители. Очевидно е, че няма особена стойност апелът за регистриране със собствени карти. Знаете, че последната надежда е техниката. Тя има своите неограничени възможности, така че навярно ще трябва да прибегнем към нея.
Уважаеми колеги, както беше обявено на предходни заседания в началото на пленарната седмица, днес предстои да извършим гласувания от 11,00 до 11,30 ч., след което работата на Народното събрание да продължи с парламентарен контрол. Има доста натрупани въпроси и питания, така че времето до 15,30 ч. ще бъде парламентарен контрол. Следва да преценим в колко часа да бъде дадена почивката. Навярно някъде около 13,00 ч. и вече в 15,30 ч. да пристъпим към гласуване на проекторешението, обсъждано вчера.
Както виждате от справката, има доста законопроекти и проекторешения, които предстои да бъдат гласувани. Първите четири по справката, с която разполагате, са законопроекти, обсъждани миналата пленарна седмица, така че първо ще гласуваме тези четири законопроекта. Ако остане време до 11,30 ч., предлагам да гласуваме проектите за решения, които са на втора страница на днешната ви справка, отчетите на Националната здравноосигурителна каса и евентуално Законопроекта за екстрадицията на първо четене.
Пристъпваме към гласуване.
Първият законопроект е на второ четене: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Ще подложа едновременно на гласуване няколко текста, по които няма неприети предложения: предложението на вносителя за заглавие на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и текстовете на параграфи 1 и 2 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласувайте тези три текста.
Гласували 195 народни представители: за 185, против 7, въздържали се 3.
Трите текста са приети.
По § 3 има предложение на народния представител Станчо Тодоров, неподкрепено от комисията.
Гласувайте предложението на господин Тодоров.
Гласували 160 народни представители: за 33, против 65, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Както виждате, уважаеми колеги, 160 вече се приближава горе-долу към реалностите в залата след предходния смел опит да се доближим към 214 пряко сили.
Господин Тодоров, заповядайте за процедура за прегласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на дебата, който беше проведен за Закона за отбраната и Въоръжените сили, в залата присъстваха около 15 човека и не са запознати с точките, които в момента се предлагат за гласуване. Комисията също незаконосъобразно от 19 човека с 6 човека прие решение Народното събрание да гласува тези точки.
Другото основно мотивирано положение е, че Генералният щаб не е поканен въобще и не е търсено мнението му по този закон. Бях при началника на Генералния щаб, той въобще не е запознат с тези точки, които в момента се гласуват в залата, и не е съгласен с нито едно от предложенията, които се предлага да бъдат гласувани в залата. Тези точки, които аз съм предложил, ще ви помоля много внимателно и мотивирано да ги приемете като реални.
Що се отнася до чл. 85, който се предлага от правителството да отпадне. Този член гласи, че военната служба се изпълнява на територията на Република България. Аз не зная какъв е мотивът на Министерството на отбраната, без знанието на Генералния щаб, да въведе отпадането на този член. Отпадне ли този член, това значи, че военнослужещите ще изпълняват службата си на територията на целия свят, тоест реално ще ги определим като агресори. Ако това се гласува, ще бъде точно така: нашите Въоръжени сили ще бъдат агресори и фактически ще изпълняват службата си на територията на целия свят.
Мисля, че това не е приемливо и затова предлагам прегласуване. Да си остане точката: военнослужещите да изпълняват службата си на територията на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Отново гласувайте предложението на господин Станчо Тодоров, неподкрепено от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 25, против 84, въздържали се 65.
Отново не се приема предложението.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на § 3 по вносител, подкрепен от комисията, и § 4, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези два параграфа.
Гласували 164 народни представители: за 151, против 7, въздържали се 6.
Двата текста са приети.
Сега, колеги, има две предложения на комисията за нови параграфи 5 и 6. Комисията е предложила и съответните редакции на тези два параграфа. Ако няма възражения, ще ги подложа на гласуване едновременно, все пак това са нови текстове.
Не виждам възражения срещу едновременното им гласуване.
Гласувайте нови параграфи 5 и 6 в редакция на комисията.
Гласували 166 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 10.
Двата текста са приети.
Ще Ви дам думата, господин Чернев, само да обясня, че предстои да се подложи на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров за нов чл. 150к.
Господин Чернев, имате процедурно или някакво друго предложение?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете да обясните отрицателен вот. Изказвали ли сте се по време на дискусията, господин Чернев? Господин Чернев уверява, че не се е изказвал, аз не се съмнявам в неговата коректност.
Имате думата, господин Чернев, за обосновка на отрицателен вот.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко обосновавам отрицателния си вот – това, за което стана дума още и при обсъждането на тези промени. Днес де факто и де юре вече превърнахме смелия български войник в гурбетчия с калашник. Той ще ходи да печели своите пари от мъката и кръвта на други народи някъде по земното кълбо за сметка на българските национални интереси. Моите най-искрени поздравления за това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров за нов чл. 150к. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 16, против 65, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Господин Тодоров вдига ръка, навярно с намерение да предложи прегласуване.
Имате думата, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не съм учуден от вашите действия. В тази пленарна зала защитаваме интересите на Българската армия. Всички, които в момента ще научат какво е гласуването, ще разберат какво мисли българският парламент за българския военнослужещ, който беше достатъчно унизен. И в момента продължавате да не му давате възможност (той в момента е уволняван тотално от редовете на Българската армия), да заема места в цивилния живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето предложение, господин Тодоров?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин председател, офицерите имат активна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисълта ми е да обосновете предложението си за прегласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Точно така, господин председател. Дайте ми възможност да си изкажа мотивите в двете минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едва ли трябва повторно ...
СТАНЧО ТОДОРОВ: Много Ви моля, господин председател! Аз имам мотиви!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Това не са мотиви за прегласуване!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Преминаването, господа народни представители, от активни действия във втория период – когато той е изгонен от редовете на Българската армия на възраст 30 години, то трябва да му се даде възможност образованието, което е получил, да бъде запазено и в структурите на държавни и обществени места, за да може да прояви онова, което е получил като професионалност в армията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обосновете нуждата от прегласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Нуждата от прегласуване е, за да дадем възможност на българските военнослужещи да могат да отидат в цивилния живот и там да прилагат своите професионални умения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението на господин Тодоров за нов чл. 150к.
Гласували 148 народни представители: за 22, против 58, въздържали се 68.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Вносителят е предложил § 5. По него народният представител Станчо Тодоров е направил предложение, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров по § 5, което не се приема от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 20, против 55, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Господин Тодоров, имате думата. Моля, обосновавайте предложението си за прегласуване, а не съществото на Вашето предложение, защото не сме в режим на дискусия.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Точно така, господин председател. Този член касае честта на българското воинство. Досега този закон даваше възможност българското воинство да има чест. С премахването на този член от закона вече всеки редови полицай от Министерството на вътрешните работи може да задържа българския офицер и генерал и да го арестува по негово усмотрение.
Господин председател, аз предлагам кадровите военнослужещи от Въоръжените сили да не могат да бъдат задържани от органите на Министерството на вътрешните работи, а само от органите на Военната полиция и съдебната власт, тъй като във военното ведомство си има полиция, която може да задържа българските военнослужещи, а не цивилната полиция да задържа въоръжено лице, което е противоположно на всички законови актове.
Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Тодоров по § 5.
Гласували 139 народни представители: за 20, против 60, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 106, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Следва предложение на народния представител Станчо Тодоров за нов параграф. Предлага се отмяна на член от основния закон. Предложението на господин Тодоров не е подкрепено.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров за отмяна на чл. 199 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 49, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Господин Тодоров, заповядайте за предложение за прегласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Предлагам прегласуване поради това, че същият текст, отнасящ се до Министерството на вътрешните работи, е отменен от Конституционния съд. Текстът е абсолютно идентичен, със същото съдържание. Конституционният съд се е произнесъл, че този текст е противоконституционен. Затова предлагам този член да отпадне, тъй като е записано, че офицерите и сержантите, които се кандидатират за изборни органи, се освобождават от служба. Уволняват се! За Министерството на вътрешните работи като силово ведомство това е отхвърлено. Предлагам това да не важи и за Въоръжените сили. Мисля, че е нормално.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Тодоров.
Гласували 120 народни представители: за 15, против 50, въздържали се 55.
И при прегласуването предложението не се приема.
Има още едно предложение на народния представител Станчо Тодоров за създаване на нови алинеи 3 и 4 в чл. 211. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте това предложение на господин Тодоров, неподкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 8, против 49, въздържали се 66.
Предложението на господин Тодоров не се приема.
Той очевидно желае да обоснове предложение за прегласуване на това свое предложение. Имате думата, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз не виждам причина да не приемете това мое предложение, тъй като предлагам фактически на тези, които учат във военното училище, да им се признава стаж. Аз чета: „Приетите във военните училища за нуждите на Въоръжените сили сключват договор за кадрова военна служба”. С тази кадрова военна служба те попадат под Закона за Въоръжените сили и би трябвало, когато даден човек учи в училището, да му се признава за стаж, тъй като той вече е на кадрова военна служба. Щом кадровата военна служба с новото изменение на закона се признава стаж на всички кадрови военнослужещи, защо на учещия във военното училище да не му се признава? Не виждам причина да не му се признава и на него необходимият стаж.
Затова предлагам прегласуване по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението на господин Тодоров.
Гласували 120 народни представители: за 14, против 50, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Димитър Дъбов, което комисията е подкрепила и е предложила да се създаде нов § 8 с окончателна редакция, предложена от комисията. По тази редакция, предложена от комисията, очевидно в хода на обсъждането в пленарната зала господин Дъбов е направил предложение за промяна на редакцията на комисията в следния смисъл: изразът „началниците и” да се замени с израза „началниците или”.
Затова подлагам първо на гласуване това редакционно изменение, предложено от господин Дъбов в пленарната зала – вместо „началниците и” да се чете „началниците или”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 102, против 10, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Тодоров желае прегласуване на това редакционно изменение.
Имате думата, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да съобщя пред залата, че аз съм внесъл предложение и ще представя на председателя това, което беше внесъл в първия вариант уважаемият народен представител Димитър Дъбов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е написано тук.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Моето предложение обаче не е включено, господин председател. То беше същото, което беше предложено от народния представител Димитър Дъбов. Умишлено моето предложение, господа, не беше включено. Господин Дъбов изтегли неговото предложение, което аз бях направил, и предлага този вариант, който няма нищо общо – началникът да няма образователна степен, а подчинените му във висшите учебни заведения да са с образователна степен. Това противоречи на Закона за висшето образование. Не може началникът, ректорът на висше учебно заведение да не бъде хабилитирано лице, а неговите заместници да бъдат хабилитирани. Това е против Закона за висшето образование и аз предлагам вие да гласувате моето предложение, което умишлено не беше включено в доклада, който се предлага в залата. Ето го, господин председател, давам Ви предложението, което Вие сте подписали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, не беше направено предложение за прегласуване на предложението на господин Дъбов в пленарната зала, така че няма да подлагам отново на гласуване току-що гласуваното в пленарната зала изменение.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 8, предложен от комисията, с току-що гласуваното изменение в пленарната зала.
Гласувайте предложението на комисията за § 8 с направеното изменение.
Гласували 144 народни представители: за 99, против 11, въздържали се 4.
Параграф 8 е приет, с което се изчерпва отделеното време за гласуване на законопроекти в днешния пленарен ден. Очевидно хипотезата, че можем да гласуваме няколко законопроекта не беше съобразена с реалността, свършихме наполовина работа по един законопроект. Ще трябва да отделим един пленарен ден следващата седмица за гласувания.
Преди да преминем към парламентарния контрол, има желание от господин Бакалов да направи изявление от името на парламентарна група.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов за изявление от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера се проведоха разисквания във връзка с вота на недоверие, внесен от опозицията. Уважаеми господа от управляващите, вотът на недоверие не реши вашите проблеми. Напротив, те се задълбочиха. Защото се видяха слабите части във вашата тройна коалиция. И след проведените дебати, и след направените заявки от лидерите на отделните парламентарни групи става ясно, че днес с гласуването на вота на недоверие ще се оформи едно доверие за това правителство на малцинството. Което означава, че всеки, който вижда правотата на вота на недоверие, внесен от опозицията, се опитва да бяга от кораба. Тук обаче не трябва да забравяме, че всеки от тройната коалиция трябва да си понесе отговорността. А отговорността е ясна - това правителство е създадено с мандата на ДПС, тоест те също трябва да понесат собствената си отговорност като мандатоносители; НДСВ също трябва да понесе своята отговорност като хора, които в момента се опитват да търгуват, тоест да продължават своята брокерска политика със заявката, че ще гласуват „въздържали се”. А защо „въздържали се”, а не „за” вота на недоверие, може би всеки ще си отговори сам: да, те търсят определени ползи.
Ние от Парламентарната група на Обединените демократични сили сме притеснени от продължаващия разпад на държавността и от отказа на отговорните мъже да поемат отговорност, а именно: първо, от министър-председателя – неговата отговорност като министър-председател с вменените му права от Конституцията във връзка с националната сигурност да вземе конкретни мерки; второ, от Президента на Република България с продължаващия му отказ да свика Консултативния съвет за национална сигурност с мотива, че щяло да се превърне в говорилня, при положение че той по закон е длъжен да свиква този Консултативен съвет, а не го е свиквал над една година вече.
Ето защо Парламентарната група на Обединените демократични сили дава последен срок на правителството да предложи, първо, структурни и персонални промени, даващи гаранция за овладяване на цялостната криза в страната. Второ, министър-председателят да предложи концепция с конкретни мерки за излизане от кризата в системата на националната сигурност. Трето, новото правителство да предложи програма с конкретни мерки за спиране на корупционните практики при усвояването на еврофондовете и управлението на митниците.
Това е държавническото поведение, уважаеми господа от управляващата коалиция. Идва време на отговорностите, всеки един от вас трябва да поеме собствената си отговорност – кой като депутат, кой като министър, кой като президент. Ние искаме, пък и българският народ иска да знае, да разбере и да получи сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други желаещи за изявления няма.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди всичко, новопостъпилите питания в периода от 4 април до 10 април т.г.
Постъпило е едно такова питане от народния представител Евдокия Манева към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно усвояване на европейските средства за селско стопанство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април т.г.
Има доста писмени отговори на зададени въпроси и питания от народни представители:
- на въпрос от народния представител Ахмед Юсеин от министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев; (Министър-председателят влиза в залата.)
Добре дошъл, господин министър-председател!
- на питане от народния представител Мария Капон от заместник-министър председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
- на въпрос от народния представител Соломон Паси от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
- на въпрос от народния представител Веселин Методиев от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
- на три въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, от министър Николай Василев и от министър Асен Гагаузов;
- на две питания от народния представител Мария Капон от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов;
- на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров;
- на въпрос от народния представител Яне Янев от министъра на вътрешните работи Румен Петков;
- на питане от народния представител Евгени Чачев от министъра на финансите господин Орешарски;
- на въпрос от народния представител Станислав Станилов от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова;
- на два въпроса от народния представител Станчо Тодоров – от министъра на правосъдието Миглена Тачева и от министъра на вътрешните работи Румен Петков;
- на три въпроса от народния представител Борислав Китов от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на въпрос от народния представител Васил Паница от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Тези няколко писмени отговора са тук. Могат да ги получат и колегите на съответните народни представители.
За процедурен въпрос има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, уважаеми народни представители, въпросът ми е във връзка с провеждането на парламентарния контрол и по-точно по начина, по който се подреждат въпросите, за да им бъде даден отговор от министрите.
С господин Сидеров сме задали един въпрос относно връзките на заместник-директора на ГДБОП с престъпния свят. Този въпрос е зададен преди един месец. Задал съм и друг въпрос – за грубото полицейско насилие, приложено спрямо народни представители и активисти на „Атака” и граждани на 27 март 2008 г.
Направи ми впечатление, че от четири седмици – от 17 март, министърът, който трябваше да отговори на тези въпроси – министър Румен Петков, не идва и не отговаря на тези въпроси, но това се прави под благовидния предлог, че не стига до него реда. Защото просто личи трика да се слагат въпросите към министър Петков последни, а преди това да се затъкват с други въпроси, които се отправят към други министри, които идват, отговарят, както е редът, изчерпват времето, но целенасочено не се стига до въпросите, на които министър Петков трябва да отговори.
Вярно е, че министър Петков се пържи в собствен сос в продължение на последните два-три месеца и му е тежко да ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е Вашият процедурен въпрос?
ПАВЕЛ ШОПОВ: … и му е тежко да идва и да отговаря на въпросите, които са зададени към него, но основно негово задължение е да идва и да отговаря пред парламента на поставените от народните представители въпроси.
Затова процедурното ми предложение е да се пререди така днешният ред на въпросите и въпросите към министър Петков да бъдат изтеглени така, че да влязат във времето, за да може той да даде отговор по тях така, както са му представени. Пак повтарям, защото той вече цял месец не идва и не отговаря на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подреждането е строго по последователността, в която отговарят министрите. Нерядко се е случвало с министър Петков да започва парламентарният контрол. Ще Ви дам и специална справка след заседанието как са подредени въпросите за днешното заседание, но сега нямаме основание да пререждаме този ред.
Заповядайте за процедура, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин премиер, господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, току-що ми връчихте отговора на питане от министъра на финансите Пламен Орешарски относно това по каква бюджетна процедура се усвояват средствата от бюджетния излишък за 2007 г. през тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е процедурният Ви въпрос?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Отговорът е, че: „Уведомяваме Ви, че действащата нормативна уредба позволява определени първостепенни разпоредители, които формират преходен остатък в края на годината, който могат да реализират през следващата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, не злоупотребявайте с режима на процедура. Вие сега навлизате в същината на отговора.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: „В тази връзка през 2008 г. разходи за сметка на преходния остатък ще се извършват от ...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, ще бъда принуден да Ви прекъсна. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Евгени Чачев продължава изказването си на изключени микрофони.)
Вие очевидно не искате въобще да обърнете внимание на това, което Ви казвам. Много грубо нарушавате правото за процедурен въпрос. Обръщам Ви внимание, господин Чачев, не сте парламентарист от един ден.
Моля да освободите трибуната. Можете да се обърнете към мен с възражение. Ако преценя, че имате основание, ще обърна внимание на министъра, но не по начина, по който го правите. (Народният представител Евгени Чачев продължава изказването си на изключени микрофони.)
Моля Ви, господин Чачев, освободете трибуната! Господин Чачев, моля Ви!
Както казах, и на Вас ще дам обяснение за процедурата. Моля Ви, господин Чачев!
Поемам публично ангажимента да Ви отговоря след заседанието.

Преминаваме към въпросите към министър-председателя на Република България господин Станишев.
Въпрос от народния представител Евдокия Манева относно изпълнение на задълженията на Министерския съвет по чл. 75, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. (Народният представител Минчо Христов иска думата за процедура.)
Уважаеми колеги народни представители, недейте да злоупотребявате с процедурата, тъй като имаме доста дълъг парламентарен контрол.
Господин Христов, след като настоявате, ще Ви дам думата, но се обръщам към колегите народни представители да преминем към парламентарния контрол.
Имате думата.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, не е коректно да заглушавате опозицията, аз не съм адвокат на опозицията. (Реплика на народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се говори от място, господин Костов. Не се говори от място, нарушавате правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да Ви кажа следното, уважаеми господин председател, аз исках процедура не за да Ви губя времето, а да обърна внимание на начина, по който се води парламентарният контрол.
Няколко пъти задавам изключително важни въпроси, които Вие конкретно ми връщате. Ще Ви кажа за какво става дума. Например питам премиера господин Станишев за спекулативното покачване на цените, на което всички ние сме свидетели. Не говоря за инфлацията. Говоря за това, че продуктите от първа необходимост са се покачили с 30-40, в някои случаи с 50-60%. Към Министерския съвет има създадена специална Комисия за наблюдение на цените. Съвсем нормално е да запитам господин премиера: какви действия предприема българското правителство, за да хване за гушата тези спекуланти и да прекрати това безобразие? Вие го връщате.
Вие връщате и други въпроси. Ето например: за това какви действия предприема правителството относно събирането на дълговете от трети страни? В конкретния случай: има ли решение на Министерския съвет за това да се опростят около 3 млрд. долара, повтарям 3 млрд. долара, от дълга на Ирак към България? Това са съвсем нормални въпроси, на който господин премиерът трябва да отговори.
Обръщам се към Вас и съвсем категорично заявявам, че Вие нямате право да връщате такива важни за обществото въпроси. По Конституция като народни представители имаме право и задължение, не само право, да питаме министър-председателя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: …относно тези въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля, въпросите да бъдат пуснати и към премиера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, и Вие, и други народни представители нерядко възразявате срещу това, че отклонявам въпроси към министър-председателя за преадресиране към компетентните министри. Правя го на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 77, ал. 2 гласи: „Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.”.
Що се отнася до питанията – чл. 80, ал. 3 гласи: „Към министър-председателят се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.”. Не е резонно да очаквате министър-председателя да отговаря на всеки конкретен, важен и т.н. въпрос, който е в ресора на един или друг министър.
Очевидно Вие имате своя интерпретация на тези текстове. Аз се стремя да ги прилагам възможно най-добросъвестно, така както разбирам правилника. Това е моят отговор на Вашето възражение.
Госпожо Манева, заповядайте да зададете своя въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Преди да задам въпроса си, искам категорично да възразя срещу това, че Вие отнехте думата на народен представител, който обоснова възмущението си от формалния отговор на един министър. Както Вие връщате нашите въпроси, така Вие сте длъжен да искате правителството с цялото внимание и отговорност да се отнася към въпросите на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно, но не във процедурата...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Един формален и високомерен отговор. Срещу него имаше възражение, а Вие отнехте думата. Смятам, че това е изключително некоректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли ме чула, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Сега ще задам моя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не желаете да чуете моя отговор на Вашето възражение? Не може по процедурата на процедурно възражение за водене на заседанието да се прави такова възражение по същество. Аз съм готов да изслушам господин Чачев…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин председател, това е процедура по отношение на Вашите задължения, защото Вие бяхте длъжен да върнете този формален въпрос, на който ние искаме един нормален отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моите задължения не са процедурни, те са по същество.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще загубя времето си в тези спорове, надявам се, че такива неща няма да се случват в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин премиер, освен в сферата на МВР, друга сфера, в която цари пълен хаос, в която министърът и неговият екип погазват грубо законите на страната, в която не се изпълнява нито един от поетите ангажименти, това е сферата на околната среда.
Няма европейско правителство, няма европейски премиер, който да не е заявил категорично своята позиция по въпроса на околната среда. Няма правителство в Европейския съюз, което да няма ясна стратегия по въпросите на околната среда. Разбира се, това е въпрос на лична култура, това е въпрос на управленска култура, но е и въпрос на законови изисквания.
Съгласно българското законодателство Вие, господин премиер, сте длъжен да внесете в Народното събрание Национална стратегия за околната среда заедно с план за действие.
Стратегията, която беше утвърдена през 2000 г., приключи своето действие през 2006 г. Оттогава – пълно мълчание. Правителството няма стратегия, няма ясен документ, който да формулира цялостната му политика в областта на околната среда. Само такава стратегия може да интегрира политиката в областта на околната среда в секторните политики – в икономиката, транспорта, туризма, селското стопанство. Това е основен принцип на съвременното управление, за съжаление погазено от вашето правителство, може би, за да може такива стратегически огромни проекти като „Бургас – Александруполис”, като „Белене”, като „Супер Боровец”, като „Паничище”, да минават без да бъде преценено какво влияние ще окаже върху околната среда.
Тъй като това е недопустимо, господин министър-председател, и понеже това е задължение по закон, което вече три години не изпълнявате, моят въпрос към Вас е: какви мерки предприемате за изпълнение на задълженията на Министерския съвет? Ще Ви напомня, че това е по чл. 75, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Националната стратегия по околна среда и планът за действие за периода 2000 2006 г. са изготвени на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, който гласи, че министърът на околната среда и водите разработва съвместно със съответните министри стратегия на правителството в тази област.
Към момента Националната стратегия по околната среда все още е в сила. Според сега действащия Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 25 септември 2002 г. ) чл. 76, ал. 1 гласи: „Срокът на действието на Националната стратегия за околна среда е 10-годишен и той изтича през 2010 г.”
В Преходните и заключителните разпоредби на действащия закон не е посочен срок за приемане на нова стратегия.
През 2006 г. е изтекъл срокът на действие на плана за действие към стратегията. Нов план не е разработен, тъй като се приемат аргументите, че след присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо стратегията да бъде актуализирана или да се изработи нова такава. Въпреки че не е разработен план за действие за следващия петгодишен период, основните цели на стратегията се залагат в разработвания ежегодно от моя съвет програмен бюджет със съответните индикатори за проследяване на изпълнението, както и в разработваните тригодишни бюджетни прогнози.
Въз основа на стратегията Министерството на околната среда и водите всяка година изготвя приоритети и подробен план за дейността си за по-пълно постигане и реализиране на дългогодишните цели на страната в областта на околната среда. Тези цели са заложени и в действащите секторни програми и планове за действие в околната среда: Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 г.; Стратегия за развитието на геолого-проучвателната дейност и опазването на земните недра в България до 2010 г. и план за действие за 2010 г.; Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие; Национален план за опазване на биологичното разнообразие за 2005-2010 г.; Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 хил. души до 2010 г.

Мога да изброявам още много конкретни законодателни и нормативни актове, които дават достатъчно ясна рамка. След тях е и Стратегията по околната среда за целите на ИСПА и много други документи.
Актуализираният вариант на Националната стратегия по околната среда послужи за основа при изработването на Оперативна програма „Околна среда”, която е един от ключовите стратегически документи за провеждане на политиката в областта на опазването на околната среда и водите за 2007-2013 г. Както е известно, оперативната програма беше официално одобрена от Европейската комисия през м. ноември 2007 г.
Както вече посочих, наложително е изработването на нова Национална стратегия по околната среда и в Министерството на околната среда и водите е подготвена концепция за нея, както и процедура за одобряване на обществена поръчка за избор на екип за разработване на документ. Този процес е стартиран до момента, тъй като беше необходимо да се уточнят възможностите по разработването на нова стратегия, да се финансира този процес от Оперативна програма „Административен капацитет”, както и да се заложат в стратегията новите акценти в политиката на правителството по околната среда, включени в новата актуализирана програма на правителството на Република България.
В заключение ще напомня, че съгласно т. 7 на Решение № 455 на Министерския съвет от 20 юни 2001 г., министърът на околната среда и водите представя ежегодно на Министерския съвет информация за изпълнението на плана за действие за предходната година и при необходимост предлага допълване и актуализация на мерките, заложени в него.
В изпълнение на това изискване Министерството на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за предходната година на плана за действие към стратегията. Стратегията, планът за действие и отчетите към него са публикувани в сайта на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Госпожо Манева, заповядайте за Вашата реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър-председател, трябва да кажа остро, че отговорът Ви е многословен, формален и неверен. Вие сте се доверили изцяло на Министерството на околната среда и водите, което нищо друго не може да каже, освен да търси оправдание за това, че не е свършило работата си. Стратегията вече не действа. Могат да Ви говорят каквото искате.
През 2006 г. с изменение на Закона за околната среда Вие сте задължен, точно когато изтича предишната стратегия, да разработите нова стратегия, да я внесете в Народното събрание и след това да я публикувате. Такъв документ няма! Не можете да ни цитирате документи, с изключение на оперативната програма, всички предишни документи са разработени от нашето правителство и нито един от тях не е изпълнен. Минаха седем години оттогава! Седем години нищо не се прави в изпълнение на тази програма! Трябва да има ясна стратегия какво ще правите.
Няма сфера, в която има изпълнено каквото и да е задължение. Мога само няколко да Ви кажа. В областта на климата – нищо, единствената европейска страна, която няма регистър, която няма разпределение на квотите за 2007 г., няма разпределение за 2008 г. Бизнесът ще загуби над 2 млрд. лв.
Това е много снизходителна оценка за нещата. Там ситуацията е изключително тежка – фирми вече напускат България. Вие много добре трябва да знаете: „Юниливър”, „Чипита”, „Калиакра”. Големи фирми напуснаха България, и неслучайно!
Второто направление: усвояване на средствата от европейските фондове. Няма министерство, в което да имаме по-ниско усвояване на средствата от европейските фондове. Само 25% от предприсъединителните фондове, нито лев от кохезионните фондове, само една изградена пречиствателна станция. Идва 2009 г. и започват санкциите за България!
Вземете природата: до 31 март трябваше да има издадени заповеди за защитените територии за птиците: 114 местности, издадени са само за 3. Мога да Ви кажа десет такива примера. Абсолютно нищо не се прави! Трябва да има стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това да се знае и да се знае какво ще се прави по-нататък. Вие трябва да потърсите отговорност от този министър, който наистина не си върши работата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер, за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Споделям част от Вашата загриженост, защото темата „Околна среда” е чувствителна и важна за всеки български гражданин, също така и за правителството.
Особено искам да подчертая за емисиите на въглероден двуокис, че съм наясно с проблемите, които съществуват. Те, реално погледнато, се създадоха и оттам идва забавянето в разпределението на квоти по отношение на 2008 г. във връзка с едно решение на Европейската комисия, която значително орязва квотите на всички (реплика на народния представител Евдокия Манева) и практически нови страни членки, които имат бързо икономическо развитие и повечето от тези страни са заявили своето несъгласие с оценката на тези квоти, в това число и България.
Изпратили сме молба до Европейския съд с нашата позиция и нашето виждане, но нарочно съм имал среща на тази тема с министъра на околната среда и водите и с министъра на икономиката и енергетиката, тъй като добре осъзнавам значението на този въпрос за предсказуема бизнес среда, за индустриално развитие на България в баланса по опазване на околната среда. В резултат на това очаквам в най-близко време, днес се завръща и министърът на икономиката и енергетиката, да ми докладват за един план, който да отрази реалната ситуация, така че да има ясна перспектива за развитието на българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов, относно възможността за размразяване на разговорите за компенсиране на българските бежанци от Източна Тракия.
Заповядайте, господин Батилов, за да развиете вашия въпрос.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! За трети пореден път в залата по време на мандата на нашето Народно събрание и на Вас като министър-председател поставяме тази изключително важна за народа и държавата ни тема.
В изказването си пред Народното събрание на 28 март Вие ни информирахте за Вашата среща с министър-председателя на Турция, с когото сте обсъждали темата по Ангорския договор за обезщетенията на бежанците от Източна Тракия, а ние добавихме, надяваме се да е в темата, и за българите от Мала Азия. Казахте ни, което за нас е обнадеждаващо, че господин Ердоган е поел официален ангажимент разговорите по откритите имотни въпроси за тракийските бежанци и тяхното компенсиране, които бяха замразени от десет години, да стартират отново. Заявихте, че вярвате на господин Ердоган.
Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е: дали сте предвидили или са предвидени в разговорите конкретни срокове за подновяване на междуправителствените разговори по откритите имуществени въпроси и ако е възможно, можем ли да научим, ако ги има, какви са тези срокове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Батилов.
Заповядайте, господин премиер, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! Още веднъж искам да подчертая, че ценя вашата настойчивост и последователност при поставянето на този въпрос. Неведнъж сме говорили и извън пленарната зала по тази тема.
Имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия е въпрос, който е важен и за българското правителство. В съответствие с вече договорената рамка, регламентирана в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г., както и в контекста на интересите на нашата страна, свързани, на първо място, със защитата на имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия, преговорите се водят в пакет в гореизброената последователност – имуществени, социални и хуманитарни въпроси.
До този момент бяха проведени три кръга преговори в периода 1998-1999 г. В периода от 2000 г. до настоящия момент не е провеждан нов кръг преговори между България и Турция за решаването на съществуващите открити имуществени, социални и хуманитарни въпроси. Причината за паузата в преговорния процес е все още съществуващите значителни различия в позициите и подхода на двете страни по начина на уреждане на тези въпроси.

През изминалия период от българска страна неколкократно и на най-високо равнище бяха отправяни предложения към турската страна за възобновяване на преговорния процес по пакета открити имуществени, социални и хуманитарни въпроси. Въпросът бе поставен от президента Георги Първанов по време на официалното му посещение в Турция през м. октомври 2003 г.; от мен – по време на моето официално посещение в Република Турция през м. януари 2006 г.; както и по време на неотдавнашното официално посещение в нашата страна на 26-28 март 2008 г. на господин Реджеб Ердоган – министър-председател на Република Турция.
По време на пленарните разговори, които се състояха на 27 март т.г в София, господин Ердоган изрази пряката заинтересованост и в този смисъл – ангажимента на турската страна, да бъде намерено взаимноприемливо решение по пакета открити въпроси.
Вероятно Ви е известно, че възобновяването на преговорния процес по гореспоменатите въпроси, предвид тяхната специфика и изключително сложната материя, която третират, изисква значителна предварителна подготовка и от двете страни, подчертавам, защото въпросът е не само да стартираме преговорите, но и да съберем максимален обем информация и документи, които защитават и отстояват нашата позиция. Вие много добре знаете, че основният проблем е липсата на достатъчно документи за имуществените права на българите от Тракия и Мала Азия.
Поради тази причина, както и с оглед на международната практика в контекста на характера и равнището на водените разговори, конкретни срокове за възобновяване на този процес още не са обсъждани, защото посещението току-що приключи.
Конкретният срок за възобновяването на преговорния процес в съответствие с тази практика на международните отношения ще бъде договорен впоследствие в контекста на оценките и експертизите, изготвени от компетентните ведомства на двете страни, и непосредствената им техническа готовност за това.
Искам още веднъж да подчертая, че в контекста на добрите отношения между България и Турция, както и предвид изразената заинтересованост от двете страни, се надяваме дейностите по намиране на решение на този пакет открити въпроси в българо-турските отношения да получат развитие действително в близко бъдеще, най-малкото може да не се съмнявате, че аз и вицепремиерът Калфин ще направим всичко необходимо, за да ускорим този процес максимално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Народният представител Станислав Станилов има думата за реплика. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател! Недоволството от Вашия отговор се изразява и има отношение само към това, че за три години нищо не е станало. Едва в края на третата година започва нещо да става и както се разбра от Вашите обяснения, конкретни рамки няма нито за срокове, нито за ангажименти и т.н.
Въпросът с документите е известен. Документите са обработени и обобщени от междуведомствената комисия. В Държавния архив няма повече какво да се намери. Ако се намери нещо, то ще бъде в наследниците.
Освен това не можах да разбера, не сме наясно, подозирам, че и Вие не сте наясно каква е причината, истинската причина господин Ердоган да се заинтересува от тази работа. Досега турската страна си мълчеше. То е ясно – турската страна няма никаква сметка да плаща имоти, да плаща обезщетения и т.н.
Има подозрение, което може да го има и у Вас, че през 1998 г. случаят „Горна Арда” беше обвързан до известна степен в контекста на споразуменията с тракийските имоти. Сега отново възниква тази връзка в контекста във Вашите преговори – говори се за „Горна Арда”, пак се говори за тракийските имоти.
Ние с колегата Батилов се надяваме, че Вие ще спазите все пак последователността на споразуменията от 1992 г., които предполагат най-напред решаване на имуществени въпроси и най-накрая, след това решаването на всички останали въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Аз споделям Вашето неудовлетворение. То може да бъде върнато с десетки години назад, защото, както знаете, Ангорският договор е подписан през 1925 г. и да свеждате всичко до последните три години, както сам разбирате, би било опростяване на ситуацията. Ако беше толкова лесно, сигурно всяко едно българско правителство би се опитвало да реши този въпрос, който е важен за много българи – наследници на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия.
През последните години, както споменах в отговора на Вашия въпрос, този въпрос е поставян нееднократно на най-високо ниво – и от президента на републиката, и от мен по време на посещението през 2006 г. Обаче за да се случват нещата, са необходими воля и желание и от двете страни. За това са необходими и разговори, преговори. И затова реагирах остро на поведението на депутати от вашата парламентарна група по време на посещението на господин Ердоган, защото не смятам, че...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Ние сме радикална опозиция, няма как да бъде друго.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...такъв тип поведение решава проблема. (Шум и реплики от КА. Реплики на народния представител Павел Чернев.)
Вие сте радикална опозиция, но на господин Ердоган това едва ли му прави особено впечатление. Ние трябва да водим разговори с Република Турция по този въпрос.
Подходът, който изразих по време на преговорите с министър-председателя на Република Турция, беше следният. Ние можем да използваме взаимните претенции, защото знаете, че има претенции от страна на Република Турция, като извинение едната страна да не решава едните проблеми, другата страна да не решава другите проблеми. Но това означава да оставим и на следващите поколения нерешени и открити въпроси.
Българската страна винаги е настоявала и настоява въпросите да се решават в тяхната последователност – трите кръга въпроси – имуществените въпроси, където претенциите са основно от българската страна; социалните въпроси – от турска страна; и хуманитарните въпроси. Така че имаме последователна и ясна позиция.
Смятам за сериозен политически резултат това, че министър-председателят на Турция се ангажира да се възобновят преговорите, които бяха замразени почти десет години. Това е конкретен резултат в политически план.
Впрочем, бих искал да Ви информирам, че тази тема ще бъде поставена от българското правителство и в контекста на преговорите на Република Турция за членство в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
С това приключват въпросите и питанията към министър-председателя на Република България.
Преминаваме към въпросите и питанията към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Питане от народния представител Павел Чернев относно изявления на дипломатическия представител на България в Прищина.
Имате думата, господин Чернев, заповядайте, задайте своето питане.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Калфин! Както стана ясно от редица медии, на 23 февруари т.г. бе тиражирано интервю на Николай Колев - ръководител на Българското дипломатическо бюро в Прищина, в което той нееднозначно заявява, че е провел свои срещи с така да ги наречем министри на Косово, на които срещи е договорено в България да бъдат внесени като работна ръка косовари. Той уточнява, че най-вероятно става дума за така наречените горани, които някои журналисти определят като българско малцинство.
В това си интервю този ваш служител уточнява, че такива разговори са водени с някой си министър на финансите и с някой си министър на икономиката.
Моят въпрос, моето питане е: запознато ли е Министерството на външните работи с този проблем? Доколко е възможно такова споразумение между България и Прищина да бъде сключено? Има ли такива договорки, особено в духа на вече сключеното споразумение между правителството на България в Ханой, ако не се лъжа, съвсем наскоро – онзи ден, от министър Масларова, въпреки нейни нееднозначни уверения именно от тази трибуна именно към мен по подобен въпрос, че няма такива предпоставки.
Оторизиран ли е в крайна сметка представителят на България да преговаря именно по тези въпроси и да дава толкова отговорни изявления?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Доколкото разбирам, Вашето питане се основава на медийни интерпретации на казаното от господин Николай Колев – ръководител на Дипломатическото бюро на Република България в Прищина. Става дума за това, че по време на посещението в Прищина на заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Явор Куюмджиев на 21 и 22 февруари тази година министърът на финансите и икономиката към временните институции на Косово Ахмед Шала е поставил въпроса за съдействие от българска страна за намаляване на високата безработица в Косово. В тази връзка той е предложил да се обсъдят възможностите за приемане в България на работна ръка от Косово. Това искане е поставено от косовския министър.
От българска страна няма изричен ангажимент за придвижване на този въпрос в бъдеще. Ние имаме режим, определен ред и в момента, в който чужди граждани биха могли да бъдат наемани на работа в български фирми. Този режим е валиден за всички, включително за граждани на Косово. Няма и не се работи в момента по сключването на специална спогодба с Косово за внос на работна сила.
Има една идея в Министерството на труда и социалната политика, това е договорено и със социалните партньори – ако се налага внос на работници, това да става и въз основа на двустранни спогодби, които да осигурят ангажимента на съответната страна към изпращаните от нея работници тук.
Във Виетнам министър Масларова не е подписала такава спогодба. Има предварителна идея за разговори по тези въпроси, но такава спогодба все още с никого не е подписана. Пак казвам, може би ако насочите въпроса си към министър Масларова, тя ще ви каже цялата мотивация защо се предлага там, откъдето се очакват повече чужди работници, да има двустранни спогодби. Това гарантира и българския пазар, гарантира, че те ще бъдат тук за съответен период, след което ще се върнат обратно.
Още един път повтарям, няма и не се работи в момента за сключване на подобна спогодба с Косово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чернев – два уточняващи въпроса.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Калфин! Двата ми уточняващи въпроса са в следната насока.
На първо място, разберете ме правилно: къде дават така? Ние признаваме независимостта на една самообявила се за държава провинция на базата на етническа сегрегация, на базата на религиозно преследване, на базата на разрушаване на православни храмове и накрая като допълнителна цена, която заплащаме – с какво сме длъжни на Косово, ние ще им осигуряваме и работа!
Моля, разберете ме правилно в рамките на добрия парламентарен тон и хубавото патриотично говорене. Моят въпрос е: къде дават така?
На второ място. Да разбираме ли от Вашето изявление, че нещо, което няма как да се случи, ще се получи? Тоест няма конкретна уговорка, няма конкретна насока на дейност, но в крайна сметка предпоставки това да стане има. Тоест предпоставки косовари да бъдат привлечени на работа в България и трайно заселени на българска територия има, независимо че по Вашите думи такива спогодби засега няма. Да разбираме ли така Вашето изявление, току-що направено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Чернев, старателно внимавах и се опитах да разбера първия Ви въпрос.
Той смесва две събития. Едното беше установяването на отношения с Косово, което между другото се случи след тази среща, за която става въпрос – на заместник-министър Куюмджиев. Вторият въпрос до голяма степен се припокрива с първия: дали косовски граждани по принцип биха могли да дойдат да работят в България?
Българското трудово законодателство, първо, не третира като трудова заетост трайно заселване включително възможностите за работа на граждани от други страни в България. Дава се възможност, има определен ред граждани на която и да било страна в света да дойдат на определено работно място. За определен срок те получават временни трудови визи, които не са безсрочни и не са за трайно заселване.
По българското законодателство няма изключение за нито една страна в света, чиито граждани ние да кажем, че няма да допускаме в България. Разбира се, има доста процедури, има различни институции, които обсъждат този въпрос преди да се вземе решение, но няма страна в света, чиито граждани по закон или по някакъв нормативен акт да не бъдат допускани до трудовия пазар в България.
Пак казвам, че процедурата е достатъчно сложна. В момента вероятно самият Вие, ако се интересувате, виждате, че има много силен натиск и от страна на бизнеса за внос на работници. Правителството е доста въздържано в това отношение заради необходимостта максимално да се използва капацитетът на българския трудов пазар, дори с известно забавяне на икономическия растеж. Процедурата е достатъчно сложна в момента и тя е еднаква към всички чуждестранни граждани, независимо откъде идват те.
Не мисля, че Косово е какъвто и да било особен случай. Спекулациите, че тук ще дойдат и ще се заселят трайно косовари не отговарят нито на истината, нито на каквито и да било процедури, нито на чиито и да било намерения в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чернев, за Вашето отношение по отговора.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, почитаеми господин министре! Не мога да изразя своето задоволство от чутото от тази трибуна. Защо? Защото политиката на това правителство и на това мнозинство ми напомня един маниер от началото на 90-те години на силовите групировки и това сякаш не е единствената взаимоосвързаност между този стил на управление и онези неща тогава. Някога мутрите казваха: не ни гледайте какво правим, а слушайте какво ви говорим.
Сега става същото. Вие ми говорите, че няма никаква опасност да се сключи спогодба с Виетнам за внос на виетнамска работна ръка. Казвате, че това, което подписа министър Масларова, не е спогодба. А какво е, извинявам се? Какво подписа министър Масларова?
Можем да сме сигурни, че аз надлежно ще запитам министър Масларова, защото по мое мнение почитаемата министър Масларова, не спекулирам и не правя аналогии с името, определено ми намаза ските предния път, когато я запитах по този въпрос.
Относно факта, че, видите ли, всеки гражданин имал право да пребивава, да получи право на работа и да не се засели трайно, но само за малко и така нататък. Аз нямам право да започна да работя в Швейцария като оксиженист, уважаеми господине. Нито в Германия, нито в Англия. Например Англия дори спря притока на работна ръка от България.
Защо пък ние трябва да отваряме вратите на така или иначе социално изтерзаната България за евтина работна ръка? Медиите доста щедро и бодро обясняваха, че след виетнамската работна ръка следва и пакистанска.
Считам, че този внос на работна ръка не обслужва интересите на българските работещи и не обслужва социални интереси тук. Обслужва интересите на ограничен брой работодатели от крупния бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Следващият въпрос към господин Калфин е от народния представител Волен Сидеров относно недопустимата намеса на турския консул в Бургас господин Юджер във вътрешните работи на Република България.
Имате думата да развиете своя въпрос, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин председател, ще изчакам малко, тъй като кой знае защо, по една много интересна случайност винаги, когато задавам въпрос, Българската държавна телевизия, която е длъжна да предава оттук пряко, пуска новини. Затова сега ще изчакам да свърши информационната емисия и ще си задам въпроса. Нашите избиратели от Бургас искат да чуят този въпрос и отговора на господин Калфин. Това е някакъв опит да бъде скрит този отговор. Избирателите искат да чуят какво господин Калфин ще отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие имате наблюдение върху предаването на Канал 1 ли, господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, разбира се, защото то пък има наблюдението върху нашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Върху пленарната зала то има наблюдение, безспорно, чрез него и цялото общество.
Моля ви да проверите дали текат новини. Можете да се обадите до съседния кабинет... (Шум и реплики в залата.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Обикновено се случва така. Моля само за няколко минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Общо-взето този избирателен подход към отговорите в зависимост от предаването е съмнителен. (Шум и реплики от мнозинството.)
Ако се прецени, може да се прекъсне парламентарния контрол, когато се предават новини, но в случая все още не сме въвели такава практика. (Реплики от КБ.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Целта на включването на камерите е да предават парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безусловно, но досега при прекъсване на предаването за новини не е прекъсвал парламентарният контрол, това ми е мисълта.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ако някой друг иска да зададе въпрос през това време, аз ще му отстъпя мястото. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващият е господин Сотиров. Той има възможност да зададе въпрос, но може би и той ще иска да изчака своя ред. (Реплики от КБ.)
Господин Сидеров, все пак аз Ви приканвам Вие да започнете със своя въпрос. Не мога да Ви заставя да започнете да говорите, разбира се, но рискувате да загубите реда си, така да се каже.
Аз бих Ви предложил да започнете да развивате въпроса си. Ще има реплика, ще има дуплика, така че... По радиото предаването продължава.
Но все пак, господин Сидеров, основателно е възражението на колегите за една привилегия, която няма как да бъде обоснована от гледна точка на правилника, така че ако не пристъпите към въпроса, няма да мога да Ви дам думата след това. Губите реда си, освен ако не се договорите с господин Сотиров, че той приема това разместване. (Шум в залата.)
Заповядайте, господин Сотиров. Можете да зададете Вашия въпрос.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан със сътрудничеството между Република България и Република Македония в рамките на Съвета за регионално сътрудничество.
На 27 февруари т.г. на конференция в София приключи дейността на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Съгласно Резолюция 1409 от 2004 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 23 ноември 2004 г., страните от региона на Югоизточна Европа се призовават да създадат двустранни комисии и работни групи по въпроси от общ интерес на парламентарно и правителствено ниво.
Докладчикът за приемането на тази резолюция – господин Лъчезар Тошев, получи силната подкрепа на лидерката на македонската делегация в ПАСЕ и настоящ посланик на Македония в Съвета на Европа.
За съжаление правителствата на нашите две страни до момента не са реализирали тази идея за сътрудничество на парламентарно и правителствено ниво. В тази връзка моля да ми отговорите на въпроса: какви са намеренията на българското правителство да предложи аналогична инициатива в новия Съвет за регионално сътрудничество, който замести Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и по-специално имате ли намерение да предложите на Република Македония създаване на съвместни комисии и работни групи в областта на проблемите на транспорта и комуникациите, сигурността и борбата с незаконния трафик на хора, оръжия и наркотици, културно сътрудничество, проблемите на околната среда и други?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Въпросът Ви има два аспекта, доколкото разбирам – единият е регионален, а другият е двустранен.
В регионален аспект е това, което Вие попитахте за българското председателство в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа – действително, в рамките на нашето председателство се извършва успешна трансформация на Пакта за стабилност и се създава Регионален съвет за сътрудничество. С този акт се създадоха предпоставки за по-голяма чуваемост на регионалния глас на Югоизточна Европа в целия континент.
С активното участие на България бяха приети приоритетните области на регионалното сътрудничество – икономическо и социално сътрудничество, инфраструктура, правосъдие и вътрешни работи, сигурност, изграждане на човешкия капитал. Като признание за водещата роля на българския парламент, София беше избрана за домакин на Секретариата за интерпарламентарно сътрудничество между страните от Югоизточна Европа. В процес на съгласуване е Меморандум за сътрудничество между законодателните институции в региона, който се очаква да бъде приет до средата на м. април т.г. в София, на който домакин ще бъде българският парламент.
Посочените от уважаемия народен представител области на сътрудничество са поставени вече във фокуса на новия Регионален съвет за сътрудничество. По всички от тях има създадени регионални структури за координация, прилагане на утвърдените мерки и мониторинг. Това, към което се стремим, е повече прагматизъм и избягване на дублиране на инициативи и дейности.
В двустранен аспект трудно мога да се съглася с Вашата констатация, господин Сотиров, че досега след тази резолюция не са направени никакви двустранни работни групи или комисии. Освен от парламента, между България и Република Македония има редица дейности, които се извършват от различни институции – Президентство, министерства, държавни агенции, Министерски съвет.
Позоваването от Вас на силната подкрепа, цитирам: „на лидерката на македонска делегация в ПАСЕ и настоящ македонски посланик в Съвета на Европа”, не води автоматически до извода за отсъствие на ефективно двустранно сътрудничество. Такива работни групи и комисии има създадени много преди приемането на тази резолюция. Голяма от тях работят в момента. Има създадени такива и след това, така че въпросът, който задавате, очевидно показва непознаване на двустранните ни отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Сотиров, за Вашата реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, тук става въпрос за едно институционално и постоянно сътрудничество, което да бъде развито по един начин, принципно различен от начина, по който се осъществява досега, защото отношенията ни с Македония и исторически, и геополитически, са от по-различен характер. Когато ние обвързваме тези отношения в контекста на регионалното сътрудничество за целия регион, тъй като по този въпроси знаем, че има различни интереси, ние опаковайки отношенията си с Македония в рамките на регионалното сътрудничество, губим възможността да реализираме двустранно с Македония такова партньорство, което да изглади много от напрежението, което съществува между нас и македонската страна точно поради липса на трайна политика и на трайно партньорство, добре регламентирано институционално – на парламентарно и правителствено ниво. За това става въпрос.
Това, което засега се реализира, то е доста несистематично и не е подчинено на единна и цялостна политика и концепция. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министърът се отказва от своето право да отговори.
Давам думата на народния представител Волен Сидеров, който е задал въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Сидеров, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос. Заповядайте!
Господин Сидеров, както Ви е известно, разполагате с две минути. (Шум и реплики в залата.)
Господин Сидеров, добре ли сте? (Народният представител върви бавно към трибуната. Смях. Шум в залата.)
Моля за тишина!
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Въпрос: чрез председателят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, поставете си картата, господин Сидеров! Задължени сме да я поставяме, както знаете. Къде е картата на господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Момент само да свършат новините, господин Корнезов, защото много държат избирателите в Бургас да чуят този въпрос относно поведението на турския консул. Помолиха ме просто, че искат да го чуят. Всеки момент ще свършат новините. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам почивка до 13,00 ч. След това ще продължим с въпросите и питанията към заместник министър-председателя и следващите министри.
Почивка до 13,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Волен Сидеров към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Сидеров, заповядайте. Моля да развиете Вашия въпрос към министър Калфин в рамките на 2 минути.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин министър, на 28.02.2008 г. Общинският съвет в гр. Бургас прие почти единодушно Декларация за признаване на турския геноцид над арменския народ през 1915-1922 г. Ден преди гласуването турският консул в гр. Бургас Исмаил Юджер си е позволил грубо да въздейства на общинските съветници за неприемане на декларацията и да прави внушения за защита на турската, в смисъл на Анкара, позиция и интереси по въпроса. След приемането на декларацията той е настоял за нейната отмяна и е коментирал акта на местната власт – на Общинския съвет в Бургас, опитвайки се силово да наложи волята на чужда държава над една суверенна единица каквато е Общинският съвет на гр. Бургас.
Моите въпроси към Вас, господин Калфин, са: какви мерки са предприети от страна на Външно министерство за преустановяване на тази опасна за междудържавните отношения практика? Изпратило ли е Министерството на външните работи протестна нота до Република Турция? Ще бъде ли поискано отзоваването на турския консул за недопустимото му вмешателство във вътрешните работи на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, за да отговори на въпросите на народния представител Волен Сидеров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Въпросът с арменския геноцид е действително един от най-обсъжданите в съвременната историческа наука въпроси. Очевидно, че е чувствителен, включително и за турската страна. Мисля, че България и българският народ още с приемането на арменските бежанци след тези събития е изразил много ясно отношението си към тях.
На Вашия въпрос. При среща, проведена в Министерството на външните работи с дипломат от турското посолство в София, беше пояснено, че генералният консул в Бургас в кръга на своите официални контакти е разговарял с някои от общинските съветници, на които е изложил официалната турска позиция по въпроса за арменския геноцид. Според направените ни разяснения от турска страна при разговорите с общинските съветници турският генерален консул е изразил убеждението си, че трагичните исторически събития не би следвало да бъдат използвани за политически цели.
Бих искал да Ви информирам също така, че до този момент Общинският съвет в Бургас не се е обръщал към Министерството на външните работи, нито негови членове общински съветници в Бургас, и не е била изпратена информация в духа на Вашето изложение, която се квалифицира като опити за намеса на турския генерален консул в работата на Общинския съвет и оказване на натиск върху общинските съветници. Поради тази причина не бихме могли да тълкуваме действията на турския дипломат като опит за намеса и не считаме за основателна препоръката да се предприемат каквито и да било ответни действия.
Работа на всеки дипломат на всяка страна е, отново казвам, това правят и българските дипломати, в рамките на контактите си с официални лица да излагат националната позиция. Пак казвам, единствената получена информация е на поставен от нас въпрос към турското посолство. Не се е обръщал към нас нито един общински съветник от Бургас, който да каже, че му е бил оказван какъвто и да било натиск и по какъв начин е отказвал. Та в информацията, която получихме от турска страна, беше казано, че консулът на срещи с официални лица е изразявал турската позиция по този въпрос. Това не е нарушение и това е обичайна дипломатическа практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Волен Сидеров – право на реплика до 2 минути.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин министър, не само не съм удовлетворен, а просто съм шокиран от Вашето сервилно отношение по посока на държава, която откровено показва неприятелско отношение към България – държавата Турция.
Турският консул не само че е направил груба намеса във вътрешните работи на България, а в медиите той си позволи да поиска преразглеждане на това решение, тоест това е намеса във вътрешните работи на една държава. За Вас това не е нарушение?! Ако за Вас това не е нарушение, значи трябва да очакваме утре турският консул, турският посланик или който и да е друг представител на чужда държава да дойде да ни казва какво да приемаме в парламента и Вие ще кажете, че това не е нарушение. Между другото и това е правено от други посланици – намеса във вътрешните работи. Смятам, че българското Министерство на външните работи трябва да води една суверенна политика, политика на достойнство.
Аз лично бях уведомен от председателя на Общинския съвет на гр. Бургас – господин Симеонов, който ме помоли и ми възложи като народен представител, който изразява и вижданията на избирателите от този регион, да задам този въпрос и да поискам намеса от Ваша страна спрямо този консул. Ще Ви кажа, че такъв прецедент вече има. През 2000 г. е бил изгонен турският консул в Бургас за подобни прояви – намеса във вътрешните работи, мисля, че Бейза Етун се казваше или нещо подобно. Значи това може да се направи – той буквално е бил поканен да напусне и да се прибере в родината си.
Това трябваше да се случи и със сегашния консул, само че при тази политика, която водите, посрещайки Ердоган – министър-председател и лидер на партия, забележете, която турският Касационен съд иска да забрани. Турският, не българският, не някой друг. В Турция в момента тече процедура по забраната на партията на Ердоган, тъй като тя е ислямистка и турският Конституционен съд ще трябва да вземе решение по този въпрос. Вие посрещате този човек тук и попречихте на “Атака” в наше лице да зададем въпрос на Ердоган точно по тези проблеми: намеса във вътрешните работи, неуреждане на отношения между двете държави и непризнаване на арменския геноцид от страна на турската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Сидеров, нямаше да поискам това си право, ако не исках много остро да възразя срещу квалификацията Ви, че външната политика на България не е суверенна. Тя е изключително суверенна и в защита на националните интереси. Не е, пак казвам, противоречие на дипломатическата практика един чужд дипломат да запознае в официален разговор официални представители с националната си позиция. Това се прави по цял свят.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Той поиска промяна на решението.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: За нас това не може да бъде причина да се ограничат тези права. Българските дипломати правят същото – излагат националната позиция. Какво решение ще вземе съответният орган е негово суверенно решение. Решението на Общинския съвет в Бургас е негово суверенно решение, но излагането на националната позиция по никакъв начин не може да бъде ограничено на който и да било чужд дипломат, надявам се, на който и да било български дипломат - това им е работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Иванов, заповядайте да развиете в рамките на 2 минути Вашия въпрос към министър Калфин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Моят въпрос не е свързан с външната политика на България, макар че има пряко отношение към два въпроса: Вашите правомощия като министър на външните работи и в същото време заместник министър-председател, който, съгласно разпределените правомощия, отговаря за Държавната агенция за метрология и технически надзор.
Съгласно чл. 24 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, както и в съответствие с нашите ангажименти пред Европейската комисия за намаляване на емисиите от вредни газове в атмосферата, изхвърлени при използването на течни горива от нефтен произход, главно в транспорта, от 1 януари 2008 г. България е поела ангажимент, предлаганите течни горива да бъдат в съотношение 95% течно гориво от нефтен произход и 5% биогориво.

В момента това наше решение-ангажимент не се изпълнява. По тази причина пазарът на биогорива за нуждите на Република България е в мъртва точка и реално те се предлагат единствено извън страната.
Затова, господин заместник министър-председател, възниква основателният въпрос – защо не се изпълнява това разпореждане? Отговорът е повече от прост – защото няма контрол. Защо обаче не се контролира съставът на горивата по българските бензиностанции? Защото вече трета година няма акредитирана лаборатория за контрол на тези горива. Като имам предвид Вашите правомощия като заместник министър-председател, отправям следния въпрос: спазват ли се законовите разпоредби за състава на течни горива в страната след 1 януари 2008 г.? Осъществява ли се контрол от предвидените от закона органи и има ли санкционирани фирми за неизпълнение на тези изисквания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Иван Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председателю, за предоставената възможност.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вашият въпрос е много интересен. Той ми даде възможност по-дълбоко да се запозная с въпросите, свързани с биогоривата.
На Държавната агенция за метрология и технически надзор не е възложено извършването на контрол при производителите и вносителите, които би трябвало да извършват смесването на нефтени горива с биогорива. Това се извършва по специален ред в закона – безмитни зони или данъчни складове, лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
Тази функция би трябвало да се изпълнява от Министерството на икономиката и енергетиката. Това, което би трябвало да контролира Държавната агенция за метрология и технически надзор, е качеството на биогоривата и техните смеси, след като тази процедура е извършена и биогоривата са в търговската мрежа.
Този контрол е регламентиран със Закона за чистотата на атмосферния въздух и Наредбата на Министерския съвет за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. В момента има несъответствие между наредбата и законовите изисквания. Наредбата казва, че са допустими до 5%, а законът казва, че са задължителни 5% биогорива в общите смеси.
Това, което проверява Държавната агенция за метрология и технически надзор, е качеството на горивата, които вече са смесени и са в търговската мрежа. Тъй като има несъответствие между двата нормативна акта – дали е „до” или е в рамките на 5%, то не се проверява това, а се проверява качеството на горивата, които се продават в търговската мрежа.
От 1 януари т.г., откакто е в сила това задължение (за последните три месеца и малко повече), са проверени 50 обекта. Намерени са 23 нарушения и за тях са издадени актове. Все още сме в началото на този контрол и се появяват редица несъответствия. Държавната агенция издава съответните актове за тези нарушения. Има издадени наказателни постановления за тях.
Попитахте за акредитацията на лабораториите. Тя е доста дълга - отнема около 12 месеца, тъй като се акредитират доста показатели, има доста техника. Те са започнали акредитацията през м. юни миналата година. Предполага се, че ще свършим малко предсрочно, но до 1-2 месеца лабораторията ще бъде акредитирана.
Има друг голям въпрос. Той е свързан с контрола само на биогоривата, а не на смесите, в които има биогорива. Става въпрос за чистите биогорива. Тук в страната ни има проблем. Той е свързан с това, че в момента няма акредитирана такава лаборатория. Преди да се лицензира лабораторията на Държавната агенция, се дава и на други акредитирани лаборатории за горива, в които има смеси – биодизел. За чистия биодизел няма апаратура, доставена в страната.
За съжаление трябва да ви запозная с някои бюджетни упражнения. Агенцията е поискала за тази година бюджет от 600 хил. лв. за закупуване на такава апаратура. Не ни е отпуснат такъв бюджет. Тя е подала документи по две програми, свързани с конкурентоспособност и енергийна ефективност, по които в момента има чуждестранно съфинансиране и очакваме оттам да се получи резултат. Става въпрос само за чистите биогорива, а не за горивата, за които има ангажимент да се правят смески със съдържание до или 5%. В момента най-усилено се търсят възможности за закупуване и оборудване на тази лаборатория.
Господин председател, господин Иванов, тези несъответствия в наредбата и закона доведоха до това, че в момента има работна група. Тя се ръководи от Министерството на околната среда и водите и изчиства всички несъответствия в законодателството, за да се отстранят проблемите, които съществуват в момента.
И последно, доколкото имам информация, до десетина-петнадесет дни бизнесът, който се занимава с биогорива, има насрочена среща с министър Димитров, на която да бъдат обсъдени тези въпроси. Мисля, че в рамките на месеца тази среща ще се проведе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов – право на реплика до 2 минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Националната асоциация по биогоривата вече изрази своето тежко несъгласие с това, че в момента не се предприемат никакви действия, които да насърчат производството и излизането от тази мъртва точка. Те заявяват, че замразяването на проектите в бранша и практическата липса на товар се дължи на правителствените институции, които не са решили проблема.
Второ, господин министър-председател, в крайна сметка, след като се знаеше ангажиментът на България от 1 януари т.г., беше съвсем нормално ако не друго, то поне от бюджетния излишък през м. декември (1 млрд. 400 млн. лв.) да се заделят средства за лаборатория за контрол на биогоривата.
Трето, забавянето както на тази лаборатория, но особено на другата, която трябва да следи за качеството на сместа на биогоривата с горива от нефтен произход, се прави умишлено, защото по този начин се обслужват интересите на мафията. Липсата на акредитирана лаборатория позволява внос чрез действащи все още безмитни, всъщност те не са безмитни, но са бензиностанции, за които не се плаща акциз за течни горива по българските сухопътни граници. Възлагането е не със закон, а с наредба. Вие разбирате, че когато е казано „до 5%”, може да има 0,1% биогориво и това да не е нарушение.
Господин заместник министър-председател, получава се, че България не изпълнява поети ангажименти към Европейския съюз. Нарушава се доверието на европейските ни партньори.
Освен това биогоривата не изхвърлят вредни емисии и твърди частици, които са обект на изхвърляне от горивата от нефтен произход. Необходимо е за здравето и живота на българските граждани да спазим европейската норма. Останалото обслужва интересите на мафията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Господин Иванов, в случая не можем да говорим за никакви интереси на мафията, колкото и да е популярна темата през последните няколко дни. Ще ви кажа защо. Вече казах, че от началото на годината има 53 проверки и съставени 23 акта.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Но не по тези показатели.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: По този показател – качество на горивата, които съдържат съставка биогориво.
Второ, пак повтарям – преди година е започнала акредитацията на лабораторията, която ще бъде довършена в най-близко бъдеще. Този процес също се движи с максимално ускорени темпове. Признавам, че преди това е имало забавяне, но през последната година се работи изключително активно.
На трето място, контролът върху горивата, които съдържат съставка от биогориво, може да се прави и това се прави в момента, но в други лицензирани лаборатории, не е задължително да се прави в държавните лаборатории и лабораториите на Държавната агенция. На това основание се пишат и съответните актове.
Това, което иска асоциацията, както и Вие споменахте, те ще се срещнат с министър Димитров и ще му го разкажат, е да получат допълнителни данъчни стимули за продажба на биогорива. Тук не става въпрос за контрола върху качеството им, за което е и Вашият въпрос и за което отговаря Държавната агенция, тук става въпрос за искане на бизнеса за получаване на допълнителни стимули биогоривата да се продават по-активно в страната и да има интерес. Знаете, че засега поне политиката е към намаляване на допълнителните стимули, особено когато става въпрос за внос на горива. Пример са безмитните бензиностанции, защото точно те биха могли да водят към не особено здравословни практики, да не кажа по-силна дума, каквато Вие употребихте.
Така че, ако говорим за действително смислена политика в това отношение, тя в момента се води, а разликите в законодателството, за които споменах, в най-близко време ще се отстранят. Работна група работи, Министерството на околната среда и водите се занимава с този въпрос, така че се надявам в най-кратко време проектът да бъде и на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, на балкона в пленарната зала са ученици от Генерал Тошево – членове на Общинския младежки съвет. Тези млади хора са на образователна визита специално в Народното събрание. Добре дошли! (Ръкопляскания.)
Да продължим нашата работа.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първо, въпрос от народния представител Елеонора Николова към заместник министър-председателя и министър на образованието Даниел Вълчев.
Госпожо Николова, моля да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, конкретен повод за настоящия въпрос е решение от 7 март 2008 г. на Общинския съвет на община Две могили, Русенска област, за закриване на три селски училища в общината – училищата в селата Бъзовец, Батишница и Кацелово.
Чрез този въпрос изразявам тревогата и възмущението на хората от с. Бъзовец. Училището там е създадено през 1875 г. Сградата е разположена на твърде живописно място, кацнала на един склон под вековни борове, с поглед към селото и уникалната и все още девствена природа. Децата в училището са 74, някои от тях учат в смесени паралелки и всички учители са хора от селото, живеят със семействата си в него и са носители на културата и българщината.
Като не пренебрегвам сериозността на проблема и не спекулирам популистки, смятам, че преди да се пристъпи към закриване на училището не е направена предходната стъпка за създаване на средищно училище. В отдалечените на по три километра села Батишница и Кацелово живеят други 50 деца. От тях 20 вече учат в училището в Две могили поради закриване в предходни години на тяхното училище. Пътят е рисков, зле поддържан, а в зимните дни – непроходим. Децата пътуват 20 км в едната посока и, както признават самите администратори, в Две могили те се чувстват пренебрегнати, необгрижени, чувстват се пришълци. Ясно е, че у тях не се поддържа мотивировка и стремеж да продължат учението, пряко свързано с успешната им реализация в живота.
Кметът и общинските съветници не са били в състояние да решат въпроса. От една страна, на училището са необходими 9760 лв. допълнително над стандарта годишно, а от друга страна, съвестта се изкупува с очакваната държавна помощ от 200 000 лв. и училищни автобуси.
Господин министър, зная, че сте затрупан с искания и петиции от всички региони на страната и че в някаква степен тази болезнена операция е необходима. Но моят въпрос към Вас е следният: не е ли редно преди да се пристъпи към закриване на всички селски училища в една община предварително да бъде обсъдена възможността за създаване на средищни училища – една много по-удобна и не толкова болезнена процедура за децата, техните родители и учители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, благодаря за отправения въпрос. Аз ще кажа няколко по-общи съображения и, разбира се, ще предоставя допълнителна информация по конкретния въпрос във връзка с училището, което визирате.
Вие сте напълно права, че въпросът за оптимизация на училищната мрежа е един много болезнен въпрос, особено в случаите когато става въпрос за учебна институция, създадена преди повече от сто години, с много големи традиции. Ясно е, че когато прадядо ти е учил там, дядо ти е учил там, баща ти е учил там, много болезнено е да видиш как училището изчезва. Същевременно бих искал още веднъж да кажа, аз и от тази трибуна много пъти съм го казвал, няма нищо по-хубаво за един министър от това да бъде канен да реже ленти, да открива детски градини и училища, само че демографската ситуация в страната за съжаление не е такава.
Още веднъж ще си позволя да напомня, че от учебната 2002/2003 г. до днес, само за няколко години, децата в образователната система са намелели с близо 200 000. Този процес е допълнително усилен в такива места и от факта, че има миграция от малките към големите населени места.
Всъщност веднъж завинаги аз моля наистина да се обединим около разбирането, че училище има там, където има деца. Не може да има училища там, където няма деца. Вие обаче казвате така: добре, но те закриват и трите селски училища! Нека и по този въпрос да кажа ясно самата процедура по оптимизация, откриване или закриване, дай Боже, съвсем скоро да имаме и откриване на нови училища, може би не точно в тези райони, но защо не в други, където демографският тренд е пречупен и децата на възраст, включително вече и за първи клас, стават повече от всяка предходна година.
Какво е положението тук? Когато общинският съвет, който е финансиращ орган в случая, вземе такова решение, работа на министъра на образованието и науката е да провери две неща. Първо, там, където са изпратени децата, дали базата съответства на изискванията за водене на нормален учебен процес и, на второ място, дали всяко едно от децата може да бъде правилно насочено, в смисъл, да не отива в препълнена паралелка или на места, където самият път не разрешава това.
Оттук насетне това е работа на общинския съвет. Разбира се, с това не искам да кажа, че министерството няма отношение към този въпрос. Обратното, ако сега аз откажа на общинския съвет да закрие това училище, аз имам правомощие да го направя, добре, кой ще финансира това училище? Държавата? Добре, няма лошо, държавата може да финансира. За сметка на какво? Тя ще го финансира за сметка на друго училище. Ако не, бъдете така добри да увеличите бюджета за образование. Това също е възможно. Но във всяка публична система, която разходва бюджетни средства, извинявайте, трябва да има някакъв ред. Според мен редът, който ние сме създали от няколко години, е добър ред, в смисъл, че парите следват ученика. Защото в противен случай ще се върнем към положението от края на 90-те години. Не искам да правя някаква специална критика, напротив, тогава бяха направени първите стъпки в правилна според мен посока, но през 90-те години всичко се правеше от двамата министри – на образованието и на финансите. Те правеха финансирането горе-долу така както на тях им хрумне, и имаше такива диспропорции, при които издръжката на един ученик, да речем, в София, беше пет пъти по-малка, отколкото на един ученик в някое село. Знаете, че това не е нормална ситуация. Нямам нищо против, ако общинският съвет има наистина голямото желание да задържи училището – честно казано, в този случай не виждам той да има такова желание, ние сме готови по някакъв начин да го подкрепим.
След Вашата реплика ще кажа нещо и за защитените и средищни училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова за реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз всъщност не чух отговор на въпроса така, както съм Ви го задала. Като бивш кмет аз добре знам, че отговорността по дофинансирането на едно училище, което по стандарт не може да се издържа, в случая става дума за недостиг в размер на 10 хил. лв. годишно, не за по-голяма сума, че това е решение на общинския съвет и че хората би трябвало да обвинят местната власт. Но, от друга страна, аз мисля, че не беше достатъчно проконтролирано създаването на средищни училища и Ви дадох пример, че съседните две села по на 3 км имат още петдесет деца, тоест общо децата в такъв случай биха станали 120, а тенденцията е през следващите години да се увеличат. Тоест вместо да пътуват 20 км, те ще пътуват по 3 км, ще живеят в близост до домовете си – това все пак са малки деца, и няма да се чувстват наистина като натрапени, защото в Две могили тези, които вече учат там, които са изпратени предните години, са на път да се откажат. Нека да не забравяме, че това е един много специфичен район – 70% от децата са с малцинствен произход, а 40% от ромски произход. Психиката на тези семейства е малко по-различна. Аз не съм много голям песимист, след като приключи задължителното по стандарти образование в България, дали тези деца вече ще имат формираната мотивировка да продължат да учат.
Тоест моят въпрос е: как Вие бихте оптимизирали работата, как бихте накарали общините да си свършат работата, защото е взаимно свързана работа със създаване на средищни училища? Не е нормално в една община да има едно-единствено училище и нито едно средищно. Все пак тези учители, които сега живеят в селата, те са извор на култура. Те ще отидат в големите градове, но с това не помагаме нито на населението, нито на децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Госпожо Николова, благодаря Ви, че ми дадохте възможност да довърша отговора на въпросите. Нека да изясним въпроса, първо, какво представлява средищно училище? Вие на няколко пъти казвате: да бъде създадено средищно училище. Средищното училище не е въпрос на волево създаване. Средищното училище е резултат от няколко обстоятелства. Всяко училище, в което учат деца от други населени места, в които няма училище, и това е най-близкото населено място с училище спрямо другите, се нарича средищно. Това не е въпрос някой да стане и да каже: аз създавам или не създавам средищно училище. Средищното училище, според дефиницията, която съществува в закона, е: „Всяко училище, в което учат деца от други населени места, в които няма училище, и това е най-близкото за тях училище”. Тоест то фактически е средищно. Не е въпрос ние да кажем: обявявам те за средищно и ти отнемам правото да бъдеш средищно училище.
Големият въпрос обаче, който Вие поставяте – аз тук съм съгласен с аргументацията Ви, въпреки че изводът, според мен, трябва да бъде друг, е: кой решава? Вие съвсем уместно казвате: добре, нека държавата да контролира общините как решават. Извинявайте, но този общински съвет в Две могили не съм го избирал аз. Избрали са го хората, които са били там. И мисля, че беше съвсем правилно, знаейки какво е демографското положение в общината, знаейки, че имат една доста разхвърляна училищна мрежа спрямо броя на децата, това да беше част и от предизборните дебати. Според мен, като ставаш кмет или като ставаш общински съветник да кажеш: вижте сега, аз по този въпрос имам ето тези възгледи. А не като че ли кметът е изненадан, че няма деца.
Добре, как може, според Вас, 140 деца, а да има три училища? Вие сама споменахте. Аз имам данните, но и Вие ги имате. Извинявайте, но там почти няма цяла паралелка. Всички са маломерни и слети. И Вие казвате: децата ще се демотивират. Те хубаво ще се демотивират, но отговори на ония, които са мотивирани, при положение, че детето ще стои и ще учи четвърти клас заедно с втори клас около кюмбето, а като отиде в пети клас въобще няма да е на равнището на другите деца. Това е големият проблем.
Всъщност, когато говорим за равен достъп до образование, позволявам си да кажа още веднъж, това не означава във всяка махала училище. Това означава равен достъп до качествено или поне съизмеримо по качество образование.
Иначе аз още веднъж ще направя проверка, но Ви уверявам, тези случаи са твърде много и не можем да направим някакво изключение, защото ако тук направим изключение, в крайна сметка ние ще трябва да дофинансираме всички училища. И цялата система, при която искаме парите да следват ученика, всъщност някак си ще я променим. Според мен, това не е правилно.
Давам си сметка и за натиска, който идва от хората, за основателните им притеснения, давам си сметка и за непопулярността на този процес, но така или иначе, според мен, оздравяването на българската образователна система, поне от гледна точка на финансовото оздравяване, за съжаление, минава през тези мерки. А иначе завиждам наистина на министъра, който след десетина години ще реже ленти на нови училища. Да е жив и здрав! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин заместник министър-председател, внесените от Вас предложения за промени в Закона за народната просвета предизвикаха широка обществена дискусия. Някои от идеите Ви се радват на подкрепата на експертите и на българските граждани, други от предложените текстове предизвикват дискусия. Един обаче поражда най-сериозна загриженост, понеже предвижда отпадане на задължението на министъра на образованието и науката да определя държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език. Мотиви към проектозакона, където са аргументирани всички предложения, основания за отпадане на държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език, няма.
В тази връзка моля да ми отговорите: кой и с каква мотивация е внесъл отмяната на чл. 16, т. 4 и заличаване на цифрата „4” в чл. 17, т. 4 в Закона за народната просвета? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, за да отговори на въпроса на проф. Станилов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! За съжаление, ще трябва да повторя това, което казах в сряда пред Комисията по образование и наука в Народното събрание, на което присъствахте и Вие, но всъщност отговорът не би могъл и да бъде друг.
Конкретно на въпроса: кой е направил това предложение? Формално, разбира се, то идва от Министерския съвет, но реално съм го направил аз – Даниел Вълчев, министър на образованието и науката.
Защо? Няма да коментирам дали другите предложения за промени в Закона за народната просвета ще бъдат повече или по-малко уместни, но бих искал съвсем ясно да кажа, че това е едно предложение, което по никакъв начин не засяга изучаването на българския език в българското училище. Още веднъж да кажа: по никакъв начин не засяга изучаването на български език в българското училище.
Защо? Защото според разпоредбата, която Вие цитирахте, министърът на образованието и науката със своя наредба трябва да установи държавни образователни изисквания за изучаване на книжовен български език в българското училище. Същевременно, според друга разпоредба на закона, министърът на образованието и науката, отново със своя наредба, трябва да установи държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Но тъй като в държавните образователни изисквания за учебно съдържание една голяма част е именно учебното съдържание по български език и литература, всъщност с тази наредба аз трябва да направя абсолютно същото, което вече е направено с другата наредба. Това е истината.
Тази истина я знаят много хора. Не бих казал всички, тъй като не е работа на отделния гражданин да знае цялото законодателство, още по-малко в частта му за подзаконовите нормативни актове от едно до... Това е така. Но си давам сметка, че всъщност самото словосъчетание „книжовен български език” и неговото съотнасяне към въпроса за ученето или за българското училище някак си предизвиква известни емоции, като разберем, че нещо отпада оттам. Един от вашите доскорошни колеги, сега в коридора ме пита: а бе защо ще премахвате българския език от училище? Искам да Ви кажа, че не просто няма нищо вярно в това, а това е поредният начин някак си да дискутираме теми, да разходваме обществена енергия, според мен, без никаква реална полза.
Същото е и за големия обществен дебат около 3 март – защо е махнато стихотворението „Аз съм българче” от българските учебници? Ами то не е махнато. Какъв дебат може да има тук? То просто не е махнато. За какво да спорим? Същото е и по отношение на „Бай Ганьо” на Алеко Константинов. „Бай Ганьо” на Алеко Константинов си стои в програмата за седми клас и в програмата за единадесети клас – на два пъти се учи, не просто се учи. Аз сега трябва да обяснявам цяла седмица защо го махаме. Ами не го махаме! Какъв дебат може да има тук?
Откъде идва цялата тази работа? Цялата тази работа идва от група преподаватели, господин професоре, бих искал да кажа, които, според мен, са изключително наскърбени от факта, че са на път да отпаднат кандидатстудентските изпити по български език и литература. Те ненавиждат матурите, не желаят матурите и много добре знаейки, че това беше едно от основанията преди няколко години Върховният административен съд да постанови решение, с което постави под съмнение провеждането на матурите тогава, считат, че и по този начин тази година това може да стане.
Още веднъж да кажа: тази година това няма да стане по различни причини – не бих искал да влизам в детайли. Но самото поставяне на този въпрос е много притеснително за мен. Колегите – литератори и езиковеди, които присъстваха в комисията, една част от тях още през 2004 г., както и тогава Ви информирах, са били натоварени от моя предшественик господин Игор Дамянов да направят именно такава наредба като знаят какво трябва да пише в нея, да вземат да я напишат. След шестмесечни разсъждения същите тези хора са излезли с ето този доклад, който аз и тогава ви показах (министър Даниел Вълчев показва на народния представител Станислав Станилов доклад), със заключение в следния смисъл: а бе ние наредба не сме написали, но не е лошо да напишем закон. След шестмесечни разсъждения?! След още шестмесечни разсъждения, малко видоизменената комисия е успяла да напише наредба с пет члена. Ето, това е наредбата, за която всички ние се борим и един месец вече дискутираме. (Министър Даниел Вълчев показва наредбата на народния представител Станислав Станилов.) Ако искате, мога да Ви прочета някакъв текст:
„Усвояването на книжовния български език се осъществява с цел развиване на комуникативните умения на децата и учениците в детските градини, училищата, обслужващите звена в системата на народната просвета”.
Ето това откритие са направили след шест месеца.

Извинявайте, но ако говорим сериозно за това какво е мястото на българския език, мисля, че всички разбраха следното: книжовната норма на българския език по традиция се установява от Института по български език към Българската академия на науките.
Учебното съдържание, тоест какво се учи, кога се учи сказуемото, или кога се учи морфемата, се установява в държавното образователно искане за учебно съдържание. Ако някой ми каже какво трябва да пише в това, или вземе та напише образователно изискване, аз нямам нищо против, с удоволствие ще го подпиша.
Уверявам ви, че това, което е създала тази група, е същото, дори на места дословно същото, което пише в другата наредба. Ако идеята е просто да създаваме нормативни актове на килограм, така да се каже, под претекста, че това е голяма защита на българщината като напишем, че не знам си каква цел има изучаването на българския език, според мен това е неправилно. Правилното е наистина да работим за правилното усвояване и правилното говорене на българския език – нещо, което не е въпрос на една наредба на министъра, а е на много по-сериозни усилия, които между другото, може би ние тук сме в дълг към обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика давам думата на народния представител Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам първо да Ви заявя, че политическата сила, към която принадлежа, е за матурите и то за изпълняване на най-строги изисквания. Въпросът е: дали отпадането на чл. 16, т. 4 не създава възможност за изучаване като официален език и на друг език, не само на българския?
Второ, ние на комисията, ако си спомняте, разсъждавахме какво ще стане, ако чл. 16, т. 4 не отпадне. Вие казахте, че нищо няма да стане.
Аз възприемам тази точка и присъствието й, и оставането й като акцент. Акцентът, според мен, не бива да пада, тоест, ако не принася полза, то поне не вреди. Аз мисля, че ползата ще бъде огромна, ако акцентът остане в едно такова изискване. Затова ще настоявам и на следващо заседание на комисията, където обсъждането се отложи. Вие казахте, че сте готов да го оттеглите. Аз исках тук да чуя от Вас, че сте готов да го оттеглите. Това е въпрос на присъствието и на обсъждането в комисията.
Господин министър, настоявам наистина този член и тази точка да останат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов. Първо бих искал да се извиня, ако съм разбран неправилно. Действително Вие и вашите колеги подкрепяте провеждането на матурите и аз съм много благодарен за тази подкрепа.
Същевременно бих искал да кажа, че действително в Комисията по образованието и науката в сряда се проведе този дебат. Мое лично мнение е, че съществуването или несъществуването на тази разпоредба с нищо не променя правния мир, господин професор, защото за мен тя е едно правно нищо и сега и преди. Както тогава си позволих да кажа, тя има някак си, така успявам да разбера, символно значение. В този смисъл и тогава пред комисията, и сега си позволявам да заявя, че ние не държим толкова да отпадне тази разпоредба. Нека тя да остане. Единственото, което помолих членовете на комисията, е да създадем такава разпоредба, от която да е ясно, че никой няма да може да отиде след това в съда и да каже: „Вижте сега, тук има изискване за изучаване на книжовния български език, тъй като никой не се е сетил да го напише, няма как да проведем матури.” .
Ето, това ще се получи. Ако успеем да избегнем това, аз съм напълно съгласен. Останах с впечатление, че комисията има разбиране за това нещо. Тогава още веднъж, господин професор, да заявя, че никак не държа този текст да отпадне. Нека да си съществува т. 4, щом се счита, че има някакво символно значение. Но така или иначе трябва да намерим такъв механизъм, сега технологично, вече едва ли ще има някакво време за обжалване преди матурите, но това може да стане догодина. Ние все пак трябва да знаем, че законът няма еднократно действие. В този смисъл, ако се постигне такова виждане, според мен няма никаква пречка и аз самият с удоволствие бих подкрепил едно такова отпадане на предложението за заличаване на съответната разпоредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, този проблем разбуни духовете в обществото.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Напълно неоснователно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чета пресата, гледам телевизия. Разбира се, както и Вие казахте, трябва да защитим книжовния български език.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първо, има питане от народния представител Мария Капон към министър Орешарски.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първото ми питане към Вас днес е за въвеждането на пул срещу катастрофични рискове. Поне от няколко години упорито се говори за създаването на пул срещу катастрофични рискове и свързаното с това въвеждане на задължителни застраховки.
Различните опити неведнъж се провалиха, а страната ни и имуществото на хиляди граждани неведнъж пострада сериозно от сполетелите ни природни бедствия. За да дадем няколко разяснения, може би е добре да кажем какво означава това пул срещу катастрофични рискове. Това е именно идеята да се създаде механизъм, който да подпомага държавата в усилията й да обезщети пострадалите от разрушителната сила на природното бедствие и този пул създава възможността да бъде споделена отговорността.
Неразбирателството между застрахователите през годините, от една страна, неяснотата за позицията на държавата, от друга страна, предполага, че както липсата, така и евентуалното създаване на пул срещу катастрофични рискове са не само въпрос на политика или стратегия, а по-скоро зависят от не дотам публични бизнес интереси. Това не може да не бъде в интерес поне на гражданите, нито в дългосрочен план, на застрахователите и на самите тях.
Знам, че работеше работна група към вашето министерство, която обсъждаше създаването на такъв пул. Ето защо ви питам следното: какви рискове според работната група следва да се покриват от този пул? Докъде стигна нейната работа? Подкрепя ли вашето правителство създаването на пул срещу тези катастрофични рискове? Какво би наложило въвеждането на такъв пул и каква ще е ролята на държавата и в частност на вашето министерство, и кои са партньорите в това начинание? Смятам, че е изключително важно, различен е опитът в страните, някъде това е изцяло държавна политика, някъде е споделено между застрахователите и държавата, другаде е изцяло оставено в ръцете на застрахователите. Ще се радвам да получа от Вас отговор на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Всъщност за катастрофичен пул се говори от 1998 г., тоест последните десет години се говори за различни системи, в това число са включвани добри практики, ползвана е експертиза на Световната банка още, ако не се лъжа 2001-2002 г.
Проблематиката действително е сложна и в нея действително има множество интереси както на обикновените граждани, които са потърпевши от природни бедствия, така и на специализираните институции, и, от друга страна, на държавата, която се стреми да съвмести всичките интереси, в рамките на обществото.

Конкретно на Вашите въпроси. Може би най-деликатният въпрос от всички е размерът на вноската, ако тя бъде създадена като задължителна, би бил доста голям и по същество квазиданък. Правителството не се стреми да натоварва хората с данъци или квазиданъчни форми. През последните три години демонстрираме обратна политика - на облекчаване на данъчни, осигурителни и други подобни плащания.
От тази гледна точка работната група, създадена между другото от средата на миналата година - мисля, че заповедта на премиера беше през м. юли, е в доста напреднал стадий на обобщаване на добрите практики на формиране по същество на два варианта с различни модификации между тях. В първия вариант се предлага задължителна вноска от всички притежатели на имущества, а във вторият е построен върху доброволния принцип на осигуряване. Предстои проектът да се обсъди със заинтересованите неправителствени организации и разбира се да се предложи за разглеждане в Министерския съвет и в парламента след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да зададе до два допълнителни въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Аз очаквах малко по-конкретен отговор от Вас, господин министър.
Струва ми се, че една от причините работната група да е стигнала доникъде е, че правителството не може да намери баланса между собствените си партийни интереси и интересите на застрахователите. От една страна, виждаме, че политиката по управление на кризи и бедствия е никаква политика. Миналата седмица вицепремиерът Емел Етем тук, от тази трибуна, ни каза, че най-вероятно на духа на Балдуин и неговото разтревожване се дължат големите валежи в Цар Калоян.
В последните години бяхме свидетели на други наводнения, които са и в моя регион. Знам дори, че основната част от разходите, които бяха необходими за къщите - те бяха около 20 хиляди на семейство, не бяха покрити по никакъв начин през фиска. В тези сметки не мисля, че правителството отчита причините, поради които българите масово не застраховат имуществото си. Да ги накараш задължително да го сторят, е подход, който издава липсата на управленско мислене. Това е начинът да ги сплашиш и да кажеш, че някой иска да въведе данък. Напротив, остава съмнението за вид грабеж и това не възпитава никаква по-различна култура към собствеността.
Тъй като Вие казахте, че комисията към министерството заседава през последните десет години, а през последната година, видно, под Ваш контрол, мисля, че най-лесното, което може да се направи, е да се извадят добрите практики.
Затова аз Ви задавам въпроса: Вие лично, като министър, за мен е важно, тъй като нееднократно съм Ви наричала четвъртият коалиционен партньор, ако трябва да изберете, коя от практиките ще изберете? Тази, в която покритието на катастрофичните рискове като в Испания, е на специален консорциум, притежаван от държавата и бюджетът взема тези решения, или като във Франция, където е доброволна? Питам за Вашето лично мнение, тъй като накрая стигаме до него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо Капон, каквато и система да бъде избрана, някой трябва да плаща. Вие създавате впечатление, като че ли има едни пари, които държавата не иска да оформи пул и като го направи, изведнъж всичко ще се реши. Не, някой трябва да плаща - и държавата да го доминира, и на частни принципи да бъде, гражданите трябва да плащат.
От тази гледна точка сами разбирате или може би не искате да го разберете, че не е толкова лесно решението да се въведе още едно плащане към гражданите или да се каже: „Вие сте свободни да плащате. Ако искате, не плащайте!”. Застрахователният пул в типичния си вид, в който Вие пледирате за него, е квазиданъчна форма. Аз лично не подкрепям такова плащане. Лично ще настоявам за варианта, при който е на доброволен принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговора на министър Орешарски.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Аз лично съм на смесената система. Смятам, че, от една страна, по никакъв начин не е редно това да бъде допълнителен данък, но смятам, че в българската държава има достатъчно средства, за да подава ръка и да дава шанса на хората да продължат по пътя, по който са тръгнали. От друга страна, да може, разбира се, на доброволен принцип да има допълнително застраховане и презастраховане. Този пул смятам, че е най-лесният механизъм, по който наистина хората могат да бъдат обезщетени.
Защото знаете ли какво точно ми казахте преди малко? Ние нищо няма да изплащаме, държава няма, оправяй се! За това става въпрос. Защото точно това се случи на много места в България. Кога за последен път бяхте в Цар Калоян? Не Ви задавам изобщо въпрос, за да видите улиците, за да видите къде живеят още хората. Или да се върна с една година по-назад, за да Ви покажа фургоните и за да видите, че там, където опира до много малко средства и до ангажимент на държавата, той трябва да бъде поет. От друга страна, трябва да бъде намерен механизмът, така че доброволно основната част от гражданите да могат да поемат застраховката си. Такива механизми съществуват. Знам, че е много сложно, защото определени страни като Италия и Германия и до ден-днешен го нямат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, народните представители Антонела Понева и Нено Димов са поискали писмен отговор от министър Пламен Орешарски.
Затова преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, моля в рамките на три минути да развиете Вашето питане към министър Пламен Орешарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! За съжаление в много обезпокоителна традиция се превърна правенето на работни групи, които повече от година не излизат с позиция. Подобна работна група е тази, която обмисля дали да има задължителна застраховка „Природни бедствия”. Тази работна група вече почти е за пенсиониране – над година разсъждава по темата.
Друга работна група, която се занимава с още по-важен въпрос, е тази, която обсъжда здравната реформа в България. Опитах се да задавам въпроси към министър Гайдарски, който макар и уважаван хирург, по отношение на реформата в здравеопазването много малко успя да ми каже.
По тази причина отправям въпрос към уважаемия министър Орешарски, с убеждението, че един министър на финансите не само трябва да участва в тези реформи, той трябва да бъде техен инициатор, уважаеми колеги!
В тази връзка, уважаеми господин министър, имам няколко много важни въпроса към Вас: на първо място, ще се увеличава ли здравната вноска в България? Моля Ви да не ми отговаряте на този въпрос, че има работна група, която още не е стигнала до заключение по този повод. Ако такъв ще бъде Вашият отговор, ще бъда наистина много разочарован.
Ако отговорът Ви е положителен, кажете точно с колко се увеличава здравната вноска и кажете защо, какво ще се прави с тези пари? Защо се увеличава здравната вноска?
Следващият ми конкретен въпрос в същата посока е: заради това ще се увеличи ли общата здравноосигурителна тежест?
Надявам се наистина, господин министър, да отговорите конкретно на тези въпроси.
Също така, не по-малко важно е каква ще бъде реформата в сектор „Здравеопазване”, който е във все по-тежко състояние? Всички хора, които са имали досег със системата на здравеопазването, виждат изключително големите проблеми, виждат, че Здравната каса не харчи добре и не управлява добре нашите пари. Ако сте следили парламентарния контрол, господин министър, сте видели, че при избор на банки, Здравната каса използва критерии като например предоставяне на служебни автомобили от страна на банките за Здравната каса, което някак си, поне на мен, не ми изглежда най-добрата европейска практика. Може би Вие имате друго впечатление.

Но за мен, господин министър, е важно Вие да поемете ангажимента за реформа, която да включва създаването на частни фондове, които се конкурират и дават възможност на всеки човек в България да избира. Не да е задължен да отиде в монополната здравна каса, а да има възможността за избор – да избира между конкуриращи се частни пенсионни фондове, които да имат стимул да управляват добре парите. Те няма да бъдат оставени да бъдат разградени, както в момента се случва в много случаи – има надписване на легла, знаете колко злоупотреби има. Това е единственият път, който може да бъде поет.
Въпросът е да не би идеята да умре в дебрите на тази работна група към Министерския съвет. Там се събират едни хора, включително депутати, разсъждават. Министър Гайдарски каза, че много скоро ще има решение, окончателен резултат, но подобно на другата работна група – за бедствията и авариите, до момента нищо конкретно няма. Господин министър, надявам се на много точна информация от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров! Вие направихте изказване, от което е видно, че според Вас единствената система, която е добра и трябва да се въведе, е така наречената алтернативна - конкуриращи се каси. По-задълбоченият поглед показва, че добрите практики в глобален мащаб, в частност в Европейския съюз не са еднозначни. Ако трябва да бъдем точни, всички системи проявяват слабости и дефекти. Въпросът е наистина, след като се идентифицират слабостите в нашата система, да изберем такъв тип реформа, която да е основана, както Вие казвате – на конкуренцията и на алтернативни здравни каси, от гледна точка на брой на каси, устройство, механизъм, достъп до здравни заведения и т.н., така че в крайна сметка да повишим качеството на услугата. А не самоцелно да има една или няколко каси, тоест, това е инструмент, а крайната цел е по-доброто качество на услугата.
Що се касае до Вашите въпроси, тъй като често ме упреквате, че не съм конкретен, не, няма да се увеличи общата осигурителна тежест.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А вноската?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вноската – в зависимост от конкретния модел реформа, който ще бъде стартиран, евентуално ще се увеличи с 2%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но само „евентуално”.
Господин Димитров, имате думата – възможност за два допълнителни въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, господин министър! Опасявам се и оставам с все по-трайното впечатление, понеже е очевидна необходимостта от реформа, че правителството се опитва да се покрие по този въпрос и отлага отговорите във времето.
Господин министър, искам да Ви задам следния въпрос. Кажете кога, с дата, ако трябва да е цял месец, ще отговорите на въпроса тази работна група към Министерския съвет, която вече умува от доста време, каква европейска практика ще прилага? Кога ще дойде от тази трибуна или ще намери друг подходящ начин да съобщи на Народното събрание и на българските граждани каква реформа смята да прави в здравеопазването.
Ако няма да правите никаква реформа, бъдете така добри да дойдете и да го споделите с нас. Това безкрайно увъртане е безпредметно.
Господин министър, надявам се, както Ви наричат колегите -че сте четвъртият коалиционен партньор, да вземете нещата или поне да осведомите Народното събрание и българската общественост какво ще се прави в областта на здравеопазването.
На срещата в Хисаря имаше много смели обещания как щяло да има частни фондове, конкуренция, а Вие казвате, че това не е най-добрият вариант.
Кажете ни една дата и това ще бъде единственият ми въпрос към Вас, за да не се разсейвате от други въпроси, кажете датата, на която ще дойдете Вие или Вашият уважаван колега Гайдарски, и ще споделите с Народното събрание какво ще правите и кога ще има здравна реформа. Моето подозрение, което е много основателно, е, че единствената цел на това правителство е някак си, ако успее, да избута мандата и да бъде първият министър-председател от БСП, който не е свален предварително. (Шум и реплики от КБ.)
Господин министър, наистина се надявам от тази трибуна да дадете такъв отговор, а това го изисква и отговорността на Вашата позиция - министърът на финансите е човекът, който дава парите на другите министри, той трябва да бъде най-внимателен как те се харчат. Тук има много големи проблеми. И Вашият интерес, господин министър, е Вие да гарантирате доброто харчене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров! Безкрайно много зачитам софистиката като дисциплина, но в случая във Вашите въпроси направихте две грешки. Първо, вкарахте в устата ми думи, които не съм казал.
Второ, сбъркахте министъра, като искате датата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Орешарски. (Шум и реплики от КБ.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Тук Ваши колеги и хора от БСП, които са Ви избрали, подсказват, че не са доволни от отговора.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Напротив, напротив!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз също не съм доволен, господин министър.
Знаете ли, този въпрос беше отнесен и беше зададен и към министър Гайдарски. И той, подобно на Вас, каза, че не е министърът, който да даде този отговор.
Аз вече не знам министъра, който ще даде този отговор. Може би няма министър, който може да отговори на този въпрос.
Господин Орешарски, като човек, който е загрижен какво се случва в България, искам да Ви кажа, че съм много обезпокоен от създаването на безкраен брой работни групи, които заседават с години и не произвеждат нищо като резултат. Това, ако се правеше в частния сектор, тези хора щяха да бъдат уволнени.
Не се учудвайте, че тези дни има вотове на недоверие и хората недоволстват, че плащат здравни вноски, а обслужването, което получават, когато се разболеят, е безкрайно лошо.
И пак Ви призовавам, господин министър: най-лесната позиция на един министър на финансите е да каже: „Нека да се оправя министърът на здравеопазването. Аз ще гледам бюджетът да е горе-долу закърпен, нищо че парите изтичат в образованието и здравеопазването. Аз ще си гледам Министерството на финансите, горе-долу да крепим нещата”. Инициаторът на реформите трябва да бъде министър-председателят и министърът на финансите. Вие трябва да започнете здравната реформа.
За мен и моите колеги е очевидно, че без конкуриращи се частни здравни фондове нещата няма да тръгнат. Това заравяне на главата в пясъка и отнасяне на нещата към неопределеното бъдеще е много лошо.
Призовавам Ви да повдигнете тази тема пред Министерския съвет и да кажете: „Имаше въпрос към мен, който касае кога започваме здравната реформа. Аз не мога да отговоря”. Тогава Министерският съвет и министър-председателят да дадат този отговор. Може би аз трябва да попитам и ще го направя. Но въпросът е, че нещата не могат да се протакат по този начин до безкрайност.
А когато става въпрос за политически изявления, тройната коалиция се събира в Хисаря, смело говори за реформа в здравеопазването, но опрат ли нещата до конкретни действия, има само работни групи. И аз вече подозирам, че работната група, която работи по задължителната застраховка „Природни бедствия”, е същата тази, която работи за реформата по здравеопазването. И тези хора 10 години заседават, а няма никакъв конкретен резултат.
Господин министър, влезте във Вашите правомощия! Вие сте много важно лице в това правителство. Вие давате парите и трябва да отговаряте, носите солидарна отговорност за тяхното добро харчене. Влезте в тази роля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Румен Ангелов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! Аз Ви благодаря, че след неколкоседмично отлагане, надявам се, не по Ваша вина, ще отговорите на питането ми.
То започва по следния начин: инфлацията за м. януари т.г. достигна ръст от 1,4%. Въпросът ми беше зададен, когато се притесних от този висок януарски процент.
За съжаление, сега трябва да прибавя ръст на инфлацията за м. февруари от 1,1%; за м. март се очаква отново над 1,1-1,2-1,3-1,4%. С това, господин министър, планираният в бюджета от 4,8 инфлационен индекс най-вероятно ще бъде изяден или ще бъде постигнат още в първото тримесечие на 2008 г.
Известно е, че най-трудният критерий за присъединяване към еврозоната е постигането на годишна инфлация, която не надхвърля с повече от 1,5 пункта средната инфлация в трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация.


Симптомите за по-висока инфлация у нас обаче са налице. Ще продължат да поскъпват горивата, а това ще покачи всички цени. Увеличават се така наречените административни цени – ток, вода, парно. Според анализа на Центъра за изследване на демокрацията парите от черните каси достигат до 50% над официалните, което говори за голям дял на сивата икономика.
В тази връзка, господин министър, моите въпроси към Вас са следните.
Кой произведе бюджетния излишък през миналата година и дали инфлацията ще напомпа идентичен процент през тази година? Какви според Вас са причините за това?
Вторият ми въпрос е: каква е стратегията и какви са мерките, които правителството ще набележи по отношение на инфлацията?
Третият ми въпрос е: ще продължи ли създадената от правителството Държавна обществена консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги да е само регистратор на тенденциите, без да предприема никакви практически мерки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ангелов, ще се върна на Вашите начални разсъждения, след като отговоря на въпросите.
Конкретно на въпросите. Бюджетният излишък през 2007 г., в продължение на няколко години и преди това, беше резултат не само и единствено на един фактор, а на съвместно действие на няколко фактора, в това число на по-високия стопански растеж, на по-добрата работа на данъчната администрация, на по-високи от прогнозираните цени на петрола и на някои хранителни продукти. В този аспект по отношение на косвените данъци - и в резултат на малко по-високата инфлация от предварително разчетената по макрорамката.
Искам да Ви обърна внимание обаче, че инфлацията е резултативна величина. Тя не е първостепенен фактор, който се задава, и от нея да зависят доходи, социална политика и т.н., а е обратното. С тази уговорка ще Ви обърна внимание, че през 2007 г. ръстът на работната заплата в страната беше 22%. Ако изключим инфлационния период преди 1996 г., това е най-големият ръст за периода след 1997 г. Дали ни се иска или не, това беше най-мощният фактор за инфлацията в страната.
Знам, много хора казват: много са ниски доходите, те не са инфлационен фактор. Вие задавате специализиран въпрос и знаете, че това не е така.
През настоящата година цялата фискална политика по същество е настроена като противодействие на инфлацията. Обръщам внимание на термина, тъй като може да се спекулира с него, без да има извънредни мерки срещу инфлацията. Предполагам, че Вие също няма да пледирате за такива, защото извънредни мерки срещу инфлацията са изключително непопулярни. Дори не бих искал да ги споменавам.
Другите елементи. Превишение на приходите над разходите, което тази година за първи път е планирано над 3% - не като цел, както беше в предишни години, ниско превишение в закона и фактическо преследване на по-високо като елемент на гъвкавост на макроикономическата политика.
Само ще ги спомена, тъй като нямаме време да правим цял анализ. Освен това, ограничаване на заетите в публичния сектор с оглед по-интензивно използване на все по-недостигащите квалифицирани кадри в цялото ни народно стопанство. От тази гледна точка мерки в областта на пазара на труда – подобряване на бизнес средата, мерки за по-добро регулиране, мерки за намаляване на административната тежест.
Можете да направите извод, че това са все индиректни мерки, но аз отново ще приключа с това, че правителството не възнамерява да използва някакви извънредни мерки срещу инфлацията.
В този контекст е и отговорът на Вашето питане за комисията. Тази комисия беше създадена и ще продължи да осъществява мониторинг върху стопанските процеси, в частност цените в търговията на дребно, от гледна точка на идентифициране на пропуски в нормативната база, в регулации и слабости на контролни органи, които изпълняват своите функции и т.н. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Ангелов за два уточняващи въпроса.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искрено се надявам, че правителството няма да прибегне към извънредни мерки, но за съжаление резултатите от първото тримесечие ме карат да си мисля, че вървим точно към принудително въвеждане на извънредни мерки! Ситуацията в държавата е сериозна, господин министър, и аз мисля, че отговорът Ви може би поради краткото време, което дава правилникът на парламента, не беше задоволителен. Надявам се в писмен вид или в друг разговор да поговорим на тази тема, защото тя касае държавата. Убеден съм, че Вие разбирате, че държавата ни е застрашена от тежък инфлационен натиск.
Не ми се иска да си мисля за годините, в които управляваше един министър-председател на БСП, който се казва Жан Виденов. Струва ми се, че държавата ни върви натам – към извънредни мерки, под управлението на това правителство. В подкрепа на тезата си искам да ви припомня, че в Бюджет 2008 г. средната цена на петрола, която сте заложили, е 60 долара. Още през м. януари-февруари цената на петрола мина 100 долара. При планиран излишък или при достигнат излишък 3,3 милиарда за миналата година искам да ви кажа, че при 100 долара планирана цена излишъкът през 2008 г. ще отиде между 5 и 6 млрд. лв., което е добре за Вас като министър и като правителство. Вие ще излезете и ще кажете: ето, имаме резултати. Но това е инфлационен данък, той не е добър за хората, които живеят в държавата, не е добър за икономиката, не е добър за инвестициите, господин министър. Притеснен съм искрено от този факт. Ще ви припомня, че очакванията на населението са към повишаване на всички цени. Това също ще усили инфлацията, което няма да е добре за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Ангелов, разбира се, че темата не може да бъде изчерпана в рамките на размяна на реплики. Тя е много дълбока и бих искал да обърна внимание, че едностранчивото разглеждане на инфлацията не е добър подход. Инфлацията е сигнал за протичащи процеси – не непременно негативни. Да се внимава и да се проследяват факторите, които са в основата на инфлацията. Но ако в основата на инфлацията са рекордни размери на чужди инвестиции – над 6 милиарда миналата година, и голямо вътрешно търсене оттук, голям стопански растеж, а също и рязко покачване на доходите, това като че ли по-добре обяснява феномена инфлация, вместо с друга картина. Не искам да чертая други фактори, които тогава биха били основание да бъдем по-разтревожени.
Що се касае до неволните Ви внушения, българската икономика и стабилността на лева в последните десет години никога не са били в по-добро състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Ангелов.
Господин Ангелов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра на финансите.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже за втори път споменахте – това също е внушение от Ваша страна, че повишаването на доходите с 22% например е основната причина или една от основните причини за инфлацията, аз искам да кажа, че това не е точно така. Иначе разбирам, че този въпрос не трябва да се разглежда едностранчиво. Разбирам, че инфлацията е много, много необходимо зло. Съвсем ясно разбирам, но искам и Вие много добре да разберете моето притеснение.
На предишното питане колегата Димитров каза, че дори управляващите не са били доволни от Вашия отговор. Аз няма да кажа подобно нещо, но ще се съглася и с него. Ще кажа, че като гледам очите дори на управляващите, и те са притеснени, и те не са доволни от това, което говорим, от това, което се случва, защото, като излязат от тази зала, и те отиват в магазина, и сигурно и те нямат пари. Виждат как всичко поскъпва. Въпреки твърденията за увеличение на доходите, това не се случва в достатъчност в държавата ни.
Поради това призовавам Вас и вашето правителство: гледайки общия процес в държавата – неусвояването на фондовете, което Вие не споменахте като причина, недостатъчната инвестиционна политика на правителството за привличане на чужди инвеститори, скандалите във всички направления, без изключение, в държавата, да запазите единственото нещо, което има тази държава. Единственото нещо, което в момента притежаваме или все още притежаваме, е финансовата стабилност поради валутния борд. Ако не успеете да овладеете инфлационния натиск, държавата ни ще се раздели с единственото нещо, което може да се нарече стабилно и трайно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Госпожо Николова, заповядайте, за да развиете своя въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос стои в канцеларията на Народното събрание от един месец. Той е свързан със спирането на парите по програмите ИСПА, ФАР и САПАРД, поради сериозни подозрения в корупция.
Добре познавате писмото на директора на Генерална дирекция „Разширяване” към Европейската комисия господин Майкъл Лий, в което се казва, че има ясна индикация, че надеждното управление на фондовете вече не е гарантирано.
Ответните действия на Европейската комисия не дават повод да се съмняваме нито в обективността на европейските експерти, нито в тяхната компетентност. Нищо не е останало скрито или забравено, напротив. Но не Европейската комисия, господин министър, следва да е органът, който да прилага механизми за сдържане на корупцията в България, а най-вече българското правителство.
По-нататък в своето писмо господин Лий посочва, че отговорността за тези плащания и тяхното възстановяване е изцяло в правомощията на вашето министерство, ето защо на нас не са ни необходими оправдания, а обяснения и най-вече теза как излизаме от тази ситуация, как възстановяваме доверието на Европейската комисия в способността и капацитета на българските институции и в частност на Министерството на финансите, да работят прозрачно, професионално и без съмнения за корупционни сделки за облагодетелстване на знайни и незнайни интереси. Подобно сметкаджийство няма място в Европейския съюз, господин министър.
По тази причина Ви питам: какви са истинските причини плащанията администрирани през Вашето министерство да бъдат спрени? Какво е финансовото изражение на щетите, предизвикани от спрените плащания и как смятате да ги компенсирате? Какви мерки ще предприемете, за да гарантирате безпроблемното осъществяване на всички програмни действия, които са повлияни от спирането на средствата? В какви срокове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Бих искал първо да подчертая, тъй като Вие говорихте в пакет за спрени плащания, че временно са преустановени само някои от плащанията по предприсъединителните инструменти, в частност две от разплащателните агенции по ФАР, транспортната ИСПА, засягаща Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, както и една мярка по САПАРД.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Да, по трите предприсъедителни инструмента!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Извинявам се, мерките по САПАРД са две.
Първо ще Ви кажа за общият фонд, за който се осъществява засиления контрол от страна на Европейската комисия – от м. февруари 2008 г. Европейската комисия под натиска на Европейския парламент прие специален План за действия за укрепване на контролната роля на Европейската комисия в условия на споделена отговорност със страните членки за управление на структурните действия.
В този план е подчертана и решимостта на Европейската комисия да предприеме всички необходими мерки, в това число и спиране на плащанията, както и по-тежката – финансови корекции, за да се гарантира ефективното и надеждно използване на фондовете. Такива мерки вече се прилагат в редица страни членки, не само в България. Не би било коректно ние да споменаваме други страни. По-скоро ние би следвало да си фиксираме вниманието върху нашите слабости и действия за преодоляването им.
От външната информация – всеки от нас, която я следи, вече чува за спрени десетки милиони евро, в това число и към стари страни членки.
По отношение на Програмата ФАР, която Вие цитирахте най-надлежно, респективно писмото на господин Майкъл Лий, генералният директор на Дирекция „Разширяване”, бих искал да кажа, че то съдържа правдиво забелязани слабости, допускани вероятно в последните четири-пет години, най-вече процедурни слабости в обществените поръчки, както и процедурни слабости при изпълнение на самите проекти. В резултат на тези слабости той проявява загриженост за надеждността на системите и изисква от нас допълваща информация. На това основание временно преустановява и плащанията до изясняване на всички обстоятелства.
Веднага влязохме в диалог с Комисията. Имаме разработени отговори и напреднала комуникация с генералния директор, тоест с експертите на генералния директор. От нашите предварителни проверки, които разпоредих още веднага, ние също идентифицирахме слабости в отделни области, покриващи се и даже различни от тези, упоменати в самото писмо.
В тази връзка правителството вече прие план за действие с вече станалите известни като т. нар. „Шестнадесет мерки”, които са в ход на изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова – право на реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, свидетели сме на това, че на хартия сте чудесни и можете да напишете не 16, а 25 мерки. Аз обаче не чух какви са щетите, които пряко вече търпим и как ще гарантирате изпълнението на тези програми и действия, които са обезпечени с тези пари?
Най-вече аз искам да чуя от Вас сега следния коментар – знаем ОЛАФ. Това е европейската Служба за борба с измамите и тя е една изключително сериозна институция. Аз искам да ми обясните как смятате, че създадения български аналог АФКОС начело с министър Румен Петков и с членове Димчо Михалевски, Димитър Тадаръков и Димитър Ивановски, ще гарантира на българските граждани прозрачно и честно финансиране при положение, че самият Ивановски е критикуван непрекъснато от Европейската комисия заради лошо управление, Михалевски беше току-що освободен като национален координатор на ФАР, а САПАРД понася тежки критики? Тадаръков ходи да се обяснява от телевизия на телевизия. Пък заради Румен Петков държавата вече три седмици се тресе.
И аз Ви питам като финансов министър, пряко отговорен за европейските пари – как Вие ще гарантирате, че господин Румен Петков ще бъде на нивото на ОЛАФ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски. Не ми е ясно той как може да отговори на този въпрос.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не, имах два въпроса, господин председател.
На единият мога да отговоря кратко – все още не сме претърпели никакви щети и не възнамеряваме да претърпяваме никакви щети, дотолкова доколкото запазваме увереност, че в края на диалога по въпроса на това писмо на господин Майкъл Лий, ние ще направим нужните уточнения и ще убедим Комисията, че системите за финансов мениджмънт са в ред, а сме свидетели на отделни слабости.
Междупрочем не е нужно да казвам, че при годишно около 200-300 проекта, сигурно по няколко от тях могат да се забележат слабости. От практиката ще спомена само една цифра, отново за да обясня, а не за да се оправдавам – за 2006 г. 12 на сто от всички проекти в Общността са белязани с различни форми на слабости и нарушения. При нас този процент е по-малък, но вероятно – тук искам да бъда честен, вероятно защото все още работим само с предприсъединителния инструмент, тоест с по-малък обем проекти. Това още един път показва, че ние трябва да укрепим капацитета.
Има един израз „Всяко зло – за добро!”. Вероятно в този момент е добре, че идва тази критика, за да можем да приведем надлежно системите, да ги огледаме още веднъж на прага на стартираните много проекти, които в следващите няколко години при равни други условия ще увеличат и възможността за грешки.
А що се касае до ОЛАФ, Вие знаете много добре, че ОЛАФ е разследваща структура, а АФКОС е нейната контактна точка в България. От АФКОС като колективен орган се иска да констатира нередности и нарушения и да ги рапортува пред ОЛАФ. Нямам съмнения в този случай, че всичко, което е забелязано, ще бъде рапортувано. Даже целият проблем не е в това. Проблемът е всички институции на място да забелязват нарушенията и да се обобщават при АФКОС, така че навреме да се рапортуват в ОЛАФ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предвид тежките социални проблеми, предвид тежките проблеми в здравеопазването и в социалната сфера, Ви моля да ми отговорите: какви средства предоставя българската държава за финансирането на парламентарно представените политически партии от парламентарните избори през 2005 г. досега?
Още в началото на този парламент заявих, че приоритет на държавата не трябва да бъде финансирането на политическите партии, а решаването на острите социални проблеми.
Господин министър, унизително е да се наблюдава как държавата не може да осигури средства за животоспасяващи лекарства и операции за болни български деца, а в същото време се изсипват милиони за финансирането на политическите партии. За това положение отговорност носим всички ние като народни представители. Ще дам пример: господин Волен Сидеров официално заяви, че ще дари парите от субсидията за лекарства за онкоболни български граждани. Веднага след изборите обаче забрави обещанието си.
С колегата Христов сме вносители на законопроект, с който предлагаме държавата да спре да плаща на политическите партии. По моя преценка всяка партия трябва да се гради на общи идеи и ценности, а не на парични субсидии и материални интереси.
Господин министър, моят конкретен въпрос към Вас е: считате ли за морално и икономически целесъобразно българската държава, всъщност българските граждани, всички ние, да финансираме тези, които са на партийната хранилка? Каква сума е изразходена от държавата за финансиране на партиите от 2005 г. досега? Или бих казала, господин министър, каква сума е прахосана от българската държава за партиите досега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Стела Банкова.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, ще разделя отговора на две. Първо цифрите: за 2005 г. сумата, която е изплатена на всички политически партии, които имат достъп до финансиране, е 5 млн. 357 хил.; за 2006 г. – 5 млн. 840 хил. лв.; и за 2007 г. – 12 млн. 800 хил. лв. Това увеличение през 2007 г. е в резултат на изменение на ставката за изчисление от един на два процента.
По отношение на Вашия въпрос за икономическа целесъобразност. Да, считам, че финансирането на политическата система е един от важните елементи на изграждане на цялостната демократична система и е предпоставка за стабилно социално-икономическо развитие на страната. Тъй като Вие ще го оспорите вероятно, аз бих искал да Ви задам, ако ми разрешите, разбира се, алтернативен въпрос: Вие кой предлагате да финансира партиите, което между другото е доста скромно в сравнение с другите 26 страни на Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър. Само да кажа, че когато правим сравнение с европейските страни, трябва винаги да имаме предвид, че България е най-бедната държава, с най-ниски заплати, с най-ниски пенсии и с най-високи цени на лекарствата.
Господин министър, считам, че тези милиони, за които Вие съобщавате, могат да бъдат насочени за лекарства, за спешна медицинска помощ, за по-високи заплати и най-вече за по-високи пенсии. Заплатите на депутатите са повече от достатъчни и от тях могат да се отделят пари и за партийни нужди. С официално писмо Ви уведомих, че не съм получавала и не желая да получавам никакви пари от тази субсидия.
Призовавам колегите да подкрепят моето разумно предложение държавата да спре да финансира с милиони политическите партии. В Закона за политическите партии има вратичка, която позволява партиите да преотдават своите помещения за търговска дейност, за барчета най-често, кафенета и магазини. Предложила съм да затворим и тази вратичка за партийното печалбарство. Неморално е партиите да се превръщат в търговски дружества. Настоявам да бъде направена незабавна проверка на партийните клубове и преотдаването им под наем.
С неудобство трябва да призная обаче, че и българският парламент не успя да даде добър пример в това отношение, защото преди половин година с огромно мнозинство, подчертавам, с огромно мнозинство народните представители удвоиха размера на партийната субсидия, а сега многократно отхвърлят предложението ми за отпадане на същата тази субсидия.
Господин министър, бихте ли подкрепили, отново питам, нашето разумно предложение и всъщност какви би трябвало да са приоритетите за Вас: дали осигуряване на средства за животоспасяващи лекарства и за лечение на българските граждани, за достъпно здравеопазване и най-вече за повишаване на пенсиите на възрастните български граждани, или приоритет в този момент трябва да бъде осигуряването на финансов комфорт на българските партии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски – право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих искал само да отбележа, че въпросът е зададен доста некоректно, защото се противопоставят направления на бюджетни разходи. Ако следваме същата логика, например можем да кажем: няма да строим пътища, защото има болни хора. Мисля, че функция на правителството е да балансира и да финансира различни обществени нужди. В този контекст споменах, че финансирането на партиите е обществена нужда, тъй като здравата партийна система е в основата на успешното социално-икономическо развитие. Това е доказано през последните векове, а не обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, заповядайте от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Налага се да взема думата, господин председател, тъй като за пореден път чувам от трибуната на парламента лъжи по адрес на Партия „Атака”, и то от хора, които дължат присъствието си тук, в тази зала, на бюлетината на Партия „Атака”. Тяхното присъствие тук е всъщност аморално, защото тези хора би трябвало да напуснат парламента в момента, в който са напуснали групата на „Атака”. Такъв е бил вотът на избирателите. За тях са гласували хората, защото носят знака, бюлетината на „Атака” и всички атрибути на тази политическа сила. Излизайки от нея, те обаче останаха в парламента, получават огромната си заплата тук, поръчват си всеки ден като госпожа Банкова „Мерцедес” да я вземе от къщи, от „Лозенец” до парламента, след което излизат тук, говорят лъжи по адрес на партията, която ги е вкарала в парламента, и говорят за някаква субсидия. Тук искам да заявя много ясно: Партия „Атака” е единствената парламентарна партия, която не получава стотинка държавна субсидия.
Причините са сложни. Аз няма да ги обяснявам. Зад тях стоят редица интриги и игри – парламентарни и други. Факт е, че две години и нещо партия “Атака” е единствената партия, която получава нула лева държавна субсидия. Аз съм единственият лидер на парламентарна партия, който не ползва луксозен автомобил от автомобилния парк на парламента и призовах другите да го направят.
Така че клеветите на Банкова съм длъжен да ги парирам с факти, които не са в нейна полза, защото тя си поръчва всеки ден мерцедес – пак ще го повторя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде знаете, господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Знам. Имам наблюдения за това. След това жално и милно излиза тук, за да говори за нуждите на болните хора. Това се нарича лицемерие. Ако искате да направите нещо за болните хора, дарете си заплатата за тях. Само че Вие не го правите. Вашата дейност е да плюете в кладенеца, от който сте пили вода. Народът казва: “Не плюй там, където си пил вода”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. Госпожо Капон, Вашето питане е към министъра на финансите Пламен Орешарски.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, моето питане е изключително сериозно. Смятам, че днес е точният момент, макар че въпросът отлежа доста време, да проведем тази дискусия. Тя е именно, за да разберем дали се спекулира или не се спекулира относно числата на количеството бандероли, продадени в страната. Има ли такива на фалшив алкохол? От кои фабрики е този алкохол, ако има такъв, от кой сегмент?
Казвам това, защото през тази седмица в Комисията по бюджет и финанси имахме изслушване (с което Вие сигурно сте запознат) на Агенция “Митници”. Аз преди малко проверих информацията, която ми беше частично представена - все още не е връчена при председателя с точните данни за всеки един от видовете бандероли. Като човек – университетски преподавател, и с любов към отговорите, зададох въпроса така, че да получа конкретните цифри във всеки момент, но да няма спекула относно процент покачване приходи (както вчера дадохте тук един процент от парламентарната трибуна, който процент със сигурност е верен, но въпросът е спрямо какво). За всеки вид бандерол парите са различни. В различните години – 2004, 2005, 2006 и 2007 г. знаете, че акцизът на алкохола е на база градуси и количества. Тоест от всеки вид какво количество е било продадено? Аз няма да приема, независимо дали е в полза на Вас като министър на финансите или обратно – да се спекулира между 20 милиона и 100 милиона, защото зависи от какви видове и какво количество.
Затова Ви питам: какви са тези количества?
Вторият ми въпрос изглежда странен, а той е за броя на количествата алкохол в търговската мрежа. Очаквам да чуя от Вас имате ли информация колко са стъклените бутилки алкохол, внесени в страната и произведени тук, по които да се разбере какво е предварително продаденото количество алкохол в страната и кой е най-рисковият сегмент? Очаквам, че с академичния си профил ще дадете добър анализ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Очакваме академичен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРАШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, аз имам две алтернативи, както сте задали въпроса: или да започна да чета тези таблици, или да Ви ги дам.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Дайте ми ги! (Става да ги вземе.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Орешарски, Вие отговаряте не само на народната представителка Мария Капон, но и на цялото Народно събрание. Така че споделете Вашите констатации.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще направя по-общ коментар, защото ако чета таблиците, никой нищо няма да разбере.
Мисля, че Вие се подвеждате от едно политическо изказване през миналата година, което направи “Тренд” 2004-2007 г. Аз Ви предлагам да се върнете малко по-назад и за целта да вземем само една година назад. Такива са и предходните години. Ще ви кажа защо. Ако вземете 2003-2007 г., ще видите следните цифри като брой бандероли и като литри чист алкохол: през 2003 г. – 53 милиона бандероли, през 2004 г. – 112 милиона, през 2005 г. – 59 милиона, през 2006 г. – 26 милиона, през 2007 г. – 47,5 милиона. Естествено, закръглям.
В литри чист алкохол: 2003 г. – 10,6 милиона литра чист алкохол, 2004 г. – 20,8 милиона литра, 2005 г. – 12,7 милиона литра, 2006 г. – 5,9 милиона литра и 2007 г. – 10,6 милиона литра.
Обърнете внимание дори на случайното съвпадение между 2003 и 2007 г. – 10,6 милиона литра чист алкохол. С какво се характеризираха тези години? След 2007 г. акцизът вече е на минималното равнище и не се очакват никакви нови изменения, както през 2003 г. не са се очаквали изменения. През 2004 г. няма изменения.
В периода 2004-2007 г., ако го изгладите статистически, ще видите цифра около 10 милиона литра. Другото е спекулации. Другото е презапасяване в очакване на по-високите акцизи, в частност през 2004 г. -в резултат на въведения от 1 януари 2004 г. нов модел бандероли. Успокоява ни, че скоро няма да има изменение в бандеролите. През 2007 г., когато отново въведохме нов вид бандерол, от средата на 2006 г. се изразходваха докрай старите бандероли, дори се върнаха част от тях, а не се купуваха нови. Повтарям, другото е спекулации.
Трети аспект на въпроса. От трите сектора на акцизи – петрол, цигари и алкохол, този, който Вие коментирате, е най-труден и най-проблемен, по обективни и субективни причини. Обективните са традиционната склонност на нашите съграждани да изваряват ракии, а субективните са голямото търсене и трудностите за контрол по мрежата, особено по по-малките магазини и по-малките населени места, тоест лесната реализация на фалшиви бандероли или дори на алкохолни опаковки без бандероли.
Вие ме попитахте дали можем да направим анализ колко е реално консумираното и колко е обложеното. Това е изключително трудно да го направим - нито по броя на бутилките, нито по друго индиректни белези. Мога да отговоря само, че безспорно се продава известен процент без бандероли или с фалшиви бандероли. Каквато и цифра да кажа, ще служи само за спекулация. Затова ще се въздържа.
Искам да ви уверя, че ние вземаме много сериозни мерки. Още сега ще обявя, че ще въведем практиката всяка година да се сменя формата на бандерола, за да се затрудни максимално фалшифицирането. Това са добри външни практики. За страните най-вече от Южна Европа това е добрата практика, която дава известни резултати.
Вземаме все по-сериозни мерки по обучение на акцизните органи за разпознаване на фалшиви бандероли, правим съвместни акции със специализираните органи и т.н.
В заключение искам още веднъж да кажа: хубаво е данните да се интерпретират в тяхната цялост и консистентност, защото иначе най-лесно можем да вземем отделен белег и по него да направим ефектни, но не съвсем точни изводи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон за два допълнителни въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Такъв отговор и очаквах. В 2003 г. – 500 лв., в 2004 г. – 500 лв., в 2005 г. – 750 лв. на 100 л акциз, 2006 г. – 1100, 2007 г. – 1100. А Вие си спомняте може би, че в края на 2005 г. вашето правителство реши предварително да качи стойността на акциза, въпреки че нямаше нужда. Онзи ден в комисията директорът на Агенция „Митници” ни уверяваше как не трябва да броим 2003 г. и винаги да правим анализа от 2004 г. по една резонна причина - че тогава бандероли има все още и за виното. Въпреки че акцизът е нула. Тоест, броейки бандеролите като бандероли, количеството е некоректно.
Имайки предвид обаче другия параметър, който Вие използвате, количеството е коректно. Единствено остава да си зададем въпроса как в 2004 г. са 20.8 и как през 2006 г., след две години, пада на 5.9. Тоест в 2006 г. има рязък спад на количеството продаден алкохол и със сигурност той не е спаднал заради повишената цена, а видно заради нестабилността на кабинет, който току-що е направен, от няколко месеца, заради липсата на контрол. Тук аз мога да направя много други политически изводи, но моят по-важен въпрос е във връзка с данните, които изнесе директорът на Агенция „Митници” пред нас, а именно, че хванатите количества през миналата година, тоест поради добрата работа, която те са свършили, е 20% от тези, които са на база продадени бандероли. Тоест при 20 милиона имаме четири.
Аз отново Ви задавам един академичен въпрос, тъй като накрая ще правя изводите. При положение, че имаме 20% хващане, рискът (аз знам какъв е по учебниците, но искам да го чуя от Вас), рискът, който дава самият акциз, и начинът, по който се определя от хванатите количества, какво количество очаквате, че е отишло в силата икономика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо Капон, Вие много добре знаете, че аз няма да Ви отговоря с очаквания или с хипотези. Опитах се да Ви обясня, че въпреки увеличените ставки, ние тук въобще не говорим за приходи в хазната, защото те безспорно се увеличават, но те се увеличават благодарение основно на ставките. Да, изключихме ставките и приходите.
Исках да Ви обърна внимание на друго. 2003 и 2007 г. като сравнително спокойни от гледна точка на промени на форми, ставки и т.н., са доста идентични една с друга, което показва, че приблизително толкова е обичайното равнище на облагане и вероятно малка част бяга от облагане, така както във всяка друга дейност. Никога нито една администрация не може да улови на 100% нито един данъчен приход в нито една страна. Дали у нас е малко повече, също е спорен въпрос. Вероятно е малко повече, което си заслужава и по-внимателни мерки по отношение на контрола.
Но обърнете внимание, че академична (ще използвам Вашия израз) зависимост е, че когато ставките се увеличават, расте рискът и намалява процентът на облагаемост. Това го доказват всички по-напреднали от нас страни. Да не цитирам стари страни членки, при които облагането с акциз на цигари е под 50 на сто. Не са добър пример, не трябва да ги следваме.
Тук даже наблюдаваме нещо друго. В 2003 г. и 2007 г. при толкова различни ставки се облага приблизително едно и също количество алкохол, което говори ако не за успехи, не искам да ги отчетете като успехи, говори за горе-долу нормален контрол, който е обхванал един допълнителен рисков фактор – съблазънта да се бяга при по-високата ставка на акцизите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Орешарски.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Изводите, които аз ще направя, са ясни. В 2003 г. е 10, 6 милиона, в 2004 г. нещо се е случило в страната, че изведнъж са пили двойно повече и затова са 20, след това през 2005 г. имаме точно наполовината – 12 милиона. През 2006 г., благодарение на Вашия отговор, можем да кажем, че рискът не само е бил по-висок, а той е доказано по-висок. Тоест видно е, че голямо количество алкохол е останал в сивата икономика, а през 2007 г. имаме леко покачване, като се надяваме през 2008 г. да достигне до 20-те милиона, поне както е било в 2004 г. Това е единственият начин. Чувам вашето подсказване, че няма да го достигнем. Аз очаквам от Министерството на финансите да даде ясните мерки – 1, 2, 3, 4. Ще сменяме ли бандероли, капсулите какви ще бъдат, кога ще се въведат ясните глоби и какъв е средният сегмент, както твърдеше директорът на Агенция „Митници”, от който изтича реално фалшив алкохол? Защото е видно, че има някакъв среден сегмент, който остава в сивата икономика. Над 90% от приходите от алкохол са от първите петдесет предприятия или от първите петдесет склада, които са регистрирани. Да, първите десет са 80%, а другите десет бяха от следващите 40. Благодаря на моя колега Мартин Димитров, който ме поправи.
Така че очаквам от Министерството на финансите да ни даде истински план за действие какво смятате Вие като министър. Не да си говорим за приходната част, която се е увеличила, разбира се, при увеличение два пъти на акциза, а какво трябва да се направи, така че контролът да бъде по-добър. Благодаря.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Искам думата по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам думата. Какъв начин на водене? Водя си заседанието, госпожа Капон отговаря.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Господин председател, имам право да взема думата по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, за да зададе своя въпрос към министъра на правосъдието Миглена Тачева.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, госпожо министър! Продължавам с въпросите по проблемите на фирмената регистрация с особената загриженост, с която винаги съм разсъждавал по тази тема.
За съжаление една реформа, която трябваше да облекчи хората и да доведе до бързо регистриране и закриване на фирми, в момента не работи.
Тази седмица Комисията по правни въпроси прие няколко законопроекта, включително законопроект, внесен от мен и колеги, и законопроект на Министерството на правосъдието, които са в правилната посока. Много обезпокоителното е, госпожо Тачева, че заместник-министър Илонка Райчинова по време на това заседание на Комисията по правни въпроси каза, че очаква нормализиране на ситуацията през септември месец. Това е много обезпокоително!
Моят призив към Вас от тази трибуна, пак повтарям, с особена загриженост, е за бързи и решителни действия от Ваша страна. Тъй като ако чакаме септември месец, хората ще питат с основание за какво ни беше цялата тази реформа.
Във връзка с това най-обезпокоителни са сигналите, които получавам, сигнали с документи, че много хора са подали заявление за регистрация и същинската регистрация отнема повече от месец. Хората повече от месец след подаване на документите чакат за същинска регистрация. Това наистина, госпожо министър, е изключително обезпокоително. Така че се надявам на, бих казал, дори кризисен план от Ваша страна за бързи действия, които да доведат до това, че след подаване на заявлението за регистрация решението от страна на администрацията да се взима много по-бързо, да бъде както е записано в закона – за един ден.
Във връзка с това, госпожо министър, си позволявам да Ви попитам: защо до момента няма директор на регистъра в рамките на Агенцията по вписванията, за да има човек, който да носи персонална и пряка отговорност за това, което се случва? Смятам, че една такава мярка би могла да помогне. Моята информация е, че регистърът е заедно със служителите по БУЛСТАТ и няма персонална отговорност.
Българският парламент, вярвам и всички колеги мислят така, трябва да вземе спешни мерки реформата по фирмена регистрация да заработи. Защото е недопустимо хората да чакат с часове, недопустимо е хората с месеци да не могат да започнат работа и да се отлагат сделки. И тук отговорността е както на правителството, така и на българския парламент. Трябва заедно по най-бързия начин да бъдат взети разумните мерки и да бъдат предприети разумните действия.
Освен това хората системно се оплакват, госпожо министър, че не получават информация от регистъра на зададени въпроси. И това е другото нещо, по което могат да бъдат предприети бързи и адекватни действия.
Надявам се на конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, за да отговори на въпросите на народния представител Мартин Димитров.

МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще започна с това, че формално бих могла да откажа да отговарям на този въпрос, затова защото на същия въпрос Ви отговарях на 22 февруари т.г. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
И за сроковете говорихме.
Едновременно с това зададеният въпрос е само за срока, а Вие тук ми задавате 4-5 въпроса. Но понеже ценя усилията Ви по реформиране на Търговския регистър, ще Ви кажа няколко неща.
Факт е, че към този момент имаме забавяне и то е с 30 дни и 3 дни, 3 работни дни. Факт е, че не чакаме тук да ни се задават въпроси, за да предприемем мерки и много бързо и действено от м. септември 2007 г. Министерството на правосъдието работи по това да се създаде всякакъв механизъм Търговският регистър да стартира и той стартира на 2 януари 2008 г., напомням ви, след като четири пъти този парламент отлага влизането на Търговския регистър в сила. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Не знам какво е казала заместник-министър Райчинова, но аз ангажименти, които поемам и в Събранието, включително и пред вас, се изпълняват. Готов е проектът на Министерския съвет за промени в Закона за Търговския регистър. Не го направихме преди м. януари, защото искахме да видим как ще работи, за да можем да направим необходимите промени. Създават се необходимата и организация, и законодателни промени, за да може не да облекчим работата, а да изпълним законовите си ангажименти. Но ще мине много време по работата на регистъра, за да стигнем до един ден. Затова Вие сам знаете, че промените, които се направиха, са в рамките на 14 дни да се прави регистрацията. Апропо, ако трябва да бъдем точни, срокът, който към този момент вписва регистърът, е същият, който вписваше и беше задължение на съда – 30-дневен срок. Не казвам, че това е срокът, който ние трябва да целим, но към този момент ние се стремим да създадем необходимите условия.
Не знам какво означава персонална отговорност. Персонална отговорност носи директорът на агенцията, заместник-директорът, цялото ръководство на агенцията. Ако имате предвид, че няма назначен директор на Търговския регистър, първо, няма много желаещи за това. Второ, по същия начин разчетът, който беше направен ден за ден да се вписва, беше свързан с работата на 90 длъжностни лица. Няколко пъти обяснявах какво прави Министерството на правосъдието, как няма желаещи след 6 пъти провеждане конкурсна процедура. Надявам се, че със законодателните промени, които сега предлагаме, ще съумеем да назначим 90-те длъжностни лица по регистрацията, които да започнат да вписват. Аз подозирам, така са направени разчетите, че след края на м. май ще отпушим това забавяне и в рамките на 14 дни ще се постановява вписването на фирмите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров, за Вашата реплика в рамките до 2 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): В изключително конструктивен тон пред Вас, госпожо министър, и уважаемите народни представители искам да Ви предложа конкретни мерки извън предложението на Министерския съвет, което би подобрило много бързо работата по търговската регистрация и би отменило голяма част от тежките опашки.
На първо място, приемете нашето предложение – предложението на СДС, заявленията, подавани по Интернет, да бъдат с по-ниска такса. Ние предлагаме 50% по-ниска, но сме склонни и на друго Ваше предложение. Това е много смислено.
Второ, госпожо министър, съгласете се, не е сериозен аргумента, че нямало желаещи за директор на Търговския регистър. Вземете всички възможни мерки да бъде назначен такъв. Когато има не персонална, а колективна отговорност, това вреди.
Трето, много е важно да има хора, които да дават информация. Масово има оплаквания, че се отправят питания и няма никой, който да отговаря на телефонни запитвания, също така и на Интернет страницата на Търговския регистър на Агенцията по вписванията няма често задавани въпроси. Направете това, това също ще помогне.
Много се надявам Вашата мярка за вписване в 14-дневен срок след подаване на заявлението да бъде временна и всъщност крайната цел трябва да бъде един много по-кратък срок. Защото вижте какво казват хората, включително на моя блог в Интернет. Казват: преди в съда регистрацията ставаше за 10 дни, сега става за 30. За какво ни беше тая реформа? Голямото опасение е, че ако една такава относително по-проста реформа не работи, представете си какво ще стане в здравеопазването. Така че са необходими наистина ясни и бързи мерки.
Назначете нови служители. Мерките, които Вие предприемате за повишаване на заплащането, са в правилната посока в тази област. Назначете нови служители, защото на последния конкурс са назначени двама души. Очевидно това не върши работа. Отворете нови гишета. Както Ви призовах и миналия път, още са необходими. Ако трябва, наемете сграда, както Ви казах и предишния път, за временен срок. Всички тези мерки в пакет биха заработили и биха дали ефект.
Другото нещо, последно, госпожо министър – често блокира електронната система на регистъра. Това в ХХІ век е недопустимо. Вземете мерки да работи без проблеми.
Пак Ви казвам, изключително съм заинтересован тази система да започне да работи, защото идеята беше хората да са в по-добро положение, по-бързо да вършат работа, по-бързо да се създава и закрива фирма, а не обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много задачи поставихте на министър Тачева.
Заповядайте, госпожо Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин Димитров, аз съм два пъти по-заинтересована от Вас, защото нося и политическата отговорност нещата с регистъра да потръгнат в правилната посока. Смятам, че сме на правилния път. Престанете обаче да ни давате идеи да наемаме сгради и да наемаме хора, когато сам познавате законодателството и знаете, че това не е възможно. Ако СДС излезе от централата си, както казахте предния път, че сте готови да ни предоставите сградата, без да правим конкурсни процедури... (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Дайте да говорим сериозно по тези неща!
За таксите – таксите ще ги променим тогава, когато промените Закона за изменение и допълнение на Търговския регистър. Когато влезе в сила законът, ние ще синхронизираме закона и с тарифата, и с наредбата за водене и съхранение на Търговския регистър. Няма как първо да променим таксите, пък после вие да приемете нещо различно в закона. Всичко онова, което е било възможно да се направи, се прави ежедневно, уверявам ви в това, и смятам, че сте свидетел.
Аз Ви благодаря за загрижеността, но има процедури, по които няма как нито да наемаме лица, които не са оторизирани, защото те си слагат печата и на сканирането, и на всички документи, които влизат в регистъра. Нещата не са така прости и елементарни, както изглеждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря и от ваше име на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Днес ще приключим с питане, зададено от народния представител Лидия Шулева към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Госпожо Шулева, моля да развиете Вашето питане към министър Петър Димитров в рамките на 3 минути.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2007 г. бяха приети промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Измененията и допълненията на закона въведоха няколко възможности за намаляване на праговете за клас инвестиции, чрез провеждане на политика за стимулиране на инвестициите, както във високотехнологичните производства и услуги, така и в икономически по-слаборазвитите региони. Въведено беше деление на инвестициите в два класа – „А” и „Б”, вместо предишните три класа. Съгласно чл. 22б, ал. 1 по предложение на министъра на икономиката и енергетиката, Министерският съвет може да отпуска средства за финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура – местни пътища и улици, публична общинска собственост, водоснабдителни и канализационни машини и съоръжения, публична общинска или държавна собственост, от най-близо изградения елемент на инфраструктурата до границата на имота.
Моето питане към Вас е следното: колко сертификата на инвеститори клас „А” са издадени досега, колко са исканията за финансиране на инфраструктурни проекти и какъв е размерът на финансовите средства? Колко от исканията към момента са удовлетворени? Какви средства се предвиждат в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на инвеститори клас „А” за 2008 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, за да отговори на питането на народния представител Лидия Шулева.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми народни представители! Относно проведената политика на правителството за стимулиране на инвестициите – първата част на въпроса е колко сертификата на инвеститори клас „А” са издадени досега от влизане в сила на промените в Закона за насърчаване на инвестициите. От 30 август 2007 г. са издадени три сертификата за клас „А”. Първият сертификат е на „Енемона” АД – Козлодуй, за инвестиционен проект – енергийно оползотворяване на селскостопанска биомаса в Северна България. Там инвестицията е в размер на 97,8 млн. лв. и предвижда изграждането на първата в България електрическа когенерационна централа с мощност от 15 мгвт, използваща възобновяеми енергийни източници от биомаса – гр. Никопол.
Вторият сертификат е на „Кроношпан – България” – Бургас, за инвестиционен проект – Завод за производство на плочи от дървесни частици. Инвестицията на „Кроношпан” е за 110 млн. евро със срок на реализация до три години в община Хасково. Проектът предвижда разкриването на най-малко 200 нови работни места в края на тригодишния период с последващо нарастване до 300.
Третият сертификат е – финален етап на издаване е на „Луфтханза Техник – София” ООД за инвестиционен проект – изграждане на база за обслужване и ремонт на самолети за летище София. Инвестицията е 35,2 млн. лв., ползваща двукратно намаления праг за високотехнологичните дейности, в случая за производство на въздухоплавателни средства, включващ и техния ремонт и поддържане. Ще бъдат монтирани две линии за обслужване на самолети „Боинг 737” и „Еърбъс А320”. До края на 2010 г. постоянната заетост ще достигне 360 човека. Общо инвестициите за трите проекта от клас „А” са за 348 млн. лв. и планират заетост от 580 нови работни места в края на тригодишния период от изпълнение на проектите.
Понастоящем в българската Агенция за инвестиции са постъпили още пет заявления за получаване на сертификат, които са в напреднал етап на процедурата. В допълнение към казаното правя следното уточнение: разпоредбата на § 37 от Закона за насърчаване на инвестициите, който е в сила от м. август 2007 г., даде възможност постъпилите до влизането в сила на закона заявления за издаване на сертификат за клас и инвестиция да се разглеждат по стария ред. За периода от влизането в сила на промените в закона до настоящия момент са издадени и 24 сертификата по стария ред, което е равно на клас „А”. От тях 22 са за първи клас, тоест клас „А”, и по един за втори и за трети клас или общо 24 проекта.
Може да обобщим, че от влизането в сила на закона от края на м. август 2007 г. досега са издадени общо 25 сертификата, от които 22 са за първи клас и три сертификата за клас „А”.
Тези 25 сертификата от най-висок клас са за общ обем на инвестициите 4 млрд. лв. и над 19 хил. работни места през следващите три години.
По отношение на втория Ви въпрос относно исканията за финансиране на инфраструктурни проекти и размера на финансовите средства – инвестиционните проекти, получили сертификат клас „А”, както и издадените 22 сертификата за първи клас са на етап стартиране на изпълнението и към момента започва прилагането на заявените насърчителни мерки. В начален етап са исканията за финансиране на инфраструктурни проекти. От сертифицираните проекти от клас „А” „Кроношпан” е заявил намерение за ползване на насърчителната мярка за финансиране на инфраструктура, но същият не е уточнил размера на исканите средства.
Постъпило е искане за пътна инфраструктура и от „Луфтханза” в размер на 1 млн. лв.
Второ, от 22-та сертифицирани проекта от първи клас са постъпили осем искания за финансиране и изграждане на инфраструктура. Размерът на исканите финансови средства на постъпилите осем заявления от инвеститори от първи клас възлиза на 230 млн. лв., като един от инвеститорите е заявил средства в размер на 191 млн. лв. за изграждане на булеварди, кръстовища, трамвайни трасета и др. в гр. София, необходими за търговски и жилищен комплекс.
Трето, по отношение на третия въпрос за броя на удовлетворените до момента искания за инфраструктура за клас „А”:
Първо, по отношение на трите сертифицирани проекта клас „А” вече споменах, че има постъпили две искания от инвеститори, за които няма проектна готовност.
Второ, от постъпилите осем искания от инвеститори първи клас проектна готовност за изграждането на инфраструктура има за три проекта, а останалите са на фаза подготовка на техническа документация.
След пълното окомплектоване на необходимите документи ще се пристъпи към процедура за отпускане на финансови средства.
Последната част, по отношение на въпроса относно размера на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на инвеститори от клас „А” за 2008 г., миналата година бяха 15 млн. лв., през тази година са 20 млн. лв. Увеличението е 5 милиона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева. Госпожо Шулева, разполагате с две минути, както Ви е известно, да зададете до два доуточняващи въпроса към министър Димитров.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Това, което прави впечатление, доколкото разбрах от Вашия отговор, всъщност и тези 15 милиона, които са били предвидени в бюджета за миналата година, са останали неизползвани.
За тези три проекта, за които Вие казахте, че са подали и имат проектна готовност, за мен не стана ясно на каква сума възлиза искането за удовлетворяване. От това, което казахте, че по осем проекта има искане за 230 млн. лв., дори да извадим 190 млн. лв. от един инвеститор, пак остават около 40 милиона, които дори само за тях да се даде финансиране, няма да стигнат средствата от бюджета.
Явно е, че не е достатъчно ефективна работата за отпускане на средства от бюджета за инфраструктурни проекти за насърчаване на инвеститорите, тъй като въпреки ограничения размер на парите те остават неизразходвани вече втора година.
Моите уточняващи въпроси са следните: какви са очакванията на Министерството на икономиката и енергетиката за размера на преките чуждестранни инвестиции през 2008 г.? Имате ли информация от всички тези проекти, които се дават, колко от тях са в тези именно изостанали икономически райони и инвестиции във високотехнологични производства, поради която причина беше направено главно изменението на закона, тъй като разбирам, че тези 22 проекта са главно за търговски и развлекателни центрове? За високотехнологични производства и производства, които са в изостанали райони, аз не виждам информация. Даже трите проекта нали са в София, Хасково ли казахте или Козлодуй, които мисля, че не попадат в тази категория, за която става дума в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика. Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Имате право на дуплика, ако желаете, господин Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Шулева, действително сумата не изглежда кой знае колко голяма, но тя е такава, каквато могат да си позволят българските данъкоплатци. Не е вярно, че не са усвоени. Мога да Ви кажа по години: 2004-2005 г., когато стартира този процес, когато се прие закона, са 4 милиона; през 2006 г. са 15 милиона, през 2007 г. са 15 милиона плюс около 7 милиона от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, и за 2008 г. - в момента са от 5 милиона, и 7 милиона вървят през Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Така че парите се усвояват. Няма неусвояване на тези пари, обратното.
Мога да Ви дам справка и по проекти. На практика са подадени заявления за целия период: 116 заявления. От тях 100 са получили сертификат.
Виждате, че процентът никак не е малък. Поискани са 308 милиона, усвоени са 39 милиона, като в тези 308 милиона влизат и тези 191 милиона, за които Вие говорихте.
Смятам, че през тази година, ако нещо лошо не се случи с външната ситуация, ако финансовата криза не се отрази на външната ситуация, не толкова на вътрешната, преките чуждестранни инвестиции, според мен при всички случаи, трябва да бъдат над 7 млрд. евро. Разбира се, не сме оракули, да не гадаем. Доброто е това, че за м. януари чуждите инвестиции са два пъти по-големи, отколкото са били чуждите инвестиции през м. януари 2007 г. Тоест засега тенденцията не е лоша. Аз се надявам, че тя ще се запази до края на годината.
Знаете, че с новата данъчна среда, която създадохме България и по класацията на Световната банка се оформи като най-атрактивната държава в света за чужди инвестиции. От тази гледна точка имаме всички основания да очакваме, че потокът ще бъде по-голям, отколкото беше през 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра на икономиката и енергетиката.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, ще Ви бъда благодарна, ако ми представите по-подробните данни за тези проекти, тъй като от Вашия отговор не стана ясно, че по тези три проекта е започнало усвояване на средства. Така че след като е започнало усвояване на средства по тези три работни проекта, бих искала, ако можете, да ми ги предоставите, за да получа пълна яснота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Приключихме с парламентарния контрол.
Остават седем минути до 15,30 ч., когато ще се проведе гласуването по проекта за Решение за вот на недоверие към правителството на Република България.
Пускаме сигнала, моля и квесторите да поканят народните представители. Разполагаме с още седем минути до гласуването на този проект за решение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! Точно в 15,30 ч., тогава ще започнем с гласуването – ще Ви дам възможност.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Преди гласуването трябва да поясним някои неща. Преди гласуването!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часът е точно 15,30.
Както обявихме, в 15,30 ч. преминаваме към гласуване на проекта за Решение за вот на недоверие към Министерския съвет. Решението не е прочетено, позволете да го прочета, както е внесено от 60 народни представители.

„РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет
на Република България заради обвързаността му с
организираната престъпност
Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност.”

Информирам народните представители, което те знаят, че съобразно чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България решението може да бъде прието, ако за него са гласували повече от половината от всички народни представители, следователно решението ще бъде прието, ако за него гласуват 121 и повече народни представители.
За процедура има думата господин Яне Янев.
Каква е процедурата – по гласуването вероятно?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Процедурата е по начина на водене и по начина на гласуване.
Уважаеми господин председател, ние от Парламентарната група на ОДС считаме, че Вие днес нямате моралното право да водите заседанието, тъй като вчера нарушихте Правилника на Народното събрание – позволихте си да интерпретирате и прилагате правилника в полза на управляващата коалиция. Нещо повече, ние разбрахме от самия Вас, че корупцията в митниците е неразривно свързана с корупцията в МВР. С отказа си да дадете възможност на парламентарната група да използва цялото си време, на практика го доказахте.
Сега днешното заседание се предава по Българската национална телевизия. Ние настояваме гласуването да бъде поименно със „за”, „против” и „въздържал се”, всеки народен представител да каже какво точно мисли, защото българският народ има необходимост да види кой народен представител как ще гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е от името на парламентарна група или лично от свое име?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом е от името на Парламентарната група, имате право. Искането е по реда на чл. 53, ал. 1, т. 5 – поименно изписване...
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Алинея 2, т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... с вдигане на ръка? Така ли е?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Със ставане от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е записано така, прочетете правилника, млади хора! (Оживление.)
Член 53, ал. 2, т. 2 – вдигане на ръка – това ли искате?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Точка 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, по т. 3.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 3.
Гласували 234 народни представители: за 85, против 123, въздържали се 26.
Това процедурно предложение не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние настояваме още веднъж депутатите от управляващата коалиция да преосмислят поведението си, защото, ако сега не се съгласят гласуването да бъде съгласно чл. 52, ал. 2, т. 3, тоест всеки поименно да определи своя вот, ще покажат, че в българския парламентаризъм вече няма нищо явно и публично. (Силен шум и реплики.) Всичко става задкулисно, всичко става по кабинетите, всичко става с предварителни договорки. Неслучайно беше това суетене сега по кабинетите на отговорните фактори, където бяха привиквани един по един народни представители, ...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Е-е-е! (Шум, оживление.)
ЯНЕ ЯНЕВ: ... евентуално да не изневерят или да дадат гласа си в погрешна посока.
Затова още веднъж сега, когато прегласувате, все пак се посъветвайте със съвестта си, защото много скоро българският избирател ще ви покаже това, което отдавна трябваше да стане – червен картон. (Шум,, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване процедурното предложение гласуването да стане по чл. 53, ал. 2, т. 3.
Гласували 234 народни представители: за 86, против 136, въздържали се 12.
Процедурното предложение не е прието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на проекта за Решение за вот на недоверие на Министерския съвет на Република България, което ви прочетох.
Гласували 234 народни представители: за 82, против 117, въздържали се 35.
Решението не се приема, то е отхвърлено. (Ръкопляскания от БСП, ДПС и единични ръкопляскания от НДСВ.)
Заповядайте за процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Считам, че отново можем да покажем на България дали действително искаме да поемем път към Европейския съюз и път, който да ни доближи до всички европейски държави...
РЕПЛИКИ: Е-е-е! (Шум.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Защото сме на път отново да загубим и да влезем в криза, криза, която ще бъде понесена за пореден път от нашия народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво е процедурното Ви предложение?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам още време, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама кажете процедурата!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Процедурата ще бъде за прегласуване – всички да чуят.
Призовавам всички народни представители, които са тук, в тази зала, да гласуват и да не се крият, да не се крият зад вестници, да имат ясна позиция за народа – как и по какъв начин България трябва да продължи.
Процедура за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Следователно поставям втори път на гласуване проекта за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Гласуването ще продължи 30 секунди.
Гласували 234 народни представители: за 82, против 117, въздържали се 35. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Решението не е прието.
Както знаете, уважаеми народни представители, по нашия правилник имаме до три обяснения на отрицателен вот. Следователно само този, който е гласувал “против” и не е участвал в дебатите, може да обоснове своя отрицателен вот. (Народният представител Сияна Фудулова иска думата от място.)
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Участва вчера! (Парламентарните групи на ОДС и на “Атака” напускат залата. Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те казаха, че не е участвала. Имала е само реплика.
Давам Ви думата.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах “против”, защото стана ясно на всички хора, че вие, господа от опозицията, не предлагате алтернатива. Вие искате да спрете реформата в МВР, която ние започнахме.
Гласувах “против”, защото е обидно за обществото бивши главни секретари и охранители да определят дневния ред на обществото. Гласувах “против”, защото ми писна кукловодите на този театър да са едни и същи.
Уважаеми господа, с този вот вашата драма и опит за реанимация на собствените си политическите сили доведе до едно фиаско.
В заключение само ще добавя, че с този вот вие се опитахте да сринете авторитета не само на един министър, а на една цяла институция, която се грижи за сигурността и спокойствието на гражданите. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
(Народният представител Георги Георгиев иска думата от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Георгиев, как сте гласували? “Против” ли сте гласували? – Добре, имате право, щом сте гласували “против”.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Колеги, няколко пъти от трибуната казвах защо няма да подкрепя вота. Ако един от вас стане тук и ми посочи по-добро решение, не казвам, че това е добро решение, но по-добро решение, нека да ме убеди в това.
Питам ви: коя политическа сила от опозицията в парламента и извън парламента е способна в момента да направи правителство, с което да ръководи пълноценно страната? (Шум и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Знам за какво става въпрос. Тук и преждеговорившата каза – подготвя се пътят и пътеката за ГЕРБ. Но ако се огледаме, какво ще видим в ГЕРБ? Също много случайни хора, набутани вътре, които няма да дойдат с доброто да управляват България. Ще дойдат с други намерения и мераци! Затова не подкрепям вота. (Оживление, шум и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Анастасов, заповядайте за трето и последно обяснение на отрицателен вот.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах против този вот, защото, първо, беше искан от хора, които са компрометирани във властта и които никога повече българският народ няма да допусне във властта на България, докато свят светува. (Ръкопляскания от КБ.)
На второ място, гласувах “против”, защото този вот беше направен с една-единствена цел: да има политическа пропаганда за тези, които вече са политически трупове и са минали във времето! В следващия парламент няма да ги има! (Ръкопляскания от КБ и частични – от ДПС.)
Гласувах против този вот, защото е необходимо на България това, което направи министър-председателят, това, което направи правителството и министърът на вътрешните работи – най-накрая да дойде 10 ноември в МВР!
Гласувах “против”, защото България се нуждае корумпираните управници, корумпираните МВР служители да отидат там, където им е мястото – в затвора! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера внимателно следих дебатите по внесения от опозицията вот на недоверие към правителството. Аз винаги внимателно слушам тезите и предложенията по време на такива сериозни дискусии. За съжаление, не чух нито една конструктивна и градивна идея за това как да се промени ситуацията в МВР, как да се реформира министерството, така че да изпълнява тези функции и очаквания, с които е натоварено от българските граждани.
Разбира се, за никого в залата или извън нея не е тайна, че вотът беше чисто политически инструмент, политизиран. Той не целеше оздравяването на ситуацията и решаването на проблемите с разклатеното доверие в една от водещите държавни институции.
Всички сме наясно, че е в ход един сценарий – политически и икономически, със сериозни интереси зад него. Интереси, които са свързани в това число и с полусива или сива икономика, със сенчест бизнес, интереси, които искат под формата на радикалното искане за оставка на правителството или най-малкото за смяна на министъра на вътрешните работи да запазят статуквото.
Въпреки това дебатите бяха полезни и информативни за българското общество. Разбира се, основната емоция, която един нормален човек, гражданин на републиката, би почувствал след дебата, е чувството на отвращение и желанието да отиде под душа. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Не, от историята на Министерството на вътрешните работи и отношението на политическите сили, които са били в управлението, към тази водеща държавна институция и злоупотребата с МВР.
Но все пак се научиха някои много важни неща. Колкото и да не се харесва на опозицията да връщаме нещата към миналото, няма как да се направи истински анализ и да се предприемат адекватните действия, които се очакват от българските граждани и от нашите партньори, без да се направи този анализ на миналото, на управлението, на отношението от правителствата към МВР и на причините за това, което се случва днес, като разклащане на доверието в институцията. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)


Моля, господин Атанасов, да не ме прекъсвате.
Стана ясно, че една от причините е острата политизация и използването на МВР като политически инструмент. Няма как една система да бъде ефективна, когато на нея е гледано именно от тази гледна точка, преди всичко.
Много ясно прозвучаха данните за това, че около 60 хил. служители на министерството са били уволнени от него с много ясни политически аргументи - само в периода 1997-2001 г. над 20 хил. Служители. И това няма как да не създаде една система на негативна селекция, защото философията на политиката през 90-те, специално на десните правителства беше – колкото се може по-малко държава, държавата е лошо нещо. Това много ясно беше реализирано и доведе до своите последици, които днес цялото общество понася.
Много ясно стана за това каква е била практиката по време на управлението на кабинета на ОДС, правителството на Иван Костов: използването на МВР за политически цели – и за подслушване на политици, и за подслушване на наши партньорски посолства, и много други неща като нерегламентирано използване на специални разузнавателни средства, както и за всичко останало. Има един ясен симбиоз тогава между политическото управление и управлението на МВР и професионалната политика в тази структура.
За съжаление, реформите винаги срещат съпротива. Предишното правителство не намери куража, политическата воля да направи необходимите реформи в Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, един от примерите на съчетаване на управление на МВР с икономически интереси, на конфликт на интереси е назначаването на тогавашния главен секретар, сега лидер на извънпарламентарната опозиция, за главен секретар на МВР от ръководител на охранителна фирма. Всички знаем как се създаваха и развиваха много от охранителните фирми в България през 90-те години. Така ли е или не е така?
Аз не казвам, че и в този мандат сме направили всичко. За това, което се случи, практически кризата в доверието на МВР, носим политическа отговорност и ние, в това число и министърът на вътрешните работи, който ясно го заяви, и в кадровата политика, която в голяма степен разбира се е наследена от предишни кабинети, и в недостатъчно дълбоката реформа на МВР.
Много от вас си спомнят каква съпротива имаше от така наречени професионални фигури, които и днес са забъркани в последните скандали, за създаването на Държавната агенция „Национална сигурност” като инструмент за укрепване на държавността. Имаше ли съпротива? Имаше, и беше много остра.
Много от нещата, които се случват днес, и който действително са скандални като корумпираност, обвързаност на висши служители от МВР с организирана престъпност и със сенчестия бизнес, са и реакция на реформите в МВР.
Всяка криза може да се използва по два начина – начин е да си заровиш главата в пясъка като кажеш: „Нищо страшно не се е случило”! или да потърсиш кардиналните и добрите решения за страната и за гражданите. Точно това правим и ще го направим независимо от съпротивата, която ще бъде със сигурност силна, защото МВР е една много консервативна система и това е нормално. Това има и своята здрава страна, защото искам много ясно да направя разграничението между хилядите и хиляди почтени служители – професионалисти в министерството, които много често са били ползвани политически, на които и на тяхната работа не е давано път, заради политически лаври или заради политически и икономически интереси и една малка група псевдопрофесионалисти, които често злоупотребиха.
Ако говорим за политическата отговорност на министъра на вътрешните работи, тя е свързана и с това, че той в някаква степен се предовери на точно тези кръгове, в това число и в Министерството на вътрешните работи.
Всички осъзнаваме необходимостта от реформи и зад това застава ясно цялата управляваща коалиция, а вярвам и много от народните представители, дори в опозицията. И тази реформа ще я дискутираме открито с професионалистите, с европейските ни партньори и с вас от опозицията, защото никога не съм отхвърлял разумни аргументи и работещи решения. Но разбира се, това не е всичко!
Когато говорих за политически сценарий трябва да сме на ясно, че заседанието на управляващата коалиция в Хисаря, представянето на актуализирана програма за управление с ясен график, с ясни приоритети, разбира се, смути мнозина и трябваше да се отклони вниманието, трябваше да затънем в скандали – истински, полуистински, измислени, раздути, за да може обществото да потъне в една клоака от компромати, истини, полуистини и откровени лъжи, които се изговориха и вчера в парламентарния дебат, за да се разклати и управлението, и стабилността на държавата. Този сценарий е пределно ясен. И вече казах, че има и политически сили, има и икономически кръгове, които са свикнали в мътна вода да ловят рибата и много трудно се дава на нашето общество европеизирането, живота по правила.
Още миналата година през м. юни заявих, че един от водещите ми приоритети е това да въвеждаме европейски правила и стандарти за всички. Този път ще го продължа с всички сили. Ще разчитам и на политическа подкрепа за това, но за да се случи това трябва да се обърнем към истинския дневен ред на обществото.
Това управление и това правителство дойдоха с ясни ангажименти: европейска интеграция, икономически растеж, социална отговорност! Смятам, че със самочувствие можем да кажем, че много е направено и не само формалното членство в Европейския съюз, не само високите темпове на икономически растеж и рекордния обем на преки и чуждестранни инвестиции – само за миналата година 6 млрд. и 100 млн. евро, а за последните три години – повече, отколкото за всички предишни 15 години от българския преход.
Но има и проблеми. И в обществото има едно остро чувство на несправедливост; на това, че не всички са равни пред закона; на това, че благините от икономическия растеж не ги усещат всички; че няма достатъчно защита на хората на труда; че няма достатъчно грижа за възрастните хора и повече равни шансове и за образование, и за здравеопазване. Това са реалностите и никой не може да снема от правителството тези отговорности и очакванията.
Вота на недоверие разбира се, не получи парламентарна подкрепа. Но за мен не е достатъчно това, което се случи днес, защото е очевидно, че за да се направят, да се реализират тези актуализирани приоритети и да се направи това, което хората очакват, да има динамика в действията на правителството, да има законодателни, изпълнителски решения, които действително ще покажат позитивно развитие на всеки един български гражданин, трябва и силна политическа подкрепа.
И това, което днес пролича като гласуване не е удовлетворително за мен. Аз много пъти съм казвал ясно: оставането на власт не е на всяка цена нито за мен, нито за Българската социалистическа партия, нито, вярвам, и за другите партньори в коалицията. Изкарването на целия мандат не може да бъде също на всяка цена. Трябва да има ясна подкрепа зад ясна програма и позитивни действия. Именно затова аз няма да избягам от моята отговорност като министър-председател – първо, защото ясно съм заявил пред моята партия, че аз от отговорност няма да бягам и ще се боря до последно за това, което смятам за правилно и полезно за страната.
Аз няма да избягам от моята отговорност пред мандатоносителите на този кабинет – Движението за права и свободи, защото нямам никакви основания да се притеснявам от това, че съм министър-председател с мандата на ДПС, защото виждам един предсказуем политически партньор, истински биткаджия, когато е необходимо, защото е ясно, че трябва да се водят политически битки. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Няма да избягам от моята отговорност и пред Националното движение Симеон Втори, въпреки двусмисленото гласуване днес, защото заедно извършихме много за страната.
И не мисля, че формата, която намерихте за показване на своята идентичност, е най-добрата, защото това, което се случва, ще бъде използвано не във ваша полза, а срещу вас от медиите. Когато има проблем в коалицията, той трябва да се поставя в коалицията. Той трябва да се дискутира там – да видим какви са ни политическите различия, какви са ни допирните точки и можем ли да вървим заедно напред.
Искам да благодаря и на независими народни представители, които, въпреки натиска върху тях, не подкрепиха вота на недоверие, защото това, което се готви като алтернатива, е много по-лошо от това, което е. Не че сме съвършени. Аз съм сигурно един от най-самокритичните и към себе си, и към работата на кабинета, но страната ни не се нуждае от дестабилизация, от мръсни игри, не се нуждае от сценарий, защото има много работа да се върши. Само заради това, че отложихме тази седмица заседанието на Министерския съвет, отлагаме с една седмица приемането например на Закона за кредитирането на студентите и докторантите – закон, за който се говори 10 години и сега става реалност. Отлага се – и това ще го направим, стартиране на програма за възстановяване на студентските общежития в България, които от 15-18 години почти не са ремонтирани.
Именно за да свършим работата, с която сме натоварени с очаквания, аз лично ще инициирам в коалицията сериозен разговор и за приоритетите, и за политиката, която се води, и за структурни и персонални промени в състава на Министерския съвет, защото трябва ясна политическа линия, трябва ясна парламентарна подкрепа, а не куцайки, да изкараме до края на мандата. Нямам намерение нито аз, нито правителството, нито моята политическа сила да бъдем заложници на подобно отношение.
И когато говорим, всички народни представители и групи, които са готови да застанат зад една такава политика, стъпваща на това, което е постигнато, динамизираща процесите, извеждаща политическата и социалната справедливост в преден план, и социалните ангажименти на правителството, са добре дошли, защото страната ни се нуждае от такава подкрепа. Защото имаме не толкова много време до края на мандата, а трябва да свършим много работа - не заради мен, не заради хората, които седят тук, на местата на правителството, не дори заради парламентарното мнозинство, а заради българските граждани.
С тази отговорност благодаря на тези, които не подкрепиха вота на недоверие. Аз своите изводи съм си ги направил, надявам се и всички други – и от управляващи, и от опозиция, от различни кръгове, да направят своите изводи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, заседанието приключи.
Следващото заседание, както ви е известно, ще бъде на 16 април, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,04 ч.)




Председател:

Георги Пирински


Заместник-председател:

Любен Корнезов


Секретари:

Нина Чилова

Георги Димитров