Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, следва да извършим няколко гласувания от вчерашния пленарен ден. Ще гласуваме на първо четене двата законопроекта за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Преди това обаче ще подложа на гласуване процедурното предложение, направено в хода на вчерашното заседание от народния представител Нина Чилова, за удължаване срока за предложения между първо и второ четене за промени в Законопроекта за културното наследство.
Предложението, което госпожа Чилова направи, е за удължаване с две седмици на срока за писмени предложения по приетия на първо четене законопроект. Това означава, че при приемане на това предложение срокът ще стане общо 21 дни и ще бъде до 26 септември – става дума за удължаване на срока за предложенията между първо и второ четене по Законопроекта за културното наследство до 26 септември.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на първо четене на двата законопроекта.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 854-01-22 с вносители Маргарита Кънева и група народни представители, внесен на 13 март.
Гласували 173 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 854-01-63 с вносители Пламен Панайотов и група народни представители, внесен на 4 юни.
Гласували 177 народни представители: за 71, против 64, въздържали се 42.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, логиката на двата законопроекта е една и съща и за това у нас буди недоумение различното виждане и преценка на вашия вот по отношение на двата законопроекта.
Моля за прегласуване и моля за вашата преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване предложения законопроект.
Гласували 177 народни представители: за 64, против 66, въздържали се 47.
Законопроектът отново не се приема на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме и на второ четене внесения законопроект, предвид факта че действително консенсусно беше приет и в комисиите, и в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, уважаеми колеги, е да се премине към гласуване на второ четене на приетия на първо четене законопроект.
Навярно обратно предложение от господин Овчаров?
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя този законопроект. Парламентарната комисия по бюджет и финанси с пълно единодушие гласува този законопроект, но ви предлагам да не гласуваме и да не въвеждаме този законопроект извънредно в сила, а на второ четене той да бъде приет заедно с цялостните промени в Закона за акцизите и данъчните складове, което ще стане буквално в тоя период след няколко месеца и ще влезе очевидно, както и тези промени, от началото на следващата година в действие. Не е необходимо да правим едни прибързани действия, които сами по себе си нямат никакво значение сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на процедурното предложение, освен ако не го оттегляте, госпожо Кънева?
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ, от място): Оттеглям процедурното си предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Ще има възможност и за евентуални писмени предложения между първо и второ четене, ако такива се считат за целесъобразни и комисията, разбира се, ще довърши работата по законопроекта.
Повече гласувания за днешния пленарен ден нямаме.
Преминаваме към точките от дневния ред за днешното пленарно заседание.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА. Вносител е Министерският съвет – 18 юли 2008 г.
Има думата господин Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. (Оживление, народни представители излизат от пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Адемов, за момент залата да премине в работен режим. Онези колеги, които не желаят да дискутират въпросите на заетостта, да могат да се успокоят.
Уважаеми колеги, моля онези, които няма да участват в тази дискусия, да не пречат на колегите, които желаят да дискутират законопроекта. Моля, които водят разговори, да ги водят в кулоарите.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми най-напред да направя процедурно предложение във връзка с обсъждания законопроект за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Димитър Димитров и на госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение е за допускане на заместник-министър Димитър Димитров и директор на дирекция – госпожа Димитрова. Не виждам противни предложения.
Моля поканете представителите на министерството в пленарната зала.
Заповядайте за Вашия доклад, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител Министерският съвет
Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 23 юли 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 802-01-58.
В заседанието участваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция в министерството.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров. Според вносителите основният момент в предлаганите промени е осигуряване на достъп до инструментите на активната политика на пазара на труда на хората, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такива възможности ще бъдат предоставяни на този кръг лица чрез посредническите услуги на Агенцията по заетостта. Предпоставка за тези нови възможности е и Националния план за действие по заетостта, който правителството всяка година приема. По-активното включване на хората на възраст над 55 години на пазара на труда е един от критериите, застъпен в Лисабонската стратегия – критерий, по който до момента България значително изостава. Удължаването на възможностите за работа и включване на мерки и за лица, навършили пенсионна възраст, е също Лисабонски критерий, по който България изостава.
Втората група промени са свързани с разширяване обхвата на една от програмите „Насърчаване в подкрепа на майчинството”. С тях ще се насърчи връщането на пазара на труда на майки, които са пожелали сравнително по-рано, преди законоустановения срок да се върнат на пазара на труда и да поддържат своите професионални възможности и качества.
Заедно с тези промени се предлага един допълнителен елемент, свързан със сключване на групова рискова застраховка на безработните лица, които са включени в обучение, за срока на обучение. До момента тази застраховка като цена е включена в размера на средствата, които се предоставят, съгласно Националния план за действие по заетостта, на отделните обучителни организации. Практиката показва, че големият брой обучителни организации и изключително големият брой безработни лица, които се включват в подобни програми и мерки, води до известни отклонения и създаване на рискови ситуации за отделни безработни лица. Около 50% от обучаваните лица прекарват в реална трудова обстановка, което предполага риск за травматизъм. С цел гарантиране на легални застраховки и поемане на нормален застрахователен риск, вносителите предлагат застраховането на безработните лица, които се включват в програми и мерки за обучение, да се извършва от структурите на Агенцията по заетостта. Технологично застраховането ще се извършва в рамките на българското законодателство, чрез обществени поръчки. Вносителите са убедени, че по този начин ще се избегнат отклоненията, които са правили отделните обучителни организации, по отношение на застраховането на безработните лица.
По време на дискусията народните представители изразиха становища, свързани най-вече с новата схема за задължително застраховане на безработните лица, които участват в мерките и програмите за обучение, квалификация и преквалификация.
Втората група промени в законопроекта, тази, свързана с професионалното ориентиране и обучение на възрастни хора и такива в следпенсионна, възраст също беше обсъдена от членовете на Комисията по труда и социалната политика. Според народните представители с приемането на този законопроект ще бъде възможно връщането към работа на една голяма част от хората, които са навършили 55 и повече години.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 18 гласа, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, с вносител Министерски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Законопроектът беше разпределен и на Комисията по икономическата политика. Няма становище на комисията.
Бих предложил заместник-министър Димитров все пак да представи мотивите на инициатора на законопроекта, тъй като въпросите наистина са твърде съществени и са от особен интерес за цялото общество.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Един от основните ангажименти на правителството в началото на мандата е изложен в правителствената програма. Това беше тежкият проблем, който съществуваше пред българското общество, в сферата на заетостта. Може да се каже, че една година преди изтичането на мандата има сериозни положителни изменения и реално достигнати цели, които бяха поставени, в началото на правителствения мандат.
Данните от полугодието на 2008 г. са категорични. При нива на безработицата в началото на мандата над 12%, в момента безработицата е под 6%. 5,9% нива на безработица, които са далеч по-ниски от редица страни – членки на Европейския съюз. Нива на безработица, които са по-ниски от средните стойности за целия Европейския съюз. Радостното е, че успоредно с намалението на тези нива на безработицата се увеличава коефициентът на заетост за възрастовата група 15-64 години, който достигна до 64% и това е цел, която се приближава до основните изисквания и цели на Лисабонската стратегия, за постигане нива на коефициент на заетост за тази възрастова група около 70%.
Радостното е, че всичко това е в резултат на растеж, всичко това е в резултат на откриване на нови работни места, тъй като данните към полугодието на 2008 г. показват, че в сравнение с началото на мандата заетите лица – български граждани, са се увеличили с над 340 хил. човека.
Реално в България в момента сме изправени пред нови проблеми. Динамиката на пазара на труда вече реално показва недостиг на работна ръка. Работодателите са изправени пред този недостиг и естествено е тази динамика, тези променени ситуации на пазара на труда да търсят промени, да търсят измерения в законодателната база.
Политиката за растеж и заетост в отговор на демографските предизвикателства изисква по-пълно използване на потенциала на по-възрастната работна ръка. Това е един проблем, който е поставен и в актуализираната Стратегия по заетостта, която беше достатъчно широко обсъждана в началото на годината и която беше обсъдена и приета от правителството през м. април.
България натрупа опит в провеждането на политиката по заетостта, насочена към удължаване на трудовия живот. За периода 2003-2007 г. коефициентът на заетост за тази възрастова група нараства с над 12,5% и към полугодието на 2008 г. достига около 45%. Нива, съизмерими, както казах, със средните стойности в Европейския съюз.
Законопроектът, който е предложен на вашето внимание днес, цели осигуряване на достъп до инструментите на активната политика на пазара на труда на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Законопроектът предвижда в обхвата на лицата, които могат да участват в програми и мерки за заетост, да се включат и пенсионери. Уредено е правото им на информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта.
Промените са необходими и с оглед изпълнението на лисабонските цели на Европейската стратегия по заетостта, една от които е постигане на високо ниво на заетост на възрастовата група 55-64 години.
Това са мерки, насочени, както казах, към повишаване и създаване на условия за по-голямо включване на български граждани в реална заетост, удължаване на трудовия живот и търсене на решения за сложната ситуация и динамика на пазара на труда в момента.
Успоредно с това както беше посочено и в становището на комисията, законопроектът предвижда сключването на групова рискова застраховка на безработни лица, включени в обучение за срока на обучение.
Средствата ще се осигуряват от бюджета за активна политика и тези промени целят осигуряването на по-пълна защита на безработните лица, участващи в курсове за обучение, организирано от Агенцията по заетостта.
Предложеният ви законопроект ще допринесе и за разширяване обхвата на Националната програма в подкрепа на майчинството. Създаването на нормативни условия за развитие на програмата в тази насока, ще допринесе за постигането на по-добър баланс между професионални и семейни задължения на майките с малки деца, както и за връщането им на работа.
Виждате, че в този законопроект се цели все по-пълно включване на български граждани в реална, трайна трудова заетост и търсене на решения, както казах, на проблемите на динамиката на пазара на труда в момента в страната.
Измененията са продиктувани от променената ситуация в България. Положителните промени, които настъпиха от началото на мандата до момента, ще допринесат за реализацията на една от основните цели в програмата на правителството – реализация на политиката за растеж и заетост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преминаваме към изказвания. Заповядайте. Кой желае думата?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е представен законопроект, който обезпечава постигането на една последователна политика, осъществявана в рамките на управлението.
Законопроектът засяга три проблема, свързани с тази политика: създаване на стимули за ангажираност на пазара на труда на хората на възраст над 55 години; създаване на стимули за работа на младите майки и един малко по-специфичен проблем, свързан със застраховането на обучаемите.
Ще изложа пред народните представители своето мнение по трите проблема един по един.
По отношение на създаването на възможности за субсидирана заетост за работа на възрастните хора. Законопроектът създава предпоставки за преодоляването на едно съществено противоречие на пазара на труда.
От една страна ние вече имаме сериозен дефицит от квалифицирана работна ръка. Дефицит, който беше предопределен след решаването на един толкова тежък проблем като проблема с безработицата.
Ярко се очертава проблемът на застаряване на работната сила – проблем, който като тенденции бележи твърде тревожни перспективи във времето.
От друга страна, за нас е трудно да преодолеем трайната тенденция на изолация от пазара на труда на хората на възраст над 55 години – хората в предпенсионна и пенсионна възраст. Това има своите негативни тенденции върху много други неща – като финансовата резултативност в пенсионната система.
Ние трайно сме заявявали, че провеждаме политика за стимулиране на заетост на възрастните хора – политика, която да позволи продължителна ангажираност на хората в предпенсионна и пенсионна възраст, така че те да работят за стабилността на системата, да работят и за своите по-високи доходи.
Ще се спра само на няколко цифри. Към 2006 г. лицата на възраст 55-64 години в България са 1 млн. и 81 хил. души. В Европа това са хора, които в голямата си част работят. Пенсионираните за трудова дейност в България са 2 млн. и 99 хил. души. Тук като допълнителен аргумент искам да напомня и това, че България е страна, която има една от най-ниските възрасти за пенсиониране. В Евросъюза възрастта за пенсиониране е 60-63 години, а в Германия тази възраст беше увеличена до 68 години.
Всичко това очертава потребността от стимулиране на хората в предпенсионна и пенсионна възраст за по-продължителна ангажираност на пазара на труда – проблем, поставен сериозно в Лисабонската стратегия, проблем, по решаването на който трябва да признаем, че България изостава, въпреки ясно дефинираните цели в Стратегията по заетостта и в Националния план по заетост, които поставят за решаване този проблем. Всъщност законопроектът създава възможност за субсидирана заетост точно на тези хора, като със средства на бюджета се създават предпоставки да бъдат плащани средства за възнаграждения, за допълнителни трудови възнаграждения, за отпуски и за осигуровки.
Вторият проблем, който вече беше коментиран в някаква степен и от вносителя, и в рамките на доклада на комисията, е свързан със стимулите за по-рано връщане на пазара на труда на младите майки със същия инструмент субсидирана заетост в рамките на Програмата в подкрепа на майчинството.
Тук искам да отворя една скоба и да засегна проблем, за който рядко говорим в тази зала. В рамките на мандата на тройната коалиция бяха проведени последователни стъпки за стимулиране на майчинството, за стимулиране на младите майки. Искам да напомня, че беше удължен чувствително отпускът по майчинство до 315 от 135 дни. Заявени бяха в публичното пространство от партньори в тройната коалиция намеренията за удължаване на този срок. По този показател ние сме страната с най-добри нормативни предпоставки за подкрепа на майчинството в Европа.
Много често обаче пропускаме един друг проблем, който е свързан пряко с този - това, че точно в този период на продължителен отпуск по майчинство жената се депрофесионализира, жената изостава от мъжа. Аз и друг път съм имала възможност да кажа, че ако в България говорим за равнопоставеност на половете, не следва да елементаризираме и да си казваме: проблеми в това отношение няма, защото проблеми в това отношение има.
Основният проблем е, че трудовото възнаграждение на жената е чувствително по-ниско от това на мъжа. Пенсиите, които получават българските жени, са значително по-ниски от пенсиите, които получават мъжете. За жените тази стъпка е възможност за преодоляване на точно този проблем – да се връщат по-бързо на трудовия пазар, ако желаят това, да се грижат за своето професионално развитие и да не допускат продължителният отпуск по майчинство да бъде бариера в тяхното професионално развитие, ако това, разбира се, е техният житейски избор.
И третият проблем, който е малко по-спорен, е свързан със застраховането. Вносителите поясниха, че става дума за намерението застраховането на обучаемите в курсове за квалификация да се поема от Агенцията по заетостта в рамките на един цялостен пакет, а не както досега да се извършва от обучителните организации. Това решение има предимства, но аз няма да крия, че има и своите негативи.
Предимствата – от една страна, с тази законова промяна ние създаваме предпоставки за сигурност на обучаемите, които гарантирано ще бъдат застраховани – нещо, което не е в такава степен сигурно, когато застраховането се случва от многото на брой обучителни организации, които трябва да признаем понякога просто не го извършват. В Комисията по труда и социалната политика обаче това породи една друга дискусия, а именно възможно ли е да има тенденциозност при определяне на застрахователя, когато той е един единствен за цялата страна.
Искам да отворя скоба и да кажа, че става дума за около 90 хил. лв. годишно, или за 30 хил. обучаеми, за които застраховката е 3 лв., което едва ли е толкова сериозен финансов стимул за застрахователните компании. Но това опасение, изразено от колеги, поражда необходимост да се върнем още веднъж на прецизирането на тези текстове и да дефинираме отговорите на отворените въпроси.
Това са основанията, поради които Коалиция за България ще подкрепи законопроекта с убеждението, че той създава предпоставки за провеждане на последователните политики, заложени в Националния план за заетост, в Стратегията за заетостта, свързана със стимули за най-уязвимите групи на пазар на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожа Христова има думата за изказване. Заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих сложила предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за заетостта в рубриката „Постигане на все по-голяма пълнота на трудовото законодателство в България”.
Мисля, че с тази задача много добре се е справил експертният екип на Министерството на труда и социалната политика. Министерският съвет ни дава един закон, който освен че ще постигне по-голяма пълнота на трудовото законодателство в България, също така ще хармонизира във все по-висока степен българското законодателство с европейското право.
Бих искала да се спра на три въпроса, които обуславят необходимостта да подкрепим този законопроект.
Първо, в закона са сложени текстове, които обръщат внимание на все по-големия проблем със застаряването на населението в България, със започващата демографска криза у нас и с още по-тежката демографска тенденция. За илюстрация на това населението в надтрудоспособна възраст, не говоря за извънтрудоспособна възраст, защото там са и децата, и други хора, вече съставлява една четвърт от населението на България. Затова много голямо одобрение в мен и колегите, с които съм разговаряла, предизвикват текстовете, които уреждат възможността за ползване на услуги от държавната система по заетост на хората над 50-годишна възраст, също така възможността за ползване на услуги по заетостта на хората, които вече са придобили своята пенсия за прослужено време и старост, както и уреждане на въпроса с груповите застраховки на обучаващите се хора в държавната система за заетост – един въпрос, който стои традиционно зле в България. Въобще в България стои зле въпросът със застрахователната култура на хората и институциите, които би следвало да имат грижа за това.
За тези хора, които са над 50-годишна възраст, са предвидени мерки за подобряване на условията им на труд, за подобряване на здравния им статус и за стимули за труд на работодателите, които наемат преференциално хора над 50-годишна възраст, които имат все по-малки шансове да сменят работата си, или, ако са загубили работата си, да намерят нова. А за хората, които са вече в пенсионна възраст, ще се опитаме да направим нещо, което и Лисабонската стратегия изисква от нас – все повече да въвеждаме системата на учене през целия живот и на достигане на критерия на Лисабонската стратегия през 2010 г., който казва, че 50 процента от хората над 54-годишна възраст трябва да бъдат заети.
Мисля, че законът наистина ще даде една по-голяма пълнота. Разбира се, това, което каза госпожа Михайлова за допълнението и разширяването на програмата в подкрепа на майчинството, също заслужава своето внимание.
Мисля, че законопроектът много ще допринесе за подобряване на качеството и пълнотата на трудовото законодателство. Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
За изказване има думата господин Адемов.
Моля да следите изказванията!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е един на пръв поглед кратък законопроект с четири члена, но е изключително важен от гледна точка на това, че той е един законопроект, който е като отговор на въпросите, които задават демографските проблеми и проблемите на пазара на заетостта. В условията на глобализация, в условията на свободно движение на хора, стоки и капитали, в условията на проблеми с демографската характеристика – преди малко беше казано, че населението между 55 и 64 години в България е около 1 милион, а близо 25 процента от населението в извънтрудоспособна възраст, проблемите на пазара на труда, свързани с демографските проблеми, са изключително важни. Търсенето на решение в посока на това да се отговори на тези предизвикателства е изключително важно. Убеден съм, че този кратък законопроект дава отговор на голяма част от въпросите, свързани с демографската характеристика, от една страна, и, от друга страна, на проблемите, свързани с пазара на труда.
Ясно е, че в България тенденцията за намаляване на безработицата е трайна, ясно е, че заетостта през последните години се увеличава. Изключително важно като отговор на Лисабонската стратегия е да постигнем онова ниво на заетост, особено в групата между 55 и 64 години – около 50 процента през 2010 г. Преди малко беше казано, че сега този коефициент на заетост е около 45 процента.
Защо е важно да отговорим на тези предизвикателства? Защото, от една страна, пазарът на труда има потребност от квалифицирани и висококвалифицирани кадри, каквито по дефиниция са тези във възраст между 55 и 64 години, и, от друга страна, проблемът с мобилността и гъвкавостта на пазара на труда поставя въпросите, които трябва да намерят своето решение.
Бих оценил като последователна политиката по отношение на тази група български граждани, защото по сега действащото законодателство съгласно Закона за насърчаване на заетостта лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са регистрирани в регионалните поделения на бюрата по труда, в поделенията на Агенцията по заетостта и имат достъп до ограничен кръг услуги. Част от тези услуги са свързани с получаването на информация за обявени свободни работни места, посредничество по информиране и наемане на работа, психологическо подпомагане. Става въпрос за един ограничен кръг от възможности, достъп до ограничен кръг услуги. От м. март 2008 г. беше направена втората стъпка и тя е свързана с даване на възможности за включване в учене през целия живот - като един от основните елементи на обновената Лисабонската стратегия, на лицата с професионална пенсия за ранно пенсиониране, тоест, целият кръг от мерки и програми за заетост, включително и за субсидирана заетост, активните мерки на пазара на труда, а беше дадена възможност на лицата с професионална пенсия за ранно пенсиониране.
Сега основната цел на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е свързана с осигуряването на достъп до инструментите на активната политика на пазара на труда на хората, придобили пенсия за осигурителен стаж и възраст. В обхвата на лицата, които могат да участват в програмите и мерките за заетост, се включват и пенсионерите.
Следващата мярка, която е предвидена в предложения законопроект, беше дискутирана преди малко от колегите. В тяхното изказване беше включен този въпрос, който намери много голям интерес в Комисията по труда и социалната политика. Дискусията по този въпрос беше изключително важна. Преди малко беше казано, че става въпрос за 30 000 души, които ще бъдат включени в тази групова рискова застраховка. Това се прави с цел да бъдат минимизирани случаите, в които, по информация на агенцията, са били представени фиктивни застрахователни полици и това по някакъв начин застрашава сигурността на хората, които са включени в програмите за обучение. Една голяма част от тях, вече беше казано, участват в реалния трудов процес в рамките на обучението.
И още една много важна мярка, която се предлага в предложения законопроект, е разширяване на обхвата на програмата в подкрепа на майчинството. Знаете, че в Националния план за действие по заетостта за тази година около 1300 безработни бяха включени в рамките на тази програма. Сега предложението е в програмата да бъдат включени и българските пенсионери, за да могат в естествена среда да отглеждат децата, чиито родители имат възможност да се върнат рано на работа, за да поддържат своята професионална квалификация.
Убеден съм, че предложените мерки ще допринесат за по-нормалното развитие на българския пазар на труда и ще подпомогнат, разбира се, доколкото това е възможно, решаването на част от демографските проблеми, които ги знаем от дълги години и ги дискутираме.
Нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, имате думата за изказване, господин Ахмедов.
ЕРДОАН АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес разглеждаме един много кратък законопроект, състоящ се само от четири параграфа. На пръв поглед това е по-скоро формално изменение на един много важен закон – този за насърчаване на заетостта. Тези четири параграфа вероятно ще бъдат оценени от много народни представители, но, изчитайки членовете, които подобряваме, и особено мотивите към законопроекта, аз се убедих, че това изменение е с характер на стратегия.
За мен този законопроект е свързан с демографската политика и политиката по заетостта едновременно. Важно е също да кажа, че виждам в него и проекция на част от Лисабонската стратегия, отново в споменатите две секторни политики, а също и законов израз на части от актуализираната Стратегия по заетостта на Република България за 2008-2015 г.
Уважаеми колеги, защо казвам, че това е по-скоро демографски законопроект, отколкото индустриален? Защото, четейки все по-често европейските и български стратегически изводи, аз, както и всички тук, все повече започваме да се тревожим за това, че стара и нова Европа започва все повече да застарява, че демографската криза не е просто политическа констатация, а трайно настанило се състояние във всички страни на Европейския съюз, с всички фатални последици от това. Щом това е така за всички в Европа, става приоритет демографската група за възрастните хора и политиките по отношение на тях. За мен е ясно, че хората, които са в предпенсионна възраст и тези – в пенсионна, но физически и икономически активни, ще трябва по-дълго да бъдат задържани на пазара на труда. Щом се отказваме да повишаваме пенсионната възраст, тогава трябва да се търсят стимули за хората в тази възраст, за да останат по-дълго и по-мобилно на работните си места. Ясно е, че не само на работодателите трябва да се предлагат стимули за наемане на работници между 55 и 64-годишна възраст. Абсолютно резонно е държавата да има преференциално отношение към тях през инструментариума на политиката по заетостта.
Чета в мотивите към законопроекта, че той цели осигуряване на достъп до инструментите на активна политика на пазара на труда на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законопроектът предвижда в обхвата на лицата, които могат да участват в програмите и мерките за заетост и обучение, да се включват и пенсионерите. Намирам тези изречения в пълен унисон с моите схващания, че в реалистичната демографска картина на страната нашите опитни белокоси работници ще имат своето важно място. Защото това ще бъде онзи човешки ресурс, който ще произвежда продукт за нашата икономика, щом младите ни хора предпочитат еднодетния модел на възпроизвеждане и щом същите тези наши млади хора предпочитат да работят извън пределите на страната ни и да произвеждат чужд брутен вътрешен продукт, а не български.
Не искам да обсъждам защо българската нация застарява и какви са причините млади активни хора да предпочетат да работят навън. Би било много претенциозно от моя страна да давам решения на тези задачи с много неизвестни. В кръга на шегата ще кажа отново, че имаме хубава новина – не сме сами, и ние заедно с всички европейски политици се задъхваме под тежестта на тези проблеми. Затова и в Европейската стратегия по заетостта е записано, че равнището на заетост на възрастните хора – тези между 55 и 64 години, през 2010 г. трябва да достигнат до 50 на сто от процента на заетост като цяло. В момента този процент е 44,1 на сто.
Искам да кажа и още нещо. В нашата пленарна зала от време на време при някой важен дебат се чува от някой колега или министър нещо за Лисабонската стратегия. Малко са онези, които аргументират в експозетата си що е това икономика на знанието.
Законопроектът, който днес обсъждаме, е повод да кажем още няколко думи за този политически документ и заявките в него. Точно в тези няколко текста може да се види разширеният диапазон на инициативите с оглед създаване на условия за извършване на преход към икономиката, основана на знанието. Защото акцентът е поставен върху по-активното участие и включване през целия живот на по-възрастната част от населението, което учене ще направи по-адаптивни тези хора на пазара на труда. Тази адаптация и реализацията на пазара на труда, разбира се, трябва да води до здравословни и безопасни условия на труда, както и възможности за участие в по-гъвкави форми на заетост.
Намирам, че в четирите параграфа на законопроекта се обръща специално внимание на всички, които търсят работа – и на безработните, и на заетите, които биха желали да сменят работното си място, и на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и на всички останали групи, които биха желали да се реализират на нашия пазар на труда, но не просто на някаква работа, а на работа, свързана със знания, компетентности, квалификации и преквалификации, и то неведнъж, а до края на целия активен живот.
Бих искал да кажа още, че това не е първата крачка в тази посока. Преди около половин година отново чрез промяна на Закона за насърчаване на заетостта ние заложихме на този нов вид заетост, ако мога така да се изразя. Днес разширяваме набора от инструменти, с които се прави политика по заетостта. Сигурно можеше и онези днешни поправки да направим заедно, но сигурно е вярно и това, че както икономиката не стои на едно място, така и заетостта и демографията имат своите цикли на развитие. А законодателите трябва да сме в синхрон със ставащите промени.
Уважаеми колеги, накрая ще изразя още един аргумент. Намирам, че този семпъл законопроект ще има принос за развитието на изпълнението на актуализираната стратегия по заетостта на Република България. Аз лично намирам, че от всички разновидности стратегии, с които се занимаваше правителството и парламентът през този мандат, тази е може би най-истинската, защото е свързана с развитието на пазара на труда, с намаляване на безработицата и с трудовата реализация на всички групи от населението.
С тези аргументи и размисли ще подкрепя предложения ни за обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Дали представителите на министерството желаят да вземат отношение по някои от въпросите? Няма нужда сякаш от допълнителни отговори.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването на първо четене ще бъде утре сутрин в началото на пленарното заседание.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ТРУДОВИ ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.
Има доклад от Комисията по труда и социалната политика.
Давам думата на председателя на комисията господин Хасан Адемов, за да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с обсъждането на този законопроект правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството по труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на заместник-министър Лазар Лазаров и господин Мирославов. Няма противни мнения.
Моля да поканите господата в пленарната зала.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 24 юли 2008 г., разгледа и обсъди Законопроекта за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани, внесен от Министерски съвет.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-н Лазар Лазаров. Законопроектът предвижда да се уредят някои трудови и осигурителни права на българските граждани Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Здравко Георгиев и Ашраф ал-Хаджудж. В законопроекта се предвижда времето, през което тези български граждани са били задържани и са изтърпявали наказание, да се признава за трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда и осигурителен стаж по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. За времето, което ще бъде признато за осигурителен стаж ще се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии” върху минималната работна заплата за 2007 г., които са за сметка на републиканския бюджет. Когато настъпи пенсионирането, доходът върху който са внесени вноските, няма да се взимат предвид за изчисляване на пенсиите по реда на Кодекса за социално осигуряване. Също при пенсиониране към пенсиите за трудова дейност на лицата да се изплаща месечна добавка в размер на социалната пенсия за старост, която е също за сметка на републиканския бюджет. Вносителите на законопроекта предлагат дължимите здравно - осигурителни вноски, за времето, в което лицата са били задържани и/или изтърпявали наложеното им наказание да са за сметка на републиканския бюджет и да се внесат за сметка на републиканския бюджет в размер, определен за 2007 г. Последното предложение на вносителите е свързано с това пенсионните и здравните вноски да се внесат в тримесечен срок от влизането на този закон в сила от Агенцията за социално подпомагане по ред, определен от министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.
Вносителите припомниха обстоятелствата, които са довели до необходимостта да се направи този специален закон. Българските граждани са осъдени на смърт, с влезли в сила присъди, по наказателно дело № 213/2002г. на Апелативния съд в Бенгази, което наказание е заменено с наказанието „доживотен затвор” с Решение № 25 на Висшия съвет на съдебните институции от 19 юли 2007 г. на Великата социалистическа народна Арабска Джамахирия. На 24 юли 2007 г. българските граждани са били помилвани с Указ № 223 на Президента на Република България.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите. В проведената дискусия те акцентираха върху обстоятелството, че с този законопроект ще се създадат условия за ползване на трудови и социални права от “българските медици” през времето, през което те не са имали възможност да придобият такива.
По отношение на тяхното здравно осигуряване, народните представители изразиха мнение, че с последните промени в Закона за здравното осигуряване “българските медици” не дължат вноски, защото са отсъствали от страната, поради което има две хипотези, по които може да бъде уреден техният здравно-осигурителен статус. Едната е в продължение на 6 месеца, както действа законът, да се внасят вноски и да се възстановят правата им, още повече че някои от тях може да са се осигурявали вече и на практика да са настъпили осигурителни права, а другият е с еднократно внасяне на 12 вноски да се възстановят правата им за достъп до здравно-осигурителни услуги. Може би втората възможност е по-удачна за уреждане на здравно–осигурителния статус на тези граждани, а не както предлагат вносителите с плащане на осигурителни вноски за целия период, в който те са отсъствали.
В дебатите стана ясно, че с президентския указ не е помилван д-р Здравко Георгиев, поради което той няма да получи добавката по чл. 4 от законопроекта. Ако волята на вносителя е и д-р Георгиев да получи такава добавка, трябва да се направи редакция, с която “вместо лицата помилвани с Указ № 3”, да се запише “лицата по чл. 1”.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 18 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани, № 802-01-61, внесен от Министерски съвет на 22 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Лазаров, може би да представите мотивите на законопроекта, да вземете отношение и по тези два въпроса, съдържащи се в доклада на комисията, по отношение на здравното осигуряване и по отношение на обхвата на лицата по чл. 1 от предложения законопроект.
Имате думата, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мотивите, с които Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Законопроект за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани, са свързани с обстоятелството, че за времето, през което тези лица са изтърпявали несправедливо наложеното им наказание, те не са осигурявани и няма да имат социални и здравноосигурителни права. Поради тази причина след акта на помилване от страна на Президента на Република България господин Георги Първанов ние предлагаме да бъде приет този законопроект, за да могат да бъдат възстановени техните социални и осигурителни права. Във връзка с това, както отбеляза председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, се предлагат две основни положения. Първото е свързано със зачитане на времето, през което са изтърпявали това несправедливо наложено наказание, да бъде признато за трудов стаж, да имат право за внасяне на вноски от страна на държавния бюджет за фонд „Пенсии”, така че да не загубят своите права при пенсиониране и също така да бъдат поети техните здравноосигурителни вноски, за да не бъдат лишени от достъп до здравни грижи и от здравно обслужване.
Към момента на разработване на законопроекта ние използвахме тази хипотеза, съдържаща се и в момента в Закона за здравното осигуряване, която касае изричен състав за внасяне на осигурителни вноски на лица, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода”.
В рамките на дискусията и както предлага комисията, ние считаме, че вторият вариант е по-удачен, а именно еднократно внасяне на вноски за 12-месечен период по отношение на здравното осигуряване, така че те да бъдат с възстановени осигурителни права.
Що се отнася до втория въпрос, който е повдигнат в становището на комисията, а именно добавката, предвидена за получаване от всички помилвани, да се отнася и до д-р Здравко Георгиев, ние считаме, че статутът на д-р Здравко Георгиев е различен от този на останалите медицински сестри. Защото той не е бил осъден на смърт. Той е осъден на четири години „лишаване от свобода” и това наказание за него е изтекло. Поради тази причина той не е и помилван от президента на републиката. Така че считаме, че този въпрос не е релевантен към неговия статут. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Преминаваме към обсъждане.
Кой желае думата?
Господин Мръцков, заповядайте – имате думата за изказване.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес, на нашето внимание е представен Законопроектът за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани. Законопроектът урежда трудовите права и здравноосигурителните права на българските медици. Всички знаем за сагата на нашите медици и палестинския лекар в Либия и в началото мога да кажа, че ние закъсняхме малко с приемането на този законопроект и с уреждането на правата на българските медици в Либия, тъй като измина повече от една година от тяхното освобождаване и помилването с указ на Президента на Република България.
Искам да коментирам това, което е предложено в самия законопроект. И в Комисията по труда и социалната политика ние разгледахме в детайли направеното предложение от Министерския съвет. Приемаме законопроекта за първо четене, като в него, както беше споменато и в становището на комисията, се уреждат трудовите и осигурителните права на българските медицински сестри, на българския лекар Здравко Георгиев и на палестинския лекар Ашраф ал Хаджудж.
Какво предлага законопроектът? Времето, което те са излежали в либийския затвор, да се признава за трудов стаж. Ще бъде внесена осигурителна вноска върху минималната работна заплата за това време. Това ще бъде за сметка на републиканския бюджет.
За да не бъдат ощетени българските медици при придобиването на право за пенсия за изслужено време и старост, това време се признава само за трудов стаж, но не се включва в базата за изчисляване на пенсията, тъй като осигурителната вноска, както е предложено в законопроекта, се внася върху минималната работна заплата. Това би намалило пенсията за осигурителен стаж, когато те придобият такава. Мисля, че това е едно правилно решение – това време да се зачита само за трудов стаж. Ние имаме изключения в Кодекса за социално осигуряване, когато в определени периоди, независимо че има внесена осигурителна вноска върху минималната работна заплата, тя се изключва от базата за изчисляване на пенсията.
Законопроектът урежда и правото на здравно осигуряване. Тук имаше повече дебати по какъв начин да бъде уредено здравното осигуряване на българските медици. Комисията предложи няколко варианта. Първо, трябва да се направи преглед и да се види дали някои от медиците не са работили през това време и дали не са придобили права по Закона за здравното осигуряване. В такъв случай не е необходимо да бъдат внасяни здравноосигурителни вноски за целия период, през който те са престояли в либийския затвор.
Другият начин за уреждане, както е по Закона за здравното осигуряване, е да бъде внесена здравноосигурителна вноска за 12 месеца и те да бъдат включени в здравното осигуряване, в здравната система на страната.
В законопроекта се предвижда на българските медици да бъде отпусната и персонална пенсия в размера на социалната пенсия за старост след придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж. В момента тази пенсия е 84 лв. 12 ст. Или те ще могат да получат една втора пенсия, която е в размера на социалната пенсия за старост.
Естествено, коментира се и това, че в законопроекта по отношение на Здравко Георгиев е пропусната възможността да получи такава пенсия, както останалите медици. Ние направихме конкретно предложение, което е в становището на комисията. Мисля, че не трябва Здравко Георгиев да бъде отделен от останалите български медици. Той също трябва да получи тази втора пенсия в размера на социалната пенсия за старост.
С всичко, което коментирахме в комисията, и с разбирането, че между първо и второ четене можем да направим допълнителни поправки, ние от Коалиция за България ще подкрепим Законопроекта за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас има един много специален законопроект. Първо, защото тази форма е необходима за уреждане на правата на български граждани, които бяха изпаднали в много трудна ситуация.
И второ, този закон е един хуманен жест към българските медицински сестри, които бяха задържани и изтърпяха много тежки наказания. Това са Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Ашраф ал-Хаджудж – палестинският лекар, както и нашият д-р Здравко Георгиев.
Законопроектът за уреждане на някои трудови осигурителни права на българските граждани, както е озаглавен, урежда четири основни въпроса.
На първо място, времето, което те са преживели, изтърпявайки наказание, задържани в либийския затвор, да им се признае за трудов стаж по Кодекса на труда.
На второ място, да им се признае за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване.
На трето място, да придобият нормални здравноосигурителни права, като за целта по Закона за здравното осигуряване да им се внесат 12-месечните здравноосигурителни вноски.
На четвърто място, когато дойде моментът тези наши сънародници да се пенсионират, върху пенсията за прослужено време и старост да получат една допълнителна пенсия – така наречената социална пенсия за старост в размер на 84 лв. Ще се внесат и осигурителни вноски върху минималната работна заплата за придобиване на осигурителни права.
Всичко това ще стане от републиканския бюджет чрез Агенцията за социално подпомагане.
Мисля, че обществото очакваше държавата да уреди този болен въпрос за българските медици.
Парламентарната група на НДСВ ще го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е един Законопроект на някои трудови и осигурителни права на български граждани. Стана ясно, че става въпрос за българските медицински сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинския лекар.
Този законопроект е естествено продължение на онази национална кауза, обединена в рамките на „Не сте сами”, която сега сме на път да превърнем в една социална кауза, която да подпомогне тези български граждани, които несправедливо бяха осъдени и изтърпяха наказание в либийски затвор.
Тук говорим за трудови и осигурителни права по смисъла на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. За времето, признато за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии” върху минималната работна заплата за 2007 г. – пари за сметка на републиканския бюджет.
Стана въпрос и за социалната пенсия за старост, също за сметка на републиканския бюджет, която е месечна добавка за тези български граждани, когато придобият право на пенсия.
Понеже законопроектът е подготвен много преди да настъпят последните промени в Закона за здравното осигуряване, затова са и споровете, които възникнаха в Комисията по труда и социалната политика. Двете хипотези, представени там, разбира се, че са възможни, но тази 2008 г. през м. март – април, ако не се лъжа, бяха приети последните промени в Закона за здравното осигуряване, които уреждат въпроса по съвършено друг начин. И този начин сигурно ще намери място в окончателната редакция на второ четене на предлагания законопроект.
Искам да цитирам само това, което е записано в Закона за здравното осигуряване, в § 19 ”и”, където се казва, че: „Български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка, за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от Националната здравноосигурителна каса.”
Очевидно българските медици отговарят на всички хипотези, записани в този параграф. В тази връзка това, което трябва да се направи, е да се попълни тази декларация по § 19 „и”, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване и да се предаде в Националната агенция по приходите или в регионалните й поделения. Ето я декларацията, има я в Интернет. (Показва декларацията.)
Как конкретно трябва да стане това е предмет на друга дискусия. Едва ли това трябва да стане в закона. Но законодателно в Закона за здравното осигуряване този въпрос вече е уреден. Въпросът е, че трябва да има конкретни мерки, да се попълни тази декларация, за да се придобият здравноосигурителни права.
Пак повтарям, хипотезите, записани в становището, са на базата на дискусиите преди приемането на този параграф от Закона за здравното осигуряване. Мисля, че това беше изключително важно да се уточни, защото така ще бъдем по-коректни при законодателното представяне на предлаганите промени.
Следващото нещо, което вече беше казано, че д-р Здравко Георгиев не е помилван с президентски указ, е технически въпрос, който лесно може да бъде решен.
Нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект. Предлагам и колегите народни представители също да подкрепят така предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Утре в началото на пленарното заседание ще се състои гласуването на първо четене по него.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИНСПЕКТИРАНЕ ПО ТРУДА.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако позволите, да направя една процедура: в залата да бъде поканен господин Гълъб Донев – изпълнителен директор на Главната инспекция по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на господин Гълъб Донев. Няма „против”.
Моля, поканете господин Гълъб Донев в пленарната зала.
Заповядайте за вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 9 юли 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”, госпожа Калина Петкова – началник на отдел “Условия на труд”, г-н Олег Чулев и господин Александър Загоров от КТ “Подкрепа”, д-р Иван Кокалов от КНСБ и др.
Законопроектът беше представен от заместник министър Лазар Лазаров. В мотивите към законопроекта вносителите посочват, че целите на законопроекта са свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на контрола по труда, уреждайки функционирането на Националната система за инспектиране по труда. Със законопроекта се определят видовете контролни дейности, както и взаимодействието между държавните контролни органи, които ги осъществяват. Приложното поле на закона обхваща всички органи на изпълнителната власт или техни административни структури от специализираната администрация, на които е възложено със закон да извършват дейности по инспектиране по труда.
Анализът на вносителите по отношение на съществуващото до момента законодателство показва, че нормативно не са уредени въпросите, свързани с координацията, взаимодействието, предоставяне на информация и т. н. между органите за контрол. Над 12 контролни институции осъществяват контрол от името на държавата в определени сфери на дейност, като част от функциите по контрол и надзор са в областта на труда. Функциите и задачите на тези контролни органи са регламентирани в различни нормативни актове. Проблеми, породени от непълнотата в правната уредба, се решават с методите на диалога и споразумения за сътрудничество. Това обаче не е достатъчно и създава предпоставки за пропуски в провеждането на държавната политика в областта на инспектирането по труда. Необходимо е инспектирането по труда да се определи като дейност, която да се осъществява от държавни контролни органи и да се развива съгласно обща Национална програма за инспектиране по труда.
Към момента с нормативни актове се регламентират конкретни задължения, права и отговорности на всички участници в трудовия процес. Вносителите на законопроекта припомниха, че от няколко години протичат реформи в много сфери на обществените отношения. Либерализирането на отношенията между труда и капитала и развитието на социалния диалог формират ново качество на индустриалните отношения. Променя се ролята и мястото на държавата в тези отношения. Въвеждането на правото и принципите на Европейския съюз в националното законодателство води до формиране на нов тип взаимоотношения между работодателите, работещите и държавата. Разглежданият законопроект е израз на всички настъпили промени. Законопроектът дава нова, обща рамка на инспектирането на труда като процес, стандарти, отговорности и координация.
Вносителите са убедени, че законопроектът ще постигне основната си цел, а именно създаване на оптимални условия на труд на работниците и служителите с оглед опазване на живота и здравето им през механизмите на институционалното инспектиране на труда.
Представителите на синдикалните организации подкрепиха по принцип Законопроекта за инспектиране по труда. Те намериха за положително, че той е бил консултиран и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Намират за необходимо да предложат на народните представители онези предложения, които не са намерили място в предложения законопроект. Синдикалните организации са убедени, че те имат място в целия инструментариум по инспектирането и контролирането на труда.
В хода на обсъждането някои от народните представители изразиха становища, че законопроектът е формален и не особено гъвкав. Според тях в рамката на координацията и инспектирането са изпуснати няколко института и ведомства. Освен това с Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд голяма част от европейските директиви и регламенти са намерили подходящ израз, а чрез тях и нелоша регламентация на политиката по безопасност и здраве при работа. Като цяло народните представители намират за принципни повечето от постановките на законопроекта, с които се вменяват отговорности на институциите. Има текстове обаче, които трябва да претърпят съществена промяна във фазата на второ четене на законопроекта.
В състоялата се дискусия повечето от народните представители намериха за основателни мотивите на вносителите на законопроекта. Те одобриха идеята да се създаде нова рамка на процесите на инспектирането на труда, а по този начин да се преформулират и развият индустриалните отношения. Намират за навременно намерението на вносителите чрез законови норми да определят инспектирането по труда като дейност, осъществявана от държавни контролни органи по установяване и налагане на съответствие между законовите изисквания и приложението му в предприятията, обектите и местата, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 10 гласа, “против” няма и “въздържали се” 6 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за инспектиране по труда, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, д-р Адемов.
Заповядайте, заместник-министър Лазар Лазаров, да представите мотивите, може би и да вземете отношение по повдигнатите въпроси в доклада на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание представям един Законопроект за инспектиране по труда, който има няколко съществени предимства.
На първо място, законопроектът предвижда въвеждането на ново понятие в нашето законодателство, а именно това е „инспектиране по труда”. Дадено е определение на „инспектирането по труда”, дадено е като права и задължения за отделните контролни органи, които осъществяват контрол във връзка и по повод полагането на труд, които са част от нашата система по инспектиране на труда, но която така или иначе законодателно не е създадена.
Именно поради тази причина следващото второ предимство на законопроекта е създаването на Национална система за инспектиране по труда, като се предоставя възможността да се осигурят както принципите, така и правилата и рамката, при които тя да функционира.
Друго достойнство на законопроекта е свързано със създаването и предвиждането на инструмент – национален доклад за инспектиране по труда, който се изготвя от министъра по труда в сътрудничество с всички контролни органи, които имат правомощия в тази област, заедно с участието на социалните партньори. Създава се специализиран Съвет за инспектиране по труда, който ще приема този доклад и програмата, всяка една годишна програма за инспектиране по труда.
Проведоха се много дискусии, както правилно отбеляза председателят на Комисията по труда и социалната политика д р Адемов, в рамките на комисията и представянето на законопроекта.
Бих искал да внеса следното уточнение. Кодексът на труда дава основните правила, права и задължения, от една страна на работодателите, работниците и служителите, от друга страна дава и е основна рамка за дейността на основния контролен орган, какъвто е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд дава основната рамка по отношение на законодателството в областта на условията на труд и, естествено, основните права на Инспекцията по труда при осъществяване правата на работниците и служителите и работодателите.
Нито един от тези два действащи закона не дава отговор на въпроса: когато например Държавната агенция за метрологичен технически надзор, Агенцията за ядрено регулиране, Дирекцията за национален строителен контрол, Националната служба „Пожарна безопасност”, Контролно-техническата инспекция към министъра на земеделието и храните и ред други органи осъществяват контрол по техническа или друг вид безопасност, които са свързани с условията на труд, как се осъществява той и какви са връзките между тези институции и основния контролен орган – Главната инспекция по труда? Именно поради тази причина и във връзка със стратегията, която реализира правителството за повишаване ефективността на контрола, за повишаване спазването на нормативните изисквания и гарантиране правата на работниците и служителите, както и за намаляване на нелоялната конкуренция в много отрасли, ние предлагаме този законопроект.
Законопроектът е рамков. Поради тази причина той не може да изпада в конкретика.
Същевременно ние бихме участвали във всякакви обсъждания и бихме приели всички предложения, които подобряват тези текстове. Това е, което мога да кажа. Благодаря Ви за възможността. Ако има въпроси, бих отговорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Както към господин Лазаров, така и към господин Донев молбата е – ако в изказванията на народни представители има допълнителни въпроси, да имате готовност да вземете отношение.
Желаещи да вземат думата?
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за инспектиране по труда, който ни е предложен, мисля, че е навременен, тъй като с подготовката ни за приемането в Европейския съюз, с прилагането на европейските директиви по спазване на трудовото законодателство, условията на труд, подобряването на условията на труд настъпиха законодателни промени в основните закони – Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които защитават българските работници.
Настъпиха промени и в индустриалните отношения, в отношенията между работодатели, държава, работници, синдикати. Всичко това налага да бъде приет един закон, който да координира действията по инспектиране по труда.
Както беше споменато, в момента дванадесет институции в страната извършват такива контролни функции - министерства, инспекции. Всичко това се извършва на добра воля в определено сътрудничество с отделните министри и с отделните агенции.
Целта на закона е да координира и да провежда сътрудничество в областта по инспектирането по труда. Както и заместник-министър Лазаров заяви, този законопроект не променя задълженията на отделните институции и не променя текстове по отделните закони – Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Какво предлага законопроектът? На първо място предлага Министерският съвет да определя и да провежда политиката по инспектирането по труда, като министърът на труда и социалната политика е задължен да разработва Национална програма за инспектиране по труда, която Министерският съвет трябва да приеме. Всичко това е необходимо един път за спазване на трудовото законодателство, втори път – спазване на безопасни условия на труд.
Втори важен момент е създаването на Националния съвет за инспектиране по труда. Националният съвет за инспектиране по труда е орган, който ще осъществява координация и сътрудничество между всички тези институции. Естествено е в него да има представители на държавата, на работодателите и синдикатите. Всичко това е намерило своето място в законопроекта.
Вярно е, че при обсъждането на законопроекта от страна на синдикатите имаше някои предложения, които ще бъдат обсъдени между първо и второ четене. Ние намираме, както и те заявиха, че имат място в този Национален съвет за инспектиране по труда.
Важен момент в контрола и координацията е, че министърът на труда и социалната политика, който е и председател на Националния съвет за инспектиране по труда, е задължен в срок до 31 май всяка година да внася годишен доклад за резултатите от инспектирането и изпълнението на Националната програма за инспектиране по труда, която е приета от Министерския съвет. Всичко това дава възможност да бъдат координирани действията между отделните институции с цел подобряване спазването на трудовото законодателство, условията на труд, предотвратяването на трудови злополуки. Както виждаме, в последно време в някои отрасли те зачестяват.
Мисля, че с приемането на този законопроект ще се подобри самата координация и спазването на законодателството. Ние, от Коалиция за България, ще подкрепим Законопроекта за инспектиране по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е един рамков закон, един изключително важен закон, защото до него се стигна след дългогодишна дискусия. Знаете, че включително в тази зала бяха дискутирани и отхвърлени предишни законопроекти, свързани с Инспекцията по труда.
Тази дискусия върви доста години, защото има проблеми с координацията, както беше казано дотук от колегите и от господин Лазаров. Нормативно не са уредени въпросите, свързани с координацията, взаимодействието, предоставянето на информация между органите за контрол. Предоставянето, обобщаването и систематизирането на такава информация са в основата на изграждането на програми и мерки за превенция. Ако няма такава информация, ако няма такова взаимодействие и координация между държавните органи – по-нататък ще видите, че в законопроекта се предлага тази система на контрол да се извършва от държавни органи, защото в крайна сметка държавата е тази, която определя стандартите и правилата. От тази гледна точка реализирането на този контрол и на тази координация се вменява на държавните органи.
Друг е въпросът, че има страни, има сфери, в които държавата предоставя част от контролните функции на неправителствения сектор, на съсловните организации, както е например с Българския лекарски съюз в българската действителност.
Този законопроект може да бъде причислен към новия тип взаимоотношения между работодатели, работници и държава. Това е законопроект, който ангажира секторната политика – индустриални отношения. Опитът на този законопроект е да издигне този тип взаимоотношения на по-високо ниво, за да може в крайна сметка отношението между труда и капитала да отговаря на съвременните условия на членство в Европейския съюз. Държавните органи са тези, които имат функции, свързани с определяне на правилата, нормите и изискванията. Те са тези, които определят контрола за спазването на нормите, стандартите, изискванията. Те са тези, които налагат санкции при установяване на нарушения.
Беше казано, че 10 или 12 са контролните институции, които осъществяват контрол и надзор и законодателно тяхната координация на този етап не е коректно разписана – създава проблеми и дава възможност да се постигне съгласие единствено и само на базата на добрите чувства между отделните институции, на традиционно доброто взаимодействие. Но това не е достатъчно, тъй като не е законодателно закрепено.
В този смисъл е необходимо инспектирането по труда да се определи като дейност, която да се осъществява от държавни контролни органи и да се развива съгласно обща Национална програма за инспектиране по труда, както беше казано преди малко.
Тази Национална програма за инспектиране по труда е изключително важна, защото тя се представя в Министерския съвет от министъра на труда и социалната политика, приема се на заседание на Министерския съвет с решение и става една програма, която служи за база при определяне на контролните функции на тези държавни органи.
Каква е целта на предложения законопроект? Пак повтарям, че тя е да се усъвършенства законодателството в областта на контрола по труда, като уреди функционирането на националната система (не структурирането, а функционирането на тази Национална система за инспектиране по труда), определят се видовете контролни дейности, които са предмет на осъществяване на контролния надзор, както и взаимодействието между държавните и контролните органи. Като крайна мярка при постигането на тези цели е да се постигнат онези здравословни и безопасни условия на труд, които да подпомогнат човешкия ресурс при неговата ежедневна дейност.
Възникнаха няколко конфликтни въпроса по време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика, на които аз искам накратко да спра вашето внимание, господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Те са свързани с въпросите, които са били разгледани и формално приети на заседанието на Националния съвет по условия на труд и след това в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Какво имам предвид? Имам предвид това, което синдикалните организации изразиха като тяхна позиция – за участие на Националния осигурителен институт, от една страна, а от друга страна - на Министерство на здравеопазването, в Националния съвет за инспектиране по труда.
Като става въпрос за контролни органи трябва да сме наясно, че Националния осигурителен институт не разследва, няма разследващи функции по отношение на трудовите злополуки, например. Националният осигурителен институт издава разпореждане, с което констатира и нормативно урежда въпроса с изплащането на съответното обезщетение. Националният осигурителен институт не е разследващ орган, не е контролиращ орган, и в този смисъл, според вносителите, в Националния съвет за инспектиране по труда не е редно да присъства. Дискусията по този въпрос продължава. Същото се отнася и за Министерството на здравеопазването, защото Министерството на здравеопазването е институцията, която регистрира службите по трудова медицина, например. Това не означава, че контролира тяхната дейност. Това е друг проблем.
В рамките на второто четене мисля, че имаме волята – комисията, вносителите и социалните партньори, да стигнем до оптималните решения по направените предложения.
Другата конфликтна точка при обсъждането на законопроекта беше проблемът, свързан с така наречените работнически инспектори или въпросът, свързан с участието на синдикалните организации за инспектиране по труда. Става въпрос за работнически инспектори, каквато е практиката в някои от страните на Европейския съюз. Швеция, Испания и Чехия бяха страните, визирани в изложението на синдикалните и социалните партньори, както и Германия, където е известна така наречената трудова полиция.
Предлага се тези работнически инспектори да имат ограничени функции, да подпомагат инспектирането по труда. Дискусията показа, че участието на работническите инспектори и регламентирането на това участие по контрола, регламентиране на дейността им, не е точно тук, в този рамков закон. По-коректно от законодателна гледна точка може би мястото, където да бъде регламентирана дейността им, а може би и да се потърси решение на този проблем, е в рамките на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, където има разписани текстове, които са свързани с тази материя. Вероятно по-добрият подход е да се потърси решение на това участие в рамките на този закон.
Сега вносителите аргументираха отказа да включат работническите инспектори в рамковия закон с аргумента, че на ниво предприятие, където има изградени, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, групи по условия на труд и комитети по условия на труд, там е мястото, където могат да участват синдикалните организации и да предлагат решения по отношение на подобряване условията на труд.
Ако включим работническите инспектори на ниво предприятие, на ниво бипартитен диалог между работници и работодатели, тогава въоръжаваме едната страна в това взаимоотношение, в този бипартитен диалог, с по-солидни аргументи, с повече права, което натежава в една или в друга посока. Господин Мирославов беше така любезен да предостави част от опита на германските работодатели, които са създали своя организация за контрол, за да могат самите работодатели да подпомогнат националната структура.
Това е една тежка дискусия, за което още веднъж подсказва, че не случайно тя продължава в рамките на година-година и половина, близо две, ако не и повече. Това е един опит, не казвам, че е най-съвършеният опит, но е един опит да се регламентира законодателно тази материя и да се постави началото на уреждане на този въпрос, защото това е една изключително важна материя. Условията на труд и не само условията на труд са изключително важни. Уреждането на тази материя в този рамков закон предимно свързана с координацията, свързана със структурирането на тези институции, за които стана въпрос вече - Националната система за извършване на контрол, Националната програма за инспектиране по труда, е една крачка в посока на усъвършенстване на индустриалните отношения, в случая.
Ние от нашата парламентарна група ще подкрепим този закон, като оставаме с готовността да помогнем с предложения за по-доброто решаване на предложените законодателни мерки на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Госпожо Христова, заповядайте. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това е третият закон от пакета социални закони, които днес са на вниманието на Народното събрание. Както казах, по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, и този закон ще доведе до увеличаване и подобряване на качеството на трудовото законодателство в България.
Аз лично зная, че поне от 10 години в България се говори, че има нужда да се създаде Закон за инспектирането по труда. Ето, имаме го този закон. Той сигурно не е съвършен, но той определя начина на функциониране на Националната система за инспектиране на труда.
Мисля, че е дадена една много задоволителна дефиниция за този Закон за инспектирането по труда именно като осъществявана от държавни контролни органи дейност по установяване и налагане на съответствие между законодателството и неговото прилагане в предприятията, в които се извършва трудова дейност. В тази огромна, бих казала, национална система, която има отношение и извършва дейности по инспектирането на труда – за тази система се налага една координация. Законът съвсем пунктуално е посочил какви са задълженията на министъра на труда, на министъра на икономиката, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на вътрешните работи, на министъра на околната среда, министъра на земеделието и храните, министъра на транспорта, а също така и на министъра на отбраната, на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, на председателя на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор и на Националната агенция по приходите.
Законът ясно посочва и какви са двете основни форми на взаимодействие на съществуващата широка Национална система за инспектиране по труда, а те са именно съвместни проверки и обмен на информация.
Създава се специален орган към министъра на труда и социалната политика, който е Национален съвет по инспектирането на труда. И тук, както вече България има добри европейски традиции в управлението на системи, свързани с трудовите и осигурителните отношения в България, този Национален съвет ще функционира на трипартитен принцип с участието на държавата, работодателите и синдикатите.
Също много добре е въведено това министърът на труда да се отчита веднъж годишно пред правителството, пред Министерския съвет, със специален доклад по инспектирането на труда и резултатите от тази дейност, както и по проблемите на тази дейност за изтеклата година.
Този закон, както ви казах, при всички случаи ще доведе до увеличаване качеството на трудовото законодателство в България, въпреки че, както каза и д-р Адемов, тук не са уредени въпроси с други обществени органи за инспектиране на труда каквито биха могли да бъдат органи на работниците, органи на синдикатите, на работодателските организации. Но все едно дали е уреден в този закон този въпрос. Той може да бъде уреден и в колективното трудово законодателство, може да бъде уреден във вътрешни правила на предприятията, може след време да се дообогати законът с това. Той при всички случаи има своя много важен принос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Други желаещи да вземат думата, колеги? Няма.
Господин Лазаров, бихте ли желали да вземете отношение по въпросите, които и господин Адемов повдигна?
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател, че ми давате възможността да внеса допълнителни уточнения.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросите, които представи пред вас председателят на Комисията по труда и социалната политика и заместник-председателят, разбира се, са изключително важни и те наистина бяха предмет на широка дискусия. Но, както д-р Адемов отбеляза пред вас, Националният осигурителен институт не е контролен орган по отношение на трудовите злополуки. Той участва в разследването, но той не е контролен орган в тази област. По същия начин стои и въпросът с Министерството на здравеопазването. Министерството не е контролен орган по отношение на спазването на здравословните и безопасни условия на труд. То контролира дейността на службите по трудова медицина, но не е контролен орган в областта на трудовите и социалните права на работниците и служителите.
Що се касае до въпроса, свързан с участието на работниците и служителите в инспектирането по труда, това е съвършено различна хипотеза, която не е в съответствие с прилаганата в нашата страна практика след основната промяна на Кодекса на труда. Участието на работниците и служителите и техни представители е уредено на множество нива. От една страна, в зависимост от това дали предприятието е до 50 души, или над тази цифра зает персонал, има изградени групи и комитети по условия на труд. В рамките на тези комитети представителите на синдикалните организации и конкретни работещи в тях заедно с представители на работодателя набелязват мерки по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. И това е един инструмент, който дава изключително големи възможности в рамките по отношение на работниците и служителите и на синдикалните организации.
Също така синдикалните организации участват на браншово равнище в създадените браншови комитети и съответни съвети. Участват в регионални съвети, участват в Националния съвет по условия на труд, участват и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където всякакви проблеми, които биха имали, биха могли да бъдат разрешавани.
Успоредно с това Кодексът на труда предвижда сигнална функция за работниците и служителите и синдикалните организации така че те, когато имат съмнения или сведения за нарушаване на осигурителните права и условията на труд на работниците и служителите, в което и да е предприятие, могат да сигнализират контролния орган и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и по този начин да може да бъде осъществена съответна проверка. Бих искал да ви информирам, че те и в момента участват в провеждането на тези проверки, но, забележете, разбира се, че със статут на наблюдател. Не е целесъобразно да се предвижда друга функция извън посочената и извън предвидената в рамките на Кодекса на труда.
И пак бих искал да заявя категоричното си становище, че включването и диалогът със синдикални и работодателски организации по повод и във връзка с осъществяването на труда не е предмет на този законопроект. Този законопроект създава единствено и само липсващите връзки и липсващите звена между отделните държавни органи, като създава система, като създава правила, като създава вид дейност. И ми се струва, че с приемането на този законопроект, ние сме в правилната посока за намаляване на нелоялната конкуренция, за преодоляване на социалния дъмпинг, който е изключително пагубен както за развитието на обществото, така и за развитието на икономиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Има ли желаещи да вземат думата допълнително след становищата, изказани от заместник-министъра? Няма.
Очевидно е, че по този законопроект ще трябва да се проведе сериозно обсъждане между първо и второ четене. Както разбирам, може би утре ще постъпи предложение за удължаване на срока, тъй че ще го гласуваме утре. Но сега обявявам дискусията по този законопроект за приключена.
С това днес приключва обсъждането на тези три законодателни акта на първо четене. Гласуването по тях ще бъде утре сутринта.
Колеги, имаме още 5 минути.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Предлагам да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен на 16 юли 2008 г. от Марина Дикова и група народни представители.
„На заседание, проведено на 23 юли 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта.
На заседанието присъстваха от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – Стоян Кушлев, председател, Георги Илиев – главен секретар, и Даниела Василева – експерт в дирекция „Правна” на комисията; от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник-министър; и от Върховната касационна прокуратура – Мария Якимова, прокурор.
Законопроектът бе представен от народния представител Марина Дикова.
Предложенията за изменение и допълнение на закона могат да бъдат обобщени в няколко групи.
На първо място се предлага разширяване на кръга от престъпления, посочени в чл. 3 от действащия закон, започването на наказателно преследване, по които е основание за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Предвижда се включването на множество нови състави на престъпления, след извършването на които могат да се извлекат материални облаги със значителна стойност.
Такива са съставите на чл. 215, ал. 2 от Наказателния кодекс (вещно укривателство), чл. 220 (сключване на изгодна сделка от длъжностно лице с представителна власт), чл. 234 (търговска дейност с акцизни стоки в нарушение на установения режим на акцизно облагане), чл. 234а (извършване на външнотърговска дейност без разрешение), чл. 234б (извършване на търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без разрешение), чл. 249 (използване на платежен инструмент или данни от него без съгласие на титуляра), чл. 278, чл. 278б (посегателства над паметници на културата, иманярство и трафик с културни ценности), чл. 280 (улесняване на незаконна имиграция), чл. 282, чл. 283 (престъпления по служба) и други.
Следващото предложение за промени в закона е свързано с въвеждането на нова разпоредба в чл. 3, ал. 2, която предвижда погасяването на наказателната отговорност на дееца поради изтичане на предвидената от закона давност. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от действащия закон производство се провежда и когато наказателното производство срещу проверяваното лице не е образувано или образуването е прекратено поради последвала амнистия. Предлага се производството по Закона за отнемане в полза на имущество, придобито от престъпна дейност, да се провежда и спрямо лица, чиято наказателна отговорност е погасена по давност.
В чл. 4, ал. 2 се предлага изменение, чрез което се постановява, че на отнемане подлежи и полученото при замяна, когато придобитото от престъпна дейност имущество е прехвърлено на трето добросъвестно лице. Прехвърлянето чрез замяна на полученото от престъпна дейност имущество по своето правно естество е вид трансформация на това имущество, поради което се предвижда на отнемане да подлежи и полученото от проверяваното лице при замяната.
Целта на предложеното изменение по чл. 8, ал. 1 е да се разшири кръгът на лицата, получили имущество от проверяваното лице, което подлежи на отнемане, като се добави и лицето, с което проверяваното лице се намира във фактическо съжителство. През последните години фактическото съжителство е все по-често срещано явление. Освен това прехвърлянето на имущество от проверяваното лице към лицето, с което то се намира във фактическо съжителство с цел да се прикрият действителните права върху това имущество, най-често е продиктувано от създаденото доверие между двамата партньори, а не от наличието на юридическа връзка между тях.
Целта на промените в чл. 9 е да се даде възможност при разкриването на персонална симулация (чрез която се прикрива действителният собственик на имуществото) да се отнеме имущество от подставеното лице не само когато то е съпруг или непълнолетно дете на проверяваното лице, но и спрямо роднините на проверяваното лице по права линия без ограничение на степените, а по съребрена линия – от втора степен.
Предлаганата нова разпоредба на чл. 10а има аналогична редакция с тази по чл. 12, т. 3, 4 и 5 от Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност. Чрез въвеждането на този текст се създава правна възможност за отнемане на имущество, придобито както със законни средства, така и със средства от престъпна дейност.
С промените по чл. 12 се предвижда времето, през което членовете на комисията и нейните служители осъществяват своите функции, да се признава за юридически стаж. Със статута на тези лица са свързани и измененията в чл. 13 от действащия закон.
С новия чл. 18а в закона се създават правила за определяне стойността на имуществото на проверяваните лица, а с разпоредбата на новата ал. 3 на чл. 21 се урежда обменът на информация със средствата за масово осведомяване или други органи при получаване на данни за образувано наказателно производство за престъпление по чл. 3, ал. 1.
Предложеното допълнение на чл. 27, ал. 2 е резултат от влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс, тъй като едномесечният срок за предявяване на бъдещ иск за отнемане е недостатъчен, защото при налагането на обезпечителните мерки наказателните производства срещу проверяваните лица в повечето случаи са на досъдебна фаза или са висящи в съдебната фаза.
В дискусията по законопроекта участие взеха народните представители Диана Хитова, Елеонора Николова, Огнян Герджиков, Мара Манолова, Елиана Масева, Яни Янев, Четин Казак, Надя Антонова и Борислав Ралчев, които подкрепиха по принцип законопроекта.
Диана Хитова постави въпроса за реализирането на производството по този закон въз основа само на установената разлика между доходите и придобитото имущество, без отнемането да е обвързано с предварително влизане в сила на осъдителна присъда. Елеонора Николова постави на дискусия въпроса за ефективността в работата на прокуратурата, след като комисията е образувала съответната преписка и трябва да се чака дълго време, докато наказателното производство приключи с влязла в сила присъда. Огнян Герджиков обърна внимание, че законопроектът е представен в недобър вид и следва текстовете да се прецизират между първо и второ четене. Мая Манолова и Надя Антонова подкрепиха законопроекта, като обосноваха разширяването на кръга престъпления, които са основание за започване на производство по отнемане на незаконно придобитото имущество, както и разширяването на правомощията на комисията. Елиана Масева обърна внимание на малкия брой искове за отнемане, които е завела комисията, в сравнение с големия брой сигнали, които е получила. Борислав Ралчев повдигна въпроса за момента на налагане на обезпечителните мерки при започване на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество.
Своето становище по законопроекта изрази и представителят на Върховната касационна прокуратура, който акцентира върху обстоятелството, че прибързаното привличане към отговорност и трудното доказване на обвинението води след това до образуване на множество дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В заключението на дискусията от името на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, Стоян Кушлев коментира повдигнатите от народните представители дискусионни въпроси и обоснова необходимостта от приемането на законопроекта и разширяването на правомощията на комисията, което би довело до постигане на по-добри резултати в противодействието на престъпността.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен от Марина Дикова и група народни представители, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Обсъждането на законопроекта ще продължи след почивката.
Моля квесторите и колегите от Парламентарната група на НДСВ да осигурят присъствието и участието на госпожа Дикова като вносител, за да може да представи своите мотиви и становища по доклада на Комисията по правни въпроси.
Колеги, обръщам ви внимание, че веднага след началото на почивката, още в следващите няколко минути, предстои откриването на документална експозиция в Клуба на народния представител, посветена на 100 години от обявяването на Независимостта на България. Реализирана е със съдействието на Държавна агенция „Архиви”. Тя включва документи и архиви, които пресъздават събитията от 1908 г.
Привличам вниманието ви също, че в северното фоайе на Народното събрание е изложен оригиналът на Манифеста на Фердинанд Първи към българския народ за обявяване на Независимостта на България. Заповядайте на експозицията.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, да продължим със законопроекта с вносител Марина Дикова – Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Чухме доклада на Комисията по правни въпроси, представен от нейния председател господин Янаки Стоилов.
Не виждам вносителя на законопроекта.
За процедура – заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, моля в залата да бъдат допуснати проф. Стоян Кушлев, който е председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Георги Илиев – главен секретар на комисията, и Даниела Василева – правен съветник в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой, който да не е съгласен с това процедурно предложение? Не виждам.
Моля поканете изброените лица в залата.
Вносителите са пет народни представители, кой от тях ще представи законопроекта? Председателят на Народното събрание преди почивката поиска от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори да осигури госпожа Дикова, но явно я няма. Кой друг от вносителите ще представи законопроекта?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да повтарям основните тези, които са изложени в мотивите, и това, което представи председателят. Ще искам само от името на вносителите й, разбира се, и от мое име да обърна внимание на няколко неща, които ми се струват особено важни като аргументи във връзка с разработването на този законопроект и които си струва да бъдат казани.
Моето виждане е, че това, което сме предложили на вашето внимание, по своето естество е едно доразвитие на принципите, които са заложени в основния закон. Това е така, защото всъщност всеки един от текстовете по своето естество не влага някаква изцяло нова правна регламентация, а доразвива тези и позиции, които са заложени в основния закон. Това е така както с текстовете например по отношение на т. 2а, създаването на новата ал. 4 в чл. 3, а именно да се прилага законът и по отношение на наказателни производства, които са прекратени поради изтекла давност, както и по отношение на лица, които са били реабилитирани.
Защо тези текстове примерно са доразвитие на принципи, които са заложени в основния закон? Защото законът още при приемането му съдържаше философията, че той ще има обратно действие – това е заложено в Преходните и заключителни разпоредби.
На второ място, това обратно действие ще се разпростира в рамките на 25 години давност. По никакъв начин тези основни текстове от закона не биха могли да бъдат приложени по отношение на престъпления, които са прекратени по някаква причина, които са погасени по давност, защото съвсем нормално и възможно е част от престъпленията, заложени в основните текстове, включително и тези, които сега се допълват в чл. 3, да са погасени по давност. В този случай, ако ние не приложим новите текстове, които сега са на вашето внимание, икономическият ефект от извършените престъпления не може да бъде отнет от престъпниците, те ще продължат да се ползват от него. Така че в тази насока логиката на тези текстове, които на пръв поглед изглеждат по някакъв начин като че ли противоречащи на логиката на закона затова, че трябва да има образувано наказателно производство и тогава да се прилага законът, влизат в контекста на тези принципни въпроси, които са приети в основния закон.
На следващо място, разширяването в чл. 9 на кръга от лицата, по отношение на които би могло да бъде приложен този закон, също е доразвитие на тезите, които са заложени в действащия закон в момента. Ако се обърнем към текстовете на прилагането на процедурата по извършването и събирането на доказателствата в рамките на процедура по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, ще видим, че и в сега действащия закон в чл. 17, ал. 3, е предвидена възможността декларация да се изисква и от значително по-широк кръг лица от тези по чл. 8 и по чл. 9. Така че развитието на хипотезите в чл. 9 и включването на разширен кръг лица, от които могат да се изискват декларации и да се извършва проверка спрямо тях във връзка със започнали производства за отнемане на имущество спрямо извършители на престъпление, развива тезата и допълва закона в тази част, което иначе в чисто процедурните аспекти е допустимо, а го няма в основните хипотези, там, където трябва да бъде включен кръгът от лицата за прилагането на този закон.
Това са тези допълнителни съображения, които ми се струва, че е важно да бъдат подчертани, защото съзнавам, че това ще бъде един от основните дебати, които ще се водят днес в залата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, откривам дебата по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Обръщам се още веднъж към малкото народни представители, които са в залата – има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Антонова. Това за погасителната давност нещо не го разбрах, но Вие ще ни го разясните сега.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Доколкото успея, господин професор. Но понеже започваме да решаваме казуси и очевидно това е първостепенно, погасителната давност се отнася за погасяване претенцията за налагане на обезпечение и за погасяване претенциите за предявяване на искове за отнемане на имущество. Ако пропускам някоя хипотеза, моля да ме допълните, но това мога да отговоря на зададения в упор въпрос от професора.
И така, уважаеми колеги, уважаеми господин председател, аз се надявам, че настоящата дискусия ще бъде твърде интересна, тъй като законът е много важен и е от съществено значение за подобряване на обществените условия у нас, както всички добре разбираме.
Започвам накратко с Доклада на Европейската комисия по Глава „Правосъдие и вътрешен ред”. Разбира се, в този доклад не се съдържа докрай положителна оценка за работата по този законопроект на специализирания орган, но мисля, че след като работата на комисията намери място в Доклада на Европейската комисия, отпадна един голям въпрос, който често се дискутираше в обществото, а то е защото много колеги от тази зала даваха тон. Отпадна според мен въпросът: необходим ли е този закон? Да, необходим е. Този закон трябва да се доразвие, да се доработи и на този въпрос се отговори утвърдително вследствие доклада на комисията. И накрая, съвсем ясно е, че мнението на нашите европейски партньори е, че трябва да съществува специализираният орган, който да ръководи и да осъществява процедурата по обезпечение на вземанията на държавата и по отнемане на имущество. Така че се надявам това да не бъде предмет на настоящата дискусия, тъй като е ясно за всеки непредубеден читател на Доклада на Европейската комисия.
Второ, аз считам, че работата по законопроекта и наличието на специална комисия има своето място в обществото в борбата срещу организираната престъпност, срещу престъпността въобще и в частност срещу оная престъпност, която е свързана с кумулиране на сериозни финансови средства, послужили за придобиване на имущество на лицата, които се занимават с престъпна дейност.
Без съмнение аз, като един от вносителите на въпросния законопроект, го поддържам изцяло. Такова становище има и Правната комисия, такова е становището и на Парламентарната група на Коалиция за България. Мисля си, че този законопроект ще допринесе изключително в посоката, която ние желаем, тъй като се разширява приложното поле на законопроекта. Би могло да се работи по редица нови престъпления. Заслужава си да кажем, че комисията би могла да работи не само по онези престъпления, които са свързани с организираната престъпност и тежката криминална престъпност, свързана с трафика на хора, тъкани, археологически ценности и прочие, но комисията добива възможност да работи и по онези престъпления, които са наглед дребни, но поради своята повторяемост представляват сериозен източник на обществена опасност, засягат широк кръг от хора. Тук мога да посоча джебчийските кражби например. Това означава, че и дребният, малкият човек в своето си ежедневие за тези деяния, които сме свикнали да квалифицираме по чл. 9, ал. 2 като малозначителни, и тези хора ще получават своята своеобразна закрила и по този законопроект.
Много важно е да се каже, че прокуратурата не би могла в никакъв случай да дублира работата на комисията, занимаваща се с приложение на закона, въпреки че такива становища се чуват. Ако започнем да разсъждаваме по този начин, трябва да сме наясно, че трябва да отворим нов дебат за нова функция на прокуратурата и склонно ли е обществото да възложи нови функции на прокуратурата извън тези, които са по Конституция и които са добре известни – да ръководят и да извършват разследване, да бди за спазване на законността и, разбира се, да повдига и да поддържа обвинение.
Аз мисля, че не е нужно да се възлага тази функция на прокуратурата и да работи по Глава „Отнемане на незаконно придобитото имущество”, тъй като не се сещам за подобен аналог във функциите на прокуратурата в други държави, включително и членки на Европейския съюз. Разбира се, ние бихме могли да направим такава оригинална стъпка, но ми позволете да се съмнявам в нейната полезност.
Ето защо комисията, която се занимава с приложението на закона, следва да бъде поощрена в неговото приложение, включително и с разширяване на нейните правомощия.
Тъй като подхванах темата за правомощията на комисията си мисля, че няма спор по темата, че всички служители на комисията и нейните членове се занимават с една твърде рискова задача, имат рискови функции, конфликтна обстановка, развива се конфликтна процедура с тяхно участие. Ето защо темата за техния статут и укрепването на техния статут е от изключителна важност – да се поощряват работещите в комисията, от една страна, а от друга, ще бъде и в унисон с аналогичните закони, които се наблюдават в Ирландия и в Англия. Съгласно тези закони членовете на комисията и нейните служители са твърде добре защитени. Не искам да кажа и това, че по отношение на тях и някои неправомерни действия по отношение на тях са въздигнати в специфични престъпления.
Важно предимство на законопроекта е и това, че той има приложно поле не само по отношение на видовете престъпления, по които вече ще може да се работи, то е свързано и с обстоятелството, че в някои случаи за прекратяване на наказателно производство, дори и тогава, когато то не е образувано, ще може да се водят процедурите по обезпечаване на имущество и отнемането в полза на държавата. Важен е и кръгът лица, по отношение на които ще се прилага този законопроект. Не само конкретният деец, а и лица в степен на родство с него – съпрузи, бивши съпрузи, лица във фактическо съжителство. Ще могат да се отнемат имущества, включени в капитала и в имуществото на търговски дружества, контролирани от уличеното лице и от подсъдимия, от осъдения вече впрочем и така нататък.
Много е важно обстоятелството, че прагът, при който ще може да се водят процедурите, се намалява от 60 000 лв. на 30 000 лв. Това е така нареченият условен праг, това е размерът на имуществото на лицата, които биха могли да бъдат обект на този законопроект. Това изменение също е в унисон с измененията на логичните закони на държавите – членки на Европейския съюз. Разбира се, за второ четене този законопроект трябва да бъде допълнен в няколко посоки. Една от тях е разширяване на правомощията на комисията по отношение на вече придобитото имущество и осребряването му с цел да се включи в държавния бюджет.
Разбира се, очаквам дебатът да продължи и с удоволствие констатирам, че има народни представители, които са нетърпеливи да вземат участие в дискусията, затова приключвам тук, за да могат и другите народни представители да вземат активно участие като, разбира се, оставам на разположение за участие в този, бих казала, професионален, а не политически спор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Госпожо Масева, Вие явно изявихте желание за изказване?
Но все пак, докато дойде госпожа Масева, за три години това е десетата поправка.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, безспорно това е един много важен законопроект, защото прави опит да съживи, да актуализира също правните норми, които да дадат основание борбата срещу престъпността да бъде по-ефективна. Това, което обаче считам аз, че законодателят е длъжен да съобразява, е винаги, когато променя един закон, да направи извода дали изобщо този закон като сбор от правни норми и правила се вписва в действителността, дали той е ефективен, за да може да осъществи наказателната си политика. Ние имаме тук много горчив опит – норми от Наказателния кодекс, които са мъртви и не се прилагат. Ако наказанието е пет години, има законодателни инициативи от колеги да се увеличи наказателната мярка и вместо пет години наказанието да е десет години. Това, според мен, не е държавническа политика, това не е адекватно отношение – когато няма регистрирана такава престъпност, ние да завишаваме критериите, да завишаваме наказанията.
Какво се случва с тази комисия? Явно е, че периодът, в който й беше дадена възможност на практика да приложи иначе добрите намерения на законодателната власт, се оказа неуспешен. Тя не работи ефективно. Това, което казах и в Правната комисия – вината не е изцяло на тази комисия. Тя се състои в това, че този закон работи в едни неадекватни нормативни условия, защото се предявяват претенции, налага се обезпечение, отнема се имущество без да е ясно дали ще има осъдителна присъда. Ами ако тази присъда е оправдателна? Не може работещите експерти в тази комисия да не си дават сметка за това и да не проявяват смелостта, която законодателят изисква от тях, защото концепцията просто е сбъркана. Защото ние твърдим, че в Република България има Наказателен кодекс, там също е предвидена конфискация. Когато се приемаше този закон никой не можа да ни каже каква е разликата между конфискацията по наказателното действащо право в Република България и конфискацията по този закон. Тя е много по-неустойчива, много по-нестабилна, защото не се знае какъв ще е резултатът.
Имаме ли вече такива примери? Имаме! И комисията работи на тъмно. Прави опити тук-там и не се знае този, чието имущество конфискува, дали ще бъде наказан и дали ще бъде оправдан от съда. Това е първият ми аргумент, който създава много лоша атмосфера и лоша среда за прилагането на една такава наказателна мярка.
Тъй като тази наказателна мярка е много съществена, става дума за обезпечителни производства. Става дума за отнемане на имущество, разбира се, че тя трябва да се развие в един класически наказателен процес, когато има обвинение, когато има подсъдим.
Аз не си спомням някой да е застъпвал тезата, че прокуратурата трябва да конфискува или прокуратурата трябва да налага обезпечения. Това е наказателната мярка, която може да се наложи от съда. Пак ви казвам – има такава мярка в българския закон и все още недоумяваме защо се налагаше да копираме ирландски закон, който работи в условията на една друга Конституция.
Има, разбира се, положителни неща, които благодарение на условията, които описах, пак няма да проработят и пак няма да се отчете ефективност. Положителното е, че се разширява предметът с нови престъпни състави, лимитираният предел от 60 хил. на 30 хил. лв., кръгът на лицата се увеличава. Това не може да не се поощри. Би било ползотворно, ако беше в рамките на един наказателен процес и се стигаше до един стабилитет, който на тъмно да не засяга основните права и свободи на българските граждани. Може да ви звучи малко лековато, тъй като по отношение на наказателната процедура в България въобще нямаме положителни примери, но когато наслагваме на липсата, на резултатността и едно такова законодателство, това ще е само принос към отчетите и анализите на европейските експерти да казват, че и по този закон българската държава и българският закон не се справят.
Искам да ви кажа, че освен тези 2-3 текста има и много спорни неща, например – началната фаза, повдигането на обвинение или само уличен. Това е доста опасна територия пак във връзка с основни права и свободи на българските граждани и тази европейска и цивилизована чувствителност към този проблем. Тук експерименти не бива да се правят. Уколът, на който чертаем с този законопроект може да се окаже много опасен и може европейските съдилища отново да ни порицават. Това, което законът внася като аксесоар е самосезиране, което аз видях в медиите, прочетох в медиите, че комисията трябвало да се самосезира. Това е просто един юридически блъф, бих казала, защото това не е възможно. Не е възможно комисията да работи по собствена инициатива и да се самосезира. Ако тук звучат подобни фрази това означава да даваме мотив и аргументи за едни антиконституционни и противозаконни действия на комисията.
Не знам защо е трябвало да увеличим и привилегиите. Дали някой смята, че това може да бъде допълнителна аргументация тази комисия да заработи, ако смята така мисля, че не е прав. Или пък дали считаме, че в българската държава, тъй като тук от 5-6 години се дава една тенденция на всички държавни служители да се създава благоприятна и преференциална среда, и застраховки да им се плащат, и безплатно пътуване. Сега в тази комисия наслагваме тези привилегии, вместо да започнем да ги ограничаваме, и на всичкото отгоре даваме още едно правомощие на председателя на комисията – да определя списък с хората, които могат да носят оръжие.
Мисля, че това са несъществени неща, и мисля, че вносителите биха могли да ги спестят, за да не дават тон на този закон, като закон освен предмета на дейност и привилегиите, защото според мен до този момент, с ясно съзнание го казвам, тази комисия не показа ефективност. Затова по отношение на закона ние ще се въздържим на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги! Уважаема колега Масева, възприемам част от тезата Ви и ще започна с това, с което съм съгласен с Вас, с малка разлика.
Във връзка с притесненията по отношение на ранната фаза, в която биха могли да се предприемат обезпечителните мерки. С нашия законопроект ние не предлагаме промяна на тази фаза. Аз ще ви върна малко в дебата, който направихме в комисията и вие си спомняте много добре, че самият проф. Кушлев каза, че за нас е ясно, че действително е много рисковано от фазата на повдигане на обвинение и на извършване на първи следствени действия като: разпит на уличено лице, претърсване, вземане и т.н., да се счита като първи момент, при който могат да се вземат обезпечителни мерки. Те твърдяха, че в повечето случаи всъщност предприемат това едва при внасянето на обвинителния акт, когато има значително... (Реплики.)
Ние говорим за практика на прилагане на закона и съображения, които са...
Колеги, този закон е приет и аз казвам, че в момента с предложенията за промяна вносителите не правят промяна на началния момент. Ако има несъгласие, което, честно казано, и за себе си имам същото притеснение, няма такъв текст. Това може да се осмисли и да го направим като предложение между първо и второ четене. Така че това не е нещо, което ние да променяме с внесения законопроект.
Второто, което е – нека, все пак коректно да четем предложенията на текстовете. Тук конкретно се противопоставям на твърденията, че самосезиране на базата на изнесена в медиите информация. (Реплика от народния представител Елиана Масева.) Става въпрос за следното. Тук се дава една допълнителна възможност. В закона е казано: „Когато е започнало производство органите, които са започнали предварително производство, са длъжни да уведомят комисията.”, що се касае до текстовете, заложени в закона, и по които могат да се предявят производства за отнемане на имущества.
Тук ние говорим, че в случаите, когато е разкъсана или по някакъв повод тази информация не е стигнала до комисията, и ако тази информация излезе в медиите за образувано наказателно производство, по което комисията е компетентна, то тя може да изиска вече от съответния орган информацията, а не само на базата написана във вестниците, тя да образува производство. Така че, моля Ви, коректно да преглеждате текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Колега Масева, за разлика от колегата Янев, ще започна с несъгласието си към Вас, тъй като така разбирам процедурата по реплика в нашия правилник, което, разбира се, не означава, че отричам докрай това, което говорите – напротив.
Става дума за моето несъгласие към изказването Ви. То се изразява в няколко посоки:
Първо, не приемам Вашата теза, че с нашия законопроект се накърняват основните човешки права и свободи, които Вие аргументирахте с обстоятелството, че се налага обезпечителна мярка върху имуществото на лице, което все още не е осъдено и е възможно тази присъда да бъде оправдателна, а лицето, чието имущество е възбранено, търпи неблагоприятни последици. Да, така е. Така е! Такъв аналог е известен много отдавна и не само в българското процесуално право, а мисля си, и от преди новата ера. Говорим за правната фигура „обезпечение на бъдещ иск”. Тогава потенциалният ответник търпи неблагоприятни последици на възбрана, да речем върху недвижимия му имот до края на един граждански процес, но тук тази правна фигура е позната, макар и в друг дял на правото – едно и второто е, че има защита срещу подобно действие.
Ако комисията си позволи такова нещо и лицето бъде оправдано, знаете Закона за отговорността на държавата, както и едно физическо лице, ако наложи неоснователно обезпечение по един отхвърлен иск, знаете и то отговаря. Аз мисля, че държавата и корпоративните юридически лица, както и физическите лица са равнопоставени. Нали не бъркам?
Второ, вие питате защо не наказателен процес, защо не конфискация. Да, има разлика между конфискацията, защото най-малкото тя е наказание. Но това, че процесът, по който се развива производството, не е наказателен, не означава, че е на тъмно. Напротив, процесът е публичен, състезателен, исков процес. Няма нищо на тъмно.
И накрая, комисията щяла да се самосезира от публикация в пресата. Но тя ще се самосезира не за започване на производството, а когато обществото настоява и се дразни от начина на живот, от имуществото, несъразмерно с доходите на едно лице, комисията да може да попита компетентните органи има ли производство срещу това лице. Това го правим в отговор на обществените очаквания за справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика думата има госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, на това аз му казвам предубеденост, предубеденост, защото нашият опит е да продължим да разсъждаваме, защото темата е много актуална и много опасна. Това, което ние казваме, че единственият орган, който може да налага наказателна мярка наказание, трябва да бъде съдът. Да не говорим за другите измерения - дали е антиконституционно, дали това е особена юрисдикция, какви рискове се крият и т.н.
Най-голямата справедливост и най-голямата сила на този закон щеше да бъде, ако тези норми бяха включени в Наказателния кодекс. Тогава с ясна цел, с ясни правила и с ясни правомощия можехме да изискваме тези неща да се случват. Всичко, което тук се казва и в това десето изменение на закона, е все едно на един ученик в първи клас, който още не знае колко е едно и едно, да му кажем: добре, ще научиш тогава таблицата за умножение. Това няма да се случи и не само заради ученика ви казвам, а заради обстоятелствата и условията, при които работи този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това за ученика не можах да го разбера.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Той не може да събира, а ние го караме да умножава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, ама тук има оръжие.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Сигурно така се учи по-лесно таблицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, този законопроект е един добър пример за това как може да се законодателства лошо. Този законопроект е един добър пример как под формата на промяна изменение и допълнение се излиза извън принципите, правилата и духа на основния закон. Защото всички знаем, че основният закон е на ръба на извънредното законодателство. Без да го оприличавам като извънредно законодателство, ние помним все пак кои бяха основните мотиви и най-вече основните принципи, върху които беше изграден сега действащият закон. Основните принципи бяха няколко.
Първо, че тези процедури, които са извънредни, повтарям, от извънреден орган, защото нормалното е с такива неща да се занимават прокуратурата, когато има престъпление, и данъчните, когато няма престъпление. Това е световната практика. Та основен принцип беше престъплението да е резултатно, в смисъл да има облага, да има облага за този, който е обект на проверката. Защото наличието на тази облага води до увеличаване на неговото имущество. Този принцип вече е нарушен, вкарани са куп престъпления, които не са дори и резултатни, а камо ли да имат облага. Например, сключването на неизгодна сделка. Това не е престъпление с облага. Ако има облага, тогава може би ще има друго престъпление – подкуп, което си е и в закона.
Втори принцип, който нарушава сега действащият закон, е, че не държи сметка, че трябва да има връзка между облагата, ако изобщо има такава, и конкретното увеличаване на имуществото.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това е много сложно.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз знам, че е сложно за тези, които не искат да го чуят, но това беше принцип при приемането на сега действащия закон. Сега с разширяването на кръга от престъпленията какво правим? За всяко престъпление може да бъде разследвано всякакво имущество. Аз не казвам, че това не е възможно да го направим. Казвам ви само, че то нарушава и е в противоречие с принцип на действащия закон.
Друго противоречие с принцип на действащия закон е, че по принцип ставаше въпрос за тежки престъпления, с висока степен на обществена опасност. Сега като разширяваме кръга от престъпления, ами тук има престъпления до три години, до пет години, от една до три години.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Маловажни случаи.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Маловажни случаи. За всяка работа, за която се сетим, едва ли не попада в кръга от проверявани. Пак казвам, ако решим, ще го направим, но трябва да кажем, че излизаме извън принципите на действащия закон, който беше приет не толкова лесно в миналия парламент, а с голям дебат, сериозен и т.н.
Друг принцип беше, че обръщането на тежестта на доказване, че нямам сестра, важеше за много тесен кръг от хора – за съпрузи и за деца, за членовете на семейството. Сега роднини по съребрена и до втора степен. Аз откъде да знам какво става с балдъзата ми? Нямам балдъза, между другото.
Тук не става въпрос за това, че се разширява кръгът, нека се разширява кръгът, ама защо обръщаме тежестта на доказване? Какво? Всеки ще си доказва всяко нещо във всеки един момент!? Проблемът не е в това, че примерно някой от нас може да бъде проверяван. Проблемът е, че всеки може да проверява роднините на всеки за един много широк кръг от престъпления. Това, ако искаме да е така, да го направим, съгласен съм. Казвам ви обаче, че е извън принципите на сега действащия закон, който все пак слагаше една тясна рамка на това как да бъде тежестта на доказване.
Освен това тази работа с давността. Наказателното преследване се погасява по давност, а това си остава. Е, не го разбирам това. И в каква процедура ще се установи това? По ГПК ли, как? Според мен това е правна грешка, да не кажа някоя друга дума.
Трета категория е надвишаване на принципи на сега действащия закон. Принцип беше, че когато има обвинение, обвинителен акт, прокурорът е събрал не само доказателствата, а и куража да обвини някого в извършване на тежко престъпление – защото ставаше въпрос за тежки престъпления, тогава може да се задейства процедурата. Сега изведнъж се появява промяна в текста и ни говори за ... Господин Янев говори нещо, което не е точно така. Бяхме на чл. 242 от НПК, където прокурорът ... А сега излиза, че още в хипотезата на чл. 219 от НПК, когато дознателят те привлече като обвиняем, процедурата тръгва. Извинявайте, обаче половината от дознателите са си още милиционери. Тук, в тази зала много пъти сме дебатирали за това какво е нивото на подготовка на дознателите.
Това е едно трето разширяване във времето на възможностите за прилагане на този закон. Пак казвам, ако решим да го направим, да го направим, казвам ви, отново излизаме извън основния закон, който, напомням ви, е на ръба на извънредността! Това са извънредни мерки за борба главно с организираната престъпност и всичко си има мярка. Аз смятам, че ние прескачаме мерките и ще сбъркаме. Не знам доколко между двете четения можем да поправяме нещата. Сигурно можем да ги направим малко по-добри, но ви казвам, че този закон излиза извън рамките и принципите на сега действащия закон.
Няма да коментирам, че комисията може едва ли не да се самосезира през медиите и че трябва да се въоръжава с пистолети. Не знам защо членовете на комисия, която работи с документи, трябва да носят пистолети на кръста си.
Затова аз смятам, че законът не трябва да се приема в този му вид. По-добре да отложим дебата, да го разтеглим малко във времето – малко, да поправим нещата и да го приемем тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Няма да ми стигне времето да репликирам по всички тези, които колегата Бисеров каза, но ето някои от основните неща.
Необходимостта да бъде резултатно престъплението е задължителна, за може да има репресия или да се провежда процедурата по този закон.
Колеги, не трябва да объркваме нещата, когато резултатността на престъплението е изискване от фактическия състав на престъплението. Изобщо за да има престъпление, трябва да има резултат.
Тук този закон преследва икономическите резултати от извършените престъпления, които не е задължително непременно да имат във фактическия си състав настъпил конкретен резултат! Дайте да разграничим тези неща! Вие много добре знаете, че облагата за престъпниците в повечето случаи настъпва не точно непременно от резултатни престъпления!
И на следващо място. Не трябва да бъркаме фактическия състав на престъплението с резултатите и икономическите облаги, които биха могли да бъдат изведени от него.
Второто: защо се включват и маловажни случаи? Не е ли ясно, че на големите престъпници, хитрите престъпници, които имат техника и въоръжение, и какво ли не, в повече от това, с което е въоръжена българската полиция, в определени случаи се оказва, че можеш да им докажеш някакво незначително престъпление, този човек се набива в очите на обществото с охолния си начин на живот, и Вие ще ми кажете, защото в крайна сметка прокуратурата и съда са намирали доказателства да приложат наказателния закон за маловажен случай ако щете, и да му наложат наказание за извършено престъпление, ние да изключим възможността за прилагане на този закон и да видим аджеба на този човек откъде му идва това охолство? Не мисля, че това е целта на занятието. В крайна сметка е ясно, че в демократичните общества се налагат едни на пръв поглед по-тежки от разбирането за демокрация норми, но тогава, когато обществото е узряло, за да признае, че има проблем. Ако ние към днешна дата не си признаваме, че имаме проблем с тежка престъпност и с ненаказуемост, и с лица, които живеят охолно, и не е ясно къде са им богатствата, ще приема всички тези възражения, за които Вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Имате право на дуплика, ако желаете, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не.
Заповядайте, госпожо Николова, за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За мен този дебат е много интересен. Според мен ние го ограничаваме изключително много, защото по същество променяме природата на този закон, което предполага друг и много сериозен политически дебат.
Създаден като едно дублиране на правомощията на прокурора с възможност в отделно производство да се извършва конфискацията, отнемането на придобито чрез престъпна дейност и будещо, разбира се, много въпросителни за това защо да дублираме прокурора, който във функциите си по чл. 53 може да извърши всичко, а сега с една философия, към която се приближаваме повече и тангираме със Закона за собствеността на гражданите Глава трета ...
Текстовете, както са предложени, няма да ги коментирам, защото правят възможно съществуването на комисията и нейната работа, оправдават я, защото без тези правомощия, които са записани в момента от вносителите, не можем да се убедим в една ефективност на комисията.
Разбира се, ще се съглася с това, че не е мястото в този закон на няколко дразнещи текста, които уреждат статута на самите служители. Не е добра практика и не е добър вкус в един материално правен по същество закон да орежеш статута на служителите и техните привилегии. Това дразни и по отношение на други закони, където са създадени агенции, където в самия материален закон се урежда статутът. Трябва много сериозно законодателят да помисли целият статут на всичките видове агенции, чиновници и т.н. да бъде уреден с друг устройствен закон. Пак казвам, не е добра практика в един материален закон да уреждаш каква застраховка, какво обезщетение и какво право на носене на оръжие може да има служителят.
Аз подкрепих текстовете в Комисията по правни въпроси, защото съм си дала сметка, че правим възможна и уплътняваме дейността на комисията, която е факт и съществува.
Но искам от тази трибуна да поставя по-сериозния въпрос и да апелирам действително към по-голям срок между първо и второ четене, защото това, което е видно с просто око, е, че правим вече нещо различно, че това не е дублиране на наказателния процес, това е нов тип граждански процес, в който е сменена доказателствената тежест. Тоест, това е един процес такъв, какъвто го познаваме от Закона за собствеността на гражданите - Глава трета, където е разместена доказателствената стойност и където лицето е длъжно да установява законосъобразност на своите доходи. В много голяма степен скъсваме връзката между наказателния процес и този специален граждански процес, какъвто действително има в Ирландия. Казвам, че това е въпрос на много сериозно политическо решение, което трябва да бъде работено във всички парламентарни групи: дали нашето общество и ние като политици сме готови да направим крачката към приемане на едно ирландско законодателство и по какъв начин можем да отговорим на критиките на Европейската комисия, която си служи с понятието „необяснимо богатство”. Само връзката между такава политическа готовност, зрялост на обществото и на институциите и възможност да отговорим на предизвикателството „необяснимо богатство”, ще даде отговори на този въпрос. Дебатът, който фактически се въвежда през задния вход, е много по-същностен.
Колеги, аз наистина смятам, че трябва много сериозно като политици да обсъдим именно този въпрос. В момента се връщаме към един Закон за собствеността на гражданите, който беше отменен. (Реплика от народния представител Елиана Масева.)
Това е друг въпрос, госпожо Масева. Въпросите са много. Но аз казвам, че въпросът е дълбоко политически и не е само така, както се изказаха господин Янев и колежката Антонова, че става въпрос за професионален спор.
Тук става въпрос за принципи – принципи за това дали ние можем да отговорим на чувството за дефицит на справедливост, за дълбоките поражения, които преходът нанася на българските граждани, за тяхното отчуждаване от държавата, за тяхното несъгласие с политическата класа, именно поради липсата на удовлетвореност, на липсата на справедливост. Заради това аз лично, като политик, ще работя много сериозно между първо и второ четене. Ще прегледам още веднъж всичките документи на Европейската комисия, ирландското законодателство – благодаря на колегите от комисията „Кушлев” за това, че ми изпратиха всички материали. Но аз, пак ви казвам, че това е един много същностен и много дълбок въпрос, който не можем толкова лесно да решим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не споделихте с нас как ще гласувате на първо четене?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): По принцип – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз съм улеснен от изказването на колегата Бисеров и ще опитам да не преповтарям всичко това, което каза той.
Но първо ще започна с една илюстрация. Това е типичен пример на имитация за законодателна дейност – имитираме в публичното пространство пред обществото, че имаме намерение като законодателен орган да подпомагаме борбата с корупцията. Това правим. Защото има обществени очаквания институциите да предприемат необходимите мерки за борба с корупцията. И с този законопроект ние имитираме! Лошото е обаче, че освен публичния образ, тук има доста недомислици, които не зная как ги възприемат колегите юристи.
Не искам персонално да се обръщам към вносителите, някой може да се обиди. Но, господин Янев, сега да търсим през маловажните случаи да накажем големите престъпници ми звучи много несериозно. Нека държавата със своя ресурс да си свърша работата и да докаже престъпленията, а не да търси маловажните случаи. Какво е това сега, маловажен случай? Или може би искате тук да дадете за пример Ал Капоне (реплики в НДСВ).
Моля ви се! За маловажен случай ли са вкарали в затвора Ал Капоне?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: За съвсем друго нещо.
АТАНАС АТАНАСОВ: Това са несериозни неща!
Вижте, искам да ви кажа – ще ви прозвучи гротескно, но аз съм сигурен, че ръководството на тази комисия най-много се интересува да се приеме законопроекта, за да си купят пищови. Казвам ви го съвсем откровено – един цял арсенал пищови сега ще накупят – по 2-3 хил. евро за „Берета”, „Зиг Зауери”, не знам си какво, ще ги наслагат - за какво са им тези оръжия? Изобщо за какво става въпрос тук в цялата тази история?!
Аз няма да се спирам обстойно на моята позиция от ненужността на този орган, госпожо Антонова - не съм я променил и никога няма да я променя. Ако искате ще Ви повторя отново аргументите. Има едно доказателство, което е известно като крилата фраза. Веднъж създадена една администрация, тя не прави нищо друго, освен да работи и да доказва нуждата от своето съществуване. Ето за това става дума тук – и да става по-голяма, да има повече правомощия, да е тежка, да се вози в „Пежо” и с тези пежа да ходи не знам къде си. Ето такива неща да се случват. Маса пари от държавния бюджет за какво? За какво са тези пари, които ги харчим от държавния бюджет, за да издържаме този орган? Каква работа са свършили и каква работа предстои да свършат, питам аз? Щели да се сезират – това пък е толкова смешно, щели да се сезират от медиите?! Те не могат да започнат производство, без да имат конкретния факт – образувано досъдебно производство. Как така ще са се сезирали и ще изискват? Пък им даваме правомощия да изискват от прокуратурата!? Изобщо тук се надиграват кой е по-силен и кой е по-, по-, най-!
Наистина може да звучи емоционално, но ако сме разумни, трябва да спрем този законопроект. Хайде сега, не искате да закривате тази комисия – там има назначени едни приятели по места на партиите, безработни, не знам си какво там, намерили сте им добре платена работа, и не искате да я закривате. Добре, не я закривайте, но хайде да спрем с правомощията тук и с всички тези неща. Хората очакват ефективност от държавните институции. Ефективност, което означава да има някакъв резултат – някой да бъде осъден, нещо да му се вземе.
Винаги съм защитавал позицията и отново ще ви кажа, че ако имахме воля в това събрание, трябваше да се съберем и да помислим по какъв начин да разширим правомощията на прокуратурата, да им възложим тази задача с цялата сила и прокурорът, който наблюдава едно досъдебно производство детайлно, в хода на това производство да наложи обезпечителните мерки и след това в наказателното производство да предяви иска. Какъв е проблемът да го направи?
Отделно от това, разшири се щатът на прокуратурата достатъчно много след текучеството на колеги от Националната следствена служба. Маса следователи бяха назначени, разшири се щатът на прокуратурата. Защо да не поемат тази функция и ще бъде много по-ефективно?
Прилагаме чужд опит не на място. Аз от тази трибуна съм ви го казвал и ще го повторя отново: този законопроект беше реципиран от дейността в Ирландия и в Испания. Само в Ирландия и в Испания има такива закони. Там тези закони са предприети за борба със сепаратизма, с терористичните организации. Затова излизат извън рамките на допустимото.
Защото, вижте, наистина създаваме тук възможност на един какъвто и да е нарочен или действителен престъпник да подгоним цялата му рода до девето коляно! Цялата му рода да подгоним?! Хайде, родители, деца – разбирам, но тук се отива до еди-коя си степен по съребрена линия. И, разбира се, че се създава опасност за злоупотреба с власт. Създава се опасност за злоупотреба с власт по този закон – за неудобни лица да бъдат подкарани по този ред! Безсмислени са тези неща.
Хубаво, искате да покажете, че имате намерение да се борите с корупцията. Направете го по друг начин. Направете го по друг начин! В публичното пространство има достатъчно данни за хора от високите етажи на властта за това, че са се облажили от това, че са във властта. Най-малкото, отстранете ги от властта! Най-малкото това можете да направите с политически средства. А тук това е имитация – сега ще се опитваме от пусто в празно да се прелива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да започна своята реплика с едно извинение към залата. Смятах, че в Народното събрание има политическа воля да се отговори на обществените очаквания и в тази посока – незаконно забогателите, забогателите вследствие на престъпна дейност, да бъдат санкционирани и по гражданско-правен път чрез лишаването им от собственост. Извинявам се, става ясно, че дясната част от залата изобщо няма такава политическа воля и тук дебатът започва да се води на такава плоскост. Извинете, но аз се срамувам, ако някой студент по право ни слуша.
Ние от мнозинството смятаме, че този закон трябва да бъде приет с разширяване на приложното поле и на функциите на комисията. Тук ни се сервира вариантът: „Дайте да го възложим на прокуратурата”. Ако действително имате такова намерение, защо не го направихте три години? Имате законодателна инициатива – къде е вашият Законопроект за изменение на Конституцията на Републиката в частта му възлагане на нови функции на прокуратурата? Къде е вашият Законопроект за изменение на Наказателния кодекс и на Наказателнопроцесуалния кодекс и това да възложим на прокуратурата?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Имаме, имаме!
НАДЯ АНТОНОВА: Всичко това показва, уважаеми, по мое скромно разбиране, че няма политическа воля да се води битката със забогателите вследствие на престъпление, и няма политическата воля да се отговори на обществените очаквания. Надявам се, че вие следите дебата. Хората питат защо момиченца, онзи ден навършили пълнолетие, карат лъскави коли и са облечени по начин, по който сме облечени аз и едновременно всички колежки тук. И прочее примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И какво ще направим с този закон?!
НАДЯ АНТОНОВА: С този закон ще направим повече, господин председател, отколкото със закона в предишната му редакция, поне така си мисля. Действащият закон трябва да бъде поправян и процесуално.
Вие говорите за роднините по съребрена линия. Родството по съребрена линия отдавна е правно значимо, от времето на Павловия иск. Проф. Корнезов, има ли 5000 години от времето на Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД? Оттогава родството по съребрена линия има значение за правото. Защо да го няма сега? Пет хиляди години го познава цивилизацията.
Нека да бъдем коректни към хората, които ни слушат. Като няма воля, е ясно, слава Богу, че ние сме повече. И волята е повече.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не се знае.
НАДЯ АНТОНОВА: Като не се знае, всеки ще си носи последствията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колега Атанасов! Очевидно е, че има едно основно неразбиране в приложното поле на този закон, независимо от тези изменения - намесването на тезата какво прави прокуратурата и какво прави комисията. Очевидно че ние не разграничаваме предмета на основната функция, която възлагаме чрез законите като работа на прокуратурата и на този закон.
Какво имам предвид? Прокуратурата е основен орган за прилагане на наказателната репресия на държавата. (Реплики на народния представител Елиана Масева.) Тя се бори с престъплението като обществен факт. А на тази комисия възлагаме главната функция не да се бори с престъплението, а с опашката на престъплението, облагите вследствие на извършеното престъпление. Помислете: с наказателния закон ние какво конфискуваме? Конфискуваме предмета на престъплението, евентуално оръдието или средствата за извършване на престъплението.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не е така.
ЯНИ ЯНЕВ: Кажете сега, ако аз съм откраднал 100 000 лв., казвам ви пример, колеги, извършеното престъпление за кражбата, което е разкрито след 5-6 години, а тези 100 000 лв. стоят на този човек, той си върти оборота и си прави бизнес с тях, купува имоти и прочие. И какво ще отнеме наказателния съд? (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
Ще отнеме резултатите от завъртените пари? Или ще отнеме предмета на престъплението – 100 000 лв., и ще ги върне на пострадалия?! (Реплики на народния представител Надя Антонова.) Или евентуално ще го обезщети с лихвите?!
Наказателният съд, както и прокуратурата са ограничени във възможността да разследват икономическите ефекти от извършените престъпления. Затова нека не смесваме работата им. И да не говорим за това, че трябва да натоварим прокуратурата с допълнителни дейности, защото тя достатъчно е затрупана с борбата с престъпленията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма трета реплика.
Право на дуплика.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, напразно се екзалтирате! Общо взето, в тази екзалтация стигате до ситуация, в която говорите неща, на които няма да слагам квалификации.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Обяснете!
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо, госпожо Антонова, трябва да променяме Конституцията? Извинявайте, Вие сте били прокурор. Когато пишете обвинителен акт, задължителен част от него е да се посочат щетите от извършеното престъпление. Задължително трябва да се посочат!
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Ами преките щети?!
АТАНАС АТАНАСОВ: Ама, разбира се, когато има щети от престъплението, прокурорът има право да предприеме действия за обезпечаване тяхното възстановяване в държавата или на пострадалите. Какъв е проблемът?!
Няма нужда от никаква промяна в Конституцията, недейте да заблуждавате хората!
Няма никакъв проблем прокуратурата да извършва и тази дейност, наред с основната си дейност - да повдига обвинението. (Реплики на народния представител Надя Антонова.) Това е несериозно. Не мога да разбера.
И какво общо, какъв правов иск? Това не е граждански процес. За какво говорим тук?! Какви са тези неща, които обясняваме тук?!
Става въпрос за наказателно производство. За да предприеме, за да образува своето производство тази комисия, трябва задължително да има образувано досъдебно производство. За какъв правов иск, за какво си говорим тук?! Несериозно е това, повтарям Ви го за пореден път.
Връщам се на това, което казах в началото – имитация. Обществото не очаква от нас имитация, очаква реални действия.
Вие казвате: „Нямате политическа воля”. Мога да ви изредя маса неща, които ние от Демократи за силна България сме предложили и предприели, които показват наличието на политическа воля. Но ние сме опозиция и когато дойде от нас предложение, само заради това, че идва от нас, му слагате червената черта.
Но в конкретния случай изобщо не сте прави. Този законопроект е ненужен и излишен. Точка. Не искам да говоря и да се повтарям дали не трябва да се сложи същата квалификация и на въпросната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател. И аз имам към Вас един апел и една лична молба: много Ви моля, господин председател, да слезете тук и изложите Вашите виждания по този законопроект! Това е настоятелна молба към Вас. Знам защо я правя и Вие знаете защо я правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, знам.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Като знаем, тогава се поставя въпросът. Какво каза господин Атанасов – имитация. Каква имитация, господин Атанасов? Това си е жива репресия. Каква имитация? Ако беше само имитация, нямаше въобще да се обадя, не е първата, няма и да е последната.
В края на краищата, говорим за правни принципи. Защото отдавна сме си сложили етикета, че сме правова държава. След като сме такава правова държава, трябва да си отговорим на няколко въпроса.
Първият ми въпрос към вносителите е: изразяват ли политическата воля на мнозинството по този закон? Смея да твърдя, че обсъждане в парламентарни групи, в две от тройната коалиция, за третата не знам, не е провеждано. И затова моля изказващите да не размахват политически камшик и да не заклеймяват на добри и лоши всеки, който има мнение по този въпрос, на дясно и ляво. Защото твърдя пред вас най-отговорно, че този законопроект не е нито десен, нито ляв, нито червен, нито пембен. Това е закон – мяра за демокрацията. Това е закон, който в предишния парламент се помъчихме да съотносим към създадените отношения на престъпност и последици от нея. Това е закон, който намери своя пример в други държави, които имат друга история на своите правоотношения и генезис на престъпността.
Вие много добре си спомняте, ако не си спомняте, да ви припомня и да свидетелствам пред вас, че този закон в досегашния му вид претърпя три корекции и те бяха точно в обратна посока на тази, която вие влагате сега.
Аз твърдя, че всички тези промени, които предлагате, нямат нищо общо с основанието и философията на първоначалния закон.
Съжалявам, че не можахте да вникнете в това, което ви каза господин Бисеров. Той се помъчи да изведе диспута на необходимото ниво – да говорим за принципи, а не да си размахваме политически камшици.
Принуден съм, защото материята е специфична. Принуден съм, защото малко хора от вас имат тези професионални знания, които да им позволят да вникнат в последиците, ако тези предложения бъдат приети. Защото, уважаеми колеги, не искам да ви обиждам, понятно е, както аз няма да се обадя за една операция, че вие не можете да разберете за какво става въпрос.
Три са принципите на този закон и те са: да имаме престъпление, да имаме придобито имущество – не облага, защото тук има 3-4 термина, ако стигнем, не дай си, Боже, до второ четене, и наказателно производство. Това са трите принципа. Недейте да разширявате и недейте да говорите за глобалната престъпност, за дребната, за едрата престъпност. Този закон има своя философия и вие обръщате тази философия с главата надолу. Превръщате този закон от необходим в репресивен без правила.
За какво става въпрос? В правната сфера има две линии – пенална, наказателна и гражданско право. Какви са правилата? Най-елементарно ще ви го кажа. Обвиняемият, подсъдимият се счита невиновен до доказване на противното. Доказателствената тежест – този, който повдига обвинението, прокурорът, държавната институция.
В гражданския процес ищецът е този, който доказва иска си. Знам за многобройните изключения, но те трябва да бъдат мотивирани. Тук ги имаше и досега бяха мотивирани. Сега отивате в политическия и репресивен произвол. Защо това е така?
Не разбрахте, колега Янев, какво означаваше „резултатно” във фразата на господин Бисеров. Резултатно по отношение на придобито имущество, а не в онази категория на наказателния процес, а не вредата от неизгодната сделка. (Реплика от народния представител Яни Янев.)
Добре, добре. Аз си позволих да бъда адвокат на господин Бисеров, ако той не възразява, само за този термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А пълномощно имате ли? (Весело оживление.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Имам пълномощно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А хонорарът?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: И легитимацията имам. (Смях.)
Знаете какво означава този пример - от съдебните анали.
За какво става въпрос? Става въпрос за придобито имущество – нерегламентирано, по укорим за обществото и правото начин.
На трето място, трябва да има регламент. И този регламент е наказателното производство, което автоматически, след като всичко това са последиците и опашката на престъплението – приемам, че това е така, трябва да се подчинява на правилата на наказателното производство, защото е репресия.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Защо? Защото не е престъпление.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Ще го обоснова веднага със законодателната воля и с онзи политически момент, който е вложен в първоначалните текстове, а не с този политически камшик, който ни се размаха – на добри и лоши. Вие сте лоши, ние сме добрите, както винаги.
В такъв стил не се играе, уважаема госпожо. Говорим за право, говорим за институции - трябва да бъдем коректни и да се уважаваме взаимно.
За какво става въпрос? Защо е необходимо да има започнато производство като принцип? Когато само преди един месец говорихме за разследващия орган, когато само преди един месец възразявахме за това какво означава „полицаят – разследващ орган” и когато отворите НПК, виждате, че с всяко действие се счита производството за започнало, виждате ли докъде стигнахме? Когато ви говорихме преди месец тези работи, се ослушвахте. Вижте за какво става въпрос.
Пет или десет хиляди полицаи без образование. Хиляда са достатъчни.
Нали говорим за това, че нашата претенция към МВР – много от хората, които са вътре, действат неадекватно? Нали се борим и с тях?
Сега какво става? Образуваш с едно действие на оглед, на проникване и т.н., да не ги изреждам, и производството е готово – цялата врата ти е отворена оттук нататък. Защо е произвол? След малко ще кажа. Нека да се разберем: защо променяте и § 15? Защо вече говорим за привличане? Точно за това, защото знаете, че НПК има вече друга характеристика, че органите, които участват в този процес, имат вече друга характеристика и отваряте ей такава врата на произвола и на съучастието. Това е върхът на безобразието. И търсите неграмотни хора, които да не могат да разберат какво сте направили. За съжаление, в тази зала има и хора, които могат да четат.
Какво означава давност, колега Янев? И реабилитация?
Господин Корнезов, пояснете, че там има един институт реабилитация, който минава през съд! През съд минава! (Реплика от народния представител Яни Янев.)
Какво стана? Нали? Защо? Когато едно законодателство в най-репресивната му форма, каквото е наказателното, прави една преценка, вие, които търсите опашката на престъплението, я слагате отпред! Е-е, извинявайте.
Какво означава давност? Нали знаем давностите колко са?
Какво говорим за административния капацитет? Тук един път имаме една давност, за която говорихме – 25 години, и сега слагаме една друга давност вътре в това, която не я признаваме! Аргументът ви в мотивите, кой ги е писал не знам, че след като имаме амнистия и тя била с еди-каква си правна характеристика - хайде да не отегчаваме и да не отиваме в детайли.
Нещата, които трябва да знаем, за да можем да разсъждаваме оттук нататък, са три. Не става въпрос въобще за последици от престъпления, а става въпрос за лимитирани, конкретно изброени престъпления. Тоест когато говорим в тази материя за престъпления, разбираме престъплението. Само това, което е посочено. Само това, което е посочено, господин Казак.
Защото ако вие си отворите тези промени, които предлагате – аз си направих труда за няколко вечери да ги изчета подробно, няма защо на вас – юристите, да говоря какво означава причинна връзка. Кажете ми каква е причинната връзка, какво е изпълнителното деяние и последиците в имуществения характер, когато аз прониквам в една могила и в крайна сметка стъпквам един паметник на културата? Това ли е предметът? (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Абе, колега, нали говорихме, че трябва да разберете каква е същността на закона? Където нямаше имуществена последица – дошла в твоя патримониум по неправомерен начин, няма място за този закон. Какви вреди? Каква сделка? Аз мога да причиня хиляда вреди на държавата – няма никакво значение.
Затова има Наказателен кодекс, колега Янев. Държавата с други инструменти е запазила своя периметър на въздействие. А не да си разширявате основно вратите, така че целия закон да вкарате в онази функция, която да даде възможност с тежки ботуши с кабари да влизате там, където не трябва. Не може така!
Не може един маловажен случай да бъде в текста. Аз съм си отбелязал само три текста, които имаха нужда от това подобрение – в лимитираните текстове. Само три! Но покрай сухото да слагате и мокрото, не може да стане. Вие изменяте философията на закона!
Прав беше господин Бисеров, като каза, че трябва да има резултат. Не вреда, не облага, а имущество, патримониум. Това е смисълът на закона.
Оттук нататък – защо напускате философията на закона, който действа сега? Никак не възразявам за няколко хипотези, но те са в досегашния закон.
Какво казват те? В патримониума на дееца е постъпило имущество и то е в неговия патримониум - да, няма спор. На неговите наследници, починал междувременно – да, няма спор. Заветите – да, няма спор.
Възмездните сделки с трети лица – оттук започва онзи проблем, който е ужасяващ. Тук е заровено кучето на вашата концепция. Когато третите лица знаят, че аз съм инкриминатор, че съм бандит и използвам тях като подставени лица, някой е употребил във вашите мотиви израза „симулация” – няма спор!
Оттук нататък, в чл. 8 и 9 започва вашето йезуитско действие. И ще ви кажа защо, защото обръщате доказателствената тежест и когато обърнеш с главата надолу принципите на правото, става така. И ми кажете в онзи доклад, който прави съответният директор, след като доказателствената тежест е обърната, какво ще каже той на съда, който трябва да допусне обезпечението? Иванчо не доказва, че не е камила, поради което му запорират имуществото. (Реплики.)
Големият проблем в този закон е доказателствената тежест. (Шум и реплики в залата.)
Точно така е, господин Казак! (Реплики.)
Ето сега ви казвам: проститутката Иванка, понеже е актуална темата, чиято дейност не е престъпление... (Шум и реплики в залата.)
Какво правим? Вие искате от нея да подпише декларация.
Иванчо, който не е свързан с това престъпление, което е инкриминирано, е извършил друго престъпление – крал човекът. Какво искате в тази декларация? Искате да нарушите принципа от наказателното право – той да си признае вината, да си признае друго престъпление. Къде отивате вие? Как? Защото тази декларация, вие приемете за достоверна, тя обръща доказателствената тежест – приемате, че всичко това е налично. (Реплики.)
Няма „тази декларация”!? В тази декларация пише: аз имам пет апартамента, десет леки коли и т.н. (Реплики.)
Как да не ме питаш? Вижте съдържанието на декларацията. Вие чрез доказателствена тежест ги свързвате с това престъпление – лимитираното по чл. 3, а пък аз съм извършил другото. Нарушавате основни принципи на наказателното право. И не само това.
Големият проблем е в третите лица, уважаеми колеги. А трети лица сме всички вие, и ние, и целият български народ извън инкриминатора.
Сега трябва да потърсим къде имаме основание да считаме, че този инкриминатор си служи със симулации и подставени лица. И къде можем да направим презумпция, и къде - не?
Досегашният закон е принципен и той казва: когато имуществото е било в патримониума на инкриминатора и той го прехвърля на роднини, ако знаят. И тук се въвежда вече веднага презумпцията за знание, но за кои роднини? В тези „роднини” досега влизаха съпруга и ненавършилите пълнолетие деца. Някои от нас сме по-възрастни, имаме деца на по 40 години. Дали знаете във всеки един момент тази самостоятелна семейна, икономическа и прочие единица какво прави във всеки един момент, какво прави вашият наследник и какво прави неговата съпруга или съпруг? Какво става с тяхната семейна имуществена общност? Въобще не сте се замислили по този въпрос. Разбирате ли докъде стигате?
И сега да прибавим и няколко неща – детайли за второ четене, само така, като ремарка: съжителство. Да го конкретизираме. Има основание. При 40 на сто от семействата имаме липса на брак. Очевидно е, че тук има какво да се мисли – едно от малкото неща, само че трябва да се внимава във формулировката. А бившият съпруг? В коя фаза го включвате? Инкриминацията е от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. Ами, аз съм се развел през 2006 г. И вие слагате бившия ми съпруг в общия кюп? (Реплики.)
Точно така е! (Реплики от народния представител Яни Янев от НДСВ.)
Ами, защо не го формулирате? Естествено, че го пише и сега ще Ви го прочета. Ще ви прочета какво пише в този закон и какво се мъчите да направите оттук нататък. Позволявам си колеги, да прочета: до доказване на противното, се смята придобито за сметка на проверяваното лице – инкриминатора, имуществото, което неговият съпруг и ненавършили пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име.
Значи, отваряме втория принцип. Вече не става въпрос нещо да е влязло в патримониума на инкриминатора, а на третите лица, симулативните такива. Ако имаме основание за съпруга и ненавършилите пълнолетие деца по някакви съображения да приемем презумпцията, питам какво е основанието на чл. 9 и неговото развитие?
Аз искам да ви дам един съвет: откажете се от всички текстове, които са предложени преди ал. 2, която казва следното нещо: до доказване на противното, се смята за придобито за сметка на проверяваното лице – инкриминатора, имуществото, което трети лица са придобили на свое име, но със средства на проверяваното лице, когато тези средства са придобити от престъпна дейност. Чудесен текст! Чудесен текст, ама първото изречение, колега Янев? - „До доказване на противното”... Хайде, холан! Аз чета Вашето предложение, чета и основния текст на закона, чета чл. 9, чета и чл. 8, защото в чл. 8 и чл. 9 се въвежда презумпцията, която обръща доказателствената тежест. (Шум и реплики в залата.)
Е, хубаво, че не е така!
Чудесно! И когато Вие подписвахте, господин Четин Казак, този закон, трябваше да го прочетете три пъти. Трябваше да четете стария и предложения текст. И сега пак ще ви прочета стария текст: в чл. 8... (Шум и реплики в залата от ДПС и НДСВ.)
Моля, моля! Много хубаво съм го чел и то няколко пъти, за разлика от вас.
В чл. 8 имаме хипотезата – придобито имущество в патримониума на инкриминатора. В чл. 9, господин Четин Казак, в чл. 8 имуществото е придобито в сферата на инкриминатора, в неговата имуществена сфера и той го прехвърля. Затова само за тази хипотеза на тази категория роднини – не възразявам. Не възразявам! (Реплики.)
Има, но когато това обръщане се отнася до съпруг и ненавършилите пълнолетие лица, вече казах, ако бяхте слушали, че не възразявам, защото тук е логическата връзка, но в чл. 9 какво направихте? Какво направихте в чл. 9 – от една тясна хипотеза? (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Ако искате, няма да говорим въобще! Ще размахаме политическия камшик и работата ще свърши! Но мисля, че това е един закон, на който трябва да се обърне много сериозно внимание точно поради тази част, че искахте чрез политически камшик да прескочите актуалните неща, които касаят нито левите, нито десните.
В чл. 9 е чистата хипотеза на третите лица – имуществото отива в техния патримониум, не минава трансферно през инкриминатора. Затова досегашният текст е казал: съпруг и ненавършили пълнолетие деца. Разбрахте ли каква е разликата? А в новия текст – „се отнася до всяко трето лице”.
И сега да започнем да четем вашите новъведения, а те са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Трябва да го завърша под две форми – чрез реплика, която ще помоля да направя на някой...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, довършете си мисълта.
Времето на парламентарната ви група изтече!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Мисълта ми е тази, че веднага в чл. 9, в ал. 1 правите разграничението, разширението от съпруг и ненавършили пълнолетие деца, във всички сфери надолу в роднинския кръг и имате един бисер, който обезсмисля всичко, което сте направили до този момент. Ако имате правилото за третото лице и доказателствената тежест, не ви трябва разширение по отношение на близки роднини – сватя, балдъзи и т.н. (Реплики.)
Този текст: до доказване на противното за третите лица, ясно и точно показва, че вие вменявате на едно лице, което няма нищо общо с инкриминираното престъпление, задължението да доказва, че не е камила. Това е светотатството във вашия закон. И това е нещото, което обосноваха и колегите, че тази интерпретация, която вие сега му давате под формата на разширение, обръща всичко с главата надолу от заложените принципи в този досега действащ закон.
Считам, че не може да бъде поправен този закон. Законът има нужда от елементарни поправки, които не са в сферата на всичко това, което сте извършили, поради което отправям апел към вас да го оттеглите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Господин Казак, заповядайте. Досега няма други желаещи да вземат думата, освен Вас. Вие сте един от вносителите, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Да, аз съм един от вносителите на законопроекта.
Първо, искам да се обърна към присъстващите в пленарната зала, най-вече към тези, които имат парламентарен опит от един, два или повече мандата. Доколкото си спомням от моята скромна парламентарна практика, в парламента почти няма законопроекти, които да са приети на първо четене и след това да са били приети на второ четене без абсолютно никакви забележки, поправки в комисия между първо и второ четене, без корекции на някои текстове, които са били внесени първоначално от вносителя и т.н. Включително и в този мандат, включително и в предишни мандати изобилства парламентарната практика със законопроекти, господин Ралчев, които са били внасяни, по които сме се изказвали и критично, правили сме забележки по цели глави, по отделни текстове, че това не е така, онова не е така, и в крайна сметка сме ги приемали на първо четене с нагласата и готовността констатираните недостатъци и слабости да бъдат отстранени между първо и второ четене. Така че фактът, че и този законопроект не е перфектен, той не е идеален, не е безупречен, само на това основание да го отхвърлим, ми се струва неаргументирана позиция.
Второто нещо, което искам да кажа, не съм съгласен с тезата, че този законопроект обръща с главата надолу основни принципи на действащия закон. Искам най-категорично да заявя, че действащият закон беше приет миналия мандат с вносител колегата Георги Петканов, с който и Вие включително, господин Ралчев, бяхте тогава в една парламентарна група. Също тогава Вие бяхте водещ член на Правната комисия и Вие подкрепихте този законопроект, който вече е действащ от няколко години. Така че сега да излизаме и да казваме едва ли не ние сме непричьом и че законопроектът е толкова лош и не действа, специално от Ваша страна не го разбирам.
Новият закон се опитва да коригира някои констатирани слабости, които е констатирала самата комисия в своята практика. Именно това е основанието да се предвижда разширяване на приложното поле, включване на нови престъпления, тъй като самата комисия е констатирала в своята практика, че редица престъпления, въз основа на които техните извършители са придобили значително имущество, остават извън полето на действие на комисията. Тоест не ги достига възмездието, което се е целяло с приемането на този закон.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Сега как ще ги достигне?!
ЧЕТИН КАЗАК: Може да се поспори дали трябва да се включат маловажните случаи и т.н. Нека да спорим в Правната комисия между първо и второ четене. Ако преценим, че не е наложително, че не е необходимо, нека да ги отхвърлим, но нека да не изхвърляме и бебето с мръсната вода.
Не съм съгласен, че се въвеждат нови принципи в този закон. Принципите на действащия закон, уважаеми колеги, са ясни и те са дефинирани още с неговото приемане – че това е едно гражданско производство, което тече паралелно с наказателното производство, колега Ралчев. И няма защо да смесваме наказателноправната давност за престъпленията с давността, за която ясно е записано в действащия закон, че това е давността по този закон, който предвижда граждански процес. Тоест той действа на принципите на гражданския процес, а не по принципите на наказателния.
В действащия закон, уважаеми колеги и колега Ралчев, е записано, ако отворите закона, кога се счита, че е започнало наказателното производство. Ето § 1 от действащия закон: „Започнало наказателно производство е при предварителното производство от повдигане на обвинението.”
При дознанието, действащият закон, предложен от Георги Петканов и гласуван от Тридесет и деветото Народно събрание: „След разпита на лицето в качеството му на уличен или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда: освидетелстване, претърсване или изземване”. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Аз ви чета действащия закон, чието изменение сега обсъждаме.
Ако ние считаме, че действащият закон е лош при тези дефиниции, нека да ги обсъдим, нека да ги коригираме, но нещо, което е прието и действа вече от няколко години, сега да го прехвърляме върху внесения законопроект, който няма нищо общо с това, че действащият закон вече ги е дефинирал по този начин, ми се струва нечестно към вносителите.
Ако ние не сме били съгласни и ако по принцип сме въобще против философията на закона, както нееднократно са заявявали от Демократи за силна България, ако ние сме принципно въобще против съществуването на тази комисия, нека да го кажем ясно и открито, а не да търсим под вола теле и да изсмукваме от пръстите си аргументи от внесения законопроект, за да потвърждаваме още един път нашата принципна позиция. (Реплики от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов.)
Знаем, че сте против тази комисия, знаем, че сте против този орган.
За съжаление, докато бяхте на власт, уважаеми господин Атанасов, включително и като ръководител на една репресивна структура, нищо не направихте за превенция на престъпността и за наказание на престъпниците. Особено пък когато имахте възможности да назначавате най-висшите представители на съдебната власт, включително главния прокурор, включително председателя на Върховния касационен съд. Така че нека първо погледнем в своята паница, преди да критикуваме всеки опит, за да се подобри ситуацията с борбата с престъпността.
Искам на следващо място да заявя, че действащият закон въвежда принципа за обръщане на доказателствената тежест, така че сега внесеният законопроект с нищо не обръща принципите на този действащ закон. Той само се опитва да разшири обхвата, тъй като комисията е констатирала, че много често имущество се укрива чрез прехвърляне или на бивши съпрузи, или на лица, с които живеят в съпружеско съжителство. Ако не сме съгласни с това, нека между първо и второ четене да се аргументираме, в Комисията по правни въпроси ще преценим между първо и второ четене. Това е едно предложение, което е изходено от практиката на комисията.
В действащия закон, уважаеми колеги, ясно е записано, че не се касае само за съпрузи и непълнолетни деца.
Чета ви чл. 8: „Подлежи на отнемане, при условията на този закон, имущество, прехвърлено през проверяем период на съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство – до втора степен” и т.н. Тоест и сега действащият закон е разширил достатъчно обхвата не само до съпруг и преките наследници.
Действащият закон е предвидил задължение, когато комисията бъде сезирана, да се изисква декларация :
„Чл. 17. (1) Органите по чл. 12 имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за имуществото.
…………
(3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице ...” .
Ето, третите лица – тук е въведено в действащия закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание по предложение на Георги Петканов.
И за юридическите лица – в ал. 4 от действащия закон е предвидено също изискване за декларация.
Така че, уважаеми колеги, аз категорично не съм съгласен с тезата, че внесеният законопроект обръща с главата надолу действащия закон, че нарушава основни принципи на действащия закон. Не нарушава нито един от основните принципи. Въвежда някои разширения, които подлежат на дебати, но за мен тезата, че този закон не може да бъде коригиран, усъвършенстван, за да изпълни по-добре целите, заради които е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, не е аргументирана.
Напълно подкрепям това, което каза госпожа Елеонора Николова, че наистина България е доста по-различна държава от Ирландия. България има друга история, България има друга действителност и някои неща, които там действат добре, може би тук трудно ще задействат. Всичко е въпрос на политическа воля. Рано или късно се надявам обаче, че и при нас борбата с организираната престъпност, борбата въобще с престъпността ще достигне онова ниво, което очакват от нас и европейските ни партньори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? (Борислав Ралчев иска думата за реплика.)
Господин Ралчев, времето на вашата парламентарна група е 21 минути, а говорихте 23 минути. Репликите влизат във времето на парламентарната група. Поради липса на време не мога да Ви дам думата.
За реплика има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Няма да изпадам в дребни заяждания. Господин Четин, аз не съм служил в Държавна сигурност, за да твърдите, че съм работил в репресивна служба. Службата, която ръководех, нямаше никакви правомощия по Наказателнопроцесуалния кодекс. Така че нека спрем с глупавите заяждания. Дайте да видим нещата по същество.
Първо искам да Ви кажа, че в правната теория е известно, че най-дългата давност е наказателната. Не може да има по-дълга давност от наказателната. Вие ми казвате, че е изтекла наказателната давност, но комисията се занимава... (Реплика на Надя Антонова.) Това, което сте написали, е нон сенс. (Реплика на Надя Антонова.)
По отношение на казаното от господин Ралчев ще спомена, че то според мен трябва да е основният аргумент, който утре да мотивира колегите да отхвърлят този законопроект и изобщо да няма второ четене. Защото след изменението на Наказателнопроцесуалния кодекс от тази година се даде възможност на всеки милиционер, на който сега са му казали, че е разследващ полицай, да има право да образува дознание и това да е основание да се задейства комисията. Разбирате ли за какво става въпрос?! След като давате такива текстове като „вещно укривателство”, да не ги изреждам всичките други, точно по тези текстове може да се отвори вратата за политическа репресия и процесът да стане неконтролируем – всеки дознател да може да започне такова производство срещу всяко лице, което не ни харесва.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не го започва дознателят, а прокурорът.
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля Ви се, кой образува дознанието и кой повдига обвинението?! (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Прощавайте, господин председателю, но искам да кажа нещо, което пропуснах в изказването си. Според мен това са важните неща, които са мотивирали комисията да настоява да се внесе този законопроект. Освен че искат да се снабдят с пищови, явно много хора от тази комисия искат да получат професионален стаж. На какво прилича тази история?! Професионален стаж по Закона за съдебната власт и по Закона за адвокатурата на работещите в тази комисия?! Това е абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин Казак, аз исках да Ви репликирам в смисъл, че дебатът е много по-сложен, а Вие се плъзгате по неговата повърхност. (Реплика на Надя Антонова.)
Надя, не ми отговаряйте така. Всъщност в момента ние с третите лица скъсваме връзката с наказателната репресия, а целият закон е изграден на философията, че законът продължава в гражданския процес онова, което в наказателния процес се обслужва трудно. В момента искаме да направим нещо повече. Не че не сме готови за това, госпожо Антонова. Аз като десен политик нямам никакви притеснения. Нито съм създавала групировките, нито съм изземвала държавно имущество, нито това е в ръцете на десните избиратели, от които 1 милион чакаха България да се промени и да има справедливост.
Когато говорим за справедливост, всъщност трябва да разговаряме за принципите – дали сме съгласни да приемем по същество съвършено друг закон, граждански, който размества доказателствената тежест и скъсва процеса с последиците от наказателния процес. Всъщност за това е дебатът. Аз съм готова да разговаряме за това, но когато говорим в рамките на този закон, това е много трудно, защото ние сме вързани по някакъв начин с наказателния процес и от това идва същността на дебата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, ако все още сте в залата, но виждам, че не сте! В действащия закон чл. 11 е въвел специална давност по този закон. Той гласи: „Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност”. Ето правата на държавата по този закон, така гласи действащият чл. 11, приет от Тридесет и деветото Народно събрание. Това е!
Второ, ако толкова ни притеснява фактът, че днес има толкова много дознатели и досъдебното производство до такава степен е разпиляно между хора, от които не всички се ползват с необходимото обществено доверие или пък не сме сигурни доколко те добросъвестно и компетентно ще изпълняват своите правомощия, нека тогава, въпреки че законопроектът не е третирал тази материя, да въведем между първо и второ четене изменение в дефинициите в допълнителните разпоредби, където е посочено що е то „започнало наказателно преследване”, нека да ограничим началото на действието по този закон от момента на внасяне на обвинителния акт от прокуратурата.
По време на заседанието на Комисията по правни въпроси от комисията ни казаха, че съдът, за да приеме искането за налагане на обезпечителна мярка, винаги систематически е искал от комисията „Кушлев” да представи обвинителен акт, независимо, че в закона е предвиден друг стадий, който се счита, че е начало на наказателното преследване. Нека тогава да го запишем черно на бяло в закона, за да няма опасения – било към дознатели, било към когото искате дори, че комисията започва своята дейност от момента на внасянето на обвинителния акт от прокуратурата. Тоест не всеки полицай или милиционер, не на базата на първите процесуални действия, а чрез внасяне на обвинителния акт процедурата може да бъде задействана. Ако се страхуваме толкова много от субектите на досъдебното производство, от тяхната компетентност, добросъвестност и така нататък, можем да го направим. Нека да го направим между първо и второ четене. Нека не зачертаваме тотално усилията за подобряване на сега действащата уредба, които са продиктувани от желанията да се подобрят резултатите от дейността на комисията, което очаква и българското общество! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, няма да злоупотребя с търпението на всички вас и няма да разисквам темата в нейната пълнота. Ще кажа, че голяма част от темите, които имам желание да коментирам пред вас в повече подробности, бяха поставени от колегата Четин Казак. В този смисъл аз съм облекчен, но не мога да не дам отговор и на някои от невярно поставените тези от колегите, които пледираха тук преди мен.
На първо място, това, което колегата Атанасов посочи, че няма по-дълга давност от тази, която е по наказателното производство. Считам, че това е една невярна теза и мисля, че колегата се осъзна още докато го каза, но искам да ви дам още няколко аргумента.
Тук ние говорим, че държавата в конкретния случай, тъй като правата по този закон за отнемане на имуществото са предвидени именно в полза на държавата, тя действа като един равноправен граждански субект в тези производства. Изводът за това е заложен в досега действащия закон - обърнете внимание! - производството в съда е исково. Изрично се казва, че искането за откриване на производство по отнемане на имуществото има характер на искова молба. Процедурата, по която се произвежда това производство, е по Гражданския процесуален кодекс. Тоест тук ние говорим за два равнопоставени граждански субекта. И това не е единственият случай, в който в нашето право, когато имаме прекратено, амнистирано или реабилитирано престъпление по отношение на дееца, тези, които имат правото на граждански иск, могат да проведат гражданското производство независимо от прекратяването, амнистирането или всяко друго действие, което е извършено по отношение на престъплението.
Именно поради тази причина аз, макар и от място, нерегламентирано, репликирах колегата Ралчев с думите: „Резултатите от престъплението престъпление ли са?”. Естествено е, че не са. Защото престъплението ние преследваме и наказваме по наказателната процедура, а за резултатите от престъплението няма друг механизъм. Дори в рамките на едно наказателно производство да са, те са по гражданскоправен ред, по предявените искове в наказателното производство наказателният съд прилага Гражданския процесуален кодекс.
Така че ние тук не можем да говорим за репресия, а говорим за гражданска процедура, провеждаща се по Гражданския процесуалния кодекс, където говорим за равнопоставеност на страните – ответник и ищец.
На следващо място, тезата за промяната на доказателствената тежест. Колегата Казак изрично разви тезата, но аз ще обърна вниманието ви върху два допълнителни детайла. Първо, основният текст, който започва и коментира нещата за доказателствената тежест, е чл. 9. Колегата Казак прочете, той каза: до доказване на противното се смята за придобито за сметка на проверяваното лице имущество, всички негови роднини, като – забележете, и това ми се струва, че беше пропуснато от колегите да го коментират тук – по никакъв начин това доказване не е обвързано непременно с престъплението, защото краят на действащия текст ни казва, че тъй като не може да се установи друг източник на средствата, тоест не се изисква роднините на лицето да са знаели, че това е придобито чрез престъпление, а че това производство е допустимо вече по действащия закон и щом като не може да се установи друг източник на средствата, с които те са придобили имущество на значителна стойност и не може да се обясни. Така че няма промяна на логиката на доказателствената тежест.
В текстовете, които ние добавяме в чл. 9, алинеи 2 и 3, забележете, по отношение на третите лица ние се съобразяваме с текста, като казваме, че когато тези средства са придобити от престъпна дейност, а по отношение на роднинския кръг това не го иска и основния текст на закона. Достатъчно е в роднинския кръг да е алогично придобиването на имущество на значителна стойност, без да е необходимо да доказваш връзка с престъплението. Това е действащият закон, колеги. И нека да спрем със спекулациите, че ние променяме доказателствената тежест. Очевидно не е правен добрият анализ и аз се изненадвам, колеги юристи, които са участвали в приемането на закона, да критикуват тези тези на закона, означава че или тогава не са го чели, или сега не са разбрали за какво става въпрос.
Искам да обърна внимание на още нещо, което вероятно ще бъде сериозен проблем при второ четене и ще има сериозен дебат. Очевидно е, че най-тежкият проблем, който възниква в тези производства, е предварителното обезпечение, което се допуска по отношение на имуществото и на роднини, и на трети лица, включително и по отношение на лице, което е извършило престъпление и още не е признато за престъпник, още не е влязла в сила присъдата.
Практиката показа, че е възможно да настъпят такива тежки имуществени последици за тези хора, такива, които имат бизнес, които имат работа, имат назначени работници на място, това може да доведе до фалит на тяхното предприятие и да последват множество други вредни последици, които не е ясно дали исковете срещу държавата след това ще могат да възмездят. Защото това е много сериозна намеса в личната съдба на хората. От тази гледна точка на мен ми се ще да помислим, колеги, дали не може да се разшири действието на недействителността на сделките, което да е прокламирано от закона. Това ще означава, че във всички случаи, каквито и сделки да са извършени с имущество, което е придобито чрез престъпление или е в резултат на престъпление, което е облаги, получени от имущество, придобито чрез престъпление, тези сделки да получат своята недействителност спрямо държавата и тя да има, както вече в този закон е дадено, ограничение от 25-годишен срок. Това ще гарантира възможността държавата да си прибере вземането. Но това да се случи едва след влязлата вече присъда в сила, а не да отиваме към тези обезпечения, които в рамките на предварителното производство, което се води в комисията - десет месеца предстои удължаване, тринадесет месеца, влизането в съдебното производство, две години, три години с обжалване и т.н., пет години блокираш имущество, накрая човекът остава невинен, ние сме спрели живота на него, на семейството му и на редица хора. Това наистина е един сериозен проблем, който заслужава много внимателно да осмислим и да видим други законови механизми, с които предварително да кажем на престъпниците: каквото и да изкарате, каквото и да припечелите, както и да го завъртите, държавата стои над вас и тя рано или късно ще си го вземе. Това е основният принцип, който трябва да е ясен на престъпника – неотменимостта на това държавата да прибере онова, с което той се е облажил от извършеното престъпление.
С тези допълнителни бележки, благодаря за вниманието! Мисля, че това е една от тезите, които трябва сериозно да осмислим между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Господин Стоилов, заповядайте. Явно няма да можем да стигнем до Закона за лова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господа народни представители, този законопроект, който обсъждаме, също в най-общия смисъл е свързан с лова, само че лова на други, не по-малко важни неща. Затова дискусията по него е основателна.
Аз ще говоря кратко и ще се опитам дори да опростя дискусията, защото тя засяга сложни неща, но доколкото е възможно, не трябва да ги представяме толкова сложно, за да бъдат разбираеми за по-малко хора.
Дори и някои от най-острите критици на законопроекта с част от аргументите си показаха, че той може да бъде приведен в състояние, което да повиши ефективността в работата на комисията.
Законопроектът разширява повече екстензивно, ако мога да употребя този израз, действието на сегашния закон. Вярно е, че на определени места той засяга негови принципи и прави отклонение от тези принципи, но главното в него е, че се увеличават материалните състави като основание за действия на комисията и при второто четене трябва да се прецени докъде е обоснованият предел на това разширяване на материалната компетентност. Той прави промени и в процесуалните действия. Те също трябва да бъдат огледани. Но мисля, че като цяло законопроектът заслужава подкрепа и е в съответствие с тенденциите, които се развиват в тази област, погледнато в европейски измерения.
Искам само да отбележа, че тези закони, които бяха представени като образци на българския – ирландският, английският – също се променят. Специално английският закон беше променен през 2005 г. Подобна промяна имаше и в ирландския закон. Основното направление на промените съвпада с тенденциите, които са направени, а именно повишаване на правомощията на органите, които се занимават с установяването и отнемането на имущество, което е резултат от тази дейност.
Освен това, в началото на годината се състоя конференция на високо равнище в Европейския съюз по въпросите на установяването, обезпечаването и отнемането на имущество и тя завърши с препоръка страните да обсъдят създаването на институции и на процедури, които могат да противодействат срещу тези явления, които засягат и демократичните устои на управлението, и икономическата система.
За да завърша с позоваванията, искам да отбележа Рамковата конвенция на ООН по отношение на преследването на незаконното забогатяване, която българският парламент е ратифицирал още 1991 г. Тази конвенция включва забогатяването не само от престъпна дейност, а и укриването на данни, на информация, които се отнасят до нея. Следователно тя отива доста по-далеко от периметъра на наказателното производство.
Затова аз смятам, че дискусията днес е полезна и тя дава възможност, подготвяйки се за второто четене и очаквайки предложенията на колегите народни представители, да бъдат уточнени идеите, които се съдържат в законопроекта.
Накрая искам да отбележа, че противодействието срещу злоупотребите и корупцията остава все още половинчато. Тази моя теза се основава върху разбирането, че криминалният преход в България предшестваше установяването на отделните криминални прояви. Защото криминалният преход не е строго юридически термин. Това е състояние на обществото, в което имаше ликвидиране на контролните системи, които притежаваше предишната държава. Имаше преразпределение на голямо имущество, което в много случаи е трудно да се определи като законно или незаконно. Аз мога да посоча поне два-три основни канала на присвояване и преразпределяне на имущества в големи размери още в първите години, но това сега не е предметът на нашата дискусия, което именно поражда в обществото не само впечатлението, но и основателното недоволство, че големи богатства са придобити по начин, който най-малкото в много случаи не съответства на закона, бил той предишен или сегашен.
Затова още от първоначалната дискусия по приемането на закона аз съм поставил въпроса, че ние не трябва да оставаме само на полето на престъпната дейност, а да отидем по-далеко за установяване на формално законния произход на богатствата. Когато вносителите още на първия закон се позоваваха на първите образци, не знам защо те не разкриха една по-голяма амбиция, която носят тези закони. Защото ирландският закон говори не само за необяснимо богатство, но говори и за престъпен начин на живот. Той не говори просто за престъпление. Това, разбира се, много повече се вписва в логиката на англо-саксонската система, а не на строго формализираните романски правила, които са дали отпечатък на нашата правна система. Но България, поради други специфични, а за Източна Европа донякъде и типични условия, има нужда тези въпроси да бъдат поставени. Това сигурно не може да стане в сегашния изменителен законопроект, но това е въпрос, на който и мнозинството, и опозицията трябва да отговорят дали са готови да отидат още по-далеко. Защото тогава би се предала реална тежест на тази комисия. Защото, ако тя получи един сигнал за имущество, което явно не може да бъде установено като законно, тя ще е в състояние да направи проверка, да поиска информация и да започне производство.
Тук най-честото възражение е за опасността от произвол за селективност. Да, този риск съществува, но мисля, че той е по-малкият от състоянието, в което се намираме. Защото ние, вместо да превърнем определени лица в ответници за тяхното богатство, те продължават да се представят като някакви бизнесмени, които доскоро нямаха и бизнес. Защото в България има случаи на бизнесмени, които нямат бизнес. Те обикновено се наричат консултанти, без да са специалисти в никаква област. Тоест това са едни посредници на финансови потоци, от които те се облагодетелстват в редица случаи, използвайки облагите, които са предоставили на определени икономически групи и лица във времето, когато са заемали високи позиции най-често в структурите на изпълнителната власт. Така че тези хора все още не отговарят на въпроси, защото законът не позволява да им се поставят тези въпроси. Едва напоследък Националната агенция за приходите започна проверки за скъпи имущества – недвижими и движими, за които да се провери дали има съответните доходи, чрез които лицата са ги придобили.
Все още е много слаб капацитетът на българската полиция за разследване на финансовите измами. Няма сериозна страна, която да може да постигне резултати, без да създаде професионален капацитет, понякога и структура вътре в полицията, която квалифицирано и за продължителен период може да проследи механизмите, лицата и действията, които именно представляват такива финансови измами. Защото тези престъпления, за които говорим, в големия брой от случаите не са някакви просто поредица от престъпления, а това са едни финансови схеми, които напоследък се провеждат и много перфидно. Защото българската незаконна дейност вече също се квалифицира и за разлика от първите години на брутално ограбване чрез охранителни фирми, заложни къщи, чрез други финансови спекулации и контрабанда, тя вече е перфидна, тя вече се е вписала в икономическата среда и става много по-трудно да бъде установен този престъпен или поне незаконен характер на имуществото. Затова ние трябва да вървим в тази посока.
Последното, с което завършвам, е, че наистина всички парламентарни групи и политически партии трябва да си отговарят на въпроса готови ли са да направят по-голямата и по-решителна стъпка, в която именно да може да се проверява незаконно имущество и тези хора да бъдат осветени не само от медиите, които често ги рекламират като благодетели с екстравагантността на техния живот, а не да се попита от какво, след като те са били през почти цялата си битност висши държавни служители и никога не са се занимавали с икономическа дейност, излизайки от властта, изведнъж се оказват хора с милиони, които са получили кредити за милиони, без да е ясно дали те са обезпечени и, ако са обезпечени, кой им е предоставил имуществото за това обезщетение.
Сега не персонифицираме, но всеки може да намери своите примери, защото ние имаме два големи контингента в това отношение - едните са хората, които тръгнаха от класическата криминална и полукриминална дейност и които започнаха вече да се превръщат в хора, осъществяващи някакъв бизнес, а другите, това са хора от висшите етажи на властта, които чрез търговията с влияние и злоупотреби успяха да се подредят също в средите на големия бизнес или поне на хората, които разполагат с големи имущества и доходи. Докато тези две групи не бъдат засегнати, няма да има доверие, че в България решително се противодейства на престъпността и корупцията.
Законопроектът е стъпка в тази посока – половинчата, недостатъчно решителна, но тя е едно междинно действие, което трябва да държи открит въпроса, който повдигнах, по който сигурно и в бъдеще ще има различни мнения, но на него трябва да се даде по-ясен отговор, особено в края на този парламент или в подготовката за следващите избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Господин Кушлев, ще вземете ли думата? Заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, бих искал да взема отношение по някои от повдигнатите проблеми от уважаемите народни представители, а също да изразя своето несъгласие с някои тези и твърдения, които бяха лансирани от най-високата политическа трибуна в страната.
На първо място, изразяваме своето несъгласие с твърденията на колегите от Демократи за силна България за неефективност на комисията. Резултатите от работата в продължение на три години от нейното създаване, а бих казал, комисията работи по същността на своята дейност от две години и половина, тоест беше необходим, и то разбираемо, един организационен период, в който да се поставят основите на работата и да се изградят нейните структури, показват друго. Нека ги видим.
През 2006 г. ние имаме наложено обезпечение за 21 млн. лв., образувани дела за отнемане на имущество за около 5 млн. лв.
През 2007 г. наложените обезпечения са за 66 млн. лв. – трикратно увеличаване на размера и на броя на наложените обезпечения.
Заведените дела за отнемане на имущество са 27 млн. лв. – шесткратно, шест пъти и половина. Ако това не говори за укрепване и развитие на капацитета на комисията, на нейните възможности, на нейния потенциал, който иска да го отрече. Това са факти, които никой не може да нагласи, както се опитват понякога да говорят, защото за всеки един случай стои образувано дело в съда, то е публикувано в отчета, който вие обсъждахте. Всеки един случай може да бъде проверен, да се отиде, да се види заведеното дело, да се види размерът на иска. Тук не може да става дума за никаква манипулация на факти.
Да видим през тази година. През 2008 г. досега са образувани 39 дела за отнемане на имущество, тоест докато за миналата година за цялата година са 33, досега за тази година са 39. Исковата сума, на която възлизат, е за 22 млн. лв., тоест приблизително ние се приближаваме до сумата за миналата година. Обезпеченията вече надхвърлиха 34 млн. лв., тоест имаме едно непрекъснато нарастване на капацитета и възможностите на комисията и това е обяснимо. Това е обяснимо!
Ние преминахме и през много сложни и трудни етапи. Ще помоля почитаемите народни представители да отчетат и това. Ние започнахме една дейност, която не е извършвана по-рано в България. Не само трябваше да създадем организационния капацитет, да създадем организационните единици, да привлечем хора, които са работили, но и да ги обучим. От тези хора такава дейност по-рано не е вършена. Това беше един процес, който ние успешно сме извършили, разбира се, трябва да подчертая, с помощта на нашите европейски приятели. Тук много ни помогнаха Великобритания и Ирландия.
Искам да подчертая и нещо друго и да продължа мисълта, която беше изказана от уважаемия председател на комисията господин Янаки Стоилов. Тези резултати се отчитат в Европейския съюз. На конференцията на високо равнище, която мина под председателството на заместник-председател Франко Фратини – той сега вече е външен министър на Италия, България беше единствената страна от 12-те новоприети след 2004 г., европейски страни, която беше включена в рубриката „Добри европейски практики по установяване и отнемане на имущество”. Там бяха Ирландия, Великобритания, Белгия като домакин и България.
Неслучайно България беше приета за член на Изпълнителното бюро на CARIN – международната организация за установяване и отнемане на имущество, която е в рамките на Европейския съюз и даже по-широка. Тоест това е едно признание на Европейския съюз, защото това е негова вътрешна структура. Не мога да не подчертая тези неща.
Искам да внеса едно уточнение по един проблем, по който също се спекулира. От тази трибуна се каза, че се симулира дейност с оглед борбата с корупцията. Аз не искам ни най-малко да засегна уважаемия господин Великов, но комисията не е орган за борба с корупцията. Само някои от текстовете, които визират нейното правомощие, опират до корупцията – подкуп и още някои. Комисията се изяви досега като орган за борба с организираната престъпност. Това трябва ясно и категорично да се каже и да се знае.
Всеки може да обърне доклада за 2007 г. Притежава го всеки народен представител. Ще си послужа с фактите, ако за 2006 г. разследванията, тоест наложените обезпечения и отнемания по чл. 321, тоест участията в организирана група са 5%, за 2007 г. те са 19%, в момента надхвърлят за тази година образуваните и наложените обезпечения и отнемания ... те са 105 производства, 23 досега са по чл. 321. Тази тенденция се запазва. Комисията се утвърждава като един орган за борба с организираната престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но ние сега не разглеждаме дейността на комисията, а закона.
СТОЯН КУШЛЕВ: Сега ще премина вече и към закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете по закона. Имате доклада, разискваме го тук...
СТОЯН КУШЛЕВ: Аз отговарям на обвинения, които бяха отправени...
Ние подкрепяме внесения законопроект от госпожа Дикова и група народни представители. Струва ми се, че досегашното развитие на работата на комисията показа редица не само пропуски в закона. Както каза колегата Джон Макхони – директорът на Ирландското бюро за престъпни активи – в някои случаи законът отваря широко врати, за да се измъкнат хората, които са извършили престъпления от възмездието, тоест от отнемането на онова имущество, което те са придобили по престъпен начин.
Няма да се спирам подробно на разширяване на предметния обсег в чл. 3, ал. 1. Тук мисля, че колегите достатъчно много говориха, но бих искал да засегна само някои аспекти. Не може да се говори за дребни и маловажни случаи, когато чрез организирани джебчийски групи, които обаче не са заловени, не е установено тяхното организиране и не можем да ползваме чл. 321, някои хора чрез джебчийски кражби на цели групи в България и чужбина издигнаха дворци, в Левски и другаде в страната и ние да не можем да посегнем на това имущество, което е натрупано вследствие на това. Това са повсеместни постоянни кражби, извършени в България и в чужбина. Този факт да го подминаваме ли?
Още един случай – разширяването, за което се възрази – отключването на чл. 275, тоест отнемането на престъпни облаги от търговия с културни паметници от незаконно боравене в тази област. Това е едно от 32-те направления, което има препоръка, първо, на Европейския съюз за усъвършенстване на наказателното право в останалите страни.
Второ, той ако бъде заловен ще се конфискува само за конкретния случай, в който е заловен. Той преди това е копал, купувал, изнасял и е натрупал огромно имущество, за което не може да даде обяснение откъде го има. Досега това оставаше, ако е, разбира се, в организирана престъпна група ще приложим чл. 321, но много трудно се доказва участието в организирана престъпна група и много се измъкнаха.
Само тези два примера искам да ви дам, за да разберете необходимостта от промяна в закона.
Що се отнася до проблеми, които поставиха господин Ралчев и някои други колеги. Пак ще си послужа с конкретни примери. Разширяването на кръга, тоест освен семейството включването на родители и други роднини в чл. 9. Имаме многократни случаи, при които лицето извършва престъпление, особено при едно продължавано престъпление, понеже господин Ралчев си послужи с проституция точно такъв пример ще дам тук пред уважаемите народни представители.
Един българин – Марин Стефчов Филипов – ще му кажа и името, който е съден и излежава във Франция за организиране на проституция. Неговата съпруга там е съдържала такъв дом. Той привежда парите на негови близки хора в България, те ги дават на баща му и баща му също издига огромен дворец в Благоевград. Ние действаме по него на основата на европейска заповед за арест. Френските власти са поискали това от нас. Какво стана? Добре, че мерцедеса на жена му струва над 60 хил. лв., та успяхме там да наложим обезпечение и да искаме, понеже не е влязла в сила присъда отнемане. Той е единствен наследник на баща си и ще го наследи след време. Цялото това имущество, което е натрупано от престъпна дейност и то в европейска държава, остава незасегнато.
Да се спрем и на другия въпрос – за фактическото съжителство. Мисля, че не е необходимо да говоря. Има деца от такова фактическо съжителство, те са признати, а именно на този, не бих го нарекъл съпруг, защото законът не му е дал тази квалификация, ако се измени Семейният кодекс, тогава ще получи... Вие този въпрос ще го разгледате сега, виждам, че е точка от дневния ред на тази сесия, но да оставим ли това имущество? Да го оставим ли, когато ще го наследят тези деца?
Този въпрос, който засегна тук господин Ралчев за бившият съпруг. Помните ли уважаеми колеги, тук има от моето поколение и други, какво стана след приемането на Закона за собствеността на гражданите. Мнозина се разведоха фиктивно, за да запазят двата или трите апартамента, които имаха за своите деца.
Сега в практиката ние констатираме, след като бъде повдигнато обвинение по текстове, които попадат в компетентността на комисията, че двамата съпрузи се развеждат много бързо, по една бърза процедура и съпругът, който е проверявано лице, нека го нарека така, прехвърля на бившата си съпруга дялове, търговски дружества, имущество и това имущество остава вече недосегаемо за комисията.
Просто житейските примери, практиката, при която се заобикаля законът, ни принуждава да настояваме за подобни промени.
Нека вземем друг случай – за значителната стойност, която уважаемите вносители предлагат да бъде намалена, снизена на 30 хил. лв. В Европейския съюз, може би тук се засегна този въпрос, прагът е значително по-нисък. Там постоянно се сваля. Във Великобритания е 5 хил. паунда, което е 13 хил. лв.; в Ирландия е 10 хил. евро, което е 20 хил. лв.
Но искам да ви обясня какво се случва. Помните случая с подкупа в Републиканската пътна инфраструктура, който разклати България и е една от причините да ни се спрат парите по това направление. Като дойде Европейската комисия ме попита: „Наложили ли сте обезпечение на тези лица?” Да, на Лилов, защото има имущество над 60 хил. лв. Другият има имущество за 45 хил. лв. и не сме му наложили – отговарям на европейските експерти. Не сме, защото такива са условията на закона. А те ми казват: „Професор Кушлев, променете закона.” Но законът го променяте вие, уважаеми народни представители. Този въпрос не може да се поставя по друг начин.
Да вземем случая с Куйович, който разтърси държавата, да не говоря за това до какви политически последици доведе, всички го знаем. Само на един от тях – на Михаил Янков, сме наложили обезпечение върху неговото имущество. Останалите - д-р Писков и другият съучастник в това много тежко престъпление за внасяне на 59 кг дрога, са с 35 и 40 хил. лв. имущество. И тук Европейската комисия ме пита също: защо? Това е дело, което се проверява от Европейската комисия.
Искам това много добре уважаемите колеги народни представители да го разберат.
Още един въпрос, а именно записването изрично в закона, че имуществото се оценява по пазарна стойност. Засега в това отношение практиката на съда налага тази теза, защото тя има своя предикат в Закона за собствеността на гражданите, но това трябва изрично да се каже. Случиха се неща, които доведоха до елиминиране приложението на закона. Много от съдилищата се забавиха да ни предоставят влезлите в сила присъди. За тези две години, при които са задържани в съдилищата, лицата си прехвърлиха цялото имущество. Дават ни присъдата, ние започваме производство, а те са го прехвърлили на цени десетократно или петнадесетократно по-ниски от пазарната стойност. Ние можем да искаме съгласно чл. 4, ал. 2 само полученото, а полученото е петнадесетократно по-малко от това, с което те са се обогатили. Сделката е прикрита.
Ето тези проблеми, които стоят пред комисията и с които се заобикаля законът, ние ги поставяме.
Уважаеми колеги, не става въпрос за никакви привилегии, както се опитват някои народни представители от ДСБ да говорят за гарантиране живота и сигурността на нашите хора, особено за застраховка „Живот”. Те работят в рискови условия. Разберете, че много от тях постоянно са заплашвани и работят при постоянен натиск. Ние приемаме хора с голяма мотивация за работа, но много от тях в тези условия се отказват и напускат комисията. Това ще допринесе за един стабилитет в работата на комисията.
Не искам да се спирам на това, че с този закон съм искал да се сдобия с въоръжение, но искам да кажа, че имам два пистолета, които са наградно оръжие от съответните власти, които са преценили моите заслуги към държавата и сигурността. Така че на тази провокация бих искал да отговоря по този начин.
Уважаеми колеги, има проблеми, които трябва да се разискват, постави ги и господин Стоилов, и госпожа Елеонора Николова – проблемът за необяснимото богатство. Струва ми се, че той трябва да се обсъжда в рамките на този парламент, но не сега, защото би забавило много процедурата, а това е необходимо да се направи бързо и да се спре това заобикаляне на закона, което е налице. Затова е нужен политически дебат, нужна е политическа воля, която да се изрази най-малко от управляващото мнозинство. Но помнете, ако имат успехи Ирландия и Великобритания в борбата с организираната престъпност, то е защото там по този въпрос няма управляващи и опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказване? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Няколко съобщения.
Утре от 9,00 ч. ще гласуваме следните закони:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
2. Първо четене на Законопроекта за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани.
3. Първо четене на Законопроекта за инспектиране по труда.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, след гласуванията ще започнем с Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г.
От 11,00 ч. ще има парламентарен контрол.
Ще ви изброя само поредността на заместник министър-председателите и на министрите, които ще отговарят: Даниел Вълчев, Емел Етем, Миглена Тачева, Петър Мутафчиев, Джевдет Чакъров, Валери Цветанов, Емилия Масларова, Евгений Желев, Михаил Миков, Николай Цонев. Надали ще има време до 14,00 ч., ако не се удължи, разбира се, да се изчерпи парламентарният контрол. Но тези министри, респективно заместник министър-председатели ще бъдат на разположение на народните представители, задали въпроси към тях.
Приключваме днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов