Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, следва да извършим няколко гласувания по обсъждани вчера законопроекти. След това, както решихме при приемането на седмичната ни програма, ще пристъпим към обсъждането и разглеждането на Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет.
Следва да гласуваме следните законопроекти:
Първи е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с вносител Министерският съвет. Внесен е на 18 юли 2008 г., дискутиран е вчера.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 156 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани с вносител Министерският съвет. Внесен е на 22 юли 2008 г., обсъждан е вчера.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за инспектиране по труда. Отново вносител е Министерският съвет, обсъждан е вчера.
Гласували 146 народни представители: за 120, против 6, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение думата има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене Законопроект за инспектирането по труда, да бъде удължен с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене с две седмици - общо стават три седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 156 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност с вносител Марина Дикова и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 161 народни представители: за 93, против 35, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това гласуванията за днес приключват.
Преминаваме към първа точка от дневния ни ред за днешния парламентарен ден:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРЕЗ 2007 Г.
Преди това, заповядайте за процедура, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Моля да бъде прегласувано предложението. Искам да обърна внимание на цялата зала, че става въпрос за един закон, който има драстични последици за всеки български гражданин.
В никакъв случай не го поглеждайте от политическа гледна точка, а вижте какво се съдържа в него и опасността от определени хора да бъде използван като произвол за една икономическа, а защо не и наказателна репресия.
Много ви моля да обърнете сериозно внимание на този закон в изменената му част. Не говорим за принципите, които са заложени във вече действащия закон, защото с това, което сега се прави, този закон се обръща с главата надолу и става абсолютно репресивен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Гласували 157 народни представители: за 78, против 40, въздържали се 39. (Ръкопляскания от опозицията.)
При повторното гласуване законопроектът не се приема на първо четене. (Ръкопляскания от опозицията.)
Преминаваме към Обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет.
Има становище на Комисията по правни въпроси.
Думата има председателят на комисията господин Янаки Стоилов.
Моля да не напускате залата. Предстои ни сериозно обсъждане с участието на представителите на Висшия съдебен съвет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Неловко се чувствам в началото на представяне на доклада за дейността на ВСС точно в момента, когато се гласува отхвърлянето на предложения законопроект. Нямам право на повече коментари. Преминаваме към другата точка.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати представителите на Висшия съдебен съвет: госпожа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, Радка Петрова, Петър Стоянов, Цони Цонев, Пламен Стоилов, Иван Колев и госпожа Ана Караиванова – главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да потвърдим с гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на представителите на Висшия съдебен съвет и главния инспектор на Инспектората.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Обръщам се към квесторите: моля, поканете представителите на Висшия съдебен съвет в залата.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2008 г.
На заседание, проведено на 3 юли 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
На заседанието присъстваха от Висшия съдебен съвет – Анелия Мингова, Божидар Сукнаров, Мариана Дундова, Цветанка Табанджова, Костадинка Наумова и Радка Петрова, от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова - главен инспектор, от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник-министър.
Докладът беше представен от госпожа Анелия Мингова.
Информацията в доклада е структурирана и анализирана в няколко раздела, които представят в нейната цялост дейността на Висшия съдебен съвет и неговите постоянни комисии, като в заключението на доклада се предлагат законодателни промени в Закона за съдебната власт.
Докладът включва информация за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г. в стария и новия му състав след приетия през миналата година нов Закон за съдебната власт. Новият постоянно действащ състав на Висшия съдебен съвет е провел първото си заседание на 5 октомври 2007 г., на което е организирана дейността на Съвета. На заседанието на 1 ноември са определени представляващият Висшия съдебен съвет, неговите постоянни комисии и съставът им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един момент, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, господин Стоилов току-що прочете уводната част на становището на комисията. За онези от вас, които не следят докладчика, информирам ви докъде сме стигнали и оттук нататък ви моля онези от вас, които имате свои разговори, да ги проведете в кулоарите, а онези, които са в залата, внимателно да следят докладването!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
„Дейността на Висшия съдебен съвет.
Във връзка с една от основните дейности на Съвета, осъществяването на кадровата политика в съдебната система, през 2007 г. с решения на Висшия съдебен съвет са обявени 7 конкурса за назначаване на магистрати. От общо обявените 128 щатни бройки до 30 септември същата година по проведените конкурси са назначени 109 магистрати.
Към същата дата в съдебната система са останали незаети 265 свободни бройки - 124 за съдии, 82 за прокурори, 14 за следователи, 13 за административни ръководители и 32 за заместници на административни ръководители. Поради необходимостта от приемане на нова Наредба за конкурсите и методика за атестиране в съответствие с новия закон, дейността по осъществяване на кадровата политика в съдебната система продължава и през настоящата година. От посочените свободни бройки за съдии в края на 2007 г. са назначени 19 наказателни съдии в районни съдилища.
След структурирането си в новия постоянно действащ състав Висшият съдебен съвет е обсъдил и приел План за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, определени са разпоредителите по бюджета и е приет за сведение отчет за изпълнението на Бюджета на съдебната власт към 31.10.2007 г., приет е и Правилникът за организацията на дейността на Съвета и неговата администрация, който е обнародван в „Държавен вестник”. Въз основа на откритата процедура за избор на председател са избрани нов председател на Върховния касационен съд и нов директор на Националната следствена служба.
В срока по § 30, ал. 2 от закона, Висшият съдебен съвет е съгласувал и приел всички нормативни актове, уреждащи организацията и дейността на администрациите на съдилищата, прокуратурите и следствените служби. Утвърдени са статистическите форми за дейността на видовете съдилища, които са публикувани на интернет страницата на Съвета. По този начин следва да се проверява натовареността на органите и отделните магистрати и да се изпълняват изискванията на закона. Създадени са също така и таблици за мониторинг на наказателни и административни дела.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, тук минавате към дейността на комисиите.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще я прескоча, тъй като с вътрешната организация на дейността на Съвета, поради ограничеността във времето за представяне на доклада няма възможност да се занимаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той е на разположение на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към Раздел ІІІ „Предложения за законодателни промени в Закона за съдебната власт.
В заключението на доклада са направени множество предложения за промени на Закона за съдебната власт. Като основание за изготвянето им е посочена необходимостта от подобряване на работата на съдебната система чрез правилното прилагане на закона.
В обсъждането на доклада участие взеха народните представители Надка Балева, Борислав Ралчев, Мая Манолова, Надя Антонова, Иглика Иванова, Диана Хитова, Яни Янев, Елеонора Николова и Янаки Стоилов.
Те поставиха следните групи въпроси: за приемането на процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи; за предприемане на мерки за публикуване на съдебните решения в интернет страниците на всички съдилища; за облекчаване на конкурсните процедури; за командироването на магистрати; за изработването на статистически форми за дейността на магистратите, които позволяват да се проследи реалното времетраене на едно производство; за мониторинга, който се осъществява на наказателни дела с повишена степен на обществена опасност и на някои дела по Административно-процесуалния кодекс; за изпълнението на мерките, които са от компетентността на Висшия съдебен съвет по Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност; за по–задълбочен анализ на дейността на Съвета по противодействие на корупцията в съдебната власт; за приравняването на статута на членовете на Висшия съдебен съвет към статута на магистрати, за щатната численост на администрацията и за предложенията за промени в Закона за съдебната власт.
От името на вносителя отговори на поставените въпроси дадоха госпожа Анелия Мингова и госпожа Радка Петрова. Те поеха ангажимент да се предостави допълнителна информация за изпълнението на мерките, които са от компетентността на Висшия съдебен съвет по Плана за действие по показателите за напредък, както и за мониторинга, който се осъществява на наказателни дела с повишена степен на обществена опасност и на някои дела по Административно-процесуалния кодекс. Относно предложенията за законодателни промени госпожа Мингова посочи, че по–голямата част от тях са изготвени по инициатива на магистрати, заемащи длъжности на средно ръководно ниво във връзка с идентифицирани проблеми от практиката, а също така обърна внимание, че някои предложения не са залегнали в доклада, но могат също да се поставят на обсъждане.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации във връзка с доклада:
В доклада като цяло, с отделни изключения, липсва аналитична част за работата на комисиите с оглед на установени проблеми в дейността на органите на съдебната власт, която следва да наблюдават. Представят се статистически данни, но няма коментар относно възникнали проблеми, причините, които са довели до съответното фактическо състояние, както и за мерките, които трябва да се предприемат. Следва да се отбележи, че очакванията са за по-категорични мерки за противодействие на корупционните практики в съдебната система.
От представената информация за дисциплинарните производства става ясно, че през 2007 г. са довършени 7 дисциплинарни дела, които са образувани през 2006 г., а броят на досега образуваните и довършени дела през 2007 г. е 8. Постоянно действащият състав на Съвета е решил за времето от конституирането си почти еднакъв брой дела в сравнение с делата, разгледани от предишния състав. С оглед на това би могло в следващия доклад да се предостави информация за средния срок на разглеждане и приключване на такива производства.
В отговор на направените предложения за промени в Закона за съдебната власт е необходимо да се отчете обстоятелството, че някои от текстовете, за които се предлагат изменения и допълнения, са приети по настояване и след съгласуване с представители на органите на съдебната власт, за да бъдат ограничени съществуващи отрицателни практики.
По предложенията за законодателни промени е необходимо да се анализират разпоредби от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет. Върховният административен съд допусна за разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация и се произнесе на първа инстанция по него. Конституцията на Република България и Законът за съдебната власт определят Инспектората към Висшия съдебен съвет като самостоятелно юридическо лице. Предложението за промяна в чл. 56, ал. 1 от Закона за съдебната власт не кореспондира с чл. 132а, ал. 7 от Конституцията, тъй като според тази разпоредба Инспекторатът може да извършва проверки и по инициатива и на други държавни органи. Освен това в правомощията на представляващия Висшия съдебен съвет е разписано, че подписва всички документи, свързани с изпълнението на длъжността “главен инспектор на Инспектората на Висшия съдебен съвет”, което от своя страна посочва, че дори писма от главния инспектор, с които се иска справка от административни ръководители за движението на дадено дело, следва да се подписват от представляващия Висшия съдебен съвет. Във връзка с това госпожа Караиванова обърна внимание и на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 9 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация относно възлагането на проверки на Инспектората от страна на Висшия съдебен съвет.
Необходимо е да се отбележи също така, че са дискусионни и някои от текстовете, определящи статута на членовете на Висшия съдебен съвет.
Комисията по правни въпроси отправя следните препоръки във връзка с Обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г.:
1. Да се направи анализ на предоставените статистически данни за дейността на съвета и да се формулират изводи, които следват от него.
2. Да се анализира прилагането на Закона за съдебната власт и да се предложат конкретни мерки, с които да се решават установените проблеми по организацията и осъществяването на правомощията на съдебната власт.
3. Да се предостави информация за средната продължителност на дисциплинарните производства.
4. Да се включи раздел за взаимодействието с Инспектората към Висшия съдебен съвет.
5. Да се предприемат мерки за упражняване на контрол от страна на Висшия съдебен съвет върху административните ръководители относно публикуването на съдебните решения на Интернет-страниците на съдилищата.
6. Да се предприемат мерки за преценка на обстоятелствата при искане за отлагане на делата.
7. Да се извършат проверки на работата на съдебната администрация.
8. Да се предостави допълнителна и по-подробна информация за взетите мерки относно получени сигнали, довели до образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати, както и за изпълнението на мерките, които са от компетентността на Висшия съдебен съвет по Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси:
1. Единодушно прие Процедурни правила, които след малко ще ви представя, за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи.
2. С 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” прие Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г., внесен от него в Народното събрание и предлага проект на решение за приемането му.”
Проектът за решение е за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г.:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на
Висшия съдебен съвет през 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
И накрая проекта за Процедурни правила, който комисията предлага да одобрите:
„ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА
за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи
На основание чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията на Република България, чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт и чл. 75б от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси предлага следната процедура за обсъждане на докладите на органите на съдебната власт:
1. Обсъждането на доклада започва в съответствие с реда, предвиден в чл. 75б, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представляващият Висшия съдебен съвет или упълномощен негов член представя съответния доклад, включително и обобщена информация за проведеното обсъждане на доклада в съвета.
3. Възможност за изказване на вносителя на съответния доклад във Висшия съдебен съвет – председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор, с което се дава допълнителна информация във връзка с изготвянето на доклада и обобщаването на данните за дейността, съответно на съдилищата, прокуратурите и разследващите органи в България – до 10 минути.
4. Обсъждане на представения доклад, като в рамките на обсъждането могат да се задават принципни въпроси относно дейността на органите на съдебната власт, прилагането на закона и необходимостта от предприемане на законодателни промени с цел подобряване ефективността на съдебната система.
5. Отговори и изразяване на отношение във връзка с поставените въпроси от страна на представителите на Висшия съдебен съвет, включително на Инспектората към Висшия съдебен съвет, и председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
6. Приемане на решение по доклада в съответствие с чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Предстои да изслушаме становището на представителя на Висшия съдебен съвет госпожа Анелия Мингова.
Колеги, обръщам ви внимание, че провеждаме това разглеждане на доклада по силата на правилника - чл. 75б, и предлагам да имаме предвид единодушно приетите правила от Комисията по правни въпроси – те са процедурните правила за обсъждане на този и други подобни доклади. В пленарната зала няма необходимия кворум, за да ги подложа на гласуване, но предлагам да ги гласуваме заедно с проекта за решение в началото на следващата пленарна седмица, а сега да ги имате предвид в хода на по-нататъшната дискусия.
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, госпожо главен инспектор!
„Няма друга власт, която тъй непосредствено, тъй постоянно да въздейства върху хората, както съдебната власт. Върху избора и работата на представителите на тази власт обществото има най-голям интерес да бди.”
Уважаеми дами и господа, тези думи стоят пред заседателната зала на Висшия съдебен съвет и доказват дълбокото ни убеждение за необходимостта от пълна прозрачност и отчетност в дейността на съдебната система пред обществото. Аз искам да се окаже вярно очакването ни истинският обществен мониторинг и реално взаимодействие между институциите, олицетворяващи отделните власти, да започват именно оттук, от висотата на парламентарната трибуна.
Пред вас е първият доклад за дейността на Висшия съдебен съвет в изпълнение на конституционното ни задължение и първият, чийто автор е новият постоянно действащ орган за управление на съдебната власт. Затова е и особено важно днешното обсъждане, поради значението му за същността на диалога между съдебната и законодателната власт.
В доклада съдържателно могат да се откроят две части. Първата се отнася до дейността на предишния Висш съдебен съвет за периода до м. октомври 2007 г. Втората част е посветена на дейността на действащия Висш съдебен съвет. Сами виждате, че същинският отчетен период от нас е твърде кратък, поради което основателната бележка на Комисията по правни въпроси, че в него има повече статистически данни, отколкото анализ на дейността, няма как да бъде преодоляна.
Истинският анализ и изводи, дами и господа, може да се очакват и изискват към нашия доклад за дейността през настоящата година, което обаче несъмнено ще можем да ви предложим за обсъждане в следващия ни доклад.
Искам да подчертая, че дискусията в Комисията по правни въпроси на парламента беше много съдържателна и по моему взаимно полезна. Тя наистина очерта въпросите, които се нуждаят от повече информация, за да получат своите отговори. За да бъде и днес диалогът полезен, ще ми позволите да се опитам да насоча вниманието ви към някои конкретни въпроси, които бяха поставени за обсъждане и обсъдени именно в заседанията на Комисията по правни въпроси.
На първо място, законът наистина изисква публикуване на съдебните решения в Интернет-страниците на съдилищата. Изпълнението на това задължение предпоставя действието на добър софтуерен продукт във всички звена на съдебната система, както и добра организация от административните ръководители. В тази връзка и с последните си решения от м. юли т.г. Висшият съдебен съвет е предприел необходимото в кръга на своите правомощия да осигури действието на такъв софтуерен продукт, давайки и задължителни указания на административните ръководители в съдебните звена. Искам да подчертая, че в изпълнение на нашето решение, което задължава Интернет-страници да имат всички звена в съдебната система, при липсващи 36 такива, до 1 септември техният брой вече е намалял на 14, а имаме увереността от административните ръководители, че до края на м. септември всички съдебни звена ще ползват и ще имат свои Интернет страници.
Също така много е важно за работата на съдебната система и въпросът, който беше обсъждан на заседанието на Комисията по правни въпроси, публикуваната информация на делата и действащите информационни системи, които осигуряват доброто управление на съдебните дела. Много е важно в тези системи да има осигурена възможност за изпълнение на законовото изискване за публикуване на съдебните решения. Искам да подчертая, че поради не само организационни, но финансови, административни, а също софтуерни проблеми към настоящия период на обсъждане на доклада само в 58 от наличните сайтове се е предоставяла и публикувала информация за съдебните решения.
Към настоящия момент имаме увереността – с оглед предприетите действия и решения на Висшия съдебен съвет, че най-късно до края на месеца председателите на съдилищата ще осигурят информацията за делата да може да бъде намерена на сайтовете на съответните съдебни звена.
На заседанието на Комисията по правни въпроси в парламента обстойно беше обсъждан и въпросът за необходимостта от по-категорични мерки за противодействие на корупционните практики в съдебната система. Тука искам да кажа, че действията на Висшия съдебен съвет в тази посока най-добре се наблюдават чрез дейността на две от неговите постоянни комисии, а именно Комисията за борба с корупцията и професионалната етика и Комисията по дисциплинарните производства. Своевременно предоставихме исканата от народните представители допълнителна информация и аз съм я изпратила в Комисията по правни въпроси. Надявам се народните представители да са се запознали с нея.
Тук бих могла да посоча следното. Завишени са изискванията, които Висшият съдебен съвет е взел към недопустимо поведение на магистрати, което от наша страна се изразява в своевременно и безкомпромисно образуване на дисциплинарни производства срещу тях. Тук бих искала да цитирам само няколко данни. От началото на тази година – това са нови данни, които не са залегнали в доклада, защото, пак посочвам, той е за изминалата, изтеклата календарна година, но бяха поискани актуални данни, за да се види хода на работата в тази посока – Висшият съдебен съвет е започнал 15 дела от началото на годината, а 17 са били те през цялата 2007 г. Сами можете да направите разликата. Досега Съветът е потвърдил 32 санкции, наложени на магистрати от преките им административни ръководители, като за сравнение за цялата минала година те са били 35.
Беше поставен въпросът какви са основните причини за дисциплинарните производства и за наложените дисциплинарни санкции особено при дисциплинарните уволнения. Ангажирах се да анализираме тази информация и да я предоставим.
Тук бих могла да посоча, че основните пунктове са два. Първият се отнася до уронване престижа на съдебната власт, което най-често се гради върху непристойно поведение и употреба на алкохол. Другата обща група причини е свързана с неспазване на процесуалните срокове по движение на делата и по произнасяне на съдебните актове.
Беше поставен въпросът да се анализира и се види как функционира взаимодействието на Висшия съдебен съвет със сформирания инспекторат към него. Всъщност, това беше една от бележките и препоръките на народните представители в Комисията по правни въпроси. Разбира се, как се осъществява тази връзка и какъв е резултатът от нея най-добре може да се види, като изтече по-дълъг период от време, за да могат да се направят съответните анализи. Още повече, че инспекторатът започна да функционира с пълния си капацитет няколко месеца преди да изготвим и представим на Народното събрание нашия доклад.
Главният инспектор предостави своите данни за работата на инспектората и взаимодействието с институциите, в частност с Висшия съдебен съвет. Тези данни също съм изпратила на колегите от Комисията по правни въпроси.
Разбира се, основните аспекти на това взаимодействие са залегнали както в Закона за съдебната власт, така и в правилника за неговото приложение, който сме приели. Тук мога да посоча само няколко данни за конкретизация. Разбира се, тези данни са към момента, когато бяхме формирали своето становище като отговор след обсъждането в Комисията по правни въпроси. По 54 сигнала, изпратени от Висшия съдебен съвет, инспекторатът е предприел действия от неговата компетентност. По 5 от преписките е предложено налагането на дисциплинарни наказания на магистрати. От тях 4 са образуваните дисциплинарни производства във Висшия съдебен съвет, а едно е насочено към налагане на санкция от съответния административен ръководител. По 4 преписки дисциплинарните дела са образувани, едно е приключило с налагане на наказание.
Беше поставен въпросът относно участието и ролята на Висшия съдебен съвет в изготвянето на актуалния план за действие по показателите за напредък. В тази връзка взехме активно участие заедно с работна група към министъра на правосъдието, която предложи на изпълнителната власт мерките, които имат отношение към дейността на Висшия съдебен съвет при актуализирането на този план. Тези мерки са реалистични. Разбира се, вие можете да ги получите под формата на парламентарния контрол, който осъществявате спрямо Министерския съвет и в частност към министъра на правосъдието, доколкото планът за действие е акт, който се приема от Министерския съвет.
Мога да кажа, че някои от заложените в него мерки вече са изпълнени от Висшия съдебен съвет. Става дума за указанията, които той чрез свои решения дава на административните ръководители както за посочените вече изграждане в пълнота на Интернет-страницата, така и за актуализиране на информационните системи, които водят обслужването на делата.
Няколко думи за нещо, което смятам, че е от особена важност за взаимодействието между законодателната и съдебната власт. То се съдържа в края на нашия доклад и се изразява в направените предложения за промени в Закона за съдебната власт. Направили сме го с ясното съзнание, че по този начин искаме да съдействаме за по-доброто функциониране и по-доброто прилагане на закона, като в никакъв случай не искаме да отправяме някакъв упрек за състоянието на правните норми. Но в нашата работа през изтеклата година забелязахме нива за подобряване на законодателството и сме отворени за диалог в каква насока, разбира се чрез проведена дискусия, ще бъде разумно да бъдат предприети такива законодателни промени. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за миг, госпожо Мингова.
Бих се обърнал към госпожа Дончева и към колегите, които не следят в момента онова, което ще сподели с нас госпожа Мингова. Тя пристъпва към обосновка на предложенията на Висшия съдебен съвет за промени в Закона за съдебната власт. Струва ми се, че колкото и да са увлекателни отделни други теми, в случая предимство има тази проблематика.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Няма да отегчавам народните представители с всички предложения, защото те са част от съдържанието на нашия доклад.
На второ място, бих спестила анализа на всички тези предложения, поради причината, че Висшият съдебен съвет няма законодателна инициатива. Пак повтарям, ние само искаме да предложим нашето участие в предстоящите дискусии.
Към министъра на правосъдието вече е създадена работна група за мониторинг на Закона за съдебната власт, която ще има за цел и да анализира нуждата от съответните законодателни промени. Ние имаме представители в тази работна група. Те ще бъдат нашето лице, което ще изложи аргументите и съображенията си за нуждата – по наше виждане – от такива промени.
Тук обаче искам да споделя два пункта от тези наши виждания, защото според нас е особено важно именно там да се помисли за законодателна инициатива.
Става дума за провеждането на конкурсите. Наистина и в Комисията по правни въпроси към парламента беше отчетено в изказванията на народните представители, че тази процедура се оказа доста тромава при реализацията й на практика. От обявените за кариерно израстване конкурси през месец февруари се оказа, че при пълна мобилизация на силите на Висшия съдебен съвет и на органите, ангажирани при осъществяване на тези процедури, те могат да бъдат финализирани в края на месец юли. А законът ни задължава да провеждаме минимум два конкурса за кариерно израстване на година и минимум два конкурса за първоначално назначаване в органите на съдебната система. Ако това бъде спазено и при наличието на около 15-17, ако трябва да ги изброим, видове звена в съдебната система, при които се провеждат отделни конкурси, чисто математическият брой за броя на конкурсите, които трябва да организира, проведе и обработи като документация Висшият съдебен съвет, ще позволи всъщност това да не може да бъде реализирано в достатъчно разумни срокове, така че да се реализира своевременно както нуждата от запълване на свободните щатове, така и да се реагира за нуждите от кариерното израстване на магистратите.
И още нещо по отношение на процедурата по конкурсите и уредбата в закона. Оказа се, по наше мнение, че стремежът да се създадат достатъчно обективни критерии при кариерното израстване на магистратите всъщност доведе до профанизиране на провеждането на самия конкурс, правейки всъщност невъзможна преценката за реалните професионални и морални данни при атестацията на конкретния магистрат. Затова е редно да се помисли дали и конкурсът за първоначално назначаване в съдебната система трябва да е еднакъв, когато става дума за конкурси за младшите длъжности или пък когато става дума за конкурс, който е за влизане в системата на лица, които вече или са били в нея, или пък имат достатъчно години друг юридически стаж.
Още един пример, който според мен налага дискусия по отношение конкретните законови мерки – искам да обърна внимание, защото пряко касае работата на Висшия съдебен съвет, е съдържащата се единствено в Закона за съдебната власт ограничителна норма по отношение броя на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Аз не възразявам, а и моите колеги, срещу идеята за оптимизиране на броя на администрацията и контрола върху този брой, но фиксирането му в закон е прецедент. Точният брой на служителите в една администрация зависи пряко от звеното, което тя обслужва, а това не може да бъде предварително определено в закона. То е в оперативната компетентност на самия орган и зависи от неговите функции. Затова и броят на служителите се определя в съответните правилници за организацията и дейността на даден орган.
Тук обаче, извън тези общи аргументи, искам да подчертая нещо особено важно именно за администрацията на Висшия съдебен съвет. Тази администрация не обслужва съвета и членовете на съвета. Тази администрация по предназначение и по функция е всъщност централизираната администрация на съдебната власт, на цялата съдебна система и на всички нейни звена.
Само един пример, преди да приключа това първо свое изложение от името на съвета. Не е възможно цялата организация, обработка и движение на провеждани конкурси, минимум 15 по 4 за годината, както казах преди малко, да се осъществи от трима служители в администрацията, какъвто е всъщност персоналният състав на тези, които се занимават с провеждането на конкурсите. Тук не включвам конкурсите за младшите длъжности в съдебната власт.
Аз искам на фона на нашите предложения, които ние ще предоставим с допълнителна аргументация, ако бъдем поканени на тези дискусии, да направим така, че Законът за съдебната власт да бъде прилаган възможно най-ефективно, което означава, че той трябва да бъде реалистичен, прагматичен и насочен към това съдебната реформа, която съдебната система осъществява, не само пред европейските ни партньори, но и пред цялото общество най-сетне да даде очакваните резултати.
Благодаря на народните представители за вниманието. Очаквам полезна и ползотворна дискусия и тук. Ние сме отворени за въпросите, които ще поставяте, ще ги анализираме. Ако е необходимо, ще имаме готовност да предоставим допълнителна информация, поради което очаквам наистина полезен диалог. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова, за това Ваше представяне на дейността на Висшия съдебен съвет и за готовността за наистина конструктивно взаимодействие.
Бих предложил, уважаеми колеги, да дадем възможност и на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Караиванова да направи свое изложение в пленарната зала. Такава възможност се предвижда и по т. 3 от Процедурните правила, когато има други представители на съдебните структури с отношение към проблематиката, която разглеждаме. Бяха повдигнати въпроси към Инспектората и в становището на Комисията по правни въпроси. Вярвам, че госпожа Караиванова има какво да ни каже.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на Висшия съвет, госпожо председател на Висшия съдебен съвет! Аз не съм се готвила за информация и за отчет, тъй като по закона отчетът е за 2007 г., а вие тук най-добре знаете, като избиращи този орган, че той беше създаден, избран в края на 2007 и започна своята работа в началото на 2008 г.
Бих искала да кажа няколко думи за взаимодействието с Висшия съдебен съвет. Естествено е, че понякога могат да се получат различия в мненията, в становищата на два самостоятелни органа, въпреки че аз съм смятала, че независимостта не трябва да се абсолютизира, а винаги трябва да се търси взаимодействието във всички органи и власти, които представляват държавата, за да можем да бъдем максимално полезни на гражданите. В тази насока смятам, че от Инспектората ще полагаме всички усилия за полезно взаимодействие с Висшия съдебен съвет, за да можем да изпълним задачата си, ролята си като орган, който ще допринесе за премахване на тези недостатъци в работата на съдебната власт, които, вместо да гарантират нейната независимост, някои възприеха като безотговорност, като безотчетност, като неглижиране на проблемите на обществото, на гражданите, които се нуждаят от защита.
В този смисъл аз възприемам нашето сътрудничество с Висшия съдебен съвет. Там, където ние сме констатирали такива нарушения, които заслужават дисциплинарно наказание по нашето виждане, сме сигнализирали Висшия съдебен съвет. Ще анализираме практиката и ще се съобразим с тяхното становище, за да бъдем, както ви казах, максимално полезни.
Повече би ми се искало да акцентираме на анализиране на проблемите и това ще направим при представянето на докладите си пред тях от проверката, която извършихме по част от делата, свързани с измамите с фондове по ОЛАФ, на докладите от плановата проверка, която извършихме през първото шестмесечие в съдилищата, прокуратурите и следствените служби в Бургаския апелативен съд, както и по някои дела, по които ние се самосезирахме, както е модерно напоследък да се казва, и откриваме определени проблеми, за които данъкоплатецът плаща.
Ако в дискусията възникнат конкретни въпроси и предложения, съм готова и на тях да отговоря. Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Госпожо Караиванова, в становището на Комисията по правни въпроси има изразени препоръки и предложения във връзка именно с това, за което говорите – взаимодействието. Навярно си заслужава и тях да анализирате и прецените. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на обобщения доклад.
В т. 4 от Процедурните правила е казано, че в рамките на обсъждането могат да се задават принципни въпроси относно дейността на органите на съдебната власт, прилагането на закона и необходимостта от предприемане на законодателни промени с цел подобряване ефективността на съдебната система.
Уверен съм, че онези, които следят тази дискусия, ще се съобразяват с тези параметри в изказванията си.
Ще давам думата по реда на заявките. Получих вече една такава заявка от госпожа Капон. (Реплики.) Госпожа Капон е била изразител на заявката за изказване от госпожа Николова, както разбирам.
Моля да поканите госпожа Николова в залата.
Междувременно да попитам има ли желаещи да вземат думата. Едва ли една такава тема може да мине без обсъждане. Бих приканил народните представители, които са работили и мислили по доклада, да не изчакват със заявките си за изказване.
В залата присъстват ангажирани юристи, които съм сигурен, че имат сериозни мнения по тези въпроси, които са предмет на доклада.
Заповядайте, имате думата.
Госпожа Надя Антонова прави заявка за изказване.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги – представители на Висшия съдебен съвет, с удоволствие участвам в настоящия дебат. Очаквам от него откровен и загрижен диалог и като негова естествена последица очаквам качествени промени в работата на всички държавни органи, включително и в работата на уважаваната и тъй независима съдебна власт.
Докладът на Висшия съдебен съвет беше разгледан много подробно в Правната комисия, беше ни оказано изключително съдействие от неговите представители, включително и с информация, с анализ. Това го намирам като твърде добро взаимодействие и за илюстрация на новия стандарт в отношенията между законодателната и съдебната власт.
Искам да кажа също така, позволявам си да говоря от името на по-голямата част от народното представителство, позволявам си да извърша една чужда работа без пълномощие, но се изкушавам да кажа, че народното представителство приема съдебната власт като свой много способен и отговорен партньор в борбата за осъществяване на съдебната реформа, в борбата срещу корупцията във всички власти, включително и организираната престъпност, като свой най-добър партньор в тази насока. Слава Богу, разчитаме и на вас общественото настроение с основание да бъде променено.
Въпреки това обаче ние като народни представители си даваме сметка, че нашите правомощия се простират само до законодателните промени. Отворени сме да обсъждаме всички промени, които предлагате вие в Закона за съдебната власт, с необходимата настойчивост и отговорност от наша страна. Знаете много добре, колеги, че Законът за съдебната власт винаги е обсъждан с активното участие и на висшите магистрати, и с представителите на Висшия съдебен съвет в Правната комисия и така трябва да бъде по мое скромно мнение. Така ще продължим. Склонни сме да променяме всякакви закони по всякакъв начин, който да гарантира точното им приложение и в края на краищата търсения от цялото общество резултат.
Аз бих искала обаче да престана да говоря за това, което сме си казали в Правната комисия. Оттогава се случиха важни събития, имам предвид Доклада на Европейската комисия – основният доклад, посветен на Глава „Правосъдие и вътрешен ред”.
Ще си позволя няколко кратки цитата от този доклад. Бих искала тези цитати да ги възприемете и като молба към вас, да бъдете любезни да отговорите какво конкретно е предприел Висшият съдебен съвет, съобразно препоръките на Европейската комисия в доклада и съпровождащите го документи.
Аз добре разбирам, че е изготвен екшън план, но бих искала да попитам, изхождайки от изводите на Европейската комисия, докъде сме се докарали с този екшън план, какви мерки са изпълнени? Както разбрах, отчита се изпълнение. Това, което предстои в екшън плана, има ли конкретни срокове, какво точно ни очаква и какъв резултат и кога би следвало да настъпи вследствие на доброто приложение на изработения от вас твърде добър, надявам се, екшън план?
Европейската комисия казва, че „България положи усилия да създаде институции и да внедри процедури и процеси, които при условие, че институциите разполагат с подходящ персонал и процесите се управляват по ефективен начин, биха могли да постигнат резултатите, очаквани от функционираща съдебна власт и администрация, в които няма корупция и заплаха от организирана престъпност”.
Цитатът продължава: „Във връзка с реформата в съдебната система България внесе изменение в Конституцията и прие Граждански процесуален кодекс, Закон за съдебната власт и законодателството за прилагането им. Тези закони утвърждават независимостта на съдебната власт. Те предвиждаха да се създаде Висшият съдебен съвет като независим, избираем орган, който следи за управлението на съдебната система”.
Точка втора в доклада е „Резултати”: „Положени бяха включително и усилия за създаването на институции и за внедряването на процеси, въпреки това тази реформа – съдебната, все още не е довела до достатъчни резултати. Приемането на закони, внедряването на процедури и създаването на институции е необходимо, но не е достатъчно. Законите трябва да се изпълняват, а институциите трябва да работят ефективно, за да постигнат по-конкретни резултати”.
Точката 2.3 от доклада е: „Необходими подобрения”: „Новосъздаденият Висш съдебен съвет трябва понастоящем да поеме своите отговорности и в процеса на реформи да предприеме мерки, с които да гарантира издаването от страна на съдебните органи на експедитивни и ефективни решения. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет трябва да изготвя резултатите от проактивни разследвания на процедурни пропуски и по дисциплинарни случаи, по които след това Висшия съдебен съвет да предприеме бързи последващи действия. Правоприлагащите органи трябва да са организирани по-добре”.
Точка 3 „Заключение”: „Българските власти са задължени да показват, че съдебната система работи и че разследванията на случаи на корупция и организирана престъпност водят до арести, съдебно преследване и в зависимост от решението на съда до присъди с разубеждаващ ефект и конфискуване на активи. До този момент България все още не е успяла да покаже, че съдебната й система работи ефективно. Институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не постигат резултати на практика. Направени са препоръки, но те не се следват. Основните проблеми продължават да бъдат налице и са необходими спешни действия, за да бъдат решени” – край на цитата.
Както добре знаете, колеги, има някои документи, които съпровождат този основен доклад на Европейската комисия и по-специално по третия показател за наблюдение относно ефективността на съдебния процес. Там аз ще се огранича и няма да цитирам така дословно, защото времето е ограничено, вашето търпение – също.
Относно наблюденията по този Показател № 3 от механизма за наблюдение и проверка европейските партньори твърдят, че българските власти са докладвали за девет производства срещу магистрати през първите пет месеца на 2008 г. в сравнение със 17 производства за цялата 2007 г.
Цитирам: „Това може да се счита за малко, като се има предвид, че в България има 121 професионални съдии, 1558 прокурори и 546 следователи. Броят и характерът на санкциите на Висшия съдебен съвет е неизвестен. По тази причина е невъзможно да се каже дали те действат разубеждаващо” - край на цитата.
И тук си позволявам да попитам, с молба да помислим заедно. Когато коментирам измененията по Закона за съдебната власт, не смятате ли за необходимо, че главата „Дисциплинарно производство” също трябва да се подобри в частта „Въвеждането на нови основания за налагане на дисциплинарни наказания”, тъй като за огромно мое съжаление някои магистрати, вероятно единици, са твърде изобретателни и издават актове при необяснима бързина? Впрочем тази бързина е обяснима, но обяснението е извън законовите основания. Не е ли необходимо да направим нова, по-експедитивна процедура по налагане на дисциплинарните наказания?
Също така, в тази част от съпровождащия документ на основния доклад на Еврокомисията съвсем категорично се поставя въпросът за информационната система, най-категорично се поставя въпросът за публикацията на съдебните решения в Интернет. И в тази връзка, след като в Закона за съдебната власт, влязъл в сила на 10 август м.г., ако не се лъжа, но това е приблизително срокът, след като Висшият съдебен съвет в този му състав на 12 септември м.г. взе решение всяко съдилище да има Интернет-страница, правилно ли схванах и снощи, че съдилищата от системата на Върховния касационен съд изобщо не публикуват своите решения в Интернет?
И накрая бих искала, ако е възможно, представителите на Висшия съдебен съвет, уважаваните от мен колеги, да бъдат любезни да отговорят какво правят те във връзка със задачите, поставени от Европейската комисия, склонни ли са да поемат те своята отговорност във Висшия съдебен съвет и как конкретно се реализира това? Конкретно по екшънплана, за който говори проф. Мингова, като мерки, като срокове, като отговорници, очаквани резултати, включително и за дисциплинарните производства и начина за постигане на бърз и ефективен процес при непротиворечива съдебна практика и, разбира се, всичко това, което е необходимо за осигуряване публичността в работата на съдебната система, така както публично работи парламентът, така както публично работят Министерският съвет, общинските съвети и всички останали власти в държавата, които са точно толкова независими и по Конституция, колкото и съдебната система - принцип, проведен докрай и много полезен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Реплики към Вас няма.
Бих искал да приветствам в залата министъра на правосъдието госпожа Тачева, да я поканя да заеме предвиденото за представителите на Министерския съвет място в пленарната зала. Вярвам, че ще бъде полезно да проследи по-нататъшната дискусия.
Предлагам представителите на ВСС, главният инспектор да следят отправените въпроси и да имат готовност в края на заседанието да вземат отношение по поставените въпроси, включително и от госпожа Антонова.
Заявка за изказване направи народният представител Павел Шопов.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Винаги съм казвал, че когато говорим за Висшия съдебен съвет и съдебната власт, изобщо за органите на съдебната власт, има един най-голям проблем. Един проблем, който е проблем над проблемите, защото не са толкова важни проблемите за свършените дела, за дисциплинарните наказания, за сроковете. Те всички са следствие на основния проблем за деполитизацията на съдебната власт – институциите, които осъществяват правораздаването и правосъдието в България.
Деполитизацията е проблем още от самото начало на прехода, а той е наследен проблем от времето на комунизма, когато цялата съдебна власт беше в ръцете на Комунистическата партия. Явно Българската социалистическа партия, която е наследница на БКП и правосъдната традиция отпреди 10 ноември, запазва в ръцете си монопола – онзи, който е имала преди и сега. И няма никакво намерение да се откаже от пълния контрол и политизация върху съдебната власт чрез своите кадри, чрез своите избрани представители, които да работят в тази съдебна система и днес, уж деполитизирана, уж без контрол и без връзка с политическите сили, респективно с Българската социалистическа партия.
Нашите партньори и Европейската комисия и в този доклад не отразяват основно този проблем и аз считам, че натам трябва да се фокусират усилията на българското общество. Защото, само ако се вгледаме, за всичките тези години, които минаха, във всички съдебни системи, във всички висши съдебни съвети такава беше традицията, включително и на управляващите тогава, днес опозиция, говоря за управлението на СДС, които не можаха да избягат от този навик, от този мерак, от тази политика – да кадруват във Висшия съдебен съвет. Спомняме си, че цял съдебен съвет беше предсрочно освободен чрез нов закон, за да бъдат сложени отново хора партийци.
В тази зала аз съм повдигал много пъти въпроса как политици, представители на висши ръководства на политически сили и управляващи, в една нощ се суброгират и се трансформират от политици в „независими” членове на Висшия съдебен съвет, което създава основата за вече престъпно съдружие, една колаборация, едно смесване на политическа власт с функции в правораздаването и в съдебната система.
В момента във Висшия съдебен съвет и в Инспектората има хора, които пред нас, в Комисията по правни въпроси, заявиха, че искат да продължат да работят, тъй като една политическа сила – ДПС - дала добра оценка за работата им в предхождащия им мандат във Висшия съдебен съвет. Има хора и тук, в залата, които бяха, а сигурно имат и връзка с висшите ръководства на партиите, които всъщност ги изпратиха. Висшият съдебен съвет и правораздавателните органи, което е огромният проблем, не другото, другите проблеми се решават, са се превърнали в убежище, в място за номенклатурни кадри – хора юристи, които биваха трансформирани от политици в членове на Висшия съдебен съвет и на другите органи. Това всъщност не е по-различно по отношение на други високи длъжности – на главен прокурор на Република България. Същото се отнася и до председателите на върховните съдилища.
Докато не се излезе от тази порочна формула, не можем да чакаме резултати. Същото го видях на практика в Пловдив при станалите събития на 6 септември във връзка със задържани симпатизанти и членове на „Атака” без каквото и да е правно основание – абсолютно тенденциозно по отношение на връзките, на отношенията, на решенията, които се вземаха между шефа на РДВР и прокурора. Защото това е целта – да се кадрува от тези хора, представители на политическите сили във Висшия съдебен съвет. И Висшият съдебен съвет като главен кадруващ орган в съдебната система всъщност прави пряко това. Той кадрува така, че долу магистратите и в низовите звена – съдии, прокурори и следователи, да бъдат назначавани, да бъдат издигани и движени по йерархията предвид не на техните професионални юридически качества, тяхната безпристрастност и неподкупност, а предвид на определени политически критерии.
Затова докладите, които се представят тук, ще бъдат формални, ще бъдат съобразени с партийната воля на централите, които всъщност ще ги пишат, ще ги спускат индиректно на своите представители във Висшия съдебен съвет и те ще ни ги представят на нас, за да ги „обсъждаме и приемаме” в условията на този голям интерес, който виждаме в момента в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
За разлика от господин Шопов аз считам, че проблемът е точно в решенията на съдебните състави, в сроковете, в които се вземат решенията. Понякога тези срокове се бавят с години, което е директно казано отказ от правосъдие. Считам, че точно тук е проблемът.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Естествено!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако един съдебен състав вземе престъпно решение, този състав трябва да бъде третиран като организирана престъпна група и трябва да му се търси наказателна отговорност за това решение. Същото се отнася и за решение от подобен характер на българския парламент, на българското правителство, на общинските съвети. Аз повдигнах този въпрос, когато тук беше главният прокурор и той се съгласи с мен, че наказателна отговорност за престъпни решения трябва да се търси от всеки.
Уважаеми колеги, основният проблем в съдебната власт, както и в изпълнителната и законодателната власт, е проблемът с корупцията. Именно там трябва да насочим своите усилия и внимание. Ще ви цитирам няколко конкретни примера. Знаете, че винаги говоря конкретно, без да навлизам в детайли.
Съдията Андрей Икономов от Висшия административен съд премахна статута на „Камчийски пясъци”, премахна статута на парка „Странджа”. Ето конкретен пример. Аз питам госпожа Караиванова, питам господин Пенчев за този съдия – още ли продължава да раздава правосъдие? Колеги, вие знаете, че целият парламент се занимаваше с решенията на този съдия. Ние променихме закона, за да можем да запазим парка „Странджа”. Ако не бяхме направили това, вероятно нямаше да има парк „Витоша”, парк „Рила” и строителната мафия щеше да продължава да застроява безразборно, както го прави впрочем на определени места.
Прокурорът Николай Ганчев, познат със сакралната фраза „Оферирай!”, уволнен от Висшия съдебен съвет, и забележете, уважаеми колеги – възстановен от Върховния административен съд! Прокурор, за който медиите писаха, бяха извадени стенограмите от записите, където той директно иска подкуп. Какво става с този прокурор? Продължава ли да работи?
Няма да цитирам тук примера с шефката на Административния съд във Варна, заловена с 10 хил. лв. подкуп.
Още един случай, защото щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно – Маргарита Михнева в своето предаване „Неудобните” извади съдебно-медицинската експертиза на един прокурор в Несебър. Оказа се, че човекът е луд. Казвам го с цялото съчувствие. Този прокурор в момента съди журналистката, която извади този факт. Вземам повод от този конкретен случай и предлагам на колегите, както и на колегите в тази зала – прокурори, съдии, следователи, да се иска удостоверение, че са наред, че не са луди, че не са се лекували в психиатрия. (Оживление.) Същото се отнася и за депутатите. Аз винаги поставям въпроса на принципна основа. Ето ви конкретно предложение, което може да бъде прието и което би свършило добра работа. Защото не мисля, че прокурорът от Несебър е поставен случайно на ключово място като Несебър. Вие знаете проблемите на този град. Въпросът е кой го е поставил, кой продължава да търпи. Моля госпожа Караиванова да ми отговори: възможно ли е човек с психични отклонения да бъде прокурор? Това е конкретен въпрос. Предполагам, че има такива случаи и в съдийското съсловие.
Това са проблемите, уважаеми колеги.
Отправям въпрос: въведена ли е системата за случаен подбор на делата във всички съдилища на България? Това е нещо, което го има във всички нормални страни. А не делата да се раздават, както в случая с господин Икономов – определени дела на определени съдии. Мисля, че те са много малко, но петнят името на своите колеги. Затова и Европейският съюз отправя тези жестоки критики към съдебната власт, затова и българското общество няма вяра в българското правосъдие. А това е много страшно, защото означава, че българското общество няма вяра в справедливостта, която държавата трябва да осигури.
Ще завърша дотук, уважаеми колеги. Считам, че това са конкретни въпроси, които отправих и които заслужват конкретен отговор, а разбира се – и конкретни действия, които да предотвратят проблемите, които поставих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Нека дадем възможност на представителите на Висшия съдебен съвет да вземат отношение по повдигнатите въпроси. В последното изказване се съдържаха конкретни казуси. Аз не предложих на господин Христов да не цитира такива казуси с разбирането, че по тях очевидно няма се води дискусия, а по-скоро са илюстрации за системни проблеми, които очевидно съществуват в системата – за корупция, за санкциониране на провинили се членове на съдебната система.
Моля госпожа Мингова да вземе отношение по всички тези въпроси, включително и по повдигнатите от госпожа Антонова и господин Шопов.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! В началното си изложение аз всъщност засегнах и част от проблемите, които след това бяха чути, особено в изказването на госпожа Антонова.
Аз благодаря за конструктивните думи, за отношението към усилията, които Висшият съдебен съвет полага, и за конкретните въпроси, които действително са актуални и които налагат както съвместните ни усилия по-нататък, така и особени акценти в дейността на Висшия съдебен съвет като орган за управление на съдебната система.
Да, всички знаем и подробно сме запознати с доклада на Европейската комисия. Оценяваме критичността в доклада като реалистична. Както посочих и в началото на изказването си, в актуализирания План за действие в Указателя за напредък ние много активно съвместно с министъра на правосъдието предложихме нашето виждане за участието и ролята на Висшия съдебен съвет като институция, която следва да има съответно поведение във връзка с набелязани конкретни мерки.
Пред мен е графикът, който е приет на едно от поредните заседания през м. август на Министерския съвет, в който са разписани конкретните мерки, които ние сме актуализирали във връзка с участието на Висшия съдебен съвет. Ако трябва да бъда по-конкретна, най-напред това, което е особено належащо и предстои още за следващото заседание на Висшия съдебен съвет, е в изпълнение на някои от мерките, посочени със срок м. септември в този План за действие. Това, на първо място, е издаване на указания на Висшия съдебен съвет до административните ръководители на съдилищата с оглед създаване на оптимизирана организация на работата и облекчаване разглеждането на делата с висок обществен интерес. Този въпрос е обсъждан във Висшия съдебен съвет, обсъждан е и с министъра на правосъдието, обсъждан е и с председателя на Върховния касационен съд като ръководител на този върховен съд, който би трябвало да има и своята роля в даването на подобни указания. Имаме виждане за това към какво трябва да бъдат насочени тези указания. Без да бъда изчерпателна, това е свързано с възможност за така наречената концентрация при разглеждане на делата, което означава при случай на законосъобразно отлагане приоритетно в много кратък срок да бъде насрочено делото за следващото заседание. Това означава да се дадат също съответните указания за стриктно прилагане на закона, когато се иска отлагане на делата. Но тук вероятно ще се наложи отново да влезем във взаимодействие с представителите на законодателната власт, защото може би все пак трябва да се намерят и други мерки с оглед ограничаване на възможността за законосъобразно отлагане на делата. Тук мислим и за взаимодействие с Висшия адвокатски съвет, който да ангажира усилията на адвокатурата във връзка с дисциплинарни санкции, ако има злоупотреба с права от отделни представители на адвокатурата. За това също могат да бъдат издадени указания към съответните административни ръководители на съдилищата – да подобрят взаимодействието си с представителите на адвокатските съвети във връзка с търсене на общите действия в тази посока.
В рамките на компетенциите на Висшия съдебен съвет е и анализът, който би трябвало да правим с оглед планирането, управлението и контрола на работата на съдебната власт, но вече и съвместно с усилията на министъра на правосъдието във връзка с приемане на решение въз основа на този анализ. Смятаме да направим това в рамките на една създадена от Висшия съдебен съвет постоянна работна група, която има за цел ежеседмично да актуализира действията ни в изпълнение на тези мерки в указателите за напредък. Нещо повече, ние бихме искали да включим допълнителни действия, които в хода на ежедневната ни работа биха ни се сторили полезни в актуализирането на този план за действие. Тази работна група беше сформирана с решение на Висшия съдебен съвет, нейното първо заседание ще бъде идващия понеделник. Пак повтарям, тя има своя персонален състав, който включва както членовете по право на съвета, така и председателите на постоянните комисии, моето участие, главния инспектор и директора на Националния институт по правосъдие доколкото това са институциите, звената и личностите, чиито усилия най-много би трябвало да бъдат непрекъснато ангажирани с решаването на тези въпроси.
Нещо особено важно, което ни предстои до края на м. септември, е подобряване на Методиката за атестиране на магистрати, което е особено важно при тази обезпечаваща и гаранционна роля, която Висшият съдебен съвет има за качеството на съдебните актове. Тъй като много важно за качеството на съдебните актове е това кой ще ги издава, кой ще разглежда делата и оттам – професионалните и морални качества на тези, които ще го вършат, това е от особена грижа и за самите членове на съвета. Затова и начинът, по който тези атестации трябва да бъдат провеждани, налага актуализация на нашата методика, към което ще бъдат насочени и усилията ни.
По отношение на информационната система. Там проблемите са много. Аз бих искала само да ви посоча три решения, които съветът взе в последния си заседателен ден, на 31 юли т.г. Тези решения са свързани със задължаване на административните ръководители там където не е внедрена компютърна програма за управление на съдебните дела, до 1 септември да предприемат такива действия. За целта, тъй като стана дума и при разглеждането на доклада в Комисията по правни въпроси, функционират четири – това е заварено положение – не особено взаимно съвместими системи за управление на делата, затова е нужен и много голям финансов ресурс. Във връзка с това обаче на този етап като една временна мярка сме сключили договор с една от фирмите, която осигурява в някои от звената на съдебната система такъв информационен продукт, това е акционерно дружество „Информационно обслужване”, да предостави правото за ползване на техен програмен продукт модул „Подготовка на съдебни актове за публикуване в интернет”. Мисля, че тези модули вече са предоставени в изпълнение на сключения договор, които да бъдат внедрени в системата на съдебното деловодство. Той е на базата на чл. 64, ал. 1, от Закона за съдебната власт, който задължава съдилищата да публикуват тези актове. Съзнаваме, че това е временно решаване на проблема, но в тази връзка в рамките, в които са необходими наши допълнителни действия и допълнителен ресурс, бих искала да кажа, че Висшият съдебен съвет е кандидатствал с два проекта по оперативната програма „Административен капацитет”, единият от които е свързан с информационните системи. Имаме данни, че тези два проекта са преминали успешно първоначалната оценка от оценителните комисии. Това е нещо, което би подпомогнало особено много работата на съвета в посока на информационните технологии. Вторият проект е свързан с повишаване капацитета на съдебната власт с редица обучителни програми и механизми, което също е много важно, особено с оглед на познаване и прилагането на европейското право, което все по-чувствително ще бъде поставяно като предмет пред работата на съответните магистрати.
По отношение на друг аспект от нашата дейност, който има особена роля, свързан с борбата с корупцията, искам да ви уведомя, че амбицията ни е да създадем единен етичен кодекс на магистрата. Вече е пред финал и през м. октомври очакваме работната група да ни представи окончателния вариант на този кодекс, който, ако бъде заложен и в едно законодателно изменение, за което стана дума при предходното разглеждане на доклада, ще може чувствително да даде основата за действията ни по-нататък във връзка с прилагане на кодекса по отношение търсенето на дисциплинарната отговорност.
В тази връзка, за да не цитирам отново тези данни, които направих в предишното си изложение – те са нови данни, те не са заложени като информация в доклада на Европейската комисия, тъй като не бяха подадени към последния момент, в който отчитахме подобни данни, сега разбира се аз веднага искам да кажа, че не можем съвсем механично да кажем: малко са дисциплинарните производства на фона на броя на магистратите. Дай Боже, да има по-малко дисциплинарни производства, което би било доказателство за качествена, професионална и морална работа на магистрати, но потокът на информация вече и ходът на взаимодействието между Инспектората и Съвета ще ни позволи да държим на по-добър отчет в следващите месеци и вероятно при следващи такива отчети да си позволим наистина да докладваме, че всъщност и в тази посока работата на Съвета протича достатъчно отговорно и там, където действително има извършено дисциплинарно нарушение, то има и наложена справедлива дисциплинарна санкция. Разбира се, в тази връзка дълбокото ми убеждение е, че особено в материята на дисциплинарните производства, така както и госпожа Антонова посочи, се налагат и законови промени.
Аз бих дала един бегъл пример в друга посока, не само за това дали трябва да бъдат по-добре обозначени видовете дисциплинарни нарушения. Все пак този закон посочи за първи път видовете дисциплинарни нарушения и се вижда успешният резултат, когато ние си обосноваваме съответните актове при налагане на наказания. Но, да речем, тук много трябва да се помисли за това как текат, дали не трябва да бъдат спирани и прекъсвани сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност, за да се избягва онова просрочие и невъзможността да бъде наложена дисциплинарна санкция тогава, когато се окаже, че откриването на нарушението е твърде много отдалечено от извършването му.
Ние се опитвахме да правим едно тълкуване на закона в посока, че началните моменти са едни и същи, но някак си може би законът трябва да е по-категоричен, за да ни развърже, образно казано, ръцете и да няма възможност при такова разминаване във времето да се стигне до невъзможност и за дисциплинарната санкция.
Позволявам си да кажа, че давността в наказателното право и в наказателния процес е нещо различно, тя обслужва други цели. Друг трябва да бъде подходът към нарушението уронване престижа на съдебната власт, защото там опубличаването на това уронване именно е знак за обществото, че съответният магистрат е сторил нещо нередно и оттам би трябвало да се търсят съответните срокове.
Позволих си това отклонение, защото тук юристите в тази зала и изобщо ангажираните към тези проблеми биха разбрали колко наистина е належащо да има и законодателна активност в тази посока.
Може би не съм изчерпателна, но се надявам нашият диалог да бъде непрекъснат. Ако имате някакви допълнителни изисквания за предоставяне на информация или за отговори, с удоволствие бихме предоставили в нашата по-нататъшна съвместна работа, още повече че нашите обсъждания ще продължат със следващите два доклада, които сме внесли и които ще бъдат обект на разглеждане, а именно докладите за дейността на Прокуратурата и за дейността на съдилищата и Върховния касационен съд за 2007 г.
По отношение на другите две изказвания – само с две изречения. Господин Христов посочи конкретни имена. Аз имах възможност и в разговор с председателя господин Пирински, и публично да изразя несъгласие с подобен подход на анализ тук. Ако има някакви конкретни данни срещу конкретни магистрати, има законови начини, по които това може да бъде проверено и то да стане достояние по-нататък в работата на Съвета със съответни мерки. Но не можем да си позволяваме да цитираме имена във връзка с решения по конкретни казуси. Още веднъж искам да подчертая, че това е недопустимо като подход.
По отношение на политизацията – няма да навлизам в тази тема. Аз мисля, че честният, професионалният, моралният човек стои добре във всяка система, когато изпълнява съответна длъжност и възможността или участието в заемането на определена длъжност, в която и да е власт и в каквато и да е позиция, би трябвало да бъде чест за всеки, който професионално и морално я заема. Така че не въпрос за срам, а въпрос на гордост е, когато някой може да стане и честно пред себе си и пред обществото да каже, че винаги на постовете, които е заемал, е бил почтен, професионално отговорен и морален човек.
Благодаря ви. Ще очаквам следващо взаимодействие на отговори на ваши въпроси или изпращане писмено съответни материали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова, за становищата, за разбиранията, които споделихте.
Вярвам, уважаеми колеги, че тази дискусия поставя едно добро, конструктивно начало за съвместна работа между парламента и съдебната власт по въпросите, които бяха предмет на дискусия за функционирането на съдебната система по начин, който е необходим на обществото и на гражданите.
Бих искал да благодаря и на министър Тачева за това, че тя проследи по-голяма част от дискусията и наистина да й предложа – ако желаете, макар и с няколко думи, госпожо Тачева, да вземете отношение, независимо че прехвърлихме редовното време, но виждам, че и колегите народни представители биха очаквали с интерес онова, което бихте ни казали.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, госпожо Караиванова, госпожи и господа народни представители! Дойдох днес в Народното събрание, за да подчертая и да изразя уважението си и съпричастността на усилията на членовете на Висшия съдебен съвет по реформиране на съдебната ни система. Едновременно с това искам да информирам народните представители за това, че при министъра на правосъдието има сформирана работна група, която да наблюдава приложението на Закона за съдебната власт. В групата също така участват и членове на Висшия съдебен съвет. До края на м. октомври ние трябва да сме готови с критериите за наблюдение на тоя законопроект, защото всички ние сме свидетели, а може би и сутрешното гласуване е част от липсата ни на нормираност на законодателния процес. Много често правим нещата така, че предлагаме текстове, които в следващия месец или в следващата година трябва да бъдат променяни. В тоя Закон за съдебната власт има текстове, които могат да бъдат подобрени така, че да дадат ясните инструменти на членовете на Висшия съдебен съвет да управляват по-добре съдебна власт.
Едновременно с това изразявам надежда, че следващият доклад ще бъде малко по-аналитичен и няма да бъде доклад, който да отчита работата на комисиите, а ще бъде доклад, който ще определя политиката на Висшия съдебен съвет като най-върховният орган, за да може правосъдната ни система действително да стане по-добра в името и в интерес на нашите граждани. Благодаря и на колегите, и на всички вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преди да закрия тази част от днешното заседание, бих искал да изразя и благодарност към Комисията по правни въпроси на Народното събрание, която много добросъвестно и аналитично разгледа доклада. Осъществи един добър контакт с представителите на Висшия съдебен съвет, както пролича и от доклада на господин Стоилов, и от изказването на госпожа Антонова. Само бих искал да насърча работата ви в тази насока – да приканя и представителите на съдебната власт, госпожа Тачева, да поддържат същия активен, ангажиран и конструктивен начин на работа и в недалечно бъдеще да разгледаме в пленарната зала налагащи се промени в Закона за съдебната власт, в други актове, които да дадат възможност за пълноценна и бърза по-нататъшна реализация на реформата на съдебната система.
Още веднъж ви благодаря, колеги.
Приключваме тази част от заседанието.
Почивка до 11,00 ч. – парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предстои ни да подновим заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще обявя новопостъпилите въпроси и питания за периода 25 юли 2008 г. до 11 септември 2008 г. Те са доста. Докато ги представям ще има време народните представители да заемат местата си и участниците от страна на правителството, които ще участват в парламентарния контрол.
Добре дошъл на господин Даниел Вълчев!
Ще имате честта да стартирате контрола през тази сесия, господин Вълчев. Смятам, че е добре дошла за проблематиката, която е актуална в момента.
Има питане от народния представител Соломон Паси към Николай Цонев – министър на отбраната, относно молба на лейтенант Николай Зайов. Следва да се отговори писмено до 19 септември.
Има питане от народния представител Евгени Чачев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи относно окончателния размер на усвоените от Министерството на външните работи и агенциите, които наблюдава, средства от бюджетния излишък за 2007 г., съгласно Постановление на Министерския съвет № 298 от 2007 г., считано към 31 август 2008 г. Следва да се отговори писмено до 19 септември.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката относно окончателния размер на усвоените от Министерството на образованието и науката средства от бюджетния излишък за 2007 г., съгласно същото постановление към същия срок 31 август. Следва да се отговори писмено до 19 септември.
Аналогично питане на народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите. Въпросът е същият – за усвояване на средства по централния бюджет и бюджетите на министерства и ведомства, и автономните бюджети за 2007 г., и усвояването на средствата през 2008 г., съгласно същото Постановление № 298, към същия срок 31 август. Отново се иска писмен отговор до 19 септември.
Ново питане на господин Евгени Чачев този път към Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа относно размера на усвоените от Министерството на държавната администрация и административната реформа средства в бюджетния излишък за 2007 г., считано към 31 август 2008 г. Трябва да се даде писмен отговор до 19 септември.
Питане на господин Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството относно окончателния размер на усвоените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството средства при Бюджет 2007, съгласно Постановление № 298 към 31 август 2008 г. Да се даде писмен отговор до 19 септември.
Следващото питане е на господин Чачев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите относно окончателния размер на усвоените от Министерството на земеделието и храните средства. Тук очевидно се има предвид Министерството на околната среда и водите. Става въпрос за средствата от бюджетния излишък за 2007 г. съгласно Постановление № 298 към 31 август. Трябва да се отговори с писмен отговор до 19 септември.
Има питане на господин Чачев към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика относно окончателния размер на усвоените от министерството средства от бюджетния излишък за 2007 г., считано към 31 август 2008 г. Да се даде писмен отговор до 19 септември 2008 г.
Има питане на господин Чачев към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката относно окончателния размер на усвоените от министерството средства, със същия срок 31 август и срок за писмен отговор 19 септември 2008 г.
Има питане на господин Чачев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните относно окончателния размер на усвоените от министерството средства от бюджетния излишък със същия срок 31 август, същия срок за писмен отговор 19 септември.
Има още 5 аналогични питания. Моля да ги изслушате.
Евгени Чачев отправя питане към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации относно размера на усвоените от министерството средства от бюджетния излишък 2007 г., срокът е до 31 август 2008 г. Писмен отговор да се даде до 19 септември 2008 г.
Има питане на господин Чачев към Николай Цонев – министър на отбраната относно размера на усвоените бюджетни средства от излишъка за 2007 г. към 31 август 2008 г., с писмен отговор до 19 септември.
Има питане на господин Чачев към Евгени Желев – министър на здравеопазването относно окончателния размер на усвоените от Министерството на здравеопазването средства от бюджетния излишък за 2007 г., съгласно Постановление № 298 на Министерския съвет от 2007 г., считано към 31 август 2008 г. Следва да се даде писмен отговор до 19 септември.
Има питане от господин Чачев към Михаил Миков – министър на вътрешните работи относно окончателния размер на усвоените от Министерството на вътрешните работи средства от бюджетния излишък за 2007 г., съгласно постановлението на Министерския съвет, цитирано и по-горе, със срок 31 август края на усвояваните средства. Следва да се отговори писмено до 19 септември.
Последното питане на господин Чачев е към Петър Мутафчиев – министър на транспорта относно същия окончателен размер на усвоените от министерството средства от бюджетния излишък за миналата година по постановлението на Министерския съвет, считано към 31 август т.г. с искане за писмен отговор до 19 септември 2008 г.
Има питане от народния представител Лъчезар Тошев към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката относно действията на Министерството на икономиката и енергетиката за изясняване състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в чужбина. Да се отговори в пленарното заседание на 19 септември 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България относно политиката на правителството по изпълнение на препоръките към България в Резолюция 1211/2000 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 септември.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите относно политиката на правителството за изразходването на бюджетния излишък през 2008 г. Да се отговори в пленарното заседание на 19 септември 2008 г.
Има питане от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика относно промяна в базата, от която се определя размерът на пенсията за военна инвалидност. Да се отговори писмено до 24 септември 2008 г.
Последното питане е от народния представител Елеонора Николова към Михаил Миков – министър на вътрешните работи относно формите на сътрудничество между Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата в разследването на тежки престъпления. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 септември 2008 г.
Писмените отговори, получени от министрите на зададени към тях въпроси и питания:
Има допълнителна писмена информация по устен въпрос от народния представител Лидия Шулева, от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Има писмен отговор на въпрос от народния представител Лидия Шулева от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Има отговор на въпрос от госпожа Шулева, от министър Калфин.
Има писмен отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Има писмен отговор на госпожа Манева от министъра на вътрешните работи Михаил Миков по друг въпрос, зададен от нея.
Има писмен отговор на народния представител Николай Свинаров от министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Има писмен отговор на въпрос от народния представител Евгений Жеков от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов.
Има писмен отговор от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос от народния представител Евгений Жеков.
Господин Жеков има писмен отговор отправен до него от министъра на отбраната Николай Цонев.
Народният представител Илко Димитров има писмен отговор до него от министъра на отбраната Николай Цонев.
Народният представител Антонела Понева получава писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Има отговор на народния представител Минчо Христов от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Има писмен отговор на народния представител Пламен Славов от министъра на отбраната Николай Цонев.
Отговор на въпрос от народния представител Николай Камов от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Има писмен отговор на въпрос, отправен от народния представител Станислав Станилов от министъра на външните работи и заместник министър-председател Ивайло Калфин.
Заповядайте, господин Станилов. Можете и после да получите писмения си отговор. Той е тук.
Има въпрос от народния представител Димитър Абаджиев, получен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Има писмен отговор на питане от народния представител Мария Вълканова от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Има писмен отговор на въпрос от народния представител Иван Сотиров от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Заповядайте, господин Сотиров. Имате отговор и от министъра на културата Стефан Данаилов.
Има писмен отговор от народния представител Соломон Паси от министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Има писмен отговор на питане от народния представител Евгени Чачев от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
С това се изчерпват получените писмени отговори. Народните представители могат да си ги получат от администрацията.
Следва да преминем към въпросите и питанията, отправени от народни представители към министри от правителството със срок на отговор днешният пленарен ден.
В хода на задаването на въпроси и отговори, отправени към министъра на транспорта Петър Мутафчиев, по взаимно съгласие между народните представители втори по ред ще бъде въпросът на народния представител Мария Капон към министъра. Господин Кузов е изразил съгласие да се размени с нея. Той ще зададе въпрос към министъра седми.
Преминаваме към въпроса от народния представител Ваньо Шарков и Любен Дилов относно осигуряване на учебната дейност на Академия „Васил Левски” на базата в община Несебър, зададен към министър Даниел Вълчев.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, господин вицепремиер! Може би сте забелязали, уважаеми колеги, че едно от малкото имена, които отсрамиха българския спорт по време на Олимпиадата, беше свързано с гребането. В същото време едно от знаковите места, където се подготвят български спортисти в областта на водните спортове, базата в Несебър, от доста време изпитва сериозни трудности, които не са свързани дори толкова с добрата или лошата воля на Министерството на образованието и науката или пък на спортните институции, а просто с един проблем, който по Черноморието е вездесъщ.
Става дума за следното. От 1974 г. студентите на Национална спортна академия „Васил Левски” изучават всички водни спортове – ветроходство, плуване, кану-каяк, водни ски, и това се случва в тяхната база на морския бряг в община Несебър. На 11 юли т.г. плажната ивица, ползвана за водене на учебно-тренировъчния процес, е даден на концесия на местен едноличен търговец, при което, според студентите и ръководството на Националната спортна академия, а пък и според странични наблюдатели, най-малкото нарушава тяхната дейност и възможността да се подготвят.
Има и една чисто икономическа налудност в това една база, която се поддържа целогодишно от образователно и спортно учреждение, което е на държавна издръжка, в същото време в трите или четирите месеца, в които може да генерира някакъв доход, се дава на концесионер, който няма почти никакви задължения за останалото време извън сезона към това място. Това ние го намираме като очевидна несправедливост. Смятаме, че проблемът може би може да бъде решен не толкова с някакво голямо усилие от страна на Министерството на образованието и науката, а по-скоро с добра воля между Министерството на образованието и науката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Въпросът към министъра, доколкото той е началник на цялата тази дейност в България, е: какви мерки смята да предприеме Министерството на образованието и науката за осигуряването на нормална учебно-тренировъчна дейност в базата в Несебър? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дилов, господин Шарков! Благодаря за отправения въпрос. Той наистина засяга една важна тема, а именно различни видове имуществени права на държавни висши училища, които напоследък се оспорват, като това поражда редица по-нататъшни проблеми, за които ще кажа няколко думи.
Действително Министерството на образованието и науката е запознато със случая, който Вие изложихте. Наш представител участва и в заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, проведено на 17 юли, на което същият въпрос беше подробно обсъден.
Бих искал да обърна внимание, не за да се оправдавам, а с оглед на действителното състояние, че Министерството на образованието и науката все пак има само косвено отношение към този въпрос, доколкото става въпрос за държавно висше училище, което е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката. Но въпросът е изключително важен и ще се опитам да изложа фактите и да направя малък юридически коментар.
Каква е информацията, с която ние разполагаме? Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който, да припомня, е в сила от 1 януари т.г., предвижда, че морските плажове с прилежащата им акватория, които не са предоставени на концесия, се предоставят на съответните общини с решение на Министерския съвет, като общините осъществяват задължителните дейности на предоставените им за управление морски плажове. На това основание със свое решение от м. май Министерският съвет е предоставил за управление 110 морски плажа, намиращи се на територията на 15 черноморски общини, в това число и плажа, за който Вие поставяте въпрос.
Отварям една скоба: има висящ спор относно правилността на включването на този плаж специално в решението на Министерския съвет, тъй като се спори и първата инстанция действително е постановила, че предходният договор не е прекратен, за да може да се счита, че това е плаж, за който не е предоставена концесия, тоест дали въобще е трябвало да бъде включен в този акт на Министерския съвет. В момента делото е висящо пред Софийския апелативен съд и, доколкото аз имам информация, е насрочено за 3 октомври.
След това, въз основа на решението на Министерския съвет – връщам се на основната мисъл, със своя заповед от м. юни кметът на община Несебър е открил процедура за сключване на договори за възлагане на дейности за обезопасяване на водните площи, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно и техническо поддържане на 14 морски плажа на територията на община Несебър, включително плажа, който се ползва от Национална спортна академия „Васил Левски”.
Тук също отварям една скоба, за да кажа, че всъщност от разпоредбите на Закона за управление на Черноморското крайбрежие не става ясно дали общините могат на свой ред да предоставят правата, които получават от Министерския съвет, на други лица и ако да, по каква процедура.
След провеждането на съответната процедура кметът на община Несебър е сключил договор със спечелилия според тази процедура конкурса, а именно едноличния търговец Недялко Савов Николов, от гр. Несебър. В качеството си на участник в конкурса Националната спортна академия е обжалвала пред Административния съд в Бургас като незаконосъобразна заповедта на кмета на община Несебър, с която едноличният търговец, когото посочих, е определен за спечелил конкурса. По жалбата е образувано административно дело, което е насрочено за 10 ноември т.г. А искането на Националната спортна академия за недопускане на предварително изпълнение на заповедта е отхвърлено от Административния съд в Бургас, като самото определение за отхвърляне е обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, пред когото в момента е висящо.
По-точна и детайлна информация от това не бих могъл да дам. Разбира се, допускам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството би могло да внесе допълнителна яснота относно част от детайлите, за които стана въпрос.
Бих искал обаче да направя едно общо разсъждение по това какви са правата на Националната спортна академия. Ние действително подпомагаме Националната спортна академия, за да може да поддържа едно фактическо положение, тъй като мисля, че всички в тази зала сме наясно, че е правилно държавното висше училище, свързано със спорта, да има възможност за развиване на съответните видове спортове. Същевременно обаче трябва да бъдем честни и да признаем, че, независимо от това дали има или няма нарушения в процедурите, Националната спортна академия, както и което и да е друго висше училище, няма някакви специални права по отношение на плажната ивица, тъй като всички знаем, че тя е изключителна държавна собственост. Оттук се появява и проблемът. Ние ще следим внимателно въпроса и там, където можем, действително ще оказваме съдействие на ръководството на Националната спортна академия.
Бих искал обаче да ползвам повода, господин Дилов и господин Шарков, да кажа, че всъщност проблемите на Националната спортна академия не свършват с това.
За мен по-сериозен проблем е, онзи ден бях в Несебър, на практика по отношение на самата база, имах среща със студентите, оказа се, че там нещата са доста по-сложни, тъй като самата база, която вече не е на плажната ивица, всички досега сме считали, че е държавна собственост, съответно управлявана от Националната спортна академия, има доста признати реституционни претенции. На всичкото отгоре се оказва, че има няколко заповеди на кмета на община Несебър, с които част от тази база се актуват като частна общинска собственост – нещо, което вече съвсем ни безпокои.
Във връзка с това още веднъж бих искал да кажа, че правителството е настроено да внесе предложение пред вас за това имоти, които представляват публична държавна собственост и които се използват към определен момент за образователни, културни и други общозначими социални цели, да не могат по никакъв начин да бъдат реституирани. Разбира се, хората, които имат признати по съответния ред права спрямо тези имоти, да бъдат достойно и правилно обезщетявани, но така или иначе не за сметка на разпокъсване на имуществото, което в момента принадлежи на държавата и е управлявано от държавните висши училища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за подробния отговор, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, с колегата Дилов в известна степен сме удовлетворени от отговора, който дадохте. Въпреки заявеното все пак косвено отношение, Вие демонстрирахте една ангажираност или поне такава проява на ангажираност към възможните решения на този проблем – поне поехте ангажимента, че ще се следи внимателно, и предложихте, според мен, една добра идея, която оттук нататък би трябвало да намери развитие и подобни центрове, които се използват за обучение, действително така би трябвало да се постъпва с тях.
Използвам случая, че министърът на правосъдието е тук, само за да спомена факта, над 20 дела действително се водят в момента. Интересното е, че на ниво Несебър и Бургас тези дела се губят от Националната спортна академия, а на ниво София се печелят от Националната спортна академия. Това просто го споменавам.
Действително това, което каза господин Дилов, е най-важното в случая. Според мен, въпреки че ние, опозицията, многократно сме обвинявани, дори от тази трибуна, в липса на конструктивност, аз категорично заявявам, че ние сме готови на всякакво съдействие по отношение решаването на този проблем в полза на Националната спортна академия. Защото е безспорно необходимо съдействието на доста институции, в това число Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за младежка и спорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Днес дори водихме разговор и с ректора на Националната спортна академия, и с доц. Константинов, който конкретно се занимава с базата в Несебър.
Разбирате, че в тези месеци, в които на практика студентите бяха затруднени в ползването базата в Несебър тази година, минават три курса по 20 дни, и то само студенти от първи курс, да не говорим за всички останали. Това съдействие е необходимо, за да се направи първата крачка към решаване на този и подобни на него проблеми, за да може подготовката на треньорите в Националната спортна академия и на спортистите да върви по един нормален начин, гарантиращ на нашата страна по-добри представяния на европейски, световни първенства и на олимпийски игри.
Пак казвам, ние сме готови на съдействие. Както Вие казахте, че ще следите внимателно, ние оставаме на същата позиция и се надявам въпросът да бъде решен в полза на студентите, треньорите и спортистите в Националната спортна академия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Вълчев? Не.
Благодаря на господин Вълчев за участието му, успешна работа!
Преминаваме към въпрос, зададен към госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, от народния представител Иван Сотиров относно дейността на „Национална спортна база” ЕАД и създаване на публичен регистър на спортните имоти.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо заместник министър-председател, многократно съм запитвал писмено и от трибуната на Народното събрание, вече става трета година, председателят на Държавната агенция за младежта и спорта госпожа Весела Лечева относно изпълнението на изискването за създаване на публичен регистър на спортните имоти, съгласно чл. 48а от Закона за младежта и спорта. До момента няма такъв регистър, поместен на сайта на Държавната агенция за младежта и спорта, няма и списък на всички обособени обекти, включени в капитала на „Национална спортна база” ЕАД. Такъв не беше предоставен на вниманието на народните представители, въпреки че беше искан от мен чрез парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се допуска част от обособените обекти на „Национална спортна база” ЕАД да бъдат приватизирани. При липсата на информация за националните обекти, които са включени в капитала на „Национална спортна база” ЕАД, а не са в Забранителния списък за приватизация по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол нито Народното събрание, нито обществеността са запознати с това кои национални обекти са предвидени за приватизация.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: защо няма публичен регистър на спортните имоти, съгласно чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта и кога ще бъде създаден такъв? Второ, с каква дейност се занимава „Национална спортна база” ЕАД освен с отдаване под наем на спортните имоти под наем, а вече и с тяхната приватизация? Не е ли редно закриването на това дружество и връщането на обособените имоти, които са в неговия капитал, в патримониума на Държавната агенция за младежта и спорта? Бих добавил, че с промените в закона няма и такава необходимост. В стария закон, преди неговите изменения, може би имаше основание да съществува такова предприятие, а сега вече има гаранции, че Държавната агенция и спорта може директно да управлява тези имоти и да ги отдава по съответния начин, който да защити тяхното предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сотиров, по първата част на въпроса Ви: публичният регистър на спортните обекти и обектите за спортен туризъм към настоящия момент е създаден и функционира. Още през 2002 г. е започнало събирането на данни, необходими за попълването на този публичен регистър. Експертна група разработи методологията, проектното задание на софтуера, анкетната карта и други необходими съпътстващи документи. Концепцията на този публичен регистър е частичната и несистематизирана информация да се превърне в база данни за спортни обекти, в основа за извършване на анализи и вземане на управленски решения и разработка на стратегии за развитие.
В периода 2003-2006 г. бе събрана и систематизирана значителна по обем информация. В края на 2006 г. бе създадено и структурно звено – сектор „Публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм” към Дирекция „Държавна собственост” на Държавната агенция за младежта и спорта. Съществуващият софтуер бе модернизиран с включването на нови функции и модули.
От началото на тази година работна група от експерти провери 26 области и 83 общински администрации за актуализиране на данните в регистъра. Работата им показа, че създадената база данни е добре структурирана и адекватна на съвременните реалности. Проверките продължават.
Достъп до публичния регистър се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация. Вие знаете този закон, господин Сотиров, така че е предвидена в чл. 100 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта също такава клауза.
Що се отнася до втората част от въпроса ви, ще припомня, че „Национална спортна база” ЕАД е създадена през 1993 г. чрез преобразуване на стопанска организация ”Спортни имоти и прояви в София”.
Към настоящия момент основните приходи на дружеството са от предоставяне на услуги в специализирани спортни обекти и съоръжения на български и чуждестранни спортисти, хотелиерство, ресторантьорство, рекламна дейност, отдаване под наем на дълготрайни материални активи. В активите на спортните обекти, включени в националната спортна база, фигурират в горепосочения регистър, както можете да ги намерите и на сайта на „Национална спортна база” ЕАД.
Относно въпроса за закриване на дружеството. Търговският закон не познава подобен термин. Ако имате предвид ликвидацията на дружеството, подобен въпрос, съобразно разпоредбите на Търговския закон, чл. 57, ал. 2 от Закона за държавната собственост е само от компетенциите на Министерския съвет. Към момента не е обсъждан и не са постъпвали подобни предложения.
Уважаеми господин Сотиров, Националната спортна база не се занимава с приватизация, както знаете. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията на дружеството, държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие се извършва от Агенцията за приватизация.
Що се касае до връщането на имотите в патримониума на Държавната агенция за младежта и спорта, Ви припомням, че принципал на дружеството е председателят на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Етем! Мога да Ви дам разпечатка от каченото на сайта на Националната спортна база. Сайтът е доста оскъден и в него фигурират само част от имотите, които са в капитала на Националната спортна база.
Трябваше да се превърна в нещо като разследващ журналист, след като не можах, използвайки всички ресурси на парламента, да се добера до информацията кои имоти са в капитала. Не знам как според Закона за достъп до обществена информация редовият български гражданин може да получи тази информация, след като госпожа Лечева три години категорично отказваше по всякакъв начин да предостави на парламента тази информация.
Лично мен не ме удовлетворява какви усилия са били извършвани толкова години, защото тази работа не е свършена и от предшественика на госпожа Лечева – господин Лучано, но става въпрос за това, че един публичен регистър по смисъла на българското законодателство предполага, особено когато се отнася за регистър с имоти, такъв пълен регистър да бъде качен на сайта на съответното ведомство – независимо дали ще бъде община, държавна агенция или министерство. Но такъв регистър няма направен достъпен.
Пак казвам, трябваше по най-различни начини да получавам тази информация, а не по официалния път. Можете да попитате председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание дали имаше такова решение на комисията, дали комисията изиска от госпожа Лечева тази информация и дали тя я предостави. За мен това е напълно достатъчно, за да покаже за какво става въпрос.
За съжаление, действително в нашето законодателство няма санкции спрямо хора, заемащи административни длъжности, и които не изпълняват разпоредбите на закона да поддържат публични регистри.
Затова според мен трябва да бъде разпоредено цялата информация незабавно да бъде качена на информационния сайт на министерството. Ще Ви предоставя да видите какво има на електронния сайт на Националната спортна база и кои имоти фигурират тук. Аз имам справка за имотите, отпаднали от забранителния списък, които фигурират в капитала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Госпожо Етем, желаете ли дуплика? Не желаете.
Благодаря за Вашето участие в днешния парламентарен контрол, госпожо заместник министър-председател.
Преминаваме към въпрос към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, зададен от народния представител Минчо Христов, относно политиката на правителството и в частност на Министерството на правосъдието за противодействие на корупцията в съдебната система.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Един от основните проблеми към настоящия момент е корупцията в съдебната власт.
Не искам да кажа, че корупцията сред депутатите или министрите е по-малка, но корупцията в съдебната власт руши вярата на хората в справедливостта.
Многократно съм заявявал от тази трибуна, че един съдебен състав, който взема престъпно решение, трябва да бъде третиран като организирана престъпна група и да попадне под ударите на закона в цялата му тежест. Същото, разбира се, важи и за решения на правителството, на парламента и на общините.
Когато се вземат престъпни решения за заменки, за приватизационни сделки – случаят с „Балкан”, БТК, енергото; за лично облагодетелстване – случаят с имотите на господин Кобургготски; замяната на външния дълг, от която загубихме над три милиарда, и всички тези решения носят огромни щети за България, всеки трябва да носи своята отговорност.
Затова съм предложил преди повече от две години отпадане на депутатския имунитет, отзоваване на народни представители, пълна ревизия на приватизационните сделки.
Госпожо министър, моят конкретен въпрос към Вас е: какви действия предприема Висшият съдебен съвет за ограничаване на корупцията сред магистратите? Лично аз гласувах убедено за създаването на съдебния инспекторат. Считате ли, че неговата дейност е достатъчно успешна?
Какви действия се предприемат за отстраняване и съдебно преследване на магистрати, които петнят името на своите колеги? Въведена ли е навсякъде системата за случаен подбор на делата, която изключва субективното разпределение на определен вид дела?
Въведена ли е навсякъде компютъризирана система за наблюдение на всички тези дела, както е във всички европейски страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър, за Вашия отговор на въпроса, всъщност поредица от въпроси.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, госпожи и господа народни представители! Вашият въпрос всъщност е въпрос, който първи път е зададен за корупцията на съдебната власт, а в мотивите си питате за корупцията в съдебната система. Въпросът беше ограничен дотам.
Сега в пленарната зала ми зададохте 5-6 въпроса, които с пълно право можехте да зададете малко по-рано на членовете на Висшия съдебен съвет, когато днес обсъждахте Доклада за работата на Висшия съдебен съвет.
Въпреки това аз ще се опитам да направя едно обобщение. Ще се огранича, защото Вие питате за политиката на правителството и в частност на Министерството на правосъдието. Очевидно не питате за политиката на Висшия съдебен съвет.
Ще отговоря конкретно на няколко от въпросите. За другите подготвих кратка информация, която касае работата на Дисциплинарната комисия, Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет и ще Ви дам и малко по-обща информация.
Знаете, че към Министерския съвет има Комисия за борба с корупцията, която прие стратегия и изпълнява план за действие. Знаете, че има Комисия за борба с корупцията и противодействие на корупцията към Висшия съдебен съвет. Ще Ви дам отчет и за тяхната дейност. Знаете, че такава комисия има и в Народното събрание.
Едновременно с това правителството от години е разработило системата на инспекторатите по чл. 46, които има всяка във всяка една администрация и които извършват съответните проверки.
Ако ме питате за работата на Инспектората в Министерството на правосъдието, ще Ви дам конкретна писмена информация и сега.
Най-общо на въпросите, които зададохте, бих могла да отговоря така.
Проблемът за противодействие на корупцията не е проблем само на Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи, на конкретно министерство. Той трябва да е проблем на работата на цялото ни общество и на трите власти във взаимодействие. В съдебната власт са съдиите, прокурорите и следователите, а съдебната система включва вече и адвокатите, и нотариусите, и съдебните изпълнители, и съдиите по вписванията. И като цяло правосъдната система включва и Министерството на правосъдието.
Затова, така зададен въпросът е многообхватен.
По конкретните Ви въпроси, които касаят работата на отделните съдилища, тъй като министърът на правосъдието има конкретни правомощия по обезпечаване на информационните технологии в съдебната власт, Ви давам следната информация. Още преди години във всеки съд е въведен принципът на случайно разпределение на делата. До края на миналата година въведохме този принцип за случайно разпределение на преписките и в прокуратурата. То беше заложено в плана за действие по изпълнение на мерките, по които комуникираме с Европейската комисия.
Информационните технологии. Чухте днес и от представляващия Висшия съдебен съвет проф. Мингова - четири са системите, които работят в съдилищата. До края на м. септември всеки един съд трябва да има информационна система, която да отразява движението на съдебните дела. До края на м. ноември всеки един съд трябва да има регистър на съдебните решения, защото това е задължение и по Закона за съдебната власт, а това пък е необходима предпоставка за касационно обжалване по новия Граждански процесуален кодекс.
Няма да Ви изброявам онези 80 мерки, които са заложени в графика и по които правителството работи – тези, които касаят съдебната власт, заедно с Инспектората и с членовете на Висшия съдебен съвет. Ще се огранича дотук, защото ми се струва, че надхвърлих времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Христов, заповядайте за Вашата реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо министър, въпросите, които зададох на Вас, зададох преди малко, когато Висшият съдебен съвет беше в тази зала, конкретно и ясно. Нещо повече, ще Ви посоча няколко конкретни примера, които посочих преди малко в тази зала на Висшия съдебен съвет.
Съдията Андрей Икономов, който премахна статута на уникалния природен резерват „Камчийски пясъци”, след което премахна и статута на парка „Странджа”. Ако парламентът не беше реагирал и не беше променил закона, същият съдия вероятно щеше да премахне статута на парка „Рила”, на парка „Витоша” и да даде възможност на алчни и безскрупулни инвеститори да застрояват уникални природни резервати.
Друг пример - несебърският прокурор Чернаев, чиято тежка съдебномедицинска експертиза, психиатрична експертиза беше оповестена в предаването на Маргарита Михнева „Неудобните”. В момента същият този прокурор я съди за 30 хил. лв.
Може ли, госпожо министър, хора с тежки психиатрични проблеми да пишат обвинителни актове?
Шефът на Административния съд във Варна Анелия Цветкова – хваната с подкуп от 10 хил. лв.
Прокурорът Николай Ганчев, известен като „прокурора хотелиер”, още по-известен с фразата „оферирай” – прегрешенията на този прокурор са безспорно доказани. Висшият съдебен съвет го уволнява, но, забележете, Върховният административен съд решава, че процедурата при уволнението не била спазена и го възстановява на работа.
Как конкретно вие като правителство и ние като парламент би трябвало да прекъснем тази порочна практика?
Моля да ми отговорите: защо буксува правосъдието в процеса срещу Валентин Димитров, откраднал милиони от абонатите на софийска „Топлофикация”?
Не искам да говоря за онези съдии, които са реституирали ниви в междублоковите пространства в големите градове. Знаете, че в последния ден на миналата сесия със Стела Банкова успяхме да прокараме мораториум върху строителството в междублоковите пространства, но аз считам, че трябва да бъде проведена незабавна проверка на тази криминална реституция в междублоковите пространства. Да се направи пълна ревизия на тази реституция и да се види кои конкретно съдии са връщали ниви в междублоковите пространства. Те не са много, но те петнят името на своите честни колеги. Отнякъде според мен трябва да започнем. Аз съм внесъл конкретен законопроект в тази насока – надявам се парламентът да го приеме.
Трябва да бъде ревизирана след това и криминалната приватизация, реституцията на така наречените царски имоти. За всичко това, колеги, съм внесъл конкретни законопроекти, и то не преди година и не преди две, които все още отлежават в Народното събрание.
Уважаема госпожо министър, мисля, че трябва с общи усилия да се борим срещу корупцията в съдебната система, не само в съдебната власт, и просто трябва да има някакви реални резултати. Иначе ще продължим да си говорим, да теоретизираме и ситуацията ще продължава да бъде същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо министър, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Господин Христов, съгласна съм с последното изречение, което казахте, но всеки в рамките на своите правомощия и в рамките на своята компетентност. Не искам тук да влизам в образователна лекция за това какви правомощия има министърът на правосъдието по всички онези казуси, които казахте и днес повтаряте два пъти в пленарната зала. Аз ги чух и преди. Бяхте помолен от колегите, от членовете на Висшия съдебен съвет – ако имате конкретни данни и доказателства, изпратете ги на главния прокурор. Прокуратурата е тази, която трябва да образува конкретни предложения. Не очаквайте министърът на правосъдието да направи това. Благодаря ви.
Ето писмената информация за това, което Ви обещах. (Министър Тачева я подава на народния представител Минчо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Тачева за нейното участие в днешния парламентарен контрол. С това въпросите към нея се изчерпват.
Преминаваме към въпросите и питанията, отправени към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Въпрос от народния представител Лидия Шулева относно причините според Министерството на транспорта за поредния инцидент с пътнически влак.
Заповядайте, госпожо Шулева. Към Вас има три писмени отговора на Ваши въпроси – можете да ги получите сега.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление, актуалността на въпросите много често не е актуална, тъй като се получават много сериозни забавяния и се губи голяма част от актуалността на въпроса, който се задава. Така или иначе аз ще използвам случая да получа отговор от министър Мутафчиев, тъй като някои от нещата имат по-дълготрайно значение.
Въпросът ми е: какви са причините според Министерството на транспорта за поредния инцидент с пътнически влак? Какви са причините, довели до пожара на 21 юли 2008 г. в пътническия влак Пловдив-София, който по чудо не взе жертви? Какви мерки за сигурност предприемате, господин министър, за гарантиране сигурността и живота на гражданите? Какви мерки е предприело Министерството на транспорта за обновяване и модернизиране на пътническите вагони? Какви средства от бюджета на министерството са отделени за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева! Аз считам, че актуалността на въпроса не е отминала. Този въпрос е актуален и ще бъде актуален доста години напред, ако по принцип изцяло не се промени политиката на държавата към железопътния транспорт. Казвам това, защото 15 години железопътният транспорт като че ли стои в задния двор на приоритетите на всички правителства, които управляваха страната досега. Затова аз съм предложил специален план по отношение финансирането на железопътния транспорт и ще започна оттук. Трябва рязко да се промени договорът за обществена услуга, ако искаме да гарантираме не само сигурност и безопасност, но и комфорт при пътуването в железопътния транспорт. Това трябва да стане със средства, които се отделят от държавния бюджет, като услуга, която ще изпълни „Български държавни железници”.
Въпросът е актуален, защото за всяко едно произшествие, което се включва – дали ще е пожар или дерайлиране на влак, трябва бързо да се изясни причината, за да може съответно ръководството на „Български държавни железници” на база на наредбите, на правилниците да предприеме конкретните действия.
За съжаление, аз не мога да отговоря категорично на Вашия въпрос – каква е причината за пожара във влака Пловдив-София. Мога да кажа, че има доклади на експертите от Министерството на транспорта. Вие знаете, че имаме звено по транспортни произшествия и катастрофи, което е по закон и по отношение изискванията на Европейската директива. То е с пълните правомощия на държавен контролен орган, който трябва да даде информация и на европейските органи за подобни произшествия и за мерките, които са необходими, тъй като много често подобни случаи стават и в други страни.
Имам подготвен предварителен доклад. Там съмненията за причината са, че тя е техническа, и е станало късо съединение.
Защо казвам, че ние не можахме докрай да завършим окончателния доклад? Струва ми се, че съществува един много сериозен проблем, който мен ме притеснява и това е проблемът на взаимодействие между институциите. Министерството на транспорта със своите контролни органи не получава веднага пряк достъп заедно с разследващите органи, за да може да се направи една компетентна оценка. Надали някой друг може да даде по-компетентно мнение от специалистите, които се занимават с железопътна техника, от специалистите, които се независими в един независим орган в Министерството на транспорта, а не в „Български държавни железници”, за да се тълкува спрямо тях, че, виждате ли, те са засегнати лица.
Това е може би и причината и за удължаването на получаването на експертизата и от трагичния пожар, който стана във влага София-Кардам.
От Прокуратурата по принцип получаваме позиция, че НПК не позволява на Прокуратурата да допусне експертите на Министерството на транспорта, тъй като се извършва разследване, но не бива да забравяме, че точно тези звена също са разследващи органи по българското законодателство, а не са засегнати лица.
Много е важно да се знае причината, за да можем да вземем мерките. И вие си спомняте, че при първата катастрофа аз веднага разпоредих десет мерки, изхождайки от възможните причини, за да не се допусне повторение на инцидента. Състоянието обаче на железопътните вагони и локомотиви, на така наречения подвижен състав, както в железниците се нарича, наистина е тежко. Ние правим всичко възможно това да се промени.
Искам да споделя, че нашето правителство увеличи двойно средствата, които се отпускат за железопътния транспорт. Средно от 2006 г. досега се ремонтират от порядъка на 250 вагона. Необходимите вагони за пътническите превози са 600.
Знаете, че успяхме да приключим и договора по вноса на нови дизелови и електрически мотриси. Вече имаме 50 мотриси, които са на разположение. Те отговарят изцяло на всички най-съвременни изисквания. Необходими са обаче още 100 мотриси, за да можем да обхванем крайградския транспорт. За това са необходими средства. Надявам се, достигайки до парламента, и вие като опозиция вече да ни подкрепите за решаването на проблема в тази посока. Каквото и да правим в автомобилния транспорт, колкото и пътища, и магистрали да строим, ако ние не успеем да създадем една ясна, дългосрочна програма за железопътния транспорт с ясни финансови ангажименти от държавата, ще сме свидетели и при една модерна пътна инфраструктура, на задръствания и трудно придвижване на гражданите от една точка на страната до друга точка. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Заповядайте, госпожо Шулева, за Вашата реплика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря за отговора, но все пак не чух конкретика в него – не се знае каква е причината, не е ясна каква е програмата за модернизация. Това са общо взето неща, които би трябвало да са ясни окончателно.
Първото нещо, което бих искала да задам като уточнение – Вие казахте, че сте разпоредили десет мерки. Ще бъде добре може би в писмен отговор да науча какви са резултатите от тези десет мерки, които Вие сте предписали и какво е тяхното изпълнение? До какво са довели те?
Тук не трябва да забравяме, че средствата, които се отпускат от държавния бюджет са държавна помощ на един държавен монопол.
По отношение на „Железопътна инфраструктура”, имам предвид тази, която се грижи за безопасността и за ремонта на вагоните, това е точно държавна помощ. Вие знаете, че две дела има в Комисията по защита на конкуренцията – от 2006 г. и от 2007 г., за допълнителни субсидии, които веднъж са от 15 млн. лв., а втория път – 30 млн. лв., като държавна помощ.
Аз искам да ви прочета сега обаче една извадка от доклада на ОЛАФ, че на 23 февруари 2005 г. са продадени от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, възлизащи на приблизително 30 млн. евро дългове за 11,5 млн. евро на компаниите „Еврометал”, „Кингтън ентърпрайсис”, които са свързани с групата Николов – Стойков.
Какво се оказва? Оказа се, че ние веднъж даваме 15 млн. лв. допълнително през 2006 г., 30 млн. лв. допълнително през 2007 г., 40 млн. лв. от излишъка миналата година на „Железопътна инфраструктура” за покриване на дългове. Вместо да се покриват тези дългове, те се продават след това на символична цена. Не искам да ангажирам публиката с цена, тук, в доклада я пише каква е тя. Държавата от данъците на хората погасява всяка година дългове на тези компании, след това тези компании продължават да трупат дългове, които дългове се продават, не искам да коментирам на кого, то го пише в доклада, както и на каква цена. Този порочен кръг е крайно време да бъде прекъснат, защото тези 600 вагона, които вие трябва да ремонтирате, никога няма да се ремонтират, ако си продаваме дълговете по 0,50 лв. или по 0,20 лв. за 1,00 лв. и не си ги събираме.
В общи линии нещата са доста тревожни, бих казала. Трябва действително да разберем какви са конкретните мерки, които се предприемат, за да се гарантира сигурността и здравето на хората.
Колкото до това дали взаимодействието между институциите куца, Вие, господин министър, сте на позиция, ако сте видял такова нещо да внесете това предложение, което според Вас трябва да бъде, в Министерския съвет и този въпрос да бъде решен, за да не ни обяснявате тук и сега, че нямате връзка между институциите и някой не можело да бъде допуснат до разследването и поради тази причина ние не знаем кои са точните причини, та в бъдеще да ги предотвратим. Могат да бъдат внесени както проекти за решение на Министерски съвет, така и промяна на закона в Народното събрание. Просто Вие имате пълната власт това нещо да го направите и това в никакъв случай не може да бъде оправдание.
Аз се ангажирам да следя какво се случва с преодоляване на всички тези пречки, за какво точно отиват тези пари, които са немалко. Аз няма да цитирам колко са бюджетите на двете компании, имам и тези справки. Така или иначе, те продължават да имат монополна позиция на българския пазар. Човекът е изправен срещу монопола ежедневно и, така или иначе, много трудно би се погрижил самият той за собствената си безопасност или собствените права, ако ние тук всички заедно не му помогнем, за което благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, за Вашата реплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо Шулева, честно да Ви кажа съм учуден, че един бивш министър на икономиката прави подобни интерпретации по отношение на монопола. Ако Вие познавате европейските директиви ще разберете, че там има едно правило за Договора за обществена услуга, което е валидно за всички страни, така че държавата доплаща поръчаните пътнически превози и това не е държавна помощ.
За вагоните, за които говорим, госпожо Шулева, става дума за 15-годишно ползване. Това е срокът, който е позволен по европейските директиви и то ще бъде нотифицирано с Европейската комисия, но ако се продължава така, не може да се гарантира нито сигурността, нито комфорта в железопътния транспорт.
Ако познавате практиките на железниците в останалите страни, много от въпросите, които в момента ми зададохте, нямаше въобще да си позволите да ги зададете.
А що се касае до програмите, искам да Ви кажа, че точно нашето правителство направи четири програми, които касаят управлението на фондовете в „Железопътна инфраструктура”, където ясно и категорично да се програмира кои ремонти се правят, така че да постигаме ефективност от тях заедно с холандското правителство.
По същия начин се работи по няколко програми – за модернизиране на тунели, за модернизиране на гари и т.н., и т.н. Същите програми са разработени и в БДЖ, така че аз ще се постарая, ще събера всички документи и се надявам, че все пак ще ги прочетете преди да водим разговора следващия път.
Що се касае за сделката, която казахте, първо, искам да Ви кажа, че вагони по наше време не са продавани. Тази сделка е от 2005 г. и е направена от правителството, в което Вие бяхте министър, госпожо Шулева. И при тази сделка, трябва поне да си спомняте, става дума за цесия, където двама министри са я подписали: министърът на енергетиката, разделено от вашето министерство, и министърът на транспорта.
По тази сделка министър Мутафчиев в момента е спрял изплащането на останалата част. Така че добре е да си опозиция, но никога не бива да забравяш, че си бил управляващ и че ако ОЛАФ в момента в доклада е писал нещо, това е благодарение, госпожо Шулева, и на Вашето съдействие в предишното правителство. Не исках да държа този тон, но струва ми се, че понякога като опозиция вие надхвърляте нормалния тон и прехвърляте вини, които като управляващи имате, на сегашното управление. Не бива да го правите, в никакъв случай! Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това процедурата по този въпрос приключи.
Следва въпрос от народния представител Мария Капон относно взетите от Министерството на транспорта мерки за осигуряване реда и сигурността на гражданите, находящи се на летище София по време на взривовете в Челопечене от 3 юли 2008 г.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е във връзка с мерки, които трябва да са взети от Министерството на транспорта за осигуряване реда и сигурността на гражданите, находящи се на летище София по време на взривовете в Челопечене на 3 юли 2008 г.
Въпреки че сме м. септември, мисля, че този въпрос е актуален във всеки един момент, господин министър. Да се надяваме, че няма да се случи това, което се случи тогава. Но аз си позволявам днес със същата тази загриженост да Ви задам въпроса, защото в ранната сутрин на 3 юли 2008 г. София изтръпна, а цяла България гледаше с недоумение как различни представители на Министерския съвет се надпреварваха да обяснят кой не е виновен за случилото се. Българските граждани, особено онези, които живеят в непосредствена близост до взривилите се складове, бяха оставени в неведение доста дълго време за опасността и риска за техния живот и здраве, и единствено можеха да се ориентират, следейки дали летище София е затворено.
В създалия се хаос обаче за мен е важно да разберем от Вас какво е направило Министерството на транспорта? Защото чакащите да излетят - и български, и чуждестранни граждани, бяха изведени отвън, общо взето на поляните, и се създаде доста неприятна ситуация, в която не им беше казано какво се е случило. Едни коментираха, че може би има терористичен акт, за други не беше ясно какво става изобщо и дори нямаха вода. Такива бяха и репортажите, такива бяха и нашите лични проверки в този ден.
Много ще се радвам, ако това не е било така, от това, което Вие ще ни кажете. Затова Ви питам: какви мерки са взети от вашето министерство за осигуряване на нормална работа на летище София през целия ден на 3 юли и има ли план за евакуация в случай на подобна авария, пак казвам, която застрашава сериозно живота и здравето на находящи се на летището граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Временното спиране от експлоатация на летище София на 3 юли 2008 г. се наложи във връзка с инцидента в Челопечене, което е на сериозна близост до летището. Навярно сте установили това? Това само по себе си вече изключва възможността за осигуряване на каквато и да е нормална работа на летище София при подобна ситуация. В ситуация като тази нито е възможно, нито е допустимо да се предприемат някакви други мерки освен предписаните в подобни случаи, разбира се, като започнем най-напред от веднага затваряне на летище София. Може би нормалният въпрос, който трябваше да се зададе, е: какви мерки се предприемат за осигуряване на безопасността и сигурността на пътниците и служителите на летище София при такава ситуация?
Ще Ви кажа малко фактология. В 6,32 ч. е чут взрив, забелязано е падане на тяло в района на водоема, разположен източно от Терминал 2. Установено е, че има счупени стъкла на Терминал 1 в салон „Международни линии – пристигане” и паднал окачен таван в салон „Пристигане” – две платна. В 6,50 ч. старши авиодиспечер предприема оглед на маневрената площ. Незабавно са предприети и мерки по отцепване на района. След съгласуване между ръководител полети, ръководител смяна и авиодиспечери е взето решение за оперативно затваряне на летище София. В 7,00 ч. в изпълнение на задължението си старши авиодиспечер започва процедура по оповестяване. Многократно се е обаждал по телефона в Гражданска защита за получаване на информация, и е получавал тази информация, и изясняване на обстоятелствата по констатираните взривове с цел оценка на обстановката и предприемането на мерки за осигуряване безопасността на полетите.
Искам да Ви споделя, че от самото начало до последно имаше перфектна връзка между органите на Гражданска защита, на щаба, който беше в Челопечене, и летище София по отношение избегната ли е опасността и кога е възможно летище София да бъде отворено. Включително с мое присъствие.
Към 7,30 ч. пристигнах на летище София. Кризисният щаб взе решението за затварянето и евакуацията на пътниците, екипажите, служителите и другите пребиваващи на територията на летището. По време на евакуацията дежурните длъжностни лица са излъчили информации по радиоуредбите в сградите на терминалите за необходимост от напускане на същите. Съгласно плановете за евакуация информация се излъчва на български и на английски език. Едновременно със съобщенията по радиоуредбите, индивидуално на всеки пътник е препредавана същата информация от длъжностни лица от „Летище София” ЕАД - дежурните в салони „Пристигане” и „Заминаване”. Знаете, че има такива, които са в самите салони. Затова позволете ми въобще да не се съглася, че е имало граждани, които не са знаели за какво чакат и какво става на летище София.
На местата за сбор след евакуация на всички евакуирани е предоставена храна и напитки от летище София – минерална вода и обяд. След заседанието на Министерския съвет, когато бях там, имаше минерална вода и същевременно „България Ер” осигури кроасани и друга храна за пътниците, които бяха евакуирани. За удобство на пребиваващите в сградите на терминалите, в обществените зони, допълнително бяха осигурени и столове за почивка, периодически беше подавана информация.
Кризисният щаб е организирал брифинг с представители на авиационните оператори, чиито въздухоплавателни средства оперират от и до летище София, на който същите са запознати с извънредната обстановка, мерките, които предприема летище София за осигуряване безопасността и сигурността на пътниците, както и относно предполагаемото време за откриване на летището.
Уважаема госпожо Капон, надявам се, че се шегувате като ми задавате въпроса дали има планове за евакуация? Знаете, че едно летище, за да получи своята категория, трябва да отговаря на много изисквания. И това не са само изисквания по нашите закони, а изисквания по международни спогодби. Летище София е летище, на което се правят проверки, и ако един от тези планове не отговаря съответно на изискванията, то тогава то не може да функционира. Така че моля Ви, не ми задавайте такъв въпрос: дали има план за евакуация? Включително местата, за които говорите, са определените места за евакуация. Едното е пред Терминал 1, тоест градинката пред старото летище, а второто място е там, където е входът на паркинга пред Терминал 2.
Искам да Ви кажа, че аз съм критичен към работата на предприятията, които са към мен, но в този случай летище София изпълни перфектно своите ангажименти по отношение на спазването на безопасност и сигурност при подобни аварийни ситуации. Надявам се, че това ще бъде един добър знак и че при, не дай Боже, подобни други ситуации те ще успеят да се справят с проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз изобщо не се шегувам, когато задавам въпроси. Нямам предвид плана, който виси в който и да е коридор на което и да е учреждение, не само на едно летище. Тук трябва да кажем, че сигурността на гражданите е първото и най-важното, което е направено в летището. Но най-важно е и пътниците да знаят какво се случва, да бъдат достатъчно добре информирани, особено по пътя към летището, защото иначе се създава усещането у хората, че държавата не се грижи за тях, независимо, че от една страна Вие твърдите – и аз приемам това, че различните ведомства са направили необходимото, за да имат контрола помежду си.
Що се отнася до летище София, аз имам много забележки. Те не са само за цените в барчетата, както сме говорили. Последната седмица бяхме свидетели на лошото обслужване на паркинга, защото не се дават касови бележки. Аз самата съм била многократно в конфликт с тях, за да получа касовия си бон.
Затова мисля, че сигурността не е само в това да имаш план. Сигурността означава и сигурност на усещането на хората, което получават. Когато имате деца, които стоят отвън (а това всички го видяхме), когато нямат достатъчно вода до себе си (тя беше носена по различен начин в този ден), аз смятам, че това не създава у хората усещането за сигурност. Слава Богу, жертви нямаше. Както се казва – нещата бяха изпълнени.
Оттук нататък дори градинката да е място за евакуация, трябва да има и екип, който да обслужва всичките тези хора.
Може би за Вас кроасанът, слънцето и пекът, които бяха, както и водата по една бутилка са достатъчно, но за хората, които имат деца – пак казвам – това не е така. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Мога ли да взема думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, при питането нямате право, но сега можете да направите дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря, господин председател, че спазихме правилника на Народното събрание. При въпрос аз имам право на дуплика.
Госпожо Капон, аз Ви каня да дойдете при мен или пък ако искате, да отидем заедно на летище София, за да разберете какво е система на сигурност. Тук не става въпрос за някакъв си план, който е нарисуван. Тук става дума за конкретните действия на всеки човек от летището, включително и по отношение на хора, които ще се занимават със здравето в зависимост от етапа, ситуацията или нивото, в което в момента е обявено при тази аварийна опасност и т.н. Нещата не са чисто и просто рисунка, закачена на стената на летището.
Имайте предвид, че когато по принцип се извършват такива неща, има ясни ангажименти на самото летище и на авиокомпаниите. Вие казвате, че не е достатъчна водата, не е достатъчен един кроасан. Не е задължение на летището – административно и по какъвто и да е закон, да прави това. То е направено от страна на летището, за да осигурят на хората поне вода и нещо, с което да утолят глада си. Когато има проблем, включително и с дете, те са длъжни да вземат тези мерки. Мисля, че ако е имало такъв случай, те също са се отзовали, включително изнасянето на столовете. Не искам да принизявам Народното събрание до това ниво, но искам да Ви кажа, че в 2,00 ч., когато аз си тръгнах от летището, бяха донесли 12 химически тоалетни. Ако смятате, че друг някой е успял в такава ситуация да осигури това нещо… ?! Смятам, че не е сериозно.
И още нещо. Аз също имам забележки към работата на летището. Не бива обаче да забравяме, че там работят хора. Имам оплаквания за отношението към пътниците. Възлагал съм на ръководството, но не е моя работа аз да управлявам летището. Всеки трябва да си носи отговорността – и директорите, и работещите там. Но все пак там работят хора с различни характери. Те трябва да разберат обаче едно – че клиентът е най-важният, че предприятието трябва да печели, че то трябва да има добър авторитет и че те трябва да обслужват добре пътниците. За съжаление понякога и ние – политиците, народните представители, може би и министрите не даваме добър пример в тази посока. Мисля, че най-напред трябва да помислим именно за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство за развитие на алтернативен околовръстен железопътен транспорт в София.
Заповядайте да развиете питането си, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин министър! Задръстванията в София и в другите големи градове са изключително тежък проблем. През м. април аз Ви посочих конкретни факти. На ден само в София в задръстванията се изразходват над 600 хил. литра гориво. Това са половин милиард годишно, които софиянци плащат от джоба си. Тук не говоря за загубеното здраве от автомобилните изпарения, за загубеното време, за загубените нерви.
В тази връзка преди около три месеца съм поставил настоящия въпрос към Вас. Националната компания „Железопътна инфраструктура” е предприела действия за продажбата на гара „Пионер” заедно с прилежащи 60 дка от Борисовата градина. Това е един от най-апетитните терени в София – централно място, в Борисовата градина, от три страни граничи с тази градина, с прекрасни комуникации. Затова и началната цена е 115 млн. лв.
Господин министър, проблемът е, че гара „Пионер” е част от околовръстна жп линия, изградена през 30-те години на миналия век. Тази линия е била ключова транспортна артерия за София. В голямата си част така наречената линия „Мусман” е действаща и към момента, но не за пътници, а за стоки. С минимални средства линията може да бъде ремонтирана и да се превърне в градска околовръстна железница, която да поеме значителна част от пътуващите софиянци. Такива решения има в Берлин, Париж, Токио, Ню Йорк, а и практически във всички големи европейски градове. Те намаляват драстично задръстванията и са бърз и предпочитан транспорт за много граждани.
В случая на София линията е дълга около 30 км и свързва близо 15 квартала с Централна гара. Говоря за квартали като Лозенец, Дианабад, Изгрев, Левски, Хладилника, Красна поляна, Иван Вазов, Обеля. Драстично би се съкратило времето за пътувания, като ще се избегне преминаването през центъра, ако линията бъде възстановена. Така значително ще се облекчи движението в столицата и ще бъдат намалени драстично задръстванията, на които сме свидетели. Специалистите, които дойдоха при мен, твърдят, че разстоянието между Централна гара и Хладилника може да се премине по тази железница при съвременна мотриса за 15-16 минути.
Моят въпрос към Вас е: не считате ли, че възстановяването на тази линия е крайно необходимо за софиянци, доколкото ще облекчи драстично задръстванията в столицата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Най-напред ще кажа ясно и категорично „да”. Аз считам, че създаването на железопътна система към градския транспорт в София може сериозно да помогне за превоза на пътници, но тази система не трябва в никакъв случай да има пресечни точки с автомобилния и автобусния транспорт, тъй като ще създаде сериозни проблеми. Такъв е опитът и в Германия с S-бана, и в много други страни.
Изграждането на една градска железница, което Вие явно имате предвид, е въпрос, който обаче е в правомощията на Столичната община, която е институцията, разработваща Общия устройствен план на София.
Именно в общия устройствен план и в частност в транспортно-комуникационните планове за една община се залага информацията, която показва как ще се развива във времето общественото, жилищното и транспортното строителство. Това по закон е правомощие на общините. Понастоящем урбанизирането на териториите е до такава степен засилено, че няма и не се предвиждат никакви свободни площи, върху които е възможно да се развият други транспортни комуникации освен градските магистрали.
Съгласно Устройствения план на Софийска община метрополитенът е единственият релсов път, който е предвиден да намери приложение в градския транспорт. При изготвянето на устройствения план нееднократно сме обсъждали и искали позицията на общината за наличието на градска железница. Създаването на градска железница в този план – категорично искам да кажа – не се предвижда.
Тук е мястото на въпроса Ви за продажбата на гара „Пионер” и прекъсването на съществуващата вече железопътна линия. Ние приехме решението за продажба на гара „Пионер”, след като наистина бяха обсъдени всички възможности за създаване на такъв железопътен пръстен около София. И след като се оказа, че не може да се изпълни и аз ще Ви обясня защо, тогава преминахме към продажбата, за да можем да осигурим за железопътната инфраструктура над 100 млн. лв., от които тя се нуждае страшно много.
За съжаление не съществува възможност гарата да послужи като основа за създаването на градска железница, тъй като вече е невъзможно от нея да се продължи железопътното трасе към „Захарна фабрика”, което е било преди повече от десет години, и да се реализира една южна връзка между железопътните линии София – Пловдив и София – Перник. Невъзможно е поради създаването на бул. „България” през 1978 г., довело до демонтиране на железопътната линия по ул. „Димитър Несторов” и демонтирането на гарите „Стан” и „Сердика” през 1996/1997 г. във връзка с пробива на същата улица. За живеещите в южната дъга на София и придвижването им към централната част като единствена алтернатива остава наистина метрополитенът.
Във връзка с разработения проект на Общия устройствен план на Столична община беше подготвено становище на Министерството на транспорта, в което ясно бе очертан стремежът ни към провеждане на политика, насочена към облекчаване на трафика в София. В становището ни са засегнати някои много важни моменти, като например северната скоростна тангента да остане градска магистрала и да не се предвижда промяна в предназначението и собствеността на северната дъга на околовръстния път, запазване на сервитута на двойните железопътни линии по всички входно-изходни направления на софийския железопътен възел, а за направлението запад–изток - капацитет за предстояща реализация на проекта за изграждане на софийски железопътен възел.
Считам, че оптимизирането на железопътния трафик и по-добрата му организация на територията на Столична община е предпоставка за цялостно облекчаване и подобряване на градския транспорт в София. Знаете, че има една идея, която беше по инициатива на Министерството на транспорта и на народни представители от Перник, да направим спирка на метрото, така че да осигурим една добра връзка между метрополитена и жп влака за Перник на спирка „Вардар”. За съжаление не всички наши предложения могат да намерят приложение, тъй като, както знаете, в действащото законодателство не е регламентирана функцията на Министерството на транспорта по определяне на общата политика за развитие на градския транспорт в страната. Предстои ни подобен дебат със Сдружението на общините. Това е според мен един съществен пропуск, който трябва да бъде коригиран, и съответно да се мисли за обобщаване на политиката за градския транспорт. Най-малкото, защото вече има и европейска директива в тази посока. В този смисъл едно ново начало, както казах, е именно тази така наречена „Зелена книга на Европейския съюз” към новата култура за градска мобилност, която е формирана на базата на разработване на европейската политика в областта на градския транспорт.
Уважаеми господин Христов, още един път искам да подчертая важността на поставения от Вас проблем, защото както няма на този свят уважаваща себе си държава без железници, така и съвременният облик на един столичен град се определя от отличните му обществени комуникации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Христов, за два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз прекрасно знам, че ръководството на Столична община е това ръководство, което саботира строежа на тази железница. Това е факт. Но все пак транспортът в София е пред колапс – вече пътуваме по час, два, понякога три до работното си място. Затова са необходими спешни мерки както от страна на правителството, така и от парламента. Възстановяването на градската железница ще облекчи до голяма степен именно тези невероятни задръствания, на които сме свидетели.
Пак повтарям, знам, че тези проблеми трябва да бъдат решавани от общината, така е по закон. Но ако Софийска община нехае и не е построила досега нито един автомобилен надлез, нито една велосипедна алея, нито един безплатен охраняем паркинг на основните транспортни входове на града, кажете ми не е ли време, бих казал, крайно време, правителството и парламентът да се намесят?
Аз ще Ви кажа защо например досега не е построен нито един безплатен общински паркинг на входовете на София, както във всички големи европейски градове. Това е защото една криминална фирма – „Паркинги и гаражи”, която е протежирана лично от софийския кмет Бойко Борисов, се стреми да превърне цяла София, не само центъра, в една огромна синя зона. Според шефа на тази фирма от 500 паркоместа, които държавата била заела, фирмата губела близо 3 млн. лв. годишно. Само че от останалите 10 хиляди паркоместа годишната печалба на същата фирма е около 1,5 млн. лв. Ако това не е грабеж, кражба и източване, кажете ми Вие какво е!
Тези хора имат и наглостта да въвеждат платени винетки за живеещите в центъра. Аз мисля, че търпението на хората ще се изчерпи и просто ще ги пометат, ако те наистина се опитат да въведат нещо подобно.
Хубаво е, че след двегодишни мои опити в Комисията за борба с корупцията в парламента най-сетне се намесиха Държавната финансова инспекция и прокуратурата за дейността на тази криминална, подчертавам, фирма.
Въпросът ми е, след като общината видимо не се интересува от проблемите на транспорта, бих казал, саботира решаването на тези проблеми, какви действия конкретно ще предприеме правителството, а бих казал и парламентът, за решаването на тези проблеми? Знам, че правителството финансира околовръстното шосе, финансира метрото, финансира основния пробив при „Тодор Александров”, питам защо правителството не предприеме действия да финансира 30-40 автомобилни надлеза и съответно да финансира тази градска железница, за да решим проблемите на столицата? Все пак това е столица!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър за Вашите отговори.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Най-напред искам да кажа, че аз не съм говорил за саботаж, но се опитах да определя отговорностите, да се знае кой за какво е отговорен. Защото много често и в парламента се случва така - убеден съм, че половината български граждани мислят, че министърът на транспорта определя билетчетата за градския транспорт. Искам категорично да кажа, че това е правомощие на кметовете, на общинските съвети, те са тези, които със своите фирми определят цената на билетите в градския транспорт.
Така че транспортната политика в населеното място изцяло е приоритет на общината. Държавата е тази, която може да помага и ние сме отворени към проблемите на всички, включително по този въпрос, по който в момента толкова усилено се говори – за боклука на София. Ние помогнахме веднъж като държава, сега се иска от нас втори път да се помогне. Но явно трябва да се търси решение и то от отговорните за това – Софийска община.
Така че и по отношение на паркингите, за които Вие споделихте, и на други инфраструктурни проекти държавата е отворена за коментари с Голяма Столична община, за да намерим общия път и финансиране за решаването на тези проблеми. Но инициативата основно трябва да дойде от общината, тъй като тя определя плановете, тя определя стратегиите за развитие на транспортната система на града. Включително и това, за което Вие говорихте – за сини зони, паркиране и т.н., и т.н.
Аз, между другото, ще имам скоро среща с общината и ще представя Вашите виждания, но се надявам наистина те да бъдат по-активната страна в тази посока.
Това правителство винаги е доказвало, че там, където има възлови проблеми, винаги се е притичвало на помощ на общината. Но ние не можем да поемаме чужди отговорности, тъй като и законът не ни го позволява. В един момент ще излезе, че ние се месим в работата на общината и изземваме техни функции, което не считам, че е нормално в една демократична и правова страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, за да изразите Вашето отношение, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз продължавам да мисля, господин министър, че е необходимо да се предприемат спешни мерки, конкретен план за действия за решаване на проблемите със задръстванията, не само в столицата, а и във всички големи български градове. Преди месеци със Стела Банкова внесохме конкретен законопроект в тази насока, който предвижда няколко конкретни неща – незабавно строителство на автомобилни надлези и подлези; пробиви; зелени вълни; велосипедни алеи; няколко безплатни, подчертавам, охраняеми паркинга на входовете на София. Това се прави от десетилетия в големите европейски градове и ние няма да открием топлата вода.
Понеже казахте за цената на билета, ще Ви кажа, че е асболютно наложително цената на билета за градския транспорт да бъде намалена и хората да бъдат стимулирани да се движат с публичния градски транспорт. Столична община обаче прави точно обратното. Мнозинството от ГЕРБ и от „Атака” увеличи съвсем наскоро цената на билета от 70 стотинки на 1 лев.
Обръщам се към Вас, господин министър: помислете за стратегическия интерес на държавата и не продавайте гара „Пионер”. Възстановете околовръстната железница и помогнете за решаването на един от най-тежките проблеми на София – този със задръстванията. Спрете всякакви разпродажби и реституции, защото утре държавата ще трябва да изкупува същите терени на многократно по-високи цени. Примерът Ви давам с това, което направи господин Софиянски с околовръстното, където го разпродаде на определени лица и впоследствие те продадоха тези терени на държавата на многократно, десетократно и стократно по-високи цени.
Искам да използвам случая и да Ви помоля за нещо друго. Вашият предшественик Николай Василев е издал една безумна заповед пенсионерите да предоставят специален документ за намаление при пътуване с влак. Излишно е да Ви обяснявам колко нерви, време и средства коства това на българските пенсионери. Много пенсионери не могат да ползват намалението, което им се полага по закон. Ето защо поинтересувайте се за тази заповед и я отменете. Мисля, че хората ще бъдат много по-благодарни на един такъв жест, отколкото на обещанията за почивки в тризвездни хотели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Борислав Ноев относно нерегламентираното навлизане на сондажен кораб в български териториални води.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър, въпросите, свързани с проучването и добиването на подземните богатства, са уредени в закона за подземните богатства. По Конституция подземните богатства са изключителна държавна собственост, част от националното богатство. Според закона, за да може едно лице да проучва находища на нефт и газ, включително в континенталния шелф, е необходимо специално разрешение от Министерския съвет, предхождано от извършването на конкурсна процедура. Според Кодекса на търговското корабоплаване, кораби, плаващи под чужд флаг, също се нуждаят от разрешение от страна на Министерския съвет, за да извършват тия дейности, описани в чл. 6, ал. 1 и 2 на Кодекса.
На 18 октомври 2007 г. Министерският съвет по Ваше предложение издава разрешение на сондажната платформа „Атууд Соутърн Крос”, плаваща под австралийски флаг, да извърши сондажи в блок „Галата” по поръчение на „Мелроуз Рисорсиз” ЕООД. Към тази дата обаче „Мелроуз” не разполага с разрешително за проучване. Такова разрешително й е предоставено чак на 4 януари 2008 г., когато решението на Министерския съвет за това е обнародвано в бр. 1 от 2008 г. на „Държавен вестник” и влиза в сила. Факт, будещ недоумение е, че Министерският съвет придава обратна сила на своето решение от 18 октомври 2007 г. и предоставя разрешително на „Атууд Соутърн Крос” да извършва сондажи от 15 октомври 2007 г. Практически „Мелроуз” не е имала право да извършва сондажи към 18 октомври 2007 г. или по-рано, но въпреки това ангажираната от нея сондажна платформа получава по Ваше предложение разрешение да извършва тези сондажи, при това със задна дата. Тези действия от ваша страна и от страна на правителството ме принуждават да отправя следните въпроси:
На коя дата сондажната платформа практически е пресекла българската морска граница и кога е напуснала териториалните ни води?
Съдържа ли заявлението на тази сондажна платформа всички законово изискуеми реквизити?
На какво правно и фактическо основание е допуснато в блок, по отношение на който има висяща конкурсна процедура, сондиране от страна на една от участничките в конкурса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ноев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! След като Вие изложихте своята версия в зададения от Вас въпрос, позволете ми да обясня подробно как в действителност стоят нещата.
Категорично искам да заявя в началото, че няма нерегламентирано навлизане, както се изразявате Вие, на сондажен кораб в български териториални води.
Още на 27 август 2007 г. в Министерството на транспорта е постъпило заявление от „Мелроуз Рисорсиз” ЕООД – Люксембург, за даване на разрешение от Министерския съвет на Република България на основание чл. 6, ал. 4 във връзка с чл. 6, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване за извършване на дейности, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи със сондажната платформа „Атууд Соутърн Крос”, плаваща под австралийски флаг, за периода от 15 октомври 2007 г. до 31 март 2008 г.
Заявлението с изх. № 2435 от 29 август 2007 г. е подадено чрез министъра на транспорта до Министерския съвет на Република България от управителя на „Мелроуз Рисорсиз” ООД – госпожа Дориета Ангелова. Това е заведено в Министерство на транспорта с вх. № 32-02-1468 от 29 август 2007 г. Към заявлението са приложени документите на сондажната платформа, плаваща под австралийски флаг.
Извършването на тези дейности от „Мелроуз Рисорсиз” ООД – Люксембург, не е вследствие на конкурсна процедура, а е в изпълнение на т. 3 от Решение № 230 от 9 април 2001 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на газ от находище „Галата” в континенталния шелф на Република България. Титуляр на разрешението е „Петреко” САРЛ – Люксембург, с новото име „Мелроуз Рисорсиз” ООД, съгласно протокол на нотариуса Том Мецлер № 89.852 от 3 юни 2005 г., заверен в Люксембург от Министерството на външните работи под изходящ номер – няма да го цитирам, като концесията е дадена за срок от 25 години.
След зададения от Вас въпрос разпоредих да бъде извършена проверка в българския регистър на корабите, която показа, че няма български кораби, които са сертифицирани, разполагащи със системи за извършване на сочените сондажни операции. В такъв случай се дава възможност, съгласно чл. 6 от Кодекса на търговското корабоплаване, търсещи и проучвателни дейности да бъдат извършвани с платформи, плаващи под чуждо знаме.
Така че посочените дейности могат да бъдат извършвани от тази сондажна платформа, а пък да не говорим и за друго, че в края на краищата този, който съответно извършва обследването на шелфа и е получил концесията, има право да определи кой ще бъде този, който ще направи проучването.
Посоченият кораб и неговият корабопритежател разполагат с изискуемите документи и отговарят на изискванията на международните договори в областта на корабоплаването, по които България е страна. Корабът е бил току-що излязъл от ремонт и е бил освидетелстван по отношение безопасността, опазването на морската среда от замърсяване и от класификационната организация АBS, която има сериозен международен авторитет.
Членовете на екипажа са притежавали правоспособност в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба.
На 31 октомври 2007 г. Министерският съвет приема Решение № 710 за даване на разрешение на „Мелроуз ресорсиз” с Люксембург за извършване на дейности, свързани с хидротехническите и подводно-техническите сондажи в „Галата” за периода от 15 октомври 2007 г. до 31 март 2008 г.
Преди внасянето му за разглеждане, проектът на решението за даване на разрешение е бил съгласуван с всички министри в Министерския съвет. По данни на Изпълнителна агенция „Морска администрация” сондажната платформа, плаваща под австралийски флаг, е влязла в български териториални води на 7 ноември 2007 г. и ги е напуснала на 9 януари 2008 г.
Не разбирам от всичко това, което споделих с Вас, за каква обратна сила на решението на Министерски съвет говорите, тъй като, както сам виждате, решението е от 31 октомври 2007 г., а влизането на кораба в български териториални води е на 7 ноември 2007 г. Не знам откъде сте получили обратната информация.
Уважаеми господин Ноев, надявам се, че подробно съм Ви изяснил явно възникналото недоразумение. Искам да Ви уверя, че в Министерството на транспорта, както и в самия Министерски съвет стриктно се следи за спазването на всички законово изискуеми процедури и нямаме никакво намерение, и Вие нямате никакво намерение да се съмнявате в тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата реплика, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, данните, които дадохте за влизането и излизането на сондажната платформа, са верни. Аз имам данните от „Варна трафик контрол”, че сондата е влязла в блок „Галата” на 7 ноември 2007 г., но разрешението на комисията е от 8 ноември 2007 г. Не знам защо има такова разминаване, и е излязла на 9 януари 2008 г.
Факт обаче е, че сондажната платформа е влязла и е сондирала в конкурсния блок за търсене и проучване на „Галата”, което е потвърдено от Хидрографската служба на Военноморските сили. В тези данни не можем да се съмняваме, защото работят с изключително голяма точност.
Наистина има концесионна площ на находище „Галата”, която принадлежи на „Мелроуз”, но там сондажната платформа не е извършвала сондиране. Сондажът е извършен в геоложката структура „Калиакра”, която е част от конкурсната територия, така че не може да има грешка или някакво объркване. Има находище „Галата” и конкурсен блок „Галата”. Всъщност тук има едно преднамерено действие с цел да се облагодетелства определена фирма.
Още нещо интересно. Сондажната платформа е излязла на 9 януари 2008 г., а откритието е обявено на 22 януари 2008 г. Разрешението е дадено на 4 януари 2008 г., а сондажната платформа е заминала на 9 януари – това са пет дни.
Експертите са убедени, че едно такова съоръжение не може за пет дни да се преустрои за сондиране, да извърши успешни проучвания, да направи открития, след това пак да се преустрои за плаване и да замине. Преустройството на едно такова съоръжение трае 4-5 дни. А то в този срок е извършило всички тези дейности.
Експертите са убедени, че проучването и откриването са направени още през ноември или декември 2007 г., а е обявено чак на 22 януари 2008 г., за да изглежда, че всичко е наред и всичко е законно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Имате право на такава.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не знам защо втората част от въпроса го задавате на мен. Ние сме дали разрешение съответно за влизане в териториални води и да се работи на „Галата”. Ако Вие имате информация, че те са правили сондажи някъде другаде, ако имате ясни такива данни, много Ви моля, обърнете се към органа, който е дал концесията. Но за това да отговаря министърът на транспорта, струва ми се е малко преувеличено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Павел Шопов относно нереалистичните и представляващи явна корупция „планове” за реконструкция на ж.п. гара Пловдив и разпореждане с терена на сточна гара Пловдив.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Пирински.
Моят въпрос е един пловдивски въпрос, така да го нарека. Въпрос, който разбуди пловдивската общественост и предизвика големи дебати. Той е относно предстояща реконструкция на гара Пловдив, която от самото начало е строена от барон Хирш. През 1873 г. железницата е преминала през гр. Пловдив и представлява паметник на културата, която има огромна архитектурна стойност, за която съм учуден, че се предвиждат едни мегаломански проекти, които ще я променят до такава степен явно, че няма да остане нищо от тази прекрасна сграда - една от най-хубавите сгради на гаровото строителство в България. Разбира се, тя е реконструирана няколко пъти. В момента се намира в тежко състояние. Не бих казал окаяно, но отново една добра реконструкция ще я спаси и ще я приведе в десетилетията за много, много години напред.
Вместо това обаче се правят едни схеми, които вече са минали през някакви конкурси, на които конкурси щедро е платено и то десетки хиляди левове на съответните колективи, за да се направи там стъклен МОЛ, да се издигнат кули – това е единият вариант. Другите варианти са най-различни, но общо-взето това, което е останало от барон Хирш и от първата гара, от железницата повече от 130 и няколко години да изчезне.
Целта е да се направи така, че пред едно такова „публично-частно партньорство” до болка познато на пловдивчани със съсипването, унищожаването и прехвърлянето на небезизвестния бизнесмен Георги Гергов на стария град... Оттам на голяма част вече – тук имаме пловдивски депутати от Пловдивския панаир, да бъдат всъщност прибарани едни терени ... Аз тук съм посочил в една част, но тази част, която съм посочил не е единствената. Става въпрос за огромните територии не само в западна посока на гарата, а и източна посока, където има мъртви коловози, неизползвани и огромни площи със складове и в други посоки, да бъдат взети именно тези терени. Известно е за какво.
Кому е нужно, не мога да разбера, да се осъществяват тези мегаломански проекти, тоест да се строят МОЛ-ове на гарата? Разбира се, такива наоколо има множество. Такова нещо не е нужно. Още повече е известно, че по обективни причини трафикът, пътникопотокът по тези гари е силно намалял.
Всичко това са уловки, хватки, номера и трикове да се намери правно основание, да се намери начин да бъдат отнесени изключително скъпо струващите терени в центъра на гр. Пловдив.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: наистина ли съществуват подобни намерения, защото това, което излезе досега може да се отнесе като намерение на архитекти, подбудени от определени кръгове, които искат да присвоят терените и имотите? Съществуват ли подобни намерения в самото Министерство на транспорта относно тези терени около гарата? Има ли някакви процедури, постъпки, формалности вече и действия, които са официализирани в тази насока? Ако има такива, Вие като министър, поемате ли резултата от тях, защото това ще се осъществи при други правителства, че няма да бъде ощетен общественият интерес, че този паметник на културата няма да бъде съсипан, разрушен и унищожен, и че българското общество и гр. Пловдив няма да пострадат при едни такива сделки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Струва ми се, че има някакво объркване в целия този въпрос. Най-напред искам да Ви кажа, тъй като сте пловдивчанин, на мен коренът ми е от Пловдив, но живея в Първомай. Гарата, която в момента е паметник на културата, не е гарата, която е построена от барон Хирш. Това е втората гара на Пловдив. Първата гара на барон Хирш се намира малко по-вдясно, една малка стара сграда, която е била на това място. Но наистина пловдивската гара е един от паметниците на архитектурното ни наследство и във всички действия, които досега сме предприемали, винаги основата е била това: не само запазване на гарата, но и очертаване на архитектурните достойнства на тази стара сграда.
Второто объркване, което идва: не смесвайте нещата с проекта за реконструкция на гарата със Сточна гара! Няма нищо общо проектът за реконструкция на гарата със Сточна гара! Терените, които са за реконструкцията на гарата, са бившата Транспортна болница от складовете срещу гара Юг, където са Митниците, до Транспортна полиция, която е от другата страна на гарата по бул. „Христо Ботев”.
Ще ви кажа какви са нашите намерения. Най-напред с цел подобряване визията на жп гара Пловдив, а също така създаване на допълнителни удобства за пътуващите – знаете, че това е една връзка между автомобилния и железопътния транспорт, тук не мога да се съглася, че потокът от хора в тази част на града е малък, напротив, това е една от частите на града, където преминават страшно много пътници – от железопътен на автобусен транспорт, е да създадем необходимите удобства.
Втората ни цел все пак е централната част на Пловдив – да успеем заедно с общината, знаете, че бяха включени експерти от общината, да направим такъв проект, че пловдивчани да се гордеят с тази част от своя град.
На базата на това беше направен конкурс за идейни проекти за развитието на това пространство, като предварителни бяха определени териториите.
Седем са проектите, които бяха представени. Определени са общо три награди за 50 000 лв. Ще ви помоля да проявите интерес и да се запознаете с тях преди да ги квалифицираме като мегаломански и така нататък. В момента сме направили и предварителните проучвания, така че да задействаме процедурата по реализацията на проектите и ще изберем един от тях, който по принцип ще може да се реализира и ще счетем, че е най-ефективният за тази територия на град Пловдив и за гарата в град Пловдив. Цените на проектите са от 30 млн. до 120 млн. лв. Кой от тях ще изберем, ще ни кажат нашите експерти-архитекти и икономистите, които ще определят ефективността от всеки един от тези проекти. Ние сме закупили и трите първи проекта.
Твърдо сме решени, че ще реализираме този проект, тъй като дълго време в Пловдив не се правеше нищо.
Даже ще посмея да Ви попитам: Вие бяхте депутат от СДС. Кажете ми, коя инфраструктура в Пловдив беше оправена тогава? Дойде време ние да решим да разширяваме летището, защото паднат ли мъглите в София, там няма никакви условия да приема пътници и става хаос. Нищо не се направи по летището. По гарата какво се е направило, освен че два пъти се боядиса? Какви удобства се създадоха на пътниците за тези 15 години? И какво сега, ние сега заради това, че на някого в мозъка му се въртят предварително, още бебето не е родено, какво ще се случи с него, че този или онзи можел да вземе... Ако почна така да мисля за всяко нещо по този начин, това означава накрая да не направя нищо.
Искам да ви гарантирам обаче, и ние сме го доказали, че не само винаги сме си поемали отговорностите, но сме правили всичко възможно всичко да е прозрачно и ясно. Така че ще реализираме инфраструктурните проекти. Искам да успокоя пловдивчани, че при това правителство няма да има никакви злоупотреби с тяхното доверие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин министър, че направихте уточнението, чисто исторически, за тази сграда. В съзнанието на пловдивчани наистина това е първата гара. На Вас дължа тази корекция, сега съществуващата гара е изградена... И че не се касае за терена на Сточна гара. Но аз Ви заявих, че тук се касае до много други терени и съм бил прав – в източна и западна посока спрямо сега съществуващата гара.
Става въпрос и за тези терени. Но това, което ме притеснява, са явно сериозните намерения да бъде отнесен от държавните активи и то без пари, както е известно, и този имот. Опасенията ми са били абсолютно правилни предвид на онова, което чух в намерението Ви да започнете процедура. Аз не си въобразявам, че съдбата на тези терени ще бъде точно тази, която подчертах – чрез така нареченото публично-частно партньорство и други уловки, мошенически хватки, на които вашето правителство е автор, не само вашето, и предишното, и по-предишното, да бъдат отнети от държавните активи, да бъдат приватизирани огромни площи под благовидния предлог, че ще бъде направено нещо добро за Пловдив, за центъра му, за гаровото пространство и за гарата.
Вие казахте нещо, което много ме обезпокои, че, едва ли не, когато се прави нещо такова, трябва да започнете да се вглеждате в това, че някой нещо би могъл да открадне или да направи.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Че ще каже.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Че ще каже. Всъщност това е най-важното – да гледате първо това. Всъщност това е целта на тези групировки, на тези ловки бизнесмени, които имат начини да стигнат до вашите служители, а може би и до Вас, за да осъществят личните си цели.
За пловдивчани мога да гарантирам и го заявявам смело от тази трибуна: така както явно Вие сте го започнали, което е много страшно, това исках да разбера – има процедури, ще сложите началото на поредното разграбване в град Пловдив. Не че няма такива разграбвания – има терени, стотици декари в различни части на града, военни имоти, за които ще следват въпроси тук, които са дадени на чужди и местни фирми, за да си построят магазини и какво ли не, без нищо да е влязло в държавата, продадени ей така бадева, за без пари, за жълти стотинки. Същото явно се отнася и ще бъде и по отношение и на терените около пловдивската гара.
Ако искате нещо да направите за гарата, съветвам Ви да направите един ремонт, една основна реконструкция. Вчера от „Атака” бяхме на гара Буново във връзка с честване на паметта на загиналите там при атентата на турско-ислямския тероризъм през 1985 г. Видяхме една гара в какво окаяно състояние е. Ние ще отправим въпроси и за тези малки гари, малки населени места. Там насочете усилията си. Гарата на Буново е една разбита сграда, почти без черчевета и без прозорци. Явно има живот в едно малко помещение за продажба на билети преди да дойде съответният влак. Тези пари, които възнамерявате да хвърлите – стотици милиони, всъщност ще бъдат хвърлени за обогатяване на някой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин министър. Имате думата. Може да не се ограничите с една дума.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Шопов! Да, аз повтарям думите си и съм спокоен за това, защото знам, че каквито и предварителни съмнения да има, екипът и процедурите са направени така, включително с контрола, че такова нещо не може да се допусне. А това, което изразявате като опасение, е още по-объркано от самото начало. Вие говорите - ще вложите пари, които фактически ще ги вземат някои други хора.
Публично-частното партньорство, господин Шопов, е: държавата предоставя определен терен, обявява конкурс за строителството на една определена сграда и тази собственост си остава нейна, господин Шопов! Разбирате ли това нещо?
Така че много Ви моля, не вадете плашилата. Преди се вадеха какви ли не плашила – това ще стане, еди-какво си, еди-що си, и благодарение на това Пловдив не се развиваше.
Ние ще направим всичко възможно големите градове да имат една добра инфраструктура. Разбира се, прав сте и за малките гари. Но кажете ми за 15 години колко гари са направени? Ние за 2 години успяхме да ремонтираме 80 гари. Но една голяма гара изисква много пари. В момента ремонтът на гарата в Плевен е около 2 млн., в Пазарджик – около 1 млн. и половина, и т.н. (Реплика на народния представител Павел Шопов.) А НКЖИ го няма. Защо? Защото ние трябва да ремонтираме и железопътни линии. Но ще направим всичко възможно, което е по силите ни, да го извършим. Не можем да оправим всичко, което наследихме, но важното е, че имаме волята за това, господин Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Тодор Батилов, относно достъпа на гражданите на Бургас до бургаското пристанище, бургаския кей и остров „Света Анастасия”.
Заповядайте, господин Батилов, да развиете Вашия въпрос.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! От официалното откриване на 18 май 1903 г. от княз Фердинанд бургаското пристанище е и с национално, и с международно, и то значимо, транспортно и икономическо значение. Но като всяко пристанище във всеки морски град по света, то е преди всичко част от живота на града и неговите граждани. Такова то беше десетилетия от неговото откриване до преди 18 години, когато вече се превърна за гражданите в град Бургас, гостите и особено децата, в забранен град. Това е част от една опасна, за съжаление, вече не само тенденция - една ликвидация на възможността бургазлията да стигне и до морския бряг в града, като изключим двата претоварени плажа – Централния и Северния, а най-красивият, най-големият плаж „Гарда” беше ликвидиран от един мастодонт – корабостроителен, построен със стандартното залъгване, че ще бъде от полза за обществото. Никаква полза няма от него! Беше построен нефтен терминал, който за 40 години заля освен района, но унищожи и природата, тъй като през него минаха 400 млн. метрични тона нефт, и обратно половината готови нефтени продукти.
Няма да говоря за това, че бяха ликвидирани най-добрите места за бургазлията – Морският клуб, морската база, яхтеното пристанище, лодкостоянките бяха прехвърлени на отсрещния бряг. Забележете, при този туристически бум, както се нарича, голямото бургаско пристанище, големият град е единствен в света – можете да опровергаете, който няма пасажерски кей, няма пасажерски кораб, даже пасажерски кадър, в т.ч. и постоянните рейсове до остров „Света Анастасия”.
Моля Ви да отговорите на въпроса: какви мерки ще предприемете като министър да се установи организиран и разумен достъп до пристанището на бургазлии, гостите и особено на децата, особено до източната стена на кея, на фара, както и организиране на транспорт до остров „Света Анастасия”, както това е било в миналото, в това число даже по време на война. Никога не е било ограничавано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Батилов! Аз изцяло разбирам Вашето притеснение и съм съпричастен към това притеснение. Но все пак трябва да знаем, че в момента в Бургас има едни дадености, които наистина реално създават тази пречка за достъпа на бургазлии до морето в тази част на града. Но не бива да забравяме, че все пак там пристанищните структури трябва да отговарят на определени условия. Най-малкото трябва да има и мерки по отношение на достъпа, свързани с последните допълнителни мерки, които се вземат по отношение на тероризма.
Има няколко международни акта – единият е Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, влязъл в сила през 2004 г., Регламента на Европейския съюз 725 от 2004 г. за подобряване на сигурността на корабите и пристанищните съоръжения, Директива 2005/65 на Европейския парламент и на Съвета относно повишаване сигурността на пристанищата, която е в сила от 2007 г. На територията на Република България - правилата на Международния кодекс и на директивите са свързани с Наредба № 53 от 2004 г.
Вие сте юрист, господин Батилов, затова зная, че ще разберете задължителната сила на тези актове за България и съответно, че ние вече сме външна граница на Европейския съюз. Така че трудно бих се ангажирал в този момент да осигуря свободен достъп до тази част на пристанището на гражданите на Бургас.
Основното, което се предвижда в тези нормативни актове, е въвеждането на допълнителни мерки за защита на високорисковата инфраструктура, каквито се явяват, разбира се, и пристанищните съоръжения. Но спирам дотук със сигурността.
Най-напред искам да Ви кажа, че в момента ние разработваме един проект за връзка между гарата, автогарата и пристанището, където основната цел е създаването на интермодалност на пътниците. Това е и опитът, който ние правим, за да освободим част от пристанището, така че хората да имат достъп в тази посока. Вече напредваме в проекта, включително с общината имаме договореностите, оформени са основните структури, които ще работят по този голям проект. Същевременно се готви в момента и възможността в Генералния план на Бургас да залегне именно тази програма.
В Министерството на транспорта, господин Батилов, наистина периодично постъпват предложения от собственици на малки пътнически корабчета за осъществяване на туристически превози от Южното Черноморие до остров „Св. Анастасия”. Проблемът обаче, който съществува, е свързан със състоянието на съоръженията за приставане на кораби, изградени на острова – те не са били поддържани и използвани в продължение на много години и не позволяват безопасно приставане на корабите там. Това е задължение на нас, на Министерството на транспорта и аз обещавам, че ще го изпълним. Все пак знаете, че корабите, които се използват, трябва да отговарят на определените технически изисквания, за да получат експлоатационна годност, а за това по принцип отговарят самите собственици. Ако има кораби, отговарящи на експлоатационната годност и получат тази експлоатационна годност, аз поемам ангажимента пред Вас, че чрез „Пристанищна инфраструктура” ние ще направим всичко възможно да осигурим условията за приставане на остров „Света Анастасия”.
Господин Батилов, убеден съм, че със съвместните усилия на народните представители ще започнем работа по проекта. Чувам, че даже наричат Бургас „Супер Бургас”. Наистина това е проект за развитие на морското пространство в района на гарата и автогарата. Знаете, че за това ние в момента правим инвестицията за новия контейнерен терминал, така че да можем да освободим от първо до дванадесето място. Да се надяваме, че в близко бъдеще нашите потомци наистина ще имат напълно свободен достъп до тази част на морето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Благодаря Ви, господин министър. Не е нужно да правя уговорка, че проблемът е наслагван с години. Надявах се, че Вие ще бъдете първият министър, който за цяло поколение особено в обучението на бургаските деца най-сетне ще видят кораб.
Но забраната не е съвсем абсолютна. От 18 години, откакто Бургаското пристанище се посещава от бойни кораби – от САЩ, Италия, то става открито. И целият град има свободен достъп до кораба при строга охрана.
Моля Ви, нека да не спорим! Ако искате да ми отделите време, съм готов да спорим, но ще ме лишите от възможност. Не Ви упреквам за това.
При строго определен ред. Никой не си въобразява, че ще влиза в пристанището без ред. Аз говоря да се влиза с ред.
Но никой не може да забрани достъпа до източната кейова стена, който е забранен отдавна под предлог, че се осигурява сигурност. Може би там има някакво изискване за сигурност. Може би бургазлии трябва да знаят колко стотици хиляди тонове цианиди годишно се разтоварват, или други опасни товари? И може би една от причините да се спира достъпът, не говоря за свободния достъп, е да не се разбере какво става там.
Но това не е упрек към Вас, в никакъв случай. Бойните кораби на САЩ – аз се отнасям с уважение към тях, нашите деца тогава за първи път се качиха на кораб.
Гледам програмата. Наскоро имаше дискусия от един столичен вестник и Община Бургас. Моят въпрос беше преди дискусията. Съжалявам, че не участвах. До 2014 г. ще има програма. Ще се осигури достъпът. Но до 2014 г. е много далеч. А цялото мое поколение мина в обещания за програми. Не ми се иска поколението на сина ми и на внука ми пак да минат с обещания и програми.
Иначе аз вярвам във Вашите добри намерения. Дано проблемът временно да се реши, докато се реши генерално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Последният въпрос към министър Мутафчиев е от народния представител Владимир Кузов относно отчетността на постъпленията на БДЖ за изкупуване на излезли от употреба тягови машини и подвижни железопътни състави.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, за да Ви задам този въпрос, съм провокиран от един факт, който вероятно е известен и на Вас – фактът, че усилено се краде от БДЖ. Краде се и се касае за хиляди тонове черни и цветни метали.
Самият Вие, ако пътувате с влак, сигурно сте забелязали, че само по едно направление София-Перник, както се казва, „през пустинята”, на гара Храбърско, на гара Разменна, по няколко отклонения, които са цели коловози от стотици метри ги няма.
Вероятно не знаете, а може би знаете кой ги е взел?!
Кой е взел контактната мрежа, която е много скъпа? Знаете, че тя е от цветни метали.
Когато съм задавал въпроса, вероятно и до ден-днешен, БДЖ е извадило от употреба над 50 тягови машини – локомотиви, дизелови, електровози, а това е доста голямо количество черни и цветни метали.
Въпросът ми е: имате ли информация за общата стойност? Кой извършва всички тези сделки? Кой реже тези материали? Кой ги изкупува? По какъв начин става вземането на металите? Кой възлага тази поръчка? Има ли отчетност за тези пари? Знаем ли за какви пари колко материал е взет, от кого е взет и колко пари и постъпления са влезли в „БДЖ” ЕАД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Кузов! Не бих се съгласил с подобни крайни тези, че се краде с хиляди тонове в БДЖ. Да, сигурно се краде, но думите „усилено се краде” и „всички го знаем” ми се струват малко пресилени. Това е все едно някой да посочи някого с пръст и да каже, без да е на 100% сигурен: „Ти убиваш”.
Има проблеми с опазване на имуществото в железницата. Ние сме предприели съответните мерки, включително с господин Миков в момента готвим програма. За охраната от полицията Български държавни железници и НКЖИ плащат над 15 млн. годишно, за да се извършва охрана на определени райони. Останалите райони се охраняват и от частни фирми. Една такава разпокъсаност на цялата система създава немалко главоболия.
От друга страна, много са малко техническите средства за охрана. Това е втората програма, по която ние работим. Но нека да не правим подобни квалификации, без да имаме съответно ясните данни.
По конкретния въпрос. За периода от началото на мандата до 13 юни т.г. дружеството Български държавни железници е сключило два договора за продажба на цели бракувани локомотиви и мотрисни влакове и три договора за продажба на бракувани товарни вагони. Локомотивите и мотрисните влакове – обект на продажба и договори, са бракувани в периода 1994-2002 г. Всяка една от продажбите е извършвана след надлежно проведена тръжна процедура в условията на състезателност, публичност, прозрачност и при максимална гаранция за защита интересите на дружеството, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Тоест, тези процедурни сделки преминават и през Министерството на транспорта, където предварително условията, поставени за търговете, се предоставят в дирекцията по контрол на държавните предприятия.
За провеждането на търговете е взето и надлежно решение на Съвета на директорите на БДЖ и е дадено съответно разрешение, както споменах, от мен и Министерството на транспорта.
Предмет на договорите е продажба на цели бракувани локомотиви, мотрисни влакове, както и цели бракувани вагони, предназначени за скрап от черни метали, с клауза за задължително връщане на резервните части и възли, окомплектовка по приложение към всеки един договор.
Подробно ще изброя сключените от БДЖ договори с кои фирми:
- Договор № 54/20 юни 2006 г. с фирма „Перла МЦ” ООД за продажба на 8 бр. бракувани локомотиви и два мотрисни влака за скрап от черни метали, при количество скрап 837 990 т и стойност 227 хил. 95 лв.;
- Договор № 55/9 юни 2006 г. с фирма „Кроул” ЕООД за продажба на 51 бр. бракувани локомотиви и три мотрисни влака за скрап от черни метали. Теглото е 4156 т, а стойността е 1 млн. 256 хил. 395 лв.;
- Договор № 56/20 юни 2006 г. с фирма ЕТ „Симеон Стоименов” за продажба на 37 бр. бракувани товарни вагони. Теглото е 699 т, стойността е 239 хил. лв.;
- Договор № 58 с „Перла МЦ” ООД от 3 юли 2006 г. за продажба на 22 бр. бракувани товарни вагони за скрап от черни метали, при количество 387 т на стойност 112 хил. 230 лв.;
- Договор № 62/5 юли 2006 г. с фирма „Чугунолеене” АД за продажба на 20 бр. бракувани товарни вагони за скрап от черни метали, при количество скрап 309 т и стойност 89 хил. 611 лв.
Общото количество скрап за черни метали на тези договори възлиза на 6 хил. 389,43 т, а не 50 хил. т, както Вие споменавате, при стойност 1 млн. 794 хил. 388 лв. постъпления в Български държавни железници.
Нарязването на машите и съставите, както се изразявате Вие, не е ангажимент на Български държавни железници, а на всяка една от фирмите, сключила договор за продажба с дружеството, така че, за да получите отговор на въпроса кой, на какво основание, срещу каква сума е извършил нарязването, не мога да Ви дам отговор, тъй като това е ангажимент на самия купувач.
Но още веднъж искам да кажа, че на база на огледа на машините, на всяка една има ясен опис кои от резервните части трябва да бъдат върнати, за да се използва само скрапът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Кузов – Вашата реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин министър. Доста пари са влезли вероятно в БДЖ и те са отишли сигурно за заплати на служителите. Не знаете, добре.
Идеята ми е, ако имате възможност, да проучите защо масово по-малките бивши гари и някои от по-големите гари с по две-три и повече отклонения, всички отклонения повече от едно са премахнати линиите? Къде са отишли тези линии и къде са отишли контактните мрежи от тези места, за да е ясно кой прибира парите от БДЖ – дали самото БДЖ, дали държавата или някое друго заинтересовано лице?
Относно тези машини, действително има печатна грешка. Касае се за 5 хил. т. Тоест въпросът е верен.
Дали всичко е по правилата? Вие казахте, че е по правилата. Дано и така де се окаже впоследствие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Кузов, искам да Ви кажа, че там, където коловози от гаровото пространство са премахнати заедно с контактната мрежа, това е съответно след преструктуриране на гарите в НКЖИ. Тези линии и съответно контактната мрежа са демонтирани от самата Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Голяма част от гарите преминаха със статут на спирки, така че тези коловози в момента не са необходими. Част от тези железопътни линии се използват и за ремонт на останалите линии в страната. Благодаря ви.
Ако има конкретен случай, с удоволствие ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Позволете да благодаря на министър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол, за изчерпателните му отговори на зададените въпроси и питания.
Благодаря за Вашето участие, господин министър.
Преминаваме към питанията и въпросите към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Питане от господин Шопов относно изграждане на нови водноелектрически централи.
Има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Всъщност учейки се на новата система, господин председател, Вие поне сте най-сведущ по нея, да ми кажете тук ли се отразява времето (посочва), защото имаше специален пулт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето се отразява на пулта, който е към залата. Щом го надхвърлите, индикаторната светлина ще започне да мига с червен цвят.
Днес обаче аз не прилагам стриктно времената по правилника, ...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, в тази връзка Ви задавам въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...тъй като имаше редица въпроси с повишен обществен интерес. Прецених, че за първо заседание можем да бъдем малко по-либерални, но не бих искал това да създаде погрешно впечатление. Оттук нататък разбира се, че ще прилагаме строго правилника.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако ми разрешите да започна отново, защото това беше малко процедурен въпрос. Слагам картата, нека ми се отчита във връзка с предстоящия въпрос.
Той е към Вас, господин министър на околната среда и водите. Започваме с уточнението, че „Атака” винаги е оценявала политиката на правителството за продажбата за жълти стотинки на съществуващите ВЕЦ-ове като чисто престъпление, за което много пъти сме повдигали въпроса. Те бяха продавани на килограм – по два, по три, два-три ВЕЦ-а, и повече, но за това ще потърсим сметка по съответния начин в едно бъдещо управление и ще поискаме връщането на тези електроцентрали в патримониума на държавата.
Въпросът е относно всевъзможните пречки, които съществуват за изграждането на нови водноелектрически централи. В тази връзка ме потърсиха няколко души, които работят в този бранш, в тази насока и искат да го направят. Тоест да изградят и да пуснат в действие нови водноелектрически централи. Те ми обясниха, с документи, че с години се бавят отговорите за предоставяне на права за използване на води на подалите искания фирми.
Изземват се права на ръководителите на басейновите дирекции съгласно закона според Ваша устна заповед – така отговарят самите шефове на басейнови дирекции, които в много голяма степен, като брой, са хора на ДПС. Дали сте устно указание разрешението да не се дава, въпреки че това е в техните компетенции, без Ваше изрично съгласие.
В този бранш съществуват тежки корупционни практики и бизнес средата не предполага развитието на частната инициатива и строителството на нови ВЕЦ-ове.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: констатирани ли са в тази насока от вас случаи на корупция? Предадени ли са на съдебните органи? Вярно ли е, че сте издали устна заповед до басейновите директори да не издават разрешение за ползване на водни права без Ваше съгласие? Колко са направените искания за времето на Вашия мандат и на колко от тях отговорът е забавен след законовия срок? На колко от тях е отговорено отрицателно?
Ако ни дадете един такъв брой, такава статистика, до голяма степен тя ще осветли основателността на тези оплаквания, които наши избиратели, привърженици на „Атака”, ни дадоха като сигнали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! В отговор на поставените от Вас въпроси във връзка със създаване на всевъзможни затруднения от страна на администрацията в Министерството на околната среда и водите за изграждане на нови водноелектрически централи бих искал да Ви информирам за следното.
Съгласно Закона за водите за ползване на повърхностни води с цел производство на електроенергия се издава индивидуален административен акт – разрешително за водовземане. Компетентен орган за издаването му, когато искането е за водовземане от реките, е директорът на съответната басейнова дирекция.
За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление до директора на басейновата дирекция, като образец на заявлението е публикуван в интернет страницата на съответната басейнова дирекция.
Към заявлението за откриване на процедура за издаване на разрешителното се прилагат: документ за платена такса за издаване на разрешителното; заверено копие на актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър за юридическите лица и едноличните търговци, издадено до три месеца преди подаване на заявлението; копие от карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ; влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда и разрешение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда в случаите, определени в Закона за опазване на околната среда.
Инвестиционните предложения за изграждане на водноелектрическите централи са включени в Приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 и подлежат на преценка за необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда. Актуална скица или карта за имоти, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган. Документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръжението в случаите, в които водовземането или ползването на водни обекти е свързано с ползването на съществуващи съоръжения. Съгласувателно становище на компетентните органи, свързано със засягане на изградена инфраструктура. Становище на компетентните органи относно възможността за промяна на предназначението на земеделските територии, на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати. Технически проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията – подготвя се от лица, които притежават професионална квалификация магистър-инженер по специалността, свързана с вида на исканото разрешително, и са регистрирани по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
В едномесечен срок компетентният орган, в случая басейновата дирекция, проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи, които посочих, отговаря на изискванията на Закона за водите.
Когато не са изпълнени изискванията, компетентният орган уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 14-дневен срок. При неотстраняване на недостатъците в този срок документите не се разглеждат и не се открива нова процедура, за което заявителят се уведомява писмено.
В едномесечен срок след изтичане на 14-дневния срок и ако не са налице основания за отказ, директорът на съответната басейнова дирекция или упълномощено от него лице изготвя съобщение, което съдържа основни параметри на исканото водовземане. Съобщението се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване. В тридневен срок от получаване на съобщението кметът е длъжен да направи публично обявяване, като постави съобщението на определените за това места и уведоми писмено директора на басейновата дирекция за точната дата на обявяването. В 14-дневен срок от обявяването заинтересованите лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното и предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на личния или обществен интерес.
В 14-дневен срок след изтичането на срока по обявяване се издава разрешително за водовземане с цел производство на ел.енергия.
За изясняване на проблемите, повдигнати във Вашето писмо, извършихме проверка на проведените процедури, издадени от басейновите дирекции – разрешителни за водовземане с цел производство на електрическа енергия за периода от 1 септември 2005 г. до 30 юни 2008 г.
При проверката се констатира следното: справката, която искахте, ще Ви я представя най-подробно. От общо подадените 409 броя заявления са издадени 170 броя разрешителни или 41% след проведени процедури и представени документи, съгласно изискванията и разпоредбите на Закона за водите. На 158 броя заявления е отказано откриване на процедура, основно поради неспазване изискванията, посочени в Закона за водите. Исканията са за извършване на дейности на територия, предложена за защитена местност, непредставени решения по ОВОС, неотстранени недостатъци по документацията, посочени в 14-дневен срок, неплатени дължими такси за издаване на разрешително, доказана обективна невъзможност да се реализират едновременно исканото водовземане и придобито вече право за водовземане със същата цел. На 28 броя от подадените в басейновите дирекции заявления или на 7% е отказано издаване на разрешително. При издаване на решение компетентният орган отчита освен потребностите на кандидата и наличните водни ресурси, състоянието на водния обект, придобитите права и се съобразява с издадените вече разрешителни в района.
От общо 28 броя откази за издаване на разрешителни са обжалвани 20 броя или 71%. От обжалваните 20 броя откази, потвърдени от съда откази са 8 броя.
Уважаеми господин Шопов, направените проучвания по повод Вашето питане относно изграждане на нови водноелектрически централи показва, че басейновите дирекции спазват стриктно разпоредбите на Закона за водите по провеждане на процедура за издаване на разрешително за водовземане на повърхностни води, тоест компетенциите са изцяло в обхвата на директорите на басейновите дирекции и няма как аз да издам устна заповед. Няма как да не се спазват основните разпоредби и регламенти.
При вземане на решение компетентният орган отчита освен потребностите на кандидата и наличните водни ресурси, състоянието на водния обект и предполагаемото въздействие върху него. Компетентният орган се съобразява и с нормативно заложената цел в чл. 2, т. 4 на Закона за водите: съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда, и с основните цели на екологичното законодателство, извършването на стопански и социални дейности да се съчетава с постигането на добро състояние на всички водни ресурси, опазването, съхранението им за сегашните и бъдещите поколения, както и благоприятното развитие на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда.
Бих искал да Ви уверя, че и към настоящия момент, и за в бъдеще, басейновите дирекции и екипите на Министерството на околната среда и водите ще прилагат стриктно, обективно и коректно законодателството.
Бих искал да дам на Вас и на уважаемите народни представители, както и на цялата общественост информация, че в момента електрическата енергия, която ние добиваме от възобновяеми енергийни източници е далеч под целите, които стоят пред нас, така че тогава, когато това е съвместимо с всичко това, което посочих до този момент, във всички случаи ние ще поощряваме строителството на водни централи, на вятърни генератори и на соларни устройства, от които да се добива еленергия.
Още повече, че страната ни поема и е поела ангажимента до 2020 г. производството на електрическа енергия от такива източници да бъде до 20%. Има страни от Европейския съюз, които поемат ангажимент твърдо да произвеждат 20% от еленергията си от възобновяеми енергийни източници.
Що се отнася до случаи, където има корупционни елементи, аз бих помолил да бъда информиран за тях, да получа информация. Тук, от високата трибуна на Народното събрание уверявам Вас и всички народни представители, че веднага цялата информация ще бъде предадена, ще я придвижа до компетентните органи, до прокуратурата, и всеки един служител, който си е превишил правата и е нарушил законодателството ще си понесе последствията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, краят на Вашия отговор ме обнадеждава с тази готовност да реагирате на безобразия и допуснати нарушения, но не ме удовлетворява като цяло Вашият отговор, който беше в по-голямата си част преразказ на закони и нормативни разпоредби, с които аз се запознах. Вие, разбира се, още по-пълно ги описахте.
Въпросът е там обаче, че не ми отговорихте на въпроса точно за времето, за което траят процедурите. Дадохте ми една статистика относно подадени искания, относно отхвърлени. Всъщност доста голям е процентът на тези отхвърлени заявления. Това буди много въпроси. Те са около 60% от направените искания. Само 40% са удовлетворени.
Въпросът е в разтакаването на гражданите, което продължава много време. Това е единият ми уточняващ въпрос: в какви срокове се произнасяте? Ако едно искане е направено по един начин, по който трябва да бъде удовлетворено, но се разтакава 1, 2 или 3 години, това в бизнеса е равнозначно на отказ. Това е проблемът.
И понеже казахте да Ви даваме и случаи, мога да Ви дам един случай на човек от Вашето село – с. Долни Воден, който под различни форми, с различни фирми, защото има изискване една фирма да кандидатства за един проект, нали така е нормативно, има издадени на същия този човек, всички знаят това, шест разрешителни! Давам Ви един конкретен случай. Знаем, че знаете кой е човекът. Давам Ви един конкретен случай, за да го проверите и да вземете отношение за тези шест случая на водоползване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор по двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Сроковете, които са предвидени в законодателството и по процедурата, аз най-подробно Ви ги представих. И не само по повод на Вашето питане, а и преди това са се обръщали към мен и народни представители, и наши съграждани, по повод на забавени процедури за издаване на разрешителни за водовземане. В тази връзка аз нееднократно съм разпореждал проверки. Имали сме срещи, на които най-подробно са представяни от басейновите дирекции всички преписки и хода на тяхното придвижване. Всички преписки, които е трябвало да бъдат придвижени, наистина са придвижени.
Що се отнася до издаване на разрешително на един или друг субект тогава, когато се спазва законодателството, никой субект не може и не бива да бъде ограничаван, но за това, което ми казвате, наистина ще разпоредя допълнителна проверка за законосъобразността и за спазването на всички процедури. Лично Вие ще бъдете уведомен за проверката, която ще реализирам. Благодаря ви за вниманието още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има възможност за отношение по отговора. Господин Шопов не желае.
Преминаваме към питане от народния представител Тодор Батилов относно политиката на министерството по изпълнението на конституционните норми и международните правни актове за опазване на природата по крайбрежието от застрояване през последните години.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Това питане не трябваше да бъде в този вид и до Вас конкретно. То е формулирано до министър-председателя и е разширено в по-широк аспект, защото преди това в продължение на три години от нашата парламентарна група, от други народни представители, са му задавани аналогични въпроси за стратегията, за политиката на държавата, за която ние твърдим (догодина 130-годишнина, наскоро - кръгла годишнина от независимостта на нашата държава), че нашата държава никога не е имала стратегия – реална, точно пресметната, за запазване на природата, с която Господ щедро ни е дарил, но е пропуснал да ни даде и възможността да я пазим, затова я хабим.
Световната тенденция за пълна ликвидация на дивата природа е спряна в развитите страни и особено в Европейския съюз. Така започва питането към министър-председателя, тъй като той е вносител на поредица от закони, особено най-дълго дискутирания, най-спорния Закон за Черноморското крайбрежие, но е върнато това питане с указание да се отправят отделни питания към отделните министри и докато питането минава през бюрократичните пречки един от нашите допълнителни, конкретни въпроси мисля, че стана излишен.
Въпреки императивните норми на Конституцията и на международните правни актове и новото ни законодателство, не е преустановена ликвидацията на дивата ни природа, на земеделската земя, на крайбрежната ивица, на планините, на реките, езерата, реалите на животните и птиците. Черноморското крайбрежие от опасност да се превърне вече реално се превръща в огромен мегаполис, особено в частта му от Бяла до Резово.
И тази тема не е нова. Няма да цитирам, че се включи и тежката бомбардировачна пропаганда – авиация, на хората, които строят, на хората, които имат пари. Като един от най-тежките бомбардири - специалист по всичко, отнасям се с уважение към него, скоро се произнесе и по това, че всички в България, които твърдят, че природата се застроява повече и е презастроено Черноморието - той казва, няма да му цитирам името, не е нужно: „Това са глупави приказки. Осемдесет процента от българската дива природа по плажовете е нецелуната”. Вижте каква хубава дума, тоест девствена. И цитира. Само че ние твърдим, че най-красивите кътчета, включително от Созопол и надолу, вече са почти ликвидирани. Говорим за заливчетата, за околоплажните ивици, за опасността, за която говорихме преди три години от тези трибуни – от тази и от другите дискусии, и особено по Закона за Черноморското крайбрежие. Тя вече не е опасност, няма какво да се възстановява.
Затова Ви моля, господин министър, да поясните още веднъж от името на правителството, ако не можете, то от вашето министерство: каква е реалната политика в дейността на министерството по изпълнение на конституционните норми и международните правни актове за закрила на земята, горите, крайбрежието, влажните зони, и какви са конкретните мерки, които прилагате за спиране на строителната инвазия и опазването на остатъчната дива природа, земеделска земя, горите и екосистемите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Батилов! Политиката, която провежда Министерството на околната среда и водите по опазването на природата, в това число и Черноморското крайбрежие, произтича от законодателството по околна среда, а именно от Закона за опазване на околната среда, Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, в които изцяло са въведени изискванията на международните актове и европейското законодателство в сектор „Защита на природата”, както и извършването на различни оценки на въздействието. В тази връзка в рамките на законовите си компетенции Министерството на околната среда и водите провежда политика, извършва конкретни действия за опазването на природата по Черноморското крайбрежие в следните направления:
Първо, опазване на природата чрез мрежа от защитени територии. По Черноморието тази мрежа се състои от десетки защитени територии от категориите природен парк: „Златни пясъци” и „Странджа”, поддържани резервати „Калиакра”, „Балтата”, „Атанасовско езеро”, „Ропотамо” и други, както и от множество защитени местности и природни забележителности. Всяка от тези защитени територии е с точно определени граници и режими на опазване и ползване, които са фиксирани в Закона за защитените територии, в заповедта за обявяването им или в плана за управление. В зависимост от особеностите на всеки обект тези режими са свързани със забрани или ограничения по ползването на земи и гори - забрани за строителство, разкриване на кариери и други. Собствениците или ползвателите на имоти или някакви обекти в защитените територии са длъжни да спазват съответно наложените им режими.
В тази връзка основна функция на Министерството на околната среда и водите е да упражнява контрол по спазването на тези режими чрез съгласувателните и разрешителните режими, предвидени в Закона за защитените територии и в Закона за опазване на околната среда. Конкретно за строителство по Черноморското крайбрежие Министерството на околната среда и водите разглежда всяко инвестиционно предложение или план, който попада в границите на защитени територии, и се произнася в зависимост от режима на защитената територия. В случай, че има въведена забрана за строителство, Министерството на околната среда и водите прекратява процедурата по оценка на въздействието върху околната среда или по оценка за съвместимост, ако предложението попада в техния обхват, или не го съгласува по реда на чл. 13, ал. 2 на Закона за защитените територии. Уверявам Ви, че Министерството на околната среда и водите не е съгласувало строителство в защитена територия по Черноморието, за която има въведена забрана за строителство.
Конкретно за визираните от Вас общини и землища на Варвара, Ахтопол, Синеморец и други, попадащи в природен парк „Странджа”, Министерството на околната среда и водите е съгласувало инвестиционни предложения за вилно или курортно строителство само в случаите, когато те попадат в определените за целта зони по действащия и одобрен след оценка за въздействие върху околната среда Териториално-устройствен план на община Царево и никъде извън тях. По тази причина не могат да се приемат за обективни заключенията, че масово се застрояват и унищожават защитените територии, само на базата на няколкото констатирани случая на незаконно строителство – пясъчните дюни на Несебър и в парка „Странджа”, които, подчертавам, са извършени без съгласуване от Министерството на околната среда и водите, за които в рамките на законовите компетенции на Министерството на околната среда и водите са предприети мерки за тяхното санкциониране и са сезирани и съответните компетентни органи.
Във връзка с всичко посочено дотук считам, че Министерството на околната среда и водите стриктно прилага предвидената в нормативната уредба политика и регламенти относно строителство в защитени територии по Черноморското крайбрежие, като тази мрежа е в добро състояние и изпълнява природозащитното си предназначение. Същата политика Министерството на околната среда и водите прилага и по отношение на строителството в другите защитени територии в страната.
Второ, опазване на природата чрез мрежа от защитени зони по екологична мрежа „Натура 2000”.
Бих искал да подчертая за пореден път, че един от основните приоритети на Министерството на околната среда и водите е опазването на българската природа и стриктното прилагане на законодателството в тази област. България е една от най-богатите на биологично разнообразие в Европа държави и чрез „Натура 2000” се въвежда на практика политиката за управление на това богатство с цел опазване и устойчиво ползване и развитие. С решения № 122 от 2 март 2007 г., № 661 от 16 октомври 2007 г. и № 802 от 4 декември 2007 г. Министерският съвет прие списък от 114 защитени зони за опазване на дивите птици и списък от 228 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. По този начин българската част от европейската екологична мрежа „Натура 2000” възлиза на 33,8% от територията на страната, един от най-високите в страната, или ние сме на второ място след Словения, които са само с няколко десети над нашата обща част пропорционално като защитена зона спрямо общата площ на страната.
Основният инструмент за опазване на природата в защитените зони от мрежата „Натура 2000” е подлагането на инвестиционните предложения и планове за специфична оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в съответната зона по реда на едноименната наредба, приета от Министерския съвет през м. септември 2007 г. В тази връзка Министерството на околната среда и водите, регионалната инспекция по околна среда и води в зависимост от своите компетенции се произнасят и ще продължат да се произнасят относно строителството в „Натура” местата, включително по Черноморското крайбрежие, като прилагат стриктно този инструмент за оценка. Бих искал да подчертая, че оценката за съвместимост се прилага и за инвестиционни предложения, които попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда, независимо че пряко не засягат защитени зони, тоест са извън техните граници, за да се прецени дали няма по някакъв начин да окажат въздействие.
Конкретно на въпроса, който сте ми задали за строителство в община Царево, Ви информирам, че проектното изменение на общоустройствения план премина през цялата процедура на екологична оценка и оценка за съвместимост и бе одобрен от междуведомствения съвет на Висшия експертен екологичен съвет почти с мнозинство именно на базата на тези оценки. В решението са предвидени множество условия и мерки за намаляване и смекчаване на неблагоприятните въздействия върху предмета и целите на защитена зона „Странджа”. Тук искам да подчертая, че тепърва всички проекти, които ще се реализират в рамките на предвидените за строителство зони, ще бъдат подлагани на всички изискващи се по законите оценки: оценка за въздействие върху околната среда, оценка за съвместимост. Общоустройственият план не дава автоматично разрешение за строителство. Той само указва определени територии, в които то е допустимо, а дали ще се реализира и в какви параметри, ще се преценява тепърва, след като всеки проект мине всички предвидени по закон процедури.
Освен политиката, свързана с контрола по опазване на природата, Министерството на околната среда и водите ще провежда политика за развитие и опазване на националната екологична мрежа и чрез механизмите на финансиране на дейности в отделните обекти. В тази връзка ви информирам, че ще разчитаме и трябва да реализираме основно възможности, които се откриват и вече са факт в аспект на оперативната програма „Околна среда”, която е в рамковия период 2007-2011 г., в която един от приоритетите е „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”. Дейностите, които ще бъдат финансирани в рамките на този приоритет, включват: разработване и изпълнение на планове за управление на защитени зони по „Натура 2000” и защитени територии, изпълнение на дейности, свързани с опазване и възстановяване на местообитания и регулирано ползване на видове, инвентаризиране и картиране на местообитания в мрежата „Натура 2000”, както и националното им разпространение, изготвяне на доклад за благоприятния консервационен статус на видове местообитания от Директива 79409 на Общността и Директива 9243 – също на Общността, повишаване информираността на общините и населението за мрежата „Натура 2000” и др. Предвидените средства за този приоритет представляват 6,81% от общите финансови средства по оперативната програма „Околна среда” или са приблизително 106 млн. евро. Приканвам общините, неправителствените организации и всички получатели на средствата да бъдат по-активни. Следващия месец предвиждаме да направим следващо обявление за набиране на проекти по този трети приоритет на оперативната програма „Околна среда”.
Предвижда се също така собствениците и ползвателите на земи, гори и водни площи, които попадат в „Натура 2000” да бъдат компенсирани за пропуснати ползи и направени разходи чрез средства, отпускани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарството. Нормативните документи, по които ще се извършват плащанията, са Програмата за развитие на селските райони и оперативна програма „Рибарство и аквакултури”. Отговорните институции за това са Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Други финансови инструменти са: Фонд „Лайф плюс”, на Европейската комисия, в рамките на който ежегодно се предвиждат средства за подпомагане на проекти, като средствата за опазване на биологичното разнообразие са до 50% от общия размер, отпуснат на страната; програма ФАР; програма „Матра”; „Юендипи” и т.н.
Уважаеми господин Батилов, в заключение бих искал да Ви информирам, че това са възможните механизми, с които разполага Министерството на околната среда и водите за опазване на природата и устойчивото развитие на природата в нашата страна, в т.ч. и Черноморското крайбрежие. Споделям да имаме обща визия и стратегия за опазване на Черноморското крайбрежие и на защитените територии в страната. Това е в обхвата на вниманието на екипите на Министерството на околната среда и водите, на всички наши служители в централното ведомство и от регионалните структури. Уверявам Ви, че цялото ни природозащитно законодателство се прилага изключително стриктно. Няма случай, когато има интервенция или незаконно строителство в защитени територии и местности, ние да не сме реагирали и да не сме предприели веднага всички възможни съобразно нашето законодателство мерки и действия и да не сме сезирали съответните компетентни органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, заповядайте за Вашите уточняващи въпроси.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, ако питането не беше се забавило във времето (това не зависи от Вас), може би един от основните уточняващи въпроси, който Вие имате, нямаше да го задам, защото стана постфактум, но аз ще го прочета, за да се чуе: поучихме ли се всички ние – ние като държавна власт и Вие като природозащитен министър от погрома над природата, например в Созополска и Несебърска общини, например по крайбрежната линия Бяла – Обзор – Елените – Св. Власт (по погрешка при мен съм го написал „Св. Власт” – оказва се, че грешката е вярна) – Слънчев бряг – Ахелой – Черноморец – Созопол – Аркутино? Ще се намесите ли решително по възспирането на царевския кмет и общинари по новия им общоустройствен план? Там към собствения си ликвидаторски опит от Синеморец, Ахтопол, Лозенец, прочутото ваканционно селище на фирмата „Краш” до Варвара, сега се присъединява безспорният опит на един архитект, който има особени заслуги за построяване на мегаполиса „Слънчев бряг”. Целият му опит се пренася. Явно се оценява като отличен, като много добър. Да не останат по-назад – една местна държавна Комисия по земеделие и гори в Бургас и един местен държавен съдия от Царево, върнаха 72 хил. дка (цифрата не е грешка) на новопоявили се наследници на един митичен бургаски кмет, наистина много заслужил, макар че теоретично в България няма как след поземлените закони, приети още след Първата световна война, някой да притежава 72 хил. дка. И са върнати – забележете – без документи. Това влиза в природен парк „Странджа” – същият природен парк, който възбуди цялото ни общество и младите хора природозащитници, които изключително много уважавам. Принудено бе и Народното събрание да отдели подобаващо се място. Това ми беше първият въпрос, но тъй като планът вече е утвърден, въпросът ще го конкретизирам и вместо два, нека да остане един въпрос:
Същият ли Национален експертен съвет, със същия състав – ръководен от заместник-министър, е участвал при утвърждаването на териториално-устройствения план – Несебър? Участват ли хора, които имат опит по погрома над природата? Или аз ще вярвам на изключително мастития майстор на пропагандата, който твърди, че 80% от българското крайбрежие е нецелунато, особено в района на Созопол? Ако е така, моля да ми кажете. Това е един-единствен уточняващ въпрос – същите ли са хората в Националния експертен съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министре, имате възможност да отговорите на тези уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Батилов! Конкретно на въпроса относно състава на Междуведомствения експертен съвет – няма как териториално-устройственият план на Несебър, който е гледан преди много време (доколкото си спомням – 1995 г.) да е гледан от същите хора. Има текучество, така че експертните съвети не могат да бъдат еднакви, което е съвсем разбираемо.
Що се отнася до Вашата загриженост, тя изцяло се споделя от нас. Нашата визия е визията на министерство, което се грижи за опазване на природата. Споделяме вашите виждания и загриженост, а така също и на младите хора. Действително трябва да работим и да подобряваме нашето законодателство. Трябва да има много по-добра координация между всички устройствени закони и природозащитното законодателство, та да не се допускат никакви възможности да има застрояване в прекрасните все още останали места с опазена природа.
Искрено ви уверявам, че екипите на Министерството на околната среда и водите реагират на часа, на секундата. Благодаря Ви за активната гражданска позиция, но най-вече на младите хора, защото когато има такива нарушения, получаваме информация и реагираме по възможно най-бързия начин, заедно с органите, които съблюдават и следят за незаконното строителство, както и прокуратурата. Мога да посоча пълна конкретика за всеки случай, за който е ставало въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, желаете ли да изразите Вашето отношение към дадените отговори? Заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Господин министър, справедливостта изисква да призная лично (в конкретния случай не се ръководя от политически съображения), че Вие като бивш народен представител от Бургас и като министър положихте доста персонални усилия, но резултатът е отчайващ – не защото Вие не полагате персонални усилия, а защото цялата ни държавна природозащитна система не работи. Тя обслужва други интереси – на същите тези, които намериха милиарди, за да ги влеят за няколко години по Черноморието, на същите тези, на които голф-игрищата са по-важни, и най-вече – на същите тези, които заспаха бармани, а се събудиха собственици на гигантски хотели, на комплекси. Наскоро един от тях твърдеше по медиите, които много го обичат: „И какво от това, че сме изсекли парковете на Слънчев бряг? Пак ще ги засадим.”
Няма нито един случай от правозащитната система, а от Главна прокуратура до последния човек, който отговаря, и до всички нас, който да зададе един-единствен въпрос: носи ли някой отговорност за това, че почти всички дюни – започваме от „Силистар”, бяха изравнени? И тези последни дюни в „Слънчев бряг” срещу „Фрегатата”, за които ние също правихме искане, нито един не ги е защитил. Напротив, доказахме, че садят дървета, лес се прави, гора се прави, за да може да бъдат застроени – глобички и те останаха последното кътче.
Разтревожи ли се някой, когато съобщихме на българската общественост един факт, за който ние специално готвим питане – че най-красивото езеро, едно от най-хубавите в Европа, исторически, биологически уникат - „Мандренското”, през 1999 г. е продадено като язовир и в момента не е наша собственост? Скоро и то ще се застроява. Никой ли не се притесни от това, че никой не провери с какви пари се унищожава?
Никой не е против собствеността. Аз Ви поздравявам за личната Ви позиция за последното остатъчно място, което Вие защитавате – не само за конкретния район, защото то е едно малко място от Обзор до Емона. Но ние сме против собствениците. Но собствеността, според Конституцията трябва да се упражнява в интерес на обществото, а земята, националната ни ценност, трябва да се ползва с особена закрила на обществото и на държавата. Ето, това е.
Ние ще Ви подкрепяме във всичко, което можем, но нека да кажете Вие чрез нашето питане и на Министерския съвет да не ни оставят – дано не е нарочно, сам. Това се отнася за всички. Не се ли вдигнем всички, не защитим ли природата, аз не виждам смисъл от това, за което ние стоим в Народното събрание, защото всичко е поправимо, но това не е. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Позволете и аз да благодаря на министър Чакъров за участието му в днешния парламентарен контрол. С това питане въпросите към него се изчерпват.
Бих искал да благодаря и на господин Цветанов, че беше тук, макар и да не остана време да му бъде зададен въпроса от господин Чачев. От следващия път ще прилагаме точно лимитите за време. Има натрупани доста въпроси. Ще трябва да преценим как ще се организираме, за да изчерпим всички.
Преди да закрия днешното заседание, едно съобщение:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 17 септември 2008 г., сряда, от 14,30 ч. в зала № 134 на пл. „Княз Александър І”. Дневният ред е обявен.
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание е на 17 септември, сряда, от 9,00 ч. тук, в сградата на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,09 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов