Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Преди да пристъпим към нашата работа, нека честитим днешния празник „Вяра, Надежда и Любов” на всички именници!
Уважаеми колеги, предстои да приемем програмата за работата на Народното събрание за периода 17-19 септември 2008 година:
1. Първо четене на Законопроекта за енергийната ефективност. Вносител е Министерският съвет, 1 август 2008 г., има и доклад на водещата комисия.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Вносител е Министерският съвет, 15 април 2008 г.
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг. Вносители са Румен Овчаров и група народни представители, 29 юли 2008 г.
4. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. Вносител е Министерският съвет, 21 юли 2008 г.
5. Проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание. Вносители са: Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева; Йордан Бакалов; Татяна Дончева; Ремзи Осман.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него. Вносител е Министерският съвет, 25 юли 2008 г.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител е Министерският съвет, 22 юли 2008 г.
8. Доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода 1 септември 2006 г. – 30 юни 2008 г. Вносител е Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията, 30 юли 2008 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча (приет на първо четене на 9 юли 2008 г.) – продължение.
10. Проект за обръщение на Народното събрание на Република България по повод 100-годишнината от провъзгласяването на независимостта на България.
Уточнихме с колегите, че в момента протича съгласуване на текста.
11. Първо четене на проекта на Семеен кодекс с вносител Министерски съвет – 1 април 2008 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс с вносител Светослав Спасов – 14 ноември 2007 г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (приети на първо четене на 27 юни 2008 г.).
13. Парламентарен контрол.
Точка 5 третира промени в комисиите. На Председателския съвет се уточни внимателно да бъдат разгледани направените предложения от ръководствата на парламентарните групи, за да има достатъчно съгласуваност и яснота за квотите на групите, за промените, които се предлагат. Може би ще има и допълнително предложение, което ще гласуваме по реда на ал. 3. От колегите от Обединените демократични сили, което също, при положение че се приеме за включване в дневния ред и те внесат писмено своето предложение, ще бъде предмет на разглеждане по т. 5.
С тези уточнения подлагам на гласуване предложения проект за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Предложенията по реда на ал. 3 са шест.
Първото е от народния представител Минчо Христов за включване на проект за решение по проблемите на транспорта в столицата. Датата на това предложение е 20 март. Съответният срок отдавна е изтекъл.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, днес е празникът на София. Обръщам се към вас съвсем добронамерено: нека направим подарък на софиянци. Става дума за предложението за решаване на транспортния проблем в София, уважаеми колеги, за проблема със задръстванията. Онзи ден и вчера София беше в транспортен колапс. Днес беше същото.
Затова се обръщам към вас: нека приемем това предложение, което правя, да задължим правителството и общината незабавно да започнат строителството на автомобилни надлези и подлези в ключовите места на София, незабавно прекратяване на транспорта на тежките камиони в пиковите часове, строителството на няколко пробива, зелени вълни, велосипедни алеи.
Това е решението, уважаеми колеги. Обръщам се към вас: нека го подкрепим, за да може софиянци да живеят нормален живот. Не може да се придвижваш до работното си място в продължение на час, два или три.
Това е един от най-тежките проблеми на София. С предложеното от мен проекторешение ние можем да решим този въпрос, така както са го решили редица европейски страни.
Надявам се да гласувате по съвест и да подкрепите това изключително належащо предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 55, против 15, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към тези близо 80 народни представители, които се въздържат и които изглежда проблемите със задръстванията в София и в големите градове не ги касаят. Може би те използват сини лампи, може би някакви други средства за транспорт, не знам.
Уважаеми колеги, в петък имах въпрос към министъра на транспорта. Той заяви, че няма никакви пречки да се предприеме точно това решение, което предлагаме със Стела Банкова. Когато се гледаше въпросният законопроект, който ви предлагам в момента, той срещна разбиране в Комисията по транспорт и съобщения, както и от представителите на Столичната община. Не виждам защо тук парламентът трябва да саботира решението на проблема със задръстванията в София. Това се получава на практика.
Какво струва, уважаеми колеги, да се построят няколко големи безплатни охраняеми паркинга на входа на София, където хората да си оставят автомобилите? Какво пречи да бъде намален билетът за градския транспорт, а не както го направи наскоро кметът Бойко Борисов и Столичния общински съвет – увеличиха билетите? Нищо не пречи, уважаеми колеги. Може би пречат интересите на една криминална фирма – отново ви го повтарям за кой ли път тук – фирмата „Паркинги и гаражи”, която има за цел да направи цяла София една огромна синя зона, откъдето да се източват милиони в частни джобове. Доказах тези факти на няколко пъти тук, в тази зала.
Затова се обръщам към тези близо 80 души, които гласуваха „въздържали се” – нека да подкрепим този законопроект! Проблемът със задръстванията е решим, стига вие, уважаеми колеги, да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно предложението.
Гласували 149 народни представители: за 62, против 21, въздържали се 66.
Отново не се приема предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов за включване на проект за Решение за проучване на пътуване през месец ноември 2007 г.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, за пореден път поставям на вашето внимание предложението да се включи като точка от дневния ред проект за Решение за създаване на анкетна комисия, която да провери и изясни за чия сметка през миналата година трима министри и един председател на държавна агенция, един заместник-министър, един кмет и цяла делегация с тях пътуваха до Монако. Българските институции, включително Народното събрание, постоянно твърдят в публичното пространство, че са готови с всички средства да се борят с язвата корупция. В този случай има такива данни и те касаят висши държавни служители, министри. С този въпрос може да се занимае само Народното събрание.
Разбира се, Монако беше проблем и на предното правителство. Спомняте си, там имаше снимка на една яхта. И това правителство има своето Монако, обаче българското общество не знае какво е станало на тези срещи в Монако. Пак ви казвам, става въпрос за министри, заместник-министри, председател на държавна агенция, кметове, става въпрос за безвъзмездно прехвърляне на един държавен военен имот, на който се построи една мотописта и така нататък.
Много ви моля, подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 73, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моля ви да подложите на прегласуване направеното предложение.
Уважаеми колеги, на това фамозно пътуване с групата е била и председателят на Държавната агенция за младежта и спорта. Защо посочвам този факт? Защото малко след пътуването стана публично известно, че заделените от излишъка миналата година 8 млн. лв. за българския спорт, са били разпределени като половината от средствата – 3 млн. 900 хил. лв. са били предоставени на Федерацията по мотоспорт. И това в годината преди олимпийските игри, а въпросният спорт не е олимпийска дисциплина. А българският спорт тази година на олимпиадата претърпя крах и всички спортни деятели заявиха, че това е в резултат на липса на средства. В същия момент парите, които би могло да подпомогнат подготовката на българските олимпийци, са отишли в съвсем друга посока. И това обстоятелството също има значение, защото явно на това пътуване се е говорило точно за това. И може би с парите от излишъка, които са били предоставени на тази федерация, се плати това пътуване. Не искаме ли да се проверят тези факти?
Моля ви, подкрепете предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 185 народни представители: за 71, против 84, въздържали се 30.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Следващото предложение е на народния представител Яне Янев за включване на проект за Решение за временна комисия за проверка на фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проблемите в Държавен фонд „Земеделие” продължават и се задълбочават с всеки изминал ден. Не случайно 50 народни представители преди повече от две години внесохме искане за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да провери цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие”, респективно на Разплащателната агенция и програма САПАРД и да излезе със съответни изводи, в това число за тежките корупционни практики в системата на фонда.
До момента са излезли редица доклади както на ОЛАФ, така и на одитни комисии вътре в институцията. Но в крайна сметка няма никакви последствия и процесите на корупцията продължават да се задълбочават. Вчера и днес отново излезе информация по отношение на злоупотреби на САПАРД.
Затова ние считаме, че единственият възможен изход е да се направи цялостна проверка на Държавен фонд „Земеделие” и комисията да излезе с конкретни решения дали той може да съществува като такава структура, каквато е в момента, или трябва да се раздели и обособи по различен начин, за да може да функционира, съгласно европейската практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 149 народни представители: за 53, против 44, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Бакалов за включване на проекти за решения за промени в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по правните въпроси и Комисията по европейските въпроси. Предложението е включено в програмата, така че ще бъде разгледано по реда на т. 5.
Следващото предложение е на народния представител Георги Пинчев. По същата тема има внесено още едно предложение. Както си спомняте, те бяха предмет на обсъждане по реда на ал. 7 в началото на предходната седмица.
Има думата господин Пинчев по предложението за проекта на решение по Пражката декларация.
Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин Пирински.
Дами и господа народни представители, наистина не трябва да се оставя днешната работа за утре, но миналата седмица, знаете, че поради недостиг на време ние не можахме да си довършим дебатите и да вземем решение за приемане на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, приета на 3 юни 2008 г. в Чешкия парламент от народни представители и видни европейски интелектуалци.
Аз се надявам, че днес мнозинството в Народното събрание от всички парламентарни групи – нека то да бъде такова мнозинство, ще подкрепи нашето предложение да продължим дебатите си и да вземем решение в подкрепа на Пражката декларация, още повече миналата седмица, когато се дебатираше нашето предложение, повечето парламентарни групи го подкрепиха.
Аз днес разчитам отново на вашата подкрепа, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 165 народни представители: за 93, против 62, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Пинчев, навярно да предложите място в дневния ред на проекта за решение.
Преди това има предложение за прегласуване. Ако отново бъде прието предложението, тогава ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз моля народните представители да обърнат внимание, че с това гласуване и допускането на текста в дневния ред на Народното събрание правим своеобразен прецедент.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Хайде, бе!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Миналата седмица по правото на опозицията, по силата на ал. 7, бяха разгледани два проекта за решения, като започнаха дискусиите по предложенията. Поради неизчерпване на дискусията, на практика не стигнахме до гласуване на двата проекта за решение.
Ако сега допуснем разглеждането им, нарушаваме процедурата и правилата, които предвиждат разглеждането на подобни въпроси във времето, което е отделено за опозицията в началото на всеки пленарен месец. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Второ, има два проекта за решение, като очакванията на колегите, които са вносители, е, че в резултат на двата проекта за решение ще отидем към трети вариант, който щял да представлява съвместен вариант. (Шум и реплики.)
Ето защо ви моля подобна точка да бъде разглеждана тогава, когато й дойде времето в рамките на деня на опозицията в началото на всеки месец.
Моля за прегласуване. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение от господин Пинчев. (Шум и реплики.)
Този път са гласували 184 народни представители.
Ще помоля преди да обявя този резултат операторите да покажат на екрана картината на пултовете с обозначени пултовете, от които е гласувано. Тази картина, според операторите, не дава достатъчно ясна представа кои пултове на практика са с народни представители. (Силен шум.) Можем да пуснем поименно гласуването, за да се види как са гласували колегите.
Моля, пуснете поименно гласуването. (Силен шум и реплики.) Системата е в процес на дообработка. (Шум и реплики.) Всеки ще види резултата до неговото име.
Както виждате, картината е доста смесена, колеги. (Реплики.) Нито една страна няма основание особено да ликува и както сами разбирате, едва ли това може да е начинът, по който да се решават гласувания, по които има различни мнения.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Когато не ви е изгодно, става интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Когато има разлика между регистрираните и гласувалите, господин Колчаков, а не, когато не ни е изгодно.
Всеки път, когато между регистрираните 168 народни представители и изведнъж гласувалите – 188, се появи такава разлика, възниква въпросът кога е било това нахлуване на 20 колеги, което не сме усетили.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам възможност за процедура, нека да изтече процедурата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): В момента в каква процедура сме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В момента тече процедурата – показване на резултата поименно.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата – показване на резултата поименно.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има такава процедура в правилника, имаше такова желание от залата – това става в момента. Имайте търпение, ще имате думата след господин Юсеин.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Може ли по-бързо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисля, че има възможности за ускоряване на показването. Направете го, тъй като има нетърпение в залата – ускорете показването.
РЕПЛИКИ: Може ли по-бързо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По-бързо – вече няма да се вижда. Не е нужно по-бързо. (Смях.)
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): На Коалиция за България забавете показването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може и по-бавно.
Имайте още малко търпение.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Може ли малко музика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Музиката – вкъщи.
Моля, прекратете показването. Благодаря ви.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин за процедурен въпрос, след което господин Шарков.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Тъй като гласувахме този проект два пъти, моля моят глас да се счита „за”, защото втория път съм сбъркал. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, покажете отново резултата от последното гласуване.
Гласували пултове: 184: за 104, против 71, въздържали се 9.
Предложението се приема и при повторното гласуване.
Имате думата, господин Пинчев, за процедурен въпрос – вероятно за мястото на разполагане на проекта за решение.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, наистина съм изумен. Напоследък чета книгата на Нико Ахиел. Може би някои от вас не знаят кой е той. Той е човек, който е работил 39 години в кабинета на Тодор Живков – от 1950 г. Прочетете тази книга, за да разберете, че въпреки ХХ конгрес и Априлски пленум, култът към личността продължава буквално до 10 ноември. А самият Нико Ахиел – ремсист, участник в антифашистката съпротива, накрая е отстранен от кабинета като френски агент, макар Живков още през 50-те години да е знаел, че дъщеря му се е омъжила за французин и той лично го е съобщил на Тодор Живков и си е подал оставката. Но Живков му е казал да не напуска, защото партията му вярва. А след това е обвинен като френски шпионин. Става въпрос за отрицание на една система, която е била дълбоко античовечна.
Тази сутрин с изумление наблюдавам една партия, която би трябвало да бъде наистина социалдемократическа, как не може да се откъсне от своето тоталитарно и жестоко минало. Защото в затворите аз съм лежал с комунисти и с партизани, които не можеха да се начудят защо тяхната партия ги репресира, както Вас, господин Найденов. Димитровградската партийна организация не Ви е благодарна и не можа да разбере какво правите в София за тази партия. На вас изконно това ви е вложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете предложението.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Предлагам това да бъде първа точка в дневния ред, за да продължим работата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за включване на проекта за решение като точка първа в програмата за седмицата, съответно в днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 179 народни представители: за 96, против 68, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Предложение за прегласуване няма.
Предложение на народния представител Ясен Попвасилев за включване на законопроект по Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението на ОДС е за това в дневния ред за второ четене да влезе предлаганото от ОДС изменение за Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Предлаганите промени от нас са три, но касаят много важни неща за българските данъкоплатци.
Първата промяна касае всеки един от данъкоплатците в България да бъде по-информиран. За целта промяната, която предлагаме, е всяко писмо, всяко становище или указание, издадено от Националната агенция по приходите, да има възможност всеки един български данъкоплатец да бъде информиран и да може да направи своя справка в Интернет.
Вторият проблем, който касае нашия Закон за изменение и допълнение на ДОПК, касае това да се премахне една порочна практика, която сега има ДОПК, съгласно която, ако започне едно определяне на данъчното задължение или по-точно започне една ревизия, завършването й може да стане след 24 месеца, което никой от нас не смята, че е нормално. Затова ви предлагаме да подкрепите нашето предложение за изменение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 43, против 17, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, става въпрос за един законопроект, който получи сериозната подкрепа на Комисията по бюджет и финанси. Данъчната администрация често дава указания със свои писма. Тези писма не са публични. Никой не може да ги намери след това. Проверката, която ние направихме, показа, че на един и същи въпрос в цялата страна се дават различни указания и различни отговори. Затова искаме всички писма и всички указания на данъчната администрация да станат достъпни в Интернет. Това е пътят за една открита администрация. Не може указанията на данъчната администрация да не са публични в Интернет. Това е добрата европейска практика. Неслучайно Комисията по бюджет и финанси с голямо мнозинство подкрепи това предложение, направено от СДС. Сега е моментът българският парламент да го разгледа на второ четене. На мен ми е много интересно какъв мотив може да имате вие, уважаеми колеги, да гласувате „против” или „въздържали се”. Нали сте за открито управление? Или това е само на книга? Когато нещата опрат до гласуване, вашата памет много лесно се изпарява.
Така че, колеги, ако говорим за истинска пазарна икономика, за отчетност и прозрачност, сега е моментът тези текстове да бъдат подкрепени. Поне ги допуснете до второ гласуване и ако имате нещо против, имайте достойнството да станете и да обясните вашата позиция.
Надявам се, колеги, на вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 147 народни представители: за 76, против 24, въздържали се 47.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, благодаря за вашата подкрепа. Но, за да не злоупотребявам с вашето време, предлагам това да бъде т. 5 от програмата за тази седмица, тъй като има и други важни решения, които парламентът трябва да гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, нека бъде т. 6, защото т. 5 е за промени в комисиите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, нека бъде т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Моля, гласувайте предложението проектозаконът за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да бъде т. 6.
Гласували 149 народни представители: за 77, против 41, въздържали се 31.
Предложението е прието. Законопроектът става т. 6.
Има думата господин Юсеин от името на парламентарна група.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, упълномощен съм от името на парламентарната ни група да взема отношение по един тревожен за нас проблем.
От стотици години ние, нашата религиозна общност живеем в мир и разбирателство с всички религиозни общности, живеещи на територията на нашата страна. Последните събития от 15 дни доказаха, че тази толерантност продължава. Какво имам предвид? Откриването на ремонта на джамията в Пловдив, откриването на църквата в Одрин от нашия премиер, преди две години Истанбулската община отдели 445 хил. долара за църквата „Св. Стефан”. Нашата парламентарна група направихме предложение миналата година в бюджета на страната ни да бъдат заделени 640 хил. лв. за тази църква, която действително е уникат от световен мащаб.
Наши кметове по населени места правят всичко възможно да бъдат ремонтирани или възстановени църквите в тези места, където са избрани. Обаче в последните месеци и от известно време има една тревожна тенденция, за която съм упълномощен да взема думата. Надписите на джамиите в Плевен, в Ямбол, на главния вход на скоро прекрасно ремонтираната сграда на главното мюфтийство са грозен факт, че тази толерантност, за която говорим, понякога е много изкуствена. Изгарянето на част от джамията в Казанлък е също един факт.
Защо говоря тези неща? Защото нито един от тези хора, които извършиха тези неща, не беше заловен и не беше осъден. Последните събития, заради които взимам думата, са твърде, твърде тревожни. На 11 септември наш съотечественик, мюсюлманин, на 55 години, отивайки на молитва в 5 ч. сутринта в Пловдив е смазан от бой от група младежи. Следващите дни джамията в Пловдив е замервана с камъни и е боядисана от всички страни.
Ние приканваме политическите сили, които са в парламента и извън парламента, да направят всичко възможно тези неща да не се повтарят и да няма такива ексцесии. А като парламентарна група, господин председател, предлагаме да се насрочи специално заседание на Комисията по правата на човека и да бъде поканен министърът на вътрешните работи, за да докладва какви мерки и превенции са взети, за да няма такива ексцесии в нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обръщението на господин Юсеин заслужава най-сериозно внимание и аз наистина ще се обърна към Комисията по правата на човека в подкрепа на неговото предложение. Необходимо е всеки такъв случай да бъде достатъчно сериозно разглеждан и да бъдат направени всички възможни усилия наистина да не се допусне тази тенденция да получи развитие.
Едно съобщение.
На 16 септември е постъпил и на 17 септември, днес, е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, приет на първо четене на 22 юли. Изготвен е от Комисията по икономическата политика на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Това съобщение, както разбирате, се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 септември 2008 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител – Марина Дикова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси
Законопроект за защита на конкуренцията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Борислав Ралчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение относно определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност на Република България. Вносител – Асен Агов и група народни представители. Водеща е Комисията за борба с корупцията. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на река Дунав при Видин-Калафат. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по външна политика.
Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по бюджет и финанси. Вносител – Татяна Дончева.
Проект за Решение за попълване на състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Вносител – Татяна Дончева.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Борислав Ралчев и група народни представители.
Проект за Решение за създаване на постоянна Парламентарна комисия за наблюдение и контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”, използването на специални разузнавателни средства. Вносител – Елеонора Николова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за попълване състава на Комисията по здравеопазване. Вносител – Татяна Дончева.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за Решение за попълване състава на Комисията по околната среда и водите. Вносител – Ремзи Осман.
Проект за Решение за промяна в състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител – Ремзи Осман.
Проект за Решение относно допълнение на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – създаване на нова т. 25. Вносител – Лъчезар Тошев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Преминаваме към приетия от нас дневен ред.
По първа точка от дневния ред, включена по решение на пленарната зала:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ПРАЖКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА СЪВЕСТ И КОМУНИЗМА ОТ 3 ЮНИ 2008 Г.
Проектът за Решение № 854-02-77 от 2 юли, внесен от Георги Пинчев и група народни представители.
Има доклад от Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Михайлов, имате думата да представите доклада на комисията от 15 септември и подписан от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„На редовно заседание, проведено на 24 юли 2008 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа проект за Решение за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и проект за Решение относно подкрепа на идеите и призивите, представени в Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. Двата проекта за решение бяха обсъдени заедно поради сходните им мотиви и съдържание.
Първият проект бе представен от народния представител Георги Пинчев, а вторият от народния представител Асен Агов.
В заседанието взе участие господин Николай Марин – изпълнителен директор на Дирекция „Права на човека и международни хуманитарни организации” в Министерството на външните работи, който изложи становището на министерството в отговор на направеното от Комисията по правата на човека и вероизповеданията запитване за реакцията на другите европейски държави по Пражката декларация.
Господин Марин поясни, че декларацията е приета на Конференция на тема „Европейска съвест и комунизъм”, проведена в Сената на Чешкия парламент с участието на видни интелектуалци и парламентаристи от няколко европейски държави. В този смисъл декларацията е инициатива на тези лица и има политически характер, тя не е официален документ и не визира установени от международните договори в областта на правата на човека стандарти. По данни на Министерството на външните работи досега няма официални реакции в подкрепа на Пражката декларация. Няма сведения тя да е била разглеждана в някоя европейска държава на държавно, правителствено или парламентарно ниво. Изразена е подкрепа и позиция от отделни парламентаристи в Европа, както и от известни интелектуалци.
При обсъждането на двата проекта бе поставен въпросът за тяхното обединяване, както и за оттеглянето на проекта на народния представител Георги Пинчев и колегите му в полза на другия проект. Господин Пинчев поясни, че няма мандат да оттегли внесения от него проект, но не възрази срещу обединяването на двата текста след гласуването им от комисията и внасянето им в пленарната зала.
В хода на дебатите мнозинството от депутатите подкрепиха предложението за приемане на решение в подкрепа на Пражката декларация. Народният представител Павел Чернев изрази подкрепата си за двата проекта и за заложената в тях идея за помирение с миналото без то да бъде забравено. Като даде примери за насилието над личността и свободата на изявата през годините на тоталитарното минало, в заключение той заяви, че след като националсоциализмът е страшен поради това, че създаде трудови лагери, архипелаг Гулаг е десетократно по-зловещ.
Според народния представител Иван Сотиров ние трябва да бъдем една солидарна общност с Европа, да уважаваме своята история и историите на другите държави и да зачитаме общочовешките, демократични принципи и ценности. Той допълни, че подкрепата на тази декларация е особено важна за България, защото нашата страна е една от най-засегнатите от комунистическия режим. Според него с изключение на Русия, в друга държава не е имало такова унищожаване на национална идентичност и подчиняване на чужд режим, както и ликвидиране на цели поколения представители на духовния, културния и военния елит на българското общество. В заключение господин Сотиров призова народните представители да подкрепят декларацията като морален акт, който да бъде катарзис и стъпка към национално обединение и помирение.
Подкрепа за Пражката декларация изрази и народният представител Ахмед Юсеин. Според него миналото трябва да се помни и истината трябва да се уважава. Той заяви, че основание за подкрепа на декларацията му дават спомените за репресираните и убити без съд и присъда десетки жители и близки от неговия роден край, така също и срещите със стотици пострадали от комунистическия режи, който той е имал като заместник-председател на тази комисия и вносител на няколко законопроекта за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Народният представител Николай Михайлов изтъкна, че темата е важна както за потърпевшите, така и за бъдещите поколения, и също изрази категорична подкрепа за двата проекта. Той обърна внимание на факта, че Пражката декларация е подписана от много лица – дисиденти, репресирани, интелектуалци, хора с висок обществени и духовен статус в Чехия – една страна, която има силно гражданско общество и дисидентски традиции още преди установяването на комунистическия режим. Според него в декларацията има мотив за реинтеграция на морала в политиката и в обществения живот на посткомунистическите страни и на тези европейски страни, които се изкушават да забравят комунизма.
Господин Трифон Митев заяви, че ще се въздържи да подкрепи предложените текстове и напомни, че българският парламент вече е взел отношение по темата, като е осъдил комунизма в гласувания от 38-ото Народно събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него, ако се приеме решение на Народното събрание във връзка с Пражката декларация, то трябва да бъде близко до текста на Декларацията за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, при обсъждането на която бе постигнато в голяма степен единодушие между различните политически сили.
Позицията и предложението на народния представител Трифон Митев бяха подкрепени от народния представител Пламен Славов. Според него обсъждането на проектите се е политизирало и идеологизирало в търсене на политически дивиденти, подобно на всички други дискусии на тази тема. Господин Славов обърна внимание на препоръката, която се съдържа във втория проект относно преразглеждане и коригиране на учебниците по история и изрази мнението, че тя е неуместна, като се има предвид съдържанието на съвременните учебници по история.
След проведените дебати Комисията по правата на човека и вероизповеданията гласува поотделно двата проекта за решение по реда на тяхното постъпване. Резултати от гласуването:
С 8 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се”, Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., № 854-02-77, внесен от Георги Пинчев Иванов и група народни представители на 2.07.2008 г.
С 8 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се”, Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение относно подкрепа на идеите и призивите, представени в Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., № 854-02-78, внесен от Антонела Ангелова Понева и група народни представители на 8.07.2008 г.”
Докладът е подписан от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов, за представянето на проекторешенията.
Преминаваме към обсъждане. Кой желае думата?
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз се отнасям с уважение към всичко, което казаха преди мен колегите, както и на предното заседание, но искам да ви представя своето мнение. Аз гласувах “въздържал се” в постоянната Комисия по правата на човека и вероизповеданията, защото смятам, че дискусията по тази тема има място в нашето общество, в научните среди, в медиите с всичките свои плюсове и минуси за отминалото време.
Смятам, че науката трябва да прави своите проучвания, своите анализи, изучаване на архиви, свидетелства и статистики. Изводите и поуките от историята, макар и бавно да се формират, са необходими, но не смятам, че днес Народното събрание трябва отново със свой акт да вземе отношение по въпрос, по който вече се е произнесло няколко пъти и то с актове от много по-висша степен от този, който се предлага днес, и че всеки мандат от 1990 г. насам трябва да се занимава с този въпрос, и то повече в теоретично и политизирано отношение. Народното събрание има своите актове, закони и декларации по този въпрос.
Какво ново се предлага днес освен отново политизация? В тази зала са приети решения и за осъждане на комунизма, и за обезщетение на репресираните, и за предприемане на много други мерки, свързани с промените, настъпили след 1990 г.
Поставянето отново на този въпрос днес показва, че в обществото е необходимо още да се дискутира, но изводите в обществото не стават, според мен, със законодателни актове. Пражката декларация, която се предлага днес да подкрепим, не ни предлага нови неща дори и за учебниците, но предложените решения, ако не се прецизират, могат да създадат усложнения в нашите междудържавни отношения с някои други държави.
Смятам, че има и неточности в текстовете, в постановките на самата Пражка декларация. Те също могат да се прецизират и то от специалисти.
Аз също мисля, че трябва да уважаваме историята си, да анализираме вярно нейния ход и да уважаваме истината. В този случай истината обаче трябва да се гледа безпристрастно, а не политизирано. Това е работа днес повече не на политиците, а на историци, на икономисти и на социолози. И в този смисъл отново ще се въздържа днес относно тази декларация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Митев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Почитаеми народни представители, аз бих искал да започна с текст, който е гласуван не от една конференция, а от една европейска институция, от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която на 25 януари 2006 г. прие Резолюция 1481, в чиято т. 13 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призовава всички комунистически и посткомунистически партии в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.
Какъв е смисълът на този призив на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа? Престъпленията на комунистическите режими издълбаха големи пропасти в обществата, които пострадаха от тези режими. Това е проблем вече на цяла Европа. В Западна Европа не е имало комунистически режими, но нашите колеги от Западна Европа изразиха солидарност с нашите проблеми, вземайки ги в своя дневен ред.
Това важи също и за българското общество, в което комунистическият режим в България издълба една голяма пропаст. Важно е за нашето общество и още по-важно е за следващите поколения тази пропаст да бъде преодоляна. Това може да стане само по един-единствен начин – когато всички, включително левицата, осъдят извършените престъпления. Ние трябва да застанем категорично като общество срещу тези престъпления. Това е смисълът на настояването да гласуваме единодушно в подкрепа, както на Пражката декларация, така и да изразим своята подкрепа към Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отпреди две години.
В Пражката декларация има неща, които смятам, че трябва да подкрепим без никакво колебание. Призовава се да се създаде европейски изследователски институт, който да проучва престъпленията на всички тоталитарни режими. В Европа през ХХ век е имало тоталитарни режими, които са отговорни за милиони и милиони човешки жертви, които те са взели. Тези неща трябва да бъдат известни на нашето общество и да се осъждат извършените престъпления, за да бъде обществото демократично. Не може да има морал в обществото, ако извършени престъпления не се осъждат.
Преди известно време тази година беше отказано да се осъди едно голямо престъпление, извършено между 9 и 12 септември. Убийството на много хора тогава не беше осъдено от нашето Народно събрание. Това е един голям проблем за нашето общество, защото има ли извършени престъпления, те трябва да се осъждат. Това е и апелът на участниците в Конференцията в Пражкия сенат от м. юни т.г.
Друго предложение, което се прави в Пражката декларация, е да се създаде паневропейски музей – паметник на жертвите на всички тоталитарни режими, целящ да увековечи жертвите на тези режими, да събуди съзнание за престъпленията, извършени от тях, така че никой да не може да претендира, че тези режими са защитавали някакви висши каузи и т.н., и т.н. Те са били престъпни, защото са извършвали тежки престъпления – престъпления срещу човечността, или както у нас е прието да се казва – престъпления срещу човечеството.
Затова участниците в Пражката конференция, които са видни политици от Европа, апелират към Европейския парламент и към националните парламенти да се вземе отношение по тези въпроси. Затова и нашето Народно събрание дебатира днес този въпрос, който все още е проблем за Централна и Източна Европа.
Едно от предложенията, които бих искал да подчертая, е провъзгласяването на 23 август – Деня на пакта „Молотов – Рибентроп”, за ден за възпоменание на жертвите от нацисткия и комунистическия тоталитарен режим. Благодарение на този пакт беше унищожена независимостта на Полша, на балтийските държави, Хитлер беше тласнат да атакува Франция и всъщност това доведе до голяма трагедия за Европа – когато два тоталитарни режима си подадоха ръка. И ето, провъзгласяването на 23 август да бъде ден, който да осъжда както нацистките, така и комунистическите режими, ден за възпоменаване на нещо страшно, ужасно, което се е случило в историята на Европа, трябва да бъде подкрепено. И нашият парламент трябва да има моралната позиция да подкрепи принципите, залегнали в Пражката декларация.
Продължаването на изслушванията от Европейската комисия, програмата, която в момента съществува там за активната европейска памет, е нещо, към което не можем да бъдем неутрални и трябва да го подкрепим. Даването на този сигнал, както казах и в началото на моето изказване, е важно за нашето общество в момента, важно е и за бъдещите поколения, които следват след нас в България, пък и в Европа. В крайна сметка, заемането на такава морална позиция не е без значение. Напротив, това може да изглежда на някого абстрактно, нещо невидимо, но, както беше казал в свой текст проф. Баламезов: „Това е всичко, което имаме в крайна сметка, това са моралните устои, които създават обществото”.
Затова се надявам, че целият парламент, включително и левицата, ще се присъедини към гласуването на тези предложения. Няма да се въздържа, няма да прави с процедурни хватки опити да провали гласуването на една декларация, която подкрепя принципи, залегнали в Пражката декларация. Това е нещо, към което се стремим. Ние сме в ХХІ в. и затова тези, които ще гласуваме, смятаме, че това е важно за България. Предлагаме да се подкрепи Пражката декларация, и това е знак за демократичността на нашето общество и за демократичността на нашия парламент.
Внесени са два проекта за декларация, които при гласуването трябва да бъдат обединени в един. Това трябва да стане по съответната процедура, към която, когато дойде момент на гласуване, можем да вземем отношение, но принципът, зад който трябва да застанем, не трябва да бъде предмет за колебание за обсъждане дали да подкрепим тези неща, които видните европейски политици и държавници са приели в Пражката декларация. Дори бих искал да предложа в същия текст, който гласуваме, да изразим и своята подкрепа за Резолюция 1481 от 25 януари 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която членуваме от 1992 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Тошев?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин Тошев, имам такъв въпрос към Вас: Вие произхождате ли от семейство на активни борци, от комунистическо семейство?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Не, не произхождам.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да, за да бъда спокоен.
Нещо бъркате историческите факти. Много добре е ясно, че Мюнхенското споразумение тласна хитлеристка Германия на изток. Това е истината, когато нападна Чехия. Тогава и Англия, и Франция тласкаха Хитлер. Завършил съм икономика в Прага и познавам добре чешката история и трябва да Ви кажа, тая същата Прага, от където е декларацията, е била готова за унищожаване от хитлеристите. Ако не е влязла комунистическата Червена армия да я спаси, щеше да има съдбата на Варшава. Това е истината в това отношение.
А за пропастта, за която Вие говорите, че е издълбана между българския народ, тя не е издълбана на 9 септември, както Вие се опитвате да агитирате. До Вас тук има един земеделец, достоен и честен човек. Тази пропаст е издълбана още от Владайското въстание и през 1923 г., когато беше убит законният министър-председател на България Александър Стамболийски, на който демонстративно му беше отрязана главата в родното му село Славовица. Тогава така наречените демократични офицери започнаха да копаят тази пропаст между българския народ и я изпълниха с кръвта на убитите и 1923 г., и 1925 г. белите нощи, и са разстрелвани по жълтите павета в София без съд и присъда комунистически депутати. А концлагерите не са измислени от депутатите, от комунистите, а са измислени от хитлеристите. Освен това в България „Еникьой” и „Гонда вода” са много преди „Белене”, но всичко това трябва да се знае и да се слага на една плоскост, когато се дава тази историческа оценка. Забравихте за отрязаните партизански глави. Не осъждайте този режим, защото има много партии наследници тук, в тази зала. Братя Кокарешкови, убитите ястребинчета – всичко това вие го забравяте и започвате, все едно че историята и пропастта, за която говорите, започва от 9 септември 1944 г. Всичко трябва да се слага на кантара и да се мери в тази степен.
И като гледам кои са подписали тази декларация. Тук има колеги партийни секретари от Българската комунистическа партия, които с голямо удоволствие са подписали. Нека поне да имат достойнство, когато са защитавали едни идеи, да ги защитават и днес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Тошев, заповядайте за Вашата дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
И от микрофона бих искал да кажа на господин Паунов, че не произхождам от комунистическо семейство, нямам такъв произход. Не знам дали това ще Ви разочарова или не, но това е положението.
Бих искал да отговоря на това дали е необходимо да извършим този акт. Макар че 19 години след промените все още не сме намерили нашия национален консенсус по този въпрос, продължават тези сблъсъци. Ако не успеем да намерим общата позиция по този въпрос, той няма да бъде приключен. Този конфликт в нашето общество ще продължи и няма да бъде приключен, докато не бъде приключен справедливо. Това е причината да искаме всички да застанем зад осъждане на престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа. Това е необходимо за всеки, който се смята за демократ. Тези, които не се смятат, пък смятам, че не трябва да заслужават обществена подкрепа, тъй като всички политически сили в България и по изискването на нашата Конституция и международните договори, и по собствените си декларации се обявяват за демократични. Демократичните организации осъждат извършените престъпления без колебания и недвусмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може би е редно да се чуе и трето мнение по въпроса. Мнението на човек, който – когато се отпочна темата „за” или „против” комунизма, комунистическото минало и всичките гяволии, свързани с него, и отричането на това, което 45 години управляваше България, беше мода – беше един доста млад човек.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Юноша бледен.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, юноша бледен, не и комсомолец.
Искам да ви кажа, че за последните двадесетина години, първо, побеля и моята брада, и второ, тази тема ми порасна на главата. Моята глава не е кой знае от какво значение, обаче порасна на главите на цялото мое поколение и на поколението след мен. А за жалост или за радост, дами и господа народни представители, тези поколения трябва да продължим да правим тази държава, наречена България. И аз считам, че, да, плодовете на тоталитарното минало са горчиви, ама хайде стига сме ги яли.
Обръщам се към Българската социалистическа партия и господин Паунов като един по-радикално ляв човек. Той е от друга партия. Българската социалистическа партия е член на новия Социалистически интернационал, който бе сформиран в началото на 50-те години, ако се не лъжа, който е немарксически. За Вас не е проблем и не виждам защо имате някакви скрупули за хората от БСП – да осъдите тежките деяния на тоталитарния режим. Той беше тоталитарен и трябваше да извършва такива деяния. Това е в природата на всеки тоталитарен режим. Това е историческа закономерност, както беше историческа закономерност – ще се изкуша да взема пример от изказването на колегата Паунов – през 1923 г. историческа закономерност беше тогавашният Коминтерн да се опита да вземе властта в България по насилствен път и да организира един жесток терористичен акт. Последващата икономическа закономерност се каза проф. Александър Цанков. Слава на Бога, че България имаше този корав мъж, за да оцелее и да продължи историческия си път напред, та да бъде през 1939 г. първенец в Европа. Тоест историческите закономерности следват една след друга. Естествено, несправедливостите и жестокостите от изтеклия исторически период доведоха до следващата историческа закономерност – диктатурата на пролетариата, която, доколкото си спомням, изведе от това Народно събрание цялата опозиция под дулата на съветските автомати. Имам предвид съветско производство. Тогава със съветски автомати бяха въоръжени милиционерите от Народната милиция.
Ето, това са исторически закономерности, но най-важното е, че те са минало. Те бяха част от пътя на България.
Подкрепям идеята да се гласува тази декларация, да се присъединим към семейството на тези, които осъждат всички актове на тоталитаризъм, какъвто и да бил той, за да затворим тази глава. Уверявам ви, днешният ден има много сериозен, много строг дневен ред и бъзикането с миналото, разиграването на някакви исторически тематики тук нека оставим на историците, на социолозите.
Имаме да решаваме важни въпроси, социални въпроси. Така че нека да гласуваме декларацията, нека да хвърлим миналото назад, да го оставим на тези, които се занимават с него. Ние не сме историческа катедра. Нека да преминем към следващата точка от дневния ред на българското Народно събрание, следващата точка от дневния ред на България! Ето, един български националист, какъвто скромно считам, че съм, дава своето мнение по въпроса. Благодаря за вниманието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това процедурно предложение ли е да преминем към следващата точка от дневния ред?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за първа реплика господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Чернев, не съм съгласен с Вашите думи по отношение на някогашния министър-председател на Царство България Александър Цанков. Това е доказан национален престъпник, изверг, който с Деветоюнския преврат постави началото на серия преврати в България, последният от които беше на 9 септември 1944 г., извършен от същата хунта престъпни офицери – Кимон Георгиев, Дамян Велчев. Те участват в превратите през 1934 и 1944 г.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма декларация по този въпрос.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Нека да сме наясно – тоталитарната система има две страни. Тя е медал с две страни – червена и кафява. Ако някой мисли, че преди 9 септември, особено през 1934 г., в България е имало демокрация и свобода, или не познава историята, или говори глупости! Защото на 7 декември 1941 г. беше извършено нападението в Пърл Харбър. Само шест дни след това тук, в тази зала българският парламент, без да е гръмнал нито един пищов от Америка и от Англия срещу нас, приема решение да обяви война на великите западни демокрации. Това става благодарение на нарушаването на демократичната система в България на 9 юни, а начело на този преврат, господин Чернев, стоеше човекът-звяр с професорска титла – Александър Цанков! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Паунов.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (слизайки от трибуната): И ние днес осъждаме тоталитарната система в двата й вида!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това го няма в декларацията.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Има го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин Чернев, Вие възхвалявате един известен кръволок в българската история, наречен Александър Цанков, дори не искам да споменавам името му. Ако смятате, че това е коравият мъж на България, дълбоко грешите. Защото Александър Стамболийски е законно избран министър-председател на България. Александър Цанков със своите палачи го реже къс по къс, дори не го разстрелват. Отрязват му главата. Така ли е, господин Пинчев?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Говориш глупости.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Това ли е силният мъж на България?! Вие смятате, че този преврат е началото на демокрацията в България. Затова повтарям, че пропастта, издълбана между българския народ, започва от Владайското въстание и от 9 юни. Не може този кръволак да бъде символ на национализма или на някаква голяма историческа личност в България. Смятам, че когато говорим да се осъждат тоталитарни режими, тези тоталитарни режими не са започнали в България от 9 септември 1944 г. Започнали са от 1923 г., започнали са с преврата на 19 май, когато се разтуря Народното събрание, когато се въвежда диктатура. Защо никой не говори по тези въпроси, за да има равновесие в нашата история?!
Ще кажа още нещо. Това е български парламент, а не конвент. Конвентът може да осъжда (ако добре познавате френската история). Ние сме тук, както и Вие казахте – да ковем закони, а не да раздаваме присъди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Господин Пинчев, ще взема аргумент от Вашето изказване. Точно Вие превърнахте този парламент в конвент на 14 април 2006 г., приемайки за установено и произнасяйки присъда над двама души, единият от които бях аз. Впоследствие съдебната система и всичко, което беше доказано по случая, показа противоположното на 180 градуса. Така че конвентът го направихте Вие, господин Паунов. И не можете да го отречете. И ще си тръгнете от този парламент с това петно. Толкова за конвента. Последният, който ще иска да прави от парламента конвент, съм аз.
Що се отнася до прочита на историята – запазвам си правото, колкото и да ми повишавате тон, да прочитам българската история така, както аз реша, защото живеем в свободно време. Такова то трябва да остане. Свобода на мненията трябва да има! През 1989 г. му викахте „плурализъм”. Хайде сега, стойте си на принципите на плурализма и разрешавайте всяко мнение!
Дали е кръволак – не съм чувал тази дума, но сигурно е комбинация между кръволок и върколак, а дали е ангел-небесен, това е въпрос на лично мнение, въпрос на лична убеденост. И аз запазвам тази своя лична убеденост!
Като финал искам да Ви припомня думите на един велик демократ, господин Пинчев: „Мразя всяка твоя дума, но съм готов да умра, за да можеш да я кажеш!”. Когато забравяме това правило, тогава няма нужда да спорим за света на тоталитаризма. Аз Ви казвам, че светът на всеки тоталитаризъм е мрачен.
Пак казвам – дневният ред на България е друг! Стига сме се правили на историци, на филмови герои и какви ли още не. Всичко това е минало, а имаме да правим бъдеще!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз съм сигурен, че Четиридесетото Народно събрание ще изрази волята си в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. Тази ми сигурност произтича от опита ми на народен представител, който може да се ориентира през съгласувания по други процедурни теми за настроението в залата, за мнението на парламентарните групи по един или друг въпрос.
Това, което остава обаче до утрешния ден, е въпросът дали е възможно Четиридесетото Народно събрание да направи един много сериозен принос за модерното развитие на България, за бъдещето на България. Не Четиридесетото Народно събрание да стане рецензент на българската историография, опазил Бог, а дали може да направи принос занапред. Приносът може да се случи тогава, когато всички парламентарни групи подкрепят тази декларация. Ако тя бъде подкрепена не изцяло, ще се получи следното. Българските държавни институции в своето време на тези 130 години ще са осъдили фашизма и няма да са го приравнили с комунизма по обща воля. Онова, което е станало след 9 септември 1944 г. в едно наистина мъчително време, е, че всички демократи са били срещу изстъпленията на предишната власт. Всички демократи, без изключение. Тоест наистина е имало национално съгласие по тази тема. Защото, моля ви се, колеги от БСП, не ставайте да ни казвате, че насилието над човека е демокрация. Никой от нас отдясно не мисли по този начин, абсолютно никой. Всяко насилие е белег на недемократичност. Нещо повече, в дясната страна на залата вие имате колеги народни представители, които са истински защитници на парламентаризма. Всяко насилие над парламентаризма не е демокрация. Дали то ще се случи на 19 май 1934 г., дали ще се случи при други обстоятелства, аз няма да се занимавам с модерната история на България, въпреки че това е моята професия в университета. Аз мога да ви дам примери тук докато изтече времето на парламентарната група, не ми е това работата обаче, аз не се намирам пред студенти, аз се намирам пред отговорните хора на българската политика, българските народни представители, затова съм длъжен да внимавам да не се впускам в такива неща, защото не е редно. Пак казвам, базовият въпрос е дали имаме съгласие. Защото това е добрият пример. В становището, което беше прочетено тук от името на комисията от д-р Михайлов, се чу мнението на експерти от Министерството на външните работи, че ние сме страната, която може да приеме първа такъв политически акт. Това е прекрасно, уважаеми колеги, това е прекрасно! Защото българската държава може да даде своя принос към нещо, което ще се работи занапред. Обикновено по такива теми в последните 20 години ние оставаме в края. Защото колкото и в момента да ни се струва невероятно, впрочем на част от нас, не на всички, това тук ще стане европейски факт. Ще стане европейски факт, защото е подпрян в основата си на ценностите, на които е изграден Европейският съюз, ценностите, които произтичат от това, което наричаме европейска цивилизация, към която ние също принадлежим като народ, като нация, като интелект. Ние имаме огромни приноси в това като фигури, като персонажи, имаме ги дори през политиците. Не мога да не се сдържа, Константин Стоилов е европейски принос на български министър-председател и то отпреди 120 години. И други, не само той. Такива, каквито има в Чехия, каквито има във Франция, каквито има във Великобритания, каквито има в Прибалтика, каквито има навсякъде в страните – членки на Европейския съюз. Тези приноси трябва да ни правят горди, аз поне се чувствам горд от това, защото сме наистина част от една обща ценностна система, която осъжда всички тоталитарни режими на ХХ век.
Уважаеми колеги, няма по-лош от двадесетия век за последните столетия! Толкова много лошотия и злина са се изсипали върху хората и то най-вече в Европа, там където е лоното на съвременната цивилизация. Толкова много злоба и лошотия, продукт на политически злоупотреби, продукт на национални комплекси, на какво ли не, продукт между другото и на сключени много лоши международни договори. Защото точно ние българите знаем, че не се сключиха справедливите договори след Първата световна война, точно ние българите го знаем, защото тогава ние изпитахме на гърба си понятието национална катастрофа, защото загубихме идеала си от Възраждането и се разбъркахме като хора.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Има ли война, завършила със справедливи договори?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така че възможността е пред нас – дали ще стане, дали няма да стане, не знам.
Аз страшно много уважавам колеги отляво, един от тях е този, който в момента се усмихва и ми прави реплика. Господин Стоилов, ще Ви отговоря пряко, веднага: справедливостта в политиката е сложно понятие, вярно е, но националните общности могат да разберат за себе си, имат тези сетива, за да кажат с тях постъпено ли е справедливо или не. Когато са разсекли родното ти място от граница и от едната страна не си ти, а са други, това е несправедливо за тези хора. И няма как с никаква ирония, с никакъв политически сарказъм вие да се присмеете на тези факти. Това е така, с българската национална общност това е така. И не само с нея, с други, които са страдали по същия начин.
Съвременният Европейски съюз даде шанса да ги няма тези неща. Това е една от най-хубавите му перспективи. Защото ние можем да съжителстваме заедно с граници, но в едно пространство дори на политика, дори на култура и, забележете, най-вече на икономика, за да живеем по един добър начин всички в това пространство. И там, където ще живеем добре, трябва да получим съгласие по тези неща.
Господин председателю, ще направя две процедурни предложения в рамките на това, което говорихме с колегите. В това, което ние сме внесли и което съдържа в себе си седем точки, първата точка е идентична с тази на колегите господин Пинчев и група народни представители. Аз Ви моля процедурно да запишете, че ние имаме и тяхното съгласие към това да се прибавят и точки 2 и 6 при гласуването в утрешния ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Методиев? Не виждам.
Давам думата на господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя тази декларация и искам да кажа аргументите за това.
Ние чухме тук аргументи от някои народни представители от комунистическата историография, където може нещо да е вярно, но то като цяло е представено по един съвсем различен начин. Диктатура е имало в последната българска държава, включително тогава когато парите, които произвежда Българската народна банка, е трябвало да бъдат оранжеви, държавните коли е трябвало да бъдат в оранжев цвят и телефоните в държавните учреждения е трябвало да имат също оранжев цвят.
С тази Пражка декларация ние сме против всички типове диктатура, когато и да е била тя. И според мен особено наложително е днес тази декларация да се гласува от всички народни представители, защото днес от това Народно събрание се отричат явни престъпления, които са направени непосредствено в дните след 9 септември. Отричат се престъпления, които са направени в първите десет години след 9 септември. Обществото е свидетел и как в населени места в съвременна България се празнува 9 септември с ликовете на диктатори. Направете една аналогия – все едно в обществото да се празнува някакъв празник на Националсоциалистическата партия с лика на Хитлер. Това е скандално!
Днес, когато излизат наяве явни доказателства за съпричастност на бивши функционери на Българската комунистическа партия и Държавна сигурност в убийството на Георги Марков, институциите мълчат, няма никакъв отговор.
Тази декларация, дами и господа, не е осъждане на стотиците хиляди бивши членове на Българската комунистическа партия, работили честно при определени исторически условия. Това е осъждане на управляващата върхушка, на една партия, която е установила тоталитаризъм и която е поддържала този тоталитаризъм с помощта на престъпления срещу хора, включително от Българската комунистическа партия.
Именно затова аз мисля, че всички народни представители в 40-то Народно събрание трябва да гласуват тези принципи на Пражката декларация против тоталитаризма, когато и да е бил той, за да не се връща никога по нашите земи и в нашата страна. Приканвам ви да гласувате тази декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев, Вас Ви уважавам много като лекар специалист, слушал съм и съм чел и други Ваши изказвания по отношение на управлението на Българския земеделски народен съюз след първата национална катастрофа, която, не знам защо, някои от вас не искат да си спомнят – когато България наистина е покрита с черни забрадки в резултат на една авантюра на тези, които въвлекоха България във Втората световна война.
Що се отнася до оранжевите пари, оранжевите коли и не знам още какво друго оранжево, на мен ми се струва, че Вие трябваше да добавите, че и тоалетната хартия трябвало да бъде оранжева. Това са абсолютно свободни съчинения, господин Щерев.
Няма да правя апология на земеделското управление, но ще Ви кажа едно: за мен, всеки може да изповядва своите убеждения и да казва, както казва господин Чернев – в условията на плурализма това, което мисли, но не трябва към една власт и към едно управление, което е извадило България от батака, да си служим с такива квалификации към него. Аз няма да Ви засегна в личен план да кажа или да напомня по-точно за това Вие къде сте членували, защото аз, когато днес се обръщам към колегите от Българската социалистическа партия, не знам дали някой от тази зала ще ми повярва, нямам и капчица омраза за злините, които аз и моето семейство сме изпитали. Аз искрено искам те да подкрепят тази декларация, защото това е осъждане на тоталитарната система, която има две страни. Когато влезнах 16-17-годишен в българския затвор през 1955 г. ме посрещна Петър Дертлиев. Уважаеми колеги от БСП, тук имате представител на неговата партия във вашата парламентарна група. Доколкото си спомням, господин Георги Първанов се срещаше с него. Опитвате се да правите социалдемократизиране.
Завършвайки, господин Щерев, нека да сме справедливи. Тези, които дадоха толкова много жертви в борбата срещу двете диктатури, това са земеделците. Не ги плюйте, не ви прави чест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пинчев, аз очаквах Вашата реакция, но такава е истината. Истината е, че един демократ като Александър Стамболийски върви наистина към установяване на диктатура. Това е безпристрастната история, която показва как и в условията на демокрация може да се изроди в диктатура. Вие сигурно познавате съчинението на Александър Стамболийски „От партии към съсловни организации”. Стамболийски отрича партиите и цялата тази система, която е наложена още в тогавашна Европа.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Отрича старите партии.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Той смята, че съсловията и по-специално селското съсловие е това, което трябва да наложи един друг ред. Това е един спор, с целите уважения към Вас го споменах само затова, за да кажа, че всяка демокрация би могла да се изроди в диктатура и това не трябва да се позволява. Именно това са повелите на тази Пражка декларация, която напълно подкрепям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, не само надписът на тази сграда отвън предполага да търсим консенсус по една такава тема, както и по повечето, по които можем да го постигнем.
Защо ние смятаме, че тази Пражка декларация е изключително полезна за България? Просто тя ни поставя в един контекст, независимо как четем собствената си история, един общ европейски контекст, едни общи европейски кръст, пот и сълзи и, надявам се, общ европейски смисъл, извлечен от този горчив опит. Ще ви дам един прост пример – датата 23 август е много подходяща: един от най-известните леви писатели на Германия Ханс Вернер Рихтер, междупрочем той е и създателят на групата „47”, играла революционно значение в развитието на Европа веднага след войната. Вътре са Гюнтер Грас, много хора. Той каза, че когато чул по радиото как хората на Червената армия изпълняват песента „Хорст Весел” в чест на Рибентроп, си запалил партийната книжка – той е комунист по това време, и е изял пепелта. Това е една от първите дати в историята на Европа, която слага знак за равенство между два тоталитаризма, което всъщност е едно и също нещо.
Втората такава дата е Пражката пролет, в която, за жалост, и България участва. След Пражката пролет няма как да си убеден комунист. Просто няма как да се изправиш и да кажеш: „Изповядвам единния и светъл идеал.” Просто няма как! Може да си заради конформизъм, заради страх, заради кариера, защото така правят всички по някакви причини, които са човешки и разбираеми, но не можеш да вярваш вече както се вярва с вяра.
Третото августовско събитие, което визира тази декларация, е Тянанмън. Бях личен участник в моралния колапс, в който изпаднаха европейските журналисти при последния форум на европейските журналисти във Виена, на Европейския конгрес, където с представителя на Далай Лама заедно се опитвахме да стигнем до някакво общо поведение по отношение на Олимпиадата – трябва ли да я отразяваме, не трябва ли, трябва ли да я бойкотираме или не.
Тази декларация, според мен, е едно от малкото неща, които, като стане объркано, правиш две крачки назад и се връщаш към първоначалните представи за добро и зло. Зло е да вярваш в колективната правота на индивидуалното невежество. Зло е да налагаш със сила мнението на мнозинството над малцинството, независимо какви са идеологическите причини, които те ръководят. Това е зло, общо зло, характерно за човешките отношения, за начина, по който хората се организират – дали са в малка социална група или в голяма. И тази декларация има характера на припомняне на тези изконни неща. Много е подходящ 23 август като дата за честване именно на нещо такова. Ако можем да забравим политическите страсти, ако можем да направим крачка назад и да погледнем. Това са дати, на които е възтържествувало насилието на мнозинството над малцинството, независимо какво е било то. Това всъщност осъжда тази декларация. Всичко останало – създаване на институт, общо честване на Тянанмън е нещо, по което можем да имаме колебания или не. Но това, което трябва да признаем, е, че това са датите, на които възтържествува човешката природа, склонна лесно, по силата на конформизма, да се превърне в насилник на самата себе си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, ако днес има основание апелът за обединяване в залата, според мен, той може да бъде само за едно – ние да се противопоставим срещу всякакви ограничения на човешката свобода и посегателства върху човешкия живот. Но не това е основният патос на декларациите, които се предлагат. Те имат по-ограничена задача, фокусирани главно върху един отрязък и един от примерите в съществуването на тези системи, които наистина са белязани, особено в началните си години с подобни ограничения и посегателства.
Аз няма да се изкуша нито да правя паралели в различни страни, нито да влизам в дискусия по това каква е сложността на събитията, но аз нямам колебания да отхвърля, да бъда против тези актове и ще обясня защо. Защото те не правят опит да обяснят изцяло това, което е станало. Защото, ако в тези актове, наред с отричането на това, което е засягало големи групи от обществото и отделни личности, се казваше какво част от тези общества са успели да решат. Защото вие може да приемете още много декларации, всеки следващ мандат да приема декларации срещу комунизма – това може да има някакво въздействие върху идеологията, върху разбиранията на хората, но то няма да заличи критичното отношение на хората нито към тяхното минало, нито към тяхното настояще. А критичното и разумно отношение към миналото и настоящето включва това да се прави равносметка, която в някаква степен е дистанцирана от персоналните роли, от задачите на политическите партии и показва къде се намират обществата – първо, днес спрямо това, което са били вчера, и къде са те днес спрямо другите, които са преди тях.
Ето този анализ вие не искате да се направи и, за съжаление, от него нямат интерес почти всички партии, защото той ще бъде нелицеприятен, защото той ще повдигне много повече въпроси, които днес интересуват българските граждани и на които те не получават достатъчно удовлетворителен отговор. Защото в тези декларации трябваше да се запише текстът например, че в България за тези години, които са демократични, средната продължителност на живота е намаляла с 6-7 години. Защото трябва да се каже, че в тези години хората имат много по-малка сигурност за своето здраве, много по-неравен достъп до образование и много по-голямо неравенство.
Ако тези неща бяха казани наред с осъждането на това, което е правено в предишния режим, вероятно хората щяха да видят, че те се стремят към нещо по-добро, което преодолява и миналото, което не е същото, което виждат в годините на прехода. И тук ни се казва: виждате ли, българският парламент ще бъде първата държавна институция, която ще подкрепи една неофициална декларация. Това е даже горчиво, защото България, дори и да бъде първа в това отношение, тя остава последна като стандарт на живот, на едно от високите места като корупция и неравенство. Ето това са по-важните неща. И вие няма да възстановите легитимността на отмиращите днес десни партии, няма да се постигнат някакви по-големи резултати в мнозинството в оставащите месеци, ако продължават, включително партии от мнозинството, да насаждат такива точки като най-приоритетните задачи, които трябва да решава българският парламент.
Колко пъти ще се занимавате с тази тема? За двадесетата година от началото на прехода безсилието на тези, които вкарват тези теми, показва, че те не могат да дадат по-добър отговор на днешните български въпроси. Това е днешната безпомощност на българската политика, от която аз не искам да съм част, поне като воля. Ако имаме и способността поне като компетентност и като коректност към хората, които донякъде и все по-малко разчитат на нас, трябва наистина да им предлагаме решение на реалните въпроси, не да скрием миналото. Аз ви казах, няма проблем още веднъж да го повтаряме и да го признаваме, но това е днес проблемът.
Тук БСП, разбира се, правилно се дистанцира от въвеждането на тази тема в дневния ред на Народното събрание, но въпросът не приключва с това. Тя е част от тройната коалиция. По такива въпроси – нека останалите партии да изразят своето отношение, ние не искаме да имаме еднакво, равнозначно отношение към минало и към оценките, но ние трябва да имаме общо съгласие по приоритетите на българското общество. Затова БСП трябва да се запита дали не трябва да е много по-самостоятелна в оставащото време до края на коалицията така, както нейните коалиционни партньори смятат, че трябва да поставят на дневен ред всяка тема, която ги засяга чисто партийно. Това са големите въпроси, пред които ние сме изправени.
Затова аз смятам, че това е едно буксуване в празно пространство. Не е ли достатъчен този закон, който не е закон и се прие в Тридесет и осмото Народно събрание – да се приеме Закон за престъпността на комунизма? Колко акта още ще се приемат? Колко декларации, колко още приказки ще се изприказват? Нека да се постараем да отговорим на днешните остри български проблеми, иначе България ще крета на опашката на Европейския съюз и преповтарянето, и дискусията за нейната минала история – по-далечна или по-близка, никак няма да й помогне да излезе от това състояние. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам три заявки за реплики – господин Станилов, господин Сотиров и господин Пинчев.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): От трибуната днес чух исторически оценки, които не бяха справедливи, които бяха неверни, част от които бяха позорни, особено за Александър Стамболийски и неговото управление, което е производно на волята на българския народ, защото ония партии се бяха оплескали в Първата световна война и докараха България до катастрофа. За катастрофите няма да говорим, катастрофите произхождат от незрелостта на българския политически елит, който в повечето случаи е бил маргинален. Но аз не излизам на трибуната заради това, а да ви кажа, че като слушам всички тези изказвания, като четох тази декларация си мисля, че вие вадите нож на умряло куче. Много комунизъм! Комунизмът пропадна заради своята несъстоятелност – опитът да бъде сътворена империя на плебса, която да се управлява без елити. Оказа се, че това е невъзможно и комунизмът го няма. Който и да го развива, както и да го развива, ще има различни дребни модели в изостанали страни като Никарагуа и Латинска Америка, но този комунизъм, който разработиха Маркс и Енгелс и Ленин го въведе в една държава като Русия, която също не беше състоятелна и се превърна в една нова империя, беше предвидено да остане в друг вид. Всичко това нещо е отминало в историята и аз просто се удивлявам какво обсъждаме в момента. Удивлявам се!
На господин Янаки Стоилов накрая искам да кажа следното: вие провеждате в момента управление на страната под философия, под която я провеждаше господин Костов. Вие управлявате със същата програма и затова всичко, което беше казано тук, няма нищо общо с това, което ние обсъждаме. Истината е, че демокрацията донесе на българския народ толкова много нещастия, че днес, от позицията на тази демокрация, комунизмът просто не може да бъде оценяван. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов, аз съм съгласен с това, което казахте, че за тези двадесет години, които се наричат демокрация и демократичен преход, България е изоставаща държава и няма справедливост и държавата се управлява от една квазидемократична управляваща конфигурация. Това е именно защото за тези двадесет години в България не се извърши истинска декомунизация. Защото България се управлява от същите елити, които ни управляваха преди това.
Ние имаме един жив паметник от времето на тоталитаризма, който е председател на това Народното събрание, и това е една илюстрация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие се увличате малко, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Аз мисля, че Вие би трябвало да се гордеете от гледна точка на Вашата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Увличате се, господин Сотиров. Няма да Ви губя времето накрая на заседанието, но не Ви прави чест.
ИВАН СОТИРОВ: Затова, господин Стоилов, държавата е в това състояние.
Да, 2000-та година ние приехме закон, с който комунистическият режим се осъжда като престъпен от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и Съветът по законодателство, назначен от господин Пирински, прие, че осъдените със закон от 9 септември до 12 септември 1944 г., са справедливо възмездие за извършени политически репресии и убийства преди 9 септември. Това е манталитетът, това е мисленето и затова този документ е актуален. И не да размахвате пръст и да заплашвате коалиционните си партньори, че ако те ви настъпват по тази чувствителна тема, вие ще развалите коалицията за да си правите някакъв предконгресен и партиен PR, а трябва действително и сериозно да се погледне, че България докато има квазидемокрация, докато се управлява от монополи, олигархии и мафия, които имитират само демокрация, които имитират проевропейска и проатлантическа ориентация – същевременно сега ще ходите в Москва да дърпат пак ушите на председателя ви, защото и той не знае точно в коя геополитическа сфера да се завърти, затова България ще бъде в това жалко положение и е крайно време вие да се определите. Това ще бъде полезно и за вашата партия, и за България, и един път завинаги да се приеме, че не може, когато има закон, който осъжда този режим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече, приключвайте.
ИВАН СОТИРОВ: ... че не може вашата партия, министър-председателят на България да ходи на Бузлуджа да се снима с дечица с фланелки със Сталин и с Ленин – световни престъпници, които носят отговорността за над 100 млн. жертви на световния комунизъм. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Още една дума, господин Пирински, и приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изтече времето, съжалявам.
ИВАН СОТИРОВ: Защото използвате старите методи да използвате за реклама и за вашата дейност непълнолетни деца, за да не носят наказателна отговорност, но аз въпреки това ще сезирам главния ... (Народният представител Иван Сотиров продължава да говори на изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Извинявам се, че днес съм толкова активен. Няма да бъде куртоазия, ако кажа на господин Стоилов, че наистина се отнасям с огромно уважение към неговите качества на юрист и към това, което прави, в полза на демократичните закони в България. Не мога да се съглася с няколко негови тези. Ще се спра на две от тях.
Ние приемаме тази декларация и според него правим грешка. Макар че го каза завоалирано, имаше го в подтекста му – тоталитарната система, той говори за това, което беше до 10 ноември у нас, имала заслуги. Ако трябва да кажем и „кафявата система” в това отношение, в социално отношение и в икономическо отношение имаше заслуги в Германия. При Хитлер бяха построени автострадите, но това не беше отчетено на Нюрнбергския процес.
Господин Стоилов, за минутите на демокрацията няма да говоря, тъй като господин Сотиров го каза. Що се отнася до това, че Вие изказахте Вашето учудване – защо 20 години след 10 ноември ние не искаме да забравим миналото – ами, попитайте Вашите коалиционни партньори. Попитайте ги дали те са съгласни да се забрави онова едногодишно момиченце, което червените жандарми разстреляха по нечия заповед. Днес говорим за спомените на Нико и Яхиел – прочетете ги, за да видите как е взето това решение в Централния комитет на партията.
Аз съм от един край, където гледах как се точеха опашките на колоните, огромните колони от коли на българския турски етнос, който се изселваше в Турция. Вие искате всичко това да го забравим?! Вие не искате всичко това да го осъдим?! Тогава, какви демократи сме тогава, господин Стоилов?
Тъй като Вие сте правист, нима Вие като правист сте съгласен с това, което е било? Нека да бъдем обективни.
Още нещо, не протестирайте, че отново и отново се връщаме към тази тема. Човечеството отново и отново трябва да се връща.
Едно време до 10 ноември, всяка година Вие повтаряхте една стереотипна фраза, макар че тя беше точна: „Никой не е забравен, нищо не е забравено”. Защо искате ние да забравим? Защо искате ние да забравим миналото си или така да се каже да сложим покривка върху една насилническа система? Не виждате ли, господин Стоилов, че има хора, Вас не Ви слагам между тях, разбира се, които някак си много носталгично са настроени към това минало?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Носталгията – тя е предизвестие, че нещата отново могат да се повторят, макар че вече сме в Европейския съюз и в НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, Ви приключвайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Но още има Куба, още има Северна Корея, господин Стоилов. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Пинчев, направете каквото е необходимо за България, оставете Куба и другите страни на техните граждани, те не очакват от нас толкова голямо съдействие.
Напротив, аз не съм да се забрави. Трябва да се помни, да се знае историята. Парламентът не е някакъв мемориал, в който на определени дати, които са важни за партиите, те трябва да съобщават своите отношения. Също, няма как да се забрави цялото минало, така че недейте да искайте и хората няма да забравят историята в нейните светли и тъмни страни, защото те ще искат да живеят по-добре, отколкото са живели вчера или поне не по-зле.
Искам да ви припомня едно проучване, което е направено напоследък в Германия сред ученици, което показва удивителни резултати, като оценка на миналото на Германия, включително на Източна Германия. Това, разбира се, може да са пропуски в образователната система, но то говори за силни социални проблеми, които има това общество днес, защото тези проблеми няма как да бъдат подминати.
Аз също не съм съгласен тук да не бъдат давани оценки от името на хора, които са били партийни секретари и са проповядвали тази идеология, а днес не ни казват от името на коя организация изразяват това мнение, или пък на хора, които икономически са се облагодетелствали чрез властта, или чрез полукриминална дейност от участието си в преразпределението на тази неефективна социалистическа собственост. Нямам нужда да получавам такива оценки и още повече да им се доверявам.
Не става дума за някакъв натиск върху коалиционните партньори. Аз говоря за тези точки на съгласие, които могат да оправдават съществуването на коалицията. Така че не става дума за никакви предсрочни избори.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Аз не говоря за това.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И да е имало такъв момент, той отдавна е изпуснат като инициатива на БСП или която и да е партия от коалицията.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Говоря за репресиите над турското население.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така че, тази дискусия ...
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Казвате, че ги забравяте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не ги забравям, не ги забравям! Недейте с тази дискусия да показвате, че българската политическа система в голямата си част е изчерпана и в това число, съставляващите я партии. Има много други признаци, които ни карат да поставяме този въпрос. Това няма да възкреси тези, които нямат необходимата легитимност, ако те не я докажат днес.
Това е моят извод, защото в политиката никой не може да се утвърди само чрез историята. (Ръкопляскания от КБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Браво, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Засега има един записал се за изказване. Ако е само господин Костов, предлагам да ... (Реплики.)
Има повече от един. В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам почивка до 11,40 ч. Продължаваме дискусията след това.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Добре е все пак, че има няколко души в залата, за да изглежда като дискусия. Радвам се, че господин Георги Божинов е тук, за да вземе думата и да участва в тази дискусия, която така или иначе тече.
Демократи за силна България инициираха включването на тази точка в дневния ред на Народното събрание. Вие си спомняте, че преди лятната ваканция аз представих този проект тук, председателят не ми даде да го изчета, дочете го господин Свинаров, и днес чувам упреци за това. От името на Демократи за силна България аз ще поема тази отговорност, защото ние споделяме идеята, между другото това беше казано от господин Веселин Методиев, че Четиридесетото Народно събрание има добрата възможност да подкрепи един документ, така че да намери основа за национално съгласие, за осмисляне на българската история, за посочване на, хайде, ако не можем да посочим това, което е добро, да посочим това, което е лошо и да се отдалечим от него колкото се може по-бързо.
В случая с Пражката декларация това се прави като се равнопоставят престъпленията на познатите в Европа два тоталитарни режима – нацисткият и комунистическият.
Затова аз искам още един път да повторя от името на Парламентарната група на Демократи за силна България нашето предложение към проекта, който ще гласуваме, да влезе следната точка: „Обявява 23 август за Ден на възпоминание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.”
Това е национално помирение. Това е национално помирение в стила и по начина, по който го извършват народи, които са разцепени помежду си. Тогава, когато почитат заедно своите загинали, те стават общност, която съприживява една национална трагедия и се отдалечава от нея, за да не я допусне повече.
Аз призовавам депутатите от Българската социалистическа партия, без които това съгласие няма да има същата стойност, да подкрепят не само Пражката декларация, а и включването на тази точка – обявяването на 23 август за Ден на възпоминание. В случая даже няма значение точно откъде тръгва денят, важно е за България да запълним тази пропаст, която съществува помежду ни, или да направим усилия. Няма друг начин това да бъде направено, освен заедно да бъдат почетени жертвите от нацисткия тоталитарен режим и от комунистическия. За това нещо една голяма част от Народното събрание извървя своя път. Призовавам Българската социалистическа партия да извърви своя остатък от пътя, да не остава извън това съгласие. Защото, ако остане извън това съгласие, в следващото Народно събрание този въпрос ще възникне отново. Той ще бъде поставен някак си, защото се чувства, че няма съгласие, че не е заровено миналото, че не е еднозначно осъдено като нещо лошо. Това няма да го има.
Обществата не се развиват само като трупат благосъстояние и строят магистрали. Обществата се развиват, когато заедно достигат до определени ценности. Голяма ценност е и ще бъде за българското общество, ако едновременно почете жертвите и на нацисткия, и на комунистическия тоталитарен режим. Това ще бъде наистина национално достижение. Това ще бъде ориентир в българската история. Това ще бъде ясен жалон, който ще показва как на подрастващите българи да се преподават уроците по демокрация.
Минавам на следващото наше предложение – то е към това предложение, което ще гласуваме утре, задължително да влезе една препоръка.
Чета т. 6: „Препоръчва на Министерството на образованието и науката да преразгледа и да коригира учебниците по история така, че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления.”
Това е програма за българските училища. Тези, които казват, че това вече е направено, нека да се съгласят да го запишем. Ако е направено, експертите ще решат дали е направено точно по този начин, какъвто е духът на самата Пражка декларация.
Искам да върна вниманието ви към годините след края на Втората световна война, как в Германия е преодолян нацизмът. Наред с всичките големи проблеми, които има Германия – страшна нищета, разрушени градове и т.н., тогава току-що взелият властта, избран с един глас, Конрад Аденауер посочва като най-голям проблем на Германия това, че младите хора са възпитани и обучени в духа на нацистките ценности. И казва, че няма по-важно нещо от това веднага да бъде започнато възпитанието, обучението на младите хора, колкото се може по-бързо да се отдалечат от това мислене, от този начин на гледане на света.
Затова ви призовавам, за да бъде пълен процесът, да бъде наистина затворена страницата, защото на децата ни можем да оставяме само книги със затворени страници, такива, които ние сме прочели. Ние не можем да учим собствените си деца на история, изобщо на ценности в училище, ако сами не сме прочели книгите и не сме завършили изписването на техните страници. Затова нека да изпишем тези страници. Тук съвсем ясно е казано: децата да бъдат обучени и образовани така, че да знаят, че това е зло.
Това не е против това, което господин Янаки Стоилов каза. Защото и единият, и другият тоталитарен режим посягат на човека, те са насилие на мнозинството над малцинството, те са унижение, те са унищожаване на човешката съдба, на самия човек, те преминават през това, за да се превърнат в тоталитарни и деспотични режими. Те са начинът, по който са се потъпквали правата на хората и са се премазвали хората в Европа, а ние сме европейска държава.
В този мисъл аз призовавам, първо, да включим тези две точки, предполагам, че господин Пинчев няма да възрази, и Народното събрание да ги гласува. Пак повтарям, няма да бъде пълно съгласието ни и тази тема ще се връща отново тук, ако всички единодушно не подкрепим Пражката декларация и не затворим тази страница от историята на България. Затова ние извървяхме своя път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
За реплика думата има господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Костов, записах две неща, с които съм съгласен. Това е необходимостта да бъде намерена зоната на национално съгласие и съответно да бъде открито полето на националното помирение.
В първия случай откриването на тези зони на национално съгласие без съмнение е белег за политическа зрялост на всички политически формации. И толкова по-добре, ако можем да го направим в Четиридесетото Народно събрание и ако го правим по-често.
По същия начин стои въпросът и с националното помирение, особено тогава, когато става дума за отношение към насилие и към жертви.
Искам обаче да Ви припомня, че не се нуждаем от призиви, имам предвид Българската социалистическа партия, защото от 1989 г. има поне две достатъчно ясни и категорични политически декларации на Българската социалистическа партия в това отношение. Към други трябва да бъдат отправяни тези призиви, а не към Българската социалистическа партия.
Ще Ви обясня защо не може по този текст да се постигне съгласие. Максимално лаконично ще се опитам да го кажа още веднъж. Това, което Вие ни предлагате да гласуваме, е продукт на една от партиите в политическото семейство в Европейския парламент и това е партията, към която Вие принадлежите – Европейската народна партия, и то на нейната дясна част. Това не е политически акт на всички политически партии в Европейския парламент. Съвсем друг е въпросът, по който говори господин Тошев – по отношение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа като призив към бившите комунистически партии. Ние говорим за различни неща.
Вие ни карате всички да се присъединим – впрочем наистина ще бъда много любопитен по отношение на поведението на колегите от другите парламентарни групи, принадлежащи към други политически семейства в Европейския парламент, как ще се отнесат към подобен акт на Европейската народна партия. Ние не споделяме това разбиране, което Вие се опитвате да ни натрапите тук като политическа теза на Европейската народна партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за втора реплика към господин Костов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Найденов, първо нека да оставим чия инициатива е призоваването, защото в България има проблем: в България няма помирение! Няма! (Реплики.)
Трябва да се намери път, да извървим пътя един към друг. В този смисъл аргументът е много слаб – откъде е дошла Пражката декларация, няма никакво значение. Важното е, че тя е много актуална в България и самото обстоятелство, че влезе в Народното събрание, че беше приета за обсъждане, говори, че народното представителство схваща, разбира, приема този проблем и пристъпва към неговото решаване. Това означава! Няма значение чия е инициативата. Пак ще повторя: дали ние сме я предложили, дали БНД я е подкрепило, дали господин Пинчев я е предложил, откъде пък е тръгнала – няма значение! Важно е, че ние имаме проблем и трябва да покажем на българския народ как намираме пътека към това съгласие. Това е така.
Второ, първият Ви аргумент – едно е декларация на Българската комунистическа или Българската социалистическа партия, съвсем друго е акт на българското Народно събрание. Вие казвате: в онези години ние бяхме готови, вие не бяхте. Добре, дори да приемем, че сте прави, че сте извървели първи този път. Какво ви пречи тогава сега, когато всички са го извървели и всички се обръщаме към вас, защото бяхте тези, които бавиха включването, вашият председателстващ прекъсна дебата миналата сряда, вие се опитвате някак си да отложите или да се отклоните от въпроса. Затова ние всички на вас ви говорим. Ние вас чакаме сега да дойдете на това съгласие! Ако сте извървели пътя искрено тогава, през 1989 г., значи вие сте готови и сега да подкрепите тази декларация. И двата аргумента, господин Найденов, не са силни. Двата аргумента по-скоро говорят за това, че вие би трябвало да подкрепите такава декларация, ако поставяте над всичко една изключително важна национална идея – идеята за националното единство, за националното помирение. Няма по-силно нещо от единна нация, няма нищо по-силно от една нация, която се е помирила помежду си, няма по-силно нещо от една нация, която има обща кауза! Ние с вас не можем да напишем общата кауза, след като не можем да извървим този път!
В този смисъл ви призовавам да извървите този път сега, защото имате златната възможност, вие сте управляващи – никой не ви кара насила, вие ще го направите съвършено доброволно и тази воля ще бъде много по-ценна, отколкото утре, като останете тук 30 човека и насила да ви накара едно голямо мнозинство да гласувате, няма да има същия смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов, разполагате с пет минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, повече от час и половина ние се занимаваме – цял един парламент, с декларация против комунизма. За мен лично тази тема вече стана досадна, предполагам за голяма част и от българските граждани.
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Е-е-е!
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, считам, че вие, които в момента ме апострофирате, че проблемите на българските граждани са съвсем различни от тези, които вие тук се опитвате да внушавате от парламентарната трибуна! Проблемите са какво ще стане с „Топлофикация”-София, защо хора, които добросъвестно са си плащали парното, ще страдат и ще им се спира топлата вода? Ето това е един сериозен проблем.
Друг сериозен проблем е проблемът със задръстванията в големите български градове. Сутринта ви предложих конкретно решение и вие го отхвърлихте, а сега имате време да се занимавате с някакви абстрактни и абсурдни декларации.
Считам, че проблем на българските граждани днес е строителството в междублоковите пространства и затова ви предложих решение. Последният ден на миналата сесия приехме мораториум, който обаче решава проблема оттук насетне, но трябва да има ревизия на тази реституция, и наказание за виновниците.
Не мога да разбера защо не засягате проблема с лекарствата, защо българските граждани плащат най-много пари за лекарства от цяла Европа? Защо ДДС върху лекарствата в България е 20%, докато в останалите европейски страни е в пъти по-ниско? Защо не засягате тези въпроси? Защо на световните пазари петролът става по-евтин, а в България се качва? Цените се качват! Вижте днешните вестници, вижте това, което пише на първа страница на вестниците!
Уважаеми колеги, не мога да разбера защо не повдигате въпроса защо няма осъдени за корупция, защо 3500 кредитни милионери се разхождат на свобода и тънат в разкош?
Ето това са проблемите на нашето общество днес.
Започвам да си мисля, уважаеми колеги, и с това ще завърша, че опитите да се внушават тези теми на българското общество – декларация против комунизма, целят да отвлекат вниманието на обществото от точно тези проблеми, които ви казах, от същинските, от важните въпроси на нашия ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За първа реплика има думата господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Христов, това е едно, ще ме извините, от най-чудовищните изказвания, което съм чувал в това Народно събрание. То е демонстрация на следната, бих казал, парламентарна патология. Някаква екстремна социална чувствителност, раздрана съвест от тази трибуна казва, че няма такава проблематика, като тоталитарни режими, исторически репресии и криза на европейската съвест. Вие откъде идвате, от Колумбия ли?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: От Куба.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: От Куба ли идвате и в кой свят живеете? Каква „Топлофикация” тук?
Ще трябва да можете да ситуирате собствените си грижи, собствените си драми. Те са драми на този парламент в определен контекст.
Това е Пражката декларация, която апелира за памет и съвест. Вие към какво апелирате в момента? Защо е този менторски тон? От позицията на каква компетентност разговаряте с народното представителство? Вие имате някаква уникална способност да се държите мегаломанно от името на единствения в тази зала, който има чувствителност за социалната проблематика на българския народ. Затова никое от предложенията Ви не може да мине, защото Вие ги правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Кирчев – втора реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги! Господин Христов, сигурно битовизмът и проблемите на ежедневието са изключително важни за нашия все повече омаломощаван от последствията на комунизма живот, който водим. (Реплика от КБ.)
Искам да кажа едно. Прав е Джордж Оруел, когато казва, че един народ, който не е оценил миналото си, няма право на бъдеще. Разбирам Вашата социална чувствителност, уважавам я, в края на краищата Вие представлявате някаква част от мисленето на българския народ, че е по-хубаво да имаме сит корем и да не е никак важно как сме живели, какво сме преживели и какво ще бъде нашето бъдеще. Защото днес това, за което говорите, тези огромни социални проблеми са породени именно от един фалшив режим, който е дошъл уж в името на народа и завърши с неговото тотално разграбване. Същите тези другари комунисти, които чертаеха светлото бъдеще, днес са милионерите на България. Това двуличие, това безсрамие, след като са отнели толкова човешки животи и съдби, имоти и превърнаха българина отново да бъде този смазан човек, който днес не може да надигне глава – за всички тези проблеми, за които говорите, са последствие именно от този режим, който създаде това мислене, това двуличие. Защото това нещо го няма в една Скандинавия – това, за което говорите. Защото никога не е съществувал такъв режим, който да накара хората да бъдат толкова двулични, такива крадци и с такава голяма липса на морал, каквато днес ни остави като последствие комунизмът. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Трета реплика – господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Господин Христов, лично аз се уморих 19 години да слушам как ежедневните проблеми на хората били много по-важни от това да си определим отношението към предишния режим, от това да се разкрие миналото на бившата Държавна сигурност. Деветнадесет години това се говори съвсем умишлено от хора като Вас. Най-срамната лъжа в съвременния преход на България е, че определянето на ценностите и че ценностите нямат нищо общо с ежедневните проблеми и с това как се развива животът на хората и какво е тяхното благосъстояние. Недейте да продължавате да повтаряте тази лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Господин Христов, имате право на дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): От каква позиция говоря? От позицията на човек, който никога през живота си не е членувал в политическа партия – нито в БКП, уважаеми колеги от ДСБ, нито е бил партиен секретар, нито е бил комсомолски секретар. Между другото, такива партийни и комсомолски секретари чухме преди малко, които говориха с такъв патос от тази трибуна. (Реплики от ДСБ.)
Вие знаете техните имена, аз не мога да приема такава политическа хамелеонщина и такъв срам. Но явно някои от тези хора, които говориха точно преди мен, явно могат. Защото аз знам къде са били комсомолски секретари и как се натягали на бившия режим. Не аз! Те, те!
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Кои са те?
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, била много остра моята социална чувствителност. Разбира се, това са проблемите на днешния ден – грабежът, който все още не е наказан. (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
Вие пробутвате някакви декларации, но не казвате нищо за това кой продаде БГА „Балкан” на цената на един двустаен апартамент.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво!
МИНЧО ХРИСТОВ: Това не го казвате. Мога да продължа: кой продаде БТК?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Кой, кой?
МИНЧО ХРИСТОВ: Кой продаде енергоразпределителните дружества? Защо няма отговорност за тези хора – доказани криминални сделки? Ето за това става дума, колеги.
Що се отнася до проблемите на днешния ден. Мисля, че проблемите на днешния ден са точно тези, за които аз ви казах – проблемът с тока, с парното, грабежът, който се осъществява от големите монополисти.
Искам да поправя един от преждеговорившите, който каза, че моите закони не се приемали. Напротив! Има неща, които са приети. Веднага ще ви кажа: мораториумът за строителството в междублоковите пространства, който беше приет в последния работен ден на миналата сесия, забраната за това да не се превалутират кредитите. Знаете ли какво означаваше това? Че спасихме много хора, които са взели кредити от банки, в случай на срив банката да не им иска валута, без да са вземали никога валута. Тоест, спасихме хората от един риск, който банките искаха да им прехвърлят. Това малко ли е?
Има и редица други предложения. (Председателят Камелия Касабова дава сигнал за изтичане на времето.) Ако щете, преизчислението на пенсиите – премахването на тази позорна разлика преди и след 2000 г. Имам, разбира се, предложение за отпадане на точковата система,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... която господин Костов въведе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Как можете да ме подкрепите, след като вие самите сте въвели тази абсурдна система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Признавам, че проследих дебата по-системно в първата му част в петъчния ден.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Не в петък, а в сряда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще приема тази корекция – в сряда, но имам предвид и Вас.
И ми направи впечатление, че някои от първите оратори късаха парчета от историята, за да оправдаят своето поведение, или да обосноват своята теза, а може би да оправдаят и своята гузна съвест.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Аз нямам гузна съвест.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не зная Вие дали имате или нямате, но гузната съвест е особен предмет на анализ и тревога в самата Пражка декларация. В нея на първата страница пише, че „като се има предвид, че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца”. Изключително съдържателен текст – именно гузната съвест от комунистическото минало.
Ако някой къса историята, за да обоснове определена теза и не му е дадено да я види като взаимно обусловени и определящи се събития, това е допустимо. Но когато посягаш на целостта на твоята личност, когато късаш своята морална идентичност, когато се превъплъщаваш, за да се нагаждаш към конюнктурата на доминиращата идеология или политическа практика, за да извлечеш мимолетна изгода и по този начин рушиш своята личност и достойнство, това вече е тежко бреме за бъдещето на обществото и за нашите деца. Ето затова, уважаеми колеги, може да се съгласим да застанем мирно и с почит пред всеки, който е намерил насилствено своята смърт, независимо от това какво е оправданието. Но национално съгласие така, както го искате и с тези, които го искат по този начин, с онези с гузната съвест, които са и тук, в списъка? Единият, подписал този документ, има издания, в които е писал, че смисълът на живота му е да се противопостави на империалистическата идеология и да защити чистотата на комунистическата такава. Подписал го е, но го хвана срам и излезе от залата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Кой е той?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вторият в списъка. Гледате го, пред вас е декларацията, защо да му правя тази чест да му съобщавам името? Вторият.
Вторият, вземете допълнителния списък – последният, партиен секретар...
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Така се лъже, като не се казват имената.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вторият от първия списък, последният от допълнителния. Няма да им правя честта да им съобщавам имената. Не е това най-важното. Важното е, че с такива хора по този въпрос аз не мога да постигна съгласие. Аз нямам гузна съвест. Аз съм първо поколение комунист и след това социалист, поради промяната на моята партия. Но аз не мога да се отрека от своя житейски, човешки и политически генезис. Моят дядо, като сподвижник на Стамболийски, за съпротивата спрямо преврата на кръволока Цанков, който някой може да обича и да е последовател, е хвърлен в Плевенския затвор. Моят чичо, ще ви кажа името, защото вие прелиствате списъка на реабилитираните, се казва Петър Иванов Божинов и като антифашист не е пощаден, за да бъде в Белене, защото се е противопоставил на начина, по който се реализира въпросната идеология.
Нямам гузна съвест, за да се равнявам и съгласявам с хора, които са подписали това проекторешение и знам, че освен това основание не може да се постигне национално съгласие, защото не може да се сложи знак на равенство между комунистическата и фашистката идеология. Колкото и да искате да използвате конюнктурата, защото фашизмът, както е известно, е теория, идеология и за съжаление на човечеството – практика, която го разделяше на две касти. Едната, достойна да обяви, че е по-висша, и на другата, да отреди съдбата с хиляди да влизат в газовите камери и в пещите. На първата да се радва на украшения от черепите на деца и полилеи от детска кожа. Не можеш това най-чудовищно човешко творение, реализирано в практика, поради съмнителни мотиви, да го отъждествиш с една друга идеология.
Кои са тези съмнителни мотиви в декларацията? Пише на втора страница.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Геноцидът срещу турското население какво е?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На стр. 2 пише, че „престъпленията са оправдавани в името на теорията за класовата борба”. Да, имало е жестоки престъпления, оправдани с теорията на класовата борба. Но нима не е имало класова борба? Нима ще отречете историята на Франция, историята на Европа? Аз не искам да оправдавам класовата борба, но оня, който е живял в бедност, в недоимък и не е имал шанс на живот, аз не мога да оспорвам неговото право, че е тръгнал на борба срещу оня, който му е отнел правото на живот и основанието да съществуват той и неговите деца. Аз не мога заради този исторически факт, че е имало класова борба, да го отъждествя с това, че някой си с тази теория е оправдал своите действия.
Както пише в този фракционен документ, че комунистическата идеология е използвана като инструмент в ръцете на императори и диктатори. Да, комунистическата идеология е използвана от всякакви субекти за различни цели. Но това още не е атестат за тази теория, която признава хората за равни, хората, че имат сан да съществуват. Ще казвате, че са извършени престъпления. Да, жестоки, страшни, отиващи зад въображението на човека. Но, уважаеми дами и господа, нима в условията на демокрацията лъжата не беше използвана за обосноваване на страшни войни. И от тази трибуна бяхме агитирани, че ако утре не ликвидираме оръжията за масово поразяване, които са в Ирак, и светът ще потъне. Установи се, че тази лъжа е построена в условията на демокрацията доктрина и сме свидетели на хиляди, на десетки хиляди жертви. Нима за това е виновна демокрацията? Нима авторът на тази лъжа и днес не битува и не получава стотици хиляди евро за своите лекции? А човекът, който ни говореше от тази трибуна, днес е сред нас. Така че правете разлика между онова, което е достойно да бъде отречено и да загине и не правете по аналогия опит да сравните несравними неща.
Затова тази декларация не може да бъде подкрепена. Може тук да отсъстват ръководители на моята партия, може някои да предпочитат да мълчат, на този въпрос за нас, социалистите, е решен в Програмата на Българската социалистическа партия. Онова, което е за отричане, е отречено категорично. Това са събития, това са действия, това е поведение. Обаче онова, което беше резултат и добруване на българския народ в резултат на това, което се случи, никой не може да отрече. И никой не може да постигне в тази зала – съгласие, което да се разпростре на територията на цяла България. Защото има хора с достойнство, за които пет пари няма да струва нашето съгласие, когато в практиката и своя живот те имат желание да оценяват едното и другото.
Затова, уважаеми дами и господа, оратори, за които ценностите, отделени от поведението, са атестат за тяхната личност, не могат да ни убеждават. Аз ще кажа едно – нека наистина сведем глави пред онези, които насилствено са намерили своята смърт, нека да прочетем историята и да се поучим.
Но това, което искате – да накараме министерството да напише учебници, с които да накара децата да мислят по определен начин, както е изгодно на вас и на вашите предци, да игнорирате заради възмездието спрямо тях онова, което те са извършили, тази няма как да стане! Дори да се случи в следващия или по-следващ парламент, няма да я има онази стойност, освен мъдрият поглед към историята и способността на всеки да се поучи, коригира и бъде по-благороден – истински демократ, и по-човеколюбив.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Това е демагогия!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма цена, на която да подкрепя този документ. Няма цена, на която да гласувам „за”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Не човек, а желязо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин Божинов, аз искам да Ви благодаря за това изказване, защото Вие сте един от малкото депутати от левицата, които съвсем откровено и по своему достойно признаха, че вашата партия, може би огромната част от вашата партия, няма как да промени своята жизнена философия, няма как никога да гласува документ, който заклеймява комунизма като обществено явление. Може би това по някакъв начин е достойно.
Но Вие направихте днес нещо много важно – всъщност на висок глас назовахте това, което много Ваши съпартийци прикриват зад преоблечените си евроатлантически дрехи. Именно, че вашата партия продължава да споделя тази философия и продължава да счита комунизма за нещо добро като обществено явление. От тази гледна точка Ви благодаря. Това наистина е важен момент в българския парламентаризъм през последните години. (Реплика от КБ.)
Тук вече ще изразя и моето мнение. Недейте да оправдавате това, че продължавате да споделяте тази философия с анализите за нацизма и фашизма. Да, това е може би най-лошото явление в Европа на ХХ век – нацизмът и фашизмът. Има само едно толкова лошо явление и това е комунизмът. Благодаря ви.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Много си малък!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Божинов, аз имам в семейството си човек, който на ревера си е трябвало да носи звездата, за да показва, че е евреин и това е свекър ми. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Нека да кажа, че имам в семейството си човек – това е моят прадядо, който през 1948 г. е убит пред къщата си, а дядо ми – пратен в Белене. Знам, че няма разлика между страха и начина на живот на двамата. Знам, че до днес, когато пречупените кръстове са поставени във входа, моят свекър не може да спи дни наред и знам тези хора какъв живот са живели. Знам какъв живот живееше моят дядо, моят баща и как – семейството, заради тази борба, за която вие казвате – класова борба, за това, че те са имали възможности. Едно дете е хвърлено в един камион, а партийните секретари са се нанесли в къщите им. Това е истината. Двете престъпления са еднакви.
Това, което Вие направихте, е да направите този паралел и да ни докажете още веднъж, че нищо ново не е научено. Колкото и да искате да социалдемократизирате, да имате модерна левица – такава, от каквато има нужда България, и го казвам с основанието, че България има нужда от социалдемокрация и от една такава партия, с вашите възгледи това няма да се случи. Ще се случи тогава, когато вие успеете да подкрепите Пражка декларация. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Що се отнася до учебниците, сте напълно прав. За тях ще се сърдя на моята страна на залата, защото когато си имал правителство, то е можело да смени учебниците.
Затова сте прав. Ние знаем цената на историята – какво струва на всички нас.
Благодаря Ви, господин Божинов, че все пак намерихте начин да ни кажете от тази трибуна това, че БСП няма да се промени. Наистина България има нужда от модерни партии.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): БСП – модерна лява партия на демократичния социализъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика – госпожо Мозер, заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС, встрани от микрофоните): Янаки, вечно се подиграваш, но се подиграваш и със себе си. (Реплики между народните представители Янаки Стоилов, Иван Колчаков и Иван Сотиров.)
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаема госпожо председател, аз обикновено не обичам да вземам участие в подобни спорове, защото виждам как хубаво се подхилкват хората отляво на толкова лошите, нещастни съдби, унищожените съдби на стотици хиляди български граждани. Аз съм от това поколение, което е живяло през онези времена, за които вие искате да забравите и които искате да преиначите, но това не може да стане.
Господин Божинов, да, наистина Вие потвърждавате нещо, което и друг път съм казвала от тази трибуна, че нашата социалистическа партия не е реформирана. Тя си е „каким ты был, таким и остался”. Точно това излезе от думите, които казахте тук.
Освен това, искам да Ви репликирам по повод това, което се опитахте да кажете спрямо някои от подписалите това предложение за декларация. Има един виц, той е много стар, но е много хубав. Предвид това, че започва учебната година, може би е подходящ в момента:
Започва учебната година, събират се първолаците и учителката пита: какво ново е станало, има ли нещо интересно да ни кажете? Става Иванчо и казва: да, нашата котка има котенца и всички те са комунисти. На другия ден идва някакъв експерт и учителката, щастлива и доволна, че има подобно нещо в класа, казва: нека Иванчо да каже какво се е случило в тяхното семейство. Иванчо става и казва: да, нашата котка има пет котенца – три от тях са комунисти и две – николапетковисти. Учителката казва: как така? Иванчо отговаря: да, но две от тях прогледнаха.
За жалост, това за вас, господин Божинов, не може да се каже. Жалко е за цяла България – не само за социалистическата, нереформирана партия, но и за всички нас. И аз се присъединявам към това, което каза моят колега – жалко е, че в България няма истинска социалдемократическа партия, а всички са ... (реплика от КБ). Точно така е – поне да си го признаят, вместо да заблуждават хората. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Божинов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Относно котенцата не мога да кажа нищо, но относно развитието на моята партия мога да кажа, че аз съм водил по-сложни дебати в първите години на прехода в собствената си партия, когато трябваше да късаш от себе си, когато трябваше да преодоляваш оценките в обществото на хора, които са участвали в тази антифашистка борба. Аз имам своя личен принос за този път на моята партия, за онези документи, с които тя се разграничи от онова, което заслужаваше да бъде пренебрегнато и презряно.
Онова обаче, което е достойнство и се помни от хората, никой няма право да го игнорира! Вие обаче се върнахте към този стил в своите реплики, който беше характерен за първите изказвания. Говорихте за отделни мъченици – да, но да чухте аз в изказването си да говоря за братята Кокарешкови, да говоря за отрязаните партизански глави, да говоря за запалените къщи?! (Шум и реплики отдясно.)
Проблемът на българската десница, която днес я няма, е, че тя не е скъсала с фашисткия генезис на своите предшественици (шум и реплики от опозицията), и вие сте тези, които трябва да скъсате с тази престъпна идеология и практика, за да бъдете необходимата на България политическа сила – фактор и балансьор в демократичното развитие.
Българската социалистическа партия извървя своя път, направете го и вие и се разграничете от фашизма, от предците си и от тяхното поведение. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, и аз ще си послужа с анекдот. Този дебат ми прилича на приказката за двете козлета, дето се срещнали на моста и вместо да преминат реката, и двете цамбурнали в нея. Идеята била и двете да преминат през моста. Грешката им била, че не вървели в една посока. Ако бяха вървели в една посока, щяха да преминат.
Искам да се обърна към колегите отдясно. Те имат предложение да се подпише тази декларация. Те предлагат нещо, с което обиждат лявата страна. Съответно лявата страна скача, обижда дясната страна. Получава се точно, както в приказката за двете козлета на моста.
Ако тази декларация е толкова необходима, дайте да се намери някакъв път, някакво решение, да се гласува и да се приеме. Ако ви попитам всички поотделно, всички ще кажете, че тази страна, тази България, този народ трябва да бъде един. Така ли е, колеги? След като така мислите всички, защо тогава не си погледне всеки назад, напред или днес и да каже: от това мога да отстъпя, с това мога да направя компромис, от това мога. Накрая да изберем точния път, за да вървим заедно напред.
Нека да си има политически разногласия. То това прави ценна демокрацията, но когато се касае за основни неща, фундаментални за България, тогава нека да има поне някакво единомислие.
Престанете и от двете страни, както и от центъра, едните да наричат другите „фашисти”, другите да ги наричат „комунисти”, едните да съпоставят комунизма с нацизма и т.н., и т.н. Така доникъде няма да се стигне. Така ще се стигне дотам, че декларацията няма да се приеме, няма да се подпише и декларацията няма да изпълни своята функция. А тя трябва да се приеме, трябва да се приеме така, че всички да бъдем убедени, че тя е правилна и трябва това да стане! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, думата иска проф. Пантев.
Заповядайте, проф. Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз очаквам европейските парламенти много скоро да се произнесат с резолюция по взаимоотношенията между Каин и Авел, както и по други библейски сцени, които напълно съвпадат с понятието „геноцид”. Някои от библейските крале даже направо са си за Хагския трибунал. (Реплики: „По-високо!”, „Говори по-високо, не се чува!”.)
Очаквам, казвам, да не повтарям, скоро европейските парламенти да се произнесат за отношенията между Каин и Авел. Очаквам също много скоро от тази зала да се изправят много библейски експерти, както досега чухме много хора, които са на „ти” с историята.
Най-странното е, че в този дебат не участват страдалците от онова, което наистина се е случило и което наистина заслужава. Там гледам аз. (Реплики отдясно.)
Аз се отнасям с уважение към господин Пинчев, но в неговата реч нямаше минимално... (Реплики от народния представител Анастасия Мозер.)
Вие заминахте със самолет в чужбина, а Пинчев е бил в затвора! (Шум и реплики в залата.) При него нямаше капка от онова... Нали сега всички почитате английския език? Казва се „хейт спийч”. В него нямаше капка реч на омразата.
Къде са тук жертвите наистина? Къде са онези, които са делили постеля с комунистически партийни секретари – една доста скучна функция, между другото. Представям си, поне на мен не ми се е случвало. Така че тук ние говорим първо за правото на един парламент да се произнася по исторически истини. Ние се съмняваме, че може да има закон за паметта, макар че такива закони има във Франция, предизвикали гнева на цялата френска интелигенция.
За какво става дума тук? Ако комунизмът е криминално престъпление, ако е така, в такъв случай дайте да поискаме екстрадацията и ареста на италианския президент, да искаме да бъдат арестувани онези комунисти, които са редовни и, смея да кажа, уважавани членове на Европейския парламент. Хайде се издръвчете на комунистически Китай!
Какво означава комунистическото минало? Той е част на една блокова система. В тази блокова система нямаше ангели и злодеи само. И в това отношение можем да кажем, че и там по време на студената война имаше доволно прояви за осъждане.
Аз съм шокиран, че тук, когато каза Георги Божинов за отрязаните глави, вие се изсмяхте. Ама, чакайте! Това са съюзници на атлантическия свят по това време. Някои от тях в Брезнишко и Трънско бяха облечени с английски униформи, с английски автомати. Вие на кого се радвате? Няма драстични случаи да разказвам за глава, стояла цяла нощ в полата на съпругата на убития. Няма да казвам за главите на кол. Хайде, това е част от демократичния облик на България преди 1945 г. Разбира се, че искам някое партизанско дете да каже това тук, но става дума за история, за която всички вие смятате, че сте много наясно.
Не може да се осъжда в един парламент историческа действителност, защото това е отрицание на най-висшето човешко право – правото на мислене, защото няма дясно и ляво мислене, има ляво и дясно поведение. И в това отношение аз не разбирам ние конвент ли сме, в който режат главите на краля и държавния глава? Ние толкова ли разбираме повече от всички онези, които потвърждават комунистическия режим като зло, но не искат това да мине през законодателни актове?
Има ли закон за истината? Ако е така, да се върнем много далеч – в античното робство в Гърция. Да осъдим това, че френските интелектуалци в края на ХІХ век, пиейки си кафето в Париж, знаят отлично, че това кафе е донесено от Бразилия и е произведено с робски труд, в буквалния смисъл на тази дума. Така ли, това ли ни е работа?! И тук подкрепям Минчо Христов, защото тук става дума – вие се вкопчвате, това ви е последната сламка. Забравих да ви подсетя, че трябва да кажете нещо за Ким Ир Сен или може би за Берия. Това също може да ви утеши, но няма политически режим, който да няма отблъскващи прояви.
И тези бомби, които падаха върху нас, с листовки: “Махнете престъпната си клика!”, идват от тези места, правителства, идеи и предишни прадеди, от които днес вие се възхищавате и казвате, че нямате нищо общо с тогавашна България, а имате общо с онази България. Така че не става дума тук за осъждане. Комунизмът бе осъден по други причини, дами и господа. Комунизмът беше исторически умрял най-вече поради това, че онези, които имаха толкова много общо с него, днес твърдят, че нямат нищо общо с него, включително и тук наоколо.
Тези поне (сочи към Коалиция за България) са достойни мъже. Няма човек тук, който да ми каже: „Аз идвам от “Белене”. С малки изключения – благородни, почтителни. Къде тогава сте тръгнали вие да правите кариера, декларации в името на едни жертви, които не са единствените, и не са единствените поругани, помляни от дебелащината на българските партийно-политически страсти? Това е цялата работа. Затова става дума за стиковане. Не се правете всички на Иисус Христос, който носи вината на цялото човечество.
Ние всички сме виновни, ние всички имаме заслуги. Не може да кажете: „само добрите и лошите”, защото това ще продължи като идиотско и губително, пропастно разцепление, разберете го! Не правете популярности, покривайки тест за благонадеждност, че нямам нищо общо с тази работа. Всички имаме общо с тази работа, просто защото сме били, първо, хора, и второ – българи. Така че не бързайте да съдите с такъв юношески патос, защото ако вземем да ви съдим ние, тогава ще стане по-зле за вас. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Колеги, провокиран съм да взема реплика. Моето изказване беше в посоката, която ви казах: за да минем моста, трябва да вървим в една посока. Ще си послужа с още нещо: “Един народ – една родина!”. Това го казва политическа партия “Народ”.
Всички тук потвърдихте, че искате да има една България, че искате да работите за България. Престанете отново. Но професорът продължава уж с мекия бруст пак да всява озлобление вдясно.
Ако мислите да се подпише тази декларация, направете работна група от по-компромисните личности, изчистете я, вижте кой къде е засегнат, направете я и я гласувайте. Ако не, господин Минчо Христов ще се окаже прав. Тогава няма за какво да се занимаваме с тази декларация и да губим време. По-добре е да обсъждаме наистина парливите теми на деня и да решим проблемите на България. Тоест да си подредим нашата къща, за да погледнем в чуждите къщи и дворове. Това е, което искам да ви кажа. Това е празно губене на време. Това, което в момента правите, е само празнодумство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Колчаков, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател!
Аз съм изключително удовлетворен от инициативата на Пражката декларация, която показва следното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Извинявайте, господин Колчаков, Вие нямате време. Извинявайте, пропускът е мой. Вашата група е изчерпила времето си.
Позволете ми да ви информирам за оставащото време на парламентарните групи: Коалиция за България след изказването на проф. Пантев има 2 минути; НДСВ – 26 минути; ДПС – 26 минути; ДСБ – 2 минути и 31 секунди; БНД – 17 минути; БНС – 13 минути; Коалиция “Атака” – 18 минути, и независимите народни представители имат 4 минути и 30 секунди.
Моля колегите народни представители от парламентарните групи, които имат все още време, така както го прочетох, да вдигнат ръка, ако има желаещи сред тях. Това беше моят втори апел, трети няма да правя. Виждам, че няма желаещи.
С това закривам дискусията по Проекта за решение относно подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. – вносители Георги Пинчев и група народни представители, и Проекта за решение относно подкрепа на идеи и призивите, представени в Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., вносители Антонела Понева и група народни представители.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Има думата председателят на Комисията по енергетика Рамадан Аталай да представи доклада на своята комисия.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Едно процедурно предложение преди това, ако позволите. Ако приеме народното представителство, да влязат в залата заместник-министър Валентин Иванов и председателят на Агенцията по енергийна ефективност Таско Ерменков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение? Не виждам вдигната ръка.
Следователно, моля предложените господа да заемат своите места, определени в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Ще представя доклада относно Законопроект за енергийната ефективност, № 802-01-63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 10.09.2008 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет на 01.08.2008 г. Законопроект за енергийна ефективност, № 802-01-63.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
В мотивите към законопроекта се изтъква, че той е разработен в съответствие с Директива 2006/32/ЕО за ефективност при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийните услуги и Директива 2002/91/ЕО за енергийната ефективност на сградния фонд.
Съществен момент в процедурата по транспониране е изискването за включване на търговците с енергия на пазара на енергоефективните услуги, както и при изпълнението на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност. Това предпоставя въвеждането на многобройни и важни промени в сега действащия Закон за енергийната ефективност, което в съответствие с чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове обуславя заменянето му с нов закон.
В изпълнение на посочените в директивата цели за повишаването на енергийната ефективност при крайните потребители, Република България е задължена да приеме национална индикативна цел за енергийни спестявания в размер на 9% от размера на крайното енергийно потребление в обхвата на закона. Тази цел следва да бъде постигната в рамките на девет години за периода от 2008 до 2016 г.
В тази връзка в законопроекта е предвидено като основна цел повишаването на енергийната ефективност чрез система от мерки и дейности при крайните потребители, търговците на енергия и лицата, осъществяващи дейности по пренос и разпределение на енергия.
За целта, първо, предвижда се разработване и приемане на Национална стратегия за енергийна ефективност на Република България и национални планове за действие за енергийна ефективност; второ – прецизира се специалната уредба, свързана с управлението на енергийната ефективност; трето – въвеждат се правни норми, свързани с регламентацията на предоставянето на енергийни услуги от физически или юридически лица – търговци с енергия; четвърто – уреждат се финансовите инструменти и икономическата организация на дейностите за повишаване на енергийната ефективност.
Доразвита е правната уредба за Фонд „Енергийна ефективност” в частта „Подпомагане с финансови средства”.
Предвижда се създаването на Национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България. Информацията от системата ще служи за изготвяне на годишни анализи за състоянието на енергийната ефективност, включително за изпълнението на индикативните цели, постигнатите резултати и изготвянето на докладите до Европейската комисия.
Чрез въвеждането на инспекцията за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради на практика се приключва процесът по въвеждане изискванията на Директива 2002/91.
Като резултат от досегашното прилагане на подлежащия на отмяна с настоящия законопроект Закон за енергийната ефективност е възприет нов подход при регламентиране на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност.
В съответствие с чл. 5 от Директива 2006/32 на Европейската общност, в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено издаването на указания от изпълнителните директори на Агенцията по енергийна ефективност и Агенцията за обществени поръчки за задължително определяне и включване в документациите за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и на превозни средства на критерии за минимизиране на разходите за срока на експлоатация на оборудването и за осигуряване на дългосрочна рентабилност.
По време на дебата, подробно отразен в стенограмата, бяха направени предложения и изказани становища от страна на народните представители.
След обсъждането Комисията по енергетика проведе гласуване, като с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, реши:
Предлага на Народното събрание да приеме предложения Законопроект за енергийната ефективност, № 802-01-63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г., на първо четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Аталай.
Има становище на Комисията по европейските въпроси. Председателят на комисията господин Червеняков го няма. Моля заместник-председател или член на комисията да представи доклада. Тук е заместник-председателят на комисията госпожа Ангелиева. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за енергийната ефективност, № 802-01-63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г.
На заседанието, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за енергийната ефективност, внесен от Министерския съвет.
Повишаването на енергийната ефективност във всички сфери на икономиката и на бита е един от основните приоритети в дейността на Европейския съюз. Това е така поради няколко причини.
На първо място – по-високата енергийна ефективност означава и по-висока конкурентоспособност на европейските стоки и услуги в условията на засилващата се глобална конкуренция.
Освен това повишаването на енергийната ефективност означава намаляване на голямата и при това растяща зависимост на Европейския съюз от външни енергийни източници.
Към тези два фактора се добавя и един особено актуален – икономията на енергия означава и по-малки емисии на парникови газове, които водят до опасни климатични промени.
За повишаване на енергийната ефективност в Европейския съюз са приети редица нормативни актове. Основните са: Директива 2002/91 относно изискванията за енергийните характеристики на сградите и Директива 2006/32 относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, с която се отменя предишната Директива 93/76.
В хода на хармонизацията на нашето законодателство с правото на Европейския съюз през 2004 г. е бил приет вече Закон за енергийната ефективност. Необходимостта обаче хармонизацията да продължи с въвеждането и на разпоредбите на Директива 2006/32 налага сега да приемем нов Закон за енергийната ефективност.
Предлаганият законопроект изпълнява като цяло задачата за хармонизиране на българското законодателство с правните норми, съдържащи се в Директива 2002/91 и Директива 2006/32 и следва да бъде подкрепен.
Към законопроекта могат да се направят и някои препоръки и забележки, които да се вземат предвид при по-нататъшното му обсъждане:
Първо, в чл. 4, ал. 2, т. 8, 10 и 11 вместо термина „правото на Европейските общности” би могло да се използва „правото на Европейския съюз”.
Второ, в чл. 6, ал. 5 се препоръчва да отпадне т. 3. Длъжностните лица на Агенцията по енергийна ефективност съставят актове, с които се установяват административните нарушения по предлагания закон, а изпълнителният директор на агенцията издава наказателните постановления. При тези засилени контролни функции агенцията не би трябвало да получава дарения от физически и юридически лица, които могат да повлияят на обективността при приемането на решенията.
Трето, в чл. 55, т.1 в началото би могло да се запише думата „изгодно”. От сегашния вариант не личи по какъв начин Фонд „Енергийна ефективност” ще стимулира заинтересованите лица да изпълняват проекти за енергийна ефективност. При добавката на думата „изгодно” се предполага, че възмездното финансиране чрез фонда ще бъде при условия по-благоприятни от пазарните и в него ще има елемент на стимулиране, както предвижда европейската директива.
Четвърто, в § 1 на Допълнителните разпоредби да се обясни понятието „ЕСКО услуги”.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за енергийната ефективност, № 802-01-63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Други становища няма.
Представителят на вносителя ще вземе думата след дискусията.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за енергийната ефективност с вносител – Министерския съвет. Имате думата.
Давам думата на народния представител Минчо Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз ще подкрепя на първо четене законопроекта, като си запазвам правото да внеса съответните поправки между първо и второ четене.
Искам да обърна внимание върху няколко според мен съществени проблема, които се визират в този закон. В чл. 36 се говори, цитирам, че за осигуряване проследяемост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги лицата по чл. 37, ал. 2, предоставят на крайните потребители информация за: първо, текущите – забележете! – действителни цени и действително потребената енергия; второ, енергийната консумация за текущия период, сравнен с енергийната консумация за същия период през предходната година; координати за връзки с потребителски организации. И така нататък, няма да продължавам. Но искам да ви кажа, че тук според мен не е достатъчно ясно написано, че енергийните фирми не бива да взимат пари за прогнозни сметки. Според Директива 32 от 2006 г. на Европейския съюз, която има задължителен за нас характер, енергийните цени в България трябва да бъдат въз основа на реалното потребление, а не прогнозни цени. Това е всъщност и дебатът, който се разрази в обществото. Знаете, аз имах няколко въпроса към съответните министри тук в тази зала, никой не оспори необходимостта от това българското законодателство да се съобрази с европейското.
Смятам, че в така направената редакция все още се позволява едно двояко тълкуване и мисля, че формулировката, която трябва да бъде фиксирана в закона, трябва да бъде достатъчно ясна и категорична, за да не могат енергийните фирми да бъдат кредитирани от българските граждани. Имайте предвид, че тук става дума за десетки, може би за стотици милиони, ако се вземат предвид няколкото монополиста. Това е може би един от основните проблеми.
В Закона за енергийна ефективност би могло да залегне и аз ще се опитам да внеса съответното предложение между първо и второ четене. Вие знаете, колеги, проблема, който стои днес пред „Топлофикация София”. Знаете, че в момента „Топлофикация София” – мисля, че тази дума е точна – заплашва добросъвестни абонати, абонати, които редовно си плащат сметките, с това, че ще им бъде спряно подаването на топла вода и съответно услугата за отопление, защото някой от блока, в който живеят добросъвестните абонати, не си е платил сметката. Това според мен е един абсурд, който би трябвало незабавно да изчистим. Аз съм предложил в Комисията по енергетика незабавно да бъде поканен собственикът на „Топлофикация София” в лицето на Столична община, вероятно софийският кмет и председателят на Общинския съвет, както и представители на Министерството на енергетиката като миноритарен собственик, за да бъде разискван този въпрос. Задължително трябва да поканим и председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране господин Шушулов, който трябва да обясни какви мерки предприема регулаторът срещу заплахите на Софийска топлофикация към, подчертавам, добросъвестните граждани, които си плащат сметките. Това е другият проблем, който исках да засегна.
Ще ви кажа и още нещо. Колеги, знаете, че когато се гледаше Законът за енергетиката– както знаете, тези два закона са тясно свързани – тук в тази зала ние със Стела Банкова имахме алтернативен законопроект и тогава аз ви предложих изчисленията, по които се начисляват сметките за парно, да бъдат задължително публични, да бъде написано в самия закон. Тогава някои колеги станаха и казаха, че тези сметки са много сложни и гражданите нямало да ги разберат, не искам да цитирам имена умишлено. Тогава аз ви казах, че законът, който приемаме, след време ще направи така, че ще изправи Софийска топлофикация пред фалит. Защото хората няма да плащат своите сметки. Както и стана.
Не искам да говоря за това, че сградната инсталация трябваше да бъде фиксирана максимално до 20%, както и предложих. В момента някои абонати плащат сградна инсталация 70-80-90%.
С две думи, колеги, всички предупреждения, които ви отправих тогава в тази зала, вземете стенограмите, се сбъднаха. Затова се обръщам към вас, било в Закона за енергийната ефективност, било в Закона за енергетиката, нека да приемем тези конкретни предложения, които не са загубили своята актуалност. Нека да решим проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Деница Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Новият Законопроект за енергийната ефективност е едно продължение на сега действащия, но вече с по-широк кръг от дейности в повишаване на енергийната ефективност. Същевременно новият законопроект допринася за хармонизиране на българското законодателство в тази област с европейското такова. Надяваме се, че и новият закон ще допринесе за по-бързото прилагане на европейските политики в енергийната ефективност, тъй като България е на едно от последните места в тази дейност.
Ще се спра на някои от основните моменти в законопроекта. Един от тях е въвеждането на енергийните паспорти на сградите. Енергийното паспортизиране има за цел удостоверяване на актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите и съответно на енергийните им характеристики.
Законът предвижда всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда да се оценява в съответствие с нормативните изисквания за енергийна ефективност. Енергийният паспорт ще бъде самостоятелен документ, който за новите сгради ще се издава по реда и условията на Закона за устройство на територията, а за вече съществуващите сгради – по реда и условията на този закон от определените по чл. 18, ал. 1, лица.
От своя страна собствениците по чл. 20, собствениците на промишлени системи са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност. Това се извършва чрез няколко момента.
Първо, те са длъжни ежегодно да изготвят планове и програма за повишаване на енергийната ефективност. Освен това естествено те са длъжни да осъществят тези планови програми и да предоставят информация за ефекта от тези програми на посочените в закона институции.
Освен това тези големи промишлени собственици са длъжни да определят поне един свой служител, в чиято длъжностна характеристика да се включат посочените задължения.
В Глава пета от Законопроекта за енергийната ефективност са предвидени няколко финансови инструмента за повишаване на енергийната ефективност, които с изключение на Фонда за енергийната ефективност и договорите, с гарантиращ резултат са нови за българската практика.
Нови инструменти са доброволните споразумения, при които големи консуматори на енергия като промишлените предприятия, поемат доброволно задълженията да проведат мерки за намаляването консумацията в партньорство с държавен орган. Такъв орган най-често е Агенцията по енергийна ефективност.
Следващият инструмент е удостоверението за енергийни спестявания или така наречените „бели сертификати”, които се издават от агенцията. Те имат за цел да докажат приноса на притежателя им за изпълнението на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
Друг основен момент в новия Закон за енергийната ефективност е създаването на предприятия за управление на дейностите по повишаване на енергийната ефективност. Това предприятие ще бъде със статут на държавно такова. Основен предмет на дейност ще бъде реализацията на проекти и дейности за повишаване на енергийната ефективност в изпълнение на националните цели за енергоспестяване.
Предприятието няма да бъде търговско дружество, няма да формира и да разпределя печалба. Неговата основна дейност ще бъде финансирана главно от пренасочени средства от държавния бюджет, дарения от местни и чужди физически и юридически лица, постъпления от лихви и депозити и приходи от портфейли, портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации. Предприятието може да има и други приходи от услуги и дейности, свързани с повишаване на енергийната ефективност.
В заключение бих искала да кажа, че Национално движение Симеон Втори ще подкрепи Законопроекта за енергийната ефективност, тъй като новите моменти в него отразяват както промените в политиката на Европейския съюз за повишаване на енергийната ефективност, така и нуждата на страната ни от актуализация в законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожице Димитрова.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Искам да внеса малко яснота относно независимите народни представители. Засега са се записали: Владимир Кузов – независим, и виждам, че има и други народни представители. Независимите народни представители имат общо 8 минути на разположение. Както досега повелява практиката, моля да се разберете помежду си кой и по колко време ще използва, тъй като групата на независимите народни представители е доста значителна по бройка.
Сега има думата народният представител Марио Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът на един закон, приемането на един закон, особено когато се приема цялостен такъв, е да уреди определена предметна област. От друга страна, този конкретен закон изпълнява изискванията на Директива 2006/32 на Европейската комисия и хармонизира нашето законодателство със законодателството на страните от Европейския съюз, особено в една такава деликатна сфера като областта на енергетиката, енергийните ресурси, намаляването на емисиите от парникови газове, енергоемкостта на брутния вътрешен продукт.
Особена актуалност в последно време добива енергийната ефективност, тъй като енергийните ресурси в света като цяло и в частност на Европейския съюз са доста ограничени и Европа е може би един от районите в света, който е силно енергозависим от вноса на енергийни източници. В този смисъл България не може да се похвали с особени успехи особено в областта на енергийната ефективност.
Знаете, че в последно време потреблението на електроенергия нарасна и горе-долу зимното потребление на електроенергия се изравни почти с потреблението през летните месеци. Моментната снимка на нашата енергетика не може да се каже, че е в цветущо състояние, но смятам все пак, че са взети необходимите мерки в стратегически план за компенсиране на всичко това.
Така или иначе, пак казвам, целта на един закон е да уреди цялостно тази предметна област и колкото по-ясно, конкретно и недвусмислено е уредена тази материя, еднозначно и в по-малко документи, особено закони и подзаконови актове, толкова по-лесно е приложението на този закон, и толкова по-лесно бихме се възползвали от нашия административен капацитет.
За съжаление аз смятам, че този закон не изпълнява тази цел, тъй като приложното поле на закона обхваща една малка част от полето на действие или действията, свързани с енергийната ефективност.
Разбира се, веднага знам какво ще ми бъде отговорено – тези неща не са третирани в директивата, в една голяма част, касаещи българската индустрия и особено тази, която генерира най-голяма част от парниковите газове и е свързано с най-голямо потребление на енергия при производството, и пресъздава генерирането на брутния вътрешен продукт.
Аз смятам, че претенцията, че този закон урежда цялата материя – е просто неприемлива. Може би законът трябва да се нарича: „Закон за енергийната ефективност на сградния фонд на малките и средни предприятия”, тъй като, пак казвам, изключени са една голяма част от тежката индустрия, транспорта, селското стопанство, рудодобива и така нататък.
В този смисъл, пак казвам, знам какви ще бъдат тезите на опонентите, но така или иначе с този закон ние не уреждаме целия проблем по енергийната ефективност, свързан с целите на Директивата – намаляване на енергоемкостта на брутния вътрешен продукт като цяло, с което ние сме далеч от европейските стандарти, решаването на проблемите, свързани с намаляването на емисиите, с плановете на Европейския съюз за ограничаването на емисиите от парникови газове и така нататък, целият проблем, свързан с енергетиката и екологията и подобряването на екологичната среда, в която ние съществуваме.
Освен това една от другите ми забележки е свързана с това, че не е ясно дефинирана отговорността по прилагането на закона. От една страна, Изпълнителната агенция за енергийната ефективност се назначава със заповед на министъра на икономиката и енергетиката, съгласувано с премиера, а от друга страна, част от компетенциите по този закон са прехвърлени на други министерства.
Всички ние знаем, че колкото по-ясно е дефинираната отговорност и права и задължения на съответните институции и органи на държавна власт, толкова по-приложим е един закон.
Всички знаем, че в последните доклади на Европейския съюз основните проблеми, за които сме критикувани, е липсата ни на административен капацитет и на прилагане на законодателството. България има добро законодателство, съвсем отговорно го казвам, не по-лошо от страните на Европейския съюз. Проблемът е за прилагането на законодателството, когато една и съща материя е уредена в различни закони, което затруднява, и, разбира се, компетентността е разпределена неравномерно, без да е ясно кой носи пряката отговорност за това.
Смятам, че трябва ясно да бъдат дефинирани отговорностите по прилагането на този закон в тази му част, за която говорихме. Аз между първо и второ четене ще направя съответните предложения.
Наистина трябва да бъде изработена енергийна стратегия, която не може да не бъде неразделна част от икономическата стратегия на страната.
Разбира се, има още много забележки, същности, детайли. Това са основно принципни закони, но така или иначе ние трябва да хармонизираме нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз. В този смисъл този закон изпълнява тази по-тясна част, за която споменах преди малко. Имам, разбира се, и много други забележки, но няма да влизам в детайли.
Смятам, че по принцип би трябвало да подкрепим на първо четене този законопроект. Призовавам колегите от управляващото мнозинство много внимателно и много отговорно да преразгледаме някои от нещата в този закон между двете четения и да помислим за по-нататъшното уреждане на тези проблеми, които споменах преди малко, особено по отношение на индустрията.
Ще призова пак колегите си, че е време да приемем и закон, който урежда проблема, свързан с търговията с емисии, разпределението на квотите за емисии, защото в голяма степен това пречи на развитието на българската индустрия. Докато този въпрос не бъде решен и не бъде разбран ясно от всички, не можем да очакваме сериозни успехи. В една такава стратегия, за която говорихме, свързана с икономическото развитие на страната, не само на нашата страна, а като част от контекста на европейското ни членство и в по-широкия контекст на страните от Северноатлантическия пакт, свързано, разбира се, с енергийната сигурност, сигурността на околната среда, които стават основни теми, и не само теми, а те са може би най-злободневните теми на днешния ден, на цялата тази материя ние сме длъжници и трябва да я уредим и то в най-скоро време. Това са приоритетни закони. Бих се обърнал към мнозинството да ги включи в законите, които трябва да бъдат приети в най-скоро време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Господин Кузов, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
След 7-месечни дебати, след 7-месечен натиск от страна на Европейската комисия Министерският съвет се напъна и роди един Законопроект за енергийната ефективност. Този законопроект обаче е недоносче, независимо от твърденията на някои колеги, че той следва да бъде подкрепен. Хубаво е на първо четене да го има, както е приказката: по-добре лош закон, отколкото липсата на такъв.
Все пак, уважаеми колеги, смятам, че този закон и този път абсолютно не защитава интереса на потребителите. Ако вникнете дълбоко в него, ще видите, че е защитен интересът на производителите, на монополистите, на доставчиците на електрическа и топлинна енергия, но интересът на потребителя в него отново отсъства. Защо? Лично аз нямам обяснение. Както и в Закона за енергетиката, в който многократно съм внасял промени, които защитават интереса на потребителя, на българския гражданин, а и на вас самите, защото и вие сте потребители, ако не всички на топлинна енергия, поне на електроенергия. Надявам се, че няма от вас някой, който да спи на газеник, да не гледа телевизия и да не слуша радио.
Така че, ако ние отново оставим българския потребител на произвола на съдбата, да се защитават интересите на тези големи монополисти, не знам Европейският съюз и Еврокомисията до какъв извод биха стигнали. Никъде, и в този Закон за енергетиката не се защитава интересът и няма никакъв механизъм, с който би могъл да бъде наказано електроразпределително предприятие или доставчик на електроенергия – да извършва 3-месечни, 6-месечни, едногодишни и каквито си ще отчети на каквито си ще прогнозни резултати.
По какъв начин се защитава интересът на потребителя? Питам господин Аталай, който да ми отговори. Той ще ми отговори естествено в комисията или на един по-късен етап.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Днес по-късно.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Днес по-късничко ще отговори.
В този контекст аз се чудя защо отново в това Народно събрание няма интерес към българския потребител и към българския народ! Не мога да си отговоря, вероятно Министерският съвет ще отговори по някакъв начин, или колегите от управляващата коалиция.
Този законопроект трябва да бъде ремонтиран из основи на второ четене, да защити интереса на българския потребител категорично, ясно, с всички механизми, които може един закон да има, тоест да има наказание за тези, които не изпълняват задълженията. Енергийна ефективност не значи по някакъв начин да се опитва регулатор и други органи да оказват влияние върху потребителя по какъв начин той да харчи, да потребява електрическа или топлинна енергия.
Ние трябва да се замислим как ще регулираме тези отношения, които тепърва ще стават все по-хищнически, защото това е истинската дума. Всички производители на електрическа и топлинна енергия се чудят как да грабят потребителя. Не вярвам тук някой да е на различно мнение. То е видно и от нарастващото недоволство на потребителите. Защото не може, както каза и колегата Христов, 70% да отиват за сградна инсталация, която не може да излъчи повече от 20-25% от потребената мощност. Нито един физически закон не може да потвърди това нещо. Поне в рамките на нашата планета физическите закони важат. Нали все пак трябва да се съобразяваме с тях? Те са основополагащи.
Затова, колеги, нека се приеме на първо четене този законопроект, защото така или иначе е внесен, защото така или иначе е добро начало, но не значи, че трябва да остане като такъв. Сериозни промени трябва да настъпят между първо и второ четене и в тази зала да влязат текстове, които защитават потребителя, осигуряват донякъде и възможността на производителя, монополиста, не искам да има монополисти, но така или иначе тук ще има монополисти, понеже такава е волята на управляващото мнозинство, но по някакъв начин да бъдат защитени и техните интереси. На първо място трябва да е интересът на потребителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване думата има господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо четене. Искам да изразя някои съображения, които ме вълнуват като специалист в тази област и които считам, че трябва да намерят по-сериозно решение при второто четене.
Колегата, който говори преди мен, е прав. Той повече засегна търговската част. Пред мен възникна въпросът за това, че енергийната стратегия, концепция ще я приемаме след това, а сега приемаме закона. Към вносителите ми е въпросът: как този въпрос ще бъде решен? Тоест, ако ние ще развиваме “Марица изток” с блоковете, където също имаме замърсяване, също много средства ще трябват за филтрите и, ако не ги направим, ще бъдат спрени.
Една от задачите на този закон, който ще приемем, е да намалим самата консумация на енергийни източници, не говоря само за електрическа енергия, а всички разновидности, да увеличим естествените и други алтернативи, като съпътстващите замърсяването на околната среда, енергоемкостта в Закона за енергетиката да бъдат основен фактор, който не да пожелава, а да задължава.
В коя сграда самият собственик ще иска да слага съответното увеличаване на себестойността, което той изгражда, което ще продава, защото едно увеличение – аз поне имам няколко разработки, със съответните изолации, инсталации и други, изравняване на студен с топъл въздух и т.н., използването на природните дадености, увеличава 25 до 30% стойността на сградата? Ако не го заложим при проектирането на сградите като задължително условие с тези паспорти, които им издаваме за енергийност на съответната сграда, да бъде неотложна част и да не може да се приеме сградата, ако не удовлетворява съответните изисквания, няма да има смисъл да провеждаме закон – който когато иска идва, предлага, поне за момента е така, че ще направи енергоефективни изменения, примерно осветление, ще сложи осветителни тела и част от средствата, които се икономисват от съответната дейност за вложена енергия, ще трябва да му ги изплащат в рамките на срок примерно от 10 години. Той се съгласява съответно, защото на този етап му се прави, по-малко се плаща, отчисленията от средствата, които се икономисват, ще трябва да ги влага в организацията, която му е изпълнила проекта. Тоест, когато търсим енергийна ефективност, тя трябва да бъде и върху технологиите, в съвременното производство, да се намали енергоемкостта. Данъците при производство в една Япония, за да произвеждаш определен детайл, ако имаш по-голяма енергоемкост от допустимата за съответния отрасъл, данъците и отчисленията са по-големи. Тези средства се акумулират и се дават на онези, които провеждат съответната политика за намаляване на енергоемкост, трудоемкост и другите отрасли.
Хубаво е сега да приемем закона, но с тези съображения трябва при всички случаи и в концепцията на Закона за развитие на енергетиката, и на второ четене да се съобразим, тъй като законът, както колегата каза, обслужва онези, които търгуват с енергийните източници, тези, които ще препродават и доставят електрическа енергия, но самият производител не търси онази енергийна ефективност, защото тя на този етап ще му утежнява финансирането и средствата, които трябва да осигури.
Вторият момент, по който искам да взема отношение, са тези програми, които предния път, когато гледахме Закона за общински програми за енергийна ефективност за областите... Ще бъда щастлив, ако видя в частта финансиране финансиране от държавата, финансиране от икономия, финансиране от други източници, като част от печалбата да я влагаме там и средствата да бъдат насочени към общините, да имат реални програми в обществения сектор, малките, годишните производства да имат съответно и финансова възможност да подкрепят. Има ли проекти, ще има и обекти, ще има и реализация на закона.
Ще подкрепя законопроекта на второ четене. Ако липсват тези неща, по всяка вероятност ще се въздържа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, след направените изказвания се колебаех дали да взема думата, но имам чувството, че някои от колегите не говорят по Закона за енергийната ефективност, който е предмет на нашия дебат, по същество се отклоняват от основната тема на закона.
Ще спомена, че след проведения дебат в нашата парламентарна група от вчера имаме решение да подкрепим на първо четене законопроекта.
Нов Законопроект за енергийната ефективност се налага по изискването на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове предвид многобройните важни промени, които се правят с този законопроект в сравнение с досега действащия чрез окончателното въвеждане на двете споменати директиви в становищата на двете комисии, да не ги повтарям.
Ще кажа какви са основните нови моменти в новия законопроект.
Това е националната стратегия по енергийна ефективност като изискване, новите субекти по енергийна ефективност, търговците на енергия, частните собственици – това са обществено обслужващите сгради, изискванията за инспекция на котли и климатици, което е нов раздел в проектозакона.
Също нов раздел е отделен и за промишлените системи, създаването на информационната база данни, новите финансови инструменти, като вноските, които например търговците трябва да правят във фонд “Енергийна ефективност”, доброволните споразумения, удостоверенията за енергийни спестявания. Разширява се и приложното поле на енергийния мениджмънт.
Не зная защо има скептицизъм, че основната цел на този закон – повишаване на енергийната ефективност, няма да бъде постигната с предложената система от дейности и мерки и развитие на пазара на енергийните услуги. Ще спомена все пак, че това е съгласно Директивата “9% енергийна ефективност за крайното потребление” за всички страни на Европейския съюз – в разстояние на 9 години, включително 2008 и 2016 г. Имаме 9 години по 1% на година да осъществяваме енергийна ефективност, за да постигнем тази индикативна цел.
С националната стратегия и с 3-годишните планове, които ще се правят – за 3 години 3%, оттам с индивидуалните годишни цели, които ще бъдат поставени на собствениците на големите сгради над 1000 кв. м, на собствениците на големите инсталации или промишлени предприятия примерно над 3000 мегаватчаса енергийно потребление, с другите изисквания съвсем оптимистично можем да кажем, че може да бъде изпълнена тази индикативна цел.
Може би има притеснения, затова сме тук, за да можем да допълним предложените мерки или начини за постигане на тази цел, да изразим мнението на хората, които разбират тази материя или на крайните потребители.
Между първо и второ четене естествено, че ще има такива предложения. Аз също имам такива въпроси – как наистина чрез тези административнонаказателни процедури ще можем да постигнем най-малкото попълването на информацията и доказването на крайния резултат от тази ефективност. Направих си една такава примерна схема на това, което е написано в закона, тази информационна система например трябва да има обратна връзка от големите предприятия, които са около 400 в България, с една голяма мощност, около 300 субекта – това са министерства, областни администрации, общини, които също трябва да подават ежегодната информация в споменатия срок към Агенцията за енергийна ефективност с изпълнението примерно на своите планове, които имат за енергийна ефективност, това са обществените полезни сгради, например моловете, частните училища, частните болници и всички такива, които изглежда не е много реалистично, че ще се отнесат сериозно към това, което е тяхно задължение, за да може да бъде съвсем реална информацията и така да можем не само да отчетем индикативната цел, че е постигнато, а и да постигнем краен резултат в тази ефективност.
Смятам, че наредбите, които са цитирани в закона като необходимост от изпълнение на поставените цели, ще бъдат приети в определените срокове и ще регламентират точно дейностите.
Не искам да се впускам в реплики към някои от колегите, които се изказаха. Смятам, че чл. 36 достатъчно ясно показва защитата на потребителите в този закон. Законът за енергетиката предлага санкциите, които увеличихме с промяна към енергоразпределителните дружества, примерно които не изпълняват лицензиите си за снабдяване и за разпределение. Там са написани техните задължения към клиентите, както и в общите условия. Има други закони, които третират тези въпроси.
Не смятам, че най-същественото в този закон е да търсим наказателните разпоредби или пък точно да цитираме защитата на крайните потребители. За мен лично основната цел на този закон е съвсем друга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики, уважаеми народни представители? Няма.
Имате думата за изказвания.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо искам да заявя, че българските социалдемократи от Коалиция за България ще подкрепят законопроекта на първо четене. Съгласен съм с това, което каза Иван Гризанов, който говори преди мен, за същността на този закон. Разбира се, колкото и шаблонно да звучи, той е навременен, закон, който ще урежда проблемите именно на енергийната ефективност, свързаното с нея по-качествено потребление на енергията и икономията на енергията. Актуалният проблем в момента, на всички ни е ясно, са промените в климата и борбата с промените на климата.
Тук отварям една скоба, като каламбур. Най-интересното е, че тези, които нанасят най-големи проблеми на климата, започнаха да се борят срещу проблемите в климата, но това е в кръга на чувството за хумор.
Аз обаче искам да се спра на проблема за потребителите и това е сериозен проблем. Първо, странно е защо именно проблемът за потребителите – чл. 36, е влязъл в този закон, а не в Закона за енергетиката, където е реалното му систематично място, тъй като вече е направено това нещо и това, което каза преждеговорившият – че наказанията са в Закона за енергетиката, пък тук се урежда как става доставянето на топлинната енергия.
В този закон санкции за доставчика не се предвиждат и абсолютно резонни са въпросите, които стоят пред българския потребител. Проблемите с потреблението – това е тема, която защитават Федерацията на потребителите, Академията на потребителите и Независимите съюзи на потребителите, въобще всички потребителски организации. Това касае всички български граждани.
Не бяха далеч проблемите и разхищенията, които се откриват в „Топлофикация”, а българските граждани плащат тази висока цена на топлоенергията. Ето защо между първо и второ четене ще внесем необходимите промени – тук, чрез този закон и чрез тази наредба, защото чл. 36 урежда директивата на Европейския съюз, което абсолютно реално трябваше да бъде вкарано.
Пак подчертавам, на мен лично не ми е ясно защо този текст не се сложи в Закона за енергетиката. Тази наредба казва – реално отчитане и заплащане на доставената енергия. Реално отчитане – нас това ни интересува! Българският гражданин трябва да плати само това, което му е реално доставено. В случая така, както е написан текстът, а и както е казано в наредбата, топлинните счетоводители излизат абсолютно излишни, защото те работят на прогнозни данни.
Тук си запазваме правото в Закона за енергетиката впоследствие да предложим алтернативни начини за отчитане и разпределение на топлинната енергия между съответните домакинства.
Не може само един монополист – топлинен счетоводител, на базата на някакви предполагаеми данни, които никой не може да обясни – точно как изчисляват това преразпределение, защото всеки път дават различни тълкувания и различни формули! Един гражданин не може да знае – аз съм потребил толкова, умножено по толкова, дава толкова пари – просто и ясно. Това е, що се касае до потребителите.
Ако създаваме нещо и правим закони – не мога да се съглася, че това е извън потребителите. Всички закони правим в интерес на българските граждани, тоест на потребителите. Всеки гражданин и ние тук сме потребители. Всеки от нас по един или друг начин е бил потърпевш в дадена ситуация. Не трябва да използваме това, че заемаме дадено положение в момента, защото можем да решим нашия проблем, а трябва да видим гражданите как решават тези проблеми и как се сблъскват с арогантното поведение, особено на топлинните счетоводители. При мен има много оплаквания от граждани, които са пострадали от такова арогантно поведение.
Още един, трети въпрос, който искам да повдигна – че в Закона за енергийната ефективност всичко е съсредоточено в един орган – и обучението, и сертификацията, и контрола. Тоест всичко е на едно място. В другите страни проблемът е разрешен с различни органи, които извършват този вид дейности. Обучението и сертифицирането е на едно място, контролът е от друг орган. Тази алтернативна схема ще предложим между първо и второ четене.
Тук е хубаво да се помисли дали да не се предложи един допълнителен орган, който да урежда споровете между различните страни. Споровете, които ще възникнат именно в процеса на прилагане на Закона за енергийната ефективност.
Подчертавам още веднъж, българските социалдемократи ще подкрепят законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене ще направят предложения за изменения, които ще бъдат съгласувани с федерациите на българските потребители, които имат своите наблюдения и достатъчен авторитет в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от някои преждеговоривши мои колеги, ще се спра действително само върху Закона за енергийната ефективност, а няма да засягам въпроси, които са решени или подлежат да бъдат решавани в Закона за енергетиката.
Аз ще подкрепя законопроекта. Едновременно с това изразявам сериозни резерви по отношение на някои моменти в този закон и ще кажа защо.
Защо ще подкрепя законопроекта? Защото енергийната ефективност, редом с производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и с диверсификацията на енергийните доставки, са трите стълба на енергийната политика на Европейския съюз. Няма никакво съмнение, че всяка стъпка, по-голяма или по-малка, за регламентиране на дейности, свързани с енергийната ефективност, трябва да бъде подкрепена. В същото време, колкото е възможно, да се направят по-адекватни текстове, които действително да отговорят на поставените задачи.
И тук именно се спирам – в самото начало, на нещо друго. Ако погледнете мотивите, с които се внася Законът за енергийната ефективност, веднага в началото се набива в очи, че проектът на Закона за енергийната ефективност е разработен в съответствие с две директиви, реално с една и това е Директива 2006/32 на Европейската общност за ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийните услуги. Втората директива, в която има една малка част, която е свързана с инспекциите и която се добавя всъщност към досега разработени текстове, това е Директива 2002/91 на Европейската общност за енергийната ефективност на сградния фонд.
Аз питам: може ли Законът за енергийната ефективност да почива върху две европейски директиви само? Не, разбира се. Преди всичко, според мен, Законът за енергийната ефективност преди да бъде внесен трябваше да бъде предшестван от Национална стратегия за енергийната ефективност. (Реплики.)
Искам да припомня на колегите, че такава национална стратегия имаше, господин Кобаков. Тя беше разработена в 1999 г. като Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност. Там бяха заложени национални цели, които България трябваше да постигне в областта на енергийната ефективност.
През 2002 г. беше приета нова стратегия – Енергийна стратегия на България. Тогава беше заложен срок на валидност до 2012 г., но при влизането на България в Европейския съюз тя вече престана да бъде актуална. Но още през 2002 г. беше заявено, че предстои да бъде разработена и внесена Стратегия за енергийната ефективност. Реално от 2002 г. досега ние се движим без компас, ако приемем, че една стратегия е наистина национална и залага жалоните, по които трябва да се извършват дейностите в дадена област, в случая – в енергийната ефективност. Затова казвам, че ако беше разработена Стратегията за енергийната ефективност, ние можехме да кажем дали законът дава инструментите за осъществяване на тази стратегия. Сега се поставя коня след колата – ние сега ще разработим тази стратегия.
И тук веднага правя следващата си забележка – внимателно прочетох законопроекта, но никъде не намерих срок, в който изпълнителната власт да е задължена да разработи тази Национална стратегия за енергийната ефективност. Това е първото и считам, че това трябва да присъства, за да се знае, защото може да завърши този мандат, а през следващия да дойдат други идеи. Трябва да я има тази стратегия.
На второ място считам, че енергийната ефективност е подчинена по начина, по който се казва, че тази Национална стратегия трябва да бъде приета от Министерския съвет. Защо Националната стратегия за развитие на енергетиката ще се приема в Народното събрание, а за енергийната ефективност – в Министерския съвет? Считам, че тук е второто по отношение на стратегията – тя трябва да бъде приета с решение на Народното събрание. И аз ще направя съответните предложения за това между първо и второ четене.
Следващото, което искам да отбележа е, че още от самото начало на законопроекта, който ни е предложен, в чл. 1, ал. 3, т. 1 е записано, че законът не се прилага за кредитно потребление на енергия от инсталациите за категориите промишлени дейности по чл. 131в от Закона за опазване на околната среда.
Имам категорично възражение срещу този текст и ще предложа неговото отпадане. Аз зная, че вносителите ще ми отговорят, че подобен текст – не същият, но подобен, го има записан в Европейската директива.
Уважаеми колеги, за да разберете какво отпада от енергоспестяващите дейности, които са обект на Закона за енергийната ефективност, съм извадил специално Закона за опазване на околната среда. От него ще ви прочета чл. 131в за това кои са всички тези предприятия, които не се подчиняват на закона. Това са горивните инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 50 мегавата, рафинерии за суров нефт и газ, тоест „Лукойл”, коксови пещи, инсталации за пържене и агломериране на метални руди, инсталации за производство на чугун и стомана, за обработка на черни метали, инсталации за производство на цимент, за производство на стъкло, инсталации за изработка на керамични продукти и редица други. Всичко това отпада като се казва, че то влиза в регламентирането на търговията с вредни емисии. Независимо от това аз считам, че тези промишлени предприятия трябва да участват в Закона за енергийната ефективност, защото иначе ние изобщо не предвиждаме за тях енергийно обследване и произтичащите от това дейности.
По-нататък – това, което считам за особено важно, което ми се струва, че в закона липсва, е, че нееднозначно законът третира санкциите и задълженията, от една страна, и стимулите при изпълнение на определени дейности, от друга. Например, по отношение на задължения и санкции има разписани десетки текстове. Няма да ги спомена, защото междувременно приближаваме към края на заседанието, но в същото време по отношение на стимулите – до такава степен стимулите са изчезнали от закона и не съществуват като предложение, че дори и в чл. 55, който говори за средствата на фонда и за това как да бъдат разходвани като т. 1 е записано „възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност в България”.
Разберете, ние, за да покажем, че има стимул хората да насочат усилията си и да могат да създадат проекти, за да вземат такива средства и да допринесат за повишаване на енергийна ефективност, трябва поне да добавим „при изгодни условия”. Те трябва да бъдат мотивирани за такава дейност.
Следващият момент – поради отпадането от приложното поле на закона на цялата група промишлени предприятия, за които ви казах, излишно е просто отново да започна да ги изброявам, но те са от основните промишлени дейности – стъкларска, циментова, керамична, химическа, металургична и други промишлености, ние рискуваме да не успеем да изпълним заложените цели – с 9% повишаване на енергийната ефективност в следващите години, до 2016 г., тоест по 1% на година. Енергопотреблението е най-голямо именно в индустрията – 37,2 от енергопотреблението на страната е в индустрията.
Не са разписани ясни текстове за повишаване на енергийната ефективност и изискванията в тази насока по отношение на транспорта, а транспортът е вторият по големина енергопотребител с 28%.
Най-вече се отделя внимание на третия – битовият потребител, поради енергоспестяващите дейности при сградите. Битовите потребители са на трето място с 23,5% енергопотребление.
Реално, за да постигнем целите, ние трябва да насочим усилията си там, където енергопотреблението е най-голямо, което законът не предвижда.
Преди да завърша, имам две конкретни забележки. Аз имам много забележки, които ще отразя в предложенията си между първо и второ четене, но едната от тях не мога да не отбележа. Тя е свързана с чл. 6 и това е – кои са приходите, които администрира Агенцията по енергийна ефективност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, извинявайте, но да Ви предупредя, че до края на заседанието остава една минута.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, завършвам.
Не съм съгласен с т. 3, че агенцията може да администрира дарения и помощи, защото агенцията изпълнява функции, включително контролни, и може под формата на дарения и помощи нейното становище по контролните дейности да не е обективно. Не искам да кажа по-грубо какво означава това.
Следващото е, че когато се говори, че от финансовите средства, събрани чрез глоби и имуществени санкции – 40% да бъдат използвани за обезпечаване на контролната дейност на агенцията, означава ли това, че ако няма достатъчно глоби и санкции агенцията няма да има средства за осъществяване на контролна дейност?
Господин председател, аз действително завършвам. Отново повтарям, че бих бил много по-доволен, ако законът стъпи върху една по-широка база, а не единствено върху двете европейски директиви. Въпреки това аз ще подкрепя закона с всички направени забележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, това е добре. Благодаря.
Господин Аталай, заповядайте за изказване.
Колеги, моля да проявим разбиране – последното изказване в днешното пленарно заседание да бъде на господин Рамадан Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз даже ще се откажа от изказването си, господин председателю, и ще кажа само няколко изречения. Тъй като законопроектът е достатъчно закъснял и трябваше да бъде приет още през м. май, ако няма други колеги, които имат желание да се изкажат, предлагам да прекратим изказванията. Благодаря на всички колеги, които взеха отношение по Закона за енергийната ефективност. Също така благодаря и на онези колеги, които взеха отношение и по другите закони: по Закона за енергетиката и по социалната дейност специално.
Но трябва да се разбере, че чл. 36 не се отнася до това, за което вие говорихте дотук, колеги. Член 36 в този закон третира услугите по енергийната ефективност, а не услугите за доставка на електроенергия. И затова, господин председателю, предлагам да прекратим заседанието, за да може утре сутринта да гласуваме.
За съжаление, бях се подготвил достатъчно добре да отговоря на господин Кузов и на другите колеги, но няма да имам време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да подложа сега на гласуване Вашето предложение и Вие нямате право да правите процедурно предложение, понеже сме на първо четене и има време за дискусии.
Така че питам: има ли желаещи за изказвания? Няма.
Обявявам дискусията по първото четене на Законопроекта за енергийната ефективност за закрита.
Един момент за вашето внимание за едно съобщение, преди да закрия пленарното заседание.
От 14,30 ч. в зала „Запад” на Народното събрание ще бъде представена книгата на проф. Георги Марков „Независимостта на България през Балканската криза 1908-1909 г.”. Книгата се издава от Народното събрание по случай 100-годишнината от провъзгласяването на независимостта на българската държава. Всички народни представители са поканени на премиерата на книгата.
Следващото заседание ще бъде на 18 септември 2008 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Митхат Метин
Георги Димитров