Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, следва да извършим няколко гласувания в началото на пленарния ден по проекти за решения и по един проектозакон, обсъждани миналата седмица и вчера в пленарното заседание. Моля, пригответе се за предстоящи гласувания.
Предстои да гласуваме два акта на Народното събрание по Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, който беше обсъден в петък миналата седмица. И двата проекта за решения са представени в пленарната зала от господин Янаки Стоилов при представянето на доклада на Комисията по правни въпроси. Няма да чета текстовете отново. Последователно ще поставя на гласуване двата проекта за решения.
Поставям на гласуване проект за решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г.
Гласували 152 народни представители: за 132, против 6, въздържали се 14.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване проекта за процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на Закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи.
Моля, гласувайте този проект за процедурни правила.
Гласували 163 народни представители: за 142, против 5, въздържали се 16.
Процедурните правила се приемат.
Пристъпваме към гласуване на проектите за решения за подкрепа на Пражката декларация, обсъждани във вчерашния пленарен ден. Преди всичко в хода на дискусиите вчера народните представители Веселин Методиев и Иван Костов направиха идентични процедурни предложения към проекта на решения по тази точка от нашата програма, проектът, внесен от народния представител Георги Пинчев, да бъдат добавени две точки от проекта за решение, внесен от народните представители от Демократи за силна България, а именно втора и шеста точка. Това е процедурно предложение, което, ако пленарната зала прецени, може да бъде подкрепено, но при всички случаи подлежи на решение.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както знаете, бяха внесени два проекта за решение по един и същи въпрос и вчера беше направен опит да бъде направена една компилация или общ проект в пленарната зала между тези два проекта за решения. Това е недопустимо и няма как да се случи в пленарната зала. Освен това предложенията, които бяха направени от господин Методиев и господин Костов, не са редакционни предложения, за да могат да бъдат правени в пленарната зала. Предложенията противоречат на действащото законодателство, защото, както всички много добре знаете, начинът, по който биват обявявани официалните празници, е регламентиран в чл. 154 от Кодекса на труда и това става по два начина: или със Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса или с постановление на Министерския съвет, тъй като той е органът, който обявява официалните празници.
Що се касае до международните дни, те се обявяват с решение на международна организация и се прилагат в България в случаите, в които България е член на тази международна организация. Така че такава процедура по обявяването на ден – в случая 23 август, за ден на възпоменание, е недопустима и няма как да бъде приета и съответно да бъде приложена, тъй като това става или с акт на международна организация, или с решение на Министерския съвет. Така че най-малкото не е коректно актовете, които приема парламентът, да противоречат на действащото законодателство. (Реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще пристъпим към гласуване на процедурното предложение. По него, както знаете, няма дискусии.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народните представители господин Методиев и господин Костов. Който подкрепя тяхното предложение гласува „за”, който е против гласува „против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 59, против 88, въздържали се 18.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение за прегласуване. Искам да обясня какво е предложението, което правим, на тези народни представители, които може би при гласуването не разбраха точно какво е предложението. Ние предлагаме към основния текст да бъде направено допълнение. Това е напълно допустимо. Тук, в залата много пъти по силата на правилника са правени допълнения към предложенията за решения. Не е прецедент, напротив. Това е съвсем нормално. Тук не става въпрос за гласуване на второ четене, за да говорим за редакционна промяна.
Става въпрос за следното, колеги: да бъде обявен 23 август за Ден на възпоменание на жертвите на нацистките и комунистически тоталитарни режими. Това е акт, с който парламентът да приравни отношението ни и към комунистическите, и към нацистките тоталитарни режими, да направим крачка напред, да погледнем в бъдещето, а не да останем само в споровете в миналото.
И нещо повече: чисто юридически като аргумент: по силата на Конституцията на Република България е казано, че Народното събрание има правото да обявява официални празници. Затова всички тези, че става с постановление или Кодекс на труда, извинявайте, но са несъстоятелни.
Освен това ние предлагаме не официален празник, а само ден за възпоменание, който да бъде отбелязван. Това е нещо много по-различно. Той е ден, в който да сведем глави пред жертвите на всеки един тоталитарен режим.
Затова, уважаеми колеги, се обръщам към вас: подкрепете тези предложения за допълване на основното предложение на господин Пинчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново процедурното предложение на двамата народни представители.
Гласували 141 народни представители: за 56, против 80, въздържали се 5.
Процедурното предложение отново не се приема.
Преминаваме към гласуване на представените проекти за решения.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): И аз имам предложение по текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В режим на гласуване сме, господин Тошев. След като преминем гласуванията, ще Ви дам думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): По текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не може по текста. Преминаваме към гласуване. Преминаха обсъжданията, господин Тошев, гласуваме. Съжалявам. (Реплика от народния представител Лъчезар Тошев.)
Подлагам на гласуване проекта за решение за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., внесен от народния представител Георги Пинчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 106, против 60, въздържали се 5.
Проектът за решение е приет.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Аз имах предложение по текста вчера. Защо не е подложено на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е отбелязан никакъв момент на редакционно предложение по текста. (Реплики на народния представител Лъчезар Тошев.) Всички предложения се маркират много акуратно от следящите дискусията. Беше маркирано процедурното предложение на Демократи за силна България, подложих го на гласуване.
Текстът е приет.
Втори проект не се подлага на гласуване, след като е приет един по дадената точка.
Преминаваме към следващото гласуване. (Шум и реплики.)
Има желаещи да изразят отрицателен вот.
Господин Радославов, имате думата, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Специално се обръщам към колегата Пинчев, когото дълбоко уважавам като човек, като политически и земеделски деец.
Гласувах „против” по две причини. Едната е в чисто човешки и морален план, а другата е като политическа позиция.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Защото си комунист!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Не знам дали всички знаете, но самият аз и моето семейство сме репресирани. Давам тук, господин председател, поименните удостоверения на всички – на баща ми и майка ми, на брат ми и моето.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Това е срамно, не ги показвай!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Гласувах против, защото смятам, че е крайно време тази страница да бъде затворена. Не се поучихме от испанците, които оказаха дължимото и на едните, и на другите – и на републиканци, и на фалангисти.
Смятам, че във Великото Народно събрание достатъчно дълго беше дискутиран този въпрос, беше гласуван и закон. И малко или много в морален, разбира се, в материален план не могат да бъдат компенсирани никакви жертви, но смятам, че не е морално да не се признават жертвите от антифашистката съпротива, както е и неморално да не се признават жертвите от комунистическия режим след 9 септември 1944 г. Това са факти, които смятам, че българското общество е приело.
Смятам, че дневният ред на българското общество днес е друг. И че всички имаме обща задача – обективно сложилите се предизвикателства към целия народ и държава. И че нашата цел като народно представителство не е да се връщаме двадесет години назад и наново да вадим една демаркационна линия – комунизъм-антикомунизъм, а да работим заедно за възраждането на България. Като политически деец аз ще работя именно за социално справедливо и социално общество в редиците на българската левица.
Българските социалдемократи имат един общ път като членове на Партията на европейските социалисти. Затова гласувах против.
А уважавам и едните, и другите. И трябва да се отдаде почит и на едните, и на другите жертви, много от които са невинни хора.
Според мен политическата целесъобразност, интересите на държавата и на народа диктуват да спрем вече да се връщаме към тази отминала страница в историята на България, а да гледаме напред. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот – господин Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.
РЕПЛИКА ОТ КА: Защо се обяснявате?
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! При това гласуване бяха важни две неща – какво се осъжда и кой го прави.
Осъжда се един период, който ще остане в нашата история 1300 години назад и много години напред, поне в рамките на нашите животи, като най-спокойния, най-сигурния и най-сития. (Ръкопляскания от КБ).
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): За някои само!
ИВО АТАНАСОВ: И когато решаваш да осъдиш същия този период, особено когато си живял в него, ти трябва да си доказал, че го заменяш с нещо поне малко от малко равностойно, ако не и по-добро.
Всеки строй има своите деформации, господин Тошев, и своите извращения. И БСП неведнъж е осъдила деформациите и извращенията на предишния строй. Но кой ги няма?! Дали сегашният български капитализъм или предишният? (Реплики от ОДС.)
Второ, кой осъжда този период? Господин Агов ли, който пишеше книги срещу американския империализъм? (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от опозицията.) Или доц. Атанас Щерев? Ако отидете в с. Горно Ботево, Казанлъшко, ще видите в центъра един паметник на дядото на господин Щерев като основател на партийната организация на БКП, сега БСП. (Шум и реплики.)
Смятам, че към такава чупливост в характера, лицемерие в манталитета и кариеризъм в поведението не може да се присъедини нито един уважаващ себе си човек. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И трети отрицателен вот – госпожа Надя Антонова.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също гласувах „против”, първо, защото считам, че това решение, което натрапихте на българския парламент, е израз на тежък политически комплекс на десницата. Вие отдясно сте в тежко политическо състояние, породено от собствената ви некадърност, с извинение. (Силен шум и реплики от опозицията.)
Вие не сте в състояние да формулирате проблемите на обществото. Вие не сте в състояние да изразите управленчески решения и политики. И затова вадите тези овехтели знамена и ги размахвате – антикомунизъм, анти този и анти онзи.
Освен това вие сте и в криза на лидери. Затова се докарахте дотам, че една купчина мускули, която има единствения рефлекс да осребрява властта, да бъде ваше лице! И да тичате да се сплотявате покрай неговия дебел врат. Това е вашият политически комплекс.
Аз не желая комплексите на хората да управляват света, затова гласувах против.
Освен всичко, с тази декларация вие сте в крещящо противоречие с ценностната система на обществото. Кого се опитвате вие да заклеймите?! Онези, които имаха идеи, имаха идеали и умираха за тях?! (Шум и реплики от опозицията.) Онези, които са техните последователи? Тях ли заклеймявате?!
Не може! Няма как да ги уволните от човешката и българската история. По-скоро, уволнявате себе си.
На всичкото отгоре, уважаеми, вие току що се назначихте за опозиция и то извънпарламентарна опозиция.
Аз гласуват против, защото обществото не иска реваншизъм, защото омразата, злобата и импотентността, включително политическата импотентност никога никому не се е харесвала и никой никога не я подкрепя.
Обществото гласува против вашата декларация. Аз само се присъединих към това, което искат хората. (Ръкопляскания от КБ. Шум от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за енергийната ефективност.
Моля за внимание!
Гласуваме Законопроект за енергийната ефективност, № 802 01 63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г. (Шум и реплики от народния представител Яне Янев. Излиза на трибуната. Говори встрани от микрофоните.)
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Няколко пъти не виждате, като ние вдигаме картата от място. Това на какво прилича?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За какво?
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Абсолютно не мога да разбера по каква причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте законопроекта.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Не искате да поглеждате към нашата част от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, всички резонни заявки се уважават.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Ние искаме от самото начало на заседанието процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Щом свършим гласуванията, ще Ви дам възможност да възразите по начина на водене.
Гласували 150 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Думата има народният представител Яне Янев за процедурен въпрос по начина на водене на заседанието.
Заповядайте, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател! Тази процедура по начина на водене законодателите са предвидили неслучайно, защото в определени моменти председателят на Народното събрание може да се самозабрави и да помисли, че не е председател на българския парламент, а е партиен секретар и може да си прави всичко, така както е било преди 10 ноември 1989 г.
Затова Ви моля, когато поискаме такава процедура, тя е в момента и заради определено Ваше действие, а не е просто някакво хрумване.
Затова искам да изразя както моето мнение, така и мнението на мои колеги, че още вчера, когато се обсъждаше в началото като процедура Пражката декларация, Вие злоупотребихте с редица процедури по начина на водене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какви например?
ЯНЕ ЯНЕВ: Изядохте повече от 8-10 минути в процедура, за да тествате прескъпата техника и в крайна сметка днес, когато колегите от Демократи за силна България предложиха техния проект, Вие изобщо не поглеждахте към нашата част от залата и не дадохте възможност за никакви процедури.
Господин председател, искам да Ви помоля да не позволявате подобни процедури на хора от БСП, които превръщат тук залата в пленум на Българската комунистическа партия. Това е зала на българското Народно събрание, а не пленум на Българската комунистическа партия. И те идват тук и говорят, сякаш „Аврора” още им кънти в главата. (Оживление.)
Минаха тези времена, другари социалисти! Минаха! Никога повече няма да се върнат! (Шум и реплики.) Колкото и да не ви се иска, това е положението.
Затова, господин председател, по никакъв повод не допускайте пленарната зала да се превръща във форум на Българската комунистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето.
ЯНЕ ЯНЕВ: Не ме прекъсвайте, аз добре си гледам времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви прекъсна и ще изключа микрофона.
ЯНЕ ЯНЕВ: Последно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ: Ако Вие продължите по този начин да прилагате правилника по Ваша целесъобразност, в крайна сметка трябва Народното събрание да посвети един ден дали председателят е в състояние да изпълнява ангажиментите си като такъв. Благодаря ви. (Шум и реплики. Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, прилагам правилника така, както той постановява. Дадох Ви думата за възражение в първия момент след приключване на гласуванията. Подложих на гласуване процедурните предложения, които бяха направени.
Вашите собствени думи са грубо отклонение от процедурата възражение по начина на водене. Вие направихте едно политическо изказване. Съзнателно не Ви отнех думата, за да не ме обвините в някакво пристрастие. Но сам разбирате, че това не беше никакво възражение по начина на водене.
Господин Димов – по процедурен въпрос.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, съвсем конкретно по начина на водене. Когато се гласува прегласуването по желание на Демократи за силна България по нашите две предложения, ние поискахме да дадете как е извършено гласуването по групи и Вие отказахте това наше право. Това мисля, че е съвсем конкретно по начина, по който Вие водите днешното заседание.
Трябваше да бъде ясно кои народни представители в този парламент се солидаризират с това, което са извършвали тоталитарните режими, независимо дали са фашистки или комунистически. Защото тук не става дума за управление, импотентност или каквото и да било друго, а за свобода и за човешки живот. И когато става дума за свобода и за човешки живот, трябва да е ясно кой ги зачита и кой изобщо не желае да ги зачете.
Затова подобно процедурно изпълнение би могло да покаже кои в тази зала гласуват “за” и кои гласуват “против” зачитането на свободата и човешкия живот.
Жалко е, че от левицата толкова много се радват на убийствата, които техните предшественици са извършили. Аз не мога да се радвам на нито едно убийство. Не мога да се чувствам импотентен, че заставам срещу всяко едно убийство. Напротив, независимо дали са убивани комунисти или фашисти, независимо дали са убивали комунисти или фашисти, това е едно и също – това е убийство, господа от левицата! Трябва да се срамувате, че сте участвали в такива прецеденти! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, разпечатките от гласуванията са публично достояние. Можете да ги получите от ръководството на вашата парламентарна група още сега. Не бива да има недоразумения по това право на парламентарните групи. Разпечатките са публични.
Преминаваме към точка първа от дневния ред за деня:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Докладът е на Комисията по икономическата политика.
Кой ще представи доклада?
Господин Кънев, заповядайте, имате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди това – процедура.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Бих желал да поканим в залата доц. Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, и нейния първи заместник-председател – Мустафа Зинал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения в залата, да поканим тези лица да участват в дискусията по законопроекта. Моля квесторите да ги поканят.
Заповядайте за доклада, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 април 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Хайнрих Брюнгер – директор на Статистическия отдел на Икономическата комисия на ООН за Европа, госпожа Лидия Братанова – заместник-директор на същия отдел, госпожа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, д-р Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, господин Мустафа Зинал и госпожа Галина Лукарска – министър-председатели на Националния статистически институт, и други.
Законопроектът беше представен от госпожа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката.
Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката е да създаде правна рамка за изпълнението на функциите и задачите на Националната статистическа система като част от Европейската статистическа система. Законът за статистиката трябва преди всичко да осигури съгласуваност, да засили сътрудничеството и координацията в работата на Националната статистическа система, така че да се създадат условия за развитието на статистическа практика в страната в съответствие с европейските принципи и критерии за ефективно производство и разпространение на адекватна на обществените потребности статистическа информация.
Основните моменти в законопроекта са:
1. Осигуряване на условия Националният статистически институт и органите на статистиката да изпълняват задълженията си по годишните европейски статистически програми. За тази цел се налага в Националния статистически институт да се създаде организационен механизъм за управление на европейските въпроси и финансови механизми за усвояване на европейските фондове в областта на статистиката (безвъзмездните целеви средства на Евростат и другите органи на Европейската комисия).
2. Отразяване на повишените изисквания към опазване на статистическата тайна. Това изисква ревизиране на текстовете по определяне органите на статистиката и взаимоотношенията помежду им, включително по предоставяне на индивидуални данни за производствени и/или научни цели.
3. Уреждане на безвъзмездното и задължителното използване на административни източници за производство на официална статистическа информация за страната.
4. Прецизиране на взаимоотношенията между Националния статистически институт и органите на статистиката, както и функциите и задачите на Националния статистически съвет при разработването, производството и разпространението на официална статистическа информация в страната и за Европейския съюз.
5. Осигуряване изпълнението на принципите, залегнали в Кодекса на европейската статистическа практика, за повишаване качеството на статистическата информация и доверието към официалната статистика.
Основните актове от правото на Европейските общности, които определят правната рамка на предлаганите промени, са:
1. Договорът за създаване на Европейската общност;
2. Регламент 322/97 от 17 февруари 1997 г. за статистиката на Общността;
3. Регламент на Съвета № 1588/90 от 11 юни 1990 г. по предоставяне на данни, обект на статистическа тайна на Статистическата служба на Европейската общност (Евростат);
4. Кодексът на европейската статистическа практика, одобрен от Комитета по статистическите програми на 24 февруари 2005 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 11 народни представители, “против” и “въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Овчаров, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 21 май 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
На заседанието присъстваха от Министерство на образованието и науката, господин Даниел Вълчев – министър, и господин Димитър Танев – главен секретар, от Националния статистически институт, господин Мустафа Зинал – заместник-председател, и господин Николай Павлов – юрист, от Министерство на финансите, госпожа Росица Желева и госпожа Светлослава Ботева от Дирекция „Държавни разходи”. Законопроектът беше представен от министър Вълчев.
От началото на 2007 г. Националната статистическа система на Република България (Националният статистически институт и органите на статистиката) вече е част от Европейската статистическа система. На европейско равнище все повече нараства значението на статистическата информация за разработването, прилагането и мониторинга на политиките на Европейския съюз. Институциите, политиците, бизнесът и гражданското общество разчитат в голяма степен на качествена, обективна и навременна статистическа информация, която описва колкото e възможно по-точно развитието на икономиката, социалната и културната сфера и околната среда.
Най-важното условие за производството на такава статистическа информация е ясната законова рамка за функционирането на статистическите органи, изпълнението на ангажиментите по международното сътрудничество, разпространението на статистическата информация и взаимодействието с потребителите.
Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката е да се създаде правна рамка за изпълнението на функциите и задачите на Националната статистическа система като част от Европейската статистическа система.
Основни насоки в предложения законопроект са:
– Осигуряване на условия Националният статистически институт и органите на статистиката да изпълняват задълженията си по годишните европейски статистически програми.
– Отразяване на повишените изисквания към опазване на статистическата тайна.
– Уреждане на безвъзмездното и задължителното използване на административни източници за производство на официална статистическа информация за страната.
– Прецизиране на взаимоотношенията между НСИ и органите на статистиката, както и функциите и задачите на Националния статистически съвет при разработването, производството и разпространението на официална статистическа информация в страната и за Европейския съюз.
– Осигуряване изпълнението на принципите, залегнали в Кодекса на европейската статистическа практика, за повишаване качеството на статистическата информация и доверието към официалната статистика.
Основните актове от правото на Европейските общности, които определят правната рамка на предлаганите промени, са:
1. Договорът за създаване на Европейската общност – чл. 285;
2. Регламент 322/97 от 17 февруари 1997 г. за статистиката на общността;
3. Регламент на Съвета № 1588/90 от 11 юни 1990 г. по предоставяне на данни, обект на статистическа тайна на Статистическата служба на Европейската общност (Евростат);
4. Кодексът на Европейската статистическа практика, одобрен от Комитета по статистическите програми на 24 февруари 2005 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без „против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 802-01-38, внесен от Министерски съвет на 15 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Представителите на вносителите желаят ли да представят законопроекта или да преминем към дискусия? Няма желаещи.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта на първо четене? Не виждам желаещи за дискусия по този законопроект.
Обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ.
Вносители – Румен Овчаров и група народни представители.
Водеща по този законопроект е Комисията по бюджет и финанси.
Моля, господин Овчаров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля да допуснем в залата заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля квесторите да поканят заместник-министъра в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11.09.2008 г., беше разгледан законопроектът за допълнение на Закона за общинския дълг.
На заседанието присъства г-н Димчо Михалевски, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Фондът за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД (ФЛАГ) e създаден с Решение № 4 на Министерски съвет от 7 март 2007 г. и има предмет на дейност възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти, съфинансиране на изготвянето и изпълнението на проекти на Европейския съюз. Капиталът на дружеството е 30 млн. лв., като с очакваното външно финансиране началният общ ресурс, с който общините ще бъдат подпомагани, се очаква да бъде около 100 млн. лв. към края на 2008 г.
Характерът на предоставените средства от ФЛАГ на общините ще бъде два вида възмездно финансиране – до 12 месеца, за покриване на разходите по подготовка на проектите и „мостово финансиране”, и дългосрочно – до 12-15 години, за покриване на други присъщи разходи.
Съгласно Закона за общинския дълг заемът, който една община ще ползва, формира общински дълг. Законът за общинския дълг урежда специална процедура, предхождаща обявяването на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки.
Установената с този закон процедура за поемане на дълг цели както създаване на прозрачност при вземане на решение за изпълнение и финансиране на общински проект, създаване на свободна и честна конкуренция, постигане на икономически най-изгодно решение за местна общност, а така също и „въвличането” на обществеността при определяне и изпълнение на конкретния проект. Съобразно това вносителите не считат за удачно евентуалното премахване или промяна описаната дотук процедура.
В сферата на възмездното ползване на чужд финансов ресурс, ЗОП прави единствено изключение, като определя, че не са обект на обществени поръчки финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка.
За създаване на възможност общините да ползват по-лесно ресурса на ФЛАГ се предлага законова промяна, с която финансирането за сметка на ФЛАГ да бъде изведена от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Като резултат общините няма да обявяват поръчки за избор на финансова институция и съответно ФЛАГ няма да се явява на тези поръчки и общината ще има възможността да сключва директни договори с ФЛАГ за възмездно финансиране.
В становището си г-н Михалевски изрази подкрепата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за внесения законопроект.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси, предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг, № 850-01-278, внесен от Румен Овчаров и група народни представители на 29 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Кирчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг № 850-01-278, внесен от Румен Овчаров и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2008 г. Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Румен Овчаров и група народни представители Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг. В заседанието на комисията взе участие господин Димчо Михайлевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
С разпоредбите на § 78 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Народното събрание е дало съгласие за дялово участие на държавата във Фонд на органите на местно самоуправление на Република България, като средствата за дяловото участие се предоставят с акт на Министерския съвет и се определя частта на външното финансиране.
Съгласно чл. 6 от Постановление № 20 на Министерския съвет от 2007 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2007 г. предвидените в централния бюджет за 2007 г. в частта за външно и вътрешно финансиране на средства в размер 30 млн. лв. се предоставят от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за дялово участие на държавата във Фонда на органите на местно самоуправление на Република България в съответствие с § 78 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
Фонд за органите на местно самоуправление в България ФЛАГ ЕАД е създаден с Разпореждане № 1 от 7 март 2007 г. на Министерския съвет и има предмет на дейност възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти, както и съфинансиране на изготвени изпълнения на проекти на Европейския съюз. Основната цел на предложения законопроект е да даде възможност общините да ползват за по-лесно ресурса на ФЛАГ, като финансирането за сметка на ФЛАГ бъде изведено в приложното поле на Закона за обществените поръчки. Като резултат общините ще имат възможност да сключат директно договори с ФЛАГ за възмездно финансиране.
Народните представители подкрепиха предложените промени в закона като същевременно считат, че е необходимо да се прецизира и разпоредбата на чл. 19 от Закона, като се приведе в съответствие с разпоредбите на чл. 4 от Закона за обществените поръчки, респективно с разпоредбите на Закона за кредитните институции, на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Закона за пазара на финансовите инструменти по отношение на наименованието на съответните институции.
В резултат на гласуването със 7 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроект № 854-01-95 за допълнение на Закона за общинския дълг, внесен от Румен Овчаров и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Вносителите желаят ли да представят законопроекта? – Няма.
Има ли желаещи за изказвания по този законопроект?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! По принцип от ОДС считаме, че този закон ще бъде в помощ на общините и е навременен, тъй като много трудно става усвояването на средства по европейските проекти, и дава възможност на общините за сътрудничество чрез държавна помощ.
Това, което прави впечатление, е, че кметът на съответната община внася в общинския съвет предложение за поемане на дългосрочен или краткосрочен дълг, като се уговарят условията, на които трябва да отговаря това предложение. Накрая в това предложение прави впечатление, че проектът е предложен за обсъждане на местната общност, чието становище и предложение са неразделна част от предложението. Тук не става ясно точно с какви неправителствени или правителствени организации това трябва да бъде съгласувано, към кого трябва да се отнесе този проект, като се говори в общ аспект да стане достояние на обществото.
Аз мисля, че в законопроекта за второ четене ще направя предложение да се уточни точно кои институции, за да има това предложение правна норма, тъй като се казва, че това е неразделна част от предложението на кмета към общинския съвет.
Също така това, което беше описано и в Становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство има едни неуточнени моменти кога именно трябва да се избягва Законът за обществените поръчки и кога не.
С тези уточнения ние общо взето приветстваме появяването на този законопроект и се надяваме, че на второ четене с уточненията ще бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Овчаров, моля да представите поредния доклад на комисията за днес.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам, госпожо председател, да допуснем в залата заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, поканете заместник-министър Желев в пленарната зала.
Имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 септември 2008 г. беше разгледан законопроектът за изменение на Закона ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев, заместник-министър на финансите и експерти от Министерство на финансите и Министерство на външните работи. Законопроектът беше представен от господин Желев.
Съгласно чл. 3, т. “d” от Устава на Банката за развитие на Съвета на Европа всяка държава с акта на присъединяването си заявява намерението си да се присъедини при първа възможност към Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. България е страна членка на Банката за развитие на Съвета на Европа, от 28 май 1994 г., като участието ни в капитала на банката е 1,15 %, или 37 491 080 евро.
Със закон, приет на 20 септември 2007 г., Народното събрание ратифицира Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа с резерва по член 7 от протокола. Резервата е свързана с освобождаването от преки данъци удържани върху доходи с източник Република България, включително върху доходи от лихви по кредити, предоставяни на местни лица. Това са доходи, които не следва да бъдат освободени от данъчно облагане и по отношение на които да се предоставя по благоприятен режим.
Резерва по член 7 са изразили само шест от двадесет и шестте държави членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа относно освобождаването от данъци върху доходите, получавани от лихви върху издадени от банката облигации или заеми, сключени от банката.
При депозирането на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа правната служба е обърнала внимание на възможността от възникване на проблем при тълкуване, съответно прилагане, на резервата и е била постигната договореност с банката относно отлагане регистрацията на документа за присъединяване от депозитаря.
Разговорите с банката са предизвикали дискусия както относно смисъла на резервата, така и относно целесъобразността от нейното изразяване.
В същото време аналогични разпоредби се съдържат в споразуменията с Международната банка за възстановяване и развитие, с Европейската инвестиционна банка, с Европейската банка за възстановяване и развитие и други, според които никакъв данък от какъвто и да е характер няма да бъде налаган върху задължения или ценни книжа, издадени от тези банки, в т.ч. дивиденти или лихви по тях, независимо от техния държател/получател, когато такъв данък дискриминира подобни задължения или ценни книжа.
В този смисъл, предвид изразената резерва по член 7, Банката за развитие на Съвета на Европа би била поставена в неравностойно положение в сравнение с другите международни финансови институции в Република България. Вследствие на което е преценено, че не би било желателно оскъпяването на кредитите на банката, особено предвид социалната насоченост на проектите, финансирани с тях.
Банката за развитие на Съвета на Европа финансира български проекти за преструктуриране на здравния сектор, за интегриране на ромските малцинства в страната, за предоставянето на по-добри условия на живот. Тя е отпуснала средства на търговски банки, предназначени за финансиране на проекти, свързани със създаването на работни места в малките и средните предприятия в Република България.
Към момента на ратифицирането на протокола – 20 септември 2007 г., отпуснатите на Република България заеми възлизат на 90,4 млн. евро и 14 млн. щатски долара.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа “за”, без “против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа,
№ 802-02-25, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има доклад на Комисията по външна политика. Не виждам заместник-председател или членове на комисията.
Господин Берон, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-25 за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2008 г.
На 23 юли 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на финансите Кирил Желев.
Със закон, приет на 20 септември 2007 г., Народното събрание ратифицира Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа с резерва по чл. 7 от протокола.
Впоследствие е обърнато внимание за възможността от възникване на проблем от тълкуване, съответно прилагане на резервата. Предвид изразената резерва по чл. 7 Банката за развитие на Съвета на Европа би била поставена в неравностойно положение в сравнение с другите международни финансови институции в Република България.
Преценено е, че не е желателно оскъпяването на кредитите на банката, особено предвид социалната насоченост на проектите, финансирани с тях. Със законопроекта се предлага оттеглянето на резервата по чл. 7.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуването Комисията по външна политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект № 802-02-25 за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.
Имате думата за изказвания по този изменителен законопроект на Закона за ратифициране на Третия протокол. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Моля представители на парламентарните групи да бъдат поканени в залата. Моля да бъдат поканени представители от ръководството на НДСВ, от ръководството на ДСБ, ОДС, ДПС, за да могат да си защитят предложенията за решения.
Госпожо Манолова, бихте ли представили проекта за решение на Коалиция за България?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Представям проекта за решение на Коалиция за България за промени в Комисията по здравеопазването.
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме този проект, който предвижда увеличаване състава на Комисията по здравеопазването с 2 членове – от 21 на 23, и избира Радослав Ненков Гайдарски за член на Комисията по здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма. Считам, че се приема. С гласуване утре това ще се потвърди.
Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има предложение на Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева за промени в състава на Комисията по земеделието и горите. От народните представители, които са вносители на този проект за решение, има ли желаещи да го представят? Не ги виждам в залата.
Господин Казак, заповядайте да представите предложението на ДПС.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по земеделието и горите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава състава на Комисията по земеделието и горите на 25 членове.
2. Избира Нихат Тахир Кабил за член на Комисията по земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания, възражения по това предложение за промяна в състава на комисията? Няма.
Моля да представите следващия проект за решение, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по околната среда и водите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Нихат Тахир Кабил за член на Комисията по околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този проект за решение? Няма.
Ще бъдат гласувани утре.
Благодаря, господин Казак.
Няма кой да представи предложението на народните представители Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Иван Георгиев Сотиров като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
2. Избира Лъчезар Благовестов Тошев за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Георгиев Сотиров за член на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Възражения, изказвания по тези проекти за решения? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по европейските въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Лъчезар Благовестов Тошев за член на Комисията по европейските въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли възражения или изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля да представите следващия проект.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Следващото решение е за промени в състава на Комисията по икономическата политика:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Димитър Цвятков Йорданов като член и заместник-председател на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Ясен Димитров Попвасилев (настоящ член на Комисията по икономическата политика) за заместник-председател на Комисията по икономическата политика.
3. Избира Йордан Иванов Бакалов за член на Комисията по икономическата политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е вторият проект за решение. Има ли изказвания по него? Няма желаещи.
И да чуем третия проект, който е внесен от ОДС.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Следващото решение е за промени в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Йордан Иванов Бакалов като член и председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
2. Избира Димитър Цвятков Йорданов за член и председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
По този проект за решение няма изказвания.
Следващите проекти за решение са с вносител народният представител Татяна Дончева.
Междувременно ще помоля квесторите да поканят народните представители Нено Димов или Антонела Понева, за да си представят проекта за решение.
Госпожо Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ):
“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
бюджет и финанси
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Николай Георгиев Григоров за член на Комисията по бюджет и финанси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания или възражения по този проект за решение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията по бюджет и финанси на основание на същите текстове от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
“РЕШИ:
1. Избира Николай Георгиев Григоров за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този проект за решение няма.
Предложените проекти за решения ще бъдат гласувани утре.
Благодаря, госпожо Дончева.
Господин Янев, моля да представите вашите проекти за решения, които са внесени от трима народни представители – съвносители.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесохме проект за решение на 20 март 2008 г., но тъй като съставът на комисиите е постоянен и предвид това, че госпожа Мария Капон е подала до нас молба да оттеглим този проект, тъй като възнамерява да участва в друга комисия, ние оттегляме този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Този проект за решение за промяна в състава на комисия се оттегля от вносителите и няма да бъде гласуван утре.
По последния проект за решение, господин Ралчев, заповядайте, за да го представите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за проект за решение за попълване състава на Комисията по здравеопазване:
“Избира Борислав Любенов Великов като член на Комисията по здравеопазване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този проект за решение няма. Той ще бъде гласуван утре. Благодаря.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносители са Ясен Попвасилев и група народни представители.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Димитров, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа!
“На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5.06.2008 г. беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев, заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова, директор на Дирекция “Данъчна политика”, господин Росен Иванов, директор на Дирекция “Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Йорданов.
С предлаганите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се цели да се даде на българските данъкоплатци възможност за по-голяма информираност относно прилагането на законодателството по отношение на данъците, задължителните осигурителни вноски, издавани от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или друг упълномощен за това орган. Създава се и предпоставка за облекчаване на задължените лица при подаване на декларации, справки и други документи, а и за прозрачност при определяне на данъчните им задължения.
Представителите на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите изтъкнаха следното: НАП е против да се записва в закон задължение за публикация, защото подобно нещо ще създаде опасна привидност за самите данъкоплатци.
Всички указания на изпълнителния директор, които са задължителни за органите по приходите, се публикуват в Интернет от 1 януари 2006 г. Само за 2007 г. има публикувани над 80 такива указания, при които няма спор. Те са задължителни за органите по приходите и всеки данъкоплатец има право да ги знае.
По отношение предложението за това данъкоплатецът да може да подава във всеки офис на НАП документи, според представителите на Министерството на финансите и на НАП, това предложение дерогира териториална компетентност. По принцип НАП не е против предложението, но ако се даде в двете посоки – и за органите на НАП, и за данъкоплатците.
Във връзка с предложението да се забрани връщането за нова ревизия от НАП възразиха категорично, тъй като принципът, че при допуснати съществени процесуални нарушения преписката се връща за тяхното отстраняване от органа, който ги е допуснал, е основен във всеки един правно регламентиран процес.
По време на дискусията народните представители направиха предложение законът да бъде подкрепен и между първо и второ четене, съвместно с експерти от Министерство на финансите и НАП, да се направят предложения, така че от една страна да се облекчи бизнесът, а от друга страна, да не се затруднява работата на държавната администрация по приходите.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 854-01-59, внесен от Ясен Попвасилев и група народни представители на 29.05.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Ако желаете като вносител да представите законопроекта, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
За какво става въпрос? Първата част от нашия законопроект предполага всички указания на данъчната администрация да се публикуват задължително в Интернет. Примерно по Закона за ДДС, който съдържа 193 члена, има 233 страници указания, които са публични, и много други страници, които НАП така и така никога не е публикувала. Данъчната администрация има своите проблеми. Без всякакво съмнение имаше и прогрес в нейната работа през последните години, но наша обща отговорност е тя да стане по-прозрачна за всички граждани.
Има два вида документи, на които данъкоплатецът – физическо или юридическо лице, може да се позове извън самите закони. Това е съдебната практика, която идва твърде късно, тъй като знаете колко продължава едно дело, и второто нещо – това са указанията на НАП. Искам да ви покажа с конкретни примери, че има проблеми. Например в началото на тази година, на 19 май 2008 г. Министерството на финансите и Националната агенция за приходите издават указание за данъчно третиране на движими вещи. Това указание е разпратено на повечето органи от НАП. Същото това указание става публично през м. септември т.г. – четири месеца по-късно, в друг негов вариант, което означава, че част от указанията на данъчната администрация не са публични.
Когато тези указания станат публични, и самите данъкоплатци ще бъдат по-добре информирани да спазят добросъвестно изискванията на НАП. Ама как да спазиш тези изисквания, като ги нямаш?! Как да ги спазиш, как да стане тази работа?! И аз не мога да разбера защо администрацията се противопоставя на нашето искане тези документи да станат публични. Но колегите в Комисията по бюджет и финанси разбраха разума на това предложение и категорично го подкрепиха, за което съм благодарен.
Ще ви дам друг конкретен пример, който ми се струва доста важен. На 14 януари 2008 г. Националната агенция за приходите издава пак указание, в което се казва, че ако не е издадена банкова гаранция, не може по време на ревизия да се разблокират сметки. Два месеца по-късно същата данъчна администрация издава друго указание, в което казва: Не гледайте предишното указание, то вече не важи – може да преценява органът. Може и без банкова гаранция да ги разблокира по второто решение от 10 март 2008 г. Значи през м. януари казва: не може, трябва само с банкова гаранция по време на ревизия да се разблокират сметки. Два месеца по-късно казва: може. И тези неща стават далеч по-късно публични за всички данъкоплатци.
Колеги, и вие сте данъкоплатци, всички ние сме данъкоплатци. Няма разумна причина всички тези документи да не са публични. Няма такава разумна причина, още повече че има и решение на Върховния административен съд от 2001 г. в тази насока – че не трябва да има тайни указания на Националната агенция за приходите. Още повече че има индивидуални въпроси, които хората отнасят към Националната агенция за приходите, което на тяхната Интернет страница е наречено „Въпроси и отговори”, и само част от тях са публични. Тоест агенцията преценява кое да публикува и кое да не публикува, за което също няма разумна причина. Всичко, което прави данъчната администрация, трябва да е публично. Така и тя ще работи по-добре, и всички български данъкоплатци ще имаме по-доброто знание как да отговорим на техните изисквания.
Второто наше предложение, което сме направили, е декларации, справки и доказателства да могат да бъдат подавани във всички органи на Националната агенция за приходите, на което НАП също казаха, че това щяло да затрудни тяхната работа. Само че доброто познаване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс показа, че и сега това е разрешено.
Вижте какво пише в чл. 23, ал. 2: „Срокът за подаване на декларация се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган”.
Знаете ли какво е „ненадлежен орган”? Аз живея в София, моят надлежен орган е община „Средец”, или по-скоро НАП – център, ако подам някъде другаде, пак се счита декларацията за подадена. Тоест и по сегашното законодателство може да подаваш навсякъде, само че това го знаят хора, които внимателно четат законите. Затова нашето предложение е да бъде записано изрично – че може да подаваш декларация навсякъде. Нали затова ги даваме тези много милиони за единна информационна система на НАП?
Няма разумна причина, ако един човек, да речем, е в провинцията, пътува и изтича срокът за подаване на декларация, да не може да я подаде някъде другаде. Нали затова трябва да има единна информационна система, нали затова отиват тези милиони, които се плащат? Пак ви казвам, и в момента всеки може да подава където иска данъчна декларация, извън мястото, където той е регистриран. Но това го знаят само хората, които много детайлно познават законодателството. Идеята е да го кажем по-ясно, още повече че в чл. 272 е казано, че който не приеме данъчна декларация, дори да не е подадена пред надлежен орган там където сте регистрирани, има глоби, ако не я приеме. И то много сериозни глоби.
Третата част от нашето предложение предизвика най-много емоционални реакции от страна на Националната агенция за приходите. Тя касае следното: да ограничим връщането за нова ревизия. Знаете ли, справката, която направих, показа, че около 30 процента от направените ревизии след това се връщат за нова ревизия. А в ДОПК ще ви прочета текст, който казва: има само два случая, които позволяват връщането на една ревизия за нова ревизия: непълнота на доказателствата, това е чл. 155, ал. 4, т. 1, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството, и втората възможна причина за нова ревизия: допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Толкова съществени нарушения, че не могат да се отстранят.
Ако 30 процента от ревизиите ги връщат за нова ревизия, това показва, че нещо не е наред в цялата тази работа. Представете си ревизия с всичките срокове, които са, първо, за прихващане, после за възстановяване на ДДС примерно и ревизията след това продължава към една година. Връщането за нова ревизия означава този срок да тече два пъти, тоест една година текло веднъж, после ще го върнем, хайде да тече още една година. Това се превръща и в причина за корупционни практики. Затова сме предложили да отпаднат тези повторни ревизии, защото, пак повтарям, само две са възможните причини в сегашния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за връщане на една ревизия за втора ревизия и това е, когато не може да събере доказателствата. Ами, като не може да ги събере за една година, значи не може да ги събере. И второто е – допуснати съществени нарушения.
Колеги, не всеки от вас е запознат с данъчната практика. В една ревизия участват поне пет човека. Ако са допуснати съществени нарушения, това означава примерно да не е спазен срокът и да са събрани доказателства извън срока, който е назначен за съответната ревизия. Тези практики просто трябва да отпаднат, а не да се получава ситуация, при която 30 процента от всички ревизии започват нова ревизия. Означава, че една фирма една година се е занимавала с ревизии, и после, хайде още една година. И се получава така, че тези фирми, които нямат познатите хора в данъчната администрация, или политическата сила, която да управлява и да са в нейния обръч от фирми, да го наречем дори така, са често обект на повторни ревизии.
Смятам, че нашият законопроект неслучайно беше подкрепен с пълно мнозинство в Комисията по бюджет и финанси. Има много разум, има много логика, има много важни текстове. Надявам се на вашата пълна подкрепа и пак искам да завърша със следното нещо. Колеги, не мога да измисля нито един разумен довод, нито един човешки довод всички указания на данъчната администрация да не бъдат публични.
Защо те да бъдат достъпни само за част от лицата, които са привилегировани по някакъв начин? Нали искаме открито управление и открита администрация?! Дайте нашите думи, дайте добрите пожелания, които се правят в тази зала, да ги превърнем в дела, защото без дела няма да се промени тази страна.
Това е един от законопроектите, в който няма политически оттенък. Това е конкретният път за по-добра среда в България и за по-добро управление. Управляващото мнозинство, което претендира за конструктивност, сега е моментът да я докаже, подкрепяйки този принципен и смислен закон, който ще направи живота на хората малко по-добър. Смятам, че подобни закони си заслужава да бъдат обсъдени и подкрепени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Ще отчета, че като вносител представянето Ви трябваше да бъде десет минути. Вие просрочихте времето, което ще бъде отнето от времето на парламентарната ви група за изказвания.
Има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо председател, искам да предложа процедурно в залата да бъде допуснат заместник-министър Кирил Желев, който отговаря за този вид дейности в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканим заместник-министър Желев в пленарната зала, за да участва в дискусията по този законопроект.
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Законопроектът беше подкрепен в Комисията по бюджет и финанси, защото в него има достатъчно разумни неща. Разбира се, има неща, които трябва да бъдат детайлизирани и прецизирани. Става въпрос дали цялата информация трябва да бъде публикувана или трябва да се сложи разграничителна линия между текущите разпоредби на агенцията и това, което вълнува бизнеса, който се интересува от тези тълкувания.
Останалите аспекти, по които говори господин Димитров, са неща, които могат и следва да бъдат приети. Затова комисията подкрепи законопроекта. Не бих искал да влизам в детайлни коментари. Не виждам нищо лошо, ако подкрепим законопроекта и между първо и второ четене бъдат детайлизирани и прецизирани предложенията на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Ако заместник-министър Желев желае, може да вземе думата.
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, внесен от народния представител Ясен Попвасилев, бихме искали да изразим следното становище.
По предложението за изменение на чл. 17, ал. 4. мнението ни е, че се разширява обхватът на задължително публикуваните чрез страниците на Националната агенция по приходите в Интернет материали, като се включват и писмените запитвания на задължените лица. Във връзка с това предложение моля да се има предвид следното. Считаме, че предложението не е достатъчно коректно, доколкото при приемането му има опасност за задължените лица, тъй като се изразяват законовата регламентация на публикуването и правната стойност на тези конкретни становища. Такава правна стойност, освен за конкретния адресат, няма и не следва да създава погрешна представа пред данъчнозадължените лица. Становищата не са индивидуален административен акт и представляват само част от процеса по разясняване на законодателството, възложен на управлението на Националната агенция по приходите.
Освен становищата по конкретни запитвания, този процес по разясняване включва множество други канали за информиране на задължените лица, в това число брошури, бюлетини, наръчници, информационни дискове, съобщения в средствата за масово осведомяване и т.н. Регламентирането на определен особен канал за предоставяне на информация освен посочените по-горе недостатъци ще омаловажи, дори ще обезсмисли част от другите инструменти, които се ползват в тази връзка. За разлика от становищата, задължителните указания, издавани от изпълнителния директор, подлежат на задължително публикуване съгласно чл. 17, ал. 4 от ДОПК, но следва да се има предвид, че указанията имат друг характер. Същите са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители и именно поради тази причина тяхното публикуване е наложително, тъй като създават ясна и категорична предвидимост за практиката на администрацията по определен въпрос.
Като допълнение ще кажа, че следва да се посочи, че становищата на изпълнителния директор и упълномощените длъжностни лица по конкретни запитвания на отделни задължени лица се публикуват чрез Интернет-страницата и към настоящия момент, без да има законово задължение за това, като част от реализирането на политиката по прозрачност на Националната агенция по приходите, както и като част от общия цялостен процес за разясняването на законодателството съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция по приходите. В този смисъл процесът на информиране на задължените лица е правно регламентиран и понастоящем.
По предложението за създаване на чл. 17, ал. 7 – ефектът от това предложение следва да се разглежда в две посоки. По същество това предложение премахва териториалната компетентност на административните органи по отношение на задължените лица. В този смисъл мнението ни е, че не бихме възразили само при условие, че по същия начин се премахне териториалната компетентност за органите по приходите. По този начин ще се постигне равномерна натовареност спрямо работната необходимост, а натовареността няма да се определя от броя на регистрираните задължени лица и мащабите на тяхната дейност. Това обаче изисква допълнителни промени в ДОПК, за подготвянето на които сме готови да съдействаме.
В случай, че не се възприеме това предложение, считам, че предложението не следва да бъде възприемано, тъй като променя основния принцип в производството – само по отношение на едната страна. Би трябвало да се има предвид, че става дума за отношение.
Като допълнение можем да посочим, че макар предложението да улеснява в някаква степен задължените лица, същото забавя като цяло производството поради необходимостта от препращане към компетентния орган по приходите, което създава несигурност за задължените лица.
По предложението за създаване на чл. 17, ал. 8. Нашето мнение е, че предложението не следва да бъде прието поради мотивите, посочени в т. 1 и това, което споделих досега. Освен това тази разпоредба има временно действие и с оглед на това систематичното й място следва да бъде в Преходните и заключителните разпоредби на ДОПК.
По предложението за заличаване на чл. 155, ал. 4 и 6 смятаме, че направеното предложение не би следвало да се възприема, тъй като приложното поле на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е изключително тясно – само при невъзможност от страна на административния орган да събере доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Това е принципно положение в административния процес и във всеки правно регламентиран процес, включително граждански и наказателен, което дава възможност на административния орган да укаже допуснатите грешки от ревизиращия екип в посочените хипотези на ал. 4 на чл. 155. Това принципно положение е част от принципа на законността и не следва бързината в процеса да се превръща в самоцел. При липсата на това правомощие би се стигнало до абсурдни хипотези на потвърждаване на ревизионни актове, при издаването на които има например съществени процесуални нарушения. В резултат на евентуално обжалване по съдебен ред се извършват допълнителни разходи, като се ангажира и ресурсът на съдебната система с неясен резултат. Още повече, че обжалването по съдебен ред е сравнително продължително, особено в административното производство.
Следва да се отчете също ограничената възможност на дирекция „Обжалване и управление на изпълненията” да извършва процесуални действия и да събира доказателства. Поначало това са процесуални действия от изричната компетенция на териториалните дирекции. Отстраняването на процесуални нарушения най-често е невъзможно да бъде извършено от страна на „Организация на управлението и изпълнението”. Да не се допуска връщането на преписката на териториалната дирекция би следвало да бъде съчетано с промяна на правомощията и функциите на дирекция „ОИ”, като на същите се даде по същество правото да извършват ревизии. По този начин разграничаването на функциите и правомощията между териториалните производства ще бъде значително по-ефективно и резултатно.
Също така следва да се съобрази краткият срок за произнасяне по жалбата – 45 дни, със срока на ревизиите, като срокът за произнасяне следва да се удължи до четири месеца със съответните възможности за удължаване от страна на изпълнителния директор, както това е регламентирано за ревизиите.
Друга възможност би била да се ограничи представянето на доказателства, като например това следва да е възможно до подаването на възражения срещу ревизионния доклад. В противен случай самото ревизионно производство се обезсмисля. На практика то ще се извършва в много случаи при обжалването. Не бива да се забравя, че много често връщането са дължи на представяне на нови многобройни доказателства от страна на ревизираното лице едва във фазата на обжалването.
Не на последно място следва да се държи сметка, че при приемане на това предложение отговорността за качеството на всяко конкретно ревизионно производство ще премине от ревизорите при териториалните дирекции към дирекциите в ОИ. На практика почти неизбежно ще се стигне до влошаване на качеството на ревизиите, тъй като ревизорите ще са „спокойни”, че дори да допускат нарушения или не събират доказателства, преписката няма да се върне за изправяне на грешките и отстраняването им и крайната отговорност няма да е при тях. Това ще служи много често като оправдание пред задължените лица, за да не бъдат разглеждани техните искания или да не се събират доказателства. Всяко размиване на отговорности между различните органи неизбежно води в крайна сметка до липса на отговорност и влошаване на производството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Желев.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуването ще бъде утре.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ И ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ, ЗАСЯГАЩА ТЕХНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНТЕРЕСИ И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ НЕГО.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Има доклади на Комисията по правни въпроси, на Комисията по външна политика, на Комисията по европейска интеграция.
Моля представителите на ръководствата на тези комисии да влязат в пленарната зала.
Има думата господин Иванов да ни запознае с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25.07.2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 септември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него.
На заседанието присъстваща господин Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Галатея Коликова – главен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика” на Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от господин Куюмджиев.
Целта на настоящото споразумение е разширяването на обхвата на административното съдействие и правната помощ за превенция, проследяване и ограничаване на измамите и незаконната дейност по отношение на финансовите интереси на държавите от Европейския съюз и Конфедерация Швейцария във връзка с търговия със стоки в нарушение на митническото законодателство; търговия в нарушение на данъчното законодателство, регулиращо данъка върху добавената стойност, специалните данъци върху потреблението и акцизите; процедури за възлагане на договори от страни по споразумението; и отпускане или задържане на средства, включително използването им за различни цели, различни от тези, за които първоначално са били отпуснати.
Споразумението съдържа изрични разпоредби относно административното съдействие и правната помощ. Към него е приет и заключителен акт, включващ Съвместна декларация относно изпирането на пари, Съвместна декларация относно сътрудничеството между Конфедерация Швейцария и ЕВРОЮСТ и по възможност между Конфедерация Швейцария и Европейската съдебна мрежа.
Съгласно чл. 39 от споразумението се създава съвместен комитет, състоящ се от представители на договарящите се страни, който носи отговорност за правилното прилагане на споразумението.
Към 10 април 2008 г. нотификации за изпълнение на националните изисквания за влизане в сила на споразумението са представили 15 държави – членки на Европейския съюз, включително и Румъния.
Присъединяването на Република България към споразумението е целесъобразно, тъй като то се явява ефикасен инструмент за сътрудничество в борбата с измамите и защита на финансовите интереси на страните – членки на Европейския съюз.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Европейската общност от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25.07.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители!
„Становището на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25.07.2008 г., е прието на заседание, проведено на 11 септември т.г.
На заседанието присъства от Министерството на правосъдието Борислав Петков – началник отдел „Международна правна помощ”.
От името на вносителите той представи законопроекта.
Целта на сключеното споразумение между Европейската общност и държавите членки е оказването на административна и взаимна правна помощ за превенция, разкриване, разследване и ограничаване на измамите и друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на страните по споразумението. Споразумението предвижда договарящите се страни да обменят информация и доказателства, да осъществяват административна и наказателна превенция, разкриване, разследване, съдебно преследване и наказване на измамите и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на страните по споразумението по отношение на търговия със стоки в нарушение на митническото законодателство, данъчното и акцизното законодателство, отпускане или задържане на средства, включително използването им за цели, различни от тези, за които са били отпуснати; процедури за възлагане на договори от страни по споразумението; конфликт и възстановяване на дължими средства или незаконно придобити средства.
Споразумението съдържа разпоредби относно административното съдействие и правната помощ, както и Заключителен акт, който обхваща Съвместна декларация относно изпирането на пари, Съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕВРОЮСТ и Конфедерация Швейцария и по възможност между Европейската съдебна мрежа и Конфедерация Швейцария.
Споразумението определя компетентните органи на страните по него, които следва да обработват исканията за административна помощ и оказват необходимото съдействие.
В съответствие с международния договор се създава съвместен комитет, който включва представители на договарящите се страни и носи отговорност за правилното му прилагане. Този комитет има правомощия да отправя препоръки и взема решения в предвидените в споразумението случаи.
С присъединяването към споразумението на Република България ще се постигне ефективно сътрудничество в борбата с измамите и защитата на финансовите интереси на държавите – членки на Европейския съюз.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него, № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2008 г., и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Берон, моля да представите доклада на Комисията по външната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-27 за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него
На 30 юли 2008 г. Комисията по външната политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него.
Комисията по външната политика прие следното становище: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ АРАБСКИ ЕМИРСТВА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ.
Господин Иванов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 802-02-26, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проводено на 11 септември 2008 г., разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и експерти от Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Протоколът за изменение и допълнение на спогодбата е подписан в София на 26 февруари 2008 г.
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 26 юни 2007 г. в София между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства, е успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитие между тях на стопански и културни връзки и сътрудничество във всички области на обществения и стопанския живот. Спогодбата ще облекчи режима на облагане на техните доходи и печалби и ще даде отговор на повишения интерес на инвеститори от Обединените арабски емирства към България, както и ще благоприятства решаването на проблемите, свързани с отстраняване на нежеланите последици от двойното данъчно облагане. По този начин тя се явява предпоставка за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 802-02-26, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Берон, моля да представите накратко доклада на Комисията по външната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
На 23 юли 2008 г. Комисията по външната политика разгледа Законопроекта за ратифициране на спомената спогодба и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 65, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 26 юни 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.
Имате думата за изказване по този ратификационен законопроект.
Няма желаещи.
Със следващата точка от дневния ред ще продължим след почивката.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да пристъпим към Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията ми е дадено за обявяване решението на Комисията по бюджет и финанси, която на свое заседание на 17 септември т.г. с 12 гласа ”за” е взела решение за промяна на състава на Подкомисията по отчетност на публичния сектор.
Решението на Комисията по бюджет и финанси е, че освобождава от тази подкомисия Нина Чилова и на нейно място избира Теодора Дренска.
Преминаваме към:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА ЗА ПЕРИОДА 1 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. – 30 ЮНИ 2008 Г.
Господин Великов, имате думата да представите Доклада на Комисията за борба с корупцията за дейността й за периода септември 2006 – юни 2008 г.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще представя резюме на втория доклад на Комисията за борба с корупцията за посочения период.
Основен предмет на дейността на Комисията за борба с корупцията е противодействие и ограничаване на корупцията чрез превенция, преодоляване и ограничаване на корупционните практики.
На основата на определените цели и задачи комисията продължи да работи в съответствие със своите правомощия по трите основни направления:
– предложения за промени в нормативната уредба – законодателство и подзаконови нормативни актове по приета законодателна програма;
– парламентарен контрол по проблеми, свързани с корупционни условия и корупционни действия в изпълнителната власт. Темите на парламентарен контрол се определят от комисията в зависимост от постъпилите сигнали и материали;
– работа по конкретни сигнали, за които комисията взима решение относно начина, по който те ще се разглеждат.
За посочения период от 1 септември 2006 г. до 1 юни 2008 г. Комисията за борба с корупцията е провела общо 51 заседания. От проведените заседания 20 са свързани със законодателна дейност – формиране и изпълнение на законодателната програма, 23 на парламентарен контрол по избрани теми и 16 са разглеждане на конкретни постъпили сигнали в комисията, които са по обществено значими въпроси.
Водещ приоритет на Комисията за борба с корупцията бе идентифицирането на корупционни условия в действащото законодателство и разработване на предложения за тяхното преодоляване.
В началото на 2007 г. с единодушие бе прието решение за актуализиране на законодателната програма, разработена от комисията в партньорство с държавни институции и неправителствени организации, пряко ангажирани с превенция и противодействие на корупцията. Включени бяха нови законодателни предложения за изменение и допълнение на действащи закони.
За изпълнение на законодателната програма бяха предприети конкретни действия от страна на комисията – на експертно ниво и чрез становища на Министерския съвет, съответните министерства, други държавни органи и институции и Съвета по законодателство към председателя на Народното събрание.
В резултат на това комисията на свое заседание обстойно разгледа следните конкретни законодателни инициативи:
Пакет от проекти на Българската търговско-промишлена палата за изменение и допълнение на някои закони, свързани с предприемането на належащи мерки в различни сфери от дейността на изпълнителната власт, с цел превенция и ограничаване на вече формирани корупционни схеми и практики.
Комисията подкрепи инициирането на законодателна инициатива относно Закон за публичност на лобистката дейност. Законопроектът е внесен в Народното събрание на 16 май от група народни представители, членове на комисията, и е приет на първо четене от Народното събрание.
Промени в нормативната уредба относно нотариалната дейност във връзка с Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Направените предложения намериха своето решение в текстове на новия Граждански процесуален кодекс.
Изменения и допълнения на Закона за хазарта, които бяха препоръчани от Доклад на Сметната палата след извършен от нея одит. След продължително настояване на Комисията за борба с корупцията Министерството на финансите вече има готовност за внасяне на законопроекта.
Предложенията на Българската стопанска камара за промени в нормативната уредба, касаещи регулаторните режими. Българската стопанска камара направи преглед на 70 закона и идентифицира 274 режима. На база представеното изследване и проведената дискусия комисията оцени като развиваща се корупционна среда, свързана с тях в държавните и местните органи на властта. Министерският съвет прие Национален план за действие по Програмата на Европейската комисия за намаляване на ненужния административен товар от съществуващото законово устройство в Европейския съюз.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост във връзка с регламентираните замени и други непрозрачни и непазарни процедури с общинско имущество. Общият законопроект е приет от Народното събрание.
Законодателни инициативи, свързани с конфликта на интереси.
Комисията направи цялостно проучване на правната регламентация на конфликта на интереси в държавната администрация. Подкрепени бяха внесените законопроекти на народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова, и на Министерския съвет, които бяха приети на първо чете.
Комисията за борба с корупцията инициира законодателна инициатива по Закона за обществените поръчки. На базата на направените анализи и постъпили сигнали, становища от държавни институции и граждански организации. Предложеният законопроект бе приет на първо четене заедно с три законопроекта, включително и този на Министерския съвет.
Комисията обсъди и прие единодушно становище на предложените изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, свързани с извършването на разпоредителни сделки от капитала на търговски дружества с повече от 50% държавно участие. Към настоящия момент законопроектът е приет на първо четене.
Закон за достъп до обществената информация във връзка с чл. 17, ал. 2 относно търговската тайна.
В рамките на Съвета на Европа принципът на обществен достъп до официални документи е разработен и държавите членки засилват своя интерес да приемат разпоредби в националното си законодателство, свързани с мерки, които да гарантират откритост на държавното управление и обществения достъп до официална информация. Законът е подкрепен на първо четене от съответните комисии, на които е разпределен.
Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Комисията настоятелно отстояваше необходимостта от внасяне на промени в Закона за подземните богатства, имайки предвид проблеми, свързани с формиране на корупционни условия относно сроковете по изпълнение.
Комисията се ангажира с промени на второ четене във внесения законопроект, някои от които бяха приети.
Парламентарен контрол.
Комисията продължи с предприемането на инициативи за парламентарен контрол по теми от голямо обществено значение, за които прецени, че в съответните области има създадени корупционни условия и се налага както промяна в нормативната уредба, така и предприемането на административни мерки и действия.
Кои бяха основните проблеми, поставени в заседанията за парламентарен контрол?
Обсъждане на резултати от проверката за нарушения в Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката. През м. септември 2006 г. комисията проведе парламентарен контрол по този въпрос. Повод за парламентарен контрол бе постъпил в комисията и потвърден впоследствие на база на извършената проверка от министерството сигнал за свързани фирми в Центъра за развитие на човешките ресурси и злоупотреби с финансови средства от европейските фондове. Това доведе до спиране на подписването на конкретни проекти към центъра, по искане на Комисията за борба с корупцията, и предприемането на съответни административни мерки от страна на министерството.
Мерки за преодоляване на формираната корупционна среда в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
През м. ноември 2006 г., м. юни 2007 и м. април 2008 г. комисията проведе в три заседания парламентарен контрол като оцени настъпилите положителни промени и предприетите мерки и действия за преодоляване на корупционните условия в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Проведен бе и парламентарен контрол за дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители. Основание за парламентарен контрол през м. октомври 2006 г. по този въпрос бяха сигналите, получени в комисията, показващи формирана корупционна среда в Агенция „Митници”.
Комисията взе решение да предостави всички постъпили по тази тема материали на Министерството на финансите, специализираните органи на изпълнителната власт и прокуратурата за извършване на съответните проверки.
Проблемът стои пред комисията, предстои ново заседание до края на тази сесия.
Проведен бе парламентарен контрол относно действията на изпълнителната власт в борбата с наркотиците. Основание за това бе постъпилият по време на откритата приемна с граждани сигнал относно пласиране на наркотични вещества в гр. Благоевград, бездействието на местните власти и недостатъчния контрол от страна на държавата по този обществено значим проблем, който е пряко свързан с изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците.
Комисията препоръча на Националния съвет по наркотични вещества, специализираните органи да обърнат особено внимание на превенцията относно възможностите за корупционни условия и действия, включително и на осъществяване на контрол при усвояване на средствата по различни проекти.
През м. февруари 2007 г. бе проведен парламентарен контрол за лекарствата за болните със злокачествени заболявания. Основание за парламентарният контрол бе Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит за изпълнението на реда за преподписване и получаване на скъпоструващо лечение по заплащане от републиканския бюджет в Министерството на здравеопазването за периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2005 г. Предвид дадените указания от Сметната палата, Министерството на здравеопазването предприе законодателна инициатива за изменение и допълнение на действащата нормативна уредба, с която рискът от извършване на нарушения с корупционен характер в тази област е значително ограничен.
След приемането на тематичен план от страна на комисията бе проведен парламентарен контрол относно обвинения в корупция на представители на Министерството на икономиката и енергетиката, Националната следствена служба и “Булгартабак”. Обсъдени бяха следните конкретни теми за формиране на корупционни условия в “Топлофикация – София” АД и мерките на Министерството на икономиката и енергетиката и Софийска община за преодоляването им. Корупционни условия в търговията с цигари и приватизацията на отделни дружества на “Булгартабак” при приватизацията и договарянето на концесията за добив на подземни богатства в находище Челопеч.
През м. май 2006 г. и м. януари 2008 г. бе проведен парламентарен контрол на основание получените сигнали в комисията, показващи недвусмислено формиращи се корупционни условия при отстояване на европейските фондове по Програма САПАРД и Държавен фонд “Земеделие”.
Изнесени бяха данни за свързани лица и фирми, както и за допуснати нарушения по процедурите, свързани по прозрачност, публичност и спазване на необходимите изисквания.
Комисията предостави с решение цялата налична информация на Върховната касационна прокуратура.
На база изпратената във Върховната касационна прокуратура информация са образувани пет преписки за извършване на предварителни проверки, с оглед престъпления по чл. 282 от Наказателния кодекс. Изготвени и внесени в съдилищата са четири обвинителни акта за престъпления – обсебване, присвояване и подкуп.
Парламентарен контрол бе проведен и за мерките за преодоляване на корупционни условия, формирани от действащите регулаторни режими. Основания за провеждането на този контрол през м. март 2007 г. бе представеното изследване на Българската стопанска камара пред комисията относно регулаторните режими в държавата, тяхното влияние върху бизнесклимата и предпоставките за корупционни практики.
Комисията оцени като развиваща се корупционната среда, свързана с регулаторните режими в държавните и местните органи на властта.
Като резултат Министерският съвет информира комисията за подготвените изменения и допълнения на нормативната уредба, свързани с премахване и облекчаване на административните режими. Предстоящо е определяне на функции на централните администрации на изпълнителната власт, във връзка с прилагане на политиката за по-добро регулиране и извършването на оценка за въздействие.
Комисията за борба с корупцията в началото на м. февруари 2007 г. се самосезира от изнесени данни в средствата за масова информация относно извършените замени на военни имоти, ощетяващи държавни интереси.
През м. май и м. юни 2008 г. бе проведен парламентарен контрол, в резултат на който комисията взе решение цялата информация от извършените проверки и констатираните нарушения да бъде предоставена на Върховната касационна прокуратура, като комисията изработи и приложи списък на 36 разпоредителни сделки, в които явно проличава тяхната неизгодност държавата.
Комисията изрази подкрепа на направените предложения от различни институции и народни представители за изменение в Закона за държавната собственост, свързани със замени на държавни имоти и апорти.
Започна парламентарен контрол и по темата за финансиране и функциониране на информационни системи в държавните структури. Комисията извърши първоначална проверка на постъпили сигнали, свързани с проведени процедури за възлагане на обществени поръчки за внедряване на информационни технологии в различни държавни ведомства, финансирани по линия на Европейския съюз.
Резултатите от извършената проверка доведоха до провеждане на предварителен парламентарен контрол по време, на който се изразиха съмнения за начина, по който са изразходвани средствата.
Предстои заседание, на което ще бъде анализирана цялата информация, постъпила в комисията и ще бъдат взети съответните решения.
Последният парламентарен контрол за посочения период бе за дейността на държавните органи, които имат правомощия и носят отговорност за извършването на контрол по разходването на европейските средства за периода 2005-2008 г. Той бе проведен с участието на представители на Сметната палата, на Агенция „Държавна финансова инспекция”, Министерството на финансите, Дирекция „Одит на средствата от Европейския съюз”, Дирекция „Управление на средствата на Европейския съюз” и Дирекция „Национален фонд”.
Комисията оцени като неефективен оперативния контрол по усвояване на средствата от европейските фондове и програми и като незадоволителни конкретните мерки по резултатите от извършения оперативен контрол по усвояване на средствата от европейските фондове и програми. Проблемът остава на вниманието на комисията.
Работа по сигнали на граждани и организации.
Изградената система на работа, регламентирана от вътрешните правила на комисията, създава добри условия и възможности за разглеждането, анализа и ефективното решаване на голям брой постъпващи сигнали.
В голяма част от преписките се съдържат данни за корупционни практики, нарушения и неизпълнения на служебни задължения от длъжностни лица.
За разглеждания в настоящия доклад период в комисията са постъпили 679 сигнала, от които комисията се е самосезирала по 42 случая, 20 от които от средствата за масова информация и 22 са по подадени анонимни сигнали.
Приключена е работата по 826 сигнала или 64%, като посочените числа са от общия брой над 1400 сигнала. От тях изцяло или частично са потвърдени 319 сигнала, непотвърдени са 446, други, които не са от компетентността на комисията са 61 сигнала. Продължава работата по 453 сигнала. Голяма част от тях са такива, по които се извършват предварителни проверки от органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, или по които са образувани досъдебни производства.
Извършен бе цялостен преглед и анализ на постъпилите сигнали.
Към доклада сме направили четири приложения.
Постъпили сигнали срещу представители на органите на местната власт и предприетите действия. Това е първото приложение.
Второто приложение е от 114 преписки с обществено значение, които са частично или напълно потвърдени след извършени действия от страна на комисията.
Има 52 преписки с обществено значение, които не са приключили или сигналите са непотвърдени въпреки извършените действия от комисията. Това е Приложение 3.
През периода бе извършен анализ на всички сигнали, постъпили в Комисията за борба с корупцията и предоставени по нейна преценка след съответните квалификации на органите на прокуратурата за извършване на проверки. Резултатите от анализа бяха представени и обсъдени с участието на представителите на Върховната касационна прокуратура на редовни заседания на комисията изводите, от които са в Приложение 4.
През отчетния период комисията на свои редовни заседания детайлно е разгледала и взела решения по следните сигнали:
Сигнал за извършена ацесия между Българските държавни железници, Националната електрическа компания и „Еврометал” ООД. На свое трето заключително заседание по този сигнал през м. ноември 2006 г. (първите две са през м. май и м. юли 2006 г.), комисията оцени, че сключените договори за цесия и последвалите споразумения са неизгодни от гледна точка на държавния интерес и че при такива споразумения се създават реални условия за корупционни действия.
Основавайки се на спорния характер на нормативната уредба и предприетите действия по изпълнението на цесията, всички материали по разглеждания сигнал са предоставени на Върховната касационна прокуратура. По сигнала е образувана прокурорска преписка, по която е налице постановление за отказ да се образува досъдебно производство. По част от сигнала проверката продължава. По случая е възложена и се извършва проверка и от Агенция „Държавна финансова инспекция”. От комисията е направено искане до Върховната касационна прокуратура за извършване на функционален контрол на дейността на прокурорите от по-ниска степен.
Сигнал за наличие на корупционни условия при създаването и управлението на „Столичен медицински холдинг” ЕАД. Комисията излезе с решение, че целите и аргументите за създаването на холдинга не са оправдани и в процеса на последващата му дейност са формирани предпоставки за корупционна среда и действия в отделни медицински заведения.
С решение на Върховния административен съд регистрацията на „Столичен медицински холдинг” ЕАД е обявена за нищожна, дейността му е прекратена и е открито производство по ликвидация, което тече и към настоящия момент.
Възникват въпросите: защо се създава „Столичен медицински холдинг” и какви са интересите, заложени в него? Защо бяха употребени толкова усилия на различни институции на местно и национално ниво? Кой ще носи отговорност за изразходваните средства?
Сигнали за формиране на корупционни условия, свързани с експлоатацията на подземни богатства. Комисията взе решение да се изиска необходимата информация от оторизираните ведомства по всички въпроси, отнасящи се до експлоатацията на подземни богатства, които могат да създадат корупционни условия или да предизвикат корупционни действия, както и да се поиска становище от Министерския съвет относно възможностите за формиране и развитие на корупционни условия в подготвените нови текстове на Закона за подземните богатства.
Комисията се ангажира след получаване на цялостната информация и нейното анализиране по преценка да сезира оторизирани ведомства за предприемане на съответните антикорупционни мерки, както и да прецени необходимостта от повторно обсъждане на някои сигнали, респективно да се обърне към Върховната касационна прокуратура.
Сигнал за незаконосъобразни действия и нарушения на длъжностни лица за ликвидирането на Лозаро-винарска кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.
Комисията взе решение и предостави внесената информация заедно с всички материали, с които разполага, както и препис от протокола от заседанието на главния прокурор с предложение да бъде извършена проверка на работата на органите на прокуратурата относно евентуална престъпна дейност на лицата, причинили ликвидацията на Лозаро-винарската кооперация “Гъмза” – гр. Сухиндол.
Сигнал относно мотивите за образуване на цената на ВиК услугата на оператора “Софийска вода” АД.
Въпросът за концесионния договор на “Софийска вода” АД на два пъти е разглеждан на редовни заседания на комисията през м. март 2006 г. и м. април 2007 г.
Народните представители приеха да се препоръча на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да вземе решение за цената на водата в съответствие с концесионния договор, без да създава условия за неговата промяна по същество, както и да се проучи становището на Софийска община относно концесионния договор и предстоящите й действия в това отношение, които да не допуснат нарушаване на обществения интерес.
Въпросът остана на вниманието на комисията и през м. март 2008 г. във връзка с проблемите, свързани с концесията на “Софийска вода” АД, се прие решение на предстоящо свое заседание комисията непосредствено след заседанието на Общинския съвет– гр. София по тези въпроси да обсъди и прецени необходимостта от предприемането на по-нататъшни действия. Провежда се анализ на информацията, която има в комисията, след промените, които настъпиха в договора и промените в цените на водата.
Сигнал за нарушения и корупционна среда в Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива” към Държавна агенция за метрология и технически контрол.
Обществената значимост на проблема наложи разглеждането му на три заседания на комисията – през м. юни и м. юли 2007 г. и м. април 2008 г. На основание на констатациите в докладите, получени от Инспектората към Министерския съвет на Република България и от Инспектората към Министерството на икономиката и енергетиката, и съобразно своите оценки и анализи, комисията констатира нарушения в дейността на Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива” към Държавната агенция за метрология и технически контрол, довели до предпоставки за формиране на корупционна среда.
Материалите, с които разполага комисията по тези въпроси, бяха изпратени на Върховна касационна прокуратура, където е образувано следствено дело по случая. Взе се решение Министерството на икономиката и енергетиката в качеството си на принципал да потърси дисциплинарна отговорност от ръководството на агенцията, включително и от главната дирекция за неправилно прилагане на наредба в случаите на установените отклонения от стандартните изисквания за качеството на горивата.
Тук можем специално да отбележим, че вече има сертифицирана държавна лаборатория, която може да извършва контрол от края на м. август, след предприетите и административни мерки от страна на министерството.
Сигнал за допуснати нарушения на процедурата по приватизацията на “Топлофикация Русе” от Холдинг Словенске електрарне.
През м. юли 2007 г. комисията прие, че в посочения период няма основание да се търси корупционен елемент в договореностите между страните, като се ангажира да проследи сделката в нейното развитие докрай и ако възникне необходимост, да вземе отношение по случая. Не се наложи такова отношение от страна на комисията, имайки предвид спазването на правилата и принципите при извършването на тази приватизация.
Сигнал за корупционни условия при международните осиновявания.
През м. ноември 2007 г. комисията с решение прие да се изискат резултатите от назначената от министъра на правосъдието цялостна проверка на дейността на Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” и на тази база да се осъществи парламентарен контрол за мерките, предприети от Министерството на правосъдието, по отстраняване на допуснатите нарушения, както и за очертаване на причините и условията, които са ги обусловили.
Комисията проведе парламентарен контрол през м. февруари 2008 г. относно констатираните нарушения в дейността на Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” към Министерството на правосъдието, като прие информацията на заместник-министър Райчинова за предприетите действия и мерки от страна на министерството, както и направените предложения към новия проект за Семеен кодекс във връзка с международната правна закрила на детето и международните осиновявания.
Направена е и промяна на Наредба № 3 на министъра на правосъдието, с която се въвежда 30-дневен срок за преглед и съответно за вписване на всяко постъпило в министерството досие на дете. Нормативно-правната промяна цели избягване на евентуално умишлено или поради небрежност забавяне на досиета на деца, подлежащи на осиновявания. Има образувано предварително производство, предприети са и съответните административни мерки.
Комисията обсъди поставянето на последващ етап на въпроса за вътрешните осиновявания и възможните корупционни условия при тях.
Сигнал за конфликт на интереси в ръководството на Българския лекарски съюз.
През м. ноември 2007 г. комисията отложи окончателното вземане на решение за последващо заседание по тези въпроси, което да се проведе в началото на 2008 г. Взе се решение за предстоящото заседание да се изиска от Българския лекарски съюз и от съответните оторизирани институции допълнителни материали, които детайлно да бъдат анализирани и на базата на които комисията да се произнесе относно доколко е засегнат държавният и обществен интерес при сключването на съответните договори за обществени поръчки; съществува ли и доколко е използвано служебното положение от ръководители в Българския лекарски съюз; какви промени са необходими в нормативната уредба, регламентираща дейността на организации и ведомства като Българския лекарски съюз, които да гарантират превенция спрямо корпуционни действия и практики.
В последния месец получихме резултати от проверките, които извършва Агенция “Държавна финансова инспекция”, в които са констатирани конкретни нарушения при процедурите за обществени поръчки.
Сигнали, свързани с дейността на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите – Силистра и Бургас.
През м. ноември 2007 г. Комисията за борба с корупцията констатира допуснати нарушения при извършване на данъчни ревизии на търговски дружества и физически лица, като са създадени условия за нанасяне щети на държавния бюджет чрез неначисляване на дължими данъчни задължения.
Комисията изрази становище, че са допуснати проблеми от организационен характер, които създават условия за корупция в териториалните данъчни управления в Силистра и Бургас. Настоява се министърът на финансите и изпълнителният директор на Националната агенция по приходите да предприемат необходимите действия и мерки за подобряване на административно-организационната работа за повишаване ефективността на контрола върху дейността на данъчните инспектори.
Комисията разгледа сигнали за конфликта на интереси в държавната администрация: Агенция “Митници”, Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, ръководството на Българския лекарски съюз и други и взе решение да отправи следните предложения към Министерския съвет:
– да възложи разработването на промени в действащата законова нормативна уредба, с които да се регламентира идентифицирането и регистрацията на конфликт на интереси, като се предложат и конкретни мерки за контрол и санкциониране на правонарушителите;
– да се извърши проверка по министерства, ведомства и агенции за взаимовръзки между членове на изпълнителната власт и при наличие на конфликт на интереси да се предприемат необходимите законови мерки, като за резултатите от проверката комисията бъде информирана.
За част от ведомствата тази информация е получена.
В комисията постъпиха и други сигнали и предложения, по които тя продължава да работи, на които няма да спирам вашето внимание.
На базата на изградената и утвърдена система Комисията за борба с корупцията проведе приемни с граждани както в Народното събрание, така и изнесени приемни в Русе, Разград, Пазарджик и Хасково. Всички постъпили сигнали, материали и предложения са разгледани и по тях са предприети конкретни действия и продължава да се работи по тези, които не са приключени.
Взаимодействие с държавни институции и неправителствени организации.
През изминалия период между комисията и институциите на изпълнителната и съдебната власт се утвърди една по-ефективна система на взаимодействие. За това допринесе и интензивното сътрудничество с неправителствените организации, посветили се на проблемите, свързани с противодействието на корупцията.
Заседанията на комисията с участие на министри, заместник-министри, висши магистрати и изпълнителни директори на агенции спомогнаха за превенция и разрешаването на проблеми със значим обществен интерес, по които комисията беше сезирана и се ангажира. Най-тясно това взаимодействие се осъществява чрез Съвета за координация. Изработените правила за координация и взаимодействие в дейността на комисиите за борба с корупцията към Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет станаха основа за обединяване на усилията за по-бързо и ефективно действие, както и за постигането на конкретни резултати по проблеми, които са на вниманието на трите комисии, без да се дублират техните дейности и функции.
В края на 2006 г. в Съвета за координация официално участва и представител на главния прокурор с цел повишаването на оперативните функции и ефективността на нейната работа. Съветът за координация през посочения период разгледа различни законопроекти, като този за лекарствените продукти в хуманната медицина, за безмитната търговия, Закона за движение по пътищата, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, промени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, законодателни промени в чл. 309 и чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс, постъпили като предложения до Комисията за борба с корупцията, които да предотвратят възможността от субективна преценка от страна на компетентния орган при допускане на обезпечение на бъдещ иск. Направени бяха предложения относно извършване на цялостна проверка от Националната агенция за приходите на 600 обекта на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” за периода 2004-2006 г., която официално приключи през м. юни 2007 г. Функционирането и правомощията на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, възможности за решаване на мерките за контрол по отношение на средствата, отпускани за наводнения, засилване на контрола при провеждане на процедурите, свързани с усвояване на еврофондовете, очертаване на рамка относно евентуално необходими промени в действащата нормативна уредба във връзка с Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
През м. март 2008 г. в рамките на Съвета са поставени на обсъждане въпроси от обществено значение, свързани с изградените корупционни схеми във връзка с незаконната сеч на гори в страната, използването на така наречените прима карти, чрез които по същество се осъществява една голяма част от корупционните актове, зачестилите случаи на отвличания, необходимите законови промени в Наказателния кодекс и превантивните мерки от страна на Министерството на вътрешните работи, постъпилите сигнали за корупционни практики при изграждането на информационни системи в институциите на държавната администрация.
Граждански консултативен съвет към комисията.
Активна през изминалата година бе дейността на създадения в края на 2005 г. Граждански консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията. Гражданският консултативен съвет не само осъществява координацията между комисията и структурите на гражданското общество в областта на противодействие на корупцията, но и предоставя експертната си помощ по конкретни въпроси и пряко участва в работата на комисията. Тясното взаимодействие между организациите от неправителствения сектор и комисията дава възможност за граждански контрол върху работата на комисията, осъществяване на по-голяма прозрачност и публичност; генериране на идеи за антикорупционни действия; поставяне на проблеми за корупционна среда и формирани условия.
По предложение на Гражданския консултативен съвет са разгледани следните законодателни инициативи относно Законопроекта за публичност на лобистката дейност: предложения за изменение и допълнение на действащата нормативна уредба във връзка с ограничаването на плащанията в брой, целящи противодействие на корупционни практики; пакет от предложения на Българската търговско-промишлена палата, официално внесени в комисията, във връзка с необходимостта от създаването на единни и свързани помежду си централизирани информационни системи; предложения на Българската стопанска камара, официално внесени и разгледани в комисията във връзка с ограничаване броя на регулаторните режими; предложения и становища относно изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки; предложения и становища относно изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Предмет на обсъждане от страна на членовете на Гражданския консултативен съвет бяха представените резултати от:
– извършените проверки на Сметната палата по отношение на предоставените финансови отчети на политическите партии;
– дискусията на Националния форум „Глобален договор - бизнесът срещу корупцията” и възможности за предприемане на конкретни действия;
– доклада за оценка на корупцията от Центъра за изследване на демокрацията от 2006 г.;
– обществения форум „Необходимост от прозрачност при осъществяване на лобистка дейност”.
През отчетния период комисията положи усилия за повишаване на резултатността от дейността й, свързана със законодателната инициатива, провеждането на парламентарен контрол и работа по постъпващите сигнали. Най-общият анализ на дейността показва, че и по трите направления е необходимо допълнителна работа по усъвършенстване на системата и промени, които могат да направят тази дейност по-ефективна и по-резултатна.
Докладът на Комисията за борба с корупцията се основава изключително на конкретни факти и данни без тълкувания и оценки.
Докладът бе приет от комисията след обсъждане на две заседания единодушно.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Откривам дискусията по доклада на комисията и проекта за решение.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата с корупцията е една от най-болезнените теми в българското общество и неслучайно и при социологически изследвания, и при провеждани анкети хората реагират на тази тема чувствително, защото през последните 20 години никой не се съмнява, че в България корупцията е взела такива върхове, че нашата държава е на първо място от всички 27 страни – членки на Европейския съюз.
Преди малко се върнах от едно представяне на книгата: „Кой какъв е в българската корупция”, което показва, че в България много изследователи и експерти в този процес са стигнали до извода, че граждански неправителствени организации трябва да се занимават с тази материя, защото не вярват на държавните институции, защото не са сигурни, че държавата може да се справи с този процес.
Аз лично смятам, че тогава, когато се обсъжда доклад на най-важната комисия в българския парламент, лично аз считам, че това е най-важната комисия, би било редно пленарната зала да бъде пълна, да има истински дебат, това нещо да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио и наистина да се говори с конкретни имена и факти, да се назовават министри, заместник-министри, областни управители, висши държавни чиновници. Само и единствено тогава може да има смисъл от подобен дебат. В противен случай само ще се отчитат докладите, както тези на съдебните институции и ефектът ще бъде нулев.
Затова считам, че за пореден път тези доклади са чисто рутинни, чисто тактически, без да има никакви конкретни действия след тях. От този доклад на комисията, който прочетох, се вижда, че самата тя е свършила достатъчно много работа, забелязва се и активността на нейния председател и в немалка степен по безпристрастен начин са разглеждани едни или други въпроси в комисията, но аз считам, че това е недостатъчно. В обществото има жажда, има огромна необходимост на бял свят да излязат лицата на корупцията с конкретни факти, които доказват, че пряко или косвено участват в корупционния процес.
А корупцията в нашата страна се е разпространила всемерно, тя обхваща всички институции и сфери на обществения живот. И неслучайно българските граждани заливат със сигнали институциите, но в крайна сметка няма нищо конкретно.
Те си задават с основание въпроса колко министри, депутати, заместник-министри и държавни чиновници са осъдени, колко завършени предварителни производства има в Главна прокуратура, колко завършени следствени дела имат срещу политици от най-висш ранг. Ако трябва да направим съпоставка с всички останали страни – членки на Европейския съюз, ще се види, че в това отношение България е на последно място. Това показва, че системата не работи. Самата система е блокирана и по начина, който функционира в момента, не могат да се очакват никакви реални действия срещу организираната престъпност, срещу политическата и икономическата мафия.
А който се съмнява и твърди, че в България няма организирана престъпност, няма мафия, не е искрен. Нещо повече, лично аз смятам, че мафията вече в огромна степен е надвила държавата. И това е много опасен процес – да не се стигне дотам да инфектира целия Европейски съюз. И неслучайно в докладите си Европейската комисия вече дава знаци в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм член на Комисията за борба с корупцията и присъствам редовно на заседанията. От моите лични впечатления искам да поставя едни проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание, говоря като законодатели. Става дума за забавянето на отговорите от редица държавни институции – говоря за прокуратурата, за някои министерства, за други държавни институции като Висшия съдебен съвет и така нататък. Това е недопустимо, имайки предвид, че ние сме парламентарна република и самото забавяне на определени сигнали може да говори за продължаващи корупционни практики.
Ето защо ние ясно трябва да зададем срокове и държавните институции, включително и кметството – говоря за Софийското кметство, но не само за него, трябва да отговарят в този срок. Затова ние трябва да предприемем конкретни законодателни стъпки.
Искам да ви кажа и някои конкретни неща, свързани с дейността на комисията, някои сигнали, които аз лично съм подавал там и по които, чест прави на комисията, бяха организирани изслушвания, бяха предприети действия.
Така например, успяхме да спасим засега здравните заведения на София. Имаше един целенасочен опит, добре пресметнат, за умишлен фалит на един столичен медицински холдинг, където бяха включени всички заведения – говоря за всички поликлиники и всички общински болници на територията на София, успяхме да спрем този процес. Мисля, че това е изключително ефективно действие от страна на комисията.
Беше проведено изслушване за корупционни практики около даването на концесията на „Софийска вода”.
Колеги, имайте предвид, че „Софийска вода” източва милиони, десетки милиони левове от софиянци и то съвсем законно, защото договорът, който е подписала общината, е изключително неизгоден за софиянци. Това са факти, които бяха потвърдени от Комисията за борба с корупцията – има официален документ. Ще ви кажа само една цифра и ще спра дотук. Водата, която идва по гравитачен път, струва 2 стотинки, а се продава за повече от 1,20 лева. На това мога да кажа, че е един грабеж, узаконен грабеж от страна на един монополист в съучастие с общински лица. Тези лица трябва да понесат своята наказателна отговорност.
Друг проблем – строителството в междублоковите пространства. Лично аз съм внесъл може би вече десетки конкретни сигнали за застрояване на междублокови пространства, които са изключително престъпни. Ще ви цитирам един конкретен пример в софийски квартал, където бивш кмет е продал на свой роднина едно петно и в момента това петно се застроява – в кв. „Надежда”. Всички документи са в комисията към настоящия момент.
За съжаление, има сигнали, които все още не са придвижени. Такъв е сигналът, който подадох за сделката с външния дълг, извършена през 2002 г. Знаете, че тук, от тази трибуна, министърът на финансите Пламен Орешарски заяви в прав текст, че загубите от тази сделка за България възлизат на стотици милиони левове. Аз твърдя, че загубите от сделката, която извърши предишното правителство – конкретно от господин Милен Велчев, възлизат на над 3 милиарда лева. Това е един сигнал, който трябва да бъде придвижен. Сезирал съм и Главна прокуратура. Трябва да бъде направено разследване и виновниците да понесат своята наказателна отговорност.
Завършвайки, ще поставя още един проблем, който е изключително тежък, изключително тревожен – наказателната отговорност за подправяне на документи с цел жилищни измами. Предложих конкретно законодателно решение, което беше прието първоначално от Комисията по правни въпроси, след което залата го отхвърли.
Колеги, имайте предвид, че ако разгърнете днешните вестници и вестниците от последните месеци, ще видите, че жилищните измами започват да придобиват изключително застрашителни размери. Ние трябва да спрем и то сега, и то тук, в тази зала, тези престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада на комисията?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! На първо място искам да кажа, че представеният на вниманието на пленарната зала доклад обобщава цялостната дейност на комисията за посочения период от време. Тази дейност не е никак малка по обем. Посочени са редица сигнали, които са постъпили по различни канали, разгледани на заседанията на комисията.
Общо взето, може да се каже, че комисията работи конструктивно. В самата комисия има добър колегиален дух, но хубавите думи могат да свършат дотук. Защото се поставя въпросът за ефективността на тази комисия. Разбира се, тя е един вид институция в Народното събрание.
Аз бих казал, за съжаление, че комисията се е превърнала в една своеобразна разпределителна гара за корупционни сигнали. И защо е така? За съжаление на края на мандата сме на това Народно събрание, но с нас и с този мандат не свършва животът, разбира се. Трябва да се постави въпросът за в бъдеще – какви са реалните възможности на тази комисия за въздействие върху корупционните процеси в страната? Какви са реалните възможности за въздействие, питам? Защото, вижте, България е парламентарна република. В крайна сметка парламентът е висшият орган на държавна власт в страната. И тъй като ние тук сме изпратени с волята на народа след гласуване, очакванията на обществото са именно към институцията Народно събрание да се намеси и то солидно да се намеси в корупционните процеси с цел тяхното пресичане. За съжаление, комисията няма тези възможности. Защото от нея може да се очаква да излязат някакви законодателни предложения, има такива в определени насоки, които са резултат на работата на комисията. Но това е, меко казано, недостатъчно, за да се въздейства върху корупционните процеси.
И защо казвам, че комисията се е превърнала в своеобразна разпределителна гара? Защото голямата част от сигналите, които постъпват, би следвало да бъдат разрешени от други институции. Основно става въпрос на органи на досъдебното производство, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и други контролни органи. С постъпването на тези сигнали ние какво можем да направим? Както се случва, те се препращат ответно до компетентните институции с писмо, с искане и така нататък. И след това понякога, по много съществени сигнали години наред чакаме тези институции да свършат някаква работа. Там всичко се затлачва и понякога дори отговорите, които получаваме, не само, че са несвоевременни, но не можем да разберем какво искат да ни кажат тези институции. В много от случаите разбира се се опитват да прикрият корупционните практики или да прикрият извършителите.
Тук могат да се посочат достатъчно много конкретни примери в тази насока. Аз например чакам да завърши една ревизия по един конкретен сигнал, който внесох преди повече от две години, касаещ корупционни практики в Безмитна зона Русе. Там, и то разбира се, по настояване на комисията, след година и половина, е назначена ревизия, финансова ревизия, която се точи повече от осем месеца. Фактите, които в хода на ревизията излизат, са скандални и преди известно време с разпореждане на не знам кой чиновник от министъра на финансите, тази ревизия е била спряна. Забележете, не прекратена, а спряна. Някой е решил че може да изчака тази ревизия до следващия мандат, да речем.
Това е конкретен случай, но той не е единствен. Аз имам притесненията, че наистина комисията, като орган на парламента, няма никакви реални възможности за въздействие, общо казано, върху контролните органи, които би следвало оперативно да извършват проверка по сигналите и да предприемат съответни действия за търсене на отговорност. Има изключително тежък проблем с прокуратурата. И това го знаят всички членове на нашата комисия и признават, че е така. Защото, не знам да не сбъркам, но около 70% от сигналите, които минават през комисията, отиват в прокуратурата. И обратната връзка каква е? Никаква! Няма обратна връзка.
Не искам да посочвам конкретни примери, защото ще излезе така, че занимавам залата с това, което аз съм подал като сигнали. Но принципно е така. Включително прокуратурата се дразни от това, че ние искаме да чуем дали е свършила нещо изобщо. Защото тя била независима съдебна власт. Е, прокуратурата е независима съдебна власт, никой не иска да й вземе правомощията, за да решава делата по същество. Ние обаче трябва да питаме защо тя не работи. Това е големият проблем. Защо не работи? Защо няма образувани досъдебни производства, при условие, че са осигурени категорични факти, които дават основание за започване на досъдебни производства срещу лица, които са по високите етажи на властта.
В определени ситуации аз лично усещам, че има някакъв тип сговаряне между институциите да се прикрива корупция. И тук искам да се върна на един основен принципен въпрос, който някога трябва да бъде решен ако не в това събрание, то в друго.
Не можем да очакваме властта сама да се сбори със своята корупция. Защото корупцията е свързана иманентно с властта. Корупцията е проявна част, страна на властта. И, за да има ефективност в борбата с това обществено явление, би следвало тази дейност да се възложи на обратната страна на властта, а именно на опозицията. Защото опозицията има интерес да се бори с това явление. Докато мнозинството няма този интерес, политически няма този интерес, защото той е част от властта на мнозинството.
И тук искам да ви посоча един дребен детайл. В ръководството на парламентарната комисия за борба с корупцията няма представител на политическите партии от опозицията. Това е факт. А в крайна сметка комисията оперативно се ръководи от своето ръководство. Нищо лошо не искам да кажа за някои от колегите. Аз си позволявам да кажа, че председателят на нашата комисия е един толерантен човек. Но той е последователен партиен деец на своята партия. И така или иначе е в определен режим на автоцензура. Така се случват нещата.
За съжаление, не можем да кажем, че ефективността на тази комисията е допринесла за нещо съществено в нашето общество и в работата на парламента. Аз обаче не виждам възможност до края на този парламент да има качествена промяна в работата на комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по доклада?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще започна оттам, където завърши моя колега Атанас Атанасов.
Действително комисията няма в своето ръководство представители на опозиционните партии. Казваме това като факт, без по някакъв начин да хвърляме упрек върху колегите, които я оглавяват, защото аз ще се присъединя към добрите думи за ръководството на комисията, за толерантността на колегите и за това, че не са си позволили нито един сигнал да бъде скрит по партиен или по друг признак.
За съжаление обаче трябва да се съгласим с обстоятелството, че парламентарната Комисия за борба с корупцията е лице, образ на това, което е във възможностите на Народното събрание. За съжаление, ние установяваме, че изпълнителната власт и съдебната власт практически са власти, които разполагат с много повече правомощия, да не кажа позволяват си повече от това, което законът им е вменил, без да се съобразяват по никакъв начин с работата на Народното събрание. Това е огледален образ на отношението на гражданите и на състоянието, на строежа на държавата, което всъщност се вижда и пречупва през работата на Комисията за борба с корупцията. Защото, макар и да сме парламентарна република, не парламентът е този, който определя политиките и който дава тон в обществото. В този смисъл хората действително очакват повече от Комисията за борба с корупцията – реално, категорично решаване на въпроси, а не пощенска кутия, през която преминават сигналите на гражданите.
Аз съм сигурна, че когато един човек пише до Комисията за борба с корупцията, той очаква това най-високо място да му реши проблема. Вместо това, ние препращаме сигналите и имаме незачитане, нетолерантност, неуважение и всичко останало, когато обществото се обръща към Народното събрание. И прокуратурата, и съдебните органи, и органите на изпълнителната власт не се държат по начина, по който трябва да се държат, защото при нас моделът на парламентаризма е сбъркан.
В този смисъл явно ще остане де леге ференда, както се казва, като едно пожелание за бъдещето Комисията за борба с корупцията да бъде това място и този орган, който най-категорично в тази държава да дава тон в борбата с корупцията и да решава по толкова категоричен начин нещата, че действително хората да започнат да преосмислят отношението си към Народното събрание – да знаят, че то е мястото, където се правят политики и мястото, където категорично се воюва с корупцията.
Сега, разбира се, ние много удобно се съгласихме, че Комисията за борба с корупцията не е правораздавателен орган, не е разследващ орган, той не може да раздава справедливост, не може да наказва, поради което сигналите, които получаваме, работата, която извършваме, ще бъде само основание, мотив за изготвяне на законодателни промени, така че корупционни практики в бъдеще да не бъдат възможни.
За съжаление, трябва да се съгласим, че независимо от желанието на всички членове на комисията, независимо от това, че заедно с неправителствения сектор много сериозно се работи и се подготвиха законодателни проекти, не всички видяха бял свят, а тези, които го видяха, бяха в окастрено състояние. Пак казвам, Комисията за борба с корупцията и Народното събрание трябва най-сетне да заемат своето първо място в държавата като орган, натоварен с тази толкова тежка и отговорна задача. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
С това независимите народни представители изчерпаха своето време, както видяхте на таблото.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Председателят на комисията иска да се изкаже.
Впрочем аз също щях да Ви подканя. Нека да прочетем проекторешението, освен доклада – ще използваме Вашето изказване.
Много хубави думи се казаха за Вас, господин Великов, и то от опонентите.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да благодаря за добрите думи, казани включително и от опозицията. Бих искал да се спра на някои въпроси, които считам за особено важни, тъй като аз представих само резюме на доклада. Стремежът този път беше докладът да бъде само от факти и аргументи, както казах в края, без тълкувания, анализи и допълнителни оценки.
Ще започна с функциите на комисията. От нейното създаване беше достатъчно ясно, че това е една от постоянните комисии на Народното събрание, която няма никакви извънредни правомощия. Всички в тази зала, когато формирахме комисията, много добре си давахме сметка, че ние извънредни правомощия не можем да имаме и затова приехме тези вътрешни правила за работа на комисията, които бяха утвърдени единодушно.
Поставеният сега въпрос – за това че няма представител на опозицията в ръководството на комисията, е свързан с напускането на господин Минчо Христов, който беше член на „Атака” и беше член на ръководството на комисията. След това този въпрос в комисията досега не е поставян.
Аз не възразявам по принцип, господин председател, да бъде поставен въпросът и представител на опозицията да влезе в ръководството. Като допълнение бих искал да отбележа – досега не е имало случай въпроси, които са поставяни в ръководството, да не са разглеждани на заседание на комисията. Второ, не е имало случай ръководството да е вземало някакви решения, които предварително да е натрапвало на комисията.
Във връзка с изявлението на господин Атанасов, че аз съм един последователен партиен деец, му благодаря, но искам специално да отбележа пред Народното събрание, че за тези три години не мога да посоча случай, в който или от партийно ръководство, или от изпълнителна власт да е правен опит за въздействие пряко върху мен. Не мога да отговарям за другите членове и колеги в комисията. Израз на това е и моето разбиране относно функционирането на тази комисия и предложението подкомисията, която формирахме по Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, да бъде на паритетен принцип, дори с мнозинство на опозицията и с председател от опозицията. Очакваме и доклада, който се подготвя по отношение на това.
Искам да припомня обаче, че проблемът с функционирането на комисията, ръководството на комисията и нейния състав не е проблем, който е от вчера. Само в Тридесет и седмото Народно събрание не е имало Комисия за борба с корупцията. В Тридесет и шестото, Тридесет и осмото, Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание има такава комисия. Аз не си спомням – всички партии са били или в опозиция, или в управлението. Ако се върнем назад, ще видим, че Комисията за борба с корупцията в Тридесет и осмото Народно събрание се председателстваше дори не само от представител на властта и на партията, а председателят на Народното събрание тогава беше и председател на Комисията за борба с корупцията. Господин Соколов беше председател.
Много ми се иска в следващия парламент да се отстоява същата теза, независимо от това кой има мнозинство и кой има съответните позиции в Народното събрание. Действително обективността е свързана и с позициите, които се заемат в Народното събрание.
Няколко думи бих искал да кажа по отношение на връзката с институциите. Действително можем да отбележим някои процеси, които наблюдавахме през този период, за отговори, които не задоволяваха комисията, за отговори, които бяха недостатъчно обективни, за отговори, които бяха забавяни в различни периоди от време. Поставяли сме много остро въпроси, включително и пред министър-председателя – мога да посоча достатъчно примери, и пред председателя на Народното събрание.
Но не може да не бъде отчетен опитът на комисията да промени отношението към функционирането на парламентарния контрол. Аз не мога да отрека, че срещаме сериозни трудности в парламентарния контрол, но в същото време този парламентарен контрол работи и дава своите резултати.
Трудно ми е да посоча в колко случаи ние сме заявили конкретни квалификации за корупционни практики и корупционни условия както в парламентарния контрол, така и по отношение на сигналите. Всички сигнали, които изпращаме в прокуратурите – на различни нива, включително и до Върховната касационна прокуратура, са в резултат на това, че ние сме преценили, че има сериозни съмнения за корупция. Да, факт е и сме посочили в специално приложение резултатите от работата на съответните органи. Считам, че бяхме длъжни да го направим.
Важно е обаче да се прочете внимателно доклада. Третото приложение е точно в това отношение – да се види, че комисията е работила по определени сигнали и въпреки квалификацията, която сме дали за корупционни условия и корупционни действия, въпреки предоставянето на съответните органи, нямаме получени необходимите резултати.
Мога определено да заявя, че значително засилихме контрола върху органи, които са длъжни за определен период от време да извършат необходимите проверки. Не можем да заявим, че всички резултати, които имаме в комисията, са това, което се очаква, включително и от обществото, но промяната, която е направена, според мен, е очевидна и това се дължи, както на членовете на комисията и тяхното активно участие, така и на експертите, които работят към комисията.
Добре разбирам въпроса, който постави господин Атанасов, за очакванията, които има по отношение на комисията, за очакванията към институциите и към Народното събрание. Можем да имаме много сериозни претенции. Ние сме ги заявили. Аз споменах за това специално Приложение 4, което се отнася до работата на прокуратурата и специално на Върховна касационна прокуратура и претенциите, които имаме за преписки, които продължават с години. Аз ще се съглася тук, че за някои от преписките имам личното усещане, че се очаква да свърши нашият мандат, за да не се упражни докрай този натиск, който ние правим с проследяване на действията, които се извършват и в съответните прокуратури.
Считам определено и по тази причина поставихме и допълнителни предложения, че по една немалка част от сигналите ние имаме конкретни резултати, включително с внесени в съда обвинителни актове. Не е това, което очакваме и което искаме, може би, но не можем да отречем, че действително резултати в работата на комисията има.
Начинът, по който сме представили доклада, предполага внимателно запознаване с него, внимателно тълкуване на всички тези факти и данни, за да бъдем действително обективни в начина, по който интерпретираме резултатите.
Уважаеми господин председател, ние сме предложили решение на Народното събрание в една единствена точка:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода от 1 септември 2006 г. до 30 юни 2008 г.”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли реплики?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за реплика по няколко пункта.
Господин Великов, не го казвам като шега – може би, добре би било в следващото Народно събрание Вие отново да сте председател на Комисията за борба с корупцията като представител на опозицията. Може би по-ефективно ще се работи тогава. (Оживление в залата.)
Искам да фиксирам вниманието ви върху няколко съществени проблема.
Първо, по отношение на предишните народни събрания. Добре е, че припомняте тези факти, но дайте да се развиваме, дайте да търсим ефективност, а не сега да се вглеждаме и да казваме, че предното Събрание беше така, а ние – така... Да си направим извод защо няма ефективност.
Явно сте се засегнали от това, което казах, че Вие сте един последователен деец на вашата партия. Искам конкретен факт да фиксирам.
Ще ме извините, ако тук не съм точен, но цитирам, че беше създаден междуведомствен орган за борба с корупцията, чийто председател беше бившият вътрешен министър Румен Петков. Нали така? И Вие бяхте член на този координационен орган, а Вашият партиен началник Румен Петков Ви беше началник и там, нали? Как да очакваме Вие да застанете срещу партийния си началник? Видяхте, че трябваше да се намеси опозицията, за да бъде свален той. Това е положението. Ето го моделът, който е сгрешен. Не може да се очаква властта да се бори със своята корупция, дори и в нея да има честни хора. В това е големият проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Великов, имате право на дуплика. Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Ние създадохме Съвета за координация, който председателствах аз като председател на парламентарната комисия, имайки предвид известна субординация с институциите, все пак.
За Ваша информация бих искал да отбележа, че господин Румен Петков не ми е началник в партията. Ако не познавате структурите ще кажа, че не ми е началник, защото и той е член на Изпълнителното бюро, и аз съм член на Изпълнителното бюро. Но, това са подробности.
Аз бих искал да посоча един друг факт по отношение на дейността ни. Нека да направим едно сравнение и аз съм готов заедно с вас в комисията да го направим и то е колко проблеми и колко сигнали сте внесли вие като опозиция и колко проблеми и сигнали сме поставили ние като ръководство и като членове на комисията, включително и като законодателни инициативи. Готов съм да направим това сравнение.
Разбира се, бих могъл да говоря и малко по-дълго по отношение на резултатите от работата на комисията, но ще завърша с това, че за тези три години не сме се стремили като комисия да шумим по всеки един от сигналите, по всеки един въпрос от парламентарния контрол, който провеждаме по различни теми. Мое убеждение е било, че по-важни са резултатите, конкретните резултати по всеки един от проблемите, които сме поставяли, отколкото непрекъснатото им поставяне във всеки един период от тези две години, за които ние се отчитаме. И смятам, че бихме могли да направим необходимото и заедно, колкото и кратък период от време да ни остава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение и доклада на комисията? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Моля да заповяда председателят на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, моля в залата да бъдат допуснати господин Атанас Костадинов – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, госпожа Райна Хардалова – експерт, господин Радославов – заместник-председател на Държавната агенция по горите, както и госпожа Трифонова – юрист в агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А председателят на агенцията къде е?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Председателят е в командировка, не е на лов, не е ловец. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите представителите на изпълнителната власт в залата.
Този законопроект ние започнахме да го разглеждаме в залата преди ваканцията.
На второ четене са гласувани и приети заглавието и § 1 в последния ден от нашата работа преди ваканцията.
На второ четене са докладвани § 2 и предложенията по него.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз искам да уточним процедурата – дали всеки текст ще се гласува сега или ще го докладвам сега, а ще се гласува друг път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега няма да се гласува. Сега докладваме и ще се проведе дискусия по текста. Ако можем да приключим, което ме съмнява, защото законопроектът е доста обемист, евентуално утре ще се гласуват текстовете, които са докладвани.
Господин Калинов иска да направи процедурно предложение да прочете целия закон на един път. Започвайте!
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 3 има предложение на народния представител Стоян Проданов, което е прието.
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов:
„Параграф 3, т. 2 относно чл. 7, ал. 6, т. 1.
В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „по предложения на Ловните сдружения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов:
„В § 3 да отпаднат точки 1 и 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов.
Комисията не подкрепя предложението, но колегите ме информираха, че си оттеглят предложенията, които не са подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре че са Ви информирали, но не само Вас трябва да информират.
Лъчезар Иванов и Светослав Спасов тук ли са?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Понеже не ги виждам, ще прочета предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако ме чуват, поне да дойдат да заявят това в протокола. Да не си губим времето да четем нещо, което е излишно.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „В § 3 относно чл. 7, в т. 2 относно ал. 6, т. 1 придобива следното съдържание:
„Ловните сдружения – за ловностопанските райони на ловните сдружения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Той участва в заседанието и неговото предложение е включено в текста на § 3.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) точка 1 се изменя така:
„1. ловностопански райони на ловните сдружения по чл. 30;”
б) точка 3 се изменя така:
„3. ловностопански райони на оградени площи”.
2. В ал. 6 се създава изречение второ: „За ловностопанските райони на ловните сдружения заповедта се издава по предложение на Управителния съвет на Националното ловно сдружение.”
3. Създава се ал. 7:
„(7) Предложенията за промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят съвместно от Държавната агенция по горите и Управителния съвет на Националното ловно сдружение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 4 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „на бази за интензивно стопанисване на дивеча” се заменят с „в ловностопанските райони на оградени площи”, а числото „5” се заменя със „100”.
2. Създават се ал. 4-6:
„(4) Председателят на Държавната агенция по горите дава писмено разрешение за изграждане на оградени площи в границите на ловностопанските райони след екологична оценка за зоните от мрежата „Натура 2000”.
(5) За изграждане на оградените площи по ал. 4, лицата, стопанисващи дивеча, подават заявление до председателя на Държавната агенция по горите.
(6) Заявлението по ал. 5 включва мотиви за изграждане на базата, капацитет, тип на оградата и координатен регистър на границата на оградата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да обърна внимание на всички колеги, че има Допълнителен доклад под № 853 07-28, тоест комисията е дала новото си становище. Започвам с него.
По § 5 има направено предложение на народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.
Има предложение на Георги Юруков и група народни представители:
„В § 5 относно чл. 9, в ал. 12, изречение второ, числото „15” да се замени с „20”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което се подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Васил Паница, което се подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов:
„По § 5 да не се приема чл. 9, ал. 12 (държавните ловни стопанства могат да сключват и...).
Да не се отменя ал. 8 от чл. 9.
Да не се приемат ал. 14 и ал. 16 от чл. 9.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 8 се отменя.
2. Създават се ал. 11-24:
„(11) Дейността на държавните ловни стопанства по ал. 2, както и тяхното имущество, не може да бъде обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.
(12) Държавните ловни стопанства по ал. 1, с изключение на тези по Приложение № 3, могат да сключват с трети лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности, а държавните ловни стопанства, определени с Приложение № 3, могат да сключват договори с трети лица за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват и/или обема на дейност. Договорите се сключват за срок до 15 години.
(13) Договор за съвместно извършване на дейностите по ал. 2 може да сключи лице, което:
1. не е обявено в несъстоятелност, не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
2. няма просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт;
3. не е лишено от право да упражнява търговска дейност;
4. да не е осъдено за банкрут;
5. не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран;
6. има сключен трудов договор със специалист по ловно стопанство с висше образование с не по-малко от три години стаж в областта на ловното стопанство, назначен за стопанисване на дивеча.
(14) Изискванията по ал. 13, т. 3, 4 и 5 се отнасят и за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на лицето по ал. 13.
(15) Обстоятелствата по ал. 13, т. 1, 2, 4 и 5 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 13, т. 3 – с декларация.
(16) Най-малко веднъж годишно в срок до 30 ноември на текущата година, комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, извършва проверка по изпълнение на договорите от юридическите лица. За резултатите от проверката се изготвя доклад, който се изпраща до председателя на Държавната агенция по горите.
(17) Въз основа на резултатите от проверката по ал. 16 се подписват допълнителни споразумения, с които се определят конкретните дейности и мероприятия за изпълнението на договора през следващата календарна година.
(18) Договорите по ал. 12, както и допълнителните споразумения към тях, влизат в сила след утвърждаването им от председателя на Държавната агенция по горите. Договорите са публични.
(19) Държавните ловни стопанства публикуват на страницата на Държавната агенция по горите в интернет покана за сключване на договор по ал. 12 със зададени предварителни параметри по видове дейности или обекти.
(20) В срок не по-рано от един месец от публикуване на поканата по ал. 19, заинтересованите лица подават до Държавната агенция по горите своите оферти, към които прилагат документите по ал. 15 и инвестиционна програма.
(21) В едноседмичен срок от подаване на офертите, комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, ги разглежда като оценява стойността на предлаганата инвестиция и срока за изпълнение, съобразно финансовия потенциал и финансовите резултати през последните три години на съответното предприятие. Условията и редът за разглеждане и оценяване на офертите се определят в правилника за прилагане на закона.
(22) След разглеждане на офертите по ал. 21 комисията предлага на председателя на Държавната агенция по горите да сключи договор със съответния кандидат или да направи мотивиран отказ.
(23) При сключване на договора, кандидатът представя банкова гаранция за изпълнението му.
(24) Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз имам едно процедурно предложение – към § 5, който касае чл. 9 и който разглеждаме в момента, да включим и § 58, който касае също чл. 9, тъй като материята е една и съща, става дума за ловните стопанства. Това са две предложения – на господин Калинов и моето, които са противоположни едно на друго и трябва да се обсъждат в един план.
Ще ви прочета какво гласи моето предложение към чл. 9, ал. 1, което се различава до голяма степен от това, което е предложено тук. Моето предложение е да се създаде Приложение № 3 със списък от 19 ловни стопанства, които да останат държавни предприятия към Държавната агенция по горите без право на отдаване на други физически и юридически лица под никаква форма.
Двата текста касаят една и съща материя и моля двете предложения да се разглеждат едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че и председателят на комисията не възразява. Списъкът е пред вас, не е необходимо да го четем.
Господин Паница, продължете.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Това е една от най-важните части на разглеждания закон, може би есенцията на закона.
Искам предварително да съобщя на уважаемите колеги народни представители, че с този закон се дават 149 дивечовъдни участъка под формата на концесии за 15 години и 39 държавни ловни стопанства. Все пак трябва да поясня разликата между дивечовъдни участъци и държавни ловни стопанства. Дивечовъдният участък е горска площ, която е без никаква инфраструктура, в повечето случаи без дивеч. Нямам нищо против частната инициатива да се наложи в тези участъци, да развие ловното стопанство, да заложи и на ловния туризъм, да увеличи дивечовото богатство. Нямам нищо против. Тридесет и девет ловни стопанства са нещо съвсем друго. Те са създавани в продължение на десетилетия, при тях има абсолютно изградена инфраструктура на ловно стопанство с ловни домове, хотелски части със съответна класификация, съответни звезди, пътища, дивечови ниви, селскостопанска техника и много дивеч, дивеч с трофейни качества, който е създаван в продължение на години. Категорично против съм тези 39 ловни стопанства да се слагат 100% на масата. Задача на държавата е да запази биологичното разнообразие и този генофонд, който е създаван в продължение на десетилетия. Аз съм абсолютно убеден, че частната инициатива може да направи много, но тя не може да изпълнява държавни функции. Затова предлагам 19 станции, така наречените държавни ловни стопанства по новия списък, да останат само държавни, да продължи тази традиция. Защото не съм убеден, че тази частна инициатива може да изпълнява, повтарям, държавни функции. Някои ще напреднат много, някои ще се развият добре, имаме такива примери и в момента. Но не съм сигурен, че това ще се случи на 100%. Никак не съм сигурен, защото и в момента има лоши примери. Още повече, под формата, която се предлага – 33%. Това означава, че добронамереният частник ще влезе във владение на тези 33% и като такъв добронамерен участник в този процес ще захрани тази територия и от двете трети държавен участък на тази територия дивечът ще отиде в тези 33%. Така той спокойно може да си разполага с цялото богатство на това ловно стопанство, плащайки само 33%. По никакъв начин не разбирам тази форма! Затова считам, че това решение е неудачно и настоявам този списък от 19 станции, сега държавни ловни стопанства, който предлагам, да се приеме, така че държавата все пак да изпълнява някакви функции по този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Този параграф е един от най-спорните. Ние сме имали няколко заседания на комисията по този параграф. Тук има много спорни неща, но специално предложението на Васил Паница е следното. Той не отрича, че трябва да има инвестиции в държавните ловни стопанства, но иска да бъдат редуцирани до 19, тоест 19 да останат само държавни, а останалите да бъдат на принципа на публично-частното партньорство, да се даде възможност да има инвестиции от частни партньори.
Тук възникват няколко много сериозни въпроса. Първо, как се определя този списък? Защо 19, а не 18? Защо примерно „Женда”, а не „Корнисош”? Все сериозни въпроси. Ако трябва да говорим професионално, всеки ред от Вашето предложение може да породи сериозна дискусия по тази тема. Хубавото е, че Вие не отричате възможността за инвестиции в тези стопанства. Но ги редуцирате до 19.
Големият въпрос, който аз си задавам, но след малко ще се изкажа, е за така нареченото предложение на господин Калинов, което така и не стана ясно защо се предлага – да има още един списък, където пък само с 33% владеене да имаш възможност да ловуваш в цялата територия. Но това е друга тема, по която ще взема отделно отношение. Или най-малкото се налага да се обясни още веднъж публично какво се цели с това предложение и как на практика може да се реализира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Паница, заповядайте за дуплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря на господин Тасим. Той в общи линии потвърди това, което казах. Пак повтарям, с тези 19 държавни ловни стопанства и 147 участъка общо 167 обекта се дават на частна инициатива и само 19 ви предлагам да останат изцяло държавни. В това няма нищо лошо. Как съм определил този списък? Сравнително добре се разпределени на територията на страната. Вероятно може да се направи и по-добър списък от този, но аз съм се спрял на този списък, имайки предвид териториалното деление на страната и позиционирането на тези ловни стопанства в различни участъци. Не отричам, че може да има по-добър списък, но пак настоявам, че държавата трябва да има някакви функции в опазване на дивечовото разнообразие и запазването на този генофонд, който е създаван в продължение на 20-30 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което правим със Стела Банкова по § 5, е цялата ал. 12 на чл. 9 да отпадне. А тя гласи следното:
„Държавните ловни стопанства по ал. 1 могат да сключват с трети лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности, както и за дейности, свързани с подобряване на местообитанията на дивеча. Договорите се сключват за срок не по-дълъг от 15 години.”
Това гласи тази ал. 12.
Ще ви кажа защо правим това предложение. На практика с тази алинея държавните ловни стопанства преотстъпват основния си предмет на дейност на частни лица. Абсолютно неясно е по какви критерии и процедури ще се реши дали едно държавно ловно стопанство може или не може да сключи договор за съвместни дейности. Второ, няма процедура за определяне на задълженията и правата на държавното ловно стопанство и съответното юридическо лице.
Според мен – това е мое лично мнение, но то се споделя от много граждански организации, това е една своеобразна скрита приватизация на държавните ловни стопанства, възможност за такава скрита приватизация. Защото, съгласете се, колеги, частното лице ще даде някаква малка сума, държавата, която е изградила в продължение на десетилетия съответните ловни стопанства, ще участва със самото стопанство, а доходите ще бъдат експлоатирани главно от частното лице. Това беше обяснено преди тук, в тази зала.
Има и още нещо, което искам да споделя с вас. Целият контрол е предвиден да се извърши от Държавната агенция по горите. Вие добре знаете облика на тази агенция, особено предвид скандалните заменки на гори, които бяха извършени наскоро, които бяха на принципа бълха за слон, а не кон за кокошка. Бяха източени огромни, огромни суми от държавата от няколко частни лица. Медиите писаха за това и е излишно да се връщам на конкретните примери и факти.
Ето защо пак апелирам към вас, колеги, да отпадне тази, според мен, скандална алинея на чл. 9. Да запазим държавните стопанства да могат те да бъдат работещи и задължително трябва да се увеличи контролът на държавата в тези стопанства. Но считам, че политиката на тотална приватизация, тотално концесиониране, тотален отказ от страна на държавата във всички сфери не е довела до нищо добро. Вижте примера с енергоразпределителните дружества, вижте примера с така наречените частни топлофикации, вижте примера с БТК. Навсякъде фактите говорят, че частниците експлоатират жестоко природните ресурси – тук няма да цитирам примера с Челопеч, тази скандална сделка, където държавата взимаше може би под 1% – 0,75%, а частникът взимаше 99%.
Ето защо, уважаеми колеги, още веднъж ви призовавам интересите на вашите избиратели да надделеят пред интересите на няколко частни лица, които искат да приватизират фактически тези държавни ловни стопанства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако обърнете внимание на нашето предложение, за което е казано, че е прието по принцип, всъщност предложението се свежда до отхвърляне на параграфите от 10 до 16, които дават възможност за сключване на договори в тези ловни стопанства при неясни и предварителни критерии и условия. Това беше едно от основните ни възражения за това. За съжаление, в текста и в момента няма нищо, което да подсказва, че управителните органи на Държавната агенция по горите ще зададат предварително параметрите, поне най-общо принципните параметри за това за какво могат да се сключват такива договори за съвместна дейност – за какви видове дейности и в какви рамки. Определянето на 33% абсолютно не е достатъчно като такъв параметър.
Затова смятам, че в ал. 12 освен че „държавните ловни стопанства, определени със списък по Приложение № 4”, трябва да се добави: „и по методика” или „по условия и критерии, определени от председателя на Държавната агенция по горите могат да сключват договори с трети лица”.
Това може да се приеме за редакционна поправка, но това е едно абсолютно задължително предварително условие.
Аз се радвам, че е прието нашето предложение договорите да бъдат публични. Това ще създава една възможност за обществен контрол в хода на изпълнението на тези договори, което е една предпоставка за част от безпокойствата ни да има механизми за тяхното своевременно отстраняване или решаване на възникналите проблеми.
Така че първата ми редакционна поправка е да се добавят критерии за сключване на договори в ал. 12 и да отпадне след „за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват и да обхване”. Да остане възможност този договор да обхваща само 33 на сто от видовете дейност. Ако ние създадем възможност да има публично-частно партньорство само на част от територията на държавното ловно стопанство, могат да възникнат много сериозни изкривявания както в териториалното разпределение на дивеча, така и изобщо в нормалното биологично развитие на цялата среда в ловното стопанство, създавайки изкуствени условия, много по-добри в част от територията.
Тук няма да разсъждавам за възможностите за приватизация впоследствие на една такава територия. Мисля, че това са малко пресилени разсъждения, но мисля, че трябва да запазим хармонията в развитието на цялата територия на държавното ловно стопанство и ако има желание за частно партньорство за тази дейност в работата на държавното стопанство тя да е на принципа на дейност, на част от дейността, а не на принципа на територия.
Така че тези две редакционни поправки според мен могат да решат и да отстранят част от безпокойствата, които имаме във връзка с тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, ще Ви помоля да го дадете като текст, защото, ако евентуално се гласува, трябва да бъдем точни.
Има думата за изказване народния представител Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мислех да направя реплика, но може би изказването по тази точка и по този параграф ще бъде по-пространствено. Вярно е, че това, което госпожа Манева, току-що сподели, има доза вярност в него, но има и доза невярност, защото тези 33% не са ей така измислени от въздуха. В крайна сметка тези ловни стопанства са дивечовъдни ловни стопанства, а не ловни стопанства от изкуствено отглеждани или бих казал организирано отглеждан дивеч, който никъде не се признава нито като трофей, нито като ловен обект.
Именно затова са дадени тези 33% да бъдат по линията на публично-частното партньорство, където между другото се изискват огромни инвестиции, за да се възстанови славата на българското ловно стопанство, а не да се остави на едно саморазвитие по инерция. Питам, когато приемаме Закона за държавния бюджет на Държавната агенция по горите какъв бюджет ще гласуваме, ако искаме тези ловни стопанства да останат под техния патримониум и те да ги издържат?
Нали виждате, че в последните 17 години все повече и повече се намаляват средствата, с които се финансира именно такава дейност? Ако очакваме от собствени приходи, огромни приходи да се самоиздържат, просто този период много отдавна е отминал в България. Ако погледнем каква е практиката в европейските страни, ние ще видим далеч по-крайни решения, които, ако ги наложим в българската практика, няма да се впишат в нашите реалности. Именно затова е този подход с ловните стопанства – 30-33%.
Аз бих ви казал, че не са за завиждане тези, които ще наемат тези ловни стопанства, защото те са малко като кукувици – отиват на държавно ловно стопанство, държавна база, която само ще я рендуват, без никакви последващи правомощия да придобиват определени собствености. По-добре е тези, които ще рендуват участъците, защото те могат да си изграждат там собствена материална база – е, вярно е, ще финансират малко повече за отглеждане и привличане на дивеч, но пък в крайна сметка това е полезността към българската фауна и към българското дивечовъдно стопанство.
Дайте да не си правим илюзии, че някой търси някакви приватизационни крачки. Такива не могат да се случат. По-скоро държавата ще спечели от това, че частният капитал, част от своите средства ще ги влее в българското дивечово стопанство. В момента този процес го няма.
Аз пак се връщам на темата – като гласуваме бюджета на държавата, какво ще дадем на Държавната агенция по горите, да финансира в тези стопанства и в тези участъци? Нищо или поне ... поне нищо. Даваме само за едни работни заплати и за някакви лесокултурни мероприятия, които и те са крайно недостатъчни.
Нашето ловно стопанство наистина в момента гладува за свеж капитал. Ако се тръгва към тази крачка, тя се прави за това. Тук не търсете печалбарство и запомнете, че в близките поне 10 години никой няма да спечели явни средства от ловно стопанство. Ще спечели друго, ще спечели българската природа и може би някакъв вид лобизъм, но това го има в целия свят. Всичко друго е игра на думи и бих казал евтина демагогия.
Съжалявам, че господин Куминев тук приведе други случаи от българския икономически живот, които са верни по същество, но не са съотносими към сегашния закон и нямат нищо общо.
Предлагам да подкрепим това, което комисията е подкрепила и да го гласуваме, а не да се отдаваме на други забежки, които на практика ерозират закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, може ли да Ви попитам, за да ни стане ясно?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Заповядайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това частно партньорство, публично-частно партньорство са приказки. Ще могат ли гражданите, например Вие или аз да се поразходим из природата без да стреляме, в това, което сте дали на публично-частно партньорство,?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: На това като реплика ли да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нещо такова. Разяснете на публиката.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви.
Предметът на дейност, за което се отдава, това е организиране отглеждането на дивеч и ловния спорт.
Първо, никой не забранява достъп на гражданите свободно да ползват даденостите на българската природа. Има някои ограничения, например като господин Калинов, които искат да се разкарват с определен вид моторни превозни средства и да плашат дивеча. Там ще му бъде забранено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само пеш може да ходи и да мълчи, да стъпва тихо на пръсти? (Смях.)
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Искам да ви кажа и нещо друго. В крайна сметка никой не коментира намесата на държавата, а тя е ясно разписана и ясно ще бъде разписана в договорите, които ще бъдат подписани, че контролът на Държавната агенция по горите е почти ежегоден, за това какви са запасите от дивеч, за това какви мероприятия се провеждат от тези арендатори за умножаване на дивеча и спазване на условията на неговата популация – като календар на лов и т.н. Това ще бъде под пряк контрол на държавата.
Никой не казва, че това ще бъдат някакви затворени автономни области, графства и т.н. Случаят Гео Дундеров ще бъде забравен и по-скоро той ще бъде показателен случай за това, което не трябва да се случва в бъдещата и предстояща арендаторска политика на Държавната агенция по горите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Аз не съм изненадан от тази ода за 33-те процента, която чухме от господин Илиевски. Вероятно списъците са вече почти направени и ние трябва да счупим хатъра на някои, които са в тези списъци, само че това е за сметка на нашето дивечово богатство, пак го казвам.
И в момента някои, които са сключили договори за дивечовъдни участъци, някои частници, както казах, че нямам нищо против някой от тях, назначават и уволняват директорите на горските стопанства – това вие го знаете много добре, спират движението по пътищата вътре на територията на дивечовъдните участъци със специални табели. До час и половина мога да ви заведа и да видите за какво става дума. И да се правите на разсеяни сега, че това щяло да бъде върха на развитието на ловното стопанство, наистина не прилича на нищо.
Това, което казахте, че има такива примери и в други страни, не е вярно. Аз ще ви кажа, че много по-голям процент от територията на Швеция, на Финландия, на Франция в частта на френските Алпи и на Германия са отделени и са изцяло под юрисдикцията на държавата. Там няма никакви частни инициативи. Така че много по-голям процент казвам... Представяте ли си, да речем един Йелоустоун да не е под юрисдикцията на американското правителство или държавата? Не може да има такова нещо. Казвам ви, че с тези 33% вие казвате следното на българското общество: „Плащаме 33%, ползваме 100%.” Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Има приказка за чудесата на нашето време – че германците се научиха да търгуват, а евреите се научиха да воюват.
Ние виждаме как представителите на БСП се борят със зъби и нокти за правата на частниците, а представителите на десницата отстояват интересите на колективите.
Трябва да кажа на господин Илиевски, че неговото слово почти ме просълзи. Като си представя тези прекрасни хора, тези арендатори, които ще работят повече от десет години на загуба, които няма нищичко да спечелят и които работят само от любов към народа, просто съм трогнат от това, че има такива хора между нас. Някои от тези хора наистина ги знаем. Радвам, че БСП с такава сила поддържа частната инициатива, която, както е известно, ежегодно, ежечасно, ежеминутно, даже ежесекундно ражда капитализъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Илиевски, искам да Ви напомня, че този закон освен за лова е и за опазване на дивеча. Опитахте се да направите някаква пледоария в парламента, защитавайки текста на комисията, но не успяхте.
Първо, ако ще се въвежда такава практика, то трябва да има ясни критерии и условия. Такъв текст в момента няма. Всяко стопанство може да си сключва каквито иска договори при каквито иска условия. Такава предпоставка за някакви канализирани, ясни параметри, такова нещо няма.
Така че не можете да възразявате срещу първата добавка, която направих, да има ясни критерии и условия, които утвърждава председателят на ДАГ, в рамките на които съответните дивечовъдни стопанства могат да сключват тези договори.
Не защитихте 33 %. Не разбрах защо 33, не 45, не 25. Няма да споря по този въпрос. Но да говорите, че с това се създава предпоставка за опазване на природата и дивеча, като на част от територията да се създават извънредни условия и останалата да бъде при неравнопоставени и по този начин вие опазвате природата, това просто е абсурд.
Така че, ако наистина има желание заедно с предпоставките за вливане на частен капитал в тази дейност, за да бъде постигнато по-добро опазване на дивеча, увеличаване на популациите, то не трябва да се създават неравнопоставени условия в различни територии на общото стопанство. Затова 33 % трябва да се отнасят за видове дейности, а не за част от териториите на общата територия на дивечовъдното стопанство.
Ако Вие наистина сте искрен в стремежа нещо да се случи в областта на дивеча и тази негативна тенденция, която наблюдаваме през последните години за непрекъснато намаляване на популациите, то трябва да признаете, че това е така. Ако не вярвате, направете консултация с хора от Министерството на околната среда и водите. Аз не вярвам те да не подкрепят идеята да има финансиране на дейност, но да не се толерират отделни участъци на територията на едно държавно дивечовъдно стопанство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Съжалявам, че в началото, когато започнах изказването си, не направих една декларация за конфликта на интереси. Аз съм ловец от 30 години и само толкова. Редови член съм на Съюза на ловците и риболовците. Не съм чувал за някакви списъци и не ги зная, но ще помоля господин Паница, ако ги знае, да ги каже тук, защото ни въвличате в някакъв конфликт, който го няма никъде. Списъци не се готвят, защото критериите още не са готови като подзаконов нормативен акт на Държавната агенция по горите.
По този начин отговарям на госпожа Манева, че ще бъде унифициран за всички, а не за отделни ловни стопанства. Защо трябва да го разписваме като критерии в закона, когато по силата на парламентарния контрол, вие и двамата сте членове на Комисията по земеделието и горите, ние можем да го гледаме в оперативен порядък в комисията и Държавната агенция по горите да го прилага на практика и да контролираме дали го прилага като критерии. Мисля, че това е технически въпрос. Той не може да бъде диференциран за този ловен участък по този начин, за другия ще бъде по друг, пък за това ловно стопанство по трети начин.
Мисля, че тази дискусия не е най-съдържателната, но тя не пречи законът да бъде работещ. Защото, когато го приемахме на първо четене, ние казахме защо е необходим този закон. Защото трябва да откликне, първо, на новите обществени отношения и, второ, да ликвидира последствията от бандитския, варварския, разрушителен закон, приет по времето преди две правителства, който разби българското ловно стопанство, който не приватизира, а разруши ловната база, базата за ловен туризъм и т.н. в България. Всичко това са факти и ние трябва да си ги припомняме. Днес водим тази дискусия, именно за да потушим последствията от това, от една страна, и, от друга страна, да отговорим на новите обществени отношения.
Относно 33-те процента. Госпожо Манева, пак Ви казвам: при съществуването на ловните стопанства и преди двадесет години не цялата територия на това ловно стопанство е подхранвана, а само малка част от нея, за да може местообитанията на дивеча в този район да бъдат в естествена среда, а не в изкуствена.
Господин Паница много добре знае как се дават бонусите на трофеите и как се оценяват тези ситуации. Трябва ли да го припомняме сега и да се връщаме на някакви теории, че някой ще граби, че на една малка площ ще източва голямата площ? Това е невъзможно.
Мисля, че тези аргументи някак си са странични от онова, което е нанесено като вреда на българското ловно стопанство преди 10-11 години и което ние сега тепърва трябва да компенсираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този § 5 дава възможност за много приказки. Има място за изключителен популизъм, има място и за много рационално мислене. Нека в началото да ви напомня само каква е настоящата ситуация в тези държавни ловни стопанства.
Първо, господин председател, колеги, тук става въпрос само за три процента от територията на Република България.
Второ, и към днешна дата в тези ловни стопанства няма организиран ловен туризъм. Организиран ловен туризъм е по дружинки, сдружения и т.н. Тук има ловен туризъм, тоест всеки човек, който е в състояние да плати, има право да отстрелва определен вид дивеч и плаща на държавата определена сума. Тази сума се определя със заповед на министъра на земеделието и горите в началото на годината. Тоест правилата са ясни, контролът е изключително от държавата. Тук не става въпрос да ощетим някой ловец и т.н., така че нека изчистим този въпрос. Сега там не може да се ловува свободно. Това – първо.
Друго, което искам да подчертая, е, че вносителите с този параграф казваме следното: тъй като в България е нормално ловът да не е основен приоритет, даваме възможност на частни лица да инвестират в този ловен туризъм. Тоест по преценка на държавата може да се сключи договор за определени ловни стопанства. Затова казваме, че могат да се сключат договори на базата на публичночастно партньорство. Тоест договорите могат да бъдат един брой за тази година, пет броя примерно за следващата година или някога могат да бъдат и тридесет, без да ограничаваме в определен брой, списъци и т.н.
Това е нашето предложение. Аз мисля, че по преценка на Държавната агенция за горите това може да се случи. Не е задължително да се случи днес и всички тези ловни стопанства да се дават по този начин за съвместно ползване с държавата. Това е едното. Много е важно да се разбере това нещо.
Трето, другото предложение е крайното предложение на колегата Минчо Христов. Той каза: там, където влиза частникът, нищо зелено не оставя, най-малко ще остане дивечът. Това не е вярно. Тук не става въпрос за хора, които биха влезли в гората и ще инвестират, за да извлекат оттам тонове месо. Тук става въпрос за нещо различно. Едва ли тази проста икономическа логика е най-важното в случая, защото това не важи. Един килограм месо ще му излезе над 100 евро примерно. Абсурдна теза!
Може би от всички предложения най-спорно е предложението на председателя на комисията Васил Калинов, който казва, че не всички ловни стопанства трябва да бъдат отдадени за ползване по този начин. Той предлага един списък, в който с частно партньорство да бъдат само 33-те процента. Какво следва от това? 33% на територия, на инвестиции, на разходи? Какви права дават? 33% върху какво? Ако е това, което много хора подозират, че се предлагат 30-те процента от приходната част, а се разполага със 100%, би било абсурд. Влагат една трета от необходимата сума за поддържане на стопанството и ползват целия ресурс – това е неприемливо. Не вярвам да е точно тази идеята. Въобще какво означават 33% от едно цяло? Много е спорно и винаги ще има място за много приказки. Мисля, че никак не е издържано. Или има, или няма такова партньорство в тези райони.
По предложението на колегата, което е много интересно, то се базира преди всичко на допускането, че ако в едно стопанство влезе частник, има вероятност там да не остане нищо живо – нито растения, нито животни, тази теза е дълбоко невярна. Тук става въпрос за огромни инвестиции. Крайният ефект от тези инвестиции не може да бъде дивеч на килограм. Просто не допускаме и не е възможно това да стане. Още повече, законът категорично казва, че контролът ще бъде само държавен. Как се осъществява контролът върху тези дейности? Първо, създава се след конкурс, тоест, в документацията трябва да подчертаете какво ще инвестирате, как, къде, в какво, разбира се, тези инвестиции трябва да бъдат разпределени по години. Ежедневният контрол е единствено и само от държавата. Това е гаранцията! Друга гаранция няма. Другото е да кажем, както казва колегата, в държавния бюджет да отделим пари за лов. Поне на този етап това е невъзможно и неприемливо за обществото.
Опитвам се да ви кажа, че предложението на вносителите да има публично-частно партньорство с възможност Държавната агенция за горите да определя броя на това партньорство без да ограничаваме със списъци, без да налагаме графици, мисля, че е най-приемливо. В тази връзка предлагам варианта с 33% ползване на държавно ловно стопанство или списък, който е строго регламентиран... Няма да свършат никаква работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В едно ловно стопанство само един договор ли ще има?
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, встрани от микрофоните): Едно юридическо лице има договор с държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казвате за сроковете, че може тази година, догодина, след пет години може да се сключи, но в едно ловно стопанство, което има и публично-частно партньорство нали един договор ще има?
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, встрани от микрофоните): ... Пак е делено на територия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хюсеин! Извинявайте, ама тук ни правите на обикновени идиоти! Слушаме господин Илиевски как частни инвеститори се натискали, за да губят по 10 години – нещо, което се каза. Мисля, че действително трябва да се даде списък на тези патриоти, които искат по 10 години да инвестират, да развиват ловните стопанства, за да може президентът да им даде по един орден „Стара планина” за този подвиг!
Освен това Вие лекичко казвате „3 процента от територията на България”. За мащабите, които, в които оперира вашата партия, 3% може да са нищо, но това са 3 милиона декара!
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Какво от това?
ИВАН СОТИРОВ: Изобщо е очевидно за какво става въпрос. Нито има ясни правила, нито има ясни критерии! Убеден съм, че флората ще се развие за сметка на фауната. Това ще се развие в тези ловни стопанства! Но Вие сам го казахте: държавата ще прецени, държавата ще даде. Само че държавата това сте вие и вие искате да го правите без всякакви критерии, без всякакви правила и с ловните стопанства ще се случи това, което се случи с всички язовири, които бяха дадени на мутрите. Съсипаха рибата и сега – аз съм риболовец, а не ловец, навсякъде, където бяха дадени язовирите и водоемите под аренда, видяхме какво стана. Искате да направите това и с държавните ловни стопанства. За това става въпрос. Не виждам защо трябва да ни подценявате и да ни правите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Сотиров, по принцип като се говорят цифри от тази трибуна, винаги е подозрително или е свръхсамочувствие да се кажат определени цифри. Човек трябва да е работил много, да е изчислявал много и да се базира на нещо научно, за да каже примерно 10, 11 години или 11%. Тази реплика не беше към мен, поне първата част беше към колегата Радослав Илиевски, който каза нещо, което и аз не споделям, защото и така могат да се хвърлят всякакви цифри, по всяко време, за всичко. Много несериозно!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие казахте 3% от територията.
ЮНАЛ ТАСИМ: Казах около 3% от територията на България. Толкова са държавните ловни стопанства общо. От тях по предложение на вносителите може да има публично-частни партньорства от един до 35 броя договори, защото три стопанства отделяме за държавни нужди към министър-председателя. Тук няма някакъв императив да кажем, че всичките ги раздаваме, така е по вносител. Правете разлика между това, което ние като вносители казваме, това, което казва Васил Калинов – един списък от 12, от които само 30% трябва да имат някакво партньорство, и един списък на колегата Паница, който казва половината да останат само държавни.
Но има нещо, с което съвсем не съм съгласен. Това е Вашето отношение, Вашата представа, че ако частник влезе в тази територия, със сигурност няма да е 3%, защото, както виждате, няма да бъдат 39 договора, там вече няма да има никакво животно. Напротив! Говорим за ловен туризъм. Тук не говорим да излиза някой човек на полето, да вземе един елен, да се прибере и да прави буркани. Тук става въпрос да се инвестират много години. Всеки дивеч има години, през които стига до трофейна зрялост. Това иска много знания, много инвестиции, много държава, а не това, което си представяте за язовирите – някой пуснал мрежа, уловил ги и край, защото нито е пуснал рибки, нито е имало държава.
Тук, разбира се, приемаме предложението на колежката Манева, че всичко трябва да бъде публично, че условията трябва да бъдат в интернет страницата и всички анекси и допълнения, които ще се правят евентуално към договора, също трябва да бъдат указани и след това да се упражни парламентарен контрол върху цялата дейност. Недейте внушавате на обществото точно вие отдясно, че ако това се случи, ще бъде ад за ловните стопанства. Това е абсурдно! Ако е така, ще съм съгласен с Вас, но това не е същата държава.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Нали се скъсваме от контрол и полза никаква!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Кабил. С Вашето изказване днес ще приключим. Ще продължим утре с изказванията.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото на този век равнището на ловната дейност в нашата страна и популацията от дивеч беше паднало на критично равнище – това е факт. Аз си спомням какви яростни дебати бяха в тази зала при промяната на Закона за лова и опазване на дивеча през 2003 г., с която се учредиха държавните ловни стопанства. Тогава, без да бъда в залата, като орган по този закон се наслушах на какви ли не подобни неща, които и днес чувам.
Вижте, 36-те държавни ловни стопанства, бивши държавни дивечовъдни стопанства, изиграха своята положителна роля – не само в района, където се ловува, но и в съседните райони, които са към Ловно-рибарския съюз, към дружинките.
С други думи, когато се инвестира в устойчивото стопанисване на дивеча, в увеличаването на популацията, във вкарването на научните норми по отстрела, по отглеждането и продаването, обърнете внимание, на трофеи на български или на чуждестранни ловци, които си правят колекции, това дава своя положителен ефект.
На първото четене на този закон, аз няма да забравя, всички изказвания бяха в един и същи дух. С този закон ние правим две неща. Първото нещо, в новите условия модернизираме ролята, мястото и значението на Националния ловно-рибарски съюз, или както в момента той се нарича или ще се нарича, като партньор на държавата, от една страна. От друга страна, да зададем основата, първите стъпки на публично-частното партньорство в ловната дейност, в опазването на дивеча, така че България да се върне на картата на световните ловни дестинации, откъдето тя изчезна.
По отношение на благородния елен България и в момента е в десятката на най-добрите, стойностно най-високо оценени капитални трофеи – с четири такива. В петицата, господин Берон, мисля, че трите или двата трофеи са наши.
Ние можем да се върнем, можем. Как? С инвестиции. Хора, които свободно оперират с термини по отношение на лова, задават една мисловна конструкция. Отдава се на някакъв частник някаква територия, той я огражда, избива каквото е останало вътре или, както каза господин Тасим, прави месото на буркани, или там нещо друго става. Няма такова нещо. Дивечът е в постоянна миграция.
Резултати има, когато научно обосновано, на научна основа – според движението, според миграцията – сезонна, денонощна, се направят съответните системи за хранене, за наблюдение, за отстрел на онези, които не че ще подобряват, напротив, ще влошават генетично популацията. Дивечът се събира, концентрира там, размножава се. И когато бъде отстранен само според научните норми и показатели.
Така че аз не виждам нищо страшно в това, даже и на териториален принцип да бъде обособено това публично-частно партньорство, защото на тази територия инвеститорът ще инвестира в хранилки, ще инвестира във вишки, ще инвестира в противопожарни зони, ще инвестира в изхранването, ще инвестира в отварянето на пътеки през зимата. Когато снегът стане метър и половина-два в планината и в гората, знаете ли каква тъжна картина е животните да умират от глад?
Има една знаменита фраза, която приписват на Чърчил – че демокрацията не е най-добрият строй, но по-добро не е измислено. Така че аз с убеденост казвам: законът в този вид не е най-добрият, той ще претърпи изменения, но да дадем шанс, да го гласуваме, за да се направят първите крачки в тази посока.
Що се отнася до казаното от някои колеги за яснотата, прозрачността, контролните механизми, критериите, по които ще стане както отдаването на концесия, на подписване на вид договор за съвместно ползване, по-нататък – контролът върху отстрела. В тази съвместна дейност безспорно тези неща трябва да бъдат регулирани. Ако ги няма в закона, не е късно да ги включим. Ако пък не им е мястото в закона, това нещо може да стане с подзаконовите нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Госпожо Манева, заповядайте – не мога да Ви откажа.
И председателят на комисията иска да се изкаже, и колегата Олимпи Кътев иска да се изкаже – остават пет минути. Как да стане тази работа?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ще продължим утре, господин председател, защото темата е изключително важна.
Господин Кабил, Вие ни разказахте обща концепция за намерения, но намеренията се материализират с конкретни текстове. Този текст, какъвто е в момента, не гарантира това, което Вие говорите. Устойчиво развитие – къде са ви критериите за устойчиво развитие? Няма никаква отговорност на органа, който контролира и координира тази дейност.
Може ли да се сключват такива договори? Сега се прокарва пътят на това публично-частно партньорство и да нямате условия и критерии, при които тези дивечовъдни стопанства трябва да оперират в тази материя?! Няма такива критерии, значи трябва да запишете в текста категорично. След това Вие казвате: хранилки, не знам какво. Добре, щом ще са хранилки, това е вид дейност, но не на една трета от територията. Говорим за конкретни неща, които в текстовете създават предпоставки за груби грешки след това.
Радвам се, че Вие напомнихте, че имаше сериозна промяна в Закона за лова. Господин Илиевски е забравил, така че не се връщайте толкова назад и няма нужда от голи реплики и заклинания – това е лошо, онова е лошо.
Нека сега да направим така, че да бъде по-добро. И не защитавайте незащитими каузи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря.
Госпожо Манева, както Ви разбирам, в този закон ние трябва да изпишем всичко, което трябва да се извършва в тази дейност – лов и опазване на дивеча, абсолютно пунктуално. След една или две години ако се появят нови обществени взаимоотношения, наново ще променяме закона ли? (Реплика от народния представител Евдокия Манева.) Тогава за какво са правилниците за приложение и съответно наредбите, които изпълняват този закон? Законът трябва да задава концепцията, посоката, в която вървим и ние трябва да го правим смело, без да се притесняваме. Включително и за Националното ловно сдружение.
Като орган по този закон бях се нагледал на всякакви конфликти между дружинки – искат да се цепят, искат нови територии. Сега се отива радикално напред – отпадат дружинките, има сдружение, дава се по-голяма гъвкавост и свобода.
Даже бих казал, че този закон прави първите плахи крачки. Аз съм убеден, че по-нататък в него ще има текстове, които да дават право на ловните сдружения да осъществяват и те подобна дейност, която в момента осъществяват и ще осъществяват държавните ловни стопанства. Какво лошо има в това? (Реплика от народния представител Васил Паница.)
Не е забранено, господин Паница.
По-нататък обществените взаимоотношения като се развият, живи и здрави да сме, ще видим за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, остава минута и половина. Има поне двама желаещи да се изкажат. Явно, че днес няма да можем да приключим с дискусията по този текст, ще продължим и утре. Текстът е много важен, разбира се, явно и спорен.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Това е същността на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко съобщения.
Утре ще започнем гласуванията, както знаете, от 9,00 ч.: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг, Законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, гласуване на проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание, първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членски, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него, Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и проект за решение по Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода 01.09.2006 г. – 30.06.2008 г.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, от 11,00 ч. утре ще има парламентарен контрол. Ще обявя само министрите, които ще отговарят на народните представители.
Първо ще отговаря министър-председателят на Република България Сергей Станишев. След него – заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев. На трета позиция е заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем. Четвърти – министърът на земеделието и храните Валери Цветанов. Пети – министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. Шести – министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Седми – министърът на здравеопазването Евгений Желев. Осми – министърът на финансите Пламен Орешарски. Девети – министърът на вътрешните работи Михаил Миков. На десета позиция, явно няма да стигне времето, би могъл да отговаря министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев.
Няколко съобщения за днес, четвъртък – ще прочета само комисиите, които ще заседават:
Комисията по транспорт и съобщения – 14,30 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.
Комисията по европейските въпроси – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.
Подкомисия по отчетност на публичния сектор – 18 септември 2008 г. от 16,30 ч.
Комисия по бюджет и финанси – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси – на 18 септември 2008 г. от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването – на 18 септември 2008 г. от 15,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. Продължаваме утре от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Татяна Калканова