Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Колеги народни представители, предстои ни да започнем днешния пленарен ден с поредица от гласувания. Но преди да пристъпим към тях, искам да привлека вниманието ви към един проект на обръщение, с който разполагате в материалите, които днес сте получили. То е по повод настъпващата дата на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България.
Проектът на обръщение е с вносители от всички парламентарни групи и независимите народни представители. В предложението си вносителите предлагат проектът за обръщение да бъде представен за разглеждане и приемане, съгласно установения ред. Спомняте си, че в навечерието на Деня на Конституцията ние приехме подобно обръщение с гласуване след неговото огласяване в пленарната зала, без обсъждания.
Предлагам да започнем днешния пленарен ден с огласяването и гласуването на този проект за обръщение, след което да преминем към останалите гласувания.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря ви, уважаеми колеги.
Моля за вашето внимание да изслушате текста на обръщението:
„ОБРЪЩЕНИЕ
на Четиридесетото Народно събрание
към гражданите на Република България
по повод 100 години от провъзгласяването на
Независимостта на българската държава
Сънародници,
На 22 септември 2008 г. отбелязваме 100-годишнината от провъзгласяването на Независимостта на българската държава. Безспорно това е върховен исторически акт, осъществил възрожденския идеал за свободна и независима България и издигнал достойнството на българската нация.
Тридесет години след Освобождението България продължава да бъде васална държава. След решенията на Берлинския конгрес, разпокъсал българските земи, и въпреки успеха на Съединението от 1885 г. свободата на българите не е желаната от тях и те не се чувстват пълноправен господар на съдбините си.
Независимо от политическите превратности и ограничения през този период българската нация преживява завиден стопански и културен възход и се превръща във водеща сила на европейския югоизток. На Европа се демонстрира изключителният потенциал на българската нация, жизнеността на един хилядолетен народ, който едва през 1879 г. потвърждава в своята демократична Конституция основните европейски политически и духовни ценности.
Провъзгласяването на Независимостта през 1908 г. е недвусмислен израз на новото самочувствие и себеуважение на българската нация и на вярата, че може да осъществи едно величаво дело в неблагоприятна за националните ни интереси външнополитическа среда.
Към условията за успеха на справедливия исторически акт се прибавят и проличалите много ясно забележителни умения на младата българска дипломация да осигури международната подкрепа за независимостта ни в сложни условия.
Днес, 100 години по-късно, България е парламентарна република с демократична Конституция, гарантираща разделението на властите и техните отговорности. Нашата държава възстанови своята европейска идентичност и днес е пълноправен член на Европейския съюз.
Пред нас е предизвикателството да служим на националните приоритети със същата политическа отговорност и държавническа мъдрост, с която предците ни защитиха националните интереси на България, провъзгласявайки независимостта.
Честването на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България е импулс за развитие на пълноценен и отговорен политически живот, за една демократична, справедлива и богата държава.
Сънародници,
През изминалите 130 години България успешно извоюва осъществяването на няколко значими национални каузи: Освобождението, Съединението, Независимостта и присъединяването към Европейския съюз. Това са безспорните предпоставки за прогреса на българската нация.
Нека черпим сили и вдъхновение от строителите на Независимостта на съвременна България!”
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, нека с гласуване потвърдим още веднъж нашето единодушно съгласие с това обръщение.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Благодаря ви, колеги.
Продължаваме с гласуванията, които ни предстоят за днешния пленарен ден.
Моля господин Корнезов да поеме ръководството на пленарното заседание.
Заповядайте, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както вчера беше съобщено, ни предстоят доста гласувания.
Първо, започваме с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 164 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг с вносители Румен Овчаров и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 160 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 22.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващото гласуване – Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да приемем законопроекта и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 161 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ЗАКОН
за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа
Параграф единствен. В чл. единствен думите „със следната резерва по чл. 7: „Република България не се ангажира с освобождаване от преки данъци, удържани върху доходи с източник Република България, включително върху доходи от лихви по кредити, представлявани от местни лица” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф единствен? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 163 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, предстоят ни около десетина гласувания във връзка с промени в състава на комисиите. Ще ви ги съобщавам едно след друго, не можем да ги гласуваме едновременно, тъй като са отделни решения.
И още нещо да отбележа за народните представители, които бяха при обсъждането на тези въпроси. Решенията бяха прочетени предварително, затова сега не се налага да ги четем още веднъж.
Първо, решение относно Комисията по права на човека и вероизповеданията с вносител Йордан Бакалов.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.
Второто решение отново е с вносител Йордан Бакалов и е относно Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
И това решение е прието.
Отново има проект за решение с вносител Йордан Бакалов относно Комисията по европейските въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към следващото решение с вносител Татяна Дончева отново Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 142, против 4, въздържали се 2.
Решението е прието.
Следващото решение отново е с вносител Татяна Дончева относно Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е с вносител Ремзи Осман и е относно Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте го.
Гласували 149 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е с вносител отново народния представител Ремзи Осман – Комисия по околната среда и водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 148, против 3, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Бакалов – Комисия по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.
Отново народният представител Йордан Бакалов е направил предложение относно Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 139, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е с вносител Татяна Дончева. Той се отнася до Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.
Последното от тази поредица проекторешения е с вносител народния представител Борислав Ралчев. Отнася се до Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 8.
Решението е прието.
Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносители – Ясен Попвасилев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 118, против 9, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващото гласуване – Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него с вносител - Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде приет на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Господин Иванов, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на Заключителния акт към него
Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и Заключителния акт към него, подписани през 2004 г., със следните декларации:
1. Декларация по чл. 11, § 4:
„Република България декларира, че централен орган по смисъла на чл. 11 от споразумението е Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности” в администрацията на Министерския съвет.”
2. Декларация по чл. 26, § 1, буква „а”:
„Република България декларира, че централните органи за получаване и изпращане на молби за правна помощ по производства, образувани от административни органи за правонарушения, по които решението може да доведе до производство пред наказателен съд, са:
- Върховната касационна прокуратура – по молби за правна помощ по административни производства преди постъпването им в съда;
- Министерството на правосъдието – по молби за правна помощ по административни производства в съдебна фаза на наказателното производство.”
3. Декларация по чл. 26, § 1, буква „б”:
„Република България декларира, че централен орган за получаване и изпращане на молби за правна помощ по граждански дела, свързани с наказателни производства, докато наказателният съд не се е произнесъл с присъда, е Министерството на правосъдието.”
4. Декларация по чл. 27, § 5:
„Република България декларира, че централните органи за получаване и изпращане на молби за правна помощ по Дял ІІІ от споразумението са:
- Върховната касационна прокуратура – по молби за правна помощ в досъдебното производство;
- Министерството на правосъдието – по молби за правна помощ в съдебна фаза на наказателното производство.”
5. Декларация по чл. 44, § 3:
„Република България декларира, че ще прилага споразумението в отношенията си с държавите членки, които са направили същата декларация до влизането му в сила.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Следващото гласуване е по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, имам чувството, че пак желаете да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Иванов, моля да представите текста.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите.
Чл. 1. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, подписана на 26 юни 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Гласуваме на второ четене този законопроект.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
И още едно гласуване, последно за днес вероятно – проект за Решение по Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода 1.09.2006 г. до 30.06.2008 г., вносител Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията.
Моля, гласувайте, а решението беше прочетено вчера.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, волю-неволю стигаме и до Закона за лова и опазване на дивеча.
Дискусията по законопроекта продължава. (Шум и реплики в залата.)
Народният представител Олимпи Кътев от вчера желае думата, днес му я даваме.
Вчера допуснахме в залата при разглеждането на този законопроект представители на Министерството на околната среда и водите, както и от Държавната агенция по горите. Не е необходимо още веднъж да гласуваме, а сега нека да влезе и господин Стефан Юруков. (Реплики.)
Моля народните представители да седнат по местата си в залата или да продължат разговорите си извън залата. Това е важен закон! Предстои да обсъждаме най-важният текст от целия закон, както каза председателят на комисията. (Шум и реплики в залата.)
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата – нека да се уважаваме, за да можем да чуем становището на господин Кътев.
Имате думата, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
С голямо нетърпение чаках да ми дадете думата от вчера до днес. Имах и напрежение през нощта по този повод. (Оживление.) Това беше малко, за да разведрим обстановката.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Вчера многоуважаемият проф. Берон каза, че се просълзил в залата от това, което се случвало – че, едните защитават едно, другите – друго, невиждани неща!
Уважаеми колега Берон, не само ще се просълзиш, но и рев ще ревеш в този парламент – такива неща се случват, невероятни за много хора, невероятни да се случат преди години, но така или иначе, животът върви. Хората се променят. И БСП се променя. И десницата се променя. Добре, че е Либералният център, за да овладява люшканията наляво и надясно, за да дойдем до момента, в който ще можем да приемем този хубав закон. Крайно време беше да стане това, въпреки проблемите, които имаше по него. В края на краищата, второто четене върви.
Но, все пак, защо се случват тези неща? Защо се случва десницата – дали тя е тъмносиня или леко синкава, или каквато ще да е там, но тя да плаче от трибуната, че видите ли, дадем ли нещо на частниците, те ще го опорочат, те ще го ограбят, те ще го откраднат, те нищо няма да направят? Няма да остане и едно диво прасе, и пет патици няма да останат!
Колеги, не ставайте смешни пред хората. Вместо вие да защитавате частната инициатива, частниците, както е в целия свят, вие сте точно на обратния принцип. Ние тук не говорим за реформа от 1997-1998 г. Ако мислите, че е такава промяната в закона, не е такава промяната! През 1997-1998 г. знаем какво направихте вие с горското стопанство като цяло, но сега е 2008 г. и просто не ви прави чест вие да сте против частната инициатива. Който е против да стане и да го заяви, но който не е против, когато това е залегнало в програми и навсякъде, да се изразяват като дясномислещи хора, а по такъв начин да се противопоставят на частната инициатива, просто не е почтено.
В тази връзка, многоуважаеми господин Паница, Вие сте се спрели на 19 ловни стопанства. Защо 19, защо не 39? Защо не 9, защо не всички или нито едно, а точно 19?
Горе-долу такова е и другото предложение - на уважаемия председател – 33%. Ами, защо 33%, дайте да е 25% или 100%, или 90%. Няма никаква принципност, никаква логика в това да бъдат определяни те по бройки. Става някак си избирателно, значи може би има някакви предварителни списъци, както казаха тук, че се правят.
Господин Паница, Вие ако сте ги правили по предварителен списък, кажете го, за да знаем за кои ловни стопанства става дума.
В края на краищата трябва да ни радва това, че Българската социалистическа партия променя своето отношение към частната инициатива, но това е в резултат и на тригодишния опит в управлението, когато все пак тя изпълнява либералната програма на Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи. Така че резултатът е налице и всички трябва да се радваме за това и да вървим напред.
Може би най-справедливо и либерално е предложението на вносителя и трябва да се обединим около него, което ще даде консенсус. Тоест да дадем възможност на държавата и изпълнителната власт като такава, която и да е тя и когато и да е, да може да упражни контрола, който трябва да упражни върху дейността на ловните стопанства – дали са частни или не, дали са на концесия, дали са под друга форма на управление.
Моето лично предложение е да се обединим около предложението на вносителя и да вървим напред в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Един френски парламентарист от 1860 г. казал: „колко ефектно е неговото изказване”, когато цитирал някакъв закон, който бил отпаднал преди 50 години, но имал ефект сред избирателите. Гледам, че Вие продължавате да цитирате 1997 г., 1998 г. – нещо, което няма нищо общо с темата тук в момента.
Конкретно на въпроса Ви: защо цитирам 19 станции? Защото те останаха, другите сте ги раздали на ваши хора. Защо не питате председателя Калинов защо той цитира пък точно 15 станции от тези 19, в които трябва да се дадат 33%, а задавате въпроса към мен? Задайте го и към него съответно.
А що се касае до частната инициатива, аз казах в моето изказване, че ние поддържаме при всички положения частната инициатива, но имаме примери в момента на участъци, които са дадени и които са разграбени, в които няма дивеч. И това е по сведения на директори на горски стопанства. Имаме и лоши примери. Имаме и много добри примери на хора, които развиват много добре ловното стопанство в дадените им участъци. В този смисъл казвам, че от всичките налични станции и участъци в момента, които са около 187, да дадем 167, да видим как се развиват за някоя друга година. Ако вървят, да дадем и останалите 19, но всичко на масата, няма такова нещо в никоя европейска страна. Има определен сегмент, което всяка държава като Германия, Финландия, Швеция задържа под юрисдикцията на държавата, за да запази генното си разнообразие, генния си фонд, за да запази дивечовото си богатство, а не изведнъж всичко на масата. Даваме достатъчно – 167 близо станции и участъци. Нека видим резултата и тогава да дадем останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Кътев, Вие или не сте били в залата, или, както много често Ви се случва, не разбирате за какво става дума, за какво се води дискусията. Каква 1997 г., каква 1998 г.? Четири години управлявахте. Ако има нещо, което ви е пречело да опазвате дивеча, трябваше да го направите, но вие не го направихте и сега не разбирате за какво става дума. Никой не е против частната инициатива, но не можете да отдавате ловните стопанства без критерии, без показатели. За това говорим. Къде са ви изискванията как ще стане това? За това говорим. Как може да бъдете против нещо подобно?!
Аз Ви питам тогава: ако вие много сте загрижени за дивеча в България, какво търси в този списък „Граматиково”? Знаете ли къде се намира „Граматиково”?
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): В Странджа.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В Странджа. Знаете ли Странджа какво е? Парк. Ловен туризъм може ли в парка? Не може, това е защитена територия. Какво търси „Дунав” – Русе, какво търси Преслав, какво търси „Студена”, какво търси „Росица”? Това са държавни ловни стопанства на територията на паркове, в които ловният туризъм е забранен. Каква частна инициатива там, без ясни критерии?! Частна инициатива само за увеличаване на популацията на дивеча и никакъв ловен туризъм.
Кой ще е този частник, който ще отиде там да инвестира? За какво сте ги сложили тук? И вие абсолютно безрезервно искате да приемем този текст. Не може да стане! Когато спорим, дайте да спорим по същество и стига политически лозунги и стига сте размахвали не знам коя си година! Сетете се какво сте правили вие четири години?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Кътев много добре разбира за какво става дума, не е права госпожа Манева. Той разбира, че всъщност всичко вече е отдадено.
Това, което в момента се иска да бъде насочено и да бъде узаконено, е фактически приключено, защото всички знаем в родните си места кой кои територии държи. Всички знаят около Пловдив кой държи Тъмръш. Всички например знаят кой държи онази скандална част от Троянския балкан и как не се намери сила в Четиридесетото Народно събрание през това управление, въпреки медиите, въпреки бунтовете на място на цялото народонаселение, да спре това безумие?! Всъщност Национално движение Симеон Втори е разпределило териториите, разпределило е резерватите и сега не са прави нищо друго с този закон, освен да се канализира и да се узакони това.
А колкото до частната инициатива, каква частна инициатива, господин Кътев? Частна инициатива е това да приватизирате и „щастливите ловни полета”. Явно натам сте тръгнали, накъдето през четиригодишното си управление и вашето либералстване искате да отправите и целия български народ.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Не четири – седем години управление.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Натам сте се насочили, това е вашата цел и явно не разбирате нещата. Открай време в света управляващите са искали да монополизират и са го правили, разбира се, и в тази част - лова. Тя е престижна, тя е сладка. Вие си мислите, че ще бъдете управляващи и за в бъдеще.
Още някога навремето Робин Худ, както е известно, е бил вълча глава, тоест убил е елен в селенията, в ловните полета на лорда. И сега това искате да направите и вие – не всеки да може да ловува. От това няма да получат права обикновените ловци. Всъщност искате да дадете българските гори, българския дивеч с вашите аргументи за либералстване и за частна инициатива на вашите хора, с което последно да ги премирате, преди да си идете от власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, ако желаете, имате право на дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): На Шопов какво да му отговарям? Той ни е ходил на лов, ни е виждал двуцевка, така че няма смисъл.
Уважаема госпожо Манева, и вчера много добре слушах всички изказвания, включително и Вашето, в което Вие говорихте за критерии, и точно там не сте права. В закона не се пишат критериите. Има правилник, има наредба, има вътрешнонормативни и подзаконови актове, които ще се направят, и ще се даде възможност на държавния орган, който управлява сектора, да регулира тази система, тази дейност. Не искайте в закона да се напишат критерии, по които да се отдава ловно стопанство еди-кое си. Всяко е само за себе си различно. Сигурно ще има общи принципи, но ще бъдат и индивидуални в различните ловни стопанства.
Господин Паница, с Вас не се различаваме. Аз не казвам, че имаме принципни различия. Така е, вярно е, че в цялото стадо има и мърша. Вярно е за този Дундаров в Троянския балкан, това е истина. Но в края на краищата не бива за едно или две зрънца целия сектор на ловното стопанство да го слагаме под един знаменател. Няма област в обществено-икономическия живот на страната, в която да няма такива хора, за съжаление.
Така че нито ще се намали възможността на обикновените ловци да ловуват, включително и аз се включвам в тези обикновени ловци, защото ходя на лов с моята ловна дружинка от Ямна, нито това е пречка за приемане на закона. Затова моля да се ориентираме към градивната му част, да намерим баланса и той да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми и аз да се включа в дискусията, още повече, че през целия дебат на този , бих го нарекъл най-съществен момент на закона, се цитира и моето предложение.
Законопроектът, който разглеждаме, има четири основни момента и първият, най-сериозен, е точно този момент – моментът, в който се регламентира и посочва редът, по който държавните ловни стопанства могат да сключват договори с трети лица за съвместно извършване на дейностите, които са посочени в ал. 2.
В крайна сметка какво е днешното състояние? От тези 37 държавни дивечовъдни станции, сега държавни ловни стопанства, десет имат такива рамкови договори. Тези договори са сключени през последните две-три години и са със срок на действие десет години. Ако ние не регламентираме, не уточним реда, начина, по който се осъществява тази дейност, ще изпаднем в хипотезата тези договори да бъдат изпълнявани при условията и реда, по който са сключени. Ние за първи път обаче даваме една малко по-ясна, по точна и дефинирана регламентация, по която специфичната ловна дейност да излезе, така да се каже, от рамковия Закон за договорите и задълженията на гражданите и действителното да се определя по специалния си закон – Закона за лова. Затова е целият този спор. Всъщност, ако се погледне, спор кой знае какъв няма. Защото почти 90 процента от изказващите се са съгласни да има такава регламентация и да бъде осъществявана такава дейност. Тогава да се съсредоточим на мястото на спора. Кое е мястото на спора дали да има списък или да няма списък? Да, господин Паница е прав в това, че посоченият от него списък е много по-голям, 19 стопанства. Той обхваща принципа в тези стопанства да няма никаква друга дейност освен държавата да носи пълната и цялостна отговорност. Но веднага възниква въпросът, след като ние искаме да осъществяваме стопанска дейност и след като сме направили държавните ловни стопанства предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, защо не ги оставим да бъдат в равнопоставена икономическа и стопанска среда като другите предприятия, които са от този бранш? Или какво излиза? Държавните стопанства, които са по списъка, няма да могат да упражняват и минимални, бих казал, полета на взаимодействие за публично-частно партньорство с другия бизнес, а останалите ще могат. И накрая ще кажем: държавата не е добър стопанин, виждате ли, държавата пак се провали! И ще стигнем до ситуацията както с енергийните дружества, да кажем: дайте да продадем енергийните дружества. Така беше преди няколко години и продадохме електроразпределителните дружества. Така ли беше? Същата ситуация ще възникне и тук.
Ето защо, когато обсъждахме с ръководството на Държавната агенция по горите, със специалисти, стигнахме до извода, че и на останалите, макар и по-малки в различните региони ловни стопанства, трябва да предоставим поне минималната възможност за някаква не доминираща, затова се спряхме на тези 33%, а за част от дейността, до 33% и до една трета от територията, точно за да не се получава така, че да се заеме цялата територия. Това да бъде като опция, като възможност. Това не означава, че те ще го направят. Като нямат условия, като нямат възможност, те въобще няма да го направят. Никой не бива да разбира, че след приемането на закона още следващата седмица всички стопанства ще бъдат ударени, че всичките сто петдесет и не знам колко участъка ще бъдат веднага ударени. Напротив, това е един дълъг процес. Аз си го представям, че ще върви в годините и затова се стремя към постигането на максимален консенсус и разбиране по тази тема, за да не води смяната на правителствата отново до разбутване на законите и да разбива правилата на играта и в крайна сметка да страда гората. Съгласен съм, че не трябва да се връщаме към 1997-1998 г., но какво реши 1997-1998 г.? Декапитализира горския сектор с един милиард! Един трактор, една резачка нямат сега хората!
Питам ви сега ние, люшкайки се от едната посока в другата, наричайки едните държавни, а другите едва ли не че сме ги дали на частниците, ще позволим ли това? Нито има даване на частниците, нито има запазването на държавния монопол. Нито частник може да се оправи с тази дейност, нито държавата без обществото може да се оправи.
Ето защо ние търсим вкарването на потенциала на обществото, да бъде той и причастен към делото на ловното стопанство. Неслучайно законът има и една втора част, за опазването на дивеча, а не само за лова.
Апелирам, колеги, да подкрепите предложението, което прави комисията, като се солидаризирам с направената редакционна бележка от госпожа Манева. Според мен тя е уместна и ще направи още по-добър закона. Благодаря ви.
И едно уточнение. Вчера при четенето съм допуснал грешка в ал. 22 на чл. 21 – комисията предлага на директора на държавното ловно стопанство да сключи договор, а не на председателя на Държавната агенция по горите, тъй като стопанският субект се нарича държавно ловно стопанство, той е юридическото лице и директорът го представлява, председателят на Държавната агенция по горите ще съгласува условията, реда и начина, а в случая, както предложи и госпожа Манева в нейната редакционна бележка, и методиката, по които ще се извършва цялата тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Председателят на държавната агенция” се заменя с „Директорът на държавното ловно стопанство”.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания текст?
Предлагам да чуем и мнението на председателя на Държавната агенция по горите, защото има разлика между текста на вносителя и това, което сега ни се докладва.
Заповядайте, господин Юруков.
СТЕФАН ЮРУКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като председател на Държавната агенция искам да кажа, че ние подкрепяме това, което беше декларирано преди малко от председателя на комисията, тъй като то е резултат не само на предложенията, които бяха направени от експертите, а и на многобройните обсъждания, които бяха направени в комисията.
В крайна сметка става въпрос за около 5 млн. лв. от ловната дейност, които са резултат и могат да бъдат резултат от подобно публично-частно партньорство. В областта на горското стопанство става въпрос за сключване на договори за 240 млн. лв. и там въпросът изобщо не беше дискутиран. Така че смятаме, че това публично-частно партньорство в етапа, на който се намира българското ловно стопанство, е необходимо и затова подкрепяме тази теза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли още желаещи да вземат отношение? Няма.
Колеги, връщаме се към основния доклад, защото има и допълнителен доклад, където направо отиваме на § 61.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 6 има направено предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов – по § 6, да не се приема т. 1 от чл. 9ж, както и да не се приема чл. 9з.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Създават се чл. 9д-9и:
„Чл. 9д. (1) Държавните ловни стопанства „Воден - Ири Хисар” и „Искър”, съгласно Приложение № 1 със седалища съответно в с. Острово - област Разград, и в град Самоков, се управляват от Министерския съвет.
(2) Държавните ловни стопанства по ал. 1 освен основния предмет на дейност по чл. 9, ал. 2 се използват и за държавни представителни нужди и осъществяват дейностите по организация на официални мероприятия на Президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(3) Държавните ловни стопанства по ал. 1 могат да осъществяват и други дейности, произтичащи от и свързани с основния им предмет на дейност за подобряване на финансово-икономическото им състояние – ловен туризъм, конен туризъм, фотолов, изложби на трофеи, дървообработка и реализация на продукцията. Имуществото на държавните ловни стопанства по ал. 1 се състои от имущество, предоставено им по вид, обем и стойност от Министерския съвет и от имущество, придобито от тях в резултат на дейността им. Имуществото, придобито в резултат на стопанската им дейност, е частна държавна собственост и се ползва от държавните ловни стопанства за осъществяване на дейността им. Те са длъжни да опазват предоставеното им имущество, както и придобитото в резултат на дейността им с грижата на добър стопанин.
(5) Разпореждането с недвижимо имущество на държавните ловни стопанства по ал. 1, както и учредяването на вещни права, се извършва само с решение на Министерския съвет.
(6) Имуществото по ал. 4 не може да служи за обезпечаване на вземанията на трети лица.
(7) Държавните ловни стопанства по ал. 1 отговарят за задълженията си до размера на имуществото си по ал. 4.
(8) Държавните ловни стопанства по ал. 1 не могат да участват в търговски и граждански дружества, в юридически лица с нестопанска цел и в други форми на сдружаване.
(9) Държавните ловни стопанства по ал. 1 не подлежат на приватизация и не могат да се предоставят на концесии.
(10) Контролът по изпълнение на ловностопанските мероприятия в държавните ловни стопанства по ал. 1 се осъществява от Държавната агенция по горите.”
Следващите членове – чл. 9е, 9ж, 9з и 9и са по вносител и няма да ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А защо сте ги записали?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Защото са в рамките на един параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфите не се четат само когато няма предложения по тях. Така е по правилник.
Уважаеми народни представители, имате думата. Има ли желаещи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 7 има предложение на народния представител Васил Паница – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Георги Юруков – в § 7 относно чл. 12 след думите „по чл. 13” да се добави „с площ не по-малка от 10 на сто от територията на съответния ловностопански район.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов.
Комисията подкрепя предложението по принцип по т. 1, а в останалата част не се подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 12, ал. 1 думите „могат да се обособяват развъдници за определен период” се заменят с „както и на ключови места за размножаване, сватбуване, токуване, почивка и хранене на дивеча се обособяват развъдници за периода на действие на ловоустройствените проекти по чл. 13”, а на края на второто изречение се добавя „и подборно ловуване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Както виждате, решението за моето предложение е, че комисията подкрепя по принцип предложението. Тя изобщо не го подкрепя, както се вижда от следващия текст, тъй като текстът си остава във финала на § 7.
Каква забележка имам към този текст? Държа да останат думите „могат да се обособяват развъдници”. В окончателния текст, както е внесен, се разбира, че е абсолютно задължително обособяването на развъдници в ключовите места за размножаване, сватбуване, токуване и така нататък. Това е невъзможно. Този закон не може да действа с този текст. Не може във всички места на сватбуване, токуване и хранене на дивеча да се обособят развъдници. Това е невъзможно. Могат в някои случаи, в повечето, в половината, в повече от половината, но на 100% е невъзможно. Така че текстът е недействащ.
И накрая – няма развъдник, където има подборно ловуване. Истински развъдник с подборно ловуване няма! Това е направено в услуга на някои хора, които ще вземат даден участък. Истинските ценители на лова знаят какво е развъдник. Това не е място за ловуване, освен на хищници, както е в стария текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паница, моля да уточним. Какво да гласуваме утре?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Изречението „могат да се обособят развъдници” трябва да остане, но за определен период. Този текст може да остане, защото иначе служителите от системата на горите ще имат проблеми. Ако дойде контролен орган и каже, че това е място за токуване, а те не са го включили в развъдник, тогава те са в нарушение на закона. На 100% обаче това е невъзможно. Може да се извърши в голям процент, но не изцяло. Както е в този текст – не може. Могат да се обособят развъдници за периода на действие на ловоустройствените проекти – с целия останал текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение. Въпросът е как ще го гласуваме, за да не го объркаме при гласуването. То и сега е така – „могат да се обособяват”.
ВАСИЛ ПАНИЦА (слизайки от трибуната): Но го махат!
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да се обърне внимание на онова, което предлага госпожа Манева. Когато водехме дискусия с господин Паница в комисията, се уточнихме, че не приемаме текста на вносителя. Затова приехме, че предложението за отпадане се приема по принцип и се спряхме да приемем редакцията на госпожа Манева. Нейният текст е: „на ключови места”, а не навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кои са тези ключови места?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Те си имат методика и посочват кои са тези важни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрахме – не става дума за ключови места, а за важни места.
Господин Паница, поддържате ли предложението си?
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов за създаване на нов § 8а.
Комисията подкрепя предложението по принцип. То е отразено в § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По § 10 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов – чл. 22 и чл. 23 да се заличат и да се запазят сега действащите текстове на Закона за лова и опазването на дивеча.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е подкрепено.
Има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов - § 10 относно чл. 22 и чл. 23 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Муса Палев и Метин Сюлейманов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 22 и 23 се изменят така:
„Чл. 22. (1) Пълнолетни граждани, завършили специализиран курс, включващ теоретична и практическа подготовка по темите: дивечознание, законодателство в областта на лова и дивеча; дивечоразвъждане; стопанисване, ползване и опазване на дивеча, защитени видове бозайници и птици от Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, популационна биология, начини, методи и средства за ловуване; оръжезнание и ловна стрелба; ловна кинология; болести по дивеча; оказване на първа медицинска помощ и положили успешно теоретичен и практически изпити, придобиват право на лов. Специализираният курс се провежда за срок от 3 до 6 месеца.
(2) Председателят на Държавната агенция по горите, по предложение на Управителния съвет на Националното ловно сдружение, въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец ежегодно определя сдруженията по чл. 30, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване на право на лов и броя на свободните места в тях. При определяне на изискуемата норма за ловна площ не се взема предвид броят на ловците, навършили 65-годишна възраст.
(3) Подаването на заявления за участие в курсовете за подготовка на кандидати за придобиване право на лов се извършва в сдруженията по ал. 2. Сдруженията по ал. 2 приемат заявленията за участие в курсовете за подготовка на кандидати за придобиване право на лов, подадени в определения срок. В заявлението кандидатът посочва лице по ал. 4, където кандидатства за провеждане на обучението и сдружението, в което да бъде прието.
(4) Подготовката се извършва по програма, ред и условия, утвърдени от председателя на Държавната агенция по горите по предложение на Ловния съвет. Подготовката на кандидатите за придобиване на право на лов се извършва от:
1. държавните ловни стопанства;
2. висши училища и професионални гимназии по горско стопанство и/или професионални гимназии по лесотехника;
3. ловните сдружения:
а) когато лицата по т. 1 и 2, посочени в заявлението на кандидатите, не провеждат обучение през съответната година, или
б) когато на територията на областта, в която е регистрирано ловното сдружение, няма лице по т. 1 и 2.
(5) Въз основана подадените заявления по ал. 3 председателят на Държавната агенция по горите ежегодно определя лицата по ал. 4, които да провеждат подготовка на кандидати за придобиване право на лов.
(6) Председателят на Държавната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице със заповед определя комисия, която:
1. провежда изпитите по ал. 1, оценява представянето на кандидатите и съставя протоколи за получените резултати;
2. изготвя класиране по сдружения на кандидатите за придобиване право на лов въз основа на резултатите от представянето им на изпита.
(7) Комисията по ал. 6 издава на лицата, издържали изпитите, удостоверение за придобито право на лов по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите.
(8) Лицата, които са издържали изпита за придобиване право на лов, но не са класирани на позиция, която съответства на броя на свободните места в сдружението могат да:
1. кандидатстват за приемане в сдружения, за които има свободни места, като ползват оценката, която са получили на изпита;
2. се явят на изпит за придобиване на право на лов през следващата календарна година, без да преминават нов курс за подготовка.
(9) Лицата, които не са издържали изпита за придобиване право на лов, могат да се явяват на изпит след преминаване на нов курс за подготовка.
(10) Ловните и горските стражари, горските надзиратели, както и други длъжностни лица, при изпълнение на служебните си задължения по контрол и опазване на дивеча не могат да упражняват правото на лов. Забраната не се прилага, когато ловът се извършва в изпълнение на трудови задължения, които са част от длъжностната им характеристика.
Чл. 23. (1) Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов.
(2) Документите по ал. 1 се издават по образци, утвърдени от:
1. председателят на Държавната агенция по горите – за билета за лов и разрешителното за лов;
2. Управителния съвет на Националното ловно сдружение – за членската карта.
(3) Билетът за лов е личен и правата по него не могат да се преотстъпват. Билетът за лов се издава и се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето. Условията и редът за издаване и заверка на билета за лов се определят с Правилника за прилагане на закона.
(4) Когато билетът за лов е изгубен, противозаконно отнет или унищожен, лицата са длъжни в срок до 7 дни да заявят това обстоятелство пред съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, което го е издало.
(5) Обявяват се за невалидни ловни билети:
1. на лица, които са починали;
2. на лица, заявили обстоятелствата по ал. 4;
3. които са нередовни.
(6) Невалидността по ал. 4 се обявява от органа, издал ловния билет.
(7) Държавната агенция по горите води регистър на издадените билети за лов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Имам три конкретни предложения към този текст, които ще мотивирам ясно. В чл. 22, ал. 1, последното изречение – „Специализираният курс се провежда за срок от 3 до 6 месеца”. Няма такова понятие в света. Специализираният курс по наказателно право примерно в Юридическия университет се провежда за срок от една или две години. Няма такова нещо! Или специализираният курс по анатомия – от две години до три години.
Считам, че срокът от 6 месеца е много дълъг, затова предлагам конкретно четири месеца.
Ето ви германският закон, германският срок (показва от трибуната закона за срока) – 4 месеца. Нашите българи, хората са с малко по-ограничени умствени възможности ли, че 6 месеца трябва да им се набива в главата това нещо. Краткият срок, германският, е 4 седмици.
Предлагам конкретно „4 месеца”. Сегашният срок е 3 месеца. Повишаваме изискванията, стават 4 месеца. Ама „от 3 до 6 месеца” това е нещо доста неясно.
Конкретното ми предложение е специализираният курс да се провежда за срок от 4 месеца.
Следващото предложение е пак по чл. 22, ал. 4, т. 3, буква „б” – „Когато на територията на областта, в която е регистрирано ловното сдружение, няма лице по т. 1 и 2”, тоест няма държавно ловно стопанство и висши училища и професионални гимназии тогава се възлага на ловните сдружения да провеждат изпит.
Предлагам този текст да отпадне.
Защо? Защото в този случай ще останат най-малките ловни сдружения, които имат най-малък капацитет, най-забутаните, те да провеждат изпитите. Големите сдружения, които имат капацитета, където има държавни ловни стопанства, те въобще няма да могат да провеждат изпити. Досега нищо не пречеше, нямаше я тази норма. Сега, когато на територията в областта, ако има държавно ловно стопанство или висше училище ловните сдружения нямало да провеждат подготовка. Защо най-големите ловни сдружения няма да могат, а тези, които са мижави, те могат да провеждат – по периферията?!
Предлагам този текст да отпадне.
Трето, пак в този чл. 22, ал. 9, на стр. 21: „Лицата, които не са издържали изпита за придобиване на право на лов могат да се явят на изпит след преминаване на нов курс на подготовка.” Създава се впечатление в хората, че се търсят пари от тях за новия курс на подготовка. Когато не издържиш един изпит в университета, се явяваш на поправителен изпит, без да караш новия курс на подготовка. Не преминаваш целия курс.
Как е в Юридическия факултет – наказателно право втори път ли трябва да преминеш курса на подготовка, за да се явиш на поправка по наказателно право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правото е изкуство, господин Паница. Изкуство!
ВАСИЛ ПАНИЦА: И ловът също е изкуство. Затова предлагам този член да придобие друг вид: „Лицата, които не са издържали изпита за придобиване право на лов имат право да се явят на следваща сесия или на следващия изпит, без да карат нов курс.” Тази работа е нелогична. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как казвате да го направим? Искате да отпадне „след преминаване на нов курс на подготовка”, така ли, господин Паница?
Заповядайте, ако желаете, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам само да обясня, за да стане по-ясно.
Колега Паница, Вие казвате, че не може един курс да продължава за срок от 3 до 6 месеца. Тук не е важно колко време човек ще се обучава, въпросът е в какво ще се обучава. Важен е обемът информация, която той трябва да разбере и след това трябва да докаже, че е разбрал тази материя и да може да я приложи в неговата практика. Това има значение, а не да кажем четири месеца, но ако човекът работи и няма възможност, и ако всички имат такова желание, организиращият курса може да го направи за пет месеца. Важното е да се обучи, да знае какво е лов, какво е пушка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, дали 3 или 6 месеца, материята е една и съща, обемът е един и същи.
ЮНАЛ ТАСИМ: Едно и също е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може и да повтаря...
ЮНАЛ ТАСИМ: Не сте прав, като казвате, че ловните сдружения не могат да провеждат курсове. Много ясно е изписано в закона. Най-спорно е предложението ми кандидат-ловецът, ако не е издържал изпита да мине отново курса. Ами не е издържал. Това не е някакво масово умение. Това е специфично знание, познание и умение включително, защото изпитът е от две части. Като не е издържал – ще отиде, ще се постарае повечко и ще се опита пак. Не е просто да се явява колкото пъти може, докато накрая му го дадат. Това може в друга област, но в лова не бива, защото все пак става въпрос за дейност с пушка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той ще намери връзки и пак...
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Как е при шофьорските курсове? Вземат се допълнителни часове, нали?
ЮНАЛ ТАСИМ (встрани от микрофоните): Е, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като изказване. (Народният представител Евдокия Манева иска думата.)
Госпожо Манева, Вие да не сте ловец, че сте толкова активна? Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Точно, защото не съм ловец, искам да направя изказване и мисля, че текстовете така, както са предложени от комисията, не трябва да се променят. Те бяха формулирани след дълги обсъждания. Ловът е едно удоволствие, което се приема само от малка част от обществото, наистина не много малка – към 150 хил. въоръжени мъже и жени. Все пак е удоволствие, което трябва да бъде максимално регламентирано и, за което трябват стабилни знания.
Имам маса наблюдения, че се стреля така, просто за удоволствие без да се знае за какво става дума и могат да бъдат нанесени непоправими последици на природата. Затова колкото повече ограничения има, колкото повече изисквания има за знанията на ловците и необходимостта те да бъдат обучавани максимално, и проверявани по всички възможни начини, това е предвидено в текста и нека да го запазим такъв, какъвто е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Калинов. Има още пет минути, да прочетем още един текст.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 11 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е прието.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по буква „б”, а в останалата част беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Създава се чл. 23а:
„Чл. 23а. (1) Не може да упражнява правото си на ловуване лице, което:
1. не е заверило ловния билет и членската си карта за съответната година;
2. е изключено от ловното сдружение за нарушения по този закон и Закона за биологичното разнообразие. Лицето може да бъде прието за член в ловно сдружение след изтичането на две години, считано от датата на изключването.
(2) В 7-дневен срок от вземане на решението за изключване на лице от състава на ловно сдружение, председателят на сдружението уведомява писмено за това председателя на Националното ловно сдружение, директора на Държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство.
(3) Директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство отнема билета за лов на лицата по ал. 1.
(4) В едноседмичен срок от отнемане на билета за лов по ал. 3, директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство, вписва това обстоятелство в регистъра по чл. 23, ал. 6 и уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемане на издаденото разрешение от лицето за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Остават 2 минути до почивката, явно няма да можем да продължим. Ще продължим другата седмица. Надявам се най-после другата седмица да приемем този закон, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: И аз се надявам, но само надеждите не стигат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам половин час почивка. В 11,00 ч. откриваме парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 12 септември до 18 септември 2008 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Атанас Атанасов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно правителствената политика за борба с корупцията по високите етажи на властта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 септември 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на българското правителство за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни спестовни влогове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 септември 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Емилия Масларова – министъра на труда и социалната политика, относно политиката на правителството на Република България за осигуряване на почивка на българските пенсионери. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 септември 2008 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на отбраната Николай Цонев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев;
- от министъра на отбраната Николай Цонев на питане от народния представител Соломон Паси;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане от народния представител Мария Капон.
Това бяха писмените отговори.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Михайлова. Имате думата от името на парламентарна група.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председателстващ, искам да изразя категоричното си несъгласие със станалата вече практика и опити на председателя на Народното събрание Георги Пирински да отклонява неудобни въпроси, отнасящи се до министър-председателя Сергей Станишев.
Използвам повода, че премиерът е в залата, за да го попитам дали е известен за това и дали това става с негово съгласие?
Господин премиер, по време на вота на недоверие към правителството Вие заявихте, че следващите месеци ще бъдат важни за проектите по европейските фондове и работата по оперативните програми. Заявихте, че правителството има ясен и конкретен план за действие.
В питане до Вас аз и председателят на Парламентарната група на Обединените демократични сили Йордан Бакалов поискахме да запознаете Народното събрание с мерките, сроковете и персоналните отговорници, включени в този план.
Вместо да даде възможност за сериозен дебат и за сериозна лична ангажираност на министър-председателя по една от най-важните и актуални за България теми, председателят на Народното събрание два пъти отклонява въпроса и го пренасочва към вицепремиера Меглена Плугчиева.
Напомням само, че в резултат на лошо управление на еврофондовете и сериозни съмнения за корупция бяха спрени милиони евро, предназначени за България. Напомням също така, че опасността не само не е преминала, но се говори за нови суми, които в Европейската комисия и Парламент се обсъжда дали да бъдат спрени.
Господин председателстващ, искам да изразя несъгласието си с въведената от господин Пирински практика най-малко по три причини.
Първо, при цялото ми уважение към госпожа Плугчиева докладът на Европейската комисия е оценка за цялостната дейност на правителството, за която отговорност носи министър-председателят Сергей Станишев.
Използвам повода да подчертая, че в плана е указано, че е план на правителството, но никъде не пише дали има правителствено решение за неговото приемане.
Европейските институции продължават да държат под око проблема с изразходването на еврофондовете в България, а председателят на Народното събрание пречи на българския парламент да направи същото.
Вторият ми аргумент е, че посочените причини са за отклоняването на въпроса, а именно, че планът е публикуван на уеб страницата на правителството, са несъстоятелни и арогантни, защото в плана няма срокове, няма преки отговорници, а и с питането си към министър-председателя ние не просто се стремим към получаване на информация, а и към изясняването на личната отговорност.
И накрая, намирам за неуместна практиката членове на правителството, в случая госпожа Плугчиева, да бъдат карани да тълкуват думите на премиера.
Уважаеми господа от управляващата коалиция, вие често си позволявате да коментирате действията на българската опозиция, впрочем по един доста арогантен начин, като я упреквате в липса на конструктивност и липса на алтернативни решения. С това си решение обаче вие доказвате, че се страхувате именно от тази конструктивност и алтернативност и действате според българската поговорка „Кучето си лае, керванът си върви”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елиана Масева за изказване от името на парламентарна група.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сергей Станишев! На 12 септември, по време на инцидент при посещението на министър-председателя в курорт край Благоевград, служители на Националната служба за охрана са попречили на журналистите да изпълнят професионалните си задължения и да отразят реакциите и поведението на високопоставените участници, като са отнели камерите, фотоапаратите и са заличили направени снимки.
Демократи за силна България са притеснени от ставащите вече системни посегателства срещу гражданските свободи и протестираме срещу безнаказаното налагане на практики от тоталитарния режим.
След като преди седмици стана ясно, че един от най-големите успехи на Държавната агенция за национална сигурност е затварянето на журналистическия сайт „Опасните”, днес станахме свидетели на ново грубо погазване на основни права и свободи на българските граждани.
Във връзка с това Демократи за силна България днес правят следното си изявление:
Внасяме проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за парламентарно проучване относно погазване конституционните права и свободи на средствата за масово осведомяване, на неправителствени организации и граждани да информират, изразяват и разпространяват мнения и информация съгласно Конституцията на Република България. Основни текстове на лични права и свободи на българските граждани са нарушени. Това са чл. 39, ал. 1 от българската Конституция:
„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”.
„Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатни издания или на друг носител на информация се допуска само въз основа на акт на съдебната власт и то когато се накърняват добрите нрави и се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред за извършване на престъпления или за насилие над личността.”
„Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват законен интерес, ако информацията не е държавна или друга тайна, защитена от закона.”
Уважаеми господин Сергей Станишев, Вие присъствате и по този повод искам да се обърна към Вас. Това, което се е случило в местността „Бодрост” над Благоевград, това унижение, на което Вие самият сте бил подложен – да участвате и да висите на един незаконно построен лифт в сърцето на планина Рила, даваше у нас основание да се надяваме, че ще вземете мерки по отношение на случващото се там, ще изразите становище и ще накажете като висш държавен орган тези, които са направили посегателство над свободното слово в Република България.
Освен това ние очаквахме от Вас изявление и за това, че унижихте и всички български граждани, а и българската държава с това, че три часа отново висяхте пред кабинета на Путин.
Господин министър-председател, очакваме от Вас много енергични действия, а от вас, колеги, да се присъедините към нашата подписка за създаването на временна комисия, защото ние сме тук да бъдем страж на основните права и свободи на гражданите и да ги защитаваме, дори и тогава, когато има опасност да бъдат накърнени, камо ли в момент, когато тази опасност се реализира! (Ръкопляскания от ДСБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ангелов, от името на парламентарна група.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Ако обвържем движението на автомобилите през лятото с движението на икономиката в България, ще установим, че цяло лято – 4-5 месеца, българската икономика се движеше с не повече от 20 км/ч, не защото българските инвеститори не са инвестирали милиарди евро в туризъм, промишленост, въобще в икономиката, а защото пътната инфраструктура на България, за която са отговорни правителството и държавата, е в отвратително състояние. Недопустимо е българският предприемач да инвестира пари, да плаща данъци, а те да не се разпределят правилно от правителството, най-вече в пътната инфраструктура и в магистралите в България. България е единствената държава в Европейския съюз без нито една завършена магистрала. Това превръща българския транспорт в абсолютен хибрид между охлюв и костенурка. Този проблем беше особено тежък през това лято в Бургаска област – областта, от която сте избран Вие, господин министър-председател, областта, която Ви даде доверието. Чрез доверието на бургазлии Вие станахте депутат и министър-председател. В Бургас през това лято се движехме от Слънчев бряг до областния център Бургас за два часа, а разстоянието е 30 минути.
Бургас е пълен, задръстен с коли. Избихме децата си, изпочупихме колите си! Не можем да работим, господин министър-председател, повече в тази област! На север е проектираната северната дъга Бургас – Слънчев бряг, а не се изпълнява, въпреки многобройните обещания на министри и лично Ваши. Нямаме обходен път – всички коли от магистрала „Тракия” се изсипват в града ни и тръгват на юг, а на юг нямаме и транспортен възел, който отдавна е проектиран, за който има споразумение между правителството и община Бургас. За този пътен възел общината деактува от общинска собственост в държавна, за да няма пречки, кметът намери пари за всичко, Вие, господин министър-председател и Вашето правителство не правите нищо за това да отпушите града ни на юг, затова хората да ходят на работа, да не висят по два часа, защото в Бургас транспортът е по-тежък и задръстванията са по-големи, отколкото в София.
Поради тази причина и поради безсилието и гнева, които имаме в Бургаска област - там, откъдето сте избрани, учредихме „Ордена на костенурката”. Той се връчва от името на бургазлии за особени заслуги за съсипването и неизграждането на пътната инфраструктура в Бургаска област и в цяла България.
От името на бургазлии…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега, Вие от името на бургазлии… (ръкопляскания в ДСБ).
РУМЕН АНГЕЛОВ: … имам задължението да Ви връча този орден. (Поставя го на банката пред министър-председателя).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, да се уважаваме. Недейте с тези работи!
РУМЕН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи от други парламентарни групи, които желаят да направят изявления? Няма, поне засега.
Заповядайте за процедура, господин Христов. Но да е процедура!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моята процедура е пореден върнат мой въпрос относно политиката на българското правителство за ограничаване на горските пожари. В своя въпрос аз питам конкретно разглежда ли Министерският съвет този тежък проблем и какви конкретни действия се предприемат, а ме препращат до някакъв Координационен щаб към Министерството на извънредните ситуации.
Господин председател, въпросът е изключително тревожен. Само от началото на годината са избухнали над 490 горски пожара, голяма част от тях умишлени, с цел застрояване или продажба на дървен материал. Изпепелени са 40 хиляди декара или 40 млн.кв.м гора.
Миналата година зададох същия този въпрос към премиера, но тогава бях отпратен към министъра на вътрешните работи. Считам, че вместо да купуваме корвети за половин милиард, можем незабавно да закупим няколко самолета за борба с пожарите. Те струват не повече от 20-30 милиона. Трябва да въведем жестоки санкции за подпалвачите, забрана поне за 20 години да се променя статутът на изгорялата гора. С госпожа Стела Банкова сме внесли конкретни предложения в тази насока.
Искрено се надявам моят въпрос да бъде допуснат до премиера. Това е един изключително важен въпрос. Премиерът има интерес да отговори пред българското общество какви мерки се предприемат.
Ако въпросът беше допуснат миналата година, може би щяхме да намалим тези жестоки пожари, на които бяхме свидетели - последният в Рила, премиерът го е видял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можахме да разберем каква е тази процедура. Въпросът е бил от миналата година, а сега правим процедура!?
МИНЧО ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Въпросът е отсега, втори въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отворете правилника – ясно и казано към кого може да зададете въпрос.
Преминаваме към отговори на министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питания на трима народни представители.
Първо, давам думата на господин Нено Димов, за да развие в рамките на 3 минути своя въпрос към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, или може би вече господин Кавалер на „Ордена на костенурката”, не знам как да се обърна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега, без шеги.
НЕНО ДИМОВ: Икономическото развитие на България не съответства на очакванията от направените през последните години данъчни реформи. Ръстът на брутния вътрешен продукт изостава спрямо инфлацията, което означава, че покупателната способност на гражданите намалява. Основна причина за това е нарастването на корупцията и престъпността. България губи не само средства от европейски фондове, но и престиж, което е дори по-лошо. Според някои инвеститори в България е почти невъзможно да се прави бизнес без подкупи или без да се срещне мафията.
На Вас, като премиер, Ви трябваха две години, за да стигнете до извода, и то пред вестник „Таймс”, а не тук, че правителството е пренебрегнало корупцията, като седмица след това й обявихте системна война. Тук интересно е също срещу кого обявихте тази война. Пак Вие предупредихте, че всеки държавен служител е заплашен от санкции и наказания, ако практикува корупция. Когато обаче става дума за министри и техните заместници, тоест политическото ръководство на държавата, Вие ги защитавате.
Много цинично звучи тезата, че трябва да приведем нашата, балканската, корупция в съответствие с европейската, която, видите ли, била само по върховете и затова не се забелязвала. Западната цивилизация се бори с това явление на всички нива. Там само при съмнение за корупция се подава оставка. Тук Вие, цитирам, ни давате „жертва на вълците”, без да стане ясно кои са тези вълци – нашите европейски партньори ли, техните институции, които пишат докладите, или може би представителите на опозицията, които се осмеляват да Ви питат?
Конкретните ми въпроси, господин министър-председател са: каква е политиката и какви са действията на правителството по обявените намерения за промени във втория ешелон на властта? И второ, какви мерки до този момент са взети за убедително демонстриране на воля за борба с корупцията пред българските граждани и европейските партньори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Нено Димов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От 3 май към днешна дата са освободени 7 заместник-министри, назначени са 5 и са преназначени 6. От областните управители са освободени 4 и са назначени 4; 28 са освободените и 4 са новоназначените заместник-областни управители.
Категорично обаче не приемам опита Ви да внушавате, че промените в кабинета на тези нива и в администрацията са част от мерките за борба с корупцията. Това не е коректно. Те целяха оптимизиране на администрацията, спестяване на средства на българските данъкоплатци и по-ефективна работа като цяло. Нещо повече, тези промени срещнаха разбирането и одобрението на широката общественост, защото целяха именно това, което Ви казах: оптимизиране на държавната администрация и подобряване на работата на правителството.
Аз неведнъж съм подчертавал, включително и в тази зала, че в България корупция очевидно съществува, но трудно се доказва. Тя, разбира се, съществува не само на високите етажи на властта и не само в изпълнителната власт. Със сигурност такава има и на ниските етажи във всеки един сектор – и в съдебната власт, и в местната власт, сигурно и в Народното събрание. Именно част от тези системни мерки, които провежда правителството, например е законът за конфликт на интересите, който беше внесен в Народното събрание и се надявам действително скоро да бъде приет. Защото за първи път в България се приема такъв системен, антикорупционен и прозрачен закон, който дава възможност на широката общественост да контролира дейността на всички власти и възможностите да се контролира евентуален конфликт на интереси. Това никога на е правено досега в съвременната българска история.
Пред управлението стои основният въпрос: дали могат да се вземат решения само въз основа на подозрения, недоказани обвинения и материали в средствата за информация, или са необходими неопровержими доказателства? През последната година имаше много такива примери.
Уважаеми господин Димов, трудно можете да отречете, че именно в това правителство, само заради липса на обществено доверие, заради обществени нагласи бяха сменени министри и заместник-министри с достатъчно ясни политически аргументи, вероятно в някои случаи дори и несправедливо. Имало ли е друго такова правителство в последната история на България?
Мога да Ви приведа и много други примери за висши чиновници, които не само са били отстранявани от своето положение, но срещу които се води разследване и нещата се разглеждат в съдебната система. Тук вече нещата опират до ефективността на съдебната система в България. Дали ще отречете и това?
Очевидно въпросът има юридическа и политическа страна. Юридическата страна се основава на максимата, че всеки е невинен до доказване на противното. Или ще отречете това, господин Димов?
На това основание, господин Димов, в България ние вече имаме един-единствен политик, който е доказано некорумпиран и той не е от левицата. Предполагам, сещате се за кого говоря, той е от опозицията.
На всички други, които не са минали пред съда, според Вас, според Вашата логика тегне сянката на съмнението. Моят подход винаги е бил политически, критерий за мен е общественото доверие. Когато то е загубено, както вече Ви посочих примери, независимо от причините, а те често са неоснователни и обвиненията не са мотивирани, по-добре за управлението е да има оставки и такива е имало.
Питате ме какви мерки да вземе властта в борбата срещу корупцията. Неколкократно съм отговарял от тази трибуна на този и подобни въпроси, при това, според мен, много системно. Те вече са до болка познати, но обществеността очевидно желае и се налага отново да ги повторя.
Като заключение и съвсем накратко.
Създаването на Държавна агенция „Национална сигурност” беше моя идея и имаше за цел именно засилване на борбата срещу престъпността и корупцията. Знаете, че това беше нелека политическа битка и много спорен въпрос. Очаквам конкретни резултати от агенцията.
Реформите в Министерството на вътрешните работи и особено в звената за борба с организираната престъпност; промените във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” - структурни и персонални; промените в ръководствата на програмите ФАР, ИСПА, САПАРД – и това ли също не забелязвате?!
Серия от мерки за публичност на имуществото на политически личности и висши държавни служители; разширените възможности за проверка на истинността на декларираната собственост.
Както вече Ви казах, такъв е и Законът за конфликт на интереси, и много други мерки.
И се чудя, уважаеми господин Димов, че всичко това някак си остава съвсем незабелязано от българската опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министър-председателя.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, с едно съм съгласен – че разговорът тук е политически, а не юридически.
Съгласен съм, че промените, които сте направили, не са свързани със съмнения за корупция, защото Вие не се борите с корупцията.
Между другото, законът, който реферирате, беше предлаган три години от господин Филип Димитров, но вие така и отказвахте да го приемете.
За да звучи убедително, ще Ви дам два конкретни случая. Разбира се, бих могъл и повече, но нямам време.
Областният управител на Плевен Цветко Цветков нарушава четири закона и два правилника за прилагането им, за да възложи търговска дейност в защитена местност „Кайлъка”. Вероятно се досещате какво може да предизвика нарушаването на толкова много закони? Същият продава имот, който не е държавна собственост. Прокуратурата на Република България от м. март т.г. има становище, че в хода на събирането на доказателства има достатъчно такива, за да започне досъдебно производство. От м. март досега той продължава да бъде областен управител.
Тук не става дума само за съмнения, но за разлика от европейската практика нито има оставка, нито има уволнение.
Вашата война с корупцията губи.
Ще Ви дам и втория пример – става дума за заместник-министъра на здравеопазването Емил Радев, който ръководи дейността на Здравната каса. От няколко месеца официално се отказва на болни от хепатит Б дори прием на документи за лечение. Само ще Ви кажа, че ако лечението закъснее, то се превръща в цироза, а изходът оттам е само един. Същият отговаря за лекарствената политика в Министерството на здравеопазването, където според потърпевши е успял да увеличи средствата за онкоболните, но не и броя на лекуваните онкоболни. За тези случаи има не само сигнали, заведени са дела, спечелени са дела.
Но европейският подход за оставка и търсене на отговорност липсва.
Вашата война с корупцията губи за втори път!
Моите уточняващи въпроси са два. Единият е риторичен. Ако на терена на войната един главнокомандващ губи битка след битка, не е ли добре да помисли за оттеглянето си?
Вторият е конкретен. Имате ли идея как да промените хода на тази война, или просто ще я водите до гибелната й загуба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димов, Вие посочихте два примера, за които нямам информация. Ще Ви помоля да ми ги изпратите, защото много добре знаете, че ако искате от мен да получите конкретен отговор, трябва да ги формулирате предварително. Ще Ви дам и писмен отговор, ако е необходимо, по въпросите, които поставяте.
Що се отнася до риторичните Ви въпроси, по дефиниция за тях няма нужда от отговор.
Аз само ще подчертая, че в крайна сметка резултатът на една кампания се определя не от текущите битки, а от крайния резултат. Би било наивно да се мисли, че в България корупцията ще бъде сведена до нулата за една или две години, защото това в продължение на дългите години на българския преход е системен проблем и на българската икономика, и на българската политика, и на работата на институциите. Правителството полага и ще полага още по-системни усилия, за да се преборим с това действително много опасно явление.
Но за да бъде успешна тази война, са необходими действително съединени усилия на политическите сили – Народно събрание, изпълнителна власт, съдебна система, за да я доведем до успешен резултат, а не в рамките на Народното събрание тази тема да се използва само, почти изключително за политически дивиденти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов, за да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Изненадан съм, господин премиер, че не сте запознат, защото аз вече съм отправил питане към министри от вашия кабинет. Това, че те не са Ви уведомили, за мен е изненада. Очевидно лошо водите кабинета си.
Това, което обаче ще кажа като реакция по отговора Ви, е, че съм изключително недоволен. Това, от което съм доволен, е отговорът, който дадохте в сряда. Действително системната битка с корупцията трябва да започва от Вас и Вие да демонстрирате зачитането на закона.
Макар и предупреден от неправителствени организации, че отивате да посетите едно съоръжение, което не е законно, и това, че е незаконно не го твърдя аз, не го твърдят неправителствените организации, а има документ на държавни институции, какъвто е Национален парк „Рила”, и Вие също сте уведомен за това в писмото на неправителствената организация, но Вие демонстрирахте и казахте: „Не, аз ще отида и ще легитимирам неспазването на закона”, отивайки на това съоръжение.
Нещо повече, директорът, дръзнал да напише това писмо, е бил уволнен.
Сигналът, който давате, е много ясен: Вие не желаете да спазвате закона. Вие ще държите Цветко Цветков, който експроприира частна собственост в нарушение включително и на Конституцията на Република България, защото той не трябва да бъде даван на вълците. Но тежко и горко на всеки онзи държавен служител, който реши да защити закона. Той може да бъде уволнен.
Господин премиер, това е начин на мислене не на Европейския съюз, а на Съветския съюз. Това е политика, която много успешно се развива през последните осем години в Русия. Натам ли искате да ни водите, или действително желаете да вървим към проевропейско развитие на страната? Накъде Ви тласкат разумът и сърцето? Страхувам се, че това е на Изток.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Евгени Чачев, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! На мое питане на 5 март т.г. Вие ми отговорихте, ще си позволя да Ви цитирам точно: „Чрез умело държавно регулиране голфът би могъл да бъде ефективен контрапункт на презастрояването, което се извършва по Черноморското крайбрежие. В момента са налице всички признаци на прегряване на пазара за сравнително евтини ваканционни апартаменти. Евентуалният спад на чуждите инвестиции с недвижими имоти би накърнил финансовата ни независимост.
За сведение, през 2007 г. основен балансьор на търговския ни дефицит са именно инвестициите в недвижими имоти. Това са 40% от чуждите инвестиции, равняващи се на 2 млрд. 160 млн. евро.
Според становище на правителствената Комисия за ускорено развитие на голф туризма в България едно от възможните средства за постигане на тази цел е идентифицирането на 10 пилотни терена и обособяването им в капитал на държавни дружества, които да осигурят инвестиционни предложения срещу задължението на инвеститора за изграждане на голф игрища.”
В резултат, господин премиер, на това умело държавно регулиране правителството взема решение 2000 декара от дивечовъдната станция край Балчик да бъдат извадени и апортирани в държавната фирма „Голф развитие” като единствен начин да бъдат опазени и презастроени курортните комплекси. Да, ама не.
Няколко дни след като взе решението си, правителството го оттегли. В резултат на тези правителствени еквилибристики през м. април на анонимна частна фирма са подарени 283 декара от тези земи на Черноморския бряг срещу шест частни терена във вътрешността на страната. Само преди седмица, касае се за началото на м. юли, са подарени още четири декара край морето по същата схема.
Проверка на в. „Сега” в началото на юли говори за нови 95 декара, като последната година Балчишкото ловно стопанство се е разделило с над 2600 декара гори край морето срещу перекендета във вътрешността на страната.
Не са подминати и планинските курорти. Хиляда и петстотин декара на „Мальовица” са дадени за перекендета в Своге.
В тази връзка, господин премиер, моля да ми отговорите: каква е политиката на правителството за ограничаване на корупцията в страната, стимулирана от държавното регулиране, и предоставяне на терени, публична държавна собственост, за инвестиционни предложения, както Вие ги наричате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, видях на ревера Ви един стикер, на който пише, ако забелязах: „Аз съм европеец!”. Искам аз да Ви попитам: европейско ли е поведението на вашата политическа сила, ... (реплика от народния представител Иван Иванов) която дори на националния празник – Деня на Съединението, не е в състояние да надхвърли своите дребни политически страсти и интереси и да организира грозни, от 20-ина души, агитки, включващи бивши кметове на град Пловдив, да опорочавате националния празник. Това определено, не само според мен, не е европейско поведение. Затова би трябвало всички представители на вашата сила, която използва такива методи, в такива национални дни да свали стикера „Аз съм европеец!” от своите ревери.
Разбирам Вашия стремеж да реанимирате имиджа на вашата партия. Нещо повече, доста очевидно е, че не толкова ви интересува правителствената политика, колкото как по-скоро да стигнете до властта отново, което според мен няма да стане. Затова каквото и да реши правителството, каквито и инициативи да предприема, целта ви е една – всичко да бъде опорочено, критикувано и оцапано. Няма значение как, важното е час по-скоро, без избор на политика и средства, без да се отчитат последствията за държавата, да се постигнат политическите цели на вашата партия.
Този волунтаризъм, най-вече на вашата партия и на новите ви съдружници извън парламента, е продиктуван от икономически интереси и политически егоизъм.
Неведнъж аз и моите колеги министри сме отговаряли тук, в тази зала, за общата и конкретната политика на правителството за ограничаване на корупцията в страната и за въвеждане на много по-прозрачни правила в управлението, в това число и на държавната собственост.
Отговаряли сме и за развитието на голф туризма, и за горите, и за различни инвестиционни предложения. Затова няма да повтарям нито една от позициите, които вече са Ви известни достатъчно конкретно. Неслучайно цитирате мой широк отговор на тези въпроси.
Не приемам обаче и категорично отхвърлям внушението Ви, че политиката на правителството за ограничаване на корупцията е стимулирана от държавното регулиране и предоставяне на терени, публична държавна собственост, за инвестиционни предложения.
Фактите, които Вие изопачавате, но и на които се позовавате, са свързани с промени в горския фонд и разпореждане с гори и земи от този фонд. Тези действия правителството стриктно изпълнява със съществуващите закони – Закона за горите, Закона за устройство на територията, Закона за защита на личните данни, Закона за достъп до обществена информация и издадените въз основа на тях подзаконови документи. Налице е и действаща администрация за контрол и отговорности за изпълнение на регламентираните от посочените в закони дейности. Ако проявите интерес, можете да се запознаете как действа тази администрация, какви са критериите, приоритетите и така нататък.
Подаряването, както иронично посочвате, на 283 декара, 4 декара и 95 декара всъщност представлява завършени замени на гори и земи от държавния горски фонд, частна държавна собственост, гори и земи, собственост на физически и юридически лица. При процедурите са спазени всички разпоредби на действащото законодателство. Площи от 381 672 декара от държавния горски фонд са заменени срещу 3204 повече декара, в резултат на което площта на държавния горски фонд се е увеличила с 2823 декара.
Поради това, че недържавните имоти са били с по-голяма стойност, държавата е придобила имоти, които са с 56 000 по-скъпи от тези, с които се е разпоредила. В бюджета са постъпили режийни в размер на 63 000 лева.
При всички тези разпоредителни действия не са засегнати имоти публична държавна собственост.
При вземане на решения за извършване на замяна на гори и земи от горския фонд едновременно със законосъобразността се търси и лесовъдската целесъобразност, в резултат на което държавата да постигне по-добри резултати, засягащи качеството и възрастта на дървесните видове, подобряване на възможностите за опазване и подобряване на редица функции на горите, окрупняване на държавните горски масиви и така нататък. Затова също е говорено неведнъж.
Аз съм наясно - въпреки че са спазени процедурите, регламентирани от закона, тази тема предизвиква голяма обществена чувствителност, поражда въпроси, поражда и съмнения.
Правителството именно заради това има политическата воля за промени в механизмите за разпореждане с държавните имоти, за създаване на ясен състезателен ред при извършване на разпоредителните сделки с тези имоти. За тази цел аз съм разпоредил изградена работна група от няколко министри и висши държавни служители – представители на агенции, в рамките на две-три седмици да предложат становище за решаването на този значим за обществото и икономиката въпрос по нов и единен начин, за което и Народното събрание ще бъде своевременно информирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, изумен съм от отговора Ви и от поредните нападки срещу българската опозиция. Вие нито един път не си взехте бележка от това, за което Ви предупреждаваме. Най-малкото трябва да се срамувате, че на България се приписва това, че страната има ендемична корупция, господин премиер! (Шум и реплики от КБ.)
Ще премина по същество – преките чуждестранни инвестиции, господин премиер, за периода януари-юли 2008 г. възлизат на 2 млрд. 8 млн. евро или 8,7% от брутния вътрешен продукт при 3 млрд. 360 млн. евро за същия период на миналата година. Според Българска народна банка това е спад от 14,3%. Чуждестранни граждани са купили имоти у нас за 874 млн. 300 хил. евро при 1 млрд. 280 млн. евро за миналата година.
Дефицитът по текущата сметка, господин премиер, за седемте месеца възлиза на 4 млрд. 600 млн. лв. или 14% от брутния вътрешен продукт и се е увеличил с 1 млрд. 500 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Моят доуточняващ въпрос е: след като според Вас спадът на чуждестранните инвестиции би накърнил финансовата ни независимост и той е основният балансьор на търговския ни дефицит – покупката на имоти от чужди граждани, и след като имаме 14% спад на тези инвестиции и драстично увеличение на дефицита по текущата сметка, споделяте ли оптимизма на своя заместник Ивайло Калфин, че в краткосрочен и средносрочен план има много добри перспективи за България и няма рискове за българския финансов пазар? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз наистина се учудвам на Вашите допълнителни въпроси. Ако искате, нека да направим отделен парламентарен дебат за икономическото и финансово развитие на страната ни.
Това, което Вие казвате оставя в мен впечатлението, че не четете вестници, най-малкото. Като че ли Вие не виждате какво се случва в света, като че ли не четете на първите страници на вестниците за срива на Нюйоркската борса, на американския пазар, в това число пазара на недвижимостите. Като че ли не виждате какво се случва по борсите, икономическото развитие в стара Европа, в Европейския съюз като цяло, в Русия. Светът е във финансова криза. Това няма как да не засегне България, защото България е отворена икономика, господин Чачев. Това е наше силно предимство. Това неизбежно ни подлага и на рискове.
Това, което се случва сега по света според мен показва, че внимателната, разумната фискална макроикономическа, финансова политика на правителството, за която много пъти сме критикувани от опозицията, е била правилна и е правилна.
Много пъти сме упреквани защо ни е такъв бюджетен излишък – по закон 3% от брутния вътрешен продукт, но, защото, господин Чачев, сме страна във валутен борд, с все още развиваща се икономика, която се нуждае от котви за стабилност, за националната валута, за спестяванията на българските граждани, за стабилността на банковата система. И сега това, което се случва по света потвърждава, че е била правилна и ще продължи и занапред с много внимателен анализ на всички рискови фактори по света, за да не се случи такъв срив и при нас. Разбира се, че тези неща се отразяват върху пазара и на недвижими имоти.
И в Испания, която винаги беше лидер в последните години и на строителство, и на пазара на недвижими имоти – тотален срив. И в много други икономики - също. И на фона на тази картина България за първото полугодие на тази година има един от най-високите ръстове в Европейския съюз – 7% от брутния вътрешен продукт. Така ли е, господин Чачев, или не? Така е!
България успява да изпълни своите макроикономически, фискални цели, да се повишават доходите на българските граждани, но това, което се случва по света ще изисква и допълнителни мерки от правителството за по-висока конкурентоспособност на икономиката, за още по-добри условия за привличане на инвестициите.
Господин Чачев, за последните три години са привлечени близо 15 млрд. евро инвестиции – много повече, отколкото за всички предишни 18 години от развитието на България в пазарна среда. Поне, когато цитирате икономически данни, бъдете коректен, съпоставяйте ги с другите, за да можем да говорим истински, да водим сериозен диалог, а не да си служим с политически тези и клишета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Вие сте този, който говори с клишета. Вие сте този, който заклеймява опозицията в антибългарска насоченост, господин премиер. (Шум и реплики от КБ.)
И, когато говорите за това колко инвестиции сте привлекли, защо не кажете колко е инфлацията, господин премиер? Защото на годишна база...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За м. август – нула!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: На годишна база е 15,74%, господин Станишев! Попитайте си финансовия министър, той ще Ви каже.
И за мен е наглост да се говори това от тази висока трибуна, когато хората живеят в нищета, когато хората не могат да изпратят децата си на училище, когато близо половин милион българи са без вода, защото Вие не направихте нищо за изпълнение на водната програма, когато от София до Бургас се пътува за 12 часа, господин премиер! Вие отивате за 25 минути с хеликоптера, но качете се един път на кола, за да видите как пътуват българите. (Силен шум и реплики от КБ.)
Вие гледате нещата от високо, господин Божинов, и ги гледате по начин, който няма да изведе България на добре.
Аз не съм доволен от Вашия отговор, господин Станишев, и ще Ви връча моята заповед за уволнение – за корупция във властта, за некомпетентност в управление на държавата и за провал на членството на България в Европейския съюз! Заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Този въпрос съм го задавал и към премиерите Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Това е третият премиер, на който задавам същия въпрос.
Самият факт, че трима премиери продължават да отговарят на този въпрос показва, че ние твърде дълго продължаваме с една процедура в Съвета на Европа, която без съмнение е полезна, но фактът, че толкова дълго продължава тя, значи че има някакъв проблем.
Това е целта на моето питане – когато България влезе в Съвета на Европа през 1992 г. ние бяхме 27-та страна членка. В момента в Съвета на Европа членуват 47 страни членки. Това голямо разширение на Съвета на Европа стана възможно, като много от страните влязоха без да са покрили напълно критериите за членство и затова те поеха ангажименти, които да изпълнят в този процес заедно с нашите колеги в Съвета на Европа.
Тогава, през 1994 г., една депутатка от Финландия от групата на социалистите – Таря Халонен, която по-късно стана президент на Финландия, предложи да се създаде процедура по мониторинг, която не се отнася само до новите страни членки, но която е полезна за всички, за да може да се прецени дали съответната страна покрива ангажиментите и критериите за членство в Съвета на Европа по принципа “всички човешки права – за всички”.
От 1997 г. се създаде и Комисия по мониторинг към Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Нашият мониторинг продължи до 26 януари 2000 г. – малко повече от две години и половина. Оттогава до днес България се намира в ситуацията на така наречения постмониторинг, постмониторингов диалог със Съвета на Европа по въпроси, които са посочени в резолюцията, с която беше прекъснат мониторингът на България. Тези въпроси включват проблеми с корупцията, проблеми с полицейското насилие, реформата в съдебната власт, проблеми със свободата на медиите включително и т.н. Някои от тези проблеми, както например проблемът с корупцията, тогава са били на едно ниво, а след това видяхме как лавинообразно този проблем стана голям проблем за нашата държава.
И затова моето питане към министър-председателя е следното: какви са намеренията и политиката на вашето правителство, господин министър-председателю, по изпълнение на препоръките към България, съдържащи се в т. 4 на Резолюция 1211/2000 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа? Още повече че през м. ноември предстои поредното идване на председателя на Комисията по мониторинг на Съвета на Европа в България и трябва да имаме яснота какви позиции има нашето правителство по поставените въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! На мен ми е известна Вашата трайна ангажираност към работата на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и към мониторинга и постмониторинга по отношение на България.
Пред скоба искам да кажа, че за всички трябва да е ясно - аз не се съмнявам, че Вие споделяте това разбиране, че развитието на демокрацията е постоянен процес. И никоя, дори и най-стара демокрация, не е застрахована от отклонения или от проблеми в една или друга сфера, в един или друг елемент на темата, свързана с правата на гражданите, техните свободи и много други области, което изисква постоянни усилия и на Народното събрание, и на българското правителство, и на всички институции в страната - на цялото ни общество.
През м. януари Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1211 за прекратяване на процедурата по мониторинг спрямо България. В резолюцията бе отчетен напредък в хармонизирането на вътрешното законодателство и практиката с демократичните принципи и норми на Съвета на Европа. Наред с това бяха включени някои критични бележки и препоръки.
Съгласно т. 4 от резолюцията, на българските власти се препоръчваше тогава да бъдат взети допълнителни мерки в следните области: отчитане на европейските стандарти и становищата на експертите на Съвета на Европа при изготвяне на законопроектите; независимост на съдебната власт; независимост на средствата за масова информация; правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, особено що се отнася до образованието и предавания на майчин език; създаването на институцията омбудсман; действията за борба с корупцията и много, много други точки, с които Вие сте добре запознат.
По тези въпроси ПАСЕ взе решение да продължи диалога с българските власти. Постмониторинговият доклад се осъществява от Комисията по мониторинг на ПАСЕ, в която понастоящем от българска страна участват господин Юнал Лютфи – ръководител на българската делегация, и госпожа Евгения Живкова.
Уважаеми господин Тошев, допускам, че Вие познавате в детайли диалога между България и Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа по тази тема, затова ще говоря само за периода на мандата на сегашното правителство.
На заседанието на Комисията по мониторинг, проведено по време на януарската част на редовната сесия на ПАСЕ за 2006 г., бе решено да бъде осъществено ново посещение за установяване на фактите в България от страна на председателя на комисията господин Фрунда от Румъния. Но тъй като, съгласно правилата, Етичния кодекс на ПАСЕ, докладите не могат да се изготвят от депутати от съседни страни, то посещението и изготвянето на доклада бяха възложени на госпожа Северинсен от Дания – заместник-председател на Комисията по мониторинг на ПАСЕ. Тя посети страната ни от 31 май до 3 юни 2006 г. и информацията за това посещение бе приета от Комисията по мониторинг през м. октомври същата година. Тя отчита постигнатия напредък във всички области, особено по отношение на политическите критерии за членство в Европейския съюз. Същевременно отбелязва необходимостта от по-решителни реформи в правораздавателната система, децентрализацията и борбата с корупцията и организираната престъпност. Бе поискана и допълнителна информация от българската делегация, която да послужи за формулиране на окончателните заключения на комисията.
Писмената информация, подготвена от министерствата на правосъдието, образованието и науката, на държавната администрация и административната реформа, на вътрешните работи, на регионалното развитие и благоустройството, комисии на Народното събрание, службата на главния прокурор, дирекции в Министерския съвет и много, много други, бе обобщена под егидата на ръководителя на българската делегация в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа господин Лютфи през м. февруари 2007 г. Част от информацията бе изготвена и от Министерството на външните работи в рамките на неговите компетенции.
На заседанията си на 15 и 16 май 2007 г. в Скопие Мониторинговата комисия обсъди и представените от българската делегация коментари в отговор на доклада на госпожа Северинсен и реши да поиска становището на Венецианската комисия по последните изменения в Конституцията на Република България.
На 25 юни 2008 г. в рамките на третата част на редовната сесия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа украинският депутат господин Холовати – председател на Мониторинговата комисия и нов докладчик за България по постмониторинговия доклад, представи доклад за напредъка по процедурата на мониторинг на ПАСЕ, в който има кратък пасаж за България, позоваващ се на мнението на Венецианската комисия.
В Резолюция 1841/2008 г. на ПАСЕ към цитирания доклад България е спомената само в т. 4.3, сред деветте държави – членки на Съвета на Европа, спрямо които има препоръки за укрепване на независимостта на съдебната власт.
Понастоящем се подготвят посещения на господин Холовати в България през м. октомври или м. ноември т.г.
Бих могъл и в допълнителните Ви въпроси да продължа отговора на този въпрос, който е доста обемист, за да Ви информирам по-подробно по предприетите действия от наша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, може да зададете до два допълнителни въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Мисля, че от този диалог с министър-председателя става ясно, че България продължава да е член на Съвета на Европа, и нашето членство в Европейския съюз не отменя дейността ни в Съвета на Европа. (Шум, реплики и ръкопляскания в Коалиция за България.) Това трябва да бъде ясно на обществото и не трябва да се забравя. Да, не трябва да се забравя. Имаме задължения, които сме поели сами и искаме да ги изпълним.
Първият ми допълнителен въпрос е: какво е намерението на правителството по създаването на Закон за електронните медии, който беше предмет на остри критики? В миналия дебат имаше експертиза на Съвета на Европа с повече от 80 забележки върху проекта. Смятате ли да предприемете като ръководител на правителството нещо за приемането на такъв законопроект?
Вторият ми допълнителен въпрос засяга Вашето становище за създаването на второ ниво на местно самоуправление, което е също много дискусионен въпрос, който дискутираме години наред? Какво е становището на вашето правителство?
Има редица други въпроси, по които е добре да се чуе какво мисли правителството: ситуацията в домовете за деца, ситуацията в затворите и т.н. Но правилникът ми позволява да задам само два. Избрах тези два въпроса и очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя Сергей Станишев, за да отговори на двата допълнителни въпроса на господин Тошев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Искам принципно да потвърдя за пореден път, че правителството на Република България винаги е отдавало важно значение на сътрудничеството със Съвета на Европа и е полагало последователни усилия за спазване на задълженията и ангажиментите, произтичащи от членството на България в тази организация. Защото членството в Европейския съюз не отменя членството в Съвета на Европа и в Парламентарната й асамблея. Нещо повече, аз съм имал и мое посещение специално в Съвета на Европа. Срещал съм се с ръководството и на Съвета на Европа, и на Парламентарната асамблея. Отговарял съм на въпроси, както знаете, на депутати от национални делегации в ПАСЕ. И това е един ясно осъзнат ангажимент от българска страна, който продължава.
Осъществяват се допълнителни мерки, насочени към изпълнение на препоръките в т. 4 на Резолюция 1211/2000. Това беше започнато като действие от правителствата на господин Иван Костов и господин Симеон Сакскобургготски. Бяха постигнати положителни резултати по всички указания в областите, посочени в т. 4 на Резолюция 1211/2000. Тези резултати бяха закрепени и развити в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, което беше отчетено от Комисията по мониторинг на ПАСЕ. При изготвянето на редица законопроекти бе търсено съдействието от експерти на Съвета на Европа, като много от препоръките бяха отчетени при окончателната доработка на много от законодателните решения, разглеждани от Народното събрание.
Бяха приети редица мерки за осигуряване на качествено образование и изучаване на майчин език на деца и ученици, принадлежащи към различни етнически групи. Беше избран и омбудсман на Република България – господин Гиньо Ганев, и тази институция е вече много ефективна, много публична и достатъчно видима за обществото, работи, отстоявайки техните интереси. Мога да изброявам десетки конкретни стъпки, които отговарят на препоръките на Съвета на Европа, на Парламентарната Асамблея.
Искам отново да подчертая, че това е постоянен процес. Правителството, а вярвам и Народното събрание – би трябвало винаги да сме готови да използваме експертизата, препоръките на ПАСЕ в нашите действия, в това число законодателни промени, било то по законите, свързани с медиите, с електронните медии или по някой друг въпрос.
Ако искате да ми зададете уточняващ въпрос, бих ви препоръчал допълнително да ми отправите въпрос, за да Ви отговоря още по конкретно по различни неща.
Има и един принципен въпрос. Няма страна в ПАСЕ от тези 47 държави, които участват, в които законодателството по една и съща тема да бъде на принципа „copy-paste”, да бъдат абсолютно идентични. Трябва да се намери точният баланс между общите принципи, които ние всички споделяме, и реалното им прилагане в конкретната страна. Правителството и аз лично винаги сме отворени за такъв диалог с Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и с комисията, която разглежда този постмониторингов процес за нашата страна. Благодаря.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): По моите два въпроса нямам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето свърши. Господин Тошев, Вие имате две минути и можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Господин председател, аз не получих отговор на двата конкретни въпроса, които зададох – за Закона за електронните медии, който да гарантира, че медиите ще бъдат независими - както от властта, така и от корпоративни интереси, което е важно за Съвета на Европа, важно е за свободата на изразяване, важно е за демокрацията в България.
Другият въпрос е свързан с местното самоуправление – смята ли правителството да предприема стъпки за създаване на второ ниво? Това е важен въпрос. Има различни гледни точки. Не получих становището на правителството.
Като заключение мога да кажа, че задавам късно този въпрос – на третата година от Вашия мандат, защото съвсем отскоро станах отново народен представител. Фактът, че през тези почти 9 години ние продължаваме с постмониторинговия диалог, означава, че в момента не обръщаме прекалено активно внимание на нещата, които трябва да направим. Моите очаквания бяха, че постмониторинговият диалог можеше да завърши още в края на 2001 или в началото на 2002 г., но не бяха направени тези няколко необходими стъпки, за да можем да кажем, че в основни линии сме изпълнили поетите от нас самите ангажименти. Смятам, че трябва да ги приемем. Девет години – според мен това е прекалено дълъг срок и би трябвало правителството да обърне много по-сериозно внимание и на тези оставащи неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговорите на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първият въпрос е зададен от народния представител Евдокия Манева. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, и тази година приемът на деца след седми клас в гимназии беше осъществен на базата на квоти за момчета и момичета. Разликата в някои от водещите гимназии в бала на приетите момчета и момичета беше повече от две единици, което е чувствителна разлика. Срещу тази практика може да възникнат както юридически, така и чисто етични възражения. Знаете, че имаше дело срещу Класическата гимназия, което беше спечелено. Доколкото съм осведомена, там вече квоти не се прилагат.
Моят въпрос към Вас е: на какво законово основание продължава и докога приемът ще се осъществява на базата на квоти? Какво налага тази практика да продължава? Тя съществува не само при приема в гимназии. Запазена е и при приеми в университети. Знаете, че при сериозна битка срещу тази практика може да се окаже, че тя може да бъде отменена. Вероятно има някаква целесъобразност. Интересно ми е да чуя какво налага тази практика да продължава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, благодаря за отправения въпрос. Преди да отговоря по същество бих искал да отбележа, че този въпрос се поставя не за първи път. На практика всяка година горе-долу по това време, след като стане ясен приемът след седми клас, получаваме различни запитвания, най-често от родители на момичета. Аз самият мога човешки да разбера този въпрос, тъй като имам две дъщери.
Какво бих могъл да кажа по въпроса, който поставяте? Както основателно посочвате, би трябвало въпросът да се погледне от две страни. Първо – от гледна точка на правния ред (законосъобразността на такава практика). Ще се спра подробно на това. Второ – по отношение на целесъобразността.
По отношение на правния ред бих могъл да кажа нещо, което без съмнение всички тук знаят. Няма нов общ нормативен акт в системата на училищното образование, който да урежда квотния принцип, нито пък да го забранява. Има едно-единствено изключение – за Училището по културата, но това е специфичен случай и регулацията на приема в това училище за мен така и ще си остане до края на мандата голяма тайна.
Що се отнася до приема в профилираните гимназии, за които иде реч, той се осъществява при определени квоти за момчета и момичета – не във всички, но в повечето училища. Такова е и положението, както споменахте, в голяма част от висшите училища. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, педагогическите съвети определят начина за приемане на ученици в училището при спазване на изискванията на съответните нормативни актове. Технически погледнато, педагогическите съвети са тези, които всяка година преценяват и ако решат, предлагат на началниците на регионалните инспекторати по образованието, респективно на министъра (ако става дума за негови правомощия в случая, когато е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити спрямо това училище), да утвърдят съответния план. Доколкото в действащата система на народната просвета няма забрана за въвеждане на квоти, аз и моите предшественици, както и началниците на регионалните инспекторати по образованието, нямаме основание да откажем.
По отношение на това дали ще се окаже незаконосъобразна тази практика, мога да кажа следното. В Закона за защита от дискриминация, чл. 7, ал. 1, т. 12, ясно е казано, че мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на мъжете и жените докогато тези мерки са необходими, не представляват дискриминация, основана на признак пол.
Това е формалната страна на въпроса. В този смисъл между другото е трайната практика както на Комисията за защита от дискриминация, така и на Върховния административен съд, така и на Върховния касационен съд. Има доста голям набор от решения, аз бих могъл да предоставя част от тях, ако желаете, а именно, че такъв диференциран подход е оправдан и необходим, тъй като само по този начин може да се осигури участието в обучението и на двата пола при определен баланс. Най-нашумелият случай беше решението в полза на Софийския университет преди известно време, окончателно влязло в сила решение за непризнаване на наличие на дискриминация именно на основание квотен принцип.
Разбира се, въпросът може да се постави и по-широко – дали не трябва да има в законодателството някакво изрично уреждане на въпроса за квотния принцип по посока на това той да бъде забранен. Аз самият имам дълбоки съмнения в това, защото за никого не е тайна, че по една или друга причина резултатите на момичетата на тази възраст са доста по-добри, както Вие казахте, понякога с разлика повече от единица и практически ние рискуваме в част от училищата в страната да няма балансирано представителство на момчета и момичета. Но това е дискусионен въпрос. Ако народните представители преценяват, че той отново трябва да бъде повдигнат и с оглед и на бъдещото приемане на новия Закон за училищното образование, аз с удоволствие бих се включил в такава важна дискусия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря за отговора, господин заместник министър-председател. Бяхте изчерпателен, въпреки че част от тези теми са спорни и наистина заслужават една сериозна дискусия. За съществуването на тези квоти мисля, че не е презумпцията за равноправен достъп до образование, защото едно момче, което не се справя добре с материала на тази възраст, просто няма да учи в елитно училище и когато съзрее, ще навакса това, което е пропуснало в тази възраст. Може би причините за бавното съзряване на мъжете са по-скоро чисто биологически в тази възраст, пък и по-късно наблюдаваме такива процеси, през целия им живот. Може би това е причината. Затова аз мисля, че наистина си заслужава една сериозна дискусия по този въпрос независимо от записа в Закона за ограничаване на дискриминацията. Този текст е записан съвсем съзнателно, защото очевидно поражда много спорове и това не е окончателното решение на съществуващия проблем в обществото.
Затова аз в момента съм доволна от Вашия отговор, но смятам, че този въпрос наистина трябва да бъде сериозно обсъден в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаете ли дуплика, господин заместник министър-председател? Отказвате се.
Въпрос, зададен от народния представител проф. Станислав Станилов.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! През м. юни Вие поехте един ангажимент да бъде спазен Кодексът на труда за допълнително заплащане на учителите, работили извънредно в съботни и неделни дни. Оказа се, че за месец и половина след вашия ангажимент (аз съм задал въпроса на 29 юли 2008 г., но ваканцията даде една голяма отсрочка на отговора) никой в министерството не си е направил труда да направи необходимите уточняващи справки. В края на юли софийските учители получиха след приспадане на данъци и осигуровки по 17 лв. Нарушен е Кодексът на труда, не е спазен Ваш личен ангажимент. Няколко хиляди учители останаха дълбоко огорчени.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: ще спазите ли личния си ангажимент за плащането на учителите, работили по провеждане на матурите в почивни дни? Ще потърсите ли отговорност от виновните за допуснатите недоразумения служители в Министерството на образованието и науката? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Благодаря за отправения въпрос. Действително, както отбелязахте, на 13 юни в рамките на парламентарния контрол аз имах възможност да отговаря на Ваш въпрос относно заплащането на ангажираните учители в организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити. Действително към датата, на която Вие сте задали въпроса, имаше един малък проблем специално с учителите в София, който изглежда по следния начин, ще кажа съвсем откровено. Технологията беше горе-долу следната. Преди да бъдат подготвени съответните справки за реалния брой на участвалите квестори във всеки регионален инспекторат по образованието беше получена определена сума на базата на предварителни заявки, като в зависимост от направените по-късно изчисления за действителния брой на участвалите квестори инспекторатите поискаха и допълнителни средства, съответно възстановиха получените вповече средства там, където такова нещо е било налице.
Общият размер на предоставените средства за заплащане на извънредния труд, положен от квесторите на държавните зрелостни изпити, проведени на 1 юни, неделя, по български език и литература, на 7 юни, събота, по философския цикъл „Биология и здравно образование”, и на 8 юни, неделя, по английски и руски език, е 740 и няколко хиляди лева.
В София-град първоначално е отпусната сумата по искане на регионалния инспекторат по образованието в размер на 90 хил. 80 лв. на основата на представената от Регионалния инспекторат по образованието предварителна заявка. Впоследствие беше подадена заявка за предоставяне на допълнителни средства, които са 86 хил. 337 лв., изчислени вече на основата на действителния брой на квесторите и средната брутна работна заплата на педагогическия персонал към м. юни, която тогава е била 524 лв. в София, като дневната ставка е увеличена със 75% в съответствие с разпоредбите, които Ви цитирате. Прав сте, че малко късно, на 4 септември, Регионалният инспекторат по образованието в София-град е извършил доплащане на дължимите средства, като за общинските училища парите са преведени на Столичната община, а за държавните – по сметката на съответното училище от Министерството на образованието и науката директно. За извършения превод Регионалният инспекторат по образованието е информирал писмено Столичната община, както и директорите на държавните училища.
Така че, проф. Станилов, аз наистина благодаря за Вашата внимателност и настойчивост при искането за решаване на този въпрос. Ще Ви моля наистина да не търсим тук някаква злонамереност и некоректно отношение към учителите. Истината е, че колегите от Софийския регионален инспекторат по образованието малко закъсняха. Това е така, но пък бих искал да кажа, че в София-град квесторите бяха 3364, тоест това е една трета от квесторите в страната, а Софийският регионален инспекторат не е кой знае колко по-голям от другите. Затова наистина моля да ме извините! Надявам се, че вече всички са получили тези възнаграждения и благодаря още веднъж за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да си изкривя душата, господин министър, и ще кажа, че Вашият отговор ме удовлетворява в известен смисъл на думата. Позволявам си само да Ви обърна внимание на следното. Аз не разбрах дали директорите, които също са били ангажирани, са получили възнаграждение. Вероятно е така, защото тяхното възнаграждение по едно време закъсняваше.
И на второ място, позволявам си да Ви обърна внимание на следното. При организацията на матурите за следващата година да не се получи това изключително разкарване на учителите. Според правилата учителите от единия край на София отиваха да бъдат квестори в другия край – това беше справедливо, за да бъдат обективни. При заплащането се получи следното. Най-напред отиваха да подпишат договорите, след това отиваха да получат част от парите си, след това отиваха да получат останалата част от парите и така се получи едно разкарване в градския транспорт на толкова много учители, че аз съм смутен от тази неуредица. Смятам, че Вие ще обърнете внимание на това и през следващата година те ще получат тези пари на работните си места. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Станилов! Искам да кажа само едно изречение. Прав сте за това, но целият въпрос се състои в следното. Ако искаме децата да бъдат контролирани не от техните собствени учители, с което всички мисля, че ще се съгласим с оглед на обективността на изпита, ние трябва да избираме между една от двете злини – или да разходим учителите при децата, или да разходим децата при учителите, където са. Тоест тук ние нямаме много полезни ходове. В момента нашите експерти проиграват вариант, при който децата ще бъдат не в собственото си училище, а в друго училище, но аз още не съм взел решение по въпроса, ще го обсъдим с по-широк кръг специалисти и с директорите, защото не знам дали това няма да доведе до объркване на сградите. Затова съм малко предпазлив да Ви отговоря. Но сте прав, имаше и недобре обмислени неща при държавните зрелостни изпити. Да припомня, че практически от 60-те години не са провеждани изпити на ученици в такъв мащаб – над 60 хил. човека.
Обещавам наистина, че ще направим всичко възможно онези недобре регулирани места в практиката по провеждането на държавните зрелостни изпити да бъдат действително отстранени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители, към заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Първо, питане, зададено от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева.
Госпожо Понева, заповядайте да развиете питането в рамките на три минути.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър, убедена съм, че за Ваше, както и за мое съжаление, в страната ни възникнаха не една ситуации през времето на Вашия мандат, които трудно можем да определим дали бяха бедствия, дали бяха аварии или извънредни ситуации поради объркаността на двата закона, които Вие предложихте и мнозинството прие, въпреки намесата, мисля, полезна на опозицията, но отхвърлена. Тези ситуации предизвикаха голяма тревога в обществото и именно затова ние задаваме към Вас нашето питане, защото особено драматичните взривове в Челопечене – тогава Вие се появихте доста късно на мястото, но не това е темата.
Въпросът е: какво се направи тогава за защита на гражданите? Това бедствие ли беше, авария ли беше? Беше една мъчителна, продължителна тема. Така и не се определи точно какво е, а това е важно, защото именно по тези закони тежестта на отговорностите се определя именно от това каква е възникналата ситуация и Вие се занимавахте много повече с това да класифицирате събитието, за да можете максимално да се дистанцирате от него, а не с това защитени ли са добре, направено ли е нещо да бъдат защитени живота и здравето на хората, тъй като хората се евакуираха сами, други, които бяха евакуирани по някакъв начин, с някакви автобуси близо до възникналото събитие – оставени на една поляна дори и без вода. Но във всички ситуации: обгазяване на Пловдив, наводнения, пожари, пожари на сметища, там, където наистина се развива и висока температура и гори органика, и това е възможност за отделяне на доста токсични вещества, досега не сме наблюдавали реакция на „Гражданска защита” в посока предпазване на гражданите – живота и здравето им, най-вече под формата на лични предпазни средства. До момента не сме били свидетели на такива действия, а това са неща, които са изключително важни. В Челопечене се отделяха оксиди. Не се знаеше нито концентрацията, нито колко ще продължи това, нито ще гръмнат ли тези 21 тона тротил или няма да гръмнат, там ли са или не. Дадоха се някакви съвети за мокри кърпи, но тогава, когато се насища атмосферата с оксиди, един такъв съвет може да бъде и вреден, и опасен. Има лични предпазни средства, които трябва да бъдат използвани особено в ситуация, в която не сме наясно какво точно ще се случи и какви ще бъдат размерите на бедствието, аварията или каквото и да е то.
От социалистическите времена имаше едни творения, наречени противоатомни убежища, които, доколкото си спомням, в един момент „Гражданска защита” използва именно за съхранение на такива средства. След това те се разпродадоха за дискотеки. Би ми било интересно да отговорите какво става с тях.
В контекста на всичко, което казах до момента, отправям към Вас нашето питане: каква е политиката на повереното Ви министерство в посока именно защита на живота и здравето на гражданите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Понева и госпожо Манева, въпросът, който вие сте отправили писмено, питането ви, постъпило чрез канцеларията на Народното събрание гласи: каква е политиката и готовността за реакция на Министерството на извънредните ситуации за опазване живота, здравето на населението при възникване на извънредни ситуации, кризи, бедствия и други? Това, че вие се опитвате да злоупотребите отново от трибуната на Народното събрание с конкретни примери, за които не сте си направили труда да напишете и зададете, е ваш проблем. Аз ще ви отговоря така, както вие сте задали въпроса, защото той ще отговори на въпросите не само конкретни, свързани с един или два случая, а за всички други, за които евентуално вие бихте се сетили след малко отново в допълнителните да споменете.
Според мен, проблемът не е в законите, госпожо Понева. Законите, които вие, народните представители приехте, са изключително съвременни и добри, особено Закона за защита при бедствия. В него ясно и точно вие, законодателите, разписахте и категоризирахте кои събития как се наричат и кой действа в тези ситуации – кой координира, кой управлява, кои сили подпомагат. Така че вашият въпрос не е такъв и аз затова няма да си позволя петте минути да разказвам за закона, но е добре и Вие самата да седнете още веднъж да прочетете, защото от начина, по който поставихте въпросите си, свързвайки някои случая наведнъж, смея да твърдя, че оставам с впечатление, че дори не правите разлика между Министерството на вътрешните работи и Министерството на извънредните ситуации. Това са две различни ведомства с различни функции.
Ще си позволя да разделя на две части отговора на въпроса, който ми поставяте – какви са политиките и готовността за реакция на Министерството на извънредните ситуации, повтарям още веднъж.
Министерството на извънредните ситуации, според закона, който вие приехте, осъществява госпожо Манева, Понева, две основни политики. Едната политика е свързана с превенции и планиране, а другата политика е свързана с реакции. Аз ще започна с политиката по превенциите. Надявам се така да отговоря и на поставения от вас конкретен въпрос.
Какви са стратегическите цели, които си поставяме? Снижаване на риска от бедствия и аварии. Ефектът, който целим, е надеждна защита на живота и здравето на гражданите, така както и на стопански, културни ценности и повишаване сигурността на обществото. Затова в политиките на превенция включваме няколко сектора, единият от които е изграждане на национални системи, чрез които ние да бъдем полезни на обществото. Само ще ги маркирам, тъй като нямам физическо време в рамките на пет минути да вляза в детайли, но още веднъж отправям към вас двете поканата, както и през м. март: заповядайте в министерство и на всички въпроси, включително и конкретни случки и събития можем много компетентно аз и моите служители да ви отговорим.
Така че една от системите е Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и аварии. Ако трябва да го кажа на един по-разбираем език, това е съвременна модерна система, която в едната си част ще оповестява всички хора, които трябва да направят организация при възникване на някакво събитие. Условно наричам събитие ситуацията, в която ще има нужда да се прави координация и организация. Това може да е бедствие, може да е авария, може да е природно явление – всякакво, затова ще казвам кратко „събитие”. Хората, които трябва да реагират, ще бъдат оповестени.
Вторият клон на тази система е така наречената, както всички граждани я знаят – сирените, сиренната система, с която се оповестява самото население. Знаете, съществуващата сиренна система е много стара – от Втората световна война, и затова се налага в България да се изгради една нова и модерна. Това е една от националните системи, с които стартира Министерството на извънредните ситуации.
Доста голяма и обемиста е работата, защото както се досещате, сирена трябва да бъде сложена във всяко село, във всяка махала дори, където живеят хора, за да могат те да бъдат оповестени. Системата ще бъде изградена на национално, областно, общинско ниво до селище. Ще бъде изградена на няколко етапа. В рамките на тази година центровете ще бъдат формирани на национално ниво и два пилотни за областни такива.
Другата система от системите за ранно оповестяване и наблюдение е Центърът за аерокосмическо наблюдение. Този проект стартира миналата година, както всички знаете и той е на три етапа. Тази година завършва вторият етап, а през 2009 г. ще завърши третият етап. Той също ще ни даде изключително ценна и важна информация за различните явления, които биха могли да застрашат целостта и живота на хората, поне с превенцията... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин председател, ако позволите още две изречения, за да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Третата система е Националната система за спешни повиквания 112, която на 30 септември т.г. ще заработи в цялата страна и ще даде услугата на български и на чуждестранни граждани.
От гледна точка на превенцията, изключително важен елемент са плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасително-аварийните дейности. Именно тези планове се разработват във всяка община, след това на областно ниво – областният обобщава на територията на общината и се предоставят в Министерството на извънредните ситуации, и ние изготвяме национален такъв, който приета Министерският съвет.
Всяка година това нещо се прави. Тази година плановете са пристигнали и в рамките на месец и половина този документ ще бъде готов и ще бъде внесен на вниманието на Министерски съвет. Там за всяка община, за всеки обект, който е критичен, евентуално опасен е за хората, трябва да има разписани ясно и точно правила, начин на действие, поведение, за да може именно да гарантираме на хората една бърза ефективна реакция.
Има много направени проверки във връзка с тези планове, защото те съществуват и в момента. Мога да ви кажа само общата цифра. До средата на м. юли т.г. от Министерството на извънредните ситуации и териториалните дирекции са направени над 1280 проверки на различни такива опасни обекти. Съответно са написани и 374 констативни актове и са издадени срокове за изпълнението им. Всичките им потенциални обекти имат аварийни планове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител госпожа Евдокия Манева, за да направи своята реплика към министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо заместник министър-председател, винаги, когато сме заставали на тази трибуна и сме задавали въпроси към Вас, Вие сте го приемали като лична обида. Винаги започвате с упреци към народните представители, като че ли забравяте, че подлежите на парламентарен контрол и трябва да отговаряте на въпросите такива, каквито ги задаваме ние, а не такива, каквито си ги представяте Вие.
Конкретизирането на въпроса не би трябвало да Ви затруднява. Слава Богу, случаите на бедствия и аварии в България не са толкова много, за да не ги помните. Това би трябвало само да Ви улеснява.
Когато споменахте част от системите, които гарантират защитата на хората, точно във връзка с тях искам да Ви задам два въпроса. Единият е за това как контролирате ефективността на работата на телефон 112, защото, от една страна, наблюдаваме, че все още системата не е изградена, а от друга, има достатъчно сигнали, включително и в медиите, включително и вчера за изключително забавена реакция? Би трябвало още в момента на изграждане на системата да се контролира как и доколко е ефективна тази система. Как работи? Има ли такава система за контрол? Какви са Вашите впечатления? Вчера имаше информация за неадекватна реакция с 4-часово закъснение. Ако не знаете за случая, бих могла да Ви уведомя допълнително.
Второ, има ли система за наблюдение на това, как се ликвидират последиците в райони, в които е имало бедствия и аварии. Аз си спомням, че съвсем скоро имаше информация за Цар Калояново, че там все още нещата не са приключили. Как контролирате този процес, независимо че вероятно ще ми отговорите, че това са задължения на кметовете и т.н., министерството също има ангажименти по този въпрос? Задавам Ви този въпрос, защото, когато се случват такива бедствия и аварии, общият ни въпрос, общото ни впечатление е, че реакцията не е адекватна. Значи трябва много неща да се подобрят и в този смисъл искаме от Вас отговор какво смятате да правите в това направление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо министър. Както Ви е известно, разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Виждам, че вие имате много въпроси, уважаеми народни представители, госпожо Манева и госпожо Понева! Още веднъж ви отправям покана – заповядайте в министерството, за да отговоря на всички тези въпроси, които поставяте, защото така ще остане впечатление в обществото, че аз не давам точните отговори на точните въпроси, които вие не поставяте. Вие поставяте други въпроси, впоследствие възникват различни такива. Молбата ми е – заповядайте, за да обсъдим всички теми, по които вие проявявате интерес.
Накратко, освен превенция имаме и сили за реагиране с много добро оборудване, за които вие знаете,. Именно тук отговарям и на въпроса ви и за системите за наблюдение след ликвидация.
Тези планове, за които преди малко споменах, във всяка една община, съответно те трябва да бъдат контролирани от нашите териториални дирекции за спазване на различните технически изисквания за целостта на тези съоръжения и недопускане на повторни такива. Този контрол се осъществява регулярно и постоянно.
Права сте, че не само министерството има ангажименти – кметовете на общините също имат задължения и ангажименти, и областните управители осъществяват контрол. Така че, съвместно с тях служителите на министерството осъществяват контрола над тези обекти.
Що се касае до телефон 112 – контролът на ефективността на системата – това е един много сериозен въпрос и аз се надявам, след като изградим физически системата, което ще стане на 30 септември, както ви казах, и дадем услугата на всички граждани, съответно трите министерства, които обслужваме системата и сме я изграждали, да контролираме за ефективната и бърза реакция на нашите сили.
Още веднъж повтарям, телефонът е само услуга, на която операторите приемат обажданията на гражданите и изпращат сигнала до службите за реагиране. Бързината на реакцията вече зависи от тези служби за реагиране. Това са всички поделения на Министерството на вътрешните работи, Бърза помощ към Министерството на здравеопазването и отрядите на Гражданска защита към Министерството на извънредните ситуации.
Аз като министър правя контрол на реакцията на нашите сили, но когато заработи системата след 30 септември, ще имаме пълна картина за цялата страна. Сега знаете, че покритието е около 70%. От 1 октомври ще имаме 100% покритие, така че ние министрите ще можем да контролираме силите ни за реагиране, да си направим сметка дали те са достатъчни, дали правилно са разпределени и така наречената спешна, бърза услуга да можем да я доведем до един чудесен край.
Що се касае до политиките – само бих искала да ви запозная с една проверка на Сметната палата, тъй като ние подлежим не само на парламентарен контрол, както вие справедливо казахте преди малко, и който аз никога не съм отказвала, винаги съм идвала с огромно желание да се изправя пред вас и да ви отговоря на всички смислени въпроси, но ние подлежим и на проверка от Сметната палата. Такава проверка беше направена на Министерството на извънредните ситуации. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин председател.
Имаше независим тематичен одит. Докладът е качен на сайта на палатата, а аз само ще ви цитирам две изречения.
„Изградените от Министерството на извънредните ситуации координационни връзки и постигнатото разпределение на правата и отговорностите между отговорните структурни звена на министерствата и тези извън него, по отношение на дейностите по предотвратяване на последствията от бедствия и аварии, са осигурили ефективно сътрудничество и са създали предпоставки за осъществяване на контрол от страна на Министерството на извънредните ситуации, в рамките на неговите правомощия.”
С целия доклад, както още веднъж ви казах, може да се запознаете на сайта на Сметната палата.
Каня ви двете, заповядайте в министерството, както ще видите техниката, така ще се запознаете и с цялостната дейност на едно от българските министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ще може ли и други народни представители да ви посетят?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Всички са поканени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Понева, заповядайте, да чуем Вашето отношение към отговорите на министър Етем.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, знаете ли колко малко се интересуват хората от доклада на Сметната палата, когато са застрашени животът и здравето им? Интересуват се кой от тези, които отговарят за това, правят нещо за тях. Така и не чухме във Вашия отговор нещо изключително важно за защитата и здравето, а питането ни именно е добре оформено точно в тази посока, например за личните предпазни средства – има ли такива, има ли готовност да бъдат раздавани на хора при тежка ситуация?
Това наистина е нещо много важно, но не го чухме. Чухме, че нещо ще бъде направено. Три години ние слушаме в бъдеще време. Това, че ще има сигнална система, хубаво, но да се спасява кой както може, когато чуе сирените ли, какво следва от това, как се защитават хората?
Общо взето това, което наблюдавахме до момента, наистина са ситуации на хаос, който е много опасен в такива моменти.
За съжаление това, което разбрахме, е, че нещо може би ще бъде направено. Но сега, ако се случат такива неща, не дай Боже, нямате готовност за защита, адекватна защита на живота и на здравето на българските граждани. Това, което направихте много успешно, е да похарчите милиони за джипове за радиационна защита. Очевидно се готвите за ядрена война, но за аварии и бедствия нямате никаква готовност. Двадесет и осем или колкото са там джиповете, които са за всички области в България, готови за реакция при възникване на проблем с ядрен взрив или нещо такова, но знаете, че единственото място, където това може да се случи в България, е около Козлодуй. Такъв джип може да бъде полезен само в епицентъра на радиацията, но не и в област, където евентуално би могъл да отиде облак по въздуха. Джипове за милиони левове във всички области на България са абсолютно ненужни.
Така че това, което направихте наистина, е, че потрошихте милиони левове за нещо ненужно, а за най-елементарните неща, които са изключително важни, за да бъдат хората спокойни, не сте направили абсолютно нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към заместник министър-председателя и министъра на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Въвеждането на единен и безплатен телефонен номер за спешени повиквания № 112 се оказа една от критичните области на нашите взаимодействия с Европейската комисия, тъй като телефон 112 трябваше да заработи на 1 януари 2007 г., а ето, че вече година и девет месеца той все още не е в действие на цялата територия на страната.
Вчерашното решение на Европейската комисия показва, че Европейският съюз счита за свой важен приоритет всяка страна членка, която е демократична държава, да осигури компетентността и способността да помогне на своите граждани в момент, когато те са в критична, опасна за тях ситуация и беда.
Като се надявам, че телефон 112 действително ще заработи в дадения тримесечен отлагателен срок от Комисията, преди въвеждане на ефективно наказание за страната ни, тоест до края на годината, поставям и следния въпрос. Съгласно Закона за електронните съобщения, където има текстове, които касаят пряко телефон 112, е записано, че услугата на този телефон е универсална услуга. Това съгласно чл. 182 означава, че трябва да бъде предлагано на всички крайни потребители, независимо от географското им местоположение на територията на страната. За да може тази услуга да бъде ефективна и универсална, трябва да се осигурят обществени телефонни апарати, които да осигурят провеждане на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания.
По този повод, госпожо министър, искам да ви попитам, тъй като в страната има много райони, които са обезлюдени, където има поне повече от 15-20 наши сънародници в отделни села, поставям въпроса си: при въвеждането на телефона за спешни повиквания 112 на територията на цялата страна предвиждате ли във всяко населено място да има инсталиран обществен телефон, който да осигурява достъп на жителите единствено и само до тази услуга, което ще гарантира именно нейната всеобща достъпност, нейната универсалност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Темата 112 напоследък е особено актуална не само по причина, че се говори по нашите медии колко щастливи ще бъдат българските граждани, ако Европейският съюз ни осъди, но и по причина, че тази услуга е изключително важна за всеки един жив човек на територията на страната, не само български гражданин, но и чужд такъв, ако попадне в някаква ситуация, да може да получи много бързо съдействие, помощ от компетентните органи.
На свой ред и аз искам да изразя своята загриженост, че две български правителства – на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски, два мандата от осем години не са направили и 8 мм стъпки напред по повод на телефон 112. Това наистина създаде много тежка ситуация за правителството на Сергей Станишев, за да може да навакса пропуснатите осем години. Срокът, който точно правителството на СДС подписа с Европейската комисия 1997 г., гласеше: краят на декември 2006 г. Това беше само за хронологията.
Това, което днес мога да кажа и от тази трибуна да уверя всички български граждани, е, че от 1 октомври в цялата страна ще има покритие, абсолютно от всяко населено място, от всеки край на страната ще могат да набират 112 както по обикновен телефон, домашен, уличен, така и по мобилните си телефони, без значение къде се намират. Също така при изключени мобилни телефони и без карта услугата също се предоставя. Но на този въпрос, ако ми го зададете, мога да Ви отговоря и по-подробно.
Що се касае до въпроса, който поставихте, за тези малки населени места, в които живеят вече много малко хора и по всяка вероятност няма и телефони, искам да ви информирам, че съм пуснала писма до Националното сдружение на общините в Република България. Председателят Дора Янкова ми отговори, че всички кметове на общини са запознати с моето писмо, с което аз апелирам да направят преглед на всички населени места, да видят навсякъде ли са телефонизирани и, ако не са, съответно да предприемат процедури за откриване на тези постове. Защото така гласят и българските закони – обществените телефони се инсталират в населените места без значение от броя на населението, ако предприятието с наложено задължение по осигуряване на универсалната услуга е получило искане от орган на местното самоуправление.
Така че имам уверението на Националното сдружение на общините, че ще направят всичко необходимо във всяко едно населено място да има възможност гражданите да набират, говорим за стационарен телефон. Ако тези хора имат мобилни телефони, дори да няма стационарен в това населено място, те ще могат да получат услугата 112. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Трябва да се говори истината от тази трибуна и от тази зала. Когато Вие обвинявате правителството на Иван Костов, искам да припомня не само на Вас, но и на колегите и на гражданите, че България започна преговорите си за присъединяване към Европейския съюз на 10 декември 1999 г., а главата, която касаеше телефон 112, беше отворена в края на 2000 г. Вие явно искате правителството на Иван Костов за шестте месеца до края на своя мандат 2001 г. да изпълни всичко, което след това за седем години и половина двете следващи правителства – на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, не могат да го изпълнят.
Извинете, но трябва да има логика във всичко това. След като не е започнал процесът, а той започна шест месеца преди края на мандата на правителството на Костов, как може да искате той да изпълни за шест месеца това, което седем години две правителства не могат да изпълнят?
По отношение на моя въпрос. Това, което Вие казвате, че след 30 септември услугата ще бъде универсална за всички български граждани, уви, госпожо министър, не отговаря на истината. Аз знам, че във втората половина на ноември ще дойдат експерти от Европейската комисия и аз съм готов да ги заведа в много села. Ще ви дам конкретни примери: в Кюстендил има 182 населени места, в област Габрово са 362 населени места. Почти половината от тези населени места в тези две области конкретно няма да могат да ползват услугата на телефон 112. Мога да ви цитирам и селата.
Но какво е положението там? Има 20-25 души. Нито един от тях няма стационарен телефон, няма покритие на мобилната мрежа, има назначен кметски наместник, който три пъти в седмицата идва по три часа и когато си отиде, хората казват така: господин Иванов, ние ще напуснем селото, защото ако стане пожар, ако ни нападнат и ограбят, или ако някой получи удар или инфаркт, ние не сме в състояние да предупредим Бърза помощ или полицията.
Прочетох Ви текст, който ясно гласи, че трябва да бъдат инсталирани обществени телефонни апарати във всяко населено място. В противен случай услугата няма да бъде универсална и няма да се отговори на потребността именно на тези малки населени места, където е национална задача да запазим населението.
Нали, господин министър, и Вие ще се съгласите, че иначе селата ще се обезлюдят, когато не можем да им осигурим достъп до полиция, до Бърза помощ и до пожарната команда?
Апелирам към Вас, има три месеца, Вие ще пуснете тази мрежа от областни центрове, но до края на годината направете необходимото във всяко населено място да има обществен телефон, който да изпълнява услугата, дори и само нея – 112.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин Иванов, Вие искате може би да поема всемирната вина? До този момент тези граждани как се обаждаха на 150, 160 и 166?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): И това го няма там!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Тази грижа, която проявявате в момента, не считам, че трябва да я обръщате с един негатив към 112. Телефон 112 ще улесни всички хора, за да не помнят 300 номера, но, моля ви, заедно с кметовете...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Трябва да е универсален.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Универсален е, именно!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Като няма телефон, как ще е?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Именно с кметовете да си водите разговорите, да направят необходимото, да кандидатстват пред БТК, да си направят нещата и да гарантират телефон.
Господин Иванов, телефон 112 е система, ще Ви я покажа, заповядайте, намира се на “Габровска” 29, каня всички депутати... Ще разберете, че това не е БТК. Нито ние ще ходим да отваряме телефонни постове, нито имаме възможност да го правим. Законите на България гласят, пак казвам: местните органи на самоуправление кандидатстват и си инсталират телефони. След като има инсталиран телефон там, хората ще могат да го наберат.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): А като няма?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Говорете с кметовете, това е Ваша грижа.
И още нещо. Виждам, че сте много загрижени за телефон 112... (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, господин Иванов!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Но в същото време ми прави впечатление, че при последните две гласувания на Закона за държавния бюджет вашата парламентарна група – на ДСБ, е гласувала против пари за телефон 112. Това обяснете на хората – защо веднъж сте против, а след това сте много загрижени?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Гласуването срещу бюджета е задължение на опозицията!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Телефон 112 ще има. На 30 септември в цялата страна ще има покритие и всички хора ще могат да го използват абсолютно законно и легално.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз ще отида с Вас и експерти да видите как се използва!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Направете проверка, вижте. Но в тези села, където наистина няма нито един телефонен апарат, там трябва да се говори много бързо и експедитивно с кметовете, да влязат във връзка с оператора. Не мога да наруша законите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше има да благодаря на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол. Успех, госпожо министър!
Преминаваме към въпроси, зададени от народни представители към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Първият въпрос е зададен от народния представител Евдокия Манева. Госпожо Манева, разполагате с 2 минути да развиете Вашия въпрос към министър Цветанов.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, едно от първите Ваши действия като министър беше уволнението на директора на Дирекция “Аграрно развитие” Цветан Димитров. Вие използвахте един широко разпространен трик със смяна на длъжностната характеристика.
Проследяването обаче на професионалната биография на господин Димитров показва, че той шест години добре се е справял със задълженията си, има благодарствени грамоти от предшестващите министри, доктор е на селскостопанските науки. Това един човек, към чиято дейност не са отправяни забележки. Вие обаче още в първите дни го уволнихте. По какви причини уволнихте директора и защо скоропостижно сменихте длъжностната характеристика, защото, предполагам, че ако имахте обективни аргументи за несправяне с работата, бихте мотивирали така уволнението и нямаше да прибегнете към този управленски трик? Моля Ви за искрен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов да отговори на въпроса на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Във връзка с прилагане на общото законодателство на Европейския съюз в областта на общата селскостопанска политика в изпълнение на програмата на Министерството на земеделието и храните за 2008-2009 г., в Министерството на земеделието и храните се наложи да бъдат направени някои структурни и функционални промени, ориентирани към изпълнение на горните задачи. Структурните промени влязоха в сила от 1 септември. С изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, обнародвано в “Държавен вестник” бр. 76 от 29 август 2008 г., в сила от 1 септември, с който Дирекция “Аграрно развитие” се преструктурира в Дирекция “Растениевъдство и животновъдство”, а наложените функционални промени, част от които вече са проведени, се реализират изменения на някои функционални образователни, квалификационни и други характеристики на отделни длъжности в Министерството на земеделието и храните. Такъв е случаят с промените в образователните и квалификационните изисквания на длъжността директор на Дирекция “Растениевъдство и животновъдство” при Министерството на земеделието и храните.
Направеният анализ от експертния кръг на министерството показва, че много по-удачно и ефективно е управлението на дирекцията да се извършва от специалист с по-широк експертен профил, различен от образователните и квалификационните характеристики на заемалия до 27 юни 2008 г. длъжността господин Цветан Василев Димитров. По образование последният е зоотехник, завършил е Висшия селскостопански институт по зоотехника и ветеринарна медицина в гр. Стара Загора.
Също така е необходимо да вмъкна, че с господин Димитров сме колеги, работили сме най-малко 15 години заедно в Института по животновъдство в Костинброд и съм много добре запознат с неговите професионални и експертни качества и капацитет. Аграрната политика по своето естество изисква прилагането на значително по-широк набор от знания и умения, свързани с работа в областта на агрономството и животновъдството, въобще в системата на земеделието, кореспондираща на останалите дирекции в Министерството на земеделието и храните. Този широк инструментариум изисква лицето, заемащо съответната длъжност, да има задълбочени познания по-скоро в развитието и изграждането на аграрната политика, отколкото в областта на зоотехниката. Ето защо в новите образователни изисквания за длъжността директор на Дирекция “Растениевъдство и животновъдство” е заложено лицето да е завършило аграрна икономика, както и да има осем години професионален стаж в областта на аграрната икономика. Поради горното господин Цветан Димитров не съответства на новите квалификационни длъжностни изисквания. Това наложи служебните му правомощия в Министерството на земеделието и храните да бъдат прекратени, считано от 27 юни 2008 г.
Господин Цветан Димитров подаде жалба, по която е образувано административно дело 96-30 от 2008 г. с искане на отмяна на заповедта за уволнение, като първото заседание е насрочено за 24 септември 2008 г. Предстои съдът да се произнесе по законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правомощие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, за хората, които са запознати с образователното равнище на бившия директор, ще разберат, че Вашите аргументи за по-широки знания някак си не издържат, защото той е доктор на селскостопанските науки, тоест едно по-високо ниво на образование, отколкото Вие изисквате, включително и в новата си характеристика.
Споменахте за някакъв скоропостижен анализ, който бил правен, структурни промени и т.н. Аз отново напомням, че това са действия съвсем в началото на Вашата министерска кариера и не звучи убедително, че за този кратък период сте успели да осмислите къде са пробойните в управленската структура на министерството.
Аз само искам да напомня, че специалисти в администрацията не се изграждат за един ден. За да има България в момента такива жестоки упреци по отношение на административния капацитет, вина имат такива министри като Вас, чиято първа работа е да си разчистят сметките с някои, било то на партиен, било то на личен принцип, хора, които бяха подготвени в администрацията, бяха абсолютно неоснователно прогонени, какъвто е и случаят. С такива действия няма да спечелите. Това не носи полза за системата, която ръководите. Добре е да можете да използвате капацитета на вашите специалисти. Аз се надявах на някакъв по-искрен отговор, въпреки че не можех да предположа, че тук ще кажете истинската причина за уволнението. Това е една погрешна стъпка, която не е от полза на Министерството на земеделието и храните, особено сега, когато се вижда – Вие знаете, че при обсъждането на проблемите се вижда, че в тази сфера няма ясна стратегия, има сериозни пропуски в работата на министър Кабил, които водят до сериозни затруднения в момента и Ви създават и на Вас сериозни главоболия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз приемам въпросите и проблемите, които поставихте и Вашата загриженост. Искам обаче предварително да декларирам съвсем категорично и ясно, че всички административни промени, свързани с освобождаване на определени лица, не са били подчинени и нямат нищо общо с някакви политически съображения, още по-малко те имат някакъв личностен характер.
В случая направените промени са извършени, поради две основни причини. Първата причина промяната в устройствения правилник не е самоцелна дейност на министъра на земеделието и храните. Това е адекватна реакция, която изисква промяна на структурите и на звената въз основа на определени нормативни разпоредби и промяна в числен състав на Министерството на земеделието и храните, както и други решения, които трябва да бъдат изпълнени във връзка с предприети съкращения или примерно определен обем на решения. В никакъв случай поправката на устройствения правилник не е предприета като хитър административен трик за освобождаване на определени неудобни лица.
Второто нещо, което също така бих желал да кажа, е, че всички решения, които са предприети, са взети съвсем отговорно. Те касаят при всички случаи оптимизиране дейността на Министерството на земеделието и храните предвид на конкретните актуални и социални заявки на производството – какво трябва да бъде направено, какво трябва да бъде коригирано, какво трябва да се направи така, че работата и проблемите, които има в момента в Министерството на земеделието и храните, да бъдат решени.
Искам да Ви убедя, госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители, продължавайки дейността и управлението на Министерството на земеделието и храните, че там, където се наложи и трябва да бъдат приети такива административни мерки с цел коригиране дейността на министерството на отделни етапи, те ще бъдат взети адекватно и точно в зависимост от конкретната ситуация.
Няма основание да се смята, че има политически гонения, лични гонения. Цели се оптимално решаване на проблемите.
Уважаема госпожо Манева, мисля, че успях да Ви убедя, че Ви отговарям откровено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Евгени Чачев към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър! Тъй като в тази зала преди по-малко от два часа министър-председателят отправи безпрецедентни нападки към Демократи за силна България и за пореден път ни обвини в антиевропейска деструктивна политика, ще ви напомня, че това питане, което съм направил към Вас, беше направено на 28 април 2006 г., преди приемането на България в Европейския съюз. Именно въпросният екарисаж тогава беше една от спънките България да бъде приета с предпазна клауза. Вашият предшественик тогава Нихат Кабил ме обвини по същия начин, както премиерът Станишев, в антиевропейска и в антибългарска политика.
Най-отговорно ние поставяме проблемите като се мъчим да помогнем на правителството България да извърви пътя до европейското ни бъдеще.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС, от място): Няма предпазна клауза!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Но, господин министър, въпреки че оттогава са минали две години и половина, свидетели сме на сериозно забавяне на този проект – строителството на трети екарисаж в България, в резултат на което губим 17 млн. евро от Програма ФАР.
Преди два месеца вицепремиерът Меглена Плугчиева обяви изграждането на този екарисаж като най-рисковия проект по предприсъединителните програми. Средствата за него трябва да бъдат договорени до края на м. август, защото питането ми е старо. Но опасността това да не стане е реална. Според Меглена Плугчиева виновни за това са Министерство на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво прави министерството за усвояването на тези 17 млн. евро и кой ще понесе вината, ако страната ни загуби тези пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Господин министър, моля Ви в рамките на три минути да развиете отговора към господин Чачев?
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, по първия въпрос: каква е политиката на Министерството на земеделието и храните за усвояване на 17 млн. евро по Програма ФАР за изграждане на трети екарисаж в България и какъв е крайният срок на договарянето, финансирането на строителството, доставките на оборудването и строителния надзор за третия екарисаж в България е предвидено по два финансови меморандума на Програма ФАР (2005 и 2006 г.), като за тази цел са определени средства в общ размер на 19,616 млн. евро, от които 14 млн. 700 хиляди са средства на Програма ФАР, а 4 млн. 920 хил. евро е българското съфинансиране на проекта. Срокът на договаряне на частта от средствата по финансовия меморандум - 2005 г., беше 10 август 2008 г., а тази по финансовия меморандум - 2006 г., е 30 ноември 2008 г. Възложител на договорите е централно звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите. Ролята на Националната ветеринарна медицинска служба към Министерството на земеделието и храните е на бенефициент по проекта.
С Решение на Министерски съвет от 2005 г. строежът на предприятието за преработка на животински отпадъци е обявено за обект с национално значение. Като голям инфраструктурен обект, проектът е включен в списъка на инвестиционните проекти от оперативния план към Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата в Република България (2006–2015 г.).
Проектирането на екарисажа трябва да се извърши по проект на ФАР за техническа помощ и включва: изготвяне на предпроектно проучване, пълно работно проектиране, изготвяне на пълни тръжни документи за строителство, за доставка, както и задание за строителен надзор за изграждане на екарисажа.
Изпълнителният консорциум, воден от немската фирма „Умвелттехник инжинере”, е с партньори две немски и една българска фирма. Срокът за изпълнение на договора беше 28 април 2008 г. Предадените от консултанта с голямо закъснение документи не отговаряха на изискванията на българското законодателство и на условията на договора, съдържаха редица несъвършенства и пропуски.
В резултат на стартирането на търговете по проекта на ФАР номера БГ 2005, 0173530302 и БГ 2006 0183430301, финансирането на строителството и доставката на предприятието бяха провалени, тъй като беше невъзможно спазването на срока за договаряне по Финансовия меморандум 2005 от 10 август 2008 г.
Същевременно консултантът представи една последна бюджетна прогноза, която показа значително по-висок недостиг на средства, а именно, 15 млн. 450 хил. евро, в сравнение с недостига, определен на етап предпроектно проучване, в размер на 5 млн. 616 хил. евро. Става въпрос за 10 млн. евро в повече.
Според правилата на Програма ФАР недостигът на средства следва да бъде осигурен чрез увеличаване на националното съфинансиране на проекта. При хипотезата за увеличаване на съфинансирането с 15 млн. 450 хил. евро, общият размер на българското участие възлиза 20 млн. 350 хил. евро, включващи национално съфинансиране на проекта на ФАР, което надвишава средствата от Европейския съюз. Напомням, те са в размер на 14 млн. 700 хил. евро.
Използването на публични средства за строителството на екарисажа налага единствено варианта той да бъде експлоатиран като държавно предприятие без право на търсене на други решения в сферата на публично-частното партньорство.
Същевременно установената европейска практика в тази област е, че страните – членки на Европейския съюз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Досегашният анализ на консултанта е, че проектът е кредитабилен и не се нуждае от държавно финансиране.
Предвид на описаната ситуация е взето решение България да се откаже от финансиране със средства от Европейския съюз на проекта по Програма ФАР – „Изграждане на екарисаж в България”.
За разработване на икономически анализ от 18 август е определена комисия със Заповед № 52-160 от 18 август, която да преразгледа представените нови ценови оферти за избор на изпълнителна услуга съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за малки обществени поръчки. Комисията установи, че само един от кандидатите е представил всички необходими документи, съгласно изискванията на възложителя. По този начин процедурата беше прекратена.
Понастоящем се изготвя покана за участие на нови участници и ще стартира нова процедура, като се увеличи списъкът на поканените за участие фирми. Докладът с резултатите ще бъде готов в края на м. октомври.
По втория въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, много нарушаваме правилника. Вие разполагате с три минути, вече станаха пет. Разбирате, че други народни представители веднага реагират защо тях прекъсваме.
Ако можете след това в рамките на репликата да доразвиете отговора си?
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Да, ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, Вие разбрахте ли нещо от отговора, защото аз не разбрах?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че Вие дори си записвахте, значи сте разбрали. (Шум, оживление.)
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Разбрах едно: че България безвъзвратно е загубила тези милиони от Програма ФАР. Ако бяха само те – бълха ни ухапала. Но България загуби над 3 милиарда евро от предприсъединителните фондове. До момента не се е възползвала от нито един евроцент от следприсъединителните, господин министър, и за съжаление има пълно безхаберие в правителството като цяло и във вашето министерство от отговора, който чух. Жалко, жалко за България, жалко за българските граждани, жалко за правителството и за министър-председателя, който, пак ще повторя, си позволи да отправя нападки към една партия, която винаги е била конструктивна, винаги е мислила за България и ще продължава да мисли. Винаги е била националноотговорна партия. (Реплика на председателя Любен Корнезов.)
Радвам се само, че поне Вие не ме обвинихте в антибългарска и антиевропейска политика, както Вашият предшественик Нихат Кабил.
Но, господин министре, явно нещата трябва да бъдат поставени на нова основа, защото страната продължава да търпи загуби от неусвояването на средствата, а Вие много добре знаете, че голяма част от тях са именно във вашето министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Позволете ми да се дистанцирам от политическия коментар на Вашето изказване и да отговоря съвсем експертно, точно и ясно.
Става въпрос за фактически грешки, извършени от немската фирма, която е подпомагала проекта. Всички данни по този въпрос са поискани от централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите в качеството му на договарящ орган по Програма ФАР, за да прецени какви санкции ще се предприемат срещу консултанта на проекта, като се имат предвид сериозното неизпълнение на договорните задължения, грешките при изготвянето на проекта, нарушаването на сроковете и качеството, неотговарящо на предоставената документация.
Във всички случаи свършеното досега може да бъде представено по следния начин. Избрана е площадка за изграждане в землището на гр. Угърчин. Има съответно решение на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите, има решение на комплексно разрешително за ползване на инсталацията за преработка на животински продукти, процедура за издаване на разрешение за строеж.
Досега всички получени анализи по отношение на икономическите параметри за използване на предприятието показват, че това е едно печелившо предприятие.
В момента са разработени два варианта, които ще бъдат представени до края на м. октомври за решение в Министерския съвет. Те са свързани с нарасналия обем на инвестиции и печелившата структура на производството, вследствие на което предприятието може да бъде предоставено на концесия или да остане отговорност на националния бюджет. Всичко това се прави в момента и най-вероятно към 15 октомври ще има конкретен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и горите господин Валери Цветанов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Въпрос от народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа! Българският парламент приема закони, за които оставаме с погрешното впечатление, че се изпълняват след това, а твърде често те не се спазват. Контролната функция на българския парламент не е толкова използвана, а всъщност е изключително важна.
Към мен се обърнаха хора с много конкретен въпрос – за неизпълнение на Закона за насърчаване на заетостта. По-лошото е, че различните органи като Агенцията по заетостта, към която са се обърнали с въпроса защо нещо не се случва и не се изпълнява законът, не е дала логично обяснение. Това ме наведе на мисълта, че въпросът трябва да бъде отнесен към министър Масларова, която евентуално да внесе повече яснота какво се случва.
За какво става въпрос конкретно? С приетите от нас, колеги, промени в Закона за насърчаване на заетостта, се казва следното: „На работодател, който осигурява транспорт за пътувания до работното място и обратно на разстояние до 100 км на територията на страната на наети работници, живеещи извън границите на населеното място по месторабота, да се предоставят месечно средства за не повече от 12 месеца на едно и също лице”. Това пише черно на бяло в чл. 57а от Закона за насърчаване на заетостта.
Към мен се обърна конкретна фирма, аз съм я записал – „ДЗУ” АД - Стара Загора, че са наели такъв персонал за новите си проекти от региони с висока безработица – Чирпан, Мъглиж, Нова Загора, като са се позовали на закона. И са сметнали, че, като има подобна законова разпоредба, следва те пък да наемат работници от райони с висока безработица. Обаче какво се оказва след това?
След многократни разговори с Бюрото по труда в Стара Загора, консултации с Бюрото по труда в Хасково и Агенцията по заетостта им казват, че те не знаят за тази работа и няма предвидени средства за изпълнение на закона. Особено много се обезпокоих, че не се спазва подобен текст. У мен възникна въпросът: защо ги гласуваме тези работи. Сега се надявам министър Масларова да ни каже какво се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! В отговор на това, което задава като въпрос господин Мартин Димитров, аз искам да кажа, че за нас е изключително важно да се насърчава мобилността на работната сила в България. Първо, защото ние вече имаме безработица, която е под критичния, под санитарния минимум; второ, защото голяма част от българските граждани все още няма традицията да бъде по-мобилна, както други граждани, за да намалим безработицата. В региони, в които има по-висока безработица, тези мерки са приети.
Може би знаете, може би не знаете, но на безработен, който бъде нает на работа за повече от 6 месеца, му се предоставят 600 лв., за да може да си пренесе част от багажа. Предоставят му се 50% от действително изразходваните транспортни разходи. Също така се предоставят и по 36 лв. месечно на тези, които ходят на интервюта.
Миналата година от всички тези мерки са се възползвали близо 700 човека – само толкова за работещите.
Миналата година, заедно с Вас, следейки интересите на българските работодатели, направихме и тази мярка, която Вие коментирате, в Закона за насърчаване на заетостта – чл. 57а, в който именно се дават преференции и на работодател, който наема работници.
Когато четете обаче законите и когато приемате законите, без да театралничим, аз искам да кажа, че законът, който е приет с този текст, господин Димитров, е приет през м. март, а конкретното разпределение на средствата по Националния план за действия по заетостта се извършва през м. януари. През м. януари 2008 г. ние не можехме да знаем, това вие сте го приели, какво ще приемете през март, април или юни. Затова по-нататък законодателят е казал, че като мине първото шестмесечие на годината, се прави преглед за изпълнение на Националния план по заетостта. Там, където има останал ресурс, а ние имаме такъв ресурс, с който разполагаме, второто полугодие тези пари се пренасочват вече и по новите програми.
Не зная защо колегите от Стара Загора са се обърнали точно към Вас, а не и към мен, но сега, през второто полугодие, те могат да кандидатстват по реда на чл. 50 от Закона за насърчаване на заетостта и да ползват преференциите по този закон. Така че това е. Част от нещата, които вие приемате, не бяха включени в бюджета за 2008 г. Те изискват ресурс. За да имаме този ресурс, трябва да имаме някаква икономия – от някоя друга програма. Имаме налице такава икономия и за тези, които кандидатстват сега, ще бъде отпуснат. Когато свършат парите по тази програма, остават за следващата година. Аз съм повече от сигурна, че като добри законодатели тези неща ги знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Големият проблем, госпожо Масларова, е, че на практика по места Вие сте представена от Бюрото по труда и от Агенцията по заетостта. Тези хора системно не могат да отговорят на въпроса: защо законът в тази си част не се прилага.
През м. септември отново се обърнаха от същата фирма – „ДЗУ” АД – Стара Загора, с въпроса, че са отишли пак в Бюрото по труда и там са им казали, че не знаят кога въобще тази част от закона ще се прилага. Не става въпрос за данни, които има отпреди лятото дори. Става въпрос, че през м. септември отново са им казали: не знаем какво ще правим с тази работа.
Не виждам необходимост да се обръщат лично към Вас хора, които имат подобен проблем. Би трябвало различните структури – Бюрото по труда и Агенцията по заетостта, да дават ясна информация. Ясно е, че има някакви проблеми с финансирането, но всички тези структури трябва да са наясно точно откога, как и пред кого може да се кандидатства.
Аз имам запитвания по този въпрос и от други места. Очевидно е, че има системен проблем, а Вие казвате: едва ли не понеже сега е приет законът, нямало достатъчно време за организация, не бил ясен финансовият ресурс и затова не се случвали нещата.
През м. септември тези органи, които на практика са под вашата шапка, казват, че по този текст не знаят какво се случва и какво се прави. Това е истината. Няма място за драматизация. Просто има проблем и този проблем се решава, като на всичките бюра по труда се прати ясно разписание по този закон какво е приложението – кога, кой и как може да кандидатства, за да не се казва на хората: вие хубаво сте наели служители, хубаво спазвате закона, ама правителството няма да го спази. И няма да го спази с аргумента, че бил приет законът, ама бил приет не в началото на годината, не било съгласувано още и не се знаело какво става.
Този проблем го има, госпожо министър, съвсем отговорно Ви казвам, от м. септември (сигнал от председателя за изтичане на времето), което е второто шестмесечие на годината и проблемът е налице. Така че се надявам не само за тази фирма, а по принцип да го решите за всички хора, които искат да го приложат. Мобилността на труда наистина е важна, но още по-важното е да се спазват тези закони. Иначе текстовете, които гласува Народното събрание, нямат смисъл. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-важно е да спазвате времето.
Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова – право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, ние с Вас говорим на различни езици. Националният план за действие по заетостта за 2008 г. се определя на базата на бюджета за 2008 г. Бюджетът за 2008 г. е приет в тази зала в края на 2007 г., господин Димитров, когато промените в този закон, в който се дават пари на работодателите, не са съществували. Тази програма не е предвидена, няма ресурс за нея. Аз не Ви говоря празни приказки. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Аз говоря как законодателно са подредени нещата. Вие не ме слушате. Опиянен от Вашето красноречие и театралничене, забравяте да ме слушате. Казах Ви: като мине първото шестмесечие, сме направили преглед. Слушайте ме внимателно. Преглед на това какви пари имаме по различни програми – евентуално останали, за да можем да насочим част от ресурса към тази програма. Аз ще проверя директно какво се е случило с тези мои колеги, които са кандидатствали, а други мои колеги пък не са отговорили.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): То мина вече.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В рамките на една седмица ще получите писмен отговор от мен по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако го иска.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Много Ви моля, не спекулирайте от парламентарната трибуна. Когато няма пари за нещо, което е гласувано след бюджета, трябва да променим бюджета. А бюджета го променяте вие, Ваше Величество парламентът, Ваше Величество народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, добре.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По време на бюджетната процедура Мартин Димитров иска да се намаляват тези пари, а не да се увеличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът е влязъл в сила и сме го приели, след като сме приели бюджета и пари няма. Можеш ли да разбереш тази работа?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Като се обнародва, е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той трябва да е финансово обвързан.
Въпрос от народния представител проф. Станилов.
Професор Станилов, моля да развиете своя въпрос към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Във Ваше интервю Вие твърдите, че увеличението на пенсиите през м. юли т.г. няма да лиши от помощ никого, защото се изчислява шест месеца назад.
Към мен се обърнаха пенсионери, които са получили минимално увеличение на пенсиите си през м. октомври 2007 г., но заради него в момента не са одобрени за социални помощи. Става дума за хора, които с пенсии до м. юни т.г. са под 145 лв. Заради октомврийското увеличение те надхвърлят с няколко лева границите за енергийни помощи и на практика губят много повече.
В тази връзка моля да ни отговорите на следния въпрос: ще преразгледате ли прага за получаване на енергийни помощи с оглед повишаване на пенсиите от м. октомври 2008 г.? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Това е един въпрос, на който всъщност отговорът трябва да бъде “да”. Прагът вече е преразгледан. Прагът е вдигнат с 20% - дори с много повече, отколкото е увеличението на пенсиите и нито един от хората, които досега са получавали енергийни помощи, няма да бъде лишен от тях.
Тъй като имам право на отговор аз ще продължа и ще кажа, че тази година енергийните помощи са с 60% повече, отколкото са били миналата година. Те са в размер на 282 лв. и вече се изплащат на всички онези, които са получили заповед. Те ще могат да се ползват от гражданите, които имат право на енергийни помощи.
В същото време искам да кажа, че сме направили предложение хората, които са на енергийно подпомагане – това са около 360 хиляди домакинства в страната, да получат и по 100 лв. компенсационен ресурс във връзка с нарастване на цените на хранителните стоки.
До момента в Агенцията за социално подпомагане са подадени около 260 хиляди молби, от които над 90% са утвърдени. Чакаме срока за подаване на молби за енергийни помощи, който е до 31 октомври, така че този, който досега все още е бил на топло и е пропуснал, нека да провери критериите, да заповяда – ние събираме все още молбите и сме се съобразили с притесненията на хората, които са на ръба.
Искам да кажа само, че винаги има един праг, уважаеми проф. Станилов. Без него не можем, защото другото означава до безкрай да повишаваме, да даваме, за което няма ресурс в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов. Той има право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Разбира се, че ще благодаря на госпожа министърката, защото сме свидетели всъщност на парламентарно неудобство – да си задам въпроса преди ваканцията, а след като се върнем от ваканцията, тогава да ми се отговори. Надявам се, въпросът ми да е изиграл своята роля и докато аз правех разкопки в Плиска, госпожа министърката се е разпоредила и работата е свършена.
Благодаря й за вниманието и се лаская от мисълта, че може би съм помогнал с нещо в цялата тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика. Няма да се възползвате от това си право, благодаря.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Успешна работа, госпожо министър! И не упреквайте парламента, че приема неточни закони... (Реплики.)
Ако е в парламента министър Петър Димитров, нека да заповяда в залата. Предстои да отговаря на въпроси и питания. В противен случай – край на заседанието. Чакам 30 секунди!
Ето го и министър Петър Димитров.
Господин Иванов, ще имате възможност да зададете въпроса си.
Преминаваме към въпросите, а може би и той ще бъде само един, времето изтича, остават 15 минути до края на заседанието, а въпросите и питанията са общо пет, зададени от народни представители към министъра на икономиката и енергетиката.
Първи въпрос към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров: Иван Николаев Иванов към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, явно господин Иванов се интересува от блокове V и VІ на АЕЦ “Козлодуй”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
В края на 2004 г. започна постепенната подмяна на използваното дотогава ядрено гориво ТВСМ за блокове V и VІ на АЕЦ “Козлодуй” с новото гориво ТВСА.
Изследванията през тези три години показаха, че реалното време за експлоатация на горивото при горивния цикъл се променя с 8 до 9 %.
По информации от медиите това води до нарушаване на пределите за горивна експлоатация на всяка касета, защото, след това го проверих, съгласно документацията тази разлика може да бъде в рамките на плюс/минус 3 %, а се стига до 8-9% – в пъти промяна.
Господин министър, след това става известно, че в разрез със съществуващата дългогодишна практика, новият тип гориво се доставя с посредничеството на частна фирма. Не се произвежда, а се доставя от частна фирма, която е само посредник.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: коя е фирмата-производител и кой е доставчикът на горивото за блокове V и VІ на АЕЦ “Козлодуй”? Как фирмата-посредник осигурява качеството и безопасността при транспортиране на ядреното гориво? Смятате ли да установите чрез измервания дали горивото съдържа рециклиран вместо природен уран? Новото гориво изпитвано ли е достатъчно дълго, съществува ли обосновка на безопасността му и утвърдена ли е тя с един основополагащ документ при действието на ядрените централи, който Вие познавате добре? Какви предели и условия за безопасна работа могат да бъдат нарушени?
И накрая: какви мерки се предприемат в защита на интересите на българската страна, ако са доказани такива нарушения?
Господин министър, аз Ви зададох този въпрос в средата на м. юни т.г. Така се случва, че отговаряте два месеца по-късно, но темата продължава да бъде актуална и очаквам отговор на всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, за да отговори на въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Разбирате, господин Иванов, че за късния отговор вината не е моя – да, такава е технологията на работа в парламента. Мисля, че до голяма степен въпросите намериха отговор в публичното пространство, но Ви дължа този отговор и естествено, че ще Ви го дам.
Освен това участието на министър-председателя господин Сергей Станишев в парламентарния контрол в общи линии даде отговор на въпросите, които поставихте. Въпреки това ми позволете да дам някои допълнителни пояснения.
От 2004 г., съгласно предварително утвърдена програма на реакторите тип ВВР-1000 на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй”, започва поетапен преход към ядрено гориво от нов тип. Вероятно трябва да се произнася името на типа реактори по славянски – ТВСА, но това едва ли е важното.
Основната причина за прехода от ядрено гориво стар тип към гориво от нов тип е наблюдаваната в миналото, не само в АЕЦ “Козлодуй”, но и в други АЕЦ, тенденция към усукване или изкривяване на касетите с гориво ТВСМ. В тази връзка прехода към нов тип касети с доказани от конструктивна и неутронна от физическа гледна точка предимства води до повишаване на ядрената безопасност. Това е безспорно и би трябвало да го адмирираме.
Въвеждането на новия тип гориво става след разрешение на Агенцията за ядрено регулиране, издадено на базата на задълбочен анализ и експертиза на представените от АЕЦ “Козлодуй” документи. Изборът на доставчик на ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй” е направен през 2002 г. след провеждането на международен търг. Сключен е договор с единствения руски производител “Твел”, включващ комплексна доставка до входа на АЕЦ, включително и научно обезпечаване, касаещо трансфери на ноу-хау при въвеждането на нови типове по-ефективни горива със съответната обосновка за безопасност и ефективност, както и регламентиране на преходните етапи.
В договора между АЕЦ „Козлодуй” и Корпорация „Твел” няма посредническа организация. Няма посредник, господин Иванов. Отговорността за доставката на горивото до АЕЦ „Козлодуй” е изцяло на руската компания.
Качеството на ядреното гориво се контролира на всички етапи - от производството на отделните компоненти до разполагането му в активната зона на реактора. Независимо че отговорността за качеството на ядреното гориво е изцяло на производителя и на доставчика Корпорация „Твел”, АЕЦ „Козлодуй” има договор с Федералното държавно еднолично предприятие „Контролно-приемна инспекция” за осъществяване на контрол на целия производствен цикъл. Паралелно с това, екип от специалисти на АЕЦ „Козлодуй” осъществява дублиращ контрол за качеството на ядреното гориво на територията на завода производител.
След пристигането на ядреното гориво на площадката на АЕЦ „Козлодуй” се извършва отново контрол за качеството в присъствието на представител на завода производител. До разполагането на ядреното гориво в активната зона на реактора се извършват проверки за качеството и количеството от експерти на Агенцията за ядрено регулиране и от Международната агенция за атомна енергия. След разполагането на ядреното гориво в активната зона на реактора се извършва отново проверка от експерти от Международната агенция за атомна енергия и се издава разрешение за затваряне на реактора и по-нататъшни пускови операции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло)
Ако ми позволите, господин председател, важен е въпросът за хората, може би все пак да го довърша.
Радиологични измервания за установяване на типа на доставеното гориво – свежо или рециклирано, могат да бъдат извършени на територията на АЕЦ „Козлодуй” по всяко време до разполагането на горивото в активната зона на реактора. Понастоящем в склада на „Козлодуй” се съхранява горивото за предстоящото зареждане на VІ блок. Ремонтът и презареждането на VІ блок приключват в началото на м. октомври и е предвиден пуск на блока в първата седмица на октомври.
На 11 и 12 септември 2008 г. са извършени радиологични измервания на партиди от подготвеното за зареждане гориво от избран от Агенцията за ядрено регулиране независим експерт от Швеция. Това не е практика, поканен е специално. В процеса на преход към гориво тип „ТВСА” действително са установени някои отклонения от паспортните характеристики по отношение на проектната и реална продължителност на горивните компании. При дефинирани по паспорт плюс-минус 3%, както казахте Вие, са установени разлики от плюс 8%, което прави между 4 до 20 ефективни денонощия. Тоест реалната продължителност на кампаниите е по-голяма. В резултат на това, с изричното разрешение на производителя - Корпорация „Твел”, в Русия са реализирани по-високи дълбочини на изгаряне на горивото и съответно по-висока икономическа ефективност. Агенцията за ядрено регулиране е информирана своевременно за тези отклонения, като тяхното становище е, че няма нарушение на пределите и условията на безопасност на атомната електроцентрала.
От изложеното е видно, че изнесените данни за доставка на ядрено гориво с характеристики, отклоняващи се от допустимите, отговаря на истината единствено по параметъра „продължителност на кампанията”. Този параметър няма отношение към пределите и условията на безопасност на атомните централи.
В заключение ще добавя, че съгласно действащото законодателство Агенцията за ядрено регулиране издава разрешение на АЕЦ „Козлодуй” за внос и за превоз на ядрен материал. Агенцията не е издавала разрешение за внос и за превоз на друго лице освен на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В рамките на две минути ще отговоря почти телеграфически на това, което ми казахте.
На първо място, още преди два месеца беше поискано да се предостави документ на експерти в областта на ядрената енергетика, чрез който документ доставчикът – имам предвид фирмата „Твел”, да гарантира характеристиките на новото ядрено гориво. Такъв документ в продължение на два месеца, господин Божинов, не се предоставя. Дали това е отказ на министерството, или е отказ на АЕЦ „Козлодуй”, това не е съществено. Същественото е, че този документ продължава да бъде крит.
Аз питам: ще ми дадете ли достъп до такъв документ? Кажете: да, не и кога. Ще дойда да го прочета, за да се спре, както се подвиква от залата, че това било спекулация.
На второ място, господин министър, още на 18 юли директорът на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов заяви, че ръководството на АЕЦ-а ще поиска съдействие от администрацията на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия за извършване на независима проверка на свежото ядрено гориво, складирано в централата. Направена ли е тази постъпка или е било само едно пожелание? Какъв е отговорът на Мохамед ел Барадей, до когото би трябвало да бъде изпратено това писмо? Можете ли да ми представите отговора от Международната агенция за атомна енергия, защото останалото звучи като направени единствено декларации?
На трето място, когато казвате, че няма посредник, Ви отговарям така. До 2004 г. ядреното гориво от Русия беше доставяно единствено чрез самолет по въздушен път и беше доставено на АЕЦ-а до двете летища. Едното в Горна Оряховица, другото в Монтанско, откъдето АЕЦ „Козлодуй” със собствените си превозни средства го доставяше на терена на самата централа. След което в 2004 г. се променя нормативната уредба, като това вече дава възможност за разрешение на частна компания, която да посредничи при доставките.
От четири години насам, господин министър, ако Вие не знаете, ще Ви кажа, че ядреното гориво се доставя по р. Дунав. Фирмата, която го доставя - независимо какво твърдите Вие, аз ще я назова - се казваше, тъй като има справка от самата нормативна база, „Спартак инженеринг” ООД. От края на 2003 г., тоест броени месеци преди промяна на наредбата, тя вече е „Химатом инженеринг”. И представителите на „Химатом инженеринг” са на палубата на транспортния съд, който доставя до АЕЦ „Козлодуй” горивото.
Ако нещо стане по време на транспортирането, какво ги интересува българските граждани, че „Твел” носи отговорност? Важното е, че АЕЦ „Козлодуй” – и трябва да разберем на каква цена: цена като пари, цена като отговорност, са прехвърлили тези отговорности, като се е съгласила АЕЦ „Козлодуй” да има посредник при доставката на това гориво.
За съжаление, Вие сте прав, господин председател, че аз не съм в състояние да поставя и други въпроси, които наистина произтичат от отговора на министър Димитров. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Едно е посредник, друго е транспорт.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно той транспортира горивото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, под формата на дуплика, опитайте се в рамките на две минути да отговорите, защото стана дискусия.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще отговоря. Аз действително съжалявам, че господин Иванов толкова разшири спектъра. Можеше да бъде питане, за да има повече време.
Нямам, господин Иванов, нищо против с Ваше участие да направим каквито искате публични проверки. Нямам възражение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не, искам да видя документите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На 29 юли 2008 г. съм пратил официално запитване до господин Сергей Цочев, председател на Агенцията за ядрено регулиране, точно по сигналите на господин Котев. На 1 август 2008 г. съм пратил всички материали по случая на господин Петко Сертов – шеф на Агенцията за национална сигурност. Разбирате, че ядреното гориво не е нещо, с което можем да си играем, така че съм взел всички мерки проверките да бъдат перфектни. Но разбирате, че когато един свидетел говори безотговорно, всичките му свидетелства се оказват...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Къде мислите, че говори безотговорно?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сега ще Ви кажа. Господин Котев твърди, че с включването на частен посредник, какъвто Ви казвам, че няма, размерът на корупцията, цитирам Ви: „е между 35 и 50 млн. евро годишно”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това не е това, за което Ви питам. Аз Ви питам за опасността.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, аз не Ви прекъсвах.
Разбирате, че годишно в България за миналата година е внесено гориво за 70 млн. евро. Той твърди, че корупцията е между 35 и 50 млн. евро. Това до голяма степен са несериозни неща. Затова, връщайки се към въпроса за сериозността, съгласен съм съвместно с Вас - каквито искате проверки и каквито искате документи, можем пак да влезем да информираме парламента. Това не е нещо, което трябва да се крие. Тъй като това е голяма манипулация, която цели да сплаши българите, да им каже: уплашете се от ядрените проекти, това е една лоша енергия.
Смятам, че това не отговаря на интересите на България. Затова, повтарям, готов съм на всякакви проверки с максимална степен на прозрачност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доволен ли сте сега от отговора?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Доволен съм и ще посетя господин министъра в неговия кабинет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, в момента е точно 14,00 ч. Днес приключваме.
Следващото заседание е в сряда 24 септември 2008 г. от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев