Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи.
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам пленарното заседание!
Уважаеми колеги, предстои да извършим няколко гласувания, които са обозначени в програмата за днешния ден.
Преди това моля за вашето внимание. Предлагам по реда на ал. 5 на чл. 40 да включим като т. 1 на днешното заседание едно допълнение в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Получили сте материала с материалите, които са ви раздадени днес. Става дума за едно допълнение в приложенията във Финансовите правила, свързано с базата във Велинград, за да може да се регламентира статутът на базата като второстепенен разпоредител по бюджета на Народното събрание. Необходимо е това допълнение, за да може да се потвърдят правилата за работа на базата и финансирането.
Проектът за това допълнение е разгледан, то е една фраза. Има Доклад на Комисията по правни въпроси. Проектът е внесен с необходимия брой подписи.
Предлагам процедурно да го включим като т. 1, която да разгледаме веднага след гласуванията, които ни предстоят.
Предлагам гласуването на този текст да бъде веднага след разглеждането, тоест да не го отлагаме за вчерашния и за утрешния ден.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 176 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Това ще бъде т. 1 след предстоящите гласувания.
Уважаеми колеги, първо предстои да гласуваме проекта за Декларация на Четиридесетото Народно събрание по повод побоя, нанесен на българския журналист Огнян Стефанов. Проектът на декларация вчера беше огласен от мен в пленарната зала и по общо съгласие предвидихме той да бъде първото гласуване в днешния пленарен ден.
Вчера в края на заседанието имаше процедурно предложение да бъде поканен директорът на Държавна агенция „Национална сигурност” при гласуването или преди гласуването.
Следва да гласуваме това процедурно предложение преди да преминем към гласуването на самата декларация.
Заповядайте за противоположно процедурно предложение, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, ползвам процедурната възможност да предложа да не се подкрепя това процедурно предложение и го правя с огромно неудобство, защото, уважаеми колеги, ако имаме съгласие по това, че това е едно брутално нападение, впечатляващо с жестокост и с насилие над журналиста Огнян Стефанов, ако имаме съгласие, че трябва да го обсъдим и отхвърлим с една обща декларация на Народното събрание, не е добър знак да гласуваме различно по процедурни въпроси. Аргументи против има и от процедурно и от съдържателно естество. Например, от съдържателно естество аргументът, че вчера беше поканен, съответно изслушан министърът на вътрешните работи. Какво очаквате да чуете от председателя на агенцията, който няма преки разследващи или оперативно-издирвателни функции по отношение на конкретния инцидент? (Реплики от ДСБ.)
Второ, възлагаме чрез декларацията да изслушаме и министъра на и председателя на агенцията в 7-дневен срок за извършените действия. Какво очаквате да чуете днес в едно открито заседание на Народното събрание. Затова, колеги, които ръкомахате, моето предложение към вас е да оттеглите процедурното си предложение. Не ни принуждавайте да гласуваме „против” или „въздържали се” по това предложение. Нека с консенсус да приемем общата декларация, изработена от работна група от всички парламентарните групи, начело с Иво Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако не се оттегли това процедурно предложение следва да го подложим на гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за поканване на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Моля, гласувайте това предложение от Парламентарната група на ДСБ.
Гласували 164 народни представители: за 50, против 64, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги, господин Найденов ! Ние всички сме възмутени от това, което се е случило. Ние всички смятаме, че това нещо не трябва изобщо да се случва. По това няма спор. Има спор обаче по едно нещо - днес сутринта има данни, че от вашата група е подслушван народен представител от Държавна агенция „Национална сигурност”. Вие разбирате ли, че след като тази агенция си е позволявала да привиква журналисти, да търси от тях сведения, да се държи с тях като Държавна сигурност, е нужно председателят на тази агенция да дойде тук и да заяви защо го е правил. Въпросният пребит човек е търсен от тях. Не може това да остане без знанието на Народното събрание, което казва, че се възмущава от този акт. Затова след няколко дена ще ги изслушаме отново. Министър Миков каза вчера: „Това мога да ви кажа в рамките на първите 24 часа.” Така се държи един висш държавен служител, какъвто е министърът. С какво е повече от министър един председател на държавна агенция, та не идва тук да каже: така и така, вярно е, викаме, при тези условия това мога да ви кажа в момента. На отворените заседания толкова.
Не виждам какъв е проблемът. Моля Ви, господин председателю, за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 60, против 72, въздържали се 33.
Не се приема.
Преминаваме към проекта за Декларация на Четиридесетото Народно събрание по повод побоя, нанесен над българския журналист Огнян Стефанов с вносител Ангел Найденов, Станимир Илчев, Лютви Местан, Веселин Методиев, Борислав Ралчев, Йордан Бакалов, Стефан Софиянски, Павел Шопов, Яне Янев и Димитър Абаджиев.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 178 народни представители: за 177, против 1, въздържали се няма.
Декларацията е приета.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА, от място): Има грешка при нас. Може ли прегласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При положение, че има грешка, както и досега да гласуваме отново, за да бъде ясно волеизявлението на всеки народен представител.
Отменете това гласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение за декларация.
Гласували 182 народни представители: за 182, против и въздържали се няма.
Проектът за декларация е приет единодушно. Благодаря Ви, колеги.
Следващото гласуване е за законопроекта за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа.
Моля, гласувайте този законопроект с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте да направите процедурно предложение, господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение да се премине към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Направена е процедура за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Костадинов, заповядайте да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН КОСТАДИНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 5 май 2006 г. във Виена със следните резерви:
1. Република България ще предоставя или обменя класифицирана информация с тези държави – страни по Конвенцията, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицираната информация.
2. Република България ще извършва трансфер на лични данни към държавите – страни по Конвенцията, с изключение на държавите – членки на Европейския съюз и други държави – членки на Европейското икономическо пространство, след разрешение на Комисията за защита на личните данни при осигурено адекватно ниво на защита на личните данни на съответната територия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли забележки по текста на законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предвид липсата на предложения и различни мнения при обсъждането на предложеното решение на първо четене, предлагам да преминем направо към процедура с гласуване за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Манолова, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право
Член единствен. Ратифицира Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, прието на 23 май 1997 г. в Ню Йорк.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма забележки по текста на законопроекта.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Докладът е на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте за процедура, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, поради големия обществен интерес и възможността да направим добър Закон за енергийната ефективност предлагам да удължим срока за предложения между първо и второ четене с една седмица, за да можем да получим добри предложения от колегите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За кой законопроект говорите, господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ: За Законопроекта за енергийната ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на гласуване това процедурно предложение, въпреки че се вклинявате в гласуване на второ четене на друг законопроект, след като така настоятелно е необходимо да вземем такова процедурно решение.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения за второ четене по Законопроекта за енергийната ефективност.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Процедурата е приета.
Следва „Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”.
Подлагам на гласуване това заглавие на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Текстът на заглавието е приет.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Спасов за нов § 1, неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 75, въздържали се 24.
Предложението на господин Спасов не се приема.
Заповядайте, господин Спасов – желаете прегласуване.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, моето предложение е свързано с почасово ограничение на движението на тежкотоварните автомобили над 12 тона в почивните дни. Това е европейска практика. В две трети от европейските страни този въпрос е регламентиран точно с такива ограничения. Това са страни като Италия, Франция, Австрия, Холандия, Великобритания, Чехия, Унгария.
Предложението ми е за ограничаване на движението на тежкотоварните автомобили и селскостопанска техника: в петък след 19,00 ч. до 23,00 ч., когато наистина е най-натоварено – след работно време, в събота до обяд и в неделя от 15,00 до 23,00 ч., когато е най-натоварено движението по пътищата.
Тежкотоварните автомобили причиняват много жертви по републиканската пътна мрежа и аз ви моля да подкрепите моето предложение. Затова правя процедура за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Спасов, неподкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 63, въздържали се 32.
Предложението не се приема и при повторното гласуване.
Подлагам на гласуване § 1 от законопроекта по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 73, против 31, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Иванов – предложение за прегласуване на § 1.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам мнозинството от залата, което, незнаейки текста, който се гласува, се позовава единствено на предложението на комисията.
Господин Илиевски, сигурен съм, че, освен Комисията по транспорт и съобщения, много малка част от другите колеги познава текста.
Какъв е текстът, за който Вие, господин Илиевски, лобирате да бъде приет? Реално се променя чл. 91, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. В ал. 3 последователно са разписани институциите, чиито коли се ползват със специален режим на движение. Това са всъщност институциите, които са свързани с опазване на здравето и живота на хората – имам предвид бърза и неотложна помощ, пожарната команда и колите на Министерството на вътрешните работи.
Това, което в случая за трети път вече се предлага от вносителя - Министерството на транспорта, е колите на администрацията на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”, а това са всичките коли, включително на чиновниците, които са в Министерството на транспорта, да се ползват със специален режим на движение.
Ако Народното събрание продължава по този начин да разширява кръга на коли и на институции, които се ползват със специален режим на движение, уверявам ви, те ще станат повече от колите на обикновените български граждани, които спазват Закона за движението по пътищата.
Гласуването на това разширение ще доведе до прецедент, който ще предизвика и други администрации, най-вече към Министерството на транспорта, да поискат специален режим на движение.
Колеги, в интерес на целите, които Народното събрание си поставя – за равнопоставеност и справедливост, апелирам към вас да не подкрепяте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 19.
При прегласуването предложението не е прието.
Продължаваме с предложение на народния представител Светослав Спасов в § 1 да се въведе нов § 1б – предложение, което комисията не подкрепя по т. 1 и го подкрепя по т. 2 по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на господин Светослав Спасов в неподкрепената част от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 28, против 53, въздържали се 28.
Предложението на господин Спасов по т. 1 не се приема.
Следва предложение на комисията да се създаде нов § 2 със съдържание, представено в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 2 с редакция, предложена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 5.
Текстът, предложен от комисията, е приет.
За § 2 по вносител – комисията подкрепя текста на § 2, който става § 3, и предлага своя окончателна редакция на този параграф.
Гласувайте предложението на комисията с окончателната редакция на § 2 по вносител.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Текстът, предложен от комисията, е приет.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на § 3 и 4 в окончателната редакция на комисията - по § 3, и по вносител – по § 4.
Гласувайте тези два текста.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Двата текста са приети.
Отново има предложение на господин Спасов, частично подкрепено от комисията, частично неподкрепено.
Подлагам на гласуване предложението на господин Светослав Спасов за създаване на нов § 4а, неподкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 52, въздържали се 32.
Предложението за § 4а не се приема.
Един въпрос към господин Мирчев – господин Мирчев, в доклада е записано, че комисията подкрепя създаването на нов § 4б. Той е в редакция на господин Спасов или това, което предлагате като нов § 6 отразява и предложението на господин Спасов? (Реплики.) Разбирам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 6 по номерация на комисията, който отразява и предложението на господин Спасов.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Колеги, подлагам на гласуване едновременно следните текстове: § 5 по вносител в окончателната редакция на комисията и съответна преномерация, „Преходни и заключителни разпоредби” – като заглавие, и § 6 по вносител, подкрепен от комисията, както и § 7 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези три текста и подзаглавието.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов за нов § 7а, неподкрепен от комисията.
Гласувайте това предложение на господин Спасов.
Гласували 100 народни представители: за 27, против 59, въздържали се 14.
Предложението на господин Спасов не се приема.
Предстои последно гласуване по този законопроект, колеги. Това е § 8 по номерация на вносителя. Става дума за срока за влизане в сила на закона. Комисията е предложила своя окончателна редакция на този параграф, предвиждащ влизането в сила на закона според последния параграф, който гласувахме по номерация на комисията - § 7, от 1 януари 2009 г.
Гласувайте предложението на комисията за § 8, който става § 10, в редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
С това гласуване е приет окончателно Законът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Номерацията очевидно ще претърпи промяна, поради отпадането на § 1 по вносител.
Колеги, преминаваме към точка първа, която решихме да разгледаме в началото на днешното пленарно заседание след гласуванията:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Моля господин Янаки Стоилов да представи Доклада на Комисията по правни въпроси по проекта за Решение за допълнение на правилника за нашата дейност с вносител господин Ангел Найденов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като приемането на правилника и промените в него става с едно решение на едно гласуване, аз ще ви запозная само със становището на Комисията по правни въпроси относно този проект за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„С предложения проект се цели Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград, да се впише като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание с оглед на вече регламентиран неин статут.
Съгласно чл. 6а, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание се определят с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Промяната следва да бъде направена с допълнение в чл. 1, ал. 4 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Това становище е подписано от почти всички членове на Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Разрешете да ви запозная с текста на проекторешението:
„РЕШЕНИЕ
за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Във Финансовите правила по бюджета на Народното събрание – Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в чл. 1, ал. 4 след думата „мнение” се добавят думите „на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград.”
Това е текстът на проекторешението. По него не виждам забележки.
Преминаваме към гласуване – гласувайте този проект за решение.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 3, въздържал се 1.
Решението е прието.
Сега продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНИЯ РЕЗЕРВЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД (вносители: Лидия Шулева и група народни представители; 02.07.2008 г.) и на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА (вносител: Министерският съвет; 22.07.2008 г.).
Продължава дискусията по внесените законопроекти.
Господин Корнезов, моля да поемете председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, Вие искахте вчера да вземете думата. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, днес е четвъртък. Защо започвам с това напомняне? Никой от вас не се сеща какво имам предвид. Днес е четвъртък, а всеки четвъртък от една година насам пенсионерите идват пред Народното събрание да искат нещо. Вие знаете какво искат пенсионерите, и то даже не е пред Народното събрание, защото ги изтласкахте, за да не са съвсем пред Народното събрание, за да не ви развалят рахата.
Днес завършва дебатът за Пенсионния фонд, толкова чакан в годините на прехода. Вече двадесет години се говори за пенсионен фонд. Отначало за пенсионен фонд се говореше предвид на това, че през комунизма той бил ограбен. Това беше един от стълбовете, на които се развиваше седесарската пропаганда. И аз съм го говорил. Това наистина беше така. Фондът, който е бил натрупан през годините на капитализъма, бил изяден през годините на социализъма или на комунизъма. Такава беше тезата. Сега отново искате да създадете „Пенсионен фонд”.
Всички тези пенсионери протестират отвън и искат своето светло бъдеще, което им се обещаваше през всичките години на социализма и което те са заслужили. Така или иначе то не се състоя, няма и да се състои.
Сега се опитвате да ни обещаете на нас, на които ни предстои старост и пенсия – светло бъдеще. Готвите един фонд, който щял да даде резултат (всички признават това – и вносителите на единия, и на другия закон) не по-рано от десет години. Дотогава не знам как ще отговаряте на пенсионерите, които искат от вас нещо конкретно, днес, сега, и то немного.
Понеже въпросът е актуален, наболял, хората искат това, което им се полага, а вие не им го давате, има съмнение, че готвите този фамозен законопроект със „страшен ефект” след десет години, за да не отговорите на тези искания на въпросните пенсионери, които ще дойдат след малко – пак повтарям – навън и ще искат нещо. Така ще се опитате да отместите проблемите около пенсионната реформа и това, което се полага на пенсионерите, с нещо, което ще им обещаете хипотетично и виртуално, което те никога няма да получат, защото това са все хора на възраст.
Това е една от вашите цели – да отбиете номера и да не направите истинските неща, които трябва да направите за пенсионерите, за пенсионната реформа, и които „Атака” отдавна очертава, че са необходими и които трябва да се направят в момента, а не в бъдеще, които трябва да се осъществят по няколко законопроекта, които да ликвидират омразната точкова система, които да актуализират пенсиите така, че да бъдат актуални за тези, които са се пенсионирали преди много години, като че ли са се пенсионирали сега с техните заплати, и най-важното – да се увеличат пенсиите с парите, които вие искате да отклоните.
Въпросът за създаването на пенсионен фонд в България всъщност ще бъде актуален, това може би ще трябва да стане, но не сега. Не му е сега времето, и то по няколко причини.
Първо, защото този парламент е нелегитимен, тъй като не отговаря на нагласите на хората. Ние от „Атака” много пъти сме казвали, че той е извървял своя исторически път, че трябва да си иде. Този парламент няма право да твори такива генерални, радикални и много съществени действия и закони, какъвто е законът за нов пенсионен фонд. Защото с подкрепа на мнозинството от около 20% в обществото, каквато е според всички социологически агенции (може би е пресилено за БСП 14-15%, 4-5% за ДПС и най-много 1% за НДСВ), то мнозинството няма право да прави толкова отговорни законопроекти. Както и друг път сме казвали, най-добре е този парламент да направи Закон за политическите партии и да се отива на избори. Това е една от причините. Вие нямате морално право.
Няма интерес в този парламент. Сега има малко повече хора в залата, защото преди малко се гласуваше. Вчера дебатът се разви (а той наистина беше интересен – казвам това за тези, които ги нямаше) най-много пред 20-30 души. Тоест липсва интерес, липсва и легитимност на този парламент за този закон. Сега не му е времето.
Още по-сериозна причина, че не му е времето сега да се прави такъв закон, е световната конюнктура, световната икономическа ситуация. Да правим такъв фонд сега е все едно да отваряме сергия, когато пазарът затваря безброй сергии, когато целият свят, цялата икономическа логика се трансформира по такъв начин, че след една две или три години тя ще изглежда съвсем различна. Логиката, която правите, може да има някакво значение на база на досега случващото се, но промените в света са нова „перестройка” след двадесет години и тя ще засегне държави и свят, който ще направи коренни промени в икономиката, във финансите. Виждате как „гърмят” банки, фондове, а искате да направите нещо по модел, който явно е изчерпан и който ще претърпи много сериозни преобразования и промени. Това е другата причина, поради която не му е времето да се прави това, което искате да направите.
Изложих една от причините, поради които БСП иска да направи такъв закон. Това е да измие очите на хората, които чакат отвън и които са милиони в страната.
Българската социалистическа партия има обаче още няколко причини, поради които иска да направи този закон.
Другата причина е съвсем предизборна – да се каже „Направихме фамозен, изключителен закон, още един прекрасен закон”.Това е PR. Това е пропаганда. Вече сме в предизборна кампания. Тя тече. Това ще бъде елемент, ще бъде част от онова, което БСП ще иска да отчете.
Българската социалистическа партия има най-малко още една причина да направи този закон. Както БСП е формулирала своите предложения, те сочат, че ще има единствено държавен контрол върху този фонд, което ще бъде контрол от институцията, която ще изразходва този фонд. По стар навик БСП ще назначи свой номенклатурен кадър за шеф на ръководството на този фонд, който от своя страна пък ще назначи надолу цяла пирамида от верни служители на БСП. При топящото се БСП и отпадане от властта, при намаляване на властовите ресурси и възможности на БСП, това ще бъде поредното място за разпределяне на номенклатурни кадри, които да бъдат устроени, и нищо друго.
Основен проблем на това, което се предвижда със създаването на този пенсионен фонд (в единия вариант, в другия вариант - в проекта на БСП и другия либерален проект), е, че се изваждат огромни суми пари, милиарди, от тези, които могат да бъдат вкарани в реалната икономика, да бъдат завъртени в народното стопанство, да работят, да произвеждат, да създават. Те ще бъдат хвърлени в някакво виртуално пространство, където уж щели да работят и да печелят, което изобщо не е за вярване.
Вчера в изказванията най-ценното за мен беше, че се правиха аналогии от изказващите се с тъй наречения „фискален резерв”. Какво се очаква от тези пари? А това са много пари – 1 милиард от сегашния бюджетен излишък плюс проценти оттук нататък от следващите излишъци, които явно някой намерение има да създава. Не сте ли се отказали от този вреден, много опасен и изключително неработещ навик, господа управляващи, да създавате излишъци?! Уверявам ви, че по това перо не бива и няма да има излишъци, защото следващите управляващи, сред които ще бъде „Атака”, няма да допуснат излишъци – нещо, което досега никой от управляващите не можа да осъществи. Те натрупваха излишъци – знаем по какви причини, и те се прехвърляха до този момент в нещо много порочно, наречено фискален резерв. Разбира се, нямам го предвид като институция. През 90-те години, по време на управлението на СДС, той беше създаден под натиска на Международния валутен фонд и Световната банка с определени цели и намерения. Той имаше значение в онзи момент за стабилизирането на платежния баланс на страната, за общото икономическо и финансово състояние, но това трябваше да бъде до определен размер.
Този фискален резерв придоби уродлив вид и се натрупа до над 10 млрд. лв. в момента. Може би на някои от вас то е известно, защото това е много важен и съществен въпрос. Той виси със страшна сила в българското общество, така че по въпроса за фискалния резерв трябва да бъдат дадени много отговори.
С пенсионния фонд, който искате да направите, искате да дублирате това, което се прави с фискалния резерв - да бъдат отклонявани пари. Те идват обикновено от излишъка и биват вкарвани в чужди финансови институции и чужди банки. Казах, че този въпрос виси със страшна сила, особено в настоящия момент на световна икономическа криза, защото ще трябва да разберем и чуем къде са парите от фискалния резерв, в кои банки, не са ли застрашени парите. Най-после ще трябва да си поговорим и да се даде отговор на въпросите – в кои държавни ценни книжа на кои страни, срещу каква лихва се внасят тези пари, в кои банки отлежават; да се даде отговор и на въпросите не е ли по-добре тези пари да се върнат в страната и да работят, да влязат в реалната икономика, да се завърти чекръкът, да се произвежда, да се създадат работни места. Вашият вой непрекъснато е: „Чуждестранни инвестиции, чуждестранни инвестиции, чуждестранни инвестиции!” Чуждестранни инвестиции – да, но нека първо да си върнем българските инвестиции, българските пари, които всъщност са най-ценните инвестиции. Те да се върнат в България, да работят в българската икономика, а не да стоят там за около 2% лихва, както се предполага, защото всичко това е тайна, много дълбока държавна тайна, и да се връщат във вид на заеми с 6-7 и дори повече процента лихва от същите банки, които ни вдигат кредитния рейтинг. „Мудис” бил вдигнал кредитния рейтинг на България. Голяма работа! Страшно чудо станало! Как няма да го вдигне, когато „Мудис” може би държи милиарди от подведомствените му банки в чужбина. И ни връщат тези пари. Та тези банки и „Мудис” ще вдигнат кредитния рейтинг на България, ако направим такъв пенсионен фонд с 1 милиард. Неговата съдба и проблемите с него ще бъдат същите, каквито ще бъдат и с фискалния резерв – пари, които ще се отклонят.
Стигам до един от големите проблеми в Закона на БСП, който упоменава и предвижда начините, по които ще се инвестират парите. Основният начин там не е друг, забележете, а в чуждестранни ценни книжа. Парите ще бъдат изнесени в чужбина, за да работят за чужди страни, вместо да работят за българската икономика тук, през всичките тези години. Вместо парите, които имаме реално сега, да ги ползваме и употребим за инфраструктурни проекти, за нуждите на пенсионерите, за какво ли още не, ние като че ли имаме толкова много пари, че се чудим какво да ги правим, може би от петродолари или от газ, и понеже толкова много пари са се натрупали върху гърба ни, видите ли, дайте да ги натрупаме в пенсионен фонд и да ги изнесем, което след десет години да даде резултат, тъй като през всичките години всяка година ще има 2% доходоносност. За мен това е перверзна идиотска логика, която може да служи само на чужди интереси. И да се прокарва тази логика в този закон, това е само защото тук има лоби на чуждите банки, които искат оттук парите да се отправят някъде, за да работят там по начин, по който им е угодно. Няма друго обяснение за мен в този момент.
Другият много голям въпрос е за контрола върху този фонд. Свикнали сме да виждаме контрол върху държавни, публични средства. Бяхме видели това върху банки през 70-те години. Контролът не е по-добър и върху другите фондове. Тук беше цитиран и Пътният фонд. Аналогията е абсолютна. Тя е много точна.
Представям си контрола в единия и другия вариант.
Единият вариант е на БСП, когато един държавен служител ще оглави фонда и той ще контролира как ще печелят, как ще работят тези отклонени милиарди в чужбина. Можем да си представим какъв контрол ще се осъществи от този сигурен кадър на БСП, който вече е приготвен. Това може би ще бъде някой от депутатите на БСП, който няма да бъде депутат в следващия парламент.
Другият вариант, който ме хвана за сърцето, е обществен контрол върху милиардите. Представете си контрол във вида на Сметната палата – знаете колко е ефективна Сметната палата, но там контролът щял да бъде троен. Освен Сметната палата фондът щял да бъде контролиран и от финансовия надзор. Страхотен контрол, колеги!
Според втория законопроект контролът щял да се осъществява от независими одитори и експерти, които по закона, който сме гласували, щели да осъществяват контрол върху милиарди. Смешни неща! Мисля, че за всички нас е несериозно да мислим, че в държава, която е на първо място по корупция в Европа, каквито данни се изнесоха завчера, по този начин може да се осъществява сериозен контрол върху тези милиарди.
„Атака” няма да подкрепи нито един от двата законопроекта. Ние решително и категорично ще гласуваме „против”. Нашата позиция е, че милиардът, който явно се чудят как да похарчат от мнозинството, по този начин ще бъде вложен и разпореден по най-лошия начин – като излишък от бюджета за 2008 г.
Ще напомня една песен, която някога пеехме по площадите и барикадите – „Искам цвете едно, но сега”. Сега да им дадем на хората това, което им се полага, а не птичка в небето, не виртуални големи пенсии за в бъдеще, за бъдещето след десет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов говори 20 минути, с което изчерпа времето на парламентарната група.
Има ли реплики? Няма вдигната ръка.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Следващата точка от седмичната ни програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение да поканим в залата заместник-министъра на транспорта госпожа Красимира Мартинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител, който не е съгласен? Няма.
Моля, поканете госпожа Мартинова в пленарната зала.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди законопроекта, който беше представен от името на вносителя от заместник-министъра на транспорта госпожа Красимира Мартинова.
С предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се цели въвеждането в националното законодателство на изискванията на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари, изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г.
Необходимостта от предлаганите промени произтича от констатациите и бележките на Европейската комисия, изложени в официалното й уведомително писмо до българското правителство за нарушение във връзка с транспониране в българското законодателство на Директива 2000/59/ЕО.
Със законопроекта се създават нови разпоредби, с които се въвеждат изискванията на чл. 8 от Директива 2000/59/ЕО за заплащане на таксите за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Новите текстове предвиждат такси да бъдат заплащани за всички кораби, които посещават или оперират в дадено пристанище, независимо от това дали ползват или не пристанищните приемни съоръжения.
Разширява се и предметът на дейност на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” за предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност и на далекосъобщителни услуги кораб – бряг и бряг – кораб.
Въвежда се задължение за министъра на транспорта да представя на Европейската комисия до 31 март всяка година информация в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 от Директива 2000/59/ЕО за случаите на освобождаване от задължение за предаване преди отплаване на кораба на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, както и от задължение за заплащане на такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
Министърът на транспорта на всеки три години се задължава да докладва на Европейската комисия за постигнатия през периода напредък по прилагането на изискванията на тази директива.
Със законопроекта се транспонира в българското законодателство изискването на чл. 12, ал. 2, от Директива 2000/59/ЕО предаването на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и на остатъци от корабни товари да се счита за свободно движение по смисъла на чл. 79 от Регламент № 2213/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
Предлага се допълване на разпоредбата на чл. 60а относно сигурността на корабите и пристанищата с нова ал. 4, определяща информацията, която се съдържа в оценките за сигурност и в плановете за сигурност на корабите и пристанищата, както и в докладите за начина на извършване на оценката за сигурност на пристанищата за служебна тайна. Необходимостта от създаването на този текст е свързана с препоръки на Европейската комисия, направени по време на осъществената през м. септември 2007 г. проверка по прилагане на изискванията на Регламент № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения и Директива 2005/65 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2006 г. за повишаване на сигурността на пристанищата.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Танков, заповядайте да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ТАНКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
С предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се цели пълното въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари.
Нормативният акт, който въвежда разпоредбите на цитираната директива на национално законово равнище, е Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Законовите норми, които регламентират обществените отношения, свързани с приемането и обработването на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и на остатъци от корабни товари, е създадена в периода 2005-2006 г. и в значителна степен отговаря на изискванията на Директива 200/59/ЕО. Необходимостта от предлаганите промени произтича от констатациите и бележките на Европейската комисия, изложени в официалното и уведомително писмо.
С предлагания законопроект се създават нови разпоредби, с които изрично на ниво закон се въвеждат изискванията на чл. 8 от 200/59/ЕО за заплащане на такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Промените предвиждат такси да бъдат заплащани за всички кораби, които посещават или оперират в дадено пристанище, независимо от това дали ползват или не ползват пристанищните приемни съоръжения. Въвежда се изискване размерът на тези такси да не насърчава изхвърлянето на отпадъците в морето, съответно в р. Дунав, като покрива не по-малко от 30 на сто от разходите за осигуряване на пристанищни приемни съоръжения и за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
Със законопроекта се дава възможност лицата, които определят размера на таксите, да предвидят намаляване на размера им, ако управлението, проектирането, оборудването и експлоатацията на кораба от екологична гледна точка са такива, че може да се докаже, че при неговата експлоатация се отделят намалени количества отпадъци. Формулират се точно, изчерпателно и в съответствие с чл. 9 от директивата и случаите на освобождаване от заплащане на такси.
Въвежда се и задължение за министъра на транспорта да представя на Европейската комисия до 31 март всяка година информация в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 от Директива 2000/59/ЕО за случаите за освобождаване от задължение за предаване преди отплаване на кораба на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, както и от задължение за заплащане на такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от тази дейност.
Със законопроекта се транспонира в българското законодателство изискването на чл. 12, ал. 2 от Директива 2000/59/ЕО предаването на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и на остатъци от корабни товари, да се счита за свободно движение по смисъла на чл. 79 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
Законопроектът предвижда също и текст, който дава възможност за допълнително възнаграждение на служителите в Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” с оглед в агенцията да бъдат задържани добрите професионалисти на съответните длъжности.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда и допълнение в административнонаказателните разпоредби, продиктувано от специфичните особености на дейностите на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, за всяка от които се въвеждат различни срокове за установяване на административните нарушения и за налагане на санкции за тях.
Като краен резултат се очаква да бъде постигнато цялостно прилагане на европейското право в съответната област.
Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-56 от 14 юли 2008 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси.
Не виждам председателя, но поне член на комисията има ли? Няма.
Имаме дневния ред от вчера, знаем, че днес ще започне разглеждането на този законопроект. Няма ли член на комисията в залата или в сградата на Народното събрание, който да ме чува и да дойде да прочете становището на комисията?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Не е за първи път, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли член на Комисията по европейските въпроси? В противен случай трябва да преминем към следващата точка. (Пауза.)
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България № 850-01-255, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2008 г.
На заседанието, проведено на 24 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен пред членовете на комисията от госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта. В заседанието взеха участие госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерство на транспорта, госпожа Павлина Ковачева – експерт в Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, и господин Петър Киров – експерт в Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
Господин председател, ако позволите да прочета само становището на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Направени са няколко предложения.
“Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България изцяло хармонизира нашето право с изискванията на Директива 2000/59 на Европейската общност.
Може да се препоръча между първо и второ четене на проекта да се прегледа отново неговият § 3. Там има допълнение на чл. 60а, с което информацията в оценките за сигурност и в плановете за сигурност на корабите и пристанищата, както и в докладите за начина на извършване на оценките за сигурност на пристанищата, се определя за служебна тайна. Това допълнение цели хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Регламент на Европейската общност № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът указва, че докладите, оценките и плановете за сигурност на корабите и пристанищата трябва да бъдат защитени срещу неразрешен достъп или разпространение без разрешение. Тъй като обаче част от информацията, съдържаща се в плановете за сигурност на пристанищата, попада в обхвата на т. 23 от Раздел ІІ на Приложение І към чл. 25 на Закона за защита на класифицираната информация, то би трябвало да се помисли за въвеждането на по-висока степен на защита на тези планове от степента на защита, съдържаща се в проекта.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 14 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Професор Мирчев, къде е представителят на Министерството на транспорта? Правите процедура, пък ги няма.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Такава им е дисциплината. Вчера бяха, днес ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма представители на вносителите.
Откривам дискусията. Който желае, може да се изкаже.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа няколко думи по този законопроект. Знаете, че България имаше проблеми с безопасността на корабоплаването и безопасността на гражданското въздухоплаване. Преди месец и половина Комисията по транспорт и съобщения внесе много сериозни поправки в Закона за гражданското въздухоплаване, които бяха приети от българския парламент и това даде основание на Европейската комисия да снеме предпазната клауза, която ограничаваше достъпа на български авиационни оператори, главно карго превозвачи, да ползват въздушното пространство и да извършват превози между страните – членки на Европейския съюз.
Същият проблем съществуваше и в областта на морското и речно корабоплаване. По същество законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, решава именно онези бележки и препоръки, които бяха направени в края на 2007 г. от Комисията на Европейския съюз – препоръки, които бяха свързани с прилагането на последните регламенти, приети от Европейския съюз във връзка с безопасността на корабоплаването и опазването на водите и околната среда. По същество това са именно директивите, на базата на които, след приемане на този законопроект, Европейската комисия фактически ще отчете, реално вече и в аванс, че всички препоръки, отнасящи се до този проблем – безопасност на корабоплаването, опазването на водите и задълженията, които операторите, които ползват българските пристанища, трябва да съблюдават при обработката на кораби и товари в морските и речни пристанища.
Това е най-същественото. Има някои други елементи в това, по които Комисията по транспорт и съобщения вече има становище.
Ние считаме, че 7-дневен срок между първо и второ четене ще бъде достатъчен, за да може да приемем този законопроект, който е включен и в списъка на приоритетните закони на правителството, който беше раздаден в началото на тази сесия тук, в парламента.
Моето предложение е да подкрепим законопроекта утре при гласуването му на първо четене и без да удължаваме срока този законопроект може да бъде приет до първите 10-15 дни на м. октомври. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Мълчанието означава, че няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила, ако въобще имаше.
Гласуването ще бъде утре сутринта.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА СЕМЕЕН КОДЕКС И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Преминаваме към един закон, наречен Кодекс, който засяга всеки, но при тази празна зала...
Семеен кодекс – има много спорни въпроси и поне тук, в парламента, би трябвало да ги изтъкнем.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Председателят на комисията е тук.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Надявам се, че нашето становище е отразило както най-важните, така и дискусионни въпроси в този важен и обемист проектонормативен акт.
Предлагам от името на Министерството на правосъдието да бъде допуснат заместник-министър Стефан Фиков. Вие да поканите народните представители и журналистите, ако тази тема наистина е широко популярна и засяга широк кръг права и задължения на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против заместник-министърът на правосъдието да присъства в залата? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Започваме разискването по Семейния кодекс. Повтарям, Семейният кодекс засяга всеки един български гражданин.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, представям с малки съкращения Доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждането на Проекта на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Светослав Спасов.
“На свои заседания, проведени на 12 юни, 4 юли и 5 юли т.г., Комисията по правни въпроси обсъди Проекта на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г., и цитирания законопроект на народния представител Светослав Спасов.
На заседанията присъстваха госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, госпожа Илонка Райчинова – заместник-министър на правосъдието, други служители на министерството, както и проф. Цанка Цанкова от Консултативния съвет по законодателството на Народното събрание.
От името на вносителя заместник-министър Райчинова изложи мотивите на Проекта за Семеен кодекс.
Изработването на нов Семеен кодекс се обуславя от настъпилите съществени промени в икономическите и социалните отношения, които изискват уреждане по нов начин на класически институти на семейното право. Проектът въвежда нови разпоредби в две основни материи на семейното право – тази на брака и тази на отношенията родители-деца. Създадени са два съвършено нови правни института. За първи път в нашето семейно и гражданско законодателство е уредено фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена. Разграничено е регистрирано и обикновено нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение и най-важната и целена от проекта сред тях е уреждането на произхода на децата, родени по време на това съжителство.
За първи път българското право урежда брачния договор като възможност, основана на общата воля на съпрузите да имат имуществено-брачен режим, различен от сега установения на общност или този на разделност. Въведени са три режима на имуществени отношения: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях, като при липса на избор се прилага законовият режим на общност.
В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида, които са известни – развод по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица новости. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Повишено е значението на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане на последиците от развода. Отпада предвидения сега тригодишен срок от сключването на брака за допустимост на развод по взаимно съгласие. Подробни правила уреждат положението на децата при развод на родителите и са предвидени подходящи защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено не само на баба и дядо, но и на други близки.
В материята на произхода е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е признатото право на ненавършилото 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство. Установена е презумпция за бащинство при регистрирано фактическо съжителство.
Съществени преработки и много важни нови положения има в Глава “Осиновяване”. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаването на сроковете за извършването му, като при това се осигурява пълноценна защита на интереса на осиновявания. За да се ускори изваждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от родителите или от роднини или близки, или от приемни семейства, се предлага да се допусне осиновяване по изключение без съгласие на родителя, ако последният в срок от шест месеца след настаняване на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на тази мярка за закрила. В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата са изцяло в съответствие с Кодекса за международното частно право. По нов начин и с нови разрешения по същество са уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца. Предвидена е по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране на отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес. Определени правомощия са предоставени и на лицата, които осъществяват така наречената заместваща грижа.
В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в действащия Семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, които правила бяха отречени от практиката и не съответстват на изискванията на новите обществени отношения.
Значително са променени разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта е да се уреди положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършилите пълнолетие и запретените лица.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, налагащи се от новите решения в областта на семейните отношения. Предвиден е vocatio legis от шест месеца – достатъчно дълъг срок, за да се осигури подготовката за въвеждане на новите разпоредби. До минимум са сведени подзаконовите актове по прилагането на кодекса.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Огнян Герджиков, Камелия Касабова, Иглика Иванова, Мая Манолова, Надя Антонова, Валентин Милтенов, Янаки Стоилов, Надка Балева, Елеонора Николова, Теодора Дренска, Диана Хитова, Яни Янев, както и госпожа Цанка Цанкова от Консултативния съвет по законодателството.
Като цяло те подкрепиха Проекта за Семеен кодекс, който се отличава с висока степен на прецизност в областта на правната уредба на отделните семейноправни институти. Проектът включва редица новости, главно в областта на имуществените отношения, в реда за осиновяване, института на фактическото съжителство и други. Същевременно бе подчертано, че по някои от предлаганите разрешения, най-вече тези на фактическото съжителство, брачните договори, правната защита на непълнолетните и други, дискусията би следвало да продължи.
Първата група спорни въпроси, свързани с Проекта за нов Семеен кодекс, включва правната уредба на фактическото съжителство. В подкрепа на този институт бяха посочени следните по-важни аргументи.
Налице е безспорният факт, че такива съжителства съществуват, техният брой непрекъснато расте, независимо че към настоящия момент те нямат изрична нормативна уредба и че голяма част от родените деца в страната са от такива съжителства. Затова най-важната цел и правна последица от въвеждането на този институт е да се гарантират правата на децата, родени по време на такова съжителство, когато то е регистрирано. Целта е детето да има установен произход от бащата още при раждането му, а не той да бъде установен в един по-късен момент, чрез припознаване или по исков ред. Фактическото съжителство не е в противоречие с нито една конвенция, по която Република България е страна, не е в противоречие с правата на човека и още по-малко с правата на детето. Освен това съществуват редица закони, в които вече е уреден въпросът с последиците от фактическото съпружеско съжителство.
Аргументите срещу въвеждането на института на фактическото съжителство могат да бъдат обединени в две групи.
Едната група са аргументи от социално естество. Въпреки широката разпространеност на фактическото съжителство като обществена практика, това обстоятелство далеч не означава, че то е широко подкрепено от значителни обществени групи. Напротив, налице са подчертано негативни настроения както на редица граждански организации, така и на основните вероизповедания в страната. В Народното събрание са постъпили становища от Светия Синод, от Епископската конференция на католическата църква в България, от Главното мюфтийство, от Обединените евангелистки църкви в България, които не подкрепят юридическото признаване на фактическото съпружеско съжителство. В същото време има постъпило становище от Комисията за защита срещу дискриминация, която пък твърди, че е дискриминационно ограничаването на регистрираното фактическо съжителство само до лица от различни полове.
Съществуват сериозни опасения, че под формата на фактическо съпружеско съжителство се подкопава статутът на традиционния брак и свързаните с него установени обществени ценности. Аргументът, че това е широко разпространена практика съвсем не означава, че тази практика само поради факта на своята разпространеност трябва да бъде регламентирана юридически. Трябва да има социална и държавна политика към съществуващите факти, а не законодателството да се превръща просто в техен регистратор.
Другата група аргументи са от юридическо естество. Предлаганата уредба на фактическото съпружеско съжителство трябва да изключи паралелно съществуване на брак и фактическо съпружеско съжителство с всички произтичащи от това проблеми от личен и имуществен характер. Въвеждането на фигурата на регистрираното фактическо съпружеско съжителство може да послужи за заобикаляне на пречките за сключване на брак. В действащото законодателство съществува статута на така наречения „самотен родител”, при който лицето има право на социално подпомагане, интеграционни добавки, енергийни помощи и т.н. Оттук могат да произтекат изгоди за лицата, които имат нерегистрирано съжителство, защото те могат поотделно да ползват едни и същи права. Налице са редица празноти в тази сфера и ако се приеме този институт, той следва да бъде последователно развит във всичките му аспекти.
Направено бе предложение, при евентуалното въвеждане на института на регистрираното съжителство, религиозните бракове да се признават по силата на тяхната регистрация на фактическото съпружеско съжителство.
По Глава „Отношения между родители и деца” се изказа принципно становище, че с проекта за Семеен кодекс се дават много права на децата при разногласия с родителите. Като цяло философията на законопроекта в тази му част е подчинена на върховенството на интересите на детето, но понякога в противоречие и за сметка на интересите на родителите и обществото. По въпроса за отношенията между родители и деца проектът за Семеен кодекс, като че ли отива в крайност, която противоречи на българската национална традиция. Създава се впечатление, че непълнолетното дете трябва да одобрява изцяло начина, по който то се отглежда и възпитава от родителите. Достатъчно е изискването родителските права да се упражняват в интерес на детето. Става дума за реципрочност, която правото трябва да стимулира.
Проектът декларира, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни неработоспособни болни родители. Тази нормативна декларация следва да придобие реално приложение чрез критериите за социално подпомагане. Когато родителите не разполагат с достатъчно средства за издръжка, те би следвало да получават средства от своите навършили пълнолетие деца. Така ще се намалят случаите на социално подпомагане, тоест случаите на бедни родители, които не получават издръжка от богатите си деца и разчитат на социален патронаж от страна на социалните служби.
По отношение на имуществените отношения, друг дискусионен въпрос е изваждането на влоговете от съпружеската имуществена общност. За влоговете в законопроекта е запазено правилото при развод, когато са застрашени интересите на семейството, всеки от съпрузите, който е съдействал за придобиване на личното имущество на другия съпруг, да има право да претендира да му се определи част от стойността на това лично имущество.
Положително е оценено изискването за вписване на имуществен режим, различен от съпружеската имуществена общност, тъй като чрез вписване се осигурява по-голяма сигурност в гражданския оборот. Ако има отклонение и отклонението не е вписано, се прилагат правилата на семейната имуществена общност, за да се гарантират интересите на трети лица. В този смисъл единствено семейната имуществена общност не се обявява, а се предполага.
На допълнителна дискусия следва да се постави проблемът за начина на регистриране на избрания имуществен режим и за вписване на брачния договор в Агенцията по вписванията.
Запазена е издръжката от родители на пълнолетни деца, ако учат в средни учебни заведения до навършване на 20-годишна възраст. Намалена е отговорността на държавата да изплаща издръжката, когато длъжникът не изпълнява задължението си по вече присъдената издръжка. Уредени са и въпросите за издръжката между съпрузи и партньорите при фактическото съпружеско съжителство. Отделни народни представители възразиха срещу отпадането на минималния размер на издръжката, който се дължи на ненавършилите пълнолетие деца. Обърна се внимание, че лицата, които са осъдени да плащат издръжка, следва да регистрират адрес или място, където да се превеждат средствата, за да не се стига до наказателното преследване и тези лица да бъдат леснооткриваеми.
Постави се въпросът за разширяване на приложното поле на споразумението между партньорите при фактическо съпружеско съжителство, което освен издръжката, да обхваща и другите имуществени въпроси.
По отношение на осиновяването алгоритъмът е относително добре разписан, но трябва да се обърне допълнително внимание, защото в тази област съществуват редица конфликтни отношения, породени от ненормативни причини. Констатирано бе съгласие на народните представители, че трябва да се опростят възможностите за осиновяване и да се създаде по-тясна връзка между приемното семейство и възможностите за осиновяване. Едновременно трябва да се гарантират интересите на децата и да се ускорят съответните процедури. В тази област недостатъчно определени са функциите на Агенцията за закрила на детето, която е по-скоро наблюдаваща, а не управляваща тези отношения. Разбираемо е, че голяма част от подлежащите на осиновяване деца попадат в обсега на службите за социално подпомагане, но по отношение на осиновителите те не са в ролята на лица от категорията на социално слабите и затова трябва да се обсъдят определени правомощия на Агенцията за закрила на детето, ако не се задоволяваме с фигуративната роля на тази институция.
След проведената дискусия, която се опитах да обобщя в становището, и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване проект на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет.
Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, внесен от Светослав Спасов.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно проект на Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 29 май 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет проект на Семеен кодекс.
Проектът бе представен от госпожа Илонка Райчинова – заместник-министър на правосъдието. Тя отбеляза, че сега действащият Семеен кодекс е от 1985 г. и настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и социални отношения налагат уреждане по нов начин дори на класическите институти на семейното право. Госпожа Райчинова очерта основните нови положения на проекта, като обърна особено внимание на фактическото съпружеско съжителство, брачния договор, новите процесуални правила при развод, осиновяването и отношенията между родители и деца. Според вносителя, предлаганият Семеен кодекс е съобразен изцяло с действащото национално законодателство и с международните договори, ратифицирани от Република България.
Професор Герджиков информира народните представители, че в комисията са постъпили становища на Светия Синод, Главното мюфтийство, Епископската конференция на Католическата църква в България и Обединените евангелски църкви, които излагат доводи срещу приемането на фактическото съпружеско съжителство и за признаването на църковния брак.
В хода на дискусията по настояване на народните представители, проф. Герджиков изложи своето виждане за най-съществените достижения на предлагания нов Семеен кодекс. Според него този законопроект е един от най-добрите, внасяни в Народното събрание през последните години – грижливо изработен, без вътрешни противоречия и много добре балансиран. Той допълни, че огромна заслуга на проекта е въвеждането на различен имуществено-правен режим между съпрузите. Досега уредбата на имуществените отношения винаги е била императивна, без да държи сметка за волята на съпрузите. За пръв път е предвидена възможност за избор между режима на общност, режима на разделност и брачния договор, който позволява различно уреждане на имуществените отношения според волята на съпрузите.
Вторият основен момент на проекта е предвиждането на фактическото съпружеско съжителство, което според проф. Герджиков заслужава да бъде подкрепено поради няколко основни съображения.
Първото, макар и нерешаващо, е, че в четиринадесет страни от Европейския съюз има уредба на такова съжителство. Най-важното обаче в дискусията за този нов правен институт са интересите на децата. Факт е, че у нас около половината деца се раждат от такава фактическа връзка. Тези деца се раждат без установен произход от бащата и може да се разчита само на неговата добра воля, но не и задължение да припознае детето.
Три са възможните подходи към този проблем. Да се игнорира този факт означава да се раждат десетки хиляди деца на година без установен произход. Да се осъди фактическото съжителство като неморално и да се преследва с цялата строгост на закона би било юридически фанатизъм, който ще бъде отхвърлен и опроверган от живота, защото животът е по-силен от правото. Следователно остава само един разумен подход – правото да отрази това явление и да се опита да го сложи в правна рамка, която закриля интересите на детето.
По отношение на религиозния брак, проф. Герджиков сподели, че той не е категоричен противник на идеята, ако обществото е готово за такава стъпка, да се създаде дуалистичен режим на брака. Все пак, запазването на съществуващото вече шестдесет години положение религиозният брак да няма правно значение, не е пречка тези, които желаят да сключат такъв брак, да го направят.
В заключение той изрази категоричната си подкрепа за законопроекта.
Подкрепа за законопроекта изрази и народният представител Трифон Митев. Според него обществото е приело фактическото съжителство и не трябва да имаме притеснения от накърняване на религиозните чувства, защото ако те бяха пречка, това явление не би било факт. Той допълни, че в съвременния свят държавата и светският живот са отделени от църквата и ако някои вероизповедания са несъгласни с фактическото съжителство, те трябва да намерят начин да стигнат до хората и да променят разбиранията им по този въпрос.
Според народния представител Иван Сотиров е недопустимо да се създават преференции за лица, които живеят на семейни начала и по този начин да се стимулира фактическото съжителство. Според него трябва да се полагат усилия за мотивиране на хората да съжителстват чрез граждански брак, ако е необходимо дори чрез определени облекчения, защото във всички случаи това ще бъде полезно за обществото и бъдещите поколения. Това би било особено важно за интересите на децата, които имат нужда от пълноценно семейство, докато свободните форми на съжителстване водят често до травми и чувство на непълноценност, с тежки последствия върху детската психика.
Въздържание да подкрепи законопроекта изрази народният представител Николай Михайлов, според когото въвеждането на фактическо съпружеско съжителство е радикална промяна, която изисква зрялост и духовна подготовка на обществото и към която следва да се пристъпи едва след сериозен дебат за смисъла на семейството и брачната институция. Според него защитата на семейството е много сложна и исторически свързана с отстояване на традиционни ценности идея. Ние все още живеем със социалистическата представа за семейството като най-малката клетка на обществото, а не като културен и духовен съюз, който църквата определя дори като „свещен”.
Народният представител Павел Чернев се присъедини към казаното от народните представители Иван Сотиров и Николай Михайлов. Според господин Чернев в законопроекта липсва достатъчно грижа за семейството - не като най-малката клетка на обществото, а като една историческа традиция и идентификация на християнската цивилизация.
Госпожа Илонка Райчинова отговори на въпроса на господин Ахмед Юсеин относно наличието на достатъчно информация за броя на децата, родени извън брак, като поясни, че на година се раждат 49 хил. такива деца. Тя изложи допълнителни аргументи в подкрепа на фактическо съпружеско съжителство, като поясни, че този институт вече е въведен в редица данъчни и финансови закони.
По отношение на религиозните бракове госпожа Райчинова напомни, че тяхното признаване в периода преди 9 септември 1944 г. е довело до хаос в имуществените отношения между съпрузите, което е наложило приемането на специален закон за узаконяване на религиозните бракове и въвеждането на правила за разпределението на правата и задълженията. Ето защо допустимостта само на религиозен брак е опровергана от практиката и не е в интерес на обществото.
При обсъждането на законопроекта се повдигнаха и въпроси, свързани с осиновяването. Според проф. Герджиков от чисто систематично гледище в проекта има известен дисбаланс, който се дължи на твърде големия обем на главата, посветена на осиновяването. Според него основните положения биха могли да се запазят, а правно-техническите правила да се изведат извън кодекса.
Господин Трифон Митев попита какво е мнението на вносителя за възможността родителите да дадат съгласие детето им да бъде осиновено от конкретно семейство и поиска разяснение на критерия за осиновяване след навършване на 6-месечна възраст на детето.
Госпожа Райчинова отговори, че вносителят е търсил максимална защита на правата на децата.
Главата за осиновяването съдържа доста правно-технически правила, за да се предотврати големият брой нарушения, допуснати досега в практиката по осиновяването. От друга страна, изчерпателната уредба в Семейния кодекс ще доведе до по-голяма правна стабилност и ще попречи тази материя често да се променя, което е твърде вероятно, ако бъде уредена на подзаконово ниво. Тя допълни, че възрастта на детето, на която то може да се осиновява, е обсъждана задълбочено от експерти, които смятат, че семейната среда и обичта благоприятстват силно развитието на детето от най-ранната му възраст.
По отношение на възможността едно семейство да даде съгласие детето му да бъде осиновено от друго конкретно семейство, такова съгласие се изключва изрично от международните договори за правата на детето и за осиновяването, по които Република България е страна.
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Семеен кодекс № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следва становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Доктор Шарков, Вие ли ще представите становището? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за Семеен кодекс № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое заседание, проведено на 10 юли 2008 г., разгледа Законопроекта за новия Семеен кодекс, който беше представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Райчинова на предишно заседание на комисията, състояло се на 26.06.2008 г.
На заседанието на 10 юли 2008 г. присъстваха представители на Министерството на правосъдието, Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето.
Народните представители, членове на комисията, изразиха становища по съдържанието на проекта, като обърнаха внимание, че същият предстои да реши особено важни въпроси, отнасящи се до децата и семейството.
Бе отбелязано, че важни въпроси като гарантирането на правата на децата и процедурите по осиновяване трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене на законопроекта, но с изричната препоръка предложенията, направени от Консултативния съвет по законодателство, да бъдат взети предвид.
Бе изразено общо мнение за необходимостта от нов Семеен кодекс, който да реши важни въпроси, произтичащи от развитието на социалните отношения.
При проведеното гласуване народните представители с мнозинство от 7 души приеха законопроекта, като 1 се въздържа и 1 изрази отрицателен вот.
Комисията се обедини около решението да препоръча на Народното събрание да приема на първо четене Законопроекта за Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Следва становището на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Мръцков, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика относно Законопроекта за Семеен кодекс. Ще се постарая да представя доклада в частта му по социалните проблеми, които поражда Семейният кодекс.
„В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида развод – по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица важни нови положения. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Акцентирано е върху повишеното значение на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане на последиците от развода. Отпада предвиденият сега 3-годишен срок от сключването на брака за допустимост на развод по взаимно съгласие.
Подобни правила уреждат положенията на децата при развод на родителите и са предвидили подходящи, според вносителите, защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено вече не само на роднините по права линия, но и на близки до детето лица.
В Глава шеста, в която се третира материята на произхода, е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е и признатото право на навършилото 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство. Установена е презумпция за бащинство при регистрирано фактически съжителство. Подобрена е уредбата в правилата за припознаване.
По време на обсъждането беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика. Заместник-министър Иванка Христова заяви, че министерство активно е участвало при изработването на Семейния кодекс, особено в частта за осиновяванията и грижата за децата. Почти всички предложения, направени от социалните експерти и предложенията от практиката, са приети.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати 17 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по законопроекта.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Действително докато се четяха докладите в залата, с господин Корнезов спорехме за фактическото съжителство, за брачния договор и за това колко бил неуместен Семейният кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И срещу кого е насочен!
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Най-вече бил насочен срещу интересите на мъжа. Така че през тази призма ще се опитам да защитя интересите на жената, уредени в Семейния кодекс, ако успея, разбира се.
Излишно е да казвам, че НДСВ ще подкрепи Семейния кодекс, защото това е един сериозен законопроект, който е воден в рамките на предходния мандат на Народното събрание, продължи и в този мандат. Имах възможността в рамките на половин година, след като беше внесен в Народното събрание, да го дискутирам с много граждани в страната. Ще се опитам през призмата на гражданството да представя проблемите, които хората било не разбират, било задават въпроси по неговото прилагане.
Изключително предимство на кодекса е неговото професионално списване с този недостатък, че главата за осиновяването и цялата тежка процедура по осиновяването е възможно да бъде отделена в самостоятелен законопроект за да бъдат изчистени семейните отношения само в Семейния кодекс.
Предимство също, както беше изтъкнато в докладите, е уредбата на имуществените отношения между съпрузите, възможността да избират имуществения режим и най-вече на брачния договор, който е познат в развитите европейски страни.
Разбирам, че най-проблемният и от правна гледна точка, и от човешка гледна точка е институтът на фактическото съжителство. Какво представлява фактическото съжителство – институт, който е познат още на римското право с термина „юсус” – употреба, фактическо съжителство. Там ако мъж и жена са живели заедно в продължение на една година, се приема, без да извършват специално бракосъчетание, че са мъж и жена и всички правни последици от това, с онова изключение, че ако жената, не мъжът, господин Корнезов, напусне три последователни нощи семейството или брачния дом по-скоро, правните последици вече не се признават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само нощно време?
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, три последователни нощи в римското право.
Какво се случва по-нататък през годините? С признаването на институцията на брака, на фактическото съжителство започва да се гледа с лошо око – нещо, което уронва семейството, брака. Законодателят високомерно игнорира съществуването на този институт. През 90-те години в повечето европейски държави започва да се констатира, че от 20 до 30% от двойките живеят без брак, а във фактическо съжителство.
Какво е положението в България? Ако до 1991 г. със специална норма в Наказателния кодекс се обявяваше за престъпление, ако един от двамата съпрузи напусне семейството и заживее на съпружески начала с друг, то статистиката сочи, че в момента над 50% от децата в България се раждат при фактическо съжителство, а само 20, до 23% от тях се припознават. На практика се оказва, че обществените отношения са изпреварили правото и уредбата. Това, което се опитва да направи Семейният кодекс, е да уреди по правен начин тези възникнали вече обществени отношения, опитва се да ги уреди без да ги институционализира, без да каже, че фактическото съжителство е просто друга форма на брак.
Законът урежда два вида съжителство – регистрирано и нерегистрирано, като основния проблем предизвиква регистрираното съжителство.
Най-простичко законът казва: с общо заявление на двамата партньори, с общи данни регистрират своето съжителство и това е абсолютно достатъчно.
Първото нещо, което се поражда, когато съм обсъждала с гражданите този законопроект, е може ли, ако едно лице се намира в брак, в същото време да регистрира фактическо съжителство? Законът мълчи по този въпрос. Юристите, използвайки „per argumentum a fortiriori” – по аргумент за по-силното основание, могат да направят извода, че след като законът забранява да се регистрира фактическо съжителство, ако не е прекратено предходно фактическо съжителство, с още по-голяма сила наличието на съществуващ брак би било пречка за това. Но не е изрично казано, така че считаме, че ако се приеме тази философия на фактическото съжителство, това трябва да бъде разписано изрично.
Изрично не е казано пречките за брак пречки ли са да се регистрира фактическо съжителство, сякаш законодателят е бил воден от идеята, че пречките за официален брак не са пречки за регистриране фактически съжителство. Но законът отговаря изрично на въпроса, че не могат еднополови лица да регистрират фактическо съжителство, защото нормата на текста е изрична – мъж и жена могат да регистрират фактическо съжителство.
Другият проблем, който се поставя, е: защо трябва да се регистрира това съжителство? Не е задължение, това е просто една правна възможност, за да се улесни доказването на произхода на детето.
Няма никаква пречка, и без да се регистрира фактическо съжителство, ако „х” и „у” живеят заедно, „z”, съседката, да докаже, че тези три лица са във фактическо съжителство.
Но защо се прави това? Защо се въвежда институтът? Най-важното е да се въведе в действие презумпцията за бащинство. Ако едно дете е родено по време на фактическото съжителство или 300 дни след неговото прекратяване, партньорът на майката се счита за баща на детето. И всички казвате: „Какво от това?”. Проблемът е, че тук не се прави разлика между родител и съпруг. Семейният кодекс никъде не провежда разлика между родител и съпруг от брак. Най-важната последица от тази презумпция за бащинство е, че детето още с раждането си има име, има двама родители, може да наследява двамата, и най-вече за партньора на майката от това фактическо съжителство възникват всички задължения за родител - той е длъжен да се грижи за детето, да възпитава, имаш право директно на претенция за издръжка без да чакаш припознаване или да водиш дела за доказване на бащинство. Това всъщност е смисълът.
Другият проблем, който не се разбира, и който също се поставя, е: добре, какво ще стане с детето и къде ще живее то при едно прекратяване на фактическото съжителство, което допуска кодексът? Как ще си разделят детето, при положение че няма съд, който да каже къде да живее то, кой ще се грижи за него, как ще бъдат разпределени родителските задължения? Тук по презумпция се прилага чл. 138 от проекта, уреждащ положението на децата, които живеят при разделени родители. Това означава, че двамата партньори могат да постигнат съгласие при кой от двамата да живее детето. Това съгласие може да бъде скрепено от съда и да получи изпълнителна сила. А ако няма съгласие, съдът е този, който определя каква е съдбата на детето, къде ще живее, какъв ще бъде режимът на родителските отношения.
Това, което също е особено и законът не урежда - изключително лаконично е уредено фактическото съжителство, и ние в дискусията в Комисията по правни въпроси, на работни групи решихме доста да поработим в тази посока и да изчистим недостатъците на законопроекта, именно в тази най-болна, спорна част. Другото нещо, което не се урежда - могат ли партньорите от фактическото съжителство да уредят имуществените отношения помежду си? В кодекса изрично се казва, че те могат да уредят правото си на издръжка един друг. Без изрична разпоредба в закона, ако двамата партньори сключат някакъв договор за уреждане на своите имуществени отношения, то това няма да бъде брачен договор, защото не сме изправени пред института на брака. Това ще бъде един обикновен облигационен договор, който поражда права и задължения между двете страни като физически лица. Но няма никаква пречка в проекта, ако въобще фактическото съжителство се приеме като институт, да се уредят и имуществените отношения между двамата партньори.
Всъщност това, което чух през тези месеци при обсъждането на кодекса, беше, че едва ли не приемането на фактическото съжителство би могло тотално да унищожи институцията на брака, все повече да стимулира към фактическо съжителство. Но в същото време изследванията, социологическите проучвания сочат, че в ценностната система на българина, в оценките от 1 до 6 всъщност семейството стои на изключително високо ниво – оценява се на 5 и 6 като стойностна система. Така че ми се струва, че законодателят не бива да игнорира факта, че фактически съжителства съществуват и ако е загрижен за интересите на детето, този институт би трябвало да се приеме с всичките необходимости от неговото усъвършенстване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам реплики.
Сега е 11,00 ч. Почивка до 11,30 ч., когато продължаваме със Семейния кодекс. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме с нашата работа по първо четене на проекта за Семеен кодекс и на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
Последният, който се изказа, беше госпожа Камелия Касабова. Има ли реплики по нейното изказване? Няма.
В моя списък с желаещи да вземат участие в дискусията са се записали господин Мартин Димитров, госпожа Иглика Иванова и господин Метин Сюлейманов.
Господин Димитров, имате думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искрено се надявам този, бих казал, изключително най-малкото спорен, но и опасен законопроект, да не мине тихомълком през тази зала. Надявам се критичните бележки, които ще бъдат казани от мен и от другите колеги, наистина да бъдат чути. Защото този законопроект може значително да влоши, вместо да поправи, съществуващото положение в България.
Предлага ни се създаване на фактическо съжителство. Госпожа Касабова от тази трибуна говори доста минути, аз внимавах по време на нейното изказване, и тя в никакъв случай не можа да ме убеди в смисъла от една такава институция. Тя каза следното нещо - в момента много хора живеят без брак, дайте това да го узаконим и да го запишем. Ясно е, че го има. Въпросът е следният: каква е ползата за обществото от тази работа? Нека вносителите на този законопроект да станат и да обяснят каква е ползата за обществото, тъй като не виждам такава? Мисля, че разумните хора в България не виждат ясно измерима полза от тази работа.
И да кажем какъв ще бъде ефектът, ако се приеме една такава разпоредба. Стимулите хората да сключват граждански брак ще намалеят. Обезценява се целенасочено институтът на гражданския брак, който е важният, и това се прави целенасочено от вносителите на този законопроект. Тук се носи една много тежка отговорност от всички тези хора, които досега подкрепят направените предложения.
Искрено възразявам, а и смятам, че моите колеги, особено от Съюза на демократичните сили, също ще възразят срещу института на фактическо съжителство. Той просто трябва да отпадне! Няма нужда от такова нещо. Няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота. Няма нужда да има описание и закон за всяко нещо в този живот. Именно затова имаме насреща си свободни хора със свободен избор и със свободна воля. Когато те решат, могат да сключат граждански брак. Но гражданският брак е нещо изключително важно, което не следва да бъде обезценявано по този, бих казал, наивен и неправилен начин от това Народно събрание.
И другият много важен е следният: госпожа Касабова до известна степен подведе Народното събрание, че интересите на децата при разваляне на фактическото съжителство са защитени. Това е много сериозна заблуда, няма такова нещо. Аз прочетох няколко пъти закона. Нека и колегите юристи да кажат тук, тъй като все пак моят прочит е на човек, който е икономист, но не виждам защита на децата в една такава ситуация. Не виждам при разваляне на фактическото съжителство как интересите на децата са защитени, как се урежда издръжката? Това не е уредено по никакъв начин. Вероятно юристите ще кажат, че в едно фактическо съжителство, ако бащата желае, може да излезе много лесно от тези задължения.
Другото нещо, което е още по-скандално. Няма пречка човек, който има действащ граждански брак, да сключи фактическо съжителство в момента. Няколко пъти чета законопроекта и такава пречка и такова ограничение няма. Това най-малкото е деморализиращо. Това е много неправилно. И какво послание носи на обществото? Тук има една много тежка отговорност. Тъй като колеги от Национално движение Симеон Втори, които в момента не виждам – виждам само проф. Герджиков, който, надявам се, ще вземе думата, обясняваха – между първо и второ четене ще внесем тази поправка. Не става въпрос за някаква малка поправка. Въпросът е защо законопроектът влиза в този вид, в който не е казано ясно, че който има сключен граждански брак, не може да влиза във фактическо съжителство.
Но решението е едно. Пак ви казвам, виждам едно-единствено решение и то е по посока на категоричното и ясно отпадане на фактическото съжителство.
Сутринта се опитаха да ни представят статистика. Аз също ще ви представя някои данни. В момента хората, които живеят без брак заедно – става въпрос за мъж и жена, разбира се, тук надявам се няма никакво колебание за какво говорим, 70% от тези хора впоследствие сключват граждански брак. Впоследствие 70% от тези хора се женят. Ако бъде възприета новата правна уредба, която вие предлагате, този процент ще намалее. По този начин се стимулира несключването на гражданския брак. Това се получава, което ще бъде лош сигнал към нашето общество.
Големият въпрос е: защо българският парламент да приема такава промяна? Аз се надявам с една категоричност Народното събрание да отхвърли това предложение.
Иначе в законопроекта има и положителни моменти. Те са няколко.
На първо място, улесняването на осиновяването. Да, това е правилна стъпка и можем да я подкрепим.
Другото положително е предвиждането на брачен договор. Да, това е нещо смислено, което го има в целия цивилизован свят и е възможност за уреждане на имуществени отношения между съпрузите.
Оттам нататък, дами и господа, надявам се да не се подвеждате по призивите, включително и на президента Георги Първанов, който необяснимо за мен излиза в пресата с призиви за бързото приемане на новия Семеен кодекс. Моля ви се поне тези въпроси да бъдат дълбоко обсъдени преди тяхното приемане, а не с лека ръка да бъде допусната грешка с трайни последствия върху развитието на нашето общество без особено дебат, тъй като дебат по темата до момента не съм видял.
Между другото беше ми беше предоставен от страна на Гражданско сдружение „Асоциация Общество и ценности” – първо, събрали са 2000 подписа тези хора с предложение за отпадане на фактическото съжителство, и, второ, анализът, който те са направили, трайно подкрепя и дава много добри статистически доказателства, че създаването на фактическо съжителство ще намали стимулите за сключване на граждански брак в България. Това правят вносителите на този законопроект. Не си го признават, не са честни със залата, но фактически точно тази работа правят. Това ще бъде резултатът. Този резултат ще бъде много негативно тежък по развитието на тази страна.
Моля ви, колеги, тези предложения да не бъдат приемни с лека ръка в никакъв случай. Благодаря за вашето внимание. (Единично ръкопляскане от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
Има думата за изказване народния представител Иглика Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, няма съмнение, че Законопроектът за нов Семеен кодекс е навременен. Може да се каже, че сега действащият вече е отживял своето време. Промениха се условията, което налага нова правна уредба.
Предлаганият проект има два големи плюса. Единият е въвеждането на брачните договори, което безусловно трябва да се подкрепи по мое мнение, защото се слага край на императивното, безалтернативно уреждане на отношенията. Съпрузите получават възможност да избират, което аз считам за огромно постижение на нашата правна система в тази й част.
Естествено, не може да не се подкрепи и предвидената възможност вече сключилите брак съпрузи да уредят своите взаимоотношения – нищо по-нормално от това.
Другият голям плюс е новият режим на осиновяванията. Смятам, че той ще дава повече възможности както изоставените деца да намерят своя дом, така и на бездетните двойки да осмислят живота си, като осиновят и отгледат дете.
За съжаление критиките, които аз имам към този законопроект, са доста повече от плюсовете.
Започвам с издръжките. Мисля, че проблемът е доста сериозен.
Преди всичко, автоматично е пренесен редът на задължените да дават издръжка лица и тези, които имат право на издръжка. Тук трябва да се направи едно сериозно разместване. Един правен абсурд не знам защо преминава от проект в проект и от кодекс в кодекс, като например бившият съпруг е с предимство да получи издръжка пред родителите. Тук следва да се запитаме: към кого сме по-задължени – към родителите ни, евентуално възрастни и болни, които са ни създали, отгледали, както се казва, направили са ни хора, или към бившия съпруг? При положение, че не се прави дори разграничение за продължителност на брака. Ами, този брак може да е бил три месеца! Не, нашите възрастни родители ще трябва да чакат, докато ние издържаме, макар и временно, бившия си съпруг, и тогава, ако още са живи, могат да доживеят издръжка.
Естествено, това трябва да се прецизира, този ред трябва да се направи нормален. Нормалната издръжка може би е в 58% от случаите, родителите дължат издръжка на децата си. Но децата не са в първия ред на тези, които имат право на издръжка, което, съгласете се, е един абсурд.
По отношение на размера на издръжката. Без съмнение положителното е това, че се предвижда да отпадне максимумът. Знайно е, че има родители с 4-5-цифрени месечни доходи и е абсурд тези родители по закон да бъдат длъжни да плащат 80 лв.
От друга страна, не мога да се съглася с отпадането на законовия минимум. Знайно е, че все още процентът на сивия сектор в икономиката е доста голям, укриват се доходи – това е истината и всички я знаем. Едно от най-трудните неща в момента в този род процеси е да докажеш доходите на ответника. Деветдесет и пет процента от българите според съдебните дела работят на минимална работна заплата и няма как да докажете нещо различно, което е абсурд. И да се присъждат суми от порядъка на 20 лв. за издръжка на 14-15-годишно дете, съгласете се, е просто подигравка. Затова аз мисля, че трябва да се въведе един минимум, който да гарантира, че детето наистина ще получи средствата за съществуване, които са му необходими – това е смисълът на издръжката.
И оттам нататък, ако другият родител – претендентът, може да докаже по-високите доходи, по-високите нужди на детето, да, нека да го направи. Тогава ще отидем към едни по-високи суми. Но минимумът трябва да бъде гарантиран. Съдът да не може да слезе под този минимум. Това защитава истински интересите на децата.
Мисля, че е доста спорно едно предложение непълнолетното дете само да получава издръжката. Колеги, тези, които имат деца, са наясно, че едно 14-годишно дете по никакъв начин не може да прецени как разумно да изразходва тези средства. Идеята на издръжката е да се подпомогне родителят, който отглежда детето, със средствата за храната му, облеклото му, консумативите, обучението. Дали 14-годишното дете, когато получи издръжката, ще се замисли за тези разходи?! Мисля, че не!
Доста екзотична е тази идея и не мисля, че точно тук трябва да се прави революция. Достатъчно отговорни са самите родители, които сами отглеждат и възпитават децата си, за да им позволим да преценят от какво точно има нужда детето.
По отношение на сложните взаимоотношения родител-дете. Мисля, че е доста крайно решението, с което детето се извежда над всички, само и единствено интересите на детето да имат значение. Мисля, че детето е достатъчно важно, но трябва да има баланс. Да, интересите на детето, но в съзвучие с интересите и на другите членове на семейството.
На второ място, според мен е абсолютно неприемливо да се даде възможност на детето да даде под съд родителите си, в случай че не е съгласно с начина, по който го възпитават. Колеги, това не мога да го приема, не го разбирам и не мога да го приема. Това е абсурдно!
Нека да се върнем само десетина години назад, когато беше мощната инвазия на сектите и да си спомним колко хора пострадаха, колко семейства бяха разбити, колко съдби! Това ли трябва да направим сега?! Да дадем възможност на децата да съдят родителите си?! Това са деца с неукрепнала психика – 14-15-годишни. Това е просто абсурдно! Това е много далеко от традициите, морала, ценностите и разбиранията на нашето общество. Едно такова автоматично пренасяне на ценности и на правила, много-много далечни от нашата система, за мен е абсолютно неприемливо.
Пак по инерция, много-много пестеливо е решен един въпрос, който създава големи проблеми в практиката и това са отношенията, личните контакти родител-дете, тогава когато родителите са разделени или имат развод, отношенията между детето и родителя, на който не са предоставени за упражняване родителските права. Има една трайна, много трайна, непробиваема практика в съдилищата – първа и трета неделя от месеца и 20 дни през лятото. Бетон! И нищо друго! Нямате право да вдигнете телефона и да попитате детето си как е.
Злоупотребите с това нещо са безкрайни, водят се нескончаеми дела по съдилищата. Няма сила на света, която да накара амбицираните родители, в повечето случаи, за съжаление, това са майките, които да се подчинят на съдебното решение. Жертви на тази нескончаема война са децата. Това нещо до голяма степен може да бъде смекчено, ако се предвидят едни по-сериозни правила. Какво точно трябва да прецени съдът, да се излезе от това клише, от тези изключително тесни, формални и сковани рамки? След като съдът не иска да го прави в своите решения, след като страните отказват да се подчинят на съдебните решения, очевидно е, че трябва да се намеси законодателят. И след като доста подробно са решени други аспекти от тези взаимоотношения, не виждам защо точно това трябва да се подмине?! Отново казвам, това създава много, много проблеми в практиката.
Стигаме до безспорно най-обсъждания, най-спорния въпрос – този с фактическото съжителство. Бързам да кажа, че моето отношение е крайно отрицателно. Имам много аргументи в тази връзка. Ще си позволя да кажа някои от тях накратко.
Мисля, че е дълбоко невярно внушението, което чухме, че по този начин се защитават интересите на децата. Колеги, това не е така, не са адекватно защитени интересите на децата. Единствено презумпцията за бащинство не решава проблема, защото отговорният родител по елементарната процедура на припознаване ще даде името и всички други права и задължения, които следват от доказване на произхода на детето си, в момента, в който разбере, че то е заченато – елементарната процедура на припознаването, това решава проблема.
Аз твърдя, че при доказана биологична връзка, независимо от формата на взаимоотношения между родителите, всички деца имат еднакви права – това е огромно постижения на нашата правна система. Не виждам защо това нещо се пренебрегва.
Елементарното прекратяване, което се предвижда – единият отива и пуска молба, а другият дори не знае! Как, питам аз, в този случай са защитени интересите на децата?! Отговорът е: по никакъв начин! Когато тръгва развод, ответникът получава призовка лично, тоест той знае, че тръгва процесът на развод. Той има възможност да участва в делото, да защити своите и на детето си права. В случая, който се предлага, такова нещо няма.
Сега, дори когато родителите сключват споразумение, делото за развод да приключи със споразумение, съдът ще го одобри само тогава, когато се увери, че интересите на децата са защитени. Тук такова нещо изобщо липсва, няма.
Оттам насетне мисля, че това, което се предлага – това фактическо съжителство, е форма на квазибрак. Тоест, това е фигура, която има всички правни последици на брака, с изключение на процедурата на развода. Мисля, че това е една форма за легално заобикаляне на Конституцията.
Заобикалят се най-вече законовите забрани за сключване на брак. Как ще се контролира една молба за фактическо съжителство между баща и дъщеря, чичо и племенница?! Няма механизъм, няма контрол! Тези хора отиват и подават молба и я регистрира един анонимен общински чиновник. Ето ви легалния начин, ние го предлагаме на хората, да се заобиколи законът. Как след това ще ги укорите?! Нито правно, нито морално можете да ги укорите, след като им давате законовата възможност да го направят. Това ли искаме?! Така ли виждаме бъдещето – и нашето, и на децата си?!
Въпросите са изключително сериозни и мисля, че всякакви такива опити да се добави нещо към това, само и само да мине тази правна фигура, ми се струват безотговорни.
Не виждам никаква логика яростно да се отрича възможността да се сключва църковен брак – в смисъл на традиционните вероизповедания, а да даваме възможност на някаква такава анонимна регистрация от един общински чиновник. Утре някой ще каже: „Не сме модерни. Дайте да направим регистрацията он лайн.” Това ли е, което искаме, това ли залагаме в закона? Отваряйки тази врата, трудно ще я затворим.
Наистина трябва да си отговорим на въпроса: това ли е политиката на държавата. Тук наистина става дума за политика на държавата, защото в чл. 2, т. 2, ако не се лъжа, има прогласен принцип на Семейния кодекс за защита на брака и семейството. И няколко текста по-нататък това нещо, наречено фактическо съжителство, което е антибрак, то е отрицание на идеята за брака. Кое от двете?! Има дълбоко вътрешно противоречие, заложено в този проект.
Изобщо не мога да споделя идеята, че всичко, което се случва в живота, трябва да бъде узаконено. Защото, когато обсъждахме законопроекта в Комисията по правни въпроси, аз зададох въпроса: „Ако с аргумента „това се случва в живота” ние днес узаконим фактическото съжителство, с какъв аргумент утре ще откажем хомосексуалните бракове, вдругиден ще откажем многоженството?” И колкото и да е крайно, когато слезе чичо горе от планината и поиска да му узаконим съжителството с козичката, как ще му откажем?! (Шум, оживление.) Не се случва ли? Случва се, от библейски времена е описано. Това ли искаме, това ли правим?! Наистина трябва да си дадем ясна сметка от последиците на едно такова решение.
Каква е целта ни – дали наистина да подкрепяме и да насърчаваме брака и семейството, или да отворим широко вратата за всякакви ексцентрични хрумвания и форми на съжителство? Да или не – въпросът е елементарен. Което мнение надделее, очевидно това ще правим. Но наистина трябва да си зададем сериозно този въпрос – какво целим.
И още малко аргументи в тази посока. Какво в момента кара младите хора да не сключват брак? Първо, това е бягството им от формалности – те не искат да минат процедурата с подписите и документите. Затова не сключват брак.
Ние сега какво им предлагаме? Ами, предлагаме им същото – да отидат, да напишат молба, да се подпишат, да я подадат. Какъв е мотивът да изберат едното или другото? Няма сериозен аргумент защо да подам еди-каква си молба, а не другият вид.
Второто е страхът от развода. Вярно е, че сега процедурите са тежки, неприятни – свидетели, дечица, адвокати и всичко останало – през инстанциите.
Този проект предлага една доста облекчена процедура за развода, тоест това като мотив за въздържане до голяма степен ще отпадне. В такъв случай, питам аз: какво остава да мотивира една двойка да регистрира фактическо съжителство, а да не регистрира брак? Значи този, който иска да върви по пътя на формализирането на отношенията, ще сключи брак. Който не иска, ще живее във фактическо съжителство, без каквато и да е регистрация. Може ли такава двойка да уреди статута на детето си? Може, по елементарен начин. Може ли да уреди имуществените си отношения? Може – по чисто гражданскоправен път. Двамата събират пари, купуват апартамент, записват го на името на двамата, обикновена съсобственост. Тогава какъв е смисълът на всичко това, което се предлага? Лично аз не го виждам. И смятам, че ако въпреки всичко приемем това нещо, ще създадем много повече проблеми, отколкото бихме решили.
Ето защо аз мисля, че е редно този проект да се подкрепи, но с всички тези сериозни корекции, които трябва да се направят между двете четения. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики по изказването на госпожа Иванова? Няма.
Има думата за изказване народният представител Метин Сюлейманов.
МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След повече от двадесет години прилагане на Семейния кодекс в процеса на преустройството на обществото, на интензивен законодателен процес и на радикални промени в социалната политика при приобщаването на Република България към Европейския съюз ярко се откроява необходимостта от адекватна на развитието на отношенията в семейството правна регламетация.
Промяната, заложена в проекта за Семеен кодекс, може да се определи като необходима, съществена и обхваща всички материи и институции. Промяната е обусловена от развитието на обществените отношения. Семейството като институция и отделна обществена единица съществува в съвършено нова икономическа, социална и правна среда. Установи се гражданското общество. Нови са ценностите в днешния свят, нова е неговата организация. Признаването и все по-активното упражняване на основните права на гражданите, мобилността и свободата на личния живот поставят нови изисквания към правната регламентация.
Възраждането на свободната стопанска инициатива поражда ново разбиране за положението и отношенията между членовете на семейството и техните отговорности. Дори класическите институти на семейното право изискват нов израз, нов прочит в съвременните реалности. Правото не само трябва да удовлетвори настоящето, но и предвидливо да постави устоите на бъдещето.
На основата на Конституцията на Република България от 1991 г. се осъществява реформа в законодателството, обновяват се правни отрасли, прие се Административнопроцесуален кодекс, Кодекс на международното частно право, Гражданскопроцесуален кодекс. Отговор на изискванията на времето са Законът за защита срещу дискриминация, Законът за закрила на детето, Законът за домашното насилие и други. Ратифицирани са много важни за семейното право международни актове, каквито са Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и други. Извърши се реформа в съдебната и образователната система, в които области също се приеха нови закони.
През всички тези години на прилагане на Семейния кодекс, приет при други обществено-икономически и социални условия, са се водили дискусии по основни положения на уредбата. Натрупа се богата съдебна практика. Тя показа не само съществуващите непълноти и несъвършенства, но и какви са потребностите на живота и насоките, в които трябва да се дадат нови нормативни решения.
Трябва да се съобразят изискванията за модерното законодателство, да се отговори на очакванията на обществото, свързани с новите отговорности, които имаме като държава – членка на Европейския съюз.
Очерта се необходимост от регламентация на вече създадени фактически отношения. Надлежен отговор изискват проблемите, свързани с новите форми на застрашаване на интересите на децата. Нужна е съгласуваност с изградените на основата на Закона за закрила на детето механизми и структури в защита на техните интереси.
Семейното законодателство ще трябва да отговори и на въпросите, които новата регламентация поставя в други правни области. Законопроектът се основава на международно провъзгласени и възприети принципи. Те са утвърдени и трайно установени у нас още в 50-те години на миналия век и са закрепени в Конституцията на Република България. Целта е чрез новата уредба, предложена в законопроекта, те да получат още по-ясен израз и да бъдат проведени още по-разгърнато в конкретните регламентации. Най-общо тези принципи отразяват цивилизационния прогрес в изграждането и нормирането на семейните отношения – закрила на брака и семейството от обществото и държавата, равноправието на мъжа и жената, доброволност на брачния съюз, особена грижа за децата, равенство на брачни, извънбрачни и осиновени деца, зачитане и уважение на личността и осигуряване на условия за нейното развитие, грижи и подкрепа между членовете на семейството.
Произтичащите от прилагането на тези принципи основни положения в семейното ни право съответстват напълно на изискванията на международните актове, страна по които е Република България. Те са основата, върху която се осъществява реформата, предложена в законопроекта. Те обуславят и голямата степен на приемственост със съществуващата сега уредба, връзката с нравствените и други регулации в обществото на семейните отношения.
Според законопроекта, предмет на регулиране в Семейния кодекс, са отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничество и попечителство. Регламентацията е обединена около два центъра: брака и отношенията родители – деца. Налице е системност и пълнота на уреждането, като цялата материя е разпределена по основни институти общо в 11 глави. Семейноправните институти са разработени напълно и съобразно посочените по-горе принципи. Внесени са многобройни важни и съществени промени с голямо социално и правно значение.
Съвършено новото, непознато досега на българското семейно право, което предлага законопроектът, са разпоредбите относно фактическото съпружеско съжителство и брачния договор. И двете уредби отразяват реалностите и са в отговор на изискванията на живота. Разбираемо е към тях да се проявява и най-голям интерес и те са най-дискутираните. Докато установяването на брачния договор е свързано с въвеждането на принципа на диспозитивност при уреждането на имуществените отношения между съпрузите, посочването на фактическото съпружеско съжителство означава признаване за пръв път на правни последици от едно фактическо отношение между мъж и жена, легализиране и от семейния закон на неформалната семейна общност.
В заключение следва да се приеме, че Законопроектът за Семеен кодекс внася важни същностни промени в българското семейно право. Основно обновената правна уредба е оправдана социално, отговаря на обществените нагласи и очаквания и се вписва удачно в законодателния процес на Република България. Именно затова ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим на първо гласуване Законопроекта за Семеен кодекс на Министерския съвет и ще направим свои разумни предложения между първо и второ четене на закона с цел прецизиране на текстовете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна с това, че не е много често в пленарна зала на първо четене да влиза законопроект, който е направен стегнато, съдържа в себе си много ясни текстове, във висока степен е готов за работа. Това според мен е нещо, което бях задължен да кажа, защото не се случва много често. Напротив. Именно тази яснота на структурата и на текстовете дава възможност и да се погледне критично към направеното. За положителните страни бяха казани доста думи, във висока степен и аз съм готов да се присъединя.
Проблемите според мен обаче произтичат от деликатността на това, че законово трябва да се урежда материя, която е свързана с взаимоотношенията между мъжа и жената и с взаимоотношенията между родител и дете. Това наистина е място, където правните норми трябва да бъдат много стабилни, да не бъдат лесни за тълкуване и в някаква степен за интерпретации, от които впоследствие замисълът на законодателя става неприложим.
В това отношение доста слабости има, според мен, в идеята да се социално инженерства в отношенията дете – родител. Аз съм за правата на детето като всеки нормален човек, но ми се струва, че не можеш да натовариш, както бяха споменати конкретни текстове, да натовариш едно дете на 12 или 14-годишна възраст с отговорности, които изобщо не са по силите му, и във висока степен да му дадеш права да се обърне срещу своите майка и татко. Това аз не го разбирам. В смисъл на моите вече 51 години ми е трудно да схвана как работи това нещо. Тегобата на родителя от лошото отношение на детето към него е за цял живот. Човек си я носи завинаги, до края, когато не си си възпитал децата добре. И защо трябва изведнъж да се появяват такива инструменти, за да има едва ли не санкция, да се преследва. Родителят, който не възпитава добре децата, е преследван по друга причина, стига разбира се да има съзнание да осъзнава какво му се случва.
И в тази посока законопроектът се нуждае от много сериозна поправка. Няма да може да се справи никаква държавна или съдебна институция, за да променя тези взаимоотношения между родител и дете. Във връзка с това, разбира се, трябва веднага да кажа, че има текстове, които пък облекчават досега съществуващата практика за отношението към детето, особено в случаите на разведените родители. Там наистина има практики, които са доста неприятни, създават се много тежки, безсмислени конфликти и трябва да има регламент, който да поправи малко това фактическо съществуващо състояние.
Най-големият спор в този законопроект е свързан с фактическото съжителство. Разбирам, че този спор върви още от експертната работа по законопроекта. Аз не бих подкрепил такова нещо. Освен с аргументите, които чух дотук, ще прибавя и още. Това е отново опит да се провежда такова инженерство на социална почва, да се уреждат взаимоотношения с две защити. Първата е защита, много е голямо това като процент в българското общество, а и не само българското, и второ, ще се защитят детски права. Паднаха между другото дотук и двете защити в дебата. И то падат през изказвания на депутати от различни парламентарни групи.
Ще прибавя оттам, откъдето тръгнах, че когато започваме да уреждаме такива отношения между хора и ги направим половинчато, както е в случая, защото тук са три текста и тълкуванията са безкрайни, то само ще се нанесе вреда. Или тези, които искат да уредят това фактическо съжителство, да го развият в повече подробности, за да можем да си изкажем мнението, или изобщо да го няма. Този път, който е избран сега – междинният, той е най-лошият. Защото тази санкция на администрацията върху човешки взаимоотношения, от които произтичала защита на права върху детето, аз също си признавам, че много трудно разбирам как функционира. Зная много добре от времето, в което носех отговорност за Министерство на образованието, че въпросът за родителската отговорност в процеса на училището, особено при тези деца, които имат родители без брак, са много тежък въпрос. И училищната мрежа – директори, учители, се сблъскват много с тези въпроси. Как ги уреждаме като напишем тези три текста? Никак. Помагаме ли по този начин някак си за израстването само на образователния процес? Не помагаме. С нищо реално не се подкрепя някаква трудност, която преживяват тези деца. Защото те наистина преживяват такава трудност тогава, когато родителите се отнасят небрежно. Разбира се, родителите в брак също се отнасят небрежно. Това не е само в предвидения случай.
Както може би личи, господин председателю и уважаеми колеги, стремя се да бъда максимално предпазлив в това изказване, защото си давам сметка, че материята е много сложа. Но вътрешната ми убеденост е на 100% против тези неща, за които говорех, против такива псевдоуреждания на отношения, които се базират на някаква правна теория, догматика и твърдя, че произтичат от живия живот. Живият живот днес, в началото на ХХІ век, не ни дава най-добрите примери за умело живеене между хората. Напротив, дава ни – това ви го казвам и като човек, който се занимава с историята на ХІХ и ХХ век, дава ни повечето примери на разпадане, на разпасване, на разюзданост, на неумение да се носи отговорност, включително вътре в семейните отношения. И оттам има много сериозна рефлекция върху обществата. Не говоря за българското, говоря за европейските общества. Затова ми се струва, че подобри палиативи не помагат с нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да отпаднат тези текстове – аз казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата Антонела Понева. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Тя беше записана преди Вас, просто не я споменах в записалите се.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Нали редуваме групите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тук няма редуване на групите, а вървим по реда на записванията. Групите не предоставиха предварителен списък, за да ги редувам.
Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група – процедурен въпрос.
Прощавайте, госпожо Понева. (Шум и реплики от ДСБ: “Може ли такова нещо? Това е без прецедент!”)
Процедурен въпрос! (Шум и реплики от ДСБ.)
Спокойно, колеги. Може ли по-тихо? Всичко ще се уреди.
Трябваше да дойдете, преди да започне изказването (обръща се към народния представител Четин Казак).
Заповядайте, госпожо Понева. Моля, направете си изказването.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря отново.
На първо четене в комисията, в която участвам и се разглежда законопроектът, аз го подкрепих. Ще го подкрепя и в залата, тъй като смятам, че думата “навременен” даже не е съвсем точна. Малко закъснял е новият Семеен кодекс, тъй като сега действащият е един архаичен документ. Нуждата от нов беше абсолютно осезаема.
Много са нещата, които са добри, които са важни и приветствам това, че са включени в този нов Семеен кодекс.
Улеснената процедура на осиновяването – много важен въпрос, особено в последните месеци, година. Може да се каже, че е от първите теми в обществото - проблемът на децата в институциите за отглеждане на деца без родителски грижи.
Предбрачният договор – нещо, което е важно и е добре, че е направено.
Големият проблем – разискванията, както тук се вижда, че се акцентира върху проблема на фактическото съжителство. Това наистина е темата, която е най-гореща в дебатите в обществото.
Какъв е проблемът, колеги? Ако бъдем откровени докрай, девалвацията на брачния институт е факт. Не този закон ще доведе до все по-силно задълбочаване на тази девалвация. Не. Знаем, че за съжаление ценностите в обществото са доста пренебрегнати от нас - всички граждани на Република България. Именно това води до девалвацията на този институт. Подкрепата на държавата по отношение на брака отсъства и затова дали хората ще сключват повече или по-малко бракове, дали ще живеят във фактическо съжителство, регистрирано или не, зависи единствено от тях и от тяхното желание.
Това, че в този закон се дава възможност за регистрация на едно фактическо съжителство, според мен не е проблем, който трябва да се драматизира по начин, по който се случва и наблюдаваме в тази зала. Това е една възможност за хората, които искат да го направят. Тези, които не искат да го направят, ще продължат да живеят по начина, по който живеят и досега.
Тук беше зададен въпросът: кому е нужно? Нужно е на тези 54% от децата - както виждаме, по-високият процент от родените в последно време деца са именно от такова фактическо съжителство. Защо да не е дадена възможност за защита на техните права? Как се защитават? Защитават се, разбира се, защото ако отношенията между двамата родители са усложнени до степен, че единият откаже припознаване, тук става дума за отговорните родители. Разбира се, всичко това отпада като тема, когато родителите са отговорни и съответно бащата би искал да припознае своето дете. Тогава няма смисъл изобщо да говорим за каквото и да било.
Но в случаите на отказ от припознаване на детето – много важен е чл. 66, който казва, че бащинството на дете, родено и 300 дни след прекратяването на едно фактическо съжителство, се урежда по този начин. Това е изключително важно – ето така се защитават интересите на децата. Дете родено, дете заченато във фактическо съжителство, макар и прекратено, бива припознато благодарение на това, което е описано в закона.
Факт е, че има неща, които трябва да се добавят в главата за фактическо съжителство. Казва се, че не може да бъде сключено друго фактическо съжителство, преди да е заличена съществуваща регистрация. Доколкото и бракът е регистрация, имаме предвид и сключен брак. Трябва ясно да се упомене, че не само регистрация на фактическо съжителство, а и при сключен брак, тъй като това не става достатъчно ясно в този текст, е невъзможна.
Не може в един закон да има текстове по подразбиране – така ми беше отговорено в комисията от представителите на Министерството на правосъдието, което аз не приех като сериозен отговор – че по подразбиране става ясно, че и при сключен брак. Не може така. Просто трябва съвсем ясно да е упоменато, че не може да се сключва фактическо съжителство при сключен брак.
Ограниченията за брак трябва да важат и за ограниченията за фактическото съжителство. Какво произлиза от вече законовата форма, след като бъде приет този Семеен кодекс, на фактическо съжителство? Дете, форма на съжителство, законова форма на съжителство – това означава, че трябва да бъдат ако не разписани, то поне да е упоменато, че важат ограниченията, които важат и при сключване на граждански брак.
Това е мое становище. Както, предполагам, забелязвате, много са мненията, включително в нашата група нямаме единно становище по този въпрос. Трябва много неща да се регламентират допълнително и това ще стане между първо и второ четене.
Има някои други дребни забележки, които бих искала да направя и които не ми се иска в такъв род документи, като закон, да се допускат.
Например пак по отношение на фактическото съжителство пише, че прекратяването и регистрацията става по реда на Глава трета от Раздел Х на Закона за гражданска регистрация. Такава глава не съществува в Закона за гражданска регистрация.
Също – приключването на регистрите става по реда на Раздел ІХ. Раздел ІХ от кой закон? Ако е от Семейния кодекс, не съществува такъв Раздел ІХ.
Има много недогледани неща, които не дават ясна информация за какво става дума.
По отношение на мястото на сключване на брак – встъпващите в брак избират свободно общината. Аз мисля, че могат да изберат и кметството. Пропуснато е да се напише за кметството. Не е нужно да се сключва брак в община тогава, когато може да бъде направено това и в кметството. По отношение на фактическото съжителство кметствата са упоменати. Има дребни неща от този род, които наистина са важни и трябва да бъдат променени.
Като цяло този закон е много необходим и аз, пак казвам, че ще го подкрепя на първо четене и в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има ли реплики към това изказване?
За реплика заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз бих апелирала не само към тези, които вече се изказаха, а и към тези, които предстои да се изкажат – малко по-внимателно с цифрите, с процентите и статистиките.
Бяха 50%, а току-що станаха 54% тези деца, които са родени извън брака. Приемам и двете цифри за верни, обаче каква част от тях са припознати? Родителите може да не са в брак, но произходът да е ясен. Такива внушения с едни произволни цифри най-малкото са некоректни. Те не дават ясната картина, затова нека да се въздържаме като цитираме проценти. Защото, както каза един от предишните оратори, една голяма част от тези хора впоследствие сключват брак и дечицата са шафери на сватбата. Нека да се въздържаме от употреба на цифри, които изкривяват картината, не дават ясна представа и не мотивират предложенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Госпожо Иванова, аз цитирам точно нещо, което съм прочела в медиите. Може това да не е вярната информация. Дали са 54 или 50 процентите няма никакво значение. Това са факти. И наистина с този закон се тича всъщност след събитията. Това са факти, това са обществени реалности. И аз не виждам какво пречи възможността – защото тук става дума само за една възможност, за хората, които биха желали да регистрират своето фактическо съжителство. В никакъв случай това няма да намали броя на желаещите да сключат брак, ако има такива хора. Бъдете убедени в това. Всичко се свежда до желанието на двама души да живеят заедно, да го направят по какъвто те решат начин. Това просто е едно улеснение, това е една форма, която дава възможност, както казах, двама души да регистрират своето съжителство и най-вече за защитата на децата. Колко деца са припознати – наистина, аз такава статистика не съм прочела, не зная дали е направена, но за тези, които не са, за тях е важно независимо колко са те.
А това, което Вие казахте във Вашето изказване преди е много важно. Наистина има начини за доказване на биологичното бащинство. Всичко това е минаване през съд – една тежка, една тромава, една неприятна процедура. Регистрираното фактическо съжителство спестява тези неприятности на майката. Знаете, че такива дела има немалко, което трябва да ни наведе на мисълта, че не са и малко децата очевидно, за които припознаването е някакъв проблем и е трудност. Това улесняване на тези казуси, при които родителят, бащата, отказва да припознае детето. Не са малко такива случаи, наистина. Не се наемам да кажа цифра, тъй като никъде не съм срещнала подобна статистика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Казак, имате думата за процедурен въпрос.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи правя предложение за половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от нашия правилник – 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме дискусията по първо четене на Проекта за Семеен кодекс с вносител – Министерският съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс с вносител Светослав Спасов.
Има думата за изказване Надка Балева.
Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По отношение на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс от колегата Светослав Спасов считам, че голяма част от неговите предложения са инкорпорирани и се съдържат в Проекта за нов Семеен кодекс, който е внесен от Министерския съвет. Затова виждам за безсмислено и алогично да приемем законопроект за изменение и допълнение при положение, че се обсъжда изцяло нова уредба на семейните взаимоотношения. Така че лично аз няма да подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение по изложените съображения.
Що се отнася до проекта на Министерския съвет за нов Семеен кодекс, той съдържа много достойнства и положителни неща в себе си.
На първо място, дава се възможност за цивилизовано уреждане на имуществените отношения с предвидената възможност за сключване на предбрачен и брачен договор.
На второ място, улеснява се тромавата процедура по прекратяването на брака с развод.
На трето място, но не по значение, а хронологично, както са подредени разделите в законопроекта, се улеснява процедурата по осиновяванията, с оглед на което се защитават интересите на децата в неравностойно положение във всяко отношение.
Не мога обаче да не споделя някои моменти, които са наистина смущаващи. Най-широк отзвук в обществото намери предложението, свързано с тъй нареченото регистрирано фактическо съжителство. Не можем да игнорираме факта, че по-голяма част от младите двойки живеят във фактическо съжителство и създават деца, без да сключват брак. Отговорните родители ги припознават, а безотговорните – както и в брачните отношения, не се отнасят с необходимата сериозност към тези проблеми. Но тази институция по начина, по който е предвидена в проекта, задава много въпроси.
На първо място, тук не са записани ограничения, които съществуват при сключването на граждански брак. Тези ограничения не се свеждат само до двуженството или многоженството. В чл. 7 от проекта се предвиждат (те се преповтарят от досега действащия кодекс, и то напълно основателно) забрани за сключване на брак, и то не само при наличието на друг брак, но при поставяне под пълно запрещение или страдание от душевна болест, или слабоумие, или друго заболяване, които създават сериозна опасност за живота и здравето на поколението. Има забрана за сключване на брак между роднини по права линия, между братя и сестри, между лица, при които осиновяването създава отношение на права линия на братя и сестри. В разпоредбите за регистрираното съжителство тези ограничения не фигурират. А това са ограничения, свързани с морала на нашето общество (братя и сестри или чичо и племенница), свързани са със здравето и психическото състояние на бъдещото поколение.
Така че аз лично не бих подкрепила текста в този му вид, за да вкараме в законови рамки едно фактическо положение. Както вече казах, отговорните родители си припознават децата и няма проблеми по отношение на техния произход.
Плюс това в проекта се предвижда, че не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация. Питам: ще има ли единен национален регистър за регистрираните съпружески съжителства? Защото ако няма такъв, как ще се контролира едно лице (независимо дали е мъж или жена), свързващо се с лице от другия пол в една община, с друго лице в друга област или в населено място в същата община? Ако нямаме тези гаранции, аз в никакъв случай не мога да приема, че това е в интерес на децата.
Има и някои други моменти освен тези, които колегите, взели отношение преди мен, вече споделиха. За да не ги повтарям, ще се спра на тези, по които не беше взето отношение, подреждайки ги не по значимост, а по хронологията на текстовете в законопроекта.
Например в проекта в чл. 70 се предвижда възможност припознаване да бъде оспорено от Дирекция “Социално подпомагане”. Извинете, откъде-накъде една държавна институция ще се намесва в тези лични отношения?! Това в защита на детето ли е?! Примерно бащата казва: “Да, да, това дете е мое”, майката не оспорва, че той е биологичен баща на детето, и изведнъж Агенцията “Социално подпомагане” има право да оспори припознаването! Това е всичко друго, но не и в защита интересите на детето. Защото казваме, че всички промени са насочени най-вече към защита интересите на децата.
Има и други – моля да бъде извинена за силния израз – правни безумия: „Иск за установяване на произход от бащата”. В чл. 73, ал. 2 по проекта се казва: “Детето има право лично да предяви иск за установяване на произход от бащата до три години от навършване на пълнолетието, дори и когато искът, предявен от майката като негов законен представител, не е бил уважен”.
Ние отстъпваме от един основен принцип на правото – силата на присъдено нещо. Става въпрос за един и същ предмет на спора, между едни и същи страни. С какво ще обосновем и мотивираме подкрепата на такъв текст, който е в отклонение от основен принцип на правото за силата на присъдено нещо?! Просто няма никакви гаранции.
Смущаваме и предложения текст на чл. 110 от проекта.
Вярно е, че всеки гражданин на нашето общество има право на информация. Но тук е предвидена възможност навършилият 14 години осиновен да има право да получи информация за произхода си в дирекция „Социално подпомагане”. Аз не съм против правото на информация, моля да не бъда разбирана в тази насока, но не всички осиновители са информирали своевременно по подходящ начин осиновените си деца за техния произход. А тази възраст – 14 години, е най-опасната по отношение на психическото развитие и неконтролируемото поведение на децата! И ако едно дете не знае истинския си произход, а ние му даваме възможност на 14 години да получи информацията, даваме ли си сметка до какви последици може да се стигне в тази насока не само по отношение на осиновителите, но и по отношение на развитието и възпитанието на това дете, което се е възползвало от предоставеното му право на информация.
Притеснителен според мен е и текстът на чл. 139 от законопроекта – лични отношения с близки. Уважаеми колеги, в досега действащия закон има разпоредба, съгласно която дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Сега ни се предлага една твърде разширена възможност – дядо и баба или други близки, без законът да ограничава кръга на тези близки. Това означава разкъсване на детето. Колежката Иванова каза, че по принцип първа и трета или втора и четвърта седмица детето е при родителя, който не упражнява родителските права. Ами тогава ще оставим първа и трета сряда, да кажем, за едните близки, втора и четвърта сряда или четвъртък – за другите близки. Това е разкъсване на детето, а и възможност за злоупотреба. Защото какво значи близки? Тук дори не се казва близки родственици, може и приятели на семейството. Ами в еднополовите съжителства, които макар и нерегистрирани, но съществуват? Не отстъпваме ли ние от едни морални устои? Закриляме ли детето? По моето скромно мнение – не!
Плюс това е предвидена възможност същото право да има и детето. Кое дете? По Гражданския процесуален кодекс до 14 години то самờ не може да предявява искове. Как ще го предяви в този случай? Детето! Ами за родителите и ние сме деца независимо от нашата възраст. Кои деца?
В Допълнителните разпоредби също има един текст, който буди недоумение у мен - § 3. Семейно жилище по смисъла на чл. 27 е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и общите им ненавършили пълнолетие деца. Така както е записан проектът, това е кумулативно и означава само техните общи деца. Ами ако те нямат общи деца? Едно дете е от предходен брак на единия съпруг, друго дете е от предходен брак на другия съпруг. Значи ние не защитаваме интересите на тези деца, те са в неравнопоставено положение. Струва ми се, че не това е идеята на закона. И казваме, да, проектът и промените са с оглед защита най-вече на интересите на децата, но с тези текстове не отговаряме на тези изисквания.
Колеги, има и други неща, които не споделям в проекта, който е предложен, но те са по-детайлни. Няма смисъл на първо четене да гледаме текстовете член по член и алинея по алинея. В крайна сметка аз ще подкрепя законопроекта на първо четене, но с изричната уговорка, че тези правни абсурди, тези житейски неприемливи и от морална гледна точка текстове не бива в никакъв случай да бъдат приемани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Професор Герджиков, заповядайте за изказване.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Аз често съм си позволявал от тази трибуна да критикувам представени законопроекти, но в случая искам да кажа, че този законопроект, представен от Министерския съвет, е един добър законопроект. Това се чу и в изказването на господин Методиев. Действително той е правен грижливо, правен е така както трябва да се прави законопроект.
Друг е въпросът, че в него има и спорни моменти, но в това е смисълът на дискусията, смисълът законопроектът да влезе в Народното събрание, да има дебат и да се намери най-доброто законодателно решение.
Този законопроект е добър, на първо място, защото предлага изключително полезни нови законови решения, преодоляващи догматиката на сега действащия Семеен кодекс. Искам да кажа, че ней-голямата заслуга на този проект е въвеждането на либерален имуществено-правен режим. Досега в историята на нашето законодателство и понастоящем имуществено-правният режим е бил и е винаги само императивен. До 1968 г. по силата на Закона за лицата и семейството, който действаше дотогава, беше режим на имуществена разделност – всеки от съпрузите става собственик на това, което придобива по време на брака. Щом е записано на негово име, то е негова собственост. Имаше една възможност, един изравнителен иск, ако другият докаже принос и т.н., но това беше палиатив. В 1968 г. влезе в сила първият Семеен кодекс, който обърна нещата на 180 градуса и предвиди императивен режим на съпружеска имуществена общност, дори го въведе с обратна сила и по отношение на заварените бракове. В 1985 г. сега действащият Семеен кодекс възпроизведе режима на съпружеска имуществена общност, даже го разшири и по отношение на паричните влогове.
Всичко това беше по един императивен начин, който беше донякъде пречка за хората, особено в по-зряла възраст, които си правят повече сметки отколкото младите, дали да встъпят в брак или не именно заради този императивен имуществено-правен режим. Сегашният проект предвижда нещо съвършено различно и съвършено положително, а именно всички, които искат да встъпят в брак, могат да изберат имуществено-правен режим. Ако им харесва режим на разделност – на разделност, ако им харесва режим на общност – на общност, ако никой от двата законово установени режима не им харесват, тогава с брачен договор да си уредят отношенията така, както намерят за добре. Либерално, прогресивно, демократично разрешение.
Така че от тази гледна точка проектът дава нещо много полезно и ценно за нас, за обществото.
На следващо място, изключително положително гледам на облекченията при развод. Някои прекалени моралисти видяха в това, стимулиране на този процес на развода, което според тях, не било добре. За мен това е едно консервативно и ретроградно разбиране. Аз не че съм се развеждал и да имам личен опит, но достатъчно житейски опит имам, пък и като юрист имам поглед и върху съдебната практика, и колко често и почти правило е драма, която настава, когато се разпада едно семейство с воденето на искови процеси, които траят с месеци и години, и влошаване максимално на отношенията, нещо, което е изключително вредно за всички и най-вече за децата.
Сега се предвиждат много по-облекчена и много по-културна процедура за развода. Няма да се спирам кои са тези промени, които се предвиждат. Едва ли е необходимо, но това е нещо, което заслужава категорична подкрепа.
Категорична подкрепа заслужава и облекчаването на процедурата на осиновяване. Досега родителите, най-вече майки, които не искат или не могат да гледат своите деца, оставят ги в социални заведения, но не дават разрешение за осиновяване. Едно такова дете не може да бъде осиновено – нито има своята майчина грижа, нито пък се дава възможност друг да го осинови и детето да има такава грижа на осиновители. Сега се предвижда, че шест месеца, след като е дадено детето и няма уважителни причини, то ще може да бъде осиновено, независимо от това дали има или няма съгласие на такива родители. Всичко това са изключително положителни стъпки, които аз приветствам.
Това, което буди най-големия спор, предизвиква най-голямата полемика и това е съвършено разбираемо, това е предвиждането на фактическото съпружеско съжителство. Това всъщност е епицентърът на дебата и въпросът, който най-много ще се дискутира и ще има най-голям проблем при евентуалното му приемане.
Съвършено естествено е това предложение да среща съпротива. Останалото би било нелогично, защото е диалектически закон, че всяко ново среща съпротивата на старото, а това действително е ново. Съвършено естествено е да срещне съпротивата на хората, които традиционно са свикнали да разсъждават по този начин, както нещата са се развивали с десетилетия и столетия.
Безспорен факт е, че през последните десетилетия в световен мащаб се наблюдава намаление на брачността. Независимо дали това на нас ни харесва или не ни харесва, това е факт. Все по-малко хора, които заживяват заедно, сключват граждански брак и това е в световен мащаб. Това явление се наблюдава във всички развити страни.
Правото не бива да остава безучастно към това явление и би могло да подходи принципно по три начина. Първият начин – да си затвори очите и да казва: „Това са отношения, които се развиват извън правото. Нека си се развиват, ние няма да даваме нашата санкция.” Какво означава това? Това означава, че към днешна дата по мои сведения, статистически данни са 51%. Тук се спореше дали са 54 или 50%, това няма такова значение, но при всички случаи не по-малко от половината деца, които се раждат у нас, са без установен произход от бащата, защото са извънбрачни.
Вярно е, това беше казано от госпожа Иглика Иванова, че немалка част от тях биват припознавани и тогава те си имат установен произход. Това е една част от тях около 20% по сведенията, които аз имам. Не мога да се закълна, че са точно 20%, но такава е моята информация. А останалите? Останалите, нямат произход от бащата. Това означава, че такова дете има само майка с неустановено бащинство. Това означава, че бащински грижи то може да не получава, защото никой не е длъжен да му ги дава. Няма да наследи своя родител, евентуално бащата, няма да получава издръжка приживе от този човек, ако няма доброто негово желание. Зависи само от желанието на този човек, дали ще припознае и дали ще полага тези грижи, които трябва да полага всеки родител, всеки баща.
Вторият възможен подход е да кажем: „Това е едно неморално явление и ние не можем да търпим такива неморални явления. Ние трябва да ги санкционираме и трябва да ги забраним. Трябва да ги преследваме с цялата строгост на закона.”
Уважаеми дами и господа, това е юридически фанатизъм. Това не би могло да стане. Правото не е всесилно. Винаги то се е проваляло, когато тръгне срещу естествените процеси на общественото развитие и това би било пълен провал и абсолютно неефективно разрешение. Това, което се предлага, правото да не е безучастно, а да намери такова решение, което да е благоприятно най-вече, преди всичко, за децата. Децата, които се раждат извън брак, от хора, които са се събрали да живеят заедно, които най-често имат потомство и това потомство да има установен произход както от майката, така и от бащата, с всички благоприятни последици за това дете.
Това не се харесва на много от вас, това не се харесва и на немалка част от българското общество, което трудно може да го преглътне. Това е бъдещето, уважаеми дами и господа, аз съм склонен да се обзаложа с всеки един от вас, че след 50 или 60 г. гражданският брак ще бъде абсолютна отживелица, това ще бъде архаизъм. Нека да си говорим след 60 г. в тази зала, че тогава няма да има граждански брак така, както още в зората на човечеството хилядолетия не е имало граждански брак. Впоследствие църквата слага ръка над брачната институция, след което държавата се намесва и сега по закона за отрицание на отрицанието, което е Хегелов закон, който не сме го измислили ние в тази зала, нещата тръгват постепенно към своето.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Енгелс пише така.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз говоря за Хегел, аз не говоря за Енгелс. Аз говоря за Хегел, защото Енгелс, ако е преписал от Хегел, това не е нито моя, нито Ваша вина. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, можем да спорим кога ще отпадне бракът.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, това беше една малка закачка за 50-60 г., защото едва ли ще мога да бъда в тази пленарна зала след толкова време по естествени, биологически закони.
Уважаеми дами и господа, що се отнася до втория законопроект – законопроектът на Светослав Спасов, абсолютно споделям това, което каза госпожа Балева, че поради наличието на цялостен проект за нов Семеен кодекс, едва ли си заслужава да подкрепяме законопроект, който е само за изменение и допълнение, макар че в него има някои от тези институции, които се предвиждат сега в този проект, съществуват, но това би ни разконцентрирало и едва ли си заслужава.
Още няколко думи исках да кажа за критиките, които се чуха от тази трибуна. Вярно е, че има положения, които биха могли да се преосмислят. Има неща, които биха могли да се променят, имаше обаче и критики, които не бяха съвсем коректни било поради недостатъчно познаване, поради известното заблуждение, в което изпадаха някои от колегите. Например преди малко чух критиката, че било в нарушение на основен принцип в правото за силата на присъдено нещо, ако се отхвърли иск било за установяване или оспорване на произход от бащата, то това не можело да стане, защото се препятства от силата на присъдено нещо, това е съвършено невярно. Не е така, защото субектите са различни и персоналните предели на силата на присъдено нещо опират до страните в процеса, а не детето, което навърши пълнолетие, вече е друго лице, това не е същото, това не е майката. От тази гледна точка подобна критика не е основателна.
Имаше и някои други такива изказвания, които най-малкото са спорни, но това е смисълът на този дебат между първо и второ четене, за да могат всички тези неща да се изчистят и се надявам, че всички ние ще подкрепим закона на първо четене, а за второто четене вече нека да надделее това, което е най-целесъобразно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Има ли реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам да кажа на изключително уважавания от мен проф. Герджиков, че бракът като такъв, като цивилизационно формирование винаги е съпровождал човешката цивилизация от нейната зора и ще продължи до нейното завършване, само че не в този вид, в който го разбира днешната институция. Бракът е част от човешката цивилизация, най-важната част, тази част от човешката цивилизация, в която е етносът, нацията и прочие. Всички тези исторически формации, на които днес – преди комунистите, а днес неолибералите, предвиждат смъртта. Това не може да се случи, защото иначе ще умре човечеството, както и бракът, който е в основата на човешката цивилизация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Марк и Енгелс говорят за премахване на буржоазния брак.
Втора реплика има ли? Няма.
Професор Герджиков, имате думата за дуплика, ако желаете.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма никакво съмнение в това, което каза господин Станилов. Ставаше дума за гражданския брак, тоест за тази форма на брак. А иначе мъж и жена винаги ще съжителстват заедно. В това не трябва да има никакво съмнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали затова са създадени двата пола?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
Ако ми позволите, в рамките на дупликата да спомена още нещо, което е много важно.
От една страна, съпротивата срещу това фактическо съпружеско съжителство, а от друга страна обаче, в обществото има съпротива защо да се допусне такова съжителство само между разнополови същества – между мъж и жена.
Гей организацията „Джемини” например протестира остро срещу това и в свое искане до Комисията за защита от дискриминация изрази своето отношение и за мое голямо учудване Комисията за защита от дискриминация реши, че е дискриминационно, ако в Семейния кодекс влезе само възможност за съжителство между мъж и жена – нещо, което аз дълбоко не споделям.
Така че, уважаеми дами и господа, нека да знаем, че има и разбиране диаметрално, в обратната посока, свръхлиберално - нещо, което аз лично не мога да приема, и не смятам, че нашето общество трябва да приема особено на този етап от своето развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има държави, които го приемат.
Думата има народният представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, радвам се, че дебатът в тази зала е сериозен, надявам се, и задълбочен. Семейният кодекс е единственият закон, който има за адресат всички живи същества, в случая в нашата държава. Всеки в качеството си на дете, на родител, на съпруг, на бивш съпруг е адресат на Семейния кодекс. Нещо повече, Семейният кодекс се отнася не само за живите български граждани, адресати на Семейния кодекс са и заченатите, тъй като могат да бъдат обект на припознаване, адресат на Семейния кодекс са и покойниците, тъй като 300 дни след тяхната кончина могат да бъдат обявени за бащи.
Така че е необходимо този закон да го разглеждаме със сериозност и със задълбоченост, тъй като сами чухте какъв широк кръг адресати има нашият Семеен кодекс.
Бих искала обаче да променя, доколкото ми е възможно, акцента в обсъжданията, като твърдя, че най-важната промяна в този законопроект са имуществените отношения между съпрузите. Прав е проф. Герджиков и аз се присъединявам към всяка негова дума, казана по отношение на имуществените отношения и тяхното развитие и отражението в българското законодателство.
Новият Семеен кодекс наистина ни предлага либерално отношение към тези имуществени отношения, предоставени изцяло на волята на хората. Знае се, че се предвижда режим на имуществена разделност и договорен режим, така известните в други законодателства брачни договори. Режимът на съпружеската имуществена общност търпи ограничения, като от него се изключват паричните влогове.
Какво бих казала аз обаче? Вярно е, че всеки е свободен сам да сключва договори и да влиза в такива отношения, които сам суверенно прецени. Това е изконно човешко право, но ако обича да го упражнява не във вреда на другите.
Мисля си, че имуществените отношения между съпрузите и по-специално уредбата на брачните договори трябва да бъде такава, че да ползва и двамата съпрузи, но в никакъв случай да не се накърняват правата на третите лица. За какво става въпрос?
С брачните договори е възможно да се уредят всякакви отношения между съпрузите, включително и да се прехвърлят на един, на друг имущества, включително и недвижими имоти. С брачните договори могат да се уреждат задължения, които е поел единият или другият съпруг, или двамата заедно. Брачният договор е възможно да бъде сключен и в началото на брака, възможно е да бъде сключен по време на брака, както, разбира се, да бъде изменен, прекратен, и т.н.
Мисля си, че най-общо става ясно, че този брачен договор няма как да не засяга правата на третите лица. Най-малко питам аз: какво е положението с кредиторите? Като кредитор знам, че моят длъжник притежава апартамент и затова му давам кредит, който, да речем, не съм обезпечила достатъчно добре. С брачен договор този апартамент може да престане да бъде собственост на моя длъжник. Така че брачният договор е изключително сериозен, нов и твърде непознат по последици придобивен способ на имущества, или обратното – способ, по който лицата да губят имущество.
Ето защо мисля, че правата на третите лица трябва да бъдат гарантирани в по-висока степен от начина, който ни предлага нашият Семеен кодекс, включително и с решенията в Семейния кодекс, че брачните договори не могат да бъдат атакувани от кредиторите на единия от съпрузите. Има известно противоречиво отношение към този брачен договор. В това отношение той не се третира като типичен облигационен или вещно-правен договор, тъй като е защитен от исковете на кредиторите, а в същото време законопроектът дава възможност брачният договор да бъде обявяван за нищожен, за унищожаем, да се разваля, да се прекратява. Тоест един типичен облигационен или вещно-правен договор в зависимост от неговото съдържание.
Затова ми се струва, че тук трябва много внимателно да се погледне, за да не се поощри онази практика, която съществува – длъжник, независимо дали на физическо лице, държава или на някой друг, да се отървава от имуществото си, да злепоставя своя кредитор, включително и по новия способ, наречен брачен договор, било сключване, изменение, прекратяване на брачния договор, особено като се вземе предвид, че законопроектът дава възможност и за обратно действие на брачния договор.
Аз се притеснявам съвсем определено и може би с основание моят колега Кобаков от левицата ми подсказва, че бракът започва много да прилича на търговско дружество. Дали да бъдем така крайни? Мисля, че това не е либерално решение на въпроса.
По отношение на режима за имуществена разделност. Този режим също е повече от либерален. Да, има основание да се счита в днешно време и да се претендира от всеки от съпрузите това, което е придобил по време на брака, да бъде негова индивидуална собственост. Да, има основание това разбиране на нещата.
Но в този проектозакон са се докарали дотам, че когато единият съпруг дава на другия съпруг да ползва негова индивидуална вещ, ако няма противна уговорка, ползващият съпруг дължи обезщетение на съпруга собственик от деня на вписването по иска.
Бракът е договор, бракът е съглашение, няма лошо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бракът не е договор, той е съюз!
НАДЯ АНТОНОВА: Чакайте малко, аз казах, че бракът е договор – съглашение, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Конституцията друго пише.
НАДЯ АНТОНОВА: Което е по-леката форма и твърде напомня за съюз. Но мисля, че в брака освен право, освен икономически съображения, има и още нещо и то крепи брака, и то трябва да бъде поощрявано. В брака най-малкото има сантимент, ако не съм демоде в това твърдение.
Ето защо режимът на имуществена разделност, така проведен в нашия Семеен кодекс, няма да поощри доброто съществуване на един брак, особено ако съпрузите започнат да си разменят такива искания за обезщетяване, понеже някой ползвал някому компютъра например.
Вторият момент, който ме изкушава да подхвана, съвсем накратко разбира се, е въпросът за фактическото брачно съжителство. Дайте да се разберем какво правим в този кодекс.
В него се казва следното: когато мъж и жена живеят заедно, ако желаят, могат да се регистрират в общината или където и да било. Единствената последица е, че родените по време на това регистрирано съжителство деца ще имат установен произход от бащата, тоест, приравняват се като родени от брак деца. Една презумпция: баща е този, който е във фактическо съжителство с майката и нищо повече! Последиците са изцяло за децата. Мисля, че са изключително важни, изключително добри, тъй като човек, роден в такова съжителство, се ражда с установен произход, което освен важно морално значение за самочувствието и за развитието на този човек, е без съмнение свързано и с благоприятни имуществени последици, като наследяване, право на издръжка и прочие, и прочие. Това са единствените последици от това прословуто фактическо брачно съжителство и нищо повече!
Законопроектът не е слага знак с гражданския брак, няма такова нещо! Имуществените отношения са различни, тези, които живеят във фактическо брачно съжителство, не си дължат по закон взаимно уважение, грижи и прочие.
Не говоря за или против брачното съжителство, защото няма никакво значение, фактическото брачно съжителство съществува и то от Римското право, а не от вчера и не от днес! И понеже тук някой заговори за социалистическо семейно право, искам да ви кажа, че по време на социализма фактическото брачно съжителство беше обявено за престъпление и то се преследваше от закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но ако има друг брак.
НАДЯ АНТОНОВА: Да, ако има друг брак.
След това се видя, че животът не може да бъде напъхан в наказателно-правни разпоредби и подобно деяние се декриминализира. Аз не съм за или против, просто обсъждам, включвам се в дебата. Да, вярно е, че когато едно дете се роди от фактическо съжителство, бащата може да го припознае, но може и да не иска. А може и майката да не иска. Тогава имаме така наречените самотни майки, които създават професията самотна майка и бюджетът започва да плаща. Точно така, както създадохме професия безработен.
Дебатът е отворен, аз съм на разположение. Извинявам се, господин председател, но само да кажа, че фактическото брачно съжителство като институт вече го има в нашето право и ние сме го гласували. За справка: Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Законът за отнемане на имущество – в 10 закона, които сме гласували, сме гласували правното значение на фактическото брачно съжителство. Надявам се, че никой не се ужасява. Освен всичко друго в Европейския съюз ... (Реплики.)
Да, ние сме го направили – отляво и отдясно, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
НАДЯ АНТОНОВА: В Европейския съюз има няколко страни с изрични закони по този въпрос. Аз само допринасям за дебата, без да гласувам за или против този текст, но като цяло закона ще го подкрепя.
Много се извинявам за просрочието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пресрочихте с около една минута. С това Парламентарната група на Коалиция за България изчерпа своето време.
Не виждам желаещи за реплика.
Има думата народния представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Няма да говоря дълго. Длъжен съм да изясня позицията на „Гергьовден” по целия закон. Намираме някои неща за много положителни: осиновяване без съгласието на родители, създаване на национален регистър за осиновяване при определени условия, въвеждане на единна система за децата за пълно осиновяване. Много се надяваме и някога да има такава единна система за МВР и Митниците или поне тази единна система да не сподели съдбата на онази единна система.
Също участие на децата при вземане на решения, които ги засягат след 14-годишна възраст, улесненият развод е изключително предимство и, може би нещо много важно за нас. Знаете, че много пледирахме за промяна в Конституцията, която да приравни църковния с гражданския брак. Също отпадането на наказателна отговорност при сключване само на църковен брак за нас е израз на справедливо уважение към хората, които вярват, независимо от деноминациите, разбира се, разрешените в България деноминации.
Брачният договор, въвеждането на трета договорна форма на имуществена съобщност предлагаме от години, много е полезно.
Изразяваме обаче пълно несъгласие с въвеждането на регистрирано фактическо съжителство. Не виждаме никакъв смисъл и не виждаме кой проблем решава то.
Всичко останало, което би могло да бъде решено уж с този текст, освен, може би, това, което госпожа Антонова каза, че сме го въвели в други закони, се решава така или иначе. Не решаваме нито един от съществуващите проблеми, а внасяме допълнително объркване. Най-простото нещо е, че човек, който съжителства, защото не иска да извърви процедурите на гражданския брак и да изслуша всички нелепици, които ще му каже лицето от „Радостни обреди”, пак няма да иде в кметството, за да извърши другата процедура, защото не виждам какво тя му носи. Ако иска да се ползва от облагите на съжителството, които сме дали в други закони – данъчни и така нататък, ще се ползва от тях.
Ако смятаме, че по този начин ще притесним циганите за професията роми, защото основно те я практикуват, разбира се, не само те, но там е най-големият контингент по чисто икономически причини - отказалите бащинство, как ще ги задължим да пристъпят към фактическо съжителство? Ние не можем да ги накараме тока да си платят, вие искате да ги накараме да узаконят фактическо съжителство?!
Очевидно по този начин няма да решим въпроса. Мислим, че регламентираното фактическо съжителство не защитава правата на децата, което би трябвало да е най-важният му смисъл. Днес половината от децата се раждат в общност без брак, а признаването на бащинство става с декларация или в съда. От извънбрачните деца сигурно над половината са с непризнато бащинство, остават около половината от тях. Предлаганият механизъм няма как да задължи бащите им към припознаване, напротив, държавата трябва да намери по-адекватен механизъм за доказване на бащинство по съдебен път, по-бърз, тоест, при желание на майката – ДНК-тестове, недвусмислено доказателство. Там може би трябва да търсим някаква подкрепа.
Ние смятаме, че класическият брак има за алтернатива съжителството, но то не трябва да е отрицание на брака като форма. Засяга се мнението, че бракът ще отпадне като институция. Добре, нека да оставим да отпадне, защо трябва ние да го ликвидираме, защо трябва да му посягаме? Най-малкото обиждаме чувствата на страшно много хора, а не искаме да го направим умишлено, не тръгваме към тях със зла умисъл, към тези, които вярват в институцията на брака. Приравняването на всяка друга форма на съществуване с брака е обида за хората, които вярват в институцията на брака, която е ненужна. Тя би била нужна, ако ние ще решим проблем на някакво мнозинство и тогава ще накърним може би усещането за справедливост на друга част от обществото, за да постигнем някаква по-обща справедливост. Не го постигаме с този институт.
Ако идеята за брачно съжителство е пролог към хомосексуалния брак, нека си го кажем!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това е цялата работа!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Няма страшно, няма срамни теми! Човек, който не смее да дискутира една тема, има проблем. Ако е това, това е съвсем друг разговор, който се води с други думи и аргументи и вероятно ще е много полезен за обществото, най-малко ще отвори дебатът.
Но ако се опитваме традиционно за българското законодателство да говорим за едно, да имаме предвид трето, а да свършим четвърто, рискуваме не просто да останем неразбрани, а да свършим голяма беля, която години след това ще се чудим как да поправяме.
В този смисъл имаме решение на „Гергьовден”, че изцяло няма да подкрепим законопроекта. Тоест не вярваме, че ако подкрепим тези неща, които харесваме в него, ще отпаднат онези, които не харесваме. Просто сме прекалено малко в този парламент, за да имаме увереност, че това ще се случи. Затова предпочитаме да гласуваме изцяло срещу него, въпреки, още в началото казах, че има неща, които бяха изключително навременни, които са важни, включително каузата, която отстояваме от години, а именно приравняването на статута на църковния брак към гражданския. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
В Четиридесетото Народно събрание цари една кодексомания. Като че ли целта на ръководството на управляващото мнозинство е да приемат колкото може повече кодекси и да променят всички сегашни кодекси. Май остана само Наказателният кодекс, но и той е на път. Тази кодексомания води до провали. Нито един от приетите кодекси или поправки на кодекси не са добри. Това вече се показа – бъдещето ще го покаже.
Що се касае до Семейния кодекс, също се приема от мнозинството ей така, за да приеме още един нов кодекс, та мнозинството да остане в историята с приет и нов Семеен кодекс. След 1968 г. и след това, през 1985-1986 г., тоест трети в историята на семейните кодекси.
Това е явно целта и тя не е поради необходимостта в българското общество. Тя е привнесена отвън. Тя е под натиск на чужди сили. Станишев и правителството ги натискат отвън да се приеме нов Семеен кодекс, за да се променят важни обществени отношения, които на някои някъде не им харесват, които искат в България да не са традиционните класически и консервативни отношения, а да станат по-либерални, още по-либерални. Оттук се отпушва вратата за още по-голямо либералничене по-нататък.
Така че този Семеен кодекс е стъпка, той не е краят на този процес. Тук става въпрос за гигантски преобразувания в обществото, чиято цел е да обхванат, да не подминат и България. Включително изказванията тук, за пророкуването за свършека на гражданския брак за 50-60 г., са част от тази мръсна голяма игра във втория план на събитията и нещата. Това е много дълбока тема.
Станишев е под натиск и на хомосексуалните общества, които чрез него искат промяната на този Семеен кодекс, за да разбъркат водата, да раздвижат пластовете, да започне ерозията в традиционните консервативни отношения и оттук нататък да отворят път в бъдеще чрез следваща промяна за узаконяване на техните патологични отношения. Това е изконна тяхна мечта, те работят за това яростно, хвърлят огромни средства, имат помощ отвън. Този Семеен кодекс в този вид, особено във връзка с фактическото съжителство, безспорно е стъпка нататък.
Всички парламентарни групи в Четиридесетото Народно събрание при приемане на Семейния кодекс в този му вид, в който е представен, имат своите драми. Имат ги и управляващите, има ги и опозицията. Само една парламентарна група няма драма, няма колизии, няма проблеми вътре в себе си, всички са категорични и единодушни. Това е Парламентарната група на партия „Атака”, която изцяло убедено и напълно ясно ще гласува „против” Семейния кодекс, както е внесен. Това е така, защото ние стъпваме на традиционните консервативни отношения, които произтичат от нашата православна вяра.
Четете Светото писание, четете посланията на Свети апостол Павел, казаното от нашия Господ и спасител Иисус Христос и ще ви стане ясно каква е нашата позиция. Тази позиция ние сме съгласували много отдавна и със Светия Синод.
Сега чувам, че някои парламентарни групи отиват там. Това е страшно добре. Макар и атеистични, хората от тези делегации, които отиват при старците – нека идат там да се поучат, да чуят какво е мнението на Светия Синод по всички тези въпроси.
Истината, моралният императив, моралният критерий се намира точно там, където ви казах. Идете и се поучете. Ние сме доволни. Да идат и другите представители на парламентарните групи да си съгласуват позициите и тук да излязат с тези позиции – това ги съветваме ние.
Има няколко основни теми и въпроси, които будят най-големи проблеми и противоречия.
Въпросът за имуществения режим – темата е огромна, по нея са писани десетки томове, натрупана е практика от хиляди страници във Върховния съд на Народна република и на Република България в годините от първия Семеен кодекс, от 1968 г., досега. Нашето становище е, че не се налага промяна в имуществения режим и имуществената регламентация на семейните правоотношения. Спорът, разбира се, е и правен, и обществен, той е морален. Тук изхождаме от класическата формула, които произтича от Светото писание на нашата изконна православна вяра, а тя е това становище, тази позиция, че бракът е тайнство. Когато бракът е тайнство и се разглежда като такъв, което ние твърдим, че е така и че така трябва да бъде, бракът не бива да се превръща в сделка. Другото е сделка.
Уважаеми професори и теоретици, тук ще оспоря в качеството на практик, съдия от кариерата, който е имал хиляди дела по имуществени, следбрачни и следимуществени отношения с многото недостатъци в сегашната нормативна уредба – това е проверена нормативна уредба, относно семейната имуществена общност. Има възможността тя да бъде оспорена. Това е презумпцията. Има възможност за оспорване на тази семейна имуществена общност при по-голям принос на един от съпрузите както в имуществено, така и по отношение на паричните суми, събрани от семейството.
Другото е да отпушим договаряне между съпрузите, другото е да отпушим възможност за непрекъснато изнудване, опасности за единия и другия съпруг в сложните, деликатни и много особени брачни отношения.
Ако въведем предлагания от вас режим на разделност или режим на брачен договор, ще бъде злоупотребено с правата на единия съпруг – това е въпрос на много голям разговор и много голям дебат, който не се проведе в обществото. Този Семеен кодекс, както и много други закони, се приема набързо, на тъмно, без да има дебат. Една-две неправителствени обществени организации се произнесоха в тази връзка, но дебатът просто не е достатъчен. Юристите, специалистите, психолозите, хората, които се занимават със семейни правоотношения, не стигнаха докрай. Темата е наистина огромна.
Дотук уредбата, с някои малки промени в сега съществуващия Семеен кодекс, може да бъде усъвършенствана и може да бъде направена по-добра.
Обществото, казват те, стана капиталистическо, и както е казал другарят Маркс, бракът се превръща в сделка, тоест, те превръщат брака в сделка. Те са съгласни, че обществото вече е капиталистическо. Те са си марксисти и превръщат брака в сделка. Това правят те.
Що се касае до бъдещето на семейството, преди малко тук стана въпрос за това, Енгелс – да, Хегел – да, но Енгелс развива в един свой труд до крайност всички форми на брак – от дивашкото общество, та до наши дни. Той дава именно тази перспектива, че ще дойде време, когато семейството ще изчезне и общо взето пак ще се превърнем в стадо – бракът ще бъде на онова ниво и по онзи начин, както е бил при маймуните. Така че, явно натам сме стигнали – тези думи отправям към така наречените либерали.
Що се касае до фактическото съжителство, това е най-спорният и най-опасният текст, най-опасното положение, което се внася в предлагания нов Семеен кодекс. И ние от “Атака” тук изхождаме от позицията, че бракът е тайнство и той преминава през Божията воля. Той не може да бъде едно фактическо съществуване, което ни се предлага, с една регистрация в съответната община, където не може да бъде направена проверка за отрицателни предпоставки за това брачно съжителство. Там могат да отидат роднини, там могат да отидат и да се регистрират фактически хора, които страдат от заболявания, които се визират като пречка за брак и за отношение между гражданите.
Що се касае до децата – аргумент, който се излага от всички привърженици и всъщност той се издига като основен довод, хей така, за да ни хване за сърцето – горките дечица да не страдат и да бъдат защитени, тъй като, ако няма такава регистрация, каквато се предполага и каквато се предвижда, техните интереси могат да бъдат застрашени, това е абсолютно несъществен довод, защото, ако бащата, както се прави твърдение, не желае да припознае децата, никаква такава формална регистрация не може да спаси нещата от ексцес, от проблеми в правоотношението след раждането на децата.
Това положение се приветства най-много от хомосексуалните общества. Всъщност за тях зависи успеха - дали ще мине този кодекс или няма да мине, именно от това положение. Това е просто стъпка категорично го заявяваме, не се съмнявайте в това, стъпка към узаконяване на хомосексуалните съжителства. Оттук нататък, просто въпросът е вече на една лека промяна в един бъдещ парламент и едно леко изменение, каквито знаете, особено в 40-ото Народно събрание, се правят с лека ръка, набързо и без много мислене, за да се стигне дотам.
Ние от “Атака” имаме предложението оттук нататък, ако се приеме този Семеен кодекс, или в досега съществуващия Семеен кодекс, да се изравнят като последици обаче гражданският брак и църковният брак. Сега хората отиват първо в гражданското – има санкция в Наказателния кодекс, както ви е известно, а след това отиват и в църквата, така че излишно е да се преминава през двата ритуала, през двете процедури. Едната от тях ще бъде достатъчна, за да може да се оформи законен брак – или църковен, или граждански, в зависимост от религиозните представи и изживявани възгледи на сключващите брак. Това ще бъде едно наше предложение между двете четения, ако разбира се, не дай си Боже, се приеме този брак.
Ужасно нещо е, че се облекчава режимът на развода, че разводът, който досега има регламентация и режимът е много лек, много либерален. И сега една двойка може да се разведе, съм го изчислявал и съм го правил като съдия, за два месеца и 20 дни. Това е най-бързият начин и срок – тогава, когато, разбира се, има съгласие, това е най-скоростният развод. Този лек режим за развод на партньорите предполага и лекомислено сключване на брак, така че един по-тежък, по-тромав развод предполага и е превенция срещу сключване на лекомислени бракове.
В тази връзка бих могъл да ви дам пример от практиката, от действителността, които са и юридически, но те са и смехотворни. Нямам намерение да разсмивам залата с лекомислено сключени бракове, които толкова лекомислено сключени и те се прекратяват по един много бърз и лек начин. Затова има страни, те са европейски страни, те са в Европейския съюз, в които бракът се прекратява много трудно, много бавно. Това е една Италия, където досега са проведени два референдума – единият референдум за Италия е: република или монархия, през 40-те години, а вторият референдум е през 60-те години и е с 200 000 гласа, за размерите на Италия това е нищожна цифра, едвам-едвам, изобщо дали да може да се допуска развод. Допуснат е развод в Италия, но разводът в Италия става много трудно, затова там семействата са твърде по-здрави, не както в България и бившите социалистически страни. Това беше политика тук – бързо да се сключват бракове, да се правят деца, след което браковете можеха да бъдат прекратявани и се прекратяваха. Затова статистиката при социализма показваше, че една трета от браковете се прекратяваха в първите три години, защото бърз брак – бърз развод, така беше, но не трябва да бъде така.
Въпросът с издръжката е изключително важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, надхвърляме времето! Минава 14,00 ч.!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако ми разрешите още няколко думи, макар че има още много да се говори по темата.
Трябва да се поемат от обществото случаите, когато не се дава издръжка по много причини. Това могат да бъдат много хипотези. Най-честата хипотеза е банална хипотеза и е нежеланието на един от двамата родители, който не гледа, да издържа детето, да дава издръжка. Това са хиляди случи в България. Затова трябва да се улесни режимът и държавата да поеме издръжката. Затова сме социална държава, затова е записано това в Конституцията – в случаите, когато един от двамата родители не дава издръжка и след това държавата да си събира с един регресен риск, който съществува по нашето право, пък и дори да не събере държавата в този случай вземането си спрямо неизправния съпруг или баща, или майка, в зависимост от това кой е, това няма да бъде кой знае каква голяма беда и в обществен интерес е, щом се касае да се защити приоритетно интересът на едно дете.
Либерализира се осиновяването – да, темата е също огромна, но тук трябва да сложим една преграда. България се е превърнала в донор за деца в чужди държави, изтичат българи, изтичат от България стотици хиляди деца в чужбина. Идват и осиновяват. Има мафии в тази връзка. Всички знаете за това – за да се осинови дете , има мафии, затова в тази връзка трябва да се направи една регламентация и ако се приеме Семейният кодекс, с едни много здрави, силни и сериозни пречки това да става по начина, който е досега.
И понеже, господин председател, ме подканяте, че времето на заседанието е изтекло, извинявайте, че преминахме времето. Благодаря ви. Между двете четения ще направим предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега виждам господин Чернев, че иска думата за изказване, обаче няма изказване!
Уважаеми колеги, сега е 14,04 ч.
Има колеги, които направиха заявки за изказване. Така или иначе, утре ще продължим и ще имате възможност да се изкажете.
Не мога да Ви откажа, давам Ви думата реплика и да приключим.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в оставащото време искам да изкажа едно голямо учудване от изказването на господин Шопов, представляващ “Атака”. Направо се чудя откъде да започна.
На първо място, аз се учудвам от факта, че едва тук виждам и Вас, господин Шопов, и който и да било друг от групата на “Атака”, да говори работно по Семейния кодекс. Той мина през комисиите и не Ви видях нито в Правната комисия, нито в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, където се дискутираше този Семеен кодекс. Много е лесно да излезеш на трибуната и да посочиш няколко пунктуални ситуации и да говориш несмислено.
Да, така е, този кодекс е стъпка към либерализиране на семейните отношения, но хайде, кажете ми, кой от вас научи за тайнството на брака? Посветете ме Вие, господин Шопов, и господин Сидеров, който току-що изтича от залата. (Депутати от “Атака” напускат пленарната зала.)
Как разбрахте тайнството на брака?
Второто, което е – как отивате да се консултирате със Светия Синод? С фесче в джоба ли да ги замерите? Откога вие не сте се срещали със Светия Синод? Покаяхте ли се пред Светия Синод, както ви поканихме? Естествено, че не. Естествено, че като не ви харесва нещо, излизате от залата. Моля, напуснете залата, приканвам ви даже, за да не слушате какво ви се говори.
Не на последно място: какво решение предлага групата на „Атака” на всичко това, което току-що изхрачихте? Докога ще слушаме вашите безумни брътвежи и вашите малоумства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чернев, моля Ви!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Извинявам се, господин председателстващ. Моля да бъде извинен!
Докога ще слушаме тези неща, които току-що визирах, и няма да чуем нищо конструктивно?! Кога някой от вас ще седне да работи и да върши работа, а не да дрънка каквото му скимне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Шопов излезе, следователно не може да направи дуплика.
Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения.
Утре ще гласуваме на първо четене Законопроекта за публичния резервен пенсионен фонд и Законопроекта за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет; Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Както е известно, уважаеми дами и господа, от 11,00 ч. ще започне парламентарният контрол. Ще съобщя само министрите, които ще отговарят. Това са Асен Гагаузов, Меглена Плугчиева, Петър Димитров, Михаил Миков, Стефан Данаилов, Николай Цонев, Пламен Орешарски, Николай Василев, Валери Цветанов, Емилия Масларова и Евгений Желев.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов