Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Иван Илчев и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания.
Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-77 за публичния резервен пенсионен фонд с вносители Лидия Шулева и група народни представители.
Гласували 183 народни представители: за 52, против 43, въздържали се 88.
Законопроектът не се приема.
Господин Милтенов, заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване законопроекта, който докладвах, с вносители Лидия Шулева и група народни представители на първо четене.
Гласували 184 народни представители: за 48, против 58, въздържали се 78.
Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване Законопроект № 802-01-59 за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система с вносител – Министерският съвет.
Гласували 170 народни представители: за 124, против 23, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 117, против 19, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това изчерпахме гласуванията.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, вчера до 14,00 ч. и малко повече продължиха разискванията по двата законопроекта за Семеен кодекс.
Ще продължим с точка седма от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА СЕМЕЕН КОДЕКС, вносител – Министерският съвет, и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, вносител – Светослав Спасов.
За да ориентирам народните представители, ще съобщя времето: Коалиция за България е изчерпала своето време; Национално движение Симеон Втори има 36 секунди; Движението за права и свободи има 18,55 минути; Българска нова демокрация има 21 минути; Обединените демократични сили имат 8,25 минути; Демократи за силна България имат 5,8 минути; Българският народен съюз има 18,00 минути; „Атака” – 2 минути, и независимите – 15 минути. (Народният представител Любен Дилов иска думата от място.)
Господин Дилов, Вие се изказахте вчера. Процедура ли имате?
Не виждам господин Тошев – вчера той направи заявка за изказване.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, обръщам се с молба към пленарната зала – по чл. 70, ал. 1 да удължим с възможната още една седмица срока между първо и второ четене на Закона за културно-историческото наследство. Свидетели сте, че в пресата, въобще сред обществото, сред професионалните среди има изключително бурен дебат. Всеки ден идват много, много нови предложения. Макар че я няма председателката на комисията в момента, смятам, че тази седмица ни трябва, за да можем да систематизираме предложенията, които пристигат.
Процедурата ми е за удължаване с една седмица по чл. 70, ал.1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, но вероятно не може да се гласува, защото гласуваме удължаването максимум до 21 дена. Повече от това не е възможно. Когато дойде госпожа Чилова, ще направим справката. (Реплики от народните представители Огнян Герджиков и Станислав Станилов.)
Гласувано е максималното, по правилник не е възможно повече от това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Пише: удължаване с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така. Максималното удължаване може да бъде до 3 седмици. Повече от това правилникът не позволява. Никой не принуждава комисията, като изтекат 21 дена, веднага да почнат да го разглеждат.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по Семейния кодекс?
Заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес продължаваме обсъжданията по един от най-важните законопроекти за страната, а именно проекта за нов Семеен кодекс, който проект очевидно, че предизвиква широк обществено-политически дебат поради важността на обществените отношения, които урежда. Аз ще се спра на онази част от проекта на Семеен кодекс, която урежда осиновяванията и процедурите, свързани с това. Защото смятам, че един от най-безболезнените начини за решаване на проблемите с децата, лишени от родителски грижи, е именно чрез оптимизиране на процедурите по осиновяване, така щото тези деца да израснат в семейна среда, независимо дали това са чужди или родни осиновители, защото и най-добрата институционална грижа не може да замени семейната.
Като начало считам, че в новия Семеен кодекс трябва да залегнат санкции за родители, които са изоставили децата, като им бъдат ограничени максимално възможностите да се вмесват в живота на изоставените от тях рождени деца. Не би следвало новият Семеен кодекс да продължава да толерира родителската небрежност и безотговорност. Предвидените процедури в проекта за вписване на децата, лишени от родителски грижи, в регистрите за пълно осиновяване не защитават добре интересите им и могат да доведат до причиняването на съществени вреди за развитието им с оглед на ненужното удължаване на престоя им в институциите. В новия Семеен кодекс е предвидено в чл. 100 от проекта субективни критерии за определяне на осиновители, като е пренебрегната поредността на кандидат-осиновителите. Това би допринесло за корупционни практики в самите осиновителски процедури.
Считам, че детето трябва да престоява в институциите не повече от шест месеца. Ако след шестмесечен престой то не бъде потърсено от биологичните си родители, по най-бърз начин трябва да бъде вписано в регистър за осиновяване – първоначално в национален регистър за осиновяване, и ако детето не бъде осиновено в рамките на шест месеца в националния регистър за осиновяване, автоматически да премине в международен регистър за осиновяване, като вписването в регистъра да става на базата на сведения и документи, подготвени от отделите „Закрила на детето”, без тази мярка да бъде потвърждавана от съда.
Освен това, отделите „Закрила на детето” в общините и дирекциите „Социално подпомагане” в областните центрове се нуждаят от компетентна помощ на юристи, които да изяснят статута на децата, и да подготвят документите им за вписване в регистър. Тези юристи могат да бъдат привлечени от неправителствения сектор или от организациите, акредитирани за международни осиновявания. Всеки социален дом е подкрепян от спонсори, които в повечето случаи са неправителствени организации. Техните членове също биха могли да се нагърбят за изясняване на статута на децата и подготовка на досиетата им за вписване в регистър.
Общоизвестен е фактът, че съветите по осиновяване в областните центрове се събират, само когато им остане свободно време. Въпреки че в новия Семеен кодекс е предвидено заседанията на Съвета по осиновяване и Международния съвет по осиновяване да заседават три пъти на всеки месец, членовете на съвета нямат интерес от увеличаване на броя на осиновяванията и трябва да се намери възможност тези хора да бъдат стимулирани – да им се плаща за бройка осинови деца, макар и символична сума. Ако няма макар и минимален личен интерес, смятам, че процедурите няма да бъдат активизирани и ускорени.
Недопустимо е деца здрави и прави да прекарват живота си по социални домове заради немарливост. Затова в новия Семеен кодекс трябва да залегнат санкции за забатачени досиета и чиновническа немарливост в социалната сфера. Смятам, че периодът за преминаване от един регистър в друг трябва да се съкрати максимално. Нечовешко е деца от ромски произход да престояват в регистрите за национално осиновяване, след като априори се знае, че българинът не е склонен да осиновява такива деца. Те бързо трябва да бъдат вписвани в регистъра за международни осиновявания, като това не ги лишава от шанса да бъдат осиновени в България, ако се намери кандидат-осиновител. Редно е задължително да се въведе максимален срок за чакане на посочване на дете. Кандидат-осиновителите масово се оплакват, че чакат по 2-3 години без да получат никакво предложение, дори и отговор.
Положителен е фактът в новия Семеен кодекс, че се предвижда по-засилен контрол от Агенцията за социално подпомагане, тогава когато новата среда, в която е попаднало детето, е неподходяща за защита на здравето, живота и правата на детето. Очевидно е, че е необходима сериозна работа на народното представителство върху Семейния кодекс между първо и второ четене с оглед максимално да се улеснят процедурите по осиновяване, за да се реши един от най-наболелите социални проблеми в обществото, а именно проблемът с децата, лишени от родителски грижи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Милтенов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми и аз да взема отношение по така предложения законопроект на Семеен кодекс. Всички ние си даваме сметка, че това е един сериозен труд, който е положен за изработването му, и са безспорни някои от положителните насоки в него като брачния договор, предварителното заявяване, премахването му, въведените нови режими на имуществени отношения. Но в крайна сметка има и някои моменти, на които трябва да се обърне внимание.
На един от тези моменти аз също искам да обърна особено внимание – осиновяването, и по-конкретно международните осиновявания. За много от вас, които нямат пряка представа за това, това е много сложен процес от представяне на много документи. И всичко това, което се прави, се казва, че е в интерес на детето, но трябва да ви кажа, че е добре да бъде съобразено и с интереса на осиновяващите. В повечето случаи те се намират в един кошмарен процес. Изискват им се много документи, след което се получава така, че изтичат съответните срокове и на осиновяващите им се иска отново да бъдат представени съответните документи.
Няма гаранции в така учреденото производство, че влизайки в процедура по осиновяване, наистина ще бъдат спазени сроковете и всички изискуеми по закона документи ще бъдат представени, че няма да им се искат пак нови и нови документи.
На следващо място има един субективен елемент – да се прецени дали тези кандидат-осиновители са най-подходящите. В много от случаите колегите, които се занимават с тази материя, гледат само документи и нямат представа за кандидат-осиновителите. Това е много важен процес, на който аз обръщам внимание.
Друг момент, на който искам да спра вашето внимание, е следосиновителният период. В законопроекта не се очертават гаранции за това какво се случва. Записан е текст, в който се казва, че до две години може да се поиска информация какво е развитието на детето. Ами след две години? В следосиновителния период трябва да има ясни гаранции да се представят следосиновителните доклади от съответните агенции, ангажирани в съответните страни. В много от случаите това не се прави или се пропуска. По какъв начин ние да следим как е защитен интересът на детето? Затова обръщам внимание, че в тази посока трябва да се помисли много внимателно и всички ние, които имаме отношение, да направим съответните предложения в тази посока.
По отношение на становището на Парламентарната група на Българска нова демокрация – ние все още не сме взели такова становище, защото между самите нас има различни и противоречиви становища. Надявам се на първото заседание групата от Българска нова демокрация да има съответното становище – да подкрепи или отхвърли законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Милтенов.
Има ли реплики? – Не виждам.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Почитаеми народни представители, ние като християндемократи не можем да подкрепим този законопроект, тъй като той променя обществените взаимоотношения в нашето общество, залегнали още от хилядолетия, с узаконяването на фактическото съпружеско съжителство. Бракът фактически е началото на човешката цивилизация и началото на морално-етичните принципи в обществото. Както знаете, това е най-малката единица в нашето общество. Всъщност когато се сключва брак, към този процес трябва да се подходи отговорно. Църквата смята брака за едно от своите тайнства. Венчаването е тайнство. Това е нещо, на което се гради цялото общество.
В законопроекта, който предлага Министерският съвет (всъщност някой застава зад гърба на Министерския съвет и предлага тези неща), се въвежда фактическо съпружеско съжителство, за което няма никакви изисквания. За брака има изисквания. Брак не може да се сключи, например, между близки роднини. Това е посочено в чл. 7 – съпрузите не могат да бъдат роднини по права линия, не могат да бъдат братя и сестри и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. В предложеното от Министерския съвет фактическо съпружеско съжителство няма такива условия, тоест това може да се регистрира без ограниченията, предвидени за брака. Ако това стане, в крайна сметка то би било огромно предизвикателство, разрушаващо основите на нашето общество.
На второ място, в чл. 7 също има допълнителни изисквания – например не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. При фактическото съпружеско съжителство не се говори за ограничения за лице, свързано с брак. Напротив, казва се, че не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация. Става въпрос за регистрация по Раздел Х от Закона за гражданската регистрация, което е съвсем различно. Тоест излиза, че ако някой желае, имайки законен брак, може да има и едно законно съжителство, което означава, че се поощрява двуженството, тъй като тук става въпрос само за една такава възможност. Това не е редно и смятам, че не можем да подкрепяме такива предложения.
Друг въпрос, който бих искал да засегна в моето изказване, е полският опит при извършването на разводи. Разводът е сътресение за семейството, особено когато има деца. Те преживяват много болезнено развода. Децата не могат да избират между майката и бащата. Когато майката и бащата на детето са в лоши отношения, това е трагедия за детето. Много голяма част от самоубийствата на деца стават при разводи, при които родителите са в тежка конфронтация. В Полша са създали семеен съд, който предшества съдебната процедура по развод. Той от една страна се опитва да помири родителите, но във всеки случай иска да постигне запазване на добри отношения между тях, така че това да бъде в интерес на децата.
По този въпрос е дискутирано и в Народното събрание в предишни мандати, но не виждам такъв семеен съд да е намерил място в законопроекта, който да предшества правната процедура в гражданските съдилища.
С тези няколко забележки бих искал да ви призова да не приемаме този законопроект, той да бъде върнат обратно в Министерския съвет и да бъде преработен. Благодаря,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Тошев.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Сотиров. Вашата парламентарна група разполага с 4 минути и 5 секунди.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като много се говори по тази тема, аз ще акцентирам само върху няколко неща. Все пак става въпрос за първо четене. Искам да коментирам основния въпрос, който провокира дебата – за легализирането със закон на извънбрачното съжителство като фактическо съжителство.
Ще кажа няколко аргумента против това и защо няма да подкрепя закона на първо четене - заради тази основна промяна.
Първо, това няма да реши въпроса, който се поставя като основен аргумент за вкарването на такава промяна – че голяма част, близо 50% според статистиката от хората в България живеят чрез фактическо съжителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такава статистика.
ИВАН СОТИРОВ: Такива аргументи бяха приведени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чух ги, но аз Ви казвам, че няма.
ИВАН СОТИРОВ: И аз мисля, че няма, но това бяха данни, предоставени в Комисията по правата на човека и вероизповеданията от представители на Министерството на правосъдието.
В никакъв случай не мога да приема аргументите, които бяха приведени в тази посока, но не искам да влизам в детайли, ще ги коментираме. Не мога да възприема аргументите, които уважаваният от мен г.н Огнян Герджиков приведе, че гражданският брак е отживелица и че след 60 години нещата ще стоят по друг начин. Мисля, че не трябва да повтаряме грешки в мисленето от близкото минало, защото бракът е по-стара институция дори от някои вероизповедания, дори от цели цивилизации. Това, което времето и историята са доказали, че е нещо устойчиво, което е превъзмогнало много доктрини, много философии, не може да бъде задраскано с лека ръка.
След 60 години може да се случат много неща, може да е отживелица точно това мислене, което сега тук се развива и което е следствие от едно мислене, което ни се налагаше – че държавата е на отмиране, че правото е на отмиране, че бракът е на отмиране и че всички деца и всички жени, всичко трябва да бъде общо на партията и на държавата. Аз мисля, че разбиването и то със закон, с философията в промяната на този закон на семейството като основна единица, като конституционно скрепена единица, която гарантира стабилността на обществото и приемствеността в определени морални ценности, традициите, за които много обичаме да говорим, и това ние със закон да го разбием, за да легализираме нещо, с което обществото не може да се справи по друг начин, ако тръгнем в тази посока, всичко, което виждаме, че не е хубаво, но не можем да се справим, да го легализираме, влизаме в противоречие с основната философия на правенето на закони. Законите трябва да създават правила, те имат и смисъла да култивират определени отношения и да пазят една стабилност в нравите, в принципите, в морала, в държавата. А ние фактически обръщаме нещата точно обратно – със законите да легализираме неща, които противоречат на добрите нрави, на обичаите, на общоприетите ценности в едно общество и на традициите. Което е изключително опасно като философия. Ако някой иска да си направи крачка към легализирането на хомосексуалните бракове, на бракове от нестандартен вид, нека да стане и да го каже. Както се каза и вчера, няма нищо срамно някой да предложи този въпрос, но не това да се прави по този начин и с този подход – да се ерозира институцията на гражданския брак, за да може след това някой да извърви и втора, и трета крачка в някаква посока с аргументите, че може би след 60 години щели да се развият по един или друг начин нещата.
Затова, колеги, аз апелирам към всички вас категорично да не бъде подкрепяно това предложение в закона, особено в тази му част. Аз няма да гласувам за целия закон на първо четене, въпреки че има смислени неща, защото принципно не мога да приема такъв текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Когато този закон се обсъжда, ще трябва да бъдат ясни според мен няколко неща и те се отнасят не толкова до юридическата конкретика, която урежда казуси. Казусите, впрочем, могат да бъдат извънредно много и този закон, пък и едва ли някой закон би могъл да ги обхване. Мисля си все пак, че ние ще трябва да си дадем сметка за това какво препоръчва този закон да мислим за брачната институция въобще и каква е отговорността на народните представители при гласуването на този законопроект.
Без всякакво съмнение законът е процесуален, той е стъпка към други стъпки, той е един либерален по своята философия закон. Това е закон, който дезинтегрира брачната институция, нека не се лъжем. Преди десетина минути Елиана Масева от ДСБ ми каза нещо, което ми се струва много интересно, то е някакво афористично обобщение на този законодателен опит. Представяте ли си – каза тя – държава с фактическо съжителство? Това ми се видя интересно.
Вижте, ще трябва да се стабилизира един възглед за това, когато обсъждаме закона и когато решаваме неговата съдба, какво все пак представлява брачната институция, която сме на път да облекчим с фигурата на фактическото съжителство. Брачната институция не е природа, която да не може да бъде мислена в конвенциите на обществото, да бъде обсъждана нейната юридическа фигура. Сигурно имаме възможност да правим това, имаме свободата да мислим, както се изразяват някои колеги, прогресивно. Но ще трябва да си дадем сметка, че животът на обществата зависи от семействата! И че едно дете е възможно в семейство, а не в конвенционални, предприети за удобство, съжителства между двама души, чийто пол може да бъде различен, може да бъде един и същи, защо не и тройки, щом може двойки, и защо не по йерархията на Дарвиновата стълбица – да импровизираме, както вчера много остроумно и, струва ми се, уместно отбеляза един депутат от БСП?
Този закон е либерален, но рискува извънредно много. Той мами с лесен вход в института на фактическото съжителство и с лесен изход от него. Това е все пак един много облекчен брачен вариант, който пледира за това, че урежда съдбата на децата, родени в едно фактическо съжителство. Но нека си дадем сметка за следното. Ако бракът бъде дезинтегриран на законодателно равнище и бъде подкопан като обществена институция, спрямо която има остатъчния от църковния брак, от благословения брак на предците ни граждански брак, ако това е чиста конвенция, в която ще се влиза за удобство и за удоволствие, тогава ние сме стъпили на пясъчната почва на едно общество, което не може да отбранява фундаменталните интереси на поколението. Ще трябва да си дадем сметка за това. Ако някой се изкушава да се радва на това, че след около 50 години – чух от проф. Герджиков такава футурология, моите уважения към неговия авторитет на юрист и парламентарист – това, струва ми се все пак, че може да стане само по недоразумение. Ако след 50-60 години няма да има брак, ще има това, което описа колегата Иван Сотиров – някакви експроприирани биологично протичащи процеси без стабилността на този уникален уют, който семействата създават, за да могат човеци да бъдат отглеждани и развивани, ние сме на прага на една изключително зла прогноза. Това трябва да се има предвид. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Не виждам реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. И без да давам оценка, мисля, че е общо становището, че дискусията беше много полезна, рядко добра дискусия. Друг е въпросът, че има много спорни текстове, които ни се предлагат.
Гласуването ще бъде в четвъртък в 9,00 ч. Моля всички да са тук, а дотогава да мислят как да гласуват.
Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА – продължение.
Предстои докладването на § 12, който се намира на стр. 23.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: За колегите от Държавната агенция по горите – господин Радославов и госпожа Трифонова, има решение на пленарната да участват при разглеждането на законопроекта.
По § 12 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 26 се създава ал. 4:
„(4) Право на подбор на ловуване без полагане на изпит по ал. 1, имат лицата, придобили право на лов и завършили висше образование с образователно квалификационна степен „Бакалавър” по специалността „Горско стопанство” или „Магистър” по специалността „Ловно и рибно стопанство” в Лесотехническия университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо юристите да нямат предимство, господин Калинов?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „Без полагане на изпит по ал. 1 като имат право ...” еди-кой си и е посочено. Има се предвид, че тези хора имат необходимата квалификация и познания и могат да осъществяват тази дейност. Говорим специално за подборен лов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие какво сте завършили, господин Калинов?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз съм завършил специалност „Инженер по механизация на горското стопанство и дърводобива”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Лесотехническия университет?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, но не мога да извършвам този лов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 14 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов – запазва се сега действащият чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов иска да отпадне § 14.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, господин Върбанов предлага § 14 да отпадне.
Има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е същото.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, с което чл. 29 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 15 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов - § 15 относно чл. 30 – заличава се и се оставя сега действащият чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е същото, както предложението на господин Върбанов – чл. 30 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3 и не подкрепя по т. 2, която гласи: „В чл. 30, ал. 4 думите „22 000 хектара” се заменят с „25 000 хектара”.
Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. Чл. 30 се изменя така:
„Чл. 30. (1) Лицата, придобили право на лов, учредяват ловни сдружения за осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча в ловностопанските райони, определени със заповед по чл. 7, ал. 6. Лицата, придобили право на лов, мога да членуват в повече от едно ловно сдружение при спазване на уставите им.
(2) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Управителният съвет на Националното ловно сдружение по критерии, определени с Правилника за прилагане на закона, определя районите на дейност на ловните сдружения по ал. 1 и въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, определя максималния брой на ловците във всяко сдружение. В тази норма не се включват броя на ловците, навършили 65-годишна възраст. Общото събрание няма право да приема ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой с изключение на случаите по § 66.
(4) Районът на дейност на ловното сдружение включва съседни ловностопански райони, определени със заповед по чл. 7, ал. 6 с обща площ не по-малка от 22 000 хектара и обхваща територията на една или повече общини.
(5) С цел изпълнението на дейностите по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча ловните сдружения по ал. 1 изграждат ловни дружини. Върху един ловностопански район по чл. 7, ал. 6, т. 1, се сформира само една ловна дружина. За сформиране на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци. Сдружението регистрира ловните дружини в държавното горско стопанство, съответно в държавното ловно стопанство.
(6) Ловното сдружение ръководи, организира и контролира дейността по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча в определения му район на дейност, представлява и защитава интересите на своите членове.
(7) Председателят на ловното сдружение сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство. Специалистът по ловно стопанство организира ловностопанската дейност на ловното сдружение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
При разглеждането на тази точка сме направили един пропуск, който искам да изгладим. В чл. 30, ал. 3, в края, изречението е: „Общото събрание няма право да приема ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.”
Никъде в страната Общо събрание на сдружение не приема ловци. Общо събрание се свиква с обява в „Държавен вестник”. Сега вече по новия закон с обява във вестник, един месец, описва се дневният ред. Такова нещо няма.
Предлагам слeдния текст: „Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.” Всичко се изглажда, тъй като обикновено управителните съвети или ръководствата, щатният състав приемат нови ловци. Този текст трябва да се изглади, тъй като няма никакъв смисъл.
„Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ми дадете ли текста, за да можем да го гласуваме точно?
Господин Ремзи Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на народните представители върху това, което се посочва, – в последното изречение на ал. 3. Преди малко д-р Паница повдигна въпроса, че Общо събрание няма право да приема ловци в сдружението. Да, да речем, че въпросът се изясни.
Големият въпрос е следният, колеги, защо има изключение за случаите по § 66? Каква е разликата? Не може да има – изключение двоен стандарт.
Параграф 66 гласи: „Лицата, които до влизането в сила на този закон, са издържали изпит за придобиване право на лов, но не членуват в ловна дружина, могат да бъдат приети за членове в ловна дружина.”
Каква е разликата? В случая на ал. 3, ако той е издържал изпита и вече има право да бъде ловец, или пък преди да бъде приет този законопроект, той има право да ловува. Каква е разликата? Защо трябва да има двоен стандарт? Това е за първи път в българското законодателство да има такъв двоен стандарт. Тъй като е завършил необходимият курс, не е възможно това, не е правилно. Не е възможно тези, които сега завършват и са правоспособни ловци, да имат по-нисък статут, отколкото този, който е завършил или има право на ловуване, преди да е влязъл в сила този законопроект. В случая по този закон ловците ще бъдат много по-дълго време в курсовете за обучение и т.н.
От една страна, вносителите казваха, че трябва да има някакъв ред и т.н., трябва да има някакъв контрол, че досега имало проблем, и изведнъж с новите условия, които ще станат ловци, но те няма да могат да бъдат членове на ловната дружина, но се дава предимство на § 66.
Затова правя процедурно предложение изречение второ да отпадне: „Във частта за случаите по § 66.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „С изключение на случаите” – да отпадне, така ли? Добре.
Заповядайте, господин Тасим. За реплика, нали?
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Да. Използвам тази процедура, за да обясня за какво иде реч.
Уважаеми колеги, ние с този закон казваме следното, че за да стане човек в България ловец, първо трябва да има необходимост от този ловец в някоя част на България.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Реплика, не изказване, господин Тасим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така каза, че е реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ: Там казваме, че трябва да има определени хектари. За хората, които са над 65 години, това правило не важи. Казваме още нещо – за ловците в завареното положение, настоящата ситуация остава и правилата в закона... Правилата, които разглеждаме, са за нови ловци. В момента се провеждат курсове. Какво правим? Тези хора, които в момента се обучават и ще имат правото на лов, приравняваме към ловците към настоящия момент. Това е разликата. Няма какво да ги правим тези хора, които в момента са отделили време и средства, за да станат ловци. Какво ще ги правим? Мисля, че казусът е елементарен, ясен... Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Осман, имате право на дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Юнал Тасим, казусът не е елементарен и ясен, защото в единия случай § 66 говори, че те по право могат да бъдат членове на ловно сдружение. Ние не говорим, че ... Прочетете какво пише в последното изречение: „Общото събрание няма право да приема ловци в сдруженията.”. Ние не говорим за Общото събрание и правомощия. Говоря за предимствата на § 66 и Вашето изказване, репликата Ви, няма нищо общо с моето изказване, защото в § 66 се казва, че те по право могат да бъдат членове на ловното сдружение, а в същия момент Вие сами си вкарвате автогол, като казвате, че този закон е много добър, нови условия за обучение на ловци. Той може да стане ловец, но не може да стане член на ловното сдружение. Този, който преди една седмица е взел ловната книжка, той може да стане член на ловното сдружение по Вашата логика. Прочетете § 66.
Колеги, обръщам се, че в интерес на истината, ако това ще е прецедент, господин председател, оттук нататък в цялото българско законодателство ще се създават подобни прецеденти. Някаква книжка, някаква диплома... Или има еднакви права със своя колега, няма значение дали е инженер, лекар, учител и т.н., този, който е завършил математика преди да бъде приет Законът за висшето образование и след като е приет, ако е със степен бакалавър, имат еднакви права, господин Юнал Тасим. Вие не можете с този закон да въвеждате това нещо.
Колеги, обръщам се още веднъж към вас – специално упоменаването на § 66 да отпадне, защото за първи път ще се създава неравнопоставеност към български граждани, които имат по принцип еднакви права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко докладваха за така наречения „подборен обстрел” – същата работа. Привилегия за лесотехниците, които са завършили. Привилегия, но противоречи на чл. 6 от Конституцията. Как така?
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател. Аз ще се спра на това, че тук редакционно трябва да се направи една поправка, защото ние практически в комисията сме взели решение. Това е за чл. 30, ал. 1: „Лицата, придобили право на лов, могат да членуват в повече от едно ловно сдружение”. Същевременно след това при допълнението се казва за нормата от 70 хектара, че в тази норма не се включва броят на ловците, навършили 65-годишна възраст. Ние в комисията приехме, че не се включват и тези, които членуват във второ и трето дружество или сдружение, защото най-новите ще изяждат местата на другите ловци. Ние това нещо сме го решили в комисията, но трябва просто редакционно да се поправи тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се оправи, ама какво предлагате? Ако предлагате нещо конкретно, кажете го, за да можем да го гласуваме.
БОРИСЛАВ НОЕВ: Предложението ми е към чл. 30, ал. 3 след „В тази норма не се включват броят на ловците, навършили 65 години”, да се добави „както и членуващи в повече от едно сдружение.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В тази норма „не се включват броят на ловците, навършили 65-годишна възраст” – какво да го правим? Внимавайте да не направим някаква грешка. Не е въпросът за реплика и дуплика...
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Няма да направим грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Колегата има право, ние обсъждахме този въпрос, когато става дума за членуване във второ сдружение или в трето сдружение, не се отчита тази ловна площ, не става дума за ловна площ изобщо. Това ще бъдат ограничен кръг от хора, едва ли ще има една десета или една двадесета от всички ловци в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко прави една десета?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Една десета е 10 хиляди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Повече, повече са.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Да ви кажа каква е презумпцията на този текст. Това е един европейски текст. Членуване в повече от едно сдружение съществува в Германия, във Франция, в Испания, в почти всички страни на Европейската общност. При нас каква е презумпцията? Защо го въведохме?
Има практика ловци, които членуват в едно сдружение в полето, да ходят да ловуват едър дивеч в планината. И обратно – тези, които членуват в планински дружества, искат да ловуват дребен дивеч. Всяко ловуване по този начин е свързано с даване на пари в момента на черно. Председателите на дружини искат определени такси, които въобще не са регламентирани в закон. Тези пари, които прибират, са например 20 лв. за лов при едно гостуване, или 30 лв. Такава практика съществува и вечерта отиват в кръчмата. Те не се използват за ловно-стопански мероприятия.
Затова именно въвеждаме: членуване в повече от едно сдружение, където този член може да плаща съответния си членски внос и да отива по партидата на тази дружинка в съответното сдружение и да се използва реално за ловно-стопански мероприятия. Този членски внос отиде ли по партидата в съответната дружина, в сдружението, той може да се използва само за ловно-стопански мероприятия, а не за банкети вечерта. Това е презумпцията на второто и третото сдружение. Едва ли ще има много хора, но тези, които искат да ловуват на повече от едно място, да влагат, да дават своя дан реално, като се ползват техните средства и пари в ловно-стопански мероприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но според Вас текстът така ли да остане?
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ние обсъждахме този въпрос и мисля, че по-нататък имаше такъв текст. Нека да проверят, аз не зная наизуст всички текстове до края. Мисля, че съществуваше такъв текст и го обсъждахме – когато членуват във второ и трето сдружение да не се вземат предвид тези ограничения на 70 хектара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Огледайте текстовете, за да не допуснем грешка.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние ще направим справка и при следващото докладване ще посочим, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 15? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 16 има предложение от народния представител Васил Калинов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията не подкрепя, а то е чл. 31 да отпадне.
Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов чл. 31 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров, като комисията подкрепя предложението по точка „а” и не подкрепя в останалата част.
То гласи следното:
„б) в чл. 31 ал. 4 се променя така:
„(4) Ловните сдружения задължително се регистрират в Държавната агенция по горите.”;
в) в чл. 31, ал. 6 отпада изразът „в Националното ловно сдружение”;
г) в чл. 31, ал. 7 отпада изразът „в Националното ловно сдружение”.”
Комисията предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 са членове на Националното ловно сдружение със седалище град София.
(2) Националното ловно сдружение по ал. 1 е юридическо лице, регистрирано по условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Националното ловно сдружение координира и контролира дейността на своите членове по стопанисването и опазването на дивеча в предоставените им ловно-стопански райони.
(4) Председателят на Националното ловно сдружение регистрира в Държавната агенция по горите ловните сдружения по чл. 30, ал. 1.
(5) Условията и редът за извършване на регистрацията и за воденето на регистъра се определят със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, която се обнародва в “Държавен вестник”.
(6) За регистрирането по ал. 4 ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 представят в Националното ловно сдружение:
1. съдебно решение за регистрацията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
3. данни за регистрация в регистър БУЛСТАТ;
4. отчет за приходите и разходите за последната календарна година и копие от годишната данъчна декларация;
5. декларация, че няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган;
6. декларация, че не е в ликвидация, не е обявен в несъстоятелност и не е в производство по несъстоятелност;
7. актуални списъци на сформираните ловни дружини, съдържащи името на дружината, площта на ловната територия, имената и ЕГН на ловците в тях;
8. копие от утвърденото щатно разписание на служителите;
9. програма за стопанисване и развитие на дивечовите запаси.
(7) Ловните сдружения ежегодно представят в Националното ловно сдружение документите по ал. 6, т. 4-9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. (1) Дивечът в страната се стопанисва от:
1. държавните ловни стопанства;
2. държавните горски стопанства;
3. лицата по чл. 11;
4. ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1;
5. други юридически лица, отговарящи на изискванията по чл. 9 и 36.
(2) Държавното горско стопанство стопанисва дивеча в дивечовъдните участъци, за които:
1. стопанисването и ползването на дивеча не е предоставено чрез провеждането на конкурс по реда на този закон;
2. договорът за стопанисване и ползване на дивеча е прекратен – до сключването на нов договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 19 има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което беше оттеглено.
Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл. 10 могат да бъдат предоставени чрез конкурс на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5, които отговарят на изисквания, определени с Правилника за прилагане на закона.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Конкурсът по ал. 1 може да включва и отдаване под наем на базата за ловен туризъм, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 в ловно-стопанските райони, извън тези по ал. 1 и чл. 35. Сроковете за стопанисване на дивеча на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 са еднакви.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 20, който включва членовете от 36а до 36н, има направени предложения.
Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Георги Юруков, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Георги Юруков, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което също се подкрепя.
Предложение от народния представител Георги Юруков, което беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.
Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя.
Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 20 да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. Създават се чл. 36а-36м:
„Чл. 36а. (1) Кандидатът за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да не е обявен в несъстоятелност и да не е в производство по несъстоятелност;
2. да не се намира в ликвидация;
3. да няма просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт;
4. да не е лишен от право да упражнява търговска дейност;
5. да не е осъден за банкрут;
6. да не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран;
7. да има сключени трудови договори с:
а) специалист по ловно стопанство с висше образование с не по-малко от три години стаж в областта на ловното стопанство, назначен за стопанисване на дивеча;
б) най-малко един специалист по ловно стопанство, който има свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 ха ловна площ.
(2) Договорите по ал. 1, т. 7 могат да бъдат сключени и под отлагателно условие и влизат в сила след спечелването на конкурси.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се отнасят и за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на кандидата.
(4) Обстоятелствата по ал. 1, точки 1, 2, 3, 5 и 6 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 1, т. 4 – с декларация.
Чл. 36б. (1) Председателят на Държавната агенция по горите открива конкурса със заповед, която съдържа:
1. правно и фактическо основание за откриване на процедурата;
2. наименование на дивечовъдния участък;
3. срок за предоставяне стопанисването на дивеча;
4. цена на документацията за участие в конкурса;
5. допълнителни изисквания към кандидатите за участие в процедурата с оглед особеностите на обекта на конкурса;
6. началния размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча в участъка;
7. началната годишна наемна цена на базата за ловен туризъм – държавна собственост;
8. критерии за оценка на предложенията за определяне начина на оценяване на отделните критерии и определяне на относителната им тежест в комплексната оценка на предложението;
9. срок за представяне на писмени предложения, който не може да бъде по-кратък от десет календарни дни;
10. място, ден и час за провеждане на конкурса;
11. размер на гаранцията за участие;
12. вид и размер на гаранцията за изпълнение на договора.
(2) В заповедта по ал. 1 се определя и втора дата за подаване на предложения, когато в първоначалния определения срок не постъпи нито едно предложение. Втората дата за приемане на предложения не може да бъде по-късно от двадесет календарни дни от изтичане на утвърдения със заповедта срок за подаване на предложенията.
(3) Началният размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча са определя на база типовите местообитания в дивечовъдния участък, съгласно методика, издадена от председателя на Държавната агенция по горите.
(4) Началната годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча, се определя по реда на правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
(5) Размерът на гаранцията за участие е в размер, равен на една годишна вноска за стопанисване на дивеча, определена по реда на ал. 3.
(6) Заповедта за откриване на процедурата се публикува в един централен ежедневник най-малко 30 календарни дни преди датата на провеждане на конкурса.
Чл. 36в. (1) Държавната агенция по горите изготвя документация за участие в конкурса, която трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението.
(2) Кандидатите получават документацията по ал. 1 срещу заплащане на цена, определена от председателя на Държавната агенция по горите. Цената на документацията не може да надвишава стойността на действително извършените разходи за нейното изготвяне.
(3) Документацията за участие в конкурса съдържа:
1. копие от заповедта за откриване на процедурата;
2. копие от заповедта за обособяването на дивечовъдния участък;
3. копие от заповедта за утвърждаване границите на ловностопанския район;
4. карта с очертаните граници на дивечовъдния участък;
5. извлечение от ловоустройствения проект на дивечовъдния участък, а когато няма действащ ловоустройствен проект – изискване за стопанисване на дивеча;
6. данни за таксацията и план за ползване на дивеча;
7. проект на договор.
Чл. 36г. (1) При изготвяне на предложението всеки кандидат трябва да се придържа точно към условията за провеждане на процедурата.
(2) До изтичането на срока за подаване на предложенията, всеки кандидат в конкурса може да промени, допълни или да оттегли предложението си.
(3) Всеки кандидат в конкурса има право да представи само едно предложение.
(4) Всяко предложение задължително съдържа:
1. удостоверение за регистрация съгласно Закона за търговския регистър, което съдържа единен идентификационен код на кандидата или следните документи, ако кандидатът не е регистриран съгласно Закона за търговския регистър:
а) актуално състояние на съдебната регистрация на кандидата;
б) копие от документ за данъчна регистрация;
в) копие от документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ ;
2. предлагана годишна вноска за стопанисване на дивеча в дивечовъдния участък;
3. предлагана годишна наемна цена на базата за ловен туризъм;
4. удостоверения от съответните компетентни органи, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6;
5. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 4;
6. копие от договорите на наетите специалисти по чл. 36а, ал. 1, т. 7;
7. бизнеспрограма за стопанисване и ползване на дивеча от дивечовъдния участък и за изпълнение на ловоустройствения проект;
8. копие от документ за представена гаранция за участие в процедурата.”
(5) Предложението се представя в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от негов упълномощен представител от Държавната агенция по горите.
(6) Документацията за провеждане на конкурса може да съдържа изискване някои от документите по ал. 4 да бъдат в отделен запечатан плик, поставен в основния плик.
(7) При приемане на предложението върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването му и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.
(8) Предложение, представено след изтичане на крайния срок, не се приема. Не се приема и предложение в плик, незапечатен или с нарушена цялост. Такова предложение незабавно се връща на кандидата и това се отбелязва в регистъра.
Чл. 36д. (1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите след изтичането на срока за представяне на предложенията.
(2) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от петима членове, от които задължително един юрист и икономист.
(3) Съставът на комисията се обявява в деня, определен за разглеждане и оценяване на предложенията.
(4) Член на комисията не може да бъде лице, което:
1. е „свързано лице” по смисъла на Търговския закон с кандидат в конкурса или с членове от неговите управителни или контролни органи;
2. е участвало в подготовката на конкурса.
(5) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.
(6) Членовете на комисията представят декларация за обстоятелствата по ал. 4 и 5.
Чл. 36е. (1) Комисията започва работа след получаване на списъка с кандидатите и представените предложения.
(2) При отварянето на предложенията от комисията могат да присъстват и представители на кандидатите, участващи в процедурата.
(3) Комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието на предложенията с предварително обявените условия.
(4) Комисията има право по всяко време да проверява заявените данни и факти от кандидатите, както и да изисква в определен от нея срок допълнителни доказателства за обстоятелствата, изложени в предложението.
Чл. 36ж. (1) Комисията не допуска до участие в конкурса кандидат, който:
1. не е представил някой от необходимите документи по чл. 36г, ал. 4;
2. не отговаря на изискванията на чл. 36а, ал. 1;
3. не е представил изисканите от комисията допълнителни доказателства в срока по чл. 36е, ал. 4.
(2) Кандидатите са длъжни в процеса на провеждането на конкурса да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 36з. (1) След разглеждане на предложенията комисията оценява и класира кандидатите според предварително обявените критерии.
(2) Основните критерии за оценяване на бизнеспрограмата на кандидатите са:
1. инвестициите по години, свързани с подобряване на типовите местообитания, фуражната база, биотехническите съоръжения и с увеличаване на дивечовите запаси в рамките на допустимите;
2. броят на планираните за откриване работни места, свързани със стопанисването на дивеча в дивечовъдния участък.
Чл. 36и. (1) Комисията изготвя протокол, който се подписва от всички членове на комисията и се предава на председателя на Държавната агенция по горите заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на конкурса.
(2) При писмено поискване от страна на кандидат в процедурата му се осигурява достъп до протокола на комисията.
Чл. 36к. (1) Председателят на Държавната агенция по горите със заповед обявява резултатите от класирането не по-късно от 7 работни дни след приключването на работата на комисията.
(2) Заповедта по ал. 1 е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Председателят на Държавната агенция по горите писмено уведомява кандидатите за резултатите от оценяването на предложенията.
Чл. 36л. (1) В едномесечен срок от обявяването на заповедта по чл. 36к, ал. 1 директорът на съответното държавно предприятие сключва договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък с лицето, спечелило конкурса, след като представи гаранция за изпълнение на договора. Гаранцията за изпълнение на договора е в размер на три годишни вноски за стопанисване на дивеча, определени по реда на чл. 36б, ал. 3.
(2) Договорите за стопанисване и ползване на дивеча се сключват за срок до 15 години.
(3) Най-малко три месеца преди изтичане срока на договора съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнението му. За резултатите от извършената проверка директорът на регионалната дирекция по горите представя писмен доклад до председателя на Държавната агенция по горите.
(4) Когато в хода на проверката по ал. 3 се установи, че лицето, стопанисващо дивеча, е изпълнило всички задължения по него и е достигнало допустимите дивечови запаси, договорът може да бъде продължен без провеждане на конкурс за срок не по-дълъг от определения в ал. 2.
(5) В случаите на продължаване срока на договора при условията на ал. 4 новият договор подлежи на актуализация, в това число и по отношение на размера на годишната вноска за стопанисване на дивеча.
(6) След изтичане срока на договора гаранцията за изпълнението му се освобождава.
Чл. 36м. (1) Директорът на съответното държавно предприятие прекратява с едностранно едномесечно писмено предизвестие договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък при:
1. виновно неизпълнение на задълженията по договора;
2. неправилно ползване на дивеча, довело до нарушаване на половата и възрастовата структура на дивечовите популации;
3. недобросъвестно стопанисване на предоставената база за ловен туризъм и биотехническите съоръжения или при използването им не по предназначение;
4. издадени и влезли в сила две или повече наказателни постановления срещу лицето, стопанисващия дивечовъдния участък или негови служители за нарушения по закона, Закона за горите и подзаконовите актове по тяхното прилагане.
(2) В случаите на прекратяване на договора по ал. 1 гаранцията за изпълнение на договора не се възстановява и остава в полза на Държавната агенция по горите.
Чл. 36н. (1) Държавната агенция по горите, нейните структури и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства осъществяват текущ контрол по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци.
(2) Най-малко веднъж годишно държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства извършват проверка по изпълнение на договорите. За резултатите от проверките се изготвят доклади, които се изпращат в съответната регионална дирекция по горите и в Държавната агенция по горите.
(3) Най-малко веднъж на три години съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци и представя в Държавната агенция по горите доклад за резултатите от нея.
(4) След изтичане на половината от срока на договора, Държавната агенция по горите извършва проверка по изпълнението му, за резултатите от която се изготвя писмен доклад.
(5) Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове. Няма желаещи.
Остават 4 минути до 10,30 ч., да приключим дотук. Следващите текстове също са важни и обемисти. Ще продължим със законопроекта през следващата седмица.
В 11,00 ч. трябва да започне парламентарният контрол.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, да започнем с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 19 септември 2008 г. до 25 септември 2008 г.:
1. Постъпило е питане от народните представители Борислав Китов и Нигяр Джафер към Евгений Желев - министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на борбата с онкологичните заболявания в изпълнение на Декларацията на Народното събрание за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно общата политика на българското правителство за изпълнение на приетата от Европейската комисия Национална стратегическа референтна рамка на страната за периода до 2013 г. и Оперативна програма „Транспорт”, и изпълнението на мерките, свързани с доклада на Европейската комисия за България от 23 юли 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на българското правителство и на Министерството на околната среда и водите във връзка с научната разработка на Пенсилванския държавен университет в САЩ и Българската академия на науките на тема „Засушаването в България в периода 1982-1995 г. - съвременен аналог за климатични, природни, икономически и социални проблеми”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно начина за усвояване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на финансите за 2008 г. в размер на 120 млн. лв., одобрен с Постановление № 177 от 21 юли 2008 г. на Министерския съвет. Следва да се отговори писмено до 7 октомври 2008 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно начина на усвояване на предоставените целеви средства по бюджета на министерството за 2008 г. в размер на 26 млн. 355 хил. 534 лв., одобрени с Постановление № 180 от 22 юли 2008 г. на Министерския съвет. Следва да се отговори писмено на 7 октомври 2008 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Яни Янев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно политиката и практиката на министерството по наемането на външните консултантски одитни фирми по дейността на Държавен фонд “Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Лидия Шулева към Меглена Плугчиева – заместник министър-председател, относно оценките на съответствие на системите за управление и контрол по оперативните програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 .
8. Постъпило е питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно българската политика по отношение на Руската Федерация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
9. Постъпило е питане от народните представители Ваня Цветкова и Николай Свинаров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно методическото ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври 2008 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от същия народен представител;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от същия народен представител;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева.
За съжаление народните представители ги няма.
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Имам въпрос към министъра на вътрешните работи за пожарите в Рила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тошев, тук няма други отговори. След като приключим парламентарния контрол, ще проверя случая.
Заповядайте за процедура, господин Христов. Надявам се, че действително е процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, искам да поставя един изключително важен въпрос. Моят Законопроект за гарантиране на влоговете все още не е придвижен в съответната комисия. Знаете, че повдигам този въпрос от близо три години.
По сега действащия закон валутните депозити на гражданите ще бъдат изплащани, цитирам: „в левове и то по курса в първоначалния ден на плащането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Това означава, че ако Валутният борд бъде провален, гражданите ще получат обезценени български левове. Казано направо, хората ще загубят голяма част от спестяванията, а шепа кредитни милионери ще станат по-богати.
Няма да коментирам, господин председател, критичната финансова ситуация в настоящия момент, когато фалират световни финансови институции.
Ще кажа само два факта. Брутният външен дълг на България днес е над 43 млрд. долара. За три години той се е увеличил от 15 милиарда на 43 милиарда. Търговският дефицит за първите шест месеца е 10 млрд. лв. Всеки икономист знае какво означават тези цифри.
За това, господин председател, българският парламент носи огромна отговорност за спестяванията на хората. Настоявам предложението ми за гарантиране на влоговете незабавно да бъде придвижено в съответните комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.
Знаете също, че в сряда в тази зала аз предложих този законопроект като извънредна точка в дневния ред. Потресен съм, че само 22 народни представители подкрепиха тази идея, главно независими народни представители.
Обръщам се и към политическите партии да помислят по този изключително важен въпрос, за да може следващата седмица да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, много добре разбирате, че това не е никаква процедура, а злоупотребявате с възможността да говорите пред телевизионните камери две минути. Имате право, другата седмица направете предложението и парламентът ще реши дали да разгледа, или не Вашия законопроект.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Сотиров, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министъра.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Гагаузов! На 28.04.1998 г. от кмета на Столичен район „Витоша” е съставен акт за публична общинска собственост за парк „Княжевска борова гора” - 761 хил. 600 кв.м. На 31.07.2003 г. и на 1.08.2003 г. този имот е актуван като държавна гора с два акта за частна държавна собственост. Това е извършено без да бъде отменен актът за общинска собственост и без имотът да е включен в горския фонд. Включването на имота в горския фонд е извършено след 20 дни – на 20 август 2003 г., като едно от основанията е наличието на акт за държавна собственост. А отмяната на акта за общинска собственост е извършена със заповед на областния управител на София чак на 12.10.2007 г.
С включването на имота в горския фонд и промяната на публичния характер на собствеността е станало възможно последващото разпореждане с тези имоти и възстановяването върху тях на собственост или обезщетяване на бивши собственици и техни наследници, въпреки че няма възстановително решение, издадено в срока, предвиден в Закона за възстановяване на земите и горите от горския фонд.
Същевременно фирма „Интертрейд” ЕООД е придобила 68 дка от гората и е направила искане за изключването им от горския фонд. Държавното лесничейство в София, Националното управление по горите, Агенцията по туризма, Българският олимпийски комитет и председателят на ДАМС утвърждават и приветстват инициативата на фирмата да изгради зона за спорт, отдих и атракции във въпросния имот.
Областният управител на София с писмо от 5.06.2007 г. е допуснал изработване на подробен устройствен план за същите имоти в землището на Княжево с параметри на застрояване – 30% плътност и коефициент на интензивност – 0,6, които многократно надвишават действащите – 1% плътност и коефициент на интензивност – 0,06. Като правно основание за това решение е посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която областният управител възлага или разрешава изработването на устройствени планове, само когато обхващат територията на повече от една община, а в случая става въпрос само за една община – Столична.
Господин министър, от изложеното е очевидно, че става въпрос за корупционна схема и моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли действия за възстановяване на публичния характер на имота и прекратяване на опитите на посочените тук държавни ведомства да унищожат парк „Княжевска гора” в полза на съмнителни инвеститори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря по същество на въпроса, искам да кажа, господин Сотиров, че въпросът не е адресиран към институцията, която се занимава с тази проблематика, но аз ще отговоря на въпроса Ви.
С акт за частна държавна собственост № 03443 от 31.07.2003 г. на областния управител на област София на основание на чл. 68, ал. 7 от Закона за държавната собственост и във връзка с чл. 146 и чл. 147, т. 6 и т. 9 от правилника за неговото прилагане, и чл. 7, ал. 4 от Закона за горите, като частна държавна собственост са актувани гори и земи в землището на Бояна, община „Витоша”, включващи съответните имоти, да не ги цитирам, Вие ги знаете. И с още един акт за частна държавна собственост № 3344 от 1.08.2003 г. на областния управител на област София на посочените по-горе основания като частна държавна собственост са актувани гори и земи в землището на Княжево, община „Витоша”, включващи останалата част от терените.
Да, наистина става дума за Княжевската гора – около 760 дка, която по преценка на областния управител е била неправилно актувана като публична общинска собственост, тъй като тя е държавна собственост, затова и областният управител съставя актове за държавна собственост.
Така както са формулирани въпросите – защо се извършва някакво разпореждане в тази гора, трябва да Ви кажа, че вследствие на тези актове, които са пуснати от страна на областния управител, Софийска община завежда дело в съда. Намираме се в процедура на водене на административно дело и никакво разпореждане в Княжевската гора не може да се извършва, тъй като съдът не се е произнесъл и не е ясно кой фактически е собственикът – дали това е Софийска община, или пък държавата. Но на базата на тези актове в момента, съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗУТ, изработването на устройствени планове, които обхващат територии, попадащи в повече от една община, или такива, които предвиждат изграждането на обекти с регионално значение, се възлагат или разрешават от областния управител.
Едно пояснение, не става дума за изработване на ПУП върху държавна или общинска земя, а става дума за реституирана част от тази гора, която собствениците са продали на това дружество и бидейки вече частна собственост, това дружество иска промяна на предназначението, за да извърши съответно строителство, за което и Вие говорите. На тази база инвеститорите явно са получили подкрепа от една част от обществеността и, разбира се, неодобрение от друга част от обществеността. Доколкото знам, в момента има два инициативни комитета – едните са за, а другите са против. Интересното е, че тези, които са продали гората, са против промяната на нейното предназначение, а тези, които не са, са обратно.
Така че, докато не бъде решен въпросът в съда, не може да има никакво по-нататъшно разпореждане, господин Сотиров, нито пък ние можем да се месим в това като Министерство на регионалното развитие и благоустройството дали гората е общинска, или държавна. Това ще реши съдът, след което ние ще упражним правото си на контрол, ако се извършват сделки или разпореждане с гората, които не отговарят на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, изглежда в България не е ясно кой отговаря за областните управители, но аз по Конституция имам право в крайна сметка да задавам въпроси на министър, а не на областен управител. Аз отправих до Вас и до министъра на държавната администрация и административната реформа въпрос, защото не е ясно кой точно отговаря за областните управители, но аз се радвам, че все пак Вие отговаряте, защото Вие сте компетентен в тази област.
Става въпрос за следното. Имотът се актува за частна държавна, аз не влизам в другите неща, които съм изложил. Ясно е защо се актува за частна държавна, това е в Княжево, на уникално място. Можете да погледнете точно, защото сте специалист и сте бил кмет, и сте министър н регионалното развитие и благоустройството, и да видите как са оформени имоти между алеи. Такова нещо аз не съм виждал в практиката си – имоти в паркови алеи. Ето, това е планът, ще Ви го покажа. (Показва плана на министъра.)
Възстановени са част от имотите, не всички имоти. Това е класическа схема – реституират се няколко имота, за да влезе частник, за да могат да продадат и държавни имоти. Затова е направен целият имот частна държавна собственост, за да може да е покрай реституираните частни, като реституцията тук е спорна, но аз не искам да повтарям неща, които съм задал в основния въпрос.
Естествено е, че при този обществен натиск общината няма да разреши тази промяна на нормите, защото общинският съвет няма да го допусне. Какво ще бъде решението на делото по спор за собственост между общината и държавата мен не ме интересува дали ще бъде въпрос, който ще се реши по друг ред, дали ще бъде общински или държавен имотът, но този имот трябва да бъде с публичен характер, за да бъде съхранен от разпоредителни сделки. И аз съм Ви сезирал с оглед на това да се види как няколко институции, радвам се, че тук е и госпожа Плугчиева, как Министерството на горите, как областната управа, как включително и някои други структури играят в една много добра симбиоза за това как един парк с алеи и с всичко да бъде вкаран като гора, да бъде неправомерно реституирана част от него и след това да се придобие от офшорна фирма, която иска да го застроява. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Сотиров, разсъжденията Ви са в посока, в която много пъти се е случвало нещо подобно. Аз исках да Ви кажа, че в момента, влизайки в съдебен процес, по процедурата за уточняване на собствеността не е възможно да се наруши каквото и да било докато не се уточни чия собственост е гората. След като съдът се произнесе и ако той реши, че собствеността е общинска, тогава знаете, че по ЗУТ ще се разпорежда общинският съвет на София. Дали те ще я опазят по-добре, отколкото ако е държавна, аз лично се съмнявам от многобройните примери, които имаме. Но съдът ще реши. Ако тя е общинска, ще си отговаря общинският съвет. Ако е държавна, аз ви казах, тогава ние ще поемем ангажимент тази гора да се ползва по предназначение, тъй като тя ще бъде и в момента е предоставена на Националната агенция по горите и тя я стопанисва. Няма разрешение от областния управител за каквото и да било строителство на този етап и най-вероятно няма да има. Така че в близката една година или дори повече няма да има никакво разпореждане, докато съдът не се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към заместник министър-председателя госпожа Миглена Плугчиева.
Имате думата, госпожо Капон, да развиете Вашия въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е относно Вашият ангажимент към недопускането на кризата със столичния боклук.
Уважаема госпожо Плугчиева, в края на миналия месец Вие се ангажирахте доста усилено в един на пръв поглед нетипичен за Вашия пост въпрос, а именно ситуацията със столичния боклук, поради изчерпването на капацитета на досега използваните депа. Намесата Ви в този по същество общински казус на практика легитимира проблема по-скоро като национален. С едно такова твърдение обаче аз, като народен представител, бих могла да се съглася единствено и дотолкова, доколкото националният характер на проблема е свързан с липсата на изградени технологични решения за сметопреработката. В този ред на мисли ангажиментът Ви би следвало да се тълкува и като отговор да се ангажират европейските партньори на България с този въпрос. Те впрочем вече са ангажирани, както знаем с досега случващите се неща.
Ето защо Ви питам какво наложи точно Вие да се ангажирате с търсенето на решение на казуса със софийския боклук. За мен лично някак си е нетипично.
И второ – какви политики следва да изработи България, за да се избегнат санкциите, с които ни заплашва Европейската комисия заради зараждащата се криза със столичния боклук? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя на Република България госпожа Миглена Плугчиева.
Защо сте се заели с боклука – пита госпожа Капон. Ами като този, дето трябва да се е заел, не си върши работата, какво да правите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко на Вашия въпрос, госпожо Капон.
Първо, защо лично аз съм се заела с този въпрос? Казвам веднага, че при регулярните ми посещения в Брюксел и постоянни срещи в Европейската комисия така, както с други спешни и неотложни проекти на България бях занимавана, както в случая с водния цикъл на София, както с пречиствателната станция на Пазарджик, както с проекта за сероочистката, които излизат донякъде или в определена степен извън рамките на моите преки компетенции, така бях занимавана и с проблема за третиране на отпадъците на София, като беше подчертано от страна на Европейската комисия, че това вече е проблем не само на община София, а вече е проблем на България. И ако не се вземат радикални мерки заедно от страна на правителството и на общината, опасността от въвеждане на режим на инфрийчмънт е много голяма. И, както знаете, този срок беше 30 септември. А междувременно на база на разговорите, които съм провела, успяхме да прехвърлим този срок за въвеждане на такъв режим от 30 ноември 2008 г.
Тъй като задавате след това и въпроси какви са следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, те са съвсем ясни.
На първо място, трябва да бъде решен въпросът с тези отпадъци, които в момента са временно складирани на площадките на „Кремиковци” и Искър в обем от 600 000 кубически метра. Знаете, че именно с доброто желание правителството да протегне ръка и да помогне на Столичната община, макар че по Закона за управление на отпадъците въпросът с политиката на отпадъци е изцяло в компетенциите на общините у нас, но, както казах, предвид сериозността на проблема и отговорностите, които България има и опасността за санкции към България, затова се предприеха и стъпките, за да се търси решение за трайно депониране на тези 600 000 кубически метра отпадъци. Това е първата стъпка, която трябва да се реши.
Втората е свързана с генералното решение за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Това, което ми е докладвано, е, че проектът е на етап одобрение на доклада по ОВОЗ и предстои обществено обсъждане, което означава, че максимално трябва да се ускори тази процедура и това, което е предвидено по проект – изграждането на интегрираната система, може да стане до 2011 г. Това означава, че в момента след трайното депониране на 600-те хиляди кубически метра трябва да се търси решение за този преходен период до изграждането на инсталациите. И това, което е предприето досега, са стъпки от страна на Столична община в диалог с Министерството на околната среда и водите за ползване на депото в Суходол.
С това приключвам и мога само да кажа, че проблемът е ясен и ако не се работи заедно, а само в противоборство и с политизиране на проблема, жертва на всичко това ще бъдат софиянци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Аз мисля, че в тази зала всички са наясно колко е тежък проблемът и как дълги години не е приключен.
За мен е важен въпросът: какво става с престъпното балиране? Говорейки за периода до 2011 г., балирането продължава и в момента. Видно е, че основната коалиция, която се случва в момента, са икономическите интереси.
Дълго време съм била свидетел как боклукът с балите минаваше до Пловдив по една магистрала. Независимо от всичко, минаваше по нормален път. Нека сега си дадем сметка какво ще се случва по пътищата до Силистра, защото 12 бали са на един камион отзад - за всеки 12 бали реално по 1200 км, 600 в едната посока и 600 в другата.
Така че, ако не се приключи веднага балирането, няма да има реално решение, което да може през следващите две години да бъде взето за софиянци. Това е моето лично мнение.
Това, което аз очаквам обаче, е наистина да нямаме санкции за България, въпреки че срокът 30 ноември е нереалистичен срок – това е моят допълнителен въпрос. Това не е срок, в който може да се случи нещо - за два месеца.
Свидетели сме в цялата страна, че обсъждането на една ОВОС трае година-две. Дори да има някакъв натиск, аз не смятам, че трябва да има административен натиск за толкова важна процедура, като ОВОС. Няма как този срок да бъде изпълнен. Времето тече и трябва да се вземат мерки. За съжаление, аз смятам, че мафията в боклука е най-силна в целия свят. Тук сме свидетели на тази мафия, която засега е обзела само София. Видно е, че и в други краища на страната има проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика – заповядайте, госпожо Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МEГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо Капон, искам само да Ви информирам, че след срещите, които сме провели, оттук нататък са ясно разписани ангажиментите на Министерството на околната среда и водите и на общината - остават изцяло в задълженията им и те трябва да бъдат изпълнени.
По отношение на технологичния въпрос – не съм аз човекът, който отсега нататък ще се занимава. Факт е, че закъснението е огромно. Важното е сега Министерството на околната среда и водите заедно с общината да си изпълнят ангажиментите. Добре е Вашият контрол да продължи и над тях конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Госпожо Капон, заповядайте да развиете въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Нашият въпрос е относно приватизацията на цигарените фабрики през Фондовата борса. Искам само да отбележа, че, за съжаление, Министерството на икономиката и енергетиката не беше на срещата, която се проведе в Комисията по икономическата политика относно изслушването за начина, по който протече приватизацията на цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора. Ние изслушахме Комисията за финансов надзор. Всички сме наясно, че избраният метод за приватизация на двете фабрики през Фондовата борса показа съществени слабости и тези слабости - аз съм убедена, че Вие сте запознат – бяха поставени в самия доклад.
Беше използван нов метод за приватизация – нестандартен метод за българската борса, в противоречие с досегашните практики за приватизиране на държавни активи. Този метод сам по себе си е много известен в света и работи много добре, когато има много продавачи и много купувачи на една фондова борса. В случая обаче с Българската фондова борса се създават ясни съмнения в целесъобразността на самия метод. Тук искам да подчертая, защото от всички документи е видно, че законосъобразност съществува.
Затова нашият въпрос е: какви мерки смятате да предприемете за успешната приватизация на фабриките в София и Благоевград? Само от приватизацията в Пловдив и Стара Загора, по предварителни данни, при една от цените, която е била давана в рамките на търга, ако мога така да го нарека, на борсата, е видно, че държавата е загубила поне 5 млн. лв.
Това е нашият въпрос, господин Димитров. След това ще имаме допълнителни коментари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Капон, господин Димитров! Действително въпросът е изключително актуален, тъй като предстои приватизацията на още три фабрики от холдинга на „Булгартабак”. В това отношение има пряко значение. Вие разбирате, че Българската фондова борса си има структура, има си органи за управление, има вицепремиер, който отговаря за тях. От тази гледна точка дори в чисто формален план аз нямам нито служебните, нито моралните правомощия да отговарям за това как е функционирала борсата по време на сделката.
Що се касае до това, че е ново и неочаквано, в общи линии не сте прави, тъй като през 2006 г. на две сесии „Юрий Гагарин БТ” е продадена през борсата без проблеми. На 21.11.2006 г. „Пазарджик – БТ” е продадена пак през борсата. На 8 август 2007 г. „Гоце Делчев – Табак” е продадена през борсата.
От тази гледна точка аз си мисля, че борсата е от най-прозрачните и най-неатакуеми инструменти за приватизация. Там по-скоро имаше въпроси относно новия продукт, който се ползва – системата ХЕТРА, която се менажира от „Дойче Борзе”. Там по принцип и сървърите дори не са в България, а са във Франкфурт. От тази гледна точка не би трябвало да има съмнения.
Вземаме мерки да не се получава такъв род търговия с ограничен интервал. Би трябвало сесията за купувачи да е отворена, така че да се постигне максимално възможната цена. Повтарям, аз не мисля, че проблемите са в метода. По-скоро проблемите са в начина, по който е реализирана тази сделка, макар че продавачът „Булгартабак” е имал в общи линии по-ниски очаквания от това, което е получено и те не са недоволни от цената, която е реализирана на борсата.
Всички разбираме, че се пуска на борсата, за да се постигне реална пазарна цена.
В тази връзка по този начин ще бъде продадена и фабриката в Плевен. Министерството на икономиката и енергетиката взема мерки - най-малкото ще има промени в посредника, така че да не се получават такива проблеми.
Съгласно Стратегията за приватизация, която е приета от Народното събрание и която е законна, другите две фабрики могат да бъдат продадени само на стратегическия инвеститор. Аз мисля, че тук добрият начин е да се мине през борсата с предварително условие, че могат да участват само стратегически инвеститори. Ако няма такива кандидати, тогава вече парламентът би трябвало да вземе мерки и да промени стратегията, но в рамките на действащата стратегия според мен това е най-прозрачното възможно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! В никакъв случай Вие не бяхте искрен от трибуната на Народното събрание, защото когато депутати от опозицията поискахме изслушване на Комисията по финансов надзор по този казус в парламента, от Комисията по финансов надзор в резултат на обсъдените аргументи ясно беше казано, че използваният метод на приватизация е неправилен за такъв род сделки, при които има един продавач, който се знае кой е. Стигна се до ощетяване на държавата, което беше казано от Комисията по финансов надзор, която е независим орган, ясно и директно. При това положение да ни казвате, че всъщност проблеми нямало, господин министър, не е честно от Ваша страна. Не е коректно от Ваша страна пред Народното събрание, пред Канал 1 – слушат Ви много хора.
Другият важен въпрос, по който Вие не бяхте искрен пред тази зала и пред Вашите колеги, е, че като принципал сте участвали в избора на консултант и този консултант именно е избрал този метод на приватизация. Защо? Така нареченият метод ХЕТРА безспорно е добър, само че не когато има един продавач, а когато има много продавачи, господин министър. Това, ако никой не Ви го е казвал, аз да Ви го кажа. Като има един продавач, немската система не е добра, защото всички знаят кой е и вече не се постига най-високата цена.
Големият въпрос е следният. Не че Фондовата борса бил лош инструмент, напротив Фондовата борса е най-добрият инструмент, но за приватизация трябва да се използва досегашният добре изпитан метод за постигане на най-висока цена и отворен интервал – всички наддават пряко, открито и който даде най-много, печели. Ето това го нямаше при тази приватизация и затова се направи следната голяма беля: постави се под съмнение Фондовата борса като най-добър инструмент. И за това и Вие също носите отговорност, а това е голяма беля наистина.
За приватизацията оттук нататък. Разбира се, че през Фондовата борса, обаче отворен интервал – всеки може да участва за постигане на най-висока цена. Да има открито състезание. Това трябва да се направи, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Димитров, малко съм озадачен от Вашата реакция. Казах го, пак повтарям: Вие ме карате да дебатирам метода, по който се работи на борсата. Този метод не е избран за тази сделка. Българската фондова борса е преминала към работа с тази система. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Това не е искане на посредника за тази сделка, това е решение на ръководството на Българската фондова борса.
Съжалявам много, поканете вицепремиера, който отговаря за борсата, и дебатирайте тези въпроси с него. Но да търсите дебата за борсата, която е инструмент, който е извън контрола на Министерството на икономиката и енергетиката, просто не е сериозно. Затова Ви казвам: водете дебата в рамките на тези, които са оправомощени да вземат тези решения. И от тази гледна точка аз се радвам, че Вие не поставяте под съмнение борсата. Това безспорно ще бъде дебатирано при следващите продажби, но разбирате, че ако пускате нещо примерно на борсата във Франкфурт, не можете Вие да определите на борсата какъв продукт ще ползва при препродажбата. Това не е сериозно, тъй като към този момент само ХЕТРА е действащият инструмент на Българската фондова борса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, на балкона на Народното събрание са група граждани от Габрово. Те са по покана на народния представител Станимир Илчев. Да поздравим габровци и да видят на живо как се прави парламентарен контрол при полупразна зала. (Ръкопляскания.)
Следва питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.
Този въпрос съм поставял многократно в няколко парламентарни мандата и това е може би четвъртият парламент, в който поставям въпроса за съдбата на задграничните дружества. В предходния мандат отбелязахме известен успех по този въпрос, като в резултат на решението на Народното събрание от 10 септември 2004 г. по разискванията по питане, което внесох заедно с моя колега Йордан Нихризов, беше създадена Междуведомствена комисия, която да изясни каква е съдбата на задграничните дружества. Освен това госпожа Шулева – министър на икономиката, внесе в Народното събрание регистър на 310 задгранични дружества.
На 11 април 2005 г., в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, Междуведомствената комисия внесе своя доклад и в първата точка на констатациите се казва: „Не се установиха данни за точно водени регистри на задграничните търговски дружества с българско участие за периода 1963-1994 г. Има заведен регистър на тези дружества от 1995 г., който е непълен и не дава цялата необходима информация за съответното търговско дружество. Не всички реквизити на регистъра са попълнени. От получената в резултат на това проучване информация от ръководителите на търговските служби частично се изяснява моментното състояние на някои задгранични дружества, но официална информация все още не е отразена в регистъра на задграничните дружества (ликвидирани, приватизирани, в процедура на ликвидация и несъстоятелност, и недействащи), който се съхранява и е воден от Министерството на икономиката, за което се изисква много време и допълнителна информация”.
Минаха три години и повече от момента, когато беше внесен в Народното събрание този доклад. Междувременно аз отново станах народен представител в края на м. юли и затова първото питане, което внасям в това Народно събрание, внесено на 27 август т.г., е това.
Моите питания към Вас, господин министър, са следните: предприети ли са действия и какви от Министерството на икономиката и енергетиката за пълно изясняване състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в чужбина? Кои от тях съществуват до момента, какъв е резултатът от тяхната дейност, кои са преустановили съществуването си, поради какви причини и с какви финансови резултати, кои са лицата, които са представлявали тези дружества, извършвани ли са ревизии на тези дружества, ако да, кога, и какви са резултатите от тях? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много въпроси, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Един е въпросът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми габровци! Господин Тошев, Вие в общи линии казахте това, което аз мислех да Ви кажа. Вие сте питали през 2001 г. министъра от вашето правителство господин Петър Жотев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2002 г. министър Николай Василев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2004 г. Лидия Шулева и сте получили подробен отговор, който аз Ви нося отново.
Знаете, че с решение на Министерския съвет е създадена Междуведомствена комисия. Тази комисия, както и Вие казахте, е внесла доклад в Народното събрание през м. април 2005 г. Това е междуведомственото изследване на този въпрос, той не е обект на координация или на отговорности на едно министерство. Вие знаете, че предприятията, които са били задгранични, на практика засягат целия спектър от министерства в България, и сега отново да се връщате към този въпрос... Нещо повече, споменахте за регистъра. Регистърът е ликвидиран, тъй като е разсекретен и е внесен в Народното събрание и след това е пратен в “Държавен архив”. Така че такъв регистър вече няма. Аз мога да Ви отговоря какво е състоянието на задграничните дружества към Министерството на икономиката и енергетиката, за които отговарям.
Към настоящия момент съдебно са регистрирани 49 дружества, от които действащи са само 3 дружества, останалите са в различен етап на прекратяване и ликвидация. Това са „Булгаргеомин” ЕАД – град София. Дружеството е имало участие в 7 задгранични дружества. Към настоящия момент единствено действащо е това в Монголия. Предприятието работи на загуба поради особените климатични условия, които позволяват работа до три месеца в годината, и намалението на запасите от злато в находищата. Контролът върху дейността на дружеството се осъществява чрез участието на представителя на „Булгаргеомин” в органите за управление. Там водим разговори, има кандидат-купувачи да изкупят българския дял от това дружество.
„Булгаргеомин” ЕАД е имало 12 задгранични поделения, от които действащо е само едно – в Зимбабве, поради необходимост от защита на интересите на „Булгаргеомин” и запазване на имуществото в африканската страна, което е обект на съдебен спор.
Второ, „Булгартабак холдинг” където държавното участие е около 80%. То има дванадесет задгранични дружества, създадени в периода 1997-2001 г. Към момента повечето са ликвидирани или не функционират.
„Булгарплодекспорт” – дружеството има четири задгранични поделения. Всички те не осъществяват дейност и са в процедура на ликвидация, която не е приключила.
„Интеркомерс” ЕАД – София, има участие в „Булсинг” в Сингапур, което е в процедура по ликвидация.
„Балканкар холдинг”- обявен е в несъстоятелност през 2002 г. в резултат на предприетите действия от синдиците по осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността. Основната част от притежаваните акции в задграничните дружества на холдинга са продадени. Към момента са останали непродадени акции в седем дружества, от които едно е в процес на продажба, едно е в процедура на фалит и пет не работят.
Последното е „Булгаргаз холдинг” – София. Дружеството участва с 16,67 дяла в „Набуко газ пай план интернешънъл” ООД – това е фирмата, която трябва да изгражда „Набуко”. Фирмата е със седалище във Виена – Австрия. Капиталът е в размер на 762 хил. евро. Статусът на дружеството е действащ, а източникът на средства – българско участие със средства на „Булгаргаз холдинг”.
Мога отново да Ви връча екземпляр от доклада, внесен в парламента, но не може Министерството на икономиката и енергетиката да поеме контролно-регулираща функция, каквато Вие очаквате от него, без да има такива особени правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Димитров.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Не съм удовлетворен от този отговор. Аз имам моите отговори, които съм получавал в предишни мандати. Имам и доклада на Междуведомствената комисия, така че нямам нужда да го получавам отделно.
Искам да знам дали министърът прави разлика между задгранични дружества и външнотърговски дружества, тай като външнотърговските дружества са официални клонове на фирма, която е в България, а задграничните дружества са били регистрирани като юридически лица в съответната държава. Това е разграничение, което трябва да бъде направено между двата вида лица. Ако държавата и министърът на икономиката не се грижат за тези дружества, тогава кой би следвало да се интересува от съдбата на задграничните дружества, тъй като те са създадени с държавни средства, със средства на българската държава?! Тя не може да ги изостави, защото от това могат да произтекат редица неблагоприятни последици (а сигурно са произтекли, предполагам), с които се ощетява държавата. Затова поставям този въпрос. Той е един от нерешените въпроси на нашия преход.
За сведение – в Германия имаше комисия, която трябваше да изследва средствата, дадени от ГДР навремето в различни задгранични дружества, в дружества в страната и т.н., направени с държавни средства, като направи опит да ги събере обратно. Тази комисия върна на Германия 1,6 млрд. евро. Когато запитах нейния председател Кристиян фон Хамерщайн – „Как така в Германия вие успяхте, а другите държави, които имат същите проблеми, не успяха?”, той отговори съвсем кратко: „Германия е правова държава”.
Това са моите два уточняващи въпроса: Ако не Вие, тогава кой? Правите ли разграничение между задграничните и външнотърговските дружества?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Тошев, аз смятам, че бях пределно конкретен. Казах ви какво е състоянието на дружествата, на които принципал е Министерството на икономиката и енергетиката. Това, че Ви дадох информация за двете групи, не означава, че не ги различавам. Това е положението. Такива са правомощията на министерството. За тях отговаря Министерството на икономиката и енергетиката и за тях мога да ви дам информация. Дадох Ви пълна, изчерпателна информация. На въпроса „Кой друг?” – има си принципал на съответното задгранично дружество, който носи своята отговорност, ако то все още функционира. Дадох и информация за всички, на които принципал е Министерството на икономиката и енергетиката. Вчера имах среща с един посланик, който ми задава въпроси за решенията на съдебната система. Не влизайте и Вие в „коловоз”. Това са самостоятелни власти. Знаете, че за голяма част от дружествата информацията с този доклад беше изпратена на прокуратурата, следствието и МВР. Но не можете да питате Министерството на икономиката и енергетиката какво са направили тези видове власти. Това е неправомерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, за да изрази своето отношение от отговорите на министъра.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.
Виждам, че сагата със задграничните дружества продължава.
Очевидно трябва да отправя въпроса към министър-председателя, който отговаря за цялостната дейност. Комисията беше междуведомствена и включваше представители от много министерства, така че може би трябва да се постъпи по този начин.
Все пак смятам, че този въпрос е важен, актуален и от обществен интерес. Вече изминаха толкова години от промените в България, но този въпрос не намира своето решение, докато в Германия е намерил. Затова смятам, че трябва да се поучим от техния успех и да видим какво можем ние да направим.
Смятам, че въпросът трябва да продължи да бъде дискутиран под контрола на Народното събрание.
Що се отнася до прословутото дело № 4, в което се съдържаше ревизионният акт на Българската външно търговска банка с частта на получателите на средства, това дело беше прекратено. Ве още не може да се очаква, че по този въпрос може да се намери някакво решение. Ако бъде образувано отделно дело, това боже би ще бъде решение, но не знам как смята да постъпи прокуратурата. Не можем да оставим обаче този въпрос без внимание. Затова продължаваме по този път до изясняване на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народните представители към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Първият въпрос е зададен от народния представител Илиян Илиев към министър Миков.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, през първата седмица на м. юли 2008 г. в Северозападна България изчезват петнадесет безценни църковни камбани. На 20 януари 2008 г. кметът на монтанското село Черно Поле получил сигнал, че камбаната на селото е открадната. Тя е поставена през 1882 г., когато е построена и самата църква. През 2007 г. камбаните на съседните села Киселово, Лисивец и Добродолския манастир също са задигнати. На 30 май 2008 г. е открадната 100-годишната камбана на с. Бело поле, която е с тегло 250 кг. На 6 юни е открадната камбаната на ломското село Станево, която е на 408 г. и е историческа ценност. Същата нощ без църковни камбани остават селата Бяла, Гайтанци, Долно Линево. Една от последните откраднати камбани в този район е на бреговското село Перловец.
Тези посегателства на църковни камбани, на икони и друга църковна утвар са посегателства, насочени срещу българската история, националната ни памет, националния ни дух и идентичност и по същество – срещу българската държавност.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема повереното Ви министерство за разкриването и предотвратяването на престъпления от такъв характер? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков, за да отговори на въпроса на народния представител Илиян Илиев.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Илиев, наистина въпросът е сериозен и тревожен. Той не е от няколко месеца, явно става въпрос за особено изостряне през последните месеци. От години в Северозападна България, доколкото и аз съм избран за народен представител от този регион и съм обикалял доста, поради демографската ситуация, поради обезлюдеността, поради запустелостта в редица църковни имоти, се наблюдават груби посегателства по отношение не само на камбани, а и на икони и друга църковна утвар.
Проведени са срещи с представители на Светия Синод във връзка със създаване на единен регистър и документиране на цялото това културно-историческо наследство. Разбира се, възможностите на Светия Синод за описване, за документиране на тези паметници на културата са ограничени с оглед и ограничените финансови възможности. Базата данни, за която има идея и е договорено със Светия Синод да се изготви, трябва да бъде създадена и съхранявана на електронни носители в митрополиите и ставропигиите на Българската православна църква, за да може при необходимост да се предоставя точна информация на органите, които се занимават с разкриването и разследването на определено престъпление като описание на самите вещи.
Този проблем доведе до провеждане и на срещи с представители на Върховната касационна прокуратура по проблеми, касаещи престъпления, свързани с кражбите от църкви, храмове и манастири. Създадена е организация за извършване на охранителни обследвания на църкви, манастири, храмове и параклиси в страната. При проверките на системата за физическа и техническа охрана се правят препоръки, като се проследява тяхното изпълнение. Но тук става въпрос за обектите, които наистина са охранявани. Стотици са обектите, които не се охраняват по никакъв начин.
Зачестилите кражби на камбани в региона са свързани с изкупуването на черни и цветни метали. В тази посока постоянно се провеждат мероприятия, свързани с проверка на местата за изкупуване на черни и цветни метали, но засега – ползвам въпроса Ви, за да споделя – няма законодателно решение, което да ограничи в определена степен и да въведе по-сериозен контрол в местата за изкупуване на черни и цветни метали. Защото кражбите от църквите, манастирите и другите храмове са част от това, което се случва и което служи за захранване на тези складове с цветни метали.
Проверяват се също така оказиони, антиквариати, пазари и тържища, но, пак ви казвам, много сериозен проблем е липсата на първоначална информация за откраднатите вещи, тоест тяхното физическо описание. Това затруднява много често разследването и разкриването на тези престъпления.
В крайна сметка създаването на такава база данни може би ще бъде определена стъпка в тази посока, за да можем да проследяваме тези ценности на църковните храмове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илиян Илиев за реплика.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, виждам, че се правят някакви стъпки в посока на превенция и защита на българските православни манастири и църкви, но част от въпроса ми беше искане да споделите с нас има ли разкрити такива престъпления и то конкретно в този регион. Има информация за разкрити някои подобни престъпления във Варненско и в Провадия, но в този регион, където са станали толкова много и често престъпления, имате ли конкретни резултати и свързани ли са те само с търговията с черни и цветни метали или зад тези посегателства се крият и други намерения, най-общо казано?
В този ред на мисли обезлюдяването на региона въобще на мен ми се струва, че не може да е оправдание за нас като граждани на страната. Наред с тези регистри, които казахте, че Министерството на вътрешните работи ще прави съвместно със Светия Синод и Българската православна църква, аз мисля, че е редно също така да ускорите това сътрудничество и да спрете посегателствата не само в този район. Има данни, че напоследък те са зачестили и в други краища на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Илиев, има и разкрити, и такива престъпления, по които все още се водят разследвания. Аз може би трябва да Ви предоставя точен отчет за трите области в Северозападния регион по конкретни заявителски материали и конкретни проведени действия от органите на Министерството на вътрешните работи. Но това, което Ви казвам за черните и цветните метали, е свързано най-вече с частта камбани. Разбира се, че църковната утвар и иконите са предмет на престъпления с предмети на културно-историческото ни наследство. Там случаят е по-различен.
Специално за зачестилите случаи на кражба на църковни камбани аз си мисля, че целта най-вече е предаване за вторични суровини, което е трагично. Нямаме данни за търговия като културни ценности с църковни камбани, по-скоро мотивацията, която движи тези извършители, е припечелване от предаването им за претопяване. Това наистина е трагично, защото стойността на това имущество далеч надхвърля цената на метала, който е вложен в него.
Ще Ви предоставя и допълнителна информация по конкретни случаи, включително тези, които Вие изброихте. Може би трябва да се направи някакъв по-голям разрез в годините, за да се види как се развива специално това престъпление в региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Владимир Кузов към министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, по въпроса, който зададе колегата Илиев, само ще вметна, че миналата година съм внесъл предложение за промяна в Закона за управление на отпадъците с която да се спре изкупуването и търговията с черни и цветни метали от физически лица. Господин Божинов знае, че дебатът в комисията беше много бурен. Това е решението – да се спре въобще изкупуването от физически лица, а само от юридически лица и така ще се спрат кражбите. Но явно няма политическа воля.
По моя въпрос. През 2005 г. в специализираното полицейско звено „Направление и охрана на банкови обекти и сигурност” към Главна дирекция „Жандармерия” е назначена като държавен служител на длъжност главен технически сътрудник госпожа Димитринка Петрова Живкова. Същата е законна съпруга на главен комисар Живко Живков и по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи е в йерархическа зависимост от него и вероятно това е несъвместимо с работата.
През годините, в които главен секретар Живков и съпругата му Димитринка Живкова са били служители, са били длъжни да подават декларация за зависимости по смисъла на Закона за МВР. От подадените декларации обаче е видно, че нямат никакви семейни или други взаимоотношения, което се явява, меко казано, подаване на декларация с невярно съдържание.
Уважаеми господин министър, направихте ли проверка? Моля за ясен и категоричен отговор откога госпожа Димитринка Живкова е служител в Главна дирекция “Жандармения” и е сключила граждански брак с главен комисар Живков? Подавани ли са декларации във връзка със Закона за МВР и ако са подавани, съдържат ли невярна информация относно това обстоятелство? И какво наказание, ако горното отговаря на истината, ще бъде наложено и на главен комисар Живков и съответно на служителката Димитринка Живкова за това нарушаване на Закона за МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кузов, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Кузов, похвална е упоритостта, с която се интересувате от този въпрос, доколкото при мен има информация, че още през м. декември 2006 г. и началото на 2007 г. Ви е отговорено в пленарната зала на същия въпрос.
Този въпрос е проверен и от Дирекция „Инспекторат” през 2006 г. по разпореждане и със заповед на министър Петков.
Как стоят нещата? Живко Живков е назначен през 2000 г. за директор на Национална служба „Жандармерия” с указ на президента на Република България. Димитринка Живкова, която е съпруга на господин Живков, през м. октомври 2002 г. е назначена в сектор „Охрана на банкови обекти и сигурност”, който към момента на издаване на заповедта е в структурата на Национална служба “Полиция” и извън структурата – тогава, към онзи момент! – на Национална служба „Жандармерия”.
През 2006 г., когато това звено преминава в структурата на Главна дирекция „Жандармерия”, в 7-дневния законов срок и господин Живко Живков, и съпругата му Димитринка Живкова са подали декларации на 3 октомври 2006 г., които удостоверяват обстоятелствата по чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за МВР, като държавни служители на Главна дирекция „Жандармерия” в качеството си на съпруг и съпруга, намиращи се в йерархическа връзка на ръководство и контрол. В този аспект декларациите са подадени навреме и изпълняват изискванията на закона и те не съдържат невярна информация.
В момента главен комисар Живков бе назначен за директор на Главна дирекция „Охранителна полиция”, в чиято структура е и Жандармерията, респективно и това звено, в което работи съпругата му. Пак след назначаването им бяха подадени такива декларации, които изпълняват повелята на закона. В тоя смисъл към момента няма нарушение на закона. Декларирането на възможен конфликт на интереси – изискване на закона, тоест то да бъде публично, да бъде декларирано, а не скрито. В тоя смисъл то не представлява отрицателна предпоставка за работа в съответните структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
От отговора Ви, господин министър, става ясно, че госпожа Димитринка Живкова е съпруга на господин Живко Живков, че се намират в йерархическа зависимост и към дадения момент, настъпила според Вас през 2006 г., което значи, че – Законът е МВР е ясен и категоричен – има несъвместимост. Явно, че Вие няма да предприемете нищо, за да бъде преодоляна тази несъвместимост. Тоест законът ще бъде заобиколен. Така го разбирам аз. Вероятно тези, които разбират от ...
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Като излезе новият Семеен кодекс как ще решиш този казус?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Тук господин Илиевски ми говори за Семеен кодекс, но в МВР този Семеен кодекс не важи. Като излезе новият Семеен кодекс, господин Илиевски, ... (Реплики от народния представител Радослав Илиевски.)
Ами какъв е Законът за МВР, приет от тази пленарна зала, от вас. Не е приет само от опозицията, а е приет от управляващите. Тоест трябва да се помисли евентуално за промяна в Закона за МВР, господин министър, защото така господин Илиевски ни подтиква към този извод.
От тази гледна точка Вие трябва да решите. Вероятно и очевидно, че има такава несъвместимост. Такъв е Законът за МВР. Аз не си го измислям. Това е, прочетете го. Няма да направите нищо, но вероятно с измененията на Закона за МВР ще се опитате да промените нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кузов, законовото изискване е за деклариране, а не за неработене в едно и също звено. Така че няма недеклариран конфликт на интереси. Друго би било, ако ставаше въпрос за укрит конфликт на интереси, както Вие твърдите. Във въпроса, който ми зададохте преди малко, Вие твърдите, че те са подали декларации с невярно съдържание. Това не е вярно. Проверих специално. В декларациите лицата са посочили тази си връзка. Тя е ясна, тя е публична, така че от нея не може да произтече конфликт на интереси, най-малкото тя е достатъчно опубличена чрез декларацията и това е смисълът на закона. Това имам да Ви кажа по въпроса. Иначе спор няма, че лицата са съпрузи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов, за да зададе вторият си въпрос за днес към министър Михаил Миков.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): За съжаление, законът е категоричен, господин Миков, но е въпрос на тълкувание, че има несъвместимост.
Уважаеми господин министър, на 4 юли 2008 г. около 12,00 ч. на обяд на кръстовището – отклонението към кв. „Долни Богров” в посока Варна, при подаден червен сигнал на светофарната уредба – знаете, този случай беше и широко оповестен, аз преустанових движението на управлявания от мен автомобил. Автомобилът, който се намира непосредствено зад мен, марка „Ауди”, модел „А8”, сребрист с държавен контролен номер С5255МВ, подавайки звуков сигнал „клаксон” и светлинен сигнал – къси светлини, се опита да ме принуди да премина на червен сигнал на светофара и да му освободя пътното платно за движение. След като потеглихме при разрешителен сигнал на светофара същият автомобил започва да ме натиска, така да се каже, да увелича скоростта над позволената – там ограничението е 40 километра. Поради невъзможност да мина в другата лента аз се движех с тази скорост. След като не увеличих скоростта горепосоченият автомобил, движейки се зад мен, подаде светлинен сигнал – синя лампа, от тези, модерните сега, които са светкащите на предното стъкло. След като обаче успях да се преустроя в дясната лента автомобилът бързо се шмугна и изравнявайки се с мен водачът, който държеше пистолет в дясната си ръка, с гримаса на лице опря пистолета в слепоочието си и каза някакви думи, които аз не мога да възприема. След този инцидент веднага се обадих на телефон 166 и уведомих операторката. Тя ми каза: ще предупредя колегите да спрат колата и да извършат проверка на водача. Тъй като до Ботевград по магистрала „Тракия” нямаше автопатрул въпросният автомобил вероятно не е спрян за проверка. Вие ще кажете. В град Враца аз подадох по надлежния ред, съответно жалба с вх. № 21-997 от 4 юли 2008 г.
Моля да ме информирате, господин министър, установен ли е служителят на МВР, управлявал горепосоченият автомобил? На какво законно основание ползва синя лампа и оръжие с цел сплашване на останалите участници? Ще бъде ли наказан въпросният служител и с какво наказание, и ще ограничите ли неправомерното използване на специален режим на ръководния състав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кузов, да, по Ваш заявителски материал, наистина на посочената от Вас дата се констатира, че около обяд служебен автомобил на Министерството на вътрешните работи марка „Ауди” със същия номер, който Вие казахте, сребрист на цвят, е пътувал от град София за град Етрополе. Установен е водачът на автомобила. Това е бившият главен секретар на Министерството на вътрешните работи господин Валентин Петров. На 15 юли, в рамките на десетина дни, са снети писмени обяснения от водача и пътуващия в автомобила, в които същите твърдят, че са преминали през посочения светофар, но не са имали никакви инциденти с други автомобили, не се е налагало да използват звуков и светлинен сигнал, не са носили оръжие в себе си и не са Ви виждали.
От извършената проверка не са установени други данни и обстоятелства, с които да могат да се докажат твърдените от Вас факти и обстоятелства. Преписката по случая е изпратена в районната прокуратура, а Вие сте запознат със съдържанието й. Този случай приключва така.
Дали ще огранича? Не, няма да огранича ползването тогава, когато това става в рамките на закона. Знаете, че специалната полицейска сигнализация се използва при изпълнението на полицейски функции. Когато става въпрос за служители от Полицията, независимо на какво равнище, при условията, предвидени в закона, те имат правата да я ползват. Друг е въпросът, че трябва да ограничим ползването на полицейски лампи от други лица, независимо, дори и такива, работещи в Министерството на вътрешните работи, които нямат полицейски функции.
Използвам трибуната, за да кажа на гражданите да знаят, че само синята лампа не означава необходимата сигнализация. Необходим е и звуков сигнал, необходими са всички атрибути. Може би си струва това да се обяснява и на гражданите, защото в последните години наблюдавам едно увлечение по въпросните сини лампи и ползването им с повод или без повод. Ние, в Министерството на вътрешните работи, се опитваме максимално да ограничим необоснованото ползване, но нека всички да имаме грижата в България да се ползват наистина тези сигнализации, не казвам сини лампи, тогава, когато наистина това е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, така и не разбрахме той като е бивш, защо ползва тази кола? Не можа да стане ясно. Надявам се, че сега ще обясните.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Да, ще го обясня.
Надявам се, че ще обясните на всички уважаеми дами и господа полицаи къде всъщност отиват парите за тяхното увеличение. Те отиват, за да може Валентин Петров да си се вози до село с жена си, да ползва Ауди А8, което харчи минимум 20 на сто, а може би и повече.
Не мога да разбера кой лъже сега – в. „24 часа” ли лъже, който казва, че Валентин Петров никога не е ползвал специален режим, откакто не е в състава на МВР, няма такава кола, няма синя лампа, оръжието също го няма. Той твърди, че откакто е полицай няма оръжие, което идва малко смешничко, но той да си носи отговорност за тези думи. Кой от всички лъже, не мога да разбера. Моля, в. „24 часа”, ако са заблудили своите читатели, да си поправят грешката и да кажат каква е истината, защото те твърдят, че той не е ползвал автомобил със специален режим на движение, тоест няма синя лампа, откакто не е в състава на МВР. Вие казвате, че той е ползвал такава служебна кола, въпреки че не е в състава на МВР, нали така? Така го разбрах.
Какво ще направите оттук нататък, господин министър? Всички ли, които са близки или са били служители на високи места ще правят това нещо – ще могат да ползват сини лампи? В крайна сметка защо трябва увеличението на заплатите на полицаите да отива, за да може някой да ползва сини лампи?
Обръщам се към всички дами и господа полицаи – утре, когато ги изпратят да бият млекопроизводители, да бият активисти на „Атака”, ако щете, и евродепутати нека да се замислят дали има смисъл едни да прибират парите, а други да обират негатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кузов, явно не сте разбрали – към момента Валентин Петров е бил служител на Министерството на вътрешните работи. Той беше освободен по собствено желание. Има една процедура от подаването на молбата като предизвестие, докато тече срокът, служителите са си служители с всички правомощия. Без да изпълнява функциите, той преминава на резервния щат до пенсионирането. В този период, в този смисъл лицето е било служител на Министерството на вътрешните работи, включително е имал правото да използва този автомобил.
Вторият въпрос е деликатен за мен и аз няма да решавам споровете Ви нито с този, нито с друг вестник в България – кой, какво твърди и кое е вярно и кое не е вярно. Това, което отговарям на Вас, това е вярната информация. Не бих искал да влизам в преценка на споровете Ви с един или друг вестник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има въпрос, зададен от народния представител Георги Божинов.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 12 юли т.г., събота следобед група лица навлизат в с. Соколаре с техника за товарене и извозване на зърно. Групата се води от съдия-изпълнител и се охранява от двама полицаи. Въз основа на съдебно решение от предния ден те предявяват претенции за 3 хил. т зърно. Твърдят, че основанието за претенциите се намира в досието на делото.
В селото се разиграва истинска драма. След решителна намеса на населението, на кметицата, на ръководството на кооперацията, на полицията, лично на комисар Събов, акцията е спряна и започна изясняване на случая.
Моят въпрос към Вас е: при какви обстоятелства и въз основа на какви документи се е произнесъл съдът? Автентични и достоверни ли са тези документи или става дума за организирана престъпна група, ангажирала длъжностни лица в своята дейност?
Това съм го писал тогава, четири дни след събитието на 16 юли т.г. Днес вече е ясно и Вие вероятно ще го потвърдите, че става дума за фиктивен договор, за фалшифициран печат, за фалшифициран подпис, за фалшифицирана нотариална заверка. В резултат на всичко това се стига до решение, забележете, в името на народа фалшификаторите да сложат ръка върху хляба на народа.
Моят въпрос е: вярна ли е тази констатация и кои са извършителите на тези действия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Божинов, на първо място, искам да Ви благодаря за активността по разплитането на този случай, който наистина е създал много сериозно обществено напрежение на територията на община Бяла Слатина, в частност с. Соколаре.
Ще се опитам да не влизам в особени детайли. От събраната до момента информация, е видимо, че в онзи етап се е наложило действие – изпращане на допълнителни сили на полицейски служители, за да се предотвратят действия, които впоследствие се оказва, че не почиват на правно основание.
В процеса на проверката, извършена от структурите на полицията и експертизите се оказва, че има определено несъответствие между подписа на представилото се лице и включително и печат, пак Ви казвам, не искам да влизам в детайли, макар че тук са ми написали повече подробности. Включително е извършена и допълнителна проверка. Вследствие на това е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 от Наказателния кодекс – документна измама, когато предметът на престъплението е в особено големи размери и представляващо особено тежък случай. Мнението на служителите от полицията за консумиран състав на престъплението.
Преди десетина дни материалите по делото отново са изпратени на Районна прокуратура – Бяла Слатина, след като преди това по указание на наблюдаващия прокурор беше извършена и допълнителна експертиза за подпис, която в къси срокове беше изготвена от полицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, да благодаря от тази трибуна на онези експерти, които светкавично, за часове, установиха, че печатът на фалшификаторите, макар и перфектен, е с два милиметра по-голям, че печатът е девствен, защото е сложен само един път върху фалшивия документ, а на кооперациите е слаган хиляди пъти, че в подписа на бай Спас му липсва чертата! Да благодаря на тези достойни хора и на онези, които ми знаеха телефона, да ми се обадят по време на акцията, за да се намеси достойният ваш служител полк. Събов, защото иначе щеше да стане както стана в Търнак. Може би същите методолози и същите изпълнители миналата година вдигнаха зърното и Вие го знаете, на село Търнак. Ако не бяхме се намесили, сега щяхте да гоните неизвестен извършил, а зърното щеше да замине.
Цялата работа, господин министър, е по-страшна, защото тези, които произнасят решения „В името на народа!”, да отмъкнат зърното на народа, се защитават от такива, които се кълнат на тази трибуна, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаете ли думата, господин министър?
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Елеонора Николова към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е свързано с формите на сътрудничество между МВР и прокуратурата в разследване на тежки престъпления с висок обществен интерес.
Уважаеми господин министър, в края на месец август прекрати своята работа така нареченото специализирано звено към Софийска градска прокуратура, състоящо се от прокурори и дознатели, разследващи тежки престъпления, към които има висок обществен интерес. Едно от последните такива разследвания, поверено на това звено, бе за злоупотреби, извършени във фирмата „Софийски имоти”. До този момент практиката прокурор и дознател да работят заедно бе възприемана положително и от двете страни, а резултатите – като тези в случая със „Софийски имоти”, са очевидни. В този смисъл разформироването на звеното не изглежда да е особено разумно.
Ето защо Ви питам: какво е Вашето отношение към възможностите за сътрудничество между МВР и Прокуратурата, що се отнася до взаимодействието между дознатели и прокурори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Николова, уважаеми дами и господа! Хубаво е, че задавате този въпрос, защото по отношение на него и в медиите се появиха определени спекулации. Взаимодействието между Прокуратурата и разследващите полицаи, разследващата полиция и въобще органите на Министерството на вътрешните работи, е не само необходимо, а и задължително за постигане на резултати. То почива на първо място на закона, на второ място върху инструкцията за взаимодействие между органите на Прокуратурата и разследващата полиция, така наречената и известна от по-стари дни ИРОП, и разбира се, на трето място почива върху актовете, доколкото Прокуратурата е водеща в разследването, които наблюдаващият прокурор издава по отношение на действията, които се предприемат от разследващите полицаи.
По конкретния случай: въпросните групи са създадени преди няколко години, като включително в постановленията е указано място на работа на разследващите полицаи. За относително дълъг период те са работили на място извън Министерството на вътрешните работи, без възможности да се следи извършваната от тях дейност, натовареността им и прочие. Оттук насетне ние ще продължаваме да утвърждаваме екипния принцип на работа, но в никакъв случай това не означава административно ръководство на служителите от МВР от други институции. Това би означавало абсолютно недопустимо смесване на властите.
Законът е ясен и категоричен. Да не говорим, че формирането на такъв тип съвместни екипи за работа трябва да държи сметка за две неща: веднъж за специализацията на работещите вътре прокурори и разследващи полицаи, за да може спецификата на конкретния казус да бъде добре обхваната професионално, а втори път да се търси и прилагане на принципа на случайно разпределяне, защото другото би означавало една преценка по субективни критерии при формирането на такъв тип работни групи. Сама разбирате, че това винаги може да породи някакви съмнения при формирането на разследващите екипи. И в момента има форми на взаимодействие, включително по злоупотребите със средства, свързани с Европейските фондове, по други въпроси, в които се обособяват групи от прокурори и разследващи полицаи по дела с голям обществен интерес. Но категорично трябва да е ясно, че административното ръководство на служителите от Министерството на вътрешните работи е въпрос, който и на законово основание се решава от ръководството на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител от Русе госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Да, Вие сте прав, като споменавате Русе. Искам да кажа, че това е едно място, в което никога не е имало противостоене на институции, напротив, доброто взаимодействие е довело до добри резултати, защото това, което Вие казахте, господин министър, във Вашия отговор, е много странна трактовка. Според мен тя се е породила и е нова за Вас.
Винаги един добър резултат предполага създаване на специална група на специализирани в материята както следователи, така и дознатели, прокурори, които работят съвместно и с оперативните работници, за да получат определен резултат. Само когато прокурорът е заедно с оперативния работник, със следователя или с дознателя през цялото време, във всеки един момент си сътрудничат и прокурорът наблюдава делото от самия сигнал, само тогава можем да очакваме, че ще се получи добър, видим резултат.
Нещо повече: много посттоталитарни държави, каквато сме и ние, създадоха специални групи и в Прокуратурата, специални отдели, които се занимават с тежката престъпност. В отчета на Главна прокуратура, който гледахме вчера, виждаме, че всъщност са създадени няколко специални звена, които ще работят ... Примерно главният прокурор лично е взел на свой отчет делата срещу еврофондовете и точенето им; отделно има отдел, който ще работи само по корупция; има трети отдел – опасни престъпления и организирана престъпност. Ето защо сработването и дознатели със специализация винаги води до добър резултат.
Разбирам вашата определена ревност към това, че тези хора в един момент са извън полезрението на преките си ръководители и че евентуално другите принципи – за случаен принцип и за административното ръководство като че ли не са докрай проведени, но мисля, че добрият резултат трябва да бъде определящ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ще Ви дам думата, но не можах да разбера допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Николова, няма противоречие в това да взаимодействат, да работят заедно - да работят под прякото ръководство на прокурора, и в същото време да не се отклоняват за около година време на друго работно място, където преките им ръководители, които все пак трябва да дават, и те са някак си отговорни, оценка на тяхната работа, да нямат никаква комуникация със служителите. Именно поради тази причина, и аз мисля, че няма драма в това, трябва да е ясно, че разследващите полицаи не само от гледна точка на трудова дисциплина, не само от гледна точка на служебна дисциплина, трябва да имат връзка с мястото, където се водят на работа.
Иначе продължаваме добре да работим с прокуратурата. Казах ви, вие знаете делата по САПАРД са един такъв пример, където смятаме, че общественият приоритет е голям и се търси по-бързо решаване на разследванията по тези случаи.
Има и други такива групи общественозначими дела, в които се подбират служители от Министерството на вътрешните работи – от различни, казвам, от различни звена, с оглед профила, спецификата на отделните казуси и такова взаимодействие се реализира.
Става въпрос за драматизиране на едни по-близки отношения в персонален план, създали се между заедно работещи хора. Мисля, че това не бива да бъде основание за генерални изводи. Тоест взаимодействие – да, на принципна, законова, ясна и проверяема основа за резултатите от съвместната работа.
Защото, пак ви казвам, около година време е достатъчен период да функционира една група, за да се види нейният резултат. Нещо повече, тази група никой не пречи оттук насетне да продължи да работи, само че всеки служител трябва да знае къде му е работното място и да не къса връзките с мястото, откъдето получава заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
Госпожо Николова, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношения спрямо отговорите на министъра.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз всъщност разбирам, че в бъдеще Вие ще способствате за изграждането на такива звена и групи за обща работа, защото такъв е смисълът на НПК. Вие участвате в писането на НПК и в неговото приемане и добре знаете, че прокурорът трябва да отговаря и трябва да е господар в досъдебното производство от момента, в който постъпи сигналът и се образува досъдебното производство, до момента, в който то приключва с осъдителна присъда и, че добър резултат може да се получи само тогава, когато няма разделение между дознателите или следователите и прокурора, а всички работят заедно и екипно и само тогава, без да има разделяне на отделните служби и функции, а обща цел и разпределение на ролите, може да се получи добър резултат.
Липсата на резултати в борбата с организираната престъпност е точно това недоверие между институциите, тази разпокъсаност в работата, това, което виждаме – безкрайно връщане на делата и от съдебна фаза, работата на прокурора сам за себе си и разтакаването на делата между следователи и прокурори, което беше досега.
Така че с новия НПК ние се надяваме оттук нататък да бъде свидетели на действително работещи групи, на сработване в името на закона, за да се получи в края на краищата резултат.
Знаете добре, че обществото очаква както от политиците, така и от съдебната система резултати. Докато не ги види, оценката и за нас, и за вас ще бъде негативна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Борис Ячев относно действията на МВР по време на частичните избори в община Петрич.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, на 11 октомври 2008 г. в община Петрич ще бъдат проведени частични избори за общински съветници. Наред със засиления обществен и политически интерес, тези избори, за съжаление, дават възможност отново да се реализира порочната практика, свързана с така наречената търговия с гласове.
Купуването на гласове, опитът за сплашване и натиск върху избирателите, за съжаление, бяха обичайни явления на проведените наскоро частични избори в общините Казанлък и Сандански. Освен че хвърлиха тъмно петно върху политическата практика в България, тези негативни явления активизираха един определен криминален контингент от хора, които в изборите видяха възможност за лесна печалба и лично облагодетелстване.
Търговията с гласове като престъпление от общ характер, за съжаление, се явява все по-честа политическа практика, срещу която правоохранителните органи трябва да действат последователно и безкомпромисно. В хода на предизборната кампания в община Петрич вече са налице конкретни сигнали, свързани с опит за натиск и купуване на избиратели. Като се има предвид, че именно заради тези констатирани подобни нарушения бе отменен изборният резултат в общината и насрочени нови избори, желанието на обществеността е да не се допусне разрастването на тази практика.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин министър, е: каква е готовността на МВР да противодейства на търговията с гласове по време на частичните избори в община Петрич? Смята ли ръководството на МВР да предприеме и превантивни мерки по време на изборната кампания, а не само в изборния ден да се демонстрира засилено полицейско присъствие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Похвална е загрижеността на народните представители по отношение на едно чисто провеждане на частичните местни избори. Такава загриженост всъщност имаше за изборите в Петрич и в Казанлък и аз отговарях от тази трибуна. Съответно има резултати за констатирано купуване на гласове, осъдени лица и такива дела, които са в прокуратурата, които в скоро време, надявам се, ще стигнат до съда. Защото смисълът от разкриването на такъв тип престъпления е наказването с присъди, така че да има превенция.
Иначе Министерството на вътрешните работи както друг път, така и този път отрано се е подготвило за осигуряване на частичните избори. Аз и друг път съм казвал в тази зала, че едно е при частични избори, когато то може да концентрира повече ресурс, и съвсем друго е при общи избори, и това е големият въпрос.
Още на 10 септември т.г. е издадена заповед на областния директор на вътрешните работи за създаване на съвместен щаб – ръководни служители са определени за осъществяване на функции по управление и организиране на взаимодействия, координация на дейността на службите при провеждане на избори за целия период, за взаимодействие с прокуратурата, за взаимодействие с представителите на избирателната комисия. Създадена е организация за проверка на изборните помещения и за съпровождане на изборните книжа преди и след приключване на изборите, както и поемане на охраната на помещенията, където ще бъдат съхранявани книжата до извозването. Договорено е координиране на действията за подаване на своевременна информация за заявленията, подадени от различни партии и коалиции, в това число са и сигналите, за които Вие говорите. Проведена е среща с кметската администрация за изпълнение на всички изисквания, забрана за алкохол и прочие. Също така е ангажиран сериозен оперативен ресурс за проверка на сигналите, за които Вие говорите.
Но аз и чрез Вас използвам случая да се обърна към гражданите, които ще участват в изборите. Нека да бъдат по-активни при подаването на сигнали за това най-грозно явление, с което се срещаме в новата ни политическа действителност - подаване на сигнали, даване на достоверни факти и данни. Защото, съгласете се, че много често, особено в една изострена предизборна кампания, всеки обвинява всекиго, че използва незаконни практики.
Така че, благодарейки Ви за въпроса, още веднъж Ви моля и Вас, а чрез Вас и всички граждани да съдействате на органите на полицията, на прокуратурата за събирането на информация, за уточняване на факти, за да може наистина тези, които купуват гласове, да носят най-тежката отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борис Ячев – право на реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Господин министър, между датата на внасянето на моя въпрос от 11 септември до днес – в тези близо две седмици и малко повече, вече има постъпили доста сигнали, включително и в ръководството на Министерството на вътрешните работи, и в прокуратурата не само от политически субекти, но и от граждани, свързани със задействани вече схеми за купуване на гласове.
В тази връзка щеше да бъде интересно за хората от общината да чуят, че по тези сигнали се работи последователно, отговорно и енергично. И най-важното, че при достатъчно събрани доказателства ще има резултати и подведени под отговорност лица, така както беше, да речем, в Сандански.
Действително, господин министър, считам, че настоящите частични избори – тук съм съгласен с Вас, че дават добра възможност на Министерството на вътрешните работи да демонстрира своята готовност да се справи безкомпромисно с порочната практика за търговия с гласове – нещо безспорно важно преди сериозните изпитания – предстоящи парламентарни избори, когато, за съжаление, е възможно тази практика да вземе застрашителни размери.
В тази връзка не въпрос, но по-скоро трябва една национална стратегия за превенция и работа срещу тази практика.
Знаем, че редовите служители на Министерството на вътрешните работи се отнасят доста предпазливо към една такава деликатна материя, свързана с политически партии, с избори, с политика въобще. И за онези от тях, които имат готовност и решимост да се борят срещу това явление, една по-ясна и категорично заявена позиция от страна на ръководството на Министерството на вътрешните работи и лично от министъра ще им даде по-голяма сигурност, за да предприемат по-ефикасни и решителни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Ячев, абсолютно съм съгласен с Вас. Тук от тази трибуна си позволявам да кажа, че всеки служител, върху който бъде упражняван някакъв натиск да прикрие, поради едни или други политически или бизнеспричини факт на купуване на гласове, то директно чрез Вас идва в моя кабинет. Имат пълен картбланш за цялата строгост на закона.
Специално за тази област аз нямам никакви съмнения, защото служителите там доказаха, че имат капацитета, имат свободата, имат знанията и възможностите да разкриват и доказват такива престъпления.
Разбира се, искам да благодаря и на прокуратурата, и на съда, които също разбират важността на такъв тип деяния, които застрашават политическата ни система и демокрацията като цяло.
В този смисъл още веднъж декларирам безкомпромисност към разкриване, доказване и наказване на такъв тип престъпления, свързани с избирателната система и свободното упражняване на политическите права на гражданите. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към Стефан Данаилов – министър на културата.
Първо, питане от народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми проф. Данаилов! Днес ще Ви попитам каква е политиката на Министерството на културата към българските граждани със значим принос в духовната ни култура.
Преди да отговорите обаче, ще Ви разкажа един действителен случай.
На 26 април м.г. в къщата на 82-годишния Дянко Дянков от град Априлци нахлуват 15 тежко въоръжени полицаи. При обиска са иззети една гладкоцевна пушка, капзалия от дамаска стомана, два револвера – барабанлии, стари уникати и патрони, произведени през 1912 и 1938 г.
Кой всъщност е притежателят на тези оръжия от 1912 г.? Става дума за Дянко Дянков – един от най-тачените майстори, реставратор на старинни оръжия от Априлското въстание. Следва бързо полицейско производство и присъда – затвор!
Преди бай Дянко да бъде осъден, Националният военноисторически музей и Плевенският исторически музей организират юбилейни изложби в негова чест, забележете, със съдействието на полицията в Плевен.
Директорът на плевенския музей проф. Михаил Грънчаров говори за десетките награди на стария майстор от изложби в България и в чужбина. За разлика от троянската полиция, прокуратурата и съда, които видяха в бай Дянко опасен престъпник и притежател на още по-опасни оръжия, за професорите Марко Семов, Дойно Дойнов, Атанас Божков, бай Дянко е майстор-родолюбец, на когото всички трябва да се поклоним.
Бай Дянко е изработил и старинните оръжия за филма „Капитан Петко войвода”. Посланици, дипломати, министрите на културата на Индия и Китай, представители на ЮНЕСКО оценяват високо изкуството на самоукия майстор.
Господин министър, в продължение на десетилетия българската държава почита с признание и награди самоукия майстор Дянко Дянков. Миналата година същата тази наша държава го осъди на затвор.
От друга страна, наскоро Министерството на културата отличи и награди бай Дянко, като го вписа в създадената по идея на ЮНЕСКО листа за живи човешки съкровища.
Ще Ви попитам простичко и по човешки: как да си обясним, че Дянко Дянков е осъден като престъпник, в същото време получава високо награда за заслуги към нацията в областта на българската култура? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Този човек действително осъден ли е?
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Осъдили са го, да.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова!
Тъй като Вашия въпрос беше дошъл при мен преди повече от три месеца и все не се случва да се срещнем, за да Ви отговоря, Вашите въпроси са много по-обстойни и аз Ви благодаря за тях, но за съжаление няма да имам възможност да отговоря, особено на първото Ваше питане – какво правим в Министерството на културата и каква е нашата политика към българските граждани с особено значим принос в духовността и българската култура.
Ще Ви отговоря откъде дойде идеята за живите човешки съкровища, а след това ще споделя своите лични мисли за бай Дянко.
Програмата на ЮНЕСКО „Живите човешки съкровища” е разработена в унисон с Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета на 17 октомври 2003 г. от Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж. През 2006 г. конвенцията бе ратифицирана от българския парламент, а Националната програма „Живи човешки съкровища – България” стартира през м. декември 2007 г.
През 2006 г. ЮНЕСКО призна за живи човешки съкровища уникалните бистришки баби. България е сред първите европейски страни, която има своя национална представителна листа – регистър на живите човешки съкровища, разработен от екип на Института за фолклор при БАН с активното сътрудничество на Дирекция „Регионални културни дейности” на Министерството на културата.
В него вече записахме първите пет свои номинации. Това са нестинарството – българска магия с огнена жарава, традиционни обреди и празници в с. Българи, община Царево, област Бургас; Калуша – стародавен обред, запазен за поколенията, обредно танцуване, с. Хърлец, община Козлодуй, област Враца; Дянко Дянков – майстор на старинни оръжия, традиционни занаяти, град Априлци, област Ловешка; двугласно пеене в град Неделино – традиционно пеене и свирене в град Неделино, област Смолян и традиционна Василешка сватба – традиционни обреди и празници, традиционни танци, град Момин проход, община Костенец, област София.
Изборът на тези представители става след като по точно определена процедура, обявена публично през месец февруари 2008 г., читалищата и музеите от цялата страна номинираха лица и групи за живи човешки съкровища. Кандидатурите бяха представени в типова документация, показваща тяхната уникалност и подкрепящо писмо от отдел „Култура” на съответната община. Предложенията се събираха от регионалните експертно-консултантски информационни центрове и читалища и постъпваха в регионалните исторически музеи. В периода 14-20 март 2008 г. сформираните 29 регионални комисии разгледаха постъпили над 160 кандидатури, от които за следващия последен кръг бяха номинирани 25. Всички те бяха придружени с кратки до 7-минутни клипове, които бяха излъчени по Българската национална телевизия.
В началото на юни 25-те кандидатури бяха разгледани от Национална комисия в състава на която бяха: Надежда Захариева – заместник-министър на културата и заместник-председател на Националния съвет по нематериално културно наследство, проф. Мила Сантова – директор на Института по фолклор при БАН, Румяна Митрева – генерален секретар на Националната комисия на ЮНЕСКО, акад. Николай Кауфман, проф. Ана Илиева, проф. Иваничка Георгиева, доц. Валентина Райчева, д-р Николай Ненов, Елена Божкова, д-р Венцислав Велев и други. Предложенията на Националната комисия бяха утвърдени от Министерството на културата и обявени публично на 24 юни 2008 г. на знаковия за българския фолклор Еньовден.
Читалищата и музеите, номинираните първи пет в списъка живи човешки съкровища на България получиха парична премия от 2000 лв., за да изпълнят плана за действие за съхраняване и продължаване на обреда или обичая.
Кандидатурата на Дянко Дянков – майстор на старинни оръжия, е представена от Музея на художествените занаяти и приложните изкуства в Троян и Народно читалище „Просвета” – град Априлци, област Ловешка. Мотивите за неговото номиниране са представени подробно в типовия формуляр на кандидата. Изборът е направен от комисията напълно самостоятелно и независимо, след като внимателно са съпоставени отделните номинации. Аз само утвърждавам направеното предложение. С цялата документация, ако желаете, можете да се запознаете в Министерството на културата. Лично аз бях много доволен от това, че срещнах името на бай Дянко и в допълнителния въпрос ще отговоря може би за това кой е този човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, заповядайте да зададете до два уточняващи въпроса към проф. Данаилов.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, аз се обръщам към Вас, защото в случая става дума за една човешка драма и защото бих искала да бъдем последователни в действията си, да няма разминаване между действията на троянския съд, прокуратура и полиция, и от друга страна действията на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Присъдата влязла ли е в сила?
СТЕЛА БАНКОВА: Да, господин председател.
Господин министър, аз пак искам да попитам не се ли бунтува Вашето чувство за справедливост в този случай? Питам съвсем добронамерено. Чуйте част от публикациите за бай Дянко: „Омаскариха с присъда затвор най-тачения оръжейник на стари пушкала от Априлското въстание”. Човекът потъва в земята от срам. Току-що е открил юбилейната си изложба в Плевен – Плевенския Исторически музей, и изведнъж – затвор.
През 1996 г. е извършен обиск в дома му. Иззетите тогава уникати от Априлското въстание изчезват. Иззетото старинно оръжие по време на среднощния обиск миналата година също изчезва. Питам Ви, дали изчезналите ценни уникати на оръжейника не са попълнили колекцията на някой богаташ? Аз считам, че прокуратурата трябва да изясни факта защо след двата обиска иззетите от полицията старинни оръжия изчезват. Дали тези ценни майсторски реставрирани оръжия не са причина бай Дянко да бъде обискиран и съден. Още през 2001 г. Дянко Дянков обяви, че дарява собствената си къща във възрожденски стил, за да я превърне в Музей на Възраждането и Освобождението в Априлци.
Аз мисля обаче, че за случилото се с бай Дянко сме виновни всички. Ще ви кажа и нещо друго – 80-годишната съпруга на бай Дянко умира часове след нощното нахлуване на полицаите в малката стаичка на двамата старци.
Господин министър, пак ще Ви попитам: къде е истината – в присъдата затвор, или в признанието на българската държава, че бай Дянко е живо човешко съкровище? Този въпрос поставих на среща с главния прокурор Борис Велчев. Поставих го на съветници на българския президент. Поставих го на кметове и полицейски началници.
Преди една година дойдохме с бай Дянко при Вас в Министерството на културата. Тогава Вие обещахте да помогнете. Сега с интерес ще чуя Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви в рамките на три минути за Вашия отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Въпросите бяха малко по-различни.
Преди две години ние се срещнахме с бай Дянко. Тогава получих описание на това, което се е случило. Това, което аз успях да направя, е да предам документацията на тогавашния министър на вътрешните работи господин Румен Петков. От това, което последва, не стана ясно как трябва да се процедира. Преди четири месеца имахме среща с Вас, госпожо Банкова. Тогава отново говорихме и аз бях готов да направим двамата с Вас среща с госпожа Тачева – министър на правосъдието и министъра на вътрешните работи господин Миков, за да може да излезе съвет.
Всъщност за какво става въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За тези пушки как ще го изпратите в затвора, господин министър?
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Той не е в затвора, но присъдата е налице. Става въпрос, че има неща, които спомена и госпожа Банкова, които някои от тези правораздаващи органи трябва да реши. Най-малко това е във възможностите на министъра на културата и Министерството на културата, освен да направят това, след като с право той е обявен за живо човешко съкровище, това е държавна награда, трябва да може да му се помогне.
Аз наистина имах среща с този човек – уникален е със своите качества и възможности. Но в преписките, които получих от госпожа Банкова, намерени три истински патрона, четири патрона – за това все пак на среща трябва застанат институции, които могат да задвижат въпроса. Ето, Вие сте говорили с главния прокурор и движение няма. Към мен никой не се е обърнал, за да дадем становище какъв е човекът, каква е неговата дарба и талант. Защото ние сме уникални в Европа и в ЮНЕСКО именно с живите си човешки съкровища. В този смисъл аз съм готов всякак да помагам, ако трябва поддържам в най-скоро време да направим тази среща и да поставим въпроса още веднъж. Убеден съм, че не бива да обиждаме човека, да е жив и здрав, в края на живота си, който наистина е голям патриот и прави уникални неща, което не навсякъде може да се срещнат.
На мен много ми се искаше да споделя и другите Ваши въпроси, които са много важни за това какво прави Министерството на културата в поддържането на духовността на България в лицето на нейните творци, но явно няма време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имате право да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
И аз бих се намесил, за да помогнем на този достоен човек. Дайте ми само да се запозная с присъдата и да се ориентирам юридически.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, аз съм обнадеждена от настроението сега, защото преди време поставих въпрос към вътрешния министър Румен Петков. Тогава получих отговор, че действията на полицията и всичко останало е съвсем закономерно. Докато сега благодаря на проф. Данаилов за добронамереността, за съпричастието, което проявява. Благодаря и на господин Корнезов и се надявам, че ще сторим едно добро дело, защото този човек го заслужава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ли е престъпникът на България?
СТЕЛА БАНКОВА: Аз съм готова и тук, пред проф. Данаилов съм показвала десетките му грамоти и участия в изложби в Китай, в Индия, в Япония, майсторското свидетелство за оръжейник, благодарение на което той има право да реставрира оръжия.
Господин министър, споменах, че мечтата на 82-годишния Дянко Дянков е да направи в собствената си къща възрожденски музей – мечта, която той все още се стреми да осъществи с пенсията си от около стотина лева. Това е разкошен българин с шаячни дрехи. Професор Данаилов го е видял. Няма да коментирам как този достоен българин живее с малката си пенсия - така живеят стотици хиляди български пенсионери. Затова ние сме длъжни да решим този жесток проблем.
Преди повече от две години с Минчо Христов предложихме законопроект за отпадане на точковата система, за преизчисляване и значително повишение на пенсиите. Както направи Румъния например – там увеличиха пенсиите с 43%.
Да се върнем пак към Дянко Дянков. В края на моето питане ще изпълня заръката на бай Дянко да Ви предам молбата на община Априлци за финансова помощ от страна на Министерството на културата, за да се довърши реставрацията и ремонтът на църквата „Св. Параскева” в кв. „Ново село” - гр. Априлци.
Аз съм убедена, господин министър, че Вие ще помогнете.
Още веднъж изразявам своята благодарност за настроението, за атмосферата, която се създаде сега – след поредното поставяне на този проблем. Надявам се, че ще успеем, макар и в тази патриаршеска възраст, да направим така, че да се изчисти името на този човек, чиито ръце трябва да целуваме за това, което е направил, за да прослави България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Светослав Спасов към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Господин Спасов, моля да развиете Вашия въпрос.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно достъпа за граждани до Двореца и парка на Стопанство „Евксиноград” – гр. Варна, с оглед статута им на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство.
Уважаеми господин министър, Дворецът „Евксиноград” – гр. Варна, е деклариран със списък от м. декември 1968 г. на НИПК като паметник на културата и със списък от 18 юли 1973 г. - като архитектурно-строителен паметник на културата. Територията на Стопанство „Евксиноград”- гр. Варна, е декларирана с писмо № 3042 от 3 февруари 1992 г. на НИПК като паметник на градинското и парковото изкуство.
В писмо № 3906 от 2 юли 1992 г. на НИПК, съдържащо режима за опазване на паметника на културата, дворецът е определен за такъв с категория – национално значение. Със същия статут е дворецът и прилежащия му парк „Балчик”, който с Постановление на Министерския съвет № 91 от 4 май 2004 г. е преобразуван в държавен културен институт – културен център Дворец „Балчик” на подчинение на министъра на културата.
Със Заповед № РД 09-293 от 29 юли 2004 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за паметниците на културата, министърът на културата е определил реда за достъп до Двореца „Балчик”. Въз основа на този акт на министъра ежегодно между 700 и 800 хиляди туристи посещават Двореца „Балчик”, за което заплащат входна такса в размер на 10,00 лв. Всички постъпления от таксата се използват за поддръжката и стопанисването на културния център.
За съжаление обаче, достъпът до Двореца и парка „Евксиноград” е силно ограничен, като на практика гражданите нямат достъп до него. Като мотив за това се използва фактът, че в хотелската част на стопанството почиват президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание, както и други лица с право на охрана от НСО.
Съгласно официална информация Стопанство „Евксиноград” е разположено на площ от 800 дка, като в рамките на 550 дка са паркът и Дворецът, които са със статут на паметник на културата от национално значение.
Във връзка с това Ви задавам няколко въпроса:
Съществува ли административен акт, по силата на който се урежда режимът за достъп до Двореца и парка на Стопанство „Евксиноград” и защо той не е сложен на видно място, ако съществува такъв? (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Не следва ли да се раздели зоната на парка и Двореца от зоната на резиденцията и хотелската част, като с постановление на Министерския съвет на парка, двореца и винарската изба се даде статут на държавен културен институт, като те станат културен център Дворец „Евксиноград” и се предоставят на разпореждане на министъра на културата? Останалата резидентска и хотелска част може да запази сегашния си статут на представителна почивна база на подчинение на министъра на държавната администрация и административната реформа.
Бихте ли подкрепили тази идея за открит достъп на български и чуждестранни граждани до Двореца и парка на Стопанство „Евксиноград” с оглед статута им на паметник на културата от национално значение? Бихте ли се ангажирали лично с внасяне на подобно предложение в Министерския съвет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Спасов, Вие зададохте десет въпроса.
Господин министър, можете да отговорите в рамките на три минути – в правилника така пише.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Проблемите, които поставяте в актуалните си въпроси към мен и към министър Николай Василев относно резиденцията и Стопанство „Евксиноград”, са правомерни и общественозначими. Моето положително отношение към решаването им аз вече имах възможност да споделя с Вас на нашата среща преди месец и половина. Към казаното от Вас за Резиденция „Евксиноград” при поставянето на този въпрос бих искал да добавя следното.
Резиденция „Евксиноград” се намира на 8 км североизточно от гр. Варна. Разположена е върху крайморска ивица с дължина около 3 км и средна ширина 180-220 м. Тя започва да се изгражда като лятна резиденция на Княз Александър Батенберг преди повече от 120 години, когато Съветът на старейшините – Гръцката митрополия, решава да му подари съществуващия тогава на това място манастир, а той закупува граничните земи.
С Указ № 27 от м. август 1893 г. резиденцията е наименувана „Евксиноград”, от гръцкото название „понтос ексеймос” – гостоприемно море.
Проектът за изграждане на зелената система е изготвен от известния немски паркостроител Карл Едуард Петцолд. Неговата реализация и допълнително развитие специалистите разделят на няколко етапа – от 90-те години на ХІХ век до наши дни. Въз основа на историческите и композиционните анализи те оценяват много високо културно-историческата стойност на комплекса от природни дадености, растителни видове и сгради и значението за историята на градино-парковото изкуство у нас.
През 1992 г. Националният институт за паметниците на културата изготвя цялостно обследване на комплекса, което е поставено в основата на решението за обявяването за паметник на културата с предварителна категория – от национално значение, и на директивите за опазването на евксиноградския парк. В зависимост от стойността и стойностната характеристика на историческото ядро и на различните му зони се предлагат режими с различна степен на охрана и опазване. В тях е предвидено и проучване на възможността за осигуряване на достъп на посетители. Оттогава досега принципалът на комплекса не е реагирал на тези предложения – от 1992 г.
В Стопанство „Евксиноград” се съхраняват и предмети, принадлежащи на царското семейство, и придобити през следващите години, които са образци на европейското и световното изкуство – имат историческа и художествена стойност.
През 2007 г. специалисти от Регионалния исторически музей – Варна, са извършили проверка на колекцията от 599 предмета, преценили са, че те имат качества на движим паметник на културата и са препоръчали предоставянето им чрез създаване на музей. Предложението в този смисъл беше направено през м. юли т.г. пред Министерството на културата и от управителя на Стопанство „Евксиноград”. Министерството на културата, управителят на стопанството и НИПК са дали становище, че сградата на бившата царска конюшня може да бъде преустроена за нуждите на музей.
В заключение на изложеното и в отговор на Вашите конкретни въпроси Министерството на културата оценява значимостта на Резиденция и Стопанство „Евксиноград” и възможността те да бъдат отворени за посещение от български граждани и гости на страната.
Ние сме готови да формираме група заедно с други ведомства и министерства, които да определят територията, до която може да има достъп и всъщност да бъде интересна за гражданите.
Що се отнася до това този парк и част от сградите да получат статут на държавен културен институт, трябва много внимателна преценка, включително от финансова гледна точка, защото преди да дойдат приходите, ние трябва да извършим много дейности, за да бъдат по-привлекателни и туристите – впечатлени, а ценностите – опазени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Светослав Спасов – право на реплика.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин професоре, аз съм наистина удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се в рамките на мандата на това правителство въпросът да се реши в полза на българските и чуждестранни граждани, които имат интерес за посещение в Двореца и парка „Евксиноград”. Надявам се, че този статут на държавен културен институт за парка и двореца ще бъде иницииран от Ваша страна и се надявам тази група, за която Вие говорите, в скоро време да бъде съставена, имайки предвид огромния интерес към двореца и парка от страна на български и чуждестранни туристи.
Средства за поддръжка на този парк и в момента са необходими. Знаете, че през 20-30 години дърветата в този парк трябва да се подменят, той вече е на около сто и повече години. Доколкото разбирам, средства от държавния бюджет за тази подмяна няма. Виждаме, че в Балчик около 8 до 10 милиона годишно влизат от такси на посетители. Аз смятам, че в Двореца и парка „Евксиноград” могат да влизат повече, дори двойно – 15 до 20 милиона годишно от страна на туристите – средства, които ще постъпят от тях.
Надявам се да се вземе предвид и световната практика – дори в страни, които са действащи монархии, дворците на монарсите са достъпни за посещение от обикновените хора. Не би трябвало това, че почиват властимащи в Стопанство „Евксиноград”, да ограничава достъпа на хората и всеки да е зависим от управителя на това стопанство, който по свое усмотрение решава кого да пусне и кого – не.
Благодаря Ви много и наистина се надявам на Вас и на правителството - скоро да вземе решение в полза на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути, но не бързайте да обещавате.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Министърът на отбраната казва: „Ако е 20 милиона, да го вземем да го съхраняваме ние!”.
Не, такива печалби Балчик няма. Знаете, че там сумите се делят заедно с университета. Много, много по-долу сме.
Истина е, че този уникален парков комплекс, който е в Евксиноград, има своите проблеми. В разговори преди две години с градинарите и с управата се оказа, че за поддръжката на един декар от тези площи, които са с насажденията, са нужни 1000 лв. Това е преди две години. Правете сметка какви пари са нужни за издръжката на парка и, разбира се, за подобряване състоянието и на самия дворец. Не говоря за конюшнята.
Аз съм убеден, че има начини тези територии да не си пречат една на друга, тъй като те са в различни краища на самия комплекс и пак могат да бъдат използвани като резиденции. В същото време знаете, че хотелската част, така нареченият „Тунел”, има свободен достъп до граждани, но в същото време има уникална вила, която трябва също да влезе в гледането – това, което е създавано по времето на Тодор Живков. Това е вилата, в която той е почивал, вече забравих как се казваше. „Магнолия” май беше.
Във всички случаи мисля, че с господин Василев трябва да си сътрудничим и да се вземе едно правилно решение. Според мен въпросът не е какви пари ще изкара и дали ще се издържа. Въпросът е гражданите и туристите, гости на България, да имат възможност да видят и това уникално пространство в нашето Черноморие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени от народните представители към министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков.
Господин Величков, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос към министър Цонев.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! След встъпването си в длъжност Вие заявихте, че някои от чиновниците в Министерството на отбраната са замесени в корупционни схеми и умишлено са източвали министерството като са продавали и заменяли имоти на цени под данъчната им оценка.
Един от типичните примери на въпросните корупционни схеми е и продажбата на Дома на отбраната в Стара Загора. Намираща се в центъра на града, четириетажната сграда на дома е с разгъната площ от 1762 квадратни метра и е продадена на 26.02.2004 г. на софийската фирма „Трейд груп 2000” за сумата от 105 000 лв. Данъчната оценка на същия имот по това време е 326 918 лв., а пазарната цена по експертна оценка е 1 129 200 лв. От тази очевидно крайно неизгодна продажба министерството и държавата са ощетени с над един милион лева.
Аз зная, че този въпрос е поставят веднъж на Вашето внимание в залата. Поставям го за втори път, защото той наистина вълнува обществеността в Стара Загора. В град, в който един едностаен апартамент от 55-60 квадратни метра се продава за над 100 000 лв., тоест на стойността на този имот, не може да не се вълнува обществеността.
В тази връзка аз поставям въпроса още веднъж и моля, знаейки Вашето намерение и Вашите усилия да сложите някакъв ред, да ми отговорите: каква е оценката по тази сделка и ще бъде ли потърсена отговорност на тези, които наистина са извършили тази доста внушителна корупционна сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор на народния представител.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! В отговор на зададения от Вас въпрос относно продажбата на Дом на армията в град Стара Загора Ви информирам за следното. Продажбата на цитирания имот е извършена през 2004 г. от Търговското дружество „Воинтех” ЕООД, което е приемник на бившето СО. В този период дружеството е било обявено за приватизация и продажбите са се извършвали с разрешение на Агенцията за приватизацията.
В миналия мандат, на 4 юли 2004 г., тогавашният министър на отбраната господин Николай Свинаров, който е бил принципал на дружеството, е отговорил тук, в пленарната зала, на същия актуален въпрос, зададен от народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев. Мога да Ви предоставя стенограмата, за да се запознаете. Разпоредената от мен проверка при встъпването ми в длъжност министър на отбраната, обхвана периода след датата на откриване на процедура по ликвидацията на дружеството, а именно месец ноември 2005 г. до 29 април 2008 г. В момента се извършват проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция и от Софийска градска прокуратура. Когато те приключат, резултатите ще бъдат оповестени и в случай че има констатирани нарушения, ще бъдат повдигнати обвинения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков – право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, уважаеми господин министър. Аз бих заявил, да, това исках. Все пак да се види, че въпросът не е оставен, въпросът се движи, което е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как се движи? От 2004 г. накъде се движи?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Не, тук става дума за проверки, които се вършат за това нещо, което се каза.
Аз се надявам, че Вие, както многократно сте заявявали, няма да позволите за в бъдеще подобни случаи на доограбване на имотите на армията, защото наистина това са едни много съблазнителни, много апетитни имоти. И бих искал декларациите, които Вие направихте, да бъдат изпълнени във Вашата практика като министър. Имате моята и на някои независими колеги, специално от партия „Защита”, пълната подкрепа във Вашето намерение наистина да се сложи край на тази корупционна практика в отделни периоди от дейността на някои Ваши предшественици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Следва въпрос, зададен от народния представител Христо Кирчев от Варна, естествено на морска тематика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Чрез медиите беше съобщено, че България ще закупи две остарели белгийски фрегати от типа „Дръзки”, както и един миночистач. Вече едната фрегата пристигна, освен предната „Дръзки”.
Тъй като въпросът е от около три месеца: кога ще бъдат доставени, как ще бъдат оборудвани, как ще се обучат екипажите и какви задачи ще изпълняват, след като Белгия преценява, че те ще бъдат снети от въоръжение? Ако бъдат закупени, докога се предвижда да са в експлоатация в Българския военноморски флот, тъй като с „Дръзки” имаше много голямо забавяне?
Строежът и закупуването на двете нови френски корвети не беше разяснено точно. Знае ли се сумата на контракта, параметрите на корветите, задачите, които ще изпълняват, откога ще влязат на въоръжение и какви ще бъдат договорите, ако има такива (понеже се говори, че ще се правят в България, във Варна)?
Съобщението в медиите след посещението на господин Сергей Станишев във Франция събуди противоречиви мнения в българското общество и сред военните специалисти. Заговори се, че корветите, които ще се купуват, са от по-стар тип, че сега имало нови, с нови технологии и т.н.
Въпросите ми към Вас са: има ли визия и план за превъоръжаване на Българския военноморски флот? Има ли план как това да стане във времето? Уточнен ли е типът на корабите, след като се отчита съвременната международна политическа и икономическа ситуация?
Казвам това, защото да се вземат пет кораба за открито море – това е сравнително тежка поддръжка, изискват се много средства. Затова въпросът ми е: след като имаме три стари фрегати, които ще вършат някакви патрулни действия в Средиземно море (затова се внасят новите), как ще бъдат разположени във времето тези две нови корвети, тъй като старите корвети от Белгия имат ресурс, който да бъде удължаван още 15 години, а след 15-те могат да бъдат поддържани още, но всяка стара техника има много големи разноски? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кирчев.
Господин министър, моля да отговорите на народния представител Христо Кирчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирчев, Вашите въпроси относно визията, плана и целесъобразността от превъоръжаване на Българските военноморски сили с нови кораби, с отчитане на съвременната международна обстановка, са взаимно свързани и отговорът им може да се сведе до развитието на две тези.
Първата се отнася до това какви военноморски сили следва да имаме и какви оперативни способности те трябва да притежават. Подробен отговор на този въпрос може да се намери в приетия с Постановление № 54 на Министерския съвет от 21 март т.г. Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили. В него подробно са разгледани въпросите за промяната, средата за сигурност, рисковете в локален, регионален и световен мащаб, националните приоритети, сили и амбиции, свързани с противодействие срещу тези рискове в рамките на съюзническите ни ангажименти с НАТО и Европейския съюз. Там са формулирани целите и задачите на Въоръжените сили, включително и тези на Военноморските сили, както и количеството бойни, поддържащи и спомагателни кораби в периода до 2015 г.
Този актуализиран план, който Министерството на отбраната изпълнява, беше приет преди назначаването ми за министър, но убеждението ми е, че това стана след широк политически дебат и постигнат консенсус между основните политически сили и различните институции в страната.
Втората теза, която е свързана с отговора на Вашия въпрос, се отнася до това какви конкретни кораби следва да имат нашите Военноморски сили, за да достигнат необходимите им оперативни способности. По този въпрос ще повторя някои мои изказвания, както и отговорите на премиера на редица журналистически въпроси и депутатски питания.
По проекта „Модернизация и придобиване на кораби втора ръка” – съгласно постигнатите национални договорености с НАТО до края на 2008 година Военноморските сили на България трябва да предоставят напълно оперативно съвместима фрегата за нуждите на колективната защита на Алианса, което е възможно чрез закупуване на приемлива цена от страните – членки на НАТО, на кораби втора ръка. Предложението е това да са кораби от Белгийските военноморски сили и по-точно две фрегати и един кораб от типа „Минен ловец”. Фрегатите са преминали пълния цикъл на ремонт и модернизация и са готови за незабавно предаване. Те се предават в пълен боекомплект, без ракети „Екзозет”, като торпедното оръжие е в отлично състояние и може да се експлоатира безпроблемно до 2014 г., а и впоследствие след съответно техническо обслужване. Към двете фрегати се предлага допълнително оборудване за корабите – трите менажора за обучение на личния състав, електронно оборудване за тестване на оръжейните корабни системи и пр.
Необходимо е да се отбележи, че извършените от белгийската страна ремонт и модернизация на фрегатите по отношение на платформата, корпусите, енергетичната система и сензорите осигурява надеждно ползване на тези кораби в рамките поне на 15 години – период, в който те ще могат да запазят оперативните си способности, които имат към момента.
„Минният ловец” разполага със система за подводно търсене, която е достатъчно ефективна и няма аналог в българските Военноморски сили, които на този етап разполагат само с миночистачни кораби. С придобиването на този кораб ще се генерират нови способности за нашите Военноморски сили и ще се повиши значително количеството на противоминните дейности при осигуряване на по-безопасна борба с мините.
Съгласно графика за получаване на корабите, включен в проекта за техническото споразумение към договора за продажба, първата фрегата вече е предоставена на българските Военноморски сили и е в процес на усвояване от екипажа, а втората и „Минният ловец” – планира се да се доставят от Белгийските военноморски сили в началото на 2009 г.
По проекта за модернизация, проектиране и строителство на кораб „многоцелева корвета”. С предвидената „многоцелева корвета” Военноморските сили на Република България ще могат да изпълнят мисиите и задачите си и след изтичане на срока на оперативната готовност на фрегатите втора ръка. Предвижда се новите корвети да бъдат модерни бойни кораби, построени на съвременни технологии, напълно съвместими с корабите на НАТО, с цел посрещане на предизвикателствата на средата на сигурност на ХХІ век.
До момента процедурата, която е проведена, е: водят се преговори за определяне на първо място на изпълнител на проекта. В момента се обсъждат само техническите показатели. Още не се обсъждат финансовите. Когато те завършат, обществото и Вие ще бъдете информирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев – право на реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, разбирам, че отговорът е направен от Щаба на Военноморските сили във Варна. Разбира се, кой друг да го направи! Аз съм разговарял с тях. Лошото е, че в обществото се насаждат противоречиви твърдения. Във вестника излиза, че от Нова година България ще строи корвети. Смея да твърдя, че съм доста запознат с тези проблеми. Имам познания по тези въпроси.
Кажете на вашите адмирали – мои приятели, че трябва една корвета за тези атлантически „мейбъл сталинг форс” в Средиземно море. От другите две – едната трябва да се ремонтира. Ще дойдат и две корвети, които са близо 2000 т. Това са много сериозни кораби. Затова зададох въпроса. От НАТО казват: „Вие нямате крайбрежна охрана, а правите флот за открито море”.
Знам Вашата специалност и не искам да Ви засегна, но те трябва да помислят. Купуват се неща, за да ги имаме. Дайте да купим три фолксвагена „Голф 3”. Тежка поддръжка – хубаво, да си ги имаме. Целта е да се оптимизира този флот – кое да бъде за навън, кое да бъде за крайбрежната охрана. Защото в момента калкана го крадат на поразия, под носа ни, а ние нямаме един бързоходен катер, за да догоним крадците от Турция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но имаме корвета.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Нямаме нищо! Аз знам всеки кораб какво прави и как действа. Нямат хеликоптери. Като нямаш хеликоптер, нищо не можеш да видиш. Затова зададох този въпрос. Аз сам мога да си отговоря много по-добре. Следя толкова много литература! Исках да накарам нашите военни да мислят не само от вида „Дайте да купим, за да го имаме”, а как да го използваме и за какво. Знам, че това е много тежък въпрос. Разберете, това са пари и много тежка поддръжка. Корабите са купени на безценица. Това е ясно – подарък. А поддръжката след това?! Всяка стара кола има тежка поддръжка. Ние ги купуваме без ясната престава закъде ще бъдат насочени и какво ще правят. От НАТО ни критикуват за това. Нашите офицери го знаят. А ни критикуват, защото нямаме точна политика.
А това, което са Ви написали, го дискутирахме в Народното събрание – какви са характеристиките и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
И така, уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Николай Цонев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Към министъра на финансите има пет въпроса, питания и така нататък. Остава време единствено за питането, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През системата на обществените поръчки в България се преразпределят твърде много пари. През 2007 г. те са на стойност над 5 млрд. и 880 млн. лв., а само за първото полугодие на тази година са сключени близо 7 хил. договора на стойност над 3 млрд. лв.
Данните за обществените поръчки от доклада на Агенция „Държавна финансова инспекция” за 2007 г. показват, че от 1529 проверени процедури на стойност около 1 млрд. лв. са открити нарушения в 776 на стойност 601 млн. лв. С други думи, всяка втора обществена поръчка се извършва със сериозни нарушения.
Имайки предвид че през 2007 г. са изпълнени 15 хил. обществени поръчки на обща стойност над 6 млрд. лв., може да се направи изводът, че при усвояването на 3 млрд. лв. от държавния бюджет по линия на обществените поръчки са извършени сериозни нарушения. Направената констатация поставя под съмнение ефективността на контрола на изразходване на публичните средства, който на практика е последващ, констатиращ, а не превантивен. Нарушенията в провеждането на обществените поръчки неизбежно се пренасят и в усвояването на еврофондовете – както предприсъединителните, така и структурниите и Кохезионния фонд, Фонда за регионално развитие на Европа, което крие сериозни рискове за тяхното блокиране от страна на Европейската комисия. Между другото, въпросът е зададен в миналия сезон, това вече се случи за голяма част от фондовете.
В тази връзка е и моето питане към Вас каква е политиката на българското правителство за повишаване ефективността на контрола по изразходването на публичните средства и провеждането на обществените поръчки във всички сфери на българската икономика? Какви изводи направихте в правителството, господин министър, по доклада на KPMG и двата доклада на Сметната палата за нарушенията във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, довели до блокирането на парите за изграждането на българските пътища и магистрали от Програма ФАР и Програма ИСПА? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Институцията, която Вие цитирахте, въз основа на чиито данни развихте въпроса, е в резултат на реформите, осъществени от правителството още в началото на своя мандат – в края на 2005 г. и през 2006 г., в резултат на които реформи беше децентрализиран вътрешният контрол и въведен принципът на управленската отговорност. Една модерна система за вътрешен контрол, каквато съществува в практиката на другите, особено по-старите страни – членки на Европейския съюз. Това – в отговор на Вашия извод, че е последващ контролът и всъщност той върви след събитията, доколкото аз Ви разбрах. Тоест искам да кажа, че още в първите стъпки правителството направи мащабна реформа във финансовия контрол, която като общ извод върви успешно, въпреки че в отделни звена, разбира се, се наблюдават пропуски. Но реформата наистина е доста сериозна и трудно можем да очакваме, че в кратък период от време ще даде търсените резултати, както в старите страни членки, в които тези контролни системи са изграждани десетилетия.
Конкретно на Вашия въпрос за обществените поръчки. С цел повишаване ефективността на контрола по разходване на публичните средства и при провеждане на обществените поръчки правителството подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е в процес на обсъждане в комисиите на Народното събрание. Най-съществените изменения в проекта до голяма степен обобщават идентифицираните до този момент слабости. Целите на подобренията в закона са насочени към разширяване функциите и повишаване на предварителния контрол върху обществените поръчки чрез разширяване функциите на наблюдателите от Агенцията за обществените поръчки; създаване на допълнителни гаранции за осигуряване на публичност и прозрачност на процедурите; за тяхното възлагане чрез промени в състава и правомощията на комисиите за избор на изпълнители на обществени поръчки; повишаване на административния капацитет на Агенцията за обществените поръчки и увеличаване и прецизиране на правомощията на нейните органи; привеждане в съответствие на Закона за обществените поръчки с последните изменения в регламентите, засягащи съответната материя.
Изготвен е и един проект за изменение на Закона за Държавната финансова инспекция, където на Държавната финансова инспекция се дават допълнителни правомощия по проверки в бенефициенти по структурните и предприсъединителните фондове, което считаме, че допълнително ще създаде предпоставки за по-сериозен контрол на място – слабото звено в цялата система – и ще намали в значителна степен допускането на нередности (не бих използвал по-сериозни изрази) в много от процедурите и при усвояване на предприсъединителните и структурните фондове.
По отношение на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” бих искал да Ви уведомя за Ваше сведение, че само ако вземем последните няколко години, след 2004 г., във фонда са извършени поне по една проверка съответно от Агенцията за финансов контрол, респективно Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Европейската Сметна палата, Одитното звено на Генерална дирекция „Регионална политика”, Одитното звено на Министерството на финансите и, разбира се, последните проверки, които Вие цитирахте на KPMG.
Всички проверки, без изключение, в това число и на KPMG, са приключвали с квалифицирано мнение. На одитен език това означава, че системите за управление и контрол на финансовите средства са получили задоволителна оценка. При всички тези проверки са набелязвани препоръки за подобряване на работата, като след всяка една от проверките ръководството на фонда е вземало съответни мерки. И не е случайно, че през 2006 г. една от дирекциите на фонда бе акредитирана за работа по ИСПА по разширената децентрализация, а през 2007 г. фондът беше определен като краен бенефициент по Оперативна програма „Транспорт” от Генерална дирекция „Регионална политика”.
Казвам всичко това, за да не се създаде впечатление, че едва ли не проверката на KPMG е първа и до този момент не е правено нищо във фонда.
Завършвам само с още един израз. След проверките в KPMG и идентифицираните допълнителни слабости, на които сигурно до този момент не е обръщано сериозно внимание на конфликти на интереси, бяха набелязани поредица от мерки от регулаторен и институционален характер, които доведоха фактически до трансформиране на цялата институция. В момента, след поправките и в закона, се институционализира по същество нова институционална структура на фонда. Законът създава предпоставки качеството на контрол, особено предварителния контрол, да бъде на доста по-високо равнище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, както Ви е известно, в рамките на две минути имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, това, което изнесохте от тази трибуна, действително е така. Обаче още с формирането на правителството министър-председателят Сергей Станишев обеща промяна в Закона за обществените поръчки. Аз недоумявам как това не беше направено, а се прави в момента и то се прави с цел законът да почне да действа за следващото правителство. Неслучайно онзи ден отново на България се прикачва епитета, че България е провалът на Европа в борбата срещу корупцията.
Както казват от „Трансперанси Интернешънъл”, през последните три години корупцията в обществените поръчки и стратегическите концесионни сделки, както и злоупотребите с пари от еврофондовете пречат на напредъка на България и намаляват доверието в публичните институции. А политическата корупция вече не е проблем само на България, а на целия Европейския съюз, тъй като проблемът е свързан и с организираната престъпност, и прането на пари, и с участието на висшите ешелони на властта. Неслучайно и рейтинговата агенция „Мудис” от вчера свали рейтинга на България.
Моите доуточняващи въпроси към Вас, господин министре, са:
Не Ви ли смущава фактът, че един от най-щедрите спонсори на БСП, според доклада на Сметната палата за 2007 г. - това е Автомагистрали „Черно море”, на 27 ноември 2007 г. сключва договор с Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за близо 16 млн. лв. без ДДС за пътно строителство? Седмица по-късно – за близо 2 млн. лв. по Програма ФАР по Проект за подпомагане развитието потенциала на регионалния туризъм във Велики Преслав, а така също и няколко милиона лева за рехабилитация на улици по Оперативна програма „Регионално развитие”. Да не говорим за няколкото милиона лева по така наречения бюджетен излишък за миналата 2007 г. Умишлено не Ви питам за братските фирми на бившия шеф на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, които според Сметната палата, са получили в нарушение по 18 договора близо 112 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз ще си позволя да направя няколко уточнения. Вие сте забравили, господин Чачев, че една от задачите, които трябваше да бъде решена през 2006 г. във връзка с присъединяването и съответно жълти и червени зони, които настоящото правителство завари по същество в началото на своя мандат, беше точно хармонизиране на Закона за обществените поръчки и през 2006 г. такава промяна беше направена, при това беше направена, съгласувана изцяло със съответната дирекция на Европейската комисия. Днес, казвам днес условно, ние внасяме настоящите поправки след като самите ние в правителството, разбира се отговорните институции по тези въпроси, сме идентифицирали възможности за допълнително подобряване в посока на прозрачност и по-ефективна работа на системите за контрол. От тази гледна точка не е коректно твърдението Ви, че премиерът е заявил нещо и не е изпълнено, тъй като през 2006 г. законът също беше доста променен в посока добрите европейски практики. Очевидно нито един закон не е съвършен, този – също. Нашите усилия да го подобрим продължават.
Що се касае до някои Ваши конкретни сделки, които цитирахте, по-скоро поръчки, трябва да отправите въпроса към съответните институции.
Моля Ви да не намесвате оценката на „Мудис”, тъй като може да се спори дали в условията на сегашната глобална криза – терминът „криза” вече смени турбуленции, които бяха използвани до този момент дори и от най-високопоставените външни наблюдатели. Та в условията на настоящата криза, променената перспектива на страната от позитивна към стабилна, дали това е основание за сериозна критика? Според мен, по-скоро оценката на „Мудис” за външните дисбаланси като негатив и устойчивите фискални позиции като позитив е по-скоро балансирана и реалистична, отколкото да отразяват факти, които Вие малко смесихте в аргументите си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, позволете ми да не се съглася с последното, което казахте, защото вчера излязоха данните от Българската национална банка и Националния статистически институт. Към края на м. юли външният дълг на България се е увеличил с 39,1% и е достигнал 32 млрд. 700 млн. евро, което представлява 99,5% от брутния вътрешен продукт за цялата година. На търговските банки задълженията са нараснали с 35,46% и са вече близо 8 млрд. лв. Увеличението е драстично – с 1 млрд. 300 млн. лв. Дългосрочните задължения на държавата са близо 21 млрд. лв. и представляват 62,8% от брутния вътрешен продукт. Всичко това показва, че действително макроикономическите показатели, господин министре, се влошават и, дай Боже, да не съм лош пророк, обаче държавата е в много лошо състояние и безхаберието, в което се намираме спрямо усилията, които се полагат да можем да се възползваме от парите от Европейския съюз, според мен, не само че са недостатъчни, а, бих казал, никакви. Неслучайно и онзи ден на кръглата маса, на която присъства и председателят на парламента господин Пирински, беше казано от страна на ОЛАФ, че вицепремиерът госпожа Плугчиева е командир без армия и тя ще бъде победена, ако няма достатъчно инструментариум за решаване на проблемите, които седят пред България. От това обаче, което правителството прави, се вижда, че то няма нито капацитета, нито политическата воля да изведе България напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол и, разбира се, за готовността му да отговори на всички зададени към него въпроси.
Сега часът е 14,00 и ще трябва да прекратим заседанието дотук.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 1 октомври 2008 г., от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Иван Илчев
Георги Димитров