Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов


Секретари: Пенко Атанасов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добро утро, колеги!
Имаме необходимия кворум – откривам днешното пленарно заседание.
Следва да приемем програмата за седмицата.
Преди това виждам, че народният представител Пламен Славов, по реда на процедурите, иска да се обърне към вас, уважаеми колеги. Моля за внимание!
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да използвам първото заседание от нашата работна седмица, за да ви предложа от името на всички нас, да отправим поздрави към всички мюсюлмани – граждани на Република България, с настъпването на техния голям празник Рамазан Байрам. (Ръкопляскания.)
Нека да пожелаем на всички тях, на техните семейства, много здраве, дълги години живот и успехи във всички техни начинания за тяхното благо, за тяхното щастие, за просперитета на нашата родина - Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Славов.
Вярвам, че достатъчно ясно господин Славов изрази добрите пожелания на всички нас към нашите съграждани от мюсюлманското вероизповедание.
Уважаеми колеги, да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание от 1 до 3 октомври 2008 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: от Парламентарната група на Демократи за силна България – Проект за решение относно определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност на Република България. Вносители са Асен Агов и група народни представители. Проектът за решение е внесен на 10.09.2008 г.
От другите парламентарни групи няма постъпили предложения за разглеждане на актове на Народното събрание – проекти по чл. 40, ал. 7. (Шум и реплики в залата.)
Нека да приемем програмата и веднага ще дам възможност да се направи процедурно предложение.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин-Калафат (вносител: Министерски съвет; 11.09.2008 г.).
2. Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (вносител: Министерски съвет; 30.06.2008 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (вносител: Министерски съвет; 18.07.2008 г.).
4. Първо четене на Законопроекта за независимите оценители (вносител: Министерски съвет; 16.07.2008 г.).
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (вносители: Валентин Милтенов и група народни представители; 05.06.2008 г.) и на Законопроекта за защита на конкуренцията (вносител: Министерски съвет; 10.09.2008 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (вносител: Министерски съвет; 05.09.2008 г.).
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (вносители: Мартин Димитров и група народни представители, 28.05.2008 г.; Бойко Великов и група народни представители, 04.07.2008 г.).
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция (вносител: Министерски съвет; 03.09.2008 г.).
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча (приет на първо четене на 09.07.2008 г.) – продължение.
10. Второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост (приет на първо четене на 13.03.2008 г.).
11. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 5.
Програмата е приета.
За процедурен въпрос заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, в днешния дневен ред по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Коалиция “Атака” бяхме внесли предложение да се гледа въпросът с лихвоточките на българските граждани, който три години отлежава в канцеларията и който е стигнал до второ четене.
Ние от “Атака” се съгласихме да оттеглим днес гледането на законопроекта и ще ви кажа защо – защото не е направен един доклад, в който да се обобщят двата внесени законопроекта – единият е от БСП, другият е от “Атака”.
С това мое процедурно изказване искам да поставя на вниманието ви, че въпросът съществува, че ние ще настояваме законопроектът да се гледа. Уведомявам ви, включително и колегите от БСП, които са внесли законопроекта, че на Председателския съвет стигнахме до становището да мине тази седмица, от двата законопроекта да се направи един обобщен доклад. Оставаме с надежда през другата седмица уважаемото ръководство на Народното събрание да има грижата да внесе компилиран и окончателен, готов за второ четене, законопроект в пленарната зала за разглеждане. Надяваме се това да стане, защото въпросът касае 300 000 български граждани. Заострям вашето внимание в насока тази седмица комисиите – по икономическите въпроси и правната, да минат по готовия общ, компилиран законопроект от двата внесени и приети законопроекта. В тази връзка от “Атака” оставаме с очакването, че другата седмица законопроектът да мине на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно уточнение във връзка с това, което ви беше съобщено, колеги. Моля да обърнете внимание, защото е въпрос, който засяга, вярвам, всеки народен представител. Въпросът е за жилищноспестовните влогове.
От Коалиция “Атака” беше предложено днес да се гледа обобщеният доклад, който е изготвен от Комисията по икономическата политика, но по който има предложения от народни представители и не е оформен докладът за второ четене.
На Председателския съвет беше отчетено, че е изминало доста време от обсъждането на тези законопроекти и в комисията, включително в началото на годината господин Софиянски повдигна въпроса, че има редица изменения в самата фактология на въпроса, в основните параметри на проблема. Съгласувахме в Комисията по икономическата политика, господин Цонев се съгласи, да се проведе едно разглеждане на състоянието на проблема, на текстовете, които сега фигурират в общия доклад и да се прецени до каква степен е възможно и реалистично да се съгласуват предложения, които да бъдат разгледани и в контекста на предстоящата дискусия по рамката на бюджета, и по консолидирания бюджет за следващата година.
Всички съзнаваме, че въпросът е актуален и остър. Едновременно с това този въпрос е в пряка зависимост от ресурсите, с които може да се третира и да се реши този въпрос. Виждам и господин Захари Георгиев в залата. Той е един от вносителите, както и другите колеги.
Молбата ми към господин Цонев е да организира едно обсъждане по същество в комисията и да предложите как да процедираме.
Предложенията по ал. 3 – има предложение от народния представител Борислав Ралчев за включване в дневния ред на Проект за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание. Предложението е от 19 септември т.г., внесено е от господин Ралчев.
Ако желаете да го обосновете, господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение, уважаеми колеги, държи сметка за текста от правилника, който дава възможност на всяка парламентарна група да излъчи заместник-председател. Нашата кандидатура е за колегата Великов.
Колегата Великов е един доказан професионалист и парламентарист, бивш председател на Народното събрание, човек със завидна научна кариера, човек със завиден бизнес, доказал своите качества. Считам, че ние трябва да подкрепим - и ви молим и вие да подкрепите - тази кандидатура, защото по този начин ще изпълним повелята на закона и това ще допринесе за по-точната и по-добра работа на Народното събрание.
Моля за вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 56, против 13, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, все пак се намираме в Народно събрание, а това е висшият законодателен орган в тази държава. Когато не се спазват правилата, които касаят стриктно работата на Народното събрание, става много лошо. Имам предвид чл. 4а, който беше променен с волята на това Народно събрание през миналата година.
За какво иде реч? Толкова ли е страшно един доказан професионалист, един високоетичен човек да бъде на място, което се полага по силата на закона? Или и тук виждате някакви „цветни” козни, които по реда на инерцията и на невземане отношение от тези 50 депутати... Какво означава „въздържал се”? За какво се въздържат тези хора? Заради личността? Очевидно не е това. Или за партийната му принадлежност? Ако това е критерий, то трябва да махнем всички правила, които в правилника определят какво трябва да бъде съотношението и критерият за определяне на заместник-председателските места, и ясно и точно да заявим на цялата българска общественост, че Народното събрание не желае да спазва правилата, които само е създало във връзка с неговата работа.
Много ви моля! Това са принципни неща, от които трябва да бъдат направени много големи изводи. Нека да бъдем на нивото, което изисква нашият депутатски статус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 127 народни представители: за 65, против 13, въздържали се 49.
Предложението е прието. (Ръкопляскания в БНД.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): По процедура може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По процедурен въпрос – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, при положение че предложението на новосформираната група относно заместник-председателското място, което те предлагат, влиза в пленарната зала, следва, съобразно нашия правилник, да влезе за разглеждане и нашето предложение за заместник-председател на Парламентарната група на „Атака”, което сме направили преди две години. То всъщност беше променено, като се смени участникът в „Атака”, който беше предложен първоначално, с проф. Станилов.
Така че при разглеждането на тази точка от дневния ред, която явно ще бъде включена, ние настояваме, така както повелява правилникът, да бъде внесено за разглеждане и предложението на „Атака”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, повдига се въпросът, че практиката в нашето Народно събрание се свежда до това, когато дадена точка се включи в програмата за седмицата, по нея да се обсъждат и другите въпроси от същия характер. Постъпвали сме по различен начин. Понякога, когато въпросът е бил спорен, сме гласували дали това да бъде така. В случая аз няма да подложа на гласуване дали да се включи или не. Предлагам да се включи предложението на Коалиция „Атака” при обсъждането на тази точка.
Предстои да се направи предложение на кое място в програмата да бъде разположен този въпрос. Очаквам от господин Ралчев такова предложение.
Но вие съзнавате, че във връзка с предложението на групата на „Атака” има въпроси, свързани с това от чие име се прави това предложение, тъй като продължава един спор относно правомощията на една или друга конфигурация на „Атака” да прави такива предложения. Очаквам, че когато се стигне до обсъждане на този въпрос, ще бъде изяснен и този аспект на предложението.
Господин Ралчев, имате думата за предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Предвид на това, че темата за заместник-председателството се постави на дневен ред, аз моля да я включим като точка първа от днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за точка първа от седмичната ни програма: избиране на заместник-председатели на Народното събрание.
Гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 50, против 51, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
В такъв случай точката ще бъде разгледана в края на седмичната ни работа.
Следващото предложение по ал. 3 е от народния представител Надежда Михайлова, колегите Ваньо Шарков, Иван Сотиров и Христо Кирчев за включване в дневния ред изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно изявленията му пред руските медии, поставящи под въпрос основни външнополитически приоритети на Република България.
Госпожо Михайлова, ако желаете, заповядайте да го обосновете.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Миналия вторник Парламентарната група на Обединените демократични сили поиска изслушване на министър-председателя Сергей Станишев във връзка с направени от него по време на посещението му в Сочи изявления. Тези изявления повдигат сериозни съмнения за опит за ревизиране на основни външнополитически позиции на България. Наред с това посланикът на Русия в Европейския съюз господин Чижов си позволи да нарече България Троянски кон на Русия в Европейския съюз и да изрази очевидно основателно, ако се следва поведението на българското правителство, съмнение - или очакване по-скоро, България да следва неотклонно руските външнополитически позиции дори тогава, когато те са в разрез с ангажиментите ни към Европейския съюз и НАТО.
Впрочем днес има много изявления на посланик Чижов, което означава, че разговорът, който е бил проведен във Външното министерство, далеч не е постигнал необходимия резултат или въобще въпросите не са поставени по необходимия начин.
Ето защо ние подновяваме желанието си за изслушване на министър-председателя в Народното събрание и искаме да го запитаме: какви други ангажименти е поело българското правителство към руската страна по време на подписването на договора за газта? Или с други думи, от кои български национални позиции е отстъпило, за да се стигне днес до това безпрецедентно увеличение на цената на газта, което ще доведе до тежък ценови шок за българските граждани?
Народното събрание е в правото си да се запознае с този договор, а чрез Народното събрание и хората, които са ни изпратили в тази зала. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 43, против 58, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз настоявам да бъде прегласувано това решение. Българският министър-председател трябва да дойде пред парламента. За пореден път припомням, че ние сме парламентарна република и е недопустимо мнозинството в този парламент да възпрепятства възможността министър-председателят да се яви и да даде отговор по един изключително важен въпрос, който определя геополитическите приоритети на България, да даде и уточнения за своите изявления. Може да се окаже, че той като Министерството на външните работи се е объркал, че някои неща са извадени от контекста. Много е важно ние да знаем действително каква е позицията на българското правителство по въпроса за отношенията ни с Русия и изобщо за нашите геополитически приоритети. Не виждам никакъв повод да ни разигравате и всяка седмица да бъдем принудени да вкарваме искане за изслушване. Недопустимо и неуважително е министър-председателят да отказва да се яви пред българския парламент, а вие да бъдете негов параван!
Затова призовавам всички да гласуваме за това решение – тази точка да бъде включена в дневния ред и господин Станишев да дойде и да бъде изслушан от българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 54, против 68, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Третото последно предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма на Народното събрание да бъде включено следното предложение: хората, които предсрочно погасяват своите потребителски кредити, да не дължат за това никакви лихви, такси или неустойки. При тази тежка финансова ситуация, при ликвидните проблеми, които изпитват много български банки, това е разумно предложение, защото ще увеличи ликвидността на самите банки. Колеги, вие знаете, че вчера акциите на „Уни кредито” в Италия главоломно спаднаха. Знаете, че „Уни кредито” е собственик на Булбанк. Нека да дадем право на българските граждани, които не могат или не желаят да обслужват тези главоломни лихви, които се покачват всеки ден, да могат да върнат предсрочно своя кредит, без да плащат на банката сума от порядъка между 4 и 5% от целия заем.
Когато се гледаше Законът за потребителския кредит, в медиите се появиха съобщения, че таксата за предсрочно връщане е отпаднала. Това е лъжа, уважаеми колеги! Ето ви закона (посочва го). Това е грандиозна лъжа и манипулация от страна на българския парламент.
Затова ви призовавам: нека да изправим тази грешка, която допуснахме тогава, и нека да дадем право на гражданите да върнат своите потребителски кредити, без да бъдат натоварвани от банките с тези огромни допълнителни плащания.
Уважаеми колеги, това е моето предложение. Искрено се надявам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 111 народни представители: за 39, против 5, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз се обръщам към хората, които се въздържаха – близо 70 човека. Това е въпрос, който касае огромната част от българските граждани. Това е решение, което би подпомогнало да увеличим ликвидността на банковата система. Колеги, миналия път ви предложих да променим Закона за гарантиране на влоговете с подобни аргументи. Сега ще ви повторя тези цифри. Искам хубаво да ги чуете, защото не искам утре някой от вас, от тази огромна част, които бяха „против” и „въздържали се”, да излязат с тезата и да кажат, че не са разбрали, не са знаели, не са могли да спасят или защитят интересите на българските граждани.
Фактите са следните: брутният външен дълг на България към момента е между 43 и 45 милиарда долара. Уважаеми колеги, увеличен е три пъти само за 3 години! Когато започнат да гърмят чуждите банки, в случая „Уни кредито”, примерно, те ще изтеглят авоарите си от банките, които притежават в чужбина. Запомнете това! Първите, които ще започнат да изпитват ликвидни трудности, ще бъдат банките, които съответните големи банки в Европа притежават в страни като България. Това го казват всички финансови специалисти.
Нека да подпомогнем гражданите, които искат да си върнат кредитите, така помагаме и на банките, за да увеличат своята ликвидност, своята парична наличност. Ето, за това става дума. Гласувайте! Подкрепете това предложение. Не го слушайте Йордан Цонев! Гласувайте по съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 38, против 8, въздържали се 65.
Отново предложението не се приема.
Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 24 септември до 30 септември т.г.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Разпределен е и на Комисията по отбраната.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за възстановяване в активите на държавата на Българската телекомуникационна компания. Вносители – Волен Сидеров, Митко Димитров и Павел Шопов. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Вносители са Яне Янев и Димитър Абаджиев. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект на решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията и топлоенергията. Вносители – Волен Сидеров, Митко Димитров и Павел Шопов. Разпределен е на Комисията по енергетиката, Комисията по икономическата политика и Комисията по правни въпроси.
Преминаваме към предложенията по ал. 7.
Има предложение на Парламентарната група на Демократи за силна България за проект за решение.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов да представи проекта за решение.
Доклади от двете комисии, на които е разпределен проектът за решение, не са постъпили.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, когато пред определено общество стои голям и тежък проблем, винаги се поставя въпросът за това може ли да се постигне общо съгласие за решаването на този проблем. В българското общество има съгласие, че в България съществува много тежък проблем с корупцията, с корупцията по високите етажи на властта, с политическата корупция. Всички думи декларират желание да се борят с този проблем, но на практика не се предприемат действия. Затова ние внасяме този проект за решение, като искаме в българското Народно събрание да проведем дебат и да постигнем съгласие по този въпрос, за да може да бъдат предприети енергични действия за справянето с този проблем.
Докладът на Европейската комисия за напредъка на България в изпълнение на ангажиментите по членството й в Европейския съюз посочи корупцията като основен проблем на българското общество. Особено тревожни в него са констатациите за наличието на политическа корупция.
С оглед на тези изводи е необходимо Народното събрание да предприеме решение за квалификацията на политическата корупция като заплаха за националната сигурност. Политическата корупция създава дълбоко неравенство пред закона и институциите и така лишава българските граждани от техни основни права и свободи, гарантирани от Конституцията на Република България. Тя ерозира политическите партии и възпрепятства българските граждани да направят свободен избор, нарушавайки по този начин конституционно установения демократичен ред в страната.
Политическата корупция унищожава гаранциите за демократично функциониране на държавата и гражданските институции и нанася тежки щети върху благосъстоянието на нацията поради загуба на европейско финансиране и опитите тези загуби да се компенсират от данъкоплатците. Тя възпрепятства изпълнението на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, ратифициран с огромно мнозинството от Народното събрание, широко одобряван от българското общество.
Поради тези обстоятелства и като отбелязваме с дълбока тревога, че политическата корупция е навлязла трайно в основни сектори на обществения и политическия живот на България, създала е дълбоко неравенство пред закона и институциите и така лишава българските граждани от техни основни права и свободи, гарантирани от Конституцията на Република България, ерозира политическите партии, унищожава гаранциите за демократично функциониране на държавата, нанася тежки щети върху благосъстоянието на нацията, възпрепятства изпълнението на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и като се позоваваме на Концепцията за националната сигурност и на действащия Закон за защита на класифицираната информация, който дава определение за национална сигурност, предлагаме проект за решение, с което, на първо място, Народното събрание да приеме, че политическата корупция е заплаха за националната сигурност на Република България, тъй като й нанася тежки вреди и, на второ място, Народното събрание да призове правителството на Република България да възложи на органите за сигурност в тясно сътрудничество с компетентните европейски институции да предприемат най-енергични действия за неутрализиране на тази заплаха, като правителството на всеки три месеца да внася доклад в Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, корупцията е едно състояние на обществото, което го съпътства от сътворението на света. Никое общество не е успяло да се пребори изцяло с този проблем. Въпросът е в това да съществува воля в институциите да се противопоставят на това явление. За съжаление в нашата страна няма такива сигнали от институциите, които са призвани да се борят с това явление. Напротив, през последните няколко години ние видяхме, че съвсем умишлено бяха дестабилизирани институциите, които би следвало да се борят с това явление. Беше съсипано Министерството на вътрешните работи и сега в този момент новият министър на вътрешните работи ще го реформира до края на мандата. През последните дни видяхме, че толкова прехвалената Агенция за национална сигурност е един балон, който се спука и се видя една грозна картина – че на практика е направен опит да се създаде политическа полиция, която да притиска неудобните на властта, включително и медиите, които изнасяли неудобна информация за правителството и за ръководни дейци на управляващото мнозинство и партиите му.
Ние като Народно събрание сме длъжни да предприемем действия, за да се справим с това явление, защото то е просмукало всички институции. Корупцията не означава само раздаване на пари под масата или на масата, тя означава и спестяване на разходи, означава и много други непозволени от закона действия, които облагодетелстват този или онзи. Аз искам да ви попитам, да речем, когато президентът всяка седмица ходи на лов, дали това не е проява на корупция? Искам да ви попитам, това че се раздават милиони на близки до управляващите партии и фирми и им се възлагат обществени поръчки и цялото общество знае, че процент от тези пари се връщат в партийните каси, това не е ли корупция? И ние длъжни ли сме да предприемем действия срещу това явление?
И накрая, искам да ви попитам, това че беше създадена самата коалиция, която днес управлява страната, не беше ли най-голямата корупционна сделка на министър-председателя Станишев, който се съгласи заради властта да влезе в коалиция с преждеуправляващите, които трябваше да бъдат изправени пред правосъдието за корупционни практики.
Така че аз ви моля, нека да направим един съдържателен дебат по това явление. То наистина е заплаха за българската национална сигурност, тъй като ерозира доверието на българското общество към институциите изобщо и затова хората днес казват, че в България няма държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да чуем представителите на двете комисии, на които беше разпределен законопроектът.
Има думата господин Бойко Великов, председател на Комисията за борба с корупцията.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя съжаление, че Комисията за борба с корупцията не успя да разгледа проекта за решение, който беше внесен от Демократи за силна България, по обективни причини и поради отсъствие на господин Агов, който беше в чужбина. Не сме се отказали от намерението да разгледаме проекта в комисията. Ако това се приеме като възможност, още на първото заседание ще подложим на обсъждане този проект за решение. В противен случай, разбира се, ще вземем отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не виждам желаещи да вземат отношение.
Преминаваме към обсъждане. Кой желае думата?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Искам да изтъкна пред Народното събрание следните аргументи, за да събера подкрепа това решение да се гласува.
Първо, искам добре да изясня обхвата на това решение. Под политическа корупция е добре да разбираме корупцията, в която са замесени лица от политическите кабинети, управляващи отделните държавни ведомства, както и тези лица от висшата администрация, които са назначавани по политически път от министър-председателя или друг политически орган, какъвто е например Народното събрание.
Второ, друга група или друга сфера на обхват на това решение е корупцията сред политическите партии, свързана със самата организация на политическите партии, с начина на тяхната издръжка.
На трето място, гравитиращите около политическите партии, така наречени обръчи от фирми. Всички тези действия, които са свързани или които касаят тези лица в тези сфери, ние считаме, че са политическа корупция. Защо? Започвайки отзад напред –политическата корупция сред политическите партии, водеща до купуването на гласове, извращава и изопачава вота на избирателите и компрометира българската демокрация.
Няма как да бъдат здрави българските държавни институции, няма как да функционира нормално демокрацията в страната, ако се подменя вотът по пътя на политическата корупция, ако се купуват гласовете на българските избиратели.
От друга страна, няма как да работи добре едно ведомство, няма как да се контролира администрацията, която е задължена да прилага закона, ако хората от политическите кабинети проявяват наклонност към корупция. Ако по този начин се дефинира представата ни за политическа корупция, въпросът е: какво ще следва оттук нататък?
За мен и за Демократи за силна България едно такова решение има значение на концептуално решение – на концепция за това как да действа например утре, когато българското Народно събрание дебатира и приема Закона за политическите партии. Ако зад гърба си то има това решение, волята му да налага строги санкции, категорични санкции за изкореняване на корупцията сред политическите партии, ще бъде много по концентрирана и много по-фокусирана върху вредното явление. В този смисъл това решение ще има практическа полза.
На второ място, ако ние приемем такова решение, тоест ако се съгласим с тази концепция, ние можем да въведем много по-строги наказания за корупция в Наказателния кодекс, сред този кръг лица, за които говорих в началото, които влизат в дефиницията за политическа корупция. Много по-тежки наказания ще направят много по-малка склонността да се корумпират лицата от политическите кабинети или от ръководствата на политическите партии и т.н.
На трето място е възможно, както казах, има способност, ако това решение бъде прието, може да бъдат дадени правомощия на Комисията по корупция да предписва освобождаване от длъжност на ръководители на ведомства или висши служители във ведомства тогава, когато е налице основателно съмнение, че са проявили склонност към корупция или, че са корумпирани, без да е необходимо да бъде прилагано наказателно преследване или наказателното преследване да следва тази санкция, която Народното събрание да предпише. Ако Комисията по корупция, която тук проявява, според мен, необяснимо нежелание да обсъди този проект за решение, има правото да препоръчва на министър-председателя или на органите, които са назначили определени лица, да бъдат освободени заради това, че са дали основателни съмнения за корумпираност пред обществото. Аз мисля, че ние ще създадем механизъм и то очевидно ще се създаде механизъм за административно прочистване на институциите на държавата от корумпирани лица. В този смисъл, това решение няма да бъде празна декларация на Народното събрание, а може да бъде последвано от действия, които да доведат до промяна в, така да я кажем – общата обстановка, свързана с развитието на корупцията и организираната престъпност в страната.
Последният ми аргумент е, че българското Народно събрание трябва да предприеме действия в отговор на настоятелния натиск от страна на Европейския съюз да се пребори с тези най-отрицателни явления в обществото. Това, което най-спешно може да бъде предприето, което може да стане още до края на тази сесия на Народното събрание, след приемането на това решение, с тази воля да бъдат приети и Законът за политическите партии, и Законът за изборите, да бъде взето решение да се дадат правомощия на Комисията по корупция, разбира се тя да може бързо да реагира на тези сигнали и да се види, че в държавата действително се предприемат някакви мерки срещу това явление.
Аз мисля, че това са достатъчно аргументи Народното събрание да направи усилия да приеме това решение и да заяви по този начин категоричната си воля, че ще пази националната сигурност от най-голямата заплаха, която има, в съвременна България. Това действително са политическата корупция и всички производни на нея корупционни явления и връзки с организираната престъпност, които я следват.
Призовавам народните представители да се включат в този дебат, да се отнесат максимално сериозно и с отговорност. Имаме редкия шанс да направим нещо, което да увери нашите европейски партньори и да уверим самите себе си, че сме способни да предприемем такива действия.
От друга страна, приемането на такъв факт ще има силно дисциплиниращо действие по отношение на тези явления сред политическите партии и след институциите в държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов? Няма.
Думата има госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние от Български народен съюз считаме предложението за тази инициатива на Демократи за силна България за особено навременно, предвид всичко, което се случва напоследък и то компрометира нашата държава, защото неведнъж Европейският съюз ни е изпращал писма, предупреждения, мнения, с надеждата, че тук ще се предприемат някакви мерки срещу тази корупция, за която вече всички знаят, цял свят го знае. Ние тук водим един дебат, който отдавна вече се води в България. Пак ще кажа нещо, което отдавна съм заявявала – че единственото, което може да компрометира демокрацията, това е корупцията в България.
Тук чувам да се говори и е правилно да се говори за политическа корупция. Но политическата корупция у нас е свързана много тясно с икономическата корупция, защото тя се извършва от едни и същи източници, които са много свързани помежду си и това наистина е много жалко за България, защото обхваща цялата наша мрежа от взаимоотношения на едно известно ниво. Освен това има едно абсолютно нежелание от тройната коалиция да си слага главата в пясъка и да отказва да признае, че в нашата държава има такива проблеми.
Аз също се солидаризирам с предложението на госпожа Михайлова за изслушване на министър-председателя – нещо, което той отдавна вече и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябваше да направи. Аз бих искала да го чуя, да изнесе доклад тук пред нас, вместо да ходи в Харвард, защото проблемите на Харвард са абсолютно различни и там нямат такива проблеми, които той може да разреши. Тук има проблеми, с които той определено трябва да се захване и да направи всичко възможно България и нейната репутация, нейният облик пред света да бъде изчистен, защото всички които са в Европейския съюз, ще ви кажат, че обликът на България в момента е много тъжен. Той е тъжен за всички нас, защото те там не гледат дали сме в ляво, в дясно, в средата, либерали, консерватори, социалисти и каквото щете – те говорят за България. И това е наистина много тъжно.
Затова наш дълг е от името на парламента, защото все пак сме парламентарна република все още и парламентът е върховната власт в тази държава, да направим всичко възможно това положение да не продължава.
Напоследък се учудвам от изявленията на генерал Колев, към когото имам открай време доста голямо уважение, но не считам, че начинът да се преодолеят тези въпроси е те да се отричат и да се търси оправдание за нещо, за което няма оправдание в нашата държава. Политическата корупция наистина е заплаха за националната ни сигурност, заплаха за всички нас, за всеки отделен човек, защото, както знаем, прекъсването на средствата от Европейския съюз не лишава нашите олигарси от средства, защото те си ги имат, а лишава обикновения български гражданин от тази абсолютно нужна финансова подкрепа, за да може той да се конкурира и да застане на нивото на своите европейски колеги. Той има право на това и това право не бива да му бъде отказвано.
Искам да спомена, че правителството, тройната коалиция, всеки, който е в политическия мир на България, трябва да разбере, че след влизането ни в Европейския съюз нещата не могат да продължат както преди. Защото сега ние имаме един контрольор и това е Европейският съюз, който не ни мисли злото. Защото ако те ни мислеха злото, така както някои разправят, че били с особено отношение към нас, отдавна щяха да ни скъсат квитанцията. Въпросът е, че те искат да ни дадат всички шансове ние да погледнем въпроса в очите и да направим нещо по него. Защото в областта на съдебната власт те искат да видят, че има не само виновни, но има и наказани. Защото това, че в България има корупция вече цял свят го знае, но да се види, че това правителство предлага нещо да се направи в тази насока.
Тези празни приказки, обвинения и извинения няма до нищо добро да доведат в нашата държава. Пак ще кажа, свърши времето, когато нещата можеха да се правят на тъмно, без да има прозрачност. Сега ние сме членове на едно голямо семейство, което следи за своите средства, за състоянието на държавите в това семейство и това е само добре за нас. Аз винаги съм се радвала на нашето членство в Европейския съюз от тази гледна точка, защото знаех, че сега някой ще ни гледа малко по-сериозно, ще ни казва кривиците с надеждата, че ние ще ги оправим.
Ние от БНС ще подкрепим тази инициатива, защото е важно за всички нас. Жизнено важно е да подобрим облика на България, да се предприемат конкретни действия, както беше казано преди малко, не само на приказки, но и на дела, да не се извиняваме повече за корупцията, да я погледнем в очите и да направим всичко, което трябва.
Аз съм била на семинари на Института за изследване на демокрацията на господин Шентов. Там има карти на корупционните босове, на всички тези области, които бяха представени на открити конференции. Оттам нататък обаче нищо повече не последва, защото това, което трябва да последва, трябва да се свърши от правителството, което и да е то, а такива действия, за жалост, нямаше и не са направени досега.
Искам да кажа, че това, което зависи от хората, винаги е възможно. Не е късно да погледнем истината в очите, да поставим въпроса за корупцията – политическа, икономическа и всякаква, на масата и на този въпрос да бъде обърнато сериозно внимание с определени конкретни решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Ние от Партия “Атака” винаги сме били за дебата и хубаво е, че той се води по един такъв основен, бих казал най-важен въпрос, който е най-големият проблем за България, най-големият проблем на прехода – корупцията.
Ние ще подкрепим тази декларация, разбира се. Ние ще я подкрепим и заради дебата, и заради верността на направените в нея констатации.
Бих попитал: защо да говорим за политическа корупция? Корупцията е корупция и не бива да се дават определения като политическа, икономическа или някаква друга. Трябва да бъдем непримирими към корупцията и да я наричаме с истинското й име –корупция, и нищо друго.
По въпроса за корупцията като че ли опозицията обвинява, а управляващите се извиняват. Управляващите трябва да бъдат в ролята на обекти. Ние не ги виждаме в залата. Цяла една политическа сила – ДПС, която е основен генератор на корупцията в България, просто я няма и няма да вземе отношение. Предполагам, че няма да се изкажат от ДПС.
Когато говорим за корупцията в България, ние трябва да потърсим нейния генезис, да говорим за корупцията като за нейното начало в България, за нейното развитие, за да се стигне до сегашните уродливи форми. Ако направим такъв прочит и преглед на корупцията, ще видим, че за нейното генериране, за нейното начало в България имат вина и тези, разбира се, които внасят настоящата декларация. Можем само да спорим кога корупцията е била по-голяма - дали тогава, когато са управлявали те, или сега, когато са в опозиция. За състоянието на корупцията в България са виновни всички политически сили в момента, които са в Четиридесетото Народно събрание, с изключение на Партия “Атака”, която не е участвала във властта и няма никакъв принос, никаква вина за генерирането, за създаването на корупционните инструменти, за наличието и съществуването на корупция в момента.
Така че в тази връзка, ако говорим за корупция, разговорът е малко контрапродуктивен, тъй като тук се касае до дебат и разговор в стил “Илф и Петров” - бие по шията”, тоест българската политическа класа сама си посипва главата с пепел, сама критикува себе си явно за това, че съществува корупция. И управляващи, и опозиция, с изключение на Партия “Атака”, са участвали в създаването на предпоставки, в генерирането и съществуването, наличието на самата корупция изобщо.
Ние от “Атака” ще дадем още няколко причини за съществуването на корупция в България, които причини не се коментират, не се разискват и те са в тезите, във вижданията, във възгледите на “Атака” още от самото начало на нейното съществуване. Ние от “Атака” считаме, че причината за корупцията в България е, че българската политическа класа не е автентична. Тя не произтича от волята на българския народ в много голяма степен. Българската политическа класа – такава, каквато в момента съществува, е привнесена, тя е наложена отвън, тя в голяма степен е генерирана, създадена чисто кадрово и от нашите партньори от Западна Европа, които ни обвиняват толкова често и упрекват в корупция. Те трябва да разберат също, че корупцията в България съществува до голяма степен предвид на факта, че те са издигнали, създали, генерирали много от политиците, които в момента са абсолютен, истински източник на корупция, които я генерират, които я развиват и които я упражняват.
Това е адресирано и към нашето общество, за да се разбере, че корупцията не е само българско дело, не е въпрос на създаване тук, в България, като процес, като явление, но тя е привнесена и отвън. В България не се създаде автентична, истинска, отговаряща на въжделенията, отговаряща и на действителния вот на българския народ политическа класа.
Другото във връзка с корупцията, което от „Атака” винаги сме повтаряли и ще продължим да повтаряме, е, че корупцията ще бъде преодоляна не с думи, не с подобни декларации, въпреки че за преодоляването, разбира се, имат значение и думите, и дебатът, но корупцията ще бъде преодоляна най-вече с един факт, с едно действие. И то е да бъде сменена тази политическа класа, която е управлявала България през последните поне 10-15 години, и която в момента управлява България в рамките на Четиридесетото Народно събрание. Необходимо е да се появят други, различни от досегашните политически сили, управлявали България, нови, други политици, които до този момент са били депутати, министри, които са заемали основните, главните длъжности и позиции, властови лостове на държавата и да дойдат други хора. Само така може да се пресече и да се сложи ново начало в българския политически живот. Генералната смяна на сегашната политическа класа на България е радикалното лекарство за преустановяване, за прекъсване на политическата корупция. В тази връзка суверенът – българският народ, ще трябва да си каже своята дума. Това става в демократичната държава чрез изборния вот. Ако е натрупана много тежка, голяма сметка за плащане, то тази сметка трябва да бъде надписана и направена на един предстоящ вот, на предстоящи избори от кръчмаря. Кръчмарят е българският народ. Нека той си каже волята за политическата класа и оттам за корупцията, която генерира тази политическа класа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Думата има госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, искам само да заявя, че броят на хората в залата е много смущаващ по една тема, която всички декларираме иначе на думи, че е изключително важна за България, важна не само и не единствено заради Брюксел, важна и заради нас самите. И за мен е много симптоматично колко души проявяват интерес към този дебат. Защото проблемът съществува, всички го признаваме, а някак по неизвестни причини ние искаме да има дебат по темата.
Вземам думата за да подкрепя направеното предложение от ДСБ по следните причини.
Първо, считам, че борбата с политическата корупция изисква надпартийни действия, които ще прекарат ясна разделителна черта между зависимите и независимите политици. Ние сме задължени да прекараме тази разделителна черта, както казах, не само заради Брюксел, а заради българските граждани, които отдавна вече имат сериозно съмнение относно начина, по който функционират българските държавни институции. С две думи, загубили са доверието в държавните институции. Това можете да видите във всички социологически проучвания. Според мен, това е най-сериозната заплаха за демокрацията в момента в България. Всички тук, в тази зала и извън нея, знаем, че демокрацията се гради върху силни демократични и стабилни държавни институции. Останалото може да бъде само диктатура или хаос.
Политическата корупция обаче навлиза като октопод в полиция, митници, съд, прокуратура, образование и здравеопазване. Политиците, ако са почтени и не са зависими, трябва да дадат своя отговор на това явление.
Втората причина е, че считам, че борбата с политическата корупция е реалният удар срещу организираната престъпност в България. И на децата дори е ясно, че има политически чадър над престъпници, които имат вече самочувствието да ни учат на морал и нещо повече дори – да се пробват да участват в политическия живот. Защо не, след като до този момент те плащаха на политиците и сигурно решиха, че ще им излезе по-евтино да участват те самите, напълно реабилитирани.
Третата причина е, че борбата с политическата корупция е шанс за почтения бизнес в България, който отдавна вече се задушава от партийни обръчи и спечелени предварително служебни мачове. Борбата с политическата корупция ще върне и чистото име на България пред нейните партньори в Европейския съюз и НАТО.
Тук бяха казани реплики от рода на това, че навсякъде има корупция и сигурно е така, но държавите се различават една от друга по начина, по който се отнасят към политическата корупция и мерките, които взимат.
Като една последна реплика към това, че решението на политическата корупция минава през смяната на политическия елит, само ще кажа, че това ми напомня един стар филм, който се казваше „Новите испанци”, в който едни и същи хора, поставени в различни условия, при вторите условия наистина на създадени правила и ред, действат по различен начин.
Това, заради което ще гласувам в полза на това предложение на ДСБ, е защото искам да се създадат правилата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплики.
Давам думата на господин Николай Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма никакъв спор, че политическата корупция е заплаха за националната сигурност. Тя ни отделя от света, в който искаме да живеем, тя е в основата на спиране на демократизацията на обществото и на държавата.
Българска нова демокрация ще подкрепи предложения проект за решение. Това решение е точен и навременен политически знак. Ние, българските политици, сме длъжници и на българските граждани, и на партньорите ни от Европейския съюз. От нас се иска политическа решимост и резултати в борбата против корупцията, особено против корупцията във високите етажи на властта. За всички нас е ясно, че резултати не може да има, ако не се заяви категорично и не се реализира убедително политическа воля. Предложението за решение адекватно изявява тази политическа решимост.
България е парламентарна република и точно българският парламент е органът, който трябва да заяви своята политическа воля по този изключително важен въпрос.
И нека да отразим, че тук не става въпрос за вина и отговорност. В много изказвания напоследък опозицията бе призвана да бди и помага. Това предложение за решение е ясен знак за това, че опозицията бди и се опитва да помага.
Преди да приключа, ще си позволя една кратка редакционна бележка.
На първа страница, в третия абзац, където се казва „ерозира политическите партии” и продължава „и възпрепятства българските граждани”, след „ерозира политическите партии”, предлагаме да се включи „и цялото общество”.
Искам да отбележа, вече виждам и заявка от управляващите, че желаят изказване – точно по този въпрос и точно българският парламент, ако се разделим на опозиция и управляващи, нямаме никакъв шанс да постигнем целта, която иначе би могла да бъде постигната с това добро предложение за решение.
Поради всички изложени причини, без никакви резерви и с пълна убеденост, депутатите от Българска нова демокрация ще подкрепят единодушно предложението за решение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНД.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Всички излизаме и от тази трибуна говорим и заклеймяваме корупцията. В края на краищата много правилно е това становище и решението, което искат да приемем от Демократи за силна България, именно за политическата корупция.
Защото, уважаеми колеги, безпринципни коалиции в състави на правителства и управленчески методи в отношение 8:5:3, тоест където всички казват – трябва да си пазим гърба, за да сме във властта, дава огромно отражение на всички институции в България.
Именно така политическата - безпринципна, бих казал, корупция, която се създава на основа на тези политически решения, както в момента на либерални виждания с леви убеждения с крайно леви убеждения с десни действия, само и само да се запази властта, в края на краищата дават тази корупция – политическата, обърнете внимание, на която целият свят просто ни се смее и не ни зачита.
Забележете, ние сме членове на НАТО и на Европейския съюз. Тук ставахме и дълго време в тази зала аплодирахме нашето присъединяване към тези две, бих казал, политически институции.
Какво се получи? Днес отваряме в. „Труд” и същият този руски посланик в Европейския съюз отново ни дава наставления. Аз се чудя ние държава в НАТО ли сме или сме в някакъв...
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: ... в ОНД.
ХРИСТО КИРЧЕВ: ...в ОНД.
Аз винаги съм казвал от тази трибуна, че благодарение на тройната коалиция ние не можем да излезем от ОНД, не можем да излезем от Варшавския договор, не можем да излезем от СИВ. Съответният руски другар ни съветва какво да правим. Извинете, но това не е ли начин да се стимулира точно тази политическа корупция?
Тук преди малко госпожа Мозер апелира за нашите отношения с Европейския съюз. Кой ще ти има доверие, когато през цялото време следваш чужди директиви, когато нашият премиер, нашият президент ходят на прослушване в Москва, дават им се съответните директиви? Оттук се получава политическата корупция, защото московският модел на управление е само корупция, няма друг начин. За съжаление, и руският президент си го признава, че всяко място там се купува. Този модел се пренася в България и след това се чудим защо в нас толкова много е плъзнала корупцията, битова, да я наречем. Защото това не е само вземане на подкупи, а това са начини за уреждане на замени, на отстъпване на терени. Това е точно тази корупция, срещу която всички роптаят. Но тя идва именно от тази политическа корупция. Много правилно е формулирано, че има политическа корупция. Тя създава другата корупция – битовата, ежедневната.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Тя се създава от хората.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Заради това ние от ОДС ще подкрепим това решение. Аз апелирам всички колеги, даже отляво, колкото и да е болно – те се смятат за много добри руски другари, разбирам ги,...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не е вярно!
ХРИСТО КИРЧЕВ: ... но нека наистина да се придържаме към приоритетите си, за които именно и те гласуваха: да сме членове на Европейския съюз, да не представяме в България Европейския съюз като нещо антибългарско – виждате ли този лош Европейски съюз, на който ние така дълго давахме нашата дан, нашия принос чрез закони, чрез клетви, че наистина ще бъдем лоялни членове на Европейския съюз. В края на краищата ние демонстрирахме, че Европейския съюз, видите ли, ще бъде една бездънна каса, от която ние ще вземем парите и ще си ги разпределяме по мафиотски в България.
Нека да бъдем лоялни членове на НАТО. Защото това е друг вид политическа корупция. Не може никой от западноевропейските членове на НАТО да ни излиза с някакви директиви към България, да не ги получаваме чрез вестниците и същевременно от Русия да получаваме постоянно заплахи. Защото именно тази политическа корупция нареди България сред най-големите енергийни, бих казал, зависими държави от Русия. Няма по-зависима в енергийно отношение държава като България, която да зависи в 98 на сто от руския петрол и 100 на сто от руския газ. И днес тази политическа корупция на това договаряне зад гърба на българския народ поражда другата голяма корупция.
Моето желание е наистина този парламент да заработи в посока на нашите политически приоритети - да не се ражда политическата корупция, която ние всички заклеймяваме от тази трибуна, че не искаме битовата, да речем, корупция - всички сме против нея. Но именно тези политически договорки в съставяне на правителства, на институции, на съдебна власт, влиянието върху четвъртата власт раждат иначе така наречената битова корупция, която ни хвърля на бунището на държавите членки в ООН.
Ние ще подкрепим това решение, което предложиха от Демократи за силна България. Аз искрено им благодаря за подготовката на това решение. Крайно време беше наистина в този парламент да се покаже кой на какви позиции е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многократно съм заявявал, че корупцията е един от тежките проблеми, пред които е изправена България – проблем, който има своите значими последици както в социалноикономически план, така има своите последици и в морален план по отношение на обществото; проблем, който е особено труден за решаване, особено когато се разчита на конкретни кампании, свързани с доклади, независимо от чия международна структура са те и особено, когато се опитваме да решаваме този проблем чрез неговото политизиране в различни институции.
Какво показва един най-бегъл преглед, който бихме могли да направим в зависимост от развитието на политическата система и проблема с корупцията? С най-големи поражения са страните в период на преход. Това е доказано не само по отношение на българския преход, не само по отношение на прехода на страните от нова Европа, не само в страните от този период на най-новата история.
С какво са свързани тези поражения и с какво е свързан генезисът на корупцията? След малко ще спра вашето внимание специално върху политическата корупция.
Бих поставил няколко основни въпроса тук, които имат пряко отношение към процесите, които наблюдаваме в днешния ден. Първият въпрос е свързан със срива в контролните системи – контролните системи в изпълнителната власт, в специалните органи, в съдебната система.
На следващо място бих спрял вниманието ви върху радикалната смяна на собствеността, част от приватизацията, извършена по един криминален начин, нарушения на законността, свързани с приватизацията, в някои случаи и с реституцията, създадени реални условия за корупция в този процес, който продължи почти 15 години.
На следващо място специално бих спрял вниманието ви върху нормативната уредба и празнотата в нея през този период. Защото ограниченото действие на някои закони създаде допълнителни условия, които реално доведоха до значително повишаване на корупционните действия, на корупционното поведение в различни етапи от периода на прехода.
Не на последно място по важност и значение е политизирането на системи, които би трябвало да бъдат независими и които да се ангажират много пряко и активно в противодействието на корупцията – нещо, което не наблюдавахме, за съжаление, в България.
България не е изключение в процесите, свързани с корупционни действия, корупционни практики, но тя не би могла да бъде давана като единствен пример. И според мен е недопустимо високопоставени представители на ОЛАФ да ни съветват да не разглеждаме България като люлка на корупцията в Европа и в света – нещо, което мисля че трябва да се опитаме да направим всички, независимо от това представители на коя политическа сила сме.
Аз приемам, че политическата корупция е проблем за България. Тя е проблем както по отношение на отделни представители на политическата класа, така и проблем, свързан с функционирането на политическите партии, бих казал, нормалното функциониране на политическите партии.
В тази връзка обаче възникват няколко въпроса, чиито отговори, за съжаление, не са еднозначни, а в много голяма степен са политически ориентирани. Сега ли политическата корупция се появи като проблем, или тя има своите по-широки измерения във времето и в различните по цвят управления на страната? Заплаха за националната сигурност ли е корупцията в съдебната система, в прокуратурата, в следствието? Неслучайно посочвам точно тези органи.
Кой създаде условията и кой носи отговорност за развитието на това негативно явление? Можем ли днес да правим оценка единствено и само еднозначно по отношение на политическата корупция, имайки предвид и нейния генезис, и нейното развитие през годините?
Какви резултати можем да очакваме от политическото поставяне на този въпрос, на този проблем, изключително тежък за България? Може би ще ускорим законодателството? А има проблеми, по които би трябвало да ускорим законодателството. Може би ще завишим парламентарния контрол, който е необходимо да извършваме? Или ще повишим доверието в институциите? Аз имам сериозни съмнения, че бихме могли да реализираме поне част от тези задачи, които си поставяме.
Антикорупционното законодателство, колкото и да се опитваме да представяме резултати от него, е процес, който за съжаление твърде трудно си пробива път. И това не се отнася само за 40-то Народно събрание. Мисля, че то важи и за предходните народни събрания.
Ще ви дам само един пример, който може би е най-актуален в днешния ден. Обсъждат се резултатите от сивата икономика и се посочват високи проценти по отношение на сивата икономика и опитът ни като законодатели, като изпълнителна власт да осветим тази част от сивата икономика.
И веднага ви давам примера за един закон, по който се проведоха многократни обсъждания, включително в Комисията за борба с корупцията, който е поставян на почти всички институции – имам предвид в изпълнителната власт, в гражданските структури – това е законът за ограничаване на плащанията в брой. Силно впечатление правят двусмислените позиции, които се изразяват по този законопроект включително и от Асоциацията на банките, което твърде много изненада и нас – представителите на законодателната власт.
Възниква въпросът: колко време трябваше да отлежават в различни парламенти и защо едва сега се поставя толкова остро и намират своите законодателни решения въпросът за конфликта на интереси, другият закон за лобизма или за публичност на лобистката дейност? Колко време трябваше да мине, за да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки, реално създаващ корупционни условия.
Бих поставил и още един актуален въпрос, свързан със Закона за хазарта. Тук няма да споменавам законопроекти, свързани с имуществото на длъжностни лица по високите етажи на властта и това деклариране, което става едва през последните години. Разбира се, тук са и необходимите промени в Наказателния кодекс, в Наказателнопроцесуалния кодекс, тук бих поставил дори и необходимите изменения и допълнения в Закона за специалните разузнавателни средства, защото това има пряко отношение към противодействието на корупцията.
Колко време беше необходимо, за да изградим нови органи, каквито са примерно Държавната агенция „Национална сигурност” и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет? Можем да имаме критични бележки още от самото начало на тяхната дейност, но в същото време не можем да не отдадем дължимото на усилията, които се полагат, и на първите резултати, които имаме, за съжаление свързани с тези болезнени въпроси, които се поставят през последните дни, свързани с разпечатките, подслушването и т.н.
Казвал съм неведнъж, ще го повторя и сега. Всяка една институция в България трябва да носи отговорност в зависимост от правомощията и ресурсите, с които разполага, по отношение противодействието на корупцията, а оценката за дейността на институциите може да бъде само по един критерий. Този критерий са резултатите от дейността на тези институции. Нищо друго в момента не би могло да удовлетвори обществото, не би могло да се приеме реално като позиция на различните органи.
Добре разбирам, че ни е необходима критичност и силна доза самокритичност като народни представители в 40-то Народно събрание, но ни е необходима и обективност - една обективност за дейността на различните институции и за последиците от тази дейност, която се извършва, за позициите ни, и разбира се, за обществения отзвук, за резултатите, които се постигат, и значението на тези резултати не само в днешния, но и в утрешния ден.
Ето защо от изключителна важност за Народното събрание ще бъде приемането на тези законодателни актове, които споменах, от изключителна важност ще бъдат измененията и допълненията на Закона за политическите партии, всички законопроекти и парламентарния контрол, който ще извършваме през следващите месеци.
Своята голяма отговорност, разбира се, освен Народното събрание има и изпълнителната власт, и възможния контрол, който тя може да осъществява. Тук бих си позволил да посоча само един пример – контролът по усвояването на европейските фондове. Има достатъчно институции, достатъчно органи в държавата, които биха могли да действат достатъчно енергично и решително, за да можем да имаме тези резултати, които очакваме по отношение на контрола за усвояването на европейските фондове.
Своята отговорност имаме и ние като Комисия за борба с корупцията в Народното събрание. Мисля, че народните представители са предприели серия от действия в това отношение.
Искам да обърна специално внимание на още един въпрос за противодействието на корупцията, който считам за особено важен. Това са действията на специалните органи. Трудно можем да очакваме съществени резултати в противодействието на корупцията, ако специалните органи не предприемат необходимите действия със средствата, ресурсите и възможностите, които имат, достатъчно независими по отношение на политическия цвят, за да можем да имаме онзи резултат, който ще покаже на обществото, че има необходимата воля и решителност за противодействието на корупцията.
Ето защо ще завърша с тази обективност, за която споменах, и която ни е необходима, когато даваме оценка не само за политическата корупция, но и за корупцията като проблем в България като цяло. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Великов? Няма.
Има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този дебат, за съжаление, е изключително вял, изключително водоравен и показва гузната съвест на управляващите, показва, че управляващите са съгласни, че има корупция. (Реплика на народния представител Анелия Атанасова.) И корупцията е дирижирана, програмирана от самите тях! Тази тенденция – да се пренебрегва граждански дебат изобщо за корупцията, вече е трайно установена практика в България.
Аз ще подкрепя декларацията на Демократи за силна България, но ние от „Ред, законност и справедливост” считаме, че тя не е достатъчна, че тя би могла да бъде само първа стъпка. Ние считаме, че корупцията няма цвят, корупция е имало от началото на прехода, която с увеличаващи се темпове продължава и до днес. Корупцията не е пропуснала нито едно правителство, без изключение.
Обаче корупцията не може да се назовава абстрактно. Тя трябва да има имена на партии и имена на политици. Иначе няма дефиниция за политическа корупция.
Трябва да се назоват и да имат смелост тези политици, които внасят подобни документи, с конкретни имена и факти, така както го правим ние. Иначе другото са общи приказки. Всеки може да отправя някакви пожелания.
Аз, да речем, днес казах, че в нашия Политически съвет вследствие на анализите, които направиха нашите експерти от „Ред, законност и справедливост”, считаме, че в ДАНС има корупция. И корупцията в Държавната агенция „Национална сигурност” е свързана с дейността на заместник-директора на ДАНС Иван Драшков. Считаме, че същият този Иван Драшков е осъществил саботаж в рамките на агенцията, като по различни методи е заставял служителите да се разписват срещу председателя на ДАНС господин Петко Сертов. Това е изключително скандално. (Реплики на народния представител Олимпи Кътев.)
Нещо повече, нашите експерти считат, че именно същият този Иван Драшков по-скоро служи на кръга „Монтерей”, отколкото на интересите на националната сигурност.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Кои са тия експерти?!
ЯНЕ ЯНЕВ: Ние считаме, че същият този Иван Драшков вече десет години в службите се занимава с интриги и търгува влияние, което ерозира държавността. И от тази най-висока трибуна в Република България аз призовавам Прокуратурата спешно да се намеси, но да се намеси със скалпел, защото е необходима спешна операция без упойка.
Аз считам, че там, вътре в системата на ДАНС е създадено едно хипотетично ООД и заедно с Драшков има още няколко къртици, които саботират дейността на официалното ръководство, в това число и на държавата. Сега, когато ДАНС и Прокуратурата реално започнаха да действат срещу корупцията и вие знаете, че не друг, а ние от „Ред, законност и справедливост” изобличихме корупционните схеми с митническите измами и вследствие на това беше отстранен Асен Асенов, веднага се спретна този водевил с ДАНС, който на практика обслужва групировките. Скандалът в ДАНС е рай за мафията в България.
Затова аз считам, че час по-скоро, без да се говори, трябва да се действа. ДАНС не бива да бъде дъвка в устата на този или онзи политик! Би било редно ДАНС, така както много подобни служби в страните – членки на Европейския съюз, да се споменава с респект, да се споменава само при необходимост от отговорните фактори.
Аз считам, че господин Петко Сертов в голяма степен си върши работата, въпреки моето неодобрение към правителството, въпреки моето неодобрение към тези, които са го назначили. Аз считам, че именно тройната коалиция ерозира държавността и създава условия за всичко, което се случва.
Но в крайна сметка корупцията не може да бъде излекувана с профилактика. Това е много тежко заболяване, което се нуждае от хирургическа намеса.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Времето!
ЯНЕ ЯНЕВ: Трябва да се изреже огромна част от метастазите, които са обхванали всички власти – и законодателна, и изпълнителна, и съдебна власт, и огромна част от местното самоуправление. Това е истината. Корупцията е и по вертикала, и по хоризонтала. Корупцията не може да се търси само и единствено в определени среди.
Затова ние считаме, че трябва да има радикална промяна в модела. Радикалната промяна на модела може да стане само и единствено, ако се прекъсне Андрей-Лукановата порочна практика за ситуиране и структуриране на държавността. Андрей Луканов и неговите сподвижници още от самото начало на прехода, на Кръглата маса програмираха всичко онова, което се случва като корупционни схеми за последните 20 години.
Затова ние считаме, че единственият изход, за да се промени тази тотална корупция, е с радикална промяна на държавното управление. А това може да стане със свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция. Тази Конституция, която действа в момента, е посттоталитарна и обслужва именно мафиотските кръгове и тези, които са заинтересовани сивата икономика и организираната престъпност да процъфтяват. Само с приемане на нова Конституция може да има независима съдебна система, може да има ясни функции на различните власти и може такива структури, бранещи националната сигурност, като ДАНС, да бъдат регламентирани в основния закон, за да не се правят политически експерименти с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Христов.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз няма да се връщам на приемането на българската Конституция, на Андрей Луканов и на неща, които са направени преди 15-20 г., а ще ви говоря за ситуацията тук и сега.
Как можем да намалим драстично политическата корупция? Това е основният проблем - на него ще се спра.
Уважаеми колеги, един от начините – аз ви го предложих, заедно със Стела Банкова, на два пъти в тази зала – е незабавно да се отмени депутатският имунитет. Не може за да бъде разследван някой депутат, да се иска разрешението на Народното събрание. Ето ви едно конкретно предложение. Трябва да бъде въведена незабавно възможността за така наречената проверка за лоялност. Тоест службите, визирам конкретно ДАНС, да могат да предлагат, да съблазняват с подкупи висшите политици на България. Имам предвид депутати, министри и членове на политически кабинети.
В този смисъл, господин председател, аз предлагам в решението да се добави т. 3, тъй като т. 2 гласи следното: „Призовава правителството на Република България да възложи на органите за сигурност в тясно сътрудничество с компетентните европейски институции да предприемат най-енергични действия за неутрализиране на тази заплаха”.
Мисля, че най-добрият начин да се неутрализира тази заплаха е да дадем възможност на органите на ДАНС да съблазняват с подкупи депутатите, министрите и висшите държавни чиновници. Тази практика съществува в много европейски страни, включително в любимите на господин Кирчев Съединени американски щати. Питам се: защо не е въведена тук?
Господин Великов говори за криминалната приватизация и с право.
Уважаеми колеги, знаете, че съм внесъл Законопроект за пълна ревизия на приватизационните и реституционни сделки. Ето това е пътят, по който ние, като парламент, трябва да тръгнем. Пълна ревизия на тези сделки, ревизия на реституцията в междублоковите пространства.
Защо се притеснявате от тази ревизия, при условие че вашият министър Асен Гагаузов подкрепи идеята тук, в тази зала, от тази трибуна? Защо вие, като управляващо мнозинство, а и голяма част от опозицията, отхвърляте тази разумна идея?
Що се отнася за европейските фондове, за които господин Великов също говори, искам да обърна вниманието ви на следния проблем. В продължение на години европейски субсидии за площ, някъде над 400 млн., се получаваха, забележете, колеги, без никакъв документ. Нито документ за собственост, нито документ за аренда, нито документ за наем. Какво ви говори това? На мен лично това ми говори за огромна корупционна схема за източване на европейски пари. Ето затова Европейският съюз реагира съвсем наскоро – госпожа Плугчиева го призна, и е възможно да спрат тези средства.
Най-страшното в случая е, че тези лица, тези мошеници, които в продължение на няколко години са присвоявали европейските средства, след десет години ще се явят в съда с документ за получаване на тези средства и ще придобият земята по давност. Тоест ще ограбят една голяма част от българските граждани. Ето, колеги, това е проблемът, който ние тук трябва да решим.
Знаете, внесъл съм предложение да завишим драстично наказателната отговорност за подправяне, за даване на документи с невярно съдържание с цел имотни облаги. Защо не се приема от тази зала? Това е големият въпрос. Чии интереси обслужваме в случая? На мошениците или на добросъвестните селски стопани, които са лишени от европейски субсидии, а в случая, за който ви говорих, може би ще бъдат лишени от собствената си земя. Това е, колеги. Мисля, че можем да направим много неща. Не да говорим, подчертавам, а да правим.
Затова си позволявам, господин председател, да направя предложение в решението да се запише нова т. 3: „Дава се право на органите за сигурност да съблазняват с подкупи депутати, министри и членове на политическите кабинети”.
Мисля, че идеята е разумна. За разлика от много от колегите, казвам го с уважение, които преди малко направиха доста декларативни изказвания, аз ви предлагам нещо конкретно. Нещо, което наистина може да намали драстично корупцията сред висшия ешелон.
Ще завърша със следното, колеги. Аз съм човек, който е гласувал за създаването на Държавна агенция „Национална сигурност”. Заявих го тук, от тази трибуна, и съм го казвал пред медиите. Както съм и човек, който подкрепи създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ясно и категорично, за разлика от голяма част от опозицията. Това са стъпки в правилна посока.
Колеги, въпросът е: след като ДАНС беше създадена за борба с корупцията във висшия ешелон – става дума за парламент, правителство и съдебна система, не мога да разбера колегите, които постоянно се оплакват, че били вадени разпечатки от техни разговори или били подслушвани. Ние сме публични личности – трябва да поздравим ДАНС, че е подслушвала депутати, ако е подслушвала депутати. Разбира се, това не се отнася за обикновените граждани. След като ДАНС е създадена с цел да бори корупцията сред висшия политически ешелон, не мога да разбера колегите, които се оплакват, че били подслушвани или вадени разпечатки от техни разговори. Просто трябва да прекратим с тези циркове и да дадем възможност на хората да разследват, както е в Съединените американски щати, пак повтарям. Там постоянно някой конгресмен или някой сенатор влиза в затвора – разследване по бързата процедура и влиза в затвора. Защо тук не е така?
В този смисъл аз ви предложих конкретно решение. Надявам се, господин председател, текстът да бъде нанесен и да се гласува. Просто трябва да дадем възможност на хората от Държавна агенция „Национална сигурност” да съблазняват периодично политиците с подкупи. Който се хване с подкуп да си отиде в затвора, където му е мястото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Дилов, заповядайте.
Господин Дилов има 7 минути.
Ще можете спокойно да завършите, ако надхвърлите малко след 11,00 ч.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не е реплика към господин Христов. Може би трябва да се добави, че депутатите трябва да бъдат изкушавани с подкупи – не само с пари, но с жени, съответно момчета и селскостопански животни. Очевидно е, че само си чешем езика тук. Мисля си, че тази декларация, ако бъде приета от парламента, би имала смисъл, само ако като трета или респективно четвърта точка, ако остане предложението на господин Христов, изредим онези законодателни актове, които според нас са крачка напред. Току-що господин Великов описа някои. Глупаво е да се обръщаме с апел към компетентни служби да си вършат работата, а ние да не свършваме нашата.
В програмата на парламента стоят поне три законопроекта, които са очевидно насочени срещу корупцията в политическата класа на България – и Законът за конфликта на интереси, и за публичност на лобизма. Мисля си, че нов Закон за политическите партии с някои от предложенията, които изтичат в медиите, също е крачка в тази посока. Тоест според мен излиза малко нелогично да се обърнем с апел към неясно кого – към обществото и към специализирани органи, а да не вменим на себе си нещо, за което в крайна сметка сме се събрали тук.
В този смисъл моето предложение е т. 4 да изреди законодателни актове, които смятаме за приоритетни за изпълнението на духа на тази декларация, и да се опитаме до края на мандата на Четиридесетото Народно събрание да ги придвижим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожа Екатерина Михайлова има реплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Дилов, може би сте прав, че парламентът е хубаво да се самозадължава какво още да свърши като законодателство. Но моята реплика е в друга посока. Парламентът е задължен да осъществява контрол върху институциите в изпълнителната власт. Ние това предлагаме. Защото този контрол липсва. Липсва постоянно действаща парламентарна комисия, която предлагаме месеци наред за контрол върху европейските фондове. Мнозинството отказва да се контролират ефективно. Липсва постоянна комисия за контрол върху ДАНС – изискване на закона. Мнозинството отказва да я създаде, защото се кара тройната коалиция кой да я оглави, кой да я командва и кой да прикрива какви корупции, какви манипулации, какви интриги се вършат от ДАНС. Мнозинството отказва или по-скоро министър-председателят отказва да дойде по силата на правилника на парламента, който е с ранг на закон, да докладва какви ги върши правителството из Европейския съюз.
Затова ние предлагаме т. 2 в решение, колеги, а не декларация, решението има задължителен ефект, по силата на която на три месеца премиерът да идва тук и да се отчита пред парламента. Безконтролността води до политическа корупция. Затова хубаво е да се задължим ние какви закони ще направим, но по-важно е дали ще задължим по някакъв начин парламентът да осъществява контрол, особено в определени сфери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, господин Дилов, искам да кажа, че това, което се предлага, е проект за решение. То не е декларация. И казвам това, защото има особено значение тогава, когато се знае какво трябва да се гласува. Очевидно има и някакво объркване. Това няколко пъти се прави от представители на опозицията. Следователно, оставам с впечатлението, че няма особено значение за тези, които подкрепят проекта за решение, какво точно ще подкрепят. Което обяснява междувпрочем и сравнително ниския интерес към тази дискусия.
Вземам думата, за да кажа нещо друго. Не е необходимо да ни посочвате като представители на мнозинството какво трябва да подготвим като законодателни инициативи. Ние вече сме го направили. Има списък на 12 приоритетни законопроекта, които включват много повече от това, което Вие изброихте като три. В това число, госпожо Михайлова, влиза разбира се и решението по отношение на формата за парламентарен контрол върху ДАНС. Междувпрочем, нека да поясня, че в Закона за ДАНС е записано “комисия”. И не се разглежда различна комисия. Може да бъде различна, но може да бъде и в състава на сегашната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Това беше разбирането. И, моля ви, не ми казвайте какво точно е имано предвид по отношение на Законопроекта за парламентарния контрол. (Реплики от ДСБ.)
Междувпрочем, нека да подчертая, че това, което прави Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, е парламентарен контрол. Така че в този смисъл не виждам и основанията, които се посочват от господин Дилов като необходимост за изброяване на отделните инициативи и съответно решения, които трябва да задължат мнозинството да бъдат част от това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря ви, колеги, за направените коментари. Вероятно трябва да поясня, свикнал съм да не ме разбират, имах предвид, че в този си вид решението има малко декларативен характер.
Що се отнася до това дали трябва да бъдат изредени актове на парламента, както създаването на въпросните комисии, които са насочени в посока на ограничаване на политическата корупция, за мен е вън от всякакво съмнение, че те трябва да бъдат изредени отново, независимо че управляващите смятат, че след като те знаят и хората знаят, че те имат някаква законодателна програма, която е в тази посока. Дълбоко се заблуждават.
Преди малко чухте великата шаечна правда от устата на колегата Христов. Деветдесет на сто от хората навън мислят като него: ето сега гадните депутати ще намерят начин да контролират ДАНС, която ще разследва тях. Така мислят хората. Тоест, разглеждайте това решение и с неговия характер като нещо, което е отправено към обществото, а не само задължава различни органи и институции в България да работят. Или нас самите. Има огромно неразбиране за това какво се случва в политиката на България в момента. Има повсеместен обществен маразъм.
Искате ли да знаете кой е първият коментар в електронните форуми под информацията, че Маргина е играл мач? Първият коментар беше: “ Пратете Иван Леков да свири мача”. Това означава, че на хората просто им е абсолютно башка. Те вече дори не се и възмущават, че един човек, един бандит, който излъга, че е болен, за да го пусне съдът, играе мач. Не, за тях вече това е някакъв абсолютен сеир. Помните приказката, че страшно става не когато народът реве, а когато започне да се смее. Като започне да се смее, да пие и да се весели, идва страшното.
Затова аз смятам, че това решение, което обсъждаме днес и което трябва да вземем, трябва наистина да изрежда актове, които да тръгнат от нас. Включително и тези две комисии, за които спомена госпожа Михайлова, включително задължението на премиера да идва тук, както и тези законопроекти, които вие, като управляващи, сте били така добри да придвижите донякъде, но те все не стигат до залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Уважаеми колеги, дискусията ще продължи след почивката. Искам да предложа на вносителите и моля и господин Костов, и другите колеги да обърнат внимание – в хода на дискусията бяха направени предложения за промени в текста и от господин Свинаров, разбира се и от господин Христов. Желае ли групата на вносителите да даде възможност за работа по текста, или настоявате да бъде подложен на гласуване в този му вид утре сутринта? Считам, че утре сутрин е уместно да се гласува предложението на господин Свинаров, защото то е редакционно. Предложението на господин Христов не е редакционно и то не може да бъде подложено на гласуване, освен че то по своята формулировка за мен е повече от неуместно.
Но, ако вносителите действително желаят да се постигне онова, което господин Костов обоснова като някаква рамка за съвместна дейност в тази насока в рамките на парламента, би следвало да прецените дали непременно настоявате утре да бъде гласувано или да се даде възможност на комисията, както и господин Великов заяви, да разгледа проекта и да внесе съгласуван текст.
Колеги, още една дума – имат основание всички, които се изказаха в смисъл, че парламентът е длъжник пред обществото със смислена дискусия и отговорно ангажиране по тази тема. Господин Великов внесе преди две седмици Доклада на Комисията за борба с корупцията с много конкретен анализ, който въобще не беше дискутиран и който мина съвсем формално в пленарната зала. Ако бяхме наистина ангажирани и организирани, тогава навярно естественото беше да се завърши с едно разгърнато решение, в което да фигурират и констатациите, които безпокоят парламента, и конкретните стъпки.
Моля ви да прецените как бихте искали да процедирате. След почивката заседанието ще се води от проф. Корнезов. Молбата към колегите е следната – има изложба, която ще бъде открита в Клуба на народния представител, а след това колегите от Движението за права и свободи биха желали да предложат една почерпка във връзка с техния празник.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с дебата по проекта за Решение относно определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност на Република България.
Народният представител Елиана Масева пожела да вземе думата.
Госпожо Масева, заповядайте, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, които уважихте и уважавате в момента този дебат! Макар че представителството е нищожно, искам отново да се върнем към темата, към проекта на решение и от тази трибуна още веднъж да подчертаем необходимостта Народното събрание на Република България да реагира по адекватен начин на събитията, които се случват, както и на обществените отношения.
Недопустимо е да се констатира само в доклади на Европейската комисия и на европейски органи, които се занимават с борбата с корупцията, с измамите, фактът, че в България освен висока степен на престъпност и корупция по високите етажи на властта, се забелязва и така нареченото явление политическа корупция. До този момент нито българският парламент, нито който и да е друг орган не си е поставил за задача да определи борбата с политическата корупция като приоритет. Според мен, политическата корупция е едно основополагащо понятие въобще за корупцията и е най-страшното явление, защото, ако има политическа корупция, то тогава всички други форми, които по един или друг начин са закрепени от закона и предизвикват правоохранителните органи за борба с тях, съществуват. Затова ние като политици тук трябва да обявим на българската общественост, че политическата корупция според нас в действителност е основна заплаха за националната сигурност на Република България.
Това е политически въпрос и със самото изказване на това послание ние даваме сигнал, че българският парламент очертава приоритетите си, дефинира заплахите и има готовност и чрез законодателни инициативи, и чрез инициативи на политическите партии, да предприеме и следващата крачка – борба с това явление.
Това, което сме заявили в т. 2, е да се даде възможност за максимална прозрачност, защото прозрачността означава – първо, ефективни действия и, второ, свеждане на тези действия и резултати до гражданството с оглед предприемане на мерки. Затова именно министър-председателят беше добре, и беше такъв нашият замисъл, да присъства тук при разглеждането на този проект на решение, да вземе отношение, защото отчетността пред Народното събрание се явява един много съществен фактор за контрол и за борба с корупцията и с престъпността.
Когато прочетохме негативните резултати и действия от страна на европейските структури във връзка с предприсъединителните фондове, министър-председателят направи изказване, от което стана ясно, че ежемесечно ще изисква информация по отношение на това как се харчат парите, какъв контрол се осъществява, какви са дефектите и ще докладва пред Народното събрание.
Ясно е, че тези фондове са спрени, за разлика от тези по оперативните програми, но досега това не се е случило. Когато ние казваме „сътрудничество с европейските структури”, „да се предприемат действия срещу европейската корупция”, веднага казваме и, че призоваваме правителството да излиза с отчет, да прави прозрачна тази дейност.
Ето защо, уважаеми народни представители, считам, че този проект на решение е много важен. Дефиницията и констатацията могат да бъдат изходно начало за много по-решителни действия.
Това, което предлага колегата Свинаров за допълнение в мотивите на решението, според мен, е абсолютно резонно.
И днес от тази трибуна аз искам да призова и управляващото мнозинство, и най-вече Българската социалистическа партия – нека днес или утре, когато се гласува този проект на решение, да бъдем подкрепени. Нека това да бъде един пример за единодействие във вярна посока. Нека Българската социалистическа партия подкрепи този проект като по този начин ще заяви своята си воля да тръгне напред, да направи другите стъпки, които са част от една много по-мащабна политика. Нека променим и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с тази важна политическа констатация да променим дори структурата и състава на Комисията за борба с корупцията. Нека това да бъде всъщност един сигнал към българското общество, че ние осъждаме политическата корупция.
Накрая искам да ви дам един пример – на 11 октомври т.г., са обявени частични избори в община Петрич. Тъй като тук беше засегната темата за политическата корупция, състоянието на политическите партии и болната политическа система в България, искам да ви кажа, че там политическа кампания няма. Там не тече съревнование на платформи, на идеи, на предизборни програми. Там, може би, една или две партии имат плакати, защото фронтът не е в областта на програмите, на посланията. Никой не мисли за бъдещето и за това, че трябва да бъде избран, за да свърши нещо. Защото тя се е пренесла в една друга много страшна корупционна схема, която всички ние знаем, че съществува, но за тази политическа корупция в България се говори като за призрак – всички знаят, че съществува и никой не го вижда. Нека днес да го видим, за да ни даде това основание да се борим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? В тази полупразна зала няма и реплики...
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение?
Още веднъж се обръщам към народните представители, колкото и малко да са те в залата, че парламентарните групи имат още време. Само независимите народни представители са изчерпали времето си.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
В такъв случай обявявам дебата за приключен.
Гласуването по този проект за решение, наред с другите гласувания, които ни очакват, ще бъде утре от 9,00 ч.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА ПРАВОТО, ПРИЛОЖИМО КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ, СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД, ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВ ГРАНИЧЕН КОМБИНИРАН (ПЪТЕН И ЖЕЛЕЗОПЪТЕН) МОСТ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ НА РЕКА ДУНАВ ПРИ ВИДИН – КАЛАФАТ.
Водеща комисия, уважаеми народни представители, е Комисията по труда и социалната политика. Има становища и на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по външна политика. Съобщавам това, за да могат поне председателите, респективно представители на тези комисии, да влязат в залата.
Господин Мръцков, заповядайте да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Лазар Лазаров - заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Пазар на труда” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който е в залата, и не е съгласен с това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите представителите на това министерство да заповядат в пленарната зала.
Господин Мръцков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Румъния за правото,
приложимо към трудовите отношения, социалното
осигуряване и здравословните и безопасни условия
на труд, във връзка с изграждането на нов граничен
комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете
държави на р. Дунав при Видин – Калафат
№ 802-02-30, внесен от Министерския съвет на
11.09.2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 17.09.2008 г., разгледа и обсъди законопроект № 802-02-30, внесен от Министерския съвет на 11.09.2008 г.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Господинова - заместник-министър на транспорта, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Добринка Бонева – началник на отдел в МТСП.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър господин Лазар Лазаров. В мотивите към законопроекта и при представянето му беше посочено, че обстоятелството, поради което се налага ратифицирането на това споразумение, е свързано с факта, че ще се изгражда съоръжение с един по-особен статут. Самото съоръжение се намира в граничната зона между двете държави. Една част от обекта ще бъде на българска територия, друга част – на румънска територия. Във връзка с това е необходимо да бъдат уредени трудовите, социалните и осигурителните отношения на хората, които ще работят при изграждането на комбинирания мост.
Законопроектът предлага в случаите, когато се прилага трудовото законодателство или общите регламенти на трудовото законодателство, към съответните работници и работодатели да се прилага приложимото национално и европейско законодателство. По отношение на регламентите на схемите за социална сигурност ще се прилага действащият Регламент 1408, който е валиден и е в сила за страните – членки на Европейския съюз, и за граждани на тези страни.
Друг съществен елемент в това споразумение са отношенията, които възникват във връзка и по повод осъществяване на инспекционната дейност от страна на Главна инспекция по труда като контролен орган по спазване на трудовото законодателство.
В състоялата се дискусия и във връзка с поставени от народните представители въпроси, екипът от Министерството на труда и социалната политика, както и представителите на Министерството на финансите, направиха допълнително доуточняване на някои от мотивите, довели до предложението да се ратифицира това споразумение. Работа по подготовката на споразумението за изграждане на Дунав мост е започнала преди приемането на България в Европейския съюз. През 2001 г. споразумението е факт, малко след това се подписват и няколко допълнителни анекса. В процеса на реализирането на проекта „Дунав мост” като цяло има проблеми, включително и от румънската страна. Има сформирани няколко работни групи и оформени споразумения в различни области, някои от които вече са ратифицирани. Предложеното за обсъждане споразумение е едно от тях. Това е споразумение, което е одобрено и от румънската страна. Проектът ще се осъществява с няколко договора. Един от основните договори – този за Дунав мост, се изпълнява от испанска фирма, за която не се знае дали ще наеме български, румънски или испански работници. Има известни проблеми със снабдяването с работна ръка засега в нашите обекти.
В рамките на споразумението допълнителна конкретизация и уточняване се прави по отношение на дейността на контролните органи, и по-специално на Главна инспекция по труда. Според вносителите на ратификацията е нормално в настоящото Споразумение да има клаузи, с които се отчита приложимото законодателство преди членството на страната ни в Европейския съюз и след това. Това споразумение е разработено в период от време преди нашето присъединяване към Европейския съюз, но въпреки това неговите разпоредби според вносителите и в момента могат да се ползват и ще се ползват. След влизането му в сила то ще започне да действа специално по отношение на гражданите и на трети държави, тъй като разпоредбите за приложимо трудово законодателство засягат и граждани на трети държави.
Например в чл. 3 приложимото право към трудовите правоотношения има изрични разпоредби какво ще стане, когато се наемат граждани на трети държави. За разрешенията за работа също има изрична разпоредба, касаеща граждани на трети държави. Няма да се издават разрешения за работа на работещите – те ще бъдат освободени, когато започне изграждането на моста. Също така има разпоредби относно чуждестранни работодатели. Това е специално понятие по спогодбата. Това са чуждестранни компании, които не са установени нито в България, нито в Румъния. Те могат да участват в изграждането на моста и когато наемат било наши граждани, било румънски граждани, било граждани на трети държави извън Европейския съюз, особено за граждани извън Европейския съюз, разпоредбите за приложимо социално законодателство, при медицински грижи, здравословни и безопасни условия на труд, приложимо трудово законодателство ще могат да се прилагат. Тези разпоредби са необходими, тъй като не са регулирани правоотношенията на граждани на трети държави.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” – няма, „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудови отношения, социално осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин – Калафат № 802-02-30, внесен от Министерския съвет на 11.09.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мръцков.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Илиевски, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения
относно Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин-Калафат, № 802-02-30 внесен от Министерския съвет на 11 септември 2008 г.

На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 18 септември 2008 г., бе разгледан горецитираният законопроект.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, както и експерти от двете министерства.
Проектът бе представен от господин Димитър Димитров.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин-Калафат беше подписано по кореспондентски път от министъра на труда и социалната политика на Република България и от министъра на труда, семейството и равните възможности на Румъния в периода 9 юли – 26 август 2008 година.
Споразумението следва да допринесе за изпълнението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран мост между двете страни на р. Дунав.
Основните цели на споразумението са: да се улесни работата на изпълнителите и наетите от тях лица по време на строителството на моста чрез избягване на едновременното прилагане на нормативни изисквания на двете държави; да се избегне дублирането на административните разходи, свързани с изпълнението на сходни изисквания на двете законодателства; да се определи териториалната компетентност на органите на двете държави при осъществяване на контрола по спазването на трудовото и социалното законодателство, което е от особено значение за защита на правата на наетите лица и намаляването до минимум на риска от трудови злополуки.
Редът за определяне на приложимо право се съдържа в чл. 3 от Споразумението, като определящо е мястото, където работодателят е установил своята дейност. Съгласно споразумението българските работодатели, както и наетите от тях лица ще прилагат българското законодателство, независимо дали работите, които изпълняват, се извършват на територията на Република България или на територията на Румъния. Съответно румънските работодатели, както и наетите от тях лица ще прилагат румънското законодателство, независимо дали работите, които изпълняват, се извършват на територията на Република България или на територията на Румъния.
С отделна изрична разпоредба е уреден и въпросът за приложимото социално законодателство – прилага се Регламент 1408/71 на ЕИО, а в случаите, когато няма основания за неговото прилагане – националното законодателство на съответната държава.
Споразумението ще влезе в сила от датата на последното уведомление, с което договарящите страни са се уведомили взаимно за изпълнението на техните национални правни процедури, необходими за влизането му в сила, и ще прекрати действието си от датата на закриване на строителната площадка.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин-Калафат, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Илиевски.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин-Калафат, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2008 г.

На редовно заседание, проведено на 17 септември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на горното споразумение.
Споразумението беше подписано по кореспондентски път от министъра на труда и социалната политика на Република България и от министъра на труда, семейството и равните възможности на Румъния в периода 9 юли – 26 август 2008 г.
Целта на споразумението е да уреди правото, което ще се прилага при полагането на труд, с оглед на това, че по-голямата част от работите по изграждането на новия мост ще се извършват в участъка на р. Дунав между двете страни, през който преминава и държавната граница.
Основните цели на споразумението са: да улесни работата на изпълнителите и наетите от тях лица по време на строителството на моста чрез избягването на едновременното прилагане на нормативните изисквания на двете държави; да се избегне дублирането на административни разходи, свързани с изпълнението на сходни изисквания на двете законодателства; да се определи териториалната компетентност на органите на двете държави при осъществяване на контрола по спазването на трудовото и социалното законодателство, което е от особено значение за защита на правата на наетите лица и намаляване до минимум на риска от трудови злополуки.
Съгласно споразумението българските работодатели, както и наетите от тях лица, ще прилагат българското законодателство, независимо дали работите, които се изпълняват, се извършват на територията на Република България или Румъния. Същото важи и за румънските работодатели и наетите от тях лица.
Изпълнителната агенция „Инспекция по труда” на Република България има всички контролни правомощия, определени от българското законодателство, и от отговаря за осъществяването на контрола по прилагането на законовите разпоредби, отнасящи се до трудовите отношения, здравословните и безопасни условия на труд на наетите лица, независимо от тяхната националност.
В споразумението са предвидени разпоредби относно приложимото право, което ще се прилага от чуждестранни работодатели (търговци, чиито седалища са на територията на трета страна и които не са регистрирали в Република България или в Румъния клонове, представителства или други).
По отношение на наетите лица ще се прилага законодателството, приложимо към техния работодател.
По отношение на разрешенията за работата е договорено двете страни да освобождават гражданите на двете държави от задължение за получаване на разрешение за работа, когато такова се изисква от българския, съответно от румънския закон.
С отделна изрична разпоредба е уреден и въпросът за приложимото социално законодателство – прилага се Регламент 1408/71, а в случаите, когато няма основание за неговото прилагане – националното законодателство на съответната държава.
Споразумението ще влезе в сила от датата на последното уведомление, с което договарящите страни са се уведомили взаимно за изпълнението на техните национални правни процедури, необходими за влизането му в сила, и ще прекрати действието си от датата на закриване на строителната площадка.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин-Калафат.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ранчев.
Откривам дебатите по този законопроект. В дебатите могат да участват, ако желаят, и представителите на министерството.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Явно няма.
Обявявам несъстоялата се дискусия за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.



Точка втора от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АРАБСКА РЕПУБЛИКА ЕГИПЕТ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, господин председател.
Преди да представя доклада на комисията бих искала да направя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.
Поканете заместник-министъра на икономиката в пленарната зала.
Да чуем становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: “На заседание, проведено на 17 септември 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на протокола към договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Законопроектът беше представен от Анна Янева – заместник-министър на икономиката енергетиката.
Протоколът към договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е подписан на 14 април 2008 г. в Кайро.
Изменението на договора се налага в изпълнение на поетите от новоприсъединените към Европейския съюз страни ангажименти за привеждане на сключените международни договори в съответствие със законодателството на Европейския съюз.
Измененията и допълненията съгласно протокола са следните: предвидени са изключения от режима на национално третиране и от режима най-облагодетелствана нация, съответстващи на международната практика и изискванията на правото на Европейския съюз по отношение двустранните инвестиционни договори, сключвани от страните – кандидатки за членство; договорен е реципрочен режим относно правото на договарящите се страни да се позовават на други международни договори или спогодби за избягване на двойното данъчно облагане при третирането на приходите на инвеститорите; регламентиран е преводът на плащания, свързани с инвестициите, извършени на територията на другата договаряща страна.
Във връзка с предвидения в договора ред за решаване на спорове между договарящите се страни и на инвестиционни спорове и предвид това, че договорът е ратифициран със закон от Народното събрание, протоколът към договора подлежи на ратифициране.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Има становище на Комисията по външната политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола към
Договора между правителството на Република България и
правителството на Арабска република Египет за взаимно
насърчаване и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет на 30 юни 2008 г.

На 9 юли 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 14 април 2008 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Обявявам дебатите за приключени доколкото въобще имаше такива.
Гласуването ще бъде утре сутринта. И както е традиционно, и този законопроект, и законопроектът по т. 1 биха могли да бъдат гласувани на първо и второ четене по съответната процедура.

Точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Господин Мръцков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на закона.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, ако някой желае да вземе отношение. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуването ще бъде утре сутринта.


Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Ели Анави – директор на Дирекция “Политика по отношение на предприятията” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, поканете господин Ели Анави в пленарната зала.
Имате думата, госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, господин председател.
“На заседание, проведено на 17 септември 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроект за независимите оценители.
На заседанието присъстваха Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Ели Анави – директор на Дирекция “Политика по отношение на предприятията” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката.
Предложеният законопроект цели регулиране дейността на независимите оценители, като урежда правния им статут, условията и реда за придобиване на правоспособност, регистъра на независимите оценители, условията и реда за упражняване на професията оценител и други.
До момента правоспособност за осъществяване на дейност като независим оценител се придобива по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители. Тази наредба обаче засяга основно дейността на Агенцията за приватизация и оценките по приватизационни сделки, а за всички останали оценки, които се извършват, липсват механизми за контрол върху професионалната етика при оценителската дейност и обективността на самите оценки. Това налага да се регулира дейността на независимите оценители с оглед защитата на интересите на обществото, на държавата и професионалната общност.
Законопроектът предвижда регулирането на дейността на независимите оценители да се осъществява посредством професионалната им организация. Основните функции на Камарата на независимите оценители са да удостоверява професионалните качества на независимите оценители и качеството на независимите оценки.
Със създаването на професионална организация се цели да се повиши квалификацията и професионалното равнище на независимите оценители и да се доближи тяхната практика към световните и европейските стандарти. Камарата е организирана като саморегулиращ се орган, чийто основни правомощия са: да определя стандарти и методология за извършване на независими оценки; да определя изпитните процедури и да провежда изпитите за придобиване на правоспособност като независим оценител; да приема правила за професионална етика на независимите оценители; да осъществява контрол върху правилността на извършваните независими оценки.
С този законопроект за първи път се дава възможност да се оспори правилността на направената оценка пред професионален орган – Комисията по професионална етика.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за независимите оценители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Становище на Комисията по европейските въпроси.
Има ли член на Комисията по европейските въпрос?
Заповядайте, господин Величков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за независимите оценители
№ 802-01-57, внесен от Министерския съвет на
16 юли 2008 г.

На заседанието, проведено на 24 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за независимите оценители, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен пред членовете на комисията от госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
В заседанието взе участие и господин Ели Леон Анави – директор на Дирекция “Политика по отношение на предприятията” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Проектът на Закон за независимите оценители цели създаването на правна уредба на дейността на независимите оценители: техния статус, условията и реда за придобиване на правоспособност, регистър, условията и реда за упражняване на професията, устройството, организацията и дейността на Камарата на независимите оценители, отговорността. С него за първи път се дава възможност за оспорване правилността на направената оценка пред Комисията по професионална етика.
Законопроектът предвижда регулирането на дейността на независимите оценители да се осъществява посредством професионалната им организация – Камарата на независимите оценители. Създаването на професионална организация, която е саморегулиращ се орган, цели да се повиши квалификацията и професионалното равнище на независимите оценители и да се доближи тяхната практика към световните и европейските стандарти. Основните правомощия на Камарата са: да определя стандарти и методология за извършване на независими оценки; да определя изпитните процедури и да провежда изпитите за придобиване на правоспособност като независим оценител; да приема правила за професионална етика на независимите оценители и да осъществява контрол върху правилността на извършваните независими оценки.
Общностното право не урежда дейността на оценителите. Законопроектът не противоречи на правото на общността и е в съответствие с неговите принципи, например правилата за конкуренцията, доколкото е насочен към усъвършенстване на режима на извършването на оценки и налагане на принципите на справедлива цена и прозрачност в сделките, свързани с държавно имущество, или управление на средствата на публичните дружества.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 14 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за независимите оценители, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Чухме становищата на двете комисии. Имате думата, уважаеми народни представители, разбира се, и представителите на Министерството на икономиката и енергетиката, ако желаят да вземат думата.
Заповядайте, госпожо Фудулова.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно и напълно оправдано е очакването на бизнеса държавата да предостави и гарантира равни условия за осъществяване на стопанска дейност и за стимулиране на конкуренцията. Още по-голямо е желанието на българските граждани за наличие на качествени закони и за по-малко бюрокрация. Тези изисквания налагат и необходимостта от въвеждане на подход за по-добро регулиране, за премахване и опростяване на лицензионните и разрешителните режими, което е ключов приоритет както на Европейската комисия, така и на българското правителство.
Разглежданият законопроект е крачка в тази посока. На практика с него се извършва реално отмяна на един лицензионен режим и замяната му с регистрационен. Налице е оттегляне на държавата от една дейност, при което същата се предоставя на съответната професионална организация. В случая Камарата на независимите оценители.
На 17 април 2008 г. Министерски съвет прие програма за по-добро регулиране за периода 2008-2010 г. Законът за независимите оценители, с който се премахва лицензирането на оценители на различни видове активи, е в изпълнение на тази програма.
С приемането на този закон ще се увеличи общественото доверие в извършените независими оценки, ще се създадат възможности за по-пълно и ефективно използване на квалификацията и професионалния опит на независимите оценители и ще се утвърдят принципите на справедливата цена и прозрачност в сделките, свързани с държавно имущество или управление на средствата на публичните дружества.
Законопроектът за независимите оценители регламентира принципите, които следва да спазват независимите оценители при извършването на оценки, определя основните им задължения на независими оценители и критериите за тяхната независимост.
Регламентирани са правният статут на независимите оценители, условията за придобиване на правоспособност, видовете правоспособност и воденето на Регистъра на независимите оценители.
Проектът регламентира носенето на дисциплинарна отговорност от тях за виновно неизпълнение на задълженията по закон и устав на камарата. За първи път се дава възможност да се оспори направената оценка пред Комисията по професионална етика. Безспорно е значението на този закон за установяване на принципите на добросъвестност, информираност и обективност при извършването на оценки, които са в основата на действащата пазарна икономика.
Искам обаче да обърна внимание на чл. 23 от закона, който регламентира органите на Камарата на независимите оценители и по-специално ал. 3, която казва, че в периода на мандата си членовете на управителния съвет, контролния съвет и Комисията по професионална етика не могат да упражняват професията на независим оценител.
Считам този подход към бъдещите членове на тези структури за неправилен. На практика това означава действащи и компетентни оценители в случая да приемат да станат членове на тези ръководни органи, да се откажат да упражняват професията си за един продължителен период от време – три или четири години, в резултат на което ще губят и квалификация, и доходи. Нещо, което съгласете се, не е твърде реалистично.
Съществува и възможността членове на тези ръководни органи да стават хора без достатъчен имидж и опит в тази професия, което би подронило авторитета на камарата и би навредило на нейната дейност. Ясно е, че тази формулировка на чл. 23, ал. 3 има за цел да се предотврати евентуалната възможност за възникване на конфликт на интереси.
Всички полагаме максимални усилия в тази посока, но това не оправдава факта, че или трябва да лишим доказани професионалисти от правото да упражняват професията, с което, убедени сме, те едва ли ще се съгласят, или на практика ще опорочим един закон, още от неговото създаване, тъй като ще дадем възможност на дилетанти да ръководят основните структури.
В случая считам, че подходът следва да е същият, както и при сходни закони – например Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и Законът за Камарата на строителите, където подобни изисквания към членовете на ръководните органи няма.
За да се избегне все пак възможността за конфликт на интереси и то при членовете на Комисията по професионална етика, която е органът за осъществяване на контрол върху спазване на правилата на професионалната етика и по провеждане на дисциплинарните производства, предлагам за тези членове да бъде регламентирано ограничението за участие при разглеждане на сигнали или спорове, както и при вземане на решения в случай на възникнал конфликт на интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Ще си позволя да задам въпроса към представителите на Министерството на икономиката и енергетиката. По чл. 8 – с други думи, кой може да бъде оценител – „Да притежава диплома за висше образование с образователна степен „бакалавър” или „магистър”.”
Това практически означава, че всички видове специалности от правото до Спортната академия могат да бъдат оценители, и то издадено от акредитирано висше училище, тоест българско училище. Ако е завършил Кеймбридж, няма ли да може да стане оценител?
Второ, според мен трябва да се уточни на второ четене – „да не е осъждан за престъпление от общ характер по Глава пета, Раздел І.”
По всички други глави може да бъде осъден за много по-тежки престъпления, може да бъде оценител, но щом е по Глава пета не може да бъде оценител?
Още нещо – „ако е реабилитирано лице”? Това трябва да се каже точно. Утре ще се постави въпросът: може ли или не може едно лице, което си е подало документи, да бъде оценител?
Има и други неща за уточняване, но все пак, ако желаете, можете да вземете думата по тези въпроси, за които няма как да взема отношение, освен по начина, по който го направих, макар и на ръба на правилника.
Госпожо Фудулова, Вие сте специалист по тези въпроси.
Колеги, така както я подкарахме, до 14,00 ч. ще приключим със седмичната програма.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма такава опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До етажната собственост няма да стигнем. Там стигнем ли...
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Гласуването ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.


Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА – вносители са господин Валентин Милтенов и група народни представители, и на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА – вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Подкомисия е Комисията по европейските въпроси.
Кой ще докладва становището на Комисията по икономическата политика?
Госпожо Фудулова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Господин председател, преди това бих искала да предложа на колегите да допуснем в залата госпожа Людмила Йорданова – директор на дирекция в Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект за защита на конкуренцията
№ 802-01-71, внесен от Министерския съвет на
10 септември 2008 г., и Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за защита на конкуренцията
№ 854-01-64, внесен от господин Валентин Милтенов
и група народни представители на 05.06.2008 г.

На заседание, проведено на 17 септември 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на закона за защита на конкуренцията, внесен от господин Валентин Милтенов и група народни представители.
На заседанието присъстваха Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията, Румяна Карлова и Весела Антонова – членове, и Людмила Йорданова – директор на дирекция в Комисията за защита на конкуренцията.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Петко Николов.
Членството на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и модернизирането на европейското право по конкуренция и по-конкретно влизането в сила на Регламент № 1/2003 г. на Съвета и на Регламент № 139/2004 г. на Съвета налагат да бъдат направени съществени промени в националното законодателство в областта на конкуренцията, в съответствие с което е разработен предложеният законопроект.
Основните моменти в законопроекта са:
- в съответствие с чл. 35 от Регламент № 1/2003 г. на Съвета законопроектът определя статута на комисията като национален орган по конкуренция, отговорен за прилагането на общностното право в областта на конкуренцията;
- подробно са уредени компетентността и формите на сътрудничество на КЗК с Европейската комисия;
- предвидени са разпоредби за преодоляване на евентуален конфликт на интереси, както и опазване на професионалната тайна;
- въведена е забрана за споразумения, решения и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията;
- уредена е материята относно контрола на концентрации на стопанската дейност;
- уредена е материята за нелоялна конкуренция – регламентирани са общата забрана за нелоялна конкуренция и отделните състави на нелоялна конкуренция, увреждане на доброто име на конкурентите, въвеждане в заблуждение, нелоялно привличане на клиенти и други;
- подробно са уредени видовете производства пред Комисията за защита на конкуренцията;
- предвидени са широки правомощия на представителите на комисията при проучването, а именно – да изискват информация, да снемат обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат извършването на експертизи на външни експерти и други;
- уредени са гаранции за защита правата на страните и на конституираните заинтересовани лица, а именно – предвидено е право на страните и заинтересованите лица да бъдат изслушвани, да се запознаят с всяко възражение, което комисията възнамерява да повдигне срещу тях, да направят възражение и да представят становище в хода на производството и други;
- възприет е нов подход за определяне размера на имуществените санкции за нарушения на закона, като те са процент от общия оборот за предходната финансова година на предприятието нарушител;
- уредени са исковете за обезщетение за вреди, причинени вследствие на нарушение и други.
Законопроектът на господин Валентин Милтенов и група народни представители беше представен от народния представител Валентин Милтенов, който поясни, че с него се предлагат изменения и допълнения на действащия в момента Закон за защита на конкуренцията, с които се регламентират правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, които още на етапа на предварително проучване на случаите да доведат до преустановяване на нарушенията.
След това се проведе гласуване по Законопроекта за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашата комисия предлага законопроектът на Министерския съвет да се приеме, а на господин Милтенов?
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Да, предлага само законопроекта на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проведохте ли гласуване на законопроекта на господин Милтенов?
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как така?
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: На проведеното заседание комисията разгледа законопроекта, внесен от Министерския съвет. Тъй като това е съвсем нов законопроект и Министерският съвет е внесъл за разглеждане, комисията единодушно реши предложенията, които господин Валентин Милтенов прави като Законопроект за изменение и допълнение, той да ги направи между първо и второ четене, тъй като не може да има вид на чисто нов законопроект. Очакваме между първо и второ четене господин Милтенов да ги направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувахте ли да се приеме законопроектът на Валентин Милтенов или не?
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Не, само на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се прави така. Не Ви упреквам.
Вижте, господин Милтенов може да си оттегли законопроекта и после между първо и второ четене, както всеки един народен представител, да си направи предложения. Но след като има два законопроекта, а те са включени и в дневния ред, ние утре в залата ще трябва да гласуваме и двата законопроекта. Най-вероятно законопроектът на господин Милтенов ще бъде отхвърлен и ще се приеме на Министерския съвет, но трябва да се гласува, няма как. Защото има и друга хипотеза – на Министерския съвет да се отхвърли, а на господин Милтенов да се приеме, което надали ще стане, но е възможно.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси.
Има ли член на Комисията по европейските въпроси, който да докладва становището по двата законопроекта? Ако няма кой, ще бъда принуден да премина към следващата точка. Ако има член на Комисията по европейските въпроси и ме чува, да влезе в залата и да докладва становището на комисията. Ще почакаме 30 секунди.
Господин Тошев, Вие ли сте член на комисията? Заповядайте да докладвате становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще ви представя двете становища, макар че не ми е много удобно точно аз да ги представям в момента.

„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за защита на конкуренцията № 802-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2008 г.

На заседанието, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен пред членовете на комисията от г-н Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията.
І. Проектът на Закон за защита на конкуренцията е насочен към прилагането на Регламент на Съвета (ЕО) № 1/2003 относно прилагането на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност (Регламент (ЕО) № 1/2003), Регламент на Съвета № 139/2004 за контрола на концентрации между предприятия (Регламент (ЕО) № 139/2004) и Директива 2006/114/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 за подвеждащата и сравнителна реклама (Директива 2006/114/ЕС).
II. В изпълнение на задължението по чл. 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 г. законопроектът урежда Комисията за защита на конкуренцията (комисията) като национален орган по конкуренция, който прилага общностното право в областта на конкуренцията. Компетенциите на комисията са уредени по начин, съответстващ на Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004. Законопроектът предвижда комисията едновременно с националните правила за картелни споразумения и злоупотреба с господстващо положение да прилага и чл. 81 и/или 82 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО). В съответствие с Регламент (ЕО) № 139/2004 правомощията на комисията за контрол на концентрациите между предприятия са ограничени до онези концентрации, които имат връзка с територията на Република България.
Законопроектът урежда подробно компетентността и формите на сътрудничеството на комисията с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на страните - членки на ЕС, във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1/2003 г. и Регламент (ЕО) № 139/2004 г.
Картелните споразумения, решения и съгласувана практика са забранени. Предложените пазарни дялове, при които се приема, че споразумението, решението и съгласуваната практика са с незначителен ефект, са съобразени с правото на Европейския съюз (10 на сто от съответния пазар, ако участниците са конкуренти помежду си, и 15 на сто от всеки от съответните пазари, ако участниците не са конкуренти помежду си). В съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2003 законопроектът определя и обстоятелствата, при които споразумения, решения или съгласувани практики се освобождават автоматично от забрана, без да е необходимо предприятията да уведомяват комисията, за да получат индивидуално освобождаване.
Забранена е злоупотребата с монополно или господстващо положение, като дефиницията на господстващо положение съответства напълно на правото на Европейския съюз.
Законопроектът урежда концентрацията на стопанска дейност. Критерий за концентрация е общият оборот на участващите предприятия на територията на страната. В съответствие с препоръките на Международната мрежа по конкуренция е въведен втори кумулативен критерий - оборотът на всяко от поне две от предприятията - участници в концентрацията, или оборотът на предприятието - обект на придобиване на територията на Република България през предходната финансова година. Предлаганият праг за втория критерий е в пъти по-нисък от размера на първия, а съотношението между тях е съпоставимо с това на страните-членки на ЕС. В съответствие с Регламент (ЕО) № 139/2004 законопроектът предвижда уведомяването за концентрация да бъде правено след сключването на договора, публичното оповестяване на търга или придобиването на контрол, но преди да са били предприети реални действия по изпълнение на сделката. В пълно съответствие с правото на ЕС са дефинирани условията, при наличието на които комисията разрешава концентрацията между предприятия.
Законопроектът урежда заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама съгласно изискванията на Директива 2006/114/ЕС. Законът за защита на потребителите (където понастоящем е уредена тази материя) се допълва, за да се осигури ефективна защита и на потребителите, но като част от защитата срещу нелоялна търговска практика. Затова се предвижда, че заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама, уредени в Закона за защита на конкуренцията, ще се считат и за нелоялни търговски практики по Закона за защита на потребителите, което съответства на изискването на Директива 2006/114/ЕС.
Законопроектът урежда подробно видовете производства пред комисията, като въвежда основания за тяхното образуване, които произтичат пряко от Регламент (ЕО) № 1/2003 г. и Регламент (ЕО) № 139/2004 г. Комисията може да образува производство по искане на друг национален орган по конкуренция на държава - членка на ЕС, или на Европейската комисия. Комисията може да спре или да прекрати производството поради това, че същия случай вече се разглежда или е решен от друг орган по конкуренция на страна - членка на Европейския съюз, или от Европейската комисия.
Законопроектът урежда широки правомощия на представителите на комисията при проучването, които съответстват напълно на правомощията, с които разполагат другите органи по конкуренция на страните - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и гарантират ефективността на децентрализираната система на прилагане на Общностното право. При проучванията представителите на комисията могат да изискват информация или съдействие от други национални органи по конкуренция на държави - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия.
Законопроектът регламентира производството по оценка на концентрациите в пълно съответствие с правото на Европейския съюз. Разграничени са двата вида проучвания - ускорено и задълбочено.
В съответствие с изискванията на Директива 2006/114/ЕС е уредена възможността комисията да наложи временна мярка - да забрани разпространението на заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама, преди тя да е станала публично достояние, или да спре разпространението й в случай на риск от сериозно увреждане интересите на потребителите или конкурентите.
Размерът на имуществените санкции се определя в съответствие с правото на Общността и практиката на държавите-членки. Предвижда се условията и редът за освобождаване от санкция или за намаляване на имуществената санкция да се определят в програма, приета от комисията, която ще бъде хармонизирана с изработения в рамките на Европейската мрежа по конкуренция Модел на програма, чиято цел е да насърчи конвергенцията на програмите в страните-членки, за да осигури по-ефективното им сътрудничество в борбата с картелите.
В съответствие с предложенията в Бялата книга на Европейската комисия относно исковете за обезщетения за вреди при нарушаване на антитръстовите правила, както и на практиката на Европейския съд, законопроектът урежда исковете за обезщетение за вреди, причинени вследствие на нарушение, като право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.
С проекта се предлага решение на комисията, с което се установява нарушение на разпоредбите на закона, да бъде задължително за гражданския съд, ако бъде потвърдено от Върховния административен съд. Това положение, освен че съответства на чл. 302 от Гражданския процесуален кодекс, отразява препоръките в Бялата книга на Европейската комисия окончателните решения на органите по конкуренция да имат задължителна доказателствена сила за гражданския съд в производство за обезщетение.
В съответствие с препоръката в Бялата книга на Европейската комисия в проекта е възприет петгодишен давностен срок за правото на иск за обезщетение, който да започва да тече от датата на влизане в сила на решението на Върховния административен съд, с което се потвърждава решението на комисията.
III. В заключение може да се приеме, че законопроектът за защита на конкуренцията е насочен към прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2003, Регламент (ЕО) № 139/2004 г. и Директива 2006/114/ЕС.
На базата на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (с 12 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Другото становище е относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 854-01-64, внесен от Валентин Николов Милтенов и група народни представители на 5 юни 2008 г.
„На заседанието, проведено на 19 юни 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Валентин Милтенов и група народни представители. Законопроектът беше представен на членовете на комисията от вносителя.
В заседанието взеха участие госпожа Румяна Карлова и госпожа Весела Антонова – членове на Комисията за защита на конкуренцията.

І. В Европейския съюз политиката на защита на конкуренцията е поделена компетентност между Европейската комисия, действаща на общностно ниво, и регулативните органи на държавите-членки, действащи на национално ниво. Съответно и регулирането на дейността по защитата на конкуренцията става на посочените две нива.
На общностно ниво защитата на принципите на свободната конкуренция се регулира с чл. 81–86 от договора за създаване на Европейската общност. Там, по-специално в чл. 85, се казва, че “Комисията ще разследва случаи на предполагаемо нарушение на тези принципи. Ако установи, че има нарушение, тя предлага съответните мерки за неговото преустановяване”. Правата на Комисията в областта на защитата на конкуренцията са доразвити във вторичното европейско право. През 1962 г. е приет първият регламент по изпълнението на чл. 85 и 86 от Договора, който е заменен през 2002 г. от Регламент (ЕО) № 1/2003, в сила от 1.1.2004 г. относно изпълнението на правилата на конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора.
ІІ. С предлагания законопроект се цели повишаване на ефикасността при защитата на конкуренцията на национално ниво, в рамките на нашата страна. Това се предлага да стане по три направления:
- чрез въвеждането на т. нар. временни мерки до приемането на окончателното решение;
- чрез възможността за поемане на задължения от ответната страна с цел преустановяване на образуваното производство;
- чрез чувствително увеличаване на санкциите.
Въвеждането на временни мерки ще даде на Комисията за защита на конкуренцията право да се намества своевременно с цел прекратяване на непозволените практики. Такива законодателни разпоредби съществуват в редица държави - членки на Европейския съюз: Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и др. Временни мерки се прилагат и от Европейската комисия. Те са залегнали като възможност за използване от националните регулаторни органи и в чл. 5 на цитирания по-горе Регламент (ЕО) № 1/2003.
Възможността за поемане на задължения от ответната страна с цел преустановяване на образуваното производство също е правило, което се прилага в редица държави - членки на Еевропейския съюз. То също е посочено като възможност в чл. 5 на цитирания европейски регламент.
ІІІ. На базата на гореизложеното може да се направи заключението, че предлаганият законопроект не противоречи на европейските правни норми, както и на европейската практика.
Би могло да се направи следната препоръка. В § 2 на законопроекта чл. 51а, ал. 1 да стане: “При неотложни случаи и поради опасност от тежко и непоправимо увреждане на конкуренцията, комисията може по собствена инициатива или по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението, да разпореди незабавно прекратяване на непозволената практика от предприятието или сдружението или да наложи друга временна мярка, с оглед целите на този закон.”
Съответно чл. 51а, ал. 2 да стане: “Временната мярка по ал. 1 може да бъде разпоредена във всеки момент от хода на производството по чл. 51. Комисията налага мярката с мотивирано определение”.
Обосновка: Налагането на временна мярка е извънредно действие и в закона трябва ясно да личи, че нейното въвеждане е продиктувано от наличието на извънредни обстоятелства, каквито са неотложността на случая и опасността от тежко и непоправимо увреждане на конкуренцията. По този начин се подхожда и в чл. 8 на Регламент (ЕО) № 1/2003 относно действията на Европейската комисия.
След състоялата се дискусия и като взема предвид направената препоръка, Комисията по европейските въпроси предлага с 10 гласа „за” и 1 глас „против” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 850-01-201, внесен от Валентин Николов Милтенов и група народни представители на 5 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Всъщност Комисията по икономическата политика ни предлага да приемем законопроекта с вносител Министерският съвет, като не се е произнесла по законопроекта на господин Валентин Милтенов и група народни представители. А Комисията по европейските въпроси предлага да бъдат приети и двата законопроекта.
РЕПЛИКА: Какво правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не си спомням точно такъв случай досега в своята дългогодишна парламентарна практика. Ще намерим изход.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в някои неща трябва да има мяра. Не може един законопроект, който е внесен няколко месеца преди втория законопроект, дори от Министерския съвет, да бъде сложен под чергата и да се разглежда само единият. Защото има правила, а тези правила са ясно посочени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това е поредният път, за съжаление, днес за втори път, съм принуден да кажа, че имаме потъпкване на нашите собствени правила. Но в случая ние сме изправени пред един казус, който няма изход. Или отхвърляме това, което е заложено в законопроекта на колегата Милтенов, но тогава ще имате един друг проблем: една голяма част от това, което той предлага, е налично и в другия законопроект. Ако там кажете „не”, значи казвате и за основния законопроект „не”.
Правилата са елементарни и ясни, господин председател, и струва ми се Вие нямате друг изход, освен от процесуална гледна точка да върнете проблема за произнасяне и тогава вече да има върху какво да говорим. Сега няма върху какво да говорим. Сега говорим върху половината от нещата и имаме, както се казва в правото - не знам дали е на мода в пленарната зала: съществени нарушения на процесуални правила, които не дават възможност за взимане на решение. Такъв е настоящият казус. Въпреки че няма голяма разлика между двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, може би не бяхте в залата, но когато госпожа Фудулова докладва становището на Комисията по икономическата политика, изрично й направих забележка или по-точно й обърнах внимание, че водещата комисията не се е произнесла юридически по законопроекта на господин Милтенов. Той щял да си го направи между първо и второ четене. Ако той иска, ще направи.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Господин председател, от гледна точка на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма, да. Има доклад, но няма становище.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Няма доклад, което значи, че не можем да го разглеждаме. Това е много ясно, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли представител на Комисията по икономическата политика?
Уважаеми народни представители, от юридическа гледна точка и съобразно нашия правилник водеща е Комисията по икономическата политика. Тази комисия се е произнесла само по законопроекта с вносител Министерски съвет и не се е произнесла и не е гласувала законопроекта с вносител Валентин Милтенов и група народни представители. При това положение на можем да продължим разискванията по двата законопроекта, защото и двата законопроекта трябва да се движат общо. Пленарната зала в края на краищата ще реши при гласуването кой законопроект ще приеме и кой - ще отхвърли.
Затова се обръщам към председателя на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев - той не е в залата, още на първото си заседание, мисля, че тази седмица имат заседание, да разгледат законопроекта с вносител господин Милтенов и група народни представители, да го гласуват и становището да бъде докладвано тук, в пленарната зала. Веднага след това ще продължим с разискванията, респективно гласуванията по двата законопроекта. Сега има процедурна пречка за разглеждането им.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКА ТЕХНИКА.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника
№ 802-01-70, внесен от Министерския съвет на
5 септември 2008 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 17 септември 2008 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение за Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов, изпълнителният директор на Контролно-техническата инспекция Георги Георгиев и експерти.
Законопроектът беше представен от изпълнителния директор на КТИ господин Георгиев.
Законопроектът цели да детайлизира изискванията на Европейския съюз за осигуряване както на безопасна работа на земеделската и горска техника, така и на ефективно прилагане на системата за сертифициране и одобрение на типа техника. Със законопроекта се предлагат основно следните нови съществени промени:
Първо, преструктуриране на специализираните администрации, определени със закона, като дейностите се възлагат на една администрация – Контролно-техническата инспекция. Това изменение е наложително с цел оптимизиране структурата и подобряване на координацията както вътре в тази администрация, така и при поддържането на връзки с други администрации. Очаква се, че сливането на центровете за изпитване на земеделска и горска техника в градовете Русе и Пловдив и приемането на дейностите от Контролно-техническата инспекция ще подобри ефективността на обслужването на клиентите, като същите ще контактуват с една структура в рамките на цялостния процес на изпитване и одобряване на типа техника.
Второ, облекчава се процедурата по издаване или отказа за издаване на сертификат за одобрение на типа техника, като се предлага тези дейности да се утвърждават от изпълнителния директор на Контролно-техническата инспекция. Предлага се въвеждането на завишени изисквания към техниката с цел повишаване на нейната безопасност чрез въвеждането на допълнително обозначаване със сигнализация, табели и знаци по време на нейната работа и движението по пътищата.
Трето, предлага се също наложените глоби и имуществени санкции за установени нарушения по закона да се внасят в приход на Контролно-техническата инспекция. Този начин на събиране на наложените санкции ще позволи по-добре да се контролира събираемостта на санкциите и тяхното въздействие върху нарушителите.
В хода на дискусията беше изказано принципно становище за подкрепа на законопроектите. По повод предложеното със законопроекта преструктуриране на Контролно-техническата инспекция чрез вливане в нейната структура на центрове за изпитване на земеделска и горска техника в градовете Русе и Пловдив, народният представител Радослав Илиевски предложи в периода между първо и второ четене на законопроекта да се помисли за по-ясен разпис на административната структура на КТИ и за създаването на един контролен орган в Контролно-техническата инспекция с относителна независимост с оглед гарантирането на максимална яснота в процесите по изпитване на техниката и нейното сертифициране.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, № 802-01-70, внесен от Министерския съвет на 5 септември 2008 г. Това становище е прието с 11 гласа “за”, “против” – няма, и 1 “въздържал се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Заповядайте, господин Атанасов, да докладвате доклада на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника
№ 802-01-70, внесен от Министерския съвет на
5 септември 2008 г.

На заседанието, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя законопроектът беше представен пред членовете на комисията от господин Георги Георгиев – изпълнителен директор на Контролно-техническата инспекция в Министерството на земеделието и храните.
Първо, в основата на функционирането на вътрешен пазар на Европейския съюз за селскостопанската и горска техника лежи изработването на единни изисквания към тази техника, приемането на обща нормативна база за доказване на съответствието на техниката с единните изисквания за взаимното признаване между държавите членки на сертификатите за съответствие. Процесът на уеднаквяване на техническите изисквания и на условията за сертифициране на съответствието започна още през 70-те години на миналия век, по-специално с Директива 74/150 на Европейската икономическа общност, която урежда сертифицирането на тракторите. Този процес е продължен и задълбочен с Директива 2003/37 на Европейската общност. Новата директива има значително по-широк обхват от предишната. Тя регулира сертифицирането на различни типове самопридвижващи се установки, използвани в селското и горското стопанство тогава, когато те използват мотори със скорост над 6 км в час. В директивата се урежда и сертифицирането на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени да се използват при експлоатацията на моторизираните установки.
Действащият у нас в момента Закон за регистрация и контрол на земеделската и горска техника е приет през 1998 г. и оттогава многократно изменян и допълван, така че сега той е хармонизиран с европейското право. Предлаганите със законопроекта промени целят да се прецизира използването на вече въведените у нас единни европейски регулативни инструменти. По-съществени промени в тази насока, които се съдържат в проекта, са следните:
Закриват се центровете за изпитване на земеделската и горска техника и земеделски части в Русе и Плевен и техните функции по изпитване, сертифициране и удостоверяване на безопасността на техниката преминават към Контролно-техническата инспекция. По този начин се премахва съществуващо дублиране, тъй като Контролно-техническата инспекция разполага и с регионални служби. Постигат се икономии, като се оптимизира числеността на персонала, става възможно по-нататъшното укрепване на административния капацитет на системата. Издаването или отказът за издаване на сертификат за одобрение на типа се утвърждава, съгласно представения проект пред изпълнителния директор на Контролно-техническата инспекция, вместо както е в момента, от министъра на земеделието и храните. По този начин се намалява бюрокрацията и се укрепват контролните функции на Инспектората.
Трето, макар че предлаганите промени нямат хармонизационни функции, те целят подобряването на работата по прилагането у нас на Директива 2003/37 на Европейската общност и тогава могат да бъдат подкрепени. Към проекта може да се направи следната препоръка:
В § 5 предлаганата нова т. 7 на ал. 3 на чл. 9 на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника да стане:
„7. декларация от заявителя, че не са подадени документи за същия тип техника до компетентния орган на друга държава – членка на Европейския съюз или на друга страна от Европейското икономическо пространство”.
Обосновка Директива 2003/37 на Европейската общност е релевантна и за страните от Европейското икономическо пространство, които не са държави – членки на Европейския съюз.
На база на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 12 гласа “за” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 5 септември 2008 г., като направената препоръка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроектите между първо и второ четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Тъй като няма представител на вносителя, който да представи законопроекта, откривам дискусията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Вълканова.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм от народните представители, които са подкрепили законопроекта на първо четене в комисията, с изключение обаче на тези текстове от законопроекта, които са за закриване на двата центъра – в Русе и в Пловдив. Искам съвсем накратко пред вас да мотивирам своята позиция по този въпрос.
Считам, че предлаганите за приемане изменения ще предизвикат конфликт на интереси поради монополизиране на дейността изпитване, сертифициране и контрол на пазара на земеделска техника. В мотивите на така предлагания законопроект се акцентира върху дейността на типовото одобрение на Европейския съюз. Същите нямат връзка с така предлагания текст за изменение на закона, където се говори само за изпитване, сертифициране и осигуряване безопасността на техниката.
Центровете в Русе и в Пловдив са структури, с които България изпълнява евроинтеграционните си ангажименти в областта на безопасността на земеделската техника. Те разполагат с база, квалифициран експертен капацитет и акредитирани звена по съответните европейски и международни стандарти. Такъв капацитет няма изграден в Контролно-техническата инспекция.
Центровете в Русе и в Пловдив са с научен статут. Там работят над 20 научни сътрудници, 5 доктори и 4 старши научни сътрудници, така че аз считам, че Контролно-техническата инспекция няма научен статут и компетентност да ръководи научни работници.
Центърът в Русе е член на Европейската верига за изпитване на земеделска техника ЕНТАН, с настоящия си статут и име е единственият представител за Република България.
При приемането на тези предложения за промени България ще остане без членство в ЕНТАН и съответно – без перспективи за участие в глобализацията на дейностите, осигуряващи безопасност на земеделската техника.
Юридическата независимост на центровете в Русе и в Пловдив е от съществено значение за ефективното им участие в европейските и международни структури за осигуряване безопасността на земеделската техника.
Центърът в Русе има акредитиран орган за контрол във връзка със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и електробезопасност на машините. Органът за контрол е в състояние да измерва всички параметри, необходими за извършване на оценка за риска на всички видове работни места. Тук влизат работните места на земеделска и друга техника, които не са в обхвата на дейността на Контролно-техническата инспекция. Центърът изпитва за безопасност машини, които не се регистрират в Контролно-техническата инспекция и за тях не се изисква одобрение на типа - машини за животновъдство, машини за електрозадвижване и други.
Това е основната част от мотивите, които ме карат да бъда против тези текстове в законопроекта, който предвижда закриването на двата центъра в Пловдив и в Русе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Вълканова.
Няма реплики.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се присъединя към становището на колежката Вълканова, защото тези опити да се закрият двата центъра в Русе и в Пловдив, които имат научен статут, които имат аналог в Европейския съюз и са членове на Европейската мрежа за изпитване на земеделска техника, както посочи колежката Вълканова, не са подчинени на това работата да се подобри по някакъв начин. Просто в Русе този център е разположен на 109 дка много атрактивна земя. Няма да скрия, че заместник-министърът на земеделието отдавна прави тези опити. Няколко месеца са останали до новите избори и явно се прави опит всичко, което е апетитно, да бъде заграбено.
Аз мисля, че тук ще настъпи и конфликт на интереси, защото съвършено други са задачите, които изпълнява центърът. В съответствие с Наредба № 30 те одобряват типа нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета, сменяема прикачна техника. Изпитването на безопасността на трактори – самоходни, прикачни, навесни земеделски машини, подземно-транспортни машини, както и стационарна техника за растениевъдство и животновъдство - в съответствие с приложимите за тях стандарти. В случай, че тези центрове бъдат закрити, тази дейност няма да може да бъде извършена.
Не е вярно това, което се твърди в мотивите към законопроекта, че се изпитват само чипове – такава техника, защото България не е производител. Като пример искам да кажа, че в Румъния, до Букурещ е създадена специална лаборатория за изпитване, за която са дадени 5 млн. евро. Ние, които имаме два такива чудесни центъра, които вече са се преборили да бъдат членове на Европейската мрежа, ги закриваме с лека ръка, защото за нас е по-важно да подкрепим един център, който няма аналог в Европейския съюз. Става въпрос за Контролно-техническата инспекция, създадена по време на централизираното държавно управление, която институция се занимава с регистрация, с годишни технически прегледи на земеделска техника, но не може да сертифицира самата техника.
Безспорно е, че те са заинтересовани да си намерят място под слънцето и бързат да закрият съществуването на двата центъра, които имат съвършено други задачи и които имат аналог в европейските страни. Поради това аз няма да подкрепя тези текстове. Предлагам на вносителите да изтеглят законопроекта и да го преработят в съответствие с европейските изисквания и правила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, тези центрове с какъв акт са създадени? Ясно ли е?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Ясно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако знаете – може да е по решение на Министерския съвет. Ако това отпадне, нищо не остава от закона.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Нищо не остава – това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Вълканова, Вие уж сте го подкрепили – то нищо не остава. Това е целта.
Има правоприемник – Контролно-техническата инспекция.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Контролно-техническата инспекция има съвършено други задачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което чувам, не може да се оправи между първо и второ четене. Или трябва да се приеме както е, или трябва да се отхвърли.
Тези центрове юридически лица ли са? Предполагам, да.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Юридически лица са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С какво са създадени – с решение на Министерския съвет ли? Трябва да се направи справка и да се види.
Господин Илиевски, заповядайте за реплика.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Пояснявам, че центровете са наследени, както и Контролно-техническата инспекция, отпреди 10 ноември. Имат своите функции и до ден-днешен.
Моят реплика е друга, госпожо Николова. Естествено с колежката Вълканова – това, което тя сподели, сме напълно солидарни. Между първо и второ четене ние ще нанесем съответните корекции, така че центровете да запазят това, за което са предназначени.
Не съм съгласен с Вашето твърдение, че едва ли не зад този законопроект прозира някаква корупционна практика или подготвена корупционна практика от някой си заместник-министър и така нататък. Моля да не превръщаме един чисто специализиран технически законопроект в подозрение за корупция.
Ние също сме категорично против каквато и да е приватизационна дейност в тези центрове, тъй като те са нужни компоненти на държавата, изхождайки от това, че сме външна граница на Европейския съюз. Конфликт на интереси – да, има при сертифициране и узаконяване на новите типове земеделска техника, най-общо казано, така че трябва да разделим дейностите. Не може един да контролира, да сертифицира, да лицензира и така нататък. Това ще направим между първо и второ четене.
Аз се надявам, че вие ще го подкрепите, когато влезе в пленарната зала. Дайте да не бъркаме корупцията и това, че някой се е прицелил в някакви апетитни парчета. Най-малкото това е същността на този законопроект за изменение и допълнение, който в момента се предлага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Заповядайте, госпожо Николова – право на дуплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин Илиевски, може би сте прав, че не трябва само към определени лица да отнасяме това подозрение. През 1995 г. този въпрос също е стигнал до пленарната зала, пак по същите съображения. Явно е, че тези неща са видни. Както в Пловдив, така и в Русе, има значителна материална база, има огромен терен – 109 декара, на много атрактивно място, смея да Ви уверя. Няма как да прескочим този момент, защото кому пречи този център, който има наистина статут на научен институт, който е изключително полезен? Съществуването на тези центрове фактически разбива едно монополно положение, което се каним да направим – един да регистрира, един да изпитва, той да води и всъщност да издава и документите за правоспособност на трактористи, на всички останали. Разделянето на функциите е всъщност е антимонополно и изцяло в интерес и в съзвучие в европейските документи.
Аз се надявам да постигнем съгласие с вас, а за да имаме консенсус, аз няма да отправям обвиненията към конкретни лица. Те са априори видни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
Господин Проданов, заповядайте.
НИКОЛА ПРОДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да споделя накратко отношението си към промените, които се предлагат с новия законопроект.
Съществуването на центровете за изпитание и КТИ-тата са практика от много години, от нашето предишно развитие. Сегашният акт на свиване, като че ли само формално търси намаляване на щата, намаляване на броя на структурите. Ако обаче се задълбочим в същността на функциите, които изпълняват, от една страна, КТИ-тата и центровете за изпитание на селскостопанска техника и материали, ще видим, че те са съвсем различни.
Още през 1968 г. - по времето, когато аз завършвах, тези станции се казваха машинно-изпитателни станции, МИС. Те в България са две – в Русе и в Пловдив. Навремето правех дипломната си работа в Пловдив, по-късно, работейки, от практиката също имам някои наблюдения. Функциите са съвсем различни – машинно-изпитателните станции гледаха, събираха, изпитваха техника, която представлява интерес за нашето производство. Например, тороразпръскваща, обработваща и друга техника от наши и чужди производствени фирми. Близостта на тази база до Пловдивския панаир беше предимство. През нея минаваше всичко, което идваше на панаира, купуваше се, и действително се правеше изпитване, като се търсеха подобрения или на наши конструкции да се внедряват навън произведени машини.
Освен това в много случаи тези станции изпитват и материалите, които се използват в процеса на селскостопанското производство, които се ползват в машините. Примерно, производството на сезал, който се използва за балиране и връзване, се осъществяваше в гр. Тервел и в Асеновград. Той минаваше задължително изпитание през тези станции и се търсеха съответните показатели. Тяхната роля е съвсем друга.
Искам само да споделя опита от едно частно посещение преди години в Чехословакия, където съществуваше подобна на нашите станции. И там, примерно, след изпитване на разсадо-посадъчни машини от 12 страни са стигнали до извода, че най-добра е българската разсадъчно-посадъчна машина, произведена в гр. Ямбол. Задачите на КТИ-тата са да конкретизират експлоатационно-техническите качества и състояние на техниката, а тук въпросите, които се решават, са съвсем други. Слагането им под една шапка ще доведе до проблеми. Тези две малки звена и структури вероятно ще се променят, както и тяхното предназначение.
Аз мисля, че трябва добре да анализираме между първо и второ четене тези неща, да ги обсъдим на заседание на комисията втори път и да вземем съответно решение, което да създаде условия за запазване на традициите, за перспективи. Нашето земеделие се нуждае от все по-производителна, модерна техника, в която се влагат нови технологии, а ние в това отношение изостанахме твърде много. Тези станции ще бъдат една база за едно по-бързо и прогресивно развитие, както и на конкретното земеделско производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, че Вие сте навътре в проблема от 1968 г. Моля да ме осветлите тези центрове в Русе и в Пловдив към кого са?
НИКОЛА ПРОДАНОВ: Към Министерството на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пряко ли на министерството са подчинени?
НИКОЛА ПРОДАНОВ: Аз точно в момента това не мога да Ви отговоря, но мисля, че е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но в системата на Министерството на земеделието и храните – добре, но пряко ли са подчинени на него? Юридически лица ли са? Къде го пише това? (Шум и реплики в залата.)
Дайте го – как са създадени през 1968 г., тези МИС, КТИ, и не знам кои си?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Води се специализирана администрация към Министерството на земеделието и храните. Това е според моите бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Че центрове, че научни, че не знам си какво – е, как станаха тези научни центрове? Ако са “научни” трябва да са към БАН, а ако са училищни – има висше образование...
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, встрани от микрофоните): Ами, Министерството на земеделието и храните има право да развива наука!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Я, огледайте добре законопроекта!
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по Законопроекта за земеделската и горската техника? Няма.
Гласуването на този законопроект ще бъде утре сутринта! За утре имаме останали гласувания и от миналата седмица.
Уважаеми колеги, досега сме разгледали шест законопроекта и един проект за решение.
Остават 30 минути до края на заседанието.
Сега, ако желаете, бихме могли да пристъпим към двата законопроекта относно Закона за достъп до обществената информация.

Ако искате да започнем с тази точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносители на първия законопроект са Мартин Димитров и група народни представители, а на другия – Бойко Великов и група народни представители.
Водеща е Комисията по гражданско общество и медии.
Моля да заповяда председателя на комисията господин Иво Атанасов, за да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
“На редовно заседание на Комисията по гражданско общество и медии на 23 юли 2008 г. бяха обсъдени Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28.05.2008 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-79, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 04.07.2008 г.


Законопроектите бяха представени от народните представители Мартин Димитров и Бойко Великов.
В заседанието участваха представители на държавни органи и Фондация „Програма достъп до информация”. В комисията постъпиха и писмени становища по двата законопроекта.
Законопроект № 854-01-55 предлага разширяването на достъпа до обществена информация до териториалните звена на държавните органи и публичноправните организации. Създава се нов чл. 15а със задължението за повече прозрачност и максимално улесняване на достъпа чрез публикуване на обществената информация на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт. В интернет се обявяват и данните по съществуващите вътрешни правила за достъпа до обществена информация и публичните регистри.
Законопроектът въвежда принципа за „надделяващ обществен интерес”, при наличието на който се преодолява забраната за предоставянето на информация, представляваща търговска тайна. Въз основа на същия принцип може да се разкрие обществена информация и за трето лице, при това без изрично негово писмено съгласие.
В допълнителна разпоредба законопроектът дефинира понятията „материален носител на обществена информация”, „лични данни”, „списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на административна структура в системата на изпълнителната власт” и „публичноправна организация”. Изброяват се случаите, в които обществената информация не е „производствена или търговска тайна”.
В Преходните разпоредби проектът предвижда до една година от влизането в сила на закона задължените административни ръководители да изпълнят неговите разпоредби, министърът на финансите да предвиди средствата за финансовото обезпечение на задълженията по него, а органите по назначаването да осигурят обучението на служителите в тримесечен срок от встъпването им в длъжност.
С текстовете си законопроектът разширява съответствието на българското законодателство с Директива 2003/98/ЕО.
Понятието “надделяващ обществен интерес” не е определено в допълнителна разпоредба. Не е известна негова дефиниция и в българските закони. Независимо че съответства на принципа на „по-висш” или „преобладаващ” обществен интерес, отразен в актове на Европейския съюз, в предложения законопроект тълкуването на този израз може да се окаже произволно и да е основание за заобикаляне и обезсилване на забранителни разпоредби на Закона за достъп до обществена информация. Това може да осуети или да компрометира прилагането на закона.
Спорен е създаденият в проекта на Мартин Димитров чл. 15а, който задължава ръководителите на съответните публични организации да планират и обезпечат финансовите средства за дейностите по приложението на закона. Министерството на финансите счита за некоректен предложения текст в § 20 на законопроекта, защото могат да се осигуряват средства от консолидирания бюджет за 2008 година, когато те не са предвидени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Не е посочен източникът за финансиране на обучението, предвидено в § 21 на законопроекта, което следва да се осигури със средства от утвърдените бюджети за съответната година. Към мотивите в този законопроект няма становище от вносителите по чл. 63, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за очакваните финансови последици от прилагането на законопроекта.
Министерството на държавната администрация и административната реформа основателно изразява опасение за правомерното третиране на публичноправните организации и публичноправните субекти в законопроекта. В списъка на издадените актове в системата на изпълнителната власт по § 6 от законопроекта попадат отменени актове, актове с отпаднало основание и индивидуални административни актове.
Законопроект № 854-01-79 урежда същия предмет и цели намаляване на отказите за предоставяне на обществена информация от задължените субекти.
Законопроектът допълва действащия закон с изискването създаваната и съхранявана обществена информация от публичните органи по чл. 3 да осигурява достъп за дейността на физически и юридически лица, финансирана със средства освен от консолидирания държавен бюджет и от средства от фондове на Европейския съюз или от европейски проекти и програми.
При надделяващ обществен интерес законопроектът премахва забраната за предоставяне на обществена информация, чието разгласяване би разкрило търговска тайна или би дало основание за нелоялна конкуренция между търговци; разрешава достъпа до обществена информация, която засяга интересите на трето лице без изрично негово писмено съгласие, стига да е налице надделяващ обществен интерес.
Въвежда се нова ал. 3 в чл. 17 на Закона за достъп до обществена информация, която дава възможност на задължените публични органи да посочат обстоятелствата, водещи до нелоялна търговска конкуренция. Проектът изменя определението в допълнителната разпоредба за публичноправни организации и разширява условията за достъп до обществена информация за тяхната дейност. В списъка на задължените публичноправни субекти са включени и търговски дружества-лечебни заведения с повече от 30 на сто от реализираните приходи за предходната година за сметка на държавния бюджет или този на Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът дава определение в допълнителна разпоредба на понятието „надделяващ обществен интерес”. Определението обаче съдържа възможности за различно тълкуване без ограничителни критерии. То категорично се нуждае от прецизиране.
На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по гражданско общество и медии прие следното становище:
С 9 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28.05.2008 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
Също с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-79, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 04.07.2008 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има доклад и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, председател на комисията, ще представи доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Мартин Димитров и група народни представители

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 11 юни 2008 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Програма „Достъп до информация”.
Законопроектът цели въвеждането на добрите европейски практики в областта на достъпа до обществена информация, а именно въвеждането на понятието „надделяващ обществен интерес”. Той е предмет на Регламент № 1049 от 2001 г. на Европейския съюз за достъпа до официални документи, който регламентира именно надделяващия или доминиращия обществен интерес. Има и документ Р-2002 на Съвета на Европа с подобен смисъл. Законопроектът предлага публикуването на интернет страниците на съответните институции на документи и договори, което ще подобри прозрачността.
Беше представено мнението на Министерството на държавната администрация и административната реформа по внесения от народните представители законопроект, което по принцип подкрепя законопроекта и има някои конкретни бележки по текстовете, които ще бъдат предоставени на водещата комисия.
В резултат на разискванията Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта, внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
Становището е прието с 6 гласа „за”, 1 „въздържал се”, „против” – няма.”

„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Бойко Великов и група народни представители

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г.
В заседанието взеха участие представители на Програма „Достъп до информация”.
Законопроектът беше представен от вносителя. Той е разработен в резултат на самосезиране, което Комисията за борба с корупцията е направила от публикация в „Правен свят” относно използването на понятието „търговска тайна” с цел прикриване на информация, която би могла да бъде публична, като по този начин се създават възможности за корупция.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъпа до обществена информация е разработен от Комисията за борба с корупцията в сътрудничество с представители на неправителствени организации. Целта на законопроекта е да се даде определение на понятието „надделяващ обществен интерес”.
Представителят на Програма „Достъп до информация” изрази подкрепа за разглеждания законопроект. Беше представено мнението на Министерството на държавната администрация и административната реформа по внесения от народните представители законопроект, което по принцип подкрепя законопроекта и има някои конкретни бележки по текстовете, които ще бъдат предоставени на водещата комисия.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Бойко Великов и група народни представители.
Становището на комисията е прието с 8 гласа „за”, без „въздържал се” и „против”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона
за достъп до обществената информация № 854-01-55,
внесен от Мартин Димитров и група народни представители
на 25 май 2008 г.
І. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, осигуряващи съответствието на българското законодателство с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторното използване на информацията от обществения сектор.
Целта на законопроекта е да допълни и конкретизира разпоредбите относно достъпа до обществена информация.
ІІ. С цел ефективно прилагане на Директива 2003/98/ЕО, в законопроекта са предложени промени, свързани с определението на понятието публичноправна организация. Чрез предложеното допълнение на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществената информация се уточняват задължените субекти по закона, като се посочват изрично публичноправните организации, в съответствие с чл. 2 на Директива 2003/98/ЕО. Определението на понятието „публичноправна организация” се съдържа в предложението за изменение на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация.
В § 2 от законопроекта се предвижда създаване на нов чл. 15а, в който е разписано задължението за публикуване на информацията по чл. 15, ал. 1 от закона в Интернет-страниците на административните структури на изпълнителната власт.
Законопроектът въвежда принципа за „надделяващия обществен интерес”, с цел осигуряване на необходимата прозрачност. Създава се и нова допълнителна разпоредба, с която се ограничава защитата на производствената или търговската тайна при условие, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Въвежда се презумпция за съществуването на обществен интерес от разкриването на информацията, когато са налице обстоятелствата, изброени в новосъздадения § 1, т. 5 от закона.
Законопроектът предвижда също така и промени в преходните разпоредби, свързани с осигуряването на финансови средства за изпълнението на задълженията за публикуване, както и с организирането на задължително обучение за новоназначените служители.
ІІІ. С оглед осигуряване на пълно съответствие на конкретните текстове на законопроекта с общностното право в областта на достъпа до информация, могат да бъдат направени следните препоръки.
По отношение на дефиницията на понятието „публичноправна организация” следва да бъде отбелязано, че тъй като определението е взето от директивите за обществени поръчки (92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО, 93/37/ЕИО и 98/4/ЕО, възпроизведено в новите директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО), то вече е транспонирано в Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. Следователно, необходимо е да се прецени доколко е уместно тази дефиниция да се повтаря в Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация.
Дефиницията на понятието „търговска или производствена тайна” трябва да съответства на дефиницията, дадена в т. 7 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията.
Като цяло към законопроекта би могло да бъде направено уточнението, че принципът за „по-висш” или „преобладаващ” обществен интерес фигурира в актове на Европейския съюз (например Регламент 1049/2001, Регламент 1367/2006), както и в актове на международни организации като Съвета на Европа (Препоръка 2002 (2) на Комитета на министрите относно достъпа до официални документи), но въвеждането му в националното законодателство не е задължително за държавите членки.
Следва да се прецени доколко е необходимо запазването на новосъздадената Допълнителна разпоредба в § 1 от Закона за достъп до обществена информация, ограничаваща защита на производствената или търговската тайна и по-специално, презумпцията за съществуването на обществен интерес от разкриването на информацията, когато са налице дадени обстоятелства. По отношение на тази разпоредба, следва да бъде отбелязано, че формулировката на изброените обстоятелства, при които е налице интерес от разкриване (§ 1, т. 5, б. „а” – „е”), създава предпоставки за широко тълкуване, което обезсмисля защитата на производствената или търговската тайна.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че търговската тайна е защитена на национално равнище в законодателството на държавите членки (например чл. 43 от Закона за свобода на информацията на Обединеното кралство Freedom of Information Act, където обаче се предвижда провеждане на тест за наличие на обществен интерес).
На европейско ниво, такава защита е осигурена в чл. 287 от ДЕО, както и в чл. 28 от Регламент 1/2003. От друга страна, в Регламент 1367/2006 относно прилагането на Конвенцията от Орхус се отбелязва, че има преимуществен обществен интерес, който налага оповестяване, когато исканата информация е свързана с емисии в околната среда и изключението засяга защитата на търговските интереси. Не на последно място е необходимо да се спомене решението на Първоинстанционния съд от 30 май 2006 г. Т 198/03, Bank Austria Creditanstalt AG срещу комисията, относно осигуряването на специална защита на информацията, попадаща в обхвата на задължението за търговска тайна.
На международно ниво търговската тайна е защитена от чл. 39 (2) от Споразумението TRIPS.
ІV. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация съответства на изискванията на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители достъп до обществената информация, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28 май 2008 г., като направените препоръки бъдат съобразени от водещата комисия между първо и второ гласуване.”

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейски въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за достъп до обществената информация
№ 854-01-79, внесен от Бойко Великов и
група народни представители
І. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи синхронизирането на българското законодателство с европейските и международните актове относно достъпа до обществена информация. Законопроектът има за цел да допълни и конкретизира разпоредбите в тази област.
ІІ. Законопроектът предвижда допълнение на чл. 3, ал. 2, т. 2 от закона, съгласно което задължените субекти по Закона за достъп до обществена информация са физически и юридически лица, чиято дейност е финансирана със средства от фондовете на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми с цел осигуряване на необходимата прозрачност.
Законопроектът въвежда принципа на „надделяващ обществен интерес”, който фигурира в актовете на Европейския съюз (например Регламент 1049/2001, Регламент 1367/2006 и Директива 2003/4/ЕО), както и в актове на международни организации като Съвета на Европа (Препоръка 2002 (2) на Комитета на министрите относно достъпа до официални документи). Със създаването на нова ал. 3 в чл. 13 от Закона за достъп до обществена информация, достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничен при наличие на надделяващ обществен интерес. В чл. 17, ал. 2 се създава и нова допълнителна разпоредба, според която информацията, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Законопроектът предвижда също така и създаване на нова т. 4 в § 1 от допълнителните разпоредби на закона, съдържаща уточнението, че надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на злоупотреба с власт и корупция и повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти.
В законопроекта е предвидено и изменение на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на закона по отношение на определението на понятието „публичноправна организация”, в съответствие с чл. 2 на Директива 2003/98/ЕО, както и с дефиницията, посочена в Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки.
ІІІ. Като цяло към законопроекта би могло да бъде направено уточнението, че принципът за „надделяващ обществен интерес” фигурира в актове на Европейския съюз, но въвеждането му в националното законодателство не е задължително за държавите членки.
ІV. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация съответства на изискванията на правото на Европейския съюз.
Въз основа на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 854-01-79, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 4 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми народни представители, остават 9 минути и имам да направя доста съобщения. За да не разкъсваме дебата, предлагам утре да продължим с вносителите, които да представят своите законопроекти, след което да преминем към дебати.
Гласуванията за утре са:
1. Семейния кодекс.
2. Проекта за решение относно определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност на Република България.
3. Законопроекта за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
4. Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния във връзка с моста при Видин – Калафат.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
6. Първо четене на Законопроекта за независимите оценители.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Съобщения:
Комисията по гражданско общество и медии ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по европейските въпроси ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес от 14,30 ч. в зала „Запад”.
Комисията по правни въпроси ще заседава утре от 14,30 ч. с две точки в дневния ред. На това заседание ще бъде изслушана и министър Миглена Тачева.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч.
Обръщам още веднъж внимание на комисията – ако е възможно, още днес да разгледа и да гласува Законопроекта за защита на конкуренцията.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Татяна Калканова