Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, днес следва да извършим няколко гласувания. Моля да се приготвите!
Предстои ни да гласуваме на първо четене два законопроекта по Семейния кодекс.
Първо, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 754-01-148, с вносител Светослав Спасов – 14 ноември 2007 г.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 158 народни представители: за 33, против 35, въздържали се 90.
Не се приема законопроектът на първо четене.
Преминаваме към гласуване на Законопроект на Семеен кодекс, № 802-01-37, с вносител Министерският съвет – 1 април 2008 г.
Гласувайте проекта за Семеен кодекс на Министерския съвет.
Гласували 170 народни представители: за 134, против 24, въздържали се 12.
Проектът за Семеен кодекс е приет на първо четене.
Господин Димитров желае да предложи прегласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, моля за кратко внимание. Извинявайте, че прекъснах някои разговори между вас, обаче в дебатите никой не можа да покаже ползите от този Семеен кодекс. Никой не можа да ги покаже.
Аз ви се чудя защо гласувате „за” на първо четене?! Ама този законопроект не заслужава да отиде на второ четене, колеги. Имайте предвид, че всички, които са гласували „за”, носят много тежка политическа отговорност. Никой не можа да каже ползата от този законопроект. Имало полза за децата. Няма такава полза, колеги. Единственото, което се прави, е, че се узаконява фактическо съжителство, което е нещо, което може да го има и без да има закон – много неща се случват в този живот, без да има закони за тях – и се обезценява институцията на семейството. Защо гласувате „за”, да ви се чуди човек?!
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново гласувайте предложения проект на кодекс на първо четене.
Гласували 157 народни представители: за 114, против 24, въздържали се 19.
Проектът за кодекс се приема на първо четене и при прегласуването.
Преминаваме към следващото предложение за решение на Народното събрание относно определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност на Република България с вносители Асен Агов и група народни представители.
Гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 155 народни представители: за 46, против 60, въздържали се 49.
Проектът не се приема.
Господин Методиев, имате думата за прегласуване. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моята процедура е за прегласуване.
Във вчерашния дебат станаха ясни две неща. Едното е, че никой от изказващите се не беше против, че има явление, което се нарича политическа корупция. И второ – стана ясно, че това явление е заплаха за националната сигурност в съдържанието и смисъла на това понятие, което е прието в българското Народно събрание.
Решението е необходимо, както бе казано от колеги от Демократи за силна България, за да има основа, върху която да се стъпи в по-нататъшната законодателна работа в битката с корупцията и организираната престъпност в България. Решението е необходимо, за да може да се създаде ясен регламент за контрол върху изпълнителната власт, която е в основата на явлението политическа корупция, така че няма аргументи, няма основание защо да се въздържа човек или да гласува против. Въздържането и против означава, че едно говорим на трибуната, а друга е политическата ни воля, скрита в тези гласувания по брой депутати. Това нещо в крайна сметка уязвява самата политическа система. Такъв тип гласувания стават фактическа част от самата политическа корупция и затова е хубаво да се премисля, когато се взема решение за такова гласуване, и аз ви призовавам при прегласуването да гласувате „за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложения проект.
Гласували 163 народни представители: за 58, против 63, въздържали се 42.
Не се приема и при повторното гласуване проектът за решение.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Не е достатъчно времето за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаше достатъчно време да се извърши гласуването.
Господин Найденов, имате думата – обяснение за отрицателен вот. Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Да, вземам думата, за да обясня отрицателен вот и ще кажа, че не подкрепих проекта за решение, защото то е тенденциозно, то е декларативно по своя характер и в този смисъл то е неефективно. Нещо повече, това е решение, което е политически спекулативно.
Няма съмнение и не бива да има колебание в тълкуванието на гласуването на парламентарната ни група, че за нас корупцията е сред важните проблеми. Този проблем не може да бъде омаловажаван, игнориран или подценяван. Но всъщност ние на два пъти ви предлагаме от вчера сутринта, дами и господа вносители, да върнем този проект за решение в специализираните комисии и наистина да стъпим на една солидна основа, когато изработваме отношенията на Народното събрание по подобен проблем. Вие отказвате и двата пъти. Това е доказателството за този спекулативен характер на проекта за решение.
Всъщност какво ново и по-различно ни казвате от това, което има като отношение вече на Народното събрание, записано в специализиран закон, какъвто е Законът за Държавната агенция за национална сигурност, като задачи, като функции? Какво ново и по-различно ни казвате от онова, което е записано в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Нищо. Нищо, освен желанието си за минимална компенсация чрез този проект за решение, който се опитахте да прокарате, за провалите си на вотовете на недоверие.
Защото самият факт, че в годишните доклади за състоянието на националната сигурност се анализира проблемът корупция и се оценява проблемът корупция е достатъчен да покаже, че има отношение, в т.ч. и в документите, свързани с националната сигурност. Впрочем това е фактор, който ще бъде записан и в Стратегията за сигурност.
Второ, имаме достатъчно ясни доказателства, които сме дали чрез отношението на парламентарната ни група по този въпрос.
И трето, колкото и проекти за решения да внасяте, вашето управление ще остане белязано с етикета „Корупция”! (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли второ обяснение на отрицателен вот? Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Групата на Национално движение Симеон Втори гласува “въздържал се” и аз не правя изключение от нейното решение. Но гласувах “против”, за да имам възможност за две минути да ви кажа нещо, което сме си мислили вчера по време на дискусията и което дължим на тази зала.
Споделяме част от мотивите, които чухте току-що, а именно че никой не е правил опити както в предишното, така и в сегашното Народно събрание, а и в институциите на изпълнителната власт да игнорира явлението корупция. Никой не се е опитвал да твърди, че неговите мащаби са скромни и поносими. Но вие твърдите, че сега откриваме едни съвсем изненадващи с мащаби и причини за корупцията и твърдите, че те вече застрашават пряко националната сигурност. Първо, такова твърдение издава недобро познаване на параметрите на националната сигурност на която и да е държава, не само на България. Второ, трябва да имаме добра памет и добра способност да четем и между редовете. Аз се върнах към последния Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Не е вярно, че там думата „корупция” не се споменава. Разбира се, в един по-широк вариант като явление, което ерозира усилията за демократизиране на обществата в Югоизточна Европа. България се намира в Югоизточна Европа. Тя е подредена, но доста хладнокръвно, между факторите, които са негативни за цяла група страни от Югоизточна Европа, в това число и нашата страна.
Наскоро в едно интервю си позволих да кажа, че само в сектите се самобичуват, за да се пречистят, в модерните държави не е необходимо да се самобичуваме във варианта, който вие предлагате, ако искаме да си помогнем. Държавата ни разполага с всички необходими средства, включително и с тяхното финансово осигуряване, а и със значително управленско ноу-хау, за да контрира това явление. И не е необходимо да казваме на света, че националната сигурност на страната е под въпрос заради фактора корупция. Тоест с начина, по който гласувахме, ние апелираме за обединяване на усилията в тяхната инструментална част, а не в тяхната партийно-политико-пропагандно-предизборна.
И тъй като вашият опити носи точно тези характеристики, нашата група реши наистина хладнокръвно и индиферентно да го отмине, за да продължим да вършим работата си чрез законите, които приемаме, и чрез политическия натиск върху институциите, които имат преки ангажименти да преследват носителите на корупция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трето обяснение? Няма.
Преминаваме към следващото гласуване – Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин – Калафат.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 171 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на второ четене.
Господин Мръцков, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин – Калафат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 148 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Представете, ако обичате, текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Законът за ратифициране на споразумението е в член единствен.
„Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин – Калафат, сключен на 26 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
По текста на проектозакона няма забележки.
Гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 157 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 10.
Законът е приет на второ четене.
Следващият законопроект е за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене? Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, правя процедурно предложение да преминем към гласуване на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Предложението се приеме.
Представете, ако обичате, текста, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 14 април 2008 г. в Кайро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма забележки по проекта за текст на закона.
Гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията.
Гласувайте това заглавие.
Гласували 142 народни представители: за 140, против 1, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Четирите параграфа, уважаеми колеги, са подкрепени еднозначно от комисията в редакцията, предложена от вносителя.
Има ли възражения да гласуваме едновременно и четирите параграфа? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет и на второ четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за независимите оценители с вносител Министерския съвет.
Гласували 146 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Последното гласуване за днес е на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект, внесен от Министерския съвет.
Гласували 140 народни представители: за 107, против 26, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми госпожи и господа, аз много съжалявам, че вчера, когато беше същностният дебат, имаше само 16 човека в залата, но всички 16, включително и от лявата половина на залата, бяха категорични, че този законопроект е недомислие и на този етап трябва да бъде върнат за преработка. Защото двата центъра, на които се иска закриването им – в Пловдив и в Русе, извършват всъщност една дейност, която няма аналог и която не може с лека ръка да бъде зачертана, и че всъщност чрез тези центрове се въвеждат европейски стандарти както по отношение на машиностроенето, така и по отношение на нови технологии.
Само искам да напомня, че изпитателният център в Русе е интегриран в европейската мрежа за изпитване на земеделска техника. Безспорно, че това е един специфичен закон, по отношение на който малко е работено в групите.
Моля ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване предложения законопроект.
Гласували 139 народни представители: за 83, против 45, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене и при прегласуването.
С това гласуванията за днес се изчерпаха.
Две съобщения, уважаеми колеги, на които моля да обърнете внимание:
Първото е следното. На 1 октомври 2008 г., тоест вчера, в Народното събрание бе внесен от Министерския съвет Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г. Днес сте получили този проект за решение в материалите, които са ви раздадени.
Проектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща и на Комисията по икономическата политика и Комисията по транспорт и съобщения. Всички желаещи народни представители, които не са членове на тези комисии, биха могли да участват в заседанията при разглеждането на Проекта за решение.
Второто съобщение е свързано с информация от Министерския съвет. Знаете, че Министерският съвет във връзка с дебати по внесено питане прие решение, съгласно което до 1 октомври 2008 г. Министерският съвет следва да внесе в Народното събрание информация за предприетите мерки за противодействие на инфлацията и компенсиране на социално слабите граждани.
Съобщението от Министерския съвет е, че днес ще бъде разгледана такава информация на заседание на Министерския съвет и веднага след утвърждаването й от Министерския съвет ще бъде внесена в Народното събрание.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 24 септември 2008 г. българският парламент прие декларация по повод побоя, нанесен на българския журналист Огнян Стефанов. В т. 3 на декларацията се казва: “Категорично настоява Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност да предприемат незабавни мерки за максимално бързо разкриване на подбудите и извършителите на побоя. В 7-дневен срок да информират Народното събрание на Република България за извършените действия”.
Днес е осмият ден, господин председател, и българският парламент нарушава решения, които вече е взел. Аз не мога да разбера тази порочна практика – при такива случаи, които са от особена обществена значимост, защо така се процедира.
Затова бих искал да ни информирате кога Народното събрание ще може да получи тази информация и защо нарушава собствените си решения, тъй като един ден вече е минал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев има основание. Точно такава е редакцията на т. 3 от приетия акт на Народното събрание.
Предлагам да възложим на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Минчо Спасов до почивката да изясни готовността за внасяне на такава информация и веднага след почивката да информира Народното събрание за състоянието на готовност за информиране ...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Той отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай неговият заместник, на когото е възложил воденето на работата на комисията.
Има правилник, който предвижда по какъв ред става заместването. В отсъствието на господин Спасов заместващият го заместник-председател в 11,30 ч. да информира Народното събрание. Имаме възможност да настояваме министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция да се явят и да дадат необходимата информация.
Продължаваме с точките от програмата по дневния ред за деня.
Госпожо Касабова, ако обичате, да поемете председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По програма предстои да гледаме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Тази точка е отложена, тъй като трябваше да бъде подготвен допълнителен доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Кънев, има ли допълнителен доклад на Комисията по икономическата политика, за да продължим?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ. Вносители са: Мартин Димитров и група народни представители; Бойко Великов и група народни представители).
Докладите на комисиите по тази точка от дневния ред са представени на предходно пленарно заседание.
Предстои, ако вносителите желаят да представят законопроектите си.
Господин Мартин Димитров, заповядайте в качеството си на вносител да представите Вашия законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, това е един от законопроектите, които качествено ще подобрят и променят средата в България. Един от най-наболелите въпроси в последно време е: защо много договори не са публични, защо договорът за магистрала „Тракия” така и не стана публичен, защо договорът с „Газпром” не е публичен? Това са договори, които касаят хиляди хора и се отразяват върху начина им на живот.
Първо, искам да започна с изразяването на благодарност за подкрепата, която досега получава този законопроект, който внесохме. Министерството на държавната администрация и административната реформа изрази силна подкрепа. Комисията по европейска интеграция също подкрепи законопроекта. Колегите от Комисията по гражданско общество и медии също разбраха логиката и смисъла на този законопроект и с пълно мнозинство гласуваха „за”.
Уважаеми колеги, по-конкретно ще ви кажа за какво става въпрос. Изключително странна е ситуацията да не бъдат публични договори, които касаят бита на всеки един нормален човек. Тази зима очевидно ще поскъпне парното, но никой не знае точно какво е записано в договора с „Газпром”. Този въпрос задава сега и целият български бизнес: кажете, хора, какво пише там, за да можем ние да си направим бизнесплан, за да видим ще оцелеем ли, да се занимаваме ли с тази работа, да не се ли занимаваме? Какво ни очаква оттук нататък?
В повечето европейски страни практиката е да има така нареченото обстоятелство „надделяващ обществен интерес”. Когато един договор касае огромната част от обществото, той не може да бъде търговска тайна. Това го има в страни като Великобритания, Ирландия, Холандия, Швеция, Шотландия и много други.
Веднага искам да кажа, че законопроектът, внесен от господин Бойко Великов, също има сериозни качества и ние ще го подкрепим заедно с нашия законопроект. Двата законопроекта гледат и мислят в една и съща посока. Надявам се подкрепата, която досега беше събрана, не само да не намалява, а оттук нататък да се разширява.
Уважаеми колеги, от тази трибуна съм чувал много хора да говорят за прозрачност и отчетност. Когато нещата опрат до гласуване, тази подкрепа някак си много бързо изчезва и не се събира достатъчно мнозинство. Дами и господа, този законопроект е важен тест за всички нас – дали наистина мислим това, което говорим. Мислите ли това, което обещавате, уважаеми дами и господа?
В началото на новата пленарна сесия на парламента слушах лидерите на парламентарни групи на тройната коалиция, които казваха: „Ние ще подкрепим всяко едно конструктивно предложение”. Сега виждам само господин Моллов. От тези лидери на парламентарни групи тук е само господин Пламен Моллов. Пред вас в момента има един много сериозен тест – ще подкрепите ли прозрачността и достъпа да ключови договори?
По време на обсъжданията се задаваше един основен въпрос – дали трябва да има дефиниция на понятието „надделяващ обществен интерес”? В европейските документи, включително Регламент № 1049/2001/ЕС за достъпа до официални документи, в документа на Съвета на Европа по-скоро няма дефиниция, а има такъв текст, има такова правило. Това е въведено в много страни. Всяка институция има правото сама да прецени дали нещо е въпрос на преобладаващ обществен интерес. След това има възможност да има обжалване в съда и съдът е втората инстанция, която може да прецени и да разреши такъв достъп. Ако в България бъде възприето това правило, то ще промени към по-добро ситуацията откъм прозрачност и отчетност.
Най-голямата странност на сегашната ситуация, колеги, е, че договори, които касаят пряко и бизнеса, и гражданите, те няма откъде да ги видят и да ги прочетат. Това е една ситуация, която не може и не трябва да продължава.
Друго, което предлагаме с нашия законопроект, е, когато се отговаря на запитвания, съгласно Закона за достъп до обществена информация, тези отговори да се качват директно в Интернет страниците на публичноправните организации. Тук има само една-единствена забележка от Министерството на финансите, което иначе подкрепя тази идея. Казва: „Да, много умна – подкрепяме я.” Те казват: „Откъде ще дойдат парите за тая работа?”
Извинявайте, колеги, колко струва на една организация, която така или иначе има Интернет страница, да качи още един документ там? Колко струва, уважаеми колеги? Разходът е пренебрежимо малък, спрямо ползата, която ще дойде. Дори, ако приемем, че за 2008 г. няма бюджет, дайте да го приемем за 2009 г. и този разход, който е минимален така или иначе, да бъде предвиден в бюджета за 2009 г, тъй като това е една мярка, която е разумна и която трябва да дойде.
Какво се получава в момента? В момента се получава ситуация, при която за достъп до неща, които би трябвало да бъдат обществено достояние, които се договарят от политически лица, има много тежки процедури, включително и съдебни, които продължават с години. Тази седмица Програма „Достъп до информация”, една неправителствена организация с изключителна репутация, която подкрепя и двата внесени законопроекта както този, внесен от мен и групата на СДС, така и този, внесен от господин Бойко Великов, даваха наградите и съответно срамотите по отношение на достъпа до информация в България. Знаете ли какво се оказа? Примерите, които бяха посочени от тези хора, които са изключителни експерти, които нямат политическа ориентация, че България е още много далеч от европейската практика и това, което мен много ме притеснява и ще го кажа абсолютно чистосърдечно, е, че с лека ръка се възприемат лоши страни на европейското законодателство, но много мъчително и много трудно приемаме добрите достижения. Има големи изкушения, много неща да не бъдат публични. Големи изкушения в правителството, за да могат да сключват договори, които след това не могат да обяснят пред обществото. Не могат да кажат защо са ги подписали, нямат логично обяснение. Уважаеми дами и господа, това нещо постепенно трябва да отпада, защото то не е добре за вас, не е добре за всички български граждани. Тази практика трябва постепенно да се прекрати.
Благодаря за вашето внимание и оттук нататък се надявам на силна подкрепа от ваша страна, защото това е един от законопроектите, който ако гласувате след това може с гордост да кажете, че сте направили една правилна стъпка за това средата в България да бъде по-добра, да бъде наистина по-добра, да има наистина положителна промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Великов, като вносител на втория законопроект, имате думата да го представите. Заповядайте
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало бих искал да направя едно уточнение, че законопроектът, който внасяме заедно с група народни представители, всъщност е законопроект, който се внася по същество от Комисията за борба с корупцията и аз съм се подписал, първо, в качеството си на председател, но той е работен заедно с комисията и е израз на волята на нашата комисия.
В самото начало, бих искал да уточня, също така, че идеята за изменение и допълнение в този закон дойде от публикация в средствата за масова информация и самосезиране на комисията относно проблемите, свързани с търговската тайна.
Един внимателен анализ, който направихме не само на публикацията, но и на законодателството и неговото прилагане, разбира се, показа, че са необходими изменения и допълнения на Закона за достъп до обществената информация.
Множеството сигнали, които получихме в комисията, показаха явно спекулативното използване на понятието „търговска тайна” както за нелоялна конкуренция, така и за корупционни действия при обществени поръчки, при концесии, при други разпоредителни сделки, конкурси, търгове, както и с имоти, които са държавна или общинска собственост.
Искам специално да отбележа, че основният мотив на комисията беше точно този, свързан с формиране на корупционни условия, използвайки търговската тайна като основание да не се предоставят данни относно посочените от мен действия както на общински, така и на държавни органи.
Вторият мотив, който комисията имаше, когато подготвяше този законопроект, беше приемането на разпоредби, които гарантират синхронизирането на българското законодателство с европейското в частност. Тук стои въпросът за принципа за надделяващия обществен интерес, който фигурира в актове на Европейския съюз, някои от които колегите тук споменаха, а и колегата Димитров, така също и в становището на комисиите, които са пряко ангажирани с нашия законопроект. Имам предвид Регламент 1049 от 2001 г., Регламент 1367 от 2006 г., Препоръките на Съвета на Европа от 2002 г., Директивата от 2003 г.
Със създаването на ал. 3 в чл. 13 от Закона за достъп до обществена информация достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничен при наличието на надделяващ обществен интерес.
Параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби определя принципа за надделяващ обществен интерес, който е налице, когато се цели разкриване на злоупотреба с власт и корупция и повишаване на прозрачността и отчетността на държавните и общинските субекти, което е част от основната цел, която си поставяме с този законопроект.
Публичността и прозрачността е една от гаранциите за ограничаване на корупцията и мисля, че тук имаме немалко примери в това отношение. Бих си позволил да посоча само един от тях. В резултат на искане от комисията бяха предоставени пълните данни, цялата информация относно консултантските фирми и бенефициентите по Програма САПАРД, което прави възможно да се направи анализ и оценка на всички онези, които са усвоявали средства по тази програма, имайки предвид, разбира се, немалкото сигнали и нарушенията, които са допуснати.
Считаме определено, че ще бъде необходимо, така както Министерският съвет пое като ангажимент, да бъдат достатъчно публични и прозрачни всички, които и в бъдеще участват в тези програми и които усвояват средства от европейските фондове.
Специално искам да благодаря тук както за становищата на комисиите и министерствата, които бяха предоставени в Народното събрание, така и на Програмата „Достъп до информация”, чиито експерти се включиха много активно и помогнаха за изработването на този законопроект.
Господин Димитров представи техния законопроект.
Искам да отбележа, че според мен и според изразеното в комисията от народните представители те са добра основа за изработването на общ законопроект. Те нямат принципни разминавания и различия, затова ви предлагам да подкрепите и двата законопроекта, а водещата комисия би могла да изработи законопроект, който принципно да приеме философията, която е залегнала в тези два законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Уважаеми дами и господа, имате ли желание да участвате в дискусията по законопроекта?
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Комисията по гражданско общество и медии предлага на пленарната зала да бъдат приети и двата законопроекта – този, внесен от господин Мартин Димитров и група народни представители, и този, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители.
Смятаме, че тези два законопроекта, които естествено ще бъдат обединени в общ, който ще бъде предложен на вниманието на народните представители за предложения за второто четене, са много важни и се вписват в усилията на Народното събрание напоследък за озониране на българския политически живот. Можем да го включим към групата законопроекти, като този за конфликта на интереси, като двата законопроекта за лобизма, които бяха приети, като законопроектите, които се готвят във връзка с предстоящите избори, а именно промени в Избирателния закон и така нататък.
С няколко думи искам да кажа какво е важното в тези два законопроекта.
Пада търговската тайна. Това го казвам с апломб, защото не всички колеги може би са обърнали внимание на детайлите в законопроекта. Търговската тайна досега беше причина и все още е причина за прикриването на информация по въпроси, които интересуват много граждани, в много случаи даже мнозинството от гражданите в нашата страна, но тази информация не се дава от органите, които са задължени по Закона за достъп до обществена информация, тъй като се сблъскваме с понятието „търговска тайна”.
Двамата вносители предлагат търговската тайна да падне в случаите, в които има надделяващ обществен интерес. И тук възникват някои проблеми със самото понятие „надделяващ обществен интерес”, защото ние сме свидетели колко бързо може да се формира такъв надделяващ обществен интерес, който да не бъде реален обществен интерес. Били сме свидетели даже как бенката върху част от тялото на американския президент може да се превърне в надделяващ обществен интерес, стига да е описано от Моника Люински. Тоест имаме възможност да се разшири прекомерно понятието „надделяващ обществен интерес” и по този начин то да се профанизира и законът да не може да бъде прилаган, което би осуетило добрите намерения на неговите вносители.
Има практика в страните, в които понятието „надделяващ обществен интерес” работи, и ние ще се опрем точно на тези стандарти, предполагам, съществуващи в други страни, за да може да има ефект от законопроектите, които след малко ще гласуваме и вярвам ще ги подкрепим с много голямо мнозинство, ако не и с консенсус.
На заседанието на комисията господин Трифон Митев постави въпроса за връзката между надделяващ обществен интерес и националната сигурност. Знаем, че в миналия мандат беше променен цял закон с текста, че когато се отнася за обекти на националната сигурност, не се прави оценка за въздействие върху околната среда. Въпреки че става дума за обекти, свързани с националната сигурност, там работят фирми – държавни и частни, има договори между отделни страни и също става дума за интереса на отделни населени места. Беше посочен примерът с полигона в Змеево. Това може да се случи и на други места.
Така че вносителите вероятно трябва да помислят при второто четене как да се направи връзката между надделяващ обществен интерес и тези текстове, които позволяват, когато става дума за обекти, свързани с националната сигурност, да не се прави оценка за въздействие върху околната среда, тъй като не можем да твърдим, че в Змеево, помним историята, не е имало надделяващ обществен интерес.
Така че това е много важно, за да може законът да действа в своята пълнота, а не да се дава възможност да бъде осуетявано неговото прилагане.
Смятам, че с аргументите, които вносителите изложиха и в Комисията по гражданско общество и медии, и в пленарната зала, и с убедеността, че нашият политически живот наистина трябва да се озонира, ние ще гласуваме тези два законопроекта и може би трябва да направим един максимален срок, предвиден в правилника, за изготвянето на общ законопроект. Като казвам това, имам предвид, че ще продължим да работим заедно с неправителствените организации и най-вече с Програма „Достъп до обществена информация”, която беше много полезна и на вносителите, и на комисията при изготвянето на двата законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в началото да напомня, че в Комисията по държавна администрация се получи пълна подкрепа и за двата законопроекта. Това е от страна и на изпълнителната власт, и на народните представители.
Искам обаче да обърна внимание, присъединявайки се към положителните думи за законопроектите, и да продължа в някаква степен изказването на говорилия преди мен колега.
Надделяващ обществен интерес на второ четене трябва да се превърне абсолютно категорично, без да има възможност за изплъзвания на изпълнителната власт, и във всички случаи, от което чрез търговската тайна държавата се опитва да прикрива информация от гражданите. Това е фактическия инструмент, с който се парира интересът на обществото. Когато се каже търговска тайна от страна на държавата за договор, особено с друга държава, възможността гражданите да разберат за какво става дума, е нулева.
Имаме пресен пример с договора за газта, с „Газпром”, с повишаването на цените, парното и пр. – надделяващ обществен интерес от всяка гледна точка. Не може чрез търговската тайна да се прави това спиране на информация. Нещо повече, когато България става страна, в която институциите са прозрачни, другите, които искат да сключат с нас междудържавни договори в стопанския живот, там, където има търговски проблеми, ще знаят, че отиват в държава, където тези неща не могат да остават в тайна. По този начин няма да се получава условие за политическа спекулация от мегамащаб, тоест, от наднационален мащаб. Така че тези два законопроекта, които са идентични, на пръв поглед изглеждат като нещо, което поради общо съгласие трябва бързо и подкрепено от всички парламентарни групи да се случи.
Господин Атанасов каза, че срокът трябва да се удължи и аз съм съгласен с това негово предложение именно от тази гледна точка. Тази промяна в закона има в себе си дълбок политически смисъл, който трябва да се реализира, иначе ще остане на повърхността. Тоест, има нещо в европейски документи, ние го вземаме и го слагаме на повърхността на българското законодателство, което е една доста отвратителна практика. Това е едно преписване, без да се осъзнава смисълът на това, за което хората са извървели някакъв път, блъскали са се с някакви проблеми – говоря за европейските държави, страни членки, и са стигнали до решение. Ние вземаме готовото решение, трябва да го потопим в дълбокия политически смисъл защо се е случило. А то се е случило поради тази причина.
Доверието между Франция и Германия – страни, натоварени столетия с проблеми и вражди помежду си, минава през разчупването точно на такива окови – на някакви стопански тайни, било за въглища, било за стомана, за каквото и да било. Това е смисълът на функционирането на Европейската общност. Така че тези два законопроекта наистина са от много голямо значение, ако към тях се погледне сериозно.
Призовавам вносителите, когато започнат да работят по общия законопроект и водещата комисия, да имат предвид точно този смисъл на темата. Може да се постигне наистина много голяма крачка напред, много голяма! Това създава авторитет на Република България като страна, която ще се договоря с други държави, както страни – членки на Европейския съюз, така и извън него.
От тази гледна точка ценността на постигнатото ще бъде оценявана във времето много и все повече, и все повече.
Радвам се, че има съучастие и на неправителствена организация, в случая „Достъп до информация”. Познавам тези хора, работил съм с тях, имам доверие, че ще бъдат едни много добри съветници и експерти и ще подпомогнат законопроектът да постигне на второ четене точно тази цел. Целта е свързана с дълбок политически смисъл – да не се крие политическа спекулация от наднационален мащаб, какъвто е случаят с газта, за който ви казах преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Първо, колеги, забравих да спомена за подкрепата на Комисията по държавна администрация, която също е важна за този законопроект.
Няколко уточнения. Поисках реплика на господин Иво Атанасов, но Вие не ме видяхте, госпожо председател. Ще ги обединя в няколко кратки бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съжалявам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо, господин Иво Атанасов, вашата комисия направи един изключително качествен дебат по темата, според мен, което е обнадеждаващо. По отношение притесненията на господин Трифон Митев дали може да се раздели националната сигурност и доводи, които касаят отбраната на България, от търговската тайна – да, това не е проблем и в начина, по който сме записали закона, смятам, че двоумение в тази насока не може да има. Заради това притеснение съм съгласен да се удължи срокът, ако искате, между първо и второ гласуване, за да бъде изчистено и да има спокойствието на всички, които гласуват, че такъв проблем няма на масата.
Господин Методиев повдигна и друг въпрос: дали това не е просто преписан от европейски практики вариант.
Знаете ли, господин Методиев, още май месец внесох законопроекта, предложен от СДС, и той беше разработен изключително съвместно с хора, които водят дела за достъп до информация в България. Хора от Програма „Достъп до информация”, с които работя над десет години, имат по петдесет такива дела в България, господин Методиев. Това са хората, които знаят къде е ключът от бараката. Така че нашите политически възгледи бяха облечени в много добър практически образ – сътрудничеството в такъв екип.
Напредък в тази насока има и господин Великов, който събра много интересен експертен екип, доста широк, и неговият законопроект също има дълбочина в същата насока, но в малко по-различен спектър, така че обединяването на двата законопроекта не само че не е трудно, но ще бъде и силен политически и, ако искате, от експертна гледна точка акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за друга реплика към господин Методиев?
Желаете ли дуплика, господин Методиев?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по тези два законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията по тях за приключена.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да решим в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Драганинска – директор на Държавната финансова инспекция и експертът госпожа Кьосева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля квесторите да поканят в залата представителите на Министерството на финансите.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 септември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.
На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, госпожа Гинка Драганинска – директор на Агенцията за държавната финансова инспекция, както и експерти от двете ведомства.
Законопроектът беше представен от господин Любомир Дацов и госпожа Гинка Драганинска.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция осигурява правната възможност както на националните финансови инспектори, така и на контрольорите на Комисията да осъществяват дейността си със съответните законови гаранции за повишаване ефективността на контролната дейност.
Съгласно т. 14 от преамбюла на РС № 2185/96 контрольорите на Комисията трябва да имат достъп до всяка информация по същите условия като националните административни контрольори. Докладите от извършената проверка следва да се изготвят съгласно процедурните изисквания, предвидени в закона на съответната държава членка, и да представляват доказателствен материал, който може да бъде приет в административните и съдебните й производства.
С т. 15 се въвежда задължение на държавите – членки на Европейския съюз, в случаите, в които съществува опасност от изчезване на доказателствения материал или когато икономическите субекти се противопоставят на контрол и проверка на място от комисията, да предприемат необходимите предохранителни или изпълнителни мерки, съгласно националното им законодателство, което и налага разработването на конкретни процедури в националното законодателство за оказване на съдействие.
Административният характер на мерките налага съдействието да се осъществява чрез административна процедура – от административния орган по административен ред. Във връзка с това в законопроекта се предлага функцията по съдействие в посочените случаи да се осъществява от органите на Агенцията за държавната финансова инспекция, тъй като в обхвата на държавната финансова инспекция са включени и лицата, финансирани със средства по международни договори или програми на Европейския съюз, които са обект на проверките и на контрольорите на Комисията.
За постигане на ефективност на съдействието органите на Агенцията за държавна финансова инспекция следва да разполагат и с подходящия инструментариум, включително с принудителни способи за събиране на информация и осигуряване на доказателства. За целта в законопроекта се предлага предоставяне на съответни правомощия на директора на агенцията и регламентиране на правото на финансовите инспектори да претърсват помещения и/или да изземват документи от проверяваните организации и лица под контрола на съда и със съдействието на органите на МВР при изпълнение на всички възложени по закона дейности – финансова инспекция, проверки по чл. 123 от Закона за обществените поръчки и оказване на съдействие на контрольорите на комисията.
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция е свързан с изразената воля на правителството да засили контрола по усвояването на средства, предоставяни от Европейския съюз, и с изявеното желание да се подобри взаимодействието и сътрудничеството с контролните органи на Европейската комисия.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменени е допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мечев.
Има доклад и на Комисията по европейските въпроси, която с 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция.
Господин Ананиев, желаете ли като вносител да вземете отношение и да представите законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мога да го представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Основната цел на промените в Закона за държавната финансова инспекция е да осигури ефективно съдействие на контрольорите от Европейската комисия за осъществяване на контрола или проверките на място, съгласно Регламент на Съвета ЕВРАТОМ (ЕО) № 2185 от 11 ноември 1996 г. в случаите на установен отказ на проверяваните организации и лица, финансирани със средства по международни договори или програми на Европейския съюз, доброволно да предоставят достъп до помещения и/или документи, които са свързани с усвояването на тези средства. Задълженията за съдействие на контрольорите при изпълнение на контролните им функции е заложено в посочения регламент, което е приложимо право в страните – членки на Европейския съюз, и следва да се осъществява по процедури, предвидени в съответното национално законодателство.
Административният характер на проверките, извършвани от контрольорите на Европейската комисия, налага съдействието да се осъществява чрез административни процедури, тоест от административен орган и по административен ред. Липсата на такива процедури в законодателството на Република България налага тяхното регламентиране.
Функциите по съдействието в конкретно посочените случаи, съгласно законопроекта, се възлага на Агенцията за държавна финансова инспекция. Изборът не е случаен. Разпоредбите на Закона за държавната финансова инспекция по отношение на правомощията на финансовите инспектори напълно кореспондират с тези на контрольорите на Европейската комисия. В обхвата на държавната финансова инспекция са включени лицата, финансирани със средства по международни програми или по програми на Европейския съюз, които са обект на проверки и на посочените контрольори.
За постигане на ефективност на съдействието органите на Агенцията за държавната финансова инспекция следва да разполагат с подходящия инструментариум, в това число и с право да претърсват помещения, транспортни средства и други места, в които се съхранява документация, и да изземват документи, включително и носители на електронни документи за обезпечаване на доказателствата. Тези способи се прилагат с решение на съда и със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. За целта се предлагат изменения и допълнения в Закона за държавната финансова инспекция в следните насоки.
Първо, разширяване функциите на агенцията чрез изрично регламентиране на функция по съдействие на контрольорите на Европейската комисия и в случаите на отказ на достъп до помещения и документи от проверяваните лица и организации – по чл. 4, т. 7, финансирани със средства по международни договори или програми на Европейския съюз. Създава се нова т. 8 в чл. 8, ал. 1 от закона.
На второ място, предоставяне на правомощия на самия директор на Агенцията за Държавна финансова инспекция, свързани с извършването на претърсване на помещения и изземване на документи на проверяваните организации и лица като принудителни способи за събиране и съхраняване на доказателства. Тези правомощия се прилагат при осъществяване на всички възложени функции на агенцията - финансови инспекции, проверки по чл. 123 от Закона за обществените поръчки, проверки на място във връзка с оказване на съответно съдействие. За целта са направени допълнения в текста на чл. 10 от закона.
На трето място, разширяване правата на финансовите инспектори с право да претърсват помещения и да изземват документи от проверяваните организации и лица след решение на съда и след съдействие, както казах преди малко, на органите на Министерството на вътрешните работи. Това право е предвидено да се ползва при изпълнение на всички възложени дейности на финансовата инспекция – проверки по чл. 123 от ЗОП и оказване на съдействие на контрольорите от Европейската комисия.
В исторически план следва да спомена, че органите на държавния финансов контрол до 1996 г. имаха право да изземват документи от проверяваните организации дори без съдебно решение. За целта е допълнен чл. 13 от закона.
На следващо място, регламентиране на отделни административни процедури по оказване на съдействие на контрольорите на Европейската комисия чрез създаване на нова Глава 3а от закона. Процедурата е разработена в 11 нови разпоредби – чл. 31а до чл. 31л, включващи основания за оказване на съдействие на контрольорите на Европейската комисия, акта за възлагането му, компетентните органи, процедурите по претърсване на помещения и изземване на документи и носители на електронни документи от проверяваните организации и лица, актовете, удостоверяващи извършените действия, субсидиарното прилагане на нормите на НПК. По този начин е изпълнено задължението за създаване на конкретни правила в националното законодателство за прилагане на Регламента на Съвета ЕВРОТОН 2185/96 от 11 ноември 1996 г.
На следващо място е направено допълване на Административнонаказателните разпоредби на Закона за Държавната финансова инспекция чрез включване на два нови състава на административни нарушения – за лицата по чл. 4, т. 7, финансирани със средства по международни договори или програми на Европейския съюз. За целта са разработени два нови текста – чл. 32а и чл. 32б.
Накрая в Преходните и заключителните разпоредби са предвидени налагащите се изменения в Закона за обществените поръчки във връзка с проверките по чл. 123 от Закона за обществените поръчки и разбира се, в Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с необходимостта от съдействие при прилагане на принудителните способи за осигуряване на достъп до проверяваните организации и лица, за събиране и обезпечаване на необходимите доказателства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за представянето, господин Ананиев.
Господин Янев, заповядайте за изказване по законопроекта.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, този законопроект наистина е крайно необходим. В някаква степен бих казал, че дори се забави неговото предлагане. Ако трябва да обясним какво точно се крие зад строгите юридически формулировки, ще кажем, че то е простичко – създаването на регламента за функционирането на ОЛАФ в България.
До настоящия момент бяха създадени подзаконови нормативни актове. С постановление на Министерския съвет има създадена дирекция, която има единствено информационни и координационни функции по отношение на усвояването на средствата и контрола върху тях.
По своето естество в рамките на нашето законодателство липсваше механизъм, с който да бъдат приравнени и да бъдат дадени възможности на контрольорите на Европейската комисия да осъществяват проверки на равна основа и с равни правомощия, такива проверки, каквито могат да се осъществяват по усвояването на средствата от европейските фондове от българските контролни институции. Това се постига с настоящия законодателен акт.
Именно липсата на този закон, на тези промени, всъщност доведоха до онези противоречиви коментари в българското общество относно стойността на докладите, които получихме от ОЛАФ във връзка с констатирани нарушения по усвояването на средствата от фондовете. Стигна се до това, че едва ли не се праща доклад на комисията за проверка от ДАНС. До всички тези обърквания се стигна именно поради това, че липсваше такъв законов регламент.
Считам, че в настоящия момент с направените предложения ще има много по-голяма яснота как точно ще функционират контрольорите на ОЛАФ в България и какви ще бъдат техните правомощия.
Напълно естествено е тук ние да транспонираме и да приложим в нашето право изискванията на регламент 2175 от 1996 г., който поставя общите рамки и общите изисквания за възможностите за функционирането на контрольорите на Европейската комисия във всички европейски държави. Всяка една от държавите транспонира това съобразно възможностите на вътрешното си право и там са заложени само няколко принципа, които определят общите параметри. Първото, едното от изискванията е за приравняване на административните процедури, тъй като е ясно, че наказателната репресия винаги остава преференция и приоритет на националната държава.
На второ място, уравняване или даване на еднакви възможности на контрольорите от комисията с възможностите и правомощията на вътрешните контролни органи.
И третото, на което бих искал специално да обърна внимание и което сега не виждам в законопроекта, но това не е фатално и не е пречка законопроектът да бъде приет на първо четене, е възможността всъщност контрольорите да излизат с окончателен акт за своите констатации, който да бъде с доказателствена стойност наравно с актовете, издавани от българските контролни органи. И не само това, а по отношение на този акт да се прилага правилото, заложено по отношение на актовете на държавната финансова инспекция, че извършените и установените констатации в този акт са такива до доказване на противното. Изискването е този краен акт, този краен документ на проверката да има доказателствена стойност за последващите съдебни и административни процедури.
В този смисъл бих казал, че между първо и второ четене ще има нужда да се допълнят текстовете на законопроекта, за да се изпълнят изцяло изискванията на регламента. Приканвам ви да приемете този законопроект, защото отговаря на един наболял проблем в нашето общество, отговаря и на изискванията да бъдат създадени контролните механизми в нашата страна по отношение възможността за усвояване на средствата от европейските структурни и Кохезионния фонд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Не виждам реплики.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, на вашето внимание е поставен един въпрос, който мина през липсващото внимание на всички ни, за което съжалявам, с изключение може би вниманието на господин Четин Казак и на моето.
Предлагат се средства, които са характерни за наказателния процес, да бъдат на въоръжение на друга институция. Предлагат се административнонаказателни мерки, което ясно показва, че би трябвало да сме в сферата на административното нарушение и оттам – съответните наказания, а средствата, които се използват, са регламентирани само и единствено в НПК.
И питам и моля добре да бъда разбран. Не се противопоставяме на това да има пълна информация, особено както беше докладвано в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, по отношение на фондовете и парите, идващи по тях. Но от доклада, който чухме преди малко, проблемът е по-разширен. И аз питам и моля коректно да ми бъде отговорено: обезпечаването на доказателства не е ли функция на два основни процеса, гражданския и наказателния? Къде се вместваме в случая? Доказателства за какво?
Апелирам към всички колеги, защото стана практика материя, характерна за Комисията по правни въпроси, господин Стоилов, материи, характерни за Правната комисия, в които има чисто правни проблеми в чистата им форма, да не минават през нея.
Такъв е случаят и във вчерашния ЗИД на Закона за Комисията за защита на конкуренцията. Там също има разпоредби, които са директно свързани с наказателното правораздаване, а се възлагат във функции на органи, които нямат такива обязаности.
Няма никакъв спор, че законодателството трябва да осигури пълната възможност за яснота във всички сфери, но с характерните за всяка една сфера възможности, защото на мен ми е много трудно да разбера как претърсване, изземване и пр. регламентирани неща в НПК, няма ли следващата стъпка да бъде използване от финансовите институции на специални разузнавателни средства?! Къде е разликата между престъплението и функцията на ясните органи, които се занимават с престъпления, от това дали има някакви нарушения? Тоест трябва да имаме консигнитет между целените резултати и средствата, които са на въоръжение на всяка една институция.
Още един път моля за извинение, че не съм достатъчно подготвен да говоря по тази тема. Взех думата само заради това – да обърна внимание на юристите, за да вникнем по-сериозно в тази материя, за да не станат колизии между отделни законодателства и институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Други желаещи за изказване?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, провокиран от изказването на колегата Борислав Ралчев. Мисля, че неговото изказване има много сериозни основания, не толкова може би по конкретните текстове на този законопроект, колкото принципно – за едни недостатъци, констатирани и от мен в организацията на законодателния процес в Четиридесетото Народно събрание.
Аз също съм разтревожен от факта, че много важни законопроекти, които третират много сложна от правно-технически характер материя, се разглеждат без активното участие на Комисията по правни въпроси. И неслучайно след това ние се натъкваме при тяхното прилагане на скрити конфликти, на скрити несъответствия с други действащи нормативни актове, с несъвършени текстове и т.н.
Бих си позволил да дам примери в това отношение. Например факта, че НПК, от друга страна, се разглежда от Комисията по правни въпроси; от друга страна, Законът за МВР, който е неразривно свързан в една известна своя част, специално що се отнася до досъдебното производство и ролята на дознанието, се разглежда от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. И по този начин съществува риск именно за това несъответствие между двата нормативни акта.
Сега всички сме свидетели на това, че Законът за противодействие и борба с конфликта на интереси – един от най-съществените и криещ в себе си най-голям потенциал от напрежение и колизии законопроекти, Комисията по правни въпроси има много минимална роля в неговото разглеждане.
Виждаме, че представители на Дирекция „Правна” в Народното събрание полагат неимоверни усилия за оформят този законопроект по начин, който да е приемлив от правна гледна точка. Но аз продължавам да се опасявам, че там се приемат текстове, които са в крещящо противоречие с основни принципи на правото.
Аз също се присъединявам към този тревожен апел. Има нещо, което куца в нашата организация и трябва нещо да се направи, защото в противен случай това Народно събрание ще продължава да приема несъвършени, недобре работещи нормативни актове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Други желаещи за изказване по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция за приключена.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Предстои да бъде докладван § 21.
Господин Калинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще помоля квесторите да поканят колегите от Държавната агенция по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има санкцията на пленарната зала за това от предишни заседания.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение от народния представител Георги Юруков и група народни представители за създаване на нов параграф с членове 36о и 36п.
Предложението беше оттеглено.
Има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов - § 21 да не се приема.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам желание за изказване по този параграф.
Моля, докладвайте следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 22 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което беше подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов – чл. 37б от § 22 да не се приема.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. Създават се чл. 37а и 37б:
„Чл. 37а. (1) За осъществяване на дейностите по чл. 37 лицата, придобили право на лов, заплащат в ловните сдружения, в които членуват, годишна вноска за стопанисване на дивеча.
(2) Годишната вноска за стопанисване се определя ежегодно до 1 декември на предходната година от председателя на Държавната агенция по горите по предложение на Ловния съвет и председателя на Националното ловно сдружение.
(3) Сроковете, условията и редът за събиране и разходване на годишната вноска по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 37б. (1) Лицата, с които е сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци, дължат годишна вноска за стопанисване на дивеча и годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база в размер, съответстващ на предложения от тях в конкурсната процедура по чл. 36.
(2) Средствата по ал. 1 постъпват в бюджета на Държавната агенция по горите и се разходват само за финансиране на дейностите по управление, стопанисване, опазване и охрана на дивеча.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказване по така прочетения параграф от господин Калинов? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 23 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което е прието.
Комисията предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„Чл. 41. (1) Председателят на Държавната агенция по горите разрешава дейности по внос на ловни видове с цел въвеждане или повторно въвеждане в природата съгласно изискванията на чл. 67, ал. 2, чл. 68 и 69 от Закона за биологичното разнообразие.”
2. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Разселването и ползването се осъществяват под контрола на регионалните дирекции по горите, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и сдруженията по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1.”
По § 24 има направено предложение от господин Паница, което се подкрепя от комисията.
Има направено предложение от госпожа Манева, което се подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „укриване” се добавя „съхраняване, обработване”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места:
1. с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не;
2. със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(4) Не е ловуване извършването на действието по ал. 2 и 3, когато се извършва в район на обособени ловни стрелбища или полигони за обучение на ловни кучета.
(5) Не е ловуване по смисъла на ал. 3:
1. извършването на охранителна или друга дейност с пистолети или револвери с дължина до 300 мм, с късоцевно нарезно оръжие от длъжностни лица при и по повод изпълнение на служебните им задължения;
2. извършването на действието по ал. 2 с ловно оръжие от служители по горите при или по повод изпълнение на служебните им задължения.”
Тук обръщам внимание, че има една малка поправка в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този параграф. Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 25 има направено предложение от господин Паница, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на госпожа Манева и господин Костов, което не се подкрепя от комисията:
„В § 25 да отпадне предложената промяна на ал. 5 на чл. 44.”
Има и предложение на господин Бисеров, което се подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя: „с нарезно оръжие или с гладкоцевно оръжие с куршум”.
2. В ал. 3 думата „прелетен” се заменя с „мигриращ”.
3. В ал. 4 след думата „групово” запетаята и думите „чрез организиране на хайки” се заличават.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 съобразно числения си състав, ежегодно изпълняват план за обстрел на хищници, който се утвърждава от председателя на Държавната агенция по горите, по предложение на Управителния съвет на Националното ловно сдружение при условия, ред и норми, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 26, § 27 и § 28 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 29 има направено предложение на господин Паница, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на господин Борислав Ноев, което беше оттеглено.
Има предложение на госпожа Банкова и господин Христов - § 29 да не се приема.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 29:
„§ 29. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Годишната вноска за ползване на дивеча се определя въз основа на издадените разрешителни за лов.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Сроковете, условията и редът за събиране и разходване на годишната вноска по ал. 2 се определят с Правилника за прилагане на закона.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Лицата по чл. 2, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 не заплащат годишна вноска за ползване на дивеча тяхна собственост. Придобиването на дивеча се доказва с фактура за покупко-продажба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 30 искам да отбележа, че е допусната грешка и приложението не е № 2, а е № 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
По § 32 има направено предложение от господин Паница.
Комисията подкрепя предложението.
Има направено предложение от госпожа Манева и господин Костов, което се подкрепя по принцип по т. 1, по т. 2 не се подкрепя:
„В § 32 се правят следните изменения и допълнения:
„2. В чл. 56, ал. 5 думата „десет” да се замени с думата „пет”.”
Комисията предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Ловуването се извършва с двуцевно нарезно или полуавтоматично огнестрелно оръжие с не повече от 1 плюс 2 патрона в магазина.”
2. В ал. 5:
а) Създава се ново изречение второ: „При групово ловуване на дива свиня се разрешава да се използват до 10 ловни кучета”.
б) Досегашното изречение второ става трето.
3. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) За улавяне на жив дивеч с цел разселване, опресняване на кръвта и за осъществяване на ветеринарно-медицински контрол, могат да се използват капани за избирателен лов и мрежести уреди.
(8) Председателят на Държавната агенция по горите, съгласувано с министъра на околната среда и водите, със заповед определя вида на селективните касетъчни капани за лов на хищници”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че има някаква неточност при окончателната редакция на ал. 1 на база на предложението, което съм направила, за което пише, че е прието.
Предложението е ловуването да се извършва с гладкоцевно или нарезно огнестрелно оръжие, чийто магазин не позволява събирането на повече от два патрона. В окончателната редакция е станало: „Ловуването се извършва с полуавтоматично огнестрелно оръжие...”
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има редакция на доклада.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Просто не чух редакцията. Да, това е редакцията, която би трябвало да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Калинов, Вие прочетохте редакцията, както я предлага госпожа Манева, така ли?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Не както е в доклада, а както трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Редакционно това „2 плюс 1” да се направи като в европейската директива – „с не повече от два патрона в магазина”. В европейската директива е написано точно така. Това „2 плюс 1” по-скоро е придобило гражданственост като изречение. Редакционно да се направи това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Къде имате предвид да се направи?
БОРИСЛАВ НОЕВ: Става въпрос, че в директивата е „не повече от два патрона в магазина”. Точно така го пише. А това „2 плюс 1” е патронът в цевта, който така или иначе не влиза никога в сметките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Калинов, имате думата да направите пояснения.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз само ще поясня, че тази редакция, която ние предлагаме, многократно я съгласувахме със службите на МВР. И независимо от това, което каза господин Ноев, се счита, че тя по-добре отразява фактическата ситуация, която имаме днес, и терминологията, която се използва е по-ясна. Нямам нищо против да се приеме и другото, но така предложиха службите на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Калинов, ще Ви помоля още веднъж да прочетете ал. 1, защото има известна неяснота в момента.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще я прочета:
„(1) Ловуването се извършва с гладкоцевно нарезно или с полуавтоматично огнестрелно ловно оръжие с не повече от 1 плюс 2 патрона в магазина”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е редакция, която предлагате в залата. Тя не съответства на доклада на комисията. Добре, благодаря Ви.
Господин Паница, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Тук пак сме допуснали една грешка, която в този вид не може да позволи да се ловува с двуцевки. Така, както сме записали текста, означава, че трябва да се ловува само с полуавтоматично оръжие. Това е един абсурд. Текстът в окончателния му вид звучи: „Ловуването се извършва с полуавтоматично огнестрелно оръжие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, беше представена друга редакция в залата.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ако има някаква друга редакция – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Калинов току-що я прочете втори път. Няма спор с госпожа Манева, че това е редакцията. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 33 има предложение от Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение, направено от госпожа Манева и господин Костов, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 33:
„§ 33. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Разрешителното за индивидуален лов на мигриращ и водоплаващ дивеч, както и на фазан, яребица и кеклик на територията на ловностопанските райони на ловните сдружения се издава за срок от един месец, като за фазан, яребица и кеклик е с фиксирани дати на излета, съгласно утвърден график.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
По § 36 има направено предложение от Васил Паница, което се подкрепя от комисията.
Има направено предложение от госпожа Манева и господин Костов, което се подкрепя в първа точка, а в останалата част не се подкрепя:
„2. Точка 10 да се промени, както следва:
„10. моторни превозни средства (включително неподлежащи на регистрация по Закона за движение по пътищата двуосни високопроходими – АТВ и други подобни)”.
3. От т. 13 да отпаднат думите „които се движат със скорост над 5 км/ч., в Черно море над 18 км/ч.”
4. Да се създаде нова т. 15:
„15. използването на оловни съчми при лова във влажни зони и на разстояние до 200 м около тях”.
Както казах, комисията подкрепя предложението по т. 1, а в останалата част не се подкрепя.
Има направено предложение от господин Ноев, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 7 накрая се добавя „както и слепи или осакатени”.
2. Създава се т. 14:
„14. огнестрелни оръжия с монтирани заглушители”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ноев, имате думата.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Тук става въпрос от т. 13 да отпаднат думите „които се движат със скорост над 5 км/ч., а в Черно море 18 км/ч.” Ако се приеме това, то означава, че изобщо ловът от лодки ще бъде забранен. Оставам с такова впечатление. Така ще се тълкува. Ще остане, че се забранява ловът от плавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Аз искам да защитя само последната позиция от своето предложение, тъй като мисля, че е излишно хабене на енергия да се защитават предишните позиции. Има сериозен отпор, въпреки че според мен има основание да се ограничи ловуването с АТВ-та, изключително шумни средства, които не се регистрират по Закона за движение по пътищата. Но да се надяваме, че някой ден ще осъзнаем и тези ограничения ще бъдат наложени.
Но последното предложение е т. 15 – ограничението за използването на ловни съчми при лов във влажни зони на разстояние 200 м около тях. Това е препоръка на Конвенцията за влажните зони. Тя е препоръка, в основата на която преди всичко стои грижата за тези, които ще консумират отстреляния дивеч. Освен това самите птици могат да погълнат оловните съчми и това влияе върху популацията на птиците. Така че както за хората, така и за птиците ловуването с оловни съчми е вредно.
Разбира се това ограничение създава определени неудобства на ловците, но аз мисля, че след като сме страна по тази конвенция, би следвало да се съобразим с препоръките за ограничение. Още повече вече има разговори, тече дебат в управителните органи на самата конвенция това да бъде не препоръчителна клауза, а да бъде задължителна. Така че ние би трябвало да имаме готовност да приемем това ограничение.
Аз искам само да попитам в окончателната редакция на чл. 65 – там, където сме записали в т. 7 „които са слепи или осакатени” това означава категорично, че забраняваме използване...
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Прочетох „както и слепи или осакатени”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест забраняваме използването на слепи и осакатени за примамка?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Категорично. Добре, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, има яснота.
Заповядайте за реплика, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Относно използването за примамки на животни по конвенцията изобщо се забранява използването на живи животни. Значи няма нужда да се пише „слепи, осакатени и т.н.”. Просто живи животни не трябва да се използват за примамки. Няма смисъл това, което казва госпожа Манева, просто живи животни не могат да бъдат използвани.
А що се отнася до използване на оловни съчми във влажните зони и на 200 м от тях, това е само препоръчителен текст в европейските документи. В повечето европейски страни не е прието. Мисля, че това ще бъде много голяма тежест за нашите ловци. Това означава 90% да си сменят пушките, защото те не са приспособени за стрелба със съчми, освен оловни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Аз мисля, че това уточнение беше направено по време на Вашето изказване, госпожо Манева, така че дебат по това няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 38 има направено предложение от госпожа Банкова и господин Христов - § 38 да не се приема.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 40 има направено предложение от господин Юруков, което се подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 накрая се добавя: „включително преминаването на камиони и друга горскостопанска и селскостопанска техника.”
2. Създават се алинеи 4-6:
„(4) Извършването на отделни дейности по ал. 3 е допустимо само по изключение след съгласуване с лицето, стопанисващо дивеча.
(5) Директорът на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство ежегодно със заповед определя периода на действие на ограничението по ал. 3 за съответния ловностопански район.
(6) Директорът на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство ежегодно със заповед определя горските пътища, по които е разрешено движението на мототриколки и четириколки, мотоциклети и джипове по смисъла на Закона за движение по пътищата. Извън указаните в заповедта пътища, движението на такива моторни превозни средства е забранено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, § 42, § 43 и § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи – подкрепени текстове на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение от господин Васил Паница § 45 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 45 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 45.
По § 47 има предложение от Васил Калинов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Васил Паница.
Предложението по чл. 83б беше оттеглено, а в останалата част се подкрепя по принцип.
Става дума за налагане на санкции, така че по-скоро се подкрепя тенденцията, която е заложена в него.
Има предложение от Георги Юруков и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по буква „а” и не го подкрепя по букви „б” и „в”:
„б) член 83г, ал. 2 отпада;
в) член 83д отпада.”
Комисията предлага следната редакция на § 47, който става § 46:
„§ 46. В Глава седма „Административнонаказателни разпоредби” се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се членове 83а-83к:
„Чл. 83а. На лице, което загради площ в нарушение на установения в чл. 8, ал. 4 ред, се налага глоба или имуществена санкция от 20 000 до 30 000 лева, а изградената ограда подлежи на премахване за сметка на лицето, което стопанисва дивеча.
Чл. 83б. Лице, което не изпълни задължение по чл. 23, ал. 4, се наказва с глоба от 50 лева.
Чл. 83в. Лице, което използва невалиден билет за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 83г. (1) Лице, което не изпълни задължение по чл. 23а, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева.
(2) Председател на ловно сдружение, който допусне в сдружението да бъдат приети ловци повече от максимално определения по чл. 30, ал. 3 брой, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева и с лишаване от право на лов за срок от 3 години.
(3) На ловно сдружение, което не изпълни задължение по чл. 30, ал. 7, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева, а при липса на кандидати не се налага глоба.
Чл. 83д. (1) На лице, което не изпълни задължение по чл. 53, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, имуществената санкция е в размер от 5000 до 10 000 лева.
Чл. 83е. Ръководител на лов, който при групов лов на дива свиня наруши изискванията на чл. 56, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
Чл. 83ж. (1) Който наруши реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 се наказва с глоба от 200 до 600 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в рамките на един и същ ловен сезон, глобата е в размер от 1000 до 1500 лева.
Чл. 83з. Който не изпълни задължение по чл. 61, ал. 1 се наказва с глоба от 500 до 2000 лева.
Чл. 83и. (1) Който не изпълни задължение по чл. 65а се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, имуществената санкция е в размер от 6000 до 8000 лева.
Чл. 83к. (1) На физическо лице, което не изпълни разпоредбите на чл. 70, ал. 2, 3 и 6, се налага глоба от 1000 до 5000 лева.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф?
Господин Йорданов, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, в тези текстове, където са визирани санкции за нарушения на закона, има текст, който е свързан с чл. 83г, ал. 2 – какво се случва с председател на ловно сдружение, който допусне да бъдат приети ловци, повече от максимално определения брой. Приемам общия подход, че трябва да има и финансова санкция, и санкция, свързана с лишаване от правото на лов.
Но, приемаш един ловец – същата санкция, приемаш двама, пет, десет в повече – същата санкция. Освен това, мисля си, госпожо председател, че би било по-уместно да завишим финансовата санкция, като за всеки приет над определената бройка тя да бъде фиксирана.
Три години е много голям срок. За бракониерство ние предвиждаме две години лишаване, а тук налагаме санкция от три години. Тежка болка би било за всеки ловец, защото по някой път нарушението може да бъде допуснато и чисто формално.
Моята молба е да направим редакция, в която санкцията да бъде за всеки брой, приет над допустимия, и да свалим санкцията на две години, както сме приели за всички останали случаи. Би било по-справедливо и би имало по-точно отношение към спецификата на нарушението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Страхувам се, че подобна процедура не е редакционна, тя е по същество и на второ четене в залата трудно би могла да се направи.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Позволявате ли ми да предложа процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като и за други текстове имаме очакването за допълнителен доклад, не би ли било възможно и по този случай комисията да се произнесе при внимателен подход към темата? Това не би забавило приемането на закона и мисля, че би внесло по-голяма яснота и прецизност по отношение на нарушения и санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да формализираме Вашата процедура. Вие предлагате да се отложи разглеждането на този текст и включването му в допълнителния доклад на комисията след неговото повторно обсъждане. (Реплики.) – Това се приема.
Господин Паница, може би е по-добре в комисията да говорите по този текст – така или иначе той ще бъде дискутиран.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Наистина трябва да дискутираме този текст, защото е абсурден. Аз се чудя как сме го пропуснали в комисията – вероятно вина за това имам и аз.
Председател на ловно сдружение не може да допусне да бъдат приети повече ловци, защото това нищо не означава. Той му дава билет за съответното ловно сдружение. Няма ли билет от съответното горско, той въобще не може да ловува!
Питам: с какво наказваме директора на горското, който потвърди това приемане? Той знае площите, знае какви са ограниченията – по същия начин. Трябва да се издадат и двата билета – членска карта и билет, иначе няма лов. Не може да има приет член на ловно сдружение, който да бъде оторизиран да ловува, без да има санкцията на горското. Това трябва да го помислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Приема се това нещо да бъде обсъдено допълнително в комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Госпожо председател, искам да поясня, че става дума за чл. 83г, ал. 2, а не за целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Член 83г, ал. 2 ще бъде дискутиран повторно в комисията.
Отправям покана от името на колегите ни от Движението за права и свободи да зачетем техния религиозен празник Рамазан Байрам в Клуба на народния представител.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим своята работа.
Както ви е известно, по разискванията, които са на второ четене и сега се докладват, не е необходимо да имаме кворум. Нямаме пречки да продължим своята работа, но преди да продължим с работата по законопроекта ще ви кажа още нещо.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, днес сутринта беше поставен въпросът относно приетата Декларация на Народното събрание по повод побоя, нанесен над българския журналист Огнян Стефанов. Господин Янев постави този въпрос. Господин Янев каза, че даже е минал срокът.
Във връзка с това ще кажа, че на 24 септември 2008 г. бяха разискванията по декларацията, на 25 септември т.г. тази декларация беше приета. Протоколите са тук, пред мен. Този 7-дневен срок започва да тече от 26 септември т.г., тоест днес изтича точно 7 дневният срок, в който трябва министърът на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност” да информират народното представителство. Следователно, няма закъснение от гледна точка на срока.
Нека да ви припомня т. 3. Тя гласи: Народното събрание категорично настоява Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” да предприемат незабавни мерки за максимално бързо разкриване на подбудителите и извършителите на побоя и в 7-дневен срок да информират Народното събрание на Република България за извършените действия.
Както министърът на вътрешните работи господин Миков, така и господин Петко Сертов, председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, в писмена форма са отговорили и са адресирали своята информация до председателя на Народното събрание, следователно и до самото Народно събрание.
Господин Касим Дал е упълномощен от председателя на комисията да информира, да прочете всъщност информацията, която министър Миков и господин Сертов са адресирали до Народното събрание.
Заповядайте, господин Дал.
КАСИМ ДАЛ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви прочета информацията от Министерството на вътрешните работи и справката от ДАНС за действията, които са предприети по този въпрос.
„Уважаеми господин Пирински, бих искал да Ви информирам за действията, които МВР е предприело във връзка с извършеното престъпление по отношение на журналиста Огнян Борисов Стефанов.
На 22 септември 2008 г. около 22,50 ч. на тел. 166 е получен сигнал за лице в безпомощно състояние, намиращо се пред ресторант „Кипарис” на бул. „Петко Каравелов”, № 38 в гр. София. На местопроизшествието веднага са изпратени дежурни екипи от Столичната дирекция на МВР.
От извършените първоначални оперативно-издирвателни действия се установява следната фактологическа обстановка: пострадалият е Огнян Борисов Стефанов, който е работел като журналист във в. „24 часа” и към момента е съсобственик в Интернет – информационна агенция „Фрогнюз”. Същият е бил нападнат от четири лица, които след нанасяне на побоя се оттеглят в неизвестна посока. Поради нанесените сериозни физически увреждания с опасност за живота пострадалият е бил незабавно хоспитализиран.
Същата вечер е извършен първоначален оглед на местопроизшествието, на следващия ден – на 23 септември 2008 г., е образувано досъдебно производство и е извършен повторен оглед. За събирането на доказателства са извършени оглед на управлявания от Огнян Стефанов автомобил и оглед на района около местопроизшествието. Паралелно с това са провеждани разпити на различни лица – очевидци, посетители на заведението и други, които са дали сведения относно инцидента.
На 25 септември т.г. е проведен разговор и с Огнян Стефанов, който изрично посочва, че не е получавал заплахи по никакъв повод и категорично не знае причината за нападението.
Действията по разследването продължават със същия интензитет. Министър: Миков.”
И справката от ДАНС за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” по разкриване на извършения побой над журналиста Огнян Стефанов:
„От момента на подаване на сигнала за нанесен побой над журналиста Огнян Стефанов, Държавна агенция „Национална сигурност” е в постоянна връзка с цел подпомагане с оперативно-издирвателни действия органите на полицията.
Териториална дирекция на Национална агенция „Национална сигурност” – София, е поставила задача на негласния си апарат с цел събиране на информация за поръчителите и извършителите на побоя. Получената информация ежедневно се представя на органите на Министерството на вътрешните работи, агенти на Държавна агенция „Национална сигурност” поддържат постоянен контакт с оперативно-издирвателните служби, ангажирани по разкриване на престъплението. Поддържа се и постоянна връзка с органите на прокуратурата. Председател: Петко Сертов.”
Колеги, това е, което е постъпило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дал.
За процедура заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Остро протестирам срещу унижаването на парламента! Дайте да се засрамим, колеги!
България е парламентарна република, съгласно Конституцията. Парламентът е висш орган на държавната власт. В Конституцията и в законите е записано, че всеки гражданин и длъжностно лице, което бъде поканено пред парламента или съответната комисия, е длъжно да се яви и да даде съответната информация. На какво прилича това тук? Господин Касим Дал да не е пресаташе на Михаил Миков или на чиновника Петко Сертов? Това е абсолютен срам!
Първо, никаква допълнителна информация не ни беше дадена допълнително. Това, което прочете господин Касим Дал, господин Миков миналата седмица ни го прочете.
Второто – на какво прилича това нещо? За кой път ще се случва това? Когато не дойде министър-председателят все пак някакъв респект е към институцията. Кои са тези? Кои са?!
Парламентът е институцията, която със закон е създала тази служба – ДАНС. Утре, ако решим, отменяме закона и службата се закрива. Какво е това нещо? За какъв агентурен апарат, за какви 5 лв. става въпрос? Цялата държава се тресе от този скандал. Всички български граждани са убедени, че побоят над този човек беше организиран от въпросната държавна агенция, а шефът й се крие.
Протестирам остро! Това е срам за парламента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, аз прочетох т. 3 от декларацията, която беше приета единодушно от всички народни представители, без нито един да е против или въздържал се. Изрично тук пише: в 7-дневен срок да информират Народното събрание на Република България за извършените действия.
В декларацията не е посочена тази информация дали ще бъде писмена или устна. (Реплики.)
Този въпрос, който Вие поставяте, е решен в чл. 83, ал. 2, което ние многократно – не само в този парламент, а и в предишните парламенти, сме използвали: Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължат министрите да се явят на техните заседания и да отговарят на поставените им въпроси. За да може Народното събрание да задължи министъра, респективно председателя на ДАНС, направете процедурата, ще я подложа на гласуване и ако Народното събрание реши, тогава те са длъжни да дойдат.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Вие се шегувате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не се шегувам, четете Конституцията!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Добре е да дойде и президента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, и президентът. Всеки е добре дошъл в парламента. Правителството, членовете на правителството, когато пожелаят, президентът, също са добре дошли, но не можем да ги задължим. Те са информирали в писмена форма, добросъвестно и добронамерено. Прочетохме това, което са ни дали. Това е положението. (Шум и реплики в залата.)
Господин Янев, процедура ли? Аз Ви знам процедурата, но – заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин Корнезов, първо, искам да взема отношение по начина на водене. Би било редно и Вие, щом като така добре аргументирахте Вашите действия с правилника.
Председателският съвет и лично господин Пирински трябваше да предложи точка в дневния ред за тази пленарна седмица, която да гласи: „Изслушване на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” от Народното събрание”, тъй като в декларацията, която прие Народното събрание, е даден 7-дневен срок. Вие такава точка изобщо не бяхте предвидили в програмата. Затова първото нарушение го е направил господин Пирински, защото не се е съобразил с решението на парламента от предишната седмица, и след това вече това, което Вие тълкувате дали писмено, или устно, е съвсем различна процедура.
Второ, би било редно българският парламент наистина да е институцията, от която зависи всичко, което е фиксирано в Конституцията. В противен случай ние тук ставаме някакви фигуранти, от които нищо не зависи.
И затова Ви моля, по силата на правилника, да включите извънредна точка в дневния ред и да подложите на гласуване министър-председателят и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” да се явят пред народното представителство и да дадат необходимата информация, като се даде възможност за дебат. Това е изключително важен проблем, който касае цялото общество, толкова време се анализира в медиите, и ние не можем тук, в пленарната зала, просто да се размотаваме с процедурни хватки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, трябва да Ви припомня чл. 40, ал.3 от нашия правилник. Той гласи, че всеки народен представител, включително и Вие, господин Янев, сте могли да направите това предложение за такава точка в дневния ред, само че до 18,00 часа във вторник. Защо Вие не направихте това предложение?
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Няма как аз да го направя, след като Народното събрание е приело такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да включвам нови точки в седмичната програма. Тя е гласувана вчера - сряда.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, категорично протестирам срещу тази практика, която се налага от доста време - зад чисто процедурни хватки да се заобикаля точно духът на Конституцията. България е парламентарна република и парламентът по Конституция има право да упражнява парламентарен контрол. Парламентарният контрол не е само в петък, когато министър-председателят и министрите идват да отговарят на въпроси.
Една от най-пълноценните форми за упражняване на парламентарен контрол, което Конституцията повелява - защото все пак този парламент е избирал правителството и всички структури към правителството са минавали през този парламент – най-ефективната форма е когато има такива събития в страната от изключително значение, парламентът да може да изслуша един или друг министър, председател или шеф на съответната държавна служба. Това е конституционно право на парламента. Още повече че когато има такава ситуация, са длъжни хората, които отговарят за тези дейности, не да чакат парламентът да ги кани, не да бъдат кандардисвани, а те самите трябва да се чувстват задължени да дойдат в парламента и да обяснят каква е тяхната политика, какви действия са предприели. Затова цялото това криене зад чисто процедурни и други хватки е крайно непочтено, некоректно.
Господин Корнезов, и Вие днес, и преди Вас господин Пирински непрекъснато, вместо да защитавате като ръководство на парламента авторитета на тази институция, вие непрекъснато с мнозинството в този парламент ставате параван за безобразията, които се извършват от изпълнителната власт, която демонстрира неуважение към парламента като институция. Виждаме, че премиерът изнася лекции, когато се вдигат цените на парното с 35%, което е бедствено положение за страната, като се отчита социалното състояние. Президентът пак някъде ловува. Поне да дойде да ни поздрави за Закона за лова, който се приема, за да може неговите приятели да си направят хасиенди от държавните ловни стопанства. (Шум и реплики.) Тези хора трябва да дойдат тук – и президентът, и премиерът, и министрите, а не да ни разигравате всичките вие и да унижавате парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, утре е ден за парламентарен контрол и министър-председателят на Република България ще бъде тук и ще отговаря на четири въпроса и четири питания, зададени от народни представители, така че министър-председателят не се крие, ще бъде тук утре.
Що се отнася до това, което Вие поставихте, още веднъж Ви казвам – парламентът въз основа на чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България може да задължи министрите лично да се явят, но това трябва да стане примерно по Ваше искане и с гласуване от парламента. Ако ние гласуваме лично да се явят, те, разбира се, че са длъжни да се явят, а не да бъдат само поканени. Поканата не означава покана за танци.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не смеете да ги задължите Вие и Вашите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, аз нямам право да ги задължа. Ако искат, да заповядат.
Процедура - господин Щерев.
Преди да Ви дам думата, уважаеми господин Щерев, позволете ми, уважаеми народни представители, да ви информирам, че на балкона са нашите гости от Комисията по конституционни въпроси на Ландтага на Саксония с председателя проф. д-р Гюнтер Шнайдер.
Добре дошли в българския парламент! (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Доцент Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация искам да кажа, че наистина е срамно – и то пред очите на гости от Германия, да се погазва българската Конституция, да се погазва авторитетът на българския парламент, защото става въпрос за един скандал в държавата. Скандал, в който са намесени служби на сигурност, скандал, в който е намесена определена саморазправа с един журналист. Българското общество недоумява как може да се заявява, че агентурният апарат на полицията не знаел кои са извършителите, след като всички български граждани подозират, че агентурният апарат просто не е питан за всичко това. Но това са подробности.
Нека да излезем от тази игра - наистина с процедурни хватки да се защитава една политика на непрозрачност, защото когато има такъв скандал, който засяга реномето на българската държавност, би трябвало и министърът на вътрешните работи, и ръководителят на Държавна агенция „Национална сигурност” да бъдат тук и да дадат обяснения, да се проведе дебат за това какво се е случило, какво е направено и какво би трябвало да се направи в тази ситуация.
От името на народните представители от Българска нова демокрация протестирам срещу този начин на водене на заседанията и на работата на парламента. Това е унижение за българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, понеже се обръщате и към мен като водещ в момента заседанието, не сме направили – или аз по-точно, пък и с общи усилия, никакво нарушение нито на Конституцията, нито на правилника. Като искате дебат по въпроса, направете питане. Ще го развиете като процедура и в дебат, може да се приеме и решение. Това е процедурата. Вие го направете, Вие имате право на това.
Господин Калинов, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Стигнахме до § 48. По § 48 има направено предложение за отпадане. Комисията предлага § 48 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 48?
Господин Паница, заповядайте. Вашето предложение за отпадане на § 48 е прието от комисията.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Тъй като напреднахме много, в почивката направихме заседание и обсъждахме § 46. Текстът, който предлагам за промяна и който по принцип се прие, е за чл. 83г.
„Чл. 83г. (1). Лице, което не изпълни задълженията си по чл. 23а, ал. 2 (да се добави) ал. 3 и ал. 4, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева.”
Към сега съществуващата ал. 2 се добавят алинеи 3 и 4 и става „чл. 23а, алинеи 2, 3 и 4”
И в ал. 2:
„(2) Председател на ловно сдружение (добавяме) и директор на държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство, които допуснат в сдружението да бъдат приети ловци повече от максимално определения по чл. 30, ал. 3, брой, се наказват с глоба от 500 до 1000 лева.”
Към „председател на ловно сдружение” добавяме „и директор на държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство”.
Отпада краят на алинеята – „и с лишаване от право на лов за срок от 3 години”.
Това е едно административно нарушение, но има по-тежки нарушения от това, които се квалифицират като тежко бракониерство и наказанията са лишаване от право на лов за срок от 2 години. Никак не върви за едно административно нарушение да се налага тази санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, нека първо да изчерпим дебата по § 48 и след това ще се върнем върху това, което господин Васил Паница предлага.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 48? Няма.
Господин Паница, това, което Вие предлагате, от Ваше име ли е или е становище на комисията? Защото чух преди малко друго мнение на член на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Може ли да взема думата, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По принцип в комисията обсъдихме този казус. Стигнахме до становището, че може да се приеме предложението на господин Паница. Остана неизчистен въпросът за срока. Той предлага срокът въобще да отпадне, а има виждания да бъде двугодишен, има виждания да бъде едногодишен. Аз мисля, че по въпроса може да се вземе отношение не като към позиция на комисията. Моето лично становище е, че трябва да остане поне двугодишен срок, за да може мярката да има респектиращо превантивно действие. Иначе тя няма да има превантивно респектиращо действие. Въпросът е да не стигаме до това да се прилага мярката, а не да я прилагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но ние сега се върнахме към текстове, по които дебатите са приключили.
Има един друг проблем. Това, което господин Паница предлага, евентуално ще се гласува. Така както е записано в текста „за срок от 3 години”, наказанието автоматично винаги е три години. Според мен по-правилно е да кажете „до 3 години” или „до 2 години”, за да се преценява тежестта на всяко едно нарушение. Защото този брой на повече ловци може да бъде само един, може да бъде десет. Разбирате, че за различно по степен нарушение ще има една и съща санкция.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Затова да се каже „от 1 до 3 години”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, преценете го. Но да има възможност административно наказващият орган да преценява всяко едно нарушение. Навсякъде в наказателното право се казва „до 10 години”, „до 5 години” или „от 1 до 3 години”.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, аз предлагам това да намери място в допълнителния доклад, който комисията ще представи утре. По този начин ние ще го прецизираме и ще го внесем утре заедно с няколкото члена, които трябва да разгледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Преминаваме към § 49.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 49 има направено предложение от народния представител Васил Паница § 49 да отпадне. Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е направил и народният представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 49. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 50 има направено предложение от господин Паница § 50 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става съответно § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 51 има направено предложение от господин Паница, което комисията подкрепя по принцип. Същото е отразено в редакцията на чл. 83ж.
Комисията предлага § 51 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Параграф 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става съответно § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение на господин Ноев за създаване на чл. 91а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат нови параграфи 50-52:
„§ 50. Създава се чл. 91а:
„Чл. 91а. Собствениците на овчарски и пастирски кучета без спъвачки извън населени места се наказват с глоба от 50 до 100 лв.”
„§ 51. В чл. 94, ал. 1, думите „едно до” се заличават.
§ 52. Създава се чл. 94а:
„Чл. 94а. Който наруши разпоредбата на чл. 70, ал. 6, се наказва с глоба от 300 до 500 лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, тук става дума за една дребна редакционна поправка – “овчарски и пастирски кучета, без спъвачки, извън населени места”. Вариант, в който спъвачките да се слагат на излизане от населените места няма. То или има спъвачки, или няма спъвачки.
Предлагам да отпадне текста “извън населени места”. Говоря за текста на чл. 91а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Примерно овчарско куче, ако е в селото – спъвачка, ако излезе извън селото – без спъвачка, така ли?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или обратното?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В този текст е обратното – като дойде в табелата, където населеното място е маркирано с червена линия, идва овчарят и му слага спъвачки. Звучи нелепо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А когато се връща със стадото, пак на същото място му сваляш спъвачките?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Маха ги.
По-добре да падне текста “извън населени места”. Щом е овчарско куче, то си носи спъвачките по време на цялото придружаване на стадото, тъй като спъвачката има за цел да ограничи неговите възможности не само да напада дивеча, а също така да проявява и агресивно поведение и в населеното място, ако то минава със стадото там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Ви, господин Йорданов.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Ноев.
БОЙКО НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Ще има опасност пък за овчарско куче, което е в двор в момента, да глобят собственика за това, че няма спъвачки. Това сме имали предвид. Човекът си го е закарал в двора, обаче то е овчарско куче и горският минава и го глобява, защото няма спъвачки. Така че, когато е извън населено място - тогава. Иначе ще стане малко беззаконие.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): По време на придружаване на стадото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама тук не пише за стадо. (Реплика от народния представител Борислав Ноев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ноев каза кучето, когато изпълнява служебните си задължения, да бъде със спъвачки. Това е неговото предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Руденко Йорданов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 54 има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов – по § 54, относно чл. 95б след думите “чл. 83а-95а” се добавя и “както и на подзаконовите актове за неговото прилагане”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 54 да отпадне.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение от народния представител Борислав Ноев да се създаде нов чл. 95б, което е оттеглено.
По § 55 има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 55, който става § 53:
“§ 53. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата “включително” се заменя с “и/или”, а накрая се добавя “както и лишаване от право на лов за срок от една година”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Сумите от наложени глоби, имуществени санкции и обезщетения в полза на държавата, за извършени нарушения по този закон, постъпват в бюджета на Държавната агенция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 55:
“§ 55. В Преходните и заключителни разпоредби § 3 ал. 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 57 за Приложение № 1 има направено предложение от Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 57, който става § 56:
“§ 56. В Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:..”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук са изписани наименования на латински – става въпрос за диви котки, мечки, кеклик и т.н.
Уважаеми народни представители, текстът е пред вас и, както е традиционно, такива текстове не се четат. Това е същностно приложение.
Имате думата. Няма желаещи.
Тук има предложение, което мисля, че обсъждахме.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Обсъждахме го в Приложение № 3 на § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дебатите минаха.
Все пак, ако някой желае да вземе още веднъж думата по § 58 - на стр. 56? Няма желаещи.
Стигаме до § 59.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде нов параграф:
„Създава се Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1.”
„Срокове за ловуване на дивеч” и е дадена таблицата за срокове за ловуване на дивеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тази таблица също е пред вас.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да направя следното пояснение по тази таблица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дивечът кога и в какъв сезон може да се ловува. Нали е това?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, но искам да направя следните корекции по тази таблица.
Първо, в т. 3.1., където е записано „Подборен лов”, отсреща в графата трябва да се запише “целогодишно” и останалото под него отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно, че подборният лов е за мъжки приподи, едно- и двегодишни прасета – „целогодишно”.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, обръщам внимание, че и за мъжки, и за женски важи целогодишен подборен лов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо за мъжки и за женски? То или ще е мъжко, или ще е женско, господин Калинов. Тук е писано “мъжки”.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Нали затова казах, че всичко надолу отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Имам няколко бележки по тази таблица. Само искам да напомня, че в Приложение № 1 току-що казахме, че не са ловни видове дива котка, дива коза и мечка. Това са видове, които се отстрелват по специална процедура по Закона за биологичното разнообразие. Там има планове за управление на защитените животни, там се казва колко броя в година, кога и т.н.
Следователно няма как в списъка за сроковете за ловуване да присъстват тези видове и да се записват някакви странни неща. Просто е абсурдно. Мисля, че т. 4...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате да отпадне?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Разбира се, категорично искам да отпадне, просто няма място в списъка на сроковете за ловуване. Това не е стандартен дивеч за ловуване. Има специална процедура, там се указва всичко. Не може да има за дива коза от 1 септември до 30 април и нищо подобно. Трябва да отпаднат точките т.5, 5.1, 5.2 – дива коза, мечка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И стръвницата ли?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. За стръвницата също е написано в процедурата, която утвърждава министърът на околната среда кога се отстрелва, как се отстрелва и какво се случва. Мечката дали е стръвница или не е стръвница, тя е защитен вид и съвсем конкретно със заповедта на министъра се указва какво да се прави. И т. 16 по същия начин – не можем да имаме срокове за дивата котка. Казано е по какъв ред се отстрелват те. Нямат място в това приложение.
Мисля, че има колеги от Министерството на околната среда и водите, които могат да потвърдят тази позиция. Поели сме ангажимент към Европейския съюз, това са международно защитени видове, да не бъдат обявявани като ловни видове и нищо свързано с процедурите за обичайния лов да не фигурира в тези приложения. Мисля, че трябва да си изпълним задължението.
Вторият въпрос е, че категорично възразявам срещу удължаването на сроковете за ловуване на пъдпъдък, гугутка, гривяк... Всички позиции от 23 до 27.8 са с удължени срокове – до шилоопашата патица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От 23 до 27.8.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, като сроковете са в т. 23, 24 и 25 могат да бъдат от 1 септември, а тук е август, разрешава се още от август – да стане от 1 септември до края на м. февруари. Крайният срок не се променя, а само първоначалният. Втората събота на м. август се променя от 1 септември, 15 август от 1 септември и отново при гривяка втората събота на м. август от 1 септември.
Останалите от 26 до 27.8 срокът се променя, като 28 февруари става 31 януари. Това са сроковете, които са указателни в Конвенцията за защита на птиците. Има страшно много аргументи, които с тревога показват, че популацията на птиците намалява. Поради измененията на климата голяма част от прелетните птици престават да зимуват в България и да увеличаваме срока за ловуване може да бъде само на базата на конкретна преценка за съответната година. Това са обичайните срокове, които споменах. Ако има някаква ситуация, създадена, която позволява да се наруши този срок, има процедура, в която участва министърът на околната среда и с нарочна заповед, в случая на председателя на Държавната агенция по горите и министърът на околната среда и водите, срокът може да се удължи. Но тук да записваме в разрез с всички международни препоръки, с досега действащите срокове в България да увеличаваме сроковете за ловуване, смятам, колеги, че е абсолютно неприемливо.
Много моля, ако има представител на Министерството на околната среда и водите, нека да вземе отношение по тези въпроси. Не мислете, че това е позиция на опозицията, а това е международен ангажимент, който сме поели и трябва да го изпълним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, ще Ви помоля да ми дадете тези срокове, евентуално утре да ги гласуваме.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на следния факт. Таблицата, която е пред вас с указаните срокове за ловуване за тези видове, които посочи госпожа Манева преди малко за мечката и пр., има се предвид тези, които са по специална процедура и начин на провеждане на лова. Има се предвид, че само в този период се разрешава по тази процедура да се извършва отстрел. Само в този период! Няма се предвид, че се влиза в така да се каже, сроковете за свободно ловуване. Има се предвид, че само например в съответния период може да се прилага тази процедура, госпожо Манева. Това бяхме го пояснили и аз държа да го кажа още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Тук искам да кажа, че някои неща не трябва да ги прилагаме механично. Например дивата котка я има в изобилие. Това, че я няма във Франция, не означава, че и тук трябва да я забраняваме. Когато се отиде на лов за зайци и за фазани, винаги се виждат много диви котки. Не знам защо се прави тази забрана.
Второто е за удължаване. Тук съм много против да се удължават сроковете извън тези, които са показани, защото тази година стана така, че заради изборите, се удължи срокът за лов на дива свиня с две седмици и трябва да ви кажа, че повечето женски, които бяха отстреляни, бяха бременни. Не може някакъв министър, с някаква заповед, да удължава срока.
Колкото до водоплаващите – тук имам съмнение, че някои въобще трябва да бъдат забранени за отстрел. Съседна Румъния, съседна Гърция, далечна Великобритания, далечна Франция си ги отстрелват до края на м. февруари. Може би трябва да се напишат в Правилника някакви защитени райони, където например голямата белочела гъска е в комбинация в смесени ята с други забранени за отстрел видове. Може би такива площи трябва да бъдат забранени за лов или силно да се ограничат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше втората реплика.
За трета реплика, заповядайте господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, аз не приемам Вашето предложение и възразявам да бъдат внасяни промени в тази таблица за сроковете по една важна причина, за която и председателят на комисията спомена. Тези срокове са от – до, но има достатъчно други ограничителни механизми, единият от които разрешението за лов, освен билета, освен разрешителното за оръжие, за да излезеш да ловуваш, ти трябва да получиш конкретно разрешение за този ден и в този район. С тези регулаторни механизми и Държавната агенция, и ловните сдружения, и ловните дружинки могат да се отнасят към дивеча така, както са се отнасяли досега – като стопани. Няма такъв вариант, в който самият билет за лов да ти дава възможност с пушката да ходиш и да стреляш където искаш, по каквото искаш. Това просто е абсурдно, а този, който го прави и по досега действащия закон и по предложените изменения и допълнения, той получава достатъчно сурови санкции, за да се опита да го направи втори път, ако бъде изключен за две години, въобще няма да го направи.
Затова подкрепям сроковете, но моля само за една редакция. Там, където е писано 28 февруари за едни видове дивеч, а за други до последния ден на февруари – нека да го уеднаквим, за да звучи стилно по-еднакво. Иначе веднага възниква въпросът защо гривякът ще бъде до последния ден на февруари, а патицата до 28 февруари. Нека да бъде еднакво в таблицата.
Още веднъж заявявам подкрепата си към така предложената таблица и несъгласието си с госпожа Манева.
Ще направя една малка добавка – как да започнем да ловуваме пъдпъдък в Северна България от 1 септември, след като той в края на август вече се е групирал и започва да се изнизва през Балкана? Тези срокове колкото и романтично да звучат, предложени от вашата уста, са неприложими в ловната практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Манева, заповядайте, за право на дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вие забравяте, че това не е Закон за ловците в България, а и за опазване на дивеча. Нищо романтично няма в това, което казвам. Това са сроковете, които сега, в момента действат. Това са ограничителните срокове.
Какви дневни разрешения вие получавате да ходите да ловувате? Това, слава Богу, съществува, за да ограничи малко този хъс да се убиват живи същества.
Това са сроковете, които защитават популацията, а не някакви допълнителни ограничения. Допълнителните ограничения си съществуват. Това са сроковете, които действат в момента, това са сроковете, които са препоръчителни. Споменах вече, че вървят дебати и за задължителни. Така че ние досега сме приели тези срокове, обявили сме в международните органи на конвенцията, че това са ни сроковете.
Никакви смислени аргументи ние да увеличаваме с един месец срока за ловуване. Вие казахте, че не сте съгласен. Разбира се, че не трябва да сте съгласен да се увеличава срокът, защото се избиват или птици, които мътят, или просто се създава безпокойство за животните и популацията се ограничава.
Що се отнася до дивата котка, мечката и дивата коза, не им е мястото тук. В специален план за управление се указват срокове, условия, начини и т.н., няма нужда тук да се пишат каквито и да е срокове за ловуване, защото това са срокове за ловуване на дивеч, а ние извадихме защитените видове от списъка на дивеча. Няма как тук да присъстват. Тази таблица е една разшифровка към Приложение № 1, което е списъкът на дивеча, и казваме всеки отделен вид в какви срокове може да се ловува. Това просто е абсурдно. Не виждам защо трябва да се проявява това упорство. Това е техническа подробност, която внася логика в текстовете на закона.
Така че няма никаква пречка тези текстове да отпаднат и да се преномерират. Не виждам защо трябва да водим за това спор. Трябва да разсъждаваме по въпроса за сроковете за ловуване. Мисля, че там трябва да надделее разумът и да си спомним, че имаме международни ангажименти.
Колко диви котки има в България и защо слагаме ограничения? Защото това е европейски защитен вид и ние сме подписали всички тези конвенции и няма какво да разсъждаваме – дали са много или малко. Има международни процедури, по които можем да получим някакво разрешение за определен вид.
Не е вярно, че в Румъния са удължени сроковете. Нещо повече, Румъния в момента води много по-сериозна природозащитна политика. Аз ще ви напомня, че не само за птиците, а например и за есетрата те сложиха пълна забрана, пълен мораториум за лов на есетра. В България от половин година на бюрото на министъра на околната среда и водите стои заповедта за налагане на мораториум и нищо не се движи.
Така че нека не се проваляме по тези въпроси и нека не даваме погрешни сведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон, имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Колеги, няма да кажа нищо повече от това, което каза госпожа Манева. Искам енергично и много категорично да я подкрепя, защото да се слагат в Закона за лова видове като дивата коза е едно безобразие, пък и другите два вида. Те са под съвсем друг режим и трябва да се извадят оттам. Удължаването на сроковете за ловуване също трябва да отпадне. Защото има много големи протести, има международни документи, има неща, които сме се задължили да спазваме, пък и да не сме в момента, това ще стане в скоро време.
Имайте предвид, че угаждането на многохилядната армия на ловците може да е нещо хубаво предизборно, но всъщност има дълготрайни отрицателни последствия върху българската природа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има заместник-министърът на околната среда и водите господин Костадинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! По отношение на § 59 изразяваме своето категорично несъгласие с готвените промени в сроковете за ловуване на прелетен и местен дивеч – Приложение № 2 към чл. 54, ал. 1.
По време на неговата миграция и началото на размножителния период допускането на удължаването на срока е противоречие на разпоредбите на Директива 79/409 на Общността от 2 април 1979 г. за опазването на дивите птици, която изрично задължава държавите членки за видовете, включени в Закона за лова, да полагат специални усилия и разпоредби по отношение на опазването им в миграционен период и на създаване на популации.
Мотивите са следните. След това ще ви представя и един официален документ, който е изпратен до Министерството на околната среда и водите.
Доказано е, че при повечето видове гнездови двойки те се формират по време на миграцията, като този процес започва по орнитологични данни около средата на м. януари. Убиването на партньор от двойката е причина другият да остане сам и това е категорично нарушаване на популацията.
Второ, в Европа за последните 20 години смъртността е по-висока от приръста на тези видове специално и разпоредбите са категорични в това отношение.
През м. юли т.г. в Министерството на околната среда и водите е получено писмо от Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони, в което ни уведомяват за приетата декларация на Единадесетата среща от специализираната група. В тази резолюция на декларацията се настоява ловният сезон за водоплаващите птици да приключва всяка година не по-късно от 31 януари.
Мога да предоставя писмото от Рамсарската конвенция, което е изпратено до Министерството на околната среда и водите. То е изпратено с копие до: Европейския парламент, Европейската комисия, Секретариата на Бонската конвенция и Секретариата на Рамсарската конвенция.
По отношение на този казус сме категорични, че приемането му в този вид, по който предлагат сега народните представители, дълго няма да остане така. Сроковете ще бъдат приведени в съответствие, а именно да се запази досегашният срок – не по-късно от 31 януари, тъй като е обвързано с условия по директива и е придружено с меморандум на Рамсарската конвенция.
По отношение на другия казус – таблицата, която е в чл. 54, ал. 1 на Приложение № 2, също възразяваме кафявата мечка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинете, но за § 59 ли говорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не, за § 68, Приложение № 2, чл. 54.
Аз вече говоря по втория въпрос – за кафявата мечка, дивата коза и дивата котка, тъй като виждам, че коментирате и двата въпроса, защото те са взаимно свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: По отношение на определянето за ловни видове на кафявата мечка, дивата коза и дивата котка, искам да ви уведомя, че в Директива 92/43 от 21 май 1992 г. за опазване на естествените самообитания на дивата флора и фауна – това е директивата за хабитатите, категорично за тези видове страните членки са задължени да предприемат планове за управление и да не ги определят за ловни видове. Ето защо разписването им в таблица, в която даваме срокове за ловен вид, противоречи на тази директива и подкрепяме предложението на госпожа Манева, че на първите два вида плановете за управление са вече готови, за дивата котка се финализират. Там е мястото за регулация на отстрела.
А редът, по който става, е строго описан в Закона за биологичното разнообразие с разрешение на министъра на околната среда и водите, по предложение на председателя на Държавната агенция по горите и чрез взаимното им съгласуване.
Така че по двата въпроса подкрепяме предложението на госпожа Манева, тъй като става въпрос за ангажименти на страната ни във връзка с директиви, които са вкарани вече в българското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте становището на Министерството на околната среда и водите.
Този параграф 59 не е по вносител, вие го правите нов. Тук ни се цитираха директиви, да не попаднем в крайно неловкото положение да ... (реплика от народния представител Васил Калинов.)
Добре, аз Ви питам.
Имате думата, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Категорично подкрепям това, което е предложила комисията и ще се мотивирам защо.
Категорично съм против да бъдем превръщани в резерват. Какво имам предвид? Говоря за дивата котка.
Дивата котка се ловува в Австрия, в Германия, във Франция и Великобритания. Не е забранен вид! Вие си нямате представа какви поражения нанася дивата котка върху полезния дивеч! Защо няма закон за защита на яребицата, на фазана, на заека, които са поголовно унищожавани от дива котка?
Както и да е, прието е от един наш чиновник, без да се пита тогава Министерството на околната среда, нито Държавната агенция по горите.
Този въпрос го оставям настрани, защото е по-малко важен от следващия – сроковете на ловуване. Те трябва да останат такива, каквито ги е предложила комисията. Вероятно господата, които се изказаха тук и от Министерството на околната среда и водите, считат, че сме във времето на каляските и дилижанса, и когато получат дадено писмо, останалите хора нямат достатъчно информация за какво става дума.
Ето ви Директива 79. Взета е от френски сайт преди няколко дни. В тази директива 79/409, наречена най-общо казано „Птици”, се защитават птиците в периода на репродукция – само това! Но не се фиксират дати, които всяка страна трябва да наложи като забрана за отстрел на прелетен дивеч. Сега ще ви продиктувам тази колонка, която виждате, за отделните страни, които са членки на Европейския съюз.
Германия: от 1 октомври до 20 февруари, Испания: от 1 октомври до 8 февруари, Франция: от 7 август до 20 февруари, Гърция: от 15 септември до 28 февруари, Португалия: от 15 август до 24 февруари, Обединено Кралство: от 12 август до 20 февруари. Така че не ни заблуждавайте с директиви, задължителни директиви... Ето ги тук – написани са отделните страни, това е извадка отпреди няколко дни.
Тази година имаше спор между френските ловци и някои департаменти. Те съответно написаха писмо до Саркози. Ето го отговорът на Саркози с неговия подпис - „До председателя г-н Поншалон - президент на Националната федерация на ловците”, и то по повод, че смъкнаха срока във връзка с климатични особености в някои департаменти от 20 февруари – сложиха стопа една седмица по-напред. Имаше масов протест и президентът отговаря доста учтиво, че ще се обсъди този въпрос и съответните органи ще вземат решения, които да защитават интересите както на ловците, така и на защитниците на природата.
Така че категорично възразявам срещу манипулацията да се казва: ето я тази директива, тя ни задължава да направим точно това и това! Не е вярно, ето я тук директивата! Виждате сроковете в отделните държави, които са членове на Европейския съюз. Не бива да се злоупотребява с темата директиви. В много закони се злоупотребява, злоупотребява се и в този закон.
Разбирам господина от Министерството на околната среда – това му е работата, за това му плащат. Но има и други мнения, трябва да се чуят и те. Имаме и европейския опит, ето го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Писмото на Рамсарската конвенция, към която ние се числим, не беше оспорено, то наистина е на 31 януари. В разните страни има най-различни условия, най-различни практики и въобще не трябва да се сочи къде как е, защото примерно в повечето страни – членки на Европейския съюз мечки няма изобщо, нито пък има диви кози. В Гърция има 250-260 хиляди ловци, които пукат по всичко, което видят! По гръцките острови няма животно, по-голямо от заек, но независимо от това островите са осеяни с гилзи!
За щастие традицията на нашия народ не му позволява да яде пилета, по-малки от пъдпъдък. В страни като Гърция и Италия може да си поръчате в един ресторант примерно 10 славейчета на шиш и да ги опекат, както тук бяха избили 20 хил. чучулиги в Добруджа, италианците ги бяха събрали 700 кг чучулиги.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС, от място): Какви срокове?
ПЕТЪР БЕРОН: Нямат значение сроковете. Това въобще не трябва да се гледа.
Угаждането на ловците е нещо ужасно. В тези страни наистина има прекалено много ловци и те оказват натиск върху правителствата. Аз ги питах: защо не забраните да се внася ловно оръжие по островите, където няма дивеч, а има само малки пилета? Отговориха ми: защото това ще накърни нашите изборни интереси, тъй като 250 хил. ловци и още три пъти по толкова членове на семействата им правят 1 милион избиратели, а това е важно за правителството. И това са неща, които нямат нищо общо нито с дивите кози, които се внасят да бъдат ловувани и да разводняват нашата популация на Рупикапра рупикапра балканика, да я ликвидират, нито с много други съображения, които хората са преценили внимателно. И господин Костадинов много правилно каза това, което каза.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, за реплика към господин Паница.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Да, репликата ми е към господин Паница.
Уважаеми колеги, това, че писмото на Саркози към тяхната армия въоръжени ловци било много любезно, не може да бъде изобщо никакъв аргумент по повод тезата, която обсъждаме. Разбирам защо с толкова патос ловците защитават своите позиции – защото ще упражняват още един месец удоволствието да убиват животни.
Да, много ясно е казано в конвенцията: защитават се животните в период на репродукция. Това е периодът, в който в България птиците са в период на репродукция. С какъв аргумент Вие, някакъв научен аргумент, подкрепен от учени от Българската академия на науките, обикновено това е процедурата, удължавате срока с един месец? Абсолютно никакви аргументи. Просто защото Вие ловувайки, имате някакви ваши наблюдения, които смятате за много правдоподобни и защото сте видели някакви срокове в другите държави. Това просто не може да бъде аргумент! Как е възможно да се разговаря по този начин?!
Излиза тук заместник-министър, показва ви документи на международни институции, които контролират тези процеси, членове на които сме ние и за вас това е манипулация!? Мисля, че това надхвърля всякакви граници на приличие.
А за дивата котка, това, че ви се вижда много, е друг въпрос. Тя е европейски защитен вид. Изобщо не можете да знаете в момента и сигурно не знаете какво е положението в другите страни, защото това са международни норми и всички страни се съобразяват с тях – може досега да е било, но сега законодателството им се променя. Така че, колеги, аз мисля, че трябва да има някакъв респект. Целият закон създава маса удобства за ловците. Трябва да има и втората нишка – за защита на животните. Не може тук, в тази зала, да спорим двама души, които защитаваме опазването на природата, и 20 отявлени ловци. Аз мисля, че те са много повече в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): На господин Берон наистина няма да отговоря, защото неговата реплика касаеше по-скоро гръцкия парламент, не българския.
На госпожа Евдокия Манева. Ако се заинтересувате, ще видите, че в Лесотехническия институт, катедра „Лов” има две докторски дисертации – едната е на Арабаджиев, а другата е на Сахакян, които са абсолютно солидни научни трудове. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.) Те показват, че преди 15 април няма никакво гнездене. Просто е смешно да убеждавате една зала, в която има и медицински лица, между които съм и аз, че при минусови температури през м. февруари ще има гнездене и чифтосване на прелетните птици. Това е просто смешно. Не ни убеждавайте в неща, които са абсурдни! Прочете тези две докторски дисертации в Лесотехническия институт, за да разберете, че по-рано от средата на м. април няма никакво начало на репродукция въобще. Затова не говорете за м. февруари изобщо, изключете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, силно съм разтревожен от тенденцията пак да се делим на добри и лоши – хората с пушките, лошите, които са заплаха за всичко живо, и добрите защитници на природата, които искат да ограничат вредния ефект от тяхното присъствие на земята. Това просто е неправилно!
Българската ловна традиция е направила така, че и сега ловците от Франция и Германия идват в България. За обратното не знам.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): За съжаление!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не е за съжаление. Това означава, че ние умеем да пазим дивеча. Това означава, че не тези с пушките, които са минали всички обучения и които със своя практически опит са стигнали до много важни изводи, че за да сложиш нещо в торбата, най-напред трябва да се погрижиш то да съществува, да го има на белия свят. И това го правим!
Говорете, ако искате за защита на животните, когато мрежите надолу в Египет са разстлани, когато пъдпъдъкът е изморен, пада и се ловят с хиляди. Това нещо в България не може да се случи, никога от пушка не може да падне толкова пъдпъдък.
Говорете за това, че в момента хлапетии с въздушни пушки избиват много повече, отколкото един ловец би си позволил да направи. Не търсете ограниченията в това дали ще започнем да ловуваме от 15 август или от 9 август. Тук става дума за една разлика от 3-4 дни.
Когато вървеше изложбата за Емилиян Станев - времената, за които става дума, ловът в България е започвал от 1 август. Така че патицата я ловувахме от 1 септември, а сега започваме от 1 октомври. (Реплики на народния представител Петър Берон.)
Всички добри неща, които можем да направим, ние ги правим. Не търсете сред хората с пушки само отявлени убийци, които искат да унищожат всичко живо. Те са хората, които правят така, че в България да има дивеч.
Контролът е нещото, което трябва да засилим, както и самоконтролът най-вече. Защото, ако има проблем, той е манталитетен. Израства поколение, в което ограниченията в начина на мислене и в начина на действие са по-малки, отколкото в моето поколение. Ако ние с тях работим по-сериозно, това са бъдещите поколения ловци, в България ще има дивеч. И пак казвам, не хората с пушките са тези, които ще обездивечат природата. Те са хората, които правят така, че да има дивеч, пак казвам, заради принципа – за да сложиш нещо в торбата, най-напред трябва да се погрижиш то да е просъществувало на белия свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – д-р Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): На моя добър приятел Руденко Йорданов ще кажа, че ние горе-долу сме от едно поколение и помним това време, което хвалите, за Емилиян Станев и ловна компания, когато, за да се поднови ловният билет, се представяха крака от вредни хищни птици, сиреч орли, ястреби, соколи и други подобни. Това докара до сегашното положение хищните птици у нас, когато навсякъде дивечът се делеше на полезен и вреден, и така нататък. Тези времена въобще не ми ги хвалете, тъй като нямат място тук, както няма място този закон да се занимава главно с тибетски якове, с диви пуйки, с алпийски козирози и други. Тогава да внесат и жирафи и разни други работи, и тях да ги запишат в ловния закон. Тибетският як е домашно животно, не е диво животно.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Говорим за диви якове.
ПЕТЪР БЕРОН: Няма диви якове. И алпийските козирози, които се броят на пръстите на двете ръце, ще ги пишат в закон!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Доктор Йорданов, Вие поставихте дискусията в много широк контекст. В момента говорим за това, че всъщност предложението за удължаване на срока с един месец, което се прави, е в разрез с българската ловна традиция, за която Вие пледирате. В българската ловна традиция години наред това са сроковете – по-кратките, до 31 януари. Желанието на природозащитниците е тези срокове, които са българската традиция, да останат - да не се увеличава срокът за ловуване. Това е предложението. Защото това, че в катедра „Лов” има двама души доказали, че нямало нищо тревожно да се удължи срокът, това мисля, че е несериозно да се говори в тази зала.
Има процедура, и по Закона за биологичното разнообразие - ако има някакви сериозни мотиви тези срокове да се удължават, институцията, която се произнася от научна гледна точка, е Българската академия на науките. От Българската академия на науките могат да се произнесат, а не двама ловци от катедра „Лов”.
Много се радвам, че Вие споменахте за въздушната пушка. В чл. 24 предложих да е забранено ловуване с въздушна пушка, но същата тази загрижена гилдия отхвърля предложението. Току-що Вие казахте колко вредно е това. Да, много е вредно, но предложението е отхвърлено от същите тези ваши братя по оръжие, загрижени за дивеча. Много съжалявам! Този факт показва всъщност за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Берон, по въпроса за яковете, няма да се произнасям – не е моя писта.
По въпроса за това доколко по времето на Емилиян Станев ловната традиция е водела до това, че едва ли не убиването на дивеч е било твърде популярно занимание – ограничен кръг от хора са го практикували, и Вие го знаете. А за времето, в което наистина искаха доказателства - 15 чифта, че си оставил от свраки или сива врана...
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Орли, ястреби и соколи!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тук ще се съглася с Вас, това беше едно вредно деяние, свързано с една недобре премислена концепция, че ще помогнем на развитието на дивеча, унищожавайки хищниците. Тоест биологичното разнообразие и балансът не предполагат толкова драстична човешка намеса. Прав сте, тук се съгласявам с Вас.
По отношение на сроковете за ловуване, и то акцент върху м. февруари като възможност за ловуване на водоплаващ дивеч, още веднъж да повторя, година с година не си приличат. Всяка година поведението на мигриращия прелетен дивеч, специално дивата патица, гъската, зависи от климатичните условия. Месец февруари тази година беше много по-лют от януари, дивата гъска и патица бяха възможни за ловуване през февруари и ако не бяхме получили това разрешение, нямаше да можем да ловуваме.
Съществува възможност при по-мека зима, при по-мек февруари, когато започва събирането на двойки - в редки години, но е възможно - от средата на февруари да започнат да се събират на двойки. Да, тогава може да бъде спряно издаването на разрешителни и въпросът приключва. Срокът е от/до като една възможност, в която ние се вместваме, реагирайки адекватно на онова, което е през всяка година. Така че срокът не е нелогичен, срокът по никакъв начин не прави така, че прелетният дивеч или дивата патица да бъде унищожавана по нашите земи. Той дава възможност в рамките на тези срокове компетентният орган да решава може или не може да бъде дадено разрешение за лов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 59?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Според нас този закон има абсолютно всички основания да претендира за базисен документ, който устойчиво да управлява отрасъла, тъй като се нарича Закон за лова и опазване на дивеча. От това, което чувам в по-голямата част от изказванията, разбирам, че се възприема предимно като Закон за лова. За да има устойчивост в отрасъла, балансът според нас е намерен в контекста на предложенията, които правим. Опазването на дивеча е част от отговора на въпроса: как ще се развиват ловът и опазването на биологичното разнообразие в България. Ето защо ние категорично подкрепяме своите предложения.
Тъй като имаше и лични импликации, бих искал да благодаря на господин Паница, че оценява това, че си върша работата и получавам възнаграждение за това, но не приемам неговото изказване, че се опитвам да манипулирам народните представители. Ако говорим за манипулации, всеки отговорно и ясно трябва да заяви какво отношение има към този закон – има ли конфликт на интереси или не.
Спокойно мога да заявя, за разлика от господин Паница, че нямам конфликт на интереси с този закон. Може би съм пропуснал да използвам една добра част от своето свободно време, но не приемам тезата за манипулиране на народните представители.
Конкретно на това, което поставихте като въпрос. В Австрия наистина може да се отстрелва дива котка, но това не означава, че тя е ловен вид. Тя е включена в плана за управление на дивата котка. В този смисъл те са изравнили своето национално законодателство с изискванията на директивата.
Аз съм изумен, че вие търсите в директивата срокове. Ако по такъв начин интерпретираме европейските регламенти и директиви, много скоро ще търсим във финансовите директиви и регламенти изисквания за фиксиране на национален курс или нещо подобно. Не там, не в директивите се дават сроковете.
Ако прочетете докрай превода от френски език на директивата, която показвате, ще видите, че държавите членки са длъжни да изпратят на комисията цялата необходима научна информация по това как прилагат директивата в националното законодателство.
Ето защо това е направено в нашето предложение. На базата на научни данни, орнитологично важни данни заявяваме категорично, заедно с Рамсарската конвенция, че срокът трябва да бъде 31 януари. Във всяка държава съобразно биологичното разнообразие, видовете и климата тези условия са специфични. Разбира се, министърът на околната среда и водите, председателят на Държавната агенция по горите, когато получи междинни мониторингови данни, заедно с Националния съвет по биологично разнообразие, може да удължи за определен период, една определена година, срока за ловуване на тези двойки, които, забележете, започват да гнездят още от средата на януари.
Подкрепяме своите предложения. Не видяхме във вашите доводи нещо, което да е сериозно и научно подкрепено (реплика от народния представител Васил Паница), тъй като тук става въпрос за европейски документи и за биологично разнообразие. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? (Народният представител Васил Паница иска думата от място.)
Господин Паница, знаете, че нямате възможност по правилника. Нямате право да се изказвате.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да ви кажа, че за периода 1997-1999 г., за две години, срокът за ловуване беше удължен от Ловния съвет до края на м. февруари. В началото, когато тази дата се гласуваше от Ловния съвет, се получи гневно писмо от английските орнитолози – явно откъде е дошла информацията, защо в България се удължава срокът до края на февруари. Като направих справка във Великобритания, там по същото време срокът беше до края на февруари.
Търговията ни е ясна – туристите трябва да отидат във Великобритания, а да не дойдат тук през м. февруари. След това с всички средства се лобира сроковете в някои страни, които са по-податливи – като нас, да бъдат орязани. Ето ви списъка на сроковете (показва). От 3 дни е това!
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да обърна внимание, че на 22 позиция има една корекция, господин председател, на стр. 70:
“22.1. Фермерно произведени – от 1 октомври до 31 декември.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Месец декември, а не м. януари.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Преходни и заключителни разпоредби” – комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя на вносителя за § 59, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли предложения по § 59? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 60 има предложение от народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията не подкрепя - § 60 относно Преходните и заключителни разпоредби да се заличи, тъй като няма преобразуване.
Има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов § 60 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 60, който става § 61:
“§ 61. (1) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон договорите за предоставяне стопанисването на дивеча с ловните сдружения, неотговарящи на изискванията на чл. 30, ал. 1 и 4 и чл. 31, ал. 5 и 6 се прекратяват. Нови договори се сключват със сдруженията, регистрирани по реда на чл. 31, ал. 5 и 6, за които има издадени заповеди по чл. 30, ал. 4.
(2) Ловните дружини, които изгубват или нямат общи граници със сдружението, в което са членували към датата на влизане в сила на този закон, по свой избор остават в състава на същото сдружение или преминават към ловно сдружение, с което имат общи граници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да информирам, че по § 61 утре комисията ще представи допълнителен доклад със своето становище за окончателна редакция на § 61. Затова искам сега да го прескочим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, § 63, § 64, § 65, § 66.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от Георги Юруков и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на параграфи 69-76.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 67? Няма желаещи и по него.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин Юруков си оттегли предложението. Тези предложения се коментираха вече, те се обсъдиха на систематичното им място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение за изменение на чл. 54.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, но сега отиваме на стр. 81. Всичко друго сме го обсъдили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва задълбочено да се обсъжда, както го правите вие в комисията. (Шум и реплики в залата.)
Госпожо Манева, това, което е на стр. 75, вече го разгледахме. Няма още един път да го гледаме. То си остава това, което Вие предложихте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние правихме дебат по тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега отиваме на стр.81, но на стр. 80 има едно предложение на народния представител Георги Юруков.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: То е отразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва предложението на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов. Дебатът по него се проведе.
Стигаме до § 70 и промените в Закона за горите.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение за промяна и на други закони, които имат отношение по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя предложението по параграфи 70, 71 и 72 по принцип, а в останалата част беше оттеглено.
Комисията предлага да се създадат § 68-71.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
„§ 68. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 11а:
„§ 11а. Подзаконовите нормативни актове, издадени от председателя на Държавната агенция по горите в изпълнение на разпоредбите на закона, се обнародват в „Държавен вестник”.
§ 69. В Закона за горите се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) В горския фонд могат да се включват:
1. земеделски земи, негодни за земеделско ползване за земите от държавния поземлен фонд;
2. слабопродуктивни земеделски земи;
3. земи, които са рекултивирани за горскостопанско ползване;
4. гори в земеделски земи.
(2) Включването в горския фонд на площите по ал. 1 се извършва със съвместна заповед на председателя на Държавна агенция по горите или упълномощено от него длъжностно лице и на министъра на земеделието и горите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) За включване на площите по ал. 1 в горския фонд собственикът или един от органите по ал. 2 прави предложение до другите две страни, към което се прилага скица на имота.
(4) В едномесечен срок от постъпване на предложението, въз основа на проверка на терена, лицата по ал. 3 подписват протокол, който съдържа решение по направеното предложение.
(5) Когато по безспорен начин от проверката на терена се окаже, че имотът е гора, в решението се посочва, че за същия се прилагат разпоредбите на Закона за горите, предписанията на лесоустройствения проект, план или програма.
(6) Извън случаите по ал. 5 и ако не бъде постигнато съгласие за включване на имота в горския фонд, с протокола по ал. 4 се дава временен статут за начина на ползване, стопанисване и вид предназначение на имота.”
2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 9а:
„§ 9а. Подзаконовите нормативни актове, издадени от председателя на Държавната агенция по горите в изпълнение на разпоредбите на закона, се обнародват в „Държавен вестник”.
§ 70. В Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 15, накрая се добавя „и след съгласуване с директора на съответната регионална дирекция по горите се издава решение. Решението, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на акт за държавна собственост върху имота”.
2. Създава се чл. 13б:
„Чл. 13б. (1) Картата за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд може да бъде преработена при явна фактическа грешка със съвместна заповед на министъра на земеделието и храните и председателя на Държавната агенция по горите. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството. Засегнатите лица при отстраняване на явната фактическа грешка се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.
(2) Явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана.
(3) Редът и условията за отстраняването на явната фактическа грешка се уреждат в правилника за прилагане на закона.”
3. В чл. 14а накрая се поставя запетая и се добавя „включително и за горите върху поземлен имот, посочени в картата на възстановената собственост като „временно стопанисани от общината”, които до момента на национализацията на горите (1947 г.), са представлявали гора.
4. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашната разпоредба на чл. 18 става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) На регистрация по предходната алинея подлежат залесени и самозалесили се земеделски земи, чието право на собственост е възстановено и имат ограничителен режим „стопанисва се по Закона за горите.”
5. В Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в § 10 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „поземлените комисии” се заменят с „общинските служби по земеделие”;
б) създава се ал. 2:
„(2) Министърът на земеделието и храните в срок до 31 септември 2008 г. предоставя на Държавната агенция по горите копие от картата на възстановената собственост и другите материали и данни, получени при прилагането на закона. При настъпили промени в картата на възстановената собственост, министърът на земеделието и храните в 3-месечен срок предоставя на председателя на Държавната агенция по горите актуализирана карта на възстановената собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калинов, тук чух нещо, но то не е това, което пише.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, 31 септември 2008 г., защото ние до 1 септември т.г. не сме приели закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава „до 1 септември 2008 г.” ще стане – как?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще стане: „до 31 декември 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте малко – септември или декември? Кое от двете?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Казах: „31 декември 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Министърът на земеделието и храните в срок до 31 декември 2008 г. предоставя” и т.н.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
„§ 71. В Закона за кадастъра и имотния регистър в § 4, ал. 1, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби в края се добавя „и председателя на Държавната агенция по горите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следва предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията не подкрепя предложението, трябва да го прочетем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поддържате ли предложението, госпожо Манева? (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Добре, предложението е:
В § 69 в Преходните и заключителни разпоредби:
В Закона за биологичното разнообразие се въвежда нов чл. 120в, както следва:
„Чл.120в. (1) Обезщетения за щети, нанесени от определени видове от Приложение № 3 се заплащат от Министерството на околната среда и водите.
(2) Щетите по ал. 1 се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на съответния РИОСВ или Дирекция „Национален парк”, на чиято територия е нанесена щетата.
(3) Видовете по ал. 1, както и процедурите по установяване на щетите и реда за изплащане на обезщетенията по ал. 2, се определят със заповед на министъра на околната среда и водите”.
Това предложение не беше подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, нека да прочетем и другото Ваше предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов:
„§ 70. В Закона за защитените територии в чл. 70, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите „в поверените им райони” се заличават.
2. Създава се т. 15 и 16 със следното съдържание:
„15. принудително отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи;
16. имат правата и задълженията по чл. 78, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
Както казах, комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева. Имате думата по тези две Ваши предложения по Закона за биологичното разнообразие и по Закона за защитените територии.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Първото предложение касае необходимостта от създаване на процедура, в случаите когато селски стопани са претърпели щети от дивеча, да бъдат компенсирани. Такава мярка съществува във всички страни. Това е мярка, която стимулира хората, тоест намалява негативното отношение на редица селски стопани, които понякога претърпяват щети от дивеча, и прави хората съпричастни към опазване на дивеча и биологичното разнообразие. Затова моето предложение беше да се създаде такава процедура. Тя е изцяло в правомощията на министъра на околната среда и водите, той да определи реда, по който се прави оценка на тези щети и пострадалите се компенсират. За съжаление нямам обяснение защо тази процедура не срещна разбиране.
Второто предложение е да се дадат малко по-големи правомощия на контролния апарат на Министерството на околната среда и водите и на агенцията, които, когато установят нарушители с неустановена самоличност, да могат да ги отвеждат в МВР и да имат в отделни случаи правомощия, равностойни на представителите на Министерството на вътрешните работи. Това също е практика, разпространена в света. Това е практика, която дава повече възможности контролният апарат на тези два органа да внушава респект на нарушителите и наистина да спрем бракониерството с едни по-ефективни начини на контрол.
Това са предложенията, и аз ще моля да срещнат подкрепа в залата. Надявам се на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от господин Пенко Атанасов:
„§ 76. В Закона за Селскостопанската академия се правят следните допълнения:
1. В чл. 5 ал. 2 се отменя.
1. В чл. 8 думите след „Министерския съвет” се заличават.
2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки § 8 се отменя.”
Комисията не подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение за тази промяна е, че когато приемахме Закона за Селскостопанската академия, мисля, че дадохме голяма самостоятелност на председателя на Селскостопанската академия и въобще на тази институция.
В случая, след думите в чл. 8 на Закона за Селскостопанската академия, където се казва: „Структурата, организацията и дейността на Селскостопанската академия се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет”, и аз предлагам тук да се сложи точката. Продължението в досега действащия закон беше: „по предложение на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на образованието”.
Мисля, че предложението си струва и би трябвало да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, с цялото ми уважение към Вас, къде в Закон за дивеча Закон за Селскостопанската академия?
ПЕНКО АТАНАСОВ: И други текстове минаха несвързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Минаха, ама не трябва да минават. Те са извън предмета, не ги е имало на първо четене, къде ги лепваме сега тук?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще премълчите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще премълча, аз премълчах, но не може да става тази работа така. Има си правила. Днес даже гласувахме тези центрове, вчера ги дебатирахме.
Има ли желаещи за изказвания по Закона за Селскостопанската академия? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение за срока на влизане в сила на § 24а от господин Бисеров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 72:
„§ 72. Разпоредбата на § 25, т. 1 влиза в сила от 1 октомври 2009 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Не е раздаден допълнителният доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно това щях да кажа. Вие ме прекъснахте, госпожо Манева.
Това е последният параграф. Останаха обаче няколко неща за уточняване. Разбрах от господин Калинов, че днес ще се състои заседание.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: То се проведе вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проведено е заседанието, утре ще бъде раздаден допълнителният доклад по § 5, 58 и 61.
Господин Калинов, уточнете се, за да знаем какво да правим.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Параграфите са четири.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Възможно е утре, и то е допустимо, да започнем с гласуването по закона. Когато стигнем до параграфите, които ще се докладват, разбира се, по тях може да има разисквания, ако има някакви предложения, и гласуването продължава, ако комисията е готова. Ако комисията не е готова, тези четири параграфа може да ги оставим допълнително да бъдат гласувани, само че това ще стане другата седмица. Тук не се изисква 24-часов срок.
Това е, уважаеми народни представители, по този действително тежък закон.
По програма остана Законът за управление на етажната собственост. Остават ни обаче 30 минути, като трябва да направя и няколко съобщения, следователно остават около 20 минути. Законът за управление на етажната собственост касае почти половин България. Той е също доста спорен, тъй като човешките взаимоотношения са много сложни.
Господин Стоилов, ясно е, че не можем да приключим Закона за етажната собственост, ако искате да го оставим за утре. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Да го започвам ли, след като остават двадесетина минути, или за утре да го оставим?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не бива на празна зала, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че е празна залата, госпожо Манева, ама какво да направя?! Как да я напълня?!
Приключваме днес със Закона за лова и опазване на дивеча.
Утре продължаваме с гласуване и Закона за управление на етажната собственост. Действително този закон също трябва да се разглежда с максимум присъствие на народни представители.
Ще прочета за информация министрите, които ще отговарят. Аз вече казах, първи ще отговаря министър-председателят на Република България Сергей Станишев, след това заместник министър-председателят Меглена Плугчиева, заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин, заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, министърът на здравеопазването Евгений Желев и министърът на културата Стефан Данаилов.
И така, парламентът продължава да работи в своите комисии.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,30 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев