Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви съобщих вчера, предстоят ни гласувания.
Първо ще гласуваме първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация с вносител Мартин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 73, против 9, въздържали се 91.
Този законопроект не се приема.
Заповядайте, господин Димитров – процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Вероятно в бързината на сутрешното гласуване сте пропуснали темата на първото много важно гласуване, а именно по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект, който внесохме още през м. май, беше подкрепен с пълно единодушие от Комисията по гражданско общество и медии, от Комисията по държавна администрация, от Комисията по европейска интеграция, а също така от Министерството на държавната администрация и административната реформа и от Министерството на финансите. Това е принципен, много ключов законопроект. Моля ви да го подкрепите. Неговата цел е прозрачност и отчетност. Той въвежда европейски принципи – повече документи да бъдат достъпни, включително за българските депутати, но и за българските граждани. На второ четене се надявам на вашата подкрепа. Ако имате съмнение, че трябва да подкрепите този законопроект, моля, консултирайте се с вашите колеги от Комисията по гражданско общество и медии, където от всички партии гласуваха „за”. А това е водещата комисия!
Колеги, надявам се на второ четене да дадете вашия положителен глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация с вносител Мартин Димитров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 148, против 6, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания в ОДС.)
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация с вносител Бойко Великов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 159, против 6, въздържали се 5.
И този законопроект е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, от двата законопроекта трябва да бъде изготвен един общ проект, който ще бъде раздаден на народните представители. От момента, когато бъде раздаден, ще се правят предложенията между първо и второ четене.
Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 131, против 13, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, предстои ни да гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Господин Калинов, доколкото ми е известно (или поне тук така е отбелязано), има допълнителен доклад за второ гласуване, внесен вчера в 16,48 ч. Мисля, че е раздаден.
По този законопроект на 31 юли 2008 г. е гласувано наименованието и § 1. Гласувани са предложенията на народните представители Спасов, Иванов, Върбанов относно § 2. Тези предложения на народните представители не са приети и са отхвърлени. Следователно остава да гласуваме § 2, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 20.
Параграф 2 е приет.
По § 3 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 25, против 58, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Венцислав Върбанов не се приема.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което не се подкрепя от комисията.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 47.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 3 така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 11.
Параграф 3 е приет.
Подлагам на гласуване § 4 така както ни се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 5.
Параграф 4 е приет.
Моля за внимание! Преминаваме към раздадения днес допълнителен доклад по законопроекта.
За процедура има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект се оказа малко по-сложен като процедура на приемане на второ четене и смятам, че ще бъде от полза за всички, ако се съгласим текстовете от допълнителния доклад, който ни се представя на вниманието от председателя на Комисията по земеделието и горите, да бъдат гласувани след представянето им в пленарната зала още днес, за да продължи приемането на закона като едно цяло. Вчера колегите са имали заседание на комисията, днес докладът е раздаден на всички и нищо не пречи да приключим със закона още днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, вчера, след като приключи докладът по този законопроект, се установи, че по четири текста, един от които е § 5, комисията ще заседава и ще бъде изготвен допълнителен доклад. Разбира се, този доклад трябва да бъде прочетен тук, евентуално да има разисквания и тогава, ако трябва, ще се премине към гласуване.
Господин Калинов, заповядайте да докладвате параграфите.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Вчера ви докладвах всички предложения, които бяха направени, така че сега ще докладвам само текста, който комисията предлага на народното представителство, да бъде обсъден и евентуално приет.
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 8 се отменя.
2. Създават се алинеи 11-36:
„(11) Дейността на държавните ловни стопанства по ал. 2, както и тяхното имущество, не може да бъде обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.
(12) Държавните ловни стопанства по ал. 1, с изключение на тези по Приложение № 3, могат да сключват с юридически лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2, точки 1-6 дейности след провеждане на конкурс. Договорите се сключват за срок от 15 години.
(13) Директорът на държавното ловно стопанство по ал. 12 прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция по горите за откриване на конкурс.
(14) В предложението по ал. 13 се посочва:
1. срок на действие на договора;
2. видовете дейности по години, които да бъдат обект на договора за съвместна дейност за срока му на действие;
3. финансовият ресурс, с който държавното ловно стопанство може да участва за осъществяване на дейностите по т. 2;
4. приходи по години, очаквани от ловностопанската дейност, за срока на действието на договора за съвместна дейност.
(15) Въз основа на предложението по ал. 13 председателят на Държавната агенция по горите може да обяви конкурс със заповед, която съдържа:
1. правно и фактическо основание за откриване на процедурата;
2. срок на договора;
3. видовете дейности по години, които да бъдат обект на договора за съвместна дейност за срока му на действие;
4. финансовия ресурс, с който държавното ловно стопанство може да участва за осъществяване на дейностите по т. 2;
5. приходи по години, очаквани от ловностопанската дейност, за срока на действието на договора за съвместна дейност;
6. допълнителни изисквания към кандидатите за участие в процедурата с оглед особеностите на обекта на конкурса, в това число наличие на защитени територии, опит и/или инвестиции в ловностопанската дейност;
7. цена на документацията за участие в конкурса;
8. началната годишна наемна цена на базата за ловен туризъм – държавна собственост;
9. критерии за оценка на предложенията и методика за оценяването им;
10. срок за представяне на писмени предложения, който не може да бъде по-кратък от 10 календарни дни;
11. място, ден и час за провеждане на конкурса.
(16) Със заповедта по ал. 15 се:
1. утвърждава документация за провеждане на конкурса;
2. определя втора дата за подаване на предложения, когато в срока, определен за подаване на предложенията, не постъпи нито едно предложение. Втората дата за приемане на предложения не може да бъде по-късно от 20 календарни дни от изтичане на утвърдения със заповедта срок за подаване на предложенията.
(17) Началната годишна наемна цена по ал. 15, т. 8, се определя по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
(18) Заповедта за откриването на процедурата се публикува в един централен ежедневник и в официалната интернет страница на Държавната агенция по горите най-малко 30 календарни дни преди датата на провеждане на конкурса.
(19) Кандидатът за сключване на договор трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да не е обявен в несъстоятелност и да не е в производство по несъстоятелност;
2. да не се намира в ликвидация;
3. да няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган;
4. да не е лишен от право да упражнява търговска дейност;
5. да не е осъден за банкрут;
6. да не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или стопанството, освен ако е реабилитиран;
7. отговаря на изискванията по ал. 15, т. 6.
(20) Изискванията по ал. 19, точки 4, 5 и 6 се отнасят за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на кандидата.
(21) Обстоятелствата по ал. 19, точки 1, 2, 3, 5 и 6 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 13, точки 4 и 7 – с декларация.
(22) В офертата си за сключване на договор за съвместна дейност всеки кандидат посочва инвестиционните си намерения по години. Офертите се представят в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от негов упълномощен представител в Държавната агенция по горите.
(23) Офертите се разглеждат в Държавната агенция по горите от комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите. Комисията се състои най-малко от петима членове, от които задължително един правоспособен юрист.
(24) Съставът на комисията се обявява в деня, определен за разглеждане и оценяване на предложенията.
(25) Член на комисията не може да бъде лице, което е „свързано лице” по смисъла на Търговския закон с кандидат в конкурса или с членове на неговите управителни или контролни органи.
(26) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.
(27) Членовете на комисията представят на председателя на Държавната агенция по горите декларация за обстоятелствата по ал. 25 и 26.
(28) Комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието на предложенията с предварително обявените условия.
(29) Комисията има право по всяко време да проверява заявените данни и факти от кандидатите, както и да изисква в определен от нея срок допълнителни доказателства за обстоятелствата, изложени в офертата на кандидата.
(30) Комисията изготвя протокол за своята работа и прави оценка на офертите и предложение за класиране на кандидатите.
(31) Председателят на Държавната агенция по горите със заповед обявява резултатите от класирането в 14-дневен срок след изготвяне на предложението по ал. 30.
(32) Заповедта по ал. 31 е индивидуален административен акт по смисъла на Закона за административното производство.
(33) Договорът за съвместна дейност в държавното ловно стопанство се сключва от директора на държавното ловно стопанство с лицето, спечелило конкурса, в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал. 31.
(34) Ежегодно в срок до 31 януари към договорите за съвместна дейност се подписва допълнително споразумение, в което се посочват дейностите, които ще бъдат извършвани в държавното ловно стопанство, както и размерът на инвестицията, с която всяка от страните ще участва в тях.
(35) Договорите по ал. 33 и споразуменията по ал. 34 влизат в сила след представяне на банкова гаранция за изпълнение на договора и утвърждаването им от председателя на Държавната агенция по горите.
(36) Ежегодно, в срок до 30 ноември на текущата година, Държавната агенция по горите извършва проверка по изменение на договорите за съвместна дейност. Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверка по изпълнението на договорите по всяко време. За резултатите от проверките се изготвят доклади, които се изпращат до председателя на Държавната агенция по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, доколкото имаме предложение със Стела Банкова, а именно да не се приема чл. 9 и по-точно ал. 12, която казва: „Държавните ловни стопанства по ал. 1 могат да сключват с трети лица договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности, както и за дейности, свързани с подобряване на местообитанията на дивеча. Договорите се сключват за срок не по-дълъг от 15 години.”
Уважаеми колеги, има едно предложение на Васил Калинов, с което в ал. 12 накрая се добавя: „Държавните ловни стопанства, определени по списък, могат да сключват договори за съвместно извършване на посочените в ал. 2 дейности за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват на дейност”.
Уважаеми колеги, аз миналия път казах, ще ви кажа и сега. Според мен, става дума за една скрита приватизация на ловните стопанства и ще ви кажа защо. Тези държавни ловни стопанства могат да бъдат отдавани на частни лица без конкурс, както забелязвате от предложението на господин Калинов – по списък, интересно кой ще прави този списък, като ще бъде използвана 33% от територията на тези стопанства. Вие знаете, че дивечът общо взето се движи и ако частникът вземе 33% от едно оборудвано, изградено вече ловно стопанство, той ще го захрани и съответно ще го експлоатира практически на 100% и печалбата, разбира се, ще отива в частните лица. Ето затова ви казвам, че това е един опит да се използват държавните стопанства изцяло за частни цели.
Както виждате, договорите са за 15 години, което само по себе си говори, че това е един изключително дълъг период. Пак ви казвам, става дума за скрита приватизация.
Ето защо аз настоявам нашето предложение да се гласува – да отпадне тази възможност, държавните ловни стопанства да останат държавни. Ако управлението на тези стопанства не е добро, държавата може да смени това управление, не е никакъв проблем, и да се експлоатират ефективно в интерес на държавата, а не в интерес на частни лица. Това е моето принципно предложение. Надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, всъщност дебатът по § 5 се проведе. Сега да се изказваме по два пъти за едно и също нещо мисля, че не е в духа на нашия правилник. Все пак, ако има нещо по този нов текст, който сега ни се прочете, разбира се, можем да дебатираме.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този нов текст по същество не променя нещата. Аз мисля, че не може при такъв сериозен въпрос и при такъв сериозен проблем все пак да не се обърне внимание при тази процедура, когато гласуването е отделено от основния дебат. Това е един от същностните моменти и един от големите проблеми на този закон.
Аз няма да повтарям аргументите, че чрез тези 33%, които ще бъдат ...
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Няма 33%. Четете бе, колеги!
ИВАН СОТИРОВ: Колкото и да са. Това предоставяне на ловните стопанства, които така или иначе са завзети от добре познати на всички българи частници – това са всички олигарси на България, на които вие искате да дадете държавните ловни стопанства, едно от малкото неща, което все още е съхранено. Идеята как с разпоредбите в закона ще им бъде забранено да ги ограждат – ще им бъде забранено толкова, колкото е забранено на Гео Дундаров, на Гриша Ганчев, които си заграждат и частни, и общински имоти и си правят ловни стопанства съвсем незаконно. Как ще се справите с хора, които така или иначе дърпат конците на цялото управление в държавата?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Нали искахте да има процедура. Ето ви процедура!
ИВАН СОТИРОВ: Никакви процедури! Тези хора, пуснете ли вълка в кошарата, и без това много от тези хора вече са патрони на съответните ловни стопанства и колят и бесят и на тях им казват „шефе” – на Валентин Златев, на Тодор Батков и на куп хора, да не изброявам. Това са хората, които така или иначе вече по същество си държат тези стопанства и вие искате да легализирате това със закон.
Аз затова и вчера поставих въпроса, че това, което искате да направите, е скандално. Искате да съсипете тези уникални стопанства. Аз съм убеден, че с тях ще стане това, което стана с всички водоеми и рибни стопанства, които бяха дадени на мутрите и съсипаха всички водоеми. Това за мен е едно престъпление.
Затова призовавам всички колеги тук, които имат някаква отговорност, независимо кой от коя политическа партия е, защото съм убеден, че във всички политически партии има почтени хора и има хора, които мислят за бъдещето на България и за децата си. Това е престъпление, което се направи – тези хора да се пуснат да дерибействат в ловните стопанства на България.
Призовавам ви да не подкрепяте този текст изобщо и в редактирания вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще кажа няколко думи в защита на този текст.
При обсъждането на предишната редакция на чл. 9 се изказаха много основателни съображения по отношение на процедурата, която беше предвидена. И в момента има възможност да се дават ловните стопанства на представители на частния бизнес, така че всъщност това, което се прави, е да се въведе ясна публична процедура с конкурс, с обявяване на параметрите за конкурса и възможност за обществен контрол, разбира се. Ако ние не регламентираме този въпрос, наистина ще наблюдаваме това, което в момента имаме в немалко стопанства като отклонение от приетите норми.
Затова смятам, че това, което е предложено в момента, а и ние много подробно обсъждахме в комисията, е доста обширен текст точно с желание да бъдат регламентирани всички етапи на тази процедура, да не се допуснат отклонения, да бъде възможно максимално да се контролира този процес. Ако си спомняте моята пледоария при предишното обсъждане на текста, аз изказах голямо безпокойство, че в част от ловните стопанства от списъка – приложение към този член, има защитени територии.
Сега в т. 6 на ал. 15 изрично се предвижда, че в случай, че в рамките на ловното стопанство има защитени територии, това да се указва в договорите и да се вземат специални мерки за защита на тези защитени територии. Така че смятам отпадат 33%, тоест подозрението, че ще има съвсем незначително инвестиране от страна на частния капитал, а право да се ползва цялата територия на стопанството, отпада, договорът ще бъде публичен. Така че мисля като процедура максимално са предвидени всички опасности, които можеше да създава предишният текст.
По тази причина аз заявявам, че ще подкрепя този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем към гласуване.
Моля ви за внимание, тъй като това е един от най-важните текстове в този закон, а и спорен, разбира се.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Юруков и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението се оттегля.
Има няколко предложения, които се подкрепят.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 15, против 55, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за процедура.
Докато дойде господин Христов, искам да информирам народните представители, че по този текст, когато се обсъждаше онзи ден, се изказаха 8 народни представители, днес 3, или общо 11 народни представители са взели отношение по текста.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля да прегласувате този текст и да подкрепите нашето предложение. По същество вие давате възможност държавните ловни стопанства да бъдат дадени в частни ръце, да бъдат експлоатирани от частни лица. Всичко изградено дотук от държавата вие го харизвате на определен кръг от хора, шепа олигарси. Това правите в момента.
Мисля, че не е нужно да ви посочвам примери в Еленския балкан – този така наречен Гео Дундаров, централните телевизии даваха репортажи как си е заградил своето стопанство и как хората не могат да преминат. Държавата не можеше да се справи и все още не може месеци наред.
Колеги, осъзнайте се, оставете държавните ловни стопанства да бъдат стопанисвани от държавата. Не ги давайте с лека ръка, не харизвайте малкото останало в българската държава, така както направихте с тези концесии в Челопеч, Горна Баня и къде ли не още. Това е грабеж, това е източване на българското национално богатство. За това става дума.
Хората, които днес гласуват “за”, които подкрепят този унизителен текст, ще носят своята отговорност. Нека да го премахнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Минчо Христов всъщност се изказва трети път по същия текст.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 43, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 5, така както е по Допълнителния доклад и беше прочетен тук от председателя на комисията господин Васил Калинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 84, против 19, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
Преминаваме отново към основния доклад. По § 6 има направено предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 55, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 6, както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 88, против 10, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
По § 7 има предложение от народния представител Георги Юруков и група народни представители, което не се подкрепя.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от Евдокия Манева и Иван Костов. Оттегляте ли го или не? Не.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов в т. 2, тоест в частта на тяхното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 78, въздържали се 11.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
В заседанието д-р Паница устно, но е отразено в стенографския протокол, направи предложение по § 7: „могат да се обособят развъдни” да остане.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 43, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 7, както се предлага от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
Поставям на гласуване § 8 и § 9, както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 3, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
По § 10 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 1, против 50, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Венцислав Върбанов не се приема.
Следва предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 59, въздържали се 35.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
По текста на § 10 в пленарно заседание народният представител Васил Паница предложи в чл. 22, ал. 1, в последното изречение думите „от 3 до 6 месеца” да се заменят с думите „до 4 месеца”.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 6, против 47, въздържали се 46.
Предложението на народния представител Васил Паница не се приема.
Същият народен представител – Васил Паница, е предложил в чл. 22, ал. 4 буква „б” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 5, против 54, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
По същия текст - в чл. 22, ал. 9 думите „след преминаване на нов курс на подготовка” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 12, против 62, въздържали се 25.
И това предложение на народния представител Васил Паница не се приема.
Поставям на гласуване § 10, така както ни се предлага от комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
Моля за вашето внимание, уважаеми народни представители. Отваряме допълнителния доклад, който днес ви беше раздаден, на стр. 6.
Господин Калинов, моля да прочетете § 11 от допълнителния доклад - това, което предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
„§ 11. Създава се чл. 23а:
„Чл. 23а. (1) Изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на Управителния съвет. Не може да упражнява правото си на ловуване лице, което: ...” и тук следва целият стар текст, с изключение на ал. 2, където е добавено „на управителния съвет”, както е подчертано в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, по § 11 беше проведена дискусия. Практически текстът е един и същ, само е добавено „на управителния съвет”.
Ако желае някой народен представител, да направи предложение по текста. Няма.
Гласуваме § 11 в редакцията му в допълнителния доклад.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 2, въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
Следва § 12, така както ни се предлага от комисията, и § 13, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 4.
Тези два параграфа са приети.
По § 14 има предложения на народните представители Венцислав Върбанов; Светослав Спасов и Лъчезар Иванов. Техните предложения не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 1, против 67, въздържали се 30.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване § 14, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
По § 15 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, а също така и на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, които не се подкрепят от комисията.
Тъй като техните предложения са еднотипни, ще ги поставя общо на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 78, въздържали се 18.
Предложенията не се приемат.
Следва предложение на народния представител Васил Паница.
Моля, гласувайте тази част, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 70, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Васил Паница не се приема.
По текста тук, в пленарната зала, беше направено предложение от народния представител Борислав Ноев: В чл. 30, ал. 3, изречение второ, след думите „65 години” да се добави „както и членуващи в повече от едно сдружение”.
Гласувайте предложението на народния представител Борислав Ноев.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Паница пак по същия текст, направено тук, в пленарната зала: В чл. 30, ал. 3 последното изречение да придобие следната редакция, цитирам: „Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният им брой, с изключение на случаите по § 66”.
Гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Следващото предложение по същия текст е направено от народния представител Ремзи Осман.
Ремзи Осман предложи в пленарната зала: в чл. 30, ал. 3 думите „с изключение на случаите по § 66” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 15, така както ни се предлага от комисията, с двете добавки, които гласувахме преди малко.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По § 16 има предложения на народните представители Венцислав Върбанов; Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, които са идентични.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 4, против 80, въздържали се 16.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в неподкрепената му част.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров оттегля своето предложение.
Поставям на гласуване § 16 и § 17, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Двата параграфа са приети.
По § 18 има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 101 народни представители: за 6, против 78, въздържали се 17.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 18, както ни се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
По § 19 отново има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 7, против 81, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 19, както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 19 е приет.
Уважаеми народни представители, отиваме към § 20 (на стр. 39). По този параграф има много предложения. Всички предложения са приети, с изключение на предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов.
Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители Стела Банкова и Минчо Христов.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 66, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 20, (от стр. 32 до стр. 45), както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 20 е приет.
По § 21, (стр. 46), има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 2, против 77, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Народните представители Стела Банкова и Минчо Христов са направили предложение и по следващия § 22, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 77, въздържали се 19.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 21, подкрепен от комисията, § 22, както е по комисия, и § 23, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте тези три параграфа.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
По следващия § 24 има подкрепено от комисията предложение на народния представител Васил Паница.
Моля, гласувайте § 24, така както се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
По следващия параграф има предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 16, против 66, въздържали се 17.
Предложението не се подкрепя.
Уважаеми народни представители, сега за да динамизираме нещата в оставащите две минути, отиваме на стр. 51, § 29.
По него има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 74, въздържали се 14.
Предложението на двамата народни представители не се подкрепя.
Уважаеми народни представители, сега в оставащите секунди моля да гласуваме § 25 така, както се предлага от комисията, параграфи 26, 27 и 28, които са по вносител и се подкрепят от комисията, § 29, 30 и 31 включително.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
Ще спрем дотук.
Половин час почивка. В 11.00 часа – парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието на Народното събрание.
Добре дошъл на министър-председателя!
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 26 септември 2008 г. – 2 октомври 2008 г.
Питане от народния представител Евдокия Манева към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане на пречиствателни станции за питейни води. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Питане от народния представител Яне Янев към Меглена Плугчиева – заместник министър-председател, относно политиката на заместник министър-председателя, свързана с контрола и координацията между държавните структури, работещи с европейските фондове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Питане от народния представител Минчо Христов към Меглена Плугчиева – заместник министър-председател, относно политиката на българското правителство за отстраняване на груби управленски грешки, свързани с Фонд “Земеделие” и Разплащателната агенция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Питане от народния представител Мария Капон към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на България по отношение напрежението между Русия и Грузия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Питане от народния представител Мария Капон към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на ценообразуване в “Булгаргаз холдинг” и опасностите пред българската икономика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Питане от народния представител Пламен Славов към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно липсата на последващ контрол по издадени разрешителни за добив на инертни материали от водни обекти в община Карлово, Пловдивска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Питане от народния представител Елеонора Николова към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на държавата за развитие на Международен панаир – Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 октомври.
Писмени отговори на питания и въпроси:
- на народния представител Иван Николаев Иванов от министър-председателя на Република България Сергей Станишев;
- на народния представител Иван Николаев Иванов също от министър-председателя Сергей Станишев;
- на народния представител Нено Димов от министър-председателя господин Сергей Станишев;
- на народния представител Нено Димов от министъра на вътрешните работи Михаил Миков;
- на народния представител Атанас Атанасов от министъра на вътрешните работи Михаил Миков;
- на народния представител Ахмед Юсеин от министъра на вътрешните работи Михаил Миков;
- на народния представител Лъчезар Тошев от министъра на вътрешните работи Михаил Миков;
- на народния представител Ненко Темелков от министъра на финансите Пламен Орешарски;
- на народния представител Иван Сотиров от министъра на отбраната Николай Цонев;
- на народния представител Диана Хитова от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Това са получените писмени отговори на въпроси и питания.
Има думата по процедура господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Процедурата ми е във връзка с един въпрос, който съм задал и който ми беше върнат на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Четиридесетото Народно събрание. И аз съм несъгласен с това, че въпросът ми е върнат, тъй като смятам, че въпросът ми беше точно отправен, адресиран правилно към господин министър-председателя. Този въпрос беше отправен към него, защото той е отговорен за действията на министрите от неговото правителство. Така, както и в писмото, с което въпросът ми е върнат, е казано, че съгласно чл. 77, ал. 2 от правилника, към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
Въпросът ми се отнасяше по отношение на министър от правителството. Той беше конкретно свързан със заместник министър-председателя от правителството госпожа Емел Етем за която през последните дни беше безспорно установено, че е участвала в съвместен бизнес с около 25% за всеки един от тях – за нея и за лицето Янко Хаджигеоргиев. И ставаше дума за фирмата „КАРЕ-93”. Същият е скандално известен от участието си в чешката фирма „Агропласт”, свързана с трафик на оръжия в международен мащаб, около която в Чехия се е разразил един огромен политически оръжеен скандал. Името на съдружника на госпожа Емел Етем е свързано и с дружеството „Си Ейч холдинг”.
Въпросът ми към министър-председателя беше дали са му известни тези факти, известно ли Ви е, че въпросният Янко Хаджигеоргиев, за който чешките власти твърдят това, което изложих по-горе, че е един от големите трафиканти на оръжие, назначен в министерството на госпожа Емел Етем на ключова позиция. За всичко това трябваше да отговори господин министър-председателят, тъй като се касае до госпожа Етем, която е свързана с всичко това. И тя не можеш да даде, разбира се, обективен отговор за това.
Така че, господин председателю, въпросът ми е неправилно върнат. Аз настоявам той да бъде отправен към министър-председателя по съответния ред, за да отговори той на всички тези въпроси. Скандалът явно започна да отшумява и може би това беше целта да не се стига до отговор от министър-председателя, за да отшуми проблемът и въпросът, както става това в последните дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както знаете, ал. 2 на чл. 77 е съвсем ясна – към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
Постъпиха искания за изказвания от името на парламентарни групи. Такова е на групата на Българска нова демокрация.
Има думата госпожа Лидия Шулева от името на парламентарна група.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска нова демокрация Управлението на тройната коалиция или истината за лъжата
Последната седмица беше белязана от сериозни скандали, свързани с управлението на тройната коалиция. Шоковото повишение на цената на газа от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изправи огромен брой български граждани пред ужаса от предстоящата зима и невъзможността да плащат сметките си за отопление. Не по-малък е ценовият шок от увеличението и при фирмите. Все неща, които се случват, когато непредвидимите действия на държавните органи са отличителната черта на това управление.
Тази печална равносметка насочи вниманието на всички граждани към международните договори, които са сключвали правителствата на България, и последствията от тях. В медиите беше изнесена информация, даваща ни основание да направим много констатации и да си зададем немалко въпроси.
Българска нова демокрация отправя следното питане към компетентните органи:
Първо, вярно ли е твърдението, че съгласно подписания договор през 1998 г. цената на газа, доставян за България в размер на 8% от количеството на договорния транзит, е фиксирана и възлиза на 83 щ.д. за 1000 куб. м за периода 1998-2010 г.?
Второ, вярно ли е твърдението, че съгласно подписания анекс през 2006 г. цената за същите количества се определя в съответствие с график за поетапно достигане на цената на международните пазари до 2012 г.?
За по-голяма яснота даваме следния предполагаем пример за цената през 2008 г. Цена, ако действаше договорът от 1998 г. – 83 щ.долара. Цена съгласно анекса – 70% от настоящата пазарна цена или приблизително 420 щ.долара.
Правителствени източници твърдяха, че ни очаква около 48% увеличение на цената по този вид доставки на газа до 2012 г. Може би са пропуснали да добавят обаче, че става въпрос за поетапно увеличение не спрямо фиксираната през 1998 г. цена, а спрямо текущата пазарна цена. Малка е разликата наистина – увеличението две години по-късно е само 500%!
Трето, вярно ли е твърдението, че в договора от 1998 г. имаме фиксирана цена на газа както по бартерния внос, така и по транзита, а в анекса от 2006 г. имаме пазарна цена по вноса и фиксирана цена на транзита, актуализирана за период от 25 години напред само с европейския ръст на инфлацията?
Четвърто, вярно ли е твърдението, че съгласно подписания анекс срокът до 2030 г. е само по отношение на доставките за транзит, а след 2012 г. България няма гарантирани договори за доставка за потребление в България?
Представянето на ясна и точна информация по поставените въпроси ще сложи разделителна линия между истината и лъжата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питанията и въпросите към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Питане от народния представител Атанас Атанасов относно правителствената политика за борба с корупцията по високите етажи на властта.
Господин Атанасов, имате думата да развиете питането си.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Темата е свързана директно с дейността на Държавната агенция „Национална сигурност”. За това кратко време на питането не знам дали бихме могли да кажем всичко от тази трибуна, защото българското общество през последните дни беше обилно залято с информация и дезинформация във връзка с дейността на тази институция.
Да започнем от това защо се стигна дотам да се приеме този специален закон и да се създаде тази специална институция, която, господин министър-председателю, Вие многократно сте изтъквали като своя лична заслуга. Отговорът е много прост и той се отразява върху социологическите проучвания за подкрепата на вашето правителство. А именно защото тотално се провали правителствената политика за борбата с престъпността и корупцията в България. Тотално се провали Министерството на вътрешните работи под ръководството на вашия бивш министър Румен Петков. Вие бяхте принуден да правите маневри, но не за да се справите с борбата с корупцията и престъпността, а за да овладеете боричканията вътре във вашата партия.
Защото Румен Петков не успя да съчетае пропагандата с прикриването на организираната престъпност на управляващите. Защото, общо взето, това се случваше и това се наричаше борба с престъпността – опитите да се прикриват корупционните схеми на управляващите.
Затова измислихте това ново пропагандно оръжие – Държавна агенция „Национална сигурност”, основно с цел да се опитате да заблудите Брюксел, че имате намерение и воля да се борите с корупцията и с престъпността.
Не може да има успех в борбата с корупцията по високите етажи на властта чрез използването на такова средство, защото корупцията се генерира от властта, корупцията е иманентна част на властта. Не можем да очакваме тези, които генерират корупцията, да се справят с нея.
Аргументирайки своето питане, искам да Ви посоча един конкретен факт. След провала на Министерството на вътрешните работи, след като сменихте вътрешния министър и в Брюксел обяснявахте, че го сменяте заради корупция, а в България обяснявахте, че той се е оттеглил, защото е достоен, искам да попитам:
Какво се случи с всичките тези материали, които бяха събрани в Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”? Какво се случи с разработките за фалшивите бандероли за алкохол? Какво се случи с разработките за търговия с некачествени горива? Какво се случи с разработките за контрабанда? Те бяха засмукани от ДАНС, скрити там и резултат няма.
Затова, господин министър-председателю, аз искам да Ви попитам: каква е вашата политика да се борите с корупцията по високите етажи на властта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, в едно със сигурност сте прав – че в последните дни и седмици нашето общество беше залято от информации и, както Вие казахте, дезинформации за работата на Държавната агенция „Национална сигурност”.
За мен е симптоматично, че тази кампания срещу ДАНС се разгърна именно в момента, в който тази агенция започна да върши точно тази работа, за която беше създадена, в това число и за борба срещу корупцията по високите етажи.
Необходимо ли е да Ви припомням, че през последните две седмици сериозни обвинения бяха повдигнати срещу заместник-областния управител на София, срещу заместник-председател на Държавна агенция? Едва ли ще отречете, че това са все високи етажи на властта. Целта за създаването на Държавната агенция „Национална сигурност” беше, е и ще бъде да имаме европейски ред в нашата държава и да отвоюваме държавата ни от влиянието на сенчестия бизнес, на организираната престъпност.
Никой не бива да си прави илюзии, най-малкото смятам, че Вие имате илюзии, че тази борба ще е лесна. Ще има много съпротива. В съпротивата ще бъдат използвани всякакви средства, в това число активно методите на дезинформацията, методите на съчетаването на факти, полуистини и откровени лъжи, за да бъде дискредитирано това ново начинание, полезно за българската държава.
Нямам съмнение, че и в самата държавна агенция не веднага, и не всичко се случва по най-добрия начин, защото е необходимо чувство за мисия на всички служители на агенцията, не само на нейния председател.
Искам отново от тази висока трибуна да потвърдя моето пълно доверие в председателя на държавната агенция, в неговата почтеност и в неговата ясна политическа воля да се справи и с корупцията, и с организираната престъпност, за което той има и ще има моята пълна подкрепа.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос, уважаеми господин Атанасов, ограничаването на корупционните действия на високо ниво без съмнение е една от приоритетните цели за създаването на държавната агенция. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” е създадена Дирекция „Противодействие на корупцията”. Тя извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност с участие в корупция и връзки с организираната престъпност. Тези лица са определени в чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществата на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” е регламентирана организацията на дейността на дирекцията и механизма за взаимодействие с прокуратурата и другите държавни ведомства. В дирекцията се събира, обработва, систематизира и анализира информацията от различни държавни регистри, касаещи лицата, заемащи висши държавни длъжности. Една от нейните основни дейности е анализ на имущественото състояние, декларирано от посочените лица, както и причините за неподаване на декларация или несъответствие в данните. В процеса на проверка се извършва преценка на придобиваните активи и при значителни разлики се предприемат допълнителни действия, включително иницииране на данъчни проверки.
Съгласно моя заповед в Държавна агенция „Национална сигурност” постъпват копия от декларациите за конфликт на интереси на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт, подавани на основание на Етичния кодекс на Министерския съвет. Декларациите касаят лица с липса на несъвместимости при заемането на длъжностите, обявяване на интереси и конфликт на интереси при изпълнение на задълженията.
За изпълнение на функциите по противодействие на корупцията се осъществява взаимодействие между ДАНС и останалите ведомства. Към настоящия момент споразумения за сътрудничество и обмен на информация са сключени със Сметната палата и Националната агенция по приходите. В процес на подписване е споразумение с Агенцията по вписванията.
В Държавна агенция „Национална сигурност” е създадена и система за получаване и първична проверка на сигнали за корупция. Когато сигналите се отнасят до корупционно поведение на магистрати незабавно се уведомява прокуратурата и се извършва проверка под ръководството на Върховната касационна прокуратура. Когато предварителната информация на даден сигнал приключи със заключението, че сигналът е основателен и достоверен, но не касае лица, заемащи висши държавни длъжности, материалите се изпращат в съответната прокуратура по компетентност.
Дирекция „Противодействие на корупцията” анализира корупционните практики и разработва система от мерки за своевременно разкриване и неутрализиране на причини и условия, форми и признаци на корупционно поведение. С целесъобразно въздействие съвместно с инспекторатите на държавните ведомства тя подпомага създаването на благоприятна антикорупционна среда срещу обективно съществуващите причини и условия за корупция. Дирекцията следи международните практики и тенденции в противодействието на корупцията и участва в обучения, организирани от министерства и държавни ведомства по предотвратяване на корупцията. Съвместно с неправителствени организации провежда дейности, свързани с превенция на корупционни практики.
Уважаеми господин Атанасов, Вие като човек, който е работил в службите в края на 90-те години и в началото на този век, и сте заемал високи длъжности в тях, много добре осъзнавате колко трудна дейност е създаването на една нова държавна агенция. Самият факт, че след приемането на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” в края на 2007 г. за няколко месеца беше формирана агенцията, създадена като структура, започна да оперира, само по себе си е голямо постижение. Това, разбира се, не е достатъчно, защото обществените очаквания са високи.
Искам затова да Ви информирам, че въз основа на извършени проверки и проведени оперативно-издирвателни действия за периода от 1 април 2008 г. до момента са образувани 11 досъдебни производства. Това е само началото.
Мисля, че фактите са красноречиви, господин Атанасов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за Вашите два уточняващи въпроса, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър-председател.
Благодаря, господин председател. Аз имам два уточняващи въпроса, но искам да Ви кажа, господин министър-председател, от тази най-висока трибуна в държавата, за да разберете и да чуете мнението на опозицията за това, което се случва в ДАНС: цялата история е свързана с желанието за преподчиняване на контрабандните канали. Това е историята. Не си завирайте главата в пясъка. Защото, ако Вие считате, че това не е вярно, това означава, че сте част от схемата.
Сега да Ви кажа конкретни факти – през лятото на тази година беше сменено ръководството на митниците в България. За шеф на митниците беше назначен небезизвестния Кулишев – човекът, ръководил митниците по времето на Тодор Живков и Жан Виденов. Кои бяха назначени за негови заместници – Христо Арабаджиев и Румен Божинов. И двамата са бивши офицери от Второ главно управление на Държавна сигурност, Дванадесети отдел. Дванадесети отдел на ВГУ беше създаден навремето при Тодор Живков и се занимаваше основно с оперативно осигуряване на граничните контролно-пропускателни пунктове, тоест провеждането на държавната политика по контрабанда. Тези хора нямат един ден стаж в митниците, господин министър-председател. Един ден стаж нямат в митниците, работили са само в Държавна сигурност, и Вие ги направихте заместници в митниците. С какво се занимават те? Те разбират от създаване и контрол на контрабандни канали.
И тъй като се опитвате да избутате от тези позиции сега хората, свързани с Румен Петков, се получи сблъсъкът в Държавна агенция „Национална сигурност”.
Другият сюжет, който тече – тези, които се опитват да установят контрол върху контрабандните канали сега хвърлиха на медиите другите, на които са възлагали да ги контролират. Ето, това е.
А искам да Ви кажа и няколко думи за обществените поръчки, защото Вие казахте – заместник този, заместник онзи... Общо-взето на този етап се занимавате със заместниците, тоест с партера на властта. Кой ще се занимава с обществените поръчки, където изтичат толкова много пари? Кой ще се занимава с Орешарски, с Гагаузов, с Мутафчиев? Кой? Или това не е позволено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз, разбира се, не мога да се меря по компетентност с господин Атанасов в познаването на работата на бившите структури на Държавна сигурност, както и на работата на Министерството на вътрешните работи и Националната следствена служба. Смятам се за политик, а не за специалист в тяхната дейност.
Това, което ясно заявих, е политическата воля, за която е създадена Държавна агенция „Национална сигурност”. Смятам, че и последните седмици показват тази политическа воля на нейното ръководство, в това число със сериозни обвинения срещу хора от високите етажи на властта, а не от партера на властта, както Вие споменавате.
Ако става дума за обществените поръчки, аз се надявам Народното събрание час по-скоро да приеме промените в Закона за обществените поръчки, които според мен правят много важна стъпка напред за подобряване на процедурите за прозрачност, отчетност и контрол върху обществените поръчки. Много добре знаете, че още преди лятната ваканция този закон беше внесен от правителството в Народното събрание. Сега сме вече началото на октомври.
Апелирам към всички народни представители, в това число и от опозицията – час по-бързо той да бъде приет, защото е важна антикорупционна мярка като среда за провеждане на обществените поръчки. Би трябвало да има добър контрол върху тяхната реализация.
Искам само да обърна внимание върху симптоматичната грешка на езика на господин Атанасов – аз общувам с министър Мутафчиев. Когато говорите за господин Мутафчийски, очевидно това е може би човек, с който вие общувате. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За Вашето отношение – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Понякога се получават грешки в езика и Вие се опитахте да изместите встрани сериозната тема, която е поставена тук.
Господин министър-председател, българският народ казва, че рибата се вмирисва от главата, но се чисти откъм опашката. Точно това правите Вие, за съжаление, обаче вашето управление вони. Вони на корупция отвсякъде! Ваш е проблемът, че не искате да признаете тези обстоятелства и да се опитате да се борите с тях, а може би не можете да го направите. Ще ви кажа защо.
Създадохте ДАНС и тя трябваше да бъде независима и да работи срещу корупцията и престъпността. Представители на Висшия партиен съвет на БСП, членове на Бюрото – най-висшият орган на вашата партия, ходят по медиите и разказват конкретни факти от разработките на ДАНС. Какво означава това? Означава, че както навремето Политбюро се е занимавало с разработките и конкретно на Държавна сигурност, по този начин работите и вие! Това е манталитет, господин министър-председателю. (Реплики в КБ.) Манталитет! А корупцията при вашето управление е начин на мислене, който вие за три години се опитвате да реализирате в практиката. Най-голямата корупционна сделка, която вие сключихте, е тази коалиция, защото приехте заради властта да бъдете заедно в коалиция с хора, които трябваше да бъдат изправени пред правосъдието за корупционни практики – с Доган, със Сакскобургготски. Това е! И затова няма да имате никакъв резултат в това отношение.
Ще ви кажа един факт, за да видите колко е фрапиращ. И вие го знаете! Министър на финансите във вашето правителство е Пламен Орешарски, който е от квотата на вашата партия, но не е член на вашата партия. Той е предложен да бъде член на правителството от най-богатия човек на държавата. А знаете ли, че Американското посолство отказва виза на този най-богат човек да пътува? Знаете ли на кои лица Американското посолство отказва визи? На хора, които смята, че са свързани с организираната престъпност и корупцията, господин министър-председател.
Накрая ще ви кажа две думи за Сертов, защото тук го подкрепяте, хвалите го. Подкрепяйте го колкото искате, но са събрани неколкостотин подписа от негови подчинени, които са Ви връчени. Може ли този човек да продължава да ръководи структура, която е възстанала срещу него?! (Реплики от КБ.) Това е абсурд! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни спестовни влогове.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин премиер, колеги! Ще поставя един въпрос, който засяга пряко над 200 000 български граждани. Толкова са хората, притежаващи многогодишни жилищноспестовни влогове или така наречените лихвоточки. В продължение на години тези хора са държали своите спестявания в Държавна спестовна каса, като са финансирали безлихвено българската икономика с надеждата да закупят свое жилище. За съжаление нито едно от правителствата досега не компенсира справедливо тези хора. Българският парламент и правителството дължат решение на този вече 20 години отлаган въпрос.
Много от притежателите на лихвоточки впрочем вече не са между живите. Беше реституирана едра градска собственост, бяха реституирани ниви в междублокови пространства, бяха реституирани имоти на гражданина Сакскобургготски, които винаги са принадлежали на българската държава, но стотици хиляди, които са финансирали с последните си спестявания българската икономика, останаха необезщетени. Бяха измислени какви ли не спънки тези хора да не получат дължимото от държавата. Те нямат право дори да прехвърлят лихвоточките на своите деца. За да кандидатстват за своята парична компенсация, не трябва да имат жилища или вила, по-скъпа от 15 000 лв. Тази стойност не е индексирана от 1992 г. досега, въпреки че през 1996-1997 г. преживяхме инфлация от близо 2000-3000%. Също не трябва да си продавал жилище през последните близо 30 години.
През 1990 г. лихвоточки са имали над 300 000 граждани, но досега само около 25% от тях са получили някаква компенсация. Странно е, че през цялата 2007 г. от специално създадения Национален компенсационен жилищен фонд са компенсирани само 2684 влога със средна стойност около 4000 лв. Кой може да си купи, уважаеми колеги, жилище с 4000 лв. днес?!
Моят въпрос е: има ли стратегия българското правителство и съответно мнозинството в парламента за решаването на този въпрос? Как оценявате дейността на тъй наречения Държавен компенсационен жилищен фонд и какви са разходите за неговата издръжка, господин премиер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Компенсирането на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове се определя от нормативните документи и финансовите възможности на страната. Със Закона за уреждане на жилищните въпроси към граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове към Министерския съвет е създаден Национален компесаторен жилищен фонд. Компенсацията се изплаща на правоимащите при покупка на готово жилище, както и при започване изграждането на жилище, независимо от формата, при която това става. Нейният размер се определя като левова индексация на спестовните числа към 31 декември 1990 г.
Индексът се определя периодично от управителния съвет на фонда, който взема предвид както икономическите условия, цените на жилищните имоти и инфлацията, така и финансовите възможности на фонда. В периода от 1999 г. до 1 април 2004 г. индексът е бил 0,03 от лева, 3 ст. на едно спестовно число. След тази дата става 4 ст. на едно спестовно число.
От началото на мандата си правителството създаде необходимите финансови условия, които позволяват на управителния съвет на три пъти да повиши левовия индекс, като от 1 май 2008 г. той е 0,08 от лева, което представлява 100% увеличение в сравнение с предишния период. Този факт от политиката на правителството е красноречив опит да се преодолява натрупаното изоставане на компенсациите от цените на жилищните имоти в годините до 2005 г.
Въпреки посоченото тенденцията, която се наблюдава, е все по-малко правоимащи по закона граждани да предявяват искане за компенсация. През 2006 г. са компенсирани 4420 жилищноспестовни влога, като средният размер на компенсацията е бил 3582 лв. През 2007 г. компенсираните влогове са 2684 бр., а средният размер на компенсацията е 4133 лв.
За първото полугодие на 2008 г. компенсираните влогове са едва 974 бр., като в същото време средният размер на компенсацията е нараснал на 5686 лв. Тази тенденция сочи, че рамките, поставени от закона, на политиката за уреждане на жилищноспестовните въпроси на гражданите с многогодишни влогове не отговарят на променените социално-икономически условия. Законът за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове не е променян от 2003 г. В Тридесет и деветото Народно събрание са внесени три законопроекта за изменение и допълнение – от Министерския съвет и съответно от народните представители господин Кръстьо Петков и госпожа Антонина Бонева, които не са разглеждани.
В Четиридесетото Народно събрание са внесени два законопроекта, които са обсъдени на първо четене. Измененията в закона са наложителни. Те трябва да гарантират справедливо уреждане на жилищните въпроси на дългогодишните жилищни спестители, като в същото време не се накърнява общественият интерес. Със закона трябва да се поемат финансови ангажименти, които държавата е в състояние да изплати. Ще посоча и някои числа. Към 1 юли 2008 г. с право на компенсация по смисъла на закона са 45 825 бр. жилищноспестовни влогове с много голяма сума спестовни числа. Не са включени в окончателните списъци и без право на компенсация по сега действащия закон 141 хил. 798 влогове.
Относно дейността и разходите за издръжка на фонда. Фондът осъществява своята дейност въз основа на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове и на правилника за неговото прилагане. Фондът е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Към него е създаден изпълнителен орган с 13 щатни бройки, включително директор. Всички служители са по трудови отношения. Ежегодно управителният съвет представя в Министерския съвет отчет за дейността на фонда и отчет за приходите и разходите за съответната година. След одобряване от Министерския съвет отчетите за дейността и разходите на фонда се обнародват в „Държавен вестник”.
Финансовата дейност на фонда се осъществява по финансов план, утвърден от първостепенния разпоредител, с бюджетни средства в рамките на бюджета за съответната година. От 1 януари 1999 г. до 31 декември 2007 г., за последните девет години, разходите за издръжка на дейността на фонда, включително за придобиване на дълготрайни активи, възлизат на 1 млн. 671 хил. лв. при общо разходи 143 млн. лв. Не посочвам данни за разходите на фонда до 1999 г. единствено поради факта, че те са в неденоминирани лева и са направени при много различни икономически условия. Но виждате, че разходите за дейността на фонда никак не са високи на фона на това, което той върши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте за Вашите уточняващи въпроси, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, дори разходите да не са високи за фонда, мисля, че работата, която той върши, съвсем не е задоволителна предвид компенсациите, които изплаща.
Що се отнася до финансовото състояние на държавата, аз считам, че далеч по-важно е да компенсираме тези хора, отколкото да закупуваме фрегати, корвети, самолети, с които да обслужваме чуждите мисии в чужбина.
Големият въпрос е как да решим проблема на тези хора, господин премиер, които, пак повтарям, са финансирали безлихвено българската икономика със своите спестявания. Сами разбирате, че с 5 хил. лв. средно на влог не може да се купи жилище. При тези инфлационни цени посочената сума не е достатъчна дори за един козметичен ремонт.
Ето защо аз мисля, че трябва да решим проблема колкото се може по-бързо, включително и тук, в Народното събрание. От година в парламента стои и не се придвижва предложението ни със Стела Банкова да бъдат премахнати всички ограничения и собствениците на спестовни числа или така наречените лихвоточки да получат левовата им равностойност при поискване. Ето го предложението, господин премиер. (Показва.) Разбира се, трябва да бъде увеличена и стойността на самите лихвоточки. Така в тази изключително тежка ситуация ще се възстанови една справедливост, всеки ще получи онова, което държавата му дължи за годините, през които е използвала неговите средства. По този начин вложителите ще могат да използват парите по собствена преценка за ремонт, за подмяна на дограма, ако щете, дори да платят главоломно растящите сметки за парно.
Често простите решения са най-ефективни и най-справедливи. Затова искам да чуя мнението Ви за това законодателно решение, което ви предлагаме със Стела Банкова. От вашето мнозинство зависи дали това решение ще бъде прието и дали ние ще успеем да решим проблемите на тези хора, които с всеки изминат ден остават все по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вярна е Вашата теза, че в България има натрупани много несправедливости по време на българския преход, в това число по отношение на хората с дългогодишни жилищноспестовни влогове. По никакъв начин не бих оспорил това. И правителството се стреми постоянно, като системна политика да преодолява натрупани с годините несправедливости.
Ще Ви дам един пример. От 1 октомври т.г. са преизчислени тъй наречените стари пенсии, до 2001 г., които създаваха огромно социално напрежение сред българските пенсионери. Имаше голяма разлика в пенсиите на хора с еднакви години трудов стаж, еднакъв принос към осигурителната система, пенсионирани до 2001 г. и след това. И тази мярка само за последните три месеца – от октомври до декември – струва на бюджета няколко десетки милиона лева. Тази политика ще продължи и занапред. Добре разбираме нуждите на най-бедните българи. Затова енергийните помощи от 1 октомври т.г. са увеличени с 60% в сравнение с тези от миналата година, отчитайки действително много по-високите на международния пазар цени на енергоносителите. Българската държава трябва да реагира и да защити най-бедните хора в България. Тази мярка засяга 360 хил. семейства, господин Христов!
Искам само да Ви дам едни данни. Ако с промените в закона се разшири обхватът на правоимащите с тези, чиито влогове не са били включени в окончателните списъци, то за компенсиране на цялата съвкупност от спестовни числа при левов индекс 0,08 лв., ще са необходими 876 млн. лв.
При левов индекс 0,10 стотни от лева сумата ще нарасне на близо 1 млрд. 100 млн. лева. Народното събрание е в своето право да разглежда и да приема закони, но винаги трябва да се търсят механизмите, които преодоляват една стара натрупана несправедливост по начин, който е поносим, възможен за държавата в сегашния момент, особено отчитайки многото рискове, които произтичат от финансовата криза по света, която засега отминава България, но трябва да сме изключително внимателни и прецизни в нашата политика, за да не изпаднем и ние в тежка и рискова ситуация, както много други страни не само Америка, но и в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашето отношение, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, Вие говорите за един милиард лева. Това са точно две „Корвети”, които вие се готвите да купувате от Франция.
Колкото до пенсиите, Вие сте абсолютно прав. Съгласен съм с Вас. Въпросът е: защо близо три години това предложение за преизчисление на тези пенсии преди и след 2000 г. беше отхвърлено от мнозинството тук? Това предложение направихме със Стела Банкова. Все пак приветствам залата, че макар и в последната година парламента реши проблема.
Ще Ви прочета част от писмото на един възрастен човек, който пише следното: „Уверявам Ви, че притежателите на жилищноспестовни влогове са предимно възрастни хора с ограничени финансови възможности и решаването на проблема за тях е от жизнено значение, което не може да се отлага безкрай. Единствената им надежда е в края на своя живот да получат справедливо обезщетение.” „Справедливо обезщетение”, господин премиер! Тези хора го чакат от близо 20 години.
Използвам случая да Ви обърна внимание върху още един проблем, имащ пряко отношение към жилищата на стотици хиляди граждани. Живеещите в жилищните комплекси на големите български градове формално не са собственици на земята под жилищните блокове, въпреки че хората са закупили своите апартаменти преди 30, 40 или 50 години. В момента се лансират идеи, включително от Столична община, тази земя да бъде продавана на гражданите. Това е опит за нов грабеж, възлизащ на стотици милиони, а може би милиарди левове.
Със Стела Банкова сме внесли конкретен законопроект, чрез който се предоставя безвъзмездно на живущите в комплексите земята под и около техните блокове. Така ние ще спрем това продължаващо застрояване на жилищните комплекси. Между другото, Съветът по законодателство към парламента, който е назначен от господин Пирински – това са 20 водещи юристи, категорично подкрепиха тази идея.
Следващата сряда аз ще внеса това предложение в пленарната зала. Моля Ви, обсъдете въпроса с най-голямата парламентарна група – вашата, и ако има политическа воля, нека да решим този проблем – да спрем продължаващото застрояване в междублоковите пространства и да не дадем възможност на Софийска община или на която община искате да рекетира българските граждани, защото утре на общините може да им хрумне да искат пари и за въздуха, който дишат хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Румен Овчаров за изявление от името на парламентарна група.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България по една единствена причина. За съжаление, няма на кого да отговарям, тъй като тези, които задаваха въпросите, очевидно не са искали да чуят отговорите. Те искаха просто да направят поредната си сесия на политическо говорене и политическа демагогия.
Честно казано, има отговорни държавни институции, министерства, стопански структури, които би трябвало да отговорят, макар че не си струва и да се отговаря на доста повърхностните и тенденциозни твърдения на госпожа Шулева.
Взимам думата просто защото вече имам чувството, че и на всички българи им омръзнаха спекулациите на тема „Газ, цени и българо-руски отношения”. Но взимам думата, точно защото госпожа Шулева прави тези внушения от тази трибуна – говори за управление на лъжата. Човек, който допреди по-малко от една година беше част от това управление. Човек, на когото и на неговите колеги аз лично съм обяснявал характеристиките на този договор още преди да бъде сключен. И тогава те бяха съгласни точно така, както бяха съгласни и представителите на Национално движение Симеон Втори в Министерския съвет, когато бяха потвърждавани тези споразумения. Сега, със задна дата, изведнъж поумняха. Всъщност на основата на какво поумня госпожа Шулева? Може би си направи труда да прочете договора или меморандума, или другите споразумения?! Сега направих една справка – не, не си е направила труда. Очевидно слуша какво говорят някои други.
Аз искам да призова и нея, и останалите така наречени представители на опозицията: с едно бегло прехвърляне на меморандума няма да разберете същността нито на преговорите, нито на резултатите от тези преговори. Готов съм да ви дам консултации, но не се излагайте като хора, които уж представляват сериозни политически сили. Това се отнася и за госпожа Шулева, преди всичко. А, между другото, и за господин Димитров, защото вчера ми припомниха, че той още 2006-2007 г. се е запознавал вече с този договор. Тогава също не е забелязал откритията, които направи преди няколко дни.
Отново искам да се върна към политическата демагогия и политическото говорене.
Уважаеми дами и господа народни представители, има няколко факта, които трябва да бъдат казани много ясно. Няма как и престанете да спекулирате с това. Това се учи в началното училище. От началото на тази година цените на количествата газ, които България получава по договора за транзит, тоест на една трета от всичкото потребление в България, са повишени само 11%. Всеки ученик от началното училище ще ви сметне, че 11% върху една трета няма как да доведе до 40% върху цялото количество. Не може да бъдат повече от 4. Не се излагайте! Това е аритметика от началното училище.
Искам много ясно да кажа няколко от характеристиките на този договор, защото госпожа Шулева се опита да спекулира и с тях. Този договор гарантира транзита на руски природен газ през България до 2030 г. С това приходи за страната ни над 4 милиарда лева. Този договор и документите към него гарантират доставките на руски природен газ в количества каквито България заяви до 2030 г. България е една от трите държави, които имат такъв договор. Малко по-късно такъв договор подписа и Франция. Само четири са държавите, които имат гарантирани доставки на газ. Гърция вече втора година се опитва да подпише такова дългосрочно споразумение и не успява.
Разбира се, можем да говорим и за другите предимства. Този договор ни освобождава от клаузата „Тейк ор пей” и от 4 милиарда потенциални санкции върху България. Няма вече такова нещо. Този договор изчиства абсолютно еднозначно проблема коя част от газа се получава първо в България – дали тази по транзитния договор, тоест по-евтината, или тази по търговските договори, или по-скъпата. Защото това не е фиксирано в онзи договор, за който тук господин Бакърджиев сега отново си позволява да се хвали. Русия още отпреди две години можеше да започне първо да ни продава търговската част. А това означаваше, че от 1 януари 2007 г. цената на всичкия газ в България щеше да бъде пазарна. Ние постигнахме това да стане чак 2012 г., за да бъде приемливо и за българските граждани, и за българския бизнес.
Колко пъти трябва да бъдат повторени всички тези неща? България е единствената държава в момента, чиято транзитна такса се увеличава всяка година за хиляда нормални кубически метра на 100 км. Всяка година - с инфлацията в Европейския съюз. Преди това 20 години стоеше такава, каквато е – 1,67, а сега вече е 1,73, а догодина ще бъде най-вероятно 1,78.
Трудно ли е да се разбере, че това е позитивно? Трудно ли е да се видят количества природен газ, които пренасяхме преди две години, преди подписването на договора? Те бяха около 15 млрд., а сега са над 17 млрд. Тези 15% също са допълнителни приходи за България. Това е единственият договор, върху който не са начислявани никакви комисионни за посредник. Никакви! Един долар за „Овъргаз” за административни услуги. Не е както при другите договори, които е подписал господин Бакърджиев – по 15, по 30 долара за 1000 нормални кубически метра.
Мога да продължа, разбира се, има и други предимства, но добре е, когато говорим тези неща, да има някой, който да ги чува. Защото упражненията на антируската риторика може би за някои от политическите сили тук са, така да се каже, самоцелно говорене, те са основна кауза от тяхната политика. Те и поради тази политика преди десет години доведоха до подписването на онзи договор, който аз наричам „договор с примка на шията”, защото България тогава беше в тази ситуация, в която вие искате да ни поставите през 2010 г. Даже още по-лошо – България без договор.
Искате да ме убедите, че тогава сте сключили страхотен договор. Никакъв страхотен договор. По този страхотен договор ние само от намалелите доставки на транзита досега сме загубили над 2 млрд. Цените, които тогава бяха определени по онзи договор, съставляващата транзитна цена беше с 20% по-висока от цената по търговския договор. Но ние се занимаваме с антируска риторика, защото за някои от присъстващите тук Русия е врагът за всички врагове. Русия е държава, с която България поддържа нормални икономически отношения. Русия е държава, с която България работи и ще продължи да работи.
Нормализацията – това е най-важното, което постигнахме с този договор. Нормализацията на нашите взаимоотношения с Русия направи България друга държава на геостратегическата карта и на Европа, и на света. България става ключова държава, през която ще се пресичат огромни енергийни потоци. България става държава, от която ще зависят и Европейският съюз, и Русия, и Турция. Не ние от тях, те от нас. Това стана възможно, благодарение и на този договор.
Господин Атанасов, благодарение на този договор ще построим и АЕЦ “Белене” и то в срокове, които са необходими на България, а не на някои от съседните държави след 10 години, когато няма да има с кого да се конкурираме, защото другите вече ще бъдат отдавна на пазара. Това се случи, благодарение на този договор.
Така че поприберете антируската риторика. Ако искате да говорим, дайте да говорим за националните интереси на България – да видим какво губим, какво печелим и да не се занимаваме с демагогия. Ние все пак сме, надявам се, народни представители на Република България, а не народни представители на някакви по-близки или по-далечни други държави. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питането от народния представител Евгени Чачев относно общата политика на българското правителство за изпълнението на приетите от Европейската комисия Национална стратегическа рамка на страната за периода до 2013 г. и Оперативна програма „Транспорт”.
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Българското правителство прие през м. август т.г. Екшън план за изпълнение на мерките, свързани с Годишния доклад на Европейската комисия за България относно управлението на средствата, предоставени от Европейския съюз.
В Раздел ІІ на този екшън план, озаглавен „Текущо състояние и проблемни области” е записано, цитирам:
„По Оперативна програма „Транспорт” Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” е определен за конкретен бенефициент по Приоритетна ос 2 за развитие на пътната инфраструктура по протежение на трансевропейските и основни национални транспортни оси.
Бюджетът на приоритетната ос, господин премиер, е 989 млн. 587 хил. евро от Кохезионния фонд. Основни проекти, чието изпълнение е застрашено, са връзката на автомагистрала „Хемус” със софийския околовръстен път – 8,5 км, спряна тръжна процедура; пътен участък Кърджали-Маказа – 28 км със същата участ; автомагистрала „Струма” – 132 км със същата участ; автомагистрала „Марица” – 67 км; пътните участъци от Е-79 Враца-Ботевград – 31 км и Видин -Монтана – 20 км.
Изоставянето в стартирането на тези проекти може да повлияе негативно на цялостното изпълнение на Оперативна програма „Транспорт”.
Аналогични са проблемите, свързани с изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие”, където същият пътен фонд е конкретен бенефициент по операция Б1 „Регионална и местна инфраструктура”, на Приоритетна ос „Регионална и местна достъпност” с общ бюджет 400 млн. и 318 хил. евро плюс 340 млн. 274 хил. евро от Европейския фонд за регионално развитие.” – край на цитата, господин премиер.
В Приложение № 15 на същия екшън план за Оперативна програма „Транспорт” и по-специално за Проект 5 „Строителство на автомагистрала “Струма” са настъпили сериозни удължения на сроковете, като заедно с това с предвидените в Националната стратегическа референтна рамка и Оперативната програма „Транспорт” средства за изграждане на цялата магистрала правителството предвижда да изгради само лотовете Долна Диканя-Дупница и Сандански-Кулата. И то, забележете, не в рамките на мандата, а до 2014 г. Същото се отнася и за останалите оперативни програми.
В тази връзка моля да ми отговорите: каква е политиката на правителството за изпълнение на приетата от Европейския съюз Национална стратегическа референтна рамка и оперативните програми и по какъв начин ще запазим тези близо 2 млрд. евро, господин Станишев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Първо, искам да подчертая, че през последните месеци бяха предприети редица мерки, особено в пътния сектор, които са съгласувани с Европейската комисия. Това е важна предпоставка за успешното усвояване на средствата по Оперативна програма „Транспорт” в областта на пътното строителство. Ще ви посоча само някои от тях.
Изготвен е План за действие, съгласно Протокол № 26 от заседание на Министерския съвет от 3 юли 2008 г. и с Решение за изпълнението на Проект „Строителство на автомагистрала “Струма” и Проект „Строителство на автомагистрала “Марица”.
Второ, изготвен е осъвременен план за действие на Национална агенция „Пътна инфраструктура” за укрепване на системите за финансово управление и контрол. Този план е съгласуван с Европейската комисия и се изпълнява съгласно графика.
Трето, изготвени са оперативни споразумения с всички бенефициенти на програмата, регламентиращи взаимоотношенията, задълженията и отговорностите на управляващия орган и бенефициентите при съвместната им дейност.
Четвърто, до 10 октомври 2008 г. ще бъде финализирано Споразумението между управляващия орган по Оперативна програма „Транспорт” в Министерството на транспорта и Национална агенция „Пътна инфраструктура” като бенефициент по програмата.
Пето, в момента се финализират стандартни условия и методика за оценка на предложенията при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки в Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Както знаете, Националната стратегическа референтна рамка е дългосрочен програмен документ, който очертава приоритетните области на Стратегията за развитие на България до 2015 г. в седем важни сектора. Сроковете, които са залегнали в оперативна програма, са индикативни, както добре знаете.
Вие споменахте, че бюджетът на Приоритетната ос 2 – развитие на пътната инфраструктура по протежение на трансевропейските и основни национални транспортни оси, е 989 млн. евро, от които европейската помощ от Кохезионния фонд е 791 милиона.
Проект „Строителство на автомагистрала „Люлин” е включен в индикативния списък с големи проекти в Оперативна програма „Транспорт” за финансиране от Кохезионния фонд с индикативна стойност 600 млн. лв. Той е определен като приоритетен за развитието на общоевропейски транспортен коридор № 4, който свързва гръцката граница, Солун, българската граница и Видин. Първоначалният график за изпълнение на проекта, включен в Оперативна програма „Транспорт”, предвижда началото на строителните работи по лотовете 1 и 4 през 2008 г., а лотовете 2 и 3 през 2009-2010 г. Поради давност на подготвеното прединвестиционно проучване от 2001 г. се наложи неговата актуализация. Актуализираният срок за доклад за ОВОС бе финализиран през декември 2007 г., а през януари 2008 г. е издадено решение на ОВОС, което предвижда съществена промяна в изпълнението на най-чувствителния участък от екологична и социална гледна точка. Става дума за Кресненското дефиле – Лот № 3, който е определен за защитена територия по „Натура 2000” и няма как българското правителство да не се съобрази с тези екологични съображения и с общоевропейската програма „Натура 2000” в реализацията на този голям инфраструктурен проект. Решението предвижда изграждане на участъка през шест тунела с дължина между 3,5-4,5 км, свързани с мостове вместо първоначалния вариант на магистрала с открит път.
По тази причина стойността само на този участък нараства съществено, като първоначалната индикативна оценка е 400 млн. евро.
Изброените съществени промени доведоха до цялостно преосмисляне на стратегията за изпълнението на проекта, господин Чачев. С Европейската комисия беше постигнато съгласие за етапно изграждане на магистралата. За гарантиране на изпълнението на проекта бе прието решение на Министерския съвет от 3 юли 2008 г. То предвижда поетапно изпълнение на автомагистрала „Струма” като лотове 1, 2 и 4 се реализират в програмния период 2007-2013 г., Лот 3 Симитли – Сандански се подготвя в настоящия период, а строителството ще се осъществи в следващия бюджетен период на Европейската комисия.
Предприемат се всички мерки за ускоряване на подготовката на проекта от страна на Националната агенция „Пътна инфраструктура”.
Съгласно утвърдения план за действие до края на 2008 г. се очаква сключване на договори за строителство и строителен надзор на Лот 1 Долна Диканя – Дупница и Лот 4 – Сандански – Кулата. Планира се договорите за Лот 2 – Дупница – Симитли, да бъдат сключени през 2009 г. Проектът „Строителство на автомагистрала „Марица” ще се реализира в един обособен лот през настоящия програмен период 2007-2013 г.
Накрая искам да обърна вниманието ви на това, че проектите са включени и в плана за действие на инициативата „Джаспърс” през 2008 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чачев, за два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, на 3 август, ако не се лъжа на Бузлуджа, Вие казахте крилатата фраза „Със сърцето си виждам магистрали”. За съжаление тези магистрали, които виждате със сърцето си, ги отмествате с дванадесет години напред във времето, три правителства след вас. Отговорът Ви беше много изчерпателен, но мен ме смущава, тъй като се различава от това, което е записано в екшън плана и в приложенията на всичките оперативни програми.
Ще си позволя да направя един коментар на този екшън план, който е в размер на близо 500 страници. Европейската комисия успя в 15 страници да ни посочи всичко това, което трябва да направим, за да можем да усвоим близо 14 млрд. евро, а ние я засипахме с 500 страници, с един план за бездействие, господин премиер!
От доклада на комисията мина много време. Никой не говори за това какво прави правителството. Неслучайно онзи ден Комисията по регионално развитие на Европейския парламент направи много критични изводи за това, което ще се случи с доклада за България само след един месец – на 15 октомври. Това е моят доуточняващ въпрос, господин премиер: какво ще направи правителството, за да изпълни действително набелязаните мерки в екшън плана, за да не се окажем отново на мястото, на което ни поставиха на 23 юли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Благодаря Ви, че ме цитирате почти като жив класик, въпреки че нямам такива претенции. Но имам виждане за това, че в следващия мандат България действително може в значителна степен да бъде опасана от магистрали. Това е съвсем реалистична не мечта, а задача пред България. Затова са предприети и конкретните действия.
Първо искам да Ви припомня и Вие трудно ще отречете факта, че в рамките на този мандат са построени с най-голяма продължителност магистрали в България за всички последни 20 години. Така ли е, господин Чачев? Така е.
Ако искате ще направим семинар за километър по километър, ще сравним колко магистрали са построени по време на мандата 1997-2001 г. и колко са пуснати сега в действие. И тогава, господин Чачев, няма как да оспорите видимите факти – и строителството на магистрала „Тракия”, и на магистрала „Марица”, и участъците от „Хемус”. Проблемът е, че тръгваме от много ниски нива реално на количество километри магистрали в нашата страна. Това са фактите. И трябва много да наваксваме, и ще наваксваме – и в този, и в следващия мандат.
Затова са предприети конкретни действия и са заделени средства от държавния бюджет за доизграждането на автомагистрала „Тракия”, която е най-близката между двете точки – остават близо 112 км. Знаете, че вървят конкретни търгове за изпълнение с пари от държавния бюджет. Строи се автомагистрала „Марица”, за това също са отпуснати средства от българската държава.
Освен това сте наясно с плановете и за „Струма”, и за „Марица” в частите, които ще се финансират от оперативната програма. Трябва през следващата година в кратки срокове да пуснем процедурите за концесия на автомагистрала „Хемус” и „Черно море”, за да се случи това, което може да се случи, от което имат нужда и очакват българските граждани – страната ни рязко да повиши качеството на нашата инфраструктура, да се гарантира безопасността на движението, удобството на движение, а това има и пряк икономически ефект. И това, господин Чачев, го чувствам и със сърцето си, и с ума си, и знам, че може да стане, и знам как може да стане! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте да изразите Вашето отношение, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, малко нескромно беше от Ваша страна за сетен път да кажете от тази трибуна колко много сте построили.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Недостатъчно много.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ще Ви припомня вашата програма: автомагистрала „Тракия” трябваше да бъде готова още тази година, господин премиер. Така ли беше? Така беше. Автомагистрала „Марица” трябваше да бъде готова миналата година, господин премиер. Автомагистрала „Хемус” трябваше да бъде завършена в следващата година – преди изборите. Тя не е започната.
Автомагистрала „Черно море” също трябваше да бъде започната. Но, господин премиер, Вие предпочитахте да пазите коалиционния партньор Симеон Сакскобургготски за автомагистрала „Тракия” и затова българите още пет години ще се мъчат по нея. Защото бъдете сигурен – от отворения търг вчера, ясно личи, че отново ще има черни сделки в българското пътно строителство.
Вие не ми отговорихте на въпроса какво прави правителството за изпълнението на екшън плана, защото ние действително не виждаме реални резултати от този екшън план. Не виждаме реални резултати! Новият ваш подведомствен шеф на Пътния фонд не е могъл да обясни в Комисията по бюджет и финанси къде ще потънат, в кой пясък над 300 милиона от бюджетния излишък, господин премиер.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Няма да потънат.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ще потънат, бъдете сигурни. (Възгласи: „Е-е-е!”.)
Аз очаквах от Вас действително един откровен отговор. Защото опозицията, господин премиер, няма за цел да черни България, както се изразихте при миналото си питане, не е антибългарска, нито е антиевропейска. Опозицията е именно да ви посочва слабостите, така че да може заедно да постигнем една по-хубава България. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ КБ: По-точни данни, господин Чачев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарната група на Коалиция „Атака” има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Пирински.
През времето, в което тук тече парламентарният контрол, искам да уведомя и Вас, а и колегите, защото случаят е поучителен – в повереното ви Народно събрание се случи поредният скандал. Когато излезете, сигурно ще чуете за него. Той се случи и се развихри предвид на това, че отдавна в 40-то Народно събрание играят двойните стандарти.
Спрямо определени политически сили се дават преференции и се прави всичко възможно да участват в по-голямата степен, отколкото им се полага, в институциите, в работните органи на Народното събрание, а спрямо други е точно обратното – по всякакъв начин се стъпкват, лишават от правата, които имат, съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Както винаги сме заявявали, това до голяма степен се отнася най-вече до партия „Атака”.
Какво стана преди малко? Случайно от журналисти, които се бяха струпали долу, във фоайето, научих, че горе, в зала „Запад” заседава Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – заседава, по-точно, нейната работна група, за да изработи някакъв документ, за който не знаехме какъв ще бъде, самите журналисти и репортери не знаеха.
Като представител на „Атака” се качих горе, в зала „Запад”, където очаквах, че ще бъда приет радушно от колегите, така както всеки един депутат, когато влезе в работна група или под каквато и да е форма на работа на една комисия – това се е допускало и не е имало никакви проблеми. Получих обаче една ледена преграда, стена и, меко казано, бях поканен, по-точно бях заставен да напусна залата. Отначало това ме учуди. Като възпитан човек в първия момент реших да изляза, но след това просто си зададох въпроса: какво се прави тук? (Оживление и смях в КБ.) Всички представители на политическите сили в 40-то Народно събрание, от тях по един човек, а от „Атака” няма никой. Нямаше никой от още една политическа сила. Това е БНД. Тяхно е правото да реагират както намерят за добре. След всичко, което се случи, ги попитах – поканени ли са, знаят ли за това, което става горе, и те ми отговориха, че не знаят. Как ще реагира БНД е техен въпрос и техен проблем. Но те също би трябвало да реагират остро.
Това мое изказване е да реагираме остро относно това, че в 40-то Народно събрание се провеждат тайни заседания. Заседанието не е при закрити врати, както това е нормално за Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а е тайно заседание от колегите – депутати, които и на тези закрити заседания, както е формулирано за тази комисия, имат право да присъстват, да участват, да правят изказвания, включително и на формите, в които заседава тази комисия.
Нататък реакциите бяха драматични. Госпожа Дончева се фръцна, напусна залата, а заедно с нея господин Българинов също напусна залата. Вътре господин Касим Дал започна едно кандърмъ-кюше – да напусна и че нямам право да присъствам там. Като че ли той има право да присъства, а аз като представител на „Атака” нямам право на присъствам. Всичко това страшно ме озадачи.
Другото, което ме озадачи, е, че всъщност представители и на опозицията, и на управляващите имаха еднакво враждебно отношение. Тоест опозицията и управляващите явно се сговаряха за нещо.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Лошо, лошо!
ПАВЕЛ ШОПОВ: То е ясно за какво - скандалът относно подслушването, който започна като скандал, предизвикан от Татяна Дончева и кръг около нея, за разчистване на вътрешнопартийни сметки явно, взе едни непредвидими в първия момент последици, той се разрасна, стигна се до национален скандал и явно самата Татяна Дончева бие вече отдавна заден ход и се опитва да участва в неговото смачкване...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Без лични нападки!
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... защото и нейното партийно положение, както е известно, в БСП, е твърде разклатено и с основание, господин председател на БСП.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз бих Ви казал, че в една политическа сила едно такова поведение трудно би могло да бъде толерирано и търпяно.
Но за какво става дума? Става дума и за това, че заседанието беше разтурено, не заради нещо друго, а заради Павел Шопов, който като представител на „Атака”, искаше да присъства.
Върнат е и представителят на СДС господин Бакалов. Там беше и друга представителка на ОДС, която не е член на СДС. Иска ми се това да не е официалната позиция на СДС, а на коалиционния партньор, на „Гергьовден”. Защото е явно, че „Гергьовден” в лицето на госпожа Ася Михайлова също участва в този сговор, който се готви – да се потуши скандала и да бъдат смачкани фактите и обстоятелствата.
От този инцидент, който никак не е маловажен, който е показателен, и сочи за духа и атмосферата в 40-то Народно събрание, трябва да се направят някои изводи. Те са все в посока на това да се спазва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат зачитани правата на политическите партии, сили и парламентарни групи, без значение кои са те – дали са управляващи те или не.
Защото другото е връщане на бумеранга – ако не в това Народно събрание, то в следващи народни събрания. Това, което стана, което става и на което беше ярка илюстрация случилото се, е удар против парламентаризма.
Защото „Атака” от две години се опитва да се има свой представител в тази важна комисия. Всички опити се отклоняват по всевъзможни начини, за което сме излизали на тази парламентарна трибуна много пъти и сме поставяли проблема на вашето внимание. Става въпрос и за други длъжности, които се полагат на партия „Атака” в други органи и други институции на 40-то Народно събрание.
Ето защо аз от името на „Атака” изразявам един най-остър протест за това, което се случи днес. Считам, че по този начин няма да бъде запушена устата и няма да бъдат закрити очите на „Атака”. Това само ще ни амбицира да бъдем още по-радикални. Защото такива сговори, такава тайна дипломация в кавички или такива тайни дебати, какъвто опит беше направен горе да бъдат проведени, включително в опитите да бъда отстранен, беше замесена и самата секретарка на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред,...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Сериозно? Това е недопустимо!
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... която като служител нямаше право да се меси. Но тя изказа мнения и становища по въпросите, включително и за моето отстраняване оттам, които са недопустими. Това е лош тон и е в резултат на лошото ръководство на 40-то Народно събрание. (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, очевидно е, че всяко едно заседание може да се проведе, ако има желание в него да се участва конструктивно и няма правила и няма възможности който и да е от ръководството на Народното събрание да наложи на една комисия или на група народни представители непременно да приемат участие, което ще наруши нормалния ход на заседанието, което те провеждат.
Парламентарната група на “Атака” неведнъж настоява да се спазва правилникът. Едновременно с това Парламентарната група именно на “Атака” нееднократно е демонстрирала пълно пренебрежение към този правилник от първите дни на Народното събрание.
И тук трябва да има пълна яснота, защото систематично Парламентарната група на “Атака” се опитва да руши авторитета на Народното събрание по най-различни поводи.
Ето защо аз категорично отклонявам лично като председател така наречения протест.
Продължаваме с въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно намеренията на правителството за внасяне на предложение за създаване на второ ниво на местно самоуправление.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Този въпрос и следващият, който съм задал, всъщност продължават питането ми на 19 септември към министър-председателя, който тогава нямаше подготвен отговор по допълнителните въпроси и ме помоли да ги внеса отделно, което и направих.
Първият въпрос е свързан с препоръките в § 4 на Резолюция 1211 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2000 г., т. 7 на § 4, която е свързана със създаването на второ ниво на местно самоуправление – регионално ниво, в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление, по която България е страна. Това създаване на второ ниво на местно самоуправление очевидно изисква конституционна промяна.
Затова моят въпрос в светлината на постмониторинговия диалог с ПАСЕ, който продължава 9 години, е следният: предприети ли са стъпки от правителството и ако да, какви стъпки са предприети за изработване и внасяне в Народното събрание на законодателни промени, целящи създаване на второ ниво на местното самоуправление?
Надявам се този път, господин министър-председател, да получа отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! В програмата на правителството за мандата 2005-2009 г. са приети ясни ангажименти за задълбочаване процеса на децентрализация в страната.
Искам да Ви припомня, че именно в това Народно събрание бяха приети конституционни промени, които вървят именно в тази посока – дават повече права и отговорности на българските общини.
В изпълнение на програмата с Решение № 424 на Министерския съвет от м. юни 2006 г. бе приета Стратегия за децентрализация за периода до 2015 г. и Програма за изпълнение на стратегията до 2009 г. Новият подход към децентрализация, възприет в стратегията, изисква тя да се осъществява взаимообвързано с останалите реформи и процеси в страната, като следва да се акцентира върху обвързване на реформата на държавната администрация на областно ниво с процеса на децентрализация; обединяване на процесите на децентрализация, на правомощия и функции с финансовата децентрализация, които досега се развиваха отделно; осигуряване на по-тясна връзка между процеса на децентрализация и политиката за регионално развитие на страната. Като отделен приоритет в стратегията е изведена задачата за проучване на възможностите за изграждане на второ ниво на местно самоуправление. Проучването включва експертна оценка и изясняване на възможните решения по следните въпроси:
Първо, какви услуги ще предоставя второто ниво на самоуправление?
Второ, какви ще бъдат приходоизточниците за финансиране на тези услуги?
Трето, какви ще бъдат вариантите за изборност на изпълнителните и представителните органи на второто ниво на самоуправление?
Четвърто, на какво ниво ще бъде установено второто равнище на самоуправление?
Изпълнението на част от мерките по този приоритет вече е приключило. Изготвено е проучване на практиката на страните – членки на Европейския съюз, което разглежда тенденциите в Европа и показва, че България е една от малкото страни в Европейския съюз без второ ниво на самоуправление.
Изготвено е проучване с предложени варианти за нивото на изграждане и броя на единиците на второто ниво, като са предложени 3 варианта: 6, 12 и 28 единици на самоуправление, с предимствата и недостатъците на всеки един от тези варианти.
Изготвено е изследване на възможната система от приходоизточници, които биха финансирали услугите от второто ниво.
Подготвен е примерен набор от услуги, които могат да бъдат предоставени на второто ниво от централната администрация.
Всички тези дейности са разгледани от Съвета по децентрализация на държавното управление към Министерския съвет, като резултатите са достъпни на сайта на Съвета по децентрализация и можете да се запознаете с тях.
Както се вижда, извършена е сериозна подготовка по тази дейност. Въвеждането на ново ниво на самоуправление е процес, който включва дълбока реформа и цялостно преразпределение на функциите между централната администрация и областите, както и изменения в редица закони. Това, господин Тошев, се нуждае от дълъг подготвителен процес и не би могло да стартира, без да сме наясно какво ще ни струва тази реформа.
За да отговорим на този въпрос, планираме да се подготви предварителна интегрирана оценка на въздействието от създаването на второто ниво на самоуправление върху икономиката, оценка на социалните и политическите въздействия. След постигането на обществен консенсус за намирането на оптималната форма и модел, съобразен с българските исторически, административни и културни дадености, в това число и в диалог с общините, е необходимо да се гарантира пълната независимост между първото и второто ниво на самоуправление и също така ясно разграничение на техните функции и отговорности.
Ще бъдат предприети и конкретни действия за подготовката на законодателни промени за второто ниво на самоуправление на базата именно на този обществен дебат, който ще водим през следващите месеци. И Вие сте добре дошъл да участвате в тези дискусии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Бих очаквал, когато задам един въпрос, да получа ясен отговор. В крайна сметка, ще се внесат ли такива промени или не? Разбрахме, че правителството проучва всички тези неща, проучва вече сигурно три години, може би и предишното правителство ги е проучвало, но в крайна сметка – да или не? Ще внесете ли законодателни промени за изменение на Конституцията за създаване на второ ниво, или няма да внесете? Не получих ясен отговор, но получих много допълнителна информация, която без съмнение е интересна, но в крайна сметка нямам отговор на този въпрос. Това беше въпросът ми.
Надявам се на другия въпрос да получа по-конкретен отговор, категоричен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър-председател.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Мисля, че ясно Ви очертах пътя пред България. За да се внесат законодателни промени и то не само в Конституцията и не само в един закон, а в цяла поредица, в цял пакет взаимно обвързани закони за разпределение на функциите на централната и изпълнителна власт и нейните регионални звена, между местното самоуправление на ниво общини и евентуално второто ниво на местно самоуправление, е необходима широка обществена дискусия.
Казах Ви и какви са вариантите. Всеки един от тях има своите плюсове и минуси и те трябва внимателно да бъдат преценени. Тази дискусия предстои.
Аз не бих подходил волунтаристично – Министерският съвет внася конституционни и законови промени, не се допитваме до Националното сдружение на общините в България, до неправителствените организации, до парламентарните групи, в това число и от опозицията.
За да подходим и да реализираме ефективно, прозрачно второ ниво на местно самоуправление, самодостатъчно във финансов план, с ясни отговорности и права, трябва действително много внимателна преценка.
Мога да Ви приведа маса несполучливи реформи в административната област от историята на България. Знаете, че винаги има и много местни спорове.
Спомнете си районите за икономическо планиране, които не са ниво на администрация или на самоуправление – колко страсти и напрежение предизвикаха през последните години, кой да бъде условният център на района за икономическо планиране. А представете си, когато вече става дума за реално местно самоуправление. Затова трябва да бъдем много прецизни, да чуем различните мнения и да се намери точният баланс между различните гледни точки и интереси, за да бъде това ефективно.
И Ви казвам: няма да направя нещо волунтаристично, а ще проведем широка дискусия с участието на всички заинтересовани, за да намерим точно златното сечение, да имаме ефективно, полезно за обществото и подкрепено от гражданите второ ниво на местно самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващ въпрос от господин Тошев относно намеренията на правителството за изработване на Законопроект за медиите, гарантиращ свободата на словото.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, този въпрос е изключително важен. Няма демокрация без гарантирана свобода на словото. Беше направен един законопроект през миналия мандат, по който Съветът на Европа даде повече от 80 забележки. Очакваше се, че те ще бъдат съобразени, ще бъде изработен нов законопроект в съответствие със стандартите на Съвета на Европа и той ще бъде внесен отново. Това досега не е направено. Внесен е един законопроект преди един месец за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, който е само технически, той се занимава само с технически въпроси и не засяга въпроса за гарантиране на свободата на словото. А без свобода на слово, както Ви казах, няма демокрация. Това е залегнало в т. 3 от Препоръките на ПАСЕ към § 4, т. 3 от Резолюция 1211 към България и се чака България да предприеме някакви действия.
Между другото, моето питане съвпадна със скандала отпреди 1-2 дни във връзка с така наречената разработка “Галерия” на ДАНС. И освен това искам да Ви припомня едно изказване, което намериха на госпожа Дончева от БСП от 20 април 2008 г. в предаването “На четири очи”, в което тя твърди, че Вие сте очаквали, че министърът на вътрешните работи тогава разполагал с огромни пиар възможности да влияе върху общественото мнение. Това също заслужава да бъде проучено – какви са тези огромни възможности за влияние и как в крайна сметка това съответства на свободата на словото и създаването на свободни медии.
Затова Ви питам какви стъпки са предприети от вашето правителство за изработване и внасяне в Народното събрание на Законопроект, гарантиращ свободата на словото от намеса на властта и от намесата на корпоративни интереси. И ако да – на какъв етап от подготовката за внасяне на такъв законопроект се намира правителството в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Въпросът, който Вие отправяте, е изключително важен. Дори не точно и не само от гледна точка на законодателството. Той засяга същността на една демокрация. Защото свободата на словото е неразделна, задължителна част от едно свободно демократично общество. И аз смятам, че винаги съм доказвал не само на думи, и а с моето поведение, моето уважение към свободата на словото. То винаги трябва да се отстоява.
Дали има свобода на словото в България? Господин Тошев, гледайте телевизия, прочетете вестниците. Ако правителството имаше такова влияние, каквото някои вменяват върху свободните медии, със сигурност популярността на правителството щеше да е много по-висока. Ами, господин Тошев, Вие сте човек, който дълги години е работил в ПАСЕ. Между другото, като народен представител в българския парламент, заемете се със системно насажданата пропаганда на омраза в България между различните етноси и религии. Има електронни медии, има печатни медии, които се занимават с това ежедневно. Това не Ви ли безпокои? Би трябвало да Ви безпокои много системно. За мен това е сериозно основание за тревога. Има също така много медии в България от така наречения жълт сектор, които ежедневно се занимават също с лъжи и за държавните институции, и за политиците. И никой човек не може да бъде ефективно съдебно защитен от такива клевети. Това не Ви ли безпокои, господин Тошев?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Затова казах за закон.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има Етичен кодекс на българските медии, който, за съжаление, не се спазва от всички. И аз отново искам да подчертая, че всяко посегателство от страна на държавни институции върху свободата на словото би било нещо много порочно. И аз винаги съм се противопоставял и ще се противопоставям на такова действие или тенденция.
Има без съмнение влияние на частни икономически интереси върху работата на някои медии, които няма как да оцеляват в пазарна среда без такова финансово напомпване. И това е тема за сериозна обществена дискусия. Но това не засяга свободата на словото. По-скоро засяга я в негативен план. Защото се случва някои медии да обслужват съвсем конкретно частния и икономически и политически интереси в ущърб на българската държава и обществото. Всички демократи, независимо от цветовете, трябва ясно да се противопоставят на тази заплаха за истинската демокрация и за истинската свобода на словото в нашата страна.
Конкретно по Вашия въпрос – на 28 август т.г. Министерският съвет, съгласно законодателната си програма до края на 2008 г., обсъди и реши да предложи на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. На 2 септември той е изпратен в парламента и очаквам в скоро време да бъде разгледан на първо четене в пленарната зала. Мисля, че с този законопроект се решават основно проблеми, свързани с регламентирането на радио-телевизионната дейност чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, уредбата и функциите на взаимодействието между СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията. Това може да звучи технически, но има и своето практическо въздействие върху работата на електронните медии и е необходимо във връзка с предстоящата цифровизация, която е задължение на България.
Други законодателни инициативи, свързани с медиите, включително и темата по Вашия въпрос, не са предвидени в законодателната програма на Министерския съвет за тази година. Ще посоча някои основания за това. Близо 20-годишната дискусия по изработването, приемането и измененията на няколко закони за електронните медии и тяхното приложение недвусмислено потвърждава, че няма обективна потребност от изработване на специален Закон за свободата на словото и на отделен Закон за печатните медии. С Конституцията на Република България са гарантирани основните права на гражданите, а в наказателното законодателство има достатъчно санкции при тяхното нарушаване.
В сега действащият Закон за радиото и телевизията има текстове, които гарантират свободата на словото в медиите. Този въпрос се третира специално в чл. 9 и чл. 10 на Глава първа “Общи положения” на закона, в която се определят условията и принципите за създаване и разпространение на радио- и телевизионните програми. А също така в Глава втора, където са посочени правомощията на Съвета за електронни медии за гарантиране на независимостта на медиите. И независимостта, според мен е гарантирана най-малко от държавното вмешателство. Но, господин Тошев, според мен има много случаи, когато Съветът за електронни медии би трябвало да бъде много категоричен и ясен, виждайки нарушения на права на другите граждани и нарушения на принципите, залегнали в българската Конституция. Пак говоря за пропагандата и насаждането на ксенофобия, религиозна омраза, етническа омраза. Всичко това са неща, които могат да взривят в бъдеще българската демокрация.
На следващо място, през ноември 2007 г. бе приет ревизираният текст на Директивата “Телевизия без граници”, която сега вече се нарича Директива за аудиовизуални и медийни услуги. В нейния преамбюл съществуват текстове, прилагането на които гарантира свободата на информацията в условията на новите медии. Мога да се позова и на конкретни текстове, но не бих искал да губя времето ви за това, те са достъпни публично.
Република България като член на Европейския съюз е задължена да прилага приетите от неговите органи регламенти и препоръки. В този смисъл текстовете на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, включително и свързаните с гарантирането на свободата на информацията, предстои да бъдат транспонирани в българското законодателство, съгласно изискванията на самата директива. От нея произлиза и изискването това да стане до 2009 г., което ние и планираме да направим в срок през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за Вашата реплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря много, господин председателю.
Господин министър-председател, съгласен съм с Вас, че трябва да има закон – всъщност дори в Наказателния кодекс в момента има текстове, които да преследват ксенофобията, расизма и нетолерантността по медиите. Всичко това не може да се гарантира само от добрата воля, дори да приемем, че съответните власти имат най-добрата воля да спазват свободата на словото и да я гарантират. Това трябва да бъде гарантирано със закон.
Това, което казахте накрая на Вашия отговор, че благодарение на транспонирането на европейски директиви и регламенти ние ще въведем догодина такива норми, е оптимистично. Странното е, че до момента сме се забавили толкова много години със създаването на такава нормативна уредба. Слава Богу, че нашето членство в Европейския съюз е голям стимул, за да можем и в това отношение да приведем нашата нормативна уредба към европейските стандарти, тъй като, както всички сме убедени, гаранциите за свободата на словото са в основата на демокрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика?
Преминаваме към питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров относно българската политика по отношение на Руската федерация.
Господин Димитров, заповядайте да развиете питането.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа народни представители! Редица обстоятелства налагат цялостен преглед на състоянието и перспективите на отношенията между България и Руската федерация. Сред тях са отражението на световната финансова криза върху руската и българската икономики и оттам – върху условията, при които биха могли да се реализират нашите договори или проектодоговори и произтичащи от тях споразумения в областта на енергетиката.
Друго важно обстоятелство с широк отзвук бяха агресивните действия на Русия срещу Грузия и произтичащите от тях напрежения в Черноморския регион. Това веднага се свързва с новите предизвикателства в отношенията на Европейския съюз и НАТО, от които ние сме част, с Руската федерация.
Важно обстоятелство на този фон бе и Вашата визита, и Вашата среща с господин премиера на Руската федерация Владимир Путин в Сочи.
Съвкупността от тези обстоятелства налага на господин Иван Костов и на мен да Ви поставим следното питане:
Кои са актуалните приоритети на вашето правителство по отношение на Руската федерация днес - през есента и, надявам се, преди не толкова студената зима на 2008 г. за българските граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Актуалната ситуация, финансовото положение в света и ситуацията в Кавказ действително налагат всеки от нас, особено всеки отговорен политик, да си зададе въпроса, който вие поставяте. Ето защо оценявам факта, че и представители на опозицията проявяват интерес по темата.
Като начало, дори да се повторя, ще припомня някои елементарни факти от провежданата от правителството външна политика. Преди всичко България е член на Европейския съюз и НАТО. Тя отчита реалностите на региона, в който е разположена. Именно това демонстрира и потвърждава нашата страна на всички равнища – от работно-експертно до най-високо, което се наложи да бъде задействано при обсъждането на създалата се ситуация в проведените в рамките на малко повече от месец заседания на институциите на Европейския съюз. Накратко ще ви припомня. Това са:
- участието на вицепремиера господин Ивайло Калфин в заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения на Европейския съюз на 13 август т.г. – непосредствено след ескалирането на конфликта в Грузия;
- моето участие на 1 септември в извънредния Съвет на правителствените и държавни ръководители на страните – членки на Европейския съвет, в Брюксел. Смея да ви уверя, че позицията на българската страна се оценява високо от нашите партньори в Европейския съюз;
- участието на министър Ивайло Калфин една седмица по-късно на Среща на министрите на външните работи;
- на 19 август участието на министър Ивайло Калфин в Срещата на външните министри на страните от НАТО.
За да не бъда голословен, много български предложения залегнаха и като решения, и като текстове от заключенията на Европейския съвет, в това число назначаването на специален представител на Европейския съвет за Грузия, в това число нашата подкрепа за това да се изпратят наблюдатели от Европейския съюз в зоната на конфликта. Както знаете, България има непосредствено участие в тази нова мисия на Европейския съюз.
Всички тези срещи бяха предшествани от много активна българска дипломатическа дейност, в това число чрез пряко присъствие в зоната на конфликта. Ще ви припомня, че заместник-министърът на външните работи бе един от първите дипломати от такъв ранг, посетили Грузия непосредствено след приключване на въоръжените действия.
В резултат на срещите на министрите и правителствените ръководители българското виждане, а оттук и нашата позиция изцяло кореспондира с атмосферата на загриженост и търсене на решение на създалото се в региона положение. Най-лошо за България би било Черноморският регион да бъде нестабилен. През 90-те години ние пострадахме много тежко от нестабилността на Западните Балкани. Бихме пострадали, ако Черноморският регион стане зона на нестабилност или зона на политическа конфронтация и демонстрация на военни сили.
Никой от нашите партньори не постави под съмнение българските усилия, които, повтарям, бяха и остават в унисон с духа на усилията на всички страни – членки на Европейския съюз и НАТО. Тук мога да ви цитирам и позицията на президента на Франция Никола Саркози, и позицията на вицепремиера на Холандия господин Тимерман, който беше в България през м. септември, и много други висши представители на Европейския съюз.
Както вече споменах, в документите на Европейския съюз залегнаха и български инициативи, доколкото в съществуващата обстановка ставаше въпрос за мира в региона. В по-широк смисъл това беше приоритетът, на който бяха подчинени отношенията ни с Русия. Както подчертах, този приоритет се покрива изцяло с действията на други страни членки.
В този си подход България потвърди за пореден път многократно и ясно изразена предвидимост и конструктивност на своята външна политика.
Що се отнася до другите аспекти на отношенията ни с Русия, правителството продължи практическото изпълнение на договореностите, които имаме на двустранна основа. Най-вече имам предвид енергийната област: и изграждането на новата атомна електроцентрала „Белене” (може би не знаете, но вече е определен и стратегическият партньор, който е германската компания „RWE” – тя е класирана на първо място, на второ – белгийската „Електрабел”), и изграждането на нефтопровода „Бургас–Александруполис”, и реализацията на проекта „Южен поток” за транзит на газ през територията на България.
Това са все проекти, които ще увеличат енергийната независимост на България, които ще увеличат нашата тежест, авторитета ни на енергийната карта на Европа, с реален шанс да се превърнем в хъб – в разпределителен център на такива големи транзитни проекти.
Разбира се, работим и по много други, които нямат отношение към нашите взаимоотношения с Руската федерация.
Ние изхождаме от принципното виждане, че не само сме заявили нашия интерес, но сме поели и ангажименти. Интересите сме заявили повече от ясно – да превърнем страната в сериозен енергиен фактор в нашия регион. Иначе, вече 18 години се приказва за това, но не се реализира досега нито един голям стратегически проект. Амбицията ми е да ги превърнем в реалност, което е в интерес на България.
Повече от ясно би трябвало да бъде за всеки, че в сложния комплекс от отношения в региона между Европейския съюз и Русия, България не може да бъде едностранно ориентирана, ето защо въпросът за приоритетите, от които се ръководи нашата страна в отношенията с Русия, не може да бъде поставен откъснат от връзките и отношенията на нашата страна с останалия свят. В момента всички страни все още премислят и преценяват протичащите процеси. Безспорно е съществуването на нюанси в поведението на не една и две европейски страни, при това някои достатъчно ясно изразени.
В рамките на Европейския съюз, на международните организации протича процес на доуточняване на позициите, на прецизиране на изводите от обстановката и България не прави никакво изключение в този процес. Естествено е, че в българо-руските отношения има елементи, които ги отличават от отношенията с другите държави. Бих посочил интереса, който е изразен от нашата страна за участие на български фирми в строителството на олимпийските обекти в Сочи, за стремежа да балансираме двустранната търговия, тъй като търговският дисбаланс с Русия е сериозен икономически проблем за нашата страна, за представянето на руската култура у нас и за представянето на българската култура в Русия, съответно през тази и през следващата година.
Такива моменти съществуват в отношенията, но те не бива да бъдат отнасяни към приоритетите на българската политика спрямо Русия. По тези въпроси поддържаме контакти с руската страна.
Ето защо бих обобщил, че по основните направления, по които се осъществява политиката на правителството спрямо Русия не съществува нищо неочаквано, нищо екстравагантно.
Отново ще подчертая – България е активен участник в един развиващ се, динамичен и сложен, многостранен процес, който може само да бъде още повече усложнен от прибързани изказвания или нервни реакции. До момента страната ни се е предпазила от такива стъпки и това се оценява от нашите партньори, които цитирах. Нашата страна може да бъде един много важен, без да преувеличавам нашето значение, конструктивен фактор в изясняването на отношенията между НАТО и Русия, Европейския съюз и Русия, и гарантирането на стабилността в Черноморския регион, което е от първостепенен интерес за нашата страна като цяло. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
За два уточняващи въпроса имате думата, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, оставам с впечатлението, че действително не сте използвали пълноценно възможностите си при срещата с руския премиер в момент, когато ясно се виждаше, че световната конюнктура на енергийните цени е крайно неблагоприятна за България и когато ясно се виждаше, че така или иначе, това ще се отрази драстично върху сметките, които българските граждани ще трябва да плащат за своето отопление през зимата.
Първият ми уточняващ въпрос е защо не поставихте по време на срещата си с господин Путин въпроса за възможното преразглеждане на подписания през 2006 г. договор между „Булгаргаз” и „Газпром”, отклонявайки се от постиженията в полза на българските потребители на договора, който бе подписан през 1998 г., няма значение от кое правителство? Нека върху това не акцентирате.
Защо не направихте консултация с политическите сили преди да заминете на това посещение и да отчетете както позицията на Демократи за силна България по този договор, така и позицията на колегите от Българска нова демокрация, изразена днес в съвсем адекватна декларация, така, разбира се, и бележките на други опозиционни сили и експерти по този договор, ако се водите за един български и мислещ за българските граждани министър-председател?
Втори въпрос – Вие не ни казахте как сте оценили акта на Русия на територията на Грузия в периода 6-7-8 август т.г. и, разбира се, дали сте изразили отношение към признаването едностранно от Руската федерация на самообявената независимост от две така наречени републики, които са интегрална част от територията на международно призната Грузия? Това е друг важен въпрос, на който искам ясен отговор. Предполагам, това искат и моите колеги, независимо от тяхната партийна принадлежност.
Най-вече искам да Ви попитам следното нещо: защо не намерихте необходимо да реагирате на съответното високо ниво да реагирате на повторния опит на посланик Чижов да определи България като нелоялен член на Европейския съюз? Защо се забавихте с тази реакция и оставихте след силен обществен и политически натиск на заместник-министър да поиска едно доста недъгаво обяснение от руския посланик в Република България?
И последно, което е много важно: в свое интервю в руската преса Вие поставихте под съмнение продължителността на съществуването на съвместните българо-американски съоръжения, казвайки, че те би трябвало да бъдат прекратени като съществуване, ако базите се използват неправилно. Бихте ли казали, тъй като това е изключително неясна и тревожна хипотеза, която Вие задавате, въз основа на какви предпоставки Вие правите това твърдение в руската преса? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще се опитам да коментирам допълнителните въпроси, които Вие отправяте.
Първо по отношение на връзките, взаимоотношенията между България и Русия в газовия сектор. Не би трябвало да има илюзии – с всяка една страна Руската федерация, конкретно газовата компания „Газпром”, изгражда своите отношения на пазарна основа. От това няма как да се избяга. И когато говорим за днешните цени на газта в България, които за съжаление се повишават, трябва да бъдем честни и обективни. Основният компонент на това повишение е в резултат на световните цени на газта – на една тенденция, която е видима за всички. Две трети от цените, две трети от доставките на газта в България се формират именно на тази чисто пазарна основа. Това не е измислено от това правителство или от споразумението от 2006 г. Цените на газта пазарно се формират от цените на нефта. Ами, тя беше под 80 долара за барел през миналата година. Тази година на моменти достигна до 140. Много добре разбирате какво е влиянието на тези фактори. Смятам, че това трябва почтено да се признае и от Вас.
Впрочем България има силно предимство в дългосрочен план. Гарантираните доставки за България до 2030 г. и гарантираният транзит през България до 2030 г. е нещо, към което в този момент на енергийна несигурност по света се стремят всички държави.
Освен това със споразумението от 2006 г. е договорено поетапно повишаване на цените на тази част, която се е формирала на друга основа, освен с основния договор, поетапно. Да, имахме възможности да кажем: „Няма да договаряме с „Газпром” нови условия, ще чакаме до 2006 г.”, рискувайки няколко неща – първо, да възникнат реални проблеми с доставките сега, в периода до 2010 г. и, второ, през 2010 г. България в преговорните си позиции да се окаже абсолютно безоръжна, както беше през 1998 г. Тогава се прие всичко, което руската страна поиска и наложи. Това са обективните реалности. Този риск го избегнахме в трудни, противоречиви преговори с „Газпром”, но смятам като цяло с позитивен резултат, което отчита баланса на интересите на двете страни.
Второ, естествено е, че съм заявил на руския министър-председател позицията на България и по конфликта в Южна Осетия и Абхазия. Тя е многократно публично заявявана от българското правителство, в това число от мен. Ние не приемаме едностранното признаване на Абхазия и Южна Осетия. Ние настояваме да се изпълни в пълния обем планът „Медведев-Саркози”. Това е позицията на българската страна и руският премиер е информиран за тази наша позиция. В нея няма нищо оригинално и нищо, различаващо се от позициите на другите страни членки. Но също така смятам, че в този момент България трябва активно да участва в оценката на състоянието на отношенията между Европейския съюз и Русия и в търсенето в бъдеще на здрава, предсказуема основа на това взаимодействие, от което имат нужда и двете страни. Най-лошото за България е да настъпи нова Студена война. Според мен не би трябвало да се изненадвате, че българският премиер е на посещение в Руската федерация, че води разговори по двустранни въпроси, по въпроси, които засягат отношенията между Европейския съюз и Русия и изразява активна позиция. Това е добре за България. Пак ще ви припомня, то беше много позитивно оценено и от Председателството на Европейския съюз в лицето на френския президент, и от много други европейски политици. Не бива да имаме комплекси от активни собствени позиции в отношенията и с Русия. Ние не сме по-малък партньор. Ние не сме голяма страна, но сме страна със свои интереси, със свое самочувствие и с умение да води преговори с Руската федерация, отчитайки взаимния интерес и търсене на баланс. Това е позицията, която мога да изразя пред вас по тези основни въпроси, които Вие засегнахте. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За Вашето отношение – господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, очевидно деликатността, с която подходих по един от въпросите, като че ли не се разбра като опит за по-адекватен и честен отговор. Очевидно е, че договорът, сключен от правителството на Обединените демократични сили с премиер господин Иван Костов, беше много по-изгоден от това, което Вашето правителство направи през 2006 г. Тепърва българските граждани ще разбират последствията от това икономическо предателство. Да оставим другите измерения на проблема.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Та Вие не сте слушали!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Това е икономическо предателство към готовността на българските граждани да оцеляват. Зимата ще покаже това нещо.
Второ, аз съм крайно неудовлетворен, че Вие съзнателно пропуснахте отговор на въпроса, че подлагате под съмнение съществуването на българо-американските съоръжения и по този начин поставяте на карта перспективата на взаимоотношенията ни със Съединените щати. Това е проблем, на който обръщат внимание не само Съединените щати днес, но и нашите европейски партньори, силно загрижени за реалната външна политика, водена от Вашия кабинет.
Това мога да кажа в заключение, изразявайки силна тревога от капацитета на Вашия кабинет да бъде достоен и адекватен член на Европейския съюз и НАТО, и, разбира се, да отстоява българския интерес в този контекст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Лидия Шулева относно закъснение на изпълнението на проект за ремонт на първокласен път 1-4 в участъка „Коритна - границата със Севлиево - подучастък с. Брестница”.
Заповядайте, госпожо Шулева, за Вашия въпрос.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Проектът за ремонт на път 1-4 „Коритна – Севлиево - подучастък с. Брестница” се финансира по Програма „Транзитни пътища 4, Лот 5”. По предварителна информация от кмета на град Ябланица разбрах, че крайният срок за извършване на ВиК-частта с изпълнител Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” – град Плевен, е бил 30 август 2008 г. В резултат на неспазване на този краен срок е видно, че ще бъде нарушен графикът за изпълнение на целия проект. Крайният срок е 30 октомври т.г. Този участък е основна артерия от пътя София-Варна, по който движението е интензивно. В резултат по обходния маршрут през Златна Панега се образуват големи опашки от автомобили. Това от своя страна създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Смятам, че в интерес на всички е ремонтът да завърши в предвидения срок.
Въпросът ми към Вас е: на колко възлиза финансирането на проекта, каква част е усвоена до този момент и на какъв етап е изпълнението? Кога се очаква ремонтите да приключат и движението да бъде възстановено? Кои са изпълнителите? Кой контролира спазването на сроковете и какви са санкциите при неизпълнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Лот 5 – проект „Транзитни пътища 4” е с дължина близо 95 км и обхваща общо 8 участъка от пътища, включени в първокласната пътна мрежа. Обектът е за рехабилитация и е спечелен от Сдружение „Роуц” с лидер Холдингово дружество „Пътища” АД и съдружник „Пътстрой” – град Ловеч. Подписан е договор на 8 юни 2006 г. Стойността на договора възлиза на 16,5 млн. евро без ДДС. Контролът по неговото изпълнение се извършва от строителния надзор на обекта – фирма „Бутекс” ООД, и от екипа на управление на проекта „Транзитни пътища 4”, „МОТ Макдоналд” – Великобритания. Строителните работи са започнали през м. юни 2006 г. Посоченият в питането Ви участък е с. Български извор и с. Брестница. До момента са изпълнени следните строително-монтажни работи за обекта: асфалтовите кръпки са извършени 100%, усилващите и изправителните пластове на бинда – 100%. Ремонтът на съоръженията е изпълнен 95%, а плътната асфалтова смес е положена на 6,76-ти километър. В подучастъка от километър 3+880 до километър 6+590 – с. Бресница, по проект е предвидено да се изпълни колекторна система и много пълна конструкция на пътя.
На основание подписан договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” – град Плевен, в селото започва да се изпълнява подмяна на водопроводната система. Бяха изготвени съвместни графици и съгласувани технологиите за изпълнение. Строително-монтажните работи на водопровода драстично закъсняват, което продължава да пречи на изпълнението на работите по Лота. За наваксване на графика обратният насип върху водопровода се пое от Сдружението „Роуц”. Многократно са провеждани срещи, в които са участвали представители на местната власт – областен управител, кметовете на с. Бресница и град Ябланица, строителният надзор на обекта, изпълнителят на водопровода и така нататък.
На срещите са дискутирани проблемите, свързани с реализацията на проекта за подмяна на водопроводната мрежа в селото и изоставането в предварителните граници и срокове за изпълнение на обекта. Последната среща се е състояла на 1 октомври т.г. Изготвен е следният график за изпълнение на участъка на три подетапа: до 27 октомври 2008 г. – изпълнение на трошено-каменна настилка (близо 1 км); следващият етап – изпълнение на трошено-каменна настилка (1 км и 200 м); до 31 октомври 2008 г. – изпълнение на първия асфалтов пласт (0,8 км); окончателно до 15 ноември 2008 г. ще бъде предаден участъкът за въвеждане на движението в режим на зимна експлоатация на пътищата и възстановяване на трафика.
Към момента изпълнените, удостоверени и подготвени за актуване строителни дейности възлизат на 63% от общата стойност на договора. В подготовка е полагането на износващия пласт асфалто-бетон, така че предвид забавянето на водопровода и обстоятелството, че в един от участъците има свлачище, към края на периода се очаква да бъдат предадени над 180% от предвидените по договора строително-монтажни дейности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, мисля, че чухме една хубава новина – че пътят ще бъде отворен на 15 ноември. Надявам се да отидем да отрежем лентата тогава, за да могат тези шесткилометрови опашки на сфетофара на Златна Панега да свършат и да намалеят катастрофите, които отнемат много човешки животи.
По отношение обаче на това, което казахте за закъсненията, за съжаление не мога да се съглася с Вас, защото всички тези оперативки, които се правят почти ежеседмично там – аз имам информацията от кмета на град Ябланица и тя показва, че това са срещи без резултати. Обикновено възложителят, който е Национална агенция „Пътна инфраструктура”, е с изключително неадекватно поведение по време на тези разговори и резултатите от тези оперативки не са обнадеждаващи. Защото, общо-взето, това, което се случва, е да се говорят и да се обсъждат проблемите, не са обсъдени санкциите, които трябва да бъдат понесени от тези, които не са си свършили работата. А това е едно от основните неща, които трябва да бъдат направени, за да могат нещата да вървят напред.
Но независимо от всичко аз съм доволна, че поехте ангажимент на 15 ноември да отрежем лентата на този път и се надявам това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Павел Шопов относно състоянието на републиканската пътна мрежа по пътя между град Стара Загора и град Хасково.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър-председател, аз много добре съзнавам висотата на Вашето положение, назначен от световни могъщи сили да превърнете България от държава в територия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По въпроса, господин Шопов! Не се увличайте в изказвания от Вашия род.
ПАВЕЛ ШОПОВ: На тази висота аз ще Ви задам един може би много прозаичен въпрос, може би недостоен за Вашето високо задължение и пост. Та, този въпрос е за една дупка. Да, за една дупка. Но Вие приехте да отговаряте за дупките в България предвид това, че тези, които управляваха в предишния формат на институцията, достигнаха до пълен провал. И тази дупка, не знам дали да я наричам дупка или трап, или окоп, както Ви харесва, но тя е показателна, защото тя е една от стотиците хиляди и милиони дупки по българските пътища. България се намира на първо място по брой на дупки в Европа, разбира се.
Отговорът за тази дупка ще бъде симптоматичен по отношение на волята, защото се касае за политическа воля да се справите с останалите дупки по пътищата. И тя се намира на околовръстното шосе на Стара Загора, при самото навлизане на пътя в Стара Загора, магистралата София-Хасково, непосредствено след знака „Стоп”. Заема голяма част от банкета и голяма част от асфалта, дълбока е поне 50 см, с остри ръбове, разбиващи ходовата част на автомобили, гуми, джанти, ресори и амортисьори. По следите от излети в нея масла от картери, части от гуми, джанти, тасове, може да се съди за шофьорските бури и страсти, споменаване на разни роднини по отношение на причините на неволите шофьорски, за материални и морални щети. Дупката си е там от преди пет месеца, стои си и сега, поне до преди две седмици, въпреки че на мястото патрулират органите на КАТ, те непрекъснато се въртят в този район, защото е пътно кръстовище и пред очите на поддържащите пътищата отсечка.
Моят скромен въпрос към Вас е ще се разпоредите ли най-после да се запълни тази дупка, след като никой в продължение на месеци – аз я виждам от м. март-април, не се е сетил да стори това в летния натоварен трафик? И ще идентифицирате ли виновните за този фрапантен случай длъжностни лица и ще им наложите ли някакви наказания? Ще ги смените ли, нещо ще предприемете ли за тази дупка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашият отговор, господин премиер, на този въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Вие много, много високо ме издигнахте, като ме определихте като човек, назначен за български премиер от някакви гигантски световни свръхсили. Не успях да чуя каква е моята мисия.
Аз разглеждам себе си като министър-председател, избран от българското Народно събрание, и затова се отчитам тук – пред българския парламент, пред българските депутати, избрани от българските граждани. И веднъж на четири години всяка политическа партия се явява на най-трудния и отговорен изпит пред хората, които са гласували за нея – каква работа е свършила, дали е оправдала доверието. Няма никакви други свръхсили – световни и български, които са ме назначили. Българските избиратели са направили този избор.
Оценявам Вашата инициативност по много въпроси и разбирам сериозността на проблема. Защото аз самият пътувам доста из страната и съм пътувал през всички последни години. Проблемът с дупките по пътищата, с качеството на българските пътища е нещо, което безпокои и вълнува всеки един нормален човек, който пътува. Защото те са част от проблема в икономическото развитие и за сигурността на гражданите, на техния живот понякога. Освен безумното каране, с което сигурно ще се съгласите.
Трудно ще отречете, господин Шопов, че има съществена промяна. Тя не е достатъчна, все още не е това, което искаме да видим като състояние на пътищата. Но аз, пътувайки днес и преди пет години, също мога да направя разликата, както Вие, ако имате достатъчно дълга памет, би трябвало да можете да направите тази разлика. В много от пътищата и не само републиканските, не само първостепенните в нашата страна, има много, много работа да се върши още и за нея се изискват общи усилия.
Сигурно въпросът Ви е прозвучал необичайно за някои хора, но приемам да отговоря на него, при това съвсем лаконично. Вчера, на 2 октомври, изпълнителният директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура” господин Димитър Иванов е разпоредил посоченият от Вас участък, конкретна дупка, да бъде ремонтиран незабавно независимо от това кой – общината или държавата е стопанин и носи отговорност за състоянието на тази пътна връзка. Така че Вашата инициатива води до конкретен резултат и за хората, които пътуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): По първата част на Вашия отговор, той беше обстоен и отричащ фактите, разговорът ще се състои в бъдеще. Ние ще го поддържаме и ще има дебат в обществото кой Ви е назначил. Но Вашите отскачания, такива каквито са правили Вашият баща и дядо в Москва, аналогично приличат в момента на Вашите отскачания, срещи и разговори, когато видите зор и сте застрашен, когато бъдете и във Вашингтон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, Вашата реплика!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аналогиите са явни, безспорни, исторически, нещата удивително си приличат. Затова ние казваме, че българските управляващи и българската политическа класа е назначена. И голямата битка на партия „Атака” е да прекъсне с тази ужасна практика.
Но аз мога да бъда много доволен от това, което сте направили, господин министър-председател, и ще Ви се зачете. Защото сте разпоредили, както виждам, едно действие, което ще бъде от полза на гражданите. Аз специално съм внимавал, когато съм минавал край тази дупка да не попадна в нея, но наистина тя е предизвикала много неприятности на много български шофьори и придружаващи ги граждани. Много пъти съм се изкушавал, когато съм минавал там, защото само няколко лопати инертен материал, с какъвто изобилства наоколо, можеха да бъдат достатъчни аз самият да отстраня този проблем. Но не го направих, защото очаквах едни решителни мерки, защото беше симптоматично дали ще го направите. И аз не мога да не Ви благодаря лично от мое име като шофьор и от името на мои познати и приятели, които също ми сигнализираха и ми заостриха вниманието относно тази дупка.
Така че аз неслучайно Ви казах, че въпросът ми на пръв поглед е шеговит и много незначителен, по повод на една дупка, но той се явява изключително по-широк от съдържанието, което аз му влагам. Той има огромно значение и дано това Ваше нареждане за тази отсечка бъде началото за едно запълване на дупките в България, които са, пак повтарям, стотици хиляди и милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Налагам дисциплинарната мярка „порицание” на народния представител Павел Шопов за нарушение на чл. 110 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който забранява на народните представители да отправят лични нападки или оскърбителни думи.
Народният представител Павел Шопов не за първи път проявява това поведение в парламента. Той отдавна трябваше не само да бъде порицан. Правя го в момента.
ДАУД ОСМАН (ДПС, от място): Затова и не го приехме в Движението за права и свободи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към питане от народния представител Лидия Шулева към заместник министър-председателя Меглена Плугчиева относно оценките на съответствие на системата за управление и контрол от оперативните програми.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! На 23 юли 2008 г. Европейската комисия изготви и разпространи Доклад до Европейския парламент и Съвета относно управлението на средствата от Европейския съюз в България. В доклада Европейската комисия настоява българското правителство да предприеме последователни структурни коригиращи действия и извърши сериозни реформи в ключови области. Съгласно разпоредбите на чл. 71 от Регламент на Европейската общност 1083 от 2006 г. одитният орган извършва оценка на съответствието на системите за управление и контрол по оперативните програми, които трябва да приключат в срокове, съобразени с посочения в чл. 71 от регламента, а именно 12-месечен срок от одобрението на съответната оперативна програма. За седемте оперативни програми в България сроковете изтичат от 27 септември до 7 ноември 2008 г.
Моето питане към Вас е:
Направена ли е организация за извършване на одита за оценка на съответствие на системите за управление и контрол по седемте оперативни програми в срок?
Какви са конкретните резултати от одита на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, Оперативна програма “Административен капацитет” и Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, чиито срокове изтичат съответно на 27 септември – вече изтече, и на 3 октомври т.г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шулева, първо искам да Ви благодаря за този въпрос и искам да помоля – съжалявам, че ги няма другите народни представители – разчитам, така както помолих при вота на недоверие, на една активна позиция и контрол от страна на опозицията. Вие сте тази, която първа се отзова на тая моя молба и затова Ви благодаря специално.
Конкретно на Вашето питане. Дирекция “Одит на средствата на Европейския съюз” в Министерството на финансите, както знаете, е определена за одитен орган по оперативните програми и орган за извършване на оценката на съответствие на системите за управление и контрол в съответствие с разпоредбите на Регламент 1083 от 2006 г. на Европейската комисия.
Казвам веднага какъв е графикът, който беше определен за оценка на съответствие на отделните програми. Вие сама казахте: “Конкурентоспособност” – на 27 септември; “Административен капацитет” – на 3 октомври; Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – 3 октомври; Оперативна програма “Регионално развитие” – 5 ноември; Оперативна програма “Транспорт” – 7 ноември; Оперативна програма “Околна среда” – 7 ноември; Оперативна програма “Техническа помощ” – 7 ноември т.г.
Бързам да Ви информирам, че докладите за оценка на съответствието на първите три програми не само, че са готови, но са и изпратени в Европейската комисия - за „Конкурентоспособност” още на 26 септември, а за другите две – на “Административен капацитет” и “Развитие на човешките ресурси” – съответно на 2 октомври.
Също трябва да Ви информирам, че по-важно е не само че е спазен графикът, а по-важно е каква работа е извършена. Знаете, че целта на тази оценка на съответствие е да провери надеждността на системите на отделните управляващи органи и да дадем гаранции, че тези системи могат в дългосрочен план – до 2013 г., да управляват този огромен обем от средства по оперативните програми в размер на около 7 млрд. евро само средства от Европейския съюз, без да броя или да взимам под внимание националното съфинансиране.
Трябва да Ви кажа, че в хода на извършените оценки е направен един преглед на налични документи, на самите структури. В тези проверки се включиха и външни одитни компании – “Гранд Тортънт”, “Банксервис” АД, KPMG и те извършваха проверки на отделните компоненти на системите за управление и контрол.
Трябва още да Ви информирам, че с цел постигане на качествената оценка проверките, които външните одитори направиха и Дирекция “Одит на средства от Европейския съюз”, дадоха съответно в междинен период препоръки към управляващите органи, междинните звена и сертифициращият орган и след това беше проследено в последните три месеца как се изпълняват тези препоръки.
Трябва да Ви информирам още, че тази независима оценка приключи през м. септември т.г. и в Раздел ІV – “Заключение на докладите”, по трите оперативни програми съответно е изразено мнението на одитния орган и то е формулирано като неквалифицирано мнение, което преведено означава положителна оценка за системите на управление.
Счита се, че извършените от одиторите проверки на място и получените одиторски доказателства са подходящи и достатъчни аргументи и основания за формирането на една положителна оценка от Дирекция “Одит на средствата от Европейския съюз”. Това е мнението и оценката на нашата дирекция в Министерството на финансите.
Резултатите показват обаче още, че няма засегнати приоритетни оси, но има и констатирани известни недостатъци. Тук трябва да посоча, че тези недостатъци касаят именно оценка и необходимост от доизграждане на всички модули и постигане на пълна функционираност на информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти под краткото съкращение ИСУН.
Трябва да кажа няколко думи по отношение на ИСУН, защото това беше един от старите въпроси, който Вие бяхте задавали. Да припомня на аудиторията, че това беше един провален търг и трябва да Ви информирам, че сега не само че изисках тръжната процедура да бъде проведена отново, а и че вече има сключен договор и проекта стартира.
На 17 септември беше сключен този договор с “Информационно обслужване” АД за по-нататъшно разработване на информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти. Проектът се финансира по Оперативна програма “Техническа помощ”.
Трябва да съобщя още, че със заповед на министъра на финансите, по мое указание на 8 септември беше създадена и междуведомствена работна група, задачата на която е да оказва съдействие за изпълнението на проекта. Досега са проведени три срещи. Надали тези организационни подробности са най-важни, но по-важното е, че се работи по модулите на системата и това се изпълнява съответно по график. Трябва да Ви информирам, че графикът предвижда съответно изграждането на модулите “Управление на проекти”, “Финансов модул” и “Проверка и управление на нередности”. Тези модули, които споменах, следва да бъдат разработени до края на тази година, а към момента функционират модулите “Регистрация”, “Оценка” и “Договори”.
Разработването на информационната система е известно, че е не само крайно необходимо, но и първи приоритет за всички институции, за да можем да гарантираме управлението на средствата от структурните фондове.
В заключение, уважаема госпожо Шулева, и в подкрепа на гореизложеното бих искала да Ви уведомя, че Министерството на финансите създаде организационни, административни и функционални предпоставки за качествено изпълнение на оценката на съответствие от страна на Дирекция “Одит на средствата на Европейския съюз”.
Използвам тази възможност да ви информирам и за една добра новина смятам – от 1 януари 2007 г. до май 2008 г. сключените договори по оперативните програми възлизат на около 94 млн. лв. От м.май 2008 г. до 30 септември 2008 г. само за 4 месеца държа да кажа, че на база на общите усилия и промени в темпото на работа и подобрената координация, контрол и скорост на провеждане на процедурите и промените, които правителството предприе по съответните процедури, имаме сключени договори за над 1 млрд. лв. Простата аритметика показва, че има над 10 пъти увеличение на сумите на сключените договори.
Аз смятам, че това е много впечатляващ резултат и е добре българските граждани, които следят и контролират, да знаят, че има напредък.
Ще се радвам и занапред всяка седмица да поставяте съответните конкретни въпроси, за да можем чрез вас да информираме цялото общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Госпожо Шулева, имате право на два уточняващи въпроса.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, благодаря Ви за представената информация по трите програми, но моето питане включваше информация и за състоянието по останалите одити, чиито срок изтича на 7 ноември и би трябвало в отговора Ви да се включи информация какво става с тази оценка на съответствието.
Това, разбира се, Вие ще добавите към Вашия основен отговор, но моите допълнителни въпроси са: смятате ли, че е постигната пълна оценка на съответствието преди въвеждането, окончателното внедряване на системата ИСУН за управление и наблюдение на проектите?
Вторият ми въпрос е: кога очаквате Европейската комисия да се произнесе окончателно по всички оценки на съответствието? Очаквате ли отговорът да бъде положителен? Има ли някакви рискове пред даване на положителна оценка от страна на Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, тъй като Вие изрично поискахте информация конкретно за трите оперативни програми, затова най-подробна и изчерпателна информация беше дадена за тях.
За другите, както вече информирах, графикът се изпълнява и оценката тече в момента. Тъй като тя не е приключила, не мога да представя и конкретни резултати или мнения от оценяващите. Това е, което трябва да ви кажа.
Второ, каква е процедурата? Процедурата предвижда: от внасянето на нашата оценка в Европейската комисия в 3-месечен срок Европейската комисия се произнася дали приема или не приема оценката на нашия централен одитен орган. В този 3-месечен срок комисията може да прати мисии за проверка, може да приеме със забележки или без забележки, или пък опцията съответно за отхвърляне също теоретично стои.
Аз не очаквам такава реакция. Прогнози съм обявила, че не правя.
По отношение на това какви са ми очакванията - дали ще се справим, искам да кажа, че всички усилия се полагат от страна на управляващите органи за изпълнение на дадените препоръки. Оценката на одитния орган е абсолютно неутрална, мога да гарантирам, както на нашия централен одитен орган, така и на външно наетите одитни компании. Процесът тече не само по график, а изключително прозрачно, така че моите очаквания са да си свършим работата и очаквам комисията да се произнесе в 3-месечния срок, който е даден. Не мога да правя прогнози от името на комисията.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД, от място): А за ИСУН?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: За ИСУН? Това е нов въпрос от място, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД, от място): Не, първи го зададох.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: За ИСУН това, което информирах, е, че договорът е сключен, проектът се изпълнява.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД, от място): В какъв срок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Шулева, след това ще вземете отношение, не от място, моля Ви, знаете каква е процедурата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В какъв срок ще бъде изпълнен? В момента е сключен договорът, което означава, че пълното изграждане е до края на 2009 г. по предварителна информация. Това е, което имам в момента, но ще ви дам допълнителна информация, ако случайно има някакво разминаване в точните дати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Госпожо Шулева, имате възможността да изразите своето отношение към отговора на вицепремиер Плугчиева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Госпожо председател, ако все пак бяхте слушали внимателно уточняващите ми въпроси, нямаше да бъде нужно да правите тези забележки преди малко, защото това беше първият ми въпрос.
Благодаря на вицепремиера Плугчиева за изнесената информация, но това, което констатираме, и тя добре го знае, е, че докато нямаме приета положителна оценка за съответствието от страна на Европейската комисия, България не може да усвои нито един лев от средствата, а само и единствено авансите, които са преведени. Тоест, казано по друг начин – до края на 2008 г. минимум ние ще ползваме по тези 1 милиард сключени договори само аванси и няма да имаме право да изразходваме нито един лев за междинно плащане или за окончателно плащане.
Това – първо.
Второ, внедряването на системата ИСУН до края на 2009 г. е сериозен риск въобще за постигане на пълна оценка на съответствието, което поставя под риск усвояването на средствата и през 2009 г. Всички виждате, че има огромно закъснение, тъй като този 12-месечен срок се изпълнява в неговия краен срок, което отлага усвояването за неопределен срок напред.
Радвам се на ентусиазма на госпожа Плугчиева, че наваксва сериозно пропуснатото време, но се надявам и останалите отговорни министри да се заразят от този ентусиазъм, за да може България поне през 2009 г. да започне реално усвояване на средства, каквото до края на 2008 г. не се очертава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Предстои отговор на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Минчо Христов относно предупреждение от страна на “Топлофикация София” за спиране на топлоенергията на абонати, живеещи в жилищни сгради с над 50% задължения към цитираната фирма.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Въпросът ми е зададен преди повече от месец, но не е загубил своята актуалност.
Ще Ви питам направо: законно и морално ли е “Топлофикация София” да спира топлоподаването на добросъвестни абонати, които редовно си плащат сметките, заради неплатените сметки на техни съседи?
Преди време от тази трибуна Ви питах същото, само че за абонатите на “Софийска вода”. Тогава бяха спрели водата на цял един блок, заради неплатените сметки на някои съседи.
Морално ли е, според Вас, държавната фирма “Булгаргаз” да заплашва със спиране на подаването на газ на цели градове? Какво ще стане с болниците, детските градини, въобще с гражданите на тези градове, ако това бъде направено?
Кой може да вменява на добросъвестните граждани, които си плащат редовно сметките, вина за това, че някой техен съсед не си е платил? Как реагирате Вие като министър на подобни абсурди? Какви действия предприемате за спирането на този рекет? Какво ще направи правителството за компенсиране на българските граждани – това е тясно свързано с въпроса за нарастващите цени на тока и парното?
В този смисъл: редно ли е според Вас държавата да купува газ на една цена, а да продава същия газ на едрия индустриален капитал на друга, значително по-ниска от реалната? Това го казвам при условие, че топлофикациите консумират само 25% от вноса на газ, докато едрият индустриален капитал консумира 75%. Защо Държавната комисия за водно и енергийно регулиране...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето! Благодаря, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... позволява българската държава, тоест всички ние, да субсидираме шепа едри и богати индустриалци? Докога ще продължи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вие значително разширихте въпроса. Аз нямам проблем с отговора извън ограничението във времето, което не ми позволява да отговоря подробно на всички Ваши въпроси. Така че ще Ви посъветвам тези от тях, които не успея да обхвана сега, да ги зададете допълнително. С най-голямо удоволствие ще дойда и ще Ви дам информация.
Този въпрос, който сте задал писмено към мен, е свързан с правото на “Топлофикация” да спира топлоподаването на цели блокове, в които има над 50% абонати с неплатени сметки, какво може да се направи в това отношение.
Към момента – по-точно данните са от 26 септември, неизправни длъжници към “Топлофикация” в София са на обща стойност 262 млн. 971 хил. лв. Това са дългове от абонати към “Топлофикация”. От тях 239 млн. 679 хил. лв. са на частни лица и около 23 млн. лв. от фирми или други институции. Извън тези общи вземания от “Топлофикация” са предвидени искания в съда за още 56 млн. 520 хил. лв. Това са огромни суми, които “Топлофикация” не е получила от своите абонати.
На Вас Ви е ясно, че няма как да се случат чудеса. На практика единственият начин да просъществува доставчикът на неплатилите сметките си от финансова гледна точка, е някой да поеме тези задължения, които, както виждате, са огромни – 262 млн. лв. Очевидно е, че трябва да се вземат мерки за издължаване към “Топлофикация” и за събиране на сумите, които са към нея.
Не мога да се занимавам много с “Топлофикация”, защото, както добре знаете, тя е общинска фирма. Софийска община като мажоритарен собственик би трябвало да предложи и решение на този проблем, но той е изключително сериозен.
По силата на Закона за енергетиката – след него има приета наредба, това е от м. април м.г., има задължение към “Топлофикация - София” да спира топлоподаването на абонати, които повече от два месеца не са плащали своите сметки. Разбирате, че това изискване на “Топлофикация” не се прилага в пълна степен.
Ще Ви кажа какво е положението към момента. В момента е прекъснато топлоснабдяването на 51 сгради в София. От тях в 20 сгради нито един от собствениците не си е платил сметката, това означава, че 100% от сметките са неплатени, в още 8 сгради има само по един потребител, който си е платил сметките, и в останалите 23 сгради – над 90% от абонатите са неизправни, под 10% са изправни. Това са случаите със спряно топлоподаване в София.
Има един законов проблем, признавам, той е и технически: трудно може “Топлофикация” да спре топлоподаването само на един конкретен абонат, това е и по технически причини. Както виждате, изключително ограничено е използването на това право.
Понеже попитахте и това дали потребители, които са редовни и които си плащат сметките, имат възможност да подадат сигнал в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, това е законовият път, която трябва да направи проверка и да вземе мерки, включително и налагайки санкции на “Топлофикация”. Такива сигнали, искания до момента не са подадени. Но Ви обяснявам подробно цялото това нещо, за да видите, че има и законов проблем, тъй като “Топлофикация” би била наказана, включително и за това, че изпълнява друг закон, който пък й казва да спре топлоподаването на абонатите.
Така че очевидно проблемът с „Топлофикация” е много сериозен. Задълженията заради несъбраните вземания на „Топлофикация” към „Булгаргаз” са значителни. Те са 58,5 милиона текущи и още 124,5 милиона разсрочени задължения – общо към 170 милиона са задълженията на „Топлофикация-София” към „Булгаргаз”. Когато става въпрос за цената на газа в България, трябва да си дадем сметка, че неплатените сметки на практика се плащат от джобовете на всички данъкоплатци. Не мисля, че това е по-справедливото. Така че очевидно че този, който потребява нещо, би трябвало да има грижата да се разплати за тази услуга, която получава.
Междувременно на 15 септември Държавната комисия за енергийно и водно регулиране взе решение през последното тримесечие на тази година да бъде извършен регулаторен одит на „Булгаргаз”, тъй като темата с цените на газа е много актуална в момента. В този регулаторен одит ще бъдат включени представители на синдикатите и работодателите. Очевидно е, че при увеличаване на цените на газа и то със значителен процент, което се дължи изцяло на пазарните условия, е необходимо обществото да бъде сигурно, че поне тези средства, които минават през „Булгаргаз”, са максимално прозрачни и ефективни.
Отделно – нямам възможност заради времето, но съм сигурен, че ще има и дебати в парламента по тази тема, правителството предвижда значителни средства за компенсация на домакинствата с най-ниски доходи, свързани с увеличените цени на енергията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Христов, заповядайте, моля, за реплика към господин Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, Вие потвърдихте тук преди малко, че проблемът е законов. Аз съм абсолютно съгласен с Вас. Много пъти от тази зала, включително и Вас съм предупреждавал, че Законът за енергетиката, който беше приет преди повече от година, ще доведе до тежка криза, до надписване на сметки, до неплащане, до криза на доверие и вероятно фалит на топлофикациите. За съжаление се оказах прав.
Големият въпрос сега тук е как да излезем от тази ситуация. Ще Ви повторя част от предложенията, които направих пред колегите в тази зала, когато се гледаше законът.
Първо, пълна публичност на методиките за изчисление на сметките.
Второ, преустановяване на кражбите – както от страна на висши служители на „Топлофикация” като Валентин Димитров, така и от граждани, които присвояват топлоенергия. Хората трябва да знаят, че онези, които крадат, крадат не от „Топлофикация”, а от своите съседи, защото „Топлофикация” начислява сумите въз основа на показанията на топломера в абонатната станция.
Трето, премахване на топлинните счетоводители, които се явяват излишен посредник, оскъпяващ услугата.
Четвърто, незабавно въвеждане на когенерационна система, която ще позволи цената на услугата да бъде драстично свалена минимум с 30%. Става дума за производството на ток и на топлина.
Пето, отмяна на принудителното събиране на сметки, без те да бъдат доказвани в съда. Това е безпрецедентен случай в Европа. Няма такава държава, където това да съществува.
Вашето правителство, Вие казахте тук, трябва да предприеме и незабавни мерки за създаване на мрежа за енергийно социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е големият грях на вашето правителство – вместо да купувате фрегати, корвети, самолети – аз го казах на вашия премиер преди малко, за стотици милиони, вие трябва да отделите средства за социална защита на гражданите, които не могат да поемат тези високи сметки.
Ще завърша с това: мисля, че някой иска да предизвика умишлено фалит и да купи без пари топлофикациите. След това новият собственик ще използва чл. 154 за принудително събиране на сметки без да се доказват в съда и ще тръгне с частни съдия-изпълнители да събира тези сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, моля!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ние сме длъжни, господин министър, да предотвратим този зловещ сценарий, който някой е замислил тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Христов! Аз съм напълно съгласен с Вас, че който потребява топлинна енергия, трябва да си я заплаща. В противен случай виждате, че софиянци би трябвало да заплатят по 26 лв. от джоба си, за да покрият сметките на тези, които не са си платили потреблението на топлоенергия. Така че проблемът с плащането на ползвана енергия, според мен, е приоритетен.
Аз чувам и различни обществени организации, даже по медиите се появиха, с призиви да не се плащали сметките, което, според мен, бърка директно в джобовете на всеки един български гражданин, което е съвестен и който си плаща сметката, каквато е огромната част от българските граждани. Въпросът за събиране на вземанията на „Топлофикация” е от интерес на всички данъкоплатци, които в противен случай би трябвало да покрият тези задължения.
По отношение на „Топлофикация”, пак ще подчертая, мажоритарен собственик на „Топлофикация” е Софийска община. Там трябва да се направи оздравителна програма, която да се предложи от този собственик. Едната от мерките е това, което Вие казвате със сигурност, производство на електроенергия и топлоенергия - когенерацията. Но такава програма засега не е предложена. Както виждам, няма и особено желание Столична община да си поеме ангажимента и да си реши проблемите, които има в „Топлофикация”.
По отношение на Закона за енергетиката. Законът е такъв, какъвто е приет тук, в парламента. Това, което би могла да направи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е да изпълнява закона. В изпълнението на този закон тя търси максимална прозрачност и при формирането на цените, затова нарочно ви информирах, и при провеждането на този одит на „Булгаргаз”, така че обществото да е убедено, че никой не злоупотребява със сметките, които то плаща. Така че комисията полага значителни усилия в рамките на законодателството в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калфин.
Към Вас, господин Калфин, има още един въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова относно стъпките, които ще предприеме Агенцията за следприватизационен контрол, за да гарантира пълна събираемост на дължимите суми, съгласно Договора за продажба на БТК. Но времето изтече.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Аз съм на разположение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Николова, моля да представите Вашия въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е свързан с промяната в собствеността на БТК. Стана ясно в края на миналата седмица, че реален собственик на БТК е американското правителство. Появиха се множество спекулации по отношение на сума от 80 млн. евро, които държавата все още не е получила от предишния собственик на компанията, съгласно договорените задължения. В началото на тази седмица от Агенцията за следприватизационен контрол бе обявено твърдото намерение на държавата да си получи задълженията и бяха цитирани определени стъпки, които агенцията е предприела, за да стане това.
Ето защо моят въпрос към Вас е: доколко е реална сумата от 80 млн. евро, която бе цитирана? Наистина ли тя е дължима на българската държава, като последен собственик преди приватизацията на компанията? Кой е длъжник на българската хазна в случая и означава ли казусът с такъв огромен дълг, че българската държава е сключила неизгоден договор и кои са виновните за това длъжностни лица? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, на Вас също благодаря за този въпрос, защото за всичко това, което се случва около БТК, трябва да има максимална публичност.
Договорът за продажба на БТК е сключен през м. февруари 2004 г. Купувачи са „Вива Венчърс Холдинг” и „Адвент” – Централна Източна Европа – ІІ, Лимитид, което е собственик на „Вива Венчърс Холдинг”. Тези две дружества са страна по договора за приватизация на БТК. Задълженията по договора изтичат на 11 юни 2007 г., включително задължението да не се препродава нито самата компания, нито собственикът на компанията. На 12 юни 2004 г. е сключен нов договор между Агенцията за приватизация и тези две дружества с така наречен claw back-клауза, в която се казва, че при определени обстоятелства държавата има право да получи 10% над цена от 300 млн. евро, като тези обстоятелства са две. Те са или продажба на БТК в срок от шест години - след 2004 г., това значи 11 юни 2010 г., или продажба на акциите на „Адвент” във „Вива Венчърс”.
Десет дни след изтичане на ограничението за препродажба на БТК, на 21 юни 2007 г., БТК е продадена чрез борсата за 1 млрд. 80 млн. евро. Според българската държава това е събитието, което е настъпило, и българската държава има право на 10% над въпросните 30 млн. евро. Не такова е мнението на страните по договора, с които имаме такава клауза – „Адвент” и „Вива Венчърс”. Те казват, че предшестващото събитие е продажба на акциите на „Вива Венчърс” преди да бъде продадена БТК, което е първо събитие и всъщност сумата евентуално трябва да се изчислява върху тази продажба.
Агенцията за следприватизационен контрол е поискала информация за постъпилите суми в „Адвент” от продажбата на „Вива Венчърс” - кога е продадено, за каква сума и каква би била претенцията на държавата. Такива документи не са били представени. Те са поискани на 4 септември т.г., дадени са десет работни дни и подобни документи не са били представени.
В такъв случай държавата счита, че има право на 80 млн. евро, както и Вие казахте: „Длъжник е страната по договора”. Това са „Адвент” и „Вива Венчърс”, не е новият собственик на БТК, още по-малко американската държава. Начинът, по който този спор може да се реши, е чрез арбитраж – арбитраж, който може да заседава в София. Арбитражът е на Международната търговска камара и спорът ще бъде решен по английското законодателство, както е сключен този договор.
Така че, виждате, че в договора, специално втория договор, първо, е неясно към кое събитие и коя цена точно се засича при получаването на допълнителни средства от държавата. Второ, решението, ако има някакви спорове, е прието да бъде прието по английското законодателство от Международната търговска камара, от арбитраж. В момента Агенцията за следприватизационен контрол е длъжна да спазва тези изисквания, които са записани в договора. Аз не бих казал, че това е защита на интереса на държавата, както виждаме и сега при препродажба - на очевидно на много по-висока цена, държавата има проблем да си прибере дължимите суми. Ще използваме всички възможности на законодателството, за да потърсим интереса на държавата.
На последния Ви въпрос – кой е сключил договора и носи ли отговорност, мисля, че Ви дадох отговор. Договорът за продажба е сключен на 20 февруари 2004 г., договорът за тази клауза за продажба е сключен на 11 юни, също 2004 г. Тогава знаете кой сключваше договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, министър Калфин.
Аз мисля, че ние ще продължим да следим този въпрос, най-вече с оглед на обстоятелството за преструктуриране на собствеността от страна на новите купувачи, с оглед готвеното изнасяне на 2000 недвижими имота в самостоятелно дъщерно дружество, които са оценени, много смешно, на 300 млн. евро, а съгласно оценителите, които са ситуирани в България, имотите са на стойност над 1,5 млрд. евро. Така че виждаме един изключително неизгоден договор. Може би прокуратурата би намерила достатъчно доказателства, за да сложи друга квалификация на този тип договори и на хората, които са го сключили. Но така или иначе България губи два пъти. Един път, губи от цената, която след това е нормално реализирана и сочи 1 милиард, и, втори път, губи от това, че в това дружество има огромни активи от недвижима собственост – така наречените мраморни палати на България, които сега ние също така ще загубим.
Аз си запазвам правото, господин Калфин, да Ви безпокоя оттук-нататък с тези много настойчиви въпроси за това какво прави българската държава и как охранява своите интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Имате право на дуплика, господин заместник министър-председател. Няма да се възползвате.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин Калфин.
С това днешното заседание и времето за парламентарен контрол са изчерпани.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 8 октомври 2008 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,11 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов