Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов.
Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Позволете ми да ви предложа седмичната програма така както беше уточнена на Председателския съвет.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Вносител - Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Вносител - Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Вносители: Минчо Христов и Стела Банкова; Йордан Величков и група народни представители; Станчо Тодоров и група народни представители; Йордан Бакалов и група народни представители; Ангел Найденов и група народни представители; Иглика Иванова; Яне Янев; Марина Дикова и група народни представители.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (вносители Валентин Милтенов и група народни представители) и на Законопроекта за защита на конкуренцията (вносител - Министерският съвет).
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Вносител - Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси.
8. Проект за решение за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
9. Проект за решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г.
Вносител - Министерският съвет.
10. Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г.
Вносител - Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост.
12. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 166, против 11, въздържали се 5.
Програмата за работата на Народното събрание от 8 до 10 октомври е приета.
Уважаеми народни представители, има и други предложения. Залата ще реши дали да ги включим в седмичната програма или не.
Има предложение по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник на народния представител Валентин Милтенов за включване в дневния ред на проект за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание, внесен от народния представител Борислав Ралчев.
Заповядайте да мотивирате предложението си, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание отново да бъде включена точката в дневния ред за избор на заместник-председател на Народното събрание, а именно кандидатурата на доц. Великов. Смятам, че с този избор няма да се утежни законодателната програма за седмицата. Всички знаем безспорните качества на доц. Великов като един истински парламентарист, председател на Народното събрание, с който смятам, че Народното събрание ще се гордее в своята дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме предложението на народния представител Валентин Милтенов.
Гласували 164 народни представители: за 64, против 13, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Искам да помоля колегите, които се въздържаха, наистина да подкрепят включването на тази точка в законодателната програма на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Валентин Милтенов.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 66, против 15, въздържали се 82.
Предложението и този път не се приема.
Отново предложение по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник от народния представител Николай Свинаров за включване в дневния ред на Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване дейността на службите в МВР и ДАНС, упълномощени по закон, във връзка с разрешаването, използването, предоставянето, съхранението и унищожаването на специални разузнавателни средства по отношение на народни представители, представители на българския бизнес и журналисти, за периода 1 септември 2007 г. – 1 септември 2008 г. Вносители са народният представител Борислав Ралчев и група народни представители.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 63, против 22, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам процедура за прегласуване с кратка аргументация. Известно ви е, че проблемите на сектора за сигурност са изключително тежки и сериозни. Известно ви е също така, че се правят опити за излизане от ситуацията. Научаваме предложения от управляващите за закриване на една подкомисия и съставяне на друга. За нас механизма е ясен.
На първо място, мнозинството отказа да изпълни Закона, за да има специална комисия, която да бъде изградена за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” – говоря за парламентарен контрол. Ние затова предлагаме анкетна комисия, която да изясни всички факти и обстоятелства. Тази анкетна комисия трябва да бъде изградена задължително на паритетен принцип – по равен брой представители на управляващи и опозиция, и задължително председателствана от представител на опозицията. Такава е европейската практика. Няма никаква причина, особено ако щете и в края на мандата някой да бяга от този механизъм за упражняване на парламентарен контрол на дейността на службите за сигурност.
Затова ви моля за подкрепа за влизане на точката в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Свинаров.
Гласували 167 народни представители: за 67, против 34, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Надежда Михайлова, Иван Сотиров, Лъчезар Тошев и Мартин Димитров за включване като точка в дневния ред изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно изявленията му пред руските медии, поставящи под въпрос основни външнополитически приоритети на Република България.
Заповядайте, господин Сотиров, за да мотивирате предложението.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, трета поредна седмица внасяме предложение за включване като точка в дневния ред изслушване на министър-председателя във връзка с изявленията му пред руските медии, които поставят под въпрос геополитическите приоритети и външнополитическата ориентация на България. Този въпрос за нас е изключително сериозен. Пледираме за пореден път към всички вас да подкрепите това предложение, защото България по Конституция е парламентарна република и не е допустима практиката парламентарното мнозинство да отнема възможността парламентът да изслуша българския министър-председател. Затова апелирам към всички вас. Мисля, че и за депутатите от мнозинството ще бъде полезно да разберат каква е българската позиция по тези изключително важни въпроси за страната.
Призовавам ви да подкрепите това наше предложение. Подчертавам, предлагаме го трета седмица подред да бъде включено като точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Михайлова, Сотиров, Тошев и Димитров.
Гласували 171 народни представители: за 68, против 63, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, категорично протестираме от Парламентарната група на Обединените демократични сили и от Съюза на демократичните сили. Това е скандално и безпрецедентно. Вече трета година налагате една практика, която нарушава категорично конституционните принципи и духа на Конституцията. Не може да криете министър-председателя! Не може по такива важни въпроси, които засягат интересите на България, министър-председателят да се крие. Не може да иска политически дебати със столичния кмет, а да се крие от българския парламент по толкова важни въпроси. Министър-председателят е длъжен да дойде без покана да информира парламента за своите действия. В крайна сметка ние трябва да си изясним президентска, премиерска или парламентарна република сме.
Пледирам да се прегласува и да подкрепите това предложение. Вие сте длъжни като депутати да защитавате парламентаризма и конституционния принцип за върховенство на парламента. Не се превръщайте в параван на министър-председателя и неговите безобразия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Михайлова, Сотиров, Тошев и Димитров.
Гласували 166 народни представители: за 61, против 81, въздържали се 24.
Предложението и този път не се приема.
Има направено предложение от народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Госпожо Банкова, заповядайте да мотивирате предложението си.
Информирам само, че няма становище на комисията, но срокът е изтекъл, така че от тази гледна точка няма пречка да бъде включен евентуално в програмата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря за Вашата любезност.
Преди да започна, обръщам изключително сериозно внимание на тази порочна практика по важните проблеми, които смущават управляващата коалиция...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, моля, картата.
СТЕЛА БАНКОВА: ... да не се дава мнението на съответната комисия години наред.
Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, сложете си картата.
СТЕЛА БАНКОВА: Дами и господа, това предложение е направено на 25 август 2005 г. и досега няма становище на съответната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето тече.
СТЕЛА БАНКОВА: Колеги, свидетели сме на безпрецедентна финансова криза. Съединените американски щати, Франция, Англия, Италия, Германия заявиха, че ще гарантират спестяванията на своите граждани.
Предложението, което правя, е в посока да се гарантират спестяванията и на българските граждани. При сега действащия закон валутните влогове на гражданите, които представляват половината от всички влогове, са гарантирани, цитирам: „В левове по курса от първоначалния ден на плащането.”
Това означава, че фондът за гарантиране на влоговете ще изплаща всички валутни влогове в левове. При една неблагоприятна финансова ситуация, за която предупреждават чуждите финансови експерти, вложителите могат да получат обезценени левове.
Дами и господа, предлагам всички валутни депозити да бъдат изплащани в съответната валута. Ще го кажа простичко – при фалит на определена банка, гражданите да си получат обратно онова, което са внесли. Тоест, ако влогът е в долари или евро, да могат да получат съответно долари или евро. Считам, че това е една поправка, която ще даде сигурност на вложителите, а и на самите банки, особено в тази критична ситуация.
С Минчо Христов предлагаме това в продължение на три години. Отново напомням на уважаемата аудитория, че предложението ни е от м. август 2005 г.
Мисля, че сега ситуацията налага това разумно предложение да бъде прието. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще направя едно уточнение – не е м. август 2005 г., а е 23 март 2007 г. Тогава сте внесли законопроекта. Ако искате, ще ви кажа и номера.
Моля, гласувайте предложението на Стела Банкова.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 33, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение. Има предложение на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Господин Христов, желаете ли да мотивирате Вашето предложение?
Подобно е положението и с предложението на господин Христов – изтекъл е тримесечният срок, няма становище на комисията, но няма и пречка да бъде включена тази точка в дневния ред.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Дами и господа, държавите от Европейския съюз реагираха незабавно на тази жестока финансова криза, която се задава, и решиха да гарантират влоговете на гражданите. Мисля, че тук също са необходими пакети от мерки в тази посока.
Това, което предлагам в момента, е да се премахне наказателната такса при предсрочно връщане на потребителски кредит. Това се налага от следните обстоятелства.
Първо, драстично се увеличиха лихвите по кредитите и те продължават да се увеличават.
Второ, премахва се конкуренцията между самите банки. Човек, ако иска да върне предсрочно своя кредит по една или друга причина, той трябва да заплати между 4 и 5% от самия кредит. Сами си дайте сметка, колеги, за какво става дума.
В огромната част от страните на Европейския съюз подобна такса не съществува. Добросъвестният длъжник, който връща предсрочно своя влог, трябва да бъде стимулиран, а не наказван по този начин, по който ние го правим със сега действащия закон.
Предложението, което ще ви дам, ще подобри ликвидността на самите банки. При тази критична ситуация те ще имат повече пари, съответно повече сигурност. Ето защо ви предлагам да подкрепите това разумно предложение и да дадем възможност на гражданите да върнат своите кредити, без да бъде налагана тази непосилна лихва между 4 и 5 процента.
Уважаеми колеги, лихвата в момента е около 10%. Това означава, че лихвите в България при предсрочно връщане стават 15%. Няма държава в Европа, която да има такава лихва. Надявам се да подкрепите това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 127 народни представители: за 36, против 26, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте. Имате право да искате прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, не разбирам защо българският парламент прави точно обратното на това, което правят всички европейски държави – държави-членове на Европейския съюз. Искам да ви кажа следното – необходимо е да бъдат гласувани няколко законопроекта, колкото се може по-бързо от това Народно събрание, ако вие защитавате интересите на българските граждани, на българските вложители, а не интересите на банковото лоби. Става дума за гарантиране на валутните депозити – преди малко Стела Банкова ви го предложи.
Колеги, в момента валутните депозити не са гарантирани, защото те ще бъдат изплащани в обезценени левове, ако, не дай Боже, в България се случи финансова криза. Това трябва ясно и категорично да се каже. Утре не искам някои от вас да кажат, че не са знаели, че не са предвидили, че не са били осведомени. Казвам ви го от тази трибуна – хората, които гласуват „против” и „въздържали се”, ще излязат в разпечатката. Нека гражданите, които утре бъдат ощетени, бъдат ограбени – да, това е точната дума – бъдат ограбени, да знаят на кого дължат този грабеж. Колеги, мисля, че трябва да мислите за интересите на тези, които са ви избрали.
Що се отнася до този законопроект, искам да ви кажа, че по времето на Жан Виденов бяха върнати валутните депозити, макар и на траншове, докато сега вие давате възможност на банките да ограбят спестяванията на гражданите – да връщат обезценени левове при условие, че хората са вложили валута. Това е несправедливо, неморално. Това се нарича грабеж. Колеги, не ставайте съучастници в този грабеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Този път в залата продължава да има повече хора, отколкото са гласувалите.
Гласували 117 народни представители: за 36, против 16, въздържали се 65.
И този път предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
Уважаеми народни представители, постъпило е още едно предложение за включване в дневния ред – предложение на народния представител Мария Капон за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Няма да поставя на гласуване това предложение. Защо? Защото съобразно чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е изтекъл тримесечният срок. Законопроектът е под № 854-01-81 и е внесен на 8 юли 2008 г. Няма и становище на комисията. Следователно от тази гледна точка това предложение не може да бъде поставено на гласуване.
Приехме седмичната програма.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Вие имате слабост към Семейния кодекс. Сега ще ни предложите да удължим срока след Нова година.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, че ми суфлирахте, господин председател.
Правя предложение по чл. 70, ал. 1 за удължаване на срока за предложения по вече приетия на първо четене Законопроект за Семейния кодекс и това удължение да бъде с максималния възможен срок, а именно три седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, госпожо Шулева, за изказване от името на парламентарна група.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Българска нова демокрация
Уважаеми колеги, какъв е дневният ред днес? Заплахата от финансова криза и мерките за предотвратяването й – това е основният въпрос, който стои пред всички правителства в Европа, и днес, тази сутрин, очаквахме министър-председателят на Република България да дойде в парламента с пакет от мерки за предотвратяване на заплахата от тази криза. Както виждате, такова нещо не се случи, затова ние от Българска нова демокрация призоваваме това да бъде дневния ред на обществото днес.
Каква е ситуацията в момента? Вчера министрите на Екофин приеха декларация, с която увеличиха минималните нива на гарантиране на влоговете, но наред с това оставиха всички страни да предприемат собствени мерки за гарантиране на финансовата стабилност на собствените си страни. Ние считаме, че е крайно време българското правителство да излезе с такъв пакет от мерки, които да гарантират финансовата система и да засилят доверието на българите във финансовата система на страната.
Каква е ситуацията в момента? Лихвените проценти достигнаха до най-високо ниво от 1998 г., тоест ние се озовахме в годините преди началото на реформите. Гарантирани са влогове до 40 хил. лв. Екофин призова това да бъдат 50 хил. евро или 100 хил. лв. Как България ще отговори на това предизвикателство и имаме ли ние необходимите средства? Това са въпроси, които очакват отговор.
В момента имаме 34 млрд. лв. депозити, а във фонда за гарантиране на влоговете са около 600 млн. лв. Необходимо е правителството да даде отговор как ще бъдат гарантирани повече от 60% от влоговете, които в момента са без покритие. Тези, които са до 40 хил. лв., са само 40% от всички влогове. Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден незабавно. Ние считаме, че трябва да бъде направен антикризисен щаб както от страна на управляващите, така и с участието на опозицията и правителството, за да бъде изработен този пакет от мерки, което ще успокои българските граждани, че техните пари ще бъдат гарантирани. Призоваваме да бъде създаден такъв антикризисен щаб незабавно, защото най-важното нещо за предотвратяване на паника и на криза е бързината и адекватните мерки, които правителството ще вземе. Водещи икономисти предупредиха, че България е невъзможно да остане незасегната.
Ние, от Българска нова демокрация, смятаме, че трябва да чуем техния глас и да се подготвим сериозно да не допуснем финансовата криза да обхване и България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за изказване от името на парламентарна група.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, намираме се в изключително обезпокоителна ситуация, когато министърът на финансите господин Орешарски казва, че няма проблеми и България не е засегната от кризата, а неговият заместник господин Дацов казва, че за догодина има два сценария – единият е нулев растеж на икономиката, ще отворя една малка скобичка, която той не прави – или отрицателен, а другият сценарий е спадащ растеж на българската икономика.
Какви мерки предприема правителството в тази насока? В ситуация, когато всички световни страни се чудят какви антикризисни мерки да направят, какво прави правителството? Реши да изхарчи голяма част от излишъка. Това реши да прави българското правителство.
И много важен въпрос: скоро научихме за това, че няма изменения в бюджета за следващата година, които да отразяват наличието на криза! Няма такива изменения! Каквото са си написали хората в бюджета – това е! Това е доста безотговорно поведение от страна на управляващата тройна коалиция. Цялостната им стратегия е надеждата проблемите да дойдат след парламентарните избори и да бъдат решавани от следващото правителство, и някак си да ги подминат. Подобна стратегия приложиха и при европейските фондове и виждате какво се случи. Виждате каква голяма беля направихте.
Какви мерки трябва да се предприемат веднага?
На първо място, не харчете излишъка, уважаеми управляващи! Знам за натиска от обръча от фирми, всички го знаем, цялото общество знае. Знам, че ви притискат. Не харчете излишъка, нека целият излишък да отиде в Сребърния фонд. Ако има голям Сребърен фонд – над 4 млрд. лв. от 2009 г., кредитният рейтинг на България твърде вероятно няма да падне. Така че не харчете излишъка! Много сериозно възприемете нашето предложение за намаляване на осигурителната тежест с 10-процентни пункта, а не онези сметки, които правите, за някакви фиктивни намаления, които всъщност нищо не променят. Това сега е една от най-важните антикризисни мерки.
Много сериозно погледнете на нашето предложение за премахване на данъка върху дивидентите – предложение, което поддържаме повече от една година. Това е пакетът, който трябва да бъде подкрепен.
Предложенията, които слушаме тези дни от една от управляващите партии, с цялото ми уважение към колегите от НДСВ, звучат много повърхностно, например неувеличаване на данъци и т.н.
Вижте, уважаеми колеги, ние сме в ситуация, в която трябва да правим данъчни намаления, трябва да оставяме повече пари в обществото, за да избегнем кризисните влияния в България. Така че, колеги, трябва да се подходи отговорно и се надявам лековатата политика на тройната коалиция много бързо да престане, защото иначе рисковете за нашето общество ще бъдат много сериозни. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Овчаров за изявление от името на парламентарна група.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! През последните няколко дни не минава ден, в който един, двама, трима, понякога и повече представители на опозицията да не си позволяват да излязат и от тази трибуна да приказват от името на българския народ. И то да приказват уж от негово име неща, които на тях им се иска да се случват в България и на българския народ. Говорят за някакви страховити кризи, за някакви кризисни щабове, сякаш България е в някаква война, говорят за някакви мерки, които те уж предлагали и които трябвало да се реализират, за да спасят България и българския народ.
Вижте, уважаеми дами и господа от опозицията, разбирам, че това много ви се иска, може би на господин Костов отново му се иска да сложи синята лента и да води хората по улиците на София, но това няма как да се случи, просто защото България вече e друга. Просто защото въпреки вашите прокоби икономиката на България се развива с темпове, с които не се е развивала никога. Защото въпреки вашите прокоби инвестициите в България продължават да идват.
И колкото и да приказвате тук за всякакви антикризисни мерки, правителството следи внимателно ситуацията в страната и Централната банка е на пулса на ежедневния живот. Не се притеснявайте, в момента криза в България няма. Няма нужда вие да спасявате България.
Не се притеснявайте и Вие, господин Димитров, оставете тази елементарна реторика! Не можем да изхарчим сега парите от излишъка, да ги вкараме в Сребърния фонд и да ги изхарчим догодина. Какъв е смисълът? Какво ни приказвате Вие и кого лъжете?! Не можем да дадем парите на пенсионерите, но можем да намалим отново осигурителната тежест за бизнесмените. (Шум и реплики от опозицията.) Пенсионерите ли са най-богатите в България – това ли искате?!
Уважаеми дами и господа народни представители, в България влоговете на гражданите са гарантирани до 40 хил. лв., гарантирани са от държавата. Има специално изграден фонд, в който в момента има над 700 млн. лв. България подкрепи другите държави от Европейския съюз, които предложиха да се гарантират влоговете до 50 хил. евро. Ако има необходимост, ще го направим, но такава необходимост няма, защото 99% от влоговете на българските граждани са на сума до 40 хил. лв. Така че няма никаква необходимост от подобно нещо. И за 1% ли от тези хора вие се хабите да говорите тези неща и да плашите хората?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): То и по европейските фондове така ни говорехте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам също така да Ви кажа, господин Димитров, Вие би трябвало да знаете, защото онзи ден на заседанието на Комисията по бюджет и финанси Ви питах за това, ако не знаете, Ви казвам: фискалният резерв на държавата е 11 млрд. 200 млн. лв. Това е фискалният резерв на българската държава. Двадесет и осем милиарда е общо валутният резерв на страната. Българската държава в случай на криза може да се намеси и може да гарантира стабилността и на банките, и на финансовата система на страната. Затова не плашете хората, не спекулирайте, не дърпайте дявола за опашката! Не е отговорно, не е националноотговорно. Все пак си мисля, че вие сте народни представители на България, в българския парламент и не би трябвало сами да правите всичко възможно и необходимо, за да предизвикате криза. Въпреки вашите напъни няма да има такава криза! Не се старайте повече, защото ставате и смешни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания и реплики : „Браво!” от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов – изявление от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Опозицията иска управляващите в България да бъдат далновидни, да бъдат прозорливи, да бъдат навременни в действията си. Опозицията настоява да има яснота по правителствената преценка за това ще повлияе ли световната финансова криза на процесите в икономиката на страната. Опозицията иска да разбере в тези условия какви са целите на управляващите и с какви политики ще ги следват.
Беше много неуместно на тази трибуна да застават хора или по-скоро един човек, когото съм слушал да говори по същия начин преди много години. Това е гласът на безотговорността. За какво е проблемът в света в момента? Проблемът е следният. Всички световни и национални държавници и политици се борят за едно – да запазят доверие в икономическата и финансовата система на глобалната икономика, всички се борят за доверието.
Има ли доверие в момента към способността на българските управляващи и на българската икономика и банкова система да понесат въздействието на световната финансова криза? Има ли доверие у хората? Изследванията, които се правят, социологическите сондажи, включително такива, които вие видяхте вчера на екрана, показват, че няма такова доверие. В България доверието е слабо и това е нормално, след като страната е преживяла изключително тежка финансова криза, след като са фалирали четиринадесет банки. Няма как хората да не са притеснени и няма как да ги успокояват точно думите на министър от онзи кабинет, който причини това.
Не може господин Искров – и тук вече говорим за средствата – много е неуместно, защото вижте го как изглежда в очите на хората отстрани, господин Искров да излиза и да говори, че банковата система не в България, а в Югоизточна Европа е изключителна стабилна, най-добрата част от световната банкова система. И след два дни Костас Караманлис да дава пълна банкова гаранция за всички депозити на гръцките банки. Всеки, които разбира от икономика, ще се запита поради каква причина гръцкият премиер дава пълна гаранция върху депозитите на гръцките банки. Ами, повечето от чуждите банки в България са гръцки. Защо той дава гаранция, ако всичко е наред, както казва господин Искров?!
РЕПЛИКА ОТ КБ: А кой ги продаде?
ИВАН КОСТОВ: Въпросът е защо министрите на финансите на Европейския съюз вдигнаха нивото на задължително гарантираните депозити на гражданите. Защото се борят за доверието.
Как вие се борите за доверието? Хулейки опозицията, по най-лесния начин. Това е начинът, по който БСП и през 1996 г., и сега го прави, вие сами създавате аналогията с миналото. Това е, което ние искаме – вие да запазите доверието в страната с отговорни действия, с официални позиции, с компетентно реагиране на събитията, които притесняват цялата страна.
Журналистите нямат доверие. Аз наблюдавам вече две седмици с голямо внимание всички икономически предавания и виждам, че журналистите, които изразяват общественото мнение, са с голямо подозрение, че хората, които разпитват, не им казват истината.
Кой ще излезе по най-сериозния, официален, авторитетен начин да започне да говори на българското общество това, което ще се случи, и това, което ще се предприеме?
Последният въпрос, който искам да засегна от името на нашата парламентарна група. Защо е важен този въпрос? Защото предстоят важни решения, предстои да се решава съдбата на излишъка или поне на една част от него. Предстои да се вземат решения за данъчни закони, да се настройва фискалната система. Предстоят да се вземат важни решения за бюджета на страната. Ще имат ли отражение вижданията на управляващите за това, че светът, глобалната икономика е в криза? Ще има ли това отражение върху тези решения или не?
Както разбирам аз, вие не сте в състояние да се разберете помежду си за дневния ред на Народното събрание, а какво остава да се съгласуват изключително сложни икономически и финансови решения и да ги предложите на Народното събрание?! Става въпрос за наистина сложни механизми, които трябва да се настроят и да бъдат свързани помежду си.
Вие сте разединени. Към вас доверието на хората да управлявате страната е спаднало, вие вече нямате преобладаващо доверие, това отвсякъде се вижда. Не можете да се държите като хора, които са окупирали доверието в страната. Вие – всички управляващи, трябва тепърва да се преборите, предвид на наближаващите избори, бидейки на първо място отговорни, пресрещайки проблемите, а не бягайки от тях.
Как може един министър-председател да има по-важна работа от това да дойде в Народното събрание, да застане тук и да поеме цялата тежест на отговорността, която хората така или иначе генерират. Обществото се управлява, като се управляват неговите очаквания.
В случая управляващите ще започнат, аз сега спокойно мога да ви кажа какво ще започнете да говорите в следващите седмици и месеци. „Световният империализъм е виновен за случващото се в България. Ето ви доклада с анализа на цените” – това ще бъдат обясненията ви. „Световната криза ни захлупи, това е положението”. (Шум и реплики от мнозинството.) „Виновни са американците, че не си удържаха кризата” – това ще приказвате всички в един глас, което е абсолютно безотговорно, което означава, че вие не сте никакви управляващи, а сте някакви смешни хора на конци, които не са в състояние да вземат важните решения за българския народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ, ОДС и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да започнем със законодателната ни дейност.
Съобщих, че продължаваме с т. 1 от дневния ред.
Водещата комисия по тази ратификация на споразумение е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Разрешете да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че все още имаме кворум. Нека да спазим точно правилника.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Това процедурно предложение блокира системата.
Има ли някой “против” това заместник-министърът на финансите господин Желев да влезе в залата?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете му по-бързо да влиза!
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 802-02-33, внесен от Министерския съвет на 26 септември т.г.
Комисията по бюджет и финанси на свое редовно заседание, проведено на 2 октомври 2008 г., разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и експерти от Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Подписаната на 12 ноември 2007 г. в Баку спогодба благоприятства решаването на проблемите, свързани с отстраняването на нежеланите последици от двойното данъчно облагане. Спогодбата е успешен резултат от отчетената необходимост от страна на двете държави за създаване на ясна и еднозначна правна рамка за стимулиране на инвестициите и бизнеса между тях. Такава рамка ще оказва положително въздействие върху растежа и утвърждаването на съществуващите или бъдещите икономически контакти между двете държави.
Съществен елемент в тази правна рамка е подписаната спогодба между правителствата на двете държави. Тя ще подпомогне компаниите, установени в Азербайджан, при тяхната дейност в България; съответно ще подпомогне българските компании при навлизането им на този сравнително нов за нас, но с големи перспективи пазар.
Съществуващите данъци, за които ще се прилага спогодбата, са:
- от страна на Азербайджан – данъкът върху печалбата на юридическите лица; данъкът върху доходите на физическите лица; данъкът върху недвижимото имущество и поземления данък;
- от страна на България –данъкът върху доходите на физическите лица; корпоративният подоходен данък, патентният данък, данъкът върху имуществото.
Подписаната спогодба е в съответствие с новите насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодно сътрудничество и нормите на международното право.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 16 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 802-02-33, внесен от Министерския съвет на 26 септември т.г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание Петър Берон, който да докладва становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-33 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.
На 1 октомври 2008 г. Комисията по външна политика разгледа този законопроект.
Има изложение за самия законопроект, което беше прочетено.
Предвид на гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по този Законопроект за ратификация на Спогодбата между България и Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане. Имате думата.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Приключваме с тази точка от дневния ред. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Доклад за второ гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг, № 850-01-278, внесен от Румен Овчаров и група народни представители на 29 юли 2008 г.
„Закон за допълнение на Закона за общинския дълг”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на законопроекта. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „§ 1. Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. Член 19 не се прилага за проекти, подлежащи на финансиране от „Фонд за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ” ЕАД.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
И защо не трябва да се прилага? Член 19 гласи: „Процедурата за избор на финансова институция и на финансов посредник се провежда по реда на Закона за обществените поръчки”. Сега ние казваме: „Да, ама за фонда няма обществени поръчки”.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Опростяваме процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако премахнем Закона за обществените поръчки, съвсем ще съкратим процедурата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Идеята е тази – облекчаване на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурата е не, за да се облекчи, а за да гарантира, че всичко ще бъде законосъобразно.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Още като видях текста, той действително смущава, но реших в интерес на общините да си трая, както се казва. Прав сте, че текстът не е коректен. Има два начина да се избегне една състезателна процедура, каквато е по Закона за обществените поръчки. Другият текст, който регламентира тази материя, е Законът за общинския дълг. Аз мисля, че е по-коректно, ако ние запишем, че ще спазваме процедурата по Закона за общинския дълг, защото там имаме няколко много важни елемента.
Имаме, първо, обществения дебат дали такъв дълг да бъде привлечен, защото ФЛАГ фактически е една финансираща институция и ние трябва да знаем отговора на общността – дали тя е съгласна да изплаща в бъдеще един дълг, който е за определена инфраструктура и за определена полезна дейност в общината. И след като има такъв дебат и решение на общинския съвет, това вече решава въпроса и ние нямаме нужда да правим процедура по Закона за обществените поръчки. Така или иначе имаме публичност, имаме ангажиране на общността, имаме решение на общинския съвет, което запълва терена на Закона за обществените поръчки.
Затова аз бих сметнала за по-коректно и по-удачно, ако ние препратим кандидатстването пред ФЛАГ да бъде подчинено на Закона за общинския дълг, защото имаме достатъчно гаранция за публичност, отчетност и прозрачност на процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този единствен параграф?
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, може би трябва малко да разшифроваме идеята, сигурно за втори път, след като законопроектът е на второ четене. Ако ние погледнем в общините каква готовност имат към този момент, нека да визираме само така наречената общинска пътна инфраструктура, която беше по-рано за пътища трети и четвърти клас, няма нито един заснет квадратен или линеен метър от състоянието на пътната мрежа, в която и община да погледнем. Това се отнася особено до малките общини.
И всъщност каква е идеята? Първо, да бъдат заснети съответните пътни участъци – това са хиляди километри, може би десетки хиляди. На следващо място, да се направят предпроектни проучвания. На следващо място, да се извърши проектиране. Ние вероятно имаме готовност с проектиране по магистрали, по републиканската пътна мрежа, но в общинската сме на кота нула. И тук вече е ролята на ФЛАГ. Доколкото аз имам информация, общините, за да бъдат равнопоставени, се разделят на три категории. Първата категория е сто общини, на които държавата ще поеме разходите по лихвите и по таксите за обслужване на съответния кредит. На втората група държавата ще поеме 50 на сто от тези разходи. И трета група от около 80 общини, които сами ще изплащат разходите със собствените си приходи.
И още нещо, те ще имат и съответната готовност, имайки тези стъпала или етапи, докато се дойде накрая до работния проект, защото нека да кажем директно, реално разходите, или кредитите, които общините ще теглят, ще бъдат възстановени с финансирането от Европейския съюз. Тоест, ако този проект спечели съответно финансиране с европейски пари, те ще бъдат възстановени на общините. Реално няма да бъдат платци. Те ще бъдат бенефициенти, но няма да бъдат платци на тези кредити, ако се класират техните проекти за финансиране.
Затова аз мисля, че ние безусловно и безрезервно трябва да подкрепим този законопроект, макар и в един-единствен параграф. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко хубаво, господин Витанов, но защо не трябва да се прилага чл. 19? Член 19 е от 2006 г. Две години функционира. Къде скрибуцат нещата, за да кажем, че няма да го прилагаме? Като няма да го прилагаме, дайте да го махнем.
Имате думата за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Витанов, аз няма да Ви опровергавам за това, че общините са в тежко състояние, че са бездействали, че не са свършили огромната подготвителна работа и, че сега, когато трябва да усвояват пари, те нямат никаква готовност. Нямат готовност и за проектиране, и за плащане на проектантски организации – съгласна съм.
Искам да ви напомня, че ние фигурирахме в eвропейския доклад именно с онези 300 или 30 милиона, ще сбъркам, които бяха раздадени по едно тристранно споразумение между министър Гагаузов, министър Орешарски и онези кметове, за които се смяташе, че ще спечелят. Така бяха раздадени пари за проекти без всякаква процедура, поради което ние лъснахме с това в европейския доклад. И ни се каза: не могат държавни и общински пари да се разходват без процедура.
Тъй като е очевадно, че ние вадим пари от абсолютно задължителната прозрачна и отчетна процедура, нека да отидем към една друга, по-лека, където поне общността и общинският съвет да имат тежката дума, че тези пари са необходими и ще се върви по този ред. Той е също много лесен ред, но не е тежката 60-дневна процедура по ЗОП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Господин Витанов, заповядайте – право на дуплика.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Николова, естествено тегленето на заем или кредит ще мине през гласуване на общинския съвет, тоест ще има обществен дебат. Самият общински съвет може да реши да го направи и граждански. Не виждам някакво смущение от това, че, виждате ли, ние прескачаме обществените поръчки.
Това са 100 млн. евро – да ги разделим на двеста шестдесет и няколко общини. Да не говорим, че има общини, които едвам кретат, нямат средства за издръжка, а ще останат. Няколко конкретни примера – във Вашия регион, община Вятово, или пък в моя регион, община Златарица. Нека да им дадем възможност. (Реплика от народния представител Елеонора Николова.)
В момента говорим на друга тема и за друг казус. Нека да им дадем възможност чрез решение на общинския съвет. Освен това, администрацията в самата община няма как да заиграва, тъй като ако после този проект не мине - да бъде признат и одобрен за финансиране, те биха се злепоставили най-малкото и реално биха започнали да изплащат този заем от своя бюджет. Мисля, че възможностите за злоупотреба са свалени до минимум чрез този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Колко пари има в този фонд? - Ако знаете, разбира се.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Стотина милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте, че тези сто милиона ще дойдат от Европа. Сега има ли пари в този фонд?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако ми разрешите да направя едно разяснение – каква е идеята на предложеното изменение. Всъщност то се съдържа в мотивите, с които са се аргументирали вносителите. ФЛАГ като институция дава парите – това е ясно. Като резултат общините няма да обявяват поръчки за избор на финансова институция. Съответно ФЛАГ няма да се явява на тези поръчки и общината ще има възможност да сключва директни договори с ФЛАГ за възмездно финансиране. Всъщност това е смисълът на нашето предложение, защото парите се дават целенасочено. Самият факт, че при станалите разисквания в комисията самото предложение беше прието без „против” и „въздържали се”, показа, че идеята на предложението се възприема без резерви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте нещо друго, поне аз така разбирам - че ФЛАГ няма да участва в обществените поръчки, а парите от ФЛАГ ще отиват направо в общината. Така ли да го разбирам? Общината, от своя страна, ще дава за пътища и за не знам си какво.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Такъв е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато парите от ФЛАГ се дават примерно за третостепенна категория пътища, ще има ли обществена поръчка? Досега съвсем друго ни казвахте.
Аз се извинявам, че така вземам думата – поне да ни е ясно какво гласуваме. Не съм против, разбира се. Не съм и специалист в тази област.
Господин Витанов, заповядайте да ни обясните. Каква връзка с параграфа има това, че общините били три категории? Никаква връзка няма или аз не можах да я разбера.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Тук става въпрос за пари за проектиране и не става въпрос само за пътища – става въпрос за ВиК, за ел... За проектиране става дума. Освен това, във финансирането на съответния проект влиза и финансиране на проучване, на заснемане, на предпроектно проучване и накрая – на проектиране. Тези пари ще бъдат възстановени като европейски пари, най-общо казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те ще бъдат възстановени, но ще отидат в някой друг джоб. В този проектант примерно.
СТОЯН ВИТАНОВ: Това споменах - че няма община, няма кмет, няма общински съвет, който да възложи този проект примерно на Стоян Витанов, защото аз не мога да проектирам или проектирам лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А-а, проектирате – добре проектирате. (Весело оживление.)
СТОЯН ВИТАНОВ: Отдавна не съм го правил. (Реплика от народния представител Мария Капон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители? Няма.
Гласуването – утре сутринта.
Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ. Вносител - Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Както винаги, председателят на комисията е тук.
Моля господин Стоилов или упълномощено от него лице – член на Комисията по правни въпроси, да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Нека в залата да бъде допусната госпожа Наташа Босева, която е представител на Министерството на правосъдието по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на госпожа Босева? Няма. Моля, поканете я.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 802-01-62, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г.
На заседание, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта.
От Министерството на правосъдието на заседанието присъстваха: Наташа Босева – директор на Централния регистър на особените залози, и Мария Колева – експерт.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Наташа Босева. Тя посочи, че с предлаганите изменения и допълнения се създават условия за усъвършенстване на Националния електронен регистър за особените залози и се подобрява нормативната уредба на отношенията при финансиране срещу обезпечение. Също така се разширява възможността за финансиране на регистъра и осигуряване на необходимите средства във връзка с усъвършенстване на информационната система на регистъра.
С изменението на закона се цели допълването на нормативната уредба на отношенията при финансирането срещу обезпечения в частта й относно изпълнението върху заложеното имущество. Предлага се създаването на условия за усъвършенстване на регистъра на особените залози и превръщането му в съвременна база данни, отговаряща на нормите и стандартите на Европейския съюз. С предлаганите промени регистърът на особените залози ще се интегрира в Единния регистърен център, който е предвиден да бъде създаден в стратегията за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на Електронен регистърен център в Република България, приета от Министерския съвет.
С изменението на чл. 22 се предвижда регистърът да е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието.
Изменението и допълнението на чл. 24 и 27 произтичат от изискванията на влезлия в сила Закон за електронното управление. Цели се осигуряването на достъп и предоставянето на справки и удостоверения по електронен път, както и предоставянето на възможности за електронно подаване на заявления за вписване. По този начин ще се повиши качеството на административното обслужване и ще се ускори регистърното производство. Законопроектът предвижда условията и реда, при които ще се извършват електронните услуги, да се регламентира с измененията и допълненията на Правилника за устройството и дейността на Централния регистър за особените залози.
Със създаването на нов чл. 25а ще се осигури възможност за финансиране на регистъра без да се изисква допълнителна субсидия за бюджетната година. Предлага се с отчисленията от събраните такси да се осигурят необходимите средства за развитие и усъвършенстване на информационната система и комуникационната инфраструктура на регистъра. Създава се и възможност за осъществяване на обмен на данни с други публични регистри за нуждите на регистърното производство.
С промените в чл. 26 и чл. 32 се постига хармонизиране на закона с принципите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно конкуренцията между реда за принудително изпълнение на публични вземания и реда за изпълнение на частни вземания. В ал. 3 на чл. 26 се създават нови точки 11-13, с които се определят нови обстоятелства, неподлежащи досега на вписване в Регистъра на особените залози. Тези обстоятелства са свързани със запора и възбраната, наложени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; съобщението за доброволно изпълнение по реда на ДОПК; разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение по реда на ДОПК.
В чл. 32 се създава ал. 5, което постановява, че към изпълнение не се пристъпва, ако е вписан запор, възбрана или съобщение за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В съответствие със законопроекта, с приемането на тези промени, се преодолява и празнота в цитирания кодекс относно легитимацията на заложния кредитор по Закона за особените залози при присъединяването му като взискател в производството пред публичния изпълнител, когато върху заложеното имущество бъде вписан запор на публичен изпълнител и върху това имущество са започнали изпълнителни действия от страна на публичния изпълнител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще можем ли само за минута да прекъснем, господин Стоилов?
Уважаеми народни представители, на балкона в пленарната зала е делегация на Камарата на представителите на парламента на Чешката република, водена от председателя й господин Мирослав Вучек.
Моля да поздравим нашите гости от Чешката република. (Ръкопляскания.)
Да продължим своята работа.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „С допълнението на чл. 39, ал. 1 се цели постигането на яснота относно регистъра, от който депозитарят следва да се снабди с необходимото удостоверение. В Преходната разпоредба законопроектът предвижда започнатите, но не приключили към момента на влизане в сила на този закон производство за вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 3, т. 11-13, да се прекратят.
В хода на обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Янаки Стоилов, Надя Антонова, Христо Бисеров, Валентин Милтенов и Яни Янев.
В дискусията се поставиха няколко въпроса:
- дали събираната такса представлява процент от размера на залога, каква е числеността на служителите и какви са средните брутни възнаграждения на служителите в Централния регистър на особените залози;
- дали с промените в закона не се променя статута на Централния регистър, както се твърди в мотивите на законопроекта;
- по какъв начин от счетоводна гледна точка 25 на сто от събраните такси ще постъпват като собствени приходи в бюджета на Централния регистър, след като те няма да са разписани в Закона за бюджета?
Госпожа Босева отговори, че таксите, които се събират са твърдо фиксирани в тарифа и са в размер на 40 лв. Числеността на служителите е 31 души, а средната брутна заплата е 541 лв. Според нея с предложените изменения и допълнения не се правят промени в статута на Централния регистър.
Според редица народни представители остава открит принципният въпрос за начина на финансиране на част от държавните органи. Напоследък се предвижда редица от тях да отделят определен процент от постъпилите такси за собственото им финансиране. Другият подход е тези средства да се предвидят от държавния бюджет, за да се осъществява по-добър контрол върху разходването им.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 802-01-62, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. До този момент Комисията по бюджет и финанси не е представила своето становище по законопроекта.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Той дори не е разглеждан в комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, можем да допълним, че вероятно не е и разглеждан.
Комисията по бюджет и финанси не е водеща комисия, а е подпомагаща и съобразно нашия правилник можем да започнем разискванията по този Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители, колкото и малко да сме в залата, да вземат отношение по особените залози?
Госпожо Босева, елате тук, за да ни обясните що е туй особен залог.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е вече лекция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В конспекта, включително и на държавните изпити, по гражданско-правни науки присъства темата за особените залози. Аз изпитвам студентите по нея и те обикновено дават добри отговори. Сега очакваме Вашия отговор.
НАТАША БОСЕВА: Добър ден, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Законът за особените залози е приет през 1997 г. Това е един нов правен институт за нашето право, но добре познат стар, тъй като първият особен залог всъщност е ипотеката.
Характерното и основното при особения залог това е, че се обезпечава едно вземане, като държането на имуществото остава в собственика на имуществото за разлика от нормалния, познат, реален залог, при който имуществото и учредяването на залога възникват с предаването на заложното имущество. Този нов правен институт у нас създаде възможност действително да се обезпечават кредитите, задържайки заложното имущество, предоставяйки възможност на търговеца да държи при себе си заложното имущество и по този начин да има възможност да погасява кредита си. Ето защо този закон се оказал, виждайки колко малко изменения има през годините, един много добре създаден и направен закон. Законът е създаден с активното участие, подпомагане – консултантско и финансово, на Световната банка и Американската агенция за международно развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз помислих, че ще кажете, че този хубав закон е приет от парламента.
НАТАША БОСЕВА: Разбира се, че е приет от парламента. Действително измененията в закона са само с оглед хармонизирането му и изменения в други закони, основно в Търговския закон.
Сега се налага действително да се направят тези изменения. Те са свързани на първо място с влизане в сила на Закона за електронното управление. Крайно време е този пръв електронен регистър за страната да стане действително електронен, тоест той е електронен, но да бъде Интернет базиран, така както към настоящия момент е Търговският регистър.
Работата в регистъра се увеличи изключително много, което показва, че действително това е един много добре работещ институт. Няма търговец, който да не обезпечава с особен залог своя кредит. Това е едно от изискванията на закона – залогодателят да е търговец по Търговския закон или лице по чл. 2 от Търговския закон.
В регистъра се вписват и с оглед противопоставимостта и поредността, които са основните правни последици от вписването в този публичен регистър, договорите за лизинг, договорите за продажба със запазване на собствеността, със запазване на цената и всички запори. Държа да отбележа, че особено тази година пет пъти са увеличени вписванията на запорите, наложени от публичните изпълнители, което всъщност е добър показател.
Едно от основните предложения в законопроекта е за създаване на възможност за допълнително финансиране на Централния регистър на особените залози, което ще позволи неговото модернизиране, изграждането на Интернет, базираното му приложение, както и свързването му с останалите регистри, които са първични администратори на много от данните, които се вписват в Регистъра на особените залози.
Регистърът на особените залози е първичен администратор по отношение обстоятелствата, вписвани по договор за особен залог. Останалата информация за данните и обстоятелствата, които се отнасят за лицата – участници в този процес, са обстоятелства и данни, вписани в регистър БУЛСТАТ и основно в Търговския регистър. Ето защо за нашия регистър е изключително необходимо да осъществим този обмен на информация с останалите публични регистри, за да се избегне всякаква грешка при нанасяне на информацията в регистъра, тоест да не се дублира внасянето на друга информация, за която отговорен за достоверността й е друг регистър.
Ако имате някакви други въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз имам много въпроси, но нямам право да Ви ги задавам от тази трибуна.
Вие казахте, председателят на Комисията по правни въпроси също, че Централният регистър има 31 човека по щат. А по регионалните бюра?
НАТАША БОСЕВА: В регионалните бюра са само по един служител.
В началото в концепцията при създаването на Централния регистър на особените залози е било залегнало намерението, както в момента е Търговският регистър, да бъде централизиран по същия начин, но с регионални бюра, структурни звена на регистъра, в които да се осъществява регистрация. Но с оглед сигурността, с оглед, предполагам, и по-сериозен контрол и като един съвсем нов и електронен за първи път регистър в страната, за сигурност на информацията се е възприел другият принцип, тоест всички вписвания, всички действия се извършват изключително и само в Централната регистърна служба, която е в София. Така че местните структурни бюра на регистъра нямат достъп до базата данни. Те са седем бюра, там работят по един служител и обслужват не само района на окръжния съд, в който се помещават. Те нямат определен обхват на дейност - всеки може да посети всяко едно регистърно бюро.
Недостатъчно са бюрата в страната – седем бюра, които да покрият цялата страна, и без достъп. Това също е следващата крачка, която се предвижда в развитието и модернизирането на регистъра – тези бюра да се превърнат в регистърни бюра, където всеки потребител, отивайки, регистрирайки своето обезпечение, това да се извърши в момента, в реално време. Защото сега регистърът, действайки по този начин, действително е спорна поредността и извършването на вписванията, тъй като вие във Варна, подавайки своите документи, вписването реално ще бъде извършено, когато те бъдат изпратени в София, вписани в Централната служба и ви бъде върнато потвърждението за извършеното вписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това практически колко дни означава?
НАТАША БОСЕВА: Не, това не означава дни, това означава часове. Връзката с бюрата е VPN изградена връзка, Интернет-връзка. До половин час вие ще получите в бюрото своето потвърждение за вписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами ако откажете?
НАТАША БОСЕВА: Ще получите отказа си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А как ще се защитя срещу вашия отказ?
НАТАША БОСЕВА: Ще се защитите в законоустановения срок пред министъра на правосъдието, респективно пред Върховния административен съд.
Да направя само едно уточнение. Всъщност тези бюра в момента в организационен план изпълняват функциите на фронтофиси, а те трябва действително да станат, съгласна съм с Вас, господин председател, едни регистърни бюра. Тоест всеки потребител, всеки търговец да може да извърши своето вписване на секундата, в реално време, където и да се намира, а по същия начин и всички заложни кредитори. И не само те, а много държавни институции, които ползват и имат нужда от информацията в регистъра. Това са Агенцията за държавни вземания, Националната агенция за приходите, Комисията по Закона „Петканов”, Министерството на вътрешните работи, Финансовото разузнаване - всички, които в изпълнение на своите функции искат информация от регистъра. И това трябва да става веднага, на секундата, така както в момента имаме пряк достъп и можем да извършим справка в Търговския регистър.
Това ще подготви регистъра за бъдещото му присъединяване и свързване с Търговския регистър, с Имотния регистър, и по този начин ще бъде изпълнена правителствената стратегия за създаване на Единен регистърен център на Република България. Обезпечението е много сериозна информация, която всеки би желал да получи, освен актуалното състояние на търговеца към момента, неговите обезпечения също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Босева.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Безспорно е, че Законът за особените залози е един добър закон и предлаганото изменение също е много добро. На фона на ипотечната криза, на фона на сриването на пазарите и на доверието - защото доверието е ключовата дума за цялата икономическа криза, която се разразява в Щатите и в Европа, усъвършенстването на регистъра, възможностите му той да бъде онлайн проверяван и да се влиза в него е също много голяма гаранция за доверие между търговците, за проследяване на техния икономически статус, на тяхната задлъжнялост. Подготовката на регистъра към следващата стъпка на създаването на Национален електронен регистърен център в Република България – това са все стъпки към създаване на електронно управление.
Разпокъсаността на информацията за юридическите субекти, за тяхната задлъжнялост, за залозите и ипотеките, които те междувременно са учредили, защото са привлекли дълг, е изключително ценна информация, която не трябва да се намира на много места. Ние час по-скоро трябва да вървим към обща електронна система, в която всички действия, които едно юридическо или физическо лице извършва по привличане на средства, по разпореждане със средства, да се движат между потребителите на държавната администрация, без самото лице да прави каквито и да е усилия.
В този смисъл подкрепям този законопроект, както и промяната на статута на Централния регистър, неговото финансово укрепване с оглед на техническо усъвършенстване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването на първото четене на законопроекта ще стане утре преди обяд.
Преминаваме към следващата точка. Надявам се тя да предизвика повече интерес сред народните представители.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Тук има много закони.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Осем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов ми подсказва „осем”. Аз ги прочетох, когато гласувахме дневния ред. Сега смятам, че не е необходимо да направим това.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Уважаеми народни представители, предлагам да чуем доклада на Комисията по правни въпроси, да дадем почивка и да не разкъсваме дебатите, като те станат след почивката.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така е подходящо, господин председател.
Представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическите партии,
Внесени съответно от Минчо Христов Куминев и Стела Банкова от Йордан Величков и група народни представители, от Станчо Тодоров и група народни представители, от Йордан Бакалов и група народни представители, от Ангел Найденов и група народни представители, от Иглика Иванова, от Яне Янев и от Марина Дикова и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 18 септември 2008 г., всичките законопроекти бяха обсъдени от Комисията по правни въпроси.
В заседанието освен членовете на комисията участие взеха Петър Берон, Йордан Величков, Станчо Тодоров, Минчо Христов, Стела Банкова, Иван Сотиров, Петър Манолов, Петя Гегова, Илко Димитров и Яне Янев.
Народният представител Минчо Христов представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от него и Стела Банкова. Той посочи, че партиите трябва да функционират главно на базата на определени принципи и идеи, а не на парични постъпления. Партията може да се издържа от членски внос и от други средства, които се събират между самите членове. Партиите не следва да получават държавна субсидия, защото така се изразходват значителни суми, чието основно предназначение е да задоволяват социалните нужди на българските граждани. Господин Христов обърна внимание, че сега действащият Закон за политическите партии дава възможност за злоупотреба с предоставяните помещения на политическите партии. Това е основният мотив проектът за закон да предвижда забрана за преотдаване под наем или ползване на такива помещения.
Народният представител Йордан Величков представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от него и група народни представители. Предложението е да се даде право на партии, които са учредени преди парламентарни избори и имат избрани депутати, последните с персонална декларация да определят на коя политическа сила да се превеждат полагаемите им се субсидии. По този начин биха се избегнали редица възможности за злоупотреба, каквато практика съществува в настоящия момент. В заключение господин Величков заяви, че като съвносител на проект на закон за изменение и допълнение Закон за политическите партии, № 754-01-160 от 22.11.2007 г., внесен от Станчо Тодоров и група народни представители, законопроектът ще бъде оттеглен по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народният представител Иван Сотиров запозна членовете на комисията със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители. Той посочи, че неговата основна цел е да се гарантира по-голяма прозрачност на партийните финанси. Всяка политическа партия, която получава държавна субсидия, е длъжна да приеме свой бюджет за съответната година, който да публикува в интернет страницата си в срок до 31 януари и отчет за изпълнението на бюджета за предходната година в срок до 31 март. Това е свързано с обстоятелството, че държавата субсидира дейността на политическите партии. Те, както всички институции и организации, които получават субсидия от републиканския бюджет и с оглед на характера на политическата дейност и желанието тя да бъде максимално прозрачна и публична, трябва да обявяват своя бюджет. Това би намалило нерегламентираното финансиране на политическите партии.
Народният представител Мая Манолова представи мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Ангел Найденов и група народни представители, Тя изтъкна, че се наблюдават негативни тенденции, които засягат основите на политическата система. Те са свързани с цялостна криза на политическото представителство, с все по-ниското доверие в политическите партии, с откровената им подмяна от субекти с неясен произход.
Предложеният проект на закон третира няколко основни теми:
На първо място, проблемът с регистрацията и функционирането на политическите партии.
На второ място, финансирането на политическите партии, създаването на публичен регистър на всички партии, публично огласяване на социологическите агенции и на PR агенциите, които работят с различните партии, и условията, при които ще се заличават политически партии.
По първия проблем проектът предвижда изискванията за регистрацията на политическа партия да важат за целия период на нейното функциониране, което означава 5 хил. членове. За запазване демократичността на партиите като политически субекти и за осуетяване на възможността да бъдат купувани партии, следва да бъде проследявано функционирането на партиите. За целта се предвижда контрол върху свикването на висшите ръководни органи на всяка политическа партия, като пропускането на две последователни заседания на висшите органи на партията да бъде основание за нейното заличаване. Същевременно законопроектът изисква всяка политическа партия да има структури в поне половината от общините в страната.
По въпроса за финансиране на политическите партии проектът цели повишаване на прозрачността и даване на яснота за начините, по които се финансират политическите партии. За целта се предлага забрана за финансиране от юридически лица, като партиите могат да се финансират само от физически лица. Предвижда се подаване на декларация за произхода на средствата, като тя ще се оповестява в публичния регистър, който следва да има всяка политическа партия. Предлага се максималният размер на дарението в рамките на една календарна година от едно физическо лице да бъде до 30 хил. лв. Заедно с това е необходимо да се повиши размерът на държавното финансиране. Това би осигурило прозрачност на финансите, намаляване и премахване на черните каси, както и намаляване на влиянието върху политическите партии от страна на икономически субекти.
Всяка политическа партия трябва да поддържа публичен регистър, в който освен членския състав, наличие на териториални структури и информация за провеждане на висшите форуми на партията, ще се съдържа пълна справка за имуществото на политическата партия, финансирането и средствата, които е получила, както и техният произход. В регистъра ще бъде включен и списък на социологическите агенции, на PR и рекламни агенции, които работят с политическата партия.
Законопроектът предвижда към заличаване на партиите да се пристъпва в случаите, в които са констатирани сериозни нарушения във финансирането, когато не са представени в срок финансовите отчети или в случаите, в които партията не отговаря на изискванията за регистрация, а именно членският състав й е паднал под 5 хиляди души, няма териториални структури на територията на страната и когато в два последователни избора е получила резултат по-нисък от 1% от гласовете, което не важи за новосформирани партии.
Законопроектът въвежда задължение за прокуратурата до края на 2008 г. да направи преглед дали съществуващите партии отговарят на изискванията на закона. По отношение на тези, които не отговарят на посочените изисквания, следва да бъдат направени искания пред Софийски градски съд за тяхното заличаване.
Госпожа Иванова резюмира мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от нея. Тя изтъкна, че законопроектът е насочен главно в две насоки.
Едната е премахване на кухите структури на “партиите фантоми”, които съществуват само формално и някои от тях злоупотребяват със своя статут.
Втората насока е към подобряване уредбата на финансирането на политическите партии. Възможността те да се финансират от юридически лица поставя партиите в много голяма зависимост и то като правило от субекти със спорен, съмнителен произход на капиталите. Тази възможност трябва да отпадне.
Същевременно след като се ограничават източниците на финансиране, трябва да бъде увеличена държавната субсидия.
Практиката сочи, че задълженията, които партиите имат по закон, остават в сферата на добрите пожелания. Това се отнася и до прокуратурата, която също има отговорности в тази област. За целта законопроектът предвижда срок, в който да се извърши ревизия на съществуващите партийни регистрации и да се поиска заличаване на тези партии, които фактически са престанали да съществуват.
Народният представител Яни Янев изложи мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Марина Дикова и група народни представители. Той изтъкна, че главният акцент в законопроекта е развитието на уредбата на финансирането на политическите партии и прозрачността на тяхното функциониране.
Законопроектът съдържа две основни ограничения.
Първото е пълна забрана за финансиране на политическите партии от юридически лица. Същевременно се ограничава възможността физическите лица да извършват дарения в полза на политическите партии в рамките на сумата до 100 лв. годишно за едно лице. Изрично се ограничават възможностите за различни видове фондонабиращи мероприятия, които организират партиите, защото чрез тях се създават условия за въздействие върху тяхното функциониране от лица, които не се занимават пряко с политическа дейност.
Законопроектът предвижда, че при констатирано от Сметната палата двукратно нарушение на начина на финансиране на политическите партии, това да бъде основание Сметната палата да не издава удостоверение за участие на съответната политическа партия в следващите парламентарни избори. В този аспект се предвижда задължение политическите партии да оперират с единна банкова сметка, която да се оповестява публично. Сметната палата трябва да контролира тази сметка, а данните да бъдат изнесени публично от политическата партия.
Законопроектът предвижда освен декларациите, съдържащи данни за финансирането им, политическите партии да подават декларации за притежаваното от тях недвижимо имущество, моторни превозни средства, както и за наетите от тях помещения. При промяна на тези обстоятелства трябва да се подават допълнителни декларации.
По отношение на участие в избори, политическа партия, която на предходни парламентарни избори не е доказала 0,5% самостоятелно присъствие в българския политически живот, няма да може да участва в местни избори. По отношение на участие в коалиция този размер е 1%. Различието от другите предложения в тази насока е, че тази разпоредба ще се прилага при еднократно участие в коалиция, защото на всеки следващ избор политическата партия може да се явява в състава на различна коалиция и никога този 1% от общите резултати на коалицията няма да бъде пречка за нейно участие в следващи избори.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Стела Банкова, Надка Балева, Екатерина Михайлова, Диана Хитова, Иглика Иванова, Елеонора Николова, Надя Антонова, Яни Янев, Яне Янев, Павел Шопов, Павел Чернев, Иван Сотиров, Борислав Българинов, Ремзи Осман, Илко Димитров, Христо Бисеров и Янаки Стоилов.
Бяха засегнати две основни групи въпроси. Първата група се отнася до функционирането и прекратяването на политически партии. Втората група въпроси са свързани с финансирането и прозрачността на дейността на политическите партии.
По отношение на първата група въпроси бяха застъпени две основни, донякъде противоположни мнения.
Съгласно първото, част от предложенията имат за цел решаването на конюнктурни проблеми, включително елиминиране на малките политически партии. Предложенията, насочени към фиксиране на минимален постоянно действащ членски състав на партиите, изискването за наличието на определен брой териториални структури и някои други бяха квалифицирани като опити по законодателен път да се ограничи конституционното право на сдружаване на българските граждани. Създаването на прекомерни изисквания за вътрешната организация на партиите трудно може да подлежи на проверка и освен това ограничава свободата на сдружаване. По-добре е да се поставят изисквания, които са обективно измерими и лесно приложими. За целта може да се въведе задължение през определен период партията да провежда национален форум, което най-малкото налага да се потвърди подкрепата за ръководството, което тя има. Ако се установи, че партията не е провеждала такъв форум, тогава тя трябва да бъде заличена, защото не бива да има партия, която по никакъв начин не води политически живот в продължителен период от време.
Едновременно с това бе изтъкнато, че проблемите на политическите партии далеч надхвърлят юридическата рамка на тяхната организация. Следователно изработването и приемането на адекватна юридическа уредба е само едно от средствата за решаването на тези проблеми.
Народните представители, които са внесли или изцяло подкрепят налагането на повече ограничения, от своя страна посочиха, че с правото на сдружаване и с правото на участие в политическия живот не може да се злоупотребява. Досегашната обществена практика у нас показва, че съществуват изключително сериозни проблеми, свързани с наличието на така наречените партии фантоми, които злоупотребяват системно със своя статут. Това от своя страна намалява доверието в политическите партии и понижава участието в избирателния процес. Следователно би трябвало по законодателен път да бъдат ограничени най-драстичните възможности за злоупотреба и за изкористяване на политическата воля на българските граждани.
По отношение на втората група въпроси, свързани с финансирането и прозрачността на политическите партии, отново бяха застъпени две различни становища. Според част от народните представители сега съществуващата правна уредба на финансирането и имуществото на политическите партии позволява извършването на значителни нарушения. Като такива бяха посочени възможностите за преотдаване на наетото от държавата или общините имущество, недостатъчната публичност на финансирането на политическите партии, злоупотребата с държавна субсидия от някои политически субекти, формалност при подаване на финансовите отчети или неподаването на такива. Същевременно възможността политическите партии да получават значително финансиране от физически и юридически лица, както и различните фондонабиращи мероприятия бяха квалифицирани като канали за проникване на сенчести интереси, поставяне под контрол на политическото представителство от тези интереси, мимикрирането на политическите партии и оттам – криза на политическото представителство.
Оттук бяха очертани и два различни подхода при законодателното решаване на този проблем.
Съгласно първия, с цел да бъде пресечена злоупотребата с финансирането и контрола от страна на трети лица, политическите партии и техни членове следва да бъдат максимално ограничени във възможността за финансиране извън държавата. Изходът бе посочен в увеличаване на държавната субсидия и очертаване на условията и начините на нейното получаване, разходване и отчитане, както и санкциите при извършване на нарушения в тази област.
Съгласно втория подход не може да бъде поставена преграда между политическото представителство и финансирането на политическите партии. В този смисъл споделящите посочения възглед изтъкнаха, че изходът не е в елиминиране на възможностите за финансиране от страна на физически и юридически лица, а в засиления и ефективен контрол на този процес, съчетан с гъвкави форми на държавно финансиране на базата на показан електорален резултат. Поставянето на ударението единствено или предимно върху бюджетната субсидия, която получават политическите партии, може да доведе до поставянето им в пряка или косвена зависимост от държавата, респективно от управляващите политически сили.
В заключение бе изтъкнато, че в част от законопроектите има идеи, които трябва да се разглеждат и обсъждат и по-нататък, като работата по тях продължи, без да се смятат за изключени и предложения, които няма да се подкрепят при първото гласуване.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
1. С 1 глас “за”, 15 “против” и 2 “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова;
2. С 12 гласа “за”, 2 “против” и 6 “въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Величков и група народни представители;
3. Със 7 гласа “за”, 3 “против” и 8 “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители;
4. С 13 гласа “за”, 3 “против” и 5 “въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Ангел Найденов и група народни представители;
5. Със 7 гласа “за”, 1 “против” и 11 “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Иглика Иванова;
6. С 8 гласа “за”, 3 “против” и 9 “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Яне Янев;
7. С 10 гласа “за”, 1 “против” и 9 “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Марина Дикова и група народни представители.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност от тези седем законопроекта се предлага два да бъдат приети на първо четене, за другите пет се препоръчва на пленарната зала да не ги приеме.
След почивката вносителите на законопроекти ще имат възможност да представят своите законопроекти.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, колкото и малко да сте тук, всъщност има осем законопроекта. Правната комисия докладва становище по седем от тях. В доклада беше отбелязано, че законопроектът на народния представител Станчо Тодоров – за съжаление го няма в залата, ще бъде оттеглен. Но това „ще” продължава вече много месеци. След като няма оттегляне, следователно имаме осем законопроекта. Но ако господин Тодоров или групата народни представители, които са внесли законопроекта, ме чуват, да заповядат в залата и ясно да изразят становището си – оттеглят го, или не го оттеглят. От юридическа гледна точка законопроектът не е оттеглен и няма становище на Правната комисия.
Нямаме и доклад на Комисията по бюджет и финанси, но тя не е водеща комисия, така че от тази гледна точка няма пречка да преминем към представяне на законопроектите и разисквания по тях.
Започваме със законопроектите, както са подредени от комисията. Първият законопроект е с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Господин Христов, заповядайте да представите законопроекта. След това ще бъде представен законопроекта на господин Йордан Величков.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което представяме на вашето внимание, е внесено преди близо две години. Това е първият законопроект, който беше внесен в това Народното събрание, и той коренно се различава от всички останали.
Накратко моето предложение е партийната субсидия да отпадне и партиите да не могат да преотдават партийните си клубове за други цели.
За какви цели говоря? Говоря за кафенета, барове, други нощни заведения, клубове и така нататък. Такива примери има много, бяха изнесени и в нашата преса.
Кои са мотивите, за да ви предложим този законопроект със Стела Банкова? В момента трудовото възнаграждение и пенсиите на българските граждани по официални данни на ЕВРОСТАТ са най-ниските в Европейския съюз. Българската държава, за съжаление, не може да осигури достъпно здравеопазване на своите граждани, така както е записано в българската Конституция. Няма да говоря за острия дефицит от животоспасяващи лекарства, за тези близо един милион български граждани, които са без здравни осигуровки. Всички знаете тези тежки проблеми. В подобен момент е неморално държавата да отделя огромни средства за субсидиране на политическите партии.
Ще ви припомня, колеги, че в този парламент вие удвоихте тази субсидия, а сега има предложение тя да се утрои, учетвори, а може би да се вдигне и в повече пъти. Това според мен не е морално.
Десетките милиони левове, които се отделят за тази така наречена държавна субсидия за политическите партии, могат да бъдат пренасочени към социалната сфера, към здравеопазването. Това мисля, че е една добра идея. Ако бъдем подкрепени, мисля, че ще получим и одобрението на българското общество.
Това е накратко нашето предложение, уважаеми колеги. Мисля, че то е уместно предвид, пак повтарям, тази тежка, тази критична социална ситуация в България. Предполагам, че ще помислите преди да гласувате и наистина ще подкрепите това предложение.
Искам да ви кажа и нещо друго. Имаше такива случаи в тази зала на хора, които бяха стигнали до ръкопашен бой за разпределение на тази субсидия. Казвам ви го с известна доза ирония, но не е никак смешно. Стенографските протоколи са записали тези схватки, всички може да ги прочетете. Считам, че е недопустимо в българския парламент да се разиграват тези срамни сцени.
Ето защо, завършвайки, ще ви кажа, че партиите трябва да се движат на базата на принципи, на идеи, а не на парични постъпления от държавата. Ако една партия има разумни аргументи, има идеали, има принципи, тя ще успее в обществото без тези огромни средства, които се изсипват в момента към определени политически сили. Лично за себе си и за Стела Банкова мога да кажа, че отдавна сме изпратили едно писмо до финансовия министър, с което категорично се отказваме от всякакви възможни субсидии. Никога не сме получили нито една стотинка, нито пък желаем да получаваме подобни средства.
Това е, колеги. Надявам се да подкрепите това изключително разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам господин Тодоров.
Господин Тодоров, Вие и групата народни представители сте внесли законопроект. Оттегляте ли го или не?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим, от място): Аз съм от тази група по първия законопроект, затова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо да запишем думите на господин Тодоров. Оттегляте или не оттегляте законопроекта, защото не можем да разберем оттеглен ли е или не?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че стана ясно още при разглеждането на законопроекта в комисията, тъй като моят законопроект и законопроектът на господин Величков, които са от едни и същи народни представители, по принцип са еднотипни. В комисията господин Величков обясни официално за какво става въпрос и как... Най-вероятно сега ще потвърди това, което обясни в комисията, ще отстои нещата.
Аз официално заявявам, че моят законопроект, с другия законопроект, който също е с участието и председателството на господин Величков, е еднотипен. Остава следващият законопроект.
Оттеглям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте законопроекта.
Давам думата на господин Йордан Величков, за да представи законопроекта, внесен от него и група народни представители.
След това следва законопроектът на Йордан Бакалов.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам още малко да поясня относно двата законопроекта.
Законопроектът, който е внесен от мен и група колеги е от 28 юни 2007 г. След като по така неизвестни причини същият не беше поставен както в Комисията по правни въпроси, така и в пленарната зала, пак от група колеги, в които участва и водеща фигура - колегата Станчо Тодоров, се внесе нов проект по същата проблематика, касаеща чл. 25 от Закона за политическите партии. Именно поради това, в комисията, разглеждайки двата законопроекта, аз от името на колегите предложих вторият законопроект да го оттеглим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой законопроект оттегляте? Пак не разбрахме.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Законопроектът на господин Станчо Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Оставихте Вашия.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Остана моят и на група народни представители.
За какво става дума?
Става дума за чл. 25 от Закона за политическите партии, в който практиката на Четиридесетото Народно събрание показва, че въпросът за разпределението на държавните субсидии не е предвидил всички възможни варианти и хипотези. За съжаление те се появиха и това доведе до лишаване на четири партии, в продължение на години, от каквито и да било субсидии. В тази връзка ние поставяме този въпрос затова, защото и четирите партии, твърдо мога да кажа, се субсидират единствено от държавния бюджет. Те нямат други източници, те не са били никога в някакви структури на изпълнителната власт и нямат тази възможност, нито някой стои зад тях. Именно затова се наложи да искаме тази промяна, която да допрецизира предоставяне на средства на партии тогава, когато няма споразумение. Тоест не можаха да се споразумеят част от мандатоносителите, тъй като единият от колегите искаше да вземе по-голяма част от субсидиите, които се полагат на 21 депутати от бившата Коалиция “Атака”. За това става дума.
Станаха интересни дебати в Комисията по правни въпроси. Бяха дадени някои идеи.
В тази връзка бих искал да кажа, че аз подкрепям законопроекта, господин председател, но след като чуя тук някои мнения на колеги, които аз уважавам, може би ще трябва да се допрецизират някои елементи, за да бъдем по-точни, по-прецизни и ще ги внесем между двете четения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Господин Сотиров, Вие ли ще представите законопроекта с вносител Йордан Величков и група народни представители?
Следващият законопроект е с вносител Ангел Найденов и група народни представители.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Нашето предложение е всяка политическа партия, която получава държавна субсидия, да бъде задължена да приема свой бюджет за съответната година, който да бъде публикуван в интернет-страницата за срок до 31 януари, и отчет за изпълнението на бюджета за преходната година.
Това предложение с малко гласове не беше подкрепено в комисията, но аз искам да го аргументирам.
Действително всички партии са задължени да дават своите финансови отчети, но това не може да бъде аргумент да не се изисква от партиите да правят предварително бюджет. Имаше уместно предложение в самата комисия от колегата Яне Янев за това, че е резонно да се помисли такива предварителни бюджети да бъдат изготвени и публикувани и за самите изборни кампании.
Съставянето на бюджет гарантира една много по-голяма прозрачност от отчетите, които се правят постфактум. Това, което е най-опасно и се случва в партиите, особено в изборни кампании, изобщо текущо да оформят в последния момент бюджети, които се явяват едно нагласяне на данните, създава една непрозрачност и отнема възможността за пълноценен контрол.
Много по-открито и много по-прозрачно е финансирането и финансовите дейности на партиите, когато те предварително имат бюджети и когато след това може да се засече дали тези бюджети са изпълнени. Още повече, че такава е философията, след като предвиждаме... Има повече предложения и воля да се приеме увеличаване на субсидията. Това е вид държавно бюджетиране и е редно да се приложи принципът, който важи за всички бюджетни организации, които се субсидират от държавния бюджет, да имат предварително изготвяне на бюджета и след това да се отчете как е изпълнен този бюджет. Иначе се получава така, че по време на кампании много партии в последния момент, след кампаниите, започват да нагласят данните и да прехвърлят пера, което е изключително порочна практика. Приемането и публикуването на един предварителен бюджет отнема тази възможност.
В този смисъл се надявам, че това наше предложение ще бъде включено в доклада между първо и второ четене. Разбира се, ние сме готови да дебатираме определени редакции и прецизиране, но принципно този въпрос, който поставяме, не се решава с отчетите, които се предвиждат досега.
Акцентирам на това, защото с този аргумент беше отхвърлено това предложение, че иначе партиите трябвало да дават отчети.
Създаването на предварителен бюджет е нещо друго и то дава качествен принос в посока прозрачност, за която виждам, че във всички предложения и изказвания има заявено намерение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Госпожо Манолова, Вие ли ще представите законопроекта с вносители Ангел Найденов и група народни представители?
След това следва законопроектът с вносител Иглика Иванова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, през последните години сме свидетели на изключително негативни тенденции, които касаят функционирането на политическата система, а именно спад в доверието към политическите партии и към политиците, нисък интерес към политическия процес, купуване на гласове, откровена подмяна или опит за търговия с партийни марки и с партийни регистрации. Особена острота получи този дебат след частичните местни избори, произведени през последната една година и особено тези в Сандански, които станаха известни със скандалните факти и подозрения за купуване на гласове, за търговия с партийни регистрации, за откровена подмяна на политическите партии с неясни субекти, със съмнителни мотиви. В хода на обществената дискусия, която обхвана всички аспекти на функционирането и проблемите, свързани с политическия модел в България, се очертаха два големи кръга от теми.
Единият е свързан с регистрацията и функционирането на политическите партии, а другият кръг от проблеми е свързан с финансирането и с контрола върху финансирането на политическите партии.
В законопроекта, който е внесен от Коалиция за България, са предложени решения и на двата кръга от проблеми, които, надяваме се, в дебата между първо и второ четене ще бъдат прецизирани и ще се намерят най-верните решения.
По отношение на функционирането на политическите партии.
Едва ли някой в тази зала и едва ли някой български гражданин счита за нормален факта, че днес в България функционират повече от 300 партии. Справката в регистъра на партиите в Софийския градски съд показва, че една голяма част от тези формално съществуващи партии не са провеждали заседания на своите висши ръководни органи през последните десет години. Става дума за едни кухи структури, които не водят никакъв организационен живот, които участват в политиката напоследък особено в местни избори чрез предлагането на своите партийни регистрации, зад които на различните местни избори виждаме едни или други политически субекти.
Многократно съм давала пример с изборите в Сандански, сега само бих си позволила да кажа, че ако се направи една анкета сред гражданите на Сандански, едва ли ще могат да кажат коя е коалицията, която убедително победи на частичните местни избори и кои политически субекти се крият зад нея, кои са партиите, за които гласуваха жителите на Сандански, обединили се под общото название „Коалиция за Сандански”. За съжаление тези избори не са единствени, а продажбата на партийни марки през последните няколко години, за съжаление, се превърна в практика.
От друга страна, ние от Коалиция за България изхождаме от разбирането, че оздравяването на политическия живот и на политическата система единствено и само може да стане чрез и през оздравяването на партиите. Така че промените, които предлагаме в този закон, са свързани именно с оздравяване и укрепване на политическите партии. Затова предлагаме изискванията, които важат за регистрацията на една политическа партия, да бъдат и за всеки един момент от нейното функциониране, що се касае до необходимия членски състав, до наличието на определен брой териториални структури и също така до необходимостта и задължението да провежда заседания на своите висши отговорни органи така, както това е предвидено в нейния устав. В противен случай се поставя под съмнение въпросът по какъв начин се вземат решенията в тези партии, дали съществуват като нормални политически организми или се подменят от лица с неясни мотиви, което в крайна сметка води до странната търговия с партийни регистрации по време на избори.
Разбира се, част от тези решения ще имат своите аргументи „за” и „против”. Надявам се, че дебатът в тази зала ще бъде конструктивен, доколкото това наистина са въпроси, които касаят всеки един от нас като представител на една или друга политическа сила, но и като български гражданин, който в крайна сметка желае политическият процес в нашата страна да се нормализира.
Предложили сме и един друг, по-обективен критерий, който предвижда да имат право на живот партии, които са получили 1% на национални избори на два последователни национални избора, на които са се явили. Искам специално да отбележа, че това по никакъв начин не касае новорегистрираните партии, не е рестрикция по отношение на тях. Надявам се в този дебат „за” и „против” съществуването само на относително сериозни политически субекти да се чуят конструктивни предложения.
За мен по-съществената част от нашия законопроект и на практика по-важната част от дебата, който тече в обществото и който ще се случи, надявам се, в тази зала, е свързан с финансирането на политическите партии и по-точно с контрола върху това финансиране. Няма как да не бъдем разтревожени от експанзията на парите в политиката, от тяхното навлизане по един начин, който изключва правилата, който допуска пари от сивата икономика да влизат в политиката без правила, без регламент и което в крайна сметка в ред от случаите води до съществуването на сива политика. Така че мерките, които ние предлагаме в това отношение, са няколко. Всички те са насочени към елиминиране на черните каси, към повече прозрачност във финансирането на партиите и към повече възможности за контрол. Ние предлагаме пълна забрана на финансирането от юридически лица, лимит на даренията и спонсорствата от физически лица и увеличаване на държавната субсидия. По този начин се надяваме, че при залагането на едни реалистични и осъществими изисквания ще намалее функционирането на сивите потоци в политиката.
Ние сме за това лимитите, които бъдат наложени от закона, да бъдат възможни за реално спазване, за да не стигнем в крайна сметка до едни лицемерни решения, които да възродят стария модел, а именно отчетите да се пишат по начин, който да кореспондира със законовите изисквания, а на практика политическите партии да продължат да се финансират по същия непрозрачен начин.
Предлагаме в публичен регистър всяка политическа партия да отразява точно размера на всяко едно дарение, неговия произход, произходът на средствата, дарителя и начина, по който са изразходвани средствата.
От друга страна си даваме сметка, че истинският проблем не е свързан толкова със записването на определени правила, които трябва да се спазят от политическите партии, а с реалното финансиране и реално изразходваните средства във всяка една политическа и особено избирателна кампания, и с контрола върху това харчене. Естествено, по-добре би било, ако изборните кампании станат по-евтини, но това би било възможно, ако в този процес освен политическите партии и неправителствените организации се включат и другите участници, имам предвид медиите, PR агенциите, социологическите агенции. Дотогава е необходимо просто да има ясни правила.
Ако засега направим един преглед върху това какво отчита всяка една политическа партия след участието си в една изборна кампания, ще се натъкнем на факта, че едва ли има политическа партия, която реално да декларира изразходваните средства. Една съпоставка на медийното време, на времето, което всяка партия е изразходвала за реклама, и неговото изчисляване във финансови средства, ще покаже голямо несъответствие с отчетите, които всяка политическа партия представя. Затова акцентът трябва да бъде върху начина, по който ще се прилага законът, върху контрола за това колко реално харчат партиите в рамките на една кампания.
В процеса на подготовка и обсъждане на нашия законопроект беше интересен споделеният опит с представителите на френското правосъдно министерство и съществуващата там Комисия за контрол над партиите и избирателните кампании. Оказа се, че във Франция има три вида контролни органи, освен Сметната палата, която традиционно контролира начина, по който функционират партиите и се харчат парите в кампании, има специален Закон за счетоводството, което водят политическите партии, и специални одитори, които заверяват финансовите отчети. Освен това в рамките на Комисията за контрол над партиите и избирателните кампании са щатните и доброволните сътрудници, с които разполага тази комисия. Те правят мониторинг и контрол какви средства реално са изразходвани от всяка една политическа партия в рамките на една кампания. Това означава, че всички дарения, които се правят в натура – във вид на медийно време, на концерти, на наеми, на рекламни материали – се остойностяват и в крайна сметка пред обществото се представя реалният отчет и картина на това какво точно струва една избирателна кампания на френските данъкоплатци.
Мисля, че подобни решения са възможни и в българското законодателство, но те не могат да бъдат направени само в рамките на Закона за политическите партии. Ще бъдат необходими допълнителни промени и в Закона за Сметната палата, и в изборните закони, които да дадат в крайна сметка повече правомощия на самата Сметна палата по осъществяването на реален контрол – какви и колко средства са похарчени във всяка една политическа или избирателна кампания от съответната партия.
Това означава, че в дебата, който очаквам да се случи в залата, освен предложения и мнения по основните законопроекти, може би ще се чуят и мнения какви други промени са необходими в законодателството, за да постигнем в крайна сметка нашата цел, а именно по-прозрачно и по-понятно за обществото финансиране на политическите партии и повече контрол в него, повече санкции за тези, които не спазват правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да съобщя, че госпожа Манолова говори 12 минути и 42 секунди, което означава, че от тях 2 минути и 42 секунди е изказване от времето на Парламентарната група на Коалиция за България.
Има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Хубаво е, че има много внесени законопроекти, но нито един от тях не решава проблемите изчерпателно, ясно и по европейски образец.
На практика в почти всички страни – членки на Европейския съюз, законите, които регламентират дейността на политическите партии, са изключително обемисти, с ясни правила и включват и най-малките подробности.
Тук действащият Закон за политическите партии, ако бъде променен така, както се предлага в някои законопроекти, ще стане по-лош, а не по-добър.
Що се касае до законопроекта, който съм внесъл, той има за цел да коригира по законодателен път редица несъвършенства в принципите на функционирането на действащата партийна система, някои от които влизат в явен абсурд с действителността, като цели да осигури превенция срещу регистрацията на политически субекти, които се използват безразборно и извън предназначението им, предвидено в българската Конституция.
Всички знаем, че в България са регистрирани над 300 политически партии. И в крайна сметка, въпреки че прокуратурата има съответни правомощия, до момента няма законосъобразни действия за заличаването им, независимо че голяма част от политическите лидери са покойници, ръководствата не могат да бъдат свикани на национални форуми и един куп такива недоразумения, които ги няма в нито една европейска държава.
Така, както се предлага, включително в законопроекта на Българската социалистическа партия, на практика проблемът с партиите фантоми не може да бъде решен.
Давам няколко примера. Първи пример, ако се въведе изискването, което впрочем съществува и в моя законопроект, да бъдат регистрирани общински организации в 50% от съществуващите 265 общини в Република България. Къде е регистърът на тези общински организации? В законопроекта на БСП никой не казва тези общински организации по какъв ред ще се регистрират и кой ще им издаде съответното удостоверение, че те имат структура на територията на Кюстендил, Казанлък, Перник или където и да било.
В моя законопроект аз предлагам да има публичен регистър при кмета, режимът да бъде само уведомителен и регистрацията на общинската организация на съответна политическа партия да може да става само до издаването на указ на президента преди съответните избори. Чрез това ще се прекрати порочната практика да се дават пълномощни в последния момент на партии фантоми, които нямат организационен живот в една или друга община.
Също така ще се прекрати възможността да съществуват партии на регионален принцип, защото в момента около 70 политически партии съществуват само и единствено на регионален принцип на чисто корпоративна основа. Там няма нищо, което е свързано с това, което осъществяват европейските партии.
Също така по отношение на съответния брой членове на всяка политическа партия. До момента в закона е казано, че всяка партия трябва да има 5000 членове, но кой може да установи дали те за 4999 или 5000? Няма механизъм, чрез който може да се направи проверка, че съответната партия има необходимия брой членове. Нещо повече, и към момента няма механизъм, чрез който да се провери дали съответната партия спазва своя устав да провежда годишни или мандатни национални събрания, конференции или конгреси.
В законопроекта на БСП е предложено да се спазват стриктно условията, заложени в устава на съответната партия, но не е казано кой проверява, кой следи за всичко това. Ако няма контролен механизъм и ако се действа единствено така, както в момента се действа в съда, практиката ще продължава по същия начин и никой не може да установи какво става.
В моя законопроект съм предложил и максимална публичност на Закона за достъп до обществена информация, като всеки български гражданин, който иска да се запознае с един или друг протокол на съответно политическо ръководство, да има възможност да го поиска от съответната политическа партия и по реда на закона тази информация да му бъде предоставена.
Ето и последният скандал, който избухна около ДАНС, това се интерпретира по един или друг начин във връзка с решаване на вътрешнопартийни конфликти. Ако българските граждани имат възможност да получат достъп до съответен протокол на партията, която се свързва с този скандал, ще стане ясно дали това е така или не е.
Освен това в законопроекта, който предлагам, е въведен и друг критерий, свързан с резултатите на политическите партии, които са получили на три последователни избора. Но това трябва да се отнася не само за парламентарни избори, а за всички видове избори и трябва да бъде много ясно с какви документи се установява това нещо. Защото и към този момент сме свидетели, че, примерно, в изборната нощ един куп политически партии се обявяват за победители и използват какви ли не цифри. А когато след два или три месеца излязат официалните бюлетини на Централната избирателна комисия, виждаме, че това, което са оповестили политическите лидери, това, което е излязло в бюлетините, се разминава драстично. Така че този тип информация също трябва да се знае кой и по какъв начин да я ползва.
Много е неясно финансирането и начинът, по който се осъществява. Трябва в закона да има задължително условие всеки дарител да подписва и допълнителна декларация за прозрачност, за да може да се знае тези пари откъде идват. Обществото не може да бъде заблуждавано по отношение на финансирането на политическите партии, както се случваше през последните 20 години, нито пък да се правят такива крайни изказвания, че не може да има юридически лица дарители. Това е пълен абсурд и навсякъде го има, в цяла Европа. Това няма как да се въведе. Това можеше да се направи с официална проверка и да се установи, освен ако не се въведе със закон изцяло дейността на политическите партии да бъде финансирана от републиканския бюджет и от членски внос и от нищо друго. Има такава практика, въведена в редица страни, но тогава ние трябва да бъдем почтени спрямо българските данъкоплатци и да кажем издръжката на партийната система в България на колко ще възлиза за съответната бюджетна година. Това ще бъдат огромни суми и това нещо трябва ясно и категорично да се каже, за да може да има съответния дебат в обществото дали е възможно и дали България има тази финансова възможност да го стори.
Също така ние смятаме, че всяка политическа партия след като бъде учредена за определен период от време – шест месеца или една година, трябва да й се дава срок да изгради структурите си по места. Като изграждането на структурите не може да бъде фиктивно и някакво оповестяване, трябва да бъде строго и ясно регламентирано, а не да се позволява всяка партия с устава си да интерпретира учредяването на една или друга структура и да парадира, че има такива. Защото това показа не само, че не е ефективно, а е и вредно за политическата система.
И другият много сложен въпрос е свързан със съществуването на електоралния тип политически партии. Има и в Европа политически партии, които са на чисто електорален тип без структури и функционират нормално. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иглика Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основните две посоки, в които аз предлагам изменение на действащия Закон за политическите партии, по принцип се повтарят с тези в други законопроекти. Имам предвид частта за финансиране на политическите партии, както и мерки за нормализиране броя на регистрираните политически партии в България. Цифрата вече наближава 400 и едва ли има някой, който да твърди, че това е нормално. Очевидно не е. Трябва да бъдем наясно, че една много голяма част от формално регистрираните и формално съществуващи политически партии фактически липсват. Това са формации, регистрирани в началото на прехода, когато бяха необходими 50 души, за да бъде регистрирана политическа партия. Те там и останаха, на това ниво.
Има партии, които от 1992-1993 г. не са провеждали заседание на своите върховни органи, условно ги казвам конгреси, защото се ползват различни наименования. Те нямат структури, те нямат организационен живот, те де факто не съществуват. Но съществуват де юре и личности – един или двама, може би единствените, които все още си спомнят, че има такива партии, използват тези регистрации най-вече по време на местните избори.
Ако ние искаме да върнем доверието на българите в политическата система, ако искаме да ги мотивираме да участват в политическия живот най-вече чрез избори, трябва да започнем оттам – да сложим ред в тази регистрация, ред в принципите, в начините за регистриране и за съществуване на политически партии.
И тъй като практиката сочи, че самоконтролът отсъства или е крайно недостатъчен, очевидно е, че законодателят трябва да се намеси. Това съм имала предвид и когато съм предложила имена на партии, които са прекратили своето съществуване, да не могат да бъдат използвани за следващи регистрации, най-малкото защото е некоректно и непочтено спрямо избирателите.
В моя законопроект също се предвижда национално представителство на политическите партии, структури във всички областни градове, защото самата идея, самата същност на политическата партия изключва нароилите се и продължаващи да се роят преди всеки местен избор формации, именуващи се политически партии, които са много далеч от представата за това. Това са някакви местни сдружения, претендиращи да изразяват или да могат да изразяват интересите на един изключително ограничен кръг хора, в никакъв случай не на някаква идейна основа. Тоест при тях липсват основните характеристики, за да бъдат те политически партии.
Друго предложение е насочено пак към мотивиране на това – изчистване на кухите, както аз ги наричам, структури. Ако в устава на една партия е заложено, че например тя провежда своя конгрес на четири години и това не се е случило в продължение на 15, очевидно е, че тази партия не съществува. Няма такова нещо. Тя се е саморазпуснала. И аз трябва да ви кажа, че в частни разговори представители на такива формации са споделяли, че те не могат да съберат ръководните си органи дори да вземат решение да се разпуснат. До такава степен липсват. Ясно е, че законодателят трябва да се намеси в този случай.
В сега действащия Закон за политическите партии, доколкото помня в Преходните и заключителните му разпоредби, беше поставен един срок. Този срок изтече през месец юни 2006 г., когато всички политически партии трябваше да пререгистрират своите устави по начин те да отговарят на изискванията на този закон. За една част от политическите формации това нещо не се случи. Тоест те са извън закона. И тъй като е предвидено правомощие на прокуратурата да сезира съда с оглед заличаването на тези партии, това също не се случва. Може би защото това задължение на прокуратурата остана чисто пожелателно, не е скрепено нито със санкции, нито със срок. Очевидно за санкции не може да се говори. Затова аз предлагам в моя законопроект един определен срок, в който прокуратурата да бъде задължена да изпълни ангажиментите, които са й възложени със закона.
Подобно изискване е предвидено и за тези, които не изпълнят сегашните, ако евентуално се приемат тези изисквания, които сега ще въведем. Очевидно е, че трябва да има срок, трябва да има някакъв по-конкретен ангажимент, защото иначе нещата отиват в едно много далечно и неопределено бъдеще.
Другата посока, в която съм предложила промени, също съвпада с предложеното в няколко други законопроекта и също касае финансирането на политическите партии, като искам да направя тази уговорка, че цифрите, които съм предложила не са категорични. Естествено, те подлежат на обсъждане, за да се намери оптималният вариант. Идеята е може би не да се прекрати, но поне да се сведе до минимум, да се попречи на това явление, което се приема изключително негативно от обществото и което поне всички декларират, че са против него, а именно финансиране на политическите партии от субекти, най-вече юридически лица, чиито капитали са най-меко казано с неясен произход.
Предлагаме да отпаднат така наречените фондонабиращи мероприятия, защото дори при повърхностен прочит на определението става ясно, че това е дарение. Тоест това е форма на заобикаляне на изискване, заложено в самия закон. Очевидно е, че трябва да отпадне, за да бъдат ясни нещата, да бъдат лимитирани начините, по които политическите партии могат да се финансират както като видове, като произход, тоест като източници на средства, така и като размер. Размерите трябва да са нормални, съчетани с реалностите, с нуждите на политическите партии, което би осигурило нормално съществуване при стандарта на живот в България и по начин, който да гарантира тяхното съществуване. Да си спомним, че по Конституция по този начин гражданите реализират своите политически права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Следващият законопроект, както съобщих, е на Марина Дикова и група народни представители.
Господин Янев, заповядайте да представите законопроекта.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще се опитам да бъда максимално кратък, тъй като бяха достатъчно много законопроектите, които се представиха – има съвпадение на идеи.
Аз ще ви обърна вниманието върху няколко специфични акцента.
Законопроектът на НДСВ си поставя две цели. На първо място е изчистването на въпросите относно финансирането на политическите партии. На второ място – развитието на прозрачността на имуществото, което имат политическите партии, и на начина, по който те разходват средствата. Третият въпрос, който повдигаме в нашия законопроект, е проблемът, който беше третиран и от преждеговорившите, за който се предлагат различни решения, а именно това е въпросът по отношение ограничаването на политически партии, които възникват като еднодневки, да участват в местните избори.
Първата част от нашия законопроект възбуди доста дебати. За мен беше странно, че колегите толкова много се съсредоточиха именно в нашето предложение за ограничаването на възможността за дарения в рамките на 100 лева. Смятам, че всеки опитен парламентарист е наясно, че по-важното в един законопроект, представен на първо четене, е концепцията в него, а не толкова конкретните записи. Ако ние сме заложили цифрата от 100 лв. като абсолютна цифра за максимално направени дарения от физически лица, това е изразът на концепцията, заложена в този законопроект.
Ако трябва да я изразя с няколко думи, тя се свежда до следното: изчистване на механизмите за финансиране на политическите партии, като се дава приоритет изцяло на финансиране чрез държавния бюджет. На второ място, отпадането на възможността по какъвто и да било начин да бъдат финансирани политическите партии чрез дарения от юридически лица, тъй като е ясно, че когато ограничаваме юридическите лица да финансират политическите партии, то тази възможност ще се трансформира много лесно във възможностите на лицата, които са представляващи или участват в такива юридически лица, които имат възможност да дават значителни средства на политическите партии, да правят това в качеството си на физически лица. Затова предлагаме изключителното снижаване на размера на дарението от отделно физическо лице.
Разбира се, че това не е абсолютизирана цифра. Вероятно има възможност именно в тази насока да бъде развита тезата ни. Тя може да бъде на плоскост, която бих предложил на вашето внимание още сега, която ще дебатираме на второ четене.
Към настоящия момент възможността за дарение от физическо лице е в размер на 10 000 лв. Ако се възприемат предложенията за увеличаване на финансирането на политическите партии от държавния бюджет, на принципа да бъде увеличена държавната субсидия на 5% от минималната работна заплата за глас или това, което предлагат колегите от БСП - на 6%, то в съответна степен да бъде намален размерът, от който могат да бъдат финансирани чрез физически лица – предлагаме като един възможен подход.
На следващо място, това, което бихме желали да бъде продължено като тенденция, е въпросът за прозрачността на имуществото на политическите партии. Това, което беше развито в промените на закона през 2006 г., предлагаме да се доразвие и сега именно с допълнителните задължения във връзка с декларирането на наличното имущество на политическите партии, а не просто само обявяването пред Сметната палата на техните бюджети, най-вече тези, които получават държавна субсидия.
Доразвиваме тезата си по отношение на това – след като засилваме контролните функции на Сметната палата върху дейността, основно върху финансирането на политическите партии, тук трябва да има някаква реална обществена значимост на този факт на засиления контрол. Това предлагаме да стане в случаите, когато се констатират нарушения във финансирането на политическите партии – съответната политическа партия да няма право да получи удостоверение от Сметната палата, което е предпоставка за нейното участие на избори. Когато това се случи и нарушенията са двукратни, съответно това да бъде предпоставка за започване на производство за закриване на съответната политическа партия.
На последно място е предложението ни, което правим във връзка с промяна на Закона за местните избори. То е достатъчно дебатирано – да се заложи праг, ограничение по отношение възможностите на политически партии да се явяват на местни избори, когато не са национално представени, но не на базата на създадени структури, а на базата на тяхното реално представяне на предходни общи избори. Този праг да бъде 0,5% за отделна политическа партия и в рамките на 1% за политическа сила, участвала в коалиция.
В тази насока правя допълнителната уговорка, това, което представи и председателят на Комисията по правни въпроси – що се касае до ограниченията на политическите сили, които се явяват самостоятелно като политическа партия, възможно е да бъде приета формулата, че двукратно ако една политическа сила не е достигнала половин процент, да няма възможност да се явява на местно ниво. Но по отношение участието в коалиции това трябва да бъде еднократно ограничение, тъй като възможността на всеки следващ избор една политическа сила да е в различни коалиции е реална и тогава това ограничение не би задействало. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев. Вие казахте 1%.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Един процент за коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко партии ще останат, ако сложим 1%?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Дванадесет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много са. Да видим на последните парламентарни избори колко партии прескочиха 1% и ще видим какво правим.
Откривам дискусията по тези законопроекти.
Има думата Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, внесени са седем законопроекта за промяна на Закона за политическите партии. Това са седем законопроекта – част от тях, може би, са ни предложени с добри намерения или, може би, всички са предложени с добри намерения, но всъщност основният въпрос, на който трябва да отговорим, когато ще гласуваме тези проекти за закони, е: доколко те решават големите политически въпроси в България?
Колко пъти ги четох и за обсъждане в Правна комисия, и днес за дебата, за съжаление, за мен отговорът е, че те не решават големите въпроси, които седят пред политическата система, начина на функциониране на политическото представителство в България.
Това са закони в голямата си част, уреждащи основно две неща – едното е увеличение на държавната субсидия, и второто е ограничаване на даренията от юридически лица, ако трябва да преведем какво е написано в тези законопроекти.
Първото, което искам да кажа е, че е недопустимо да разглеждаме закони за увеличение на държавна субсидия, тоест пера в бюджет, без да имаме позиция нито на Комисията по бюджет и финанси, нито на Министерство на финансите.
Аз настоявам, господин председател, преди да бъдат подложени тези законопроекти на гласуване, да поканите министъра на финансите да дойде в Народното събрание и да каже доколко е възможно да се прави подобно увеличение в един от законопроектите – пет пъти, в други – шест пъти, ние можем да предложим между първо и второ четене – двадесет пъти, например да се увеличи държавната субсидия, без да имаме информация. Още повече, че гледаме един такъв въпрос в ситуация, в която България първо трябва да бъде уведомена какво е финансовото състояние и кои са стъпките, които ще предприеме правителството за стабилизиране, за да не бъде засегната от финансовата криза в света, вместо това да чуем днес от премиер и министър на финансите: парламентът намери сега да прави следното – да увеличава своята субсидия за партиите.
Уважаеми колеги, всеки, който говори днес от тази трибуна по тези законопроекти, трябва да бъде така добър да обяви, че има конфликт на интереси. Всички ние тук сме представители на партии, които са се явили на избори и защитавайки една или друга позиция в един или друг законопроект, малко или много, гледаме нещата през призмата на своя партиен интерес и предстоящи избори. Това, което е първото и трябва да бъде отбелязано, защото сме на първо четене, е, че законите, които ни се предлагат – основно тези от БСП и от НДСВ, тоест от управляващите, е да се увеличи държавната субсидия.
Това ще реши ли въпросите обаче? Може би. Може би, ако има допълнително и други мерки. Тези други мерки обаче в законопроектите ги няма. Няма достатъчен контрол, няма достатъчно яснота как ще се правят даренията, няма отговор защо отрязваме на юридическите лица правото на дарение и как ще контролираме харченето и даването на дарение от физически лица.
Това, което ни е предложено в мотивите, е че щяло по този начин – като се откаже на юридическите лица да правят дарение, ще спрем възможностите за влияние на корпоративни интереси върху политическия живот. Извинявайте, колеги, но това просто не е така и трябва да го кажем ясно: ако един голям бизнесмен желае да влияе корпоративно върху една партия или върху политически интереси, той ще го направи даже много по-лесно през физически лица, а не през юридическо лице, защото при юридическото лице поне трябва да оправи счетоводството. Може нещо да не направи както трябва, може да манипулира, може да фалшифицира, но поне трябва да документира. Много по-лесно се злоупотребява, когато нещата се уреждат на четири очи. Затова аз не виждам контрол, който да се предвижда в тези законопроекти и който да ме убеди, че това е панацеята на проблемите, които имаме за финансирането на политическите партии.
Третият проблем, който се опитват да решат в тези законопроекти е как да ограничим политическите партии в политическия живот. Според мен се е тръгнало за решаването на това по абсолютно недопустим начин.
Уважаеми колеги, проблемът не е в това колко на брой партии има регистрирани в Софийски градски съд – дали са 400, дали са 500 или може би един ден ще станат 1000. Това не е проблемът на политическия живот в България.
Проблемът на политическия живот в България е, че се купуват гласове на избори от партии. Затова те трябва да бъдат санкционирани. Проблемът на политическия живот е, че се купуват партии и това трябва да бъде санкционирано. Къде да бъде санкционирано? Това може да стане в избирателните закони с високи прегради за това кой може да участва на едни избори, а не със заличаване на партии. Защото и досега в Закона за политическите партии в чл. 40 е казано, че може да се разпусне политическа партия в определени случаи. Единият от тях е, когато повече от 5 години от последната й съдебна регистрация не е участвала тази партия в избори. И това се прави от прокурора. И ми посочете колко партии по тоя ред са заличени. А този текст не е нов – този текст е стар. Досега можеше да има предприети производства. Вместо това, в предложените законопроекти ни се предлагат нови критерии за заличаване на партии. Единият от критериите, който ни се посочва е, например, партията да падне под 5000 души. И аз питам: прокурорът ли ще тръгне да брои 5000 члена ли има партията, за да предприеме производство и да заличи тази партия? Това е несериозно. Това са мъртви текстове. Или, например, партията не била провеждала заседания. Или, например, партията е получила по-малко от едно на сто от действителните гласове в два последователни избора.
Докато течеше дебата се опитах да преброя колко партии има към настоящия момент, представени в българския парламент. Казвам “представени”, а не “явили се на избори”. Те са около 20 при седем формации, които влязоха в парламента след изборите. Следва въпрос: ако този текст остане да съществува, коя партия колко е получила на избори, когато се е явила в коалиция на тези избори, и как ще бъде заличена – защо създаваме изкуствени, безсмислени текстове?
Идеята е явно – дайте да ограничим партиите, но въпросът е да ограничим купуването на гласове, да предотвратим това, което се случва на местни избори – да не се явяват партии фантоми, което става през изборно законодателство. Това може да бъде направено. Това трябва да бъде направено. За съжаление това, което ни се предлага не решава този проблем.
И още нещо искам да кажа за заличаването – от една крайност парламентът може да отиде в друга. Дайте да погледнем какво пише в Конституцията на страната. Това, което ни казва тя за партиите е, че партиите не съществуват само за това, за да ходят на избори, а партиите съществуват, за да формират политическа воля на гражданите.
Партиите могат да съществуват и без да се явяват на избори и да бъдат влиятелни. Може да се явяват и да подкрепят странично, може да развиват идеи и практически това, което ни се предлага в тези закони, води до нещо друго – ние можем да влезем в пряко нарушение на Конституцията, заличавайки партии, които може по една или друга причина, което го има в други страни, да не желаят да участват в избори, но да формират политическа воля.
Затова, уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя тези законопроекти – защото те не решават нито един от големите проблеми, които са поставени пред политическата система в България.
И още нещо накрая ще кажа – това, което настояваме от Демократи за силна България вече една година време е: дайте да седнем да правим изборно законодателство – внимателно, прецизно, така че наистина да пресече негативните явления, които има в българския политически живот. Последните срокове, които чух на конференция, организирана от президента преди лятната ваканция, беше ангажимент от представител на Движението за права и свободи, че до края на м. октомври т.г. ще имаме изборно законодателство.
Уважаеми колеги, до края на м. октомври няма да имаме промяна в Закона за политическите партии, а още по-малко яснота за това как ще се явим на избори. Това, което виждам като проекти на закони, ако останат в този си вид и не получат една прецизна, наистина прецизна и много внимателна преценка преди да се гласуват на второ четене, рискуваме не да отидем с по-добро законодателство на избори, а да отидем с такава каша на избори, че може би само тези, които са писали тези текстове ще знаят какво предлагат и което практически ще означава, че отсега се готви една много сериозна манипулация за провеждането на изборите. Това е още една от причините, поради която не мога да подкрепя предложените законопроекти от колегите си, макар че има отделни идеи в тях, по които заслужава да се мисли и да се търси тяхното развитие в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Първа реплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Михайлова, откровено ще призная, че съм изненадана от посоката, която придобива този дебат. Аз лично не можех да допусна, изобщо в началото на дебата за проблемите в политическата система и във функционирането на нашия политически модел, че ще се намерят политици, които да кажат, че правилата за функциониране на политическите партии, начинът на финансиране и контролът върху финансирането на политическите партии не се нуждаят от корекции и от сериозна реформа. Аз не мога да допусна, че Вие също, както и аз, бивайки членове на определени партии и на техните ръководства, няма да проявим необходимата доза самокритичност и да си признаем, че не всичко във финансирането на политическите партии е в ред.
Всъщност това е очевидно и за всички български граждани, а именно: колко пари се харчат в една избирателна кампания, колко струва издръжката на един партиен апарат на партия като ДСБ или на партия като БСП, и изобщо какви са харчовете на една политическа партия в съвременните условия. Да, ние можем да тръгнем по този път, лицемерно да твърдим, че всичко това е евтина дейност, че не е необходимо увеличаване на държавната субсидия, че е необходимо да се регламентират даренията до някакви съвсем символични минимуми, можем дори да го направим в закон, но по този начин не правим нищо – лъжем само себе си, стоящите в тази зала.
За българските граждани е ясно, че финансирането на политическите партии днес страда от ужасни недъзи, които трябва да бъдат преодолени именно чрез първата стъпка: сериозни промени в Закона за политическите партии. И не е вярно това, че ние не предлагаме контрол върху това кой и как финансира политическите партии. Напротив, чрез въвеждане на правилото да се финансират само от физически лица, които да посочват произхода на средствата, а информация за всички дарители да бъде поднесена в публичен регистър, така че всеки български гражданин да знае какво струва една политическа кампания, кой е дарил средствата, откъде са парите, как са изразходвани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Всичко това го има в закона, но трябва повече самокритичност и повече желание наистина нещата да бъдат променени, а не тук да си отправяме взаимни нападки.
Предложете нещо и вие от Демократи за силна България, стига само сте критикували това, което предлагат представителите на управляващата коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж се обръщам към народните представители: има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте – право на дуплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Държавната субсидия за партии беше направена по времето, когато управляваше Съюзът на демократичните сили. Аз съм била депутат на мнозинството и знам много добре какво означава държавна субсидия за партиите и че това е антикорупционна дейност, госпожо Манолова, така че не се опитвайте да прехвърляте нещата. Въпросът е: колко? Въпросът е за това: колко? И според това колко е увеличението, са всички останали правила. Защото не можете да ме убедите, че със забраната на финансиране от юридически лица решаваме проблема. Какво от това, че няма да бъде юридическото лице, а ще бъде написан примерно директно с името си президентският съветник Людмил Стойков, за който гръмнаха скандалите с еврофондовете, нали? Важното е да има прозрачност, има я и в момента. Тоест за мен проблемът не се решава с това да отрежем юридическите лица. Това не е решението, още повече, когато даваме пък и висок праг на дарение на физическите лица. Разбира се, другата крайност имаме в проекта на Национално движение Симеон Втори със 100-те лева дарение от физически лица, което е несериозно.
Това, което предлагаме, е ограничения в изборното законодателство, а не да си играем на заличаване на партии. Нищо няма да постигнете. Аз пак питам: като досега можеха да се заличават партии, къде са заличените партии в Софийския съд? Какво направи прокуратурата, колко иска предяви? Защо сега ще тръгнем да заличаваме партии?! Защото една или друга не ни харесва. Дайте да оправим изборното законодателство, дайте да ограничим кой може да се явява на местни избори, дайте да предотвратим купуването на гласове, дайте да забраним за участие в избори, което е изборно законодателство, партия, която купува гласове. Дайте това да направим, а ние си играем дали ще заличим една или друга партия и дали ще дадем по един или друг начин да се преливат пари от тук и там.
Да си кажа честно, четейки, се питам какво искате да решите с тези закони? И с колегите обсъждахме преди малко. Като че ли това, което вие от Българската социалистическа партия сте предложили, е било единствено да услужите на президента Първанов, който разви няколко идеи в публичното пространство и вие от неудобство написахте един закон, но това е несериозно. Това не решава проблемите, проблемите са други. Те са тежки, много тежки и няма да станат с това леко хитруване, с това леко манипулиране - да може даренията да се раздават само от физически лица. Пак ще кажа, по-лесно се манипулира, по-лесно се фалшифицира, няма толкова счетоводство, колкото когато има юридическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Михайлова постави въпрос, който трябва да намери отговор. Законопроектите са разпределени на водещата Комисия по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси. Както съобщих, Комисията по бюджет и финанси не е представила своето становище, а безспорно се поставят финансови проблеми. Плюс това чл. 63, ал. 2 изисква в мотивите да се посочат включително и финансовите измерения по прилагането на законопроекта.
Затова ще помоля: обадете се в Министерството на финансите, министърът на финансите, респективно заместник-министър, да дойде тук и да каже за колко пари става дума и дали това е възможно, има ли бюджет?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това е несериозно. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие поставяте въпроса.
Комисията по бюджет и финанси защо не се е произнесла?
Господин Костов, заповядайте – по начина на водене.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги!
Господин председател, добре че реагирате адекватно на необходимостта да бъде взето становище на Комисията по бюджет и финанси и на министъра на финансите по отношение направените предложения, защото те се отнасят до бюджетните разходи. При това бюджетни разходи, които са свързани с Програма „Финансиране на политическите партии”, които са неотменими и за в бъдеще ще останат за много години като ангажимент на държавата за финансиране на политическите партии. От тази гледна точка обаче Ви обръщам внимание, че не е възможно да дойде един, който и да е, колкото и да е компетентен представител на Министерството на финансите, и тук между другото да направи оценка за това какво може да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно ми е.
ИВАН КОСТОВ: Ето защо предлагам да прекъснем това гледане, законопроектът да се разпредели на Комисията по бюджет и финанси, там да се вземе становището на Министерството на финансите и след това да се довърши разглеждането на законите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вие правите процедурно предложение за прекратяване на дебатите, за да може Комисията по бюджет и финанси да се произнесе. Знаете, че тези процедурни предложения се гласуват, но мога ли да го подложа на гласуване, когато няма кворум?! (Мая Манолова иска думата за обратно процедурно предложение).
За обратно процедурно предложение има думата госпожа Мая Манолова.
Остава да видим как ще излезем от положението.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Костов, мисля, че добре се справяте с математиката, особено когато става дума за действие с прости числа. Държавната субсидия на политическите партии в момента е факт, който е известен и е част от републиканския бюджет. В законопроектите се предлага нейното увеличаване – в един случай два пъти, в другия случай три пъти, в следващия случай – пет пъти. Умножението на едно число по две, по три или по пет не е толкова сложно действие и мисля, че не е необходимо да си министър на финансите, за да можеш да извършиш тази проста аритметична операция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но откъде ще дойдат тези средства?
Господин Костов направи предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията. Знаете, че тези процедурни предложения може да ги реши единствено пленарната зала, но тя може да ги реши при гласуване, а ние нямаме кворум.
Ще помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Овчаров да вземе отношение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин председател, и четирите законопроекта са разпределени на Комисията по бюджет и финанси. Аз поисках мнение от Министерството на финансите. Разговаряхме и с председателя на Народното събрание. Преценихме, че на този етап не е необходимо тези законопроекти да се разглеждат в Комисията по бюджет и финанси, защото от една страна достатъчно голяма е яснотата какво ще бъде евентуалното им въздействие върху бюджета, а от друга страна – законопроектите са преди всичко политическа материя и не би следвало да ги задържаме заради заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предполагам, че всички в тази пленарна зала са съгласни, че колкото по-бързо приемем тези законопроекти, толкова по-бързо ще подготвим и рамката за провеждането на следващите избори – нещо, което винаги обещаваме, че ще го направим навреме, но никога не го правим.
Комисията по бюджет и финанси има готовност при уточняване на параметрите и при приемането на който и да било от законопроектите, съвместно с Министерството на финансите да уточни и точното въздействие върху бюджета. Това мога да добавя. Благодаря.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Какво е това – някой си говорел с някого?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Той е председател на комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, ще Ви дам думата за процедура. Не сме свършили обаче едната процедура, а навлизаме в друга. Чувствам, че искате да направите реплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Господин председател, аз взeмам процедура, защото това е конкретен случай, но той е показателен как работи парламентът.
Господин Овчаров, независимо че е председател на Комисията по бюджет и финанси, не е комисията. Комисията се състои от други физически лица – представители на различни парламентарни групи, тя може да вземе едно или друго решение, и то в присъствието на всички от комисията, с официален представител на Министерството на финансите. Не може толкова важни въпроси да се решават, защото някой говорел с друг, с трети и решили, че няма нужда. Те така решават, че няма нужда от никакви мерки в момента за България, за да бъде финансово стабилна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега да не отиваме в тази посока.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако така ги решават, както решават тези въпроси, господин Корнезов, то аз се тревожа от това, което се случва в България. Защото някой с някого говорел и преценили, че няма необходимост! Така не се управлява! Това е недопустимо! Виждам и реакцията на коалиционните ви партньори - гледат смаяно. Защото и на тях не сте го казали. Смаяни са от това, което чуха току-що – точно така, както на Председателски съвет представител на друг коалиционен ваш партньор, на единия от коалиционните ви партньори, питаше кога ще гледаме излишъка, защото не можете да осигурите присъствието на министър-председателя и на министъра през тази седмица и дали може да се появи другия вторник, защото нямало да бъде тук сряда и четвъртък. Притеснявам се от начина, по който виждам, че се управлява и процедира.
Затова, господин председател, не е въпрос на каприз по този закон – тук да искаме прости числа. Става въпрос за бюджет. Има нужда от финансова обосновка. Нека се отнесем сериозно към нещата. Няма нищо фатално да се случи със законите за политическите партии, ако въпросът се забави с един ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да.
От юридическа гледна точка има разпореждане на председателя на Народното събрание. Той е разпределил част от законопроектите на Комисията по бюджет и финанси. Това разпореждане на председателя не е отменено.
Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията. Само пленарната зала може да реши. Ще пусна сигнал, та народните представители, които са в сградата, да заповядат в пленарната зала, защото предстои гласуване. Не мога еднолично да реша въпроса.
Ако няма кворум, не можем да гласуваме и тогава ще мислим как да излезем от положението.
Моля, народните представители да заповядат в залата. Предстои гласуване на процедурното предложение на господин Иван Костов за отлагане на разискванията, докато Комисията по бюджет и финанси и Министерството на финансите не дадат своето становище относно финансовото измерение на предлаганите законопроекти.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ами да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но в залата трябва да има 121 човека.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): На око си личи, че няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще почакаме още малко. Виждам, че народни представители влизат в залата.
Уважаеми народни представители, господин Пинчев каза, че и на око си личи, че няма кворум, но за да бъдем сигурни и да няма двоумения, та после да оспорваме, нека най-напред да се регистрираме, да видим колко човека сме в залата и ако сме над 121, ще преминем към гласуване на процедурното предложение.
Моля, режим на регистрация, за да видим имаме ли кворум в залата. Моля всеки народен представител да се регистрира само със своята карта. Ще изчакаме една минута.
Още веднъж се обръщам към народните представители – нека да бъдем честни един спрямо друг и да се регистрираме само със своите карти. Продължителност на регистрацията - една минута.
Измина една минута. Има 99 регистрирани народни представители. Нямаме кворум. Следователно не можем да гласуваме Вашето предложение, господин Костов.
Предлагам следното и нека да бъдем делови.
Това процедурно предложение, което подлежи на гласуване, да го гласуваме утре сутринта в 9,00 ч. С него ще започнем. Но имаме още един час работа. Можем да продължим с дискусията, а гласуването ще направим утре в 9,00 ч. Мисля, че това е най-разумното при създадената ситуация. Виждам в очите ви съгласие.
Давам думата на народния представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Още в началото заявявам, че колегите от Българска нова демокрация няма да подкрепят така предложените законопроекти, тъй като считаме, че всички седем на брой страдат от една обща болест, а тя е обърнатата логика на идеята за поправяне на сбъркания политически модел или система за гласуване, която съществува в Република България, за съжаление. Сбърканата идея, която е предложена и защитена в почти всички законопроекти, е засилена държавна принуда, а на места никакъв механизъм за контрол. За нас това е изключително проблематично и неприемливо като идея.
Българска нова демокрация предлага друг модел. Ние предлагаме либерален модел на поведение на финансиране на българските партии и драстичен контрол, драстично завишаване на съществуващите санкции, визиране на нови такива, увеличаване на административно-наказателния капацитет на Сметната палата, така че, от една страна, да се осигури възможност за нормално функциониране на политическата система и, от друга страна, да се пресекат, доколкото е възможно, всички опити за дискредитиране на демократичността и извършването на престъпни деяния или закононарушения, административни нарушения и т.н. във връзка с упражняването на отделните права в този процес.
Искам да кажа, че до голяма степен ние оценяваме тези напъни за установяване на различни тавани, афиширани суми и пр. като една чиста демагогия, едно просто лицемерие.
Какво правим ние? Ние просто тласкаме хората към извършване на документни престъпления, към фиксиране на лъжи. Тогава, когато ти фиксираш таван от 100 лв., съгласете се, колеги, че това е просто несериозен подход. Това е както – ще дам един малко драстичен пример – кражбата на ток. Крадците на ток са 100 пъти по-изобретателни в начина на заобикаляне на съответните разпоредби и държавата просто върви след крадците на ток.
Ние предлагаме следното – предлагаме едно честно и открито поведение на партиите в контекста на сваляне на всички тавани както за финансиране на предизборните кампании, така и за депозирането на дарения от физически и юридически лица.
Какво ще осигури това? На първо място, това ще осигури една дължима честност на българския елит към българските граждани. Защото ние всички знаем, че колкото и лимити да сложим те се надвишават стократно и се надвишават по един престъпен начин. Всички го знаем, всички участваме в това нещо, всички допринасяме срамежливо към този проблем. Ние сега пак не го решаваме. Напротив, даваме смешни предложения за смешни цифри, за смешни тавани и тласкаме хората да извършват престъпления, да лъжат, да представят документи с невярно съдържание и т.н.
Ние твърдим следното: нека да бъдем честни към българските граждани, което ще ги освободи от тегобата да извършват различни на брой документни и други престъпления, от една страна. От друга страна, ще направим така, че до голяма степен ще позволим да бъде установена веригата от донорства по отношение на съответните политически партии и също до голяма степен ще имаме яснота и за произхода на средствата. Това за нас е особено важно.
Пак повтарям: това няма да стане, ако ние не освободим поведението на политическите партии в един изключително свободен, либерален режим на финансиране, от една страна, на партиите и, от друга страна, на финансиране на предизборните кампании и драстичен контрол по цялата верига от органи, които са ангажирани с това, така че да се установи точната верига от донорства, произхода на средствата и т.н.
Ще дам само един пример. В сравнителноправният анализ, който ние извършихме, има една интересна разлика, която се прави и която излиза на преден план. Има разлика между термините “финансиране на предизборни кампании” и “разходи за кампании”. Разлика, която нашите закони не провеждат, но аз мисля, че тук има наистина много интересна храна за размисъл.
Осем от 111 държави, включително и България, предвиждат таван за финансиране на предизборни кампании. Сто и две не предвиждат такива тавани. Сто и две държави не предвиждат, осем, между които и България и разни страни, които не искам да споменавам, защото това би било в определен негативен контекст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде имате тези данни?
ИЛКО ДИМИТРОВ: Те са секретни, не мога да кажа откъде, но това е факт.
Сто и единадесет държави, от които 27 предвиждат таван на разходите на партиите за предизборните кампании в различен контекст – дали като фиксирана сума или в различни съотношения, а 84 държави нямат ограничение на разходите.
Ще дам само един пример с Белгия. Белгия предвижда таван на дарение 2000 евро за една година, не предвижда таван на финансиране на партиите, предвижда таван на разходите на една партия за предизборната кампания, което в техния случай е 1 млн. евро.
Има различни подходи, но аз мисля, че трябва да се ориентираме към този подход, който отразява това виждане, че, бидейки натоварени с изключително негативно отношение както отвън, така и отвътре по отношение на провеждането на политическите кампании, трябва да демонстрираме наистина една откровеност и една честност, която да бъде превъплътена в такива норми, които, от една страна, да либерализират поведението на партиите и, от друга страна, както казах вече за пети път – да осигурят драстичен контрол от всички възможни институции, които са ангажирани в този процес.
Между първо и второ четене ние ще предложим следните промени:
Най-напред отмяна на таваните за финансиране за предоставяне на дарения от физически и юридически лица и общият таван за разходи по време на предизборни кампании.
Ще предложим да се осигури така, че да бъдат включени материали, документи и доказателства, които да осигурят данни за отчетени платени държавни дължими данъци и осигуровки от юридическите и физическите лица.
Декларация за произход на средства.
Декларация, че съответните юридически лица не са в процедура по кандидатстване на обществена поръчка от държавни и местни органи.
Унифициране на забраните за предоставяне на дарение. Междупрочем има разлики в съответните закони за избор на Европарламент, за избор на народни представители, за избор на президент и вицепрезидент. Те трябва да бъдат унифицирани.
Ако се предвиждат дарения от юридически лица, ние предвиждаме това дарение да бъде регистрирано в съответните счетоводни книги на дружеството и да се предоставя след решение на съответния управителен орган.
По отношение на предоставената субсидия ние ще предложим, от една страна – изработване на стандарт за текущи дейности и от друга страна – за участие в избори. Също така ние предлагаме въвеждането на критерии за размер на субсидията.
На последно място, в контекста на целия пакет контролни мерки, които ние ще предложим – ние ще предложим рязко увеличение на административния капацитет на Сметната палата, която наистина трябва да намери своето ново място, различно място в процеса по установяване на истинската картина на участието на партиите в съответния процес.
След това ще предложим задължение за предоставяне на контролните органи за публикуване на прогнозен финансов разчет от страна на политическите партии – 10 дни преди започване на изборите и финансовите – 30 дни след извършване на предизборната кампания; откриването на единна публична банкова сметка, по която да се набират всички дарения; въвеждане на унифициран програмен продукт по примера на Съединените американски щати, Канада, Великобритания и други за финансово отчитане на приходите и разходите на политическите партии.
Най-вече по отношение на тези проблеми с въвеждането на възможната крайна публичност по отношение на донорството и на произхода на съответните средства, ние предлагаме да се публикува от съответната партия, а не да се предоставят на Сметната палата или да се изготвят публични регистри, както се предлага в един от проектите, което е пак половинчата стъпка към този процес – публикуване в “Държавен вестник” или в национален ежедневник на списък на всички дарители със съответните суми на даренията. Пак казвам, това да бъде в “Държавен вестник” или в съответния национален ежедневник.
Завършвам с това, с което започнах – дължим искреност на българските граждани. Мисля, че няма никакво време да се занимаваме с половинчати опити за решаване на вътрешнопартийни дрязги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Искам да ориентирам народните представители, че досега по съществото по закона има две изказвания (не говоря за репликите, дупликите и процедурите). Записали са се за изказвания господин Ремзи Осман, Иван Сотиров, господин Малинов, Любен Дилов-син.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази дискусия не е само в залата, а тя е за така наречения политически модел, как са организирани нашите политически партии в страната, изборното законодателство тече от 20 години, включително с участието на президента.
Има различни коментари. Аз съм свидетел, че в различни парламенти, няма значение, определени народни представители дали са в опозиция, или в управляващата коалиция, общо-взето коментарът е, че има една негативна оценка от страна на обществото във връзка с модела, който съществува. Аз не съм съгласен с това нещо като позиция. В края на краищата това са политически сили, които получават подкрепата на обществото.
От друга страна, ние в самото начало, когато приемахме новата Конституция изрично посочихме, че гражданите имат право на сдружаване, начин за оформяне на политическата воля на населението, че политическите партии изразяват виждането на гражданите, тоест не бива да има пречки при създаване и при съществуване на политически партии. Разбира се, това не оправдава създаването на стотици партии в България, което е излишно. Може би това е балканският модел, за съжаление.
С една част от забележките на госпожа Екатерина Михайлова аз съм съгласен. Може да има политически партии, но пък може да не желаят да участват в изборите, може да се подготвят за определени години. Това е политическият модел. Политическият модел е политически плурализъм. Това е демокрацията.
Друг е въпросът, че тези малки партии, измислени партии-фантоми пречат на всички политически сили, включително и на моята политическа организация. Вътре в себе си съм убеден, че не бива да има крайни коментари по техен адрес. В този стремеж, за да изчистим законодателството, въпросът е да не бъдем обвинени всички в залата, че ние служебно искаме да спечелим изборите – и опозицията, и управляващите, че правят Закон за политическите партии в свой интерес. Такива обвинения от партии, които са извън Народното събрание, ще има.
Съвсем основателно един колега от опозицията по време на обсъжданията в Комисията по правни въпроси повдигна въпроса, че ние още малко обвиняваме, че в страната има малки политически партии. Мисля, че господин Чернев каза и съвсем основателно постави този въпрос. Тоест трябва да погледнем и от тази страна, че ние не можем да обвиняваме гражданите, че създават партии. Създали са една политическа сила. Понякога тя се нуждае от дълъг процес...
Господин Даут Осман, може би после да обсъдите с господин Янев...
Господин председател, вижте тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, уважаеми народни представители.
РЕМЗИ ОСМАН: Да изчакаме малко и до вашия законопроект ще стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те бурно обсъждаха Вашето изказване.
РЕМЗИ ОСМАН: Става въпрос за няколко изисквания, които се поставят пред политическата партия в няколко законопроекта, като условие за функциониране и участие в изборите. Разбира се, и в този закон е правилно да се посочат текстове – кои партии имат право да участват в изборите, не само в изборното законодателство, няма нищо лошо в това.
Проектът на Българската социалистическа партия и на Национално движение Симеон Втори е в по-мек вариант, но в проекта на колегата Янев, който го няма от опозицията, се забелязва открито погазване на едни демократични принципи – изискването за регистриране по общини или областни градове и така нататък. Тук веднага искам да подчертая, че ние като организация сме регистрирани във всички общини в страната. Нямаме никакъв проблем. Но да задължиш общините да водят политически регистър на политически партии, допълнително да затрудниш общините с тази дейност без никой да плаща, според мен не е много правилно. В края на краищата една политическа партия решава какъв тип партия ще бъде – дали ще бъде лидерска, дали ще създава свои структури, дали ще бъде, както например е моята организация – имаме във всички общини, в голяма част от населените места включително в страната. Ние сме преценили, че това е правилното. Може определени партии да преценят, че при тях не е много важно лидерските партии да стигнат до равнище община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи Движението за права и свободи не е лидерска партия, така ли?
РЕМЗИ ОСМАН: Тук трябва да си зададем въпроса: в състояние ли сме да поставим такова условие, колеги, пред партиите? Аз мисля, че ние не бива да се намесваме, както и моите колеги от парламентарната група, смятаме, че не бива да слагаме строги условия пред политическите партии, пред тяхното съществуване и функциониране като политически партии. Аз не говоря за участие в изборите.
Категорично не съм съгласен с мнението на колегата от опозицията Яне Янев, че това нарушавало унитарността на държавата, имало регионални партии. Глупости – това не е вярно. Една партия може да тръгне и в София да спечели изборите с 300 хил. избиратели, но само София може да спечели 300 хил. Друга партия може да спечели с под 1%, като 30-40 хил. гласа, които не са малко изобщо. Това не нарушава унитарността на държавата. Не е сериозно по такъв начин, с мотивите на един народен представител да отбелязваме ... Друг е въпросът, че наистина има кухи партии. Проблемът е при нас, но проблем има и в обществото.
Мисля, че вчера беше публикувана една статия във в. „24 часа”, че има недоверие между самите хора – не само към политическите институции. Това недоверие между самите хора е много високо в България, за разлика от други европейски държави.
Колеги, ако гледаме частния интерес, аз ви казах, че имаме интерес, но ние не искаме служебно да сме на няколко крачки пред другите политически сили. Едно такова изискване би се приело, но наистина ви казвам, ще бъдем обвинени, че служебно искаме да спечелим изборите пред партии, които няколко мандата са участвали, но по една или друга причина са получавали по-малко гласове.
Един от въпросите, които се поставят в няколко законопроекта, е – постоянният членски състав, който трябва да поддържа една политическа партия. Проектът на Българската социалистическа партия е 5 хил. члена, в проекта на Янев е 10 хил., ако не се лъжа, имаше и в други законопроекти. Може да се помисли.
Но въпросът е колко трябва да бъде във връзка с функционирането на партията, тоест, това да не бъде условие за закриване на партия, ако падне отдолу. (Реплика от народния представител Георги Пинчев.)
Точно това искам, уважаема колега – да изразя нашата позиция, че ако ще има изискване за поддържане на членска маса, трябва да се помисли да не е много висока, дали да е 5-10 хиляди. Може ли партии, които са получавали държавна субсидия и не са дали своите отчети в Сметната палата, да участват в изборите? Категорично смятаме, че партии или коалиции, които са получавали държавна субсидия, но не са се отчели пред Сметната палата, да не могат да получават това удостоверение. Това мисля, че го има и във Вашето предложение, на колегите от БСП – да бъдат спрени за участие от изборите. Но Вие предлагате и закриване на партията, господин Янев. Според мен това е много строга санкция. Има си начини как съответните институции да изискват от тази партия и тя да няма възможност за участие в изборите. Това е достатъчно. От само себе си тази партия вече ще изчезне. Правилно е, че колегите от БСП и НДСВ предлагат да възприемем една такава идея.
По въпроса за държавната субсидия. Мисля, че в един от законопроектите се предлага тя да отпадне. В една част от законопроекта се предлага тя да се увеличи. Ние сме на мнение, че демокрацията също има цена. Държавната субсидия за политическите партии трябва да бъде увеличена, разбира се, с посочените условия – колко процента на изборите трябва да са спечелили. Не е казано непременно да бъде в Народното събрание. Мисля, че досега гласовете трябваше да са 1 процент от действителните, а може да са извън Народното събрание.
За мен и за моите колеги от Парламентарната група на ДПС това е популизъм - на 20 години, това, което някои казват, че държавата не бива да подпомага политическите партии. Това са глупости. Има предложение да отпадне. Не е сериозно след 20 години от началото на прехода, като членове на Европейския съюз да обсъждаме един такъв вариант.
Кой може да прави дарение?
Между другото, господин Янев, искам да изтъкна и за журналистите, Вашият законопроект в Правната комисия не мина не заради ДПС, то го защитаваше като свой проект, нямаше представители от НДСВ, от вносителите в Правната комисия по време на гласуването! Нека журналистите да знаят това нещо. Представителите на ДПС подкрепиха Вашия законопроект със забележки, че това, което Вие предлагате, че физически лица могат да правят дарения до 100 лв., за нас също е несериозно. Ако съм активист на една организация, мога да си направя колкото си искам дарения. Мога да си направя определени дарения, колега, ако мога да си позволя. Защо трябва да ми забранявате да правя до 100 лв. дарение от физическо лице? Не е сериозно това нещо.
От друга страна, казвате, че отпадат даренията от юридически лица и т.н. Не само, че не е сериозно, вие така ще стимулирате тези, които искат да правят дарения, да заобикалят закона! Мисля, че предложението на колегите от БСП е по-приемливо. По време на обсъжданията преди гласуването заявихте, искам да подчертая, когато нямаше представител на НДСВ, че сте склонни да промените тази ваша позиция за 100 лв. – да се прецени, въпрос на дискусия.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Сега го казах.
РЕМЗИ ОСМАН: Вие го казахте в Правната комисия, протоколите на Правната комисия са пред мен.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Така е.
РЕМЗИ ОСМАН: Разбира се, бихме искали да чуем тази позиция поддържа ли се от НДСВ или не. Ако се поддържа, да знаем как ще гласуваме за Вашия законопроект. Това е позиция на моята парламентарна група.
Останалото за мен не е сериозно – да забраняваш на граждани да правят дарения. Има български граждани и български фирми, които съвсем открито правят дарения. И Вие предлагате да има регистър – в Сметната палата или в политическите партии - какви коли карат – джипове ли са, ниви ли са, лади ли са, няма нищо лошо. Нека партиите да си заявят. Има начини как да се установи кой е направил дарение. Има хора, които обичат да правят дарения за леви, десни или либерални партии, но не бива да има забрана. Човекът иска да прави дарение съвсем честно и открито, вие му пречите.
По-нататък, колеги, за публичния регистър. Преди малко изрично ви казах, че не е възможно такъв регистър общината да го прави, да плаща и да поддържа, нито е правилно да се направи в общината. Може би трябва да се помисли за регистър, който предлагат колегите от НДСВ в Сметната палата.
Въпросът за разпускането на партиите, с риск да се повторя, ако не са внесли повторно отчета в Сметната палата. За тези, които са получавали държавна субсидия, Софийският градски съд да се произнесе тази партия да бъде закрита. Мисля, че е по-правилно едно такова изискване да отпадне. Да нямат възможност да участват в изборите. Но да закриеш една политическа партия, трябва да има други сериозни причини.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Това не е малко.
РЕМЗИ ОСМАН: Разбира се, че не е малко. Ти го спираш от участие в изборите, спираш му и държавната субсидия оттам нататък. Има си начин как да се изискват тези отчети.
Според мен е грешно искането на колегите да закрият политическите партии, които са получили под 1% от действителните гласове. Нали една политическа сила стартира за участие в изборите? Не само, че не го допускаме до изборите, а говорим за закриване на партията? Мисля, че беше в проекта на Яни Янев - ако е получило гласове под 1% за коалиция или 2%, партията да се закрие. Това не е сериозно! Не можеш да претендираш, че си демократ, и от трибуната на Народното събрание да говорим, че сме демократична държава... Една политическа сила тръгва не само да участва в изборите... А ти трябва да го закриеш. Как така да го закриеш, противоречи на конституционни принципи! Не е сериозно да обсъждаме даже подобни предложения. Хората от Европейския съюз ще ни се смеят, а и не само оттам, и от държави, които са извън Европейския съюз, с развита демокрация.
Към края, колеги, бих искал да кажа още един път: ако получим уверение от колегите от НДСВ за някои наши забележки и техния проект, ще подкрепим законопроекта, внесен от колегите от БСП. Сега сме на допълнително дискутиране на проекта, който е внесен от госпожа Иглика Иванова, с изключение на един-два пункта.
Другите проекти – особено за отпадане на държавната субсидия и т.н., са популизъм, няма да бъдат подкрепени от парламентарната група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте за реплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Осман, поредният оратор от тази трибуна засяга темата за стоте лева, които предлага НДСВ. Радвам се, че това е една от темите, които много се дискутират в нашия парламент. Очевидно е, че тя възбужда прекалено много притеснения, защото едва ли би била изведена като такъв рефрен в днешните дебати. Само едно бих желал да ви кажа, колеги: преди една седмица се проведе една конференция, която беше инициирана от министър Плугчиева, на която присъстваха представители от Европейския парламент, представител на ОЛАФ, имаше редица експерти. Една от темите, които бяха разисквани, беше въпросът за финансиране на политическите партии. Там от Транспаренси интернешънъл беше представено изследване, имаше представители на ДПС. Две безспорни неща бяха изведени в този доклад, който беше представен, като добра европейска практика, обобщена от това, което се прави в рамките на Европейския съюз: държавно финансиране на политическите партии на първо място, на второ място – забрана за финансиране на политическите партии чрез дарение от юридически лица, и на трето място – знаете как нашите колеги от Европейския съюз когато искат да прокарат някоя теза, която като че ли не намира достатъчно разбиране - по отношение на даренията от физически лица беше употребен изразът „символични дарения от физически лица”. Мярата за символичното всеки я определя за себе си.
Още в самото начало при представяне на нашия законопроект в комисията заявихме, че желаем чрез този законопроект да представим тенденцията и логиката на това, което е очевидно добра европейска практика, естествено, че в никакъв случай не абсолютизираме цифрите. Ясно е, че всеки един законопроект, когато касае конкретни цифри, проценти, те се дебатират, но категорично изразяват тенденцията.
Много ви моля цифрата 100 да я възприемете именно като израз на тенденция, а не като парадигма! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, ако желаете, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Янев! Аз участвам в няколко избора на народни представители. Не се нуждая даже и от тези 100 лв., примерно, като дарение. Въпросът не е в това. Вие сте опитен юрист. Законодателят е длъжен да се стреми да изчисти, максимално да попречи на скритото финансиране на партиите. Така ли е? Вие го казахте – така е. Щом предлагате това нещо, значи има предпоставки за сенчесто финансиране на партиите. Щом вие го предлагате, значи има такъв проблем. И така стимулирате още повече да се увеличи сенчестото финансиране на партиите. Тоест вие самите се разминавате в позицията.
Ако стремежът ви е наистина да има прозрачност и яснота за финансирането, ще предложите нещо разумно. Вие не го правите. В случая това, което вие правите, е популизъм. А в същото време не идвате да защитавате и да гласувате за вашия законопроект в Правната комисия. Надявам се, че утре тук ще има депутати от НДСВ, за да ви подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега са двама.
Давам думата на господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не знам дали този дебат е навременен, тук съм склонен да се присъединя към настояването на колегите от ДСБ и на други представители на опозицията, че може би по-важно е все пак да чуем какви мерки ще предложи държавата за финансова стабилизация.
Що се отнася до самия закон, бързам да декларирам конфликт на интереси. Редно е да го прави всеки, който говори, защото говорим за финансиране на политически партии. Ние сме представители на политически партии, очевидно има конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но това важи за всички нас тук.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Може би всички трябва да го декларират.
В същото време, за разлика от много от вас съм представител на една от много малкото официално забранени партии в България. Народно движение „Ку-ку” беше заличено през март 1994 г. с решение на Върховния съд, защото никъде в устава си не е записало, че иска да управлява България. И по други причини, които бяха повече от комични. Това, само ви припомням, беше формация, на която социолозите даваха 11% шанс тогава, ако се беше явила на изборите. А дали е била сериозна партия или не е съвсем друга тема. Важното е, че демокрацията, според мен, уважаеми колеги, винаги е била отговор на въпроса как вървим, а не на въпроса накъде вървим. Тоест тя е отговор на въпроса как вземаме решение, а не къде ще искаме да стигнем. И аз си мисля, че много от предложенията на управляващите днес са на път да нарушат този основен принцип.
Вярно е, че преходът в България роди прекалено много формации, които се ползват от названието политическа партия. Но мисля, че редица стъпки на законодателя в последните години сериозно редуцираха техния брой. В това отношение дейността на Сметната палата заслужава не само адмирации, но и реална законодателна подкрепа с увеличаване на броя на хората, които работят там, може би бюджета, защото документите, които и в момента политическите партии представят в Сметната палата, са сериозно препятствие за много от фантомните партии, които просто не могат да ги представят и изчезват по линия на сега съществуващия закон. Това е доброто, което можем да похвалим. Обаче много от предлаганите промени в момента са крайни и заплашват дори основна конституционна свобода като правото на сдружаване.
Аз не мога да определя по друг начин, освен като полицейщина, изискването в Софийски градски съд да се представят протоколите от проведените заседания на националните ръководни органи, или пък да се води публичен регистър на трите имена и адреса на членовете на партиите. За това просто ще ни се изсмеят в Европейския съюз. Ако искате да добавим да се водят и разпечатки от телефонните им разговори. Така и така ДАНС ги събират, поне законодателно да си ги имат там да си стоят. (Оживление.)
Извинявайте, но във века на Интернет изискването на всяка партия да има регионални структури в поне половината от общините, е комично. Това означава, че ние в момента ще стимулираме професията партиен работник. Съзнавам, че може би има някаква носталгия у някои тук присъстващи политици към времето на низовите партийни организации, но това е нелепица. Тоест това изискване означава в прав текст в повече от половината общини платени партийни функционери, което според мен не е много разумно.
Да декларираме рекламните фирми, с които работим. Това е повече от комично, защото в НАП, когато се представят отчети за направените разходи през една политическа кампания, се представят и договорите, според които са направени тези разходи. Да се изнася някъде публично коя партия с коя рекламна агенция работи, за мен е доста странно. А пък още по-странно е на фона на това, че отхвърляте предложението на ОДС да има предварителен бюджет, тоест предварително бюджетиране и заявяване на това как партията ще харчи парите си в рамките на годината, пък после искате да се декларира такова нещо.
Опасяваме се, че ще има смазваща критика на някои от текстовете от Европейския съюз, ако останат. И тя в никакъв случай няма да излъска образа на България, който напоследък се рисува.
Като цяло сме много разколебани да подкрепяме изобщо който и да е от законопроектите в момента с изключение на този, който беше представен от ОДС, по простата причина, че в него нещо е прекалено ясно, а в другите има неща, които харесваме, но повечето неща са заплашителни.
И накрая за финансирането на политическите партии. Аз също не абсолютизирам цената 100 лв., не я приемам за парадигма, но имайте предвид, че рискът, понеже в центъра на публичното мнение първо е това, че незаслужено много пари вземат политиците в България – повсеместно мнение, казвам го като журналист, не толкова като човек, който се занимава с политика. И вторият голям скандал, който тресе микрообществата, а и цялото общество, е купуването на гласове. И в момента която и сума да определите като едноактна цена на глас, тя ще се разбира като цена на глас за купуване за гласуване. Тоест спокойно можете да запишете в закона, казвам го на шега, че ще има кръстосан курс между последните постигнати нива на изборите във Варна и на изборите в Сандански. Тоест, ако там са плащали по 100 лв. на глас, следващата година ще е по 120. Рисковано е цялото това нещо, което се предлага. Трябва да бъде много внимателно помислено. Преди години имаше предложение мисля на Иван Кръстев заедно в урните да се пускат и платежни нареждания, ордери и всеки да заявява коя партия иска да подкрепи финансово. Може би не е толкова абсурдно това негово предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Малинов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Благодаря.
Политическите партии са материя, по която се смята, че политиците могат да се изказват винаги, по всяко време с лекота. Изглежда тази заблуда е обхванала особено хората от БСП. Лекотата, с която са написани тези промени, показва не само повърхностност, а липса на елементарна съобразителност и липса на възможност да се калкулират най-елементарни последствия от това. Давам пример за нещо, което наистина трябва всеки човек да може да съобрази. Закриване на партия, получила по-малко от 1 на сто действителни гласове на два последователни избора за народни представители – никой не може да обясни как се калкулират тези проценти, ако става дума за коалиция. Тук има достатъчно коалиции. Никой не може да каже, след като една коалиция е получила определен брой оценки, коя партия какъв брой гласове има. Следователно, ако се съберат три партии на едно място, най-простият случай, и трите вземат 1%, коя закриваме? Кой ще вземе решение, кой ще бъде арбитър? Тоест това е чиста глупост, липса на елементарна съобразителност. Такива примери има много.
Като цяло всички тези промени, които предлага БСП, са пронизани точно от такъв вид несъобразителност. Не може да се види какво ще последва, ако кажете „а” и „б”. Никъде не се вижда кой ще довърши нещата и никъде не са изчислени последствията. Понеже много се говори за добрите намерения, аз не виждам никаква полза в политиката от добри намерения, които се опропастяват с лоши закони. Дадох примера за коалицията и за този прословут 1 процент, които могат да бъдат критикувани от много по-сериозни позиции.
Ето ви друг такъв пример за елементарна липса на съобразителност: чл. 23 – за приходи, дарения и завещания в размер до 30 хил. лв. Отново никой не може да изчисли тези 30 хил. лв. Освен това, добре известно е, че става дума за завещания. Завещават се сгради, завещават се какви ли не неща, когато става дума за завещания от хора, които искат да направят нещо за демокрацията или за съответна политическа партия. Отново не е ясно какво ще става, кой ще определя, кой ще бъде арбитър в такива спорове.
Част от нещата по принцип не могат да бъдат уреждани със закон по такъв начин, така че защо изобщо се влиза в тази тема? Откъде това самочувствие, след като елементарни пък принципи на развитието на партиите в Европа не се познават? Може би арогантността и самочувствието вървят винаги с невежеството. Това съм го забелязал, когато става дума за такъв тип абсолютно необясними клаузи.
Каза се доста за финансирането, няма да се спирам на тази тема – дадох ви само този пример.
Може да се говори надълго и нашироко за това в каква посока трябва да се работи. Ще започна от едно общо усещане – че на местните избори се случиха много лоши неща. Понеже там се случиха много лоши неща, трябва да има промени. Промените обаче, които се предлагат, според мен не водят към подобряване на ситуацията. Нещо повече, преместват се един вид дефекти и недъзи на друго място и се утежняват трети.
Като например: какво е това отношение към политическите партии в традицията на командно-административната система? Може много партии да не ми харесват, със сигурност по-голямата част от партиите в България са излишни, но как така политици ще определят коя партия има право да съществува или не? Разбира се, партиите, които не спазват правилата, не трябва да съществуват, но те са по друга клауза.
Сега идваме до този момент – че партия, получила по-малко от 1 на сто, трябва да бъде заличена. Това е изключително вредно за една демокрация. Очевидно, че самите законодатели в случая гледат на политическите партии по най-повърхностния, най-техническия начин – че партиите са организации, които се явяват на избори.
Няма да ви отегчавам с примери от европейската история за партии, които са дали изключителни политици, за партии, които са сменили дневния ред на обществото, които никога не са получавали високи резултати на избори, но никога не им е хрумвало да ги закриват.
Има политически партии или по-точно има партийни системи, в които на политическите партии се вменяват най-различни функции – и образователни такива. Те трябва да съществуват, да участват в дебата и ако спазват правилата, ако имат сили – финансови и други, те не трябва да бъдат заличавани. Например ако в България тези момчета и момичета еколози, които протестират, решат да участват на избори и не изкарат 1 процент, нима някой ще отрече тяхната полезност? Фактът, че може би част от младото поколение се ангажира с политика? Ние ще ги закрием?! Откъде накъде?!
Има и още нещо – пълно неразбиране за това какво значи модерна политическа партия. Тази глупост със създадените регионални структури в над 50% - това пък откъде ви хрумна? Нямате ли някой нормален политолог, който да ви обясни, че съвременните политически партии се развиват по друга логика? Няма ли някой, който да ви обясни, че от ХІХ век до ден-днешен съвременните политически партии в Европа се ориентират по много по-различна формула? Някои наричат новите модерни партии електорални, други ги наричат по друг начин, но самата идея за регионални структури е идеята на ХІХ век. Няма лошо, някои партии са достатъчно стари, за да смятат, че всяка партия трябва да има регионални структури. Но много модерни партии смятат, че е достатъчно да има силни фигури, медии, финансиране, харизматичен лидер. Такива са много от европейските партии. Тези партии не отговарят на изискванията на българския закон. В България също ще има такива партии, има и сега.
Вие се опитвате да ограничавате съвременното развитие на демокрацията с тези абсурдни претенции! Ето ви типичен пример за това.
Най-накрая, понеже искам да дам думата и на колегите, които по необясним начин изглежда съм изпреварил, откъде накъде вие ще издигате такива изисквания, съобразени със собствената си политическа партия? Аз мога да демонстрирам кои от изискванията са свързани с интерес на БСП и кои наистина биха могли да бъдат свързани с общи интереси.
Много ме засегна това, което казахте – защо вие не предлагате нещо? Начинът, по който работите, изключваше постигането на консенсус, а той беше възможен по някои от точките. Напълно възможно беше да чуете и да осмислите предложения, които биха дошли от ДСБ, свързани конкретно с това как да се преодолеят последствията от местните избори. Ако бяхте запитали, бяхте намерили начин да се поинтересувате, щяхме например да ви съобщим един от модерните механизми за това да се ограничава корупцията на местни избори и да не се позволява възникването на тези партии, които толкова много ни притесниха и ужасиха. Можехме да говорим за това как се ограничава раждането на местна почва на местни партии за местни избори, свързани с местната индустрия или местната мафия. Щяхме да поговорим за това, че примерно на местни избори могат да се регистрират партии, които са участвали на национални и са постигнали резултат, или че задължително на местни избори се участва, само ако една партия регистрира кандидатски листи в определен брой райони. Това е практика, която има своя дълбок корен в Европа.
В Европейския съюз след Втората световна война има много ясно партийно законодателство, което не познавате. То се бори с идеологическите екстремни партии и с регионалните партии, на които винаги се гледа с подозрение.
Можехте да научите тези неща, ако се интересувахте и имахте желание за най-елементарен консенсус. Такъв няма.
Затова да преминем колкото се може по-скоро към изборното законодателство, където ни очаква много тежък дебат и много тежка битка. Там е единственият шанс да постигнем нещо минимално, за да може българската демокрация да стъпи на малко по-здрави основи, имайки предвид, че те бяха силно разклатени според мен още на предишните парламентарни избори от практиките на ДПС и, разбира се, бяха изключително задълбочени на местните избори. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на Демократи за силна България, както видяхте вероятно, оттук аз не виждам екрана – 11 секунди.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика – ето, давате възможност Демократи за силна България да говорят още 3 минути.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега! Най-нормалното нещо е когато една политическа партия, особено когато е представена в парламента, ако има някакви предложения, някакви идеи, ако има някаква разумна мисъл за това как да бъде променена някаква материя, още повече когато става дума за функционирането и финансирането на политическите партии, да направи това по установения начин. Именно да внесе свои предложения за промяна в съответния закон.
Вашата обстоятелствена лекция, в която допускам, че имаше и съвсем основателни неща, би могла да има повече практическо приложение, ако си бяхте направили труда да седнете и да я оформите просто като едно законодателно предложение. Всъщност такава е ролята и задачата на всеки народен представител, а когато става дума за толкова важна материя, каквато е законодателството, касаещо политическите партии, това касае и отделните парламентарни групи.
Къде, ако не в дебата между първо и второ четене на един законопроект, се оформят политически мнения, се търси консенсус и се стига до най-разумните решения?
Освен, че не сте си направили труда да внесете собствени предложения, вие не сте си направили и труда да прочетете това, което ние – от Коалиция за България, сме предложили, а също така и другите парламентарни групи. Иначе нямаше да говорите неща от сорта на тези, които се чуха до този момент.
Ако тук трябва да правя анализ на Вашето изказване от гледна точка на това кое от предложеното от другите политически сили по някакъв начин касае ДСБ или не касае ДСБ, стигам отново до извода, че единствено ДСБ е политическата формация, на която всичко й е наред с финансирането. Освен това, която счита, че начинът, по който функционират партиите; по начина, по който се финансират; по начина, по който се контролират е о`кей. И никакви промени в законодателството не са нужни.
И ако нещо Ви притеснява лично вероятно това е този 1%, който е праг за преодоляване на избори. Сигурно много се притеснявате дали ще го скочите и затова е цялата тази злъч, която се лее върху внесените законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика. Има ли друга реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Първо искам да благодаря на уважаемата Мая Манолова, че допусна, че може да има нещо вярно в това, което съм казал. Това рядко се случва, имайки предвид почти безукорните законопроекти, които влизат тук от БСП.
Изглежда не сте разбрали това, което съм казал, или сте разбрали и много ви е разядосало.
Това, което исках да кажа, е, че вие не потърсихте този консенсус и сега по някакъв начин се държите ядосано затова, че ние не сме предложили. Искам само да отбележа, че имахме достатъчно възможност да работим върху изборното законодателство, където, след като направихме няколко крачки към нещо, което според мен можеше да се получи, всичко отиде по дяволите, така и не знам защо. Тоест, ние си нямаме това доверие, което е необходимо.
Освен това, ако искате да постигнете нещо с оглед на това, което говорих току-що, то може да се направи в изборното законодателство. И няма абсолютно никакъв смисъл от тези евтини подмятания за това кой колко ще изкара на изборите, защото в момента това, което ви казах за единия процент, е европейска практика и ограничаване на демокрацията, и ограничаване на възможността за политически плурализъм, и изобщо за политическо участие, понеже само в главата наистина на социалист изглежда може да се роди идеята, че се участва в изборите само заради власт, само!
Това можете да си го говорите на вашите партийни събрания, но в политиката понякога се участва, за да влияеш, за да издигнеш непопулярни тези, които едно поколение напред не могат да бъдат популярни, за да променяш дневния ред, за да влияеш върху големите партии. Тези практики, които са повсеместни в Европа, изглежда са ви непознати и затова, както се казва, с рогата напред: който няма 1% няма право да съществува! Глупаво и злобно поведение е това. Мисля, че трябва да го разберете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, до края на заседанието остават 6 минути.
Господин Сотиров, госпожо Николова, явно утре ще трябва да продължим.
Имам да направя няколко съобщения.
Господин Сотиров, нека да оставим за утре пледоариите...
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колегите вече тръгнаха, ако искате утре сутринта след гласуването ще Ви дам думата за изказване и спокойно да можете да си развиете тезата.
Не сме приключили дебатите по този законопроект.
Уважаеми народни представители, утре в 9,00 ч. започваме с гласувания. Поредността на гласуванията е следната:
- първо, гласуваме процедурното предложение на Иван Костов за отлагане обсъждането на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии до произнасяне на Комисията по бюджет и финанси;
- второ, гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча;
- трето, гласуване на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойно данъчно облагане на доходите и имуществото;
- четвърто, гласуване на второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг;
- пето, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Уважаеми народни представители, ще ви прочета и съобщенията за заседанията на комисиите:
- Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. Тя ще има и извънредно заседание утре от 14,30 ч.;
- Комисията по транспорт и съобщения ще заседава днес от 14,30 ч.;
- Комисията по бюджет и финанси заседава днес от 14,00 ч.;
- Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре от 14,30 ч.;
- Комисията по правни въпроси ще заседава утре от 14,30 ч. в зала 356, където обикновено заседава;
- Комисията по здравеопазване ще има заседание утре от 15,00 ч. в зала 130.
Уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание.
Ще продължим утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров