Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, да ви запозная с проектопрограмата за работата на Народното събрание за 15-17 октомври 2008 г.
1. Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет във Варна. (Вносител е Министерският съвет, 29.08.2008 г.).
2. Проект за решение за откриване на Факултет „Здравни грижи в структурата на Медицинския университет в Плевен. (Вносител е Министерският съвет, 29.08.2008 г.).
3. Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по отбраната. (Вносител е Татяна Дончева, 14.10.2008 г.).
4. Второто четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. (Приети на първо четене на 22.07.2008 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси – продължение. (Приети на първо четене на 13.06.2008 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. (Вносител е Министерският съвет, 12.08.2008 г.).
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. (Вносители са: Волен Сидеров и група народни представители – 9.04.2008 г.; Минчо Спасов и група народни представители – 16.06.2008 г.; Министерският съвет – 12.08.2008 г.).
8. Второ четене на Законопроекта за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани. (Приет на първо четене на 12.09.2008 г.).
9. Проект за решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г. (Вносител е Министерският съвет, 1.08.2008 г.).
10. Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г. (Вносител е Министерският съвет, 1.07.2008 г.).
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. (Вносители са: Йордан Мирчев и група народни представители – 21.02.2006 г.; Министерският съвет – 3.09.2008 г.).
12. Парламентарен контрол.
Обръщам ви внимание, че съгласно нашето решение от миналата седмица целият петъчен ден, 17 октомври, се предвижда да бъде парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 145 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Следват предложения по реда на ал. 3 на чл. 40.
Има предложение от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, внесен на 26 септември.
Господин Янев, както разбирате, това предложение не може да бъде подложено на гласуване, тъй като не е спазен тримесечният срок.
Обосновете предложението си, но няма да го гласуваме.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид големия обществен интерес и предвид всичко, което се случи през последните седмици, ние считаме, че както не са спазвани и друг път процедури и срокове съгласно правилника на Народното събрание, би било редно, тъй като става въпрос само и единствено за частта на закона, касаеща парламентарния контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, да се разгледа от ресорната комисия и да бъде приет. Не случайно го внасяме, като имаме предвид тези срокове, но се надяваме комисията във възможно най-краткия срок да го разгледа и да вземе съответното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно този въпрос стои на дневен ред на комисията, редно е да се ускори разглеждането му.
Има предложение от народния представител Борислав Ралчев за включване в дневния ред на Проект за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание. Предложението е внесено на 19 септември.
Има внесен и Проект за решение за избиране на заместник-председател с вносители народните представители Волен Сидеров и Павел Шопов от 12 февруари.
Моля, гласувайте предложението за включване на такава точка в нашата програма.
Гласували 140 народни представители: за 87, против 23, въздържали се 30.
Предложението се приема.
Включва се в седмичната програма с разбирането, че ще бъдат проведени съответните консултации между парламентарните групи.
Има предложение от народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на Проект за решение за временна парламентарна комисия за дейността на Държавен фонд “Земеделие”.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако не се създаде тази специална парламентарна анкетна комисия, която да се запознае с цялостната досегашна дейност на Държавен фонд “Земеделие”, респективно да осъществи необходимия граждански контрол сега, когато правителството реши да отпусне необходимите субсидии от републиканския бюджет за осигуряване на проектите по САПАРД, може да се получи още по-голям гаф, който да повлече и Разплащателната агенция.
Всичко, което се случва в Държавен фонд “Земеделие” в последните месеци, показва, че системата на Държавен фонд “Земеделие” и на Разплащателната агенция не е в състояние да осъществи самоконтрол. Няма друга такава отговорна институция, която да не е проверявана за такъв дълъг период от време.
Това, което се прави с одитните доклади, показва, че е повърхностно и изобщо не може да се направят съответните изводи за всичко, което се е осъществявало през годините. Затова не случайно преди повече от две години 50 народни представители от опозицията сме внесли това предложение.
Искам тук по възможно най-отговорния начин да предупредя, че ако не се осъществи необходимият контрол в Държавен фонд “Земеделие” като цяло и в Разплащателната агенция, може да се стигне до отнемане на акредитацията на Разплащателната агенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 139 народни представители: за 46, против 56, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Иван Сотиров, Лачезар Тошев и Христо Кирчев за изслушване на министър-председателя господин Станишев относно изказвания пред руски медии.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За четвърта поредна седмица от групата на Обединените демократични сили внасяме предложение да се включи като точка в дневния ред изслушване на министър-председателя Сергей Станишев от парламента във връзка с изявления, направени пред руски медии, и последващи действия, които подлагат под съмнение външнополитическите приоритети на България.
Мисля, че въпросът е изключително сериозен. За пореден път пледирам пред вас, че съгласно чл. 1 от Конституцията на Република България ние сме парламентарна република, и съгласно чл. 62 от Конституцията парламентът освен законодателна дейност упражнява и парламентарен контрол. Не може парламентът да бъде лишен от тези му конституционни функции с формални решения на мнозинството. Затова пледирам да бъде подкрепено това наше предложение. Съвсем нормално е министър-председателят да бъде изслушан по един толкова важен въпрос и да има дебат в парламента.
Призовавам ви да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 134 народни представители: за 44, против 63, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте за предложение за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази практика е изключително порочна и дискредитира парламента! Мисля, че си давате сметка, че не може този институция да бъде употребявана по този начин! Не сме премиерска или президентска република, а сме парламентарна република! Вие като народни представители сте длъжни да защитите авторитета на тази институция! Ако министър-председателят смята, че опозицията са циркаджии, не смятам, че това отношение трябва да го прилага към целия парламент! Въпросът е вие дали приемате да ви третират като циркаджии, министър-председателят да демонстрира абсолютно пренебрежение към парламента и вие да ставате параван за неговите действия, или трябва да си влезете в ролята на народни представители и да гласувате той да дойде и да бъде изслушан! Това е практика – вече втора година се отказват по един и същи начин изслушванията. Четвърта седмица подред внасяме това предложение и ви гарантирам, че то ще бъде внасяно до края на мандата, докато министър-председателят дойде. Всяка седмица ще е така, докато министър-председателят дойде!
Нека всички да разберат по какъв начин се държи мнозинството в този парламент и как действате. Пледирам да подкрепите това предложение! Срамно е да отхвърляте искането за изслушване по толкова важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението
Гласували 137 народни представители: за 58, против 55, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред на проект за декларация относно осъждане на политическо насилие след изборите в Петрич.
Заповядайте, господин Шопов. Проектът за декларация ви беше раздаден, колеги, преди няколко минути.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Тук пултовете не работят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, помолете за проверка на сектора!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Колеги, явно е, че политическата обстановка се ожесточава. Само в продължение на около един месец в страната се случиха три тежки инцидента с пребити хора. Единият беше журналистът, който знаете как пострада заради онова, което беше правил в своето служебно журналистическо качество. Наскоро един лекар от Ботевград също беше потърпевш, но тогава ние не излязохме с декларация. По първия случай – по отношение на пребития журналист, гласувахме единодушно декларация.
Третият случай в рамките на тези двадесетина дни, е случаят с активиста на партия „Атака” в град Петрич и Благоевград Огнян Тетимов – нещо, което стана завчера. Днес това е темата на всички медии. Знаете за случилото се.
Ние не обвиняваме нито една от парламентарно представените или сериозните извънпарламентарните политически партии и сили. Касае се до случай, който произтича по причина от криминални групировки и босове, маскирани като политически партии. Това е ясно за всички. Всъщност истинската причина за пребиването на нашия активист е, че той е поискал и иска да се подаде жалба в съда за касиране и на тези частични избори, в каквато връзка имат намерение и други политически сили, участвали в процеса в град Петрич ДСБ или от СДС. Касае се до флагрантно посегателство над политик от местен мащаб от Благоевград и град Петрич, какъвто е нашият активист Огнян Тетимов. Считам, че трябва да реагираме остро, като Народното събрание изкаже своята позиция. Считам, че настоящата декларация е съвсем балансирана и е насочена към посока оздравяване на тези уродливи явления.
Моля господин Пирински да ви обясни изказаните становища на Председателския съвет, да се гласува тази декларация, още повече, че днес ще гледаме Закона за политическите партии, който е част от нашите усилия за оздравяване на тези уродливи явления. Трябва да отчитаме и факта, че от МВР вчера ни съобщиха, че вече има задържано едно лице, търси се друго. Търсят се и другите извършители, за което благодарихме вчера по телефона и на господин министъра на вътрешните работи.
Така че ви призовавам да гласувате за включване в дневния ред на тази декларация.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Прочети я, де, да я чуем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега става дума за включване.
Единодушно споделеното мнение на Председателския съвет беше, че въпросът е достатъчно сериозен, за да бъде подложен на гласуване за включване в седмичната ни програма, при това с разбирането, че ако пленарната зала приеме да се включи, то би трябвало проектът за декларация да е т. 1 от днешния дневен ред.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Шопов. Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 110, против 12, въздържали се 16.
Предложението за включване е прието с разбирането, че ще бъде първа точка след приключване на гласуванията.
Последното предложение по реда на ал. 3 е направено от народния представител Павел Шопов за законопроекта за жилищните влогове. Отново стана ясно на Председателския съвет, че не може да се гласува такова предложение, тъй като няма внесен доклад за второ четене.
Господин Шопов желае да обоснове предложението си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Да, господин Пирински, аз го внасям упорито вече три години и го правя много често, и тогава, когато зная, че няма да бъде прието. Продължавам обаче тези усилия, защото зная, че в един момент този закон трябва да влезе и ще влезе в пленарната зала, за да бъде решен проблемът на около 300 000 български граждани. Аз го внасям особено упорито сега преди гледането на бюджета за 2009 г., защото параметрите за парите, за средствата, за ресурса с който трябва да се реши този въпрос, трябва да бъде решен именно сега – във времето преди да бъде гледан бюджетът. Настоявам упорито за включване в дневния ред на този закон, който е готов, само липсва доклад на Комисията по икономическата политика, и по причина, че миналата седмица гласувахме как да бъде изразходен излишъкът от милиард и половина. Считах и тогава в изказването си заявих, че в този разчет за този милиард и половина можеше да бъде включен и този необходим ресурс за решаване на проблема на гражданите с дългогодишни жилищно-спестовни влогове.
Това го казвам и от гледна точка на обстоятелството, че излишъкът е много по-голям от този 1 милиард и половина. Така че могат да се намерят средства – в момента явно държавата има пари, има необходимите средства за решаване на този въпрос.
Пак правя това искане по чл. 40, ал. 3 и от друга гледна точка – за да призова господин Йордан Цонев като председател на Комисията по икономическата политика тази седмица да се разгледа този законопроект и да бъде направен доклад от комисията, което е единствената пречка за неговото внасяне в пленарната зала, още повече, че „Атака” не е единственият вносител на този законопроект. По тази тема БСП също имаха законопроект. Този законопроект, който трябва да гледаме, ще бъде комбинация между внесения от народния представител Захари Георгиев от БСП и от „Атака” – два законопроекти в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямаме възможност да гласуваме включване в дневния ред, тъй като няма доклад, който да бъде включен.
Аз се обръщам към господин Цонев и към господин Овчаров.
Господин Цонев, молбата ми е заедно с господин Овчаров да прецените бюджетните импликации и да предложите начин на движение по този въпрос, за да не се въртим в тази процедурна липса на яснота как се процедира по въпроса, който е достатъчно сериозен.
С това се изчерпват предложенията по ал. 3.
Постъпилите законопроекти и проекторешения от 8 до 14 октомври 2008 г.:
- Годишен доклад за младежта за 2007 г., вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители са Лидия Шулева и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносители са народните представители Георги Божинов и Димитър Гъндев, Комисия по транспорт и съобщения, както и Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносител е народният представител Мария Капон. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- Проект за решение за приемане на решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на европейските общности (2007/436/ЕО (ЕВРАТОМ). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и е разпределен на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Проект за декларация относно осъждане на политическо насилие, упражнено след изборите в гр. Петрич, проведени на 11 октомври т.г. Вносители са народните представители Митко Димитров и Павел Шопов;
- Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по отбраната. Вносител е народният представител Татяна Дончева.
Това са постъпилите предложения.
Преминаваме към гласуванията на законопроекти и проекти за решения.
Първо, предстои да гласуваме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Моля, гласувайте на първо четене предложения Законопроект за ратификация.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаваме към второ четене?
Господин Иванов, заповядайте – имате думата.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги!

„ЗАКОН
За ратифициране на Спогодбата между правителството на
Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана на 12 ноември 2007 г. в Баку.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма забележки по проектотекста.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратификация.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.

Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг № 850-01-278, вносител е народният представител Румен Овчаров на 29 юли т.г.
Предстои да гласуваме два текста, уважаеми колеги. Предлагам да ги гласуваме едновременно – единият е заглавието, а другият е § 1.
Подлагам на гласуване предложение за наименованието на законопроекта по вносител, подкрепен от комисията, както и § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста по вносител.
Гласували 115 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 9.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект с вносител Министерският съвет.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.

Моля за вашето внимание, преминаваме към гласувания на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-65 с вносители народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 140 народни представители: за 5, против 100, въздържали се 35.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Преминаваме към следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-98, с вносители Йордан Величков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 73, против 19, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо четене.

Следващият законопроект, който подлагам на гласуване, е с вносител Йордан Бакалов и група народни представители, № 754-01-166.
Гласували 143 народни представители: за 49, против 53, въздържали се 41.
Законопроектът не се приема на първо четене.

Преминаваме към гласуване на следващия законопроект с вносители Ангел Найденов и група народни представители, № 854 01-98.
Гласували 141 народни представители: за 105, против 8, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.

Моля, гласувайте следващия законопроект с вносител Иглика Иванова, № 854-01-99.
Гласували 127 народни представители: за 57, против 4, въздържали се 66.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Няма предложениe за прегласуване.

Следващият законопроект, който подлагам на гласуване, е с вносител народния представител Яне Янев, № 854-01-100.
Гласували 137 народни представители: за 8, против 90, въздържали се 39.
Законопроектът не се приема.

Моля, гласувайте последния внесен законопроект по тази точка с вносители Марина Дикова и група народни представители, № 854-01-101.
Гласували 143 народни представители: за 103, против 9, въздържали се 31.
Този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на два законопроекта – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията и Законопроект за защита на конкуренцията.
Моля, гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията с вносители Валентин Милтенов и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 25, против 22, въздържали се 71.
Законопроектът не се приема.

Моля, гласувайте Законопроект за защита на конкуренцията с вносител Министерския съвет, № 802-01-71.
Гласували 113 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 10.
Този законопроект е приет на първо четене.

Последното гласуване за днес, колеги, е първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерския съвет.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към седмичната ни програма, към дневния ред за днешния ден.
Както си спомняте, гласувахме точка първа да стане:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ОСЪЖДАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКО НАСИЛИЕ, УПРАЖНЕНО СЛЕД ИЗБОРИТЕ В ГР. ПЕТРИЧ, ПРОВЕДЕНИ НА 11 ОКТОМВРИ 2008 Г.
Вносители са двама народни представители от Парламентарната група на „Атака”.
Господин Шопов, заповядайте да представите проекта за декларация.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще я прочета, господин председател.

„ДЕКЛАРАЦИЯ
относно осъждане на политическо насилие, упражнено
след изборите в гр. Петрич, проведени на
11 октомври 2008 г.
Ние, народните представители на Четиридесетото Народно събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
- изразявайки своята загриженост от криминализирането на политическите процеси в България;
- подчертавайки изключителната загриженост от физическото насилие срещу политически опоненти на парламентарно и извънпарламентарно представени сили;
- предупреждавайки за опасността от нови, все по-ожесточени политически престъпления

ЗАЯВЯВАМЕ:
Осъждаме физическата разправа срещу областния координатор на ПП „Атака” в Благоевград Огнян Тетимов;
Призоваваме органите на МВР и правосъдните органи за бързо разкриване и наказване на нарушителите на това престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Употребихте „правосъдните органи”, вместо „правосъдната система”?
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, прав сте, остава „правосъдната система”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма да излагам мотиви, на вас всичко ви е ясно като фактическа обстановка.
Преди малко, когато поисках думата по чл. 40, ал. 3, изложих съображенията ни в тази връзка.
При мен дойде заместник-председателят на Парламентарната група на БСП господин Юруков с някои забележки относно текста. Съгласни сме те да бъдат възприети така, както бъдат направени. Разбира се, ако колегите желаят още нещо друго да се включи и да се коригира, да се засили или да се балансират някои от заложените формулировки, сме готови да ги обсъдим и ги приемем.
Заповядайте, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз имам процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2 да отложим разискванията и съответно гласуването по предложения проект за декларация.
Искам да припомня, че след случая на насилие и побой срещу журналиста Огнян Стефанов Народното събрание единодушно подкрепи текст на декларация, с която осъдихме насилието, осъдихме и отхвърлихме посегателството срещу свободното слово.
Днес по същество Председателският съвет, а и пленарната зала още веднъж изрази своята воля, подкрепяйки предложението на колегите от Парламентарната група на „Атака” да се включи подобна декларация, с която да се осъди насилието срещу Огнян Тетимов.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз обаче предлагам да не превръщаме пленарната зала в редакционна колегия, да помислим върху текста.
Съгласни сме, че няма да спазим изискването за 15-дневния срок, в рамките на който текстът да се разгледа от съответните специализирани комисии на парламента, но очевидно се нуждае от корекции, редактиране, подобряване.
С оглед на това предлагам да не гласуваме в момента. Да бъдат излъчени представители от различните парламентарни групи, които да поработят върху текста още днес.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): И да бъде гласувана утре, примерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще гласуваме това процедурно предложение.
Бих го допълнил с предложение при поставяне на обсъждане и евентуално гласуване, когато бъде дооформен текстът, да поканим и министъра на вътрешните работи, който да даде информация и по случая Стефанов, и по други случаи, които очевидно се нуждаят не само от категорична позиция, но и от много енергични действия от страна на компетентните органи, за да информира Народното събрание за извършеното и за развитието и за изясняването на тези случаи.
Господин Георгиев, мога да Ви дам думата за обратно предложение, ако сте против отлагането.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Излизам на трибуната с предложение да не се отлага. Аз ще подкрепя декларацията за осъщественото насилие срещу Огнян Тетимов, но същевременно искам всички вие да подкрепите да бъде осъдено въобще политическото насилие – дали ще е изразено във физически форми, дали в удрянето на сайтове на отделните политически партии, или по други начини.
В същия ден, когато Тетимов е бит, евродепутатът от „Атака” Десислав Чуколов предвожда 20 човека и се явява в Агенцията за младежта и спорта с целта да бият активист на политическа партия „Народ”. Аз отивам - той се е качвал два или три пъти ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се отклонявайте, господин Георгиев. Ясно е Вашето обратно предложение.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Това трябва да има и обратен знак. Затова искам да не се отлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Ангел Найденов.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 13, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието с разбирането, за което в пленарната зала се чуха гласове: утре в течение на пленарния ден да се премине към гласуване на този текст, отново повтарям, да имаме и възможността да чуем министъра на вътрешните работи.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ ПО ФАРМАЦИЯ В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА.
Следва доклад на Комисията по образованието и науката.
Давам думата на господин Лютви Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, благодаря Ви.
Преди това една процедура: моля народните представители в залата да бъде допусната госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да поканим в залата заместник-министъра на образованието и науката госпожа Добрева.
Господин Местан, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:

„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката
относно Проект за решение за откриване на
Факултет по фармация в структурата на Медицинския
университет – Варна, № 802-03-17,
внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г.

На заседание, проведено на 24 септември 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г.
В заседанието участваха: господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, господин Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, и проф. Анелия Клисарова – ректор на Медицинския университет - Варна.
Мотивите към проекта за решение бяха представени от вицепремиера и министър на образованието и науката. Проектът за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна, е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование.
Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация на заседание, проведено на 5.06.2008 г., Протокол № 18, е дал положителна оценка на проекта. Факултетът по фармация ще провежда обучение по специалността от регулираните професии „Фармация” за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”.
Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет е 250 студенти, тоест по 50 студенти годишно. Предвиден е срок от три години, в който Медицинският университет – Варна, на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за висшето образование да поиска програмна акредитация на специалността „Фармация”. Препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация към университета са учебните програми по химия, физика и висша математика да бъдат актуализирани с насоченост към фармацевтичната наука и практика.
Обучението във Факултета по фармация ще се осигурява от 59 преподаватели на основен трудов договор във висшето училище, от които 19 са хабилитирани лица. От всички лекционни курсове по специалността 78% ще се четат от хабилитирани преподаватели, с което факултетът отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.
Медицинският университет – Варна, към настоящия момент има три факултета – по медицина, по дентална медицина и по обществено здраве. С откриването на Факултет по фармация висшето училище ще провежда обучение по всички професионални направления от областта на висшето образование „Здравеопазване и спорт”.
В изказванията си народните представители подчертаха, че с разкриването на Факултет по фармация в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, се обогатява мисията на университета, затваря се напълно цикълът на дейностите, които един съвременен медицински университет трябва да осъществява в областта на медицинското образование за развитието на медицинската наука и здравеопазването. Ще бъде преодолян дефицитът от квалифицирани магистър-фармацевти в Североизточния и Северния централен планово-икономически райони. Изразено бе мнение, че факултетът ще създаде нови възможности за провеждане на следдипломно обучение на фармацевтите, за технологични разработки и за целенасочени научни изследвания.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно със 17 гласа „за” подкрепя Проекта за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна, внесен от Министерския съвет, и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Има доклад и на Комисията по здравеопазването.
Господин Китов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за откриване на
Факултет по фармация в структурата на Медицинския
университет – Варна, № 802-03-17,
внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 октомври 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерския съвет на 29.08.2008 г.
На заседанието присъстваха: д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, проф. Анелия Клисарова – ректор на Медицинския университет – Варна, народните представители от Варненския регион, представители на академичната общност и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът за решение беше представен от госпожа Ваня Добрева, която посочи, че професионалното направление „Фармация” е единственото от област на висшето образование „Здравеопазване и спорт”, по което в Медицинския университет – Варна, не се подготвят кадри. С откриването на този факултет при висшето училище териториално ще се оптимизира мрежата от фармацевтични факултети в страната и ще се преодолее недостигът на квалифицирани специалисти в Североизточния и Северния централен район за планиране. Тя информира участниците в дискусията, че проектът е получил положителна обща оценка от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация, Протокол № 18 от 5 юни 2008 г.
Народните представители бяха запознати с подкрепящо проекта за решение становище на Министерството на здравеопазването и неподкрепящо проекта становище на Българския фармацевтичен съюз.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването единодушно изразиха подкрепата си за инициативата на Медицинския университет – Варна, за откриване на Факултет по фармация и изказаха благодарност на проф. Клисарова за усилията й за утвърждаване на Медицинския университет – Варна, като най-значим образователен, научноизследователски и лечебно-диагностичен център в Североизточна България.
В част от изказванията беше засегнат въпросът за недостиг на хабилитирани преподаватели по някои специалности от областта „Здравеопазване”, и по-специално във фармацията, например по специфичните фармацевтични специалности. По този проблем председателят на Комисията по здравеопазването изрази становище, подкрепено и от други народни представители, че решението на проблема е в приемането на необходимите изменения на Закона за научните степени и научните звания, който вече над 20 години не е променян.
Въз основа на проведеното обсъждане и след единодушно гласуване „за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерския съвет на 29.08.2008 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
От името на вносителите – Министерският съвет, ако желаете, госпожо заместник-министър, можете да вземете думата. Това е само, ако искате, не е задължително.
Преминаваме към изказвания по този проект за решение.
Заповядайте, госпожо Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя пълната си подкрепа за разкриване на Факултета по фармация към Медицинския университет – Варна.
Аз съм член на академичната общност на университета малко след неговото създаване, от първия випуск. През тези години – почти 50, след по-малко от 3 години ние ще празнуваме неговата 50-годишнина, университетът се утвърди като един много силен учебен, научноизследователски, диагностично-лечебен център за региона на Североизточна България. С пълна убеденост подкрепям и решението на Министерския съвет, и становищата на двете комисии, които много добре очертаха необходимостта от разкриване на Факултета по фармация.
Бих искала да кажа това, което не беше казано в становищата на комисиите, че университетът разполага с много добра материална база, има много добре подготвени специалисти. В момента се готвят и аспиранти за някои от специфичните направления в областта на фармацията. Наистина, Североизточният регион изпитва нужда от тези специалисти. Дори със скорошното изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина ние взехме решение не повече от четири аптеки да се управляват от един магистър-фармацевт. Това показва, че са ни необходими изключително много такива високоспециализирани кадри в областта на фармацията, за да могат да отговорят на изискванията и предизвикателствата на Европейския съюз. Още повече, че фармацията, както и другите специалности в медицината, изискват денонощно обслужване. Ние сме свидетели, че в момента на много места и то не в съвсем малки населени места, аптеките работят с определено работно време, поради липса именно на специалисти – магистър-фармацевти, с което се затруднява лекарственото обслужване на гражданите.
Приканвам всички да подкрепим това решение на Министерския съвет, с което ще се преодолее този недостиг, а от друга страна университетът във Варна ще стане ковачница на нови кадри, както бе подчертано в докладите на двамата председатели на комисиите, за тяхното научно израстване, за научното развитие на направленията в областта на фармацията, както и за следдипломното обучение – нещо изключително важно в областта на фармацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринчева.
Господин Янев, имате думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, след словата, които сподели с вас доц. Маринчева, аз ще бъда кратък. Бих желал да подчертая няколко много важни неща.
На първо място, искам да подчертая пред вас, че Комисията по оценка и акредитация с пълно единодушие подкрепя създаването на този факултет.
На второ място, създаването на този факултет беше прието с единодушие и от двете комисии на Народното събрание, които разгледаха това проекторешение.
В този смисъл искам да ви кажа, че това не е случайно, защото подготовката на създаването на този факултет продължава повече от две години с усилията на цялата академична общност на Варненския медицински университет и защото преди да се предприеме този акт, тази инициатива, беше дълбоко осмислена необходимостта от създаването на този факултет.
Подчертавам тези неща пред вас, защото е важен и още един факт, който трябва да бъде оценен като позитивна практика при създаването на нови структури във висшето ни образование, а именно, че Варненският медицински университет извървя целия път на предварителна подготовка и осигуряване на всички законови изисквания за начало на учебния процес преди да бъде приет дори и един студент по тези специалности – нещо, което не винаги се случва, когато ние създаваме или приемаме решения за създаване на нови структури във висшето образование. Това е практика, която трябва да бъде изрично подчертана и трябва да бъде приветствана.
Аз приключвам със своите аргументи в подкрепа на този проект. Искам да благодаря на двете комисии за тяхното позитивно отношение.
Искам да използвам тази висока трибуна, за да поздравя проф. Клисарова и нейния екип за положените досега усилия, които надявам се, колеги, вие всички ще подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи Проекта за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет. Това е един от малкото проекти за решения, изобщо законопроекти, разглеждани в Комисията по здравеопазването, който се подкрепя с консенсус. Това е показателно, че идеята за разкриване на такъв Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет е добре осъзната, добре подкрепена с предварителна подготовка, както казаха и колегите преди мен.
Два бяха основните въпроси, които се дискутираха в рамките на заседанието на Комисията по здравеопазването: на първо място – материалната база, на второ място – кадровото комплектоване на преподавателския състав в рамките на Фармацевтичния факултет. И по двата въпроса бяха дадени аргументирани, задълбочени отговори от проф. Клисарова, ректор на Медицинския университет. Няма никакви притеснения по отношение на това, че в това висше учебно заведение, което ще подготвя кадри за Североизточна България, за Северен централен регион, ще получават висококвалифицирана подготовка всички студенти, които изберат това висше учебно заведение.
Трябва да отбележа факта, че на фона на този впечатляващ консенсус в Комисията по здравеопазването неприятно впечатление направи становището на Фармацевтичния съюз, в което становище се изразяват съмнения, че в рамките на този факултет няма да бъде получавана необходимата висококвалифицирана подготовка. Аз смятам, че колегите малко прибързано и емоционално са взели това становище. Добре е и те да се научат, че в условията на конкуренция няма никакво значение къде ще бъдат подготвени кадрите, важното е те да получават качествена подготовка.
Ако някой твърди, че фармацевтите в България са достатъчно – да, достатъчно са, но са достатъчно в големите центрове като София, Варна и Пловдив, а в по-малките региони, в отдалечените региони на страната дефицитът откъм такъв тип кадри е изключително сериозен, независимо от решенията в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Има още какво да се желае по отношение на кадровия състав.
Аз приключвам с това, че ние от нашата парламентарна група единодушно ще подкрепим този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз, за разлика от изказалите се народни представители, които са или от Варна, или са възпитаници на Варненския медицински университет, съм от един район, който би трябвало да е конкурентен на Варна и въпреки всичко аз мисля, че това е едно добро дело. Не може да има медицински университет по принцип без той да има всичките структури, затова прави чест на Варна и специално на проф. Клисарова, че успя да затвори цикъла.
Господин Адемов е прав за факта, че наистина в Североизточна България има известен дефицит, известен недостиг на кадри по фармация. Това се дължи от една страна на това, че по някой път да получиш образование в София идва и далече, и скъпо, да не говорим за това, че завършвайки във Варна и имайки възможност да останат в собствените си региони, това би могло да подобри съотношението на кадрите, въпреки че трябва да е ясно, че не е това основната причина.
Големият проблем, уважаеми колеги, по който се изказаха със загриженост някои от колегите, беше фактът, че наистина в някои от по-горните специалности, които са тежки специалности във фармацията, забележете, в България липсва необходимият брой специалисти. Мисля, че именно уважаемият доц. Великов постави този въпрос. Няма как да не кажем и да не се обърнем към Министерството на образованието и науката. Ние приемахме няколко пъти промени в Закона за висшето образование, а оставихме Закона за научните степени и звания да е закон от преди повече от 20 и кусур години.
Безспорно, уважаеми колеги, обръщам се особено към госпожа Добрева, искам да й кажа, че ще има проблеми с хабилитирани преподаватели, ако остане старият действащ Закон за научните степени и звания. Вече е крайно наложително той да бъде осъвременен, за да отговаря и на новите изисквания на българското висше образование, което, от своя страна, изпреварва събитията - изисква да има хабилитирани специалисти, а изведнъж се оказва, че няма. В това отношение мисля, че няма човек, който да не подкрепи разкриването на Фармацевтичния факултет в Медицинския университет – Варна, защото по този начин в България се затваря цикълът на три медицински университета с всичките възможни факултети, което би дало възможност за едно правилно разпределение на обучението по тези специалности.
Аз съм убеден, че Варна има много добра политика по отношение на кадрите. Няма да се учудя, продължавайки тази политика, ако след време други градове като София и Пловдив останат без кадри, които ще заминат за Варна.
Успех, проф. Клисарова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Великов, Вие имате думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Комисията по здравеопазването бях един от колегите, който също подкрепи това предложение, ще го подкрепя и в залата. Говорих и с колегите от Парламентарната група на Българска нова демокрация да подкрепим предложението.
И в комисията, а и тук пред вас бих искал да отбележа, че все пак не бива всеобщата еуфория да ни попречи да дадем и някои препоръки във връзка с новия факултет. Независимо че Българският фармацевтичен съюз или колегите от Пловдив, може би вследствие на някаква ревност или някакви други съображения, не са изразили подкрепа, все пак в някои от техните становища има и неща, върху които си струва да се замислим. Едва ли колегите от Варна се нуждаят от всеобщо потупване по рамото и съвсем безкритично да бъдат подкрепяни. В този смисъл аз бих отбелязал и от тази висока трибуна, че по специалните дисциплини, като например фармацевтична химия или фармацевтичен анализ, технология на лекарствените средства, организация и икономика на фармацията, от общо пет дисциплини, които влизат и в обсега на държавните изпити, фактически по четири към момента не се очертават никакви хабилитирани специалисти - за Варна по-специално.
Вярно е, че има малко време, тъй като тези специални дисциплини, както навсякъде, се четат от трети курс нагоре, и аз вътрешно съм убеден, че ще се направи необходимото от проф. Клисарова и другите колеги. Но все пак в българското Народно събрание, приемайки такива важни решения, като това за откриването на Факултет по фармация във Варна, ние безспорно се грижим и за качеството на образованието и в този смисъл трябва да се възприемат и някои съвсем леки нотки на критика или най-малкото на някакви препоръки, които смятам, че съвсем добронамерено се възприемат и от колегите там.
Тук се изказвам не само като член на Комисията по здравеопазването - за избирането ми искам да благодаря на всички колеги, които подкрепиха преди две седмици това, тъй като още от началото бях в тази комисия, после станаха някакви временни катаклизми – но и като преподавател, доцент по химия. Много от колегите и във фармацевтичните факултети са мои колеги още от университета, така че познавам материята отвътре и смятам, че едни такива препоръки би трябвало да се вземат предвид, убеден съм, че ще се вземат предвид.
Ще подкрепя заедно с Парламентарната група на Българска нова демокрация решението за Фармацевтичния факултет във Варна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Госпожо Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, драги ректори – професори на Варненския и Плевенския университет! Аз няма да говоря с емоцията на колегите лекари. Когато стане дума за някакъв въпрос, който се обсъжда в Комисията по здравеопазването, той е подчинен на много бурни емоционални обсъждания.
Бих искала само да споделя, че в Комисията по образованието и науката изпитваме огромно удовлетворение, когато пристигнат комплект документи за създаване на висше училище или откриване на нов факултет. Повярвайте ми, никак не са малко случаите, когато се налага многократно да се връщат и в крайна сметка да не се стигне до крайния етап. В рамките на две години сме свидетели, че тук, в тази зала, почти единодушно подкрепяме желанието на ръководство на Медицински университет за разширяване на обучението чрез откриване на нови факултети. Не визирам само Варненския университет, разбира се.
Но, колеги, изключително отговорното отношение на академичните ръководства и на двата университета трябва да бъде аплодирано по достойнство. Подготовка на материалната база, много прецизен мониторинг не само на региона, в който се намира университетът, а и потребността от кадри на територията на цялата страна, изключително отговорно подбиране на академичния състав, който ще обучава бъдещите студенти в новите звена - това са все предварителни действия на ръководствата на висшите училища, които показват не само отговорно отношение на старта, но дават заявка за амбициозно и качествено обучение на младите хора. Така че аз пожелах да споделя с вас тези свои мисли и не само да благодаря на ръководствата на двата университета, но и да кажа, че рядко са случаите, когато в комисията пристигат оценки на Националната агенция за оценяване и акредитация, в които трябва все пак да отправят някакви препоръки, и тук те са толкова дребни, че отново заслужават поздравления двете ръководства.
Ние ще подкрепим. Надявам се, така както в Комисията по образованието и науката бяхме единодушни, и залата да подкрепи единодушно това предложение на двете ръководства и нека да не забравят, че трябва да бъдат на нивото на европейските практики, да издържат на конкуренцията. Нищо друго не ни остава, освен да пожелаем много успехи!
Независимо че съм от Благоевградски избирателен район, където нямаме надежда да съхраним обучението на медицински сестри, залагаме на Вас, проф. Горчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Не виждам.
Обявявам дискусията по този проект за решение за приключена. Гласуването ще бъде утре.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ “ЗДРАВНИ ГРИЖИ” В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, господин Славов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям:

“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно
Проект за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи”
в структурата на Медицинския университет – Плевен,
№ 802-03-16, внесен от Министерския съвет на
29 август 2008 г.

На заседание, проведено на 24 септември 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен, внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г.
В заседанието участваха господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Валери Цеков – зам.-министър на здравеопазването, и проф. Григор Горчев – ректор на Медицински университет – Плевен.
Мотивите към проекта за решение бяха представени от господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Проектът за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен, е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценява и акредитация на заседание, проведено на 28 февруари 2008 г. (Протокол № 8), е дал положителна оценка на проекта.
Факултетът “Здравни грижи” ще провежда обучение по специалности от регулираните професии “медицинска сестра” и “акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет е 320 студенти, от които 200 за специалност “Медицинска сестра” и 120 – за “Акушерка”.
Препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация към университета се отнасят до актуализиране на квалификационните характеристики за двете специалности и осигуряване на Катедра “Акушерски грижи” с необходимия преподавателски състав.
Обучението във Факултет “Здравни грижи” ще се осъществява от 46 преподаватели на основен трудов договор във висшето училище. Над 80% от задължителните лекционни курсове по двете специалности ще се четат от хабилитирани лица, което съответства на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.
Медицинският университет – Плевен, има два факултета: “Медицина” и “Обществено здраве”. С Постановление № 10 на Министерския съвет от януари 2007 г. са закрити две основни звена на висшето училище – медицинските колежи в гр. Русе и гр. Велико Търново. Закриването е по предложение на Медицинския университет – Плевен, и е в отговор на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от Закона за здравето. Тя регламентира обучението по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” да се организира и провежда във факултети и/или филиали.
Медицинският университет – Плевен, към настоящия момент провежда подготовката на медицинските сестри и акушерки във Факултет “Обществено здраве”. Съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления тези две специалности са от професионално направление “Здравни грижи”, което обуславя необходимостта от откриването на нов факултет. Със създаването на новия факултет се цели да се усъвършенства структурата на Медицинския университет – Плевен, и да се създадат по-добри условия за обучение на студентите.
В дискусията народните представители подкрепиха проекта за разкриване на Факултет “Здравни грижи”, в който ще се подготвят кадри за задоволяване потребностите на здравеопазването в Северна България. Изразено бе задоволство, че с оптимизацията на колежанската мрежа Медицинският университет – Плевен, създава условия за повишаване на качеството на обучение на медицинските сестри и акушерките. Създаването на Център по ендоскопска гинекологична хирургия с уникална апаратура показва необходимостта и от висококвалифицирани медицински сестри и акушерки, обучението на които следва да се осъществява в университета. В хода на разискванията се изясни, че висшето училище вече е изпълнило направените му препоръки от Националната агенция за оценяване и акредитация.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно със 17 гласа “за” подкрепя Проекта за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Славов, за представянето на доклада.
Господин Китов, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!





“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно
Проект за решение за откриване на Факултет
“Здравни грижи” в структурата на Медицински
университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от
Министерския съвет на 29 август 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 октомври 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева, председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова, представители на Медицинския университет – Плевен, Министерството на здравеопазването и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на образованието и науката госпожа Добрева. Необходимостта от откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, е породена от закриването на две основни звена на Медицинския университет в Плевен - медицинските колежи в гр. Русе и гр. Велико Търново, в които се е извършвала подготовка на медицински сестри и акушерки, а именно Постановление № 10 на Министерския съвет от 2007 г. Закриването е извършено в отговор на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от Закона за здравето, която регламентира обучението по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” да се организира и провежда във факултети и/или филиали.
С откриването на Факултет “Здравни грижи” ще се продължат дългогодишните образователни традиции на Медицинския университет – гр. Плевен, в подготовката на квалифицирани специалисти по здравни грижи, които да посрещат и удовлетворяват непрекъснато нарастващите потребности на обществото от адекватни, комплексни и висококачествени здравни грижи.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята пълна подкрепа за проекта на решение и отбелязаха, че Министерският съвет би следвало да обсъди възможността обучението на професионалистите по здравни грижи да бъде в рамките на три години, а не четири, както е към момента, при спазване на хорариума от 4600 часа, в съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект за решение за откриване на Факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерския съвет на 29 август 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Уважаеми дами и господа, имате думата.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм народен представител от Плевен и Плевенският медицински университет беше разкрит буквално пред очите ми, израсна и отдавна премина своята тийнейджърска възраст, той е вече над 30 години доказало се висше учебно заведение за Централна Северна България, а и Северозападна България по подготовката на медицински кадри. Разкриването на този факултет е една обективна необходимост, потребност на пазара на труда именно в този сектор. Това е една ниша, в която в момента има сериозен вакуум - подготовката на медицински сестри, на акушерки, от който има дефицит в България.
От друга страна, създава се допълнителна възможност, допълнителен шанс на Медицинския университет в Плевен да подобри и своя, бих казал, международен научен и студентски обмен. Ние виждаме, че и в рамките на Европейския съюз се набират медицински сестри и акушерки от развити страни – членки на Европейския съюз. Мисля, че ръководството на университета много добре е напипало е проблема на модерното развитие на едно такова висше медицинско училище, каквото е Университетът в Плевен. Това прави чест на ръководството на Медицинския университет. Ние знаем, че университетът в последните години доказа, че той не е просто механично създадена учебна структура, а е медицинско учебно заведение, което има вече своето достойно място в академичната общност, особено с последните модерни технологии, които въведе в някои от видовете лечение. Това е особена заслуга на сегашното ръководство в лицето на проф. Горчев.
Всичко това са достатъчни аргументи не само да подкрепим в пленарната зала създаването на този факултет в университета, а да насърчим развитието и на други факултети в него, защото, за добро или лошо, при разпределението на тези учебни заведения на нашия Плевенски университет се пада най-голяма територия, която трябва да покрива и да обучава кадри и специалисти. В новите условия, колкото и да са мобилни хората, в това число и за образование, трябва да отчитаме българските реалности, а именно че все по-регионализирано става образованието, включително и висшето образование. Това е другият аргумент, поради който трябва да подкрепим разкриването на този факултет и неговото развитие.
Призовавам колегите народни представители да подкрепим тази чудесна инициатива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин Китов, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разкриването на един факултет по здравни грижи на пръв поглед някак си не се свързва със състоянието в страната. Но не е така. От тази трибуна аз бих искал да предупредя, че бройката, наличните специалисти по здравни грижи в България вече слиза под критичния минимум и ако в европейските страни съотношението лекар – специалист по здравни грижи е 1:3,5, 1:4, тук е горе-долу 1:1,2, 1:1,5, което е много критично. Да не говоря, че по световните изисквания за добра медицинска практика на един специалист по здравни грижи би трябвало да се падат от 3 до 4 легла, нещо, което изобщо не е така в нашата страна.
Разкриването на един специализиран факултет по здравни грижи безспорно ще даде възможност за увеличаване на завършилите тази специалност, казвам не случайно завършилите, колеги, като им даде възможност те да бъдат квалифицирани на едно добро ниво. И дотук свършва доброто. Защото бедна България става донор на кадри за богата Европа.
Уважаеми колеги, с отношението, което има българската държава към специалистите по здравни грижи, впоследствие кара всички, особено младите колежки, които получават добра подготовка, такава, каквато ще получат в бъдещия факултет в Плевен, веднага след това да си стягат багажа и да отиват в Европа, където също има дефицит на кадри, това не е само наш проблем. По този начин ние ставаме донор на Европа.
Но, уважаеми колеги, възниква още един въпрос. Защо ние си позволяваме, след като в почти цяла Европа учат три години, спазвайки хорариума от 4600 часа, да ги караме те да учат четири години, с което оскъпяваме разходите на държавата, госпожо Добрева, и бъркаме в джоба на недотам богатите български граждани, които изпращат децата си да учат. Бъдете сигурни, една година повече е в тежест за всеки.
Разбира се, че трябва да спазваме изискванията, ние сме синхронизирали нашето законодателство, трябва да спазваме тези 4600 часа, но да съкратим обучението, което ще намали както разходите на държавата, така и разходите на българските граждани.
Завършвайки, бих искал да кажа, че да се обучават хората е много добро. Но след като бъдат обучени, държавата трябва да има едно категорично отношение към тях, за да ги накара да останат и да практикуват тук това, което са научили. Защото, повярвайте, в българските медицински учебни заведения образованието е изключително добро и нашите кадри – и лекари, и особено медицински сестри – са добре приети навсякъде. Но тенденцията става опасна. Затова, ако не се вземат необходимите мерки, не само в Плевен, което е една добра крачка, но и навсякъде да се разкрият тези факултети, бъдете сигурни, че няма да минем критичното ниво на съотношение в бройката на специалисти по здравни грижи в България.
Пожелавам ви „На добър път!”. Убеден съм, че Плевен ще даде едно много добро образование. Но дано да направим така, че да ги задържим след това в България, проф. Горчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, изразявам личното си становище, както и решението на Парламентарната група на Движението за права и свободи да подкрепим този проект за решение. И докато при предходния проект ние обсъждахме едно очаквано, но некоректно отношение на съсловната организация по предложението, тук нещата са доста по-изчистени – имаме подкрепящо становище както на Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването, така и на съсловната организация - на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Аргументите са ясни и част от тях бяха споменати от преждеговорившите.
На първо място, закриването на колежите, което се случи в страната, и законовото изискване да уредим наличието на факултети или на филиали към медицинските университети. Мисля, че Плевен действително прави една важна крачка в тази насока, за да затвори цикъла и да покрие диапазона от специалности, които да предлага.
На второ място, много силен аргумент е намаляващият брой на медицински сестри и акушерки. Тук обаче ще си позволя да направя една реплика към уважавания председател на Комисията по здравеопазване и неговия призив, който отправи в края на изказването си. Не е проблем на ректорите на университети заплащането и задържането на медицинските сестри и акушерките в България. Те правят това, което могат да направят – да подобрят тяхното обучение и квалификация, да произвеждат наистина кадри, които са на европейско ниво. Затова плашещият израз, че с произвеждането на медицински сестри ставаме донори на Европа е проблем политически, проблем икономически и социален, а не проблем на обучението и на университетите. Така че тук при всички положения топката е в нашето поле.
Подкрепата на ректорите и Ректорския съвет не е маловажна, разбира се, и ние ще се съобразим с тази подкрепа. Остава действително големият въпрос за това обучение от четири години. Мисля, че е напълно възможно да обмислим варианта до края на този мандат законодателно да променим този срок от четири години. Защото, уважаеми колеги, няма здравомислещ млад човек или родител, който наистина да иска да инвестира в продължение на четири години за едно образование, за да бъде детето му медицинска сестра или акушерка със заплащане от 250-300 лева. Съвсем разумно е, има европейски страни, в които това обучение е в рамките на три години с хорариум от 4600 часа, както е изискването.
Така че по-скоро сме длъжници както на тези деца, така и на част от университетите. Затова ние ще подкрепим този проект за решение. Приветстваме усилията на ръководствата на двата университета да направят така, че нашите университети да предлагат достатъчно добри и квалифицирани кадри. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Господин Антонов, имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, колеги, уважаеми господа професори! Аз също ще подкрепя решението за Здравен факултет в Плевен, защото, както и предишното решение за факултета във Варна, е едно благородно решение. Сами разбрахме, че то е резултат от предишно изпълнение на Закона за здравето и на Постановление № 10 от 2007 г., в резултат на което бяха закрити филиалите в Русе и в Търново, касаещи Плевенския университет.
Това, което се случва сега, мисля, че е един справедлив акт и не само е благородно, но, подчертавам, и се обръщам и към колегите от опозицията да подкрепят това благородно решение.
Другите два въпроса, които и колежката преди мен, и господин Китов поставиха, действително са много остри и ние трябва да ги коментираме. Защото, първо, образованието 4 години за тази степен – “бакалавър”, и то не се касае само за тези благородни професии, които са в здравеопазването, а и други специализирани, действително поставят този въпрос – срокът на образование; часовете; заплащането; разходите както на държавата, така и на частните лица и на обучаващите се.
По отношение на въпроса за миграцията, това са може би най-динамичните кадри, които излизат след образование веднага зад граница, една голяма част от тях. Това е въпрос, който не е на Медицинския университет – Плевен, това не е въпрос, който е на Медицинския университет – Варна, той е остър въпрос на изпълнителната власт, той е остър въпрос и преди всичко на наши предитори.
Моля ви всички да подкрепим тези два проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи след господин Антонов да вземат отношение? Няма.
Обявявам дискусията и по тази точка от дневния ред за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНАТА.
Заповядайте, господин Илиевски, за да представите Проекта за решение.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам един Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по отбраната:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Ангел Петров Найденов като председател на Комисията по отбраната.
2. Избира Димитър Стоянов Дъбов за председател на Комисията по отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Проектът за решение ще бъде гласуван утре.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, ако ми позволите, първо едно процедурно предложение – във връзка с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки да поканим в пленарната зала заместник-министърът на икономиката и енергетиката Ана Янева, изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки Миглена Павлова, Галя Манасиева и Анастасия Венкова от същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля квесторите да поканят в пленарната зала представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Агенцията за обществените поръчки.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.”
По заглавието няма направени предложения.
Комисията подкрепя заглавието на законопроекта.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
Комисията предлага § 2 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като § 4, относно чл. 13.
По § 3 няма направени предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 1:
“§ 1. В чл. 5 се създава ал. 3:
“(3) Обществените поръчки по ал. 1 се възлагат за срок до 4 години. По изключение срокът може да бъде определен на 5 години, като възложителят посочва мотивите за това в решението за откриване на процедура или обявлението за обществена поръчка.”
По § 4 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията и е отразено в следната окончателна редакция на § 4, който става § 2:
“§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ се изменя така: “Упълномощаването не може да се използва за разделяне на обществените поръчки с цел заобикаляне прилагането на закона.”
2. Създава се ал. 7:
“(7) Възложителите са длъжни да приемат вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, които съдържат реда за планиране и организация на провеждането на процедурите и за контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези няколко параграфа? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
“§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
“6. с предмет процесуална защита.”
2. В ал. 3 съюзът “и” се заменя със запетая, а след цифрата “4” се добавя “и 6”.”
Комисията подкрепя предложението за § 6, който става § 5, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 числото “1 800 000” се заменя с “2 150 000”, а числото “5 000 000” се заменя с “6 000 000”.
2. В т. 2 числото “150 000” се заменя със “180 000”.
3. В т. 3 числото “90 000” се заменя със “110 000”.
4. В т. 4 числото “30 000” се заменя със “110 000”.”
Комисията подкрепя предложението за § 7, който става § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 15, ал. 2 в текста преди т. 1 думите “по чл. 14 стойността на обществената поръчка” се заменят с “нейната стойност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението за § 8, който става § 7.
Параграф 9 е обобщен вариант на другите законопроекти. Има дадени два варианта.
Има направено предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 3 след думата „сигнал” се добавя „може да”, а думите „обявления за откриване на процедури” се заменят с „решение за откриване на процедури, с които са одобрени обявления”;
б) в т. 8 думите „могат да” се заличават;
в) в т. 15 думите „по заявени критерии” се заличават, а накрая се добавя „чрез интернет страницата на агенцията”;
г) т. 22 се изменя така:
„22. осъществява съвместно с управляващите органи на оперативни програми предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, чиито стойности са равни или по-високи от посочените в регламента по чл. 45а, ал. 1 и се финансират напълно или частично със средства от европейските фондове;”
д) създават се т. 24, 25 и 26:
„24. осъществява предварителен контрол на решенията за откриване на процедури на договаряне без обявление на основание чл. 90, ал. 1, т. 3-9 и т. 12, издадени от възложителя по чл. 7, т. 1-4;
25. поддържа списък на лицата, за които с влязло в сила съдебно решение, е установено неизпълнение на договор за обществена поръчка;
26. поддържа списък на лицата, за които има констатации на Агенция за държавна финансова инспекция за нарушения при разходването на средства по програми на Европейския съюз.”
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) На интернет страницата на агенцията се публикуват:
1. информацията по ал. 2, т. 1, 6-8, 12, 13, 25 и 26;
2. утвърдените образци по ал. 2, т. 9;
3. общият терминологичен речник (CPV), изменен с Регламент (ЕО) 213/2008 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), и на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки, във връзка с ревизирането на CPV;
4. Регламента по чл. 45а, ал. 1 се публикува в интернет.”
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Възложителите изпращат до изпълнителния директор на агенцията по електронен път решенията по ал. 2, т. 25 в 14-дневен срок от влизането им в сила.”
4. Създава се ал. 8:
„(8) Агенцията за държавна финансова инспекция изпраща до изпълнителния директор на агенцията ежемесечно по електронен път с електронен подпис списък на лицата по ал. 2, т. 26, който съдържа извършените от тях нарушения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията не подкрепя предложението на § 10 и предлага той да отпадне.
По § 11 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 11, който става § 9:
„§ 9. Член 20а се изменя така:
„Чл. 20а. (1) Предварителният контрол по чл. 19, ал. 2, т. 22 обхваща:
1. проектите на решения за откриване и подлежащите на утвърждаване с тях обявления или покани за участие и документация за процедури за възлагане на обществени поръчки или конкурсни програми;
2. работата на комисията за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки;
3. проекта на решението за избор на изпълнител на обществената поръчка.
(2) Контролът по ал. 1 включва:
1. изготвянето на предварителен доклад относно съответствието на документите по ал. 1, т. 1 с изискванията на този закон;
2. изготвяне на предварителен доклад за съответствие на техническите спецификации от документацията по ал. 1, т. 1 с:
А) специфичните изисквания на съответния нормативен акт и изискванията по този закон;
Б) одобрения проект по конкретната Оперативна програма.
3. участие на наблюдатели по време на заседанията на комисията и изготвяне на доклад за законосъобразност на нейната работа;
4. участие на експерти от управляващите органи на оперативните програми или съответно междинно звено като членове в комисиите за провеждане на обществени поръчки;
5. съгласуване на проекта на решението за избор на изпълнител на обществената поръчка.
(3) Контролът по ал. 2, т. 1 и 3 се осъществява от Агенцията за обществени поръчки, а този, по ал. 2, т. 2, 4 и 5 от управляващите органи на оперативните програми или от упълномощени от тях междинни звена. Координацията по контрола се извършва от управляващите органи по оперативните програми.
(4) Докладът по ал. 2, т. 2 се изготвя от външни експерти, притежаващи знания в съответната област и се предоставя на управляващия орган. Външният експерт, изготвил доклада, участва като член или консултант в комисията за провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка.
(5) Експертите по ал. 4 се определят с обществена поръчка от управляващите органи или междинните звена на съответната оперативна програма.
(6) Експертите по ал. 4 не могат да участват в изготвянето на документацията, която оценяват, както и в изпълнението на обществената поръчка.
(7) В случай, че в докладите по ал. 2, т. 1-3 са направени констатации за незаконосъобразност, те следва да съдържат и препоръки за тяхното отстраняване.
(8) Препоръките по ал. 7 не са задължителни за възложителя, но при неизпълнението им, управляващият орган отказва финансиране на съответния проект.
(9) Условията и редът за упражняване на контрола по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. Създава се чл. 20б:
„Чл. 20б. (1) За осъществяване на контрола по чл. 19, ал. 2, т. 24 възложителите са длъжни да изпращат в агенцията решенията за откриване на процедурите и утвърдената с тях покана, както и доказателствата, свързани с избора на тази процедура.
(2) Условията и редът за упражняване на контрола по ал. 1 се определят в правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези няколко текста, които председателят на комисията представи? Не виждам желаещи.
Господин Цонев, в комисията сте постигнали безспорни редакции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
По § 12 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя. Той се преномерира като § 11.
По § 13 също няма предложения, но комисията предлага следната окончателна редакция. Този параграф се преномерира като § 12:
„§ 12. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
„4. информация за изпълнените договори за обществени поръчки;”
2. Досегашната т. 4 става т. 5.
Комисията подкрепя предложението за § 14, който става § 13.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 15, който става § 14.
„§ 14. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4 думите „номенклатурата на Класификатора на обществените поръчки” се заменят с „Общия терминологичен речник (CPV)”;
б) в т. 6 в началото се добавя „критериите за подбор включващи”;
в) в т. 9 накрая се добавя „при открита процедура”;
г) в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „а при критерии” икономически най-изгодната оферта” – и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест или подреждането им по важност в низходящ ред, когато по обективни причини е невъзможно да се посочи относителната им тежест;”
д) в т. 15 накрая се добавя „или на заявленията за участие”.
2. В ал. 3 т. 4 се отменя.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта, възложителите нямат право да включват като показатели за оценка на офертата критериите за подбор по ал. 2, т. 6.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 16, който става § 15:
“§ 15. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Възложителят прилага методиката по ал. 1, т. 7 по отношение на всички, допуснати до оценка оферти, без да я променя.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в изречение първо думата “изработване” се заменя с “копиране”.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея изречение първо се изменя така:
“Документацията за участие може да се закупува до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на офертите или заявленията, а в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 – до 3 работни дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Мартин Димитров има изказване по този текст.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! В § 16, чл. 28, ал. 1, т. 3 е направено предложение, което е доста разумно и не е намерило подкрепата на Комисията по икономическата политика. Странно защо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, двата варианта ли имате предвид?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, имам предвид § 16, редакцията го е пропуснала в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От текста на вносителя ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
Господин Цонев, остава ли този текст “Не се допускат за оценка показатели за време.”?
Абсолютно съм прав, колеги. Моето безпокойство е основателно. Какъв е проблемът в практиката в момента? Явяват се фирми, печелят обществени поръчки и са заявили много по-кратки срокове за изпълнение на дадена поръчка.
Примерно един мост може да се построи за 2 години, но една фирма дава четири пъти по-висока цена и казва, че този мост ще го направи за 6 месеца. Всяка друга нормална фирма, която наистина строи мостове, знае, че мостът се прави за 2 години. Фирмата, която е предложила 6 месеца, показателят за време в методологията за оценка има висока стойност и печели поръчката. После като започва да строи моста, разбира се, не го строи за 6 месеца, а пак го строи за 2 години, обаче на много по-висока цена и е спечелила обществената поръчка.
Така че това е много важен ключов момент от практиката, затова не трябва да има показатели за време. Те изкривяват ужасно много методологията и се получават практики да печелят фирми, които не са по-конкурентни и дават по-лоши оферти.
Когато опре утре до гласуване, дами и господа, изключително много ще настоявам да отпаднат всякакви показатели за време в методологията. Пак ви казвам, от практиката имам страшно много оплаквания за злоупотреби в тази насока.
Логиката трябва да бъде обратната. Самият заявител трябва да казва какъв е срокът за изпълнение на поръчката, а не може кандидатите да определят някакви срокове, които не се спазват по никакъв начин, след това да няма санкции или санкциите са несериозни. Изключително големи изкривявания се получават по този начин.
От господин Цонев пак ни се дава тук обяснение, че понеже го имало в някаква европейска директива, трябвало да го има и тук. Имайте предвид, аз говорих и с различни експерти, че този текст спокойно може да го няма и ще направи ситуацията много по-прозрачна. Ако идеята на този закон е да печели наистина най-добрата оферта, не трябва да има показатели за време в критериите, иначе ще продължат тези изкривявания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За да бъдем точни и да го подложим утре за гласуване, нека да уточним, за да се отрази.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, имаме два законопроекта, които са обединени. Аз настоявам ал. 2, както е внесена от единия вносител за промени в Закона за обществените поръчки, да бъде подложена на гласуване, а редакцията на комисията си е нещо отделно. Имам право на подобна процедура утре.
Алинея 2 казва следното:
“(2) Показателите по ал. 1, т. 7 трябва да са еднозначно оценими и да влияят по еднакъв начин при оценката на офертите. Не се допускат за оценка показатели за време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, това нещо да бъде включено в редакцията на комсията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, това е много разумен текст и да бъде включен в редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще отговарям на всички изказвания относно текстовете, тъй като законът беше много подробно обсъждан и правен в продължение на цяла седмица с работната група, с вносителите на другите законопроекти и предложенията, които бяха направени. Обсъждахме всяка възможност да подобрим тези процедури, в това число и тази възможност.
В началото и аз бях за това да отпадне срокът, тъй като има рецидиви, има и лоша практика. Но в хода на обсъждането си промених мнението и приех, че трябва да остане “време”, защото при всички процедури за обществени поръчки факторът “време” не играе, а той играе само при една процедура и това е, когато става въпрос за икономически най-изгодна оферта.
В този случай ние сме преписали буквално текста на директивата, който не ви съветвам да го променяме, господин Димитров, тъй като не е никак рядка практиката да ни връщат законопроекти, за да ги променим в съответствие с директивата.
И сега ви чета текста от директивата:
“Икономически най-изгодна оферта е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с обекта на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване, техническа помощ, срок за изпълнение и други.”
Направихме справка и с Дирекцията в Брюксел – изрично срокът за изпълнение при този метод е задължителен. Мога да ви дам и много примери, но ви уверявам, че подходих с Вашата мисъл към това предложение. Смятам, че това е задължително да остане при тази процедура, за да бъдем в съответствие с изискванията на директивата.
Това – първо.
Второ, искам да знаете, че по-нататък в тялото на закона ще видите, че сме включили всички възможни методики, които се обявяват предварително, в това число и въпросното предложение, което правите, тяхната тежест, тяхната стойност, начинът, по който се изчислява, и всичко онова, което има отношение към прозрачността и към затваряне на възможните корупционни практики, или, да се изразя по-меко, опити за заобикаляне на процедурата.
Смятам, че сме намерили оптималното решение, въпреки че Вие няма да сте удовлетворен вероятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): С цялото си уважение към Вас, господин Цонев, искам да направя едно уточнение. Преди две години пак в тази зала в два закона бяха вкарани процедурите “състезателен диалог” и “ограничена процедура” отново с аргументите, че било европейска практика и ние няма как да не се съобразим с нея. Година и половина по-късно със сериозен напредък в Комисията по икономическата политика тези текстове отпаднаха. Тук имаме подобна ситуация. Това изискване на директивата не е задължително. То може да бъде интерпретирано по различен начин. Аз веднага ви казвам възможна интерпретация.
Самият възложител може да определя срока за изпълнение на поръчката в самото начало, а не различните участници да казват за колко време могат да построят въпросния мост, какъвто пример ви дадох, при което се получава много сериозни изкривявания.
Господин Цонев, предлагам ви следното нещо. Хайде да питаме сега Агенцията за обществени поръчки в случаите, в които е имало показател за време, в колко случаи е бил нарушен от страна на изпълнители на обществената поръчка и какви санкции е имало при тези нарушения? Защото позоваване на директивата тук ни връща към същия пример с наказателния диалог: вземаме нещо от Европейския съюз и казваме: не може да го няма. Не това е била идеята на европейския законодател.
На мен ми сигнализираха за множество случаи, в които се появяват изкривявания и аз смятам, че като отговорни хора като можем да направим нещо да намалим злоупотребите, не би трябвало да пропуснем тази възможност.
Госпожо председател, отново настоявам утре парламентът отделно да гласува този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това ще бъде гласувано.
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Димитров, относно състезателния диалог: след като направихме справка, спомням си, че когато приемахме процедурата „състезателен диалог”, опозицията на трибунката – тя беше там, каза, че това е широко отворена врата за корупционни практики и направи съвместно официално изявление по тази тема. Две години по-късно, когато в Комисията по икономическа политика се гласихме да махнем тази процедура, при направената официална справка, която прочетох в Комисията по икономическа политика, Вие не сте неин член и не присъствахте, се оказа, че широко отворената врата възложителите не са я използвали нито веднъж за две години. Нито веднъж не са прибягнали до „корупционната процедура” състезателен диалог!
Разбирате ли ме какво Ви казвам? Поне веднъж наведете глава пред фактите и кажете: да, о`кей, съгласен съм! Все пак когато човек води някакъв спор, би трябвало в определени моменти да прави крачка встрани и назад, когато фактите говорят. Щом една процедура не е била използвана нито веднъж, значи или не отваря корупционни механизми, както Вие казвате, или нещо сме се объркали с определението.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо сте я въвели тогава?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото е процедура, която засяга едни по-сложни обявявания на обществени поръчки, до които не сме достигнали. Не е корупционна процедура.
Но да Ви кажа още един аргумент, и с това приключвам, относно срока. При изпълнение на големи обществени поръчки, особено инфраструктурни, има фирми, и то мощни европейски фирми, които са вложили пари в технология и в ноу-хау, която им дава предимство в срока за изпълнение. Това е описано и в случаи, в които се протестира по наши обществени поръчки. Има фирми, които са вложили пари и ноу-хау в технологии, които дават едно-единствено предимство: срок и бързина на изпълнението. Вие им игнорирате това предимство, а те са вложили десетки стотици милиони в такива технологии.
Ето по тази причина дори и само този факт е достатъчен да не зачеркваме заради нашите балкански практики това, в което хората инвестират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка до 11,40, след което ще продължим със Законопроекта за обществените поръчки. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, откривам пленарното заседание след почивката.
Господин Цонев, до § 16 по вносител текстовете са представени.
Сега продължаваме с § 17.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 17 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
По § 18 на вносителя има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 18, който става § 17:
„§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата „трима” се заменя с „петима”;
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Възложителите по чл. 7, т. 1-4 привличат като член на комисията и външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8, който има квалификация, в съответствие с предмета на поръчката.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Изискването по ал. 3 не се прилага в случаите по чл. 20а.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Възложителят определя срок за приключване работата на комисията, който трябва да бъде съобразен със спецификата на обществената поръчка. Този срок не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на офертите.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
По § 19 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
По § 20 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
По § 21 няма предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 21, който става § 20:
„§ 20. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо, накрая се поставя запетая и се добавя: „която включва допустимите за него стойности в цифрово изражение и оценката му в предварително определени граници”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Критериите по ал. 1 се прилагат за оценка на офертите, които:
1. отговарят на предварително обявените от възложителя условия и
2. са подадени от участници, за които не са налице обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 и посочени в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2 и които отговарят на изискванията за финансово и икономическо състояние, технически възможности и квалификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по параграфи от 17 до 20? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Цонев за § 21а.
Комисията подкрепя предложението, като предлага окончателна редакция на § 21а, който става § 21:
„§ 21. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думите „чл. 42” се поставя запетая и се добавя „ал. 1”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато:
1. е подадена само една оферта или заявление за участие;
2. има само един допуснат кандидат или участник или само една оферта отговаря на предварително обявените условия от възложителя.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „или 2”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „по ал. 1, т. 3, 5 и 6” се добавя „или ал. 2”, а накрая се добавя „или 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по новия § 21а, предложен от народния представител Йордан Цонев, който става § 21? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 43:
1. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 2 думите „изменение на държавно регулирани цени или” се заличават, а накрая се добавя „или”;
б) създава се т. 3:
„3. при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Изменението на цената на основание ал. 2, т. 3 е допустимо до размера на реалното увеличение на разходите на изпълнителя, настъпило като резултат от изменението на държавно регулираната цена.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
По § 24 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което по принцип е прието и е отразено в следната окончателна редакция на § 24, предложена от комисията:
„§ 24. Член 45а се изменя така:
„Чл. 45а. (1) Когато обществените поръчки имат стойности равни или по-високи от определените с регламент на Европейската комисия, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и чл. 78 Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, възложителите са длъжни да изпращат за публикуване, освен в Република България и в „Официален вестник” на Европейския съюз следните документи:
1. предварителните обявления или съобщения за публикуване на предварителни обявления в профила на купувача;
2. предварителните обявления – покани;
3. обявленията за откриване на процедури;
4. информацията за сключени договори или за рамкови споразумения;
5. информацията за проведените конкурси за проект;
6. опростените обявления за обществени поръчки в рамките на динамичните системи за доставки.
(2) В регламента по ал. 1 се определят и стойностите на обществените поръчки за доставки на стоки по Приложение № 4, възлагани от възложители в областта на отбраната.
(3) Възложителите са длъжни да изпращат по реда на ал. 1 и обявленията за създаване на системи за предварителен подбор.
(4) Възложителите могат да изпращат документите по ал. 1 и ал. 3 до „Официален вестник” на Европейския съюз по пощата, по факс или по електронен път, а в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 – по факс или по електронен път. Съобщението по ал. 1, т. 1 се изпраща по електронен път.
(5) Възложителите не могат да публикуват предварителни обявления в профила на купувача преди датата на изпращане на съобщението по ал. 1, т. 1 за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз.
(6) Документите, изпратени по електронен път и тези, в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 се публикуват в „Официален вестник” на Европейския съюз не по-късно от пет дни след изпращането им. Документи, които не са изпратени по електронен път се публикуват не по-късно от 12 дни след тяхното изпращане. В изключителни случаи по искане на възложителя по чл. 7, т. 5 или 6 документи, изпратени по факс, се публикуват в 5 дневен срок.
(7) Документите по ал. 1 и 3 се изпращат за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз на български език, съгласно образци, утвърдени с регламент № 1564/2005 на Комисията от 7 септември 2005 г. за установяване на стандартни формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. (Обн. ОВ, L257/1 от 1.10.2005 г.) Версията на български език се счита за единственият автентичен текст.
(8) Възложителите са длъжни да изпращат за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз документите по ал. 1 и ал. 3 не по-късно от изпращането им за публикуване в Република България. В документите, изпратени за публикуване в страната се посочва и датата на изпращане до „Официален вестник”.
(9) Възложителите са длъжни да:
1. попълват една и съща информация в документите, които изпращат до „Официален вестник” на Европейския съюз, и в тези до „Държавен вестник” и Регистъра на обществените поръчки;
2. представят при поискване доказателства за датите, на които са изпратени документите и потвърждението за датата на публикуването им, предоставено от „Официален вестник” на Европейския съюз.
(10) При различие между информацията, обнародвана в „Държавен вестник” и в „Официален вестник” на Европейския съюз, за вярна се смята информацията, публикувана в „Официален вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания от § 22 до § 24 включително по новата редакция. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма направени предложения по този параграф.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато кандидатите или участниците са юридически лица, изискванията на ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, когато е посочено от възложителя в обявлението, се отнасят, както следва:
1. при събирателно дружество – за лицата по чл. 84, ал. 1 и чл.89, ал. 1 от Търговския закон;
2. при командитно дружество – за лицата по чл. 105 от Търговския закон без ограничено отговорните съдружници;
3. при дружество с ограничена отговорност – за лицата по чл. 141, ал. 2 от Търговския закон, а при еднолично дружество с ограничена отговорност – лицата по чл. 147, ал. 1 от Търговския закон;
4. при акционерно дружество – за овластените лица по чл. 235, ал. 2 от Търговския закон, а при липса на овластяване – за лицата по чл. 235, ал. 1 от Търговския закон;
5. при командитно дружество с акции – за лицата по чл. 244, ал. 4 от Търговския закон;
6. във всички останали случаи – за лицата, които представляват кандидата или участника.”
2. В ал. 5 след думата „длъжност” се добавя „включително прокурист или търговски пълномощник”.
3. В ал. 9 числото „2” се заменя с „посочените в обявлението обстоятелства по ал. 2”.
4. Създава се ал. 10:
„(10) Възложителите, за които се прилага чл. 23, ал. 4 от Закона за Търговския регистър, не могат да изискват представяне на документите по ал. 9, когато те се отнасят за обстоятелствата, вписани в Търговския регистър.”
Комисията предлага § 26 да отпадне.
По § 27 няма направени предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 27, който става § 26:
„§ 26. В чл. 56, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код, съгласно чл. 23 от Закона за Търговския регистър, когато участникът е юридическо лице или едноличен търговец; копие от документа за самоличност, когато участникът е физическо лице;”.
Комисията подкрепя предложението за § 28, който става § 27.
Комисията подкрепя предложението за § 29, който става § 28.
По § 30 няма предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 30, който става § 29:
„§ 29. В чл.68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Действията на комисията по ал. 3 са публични и на тях имат право да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел.
(5) При отварянето на офертите най-малко трима членове на комисията подписват плика с предлаганата цена, а когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, се подписват и всички приложения, които комисията ще оценява съгласно обявените показатели. Независимо от избрания критерий, комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише пликовете с предлагана цена на останалите участници.”
2. В ал. 6 след думите „съответствието на” се добавя „участниците и на”, а след думата „офертите” се добавя „им”.
3. Създава се ал. 8:
„(8) Възможностите по ал. 7 не могат да се използват за попълване на офертите с документи, които са били изискани от възложителя, но не са представени от участниците, както и за промяна на предложения от подадените оферти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да спрем дотук.
Уважаеми колеги, има думата народният представител Мартин Димитров – от § 25 до § 30 включително.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оставам с впечатлението, че в § 30, който става § 29, отпада изричното изискване за три валидни оферти. Господин Цонев, надявам се Вие да го разсеете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отпада.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Отпада – потвърждавате моето безпокойство. До мен дойдоха сигнали за обществени поръчки, които се правят така, че да има само една фирма, която да може да подаде въобще оферта.
Ако отпадне това изискване за три валидни оферти, ще продължи същата практика да се преписват, да речем, данните от една бутилка вино при формирането на обществена поръчка, така че предварително да е ясно кой е победителят.
Господин Цонев, този текст много ме притеснява и се надявам Вие да обосновете пред Народното събрание какви са били мотивите този текст да отпадне. Още повече, той действа в сегашния Закон за обществените поръчки.
Най-важното, което би трябвало да гарантира Законът за обществените поръчки, е конкуренцията, защото по начина, по който сте записали сега законопроекта, от самото начало ще се влиза в процедура на пряко договаряне. Една оферта и се договарят с един-единствен кандидат. Ще имаме отново много казуси, при които самият организатор на обществената поръчка ще пише така условията и заявлението, че да има само една фирма, която да може да подаде оферта. Пак ви казвам, този текст много сериозно ме безпокои.
Виждате, че има предложение по § 30, което не е възприето в ал. 8. Затова чисто процедурно предлагам ал. 8 да бъде подложена утре на отделно гласуване, господин председател, и трите валидни оферти да останат. Алинея 8 по вносител, която незнайно за мен е отпаднала след редакцията на комисията, утре да бъде подложена на самостоятелно гласуване от Народното събрание. Така ще проверим каква част от българския парламент мисли наистина за конкурентни, състезателни и прозрачни процедури и каква част има нещо друго предвид. Аз се надявам Комисията по икономическата политика да обоснове това свое решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, въпреки че това не е реплика, се обръщам към Вас. Това е другото предложение, по което водихме сериозен дебат в работната група и после в комисията. Няма да се позовавам на директивите, защото няма никакъв смисъл. Факт е, че го има.
Впрочем това не е по вносител, а предложение на един от вносителите. Така че ние не предлагаме да отпадне, а това са просто варианти.
По тази тема гледахме статистика, правихме най-различни предположения и разигравахме възможни варианти. Аз не отричам, че има такива случаи – Вие сте прав, ние също имаме такива сигнали. Но категоричното отпадане, ако е една оферта, би означавало 11 хил. обществени поръчки годишно, които се увеличават с темп около 20% годишно. За голяма част от тях, много по-голяма част от тази, по която има корупционни практики, действително има само една оферта, просто защото поръчката е малка – някъде из страната, където не представлява интерес и наистина има просто един кандидат. Други не се явяват, не защото условията предполагат точно този кандидат. Въпреки че има и такива случаи, ние също ги гледахме.

Затова ние възприехме следния модел. Първо се запитахме какво ще стане, ако възприемем при една оферта процедурата да се прекрати. Каква е втората стъпка, защото иначе е видно, че интересът е въпросната процедура да бъде проведена, затова се казва „процедура по обществена поръчка”, защото тя трябва да погаси някакъв обществен интерес.
Има една оферта. По закон комисията казва: „тази процедура се прекратява” и тя се изправя пред следваща стъпка – отново да я обяви. Какво да регламентираме ние в закона? Че ако офертата е отново една, обществената поръчка пак не може да бъде изпълнена?!
Предложението на вносителите тук беше вторият път да може с една оферта. Какво означава това? Това означава да правим по две процедури, за да стигнем до един и същи резултат.
Затова ние предвидихме по-мека стъпка, като оставихме правото на възложителя, в който вече, както добре знаете, има външни експерти, които се подават от съответните браншови, професионални работодателски организации, има и контрол от страна на Агенцията за обществените поръчки, има и предварително обявяване на всички условия за участие в процедурата, има и обосновка защо избират даден вид процедура и агенцията може да откаже, да им направи аргументирано предложение, че същността на тази поръчка не отговаря на избора на този вид процедура; със заложените няколко такива прага считаме, че без да спираме процеса на обявяване, възлагане и изпълнение на обществени поръчки, това ще доведе до намаляване на тези рецидиви.
Споделям Вашите съображения, но не смятам, че е удачно, тъй като случаите на злоупотреби, поне сигнализираните на нас, вероятно същите са и до Вас, са пренебрежимо по-малки от случаите, в които наистина има само един кандидат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, съжалявам, че малка част от вас присъстват днес на този много важен дебат.
Господин председател, настоявам ал. 8 утре да бъде подложена отделно на гласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отбелязах го.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ... тъй като, с цялото ми уважение към Вас, господин Цонев, аз в случая не приемам Вашите аргументи.
Искам да ви кажа и нещо друго. Извън корупционните притеснения, с Вас често в Комисията по икономическата политика при дебатите, които водим, поставяме въпроса за икономическата ефективност. Такава може да има при обществена поръчка, която има конкуренция.
Факт е, че в момента при 11 хил. обществени поръчки е подадена само една оферта, нищо не означава в момента, защото българската икономика тепърва се развива. Надявам се, че тя ще става все по-голяма, ще има все по-голяма средна класа и ще има все по-голяма конкуренция. Така че това, че досега се е случвало нещо подобно, не означава, че така ще бъде и в бъдеще. Всички се надяваме българската икономика да върви нагоре и да има все повече фирми и все по-голяма конкуренция, за което и ние законодателно трябва да помагаме, с каквото можем.
Но би си загубило смисълът едно нещо да се нарича обществена поръчка, ако там има само една оферта. Тази работа не е обществена поръчка, а има други имена, които сега няма да използвам. И ако ние като парламент насърчаваме тази работа, толкова по-зле за българския парламент.
Напротив, нашата цел трябва да бъде следната: винаги да стимулираме конкуренцията, винаги да има поне три валидни оферти. И това е изпълнимо и възможно.
А в случаите, когато въпреки нашето желание като законодатели това не се получава, решението е наистина да има нова процедура. И тогава вече може да се допусне само една оферта.
Може да Ви звучи бюрократично и сложно, но в крайна сметка каква е нашата цел като парламент? Нашата цел като парламент е чрез този закон да накараме при обществените поръчки да има конкуренция, за да могат общините, държавата и всички възложители да постигнат най-добри условия и най-добри цени – това е нашата цел. Ние не би трябвало да имаме друга цел.
Така че, уважаеми колеги, поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Господин Димитров, отбелязах си Вашето предложение за ал. 8 по вносител да се гласува отделно.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние сме на § 31 по вносител.
Параграф 31 става § 30 със следното предложение на комисията за окончателна редакция:
„§ 30. Създава се чл. 69а:
„Чл. 69а. (1) Пликът с цената, предлагана от участници, чиито оферти не отговарят на изискванията на възложителя, не се отваря.
(2) Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, комисията отваря плика с предлаганата цена, след като е разгледала офертите и е извършила оценяване по всички други показатели, което е отразено в подписан от членовете на комисията протокол.
(3) Възложителят е длъжен да обяви по подходящ начин датата, часа и мястото на отваряне и оповестяване на ценовите оферти. При отварянето на плика с предлаганата цена имат право да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на юридически лица с нестопанска цел и средствата за масова информация.
(4) Когато критерият за оценка е икономически най-изгодна оферта, преди отварянето на ценовите оферти комисията съобщава на присъстващите лица по ал. 3 резултатите от оценяването на офертите по другите показатели.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 33, който става § 32.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 34, който става § 33:
„§ 33. В чл. 77, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код, съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър, когато участникът е юридическо лице или едноличен търговец;
2. копие от документа за самоличност, когато участникът е физическо лице.”.
2. В т. 2 думите „ал. 1, 2 и 5” се заменят с „ал. 1 и 5, както и за обстоятелствата по чл. 47, ал. 2, когато това е посочено в обявлението”.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 35, който става § 34:
„§ 34. В чл. 79, ал. 2 изречение второ се изменя така:
„Кандидатите или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел имат право да присъстват при отваряне на заявленията.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 36, който става § 35.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 37, който става § 36:
„§ 36. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Решението по ал. 3 се взема въз основа на предложение на назначена от възложителя комисия с участието на негови експерти, най-малко един външен независим консултант и най-малко двама външни експерти, включени в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 и поне един външен независим консултант, като всички следва да имат квалификация в съответствие с предмета на поръчката.”
2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
По § 39 няма предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 39, който става § 38:
„§ 38. В чл. 83д точка 4 се изменя така:
„4. методиката за определяне на оценката по всеки показател и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е „икономически най-изгодна оферта”.”
Комисията предлага § 40 да отпадне.
Комисията предлага § 41 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 42, който става § 39.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 43, който при преномерацията става § 40:
„§ 40. В чл. 88, ал. 2 изречение второ се изменя така:
„Кандидатите или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел имат право да присъстват при отваряне на заявленията.”

Комисията предлага следната окончателна редакция на § 44, който става § 41:
„§ 41. В чл. 90, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „кандидатите” се заменя с „участниците”.
2. В т. 7 след думите „договарянето на” се добавя „класирания участник или на”.”
Комисията предлага § 45 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 42.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 47, който става § 43.
Комисията предлага § 48 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, имате думата по параграфи от 31 до 48 включително по вносител. Чухте представянето на текстовете на параграфите. Има параграфи с нова редакция, има предложения на комисията за отпадане на няколко параграфа по вносител.
Имате думата. Няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да отпадне § 49 по вносител.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 50, който става § 44:
„§ 44. В чл. 120а ал. 2 се изменя така:
„(2) Нищожен е договор, който е сключен:
1. без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й;
2. преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител;
3. преди влизане в сила на определението по искането за налагане на временна мярка и при установено нарушение на процедурата за възлагане на обществена поръчка.”
Комисията предлага § 51 да отпадне.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 52, който става § 45:
„§ 45. В чл. 121, ал. 6 се създава т. 5:
„5. жалбата е оттеглена преди образуването му.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 53, който става §46:
„§ 46. В чл. 121а се правят следните изменения:
1. В ал. 2 числото „50 000” се заменя с „500 000”.
2. В ал. 3 числото „50 000” се заменя с „500 000”.”
Комисията предлага § 54 да отпадне.
Комисията предлага § 55 да отпадне.
Комисията предлага § 56 да отпадне.
Параграф 57 – също.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 58, който става § 47:
„§ 47. В чл. 122г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. отменя незаконосъобразното решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато е образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията и няма искане за налагане на временна мярка, съответно има влязло в сила определение, с което се оставя без уважение искането за допускане на временна мярка, възложителят е длъжен да уведоми комисията, ако сключи договор за обществена поръчка или рамково споразумение, преди произнасянето й по жалбата.”
Комисията предлага § 59, 60 и 61 по вносител да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по текстовете от § 49 до § 61 включително, по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 62, който става § 48:
„§ 48 В чл. 122 след думите „по чл. 122г” се добавя „и определенията по чл. 122, ал. 3 и чл. 122ж, ал. 1”.”
По § 63 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя това предложение като окончателна редакция на § 63, който става § 49:
„§ 49. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „от 2000 до 10 000 лв.” се заменят с „от 10 000 до 30 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 2000 до 8000 лв.”, а накрая думите „от 200 до 1000 лв.” се заменят с „от 2000 до 8000 лв.”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, който наруши забраната по чл. 8, ал. 2, изречение второ.”
Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Цонев като окончателна редакция на § 64, който става § 50:
„§ 50. В чл. 128а думите „от 1000 до 2000 лв.” се заменят с „от 2000 до 3000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”, а накрая думите „от 200 до 1000 лв.” се заменят с „от 1000 до 2000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Цонев, извинявайте, тази редакция я няма в текста, който аз следя тук.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, моето предложение е новата редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е дадено с получерен текст, но то става окончателната редакция на комисията. Моля това да бъде отбелязано за протокола.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 65 по вносител по същия начин, както и по предишните два параграфа, има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията предлага за окончателна редакция на този параграф, който става § 51:
„§ 51. В чл. 128б след думите „ал. 5” се добавя „и 7”, думите „от 2000 до 10 000 лв.” се заменят с „от 7000 до 25 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.”, а накрая думите „от 500 до 3000 лв.” се заменят с „от 2000 до 7000 лв.”.
По § 66 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията предлага да стане окончателна редакция на § 66, който става § 52:
„§ 52. В чл. 128в думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 7000 до 25 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.”, а накрая думите „от 500 до 1000 лв.” се заменят с „от 2000 до 7000 лв.”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 67, който става § 53.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Цонев по § 68, като предлага то да стане окончателна редакция на параграфа, който става § 54:
„§ 54. В чл. 128д след думата „договор” се добавя „преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител или”, думите „от 5000 до 20 000 лв.” се заменят с „от 10 000 до 20 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.”, а накрая думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 3000 до 5000 лв.”.
По § 69 по вносител има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията предлага да стане окончателна редакция на този параграф. Той се преномерира на § 55.
„§ 55. Създава се чл. 128е:
„Чл. 128е. Възложител, който не вземе решение за извършване на предварителен подбор и решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка в законоустановения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. или с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.”
Има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя и предлага следната окончателна редакция на § 70, който става § 56:
„§ 56. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „промени, или допълни” се заменят с „измени”, а думите „от 10 000 до 50 000 лв.” с „от 15 000 до 50 000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв.”, а накрая думите „от 1000 до 5000 лв.” се заменят с „от 3000 до 10 000 лв.”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, който сключи договор в нарушение на чл. 5, ал. 3”.”
По § 71 по вносител има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието и отразено в следната окончателна редакция, която комисията предлага като § 57:
„§57. В чл. 129а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Възложител, който не изпрати документите по чл. 45а, ал. 1 и 3, или не изпълни задълженията по чл. 45а, ал. 8 и 9 се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3, с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.”
2. В ал. 2 думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 1000 до 5000 лв.” и след тях се добавя „или глоба в размер от 500 до 1000 лв.”, а накрая думите „от 100 до 500 лв.” се заменят с „от 500 до 1000 лв.”
По § 72 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията предлага това предложение да бъде окончателна редакция на § 72, който става § 58:
„§ 58. В чл. 129д думите „от 1000 до 3000 лв.” се заменят с „от 1000 до 5000 лв.” и след тях се добавя „или с глоба в размер от 500 до 1500 лв.”, а накрая думите „от 200 до 1000 лв.” се заменят с „от 500 до 1500 лв.”
По § 73 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя и предлага това предложение да стане окончателна редакция на § 73, който става § 59:
„§ 59. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Възложител по чл. 7, точки 1-4, който проведе състезателен диалог или процедура на договаряне без да са били налице предпоставките по чл. 83а, чл. 84 или чл. 90, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лв. до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 лв. до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 3000 лв. до 5000 лв.”
2. В ал. 2 думите „от 5000 лв. до 20 000 лв.” се заменят с „от 10 000 лв. до 20 0000 лв.” и след тях се добавя „или глоба в размер от 3000 до 5000 лв.”, а накрая думите „от 500 лв. до 3000 лв.” се заменят с „от 3000 лв. до 5000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по текстовете на параграфи от 62 до 73, по вносител.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Господин Цонев, продължаваме с § 74.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 74 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя и предлага то да бъде окончателна редакция на § 74, който става § 60:
„§ 60. Създава се чл. 130а:
„Чл. 130а. Възложител, който сключи рамково споразумение или създаде динамична система за доставки за срок по-дълъг от четири години в нарушение на чл. 93а, ал. 1 или чл. 93д, ал. 1 или не изпълни задължението си за ежегодно публикуване на обявление при система за предварителен подбор за срок повече от три години, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 лв. до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3, се наказва с глоба от 3000 лв. до 5000 лв.”.
По чл. 75 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да бъде окончателна редакция на § 75, който става § 61:
„§ 61. Член 131 се изменя така:
„Чл. 131. (1) Възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 39, ал. 1 или ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. или с глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.
(2) Възложител, който открие нова процедура в нарушение на чл. 40 се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 7000 лв. или с глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв.
(3) Възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 42, ал. 1 се наказва си имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 10 000 лв. или с глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв.”
По § 76 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията предлага то да бъде окончателна редакция на § 76, който става § 62:
„§ 62. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „от 500 лв. до 1000 лв.” се заменят с „от 500 лв. до 1500 лв.”.
2. В ал. 2 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 3”, а думите „от 500 лв. до 1000 лв.” с „от 500 лв. до 1500 лв.”.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев за нов § 76а.
Комисията подкрепя това предложение като то става текст на § 63:
„§ 63. В чл. 132а думите „от 100 лв. до 200 лв.” се заменят с „от 200 лв. до 500 лв.”.
Наложи се да уточним редакционна поправка, тъй като в предложенията на комисията има неточност.
По § 77 на вносителя, който става § 64, комисията предлага следната окончателна редакция:
„§ 64. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В т. 9 след думите „физическо или юридическо лице” се добавя „или тяхно обединение”.
3. Точка 10 се отменя.
4. Създава се т. 14а:
„14а. „Общ терминологичен речник” (СPV -....) е единна система за квалификация, приложима към обществените поръчки, с цел да бъдат уеднаквени различните препратки, използвани от възложителите за описание на предмета на провежданите от тях процедури за възлагане на обществени поръчки. При констатиране различия между СPV и Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности (NACE -...) или между СPV и Централната класификация на продуктите (СРС -...) предимство имат съответно NACE и СРС номенклатурите.”
Комисията предлага да се създаде нов § 65:
„§ 65. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби думите „по чл. 7, ал. 1, т. 5” се заменят с „по чл. 7, т. 5 и 6”.
Следва § 78, който комисията подкрепя, и който става § 66.
Това е Приложение № 1, няма да го чета. То е по вносител.
Следва предложението за § 80, който става § 68, и когото комисията подкрепя. Това е Приложение № 2 и е също по вносител.
Следва § 81 по вносител, който става § 69 със същия текст. Комисията го подкрепя.
Следват Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата от § 74 по вносител до § 81 по вносител с трите приложения към текстовете. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията предлага § 82 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното си място като § 65.
Комисията подкрепя предложението за § 83, който става § 70.
Комисията предлага § 84 да отпадне.
Комисията предлага § 85 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 72.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 88, който става § 73:
„§ 73. Този закон влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по Глава „Преходни и заключителни разпоредби” от § 82 до § 88 включително. Няма желаещи.
Следователно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки беше представен на второ четене. Гласуването ще бъде утре или вдругиден.

Преминаваме към следващата точка от приетата програма за работата на Народното събрание през тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Господин Методиев, председател на Комисията по въпросите на държавната администрация, ще представи доклада.
Господин Методиев, Вие сигурно знаете, но искам да напомня на колегите, че в протокола от заседанието е записано, че законопроектът е приет на първо четене на 13.06.2008 г. На второ четене са докладвани заглавието и от 1 до 5 член включително.
Така ли е, господин Методиев?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, господин председателю.
Продължаваме от „Глава втора – Предотвратяване на конфликт на интереси”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на Глава втора: „Забрани при изпълнение на публична длъжност”.
Подзаглавието е: „Пречки за заемане на държавна длъжност”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага заглавието на чл. 6 да отпадне.
По самия чл. 6 има предложение на народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и като подкрепя по принцип текста на вносителя, предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
„Чл. 5. Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по новата редакция на чл. 6? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Декларация за липса на пречки.”
Член 7 е по вносител.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 7 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 13.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
„Чл. 6. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината, в случаите когато има частен интерес от вземането на дадено решение.
Чл. 7. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.
Чл. 8. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес.
Чл. 9. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни или извънбюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции дванадесет месеца преди датата на избирането или назначаването му.”
Тук, господин председателю, има редакционно допълнение: „или докато заема длъжността”.
„Чл. 10. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба докато заема длъжността, и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.
Чл. 11. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, колкото и да сте малко в пленарната зала. Това са законопроекти, които имат обществено значение. За съжаление няма голям интерес от колегите народни представители. Не виждам желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Несъвместимост при изпълнение на държавна длъжност.”
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 8 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 5 и 13.
Член 9: „Забрана за назначаване на свързани лица.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 10 да отпадне.
По чл. 11 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 11 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 8, 9 и 21.
По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 12 да отпадне, тъй като е отразен във вече прочетения от мен чл. 7, ал. 2.
По чл. 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 13 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 19, ал. 1 и 2.
Има предложение на народния представител Яни Янев.
Комисията не подкрепя предложението на колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по текстовете от Раздел „Несъвместимост при изпълнение на държавна длъжност” – от чл. 8 до чл. 13 включително.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, в предишна прочетена и приета редакция има допълнение. (Господин Даут Осман иска думата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, имате думата, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, за по-коректно формулиране на т. 23 към чл. 3, предлагам: „23. управителят и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;”.
Тази редакция обхваща почти всички възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте го предложили писмено.
ДАУТ ОСМАН: Да, но сега давам по-нова редакция на това предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да изразя подкрепа към тази редакция, защото е по-добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чудесно.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Още една реплика, ако разрешите, господин председател. Когато започна да бъде четен законопроектът, заседанието се водеше от друг колега. За ниския интерес в залата, за който Вие се притеснявате, ще кажа, че ниският интерес се дължи на факта, че в комисията текстовете са приети с абсолютно съгласие на всички членове на комисията. Опитвам се да Ви отговоря в някаква степен, доколкото мога.
По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 14 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 19, ал. 4.
По чл. 15 – „Забрана за използване на информация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 15 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 10, ал. 1, която вече прочетох.
Комисията предлага да се създаде нова Глава трета с членове 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18, както следва:

„Глава трета
Деклариране на несъвместимост и частни интереси

Чл. 12. Лице, заемащо публична длъжност, подава:
1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;
2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец, съгласно предложението;
3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;
4. декларация за частен интерес по конкретен повод.
Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.
(2) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.
(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго.
Чл. 14. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:
1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12-месеца преди датата на избирането или назначаването;
2. поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица на стойност над 5 хил. лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и данни за своя кредитор;
3. договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност;
4. данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задължението на лицето, заемащо публична длъжност;
5. всяка друга информация за частен интерес, която лицето сметне за необходимо да посочи.
Чл. 15. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 3 в 7-дневен срок от настъпване на промяната, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл. 16. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.
Чл. 17. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларациите по чл. 12 пред органа, който ги избира или назначава или пред съответна комисия. (Има допълнение, свързано с изменение в чл. 25 – „За лица по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3”. Това е, за да се направи синхронизация между двата текста.).
(2) Декларациите се обявяват на интернет-страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.
Чл. 18. (1) Органите по избора или назначаването, както и съответните комисии по чл. 25, ал. 2 (и са добавени т. 1 и 3, за да има синхронизация с чл. 17), поддържат регистри на декларациите по чл. 12.
(2) Декларациите се съхраняват 10 години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания и вземане на отношение по текстовете на параграфи от 14 до 18 включително – новата редакция, която се предлага от комисията за Глава трета. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 16 – „Деклариране на имущество и интереси”, има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията подкрепя по т. 2 и не го подкрепя по т. 1.
Има предложение от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 5.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 16 да отпадне.
„Регистри”. Комисията предлага заглавието на чл. 17 да отпадне.
По чл. 17 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новите членове 17 и 18, които вече прочетох.
Има предложение на народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което също е отразено в новите членове 17 и 18.
Има предложение и от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новите членове 17 и 18.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи комисията предлага чл. 16 и чл. 17 да отпаднат.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, тъй като има нови текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Периодичност на декларирането на имущество и интереси”.
По чл. 18 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.
Комисията не подкрепя тяхното предложение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 18 да отпадне.
Член 19 – „Обществен достъп”. По този член има предложение от народните представители Иван Костов и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев. Комисията също подкрепя неговото предложение.
Има предложение от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Всички тези предложения са за отпадане на чл. 19.
По тази причина комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията предлага да се създаде нова Глава четвърта с чл. 19 и 20:




„Глава четвърта
Действия за предотвратяване на конфликт на интереси

Чл. 19. (1) Лице, заемащо публична длъжност, се отстранява от изпълнение на задължение по служба, когато е подало декларация по чл. 12, т. 4.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от изпълнение на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако той смята, че е налице конфликт на интереси.
(3) Органът по избора или назначаването преценява за всеки конкретен случай наличието или липсата на конфликт на интереси.
(4) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.
(5) Алинеи 1-4 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.
Чл. 20. (1) При съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, писмено заявява пред органа по избора или назначаването съответното обстоятелство.
(2) Органът по избора или назначаването се произнася с писмен акт.”

По чл. 20 има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по буква “а” и не го подкрепя по буква “б”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде нова Глава пета с чл. 21 и 22:

“Глава пета
Ограничения след освобождаване
от публична длъжност

Чл. 21. (1) Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, точки 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори с търговски дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да бъде съдружник, да притежава дялове или акции, да бъде управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации.
(2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1.
Чл. 22. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността.
(2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Методиев.
Предлагам народните представители да вземат отношение по новата редакция на Глава пета.
Има ли желаещи? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съдействие за предотвратяване на конфликт на интереси. По чл. 21 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя предложението на колегите, не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 21 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Глава трета “Контрол” и предлага следната редакция на наименованието на Глава трета, която става Глава шеста: “Глава шеста – Установяване на конфликт на интереси”.
По чл. 21 – Задължения за упражняване на контрол, има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя.
Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 22 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Проверка на подадените декларации”.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което е подкрепено.
Има предложение от народния представител Яни Янев, което също е подкрепено.
Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 23 да отпадне.
По чл. 24 – Сигнали за конфликт на интереси, има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 24 да отпадне, тъй като е отразен в Глава шеста.
Комисията предлага да се създадат нови членове 23-31:
“Чл. 23. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, по разпореждане на органа по избора или назначаването или по инициатива на съответната комисия по чл. 25, ал. 2.
(2) Установяване на конфликт на интереси може да поиска и лицето, заемащо публична длъжност.
Чл. 24. (1) Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.
(2) Всеки, който разполага с данни за нарушение на разпоредбите по чл. 21 или чл. 22, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.
(3) Сигналът или искането по чл. 23, ал. 2 се подава до органа по избора или назначаването или до съответната комисия.
(4) Сигналът, както и искането за установяване на конфликт на интереси се подава писмено и се регистрира.
Чл. 25. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка.
(2) Проверка се извършва за:
1. президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, членовете на Висшия съдебен съвет (тук има едно редакционно допълнение, господин председателю, включително председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор, защото те са членове по право, но да бъдат изписани като ръководители на институциите), главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание – от комисия на Народното събрание;”
В т. 2 има допълнение за заместник-министрите, областните управители и заместник-областните управители преди “едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 – от Главния инспекторат към Министерския съвет;”
Добавката, която прочетох, господин председателю, се дължи на факта, че чл. 19, ал. 4 може да има тълкувание. За да нямаме проблем, редакционно сме допълнили със заместник-министрите, областните управители и заместник-областните управители, с което да започне т. 2.
“3. общинските съветници и кметовете – от комисия на съответния общински съвет;
4. административните ръководители на органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главния прокурор и за съдиите, прокурорите и следователите – от комисия на Висшия съдебен съвет;
5. лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1-4 – от инспекторатите или от служител към органа, който ги избира или назначава.
Чл. 26. (1) При проверката за установяване на конфликт на интереси се изслушва лицето, заемащо публична длъжност, и се събират доказателствата от значение за случая.
(2) Органът, който извършва проверката, може да изисква допълнителна информация и документи от проверяваното лице.
(3) Органът, който извършва проверката, може да изисква информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции. Органите и институциите са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.
(4) Проверката приключва с доклад в двумесечен срок от постъпването на сигнал или искането.
Чл. 27. (1) За лице, заемащо публична длъжност по чл. 25, ал. 2, т. 1 конфликт на интереси се установява от Върховния административен съд.
(2) Когато при проверката се установи нарушение на този закон, председателят на съответната комисия на Народното събрание в 3-дневен срок от приемането на доклада сезира Върховния административен съд с искане за установяване на конфликт на интереси.
(3) Съдът разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което установява конфликт на интереси, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3 или постановява, че не е налице конфликт на интереси.
(4) Решението на съда подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 28. (1) Извън случаите по чл. 27 наличието или липсата на конфликт на интереси се установява с мотивирано решение въз основа на доклада по чл. 26, ал. 4 от:
1. съответния общински съвет за лице по чл. 25, ал. 2, т. 3;
2. Висшия съдебен съвет за лице по чл. 25, ал. 2, т. 4;
3. органа по избора или назначаването за лице по чл. 25, ал. 2, т. 2 и 5.
(2) Заинтересованите лица могат да оспорват решението, с което е установен конфликт на интереси, в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) За лице по чл. 25, ал. 2, т. 3 жалбата се разглежда от съответния административен съд.
(4) В случаите когато отхвърли оспорването, съдът налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.
Чл. 29. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решението (тук сме допълнили „по чл. 28, ал. 1”, което произтича от горния текст, за да е ясно), с което е установено, че не е налице конфликт на интереси.
(2) Решението се оспорва в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодкес.
(3) В случаите когато установи конфликт на интереси, съдът отменя решението по ал. 1, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.
Чл. 30. (1) В случаите когато решението по чл. 28, ал. 1, с което е установен конфликт на интереси, не е обжалвано, в 3-дневен срок от влизането му в сила то се изпраща на Върховния административен съд или на съответния административен съд за налагане на предвиденото в този закон административно наказание и за произнасяне по чл. 33, ал. 2 и 3.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодкес.
Чл. 31. (1) Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата.
(2) В случаите по ал. 1 процедурата за установяване на конфликт на интереси не се спира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за отношение по новата редакция на текстовете от чл. 23 до 31 включително. Няма желаещи за изказвания. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Защита на подалия сигнал”.
Комисията подкрепя по принцип заглавието, като предлага да се създаде Глава седма със следното наименование: „Глава седма – Защита на подалия сигнал”.
По чл. 25 от номерацията на вносителя, има предложение от народния представител Яни Янев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 32:
„Чл. 32. (1) Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това.
(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:
1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;
2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;
3. опазват поверените им писмени документи от неразрешен достъп на трети лица.
(3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване достойнството на подалия сигнала, включително мерки, които да предотвратят действия, чрез които му се оказва психически или физически тормоз.
(4) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Интересен текст.
Колеги, имате думата за отношение по текста. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава четвърта – Последици при конфликт на интереси”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следното наименование на Глава четвърта, която става Глава осма: „Глава осма – Последици при установяване на конфликт на интереси”.
По чл. 26 по вносител има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя.
Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да отпадне.
По номерацията чл. 27 на вносителите има два варианта, защото бяха два законопроекта, господин председател, има предложение на народните представители Филип Димитров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 33:
„Чл. 33. (1) Нарушаването на закона и установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго.
(2) Възнаграждението, получено за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата.
(3) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.
(4) Имената на лицата, заемащи публична длъжност, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват на Интернет-страницата на съответната институция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вървим нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава пета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета, която става Глава девета.
По чл. 28 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Огнян Герджиков и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 34:
„Чл. 34. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лв.”
Комисията предлага да се създадат чл. 35-43 със следната редакция:
„Чл. 35. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредбата на Глава втора от закона, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.
Чл. 36. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.
Чл. 37. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 16, се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.
Чл. 38. Който не изпълни задължения по чл. 18, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.
Чл. 39. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 21, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 40. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.
(2) На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 20 000 лв.
Чл. 41. (1) Който не изпълни задължение по чл. 31, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 2000 до 3000 лв.
Чл. 42. Глобите, съответно имуществената санкция, се внасят в приход на републиканския бюджет.
Чл. 43. (1) Административно наказание по чл. 34, 36, 38 и 41 може да наложи и органът по избора или назначаването. Актът, с който се установява административното нарушение, се съставя от оправомощено от органа по избора или назначаването длъжностно лице.
(2) Наказателното постановление се издава от органа по избора или назначаването.
(3) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте новата редакция на текстовете на чл. 35 до 43 на комисията. Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя наименованието.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Филип Димитров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Даут Осман.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, т. 1 и 2, но предлага да отпадне, тъй като е отразен в чл. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, т. 3 и 4 и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Свързани лица” са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, без ограничение, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително, както и всички други физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически, политически или други отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.
2. „Орган по назначаването” е и работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
3. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по редакцията на § 1 от Допълнителната разпоредба на комисията.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко – това е текст, върху който в комисията работихме много. Смятам, че по т. 1 след „роднини по права линия” може да отпадне „без ограничение” и след това по-надолу след „както и” да отпадне „всички”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли прочели текста отначало?
ВАСИЛ АНТОНОВ: „1. „Свързани лица” са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия” и тук да отпадне „без ограничение”; след „... както и” да отпадне „всички”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, наистина ние даваме дефиниция на „свързани лица”, но когато в една такава дефиниция се дава „и други отношения”, те пораждат за себе си нови неизяснени дефиниции, които ще могат да бъдат тълкувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
РУМЕН ТАКОРОВ: Затова аз мисля, че би било по-редно думите „или други” да отпадне.
Защото какви са тези „други нерегламентирани отношения”? Да не говорим за други, на които им е забранено да имат съпружески отношения или нещо друго в тази насока. Те пак са такива отношения, които не са регламентирани.
Затова предлагам думите „или други” да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И текстът да бъде: „...лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически и политически отношения, ...”. Тоест думите „или други” да отпаднат.
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има логика, но в крайна сметка залата ще реши.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Господин Методиев, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, да уточним за гласуването, за да няма затруднения, защото може да гласуваме и другата седмица, а може и тази, в зависимост от това как ще върви нашата работа.
В § 1, в т. 1 има предложение за отпадането на думите: „без ограничения”, „всички” и „или други”. Тоест на три места в текста да отпаднат тези думи, за които стана дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така, защото не останаха засегнати лица, ако погледнем така текста. Доста изчерпателен е.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа само нещо в тази връзка. По отношение на думите „без ограничение” и думата „всички” нямам какво да добавя към казаното от колегите. Но по отношение на думите „или други” – там, където са икономически и политически отношения, това „или други” са частни отношения между лица, където може да има злоупотреба и конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава трябва да се дефинира, защото думата „други” имплицитно съдържа много други неща.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като това е въпрос на тълкувание, както казаха колегите, съответните органи, които са предвидени в закона, ще тълкуват дали тези други, включително лични приятелства, могат да бъдат конфликт на интереси или не могат. Тоест има предвидена процедура и институции. Казвам го само с оглед на дебата, който сме водили, тъй като колегите са били много активни по време на дебата и искам да изразя и другата страна, защото това сме го коментирали в комисията и имаше две различни мнения. Това е за коректността на протокола, ако щете, и стенографския запис на самото Народно събрание.
Господин председател, продължавам по текста.
Комисията подкрепя наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 2 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В 30-дневен срок от влизането в сила на закона лицата, които заемат публични длъжности, подават декларацията по чл. 12, т. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” държавните и местните органи, посочени в този закон, създават структурите или назначават служител по чл. 25, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Министерският съвет в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.”
По § 5 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията също подкрепя.
Има предложение от господин Огнян Герджиков и група народни представители, което комисията също подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 т. 18 се отменя.
2. В чл. 3, ал. 1, т. 5 числото „500” се заменя с „2000”.
3. В чл. 4, ал. 4 накрая се добавя „в срок до 30 април на текущата година”.
4. В чл. 8, ал. 1 след думата „декларация” се добавя „съответно уведомление”.”
По § 6 има предложение от народния представител Филип Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Комисията не подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ., бр....) се правят следните изменения:
1. В чл. 250 ал. 2 се отменя.
2. В чл. 251 ал. 2 се отменя.
3. В чл. 252:
а) в ал. 2 думите „както и при искане за констатиране на конфликт на интереси” се заличават;
б) в ал. 3 думите „съответно налице ли е конфликт на интереси” се заличават.
4. В чл. 253 ал. 3 се отменя.
5. В чл. 254, ал. 1 думите „съответно от държавния служител” се заличават.”
По § 7 има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Огнян Герджиков и група народни представители, което комисията също подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
По § 8 има предложение от народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В Закона за администрацията (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 19:
а) алинея 6 се изменя така:
„(6) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членовете на колегиални органи, областните управители и заместник-областните управители не могат да:
1. заемат друга държавна длъжност;
2. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици;
3. са членове на орган на управление или контрол на юридичесо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;
4. упражняват свободна професия с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.”;
б) създава се нова ал. 7:
„(7) Заместник-министрите, посочени в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник-областните управители могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получават възнаграждение.”;
в) досегашната ал. 7 става ал. 8.
2. В чл. 46:
а) в ал. 2:
аа) в т. 3 накрая се добавя „и на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”;
бб) създава се нова т. 5:
„5. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”;
вв) досегашната т. 5 става т. 6;
б) в ал. 5 след думите „ал. 4” запетаята и думите „както и в тези, които имат териториални звена, може да” се заличават.
3. В ал. 46а, ал. 2, т. 3 думите „разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и” се заменят с „осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, както и за”.
4. В чл. 46б:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) При извършване на проверките инспекторите и служителите по чл. 46, ал. 5 имат право да изискват информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции.”;
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 107а:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думата „съпруга” се добавя „с лице, с което е във фактически съжителство” и се поставя запетая;
бб) точка 2 се изменя така:
„2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация”;
б) Създават се нови алинеи 2, 3 и 4:
„(2) Служителят може да участва и като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.
(3) При сключването на трудовия договор лицето подписва декларация за обстоятелствата по ал. 1.
(4) При сключването на трудовия договор и всяка година до 31 март служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние пред лицето по ал. 5”;
в) досегашните алинеи 2-7 стават съответно алинеи 5-10.
2. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 9:
„9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, ... и изм.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2:
а) в т. 1 след думата „съпруга” се добавя „с лице, с което е във фактическо съжителство” и се поставя запетая;
б) точка 2 се изменя така:
„2. е едноличен търговец, неограничен отговорен сътрудник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;”;
в) създава се нова ал. 3:
„(3) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.
г) досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 4, 5 и 6.
2. Член 29а се отменя.
3. В чл. 91 ал. 2 се отменя.
4. В чл. 107, ал. 1 се създава т. 8:
„8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”.
5. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (обн., ДВ,... и измен.) се правят следните изменения:
1. В чл. 51, ал. 1 се изменя така:
„(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, което те имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.”
2. В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби думите „§ 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител” се заменят с „§ 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
„§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, ... и измен.) се правят следните изменения:
1. В чл. 178 ал. 1 се изменя така:
„(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който те имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.”
2. В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби думите „§ 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител” се заменят с „§ 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”.”
По § 13 има предложение от народните представители Огнян Герджиков и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
По § 14 има предложение от същата група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 12:
„§ 12. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, ... и измен.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35, ал. 1 се създава т. 3:
„3. нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка”.
В чл. 47, ал. 5 се изменя така:
„(5) Не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидати или участници:
1. при които член на управителен или контролен орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с възложителя или с служители на ръководна длъжност в неговата организация;
2. които са сключили договор с лице по чл. 21 или чл. 22 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Комисията предлага да създаде нов § 13:
„§ 13. В Закона за Търговския регистър (обн., ДВ, ... и измен.) в чл. 20 ал. 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 14.
Понеже по § 17 няма предложение, не съм го прочел, ще го прочета, той става § 14.
„§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник.”
Накрая на законопроекта, господин председателю, има приложение, което е декларацията по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. Както и в нашата законодателна практика, тези приложения не се четат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, чухте текстовете от § 2 до § 17 включително, предложени от председателя на комисията преходни и заключителни разпоредби.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, господин председател! Възползвам се от възможността да коментирам формално по § 3, но тъй като нямам други възможности да изкажа своето задоволство от приемането на този закон, ще използвам този случай.
Господин председател, в моята 3 години и 4 месеца практика в Народното събрание може би това е един от законите - на пръстите на едната ръка се броят, които се приемат по такъв начин, а именно положителен, след много сериозна работа в комисията, но за сметка на това всички текстове, както разбрахте досега, са приети с консенсус както от управляващото мнозинство, така и от опозицията и затова Ви направи, че няма такива дебати в залата. Може би в аналите на Народното събрание това ще остане като един пример за работа на един закон, към който има много силен и изострен обществен интерес както в страната, така и от Европейския съюз. Силно се надявам чрез него да отговорим на тези изисквания, които са предоставени към парламента и в неговото прилагане да направим така, че след година, две или три следващото Народно събрание да намали донякъде рестриктивните мерки, които сме предложили сега. Но на сегашния етап рестриктивните мерки, които се прилагат, са силно необходими и може би са това, което всички очакват от нас.
В тази връзка силно се надявам, че съгласно § 3, който задължава всички органи да приведат в съответствие своите правилници, разпоредби и всичко, което действа при тях, от Народното събрание до последния общински съвет, ние като народни представители да дадем примера за това, че сме готови веднага след влизането в сила на закона, в този двумесечен срок да приведем в действие нашата комисия, която ще бъде отговорна за тези действия - казвам нашата комисия в Народното събрание, коя ще бъде тя, ще се реши в парламентарната зала, но ние задължително от 1 януари трябва да имаме готовност да прилагаме закона.
В тази връзка се надявам, въпреки че няма представители на медиите, но ще остане в протоколите, че Народното събрание и депутатите не са се отказали от това да бъдат положителен пример за прилагането на този закон и че ние ще променим нашия правилник така, че ще отговорим на изискванията на закона, който се надяваме утре да бъде приет от Народното събрание. Това бяха моите заключителни думи.
Благодаря много лично на председателя на комисията господин Методиев, както и на колегите от БСП, които са в залата, които взеха отношение – господин Антонов, господин Такоров и останалите членове на комисията. Действително за първи път присъствам на такъв положителен стил на работа, с което успяхме да обединим усилията на всички да направим нещо полезно за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Ако искате да кажете и Вие няколко думи, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм задължен, господин председателю, от елементарната гледна точка да кажа наистина, че съм благодарен на колегите си в комисията за добрата работа и да подчертая, че имаше работна група, съставена както от представители на вносителите, така и от колегите вътре в Народното събрание, така и от различни институции на централните органи на власт и управление в България, която работи също интензивно, за да може законопроектът в това кратко време да добие този добър вид. Бях длъжен да кажа тези думи на благодарност, те не са от куртоазия, те са откровени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Уважаеми колеги, по този начин приключи представянето на второ четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси – наистина един изключително важен закон с оглед на това, което казаха и народните представители, които говориха преди мен, на големия интерес на нашето общество и на очакванията на нашите партньори в Европейския съюз. Гласуването ще се проведе през следващите дни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112.
„Добре дошла!” на заместник министър-председателя госпожа Емел Етем.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Доклада ще представи народният представител Александър Радославов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, госпожо заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации! Преди всичко искам да помоля да гласуваме в пленарната зала да присъстват господин Стоян Граматиков и госпожа Пенка Менкаджиева от Министерството на извънредните ситуации като пряко заинтересовани от настоящия доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения.
Поканете представителите на министерството в пленарната зала.
Заповядайте, господин Радославов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ:

„ДОКЛАД
от Комисията по транспорт и съобщения
относно Законопроект за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112
№ 802-01-65, внесен от Министерския съвет на
12.08.2008 г.
На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 2 октомври 2008 г., бе обсъден Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерския съвет на 12.08.2008 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на извънредните ситуации, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Делян Пеевски – заместник-министър на извънредните ситуации.
Законопроектът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е изготвен във връзка с необходимостта от законова регламентация на задълженията на Република България за адекватно приемане и обслужване на повикванията към номер 112, съобразно националната организация на системите за спешна помощ в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).
Приемането на закона се обуславя от необходимостта за:
1. Трайно уреждане на обществени отношения с висока обществена значимост.
2. Възлагане на нови задължения и отговорности на структури, включени в Националната система за спешни повиквания, чиято дейност е регулирана с отделни закони.
3. Регламентиране на взаимодействието в националната система между структури с различна ведомствена подчиненост.
4. Определяне обхвата на правата и задълженията на гражданите при ползването на ЕЕН 112.
5. Определяне на санкциите при нарушаването разпоредбите на закона.
Законопроектът гарантира достъпа до службите за спешно реагиране чрез ползването на единния европейски номер за спешни повиквания 112 от всички крайни потребители на общественодостъпни телефонни услуги на територията на Република България. Определя структурата на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Регламентира се изграждането на единна комуникационно-информационна свързаност между центровете 112 и службите за спешно реагиране, както и между центровете 112 с цел осигуряване на сигурност и бързина в предоставянето на спешната помощ.
Определят се функциите на центровете 112 във връзка с приемане на повикванията и предаване на информацията при необходимост от спешна помощ на службите за спешно реагиране, както и задълженията им за спешно реагиране относно приемане на спешните повиквания от центровете 112 и управление на ресурсите им за оказване на спешна помощ.
В законопроекта се определят правата, задълженията и отговорностите на гражданите при ползването на единния европейски номер за спешни повиквания 112 и се възлага задължения за изграждане, поддържане и развитие на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.
Запазва се ползването на другите национални телефони – 150, 160 и 166, за спешни повиквания паралелно с ЕЕН 112, като Министерският съвет в срок една година от влизането в сила на закона приема решение за пренасочване на повикванията към тези телефони към центровете 112.
Приемането на законопроекта ще осигури на гражданите, намиращи се на територията на България, непрекъснат, бърз, лесен и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
В хода на дискусията, членовете на комисията направиха конкретни предложения с цел усъвършенстване на законопроекта, като заявиха, че ще ги внесат между първото и второто му четене.
След проведените дебати, Комисията по транспорт и съобщения, с 10 гласа „за” и 4 гласа „против”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има доклад на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Има думата председателят на комисията господин Венелин Узунов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65,
внесен от Министерския съвет на 12.08.2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по политиката при бедствия и аварии разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65 от 12.08.2008 г.
На заседанието присъстваха: Делян Пеевски - заместник-министър на извънредните ситуации, Стоян Граматиков – главен директор на Главна дирекция „Национална система 112” в Министерството на извънредните ситуации, и Пенка Менкаджиева – съветник в министерството.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министъра на извънредните ситуации Делян Пеевски.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Узунов, следващите три абзаца отново излагат мотивите и съдържанието на законопроекта. Има още три становища на три комисии, а времето, както виждаме, е по-малко от 30 минути.
Бихте ли се съгласили да ни запознаете с констатациите и въпросите на народните представители, за да можем да чуем и заместник министър-председателя? Вярвам, че госпожа Етем ще бъде и утре, когато самите дискусии евентуално продължат. За да отхвърлим тази част от процедурата, да се съсредоточим върху констатациите на самата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Това ще направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: „В хода на обсъжданията от страна на народните представители бяха повдигнати редица въпроси, изказани мнения и направени бележки относно:
- мотивите, налагащи дейността да бъде регламентирана от отделен закон, а не това да се направи като част от друг закон, например в Закона за защита от бедствия;
- по какъв начин е решен въпросът за регламентиране на Системата за спешни повиквания 112 в европейската законодателна практика;
- използването на твърде много условни, двусмислени и неясно определени понятия. Посочените конкретни длъжности биха довели до промяна на закона в случай на тяхна актуализация. Подчертана бе нуждата от прецизиране на текстовете, даване на по-точни формулировки и избягване на разтегливи понятия;
- препоръчано бе законът да бъде по-синтезиран и рамков, като организацията, заплащането и отговорностите на служителите и други устройствени характеристики да бъдат застъпени в поднормативен акт.
След проведените разисквания Комисията по политиката при бедствия и аварии с 8 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме предложения Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, внесен от Министерския съвет, на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси. Има ли представител на комисията?
Заповядайте. Струва ми се, че ІІІ е същественото. Представете началото и заключенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 № 802-01-65,
внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.
На заседанието, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, внесен от Министерския съвет.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 изцяло хармонизира нашето право с изискванията на Директива 2002/22/ЕО по отношение на предоставянето на тази услуга.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Следва доклад на Комисията по здравеопазването.
Има думата господин Кумчев - заместник-председател на комисията. Струва ми се, че последният абзац на първа страница е същественият.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, колеги! Позволете ми с няколко думи да ви представя доклада за първо гласуване на Комисията по здравеопазването:
„В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха безпокойство относно тригодишния срок за съхраняване данните от регистъра, чл. 16, ал. 1, както и ограничаване на кръга от субекти, които имат достъп до данните на регистъра, чл. 16, ал. 2, и отправиха препоръка към вносителите между първо и второ гласуване на законопроекта да бъде направено необходимото за прецизиране на съществуващите неточности.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Да чуем и последния доклад - на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГОРОЛОМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 № 802-01-65,
внесен от Министерския съвет на 12.08.2008 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 17.09.2008 г., разгледа внесения Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
На заседанието присъстваха: господин Ангел Чакъров - заместник-министър, и госпожа Пенка Менкаджиева – съветник в министерството.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите на Министерския съвет Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерския съвет на 12.08.2008 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 17.09.2008 г. с 15 гласа „за”, 0 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Гороломов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Забележките бяха ли прочетени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може да се прочете, за да се чуе. Добре е да се направи това.
Господин Гороломов, бих Ви помолил, както предлага господин Иванов – да се чуят забележките, които са фиксирани в доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГОРОЛОМОВ: Да допълним доклада:
„Приемането на този закон ще гарантира достъпа на всички служби за спешно реагиране до нуждаещи се граждани – потребители на телефонни услуги. Детайлно регламентирани са правата и задълженията както на службите за спешно реагиране, така и на гражданите, ползващи услугите на Националната система за спешни повиквания.
Във връзка с координацията на служителите, работещи в системата на телефон 112, размера на тяхното заплащане и териториално действие на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 въпроси бяха поставени от народните представители Минчо Спасов, Елиана Масева и Яни Янев.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите на Министерския съвет Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага” това, което казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както виждате, господин Иванов, не са развити самите въпроси. Можете да си поправите малко работата при изготвянето на доклади в комисията.
Давам думата на министъра на извънредните ситуации госпожа Емел Етем да представи съображенията на вносителя. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, запозната съм с дебатите, които са протекли в петте комисии, които разглеждаха на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект. Първо искам да ви благодаря за заинтересоваността във връзка с телефон 112, защото дискусиите са били много активни. Виждам, че интересът на народните представители е много голям.
Господин председател, аз не знам други законопроекти да са разглеждани в толкова много комисии и това ми дава уверението, че този закон, като излезе от Народното събрание, ще бъде точно този закон, който е необходим на няколкото структури, които имат ангажимент да изграждат, въвеждат и експлоатират 112, и на гражданите на Република България, за които се предоставя тази услуга по европейската директива.
Въпросите, ако мога да ги систематизирам: защо е необходим законът, защо не е част от друг закон, има ли се предвид европейската практика и друга такава, защо някои норми, които бихме могли да отразим в наредби, влизат в закона, ги обобщавам? Ще ви отговоря на всички тези въпроси, уважаеми колеги.
Ако позволите, да започна с необходимостта. Необходимостта от приемането на такъв самостоятелен закон се налага, първо, от голямата обществена значимост на този телефон: Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Както и преди малко ви казах, възлагат се нови задължения и отговорности на структури, чиято дейност е регулирана с отделни закони. Да припомня още веднъж на народното представителство: система 112 се изгражда от Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и Министерството на извънредните ситуации. Това е национална система, не е ведомствена система. По тази причина в досега съществуващите закони, по които работим, няма залегнала никаква информация за телефон 112 и поради високата обществена значимост на тази национална система се налага да приемем закон, с който да регламентираме неговото съществуване. Също така законът регламентира взаимодействието между всички тези структури. Нали си давате сметка, че с една наредба не можем да възлагаме на няколко министерства и на различни структури да си взаимодействат и да изпълняват отговорни функции, каквито има разписани в този закон.
Законът определя правата и задълженията на гражданите, защото, уважаеми народни представители, освен че Република България по директивата осигурява безплатната услуга за всички наши и чужди граждани, намиращи се на територията на страната, тази система, както можете да се досетите, е изключително важна и ценна за всички ни. За нея Република България ще продължава да влага ресурс и средства, за да я поддържа, да я доразвива, да я усъвършенства като всички други системи, които съществуват на територията на страната ни, и гражданите имат преки задължения освен правото да я ползват, така че тук ясно трябва да регламентирате. Затова ви моля да бъдете прецизни, когато гледате текстовете между първо и второ четене наистина да предприемем такива мерки, с които не само да дисциплинираме нашите граждани, но да ги научим, че телефонът е изключително важен и ценен за тях. Той е тяхното спасение, той е техният приятел.
Също така законът определя структурата и функциите на Националната система за спешни повиквания. Отговорностите за нейното изграждане, поддържане и развитие, както ви казах, се регламентират ясно и точно между различните институции, правата и задълженията на гражданите, органът, отговорен за адекватното информиране на гражданите за съществуването и използването на телефон 112.
Предназначението на Националната система е да осигури на гражданите на територията на Република България непрекъснат, бърз, лесен, безплатен достъп до службите за реагиране, за да получат помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им. Националната система включва центрове за приемане на спешни повиквания с телефон 112 – шест центъра, националните служби за спешно реагиране и взаимодействието между тях. За да ви припомня, това са Спешна медицинска помощ, Гражданска защита, Полиция, Пожарна. Също така реагират и служителите към Министерството на транспорта, които имат вменени функции за морско и водно спасяване, така както и ни партнират в битката за живота на хората и неправителствени организации като Български Червен кръст, Планинска спасителна служба. Имаме вече постъпили към нас и предложения за взаимодействие и партньорство с други такива неправителствени спасителни органи, така че тази система ще се налага все повече като изключително важна за жителите на Република България.
Центровете 112 приемат, автоматично регистрират и обработват спешните повиквания при непрекъснат режим на работа: 24 часа, 365 дни, и така е от 30 септември 2008 г., анализират и предават обработената информация на службите за спешно реагиране в зависимост от вида на спешните случаи, съхраняват и архивират информацията за спешни повиквания.
По дебата за срока, който се е провел в Комисията по здравеопазването, искам да информирам народните представители - ние сме се позовавали на съществуващите в България и в нашите институции практики, използвали сме практиката на Спешна медицинска помощ. Те ползват 3-годишен срок и затова ние сме предложили на вашето внимание... (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Да, както и в Закона за архивите има регламентирани тези случаи. Така че ако народните представители решат нещо друго, между първо и второ четене сме готови да коментираме с тях, но сме ползвали съществуващи практики, съответно и достъпа до информация в този тип системи.
При изграждането и функционирането на центровете се осигурява възможност за приемане и обработване на повикване към 112 и в случаи на прекъсване на работата на съответния център поради бедствия в обхвата на действие или поради други причини. Това значи, че всички останали центрове могат да покрият този център, който в момента излиза от строя. Така е направена системата, че са взаимозаменяеми и гарантират непрекъснат цикъл и обслужване на българските и чуждите граждани. Националните служби за спешно реагиране са посочени в чл. 19, ал. 1 на законопроекта. Те определят контактните точки за приемане на спешните повиквания от центровете и създават в тях работни места с обучени служители за осъществяване на директна, автоматична и непрекъсната връзка с информационната система на 112. Тези служители управляват ресурсите на съответната служба в процеса по оказване на помощ. Или във всички областни звена на Полицията, на Пожарната, или на структурите на МВР, на здравеопазването - с центровете за спешно реагиране, и на Министерството на извънредните ситуации - с ОКИЦ-овете, има изнесени точки, в които постъпват сигналите от 112, които касаят конкретната област. Оттам съответните институции, а не операторите на 112, трябва да координират силите за реагиране.
В законопроекта са регламентирани правата и задълженията на българските граждани. Законопроектът съдържа и административно-наказателни разпоредби, с които определя вида на нарушенията, вида и размера на наказанията, реда за установяване на нарушенията и реагиране на отговорността.
Въпросите, които в някои от комисиите са засегнати: защо някои от въпросите са подробно разписани? Уважаеми колеги, това се налага от естеството на работа на тези спешни центрове. Както в началото ви казах, става дума за много бърза и спешна реакция в името на живота на гражданите. Отговорността е изключително голяма и не можем да си позволим да я разписваме с някакви поднормативни уредби като наредба, инструкция, правилник или нещо друго, затова сме използвали и европейската практика. Тук отговарям на някои депутати, които са попитали: има ли такава практика в Европа? Да, Финландия, Испания, Латвия и Литва имат такива закони. В Румъния също има. Тяхната административна уредба е малко по-различна, но и те също са регламентирали с такъв тип документи взаимодействията на силите и са вменили съответно точно и ясно отговорностите на различните институции. При нас, тъй като силите за реагиране се намират в няколко министерства, това изключително, още по-сериозно налага ние да разпишем в закона съответно отговорностите на всички тези служби.
Законопроектът предвижда и паралелно да се използват сега съществуващи на територията на страната ни спешни телефони: 150, 160 и 166. Те се приемат паралелно с единния номер 112. До края на 2009 г. те ще съществуват в този си вид, след това се предвижда да се запазят тези номера, а повикванията автоматично да бъдат прехвърляни към телефон 112, за да може да гарантираме всичко това, което виждате, че сме заложили в закона: правото на гражданите, съответно да се търси отговорност на службите и на институциите, да се съхранява и архивира тази информация, за която преди малко ви споменах.
Приемането на закона ще осигури пълно съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 и 4 от Директива 2002/22 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета.
Готова съм да отговарям на вашите въпроси. Надявам се на ползотворна дискусия между първо и второ четене, така че въпросният законопроект да излезе като един много добър закон, обслужващ гражданите на Република България и даващ ясни и точни правила на взаимодействие между институциите. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, уважаема госпожо министър, и от името на участващите в заседанието народни представители - за подробното ви изложение, за това, че взехте отношение още на този етап по редица от въпросите, които бяха повдигнати. Права сте, че законопроектът привлича особен интерес и сред народните представители, и в обществото. Очевидно е, че предстои сериозна дискусия, която ще се състои утре, по време на пленарното заседание, в началото на пленарния ден. Вярвам, че и в хода на утрешното заседание ще имате възможност допълнително да вземете отношение по повдигнати въпроси от народните представители. Още веднъж ви благодаря.
Уважаеми колеги народни представители, предстои да закрием днешното пленарно заседание. Преди това няколко съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще заседава на 16 октомври 2008 г., четвъртък, от 14,15 ч. в зала 248 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по правни въпроси ще проведе съвместно заседание с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 15 октомври 2008 г., сряда, от 16,00 ч. в зала 232 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание също днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 132 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание отново днес, от 14,30 ч., в зала 130 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание на 16 октомври 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по бюджет и финанси ще има извънредно заседание на 16 октомври 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 в сградата на пл. „Александър І”.
Комисията по здравеопазването ще има заседание на 16 октомври 2008 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 в сградата на пл. „Александър І”.
Предстоящи гласувания: Проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна; Проект за решение за откриване на Факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен; гласуване на Проект за решение за промяна в ръководството на Комисията по отбраната; гласуване на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки; гласуване на второ четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси.
Гласуванията ще бъдат утре, 16 октомври 2008 г., от 9,00 ч. тук, в пленарната зала на Народното събрание.
Предстои като първа точка от утрешното пленарно заседание да подновим обсъждането на Проект за решение по инцидента в Петрич.
Закривам днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание е утре, 16 октомври 2008 г., от 9,00 ч. в залата на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова

Татяна Калканова