Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, вчера отложихме разглеждането на точка първа – проект за декларация относно осъждане на политическо насилие, упражнено след изборите в гр. Петрич, с цел да бъде съгласуван окончателно между парламентарните групи проект на текст за декларация. Доколкото съм информиран от колегите, такъв текст е съгласуван и ще го получите в следващите минути.
Едновременно с това поканихме господин министъра на вътрешните работи Михаил Миков да бъде тук, когато се обсъжда тази точка. Той е тук, в Народното събрание.
Добре дошъл на господин министъра!
Предлагам следното като процедура, колеги – да гласуваме да преминем към разглеждането на точка първа от програмата ни, преди да извършим гласуванията, които ни предстоят, тъй като те са доста, да имаме възможност да чуем и министъра на вътрешните работи, междувременно да ви бъде раздаден и текстът на проект за декларация, за да можем да вземем отношение по този наистина твърде обезпокоителен и доста тревожен случай.
Правя това процедурно предложение – да преминем първо към точка първа от нашата седмична програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Георги Юруков от Коалиция за България, който вчера е участвал в консултациите по проектотекста, с две думи да информира пленарната зала кога можем да очакваме проектът да бъде раздаден, след което да чуем изложението на господин министъра.
Имате думата, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
В продължение на повече от половин час вчера всички политически сили, представени в парламента, в това число представители на независимите народни представители, участвахме в консултации по изготвяне на текста на декларацията. Тя е приета без възражения от всички представители. Категорично се осъжда упражненото физическо насилие. В самия текст на декларацията, който след малко ще бъде раздаден на всички народни представители, се акцентира върху това, че българският парламент, българското общество трябва да положат максимум усилия и действия за недопускане на подобни прояви и в обществения живот, не само в политическия живот. Така че категорично осъждаме това физическо насилие, в това число и недопускане на никакви други форми на груби прояви. Текстът е много ясен, така че предлагам господин министърът ако има нещо, да ни запознае, докато дойде декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разполагате ли със самия текст, господин Юруков?
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: В момента не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случая моля лично да проследите възможно най-бързо да бъде раздаден. Благодаря Ви за консултациите.
Господин министър, моля Ви да вземете думата, за да информирате Народното събрание по въпроса, който разглеждаме.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че и аз не разполагам с текста на декларация. Бих могъл да взема отношение по нея, но може би по-късно.
На 14 октомври т.г., рано сутринта, в 4,50 ч. е постъпил сигнал в дежурната на Министерството на вътрешните работи от болница, че Огнян Тетимов е настанен в нея, поради нанесени му телесни повреди. Въпреки че няма постъпила такава официална жалба, е проведен разговор между началника на районното управление и пострадалия по телефона. В телефонния разговор пострадалото лице е описало ситуацията, при която в китайския ресторант на комплекс „Киното” е бит от лица, които са го насилвали да подпише декларация за отказ от членство в общинския съвет на гр. Петрич, възникнало като резултат от последните частични местни избори за общински съветници.
Проведени са незабавно необходимите действия - установени са лицата, които са извършили престъплението, като едното от тях е задържано, другото се е укрило и е обявено за общодържавно издирване. Едновременно с това са проведени и действия по разследването: оглед на местопроизшествие, разпити и др., в присъствието на прокурор от районната прокуратура. Проведени са и разпити в София, където по-късно е било настанено битото лице - в Пирогов, както и разпит на самия пострадал.
В резултат на цялостната дейност с постановление на районна прокуратура е задържано за довеждане пред съд лице, на което преди това е повдигнато обвинение за нанасяне на средна телесна повреда на представител на обществеността и за отвличане.
По случая продължават процесуално-следствените действия, разбира се, и издирвателните действия по отношение на другото лице, което ще бъде привлечено по този случай.
Това е информацията накратко, която мога да представя пред Народното събрание. Сами разбирате, че в детайли данни на лицата, които са извършили престъплението, не би било редно да се представят на този етап на Народното събрание преди съдебната система да е свършила своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, всеки момент ще мога да ви запозная с текста на проектодекларацията. Очаквам да ми бъде донесен до минута.
Разполагаме с възможността, въз основа на вчерашния проект, който очевидно основно е останал същият, ако желае някой от народните представители да вземе отношение, да изрази мнение на парламентарна група или свое лично, а и доколкото министърът на вътрешните работи е тук, да отправи към него допълнителен въпрос във връзка с информацията, която той ни изнесе, имайки предвид естествено и тези ограничители, който той спомена от гледна точка на възможности и рамки, които трябва да спазваме по отношение на информация в пленарната зала.
Има ли някой, който желае думата?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Ние сме особено удовлетворени от това, което стана вчера след внасянето на нашата проектодекларация. Вижда се, че цялото народно представителство в Четиридесетото Народно събрание, взимайки все поука от множеството подобни случаи в последно време, взема мерки и тези мерки засега се състоят в тази декларация, която ще бъде гласувана. Тя стана много по-добра от онази, която внесохме първоначално. Ние сме удовлетворени и от действията на МВР, тъй като почти незабавно беше идентифициран и задържан единият от престъпниците, от биячите. Търси се и другият.
Ние сме удовлетворени и от това, че главният прокурор господин Велчев потърси връзка с нас по повод на случая и прояви своята загриженост, веднага направи всичко необходимо в качеството си на главен прокурор да бъде санкциониран случаят по съответния ред. Всичко това показва, че в българския политически живот има един нов момент – всички са осъзнали опасността от това, което става предвид на проведените местни избори първоначално миналата година и на проведените частични избори на няколко места тази година. В тази връзка съществува вече един консенсус. Бих очертал като съставна част от него и промяната в Наказателния кодекс, която беше извършена по повод на купуването на гласове, която, надявам се, няма да бъде последна, защото считаме, че наказанията трябва да станат по-тежки.
Неслучайно вчера в тази контактна група беше констатирано, че купуването на гласове и тези уродливи явления при провеждането на изборите, които ни връщат в по-миналия век дори, в годините на Дочоолу и Гочоолу, защото в случая е бил спрян токът в половината села на Петричко и бюлетините са броени на тъмно, всичко това сочи, че българската политическа класа разбира какви са опасностите пред целия демократичен процес и пред цялата политическа система на България, от което трябва да си вземем поуки при приемането на Закона за политическите партии. Вчера той мина на първо четене. Решаващото ще бъде обаче второто четене, както и при промените и изработването на нов Избирателен закон за провеждането на следващите избори. Мисля, че този консенсус в случая е показателен, защото макар че единодушието се отнася до активист, до член на „Атака”, никой не знае от коя политическа сила ще бъде следващият пострадал.
Така че това, което правим в момента, има превенцията, има значението за всяка една политическа сила, която спазва законите и която действа по съответния конституционен ред на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Позволете да ви запозная с проекта за текст и ще дам възможност и за други изказвания:
„Проект
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание относно осъждане
на физическото насилие, упражнено след изборите
в гр. Петрич, проведени на 11 октомври 2008 г.

Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание, на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- съзнавайки че агресивният език и поведение, продажбата на партийни регистри на местни избори и купуването на гласове неизбежно преминава в брутални криминални изяви;
- подчертавайки изключителната загриженост от физическо насилие срещу опоненти в парламентарно и извънпарламентарно представени сили;
- предупреждавайки за опасност от използване на насилие в политическия живот
ЗАЯВЯВАМЕ:
- осъждаме физическата разправа срещу Огнян Тетимов;
- призоваваме Министерството на вътрешните работи и правосъдните органи за бързо разкриване и наказване на извършителите на това престъпление.”
Подписано е от представители на парламентарните групи на Коалиция за България, НДСВ, Движението за права и свободи, Демократи за силна България, Българска нова демокрация, Обединените демократични сили, Български народен съюз, Коалиция „Атака” и независими депутати. Това е текстът. Надявам се, че в момента го получавате, можете да се запознаете с него.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Ние тук се превърнахме в някакво място за осъждане на думи на неща, които се случват всеки ден. Днес били журналист, утре били съветник и Народното събрание осъжда. Естествено, че осъждаме това деяние, има си хас да го похвалим, но има ли това някакво значение?
Казва се, че Народното събрание трябва да вземе мерки тези неща да се преустановят. Какви са тези мерки? Словесно осъждане – това не е никаква мярка! Аз, разбира се, ще гласувам за тази декларация и я подкрепям, и остро осъждам това, което се върши, но вижте какво става – всеки ден на някой му потрошават кокалите хора, които са доста известни. За мен, откровено казано, няма значение дали това е журналист, дали е местен съветник или депутат, или какъвто и да е обикновен гражданин. Дали някакви мутри ще счупят кокалите на един ватман или на един депутат, няма никакво значение. Това е посегателство върху български гражданин – открито, нагло, в ресторант, пред очите на хората. Това означава, че тези типове не дават пет пари за никаква власт.
Крайно време е властите в лицето както на нашата законодателна власт, така и на изпълнителната власт, да не говорим за съдебната, да направят нещо.
Гледам, че колегата Ненко Темелков е внесъл предложение за повишаване на наказанията за отвличане, но трябва да бъдат завишени още и трябва няколко души наистина да пострадат много тежко с присъди за това, че са си позволили да трошат кокалите на хора и да ги бият. Каква е разликата между този съветник и лекаря от ботевградската болница? За мен няма никаква разлика. Това са хора, които тежко са пострадали по един варварски начин и ние трябва да вземем мерки. Тези мерки, които можем да вземем, са законодателни, защото това е нашата специфика, както при другите органи да бъдат любезни да си приложат тяхната специфика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Дилов, след него господин Георгиев.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в диспозитива на декларацията ние безспорно предупреждаваме и осъждаме факта, че все повече физическото насилие се проявява като способ за разрешаване на различни проблеми не само в политиката, а изобщо в публичния живот. Петър Берон спомена преди малко случая в ботевградската болница.
Това, на което искам да ви обърна внимание, е, че Петрич е особено показателен, а и при преминалите частични местни избори в някои други общини има друг феномен, който наистина, когато парламентът приема ново изборно законодателство за политическите партии, трябва да има предвид. Ние сякаш много се съсредоточаваме върху това осъдително явление – купуването на гласове. Но има много по-драстично явление, които ескалира във физическо насилие – такова е продаването на партии. За съжаление, има парламентарно представени политически формации, които просто продават своите регистрации, особено по време на местните избори. Съответно ги продават на хора, които имат свободни пари и голямо желание да присъстват активно в местната власт. Получават се уникални явления като ромски махали, които внезапно се влюбват в единния светъл идеал на комунизма, а пък на следващите избори – в съвсем друг...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това е естествено.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: ... в съвсем друг единен светъл идеал. А уж бяха сърдити на Гео Милев, че ги излъгал, че септември ще бъде май и си продали дърветата.
Извън шегите, този феномен съвсем естествено се превръща в пряко физическо насилие, какъвто е случаят в Петрич. Разбира се, в момента ние не можем да дискутираме детайлите около това насилие, но там се случи нещо, което всеки, участвал на тези избори, го знае добре – просто една криминална групировка, свързана с бивши митничари, се опита през няколко политически формации и в момента продължава да се опитва да вземе местната власт, директно, пряко в различни листи и с пряко представителство на купени политически регистрации.
Ако наистина нашата зала може да направи нещо не на думи, то е в следващото политическо законодателство да се опита да пресече възможността за такъв тип продажби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги! Вчера взех думата по въпроса, по който излизам. Пак повтарям: аз подкрепям декларацията и ще я подпиша.
Но искам да насоча отново вниманието ви към следния факт. В деня, когато става това насилие срещу Огнян Тетимов щурмоваци на политическа партия „Атака”, предвождани от евродепутата Десислав Чуколов, отиват в Държавната агенция за младежта и спорта. Там се намира работното място на Димитър Кисьов. Преди това той е заплашван по телефона, че ще му се случат някои неща. Няколко часа след това тези щурмоваци начело с Десислав отиват там и започват да го търсят. Депутатът Чуколов на няколко пъти посещава шефа на агенцията и иска да бъде изхвърлен Димитър Кисьов. Защо? Заради няколко плаката или листа, не знам как да ги нарека.
Преди това същият човек, за това държа жалбата, е нападнат в Студентския град, слизайки с асансьора от десетия етаж. Влиза човек, който вади пистолет и отново го заплашва в същия стил: „Ти докога ще ни тормозиш” и така нататък.
Аз не правя връзка, че този случай има връзка с другия на 13-14-и, но ми прави впечатление, че едно и също лице в разстояние на месец и нещо е заплашвано именно с тези доводи – да престане с активната политическа дейност.
За първия случай лицето е подало жалба към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Аз ще помоля, тъй като тя не е насочена и към Министерството на вътрешните работи, да я предам сега на господин министъра.
За втория случай също се изработва жалба. И ако вие разрешите и кажете, че е уместно да се уведоми Европарламентът за участие на евродепутат в политическо насилие, ще го направя и ще я отправя и там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че тази декларация и поводът, поради който тя беше изготвена, не могат да не възбудят основателни тревоги, основателно безпокойство не само сред народните представители, но и сред цялото българско общество.
Този конкретен случай е показателен и ние от Движението за права и свободи искаме да обърнем специално внимание на това, че за съжаление в българския политически живот от няколко години насам – имам предвид от 2005 г., в българския политически живот започна да се налага един тип поведение, един начин на действие и говорене, който не би могъл да бъде описан по друг начин, освен като агресия, агресивен тон, агресивен тип поведение, който неминуемо понякога би могъл да доведе и до упражняване на физическо насилие.
Ето, срещу това ние въставаме, срещу това изразяваме нашето безпокойство и неслучайно текстът на декларацията започва с израза „Съзнавайки, че агресивният език и поведение, наред с останалите явления като продажбата на партийни регистри и купуването на гласове, неизбежно преминава в по-брутални криминални изяви.”
Агресивното поведение, агресивното говорене, което се наложи и се налага в българския политически живот преимуществено от една политическа сила според мен и не само според мен е нездравословно за българския политически живот. Не е здравословно, тъй като създава ясни предпоставки и поощрява без съмнение онези субекти, които са склонни и към физическо насилие.
Аз искам да използвам този повод, за да обърна сериозно внимание и да призова всички политически сили: нека да повишим степента си на нетърпимост към агресията в българския политически живот, за да не се налага все по-често да осъждаме с декларации конкретни изяви вече и на физическо насилие.
Що се отнася до другите причини, поради които се наблюдават случаи на физическо насилие, някои от които са изброени тук, явлението купуване на гласове стана вече не само проблематично, но бих казал ендематично за българския политически живот. Крайно време е, приемайки промените в изборното законодателство, приемайки промените в Закона за политическите партии, да се потърсят ефективни механизми за противодействие на това явление, което, както виждаме, освен до тотално изкривяване на изборните резултати, води и до нажежаване на обстановката и до физическа саморазправа.
Може би трябва да се помисли вместо непрекъснато да се иска касация на избори в тази или онази община, когато е констатирано купуване на гласове, може би трябва да се потърсят други механизми, като например на партията, която е уличена в купуване на гласове, да й бъдат отнети всички гласове, които е получила в съответната община. По този начин ще бъде наказана само тази конкретна политическа партия, без да се наказва цялото общество и отново безкрайно, безкрайно да се удължава агонията в тази община и да се насрочват все нови и нови избори. И хората там да се отчаят окончателно от политиката и от политическите партии като цяло.
Мисля, че ние всички трябва искрено да се обединим около тезата, че купуването на гласове, продажбата на регистрация, разбира се, но най-вече агресията, която се налага в политиката, са уродливи явления, които не са допустими в съвременна България – член на Европейския съюз, и цялото общество, всички държавни институции и парламентът, най-вече правоохранителните органи трябва да предприемат решителни действия за противодействие срещу тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Уважаеми колеги, министърът на вътрешните работи помоли да бъде извинен. В 9,30 ч. има публичен ангажимент – откриване на конференция по престъпления в киберпространството, както разбирате, въпрос с наистина много остра актуалност. Помоли да бъде извинен от народното представителство.
Думата има господин Камов.
Докато господин Камов вземе думата, колеги, бих предложил своевременно да преминем и към гласуването на текста. Проблемите, които се засягат, са достатъчно сериозни и остри, за да ги дискутираме и по време на обсъждането на изборното законодателство и по Закона за политическите партии. Нека не се стараем сега да изчерпим целия кръг проблеми, свързани с този конкретен случай.
Заповядайте, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Аз ще подкрепя това предложение за декларация. Преди мен обаче вече беше казано, че парламентът може да направи повече.
Преди да предложа нещо съвсем конкретно, искам да кажа, че се чувствам в морално силна позиция, защото кандидатът на Политическо движение „Социалдемократи” господин Кирил Кирилов спечели своите 343 гласа, така както, убеден съм, мнозинството в тази зала вярва и иска да се печелят избори у нас. За съжаление, тези гласове не само не са достатъчни за избор на съветник, но и всичко, което видях с очите си в кампанията в Петрич, за мен говори за едно: истинската политическа дейност на избори има все по-малък шанс в България. Не вярвам някой да приеме този извод като пресилен. Не се обръщам към тези в залата и се надявам да са малко, които самите правят това.
Но освен купуването на гласове - безспорен, доказан феномен и в Петрич, впрочем мисля, че това вече е норма, освен продажбата на политически партии – нещо, което се вижда с просто око и трябва да си много голям наивник или съвсем неосведомен, за да не разбереш за какво с тава дума, има и още едно друго много уродливо явление при тези и други избори – безнаказаното упражняване на политическата власт по време на избори. Конкретно – кмет на село, който ултимативно задължава своите съселяни да гласуват за неговата партия, защото в противен случай ще им се случи еди-какво си и еди-какво си.
Господин председател, имам следното предложение. Ние сме преди приемането на изменения и допълнения в изборното законодателство. Много политически сили изразиха волята това да стане много преди изборите, а не в 12 ч. без 5 мин., както обикновено се случва това.
Президентът на страната през м. юли свика, организира Кръгла маса и там вече бяха изразени много становища. Сега на ход е парламентът. Аз Ви предлагам – дали по Ваша инициатива или по инициатива на председателството да се опитаме всички да се обединим, както вярвам, че днес ще стане по повод на декларацията, да се обединим, но не декларативно, върху няколко основни принципа за промяна на изборното законодателство.
Ще дам конкретен пример. Има направени предложения, включително от нас – социалдемократите, за въвеждане на задължително гласуване. Ако този принцип дава ефектите, за които се твърди, парламентът може да се обедини около това и да премине без конфликти, без използване на мнозинство за налагане на позиции към провеждане на една такава реформа. Могат да бъдат дадени и още много други конкретни неща.
Затова аз ви призовавам: Петрич е много лош повод, но е повод час по-скоро ние да направи нашата – на Парламента, сериозна стъпка към радикална промяна. В противен случай ние тук или други след нас ще приемат декларации и нищо няма да се промени към по-добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че приемането на днешната декларация трябва да бъде и начало за законодателна инициатива на нашия Четиридесети парламент, за да се спре политическият бандитизъм, който наблюдаваме в последните три избора в страната.
Считам, че ескалацията на напрежение, която се увеличава с всеки изминат ден сред политическите партии, не може да не остане и да не даде отражение върху обществото.
Ставаме свидетели на грозни прояви, които бяха характерни за началото на миналия век, за 20-те години. Това не може да не буди у нас притеснения за това, че България като член на Европейския съюз стана пример в доклада съответно от Европейския съюз за купуване на гласове. Всичко това буди тревоги, буди тревоги предполагам у всеки един от вас, а и у политическите партии. Купуването на гласове стана модел, с който показахме на Европа как по съвременен начин може да бъде променена волята на хората.
Считам, че сме в дълг към обществото. И в навечерието на предстоящите избори – за депутати в Европарламента и за национален парламент със законодателната програма трябва най-строго и по най-безпощаден начин да направим нашето законодателство такова, че да се прекратят всякакви опити за купуване на гласове и за промяна вота на хората. Крайно време е да се приеме Законът за изборната администрация и Законът за нашите евродепутати.
Считам, че приемането на тази декларация днес трябва да бъде сигнал и знак за сериозната работа, която предстои на този парламент, за да сътворим такова законодателство, което действително да не дава възможност за такива пошли прояви на насилие, за промяна на народния вот в предстоящите отговорни моменти за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може ли да си зададем въпроса беше ли необходима тази декларация, когато това държавно устройство си има органи, когато е извършено едно престъпление, а това е така, няма спор по този въпрос – да го разкрият, да повдигнат обвинение и да го накажат.
Моят отговор и отговорът на Българска нова демокрация е „да”, но трябва да бъдем напълно наясно, че става въпрос за един политически акт, който изразява волята на Народното събрание. Това е изключително важно, защото ако Народното събрание като институция понася критики, сигурно и основателни, значителна част от тях са свързани с това, че липсва воля. В този акт волята е изразена. Волята в този акт е подкрепена от всички парламентарни сили. Това е вторият важен момент. И волята, изразена в този акт на тази най-висша институция, би трябвало да задължи всички парламентарно представени и непарламентарно представени сили в своята работа по места със своите органи да въведат тази норма на поведение, която е прокламирана в декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, тази декларация е повод за размисъл. Разбира се от ДСБ ние ще я подкрепим. Но бих искал да не свикваме с това, което става, особено, когато става дума за избори за демокрация. Има дори една известна фраза, че изборите при демокрацията са най-добрият начин да се избегне насилието, че тъкмо, за да се избегне насилието, има демократични процедури и има избори. По-добре с бюлетини, отколкото с куршуми. По-добре през избори, вместо насилие. Когато на самите избори и през тях насилието излиза на повърхността и става практика, това означава, че самата демокрация е в дълбока криза.
Между многото неща, които могат да бъдат казани за този управленски мандат, е и фактът, че ние имаме категорично влошаване на изборния процес в България, ние имаме трайно настаняване на най-лошите практики от демокрацията още в нейната зора, в нейния сив, мръсен период. Изведнъж всичко това се случва пред очите ни и то след като сме били членове на Европейския съюз.
Има два начина да се подходи към всичко това. Единият е да се възприеме този път, който ние в момента поемаме – чрез някакви слова, речи, искрени разбира се, да се преодолява всяка от тези малки миникризи с надеждата, че това нещо няма да се разгърне, няма да избухне на високо национално ниво. А другият е съвършено сериозно да се заемем и да изградим консенсус относно промените в изборното законодателство. Ако ще трябва да се говори, ние можем да продължим да говорим, оттук нататък винаги ще има избори и аз се опасявам, че тази тенденция ще продължи.
Ако трябва да се направи нещо, сега е моментът да се направят радикални предложения за промяна в изборното законодателство. Ние имаме съгласие за това, че имаме влошаване на ситуацията. Можем още сега да постигнем консенсус. Той ще бъде добър и за партиите, и за обществото. Това е рядък случай. И няма как тези, които са против тези промени, против радикалните мерки срещу купуване на гласове, една от най-уродливите мерки, срещу влизането на тези мръсни пари, тъкмо заради това в политиката, няма как тези, които са против тези радикални мерки, да избегнат подозрението, че смятат да ги прилагат на следващите избори. Това е рядък шанс за консенсус между управляващи и управлявани. Случаят е трагичен, но нека да го превърнем във възможност, с която да подобрим изборните практики в България. Защото, ако това не що се получи и се увеличи на следващите парламентарни избори, то тогава доверието в самата демокрация ще бъде на толкова ниско ниво, че тя няма да може да се защити. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илчев желае думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
И Парламентарната група на НДСВ подкрепя, естествено, тази декларация, което не крие никаква изненада. Констатирахме и факта, че стигнахме до нея вчера по един удивителен и според мен безпрецедентно кратък и безпроблемен път. Имаше малък спор дали да бъде цитиран и случаят с директора на ботевградската болница, който по-скоро изразява нашето стъписване пред тревожността и размерите на явлението, което е обект на тази декларация.
Естествено, че напълно уместни са и всички препоръки, които се направиха до този момент от тази трибуна. Защото и секторът за сигурността е длъжник на българското общество, както и отделни ръководители в този сектор. Нали не се съмнявате, че и в момента патрулите, които са дежурни, или преживят поредния дюнер в кварталното кафене, или водят безсмислени разговори с частни лица, вместо да обикалят райони, където биха могли да засекат и да пресекат в зародиш подобни актове на насилие.
Но ние все пак се концентрираме върху тези актове на насилие, които кореспондират с недъзите на политическата ни система и с недъзите в мисленето на един или друг политически или партиен щаб. И тук трябва да бъдем напълно откровени – на българската политическа сцена се появиха лица и партии, които безкритично използват езика на омразата, които апелират безкритично към конфронтация в най-различни размери и по най-различни поводи. Част от лидерите на тези политически сили предпочитат вместо в спортно или обикновено облекло, да ходят в униформа и казват, че така е по-удобно. Разбира се, че е по-удобно, то това означава ли, че ние тук можем да облечем анцузи, анораци или ловджийски облекла, или нещо от складовете на Министерството на отбраната? Нали всички знаем, че едно униформено облекло съдържа съвсем друго послание както към тези, които те следват, така и към тези, които не те следват. Вие се сещате за какво говоря.
В обобщен вид народът е казал по такъв повод, че който сее ветрове, той обикновено жъне и бури. И ние ще продължим да жънем бури – малки, средни и големи. И това не бива да ни учудва, уважаеми колеги.
Например на колегите от „Атака”, за да не останат с усещането, че нещо намеквам, а не се доизказвам, ще им кажа, че има огромна разлика между индивидуална храброст и колективна наглост. Индивидуалната храброст има освен своя носител и свое горе-долу подходящо място, за да бъде реализирана. Тя не е, да кажем, под прозорците на една институция. Тя на се измерва с бързото, припряно изминаване на късото разстояние от банките до тази трибуна. Тя не е в киселата гримаса и вечно сбърчените вежди. Тя не е в заклеймяването със стиснат юмрук или с гордо разтворена десница към небето на други, които са различни към теб. Тя не се състои в това, заедно с другарите си, със съратниците си да развееш националния трибагреник и да нахлуеш в една съдебна зала. Има наистина огромна разлика между индивидуалната храброст и колективната наглост. Пазете се от второто, никой няма да ви критикува за първото.
Виждаме как хора, които са си позволили индивидуална храброст, стават жертви на насилие, на изстрели, на удари с бухалки и с железни пръти. И им съчувстваме. Но освен да им съчувстваме, сме длъжни да правим подобни много самокритични и много детайлни коментари.
Обикновено за такива изказвания ние не се готвим, защото ги смятаме за лесни, за саморазбиращи се. Аз обаче реших да се подготвя тази сутрин, като прочета много внимателно интервюто със също така пребития преди 20 дни Огнян Стефанов, който вече е в състояние да говори и да дава интервюта. Интересни негови разсъждения – негови, не на журналистите – има в това интервю. Още по-интересен е анонсът за утрешния брой. Там ще ни бъде разказано за болката от физическото насилие. Тя е определена като всеобхватна, всепроникваща и смазваща. Има ли от тази болка нещо още по-ужасно? Според мен да. Отвъд всеобхватната, смазваща и всепроникваща болка е смазващият и всеобхватен страх, който може да обземе и тези, които не задължително са обект на нападение.
Когато правим такива декларации, когато правим такива изказвания има голямо значение. Аз не съм съгласен, че е рутинна, ритуална изява на всяка парламентарна група една след друга. Има голямо значение, защото освен солидарност и съчувствие към жертвите на насилието ние извършваме предупреждението към тези, които стоят към тях. И нещо трето и още по-важно – ние излъчваме послание към тези, които до този момент, слава Богу, не са били обекти на насилие, но им казваме: не се страхувайте. Българският парламент не е на страната на насилниците, на побойниците, на хората с качулките, на хората от мрака. Неправилно е дори да се казва, че бил пребит от двама мъже или от трима мъже. Не са мъже, не са и жени тези, които пребиват срещу пари. Нищо мъжко няма в това да се скриеш зад ъгъла и да чакаш някой, който е неподготвен.
Аз съм привърженик – и това са последните ми думи – на индивидуалната храброст в името на идеалите на обществото. И в никакъв случай на колективни решения, които понякога остават скрити. Защото подобни скрити колективни решения окуражават или направо насочват ръката на побойниците и убийците. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма повече заявки за изказване. Преминаваме към гласуване на проекта за декларация.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Приема се. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, дали тази декларация ще има трайно значение зависи преди всичко от нашите действия по две линии – какво законодателство ще създадем и какъв парламентарен контрол ще упражним, за да бъдат тези декларирани наши намерения изпълнени от другите власти в страната. Още веднъж ви благодаря за единодушната подкрепа на този текст.
Преминаваме към гласуванията, които предстоят за днешния пленарен ден.
Първото е гласуване на проект за решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна.
Ще ви запозная с проекта за решение:

„РЕШЕНИЕ
за откриване на Факултет по фармация в
структурата на Медицинския университет – Варна
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Открива Факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна.”
Няма забележки по текста.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към Проект за решение за откриване на факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен.
Ще ви прочета проекта:

„РЕШЕНИЕ
за откриване на факултет „Здравни грижи”
в структурата на Медицинския университет – Плевен
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Открива факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен.”
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Решение за промяна в ръководството на Комисията по отбраната:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Ангел Петров Найденов като председател на Комисията по отбраната.
2. Избира Димитър Стоянов Дъбов за председател на Комисията по отбраната.”
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 122, против 4, въздържал се 1.
Решението е прието.

Следва Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Заглавието – „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на закона е прието.
Има предложение на комисията § 1 и § 2 да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на тези два параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Двата параграфа отпадат.
Подлагам на гласуване § 3, който става § 1, но е в редакция на комисията, § 2 в редакция на комисията, § 5, който става § 3 и е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 4, както се предлага от комисията; § 5, както се предлага от комисията; § 6, както се предлага от комисията, § 8, който става § 7 – по вносител и се подкрепя от комисията; § 8, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага следващия текст, който е на стр. 6 – да отпадне § 10.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 10.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 10 отпада.
Отиваме на стр. 9 от материала – следващият § 11 става § 9.
Да гласуваме параграфи 9 и 10, така както ни се предлагат от комисията; § 12, който става § 11 – по вносител, подкрепен от комисията; § 12, както ни се предлага от комисията; § 14, който става § 13 – по вносител, подкрепен от комисията; § 15, който става § 14 – в редакция на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 95 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, има предложение, което явно е направено в залата, на народния представител Мартин Димитров. Той предлага вероятно в следващия § 16 промяна. Виждам, че господин Димитров е в залата и ще го помоля, ако греша нещо, да ме поправи.
Той предлага ал. 2 да звучи така:
„(2) Показателите по ал. 1, т. 7 трябва да са еднозначно оценими и да влияят по еднакъв начин при оценката на офертите. Не се допускат за оценка показатели за време”.
Така ли е, господин Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме предложението на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 98 народни представители: за 41, против 31, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз останах с впечатлението, че идеята на това изменение на Закона за обществените поръчки е да бъдат пресечени злоупотребите. Една от основните злоупотреби, които се случват в момента са така наречените показатели за време. Вчера дадох пример за това на българския парламент.
При самата обществена поръчка има фирми, които дават нереално кратки срокове, печелят поръчката, а след това не ги спазват. Затова идеята е, че самият показател за време за изпълнение на поръчката трябва да бъде обявяван от самия поръчител на поръчката. Това е цялата логика – поръчителят казва какъв е срока и вече има състезание кой ще спечели самата поръчка, а не са има фирми, които да казват, че едно оборудване от компютри, да речем, ще го доставят за два дни, което в повечето случаи е доста трудно изпълнимо или че един мост ще бъде построен за 6 месеца, което е трудно изпълнимо, също така. Накрая се оказва, че тези срокове са нереални и са дадени само за да бъде спечелена, иначе на много по-висока цена, една поръчка.
По този въпрос имаше много тежки спорове в Комисията по икономическата политика.
Аз предлагам на вашето внимание прегласуване на този текст, защото ако целта е да имаме по-добри разпоредби на този закон, нека да го направим.
И между другото, една важна бележка – текстът, който аз предлагам е предложен и от Комисията по антикорупция. Надявам се те да си поддържат все още предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 99 народни представители: за 31, против 34, въздържали се 34.
Предложението отново не се приема.
Уважаеми народни представители, за да се ориентирате ще кажа, че отиваме на стр. 13 от материала.
Ще гласуваме § 15 по новата номерация, така както ни се предлага от комисията; § 17, който става § 16 – по вносител, подкрепен от комисията; § 18, който става § 17, така както ни се предлага от комисията; § 19, който става § 18 – по вносител, подкрепен от комисията; § 20, който става § 19 – по вносител, подкрепен от комисията; § 21, който става § 20 – в редакция на комисията. Преминаваме на стр. 16 – следващият § 21, е в редакция на комисията; § 22 – по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме на стр. 17 от материала. Ще гласуваме текстовете на параграфи 23 и 24 – в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Отиваме на стр. 23. Там е текста на § 25, така както ни се предлага от комисията.
По този текст има редакционно предложение.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
По § 25 от Правния отдел на Народното събрание днес ми обърнаха внимание относно т. 2, в която се казва: в ал. 5 след думата „длъжност” се добавя „включително” и т.н. Тук става въпрос за конфликта на интереси.
Те предложиха да предложа на Вас и на колегите народни представители т. 2 относно ал. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! Ние сега сме на ал. 4 на чл. 47.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, на този текст продължава на стр. 25 относно чл. 47. На стр. 24 горе е т. 2 и пише: в ал. 5 и т.н.
Те предлагат да отпадне не за друго, а защото във вчера гласувания Закон за конфликт на интереси, същият текст го има и е развит по-добре. В § 12 на Закона за конфликт на интереси се казва: в Закона за обществените поръчки и т.н., в чл. 47, ал. 5 се изменя така – и са дадени всички тези неща, този конфликт на интереси е развит по-добре и систематичното му място е там. Така че, ако приемете текста на § 25, даден в редакция на комисията, но без т. 2 относно ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, т. 2 да отпадне.
Поставям на гласуване предложението на господин Цонев за отпадане на т. 2 от § 25.
С допълнението, че Законът за конфликт на интереси не е гласуван още – предстои гласуването.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Гласуван е на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуван е на първо четене, сега второ предстои.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението на господин Цонев е прието.
Поставям на гласуване § 25, така както се предлага от комисията, без тази точка, която вече отпадна.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага следващият § 26 да отпадне.
Гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 26.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 2, въздържали се няма.
Параграф 26 отпада.
Поставям на гласуване § 27, който става § 26 в редакция на комисията; § 28, който става § 27, така както е по вносител и се подкрепя от комисията; § 29, който става § 28, подкрепя се от комисията и е по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В следващия § 30 по старата номерация господин Мартин Димитров е направил предложение относно ал. 8:
„(8) Ценовите оферти се отварят само ако са представени най-малко три валидни оферти, след извършена проверка за съответствие съгласно ал. 5. Процедурата се прекратява, ако не е налице това обстоятелство”.
Гласувайте това предложение на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 93 народни представители: за 26, против 42, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Искам процедура за прегласуване. Ясно ми е какво ще гласува управляващото мнозинство, само да ви кажа какво направихте току-що. Досега в Закона за обществените поръчки трябваше да има три валидни оферти, а вие сте възприели следната мярка за намаляване на бюрокрацията: вече може да има само една оферта и процедурата си продължава.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И досега бяха три.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Досега бяха три.
Така че, уважаеми колеги, с този текст мярката, която сте възприели за намаляване на бюрокрацията, е доста, опасявам се, съмнителна и ще доведе до много странни ситуации в обществените поръчки. Нали идеята е да имаше конкуренция?! Значи следващата стъпка, която трябва да се възприеме, е направо да няма обществени поръчки, а Станишев със списък да ги разпределя по фирми. Между това, което сте направили, и следващата стъпка разликата не е много голяма.
Искам прегласуване. Просто ви информирам какво направихте. Дето се казва, ако някой ви пита, да знаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 101 народни представители: за 33, против 36, въздържали се 32.
И този път предложението не се приема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Обяснение на отрицателен вот може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цонев, имате право, разбира се.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Не от желание да се изявявам от трибуната, господин председател, тъй като това ми е и без това в повече, а за коректност и за да не остава народното представителство с впечатление, че това, което казва господин Мартин Димитров, е вярно. Не е вярно. Първо, фактическа неточност. В досега действащия закон е една процедура, в предложението на общия законопроект една от алинеите е да станат най-малко три, така че в досега действащия закон е както приехме току-що, както гласуваме текста.
Вчера се обосновах защо не могат да бъдат три. Защото не може заради негативни практики в някои от обществените процедури да спираме целия процес на възлагане на обществени поръчки, тъй като на много места наистина има само един кандидат не заради корупционни практики. Както има места, където има само един кандидат заради корупционни практики.
Но, господин Димитров, вчера Ви обясних нещо, което Ви убягна от вниманието, защото ако бяхте го асимилирали, разбрали, може би щяхте да оттеглите това предложение – че ние направихме в този законопроект разлика между критериите, по които се отсяват кандидатите. Същите критерии не могат да бъдат критерии за оценка. Това е много съществен момент. Тоест там, където във възлагането на поръчката, както Вие вчера се изразихте, се казва едва ли не кой ще бъде, това вече не може да бъде и критерий за оценка, както беше досега. Ако вникнете в това нещо, това е много съществена разлика между предишното и сегашното законодателство.
По тези причини, господин председател, аз гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 29, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 7, въздържал се 1.
Параграф 29 е приет.
Параграф 31 става § 30 и е в редакция на комисията; § 32 става § 31 и е по вносител, подкрепя се от комисията; § 33 става § 32 - той е по вносител и се подкрепя от комисията; § 34 става § 33 и е в редакция на комисията; § 35 става § 34 и ни се предлага в редакция на комисията; § 36 става § 35 – той е по вносител и се подкрепя от комисията; § 37 става § 36 и е в редакция на комисията; § 38 става § 37 – той е по вносител и се подкрепя от комисията; § 39 става § 38 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, комисията предлага § 40 и § 41 (стр. 30) да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на тези два параграфа.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Двата параграфа отпадат.
Параграф 42 става § 39 – той е по вносител, подкрепя се от комисията; § 43 става § 40 и е в редакция на комисията; § 44 става § 41 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да отпаднат § 45 и § 48.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на параграфи 45 и 48.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Двата параграфа отпадат.
Поставям на гласуване § 46, който става § 42, и § 47, който става § 43 – те са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Комисията ни предлага отпадане на § 49.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 2.
Параграф 49 отпада.
На стр. 33 – § 50 става § 44.
Моля, гласувайте този параграф, както ни се предлага от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Параграф 44 е приет.
Комисията предлага § 51 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграф 51 отпада.
Отиваме на стр. 34.
Параграф 52 става § 45 и е в редакция на комисията; § 53 става § 46 и е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 32.
Тези два параграфа са приети.
Комисията предлага § 54 да отпадне, § 55 да отпадне, § 56 да отпадне, § 57 да отпадне.
Моля, гласуваме това предложение на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи отпадат.
Следващият параграф е 57, който става § 47. Той е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Параграф 47 е приет.
Комисията предлага § 59, § 60 и § 61 да отпаднат.
Гласувайте предложението за отпадане на тези параграфи.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграфите отпадат.
Моля за внимание. Обръщам се и към господин Цонев: Вие сте написали или дописали закона и ще гласуваме направо Вашите предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са подкрепени от комисията, просто да не ги пишем два пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 62, който става § 48, в редакцията на комисията; § 49 - предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията; § 50 - предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 51 (по новата номерация) - предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 52 - предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 67, който става § 53, е по вносител, подкрепен от комисията; § 54 -предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 55 - предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 56 така както ни се предлага от комисията; § 57 така както ни се предлага от комисията; § 58 -предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 59 - предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; § 60 - предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията; предложение от народния представител Йордан Цонев за § 61, подкрепено от комисията; предложение от народния представител Йордан Цонев за § 62, подкрепено от комисията; § 63 - предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията.
Гласуваме тези параграфи.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев по § 64, направено в пленарната зала.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 2, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Йордан Цонев е прието.
Поставям на гласуване § 64, така както ни се предлага от комисията, с вече гласуваното предложение на народния представител Йордан Цонев, и § 65, както ни се предлага от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следващият § 78 е таблица. Комисията подкрепя § 78 по вносител, който става § 66.
Параграф 79 също е таблица. Комисията подкрепя § 79, който става § 67.
Комисията подкрепя § 80, който става § 68.
Параграф 81 е по вносител, подкрепен от комисията, и става § 69.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
Поставям на гласуване § 82, който комисията предлага да отпадне, § 84, който комисията също предлага да отпадне, и § 85, който комисията предлага да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на тези три параграфа.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграфите отпадат.
Поставям на гласуване § 83 по вносител, който става § 70, подкрепен от комисията; § 86 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 71; § 87 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 72; и § 73, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Да благодарим на председателя на Икономическата комисия, на членовете на Икономическата комисия за своевременно свършената работа по този законопроект и, разбира се, на всички колеги, които останаха в залата!
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси.
Поставям на гласуване предложението на комисията за заглавие на закона – “Закон за противопоставяне и разкриване на конфликт на интереси”.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 2, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване наименованието на Глава първа “Общи положения”, подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава първа е прието.
Комисията предлага отпадането на наименованието “Предмет” на чл. 1.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието на чл. 1 отпада.
Поставям на гласуване чл. 1, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
Комисията предлага да отпадне наименованието на чл. 2 -“Конфликт на интереси”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване чл. 2, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
Комисията предлага чл. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 3 отпада.
Уважаеми народни представители, комисията ни предлага нов чл. 3. Тук има няколко предложения.
Едно от тях е предложението на народния представител Даут Осман – една нова точка, която може да се преномерира.
Ще прочета това, което ни предлага господин Осман. Доколкото си спомням, той го предложи тук, в залата.
„Управителите, членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създаден със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление.”
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Осман.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Даут Осман е прието.
Уважаеми народни представители, миналата седмица, когато сме водили заседанието, съм си отбелязал да отразим в протокола, че тук има предложения, които не са и редакционни, а са просто граматически и няма какво да ги гласуваме. Ще ги съобщя:
Точка 15 да бъде: „15. ръководители на задграничните представителства”. Да бъде в множествено, а не в единствено число.
Точка 17 – „чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и” – добавяме „както и”.
Подлагам на гласуване чл. 3 така, както ни се предлага от комисията, с гласуваната нова точка от предложението на господин Даут Осман.
Господин Методиев, само трябва да уточните после номерацията на точката – дали ще остане 23 и след това да се преномерират другите.
ДАУТ ОСМАН (ДПС, от място): Предложението е за т. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Което означава, че следващите точки ще трябва да се преномерират. Въпросът е технически.
Моля, обявете резултата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Комисията предлага наименованието на чл. 4 – „Принципи при изпълнение на държавната длъжност” да отпадне.
Подлагам на гласуване това предложение.
Предлагам да гласуваме на един път да отпаднат заглавията на отделните членове.
Отменете гласуването!
Уважаеми народни представители, по вносител всеки един текст има свое заглавие. Комисията предлага да няма заглавие. Групира ги по глави, където има заглавие, а не по всеки текст да има заглавие.
Предлагам да гласуваме наведнъж за отпадането на всички заглавия на членовете, а не за всеки член да гласуваме два пъти – да отпадне наименованието и след това текстът на съответния член. Просто е безсмислено.
Подлагам на гласуване отпадането на заглавието на отделните членове.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Подлагам на гласуване чл. 4 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, остана една минута. Стигнахме до Глава втора. Предлагам да дадем почивка до 11,30 ч., след което ще продължим с гласувания по този законопроект. Ще помоля ръководствата на парламентарните групи да подсигурят уважаемите народни представители вътре, а не извън залата.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с гласуването по Закона за конфликт на интереси. Можем да продължим с гласуването, ако има необходимия кворум. Както всички виждаме тук няма кворум, затова ще изчакаме една минута.
Моля, народните представители да заповядат в пленарната зала.
Още веднъж ще помоля народните представители, които са извън пленарната зала, да заповядат, тъй като предстои гласуване.
Уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване едно предложение на комисията, а с това ще проверим дали има необходимия кворум.
Разбира се, моля, всеки да гласува със своята карта.
Има предложение на комисията чл. 5 да отпадане, тъй като е отразен в чл. 3.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 5 отпада.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава втора и чл. 5, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете и наименованието са приети.
За да се ориентират народните представители - на следващата стр. 9 има предложение от народния представител Яни Янев - в една част е подкрепено, в друга не е подкрепено.
Поставям на гласуване предложението на Яни Янев в неподкрепената му част.
Гласували 88 народни представители: за 10, против 29, въздържали се 49.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
Комисията предлага отпадането на чл. 7, тъй като той е отразен в чл. 13.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 7.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 7 отпада.
Уважаеми народни представители, отиваме на стр. 10, чл. 6, 7, 8, 9, 10, 11. В чл. 9, ал. 2 народният представител и председател на комисията господин Методиев направи в залата следното предложение: в края да се добавят думите „или докато заема длъжността.”
Гласуваме предложението на народния представител господин Методиев.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Веселин Методиев е прието.
Поставям на гласуване предложенията на комисията от чл. 6 до чл. 11.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, за Вас и за залата искам да кажа, че току-що гласуваните текстове фактически обхващат както текстове на вносителя, така и предложения на голяма част от народните представители. Това прегрупиране на текстове създава този начин на подредба, а не подмяна на смисъл, съдържание на предложението на вносителя и на народните представители. Искам да го уточня, за да не се получи неправилна представа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията предлага чл. 8 да отпадне, защото е отразен на друго място; чл. 9 и 10 да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Тези текстове отпадат.
На стр. 12 има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 14, против 47, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Яни Янев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 47, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, комисията ни предлага членове 11, 12, 13, 14 и 15 да отпаднат, тъй като тяхното съдържание е отразено в други текстове.
Моля, гласувайте отпадането на тези текстове.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
Комисията предлага да се създадат нови членове 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18.
В тези предложения на комисията господин Методиев е направил две уточняващи, редакционни предложения.
Първото е в чл. 17, ал. 1 думите „ по чл. 25, ал. 2” да се заменят с „за лице по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3”.
В чл. 18, ал. 1 след думите „ал. 2” да се добави „т. 1 и 3”.
Моля, гласувайте предложенията на господин Методиев, които са уточняващи и не изменят по същество смисъла.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Двете предложения са приети.
Моля, гласувайте членовете от 12 до 18, така както се предлагат от комисията и с гласуваните току-що предложения на господин Методиев.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете до чл. 18 са приети.
Господин Янев, имате думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, за опростяване на процедурата заявявам, че оттеглям всички мои предложения, които не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следователно няма да гласуваме следващото предложение на господин Янев.
Комисията предлага чл. 16 по вносител да отпадне; заглавието вече сме го гласували да отпадне, чл. 17 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
Има предложение от народните представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев, Теодора Дренска, Мария Ангелиева, Борислав Владимиров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на тази група народни представители.
Гласували 90 народни представители: за 10, против 24, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Комисията предлага чл. 18 и чл. 19 да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за Глава четвърта с наименование „Действия за предотвратяване на конфликт на интереси”, чл. 19 и чл. 20.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Има предложение на народните представители Огнян Герджиков и група народни представители (стр. 20), което в едната част е прието.
Поставям на гласуване предложението на групата народни представители в неприетата му част - по б. „б”.
Гласували 89 народни представители: за 8, против 45, въздържали се 36.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Комисията предлага наименование на Глава пета и чл. 21 и 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 21 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на този текст.
Гласували 102 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 3.
Член 21 отпада.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета, която става Глава шеста, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Наименованието на Глава шеста е прието.
Поставям на гласуване, след като господин Янев оттегли предложението си, предложението на комисията за отпадане на чл. 22, 23 и 24, тъй като са отразени на друго място.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
Комисията предлага да се създадат членове от 23 до 31.
Има предложение на народния представител Веселин Методиев в чл. 25, ал. 2, т. 1 след думите „членовете на Висшия съдебен съвет” да се добавят „включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховният административен съд и главния прокурор”.
Има предложение на господин Методиев - в чл. 25, ал. 2, т. 2 в началото да се добави „заместник-министрите, областните управители и заместник областните управители”.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Веселин Методиев.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложенията на народния представител Веселин Методиев са приети.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване текстовете от чл. 23 до 31, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
На стр. 27 комисията предлага текст за наименование на Глава седма – „Защита на подалия сигнал”.
Има предложение на господин Яни Янев, което е оттеглено.
Комисията предлага текст за чл. 32.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма и текста на чл. 32.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма и текстът на чл. 32 са приети.
Вървим към Глава осма с наименованието, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте наименованието на Глава осма – „Последици при установяване на конфликт на интереси”.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава осма е прието.

Има предложение на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 7, против 23, въздържали се 64.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Комисията предлага чл. 26 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Член 26 отпада.
Не съобщавам предложенията на господин Яни Янев, тъй като той ги оттегли.
Отново има предложение на народния представител Огнян Герджиков и група народни представители.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага текст за чл. 33.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета, която става Глава девета „Административнонаказателни разпоредби”.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава девета е прието.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подобно предложение е направено и тази група народни представители Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и група народни представители.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай гласуваме текстовете от чл. 34 до чл. 43, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Заповядайте за уточнение на една техническа грешка, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, в чл. 41, ал. 1, който гласи: „Който не изпълни задължение по чл. 31, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.”, е техническа грешка. Защото в чл. 31 няма какво да се санкционира. Става дума за чл. 32. Това пак е ал. 2, но на чл. 32, а не на чл. 31. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието „Допълнителна разпоредба” е прието.
Има направено предложение народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева (стр. 33).
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Ясен Попвасилев, Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 38, въздържали се 41.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Има предложение на народния представител Даут Осман.
ДАУТ ОСМАН (ДПС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има предложение на народния представител Яни Янев, което е оттеглено.
Комисията ни предлага текст за § 1.
Уважаеми народни представители, тук вече е въпросът за свързаните лица.
Има предложение по § 1 от народния представител Васил Антонов, което е направено в пленарната зала – в т. 1 да отпаднат думите „без ограничение” и думата „всички”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Васил Антонов се приема.
Господин Такоров от Търговище е направил предложение в залата в т. 1 думите „или други”...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само „или други”? Така го е направил господин Такоров. Само че да ни е ясно какво правим: „свързани лица са съпрузи, които се намират в политически отношения”. (Шум и реплики.) Предполагам, че сте го обмислили.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вчера го говорихме, имаше дискусия по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване само предложението на господин Такоров. Ако отпадне, ще стане: „икономически, политически отношения, които пораждат основания за основателни съмнения”.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно „и” трябва да се сложи. Трябва да стане „икономически и политически”, защото няма как да стане без да се свържат двете думи. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Политическите могат да бъдат и коалиционни, а не само вътрешнопартийни.
Подлагам на гласуване предложението на господин Такоров.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Господин Такоров да обясни, че не е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом е имало дискусия...
Гласували 100 народни представители: за 79, против 16, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Румен Такоров се приема.
Сега, уважаеми народни представители, ще ви прочета т. 1: „Свързани лица са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително (шум и реплики) и роднини по сватовство до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.”
Моля, гласувайте § 1 с точки 1, 2 и 3.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
Това означава, уважаеми колеги, че всички тук сме свързани лица.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Подлагам на гласуване също § 2, 3, 4 и 5 както се предлагат от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има предложение от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 9, против 30, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Комисията не подкрепя § 6, както е по вносител, и ни предлага своя редакция, свой текст за § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
На следващата стр. 38 комисията предлага да отпадне § 7.
Моля, гласувайте отпадането на § 7, както предлага комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 7 отпада.
Моля, гласувайте така, както ни предлага комисията параграфи 7, 8, 9, 10 и 11.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 13, § 14 и § 15 да отпаднат.
Моля, гласувайте отпадането на тези параграфи.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Тези текстове отпадат.
По § 12, стр. 45, има предложение на Комисията по икономическата политика – в чл. 47, ал. 5, т. 1 след думите „такава длъжност” да се добави „включително прокурист или търговски пълномощник”. Това е във връзка с гласуваното преди два часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 12, както се предлага от комисията вече с направената добавка, § 13, както се предлага от комисията, § 17, който става § 14 и е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Както виждате, има приложение към чл. 12, т. 2, което е декларация. Тук е образецът на декларацията. (Шум, оживление.) Тя е на три страници.
Моля, гласувайте декларацията–приложение към чл. 12, т. 2.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Този последен текст – приложение-декларация е приет, а с това, уважаеми народни представители, е приет и Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. (Ръкопляскания.)
Благодарим на председателя на Комисията по въпросите на държавната администрация, както и на всички членове на комисията. Те хвърлиха много труд, практически написаха нов закон.
Благодаря и на народните представители тук. Дано този нов закон, господин Методиев, донесе по-малко вреди!
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Искам специално да благодаря на господин Корнезов за начина, по който води гласуването по закона. Моята благодарност вчера беше отправена към колегите. (Шум, оживление.) Сега е отправена специално към господин Корнезов, благодарим му. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, да преминем напред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР.
Уважаеми народни представители, само като информация, макар че вие сте добре информирани, петте комисии докладваха своите становища, сега остава да проведем дискусията.
Професор Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, предлагам в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на извънредните ситуации господин Ангел Чакъров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Не виждам.
Моля да поканите заместник-министъра в пленарната зала.
Откривам дискусията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да ви подканя всички да гласуваме закона. Защо казвам това? Защото дори закъсняхме. Имаше моменти, в които искахме отлагане поради техническа невъзможност да осъществим това голямо и значимо техническо съоръжение, което е в интерес и в полза на граждани, особено когато те се намират в затруднено положение.
Разбира се, в обсъжданията в комисиите законът имаше някои проблеми, в които ние залагахме промяна. Бяха изяснени от специалистите и от другите институции. Така че законът може да бъде приет. Затова ви подканям да го подкрепим, тъй като едно от изискванията на Европейската комисия е за въвеждането на общ телефон 112. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по темата?
Имате думата, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Много дебати имаше по този закон и в комисиите, и в кулоарите и мисля, че сега да останем без позиция в залата не е редно. Да, законът е необходим. В мотивите на всички комисии вчера чухме достатъчно аргументи за това не само защото има европейска директива, не само защото има много изисквания, които ние трябва да извършим и да подобрим информационната услуга в тази посока. Но безспорно законът е необходим, защото той трябва да даде онази рамка, която регламентира всички дейности на телефон 112, регламентира всички дейности на службите, които реагират спешно в национален мащаб. Да, законът е необходим защото именно тези взаимоотношения между службите са много ясно разписани.
А има и още много добри страни. Смятам, че в негово структурно отношение много добре са описани тези дейности, които трябва да получат тази законова рамка и регламентация в няколко посоки. Това на първо място е изграждане на единна комуникационна информационна свързаност не само между телефоните 112, но и между службите за спешно реагиране.
На следващо място, имаме определяне на функциите на центровете 112 и трябва с удовлетворение да кажем, че те вече работят от края на миналия месец.
На следващо място, това е една адекватна информираност на гражданите в Република България, на които законът дава съответни права. Има задължения, но гражданите имат и отговорности. И може би в тази посока трябва да се направи още разяснителна дейност, за да могат нещата да бъдат по-отговорни и по-точни.
В този аспект аз смятам, че телефон 112, давайки правото в една година да работят и другите телефони, а и след това разговорите ще се прехвърлят към 112, безспорно е една оперативност, която е полезна за Република България.
В същото време аз разясних и заявих моята позиция и в комисията, която беше съвместно с Комисията по транспорт и съобщения, че има някои законови разписани действия, които може би отиват повече да влязат в специализиран правилник за дейността на телефон 112. Това например е свързано с някои от дейностите, залегнали в Раздел ІІ на Глава втора, свързани с организацията на дейността и основните задължения на служителите в централите. Това са може би и някои от ангажиментите, които са свързани с дейността на националните служби и по-скоро някои от позициите в чл. 20, които аз в момента бих казала, че не подкрепям да влязат в закон. Те повече са действия, които трябва да бъдат регламентирани с една наредба.
И завършвайки, тъй като ние наистина трябва да подкрепим този законопроект, аз моля всички да го направим с ясното съзнание, че той е необходим. Има нужда от систематизация и стягане в изказа на заложените норми в закона, но това може да стане между първо и второ четене, за да имаме един кратък, ясен, конкретен, регламентиращ законопроект, който дава право на добра дейност, която се надявам да бъде наистина много полезна за всички граждани и за нашата Родина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен такъв закон не трябва да има – Закон за телефон 112. Защо не направите закон за телефон 116? Това е телефонът, на който трябва да защитаваме децата. И ред други телефони, които отговарят за съответните служби.
Кои са мотивите ми, че не трябва да има този законопроект?
Първо, две трети от законопроекта не обхваща никакви законови правила, които трябва да отговарят на телефон 112. Самият законопроект представлява някакъв документ за Личен състав, който на основа на този документ трябва да приема щатно-длъжностните характеристики на отделните служители в телефон 112.
Съвсем лесно можеше да стане, ако 4-5 члена, които определят телефон 112, бъдат включени в Закона за бедствията и авариите и да бъде посочено, че този телефон има еди-какви си отговорности при бедствия, при аварии, при катастрофи. А ние правим един закон, който е конгломерат между телефон 112, Закона за бедствията и Закона за електронните съобщения.
Законът за електронните съобщения беше приет преди една година, като доста голям закон, който обхваща много от нещата, които са свързани с комуникациите. Но има такъв законопроект, който не е станал закон и аз ще ви дам моите конкретни претенции, защото не винаги на първо четене се представят отделни членове, а законът се приема по философия. Това все пак е първо четене, за което могат да бъдат водени бележки за това какви могат да бъдат и промените между първо и второ четене.
Член 17 от този закон дава права на телефон 112 да събира информация, близка до информацията, която се събира със специални разузнавателни средства, като данните ще се определят като веществени доказателства в административнонаказателния процес. Кажете ми, при съществуването на този чл. 17, кой гражданин, видял или катастрофа, или пожар, в който инцидент, не дай си Боже, да има и загинали, ще се обади на телефон 112, чисто от хуманна гледна точка, за да направи добрина, както той си е мислел, след като има вероятност след това да бъде издирван от съответните служби, за да бъде разтакаван като свидетел на този инцидент?
Факт е, че има този чл. 17, но той не определя при какви ситуации ще се прилага. Вътре пише: „данните от регистъра на спешни повиквания”. Тези данни ще се използват при каквото и да е следствие – било при автомобилна катастрофа, било при наводнение или при други ситуации.
Мисля, че това не е работа на този закон, за това има специален раздел в Закона за електронните съобщения. Там има срокове за събиране и ползване на тази информация, регламентиран е и срокът, в който може да бъде съхранявана тази информация. На заседание на комисията се уточнихме, че този срок може да бъде 12 месеца, а искането за такъв срок в този закон е три години. Не може в един закон този срок да е 12 месеца, а в специализирания закон за телефон 112 тази информация да се събира и да се пази в продължение на три години.
В чл. 20, ал. 3 се говори за Национална система за спешни повиквания. Това е информационно-комуникационна система за спешни повиквания. Каква е тази система? Нова система ли ще се изгражда?
Малко се отклонявам от нещата, но заради телефон 112 бяха усвоени един път 8 млн. лв., друг път 10 млн. лв., след това някакви други милиони, с които да се изгражда мрежата на телефон 112. Какво се случи впоследствие?
В момента центровете, които обслужват телефон 112 използват изцяло преносната мрежа на БТК. БТК като една частна компания получава суми, получава средства за пренос на тази информация, за връзка на центровете и за поддръжка на тези съоръжения. Не може един телефон 112 да бъде извън Националната система за сигурност, да изгражда допълнителни комуникационни системи, които да свързват отделни области, кметства и региони.
В същото време в чл. 24 се казва, че тя ще гарантира надеждност и непрекъсваемост, а в чл. 25 - дори комуникационна свързаност. Тук са натрупани едни понятия, които, да ви кажа като техник, нямат нищо общо с телефон 112.
В момента много от големите оператори, които имат супермодерни съоръжения, все още не могат да извършват комуникационна свързаност. Има ред проблеми, има ред технически проблеми, има проблеми в Закона за електронните съобщения, които ще бъдат коригирани съвсем скоро, но в един момент ние натоварваме системата на телефон 112 да извършва комуникационна свързаност.
На какво правно основание Министерството на здравеопазването също ще изгражда такава система? Това е немислимо при положение, че все още не е уреден статута на мрежата на администрацията на Министерския съвет. В един момент се случва така, че в България има много мрежи, които не са под едно управление, всяко министерство може да реши да прави връзки, сървъри и комуникации, понеже там има обществени поръчки и то ги прави, но то ги прави извън Закона за електронните съобщения. Затова и статутът на тази мрежа на Министерския съвет все още не е узаконен. По всевъзможни начини, дори и чрез телефон 112, се правят опити тя да бъде узаконена.
Имам и други забележки относно други текстове, чрез които се променя и Закона за електронните съобщения, както и текстовете, които споменах, в които се регламентира събирането на информация относно отделни аварии и катастрофи, подадени като информация от отделни граждани. Между първо и второ четене ще направя предложение за големи промени в много от членовете, които засягат качествата на оператора, който трябва да бъде зад телефонното устройство и изискванията, които са вкарани в закона. Това е закон, това не е административен каталог или щатна длъжностна характеристика на личния състав. Тези текстове нямат право да са в закона.
В крайна сметка законът ще стане много тъничък, може би само 5-6 члена ще останат само от него, но те ще се отнасят единствено за задълженията на телефон 112 – да, ще преразпределя дадена информация до отделните служби, които могат да реагират, защото това е оператор. Това е един телефон със съответния оператор, който преразпределя информацията до отделните служби. Няма нужда да го натоварваме с това да изгражда опорна мрежа, да изгражда комуникационна свързаност, да събира специална разузнавателна информация за отделни обаждания, за разговори. За това си има съответни органи. Ако има следствие, си има ред, по който да бъде събрана тази информация. Тези предложения за промени ще направя между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване имате думата, господин Ахмедов.
ЕРДОАН АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който днес се обсъжда в парламента, е един добре написан и лесен за разбиране законопроект. Това е може би и първият случай, в който първо се появява практиката, а след нея и самият закон.
Често са упреквали депутатите, че пишат кабинетни закони, че те са неприложими в практиката, че много текстове са мъртво родени, че са без значение за живия живот. Днес е налице тъкмо обратния случай – телефон 112 работи в цялата страна от 30 септември т.г., а ние седмица след това ще правим закон за него.
Знам, че с това, което ще кажа, ще се повторим с много колеги, които ще вземат думата, но все пак е редно преди да се кажат добрите или критичните думи за законопроекта, да се припомнят някои факти.
Идеята за съществуването на универсалната услуга за безплатни спешни повиквания не е нито нова, нито нов ангажимент на нашето правителство. Тя се лансира за първи път у нас преди осем години.
Уважаеми колеги, не знам дали всички си спомнят добре предприсъединителния ни период, но в онези години се отваряха и затваряха глави и се поемаха отговорности пред Европейската комисия за това кога този процес ще свърши, ще станем ли готови за пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Изграждането на единния европейски номер за спешни повиквания 112 е ангажимент, поет по Глава 19 „Телекомуникации и информационни технологии” от Договора за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Въвеждането му е в съответствие с изискванията за хармонизация на далекосъобщителните услуги в нашата страна с тези на Европейския съюз, и по-конкретно с услугите, свързвани с повиквания в случай на природни бедствия, аварии, катастрофи, терористични атаки, необходимост от спешна медицинска помощ.
Искам и друго да припомня. То е във връзка с въпроса: защо чак сега, след толкова години на поет ангажимент, се случи вече да имаме у нас телефон 112 и да правим закон за него? През 1997 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения е водеща държавна институция по дейностите по Глава „Телекомуникации и информационни технологии”. Под ръководството на председателя на БТК е изработен проект за система 112. Този проект обаче не се възлага за изпълнение. През 1997-1998 г. Министерството на транспорта и съобщенията е водеща държавна институция по преговорна Глава деветнадесета. То възлага на Държавната агенция „Гражданска защита” да изработи проект за въвеждане на система 112, но и тогава не се стига до конкретно решение кой да изгради системата. През 2001-2005 г. отговорността отново е в Министерството на транспорта и съобщенията, но и на Министерството на държавната администрация. Но въпреки опитите проектът на системата да се изработи от канадската фирма „Позитрон”, отново не се взема конкретно решение и процесът така и не започва.
В началото на работата на последното правителство, водеща държавна институция по Глава деветнадесета е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която става пряко отговорна за изграждането на система 112 в България. По това време се активизира и министърът на държавната политика при бедствия и аварии и с няколко поредни негови инициативи се стартира сложният процес за изграждането на система в национален мащаб.
През м. юни 2007 г. е въведен в реална експлоатация пилотният център за обслужване на гр. София. На практика за три години е извършена огромна работа, за да сработи националният телефон 112, за сметка на десетина години, пропуснати преди това. И това всъщност е отговорът на въпроса защо сега се появява този законопроект, който обсъждаме днес.
Ще си позволя да направя още един сравнителен анализ, но този път през европейската практика. Телефон 112 работи на териториите на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Лихтенщайн, Люксембург, Португалия, Румъния, Финландия, Франция и Холандия. От изброяването е видно, че не всички европейски страни са смогнали да задействат телефон 112. Отговорът тук е, че това не е нито лесна, нито проста работа – изграждането на системата отнема понякога и повече от десетина години.
Важното е тук, че нашата държава успя да изпълни своя ангажимент и да е в групата на онези, които успешно преодоляха много проблеми по изграждането на толкова необходима за населението Национална система за спешни повиквания. Не успях да се информирам дали във всички страни, в които действа Единният номер за спешни повиквания 112, са направили закони и какво точно регламентират те. Но нашият закон, който днес обсъждаме, безспорно е добър и регламентира изчерпателно тази не съвсем проста материя.
В мотивите към законопроекта и в самите текстове вносителят ни казва да помислим дали с този закон ще се осигурят:
Първо, гарантираният достъп до службите за спешно реагиране чрез ползването на Единния европейски номер за спешни повиквания 112 от всички крайни потребители на територията на Република България.
Второ, структурата на Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112.
Трето, регламентацията на изграждането на Единната комуникационно-информационна свързаност между центровете 112 и службите за спешно реагиране, както и между центровете 112 с цел осигуряване на сигурност и бързина в предоставянето на спешната помощ.
Четвърто, стриктните функции на центровете 112 във връзка с приемане на повикванията към Единния европейски номер 112 и предаване на информацията при необходимост от спешна помощ на службите за спешно реагиране.
Има, разбира се, още няколко важни момента в различни глави на законопроекта, но и това, което изброих, е достатъчно за положително отношение към него. Важно е също така да се отбележи, че са спазени принципите, свързани с трайно уреждане на обществени отношения, които са с висока обществена значимост. Може би не е необходимо да се спирам на факта, че със законопроекта се възлагат нови задължения и отговорности на структури, включени в Националната система за спешни повиквания, чиято дейност е регулирана с отделни закони, че се регламентира взаимодействието в националната система между структури с различна ведомствена подчиненост или пък това, че са определени правата и задълженията на гражданите при ползването на Единния европейски номер 112, както и санкциите при нарушаването на разпоредбите на закона.
Уважаеми колеги, към края бих желал само да маркирам средата, в която се подготвяше този закон. В нея имаше много напрежение, много упреци към министъра на извънредните ситуации, много заплахи за наказания, глоби, даже и съд, ако телефонът или по-точно системата не заработи. Колегите от опозицията в петък упражняваха правото си на парламентарен контрол, за да внушат, че този ангажимент на правителството не е по силите му и бива сериозно подценяван.
Сега, когато телефон 112 е достъпен, когато обсъждаме Законопроекта за национална система за спешни повиквания, трябва да признаем, че е трябвало да имаме повече доверие в ресорния министър и да не се страхуваме толкова силно от провала на конкретния ангажимент. И понеже всички страхове и рискове са зад гърба ни и законът е в списъка на добрите и практични решения, аз ще гласувам положително. Така също и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене и апелирам същото да направи и пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Реплики има ли? Няма.
Господин Юнал Лютфи ще продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител госпожа Тенева. Заповядайте.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С този закон Народното събрание определя системата от отговорности на структури и функции на служители от различни равнища, за да се гарантира адекватно обслужване на повикванията с Единен европейски номер 112, съобразно националната организация на службите за спешно реагиране. Безспорна е необходимостта от регламентиране на взаимодействието в национална система между структури с различна ведомствена подчиненост, от уточняване и възлагане на нови задължения за структури, чиято дейност се урежда с други закони.
Но пред мен застава въпросът, че всъщност ние обсъждаме закон, чието съдържание напомня в отделни свои части наистина устройствен правилник, както казаха и колегите. Споделям принципите, на които се основава дейността на системата за спешни повиквания: непрекъснатост, бързина, професионализъм, някъде е написано и надеждност. Но не са ли очевидни, когато става дума за спешни случаи на защита на живота, сигурността и имуществото на гражданите?! А защо само на гражданите, както е записано в буквалния текст на закона, а не и на публичната собственост на институциите?
В този смисъл споделям разбирането, изразено в комисиите на Народното събрание, за по-синтезирано, без повторения, с повече конкретност определяне на структурата и функциите на Националната система за спешни повиквания. Отговорностите за нейното изграждане, поддържане и развитие са определени на различни места. Центровете 112 са териториални звена със статут на дирекции в структурата на Главна дирекция “Национална система 112” на Министерството на извънредните ситуации. Ето още един повод за задаване на въпроса: защо тази регламентация не е част от Закона за защита при бедствия?
Единният европейски номер 112 е факт. Националната система се структурира. Запазва са паралелното ползване на другите телефони за спешно повикване. Гарантира се пренасочването им към телефон 112. Възниква обаче въпросът дали с този закон, даже и в отделните моменти по съдържание на устройствен правилник, постигаме единни показатели в организацията на работата на служителите на различни равнища? Как така се оказва, че служителите, които са длъжни незабавно да подават информацията на телефон 112, и тези, които обслужват националните служби за спешно реагиране, които организират дейността при извънредни ситуации, получават добавка към основното си месечно възнаграждение само в размер на 50 на сто от минималната работна заплата, а другите, които са служители по смисъла на този закон в центровете 112, които само препредават, синтезират и обработват информацията, както е написано в тяхната длъжностна характеристика, получават добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата?! Това е още един пример, който показва, че до второто четене на закона си заслужава да направим много по-прецизен преглед на конкретните текстове. Още повече, че както казват комисиите, които специално са разглеждали този текст на закона, има проблеми с понятийното формулиране на система, на център, на комуникативна свързаност и т.н. Безспорно е, че трябва да има законово регламентиране на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за да сме готови, когато му дойде времето. В същото време един нов закон трябва в по-голяма степен (това е моето разбиране) да си съответства с другите действащи закони, както казаха колегите – и със Закона за електронните съобщения, и със Закона за специалните разузнавателни средства и т.н. Затова смятам, че ни предстои сериозна работа по този закон, който аз ще подкрепя на първо четене и ще продължа да работя по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата д-р Китов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, няма да навлизам по същество във въпроса. Бих искал да споделя някои бележки, които отправихме в Комисията по здравеопазването, касаещи частта “Опазване здравето на гражданите”. Мисля, че терминологията, която съществува в България – лечение на спешни случаи или спешни случаи, трябва да се уеднакви.
Втората бележка беше дали не може да се увеличи запазването на данните и архивирането им. По Закона за данните, доколкото си спомням, е от 3 до 5 години. Господин Адемов, Вие ги проверихте. Засега се искат 3 години. Може би е по-добре да се отиде на горната граница.
Третият въпрос, по който би следвало да се помисли, е дали няма известно увеличаване на различни категории лица, които имат достъп до тази класифицирана информация. Както сега е записано, това стеснява достъпа на лицата, имащи право да боравят с класифицирана информация.
Иначе законът трябва да бъде приет. Знаете, че това е европейско изискване. Надявам се, че тези дребни забележки на второ четене ще бъдат преодолени.
Ние също ще подкрепим закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики, уважаеми народни представители? Няма.
Има думата народният представител Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми малко останали колеги в залата, какво правим днес? Приемаме закон, регламентираме една материя, една институция, едно явление в обществото, които вече са решени и без закон. Тоест обръщаме каруцата пред коня.
Много са въпросите. Защо приемаме този въпрос чак сега? Не трябваше ли да бъде един от хармонизационните закони, един от законите, които бяха поръчани да се приемат с оглед влизането ни в Европейския съюз?
Бих продължил още. Законът се бавеше по една материя, която на пръв поглед не е скандална. Изчакахме телефон 112 да стане без регламентация. Това е правото и това са законите, които ние приемаме – да се създадат законните институции, да регламентират обществени явления, да създадат норми, а не обратното – без регламентация да се създадат институции, да се създадат норми и тогава да следват законите. Всичко това – пред тази празна зала (кой ли ще ме чуе) се направи точно затова, та никой да не чуе тези думи, никой да не им обърне внимание, никой да не противоречи и както много пъти в това Народно събрание – набързо и криминално, по терлички и на тъмно с 15-20 души в залата всичко да мине. Защото всичко беше дадено на коалиционния партньор ДПС. И ако има някакъв интерес в залата, той е на ДПС.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Глупости говориш!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Още едно тържество на ДПС – да пробута и тази система, защото тя беше монтирана по начина, по който Емел Етем я създаде. И тя е вече работещ факт. Сега, след като е работещ факт, изградена според нейните директиви или укази, ние тръгваме да регламентираме всичко това, както тя е създадена и направена. Става обратното – не ние като законодател регламентираме институцията, а министърът ни е законодател, дал ни е регламентацията и ние като папагали повтаряме всичко това, което е поставено. Няма как – пред свършен факт ние ще го гласуваме. Защото тук вършеят ДПС и Емел Етем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, извинете, нека да доуточним. Законопроектът е внесен от Министерския съвет, а не от госпожа Етем.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е формата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам да обърна внимание за протокола. Законопроектът е на Министерския съвет.
ПАВЕЛ ШОПОВ: За това говоря. Защото това, което е правено за тази система, за телефон 112, е направено без регламентация. То ни поставя пред свършен факт. Ние няма какво друго да направим. Примерите са много, но ще спомена един факт:
Да вземем чл. 6 – къде са разположени центровете за спешни повиквания? Те са разположени и трябва да бъдат разположени в района на действие от ниво 2 съгласно чл. 4, ал. 6 от Закона за регионалното развитие. Разбира се, друго не може и да бъде – шест района, шест центъра. Дотук всички сме съгласни.
Обаче защо е сложена ал. 2 на чл. 6? За да оправдае едно своеволие на Емел Етем, която е определила точно къде да бъдат центровете. И вместо в Южен централен район, на който център, съгласно горната регламентация, безспорно е гр. Пловдив, този център е в гр. Кърджали. Нерде Кърджали, нерде Пловдив, нерде Ямбол, но нерде и Истанбул. Това е цялата работа, което е възмутително и абсолютно скандално. Ние сега заради това текстче какво да направим? Там центърът е развит, отворени са стотици работни места, назначени са съответните хора без регламентация, защото всичко това сега, което ще регламентираме, то е осъществено, то е направено. То е направено с разпореждания, с укази ли – не мога да разбера формата. До този момент Емел Етем беше държавата. Тя беше законът, тя беше изпълнителят, у нея бяха и ножът и хлябът. И сега ние ще регламентираме всичко това, което Емел Етем вече е направила. И не го регламентираме ние, не го правим ние, тя го е направила, така че другото е без значение.
В момента ние копираме. Ние сме една машинка за гласуване. Това, което най-много можем да направим, е да гласуваме против закона. Някои колеги от опозицията не съзнават отново институционно смисъла на това, което е сторено и което правим. От „Атака” винаги сме настоявали за правила, за конституционносъобразност, за ред. Има Закон за нормативните актове, има процедура, по която всичко влиза и излиза. До тоя момент аз не съм наясно госпожа Емел Етем на какво основание е правила всичко онова, което е правила и което в момента се опитваме да облечем в законова форма.
Ние няма да гласуваме за този закон. Ние ще гласуваме против този закон. Аз ви уверявам, че той в много скоро време ще започне да се променя, защото такива закони, правени на тъмно и криминално, по този начин не са добри закони и те ще започнат да се променят много скоро. И този закон ще се промени много скоро. Ще се промени и трябва да бъде променен, но например и мястото, където е разположен и този център.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Стига да могат да намерят сграда. Една година търсят сграда бе, Павка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук зададох въпрос към министъра и стана ясно, че е имало сграда, че е имало ресурс, че е имало хора, че е логично, нормално и стана ясен целия престъпен ... Ако имаше закон преди това, и сграда щеше да има, и нямаше да се допусне това безобразие.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Нищо не разбираш. Има европейска директива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Парламентарната група на „Атака” има 3 минути и 25 секунди.
Има ли желаещи за реплики към изказването на народния представител Павел Шопов? Няма.
Има думата народният представител Нигяр Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма да коментирам твърдения на колега народен представител, който явно не е чел законопроекта. Ако го беше прочел, щеше да разбере, че тук става въпрос не за техническото изграждане на системата, която ще обезпечи функционирането на Единната система за спешни повиквания – 112, а за функционирането и тази регламентация.
Не мога да отмина обаче част от дебатите и въпросите, които бяха поставени и в петте комисии, в които беше разгледан законопроекта, и в дебатите между колеги. На първо място въпросът беше не защо чак сега се прави закона, а основният въпрос, който беше коментиран, беше: трябва ли да има такъв закон? Отговорът е: да. Ще ви кажа аргументи в тази посока.
На първо място става въпрос за национален проблем, за междуведомствен проблем и отговорности, които в момента са разпределени между няколко министерства, неправителствени организации от рода на Българския червен кръст например, „Планинска спасителна служба”. Ясно е, че с подзаконови нормативни актове не може да се регламентира такава дейност и да се въведат нови отговорности на тези структури.
На второ място, необходимо е да се променят текстове в 15 закона и поднормативни законови актове. Ето защо е необходимо – това беше решението и на 5-те комисии, които подкрепиха приемането на този законопроект, че трябва да има закон. Това е основният въпрос, господин Шопов, а не защо чак сега се приема той.
Може би действително надделява мнението, че някой е раздразнен от приемането на закона, а може би и от това, че системата все пак започна да функционира и не се стигна до санкции от Европейската комисия. Разбира се, има текстове, които са написани витиевато. Има неща, които трябва да се прецизират между първо и второ четене. Това беше коментирано в 5-те комисии. Междувпрочем това е безпрецедентно обсъждане на подобен законопроект – пет комисии, основна комисия беше Комисията по транспорт и още четири комисии, които се произнесоха по текстовете. Има забележки, които бяха казани. Действително всички ще настояваме за прецизиране на тези текстове, за да бъде един работещ закон този, който ще приемем.
Ясно е, че целта, която се преследва тук, е за кратко време да се постигне максимално бърза и координирана реакция за защита живота, здравето и имуществото на хората и това трябва да бъде наистина цел, която да бъде основната на този законопроект. Такива закони има в редица европейски страни. Това е отговор на въпроса, който формулирах и в самото начало. А е ясно, че поради голямата обществена значимост, поради това че става въпрос за национална система, поради нуждата от взаимодействие и възлагането на нови задължения на структури, които досега са изпълнявали някои от тези задължения, трябва да има законопроект, и това е отговор на голяма част от нещата, които дискутирахме.
В Комисията по здравеопазване специално ние настояваме действително да се намери една единна формулировка на „спешно повикване”, защото са дадени най-различни формулировки, понякога противоречащи си. Разбираме колко е трудна тази задача, защото и медицината не може да направи ясно разграничение между спешна и неотложна помощ, така че операторите да са наясно като основно задължение по какъв начин и къде да насочват този вид повиквания.
Отново пледирам да не влизаме в сфери, в които се опитваме да вкараме изкуствено този законопроект в друг контекст и в други релси и едва ли не го разглеждаме в контекста на ченгеджийските истории, които се развихриха напоследък. Тук стана въпрос за сигурността на информацията. Стана въпрос за това колко години трябва да се съхранява информацията, която е събрана чрез системата за спешни повиквания. Стана въпрос за конфиденциалността на електронните съобщения, но това е материя, която наистина експертите трябва да регламентират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, въпросът за осигуряване на Единен европейски номер 112, който, разбира се, да позволи безпрепятствено, бързо и точно алармиране при критични ситуации, в които може да изпаднат гражданите на Република България, за мен, а виждам, и за вас е от изключително голямо значение.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо четене. Едновременно с това в своето изказване искам първо да отговоря на някои от колегите, които взеха думата преди мен, и, второ, да кажа някои забележки, които считам, че са основателни.




В своето изказване моят колега Ердоан Ахмедов заяви, че фактически дейностите по изграждането на телефон 112 са започнали през 1997 г. Виждате ли, 12 години са се точили и се стига най-после до едно действие на сегашното правителство, когато телефонът се реализира?!
На хората, които не са били тогава в Народното събрание и не познават историята на проблема, искам съвсем ясно да заявя. През 1997 г. по своя инициатива правителството на Обединените демократични сили начело с Иван Костов започна именно това предварително проучване. То реално завърши в рамките на първите две години до 1999 г. Самото изграждане на Единната система за спешни повиквания 112 съгласно нашия Присъединителен договор с Европейския съюз, се извършва с финансовата помощ на Европейския съюз.
Аз не зная последно на каква сума възлиза тази помощ, но тогава те бяха обещали 40 млн. екю – еврото още не беше въведено. Затова трябваше да се изчака да започне предприсъединителният процес, да се стигне до тази глава – това е глава „Телекомуникации”, там беше предвидено това да се случи, и на тази база при финансовата помощ да се реализира. Ако някой иска елементарно да каже: „Ето на, отново Иван Костов не го е реализирал през 1997 г.” – това просто не отговаря на интелектуалното ниво на народното представителство. Нека да се научим да казваме нещата такива, каквито са и съвсем ясно.
Тъй като виждам, че д-р Джафер излиза, искам и на нея нещо да отговоря. Когато тя изтъкваше мотивите, за да се създаде специален закон каза: „Най-малкото трябва да имате предвид, че е необходимо да се извършат основни промени в 15 закона”. Доктор Джафер, това важи за хора, които не са чели закона, но тъй като аз съм го чел искам да поясня, че промените в тези 15 закона са всъщност две наименования. В 15 закона е необходимо думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии” да се замени с „Министерството на извънредните ситуации”, и „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” да се замени респективно с „министърът на извънредните ситуации”. Иначе се създава впечатление, че 15 закона трябва основно да бъдат прередактирани, което не е вярно.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие казвате „основни”, тя не е казвала „основни”.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Тъй като започнахме разговор и за това – необходимо ли е да има закон или не. Няма никакво съмнение. Ние с д-р Адемов обсъдихме това в един предварителен разговор, че когато една материя засяга обществени отношения, тя трябва да бъде решена чрез закон. Има една друга подробност – дали трябва да има специален закон за системата за спешни повиквания или законово тази материя може да бъде изцяло решена в друг закон.
Поначало телефон 112 като елемент от универсалната услуга, която се предлага в Република България, е обект на Закона за електронните съобщения и по-специално на чл. 182 и 184.
Аз зная възражението, което ще ми се отправи, че всъщност макар там да се говори за телефон 112 и да се разписват четири текста, които са сравнително кратки, че това не е достатъчно, няма съмнение, че не е достатъчно. Предпочитах да видя тази услуга – Единният европейски номер за спешни повиквания 112 като отделна глава в Закона за електронните съобщения. Това, че тази система за спешни повиквания е обект преди всичко на съобщенията личи и от начина, по който председателят на Народното събрание господин Пирински обяви за водеща комисия не Комисията по политиката при бедствия и аварии, а Комисията по транспорт и съобщения.
Така или иначе текстовете ни са представени под формата на самостоятелен закон. Има практика в някои страни на Европейския съюз, няма никакво съмнение – Финландия, мисля, че и Литва, Испания – те разписват по този начин тази система. В същото време нека да не забравяме, защото тук многократно се заяви, че се извършва хармонизиране с Европейската директива. Европейската директива 2002/22 всъщност третира системите за спешни повиквания в страните – членки на Европейския съюз, единствено в един член. Това е чл. 26 в две алинеи – ал. 2 и 4. От този текст е направен законът. Може да има и някакво позоваване, но не да се каже, че именно това хармонизиране изисква създаването на закон. Може да има законова рамка, но това не означава, че задължително законът трябва да бъде специален самостоятелен закон.
По отношение на други забележки, които все пак искам да отбележа – едната от тях за мен е особено съществена, защото вече се получи една неприятна практика в нашето Народно събрание –ние да се превърнем в отдел на Министерството на финансите, който определя заплатите на държавните служители.
Погледнете – в един закон, който е твърде малък, защото тялото на закона е под 10 страници, 2 страници са именно Преходни и заключителни разпоредби с промяна на името на министерството и на министъра. В рамките на тези няколко страници на няколко места се говори за допълнителните възнаграждения на държавните служители в центровете за спешни повиквания. Това е чл. 13, ал. 1 – какво се казва, че служителите в центровете на телефон 112 получават добавка. Не случайно наблягам на това – добавка, към основното си месечно възнаграждение в размер 70 на сто от минималната работна заплата. В момента това е 150 лв. Приблизително минималната работна заплата е 220 лв. – 150 лв. са 70%. При това положение виждате, че всички получават – дали добре си изпълняват работата или не, това е реално елемент от неговата основна заплата под формата на допълнителна добавка. Ако трябва да бъде така, то трябва да бъде разписано като заплата в класификатора. Не може по този начин чрез законите на парче, на едни служители, на други служители, ние да решаваме като представители на Министерството на финансите на кого, колко да повишим.
Веднага след това, след като се говори за центровете, се минава към следващата глава. Следващата глава е за националните служби за спешно реагиране, където има още един текст, където служителите по чл. 19, ал. 2 – това са служителите от Националната служба за спешно реагиране, получават добавка към основното си месечно възнаграждение в размер 50 на сто от минималната работна заплата, тоест 110 лв. Има, разбира се, добавка – аз няма да я премълча. В случай, че не получават такава добавка на друго основание. Ако те са към първата категория служители няма да получат, но ако не са и те ще получат, без никакви изисквания за това как изпълняват задълженията си. Дотук тези два текста говорят за добавки.
Минавам към още един текст и това е текстът в чл. 34. Помислете, там е записано, че средствата от глоби и имуществени санкции по членове, които се изброяват, се включват в бюджета на Министерството на извънредните ситуации за съответната година и се разходват както следва:
„2. До 30 на сто за допълнително материално стимулиране на служителите в Главна дирекция „Национална система 112” по ред, определен от министъра на извънредните ситуации”.
Досега говорихме за добавки. Тук вече говорим за допълнително материално стимулиране, което означава, че може да има и реално ще има акумулативен ефект и ще се окаже, че основната заплата е значително по-малка – под половината на това, което ще получават тези хора.
Считам, че това е крайно вредно. По този начин Народното събрание променяше заплатите на катаджии, на служители по различни финансови служби в Националната агенция по приходите и така нататък. Ние не трябва да допускаме това. Ние сме законодателен орган, в който тези проблеми не могат да бъдат поставяни и решавани в законите.
Накрая това, което все пак искам да спомена, защото считам, че е необходимо да взема отношение. Някои колеги оспориха това колко време трябва да се съхраняват данните и дали те могат да бъдат използвани като веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
За разлика от тях аз застъпвам тезата, че данните трябва да се съхраняват три години. В тези страни от Европейския съюз, чиито подобни закони аз видях има пет години съхраняване, но по-малко от три години никъде не съм срещал. Три години са необходими, защото ако се използват в определен съдебен процес, вие знаете продължителността на такива процеси.
На следващо място, ако трябва да се съгласува с данни, които се съхраняват, доколкото зная на „Спешна медицинска помощ” е също три години, необходимо е да заковем това, което е и предложението ми.
На следващо място, трябва ли да се използват тези данни от регистъра за веществени доказателства в, забележете, административнонаказателния процес? Трябва. Защото, ако ние такъв текст не предвидим, всъщност ще оставим безнаказани всички фалшиви повиквания, които могат да се получат. В противен случай, когато тези данни са регистрирани, знае се дата, час, минути дори на повикване, те могат да бъдат използвани. Трябва да има такъв член и аз в това отношение го подкрепям.
В крайна сметка има един аргумент за това, че трябва да има закон, аз ще го спомена съвсем откровено – че тромавата, тежка и неработоспособна българска администрация, когато трябва да се осъществи взаимодействие между няколко министерства, често пъти нещата не сработват. Ако този закон успее да реши този проблем, ще бъде добре, но и в това не съм убеден.
И последно, без да влизам в нападки, които използваше господин Павел Шопов, струва ми се, че след като в основните текстове – чл. 6, ал. 1 и ал. 2, е разписано къде се изграждат центровете за приемане на спешни повиквания, казано е, че Министерският съвет определя с решение тяхното местоположение. Говорейки, че това трябва да бъде по един център в така наречените центрове за развитие на Република България, по естествен път трябва да бъде в регионалния център. Този регионален център не е избран случайно. Той е поради активност, поради местоположение, поради брой население, респективно там би трябвало да бъде. Отклоненията от тази норма винаги ще бъдат обект на критика.
Отново повтарям, независимо от направените забележки, на първо четене аз подкрепям този законопроект. Считам, че ще отговорим на определени обществени очаквания не само и не толкова на това да се синхронизираме с европейските изисквания. Все пак България, макар и късно, е вече 27-та страна, в която тази система ще проработи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, има ли реплики към професионалното и аргументирано изказване на народния представител Иван Иванов? Няма.
Искам да припомня на представителите на изпълнителната власт, които представляват вносителя, че е желателно да вземат думата или сега, или след като проф. Мирчев вземе думата. Имате възможност да изразите отношение и да представите основните акценти във философията на закона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Министър Етем вчера го представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, тогава нещата тръгват нормално, след като министър Етем го е представила.
Професор Мирчев, имате думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, интересен е дебатът около телефон 112.
Аз искам да заявя моето лично мнение, а и от името на Парламентарната група на НДСВ, че ще подкрепим този законопроект.
Искам да формулирам и обясня три неща.
През 2006 г. беше приет нов Закон за електронните съобщения от настоящото Народното събрание. С този закон фактически се сложи началото на изграждането на техническата база, така да я наречем. Ако говорим за телефон 112, имаме техническа база и благодарение на този закон системата през последните две години беше финансирана и изградена. Предстои днес или другата седмица да разглеждаме промени в Закона за електронните съобщения. Има много съществени, съдържателни промени именно в частта по отношение по-нататъшното развитие на националната система за функционирането на телефон 112 - от гледна точка задълженията на БТК, на мобилни оператори, мястото, което трябва да бъде определено, къде се намира събитието и т.н. Тези неща ще продължим да разглеждаме и в Закона за електронните съобщения.
Внесеният законопроект от Министерския съвет за спешни повиквания 112 и това, което ние разглеждаме, преди всичко е насочен към правото за достъп до телефон 112, ролята и функциите на центровете и една трета част, когато говорим за телефон 112, това е връзката на центровете на 112 със службите за спешно реагиране, които са разписани в Закона за управление при кризи, в Закона за бедствия и аварии и т.н.
Тоест, когато обосноваваме необходимостта от един закон за телефон 112 за спешно повикване, трябва да разглеждаме цялата схема: от мястото на възникването на определено събитие – дали е пожар, дали е наводнение, до определянето на характера на произшествието и съответно осъществяването на много бърза и ефективна връзка именно с телефон 112 чрез регионалните центрове до специализираните структури. Това е смисълът на цялата система. Не трябва да разглеждаме този законопроект като нещо индивидуално, като един закон, който се предлага сам за себе си. Този законопроект функционално осъществява ефективността на цялата система при възникване на определени събития, като пожари, наводнения и др. Тоест прави възможното за бърза реакция, за бързо установяване на мястото, характера на събитието.
Най-важното е: за какво е този телефон? Тези органи, които са пряко ангажирани със спешното реагиране, със създаването на бърза и ефективна организация да решават проблемите. Самият телефон 112 не може да съществува сам за себе си – просто набираш телефона и да получиш някаква информация. Той е за цялостна организация.
Аз също ще имам предложения между първо и второ четене, а и по някои от въпросите, които господин Иван Иванов повдигна – за 70% стимулиране на координаторите и на операторите. Мисля, че ще намерим по-ефективна форма с други текстове в законопроекта. Основно ще се насочим към това как да се организира дейността на телефон 112.
Когато гласуваме този законопроект следващата седмица, ще предложа между първо и второ четене да има общо две седмици, тоест едната стандартна плюс още една, за да може този законопроект да бъде по-качествен и да решава проблемите.
Още един път заявявам, че Парламентарната група на НДСВ и аз ще постъпим отговорно към този законопроект. Той трябва да бъде подкрепен. Ние ще направим съответните предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията?
Уважаеми господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Нямах намерение да вземам думата сега, тъй като в комисията, в която беше гледан законопроектът, изразих ясно своето мнение, но днес получих писмо от областния управител на Хасково госпожа Райна Йовчева, което е адресирано до Иван Илчев, Минка Русева, Иван Стаматов, Рамадан Аталай, Христо Бисеров, Веселин Близнаков, Георги Димитров, Бойко Боев.
Областният управител на Хасково поставя въпроса, че тя като областен управител не получава информация за данните за дадени събития, регистрирани по телефон 112, като центърът е в Кърджали. По-нататък казва, че в приетия с Решение № 572 на Министерски съвет от 2 септември т.г. План за управление на кризи вследствие на терористична дейност, в т. 7.1 е регламентирано, че областният управител получава информация чрез телефоните за спешно повикване 112 за инциденти, свързани с действия на взривни устройства, оръжия за масово унищожение, катастрофи, аварии и други. В тази връзка госпожа Йовчева ме моли за съдействие да се реши законодателно как областният управител да получава информация за инциденти на територията на областта чрез оперативните дежурни на областния съвет за сигурност и управление при кризи. Това е въпросът ми към вносителя.
Този закон е нужен. Казах и го в комисията, но определено това, което ни се внася, е прекалено раздуто, неща, които са изключително от компетенцията на изпълнителната власт. Те трябваше да намерят решение в една писана технология, в една наредба за това как се действа. А въпросният закон нямаше нужда от повече от 4-5 текста. Целият този разговор, който проведохме днес, щеше да стане излишен. Но, така или иначе, аз се солидаризирам с изказалите се преди мен. Между двете четения ще направим съответните предложения.
Но моля да се вземе предвид и това, което иска госпожа Йовчева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приключиха дискусиите по първо четене на Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерския съвет. С това обявявам закриване на дискусията на първо четене.

Уважаеми колеги, сега е 13,46 ч. Съгласно приетата програма за работата на Народното събрание през тази седмица следва да пристъпим към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Проф. Мирчев, Вие сте от водещата комисия. Смятате ли, че сега трябва да започнем, защото има три законопроекта – два на народни представители, както следва: единият е на Министерския съвет, другият на Волен Сидеров, третият е на народния представител Минчо Спасов. Има становища на четири комисии, като водещата и по трите законопроекта, разбира се, е Комисията по транспорта и съобщенията.
Ако не възразявате, може да започнем с представянето на становищата и в сряда ще продължим.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, ще представя докладите на Комисията по транспорт и съобщения по трите законопроекта.
Преди това ще помоля в пленарната зала да бъде допуснат господин Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение? Нямаме кворум, затова няма как да го поставя на гласуване. Не виждам някой да е против това процедурно предложение.
Моля господин Станчев да заеме своето място в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По законопроекта, предложен от Министерския съвет.
„Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-председателя на Държавната агенция за информационни технологии господин Стойчо Стойков и с участието на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията господин Валентин Божков.
С приемането на Закона за електронните съобщения през 2007 г. в националното законодателство се въведе правната рамка 2002 на Европейския съюз в областта на електронните съобщения. Тази правна рамка, създадена въз основата на приемствеността в целите и постиженията на базата на Рамка 98 2000, гарантираща бързото и ефективно прилагане на новите актове, осигуряващи по-голяма гъвкавост в развитието на технологиите и пазарната структура, включва една обща и пет специални директиви, които България трябва да отрази в този документ. Това са директивите 2002-21 на Европейския парламент, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2002-19 относно достъпа, Директива на Европейския парламент 2002-22, 2002-20, 2002-58.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите, които нашата страна е приела по преговорна Глава деветнадесет на Европейския съюз и в съответствие с промените, които са настъпили в европейската правна рамка за осъществяване на електронни съобщения.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за изменение на електронните съобщения са главно в следните основни направления.
Изпълнение на поетия ангажимент на страната по отношение приетия от Европейския парламент и Съвета на 27 юни 2007 г. Регламент 717 относно роуминга в обществените мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността.
Регламент 717 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и изменения в съответната Директива 2002-21, е като правен акт с пряко приложение има обвързваща сила за всяка държава – членка на Европейския съюз.
Измененията, свързани с някои тълкувания и прилагания на отделни текстове в закона - след като влезе в сила през май миналата година.
Приемането на Закона за промените в Закона за електронните съобщения ще доведе до въвеждане на имуществени санкции за мобилните оператори, които не са привели цените на роуминга и услугите в съответствие с изискванията на регламента, както и изпълнение на изискванията за прозрачност на цените на дребно и възможностите за ясна и точна информация за правата и задълженията на потребителите на роуминг услуги, промени с оглед по-точното въвеждане на разпоредби от директивите по отношение на управлението на ограничения ресурс на радиочестотния спектър и номера при доставянето на универсалната услуга, единния регулаторен подход, предвиждащ налагане на специфични задължения с цел осигуряване на ефективна конкуренция и взаимодействие на услугите в полза на крайните потребители, промените, свързани с повишаване на ефективността на Комисията за регулиране на съобщенията при регулирането и контролирането на електронните съобщения спомагащи от една страна за ефективното управление на ограничения ресурс, радиочестотния спектър и номерата, а от друга за отстраняването на съществени противоречия в практическото прилагане на нормите на Закона за електронните съобщения.”
Тук само ще добавя, че в този Закон за електронните съобщения, който започнахме да разглеждаме и впоследствие ще се разглежда и Законът за радиото и телевизията – Закон за изменение и допълнение, ще има много предложения, които са включени в Преходните разпоредби на Закона за радиото и телевизията към Закона за електронните съобщения. Тогава ще направя предложение да бъдат включени в основния закон относно цифровизацията в България, тъй като съгласно Женевската конференция до 2012 г. трябва да преминем към цифрова телевизия.
„След дискусиите, които бяха проведени в комисията, с 6 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
Вторият законопроект, който беше разгледан, е внесен от народния представител Минчо Спасов и група народни представители. Този законопроект предлага изменение на чл. 251, създаване на нов чл. 332а и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предлаганите промени са в съответствие с Директива 2006/24 на Европейския съюз и съгласно директивата данните, които трябва да са достъпни за разследване, разкриване и преследване, следва да се отнасят само до сериозни престъпления, които съгласно действащата разпоредба на Наказателния кодекс съответстват на тежки престъпления, което не е регламентирано в действащия чл. 251.
Видът, сроковете, характерът и обемът на данните, които трябва да се съхраняват от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, са в синхрон с директивата и Конституцията на Република България.
Създаването на новия чл. 332а въвежда административнонаказателна отговорност за длъжностно лице от държавен орган или предприятие за злоупотреба с данни по чл. 251, а допълнението в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – чрез създаване на т. 7 в чл. 2, ал. 1, регламентира отговорността на държавата и общините за вреди нанесени на гражданите срещу злоупотреби чрез наказване и преследване на виновните, и обезщетяване на пострадалите.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения с 9 гласа “за” и 5 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
И третият законопроект е внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
По същество този законопроект в много голяма степен се покрива с предложенията в законопроекта, внесен от народния представител Минчо Спасов.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Митко Димитров.
В законопроекта се предлагат промени в чл. 40, чл. 246 и чл. 251 от закона.
Според вносителите съществува сериозен проблем при предоставянето на трафични данни и данни за местоположението, и свързаните с тях данни, необходими за идентифицирането на абоната или регистрирания потребител. Абонат или потребител се идентифицира: за физически лица – трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес; за чуждестранни лица – личен номер; за юридически и физически лица – еднолични търговци – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код. Предоставянето на такива данни без съдебно разрешение нарушава тайната на съобщението. В това фактически е смисълът на законопроекта.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения целят защита на конституционните права на българските граждани, като предвиждат да се изисква съдебно разрешение за предоставяне на такива данни на органите на изпълнителната власт.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения с 6 гласа “за” и 7 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващите становища на комисиите.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има становища и по трите законопроекта.
Госпожо Тенева, заповядайте, за да представите становищата на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАСКА ТЕНЕВА: Ще представя становищата на комисията по реда на внасяне на законопроектите.
“Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако искате, моля да представите само основните моменти на становищата, а накрая -решението на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАСКА ТЕНЕВА: Доклад относно законопроекта внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 9 април 2008 г.
Беше изразено становище, че в най-общ план законопроектът маркира необходимостта от внасянето на нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който да включва изрично данните, които предприятията, предоставящи електронни и съобщителни мрежи и/или услуги, следва да запазват, посочени сега в Наредба № 40.
Беше изразено мнение, че не следва да се ограничава прилагането на нормата на чл. 246 от Закона за електронните съобщения само в случаите по Закона за специалните разузнавателни средства, след като в самата Конституция – чл. 32, ал. 2, не е уточнен видът на закона, с който се разрешава предоставянето на данни от оператора.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите на народния представител Волен Сидеров и група народни представители, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения законопроект.
Становището на комисията е прието на 23 април 2008 г. с 11 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”.
И доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от народния представител Минчо Спасов и група народни представители на 16 юни 2008 г.
Законопроектът беше представен от господин Минчо Спасов, вносител на законопроекта. Той аргументира налагащите се изменения и допълнения в чл. 251 от Закона за електронните съобщения, създаването на нов чл. 332а в Раздела “Административнонаказателни разпоредби” и добавянето на т. 7 в чл. 2, ал. 1 в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, касаещи обезщетението на вреди от нераглементирано използване на специални разузнавателни средства.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Становището на комисията е прието с единодушие.
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 802-01-66, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 15 октомври 2008 г., разгледа внесения законопроект.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения са продиктувани най-вече от необходимостта за съобразяване на нормативната база с разпоредбите на една обща и няколко специални директиви в областта на развитието на електронните технологии. Измененията са и в изпълнение на ангажиментите на страната ни като член на Европейския съюз и Правна рамка 2002, за осъществяване на електронни съобщения.
В основни насоки са възприети нормите на Регламент 717 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността, който е пряко действащо право. В съответствие с това са предвидени тежки имуществени санкции за мобилните оператори, които не са привели цените на роуминг услугите си, съгласно изискванията на Регламента.
Останалата част от предлаганите изменения и допълнения са свързани с увеличаване ефективността на Комисията за регулиране на съобщенията, особено в областта на управлението и конкуренцията при използването на радиочестотния спектър и номера, преодоляване някои противоречия в тълкуването и прилагането на нормите на действащия закон. Във връзка със симетричното прилагане на законодателството във всички еднотипни институциии е предвидена промяна на мандата на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения от 5 на 6 години.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 850-01-296, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 15 октомври 2008 г. с 10 гласа “за”, без “против” и 6 гласа “въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
С това приключихме нашата работа.
Уважаеми колеги, позволете ми да задържа вашето внимание за две съобщения:
- обявеното заседание на Комисията по правни въпроси за 16 октомври 2008 г. се отменя;
- гласуването на първо четене на Законопроекта за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 ще стане утре в 9,00 ч.
Напомням на народните представители, че утре парламентарният контрол започва от 9,00 ч.
Следващото заседание е на 17 октомври 2008 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:

Георги Пирински

Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:

Митхат Метин

Ясен Попвасилев