Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, да ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за 22-24 октомври 2008 г.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г. (Вносител: Министерският съвет; 25 септември т.г.)
2. Второ четене на Законопроекта за енергийната ефективност. (Приет на първо четене на 18 септември т.г.).
3. Изслушване на доклад на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз по време на словенското и френското председателство. (Доклад по чл. 97л, ал. 1 от ПОДНС.)
4. Проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г. (Вносител: Министерският съвет; 1 юли 2008 г.)
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. (Вносители: Минчо Христов и Стела Банкова, 23 март 2007 г.; Мария Капон, 10 октомври 2008 г.; Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев, 15 октомври 2008 г.)
6. Законопроект за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия. (Вносител: Министерският съвет; 25 септември 2008 г.)
7. Второ четене на Законопроекта за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. (Приет на първо четене на 26 септември 2008 г.)
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. (Приет на първо четене на 26 септември т.г.)
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция. (Приет на първо четене на 3 октомври 2008 г.)
10. Проект за Решение за приемане на Решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евратом). (Вносител: Министерският съвет, 13 октомври 2008 г.)
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката. (Приет на първо четене на 19 септември 2008 г.)
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. (Вносител: Министерският съвет, 3 септември 2008 г.)
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители, 9 април 2008 г., Минчо Спасов и група народни представители, 16 юни 2008 г.; Министерският съвет, 12 август 2008 г.) – продължение.
14. Второ четене на Законопроекта за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани. (Приет на първо четене на 12 септември т.г.)
15. Проект за Решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г. (Вносител: Министерският съвет; 1 август 2008 г.)
16. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 декември 2007 г. до 16 юли 2008 г. (Вносител: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; 17 юли 2008 г.)
17. Парламентарен контрол:
- разисквания по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно правителствената политика в условията на световна финансова криза;
- отговори на въпроси и питания.
Уважаеми колеги, две уточнения, моля да обърнете внимание.
Предлага се точка трета – изслушването на доклад на министър-председателя, се предлага да започне днес от 10,00 ч. сутринта. Това означава, че течащото в момента обсъждане на даден законопроект ще бъде прекъснато.
Обръщам внимание, че по тази точка предстои Народното събрание да разгледа и гласува процедурни правила за това изслушване.
Второто уточнение, във връзка с точка шеста – Ратифициране на протоколи към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия, също утре в 10,00 ч., моля да обърнете внимание, че тук, в залата, ще бъдат председателите на парламентите на Република Албания и Република Хърватия госпожа Топали и господин Бебич, които ще се обърнат към Народното събрание със свои кратки обръщения.
Това са уточненията по проекта за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 171, против 5, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Следват предложенията по реда на ал. 3.
Първо, предложение на народния представител Владимир Кузов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от господин Кузов на 19 февруари м.г. Изтекъл е тримесечният срок. Предложението подлежи на гласуване. Има още четири законопроекта по тази точка.
Господин Кузов желае да обоснове своето предложение.
Имате думата, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, през изминалата седмица Държавната комисия за енергийно и водно регулиране излезе с решение, с което помоли електроразпределителните предприятия да извършват отчет за реалното потребление на електрическа енергия през месеца, тоест, такъв отчет да се извършва всеки месец.
Но както и в Комисията по енергетика през изминалата и през тази седмица многократно се говореше, че няма законово основание, на което електроразпределителните предприятия да извършват тази дейност всеки месец.
Поради тази причина и понеже може би от година и нещо отлежава този законопроект, молбата ми е да помогнем на електроразпределителните предприятия, на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да има нормативна база, върху която да стъпи, за да организира едномесечния отчет, тъй като на този етап и електроразпределителните предприятия, и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране казват, че няма такава база и всичко това е в сферата на пожеланията.
Молбата ми е да помогнем на потребителите, да помогнем на електроразпределителните предприятия, да помогнем на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране чрез въвеждането на задължителността за ежемесечен отчет на уредите за търговско мерене – електромерите, да може всичко да се извършва в съответствие с европейските директиви – нещо, за което считам, че нямаме противоречия.
Нека да включим тази точка в дневния ред, за да могат да се проведат дебати и по този начин да помогнем да се организира по-добре дейността по Закона за енергетиката.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 155 народни представители: за 45, против 46, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Яне Янев – за включване на проект за решение за анкетна комисия по Фонд „Земеделие”. Господин Янев желае да обоснове предложението си.
Имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Положението в Държавен фонд „Земеделие” продължава да бъде тежко. За толкова кратък период от време неслучайно се смениха трима председатели на фонда. Има голяма опасност, ако не се състави тази парламентарна анкетна комисия и не се провери цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие” за всички изминали периоди, не само за последните две-три години, да се стигне дотам, че да се блокира Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Имам наблюдение и познавам методиката, по която се работи и към момента. Тя почти по нищо не се различава от това, което се правеше по Програма САПАРД. Отново има голяма опасност същите тези проблеми и пропуски, които бяха направени през годините, сега да се повторят.
Нещо повече, ако не се направи тази парламентарна анкетна комисия, която да излезе с конкретни заключения и изводи за дейността на фонда и за порочните корупционни практики, ние, като Народно събрание, ще понесем отговорността, когато от поредния Брюкселски доклад узнаем, че са ни лишили от акредитация по отношение на Разплащателната агенция. С това има голяма вероятност България да загуби 3 милиарда и половина.
Считам, че няма нищо по-нормално от това в една парламентарна република да има реален парламентарен контрол чрез тази комисия, която сме поискали 50 народни представители от опозицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 53, против 40, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Третото предложение е на народния представител Павел Шопов – за включване в дневния ред на проект за Решение за процедура за изтегляне на военния контингент от Ирак и Афганистан, отхвърлено с гласуване от Народното събрание на 3 април 2008 г.
Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги! Въпросът за изтеглянето на българските военни контингенти от чужбина, където те нямат работа, е един от нашите 20 принципа, с които влязохме в Четиридесетото Народно събрание. Правили сме няколко предложения в тази връзка. Подновяваме ги, въпреки техните гласувания. Продължаваме да настояваме те да влязат в пленарната зала и народните представители да гласуват положително. Тоест да се приеме решение за изтеглянето им оттам, където те се намират.
Този въпрос става особено актуален след изтеглянията, които направиха страни от Европейския съюз, с които заедно влязохме в НАТО. Такава е Полша – една от страните, които първи участваха в тези коалиции и изпратиха контингенти в тези страни.
Този въпрос става още по-актуален с факта, че в Афганистан обстановката се нажежава, тя се ожесточава. Там виждате ежедневно нападение от страна на местните бунтовници и жертви от страна на страни, участващи в тези коалиции, много по-добре подготвени от нашите войски, с много по-големи контингенти и брой на военнослужещи.
При нас въпросът става все по-актуален и с това, че миналата седмица двама български войници са получили наранявания, и то сериозни. Там е бил и трети военнослужещ, който случайно точно в тази минута, при този ракетен обстрел е напуснал мястото на инцидента. Ние не трябва да забравяме, че там съществува непрекъсната опасност, която грози нашите войници и която е излишна. Нямаме право да поемаме и да приемаме този риск повече.
Затова настоявам да бъде гласувано това наше предложение за Решение за изтеглянето на българските контингенти от Афганистан и от Ирак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 117 народни представители: за 23, против 44, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Мария Капон – за включване на Законопроект за местното самоуправление и администрация. Не е изтекъл тримесечният срок по ал. 2 на чл. 65 – не може да бъде подложено на гласуване.
Предложение на народния представител Минчо Христов за Законопроект за гарантиране на влоговете в банките – включено е като точка в седмичната програма.
Предложение на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за собствеността. Срокът е изтекъл. Предложението се подлага на гласуване.
Госпожа Банкова има думата да го обоснове.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги! Към настоящия момент огромната част от българските граждани не са собственици на земята под и около техните жилища, намиращи се в многоетажните сгради. Формално тази земя се води като общинска собственост.
В последно време има идеи тази земя принудително да бъде продавана на българските граждани. За мен това е възможност за нов грабеж на хората. Елементарната справедливост изисква тази земя да бъде дарена безвъзмездно на собствениците в жилищните сгради. Нещо повече, аз предлагам да бъде дарена и земята около жилищните блокове, с което категорично ще преустановим всякакви възможности за застрояване в междублоковите пространства.
Колеги, вероятно това ще накърни интересите на строителната мафия, но за сметка на това ще защитим интереса на милиони граждани, живеещи в жилищните комплекси в цялата страна. Надявам се, че вие, като народни избраници, ще защитите интересите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 20, против 28, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Госпожа Банкова има думата - предложение за прегласуване.

СТЕЛА БАНКОВА ((независим): Колеги, ще ви помоля да преосмислите решението си, като ви обърна внимание на факта, че този законопроект категорично е подкрепен от Съвета по законодателство към Народното събрание – съвет, назначен от председателя на Четиридесетото Народно събрание господин Пирински; съвет, в който са събрани най-видните юристи в България.
Според официалното становище на съвета този закон е изключително полезен и необходим. Пак ще повторя – идеята, земята под блоковете принудително да бъде продавана на гражданите, по същество е рекет и грабеж. Придобиването безвъзмездно на земята под и около жилищните сгради на гражданите е един закъснял, но дължим акт на справедливост от страна на държавата и общините.
Настоящото предложение ще има огромно социално значение, като ще гарантира правото на строеж на гражданите при евентуални природни катаклизми или злоумишлени действия на трети лица, които имат интерес към земята под жилищните сгради.
Призовавам ви да подкрепите това разумно предложение. Така ще премахнем възможността корумпирани общински ръководства да искат пари от гражданите за земята под техните жилища. Още веднъж повтарям – този закон е изключително разумен и в полза на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 134 народни представители: за 30, против 39, въздържали се 65.
Предложението отново не се подкрепя.
Има предложение от народния представител Волен Сидеров за включване в дневния ред на проект за декларация.
Кой ще обоснове предложението?
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, в България се случват все по-често тревожни неща: по-миналата седмица беше нанесен побой по политически причини на журналиста Огнян Стефанов; миналата седмица това се случи по отношение на активиста от „Атака” Огнян Тетимов, миналата седмица гръмна поредния скандал, който взриви българското общество и то е мистериозното самоубийство на началника на кабинета на Ахмед Доган господин Ахмед Емин.
От изнесените истини, полуистини и лъжи се вижда, че съществуват основателни съмнения за извършено политическо убийство и натиск за неговото скриване. Всички съмнения и следите за случилото се водят към лидера на ДПС народния представител Ахмед Доган. Очевидно е, че обективната истина може да бъде разкрита единствено след свалянето на неговия депутатски имунитет и започване срещу него на досъдебно производство.
Аз мисля, че за никой в тази зала няма съмнение, че това е така. И, щом това е така, е редно Народното събрание да вземе становище, да вземе позиция в каквато връзка ние сме представили своята декларация. Вярно е, че не са минали три месеца, за да влезе тя автоматически в пленарната зала. Тя не е разпределена на комисии, които не са я гледали, но във всички подобни случаи, когато се случват такива неприятни неща по общо съгласие на народните представители декларацията влиза и тя се гледа. Безспорно е, че случаят е такъв и че има основания за това. И без да е изминало времето и необходимите процедури, ние ви предлагаме да вземете отношение.
Още повече, че има прецеденти в Четиридесетото Народно събрание в тази връзка. Преди две години и половина, без да съществуват такива основателни съмнения, както е в случая, беше снет депутатския имунитет на друг лидер на парламентарна група. И тук се касае до лидер на парламентарна група. Тогава си спомняте, че беше снет имунитета на господин Волен Сидеров. Всички вие го изпратихте в съда, да доказва своята невинност. Той доказа своята невинност, както вие искахте тогава. Сега е ред в тази връзка да изпратим друг лидер на парламентарна група, за да не прилагаме двойни стандарти по отношение на това, че един можем да го изпратим да доказва своята невинност, по отношение на друг – не може, и да гласуваме една такава декларация по отношение на господин Ахмед Доган, както ние поискахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няколко разяснения по този въпрос – проектът е внесен вчера. Срокът, съгласно правилника, е 15 дни, в които комисията, на която е разпределен, трябва да даде своето становище. Проектът е разпределен на Комисията по правните въпроси.
В случая, на Председателски съвет, въпросът беше обсъден и ясно се констатира, че консенсус между парламентарните групи за внасянето на такава декларация няма, така че нямаме основание да процедираме, както в двата предходни случая. Нещо повече, колегите – представители на Движението за права и свободи, категорично възразиха срещу допустимостта на подобна декларация, имайки предвид характера на въпросите, които тя третира – да се обсъжда и разглежда въобще. Очевидно е, че Правната комисия по един достатъчно компетентен и категоричен начин може да вземе такова становище.
Също трябва да се има предвид, че процедурата за снемане на имунитет е разписана по други норми на Конституцията и правилника и не могат да се правят паралели с други случаи. Следователно сега това предложение не подлежи на гласуване.
Следващото предложение е на народните представители Иван Сотиров, Петър Попов и Лъчезар Тошев и е за изслушване на министър-председателя относно негови изявления пред руските медии.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пета поредна седмица от нашата парламентарна група внасяме предложение за включване като точка в дневния ред – изслушване на министър-председателя господин Сергей Станишев във връзка с изявления, които направи при последното си посещение пред руските медии, които поставят под въпрос основните външнополитически приоритети на Република България.
Няколко пъти сме аргументирали това наше искане. Мисля, че всички знаете за какво става въпрос – за изключителната важност този дебат да бъде проведен в парламента. Това наше искане свързваме с конституционното ни право да упражняваме парламентарен контрол и парламентът да бъде информиран, както и обществото, по отношение на действията на правителството и министър-председателя.
Виждам, че в дневния ред сме приели точка трета, по която така или иначе, министър-председателят ще идва, за да дава доклад, така че няма никакъв проблем той да може да бъде изслушан в парламента и по тези въпроси.
Предлагам да подкрепите това наше искане. Не е редно, вече пета седмица подред, да не бъде допускано това като точка в дневния ред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме предложението на народните представители Иван Сотиров, Петър Попов и Лъчезар Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 42, против 66, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Сотиров – предложение за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз и миналия път ви казах, че до края на този парламент всяка сряда ще внасяме това предложение, докато го гласувате. (Реплики в блока на КБ.) Ако си мислите, че по начина, по който постъпвате винаги в такива случаи, ще отлагате 4-5 седмици въпроса и той ще остане в небитието, това няма да се получи. Лично аз ви обещавам, че всяка сряда тук ще предлагам тази точка да бъде включена в дневния ред. Всяка седмица ще е така! Знам вашата комунистическа упоритост, но ви призовавам...
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Ние се гордеем с нея.
ИВАН СОТИРОВ: Гордейте се, че сте комунисти. Гордейте се с това, че сте такива, въпреки че със закон този парламент реши, че комунистическият режим е престъпен. Но вие се гордейте, че сте престъпници, господин Паунов.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Прочети Маркс!
ИВАН СОТИРОВ: Четете си вие Маркс! Няма да ви дойде акълът!
Въпреки това поради моето уважение към тези, които са ви избрали, все пак ви призовавам да превъзмогнете вашата комунистическа упоритост, най-накрая да се вразумите и да гласувате това процедурно предложение, защото е срамно българският парламент да отнема възможностите на опозицията, а и за вас ще бъде интересно да изслушате какво е говорил вашият министър-председател и как ще аргументира своите изявления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване още веднъж предложението на тримата народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 45, против 76, въздържали се 21.
Предложението и този път не се приема.
Няколко съобщения.
На 17 октомври т.г. е постъпил и на 20 октомври е раздаден на народните представители общ проект по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, приет на първо четене на 3 октомври 2008 г. Проектът е изготвен от Комисията по гражданско общество и медии на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Седемдневният срок съгласно чл. 70, ал. 1 от правилника за писмени предложения при второ четене е до 24 октомври 2008 г.
„На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям Законопроект № 854 01 31, внесен на 1 април 2008 г.” Подпис - народният представител Волен Сидеров. Става въпрос за Законопроект за специалните разузнавателни средства.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
На 15 октомври 2008 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители: Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Ненко Темелков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание от квотата на Парламентарната група на коалиция „Атака”. Вносител – Павел Шопов.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители – Лидия Шулева и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – Бойко Великов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по енергетиката.
Проект за Решение във връзка с разискванията по питането от народния представител Иван Костов до министър-председателя на Република България относно правителствената политика в условията на световна финансова криза. Вносители – Иван Костов и група народни представители.
Отчет за дейността на Сметната палата за 2007 г. Вносител - Сметната палата. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Декларация относно необходимостта от спешна намеса на Главния прокурор на Република България за осъществяване на процедура по сваляне на имунитета на народния представител Ахмед Доган. Вносител – Волен Сидеров. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за приемане на Процедурни правила по прилагането на чл. 97л, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Мая Манолова, Пламен Моллов и Юнал Лютфи.
Проект за решение за попълване състава на парламентарни комисии. Вносител – Борислав Ралчев.
Това са общо тринадесет законопроекта и проекторешения.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРЕХОДНОТО ИСЛЯМСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА АФГАНИСТАН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА АФГАНИСТАН ЗА ЗАМЯНА НА ТЕРЕНИ И СГРАДИ В СОФИЯ И КАБУЛ ОТ 3 ДЕКЕМВРИ 2979 Г.
Водеща е Комисията по външната политика.
Моля господин Ранчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект
№ 802-02-32 за ратифициране на Спогодбата между
правителството на Република България и Преходното
ислямско правителство на Афганистан за изменение на
Спогодбата между правителството на Народна република
България и правителството на Демократична република
Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул
от 3 декември 1979 г., внесен от Министерския съвет на
25 септември 2008 г.
На 1 октомври 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г.
Спогодбата е подписана на 10 септември 2004 г. в София. Съгласно чл. 1 от Спогодбата на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г., правителството на Народна република България предава при условията на взаимност и замяна в собственост на Демократична република Афганистан терен с площ 5930 кв.м, намиращ се в София, кв. 21-А – местността „Младост”, за изграждане на посолска сграда.
В началото на 90-те години този терен е реституиран, а като компенсация на афганистанската страна са предоставени на Посолството на Афганистан три апартамента в кв. „Овча купел”.
Съгласно чл. 1 от Спогодбата, подписана на 10 септември 2004 г. в София, Република България предава при условията на взаимност и замяна в собственост на Преходната ислямска държава Афганистан терен с площ 3185 кв.м и сграда с разгърната застроена площ 1790 кв.м, намираща се в София, бул. „Симеоновско шосе” № 57, резиденция № 3 за остатъка от срока, предвиден в чл. 3 от спогодбата от 1979 г.

В чл. 9 на спогодбата е записано, че двете страни няма да събират при условията на взаимност каквито и да са данъци и такси за терена и сградите – предмет на тази спогодба.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за местните данъци и такси сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, се освобождават от данък върху недвижими имоти при условията на взаимност.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание в качеството й на международен договор, отнасящ се до действието на закона.
Съгласно чл. 5 от спогодбата от 1979 г. всяка страна се задължава да осигури за своя сметка определени съоръжения, необходими за ползването на сградите. При изпълнението на тази договореност, във връзка с настоящото изменение на спогодбата, също е възможно възникването на определен финансов ангажимент за българската страна. В този смисъл спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България.
Ратифицирането на спогодбата ще позволи да бъде разрешен проблемът с необходимостта от компенсиране на афганистанската страна, възникнал с реституирането на предоставения им със спогодбата от 3 декември 1979 г. терен с площ 5930 кв. м, намиращ се в София, кв. 21-А – местността „Младост”, за изграждането на посолска сграда.
Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, заповядайте да представите становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, господа народни представители!
По представения от Комисията по външна политика законопроект, Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 2 октомври 2008 г. след обсъждане прие становище.
На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи господин Радион Попов, заместник-министър, и госпожа Дарина Божкова, директор на Дирекция „Имоти извън страната”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Дарина Божкова. Тя посочи, че със законопроекта се прави актуализация на подписаната през 1979 г. спогодба. Чрез актуализацията се осъществява предоставяне на имот за нуждите на посолството на Афганистанската държава в София.
Целта на спогодбата е да бъде разрешен проблемът с необходимостта от компенсиране на афганистанската страна, възникнал с реституирането на предоставения им със спогодбата терен с оглед изграждането на посолска сграда. Съгласно новата редакция на чл. 1 от спогодбата от 3 декември 1979 г., правителството на Република България предава при условията на взаимност и замяна в собственост на Преходна ислямска държава Афганистан терен с площ 3185 кв.м и сграда с разгърната застроена площ 1790 кв. м, находящи се в София, бул. “Симеоновско шосе”, за остатъка от срока, предвиден в чл. 3 от Спогодбата.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г., внесен от Министерския съвет на 25 септември 2008 г., и предлага на народните представители да го приемат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин министър, ако желаете, можете да представите законопроекта.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не желаете.
Откривам дискусията по законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Гласуването на законопроекта ще бъде утре в 9,00 ч.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да направя първо процедурно предложение да допуснем в залата госпожа Костадинка Тодорова, господин Таско Ерменков и заместник-министър Валентин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли против? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Моля, поканете тримата представители на изпълнителната власт в залата.
Господин Аталай, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.




„ДОКЛАД
на Комисията по енергетика
относно второ гласуване на Законопроект за енергийна ефективност № 802-01-63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г.

Уважаеми господин председател, Комисията по енергетика на две редовни и четири извънредни свои заседания разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по енергетика на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на:
„Закон за енергийната ефективност”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа – „Общи положения”.
По чл. 1 има предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 1, ал. 3, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Мария Капон в чл. 1, ал. 3, думите „крайно потребление на енергията от” да отпаднат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги.
(2) Законът се прилага за крайното потребление на енергия от Въоръжените сили, доколкото не противоречи на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България или на друг специален закон.
(3) Законът не се прилага за крайното потребление на енергия от:
1. инсталациите за категориите промишлени дейности по чл. 131в от Закона за опазване на околната среда;
2. транспортните средства във въздушния и водния транспорт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по чл. 1 от закона имам предложение, което за съжаление комисията, както и вносителите на основния текст от закона от Министерския съвет не приеха. Но аз искам пред вас да изложа ясните аргументи, поради които приемането на моето предложение би означавало именно обхващането на всички дейности, в които въпросите за енергийната ефективност са от ключово значение за страната.
Преди всичко да съобщя, че енергийната ефективност и нейното повишаване в момента е приоритет на енергийната политика в Европейския съюз.
На второ място, в самия закон в текстове, които следват по-нататък, се записва, че правителството на Република България трябва да представи Стратегия за енергийната ефективност. И когато Законът за енергийната ефективност трябва да отговори реално на всички дейности, които трябва да бъдат проведени, за да се реализират високите цели на България, а те са с всяка година с по 1% да се намалява енергопотреблението на единица брутен вътрешен продукт, изведнъж се оказва, че в тялото на закона, в неговото начало, в ал. 3 на чл. 1 е записано, че „Законът не се прилага за крайното потребление на енергия от” – и чета т. 1, която искам да отпадне: „инсталациите за категориите промишлени дейности по чл. 31в от Закона за опазване на околната среда”.
Всъщност в този текст, който така записан, е неясен за човек, който не познава кои са тези дейности, се оказва, че законът не се прилага за предприятията от добивната промишленост; от преработвателната промишленост; от химическата промишленост; не се прилага за консумацията на енергия от оранжерии, не се прилага за предприятията, свързани с производства, които са най-големите енергопотребители, каквито са циментовите заводи на страната, и реално изведнъж законът се оказва с ампутиран крак. Защото целите на Закона за повишаване на енергийната ефективност не могат по никакъв начин да бъдат постигнати, ако тези предприятия не бъдат обхванати в закона.
Какви са възраженията от страна на вносителя – Министерският съвет? Те казват: законът трябва да бъде хармонизиран с препоръка на Европейския съюз. Препоръката на Европейския съюз не е по заглавие препоръка за повишаване на енергийната ефективност в страните членки. Препоръката на Европейския съюз е свързана с конкретни сегменти на енергийната ефективност – едното е крайното потребление и второто е предоставяне на енергийни услуги, докато нашият закон не е Закон за енергийна ефективност при крайно потребление и при предоставяне на енергийни услуги. Тогава бих казал: да, не би трябвало тези дейности да полагаме в закона. Но когато ние говорим: „Закон за енергийната ефективност”, по никакъв начин не считам, че е нормално най-енергоемките промишлености в страната да отпаднат от тялото на закона.
Вторият аргумент, който ми се казва – че специално тези енергоемки дейности и мерките за повишаване на енергийната им ефективност са разписани в Закона за опазване на околната среда. Законът за опазване на околната среда индиректно разглежда мерки, свързани с квотите за вредните газове, които предизвикват нежелателни климатични промени. Но това е само един сегмент. Реално, ако ние въведем тук тези енергоемки производства, това означава, че ние им поставяме задължението да се извърши енергийно обследване, да се предприемат мерки, да се набележат срокове и България действително рязко ще повиши енергийната си ефективност. Благодарение на такива мерки – искам това да ви съобщя – в Дания последните 10 години, при повишаване на брутния вътрешен продукт с 60%, потреблението на енергия не се повишило дори с 1%. Затова те не търсят начин да строят нови енергийни мощности – АЕЦ „Белене” и други подобни, защото си решават проблемите с наличните и с мерки за енергийна ефективност.
Категорично заявявам, че неприемането на моето предложение означава законът да не отговори на целите, които си е поставил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Иванов, мисля, че в комисията водихме дебат. Само за информация на колегите – ще ги помоля да погледнат чл. 33. Това, което Вие искате, е описано там. В чл. 33, ал. 2 се казва: „На задължително обследване на енергийна ефективност подлежи всяка промишлена система, чието годишно потребление на енергия е над 3 хил. MWth”.
Всичко това, което казвате Вие, се включва в този член. Така че не смятам нито един от колегите, присъстващи в залата, и тези колеги, които бяха в комисията, да не са съгласни с това Ваше предложение, но то не е в чл. 1, защото тук вече мотивите, които чухте тогава, и сега, ако искате да ги повторя, тази препратка в Закона за опазване на околната среда е в изпълнение на Директива 87 на Европейския съюз и мисля, че Вие тогава се съгласихте.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Аталай, колеги, нека все пак да видим къде, в какъв контекст се разглежда чл. 33. Там се казва единствено: „Обследването на енергийна ефективност на промишлени системи”, като промишлените системи преди това са дефинирани и реално тези промишлени системи, по които аз говорих и пледирах да бъдат включени, са априорно изключени от общия брой съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1. Казано е изрично: „Законът не се прилага за крайното потребление на енергия от инсталациите за категориите промишлени дейности” – във всички тези промишлености – циментова, добивна, рудна промишленост, оранжерии, химически и т.н. Така че това, което е записано там, се касае за промишлени системи извън тези, за които законът не се прилага.
Аз казвам законът да се прилага и за тези промишлености и предприятия, които са най-енергоемки в България.
Искам да ви разкрия и нещо друго – голяма част от тези дейности се извършват със съоръжения, които са на по 30-40 години, които са по старите съветски технологии, когато се считаше, че енергията не струва пари, които са едни от най-енергоемките не само у нас, но и в цяла Източна Европа. Тяхната подмяна може да се осъществи само ако Закона за енергийната ефективност им наложи ясна рамка. Такава рамка няма. Така че това, което казва господин Аталай, се касае само за това, което остава в рамките на закона. Аз говоря, че тези най-енергоемки производства са изведени от тялото на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.

ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, ще се опитам да Ви прочета още веднъж мотивите и всички онези изказвания, които бяха направени в залата. Тогава ни беше обяснено, че Законът за опазване на околната среда, който е създаден 2002 г. и е хармонизиран през 2006 г., с изискванията за схемата за търговия с емисии се опира на Директива № 87, в чието първо предложение ясно са описани абсолютно всички дейности, които подлежат на търговия с емисии. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изчакайте малко, господин Иванов, по спокойно.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като Директива 32 приета, според Европейската комисия, че е директива, която подпомага опазването на околната среда и преустановява проблемите с изменението на климата, в този смисъл тази директива акцентира не върху енергийната ефективност само като дейност, а върху резултата от извършването на тези мерки за енергийната ефективност, спрямо опазването на околната среда. В този смисъл се смята, че съществуващата Директива 87 без това натоварва въпросните дейности като енергийни стопанства, като предприятия за рафинерии за нефт, стъкларската, циментовата индустрия и т.н.
Всъщност Директива 32, която разглеждаме и транспонираме трябва да се акцентира върху крайното енергийно потребление, а не върху първичното, което е елемент на въпросната Директива 87 и затова оттук отива към препратка на чл. 33, където пак ще ви помоля да го отворите, ако е възможно, да погледнем. Колеги, там ще видите какво казваме: „На задължително обследване за енергийна ефективност подлежи всяка промишлена система, чието годишно потребление на енергия е над 3000 мегавата.” (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Ако от това не става ясно, че заедно с вас, нашата идея е, че наистина трябва да се обследват всички енергоемки промишлени системи, по-ясно от това няма как да ви го обясня. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1 от законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията по чл. 1 и наименованието на законопроекта за приключили.

Сега е 10:01:43 ч., както приехме в началото, преминаваме към точка трета:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОКЛАД НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ВРЕМЕ НА СЛОВЕНСКОТО И ФРЕНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.
След приключването на точката ще се върнем към Закона за енергийната ефективност – чл. 2.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Имаше време, господин председател, преди да чуем министър-председателя, да прочетем още няколко текста. Щеше да бъде добре Министерският съвет да чуе един хубав закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, законът е много хубав. Министерският съвет да заповяда да го слуша.
Казахме, че в 10,00 ч. ще започнем с доклада на министър-председателя на Република България по чл. 97, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, предстои ни да изслушаме доклада на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за участието на Република България в процеса на вземане на решения за Европейския съюз по време на словенското и френското председателство.
Преди да пристъпим към изслушването, са ви раздадени процедурни правила по прилагането на чл. 97, ал. 1 от нашия правилник. Това става с решение. Това решение го разисквахме на Председателския съвет, но в края на краищата парламентът има думата и трябва да приемем тези процедурни правила с гласуване. Досега не сме използвали подобна правна техника. Кой ще представи процедурните правила?
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, представили сме на вашето внимание проект за Решение за приемане на процедурни правила по прилагането на специалната хипотеза на чл. 97, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Считаме, че е необходимо приемането на специални процедурни правила, тъй като става дума за една самостоятелна специална процедура, различна от регламентираната в правилника процедура за изслушване по чл. 94. Тъй като тази процедура е свързана с нашето членство в Европейския съюз и с необходимостта от това Народното събрание да бъде информирано по различни важни въпроси, които касаят нашето европейско членство.
Процедурата кореспондира и с текста на чл. 105, ал. 3 и 4 от българската Конституция, който задължава правителството по важни въпроси, които касаят нашето европейско членство, да информира Народното събрание.
Ще ви прочета, каквито са изискванията на правилника, нашият проект за решение за приемане на процедурни правила.
„Народното събрание на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Приема следните процедурни правила:
1. Министър-председателят представя доклада за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство.
2. Изслушват се изказвания от името на парламентарните групи по един представител в рамките на 7 мин. и на един независим народен представител в рамките на до 3 мин.
3. Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изказват при условията по т. 2 – по един представител от името на съответната парламентарна група в Европейския парламент, в рамките на до 7 мин.
4. Изказване на министър-председателя в отговор на изказванията по т. 2 и 3.
5. По доклада на министър-председателя не се приема решение.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези временни правила. Учудващо няма желаещи.
Моля да гласуваме този проект за решение, който беше прочетен от един от вносителите – Мая Манолова. Други вносители са Пламен Моллов и Юнал Лютфи.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 11, въздържали се 4.
Решението е прието.
На базата на това решение, което току-що приехме, съобразно т. 1 – „Министър-председателят представя доклада за участието на Република България в Европейския съюз през преходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство.” Преди да дам думата на министър-председателя, от Коалиция за България поискаха процедура.
Кой ще направи процедурното предложение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед на високия обществен интерес към разглежданата тема, а именно представяне на доклада на министър-председателя за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз по време на словенското и френското председателство, предлагам да вземем решение за пряко включване и пряко предаване по Българската национална телевизия и по Българското национално радио на изслушването на доклада и на дебата по тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Моля, гласувайте процедурното предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Искам да ви съобщя, че такъв доклад в писмена форма е внесен в Народното събрание и мисля, че е раздаден на народните представители.
Заповядайте, господин Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! На основание чл. 105, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 97 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм представил на вашето внимание Доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз по време на Словенското председателство, което продължи от м. януари до м. юни 2008 г., и председателството на Френската Република от м. юли 2008 г. – до края на годината.
Искам да обърна внимание, че формацията, която е включена в доклада, е разделена по основни теми и области, които са от ключово значение за България, а също така са посочени като приоритетни от страна на съответната председателстваща Европейския съюз страна.
Първо, искам да припомня на народните представители, че непосредствено след влизането в Европейския съюз с оглед новото качество на страната ни към Министерския съвет беше сформиран специален консултативен орган – Съвет по европейските въпроси. Това е форма, в рамките на която се съгласуват всички позиции, представени пред Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз и работните органи към него, след което в предвидените случаи ресорните министри ги внасят за одобрение в Министерския съвет и те се отстояват в един динамичен режим по време на разговорите, преговорите по отделните теми и позиции, които са на дневен ред на Европейския съюз.
Само за периода от 1 януари до 30 юни 2008 г. Съветът по европейските въпроси е провел 23 заседания и е одобрил 201 рамкови позиции. През същия период Министерският съвет е одобрил 39 позиции, които са представени пред Европейския съвет и пред Съвета на Европейския съюз, включая и неформалните срещи.
Искам да обърна внимание и да подчертая, че още през първата година от членството България постигна отлична координация за стриктно изпълнение на задълженията, които произтичат от членството в Европейския съюз. Това е неразривна част от нашата интеграция и този процес се следи от Европейската комисия по отношение на всички страни – членки на Европейския съюз.
Според данни на Европейската комисия към края на м. август т.г. България е на пето място сред държавите – членки на Европейския съюз, по процент на въведени в националното законодателство директиви на Европейския съюз. Според мен реален, голям успех на страната ни е постигането на най-добрия резултат, достигнат в момента от държава членка, по отношение на транспонирането в националното законодателство и прилагането на разпоредбите в областта на вътрешния пазар.
Съгласно прегледа на Европейската комисия за резултатите на държавите членки към 9 юли 2008 г., България е първата държава – членка на Европейския съюз, която някога е постигала 0% дефицит в тази област. Това се дължи на усилена, постоянна работа и е прецедент досега в Европейския съюз. Положителен прецедент.
Искам да се спра също така на процедурите за неизпълнение на задължения, които произтичат от правото на Европейския съюз и към които винаги е имало голямо медийно внимание – те се обявяват почти винаги като първа новина или една от водещите новини, също така към тях има голям обществен интерес, но недостатъчно разбиране.
Първо, за периода 1 януари 2007 г. – 15 октомври 2008 г. срещу България са открити 112 процедури. Всички те се намират или са приключили в досъдебна фаза на производството, като към момента няма заведени дела срещу България в Съда на европейските общности. Искам също така да припомня, че с цел по-ефективна работа и по отношение на Съда на европейските общности беше създадена специална дирекция в Министерския съвет, която координира, подготвя българските позиции и действия в тази област. Много се говори за тези процедури, както вече споменах, те са известни също така под названието „инфриджмънт”. Добре е да се знае, че една процедура има много фази. Между първата и евентуално последната – решение на Съда на европейските общности – минават около две години.
Някои държави от Европейския съюз добре разчитат своите вътрешни интереси и въздействия от прилагането на една или друга директива, правило на Европейския съюз и достатъчно съзнателно правят тези неща в последния момент. Така че драма по тези въпроси не е имало и няма никога. Въпреки това ние полагаме сериозни и систематични усилия всяка от процедурите да бъде адресирана своевременно от страна на българското правителство и институциите на страната.
От всички процедури, започнати срещу страната ни, 84 са официално закрити от Европейската комисия след предприемане на действия от наша страна, а закриването на други 4 се очаква много скоро, тъй като сме изпълнили задълженията и сме уведомили Европейската комисия.
Само в пет случая от 112-те Европейската комисия е преминала към втория етап от досъдебната процедура, а именно изпращане на мотивирано становище. Три от тези пет случая вече са закрити.
Четвъртият случай се отнася до въвеждането на Единния европейски номер 112 за спешни повиквания. Европейската комисия прие решение да заведе дело срещу България пред Съда на европейските общности, като изпълнението на решението е отложено, тоест до 17 декември.
Вярвам, че народните представители са добре информирани, че от 30 септември Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 започна официално работата си на територията на цялата страна. Очаква се закриване и на тази процедура.
Искам да припомня, че много от процедурите са пряко следствие от ангажименти, поети от страната ни в процес на водене на преговори с Европейския съюз. Изпълнението на всички тези ангажименти както преди членството, така и след него изисква огромна по своя обем работа и я наблюдаваме постоянно.
Единствената процедура, по която има движение, се отнася до неизпълнение на България на задължението да докладва пред Европейската комисия съгласно изискванията на решение относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газови в Общността и прилагането на Протокола от Киото.
Бих искал да се спра и на някои по-важни теми в европейската дискусия. Едната е Договорът за реформа, така нареченият Лисабонски договор. До него се стигна след като няколко страни чрез референдум отхвърлиха проекта за европейска Конституция, одобрен навремето от българския парламент. След продължителни разговори, в това число и в Европейския съвет, беше подписан Лисабонският договор в края на миналата година. Той е изключително важен, защото дава нова институционална рамка и перспектива за развитието на Европейския съюз и за по-ефективно вземане на решения по теми, които са важни за европейските граждани – и външната политика, и механизмите на взаимодействие между Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет.
Вие добре знаете, вярвам, че в него се предвижда както засилена роля на Европейския парламент, така и много по-голяма роля на националните парламенти в обсъждането на теми, които са дискусионни в Европейския съюз и които са важни за развитието на Съюза.
На 1 февруари Министерският съвет на България одобри Законопроекта за ратифициране на Договора от Лисабон. Той беше одобрен и ратифициран от Народното събрание на 21 март 2008 г. Така България стана шестата държава – членка на Европейския съюз, която е ратифицирала Договора. Към момента общо 24 страни членки са ратифицирали Лисабонския договор.
Известно е също така, че след неуспеха на референдума в Ирландия възникна нов сериозен проблем във връзка с ратификацията на Лисабонския договор.

Позицията на нашата страна е била и е, че това затруднение не бива да спира процеса на ратификация в другите страни, тъй като освен Ирландия остават Чешката република и Кралство Швеция. Липсата на договор създава затруднения при подготовката на изборите за Европейския парламент, при формиране на следващата европейска комисия, повдига редица и юридически въпроси по кои правила ще се провеждат изборите за Европейския парламент, по кои правила ще се формира следващата европейска комисия, тъй като е известно, че Договорът от Ница предполага по-малък брой депутати в Европейския парламент, в това число и един евродепутат по-малко за Република България и значително съкращаване на състава на комисията.
Но, разбира се, не тези институционални въпроси са най-важните. Най-важното е това, че за да се развива динамично и успешно Европейският съюз като все по-интегрирана общност от държави, които споделят общи ценности, е необходимо тази рамка да отговаря, да има достатъчно силни институции и ефективни механизми за вземане на решения. Това се налага, ако щете, и от гледна точка на обстоятелството, че Европейският съюз се разшири за няколко години от 15 на 27 страни членки, което, разбира се, налага своя отпечатък върху ритъма на работа в Европейския съюз и същите стари запазени правила.
Друга важна тема, по която България винаги е била активна и има своя реален принос, е разширяването на Европейския съюз и ситуацията в нашия регион. В съответствие със заложените външнополитически приоритети в годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решение в Европейския съюз за 2008 г., нашата страна взе активно участие в дейността на работните органи по разширяването към Съвета на Европейския съюз. България продължи да дава съществен принос към формирането на политиката на Съюза към страните от Югоизточна Европа както по време на словенското председателство, така и от началото на френското председателство на Европейския съюз. Нашата основна цел в тази политика се състои в консолидиране на поетите от Европейския съюз ангажименти за разширяване и европейска перспектива на страните кандидатки, и наред с това самите страни кандидатки да изпълняват стриктно условията за членство в Европейския съюз, и да провеждат реформите, които са необходими за достигане на тези критерии.
Освен самия процес на преговори със страните кандидатки от нашия регион, бих искал да подчертая действително много важната конструктивна роля на България, която се оценява и от страните членки, и от целия Европейския съюз в нашия регион. Бих искал например да посоча активната позиция, дипломатическа дейност, свързана със ситуацията в Косово, разговорите както в двустранен формат, така и в рамките на тройката, формирана през миналата година, така и процеса на изработване на единна позиция на Европейския съюз по отношение на Косово, изпращането на европейската мисия Илекс, подготовката …
Смея да твърдя, че както по този въпрос, така и по много въпроси на ситуацията в Западните Балкани, България има водеща роля и като експертиза, и като инициативи, в това число например винаги сме отстоявали, че на Западните Балкани не трябва да има „черни дупки” от гледна точка на процеса на Евроатлантическата интеграция. Бяхме сред активните страни, които настояваха за вземане на решение за споразумение за асоцииране с Република Сърбия, което, взето своевременно, изигра много съществена политическа роля за развитие на реформаторските процеси в Сърбия през пролетта на тази година.
През месец март и през месец юни Съветът по европейски въпроси прие 39 рамкови позиции на България по въпроси от преговорния процес на страните кандидатски за членство, конкретно Харватия и Турция. През месец октомври предстои приемането на рамкови позиции по другите преговорни глави, предмет на обсъждане в дневния ред на френското председателство.
Трета важна тема, която се дискутира активно в Европейския съюз и в нашата страна, е Лисабонската стратегия. България се включи в първия цикъл на обновената Лисабонска стратегия в началото на 2007 г., когато представи своята Национална програма за реформи за 2007-2009 г. Първият доклад за изпълнението на напредъка по програмата през миналата година получи положителна оценка от Европейската комисия. България ще представи своята актуализирана Национална програма за реформи за 2008-2010 г., включително отчет за изпълнението за 2008 г. до края на месец октомври 2008 г.
Националната програма за реформи е основен стратегически документ за систематизиране на усилията на държавната администрация, социалните партньори, неправителствения сектор за реформиране на българската икономика за постигане на високи и устойчиви темпове на икономически растеж и увеличаване на заетостта. Националната програма за реформи е в синхрон както с приетите интегрирани насоки за растеж и заетост, така и с основните програми и документи на българското правителство, в това число програмата на Правителството на Република България за 2005-2009 г.
Искам да припомня, че пролетният Европейски съвет, председателстван от Словения, потвърди, че настоящите интегрирани насоки остават в сила за периода 2008-2010 г.
Четвърта важна тема за България и Европейския съюз е енергетиката. Първо, тази тема за първи път се издига на европейско ниво през пролетта на 2006 г. Тоест, това е една сравнително нова обща европейска политика, която е в процес на формиране. България и по тази тема има добре изразени свои позиции, които са формирани и са отстоявани в Европейския съвет и във всички останали органи на Европейския съюз.
Сред основните цели на българската енергийна политика са тези, които съвпадат и с целите на Съюза – развитие на конкурентни енергийни пазари при опазване на околната среда и осигуряване на сигурността на енергийните доставки, либерализация на вътрешния енергиен пазар и реформи в сектора са инструментите за гарантиране равнопоставен достъп до енергийна инфраструктура, ясни и справедливи правила за достъп до мрежата и предотвратяване на възможности за злоупотреба от страна на естествените монополисти.
В рамките на тази дискусия, която върви в Европейския съюз, България подкрепя намирането на алтернативен модел за ефективно отделяне на преносните оператори, който не налага промени в собствеността на компаниите. Нашият стремеж е възможно най-бързо приемане на третия пакет, за да избегнем задържането на инвестиционната активност и несигурност в инвеститорите.
Естествено, за целия този период полагахме сериозни усилия за решаване на проблемите, които произтекоха от предсрочното спиране на блоковете на атомната електроцентрала „Козлодуй”. Водиха се и се водят консултации относно позициите на европейските страни, при това много интензивно, за възможностите Трети и Четвърти блок да продължат да бъдат експлоатирани, а успоредно с това правителството полага максимални усилия за осигуряване на допълнително финансиране за преодоляване на негативните последици от извеждане в експлоатация на Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Нашата цел е европейската помощ да продължи и след 2009 г. За тази цел има доста сериозна подкрепа от много страни, в това число отчитайки факта, че и други държави – членки в Европейския съюз имат подобни промени – както Република Литва със своята атомна електроцентрала „Игналина”, която, впрочем, е по-стара като модификация, отколкото Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Голям приоритет, който е в нашите рамки, са въпросите, свързани с енергийната сигурност, а именно ефективността на енергийните източници, прозрачност на енергийното търсене и предлагане, механизмите за солидарност, развитието на инфраструктурата и засиления диалог с трети страни в областта на енергетиката.
Знаете, че преди известно време президентът на Република България обяви инициативата за провеждане на енергийна конференция във връзка с новите енергийни проекти за Европейския съюз, която ще се проведе през м. април следващата година. И в последното решение на Европейския съвет, в заключенията му, се подчертава наред с инициативата за бъдещето Чешко председателство и другите инициативи, които се подготвят от Унгария и България като важни елементи от работата за енергийната сигурност на Европейския съюз. Консултации по провеждането на тази конференция се водят изключително активно и от президентската институция, и от Министерството на външните работи. Имаме достатъчно силни уверения за участие от много страни от Средна Азия, Русия, страните от Европейския съюз, и естествено от нашия регион, и Съединените американски щати. Това се оценява като важна и позитивна инициатива на нашата страна в тази нова област на общата европейска политика.
Тема, която винаги е в центъра на общественото внимание в Европейския съюз, разбира се, е околната среда. Нашите усилия през 2008 г. са насочени най-вече към постигане на политическо споразумение по законодателния пакет на Европейската комисия „Енергетика и климат”. През 2007 г. по време на Немското председателство беше взето решение на Европейския съвет, което е изключително амбициозно. Знаете, че целият свят наблюдава промените в климата, въздействието му върху природата, върху развитието на човечеството, ако щете, и прие една амбициозна програма за периода, който ще бъде, особено след Киото - до 2020 г., Европейският съюз да се очертае като лидер в областта “Защита на околната среда”, в областта на борбата срещу промените в климата с известната формула 20:20:20 – с 20% намаляване на емисиите на въглероден двуокис в Европейския съюз, 20% увеличаване на енергийната ефективност и 20% увеличаване на възобновяемите източници в общия енергиен микс на Европейския съюз. За постигането на тази амбициозна и скъпа цел всяка страна води с Европейската комисия както двустранни разговори, така има и индикативни цели за себе си, които отчитат особеностите на всяка една държава, като климатични, природни, сегашния енергиен микс. Също така се води активна дискусия в европейските институции. Искам да припомня, че на последния Европейски съвет, само преди една седмица, това беше една от водещите теми, която се дискутираше от ръководителите на делегациите.
Смятам, че България и осемте страни – членки от Централна и Източна Европа, които формираха обща позиция, постигнахме етапен успех. Защото има немалко проблеми, в това число финансови, със социални последици, които биха могли да възникнат за нашата страна и за другите страни от Централна и Източна Европа с бърз ръст на икономиката при прилагане на това предложение, което е формирано от Европейската комисия.
След изказванията от всички страни в диалог с Френското председателство, Европейската комисия и целия Европейски съвет беше постигнато решението, че през м. декември, когато ще се финализират тези разговори, решенията ще се вземат от Европейския съвет, което означава с консенсус. Важното е България и останалите страни от тази група, сред които са Полша, Чехия, Унгария, прибалтийските държави и Румъния, действително да имаме една много добра вътрешна координация, да изработваме общи позиции, с които да водим разговорите с останалите партньори от Европейския съюз. Така че действително реализацията на този пакет да бъде справедлива, да бъде споделено времето по един равномерен начин да не затрудни нашето икономическо развитие.
Вярвам, че народните представители са добре запознати и с възраженията на България срещу Решения на Европейската комисия по националните планове за разпределение на квоти на емисии на парникови газове за 2007 г. и за периода 2008-2012 г., с които се постановява намаляването на заложените от България количества средно с около 20% за 2007 г. и 37% за 2008-2012 г.
Тези решения имат сериозен негативен ефект по отношение на приоритетите на българското правителство за поддържане на макроикономическа стабилност и високи темпове на икономически растеж. Именно затова българското правителство ще отстоява докрай пред Съда на европейските общности искането си за пълна отмяна или корекция и допълнение на двете решения на Европейската комисия.
Тема, която има голямо значение за нашата страна, е развитието на транспорта. Искам да поздравя и от тази трибуна народните представители, че на 10 септември 2008 г. беше отменена предпазната клауза, наложена на България, в областта на авиационната безопасност в края на 2006 г. С отпадането на предпазната клауза българските превозвачи стават пълноправен оператор на целия вътрешен пазар на Европейския съюз, което им дава много по-сериозни конкурентни предимства и ги изважда от по-трудната ситуация, в която бяха през първата година и половина от членството в Европейския съюз. Бяха извършени две проверки – в края на 2007 г. и през м. май 2008 г., от Европейската агенция за авиационна безопасност на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Искам да благодаря за усилията, които бяха положени от Министерството на транспорта, от тази българска администрация за преодоляване на дефицитите и много бърза работа, което действително е важно за развитието на българския транспорт и специално за българските авиационни превозвачи. Впрочем бих могъл да напомня в този контекст, че вече са минали проверките за нова категория на летище София, която да бъде повишена категорията в “3А”. Във връзка с това решение по време на зимния сезон, който се характеризира с по-тежки мъгли в региона на Софийското летище, много повече хора ще могат навреме да стигат до България без тези затруднения, които са изпитвали в продължение на десетилетия. С това абгрейдване, повишаването на категорията на летището, в Европа ще има пет летища с по-висока категория, отколкото е тази на софийското. Смятам, че това действително е успех на българската транспортна политика.
България активно участва в започналата през 2007 г. дискусия за реформа на Общата селскостопанска политика. Нашата страна работи за постигане на политическия консенсус относно схемата за единно плащане на площ, която е най-удачна за нашите земеделски производители. Нашето искане тя да се прилага до 2013 г. вече е залегнало в проекторегламента на Съвета. Допълнително България ще настоява да не се въвеждат задължителни минимални прагове на плащанията, което би довело до ограничаване на размера на помощите и би било пречка за подпомагането на малките земеделски стопанства.
Искам също да обърна внимание, че по инициатива на България беше внесена съвместна декларация с още осем от новоприсъединилите се страни към Европейския съюз относно уеднаквяване на нивата на директна подкрепа на земеделските производители в цялата Европейска общност и изравняване на помощите, които получават земеделските производители в старите и в новите страни членки.
Известно е, че както българските ферми, така и фермите от Централна и Източна Европа получават реално много по-ниски субсидии днес, отколкото селскостопанските производители от старите страни членки. Това са условията на присъединяване и тези девет страни настояваме тази формула да се променя. Защото графикът на увеличаване на подкрепата на директните субсидии за нашите производители е твърде плавен, твърде бавен и ги поставя в неравностойно положение. Тази декларация беше представена и на Европейския съвет през м. юни м.г.
Важна тема, която се дискутира и в момента в Европейския съюз, е темата “Политика на миграция и убежище”. Френското председателство продължава да поддържа като приоритетни въпросите на миграцията и убежището и представи инициатива за създаване на Европейски пакт за миграция и убежище. Решения на тази тема залегнаха и в последните заключения на Европейския съвет от миналата седмица. При обсъждането досега по въпросите, свързани с миграцията и убежището, България е заявявала подкрепа за позициите на председателството за въвеждане на мерки за контрол върху миграцията, като се отчитат и нуждите на пазара на труда на държавите членки, а също така принципите на убежище за хората, които се нуждаят от подкрепа и такова убежище по различни причини в страните – членки от Европейския съюз. Разбира се, тази тема е пряко свързана с темата “Шенген” и общ граничен контрол. България и българското правителство одобри специален план за действие по Шенген, който ще се изпълнява не само от Министерството на вътрешните работи, а и от много български институции през тази, през следващата и през 2010 г.
Разбира се, трудно може в едно кратко представяне или дори в обширен доклад да се засегнат всички теми и дискусии, които се водят в европейските институции, и всички позиции на България. И от самото начало ви споменах стотиците позиции, които са приемани от българските институции като наши преговорни позиции, позиции за разговори с европейските партньори. Членството в Европейския съюз, общата европейска политика все повече засяга и ще засяга всички аспекти на вътрешното развитие на нашата страна.
Ние сме в първите години на нашето членство. Има още много на какво да се учим по отношение формиране на позиции, водене на преговори, формиране на червени линии, от които не бива да се отстъпва, намиране на групи страни, с които заедно да отстояваме общи позиции, диалог с председателството на Европейската комисия, с водещите държави членки – това е една изключително динамична, интересна, професионална и политическа гледна точка и нелека тематика. Ние като нова страна членка се учим по какъв начин в този единен съюз на Европа да отстояваме българския национален интерес. Смятам, че досега сме успявали да го направим по един достатъчно убедителен начин. Неслучайно и председателят на Европейската комисия при последното си посещение в България подчерта, че членството на България в Европейския съюз е успех както за нашата страна, така и за Европейския съюз като цяло. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухме доклада на министър-председателя.
Съобразно т. 2 от правилата, които приехме, припомням, че всяка парламентарна група може да излъчи един свой представител, който може да се изкаже до седем минути, да вземе отношение по доклада и политиката, която води нашата страна.
Първи заяви Ангел Найденов – председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Особеният смисъл на днешното изслушване, изобщо на точката в дневния ред на Народното събрание е, че се поставя началото на една практика – практиката на представяне на приоритетите и съответно на дейността на Република България. Всъщност, става дума за изработване на позиции по политики на Съюза в ключови области, определящи дневния ред на институциите. Дали и в каква степен това е и ще бъде дневният ред на обществото, зависи от всички нас, както от нас зависи и до каква степен темите, които са предмет на обсъждане и тук, в Народното събрание, и в Европейския парламент, или в европейските институции, ще стигнат до съзнанието на всички български граждани.
Искам в самото начало да подчертая, че днес имаме не просто формално изпълнение на задълженията на министър-председателя или на правителството, не само изложение на приоритети или статистически данни за решения, позиции, брой на участията в заседанията. Имаме изложение и доклад, предоставящи възможност да оценим позициите, защитавани от българските представители от гледна точка на националните интереси и от гледна точка на единната, съгласувана и координирана политика, усилваща капацитета и възможностите на Съюза. Имаме възможност да преценим степента на ангажираност на страната ни, в частност на отделните ведомства и администрации. И имаме възможност да информираме българските граждани за приоритети, позиции и теми, които, ще кажа със съжаление, за мнозина сякаш се отнасят до други измерения и до други хора. И най-после, имаме възможност да превърнем всичко това в част от постоянните и значими вътрешнополитически дебати и в тест за адекватност на политика и поведения на политическите сили.
Без колебание ще кажа: имаме всички основания да дадем позитивна оценка за резултатите от съвместните усилия страната ни да изпълнява задълженията си като страна – член на Европейския съюз; да дадем позитивна оценка за начина, по който правителството участва в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и преди, и по време на френското председателство. Като казвам това, това означава, че се включва активност, съдържание на позициите, координация и съгласуваност между различните ведомства. Имаме основания да кажем, че са заявявани и отстоявани позиции, съответстващи на очакванията и на потребностите на българската държава и на българското общество. И имаме основание да подчертаем, че в този период бе постигнато добро взаимодействие между Министерския съвет и Народното събрание. В изпълнение на чл. 97, т. „а” от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет внесе и Народното събрание прие втората Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Годишната програма включва тридесет и четири проектодирективи.
Казвам всичко това, дами и господа народни представители, въпреки претенциите, които можем да имаме към изпълнителната власт, към администрациите, към нас самите, ако щете, въпреки всички забележки и критики за темповете и качеството, въпреки ясното съзнание за слабостите, които създават понякога негативна представа за страната, за отделните власти или институции.
Не очаквам да постигнем съгласие с опозицията. Казвам го съвсем откровено. Обаче това е особено жалко, особено когато става дума за приоритет, ползващ се със съгласие и подкрепа, близо до консенсуса в българското общество, каквото е членството ни в Европейския съюз.
Давам си сметка, че може да има и нюанси в оценките и отношението към правителството, но тези нюанси не бива да стигат до онзи силно изкривен, отблъскващ и почти плашещ образ на управлението на страната, създаван не без усилията на редица български политици от опозицията – парламентарна и извънпарламентарна.
Господин премиер, уважаеми дами и господа министри и народни представители, искам да обърна внимание върху следното. Това, че ще приключи дадено председателство, няма да намали значимостта на отделните теми, особено тези, които са очертани като приоритетни. В тази връзка ще си позволява да подчертая следното, което ще бъде предмет на контрол и надзор от страна на Парламентарната група на Коалиция за България.
Първо, значението и важността за българската икономика за определянето на национални цели и на ефекта от това в рамките на пакета „Климат – енергетика”.
Второ, необходимостта да се положат максимални усилия за материализиране на очакванията на страната ни по отношение на реформата на общата селскостопанска политика. Особено важно е да постигнем резултат за срока на прилагане на схемата за единно плащане на площ, тоест срока до 2013 г., както и да постигнем уеднаквяване на нивата на директна подкрепа за земеделските производители в цялата общност и съответно – изравняване на помощите, получавани в старите и в новите държави членки.
Трето, по отношение на европейската политика за сигурност и за отбрана. Имайки предвид ограничените финансови средства и необходимостта от поддържане на оптимално съотношение между ресурси, численост и задачи, следва да търсим допълване, а не дублиране или още по-лошо – конкуренция между капацитета и способностите, притежавани от Европейския съюз и от НАТО.
Четвърто, подкрепа на политиката за отворени врати, тоест подкрепа за разширяването на Европейския съюз, за ясна, без ограничения във времето европейска перспектива за страните кандидатки или за потенциалните кандидати.
Впрочем, използвам случая, за да подчертая, че напредъкът по отношение на резултатите, постигнати от Република Хърватия, е особено окуражителен за всички страни от региона на Западните Балкани и на Югоизточна Европа.

И пето, отбелязвам необходимостта от по-активна комуникация, от повече и по-изчерпателна информация за темите от дневния ред на Европейския съюз, информация към и за българските граждани. Ще подчертая позитивния пример за информация на сайта на Министерството на външните работи, но това не е достатъчно. Искам да подчертая един особен парадокс – високия рейтинг на Европейския съюз и на европейските структури и ниската степен на информираност на българските граждани по приоритети, по позиции, по действия на българските власти.
Аз не съм от хазартния тип политици и няма да се обзалагам, но се страхувам, че много повече граждани знаят какво е това разработка „Лиани”, „Галерия”, „Асистенти”, „Гном” и много по-малко – какви са приоритетните теми на френското председателство или дори кои са страните, председателствали Европейския съюз през тази година. Бих се радвал, ако не съм прав. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По правилата, които сме приели, не се предвиждат реплики и дуплики.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Докладът, който обсъждаме днес, относно участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз по време на словенското и френското председателство по моя преценка и по преценка на моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи дава правилна, цялостна и обективна представа за дейността на страната ни като пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. до наши дни и отразява както успехите, така и някои слабости на нашата политика в процеса на реалното ни интегриране в Европейския съюз и в неговите структури.
На първо място, ако ми позволите, в документа е посочено изпълнението на задълженията на България като държава – членка на Европейския съюз. В този раздел на доклада се вижда цялостната дейност на страната ни по отношение на стриктното изпълнение на задълженията ни и е подчертано, че към 26 август 2008 г. България е на пето място сред държавите – членки на Европейския съюз, по процент на въведени в националното законодателство директиви на Съюза. Посочено е сериозното постижение на Република България в това отношение, а именно значителният брой на официално закритите процедури в резултат на неизпълнение задълженията на нашата страна, произтичащи от правото на Европейския съюз.
Най-важното в случая е, че в момента, след въвеждането на единния европейски номер 112 за спешни повиквания, България има да преодолее препятствията по закриването на една-единствена процедура, отнасяща се до механизма за мониторинга на емисиите на парниковите газове в Общността и прилагането на Протокола от Киото.
Не можем да не изкажем задоволството си, уважаеми колеги, от факта, че по отношение на Договора за реформа на Европейския съюз или иначе познатия ни Лисабонски договор България положи големи усилия и се нареди сред първите страни – членки на Съюза, ратифицирали този важен документ.
Преди малко премиерът се спря надълго и нашироко за реалната значимост на Лисабонския договор, както от чисто институционално значение за страните – членки на Съюза, така и за прякото участие например на парламентите на страните участнички при вземане на решения както от Комисията, така и когато проекторешенията на националните парламенти влизат за обсъждане в Европейския парламент.
Подчертана е твърдата решимост на страната ни да продължаваме и занапред да правим всичко възможно за преодоляване на негативните последици от референдума в Ирландия. Убедени сме, че обединените усилия на всички страни – членки на ЕС, ще допринесат за по-нататъшното движение по пътя на европейската интеграция, че Договорът от Лисабон ще бъде факт и наистина ще отговори на очакванията на европейските граждани.
Подобен е случаят с политиката на разширяването на Европейския съюз, и по-специално, уважаеми колеги, по отношение на Европейския съюз към страните от Югоизточна Европа. В това отношение България подкрепи и продължава да подкрепя инициативите, предприети както по време на словенското, така и при сегашното – френско председателство, за формирането на ясна политика на отворените врати на Съюза към страните от нашия регион, които полагат усилия да отговорят на ангажиментите на евентуалното им пълноправно членство в Европейския съюз.
Ние внесохме, а Съветът по европейски въпроси прие 39 рамкови позиции по въпросите от преговорния процес на страните – кандидатки за членство в Европейския съюз, на Турция и Хърватия. Тези именно съгласувани позиции служат за отправна точка в дейността по отстояване интересите на нашата страна в работната група, наречена „Разширяване и страни, преговарящи за членство в Европейския съюз”.
Уважаеми колеги, в доклада са посочени редица други области от дейността на Европейския съюз, в които България е взела и продължава да взема участие, за които тя е срещала одобрението на Съюза. Ще ми се да кажа, че в рамките на посоченото от приетите правила за изказвания днес не могат да бъдат изброени всички действия, с които нашата страна е участвала при вземане на решения в Европейския съюз. Ще ми се все пак да изброя няколко от тях.
България активно се включи в този процес, представи своя национална програма за реформа през 2007-2009 г. и получи положителна оценка от Европейския съюз. Нашата страна има готовност да представи своята програма за периода 2008-2010 г. до края на настоящия месец и своя отчет по изпълнението за 2008 г.
Колеги, останалите раздели от доклада, отнасящи се до енергетика, околна среда, транспорт, земеделие и рибарство, и политика на емиграция и убежище, отразяват активната дейност на България по изпълнение на нейните задължения като страна – член на Европейския съюз.
Според мен най-същественото в тези няколко глави от документа е готовността на България да се включи все по-активно в дейността на Европейския съюз, да съгласува всички свои вътрешнополитически, външнополитически действия с общата политика на Съюза, като в същото време, обръщам внимание, отстоява националните интереси на Република България! Смятам, че това е основното в документа, който днес обсъждаме.
Ще ми се от тази трибуна да изразя благодарност от името на Парламентарната група на ДПС и от мое лично име за така прецизния, обективно подготвен доклад от премиера на страната ни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават две минути до 11,00 ч. Сега ще дадем почивка. След почивката ще говори заместник-председателят на Народното събрание Надежда Михайлова.
Едно съобщение: в 11,00 ч. в северното фоайе на парламента председателят на Народното събрание Георги Пирински и председателят на Хърватския събор Лука Бебич ще открият изложбата „Шипан, младите, НАТО и Югоизточна Европа”, която е посветена на тържествената ратификация на Протокола към Североатлантическия договор относно присъединяването на Република Хърватия.
И така, уважаеми народни представители, почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с изказвания от името на парламентарни групи.
Както съобщих преди почивката, давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Надежда Михайлова.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители! Днес ние изслушахме един доклад, който остави у мен, а сигурно не само у мен, едно съмнение – съмнение не толкова по отношение на заявените намерения, приетите позиции и проектодирективи. По отношение на статистиката аз няма да коментирам. Остави съмнение по отношение на свършена работа, защото думите са едно, а фактите, както добре знаем, са съвсем друго, и затова аз ще се спра на фактите.
Вие, господин премиер, ни прочетохте списък на заслугите на правителството, но не отговорихте поне на два важни въпроса. И тези въпроси са свързани с доверието в правителството.
Първият въпрос е: какво стана с приемането на еврото? Нали затова предсрочно увеличихте акцизите върху горивата, с което сложихте тежко финансово бреме върху гражданите на България? Явно доверието на Брюксел в тройната коалиция не е на необходимото ниво, за да доведе до очакваните резултати.
Вторият въпрос е: какво стана с европейските фондове и кога ще бъдат размразени? Къде е напредъкът и защо смяната на шефове на агенции за пореден път по същество показва, че нещата не вървят? Кога да очакваме резултати по размразяването на фондовете?
Господин премиер, Вие не казахте също така, че именно по време на словенското и френското председателство – и това го казвам наистина с болка, България получи най-критичните доклади и най-безпрецедентните санкции, както не казвате и днес, че за да може България да участва ефективно и – забележете – достойно в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, тя първо трябва да възстанови доверието на партньорите към себе си и да изчисти името си. Защото тук не става дума само за зачестили публикации в чуждестранната преса. Няма да ги коментирам. Тези публикации критикуваха България, но пак повтарям, за мен това не е най-важното. Става дума за това как ни възприемат европейските партньори, с които заедно трябва да работим в Европейския съюз. Успява ли българската страна да изгради доверие, предвидимост и усещане за сигурност и стабилност в своите европейски партньори? Отговорът, ако следим фактите е, че очевидно на този етап – не.
Как би могла България ефективно да участва в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, например по въпросите на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, когато не само българските граждани, но и партньорите ни виждат каква е ситуацията в страната – показни полицейски акции, бавни съдебни процеси, липса на осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта?
Знаете много добре, господин премиер, че с приемането на България в Европейския съюз ние се превърнахме в така наречената нова граница на Европейския съюз и на Черноморския регион и от нас се изискват допълнителни усилия за повишаване на сигурността и на стабилността. Въпросът ми е: как смятате с този ръст на престъпността и корупцията това нещо да стане реалност?
В годишната си програма вие сочите за приоритет завършването на мрежата за стабилизиране и асоцииране на страните от Западните Балкани. Дори на неизкушените от политика е ясно, че за България е от съществено значение стабилността на региона. Тази стабилност е тясно обвързана с бъдещето на Косово. Каква беше позицията на българското правителство по Косово? Седмици наред тази позиция отсъстваше и, когато я взехме в крайна сметка, не съумяхме да я капитализираме в интерес на България. България трябва да работи активно за запазване на единната политика на Европейския съюз и осигуряване на водещата му роля в решаването на въпроса за статута на Косово.
Сега Вие казвате, че е важно за България да бъде постигнат синхрон между целите на страната и политиките като този синхнон е от изключителна важност както за успешното реализиране на интересите на България, така и за Съюза като цяло. Моят въпрос днес е дали сте постигнали такъв синхрон?
Не става ясно от доклада какво се прави за популяризирането на Договора за реформи сред гражданите на България.
И накрая ще си позволя да Ви задам един въпрос, тъй като по време на парламентарен контрол той беше многократно отлаган и отменян: неотдавна по време на посещението си в Русия Вие заявихте позиции, отнасящи се до конфликта с Грузия, в пълен дисонанс с позицията на Европейския съюз. Същевременно в доклада, в раздел „Външни отношения и политика на сигурност” Вие казвате, че Република България ще продължи активно и пълноценно да участва във формулиране на общата външна политика на Съюза. Моят въпрос, който беше формулиран и от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е: ревизирате ли външнополитическите позиции на България и особено в контекста на Европейския съюз и защо отказахте да дадете обяснения в българския парламент, с което искам още веднъж да подчертая основната си теза, че докладите са едно, реалната политика – нещо съвсем друго? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди да дам думата на господин Моллов, позволете ми, уважаеми народни представители, да ви припомня, че присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент, а имаме вече такъв, от Република България могат да се изказват при условията на т. 2, тоест до 7 минути по един представител от името на съответните парламентарни групи в Европейския парламент. Ако в парламента има български депутати от Европейския парламент, да заповядат в пленарната зала и ако желаят, съобразно правилата могат да вземат и думата.
Господин Моллов, заповядайте, имате думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Докладът, който изслушахме от страна на министър-председателя относно участието на България във вземането на решения в Европейския съюз е по своята същност един формален акт, акт на Народното събрание, който ние тепърва ще практикуваме – нещо, което е обичайно и което дава възможност на Народното събрание да се информира за свършената работа от страна на правителството в процесите, които се извършват относно вземането на решения в Европейския съюз.
В този смисъл бяха посочени немалко данни и цифри, които потвърждават нашето впечатление, че е свършена немалко работа с оглед развитие на процеса на интегриране на България в Европейския съюз, с оглед на по-активно участие във вземането на решения, важни не само за Европейския съюз, но и за нашите национални приоритети и програми, които трябва да реализираме като политически сили със своите виждания за развитие на страната в политическо и икономическо отношение.
Зад формалните факти трябва да имаме предвид, че се крие немалко работа, която по същество е дипломатическа или професионална и отразява в крайна сметка резултати, но ние трябва да дадем своята висока оценка с оглед на свършеното, с оглед на това България да намира все по-достойно място в процеса на вземане на решения в Европейския съюз.
В този смисъл като политическа сила, която винаги е била проевропейски настроена и която в своята програма винаги е залагала като основен приоритет по-скорошното реално интегриране на България – не само формално, но реално участие в процесите на Европейския съюз, ние даваме своята висока оценка за свършената работа от страна на правителството и ще приемем доклада с положителна оценка.
Бих искал като представител на Парламентарната група на НДСВ, която има активно отношение във връзка с проевропейската политика на България, да изразя своето отношение в смисъл, че в доклада би могло още по-ясно да бъдат поставени акцентите, които имаме като национална политика, още по-ясно да бъдат откроени реалните приоритети, реализирани чрез нашето участие в различните процеси на вземане на решения и как това съответства като ефект върху решенията, които се вземат в Европейския съюз.
Ща дам пример, за да бъде ясно какво имам предвид. В областта на един от приоритетите на Европейския съюз – общата селскостопанска политика, която търпи динамика в своето развитие, в концепцията, която се застъпва от страна на различните селскостопански страни, които имат до голяма степен и противоречиви интереси в Европейския съюз, България има своите национални приоритети и следва още по-активно да се намеси, та процесът на интегриране на българското селско стопанство в европейското селско стопанство да бъде по-интензивен, да могат българските производители на селскостопанска продукция да имат възможност по-бързо да настигнат като темп на финансиране, темп на подпомагане и насърчаване от страна на държавата своите европейски конкуренти. В този смисъл България има много ясни приоритети. В този доклад може би в тази приоритетна област би следвало още по-ясно да се откроят какви позиции бихме защитавали като страна в Европейския съюз, кое е възможно и кое бихме могли да постигнем чрез съответни общи усилия на всички политически сили.
Аз съм съвсем наясно, че различните парламентарно представени сили в парламента ще заемат различни позиции по отношение на доклада. Това е естествено, но трябва да си даваме сметка, че сме страна нов член на Европейския съюз, която тепърва придобива необходимия опит за лобиране и отстояване на национални позиции пред европейските институции. В този смисъл подобни доклади ще бъдат основа за по-интензивно взаимодействие между парламент и правителство, от една страна, и между правителство и европейски институции, от друга страна. Смятам, че в тази сфера има още какво да се желае.
Въпреки това пак бих искал да подчертая в моето изказване, че Парламентарната група на НДСВ оценява положително свършената работа от страна на Министерския съвет, онова, което е направено за реалното подобряване на позициите на България в Европейския съюз, реалното ползване на привилегиите, които имаме в рамките на Европейския съюз, и в крайна сметка – реалното по-добро присъствие на България в Европейския съюз. Защото ние винаги сме считали, че формалното ни членство в Европейския съюз не е достатъчно, та хората да разберат реалните ползи от участието в Европейския съюз. Много по-важно е практиките на Европейския съюз да бъдат практики и на България.
В този смисъл ние като парламентарна група и занапред ще отстояваме нашите позиции за реформиране на онези области на обществено-политическия живот, които имат нужда от тази реформа, та тя да протича по-бързо с оглед България да стане час по-скоро още по-европейска страна, със съответните реформи в правосъдната система, в различни важни сектори на икономиката и обществено-политическия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Моллов.
Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, аз искам да дам израз на дълбокото разочарование на депутатите от Демократи за силна България от материала, който ни беше предложен, и от експозето на министър-председателя.
Господин министър-председател, Вие нарушихте програмата на Народното събрание. Аз се учудвам, че председателят на заседанието не Ви направи забележка, защото точка трета, по която Вие взехте думата, е свързана с Ваш доклад по чл. 97л, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За да бъда напълно ясен за всички в залата, ще Ви прочета какво гласи ал. 1: „Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен период на председателството на Европейския съюз за участието на Република България в Европейския съюз (не само във вземането на решения, а в Европейския съюз) в предходното председателство и за задачите на Република България по време на текущото председателство.”

Вие не поднесохте на Народното събрание доклада, който пленарната зала заслужаваше да чуе. И не го поднесохте, защото трябваше, ако направите преглед на участието на Република България в Европейския съюз, да кажете това, което беше най-важно и се случи през предшестващите шест месеца, господин министър-председател, и Вие го знаете – спирането на европейските фондове за България. Това засегна не само българските граждани, това засегна българската инфраструктура, това засегна българските фермери, това засегна и българската индустрия. И ако трябваше да кажете на тази база коя е най-важната задача на правителството по време на текущото председателство, то е в рамките до 23 ноември, когато ще бъде представен следващият доклад, правителството ви да успее да отговори на всички критики и да възстановите изцяло плащанията от европейските фондове за България. Ако това не постигнете, вие не сте изпълнили най-важната задача, най-големия приоритет, който трябва да имате в отношенията на България с Европейския съюз.
Правя това остро встъпление, господин министър-председател, защото неизпълненията на задълженията на министър-председателя такива каквито са разписани в нормативен акт, създават една лоша традиция, традиция, която след това може да бъде последвана от следващите министър-председатели.
Що се отнася до самия доклад, господин министър-председател, докладът е един кратък сиропиран материал, в който няма анализ, няма изводи на базата на проведения анализ и няма очертани приоритети, които да държат сметка за това, което България е свършила и което не е свършила в предшестващия шестмесечен период.
Нещо повече, пред мен е Вашият доклад, пред мен в същото време и самата Годишна програма за участието на България в Европейския съюз. Тя е 39 страници. Вашият доклад е само 6 страници. Означава ли, че в същата пропорция е и свършеното от това, което е заложено в програмата?
Аз не мога да се спра на всички въпроси, защото 7-минутното изказване не ми позволява, но избирам случайно четири теми, които са последователно развити във Вашия доклад.
Започвам с енергетиката. Това, което бяхме записали в програмата, господин министър-председател, е, че България ще остане трайно ангажирана с политиката за насърчаване на енергийната ефективност. Само преди час реално чрез внесен от правителството законопроект от енергийната ефективност се изхвърлят най-енергоемките производства. България не може да защити тази позиция, която е записала тук.
На следващо място, България създава енергиен холдинг и казва, че това ще повиши конкурентоспособността. Коя конкурентоспособност? Напротив, монополният холдинг в страната ще убие всякаква конкуренция! Ще развие корупцията и ще направи тъмно и непрозрачно кръстосаното финансиране между различните дейности в холдинга. Този холдинг се създава не за да се подпомогне енергетиката на страната, създава се за да се увеличат активите, които да бъдат заложени като гаранции за заемите, които ще вземат за комунистическите мегаомански проекти, какъвто е АЕЦ “Белене”.
На следващо място в Раздел “Енергетика” Вие заявявате: “Правителството полага максимални усилия за осигуряване на допълнително финансиране за преодоляване на негативните последици от затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Само преди две седмици комисарят по енергетика Фернан Тарадела заяви, че до момента няма никакъв писмен документ, депозиран от България, в желание да се увеличи срокът, в който ще бъдем финансово компенсирани.
Продължавам със следващата тема – “Околна среда”. Господин министър-председател, действията на министъра и на ръководството на Министерството на околната среда и водите е типичен пример за безотговорно и некомпетентно отношение към въпрос, който засяга националните ни интереси. С две години бяха забавени мерките по изпълнение на една важна задача – регистъра за търговията с емисии. България получи предупреждение на второ ниво от Европейския съюз и сега обжалва пред Европейския съюз квотите такива каквито са предложени от Съюза. Но това обжалване няма да бъде уважено и Вие го знаете. Вие съобщихте 20% намаление за квотите за 2008 г. и 37% - от 2009 до 2012 г. Аз питам защо се стига до това? Вината е точно на министъра на околната среда и водите и на ръководството на министерството.
По следващата тема – “Земеделие и рибарство”. Практиката показва, че всъщност там са взети повърхностни решения, защото няма стратегия за развитие на българското земеделие и особено на българското животновъдство. А що се касае до финансирането, така както е записано, единно плащане на площ, то се оказа абсолютно в противоречие с интересите на българските земеделски производители. Вместо това трябваше да се извърши финансиране на базата на единица добитък.
И искам да завърша с транспорта, защото той е също един красноречив пример колко лековато е написан този доклад. Вие говорите само за отмяната на една предпазна клауза, а вижте какво пише в Раздел “Транспорт”: “България трябва да продължи развитието на трансевропейската транспортна мрежа. Не го направи – нула! Да продължи взаимното свързване на морски и железопътни мрежи – нула! Да изгради интермодална транспортна мрежа – нула! Да повиши транспортната безопасност – ние имаме 60% по-голяма смъртност от средната в Европейския съюз. Нищо не е направено през годината!
Господин министър-председател, аз наистина изразявам и разочарованието, но и безпокойството на Демократи за силна България, защото чрез вашето действие вие подценявате в една парламентарна република най-висшестоящия орган – Народното събрание. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Пламен Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! От името на Парламентарната група на Българска нова демокрация искам да заявя оценката за представения доклад на правителството в следната посока. От доклада е видно, че както и през мандата на предходните две правителства, така и през настоящия може да се пише отличен 6 на България относно транспонирането, ако използвам тази чуждица, на правилата на Европейския съюз в българското право. Проблемът обаче на настоящото правителство е, че трябва да му пишем слаб 2 относно прилагането на тези правила. И в този смисъл България за сетен път е изправена пред една реалистична оценка, включително и от нашите партньори от Европейския съюз, че Европейският съюз у нас е само на хартия, Европейският съюз все още липсва във фактическите отношения в българското общество. И това личи не само от доклада на министър-председателя, който е съсредоточен основно върху това каква оценка България е получила относно възприемането на европейските правила, а и от липсата в този доклад на реална оценка на неизпълнението на практика на тези правила, които са вече и български правила, в ежедневния живот, който се отнася до всеки български гражданин.
Затова от Българска нова демокрация, господин министър-председател, като начало очакваме, както впрочем разпорежда и споменатият вече от колегата Иванов чл. 97л от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, още през м. ноември, тоест следващия месец българското правителство начело с Вас да е тук в залата на парламента, за да можем да обсъдим онова, което предстои през следващото, Чешкото председателство.
Считам, че Европейският съюз още от началото на възприемането му като кауза от българските граждани не е принадлежал нито само на управляващите, нито само на опозицията, а на цялото българско общество. И в този смисъл приемете нашата теза, че бихме могли да бъдем полезни, ако предварително съгласувате със становищата и на опозицията онова, което предстои като дейност от страна на българското правителство, в случая, през първите шест месеца на 2009 г. Така че, очакваме ви през м. ноември тук в залата, за да представите вижданията на правителството, да ги обсъдим и по възможност да се обединим в по-голяма степен относно това, което реално трябва и предстои да се свърши.
Що се отнася до конкретни акценти, представени в настоящия доклад, първо, от името на Българска нова демокрация искам да изразя нашето недоумение и неудовлетвореност в сектор “Енергетика”. Вие знаете, господин министър-председател, че беше редно правителството да излезе с нова енергийна стратегия на България до м. май т.г. и да я представи в българския парламент. Това нещо не се случи, поради което и сега четем в подготвения от страна на правителството доклад, според мен меко казано, недоразумение в този сектор. От една страна се твърди, че основна цел на правителството е либерализацията на вътрешния енергиен пазар и реформи в сектора с инструменти за гарантиране на равнопоставен достъп до енергийната инфраструктура на българските граждани, а от друга страна, в следващото изречение се казва, че е създаден вече енергиен холдинг, който да консолидира всички държавни енергийни дружества. Това според Българска нова демокрация безспорно поставя под съмнение въобще възможността за преструктуриране и приватизиране на този сектор.

На второ място, специално бих искал да подчертая и онова, което е политика на правителството, но имам предвид реална политика в сектора “Околна среда”. Ясно е, че, за съжаление, България се подчини и не успя да защити националните интереси на страната, свързани с договарянето на съответните квоти за емисии на парникови газове. За периода 2008-2012 г. имаме намаление от 37.4 от процента на онова, с което България разполагаше с възможности за своята икономика, поради което и сега това пък е в противоречие с новата инвестиционна среда, която благодарение на световната финансова криза е изправена Европа и в частност България. Това наред с неяснотата, поне в българския парламент относно намеренията на правителството за справяне с евентуалните последици от тази криза в България, носи допълнително неяснота за българските граждани.
В този смисъл и в този ред на мисли, господин министър-председател, молбата не на мен, а на българските граждани е да отговорите на следния въпрос: Защо едни и същи правила действат във всяка една от държавите – членки на Европейския съюз, в това число и в България, а у нас те нямат приложение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Прегледахме доклада. Ще ви кажа нашите впечатления – много откъснат от действителността. Като го четеш, имаш чувството, че всъщност се говори за един тесен кръг от хора, които са отишли някъде, направили са нещо, но всъщност основната точка – изпълнение на задълженията на България като държава – членка на Европейския съюз я няма. Едно е основното задължение на България като член на Европейския съюз – да направи така, че българите да живеят по-добре. Това е единственото. Ние гоним стандартите на Европа. Да, приемаме закони. Да, ще хармонизираме доказателството. Да, много сме напред, ще го свършим. Но ако това няма проекция върху ежедневието на хората, ако хората не живеят по-добре и не доближават стандарта си на живот до този на средния европеец какво сме направили ние?
А какво е ежедневието? Втора година рекордна инфлация – двуцифрена; отдалечаване от еврозоната, и 2015 г. вече е химера за въвеждане на еврото; поскъпване на храните, уважаеми колеги и уважаеми господин министър-председател. България е страна, която е известна с това, която е била от водещите европейски страни в края на 30-те години на миналия век именно с производството си на храна. Сега казва: „Причината за инфлацията е качването на цените на храната?. Къде е политиката, за да може да се преодолее това, за да може да се осигури поне тази част от стандарта на живота на хората? Какви са причините за това състояние?
Започвам от фондовете. Месец януари имахме един прочит на това, което е осъществено. За съжаление, прочитът и сега, м. октомври, не е много различен.
Уважаеми господин министър-председател, няма го министъра на финансите, какво правят другите държави? Какво прави Америка? Мобилизира ресурс, хвърля го на финансовите пазари. Какво правят Франция, Германия? Мобилизират ресурс, хвърлят го на пазара.
Какво трябва да направи България? Да усвои ресурсът, който има, да компенсира пораженията от световната икономическа криза с бързо усвояване на ресурса, който го има. А този ресурс го знаем наизуст – 7 милиарда. На нас не ни трябва да вадим от бюджета, на нас ни трябва да усвояваме, за да можем да поддържаме темпа на икономическо развитие с външен ресурс, безлихвен ресурс, който седи, и да направим прочит къде седи този ресурс.
„Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – никакво придвижване, никакви усвоени... Подписани няколко договора. Тепърва, от 1 ноември се пускат нови мерки. От 1 ноември министър Димитров пое тук ангажимент, че това, след многократни отлагания, ще стане в началото на м. септември. Месец януари имахте 600 проекта. Тия 600 проекта, които са иновации, които са конкурентоспособност, изведнъж казахте: „Комисията не е добра” и ги отложихте. Това направихте – разпуснахте комисията, ако не знаете, и започна ново гледане, и никакво придвижване. До 20 януари беше срокът за подаване, до днес не е оценен нито един проект, а конкурентоспособността това са парите за дребния и средния бизнес. Ето ви икономически растеж, само да се усвои.
Продължаваме със следващата програма – “Развитие на човешките ресурси”. Добре, това е единствената, която работи добре.
“Транспорт”. Вместо да усвояваме по Програма “Транспорт” ние гласуваме в излишъка на бюджета 180 милиона. Уважаеми колеги, гласувахте вие 180 милиона за пътища. Знаете ли колко струва 1 км магистрала? Да приемем средна цена около 10 милиона. Това означава, че правителството казва:”Ние м. ноември и м. декември ще построим 18 километра, защото тия пари са за м. ноември и м. декември. А тия пари бяха налични м. април. И ако се строеше през летния сезон, когато е време за строителство, наистина можеше да се реализират. Сега нямаш време за тръжни процедури. Дори и да ги направиш какво ще построиш със 180 милиона за два месеца? Ще ги прехвърлиш за следващата година. Загубен ресурс, загубен темп, загубено икономическо развитие на България. Освен това защо ще ги гласуваш в излишъка, когато ги имаш в Програма “Транспорт”? Просто трябва да ги усвояваш.
Програма “Околна среда” – никакво развитие.
Програма “Регионално развитие” – никакво развитие.
“Техническа помощ” – малка програма, работи слабо.
“Административен капацитет” – добро развитие и, разбира се, този публичен конфликт - ние усвояваме, ние работим много добре по Програма “Административно развитие”, но ни липсва административен капацитет. На всяка среща, когато дойде и госпожа Плугчиева, всеки казва: „На нас ни липсва административен капацитет, обаче същевременно усвояваме средствата най-добре по Програма “Административен капацитет”. Ами какъв продукт дава?
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, продължавайки, след фондовете няма да се спирам на Фонда за развитие на селските райони, на рибарството. Всички знаем какво е състоянието.
Земеделието – споменах за поскъпването на храните. „Борим се да изравним” – чета в доклада. Хубаво, борим се, ще се борим, ама какво правим? Къде е това субсидиране според сезонността, което българската страна може да даде и да премости до получаването на европейската субсидия през м. януари? Къде е тази политика? Къде е да се дадат навреме средствата? Имаме ограничения. Ами финансирай през гориво, финансирай през други средства, но финансирай земеделието, финансирай го тогава, когато му е кампанията, когато има нужда от пари. Иначе земеделецът взима кредити и след това натоварва продукцията с лихвата от тези кредити. Ако ти го финансираш навреме, когато го финансираш по време на кампанията, той вече излиза по друг начин на пазара.

Енергетиката – борим се да променим преразпределението на Киото – правилно се борим – до съд сме стигнали. Хубаво, ама правим ли нещо, за да реализираме емисии? Къде е политиката ни за алтернативните източници? Хубаво, казали сме „Белене” – да го строим. България има потенциал най-малко от 1000 мегавата само от слънце. Има инвеститори, само трябва да им се създаде благоприятна рамка. Ако се създаде тази рамка 1000 мегавата слънце са 4 млрд. инвестиции в страната и те ще влязат. Вижте какво прави Испания, вижте какво прави Италия, вижте какво прави дори Чехия. Чехия си промени закона, където слънцегреенето е с около 20% по-ниско от нашето, само и само да привлече инвестиции в тази сфера. Ние какво правим? Имаме построени 200 киловата. Вече строят централи по 25 мегавата. Имаме земя седма-осма категория.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви отдавна изтече.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: И това не се прави. Мога да продължа на тази тема, но наистина трябва да приключвам.
И накрая завършвам с това, ще го формулирам и като въпрос: каква е политиката за алтернативните източници на електроенергия – слънце-вятър, за които България има големи възможности да ги реализира, и които ще доведат инвестиции и ще доведат икономически растеж в страната?
Иначе Ви остава една година, ако не се занимавате с партийните си дрязги и с вътрешнокоалиционните си дрязги, и не се занимавате с ДАНС-ове и мансове може би имате шанс да оставите някакво прилично наследство на следващото правителство. Мисля, че ако имате съвест ще се постараете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувствително надхвърлихте времето.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Извинявам се, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Припомням, че съобразно приетите специални правила само един независим народен представител може да се изкаже и то до три минути.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, внимателно слушах изказването на премиера Сергей Станишев. Той говори за АЕЦ “Козлодуй”. Две политически сили обещаваха спасяването на АЕЦ “Козлодуй” преди изборите – Българската социалистическа партия и Коалиция “Атака”. Фактите обаче говорят, че само двама независими народни представители сме внесли законодателни инициативи в този план и не само, че не ни подкрепят останалите, а и гласуват “против”.
Според мен хората трябва да се замислят за тези факти. Какво става, господин премиер, със спешния план за спасяване на АЕЦ “Козлодуй”? Защо не използвате тази изключително благоприятна ситуация с тази финансова криза в момента, за да поставите въпроса пред Европейската комисия и да пуснете реакторите? Това е един от начините да омекотим ефекта от кризата.
Вторият проблем е ДДС върху лекарствата. Защо европейската практика е между 0 и 5-6%, а тук в България нашата практика, колеги, е 20% ДДС върху лекарствата, което оскъпява неимоверно много лекарствата за хората, точно за болните хора. Ето Ви втората стъпка, господин премиер, която можете да използвате.
Внесли сме законодателна инициатива и за това.
Третият проблем е Директива 32/2006/ЕС, която ясно казва, че сметките не могат да бъдат прогнозни, те трябва да бъдат въз основа на реалното потребление. Ще Ви цитирам какво казва Вашия министър, господин премиер. Той казва: „В новия Закон за енергийна ефективност категорично ще бъде записано, че клиентите не могат да получават сметки за ток и парно, които не са за реално потребление”.
За съжаление това се оказа една лъжа. Аз и Стела Банкова внесохме такъв текст. За съжаление той беше отхвърлен вчера от комисията. Днес той ще бъде гледан от парламента и съветвам колегите да помислят преди да гласуват.
Проблемът с гарантиране на влоговете – колко пъти от тази трибуна, господин премиер, и на Вас, и на Вашия министър говоря, че в сега действащия закон пише, че фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща гарантираните средства не по-късно от 45 дни от деня на фалита. Само че никъде не пише кога ще завърши това изплащане – след 5, 10 или 20 години. Ето това предложихме още преди три години – да бъде въведен срок.
Второ, валутните депозити да бъдат гарантирани в съответната валута, а не както е сега в левове по курса от деня на първото плащане, което позволява валутните депозити на българските граждани да бъдат ограбени.
Ето Ви няколко конкретни стъпки, които Вие можете да предприемете още сега – тук и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Тук говорим за планове, за субсидии, за ефективност, за проекти, но има един въпрос над въпросите и от решаването му просто ще зависи всичко, иначе е безсмислен разговорът за това, за което си говорим. Защото ако се случи това, което ни опасява и ние от Коалиция “Атака” винаги сме поставяли проблема ребром и сериозно, всичко ще бъде излишно, защото приемането на Турция в Европейския съюз ще означава Турция да получи, да завоюва българските земи с подписите на договарящите се страни за влизането на Турция в Европейския съюз така, както това е станало през ХІV век със силата на оръжието.
Тревожното обаче е, че министър-председателят, президентът и присъстващият тук министър на външните работи многократно са правили изявления относно кандидатурата на Турция в Европейския съюз като нещо, за което България е съгласна и България подкрепя и това е изключително тревожно, защото няма такова решение на никакво ниво, не е проведен обществен дебат в тази връзка, още по-малко е гласувано нещо в българското Народно събрание.
Тревожно е и защото според малкото социологически проучвания, които са направени до този момент, 80% от българите категорично се обявяват против анкетите. Точно на това се разчита явно, да се сугестира българското общество и българската общественост с тези изявления на тримата високопоставени български политици – президент, министър-председател и министър на външните работи, и постоянно да започне обработката на общественото съзнание в тази насока.
Вие, във Вашия доклад споменахте само веднъж името Турция, заедно с Хърватска. По отношение на Хърватска ние не говорим – тук дебатът е излишен. Въпросът е за Турция. Този път във Вашия доклад не назовахте Турция изрично и Вашата подкрепа за тази страна като член на Европейския съюз, но най-после като български политици трябва да започнем този дебат, при който да се ограничат позицията и становищата – първо на политическите сили, всяка една от политическите сили в България трябва ясно да си определи и най-после да заяви дали България е за членство на Турция в Европейския съюз или е против членството на Турция в Европейския съюз. Това трябва да го заявят и сега управляващите – БСП, ДПС и НДСВ, това трябва да го заявят и всички парламентарни политически сили, това трябва да го заявят, ако щете и независимите народни представители, това трябва да заявят и извънпарламентарно представените политически сили и отговорът трябва да бъде откровен, ясен, категоричен с „да” или „не”.
В тази връзка пред правителството, пред българските институции, пред българското гражданско общество предстои едно много сериозно решение, а не до този момент фриволно на разни форуми тук и там по Европа и по света пред представители на чужди държави или в чужди вестници и чужди медии от страна на първите мъже в държавата, без да имат тези правомощия, без да има изработено становище в българското общество да правят тези изявления.

Така че ние от „Атака” неведнъж и категорично сме заявявали, че сме абсолютно против, категорично против, решително против, противопоставяме се за влизането на Турция в Европейския съюз. Друг е въпросът дали България ще подкрепи това влизане на Турция в Европейския съюз.
Аз предполагам, че след този дебат, който се води в момента, и след изказаните от различните политически сили становища и позиции, Вие ще вземете отношение по всеки един от поставените въпроси – от моите колеги преди това, които поставиха сериозни въпроси, включително и от БСП. Вие ще изразите за първи път пред българското Народното събрание, от това високо място, първо, Вашата лична позиция; второ, като министър-председател и трето, като лидер на управляващата партия БСП, становището си по въпроса за влизане на Турция в Европейския съюз.
Защото, пак повтарям, оттук нататък това ще бъде дебат над дебатите. Още повече мнението на България, становището на България, позицията на България като съсед на Турция ще има особена тежест при вземането на това решение в Европейския съюз от нашите партньори. Ние трябва да бъдем тези, които да разяснят на партньорите ни от Европейския съюз точно за какво става дума.
Ние и съседната нам Гърция, може би, ще бъдем тези, които ще бъдем най-потърпевшите от един такъв акт. Ние сме абсолютно наясно – България и съседна Гърция, с това, че се касае до една страна, която не е европейска от всяка гледна точка - нито по местонахождение, тъй като 2-2,5% от територията на Турция се намира в Европейския съюз, нито по манталитет, нито по това, че тази държава е на светлинни години от европейските цивилизационни норми като изпълнение на изискванията за присъединяване към Европейския съюз.
Така че нашата роля в това отношение е изключителна, тя е огромна и в тази връзка ще бъде и нашето очакване – да изкажете позиция по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, от всички парламентарни групи отношение по доклада взеха народни представители, изказа се и един независим народен представител. Както вече прочетох, т. 3 дава възможност и на депутати от Европейския парламент, ако желаят, да вземат отношение по доклада.
Има ли желаещи?
Госпожо Хюсменова, заповядайте.
ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Благодаря за дадената възможност и представители на България в Европейския парламент да участват днес в тази дискусия.
Словенското председателство на Европейския съюз премина под знака на четири основни приоритета и България активно се включи в тяхното изпълнение. Страната ни бе една от първите, които ратифицираха Договора от Лисабон и с тази подкрепя тя заяви желанието си за по-голяма ефикасност в работата на европейските институции, за приближаването им до гражданите, за повишаване ролята на националните парламенти в общата европейска политика.
Във връзка с приоритета на словенското председателство за изпълнение на Лисабонската стратегия България положи усилия за намаляване на безработицата и откриване на нови работни места. Постави се началото за подобряване на условията за изграждане на икономика, основана на знанието, чрез ориентиране на европейските средства към академичната общност и стимулиране на иновации и знания. Растежът на икономиката и на знанията биха могли да динамизират развитието на страната ни. Все още има нужда от повишаване на мобилността на българите, работещи в чужбина, и от защита на трудовите им права в Общността.
Друг приоритет на словенското председателство беше Черноморската синергия. Следва да се даде висока оценка на свършената работа от Министерството на външните работи. Ограничаването на вредните емисии и борбата с климатичните промени – приоритет на словенското председателство, бяха продължени от френското. За България тази тема стои с особена острота, тъй като е свързана с преструктуриране на икономиката, на производствата и с възможности за нови инвестиции. Тя рефлектира и в ежедневието на хората, доколкото от малките действия на всички нас зависи ефективното използване на електроенергията и природните ресурси.
Тези позиции на словенското председателство бяха приети и доразработени в различни области от неговия приемник. Трябва да признаем, че френското председателство си постави амбициозна програма в четири основни области: енергетика и околна среда, обща политика по отношение на миграцията, изграждане на обща европейска отбрана и обсъждане на стратегията за земеделието за следващия бюджетен период.
Тези приоритети целят възстановяване на европейския проект и доверието в него. Още в началото на председателството либералите в Европейския парламент в лицето на господин Грейъм Уотсън отбелязаха, че Франция наследи усложнена ситуация, предизвикана от високи цени на петрола и на храните, финансова криза и неизвестни за бъдещето на ирландския референдум. Идеята да бъде предпазен европейският, социален и икономически модел от натиска на глобализацията придоби в тази обстановка още по-голямо значение. Всички държали – членки на Европейския съюз, са изправени пред необходимостта от спешни мерки за преодоляването им. От друга страна, те не могат да пренебрегнат очертаните от френското председателство приоритети, които, ако бъдат разработени, също ще допринесат за справянето с кризата.
От жизнено важно значение за бъдещето на Европейския съюз е и развитието на земеделието. Покачването на цените на храните доведе до напълно нова ситуация в световен мащаб. Затова планът за бъдещото развитие на общата селскостопанска политика след 2013 г., предложена от френското председателство, цели да гарантира сигурността на храните в Европа, да подпомага глобалния баланс на хранителни продукти, да поддържа равновесието в земеделските области и да спомага за опазването на околната среда и борбата с глобалното затопляне. Промените на общата селскостопанска политика ще трябва да намерят своето отражение в управлението на страната ни. Не бива да мислим, че приоритетът, който френското председателство поставя за регулиране на миграционните процеси, е далеч от актуалните проблеми. Застаряването на населението в целия европейски съюз, липсата на достатъчно работна ръка и нуждата от интеграция на емигрантите отдавна се отразяват на преразпределението на публичните финанси и засягат жизнения стандарт на европейския данъкоплатец. В тази връзка минималният пакет от мерки, по който трябва да се постигне съгласие до края на годината, включва хармонизация на политиката по предоставяне на убежище и правила относно екстрадирането на незаконните емигранти.
Уважаеми госпожи и господа, в заключение трябва да отбележа видимата приемственост в приоритетите на словенското и френското председателство на Европейския съюз. Акцентирах върху френската програма, за да насоча вниманието ви едновременно към актуалното финансово състояние на Европа и приоритетите до края на годината. Финансовата криза е проблем, който не се решава с набавяне просто на финансов ресурс, тя е знак за нуждата от промяна във водената политика както на европейско, така и на национално ниво и от решителното й прилагане от държавите членки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Хюсменова.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Благодаря на всички народни представители, които се изказаха по темата на днешните дебати. Според мен самият характер на дискусията, особено изказванията и въпросите от страна на представители на опозицията показват колко сложна е тематиката, колко трудно се води фокусирана дискусия, и, извинявайте за израза, колко малко се знае за функционирането на Европейския съюз, за това каква политика България води в Европейския съюз, как се вземат, ако щете, решенията. Отново, с извинение, искам да обърна внимание и да кажа, че като че ли повечето от народните представители от опозицията говориха всеки за това, което го интересува повече във вътрешен план и в политически план. Дават дебатите по телевизията, дайте да си кажем нашето си - много често без реална връзка с приоритетите на съответното председателство, какво се дискутира в Европейския съюз, каква е позицията на България – добра ли е, лоша ли е, отстояваме ли я по добър начин, имаме ли съюзници по тези позиции! Всеки говореше на своята си тема. Но затова е механизмът, който, между другото, беше изработен съвместно от Народното събрание и българското правителство с нашата активна роля и участие, за да можем половин година, обсъждайки приоритетите на Европейския съюз, на председателстващата страна, да формираме български позиции и да видим как ги защитаваме в този период, дали се справяме добре с това.
Така че аз съм доста разочарован от въпросите и тезите понякога от страна на опозицията, при цялото ми уважение към нея. (Реплика от народния представител Стефан Софиянски.)
Аз не се съмнявам, че българскатата опозиция е разочарована от правителството, това й е работата, нормално.
Но все пак ще се опитам да засегна част от основните въпроси. Исках да чуя повече позиции на политическите партии, парламентарните групи, които са тук, и далеч не всички изразиха такива препоръки към българското правителство, каквито биха могли да бъдат отправени. Имаше неща толкова далече от реалността и от фактологията, от позицията на България по отношение на нашия регион – госпожа Михайлова го повдигна. Впрочем повечето от тези, които зададоха въпроси или изказаха мнения от опозицията, излязоха. Тук е господин Софиянски, господин Шопов, господин Минчо Христов, но другите си изпяха песента и си тръгнаха, защото очевидно не ги интересува.
Но все пак: много ясно и високо се цени позицията на България именно в нашия регион – и експертизата, и позициите, които сме предлагали и сме отстоявали, и са приемани и подкрепяни от Европейския съюз и по отношение на Западните Балкани, и по отношение на Черноморския регион. Извинявайте, в заключенията на Европейския съвет от 1 септември т.г., когато се събра извънредно във връзка със ситуацията в Грузия, военните действия в Абхазия и Южна Осетия, няколко от предложенията, които бяха приети, са български – и за определянето на специален представител на Европейския съюз, и за използването на Черноморската синергия – инициативата на Европейската комисия и Европейския съюз за подкрепа за възстановяването на Грузия. Днес България участва, между другото, в донорската конференция за възстановяването на Грузия, и позицията за разполагане на наблюдатели на Европейския съюз в зоните на конфликта. Госпожа Михайлова като бивш министър на външните работи и човек, който се интересува от външната политика, поне това би могла да знае, да го прочете във вестниците!
Същото бих могъл да кажа и по позицията за Косово. Та тя, уважаеми госпожи и господа, беше обсъждана в Народното събрание! Не само по отношение на признаването, но и европейската перспектива на Косово и ролята на България, имаше отделни дебати на тази тема. В Европейския съюз много високо се цени. Впрочем не само в Европейския съюз, а и от нашите партньори Съединените американски щати. В усилията за търсене на договорна основа за статуса на Косово, и по отношение на позицията на стандартите и работата на тройката, в която участваха САЩ, Европейският съюз и Русия, заедно със сръбската страна и косовските власти, а и по много други позиции. Странно ми е да звучат такива квалификации, раздавани ангро, след като видни и ярки европейски политици, започвайки от президента на Франция и холандския вицепремиер казват, че България е в много силна и полезна позиция по отношение на политиката в Черноморския регион, на конфликта в Грузия, да се казва, че нашата позиция се разминава с позициите, приети от Европейския съюз, извинявайте, е просто смешно!
Говорейки за Лисабонския договор, който беше споменат в няколко изказвания – ситуацията действително е сложна, защото става дума за бъдещата институционална структура в много отношения, за ефективното функциониране на Европейския съюз в следващите години. Проблемът след ирландския референдум е сериозен, не е лесен за решаване. Нашата позиция е ясно формулирана и защитена.
Но тъй като беше отправена критика за липса на популяризиране на Лисабонския договор – това е работа и на народните представители, не е само контролна функция! Да се опита и българският парламент, и всеки народен представител да обяснява на българските граждани защо тези звучащи абстрактно и далечно институционални въпроси са важни за България.
Естествено, беше засегната темата за европейските фондове, тя е актуална. Извинявайте, тя беше дискутирана многократно от Народното събрание, разбира се, със справедливи понякога критики от страна на опозицията, защото истината е, че България се справи добре с тази част, която е рамкова – Националната стратегическа референтна рамка, оперативните програми, създаването на документи за функционирането на всички тези оперативни програми. Нека си кажем честно, че България е в различна позиция по сравнение със старите страни, дори със старите нови държави – членки на Европейския съюз, защото те влизат в тази финансова перспектива с изработени документи и административен капацитет. Ние трябваше през 2007 г. да го изграждаме. Да, имаше забавяне, естествено, имаше и трудности с административния капацитет, и с много други проблеми, но нека бъдем също така коректни: ако към м. май т.г. имаше договорени средства по оперативните програми за около 100 милиона само, сега са към 1 милиард и 100 милиона. Виждате, че започва да работи машината на оперативните програми, управляващите звена, работи се конкретно по проекти. Сега сме в най-активната база. Действително трябва да ускорим максимално усилията на всички, започвайки от местната власт, всички бенефициенти, разбира се, и на управляващите органи. Този процес постоянно се контролира и се оказва и политически натиск да се ускори – и от страна на вицепремиера госпожа Плугчиева, и от моя страна лично, защото това действително, както каза господин Софиянски, е един от заместващите механизми, които да позволят България да не бъде засегната от икономическите последици върху нас от финансовата криза в другите страни.
Какво ли не се изговори и за темата евро! Обърнете внимание, че България днес във финансов план е с повече буфери и по-защитена от много страни, които са в еврозоната. Това е факт. Не че това трябва да ни успокоява, трябва да мислим и за допълнителни мерки. Но истината е, че България системно изпълнява четири от петте критерия за членство в Еврозоната. Позицията на българското правителство многократно и ясно е заявявана– ние ще се присъединим към еврото, когато изпълняваме по един стабилен, устойчив начин всички критерии. Единственият критерий, в който трудно се вместваме – факт, е инфлацията. Но нека бъдем обективни: януари на годишна основа тя беше 15% - натрупана за една година, към септември 11%. Има позитивно движение, не може да го отречете. Не че не остава на високи нива и не ни притеснява. Затова беше представена подробна информация – доклад от правителството пред Народното събрание в началото на този месец за сведение и с конкретни предложения и мерки, в това число законодателни и действия на изпълнителната власт, и те не са приключили.

Нека бъдем обективни също така – в целия Европейски съюз, в това число в Еврозоната, инфлацията за миналата година и за първата половина на тази година е приблизително двойно по-висока, отколкото е планираната и за Еврозоната, и за новите страни. И в новите страни е по-висока, естествено. Защото те се развиват по-бързо икономически и по-бързо нарастват доходите. Има и много други външни фактори. Господин Софиянски прекрасно го знае, като човек - опитен в областта на икономиката.
Разбира се, че трябва още по-ясно и устойчиво да отстояваме нашите виждания и приоритети. Но в един доклад нямаше как, извинявайте, да ви се представят няколкостотин страници – нямаше да ги прочетете, какво е направено във всички детайли и подробности. Може би следващия път ще трябва да си извлечем поука и да представим всичко. Добре, тогава ще видим как още повече ще се водят дебатите и ще можете ли да обхванете този огромен обем от информация.
Естествено, че темите „Енергетика” и „Промени в климата” вълнуват всеки един човек в България и естествено народните представители.
Но отново се чуха много неверни неща. Първо, трябва да е ясно, че всяка една страна отстоява своите интереси, но не винаги това се отдава. Не само България, но и други страни от Централна и Източна Европа, които са засегнати от позицията на Европейската комисия по отношение на емисиите на въглероден двуокис, съдят Европейската комисия. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) И търсим всеки начин да защитим нашите интереси.
По отношение на „Козлодуй” се изговориха неща, на „Белене” . Нека да се уточним и да е ясно. Първо, за „Козлодуй” са пратени вече две писма от Министерството на икономиката и енергетиката до комисаря по енергетиката – едното в края на миналата година, а другото – наскоро, преди една или две седмици. Така че просто не отговарят на истината някои твърдения. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Не ме прекъсвайте, господин Иванов. Аз Ви слушах и не Ви прекъсвах във Вашето изказване.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Не му обръщайте внимание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Много тежка е тази борба и българската позиция е достатъчно ясно. Стремим се да убедим, че ІІІ и ІV блок са безопасни и отговарят на международните стандарти. Много трудна е тази мисия – водим разговори с всички страни членки.
Между другото, официално съвсем наскоро, преди няколко дни, Литва, която през 2009 г. трябва да закрие своята атомна електроцентрала „Игналина” и която зависи на 85% от нейната работа, се отказва да се бори за удължаване на сроковете. Защото темата е много трудна, защото има страни в Европейския съюз, които са принципно против атомната енергетика, и особено против по-старите атомни електроцентрали. Борим се, разбира се, и за финансови облекчения.
Господин Минчо Христов говори за „Козлодуй” как сме давали обещания. Казахме, че ще положим всички усилия. Но, извинявайте, и Вие добре знаете това, господин Христов, че ангажиментите бяха поети от България не от това правителство и са част от ратификационния договор. Много е трудно в 27 страни предоговарянето на тези условия, независимо от всички аргументи. И аз ви казах какво се случва в Литва. Тя се отказва от своята борба, защото е непосилна, въпреки че става дума за тяхна вътрешна консумация дори, а не за регионалната стабилност. Но ние продължаваме да отстояваме нашите виждания и интереси.
Отново се говореше за „Белене”. Това не е просто български проект, това е и европейски проект. Знаете, че освен българската страна, стратегически партньор е германската компания „РВЕ”, избрана на конкурсно начало. Да, реакторите ще бъдат изграждани по руски модел – осъвременен, който има одобрението на Европейската комисия. Подизпълнителите в областта на сигурността ще бъдат от германската „Сименс” и френската „Арева”. Има действително одобрение на този проект от Европейската комисия. Стига сте спекулирали на тази тема!
Когато говорим за ефективност на енергетиката, за конкурентоспособност и се отправят критиките към българския енергиен холдинг, извинявайте, но кой приватизира немалка част от българската енергоразпространителна мрежа? Или държавни, или общински холдинги на страни от Европейския съюз. Какво е „ЧЕЗ”? Много по-интегрирана система, отколкото е българския енергиен холдинг. Ако бяхме направили тази стъпка по-рано, може би щяхме да бъдем по-силни и на външните пазари – с по-голям инвестиционен ресурс. Искам да обърна внимание, че концепцията за изграждането на енергийния холдинг в България, не забранява на отделните дружества да продават самостоятелно. То просто концентрира допълнителен инвестиционен ресурс, който дава възможности да бъдем конкурентоспособни.
Иначе голямата приватизация!? „ЕВН” – фирма с преобладаващо австрийско участие, купи едното електроразпределително дружество; държавната чешка „ЧЕЗ” купи другото електроразпределително дружество в България, „Е.ОН” купи третото. Това са в голяма степен не частни, а обществени компании с публична собственост. Нека бъдем коректни в тези позиции.
И днес, както знаете, поради начина на тази приватизация, често и българските граждани – потребители, имат затруднения. Не е вярно, че не се прави нищо за енергийната ефективност - и законопроект е внесен от правителството, надявам се Народното събрание бързо да го разгледа, също така много други конкретни действия: промени в Закона за защита на конкуренцията, за да има контрол върху монополистите и по-ефективно действие на Комисията за защита на конкуренцията. Ако говорим, тъй като стана дума за възобновяемите източници, амбициозна и тежка е програмата.
Но също не е вярно, че няма държавна политика. Извинявайте, но вятърната енергия като цена се заплаща два пъти по-високо, отколкото енергията, произвеждана от други източници, а слънчевата – 10 пъти по-високо. Ако това не е бизнес условия, за да се инвестира в слънчева енергия, кажете ми какво е? Дългосрочните договори са задължителни за изкупуването на този вид енергия, което им дава гаранция за възвращаемост на инвестициите. Това впрочем се плаща в крайна сметка косвено и от потребителя. Но знаем, че трябва да правим такава политика в България.
Както обърнах внимание, като че ли всеки говореше на своята любима тема, в това число един народен представител – за еврофондовете, друг – за Турция, трети – за нещо друго, а четвърти – за Русия, пети – за атомна енергетика.
Липсва фокус в дискусията. Умолявам народните представители (реплики в КА) при следващото обсъждане за Чешкото председателство действително да се постараем да направим дискусията по-фокусирана. Няма теми, които правителството се страхува да дискутира.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Турция!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: В това число и за Турция, господин Шопов!
Чуйте и запомнете! Преди нашето членство беше отправена покана от Европейския съюз в тогавашния му състав – от 25 страни членки, към Република Турция да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. В момента, в който България подписа Договора за присъединяване и се присъедини към Европейския съюз, ние фактически сме приели тази предварителна позиция.
Аз между другото имам въпрос към Вашата политическа партия: какъв е интересът на България – дали да имаме на югоизток от нас съседка, която се реформира, която приема и прилага поетапно европейските стандарти, или съседка, която политически изкуствено е изтласкана на изток и като политическа система, и като обществени отношения, и като икономическо развитие?
Трябва да е ясно, че преговорите за членството на Турция са с отворен финал. Това е достатъчно ясно на всички.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): „За” или „против”?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защото има много критерии, не само икономически, не само митнически, не само други, но и политически – за организацията на обществения и политическия живот в тази страна.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): И геополитически.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И решенията ще се вземат съобразно изпълненията на тези критерии. Затова недейте да злоупотребявате с подобни позиции.
Все пак искам да благодаря на народните представители за инициирането на тази дискусия и за техния принос, който аз по никакъв начин не подценявам, но е необходимо много сериозно и отговорно отношение.
Уважаеми дами и господа, нещата са изключително сложни и динамични. Ще ви дам един пример. В приоритетите на Френското председателство, които са приемани преди новото председателство, нищо не се говори за финансовата криза като основен приоритет. Тя се случи. Нищо не се говори и за конфликта в Южна Осетия и за отношенията с Русия. Тя се случи. И е необходимост както Европейския съюз, така и всяка една отделна страна да бъдат много динамични в нашите позиции, в отстояване на интересите ни в диалога с другите страни. Защото процесът действително е тънък, сложен и изисква много умения. Ние, разбира се, се учим. Изобщо не смятам, че сме перфектни във всяко едно отношение като членство в Европейския съюз и като позиции в отстояването им в рамките на едно или друго председателство.
Но България достойно защитава своите интереси и в рамките на Словенското, и в рамките на Френското председателство. Благодаря ви за търпението. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, с изказването на министър-председателя т. 3 приключи.
Позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя Сергей Станишев, както и на министрите за тяхното участие в дискусията.

Да продължим със: Законопроекта за енергийната ефективност.
Господин Дъбов, предполагам, че проектът за решение може би ще мине за минути, но не съм много сигурен.
Като т. 4 следва проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г. Ако има съгласие на народните представители, предполагам, че това ще мине за не повече от десетина минути.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, 17 май т.г. беше срокът този закон да бъде приет и представен пред Европейската комисия. Докладът на ДИКСИ е стоял от толкова време, а Европейската комисия ни чака. Би било добре така, както сме приели дневният ред, да продължим по него. Все пак, ако народното представителство не гласува нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова се обърнах към народните представители, но виждам, че има друго мнение, така че продължаваме със Законопроекта за енергийната ефективност.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: За което много Ви благодаря.
По чл. 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
„Чл. 2. Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като основен фактор за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда чрез:
1. използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия;
2. развитие на пазара на енергийните услуги и извършване на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители от търговците с енергия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Глава втора – Държавна политика”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава втора „Функции на държавата за повишаване на енергийната ефективност”.
„Раздел І – Органи за управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 3 комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Златко Златев в чл. 3, ал. 2 т. 1 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 3:
„Чл. 3. (1) Държавата упражнява функциите си за повишаване на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя националната индикативна цел за енергийни спестявания, етапите, средствата и мерките за нейното постигане. Националната стратегия се актуализира на всеки пет години.
(3) Министерският съвет определя държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги, която е съставна част от политиката по устойчиво развитие на страната.
(4) При осъществяване на функциите си по ал. 3 Министерският съвет:
1. внася за приемане от Народното събрание Националната стратегия по ал. 2, по предложение на министъра на икономиката и енергетика;
2. приема национални планове за действие по енергийна ефективност;
3. приема ежегодни отчети за изпълнението на плановете по т. 2;
4. приема наредбите, предвидени в този закон;
5. приема и други актове, свързани с повишаване на енергийната ефективност, по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Златко Златев, заповядайте за изказване.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах на първо четене в подкрепа на предложения законопроект на правителството. По принцип подкрепям философията на законопроекта.
Заедно с това споделям едно малко по-различно схващане в една част от текстовете на законопроекта, свързани с енергийната политика. Водя се от разбирането, че работата, дейностите, свързани с енергийната ефективност, които се извършват и предстои да се извършват в страната, трябва да бъдат неразделна част от енергийната политика на Република България, така както говорим за икономическа ефективност в рамките на икономиката на Република България.
В момента дейността по енергийната политика на Република България е в съответствие с енергийната стратегия на Република България, приета с решение на Министерския съвет № 279/11 май 2002 г. Тази енергийна стратегия бе одобрена от 39-то Народно събрание на 11 юли същата година. В Раздел ІІ, т. 4 проблемите на енергийната ефективност са включени в „Енергийна ефективност. Намаляване на относителното енергопотребление”.
Само преди два месеца бе предложена за обществено обсъждане концепция за енергийна стратегия на България до 2020 г. Вярно е, че този документ е консултативен, той е крачка към решаване на проблема с приемане на актуализирана енергийна стратегия за един средносрочен и дългосрочен период. В този документ в т. 2 „Цели до 2020 г.” е записано: „Европейски цели” и в частност „Повишаване на енергийната ефективност”.
В предложения ни от правителството Законопроект за енергийна ефективност е предвидено приемането на Национална стратегия по енергийна ефективност. Затова в няколкото текста, които аз предлагам, се водя от убеждението, че не е необходим поредният стратегически документ – Национална стратегия за енергийна ефективност, тъй като я разглеждам като частен случай на Националната енергийна стратегия.
От тази гледна точка, за икономия на време, ако не се приеме това мое предложение, по-нататък оттеглям всички останали свои предложения по този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах. Когато дойдем до гласуванията, ще гласуваме първото предложение на господин Златев. Ако то се отхвърли, тогава той оттегля и останалите си предложения.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 3 и към наименованието на главата? Няма.
Моля, господин Аталай, докладвайте чл. 4.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Само едно изречение преди това. С колегата Златев сме говорили и в комисията. Като че ли е много по-приемливо така, както е предписано в директивата, Националната стратегия по енергийна ефективност да залегне в този закон, като по този начин даваме по-сериозна тежест и възможност да се определи стратегията и плановете, свързани с този закон. Иначе смятаме, че ако минем към варианта за цялостната стратегия, ще се загуби смисълът и възможността за енергийна ефективност, която се цели и с директивите, и с политиката, която води страната.
Смятам, че господин Златев ще оттегли по-нататъшните си предложения.
По чл. 4 има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията го подкрепя.
Има предложение на народния представител Златко Златев, което комисията не го подкрепя. Сигурен съм, че той ще оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още не знаем това. Когато го гласуваме, ще разберем. Сега трябва да го прочетем.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложението е в чл. 4 т. 1 да отпадне, както да отпаднат и всички текстове по-нататък в законопроекта, в които е визирано изготвянето на Национална стратегия по енергийна ефективност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4:
„Чл. 4. (1) Държавната политика по повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги се провежда от министъра на икономиката и енергетиката.
(2) Министърът на икономиката и енергетиката:
1. разработва и предлага на Министерския съвет националната стратегия по чл. 3, ал. 2;
2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални планове за действие по енергийна ефективност;
3. представя ежегодно за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националните планове по т. 2;
4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на наредби в случаите, предвидени в този закон;
5. разработва проекти на програми за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги и ги внася за приемане от Министерския съвет;
6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своите компетенции по този закон;
7. осъществява взаимодействие с другите държавни органи и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност;
8. организира подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;
9. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;
10. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;
11. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейските общности;
12. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове.
(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 2, т. 10 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 5 има предложение от народния представител Златко Златев, което комисията не подкрепя – в чл. 5, ал. 3 точки 8 и 9 да отпаднат.
Оттегляте ли го, колега? Или след гласуването ще го оттеглите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали така се разбрахме? – След гласуването, в зависимост от резултата от гласуването.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията не подкрепя предложението от народния представител Мария Капон – в чл. 5, ал. 3, в точки 3 и 7 думите „участва в” се заменят с „организира и реализира”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, текстът е пред вас – точно както е по вносител, така предлага и комисията. Смятам, че не е необходимо да бъде четен.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 6 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в Преходните и заключителни разпоредби като § 12.
Има предложение от народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 и т. 3:
„ 2. Алинея 6 да отпадне.
3. В ал. 7 да отпадне „само за покриване на разходите за осъществяване на контролната дейност”.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Златко Златев – в чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 т. 4 да отпадне;
2. В ал. 6 т. 2 да отпадне.
Има предложение от Иван Гризанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2:
„2. В ал. 6 точки 1 и 2 да отпаднат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6:
„Чл. 6. (1) Агенцията по енергийна ефективност е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката и енергетиката.
(2) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.
(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) Агенцията по енергийна ефективност е администратор на приходите от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. собствена дейност;
3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на този закон;
4. международни програми и споразумения;
5. други приходи, определени с нормативен акт на Министерския съвет.
(5) Събраните суми от глоби и имуществени санкции по ал. 4, т. 3 се разпределят, както следва:
1. петдесет на сто – в държавния бюджет;
2. петдесет на сто – в бюджета на агенцията.
(6) Финансовите средства по ал. 5, т. 2 се разходват, както следва:
1. четиридесет на сто – за обезпечаване на контролната дейност на агенцията;
2. двадесет на сто – за придобиване на дълготрайни материални активи от агенцията;
3. десет на сто – за обучение и повишаване квалификацията на служителите на агенцията за осъществяване на контролната дейност;
4. тридесет на сто – за допълнително материално стимулиране на работещите в агенцията за осъществяване на контролната дейност.
(7) Условията и редът за разпределяне на средствата по ал. 6, т. 4 се определят с устройствения правилник на агенцията.”
Комисията предлага да се създаде нов Раздел ІІ с чл. 6а и чл. 6б, които стават съответно чл. 7 и чл. 8:

„Раздел ІІ
Национална стратегия и планове за действие
за енергийна ефективност
Чл. 7. Националната стратегия за енергийна ефективност определя:
1. приоритетите на държавната политика и дългосрочните цели за енергийни спестявания за постигане на конкурентоспособност на икономиката на страната;
2. националните индикативни цели и средствата за тяхното достигане;
3. насоките за достигане на националните индикативни цели, както и механизмите, стимулите и институционалните, финансовите и правните рамки за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективността при крайното потребление на енергия;
4. насоките за създаване на условия за развитието и насърчаването на пазара на енергийни услуги и предоставянето на други мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия.
Чл. 8. (1) Националните планове за действие за енергийна ефективност се разработват въз основа на националната стратегия по чл. 7 и съдържат:
1. анализ и оценка на изпълнението на предходния национален план за действие;
2. междинните индикативни и индивидуалните цели за енергийни спестявания;
3. предвидените за изпълнение дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;
4. задълженията на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление във връзка с изпълнението на предвидените мерки;
5. задълженията на лицата по чл. 10, ал. 1 за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания;
6. сроковете за изпълнение;
7. източниците на финансиране;
8. индикаторите за отчитане на постигнатите резултати, както и други необходими данни.
(2) Изпълнителният директор на агенцията представя на министъра на икономиката и енергетиката отчета по чл. 5, ал. 3, т. 5 в срок до 30 април на годината, следваща годината на отчитане.
(3) В срок до 31 май на съответната година министърът на икономиката и енергетиката внася отчета по ал. 2 за приемане от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Колкото и малко да сме в залата, все пак имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Малко, но качествени.
„Раздел ІІ – Национални индикативни цели за енергийни спестявания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, който става Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 9.
По чл. 8 има предложение от народния представител Иван Иванов, което не се приема – в чл. 8, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и лицата, извършващи енергийни услуги”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Раздел ІІІ - Национална стратегия и планове за действие за енергийна ефективност.”
Има предложение на народния представител Златко Златев, което не се приема – Раздел ІІІ да отпадне.
Не се приема предложението от народния представител Мария Капон – в заглавието на Раздел ІІІ да отпаднат думите „Национална стратегия и”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, който е отразен като Раздел ІІ.
Комисията предлага Раздел ІІІ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага Раздел ІІ да отпадне! Златко Златев предлага Раздел ІІІ да отпадне, а предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: При Вас имате една техническа грешка, която в моя доклад е поправена, господин председател. Може текстът да не е подменен снощи в бързината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос да не объркаме нещо преди гласуването.
Вие предлагате Раздел ІІІ да отпадне, така ли?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ, който е отразен като Раздел ІІ и затова Раздел ІІІ отпада и става Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай предложението на народния представител Златко Златев се приема.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Не се приема, защото предложението на господин Златко Златев е да отпадне текста на Раздел ІІ, който става Раздел ІІІ. Тук се разменят само разделите – втори и трети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не направим някоя грешка утре при гласуването.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Не, няма да има грешки.
По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, как така го подкрепяте, а пък трябва да отпадне?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, който е отразен като чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И комисията предлага чл. 7 да отпадне. Утре ще гласуваме отпадането на чл. 7.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, изслушайте ме само!
Има пак една техническа грешка при Вас – комисията предлага чл. 9 да отпадне.
Моля юристите да поправят техническите грешки в текста на председателя.
Господин председател, пак Ви казвам, че снощи към 23,00 ч. приключихме работата по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, но аз гледам това, което е пред мен. Нали разбирате, че утре ще се гласува по този текст?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че юристите веднага трябва да дадат тези технически поправки на председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На базата на моя текст горе после работят, да не направим грешки.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да направим тези грешки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, който е отразен систематично като чл. 9.
Комисията предлага чл. 10 да отпадне.
Вече става ясно, че се подреждат, нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, по тези текстове има ли някакви предложения? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Раздел ІV – Планове и програми по енергийна ефективност на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този Раздел ІV не стана ли трети?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Разменят се само втори и трети раздел, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, Вие направо мен ме разменихте... (Оживление.)
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Раздел ІV става Раздел ІІІ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждате ли господин Иванов какво каза?!
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, не е така. Знаете, че Раздел ІІІ става втори, втори стана трети, без да отиваме към Раздел ІV. Нали ме разбрахте?
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
В чл. 11 има предложение на народния представител Златко Златев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11 и за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Сега тук ми дадоха един друг материал. В него май страниците са разместени...
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, тъй като утре ние ще гласуваме тези текстове, аз не знам на Вас дали Ви стана съвсем ясно. Имам впечатление, че не е така, но ние гласувахме, че текстовете по Раздел ІІІ на вносителя са инкорпорирани в Раздел ІІ. По тази причина Раздел ІІІ отпадна, след което ние говорим за Раздел ІV, но как можем да скочим от Раздел ІІ на Раздел ІV? Очевидно, че досегашният Раздел ІV трябва да стане Раздел ІІІ в тялото на закона.
Утре какво ще гласуват народните представители? Ще кажат, че щом комисията го е решила, ще го гласуваме...
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ (встрани от микрофоните.): Ще гласуват по ред разделите, господин Иванов. Ще има Раздел ІІ, ще има Раздел ІІІ и Раздел ІV със съответните текстове.
ИВАН ИВАНОВ: Не знам, но имам впечатлението, че ще се получи известна неяснота при тези раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека още веднъж текстовете да се погледнат, за да не направим грешки. Не е фатална сега номерацията, но да се види подредбата на по-спокойно, след като приключим.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 12 няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя.
“Глава трета – Дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и предоставяне на енергийни услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията предлага да се създаде нов Раздел І с чл. 12а и чл. 12б, които стават съответно чл. 13 и чл. 14:

“Раздел І
Дейности и мерки за повишаване на
енергийната ефективност
Чл. 13. Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са дейности, свързани с:
1. енергийно паспортизиране;
2. обследване и сертифициране на сгради;
3. обследване на промишлени системи;
4. проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради и
5. управление на енергийната ефективност.
Чл. 14. Мерките за повишаване на енергийната ефективност са действията, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, преминете към следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Раздел І – Обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І, който става Раздел ІІ.
Член 13 ще стане чл. 15, като комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш, което комисията не подкрепя:
В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Оценката за съответствие по ал. 1 се извършва от лицата по чл. 21, ал. 1.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ариф Агуш.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Във връзка с предложението в чл. 13, понеже не е дадено кои са лицата, оторизирани да направят оценката за съответствие, а впоследствие и комисията, създавайки нов § 16 – на гърба на закона, в Преходните и заключителните разпоредби, прие предложението на господин Гризанов и лицата, оторизирани да извършват оценката за съответствие да са в Закона за устройство на територията. За да има синхронизация между двата закона, аз предлагам моето предложение да бъде подкрепено и да остане за гласуване в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14, който става чл. 16:
“Чл. 16. Обследването за енергийна ефективност на сгради има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му, да установи спазени ли са изискванията на чл. 15, ал. 2 и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.”

По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 18.
По чл. 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 19:
„Чл. 19. (1) На задължително сертифициране по реда на този закон подлежат всички сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв. м.
(2) Освен сградите по ал. 1 на задължително сертифициране подлежат и всички други сгради – държавна и/или общинска собственост, в експлоатация, с разгъната застроена площ над 1000 кв. м.
(3) Собствениците на сгради по ал. 1 и 2 са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност, предписани от обследването за енергийна ефективност, в 3-годишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.”
По чл. 18 комисията не подкрепя предложението по т. 2 на господин Ариф Агуш – в ал. 3 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя и предложението на господин Иван Гризанов, което е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на господин Рамадан Аталай обаче се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, не се разбира априори, че се приема, защото председателят на комисията го е предложил.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, като предлага следната редакция на този член, който става чл. 20:
„Чл. 20. (1) Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.
(2) До издаването на сертификата по ал. 1 енергийните характеристики на сградата се удостоверяват с енергиен паспорт, който е част от техническия паспорт на сградата и удостоверява изпълнението на изискването по чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията.
(3) Когато при издаване на сертификата за енергийни характеристики на сградата се установяват отклонения на показателите, отразени в издадения енергиен паспорт, лицата, които извършват сертифицирането, уведомяват в 5-дневен срок от датата на установяване на нарушението изпълнителния директор на агенцията за предприемане на съответните действия.
(4) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда се актуализира във всички случаи на извършване на дейности, водещи до подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата, като:
1. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата;
2. текущ ремонт на инсталации на сградата;
3. други дейности.
(5) Сертификатът за енергийни характеристики на части от сгради се издава на базата на:
1. общ сертификат за цялата сграда при блокове с обща отоплителна инсталация, или
2. оценката на друг идентичен апартамент в същия блок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 19 има отново Ваше предложение, което се приема.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложението на народния представител Рамадан Аталай е прието по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 21:
„Чл. 21. (1) При продажба на сграда или на части от нея продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за енергийни характеристики на сградата – в случаите по чл. 20, ал. 1, или съответно оригинала на енергийния паспорт – в случаите по чл. 20, ал. 2.
(2) При отдаване под наем на сградата или на част от нея с договор, подлежащ на вписване по съответния ред, наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата – в случаите по чл. 20, ал. 1 или съответно копие на енергийния паспорт – в случаите по чл. 20, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата до чл. 21 по новата номерация, стр. 18.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Изказването ми е свързано с това, че не участвах в заседанието на комисията, когато се разглеждаше моето предложение. Смятам да обоснова защо съм направил това предложение – стр. 16.
Предложил съм в чл. 18, ал. 3 т. 2 да отпадне. Тя се отнася до това сертификатът за енергийни характеристики на части от сгради да се издава на базата на оценка на друг идентичен апартамент в същия блок. Понятието „оценка на идентичен апартамент” не е ясно. Не е определено какво се разбира под „идентичен” и какви са критериите, по които ще става тази оценка. Освен това се създават предпоставки за поставяне на собствениците на апартаменти в неравностойно положение. Ако за даден апартамент е извършено обследване за енергийна ефективност и има издаден сертификат, то за идентичния апартамент се издава сертификат въз основа на вече издаден такъв. Може би логиката за „идентичен” е ако един тристаен апартамент е над друг такъв тристаен апартамент. Ако комшията над мен е предприел мерки по енергийна ефективност, примерно е санирал своя апартамент, получил е такъв сертификат, то излиза, че и аз трябва да си направя апартамента по същия начин, за да получа сертификат. Аз обаче може да искам да предприема друга мярка или да не изпълня това, което той е направил. Не виждам как ще стане тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага следната редакция за този член, който става чл. 22:
„Чл. 22. Лицата, които извършват сертифицирането, издават сертификат за енергийни характеристики, който се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 23, ал. 2.”
По чл. 21 има предложение на народния представител Иван Иванов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Има и други предложения, като всички са приети от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Обследването за енергийна ефективност и сертифицирането на сгради се извършва от физически или юридически лица, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по ал. 11;
3. разполагат с необходимия персонал - физически лица, определени с наредбата по ал. 11, които:
а) имат завършено висше техническо образование и не по-малко от 3 години стаж по специалността или завършено средно техническо образование с не по-малко от 6 години стаж по специалността;
б) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради в акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши технически училища.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват сертифициране на сгради в случай, че те или наетият от тях персонал са участвали при проектирането, изграждането и експлоатацията на съответната сграда или в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната й ефективност.
(3) Лицата по ал. 1, т. 3, могат да участват в екипа на не повече от две лица по ал.1 и чл. 34, ал. 1.
(4) Агенцията по енергийна ефективност вписва в публичен регистър лицата по ал. 1 по тяхно писмено искане, като обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 3, се установяват със съответния документ, а по ал. 1, т. 2 и ал. 2 – с декларация на лицето, представляващо търговеца, а по ал. 3 – с декларация на физическото лице – участник в персонала на търговеца.
(5) Агенцията по енергийна ефективност издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.
(6) Агенцията по енергийна ефективност отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията на ал. 1.
(7) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 7 е пет години.
(9) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Агенцията по енергийна ефективност заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:
1. отпадане на някое от условията по ал. 1;
2. представяне на неверни декларации по ал. 1, т. 2, ал. 2 и/или 3;
3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;
4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.
(11) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1-3, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по ал. 1, т. 3, буква „б” се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 24.
По чл. 23 по вносител има предложение на Иван Иванов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Мария Капон – в края на чл. 23 се добавят думите „и се извършва от специализирани и оторизирани сервизи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Раздел ІІ – Инспекция за енергийна ефективност и водогрейни котли и климатични инсталации в сгради.”
Има предложение на народния представител Ариф Агуш, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на Раздел ІІ: „Проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 26:
„Чл. 26. Проверката за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради има за цел установяване нивото на ефективност при тяхната експлоатация и идентифициране на мерки за нейното повишаване.”
По чл. 25 има предложение на народния представител Мария Вълканова, което комисията не подкрепя:
В чл. 25 ал. 1 се изменя така:
„(1) На инспекция по реда на този закон подлежат всички съществуващи и нововъведени в експлоатация котли.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 27:
„Чл. 27. (1) На проверка по реда на този закон подлежат съществуващите и нововъведените в експлоатация водогрейни котли:
1. на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 100 kW;
2. на течно или твърдо гориво с номинална мощност над 100 kW;
3. на природен газ с номинална мощност над 100 kW.
(2) Водогрейните котли подлежат на задължителна периодична инспекция за енергийна ефективност в срок:
1. веднъж на всеки три години – за котлите по ал. 1, т. 1;
2. веднъж на всеки две години – за котлите по ал. 1, т. 2;
3. веднъж на всеки четири години – за котлите по ал. 1, т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Гризанов, заповядайте.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Тъй като приехме да използваме вместо думата „инспекция” думата „проверка”, би трябвало да запишем в ал. 2 на чл. 25 „задължителна периодична проверка”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е технически пропуск, ще се поправи. Благодаря, господин Гризанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемаме, че това е техническа грешка и утре няма да го гласуваме, но да благодарим на колегата Гризанов.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще бъдем благодарни също, ако някъде се отбележи подобен пропуск, да ни сигнализира.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 26, който става чл. 28:
„Чл. 28. (1) На проверка по реда на този закон подлежат и климатични инсталации с номинална мощност над 12 kW.
(2) Климатичните инсталации подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на всеки четири години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 28, който става чл. 39:
„Чл. 30. (1) За котли със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва и оценка на отоплителната инсталация и завършва с препоръки към собственика за подмяната на котлите, други модификации по отоплителната инсталация и/или други алтернативни решения.
(2) Оценката на отоплителната инсталация по ал. 1 се извършва еднократно.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 29, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Проверката за енергийна ефективност на котлите по чл. 27, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1, се извършва от лицата по чл. 23, ал. 1 и/или чл. 34, ал. 1.
(2) Проверката по ал. 1 завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 32.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 32:
„Чл. 32. Условията и редът за извършване на проверката за енергийна ефективност на котлите по чл. 27, ал. 1, и на климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1, както и условията и редът за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 29 се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Раздел ІІІ – Обследване за енергийна ефективност на промишлени системи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Предложение на народния представител Мария Капон – в чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „набележи” се заменя с „определи”.
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 33:
„Чл. 33. (1) Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление в промишлените системи и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.
(2) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежи всяка промишлена система, чието годишно потребление на енергия е над 3 хил. MWth. Обследването се извършва най-малко веднъж на всеки три години.
(3) Собствениците на промишлени системи по ал. 2 са длъжни да започнат изпълнение на мерките, предписани от обследването за енергийна ефективност, в двегодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.
(4) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлените системи, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 34:
„Чл. 34. (1) Обследванията по чл. 33 се извършват от физически или юридически лица, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23, ал. 11;
3. разполагат с необходимия персонал - физически лица, които:
а) имат завършено висше техническо образование и не по-малко от 3 години стаж по специалността или завършено средно техническо образование с не по-малко от 6 години стаж по специалността;
б) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи в акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши технически училища.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват обследване на промишлени системи, в случай че те или наетият от тях персонал са участвали при проектирането, изграждането и експлоатацията на промишлената система или в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната й ефективност.
(3) Лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3 могат да участват в екипа на не повече от две лица по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1.
(4) Агенцията по енергийна ефективност вписва в публичен регистър лицата по ал. 1 по тяхно писмено искане, като обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 3 се установяват със съответния документ, а по ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 - с декларация.
(5) Агенцията по енергийна ефективност издава на вписаните в регистъра лица по ал. 4 удостоверение срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 23, ал. 5.
(6) Агенцията по енергийна ефективност отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по ал. 1.
(7) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административно-процесуалния кодекс.
(8) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е 3 години.
(9) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(10) Агенцията по енергийна ефективност заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, при:
1. отпадане на някое от условията по ал. 1;
2. представяне на неверни декларации по ал. 1, т. 2, ал. 2 и/или 3;
3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;
4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.
(11) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1 - 3, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване и признаване на квалификация по ал. 1, т. 3, буква „б” и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране се определят с наредбата по чл. 23, ал. 11.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 33, който става чл. 35:
„Чл. 35. Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 33, ал. 3 и се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 33, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по нещо, което на мен ми се струва малко странно и може би трябва да бъде коригирано. Това е ал. 3 на току-що прочетения чл. 34 в редакция на комисията. Чуйте какво казват там: „Лицата по чл. 34...” – това е именно членът от чието тяло вадя текста – „ал. 1, т. 3 могат да участват в екипа ...” – реално тук трябва да бъде в множествено число – „в екипите на не повече от две лица”, но сега запомнете: „по чл. 23, ал. 1” и следващото е „по чл. 34, ал. 1”.
Значи лица, които са част от чл. 34, ал. 1 – тези, които са по т. 3, не могат да участват в повече от два екипа от лицата по същия член и същата алинея. Те са част от тези екипи. Тоест и в два други ли не могат да участват или това, че те са един екип им дава право да участват само в още един? Разбирате ли, в ал. 3...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбирам, но тук трябва да ни кажат какво са имали предвид.
ИВАН ИВАНОВ: Защото не може от алинеята да се взима една общност, една част от общността и сега, че не могат да участват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже и правно-технически. Няма какво да гледаме чл. 34. „Лицата по ал. 1”, нали така?
ИВАН ИВАНОВ: Точно така.
Предлагам да се остави: „... да участват в екипите на не повече от две лица по чл. 23, ал. 1”. Там са разписани.
Второто позоваване – чл. 34, ал. 1 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно, там пък въобще не може.
Господин Аталай, ако имаме малко съмнение, да оставим тази трета алинея, за да се поогледаме нещата?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, ако прочетем още веднъж внимателно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Два пъти препращаме към чл. 34 и все ал. 1.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Член 34 трябва да е копие от чл. 23, ал. 1. Ако се сравни е абсолютно 1:1.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, лицата по чл. 34, ал. 1 са търговци по смисъла на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но само т. 3 – „Лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3 ...” – само по т. 3 – „ ... могат да участват в екипа на не повече от две лица по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека вносителят да вземе отношение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата изпълнителният директор на Агенцията по енергийна ефективност господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което е написано в чл. 34, ал. 3 означава, че лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3 – това са физическите лица, които образуват екипите. Това са онези три задължителни лица, които трябва да има във всеки един екип. Не могат да участват в повече от две фирми, които ще изпълнят такива одити или за сгради, или за промишлени системи. Това е смисълът.
Понеже става въпрос за чл. 34, ал. 1, може би трябва да се добави, както Вие казвате: „т. 1 и т. 2”. Може би само това трябва да се добави. Но смисълът на цялото това нещо е да не могат да се получават чергари екипи, които да хвърчат от една фирма на друга и да оправят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние споделяме идеята, господин Ерменков, но тази хубава идея трябва да намери юридически израз.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Затова може би трябва да се добави: „чл. 34, ал. 1, т. 1” и тогава вече ще се изчисти.
Същото е и за чл. 23, ал. 1, т. 1.Тогава вече нещата се изчистват юридически.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако стане така: „Лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3 могат да участват в не повече от два екипа.”?
Не можем ли да кажем: „Не могат да участват в повече от два екипа.”? (Реплики от КА.)
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, уважавам репликата на колегата и го каня след обяд в комисията, там ще редактираме, но тук става въпрос, че има техническа грешка и трябва да допълним само „т. 1”.
Колега, ако вземете доклада и се запознаете, щяхте и Вие да ни помогнете и нямаше толкова да се забавим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уточнете редакцията.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, ще уточним редакцията и след това ще ви предложим, защото става въпрос, че трябва да се добави „т.1” в чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV „Управление на енергийната ефективност в сгради и промишлени системи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V „Предоставяне на енергийни услуги”.
Има предложения по чл. 35, които са подкрепени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 37:
„Чл. 37. Енергийните услуги имат за цел комбиниране доставката на енергията с енергоефективна технология и/или с действие, което обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, и водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 36 има предложение от народния представител Минчо Христов, което комисията не подкрепя, а то е:
В чл. 36 се създава ал. 5:
„(5) Плащанията за консумираната енергия се извършват само въз основа на реалното потребление.”
Комисията не подкрепя и предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е: в чл. 36, ал. 4 след думите „консумацията на енергия” се добавя „и сметките на крайните потребители”.
Има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 38:
„Чл. 38. (1) Енергийните услуги се извършват въз основа на писмени договори, сключени с крайни потребители на енергия.
(2) Енергийните услуги включват изпълнението на една или повече дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, посочени в наредбата по чл. 7, ал. 2.
(3) За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги лицата по чл. 39, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните потребители информация за:
1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;
2. енергийната консумация за текущия период, сравнена с енергийната консумация за същия период през предходната година;
3. координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.
(4) За осигуряване на проследимост и коригиране на консумацията на енергия информацията по ал. 3 се изготвя въз основа на реалното енергийно потребление за съответния период и се предоставя на крайния потребител на съответното число от месеца, следващ месеца, през който е направено отчитането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще спрем дотук. Имаме пет минути до края на заседанието, а има желаещи за изказвания, така че утре ще започнем с дебата по този текст, за да не го разкъсваме. За три минути как да разискваме сега? Утре сутринта ще започнем с дебат по този текст.
Какво означава това „действителни”? Също така употребявате „действителни цени” и „действително потребление”.
Утре ще спорим по този текст. Той засяга стотици хиляди български граждани и затова трябва да намерим най-прецизното, най-доброто решение за тях.
Уважаеми народни представители, утре ще започнем с гласуване на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г.
След гласуването на тази спогодба ще продължим с дискусията и доклада по Закона за енергийната ефективност.
В 10 ч., както ви съобщи председателят на парламента, се очаква да имаме гости от Хърватия и Албания за ратификация на международни договори. Надявам се до 10 ч. да можем да се справим, ако не, след 10 ч. ще продължим отново с този закон. Утре трябва да го приключим.
Знаете заседанията на комисиите и къде заседават те.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов



Секретари:
Пенко Атанасов

Станчо Тодоров