Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимият кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Две съобщения:
„Уважаеми господин председател, уведомявам Ви, че оттеглям подписа си като съвносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча поради факта, че така приетият законопроект се разминава съществено с първоначалния замисъл на вносителите.
С уважение – Васил Паница, народен представител.”
Законът вече е приет.
Второ: „Уважаеми господин председател, на основание чл. 75, ал. 6 от нашия правилник оттеглям внесения от мен на 8 февруари 2008 г. проект за Решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. – Народен представител Иво Атанасов.”
Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстои ни да гласуваме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г. Законопроектът беше докладван вчера.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 173 народни представители: за 169, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Юруков, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Комисия по външна политика – председател, заместник-председател, член?
Заповядайте. Моля да прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и Преходното ислямско правителство
на Афганистан за изменение на Спогодбата между
правителството на Народна република България и
правителството на Демократична република Афганистан
за замяна на терени и сгради в София и Кабул от
3 декември 1979 г.

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г., подписана на 10 септември 2004 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Задгорски.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, вчера стигнахме до чл. 38. Трябваше нещо да се уточни около формулировките – предполагам, че е направено.
Има думата председателят на комисията господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, господин председателю.
Да започнем от ал. 3 на чл. 32, който става чл. 34, стр. 27. Става:
„(3) Лицата по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 23, ал. 1, т. 1.”
Коректен текст. Виждам съгласие и от господин Иванов – така както те са ни предложили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отрази в протокола.
Беше докладван чл. 36, който става чл. 38.
Дискусия.
Господин Минчо Христов искаше думата.
Заповядайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което правя, гласи следното: плащанията за консумираната енергия се извършват само въз основа на реалното потребление.
Искам да ви кажа следното: Директива 32/2006/ЕС, която има задължителен характер за България, гласи следното – държавите членки гарантират, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпространителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно – забележете, колеги – въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин.
И още: сметките въз основа на действителното – повтарям, действителното потребление, следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия.
Уважаеми колеги, ще ви цитирам думите на министър Петър Димитров от 9 август 2008 г. пред в. „Сега”, който казва следното: в новия Закон за енергийната ефективност категорично ще бъде записано, че клиентите не могат да получават сметки за ток и парно, които не са за реално потребление. Повтарям: клиентите не могат да получават сметки за ток и парно, които не са за реално потребление. Това на практика ще сложи край на тримесечното отчитане, казва министър Петър Димитров.
И още: ако имат ресурс, нека – говоря за енергийните предприятия, нека и на една година да засичат електромерите и да събират сметки.
Колеги, проблемът е ясен – ще дадем ли възможност, законова възможност на големите енергийни монополисти да бъдат кредитирани от бедните български граждани или няма да дадем тази възможност? Мисля че това, което предлагам на вашето внимание, е същото, което министър Петър Димитров обеща на българската общественост, същото, което вестниците обявиха официално, а именно, че в Закона за енергийната ефективност ще бъде премахната възможността за тези така наречени прогнозни сметки и по-ясно да го кажа като пример – тримесечното отчитане на тока.
Считам, колеги, че господин Шушулов премахна тримесечното отчитане няколко дни преди да се гледа законът именно с цел, между другото той го призна, че това е временна мярка – законът да мине, ние да оставим тази вратичка в закона, за да може след това господин Шушулов отново да въведе тези прогнозни сметки.
Ще ви обърна отново внимание на факта, че има задължителна за спазване от страна на България европейска директива, която забранява тези сметки. Знам, че големите енергийни монополисти ще ги заболи. Знам, че това не е в техен интерес, но в края на краищата българските граждани са ни избрали тук, за да защитаваме интереса на гражданите, а не на енергийните монополисти.
Затова, колеги, призовавам ви съвсем колегиално, съвсем добронамерено: гласувайте този текст. Нека законово да забраним прогнозното отчитане. Нека законово да забраним възможността българските граждани да кредитират със стотици милиони левове големите енергийни монополисти, с което да ги правят, разбира се, по-богати. Ето, това е, колеги. Надявам се да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е за една добавка в ал. 4 на чл. 36. Правя корекция в смисъл, че вместо „сметките” терминът уточнихме, че, съгласно другите закони, е „фактурите”.
Ние предлагаме информацията, която следва да се изготвя и предоставя на крайните потребители, да им се предоставя с фактурите. Аз, откровено казано, не разбрах нещо – първо комисията прие това предложение, след това го прегласува и го отхвърли. Аз не разбрах защо. Опитвам се да си представя по какъв друг начин, кога и точно как тази информация ще бъде предоставяна на потребителите, освен с фактурите. Излиза, че за да изпълним това изискване на закона ще трябва да задължим съответните енергийни предприятия да изготвят и предоставят още един допълнителен документ, в което няма никакъв смисъл. Затова аз моля да подкрепите нашето предложение. То добавя само това уточнение – как се предоставя информацията, а че е задължително да се предоставя и че тя трябва да бъде на основа на реалното потребление смятам, че в това вече всички се убедихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Кузов, искахте думата, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението на Минчо Христов и синхронизацията на нашето законодателство с европейското считам, че не е в момента възможно и не е необходимо ние да го обсъждаме, то е ясно - трябва да се осъществи.
Теорията на господин Аталай, който е тук, да е жив и здрав, е, че ако се възстанови едномесечният отчет щяла да се увеличи цената на тока, защото щели да бъдат назначени нови инкасатори. Така ли е, господин Аталай?
Аз питам обаче, когато инкасаторите бяха съкратени, падна ли цената на тока? Електроразпределителните предприятия не отговарят на този въпрос. Всички вие знаете, че цената на тока не падна и тя остана същата, тоест не инкасаторите са причината за високата цена на тока. Други са интересите, за да има такава висока цена.
Ако ние защитим интереса на потребителя в условията на членство в Европейския съюз и това, че всъщност нашето законодателство трябва да бъде синхронизирано с европейското, един път в интерес на потребителя и втори път, ако щете, дори в интерес на електроразпределителните предприятия, за да могат да следят потреблението, да следят така наречените нетехнологични загуби, които са свързани с кражби и така нататък, да поставим така, че равнопоставени да бъдат и клиентът, и доставчикът на електроенергия. Сега доставчикът на електроенергия взема лихва за това, че някой е просрочил задължения, а ще даде ли лихва за това, че някой е кредитирал електроразпределителното предприятие по един или друг начин?
За всичко това е необходимо едно единствено нещо – всички сметки да се изготвят по реално потребление, всеки месец да се прави отчет, така ще се следи всичко като потребление, като технологични и нетехнологични загуби, като кражби, няма да има кредитиране нито от страна на потребителя, нито от страна на електроразпределителното предприятие, тоест балансът в този случай е постигнат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): За да сме наясно за какво говорим, защото – да, има в текста нещо такова, но предложенията, които са направени, са по-точни. Те по-ясно очертават необходимостта от заплащане на електроенергията и топлоенергията по реалното потребление. Ако сега вземете една сметка, особено от тези сметки на абонатите, които са стопански потребители, които са за стопански нужди, за фирми, просто нищо няма да разберете от всяка една от тези сметки. Ще видите едни изключително сложни изчисления, които включват предишни месеци, някакви баланси.
Уверявам ви, че ако разгледате една такава сметка ще се ориентирате само ако се допитате, ако прибегнете до услугите на специалист, на счетоводител или на човек, който специално е работил с въпросната програма или въпросната система.

Този начин на отчитане до този момент предполага и създава възможност за абсолютни произволи, за надписване на сметките и за пълни фалшификации, които се отразяват върху потребителите. Това, за което говорим в момента, не е нещо абстрактно и неопределено, ако конкретно човек се е сблъсквал с него и е виждал начина, по който се формират тези сметки. Така че в основния текст, който ни се предлага за гласуване, има елементи на някаква възможност за уточняване, за фиксиране на сметките, но безспорно по-добър е текстът, който се предлага от господин Минчо Христов, и в тази връзка аз считам, че трябва да подкрепим него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Доктор Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Колеги, излизам, за да подкрепя господин Христов, господин Шопов и господин Кузов. В аргументите си те са абсолютно прави. Всяко нещо си има цена, тази цена се плаща тогава, когато получиш услугата или стоката. Не можеш да плащаш по прогнози някаква цена.
Тук някой спомена: като платиш за три месеца, наистина кредитираш „Топлофикация”. „Топлофикация” може ли да гарантира тогава, да начисли лихви и да приспадне от сметките? За три месеца вие сте внесли 300 лв., имате 30 лв. лихви за тези три месеца и да ги приспаднат от сметките.
Другото нещо, което е: всички знаем, че „Топлофикация” надписа над 101 милиона, което се доказа в съда. Какви санкции ще претърпи „Топлофикация”? Тези 101 милиона къде ще идат, ще се върнат ли на потребителите? За какво говорим тогава?! Говорим за една група хора, които имат икономически интереси, които искат да работят с парите на хората, и отгоре на това да притискат както политическата власт, така и изпълнителната власт с вдигане на цени. Да, тук се каза: като се отчитаха на три месеца, някой намали ли цената на тока или на „Топлофикация”? Никой не намали. Казват, че като се назначат нови инкасатори, щяла да се вдигне цената. Нали и преди работеха така?!
После, сметките трябва да бъдат разбираемо и просто написани - всеки един като погледне, да знае какво е потребил. Когато ти се даде една сметка, ти гледаш и нищо не виждаш. Даже някой каза, че счетоводители и специалисти... Не, ако искат, ще ти кажат. И те не могат да го разчетат, защото аз съм правил този опит. Икономисти, счетоводители и специалисти казват: не знам, не мога да кажа това откъде идва. Затова документите, които се изготвят, за да се предоставят на клиентите, трябва да бъдат просто и ясно, разбираемо написани и месечно да се отчита сметката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи има ли?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
За да стане ясно за какво говорим, говорим за Законопроекта за енергийната ефективност, а не за нещо друго. Член 36, който сега разглеждаме, не третира кога да се предоставят сметките за плащане, как това да става, а третира начина на получаване на информацията от потребителите, за да могат да осигурят проследимост на разходите и на постигнатите нива на енергийни спестявания, като тази информация трябва да се сравни за същия период и на предишната година. Накратко казано, това означава, че вие сте използвали някаква енергийна услуга във вашето жилище. Например, направили сте си топлоизолация или сте сменили начина на отопление и искате да видите енергийното спестяване като количество и да се види дали по този начин вие сте постигнали спестяване и някакъв успех.
Но, след като говорим за периодичността на сметките, ще дам само няколко примера. Всички разбираме, че това е режим на саморегулиране за всяка държава - това го каза и комисар Кунева. Тоест всяка държава, в зависимост от своите финансови и технически възможности, решава на какъв период да прави отчитането и да се плаща реално консумираната енергия. И тъй като цитираме вестници, това е „Дневник bg” от 26 юни т.г. Всеки може да види интервюто на комисаря - какво казва по въпроса. Мога да го развия в дуплика, ако има такава необходимост.
Ето една справка за двадесет страни в света за периода на отчитане на електроенергията. Кой пример да ви посоча като период на отчитане? Тези хора къде живеят, как те си плащат прогнозно енергията? Аз не казвам, че това е добра практика, напротив, виждаме, че в България засега имаме проблеми с тримесечното отчитане. Но какво да кажем за тези примерно в Нидерландия, които правят отчитането на 36 месеца?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко, колко?
ИВАН ГРИЗАНОВ: На 36 месеца. Ще Ви дам тази таблица. Или пък да кажем за Великобритания, където на 12 месеца веднъж се прави изравняване, а потребителите сами извършват месечното отчитане. Как така? В Европа само в Сърбия се извършва ежемесечно отчитане, в нито една друга държава, понеже говорим за отчитане. Казвам: не съм привърженик. Не казвам, че е добра практика и че нашите граждани одобряват този начин в момента, но нека да не манипулираме и да казваме едва ли не, че ежемесечното отчитане е общоевропейска практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но чл. 38 не третира периодичността на отчитането, в това е цялата работа.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Не отчита периодичността на предоставяне на сметките за плащане, предоставя информация за енергийното спестяване на определения период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ние сега приказваме за други работи.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Понеже си мислим, че говорим не за Закон за енергийна ефективност или за енергийна ефективност, а за нещо друго.
И след като цитираме още някой, трябва да цитираме и писмото на Европейската комисия до Федерацията на потребителите в България, в което се казва, че държавите членки, доколкото това е технически осъществимо и финансово обосновано, осигуряват, да речем, тази услуга – индивидуалните уреди и т.н. Никъде не се казва, че е задължително това да се извършва в определен срок. Всеки определя периода, в който предоставя тази информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щяхте да ми дадете таблицата да погледна. Ще Ви я върна. Благодаря Ви.
Господин Христов, имате право на реплика, разбира се.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Гризанов, ще Ви попитам направо: чии интереси защитавате в момента – на гражданите, които са Ви избрали, или на енергийните монополисти? Питам Ви ясно и откровено и искам точен отговор. Преди малко ви цитирах онова, което каза вашият министър на икономиката и енергетиката. Той обеща, че в Закона за енергийна ефективност законово ще бъдат премахнати възможностите за тримесечно отчитане, или ако трябва да бъда по-точен – за прогнозно плащане на сметки. Това е! Защо правителството не изпълни това обещание? Не ви ли е срам, че двама независими депутати – аз и Стела Банкова, внасяме това, което вашето правителство е обещало?! За това става дума!
Имах въпрос към министъра на икономиката и енергетиката. Цитирах ви сметки, които обикновено са под 1,00 лв – ЧЕЗ им искаше сметка от порядъка на 170 лв. на месец. Вие знаете ли за какъв грабеж става дума?! Вземете лихвите от тези огромни суми и вижте за какво става дума. Господин Гризанов, моля Ви, говорете ясно.
Ще ви цитирам какво точно е записано в закона. Не знам кой го е написал по този начин. Той трябва да понесе наказателна отговорност, защото измами общественото мнение. В закона пише: „За осигуряване на предвидимост и коригиране на консумацията на енергия, информацията по ал. 3 се изготвя въз основа на реалното енергийно потребление”. Информацията! Там е измамата, господин Гризанов. Европейският съюз ви говори за плащане на сметки, а Вие говорите за информация. Вие трябва да понесете наказателна отговорност за онова, което е написано тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз ви прочетох и директивата на Европейския съюз, която е категорична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме карайте да Ви прекъсвам!
МИНЧО ХРИСТОВ: Прочетох ви я преди малко. Вие я чухте. Не си правете оглушки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, като чета Вашето предложение, виждам, че никъде не се казва „за един месец”. Нито за един месец, нито за два месеца. Вие нямате такова предложение.
Давам думата за втора реплика на господин Георгиев.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам думата. Дал съм думата на господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Господин Гризанов, бихте ли ми отговорили на два въпроса?
Първи въпрос. Вие цитирате други страни, но не цитирате икономическото състояние на гражданите. Искам да Ви попитам: на нашите пенсионери и социално слаби тези пари им се вземат. Един пенсионер със средна пенсия около 100-120 лв., примерно пести, и взема по 60-70 лв. С тези пари да се храни ли, лекарства ли да си купува, да се облича ли, културен живот ли да води или нещо друго? Споменахте в изказването си, че гражданите сами трябва да си отчитат показанията. Каква е разликата? Аз ще отчета примерно консумация за 100 лв., но ми пристига сметка за 250 лв. Как да се боря с монополистите от енергетиката? Те ще ми вземат тези пари.
Втори въпрос. Потребителите в България са около ...
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Четири милиона.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ще ги разделим на семейства. Ако приемем едно семейство за 4 човека, разделим потребителите на 4 и се получават един милион семейства. По 10 лв. да се надпише сметката, това означава 10 милиона лева. За годината това прави 120 милиона лева. Къде отива лихвата за тези пари? Естествено, отива в джоба на тези монополисти. И това са чисти пари, които няма да се декларират. Те ще си ги приберат ей така!
Господин Христов каза: „Кого защитаваме ние – монопола или потребителите?” Нека да го направим така, че и едните, и другите да са доволни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Гризанов - право на дуплика.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Много емоционални изказвания, но да се върнем към Закона за енергийната ефективност.
Колеги, искам да ви напомня, че периодичността на плащане на сметките се определя съгласно Закона за енергетиката. Това е записано в общите условия – договор между Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която е регулатор, и този, който предоставя услугата. Това е нормално за всички европейски страни. Във всички има режим на регулация. Няма защо да спорим. Защитавам интересите на закона и отново защитавам позицията си, че този закон въобще не третира периодичността на плащането на сметките, а предоставянето на информация какви спестявания правим, за да можем да се саморегулираме и да правим тези спестявания.
Относно отговорността, господин Христов, не зная как да ви отговоря. Двадесет години съм носил такава отговорност, каквато Вие едва ли можете да си представите. Така че с отговорности не ме плашете! Много добре знам какво говоря и какво правя. Недейте да манипулирате колегите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 38 от законопроекта?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): А къде са отговорите на моите два въпроса, господин Гризанов?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, апелирам да се върнем към разглеждането на закона, а не да започнем като Мирча Кришан – независимо за какво става въпрос, „аз искам да говоря за краставицата”.
Уважаеми колеги, тези дебати ги слушаме всяка сряда. Ще се опитам да успокоя залата и да обясня някои неща, които се случват тук, според мен безпринципни. Вчера един колега казваше, че по-добре е да се разделим на тъжни, по-тъжни, бързи, смели, сръчни, срамни или безсрамни. Колеги, в този законопроект не се третира плащането на изразходваната електроенергия или топлоенергия.
Уважаеми колеги, моля да не изпращате грешни послания към обществото – да не си плащат използваната енергия, независимо дали е топлоенергия или електроенергия, да вземате единични случаи на сгрешени фактури като постоянна практика и да обвинявате едни или други физически и юридически лица, дори да изпращате заплахи към определени колеги, ами да вземете да се ангажирате и да прочетете членовете, философията и текстовете, които предлага този законопроект.
Господин Христов, аз ни най-малко ще мога да Ви подкрепя – Вас и господин Кузов, с тези постоянни изказвания всяка сряда, като апелирате да се мине към ежемесечно отчитане на използваната топлинна енергия. Даже не направихте нищо в тази насока, освен само да говорите от тази трибуна.
Има предложение в чл. 39, където също в този закон сме въвели по решение на крайния потребител, че могат да се въведат интелигентни системи за измерване на енергията, която получават хората – ежесекундно, ежеминутно, но без да караме хората на сила, защото ако днес те решат да си поставят тези интелигентни системи на отчитане, трябва да извадят от джоба си 80 лв., като трябва да си платят част от тази сума.
Тъй като преценяваме, че няма такава възможност да могат да платят тези уреди за мерене на топлинна енергия и на електроенергия, им даваме реалната възможност, който иска да направи това нещо.
Да се върнем към моето изявление, за което казахте, че се вдига цената, ако започне да се отчита и се назначават още 4-5 хил. инкасатора. Разбира се, че услугата ще се вдигне. Няма как да не се вдигне, но цената на електроенергията не се вдига само за това, че се назначават инкасатори, а поради изменението на енергоносителите на световно равнище. България не е оазис, където не би трябвало да реагират цените, когато цените на енергоносителите в цял свят се променят.
Колеги, нека да се върнем към текста. Можем да говорим още много, но да оставим Мирча Кришан на една страна и да се занимаваме с енергетиката.
По предложението на господин Минчо Христов. В този закон не можем да регулираме заплащането, тъй като тези неща се регулират по общи условия на Закона за енергетиката. В общите условия пък има право Държавната комисията по енергийно и водно регулиране, след като направиха експеримента за три месеца и се установи, че обществото не приема тримесечното отчитане, сами стигнаха до извода и върнаха ежемесечното отчитане на електроенергия. Какво искаме повече от това?! Или да застанем тук и да говорим, че, виждате ли, само аз съм загрижен за всички онези, които не могат да си плащат енергията. Не сте загрижени само вие, господин Христов и господин Кузов. Всеки един народен представител има в себе си чувството за отговорност.
Относно предложението на госпожа Иглика Иванова и господин Анастасов. Предложението не съответства на въвежданата с този закон директива. С разглеждания текст на чл. 36 се въвеждат изискванията на § 2 от чл. 13 на Директива 32, който предвижда държавите членки да гарантират когато е допустимо, че фактурите за консумирана енергия се изготвят от енергоразпределителните дружества.
Не може в този закон, когато говорим за енергийни услуги, да въвеждаме използването на първичния счетоводен документ – фактурата. Няма как да стане. Фактурата не може да се коригира и за това мястото му не е тук и комисията не приема предложението и не подкрепя този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Веднага отговарям на господин Аталай какво искам. Господин Аталай, искам в закона да влезе това, което вашият министър на енергетиката, на вашето управляващо мнозинство обеща. Нищо друго! Точно това, което обеща министърът пред медиите. Това искам!
Искам да престанете да манипулирате и да лъжете българското общество от тази трибуна. Това искам! Искам да престанете да защитавате интересите на енергийните монополисти. Това искам! Нищо повече, господин Аталай.
Искам да се обърна и към председателя на парламента в момента, тъй като той също се опита да манипулира залата. Нашето предложение със Стела Банкова отговаря точно на онова, което обеща вашият министър. Доколкото знам, вашият министър стои на тази позиция. То гласи следното: плащанията за консумираната енергия се извършва само въз основа на реалното потребление. Нищо друго, господин председател. За никакви тримесечни сметки не става дума тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, Вие правите реплика на господин Аталай.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако енергийните монополисти искат да засичат сметките на една година, нека да го правят. Но нека една година те да кредитират гражданите, а не обратното.
Между другото това каза и вашият министър, господин Аталай. Не се правете, че не сте го чули. В комисията аз Ви го повторих и Ви прочетох интервюто на вашия министър. Престанете да лъжете по този начин. Не бива, не е редно в този парламент да се изричат толкова много лъжи, които имат една-единствена насоченост – да облагодетелстват шепа монополисти и да накърнят интересите на българските граждани. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кузов, заповядайте за втора реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Съмнявам се, господин Аталай, че Вие с Вашата опитност и професионализъм не сте разбрали, че в „ЧЕЗ – България”, са съкратени 400, а не 4 или 5 хиляди. Вероятно това е някаква грешка, която изрекохте. Това, първо.
Второ, в никакъв случай цената на тока няма да се увеличи, ако се възстановят тези 400 души на работа да извършват дейността си. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Печалбата не може да е по-малка, господин Станилов, защото тук идеята не е такава. Ако беше такава, щеше да е така, но идеята не е такава и Вие го прозирате, както и голяма част от народните представители и от обществото го прозират.
От друга страна, възможността, за която Вие говорите, че, видите ли, с назначаването на тези инкасатори ще се наруши балансът, който електроразпределителните предприятия искат, отново не е вярно.
Другото нещо, което не е вярно, е, че в Закона за енергетиката има точка, както каза и господин Гризанов, там е регулиран въпросът с едномесечния отчет. Ако беше така, Комисията за енергийно и водно регулиране нямаше да се гърчи, точно да се гърчи, и електроразпределителните предприятия нямаше да се чудят по какъв начин могат да избегнат едномесечните отчети. Както виждате, самите те го признаха – и електроразпределителните предприятия, и Комисията на проф. Шушулов признаха, че няма как да реализират тази идея. Неслучайно и Вие го признахте, че всяка сряда тук, в Народното събрание, от трибуната аз искам да се възстанови текстът, в който да е ясно, че уредите за търговско мерене, които са в електрото, а не в топлото – не се опитвайте и тук да манипулирате обществото, че става въпрос за топлоснабдяването, там не са уреди за търговско мерене. Дяловото разпределение не е уред за търговско мерене, излезте и го признайте. Уредите за търговско мерене това са електромерите. Тези електромери трябва да се отчитат всеки месец. Така, както българинът си получава заплатата всеки месец, така трябва да плаща всеки месец на електроразпределителните предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, рискувам да се повторя, но аз се опитвам по възможно най-елементарния начин да обясня нашето предложение, което всъщност никак не е сложно. Не става въпрос за коригиране на фактурите. Става въпрос, че за осигуряване – това е целта, за осигуряване, проследимост и коригиране на консумацията, тоест това, което ние всички като потребители ще направим, искаме да се получава с фактурата информацията. Това е същността на нашето предложение.
Ако действително потреблението се отчита реално, то тогава за каква корекция изобщо ще говорим? Вие сте потребили точно определено количество енергия. Това е, което получавате като информация. Вече е Ваш проблем да прецените дали трябва да я намалите, или можете да си позволите да увеличите тази консумация. Това е нещо съвсем различно. Въпросът е, че ако се отчита реалното потребление и вие ежемесечно или в какъвто и да е друг период с фактурите получавате тази информация, ще можете реално да направите своя избор – ще икономисвате ли енергия или не. Това е смисълът на нашето предложение. Няма никакво противоречие с директивата. Напротив, внася се една яснота как ще получават тази информация крайните потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Иванова, ще започна с Вас. Ще Ви помоля да прочетете ал. 3. Там се дава реда за получаване на информацията с фактурите. Това, което Вие искате, е отбелязано в ал. 3 на същия текст.
Колкото до емоциите на господин Христов, явно, че повтаряйки от тази трибуна, че някой лъже и той смята, че му се вдига авторитетът, с което аз няма да мога да се съглася. Но няма да мога да се съглася, когато Вие искате по всякакъв начин да подпомогнете електроразпределителните дружества да правят нови инвестиции за сметка на крайните потребители и тук да ни обвините, че ние подкрепяме монополистите, когато Вие го правите, с това няма да мога да се съглася и няма да мога да вляза във Вашата терминология, няма да мога да вляза във Вашите емоции, защото виждам, че хората започнаха да Ви разбират за какво сте в този парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 38? Няма, продължаваме нататък.

ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение на народния представител Мария Капон по чл. 37, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 39:
„Чл. 39. (1) Енергийните услуги могат да се извършват от физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство.
(2) Търговците с енергия предоставят енергийни услуги или правят вноски във фонд „Енергийна ефективност” или в други съществуващи или новосъздадени фондове за енергийна ефективност за предоставяне на такива услуги, осигуряващи изпълнението на поставените им индивидуални индикативни цели.
(3) Когато в обхвата на енергийните услуги по чл. 38, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 16 и чл. 33, лицата по т. 1 и 2:
1. изпълняват сами дейностите в случай, че отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1;
2. възлагат изпълнението на дейностите на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1.
(4) Търговците на енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкретни цени с цел осигуряване на проследимост на разходите за енергия от крайните потребители, подмяната на съществуващи уреди, средства за търговско измерване с интелигентни системи за измерване и контрол, които дават визуална информация за:
1. текущо енергопотребление;
2. преходна текуща сметка;
3. моментен енергиен товар;
4. отклонение в качеството на доставяне на енергията;
5. друга необходима информация.
(5) При определяне на стойността на предоставените енергийни услуги се взема предвид постигнатото повишение на енергийната ефективност и степента на удовлетворяване на други предвидени в договора за предоставяне на енергийна услуга изисквания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Глава четвърта – Разполагаемост и достъпност на информацията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел І – Разполагаемост и достъпност на информацията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38, който става чл. 40:
„Чл. 40. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.
(2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:
1. националните индикативни цели;
2. изпълнението на дейности и мерки, предвидени в националните планове за действие по енергийна ефективност;
3. постигнатите годишни енергийни спестявания;
4. състоянието на енергийната ефективност – на национално ниво и по сектори;
5. планове и програми за енергийна ефективност по чл. 11, ал. 1;
6. отчет за изпълнението на плановете по чл. 12, ал. 1 и предвидените по чл. 11, ал. 3 средства за изпълнението им;
7. планове и програми по чл. 36, ал. 2, т. 1;
8. отчети по чл. 36, ал. 5;
9. добри практики в областта на енергийната ефективност;
10. информация за лицата, вписани в регистрите по чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4.
(3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за:
1. изпълнение на индивидуалните индикативни цели;
2. реализирани продажби на енергия към крайните потребители през предходната календарна година;
3. количество произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през преходната календарна година и използваната за това енергия;
4. реализирани дейности и мерки за енергийна ефективност;
5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 19;
6. промишлените системи, подлежащи на задължително обследване по чл. 32, ал. 2;
7. котли и климатични инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1;
8. изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели, финансирани от Фонд „Енергийна ефективност”;
9. други дейности, свързани с изпълнението на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи?
Имаме още малко време.
Член 39 става чл. 41, по вносител.
Член 41 става чл. 42, по вносител. Нали така?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да.
Стигнахме до Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате тук да приключим.
ДОКЛАДАЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Приключваме тук, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключваме до Глава пета. Уважаеми народни представители, вероятно след почивката ще продължим. Вчера заявих, че трябва да направим необходимото днес да докладваме закона, а утре да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е целта. Ако не можем да го гласуваме утре, ще го гласуваме в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но днес да го докладваме.
Уважаеми народни представители, в очакване сме да дойдат гостите.
Моля, квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, съгласно нашата програма, както я приехме вчера, предстои да разгледаме точката от нашата седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ.
Бих искал преди всичко да ви помоля да посрещнем председателката на Събранието на Република Албания госпожа Топали и председателя на Сабора на Хърватия господин Бебич.
(Депутатите стават и с ръкопляскания посрещат гостите в пленарната зала.)
Заповядайте, уважаеми колеги. Добре дошли в Народното събрание на България!
Колеги, приятно ми е да ви съобщя, че на балкона в пленарната зала се намират и делегациите на парламентите на Албания и на Хърватия. Моля да посрещнем и тях.
(Депутатите стават и с ръкопляскания приветстват гостите на балкона.)
Уважаема госпожо Топали, уважаеми господин Бебич, уважаеми колеги парламентаристи от Албания и Хърватия, колеги народни представители, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! За мен е особена чест да приветствам председателката на парламента на Република Албания госпожа Топали и председателя на Сабора на Хърватия господин Бебич. Благодаря им, че се отзоваха на поканата да бъдат днес тук с нас в момент, когато предстои да разгледаме и ратифицираме законопроект с особено значение, ратифициращ двата протокола с особена важност за нашите приятелски съседни страни Хърватия и Албания.
Госпожа Топали и господин Бебич се обърнаха към мен като председател на българското Народно събрание с писмо от м. юли миналата година, в което споделят особената важност на акта, който предстои на двете страни, а именно придобиването на пълноправно членство в Организацията на Северноатлантическия договор, в което те се обръщат към българското Народно събрание в мое лице с израз на надежда за продължаваща подкрепа от наша страна, за да може тази тяхна цел да бъде успешно реализирана през пролетта на следващата година – м. април 2009 г., на следващата сесия на Организацията в Страсбург.
В писмото си те подчертават, че нашата водеща роля, съчетана с активността и подкрепата на членовете на парламента на нашата страна, за насърчаване, осъществяване и завършване на процеса на ратификация, съобразно процедурата в България, е от изключително значение.
Ето защо отново бих искал да споделя, че от наша страна – на българския парламент, на Република България, изцяло се споделя разбирането за особената важност на присъединяването на двете държави към Северноатлантическия договор от гледна точка, разбира се, не само на тяхната национална сигурност, но и сигурността, и стабилност в целия регион.
Бих предложил да процедираме по следния начин, като дадем възможност на процедурата по ратификацията да протече съгласно нашия правилник, а именно да изслушаме докладите на съответните комисии – Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Радвам се да приветствам в пленарната зала заместник-председателя на правителството на България господин Калфин, министъра на отбраната господин Цонев. Вярвам, че господин Калфин ще ни запознае с мотивите и становището на правителството, като вносител на законопроекта. След това ще протече процедурата на първо четене, а навярно след съответната процедура и на второ четене на законопроекта.
Давам думата на председателя на Комисията по отбраната господин Дъбов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря, господин председател.





„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на протоколите към
Северноатлантическия договор относно присъединяването на
Република България и Република Хърватия, № 802-02-31,
внесен от Министерския съвет на 25.09.2008 г.

На свое заседание, проведено на 2.10.2008 г., Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от Радион Попов – заместник-министър на външните работи.
Решението да бъдат отправени покани към Република Албания и Република Хърватия беше взето по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Букурещ – 2 4 април 2008 г. Като последователен поддръжник на политиката на НАТО на отворените врати и водена от убеждението, че европейската и евроатлантическата перспектива е най-стабилната гаранция за установяването на трайна сигурност и просперитет в региона на Западните Балкани, нашата страна работи активно за евроатлантическата интеграция на страните от региона в рамките на Алианса. Отправянето на покани към Албания и Хърватия е сериозен успех за провежданата от Република България политика и значима крачка напред към установяването на трайна сигурност и просперитет в региона.
В заключение бе уточнено, че от присъединяването на Република Албания и Република Хърватия към Организацията на Северноатлантическия договор не произтичат финансови ангажименти за Република България.
Предвид факта, че протоколите за присъединяване на Република Албания и Република Хърватия представляват допълнение на Северноатлантическия договор е необходимо те да бъдат ратифицирани от Народното събрание.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбраната прие с единодушие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия, подписани на 9 юли 2008 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следва докладът на водещата Комисия по външна политика.
Председателят на Комисията по външна политика господин Соломон Паси има думата.
Заповядайте, господин председател.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Топали – председател на парламента на Република Албания, уважаеми господин Бебич – председател на хърватския Сабор, господин вицепремиер, господин министър, колеги!
„На 30 септември 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия.
Решението да бъдат отправени покани към Република Албания и Република Хърватия за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор беше взето по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Букурещ – 2-4 април 2008 г.
Водена от убеждението, че европейската и евроатлантическата перспектива е най-стабилната гаранция за установяването на трайна сигурност и просперитет в региона на Западните Балкани, Република България активно работи за евроатлантическата интеграция на страните от региона както в рамките на Алианса, така и в двустранен план. Отправянето на покани към Албания и Хърватия е сериозен успех за провежданата от страната ни политика и значима крачка напред към установяването на трайна сигурност и просперитет в региона.”
Извън това становище искам да добавя, че България отдавна е сключила и с Албания, и с Хърватия договор за евроатлантическо партньорство.
„На 9 юли 2008 г. на официална церемония в Главната квартира на НАТО в Брюксел постоянните представители на страните – членки на Алианса, подписаха протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия.
Предвид факта, че протоколите за присъединяване на Република Албания и Република Хърватия представляват допълнение на Северноатлантическия договор, необходимо е те да бъдат ратифицирани от Народното събрание на Република България.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля Ви, господин министър, да представите мотивите. Чухте становищата на двете комисии.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на Народното събрание.
Уважаема госпожо председател на парламента на Република Албания, уважаеми господин председател на Събора на Хърватия, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши превъзходителства!
С решение на Министерския съвет на Народното събрание е предложено да ратифицира протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия. Протоколите за присъединяване бяха подписани на 9 юли т.г. на официална церемония в главната квартира на НАТО в Брюксел от постоянните представители на страните – членки на Алианса. Решението да бъдат отправени покани към Република Албания и Република Хърватия за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор беше взето по време на срещата на държавните и правителствени ръководители на НАТО в Букурещ в началото на април т.г. Това решение е израз на следваната от Алианса политика на отворени врати в съответствие с чл. 10 от Северноатлантическия договор и е логично продължение на осъществяваното от 90-те години насам разширяване на НАТО, като израз на трансформацията на организацията и адаптирането й към новите стратегически реалности. Политиката на Алианса на отворени врати безспорно увеличава потенциала на организацията за въздействие върху средата за сигурност.
Решението на страните членки за отправяне на покани към Република Албания и Република Хърватия беше признание за постигнатия значим напредък в осъществяването на реформите и подготовката на двете страни за членство в НАТО, както и следствие на сериозния ангажимент на Алианса към сигурността и стабилността на Балканите. Убедени сме, че с присъединяването на двете страни към Северноатлантическия договор сигурността на целия регион ще бъде укрепена, като се подобряват възможностите за предотвратяване на нови кризи и се стабилизират Западните Балкани.
Членството на Република Албания и Република Хърватия в НАТО ще засили рамките на традиционното добро сътрудничество със съюзниците от региона и ще създаде по-солидна основа за тясно партньорство с останалите страни, поели по пътя на евроатлантическата интеграция.
Политиката на НАТО на отворени врати е политика, която пактът следва от дълги години насам и България е последователен привърженик на тази политика. Израз на тази последователност във външната политика на Република България беше и подкрепата, която винаги сме оказвали на нашите партньори от региона, от Югоизточна Европа в подготовката им за членство в Северноатлантическия пакт.
От нашия опит също знаем, че евроатлантическата перспектива е силен стимул за осъществяване на демократичните реформи във всяка една страна.
През последните години както в рамките на НАТО, така и в двустранен план България положи и продължава да полага значителни усилия за разширяването на пакта в нашия регион на Югоизточна Европа. Отправянето на покани към Република Албания и Република Хърватия е сериозен успех на тази политика на отворени врати, бих добавил и успех на политиката на България за разширяване на стабилността в нашия регион. В този контекст искам ясно да потвърдя нашата продължаваща подкрепа за евроатлантическата интеграция и на Република Македония.
Имаме готовност веднага след разрешаването на спора за името на страната и отправянето на покана за присъединяване към Алианса да осъществим ускорено вътрешните законодателни процедури по ратификацията. Това е възможно да се случи и преди срещата на високо равнище на НАТО през април 2009 г. Още веднъж казвам, че би трябвало да се реши сериозният проблем с името, който в момента затруднява тези процедури.
Уважаема госпожо Топали, уважаеми господин Бебич! От позицията на страна, непосредствено изпитала ползите от разширяването, мога да ви уверя, че в политически план членството в Алианса значително повишава авторитета на страната в международната общност. С него България получи много нови възможности за влияние върху международните процеси и във формирането на решенията, засягащи ключови въпроси на сигурността.
Присъединяването към Алианса оказа положително въздействие и върху кандидатурата ни за Европейския съюз. Дори бих казал, че приемането ни в НАТО беше успешна стъпка по пътя към членството в Европейския съюз, тъй като критериите за членство в двете организации и демократичните реформи до голяма степен са успоредни.
Позволете ми да изкажа поздравления от мое име за успеха, който двете страни постигнаха до този момент, за отправената покана за членство в НАТО и очаквам да приветстваме двете страни като пълноправни членове на Алианса на следващата среща на високо равнище в Страсбург, която ще бъде юбилейна за НАТО.
Това са мотивите на правителството, уважаеми госпожи и господа народни представители. Мисля, че с акта днес за подкрепа на членството на двете наши партньорски страни от региона действително България ще подпомогне много и демократичните процеси в тези страни, и стабилността в целия регион. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ, ДПС, единични ръкопляскания от ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждания и гласуванe по първо четене на Законопроекта за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия.
Има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо председател на парламента на Република Албания, уважаеми господин председателю на Сабора на Република Хърватия, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства, дами и господа народни представители! Бих искал и аз от името на най-голямата парламентарна група в българския парламент, представляваща левицата, да приветствам с „Добре дошли!” и да подчертая особеното значение на днешния акт на ратификация на законопроекта относно протоколите за присъединяване на двете държави към Организацията на Северноатлантическия договор.
Със сигурност днешната дискусия и гласуване надхвърлят обичайното в българския парламент. Особеното е във факта на вашето персонално присъствие в пленарната зала. Особеното е във факта, че пред себе си имаме един законопроект за ратифицикация, който ще гласуваме за първи път - ние, като страна - пълноправен член на НАТО, и не на последно място, във факта, че гласуваме за присъединяването на две страни от региона.
Споделените ценности, общите принципи, съвместните цели намаляват зоната на възможно напрежение и на потенциалите конфликти. Това, заедно с възможността да се получат по-силни гаранциите за отбрана в рамките на една колективна система, заедно с възможността да се участва в процеса на формиране и вземане на решение са част от аргументите в подкрепа на членството в Организацията на Северноатлантическия договор. Те всъщност са една предпоставка към засилване интересите и инвеститорите, поради повечето и по-силни гаранции за сигурност и стабилност и в страните, и в региона. А това от своя страна има пряка връзка със социално-икономическото развитие на страните членки.
Искам да подчертая, че ние със сигурност без съмнение дълго и вероятно убедително можем да говорим за предимствата, за аргументите, определящи членството на страните в Северноатлантическия договор – за политическите, за икономическите, за социалните, за военните и военно-техническите аспекти. Можем да говорим за оперативна съвместимост и бойни способности като резултат от съвместно участие в мисии в операции в гарантиране и поддържане на мира. Можем да говорим за съвместно планиране и изпълнение на задачи, за нива на амбиции. И всичко това, уважаеми дами и господа, определя и предимствата, но определя и задължения на членовете на организацията.
Искам да подчертая и именно това - балансът между права и между задължения на страните членки, което е част от предпоставките за увеличаване ефективността на организацията, в случая, на НАТО, и същевременно част от предпоставките за укрепване на действията между партньори.
Всъщност, дами и господа, осъщественото членството не слага края на ангажиментите и на задълженията на страните членки. Членството е и отговорност.
Уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи Законопроекта за ратификация и ще го направим с ясното съзнание, че политиката на отворените врати, ясната европейска и евроатлантическа перспектива за страните от Балканския регион, подкрепата за разширението на НАТО и на Европейския съюз е необходимата политика. Това е политика, която увеличава гаранциите за сигурност и за стабилност и съответно това е част от значимите интереси и стремежи на страната ни. От общ интерес е Югоизточна Европа да развие потенциала на своите възможности, да преодолее различията в икономическото и в социално развитие със страните – членки на НАТО и на Европейския съюз, и съответно да бъде надеждно звено и сигурен маршрут да материализира своето геостратегическо положение.
Поздравления, госпожо председател на парламента на Република Албания, господин председателю на Сабора на Република Хърватия! Пожелавам ви успех, защото вашият успех ще бъде част от общия ни успех! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има думата народния представител Соломон Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Госпожо председател, господин председател, господин вицепремиер, господа министри, колеги! От името на втората по големина парламентарна сила - НДСВ, и аз искам да поздравя нашите гости.
Господин Пирински с неговия призив да се изправим на крака и да приветстваме гостите ме върна в далечната 2003 г., когато в американския Сенат неговият американски колега беше поканил седемте представители на Вилнюската седморка, включително и България, и по същия начин американският Сенат стана, за да ни приветства. Тогава не си представях, че само пет години по-късно и ние ще бъдем в същото положение, да се изправим и да приветстваме нови държави, които се присъединяват към НАТО.
Искам да припомня само, че по онова време председател на Външната комисия в Съединените щати беше Джо Байдън, който има добри шансове да стане и вицепрезидент на Съединените щати.
Колеги, Албания и Хърватия научиха много по пътя на преговорите. Смятам, че те не само се подготвиха блестящо за членството си в НАТО, но те показаха един много добър пример за добросъседство. Добросъседството - една абстрактна функция, която много трудно се поддава на формално измерение, беше доказано от тях и високо оценено от всички нас, тук, в региона на Балканите, а и от цялата евроатлантическа общност.
Знам, че това, което те показаха и доказаха в преговорите си с НАТО ще им помогне и в преговорите с Европейския съюз. Лично аз, като представител на НДСВ, съм имал възможност в тази пленарна зала да участвам във всички ратификационни процедури на България за НАТО, за Европейския съюз, за Лисабонския договор.
Колеги, искам да пожелая и на вас, и на НДСВ, и на себе си, всеки един от нас да има възможност да участва и в ратификациите на Албания и Хърватия за Европейския съюз.
Успоредно с това НАТО очаква още членове от Балканите - ние очакваме Македония да приключи преговорите, да реши двустранния си въпрос, очакваме Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Трябва да си дадем сметка, колеги, че с присъединяването на всички тези 11 държави към НАТО, Балканите ще бъдат една трета от всички страни – членки на НАТО, преди да са се присъединили, разбира се, онези други наши съседи, които са отвъд Черно море.
Надявам се, че процесът за разширение на НАТО ще остане отворен, докато процесът на роене на Балканите вече е приключил, така че с тези 11 държави целите Балкани ще влязат в НАТО. Днешният ден е наистина един празничен ден и за Северноатлантическия алианс, и за Балканите. Защото това е ново, за първи път чисто балканско разширение на НАТО след 1952 г., когато бяха приети Гърция и Турция.
На добър час на колегите, на делегациите от Албания и Хърватия! Пожелавам ви „Пълен успех!” в новото ви поприще! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Паси.
Има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, скъпи гости от Албания и от Хърватска, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Аз имам честта да поздравя нашите приятели от името на Съюза на демократичните сили – тези, които започнаха промените и първи заработиха за приемането на България в НАТО.
Създадената през м. април 1949 г. на миналия век във Вашингтон Северноатлантическа организация днес е притегателна сила за всички държави в Европа и Северна Америка. Създадена като противовес на следвоенните експанзионистични намерения на Съветския съюз за налагане на казармен комунизъм, укрепнала във военно отношение по време на Корейската война, Северноатлантическата организация победи в Студената война, която остана назад.
След падането на Берлинската стена през 1989 г. в света настъпиха промени и НАТО се обърна към Балканите, като някои бивши членове на Варшавския договор, в това число и България се присъединиха към организацията. Това беше една голяма мечта на милионите демократично мислещи българи.
След 11 септември 2001 г. НАТО префокусира усилията си срещу възникналата заплаха от тероризма. Наложи се изпращането на войски в Ирак и Афганистан. За съжаление не всички 26 члена на НАТО реагираха еднакво при тази заплаха срещу цивилизования свят.
Основният проблем, приятели от Албания и Хърватска, както за нашата страна, остава превъоръжаването на нашата армия по стандартите на НАТО, обучението, логистиката, които изискват много средства. За съжаление в нашата страна обещаните пред Главната квартира на НАТО в Брюксел 2,3% от брутния вътрешен продукт не се спазват и трудно се заделят 2%, с които и нашата армия е ощетена.
Вие отлично знаете, че големият товар се поема от САЩ, които дават 50 на сто от средствата за въоръжаването в света, а НАТО като цяло поема 70 на сто от средствата за въоръжаването.
Съюзът на демократичните сили като първоносител на атлантическите ценности ще подкрепи днешното гласуване на Законопроекта за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватска към НАТО.
Щастливи сме да приветстваме тези две държави с изключителното важно стратегическо местоположение на Балканите в голямото семейство на НАТО.
Днес Балканите отново са обект на голям интерес поради стратегическото си значение и най-вече за реализация на важни енергийни проекти. Приемането на тези две републики в Северноатлантическата организация ще увеличи сигурността и стабилността на Балканите. Уверени сме в това. Честито, приятели от Балканите! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Думата има народният представител Красимир Каракачанов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми председатели на парламентите на Република Албания и на Република Хърватска! Позволете ми от името на Парламентарната група на Българския народен съюз да ви поздравя с вашето членство в НАТО! Убеден съм, че целият български парламент ще подкрепи ратификацията.
Още повече като представител на организация като ВМРО, която днес навършва своята 115-годишнина, за мен днес е много хубав ден, защото на тази символична дата два братски народа, с които българският народ е бил близък в своята история, а и ВМРО като организация е водила борба срещу сръбския хегемонизъм и асимилационната политика на Белград на Балканите, можем да поздравим тези две братски държави.
Надявам се, че председателят на нашия парламент не допусна грешка, казвайки “съседни нам държави”, защото те действително направиха своя цивилизационен избор. Хърватска – след една тежка война, изтърпявайки последиците от политиката на Милошевич, Албания – излизайки от една диктатура, успяха да покажат на международната общност, че са два народа и две държави, които заслужават своето достойно място в семейството на Северноатлантическия пакт.
Още повече, че днес повече от всеки друг път на Балканите е необходима повече стабилност, повече разум. За разлика от една съседна и на нас, и на тях Македония, която направи нецивилизационния избор, търсейки конфронтацията и проблемите на Балканите, те направиха избора, с който избор подпомагат целия процес на стабилност и спокойствие на целия балкански регион.
Още веднъж искам да ви поздравя! Надявам се, че българският парламент с достойно мнозинство ще подкрепи ратификацията и членството на Албания и Хърватска в НАТО. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги! Не мисля, че допуснах грешка. На Балканите всички сме съседи и всички сме длъжни да изграждаме добросъседски отношения.
Господин Каракачанов, бих Ви помолил във Вашето приветствие да изпуснете негативните аспекти по отношение на други наши съседи!
Господин Агов, заповядайте, имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо председател на албанския парламент, уважаеми господин председателю на хърватския Сабор, уважаеми колеги от парламентите на Албания и Хърватска, господа министри, уважаеми народни представители! Демократи за силна България подкрепят ратификацията на протоколите, защото това е свободният избор на два свободни народа. Албанците и хърватците са решили в огромното си мнозинство първо, да изградят своите демократични институции; второ, да съхраняват човешките права; и трето, те са се съгласили в голямото си мнозинство заедно с голямото семейство в Алианса да защитават тези ценности.
Ето затова ние горещо подкрепяме и казваме “добре дошли” на нашите албански и хърватски приятели в семейството на свободните народи, на хората, които ценят човешките права и гражданските свободи. Така, както впрочем ние поддържаме избора на грузинците, свободният избор на грузинците, свободният избор на украинците. Смятаме, че тяхното място е в нашето семейство, ако се придържат към същите принципи, към които положиха усилия да се придържат нашите албански и хърватски приятели.
Ние ще подкрепим, ще ратифицираме протоколите, защото смятаме, че с присъединяването на Албания и Хърватия се дава много голям тласък, спойка на сигурността в Западните Балкани. Те все повече се превръщат в район, който носи стабилност, коз, който носи сигурност.
И от тази гледна точка моята молба към нашите албански и хърватски колеги, нашата молба е да не обръщат бързо поглед на Запад, а да продължат да държат фокуса на своето политическо зрение върху Косово, върху Босна и Херцеговина, върху Сърбия – райони, които все още трябва да изминат определен път, за да стигнат до фазата, до която са стигнали Тирана и Загреб.


Искам да отбележа също така, че е отговорност на стари страни членки на Алианса, като Гърция, на нови страни, като България, и на най-нови страни, като Хърватия и Албания, да дадат своя положителен принос за решаването на въпроса за членството на Македония в Североатлантическия алианс. Няма как сигурността на Западните Балкани да бъде укрепена допълнително, да бъде укрепена и да получи онзи завършен вид без членството на Македония в Североатлантическия алианс. Затова всички ние, заедно с вас, носим тази отговорност. Тази отговорност би трябвало да бъде цената на тази ратификация и на нашата ратификация преди вас.
Накрая искам да отбележа нещо, което е дълбоко свързано с историята на нашите народи. Ние сме имали обща съдба. Когато България получава своята независимост, тя дава рамо на своите хърватски приятели, дава рамо на албанските борци за независимост, за да могат да постигнат своите национални цели.
България днес е част от семейството на свободните народи. И вие сте част от семейството на свободните народи. Ние сме минали през всички капризни и понякога жестоки завои на историята, за да стигнем до този момент. Днес отново сме заедно и се надявам да изминете и следващата стъпка – да бъдем заедно и в Европейския съюз. Добре дошли! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Агов.
Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател на Албанския парламент, уважаеми председател на Хърватския събор, уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! За мен е чест, удоволствие и привилегия да ви приветствам от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи в този тържествен ден, когато българският парламент ще приеме Закона за ратифициране на протоколите към Североатлантическия договор относно присъединяването на Хърватия и Албания към НАТО.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! България мина по този път. Още през 1990 г., когато започнаха демократичните промени, ние зададохме, че мястото на България е да бъде член на Евроатлантическите структури. Дълъг път измина нашата страна, докато покрием критериите, за да достигнем критериите и ценностите, които са в основата на държавите – членки на НАТО и на Европейския съюз.
България, ставайки член на НАТО, винаги е подкрепяла политиката на отворените врати, изхождайки от убеждението, че НАТО трябва да се разшири на югоизток в посока на Балканите и тази политика дава вече своите плодове. След приемането на България и Румъния днес вече Хърватия и Албания ще бъдат пълноправни членове на Североатлантическия договор. Това е изключително важно политическо, геополитическо решение, решение на вашите народи, за да могат наистина Албания и Хърватия да станат членове на свободната демокрация - страните, в които има свобода на словото, права на човека, върховенство на закона.
Искам да подчертая, че приемането на Хърватия и Албания като пълноправни членки на НАТО ще гарантира още повече сигурността и стабилността в региона на Балканите, и по-специално на Западните Балкани. Искам също така да заявя, че членството, де юре приемането на вашите две държави като членове на НАТО не е едностранен акт. Това е процес, за който говориха тук министрите, министър Калфин и другите мои колеги. Доста трудности и предизвикателства ще трябва да изминете, за да стане ефективно и реално вашето членство в НАТО. Членството в НАТО – това значи преди всичко реформа в армията, истинска свободна пазарна икономика, икономически растеж. Една силна икономическа държава със силно развитие, с истинска демокрация – тогава можем да имаме силна армия и да бъдем реална част от НАТО.
Не мога да подмина и факта, че вашето геополитическо разположение в Западните Балкани създава още една сигурност за стабилността и сигурността в нашия регион, за националната сигурност на вашите държави. Освен това, искам да ви кажа, че ние, като съседи, трябва да подпомогнем усилията. Македония вече чука на вратата, тя е в антрето на НАТО. Ние трябва да помогнем на тази наша съседка да се присъедини към НАТО. Също така трябва да помогнем на демократичните сили в Сърбия, в Босна и Херцеговина, в Косово техните приоритети за членство в евроатлантическите структури един ден да станат реалност.
Уважаеми председатели на двата парламента, още веднъж ми позволете да ви приветствам с този изключително важен ден за вас, за вашите народи, за вашите държави, той е важен и за нас, и да ви пожелая „На добър път!”. Добре дошли в организацията на НАТО! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лютфи. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Господин Станислав Станилов желае да вземе думата.
Не бяхте дали първоначално заявка, затова списъкът пред мен беше приключил.
Заповядайте, господин професор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): От името на Парламентарната група на „Атака” поздравявам нашите приятели от Хърватска и от Албания с „Добре дошли!” и изразявам най-приятелските чувства на българските националисти към вас. Ние ще се въздържим от гласуването на договора, защото смятаме, че НАТО под американска доминанта представлява една агресивна организация за водене на колониални войни. (Оживление и шум в залата.)
НАТО под американската доминанта ни противопоставя на ислямския свят и на Русия, и започва нова студена война! Това е написано от много американски геополитици и политолози и от много европейски геополитици и политолози. Това е истината и затова ние ще бъдем против.
Тук виждам лица, които се смеят. Така са се смели през 1940 г., когато България се е присъединила към оста на фашистка Германия. Двадесет и шест депутати са били против и са говорили това, което ние говорим сега! Останалите след това са съдени от Народния съд и са висели на бесилките!
Вие ще носите отговорността за всичко това, тъй като ние не желаем нашите албански и нашите хърватски приятели да изпращат своите синове и дъщери да гинат в колониални войни в Афганистан и в Ирак! Ще гласуваме „против”! Ще гласуваме „против”, защото не желаем България да бъде протекторат и да бъдат протекторат Албания и Хърватска! (Шум в залата.) Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Станилов, ще трябва да решите как да гласувате – дали „въздържали се” или „против”, тъй като започнахте с една позиция, а завършихте с друга.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, встрани от микрофоните): Господин председател, това няма абсолютно никакво значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Според господин Станилов това няма абсолютно никакво значение – добре, това е Ваше мнение.
Има ли реплики към последното изказване? Не виждам такива.
Преминаваме към гласуване – поставям на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор, относно присъединяването на Република Албания и Република Хърватия с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 160, против 3, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)
Има ли процедурни предложения?
Господин Паси, искате думата за процедурно предложение, може би? Или се разколебахте? Имате процедурно предложение за преминаване към второ четене, навярно?
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Да, господин председател. Разбира се, че имам процедурно предложение и това е да гласуваме законопроекта и на второ четене.
По този начин всъщност, ратифицирайки този договор, колеги, ние изпълняваме завета на Левски, който казва, че като освободим България трябва да освобождаваме и други народи! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение със своеобразна мотивировка.
Гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 140, против 6, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Господин Паси, моля Ви да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия
договор относно присъединяването на Република Албания и
Република Хърватия

Чл. 1. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Албания, подписан на 9 юли 2008 г. в Брюксел.
Чл. 2. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Хърватия, подписан на 9 юли 2008 г. в Брюксел.”
Законът е приет от Четиридесетото Народно събрание, датата е днешна, подпечатан е с официалния печат на Народното събрание, подписан е от председателя на Народното събрание Георги Пирински.
Колеги, мотивите са много на брой, много страници, вече говорихме на тази тема, няма да ги представям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма забележки по текста на законопроекта.
Преминаваме към гласуването му на второ четене – гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 175 народни представители: за 163, против 6, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на второ четене. (Всички стават, ръкопляскания.)
С това приключва процедурата по обсъждане на законопроекта. (Продължителни ръкопляскания.)
Благодаря ви, уважаеми колеги! Сега ви моля да заемете местата си.
Ще имаме възможност на чуем обръщенията на председателката на парламента на Република Албания и на председателя на Държавния сабор на Хърватия.
За мен е особено удоволствие да предоставя думата за приветствие на госпожа Йозефина Топали, председател на парламента на Република Албания.
Заповядайте, госпожо председател. (Ръкопляскания.)
ЙОЗЕФИНА ТОПАЛИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание господин Пирински! (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин министър, уважаеми депутати, драги колеги! Уважаеми господин президент Бебич от хърватския парламент! Чест и гордост е за мен да бъда на днешния ден! (В тази му част приветствието е поднесено на български език. Ръкопляскания.)
Имам честта и особената привилегия да се обърна към българския парламент точно днес, в този специален ден, в който още една приятелска страна току-що ратифицира Протокола за присъединяване на Албания към НАТО. Благодаря ви за което. Много сме благодарни за това, че подкрепяте днес Албания и Хърватия. Така Албания се приближава с още една стъпка към пълноправното си членство в този прекрасен алианс на свободата.
Албания, България и другите страни, на територията, носеща името на вашата планина – Балкани, дълго време са били органична част от една общност – римска, византийска, българска, османска и най-накрая, за съжаление, и комунистическа. Те са живели заедно под един покрив без политически граници и без затворени врати. В България вашите изследователи откриха свидетелства за илирийски анклави от VІІ в. преди Христа, а в Балш, Албания, се намира надпис, свидетелстващ за покръстването на Борис в християнската вяра. Столицата на Самуиловото царство е била Охрид, а в България се намира с. Арбанаси с типична албанска архитектура. В същото време ние и останалите страни от Балканите сме част от една и съща мозайка – европейската, и ако липсва дори частица от нея, то тя не може да бъде цяла.
Ако хвърлим поглед върху древните пътни карти на Птоломей, на Пейтингер, на поклонника от Бордо, ще видим, че пътните артерии сега са същите, както и преди хиляди години. Именно по тези артерии са се движили в продължение на хиляди години кервани, товари, търговци и преди всичко – култури, обичаи и близък фолклор. Покрай тях като перли от огърлица са се редили крепости, манастири, мостове, тържища и къщи, твърде сходни една с друга, на фона на разнообразието в рамките на европейското единство.
Чувствам се горда и щастлива, че имам възможността да представя накратко предприетите от моята страна стъпки в рамките на интеграционните процеси. В момента Албания е много близо до членството си в НАТО, приключва цикълът на ратифициране от страните на Европейския съюз на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз, което без съмнение представлява съществена стъпка за присъединяването ни към Европейския съюз.
Смятам, че Албания успя да си осигури този квалификационен паспорт благодарение на своите непрестанни усилия и предприетите реформи, благодарение на прогреса, на реформите в различни области.
Интегрирането на Албания в НАТО и Европейския съюз се подкрепя от всички политически сили и от около 95 на сто от населението на страната, защото като част от тях албанците виждат бъдещето си сигурно и благоденстващо.
За да стигне до днешния етап, албанският народ трябваше да измине дълъг и труден път, страдахме години наред. Нашата национална история е поредица от болки и трудности.
Една от най-жестоките комунистически диктатури в Европа се опита по всякакъв начин да смаже духа на албанския народ, опита се да заличи ценностите, които ние твърдо браним. Опита се да замъгли представите, стремежите на нашата нация, опита се да разруши изцяло и завинаги нашата вяра и порив към Запада. Но в тази поредица от беди най-естествената и най-голямата ценност – европейската мечта, продължи да свети, вкоренена дълбоко в нашата европейска идентичност. Ние успяхме да продължим напред благодарение на подкрепата на приятелските народи. Ние запазихме жива европейската мечта. Ние я изведохме и по-напред и предприехме смели реформи и постигнахме огромни промени. И всичко това бе постигнато благодарение на нашето силно ръководство, на нашата ангажираност, решителност, отговорност и вяра.
Осемнадесет години след като окончателно сложи край на тоталитарния режим, Албания вече отвори нова страница - от историята на оцеляването към историята на промените, прозрачността и прогреса. Днес Албания вече играе важна стабилизираща роля в региона. През тези години, за да стигне до днешния етап, Албания трябваше да се сблъска с много предизвикателства. Всички ние също така съзнаваме, че други, нови предизвикателства ни очакват и в бъдеще.
Искам да подчертая, че никак не беше лесно, но днес аз съм горда, защото благодарение на многобройните политически, икономически и социални реформи, извършени с толкова много усилия и трудности през последните години, направихме така, че албанците да преживеят забележителни исторически събития. През април 2008 г. успяхме да получим покана за членство в НАТО и силно вярваме, че Албания ще стане пълноправен член на Съюза през следващата година, защото с всеки изминат ден расте броят на страните, които ратифицират Протокола за присъединяване към НАТО. Също така дълбоко вярваме, че до края на тази година ще приключи ратифицирането на Споразумението за асоцииране и с Европейския съюз.
Албания, благодарение на решимостта си за нулева толерантност към престъпността и действията си в тази насока, вече не е част от картата на страните трафиканти. Албания не само е сигурна страна, тя допринася за мира и стабилността в целия регион.
Последният доклад на “Прозрачност без граници” дава висока оценка на Албания заради действията на нейното ръководство. През последните години Албания предприе истинска фискална революция. В резултат на борбата с контрабандата и укриването на данъци стана възможно приходите в бюджета да нараснат с 23 на сто, а публичните инвестиции в инфраструктурата да нараснат четири пъти. Също така бяха ограничени злоупотребите и намалени административните разходи с 30 на сто. В момента годишният икономически растеж е над 6 на сто, инфлацията е 3%. Албания с плоския данък от 10 на сто се превърна в страна, привлекателна за инвестиции и туризъм, и отбеляза нарастване със 70 на сто на директните чужди инвестиции. По отношение на спестяванията на албанците, само за изминалата година те нараснаха с 19 на сто. Последният доклад на Световната банка - “Доинг бизнес”, поставя Албания на второ място по отношение на създаваните възможности и условия за развитие на бизнеса.
Ние, албанците, се гордеем и с още нещо много ценно, което Албания е съхранила през историята си – верската търпимост и съвместното съжителство, ценност, която Албания достойно ще донесе в Европа като чудесно послание за взаимно зачитане на религиозните убеждения и вяра в ценностите на нашите цивилизации.
Уважаеми депутати, важно е да се знае, че албанската нация преживя една изключително болезнена историческа борба и излезе победител. С непокътнат дух, с европейски дух и независимо от преживените трудности албанците отново са тук - възродени и запазили своето голямо сърце. Свидетелство за това е и кризата в Косово отпреди десетина години, когато албанският народ не се поколеба да отвори вратите си за около 500 хиляди косовци, побегнали от тяхната страна заради геноцида – войната на Милошевич.
Нашата най-голяма ценност днес са хората. Ние сме млада нация - над 60 на сто от населението ни е под 26-годишна възраст. Не бих искала да бъда разбрана погрешно. Предстои ни да работим и да завършим още много неща, да решим много въпроси и да намерим по-добро решение за други. Известно е, че почти всички западни страни в продължение на стотина години се опитват правилно да разберат и прилагат демокрацията, а Албания събори диктатурата и установи плурализъм преди около 20 години и затова време отбеляза гигантски стъпки. Факт е, че светът, в който живеем, изисква динамичен ритъм, изисква бързи действия. Нашата визия и нашата воля да станем част от това развитие изискват големи и постоянни усилия. Нашите реформи са необратими и заради това Албания успя да се нареди до страните – членки на Европейския съюз. Гордият албански дух не ни изостави в калта и няма да ни изостави никога, още повече днес, и така началото се слива с края. Албания вече е на прага на НАТО и в предверието на Европейския съюз. Нашата надежда, такава каквато е била в продължение на хиляди години, е да станем отново част от западното общество и като хомо балканикус част от същата тази Европейска общност – икономическа, политическа и културна, с общи коридори, без затворени врати.
И накрая искам да изразя своето дълбоко убеждение, че присъединяването на Албания към НАТО представлява исторически момент не само за нашата нация, но и за всички балкански страни, чиито мечти, представи и бъдеще са Европа. И в този контекст бих искала да изкажа отново моите най-искрени благодарности към всички вас за приятелството и вярата в усилията на Албания, за да заслужи тя членството си в НАТО. Също така бих искала да ви уверя, че Албания е изцяло ангажирана да преодолее всички предизвикателства в бъдещето и да завърши успешно своя път към НАТО.
Благодаря на всички! Благодаря, господин председател! Благодаря, колеги! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А сега ми позволете да поканя на трибуната председателя на хърватския Сабор господин Лука Бебич.
Заповядайте, господин председател. (Ръкопляскания.)
ЛУКА БЕБИЧ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, скъпи гости, скъпа колежке – председател на албанския парламент! За мен е изключителна чест да се обърна днес към вас по повод ратифицирането на Протокола за присъединяване на Република Хърватия към Североатлантическия съюз.
Вашето решение представлява един велик ден за моята страна. Същевременно решението на вашия парламент е потвърждение на общите цели на нашите две страни и потвърждение на дълбоките исторически и съвременни отношения на приятелство, откритост, сътрудничество и зачитане между нашите страни. Нареждайки се сред страните, които между първите потвърдиха ратификацията на Протокола за присъединяване на Хърватия и Албания като пълноправни членки на НАТО, България ясно изразява своята твърда подкрепа за присъединяването на цяла Югоизточна Европа в евроатлантическата интеграция и гарантира траен мир на тази територия, за укрепване на свободата, демокрацията, свободния пазар, човешките права и върховенството на закона и правото като основа на обновената идентичност на народите и държавите, населяващи тези територии. Благодарим за вашето решение!
Благодарим най-много заради това, че в него виждаме признание за изключителните усилия и огромните жертви, направени от моята страна през изминалия тежък период. Изложена на нападения отвън, подривана от вътрешни опити за сецесия, обхваната същевременно и от посткомунистически процеси на дълбоки промени в самата тъкан на нашето общество и нашата икономика, бяхме изправени в предизвикателството, което по много начини, осмелявам се да го кажа, отразява именно основната мисия на Съюза – да защитим територията, да опазим и укрепим ценностите на свободата и демокрацията.
Върху тази парадигма в Хърватия още от самото начало на борбата за свобода и независимост си поставихме ясна цел: включване на нашата страна в семейството на евроатлантическите държави, на свободния свят. Стремяхме се и успяхме да върнем Хърватия там, където историята й е отредила – отново между страните, чиято идентичност и ценности споделяме. С направените коренни промени дадохме на новопридобитата си свобода ново съдържание, което днес споделяме с вас, с България – страната, която също измина своя път на промени и която днес самата допринася за укрепването на сигурността, стабилността и демократическите ценности в Европа и света.
Още веднъж ви благодаря, защото възприемам вашето решение като потвърждение на вашето признание за дълбоките промени и големите успехи, постигнати от Хърватия по нейния път към евроатлантическите структури за един сравнително кратък исторически период.

През този период нашият съюз премина през сериозни промени. Когато крахът на комунистическата идеология и на разделения свят, в който Европа се оказа най-голямата жертва, откри поле за епохални промени, НАТО установи необходимостта от промяна на собствената си идентичност. Вакуумът в сигурността, който се почувства на пространството от Балтика до Адриатическо море и Балканите, възникна с краха на Стария свят и не можеше да бъде запълнен само с военни трупи. Трябваше да се изпълни единствено с нови ценности. Ако погледнем назад, разширението на нашия Съюз отмести някогашните граници на свободния демократичен свят с повече от 1500 км, но без нито един изстрелян куршум, без сблъсъци, без нови завоевателства и налагане на сила. Днес това пространство е изпълнено с нови ценности и разширяването на съюза не може да бъде разглеждано само като разширяване на този чадър на сигурност или като разширение на чл. 5 от статута на НАТО, а като разширяване на пространствата, в които властват принципите на зачитане на човешките и малцинствените права, стабилността на обществата, парламентарната демокрация, където споровете и несъгласията се решават единствено с политически диалог от общ интерес, като се започне от граничните проблеми и се стигне до наследените исторически въпроси.
Подобни ценности днес споделя и Хърватия. Тази Хърватия вече дълго сама допринася за утвърждаването на мира в нашата част на Европа и света. Активният й принос и участие в мироопазващите мисии на Обединените нации и на нашия съюз, както и приносът ни към институционалното сътрудничество в Югоизточна Европа чрез Регионалния съвет за сътрудничество представляват стълбовете на нашата готовност да поемем своята част от отговорността за мира и стабилността в Европа и света.
Ще продължим да оказваме своя принос и като пълноправен член на Съюза, вярвайки в принципите на международното право, международния ред, основаващ се върху принципите на взаимност, равноправие и колективна сигурност.
Искам специално да подчертая това в момент, когато в международните отношения отново се прокрадват идеи и гласове, насочени към един свят, който вече познаваме и за щастие сме преодолели. Вместо към хоризонтите на съвместната грижа – за взаимна грижа за създаване на свят, в който много нови предизвикателства ни карат да разберем, че никой не може да действа сам, отделно от другите, да отговорим на дълбоките и често пъти заплашителни сътресения, през които светът преминава.
Дами и господа, живеем във време на епохални промени в самия характер на съвременния свят. Нашето бъдеще трябва да бъде обект на наша обща грижа. Предизвикателствата, пред които светът е изправен, предполагат да напуснем всякаква конфронтация, всякакъв егоизъм. В такъв климат, убеден съм, и във вашата страна съществува твърдо убеждение, че нашият съюз и в бъдеще трябва да действа по този път и в тази посока, и да продължи да търси партньори, а не противници, да гради света на ценностите, които ще бъдат споделяни от всички народи и държави, които днес са убедени в историческата истина, че свободата е най-голямата гаранция за мир.
С тази убеденост, в която съм сигурен, споделяме всички ние в нашите страни.
Благодаря ви още веднъж от името на хърватския Сабор и на Република Хърватия! Благодаря. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете ми да изразя вашата, нашата благодарност за обръщенията, които отправиха към нас председателката на албанския парламент госпожа Топали, председателят на хърватския Сабор господин Бебич. Онова, което те подчертаха, безспорно е наша обща отговорност – да разширяваме и утвърждаваме общността на ценности, на свободи, на права, които приобщават народите, заедно да работим за укрепването на регионалната сигурност, стабилност и сътрудничество, да не допускаме появата на нови разделителни линии, от каквито Европа се освободи преди 19 години.
Благодаря на господин министъра на външните работи, на господин министъра на отбраната за тяхното участие. Благодаря на всички гости, които бяха днес тук. Нека поздравим нашите приятели от Хърватия и Албания с днешния ден! Нека заедно работим за по-нататъшната реализация на тези наши общи цели! Благодаря на всички вас! (Продължителни ръкопляскания. Всички стават прави.)
Закривам тази част от днешното пленарно заседание.
Почивка от половин час – до 11,45 . (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 предлагам като точка от дневния ред да бъде включен след Законопроекта за гарантиране на влоговете Проект за решение за избиране на членове на Съвета за електронни медии.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 6, въздържали се 9.
Това процедурно предложение се приема.
Има и предложение сега, след почивката, да продължим с първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките.
Моля, гласувайте това разместване в програмата.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 10, въздържал се 1.
Това процедурно предложение се приема.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Господин Овчаров, моля да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам първо да допуснем в пленарната зала заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов и заместник-управителят на Българската народна банка господин Румен Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля заместник-министър Дацов и заместник-управителят на Българската народна банка господин Сименов да влязат в пленарната зала, за да участват в дискусията по този законопроект.
Моля да представите доклада, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за гарантиране влоговете в банките

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 16 октомври 2008 г., бяха разгледани три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите господин Любомир Дацов – заместник-министър, и госпожа Диана Драгнева – държавен експерт в Дирекция “Държавно юрисконсулство”.
С първия законопроект се предлага да отпадне израза: “левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете” и да се замени с “гарантирания размер на влога в съответната валута”.
На заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13 юли 2006 г. и в пленарно заседание, проведено на 25 юли 2006 г. е отхвърлен на първо гласуване Законопроект № 554-01-35 за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 25 август 2005 г., съдържащ напълно идентичен текст за промяна на чл. 23, ал. 6. Съгласно чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от следващата парламентарна сесия. В така предложения законопроект е спазено само изискването за срок.
С втория законопроект се предлага промяна в размера на гаранцията, като в чл. 4, ал. 1 думите “40 000 лв.” се заменят с думите “левовата равностойност на 50 000 евро”.
Проектът е предложен във връзка с разширяването на финансовата криза и взетите мерки от всички европейски правителства за недопускане състоянието на пазарите, както и фалитите на големите банки да застрашат доверието на потребителите. Също така на последната среща на финансовите министри в Европейския съюз е била предложена и мярка за гарантиране влоговете на банките в размер до 50 000 евро.
От името на вносителите третият законопроект беше представен от господин Румен Овчаров.
Първата част на предложението е свързана с размера на гаранцията, като се предлага в чл. 4, ал. 1 числото “40 000” да се замени със “100 000”.
С промяната в т. 9 на чл. 5 се прави изключение за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Третата група предложения се отнасят до техниката и технологията за ускоряване оперативното управление на финансовите ресурси при прилагането на закона.
Направените предложения са в отговор на създалите се значителни напрежения на финансовите пазари в Европа и формулираният координиран план за реакция от държавите – членки на Европейския съюз, които възприеха редица мерки за решаването на финансовата криза.
Измененията в чл. 18, ал. 4, т. 2 целят постигането на по-голяма бързина и оперативност при отпускането на държавни заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в случай на недостиг на средства за покриване на задълженията му по този закон. По време на дискусията народните представители изразиха мнение, че между първо и второ четене текстът трябва да се прецизира.
С цел запазване на гладкото функциониране на междубанковия пазар и недопускане на необосновано съкращаване на предлагането на кредит, с § 4 се предвижда Фондът за гарантиране на влоговете в банките да може да гарантира от името и за сметка на държавата заемите, предоставени на междубанковия пазар, и да играе ролята на агент на правителството в тази функция.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
- по законопроекта, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, въпреки че той чисто формално не следваше да бъде разглеждан, беше подложен на гласуване и получи 2 гласа “за”, без “против” и 7 “въздържали се”;
- по законопроекта, внесен от народния представител Мария Капон – 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”;
- по законопроекта, внесен от народните представители Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев – 8 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да не приема Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките № 754-01-62, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
2. Да приеме по принцип Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките № 854-01-112, внесен от народния представител Мария Капон.
3. Да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране влоговете в банките № 854-01-114, внесен от народните представители Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроектите за гарантиране на влоговете.
Има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! С обсъжданите законопроекти Народното събрание има възможност да реагира на развитието на световната финансова криза. Без тя да е засегнала в момента пряко България, този законопроект в по-голямата си част или част от тези законопроекти създават възможност да се поддържа стабилността на българската банкова система и да се запази доверието на българските граждани в нея чрез предложението да се гарантират техните вложения в сравнително високи размери както се предлага до 100 хил. лв. От тази гледна точка законопроектите са навременни. Става дума специално за този, който се предлага от тримата народни представители – Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев.
Аз обаче имам резерви към Заключителната разпоредба - § 4 на този законопроект, в която се предвижда не само гарантиране на влоговете на гражданите, но и възможност за гарантиране на междубанковите разплащания. Това е едно действие, което носи потенциален риск, защото ние знаем, че повечето банки, които функционират в България, не са български и в тях може да се пренесе нестабилността, която съществува в редица финансови институции в Европа. При това не е много сигурно колко ефективен е контролът, който се извършва от страна на компетентните институции върху разплащанията между банките.
Не е тайна, поне тук трябва да си кажем, без да назоваваме институции, че има така да ги нарека отделни български банки, които всъщност са финансова фасада на фирмите, които притежават лицата, собственици на тези банки. Тоест те не действат като универсални и реални банкови институции.
Смятам, че при второто четене на законопроекта тази разпоредба или съществено трябва да бъде модифицирана, или отхвърлена, за да не създаваме източници на допълнителни рискове и напрежение, включително и възможности за организиране и злоупотреби в българската банкова система, и повторението на събития, които не са забравени.
Заедно с обсъждането на законопроекта аз поставям на вашето внимание една, смятам, амбициозна идея, която не се отнася пряко към съдържанието на законопроекта, но в близко бъдеще може да бъде обсъждана и да постигне много по-голям ефект от прилагането на мерки, които имат само последващ защитен характер. Смятам, че трябва да бъде обсъдена възможността от приемане на държавна инвестиционна програма. Програма, която е с хоризонт от 5-10 години, която да бъде обсъдена по инициатива на държавните институции, заедно с бизнеса в България, а и извън нея, с финансовите институции, за да се определят основните направления на българската икономика за по-дълъг период от време и проектите, които ще материализират тези проекти на българската икономика.
В съответствие с такава икономическа програма би могло да се създаде държавен инвестиционен фонд, като в него могат да попаднат няколко милиарда лева, които да дойдат от същите банки, на които държавата ще гарантира финансовата стабилност и тогава дори ние можем да надскочим далеч праговете, които са предвидени от 50 хил. евро, респективно 100 хил. лв., дори ние можем да отидем към пълно гарантиране на средствата в банките само за тези от тях, които се ангажират да участват във финансирането на търговски дружества или на държавни проекти, които са част от инвестиционната програма и които ще заделят средства за държавния инвестиционен фонд.
Ако се определи значителен процент от банковите активи, които ще обслужват тези проекти, разбира се, при всички правила на търговските отношения, тогава държавата може да застане изцяло зад тези банки. При такава политика в условията на продължаващата световна финансова нестабилност България може да се окаже не само финансово стабилна, но и финансово привлекателен център за съсредоточаването на допълнителни български и чужди капитали. Нека само да отбележа, че предстои реализацията на няколко големи вече утвърдени инвестиционни проекта, за които ще има интерес от фирми, независимо от тяхната собственост и техния национален произход. Мисля, че много от тези, които ще участват в реализацията на такива и други проекти ще имат нужда от гарантиран финансов ресурс, който при това е гарантиран и от държавата като източник на своя произход.
Затова смятам, че финансовата криза трябва да бъде посрещната с много по-амбициозни действия, ако за това, разбира се, има съзнание за преодоляване на елементите на досегашната политика, на нейните твърде бих казал, макар и на моменти успешни, но стандартни изражения и ако, разбира се, има хора, които са готови да я реализират, а не да злоупотребят с нея. Една такава идея може да бъде силно опорочена, ако в нея бъдат привнесени всички тези отношения, които наблюдаваме в голяма част от обществените поръчки, концесии и прочие дейности, в които участват държавни институции и служители.
Затова използвам и присъствието тук на представителя на изпълнителната власт, за да използвам законопроекта и част от темата, и да поставя много по-широко проблема и търсенето на действия, които почти съм убеден, че ще бъдат на вниманието на други правителства и държави в един момент, тъй като ние не сме само тези, които можем да измислим и да търсим нови решения.
Искам да припомня само за една идея, която беше лансирана и подмината без внимание – да ограничим значително дейността на офшорните фирми, поне по отношение на достъпа им до държавния бюджет и до европейските средства, нещо което виждаме, че сега се обсъжда в групата на най-развитите държави, след като в България тази идея беше предложена по-рано.
Обикновено силните идеи, които засягат сегашното икономическо статукво и икономическите интереси на влиятелни икономически групи и лица остават без внимание или се търсят аргументи да бъдат отклонени.
Поставям този въпрос на вниманието на всички народни представители и мисля, че ние трябва, приемайки част от предложените мерки, които днес са на нашето внимание, да мислим вече за програма за стратегия, която да направи България устойчива в условията на финансова криза, която няма да приключи. Нека да не си правим илюзии, че точно след няколко месеца ние ще усетим остро отраженията на финансовата криза – не пряко, надявам се, не във финансовия сектор. В реалния сектор в България вече има признаците за намаляване на активността и то в отрасли, които в момента са били с най-голям дял за растежа. Има рискове дори отново да започне покачване на безработицата, както вътре в страната, така и от внос на българи, които ще загубят своята доходоносна работа в други европейски страни и ние можем да се окажем точно пред проблеми, които изглеждаха преодолени.
Няма да се спирам на всички тези твърде вероятни изражения на финансовата криза, но съзнанието за преодоляване на този либерално неконтролируем икономически модел мисля, че може да бъде посрещнат с действия, които са поставени на пазарна основа, обаче регулирани от държавата с конкретни мерки и средства, които бъдат осигурени за тяхната реализация. Благодаря ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Браво, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики има ли? Няма.
Господин Димитър Йорданов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да поздравя господин Янаки Стоилов особено за първата му част от изказването. Надявам се, че изказването му ще доведе и до конкретно гласуване в залата.
Започвам с това, че Парламентарната група на Обединените демократични сили няма да подкрепи законопроекта на господин Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев. Ние сме за текста на § 1 конкретно, но по никакъв начин няма да се съгласим с текстовете, които ни предлагате особено в § 3 и § 4. С тези текстове предлагате на Народното събрание, на себе си да се лишим от конституционното ни право да контролираме изразходването на държавния бюджет.
Отваряме широко вратата на сейфа и позволяваме безконтролно, без никакви критерии да допълваме фонда за гарантиране на влоговете без никаква граница за средствата, които ще се допълват и безконтролно и без никакви критерии да изберем банките и финансовите институции, които ще получат парите от бюджета.
По никакъв начин няма да се съгласим с това и ще гласуваме „против” законопроекта още на първо четене. Знам, че ще има мнозинство и ще бъде приет, но за второ четене ще направим своите предложения и ще настояваме за внасяне на текстове за критерии, по които ще става това, както и за контрола, който Народното събрание е длъжно да осъществява при изразходване на държавния бюджет. Не ни се сърдете, не ви вярваме. Практиката на правителството за харчене на бюджетни средства я знаем всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Димитър Йорданов? Няма.
За изказване думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, законопроектът, който ви представям в тази зала, е внесен на 25 август 2005 г. Толкова време той умишлено се бави, протака. Въпросът, който би трябвало да бъде зададен, е следният: гарантирани ли са влоговете на българските граждани днес? Отговорът, колеги, е: не, не са гарантирани. Категорично не са гарантирани.
Ето какво пише в Закона за гарантиране на влоговете, именно това са промените, които аз ви предлагам: „При влог в чуждестранна валута на вложителите се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете.”
Знаете ли какво означава това? Огромната част от българските граждани, които имат валутни влогове, ако не дай, Боже, се случи това, за което и премиерът вчера ви предупреди в тази зала, ще бъдат ограбени. Ще им бъдат изплатени обезценени левове.
Аз съм потресен, че само двама независими народни представители от 240 дръзват да повдигнат този изключително важен въпрос. Изумен съм, че огромната част от опозицията мълчи, както и от управляващите.
Мисля, че е изключително важно това, че в закона е заложена възможност да бъдат ограбени спестяванията на гражданите. Това никой не го повдига.
Това – едно.
След това в Закона за гарантиране на влоговете пише, че: „Фондът за гарантиране при евентуален фалит започва да изплаща сумата по влоговете не по-късно от 45 дни след деня на фалита.” Знаете ли какво е забравено да се запише в закона? Кога ще завърши това изплащане, колеги.
По сега действащия закон може да бъде започнато изплащане на пет човека и Фондът за гарантиране да каже, че няма пари и че гражданите трябва да чакат. Колко трябва да чакат? Теоретично могат да чакат 5, 10, 20, 30, 50 години, за да си получат влоговете. Това е, което на 25 август 2005 г. със Стела Банкова предложихме. Нищо, че и господин Сидеров си е сложил в партийния сайт нашия законопроект, като е махнал предварително нашите имена, разбира се.
Ето ви закона, показвам ви го.
Колеги, трябва да направим всичко възможно за кризата, която надвисва, за която ви предупреждавам от толкова време, да направим така, че да гарантираме влоговете на гражданите. Би трябвало да се засрамите, защото по времето на Жан Виденов валутните депозити бяха изплатени в съответната валута, макар и на траншове. А сега вие в закона, всъщност законът е писан по времето на правителството на господин Костов, залагате тази врата за грабеж, за ограбване на гражданите. Това трябва да се каже на висок глас, за да знае парламентът, че това съществува и утре вие да не кажете, че не сте знаели, не сте подозирали какво пише в закона.
Пет пъти искам становище на министъра на финансите по този въпрос и пет пъти ми отказва. Искам също от БНБ да си напишат официално становище, няма такова. Какво означава това? Че някой е замислил да ограби спестяванията на хората. Ето това означава.
Искам да ви кажа още няколко неща. Колко пъти ви предлагаме със Стела Банкова да въведем наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити? Ангела Меркел преди две седмици заяви, че това е, което германското правителство ще направи – ще проследи как са раздавани тези креди, срещу какво обезпечение. Защо тук всички – и управляващи, и опозиция се дръпвате, отказвате? Защо? Казвате, че банките имали право да разполагат със своите пари. Това не са техни пари, колеги. Това са пари на българските вложители. Би трябвало да се засрамите.
Колко пъти в тази зала отхвърляте разумното предложение да бъдат разследвани тези 3500 кредитни милионери, които ограбиха хората през 1996-1997 г.? Защо отказвате? Чии интереси обслужвате? Кажете го. Нека някой да излезе тук и от тази трибуна да каже, че не съм прав. Защо мълчите? Излезте, колеги.
Ще ви кажа и още нещо. Брутният външен дълг за последните три години се е увеличил три пъти - от 15 млрд. долара той е скочил на около 45 милиарда. Това са цифри, които ви споменавам постоянно от тази трибуна. Защо се ослушвате? Защо мълчите? Утре, когато стане белята, когато хората бъдат ограбени, искам те да знаят вашите имена, които ще бъдат на разпечатките на гласуването на нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! След тези прочувствени и емоционални изказвания мисля, че имате нужда от малко обяснения от страна на Комисията по бюджет и финанси какво точно ще се гласува.
Господин Янаки Стоилов, изненадващо и за нас от СДС, доста разумно изрази своите притеснения, но той всъщност не каза защо това притеснение е много голямо.
Какво иска от нас българското правителство? Един празен чек, който ние днес подписваме и те могат да правят каквото си искат оттук нататък. Защото в § 3 пише, че Министерският съвет, без да пита парламента, ще си раздава кредити на когото реши. Това искат да гласуваме ние днес в парламента. Правителството няма да пита българския парламент и когато реши, на която иска банка, по критерии, които сами си одобрят, ще могат да раздават кредити. Това са ни предложили.
Забележете какво пише в ал. 2 на § 4: че тези кредити, дето си ги раздават по този начин, няма да се броят и за държавен дълг. Ние в групата на СДС много се притеснихме, като го прочетохме. Признавам ви, направихме срещи в БНБ и с експерти и стигнахме до извода, че такива текстове не могат да се гласуват от българския парламент и нямат място тук.
Ние няма да ги подкрепим, ще гласуваме „против”. Между първо и второ четене ще направим ясните предложения тези текстове да отпаднат.

Аргументите, които чувам от различни представители, включително от вносителите от тройната коалиция, са, че парламентът е една бюрократична структура, която бавно взема решения. В условия на криза ако стане беля, трябва бързо да се вземе решение. Само че, колеги, това, което видяхме по целия цивилизован свят – когато държавата взема решения за противодействие на кризата, които касаят много милиони от държавните бюджети, това минава през съответните парламенти и това е легитимният начин. Всичко друго, при което се дава празен чек на правителството и те правят каквото решат, уважаеми колеги, не е сериозно.
Освен това, казвам ви като представител на опозицията от СДС и от групата на ОДС: ако се наложи спешна ситуация, спешно вземане на решение, ще дойдем и вечерта, ако трябва, ще има извънредно заседание на парламента – нямате такъв проблем. Но да дадем право на правителството да правят каквото си искат, уважаеми колеги, отваряме прецедент! Утре ще кажат да не внасят и бюджета в парламента, ние да им определяме общата сума и те да правят каквото си искат! Защо тук да може така, а там да не може? Това е много опасен прецедент, който ние не трябва да даваме. Неслучайно и в Конституцията пише, доколкото си спомням, че България е парламентарна република и нека да си остане такава.
Така че, колеги, разбирам загрижеността ви, и ние сме загрижени за финансовата криза. И ние искаме стабилност, повярвайте ни, така трябва да се подхожда в една такава ситуация – много отговорно. Обаче не може да се използва световната криза, за да се дават празни чекове на правителството, които са само подписани от парламента, и тези хора да правят каквото намерят за добре. Такава политика е абсолютно несериозна и ако я разрешим, утре ще има проблеми, не знам в какъв размер, но със сигурност ще има проблеми.
Затова нашето предложение е следното. Между първо и второ четене поне да отпаднат следните неща: Народното събрание решава дали да се отпускат подобни кредити на междубанковия пазар – касае се за краткосрочните еднодневни, както са известни – овърнайт кредити. Тоест, да решава парламентът. Идва правителството, уважаваният от всички нас министър Орешарски застава на тази трибуна и трябва да обясни какъв е проблемът. Ако ни убеди - гласуваме. Ако видим, че има разум в неговите думи, ако видим, че има ситуация, имаме правото да гласуваме. Така трябва да бъде!
Второто нещо, което предлагаме да отпадне – не може тези гаранции да не се броят за държавен дълг! Или има правила, или няма. Ако има правила, да ги спазваме. Ако си говорим така – да, има Закон за държавния дълг, ама тези гаранции ще ги броим за държавен дълг, онези няма да ги броим, защото така ни е изгодно в тази ситуация, това не е правилно. Това показва абсолютна хаотичност и безпринципност.
И третото нещо. Българската народна банка и Министерството на финансите ще пишат наредба по какви критерии и – забележете, в тази наредба вероятно ще има и таван на сумите, надявам се, до който може, защото няма таван в момента, наистина чекът е празен, както неслучайно няколко пъти ви казах...
Та, хубаво е при тази наредба сега - на второ четене, в Комисията по бюджет и финанси да дойде представител на Министерството на финансите, било то заместник-министър или министър, и представител на БНБ и да ни кажат как ще изглежда горе-долу наредбата, когато ние гласуваме, за да знаем за какво става въпрос, как ще се движат нещата и в какви рамки.
С тези уговорки мерките могат да бъдат предприети и това ще бъде отговорната позиция. Иначе, ако се гласува в сегашния си вид, наистина създаваме много опасна ситуация, в която България вече не става парламентарна република, а нещо друго. Това другото ние не го искаме, надявам се и вие да не го искате. Благодаря ви за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. (Реплика от народния представител Минчо Христов.)
Не може да направите реплика, защото времето Ви изтече, а тя влиза в общото време. Можете да направите дуплика, която не се брои.
Заповядайте, господин Кузов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете и по този начин!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Кого обслужвате, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Минчо Христов, знам, че сте довели студенти на балкона и искате да блеснете пред тях, но, моля Ви, нека да се съобразяваме с правилника, а не с това как да се харесаме на околните!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Нарушавате правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Какво се цели, уважаеми колеги, с този законопроект – това е въпросът, на който трябва да отговорим всички. Цели се уж гарантирането на влоговете на гражданите в определени рамки и размери. От една страна, може би е така, но, от друга страна, не е така, защото възможността да се изплати определена сума на даден вложител в момент, в който настъпва криза и държавата има нужда да гарантира този заем, се обуславя от съвсем друго естество. Парите, които даден човек е внесъл, представляват или валута, или български левове. Ако са в левове към момента на изплащането, а не се счита сумата, която е дадена като валута, този заем се обезценява и вложителят губи част от парите си, а целта да бъдат защитени кредитовложителите е това, че те трябва да получат сумата, която са вложили, независимо в каква валута, в деня на настъпването на това събитие.
От друга страна, възможността на действията между банките. Излиза Министерството на финансите с един-единствен аргумент – че по този начин се отпушвало движението между банките и те се чувстват малко по-сигурни. Аз така разбрах становището на Министерството на финансите. Господин Дацов кима утвърдително. Да, но ако се прави закон, който да обслужва банките е едно, но ако се прави закон, с който се цели самите вложители – българските граждани, да имат сигурност и да знаят, че държавата гарантира сигурността на банковата система, това е съвсем друго.
Мнението на Обединените демократични сили, на господин Мартин Димитров, е много правилно. Не бива Народното събрание да подписва празен чек на Министерството на финансите и то да действа по свое усмотрение, защото ясен критерий все още няма. Той трябва да бъде постигнат, за да може в тази система да няма неясноти.
Аз съм един от двамата, подкрепили в Комисията по бюджет и финанси, макар и да не беше подложен на гласуване уж с процедурни хватки, законопроекта на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Считам, че този законопроект гарантира интереса на българските граждани – нещо, което, надявам се, всеки един от вас иска да защити, защото всеки един от вас има някой и друг лев в банка и ако иска, би могъл и би трябвало да може да го изтегли във валутата, в която го е внесъл. Така че, ако има възможност, нека се опитаме да защитим интереса на българското общество, тук, в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кузов.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам с няколко думи да взема отношение по подкрепения по принцип текст с вносител колегата Мария Капон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Изменението е само едно – в чл. 4, ал. 1 думата „40 хиляди” да се замени с „левовата равностойност на 50 хил. евро”.
Колеги, доживяхме време, в което политиците завоюваха по-голямо доверие, отколкото банкерите, и за първи път политиците бяха на ход, за да могат усмирят и да ограничат размерите на щетите, които нанесе сривът на борсата и на банките. С оглед на това всички сме уведомени за заседанието на министрите на финансите от Европейския съюз и за взимане на мерки в рамките на Европейския съюз за завишаване гаранциите на обикновения вложител, а оттам и повишаване на доверието към банковия сектор като нещо изключително необходимо за стабилността на икономиката. Мисля, че един такъв текст би трябвало да бъде подкрепен, защото ще даде стабилитет най-вече на дребните и средни служители, на малкия и среден бизнес, а доверието оттук нататък е и, разбира се, гаранция за по-малко сътресения в нашата икономика. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Господин Методиев, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на нашето внимание е мярка, която беше провъзгласена от правителството на практика, и е направена в законопроект от колеги от мнозинството, начело с господин Овчаров, както и в още два законопроекта – единият, който беше представен тук надълго и нашироко от предишно време, и другият, който е свързан конкретно с кризата.
Законопроектът на мнозинството има като своя аргументация, че българските държавни институции, в частност парламентът, трябва да отговорят на страховете на хората във връзка с техните вложения и да се прояви една солидарност с това, което се извършва от страните – членки на Европейския съюз. Тоест България, като страна членка, заедно с останалите страни предприема мерки, за да охранява вложенията на хората и фирмите до определен размер. От друга страна, има претенции, че това в някаква степен е и инструмент за възстановяване на доверието, за връщане на доверие към икономиката на страната, към финансовата й стабилност и е едва ли не необходимата и единствена мярка засега, която трябва да бъде направена.
В началото на дебата господин Стоилов доста критично, доколкото аз успях да го разбера, пресреща това очакване и каза, че фактически проблемът е другаде. Мисля, че той беше на правия път. Проблемът за стабилността на българската икономика, за перспективата за следващата година не се състои в това, че в момента ще се гарантират служителите с определени суми, а се състои в това, че тази криза показа измерения на липса на реформи както на запад, така и в източните страни.
С други думи, ако ние говорим за това как се пресреща финансовата криза, какви отражения може да даде тя в България и как българските държавни институции трябва да реагират, този дебат не е свързан с числото 40 хил., което стана 100 хил., или нещо друго. Този дебат е свързан с това, и мисля, че в близките дни по време на дебатите за бюджета на първо и второ четене това ще се случи, как българските институции ще направят така, че да ускорят реформирането, особено на публичния сектор, където е известно, че държавата дава много големи суми – разходите са огромни, а реформите са спрели или са в латентно състояние. Така че там е много по-важната тема за това как България ще посрещне тези затруднения, които са факт.
На второ място, законопроектът, който явно ще бъде подкрепен от мнозинството, защото е внесен от него, съдържа в себе си един институционален въпрос, който е в самата основа на парламентарния ред. И това е въпросът за големи решения, които се вземат от правителството или от парламента. В случая предложеното решение за Фонда за гарантиране на влоговете, неговото управление през изпълнителната власт и в крайна сметка покачването на големи числа като средства с наредба на изпълнителната власт не е правилното решение.
Не е правилното решение, тъй като подобни големи въпроси се решават в една парламентарна държава в Народното събрание. Наистина тук не е валиден аргументът и мотивът, че Народното събрание е по-тромавият орган примерно от правителството. Народното събрание може да реагира и да работи в извънредни ситуации в рамките на часове, на ден-два, да взема своите решения и да реагира.
Какъв е смисълът да го прави парламентът? Все пак да отбележа. Смисълът е, че тук се срещат различни възгледи – едните на управляващите, другите на опозицията. Ще се чуят различни аргументи. Накрая решението може да бъде това, което управляващите искат, това е нормално, след като така е конструиран парламентът от вота на избирателите. Но все пак ще има един публичен дебат, една прозрачност за всевъзможните решения, за възможните алтернативи.
В противен случай, всичко отива в изпълнителната власт, и то забележете, отива на едно равнище, което е равнището на експертизата, а не на политическата отговорност. Защото целият този ред, който се предвижда, е естествено да попадне в ръцете на администрацията, която със своя капацитет и възможности ще решава конкретните казуси, които възникват. А тя не носи тази отговорност, която се носи за големите въпроси на България, каквато е една криза. Трябва да се прави подобен дебат в парламента.
Ето защо няма как да бъдат подкрепени вижданията на мнозинството по този въпрос, нито от гледна точка на числата. Аз в Комисията по бюджет и финанси казах. След като нашите партньори от Европейския съюз казаха една сума от 50 хил. евро, минаха 20 дена и те казаха друга сума, друго число, казаха 100 хил. евро. Сега ние вървим солидарно с тях и казваме 50 хил. лв./100 хил. лв., значи ли, че след 20 дни ще преразгледаме тази си визия и ще кажем 200 хил. лв.? Тоест ще отидем на солидарността обратно с числото, с което те работят, тъй като в самите мотиви това нещо е изтъкнато – че става дума за солидарност вътре, в рамките на Европейския съюз.
Подобно пресрещане на очакване, за което се говори тук, в залата, може да бъде извършено не толкова като тичаме по числата, с които говорят и работят в момента страните членки, а по-скоро като заявим обща воля на правителството и парламента, да започнем веднага да решаваме кризата, в момента в който тя възникне, с тези инструменти, примерно с промяната на сумите в Закона за гарантиране на влоговете. Това е предостатъчно като заявена политическа воля и след това вече да се взема решение.
Иначе, честно казано, на мен ми звучи малко подтичкващо след събитията – това, което правим в момента. Казваме едно число, ние тичаме след него, междвременно вече е казано друго число.
Но най-важното от всичко за мен лично, с това най-дълбоко убедено завършвам, е нарушаването на принципите на парламентарния ред. Големите въпроси на финансови кризи, на стопански кризи винаги в една парламентарна държава, в нашата държава, в България, са били обект на дебат именно в тази зала на тази трибуна, дори преди повече от 70 години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Софиянски, заповядайте за изказване.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги, скъпи гости! Намираме се пред едно много трудно решение, не заради неговия принцип - решението е правилно, принципът е правилен, ние трябва да го вземем, а заради формата, в който се предлага да бъде решен.
И тук аз съм с много противоречиви чувства, защото, от една страна, съм против този начин – това сме говорили с колегите от Българския народен съюз, от друга страна, съм за принципа, и вече всичко остава на решението на този проблем между първо и второ четене.
Затова ще помоля всички, когато мислим за развитието на този проблем, да отчетем и неговата важност и това, уважаеми господа от управляващата коалиция, че вие днес взимате това решение, но проекцията му е години напред. И ако вие днес имате настроението, че взимайки го по този начин, ще имате степента на свобода да работите с бюджета, не мислете, че само след седем месеца няма друг да дойде. И ако дори вие смятате, че сте добросъвестни и че го вземате добросъвестно това решение и давате тази свобода на администрацията да работи с парите на хората, помислете си, ако при следващото мнозинство дойде някой недобросъвестен и използва тази врата, която вие оставяте, какво правим? Значи ние трябва да се стремим към това решение, което максимално да гарантира освен хората, и основните принципи на бюджетирането. Защото аз не се страхувам от това дали сме парламентарна държава или не сме парламентарна държава, когато вземаме това решение, аз се страхувам от това, че нарушаваме основни принципи на бюджетирането.

Къде са проблемите? Ще се спра малко по-подробно върху това, защото въпросът е сериозно проблематичен.
Първо, започваме от цифрата 50 хил. евро. Колеги, да, имаме директива, да, трябва да я изпълним – 50 хил. евро. Но за 50 хил. евро един българин работи осем години, за 50 хил. евро един белгиец работи една година. Помислете първо върху тази цифра! Това давам като сериозен проблем, не че имам решение. Но ние сме приели и трябва да защитим цифрата 50 хил. евро.
Това е първият много сериозен проблем за мен – за провизирането на средствата и дали, когато вземаме решение, имаме ли някакви предварителни изчисления, данни как това ще се проектира в бюджета? Това е първият ни проблем.
Според мен вторият сериозен проблем остава начинът, по който предлагате той да бъде решен – с много голяма свобода за провизиране на този ресурс.
Да ви кажа честно, тук съм с противоречиви чувства. Като човек, който дълги години е бил в изпълнителната власт, знам начина, по който трябва в някои случаи да реагираш бързо. Знаем, че в парламента се случва някои процедури да ги забавим сериозно.
От друга страна, идваме на тезата, която много от нас защитиха. Да, но ако се действа недобросъвестно, защо оставаме тази свобода?
Уважаеми колеги, няма да навлизам в повече подробности по случая.
Дори в момента не мога да преценя как да гласувам – най-вероятно „въздържал се”.
С това изказване искам да се обърна към всички вас. Изключително сериозно да помислим между първо и второ четене, за да стигнем до този модел, който, от една страна, ще успокои гражданите. Решението е задължително, то е необходимо, за да се успокоят гражданите. От една страна, е необходимо, за да ги успокоим, от друга страна, да постигнем баланса – да не натоварваме силно бюджета и икономиката ни с рестриктивни мерки и, разбира се, да запазим възможността за контрол върху всяко последващо решение на което и да е правителство по този въпрос. Това е трудна задача. Затова апелирам към Комисията по бюджет и финанси, към Комисията по икономическата политика, към всеки един от нас за много отговорно решение между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние, разбира се, ще подкрепим този законопроект на първо четене.
В изказванията на някои от колегите имаше сериозни нотки на съмнение относно необходимостта и ефективността на § 4 от Заключителните разпоредби.
Смятам, че председателят на Комисията по бюджет и финанси би трябвало да поиска окончателно заключение на БНБ, която е призвана да следи за ефективното функциониране на банковата система, по отношение на предлагания § 4.
Превръщането на междубанковите кредити в държавно гарантирани е един изключително сериозен въпрос, според мен носи известни рискове, въпреки че тук става дума за едногодишен период, въпреки че, убеден съм, вносителите са водели подобни разговори с банкерите.
Би било добре Българската народна банка официално да се ангажира с оценка на риска, ако това предложение стане нормативен акт. Известно е на всички, че в света като контрамярка на кризата подобно предложение се обсъжда изключително внимателно, изключително внимателно. Защото, въпреки мерките, които ще вземе БНБ като регулативен орган – да не допусне евентуални проблеми, теоретически тук могат да възникнат проблеми. Могат, защото една такава мярка може да изкуши отделни банкери да предприемат действия в посока на дестабилизация, а не на стабилизиране на банковата система, теоретически.
Що се отнася до първата мярка, мисля, че този праг зависи до голяма степен от разпределението на депозитите, в зависимост от техния размер. Нормално е в България депозитът да е около 3- 4 хил. лв., или, от друга страна, както каза господин Софиянски, да е 30-40 хил. евро. Естествено, ако ние бъдем последователни и трябва да бъдем такива, прагът за гарантиране трябва да бъде съобразен точно с това разпределение на кредитите.
Според мен тази мярка, която е пренесена механично от европейските структури, по-скоро има психологически характер. Защото излезе информация, че повече от 99% от депозитите в българските банки са в размер до 40 хил. лв. Следователно тази мярка засяга около 0,6% от вложителите.
На всички е известно, че хората, които са решили да печелят от лихвите в банките чрез своите излишни пари, а не по друг начин – чрез фондове, инвестиции и т.н., трябва да спазват елементарни права. Не бива да ги подценяваме, те спазват тези права. Тоест, който има повече от 40 хил. лв., вероятно ги е сложил в различни сметки и в различни банки. Ако не го е направил, трябва да го направи! Това не е излишна мярка за евентуални очаквани негативни ефекти върху неговите спестявания.
И няколко думи за големия шум, който се вдига около факта, че евентуалното възстановяване на изгубените депозити става в български левове.
Уважаеми колеги, мисля, че това е излишен шум. Когато човек реши да направи депозит в банка, той сам избира валутата, в която да направи депозита си. По този начин, в резултат на неговия свободен избор, той веднага приема да участва в свободното движение на лихвите по тези валути и съотношението между отделните валути. Така че в предполагаемия момент, когато една банка би могла да фалира и когато той трябва да си получи гарантирания влог обратно, всичко зависи от курса между отделните валути. Той може или да спечели, или да загуби. Но това условие – да спечели или загуби, той приема в самото начало, когато прави своя депозит – дали той ще бъде в левове, евро, долари и т.н. Затова смятам, че този шум е безплоден и излишен.
Ние ще подкрепим на първо четене законопроекта.
Пак повтарям, бихме желали да чуем официалното становище на БНБ за рисковете, които носи § 4 от Заключителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, вземам думата като съвносител, като обръщам внимание, че и двете предложения, които сме направили с господин Минчо Христов, са от 2005 г. От 2005 г. досега упорито и от съответните комисии, и колегите в пленарната зала отхвърлят нашите предложения.
По първото предложение, отново напомням, когато български гражданин има влог във валута и когато пожелае да си вземе този влог, банката да му го върне в съответната валута, а не в обезценени левове.
Ние, колеги, сме длъжни да творим справедливи закони! А тук това, което вие искате да приемете, е в разрез с всяка елементарна справедливост. Бих казала, че това е нарушение, престъпление спрямо интересите на българските граждани.
Отново повтарям: ние сме длъжни да приемем, щом като българските граждани са внесли валута, да могат след време в съответната валута да изтеглят своя влог, а не в обезценени левове. Защото по такъв начин ще спечели съответната банка, ще спечели съответното банково лоби, а ще загубят българските граждани.

Уважаеми колеги, бих искала тук най-после някой да стане – един-двама-трима колеги, и да кажат: защо Минчо Христов не е прав, защо аз не съм права. Кажете защо няма да подкрепите това наше предложение. Дайте ми мотиви! Мотиви дайте тук, от трибуната!
Ако вие не приемете предложението, това означава, че ще защитите интересите на кредитните милионери, а е недопустимо в пленарната зала да се творят закони, които да закрилят кредитните милионери. Аз ви уверявам, че след време българските граждани ще ни потърсят сметка. Да не говорим за това, че ще направят всичко възможно имената на народните избраници, които подкрепят закони, които увреждат интересите на българските граждани, които граничат с грабеж и рекет, да бъдат публично достояние!
Другото разумно предложение, което направихме, е също от 2005 г., което многократно внасяме в пленарната зала. Тъй като лихвите в банките започват да се вдигат, много български граждани, които са взели кредити, които са взели заеми, желаят предсрочно да върнат своите кредити. По сега действащия закон тези български граждани трябва да платят наказателна лихва.
Питам ви: защо отново се осъществява грабеж и рекет над тези български граждани? Защо не ги освободят от тази лихва? По този начин съответната банка ще ги насърчи да връщат своите кредити. Така ще се подобри и финансовото състояние на съответната банка.
Бих искала още един въпрос да ви задам. Само преди няколко дни БНБ извади от задължителния резерв на търговските банки 800 млн. лв. Това е знак, че липсват пари, че има недостиг на пари. Това би трябвало да ви даде основание да приемете тези две разумни предложения.
Недопустимо е, уважаеми колеги, да натоварвате с наказателна лихва – 3-4-5%, онези съзнателни български граждани, които искат предсрочно да върнат своя дълг към банката, а в същото време да улеснявате, да слагате позорен политически чадър над кредитните милионери, над тези няколкостотин тарикати български граждани, които се превърнаха в кредитни милионери и ограбиха спестяванията на стотици хиляди български граждани!
Призовавам ви да застанете на тази трибуна и да мотивирате защо не желаете да приемете тези две разумни предложения. Трябва да се чуят вашите мотиви от тази трибуна, за да могат да станат достояние на българските граждани!
Призовавам ви от тази трибуна да направим разумен дебат, а не с мълчание да натиснем червеното копче. Това не е достойна позиция. Това означава, че тези, които ще гласуват „против”, по един или друг начин са зависими от банкерското лоби, зависими са от кредитните милионери, зависими са от мафията, а е недопустимо да творим закони, които ни диктува мафията. Позорно е! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Този дебат кара много хора да говорят и по други теми. Аз искам да заявя, че този закон не е добре обмислен. Той трябваше да бъде предложен от Министерския съвет, трябваше да бъде разработен от Българската народна банка и от Министерството на финансите, като те официално застанат зад него. Защото един закон, прокаран чрез народните представители, не задължава и не обвързва със задължения Българската народна банка и Министерството на финансите за неговата перфектност, за неговата приложимост.
Кое при пръв поглед показва, че законът не е обмислен докрай? Обстоятелството, че се вдигат гаранциите, при това от 40 на 100 хил. лв. или два пъти и половина, и едновременно с това начинът, по който се формира фондът за компенсиране при случаи на ликвидация на влоговете на определена категория вложители, се формира по същия начин. Ще го кажа по друг начин, за да ме разберете.
Около 700 милиона, които в момента са във фонда, гарантират около 20 милиарда лв. депозити, включително и валутни, защото този фонд гарантира валутни депозити – просто ги превръща в български левове. В този смисъл 700 милиона гарантираха досега в случай на фалит определен клас вложения, но до 40 хил. лв. Колегата Имамов не е чел внимателно. Влоговете се сумират. Вие можете да имате пет влога в банката, те всичките да се броят под 40 хил. лв., но когато ви обезпечават, тези влогове се сумират – общото задължение на банката към Вас.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Само в една банка!
ИВАН КОСТОВ: Ами тя една банка ще фалира, дай Боже! Няма да тръгнат да фалират всичките. (Реплики от ДПС.) Всички ли ще фалират? Не правете така, че да фалират всичките. Веднъж вече това го правихте. Внимавайте да не фалират – един път стига. Говорим за една банка.
В този смисъл говорим за реално увеличена гаранция.
Втори аргумент за тези, които не ме разбират. Ние уреждаме обезщетяване на определен клас вложители с пари на банките, а не с пари на държавата. Някой може би не е разбрал тази проста логика и тук се говорят и други неща.
От банките се взема част – 0,5% от общия размер на влоговата база, пресметната на ден. Дължи се в следващата година за преходната година. Така се формира фонд. Банките сами са създали този фонд от 700 милиона лева. Ето защо сега казвам, че законът не е обезпечен.
Гаранцията се увеличава два пъти и половина. Задължението на банките да гарантират този фонд остава същото – 0,5%. Може би щеше да е добре господин Овчаров все пак да хвърли един поглед на тази книга, която му дадох. Нямаше да му е съвсем излишно, защото един председател на Бюджетна комисия, когато формира задължение – независимо дали на държавата, или на банките, както е в случая, и увеличава размерите му два пъти и половина потенциално, той трябва да покаже отсреща как това нещо ще бъде посрещнато.
В този смисъл вносителите на законопроекта не са го довършили според моя прочит. Би трябвало да се увеличи и това е болезнената мярка, и това е нещо, което трябваше да се направи. На банките трябваше да се каже така: примерно при една разумна, дебатирана, по-сложна и обмислена политика ние ще отпуснем задължителните банкови резерви от 12 на 10%, но едновременно с това ще направим тези 0,5% 1,5 примерно, 1,2, защото ще възникне случай, не дай си Боже, да фалира някоя банка, и тогава ще трябва да има достатъчно пари, за да се посрещнат тези задължения. Така трябваше да се мисли, ако беше разумно изготвен законопроектът.
Този законопроект е недобър от тази гледна точка. Аз се удивлявам как е минал през Комисията по бюджет и финанси.
Освен това, второто ми възражение е, че управителен съвет, който, ако вие изчетете закона, ще видите, че няма такова задължение, изведнъж се упълномощава да оперира с нещо изключително сложно.

Вижте какво се казва тук: да гарантира от името и за сметката на държавата заемите, предоставени на междубанковия пазар. Къде са гаранциите за влоговете? Къде са гаранциите на заемите на междубанковия пазар? Разликата е огромна, инструментите са съвършено различни. Тези хора имат ли компетентност да кажат: вижте, ние ще задължим държавата по определен кръг от сделки? Откъде те ще го знаят това? Вие избирате там пет човека. С какъв апарат това нещо ще се направи?
Казано е, че ще бъде по наредба, определена от управителя. Ама, тези неща не се решават с наредба. Каква наредба? Това е оперативно решение. Не знам някой знае ли какво е гаранция на междубанкови заеми. Това са оперативни решения. Това става, да речем, в определен момент. Не може с наредба предварително да се опишат всичките случаи и да се каже: вие, тези петте човека, освен че ще събирате парите, ще формирате този фонд, ще ги стопанисвате добре, ще ги увеличавате, но ще имате още една много сложна функция по регулиране на банковите кредити. Откъде идва това? И с какво е осигурено това нещо?
Хубаво, аз нямам нищо против. Аз лично бих казал така: нека преценява Българска народна банка, нека Министерство на финансите обяви готовност, че е способно да даде гаранции в рамките, в които то преценява, и да го правят заедно. Това се е правило в определени времена. Нека го правят заедно, но да възложите това нещо, да напишете наредба, Министерство на финансите и БНБ, да пуснат тези пет човека, които да започнат да дават гаранции – ами, те могат да направят и големи бели, прощавайте!
Това е една система, в която поначало регулирането на кредита няма големи традиции, което беше напълно прекратено през 1997 г. с въвеждането на Валутен борд, не е премислено това нещо. Тук просто не е осигурено, аз бих казал, от гледна точка на експертиза, от гледна точка на информация.
Питам ви: как тези хора в Управителния съвет на този фонд ще знаят какво става на междубанковия пазар? Как ще го наблюдават? Ще ги пуснем вътре в системите на Българска народна банка ли? Как ще функционира това нещо?

В този смисъл законът наистина с тези два съществени порока не заслужава да бъде подкрепен.
Аз също подкрепям и аргумента на господин Методиев. Ние тук наистина някак си подтичкваме по паниката на европейските банки с тези гаранции за 100 000 лв. или за 50 000 евро. Аз не мисля, че поради някакъв сериозен разчет се прави, но нека да кажем, че това е една антикризисна мярка.
Трябва да имате предвид и следното: по-големи гаранции за влоговете са по-тежък удар върху възстановяването на борсовата търговия. Има такава зависимост. Борсите в България ще почувстват по-високите гаранции на кредитите в банките и ще реагират с нов срив надолу. Няма как да реагират по друг начин, защото борсовите сделки, борсовите инвестиции, инвестициите във влогове са конкурентни в очите на човек, който решава какво да прави. Конкурентни са!
Към първото нещо, което казах, искам да добавя, че се утежнява проблемът с гаранциите, защото се разширяват съществено гаранциите за влоговете на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Ето ви още един аргумент. Изведнъж към кръга на вложители влиза задължителното допълнително пенсионно осигуряване. То на базата на какво ще получи гаранции? Това вече не са частни влогове (реплики), а са големи пари, а са много големи пари! Те какво? До сто хиляди евро ли ще бъдат гарантирани ли, до 100 000 лв.ли? Тук това е някакъв нонсенс. Няма такъв задължителен допълнителен пенсионен фонд, който има депозит сигурно под 100 000 лв. Какъв е тоя влог под 100 000 лв.? Всъщност какво точно сте искали да кажете, питам авторите. И аз това се опитвам да разбера, но засега не мога.
И накрая: има ли право фондът да взема заеми в случай на нужда и затова да получава разрешение от Министерския съвет или от Народното събрание?
Строго казано, фондът е самостоятелен юридически субект, който разполага с пари на български банки. Той е създаден за тяхната стабилност. Той обслужва тяхното доверие, така че тук аз не бих превърнал точно това нещо в препъни камък, но все пак на мен ми се струва, че изобщо трябва да отпадне възможността фондът да взема заеми, за да посреща нуждите си.
Завършвам с тези думи: 700 млн. лв. не могат да гарантират сриваща се банкова система с депозити, от, примерно, 20 млрд. лв. Това не може да стане. Никой не може такова нещо да направи.
Ние говорим за едно сечиво, за един инструмент, който трябва да бъде прецизен, който трябва да бъде достоверен в очите както на банкерите, така и на самите хора. Когато се прави нещо, действително заради тяхното доверие, в банковата система всичко трябва да бъде изпипано много внимателно и много точно преценено.
Аз затова предупреждавам управляващото мнозинство много добре да прецени качествата и записите в този закон, защото предполагам, че ще бъде гласуван на първо четене и без подкрепата на Демократи за силна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За първа реплика думата има господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Костов, аз винаги слушам с внимание Вашите аргументи, особено тези, които са изчистени от псевдополитически аргументи. В случая, според мен, Вие предлагате една мярка, всъщност мярката, която в момента ние бихме могли да изчистим е най-важният изход от една такава дискусия.
Вие предлагате една мярка, която според мен е прокризисна, а не антикризисна. Вие предлагате, доколкото Ви разбрах, поради голямата диспропорция между събраните средства във фонда, споменахте около 700 млн. лв., и 20 млрд. лв. депозити, които трябва да бъдат гарантирани, да бъде увеличена вноската на банките във фонда. Сега е 0,5% от влоговата база. Вие споменахте 1,5%.
Аз смятам, че подобна мярка не е насочена против елиминиране на негативните ефекти от финансовата криза. Не може да приемем една такава мярка за логична в случай, че ние освобождаваме минималните задължителни резерви на банката, тоест осигуряваме й по-голям финансов ресурс, а в същото време по другия начин да приберем още 1% или 2% като вноска в тези фондове. Обяснете ми това алогично разминаване във Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата за дуплика. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин Имамов, аз не мога да допусна тази грешка, която Вие се опитахте тук да кажете. Може би, Вие не сте ме разбрали. Не ми е аргументът, че има 20 милиарда вложения със 700 милиона гарантирани. Аз разбирам какво е банков риск. Много добре знам, че не са нужни 20 милиарда, за да гарантират 20 милиарда - това ми е толкова добре известно. Не Ви прави чест, ако така сте ме разбрали, защото Вие ме слушате уж внимателно.
Слушайте ми аргумента, още веднъж го повтарям: вдигате гаранцията от 40 хиляди на 100 хиляди. Вдигате гарантираността, поемате риск двойно и половина пъти по-висок. Този риск, който е два пъти и половина по-висок, трябва да се поеме с повече средства във фонда. Разбирате ли ме? Не можете да поемете по-голям риск със същите средства – това всеки математик, всеки застраховател, всеки ще Ви го каже. Аз говоря за съотношението спрямо риска, който се поема, това говоря. Така че Вие трябва това нещо да го прецените и трябва да го гарантирате, защото, ако аз съм вложител в банките и знам, че стоят 700 милиона срещу 20 милиарда и че Вие сте ми увеличили гаранцията от 40 хиляди на 100 хиляди, аз ще Ви попитам откъде са Ви парите. Ще кажа: с какво ме гарантирате?
За да бъдете достоверни в очите на хората, вие, управляващите, трябва да кажете: тази гаранция на повече пари ще струва по-скъпо на банките. Аз не казвам, че трябва да се увеличи два пъти и половина от 0,5% - и това разбирам добре, защото има как да бъде пресметнато. Опитни математици могат да помогнат и ще кажат точно колко. Защото не са всичките 20 милиарда, ами част от тях. Самият механизъм на гарантиране, рисковете и прочее – много неща трябва да се съобразят. Но не могат да го направят депутати. Това трябваше да влезе в Народното събрание по предложение на Министерството на финансите, съгласувано с Българската народна банка да мине през Министерския съвет.
Защо трябва да се намалят задължителните банкови резерви е съвсем друг въпрос. Задължителните банкови резерви трябва да се намалят, за да започнат да се пресират лихвите, да почнат да падат надолу, защото трябва да има антикризисно поведение на самата Българска народна банка. Не го казвам аз, казват го всички световни банкери. Всички се борят за доверието на хората, на вложителите, за възстановяване на борсовата търговия и т.н. през намаляване на банковите лихви. При нас има 12% задължителни банкови резерви, но не мисля, че тук е моментът това нещо да дебатираме. То е впрочем работа на Българската народна банка. Могат обаче двете неща да се направят едновременно, за да се дадат гаранции на банките, че механизмът действително ще сработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Давам думата на заместник-управителя на Българската народна банка Румен Симеонов.
Заповядайте.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да обясня, че между задължителните минимални резерви и депозитната защита няма абсолютно никаква връзка. Задължителните минимални резерви са средство за управление на ликвидността и главно краткосрочната ликвидност в банковата система, докато режимът на защита създава сигурност в дребните вложители. Известно е, че много системи функционират без фонд, тоест те се създават ад хок и винаги размерът на защитата е политическо решение. То никъде не се обвързва с натрупване на някакви средства, които трябва да чакат. Това е една, бих казал, безсмислена операция – да се трупат огромни средства, без те да работят за икономиката.
От друга страна, не трябва да се забравя, че България е членка на Европейския съюз и защитата играе ролята и на един фактор, свързан с конкуренцията. Не може в един пазар, какъвто е европейският, да има различни нива на защита – в една страна да има примерно 200 хил. евро, в друга - да има 20 хил. евро, защото това очевидно би създало този така наречен депозитен туризъм: прехвърляне в банки с по-висока защита. Знаете през последните дни и седмици някои правителства обявиха пълна защита. Значи ли това, че милиардите депозити, които се намират в банковата система на Германия, ги има някъде на склад в Министерството на финансите на Германия?! Очевидно не.
Фонд от рода на нашия, който е в България - той е, както каза и господин Костов, с вноски на банките - има за цел да покрие депозитите в нормални времена, ако някоя банка фалира. Когато става дума за възможности, които имат нужда от повече средства извън тези, които са акумулирани във фонда, очевидно е, че във всички случаи това са средства от държавния бюджет. Няма система нито в Съединените щати, нито където и да е другаде, където има склад за пари, които чакат някоя банка да фалира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Румен Овчаров за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, честно казано, имах надеждата, че точно този дебат по точно този въпрос ще го освободим от излишната политизация и популистки речи тук. За съжаление, както обикновено, тези ми надежди се оказаха неоправдани.
Най-напред по част от тезите, които тук развиха господин Минчо Христов и госпожа Стела Банкова. Разбирам желанието да се покажат пред студентите, но искам да им кажа, че никой не е отбутвал и никой не е пренебрегвал техния законопроект. Въпреки че по Правилника на Народното събрание той въобще не трябваше да бъде разглеждан, аз го допуснах за разглеждане в комисията. Въпреки че по правилника той въобще не трябваше да влиза в тази пленарна зала, той влезе в тази пленарна зала, господин Христов и госпожо Банкова. Затова поне с тази тема не спекулирайте.
Тук се опитвате да ми говорите за някакви срокове, опитвате се да ми говорите за някакви предварителни връщания на кредити. Ами вие чели ли сте си законопроекта, който сте внесли 2007 г. и който сега в момента се разглежда? Чели ли сте го? Там тези неща просто ги няма. Искате ли да ви прочета какво пише там? Искате ли, или знаете все пак какво пише? Там пише: „гарантираният размер на влога в съответната валута”, и няма никакви срокове, няма никакви други неща.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Аз Ви прочетох какво пише в нашия законопроект.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И се занимавате с политиканстване тук, за да ви харесат студентите. Добре, хубаво, правете го, но поне го правете по някакъв малко по-разумен и обоснован начин. (Реплика от народния представител Минчо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не влизайте в реплики!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искате аргументи защо в левовата равностойност. Сега ще Ви кажа аргументи: защото Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите събира парите си в левове, защото българските граждани плащат данъците си в левове, защото бюджетът на Република България събира парите си също в левове и защото нито една държава не гарантира чужди валути, а гарантира и изплаща левови равностойности на тези валути. Ако не го знаете, го проверете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Овчаров, говорете на залата, ако обичате, не на Минчо Христов.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А гражданите в България освен това имат още една защита, защото България е във валутен борд и всичките тези валути са гарантирани в България, така че спекулациите на тази тема са напълно безсмислени.
Господин Мартин Димитров и господин Йорданов разказват как тук някой си щял да пише празни чекове, които правителството щяло да харчи наляво и надясно, че нямало да се признава за държавен дълг и т.н.
Господин Димитров, сериозни хора сме. Знаете, че чл. 8 от Закона за устройството на държавния бюджет въобще не говори за това. Това, което предлагаме, е защото тези плащания просто няма как да бъдат предвидени при правенето на бюджета в края на предидущата година. Затова става дума и Вие би трябвало да го знаете, а не тук да ми приказвате тези неща.
Второ, дали министерството или Народното събрание. Знаете много добре, че в Комисията по бюджет и финанси този въпрос го обсъждахме. Знаете много добре, че там обсъждахме варианта с последващо утвърждаване от Народното събрание, за да се запази оперативността при вземане на решението от Министерския съвет. Знаете много добре, че пак ще го обсъдим и никой от вносителите не гледа на този въпрос като някаква мантра.
Ако е необходимо, искаме, знаем, искаме да запазим авторитета на Народното събрание, но трябва да балансираме този авторитет и неговото запазване, функциите на парламентаризма с оперативността при вземането на тези решения. Затова възниква противоречието. Дайте ми предложение – готови сме на второ четене да обсъдим най-добрия вариант.
Що се отнася до § 4, за който толкова много се изприказва – аз, разбира се, не мога да заема позицията на господин Костов, който всичко знае, всичко може и се изказва като истината от последна инстанция. От тази гледна точка ще кажа: той наистина ли си мисли, че Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев са седнали така и са си написали едно законопроектче, без да попитаме Министерството на финансите, без да го съгласуваме с Българската народна банка?!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Знаем, че нищо не правите случайно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Наистина ли си мислите, че така просто сме седнали и сме си го написали, без да ги питаме? Нищо подобно! Ние тримата го внесохме по една елементарна причина – за да стане по-бързо и да мине по-оперативно, за да бъдат българските граждани гарантирани и спокойни за своите влогове. Така че те ще ви се сърдят за това, че ще гласувате “против”. Българските граждани, срещу гаранцията на чиито влогове вие ще гласувате, ще ви се сърдят на вас, а не на нас.
Ще кажа и още нещо. Този § 4 има една единствена цел. Става дума за доверие – не само на гражданите към банките, но и между самите банки, това доверие, което беше нарушено в цяла Европа, и което доведе до необходимостта централните банки и Европейската централна банка да наливат огромни ресурси за ликвидност в тези банки. За нищо друго не става дума. За нас са щастие мерките, които Българската народна банка взе онзи ден. Те вече дават резултат. Господин Костов, ако си бяхте направил труда да видите колко са паднали лихвите за последния ден, щяхте да видите, че те са паднали вече с 0,7, и то само с тези мерки. Така че този § 4 може въобще да не бъде необходимо да го гласуваме. Мерките ще се окажат ефективни.
Но ние не водим тази дискусия, а си размахваме пръста дълбокомислено и многознаещо, опитваме се да се плашим на база, че нямало кой да ги гарантира. Държавата ще ги гарантира тези неща. И вие много добре го знаете. Господин Симеонов ви го обясни – точно така, както германската държава ще ги гарантира.
Без да влизам в повече подробности мисля, че този законопроект е изключително важен. Той ще даде много важен сигнал. Между първо и второ четене сме готови, както винаги е било в Комисията по бюджет и финанси, да чуем всякакви мнения, включително и на хора, които могат да имат невинаги конструктивни позиции. Става дума за гарантиране преди всичко на влоговете на българските граждани. И аз не виждам причина, поради която тук трябва да политиканстваме на тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
За първа реплика има думата Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, Вие този път добре започнахте Вашето изказване. (Смях в блока на КБ и ДПС.)
Във втората част, господин Овчаров, стана объркване в логиката, която се опитахте да изложите. Основното объркване беше, както казахте – да няма популистки елементи. Тоест казвате: „Предлагаме мярка, която вероятно никога няма да бъде използвана”. Едновременно с това казвате: „Тя трябва много бързо да се използва, но не парламентът, а Министерският съвет да вземе това решение”. Между двете тези, господин Овчаров, има голямо разминаване, което аз бих нарекъл популизъм. Ако се приеме мярка, която печели единствено доверие, няма никакъв проблем парламентът да я гласува, но Вие казвате: „Не, тя няма да се използва, но все пак искаме правителството без знанието на парламента да може да взема подобни решения”. Не се ли сещате, че има голяма пукнатина и пропаст в подобни разсъждения?! Едното не пасва с другото. Не знам дали го виждате това, господин Овчаров, но ако не – ще се опитам на заседание на Комисията по бюджет и финанси да развия тази теза допълнително и да запълним тази празнина.
Уважаеми колеги, лошото на финансовите кризи е следното нещо. Когато има финансова криза, обикновено правителството идва в парламента и започва да иска неща, които демокрацията по принцип не допуска. Казват: „Колеги, дайте сега правителството да започне да получава права, които ги няма в нито една парламентарна демокрация”. Финансовите кризи по целия свят се използват за такива решения. Българското правителство е показало, че е особено настоятелно, когато става въпрос за подобни решения.
Господин Овчаров, много прагматично гледахме на този законопроект. Говоря за колегите от Съюза на демократичните сили. За увеличаването на минималните гарантирани депозити (макар и да знаем какви рискове, с морален риск и риск от това хората да не избират банките според тяхната стабилност, а според лихвата, която дават) - това ще го подкрепим. Защото това е политика в целия Европейски съюз. Много прагматично и точно гледаме на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, концентрирайте се, защото времето изтече. Формулирайте Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорейки за популизъм, имайте предвид, че нямате право да предлагате отнемане на правомощия от парламента. Не използвайте финансовата криза именно в такива решения, защото ние сме твърдо против тях. Иначе по отношение на другите мерки за финансовата криза, то по-важните от тях ги няма на този лист, за съжаление. Но всичко разумно ще бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата народния представител Минчо Христов.
РЕПЛИКИ: Независимите нямат време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прощавайте, господин Христов. Нямате време. Времето на независимите депутати е изчерпано.
За втора реплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, никой в тази зала, а и не само в тази зала не смята, че Вие сте написали нещо хей така. Вие нищо не правите хей така. Като се има предвид кои са подписали това предложение – Вие, господин Цонев и господин Велчев, то вие сте хора, за които всички знаем, че нищо не правите хей така. Вие имате операции, извършени във времето. Господин Велчев направи някои неща с дълга и финансови операции, които още има да плащаме. Проблемът е следният, и това е основният проблем, от който вие бягате. Не да се занимавате със студентите, с Минчо Христов и да водите дебати. Вие сте изключително мълчаливи. Това е ваша тактика в такива случаи – вкарвате нещо, което искате хей така да мине в залата, без шум. Ясно, затова ви притеснява, че от опозицията има много сериозна реакция срещу това, което предлагате. Това не е политически популизъм, а принципно поставяне на въпроса. Защото вие тук упорито разправяте (от правителството и от мнозинството), че в България няма криза, а изведнъж предлагате неща, които трябва да решат кризисен проблем. Има ли в България финансова криза? Предстои ли финансова криза или няма? Защо се възползвате от ситуацията, че има криза на световните пазари, че има криза в Европа, за да прокарвате решения, които искат да отнемат правото на парламента да контролира правителството, и то правителство, което е с европейски сертификат за корупция?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Хайде де!
ИВАН СОТИРОВ: Разбира се. Европа ви обяви, че сте корумпирани, а вие сега тук - ако може да мине, защото в България всичко минава – парламентът да даде картбланш на правителството да обезпечава рискови финансови операции. Това, което вие предлагате, освен всичко друго, ще насърчи и банките, след като държавата казва априори “Действайте рисково”. Това ще ги стимулира да работят по корупционни схеми и да източват пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, репликата ми е за това, че всеки от нас е далеч от мисълта да политизира. Всъщност Вие излизайки и казвайки, че правим политика от това, ме провокирахте да направя тази реплика. Ако исках да правя политика, аз щях да изляза и да кажа: “Преди една година ви предупредихме, че има криза, преди една година ви предупредихме, че има инфлация, преди една година ви предупредихме за всичко и сега вие, след като не ни слушахте, изпълнявайте това, което ние искаме”. Защото всъщност тезата за гарантиране е отдавна теза на опозицията. Ако исках да правя популизъм, бих подходил така. Но не е така! Проблемът е изключително сериозен. Аз не излизам да кажа: “Накарахме ли ви да внесете този закон?”, а излизам за изкажа притесненията си от трудността на решението. Защото има външни параметри, които не зависят от това мнозинство. Аз споменах един – дохода. Другият външен параметър, който аз не приемам, е европейската директива това да стане по този начин. Аз казах това и в Брюксел миналата седмица. Това трябваше да бъде на основание на конкретни параметри при много по-голяма свобода за всяка държава да реши проблема си.
След тази дискусия си мисля за възможността да вкараме в някакви параметри това решение, тоест в някакви граници – дотолкова да се взема от администрацията, а оттам нататък да се търси парламентарно одобрение. Всичко това може да стане със сериозна работа и само на базата на много конкретни данни, и то при зачитане най-вече на позицията на БНБ. За това апелирам. Нямам данни, не съм член на тази комисия, но отново апелирам: между първо и второ четене да подходим не политически, а да подходим от позицията на БНБ, ако щете - и с позицията на търговските банки, но с много повече информация и възможности – да направим анализ какъв ресурс ни трябва, какво ни предстои в бъдеще и какво гарантираме в момента. Това е моят апел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Овчаров, имате думата за дуплика.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз нямам да добавя кой знае какво към това, което казах, но искам да благодаря и на господин Софиянски, и на господин Димитров за конструктивното отношение към проблема. Господин Сотиров си приказва човекът това, което си знае, него просто няма какво да го коментирам.
ИВАН СОТИРОВ (ДСБ, от място): Това, което всички знаят, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Но ми се ще наистина този дух да бъде и в Бюджетната комисия, за да направим наистина един разумен законопроект, който да решава проблеми, а да не създава проблеми. Защото понякога многото говорене вместо да решава проблеми, то ги създава. Обикновено от тази трибуна някои хора говорят само, за да създават проблеми на нашата държава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председателю, правя възражение по начина на водене, защото оставихте господин Овчаров да се произнася по отношение на изказвания на други народни представители, включително съвносители, не когато му е времето, тоест когато трябва да им направи реплика и те да отговорят, а когато той...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Той направи реплика сега, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: От каква позиция? Той последната инстанция действително ли е, та трябва да става и да казва от трибуната: “ти така, ти така, ти така”, при положение, че няма нито една собствена идея в главата? Аз разбирам да имаш идеи, да излезеш и да говориш...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля да не се обиждаме!
ИВАН КОСТОВ: Моля Ви, точно така е.
Защото само човек, който няма собствени идеи, говори за идеите на другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, той направи реплика.
ИВАН КОСТОВ: Вие не можете да превръщате посредствени хора действително в раздаващи, така да се каже, истината от трибуната на Народното събрание. Не можете да правите това нещо!
Процедурата е проста: изказва се народен представител. Ако имаш нещо да му казваш, ставаш и му го казваш, а не след това започваш да философстваш със задна дата и да се правиш на умен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, злоупотребихте с правото Ви на процедура.
Има думата за изказване народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз, за разлика от другите мои колеги, нямах никакво съмнение какъв ще бъде дебатът в залата и не смятам, че трябва да сме изненадани от този дебат, тъй като предварително моето мнение по... (Реплика от народния представител Иван Сотиров.)
Ако искаш да ти отговоря, навън ще ти отговоря. Тук не е възпитано.
Предварително смятах и съм го изразил публично, че дебатът по влиянието на световната финансова криза върху България и в България, върху българската икономика и върху българската банкова система е неактуален от гледна точка на влиянието върху банковата система. По тази причина възразих много остро на твърде непочтените опити на част от опозицията, особено на тази част, която има много висока професионална квалификация и която всички ние оценяваме високо. Защото точно тази част от един месец говори за точно този дебат и за точно такива мерки в областта на банковата система – влоговете на гражданите, след като прекрасно може да чете ежемесечните отчети на БНБ, в които всичко е ясно, както един лекар може да чете по кръвната картина и да прави диагноза.
Ясно е, че няма опасност, няма ликвидна криза, няма никакви опасности за влоговете на гражданите. Ясно беше и е ясно, че българската банкова система се намира във великолепно финансово здраве, във великолепно ликвидно състояние, че гаранциите в българската финансова система позволяват да кажем, че тя нито в краткосрочен, нито в средносрочен план не може да бъде застрашена освен при наличие на паника. Срещу това не е защитена нито една финансова система.
По тази причина смятах и смятам, че дебатът за влиянието на световната финансова криза върху България трябва да бъде съсредоточен върху влиянието, което той ще има върху икономиката, защото там ще има влияние. То може да бъде малко, може да бъде голямо, но може да бъде и много голямо. Защото там можем да направим нещо полезно, без да се занимаваме с глупости и да плашим хората.
Но тъй като дневният ред и дебатът в едно общество се слагат не само от здравомислещите, но и от опозицията, се наложи да отговорим на този дебат, да отговорим на въпросите. Имаше такива вопли: нищо не правите, не се занимавате, да дойде министър-председателят, да дойде Папата да каже какво ще правим с влоговете на гражданите. И това го казваха хора, които, пак казвам, прекрасно могат да четат отчетите на БНБ, публичните отчети, в които е пределно ясно, че левът е гарантиран на 180%. Пределно ясно е колко са влоговете, че няма никаква тенденция към паника или към теглене. Няма нито външен, нито вътрешен фактор, който да се отрази върху финансовата система, в частност върху банковата система при наличие на 11 милиарда фискален резерв, при наличие на 15 млрд. евро валутен резерв, при наличие на толкова много буфери в цялата система.
Казвам всичко това, за да обърна внимание върху това, че всички тези мерки, които предложихме с колегите с нашия подпис, както каза колегата Овчаров, разбира се, са мерките, които предлагат Финансовото министерство и БНБ вследствие на вашия дебат, за да отговорят, че онова, което се прави, трябваше да го направят публично. Тук не говорим за гарантиране на междубанковия пазар, тук не говорим за минималните задължителни резерви, за които въобще не е нужно БНБ да идва тук да пита. Междупрочем БНБ го прави с други инструменти.
Да ви кажа примерно един от тях – като изключва от обхвата на това, което трябва да бъде провизирано, цели сегменти, и така намалява резервите. Но това са техники, които пред кого да дискутира? Кого да убеждава, какво да прави? Това е отговорност на БНБ и тя го прави ежеминутно и ежечасно и резултатите са налице. Или трябваше да станем пред обществото и всеки ден да говорим как по три часа в понеделник, сряда и петък се събираме в БНБ и следим ситуацията и реагираме на всяка реакция на пазарите и на решенията на правителствата от Европейския съюз и задокеанските – на Щатите. Нужно ли беше?
Сега вие го поискахте, получихте го. Поискахте го с ясното съзнание, като го получите да го оспорите и да направите от това политически дебат. О`кей, това е ваше право. Само че искам да ви кажа, че това е опасна игра. Да знаете, това е опасна игра! Когато се води дебат за финансовото състояние, за гаранциите подсъзнателно реакцията на хората е: щом се води дебат значи има опасност. Щом тези гаранции не са добри, значи нищо не ни е гарантирано.
Твърдя, продължавам да твърдя и ще твърдя, че дебат за гарантиране на влоговете, за гарантиране на спестяванията на гражданите, за гарантиране на сигурността на банковата система, за сигурността на финансовата система, за сигурността на бюджета е абсолютно излишен и непродуктивен към днешния ден. Истинският дебат, уважаеми колеги, там може и да търпим критика, която, ако успеете, както се казва, да напипате същността на проблема, ще успеете да извлечете политически дивиденти. Аз няма да ви го подсказвам. Истинският дебат е какво прави мнозинството, какво ще направи с новия бюджет, за да омекоти рисковете пред реалния сектор и пред българската икономика. А всичко това тук, ако не беше опасно, щеше да бъде много смешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
При това положение, уважаеми колеги, не ми остава нищо друго освен да обявя за прекратена дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много ви моля, колеги, имаме още 19 мин. до края на пленарния ден.
След съгласуване на ръководствата на парламентарни групи сега трябва да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Съгласно установената процедура трябва да информирам пленарната зала, че са внесени три проекта.
Давам думата на председателя на Комисията по гражданско общество и медии да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Иво Атанасов.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Процедура!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че този въпрос е изключително сериозен и така или иначе тази точка беше включена в дневния ред допълнително. Не смятам, че е коректно 15 мин. преди края на пленарното заседание, да се разглежда такъв важен въпрос – много колеги отсъстват.
Пледирам тази дискусия и тази точка да бъдат отложени за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следващото пленарно заседание – това е утре в петък.
ИВАН СОТИРОВ: Да, да остане за петък. Просто не е редно сега за 15 мин. да го започваме. Въпросът е сериозен, от обществен интерес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Вашето процедурно предложение.
Господин Софиянски, Вашето предложение в същия дух ли беше?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Абсолютно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Драганова, за обратно процедурно предложение.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Обратната ми процедура е свързана с това, господин Сотиров, че в момента, когато гласувахме, ние имахме абсолютно пълно мнозинство. Не мисля, че залата е празна, както Вие се изразявате, и можем да представим нашите предложения, както и тезата на комисията. Това, че отсъства вашата парламентарна група, е Ваш проблем.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Къде е вашата група? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, ще се опитам да внеса малко яснота, доколкото мога, и ако ми позволите, разбира се. Знаете много добре, че тази точка, а и всички сме убедени, че трябва да бъде обсъдена възможно най-скоро в пленарната зала. Тук спор няма, надявам се. Тъй като днес за съжаление или за радост, бих казал, от нашия дневен ред бяха отнети доста минути, във връзка с ратификацията на договорите за приемане на Хърватия и Албания за пълноправни членки на НАТО.
Уважаеми колеги, ако ние отложим обсъждането за утре, това означава, че гласуването най-рано може да стане другия четвъртък, дори не в сряда. В сряда ние не гласуваме, колеги, само обсъждаме законопроектите на първо или второ четене. Знаете, че проблемът със Съвета за електронни медии не търпи отлагане.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): В залата има 30 човека!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много ви моля, няма нужда да се надвикваме.
Именно с оглед на всичко това, предлагам да започнем и ако до 14,00 ч. не успеем да приключим разискванията, ще ги продължим утре, уважаеми колеги. Просто за това става дума.
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, най-отговорно искам да кажа, че общо решение за влизане на тази точка в дневния ред на Председателския съвет няма. Няма! Тази позиция, господин председател, заедно бяхме с Вас на Председателски съвет – не сме взели решение да вкарваме тази точка. За нас беше изненада.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Господин Илчев го предложи.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Второто, което искам да подчертая, защото ние в сряда нямахме нито решение на комисията, нито нищо. Просто ни се каза в сряда сутрин – „бързайте”. Звучи неправдоподобно това бързо решение на полупразна зала, при положение, че вие отлагахте този проблем да не казвам повече от година, но поне 6-7 месеца Съвета за електронни медии работи с изтекъл мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кои ние, господин Софиянски?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Мнозинството, защото се предлагаше на комисия, комисията не събираше кворум и т.н.
Аз поддържам предложението за отлагане, но не само го поддържам, но ме поставяте в неудобното положение да направя нещо за пръв път в парламентарната си практика – да поискам поименна проверка. В това положение ме поставяте, ако държите да наложите това решение. Размислете, колеги, ще правим ли поименна проверка. Правя формално предложение за поименна проверка, за да видим дали имаме кворум.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): В 13,50 ч. по правилник не може да се прави поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент.
Почивка не може да се иска един час след започване на пленарното заседание и един час преди приключването му. Ще направя проверка за това дали имате право да поискате поименна проверка един час преди приключване на пленарния ден.
Доколкото си спомням от дългогодишната си практика, понеже правихме много промени на правилника, когато се поиска поименна проверка, веднага се пристъпва към нея. Моля, изчакайте да проверя. (Шум и реплики.)
Колеги, виждате, че не можем да имаме гласуване, сами виждате какъв ще бъде резултатът.
„Чл. 39. (3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.”
Ние не сме пред гласуване, а сме пред дискусия. (Реплика от народния представител Веселин Методиев.)
Моля Ви, господин Методиев!
Подлагам на гласуване направеното...
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Как ще гласуваме? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата има господин Иво Атанасов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Ама нали сме преди гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не сме пред гласуване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Ама Вие това казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Лапсус, лапсус.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Няма лапсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Работим перфектно по правилника.
Заповядайте на трибуната, господин Атанасов.


ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„На свое заседание, проведено на 22 октомври 2008 г., Комисията по гражданско общество и медии разгледа постъпилите в деловодството на Народното събрание и разпределени от председателя на Народното събрание проекти за решения за избор на членове на Съвета за електронните медии.”
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): В каква процедура сме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В каква процедура сме, госпожо Михайлова?
(Народните представители Екатерина Михайлова, Стефан Софиянски и Иван Сотиров встрани от микрофоните разговарят с председателя Юнал Лютфи.)
Не сме на т. 7, а сме на проекти за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии.
(Народният представител Екатерина Михайлова разговаря с председателя Юнал Лютфи встрани от микрофоните.)
Председателят Георги Пирински има право да промени реда. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) избира с решение членовете на СЕМ от своята квота. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗРТ съставът на регулаторния орган се обновява през две години от всяка квота. По силата на § 51, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗРТ, при настоящата ротация съставът на СЕМ се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание. До 22 октомври 2008 г. в деловодството на Народното събрание бяха внесени три кандидатури за член на СЕМ от квотата на Народното събрание:
1. Проект за решение за избор на г-жа Мария Георгиева Стефанова за член на Съвета за електронни медии, внесен от Весела Драганова и група народни представители.
2. Проект за решение за избор на г-жа Велина Димова Тодорова за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
3. Проект за решение за избор на г-жа Анна Вълчева Хаджиева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева-Колева и Даринка Станчева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина, колеги! (Ръкопляскания и тропане по банките от ОДС, ДСБ и БНС.)
Колеги, няма атмосфера за нормално протичане на пленарното заседание. (Шум и реплики от залата.) Много ви моля!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: „Съгласно чл. 23, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии разгледа всички постъпили и разпределени проекти за решения.
На заседанието на комисията беше прието да се проведе гласуване според реда на постъпване на номинациите в деловодството на Народното събрание. Беше взето решение да се гласува отделно всеки проект за решение, като всеки член на комисията има право да гласува „за” само за две кандидатури.
Вносителите на проектите за решения представиха номинираните лица. Кандидатите за членове на СЕМ имаха възможност да изложат своите виждания за бъдещата си работа в регулаторния орган.
Комисията по гражданско общество и медии внася за разглеждане в пленарната зала всички проекти за решения, като:
С 9 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” подкрепя Проект за решение за избор на член на Съвета за електронни медии, № 854-02-3, внесен от Весела Драганова-Илиева и народни представители на 18.01.2008 г., отнасящ се до Мария Стефанова.
С 2 гласа „за”, без „против” и 10 „въздържали се” не подкрепя проект за решение № 854-02-24, внесен от народните представители Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов на 12.02.2008 г., отнасящ се до Велина Димова.
С 10 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” подкрепя проект за решение № 854-02-39, внесен от народните представители Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева-Колева, Даринка Станчева на 27.02.2008 г., отнасящ се до Анна Хаджиева.” Благодаря за вниманието.
Номинираните кандидати са тук. Ако някой има въпроси към тях, могат да влязат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което се случва в края на днешното заседание, не прави чест на българския парламент. Това, което и Вие направихте, аз разбирам защо го правите – Вие сте представител на мнозинството, казали са Ви, че трябва тази точка да мине по някакъв начин, ей така накрая, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тя не може да мине, госпожо Михайлова. Знаете много добре, че не може да мине.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ... да си прокарате каквото поискате, но това не прави чест на българския парламент.
Поискано беше отлагане на точката, което означава, че трябва да бъде подложено на гласуване. Отказахте да го подложите на гласуване, защото беше поискана проверка на кворума. Всъщност Вие правилно казахте първо „подлагам на гласуване”, а след това казахте: ама чакайте, какво направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не съм казал такова нещо.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, недостойно е това, което се прави. С процедурни хватки не се управлява държава, не се прави политика, правят се шмекерлъци – да си пробутате един или друг ваш човек в края на мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Михайлова, конкретно какво предлагате?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, говоря от името на парламентарна група, много Ви моля да не ми казвате какво да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава трябва да говорите по друга тема, а не по темата, която се обсъжда.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По друга тема, по процедурата, господин председател, как се води едно заседание от водещия българския парламент и не ме ограничавайте какво ще говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да спазваме правилника!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото това, което правите, е нарушаване на правилника и наистина не прави чест на българския парламент. Както виждате, аз не говоря по същество за това кой ще бъде избран в Съвета за електронни медии. Не говоря за това, не обсъждам предложенията, не обсъждам кой какво е предложил и качествата на тези хора, така че не съм по точката от дневния ред. Мога да говоря от името на Парламентарната група на Демократи за силна България. Искам да отбележа, че бях помолена да говоря от името на нашата група, изразявайки позицията и на още парламентарни групи, които се възмутиха от това, което се прави като водене на заседанието, с опит през диктата на процедури, които не се спазват, и правила, които не се спазват, да се налагат политически решения.
Пак ще кажа, понеже сте в края на мандата, всяка една от политическите сили на мнозинството иска да си пробута свой човек на възможно повече позиции, както го правите и със СЕМ, както го правите и с този орган, който ще наблюдава СРС-та, тоест кого подслушват, кого не подслушват. Това е ясно с просто око.
Единственото, което можете да направите, господин председател, в оставащите няколко секунди до края на това заседание, е да прекратите този позор, който прави управляващото мнозинство в края на заседанието, на тъмно, ако може без участието на медиите да бъде наблюдавана цялата тази машинация, която в момента ни се предлага. Единственото достойно нещо е да се закрие заседанието в оставащите, пак ще кажа, секунди до края на заседанието.
Това, което ни предложихте като аргумент, че било спешно, че било важно днес да стане, но ако беше спешно, ако беше важно, нямаше управляващото мнозинство да размотава този въпрос повече от половин година. Не се сърдете на никого, че не сте решили този проблем. Проблемите със СЕМ са много. Проблемите на СЕМ са, че хората, които бяха предложени от президента, са бивши ченгета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Говорим пак по същество.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Беше махнато едно ченге, а друго ченге беше останало. Това са проблемите на СЕМ, това са нещата, за които трябва да се говори. Понеже Вие не искате за това да се говори, затова искате да го направите в последните секунди на заседанието.
Господин председател, от името на Парламентарната група на Демократи за силна България възразяваме много остро за начина, по който се ръководи днес заседанието, по начина, по който нещата се случват. Това е нетърпимо безобразие и поругава всички принципи на парламентаризма в България.
За мен беше чест днес да чуя изказванията на председателите на албанския и хърватския парламенти, които казаха, че едно от най-важните неща е парламентарната демокрация, това е отстояването на свободите на гражданите на държавите, които представляват. Те показаха и казаха, че комунизмът е лошо нещо, че лошо нещо е бившите ченгета да управляват една държава.
Имам, господин председател, още две минути, което ще е след 14.00 ч., така че много Ви моля да не ме прекъсвате.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И аз искам думата от името на парламентарна група.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма как да вземете думата, защото времето ще изтече и ако го направите, ще бъде допълнително нарушаване на правилата.
Ако искаме да сме европейска държава, европейска държава означава да се спазват правилата и закона. Ние, неспазвайки в парламента правилата и закона, даваме най-лошия пример на българските граждани, най-лошия пример и няма защо да се сърдим, че след това българските граждани не спазват законите и правилата.
Чухме днес държави, които още не са членове на НАТО, че казват, че спазват законите. Законите се спазват, когато се дават правила от тези, които са в най-висшите институции в българската държава.
Уважаеми господин председателстващ днешното заседание, 14,00 ч. мина и единственото, което можете да направите, е да ударите камбаната на българския парламент и да закриете този позор. (Шум и реплики от мнозинството.)
Така че, моля Ви, направете го. Това поне ще бъде в рамките на закона. Четиринадесет часа даже мина и трябва да ми отнемете думата. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така, но аз Ви изчаках и мина 14,00 ч. Погледнете, 14,00 ч. мина.
Сега ще дам думата на господин Йордан Цонев от името на парламентарна група.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защо да не мога?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Часът е 14,01 ч., закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:

Георги Пирински


Заместник-председатели:


Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:

Нина Чилова

Мирослав Мурджов