Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, в петък беше гласуван дневният ред за днешното извънредно заседание, само ще ви го припомня:
1. Второ четене на Законопроекта за енергийната ефективност – продължение.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители; Минчо Спасов и група народни представители; Министерски съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да направя и едно съобщение.
Днес, 28 октомври 2008 г., е постъпил и раздаден на народните представители общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, приет на първо четене на 15 октомври 2008 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока за писмените предложения за второ четене. Както ви е известно, срокът е седмичен.
Започваме с първа точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – продължение.
Бяха докладвани текстовете до чл. 42 включително, Глава четвърта, и разискванията приключиха.
Моля председателя на комисията да докладва Глава пета.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги!
“Глава пета – Финансови инструменти за повишаване на енергийната ефективност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава пета: “Финансови механизми за повишаване на енергийната ефективност и удостоверения за енергийни спестявания”.
Комисията предлага да се създаде нов Раздел І с чл. 40а, който става чл. 43 – „Видове финансови механизми”.
„Чл. 43. За повишаване на енергийната ефективност могат да се прилагат следните финансови механизми:
1. доброволни споразумения;
2. договори с гарантиран резултат;
3. финансиране от Фонд “Енергийна ефективност”.”
“Раздел І – Доброволни споразумения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І, който става Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 44.
По чл. 42 има предложение на народния представител Златко Златев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 45:
“Чл. 45. Доброволните споразумения могат да се сключват между изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност и:
1. собствениците на сгради по чл. 19, ал. 1, с изключение на сградите – държавна и/или общинска собственост;
2. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2;
3. търговците с енергия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 46.
По чл. 44 има предложение на народния представител Златко Златев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Раздел ІІ – Договори с гарантиран резултат.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, който става Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 45, който става чл. 48:
“Чл. 48. (1) Договорите с гарантиран резултат имат за цел изпълнението на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, водещи до енергийни спестявания при крайните потребители на енергия, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.
(2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайни потребители на енергия, а изпълнителите – дружества за предоставяне на енергийни услуги. Изпълнителите са физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат (ЕСКО услуги).
(3) Изпълнителите по ал. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 23 и 34, когато изпълняват дейности по чл. 16, 17 и чл. 33, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 46, който става чл. 49:
“Чл. 49. (1) Услугите по договори с гарантиран резултат се изпълняват при гарантирана икономия на енергия за сградата или промишлената система, за която се реализира услугата.
(2) Услугите по договори с гарантиран резултат се извършват въз основа на писмени договори, които съдържат:
1. нормализираното енергопотребление;
2. гарантираните икономии на енергия и реда за установяването им;
3. начина на финансиране;
4. начина на изплащане на възнаграждението;
5. други клаузи.
(3) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 осигуряват извършването на услугата изцяло или частично със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.
(4) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.
(5) За сгради – държавна и/или общинска собственост по чл. 19, които са обект на договор по чл. 48, ал. 1, ЕСКО услугите включват всички дейности и мерки, гарантиращи сертифицирането на тези сгради.
(6) За сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради.
(7) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 6 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че ал. 2 на чл. 49 в този вид – с т. 5 „други клаузи”, не е перфектна. Предлагам следното редакционно изменение:
„(2) Услугите по договори с гарантиран резултат се извършват въз основа на писмени договори, които задължително съдържат:...” и се изброяват първите четири точки. Целта на ал. 2 е ясно да разпише, че такива договори трябва да съдържат нормализираното електропотребление, гарантираните икономии, начините за финансиране и начините на изплащане на възнаграждението. Това, че те трябва задължително да присъстват в договора, става ясно по този начин. А това, че има други клаузи, очевидно е доста безсмислено, за да фигурира като т. 5. Няма съмнение, че двете страни по договора могат да си включат и клаузи, които са извън задължителните четири формулирани изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, значи предлагате т. 5 да отпадне, така ли?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, т. 5 да отпадне, а в шапката на ал. 2 след израза „писмени договори, които” да се вмъкне думата „задължително” и изразът да стане: „които задължително съдържат”. По-нататък следват първите четири точки, а т. 5 да отпадне.
Погледнах Допълнителните разпоредби. Имам впечатлението, че дефиниция за „ЕСКО услуга” не е дадена. Ако греша, предполагам, че ще бъда опроверган, но ако не греша, считам, че докато стигнем до Допълнителните разпоредби, трябва ясно да се разпише кое е „ЕСКО услуга”. Има дефиниция за „Изпълнител на ЕСКО услуги”, но трябва да се даде дефиниция на самата „ЕСКО услуга”. Това е нормативната практика. Дайте дефиниция на „ЕСКО услуга”, а след това е ясно, че изпълнителят за ЕСКО услугата е човек, който изпълнява самата ЕСКО услуга.
Това са моите две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах първото Ви предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Второто ми предложение е относно Допълнителните разпоредби, където се дава легална дефиниция на правния инструментариум, използван в закона. Задължително трябва да се даде дефиниция за „ЕСКО услуга”. Това не е в чл. 49, но използвам случая, че в чл. 49 се говори за ЕСКО услуги. Обръщам внимание, че докато стигнем до Допълнителните разпоредби, това нещо трябва да се направи като легална дефиниция.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Това го има в Закона за енергетиката.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Който ползва Закона за енергийната ефективност, трябва ли да обръща и друг закон?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато отидем до Допълнителните разпоредби, тогава ще разгледаме въпроса. А сега, моля, дайте по текста.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, моля да регистрирате вземането на думата като изказване.
Относно предложението, което Иван Иванов прави за „ЕСКО услуга” – това го има в Допълнителните разпоредби в Закона за енергетиката. Който се интересува, може да отвори Закона за енергетиката и да го прочете. Тъй като тук за пръв път е въведен изразът „изпълнител на ЕСКО услугите”, вече има такова определение.
По първото Ви предложение, господин Иванов, ако допълним израза „които съдържат” с думата „задължително” и изразът стане „които задължително съдържат”, то презумпцията на израза „които съдържат” е задължителност на всички тези точки, които са описани. Този паразит „задължително”, ако много държите, можем да го включим, но по никакъв начин не може да отпадне т. 5, защото не можем да не дадем възможност на договарящите се страни ако имат желание, да допълнят и други изисквания помежду си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спор между вас по същество няма. Въпросът е юридически да бъде прецизно направено. Значи четирите клаузи са задължителни, плюс „други клаузи”, ако страните решат да правят това.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че господин Иванов ще си оттегли това предложение и текстът ще остане така, както е записан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Раздел ІІІ – Удостоверения за енергийни спестявания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, който става Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 51.
По чл. 49 има предложение на господин Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението му, което гласи: „В чл. 49 ал. 1 накрая се добавя „в резултат на извършените обследвания.”.
Предложението на господин Рамадан Аталай е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте по този текст.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което правя по ал. 1 на чл. 49, не противоречи на текста на чл. 49, но за мен дава яснота кога трябва да се извърши това доказване на постигнатите енергийни спестявания. Член 49, ал. 1 гласи: „Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 21, ал. 1 и чл. 32, ал. 1.” Целта е, за да може да се продължи с други процедури, които вероятно интересуват страната по договора, след завършване на договора, непосредствено в резултат на извършените обследвания да се направи това доказване. Това е същността на моето предложение. До голяма степен то тангира с предложението на господин Рамадан Аталай, което е оттеглено. Аз правя предложението, че след като се направи обследването, това трябва да се докаже в резултат на извършените обследвания, тоест внасям уточнение към текста на ал. 1 на чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 50 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този член? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Раздел ІV – Фонд „Енергийна ефективност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV, който става Раздел V.
По чл. 51 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следния текст за този член, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Фонд „Енергийна ефективност” финансира изпълнението на дейностите и мерките по повишаване на енергийната ефективност, с изключение на финансираните от държавния бюджет.
(2) Фонд „Енергийна ефективност”, наричан по-нататък „фонда”, е юридическо лице със седалище София.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 55.
Комисията подкрепя текста на чл. 53, който става чл. 56:
„Чл. 56. В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:
1. прозрачност при управлението на средствата;
2. равнопоставеност на всички кандидатстващи за финансиране от фонда;
3. партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и с юридическите лица с нестопанска цел за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 56 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 56, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3 – „представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. Точки 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 56, който става чл. 59:
„Чл. 59. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, състоящ се от 7 членове, както следва:
1. представител на Министерството на икономиката и енергетиката, определен от министъра на икономиката и енергетиката;
2. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;
3. изпълнителния директор на Агенцията за енергийна ефективност;
4. четирима представители на физически лица и/или на юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с необходимия професионален опит.
(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.
(3) Председателят на управителния съвет се избира измежду членовете на управителния съвет за срок една година.
(4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичане на мандата.
(5) Представителите по ал. 1, т. 4 се избират от събранието на физическите лица и/или на юридическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридическите лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(6) Събранието по ал. 5 се свиква на всеки две години и в него участва министърът на икономиката и енергетиката или упълномощено от него лице. Събранието приема правилата по чл. 60, ал. 2, т. 1.
(7) На събранието по ал. 5 могат да участват и да предлагат за избор членове на управителния съвет сдружения на общини, търговски и стопански камари, асоциации на търговски банки, както и други заинтересовани лица.
(8) Член на управителния съвет не може да бъде физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;
3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията, с изключение на лицата по ал. 1, т. 1- 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 60, и предлага следната редакция:
„Чл. 60. (1) Управителният съвет управлява цялостната дейност на фонда.
(2) Управителният съвет:
1. изготвя и предлага за приемане от събранието по чл. 59, ал. 5 правила за организацията на работата и дейността на фонда;
2. одобрява политиката за финансиране и гарантиране на фонда;
3. приема стратегия за дейността на фонда;
4. приема критериите за оценка и подбор на проекти по енергийна ефективност, кандидатстващи за финансиране от фонда;
5. одобрява финансирането на проекти за енергийна ефективност;
6. одобрява договорите, свързани с гаранционната дейност на фонда;
7. приема годишния отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда;
8. одобрява приходния и разходния бюджет и годишния доклад за дейността на фонда, подготвен от изпълнителния директор;
9. избира и освобождава изпълнителния директор;
10. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;
11. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;
12. приема и други мерки, преценени като необходими за постигане целите на фонда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 61.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 62, и предлага следната редакция:
„Чл. 62. (1) Договорът с изпълнителния директор се прекратява предсрочно при:
1. по взаимно съгласие;
2. по негово искане с предизвестие не по-малко от три месеца;
3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;
4. системно неизпълнение на задълженията му;
5. увреждане интересите на фонда;
6. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
7. смърт.
(2) Установяването на обстоятелствата по ал. 1 и прекратяването на мандата се извършват с решение на управителния съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Глава шеста – Контрол по енергийна ефективност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 63, и предлага следната редакция:
„Чл. 63. Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:
1. крайните потребители на енергия в случаите, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или други нормативни актове е задължително;
2. лицата по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1;
3. лицата по чл. 8, ал. 1 при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания.;
4. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 20, ал. 1.”
По чл. 61 има направено предложение от народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 64, и предлага следната редакция:
„Чл. 64. В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:
1. извършва проверки чрез упълномощени от него служители;
2. извършва контролни обследвания по системен или случаен подбор на проверяваните сгради и/или промишлени системи чрез упълномощени от него служители;
3. налага административни наказания, предвидени с този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 65.
По чл. 63 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете до чл. 70 по новата номерация. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма „Административнонаказателни разпоредби”.
По чл. 68 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 68, който става чл. 71:
„Чл. 71. Възложител на сграда, който не изпълни задължението си по чл. 20, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер 5000 до 50 000 лв.”
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие оттегляте ли предложението си?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Не, не го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава го докладвайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов предлагат да се създаде нов чл. 68а:
„Чл. 68а. Който не изпълни задължително предписание по чл. 36, ал. 4 сметките на крайните потребители и информацията за потребената енергия да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление за съответния период, се наказва с глоба от 8000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. за всеки конкретен случай.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя едно уточнение, защото в комисията в чл. 36, ал. 4 направихме корекция, която не е отразена в доклада: вместо „със сметките” се прие „с фактурите”, а ние написахме „във фактурите”. Така че молбата ми е това да бъде записано в протокола и да се има предвид утре при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте направили предложение, но то не е гласувано.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Пак казвам, текстът не е „и сметките на крайните потребители”, а е „във факторите на крайните потребители”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате вместо „сметките” да стане „във фактурите”.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да, това го направихме в комисията.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Прегласувахме този текст и той отпадна.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: И понеже той е отпаднал, затова все пак го давам, за да се има предвид тази редакция, когато ще се гласува.
Сега да се върна на този текст. Той е свързан със санкция, когато във фактурите не е отразена информация за реално потребената енергия от крайните потребители. Това е нещо, което касае всички нас. Затова, че гледаме повърхностно на този въпрос, има опасност да се докарат сериозни санкции от Европейската комисия. Някой ще трябва да носи отговорността и най-вече ще падне върху нас – върху тези, които не подкрепят този текст. Защото той е продължение на ал. 3 и това, което ние правим като принципно предложение. Защото писмото, което тук няколко пъти се цитира, но се цитира като „дявола евангелието”. В самото писмо, ако се прочетеше целият текст, щеше да се прочете, че там реално потребеното количество енергия трябва да бъде отразено.
Няма да се връщам повече на него, но опасността от санкции за нашата страна по няколко милиона евро на месец са изключително сериозни. Това не е само наше мнение. За първи път всички потребителски организации в България, включително и организацията на Павел Кърлев, са единодушни по това мнение, че този текст трябва да съществува.
Аз мисля, че от инат не трябва да гласуваме „против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове – наименованието на Глава седма, чл. 71 и предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов?
Господин Аталай, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което господин Анастасов каза, е изказване за чл. 38. Тяхното предложение беше отхвърлено от комисията при повторното гласуване, защото в момента в този закон става въпрос за проследяемост на разходите за енергия и постигнати нива на енергийни спестявания. Не става въпрос за отчитане на енергията, която получаваме от електроразпределителните предприятия. Тук става въпрос за онази информация, която трябва да получаваме, след като са извършени съответните мероприятия за енергоспестяване.
Затова в ал. 3 е записано: „За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийните услуги, лицата по чл. 39, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните потребители информация за:…”
Господин Анастасов, не става въпрос нито за санкция от Евросъюза, недейте да заблуждавате колегите, нито за онази директива, за която Вие говорите, защото тук не третираме тази тема. Вярвам, че господин Иван Иванов ще ме подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да взема думата по текста, който предлага комисията. Това е новият чл. 71, който е модифициран член по вносител 68.
Искам да поясня пред колегите, че промените, които са направени в чл. 71, реално намаляват глобите 10%. Защо?
Чл. 68 по вносител: „Възложител на сграда, който не изпълни задължението по чл. 20, ал. 1, се наказва с глоба в размер 10 хил. лв. или с имуществена санкция в размер 50 хил. лв.”
Текстът, който предлага комисията, променя размера на санкцията: в първия случай – от 1000 до 10 000 лв., във втория случай – от 5000 до 50 000 лв.
Като знам как се налагат глобите в страната и когато те са в такива широки граници, има десеткратна разлика. От 1000 до 10 000 лв. не е разлика два пъти, три пъти, а това е разлика десет пъти. Създава се възможност тези глоби да станат символично малки.
Помислете, господин председателю, че възложителят на сградата е всъщност собственикът на един от огромните хотели по българското Черноморие, в Банско и на други места. Какво е за него една глоба от 1000 лв., респективно имуществена санкция от 5000 лв.? Това е нищо, абсолютно нищо.
Затова моето предложение, разбирайки неудобството, че това го правя на второ четене в пленарната зала, нека поне размерът да бъде от 5000 до 10 000 и от 25 000 до 50 000 лв. Да се знае, че има една долна граница, под която налаганата глоба не може да бъде оспорена и намалена още повече. Нека да отчитаме, че се касае за един широк спектър от сгради. Съгласен съм, че по принцип не трябва налаганите санкции да бъдат строго фиксирани, защото има различни обстоятелства. Има сгради с много по-голям или по-малък капацитет, но да не бъдат на такива ниски нива.
И така, господин председателю, в резюме: по този член предлагаме размер от 5000 до 10 000 и от 25 000 до 50 000 лв.
Следващото – тук ще се спра съвсем малко, защото господин Аталай беше изчерпателен, и предложението на моите колеги Иглика Иванова и Георги Анастасов. Мисля, че бяхме изчерпателни в комисията, че това, което те искат, не се постига тук, в тази глава и в този закон. Те искат неща, които трябва да бъдат отнесени към Закона за енергетиката. Искат неща, които трябва да касаят сметките на крайните потребители в общия случай на доставяне на енергия, има се предвид основно електроенергия за тях и техните сметки. Тук се касае за един малък сегмент, който всъщност обхваща само рамката на Закона за енергийната ефективност, касае се за енергийни услуги. Това са услуги, които задължително съчетават в себе си доставка на енергия с провеждане на енергоспестяващи дейности или, както се казваше, мероприятия. Това не е туй, за което те реално искат да пледират. Ако искаха да направят това, което афишират тук, трябваше в Преходните и заключителни разпоредби да направят отправка към Закона за енергетиката на подходящото място в закона.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Което също не може да бъде.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това вече отделно можехме да го разискваме. Тук е неподходящо и считам, че не може да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Искам да внеса само едно уточнение. Тъй като беше визиран чл. 36 на закона преди малко от колегите, искам да ви прочета за информация на колегите какво пише там.
„Чл. 36. (4) За осигуряване на проследимост и коригиране на консумацията на енергия, информацията – повтарям, информацията по ал. 3 се изготвя въз основа на реалното енергийно потребление за съответния период и се предоставя на крайния потребител на съответното число от месеца, следващ месеца, през който е направено отчитането.”
Уважаеми колеги, именно тук се крие една огромна манипулация, която беше направена с този закон. Знаете, че аз предложих един изключително кратък текст като ал. 5, който гласи: плащанията за консумирана енергия се извършват само въз основа на реалното потребление.
Тук колегите се опитват да манипулират залата, тъй като става дума именно за обещанията на господин Петър Димитров - министъра на енергетиката, който заяви, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, сега темата е друга.
МИНЧО ХРИСТОВ: Темата е точно тази, господин председател. Тъй като беше визиран този член, аз искам да изясня на залата за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискусията по него мина!
МИНЧО ХРИСТОВ: За да не бъде манипулирана самата зала за конкретния член, който разискваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разискваме чл. 71!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не съм забравил какво разискваме, не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата!
МИНЧО ХРИСТОВ: И не се опитвайте да ме цензурирате!
На чия страна сте, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма страна. Това е...
МИНЧО ХРИСТОВ: На потребителите или на енергийните монополисти? Тук става дума за нещо изключително ясно: ще бъдат ли накарани гражданите чрез този закон да кредитират енергийните монополисти или няма да бъдат накарани? Това е същността на въпроса. Искам ясно да го поставя, за да имат информация колегите за какво става дума. Това е, господин председател.
Искам да Ви кажа, че вашият министър господин Димитров...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие го казахте миналия път!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... нееднократно заявяваше и продължава да заявява, че категорично е против това прогнозно отчитане, което се мъчите да пробутате в този закон. За това става дума. Исках просто да изясня на залата за какво точно става дума. Когато се гласуваше това прогнозно отчитане в Комисията по енергетиката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е-е-е!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... нито една политическа сила нито от опозицията, нито от управляващите не подкрепи да отпадне прогнозното отчитане и това субсидиране от страна на гражданите – повтарям, безлихвено, на големите енергийни монополисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към народните представители: нарочно обърнах внимание, че разглеждаме Глава седма „Административнонаказателни разпоредби”, чл. 71 и предложението на двамата народни представители. Не разглеждаме чл. 36! По него се говори миналия път.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е съвсем на мястото си – точно в тази глава, защото същността му е, че който не изпълни задължението, което сме му вменили в чл. 36, ал. 4, ще бъде наказан, ще му бъде наложена глоба или санкция. Ако липсва такава, задължението остава само добро пожелание. Когато има едно задължение – при неизпълнение – санкция, това е логиката. В противен случай са едни фрази, които остава да висят някъде във въздуха на добрата воля на този, който в общи линии е задължен да го прави.
За да бъде ефикасно това задължение, ние предлагаме санкцията и не виждам какъв проблем създава това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата текста? Няма.
Параграф 69 по вносител става § 72, § 70 по вносител става § 73, § 71 по вносител става § 74, § 72 по вносител става § 75.
Имате ли желание да вземете отношение? Нямате.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю, че прочетохте доклада вместо мен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
Комисията предлага следната редакция за чл. 73, който става чл. 76:
„Чл. 76. Възложител по смисъл на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, който не изпълни задължението за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики на сградата в случаите по чл. 20, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на чл. 74, който става чл. 77:
„Чл. 74. Собственик на сграда и/или на промишлена система по чл. 33, ал. 2, който не изпълни задължението за изпълнение на мерките, предписани в доклада от обследването за енергийна ефективност в сроковете по чл. 19, ал. 3, съответно по чл. 33, ал. 3, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.”
Член 75 става чл. 78.
По чл. 76 има неподкрепено предложение на Мария Вълканова: В чл. 76 думите „25 000 до 50 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 100 000” се заменят с „равняващите се на стойността от отклонението над 10% за една година”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 77 има още едно предложение от народния представител Мария Вълканова, което комисията не подкрепя – в чл. 77 думите „от 100 000 до 200 000 лв. или с имуществена санкция от 300 000 до 500 000 лв.” се заменят с „равняваща се на стойността от отклонението на 10% за една година”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 81.
По чл. 79 има предложение на народния представител Ариф Агуш, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Има предложения, които са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията предлага да се създаде чл. 82а, който става чл. 86:
„Чл. 86. Който не изпълни други задължения по този закон се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 88.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, като предлага т. 6 и т. 13 да отпаднат и т. 7 да се измени така:
„7. „Дружество за предоставяне на енергийни услуги” е физическо или юридическо лице, което осъществява енергийни услуги и/или други мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради или промишлени системи, като поема изцяло или частично финансовия риск. Заплащането на предоставяните услуги се основава на постигнатото ниво на повишаване на енергийната ефективност и на съответствието с другите договорени критерии за изпълнение;”.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2:
„§ 2. Разпоредбите на Закона за общинския дълг не се прилагат по отношение на задълженията на общините, възникнали вследствие на финансиране на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност от Фонд „Енергийна ефективност” и/или вследствие на изпълнението на договори с гарантиран резултат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. Този закон въвежда изискванията на Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите и на Директива 2006/32/ЕО от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя едно уточнение, за да не сгрешим при гласуването в сряда.
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 16 е дадена дефиниция за „общественообслужващи сгради”.
Ако се върнем на чл. 17, той е единственият член от закона, в който е използвана думата „общественообслужващи сгради”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да отпадне.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Има два варианта, не зная как ще се процедира. Ако Вие при гласуването кажете, че комисията е подкрепила текста на комисията за чл. 17, който става чл. 19, означава, че терминът остава, тъй като следващият текст – на комисията, не е текстът на вносителя. В доклада е записано, че комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 19. Ако е отпаднал текстът „общественообслужващи сгради”, би трябвало да отпадне и т. 16, тъй като на друго място този термин го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това важно, затова да го уточним: „Общественообслужващи сгради” – има ли го в текста на закона и необходимо ли е да го дефинираме?
Имате думата, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
„Общественообслужващи сгради” – терминът го има в чл. 17, но не е подкрепен от комисията и е отпаднал. Затова има текст на комисията, където вече този термин не съществува.
Така че можем да постъпим по два начина – или т. 16 сега да отпадне и приключваме с това, или по сложния начин – това, което каза господин Гризанов, което не е в рамките на закона. Защото този текст в комисията не е приет, отпаднал е и сме приели текста на комисията.
Затова предлагам, господин председателю, т. 16 да отпадне от § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
С други думи няма „общественообслужващи сгради”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 5:
„§ 5. (1) Собствениците на сгради, подлежащи на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизане в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да изпълнят предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в 3-годишен срок от влизането на закона в сила.
(2) Собствениците на промишлени системи, подлежащи на задължително обследване по реда на отменения Закон за енергийната ефективност, които до влизане в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да започнат изпълнение на предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в 2-годишен срок от влизането на закона в сила.”
По следващия параграф предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6:
„§ 6. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по енергийна ефективност съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки издава правила за определяне на задължителни критерии за оценка, свързани с минимизиране на разходите за срока на експлоатация на подлежащи на доставка чрез обществени поръчки оборудване и превозни средства.
(2) Правилата по ал. 1 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който е отразен на систематичното му място в Допълнителните разпоредби като § 2.
Комисията предлага § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
“§ 8. Сертификатите за енергийна ефективност, издадени по реда на отменения Закон за енергийна ефективност, запазват своята валидност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който е отразен на систематичното му място в т. 3, ал. 2.
Комисията предлага § 9 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли желание да вземете отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 10:
“§ 10. Лицата, завършили курс за обучение и придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради по реда на отменения Закон за енергийна ефективност, запазват правата си за извършване на дейности по обследване за енергийна ефективност на сгради и промишлени системи и по сертифициране на сгради.”
“§ 12. (1) Лицата, вписани в регистъра по чл. 16, ал. 5 и/или чл. 18, ал. 2 на отменения Закон за енергийна ефективност, са задължени да подадат искане за пререгистрация по реда на чл. 21 и чл. 32 до изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. За производството по пререгистрация не се дължат такси.
(2) За пререгистрацията по ал. 1 не е необходимо предоставянето на доказателства, които вече са представени за първоначалната регистрация, освен в случаите, когато са налице нови обстоятелства.
(3) До извършване на пререгистрацията лицата по ал. 1 имат право да извършват дейностите, за които са регистрирани.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага същият да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.
Комисията предлага да се създаде чл. 13а, който става § 12:
“§ 12. В Закона за енергетиката се създава чл. 7а:
“Чл. 7а. (1) За защита интересите на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката се създава Обществен съвет като консултативно звено за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра, определена в този закон.
(2) В състава на Обществения съвет по ал. 1 се включват представители на Министерство на икономиката и енергетиката, потребителски сдружения, научни съюзи, синдикални и неправителствени организации.
(3) Общественият съвет по ал. 1 се създава със заповед на министъра на икономиката и енергетиката.
(4) Със заповедта по ал. 3 се определят въпросите, които Общественият съвет разглежда, както и редът и условията за осъществяване на неговата дейност.”
Това беше предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
Следва предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя предложението по ал. 4.
Предложението по ал. 1, 2 и 3 е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението по ал. 4 ще го гласуваме ли?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, като подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В тази му редакция ли?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А кой параграф ще стане? Той няма да има алинеи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията предлага параграф без алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е хубаво да има § 14а.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, предлагам да се създаде § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще гласуваме ал. 4 като § 14.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В новия § 12, който ни отправя към Закона за енергетиката и касае създаването на Обществен съвет, създаването на този съвет отговаря по определен начин на обществените очаквания – да има по-силен диалог между ръководителите на Министерството на икономиката и енергетиката и потребителите. Тук се касае не само за енергийни услуги, а потребителите по Закона за енергетиката.
Това, което обаче не откривам в текста, а според мен трябва да присъства, защото иначе ще остане като пожелание, е в какъв срок се създава този Обществен съвет.
Ако позволите, искам да направя допълнение към ал. 3. Там е записано:
“(3) Общественият съвет по ал. 1 се създава със заповед на министъра на икономиката и енергетиката.”
Моето допълнение е: “не по-късно от шест месеца от влизането на закона в сила”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, “не по-късно”?! “До шест месеца.”
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Добре, разбира се. Ето, и Вие имате принос към моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но ще се пише на Вас, а не на мен. (Оживление.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Можем да кажем, че е съвместно – по предложение на председателя и мое. “До шест месеца от влизането в сила на закона”.
Това вече фиксира действително времевата рамка, в която този Обществен съвет ще бъде създаден. В същото време това води и до друго, че тези правила, за които тук се казва, че ще бъдат разписани, трябва да бъдат подготвени дотогава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Разумно е да има срок.
РЕПЛИКА: Има го в § 13.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си, защото го има по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Следва § 14а, който според мен трябва да стане § 15.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да.
“§ 15. Собственик на промишлени системи, подлежащи на задължително обследване за енергийна ефективност по реда на чл. 33, ал. 2, е задължен да осигури енергийно обследване на притежаваните от него обекти в срок до 31 декември 2011 г.”
Следва оттеглено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Има оттеглено предложение от народния представител Рамадан Аталай.
Има оттеглено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Има оттеглено предложение на народния представител Рамадан Аталай.
Следва предложение на народния представител Рамадан Аталай. Предложението по т. 2, изречение второ относно асоциацията е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие държите ли на предложението си?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, ще го прочета.
Създава се следващият параграф, който вероятно ще е § 16:
“§ 16. В Закона за енергетиката се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 133, ал. 4 се създава т. 5:
“5. когато собствениците и титулярите на вещно право на ползване на имотите в сграда – етажна собственост, имат непогасени задължения към топлопреносното предприятие”.
2. Създава се чл. 153а:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише, че предложението по т. 2 се оттегля.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттеглям само второто изречение относно асоциацията.
2. Създава се чл. 153а:
“Чл. 153а. Когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат просрочени задължения за срок повече от два месеца след определения срок на плащане, топлопреносното предприятие може да прекрати топлоподаването към сградата – етажна собственост. В този случай топлоподаването се възстановява по реда на присъединяване на нови абонати.”
По-нататък изречението за учредяване на асоциацията го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Цялото второ изречение ли оттегляте, или само неговия финал?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттеглям само финала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Аталай, този текст е много опасен. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Текстът предизвиква размисъл и дебат и се надявам, че по него ще се изкажат много колеги, които имат отношение към енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Днес цял ден по радиото само за Вашия текст приказват.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да чуем какво ще кажат народните представители и тогава ще решим какво да правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм енергетик, но ще си позволя да взема отношение по предложените текстове от гледна точка на правото.
С този текст, господин Аталай, Вие предлагате въвеждането на един принцип, който абсолютно противоречи на правото – санкционни последици има само при виновно поведение. А тук, в тези предложения, Вие обръщате схемата така, че санкция да се наложи на изрядния абонат на тази станция.
В първата част не може да бъде обосновано от правна гледна точка предложението да откажат от присъединяване на нов абонат, само защото в сградата – етажна собственост или каквато и да е тя, има неизправни длъжници, независимо дали са собственици, познати като носители на вещни права.
А по отношение на втория текст, който предлагате - да се създаде нов член в Закона за енергетиката, кажете правните аргументи, защото аз не виждам такива, да накажем едната трета изрядни абонати, за това че някои са недобросъвестни. Тук няма значение количественото съотношение. Няма значение! Един да е изправен, няма никакво основание да се спре топлоподаването към него.
Вярно е, има примери в други европейски страни, но там нещата не стоят така. Там обикновено собственик на самостоятелни жилища е едно лице и то е калкулирало разходите си по топлоподаването в наемната цена, на която той предоставя тези жилища.
Така че като противоречащ на правото предлагам този текст да отпадне изцяло и да бъде подкрепено становището на комисията, която е разгледала предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Винаги от тази трибуна съм смятал, че човек трябва да бъде принципен. Затова веднага ще започна с това, че думите, които каза госпожа Балева, бяха много точни.
Цялата инициатива, господин Аталай, започна от министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, който направи това безумно предложение, а Вие сте неговият вносител.
Господин Аталай, знаете ли коя е следващата крачка?! Да има една сметка за цяла община, след това – за цял град! (Оживление.)И подобна ирония е необходима, за да разберете безумието и безсмислието на своето предложение!
Надявам се парламентът да има разума и категорично да отхвърли това предложение, защото, дори да има дори един изправен човек или семейство в един блок, той не може да страда заради останалите.
И знаете ли какъв е големият проблем? Че вие искате да подмените проблема на това, че не могат да се събират сметките от неизправните длъжници, а да накажете изправните.
Решете основния проблем! Намерете начин неизправните длъжници да си плащат, а не наказвайте изправните. Това е много голяма грешка.
Тук беше много коректна госпожа Балева. Тук има и морално изражение. Ако започнем тук с тази практика, докъде ще стигнем?! Какво ще ни предложите утре?!
Защо изправният човек, изправното семейство да страда заради това, че съседът не си е платил тока. Това води до комуни, господин Аталай – хората да живеят на комуни и да няма индивидуална отговорност. Всички да са едновременно виновни и всички да са едновременно невинни. Това са невъзможни понятия. В едно съвременно общество има само и единствено индивидуална отговорност.
И се надявам тези текстове да бъдат отхвърлени от парламента с голямо мнозинство.
И другата ми надежда, господин Аталай, е следната. Надявам се повече да не виждаме такива предложения нито от Вас, нито от уважаемия министър на икономиката и енергетиката, който, за съжаление, е техен автор.
Не може проблемът, който има – това, че не се събират част от вземанията, че част от хората не си плащат сметките, вие да се опитвате да го пренесете от болната глава на здравата – на всички тези хора, които си плащат, върху всички нас, които си плащаме.
Това е абсолютно голяма грешка. Господин Аталай, това е все едно, ако един човек, обрал магазин, вие да разпределите неговата присъда между хората, хванати пред магазина на улицата, защото всички са виновни по някаква причина. Това ще доведе до страшен морален проблем за България – едновременно да страдат изправни и неизправни длъжници.
Съжалявам, че такива текстове въобще влизат за обсъждане в парламента. А когато те са подкрепени от министъра на икономиката и председателя на Комисията по енергетика, ние имаме голям проблем, господин Аталай. Как въобще можете да си помислите да внасяте такива текстове?!
Пак Ви казвам: ние не живеем на комуни, ако не сте забелязали. Няма такова нещо! Има само и единствено индивидуална отговорност.
И няма да приема и никой не трябва да допусне, затова че някой човек е бил неизправен, неговата вина да бъде пренесена върху някой друг. Това е голяма грешка, която се надявам да не допуснем, колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Гризанов.
Как се вмъкна този текст между първо и второ четене в една материя, която я няма на първо четене?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ако сме принципни, няма да го гласуваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е извън обхвата.
Имате думата.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Моята реплика към господин Димитров е в следния смисъл. Дали е разбрал каква е основната цел на предложението на господин Аталай?
Господин Аталай прави предложение, с което търси решение на основния проблем, който е запазване на баланса на потреблението на газ, топло- и електроенергия. Решението на тази задача е най-важното.
Големият проблем не е събираемостта. Тя не е на критичната точка. И сега всеки месец „Топлофикация” получава около 500 хил. лв. от съдебни решения.
Не са проблем и двете трети неплатили хора във входове, които не са платили. Те са общо 40 в София. С това не се решава нищо покрай събираемостта.
Целта е да няма изкривяване на потреблението. Тъй като, нито електрическата мрежа на София ще издържи, ако всички тръгнат да си купуват електроуреди за потребление, нито осветлението ни ще бъде наред и т.н.
Така че основният проблем е балансът между различните видове енергия, а не събираемостта. Това е моето лично мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Гризанов! Продължавайки Вашата логика и връщайки се към моя пример с човека, обрал магазин, за да има баланс, дайте да накажем цялото му семейство и всеки да лежи по шест месеца, не само той да бъде наказан, защото така присъдата ще е балансирана. Подобни неща говорите и Вие. Това е абсолютно несериозно, много се извинявам.
И Вашата колежка – юристката Балева, ако бяхте внимавали и вникнали в нейните думи, нямаше да направите и репликата, която чухме току-що.
Но добре е, че има разумни хора в този парламент, хора, които не следват политически повели и които мислят. Иначе, какво ли би се случило с всички нас тук?! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички народни представители мисля, въпросът е как!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Повечето мислят, господин председател.
Аз завършвам с конкретни предложения към Вас, господин председател.
Понеже Вие сте избран от Народното събрание да следвате реда и правилника, предлагам, господин председател, да не допуснете до гласуване тези текстове, тъй като те са извън обхвата на закона.
Това сте правили много пъти, когато е ставало въпрос за предложения на опозицията.
За да покажете принципност и морал, искам сега да видя дали ще имате характера и мъжеството да не подложите на гласуване тези текстове, тъй като те са извън обхвата на предложенията на самия закон.
И господин Аталай и неговият приятел господин Димитров да бъдат така любезни да напишат отделен законопроект и да го внесат в парламента, защото, ако има правилник и трябва да го спазваме, нека да го спазваме! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз бих допълнил колегата Балева, че текстът не само противоречи на правото, той противоречи на елементарната логика, на елементарната справедливост, на елементарния морал. Да караш ти някого, който с хиляди лишения добросъвестно си плаща всеки месец сметките, да го наказваш заради това, че някой негов съсед не си е платил сметката!?
Тук искам да кажа кои съседи не си плащат сметките, колеги. Казах това в Комисията по енергетиката, ще го повторя и тук. Беше изваден един списък на депутати, министри, госпожа Меглена Кунева например, от който беше видно, че те не са си плащали сметките. В същото време след като си вземат пенсията, много от пенсионерите – най-бедната прослойка, се редят на опашка, за да си платят тези сметки. Ето това е истината и тя трябва да се каже на висок глас.
В отговор или донякъде вземайки отношение към това, което каза господин Гризанов. Има ли изход от ситуацията? Да, ние търсим този изход от близо може би две години, откакто приехме Закона за енергетиката, който е съвсем отделен закон от този, който разглеждаме сега.
Колеги, преди две години ви казах решенията – те не са се променили ни най-малко. Първо, сметките трябва да бъдат абсолютно прозрачни. Какво пречи сметките да бъдат прозрачни? Какво пречи „Топлофикация” и съответно топлинните счетоводители, които според мен са абсолютно излишен посредник, да бъдат притиснати и да не лъжат гражданите? Ето това е основният въпрос.
От две години Ви говоря, господин Аталай, за тази когенерация, която автоматично ще намали два пъти сметката за парно. Защо не беше въведена в София? Това щеше да бъде глътка въздух за всички граждани, които плащат сметките. Разбира се, Вие конкретно не сте виновен в случая, аз съм съгласен с Вас, но защо собственикът, Софийската община, държавата не се погрижиха да инвестират стотина милиона, които ще се изплатят за една, две или максимум три години? Защо? Веднага ще ви отговоря – защото някой си правеше сметките да приватизира „Топлофикация” без пари и все още си прави тези сметки.
За топлинните счетоводители казах, че са абсолютно излишен посредник.
Обръщам ви внимание на един друг момент – чл. 154 от Закона за енергетиката, който позволява сметките да бъдат събирани, без да бъдат доказвани в съда. Този член стои. Бъдете сигурни, че ако „Топлофикация” бъде приватизирана, ще бъдат изпратени армии от частни съдия-изпълнители, които да описват имуществото на гражданите. Това ще се случи. Аз мисля, че като парламент трябва да направим всичко, за да не допускаме приватизация на топлофикационните дружества. Трябва да следваме австрийския пример, примера на големите европейски столици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За приватизацията – хептен пък отидохме извън закона.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател. Мисля, че има пряко отношение към това, което говорим.
За да завърша, ще кажа следното. Това, което ще последва от предложението - всъщност ние ще инициираме серия от вътрешни, междублокови, междусъседски, граждански войни. Това ли искаме да направим? Защо примерно „Топлофикация” не предприеме драстични мерки срещу заможните длъжници? За тези длъжници, които не могат да си плащат сметките, държавата трябва да се погрижи. Аз се чудя защо Социалното министерство, правителството не предприемат категорични мерки в тази насока. Не може с пенсия от 120-130 лв. да плащаш парно от 300 лв. Съгласете се, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
Изключително важен въпрос е проблемът с кражбите. До голяма степен високите сметки на хората се дължат на това, че техни съседи крадат топлоенергия. Тази топлоенергия не се краде от топлофикациите, а се краде от съседите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Предложил съм решение за тези кражби. Въпросът е, че „Топлофикация” все още не прави нищо конкретно, за да ги спре. Нека като парламент да направим необходимото да спрем кражбите поне този сезон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Освен времето, това е извън предложението. Да, кражбите съществуват, проблем са, но не са темата. Основен проблем, но не на текста.
Господин Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, може би за ваша изненада, искам да кажа, че съм готов да подкрепя текста, предложен от господин Аталай, но при положение че този текст влезе заедно с една промяна в чл. 1 на Конституцията, в който е казано, че България е правова държава. Той да се измени в смисъл, че България не е държава. В такъв случай може да се подкрепи и този текст.
Едва ли е необходимо да повтарям, достатъчно убедително преди мен говориха народни представители от всички страни на залата, за да се убедим, че това би било наистина нещо юридически абсолютно неприемливо и недопустимо.
И съм против предложението на господин Мартин Димитров да не се включи в гласуването. Много хубаво е да видим кои народни представители са научили все пак какво значи правова държава. Така че нека да се гласува, за да се види кой е разбрал нещо през тези години - как трябва да работи един парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Зная, че има формален аргумент този текст да не бъде подлаган на гласуване, но освен мотива, който изтъкна проф. Герджиков - че е необходимо да се види как народните представители се произнасят по един проблем, по едно предложение, което влиза в противоречие с Конституцията, има и още един, друг аргумент, господин председателю - че многократно е нарушаван този принцип. С други думи, гласували сме текстове, които са извън обхвата на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вярно е.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ако Вие откажете гласуването, очевидно ще се прецени, че това е едва ли не акт срещу господин Аталай като вносител. Затова текстът очевидно ще се гласува.
Този дебат в комисията, в обществото и в медиите тече в продължение на три седмици, откакто беше разглеждането в комисията. И преди това, защото текстът беше раздаден. Категорично беше становището на всички, които взеха отношение по него, с изключение на господин Аталай и на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е изразил своето становище пред Парламентарната група на Коалиция за България.
Изненадан съм, че след тази категорична позиция в българското общество господин Аталай не оттегли предложението си. Слава Богу, оттегли, но - изречение второ от т. 2 на предложението – там, където се говори за задължително създаване на асоциация на потребителите след прекъсване на топлоподаването по причини, изброени по-горе.
Това оттегляне не прави текста по-приемлив. Не го прави по-приемлив нито в т. 1, нито в т. 2, макар че в т. 1 аз считам, че господин Аталай или тези, с които той е подготвял текста, са допуснали една очевидна грешка, което прави реално неприложим този текст. Там е казано – чета от самия закон шапката на ал. 4 на чл. 133: топлопреносното предприятия може да откаже присъединяване на потребителя към топлопреносната мрежа, когато собствениците и титулярите на вещно право в сгради, етажна собственост, имат непогасени задължения.
Членуването на собствениците и титулярите по смисъл, господин председател, означава, че всички те, а не, когато собственици и титуляри от етажната собственост имат непогасени задължения. В този смисъл, с членуването на собствениците и титулярите, би трябвало да се разбира, че когато никой от тях не си е погасил задълженията, което е един случай, който е може би абсолютно изключение, затова на него няма да се спирам.
Ако се има предвид, че ако някой от собствениците или титулярите имат непогасени задължения, този текст е абсолютно неприемлив, защото тогава може да се окаже, че 5%, а не две трети, а една десета от собствениците и титулярите имат непогасени задължения и останалите девет десети, или 90% от собствениците в същия размер ще бъдат наказани и няма да им се подаде топлинна енергия.
Спирам се на второто предложение, което всъщност е сърцевината на обществения дебат. Има нещо, което наистина дълбоко противоречи на Конституцията на Република България. Чрез това предложение, което няма да го чета, беше говорено по него от предшестващите, всъщност се вменява колективна вина. Вменява се вина на хора, които са абсолютно изрядни платци, които изпълняват клаузите по договора, който са сключили с „Топлофикация”, но поради това, че в блока има недобросъвестни граждани, които не са си платили сметките, то и редовните платци поемат вина за тях, че не са си платили сметката.
Реално какво се цели? – Да бъде разтоварена „Топлофикация” – София, а и топлофикациите в провинцията също, от дадените им по закон ясно разписани възможности и законов ред за събирането на вземанията от нередовните длъжници. Даже, ако си спомняте, когато разисквахме по Закона за енергетиката и промените в него, ние дадохме повече от това, което се полагаше, бих казал. Дори националният омбудсман протестира за прочутите изпълнителни листове, с които може да се събират сметките на нередовните платци.
Топлофикациите се отказват да водят дела срещу нередовните платци. Защо се отказват? Защото сметките са нечетими, неясни и съдът не ги признава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичките сме потърпевши от това!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Разбирам Ви, но само едно ще кажа, ако случайно, макар че няма да се случи, такъв текст бъде гласуван в залата, първо топлофикациите ще фалират, защото масово ще има блокове, където двама, петима, десетима, две трети – също такива, които не са си платили сметките, ще се прекъсва масово топлоподаването, ще се натовари енергийната система на страната и ще изпаднем в енергийна криза. Системата няма да може да издържи.
Надявам се, че изразя общото становище, че, или господин Аталай трябва да си оттегли предложението след нашето становище тук, в залата, или да ви кажа да подкрепите комисията в отказа да приемете предложението на господин Аталай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Тезите са ясни.
За процедура заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаеми господин председател, тъкмо понеже тезите са ясни, правя едно такова малко странно процедурно предложение – да се изказват само хора, които подкрепят това предложение, ако има такива. Ако не – предлагам да прекратим разискванията. (Реплики.)
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Или да вземат думата само тези, които са си платили сметките! (Оживление.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това не е процедура, това е апел!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е Ваше предложение. Разбирате, че не мога нито да го подложа на гласуване, нито мога да го изпълня.
За изказвания има още 5-6 човека. (Шум и реплики в залата.)
Не може реплики, защото последното беше процедура.
Аз не мога да се изказвам оттук, но като ръководещ заседанието категорично заявявам, че това предложение е в нарушение на чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е направено след първо четене извън всякакъв обхват на закона и то не по Закона за енергийната ефективност, ами по Закона за енергетиката! Е, как става това?!
Излишно е да приказваме един час и да не можем да приемем закона. Дали ще го гласуваме или няма да го гласуваме, това е друга тема. Ще видим това, когато му дойде времето.
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също съм съгласен, че сме в една абсурдна ситуация.
Първо, винаги съм бил противник на тази формула: вън от обхвата на обсъжданите промени в закона, да се отхвърлят предложения, защото това стана една класика в жанра, да се избягват неудобни въпроси за дебат. Изобщо, доста обтегаемо е това кое е в обхвата на обсъжданите предложения и кое не е.
Иначе, чисто процедурно може би сте прав. Но аз мисля, че в посоката, в която господин Великов направи процедурното предложение, е доста подозрително това, че министърът, който е един от най-яростните привърженици на тази поправка, го няма тук, за да защити своето предложение.
Господин Рамадан Аталай също така го прочете под носа си и не застава тук, за да аргументира този текст.
Няма да повтарям това, което казаха колегите тук – имаме и добри юристи, но това е нещо, което е в нарушение на Конституцията и ни връща към колективната отговорност и към феодалното право, когато са наказвани цели села, заради вината на един – нещо, което е абсурдно в началото на ХХІ век да го прилагаме като практика.
Нека господин Аталай да не ми подскача, когато многократно съм му заявявал и оттук, от трибуната съм повтарял, че това за мен е откровен лобизъм за топлофикациите, които, понеже са неспособни да си съберат, въпреки че законът им дава тази възможност, задълженията, искат да прехвърлят тази отговорност върху редовните платци, които и досега са натоварени. Редовните потребители и сега носят на гърба си тези, които крадат от топлинната енергия и не си плащат. И сега топлофикациите искат да продължат те само да събират приходите, а ако могат хората в етажните собствености да се избият помежду си и да свършат това, което институциите в България, което топлофикациите, с целия си ресурс от юристи, не могат да решат. Как един гражданин ще си защити интереса срещу съседите, които го крадат, след като държавата и топлофикационните дружества не могат да свършат тази работа? За това става въпрос!
Със закон да се лобира в полза на топлофикациите, защото те имат да събират 280 млн. лв., ако не са и повече, а те само да събират парите, а редовните данъкоплатци да носят отговорността – това е абсурдно и за мен това действително е един откровен лобизъм.
Ако господин Аталай и господин Петър Димитров имат сериозни аргументи, нека действително да имат доблестта да застанат тук и да аргументират тази тяхна позиция, а не така – между първо и второ четене да пробутват такива текстове.
Нека да има гласуване, защото е много хубаво да се види в този парламент персонално кой зад какво стои и за какво лобира. Нека всички да видят, а не така да се опитват тихомълком да прокарват неща, които за мен, пак повтарям за N-ти път, са откровен лобизъм и няма смисъл господин Аталай тук да подскача и да се опитва да ме заплашва в тази зала, за която твърди, че била много свята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо ще са репликите, но не мога да Ви откажа за процедура.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, тъй като Закона за енергетиката и неговото изпълнение се възлага на министъра на икономиката и енергетиката и, ако този текст бъде приет, а и да не бъде приет, трябва да се изрази ясно становище от страна на министъра, правя процедурно предложение да бъде поканен министър Петър Димитров в залата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ (встрани от микрофоните): Той не е в България.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Тогава най-малкото - представител на министерството, защо той заминавайки за чужбина... (Шум и реплики в залата.)
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Да дойде министърът, защо се крие?!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Бил в чужбина, но знаете, господин председател, че когато министър заминава за чужбина той възлага задължение на един от заместник-министрите да го представлява. Този, на който е възложено да го представлява, да дойде в залата и да каже какво е мнението на органа, който ще изпълнява Закона за енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, разбирам!
Министърът, разбира се, е винаги е добре дошъл. Той има право да присъства и да взема отношение. Сега разбрах от господин Аталай, че министърът е извън страната. (Реплики.)
Не ме карайте сега да си приложа правомощията и да преминем към следващите текстове. Обсъждаме нещо, което нямаме право да направим.
Имате право да се изкажете, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, единственото нещо, което исках да се получи с този текст, с това мое предложение, е най-после и народните представители да не стоят като жирафа със заровената глава в пясъка, а да видят, че наистина има проблем с „Топлофикация” и парното в София, и не само в София. Затова, уважаеми колеги, искам само няколко думи да ви кажа. Благодаря на всички юристи, които погледнаха нещата правно и приеха позицията, която от юридическа гледна точка не е била правилна. Сигурен съм, че по същия начин ще се изкаже и господин Ралчев, и всички други юристи.
Искам да задам няколко въпроса. Има ли проблем с доверието между клиентите и „Топлофикация”? Всеки един от вас го знае – има.
Господин председателю, няма проблем с мисленето на народните представители, има проблем с четенето. Ако бяхте прочели, уважаеми колеги, Закона за енергетиката, който вие сте гласували, там с две трети от етажната собственост имате право да се присъединявате към „Топлофикация”. С две трети имате право и да се откажете от „Топлофикация”. Защо досега нито един от вас, включително господин Гиньо Ганев и така уважаваните от мен колеги, не установихте, че са нарушени правата на една трета от тези, които не са били съгласни да се присъединяват или да се откажат от „Топлофикация”? И сега в момента, когато виждате, че две трети системно не си плащат и трупат задължения на едно предприятие - апропо ще ви кажа и няколко думи за това предприятие - вие скочихте всички вкупом и казахте: „Нарушавате правата на тази една трета, които си плащали!”. Къде сте прави, колеги? Кога сте искрени, кога моралът във вас работи? Кога вие сте хората, които ме обвинявате мен, че предлагам едно решение на един проблем – решение, което не е мое.
Само в две държави от европейските страни не е намерено решение: в България и в Словения. Навсякъде на друго място са създадени съответните асоциации, господин Димитров. В Германия няма комуна и не си мислете, че като ползвате изразите „обща сметка” и „комуна”, ще бъдете чак толкова атрактивни пред всичките.
Какво се получава, ако има асоциации? Защо не обяснявате на вашите избиратели, че има много положителни неща? Ако те направят асоциация, ще кандидатства за средства от еврофондовете за саниране, за ремонт, за поддръжка на онази тръбна система, която е етажна собственост, не на „Топлофикация”. Вие и сега имате общата сметка, имате един топломер във вашите абонатни станции, „Топлофикация” и сега ви отчита по този топломер. Вие даже не знаете, че тези паразитни фирми – дяловите разпределители, си ги избирате вие. Ако вие не знаете, уважаеми дами и господа народни представители, какво остава обществото и обикновените хора да знаят?!
Нали това е една от идеите ни - да излезем и да обясним на тези хора: ако направите тези асоциации, за това че нямате средства, ще получавате средства, защото ще получавате с 5% по-малко енергия и ще платите с 5% по-малко топлоенергия на „Топлофикация”. Ще получавате средства да ремонтирате тези тръби, които преминават през вашите апартаменти или ще ги изнесете навън. Ако искате да изнасят, откъде средства тези хора да си изнесат на етажната собственост тръбите? Досега вие не сте ли гласували, че с две трети етажната собственост има право да взема решения абсолютно за всичко, което се случва?! Защо сте нарушавали правата на гражданите, уважаеми дами и господа? Тогава чл. 1 в тази Конституция уважаваният от мен господин Герджиков не го ли е виждал? Правова държава ли е била тогава България?
Уважаеми дами и господа, идват избори, но има проблем между „Топлофикация” и клиентите. Дайте да създадем като народни представители онова доверие, което е необходимо, за да може да накараме кмета да инсталира когенерация, да намери по-ниска енергия за производство на първична енергия, да използва отпадъка за енергия за софиянци, а не да го праща в Силистра и ред неща.
Затова, колеги, за да не продължаваме и да не изпадате в неудобна ситуация, тъй като не сте чели законите, а сте чели само Конституцията – за юристите е простено, те трябва да си изкарат хляба, нямам нищо против тях – за да приключим с този дебат в тази зала и да продължим в обществото, оттеглям моето предложение. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, заповядайте за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Корнезов, моята реплика е следната, защото много се спекулира с това, че етажната собственост можела да реши да се включи и да се изключи с две трети и че това е равносилно на това ние със закон да санкционираме редовните потребители за сметка на нередовните.
За да разбере господин Рамадан Аталай колко е несъстоятелно неговото предложение, ще дам един пример, който смятам, че за него ще бъде разбираем. Ако вие от ДПС, господин Рамадан Аталай, решите да санкционирате и да изключите господин Ахмед Доган, че не стъпва в парламента и ви компрометира като парламентарна група, това ще бъде демократично и няма да наруши неговите конституционни права. Обаче ако ние в парламента решим да бъде санкционирана цялата ви парламентарна група поради това негово поведение, тогава вие ще имате право да протестирате, защото това е колективна отговорност.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Говори за Рамадан, а не за Движението за права и свободи! Той е председател на комисията, за него говори.
ИВАН СОТИРОВ: Говоря като цяло, защото това е разбираем пример.
Ако в правилника се реши, че на цялата ви парламентарна група се удържат от заплатите пари за това, че един от вас системно не идва на работа, това вече ще бъде колективна отговорност и вие ще бъдете прави да протестирате. Това е разликата между двата казуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов – втора реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Някои се усъмниха твърде рано, че дебатът е излишен, че едва ли не е предрешено, видите ли, няма смисъл. Даже и от Българската социалистическа партия особено ценно беше изказването на госпожа Балева, която говори най-юридически. По този въпрос се изказаха и много неюристи, но въпросът е преди всичко юридически.
Но, господин Аталай, ще кажа защо сте толкова заинтересован и защо толкова държите на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той го оттегли.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, затова е репликата към него, затова правя тази реплика.
Господин Аталай, репликата ми е към Вас и ще Ви кажа в прав текст, за да е ясно на всички.
Тук има едно име, което стои зад този текст. Човекът, който стои... Вие знаете кой е този човек. Това е вашият човек – човекът на ДПС. Името е Ковачки. Затова със зъби и нокти защитавате този текст и искате той да мине.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Спокойно, текстът няма да мине.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма да мине, защото всички застанаха против текста. Защото всички политически сили, включително и от БСП се обявяват против него. Това е лобиране от страна на господин Аталай. Не искам дори да изричам, че е цялата политическа сила ДПС. Защото има начин за решаване на проблема, но той е свързан с инвестиции. Ковачки, на който дадохте топлофикациите в страната... Всъщност въпросът не е и до софийската топлофикация, господин Аталай, въпросът е до тези топлофикации, които дадохте на Ковачки. Това е целта. Трябват доста инвестиции, за да се направят хоризонталните разводки. Знаете, че това е начинът. Един щранг във входа, догоре, и оттам влизат хоризонталните разводки във всеки от апартаментите. Това е решението, но затова вашият господин Ковачки трябва да направи съответните инвестиции, за да бъде отчитан индивидуално всеки електромер. Затова със зъби и нокти вкарвате този безумен текст, който противоречи на Конституцията и на другите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа на колегата Павел Шопов: не зная дали Рамадан Аталай лобира за Христо Ковачки, но резултатът, ако този текст мине, е, че и трите топлофикации на Христо Ковачки ще фалират и той ще пие една студена вода. (Смях и оживление в залата.) Защото хората ще се откажат от топлоподаване.
Вземам реплика за това, че господин Аталай в своето изказване, преди да оттегли предложението си, се постара да направи една манипулация. Той каза така: “С две трети собствениците в блока вземат решение за присъединяване”. С две трети общото събрание взема решение евентуално да се прекрати подаването на топлоенергия. И в двата случая се касае за решение на общото събрание, което няма нищо общо с текста на предлаганото от господин Аталай.
И още нещо. Когато те вземат решение с две трети да се присъединят, все още нито един от тях няма договор с “Топлофикация”. След като се вземе решение, всеки собственик има договор с топлофикация и за тази една трета редовни платци, които изпълняват договора, техният договор ще бъде нарушен и прекратен от “Топлофикация”. Това е съвсем друга ситуация. Ако това нещо беше гласувано, щяха да се заведат дела срещу топлофикациите не само в София, но и в цялата страна. Няма никакъв солиден аргумент за това, което защитава господин Аталай.
Знам, че решението на проблема е трудно, но то трябва да се търси на ниво “Топлофикация”, свързано с икономически мерки, с организационни мерки и ред други неща, както и изпълнението на задълженията както трябва, а не като се прехвърля отговорността от “Топлофикация” върху гражданите на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Учуден съм, че все пак мненията и становищата на всички политически сили съвпаднаха, и то само поради една причина – идват избори. Уважаеми, всеки, който ползва парното отопление, да не гласува за тези политически сили. Те не ви мислят доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То няма за кой тогава. (Смях в залата.)
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Те не искат вие прозрачно да погледнете в сметките за отоплението, които получавате. Ако направите съответните ситуации, ще имате поглед и върху сметките, и ще накарате онези, които произвеждат топлинната енергия, да я произвеждат евтино, за да можете да я получавате.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Който дължи – да си плаща! Стига вече!
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: На господин Шопов не искам да му отговарям. Явно в последно време е гледал сериозни филми.
Господин Иван Сотиров дълго време се е занимавал с “Топлофикация”. Виждам докъде я е довел. Да не се занимава с ДПС! Не му се отдава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, господин Аталай си оттегли предложението. То не съществува вече в правния мир. Не може да има дебати по нещо, което вече го няма.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): И аз така казвам.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Не разбрах какво ще направи Ковачки – ще фалира или ще го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оставете Ковачки. Давайте по текста.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “§ 15. Министърът на икономиката и енергетиката създава Общественият съвет по § 12 в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение от народния представител Иван Гризанов – създава се нов параграф, доколкото разбрах – поредният му номер е § 17, доколкото можах да ги изброя. Юристите ще го уточнят, господин председателю.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едното предложение е оттеглено, а другото е подкрепено, така че докладвайте направо § 16.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията предлага да се създаде § 16:
“§ 16. В Закона за устройство на територията в чл. 142 се създава ал. 9:
“(9) Оценката за съответствие по чл. 169, ал. 1, т. 6 на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извършва по отделен договор с възложителя от физически лица, отговарящи на изискванията на Закона за енергийната ефективност и вписани в публичния регистър по чл. 21, ал. 4 от същия закон.”
Комисията предлага да се създаде § 17:
“§ 17. В Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
“§ 3. (1) Задължителното изкупуване на електрическата енергия по чл. 16 и чл. 17 се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 25 години – за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, и съответно 15 години – за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 мегавата, както и за електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми енергийни източници. Сроковете за задължително изкупуване започват да текат:
1. за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 мегавата след предоговаряне, но не по-късно от 31 март 2009 г.;
2. от започване производството на електрическа енергия, но не по-късно от 31 декември 2015 г. – за всички нови производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 мегавата.”
Комисията предлага да се създаде § 18:
“§ 18. Срокът по § 17 (относно § 3, ал. 1, т. 1) започва да тече от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
В стенографския протокол от работата на комисията беше отразено, което е пропуснато в § 16 (за оценката), че се прави от физически и юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за ал. 9 – “Оценката за съответствие по чл. 169, ал. 1, т. 6 ...”, така ли?
ИВАН ГРИЗАНОВ: Да. “Отделен договор с възложителя от физически и юридически лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като кажем “физически и юридически лица”, все едно нищо не казваме. Да го кажем ли?
ИВАН ГРИЗАНОВ: Да го кажем. Пропуснато е при набирането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи текстът става: “...се извършва по отделен договор с възложителя от физически и юридически лица...”.
Господин Аталай, Вашият коментар?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друг желаещ да вземе отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Параграф 15 става § 19 и е по вносител.
По § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този параграф, който става § 20:
“§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на чл. 29, ал. 2, която влиза в сила в срок една година от влизането в сила на закона, и на чл. 38, ал. 3 и 4, които влизат в сила в срок шест месеца от влизането му в сила.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За какво се отнася текстът, който влиза в сила след една година?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Инспекциите по котлите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже има и преномерация, да не сбъркаме нещо?! “За котли със срок на експлоатация над 15 години...”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, за тях става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “...инспекцията за енергийна ефективност включва и оценка за отоплителната инсталация и завършва с препоръка към собственика за подмяната на котлите, други модификации по отоплителната инсталация...”. Каква е идеята?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Идеята е инспекциите по котлите да започнат след като вече се види, че реално тези котли са влезнали в експлоатация и да им се проследят съответните технически параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, ще започна с последната част на § 20, където се казва, че по чл. 38, ал. 3 и 4 разпоредбите влизат в сила в срок шест месеца от влизането в сила на закона.
Искам да се върна към чл. 38, който беше обект на много сериозен дебат, и не считам, че трябва да даваме шест месеца за това. Ако трябва да се направи нещо, трябва да се направи в рамките на три месеца.
Какво касае ал. 3 на чл. 38? – „За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги лицата по чл. 39, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните потребители информация за:
1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;” и т.н.
Нека съкратим този срок на три месеца. Шест месеца ли ще се измисля как да бъде тази фактура? Ако нещата са ясни, те за три месеца могат да ги направят, ако е необходимо някакво техническо време.
Тоест, първото ми предложение е вместо „срок шест месеца” да стане „срок три месеца”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Все пак това са счетоводни документи.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Съгласен съм. Аз не казвам веднага да влезе, но три месеца са достатъчни. Още повече, че това са документи, на които те би трябвало да изяснят само тяхната същност. Да въведат информация във фактури, които и сега подават. Ако им е необходим много дълъг срок, значи тия фактури, които сега подават, наистина ще се окаже, че има нещо нередно.
Що се касае до чл. 29, ал. 2, аз все пак изпитвам сериозни съмнения защо трябва да дадем на нещо, което е само един сегмент от закона и това са точно собствениците на котлите. Това ли беше? (Реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Също считам, че този срок трябва да се намали. Не е нормално да се дава цяла година.
Господин председателю, правя предложение тук срокът да бъде шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, отрязахте всички срокове.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Орязвам, защото когато в Заключителната разпоредба се дават отлагателни срокове, досега сме се придържали само до отлагане, свързано например с европейската хармонизация, влизането на България в Европейския съюз и т.н. Иначе се създава едно неприятно усещане, че за някакъв сегмент се търси някакъв повод той да започне изпълнението.
Затова първото ми предложение е срокът от „шест месеца” да стане „три месеца” и другото – от „една година” да стане „шест месеца”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, чл. 29, ал. 2, който е записан тук, е в новата му редакция, в която се касае, че в срок от шест месеца от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията по ал. 1 техните собственици подават в териториалните звена по чл. 6, ал. 3 декларация по образец.
На практика това означава, че преди те да подадат тези декларации вече трябва да има териториални звена на агенцията, което на практика означава, че трябва да има един устройствен правилник на тази агенция, след това да се провеждат конкурси, назначавания и т.н. Срокът не може да бъде по-малък от една година след това. Затова е сложен този срок, а не защото искаме да отделим нещо от сегмента. Това е причината, а не нещо друго – чисто организационна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За другото предложение – „шест месеца” да станат „три месеца”?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Както Вие решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е, че ние ще решим, но какво е Вашето мнение?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Когато става въпрос за счетоводните документи и фактурите, ще бъде необходимо все пак и техническо време на топлофикационните и всякакви енергоразпределителни дружества, за да могат да прехвърлят и софтуер, и неща, които са необходими, за да могат да започнат да правят и отсега засечки. Според мен, шест месеца е нормалният срок, но, пак казвам, това е мнението на вносителя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
С това, уважаеми народни представители, докладът по Законопроекта за енергийната ефективност на второ четене приключи.
Обявявам гласуването в четвъртък от 9,00 ч.
Тъй като надхвърлихме работното време, давам почивка до 17,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа след почивката.
Съгласно приетата програма за днешното извънредно заседание, точката, по която следва да продължи нашата работа, е първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Досега са представени докладите на водещата Комисия по транспорт и съобщения по трите законопроекта. Предстои да продължим с представяне на становището на Комисията по гражданско общество и медии.
Има думата народният представител Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„На заседание на Комисията по гражданско общество и медии, проведено на 1 октомври 2008 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 802-01-66, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров, представители на Комисията за регулиране на съобщенията, на Съвета за електронни медии, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и на Сдружението за електронни комуникации.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на външните работи Тодор Чуров.
Проектът се стреми да реши няколко проблема, които са важни, като привеждането на цените на роуминг услугите в съответствие с еврорегламента, но не са в обсега на Комисията по гражданско общество и медии. Депутатите обсъдиха само онези въпроси, които са в предмета на комисията и се отнасят до предстоящата цифровизация на телевизионното излъчване.
Комисията смята, че не са регламентирани достатъчно следните проблеми:
1. Не е ясно дали собственикът на преносната мрежа и собственикът на мултиплекса могат да бъдат едно и също лице. В проекта няма изрична забрана, но тъй като преносна мрежа се изгражда сравнително трудно, появата на конкуренция е практически невъзможна, ако не се раздели собственикът на преносната мрежа от предприятието или предприятията, които ще притежават мултиплексите.
2. Предприятието, което ще спечели честотите, е задължено да качи по закон половината програми, а другата половина да си избере от регистъра на СЕМ. Това предприятие обаче може да положи усилия да притесни програмите, които са му натрапени, и да даде по-добри технически и други условия на програмите, които само е подбрало.
Ето защо е необходимо за второто гласуване на законопроекта да бъдат предвидени поне две неща:
- лицето, притежаващо мултиплексите, да равнопоставя съдържанието;
- да се въведе контрол върху цените, на базата на които се разпространява съдържанието на задължителните програми.
След проведената дискусия Комисията по гражданско общество и медии с 5 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 802-01-66, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси.
Господин Младен Червеняков – председател на комисията, го няма в пленарната зала.
Има ли член на ръководството или член на Комисията по европейските въпроси, който да представи становището на комисията?
Госпожо Гаджева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 854-01-72, внесен от народния представител Минчо Викторов Спасов и група народни представители на 16 юни 2008 г.
На заседанията, проведени на 17 юли 2008 г. и на 11 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
В обсъждането на законопроекта взеха участие господин Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Любомир Попов – юрисконсулт в Дирекция „Правно нормативно обслужване” в Министерството на вътрешните работи, и господин Красимир Колев – главен юрисконсулт на ДОТИ.
Настоящият законопроект предлага изменения в действащия Закон за електронните съобщения, свързани със запазването на данни за трафик, данни за местоположението и свързани с тях данни, което е уредено на общностно ниво от Директива 2006/24 ЕО на Европейския парламент и Съвета за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58 ЕО.
Съгласно чл. 251 от действащия Закон за електронните съобщения, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца определени категории данни. Категориите данни и редът по който те се съхраняват и предоставят, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Както е видно от посочената по-горе разпоредба, съответните данни се предоставят в два случая: за разкриване на престъпления и за нуждите на националната сигурност.
Предлаганият законопроект предвижда отпадане на текста, съгласно който данни се предоставят за нуждите на националната сигурност и уточнява, в съответствие с изискванията на Директивата, че данните, свързани с трафика, се предоставят само за разкриване на тежки престъпления.
Според чл. 1 от Директива 2006/24 ЕО, който определя нейния обхват, Директивата цели да хармонизира разпоредбите на държавите-членки, свързани със запазването и предоставянето на данни за трафик, данни за местоположението и свързаните с тях данни, необходими за идентифициране на абонат или ползвател, за да се гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка. Националната сигурност като основание за достъп до трафичните данни не кореспондира на задължение по Директивата, както е посочено в мотивите към законопроекта.
Освен това, чл. 11 от посочената Директива изключва приложението спрямо изискваните от нея трафични данни на чл. 15 от Директива 2002/58 ЕО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, който дава право на държавите членки да приемат законодателни мерки, ограничаващи обхвата на правата и задълженията относно данните за трафик, когато такова ограничение представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка, за да гарантира националната сигурност.
Законопроектът предлага също така създаването на нов текст, който съобразно изискването на чл. 13 от Директива 2006/24 ЕО предвижда санкции при злоупотреба с трафичните данни.
От гледна точка на съответствието с европейското право, може да се каже, че законопроектът не влиза в противоречие с него. Директива 2006/24 ЕО действително не посочва националната сигурност като отделно основание за предоставяне на трафични данни.
На базата на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 854-01-72, внесен от народния представител Минчо Викторов Спасов и група народни представители на 16 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има становище по законопроекта, внесен от Министерския съвет, пак на вашата комисия.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА ГАДЖЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение за електронните съобщения, № 802-01-66, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.
На заседанието, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът беше представен пред членовете на Комисията от г-н Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения цели привеждане на вътрешното ни право в съответствие с промените в Правна рамка 2002 на Европейския съюз за осъществяване на електронни съобщения. Той е насочен към прилагане на изискванията на приетия от Европейския парламент и Съвета на 27 юни 2007 г. Регламент № 717 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (Регламент № 717/2007) и преди всичко тези на чл. 9 от него. Законопроектът въвежда мерки за по-ефективното прилагане на Директива 2002/21/ЕО.
В съответствие с изискванията на чл. 9 от Регламент № 717/2007 законопроектът въвежда санкции за нарушенията на правилата за роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи. С него се санкционират мобилните оператори, които не са привели цените на роуминг услугите в съответствие с изискванията на регламента и не са изпълнили изискванията за прозрачност на цените на дребно и за осигуряване на ясна и точна информация за правата и задълженията на потребителите на роуминг услуги.
Законопроектът съдържа и правила, насочени към по-ефективното прилагане на Директива 2002/21/ЕО по отношение на независимостта и ефективността на регулаторния орган във връзка с изготвяне и приемане на подзаконови нормативни актове и осигуряване на финансовото й обезпечаване. С него се въвеждат и разпоредбите на включените в Правна рамка 2002 директиви, касаещи управлението на ограничения ресурс - радиочестотния спектър и номера, предоставянето на универсалната услуга, въвеждането на единен регулаторен подход, налагането на специфични задължения, целящо осигуряване на ефективна конкуренция и взаимодействие на услугите в полза на крайните потребители.
Законопроектът съдържа и правила, с които се отстраняват съществуващи противоречия в нормите на Закона за електронните съобщения. Те нямат връзка с общностното право, но не му противоречат.
В заключение може да се приеме, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е насочен към прилагане на Регламент № 717/2007, Директива 2002/21/ЕО и останалите актове, включени в Правна рамка 2002 на Европейския съюз за осъществяване на електронни съобщения. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
На базата на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага - с 13 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 802-01-66, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Откривам дискусията на първо четене по трите законопроекта.
По реда на внасяне първи ще бъде представен от вносителите законопроектът на Волен Сидеров и група народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който представям на вашето внимание, е внесен на 9 април 2008 г. Ако този законопроект беше приет по-навреме, може би нямаше да станат тези скандали около колежката Татяна Дончева за разкриване на ред трафични данни за видове контакти и подслушвания.
Мотивите, с които съм предоставил този законопроект, са за това, че Законът за електронните съобщения в настоящия си вид гарантира неприкосновеност на кореспонденцията. Единствено чл. 304 до чл. 310 се препращат към Закона за специалните разузнавателни средства, тогава, когато е наложено наистина да има подслушване и използване на специални разузнавателни средства. Проблемът възниква с друга категория данни – това са така наречените трафични данни, за които всеки един ваш телефон, който стои в момента във вашия джоб, може да бъде използван като специално разузнавателно средство.
Кои са тези данни? Това са данни за местоположението на вашия телефон, в кое време с кой абонат сте говорили, в колко часа е проведен този разговор и продължителността на разговора, както и данни чрез самите базови станции за определяне на точното разположение на вашия телефон. Всички тези данни и досега не бяха регулирани от Закона за специалните разузнавателни средства. Затова внесохме Законопроект за Закон за електронните съобщения тези данни на операторите, които ги притежават, да могат да бъдат предоставяни на съответните органи единствено и само след съдебно решение. До този момент тези данни можеха да бъдат предоставени и без такова съдебно решение.
Искам да напомня, че Комисията по вътрешен ред и сигурност подкрепи това наше решение, за което й благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По хронологичен ред следва представяне на законопроекта на Минчо Спасов и група народни представители. Тук съвносители са народните представители Минчо Спасов, Антония Първанова, Мария Ангелиева и Снежана Гроздилова. Ако няма никой от тях, ще преминем към дискусия по този законопроект без да бъде представен.
Господин Димитър Станчев - заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, ще представи законопроекта на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Станчев.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения на Министерския съвет идва една година след неговото приемане тук в тази зала. Кое налага тази промяна? Както споменаха и преждеговорившите, това са изменението в Регулаторна рамка 2002, промените, които станаха през този период и приемането на някои нови документи. Става думи за директиви 19, 20, 21, 22 и 58.
Какво всъщност е новото и какво се постига с изменението на Закона за електронните съобщения? На първо място, това е въвеждането на санкция при неизпълнение на Регламент № 717 от м. юни 2007 г. на Европейската комисия, с който се изисква санкциониране на онези мобилни оператори, които не прилагат решението за роуминга. Искам тук да отбележа, че това решение ние би трябвало да приемем и декларираме пред Европейската комисия, че сме го приели до 31 март т.г. Вследствие на това обаче, че се прие от Министерския съвет по-разширено изменение на Закона за електронните съобщения, затова на този етап пред Европейската комисия сме заявили, че в по-късен етап, до края на годината, ще изпълним и този регламент - Регламент 717.
Освен това със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се постига по-голяма самостоятелност, по-голяма ефективност в работата на регулаторния орган. Отразени са някои бележки, които така или иначе сме получавали през годината от генералните дирекции, от Европейската комисия. Отразени са и чисто практически бележки или неудачи, които са забелязани в едногодишното му прилагане. Освен това са променени и някои текстове, вследствие на изменения в организацията на администрацията като, да речем, Министерството на извънредните ситуации, наличието на ДАНС и т.н., които намират своето приложение.
Общо взето за статистиката. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е разписан в 74 параграфа и обхваща 70 члена на сега действащия Закон за електронните съобщения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, откривам дискусията по първо четене на трите законопроекта.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ясно е, че между първо и второ четене ще трябва много да се работи по този законопроект, защото сега в пленарната зала и в комисиите витае, че на първо четене ще мине.
Но аз трябва да кажа, че Парламентарната група на Българския народен съюз няма да подкрепи и на първо четене този законопроект. Такова беше моето гласуване и в Комисията по транспорт и съобщения.
Защо? Без да навлизам в детайли и експертно, искам да кажа, че в мотивите изцяло се разказва за директиви, за промени, за изисквания, които вносителят Министерският съвет спазва и между тези наистина наложителни промени се налагат седем-осем неприемливи неща, които отхвърлихме със сериозни дебати, когато съвсем наскоро преди няколко месеца приемахме този нов Закон за електронните съобщения.
Има текстове, които с голям „бой” успяхме и в залата, и в Комисията по транспорт и съобщения да запазим, а сега Министерският съвет отново ги предлага за промяна. Не знам в коя директива на Европейския съюз или в кой регламент е записано, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията трябва да има шестгодишен мандат – може би е в някаква тайна директива, която само Министерският съвет познава. Аз лично съм убеден, че такава няма. Няма никаква обосновка защо трябва да е шестгодишен мандатът? Защо да не четири години? Приемственост трябва да има. Тя е осигурена в Закона за електронните съобщения. Може и десет години. Защо шест години? Защо се удължава? Никаква обосновка!
Защо се лишава Държавната агенция за информационни технологии и съобщения от правомощия и защо, лишавайки държавния орган, упълномощаваме с нейните права и задължения Комисията за регулиране на съобщенията? Отново ли, както в първоначалната изработка на Закона за електронните съобщения, започваме да получаваме предложения, които навяват създаването на държава в държавата? Комисията за регулиране на съобщенията не може да притежава свръхпълномощия за сметка на друг важен орган – Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Защо с направените предложения се лишава или по-точно се упълномощава Комисията за регулиране на съобщенията да изработва, да предлага подзаконови нормативни актове като това е право на държавната агенция? Това са свръх, свръхправомощия, които даваме на Комисията за регулиране на съобщенията.
Има още поне три-четири подобни текста, но аз ще се спра на чл. 251 в действащия закон, който се променя. Ще кажа, че отново остава безконтролен достъпът до трафика или до разпечатките, както е по-популярно в обществото. Отново в предложението на Министерския съвет се казва: „при извършване на престъпление”. Престъпление е и хулиганството. Не може по всякакъв повод, за всякакво нещо да се ползва трафикът, да се ползват разпечатките и по този начин да се навлиза в личния живот на българските граждани. Това трябва да бъде променено категорично! Не трябва да го оставяме в този му вид.
Отново подчертавам, че Парламентарната група на Българския народен съюз няма да подкрепи на първо четене законопроекта на Министерския съвет и ще подкрепи законопроекта, внесен от колегата Минчо Спасов и НДСВ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, всички законопроекти, сложени накуп, разискват различни проблеми и е малко трудно в един ден с един законопроект да се обхванат всички неща. Нашият законопроект, който е във връзка със специалните разузнавателни средства, донякъде се припокрива със законопроекта, внесен от Минчо Спасов и група народни представители. В комисията се уговорихме двата законопроекта да намерят най-разумното положение помежду си и да бъдат внесени в добър вид.
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет - имам едно особено отношение. Този законопроект е само на една година – мотивите, които бяха внесени преди година, са същите, които се внасят и сега. Тълкуват се едни и същи директиви, едни и същи изисквания на Европейския съюз. В крайна сметка старият закон, който беше чисто нов Закон за електронните съобщения, не можа да заработи във вида, в който трябваше да заработи.
Основният проблем, който имаме пред Европейския съюз, е роумингът. Роумингът щеше да заработи, ако онзи прословут „оплетен чифт”, който залата гласува на трето гласуване, беше станал съгласно директивата на Европейския съюз. Тогава се направиха промени, които изцяло бяха в полза на монополиста БТК. Тези промени би трябвало да бъдат коригирани в настоящия закон и да бъдат направени съгласно директивите на Европейския съюз. Ако беше заложено, че „абонатна линия” е съгласно директивата, в момента нямаше да имаме проблем с роуминга.
Мога да ви представя точно Директива 2002/21/ЕС – какво означава „абонатна линия”. Това означава физическа връзка. Европейският съюз не определя каква да бъде връзката между крайната точка на мрежата – това е абонатът, и основния разпределител или равностойно на инфраструктура във фиксираните обществени телефонни мрежи. Това нещо ние не го преведохме правилно. Сложихме, че абонатната линия е само онзи оплетен чифт, който излиза в коридора на всеки апартамент. Така направихме, че единствено и само оплетеният чифт подлежи на регулация по този Закон за електронните съобщения. Всички останали съоръжения – оптика, коаксиални кабели, безжични комуникации, не влизат в регулацията на този закон. Затова много от операторите изпаднаха в противоречие помежду си. Не можаха да направят свързаност между отделните оператори и не можаха да осигурят роуминг. Сега трябваше отново под диктата на Европейския съюз да отхвърлям всякакви лобистки интереси към определени оператори – да можем да вземем мерки.
Аз съм против един член, който определя глобата за повторно нарушение от оператор, който не осъществява роуминг, да бъде до 4 млн. лв. Кажете ми един оператор в България, който струва повече от милион и половина лева.
Миналата година едва продадохме за трети път БТК за милиард и половина. Даже няма милиард и половина – това са 2 млн. 400 хил. лв., а даваме глоба 4 млн. лв. Направо напишете в закона – закрива се! Няма такъв оператор, който да плати глоба 4 млн. лв. и след това да може да продължи да работи – затова, че не е спазил повторно роуминга. Трябва да бъдат извършени корекции в закона.
Аз отново апелирам – тези, които тогава подкрепиха моето определение за абонатна линия, което отново ще бъде внесено в законопроекта, отново да го подкрепят, така че да не изпадаме в ситуацията на трето противоконституционно гласуване, както стана при предишното приемане на законопроекта. Да вкараме в регулация на този закон всички съоръжения, не само онзи прословут „оплетен чифт” или „метален чифт”, или както беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На нашето внимание са представени три законопроекта. Независимо че единият от тях е внесен от Министерския съвет, считам, че другите два също заслужават сериозно внимание. Особено в светлината на скандалите, които избухнаха през последния месец около дейността на ДАНС, свързана със специални разузнавателни средства и до известна степен използване на данни от електронни съобщения или най-малкото архивиране на номера, дати и часове на провеждане на разговори.
Аз ще подкрепя както законопроекта, внесен от господин Минчо Спасов и група народни представители, който за съжаление не беше представен в залата, така и законопроекта, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
По отношение на законопроекта на господин Минчо Спасов и група народни представители считам, че вменява в закона текст и разпоредба, която напълно съответства на Директива 2006/24/ЕО, където данните, които са описани там, всъщност данните по Закона за електронните съобщения, са лични данни и че само в предвидени в закона случаи те могат да бъдат използвани.
Считам, че това, което е записано в действащия закон – че тяхното използване става при заплаха за националната сигурност и за разкриване на престъпления, по същество противоречи на чл. 34 от Конституцията, където съвсем категорично е записана допълнителна специална интензивна защита на правото на свободна и тайна кореспонденция по отношение на останалите лични права – че това право на неприкосновеност на кореспонденцията може да бъде ограничавано само и единствено за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Това всъщност е основата на предложението, което правят господин Минчо Спасов и група народни представители. В това отношение считам за напълно резонен текста, който предлагат.
Те също така предлагат допълнителен § 2, в който е предвидена административнонаказателна разпоредба в случай, когато длъжностно лице от държавен орган предостави на обществени електронни съобщителни мрежи услуги, наруши задълженията си и злоупотреби с тях.
Що се касае до третия параграф от законопроекта на Минчо Спасов и група народни представители. Макар че може да се приеме, той излиза извън рамките на закона и е отпратка към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тук се намесва една т. 7 относно използването на специалните разузнавателни средства.
Като цяло на първо четене, дори да отпадне третият параграф, аз считам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен, каквото впрочем е и становището на Комисията по транспорт и съобщения, както и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроектът, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, акцентира върху нещо друго, което трябва да присъства в Закона за електронните съобщения. То е, че задължително трябва да се изисква съдебно разрешение по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, когато предоставената информация води до засягане на конституционни права и свободи на гражданите. Това допълнение също го считам за целесъобразно. И този законопроект е подкрепен с решение от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Прави впечатление, че Министерството на вътрешните работи, но не при сегашния министър Михаил Миков, а по времето на Румен Петков, се е изказало против двата законопроекта. Аз очаквах вече като народен представител Румен Петков да защити тезата, която е развил в своето становище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Има да чакаш!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Относно законопроекта, който се внася от Министерския съвет – този законопроект има няколко цели и с някои от тях аз съм напълно съгласен. Нещо повече, считам, че някои от разпоредбите, които се предвиждат с промените в Закона за електронните съобщения, трябваше да бъдат предвидени още в основния закон, който ние гласувахме преди около една година. Например, разпоредбите, които предвиждат определени административнонаказателни санкции в случаите, когато се нарушат изискванията, които Европейската комисия наложи по отношение на роуминга, цени на роуминг, на свързване в мрежата на Европейския съюз. Заради това, че нямаше никакви санкции, операторите, може би единият от тях най-вече, но той повлече едно много сериозно закъснение. Нека да кажем ясно, че закъснението от въвеждането на изискването от Европейската комисия на цени на роуминга засегнаха пряко в продължение на година и повече българските потребители на комуникационни и мобилни услуги. Те плащаха цени за мобилни услуги по роуминг многократно по-високи от определените под натиска на комисаря Вивиан Рединг пределни цени. В това отношение аз считам, че текстовете заслужават да бъдат подкрепени.
Има, разбира се, и други текстове, които също така бих ги подкрепил, ако имат едно реално съдържание, а това е – систематичната критика от страна на Европейската комисия и отново на комисар Рединг за това, че има още много какво да се направи и Комисията за регулиране на съобщенията да бъде един независим орган – орган, който ефективно работи. В това отношение има текстове, които се предвиждат в промените на закона, които обаче все още не ми дават основанието да считам, че този орган ще бъде именно такъв. Многократно през последните години той показа, че там, където трябва да се намеси в интерес на потребителите, не го върши.
Аз имам питане към Ивайло Калфин по този въпрос – защо в почти всички европейски страни мобилните услуги се таксуват с точност до секунда, а мобилните услуги в България се таксуват с точност до минута? Ако вие говорите в Европейския съюз една минута и една секунда, това означава, че ще бъдете таксувани 61 секунди. Ако в България говорите по този начин, това означава, че ще ви таксуват 2 минути. Реално цената на услугата се увеличава два пъти заради това, че Комисията за регулиране на съобщенията не изпълнява ефективно възложените й по закона – няма да чета конкретните текстове, задължения за регулиране на предоставените услуги.
Искам обаче да се спра на текстове, които категорично няма да подкрепя. Нещо повече, ще ги оспоря при второто четене на закона.
Първият текст това е § 4. Какво предвижда § 4? Изведнъж вносителят - Министерският съвет, предлага мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията да бъде шестгодишен. Какви са аргументите? – За да имало приемственост. Абсолютно фалшиво!
Първо, комисията по закон е колегиален орган. Няма никакво основание един от членовете на колегиалния орган, пък било той и председателят, да има мандат, различен от останалите членове на комисията.
Второ, приемствеността в комисията е гарантирана от начина, по който се избират членовете на комисията. Неслучайно още при първия избор се даде различен мандат: на председателя – пет години, на заместник-председателя и членовете – три години, и този член, който се предлага от президента, имаше мандат само една година и след това се подменя. По такъв начин стъпаловидно, в рамките на дейността на комисията не се подменят петимата комисари едновременно, а има винаги една ясна и разписана в закона последователност, която гарантира приемствеността.
Категорично не приемам никакъв аргумент, свързан с това да се увеличи срокът на председателя от пет на шест години!
Следващото е по § 5 от законопроекта. За да стане ясно за какво говоря, ще кажа, че в предложения законопроект е казано само така: в чл. 27, ал. 2 се отменя.
Хайде да прочетем какъв е чл. 27. Член 27 разписва какво извършва, какви правомощия има председателят на комисията – представлява комисията, ръководи и организира дейността, насрочва заседания, предлага проект за дневен ред, сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите и на пето място – организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията.
Но нека да кажем каква е ал. 2, която се иска да бъде отменена. В ал. 2 е записано, че дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на колегиалния орган, на комисията, тоест най-важните от тези пет точки, защото първите са по-скоро за представителните функции на председателя, а най-важните са свързани с кадровата политика в комисията и с изпълнението и организирането на бюджета, за които действително решението по тях да се взема от колегиалния орган. Изведнъж с отпадането на ал. 2 се оказва, че председателят еднолично извършва тези дейности. От къде на къде? Откъде следва това? Коя е тази европейска норма, която тук е отразена? Никаква европейска норма няма в това предложение!
Господин председател, аз имам, разбира се, и други забележки, но Вие знаете, че на първо четене се говори по същността на законопроекта, в неговата цялост и някои от въпросите там, които наистина изискват такъв коментар, затова се спрях специално на тези два текста.
Искам само да подчертая, макар че това е от процедурен характер, че в законопроекта, който ще започнем да разглеждаме непосредствено след Закона за електронните съобщения, това са измененията в Закона за радиото и телевизията. Там по един абсолютно необясним и абсолютно недопустим начин вносителят – Министерски съвет, е заложил в цяло тяло в Преходните и заключителните разпоредби промени в Закона за електронните съобщения, при това двата законопроекта са внесени в Народното събрание в срок от три дни.
Няма никакво съмнение, че специално за второ четене, и това ще предложа при разглеждането на промените в Закона за радиото и телевизията, тези Преходни и заключителни разпоредби, касаещи Закона за електронните съобщения, да бъдат извадени от втория закон и да бъдат разгледани в цялост в измененията и допълненията на Закона за електронните съобщения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов. Ако има такива повторения в Закона за радиото и телевизията, които систематично трябва да бъдат в закона, внесен от Министерския съвет, естествено е там да бъде тяхното място.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Закривам дискусията на първо четене по трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред на днешното извънредно заседание, а това е последна точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Преминаваме към представяне на становищата на комисиите, на които е разпределен законопроектът. Това е Комисията по гражданско общество и медии с председател Иво Атанасов, както и следващата комисия - Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Атанасов, заповядайте, за да представите становището, защото вие сте водеща комисия, както виждам тук от разпореждането на председателя на парламента. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа!
„На заседание на Комисията по гражданско общество и медии, проведено на 17 септември 2008 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На заседанието присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов, неговият заместник Явор Милушев, председателят на Съвета за електронни медии Мария Стефанова, генералният директор на БНТ Уляна Пръмова, изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Гриша Камбуров, представители на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на творчески и професионални организации в медийната сфера.
Проектът бе представен от министъра на културата Стефан Данаилов.
Сегашният Закон за радиото и телевизията е в сила от 1998 г. С оглед на настъпилите промени в медийната среда и на показаните дефекти в процеса на десетгодишното прилагане е необходимо да се приеме изцяло нов Закон за радиото и телевизията. Още повече, че от миналата година имаме нова евродиректива за аудиовизията, която трябва да бъде въведена във вътрешното ни законодателство до ноември 2009 г. Внесените промени обаче засягат само цифровизацията, което е оправдано пред вид притискащите ни срокове за изключване на аналоговия сигнал през 2012 г.
Законопроектът, заедно с измененията и в Закона за електронните съобщения, урежда старта и развитието на цифровото наземно телевизионно разпръскване. Решават се важни въпроси, които дълго време бяха дискутирани в гилдията, а и в обществото, като например:
1. Предвиждат се два етапа на цифровия преход. При първия едно предприятие ще получи след конкурс разрешение да изгради и експлоатира три мултиплекса с национален обхват, всеки от които ще излъчва по четири телевизионни програми. Едновременно с първия етап ще започне и конкурс за избор на предприятието, което ще изгради и експлоатира трите мултиплекса с национално покритие от втория етап, като разрешението не може да бъде дадено на предприятието, спечелило конкурса за първия етап, нито пък на свързано с него лице.
2. За регионалните мрежи ще бъде издадено разрешение на едно предприятие, което ще експлоатира три регионални мрежи през първия етап, като Съветът за електронни медии определя вида и профила на не повече от две български програми за всяка мрежа, които ще бъдат задължителни за разпространение.
3. Правилото “must carry” се отнася и за предприятието, което ще изгражда мултиплексите за национално разпространение на първия етап. То трябва да качи задължително две програми на Българската национална телевизия и програмите на лицензираните телевизионни оператори, които покриват поне 50 на сто от населението. Останалите програми собственикът на мултиплексите ще може да подбира измежду регистрираните от СЕМ.
4. Предприятията, притежаващи мултиплекси, нямат право да разпространяват собствени програми. Тази забрана е насочена към осигуряване на равнопоставеност на телевизионните програми, предоставени на един и същи мултиплекс.
5. Държавен мултиплекс не се предвижда, за разлика от практиката в повечето членки на Европейския съюз, но е постигнат, по думите на генералния директор на БНТ Уляна Пръмова, приемлив компромис, като още на първия етап БНТ може да предостави две свои програми за цифрово разпространение, а не само една както бе предвидено първоначално.
6. Освен програмите, които трябва да качи задължително, те са половината от капацитета, 2 от 4, собственикът на мултиплекса може да разпространява и други програми, които подбира сам, но от регистъра на СЕМ. Регламентирани са основните принципи, от които се ръководи СЕМ при определяне на вида и формата на програмите: гарантиране правото на информация, създаване на благоприятни условия за плурализъм и за многообразие на медийната среда, както и съхранение на националната идентичност.
7. За разлика от режима на обвързано лицензиране, валиден и занапред за аналоговото разпространение, който води до бавно и не безпроблемно взаимодействие между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии, при цифровото лицензиране водеща роля ще има КРС, който ще провежда конкурсите. СЕМ ще изготвя регистър на програми, от който победителите в конкурсите ще могат да избират. Този начин на взаимодействие, различен от досегашния, ще даде така необходимата скорост на лицензионния процес.
За второто гласуване на законопроекта е наложително да бъдат въведени някои промени в първоначалния текст, най-важните от които са следните:
1. В повечето страни на Европейския съюз телекомуникационните оператори само разпространяват сигнала на цифровите мултиплекси, а менажирането на програмите се осъществява от самите оператори на мултиплекси. Предложеният законопроект обаче не забранява срастването между телекомуникационните организации и операторите на мултиплекси, което може да се тълкува като открита форма на концентрация с всичките й отрицателни въздействия върху антимонополното структуриране на телевизионната система и развитието на рекламния пазар. Затова е необходимо мултиплексите да се обособяват отделно от радиоразпръсквателните мрежи.
2. Собствениците на мултиплекси ще трябва да качат определен брой програми, приблизително половината, на принципа “must carry”, без да могат да ги избират. Останалата половина от програмите обаче те ще могат да подбират от регистъра на СЕМ. Промените в Закона за радиото и телевизията, а и тези в Закона за електронните съобщения не препятстват собственика на мултиплекса да притиска програмите, които са му наложени, като дава по-добри технически, финансови и други условия на своите програми. Тъкмо затова е нужно да се запише задължението мултиплексът да равнопоставя програмите, които разпространява, както и да се въведе контрол върху цените, които ще бъдат искани за разпространяване на програмите.
3. Всеки мултиплекс може да разпространява на една честота минимум четири телевизионни програми. Максимумът е шест, но това е за сметка на качеството. Оптималният брой е пет. В текстовете, които разглеждаме обаче, се говори за четири програми. Това би подтикнало собственика на мултиплекса да качи още една или две програми, което би се отразило върху качеството на приемане на сигнала, и би му дало възможност да разпространява повече програми от предвидените по закон. Ето защо най-добре е в закона да се запише онова, което технически е оптимално, а именно пет програми на всеки мултиплекс.
4. Предложените в проекта текстове не защитават в достатъчна степен обществения интерес по отношение на съдържанието на програмите, които ще се качват на мултиплексите. Между двете гласувания на закона са необходими промени, които да отстояват обществения интерес и да предпазят СЕМ от редуцираната роля на безпроблемен регистратор на всяка кандидатстваща за регистъра телевизионна програма.
5. Съгласно плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване предприятието, получило честотен ресурс през първата фаза на прехода, трябва да осигури покритие на 75% от населението в края на 2010 г., което то ще постигне главно чрез цифровизацията на гъсто населените места. Останалите 25% от населението, обитаващо обширни, но рядко населени райони в страната и което сега приема аналоговите програми на БНТ с добро качество, ще бъде лишено от възможността да приема цифровите програми на БНТ и в още по-голяма степен – на другите оператори, които ще бъдат включени в първия етап на цифровизацията. Ето защо е необходимо в закона да се предвиди покритие, по-високо от 75%, и да се посочат сроковете, в които то да бъде постигнато, за да не останат цели райони без възможност да приемат програми с лиценз за национално покритие.
6. В закона следва да се предвижда задължение на операторите на регионални мултиплекси да качват регионалните програми на БНТ. В предложения от вносителя текст няма пречка това да стане, но няма и ангажимент на регионалните предприятия да го сторят.
След проведените разисквания Комисията по гражданско общество и медии с 9 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва да бъде представено становището на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, ще ми позволите да не повтарям онова, което беше много подробно представено в доклада на водещата комисия. Ще предложа само две решения на комисията. Второто е нестандартно, но е съгласувано с председателя на Народното събрание. Ще го обоснова.
“След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения с 6 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.”
Второто ни предложение е продиктувано от следните обстоятелства. Преди малко ние дискутирахме Закона за електронните съобщения. С Преходните разпоредби на Закона за радиото и телевизията се предлага чл. 47, чл. 48 и чл. 99 да се променят – чрез Закона за радио и телевизия – Закона за електронните съобщения. Мисля, че това е недопустимо. Когато в пленарната зала се гледа Законът за електронните съобщения, съгласувано с председателя на Народното събрание и експерти от Правната дирекция, ние стигнахме до предложението второто решение да бъде следното:
“Текстовете от законопроекта, включени в Преходните и заключителни разпоредби, отнасящи се до изменение на Закона за електронните съобщения, в Закона за радио и телевизия, на второ четене да се гледат в рамките на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Това е нашето предложение. Председателят смята, че това трябва да стане чрез гласуване, защото в законопроектите на Министерския съвет, въпреки че пристигнаха в Народното събрание с разлика от два дни, е допусната такава съществена грешка, която Народното събрание трябва да отстрани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не може ли да стане между първо и второ четене?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, между и първо второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това ще го гласуваме в четвъртък.
С това завърши представянето на становищата на водещата и съпътстващата комисия, на която беше разпределен законопроектът.
Откривам дискусията на първо четене.
Има думата за изказване госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Основната причина за изготвяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия е предстоящият цифров преход в областта на телевизионното и радиоразпръскване, като се отчита обстоятелството, че този процес има икономически и социални аспекти, които могат да влияят в голяма степен на развитието на българската култура.
Втората причина за изготвяне на законопроекта е, че до края на 2012 г. страните – членки на Европейския съюз, трябва да прекратят аналоговото разпространение на телевизионните програми. Това означава, че към същата дата следва да има изградена и функционираща цифрова мрежа, покриваща цялата територия на Република България, съответно на българските граждани следва да бъде осигурен достъп до наземно радиоразпръскване, тъй като аналоговото ще бъде преустановено.
Липсата на изградена и функционираща цифрова мрежа и невъзможността за приемане и разпространение на аналогов сигнал би довела до положение, в което единственият начин за достъп до телевизионни програми е чрез кабелна или сателитна телевизия. Това обаче от своя страна ще постави в неравностойно положение гражданите, които не желаят и не могат да получават достъп до програми, разпространявани по кабел или интернет.
Като отчитаме важността на измененията и допълненията към законопроекта, Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи на първо четене внесения законопроект.
Между първо и второ четене има въпроси, по които ние трябва да поемем политическата отговорност и да ги решим по най-добрия начин. Кои са те?
По тези, които са третирани в законопроекта, първият е за мултиплексните оператори. Дали няма да се получи монопол, ако операторът е един за първа и един за втора вълна? Така в ръцете на един оператор ще е разпространяването на цялата гама информация и няма да има конкурентност в телевизионната среда.
Второ, за телевизионните оператори без програмен лиценз – тъй наречените по чл. 9а – дали ще оставим те да работят без конкурси и програмен лиценз до нуждата от цифровизация на тяхната телевизионна честота?
Относно Съвета за електронни медии. Предвид европейските норми - необходимо ли е разширяване на техните правомощия в процеса на цифровизацията освен дадените им регистрационни функции, определяне програмите по съдържание, които ще се качват на мултиплексите. Може би в над 90% от страните – членки на Европейския съюз, започнали този процес (а това сочи изследване на студентите на стаж в парламента от Софийския университет), съответните регулаторни органи имат лицензионен режим. Там не е само регистрационен и определяне програмите по съдържание.
Следващият проблем е за държавния интерес. Достатъчно добре ли е защитен той при качването само на две програми на БНТ при първа вълна на трите мултиплекса?
Има и някои незасегнати въпроси в законопроекта, които изискват също отговорно политическо решение. Няма изискване за прозрачност и произход на капитала на мултиплексните оператори. Това може да доведе до участието на офшорни компании, които няма да има пречка да са свързани със съществуващите у нас телевизионни оператори, което пък от своя страна е забранено според окончателния вариант на законопроекта.
Предложение: би могло КРС да постави подобно изискване към мултиплексните оператори още при обявяването на конкурса.
Следващ проблем. Няма прагове на цени за таксите, които ще взима мултиплексният оператор на телевизионните оператори, които ще бъдат качени на мултиплексите му, включително и тези по маскери, а и разбира се – на Българската национална телевизия.
Няма изискване към мултиплексните оператори, както беше споменато и преди малко от председателя на Комисията по гражданско общество и медии - за 100-процентово покритие на страната, което може да доведе до нежелания ефект – само големите градове и областни центрове да бъдат покрити, а другата част, около 30% от държавата, да са хора, които да не могат да се възползват от тази новост. Няма защита за равнопоставено покачващо излъчване от мултиплексния оператор на задължително качените програми на тези, които той сам ще избира от регистъра на СЕМ.
Либералната линия на НДСВ изцяло е обърната към грижата за човека и неговите права. В този смисъл законопроектът не защитава цялостно интереса на българския гражданин да получава равнопоставено телевизионната информация при напълно преминаване към цифровизация. Това е така, защото обществената телевизия в лицето на БНТ, която единствено излъчва обществени и некомерсиални предавания, на първо време ще има само две програми. Те не са защитени нито със 100-процентово покритие от държавата, а и не е сигурно дали излъчването им ще е равнопоставено и чисто от мултиплексния оператор спрямо тези, които той сам избира. Тук интересът на гражданите до достъп до информация и на държавата – НДСВ ще се опита да защити по няколко начина:
Дали не е възможно на първата вълна, тъй като така или иначе сме казали, че на всеки мултиплексен се качват по две програми по маскери, да се качи и трета на Българската национална телевизия? Дали не е възможно държавният интерес да бъде защитен, като на втора вълна държавата изгради собствен мултиплекс и така гарантира достъпа на всички граждани до информация? Така се процедира в повече от 90% от европейските държави според посоченото преди малко от мен изследване. Дори на държавните мултиплекси се качва и един парламентарен канал.
Факт е, че за да се изгради един мултиплекс, това струва около 350 млн. лв., които държавата така или иначе ще даде като такси на мултиплексните оператори. При собствен мултиплекс държавата може да печели, като качи и други програми освен държавните и като получава такса от тях. Държавният мултиплекс може да бъде управляван от специално създадено за целта държавно предприятие.
И накрая, ние тук трябва да си дадем сметка за един основен проблем – социалното отражение. Към 2012 г. при преминаване към пълна цифровизация ще се наложи към по-старите телевизионни приемници да се постави специално устройство “сеттопбокс”, което по предвиждане ще бъде с цена не по-малко от 50-60 евро. Това би могло да доведе до социално напрежение от хората с ниски доходи. Избягването на напрежението в европейските държави е било предотвратено с две основни стъпки: първата е масирана информационна кампания за достойнствата на цифровото излъчване като качество и като множество програми, приемани безплатно – 24 при цифровизация срещу 3 ефирни програми в момента.
Социални мерки. Държавата отделя средства и поема заплащането на специалното устройство за доказано социално слаби граждани по определена схема.
Аз считам, че за всички тези проблеми, които изброих, всички ние ще подходим отговорно и между първо и второ четене голяма част от проблемите ще бъдат отстранени. Надявам се това да бъде така.
Потвърждавам и това, което онзи ден заявих, че може да се направи и едно предложение, дори ще предложа на колегите ми – на господин председателя, на другите заместници на комисията, да предложим Съветът за електронни медии да бъде изслушван с годишен отчет. Това предложение да бъде направено между първо и второ четене в Народното събрание, защото считаме, че това ще има добър ефект и добър резултат. Благодаря, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказвания, уважаеми колеги?
Давам думата на народния представител Румен Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да започна своето изказване, първо, с факта, който господин Мирчев по някакъв начин обясни, но на мен лично не ми стана ясно как така ще извадим сега чл. 47,48 и 49 от Преходните и заключителните разпоредби на единия закон и ще ги пратим там, където им е мястото. На мен не ми е ясно, дано това е вярно. Но фактът, че пробват, фактът, че се извършва нещо незаконно, нарушение си остава ясен и точен. Тези три члена нямат място в Закона за радиото и телевизията. Пренасянето на сигнали е работа на Закона за електронните съобщения. Това, макар и цифрово пренасяне на сигнали, уплътняване на сигнали, касае друг закон. Дано по правилен, по законен начин успеем да го пренесем там, където му е мястото.
Аз искам да говоря за това, че някои колеги мислят, че може да се направи монопол. Нещо по-страшно от монопол се създава с текстовете, които казват, че един човек или една фирма, или едно каквото и да е друго образувание ще получи лиценз за три мултиплекса или три платформи – на който както иска да му е по-изгодно да си го казва.
Защо чрез закон? Защо три мултиплекса, като те съгласно План „Женева” са значително повече разположени на територията на Република България? Защо поетапно? Много просто – един човек подбран, избран взима първите три мултиплекса, овладява големите центрове в Република България, прави тотален контрол върху телевизионното и, уточнявам, и радиоразпръскване, защото не е вярно, че това е цифровизация само на телевизионния ефир. Това не е вярно, защото в един мултиплекс освен телевизионни програми се уплътняват и радиопрограми, уплътнява се интернет, всичко се уплътнява в един такъв канал.
Та защо? Налага се в големите центрове монопол, контрол върху медиите. Какво като след това има втори, трети, четвърти, пети етап след като вече е овладяна основната територия, основното население на Република България се контролира? Това е много по-страшно от монопол. Нищо не го налага и нищо не налага да се прави със закон, да се определя колко.
Има Стратегия за цифровизацията на ефира. Къде е тази стратегия? Защо никой никъде не я показа в нито една комисия? Аз лично я исках от две ведомства, те казаха, че се преработва, че била някъде по някакви куриери. В стратегията, колеги, ясно е записано как се цифровизира ефирът в Република България, с какви правила става това и никъде не пише, че е поетапно, и никъде не пише, че първо три, после още три, после още пет, и никъде не пише, че на един човек три регионални или три национални мултиплекса. Това си е измишльотина. Това е текст, който застрашава демократичното развитие на България. Това е опасен текст, опасен закон и този закон не трябва да бъде приет на първо четене в никакъв случай. В опасност са медиите, в опасност са и гражданите.
Парламентарната група на Български народен съюз няма да подкрепи този законопроект на първо четене поради тази причина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Три момента в изказването на господин Румен Ангелов.
Първо, Стратегията за цифровизация е приета на Женевската конференция, където е подписана от България.
Второ, в действащия Закон за електронните съобщения чл. 47, 48 и 99, а не 49 на действащия Закон за електронните съобщения регламентират начина, по който ще се осъществява.
Това, което аз предложих и ти попита как ще стане – ще стане чрез обобщения доклад по трите законопроекта за електронните съобщения – разбира се, тези, които бъдат приети, ще бъдат включени именно тези Преходни и заключителни разпоредби в общия доклад. Там ще включим включително и едни промени, които се предлагат с Преходни и заключителни разпоредби по – да го кажа по-кратко, Закона за телефон 112, но там има просто промени с по-формален характер – на някои наименования на министерства и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Добре, уважаеми господин професор, дано стане така, но дупликата ми е за нещо друго. Стратегията за цифровизация на ефира в България не е изготвена в Женева. В Женева е подписан План за цифровизация не само на Европа, който урежда нашата държава какви честоти има, колко мултиплекса може да има. Стратегията за цифровизация на ефира в България е изработена в Министерския съвет и никой не иска да я даде, защото ако ние прочетем стратегията – аз съм я чел, ще видим безсмислието на този закон и тези текстове, които ни се предлагат с трите мултиплекса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Митко Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, като начало искам да благодаря на Либералния център, че всички наши забележки по време на заседание на комисията бяха направени като техен доклад и да продължа с това, че този малък закон ще създаде големи проблеми, защото е написан почти на коляно и се бърза да бъде приет. Дори заради него в момента се прави и това извънредно заседание, за да може да бъде приет до края на годината.
Относно закона като такъв, аз съм „за” да има такъв закон. Да има Закон за цифровата телевизия и за Ди Ви Би – Тера, както е внесено в закона, както и да има и мултиплекс в България, защото по-ново от това като технология, по-добро от това за нашите потребители да гледат и да слушат в момента в света няма.
Казвам „но”. Беше казано, че навсякъде в Европа цифровите мултиплекси са държавна собственост. Изведнъж става така, че единствено в България като най-демократична държава този мултиплекс ще бъде даден на един човек по неустановени критерии. Обръщам внимание, че този мултиплекс няма да бъде един. На първия етап в България ще има три мултиплекса и всеки един от тях ще бъде с капацитет между 4 и 6 канала в зависимост от уплътняването, като каналите могат да бъдат и повече, както беше обърнато внимание в доклада, че това зависи от качеството на предаването, но ние даваме тези три мултиплекса на един човек, който не е държавата, точно определено в закона, който ще бъде собственик на цялото медийно пространство.
Какво ще стане след това? На първия етап ще бъдат изградени мултиплексите само в големите градове и този собственик няма да има право на втория етап да изгражда останалите мултиплекси. Това е така, но при положение, че това стане само в големите градове и бъдат покрити 75% от абонатите, които ще приемат ефирна цифрова телевизия, едва ли на втория етап ще има интерес някой друг да прави мултиплекс. Едва ли следващият оператор ще иска да пусне цифрова телевизия в Каспичан, Болярово и Елхово при положение, че цялото медийно пространство е вече запълнено по неустановен ред с начин за предаване на съответните телевизии, като част от рекламата в този мултиплекс също ще бъде поета от този един единствен частен оператор. За този оператор в този закон няма никаква регулация. Той става монополист, обсебва цялото медийно пространство.
Тук беше пропуснато, че в първоначалния проект беше създадено операторите да покриват до 80% аналоговия ефир на България, след което тези проценти бяха намалени на 50. В тези 80% влизаха Канал 1, евентуалният Канал 2 на Националната телевизия, bТV и Нова. В един момент в предложения законопроект влязоха 50% покритие. От 80 минаха на 50. И веднага в нашия законопроект влезе и TV-2. Защо? Какъв е проблемът мултиплексът да остане държавен? В Закона за Бюджет 2008 вие променяте и давате 40 млн. лв. за Ди Ви Би - Тера в България да се случи.
Защо тези пари от държавния бюджет ще минат в ръцете на един частник? Никой все още не знае кой е и тези пари ще бъдат усвоени от него, за да може той да вкара цифрова телевизия в България. Няма нищо лошо. Лошото е, че това става без обществена поръчка, без конкурс и без критерии кои от кабелните телевизии след това ще бъдат качвани на този ефирен мултиплекс.
Аз се учудих, че кабелни оператори не взеха отношение по този законопроект. Какво ще стане с тях? Аз ще ви кажа: качват се до 18 програми в ефирна телевизия, които са напълно безплатни. Като няма безплатно, тези отношения ще бъдат уреждани между съответните оператори, но абонатът, потребителят на тази цифрова ефирна телевизия ще гледа 18 програми и оттам нагоре, макар че еди-кой си оператор му предоставя 50, 100 или 200 програми, за него няма значение, при положение, че те са безплатни.
Ние повдигнахме в комисията въпроса: какво ще правят хората, които трябва да си купят цифров приемник за 75 лв. в момента и да го сложат към своя аналогов телевизор, при положение, че те нямат цифров телевизионен приемник? Едва ли много от хората, живеещи в селата, близки до големите градове, ще могат да си позволят да приемат цифрова телевизия. Оттам излиза проблемът – веднага с въвеждането на цифровия мултиплекс отпада аналоговото излъчване. Така че големи групи от хора в малки общини и далечни села няма да могат да гледат аналогова телевизия. Няма да гледат въобще телевизия, ако нямат приемно устройство.
Тези проблеми ще се задълбочат, ако ние приемем този закон в този му вид. Така че предлагам да уеднаквим позициите си и то не от позицията на либералния център от крайно дясно и крайно ляво, а да направим работеща комуникация. Защото догодина това пространство няма да бъде същото, но тези съоръжения, които ще бъдат монтирани, са много скъпи и без субсидия от държавата няма да могат да се получат. Ако това стане, ще стане само първият етап. Още отсега ви казвам, че втори и трети етап няма да има, защото няма да може частен или някакъв друг оператор да ги изгради с финансовите средства, които могат да бъдат получени дори и от банки на това ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също няма да подкрепя промените в Закона за радиото и телевизията.
От дълги години, не само в рамките на тези три години, но и преди това, когато госпожа Милена Милотинова беше председател на Комисията по медиите, се говореше непрекъснато, че Законът за радиото и телевизията съдържа големи вътрешни противоречия и е необходимо да бъде променен. Той не беше променян през целия този период от 5-6 години и изведнъж законът се внася бързо, законът се разглежда без присъствие на вносителя. Няма никой от Министерския съвет, който да чуе дискусията, да отговори на забележките на народните представители и да ги отрази при второто гледане на законопроекта.
На заседанието, което беше проведено в Комисията по транспорт и съобщения, която не е водеща комисия, а водеща е комисията на господин Иво Атанасов, тези външни представители, които бяха в комисията, се изказаха категорично против предлаганите промени.
На първо място, госпожа Маргарита Пешева, като представител на Съвета за електронни медии; на второ място, един господин, който мисля има радиостанция „Браво” в Шумен, поне така се беше представил, но представляваше 60 собственици на радиостанции, които не са членове на АБРО, но които категорично не подкрепят законопроекта; и на трето място, самият представител на АБРО господин Камбуров каза, че АБРО е с чувство на негативизъм към предлаганите промени. Не стана ясно, ако е имало обществено обсъждане, с кого е проведено то, след като основните, бих казал, играчи в тази дейност са против? Може би законът е бил обсъден с няколко души, които са олигарси в тази дейност, така бяха наречени на заседанието на Комисията по транспорт и съобщения. Ако е така, поне да се каже пряко.
Какви са основните проблеми в този законопроект, който го правят неприемлив?
На първо място, законопроектът се внася късно, остават малко повече от три години до срока, в който Европейската комисия заявява, че трябва да бъдат спрени аналоговите предавания в страните членки и да бъде изцяло цифровизирано телевизионното и радио-разпръскване.
От друга страна вносителите, които са били представлявани от човека, работил по законопроекта, заявяват, че в Испания процесът на цифровизация е продължил осем години. А днес ли научаваме, че е продължил осем години? Да беше внесен тогава законопроектът преди 3-4 години, че в България да има същият този период за въвеждането му. Бях на едно обсъждане, което беше ръководено от господин Иво Атанасов преди две години, когато също се обсъждаше въпросът за цифровизация. Не се излезе с никакво становище, процесът се замрази, за да се внесе едва сега.
Следващото: трябва ясно да се разбере има ли основание Съветът за електронни медии, които категорично протестират, че се отнема процедурата по издаване на програмни лицензи? Лицензионният режим се заменя с регистрационен. Представители на СЕМ твърдят, че това е сериозно орязване на правомощията на Съвета по електронни медии и по същество отваря врата за нискокачествени програми, които ще бъдат излъчвани. Честно казано, аз и сега считам, че голяма част от програмите, които се излъчват, са с ниско качество и че СЕМ не си върши работата. Но в случая, ако се подходи по този начин, дори няма да имат възможност да бъдат упрекнати, че не си вършат работата и действително рискуваме програмите да не минават през никаква качествена оценка.
На следващо място: това е свързано с проблема, който беше отбелязан тук – разширяват се правомощията на председателя на СЕМ. Не зная, господин Атанасов, кому е нужно това? СЕМ е колегиален орган, както Комисията за регулиране на съобщенията. Преди малко в промените в Закона за електронните съобщения се иска удължен мандат на председателя и разширени правомощия – да взема решения по бюджета, по кадровите въпроси, без да има изработени правила от колегиалния орган. Тук отново на председателя се възлагат много по-големи правомощия, които подронват авторитета на СЕМ като колегиален орган.
На следващо място: това е моето сериозно възражение около въпроса, свързан със собствеността на платформите или на мултиплексите, както се наричат.
Най-напред точно в Преходните и заключителни разпоредби са тези отправки към Закона за електронните съобщения, където се подпъхва в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения създаването на параграфи 5а и 5б, в които е заявено, че Комисията за регулиране на съобщения определя едно предприятие, тоест един собственик, на което издава разрешение за ползване на индивидуално определен неограничен ресурс - радиочестотен спектър, при осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи и т.н. И това е първият етап от плана за въвеждане на наземно цифрово радио- телевизионно разпръскване.
Моят въпрос е: защо трябва за трите платформи, които са записани, защо е необходимо собственикът на трите платформи да бъде един и същ и това да бъде записано в закон? Защо не се проведат три отделни търга? Нали именно конкуренцията ражда и качеството? Били скъпи съоръженията – това е точно допълнителен аргумент – вместо един собственик да бъде натоварен с изискването технически да обзаведе три цифрови платформи, нека да бъдат три собственика. Защо се дава цялата техническа част по цифровизацията на страната на един-единствен собственик? Остава само да запишем името му в закона, защото вече се знае кой ще бъде.
Това е наистина един много тежък и сериозен въпрос. Народното събрание не би трябвало да подхожда по този начин – да монополизира реално собствеността на цифровите платформи. Заявява се: да, но няма да има право да излъчва програми. То не е и необходимо. Достатъчно е, че той ще даде разрешенията на съответните собственици на програми да излъчват неговите платформи. Нещо повече, и това беше съобщено от Маргарита Пешева: преди да постъпи за регистрация една телевизионна програма, трябва собственикът й да отиде с разрешение от собственика на платформата. Питам: кое е първичното? Телевизионната програма или разрешението на собственика на тази платформа? За мен трябва да бъде обратното. Ако документите му са в ред, ако бъде регистриран, че има право да излъчва телевизионна програма, след това да се състезава за участие в съответната цифрова платформа.
Това за мен са основните неща, които са най-тежащи, които не би трябвало да бъдат приети от Народното събрание.
Няма да се спирам на един друг въпрос, че по право първоначално на цифровите платформи трябваше да бъдат качвани само такива телевизионни програми, които имат 80 и повече процента национално покритие. След това слезе на 50%. Това са направо лобистки интереси. То се знае кои са програмите, да не ги назовавам тук, които са в този марш между 80 и 50%, за да бъдат те директно качени на цифровата платформа.
Понеже считам, че тук наистина се влиза в противоречие с антимонополни клаузи, които са приети в различни документи и директиви на Европейския съюз, накрая все пак ще кажа още нещо.
Въпросът беше по определен начин подценен от вносителите и от Министерския съвет. Те заявяват така: не се притеснявайте, не всички програми ще се качат на цифрови платформи. Ще има, разбира се, конкуренция от страна на сателитните предавания, ще има конкуренция и от страна на кабелните оператори.
Но, уважаеми господа, вие знаете, че всъщност ние ще имаме ангажимент до 2012 г. да цифровизираме телевизионното разпръскване в страната. Е, питам, за какво тогава ни се говорят тези глупости, че щяло да бъде само един сегмент от телевизионното разпръскване тази цифровизация? Напротив, това трябва да бъде приоритет в бъдещото развитие на радио- и телевизионното разпръскване.
Когато говоря за това, все пак искам да отбележа, че ако Народното събрание приеме текстовете в този вид, наистина ще нанесе удар върху конкурентното начало при развитието на радио- и телевизионната дейност в страната. Свободата на словото и конкуренцията в тази насока са един от приоритетите в спазването на европейските изисквания.
Зад мен е господин председателят Юнал Лютфи, който знае, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа винаги е търсила в законите за радиото и телевизията във всичките страни членки, включително и в България, изискването да има конкурентно начало, да има плурализъм, за да може гражданите да имат пълно осведомяване от различни информационни източници. Ако ние приемем това, което е заложено тук, има много сериозен риск регионални телевизии и особено радиа буквално да престанат да излъчват, защото ще се окажат маргинализирани.
Освен това, което ще кажа. В закона се заявява, че цифрофизацията ще мине на три етапа и в първия етап ще се даде монопол на един собственик на цифровите платформи, а на втори етап ще кандидатстват и други. Чакайте, първият етап е именно етапът за най-големите областни градове, където поначало има сериозен интерес.
Вторият етап може въобще не се проведе, защото няма да има търговски интерес за малките градове в България. Затова питам: защо трябва да се въведе втори кандидат за втория етап, а не се въведат втори и трети кандидати още в първия етап на цифровизация с отделни търгове за трети цифрови платформи? Да не говоря, че дори в интерес на държавата, на републиканския бюджет, е много по-добре да има три търга, защото това ще доведе до по-голяма събираемост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, господин Иванов.
Има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Въпросът е за медиите, но медиите ги няма и никой не следи, не се интересува какво става в тази зала, в този дебат. Сигурно някои ще си спомнят кога се прие законът, как се прие – отново криминално, както съм казвал, по терлички, набързо, по тъмно, защото е тъмно. Днес за втори път се предлага законопроект, който касае определен човек. Първият път това беше господин Ковачки. Тогава лобито му в тази зала беше ДПС или може би персонално Рамадан Аталай, който внесе, в противоречие с всякакви наши правила и правилник една норма, процесуално недопустима да се разглежда в този ред, в който беше разглеждана, и, слава Богу, там се обединиха почти всички от парламентарните групи, включително и на мнозинството.
Сега се разглежда друг законопроект. Да, правилно, колеги. По отношение на този законопроект много пъти се спомена в залата в досегашния дебат за един едва ли не митичен бъдещ частник, евентуален кандидат, който ще монополизира ефира и който оттук-нататък ще стане господар на ефира в България за дълги години напред. Но нито един в пленарната зала не назова името. (Реплики.)
Не знам от страх, от притеснение, но нека да бъдем откровени, колеги, целият закон се прави за един човек. И той се казва как?
РЕПЛИКА ОТ КА: Красимир Гергов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Гергов! Да, вие ми подсказахте. Вие го казахте, но защо не го казахте, когато се развиваше дебатът? Направиха изказвания същите тези хора, които ми подсказаха от място.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой ти го подсказа?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Всички го знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, колеги!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест, прави се закон за човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: А човекът е нашият човек пак! Този път човекът не бих казал, че е на БСП. Човекът е на президента. (Реплики от КБ и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, дайте да караме по закона.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако БСП ще има някаква полза от всичко това, това ще бъдат може би престации или в натура, или като ефирно време по радио и телевизии, които принадлежат на този човек.
Защо? Всички знаем, това е скъпо съоръжение – някои казват - около 600 милиона. Кой може да изкара тези 600 милиона? Той, за който става дума. Няма да ги извади никой от кабелните оператори, разбира се, които постепенно ще умрат на пазара, защото такава е логиката, такива са технологиите. Да, това е безспорно и ясно.
Тук ще се получи същото, каквото през вече далечните 95-та, 96-та и 97-ма година. Втори етап няма да има. Ще има съпротива със зъби и нокти дълги години, след като се даде първият мултиплекс, първият етап на въпросния човек да излизат други. Както през 1995, 1996, 1997 г., тогава имаше пак един човек с първото име, което съвпада, но се казваше Стойчев, след това „Мобилтел” попадна на Чорни и трябваше да минат 7-8 години като се бранеше със зъби и нокти онзи монопол, който още тогава направи цените много високи на мобилните услуги, те са високи и сега, благодарение на онзи първи етап.
Правя аналогия, да, колеги от БСП – тя е необходима, за да изясня това, което искам да кажа, с онази аналогия – онова, което стана през онези години, с това, което предстои сега. Тоест, нищо ново под бизнес слънцето на България и под политическото слънце на България. Тогава нещата бяха политико-икономически и бизнес, и сега е същото – политико-икономически и бизнес. Тогава лицето беше Красимир еди-кой си, тоест патронът, човекът отгоре, който дълго време крепи нещата - две години, докато се стигне до разрив. Може би и тук ще се стигне до разрив. Но историята се повтаря. Това е истината, няма какво да се лъжем.
Призовавам пак честните хора, на които им е скъпа истината и не искат да се случва това, което ще се случи за дълго време напред, които също са наясно, че втори етап няма да има, където ще има монопол.
И понеже е нужно да се пусне тази платформа, наречена „Мултиплекс”, най-хубавото е, дайте да направим един нов закон, да го гласуваме всички - тази платформа да е държавна, защото това е ефир – да не се получават конфузиите, проблемите, с които вече се сблъскваме по отношение на изпуснатия държавен монопол по отношение на БТК. Страдаме всички много. Ние от „Атака” преди три години предупреждавахме какво ще стане. Същото ще стане и сега.
Така че не пускайте този законопроект да минава на първо четене. Макар тук от НДСВ да имат забележки, пуснем ли го на първо четене, той ще бъде пробутан и на второ четене и отиде коня в ряката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Тотално объркване настъпи в залата. Реално ние не дискутираме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията в изказванията на господин Шопов и на някои други, а дискутираме Закона за електронните съобщения, именно поради това, че чл. 47, чл. 48 и чл. 99 чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията ще се промени и Законът за електронните съобщения. Затова ние ще гласуваме, тези текстове – тези три члена, има и още един текст, нова точка по една алинея, ще влязат в основният обобщен доклад за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Защото тези три пункта - първи етап, втори етап, ролята на СЕМ, ролята на Комисията за регулиране на съобщенията са предмет на Закона за електронните съобщения. И не трябва заради тези три пункта да оценяваме стойността и качествата на Закона за радиото и телевизията. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли друга реплика към господин Павел Шопов? Няма.
Има ли други изказвания? В ляво няма, в центъра няма и в дясно няма.
Закривам дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Уважаеми колеги, моля за внимание, за да направя кратки съобщения:
- Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 29 октомври 2008 г., утре, от 15,00 ч. в зала 132 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1;
- Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание на 30 октомври 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1;
- Комисията по земеделието и горите ще заседава на 29 октомври 2008 г., сряда, от 11,00 ч. в зала „Изток” на Народното събрание;
- Комисията по правни въпроси ще има заседание на 30 октомври 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в 356 зала в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1;
- Комисията по здравеопазването ще има заседание на 30 октомври 2008 г., четвъртък, от 15,00 ч. зала 142 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1.
Следващото заседание е на 29 октомври 2008 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,50 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Митхат Метин
Татяна Калканова