Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Иван Илчев и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, както реши Народното събрание, днес предстои пленарният ден да премине в парламентарен контрол. Преди това ще гласуваме два законопроекта на първо четене, обсъдени вчера - Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Има две процедурни предложения.
Думата има господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Процедурното ми предложение е следното, а именно на 4 ноември 2008 г., вторник, от 14 ч. Народното събрание да проведе извънредно заседание със следния дневен ред:
„1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, с вносители Министерският съвет и Борислав Българинов.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с вносител Министерският съвет.
3. Проект за Решение за приемане на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., с вносител Министерският съвет.
4. Проект за Решение за Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., с вносител Министерският съвет.
5. Отчет за изпълнението на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2007 г., с вносител Националния осигурителен институт.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни спестовни влогове, с вносители Волен Сидеров и група народни представители и Захари Георгиев и група народни представители.
7. Проект за решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г., с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено предложение за извънредно заседание на Народното събрание следващия вторник, 4 ноември от 14,00 ч., с предложения дневен ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 174 народни представители: за 139, против 26, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Бойко Ватев, заповядайте за процедурно предложение.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми колеги, става дума за удължаване на срока за приемане на предложения за общия Закон за лобистката дейност.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля, срокът за предложенията по общия Законопроект за лобистката дейност да бъде удължен на три седмици, защото досега няма постъпило нито едно предложение, а срокът вече изтича.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за още две седмици плюс една или за още три?
БОЙКО ВАТЕВ: Още три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за удължаване на срока за предложения за второ четене по общия доклад по законопроектите за лобистката дейност с три седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 142, против 5, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към гласуването на законопроектите по Закона за специалните разузнавателни средства.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание.
Първо, подлагам на гласуване първо четене на Законопроект № 854-01-33, с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 32, против 79, въздържали се 29.
Предложението не е прието на първо четене.

Подлагам на гласуване Законопроект № 802-01-74, с вносител Министерския съвет.
Гласували 157 народни представители: за 119, против 23, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Нено Димов желае прегласуване.
Заповядайте, господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ОДС): Господин председател, искам прегласуване на този законопроект. Това, че в момента отнемаме поредната свобода, която имат българските граждани, в името на сигурност, означава само, че ще изгубим и сигурността, която имаме. Това, че има Европейска директива, която е приета с три гласа в Европейския парламент, не означава, че ние трябва да се подчиняваме на всяко европейско законодателство. Нека да ви напомня, че има процедура в 14 европейски държави против тази директива.
Не е необходимо винаги ние да бъдем отличниците и да правим всичко, което ни се казва, особено когато сме убедени, че това няма да помогне, тъй като всичките подобни промени в закони досега не са помогнали на управляващите, на полицията, на прокуратурата да осъдят някого.
Единственото, за което това може да се използва, е отново да се правят ограничения и да се тероризират редовите граждани, а не престъпниците. За това ви моля да отхвърлите този законопроект при прегласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предлагания законопроект на първо четене.
Гласували 164 народни представители: за 109, против 39, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това се изчерпват гласуванията за днешния пленарен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера направих съобщение, че има обобщен Законопроект по Закона за електронните съобщения. Проф. Мирчев, предполагам, че не сте бил тук. (Народният представител Йордан Мирчев разговаря с председателя.)
Вчера направих това съобщение от трибуната.
Заповядайте за процедура.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, във връзка с внесения общ Законопроект за електронните съобщения предлагам срокът между първо и второ четене да бъде общо две седмици, тоест нормалният срок е една седмица и още една седмица – общо две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на председателя на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Драганова, заповядайте.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията предлагам срокът за писмени предложения между първо и второ четене да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за 2-седмичен срок за писмени предложения.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за телевизията и радиото да бъде две седмици.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
И това процедурно предложение е прието.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 24 до 30 октомври 2008 г.
- питане от народния представител Ахмед Юсеин към министъра на вътрешните работи Михаил Миков относно посегателство върху мюсюлманските молитвени домове, джамии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.;
- питане от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно политиката на българското правителство за спасяване на замразените средства по ОП „Регионално развитие” по двадесетте проекта на Национална агенция „Пътна инфраструктура” за изграждане на пътища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.;
- питане от народния представител Иван Николаев Иванов към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин относно политиката на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране по определяне на цената на питейната вода в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.;
- питане от народния представител Елеонора Николова към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев относно административния произвол в Регионалния инспекторат по образование – гр. Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.;
- питане от народните представители Димитър Абаджиев и Яне Янев към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно политиката на правителството за изграждане на позитивен публичен образ на България пред Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.;
- питане от народния представител Минчо Христов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно политиката на правителството за нормативно обвързване на разрешенията за повишаване цената на услугите на монополистите с постиганите от тях резултати. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.;
- питане от народния представител Яне Янев към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров относно политиката на министерството спрямо контрола върху пълноводието на реките и отчитането на битовите и промишлени отходни води в тях. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 ноември 2008 г.
Писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Донка Михайлова;
- от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на питане, зададено от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане, зададено от народния представител Пламен Славов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев;
Уважаеми народни представители, както вчера ви съобщих, министър-председателят на Република България Сергей Станишев ще отговаря на зададените му въпроси, те са четири, от 11,30 ч.
Сега ще започнем с въпросите, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първият въпрос е зададен от народните представители Бойко Ватев и Мирослав Мурджов.
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! През последните няколко години висшите училища срещат сериозни проблеми по отношение имотите публична държавна собственост, които са им предоставени за осъществяване на тяхната дейност. Най-често става дума за извършена реституция на цял имот или на части от него, където новият собственик реализира обикновено строителни дейности. В някои от случаите имаме строителство в двора на университета, в двора на висшето училище. Такива проблеми съществуват в Университета във Велико Търново, в Аграрния университет в Пловдив, Националната спортна академия. Има такива случаи и със средни училища и детски градини.
Ето защо заедно с господин Мурджов, моят колега, бихме искали да Ви поставим следните въпроси: има ли в момента достатъчно закони и законови текстове, които да уреждат тези въпроси в съответните Закон за висшето образование и Закон за държавната собственост? Ако има такива текстове, защо те не се спазват? Нужни ли са, според Вас, нови мерки, с които да се забрани окончателно реституцията на имоти, предоставени за нуждите на университети, училища и детски градини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ватев, уважаеми господин Мурджов! Благодаря за отправения въпрос. Истината е, че проблемът, който поставяте, е много сериозен и в последно време много силно се дискутира. По разпореждане на министър-председателя аз също се ангажирах с това да направя предложение за законодателни промени във връзка с продължаващите случаи на реституиране, ще ги кажа най-общо, на образователни имоти, в това число включвам най-вече имоти на висшите училища, но също така и на училища и на детски градини.
Направихме един, според мен, сериозен анализ на законодателството, в това число реституционните закони и изводът, който можем да направим, е следният.
Първо, съществуват – нещо, което се крие и във вашия въпрос като теза - редица празноти и несъвършенства, за което аз мога да дам само един пример. Нито висшите училища, нито Министерството на образованието и науката биват надлежно уведомявани и имат право да участват в процедурата по възстановяване правото на собственост като страна. В повечето случаи ние, министерството, както и ръководствата на висшите училища узнават за факта на реституцията, едва когато собственикът, комуто е възстановена собствеността, започне да осъществява фактически или някакъв вид правни действия по отношение на обекта.

Ние сме идентифицирали четири групи проблеми.
Първо, имоти, по отношение на които в бъдеще биха могли да бъдат удовлетворени реституционни претенции, въпреки че за по-голямата част от законите срокът е изтекъл.
На второ място, реституирани недвижими образователни имоти, за които все още няма влязла промяна в подробния устройствен план.
На трето място, такива, за които има влязла промяна в подробния устройствен план, но все още не са започнали същински строителни работи.
И четвърта група, всички останали случаи, където строителните работи са започнали и дори вече са приключили.
Какво може да се направи? Според мен и аз съм внесъл доклад в Министерския съвет в този смисъл, би трябвало да има диференциран подход. В случаите, в които има опасност от реституция на такъв образователен имот, според мен трябва да бъде въведена изрична забрана обекти, които се ползват за образователни нужди, съответно публично-общинска и публично-държавна собственост, те да могат да бъдат възстановявани.
Нещо повече, господин председателю, тук имам известен спор с част от съдебната система, мисля, че актовете за възстановяване, пък било то и съдебни, би трябвало да не могат да произвеждат правни последици. Разбира се, това е дискусионен въпрос.
На второ място, считам, че там, където е възстановена собствеността, но все още не е променен подробният устройствен план, би трябвало да се въведе съгласувателен режим, така щото никоя община да не може да сменя предназначението, респективно, да внася промяна в подробния устройствен план без съгласието на министъра на образованието и науката.
На трето място, за имотите, за които вече е сменен подробният устройствен план, мисля, че трябва да има мораториум, по мое мнение поне две-тригодишен за влизане в сила, а ако е влязъл в сила, спиране действието на този план, така щото да не могат да се извършват никакви строителни работи. А в тези два случаи да бъде възможно държавата да не инициира отчуждителна процедура – нещо, предвидено и в самата Конституция, като считам за правилно да бъде създадена презумпция, тоест законово допускане за това, че държавна или обществена нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин, е налице във всички случаи, в които има образователен имот, който действа като такъв към момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ватев – право на реплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. И по-добре късно, отколкото още по-късно.
Хубаво е, че сме се сетили на четвъртата година да поправим тези неща. Аз съм доволен от Вашия отговор. Разчитам колкото се може по-бързо да придвижите тези промени в законите, защото наистина това е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, право на дуплика.
За това дали съдебните решения пораждат някакви последици можем да поспорим, но не от тази трибуна.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, разбира се.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Ватев, господин Мурджов! Наистина още веднъж благодаря за това, че ми давате възможност да кажа още няколко думи по този въпрос.
Прав сте, че може би тези действия са малко закъснели. Но в крайна сметка, съгласете се, че след като не сме страна в процеса, получаваме информация единствено от ръководствата на висшите училища. Напоследък действително тези сигнали от страна на ръководствата на висшите училища зачестиха по една много проста причина. Голяма част от реституционните преписки са по отношение на земеделски земи. Те са възстановени от поземлени комисии и в момента тръгват ревандикационни искове от страна на новите собственици. И всъщност ние чак тогава узнаваме за това нещо.
Аз самият винаги съм бил може би с неправилно впечатление, че когато става въпрос за образователен имот, той не може да бъде реституиран. Така наивно мислех и за градинките. Очевидно обаче нещата не са такива. Не мога да кажа, че съм голям специалист по реституционното законодателство. Считам, че трябва да се предприеме нещо, защото не е нормално човек, когато влиза в Университета за национално и световно стопанство, точно на входа му да има кооперация. Не е нормално, когато влизаш в Техническия университет, да гледаш прането на кака Бойка и т.н. – това са ненормални неща! (Шум, оживление.)
Мисля, дай Боже, нямам съмнение, че Министерският съвет ще подкрепи едно такова решение. И много бих помолил наистина всички заедно да се опитаме да решим занапред този въпрос. Защото, в крайна сметка, каква друга по-безспорна обществена нужда може да има извън това да има зелени площи, детски градини и училища, респективно висши училища, и да има пътища?! Аз за друга подобна не се сещам.
Между другото, считам за уместно, господин председателю и уважаеми госпожи и господа народни представители, да помислим всички заедно дали един подобен режим, ако той бъде възприет, да не се отнася също и за обектите в областта на културата? И там имам информация от проф. Данаилов, че има твърде много реституционни претенции и вече осъществени преписки. А защо не и по отношение на зелените площи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Христо Попов към заместник министър-председателя и министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Попов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Въпросът ми е относно политиката на Министерството на образованието и науката във връзка с фалшивите образователни дипломи в Република България.
В последно време съществува трайна тенденция за сдобиване с дипломи по различни незаконни начини. В интернет-пространството например има 36 хил. и 900 оферти „продавам дипломи”, обещаващи дипломи от всички ВУЗ-ове, оригинални бланки и печати, вкарване в регистрите на ВУЗ-а и на Министерството на образованието и науката. В същия този ден има 713 обяви „купувам диплома”.
Очевидно бизнесът с фалшиви дипломи се разраства неимоверно, като по мои данни в България фалшиви образователни дипломи и документи за квалификация притежават между 250 и 300 хил. български граждани. На обществото стават известни такива бисери като случаят, за който пише в. „168 часа” в броя си от 2 октомври т.г. за спонсора на Югозападния университет Камен Пенков – бивш заместник-министър на вътрешните работи, и други.
Преди шест месеца Ви попитах за нарушенията във Варненския свободен университет, приел 2041 студенти над лимита, определен от Министерския съвет, които носят на частното училище около 20 млн. лв. незаконни приходи от такси за пет години обучение, а освен това натоварват нас, данъкоплатците, с няколко милиона лева за здравни осигуровки на незаконно приетите студенти.
Попитах Ви за незаконния филиал в Смолян, който по разпореждане на Националната агенция за оценяване и акредитация трябваше отдавна да бъде закрит. В него години наред незаконно се обучават стотици студенти – редовно и задочно обучение по девет специалности. Тогава Вие скромно оповестихте, цитирам: „Направени са препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения”. В същото време Вие глобихте други университети с милиони левове за надвишаване на определения им лимит с десетина бройки.
Направихте предложение пред Министерския съвет за увеличаване лимита за брой приемани кандидат-студенти във Варненския свободен университет за една година близо два пъти – от 1500 на 2500 души, без да има никакви обективни основания за това. Капацитетът на това висше училище в никакъв случай не се е увеличил за една година в същата пропорция.
Моят въпрос към Вас е: какво ще прави Министерството на образованието и науката оттук нататък в областта на фалшивите дипломи и на корупцията в образованието? Защо тази година не публикувахте Решение № 298 на Министерския съвет от 12 май т.г. за броя на приеманите за обучение студенти? Скриването му има ли връзка с факта, че например глобявате Софийския университет с 1 млн. и 300 хил. лв. за нарушаване на лимита, а не санкционирате за много по-голямо нарушение частния Варненски свободен университет? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Благодаря за отправения въпрос.
В това, което е формулирано като въпрос, всъщност Вие поставяте доста различни въпроси, с различна степен на конкретност. Аз ще се опитам да изведа двата най-важни, разбира се, след това, ако нещо съм пропуснал, ще помоля допълнително да поставите акценти, които според вас са важни.
На първо място, фалшиви дипломи и корупция във висшето образование. Това е първият основен акцент във Вашия въпрос. Ако трябва да бъда честен, аз самият не съм впечатлен от промените, които се извършват в положителна посока през последните години. Много повече би могло да се направи. Но ще кажа какво се опитва да направи Министерството на образованието и науката.
На първо място, може би помните, че в началото на 2007 г. по наш сигнал направихме акция с Главна прокуратура за установяване на нарушения, свързани със заверката на фалшиви дипломи за висше образование. Тогава предприехме доста сериозни административни мерки в министерството, реогранизирахме цялата дирекция. Трима служители на министерството бяха дисциплинарно уволнени, един напусна по собствено желание и трима бяха наказани с по-леки нарушения. Продължават да текат съответните процесуално-следствени действия по отношение на лицата, за които има съмнение, че са участвали умишлено в тази дейност.
На второ място, искам да припомня, че ние въведохме през последните две години няколко електронни регистъра, които според мен силно засилват прозрачността и улесняват контрола в системата – регистър на дипломите за средно образование, регистър на действащите и прекъснали студенти и докторанти, регистър на академичния състав във висшите училища, регистър на удостоверението за признаване на висше образование. Много е трудно вече да се издаде документ с невярно съдържание или съответно фалшив, неистински документ, който да може да бъде ползван дълго време, тъй като веднага може да бъде направена справка в регистъра. Но така или иначе въпросът стои до голяма степен отворен.
На трето място, искам да припомня, че с промените в Закона за висшето образование всички ние въведохме задължението за писмена форма на проверка на знанията и уменията на студентите, по друг начин задължение за писмени изпити в университетите и задължение университетът да пази поне една година писмените материали, така че да може да се провери във всеки отделен случай дали наистина оценката съответства на знанията, които е показал студентът.
Също така искам да припомня, че по мое предложение Министерският съвет прие нова Наредба за ползване на студентските общежития и столове, изработена заедно с Националното представителство на студентските съвети, която в много голяма степен ограничава възможностите за незаконосъобразни практики в тази област.
И последното нещо, което бих искал да кажа, това е промяната, която ние предвиждаме. Аз съм пуснал на съгласуване към членовете на правителството на съответния проект за промяна в Наредбата за документите за висшето образование, която предвижда въвеждане на холограмни стикери, които ще бъдат поставени във всяка от издаваните от висшите училища дипломи за висше образование. По-просто казано, няколко месеца преди да бъдат издадени дипломите, висшето училище изпраща списък с подлежащи на дипломиране студенти, Министерството на образованието и науката проверява дали те наистина са в електронния регистър, колко време са престояли в електронния регистър, били ли са първи, втори, трети, четвърти и пети курс в зависимост колко курса предвижда съответната образователна степен. И след това вече се издават номерирани холограмни стикери. Не мога да кажа, че 100% и това ще доведе до прекратяване на тези практики, но, уверявам ви, много силно ще ги ограничи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов – право на реплика.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз ще Ви запозная съвсем накратко със съдържанието на една обява и ще Ви я предоставя, заедно с разпечатките от Интернет. Там са интересни неща. Предоставят се дипломи за средно и висше образование от всички държавни и частни учебни заведения. Дипломата ще бъде заверена в регистрите на Министерството на образованието и науката. Цените: диплома за средно образование, вкарана в регистрите на МОН – 1200 лв.; за средно образование, невкарана в регистрите на МОН – 400 лв.; диплома за висше образование, вкарана в регистрите на МОН за бакалавър – 1800 лв.; за магистър – 2400 лв.; невкарана в регистрите на МОН само 500 лв.
Само трябва да се изпратят данни, снимки, данни от лична карта, среден успех от следването също искат хората, година на завършване и така нататък. Цялата тази дейност изпълва състава на чл. 308, ал. 2 от Наказателния кодекс, който горе-долу гласи следното: „Когато предмет на деянието за съставяне или преправяне на официален документ за български или чуждестранни документи за самоличност, завършено образование или придобита квалификация, свидетелство за управление на превозно средство, за регистрация на превозно средство, визови и стикери и други, наказанието е „лишаване от свобода” до 8 години.
Добре е, че с прокуратурата сте провели такова разследване, но виждате, че за такава дейност административни наказания не се налагат, а до 8 години затвор. Така мен ме интересува дали ще продължите тази дейност с прокуратурата, а щом и министерството е замесено, явно има наличие и на престъпна група. Там наказанието е от 3 до 10 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Попов!
Аз споделям Вашата загриженост, но нека да изясним, че тук става въпрос за поне два различни случая. Единият случай е когато има напълно неистински документ, който по никакъв начин не е издаден от висшето училище и в тези случаи, струва ми се, както с фалшива шофьорска книжка, изразявам се понятно, или пък съответно фалшив паспорт, дори ако искате лична карта, мисля, че има правоохранителни органи, които в този случай трябва да се самосезират. Разбира се, че не е възможно Министерството на образованието и науката да прави това.
Но има и втори случай, за който по-скоро аз останах с впечатление, че трябва да говорим и това е случаят, когато самото висше училище по някакъв начин издава документ, който ние не можем да установим дали е истински, или неистински по няколко много прости причини. Той има всички реквизити, наистина е подписан от лицата, които имат правото да го подписват, а в някои случаи студентът наистина е преминал, условно казано, през съответните изпити, като всеки от преподавателите наистина се е подписал срещу неговата оценка. Значи това е много по-тежък случай, защото в тези случаи нито прокуратура, нито полиция би могла да установи на крайните етапи от признаването на този документ каквото и да е.
Но така или иначе аз още веднъж бих искал да кажа, че най-сигурният начин по мое мнение за решаването на един такъв въпрос от областта на корупционните практики, при всички случаи е осветляването на системата, осветляването на процедурите. Според мен, ако се възприеме идеята за холограмните стикери и се съединят съответните регистри, ще се получи следният ефект. За да може един студент да получи диплома, при всички случаи той ще трябва да бъде контролиран дали е в регистъра на Министерството на образованието и науката като студент, колко време е бил студент и така нататък. И на второ място самият документ ще има една по-голяма степен на защита. Разбира се, в света всичко може да бъде подправено, вие не по-зле от мен знаете това. Но мисля, че това до голяма степен би решило въпроса и е много силна антикорупционна мярка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към две питания, зададени към заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
Питане от народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, моля да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо вицепремиер, колеги! На 9 август пред вестник „Труд” Вие говорите за допуснати груби управленски грешки, свързани с несвършена работа от Фонд „Земеделие” и Разплащателната агенция и драстични разминавания в поземления кадастър. Това, според Вас, се е случило заради разминаване в двете системи за идентификация на имотите, ползвани от Разплащателната агенция и Министерството на земеделието.
Моля да ми отговорите какви са причините за създаване на втора система за идентификация, при условие, че съществува поземлен кадастър, в който точно са посочени границите на самите имоти. Тези разминавания доведоха до сериозни проблеми за много български производители, които фактически бяха лишени от европейски помощи. Доведоха също до облагодетелстване на недобросъвестни лица, които присвоиха част от европейските средства. За 2007 г. общият размер на директните плащания за земеделските производители е над 400 млн. лв. Правомерно ли са раздадени тези пари?
По официални данни, които аз получих към края на 2007 г., застъпените площи – това са площи, заявени от две или повече лица, са около 380 хил. дка. Всъщност една от причините за това положение е, че не се изискваше никакъв документ от кандидатите за европейски субсидии нито за собственост, нито за аренда, нито за наем. Повдигах няколко пъти въпроса от тази трибуна, като предупреждавах за последствията. За съжаление, госпожо вицепремиер, се оказах прав. Тези 380 хил. дка, които са заявени от две или повече лица, са всъщност само върхът на айсберга. Това е така, защото много собственици или наследници живеят далеч от земята си и дори не подозират, че някой, който разполага с вътрешна информация, вече е заявил тяхната земя без никакво правно основание и вече същият този някой получава субсидии за нея.
Най-страшното обаче е, че мошениците, които днес източват европейски пари, след няколко години могат да придобият и фактически да заграбят чуждата земя по давност. Според Закона за собствеността тази давност е 5 години за добросъвестния и 10 години за недобросъвестния владелец. Като основен аргумент за придобиване може да бъде получаването на самата европейска субсидия и така нареченият идентификационен номер.
Какви действия ще предприемете, госпожо министър, за предотвратяване на този криминален сценарий, който Ви описах и който е съвсем реален?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! В коментара, който Вие направихте, дадохте почти отговор на въпроса, който поставяте към мен, защо смятам, че са направени груби управленски грешки. С изнесените от Вас данни за предходния период Вие доказвате именно правотата на моите думи. Но накратко по това, какво всъщност се прави сега, за да не продължава тази неправомерна практика.
Да припомня само, че Държавен фонд „Земеделие” и министерството имат ангажимента, той не е пряко в моя ресор, но на Вашия въпрос естествено съм длъжна да отговоря. Трябва да знаете, че има две системи, които работят. Едната е за идентификация на земеделските парцели и се управлява от Министерството на земеделието и храните. И второто ниво на системата се нарича Интегрирана система за администриране и контрол с краткото съкращение ИСАК и тя се поддържа от Разплащателната агенция.
Системата на регистрация на кандидатите и на заявленията съдържа няколко елемента – регистър за кандидатите, на заявленията и т.н. Ще спестя детайлите. Но трябва да кажа, че при прилагане на схемата за единно плащане на площ има ясно дефинирани площи и те са в няколко кода. Първият код е обработваема земя. Вторият код – трайни насаждения. Третият е постоянно затревени площи. Четвъртият е семейни градини. Петият е семейни градини за населени места. И към това се добавя още една категория земи, които потенциално могат да бъдат подпомогнати. Те са включени под така наречения код 6.
До май т.г., за съжаление, са прилагани едновременно и двете системи и заявленията са правени в двете системи, което е довело до едно сериозно разминаване. И на тази база потърпевши са били добросъвестните, а недобросъвестните са се възползвали.
Какво е направено след май 2008 г.? Министърът на земеделието и горите Валери Цветанов създаде специална Арбитражна комисия, която се занимава с разглеждане на жалбите по код 6, защото в предходния период, когато техническият инспекторат не е успявал да провери определените заявени парцели по код 6, съответно те автоматично са били изхвърлени от възможността за подпомагане. Сега има такава Арбитражна комисия, която разглежда евентуално жалби, когато такива молби не са били разгледани.
Освен това за новата кампания, което е най-важно, заявленията за кандидатстване ще се приемат само по Интегрираната система за администриране и контрол в разплащателните агенции по този начин ще се предотвратява възможността за дублиране или пък съответно изтърваване на хора, които са подали своите молби за подпомагане. Остава една система, по която ще се приемат молбите.
Освен това трябва да Ви кажа още, че на базата на един пълен анализ, който разпоредих да се направи в министерството, и отношенията между Разплащателната агенция и министерството, да бъдат синхронизирани по тази дейност, в момента тече съгласувателна процедура за увеличаване на срока за отдаване на общински мери и пасища на хора, занимаващи се с реално отглеждане на животни и срокът ще бъде увеличен до 5 години. Дефинират се отговорностите на отделните структури на министерството и на Фонд „Земеделие” за съответния взаимен контрол между тях с цел връзката между отделните звена да бъде максимално опростена и да не се създава на базата на междуинституционално напрегнати връзки, съответно проблеми за гражданите. Работи се за подобряване и на качеството на Системата за идентификация на земеделските парцели, като се разграничават ясно допустимите за подпомагане площи във всеки физически блок. Осигурява се обмен на данни между двете институции и нормативно се постига регламентиране на процента на угари от даденото земеделско стопанство. Има и ясни дефиниции за поддържане на площи в угар, пасища, ливади и мери.
Следващият ангажимент на министерството е заявяването на пасищата, ливадите и мерите да бъде обвързано с отглеждане на животни и съответно контролът, който те трябва да упражняват в това отношение. Промяната на нормативната база за 2009 г., където ще бъде включено изрично осигуряване на присъствието на представител от страна на земеделския производител по време на проверка на място, е залегнало, така че да не може в отсъствието на собственика да се правят проверки по този начин да има опасност за спекулации или злоупотреба. Подаването на заявленията и деклариране на площите ще се извършва само по Географската информационна система и служителите на областните земеделски служби ще участват в процеса на приемане на заявленията, като се сключват граждански договори между тях и Фонд „Земеделие”. По този начин смятам, че с така предприетите мерки ще се избегне възможността да се облагодетелстват неправомерно едни и да бъдат потърпевши добросъвестните земеделски стопани. Ще се създадат и нови потребителски имена и пароли за достъп до ИСАК на служителите на областните земеделски служби. Всичко това са мерки за много по-строг контрол и по-голяма прозрачност на целия процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Господин Христов, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Госпожо вицепремиер, аз се радвам, че също признавате за важността на проблема, но искам да Ви кажа следното.
Какво точно трябва да се направи? Вие изредихте серия от мерки. Аз мисля, че те трябва да бъдат продължени в посока отнемане на незаконно придобитото от онези мошеници, които са ощетили нашите производители. Това – първо.
Бих Ви попитал: каква отговорност ще понесат тези мошеници, които са заявили умишлено чужда земя с цел да източват евросубсидия, а и с цел да я присвоят?
Каква отговорност ще понесат онези длъжностни лица, които са писали инструкциите, които позволяват да се заявява земя без никакво правно основание?
Ще бъдат ли предприети незабавни действия - Вие отговорихте донякъде на това - за уеднаквяване на двете идентификационни системи, за да няма разминаване? Аз говорих със специалисти – с една софтуерна програма това би могло да стане.
И още нещо: как ще контролирате като правителство възможността заявители на земя и получатели на агросубсидии с двойно гражданство да източват към своите фирми извън страната част от европейските средства, отпуснати за развитието на българското земеделие?
Мисля, че вие като министерство, като правителство, като вицепремиер и ние тук, в парламента, трябва да насочим своите усилия към основното – как да предотвратим сценария за присвояване на голяма част от българската земя от недобросъвестни граждани, от мошеници, от крадци! Това според мен е основното.
Ако може, да ми отговорите конкретно: какви конкретни действия ще бъдат предприети в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин Христов, Вие поставихте няколко групи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз казах до два въпроса, той зададе седем-осем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Първата е насочена за стар период, за който лично аз не мога да коментирам и не мога да взема отношение.
Мога само да кажа, че на ръководството на Фонд „Земеделие” и на министъра на земеделието е разпоредена пълна проверка. Вие знаете, че тази проверка тече не само по САПАРД. В момента и Разплащателната агенция се намира в период на пробация, така че този контролен механизъм или период продължава и ще продължава. Разпоредено е на ръководството на Фонд „Земеделие” всички случаи, които са установени – когато те са не само административни нарушения, а влизат в категорията на престъпления, съответно да бъдат дадени на вниманието на прокуратурата. Затова за конкретния контрол, който искате да упражните, ще се наложи това да бъде направено на място или при среща с ръководството на Фонд „Земеделие” и с министерството.
Това, което изброих, бяха пакети от мерки, които предотвратяват възможността да се продължи именно този процес на злоупотреба в една посока или пък лишаване на добросъвестните земеделски стопани от възможността да бъдат подпомогнати.
По отношение на действията, които оттук нататък са в компетенциите на Разплащателната агенция и при прилагане на Програмата за развитие на селските райони, всичко опира до постоянен контрол и до пълна прозрачност на процесите. Това са най-сигурните механизми, за да може да се проверява доколко се спазват процедурите, по които работи Разплащателната агенция. Това е, което мога да Ви кажа в момента.
Ще Ви моля да проследите изпълнението на тези мерки, които оповестих, заедно с мен. Пак казвам, с тяхното изпълнение ще се гарантира именно сигурността на системите и невъзможността за злоупотреби, от една страна, на лица и, от друга страна, да се гарантира възможността земеделските стопани да си получат средствата за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз лично се радвам, госпожо вицепремиер, че Вие говорите конкретно в този случай – говорите за конкретни мерки. Става дума за няколко проблема. Първият е присвояване на европейски средства от недобросъвестни лица. Вторият е ощетяване на производителите, които наистина обработват земята и произвеждат. Третият, особено важен е планирането на сценарий за присвояването и заграбването на огромни земеделски площи. Този грабеж може да бъде съпоставим само с приватизацията, банковите фалити и заменките на гори, които бяха реализирани през последните години. Трима министри признаха от тази трибуна за сериозността на този проблем. Ето защо трябва да бъдат предприети незабавни конкретни мерки.
Обръщам се към собствениците на земеделски земи – нека незабавно проверят дали някой не е заявил земята им без тяхно разрешение, за да получи субсидии; дали този някой не е фалшифицирал техния подпис под договор за наем или аренда. Преди време със Стела Банкова предложихме Закон за завишена наказателна отговорност за лица, които подправят документи с цел имотна измама – било то земя или жилище. Знаете тежестта на този проблем в момента – жилищни измами, имотни измами.
Въпреки категоричната подкрепа от страна на прокуратурата и следствието парламентът не прие това необходимо предложение. Аз ще Ви го предоставя. Надеждата ми е да убедите мнозинството за приемането му. Ще Ви дам и предложението за наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Анхела Меркел каза – Вие бяхте посланик там, че за такива хора трябва да има жестоки санкции. Не разбирам защо в Германия трябва да има, а тук не трябва. Надявам се да помогнете и в този случай.
Завършвайки, ще кажа следното. Според мен е време парламентът да престане да политизира проблемите и да подкрепя разумните предложения, така както направи вчера с моето предложение за премахването на тази наказателна лихва за предсрочно връщане на кредити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Евдокия Манева към заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър-председател! Използването на европейските средства за подобряване живота на хората, възстановяването на финансирането по спрените програми, категоричното преустановяване на корупционните практики и злоупотреби със средства са теми, които се ползват с подчертано внимание в обществото. Всеки знак от Брюксел се следи с надежда за възстановяване доброто име на България. Големи са и очакванията от Вашата работа. Надяваме се, че ще успеете да наложите мерки, които да гарантират, че разпределението на европейските средства по всички програми ще се основава на ясни критерии и приоритети, на пълна прозрачност, ще има строг контрол и отговорност, независимо от ранга на нарушителите.
Тези изисквания са особено валидни за сферата на селското стопанство и околната среда. На какво обаче сме свидетели? Не са ясни приоритетите в областта на земеделието и особено в областта на животновъдството. Няма стратегия, няма национални приоритети как ще се изправи българското животновъдство на крака, как за тази цел ще се използват европейските средства и националните доплащания.
На животновъдите се дават неизпълними обещания, които според господин Цветанов са скрепени с подпис във Вашия кабинет – той заяви това в Комисията по земеделието и горите. Решение на проблема все още няма. Не се знае как европейските пари и националните доплащания ще съдействат за развитието на животновъдството и ще удовлетворят претенциите и исканията на животновъдите.

В областта на околната среда имаме изключително изоставане на усвояване на средствата както по Програма ИСПА, така и по оперативните програми. За две години – нито лев по оперативните програми!
Министърът на околната среда и водите се похвали, че има над 300 проекта в областта на водите. Това само е един пример. Оказа се обаче, че тези 300 проекта са за малки общини, за които изобщо нямаме задължение до 2010 г. От 2010 г. започват да текат наказания за големите общини, които няма да имат пречиствателни станции. Оказа се, че трябва да се удължи срокът, да се отправят специални призиви към кметовете. Ако се допусне без ясни критерии да се разпределят средствата, без ясни национални приоритети, може да се окаже, че по много от направленията в областта на околната среда ние ще бъдем потърпевши, ще търпим наказания. И аз правя тази мрачна прогноза, поради липсата на ясна политика в това отношение.
Накрая ще отбележа, че в нито една от двете сфери на този етап няма достъпен регистър за постъпилите проекти за финансиране.
Затова аз Ви моля да ми отговорите на въпроса: Каква е Вашата политика за гарантиране на прозрачно разходване на европейските средства и националните доплащания на основата на национални приоритети в частност селско стопанство и околна среда? Акцентите са национални приоритети и прозрачност. Мисля, че това са важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, моля това да не се брои във времето на отговора.
Аз искам да помоля, когато се задават такива фундаментални въпроси, които могат да бъдат предмет на цяла конференция мисля, че разбирате, че за 5 минути е просто абсурдно да може да се даде изчерпателен, ясен отговор на толкова много и важни въпроси. Още повече – не един, а няколко, и то за два сектора, затова Ви моля по някакъв начин да се помисли за възможността да се дава по-дълъг отговор, или ако трябва, след това да оставяме писмена информация, но в рамките на 5 минути разбирате, че е изтезание да се отговори. Получава се абсолютно недостатъчна информация както за народния представител, още повече за гражданите, които следят и за които този дебат е важен, защото те разчитат да получат точни отговори. Затова ще моля за някаква корекция на правилата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Късно е вече, късно! Това ще остане за следващия парламент.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ако мога сега да отговоря на няколкото въпроса.
Питането, което постъпи при мен от госпожа Манева беше свързано с прозрачността на процесите на управление на средствата по структурните и Кохезионния фонд. Сега виждам, че акцентът пада върху животновъдството и върху Оперативна програма “Околна среда”.
Госпожо Манева, първо искам да кажа, че приоритетите на българското земеделие и животновъдството са формулирани в стратегия за сектора.
Второ, трябва да кажа, че по отношение на доплащанията, за които Вие говорите – или трябва да започна с това, за което споменахте, че министърът на земеделието е подписал споразумение с демонстриращите асоциации от животновъдния сектор. Тук е стенограмата от заседанието на Комисията по земеделието и горите, където ясно се казва, че това споразумение не е подписано в моя кабинет, а е подписано в кабинета на министър Цветанов. Ще моля наистина за коректност и точност.
Аз наистина се включих в процеса, защото стачкуващите се обърнаха към мен за съдействие. Реших, че независимо, че не е пряко в моите ангажименти, когато има проблем и се обръщат към мен, съм длъжна да се включа и да помогна. Разбира се, смятам, че със скромните си усилия успях не само при разговорите, които се водеха с министър Цветанов при мен, но и след това при разговорите, които водихме в Брюксел с госпожа Фишер Боел се стигна до принципно решение на въпроса. Знаете, че след това на 20 септември т.г. имаше техническа среща. В момента мога да ви кажа, че въпросът, чието решаване изисква технологично време, не може да се реши за ден и два, визирам съгласувателната процедура с Европейската комисия, е в момента на финал. Мога да ви кажа, че така или иначе, на базата на проведените разговори в Брюксел и полученото съгласие на комисаря Фишер Боел се стигна до принципното съгласие да се направят и съответните разрешения за доплащания.
Доплащанията, които можем да получаваме, са на база само по схеми, които съществуват в Европейския съюз. Това трябва да се каже и съответно трябва да подчертая, че общата сума, която България може да предоставя като премия за мляко се получава, като се умножи млечната квота, с която разполагаме и която възлиза на 979 хил. тона по максималната сума, която може да се плаща на тон мляко. Тук са дадени схемите, които сега даже и да ги изчета, трудно могат да станат разбираеми. Това е една аритметика, която трябва да се приложи, но искам да уверя и Вас, съответно слушащите граждани, че процесът е на приключване. Поетият ангажимент за разплащане с животновъдите съответно ще приключи след няколко седмици. Това е информацията, която ми предостави вчера министър Цветанов. Това е информацията, която получих и от Европейската комисия, след като приключва цялата процедура за оформяне на националните доплащания.
По отношение на околната среда аз споделям Вашето мнение, че трябва да има много ясно формулирани приоритети. Там има също стратегия за този сектор.
Това, което трябва да кажа, е че специално по третирането на отпадъците, или ако говорим за целия воден сектор и съответно депа за отпадъци, знаете че има забавяне по Програма ИСПА. Това е факт. Знаете, че в последните месеци затова сме въвели този ритъм на работа – на всеки 15 дни съответните контролни и работни срещи с управляващите органи и същите такива срещи с министрите. Това е само по отношение на организацията на работата.
Трябва да кажа, че има и конкретни резултати. Мисля си, че миналия път аз докладвах по съответните резултати, които са по оперативните програми. Имаме над 10 пъти увеличение на сумите на сключените договори, но това, което касае конкретно Оперативна програма “Околна среда” аз споделям Вашето мнение, че трябва да има една държавна политика за управление на тези средства и инфраструктурата, която се създава, която касае строеж на пречиствателни станции и на депа за третиране и оползотворяване на отпадъците.
В случая искам да ви информирам, че в средата на м. септември т.г. направихме заедно с Европейската инвестиционна банка специална среща точно, за да се приложи този подход. В момента се стартира подготовката на така наречените мастерпланове на регионален принцип, за да може инфраструктурата, касаеща пречиствателни станции и депа да бъде подчинена на този принцип, а не само на принципа на надпреварата и конкуренцията между малките или големи общини, което не води до добър резултат.
Такива грешки вече има за съжаление при другите страни членки. Визирам източните провинции на Германия, където стоят като паметници една до друга, в съседни общини, пречиствателни станции. Това не е подходът, затова се стараем точно да избегнем тази грешка.
Във всеки случай има едно активизиране в последните месеци от страна на Министерството на околната среда и водите. Смятам, че с този контрол, който сме въвели, както и с ритъма на работа, ще продължим. Това касае както завършване на средствата на ИСПА, които са 239 милиона за сектор “Околна среда” и те трябва спешно да бъдат съответно контрактувани. Програмата изтича 2010 г. и съответно със същото темпо трябва да продължим по Оперативна програма “Околна среда”.
По отношение на мерките за прозрачност ще Ви дам писмената информация, защото според сигнала, който ми се подава, времето ми за отговор изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отдавна изтече!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, аз затова започнах изказването с едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, трябва питането, трябва въпросът, да бъде конкретен, а не общ.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Въпросът е конкретен. Аз неслучайно подчертах, че става дума за национални приоритети и прозрачност.
Споделям Вашето мнение, че темата е толкова сериозна, че заслужава дебат - дебат, защото, за съжаление, грешките за които споменахте, не са само в Германия. Цялата инвестиционна политика, включително използването на европейските средства не само в сектор “Околна среда” показват, че няма ясни национални приоритети. За околната среда това е фрапиращо. Няма стратегия, има стара стратегия, на която вече й отмина времето. На нея формално й беше удължен срокът в Министерския съвет, защото министерството няма разработена нова стратегия.
Няма програма и в областта на отпадъците. Всъщност се удължи срокът на старата програма, просто защото не е изпълнена. Именно липсата на национални приоритети доведе до едно много чувствително изкривяване на инвестиционната политика в областта на околната среда. Има опасност и европейските пари по този начин да се използват.
Искам да Ви насоча към един конкретен проблем, с който е свързан и допълнителният ми въпрос, по който Вие се ангажирахте с мнението на министъра на околната среда и водите и го потвърдихте. Това е Вашето заявление, че София не трябва да получи европейски пари за завода си за отпадъци, а трябва да търси друг модел – публично частно партньорство и т.н., включително беше заявена едва ли не някаква подкрепа от Европейския съюз по този проблем.
Аз искам да попитам: на основата на какъв национален приоритет столицата на България, най-големият град, в който живее една трета от българското население, не трябва да получи пари за най-важния си обект? При това за обект, който почива на едно съвременно решение, на едно много по-добро решение, отколкото многобройните депа, които ще осеят България – една технология, която отдавна е отречена. Кажете ми – аз чух това от Вашата уста, но все пак поддържате ли толкова фрапиращо становище и има ли надежда тази позиция да бъде променена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева! Искам специално да Ви благодаря за този въпрос, тъй като ми давате възможност от тази трибуна да внеса яснота.
Първо искам да Ви помоля - на страницата на Министерския съвет сме качили цялата концепция и стъпките по темата „Оползотворяване на отпадъците на София”, както частта разхвърляне на тези 600 хил. кубика, които в момента са на територията на Кремиковци и Искър, така и специално проектът за интегрирана система за третиране на отпадъците. Там ще намерите и коментара на Европейската комисия.
Искам да разсея тази заблуда и спекулация, която се наслоява в общественото пространство, че Плугчиева иска да лиши София от най-модерната инсталация. Нещата стоят по следния начин. В момента има 367 млн. евро, които са предвидени по оперативна програма „Околна среда” специално за изграждане на депа и решаване принципно проблема с отпадъците в България. Възможностите за проекта на София са няколко и те са формулирани в писмото на Европейската комисия, не си ги е измислила Плугчиева. Те са формулирани по следния начин: на базата на така наречения кост-бенефит анализ има възможности или 99,8% от средствата за изграждане на инсталациите да се използват като средства изцяло от оперативна програма „Околна среда” и да се оставят само 0,2% от средствата да бъдат покрити от община София.
Другата справедлива принципна позиция, която е изразена в писмото на комисията, е България като държава да провежда една друга справедлива политика с участие или включване и ангажиране участието на общините при съотношение 80:20 – 80% от средствата от оперативна програма „Околна среда” и 20% средства от общината. Защото твърдението и мнението на комисията е – и аз споделям това мнение, че не може София, която е градът с най-висок стандарт, да поеме най-малката натовареност с 0,2%, а останалите общини на България, където има по-висока безработица, по-нисък стандарт, тях да натоварим не с 20, а с много повече проценти при изграждането на техните инсталации или депа. Разбирате, че тук става дума за баланс и една справедлива и съответно национална политика, която трябва да се провежда спрямо всички общини.
Третият вариант, който се коментира в писмото на Европейската комисия, е за публично частно партньорство като възможен теоретичен вариант. В момента трябва съответно експертната група, която е натоварена, начело със заместник-министър Чавдар Георгиев, където е целият екип на Столична община, на Национално сдружение на общините и на още няколко министерства, точно да се занимае с всички тези варианти плюс вземане предвид мнението на комисията за провеждане на справедлива социална политика, балансирана политика, за да може да се провежда един принцип. Не може да има само толериране на София, а трябва да има такъв принцип, прилаган и към другите общини. Този справедлив принцип е предложен като съотношение 80% ползване средства от оперативната програма и 20% ползване на средства от общината. Дали ще вземе кредит, дали собствени средства ще инвестира, но не може да се толерира един град за сметка на другите. Това е и препоръката на Европейската комисия.
Тук се очаква и позицията на „Джаспърс”. Вие знаете какво значи това, така че в момента трябва да се произнесат експертите, да предложат позицията и тя пак с обсъждане с общината и с Министерството на околната среда и водите ще се вземе като решение и тогава ще се провежда процедурата пак от общината, а не от някой друг.
За да няма спекулации, отново казвам: всичко това е качено на страницата на Министерството на околната среда и водите и на Министерския съвет, за да могат българските граждани да проследят във времето как трябва да се изпълнят ангажиментите, чии са ангажиментите и при какви финансови условия се изпълняват тези проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Плугчиева, аз не възразявам срещу принципите, които Вие току-що заявихте. Заговори се за социална справедливост, колко пари и въобще трябва ли да се дават пари на София като резултат от една погрешна политика в областта на отпадъците.
Триста шестдесет и седем милиона – кой ги определи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Всеки случай не съм аз.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не сте Вие. Министърът на околната среда и водите – това е била неговата представа за необходимите средства, за да се решат проблемите на отпадъците, при положение че за седем години досега вместо над 20 депа да бъдат изпълнени, са изпълнени 6 депа, при това още незавършени и невъведени в експлоатация. Тоест всичко, което не беше свършено в предишните години, за което бяха отделени средства по програма ИСПА, се пренася сега върху оперативните програми и вие по-нататък не можете да правите адекватна политика. Как да излезем от тази ситуация? Започваме да говорим за социална справедливост, за това, че малките общини ще бъдат по някакъв начин ощетени.
Да си зададем въпроса: нормална ли е политиката да има 55 депа в България? Една Холандия, която по население е колкото България, има 8 съоръжения за отпадъци, няма 55. Да не говорим, че се унищожава плодородна земя и населението не приема тези неща. Значи ние хвърляме средства за абсолютно погрешна политика в областта на отпадъците. Софийският завод може да се използва не само за София, а вероятно да се направи едно корпоративно решение…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Да, регионално.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Регионално, да.
... и Перник, и други градове да решат проблемите си за отпадъци, а ние сега умуваме дали една трета от българите трябва да плащат пълната стойност на услугата за отпадъци. Това значи публично частно партньорство - една незначителна сума ще бъдат държавни средства и всичко това ще влияе върху таксата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това са вариантите, които комисията дава.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. Надявам се, че този проблем ще бъде справедливо решен, ще бъде много категорично поставен въпросът за политиката и приоритетите ни в областта на околната среда – там сега акцентирам върху въпросите. За всички програми е изключително важно да има национален приоритет, ако искаме да изпълним задълженията си към Европейския съюз и тези пари наистина да помагат на всички българи, а не след това да се окаже, че сме ги изразходвали и трябва отгоре на всичко да плащаме санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Започваме с въпрос, зададен от народния представител Йордан Костадинов.
Заповядайте.
За да ориентирам народните представители, които са в залата, а и извън залата – почивката ще бъде от 11,00 ч.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът, който искам да Ви задам, е свързан с ядрената енергетика и специално с фондовете.
С приемането на Закона за използването на атомната енергия за мирни цели през 1995 г. бяха създадени два фонда – Фонд за извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения и Фонд радиоактивни отпадъци. Целта на тези фондове беше след приключване на експлоатацията на даденото ядрено съоръжение, да се използват за неговото погребване. Това е използваният термин. Вторият фонд беше да се използва рационално за третирането и съхранението на радиоактивните отпадъци. В продължение на години - от 1998 г. насам главно АЕЦ „Козлодуй” прави отчисления от 15% от продажбите на електроенергия в тези фондове. В началото на този мандат, мисля че през 2003-2004 г. тези отчисления вече са 10,5%. Досега в двата фонда заедно има натрупани около 1 млрд. 062 млн. лв. Поне така беше преди един месец, когато зададох този въпрос.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: къде се намират тези фондове, при какви условия и ще бъдат ли те със същата разплащателна способност след време, когато трябва да се използват, защото те ще се използват след 2-3-4 десетилетия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров. Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Костадинов, Фондът радиоактивни отпадъци и Фондът за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения са образувани през м. август 1995 г., но започват своето реално функциониране от 1999 г. В периода от 1999-2001 г. функционират като извънбюджетни, като средствата се съхраняват и разходват по банкови извънбюджетни сметки в БНБ. От 1 януари 2002 г. в изпълнение на Закона за бюджета на Република България фондовете се закриват като извънбюджетни и се включват в единната бюджетна сметка чрез бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Същите запазват структурата си на управление и целевите си функции.
С приетия през 2002 г. Закон за безопасно използване на атомната енергия се образуват Фонд радиоактивни отпадъци и Фонд за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения – правоприемници на гореописаните фондове. Фондовете са основни финансови инструменти за изпълнение на държавната политика за безопасно управление на радиоактивни отпадъци, включително тяхното погребване и дейностите по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Такава е накратко историята на двата фонда, а сега конкретно на Вашите въпроси.
Как и кой управлява тези два фонда? Съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия управлението на средствата е възложено на управителните съвети на фондовете. Те представляват колективен орган на управление, състоящ се от представители на държавни органи на изпълнителната власт с ранг заместник-министри, и висши длъжностни лица от Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за ядрено регулиране и БАН. Председател на управителните съвети е министърът на икономиката и енергетиката.
Вторият въпрос е каква е гарантираната доходност на средствата от фондовете? Гарантираната доходност на депозита по сметките на двата фонда се обезпечава посредством изискването за управление на ликвидността при разпореждане със средствата на единната сметка и политиката на Министерството на финансите и БНБ за операции с ликвидни и ниско рискови ценни книжа. На депозитите от средствата на фондовете се начислява лихва в размер, начислен на основата на обявената доходност от БНБ за седмични левови депозити и сметки през периода. За периода 1999 –31 август 2008 г. по сметките на фондовете са приведени 108 млн. 270 хил. 447 лв. от лихви по депозитите в БНБ. Общата наличност по двата фонда към 31.08.2008 г. е 1 млрд. 076 млн. 951 хил. 266 лв.
Последният въпрос е има ли опасност средствата на фондовете да бъдат засегнати от настоящата финансова криза. Отчитайки, че средствата на двата фонда са депозирани в БНБ, където съществува минимален финансов риск, отчитайки устойчивото функциониране на валутния борд в страната, балансирания бюджет, намаляващ държавния дълг и бюджетния дефицит през последните четири години, отчитайки развитието на политиката на Европейската комисия към фондовете за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения в Общността за обособяването им като отделни независими юридически лица с независимо управление – от тази гледна точка считаме, че средствата на фондовете няма да бъдат засегнати от настоящата световна финансова криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Костадинов – право на реплика.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (БНД): Благодаря, господин министър. По този начин Вие успокоявате много хора, които работят в ядрената област, че тези фондове ще ги има и те ще изпълняват своето предназначение.
Може би начинът, по който функционираха досега, беше нормален за една нормална среда, но в условията на една развиваща се бурна финансова криза в света, която неминуемо ще засегне и българската икономика, българската държава, не е ли разумно тези фондове да бъдат използвани по някакъв начин, щото да подкрепят самата икономика?
Ще Ви дам един пример. Във Финландия съществува също такъв фонд и той е вкаран в изграждането на новата финландска централа. Не е ли удачно да се помисли тези фондове да бъдат изведени от Българската народна банка и да бъдат вкарани в производството, защото знаете, че по времето на криза дефицитът на паричен ресурс става сериозен. Вместо да го търсим при висока лихва, ние можем да се възползваме от тези фондове, да работят за икономиката, същевременно да бъдат вложени в такива проекти, които да бъдат гарантирани с по-висока лихва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Не мисля, че това ще бъде дуплика, но смятам, че обсъждането на такива въпроси е важно.
Това, което предлагате, е възможно, но Вие знаете, че фискалният резерв на държавата е сериозен. Знаете, че под различни форми се активира част от този резерв, вземат се мерки в най-различни направления. Една от мерките вече даде резултат – бяха намалени резервите на търговските банки и на практика се освободи веднага ресурс около 1 млрд. 400 млн. лв. Знаете, че се увеличава капиталът на Българската банка за развитие. Беше обявено и намерението да създадем държавно предприятие за изграждане на индустриални зони на база на общинска и държавна земя, така че да създадем по-благоприятни условия за бизнес. Знаете, че искаме чрез Програма „Джереми” да прехвърлим 200 млн. евро от Програма „Конкурентоспособност” да се менажират от Българската банка за развитие. Множество са мерките, които са насочени към това да бъде осигурен допълнителен финансов ресурс за функциониране на нашата икономика. От тази гледна точка не мисля, че има някаква заплаха, но ако има потребност от тези пари, парламентът е този, който може да реши да смени схемата и те да се използват и за други цели.
Радвам се, че досега законодателят е бил мъдър и не е позволил да ги влагаме в рискови ценни книжа, които са с висока доходност, но които в момента можехме да изгубим. Засега тези пари са защитени добре. Бих могъл да Ви кажа за какво се използват, но Вие вероятно знаете какво е предназначението им. Мисля, че в момента не се налага такава мярка, но ако има такава потребност, тя би могла да бъде обсъждана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министър Петър Димитров, относно топлата вода на 98 сгради в София.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Обезпокоително е, че в над 98 сгради в София преди няколко месеца беше спряна топлата вода, защото 90% от платците били нередовни. Получи се така, че изрядните платци поеха вината и страдаха заради неизрядните.
Малко по-късно или, бих казал, заедно с Рамадан Аталай министър Петър Димитров внесе законопроект, с който имаше предложение, ако две трети от платците са нередовни, да може да бъде спирано парното и топлата вода. Това предложение не мина през парламента, тъй като здравият разум надделя.
Въпросът е, господин министър, в тази посока ли ще продължавате да действате? Това е абсолютно недопустимо – всички да страдат за това, че има неизрядни платци. Този подход е изключително грешен. И българският парламент ви го каза преди една седмица. Той не прие Вашето предложение, когато две трети от платците били нередовни, на цялата сграда да се спира парното и топлата вода. Това Ваше предложение българският парламент категорично го отхвърли, имаше изказвания против включително и от тройната коалиция.
Въпросът е отказвате ли се от тези безсмислени и вредни за България действия? И по-важното, идва тежък отоплителен сезон. Чувам цялата полемика, която тече около „Топлофикация София”. И между другото, Вие няколко пъти си сменихте позицията. Първо казахте, че не искате държавата да взима „Топлофикация София”, от няколко дни насам пък Вашето мнение е, че искате държавата да стане собственик на „Топлофикация София”. Но цялото това поведение е много опасно за столичани. Защото няма яснота и няма перспектива. Всички действия, които се предприемат, по-скоро водят до конфликтни ситуации – хайде да спрем на вас водата, защото вашият съсед не е платил. Това напомня за някакви древни общества, в които хората са живели на комуни и са имали вероятно и общи жени и тогава са имали обща сметка за топла вода, която са топлили, разбира се, по друг начин. Но въпросът е в това, че с подобни идеи, господин министър, си личи, че нещата стават все по-проблематични. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мартин Димитров пита едно в актуалния си въпрос, а развива друго от трибуната. С това ме облекчавате, господин Димитров.
Ще започна по популярен начин, така че да ме разберат хората за какво се говори.
Знаете, че вкъщи, като си пуснете крана за топла вода, оттам трябва да потече топла вода. Вторият вариант е да оставите крана за да се източва водата, след като я източите, тогава да потече топла вода. Дайте да допуснем, господин Димитров, че нито един човек в блока не ползва топла вода и не си отваря крана. Но долу има едно нещо като проточен бойлер, през който цялата вода се подгрява непрекъснато и се върти по целия блок. Допускаме, че нито един човек не ползва топла вода. Кой смятате, че ще плаща? Съседният блок?
Втори вариант. За да имате парно, трябва да се върти по мрежата. Отново нито един не ползва парно, но ако не се върти по мрежата, най-малкото, през зимата ще замръзне и цялата инсталация ще бъде разрушена. Кой смятате, че поема тези разходи? Или само един си пуска радиатора и той трябва да плати за всички? Точно обратното, в целия Европейски съюз се плаща това, което се подава на входа. Има две държави с такова изключение, едната от тях е България.
Така че недейте така, тук се късаха ризи как това било неправомерно, как това било дивашко, как това не било в съответствие с европейската практика. Точно такава е европейската практика. Но ще трябва да кажем кой ще плаща. Разбирате, че между индивидуалното потребление и това колективно потребление, повтарям, колективно има разлика. И тази разлика някой трябва да я плаща. Тя се разпределя от топлинните счетоводители.
А що се отнася до втория въпрос, който задавате, как държавата си променяла позицията по отношение на „Топлофикация София”, напротив, не я променя. Държавата ясно казва, че има три условия, които трябва да се изпълнят, за да може община София да вдигне капитала и да стане по-голям собственик, тъй като тя и сега е мажоритарен собственик на „Топлофикация София”. И тези неща трябва да са законни. Първото е Европейската комисия да каже, че това не е държавна помощ, тъй като ако Европейската комисия каже, че това е неправомерна държавна помощ, не Софийска община, а българската държава, в това число и през парламента сигурно ще трябва да мине, ще трябва да извади 110 милиона и да плати глоба към Европейската комисия. Искаме да има съгласие на Европейската комисия, че това не е неправомерна държавна помощ.
Какво прави кметът на София? Обяснява на всички, че взима едно дружество, което едва ли не е затънало в дългове и е в несъстоятелност. Ами това е условието, при което се забранява такова вдигане на капитала. Той е човекът, който рекламира, че не може да се вдигне капиталът по този начин и в същото време иска, без да има разрешение на Европейската комисия, държавата да влезе в тази авантюра.
Второ – има ли право да ползва пари от приватизация или не? Има писмо от Сметната палата, в което пише, че това е незаконно. Господин Борисов не обръща внимание на това нещо. Вие за какво призовавате? Да не спазваме законите, които вие създавате? Законите, които действат в България? Да има хора, които са над законите?
И третото просто изискване. Към това дружество има 120 милиона кредити. Банките трябва да кажат, ако се измени структурата на собствеността, дали няма да си поискат парите и да поставят „Топлофикация София” в несъстоятелност.
Това са три прости изисквания и аз не разбирам защо говорим така. Да кажем, на един човек, който трудно пише, му е трудно да разбере за какво става въпрос. Но Вие сте интелигентен човек, Вие сте макроикономист, за какво си говорим? Елементарно е да се влезе в закона, да се спазят изискванията и да се приеме това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, на тази ситуация трябва да се гледа много отговорно, защото тя касае 2 млн. души, които живеят в София и които ги чака трудна зима. Ако се чука на едно място и се чака някой да отвори, но се окаже, че то не е врата, цялото усилие отива на вятъра.
Целият проблем е следният. Защо няма толкова много несъбрани дългове примерно по отношение на плащането на сметките за ток? Защото сметките са прозрачни и ясни и се знае кой пил, кой платил, какво се е случило. Това нещо трябва да го има и по отношение на парното и топлата вода – яснота на сметките. Но това не се допуска. Вместо да се въвеждат такива схеми, каквито Вие предлагате – една сметка на целия блок, утре ще кажете на целия квартал и ще намерите някаква практика в някоя страна и ще кажете: ето намерихме една южноамериканска страна, в която целият квартал има общи сметки, искаме това да стане и в България, ще намерите сигурно и такъв пример, въпросът е какво реално може да се направи. Вашите предложения бяха отхвърлени от българския парламент. Българският парламент не ги приема! Това е! И много правилно не ги приема. Това с принципа, дето хората от целия блок са виновни едновременно, не става.
Трябвало да потече топла вода. Ами, разбира се, господин министър! Въпросът е: как хората да имат стимула да си плащат тези сметки? Като те станат прозрачни.
И друго нещо. Отидохте, сключихте този договор с „Газпром” тук е и господин Овчаров, който е деен участник, което сега ще доведе до поскъпване на парното два пъти. И после ще се чудите защо дълговете на „Топлофикация” били големи, защо хората не плащат. Между другото това е свързано и е много тежък проблем. И понеже го докарахме до кмета на София, който Вие казахте, че е лош човек, че не се справял, но по-важният и прост въпрос, който ме вълнува, е следният: аз живея в София, тук са ме избрали хората и са ме изпратили в българския парламент. Въпросът е как ще изкарат тази зима? Защото, ако се тръгне с предложенията, за които Вие казвате, европейски, много умни, българският парламент ясно ви каза, че не приема тази колективна отговорност, дето всички са виновни, че някой не е платил.
При това положение, господин министър, дайте да видим сега, тази зима, защото тя е нещо, което ще се случи много скоро, какви мерки ще вземете, за да има парно? Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.


МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
И аз обичам хумора на Мирча Кришан. Благодаря Ви, че се върнахте към темата за „Газпром”.
Сметките за тока, които се плащали... Един прост механизъм – не си плащаш и ти изключват тока на теб индивидуално. Има някои държави, в това число съседни нам държави, които като не си плащаш парното, ти изключват тока. Нямам възражения.
Парламентът трябваше да предложи решения, а не общи съображения за справедливост. Вие се ограничихте с общите съображения за справедливост и нищо не казахте как реално да се решават проблемите. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Не може да призовавате за това, че един човек в един блок плаща, останалите да получават и да ползват безплатно тази услуга, тъй като ви казах, че тя не е индивидуална. Тя е колективна услуга. Тази колективна услуга предполага колективни разходи, а не само индивидуални разходи. Данните, които ползвате, просто не са верни. Никога не са изключвани толкова блокове. Деветдесет и осем сгради са били предвидени за спиране. След като хората бяха предупредени са си платили и са останали 51 сгради. Реално са били спрени 51 сгради. Сега са 43 броя тези, в които е спряно топлоподаването.
Още две думи – организираме реализацията на демонстрационен проект, така че се инвестират държавни пари, за да видим може ли да се направи с дистанционно отчитане, може ли да се вкара електроника, така че за всеки апартамент, във всеки момент човек да вижда реалната си консумация и тя да не е в някакви абстрактни показания, а да е в пари. Надяваме се, че през следващата година ще имаме резултати от демонстрационен проект и това след това би могло да се мултиплицира.
Готви се нова фактура. Ще я пуснем близките дни по интернет, така че да могат хората да я видят, да обсъдим дали им върши работа, ясна ли е, не е ли ясна тази фактура. Съгласен съм, че това, което се прави, до голяма степен така е завоалирано, че хората не могат да разберат и в тази посока се работи. Големият проблем беше и си остава как това общо потребление да го индивидуализираме и как то да се плаща. Няма пряка връзка между това, което всеки човек потребява и това, което потребява блокът като цяло. Казах ви: кажете ми, ако всички не пускат топломерите си кой ще плаща тези колективни разходи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос. Той отново е зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): През м. август за първи път от шест години насам българската индустрия отбеляза сериозен спад от 6%.
Изследването на Световната банка – „doing business” – условия за правене на бизнес показа, че България отстъпва едно място назад. Голямото предизвикателство, големият риск пред българската икономика е да влезе в рецесия – да спадне растежът, да намалеят приходите в бюджета. Това може да доведе и до рискове за плащане на пенсиите, за плащане на заплатите. Мярката, която трябваше да бъде предприета от правителството е подкрепа и по-добра среда за предприемачество.
Един министър на икономиката – господин Петър Димитров, трябваше да натиска в тази насока и да предлага идея след идея. Но ето вече чуваме първите неща в бюджета и около него и подобни идеи не намериха и не намират място. Аз ще ви дам примери. Внесохме един Законопроект за намаляване на минималния капитал за създаване на ООД от 5000 на 500 лв. Ето мярка за подкрепа на средния бизнес и предприемачеството. Това е конкретна мярка за подкрепа. Мина на първо четене, не минава на второ. Подобна идея беше намерила място в един от вашите варианти на управленска програма. След това по настояването на един ваш колега министър, който даже е и вицепремиер, отпадна.
Въпросът е: като министър на икономиката защо не слагате на масата на българското общество вместо такива схеми за колективизация на парното, подкрепа на българската икономика? Виждате и забележките, които идват от Световната банка. Аз съм описал някои от тях във въпроса ми. Например масовата практика за повторни ревизии, които пречат страшно много на българския бизнес. Тридесет процента от телевизиите ги връщат за нова ревизия, защото не били събрани доказателства. Пак внесохме законопроект, пак мина на първо четене, много ключов текст в подкрепа на българската икономика, не влиза на второ четене в парламента. Подобни идеи не виждам и от ваша страна.
Ще бъде страшно, ако България изгуби притока на чужди инвестиции. Това е пряко свързано със средата в България. Вие като министър на икономиката трябва да бъдете много активен и да предлагате мерки. Дори тройната коалиция да не ги приеме, вие да продължавате на настоявате, но не го правите. Затова ви зададох този въпрос и го правя с чувството на човек, който сериозно го безпокои тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, това, което казвате, в голямата си част е просто невярно. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Аз ще се отклоня от стандартно написания отговор и ще Ви кажа.
Световната банка е сменила методиката за оценка. В резултат на тази сменена методика и добавените държави към тази методика Ви чета: „Финландия – минус 1 място; Швеция – минус 3 места; Белгия – минус 3 места; Естония – минус 4 места; Германия – минус 5 места”. Това не е истинско преместване назад, тъй като списъкът се е променил.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Тоест нещата са наред и няма какво да правим?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз не казвам, че нещата са наред. Нещо повече, но преди да мина към нещата, които не са наред, тъй като непрекъснато го пропускате, съгласно последната класация на UNKTAD - Организацията за търговия и развитие на ООН, България като инвестиционен климат излиза на второ място в света. На второ в света! След Хонг Конг сме. Не можете да казвате, че инвестиционният ни климат е лош, да създавате впечатление... Няма по-добър данъчен климат от България. Знаете, че министър Орешарски ходи да получи наградата на същата Световна банка.
Сега се връщам към конкретните неща, които Вие казахте по отношение на стартирането на бизнеса. Действително аз съм съгласен, че тези 5000 лв. са пречка, подписал съм предложение за промяна в закона. Аз го внасям – за 100 лв. капитал. Не може за решения, които приемате тук в парламента, вие да търсите сметка от изпълнителната власт. Това просто не е сериозно.
Казвам ви – след като разбрах, че това е стопирано или нереализирано, аз подписах предложение за 100 лв. и вярвам, че то ще мине и ще бъде подкрепено от правителството и част от народните представители да си променят позицията. И в това отношение разбирате, че се вземат мерки.
Особено лошо е положението с издаването на разрешителни за строеж. Там действително сме се придвижили назад в класацията и това е една от основните котви. Тук имате Закон за устройство на територията, който се обсъжда в момента. Отново е в парламента. Моят призив е народните представители по отношение на инициативите – няма опозиция и не е опозиция. Моят призив е и вие да оказвате подкрепа. Да не изброявам всички показатели, тъй като въпросът е какво ще направя.
Правим нов механизъм. Свързахме се с представителите на Световната банка. След няколко дни ще правим среща с тях. Искаме по всеки от показателите – те са 10 показателя, да обсъдим къде са проблемните области и да определим програми за това какво трябва да променим, за да падне времето и да падне броят на процедурите на базата на тази програма това е една от мерките, които ви казах за 100-те лева. Аз съм съгласен, че по повечето от тези направления трябва да имаме ясни цели. Аз мисля, че целта трябва да е двустъпкова. Най-напред да достигнем Естония, която е на първо място от новоприсъединилите се и след това да достигнем Дания, която е на първо място от старите държави членки. Това са реални цели, те могат да бъдат достигнати и съм съгласен, че в това отношение много зависи от изпълнителната власт. Разбира се, ако законодателната власт не разчита да блокирате тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Ще бъде много лошо, господин министър, ако разсъждавате, понеже сте намерили някаква класация, която поставя България на челно място, че нямало проблеми със бизнес средата. Ако инвестициите започват да се оттеглят от България, което вече започва да се случва, господин министър, това ще доведе до много тежък удар и е възможна рецесия за българската икономика. Всички искаме да избегнем това. Част от мерките включват облекчаване на средната класа в България.
Разбира се, че има разделение на властите. Разбира се, че Вие не можете да кажете на законодателната власт какво да прави, но един министър на икономиката трябва ясно да каже пред българското общество и така да повлияе, разбира се, на свои колеги и на хора, които го слушат. Примерно създаването на фирма. Този законопроект аз съм го внесъл от една година, сега Вие казвате, че внасяте алтернативен законопроект. Но, първо, защо чакахте досега? Защо около бюджета, който се приема в момента, няма конкретни мерки за подобряване средата за предприемачество в България? Няма такива мерки. Има там едни други мерки, които са основно буфери и пазят основно приходната част на бюджета, но те в никакъв случай не са достатъчни. Ако българската икономика навлезе в рецесия, положението става страшно.
По отношение на сроковете за възстановяване на ДДС, няколко пъти предлагам за добросъвестните фирми, тези срокове да са по-кратки. Няма нужда с години парите на фирмите да се задържат и да не се връщат по тези сегашни утежнени бюрократични процедури. Пак Ви казвам, по отношение на повторните ревизии, тук е важно Вашето мнение - не може фирмите с години да са в ревизии. Не може това да се превръща в една жестока бюрократична тежест. Тук е мястото на един министър на икономиката да се намеси сега, а не просто да се приеме един празен бюджет, от който да се следва нищо. Защото ако догодина българската икономика забоксува, тогава ще бъде късно. Тогава ще бъде късно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, явно не сте се запознали с проекта за бюджет и това не е странно. Там една от мерките е точно ускоряване на връщането на ДДС. Понеже си говорим с конкретна информация, аз искам да спомена конкретната информация. Стартиране на бизнес – това, за което си говорим, България се е придвижила напред с 22 позиции.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А, не!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Наемане на работници – преместили сме се с две позиции. По отношение изпълнение на договори сме се преместили напред със седем позиции. Основният проблем, и аз не само, че не го скрих, а изрично го подчертах, е издаването на разрешителни за строеж, където сме се преместили назад с 19 позиции. Понеже сега законопроектът е в парламента, е прекрасно да вземете мерки, за да можем да се придвижим отново там, където сме били или да продължим и напред. Така че като цяло, е обратното. Пак ви връщам към това, вие нямахте смелост да предложите 10% корпоративен данък. Вие!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз го предложих.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това правителство вкара 10-процентния корпоративен данък, това правителство вкара 10-процентния подоходен данък, господин Мартин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз го предложих пръв в този парламент.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има сп. „Плосък данък” от доста години, което предлагаше тези идеи.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз съм един от издателите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много политици се тренираха на тази теза, но това правителство намери кураж да реализира това предложение. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В тази ситуация да се изправите и да кажете, че това правителство не прави нищо за бизнеса, просто е абсурдно. Това вече не е политическа опозиция, това не е и политическо лицемерие, (реплика на народния представител Мартин Димитров) стигате до политическа арогантност.
Аз ще Ви кажа, че нещата действително могат да се влошат. Ще Ви кажа по-силна цифра, тъй като съм изненадан – Вие не знаете с колко се е свило индустриалното производство през м. август – два пъти по-голямо е свиването, два пъти! И това е знак за тревога, а не за безотговорни политически изказвания.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И какво правим тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще дам почивка до 11,30 ч.
След почивката ще започнем с отговорите на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, след като той приключи – предполагам за около 45 минути, ще продължим с питанията и въпросите, зададени към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Парламентарен контрол, продължение.
Господин Сотиров, заповядайте от името на парламентарна група.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя изявление от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили и от името на Съюза на демократичните сили.
Става въпрос за един изключително актуален проблем и все по-актуален – за начина, по който държавата се разпорежда със собствеността, и по-точно за практиката чрез замени и апорти да се извършват неизгодни сделки, чрез които българската държава е ощетявана в размер на милиони...
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Има законопроект за това.
ИВАН СОТИРОВ: Да, знам, че има законопроект.
От миналата година от Парламентарната група на ОДС сме внесли проект за промяна на Закона за държавната собственост в посока разпореждането с държавна собственост да се извършва само чрез публичен търг или публичен конкурс.
В нарушение на всички парламентарни процедури това предложение повече от година не се предвижда за разглеждане в ресорната комисия – става въпрос за Комисията по правни въпроси.
Внесли сме предложение преди лятната ваканция и сега отново внесохме предложение за промяна в Закона за горите в посока да бъдат преустановени сделките със земи от Горския фонд чрез замени, апорти и да бъде преустановена промяната на предназначението на горите, за да бъде защитена българската гора.
От една година сме правили предложения, включително за налагане на мораториум върху разпоредителните сделки. За пореден път се стига до ситуация, при която трябва да бъдем притискани от европейските ни партньори, за да ограничим тези корупционни и порочни практики – чрез замени и апорти да бъдат ощетявани българските данъкоплатци. Много добре знаете, че неправителствени организации са сезирали европейските институции и тяхната оценка е, че над 100 хил. дка земи от Горския фонд и земеделски земи по Черноморието и по зимните курорти са станали обект на замяна или на апорт и след това е променено тяхното предназначение. Там се реализират мероприятия по презастрояване на тези територии. Много от тях са в защитени зони.
Затова настояваме: председателят на Народното събрание, председателите на ресорните комисии – става въпрос за Комисията по правни въпроси и Комисията по земеделието и горите, максимално бързо да придвижат тези предложения.
Радвам се, че тук е и министър-председателят. Апелирам Министерският съвет да вземе решение и министрите и областните управители до разглеждането на тези предложения и до приемането на промени в закона да предприемат действия за прекратяване на всички процедури по замени и апорти на държавна собственост, докато не бъдат извършени промените в закона. Защото нашите опасения са, че това протакане е с оглед да бъдат реализирани много от започнатите сделки, които са с огромен корупционен потенциал.
Затова във връзка с многократните изявления на министър-председателя, настояваме действително да бъде демонстрирана воля, че действително се цели да бъдат ограничени тези практики. И най-добрата гаранция ще бъде бързото придвижване на законопроектите в парламента и съответно спирането на тези сделки от страна на правителството и на областните управители. За нас това ще бъде гаранция, че действително има воля да се пресече тази практика. Защото е абсурдно тази инициатива да не дойде от българския парламент, от правителството, от ресорните министри, а да бъде внасяна в Министерския съвет от министъра по европейските въпроси. Това е симптоматично за какво става въпрос, че е поредният акт, поредното действие, което ще бъде извършено под външен натиск, защото в България парламентът и правителството явно нямаме воля да решим тези въпроси.
В този смисъл е нашият апел. И се надявам, че действително ще бъде демонстрирана добра воля и от министър-председателя, и от мнозинството в парламента с тези въпроси да приключим максимално бързо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Пантев – от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Почитаемо представителство, господин премиер! За да предизвикам една кратка, спокойна интермедия между бившите и бъдещите словесни баталии, си позволявам една релаксация, свързана с утрешния празник и утрешния ден - това е Денят на народните будители. Надявам се, че поне в този ден и в този час ще има нещо, което ни сближава.
През 1762 г. Жан-Жак Русо написва знаменитата си книга „Общественият договор”. Тази книга преобрази представите за света, специално за държавното демократично устройство и тя като фактор има пулсации и до днес.
Същата година – затова го споменавам, един атонски монах – Паисий Хилендарски, написа една история, която се приема за изначалния порив на новата история на българите.
Разликата беше, че Русо се подиграваше, осмиваше проклетите предразсъдъци на миналото, а Паисий чрез величанието на културно-историческата същност на българите им обещаваше бъдеще. Русо отричаше миналото, за да има бъдеще, ние се връщахме към миналото в името на бъдещето.
И в това отношение утре ние празнуваме един тих колективен, анонимен, рицарски, книжовен подвиг, в който най-напред следваше да бъде преодоляно невежеството, най-напред следваше да бъде преодоляна духовната тъма на простотията, на омразата, на безразличието, на равнодушието, защото най-опасното състояние за бъдещето на един народ е взаимната хоризонтална омраза и ненавист, преплетена с безразличие.
И така се появиха всичките тези известни и неизвестни герои – те не бяха герои като храбреци, те бяха герои като родолюбци: учители, училищни настоятели, писари, свещеници, зографи, иконописци, които показаха, че наред с бъдещата национална политическа воля на българите преди това трябва да се стигне до едно просветление, до едно усещане за себезначимост и самоличност, а не самобитност, защото самобитност имат всички. Поради това те, за разлика от всички останали, кой повече, кой по-малко, не търсеха обществено признание чрез служби, чрез постове, чрез служебни реализации. Те тихо служеха на своя народ по един незабележим начин. И затова във всяко село, селище, град има местен будител.
И не ми казвайте ироничните категоризации, че сме спали, за да ни събуди някой. Будители от такъв характер има в цялата европейска история и в цялата колониална предистория на цяла Америка. Това беше друг тип събуждане – събуждане чрез усещане за дух. След катастрофата през 1919 г. покрусеното софийско гражданство отива за утеха, за успокоение не при прославените генерали, не при мъдрите дипломати и министри, то тихо се нарежда под балкончето на къщата на дядо Вазов. И това беше началото на второто възпроизвеждане, втората изява на будителството – когато интелигенцията, а не банкерите, създадоха новото усещане, въпреки покрусата, въпреки омразата; второто издание, въпреки всичко онова, което ни се предписваше като безнадеждност.
И затова, понеже тази декларация е плод, резултат на колективния ум на Коалиция за България, ние се надяваме, че поне това ще споделите като усещане в утрешния ден.
Затова колоритната симбиоза между общоевропейските стойности и българските стойности бе дело именно на будителите. Те бяха европейци, без да знаят, без да се наричат, че са такива. Едно различие, което не означаваше архаична самоизолация, а усещане за другост, която обогатява бъдещата мозайка на бъдещия европейски свят.
И до днес ние, българите, може би само евреите имат такова усещане, ние, българите, се смятаме за хора на книгата. Върху хляб и книга не се стъпва – това е етнографски принцип. И ако сме оцелели, въпреки всичките ми резерви към тази дума, това се е дължало на това, че въпреки че България не я е имало на политическата карта, е имало България на книгата!
И в този час – утрешния, нека да напомним от името на Коалиция за България, че наред с всички други показатели, индикации, критерии за зрялост и за право на бъдеще на един народ, наред с икономика, търговия, контакти, признания, съществената, природната особеност на българите е състоянието на духа! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, да преминем към парламентарния контрол.
Има четири въпроса, зададени от народни представители, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първи ще зададе своя въпрос проф. Станислав Станилов.
Професор Станилов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В началото на месец септември българското правителство получи ново обвинение в корупция и злоупотреба с финансови средства. Констатацията е на страните от Европейското икономическо пространство Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Сумата, която те отпускат на България, е по-малка в сравнение с милиардите, спрени от Европейския съюз, но спирането има и символично значение. Директно е заявено, че България не е предприела превантивни мерки, за да гарантира добро управление. Запознати твърдят, че е установено дублиране на проекти, подадени към Европейското икономическо пространство и към оперативните програми на Европейския съюз. С други думи, държавната администрация на най-висше ниво се опитва да открадне тези пари.
Заради корупцията на високо ниво се пропуска възможността да бъдат подкрепени някои приоритетни области, сред които е и опазване на европейското културно наследство. Прави впечатление, че българското правителство избегна коментари по случая, и се държа сякаш нищо не се е случило.
Във връзка с това, моля да ми отговорите на следния въпрос: защо правителството крие наличието на санкция от страна на Норвегия и другите страни от европейското пространство и какви мерки ще предприеме в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Към настоящия момент финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство е в начален етап на изпълнение. Провежда се оценка на одобрените на национално ниво проекти от страна на Офиса на финансовия механизъм в Брюксел, както и проверки на място от избраните независими външни оценители. Съществува стабилна нормативна база за обезпечаване на доброто управление на програмата въз основа на процедурните правила за изпълнение на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и правилата за добро управление и антикорупция на Офиса на това пространство в Брюксел. Те са еднакви за всички страни бенефициенти на програмата. Меморандумът за разбирателство по изпълнение на финансовия механизъм в България беше разработен на национално ниво и регламентира структури, взаимоотношения, роля и отговорности на различните звена. Той е обсъден и единодушно одобрен от комисиите на Народното събрание по бюджет и финанси, околна среда и води, енергетика, външна политика и окончателно приет със Закон за ратифициране на Меморандума от 26 февруари 2008 г. Всички решения по изпълнение на програмата се вземат от Комитет за наблюдение, който включва представители на министерствата, отговорни за съответните национални политики, които съответстват на приоритетните области на програмата, както и представители на социално-икономическите партньори и неправителствените организации.
С цел недопускане на дублиране на финансирането по този механизъм с други финансови инструменти към всяко проектно предложение се изисква декларация за липса на двойно финансиране и подробна информация за участие в други свързани проекти.
Важен критерий за допустимост в процеса на оценка на проектните предложения беше липсата на финансиране от други източници. Говорим за структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз, други донорски програми и националния бюджет. Не отговаря на истината твърдението за пропуснати възможности за подкрепа в определени приоритетни области. На национално ниво бяха одобрени 41 проекта и 20 бяха включени в резервен списък, като са обхванати всички приоритетни области, съгласно меморандума за разбирателство – опазване на околната среда, развитие на човешките ресурси, здравеопазване, грижа за децата и опазване на европейското културно наследство. В последната област са одобрени десет проекта на стойност над 5 млн. евро и пет резервни проекта на стойност 5 млн. 569 хил. евро, които са насочени към археологически проучвания, консервиране и реставрация на културни обекти, възстановяване на традиционни техники за строителство и занаяти и много други неща, свързани с музейното дело в България, възстановяване на църкви и манастири, дигитализация и опазване на културното наследство. Несериозни и неприемливи са твърденията за опит за открадване или корупция на високо ниво. При всички процедури се спазва принципът на добро управление, който е основополагащ за икономическото и социално сближаване.
Впрочем, цялата информация по процедурите в меморандума регулярно се публикува на специализирана Интернет-страница: www.ееаgrants.bg. Така че, професоре, можете да видите цялата информация там.
С това бих приключил отговора на въпроса заради изтичане на времето. Иначе имам да ви споделя още информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В рамките на дупликата, ако прецените.
Професор Станилов, имате право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Информацията, която аз бегло изложих, беше взета от пресата, че наистина тези пари са спрени. А самият факт, че парите са спрени, знам проект за дигитализация на архивния фонд на българската археология, който е много голяма задача, който беше спечелен с проект с норвежки пари. Тези норвежки пари не дойдоха именно по тази причина. И отговорът на въпроса, който зададохме към норвежките партньори, беше: ето по тази причина ние спираме пари и вие няма да ги имате. Това само мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с конкретните обстоятелства, които Вие посочвате във Вашия въпрос, искам да подчертая, че Министерството на финансите реагира адекватно и своевременно за уведомяване на обществеността във връзка с решението за замразяване ролята на Централното звено за финансиране и договаряне в схемата за управление за Финансовия меморандум на Европейското икономическо пространство в България. Знаете, че това е просто автоматична реакция след временното спиране – подчертавам, временното спиране, от страна на Европейската комисия. И сте наясно с това.
На 5 септември е получено неофициално писмо, като на 7 септември Министерството на финансите разпространява официалната информация по средствата за масово осведомяване. Следва да се има предвид, че правителството е приело план за действие за възстановяване на акредитацията на Централното звено, който се изпълнява успешно. Естествено, докато не се свърши цялата работа, трябва да бъдем внимателни оптимисти.
Във връзка с това бе постигната договореност с Комитета по финансовия меморандум на Европейското икономическо пространство при връщане на акредитацията Централното звено за финансово договаряне да продължи да изпълнява функциите на изпълнителна агенция по този меморандум.
Искам да подчертая доброто сътрудничество между българската администрация и представителите на Офиса на Финансовия меморандум в Брюксел. От стана на Офиса нееднократно е изразявано задоволство за високата ефективност и своевременно процедиране на проектите и спазване на всички срокове и договорености до момента. На провелата се на 15 октомври 2008 г. полугодишна среща бе поет ангажимент от страна на Комитета на финансовия механизъм първите проекти на България да бъдат одобрени още през месец декември 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Станислав Станилов е задал втори въпрос към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев във връзка с науката.
Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! През последната година се проведоха продължителни дебати за състоянието на науката в България. Една от тревожните констатации, които предизвикаха общественото мнение, е нежеланието на младите хора да се посветят на научна дейност. Направен бе изводът, че качеството на научния продукт се влошава и той не е на нивото на развита европейска държава. Проблемът е общ и за институтите на БАН, и за университетите.
Вие също, господин министър-председателю, заявихте многократно, че е необходима сериозна грижа от страна на българската държава за развитие на родната наука.
Безспорно първият проблем, който трябва да се разреши, е осигуряването на българските учени на такова социално положение, което да не ги кара да се притесняват ежедневно за физическото оцеляване на семейството си, за да творят пълноценно и всеотдайно. Правителствената политика се определя преди всичко от държавния бюджет.
В тази връзка моля да ми отговорите: ще подкрепите ли едно предложение за сериозно увеличаване на държавната издръжка на българската наука в Бюджет 2009, което да осигури достойни доходи на българските учени, както и за финансиране на изследователската им дейност? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, Вие знаете – аз нееднократно съм заявявал, че развитието на научните изследвания е ключов приоритет на българското правителство. Това е мое дълбоко убеждение и смятам, че имам с какво да подплатя тези думи в действията на българското правителство.
От тази гледна точка бих разширил малко Вашия въпрос и ще кажа няколко думи не само за средствата в Бюджет 2009, но и за цялостната дългосрочна национална политика в областта на научноизследователската дейност, която е много важен компонент от развитието на страната.
Добре си спомняте, че по повод на Ваш предходен актуален въпрос категорично декларирах намерението и волята на кабинета да приеме проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Такъв проект е изготвен. Предстои публично обсъждане, в това число естествено и задължително с представителите на академичната област. Изключително важен е не само обемът на финансиране на науката, което никой не подценява, но е важна и организацията на целия процес на изследователска дейност, неговата ефективност, развитието на проектното начало, реформите в областта на научните изследвания като организация на тези изследвания, определяне на приоритетни области, които трябва да се финансират изпреварващо в сравнение с всички останали, за да бъде българската наука не само теоретично гордост за българското общество в изследването на фундаменталните въпроси, в изследването на културата, историческото наследство, но да има много по-жива връзка с развитието на България като икономика и да има своя принос за икономическия растеж и конкурентоспособността на страната.
Мисля, че си заслужава да повторя това, което би трябвало да е добре известно на народните представители, но е хубаво да бъде чуто от цялата българска общественост. Само за фонд „Научни изследвания” средствата, които през 2007 г. бяха 17 млн. лв., през 2008 г. нараснаха на 60 милиона – това е над три пъти увеличение. Аз не говоря за фонд „Иновации”. За следващата година планиран бюджет – около 100 млн. лв. Само чрез този фонд и фонд „Иновации” това е още едно рязко увеличение на средствата за наука. Няма да споменавам средствата за издръжка на Българската академия на науките, които също са около 100 милиона планирани за бюджета следващата година. Всяка от последните години имаше значително нарастване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е делът на бизнеса?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е друга тема, която е сериозна.
Няма да споменавам и другите действия на държавата, като финансирането на научните изследвания във висшите учебни заведения, за което се получава отделна субсидия, освен издръжката.
Тъй като Вие съвсем основателно концентрирате вниманието върху хората на науката, върху младите учени, върху статуса на научните работници, и тук немалко неща са направени:
- изпреварващото увеличение на субсидиите за БАН и за държавните висши училища, което доведе до общо увеличение на средните работни заплати към м. август 2008 г. с 15%;
- увеличени са стипендиите на докторантите, които не бяха променяни от 2002 г., от 250 на 450 лв.;
- в процес на съгласуване е и тези дни ще бъде факт изменение на Правилника на фонд „Научни изследвания”, с което ще се увеличи размерът на средствата по проект, които могат да се предоставят за възнаграждения на участниците в научния колектив, увеличен от 20% сега на между 30% и 50% в зависимост от броя на младите учени в научния колектив.
Професоре, бих могъл да изброявам още много действия, които са предприети от правителството именно в подкрепа на учените, именно в подкрепа на младите учени, но председателстващият ми даде знак, че ми изтече времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Четири минути и половина – Вие казвате интересни неща, трябва да се чуят, но ...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин министър-председателю, Вие пропуснахте да кажете само едно нещо и то беше най-важното. Докато един професор получава 640 лв. месечна заплата, която е равна на заплатата на прогимназиален учител, докато един асистент като докторант получава 450 лв. стипендия и като го назначат за асистент, получава 400 лв., никакви стратегии, никакви мерки, никакви проекти няма да оправят нещата!
В тази връзка Вие си спомняте, че миналата година аз приветствах от тази трибуна това увеличение на фонда „Научни изследвания” от 15 млн. на 60 млн. лв.
Сега ще Ви кажа, ще Ви помоля да го кажете пред Министерския съвет и да попитате защо е така: този фонд „Научни изследвания”, господин министър-председателю, който е чрез конкурс по проекти, още не е реализиран. Годината изтече, съставената комисия все още не е заседавала, не е взела никакви решения и е на нулева позиция. Вярно е, че според Закона за бюджета тези пари отиват и в следващата, и в по-следващата година, обаче те трябваше още пролетта, още лятото да бъдат разпределени по проекти и тези проекти да започнат да се изпълняват, защото просто не остава никакво време. Използването на тези пари по проекти е много сложен и дълъг процес. Той е прекалено администриран, което е друга тема на разговор. Въпреки всичко трябва да се направи необходимото и тези пари да се използват целесъобразно. Засега стоят на едно място и не знам дали набират лихви или не набират, но те просто не се използват.
Много добре е, че се дават 100 милиона, но 100-те милиона се дават по един принцип, който е възприет от всички европейски държави. Нивото на основните заплати трябва да бъде високо и тези милиони се дават за хората, които дават повече, отколкото се изисква от тях, които правят извънредни усилия. По този начин се финансира науката.
В контекста на речта, която господин Андрей Пантев произнесе тук, ще дам още един пример на колегите – не от Паисий, не от новото време, от ранното Средновековие. В никоя европейска държава на Средновековието учителите не са били освободени от данъци. Княз Борис е освободил 3 хил. учители от данъци, което е нечувано за европейската практика - не само средновековната, а и тази, която е досега. Тоест грижата за тези хора – хората на духа, които са сътворили държавата на духа, още тогава е била на високо ниво. Тук 20 години управляващите като чуеха думата „култура”, се улавяха за пистолета, както е казал д-р Гьобелс. Извинявайте за израза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Надявам се, Вие не подозирате, че когато аз чуя думата „култура” или „наука” се хващам за пистолета? Напразно ме подозирате – първо, нямам пристрастие към огнестрелното оръжие за разлика от много други български политици; второ – смятам, че това правителство доказа със своите действия специална грижа за науката и образованието. Винаги може повече, винаги трябва повече!
Впрочем, за следващата година в бюджета едни от най-големите увеличения като финансова подкрепа са именно за образование и наука. Ако погледнете, процентът нарасна, в това число – за фонд „Научни изследвания”.
Зная, че нивата на заплащане все още са ниски, професоре. Това важи за всички в България, за съжаление, но и за учените, но искам да подчертая, че и много други неща са направени, за които малко се споменава.
За първи път през 2008 г. чрез фонд „Научни изследвания” бяха осигурени средства за съфинансиране на проектите на български научни колективи по Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Съвместно с БАН стартирахме Проект за изграждане на академично градче на територията на академията, което като се реализира, ще се осигурят жилища за 250 семейства на млади учени. При разпределение на излишъка за 2008 г. са заделени 1 млн. лв. на БАН за изготвяне на необходимите проектни и строителни документи, за да се случи този проект. Това е първата стъпка.
Не бива да забравяме и възможностите в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Утвърдена е специална схема в подкрепа на развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени, по която за 2007 г. и 2008 г. ще бъдат предоставени близо 14 млн. лв.
Това са все елементи от цялостна политика, която е взаимно свързана и дава много повече шансове, но, професоре, ако говорим откровено – и качеството на проектната готовност на много изследователски и научни звена е все още много ниска. Българските учени се учат да работят на проектен принцип.
Има и друго нещо, което прозвуча от залата. Когато говорим, че България трябва да достигне 1%, не, повече – 3% от брутния вътрешен продукт за наука, научни изследвания и иновациии, държавата има една трета от ангажимента. Държавата ще си реализира своя ангажимент в поетите срокове. Тук възникна въпроса и за ангажимента на българския бизнес. Трябва заедно да работим, за да бъде по-ангажиран с науката той, но и научноизследователските звена трябва да се отворят също в по-голяма степен към изследванията, които имат практическа стойност и за икономиката.
Нещата са взаимно свързани. Това е цялостен процес и именно затова може да сте критичен към стратегията, но има нужда от такава стратегия за научни изследвания, за да изработим съвместно приоритетите, секторите и направленията на научните изследвания и тези звена, които ще бъдат изпреварващо финансирани, за да намери България своята ниша в света в процеса на научни изследвания и иновации, независимо от общото, достатъчно стръмно нарастване на финансирането от страна на държавата на научните изследвания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос – въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Повдигам през парламентарния контрол един въпрос, който беше и е свързан с едно събитие, възприето от българското общество много противоречиво. Става въпрос за това, че преди известно време по предложение на Министерския съвет президентът на Републиката награди с най-високото отличие в България – орден „Стара планина”, адвоката Тодор Батков.
Съгласно закона най-високото отличие „Стара планина” се присъжда на лица за изключителни заслуги към Република България.
Аз искам да получа от Вас информация, господин министър-председател, по чие предложение е взето решението от Министерския съвет? Кои са тези изключително високи заслуги към Република България от този човек?
Аз ще Ви кажа, че Тодор Батков стана известен на българското общество като адвокат и защитник с всички средства на изгонения от България като заплаха за националната сигурност не безизвестния, скандален бизнесмен Майкъл Чорни. Той беше изгонен през м. август 2000 г. и оттогава досега още две правителства след правителството на Иван Костов, по времето на което беше взето това решение, две правителства потвърждават тази позиция за Майкъл Чорни, като го считат за заплаха за националната сигурност. Така че, интересно е какви са тези изключително високи заслуги на този човек към България, към нашата страна, за да получи това отличие?
Ако Ви не сте се поинтересували, аз искам да Ви кажа, че отстраняването от България на лице като Майкъл Чорни и други като него беше едно от условията, поставено от нашите партньори от НАТО, за да можем ние да кандидатстваме за членство в Северноатлантическия пакт. Не знам дали този факт Ви е известен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
В досегашната си дейност като професионалист и като гражданин господин Батков нееднократно е доказал, че за него достигането на лични успехи преминава и през гражданска активност, и през участие в значими за страната и народа общественополезни каузи.
Господин Тодор Батков е успял българин. У нас към всеки един успял винаги имат двойнствено отношение, но той е доказал също така, че е направил много за общественополезни каузи в цялата страна и е един от най-видните благотворители в България за разлика от много други богати и успели българи.
Искам да припомня някои факти от неговата биография, без да бъда аз адвокат на адвокат Батков.
В началото на демократичните промени в България като утвърден юрист и старши сътрудник, съветник към Народното събрание господин Батков има активен принос на експертно ниво в работата при изработването и приемането на новата Конституция на Република България. Той основава и развива една от големите български адвокатски кантори с впечатляваща международна практика. Допринесъл е за правното обезпечаване на редица значими за българската икономика търговски дела и процеси, които защитават националния интерес.
Аз не бих могъл да изброя всички случаи на меценатството на господин Батков в областта на опазването и създаването на нови паметници на българското културно-историческо наследство. Няма значими културни и обществени прояви, към които той да не е проявявал съществено подпомагане и дарителство.
Всички знаят за неговата впечатляваща дейност в областта на спорта като президент и основен акционер във Футболен клуб “Левски”. Той създава условия за постигане на сериозни международни успехи на този клуб, без да съм човек, който е привърженик на един или друг отбор, бих казал, в тесния смисъл на думата.
Искам да кажа, че господин Батков е един от малцината българи, които в днешно време заделят значителна част от собствените си средства за изграждането на катедрален храм на Българската православна църква. Вие знаете за храма в Смолян. Всеизвестна е неговата убеденост за утвърждаването на толерантност между религиите по нашите земи.
Предвид изложеното, Министерският съвет предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаване на Тодор Костадинов Батков с орден “Стара планина” І степен, за изключително големите му заслуги към България, за активната му обществена дейност като меценат и спомоществовател в различни културни проекти, строителството на духовни средища и на инициативи, свързани с развитието на българската култура, изкуство и спорта, и по повод 50 години от рождението му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, искам да Ви кажа, че никак не е приятно и то в пленарната зала на Народното събрание министър-председателят да изглежда доста жалко, когато отговаря на такива въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да запазим добрия тон.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме прекъсвайте, моля Ви! Това Ви е практика.
Аз искам да Ви кажа следното...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека взаимно да се уважаваме...
АТАНАС АТАНАСОВ: ... че Вие не ми отговорихте на въпроса кой е направил предложението за награждаването пред Министерския съвет. Аз се чувствам задължен да кажа на цялата българска общественост: човекът, който е поискал да бъде награден Тодор Батков, се казва Ахмед Доган. И това не е случайно, защото Ахмед Доган беше един от най-яростните привърженици на това да бъде отменена мярката по отношение на Майкъл Чорни. Това дали е станало платено или безплатно аз не знам, само мога да се догаждам, но Ахмед Доган е човекът, който е поискал да бъде награден Тодор Батков. Защо? Защото не можете да наградите самия Майкъл Чорни, ето заради това награждавате неговия адвокат.

Що се касае за меценатството и за влагането на пари, сигурно много хора влагат пари в българското културно историческо наследство, за строителството на храмове и т.н. Защо не вземете Вие като глава на българското правителство да поискате да се провери тези пари, които се влагат, откъде са дошли, какъв е техният произход? Защото аз лично имам дълбоки съмнения, че тези пари са чисти.
Известно е на цялото българско общество, че след отстраняването на Майкъл Чорни от България, голяма част от фирмите, дяловете, които той притежаваше в телекомуникациите, в спорта и т.н., по някакъв странен начин в един момент бяха наследени и започнаха да се представляват и управляват от самия Тодор Батков. Затова става въпрос в крайна сметка.
Аз мисля, че това е поредното доказателство за обезценяването на най-високите български отличия - когато ги раздавате на когото ви падне. Не искам сега да изреждам имената на всички тези, които ги получиха преди това, но лично за Вас си мисля, че Вашият мотив да се съгласите на това е да може да си изтъргувате поредното влияние върху една от медиите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Това е доста интересна версия, която Вие лансирахте. Нея я чувам за първи път – че господин Доган е настоявал и предложил господин Батков да бъде награден. Това просто не е вярно. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Нито аз съм разговарял с господин Доган на тази тема, нито съм чувал той или Движението за права и свободи да правят такова предложение.
Честно казано, тъй като стана дума и за телекомуникационни компании, и за футболни клубове, имам един насрещен въпрос: кога “Мобилтел” получи лиценз и практически монопол (шум и реплики в ДСБ) за възможността да оперира в България? Не по време на това правителство най-малкото. По време на управлението на ОДС се развиваше като единствен монополен оператор в мобилните телекомуникации. Сега има три такива оператори.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): При Жан Виденов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Честно казвам: не разбирам Вашите мотиви.
Когато при мен дойде инициатива, подписана от видни български интелектуалци – дейци на културата, аз лично не се чувствам в положение да отхвърля такава инициатива, защото зад нея стоят имена, авторитет и лично мнение на такива хора като акад. Антон Дончев, Георги Чапкънов, проф. Борислав Борисов, Гиньо Ганев, Максим Бенвенисти, Веселин Топалов и още много и много. Това за мен и като гражданин е достатъчно сериозно основание да разгледам тази инициатива по най-открития и отговорен начин. Действително ние сме просто майстори всяко едно нещо да бъде сривано до земята.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Не ние, вие сте майстори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Последен въпрос към министър-председателя на Република България. Той ще бъде зададен от народния представител Павел Шопов.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, ще заявя, че ще свършите работа предвид на този мой въпрос, тъй като миналия път свършихте работа – онази дупка, за която ставаше въпрос, е била запълнена незабавно. Вие често пътувате до Брюксел и до Ню Йорк със самолет, но виждаме, че често пътувате и по българските пътища. Това не може да се отрече.
Направило ми е впечатление, че по българските магистрали се нижат стотици, а може би и хиляди рекламни билбордове, каквито не сте забелязали по нито една от европейските магистрали, сигурен съм в това. Тези билбордове - най-разнообразни по големина, по вид на конструкцията, начин на поставяне, монтирани по различно време, загрозяват околната среда, пречат на видимостта на водачите, отвличат вниманието им и са допълнителна предпоставка и огромен риск при евентуално излизане от пътното платно за опасност и нещастен завършек на инцидента. За информация, само последните 100 километра в посока Пазарджик-София се наброяват около 200 такива билборда, някои от които в строеж, с други думи средно по два на километър. Не е по-различно и по другите магистрали.
Моят въпрос към Вас, господин министър-председател, е: Съществува ли някаква регламентация за поставянето, поддръжката и статута на рекламните билбордове по българските магистрали, кой издава разрешенията за поставянето им, кои са фирмите, които ги поставят и съответно прибират печалбата от тях? Защото става въпрос явно за огромни пари, това са много милиони. Какви суми постъпват в полза на държавата и по кое перо на приходи? Считате ли за уместно рекламните билбордове да останат да грозят българските автомагистрали и ще направите ли нещо за тяхното ограничаване?
Първоначално зададох този въпрос като питане, защото считам, че той имаше характер на питане, тъй като се касае до държавна политика в цяла една област. Беше ми върнат и затова го преформулирах като въпрос. С тази уговорка се надявам на Вашия коректен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Надали министър-председателят трябва да отговаря за билбордовете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Разбира се, че има правно основание за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения. Това е регламентирано в чл. 18 и чл. 26 от Закона за пътищата и Наредба за специално ползване на пътищата. Съгласно нормативната уредба билбордовете всъщност са рекламни съоръжения със статут на специално ползване на пътищата. Разрешенията за специално ползване на пътищата се издават по искане на заинтересованите лица при условията и реда на Закона за пътищата и цитираната по-горе наредба. След оценка на проектите и приемането на изградените съоръжения от специализирани комисии, разрешенията се издават от изпълнителния директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура” - за автомагистралите и републиканските пътища І клас, и директора на съответното областно пътно управление – за републиканските пътища ІІ и ІІІ клас.
Съгласно същата наредба и при гарантиране сигурността на пътя разрешение за изграждане на такива съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава при строго спазване на редица изисквания. Ще посоча само част от тях. Рекламното съоръжение отстои на не по-малко от 1500 метра от пътни възли за автомагистралите и 500 метра от пътни възли и кръстовища за останалите пътища. То не трябва да ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци. Рекламното съоръжение в целия си габарит трябва да се намира най-малко на 3 метра от ръба на пътната настилка. Разстоянието между отделните рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 300 метра за автомагистралите и 200 метра за останалите пътища. Изградените рекламни съоръжения са собственост на притежателя на разрешителното и той носи отговорността за поддържане и за безопасността на съоръженията. За издаване на разрешение за изграждане на подобни рекламни съоръжения се събират такси от Национална агенция “Пътна инфраструктура”, като за 2007 г. в размер съгласно Тарифа 12 са таксите, които действат в системата на Министерството на финансите и Закона за държавните такси.

През 2007 г. са издадени 4898 броя разрешения, като в изпълнение на горепосочените разпоредби за експлоатация на рекламни съоръжения са събрани 3 млн. 151 хил. лв. От тях 3300 съоръжения са на автомагистрали и републикански пътища – първи клас, като са събрани съответно 2 млн. 946 хил. лв. Съоръженията, разположени на втори и трети клас пътища, са 1580, от които са събрани такси в размер на 204 хил. лв.
В обхвата на автомагистрала „Тракия” на територията на Софийска, Пазарджишка, Пловдивска и Старозагорска област се експлоатират 694 бр. рекламни съоръжения, за които през миналата година са събрани почти 1 млн. лв. Таксите, които се събират от Национална агенция „Пътна инфраструктура” са приведени в републиканския бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Отговор, който не дава надежда нещо да се промени в тази материя. Монотонно и твърде служебно, делово прочетена нормативна уредба, господин министър-председател, с която ние можехме да се справим. Това беше по-голямата част от Вашия отговор.
Моят въпрос беше насочен повече относно евентуална воля и виждане на министър-председателя, който отговаря по тази материя, съобразно промените, които бяха направени преди известно време, за промяна на съществуващото положение, което е твърде неприятно. Мисля, че Вие сам сте съгласен с това. Тази цигания не може да продължи да съществува дълго по българските пътища.
В тази връзка Вие имате основна функция, но очаквах все пак някакви пари да влизат. Те са страшно малко. За първи път бяха огласени. Може би това ще бъде ползата от това питане, от този въпрос. Никой досега не беше наясно, не беше чувал дори за някакви суми. Но един милион и нещо от 660 (доколкото не ме лъже паметта) билборда е една незначителна, твърде незначителна, изключително ниска сума, което говори, че трябва да настъпят промени, докато те не бъдат махнати, а рано или късно това трябва да се случи, както е във всички нормални страни, да бъде направена корекция относно това, което държавата получава.
Освен това не сте прав, че не се пречи на видимостта, че били правилно поставени. Обърнете внимание и възложете на вашите специалисти – ще видите ред нарушения в тази връзка. На така наречените летища – едното край Пловдив, а другото близо до Чирпан, които са аварийни писти, има билбордове на самите тях. Те са навлезли на територията на самите летища и тази връзка не може да се използва. Да не говорим за билбордовете, които имат ужасно съдържание. Не знам каква квалификация да направя в тази връзка. То е просто ужасно! Има и такива билбордове, които излизат извън рамките на магистралата, от банкета, и са навлезли и започват да пълзят по самите ниви и местностите от държавния горски фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, искам само да подчертая, че е коректно, както и Вие помолихте, да отговоря на Вашите въпроси. Вие попитахте съществува ли някакъв регламент за поставянето, поддръжката и статута на рекламните билбордове. Отговорих Ви много изчерпателно.
Кой издава разрешението за поставянето им, кои са фирмите, които ги поставят, респективно които прибират печалба? Отговорих Ви каква е процедурата, какви суми постъпват в полза на държавата и по кое перо на приходите. На всеки от тези въпроси Ви отговорих много конкретно.
Ще помоля председателя на Националната агенция „Пътна инфраструктура” да направи икономически анализ дали сумите са достатъчни на базата на анализ. Това аз не мога да направя от гледна точка на икономическата целесъобразност, защото трябва да се търси баланс между възможността един притежател на такова съоръжение, за което е издадено разрешение съответно по всички регламенти и процедури, да спечели от него, като наред с това и държавата да получи достатъчно компенсации, достатъчно средства.
Тук в залата прозвучаха много интересни реплики, които засягат Столичната община, където като че ли никакви подобни наредби, каквито се спазват на магистралите, на първокласните и второкласните пътища – за отстояние, за неразсейване на шофьорите, изобщо не се спазват. Но доколкото знам, вашата политическа партия има общински съветници в Столичната община и бихте могли да поставите въпроса на заседание на Столичния общински съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Както ви съобщих продължаваме с въпроси към министър Петър Димитров.
Питане от народния представител Елеонора Николова.
Госпожо Николова, моля в рамките на три минути да развиете Вашето питане към министъра на икономиката и енергетиката.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Димитров, моето питане е поредното питане за развитието на Международен панаир – Пловдив. Като мажоритарен собственик на Международния пловдивски панаир вашето министерство, тоест държавата, отскоро е собственик и на телевизия „Евроком”, която има национално покритие. Това не е обикновена сделка, защото на практика и независимо от целите се оказва, че в България вече има още една държавна телевизия освен БНТ. Държавата в случая има право на избор – или да остави миноритарния собственик да управлява тази телевизия, или да започне активно да разработва бизнес планове, програмни схеми и вероятно рекламни клипове.
Остава въпросът защо едно министерство трябва да се нагърбва с подобна задача, защо да харчи парите на данъкоплатеца, за да издържа още една държавна телевизия? Логично е в такъв случай министерството да не прави това, а да остави миноритарния собственик да се погрижи за телевизията по всички правила на медийния бизнес.
Питам се тогава: не е ли това пряка държавна субсидия към частния капитал? Затова се надявам да можете да отговорите на следните въпроси:
1. Как закупуването на телевизия с национално покритие се вписва в Стратегията за развитие на Международния панаир – Пловдив?
2. На какви правила ще се подчинява „Евроком” и ще й бъде ли позволено да излъчва предизборни политически клипове?
Как ще се разпределят постъпленията от рекламната дейност на „Евроком”, в това число от излъчването на политически клипове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Министър Димитров, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Николова, прозвучаха интересни нотки в гласа Ви. Гарантирам Ви – не знам дали сте гледали тази телевизия, че там не започват с „Добър вечер, министър Димитров!” и „Лека нощ, министър Димитров!” Няма да се случи такова нещо. Спокойно!
Вие сте уважаван юрист с богат теоретичен и практически опит и много добре знаете, че собственик на телевизия „Евроком – България” е не българската държава чрез Министерството на икономиката и енергетиката, а Международният панаир – Пловдив, като самостоятелен правен субект – юридическо лице, отделено от акционерите си.
Съответно и органите, които ще управляват телевизията, се формират по правилата на Търговския закон, Устава на Международен панаир Пловдив и Учредителния акт на „Евроком България”. Не на последно място, бих обърнал внимание и на обстоятелството, че Международен панаир Пловдив като търговско дружество, учредено по реда на Търговския закон, не разполага и не харчи пари на данъкоплатеца – преди малко споменахте такава версия, тя просто е несъстоятелна, а единствено приходи от търговската си дейност и в този смисъл не може да се говори изобщо за пряка държавна субсидия към частния капитал под каквато и да било форма.
Отново бих подчертал, че инвестицията и средствата, с които е реализирана, са на дружеството „Международен панаир Пловдив”, а не на държавата.
Конкретно на въпросите ви. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 12 от Устава на Международен панаир Пловдив компетентен орган да взема решения за участие или разпореждане с участие на дружеството с други граждански и търговски дружества в страната и чужбина е Съветът на директорите. В изпълнение на тази разпоредба на 11 септември 2008 г. Съветът на директорите на дружеството с единодушие е взел решение Международен панаир Пловдив да придобие чрез покупко-продажба 100% от дяловете от капитала на „Евроком България”.
По въпроса как се вписва в Стратегията за развитие на Международен панаир Пловдив закупуването на телевизия с национално покритие, Стратегията за развитие и преструктуриране на Международен панаир Пловдив е приета с решение на Министерския съвет от 20 ноември 2006 г. В стратегията изрично е предвидено дружеството да модернизира и обогати панаирните услуги, които предлага, както и да ускори развитието на съпътстващи дейности и услуги, свързани с основния предмет на дейност на дружеството. Такива услуги са реклама на изложителите на панаира, както и на самите изложения, и дейността на панаира в телевизия „Евроком България”. Също така дългосрочно да инвестира в развитието на различни изложбено ориентирани сектори и услуги с голям потенциал. В този смисъл и от подобен характер е инвестицията в „Евроком България”.
По отношение на въпроса на какви правила ще се подчинява „Евроком България” и ще й бъде ли позволено да излъчва политически предизборни клипове. Правилата, на които ще се подчинява телевизията, са Законът за радиото и телевизията, Законът за избиране на народни представители за отразяване на предизборни кампании, както и останалите действащи в Република България актове, регулиращи дейността на медиите, както и правилата на този бизнес.
По отношение на начина на разпределението на постъпленията от рекламна дейност на „Евроком България”, в това число и излъчването на политически клипове, приходите от рекламна дейност се разпределят така както и всички останали приходи в едно търговско дружество. Прилагат се съответните разпоредби на Закона за счетоводството, Търговския закон и Законът за радиото и телевизията.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно решение на Съвета за електронни медии № 1172 от 14 ноември 2006 г. „Евроком България” е търговски оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията, тоест търговско дружество, което е регистрирано да извършва телевизионна дейност с основна цел разпределяне на печалба между собствениците. Разпределянето на дивидент в полза на Международен панаир Пловдив безспорно ще доведе до подобряване на финансовите показатели на дружеството, в което 51% от капитала е собственост на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Димитров.
Госпожо Николова, имате думата за два уточняващи въпроса към господин министъра. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Да, аз много добре знам, че Международен панаир Пловдив е самостоятелно юридическо лице, в което обаче държавата чрез Министерството на икономиката и енергетиката има 51% от дяловете. Това значи, че е съсобственик, че участва в Съвета на директорите чрез своя представител и гласува за това.
Аз имах друг въпрос към Вас и той е породен от обстоятелството, че помощта към миноритарния собственик от страна на държавата е видима. Не знам какво се случва с тези 80 декара площ, които Вие се готвите да подарите пак на Международен панаир Пловдив на територията на Летище София. След моя въпрос нещата малко замряха, може би чакате малко по-удобен момент, може би предизборната ситуация е такава, но факт е, че българското правителство обслужва българските олигарси и в частност Георги Гергов.
Моят въпрос към Вас е: Вие знаете ли, че благодарение на това, че вашите представители в Съвета на директорите не си вършат както трябва работата, Международен панаир Пловдив е глобен с 300 000 лв. от Комисията за защита на конкуренцията за това, че Гергов е прогонил оттам както белгийския посланик и интересите на белгийската държава, така и всички останали строители на панаирни съоръжения, които вече не могат да се разполагат на тази територия, така както са го правили досега. Тоест, че там е установен монопол и това е установено по две решения на Комисията за защита на конкуренцията.
Ако не знаете, бързам да Ви кажа, че специално това дело, което вече виси пред Върховния административен съд, е едно от делата, което Мониторинговият комитет към Европейската комисия ще наблюдава, за да може към ноември месец да каже дали България изпълнява ангажиментите си по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”.
Това е единият ми въпрос.
И вторият въпрос. По какъв начин всъщност се ръководи панаирът? Кой е Вашият представител? Вие своевременно ли сте информиран за политиката, която чрез него Вие осъществявате в това смесено търговско дружество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Съжалявам много, но въпросът дори като интуиция няма отношение към телевизия „Евроком България”. Ако ми бяхте задали тези въпроси, аз естествено щях да Ви дам и отговор. Но да очаквате, че знам всичко, което се случва във всичките стотина дружества, в които държавата участва като съсобственик, просто не е реалистично.
Изненадан съм, тъй като аз имам няколко срещи с белгийския посланик, не са постъпвали жалби, в това число по отношение на наемане, а още повече пък от изгонване от изложбена площ на панаира. Ако има такива неща, аз ще съм Ви благодарен да ми кажете, трябва да реагираме незабавно, тъй като това не е в интерес на България. Но Вие като народен представител от Русе едва ли знаете огромната качествена промяна, която настъпи в Пловдивския панаир, след като там се включи и частен оператор. И дотолкова, доколкото седите в дясната част на залата, нали за това правихте приватизация, за да има по-голяма мотивация и нещата да вървят добре. Общо е мнението, че панаирът търпи ренесанс, че качеството е подобрено многократно и моята информация от тези членове, които управляват дружеството, точно в такава посока – че там е имало една двойственост и служителите в панаира хем са били служители на панаира, хем са имали частни фирми, чрез които са реализирали поръчки. Всичко това е прекратено при новата форма на собственост. А че се поставят по-големи ценови изисквания, разбирате, че като има наплив, е естествено собственикът да се стреми панаирът да печели.
Моето мнение е, че няма отстъпление от позициите на панаира с включването на частен капитал в управлението. Публично-частното партньорство е добра форма, която според мен и вие споделяте. И ако от парламентарната трибуна ще заклеймяваме тази форма, разбирате, че изводите, които ще се направят, няма да са добри. Обратното, досегашната практика показва, че там, където публично-частното партньорство работи, резултатите са много добри. По същата схема ще работи и АЕЦ “Белене” с партньор немската RV. Не са лоши такива партньорства. Ако вие имате информация, че “Евроком България” се ползва за политически цели и за политическа пропаганда, аз съм съгласен тук да заклеймите такива действия, но според няма такова нещо. Телевизията върши работа на панаира и управляващото тяло на панаира е категорично, че това е инструмент, който е в интерес на работата на панаира. Много се надявам и вашето мнение да е такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Николова, можете да изразите своето отношение към отговора на министъра.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, Вие много добре разбирате и същината на моя въпрос, и тревогата, която изразявам.
Разбира се, че като юрист подкрепям с цялото си сърце и душа публично-частното партньорство тогава, когато то не се разпределя по начин загубите да бъдат за държавата, да се приватизират ползите. Тъй като в България цялата приватизация и приватизационен процес вървят само по този начин, затова думата приватизация вече е натоварена с друго отношение и от българските граждани, и от нас като политици.
Не можах да разбера, все пак, каква част от цената, а то няма как, ще плати Министерството на икономиката и енергетиката като носител на 51% от акциите на „Пловдивския панаир” АД, за да придобие тази телевизия. Въпреки всичко няма как да не Ви задавам тези въпроси, защото участието на държавата в това смесено дружество поставя под друг зрителен ъгъл продукцията, която тази телевизия ще излъчва. Разбира се, че тя ще се включи и в продажба на време за предизборни клипове, и че тя ще си има своята политика така, както всяко едно частно дружество към приоритет по определени политически субекти, които могат да бъдат подпомогнати. Искам да ви кажа, че както плащането на цената от страна на Министерството на икономиката, както подаряването на терена, както участието на политически лица в предизборни клипове – това във всички случаи е скрита държавна помощ и намеса. Това българските граждани го виждат и го знаят.
Надявам се, че Вие като почтен човек, получавайки тази информация от мен, ще се заинтересувате за двете решения на Комисията за защита на конкуренцията, за обстоятелствата кои лица са били жалбоподатели по тези две дела и какво се случва във Върховния административен съд. Защото ако имаме шанса тези дела да бъдат решени, да бъдат платени във Върховния административен съд, знаете като българска държава какво ще получим през м. ноември. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има питане към министъра на икономиката и енергетиката от народните представители Любен Дилов и Мартин Димитров относно създаването на енергиен холдинг.
Господин Димитров, имате думата да направите своето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Господин министър, с огромна изненада с колегата Дилов открихме, че правителството възнамерява, а вече е докарало идеята почти до завършек – създаване на български енергиен холдинг.
Целият Европейски съюз върви в посока на либерализация на пазара на енергетика, създаване на конкуренция и повече фирми. Българското правителство върви точно в обратната посока – създаване на един мастодонт, една огромна структура, в която ще влязат „Булгаргаз”, „Мини Марица изток 2”, ТЕЦ „Марица изток”, АЕЦ „Козлодуй”, за АЕЦ „Белене” не знаем – Вие ще ни кажете ще влиза ли, няма ли да влиза, или какви планове има правителството.
Господин министър, цялата тази идея създава в нас много сериозното обосновано съмнение, че се прави, за да не е ясно кой пил, кой плаща сметката. В едно такова дружество няма да е ясно кой е на печалба, кой е на загуба, какво се случва. Ако това е целта на правителството, това е една лоша цел, която не си заслужава.
Другият въпрос е, че нямаше обществено обсъждане по този въпрос. Питахте ли обществото, гражданските организации искат ли да се прави такъв холдинг или не искат?
Някои европейски страни в миналото – като Чехия, например, са направили нещо подобно. То е направено в ситуация, която има икономически смисъл – ситуация на растеж, а не на финансова криза, и ситуация, в която има възможност да бъдат направени инвестициите, те направиха изключително в България – знаете, купиха електроразпределителните дружества.
В условията на финансова криза се прави подобна идея и изглежда меко казано наивна работа, защото нито ще се получи някакво голямо финансиране, както са заложили идеолозите на тази идея, нито ще дойдат кой-знае какви резултати. Единственият сигурен резултат от тази работа е, че засега няма да са ясни индивидуалните финансови показатели на тези компании. Ще има една голяма компания и вътре в нея ще има общ кюп. Няма да е ясно какво се случва.
Господин министър, при това положение ние имаме много сериозни резерви към реализацията на тази идея. Още повече, тя не е била обсъждана в българския парламент. Защо не доведохте тази идея в българския парламент, да чуете мнението на различни ваши колеги? Знам за анализа, на една консултантска компания, която е направила по този въпрос, той е пред мен в момента, но защо няма обществено обсъждане. Трябва да престане тази практика, когато се събужда един министър или целият Министерски съвет една сутрин и си казват хората: я да вземем сега да направим енергиен холдинг. Защо да не обединим „Булгаргаз” с не знам си кой и така се пише един списък. Не може да се подхожда по този начин. На утрешния ден се събужда друг министър и казва: вярно, ние направихме тази работа, но сега да вземем да направим нещо друго, или да включим някой друг в подобен енергиен холдинг.
Още повече, че ползата за обществото от една такава случка не е ясна. Надявам се днес Вие да ни отговорите на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Димитров, имате думата да отговорите на питането на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, ако ми беше задал въпросът Иван Иванов от Енергийната комисия, щях да го разбера, но ми го задавате Вие. Очевидно, че не следите нещата в сферата на енергетиката и неслучайно той не задава такъв въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие ще ни кажете сега.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Позволете ми в самото начало да не се съглася с Вашето твърдение относно начина на създаването на българския енергиен холдинг. Искам да ви информирам, че учредяването на българския енергиен холдинг е резултат от повече от двегодишен задълбочен анализ на енергийния сектор. През този период от време, Министерството на икономиката и енергетиката заедно с консултанта по проекта „Делойт България”, който Вие неслучайно не назовахте, разгледа възможностите за бъдещото развитие на енергийната система при запазване на конкурентните предимства на българската енергетика.
Въз основа на направените анализи и доказаните с консултантска подкрепа ползи Министерският съвет на свое заседание от 13 февруари 2008 г. одобри проект холдингов модел за преструктуриране и консолидация на енергийните дружества с едноличен собственик на капитала – държавата, и възложи на министъра на икономиката и енергетиката да предприеме необходимите действия за създаване на български енергиен холдинг.
В изпълнение на това решение, както и предвид предложенията, и направения от консултанта оптимален график за реализация на проекта, Министерството на икономиката и енергетиката предприе редица действия във връзка със създаването на холдинга: проведе редица пресконференции, медийни изяви, интервюта за информиране на обществеността, извърши нотификация на трети страни за намеренията за създаване на холдингова структура, включително Европейската комисия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Министерството на финансите, Комисията за защита на конкуренцията, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Световната банка – да не ги изброявам всички. В резултат на извършени с подкрепата на външния консултант последващи сравнителни анализи, беше избран оптимален по отношение на време правен режим и разходи вариант за създаване на енергийния холдинг на базата на „Булгаргаз холдинг”, чрез промяна на наименованието и предмета на дейност на компанията. В тази връзка на 18 септември 2008 г. беше регистриран български енергиен холдинг като акционерно дружество с едноличен собственик на капитала – държавата.
В холдинга са включени четирите държавни енергийни дружества: „Мини Марица изток”, ТЕЦ „Марица изток 2”, АЕЦ „Козлодуй”, Национална електрическа компания и съществуващите дъщерни дружества на „Булгаргаз холдинг”: „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз”, „Булгартел”. Холдингът е структуриран като финансов холдинг в рамките на който компаниите остават самостоятелни юридически лица, запазвайки пълна оперативна независимост, издадените индивидуални лицензии и предмет на дейност за лицензиране. Тоест тезата как ще се преливат пари от болното към здравото, просто е несъстоятелна.
За извършената регистрация на енергийния холдинг са организирани информационни събития, пресконференции, интервюта в медии с национално покритие, както и срещи с участие на широк кръг представители на чуждестранни мисии в България, банки, търговски камари, големи индустриални потребители и компании.
Как ще се отрази създаването на холдинга на цената на тока в България? Очакванията са, че ще има поевтиняване в размер на около 70 млн. лв. годишно, тъй като голямото позволява да концентрираш дейностите на едно място и да не ги дублираш във всяка структура. Създаването на енергийния холдинг не противоречи на европейските тенденции за либерализация на енергийния пазар.
Другата лицемерна теза, която развихте. Искам да Ви уверя, че решението за създаване на енергийния холдинг е в унисон с тенденциите на европейско ниво и практиката на водещи европейски компании. Някои от тези компании като ЕРВ, ЕОН, ЕНЕЛ, ЧЕЗ, активно присъстват и на българския енергиен пазар и се конкурират пряко или косвено с българските енергийни дружества.

Подобни процеси в момента се осъществяват в Полша, Литва, Румъния, Франция и Белгия. Така например на 8 октомври 2008 г., онзи ден, румънското правителство одобри създаването на Национална енергийна компания „Електрика”, която обединява 50% от електропроизводствения капацитет и трите държавни електроразпределителни дружества. Стойността на активите на компанията е около 24 млрд. евро и производствена мощност около 10 хил. мгвт.
В този смисъл българският енергиен холдинг се опитва да бъде конкурентоспособен на основните европейски енергийни компании, работещи на българския пазар, както и ще осигури необходимия инвестиционен ресурс в енергийния сектор. Към момента индивидуалните компании, включени в структурата му, са малки и нямат финансова мощ да се самофинансират за модернизиране и влизане в съответствие с увеличаващите се строги екологични норми, приети от Европейския съюз.
България подкрепи по принцип представения от Европейската комисия пакет от мерки в посока доизграждане на вътрешния енергиен пазар, но по отношение на отделянето по собственост на преносните предприятия се придържа към принципното становище за запазването на този етап на възприетия подход за комплексен модел за независим мрежови оператор.
В заключение искам още веднъж да подчертая убеждението си, че въвеждането на нови управленски системи и създаването на модерни публични компании като българския енергиен холдинг ще направи националните енергийни компании по-конкурентоспособни и финансово устойчиви на новите европейски изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Дилов, заповядайте да зададете уточняващи въпроси към министъра.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбира се, че Вие ще защитавате този проект, не очакваме друго. За нас той също би бил много смислен, ако беше реализиран през 1994 или 1995 г., когато горе-долу беше създадена и ЧЕЗ, готвеше се приватизацията в областта на енергетиката и е съвсем естествено да съберем мощности, да купим предприятия в чужбина, да направим един голям холдинг например, какъвто е ЧЕЗ в момента, чиято капитализация в момента, ако не се лъжа, минава над 10 млрд. евро, може би дори е пъти повече, не съм сигурен в цифрата.
Това, което искам да Ви задам съвсем конкретно като въпрос, е следното: казвате, че дружеството няма да попадне под ударите на антимонополните разпоредби на Европейския съюз. За нас остава леко загадъчно как това няма да се случи, при положение че в едно и също дружество е търговецът на газ и разпределителят на газ, в един и същи холдинг. Тоест и „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”.
Другото нещо, което остава в сянката на неяснотата, защото, повярвайте само с интервюта е много трудно да се направи публично обсъждане или с изяви в медиите, например е какво се случва с тези два фонда, на които вече имахте възможност да отговаряте - те част ли са от активите на дружеството или не, тоест Фондът за ядрени отпадъци, защото АЕЦ „Козлодуй” влиза вътре и Фондът за извеждане на ядрени мощности? Това са едни сериозни пари, както Вие казахте преди малко.
Третият, може би най-голям въпрос, е дружеството, което ще строи АЕЦ „Белене” ЕАД, то ще бъде ли част от този холдинг? Планирате ли го да влезе вътре или не? Ако случайно разполагате и с информация дали и тя не е някаква голяма търговска тайна на правителството – дали се готви този холдинг да участва в приватизацията на енергийни мощности някъде на Балканите или в други държави, също би било любопитно да научим не от журналистическо любопитство, а търсейки сами за себе си доводи, с които да оправдаем съществуването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дилов.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Дилов, ние сме готови, ако има такова решение на Европейската комисия за отделяне на преноса от производството, да извадим операторите и „Булгартрансгаз” и „ЕСО” от състава на холдинга. Знаете, че 8 държави от Европейския съюз, сред които са такива като Германия и Франция, са против такова изваждане. Така че имаме готовност. Не сме го правили, за да противодействаме на тези европейски изисквания, категорично можете да бъдете спокойни.
По отношение на ядрените фондове. Те и сега не са към тези дружества, а и няма как да бъдат вътре. Така че те са си отделно, те са независими, управляват се по друг режим и нито ресурсът им може да се ползва от този холдинг, нито пък да се злоупотреби по някакъв начин.
Важен е въпросът за АЕЦ „Белене”. Тъй като засега АЕЦ „Белене” на практика е собственост на НЕК, той автоматично и през НЕК влиза в холдинга. Как ще се развият нещата в бъдеще – дали ще остане тази схема, или може да се отиде към директно взаимодействие и премахване на тази вложеност, това е нещо, което най-вероятно ще се решава с частния партньор на холдинга. То не може да бъде самосиндикално решение на българската страна.
Ще участва ли България - не е толкова важно дали ще бъде в приватизацията, но дали ще имаме агресивна политика спрямо енергийни обекти в региона? Аз ще ви дам един прост пример. Знаете, че примерно за газа, който транзитираме, ние играем ролята само на транзитьор и получаваме транзитна такса. Може би е в наш интерес да не сме транзитьор, а да потребяваме газ, да го превръщаме в електроенергия и да продаваме тази електроенергия. Така че по трасето на газопроводите би могло да се изградят мощности, които да произвеждат ток, ако това, разбира се, е икономически изгодно. Аз подозирам, че то става все по-изгодно и след 2012 г., след като вкараме плащанията за въглероден двуокис, то ще бъде категорично изгодно и екологично, и икономически и няма проблеми, според мен, България да участва в такива проекти и извън своята територията. Разбира се, най-близкото място - нашият пазар е регионът на Балканите, тук са и нашите интереси. Но до голяма степен в наш пазар се превръща и Италия. Може би е по-изгодно за България да не се прави газопровод до Италия, а да се прави електропровод и по него да се изнася електроенергия, която ще бъде произвеждана от наша собственост на наша територия или на територията на друга балканска страна, че това е по-изгоден вариант за България. Но разбирате, че един малък играч не би могъл да го реализира. Казвам нещо, не за да хвърля камъка на някъде, а примерно, от анализа, с който разполагате, един от основните изводи – „Делойт” ни критикува за това, че сме прекъснали веригата от производство до разпределение и казват: това е бил неразумен ход да извадите електроразпределенителните предприятия от тази верига, тъй като там е финалният резултат, там се получават основните доходи, вие сте се лишили от този финал.
От тази гледна точка идеята на холдинга е по цялата верига да имаме единна структура, която ще има агресивна политика и по отношение осигуряването на газ извън България, на ресурс, достъп до ресурс извън България, тяхната преработка, тяхното транзитиране и продажбата естествено с полза за България.
За голямо съжаление това, което направихме, е доста по-малко от ЧЕЗ. Но според мен е крачка в правилната посока. Иначе сме незабележими. В някои ситуации, както е с банките, се оказа, че е хубаво, че сме незабележими.
Но голямата битка на ХХІ век се казва „Енергетика”. И ако не си достатъчно мощен, просто никой не разговаря с теб, не представляваш интерес.
Аз мисля, че това е едно добро решение за България, то е подчертано пробългарско решение и не би трябвало да имаме съмнения, че е в полза на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, кой от двамата, Вие ли ще изразите своето отношение към отговора на господин министъра?
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, от Вашия предшественик Румен Овчаров, а и от Вас чувам тази теза, че България ще е енергиен център на Балканите като начало, а после и на голяма част от цивилизования свят. Тези неща звучат интересно, хората ги слушат, може би ще се зарадват, но в цялата работа има много сериозни рискове. И има тенденции, които противоречат на пазарните възможности в България. Това е цялата работа. (Реплики на министър Петър Димитров.)
Защото тенденцията, която има в Европейския съюз към либерализация, не е случайна. Тя се случва, защото се смята, че така компаниите стават по-конкурентни – малки, гъвкави, бързи да реагират. Докато мастодонтът, който правите Вие, господин министър, ще има едно управление, един начин на работа, което означава следното нещо. Има вероятност всички компании заедно да тръгнат към влошаване на финансовите показатели.
Разделянето на производството от преноса и търговията не е случайно като идея в Европейския съюз, в смисъл, че не е резултат от работата на някой администратор, който е седял, мислил и си е казал: „А бе сега, какво да правим с Европейския съюз? Я да вземем да разделим производството от преноса и търговията”.
Това е така, за да има пазарни отношения, да се търсят бързи и гъвкави решения. В съвременния финансов свят не по-големият изяжда по-малкия, а по-бързият изяжда по-бавния. И това, че вие създавате, събирате някакви предприятия и казвате: „Това вече е една голяма структура – Българският енергиен холдинг, и оттук нататък нещата ни са наред”, проблемът е, че нещата не са наред! Нито един от проблемите, които Вие споменавате, не се решава по този начин. И нашето безпокойство остава и дори се засилва. Защото ако пътят, по който върви този холдинг, е лош, всички тези компании вървят заедно. И тогава наистина енергийната сигурност на цялата страна ще бъде застрашена от този факт.
Иначе идеята, че България ще снабдява Балканите с ток и с други енергоносители, сме я чували тук и от господин Овчаров, който беше министър преди Вас. (Реплики на министър Петър Димитров.) Чували сме я и преди 1989 г. Въпросът е за устойчивост и конкурентност. Има опасност да загубим своята устойчивост и конкурентност с подобни огромни структури, чиято икономическа ефективност е твърде, твърде съмнителна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос към министъра на икономиката и енергетиката, зададен от народния представител Светослав Спасов, относно отчитане на топлинната енергия чрез вписване на лице, извършващо услугата дялово разпределение, в публичния регистър.
Господин Спасов, заповядайте, имате думата.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е относно отчитане на топлинната енергия при отписване на лице, извършващо услугата дялово разпределение, от публичния регистър по чл. 139а от Закона за енергетиката.
Уважаеми господин министър, с писмо № 26-26 от 21 август т.г. на директора на „Топлофикация – София” ЕАД, Териториално разпределение – София, живеещите в чл. 14, вх. 5 на ул. „Одрин”, кв. „Зона Б-5” се уведомяват, че за уредите „Метрон”, които са монтирани на отоплителните тела в сградата, няма лице, вписано в регистъра, поради отписване на „Електрон Комерс” – дружество, извършващо услугата топлинно счетоводство, от публичния регистър по чл. 139а от Закона за енергетиката. Със същото писмо на живеещите в блока е предложен списък с имена на шест фирми, сред които да изберат новия си топлинен счетоводител. Подобни писма са получени от редица абонати на „Топлофикация” и в други столични квартали.
На бившите клиенти на „Електрон Комерс” обаче е обяснено, че освен топлинния си счетоводител трябва да извършат и подмяна на така наречените разпределители и топломери, които са монтирани на радиаторите им, при уж преференциални цени между 20 и 30 лв. на всеки един радиатор, независимо че те отговарят на изискванията и стандартите за подобен род измервателни уреди, под заплаха да останат без парно и топла вода през отоплителния сезон или да плащат на база на отоплителната енергия.
В тази връзка Ви задавам няколко въпроса. На какво основание е прекратен лицензът на топлинния счетоводител? Поради отписването му от публичния регистър при министъра на икономиката и енергетиката по чл. 139а от Закона за енергетиката ли, което води до нередовност на измервателния уред, използван в досегашните пет отоплителни сезона?! Каква е вината на коректните абонати, които са принудени да плащат за нови разпределители при доказана техническа годност на досегашните? Следва ли потребителите на топлинна енергия ежегодно да подменят топломерите си, ако избраното от общото събрание на етажната собственост лице по чл. 139а от Закона за енергетиката остане без регистрация в публичния регистър към вашето министерство? Не е ли редно избраната фирма за отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия да работи с наличните, повтарям, технически изправни разпределители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Спасов, минавам направо към конкретните въпроси.
Фирмата „Електрон Комерс” не е вписана в публичния регистър, като основанието за отказ е липсата на надлежно упълномощаване от полската фирма „Метрон” – производител на разпределителите, монтирани през 2002 г. в жилищата на посочените от Вас потребители. Липсата на упълномощаване се дължи на неуредени търговски взаимоотношения между „Електрон Комерс” и фирма „Метрон”. Уредите на полската фирма „Метрон” отговарят на изискванията на стандартите за уреди за дялово разпределение. Същевременно в регистъра няма друго лице, упълномощено да извършва услугата с тези уреди. Без такова упълномощаване това не може да се извършва. Вие знаете, че като си купите един компютър от една фирма, можете да ползвате само оторизирания софтуер, не можете да ползвате чужд.
Потребителите, избрали през 2002 г. фирма „Електрон Комерс” да извършва за тях услугата дялово разпределение, нямат вина за прекратените й търговски взаимоотношения с полската фирма. Нашата фирма дължи пари и естествено поляците са прекъснали взаимоотношенията. Очевидно тук става дума за спор между търговски субекти, който, за съжаление, рефлектира върху голям брой български потребители.
На втория Ви въпрос: следва ли потребителите на топлинна енергия ежегодно да подменят топломерите си, ако избраното от общото събрание на етажната собственост лице по чл. 139а от Закона за енергетиката остане без регистрация в публичния регистър на министерството на икономиката и енергетиката? Потребителите в сградата – етажна собственост, сами избират фирмата, която да извършва за тях услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В публичния регистър на министерството, достъпен в официалната ни интернет страница, фигурират фирмите и уредите, с които те имат право да извършват тази услуга. В случай че фирмата, обслужваща сградата, остане без регистрация или потребителите не са доволни от качеството на извършваната услуга, могат да изберат друга фирма. Те могат да изберат фирма, която е регистрирана да работи със същите уреди. В този случай уредите не се сменят. Ако няма фирма, която е регистрирана да извършва услугата с монтираните в сградата уреди, същите подлежат на смяна.
И последният Ви въпрос: в случай, че потребителите не изберат фирма – топлинен счетоводител, разпределението ще бъде извършвано от топлофикационното дружество на база отопляем обем на имотите. Практиката показа необходимостта от законови промени на вида на собственост на разпределителите. Например, ако са собственост на топлинния счетоводител, заедно със смяната на топлинния счетоводител ще идва нов топлинен счетоводител, който ще монтира и своите уреди. Но, ако такава е волята на законодателя, тази промяна трябва да се направи.
И не е ли редно избраната фирма за отчитане на дяловото разпределение на топлинната енергия да работи с наличните, повтарям, технически изправни разпределители? Всяка фирма, регистрирана в публичния регистър на министерството, може да извършва услугата дялово разпределение само с уредите за дялово разпределение, за които е надлежно упълномощена от фирмата – производител на разпределителите. Другото е незаконно, тъй като там има ноу-хау, което се предоставя от фирмата – производител на уредите.
Така че разумният ход действително е уредите да не се плащат от потребителите, те да са собственост на фирмата, която осъществява дяловото разпределение, и със смяната на фирмата старата да си прибира своите уреди, а новата да монтира нови уреди – това е простото решение, което, повтарям, трябва да има законодателна промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Доволен съм от това, че признавате, че хората нямат вина за тази ситуация и че наистина трябва да има законови промени, за да може наистина всеки топлинен счетоводител да идва със своята техника. И когато загуби своя лиценз, да я взема със себе си, а след това да идва друг и това да не се случва за сметка на гражданите.
Надявам се, че Вие лично бихте се ангажирали с такава законова промяна, която, внесена от Вас като министър и подкрепена от Министерския съвет, означава, че ще бъде приета от Народното събрание. Защото е практика в това Четиридесето Народно събрание, че народни представители от опозицията като мен, когато внесат дори полезни текстове, те биват отхвърляни от управляващото мнозинство, само защото са предложени от опозицията.
Надявам се Вие като представител на една социална партия да подкрепите един такъв социален проблем, който да стане факт именно в рамките на мандата на Четиридесетото Народно събрание. Смятам, че поне в този случай „Топлофикация” би могла да компенсира гражданите с финансово поемане на задълженията за поставянето на новите топломери, защото и до този момент гражданите, избрали съответната фирма през 2002 г., може би ще избират отново предложена от „Топлофикация”, но Вие разбирате, че от списъка от шест фирми те избират една от тях, без въобще да имат представа за бекграунда на тази фирма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз Ви благодаря за това, което казахте. Смятам, че това е конструктивният диалог, който трябва да водим в парламента. Този проблем, естествено, засяга фирмите за дялово разпределение, тъй като част от тях вече са си продали уредите. Това е друга схема, но за Народното събрание и за политиците на България № 1 е клиентът. От тази гледна точка аз подкрепям, че една такава промяна би трябвало да бъде добре да се инициира от министерството и да бъде осъществена.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Последния въпрос към министър Димитров е задал народният представител Минчо Христов – относно становището на Министерството на икономиката и енергетиката за заплащането на енергийни сметки въз основа на реалното потребление.
Господин Христов, имате думата да отправите своя въпрос към министъра на икономиката и енергетиката.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, ще Ви прочета две Ваши официални изявления.
Вестник „Труд”, 12 юли – „Отчитането и плащането на тока трябва да става ежемесечно на база на реално потребената енергия.”
Вестник „Сега”, 9 август, цитирам: „В новия Закон за енергийна ефективност категорично ще бъде записано, че клиентите не могат да получават сметки за ток и парно, които не са за реално потребление.”
И още: „Това на практика ще сложи край на тримесечното отчитане, въведено от ЧЕЗ.”
Това Ваше становище, господин министър, беше посрещнато с голямо облекчение от гражданите, особено от онези, които живеят в София и Северозападна България и които се намират в обсега на чешката компания ЧЕЗ. Позицията Ви отговаряше и на Директива 2006/32 на Европейския съюз, която има задължителен характер за страните членки, включително и за България.
В тази директива ясно пише следното: Държавите членки гарантират, че енергийните сметки се изготвят, цитирам, „въз основа на реалното енергийно потребление”.
Със Стела Банкова внесохме официално предложение, което по същество отговаряше точно на Вашето обещание, а и на директивата на Европейския съюз. Нашето предложение беше следното: плащанията за консумираната енергия се извършват само въз основа на реалното потребление.
Какво бе учудването ми, когато в Комисията по енергетиката нито една политическа сила не подкрепи това предложение – нито БСП, нито НДСВ, нито ДПС, нито „Атака”?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, госпожо председател.
Моят въпрос е: считате ли, че българските граждани трябва да кредитират безлихвено чужди енергийни монополисти с десетки милиони левове годишно? От тази трибуна аз съм показвал прогнозни фактури за цени, завишени десетки пъти.
Считате ли, че българското правителство и парламент трябва да толерират по подобен недопустим начин печалбите на тези енергийни монополисти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Христов, аз си признавам, че не съм чел буква по буква това, което Народното събрание е приело вчера. Законопроектът е финализиран вчера.
В това, което моите специалисти ми дават, се твърди, че в чл. 38, ал. 4 е записано точно това, което цитирахте Вие – „се изготвя въз основа на реалното потребление и се предоставя на съответно число от месеца, следващ месеца, през който е направено отчитането”. Тоест директивата е възпроизведена буквално в текстовете на закона.
Знаете, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е независим орган, не би трябвало да има влияние. В интерес на истината имахме няколко срещи с господин Шушулов, на които обсъждахме този проблем. Той самият се отнесе с разбиране и знаете, че има прието решение на Държавната комисия за отмяна на тримесечното отчитане.
Тук сме реални политици, а не сме виртуални и от тази гледна точка разбирате, че там има софтуер, там има създадена организация за тримесечно отчитане. Затова вчера се състоя поредната среща на ръководството на министерството с представители на ЧЕЗ и те са готови да направят възможно най-простото – всеки клиент да се обажда по телефона и ежемесечно да казва какви са му показанията. За тези клиенти, за които се установи такова взаимодействие, няма да има прогнозни цени. Тоест това няма да налага някаква съществена промяна в софтуера. Те казват, че опцията я има и сега, но вероятно хората не знаят. Там съвместно направихме оценка, че очевидно и рекламата не е достатъчна – на хората трябва да е ясно.
По отношение на това, че трябва да е само на ежемесечна база, и аз не съм сигурен, че е добре да се вкара такова ограничение по една проста причина. Тези, които искат да плащат на три месеца - все пак трябва да е тяхно право. Тоест ние да създадем доброволна организация, че всеки си ползва правото да плаща ежемесечно, а който иска да плаща по друга схема да няма ограничения. Най-краткият път, от вчера практически, да бъде този – всеки да си регистрира потребената електроенергия. Кога ще го контролира ЧЕЗ дали е честен или не, вече е проблем на ЧЕЗ, а не е проблем на съответния човек. Поглеждаш си електромера, казваш каква ти е консумацията през определени периоди - с това ми се струва, че ще решим тежкия проблем за немалко хора за големите прогнозни сметки и за това, за което Вие сте прав, че на практика се прави кредитиране от населението към ЧЕЗ. Мисля, че решихме казуса и че няма неизпълнен ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, аз участвах вчера в дебата и ще Ви кажа, че парламентът извърши една манипулация. Докато моето предложение беше за плащането по сметките, парламентът записа в закона „за информацията по сметките”. Това са две съвсем различни неща.
През м. май 2008 г. ДКЕВР разрешава на ЧЕЗ тримесечно прогнозно отчитане на тока, което позволи драстични и необосновани завишения на сметки и, което е по-важно, безлихвено кредитиране в огромни размери на чешката компания от страна на потребителите. Само няколко месеца по-рано ДКЕВР беше заявила категорично становище против прогнозното отчитане.
Преди две седмици само под силен обществен натиск същата комисия премахна тримесечното отчитане, считано от 1 ноември. По всичко личи, че компанията няма никакво намерение да спазва този срок. Най-странното обаче е поведението на ДКЕВР и нейния председател проф. Шушулов. От телевизионния екран той започна да говори, че ДКЕВР няма да санкционира ЧЕЗ за неизпълнението на взетото от комисията решение. От господин Шушулов бяха изказани аргументи, че Чехия поема председателството на Европейския съюз през 2009 г. - не бивало да дразним чешката държава и по-конкретно държавната фирма ЧЕЗ. Не било удобно, както заяви господин Шушулов.
Аз си мисля, че и този парламент, и вашето правителство, а и самият господин Шушулов сме призвани да защитаваме интересите на българските граждани, а не на този или онзи монополист и неговите свръхпечалби.
Затова Ви питам: как ще обясните като министър странното и противоречиво поведение на господин Шушулов? Какви действия ще предприеме българското правителство да защити интересите на гражданите и да прекрати този рекет от страна на чешката компания в съучастие със самия господин Шушулов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първо да Ви припомня, че сме в процедура на въпрос, не на питане, и можете да направите реплика, а не да задавате допълнителните въпроси, но все пак, господин министър, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сам разбирате, че не можете да очаквате аз да обяснявам изказвания на членове на независимия орган. То е същото като да почна да давам оценки за членове на парламента. Затова разделяме властите и ги правим независими. Аз нося отговорност за това, което казвам – казвам Ви, че се прави всичко възможно това да се реализира и, че практическия механизмът е готов и той може да се ползва. Тоест, казваме на хората, че няма нужда да се разкарват до съответното място, просто с едно обаждане по телефона те ще регистрират действителната си консумация и върху това ще платят – действителната консумация. Пак повтарям, че ако ЧЕЗ се съмнява, той ще си праща инспекторите. Това е негов проблем, не е проблем на хората. Тук нямаме различия, че ние представляваме интересите на българските потребители и всички други аргументи просто нямат място при решаването на този проблем.
При създалата се ситуация българинът не е готов да плаща чрез прогнозни сметки. Българинът е готов да плаща за фактически употребеното количество, за да може да си регулира – като харчи много единия месец, да знае, че през другия месец трябва да затегне колана. За да има такава възможност, трябва да се спази изискването на европейската директива. Аз мисля, че направихме всичко възможно това да е така.
Оттук-нататък вече ще следим кога и как ще се случи това. Аз поемам също ангажимента да обясним на хората тази нова възможност в популярен вид, вероятно заедно с ЧЕЗ - трябва да се направи нещо като клип и хората да почнат да го правят веднага, да не се чака да минат, примерно три месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и питанията, отправени към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Първото питане е зададено от народния представител Иван Иванов относно мерки за подобряване на техническото състояние и безопасността на подвижния състав на Българските държавни железници.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос всъщност е зададен твърде отдавна – на 22 юли т.г., но така се случи, че след два месеца Вие ще отговорите на питането. Защо на 22 юли е зададен въпроса? Защото, ако си спомняте, сигурен съм в това, предния ден стана едно тежко пътнотранспортно произшествие с една от българските влакови композиции по трасето София-Пловдив. Нямаше човешки жертви, но два вагона изгоряха напълно и 260 души бяха евакуирани по спешност.
Това всъщност се случи около пет месеца след като в ранните зори на 29 февруари т.г. стана най-тежката катастрофа в Българските държавни железници от създаването на нашия железопътен транспорт, когато изгоряха 9 души във влака София-Кардам.
Тези тежки железопътни инциденти плюс други по-малки, които няма смисъл да ги споменавам, поставят наистина остро въпроса за състоянието и за бъдещето на Българските държавни железници, за техническото състояние на железниците и за безопасността на пътуването, за кадровото обезпечаване и за финансирането.
Очевидно е, че ако не се предприемат спешни мерки, господин министър, ситуацията ще стане неудържима. Българските държавни железници ще изгубят и тези силно намалели пътници, които все още ползват този вид транспорт. Всъщност, ако се направи един разрез на състоянието на БДЖ ще се установят изключително тежки проблеми. Аз ще ги назова: средната възраст на над две трети от локомотивите е на повече от 25 години; средната възраст на 63%, тоест почти две трети от пътническите вагони е над 20 години, изцяло амортизирани и морално, и технически, и като състояние изобщо. Те не могат да предложат никаква качествена услуга.
На следващо място – недостатъчно квалифициран персонал, голямо текучество, липса на кадри за железопътния транспорт, липса на хора, на младежи, които влизат в училището, което подготвя тези кадри, очевидно поради ниското заплащане.
На трето място – липса на модерна интегрирана информационна система, каквато има във всичките други 26 страни на Европейския съюз.
Бих продължил и с други подобни констатации, но очевидно в рамките на трите минути ми остава единствено да Ви задам моето питане: какви мерки се предприемат, господин министър, за подобряване на техническото състояние на подвижния състав на БДЖ и какви са сроковете за изпълнение на тези мерки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Действително двата тежки железопътни инциденти са изключително сериозен знак, който поставя в една нова светлина въпросите за състоянието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура включително, на страната.
Неведнъж съм казвал, че в момента берем плодовете именно на бездействието от един дългогодишен период на реформи – тогава, когато един важен сектор за държавата не беше подкрепян на достатъчно ниво. Недостатъчната поддръжка и обновление на железопътната инфраструктура и на подвижния състав, ненадеждния и неконкурентен железопътен превоз, едно намаляващо търсене на железопътните услуги доведоха до намаляване на приходите на железниците. Честно казано, това, което съобщихте за остарелия железопътен парк и за лошото състояние на железопътната инфраструктура, това е резултатът, който се постигна.
За сметка на това искам да кажа, че още от началото на нашето управление ние се опитахме коренно да променим нещата. Във финансовата политика най-напред ние възложихме надеждата, че с увеличаване двойно на средствата, които се дават за Български държавни железници и Националната железопътна инфраструктура ще успеем да стабилизираме ситуацията там. До определена степен постигнахме и своите резултати.
Същевременно в края на 2006 г. бяха извършени организационни промени в двете дружества за постигане на ефективни управленски структури, които да доведат до подобряване на финансовото състояние, успешно усвояване на средства от Европейския съюз и възможности за използване на публичното частно партньорство и повишаване конкурентоспособността на железопътния транспорт.
Започнахме свои инициативи за осигуряване на финансови средства за излизане от тежката финансова криза, в която се намираха железниците, сключен бе облигационен заем за 120 млн. евро с Български държавни железници. Започнахме подготовката със Световната банка и вече е гласувано от правителството получаване на кредит от 360 млн. лв. за Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Предприеха се и сериозни мерки по отношение на ефективността на работата в железопътния транспорт и намаляване на неефективните разходи, които правеше железопътния транспорт. Искам да споделя с Вас, че в момента БДЖ няма нито един лев задължение към българската държава, а те бяха над 90 милиона, когато ние поехме управлението на страната. Задълженията на Националната железопътна инфраструктура в момента, струва ми се, че са 6 милиона, а при тях бяха горе-долу на същата стойност.
Усилията ни за три години обаче показаха и нещо друго – нещата не могат да станат просто така с тези мерки, които ние в момента предприемаме, затова и създадохме основна програма, която представих пред вас и на заседанието на Комисията по транспорт и съобщения, която се очаква да бъде одобрена и обсъдена от правителството, за да можем реално да изпълним стартиралата реформа в следващите няколко години.
Основните десет принципа, на които е заложена тази програма, са най-напред дългосрочна финансова рамка за 2008-2013 г., така че мениджмънтът на двете предприятия да може да планира инвестициите, които ще поставят. До този момент се сключваха договори само за една година. Интегриран подход за инвестиционната политика по схема инфраструктури – влакове – услуга, включване в проекта на всички институции за финансиране на завършени инфраструктурни и технологични проекти по схемата инфраструктура – влакове – услуга. Това е оперативна програма „Транспорт”, заеми, държавно участие и собствено финансиране на двете предприятия. Инвестиции преди всичко в бизнес дейностите по направление на трансевропейската железопътна мрежа и с национално значение, също така и със значително въздействие върху пазара на жп услугите и приходите. Инвестиции в качество на услугата с цел повишаване конкурентоспособността. Агресивна инвестиционна политика от страна на държавата и целенасочените действия вътре в железниците. Сега железниците преди всичко поглъщат огромни средства от бюджета. Целта е да започнат да се генерират повече превози и приходи. Агресивната инвестиционна политика да доведе до повече собствени средства, постепенно редуциране на дела на субсидиите от страна на държавата, възможности за заместващи инвестиции при невъзможност държавата да осигури пълния им размер и така нататък.
Уважаеми господин Иванов, искам да споделя с Вас, че това не са празни приказки и Вие имате възможността да се запознаете с програмите, които ние разработихме за двете предприятия, и точно тази наша инициатива...
Това е обобщаващият документ, така че не ми го показвайте иронично.
Ние сме разработили две стратегии за развитие на Национална компания „Железопътна инфраструктура” до 2017 г. и съответно на Българските държавни железници до 2017 г., където са сложени ясно финансовите параметри. Вие бяхте поканени преди година и половина да я обсъдите в Пловдив. Разработили сме и програми за подобряване на ефективността на управлението на железопътната собственост най-вече по отношение на публичната собственост, тоест инфраструктура, така че да се постига необходимата ефективност. И това го направихме заедно с холандското правителство. Подготвени са отделни програми по модернизиране на жп гарите, по модернизиране на тунелите, където проблемът е много сериозен по отношение на безопасността. Петнадесет години никой един лев не е отделил, сега два от тунелите се модернизират.
Много са проблемите, господин Иванов. Ние сме решени да започнем една сериозна промяна, защото никой досега нямаше тази воля. Аз се надявам, независимо че сте опозиция, вие да подкрепите нашите искания за бюджета за 2009 г., за да може със сключването на договорите с двете предприятия да реализираме тези сериозни намерения за обновяване на железопътната услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Действително Вие подготвихте материали, сред които, макар и обобщаващ, е докладът, който държа в ръцете си и който беше разискван официално в Комисията по транспорт и съобщения. Докладът всъщност е само в едно направление: необходими финансови средства, необходими инвестиции.
Господин министър, в този доклад аз не прочетох един ред за необходима реформа в управлението, в структурата, във взаимоотношенията в Българските държавни железници, което за мен е необходимо условие за повишаване и качеството на услугата, и отговорността на служителите. Защото когато се запознаете с докладите, които са свързани с тежкия инцидент във влака София – Кардам, ще видите, че голяма част от причините се дължат не само на техническата неизправност, но и на липсата на отговорност при изпълнение на поставени задачи.
Затова Ви питам: има ли освен искането за пари, тоест принципът „Пари ми дай и повече не ми говори!” – ангажимент за ясна реформа в БДЖ? Защото нито господин Мирчев, нито Вие в съответните си доклади сте посочили такова нещо.
Вторият ми въпрос е съвсем конкретен. Господин министър, колко средства получи БДЖ за 2008 г. съгласно гласувания бюджет плюс добавеното от бюджетния излишък? Общо средствата, които са получени от държавата за 2008 г. Тъй като вчера правителството, част от което сте Вие, гласува проекта за бюджет за 2009 г., който ще бъде внесен буквално след половин час в Народното събрание, кажете ми: какви са средствата, които бюджетът предвижда за БДЖ, които ще прочетем и ще разискваме от утре нататък? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Мутафчиев, моля да отговорите на уточняващите въпроси на господин Иванов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, честно да Ви кажа, неудобно ми е да отговарям на един и същи въпрос. Може би това идва от нежеланието Ви да дойдете да се запознаете със ситуацията в железницата, а гледате свише, от стола на народен представител какво става надолу.
Искам да Ви кажа, уважаеми господин Иванов, че начинът, по който задавате въпроса, звучи цинично. Ще ме извините за израза. Защо? Защото ако поне мъничко се интересувате от проблемите на железниците, няколко пъти Ви казвам, представени са и в комисията по инцидента с влака София – Кардам, всички програми, цялостната система на преструктуриране – нещо, което никой до този момент не направи... Вие го искате в края на мандата. Ама той е готов още 2006 г.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Какво е изпълнено?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, ако бяхте дошли на дебата в Пловдив, щяхте да видите за първи път разработена програма. Спомняте ли си какви бяха целите, за които говорихме, на самото преструктуриране, господин Иванов, на няколкото предприятия?! Именно да се засили отговорността. В момента ни предстои третият етап и проблемът е именно между връзката...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това, което се случи последната година, засилена отговорност ли е?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, включително засилена отговорност е. Много Ви моля не бъдете циничен наистина!
Така че когато желаете нещо да разберете, заповядайте, никога не Ви е отказана информация. Напротив, тази информация я има и при вас в Народното събрание. Ако желаете, ще Ви донеса една папка, пак казвам, това са горе-долу около 9 програми, за да се запознаете с тях, включително и от резултатите от преструктуриране. В момента железопътните предприятия готвят и своя антикризисна програма във връзка с финансовата криза, която съществува, и проблемът, който може да възникне с „Кремиковци”, защото това ще бъде сериозен удар към железопътния ни транспорт и то в такъв тежък момент, в който искаме да променим нещата. А това, което ние ви предложихме, е финансовата рамка, за да можем всички тези документи, които заедно с железничарите сме разработили, да ги реализираме и да постигнем необходимия ефект.
Вие ме питахте за средствата. Сто и четиридесет милиона са средствата, които бяха отделени за Българските държавни железници плюс 30 милиона от излишъка, тоест 170 милиона.
Знаели ли по вашето управление колко се даваха?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не, кажете за 2009 г.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, не, ще Ви кажа, за да не бъдем цинични и ние – 36 милиона. И мога да Ви извадя по година и неведнъж съм Ви го казвал. Въпросът е обаче – и това го казва Европейският съюз на железничарите, че включително с тези пари, които от 2005 г. са увеличени двойно, не можем да направим сериозната реформа именно заради изоставането й близо 15 години. Аз неведнъж съм казвал: това не е от 1989 г. Това са няколко години преди 1989 г., даже може би 20 години, така че това е важният проблем и ние трябва да го усетим.
Затова апелирам към Вас: запознайте се с документите, където имате предложения, кажете: тук не сте прави, но дайте да подкрепим това, което е необходимо.
В бюджета, който е представен, са предвидени 50 млн. лв. допълнително от това, което е поискано. Сто и петдесет милиона са за пътническите превози, ние искахме 194 млн. лв. С около 40 млн. лв. е необвръзката – говоря за пътническата услуга. Петдесет милиона лева струва ми се са отпуснати за подвижен състав и съответно 205 млн. лв. са за железопътната инфраструктура. Увеличени са спрямо миналата година, но това не решава въпроса.
В разговора, който проведохме вчера на обсъждането, аз много остро представих пред българското правителство, че наистина ние трябва да бъдем тези, които ще тръгнем напред.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ето го разминаването, пълно разминаване!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ама Вие бързате преди да съм Ви отговорил. Разминаване няма.
Уверението е, че от 400-те милиона, които ще бъдат отделени за стабилизиране на икономиката на страната във връзка с финансовата криза, ще бъдат отделени средства за железницата, така че да покрием това, което по тази програма ние предлагаме с председателя на Комисията по транспорт и групата народни представители.

Моето настояване, а и аз ще продължа да настоявам, между първо и второ четене да се запишат тези суми и да се знае, че това е правителствен ангажимент.
Моята цел е да постигнем това, което сме започнали. В противен случай ще носим отговорност за бъдещи проблеми, които ще възникнат в железопътния транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Мутафчиев.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие говорите за дълъг период и цитирате само данни за едно правителство. Защо не кажете колко бяха парите по времето на правителството на Андрей Луканов, по време на правителството на Жан Виденов?! Защото са Ваши съпартийци. Поне когато заставате на трибуната, бъдете обективен. Тогава в периода, за който говорите, брутният вътрешен продукт на страната беше свит, защото държавата беше направо съсипана от управлението на Жан Виденов. Ако погледнете в проценти колко е било отделяно тогава и сега, ще видите, че са пълно съпоставими.
Имам към Вас следното питане: Вие сте заложили едни данни в този доклад – какво трябва да се случи в 2009 г., и заявихте на пресконференция, че се предвижда 75-процентно увеличение на инвестициите в сектора в сравнение с 2008 г. Това, което ми показвате, е 15%. Къде е 75%, къде е 15%?! И както винаги – неясни обещания, че от тези 400 милиона... но те може да дойдат, но може и да не дойдат.
На следващо място, след като говорите, че трябва да има масирано инвестиране (аз съм съгласен, че в рамките на годината не може да има такова масирано инвестиране, защото са необходими строителни работи, проектиране и т.н.), защо не го направите това за подвижния жп състав? Мен ме интересува до края на Вашия мандат, до юни 2009 г., до когато имате отговорности, колко железопътни композиции ще бъдат внесени в страната? Такова нещо въобще не си личи.
Понеже ме упрекнахте, че сте разработили програми, а всъщност аз не съм ги чел, ще Ви кажа, че нещата почти не се променят. Получих оплакване от най-големите спедиторски фирми – „Шенкер” и „Милице ремюнг”, че всъщност БДЖ са действали в пълно несъответствие с правилата и изобщо не са ги предупредили за ремонти, в резултат на което са претърпели съществени загуби. Ето, това е командното административно управление.
И второ, граждани са поискали от БДЖ да се запознаят с документите, свързани с отговорността по сигурността на превозите, като и какво включват длъжностните характеристики. Отказано им е като търговска тайна. Това не може да доведе до бързо развитие на качеството на железопътната услуга. Благодаря. (Министър Петър Мутафчиев се усмихва, а Иван Иванов му казва встрани от микрофоните: „Смей се, смей се! Още шест месеца!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Последният въпрос, който днес ще успеем да зададем към министър Мутафчиев, е въпросът на народния представител Владимир Кузов относно неефективността при използване на смесена тяга по електрифицираната първа линия „София – Волуяк – Драгоман”.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Моят въпрос се явява естествено последствие от въпроса на народния представител Иван Иванов, тъй като състоянието на подвижния железопътен състав и по-точно на товарния, който аз ще засегна, действително е в окаяно състояние. Вие не можете да отречете, че съвсем наскоро имаше тежка катастрофа, която затвори тази първа линия към Драгоман. Така ли е? Тогава дерайлираха няколко тежки вагона, които оставиха трасето в невъзможност за употреба. Когато се затвори такова възлово трасе, не може да се движат и пътнически превози.
Въпросът, както го постави колегата Иванов, е има ли неефективност в управлението на Българските държавни железници и кой печели от тази неефективност? Господин министър, не можете да убедите нито мен, нито зрителите, нито специалистите в тази сфера, че комбинираната тяга между дизелов и електрически локомотив е ефективна, тъй като тези две машини са несъвместими.
Въпросът е защо се прави това? Това, което аз знам и което ми е подадено от специалисти, е, че по този начин се източват активи на БДЖ. Става дума за гориво и смазочни материали, защото в противен случай, ако Вие ми кажете, че този локомотив, който е поставен като бутаща машина, а не като водещ локомотив, в случая дизеловият, и е прикачен като част от състава, значи той не работи. Ако ми кажете, че той работи, тогава неефективността отново изплува.
Кажете ми, господин министър, защо в такъв случай сме електрифицирали тази първа линия – за да може по нея да се движат дизелови локомотиви? Какъв е смисълът да има електрификация при положение, че все още ползваме дизелови локомотиви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кузов, съгласно утвърдения график за движение на влаковете и графика за оборот на локомотивите към него, в електрификацията на участъка София – Драгоман ежедневно се движат три дизелови влакови локомотиви за обслужване на неелектрифицираните участъци, а те са между мина „Станянци” и Калотино, Алдомировци и мина „Бели брег” и Сливница – „Козяк” (кариера „Козяк”).
Един маневрен дизелов локомотив в гара Драгоман обработва влаковете, преминаващи през граничния пункт Драгоман – Димитровград, извършва и местната работа в гара Драгоман. Един влаков дизелов локомотив обслужва маневрения товарен влак, извършващ маневра в гарите на участъка от Подуене – разпределителна, до Драгоман.
За избягване на непроизводителното изолирано движение, свързано със заплащане на допълнителни такси за ползване на железопътната инфраструктура, при придвижването на дизеловите локомотиви между посочените неелектрифицирани участъци и локомотивното депо в София за зареждане и екипиране, те се прикачват към съставите на движещия се по това направление съответно товарен влак. При включване на дизелов локомотив в състава на товарен влак, обслужван с електрически локомотив, дизеловият ползва или трасе, или извършва помощна работа. При съвместна работа на електрически и дизелови локомотиви съгласно наредбите в системите на БДЖ, теглителната норма е сбор от нормите на електрическия локомотив плюс 30% от нормите на дизеловия локомотив. В случаите, когато не помагат или ползват само трасе, дизеловите двигатели на локомотивите са в работно състояние на поддържането им в нормален температурен режим, необходим за поддържане на нормалната работа на локомотива.
В пътния лист локомотивната бригада съгласно инструкциите за водене на пътния лист на локомотивните и мотрисните влакове в Български държавни железници отразява вида служба, която локомотивът изпълнява. Това се вписва при всяко приемане и предаване на локомотива от локомотивните бригади. В пътния лист образец ЛП-1 от предаващата и приемащата локомотивна бригада се записва наличното количество гориво в резервоарите на локомотива. След приключване на дежурството пътният лист се предава в локомотивното депо за обработка. За всеки вид служба на влак или престой в гарите има утвърдени разходни норми, които се съпоставят с отчетените разходи по пътния лист. По този начин се осъществява ежедневен контрол за разход на гориво за всяко дежурство.
Уважаеми господин Кузов, въпросът, който задавате, е изключително тясно професионален и аз се радвам, че Вие толкова дълбоко сте вникнал в технологията на железопътната практика. Разчитам, че това ще Ви помогне да разберете и отговора, който аз току-що Ви дадох. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Кузов, за реплика към министъра.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз очаквах този отговор – да ми кажете, че дизеловият локомотив използва трасе, за да зареди гориво в станцията в София. Проблемът не е, че ползва трасе, а че той обикновено се включва в подвижния товарен състав като помощна машина, а реално не извършва тази дейност. Това ми казаха мои познати машинисти от нощното дежурство. Отново са имали проблем с такъв локомотив, който не помага и се е налагало те да подават звукови сигнали. Знаете, че се извършва по този начин – не се свързват по служебните си телефони, за да молят колегите за да „бутнат едно рамо”.
Големият проблем е, както го постави и господин Иван Иванов, че гениалният български народ е измислил една поговорка “Като си пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша!”. Проблемът е дали, господин министър, ще се направи нещо реално до края на вашия мандат или отново ще останем в сферата и в областта на приказките, с които ще се замеряме – господин Иванов кима утвърдително – приказките, с които тук ще говорим пред зрителите, пред специалистите, които ни гледат, и всичко ще остане на ниво приказки. Големият въпрос е кога някое правителство, независимо кое, ще извърши нещо реално в сферите, в които следва да го направи? Ето на този въпрос, ако можете, ми отговорете, оставете другия. Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Имате думата за дуплика, министър Мутафчиев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Кузов, уважаеми господин Иванов! Вие зададохте няколко въпроса, въпреки че нямам възможност по правилник да ви отговаря.
Хайде да си говорим реално какво е направено. През кое управление се доставиха 50 мотрисни влака – 25 електрически и 25 дизелови! Колко милиона бяха задълженията на Български държавни железници през тези три години, когато ние ги наследихме преди три години – 350 милиона, господин Иванов! Сега са 80 милиона. И това не е станало с някаква сериозна подкрепа от държавата. Довърши ли се реформата в железопътния транспорт? Довърши се! Вкарахме ли ремонтите по определена подреденост, така че да има ефективност? Аз искам да ви попитам, през тези три години някой успя ли да намали времепътуването? От 14 декември влакът за Видин ще пътува с един час по-малко, а за Бургас – с 45 минути. Решиха ли се въпросите със заплащането на железничарите? Да, не можем да увеличим толкова, колкото искаме заплатите, но те си получават редовно заплатите, а не с три месеца закъснение. Единственият случай на закъснение, който имаме, е една седмица и половина.
Така че много неща се направиха. Осемдесет гари се ремонтираха. Подготвихме ли ремонта на товарните вагони със 120 милиона инвестиционен заем, който изтегли самата железница и мениджърския екип? Направи се! Обаче не можем да решим едновременно всички проблеми, които наследихме точно от говорещите само хора, като десницата, чийто представител в момента е господин Иванов. Защото да дойдеш като отговорен политик да задаваш въпроси, без да си се запознал какво реално е станало, смятам наистина, че това надхвърля нормалната политическа практика. И аз разбирам едно – че вие усещате, че ако ние сега успеем да приложим по отношение на доклада цялата тази система за финансиране и да започне работа по всички тези програми, които сме разработили до 2013 г., впоследствие до 2017 г., железницата ще успее да се оправи. Но вие нямате интерес от това. Защото ако имате, щяхте да го направите по време на вашето управление, господин Иванов, а не да разпродадете заводите, така че в момента няма завод в България, който да произвежда, така че включително инвестициите, които ще дадем, да останат за българската икономика.
Проблеми има и ще има, но важното е тези проблеми да се решават. И за разлика от вас ние правим всичко възможно да решим тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Мутафчиев.
С това времето на парламентарния контрол изтече.


Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч., извънредно пленарно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Георги Пирински



Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова


Секретари:

Иван Илчев

Станчо Тодоров