Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, отривам днешното извънредно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, в петък гласувахме днес да имаме извънредно заседание при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Това са шест законопроекта.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
4. Проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
5. Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Вносител е Националният осигурителен институт.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
7. Проект за решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда за 2006 г. Вносител е Министерският съвет.
Този дневен ред е гласуван, така че не е необходимо още веднъж да го гласуваме.
Няколко съобщения.
Постъпило е заявление от народния представител Борислав Българинов до председателя на Народното събрание:
„На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обявявам, че напускам Парламентарната група на Български народен съюз, считано от 3.11.2008 г.”
Постъпило е също така заявление от народния представител Стефан Софиянски до председателя на Народното събрание:
„На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обявявам, че напускам Парламентарната група на Български народен съюз, считано от 3.11.2008 г.”
Заявление от народния представител Румен Ангелов до председателя на Народното събрание:
„На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомявам, че напускам Парламентарната група на Български народен съюз, считано от 3.11.2008 г.”
И така, уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Има доклад на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които проведоха съвместно заседание.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от тяхното съвместно заседание, на което бяха обсъдени законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, внесени както следва: от Министерския съвет; от Елеонора Николова и Мария Капон; от Димитър Абаджиев; от Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон; от Борислав Българинов и група народни представители; и отново от Министерския съвет.
„На заседанието на двете комисии от 23 октомври 2008 г. тези законопроекти бяха обсъдени. На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – Радка Петрова, Стефан Петров, Пламен Стилов и Мая Кипринска – членове; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател; от Върховна касационна прокуратура – Валери Първанов, заместник главен прокурор, и Николай Георгиев; от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник-министър, и Юлия Митева – експерт; от Министерството на вътрешните работи – Соня Янкулова, заместник министър; от Националната следствена служба – Бойко Найденов, директор, и Румен Георгиев, заместник-директор, и от Висшия адвокатски съвет – Ина Лулчева.”
Аз ще спестя резюмираното представяне на самите законопроекти, което ще имат възможност да направят вносителите след това. Ще спра вашето внимание само върху обсъждането и обобщаване на изказаните становища.
„В обсъждането участие взеха народните представители Борислав Българинов, Надка Балева, Павел Чернев, Христо Бисеров, Елеонора Николова, Борислав Ралчев, Диана Хитова и Янаки Стоилов.
Становища изразиха и Радка Петрова, Румен Ненков, Ина Лулчева и Бойко Найденов.
Внесеният от Министерския съвет на 14 октомври 2008 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс почти изцяло прави неактуален предишния правителствен законопроект, който се отнася само за дейността на Държавната агенция за национална сигурност.
Повечето от народните представители изразиха подкрепа по принцип за значителна част от предложенията в законопроекта на Министерския съвет.
В същото време се направиха възражения срещу няколко от разпоредбите по законопроекта: относно възможността в разследващите органи да се включат служители на МВР с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра да се възлага провеждането на разследване; за задължителното участие на служебен защитник по определен кръг дела за престъпления, които се наблюдават от прокуратурата и се отчитат пред Европейската комисия; за предложенията във връзка със Специалните разузнавателни средства и по-конкретно използването на резултати, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2; за връзката между предложенията по чл. 52 и тези по чл. 203 за запазване на процесуалната валидност на действията по разследване, когато един разследващ орган бъде заменен с друг; за предложението по чл. 212 във връзка с образуването на досъдебното производство със съставянето на акта за първото действие по разследването; за предложените промени в текстовете на чл. 243-245 да текат нови срокове за разследване, когато постановление на прокурора за спиране или прекратяване на наказателното производство бъдат отменени, както и когато е възобновено спряно производство; за прилагането на институтите на споразумението и съкратеното съдебно следствие и намирането на правилния баланс при използването им в съдебното производство; за предложение по делата за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС, да не са подсъдни на военен съд и други. Предложи се редица от тези разпоредби да отпаднат, а за други да се търсят балансирани и даващи реален ефект решения.
Народните представители от комисията се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта, внесен от Борислав Българинов и група народни представители, като такава подкрепа бе изразена от представителите на Висшия съдебен съвет Пламен Стоилов и Радка Петрова, както и от директора на Националната следствена служба Бойко Найденов.
Радка Петрова от Висшия съдебен съвет направи бележки, подобни на тези, изразени от народните представители по законопроекта на Министерския съвет, и подкрепи законопроекта на Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон и законопроекта на Димитър Абаджиев.
От името на адвокатурата Ина Лулчева изрази становище по внесените законопроекти, като направи бележки по дискусионните текстове от законопроекта на Министерския съвет. Тя, освен по отбелязаните по-горе въпроси, възрази и срещу предложението за допълнение в чл. 65, ал. 6, с което се дава право на обвиняемия или неговия защитник при изменение на обвинението в по-леко да не изчаква двумесечния срок, за да поиска отново от съда изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
Тя изтъкна, че предложението е в разрез с разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд в смисъл, че мярката за неотклонение не зависи от тежестта на обвинението, а зависи от наличието на доказателства дали има опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Според Ина Лулчева законопроектите на Елеонора Николова и Мария Капон и на Димитър Абаджиев не следва да се подкрепят.
От името на Върховния касационен съд Румен Ненков изрази принципно становище в подкрепа на законопроекта на Борислав Българинов и в защита на тезата военният съд да е компетентен по делата за престъпления, извършени от служители на МВР. По въпроса за задължителното участие на защитник той обърна внимание, че причините за отлагането на делата не са обстойно проучени и решенията трябва да са по-скоро от организационен характер, отколкото от законодателен.
По въпроса за съкратеното съдебно следствие г-н Ненков изрази мнение, че следва да се подходи внимателно за намиране на съответните законодателни решения. Предстои също приемането на тълкуватeлно решение от Върховния касационен съд по въпроса.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 15 гласа “въздържал се” и без гласове “за” и “против” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс от 12 февруари 2008 г., внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го отхвърлят.
2. С 1 глас “за”, 9 гласа “въздържал се” и 5 гласа “против” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон и предлага на народните представители да го отхвърлят.
3. С 3 гласа “за”, 12 гласа “въздържал се” и 1 глас “против” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Димитър Абаджиев и предлага на народните представители да го отхвърлят.
4. С 1 глас “за” и 14 гласа “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон и предлага на народните представители да го отхвърлят.
5. С 16 гласа “за” и без гласове “въздържал се” и “против” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Борислав Българинов и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
6. с 11 гласа “за” и 5 гласа “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа “за”, без гласове “против” и 1 глас “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
По нашия правилник вносителите могат да представят своите законопроекти. Министерският съвет, както и чухте от доклада, има два внесени законопроекта. Единият е от 12 февруари 2008 г., а другият от 14 октомври 2008 г.
Госпожо министър, желаете ли да представите законопроектите?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще бъда кратка. Няма да представям първия законопроект, защото вторият инкорпорира първия. Той е свързан с промените в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”.
Новият Наказателнопроцесуален кодекс е в сила от 29 април 2006 г. Голяма част от присъстващите в залата знаят как се стигна до създаването на новия Наказателнопроцесуален кодекс. След това със заповед на министъра на правосъдието беше създадена работна група, която ежемесечно да анализира и обобщава постъпилите от органите на изпълнителната и на съдебната власт данни за констатирани проблеми при приложението на Наказателнопроцесуалния кодекс и да предлага на компетентните органи мерки за решаването им. Така след внимателно наблюдаване на прилагането на Наказателнопроцесуалния кодекс се показа необходимост от предприемане на промени с оглед подобряване на провеждането на досъдебното производство, събирането на доказателства, възобновяването на наказателните дела.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс е съобразен с препоръките от докладите от 16 май 2006 г. на Европейската комисия до последния доклад и всички експертни мисии, включително и междинния доклад от 4 февруари 2008 г.
Измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс най-общо се отнасят до изменения относно разследващите органи – една тема, която нееднократно е обсъждана в Народното събрание – това е разпоредбата на чл. 52 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Ние минахме през няколко варианта, но в крайна сметка се възприе становището на МВР. Това предложение кореспондира с отправените от европейските експерти препоръки да се осигури в краткосрочен план достатъчен брой служители с разследващи функции. Освен това разпоредбата се предвижда в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи като се заменя терминът „дознател” с термина „разследващ полицай”.
Следващата група промени са свързани с мерките за процесуална принуда. С оглед прецизиране на текстовете във връзка с мерките за процесуална принуда се допълва чл. 68, ал. 8 относно освобождаване под гаранция като мярка за неотклонение, когато производството е прекратено, в чл. 69 се въвежда възможността при определени условия съдът да наложи нова мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемия, а именно лишаване от правото да упражнява определена професия или дейност, когато е извършил умишлено или непредпазливо престъпление, което е свързано с упражняването на това право.
Промени във връзка със събирането на доказателства. Измененията на чл. 110 и 112 прецизират регламентацията относно някои веществени доказателства. Тук се предлага един ускорен ред за разпореждане с моторни превозни средства. Това е предложение също на Министерството на вътрешните работи.
В съответствие с подписаната от Република България Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие се допълват и разпоредбите на чл. 139 и чл. 140, като създадохме нормативна възможност за разпит чрез видеоконференция на свидетел – да се проведе когато той е в страната не само във връзка с делата, свързани със сексуална експлоатация, а по принцип с всички наказателни производства.
Предлагат се изменения и допълнения и в уредбата относно използването на специалните разузнавателни средства. Също така с промените в чл. 175 от Наказателнопроцесуалния кодекс се цели създаване на нормативни гаранции за ефективна защита на живота и здравето на служителя под прикритие, ако възникне опасност за него или за близките му, като в този случай се предвижда прекратяване на дейността му.
Промени в досъдебното производство. С проекта се предлага да се разширят хипотезите на неотложното образуване на досъдебното производство със съставяне на акта за първото действие по разследването, като се усъвършенства нормата на чл. 212, ал. 2.
На следващо място се създава нова ал. 3, която цели да се избегне дублирането на функциите на различни разследващи. При промяна в тяхната компетентност ще се запазва процесуалната валидност на извършените неотложни действия и събраните доказателства.
С промените на чл. 227 и 229 се цели да се постигне равнопоставеност между обвиняемия и пострадалия при предявяване на разследването, каквито в действащия закон липсват. Тук това, което съумяхме да направим, без да правим някакви по-сериозни промени, е свързано с това, когато обвинението е за престъпление, за което е приложим чл. 78а от Наказателния кодекс, а това е тогава, когато се заменя наказателната отговорност с административна. Тук става дума за лишаване от свобода до три години, когато обвиняемият и неговият защитник са редовно призовани, тяхното явяване за предявяване на разследването не е задължително, за да можем да скъсим и да облекчим тази процедура, по която вървят тези дела, които накрая завършват с глоба от 500 до 5000 лв.
Допълва се възможността, с която главният прокурор оправомощава прокурори от Върховна касационна прокуратура да продължават срока за разследване.
Предложени са промени, които са насочени и към запълване на съществуваща празнота относно сроковете за провеждане на ново разследване, когато бъде отменено постановлението на прокурора за прекратяване или спиране на наказателното производство. С новите разпоредби изрично се постановява, че във всички тези случаи започват да текат нови срокове.
Промени, свързани с бързото производство. Промени, свързани с изменения при разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия. Промени, свързани със съкратеното съдебно следствие – една тема, която беше широко дискутирана и в обществото напоследък. Не е най-добрият текст очевидно, който е предложен последен, но имахме една по-добра редакция на Министерския съвет. Надявам се, че тази редакция ще бъде възприета при обсъжданията на второ четене.
Изменения в подсъдността на военните съдилища. Те са продиктувани от девоенизацията на служителите от Министерството на вътрешните работи, както и служителите на Държавната агенция за национална сигурност, които не притежават военно качество и няма фактическо основание да бъдат съдени от военни съдилища.
Промени във връзка със задочното провеждане на наказателното производство – разпоредби, които прецизират уредбата във връзка със задочното провеждане на наказателното производство и възможностите на задочно осъдения да иска възобновяване освен по общия ред, и при определени условия, поради неучастието му в наказателното производство. Това е тема, която обсъждаме и в рамковото решение в съвет „Правосъдие и вътрешни работи”.
Понеже съм взела думата, ще използвам възможността да кажа няколко думи по единия от законопроектите, внесен от народния представител Борислав Българинов и други народни представители, за да обърна внимание на народното представителство.
Ще цитирам няколко текста от общата позиция на Европейския съюз, която е приета от България при затваряне на Глава двадесет и четвърта „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” с дата 15 октомври 2003 г.
Европейският съюз взема предвид и предоставената от България информация за ролята, мястото и функциите на следствените органи и наказателния имунитет на магистратите, съдии, прокурори и следователи. Европейският съюз също взема предвид и намеренията на България да разгледа въпроса с функционирането на досъдебната фаза, което е предвидено за периода 2003-2005 г., като бъдат включени изменения и допълнения в Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за съдебната власт до края на 2004 г., а ако се налага, и да извърши промени в Конституцията. Европейският съюз посочва, че намеренията на България имат дългосрочен характер, което може да затрудни извършването на основната реформа на досъдебната фаза.
Затова Европейския съюз приканва България да се ангажира ясно и категорично за продължаване на развитието на досъдебната фаза в съответствие с най-добрите практики на страните-членки на Европейския съюз, и чл. 5 и чл. 6 на Европейската конвенция на правата на човека, както и с решението на Европейския съюз за правата на човека като въпрос от най-висока степен на значимост.
Тези реформи трябва да гарантират ефикасното и прозрачно функциониране на бъдещата система на досъдебното производство, така че да се избегне дублиране, включително чрез стесняване на компетенциите на следователите и тяхното ясно разграничаване от онези, на криминалните следователи (дознателите), и да се гарантира равнопоставеност на всички граждани. Този ангажимент трябва да включва мерки за навременното приемане на промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Закона за съдебната власт, както и в Конституцията, ако е необходимо.
В този контекст Европейския съюз приканва България да разгледа сериозно въпроса за възможно най-скоростно извършване на подходящи изменения в Конституцията, но най-късно до края на 2005 г., за да стъпят предвидените промени в НПК и Закона за съдебната власт на здрава правна основа и да се избегне рискът от тяхното анулиране.
Европейският съюз ще наблюдава отблизо напредъка в тази област и приканва България да предостави шестмесечни отчети за постигнатото, считано от месец март 2004 г.
И две последни изречения от Юлския доклад 2008 г.: „Всякакво разширяване на правомощията на следователите трябва да се разглежда като се има предвид ангажимента на България да ограничи компетенциите на следователите, което беше съгласувано преди присъединяването.”
Същото изречение съществува и във Февруарски доклад от 2008 г. Затова молбата ми към народните представители е да съобразят тази позиция, която България има от 2003 г., да подкрепят законопроекта на Министерския съвет, като на второ четене могат да бъдат подобрени текстове. Има още какво да работим по чл. 52 и по разследването, и по колите, и да отхвърлите предложението на народния представител Борислав Българинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, госпожо Михайлова.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин председател, колеги! Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Соня Янкулова – заместник министър, и Николета Кузманова от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете представителите на Министерството на вътрешните работи в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, чухте министърът на правосъдието Миглена Тачева, която представи законопроектите на Министерския съвет и изрази становище по един от законопроектите на един народен представител.
Следващият проект е на народните представители Елеонора Николова и Мария Капон, които също са вносители.
Госпожо Николова, заповядайте да представите внесения от Вас и госпожа Мария Капон законопроект на 15 май 2008 г.
Между другото Вие имате и втори законопроект. Двата законопроекта ли ще представите?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря, господин председател.
Както правилно забелязахте, предложенията са две, защото необходимостта, която сме видели за реформиране на съдебния процес, на наказателния процес е била последователна във времето.
Първата поправка, която сме внесли, е за нова редакция на чл. 271, ал. 2, т. 3, а именно когато не се яви защитник в залата при необходима защита, съдът, отлагайки делото, защото е длъжен да направи това, да може да назначи служебен защитник. Това значи, че в следващото заседание, ако адвокатът продължава да боледува, подсъдимият ще се яви с назначения служебен защитник, който междувременно може да се запознае с материалите по делото, така че да не бъде злепоставен интересът на защитаваното лице.
Аз мисля, че това би довело до процесуална дисциплина на страните, защото шиканирането на процеса не е нито от вчера, нито от днес, то просто върви през всичките тези години и безспорно има злоупотреба с право.
Аз не казвам, че всички адвокати професират по този начин. Напротив, най-добрите адвокати са изключително коректни по отношение на своите задължения, по отношение явяването в съдебната зала и професирането по правила. Но има една категория адвокати, които са най-много търсени от престъпния свят и най-вече по тези дела, които представляват голям обществен интерес, както сме свикнали да казваме, които адвокати схващат своето задължение и като това да саботират процеса, водейки до неговото безкрайно облагане.
Искам да кажа, че дори адвокатът да има себорея, преведено на български език – пърхот, той може да си вземе медицинско и с това да стане причина за отлагане на делото. Искам да ви кажа, че такава практика има в Германия. Няма нищо страшно, по никакъв начин не се нарушава правото на подсъдимия, защото делото задължително се отлага, но оттам нататък се назначава служебен защитник, който за следващото заседание, което може да бъде след 20 дни или след един месец, да има време да подготви защитата на вече повереното му лице. И ако междувременно разболелият се адвокат оздравее, той продължава да защитава лицето на основата на сключения договор за правна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А служебният адвокат?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Служебният е там на разположение на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ще му се заплаща ли?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Смятам, че трябва да му се заплати. Няма как да не му бъде заплатено. Съдът, назначавайки служебна защита, е длъжен да постанови изплащането на хонорар, съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения. Но това е една дисциплинираща мярка.
Искам да ви кажа, че при 7-8 подсъдими, ако се случи така, че първият от адвокатите, който е болен по график, бъде заместен със служебен защитник, следващите ще бъдат търсени от своите доверители, от своите подзащитни и самите подзащитни ще настояват за следващото съдебно заседание адвокатите им да са здрави, за да не им се случи да им бъде назначен служебен защитник. Така те ще знаят, че така подредената колода може да бъде съборена. Мисля, че в това има много резон. Това е немска практика. Практика е вече и в някои съдилища, защото в този случай законът дава възможност за назначаване на съдебен защитник. По този начин ние няма да нарушим правото на защита, а ще дисциплинираме процеса по един здравословен начин. Това е едното ми предложение.
Другото предложение, подписано от мен, госпожа Капон и госпожа Антонела Понева, е спорно – аз се съгласявам предварително с това, но същевременно дава едно много справедливо разрешение на редица случаи в практиката, които водят до нарушено чувство за справедливост на българските граждани и за усещането, че липсва наказателна политика. Става въпрос за възможността, когато в наказателния процес, в досъдебното производство дознателят, следователят или прокурорите са си свършили качествено работата, когато подсъдимият е опрян до стената, поради това че са събрани годни доказателства, поради това, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин, в този случай той, преценявайки своя интерес, да развее бяло знаме, благодарение на което да получи наказание, което е много по-леко от степента на обществена опасност - неговата лична, а така също и на престъплението, което е извършил. В този случай съдът е длъжен да приложи съкратено производство, когато подсъдимият е поискал, без да може да разсъждава върху индивидуализацията на конкретния случай, без да може да съобрази степента на обществена опасност на престъплението и без да може да съобразява степента на обществена опасност на подсъдимия.
Аз виждам, че по някакъв начин и други колеги се опитват да въведат някакъв баланс в тази толкова деликатна материя за справедливостта. Господин Абаджиев е предложил в случаите, когато има преценена тежка телесна повреда или смърт при управление на моторно превозно средство в пияно състояние или след употреба на остро наркотично вещество, да не може да се предлага споразумението все с мотива, че се отива към много леко наказание. Господин Абаджиев получи подкрепа в Комисията по правни въпроси, но аз веднага ще кажа, че когато подсъдимият не може да получи споразумение, той ще отиде на съкратен процес и през съкратения процес също ще получи по-леко наказание от това, което му се следва, много пъти различно от наказанието лишаване от свобода.
В този случай разминаването между тежестта на санкцията и тежестта на престъплението рефлектира изключително жестоко в личната сфера било на пострадалото лице, било на неговия кръг от близки, които са засегнати по същия начин. В тези случаи магистратите също са в много неизгодна ситуация. Нито прокурорът, нито съдията могат да обяснят на обществото защо за смъртен случай налагат наказание глоба. В такива случаи те обират целия луфт от тази несправедливост, защото хората съвършено еднозначно смятат, че този, който налага наказанието, е този, който има свободата да го определи. За първи път в съкратеното производство ние сме напуснали терена на това, че съдията е сам пред казуса, пред събраните доказателства и пред своята съвест. В този случай на съдията му е забранено да има съвест. Той е длъжен да наложи по-леко наказание, често пъти несвързано с лишаване от свобода, защото съкратеният процес означава точно това.
Разбира се, аз знам аргументите на адвокатурата и знам аргументите и от практическа полза, че така съдът се чисти от голям брой дела; че много често при съкратената процедура не се търси непременно чистотата на доказателствения материал и че понякога и самите подсъдими се съгласяват да минат през тази процедура, за да съкратят производството, което би ги злепоставяло пред обществото дълъг брой години.
В края на краищата ние като законодатели, създавайки правни норми, трябва да държим сметка за морала, който сме облекли в правна форма, и за това по какъв начин въздейства една такава присъда, произнесена по това съкратено производство.
В този смисъл няма да обсъждам предложението на Министерството на правосъдието, на Министерския съвет, защото то е коректно. Там просто се казва, че когато подсъдимият е поискал съкратен процес, съдът не може да откаже. Да, при такава постановка на чл. 372, 373 и 374 това е коректно изписано. Но чрез това предложение аз предавам становището на голяма част от правоприлагащите юристи, съдиите, които казват, че може би в чл. 372 това е по-коректно, те могат и трябва да имат правото да преценят дали да приложат този съкратен процес.
В това се състои логиката на тези две предложения. Аз пледирам пред залата да вникне в тях. Те не са сложни, защото имат житейско проявление и защото много често становището на един професионалист се разминава със становището на един политик. Искам да ви кажа, че и аз самата, правейки тези две предложения, съм в тежък конфликт, защото съм част от адвокатурата като адвокат, който не е загубил правата си и ги има, от една страна; а от друга страна, като законодател и политик, който трябва да направи така, че процесът да е дисциплиниран, страните да се подчиняват на тази дисциплина и на необходимостта да се явяват коректно тогава, когато са призовани, от една страна; а от друга страна, когато се излезе от съдебната зала с присъда, хората да знаят, че чрез тази присъда държавата е изразила своята наказателна политика и е дала своята санкция за лицата, изправени на съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Законопроектът на народния представител Борислав Българинов и група народни представители е внесен на 17 септември т.г.
Господин Българинов, заповядайте да представите внесения от Вас и група народни представители законопроект.
Чухме и становището на министъра.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (независим): Знам го отдавна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но сега е казано вече от трибуната на Народното събрание.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми колеги! Бях мотивиран да внеса тези предложения за изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс единствено и само от възможността хората, които работят в следствието, да имат възможност да изпълняват своите конституционни права, а именно – да упражняват правото си на труд. В тази връзка мога да заявя, че ако трябва да представя законопроекта с няколко думи, като изключа представените вече мотиви, то е, защото през последните няколко години с тази псевдореформа, която се предприе първо в Министерството на вътрешните работи, а и не на последно място в следствието, смятам, че една голяма част от делата стоят и не се разследват. Това лично за мен е отказ от правосъдие, отказ от това да се изпълняват поетите ангажименти.
В тази връзка и във връзка с промените в процесуалните закони и по-специално в Наказателнопроцесуалния кодекс, където голяма част от разследването се даде на дознателите, а сега вече разследващи полицаи, смятам, че това, което се случи, оставя една чисто професионална част, компетентна, професионално и практически подготвена, голяма част от разследващите магистрати, а именно следователите, без работа. И предвид и Конституцията на страната ни тази институция не може да бъде закрита и остава без необходимата работа.
В тази връзка дознанието или разследването, което сега премина към Министерството на вътрешните работи, в един момент се оказа, че разследването в България е блокирано. На първо място, съвсем умишлено дознателите, които работеха към него до този момент, говоря към 2006 г., бяха, така да се каже, прогонени от системата, а друга част – говоря за юристи с необходимото образование и опит, не бяха приемани като дознатели в Министерството на вътрешните работи. Това създаде много проблеми и се натрупаха много дела.
На първо място, искам да заявя, че това беше вследствие от неправилно приетия Закон за Министерството на вътрешните работи, където дознателите бяха разпръснати в цялата система и всеки един началник беше началник и на дознателите.
На следващо място, беше нежеланието за назначаване на дознатели на тази длъжност. Новото Министерство на вътрешните работи ми представи справка, от която е видно, че е имало поне по двама човека, които са се явявали за всички обявени места за дознатели по страната. Така че не може да се говори за липса на кадри в това отношение.
И в тази връзка, и във връзка с поетите ангажименти на България за качествено и ефективно разследване, мисля, че една голяма част – над 500 човека следователи, които може би получават над 2500 лв. заплата, оборудвани с добра техника и с добър професионален опит, стоят по кабинетите си и не разследват никакви дела. Като изключим може би малка част от тях, виждаме, че през последните две години се сочи една и съща цифра от дела, които се намират при следователите и те се опитват да въртят тези дела по такъв начин, да не ги приключват, за да имат работа.
И в тази връзка, както и във връзка с всички други нормативни актове, с Конституцията и не на последно място с препоръките на европейските комисари, както и министър Тачева цитира някои извадки, и аз мога да цитирам думите на еврокомисаря Фратини в доклада от партньорската проверка на Европейската комисия от м. юни 2008 г. В този доклад на Европейската комисия от 23 юни 2008 г. е записано, ще ви го прочета дословно: „Да се изяснят ролята и отговорностите на участниците в досъдебната фаза с цел постигане на по-добро сътрудничество между полицията, следствието, специалните отдели и Прокуратурата. Необходимо е да бъдат изяснени ролята на разследващите магистрати и техните правомощия при специални разследвания”. Нали се сещате, че разследващите магистрати са следователите и прокурорите?
„Необходими са ясни стратегии и категоричен ангажимент на всички равнища за реформиране на системата. Това не означава просто да се даде време на новите институции и процеси да докажат своята ефективност”.
Значи, ние не трябва да чакаме МВР да докаже, че са назначили необходимите кадри и след няколко години да чакаме резултата от тези кадри, които вече са се обучили.
И не на последно място това, което ме мотивира да вкарам този законопроект, е, че в доклада е казано: „Дори със съществуващите структури и въпреки техните недостатъци България би трябвало да бъде в състояние да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, да предотвратява конфликти на интереси и да се справя по убедителен начин с предполагаемите връзки между част от тях, политическата класа, бизнеса и организираната престъпност”.
Ако това не е мотив на Европейската комисия, който да ме накара да предложа тези промени, кажете какъв друг мотив да изложа?
Мога да кажа, че това предложение за изменение е даване на правомощия на хора, които имат необходимия професионален и практически опит да разследват общите стопански престъпления, престъпленията против кредиторите, митническия режим, паричната и кредитната система, против реда на управление, престъпления по служба – няма да изброявам всички, защото са представени в законопроекта.
Не на последно място, искам да заявя, че резултатите от разследването са такива и такива са ни и присъдите. Виждате, че през последните няколко години нямаме реално осъден човек, разбира се, може би има единици, за които дознателите и полицията е приключила с качествено разследване, което да се изявява в осъдителна присъда.
Това са мотивите, от които съм провокиран, за да внеса тези предложения с колегите от Български народен съюз, както и с други народни представители. Мога да заявя, че казаното от министър Тачева, това, което се говори, че едва ли не с този законопроект аз ще вкарам България в някаква процедура, това не е така. Направил съм доста срещи. Мога да заявя, че това, което внасям като предложение, няма да повлияе по никакъв начин. Нещо повече, искам да заявя тук, пред вас, че това, което се върши от българското правителство, за мен е престъпно – 550-560 човека да стоят без работа, а ние да очакваме добри резултати от МВР, от хора, които нямат практически и професионален опит.
Ще цитирам нещо, което госпожа Тачева е казала като министър в началото на тази година, че с господин Бойко Найденов са разгледали и разпределили концепция за развитие на следствието. Аз все още такава концепция за развитие на следствието не съм видял. И през последните три години никой да не вземе отношение тези хора да започнат да работят – за мен това е престъпно!
Всичко това, което се случва със следствието, трябва да бъде категорично променено. Или да се вземе възможност, на следователите да им се предостави някаква друга работа, ако трябва, под различна форма, или да им се вменят правомощия да разследват дела, но тези хора с тази база и с този опит не бива да се оставят да бездействат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Българинов, предполагам, че сте правили горе-долу проучване. Ако приемем това, което Вие предлагате – промяната на чл. 194, колко процента от делата горе-долу ще се отмятат?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Някъде около 12-13%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Другите ще бъдат в разследващите. Питам, за да се ориентирам. Благодаря Ви.
Всички вносители представиха своите законопроекти.
Откривам дискусията. Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Тачева, министърът винаги има право да вземе думата.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз не исках да влизам в този дебат, но, след като правителството беше обвинено в престъпно бездействие, ми се струва, че трябва все пак да кажа няколко думи.
Тези текстове, които господин Българинов внесе, не са текстове, които той е измислил днес. Това са текстове, които Министерският съвет не обсъди в края на миналата година и които бяха изпратени за съгласуване с Европейската комисия в Брюксел, след което дойде изречението от февруарския доклад, че разширяването правомощията на следователите ще се счита за връщане назад в реформата.
Аз лично съм правила няколко срещи с колегите от следствието. Има опция, в която те да бъдат използвани като капацитет. Включително и вчера водихме тези разговори. Да се даде срок, в който Висшият съдебен съвет да ги преназначи като прокурори, като запазим Националната следствена служба като орган, който извършва разследване по международните дела, по международноправното сътрудничество. Това е предложението, така че правителството не бездейства.
Опитваме се да намерим решение на формулата, която е трябвало да бъде намерена някъде към 2005 г., защото вие знаете текстовете, които прочетох при ангажимента на България при затваряне на Глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Включително плюс конституционни реформи и въпреки новия Закон за съдебната власт, въпреки четирите поправки в Конституцията този проблем не беше решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Искате да кажете, че Европейската комисия има отрицателно становище по тези текстове, защото ние сме я питали.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Да. Питахме я и дойде изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще извинявате, че така говоря, но ако Франция си прави изменение на един закон, пита ли Европейската комисия? (Реплика от министър Миглена Тачева.) Знам, знам къде са следователите във Франция и Германия.
Уважаеми народни представители, имате думата по един от основните закони на нашето правораздаване - Наказателнопроцесуалния кодекс. Виждате, че само за две години четири-пет пъти вече го променяме и сега пак ще го променяме.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: И все нещо пречи на разследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Надали е най-добрият атестат за българския парламент по един толкова важен въпрос за съдебната власт да няма дискусия в парламента.
Госпожо Понева, имам чувството, че Вие желаете да вземете думата и това чувство ми се оправда.
Заповядайте. Вие сте един от вносителите.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожа Николова изложи много ясно и пълно мотивите, които ни накараха да внесем този законопроект. Аз ще кажа само няколко думи в подкрепата му и апелирам към вас също да подкрепите това наше предложение. Зная становището на много водещи юристи, които уважавам, и неведнъж съм чувала, че ако общественото мнение влезе в съдебната зала, то съдебният процес, правосъдието трябва да излезе от нея.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Политиката – не общественото мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е същото.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: То е същото, защото ние като политици сме изразители именно на това обществено мнение и именно за това искам да говоря.
Когато при определени действия, ситуации, промени в законодателството, при съдебни решения има масово недоволство в обществото, това означава, че някъде нещо е сбъркано. Макар и полюсно разположени, политиката, общественото мнение и правосъдието в лицето на професионалистите трябва някак да балансират, да уравновесяват, за да се каже, че нещата вървят добре.
Нашето предложение е свързано със случаите, в които се дава възможността на съда да прецени дали да се приложи съкратеното производство или да не се приложи такова. Излишно е точно аз да обяснявам, че това може да се случи само тогава, когато досъдебното производство е на такова ниво – неоспорими доказателства, така че подсъдимият няма как да се измъкне от тежка присъда, каквато е адекватна на неговото престъпление. Тогава съдът наистина да може да каже: не, не даваме съгласие за съкратено производство и наистина наказанието ще бъде съответно на извършеното престъпление. Когато, за съжаление има и такива случаи, досъдебното производство не си е свършило добре работата и е ясно, че не може да се наложи адекватна и по-тежка присъда, то тогава разбира се съдът ще даде своето съгласие за съкратено производство.
Някак много логична изглежда тази възможност, защото не едно дело, приключило по този начин, предизвика бурни обществени дебати и категорично несъгласие, тъй като хора, извършили тежки престъпления, се отървават по възможно най-лекия начин.
Предполагам, че всички следите медиите и разговаряте с хора. Мога да кажа, че вече не всеки втори, а всеки гражданин, когото попитате, ще ви каже, че има остра липса на справедливост и липсва правосъдие в България. Така се формулират, дори толкова тежки са думите, които се произнасят от българските граждани. Защо остава този привкус? Ние трябва да си дадем отговора и съответно да направим това, което е в нашите правомощия, а именно промени в законодателството.
Това, което се случва с прилагането на съкратеното производство, вярно, облекчава съда, но имам усещането, че се набляга на количеството. Разбира се, гледат се много повече дела, по-бързо приключват, но в крайна сметка това подобрено количество на приключени дела е за сметка на качеството, а именно качеството е това, което определя цялостното състояние на съдебната система. Затова апелирам към вас, колеги, да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Госпожа Понева се спря на качеството, а що е качество не каза.
Имате думата.
Госпожо Масева, Вие няма ли да вземете думата?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Нека управляващите да вземат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, срамота е ако така върви НПК. И Вие ли чакате малко? (Реплики от народните представители Борислав Ралчев и Христо Бисеров.)
Господин Ралчев, елате да ни кажете какво е Вашето мнение. Вие сте пеналист, животът Ви е минал в съдебните зали и ще продължи, разбира се.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Очевидно е, че 45 години не стигат. Като гледам тази празна зала, всички приказки на гражданските организации, които се тупат в гърдите и свързват своите мисли и грижи с гражданското общество, с правата на човека, и ми става болно за народното представителство. Като че ли няма капка уважение от страна на мнозинството, от страна на Министерския съвет към тези институции. За това трябва да говорим.
Какво означава това да пробваме по машинацията грешка–проба, грешка–проба, грешка–проба?
Преди един месец в тази зала не говорихме ли за това, което е свързано с щенията на господин министъра да има лична частна полиция, която той да си назначава? Пет пъти го провокирам с тази фраза и няма как да ми отговори. Знам, че той не е лицето в тази връзка, но съм напълно наясно какво ще стане, за разлика от тук присъстващите, които не се интересувате от собствената си съдба.
За какво е реч? Този, който смята, че е неподсъден, понеже днес е на власт, дълбоко греши. Една част от нас – адвокатите, сме си вадили хляба в наказателните производства точно от тези властимеющи, които са паднали от власт. И тогава става страшно. И тогава започват да питат: „Ама, такива ли са правата на човека? Такъв ли е българският закон?”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такива ли сме ги приемали?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аха, за това „Такива ли сме ги приемали?” – търпя всяка седмица критика в собствения си дом от някои от моите родственици.
Господин министър, говорихме, говорихме, пяна ни излезе на устата за това, че не сме против разследващия полицай, не сме против разследващата полиция.
Предложих Ви и знам, че е излишно, защото и Вашите съветници са тук и те много добре знаят, че разследващата полиция е друг институт. Тя е нещо по-различно от това, което Вие искате да правите.
Непрекъснато плачете, че няма пари за полицията, още по-малко за разследващия полицай. Непрекъснато плачете, че в крайна сметка с тези неграмотни хора не можете да свършите работа и това, което иска обществото и Европейския съюз от българското наказателно преследване.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Недейте да употребявате такава дума „плачете”, защото и аз ще започна да употребявам такива думи!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Ще плача! Аз плача в момента! Аз в момента плача!
Оттеглям си думата по отношение на Вас и аз плача точно за българското правосъдие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Успокойте се, успокойте се!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не може преди един месец след дълги дебати, след цяла реконструкция на Закона за Министерството на вътрешните работи – да образуваме дирекции, да слагаме нещата в определен канон и Вие след един месец да ни си изсипвате – да не кажа какво – отново на главата! Това е непочтено и не е уважително. Защото след като се прекрои Закона за Министерството на вътрешните работи, след като се направи концепция от хората, които имат друго мислене като мен и приехме тези дадености на мнозинството, защо сега ни сервирате отново същия проблем? За да говорим напразно същите приказки, да плача за себе си и за това, което ще стане с българското правосъдие? Е, как с тези хора и с този състав ще го оправите?
Господин министър, може би не сте забелязали, че освен чл. 52, т. 3, за която говорим и знаем предварително какво ще кажем – и Вие, и аз, има други две точки, които са по-важни. Едната е изменението в чл. 203 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Там съвсем под сурдинка се казва, че действията на разследващия орган – той може да обяви всичко що е разследвал друг за свои действия.
Ще обърнете една страница от Наказателнопроцесуалния кодекс и ще стигнете до чл. 212, ал. 2. Там пък махате едно междуметие, половин – не, а три думички, които са в един текст и са отделени с две запетаи. Те казват – в края на краищата, огледа на местопроизшествието и свързаните с него – дебело, дебело подчертавам – и свързаните с него останали процесуални действия – претърсване, изземване и така нататък, махаме „и свързаните с него” и така наречения разследващ полицай по т. 3, тоест всеки, който е под пагон, не да бъде в самостоятелната дирекция, а да бъде в пряка функция от шефа си на съответния полицейски участък или който и да бъде той, и започва да извършва всичко от „А” до „Я”.
Нали разбирате, че Вие ще ни вкарате, пък ние като че ли никога не сме излизали оттам, от онази голямата дилема, която си съществува и която се осъществява в две изречения – едното изречение, от ляво казано: „Ние ги хващаме, вие ги пущате”, а другото изречение, от дясно казано: „С такива калпави доказателства ние не можем да съдим”. Нали виждате, че с тези предложения, които правите, вие обричате българското правосъдие и българското общество пред тази дилема да няма отговор в близките 10-15 години, защото този занаят се учи за не по-малко от 10 години. Така ли е, господин председател? Така е! И то тогава, когато имаш съответния ценз и желание да упражняваш тази професия.
Две са другите допълнителни условия – и сега всеки, който е бил под пагон независимо от неговите качества, независимо от онова обучение, което Вие обещавате с оглед нашата концепция за хората, които нямат юридическо образование, да отиват на ПУЦ за ограмотяване, сега вече и ПУЦ-а отпадна, и всеки ще извършва тези дейности.
Какво ще стане? Ще стане това, че всичко, което извърши този, на най-ниското ниво, полицай, който няма нито ценз, нито знания, нито опит, ще бъде прието с оглед нуждите на бързина за разследване, вечния натиск на обществото – защо не и от структурите на Европейския съюз, ще бъде прието от съответния разследващ независимо от неговото ниво, независимо от подсъдността, която е на власт в този случай. И всички действия ще бъдат извършени в тази първа фаза, включително и разпит на очевидци, разпит на свидетели. Е, как ще стане тази работа?
Вие обричате Наказателнопроцесуалния кодекс – това, което е алфата и омегата на демокрацията, това, което гарантира справедливостта в един наказателен процес, на една структура, която е нито грамотна, нито просветена, нито опитна в тази връзка.
Нали всичко това го правите, защото претенциите на обществото и на европейската институция в тази връзка са съвсем основателни? И защо да четем всички тези седем или осем примери от докладите, които съпътстват всеки проект по НПК – какво иска Европа? Нали в крайна сметка целта е не да изреждаме какво иска Европа, когато Европа иска едно единствено нещо и то е резултат. По това не можем да имаме спор с Вас, но аз пък категорично Ви казвам като човек от практиката, смея да го заявя, че с тези средства, които предлагате, нищо няма да постигнете. Ще стане още по-голямо затлачване. Повярвайте на хората. Попитайте хората, които са отивали на оглед. Ами, ти затлачиш ли тези първи следствени действия оправия няма, ама никаква оправия! Белнейски-Милейски, има хиляди примери.
Всеки, който малко се е докоснал в практиката до тази сфера много добре го знае. И сега в крайна сметка няма да влезем в онази характеристика на отношенията на честна дума, ще оттеглим ли нещо или не, аз пак искам да Ви кажа, че това Ваше действие, свързано с т. 3 на чл. 51 е некоректно спрямо Народното събрание.
Специалните разузнавателни средства – има хубави работи в законопроекта. Там съвсем под сурдинка казвате едно нещо, в чл. 177, ал. 3, че когато в слушалките прозвучи нещо, което не е било разрешено с оглед конкретния казус и случай, то да може да се използва. Нали разбирате, че хората, които разбират малко от тази материя, могат да направят така, че оттук нататък да дърпат конеца? За какво говорим?
Има си правила – СРС-тата по принцип са едно изключително средство, което се прилага, когато няма друга възможност, защото то накърнява конституционните права на българския гражданин – чл. 32 – чл. 34 от Конституцията. Спор по този въпрос няма. Ненапразно и Глава първа от Закона за специалните разузнавателни средства не се пипа. Той се дели на две – на работи, свързани с националната сигурност и на работи, свързани със съда.
И сега какво ни предлагате вие, при положение че и в двете сфери правиш едно заявление до един съд и в това заявление казваш: “лицето Иванчо е престъпник” – първи вариант; “лицето Иванчо се кани да извърши тежко престъпление” – втори вариант, свързан с националната сигурност? Принуден съм да сляза на това елементарно ниво, за да можем да се разберем за какво става въпрос. Но и в двата текста ясно и сигурно се описват кои са обстоятелствата, които влияят на това, има оценката “да” на съдия, защото такава е Европейската конвенция. Не напразно вие много добре познавате “Екемджиев срещу българската държава” – 30 страници текстове, сто и нещо точки на Европейския съд. И там се стига до детайли, а ние искаме да дръпнем основно килимчето на алфата и омегата на този закон. Не може да излезете от конкретното разрешение, това трябва да ви бъде ясно. Няма начин. Конкретното разрешение е алфата и омегата на Закона за СРС, преценката на независимия орган. Знаете как бяха иззети функциите на министъра на вътрешните работи – защо, как и прочее, и прочее.
Не напразно една значителна част от конструкциите на делото “Екемджиев срещу българската държава” влязоха в предложенията за изменение на Закона за СРС, така че нека да не се мъчим да маскираме или под сурдинка да вкарваме текстове, които ще обърнат всичко с главата надолу. Повтарям, за да бъда разбран: няма начин да се излезе от конкретното дело. Няма начин това да стане, господин Янаки Стоилов, и с оглед на това, което чух вчера – че е внесена вече новата интерпретация на Закона “Кушлев”. Няма начин да се излезе от конкретното дело. Това са алфата и омегата на правила, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Горчивина в мен предизвика и още един текст, който на първо време, като го погледнах, казах: да, много добре, той заслужава специално внимание. Текстовете, които са актуални с оглед престъпността, която е на вниманието на цялото общество и на европейските ни партньори, са изредени в един текст, като се казва: в тези случаи трябва да има задължителна защита. Чудесно, наред с всичко това, което е практика до сега в съдилищата, и изведнъж имаме два момента, на които много ви моля да обърнете внимание. Досегашното правило казва: “защитникът става служебен, когато няма такъв” – в определени случаи. Когато бъде избран обикновеният, нормалният защитник, служебният се отстранява. И вкарвайки тези текстове – те са пет или шест, изведнъж се казва: в тези случаи, само за тези текстове служебният, назначеният защитник няма да се сменя независимо дали има и такъв, който е одобрен и избран от самия подсъдим. Сега разбирате ли за какво става въпрос? Естествено, че не разбирате.
Ще ви кажа следващата стъпка, която става на практика. Има и едно правило в НПК, което казва: когато си дал показания пред съд, те се бетонират - хайде да не влизаме в интерпретации - много трудно могат да бъдат отстранени като последствия. В този случай, вкарвайки такъв служебен защитник – аз съм адвокат, но не съм адвокат на всички адвокати в България, практиката вече показва, че има услужливи хора от нашата професия, които съвсем ясно и точно образуват двойки и тройки с надлежните органи на съда, прокуратурата и т.н. Смея да го заявя.
РЕПЛИКА: Точно така е.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: И разбирате ли, една професия, която е интуито персоне, чрез едни такива мерки няма да приеме да ме оперира проф. Гайдарски, а някой друг, защото той ще бъде назначен по този начин. Е не може да стане тази работа в една държава, която претендира да бъде демократична. Защото демократичната държава, уважаеми колеги...
Поне малко по-тихо говорете. Знам, че не ви интересува този въпрос, защото още не ви е дошъл до главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля разговорите извън залата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не ви пожелавам да дойде.
Защото демократичната държава има два основни компонента, два стълба. Единият е правата на човека да бъдат гарантирани и защитени, и вторият в края на краищата е пазарната икономика. Не говорим за втория, но чрез тези действия, чрез тези промени, които искат да се направят, очевидно се въвеждат едни изключителни привилегии за органите, които трябва да докажат престъплението. Не съм адвокат на бандитите, но правилата на доказването не могат да бъдат пипани, защото ще се върнем по времето на талионната мярка: око за око, зъб за зъб и всичко останало. Ето против това протестирам. Едни такива хватки на дребно, които някой разчита, че няма да бъдат уловени, да могат да минат през събранието и после всички хора от практиката да питат къде бяхте, къде ви бяха очите, да не говоря за нещо друго.
Не искам да взема становище, защото няма аргументация защо прокуратурата иска да има отново течене на сроковете, когато се връща едно дело, възобновява и т.н. Може би трябва да чуем малко статистика, за да можем да си направим и изводите. Споразумението е едно процесуално средство, което трябва да бъде утвърждавано. Знам, че има възражения срещу него, но те са конкретни, а не принципни.
За военните съдилища - много теория “за”, много “против”. Но аз пък знам едно нещо – в периода 1993-1995 г. този експеримент беше проведен, беше снето от правомощията на военните съдилища да съдят полицията, в резултат на което имаше две дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да, знам.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Две дела за две години. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Абсолютно сигурно.
Господин Миков, аз приемам Вашата грижа, че кадрите не са обучени, че има нужда много неща да бъдат направени, свързани с тях. Недейте една готова структура – знам, че има и възражения “против”, те могат да бъдат и принципни, можем да сменим заглавието на военните съдилища, но нека да оставим този ресурс наличен, защото той дава резултати. Малко статистика в тази връзка може би при второ четене ще бъде поднесена, за да не направим поредния гаф и в тази връзка.
Уважаеми колеги, в заключение от всичко това, което представлява този закон, аз съм изключително затруднен в момента да направя собственото си изявление какво поддържам в него – дали изцяло го поддържам на първо четене, дали ще могат да бъдат коригирани тези слабости на второ четене. Те не са слабости, а невъзможности в правния мир, защото, както казва господин председателят, в правото честна дума не върви, това е доказано многократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроектите?
Давам думата на народния представител Елиана Масева.
Като стар съдия ви казвам: много тежки проблеми имаме да решим с тези закони. И дано поне този път улучим нещо.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, това изменение и допълнение идва близо две години след приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс. С много от измененията и допълненията аз се съгласявам, защото разбирам, че те са плод на практиката и че колкото и дребни да изглеждат на първо четене, всъщност те се оказват много важни. Но, с едно но... само по отношение на развитието на процеса в съдебната фаза. Защото досъдебното производство – територията, която е най-уязвима, за която търпим най-много критики, отново остава по отношение на този законопроект на гола поляна.
Това, което преди малко заяви господин Ралчев, бяха основните три критики в Комисията по правни въпроси и къде е „заровено кучето”, в коя барака: разследващият полицай е пак във Вашата градина, уважаеми господин министре; специалните разузнавателни средства и деликатността на веществените доказателства – изобщо процедурата, която е призната за много обективна и в Европа, и в държавите с традиции в това отношение; а също и към последния недостатък, който цитира господин Ралчев (присъединявам се към него). Тези три проблема (имах предвид и подсъдността на военните съдилища, и недоразумението, както и следствието) продължават да тегнат на нашата съвест и на оценките, които се дават за Република България и за усилията й за борба с престъпността, особено с корупцията по високите етажи на властта. Имам предвид връзките, които са констатирани нееднократно между разследващите органи, престъпните групи и т.н.
Понеже министърът на вътрешните работи е тук, ще кажа, че многократно в Комисията по правни въпроси беше задаван въпросът: защо след като три пъти отказахме да признаем тъй наречения институт на разследващия полицай и след като приехме закон, в който съвсем подробно вложихме нашето мнение и становище – как трябва да се разследва, изхождайки от основни принципи на досъдебното производство и това, че дознанието или тъй нареченият разследващ полицай е много важна процесуална фигура, това е човекът, който трябва да има практически и професионален опит, защото този човек изготвя обвинителното заключение...
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Те не правят обвинителното заключение.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Как да не правят?! Това им е грешката, че не правят. Извинявам се, че влизам в диалог, уважаеми господин министър, но това, което казах, е в потвърждение на факта, че всички, които участват в този процес, трябва да имат висока компетентност, защото този процес може да бъде опорочен и усилията да бъдат нулеви именно на старта – и неотложните следствени действия, и събирането на доказателства. Това е утрото, което подсказва как ще завърши денят.
Аз обаче искам да Ви кажа, че разбирам Вашата логика да има такава фигура – разследващ полицай, във връзка с предложенията Ви по чл. 203 и 212. Това е приемствеността между разследващите органи и даването на възможност неотложните действия да бъдат извършени и извън разследващия полицай, както ние сме го закрепили и обяснили в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Въпреки това обаче промяната в НПК не оправдава Вашето усилие да се възлагат тези правомощия на хора, които нямат компетентност, а са само подчинени и тяхното поведение винаги може да всява съмнение за безпристрастно участие в един процес. Мисля, че тези неща многократно бяха споделяни от тази трибуна. Затова наистина се удивлявам как след толкова много откази и отхвърляне на Вашата идея тя се прояви в процесуалното законодателство, без да е санкционирана в материалния закон.
По отношение на специалните разузнавателни средства доброто в закона е това, че сте ги ограничили поне до тежките престъпления във връзка с чл. 172, ал. 2 от действащия текст. Когато обаче говорим за подсъдността и военните съдилища, мисля, че тук сте длъжници – министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и правителството на Република България, което наред със следствието и положението на военните съдилища проявява безхаберие, което отново дава много лош знак и белег на цялата ни правосъдна система.
Що се отнася до следствието, ние многократно сме заявявали още когато се извършваха промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, че сме категорично против да бъде закрит един орган, закрепен в Конституцията, че тази ефектност на обещанията е във вреда на наказателната политика в България, тъй като няма нито концепция, нито идея да се променя Конституцията в България, а някой беше обещал на Европейската комисия, че ще закрием българското следствие или ще оставим толкова малко дела – предмет на следствието, че то фактически да се счита за закрито. Още тогава не споделяхме тази идея и продължаваме да възразяваме.
По отношение на законопроекта на господин Българинов – има два варианта на поведение.
Първият вариант е да се правим, че този проблем не съществува, че няма следователи, които да получават високи заплати. Това е важно, но по-важно е, че те са квалифицирани, че има дознание, което още не е укрепнало поради нежеланието на Министерството на вътрешните работи да извърши реформата още с първите поправки от 2006 г.
Вторият подход е Народното събрание да натовари хората, които имат капацитет да вършат някаква работа, да могат да я свършат и да бъдат полезни не само за общественото мнение, не само за резултатите от борбата с организираната престъпност, а защото всяка държава трябва да оползотворява ресурса, капацитета и богатствата си, които е инвестирала, и с което трябва да се съобразява.
Затова, уважаеми колеги, ние от Демократи за силна България ще подкрепим този законопроект, като считаме, че това не е трайно решение, но че за момента то е справедливо и ефектно по отношение на целите, които си поставяме.
Що се отнася до Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за НПК на Министерския съвет, то ние ще се въздържим, тъй като в него виждаме много празноти, неизведени мисли, нахвърляни само с една-единствена цел – да има поправки, да има отчет пред Европейската комисия, че нещо се прави в тази посока.
Пропуснах един много важен въпрос – за веществените доказателства и неотложните действия, свързани със събиране на доказателства, претърсване, изземване, обиск. Не бива да забравяме, че пропускаме един важен институт – Държавната агенция „Национална сигурност”. Освен аналитични те имат и полицейски функции, също могат да претърсват, изземват и извършват разпит. Те обаче не са разследващ орган. Затова вашите текстове по чл. 203 и 212 са неработещи. Това е работа наполовина. Една цяла агенция, впрегната да се бори срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, всъщност е извън разследващите органи, извън НПК, а нейният принос не може да бъде отчетен в тези поправки, за които Вие казвате, че били ефективни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Господин председател, сърдечно благодаря.
Уважаеми господин министър, колеги! Със сигурност не си спомняте изказването ми от тази трибуна, когато приемахме целия нов Наказателнопроцесуален кодекс. Още тогава казах, че съсипваме една работеща структура, която след време ще искаме да възстановяваме. И опитите за възстановяването, частично или заместването, на работещата структура, а именно следствието, започнаха. Започнаха с оправданията, че дознателите, видите ли, не били подготвени. Аз много добре си спомням обсъжданията в Правната комисия, на които представителите на Министерството на вътрешните работи при Вашия предшественик, господин министър, усилено се биеха в гърдите и твърдяха, че полицейският апарат е напълно готов, професионално подготвен и с висок боен дух и чака новата бойна задача, която да изпълни. Оказа се, че не е така. Скептичните гласове, които твърдяха обратното, се оказаха правилни.
Опитите да се възстанови по някакъв начин или да се замести органът на следствието започнаха с инициативата на министър Миков да се направи нещо като квазинационална следствена служба, само че с дознателите. Не мога да бъда гадател и да твърдя със сигурност дали тя ще проработи или не, дали дознанието ще съумее да постигне следствието, но сърцевината на проблема е там и този акцент искам да изтъкна сега пред вас. Когато променяхме Наказателнопроцесуалния кодекс предшественикът пък на министъра на правосъдието непрекъснато в изявите си в Правната комисия и в доклада си изтъкваше някоя си госпожа Чернота. И аз искам да запитам сега госпожа Чарнота, която препоръчваше да се премахне следствието, госпожа Чарнота това, госпожа Чарнота онова, къде е сега? Мисля, че се е оттеглила в заслужена пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е, но работи на друго място.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, на друго място, колко се радвам да го чуя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но госпожа Чарнота дори не е юрист, пък акъл ни дава! Разбра ли докъде я докарахме, господин Чернев?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря за тази вметка, господин председател, беше много уместна.
Та на госпожа Чарнота, нека да си позволя този житейски израз, й пука на жилетката в момента, а нашето правосъдие затъва. Нашата правосъдна система затъва. Примери ли искате? Току-що катастрофиралото дело срещу Маргините. Примери ли искате? Съсипаното дело срещу новия политически съюзник на статуквото господин Волен Сидеров. Да давам ли още примери? Сестрите Белнейски! И т.н., и т.н.
Един работещ сектор, професионален, тежко професионален, защото особено в Националната следствена служба работеха и все още работят неколцина наистина сериозни професионалисти и ние просто извадихме един работещ механизъм и го хвърлихме на боклука, за да угодим за пореден път на поредния администратор, на поредния брюкселски бюрократ. Това направихме ние! И сега вадим тук някакви половинчати мерки, питаме се как да поправим проблема, като дознателите са неподготвени, опити със заповед на министъра да се назначават дознатели ад хок сега това точно за първоначалните процесуално-следствени действия са трогателни, но хвърляме неопитни момчета в бой. И след това опитните адвокати в съдебната зала разбиват на пух и прах обвиненията. И общественото мнение разбива на пух и прах съдебната система, на пух и прах вярата, доверието в институцията. И на финала всичко това акостира къде? – В доверието на българина в собствената му държава!
Още тогава, колеги, казах, даваме лош закон. И продължавам да го казвам. Дадохме лош закон. Бях против това и сега съм против случващото се. Категорично не подкрепям законопроекта на Министерския съвет, категорично подкрепям законопроекта на колегата Българинов като добро движение в посока на възстановяване работата на правораздаването. Призовавам към нов практически поглед и нов прочит на концепцията за мястото на следствието. Защото в крайна сметка тази правораздавателна система със следствие, прокуратура и съд сме я създавали в разстояние на десетилетия и десетилетия и тя е работила. И сега я трошим безсмислено, за да угодим на поредния брюкселски бюрократ. Може би най-после трябва да кажем: Стоп! Това тук в България си работи добре, то ни ползва добре и ние ще си го запазим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Чувствах се задължен да взема участие в тази дискусия, да чуя аргументи, които можем да приемем по правителствения законопроект. И тук на място казвам, щом са толкова големи възраженията по отношение на тази малка промяна, аз директно ви казвам, че не я поддържам. За да се успокои господин Ралчев, че няма да създавам частно разследване и частна полиция. Става дума за чл. 52, ал. 2, т. 3. Искам да сваля от дискусията тази тема, около която виждам, че всички се въртите.
Само че, господин Ралчев и госпожо Масева, струва ми се доста некоректна позицията, когато през годините – аз по някакво стечение на обстоятелствата следя дискусията по тази тема десетина години – един и същи човек в различни периоди от време и в зависимост от това дали е в управляващото мнозинство или в опозицията, да сменя позицията си по такива въпроси, като отношението си към разследването в България. Прочетете си вие старите стенограми, прочетете стенограмите на политическите сили, чиито позиции изразявате, и въобще модела на изграждане на разследването в България от 1999 г., госпожо Масева. Аз също съм минал през своята еволюция.
Истинският въпрос е, че никъде в Европа няма неизяснени функции по разследването между институции на няколко места. Понеже се коментира и въпросът за следствието, аз мислех да не се занимавам с него, но когато се говори за българската традиция, че винаги имало следствие в България, уважаеми дами и господа, повечето от вас имат спомен отпреди 10 ноември и много добре си спомнят, че следствието беше в Министерството на вътрешните работи.
Господин Ралчев, нима разследването с названието следователи с висше юридическо и дознатели, които нямаха висше юридическо образование, не беше в системата на Министерството на вътрешните работи? Тоест мантрата за оригиналния български модел, в който разследването е в съдебната власт. Няма го никъде нито в света, нито в Европа и затова Европейската комисия в няколко доклада, аз ги имам тук, не става въпрос за един или друг представител на комисията, упорито и последователно прокарва системата, при която разследването трябва да се структурира, да се изгради там, където е било всъщност през предишните сто години. Защото не имало нова Конституция и не е имало такъв тип разделение на властите. Спекулата със стоте години българско следствие много лесно лъсва. Тук има хора, които са работили в системата на МВР или не са били в системата на МВР, и си спомнят, че следователите бяха служители на Министерството на вътрешните работи. Искам само да обърна внимание на тази спекула и повече няма да я коментирам.
По отношение на чл. 52, ал. 2, т. 3 щом това е притеснително за голяма част от народните представители, разбирам, и най-вече за народни представители от управляващата коалиция – не държа на това, но ще искам между първо и второ четене да обсъдим още веднъж неотложните следствени действия. Докъде? Докъде с този ресурс, с който разполагаме? Не трябва да използваме онези хора, които са на местопрестъплението и могат да извършат тези първоначални действия?
Нека това да го решаваме на второ четене. Това не е фундаментален философски въпрос – както се реши, така. Другите въпроси, по които искам да взема отношение и които тук бяха коментирани с доста голям апломб на правозащита ...
Аз няма да поставям въпроса за конфликта на интереси. Господин Ралчев, защото въпреки тежките квалификации, които се отправят и към текстовете и към мен персонално като желание, смятам, че не е моя работа да се занимавам с конфликта на интереси.
Въпросът за използването на специалните разузнавателни средства, е въпрос на икономичността. Ето сега имаме един случай по едно дело, в който по едно дело са събрани определени доказателства за престъпна дейност. По друго дело, прокурорът, разбирайки, че тези доказателства могат да го ползват в доказването на престъпната дейност по другото разследване иска от съда – съдът отказва. Разбира се, има трикове, при които делата се съединяват, но защо да правим това? Има изготвени веществени доказателства.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Това не е проблемът.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Добре, но това е идеята. Това е идеята – нека на второ четене да намерим подходящата й форма, защото в момента от една страна общественото мнение и народното представителство казва – по икономично използване на специални разузнавателни средства, а събраните, закрепени по съответния ред, не могат да се ползват за доказване на престъплението, господин Ралчев. Хайде да намерим решение. Ето този въпрос искаме да решим. Нека да видим как ще излезе на второ четене. Аз мисля, че споразумението трябва да се утвърждава, но да се свие приложното му поле, господин Ралчев.
Абсурдно е за тежки престъпления, за убийства, за престъпления, при които са събрани всички доказателства в рамките на предварителното производство, да се стига до споразумение. Едва тогава, когато е доказана вината и са доказани всички признаци от обективна и субективна страна. Не е възможно да се ползва този механизъм. Ако има споразумение на ранен етап, ако спестим разходите по разследването, ако успеем да превърнем самопризнанието в спестяващо разследвано обстоятелство, а не ние всичко сме доказали, явява се лицето, самопризнава и слизаме под минимума само, защото е самопризнало. Ами самопризнало е, защото преди това 5-6-7-8 месеца разследващите полицаи и прокурори са изхарчили сума и държавна пара, за да докажат, че то е извършило престъпление. Аз разбирам, че на адвокатите е много удобно да настояват в закона да има такъв тип признаване като обстоятелство, позволяващо да се слезе под минимума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го имаше.
Член 55 го имаше от памтивека.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Ама не е в това обстоятелство, господин Корнезов, не спекулирайте.
Член 55 е при изключително многобройни смекчаващи обстоятелства, а признанието тогава, когато са налице всички доказателства не е никакво признание. (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.) Тогава в крайна сметка за какво става въпрос?
Другият въпрос, който беше поставен: до колко ние ще продължаваме да държим толкова много на досъдебната фаза? Аз разбирам, че на маститите адвокати е много по лесно да се борят с разследващите полицаи, а не в съдебната фаза да водят битка с обвинението. Затова всячески нашият процес в досъдебната фаза е формализиран до степен, до която делата продължават 2-3-5 години в досъдебна фаза. Нима няма следствия по 10 години? Всички знаем за такива случаи. Всички знаем за следствия срещу известни извършители, които се точат десет години, в рамките на същото това следствие, за което пледирате. Или не знаете за такива случаи? (Реплика от КБ.) Ако ние не отидем към решение, което по-бързо да изважда процеса от досъдебната фаза, да не се повтарят действия, извършени в досъдебната фаза пак в съдебната – разпитва се извършителя пред съдия веднъж и втори път се явява пред съда, пак го разпитват, само че той дава обратните показания.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Има принцип на непосредственост.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: А, защо тогава ще ги разпитваме пред съдия? Защо държавата харчи тия пари, освен за адвокатския кеф? Не може с такъв подход ние да реализираме ефикасно наказателно правораздаване.
В този смисъл Закона за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс е опит в рамките на възможното, не е революция за ускоряване на досъдебната фаза. Можеше да се отиде и по далече, разбира се, и в Правителството го обсъждахме, но не можахме да стигнем по далеч. Ако има воля Комисията по правни въпроси между първо и второ четене може да се отиде нататък.
По отношение на въпроса за веществените доказателства. Трябва да намерим някакво разумно решение. Да, това е въпрос, поставен в Правителството от нас от Министерството на вътрешните работи. Хиляди са колите, които са по паркингите на сградите на Министерството на вътрешните работи. След като има всичките възможности да бъдат закрепени техните данни и да се ползват за доказване на определени обстоятелства 5-10 години стоят, прораснали с дървета, разкрадени, ограбени, подпалени, изнесени и това е практически проблем, който трябва да се реши. Да, много колеги юристи казват: вещественото доказателство е свещена крава, то трябва да стои, да гние и през него да растат дървета и треви, но не може да се пипа. Много хора, на които автомобилите са жертви на престъпления, слава Богу, сега прокуратурата по-бързо ги освобождава, но имаше период, в който им вземаха пари определени прокурори... Вземаха пари от пострадалите, когато открият автомобила им, за да го върнат.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, от място): Хайде бе!
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Затова става въпрос и много добре го знаете. Пак казвам, слава Богу, тази практика в Софийската районна прокуратура, с приключването на някои кариери приключи и тя.
По отношение на задължителната защита. Помолих за една справка по случая – скандално известния случай Куйович. Там поне 5-6 пъти делото е отложено, поради различни здравословни проблеми на защитата. Има още такива случаи. Аз съм убеден, че тогава, когато въведем по най-тежките престъпления, по престъпленията на организираните престъпни групи, редки са тия случаи, става въпрос за 50-100 дела годишно. Лимитивно са изброени къде се назначава задължителна защита. Когато там въведем осигурено, господин Ралчев, на правата на човека, осигурена защита на този обвиняем. Мисля, че тогава тя няма да се ползва. Тогава просто няма да се шикалира с правото на защита. Едно е как ние се виждаме, че реализираме защитата на правата на човека, съвсем друго е гражданите и света отвън как ни виждат, как използваме юридическия формализъм, за да не се реализира бързо наказателната отговорност.
Колкото повече се бави едно дело, толкова по трудно се доказва, толкова повече свидетелите забравят, а има случаи, в които минават в по-добър свят.
Ние трябва да искаме такава философия, такова движение на наказателния процес, че процесът бързо да се движи, когато извършителят е установен – от началната фаза до налагането на присъдата. В противен случай ще продължаваме да търпим критики и от Европейската комисия, но най-вече критики на българското общество.
Затова правителството внася този законопроект и иска подкрепата от управляващото мнозинство за него. Ако има колеги от опозицията, които могат да прочетат целта, философията, съгласен съм да водим дискусия текст по текст и да правим промени между първо и второ четене.
Ще взема отношение само по още един от внесените законопроекти, а това е законопроектът на господин Българинов. Начинът, по който там се делегират правомощия по разследване на следствието, обезсмисля това, което ние вършим в момента като промени в Министерството на вътрешните работи, включително съвместно с нашите партньори. Такъв тип разместване на пластовете, ново разместване на пластовете с логиката, че има колеги, които са без работа и трябва да им осигурим работа, лично нямам нищо против. МВР ще разтовари от себе си най-горещият картоф – събирането на доказателства по тежките престъпления, по престъпленията, извършени от организирани престъпни групи и ще каже довиждане на тази тема. Само че ви питам: как следователите ще разследват без експертния капацитет, без оперативната работа на Министерството на вътрешните работи? Трябва да изградят може би свой БОП или своя криминална полиция след това към разследването, за да може да се разследват тези дела.
Логиката на това, което е като реформа на досъдебното производство, която върви от 2002-2003 г., господин Ралчев, когато Вие сте били в управляващото мнозинство и активно сте подкрепяли това. Прочетете стенограмите. Реформата на наказателния процес, договорена 2002-2003 г., когато всъщност съдбата на следствието беше решена веднъж завинаги. Пак казвам, ако някой в тази зала разчита на къса памет у говорившите и слушащите, то стенограмите на Народното събрание стоят, лежат горе в библиотеката и всеки може да отиде да ги прочете. Така че нека да не спекулираме.
Нека да отидем към този вариант, който и госпожа Тачева преди малко каза, вариант, който мисля, че е разумен, който ще запази оптимален капацитет на националното следствие, свързан с тези функции и дейности, които има и са му възложени. Другите колеги, които желаят, ще станат прокурори и ще бъдат изключително полезни за разследването в републиката. Само че това движение, което се прави – дайте сега да прехвърлим отново и да забавим, защото правим реформа, няма да остане незабелязано от нашите партньори и в рамките на тези ангажименти, които се цитират в докладите. Няма да навлизам в детайли и да ви чета констатациите на експертите, които са пред мен, които много добре оценяват както формирането на разследваща полиция, така и функциите, които те виждат в едно национално следствие в редуциран състав.
Така че, пак се обръщам към колегите от управляващото мнозинство, ако бъде приет този и другият законопроект, имайте предвид, че това ще доведе до много сериозно забавяне и дискусия, която в никакъв случай няма да бъде продължение на реформата за изграждане на разследващ капацитет в България, а ще бъде връщане назад или поне отклоняване встрани временно.
Аз съм убеден, че един следващ парламент рано или късно ще намери дамара на този въпрос. Има редица въпроси, които са забавени за реформи и след време се създава политическа конфигурация, при която се решават.
Спомняте си колко трудно изградихме Инспектората към съдебната власт. Сега гледам, че и най-големите му опоненти мълчат по този въпрос с всичките критики срещу Инспектората. Оказа се, че Инспекторатът е работещ механизъм, подсказан ни също от нашите европейски партньори. Аз също лично в началото съм имал предубеждения, но сега някой нещо да каже срещу Инспектората? Отворете стенограмите – кофи с помия тогава изляхте откъде-накъде България ще прави Инспекторат към съдебната власт.
Така че, уважаеми дами и господа, моля ви да подкрепите философията на правителствения законопроект - философия, която трябва да доведе до по-бърз и по-ефикасен процес в досъдебната фаза. Лично аз смятам, че можеше да бъдем по-решителни и в съдебната фаза – да гарантираме чрез къси срокове така наречената непрекъсваемост на съдебното заседание, за да не може едно заседание да е през м. май, другото да е по Димитровден, а третото да е другата година по Великден. Такъв процес, който във времето раздалечава извършването на престъпления от налагането на наказанието, той не е ефикасен, той е вреден за обществото. Той единствено е полезен за тези адвокати, които не с аргументи и доказателства, а които с адвокатски хватки се опитват да изкарат пари от обвиняемите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След почивката ще продължим.
Уважаеми народни представители, почивка до 16,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашето заседание с първо четене на шестте законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Дискусията продължава.
Разбрах, че госпожа Елеонора Николова желае думата за изказване. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да започна оттам, където свърши министърът на вътрешните работи господин Миков, и да кажа, че съм също от хората, които си спомнят времето, в което имахме както следователи в състава на МВР, така и дознатели – хора със средно образование, които събираха доказателства по по-леки и елементарни престъпления. Това го вършеха под контрола на прокурора и в рамките на едно много съкратено производство даваха една много голяма ефективност в наказателното правосъдие. Така че статутът на служителите от Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия фактически е старата форма на дознателите в този вид – хора без юридическо образование, работещи под непосредствената отговорност и контрол над прокурорите, една правна, процесуална фигура, която е позната.
Искам да ви кажа, че ако текстът на чл. 52, ал. 1, т. 3 остане във вида, в който беше в работен вариант, изготвен от Министерството на правосъдието, мисля, че залата би могла да приеме това - когато казваме, че разследващи органи са и служители на Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра е възложено провеждане на разследване, ние да сложим запетайката и да кажем, че само когато извършват първоначални и неотложни действия по чл. 212, ал. 2 от НПК. Това е също позната процесуална фигура, която не злепоставя по-нататък процеса. Разбира се, като правя това уточнение за степен на приемливост, бързам да кажа, че в тези случаи чл. 212 не би трябвало да бъде променян, защото сега се солидаризирам с казаното от господин Ралчев и госпожа Елиана Масева, че се навързват няколко случайности, които биха довели до неприятен за обществото резултат.
Първо, ние казваме, че първоначалните следствени действия, които слагат начало на наказателния процес, ние ги разширяваме не само с оглед на местопроизшествието и свързаните с това претърсване, изземване и разпит на очевидци, а казваме, че всяко едно самостоятелно такова действие слага началото на наказателния процес.
След това, по-нагоре в чл. 203 сме казали, че тези действия, извършени по този начин, са задължителни за следващия разследващ орган, тоест, добре или зле извършени, под натиск или без натиск те вече ангажират следователя, и сме казали също така, че това се върши от хора без юридическо образование. Пак казвам, че идеята да има разследваща полиция не е лоша, но е лошо, че нямахме дебат кои дела биха могли да бъдат поверени на тези служители без юридическо образование, така че обществото в края на краищата да има един продукт без да се съмнява, че по тежки, сложни дела се накърняват правата на подсъдимите.
Ето защо дебатът за това, че Наказателният кодекс е безкрайно остарял и че трябва да имаме разграничение на простъпки и престъпления, ако това се сложи на масата и заедно със Закона за МВР, заедно с Наказателнопроцесуалния кодекс, заедно с един евентуално общ Наказателен кодекс с друга философия би наместил пластовете по начин ние да не се притесняваме, че ще извършим едни промени на закона и през задната врата фактически ще обслужим идеи, за които нито Наказателният кодекс, нито Наказателнопроцесуалният кодекс в този вид е съзрял. Затова казвам, че дебатът за правомощията на служителите от полицията без юридическо образование трябва да мине през дебата за промяна на Наказателния кодекс на нашата философия и ние ясно и категорично да кажем: да, полицаите не са фигуранти. Един полицай на село, отдалечено на 50 км от окръжния или от областния град, трудно може да дочака екипа на следователя. Той би могъл да извърши неотложните следствени действия и те да имат стойност, само ако ние сме казали докъде може да се простре този човек и само ако сме казали по отношение на кои състави би могло да направи това. Защото за тежки престъпления е най-разумно с оглед на непознаване на процеса този човек да запази обстановката и да изчака оперативно-следствената група, която да си свърши работата.
Останалите текстове в предложението на Министерския съвет са коригиращи, разясняващи и приемливи, и заслужават да бъдат подкрепени. Аз специално ще се спра на нормата на чл. 111, ал. 6 – новата, в която се прогласява връщане на моторните превозни средства. Да, това е добра мярка. Да, вярно е, че има прораснали дървета, двигатели, които отдавна са излезли от строя, гуми, които са пробити и т.н., коли, които са компрометирани, защото стоят 5, 6 и повече години, и които се връщат само ако са влезли в нерегламентиран контакт с органа на досъдебното производство или с прокурора, тоест, ако се плати за това – казвам го съвършено ясно и съзнателно. Така че тази мяра, която се предлага, този текст е добър.
Само се съмнявам дали думата правоимащ няма да доведе до тежкия спор кой е собственик, дали е собственик, дали не е, защото работата на досъдебното производство не е да разрешава тежките имуществени спорове, особено в случаите на застрахователна измама, които са най-често привнесени в България. Собственикът е в Германия, той се е “съгласил” колата му да бъде открадната, изчакал е да си получи застрахователната полица и едва тогава е съобщил за липсата на превозното си средство. Нищо чудно и самите извършители да са му платили някакъв процент за това. В този случай човекът, от когото се изземва колата, е със спорна собственост, но не е работа на досъдебното производство да установява това.
Така че думата “правоимащ” може би би могла да бъде заменена и с “лицето, от което е иззета”, стига да не е в условията на чл. 53. Това вече е въпрос на прецизност.
Що се отнася до чл. 177, до ползването на специалните разузнавателни средства, господин Миков, в чл. 172, ал. 2 е казано, че когато по съответния ред е събрано със способите на специални разузнавателни средства доказателства, те биха могли да бъдат ползвани и по друго тежко умишлено престъпление, независимо че в самото искане то не е визирано.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Ако съдът разреши.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да. Аз мисля, че това е разумът на промяната, но тя така се и вижда в чл. 172, ал. 2 и с едно тълкувателно решение това би трябвало да се изчисти. Това са основните ми бележки.
Разбира се, много от текстовете всъщност са коригиращи, защото малолетен и непълнолетен свидетел, пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати, се казва. Съдията, който следи за това при факти, които неглижират определени потърпевши или свидетели, да може при закрити врати да се разследва делото. Така че не е в повече да се каже това.
Аз се спрях на моето предложение на чл. 373 и чл. 374. В този смисъл няма как да подкрепя правителствената промяна в чл. 370 със създадената на нова ал. 2, че когато се поиска съкратен процес, съдът задължително да го разреши. Пак казвам, това ще деморализира и хората, които се занимават с досъдебно производство. Представете си един много тежък процес, за радост на потърпевшите и на обществото и за жалост на подсъдимия, нека да си представим хипотезата, че в този случай досъдебното производство се е справило с работата си, тоест съумяло е все пак да събере годни качествени доказателства и след като подсъдимият през цялото време не е съдействал по никакъв начин - чакал е, защото това е негово право, да чака, за да види какво ще му представят, в един момент той от това си нещастие го превръща в щастие, защото искайки съкратен процес, той може да получи наказание под минимума или такова, което не е свързано с лишаване от свобода. Тоест, той получава един бонус, който несправедливо му се дава от съда, така обществото по никакъв начин не може да оправдае такава позиция и такава наказателна политика.
Другият аргумент – да, но кой ще е този, който ще поиска съкратен процес, при положение че не е абсолютно сигурен, че ще се приложи чл. 54, съществува. Но аз винаги, като дългогодишен съдия, съм отстоявала правото на това съдът да е автономен да вземе това решение. Преди да каже – да, о`кей ще има съкратен процес, той да огледа целия казус, тежестта на престъплението, обществената опасност на извършителя и в драстични случаи да откаже такъв съкратен процес. Защото искам да ви кажа, колеги, че по места съдиите и прокурорите са подложени на невероятен натиск. Защото в такъв случай хората отказват да смятат, че държавата е разсъждавала така лековато и казват, че магистратът вероятно е заинтересован от изхода на делото, вероятно е подкупен, за да има такъв несправедливо лек резултат, несправедлив за цялата, както се казва, рода на потърпевшия, на всички близки, на хората, които са в неговото семейно и приятелско обкръжение.
От формална гледна точка, от гледна точка на процеса – да, наказателното производство печели, защото съдилищата бързо и лесно се разчистват от дела. Но от гледна точка на справедливостта, в която ние искаме да убедим обществото, от гледна точка на наказателната политика като такава, ние трябва дълбоко да се замислим. В този смисъл аз не мога да подкрепя предложението за създаване на нова ал. 2 в чл. 370, защото предложението, което съм направила и в което съм убедена, е на 180 градуса противоположно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Просто вземам отношение не толкова по конкретните предложения, колкото по това, че какъвто и разум да има в тях, те не решават големия проблем по разследващата система в разследващите органи в България.
Поставя се въпросът как да натоварим Националната следствена служба. И още един въпрос: как е възможно 700 души да разследват 3% от следствията, а 97% да се разследват от 1500 1600 дознатели?
Добре известно е, че Следствието беше създадено в едни години, когато трябваше да има противопоставяне, защото Следствието в продължение на десетки години – от Освобождението до 80-те години, беше в двете институции – МВР и Прокуратура. Тук някои бъркат „Държавна сигурност” - Разследване, с Народна милиция. Нищо общо няма. Държавна сигурност към 1989 г. имаше двадесет и няколко следователи - МВР, а милицията имаше някъде около 400. С тези от Прокуратурата, те бяха към 600 души разследващи.
Има разум в това, което предлага един от колегите Българинов. Да, какво да се поеме от Националната следствена служба? Това се разследваше навремето от следователите към Прокуратурата – за непълнолетни, за квалифицирани дела срещу личността, срещу стопански престъпления и т.н. Тоест, очевидно трябва да се отиде на една радикална промяна на структурата на разследващите органи. Просто това е нетърпимо и във всички случаи ще води именно до тези резултати, които отчитаме.
И още нещо. Аз мисля, че има един много сериозен проблем – проблемът със заплащането. В нас има един парадокс, който никога не е съществувал както в миналото, така и където и да било в Европа. Не може институции, които се занимават по същество с един и същи вид работа – разследване, както в случая са разследващите или дознатели, както ги наричахме, със следователите, съотношението в заплащането да е едно към три. Извинявайте, но това е просто недопустимо! Аз не казвам, че заплатите на колегите следователи са много големи, но са унизително ниски тези на МВР. Разбира се, това не е проблем на министъра, на ръководството и т.н. Това е държавен проблем.
Подобно нещо ние заложихме със създаването на ДАНС. В ДАНС има едни сериозни заплати. Да, тези хора трябва да бъдат осигурени, но тяхната работа не е много по-различна от това, което вършат органите на МВР. Трябва да бъдем категорични, когато има приоритети при определяне на бюджета, МВР трябва да бъде с приоритет. Извинявайте, винаги се оценява откъде са най-големите заплахи за държавата, най-голямата потребност от някои сфери.
Ние даваме на отбраната, да. Но България не е чак толкова застрашена отвън, тя е застрашена отвътре. Ако трябва ще се засили именно повече бюджетът, който се отпуска на Министерство на вътрешните работи в този момент и в близките може би една, две, три години. Защото и критиките от Европейския съюз са именно в тази сфера, където ние сме наистина основателно уязвими.
Лично моето мнение е, че ние с тези поправки няма да решим големите кардинални проблеми и те ще останат. И в бъдеще пак ще се опитаме на парче да решаваме без да има някакви конкретни резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Няма желаещи.
Обявявам дебатите и дискусията по първо четене на шестте законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс за приключили.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако разрешите, ще направя процедурно предложение – предлагам в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой, който е против това процедурно предложение? Няма.
Моля, да поканите заместник-министъра на финансите Кирил Желев да заеме своето място в пленарната зала.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 802-01-72, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 23 октомври 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – господин Кирил Желев, заместник-министър, и господин Владислав Горанов, началник на отдел „Социални разходи” в Дирекция „Държавни разходи”, от Националната агенция за приходите – госпожа Мария Мургина, изпълнителен директор, господин Бисер Димитров, главен юрисконсулт в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, госпожа Ана Демитева, главен юрисконсулт в Дирекция „Събиране”, и от Агенцията за държавни вземания госпожа Венцеслава Петкова, директор.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Предлаганите промени са свързани с планираната реформа в приходните администрации, вливане на Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите.
С присъединяването на Република България към Европейския съюз и в изпълнение на поетия ангажимент за стартирането на НАП по проекта за реформа в администрацията по приходите бяха извършени необходимите законодателни промени. Независимо от това, че основната цел на проекта за реформа в администрацията по приходите е да стимулира създаването и функционирането на устойчива система за събиране на публичните вземания в България чрез създаването на икономически ефективна система, към момента тази дейност не е уеднаквена спрямо органите, които осъществяват тези функции.
С предлагания законопроект на НАП се прехвърлят отговорностите на Агенцията за държавни вземания за събиране на всички видове публични вземания, за съхранението и продажбата на конфискувани или отнети в полза на държавата вещи и да представлява държавата в производства по несъстоятелност, да събира частни държавни вземания, определени в закон, както и да събира вземания, свързани с неправомерно усвоени средства от еврофондовете.
При изготвянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е взет предвид натрупаният опит и установената практика на Агенцията за държавни вземания не само по прилагане на досега действалите и действащи нормативни актове, но и по отношение практиката на други европейски държави.
Вливането на Агенцията за държавни вземания в НАП се осъществява съобразно правилата на универсалното правоприемство, като всички права, задължения и фактически отношения на праводателя (Агенцията за държавни вземания), преминават изцяло към правоприемника (НАП). В тази връзка със законопроекта се предлагат промени в Закона за Националната агенция за приходите по отношение прехвърлянето на правомощията на Агенцията за държавни вземания към органите на НАП, а така също и по отношение запазването и достигането в сферата на управлението на човешките ресурси в Агенцията за държавни вземания.
Предвид това повечето от предлаганите промени са технически – замяна на „Агенцията за държавни вземания” с „НАП”, като се запазва правната уредба на страните в производствата, видовете задължени лица, техните права, задължения и отговорности, данъчната и осигурителната тайна, компетенциите на органите на НАП, доказателствата, сроковете, връчването на книжа и съобщения, спирането и възобновяването на производството, като тази обща регламентация е приложима за цялостния процес по събиране на публичните вземания.
Със законопроекта се разширява обхватът на публичните вземания, регламентирани с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се запазва принципът на изчерпателното им изброяване. За публични са определени и вземанията на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативните програми, които възникват въз основа на административен акт. Досега тези вземания се регламентират като публични с годишния Закон за държавния бюджет, като със законопроекта се променя систематичното място на разпоредбата.
Към настоящия момент обжалването по административен ред на действията, извършени от публичните изпълнители на Агенцията за държавни вземания, за разлика от обжалването на действията на публичните изпълнители при НАП е съсредоточено само в София, което в значителна степен затруднява лицата при подаването на жалбите. Законопроектът предлага уеднаквяване на процедурите по обжалване на актовете и действията на публичните изпълнители на НАП, като административното обжалване се извършва пред директора на съответната териториална данъчна агенция на НАП.
Със законопроекта се предлага отпадането на разпоредба на чл. 236 от ДОПК за отделно обжалване на контролната оценка в производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Запазването на възможността контролната оценка да се обжалва два пъти – веднъж на отделно основание и отново като възможност за обжалване на всяко действие на публичния изпълнител, не може да бъде подкрепено с правни аргументи. Самата оценка е елемент от действията по описване и обезпечаване, които действия и длъжникът, и взискателят могат да обжалват на общо основание. Оценката е и елемент от действията по провеждането на търга, като и тези действия също могат да бъдат обжалвани от длъжника и от взискателя.
С предложението се изравняват режимите за изпълнение по реда на ГПК и ДОПК.
Предложените със законопроекта промени в ДОПК имат за цел въвеждането на единен, интегриран и цялостен процес за събиране на публичните вземания, като се постига баланс на интересите на задължените лица и администрацията и се надгражда създаденото до момента.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа „за, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 802-01-72, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Преминаваме по-нататък по дневния ред за днешното извънредно заседание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Отново господин Иванов има думата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ако ми разрешите да направя най-напред една процедура за допускане в пленарната зала.
Моля да бъдат допуснати д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Румяна Тодорова – директор на НЗОК и Жени Начева – директор на Дирекция „Бюджет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой „против” това процедурно предложение?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля гостите да заемат местата си в пленарната зала.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година, № 802-00-27, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 23.10.2008 г., беше разгледан отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2007 г.
На заседанието присъстваха представители на Националната здравно-осигурителна каса, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите и Сметната палата.
От името на вносителя отчетът беше представен от д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
В мотивите и доклада по отчета към проекта за решение са изложени организацията на изпълнението и осъществяването на текущ контрол както на приходите, така и на разходите.
Законът за бюджета на НЗОК е приет от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник на бр. 105 от 2006 г., а в хода на изпълнението му беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., с който общият размер на приходите е увеличен с 30 млн. лв., приходите от здравноосигурителни вноски са увеличени с 38 млн. лв., а приходите от глоби, санкции и наказателни лихви са намалени с 8 млн. лв. Общият размер на разходите и разходите за здравноосигурителните плащания са увеличени с 86 млн. лв. За балансиране на бюджета трансферът от централния бюджет е увеличен с 56 млн. лв.
І. По приходите
Общият размер на приходите (Приложение № 1 към доклада) по закона е 1 212 316 хил. лв., а по отчет – 1 211 285 хил. лв. Изпълнението на приходите в процент е 99,9 %, а в сума 1 031 хил. лв.
Най-голям относителен дял в приходите имат здравноосигурителните вноски, които по закон са 97,8 %, а по отчет 97,9 %. Увеличението по отчет с 0,9 % е резултат от намалението на общия размер на приходите по отчет спрямо общия размер на приходите по закон. Здравноосигурителните вноски са изпълнени в размера, одобрен със закона.
Изпълнението на приходите от собственост е в размер на 95,1 % от приетите с бюджета или в НЗОК са постъпили 637 хил. лв. по-малко от разчетените 13 030 хил. лв.
От глоби, санкции и наказателни лихви са постъпили 12 860 хил. лв., а от други неданъчни приходи - 83 хил. лв.
За постъпилите средства от наеми са платени данъци в размер на хиляда лева, което е отразено в приходната част на бюджета с отрицателен знак.
ІІ. По разходите
Приетите със закона разходи (Приложение № 2 към доклада) са в размер на 1 550 945 хил. лв. Общият размер на отчетените разходи е 1 495 195 хил. лв. или с 55 750 хил. лв. по-малко.
През отчетния период средствата са усвоени, както следва:
Административните разходи по закон са в размер на 34 551 хил. лв., а по отчет са усвоени 31 245 хил. лв. или с 3 306 хил. лв. по-малко.
Разходите за здравноосигурителни плащания са 97,8 на сто от всички извършени разходи за 2007 г. и са в размер 1 507 830 хил. лв., в т.ч. трансфер към бюджетни предприятия - лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК, в размер на 45 068 хил. лв. Средствата, предвидени в ЗИ на ЗБНЗОК, са в размер на 1 395 800 хил. лв. или са усвоени 112 030 хил. лв. повече за сметка на резерва за непредвидени и неотложни нужди и икономии от други направления.
Здравноосигурителните плащания са разпределени, както следва:
За първична извънболнична медицинска помощ по закон са предвидени средства в размер на 115 945 хил. лв., а са усвоени 113 940 хил. лв. или с 2 005 хил. лв. по-малко. Неусвояването е резултат основно от изплатени средства по-малко за капитационно заплащане за лицата, които не са правили здравноосигурителни вноски и повече изплатени средства за дейности по диспансерно наблюдение. (Приложение № 2.1. към доклада.)
За специализирана извънболнична медицинска помощ по закон са предвидени 116 162 хил. лв., а са усвоени 123 823 хил. лв. или със 7 661 хил. лв. повече, което е резултат на по-голям размер на заплатените средства за първични и вторични прегледи за сметка на оперативния резерв на НЗОК (Приложение № 2.2. към доклада.)
За дентална помощ по закон са предвидени 61 516 хил. лв., а са изплатени 69 278 хил. лв. или със 7 762 хил. лв. повече за заплащане на първична дентална помощ за сметка на оперативния резерв на НЗОК (Приложение № 2.3. към доклада.)
За медико-диагностична дейност в закона са предвидени 55 621 хил. лв., а са заплатени на медико-диагностичните лаборатории и центрове средства в размер на 51 180 хил. лв. или с 4 441 хил. лв. по-малко, основно за сметка на по-малко заплатени дейности от обхвата на клиничната лаборатория и рентгенологията. (Приложение № 2.4. към доклада.)
Предвидените по закона разходи за лекарствени средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са изцяло усвоени, като техният размер е 282 065 хил. лв.
За болнична медицинска помощ съгласно закона са предвидени 762 406 хил. лв., от които 5 000 хил. лв. са субсидия за нефинансови предприятия за осъществяване на болнична помощ за заплащане на дейността за раждане на неосигурени родилки. Действително са разходвани 867 267 хил. лв., от които 866 110 хил. лв. за болнична помощ за здравноосигурени лица (в това число трансфер към бюджетни предприятия - лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК в размер на 45 056 хил. лв.) и 1 157 хил. лв. за нефинансови предприятия за осъществяване на болнична помощ или със 104 861 хил. лв. повече от одобрените със закона, които са осигурени за сметка на резерва, на икономията от другите здравноосигурителни плащания и капиталови разходи. (Приложения № 2.5.1. и 2.5.2. към доклада.)
За други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност в ЗИ на ЗБНЗОК са 2 000 хил. лв., а са заплатени средства в размер на 277 хил. лв., от които 12 хил. лв. са отчетени като трансфери към бюджетни предприятия - лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК или с 1 723 хил. лв. по-малко.
За извършване на дейности за придобиване на нефинансови активи в закона са предвидени 2 000 хил. лв. Отчетените средства са 1 188 хил. лв. или с 812 хил. лв. по-малко, като 800 хил. лв. са пренасочени за финансиране на здравноосигурителните плащания.
В бюджета на НЗОК за 2007 г. със закона е приет резерв за непредвидени и неотложни нужди в размер на 118 594 хил. лв. Средствата изцяло са прехвърлени за покриване на допълнителни разходи за здравноосигурителни плащания.
ІІІ. Общият размер на трансферите (Приложение № 3 към доклада) по закон е 338 629 хил. лв. Отчетените през 2007 г. трансфери са в размер на 293 373 хил. лв., в т.ч. субсидия от централния бюджет - 338 690 хил. лв., получени трансфери от Министерството на здравеопазването за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени - 1 188 хил. лв., и предоставени трансфери - 46 504 хил. лв. (в това число към НАП за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски – 1 436 хил. лв. и към бюджетни предприятия - лечебни заведения, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК – 45 068 хил. лв.).
ІV. Дефицит/излишък
Отчита се излишък по бюджета на НЗОК за 2007 г. в размер на 9 464 хил. лв. при планиран бюджет с балансирано салдо.
Госпожа Георгиева изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2007 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на НЗОК за същата година. Госпожа Георгиева предложи на Комисията по бюджет и финанси да приеме отчета.”
Следват приложенията, които преди малко цитирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приложенията, които не се представят.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „След приключване на обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 10 „за”, без „против” и 3 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, резултатите от гласуването и направената обща оценка от председателя на Сметната палата, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., както следва:
1. Приема отчета за изпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 1 млрд. 211 млн. 285 хил. лв., както следва: (следва таблица);
2. Приема отчета за изпълнението на разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 1 млрд. 495 млн. 195 хил. лв., както следва: (следва таблица с показатели);
3. Приема отчета за изпълнението на трансферите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса на обща сума 293 млн. 373 хил. лв., както следва: (следват показателите, дадени в таблица);
4. Приема излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. на обща сума 9 млн. 464 хил. лв.
5. Приема годишния отчет за изпълнението на бюджета по видове първична извънболнична медицинска помощ, в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., както следва:
5.1. за дейностите за капитационно заплащане, извън тези по т. 2 – 8, за всички задължително здравноосигурени лица със избор на лекар за първична извънболнична медицинска помощ – 72 289 хил. лв.;
5.2. за профилактичните прегледи на деца, съгласно наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване – 10 903 хил. лв.;
5.3. за имунизациите/реимунизациите на лицата до 18-годишна възраст –
1 940 хил. лв.;
5.4. за прегледи на бременните и родилките до 42 дни след раждането –
41 хил. лв.;
5.5. за наблюдението на диспансеризираните лица – 12 992 хил. лв.;
5.6. за профилактични прегледи на лицата над 18-годишна възраст –
13 376 хил. лв.;
5.7. за прегледите на лицата по повод на остро възникнало състояние, осъществили правото си на избор на изпълнител на ПИМП на територията на друг здравен район – 151 хил. лв.;
5.8. за оказаната медицинска помощ в разкрити амбулатории в населено място с неблагоприятни условия и за разкрити амбулатории в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета през последните 6 месеца – 2 248 хил. лв.
6. Приема годишния отчет за изпълнението на бюджета по видове специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., както следва:
6.1. за специализирани прегледи на лица извън т. 2-8 – 95 832 хил. лв.;
6.2. за профилактични прегледи на лица до 18 години – 154 хил. лв.;
6.3. за профилактични прегледи на бременните и родилките до 42 дни след раждането – 2 893 хил. лв.;
6.4. за наблюдението на диспансеризираните лица – 8 879 хил. лв.;
6.5. за профилактични прегледи на лица със повишен риск от заболявания
32 хил. лв.;
6.6. за участие в медицинска експертиза – 2 156 хил. лв.;
6.7. за физиотерапия и рехабилитация на ЗЗОЛ – 6 007 хил. лв.;
6.8. за високоспециализирани дейности – 7 870 хил. лв.
7. Приема годишния отчет за изпълнението на бюджета по видове дентална помощ (ДП), в съответствие с чл. 3, ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., както следва:
7.1. за първична дентална помощ – 68 341 хил. лв.
7.2. за специализирана дентална помощ – 937 хил. лв.
8. Приема годишния отчет за изпълнението на бюджета по пакети медико-диагностични дейности (МДД), в съответствие с т. 2, ІІ, 1.5.4. (Приложение № 1 от Отчета за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2007 г.)
9. Приема годишния отчет за изпълнението на бюджета за болнична медицинска помощ (БМП), в съответствие с чл. 3, ал. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., както следва:
9.1. за високоспециализирани медицински дейности, извършвани в лечебни заведения за болнична помощ, в лечебни заведения от специализираната извънболнична помощ с легла за краткосрочно наблюдение и лечение и в диспансери със стационар – 634 хил. лв.;
9.2. за дейностите по клинични пътеки в съответствие с т. 2, ІІ, 1.5.6. – (Приложение № 2 от Отчета за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2007 г.);
9.3. за имплантанти или части от тях, предвидени при лечението по клинични пътеки в съответствие с т. 2, ІІ, 1.5.6. (Приложение № 3 от Отчета за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2007 г.).” (Следват приложенията.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухте доклада на Комисията по бюджет и финанси и текста на проекта за решение, по който, след като изслушаме становището на Комисията по здравеопазване, ще открием дискусията.
Д-р Кумчев, ако Вие представяте становището на Комисията по здравеопазване, заповядайте.
Преди това давам думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Господин председател, извинявайте, но имам процедура – в залата, предлагам да влезе Валери Димитров – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Представител на Сметната палата – добре. Има ли някой против? Няма.
Той вече се намира в пленарната зала преди да бъде поискана процедурата, но това да не се повтаря.
Заповядайте, сядайте на мястото си!
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете да ви запозная с Доклада на Комисията по здравеопазване относно Проект за решение за приемане на Годишния отчет по изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-27, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишния отчет по изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. под № 802-00-27, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г.
Отчетът по изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. беше представен от д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на НЗОК. Доктор Райнов запозна народните представители с основните параметри на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. и данните за касовото му изпълнение.
В хода на обсъждането и в заключение д-р Райнов подчерта, че през изминалата отчетна година Националната здравноосигурителна каса е осъществила своята политика, спазвайки принципите на законосъобразност при организиране и осъществяване на финансовите операции, законосъобразност и целесъобразност при изразходване на паричните средства, вярно, пълно и достоверно отразяване във всяка финансова дейност.
Въз основа на проведеното обсъждане, уважаеми колеги, и след единодушно гласуване „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта за решение за приемане на Годишния отчет по изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. под № 802-00-27, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С това приключи изслушването на становищата на двете комисии: водещата - Комисията по бюджет и финанси, и съпътстващата – Комисията по здравеопазването.
Господин Емил Райнов, Вие кога ще вземете отношение – след дискусията или по време на дискусията? Когато решите, дайте знак с вдигане на ръка.
Откривам дискусията по проекта за Решение за приемане на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по проекта за решение. Вие разполагате с текста. Има ли желаещи?
Доктор Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми колеги, разглеждането на такъв отчет има смисъл, ако помогне за планирането на бюджета за 2009 г., но Министерският съвет отново не спази законите на страната. Не става дума за вина на Касата. В Закона за здравното осигуряване в чл. 30 се казва, че годишният отчет за изпълнението на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се внасят от Управителния съвет на Касата чрез Министерския съвет не по-късно от 30 юни. Сега сме 4 ноември. Ясно е, че новият бюджет за 2009 г. вече е факт като проект и е много трудно да бъде коригиран, да бъде променян, да се вземе за база отчетът за 2007 г., за да се извлекат някакви ползи за 2009 г. Това е първият пропуск, така че разглеждането на този отчет днес явно няма да има кой знае каква полза в този смисъл.
Разбрахме от заместник-министър д-р Райнов по време на дебатите в комисията, че преизпълнението на приходната част към края на годината се очаква да бъде някъде около 90-100 млн. лв., плюс оперативния резерв, който е 118 млн. лв. и който по закон може да се използва от Управителния съвет и да се разпределя от него на НЗОК, се получават някъде към 218 млн. лв. приблизително. Знаем, че имаше 10% увеличение на цените за дейности, но не е ясно до каква степен могат да се вместят тези 10% и дали има възможност за увеличение примерно на 12%, както каза министърът преди време: 13%, 11%.
Тук е много важен въпросът за диференцираното увеличение на цените за дейности, включително клиничните пътеки, защото едни са финансирани, аз съм сигурен, 100%, други са финансирани 80%, има такива, които са финансирани 30-40%. Казвам, че са финансирани някои от пътеките 100%, при положение че някои наши колеги имаха заплати от 47 хил. лв. за месец. Затова казвам, че има пътеки, които са финансирани на 100%, и при това положение автоматично всички да се вдигат с 10% е абсолютно нелогично. Този проблем трябва да го обмислят в Касата и да се подходи към диференцирано повишение на цените на пътеките.
Днес Националната здравноосигурителна каса управлява публични средства от над 1,5 млрд. лв., които са пари фактически на гражданите. След като се говори за публичност и откритост, аз трудно виждам как гражданите биха проверявали как се разходват техните пари, след като вече седма година Касата няма информационна система. Тази информационна система, знаете, беше оставена на 90% готова 2001 г. Имаше два одита от правителството на господин Сакскобургготски, които показаха, че е пред завършек. Вече седма година този завършек не го виждаме финализиран.
Отчетен е излишък – неусвояване на средства, в размер на 9,5 млн. лв. Това усвояване вероятно е по-голямо и, казвам, вероятно е покрито с авансови плащания през м. декември 2007 г. предимно към болниците. Въпросът, който стои открит, е: заплащани ли са през м. декември 2007 г. дейности, които би следвало да се отчетат през м. януари 2008 г., в какъв размер и на какво основание?
Националната здравноосигурителна каса в отчета счита, че има недостатъчни правомощия в контролната си дейност. Вярно е, че е така – има недостатъчни правомощия в контролната си дейност. Иска санкциите да се регламентират със закон и по същество да се премахне арбитражът. Липсват обаче данни колко дела са заведени за наложени санкции, колко от тях са загубени и колко са спечелени. Аз считам, че средствата на Националната здравноосигурителна каса не стигат точно в това направление – контрола, и то медицинския контрол. Не говоря за този контрол, който се осъществява в момента. Този контрол не е по същество медицински, защото Касата няма капацитет за толкова хора, които да осъществяват медицински контрол. Там има документален контрол, а документалният контрол не е медицински контрол.
Вероятно повечето от вас, които са в гилдията, които са работили и които са ходили зад океана в Съединените щати, знаят, че по принцип зад всеки пациент стои агент, който казва: да, искате да направите скенер. Ще направите скенер. Искате да направите ядрено-магнитен резонанс. Няма да го направите него. Това не можем да го постигнем, нямаме такива средства. Това е абсурд, това трябва да го мечтаем. Но за реален медицински контрол се изискват много средства, с които Касата не разполага.
И накрая, налице е твърдението, че с правилата, които са одобрени от Управителния съвет, е постигнато гарантирано лечение – да, оптимален достъп и справедливо по-високо заплащане - не съм съгласен. Особено с последното: справедливо по-високо заплащане няма в момента. Нито пациентите, нито лекарите ще приемат тази констатация. Ако направите една независима анкета, ще видите, че отговорите няма да бъдат в тази насока. По-специално за тези два последни момента, за които се пледира - че има по-високо заплащане и оптимален достъп. Достъпът не е оптимален поради липса на средства, няма и по-високо заплащане – излишно е да се лъжем.
Пак повтарям, ако този отчет беше разглеждан доста по-рано, може би щяхме да извлечем полза за бюджета, който щяхме да разглеждаме за следващата година. Сега е малко формално извършване на дейност, която трябва да се отчете по закон, макар и в доста късен срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Доктор Колчаков има думата за изказване.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не гласувах при разглеждането на този отчет по една проста причина - никак не отива ние да превръщаме нашия живот в една формалност. Има един израз, който казва, че в България погледнато формално, всичко е нормално. Така изглежда и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Но погледнато нормално, всичко е формално и аз искам да кажа няколко думи точно за този формализъм.
В този мандат Националната здравноосигурителна каса беше превърната в основен инструмент за провеждане на националната здравна политика. Тя разпределя три четвърти от публичните средства в България за здравеопазване, тоест тя е натоварена с основните отговорности извън тази една четвърт, която се управлява директно от министъра на здравеопазването, тъй като индиректно чрез своя заместник-министър той управлява и Касата.
На първо място трябва да кажем, че нещата са формални, защото в България по закон съществува здравноосигурнителна система, но в България вече стана традиция да няма здравно осигуряване, тоест в България няма система на здравно осигуряване. В България пар екселанс ние възстановихме старата командно-административна система, която управлява парите по партийно-правителствен начин. Разбира се, това може да се направи, но резултатите са плачевни и аз ще кажа няколко думи за тях.
На второ място, единодушно всички – които управляват Касата (министърът на здравеопазването, независимо кой е той) и всички ние ясно заявяваме, че парите за здравеопазване са крайно недостатъчни. Защо? Защото няма друга държава в Европа, която да има шест процента здравна вноска. Защо здравната вноска в България е шест процента? Защото управляващите нямат кураж да направят стъпката така, че да имаме здравни вноски, каквито са нормалните за Европа, да имаме нормално здравеопазване в България. Тук също трябва да се направи стъпка, с която да се плати известна политическа цена, но няма воля.
Ще кажа точно колко са парите в България за здравеопазване, които управлява Здравната каса. Точно по двеста лева на човек годишно. С двеста лева, както казва народът – с трици маймуни не се ловят. Средните размери на осигуряване на един европеец са от 1500 евро нагоре, тоест от 3 хил. лв. нагоре. Ние, политиците в България и особено управляващите, осигуряваме на един българин чрез Здравната каса 200 лева годишно за здравеопазване. Колеги, ще направя сравнение, което ще покаже каква е трагедията на България. Не само парите в Здравната каса, а всички публични пари за здравеопазване в България по официални данни са равни на парите, които българите годишно отделят за цигари. Това е нашият срам и трагедия. Събираме толкова пари за здравето на всеки един от нас, на цялата ни нация, колкото доброволно отделяме за цигари, за пушене. На този фон за мен е необяснимо как толкова години след като е въведено здравното осигуряване, не можем да накараме почти един милион българи да си плащат здравноосигурителните вноски. Това е безсрамие, защото те ползват здравноосигурителни права от останалите шест милиона българи, които си плащат здравните вноски. Това е фиаско на управлението. При недостатъчните пари ние не можем да накараме почти един милион българи да плащат здравноосигурителни вноски.
В миналия мандат Националната здравноосигурителна каса беше практически национализирана, защото от събранието на представителите, в което аз имах честта да участвам като представител на българските общини, от тридесет и седем представители осемнадесет вече определя министърът на здравеопазването.
Искам да кажа на моите колеги от БСП – тези, които са крайно в ляво, които са най-ретроградни, които искат да национализират Здравната каса, да им съобщя, че де факто тя е национализирана и няма смисъл да се прави такъв законопроект.
Това, което ясно в България трябва да се каже, е, че при формалния акт на приемане на такъв отчет на Здравната каса ние трябва да кажем, че той е огледало на националната здравна политика, което показва, че националната здравна политика на България не просто е в дълг към гражданите, а според мен е най-голямото фиаско на политиката в България. Не можем да продължаваме тази срамна класация – да бъдем държавата, която отделя най-малкия дял от брутния вътрешен продукт за здравеопазването. Тази година при бюджет 4,2%, сега с допълнителните средства – 4,3% от брутния вътрешен продукт, а в следващата година сме заложили с бюджета намаление на този дял на 4,17%. А 4,17% е по-малко от 4,3%.
В тази връзка искам да кажа - как ние, опозицията, ще гласуваме – няма почти никакво значение, но трябва да се разбере, че този бюджет не е основно бюджет на финансистите и бюджетарите. Тук е поредният срам за нас, че хората, които отговарят за парите, са по-важни от хората, които отговарят за здравето на нацията. С голяма болка и огорчение ще кажа, че ме боли когато здравната политика не е водеща политика, когато здравният министър не е по-важен от министъра на финансите.
Ще завърша с това, че се надявам един ден да дойде време, когато животът и здравето на нашите избиратели ще са по-важни от пълненето на касата на държавата и правителството, и бюджетните разходи, които правим днес, не трябва в никакъв случай да бъдат в тази пропорция. Не може да има изключително остър дефицит в Здравна каса и да има рекорден излишък в тъй наречен „бюджетен излишък”. И тук е цинизмът, защото в България не може да има излишни пари. В България парите са на гражданите. Те не са излишни. Всъщност парите от излишъка са точно икономисаните от нелекуваните българи (които по официални данни са около един милион, които имат отказ от здравеопазване), а за най-голямо съжаление – и от починалите българи, които не са получили навреме модерна медицинска помощ. Ето това е формираният излишък по финансовите критерии на държавата.
За това аз няма как да подкрепя този формално добре изглеждащ за мнозинството отчет на Националната здравноосигурителна каса. Моля, колегите от управляващата коалиция да не допускат повече такива отчети, които са срам и трагедия за страната ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на народния представител Иван Колчаков ? Няма.
Давам думата на народния представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да продължа това, което каза доктор Колчаков – че не само има пари за излишъка, но дори в отчета на бюджета на Касата е реализиран излишък в размер на 9 464 хил. лв. Обяснете го на хората, на които не е дадено лечение от Националната здравноосигурителна каса и които са в листата на чакащите.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): За това говоря!
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Обяснете, че има излишък, който е останал от бюджета на Касата. Това е трудно да се обясни на хората, които чакат от Касата да получат съответно лечение. Това се вижда в самите документи по отношение на решението.
Ето ви и неща по отношение на мотивите за решения на Народното събрание. Тук се говори, че 1 млрд. 507 млн. и 800 хил. лева са за здравноосигурителни плащания, а всъщност сметката на тези плащания е със сто хиляди лева повече. Може една грешка да е формална, но въпросът е, че при пресмятането е допусната грешка, което говори за формализъм при съставянето на тези документи.
За лекарствени средства са отпуснати 282 млн. и 100 хил. лв., което е около 15% от всички пари за здравноосигурителни плащания. Парите за лекарства не са достатъчни, но въпросът е, че не могат да бъдат намалени парите за лекарства, защото парите за профилактични дейности не са дадени – и в предшестващите, и в тази година. Колкото повече се увеличават парите за профилактика, толкова повече се намаляват парите, които би трябвало да бъдат за лекарства. В Европейския съюз средният процент, който се отпуска за лекарства, е около 10-15%, което означава, че ние всяка година трябва да увеличаваме парите за профилактика. Това не е намерило отражение в Отчета за бюджета за 2007 г.
По отношение на това какво се е постигнало с правилата на Касата.
Първо, по отношение на запазване обхвата на помощта, тоест пакета, предложен от министъра на здравеопазването, няма особени проблеми. Проблемът е обаче в гарантираното лечение на пациентите при по-добри параметри за обема дейности. Но това не е така, защото погледнете листата на чакащи и отделните дейности, които са изпълнени (или които би трябвало да се изпълнят), и веднага ще видите, че няма оптимални обеми дейности, които са изпълнени, при всички рестрикции, които налага Касата. Бих нарекъл неприлична формулировката за оптимален достъп на хората до здравноосигурителната система. Ние от БНД твърдим, че над 500 хил. българи нямат достъп до здравната система. Ще обясня защо. Защото не са осигурени средства за тези хора! Точно затова те нямат достъп до здравната система. Не могат да отидат на лекар, не могат да си позволят дори здравни вноски, не могат да си позволят допълнителни плащания.
Да не говорим за това наистина нагло твърдение, че има справедливо и по-високо заплащане на изпълнителите на медицинска помощ в рамките на Бюджет 2007. Ами плащането от страна на Касата е 50%, не повече, хайде да го сложим 60%. И когато директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Тодорова твърди в ВВТ, че цената на клиничните пътеки не включва електричеството, парното, водата и т.н., аз питам кой плаща това нещо? Кой го плаща, след като не се включва в цената на клиничната пътека? Това нещо се плаща по два начина – доплащанията на ръка, които се правят за труда на лекарите, и дълговете на болниците, които се формират. Нали е ясно, че имаме над 200 милиона дългове, от които над 80 милиона просрочени задължения. И при цялата тази история, понеже Касата изпълнява политическа поръчка, понеже е с вилата на врата, както казаха моите колеги, изпълнява политическа поръчка и политическата поръчка е в тези болници, които трупат задължения и където лекарите може да са и добре платени чрез допълнителните плащания, някои от които не са регламентирани, но от друга страна се създават какви ли не трудности за разплащане с частни болници и структури, какъвто е случаят с “Токуда”.
Създайте на Касата еднакви правила за всички. Това е въпрос на конкуренция, това е въпрос на защита на интересите на потребителите, това е пазарната икономика – да осигурите достъп на всички българи до здравеопазване чрез приемане на Закона за доплащането, което Българска нова демокрация е внесла преди шест месеца в Народното събрание, да се осигурят средства за защита на социално слабите, които няма как да доплащат и затова държавата трябва да им доплаща и да се гарантират еднакви условия за всички болници. Особено за тези, които работят добре без значение дали са държавни, общински или частни. Ако това нещо се изпълни, то тогава ще можем да кажем, че наистина Касата изпълнява своите задължения като обществена институция.
В случая с този отчет, който сте дали и който искате да се приеме от Народното събрание, се изпълнява поредната политическа поръчка уж че всичко е наред в Националната здравноосигурителна каса и система. Вината, разбира се, не е Ваша, уважаеми д-р Райнов, не е на Касата. Но Вие за пореден път изпълнявате политическа поръчка и тази политическа поръчка е във вреда на всички български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплика към изказването на доц. Щерев? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по проекта за решение?
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В крайна сметка нека не се забравя, че Касата отчита това, което има, а тя има това, което събира. Оттам насетне Касата като финансов отчет се отчита с това, което е изразходвала и как е спазила финансовите параметри. Дотук нещата са ясни и лесни.
Разбира се, смисълът на един такъв отчет е да се направи един много по-подробен анализ на следното: дали със средствата, които са отделени за доболничната помощ, се е постигнало овладяване на определения или гонения процент от заболеваемостта. Защото ако това се постигне, безспорно би следвало да бъде отбременена до голяма степен болничната помощ. Не е тайна, че именно болничната помощ е тази, която е с най-много средства и една от основните цели на която и да е каса, без значение в коя държава е, да се направи възможното тя да бъде намалена. Защото основната световна тенденция в болничната помощ е да се увеличава потреблението на все по-скъпи лекарства, консумативи и апаратури. Но затова трябва да се гони ефективността на доболничната система – нещо, което аз считам, че в България не се постига, защото има известен дисонанс между общопрактикуващите лекари и възможността за получаване на диагностична помощ и специализирана доболнична помощ.
Да не говоря, уважаеми колеги, че лично според мен има и едно дублиране на функции на медицински центрове, на ДКЦ, на групови практики, което забавя болните във времето, а и ограничените им възможности на базата на регулативните стандарти понякога водят до късна диагноза, която утежнява състоянието на болния.
Липсата на информационна система в последните години, може би вече е започнала преди няколко месеца, колегите от Касата ще кажат, но така или иначе липсата на информационна система не позволява на Касата да направи един реален анализ както на реалната заболеваемост, така и на консумацията на лекарства и степента на състоянието на болестта на всеки един пациент в даден момент, което да позволи да се анализира как действа доболничната, а впоследствие и болничната помощ.
Аз винаги съм считал, уважаеми колеги, че начинът на ограничаване, на лимитиране на лечебните заведения е може би начин Касата да запази средства, които да стигнат за определено време, но това в никакъв случай не подобрява нито конкуренцията, нито дейността. Защото излиза, че тези, които работят най-добре, бързо изразходват лимитите си и впоследствие трябва да спират и да чакат.
Пак ви казвам, за мен този отчет би трябвало да потърси и изобщо всички заедно да потърсим отговор на въпроса изпълняваме ли това, което гоним в доболничната помощ. Там са резервите, уважаеми колеги от Касата, които биха могли да ни икономисат много повече средства.
Другият анализ, който би следвало добре да се направи, е колко от лекарствата, които реимбурсира Касата, са генерични и колко са иновативни препарати и за каква стойност става въпрос. Защото ако по отношение на тези 70% генерични, които реимбурсираме и което е един добър световен показател, то поне доскоро това беше около 30% от средствата, което вече не е добър показател. Добрият показател е наистина да се гони 60-70% от реимбурсираните лекарства за генерични, но ако не се постигне, това да бъде поне 50-55% от реимбурсираната сума.
Това че се забавя и позитивният списък, което изобщо не е вина на Касата, също води, уважаеми колеги, да не се актуализира списъкът на реимбурсираните препарати, а междувременно са излезли доста нови препарати, които са и по-евтини и биха могли също да дадат възможност със същите пари да снабдим повече пациенти. Разбира се, това, пак казвам, не е вина на Касата, но би следвало много ясно и дебело да бъде подчертано, че то води до загуби. И тези загуби се дължат на факта, че някой не си е свършил работата.
Големият проблем е, че Касата, така да се каже, използвайки конфликта, който съществува между преговарящите екипи на Касата и Лекарския съюз, се нагърби с взимането на самостоятелни решения, за които през тези две години изцяло, трябва да е ясно, се поема отговорността от Касата. За всички тези решения, някои от които бяха върнати от съда, други, които са доста оспорвани, и трети, които съм сигурен, че пак ще бъдат решавани в съда, защото не може на едни болници, които са надвишили лимита, да бъде изплатено, пък на други да не бъде изплатено. Напълно съм съгласен с д-р Колчаков, че това вече е нарушение на конституционни права.
Уважаеми господин председател, завършвайки пак бих искал да кажа, че извън отчета на сухата материя много повече ми се искаше да има един много по-детайлен анализ на средствата като икономически лост за постигане на определени здравни цели – нещо, което има загатнато, но не и в онази форма, която наистина да позволи утре на българското правителство така да формира бюджета си, че да бъдат избегнати подобни неща.
Уважаеми колеги, само след няколко дни вие ще видите, че това няма да залегне в следващия бюджет и дори парите да са повече от тази година, пак отново и догодина няма да постигнем целите, за които всички бихме искали да постигнем.
В това отношение, уважаеми господин Колчаков, дали ще се подкрепи или не, той е един формален отчет. Това, което, пак казвам и с което завършвам – този отчет трябваше да бъде в помощ и на българското Народно събрание, и на българското правителство, за да избяга от грешките на бюджета, допуснати досега и да предприеме промяна с определена теза, която да помогне нещата да се доразвият. За съжаление не виждаме това. За най-голямо мое съжаление няма да се случи и със следващия бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на Борислав Китов? Няма.
За изказване думата има народният представител Хасан Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са два проекта за Решение за приемане на Годишния отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. и проект за Решение за приемане на Отчета на дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
На пръв поглед има хора, които не са специалисти в тази материя, които трудно правят разлика между двата проекта за решение. Такъв един текст в Закона за здравното осигуряване беше приет по предложение на д-р Щерев, който сега не е в залата. Аз твърдя, че това е един добър подход, защото тези два отчета на практика дават един много важен отчет за това, което е извършено през съответната календарна година.
В Комисията по здравеопазването и тук в залата се прокрадна идеята, аз също съм привърженик на тази идея, че един такъв отчет трябва да послужи като анализ, като един документ, който да даде основните насоки за приемането на бюджета за следващата година. Човек като се замисли това е отчет за 2007 г., сега сме 2008 г., а говорим за това как трябва да изглежда бюджетът на Националната здравноосигурителна каса през 2009 г. Тоест ние отчитаме един бюджет за 2007 г., говорим за бюджета за тази година, защото тези 100 млн., за които говори доц. Паница са точно от преизпълнението на приходите за тази година и в същия момент си мислим за 2009 г.
Независимо от това, че се прокрадва някаква идея за разминаване във времето, аз мисля, че този подход за анализиране на бюджета като инструмент за идеи за 2009 г. е правилен, защото в крайна сметка това са тенденциите, това са основните насоки, това са основните изводи на базата, на които трябва да градим бюджетната прогноза за следващата година, що се отнася до бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
От друга страна обаче е важно да споменем, че Министерството на финансите отдавна е спуснало към ресорните министерства така наречената тригодишна бюджетна прогноза, в рамките на която се изготвят бюджетите за всяка една календарна година. Ето сега например аз искам, връщайки се към бюджета за 2007 г., да припомня няколко важни момента. През 2007 г. в така наречения фискален резерв – големият резерв на Националната здравноосигурителна каса, има 366 млн. лв. Когато попитаме Министерството на финансите, който и да е министър на финансите, винаги ни се казва, че това е бюджет за реформа в системата на здравеопазването.
От друга страна ние имаме осигурителни вноски. Тези 366 млн. са от осигурителни вноски за здраве. Тъй като здравеопазването е краткосрочен осигурителен риск, логиката, която всъщност вече ни подсказва за Бюджет 2009 какво трябва да правим, а не е направено, включително и според мен, е че тези пари трябва да се използват през настоящата година. Онези 700 или 800 млн., които бяха във фискалния резерв за 1999 г., когато болничната помощ още не беше влязла в системата на здравното осигуряване се плащаше от Националната здравноосигурителна каса са пари, които отдавна трябваше да бъдат изразходвани, поне според мен. Вместо тях се използваха пари от данъци, което е другият проблем. Сега възниква естественият въпрос: дали трябва парите от здравните вноски да ги използваме всяка година или да ги оставим във фискалния резерв и да използваме бюджетни пари. Аз не знам какъв е смисълът на това бюджетно упражнение, но според мен логиката на осигуряването като такова, в случая здравно осигуряване, подсказва, че тези пари трябва да се използват през съответната календарна година, защото това е краткосрочен осигурителен риск, ако щете и по класификацията на Международната организация на труда. Друг е въпросът за пенсионното осигуряване – там нещата са съвсем други, там се разчита на други пари, включително за инвестирането и т.н., и т.н.
Сега искам да кажа няколко думи и за парите, които са изразходвани през 2007 г. – близо 1 млрд. и половина за здравноосигурителни плащания. Много ли са или са малко тези пари? Очевидно от отчетите става въпрос, че това са малко пари, защото освен тези пари, колеги, искам да ви припомня, ако не се лъжа бяха 86 млн., тук Народното събрание актуализира бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
От друга страна искам да се върна на това, което каза доц. Щерев малко връщайки се назад във времето. Може би ще сбъркам тези години, но ако след това колегите от Националната здравноосигурителна каса вземат думата, нека да ме поправят, ако бъркам. Две хиляди и шеста година беше годината, през която въведохме финансирането от един източник. Две хиляди и четвърта година освободихме избора на пациент. Много демократичен подход, ако щете либерален подход, но тогава от тази трибуна, ако доц. Щерев си спомня, казах, доц. Китов повтори същото, че освобождаването на избора на пациента, свещеното право на избора на лечебно заведение, на лекуващ лекар е свързано с финансов ресурс. Без да бъде обезпечен този финансов ресурс, няма как да стигнем до тези изводи. Това е едното нещо, което искам да кажа.
Второто нещо, когато говорим за достъп до болнична помощ, естествено е, че трябва да доминират средства за доболнична помощ. В този смисъл аз подкрепям колегите от доболничния сектор сега в техните искания за Бюджет 2009, тъй като, ако доболничната помощ в лицето на общопрактикуващи лекари и специализирана помощ си върши добре работата заедно с профилактичните програми на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, ако всички тези мерки вървят ръка за ръка, тогава би следвало парите за болнична помощ да намалеят, тоест да има по-малко средства за болнична помощ.
От друга страна обаче стигаме до парадокса – господин Щерев казва, че има листа на чакащите, има нарушен достъп на българските граждани до болнична помощ.
Уважаеми колеги, за 2007 г. Националната здравноосигурителна каса отчита 1 млн. и 600 хоспитализации в българските лечебни заведения, при топлиста за всички статистически данни между 850-900 хил. хоспитализации. Защо се прави това? Заради недостатъчно финансиране по клинични пътеки, заради това, че при един източник на финансиране след като отпадна методиката на заплащане от Министерството на здравеопазването болничните мениджъри са принудени чрез свръххоспитализации, хиперхоспитализации или както щете, така го наречете, да компенсират недостатъчния бюджет. Това са истините, които приказваме дълги години, но за съжаление не можем да убедим който и да е министър на финансите, че трябват повече финансови средства.
Затова, уважаеми колеги, нека да предложим в бюджета за следващата година такива параметри, които през следващите години, нашите колеги в следващите парламенти да отчетат едни по-добри финансови условия за българските лечебни заведения и по-добро медицинско обслужване за пациентите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
За втора реплика, заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми д-р Адемов, има много неща, по които да Ви репликирам, но само едно искам да коментирам – че имало милион и 600 хил. хоспитализации. Лечебните заведения са за това, за да приемат болни. Всеки, който има оплаквания и отиде в едно лечебно заведение, няма да го върнат. Вие какво си представяте? Че с някакъв декрет или с някакви молби, или възвания болниците ще започнат да връщат болни. За това нещо в цяла Европа са измислени диагностично свързаните групи.
Министър Гайдарски е тук, на 5 октомври 2005 г. отидох в неговия кабинет и му казах: вървете по структуриране на диагностично свързаните групи. Трябва да се избере групер, трябва да се направят допълнителните дейности на това, което е направено вече в Касата. През всичките тези четири години нищо не се направи по диагностично свързаните групи. Който чете теория на здравеопазването, на мениджмънт в здравеопазването, знае, че диагностично свързаните групи са класически инструмент за задържане на разходите в здравеопазването. Като не се използва такъв инструмент, какво искате да се получи в здравната система, освен преразход на средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! Абсолютно несъстоятелен е опитът на управляващото мнозинство и чрез Вашето изказване да си измиете ръцете с финансовия министър, като кажете, че мнозинството не може да убеди финансовия министър да увеличи средствата за здравеопазване. Нали този нонсенс като политическа заявка е абсолютно ясен – да вземеш бивш заместник-председател на СДС, да го направиш финансов министър и да го използваш за сюнгер за отсъстваща национална здравна политика.
Не може да се постави въпросът много или малко са парите в Националната здравноосигурителна каса. Те са много малко, те са критично малко. Когато се съчетае нерешаването на двата кардинални проблема в българското здравеопазване, ние сме го казвали от тази трибуна и пак ще го повторим: България има синергия, тоест действие общо на двата мега проблема – единият е много силно недофинансирана система, тоест много малко са парите в системата, и второто е недоизградена, недобре финансирана здравна система.
При това положение вие правите застой и при двете стъпки, тоест пълен отказ от национална здравна политика – нито увеличавате дела на средства за здравеопазване, нито правите европейската система на здравеопазване. Затова в България са най-трагичните резултати в здравеопазването. По демография ние сме най-бързо умираща нация в света.
Затова, като ви липсва кураж да правите национална здравна политика, абсолютно права е д-р Тодорова, която казва: при този съществуващ либерализъм на откриване на нови здравни заведения, които няма как да спрете на този етап, ние имаме вече над 300 болници при съпоставката в Холандия – 70, в Швеция – 90, в Австрия – 100 болници, ясно е, че финансовият ресурс на един гражданин, на едно здравно заведение ще става все по-зле.
Аз разбирам вашата драма девет месеца преди края на управлението, вътре в БСП не може да се намери рецепта, защото няма кога да се намери, вътре в управляващата коалиция няма кога да се намери и единственото, което остава между вас, е как да се преразпредели отговорността в този жизненоважен сектор в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Доктор Колчаков, Вие споменахте това, което каза д р Тодорова, тя обаче каза и нещо друго: освен 83 частни лечебни заведения в момента, ако искате прочетете стенограмата, аз си направих труда да я прочета, тя каза, че и още 4, или 5 милиарда, или 1 милиард да са повече парите за здравеопазване, те отново няма да стигнат.
Защото, ако през 1998 г. парите за здравеопазване в България са били 900 хиляди, за следващата година са 3 милиарда. Не съм сигурен, че при едно такова трикратно увеличение трикратно са се подобрили грижите за българските пациенти. Трикратно се е увеличила ефективността от използването на този публичен ресурс!
От друга страна, аз никога не съм обвинявал нито този финансов министър, нито онзи, но казвам по принцип, същото мога да кажа и за финансовия министър по време на вашето управление. Винаги сме се въртели в този порочен кръг – пари срещу реформи. Министърът на финансите, който и да е той, не дава пари, ако няма реформа. Министърът на здравеопазването, който и да е той, не мога да правя реформа, ако няма пари. Въпросът е как да излезем от този порочен кръг.
Господин Щерев, за приемането на болните, че болниците били за това да приемат пациенти. Какво е имало през 2007 г.? Епидемия ли е имало, че пациентите са се увеличили толкова много? Проблемът не е в това, че който болен отиде, трябва да го приемат в лечебното заведение. Проблемът е в това, че приемът на болни, Вие прекрасно знаете това, не става по волята на пациента, а става по стандарти за приемане на болни. За диагностично свързаните групи сте абсолютно прав, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този проект за решение? Няма.
Обявявам дискусията по него за приключила.
Преминаваме към следващата точка четвърта:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване относно проекта за решение за годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2008 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проекта за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на НЗОК, д-р Румяна Тодорова – изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, представител на Министерството на финансите, експерти от Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса беше представен от председателя на Управителния съвет д р Райнов. В изказването си той подчерта, че през 2007 г. усилията на ръководството на Касата бяха насочени към стабилизиране на финансовото състояние на НЗОК, изпълнение на европейските изисквания и регламенти за свободно движение и лечение на хора, както и към поставяне на началото на изграждане на интегрирана информационна система на НЗОК. Като положителни резултати през 2007 г. д-р Райнов отчете следните факти.
В резултат на преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски (с над 30 млн. лв.) беше направена актуализация по бюджета на НЗОК, като по този начин се постигна пълно заплащане на извършената и отчетената дейност от изпълнителите на медицинска помощ.
Успешно се финализира договарянето на списъка с лекарства за домашно лечение, както и на списъка с медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели. Постигна се снижаване на цените на лекарствения продукт и в рамките на определения бюджет се гарантира лечението на повече болни. В резултат на проведената процедура по договаряне на лекарствата за 2007 г. беше съставен лекарствен списък, който съдържа общо 1031 лекарствени продукта, от които 250 са нови спрямо предходния списък на НЗОК.
Управителният съвет на НЗОК спази всички изисквания на Закона за здравното осигуряване по отношение подготовката за изготвяне на нов Национален рамков договор, в контекста и на работата по одобряване на проектобюджета. С изпълнението на промените на Закона за здравно осигуряване от страна на НЗОК се гарантира стабилност в системата на задължителното здравно осигуряване.
Продължи изграждането на интегрираната информационна система на НЗОК. Направи се описание на бизнес процесите в системата на НЗОК и се разработиха финансовите модули за управление на плащанията. Това даде възможност за целите на управлението и контрола да се реши въпросът за създаване на трайна и функционална медицинска документация, както и електронните формати за нея.
Въведе се Европейска здравноосигурителна карта, която удостоверява наличието на здравноосигурителни права и достъп до спешната и неотложна медицинска помощ при временно пребиваване на гражданите на една държава членка в друга. Извърши се подготовка за реализиране на плащанията, които произтичат от европейските регламенти.
В хода на дискусията от народните представители бяха изказани следните становища и препоръки към ръководството на Националната здравноосигурителна каса:
Процентното съотношение на пациентите, лекувани в извънболнична помощ спрямо тези, лекувани в болниците в България се различава съществено от този показател в Европейския съюз в посока на по-голяма използваемост на по-скъпата болнична помощ в България. Създаването на предпоставки и стимули за по-добро функциониране на извънболнична помощ и отбременяване на болничната помощ е наложително за по-ефикасно използване на наличния финансов ресурс.
Цените на клиничните пътеки следва да достигнат реалната им стойност и трябва да бъде преодолян дисбалансът в остойностяването на едни клинични пътеки спрямо други.
Трябва да се предприемат мерки, включително и законодателни промени, които да дадат възможност на НЗОК да осъществява по-ефективен медицински контрол.
Постигнатите от НЗОК икономии на административните разходи и последващото им използване за здравноосигурителни плащания говори за усилията на ръководството и за максимално ефективно управление на финансовите ресурси.
Въз основа на проведеното обсъждане и след единодушно гласуване “За” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 802-00-28, внесен от Министерски съвет на 10 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев, за представянето на доклада.
Вносителите желаят ли да вземат думата да представят проекта за решение или преминаваме направо към изказвания по него? Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа, по Проекта за Проекта за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Има ли желаещи да се изкажат или дискусията по предходната точка обхвана и тази?
Няма желаещи да се изкажат. Тази точка ще бъде гласувана без съответната дискусия.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г. Вносител е Националният осигурителен институт.
Господин Иванов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси. Дали бихте могли малко по-редуцирано да го представите, тъй като е много голям?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако ми разрешите, да направя най-напред процедура за допуск в залата на господин Йордан Христосков – управител на НОИ, Весела Караиванова – подуправител, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на Министерството на труда, и Валери Апостолов – член на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, представителите на тези институции да бъдат поканени в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27.06.2008 г.
На редовно заседание, проведено на 23.10.2008 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
На заседанието присъстваха от Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков – управител, госпожа Весела Караиванова – подуправител, госпожа Христина Митрева – главен директор; от Министерство на финансите господин Кирил Желев – заместник-министър и господин Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи”; от Министерство на труда и социалната политика господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” и господин Начко Радев – директор на дирекция „Жизнен стандарт и социална сигурност”, и от Сметна палата - госпожа Красимира Ангелова – одитор.
Заедно с отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от протокол № 8 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 23.06. 2008 г., от който се вижда, че на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване Надзорният съвет на Националния здравноосигурителен институт е утвърдил отчета за изпълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. и е възложил на управителя да го внесе в Народното събрание за приемане.
Отчетът беше представен от господин Христосков, който подчерта, че изпълнението на бюджета се характеризира с увеличаване размера на социално-осигурителните плащания, подобряване на съотношението между броя на осигурените лица и броя на пенсионерите в резултат на нарасналата заетост, и намаляване възможностите за злоупотреби от страна на всички участници в осигурителния процес.
Фактическото изпълнение на бюджета за 2007 г. показва, че са постъпили всичко приходи 3 милиарда 669 милиона лв., или изпълнението на плана е 107,9 на сто, а са изразходвани 5 милиарда 557 милиона лв.,заедно с коледната добавка и пощенска такса и ДДС към всички видове пенсии, или 103,4 на сто. В края на годината е реализиран остатък по валутните сметки на НОИ в размер на 12 милиона 126 хиляди лв.
Преизпълнението на общите приходи със 7,9 на сто, равняващо се на
268 милиона 260 хиляди лв., е формирано основно от преизпълнение на приходите от осигурителни вноски с 274 милиона 255 хиляди лв. повече, в т.ч. – вноските от работодатели за работници и служители - 109,5 на сто изпълнение на плана; личните вноски от работници и служители - 111,5 на сто и вноските от самоосигуряващи се лица - изпълнение 106,4 на сто, което се дължи също на по-високия брой осигурени лица от планирания.
Основен фактор за преизпълнението на приходите е увеличеният брой на заетите и самонаетите лица спрямо заложените показатели в плана. Общо за 2007 г. е предвидено да бъдат осигурени 2 милиона 762 хиляди и 345 души с осигурителен доход 391,68 лв., а отчетните данни показват, че те са 2 милиона 863 хиляди и 541 души с осигурителен доход 398,17 лв., т.е. със 101 хиляди и 196 души повече. Отчетеният средноосигурителен доход е със 6,49 лв. по-висок спрямо планирания.
Към приходите от осигурителни вноски се отнасят и приходите от главницата по ревизионните актове за надчет, събрани от контролните органи на Националната агенция за приходите и от Агенцията за държавни вземания. Събраните суми от контролните органи на НАП по главницата са: при план 69 милиона лв. са постъпили 22 милиона 378 хиляди лв., 32,4 на сто, а от Агенцията за държавни вземания – при план 30 милиона лв. са събрани 20 милиона 722 хиляди лв., 69,1 на сто.
В бюджета на ДОО са планирани и постъпват и т.н. неданъчни приходи, които включват приходи и доходи от собственост, глоби, санкции и наказателни лихви. По план те са в размер на 31 милиона 760 хиляди лв., по отчет 24 милиона лв., 75,6 на сто изпълнение.
През 2007 г. разходите на консолидирания бюджет на ДОО по отчет възлизат на 5 милиарда 557 милиона и 120 хиляди лв. В тях са включени основно:
- разходи за пенсии - 4 милиарда 707 милиона и 515 хиляди лв. (включително 223 милиона 179 хиляди лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за месец декември 2007 г. и 32 милиона 72 хиляди лв. за пощенска такса и ДДС (84,7 на сто от общите разходи);
- разходи за социални помощи и обезщетения - 781 милиона 348 хиляди лв. (14,1 на сто от общите разходи);
- разходи за службите по социалното осигуряване - 64 милиона 598 хиляди лв. (1,16 на сто от общите разходи).
Изпълнението на плана по разходите е 103,4 на сто, или е налице преразход от 182 милиона 487 хиляди лв. Той се обуславя основно от преразход в изплатените средства за пенсии, в т.ч. разходите за коледните добавки.
В структурата на разходите най-съществено значение имат разходите за пенсии без пощенска такса и ДДС, които по отчет са 4 милиарда 675 милиона 440 хиляди лв. В тази сума се включват разходите за пенсии, финансирани от ДОО, за пенсиите, финансирани от републиканския бюджет и за пенсиите по международни спогодби. Отчетените разходи надвишават планираните със 6,6 на сто.
За пенсии, финансирани от ДОО през 2007 г. са изразходвани 4 милиарда 430 милиона 840 хиляди лв. В тези средства са включени 217 милиона 318 хиляди лв. за еднократна допълнителна сума към пенсиите за месец декември 2007 г. Тези средства не са предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, поради това и фактическите разходи за пенсии от ДОО надхвърлят плана със 7,3 на сто. Без еднократните суми, превишението над плана е с 2 на сто, което се дължи на допълнителното индексиране на всички пенсии от 1 октомври 2007 г. с 10 на сто.
Основните фактори, влияещи върху разхода за пенсии, са броят на пенсионерите, броят на пенсиите и средният им месечен размер.
Броят на пенсионерите към 31.12.2007 г. е 2 милиона 233 хиляди и 697. Спрямо 31.12.2006 г. общият брой пенсионери е намалял с 1,7 на сто. Намаление е отчетено както при пенсионерите с лични пенсии, така и при наследствените пенсии. Броят на пенсиите, изплащани към 31.12.2007 г. е 2 милиона 710 хиляди и 961 и спрямо 31.12.2006 г. е намалял с 1,6 на сто.
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2007 г. е 171,62 лв. Спрямо 2006 г. средният месечен размер е нараснал номинално с 13 на сто, а реално - с 4 на сто, при средногодишна инфлация 8,4 на сто за 2007 г.
С пенсии на минималния размер за съответния вид, към 31.12.2007 г., са 547 хиляди 345 пенсионери или 24,5 на сто от общия брой. Максималният размер от 490 лв. получават 38 хиляди 272 пенсионери (1,7 на сто).
През 2007 г. в областта на пенсиите са проведени следните политики:
1. От 1.07.2007 г. е определен нов размер на социалната пенсия за старост – 69,30 лв. месечно, което представлява увеличение от 10 на сто. Със същия процент са променени минималните размери на пенсиите, както и добавките към пенсиите, които са процент от социалната пенсия за старост. Добавката за чужда помощ става 51,98 лв.
2. С параграф 2 от Заключителните разпоредби на ЗИ на ЗБДОО за 2007 г. е регламентирано пенсиите, отпуснати до 31.12.2006 г. да се индексират от 1 юли с 10 на сто, като не се прилага редът на осъвременяване по чл. 100 от КСО.
3. Максималният размер на получаваните една и повече пенсии без добавките към тях от 1.07.2007 г. е 490 лв.
4. Със Закона за изменение на Закона за ветераните от войните е изменен чл. 5, съгласно който ветераните от войните получават към пенсията си добавка в размер на социалната пенсия за старост от 1.07.2007 г. (100 % от 69,30 лв.).
5. Месечната добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, която се определя в процент от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година през 2007 г. е 38,77 лв.
6. С член единствен от ПМС № 204/05.09.2007 г. е определен нов размер на социалната пенсия за старост - 76,23 лв., считано от 1.10.2007 г. Пенсиите, несвързани с трудова дейност, се определят в процент от социалната пенсия за старост, считано от 1.10.2007 г.
7. С параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2007 г. (ДВ, бр. 77 от 25.09.2007 г.) е изменен чл. 9, т. 2, съгласно който минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО - 93,50 лв. е за периода от 1.07.2007 г. до 30.09.2007 г. Създадена е т. 3, с която е определен минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 октомври до 31 декември 2007 г. - 102,85 лв.
8. На основание ПМС № 282/22.ХІ.2007 г. и ПМС № 293/03.ХІІ.2007 г. са одобрени общо 230 млн. лв. от републиканския бюджет за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за месец декември 2007 г. На всеки пенсионер е изплатена еднократно допълнителна сума в размер 100 лв.
В резултат на проведените политики равнището на средната пенсия на един пенсионер спрямо нетния осигурителен доход през 2007 г. достига 53,5 на сто.
По отчет разходите за социални помощи и обезщетения за 2007 г. са 781 милиона 348 хиляди лв., или 14,1 на сто от всички разходи. В тази група са включени разходите за парични обезщетения и помощи по КСО - 507 милиона 622 хиляди лв., здравноосигурителни вноски - 273 милиона 68 хиляди лв. (за пенсионери, за безработните лица и за децата) и пощенска такса и ДДС - 659 милиона лв. за изплащане на обезщетенията при безработица. По план общо за тази група разходи са предвидени 806 милиона 786 хиляди лв. като са изразходвани 96,8 на сто.
От 1.01.2007 г. е променен механизмът на предоставянето на паричните обезщетения и помощи, като съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО изчисляването и изплащането им се извършва от териториалните поделения на НОИ, вместо от работодателите.
За дейността по профилактиката и рехабилитацията на осигурените лица, за 2007 г. са планирани средства за медицински услуги, нощувки и частична парична помощ за хранене, в размер на 19 милиона 755 хиляди лв.
През 2007 г. в заведенията за профилактика и рехабилитация са преминали 48 хиляди и 8 правоимащи лица. Средният разход за едно лице през 2007 г. е в размер на 367,09 лв.
Разходите за службите по социално осигуряване за 2007 г. по отчет са 64 милиона 598 хиляди лв. и представляват 1,16 на сто от общите разходи на ДОО. Спрямо плана са усвоени 79,3 на сто, като е реализирана икономия от 16 милиона 824 хиляди лв.
От средствата на Държавното обществено осигуряване през 2007 г. са предоставени на Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика 2 милиона и 500 хиляди лв. за ортопедични средства на осигурените лица и на фонд “Условия на труд” - 3 милиона и 500 хиляди лв.
Участието на държавата в поемането на осигурителните разходи, които са за сметка на републиканския бюджет през 2007 г. се осъществява чрез трансфер по план в размер на 1 милиард 986 милиона и 569 хиляди лв., а по отчет - 1 милиард 887 милиона 684 хиляди лв.
Изпълнението на консолидирания бюджет на ДОО в края на 2007 г. приключва с излишък от 12 милиона 826 хиляди лв.
В изпълнението на бюджетите на отделните фондове през 2007 г. е отчетено следното:
- по фонд “Пенсии” при планиран дефицит от 1 милиард 603 милиона 358 хиляди лв. е отчетен 1 милиард 400 милиона 157 хиляди лв. дефицит, или с 203 милиона и 200 хиляди лв. по-малко;
- по фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, който по план е балансиран на нула, завършва с остатък от 1 милион 945 хиляди лв.;
- по фонд “Трудова злополука и професионална болест” при планиран излишък от 27 милиона 905 хиляди лв. се отчита излишък от 36 милиона и 47 хиляди лв., или с 8 милиона и 142 хиляди лв. повече;
- по фонд “Общо заболяване и майчинство” при планиран недостиг от 38 милиона 391 хиляди лв. е реализиран излишък от 37 милиона 215 хиляди лв.;
- по фонд “Безработица” при планиран излишък от 221 милиона 627 хиляди лв. реализираният излишък е 180 милиона и 32 хиляди лв., или с 41 милиона 595 хиляди лв. по-малко;
- по бюджета на НОИ (като общ административен фонд) при планиран излишък в края на периода от 1 милиард 392 милиона 216 хиляди лв. е отчетен такъв от 1 милиард 157 милиона и 745 хиляди лв.
Госпожа Ангелова изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че отчетът за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за същата година. Не са констатирани грешки и нередности по отчетените приходи и разходи по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Разпоредителните действия със средствата по бюджета на ДОО за 2007 г., в т. ч. по бюджетите на отделните фондове и по бюджета на НОИ, са законосъобразни. Осъществено е добро финансово управление на бюджетните средства.
Господин Желев уведоми народните представители, че са спазени всички законови изисквания по отношение на трансферите от Републиканския бюджет и отчетените данни кореспондират напълно на тези, заложени в отчета на Републиканския бюджет за 2007 г.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване да приеме следното
Р Е Ш Е Н И Е
за приемане Отчета за изпълнението на бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване
Р Е Ш И:
Чл. 1. (1) Приема отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 668 899,5 хил. лв., както следва:”. (Дадена е таблица по пера, показатели и стойности.)
„(2) Приема отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 5 557 120,5 хил. лв. както следва:”. (Дадена е таблица по пера, показатели и стойности.)
„(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва:”. (В раздел ІІІ „Трансфери”, видове дейности в таблица и стойности.
„(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, както следва:”. (Следва таблица.)
„Чл. 2. (1) Приема отчета на фонд „Пенсии” по приходите на обща сума 2 833 661,2 хил. лв. както следва:” – отново има таблица по пера и стойности.
„(2) Приема отчета на фонд „Пенсии” по разходите на обща сума 4 707 258,2 хил. лв., както следва:” – отново е дадена таблица по пера, разходи и стойности.
„(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд „Пенсии”, както следва:” – приложението е в таблица.
„(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Пенсии”, както следва:”...
„Чл. 3. (1) Приема отчета на фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 208 675,6 хил. лв., както следва:” – отново следва таблица с видове дейности и стойности.
„(2) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност” на обща сума 210 621,1 хил. лв., както следва:” – с таблица по видове дейности.
„(3) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва:
дефицит, излишък – 1 945,5.
Чл. 4. (1) Приема отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 79 136,7 хил. лв., както следва:” – дадена е таблица.
„(2) Приема отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 39 589,8 хил. лв., както следва:” – разходи, дадени в таблица по пера и стойности.
„(3) Приема трансфери между отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Условия на труд”, както следва:” – дадена е таблица.
„(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест”, както следва:
дефицит, излишък – 36 046,9.
Чл. 5. (1) Приема отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 456 311,5 хил. лв., както следва:” – таблица.
„(2) Приема отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 416 200,0 хил. лв., както следва:” – таблица с пера и стойности.
„(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство”, както следва:” – приложение в таблица.
„(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство”, както следва:
дефицит, излишък – 37 214,6.
Чл. 6. (1) Приема отчета на фонд „Безработица” по приходите на обща сума 271 894,5 хил. лв., както следва:” – приложение в таблица.
„(2) Приема отчета на фонд „Безработица” по разходите на обща сума 92 162,4 хил. лв., както следва:” – таблица по пера и стойности.
„(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) от републиканския бюджет и отчета на фонд „Безработица”, както следва:” – приложение в таблица.
„(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Безработица”, както следва:
дефицит, излишък – 180 032,1.
Чл. 7. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 27 895,6 хил. лв., както следва:” – таблица по пера и разходи.
„(2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 93 234,5 хил. лв., както следва:” – таблица по пера и разходи.
„(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва:” – приложение с таблица.
„(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва:” – следва таблица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Мръцков, целия доклад ли ще представите или избирателна част от него? – Съкратен вариант. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да представя доклада в по-кратък вариант. Нашата Комисия по труда и социалната политика е разгледала отчета с големи подробности – докладът е около 6 страници. Тъй като господин Иванов представи доклада на Комисията по бюджет и финанси, където всички данни бяха в големи подробности, мисля, че не трябва да повтаряме изнесеното в него.
„Д О К Л А Д
относно Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80,
внесен от Националния осигурителен институт на 27.06.2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 02.07.2008 г., разгледа и обсъди Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
В заседанието взеха участие господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – главен актюер на НОИ и др.
Управителят на Националния осигурителен институт представи отчета по Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. През основните резултати, произтичащи от изпълнението на бюджета на ДОО за 2007 г., се преследват няколко цели. Една от тези цели е нарастването на приходите от осигурителни вноски. Втора цел е подобряване на съотношението между осигурени лица и зависими лица, в това число пенсионери. Друг резултат е увеличаването на размера на социалноосигурителните плащания за временна и трайна неработоспособност.
Конкретният анализ на изпълнението на консолидирания бюджет на ДОО за 2007 г. показва следното: при предвидени 3 млрд. 401 млн. лв. приходите са 3 млрд. 669 млн. лв. Разходите са планирани в размер на 5 млрд. 35 млн. лв. Изразходвани са 5 млрд. 557 млн. лв.
Положителни елементи в отчета са спестените 269 млн. лв. от държавния бюджет, предвидени като субсидия, 60 млн. лв., предвиден резерв за пенсионната система, които за поредна година не се оползотворяват, поради по-добрия растеж в икономиката и по-висока събираемост на осигурителните вноски – 268 млн. лв.
При обсъждане на отчета трябва да се имат предвид някои натурални показатели, например средногодишното номинално нарастване на пенсиите е 12,85%, а реалното е 4,1%. Инфлацията за 2007 г. е компенсирана при пенсионните плащания.
По отношение на някои пенсионни показатели трябва да отбележим, че социалната пенсия за старост, която вече е отделена от гарантираната минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст е с номинално нарастване 7,77% през 2007 г., спрямо 2006 г. Средната пенсия за един пенсионер в резултат на двукратната индексация е достигнала 171,62 лв. и има реално увеличение с 4,1% .
По отношение на разходите за парични обезщетения и помощи в отчета се съдържат данни, че разходите за обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 315 дни са най-големи в общия дял на разходите за краткосрочни обезщетения – 41,4%, след това следват болничните 37,1%.
След представяне на Отчета на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. бяха зададени въпроси от народните представители, свързани с изплащането на болничните листове и отпускането на пенсиите. Сериозно беше обсъден ефекта от намаляване на осигурителната вноска и връзката на това намаление с увеличените приходи във фонда на осигурителния институт. Беше констатирано, че няма сериозно увеличение на приходите и в тази връзка много внимателно трябва да се обсъждат предложенията за ново намаляване на осигурителната вноска.
По отношение на самоосигуряващите се лица и осигуряването на земеделските производители, народните представители констатираха, че законодателните решения не са особено ефективни. Тези две категории работещи хора продължават да се осигуряват на минимални осигурителни доходи, с което се обричат на по-ниски пенсионни плащания за в бъдеще.
След приключване на обсъжданията и проведено гласуване с резултати: „за” 17, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
„Предлага на Народното събрание да приеме Отчета за изпълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 810-00-80, внесен от Националния осигурителен институт на 27 юни 2008 г.”
Становището е подписано от председателя на Комисията по труда и социална политика д-р Хасан Адемов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Има ли желаещи за изказване? Имаме 15 минути до края на пленарния ден.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
На нашето внимание е проект за Отчет на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Както винаги, и този бюджет е представен по един блестящ начин от екипа на Националния осигурителен институт – с много подробни анализи, подкрепени с фактически материал, подкрепен е и с информация, с актюерски разчети, така че използвам случая да благодаря на екипа на Националния осигурителен институт за професионално представения на нашето внимание отчет.
Аз искам да се спра само на няколко момента, които са изключително важни, според мен.
На първо място – дискусията, която водим непрекъснато в тази зала: води ли намалението на осигурителните вноски до увеличаване приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване?
През 2007 г., за която всъщност е отчета на бюджета на държавното обществено осигуряване, предвидената субсидия от държавния бюджет е 1 млрд. 400 млн. лв., а средствата, които са приведени, всъщност са спестени около 200 млн. лв., тоест приведените средства са около 1 млрд. 200 млн. лв.
Много често тук, в тази зала, се говори за това, че близо 270 млн. лв. плюс 60-те млн. лв. от предвидения резерв за реформа в пенсионното осигуряване са парите, които са в повече постъпили в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Уважаеми колеги, изключително важно е да си припомним, че ръстът на брутния вътрешен продукт при план 5,8% за 2007 г. е отчетен ръст от 6,2%. Средногодишната инфлация при план 4,4% е отчетен 8,4% за 2007 г. Средната работна заплата при план 396 лв. отчетът е 431 лв. Минималната работна заплата е разчетена при 170 лв., а са отчетени при 180 лв. Планираната безработица е била 8,8%, а са отчетени 7,7%. Всички тези фактори комулативно няма как да не доведат до увеличаване на средния осигурителен доход, няма как да не доведат до естествено увеличаване на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване, така че да говорим, че намаляването на осигурителните вноски автоматично, от само себе си, води до увеличаването на приходите в бюджета на ДОО, е меко казано, пресилено.
Още няколко аргумента: ако това беше вярно, при всички положения щеше да намалее най-малкото междуфирмената задлъжнялост между представителите на бизнеса – нещо, което поне според информация от Българската стопанска камара, не се е случило. Междуфирмената задлъжнялост е още на високо ниво. Ако това беше вярно, при всички положения ние можехме да разчитаме на едно намаляване на осигурителните вноски, което да доведе до увеличаването на постъпленията, но на базата на изсветляване на икономиката, каквато всъщност е целта на намаляването на осигурителните вноски.
И понеже тази дискусия е перманентна, аз неслучайно се спирам на този въпрос, защото много често се твърди, че намаляването на осигурителните вноски автоматично води до увеличаването на приходите в бюджета на ДОО, което е нещо, което е вярно, но само на теория и само по дефиниция, пак го повтарям. На практика в българските условия това, за съжаление, не се случва.
Казвам всичко това, защото и през 2007 г., за който период ние правим нашия отчет, от 1 октомври, ако не се лъжа, бяха намалени осигурителните вноски с 3% - 1% за сметка на Фонд „Пенсии”, 2% за сметка на Фонд „Безработица”.
Искам да отбележа, че една година преди това – през 2006 г., на практика ние намалихме осигурителните вноски с 6-процентни пункта.
Оттам нататък искам да спра вашето внимание много накратко пак по един въпрос, който е според мен изключително важен – групата на самоосигуряващите се лица, тези, които се осигуряват за собствена сметка върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се, избран доход между минималния и максималния осигурителен доход.
Уважаеми колеги, това са близо 280 хиляди в България, които са на този режим на самоосигуряване. Знаете ли колко е средният осигурителен доход за тази категория? При 220 лв. минимален осигурителен доход към 2007 г., средният осигурителен доход е 276 лв., тоест тези, които не получават толкова ниски доходи в тази категория са общопрактикуващите лекари, проф. Гайдарски, които сега се съпротивляват против решението на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Общопрактикуващи лекари, адвокати, юристи, архитекти – всички, които сами се осигуряват, осигуряват се за собствена сметка. При положение, че те се осигуряват на среден осигурителен доход от 276 лв., необходимият осигурителен доход, за да получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, господин Христосков, е 370 лв., близо 400 лв., тоест за тази категория от близо 400 хиляди, които получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, уважаеми колеги, всички останали български граждани доплащат около 150 млн. лв., ако не се лъжа. Толкова е сметката на актюерите – 150 млн. идва от преразпределение, за да получават тази минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. Техният принос в осигурителната система е нищожен, малко повече от наполовина от необходимия осигурителен доход, за да получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. И когато говорим за това какъв трябва да бъде размерът на осигурителните вноски, когато говорим за това какви трябва да бъдат осигурителните вноски и какви трябва да бъдат данъците, от една страна, и от друга страна говорим, че размерът на пенсиите в България е нисък, трябва да си зададем въпроса дали нивото на осигурителните вноски в европейските страни, например Германия, да не споменавам Дания, да не споменавам скандинавските страни, е такова, каквото е и в България.
Аз не съм човекът, който се обявява против това да се подобри конкурентоспособността на българския бизнес, той да бъде конкурентен, да бъде достатъчно гъвкав в условията на членство в Европейския съюз, но от друга страна не съм убеден, че единственият инструмент за подобряване на конкурентоспособността на българския бизнес е осигурителната система. Това е голямата разлика между господин Мартин Димитров и моето разбиране по този проблем.
Пак повтарям, българският бизнес има нужда от подкрепа. Българският бизнес има нужда да се подобри конкурентоспособността му, но нека това да не става единствено и само за сметка на осигурителната система, защото тогава има проблем и осигурителната система, и пенсионерите в България, и самите бизнесмени, самите работодатели в България.
Искам да кажа няколко думи, тъй като виждам, че има още малко време, госпожо председател, за групата на самоосигуряващите се лица земеделски производители. При земеделските производители 2006 г. имаше някаква тенденция за увеличаване на броя на осигурените лица, регистрирани като земеделски производители. За съжаление тази тенденция се оказа изключително крехка и през 2007 г. мисля, че бяха 14 или 15 хил., а през 2006 г. бяха 18 или 20 хил. – нещо, което не е важно, важното е тенденцията. Моите очаквания и очакванията на колегите от Националния осигурителен институт бяха в посока броят на самоосигуряващите се земеделски производители - такива, които упражняват само земеделска дейност и тютюнопроизводители, да нараства. За съжаление това не се случва.
И накрая, искам да кажа няколко думи по един въпрос, който е изключително деликатен: какъв процент от разходите заделят нашите публични институции за издръжка на самата институция? Уважаеми колеги, забележете – проф. Гайдарски, искам на Вас да кажа това, 1,16% от разходите в Националния осигурителен институт, в Държавното обществено осигуряване, са само разходи за издръжка на цялата система. В това число влизат и регионалните поделения на Националния осигурителен институт. Националната здравноосигурителна каса харчи 2,1% от всички разходи за 2007 г.
РЕПЛИКА: Две цяло и седем процента.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това го каза д-р Тодоров. Може и да са 2,7% - това няма значение, но това пак е малък процент.
Нашите публични институции, уважаеми колеги, затова казвам, че въпросът е деликатен, много внимателно и много прецизно наблюдават процента на разходите за издръжка на институциите. Това обаче от друга страна поставя много съществен според мен въпрос и крайно време е да дискутираме тази тема. Намалението на издръжката на публичните институции, на базата на тяхното притеснение, че харчат публичен финансов ресурс, не води ли до влошаване на услугата, която предоставят те? Или хайде да не кажем „влошаване”, до затрудняване на публичната услуга, която предоставят те. Не напрягаме ли в крайна сметка, като се опитваме да бъдем коректни, публичните институции да харчат по-малко средства и това не се ли отразява върху качеството на предоставената услуга?
Позволих си да коментирам тази тема. Знам, че е изключително деликатна, знам, че представителите на публичните институции много рядко поставят този въпрос и ако го поставят, го поставят като тенденция за намаляване на разходите. Според мен крайно време е да говорим за оптимизиране на тези разходи. Ако искаме пенсиите в България и процентът, отделен от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, да се повишават, нека да помислим и по този въпрос, колкото и деликатен да изглежда към днешна дата.
И накрая, уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще подкрепи този проект за решение. Надявам се, така както в Комисията по труда и социалната политика нямаше нито един народен представител, който да не подкрепи този проект, всички да подкрепим проекта за Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли други желаещи да се изкажат по тази точка от дневния ред? Никакъв ентусиазъм не виждам.
С това обявявам за приключени разискванията по тази точка: Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе свое заседание на 5 ноември 2008 г. от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава и в сряда, и в четвъртък от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 18,55 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Пенко Атанасов
Мирослав Мурджов