Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, предстоят ни редица гласувания. Ще започнем гласуванията по реда на постъпване на законопроектите.
Първо, поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, № 802-01-10 от 12 май 2008 г., с вносител Министерски съвет.
Този законопроект не се подкрепя от Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гласували 168 народни представители: за 8, против 62, въздържали се 98.
Законопроектът не се приема.
Следващият е Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносители народните представители Елеонора Николова и Мария Капон, № 854-01-47 от 15 май 2008 г.
Този законопроект не се подкрепя от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 46, против 31, въздържали се 99.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам думата, за да помоля за прегласуване със следните аргументи, колеги. Съвършено ясно е, че предложенията, които се правят в проекта на Министерския съвет, не могат да бъдат одобрени. Това ще доведе до редица дела в Европейския съд по правата на човека, защото няма как да имаш служебно назначен адвокат и допълнително ангажиран адвокат, а служебният да не може да бъде отзоваван „от-до” – нещо, което е в нарушаване на принципа на правото на защита.
В този смисъл текстът, който аз предлагам, е абсолютно добър инструментариум в ръцете на съда, когато съдията е с ясното убеждение и предположение, че процесът се шиканира. Давам пример: при пет ангажирани защитници, при пет подсъдими, при първо неявяване на адвокат, поради болничен лист, съдът е длъжен да отложи делото, но в този случай той може да назначи служебен защитник, който да бъде на разположение и в подкрепа на дисциплината в съдебната зала. Това не значи, че по някакъв начин се влиза в личното пространство на подсъдимия и той бива ограничен. Но една такава мяра – нещо, което много съдилища вече по принцип правят, дисциплинира процеса и действително дава възможност на съда да не е безпомощен при такива шиканирания и наговаряния между подсъдими и адвокати. По този начин ние изпълняваме и нашия ангажимент за по-бърз и в обозримо време извършен наказателен процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносители Елеонора Николова и Мария Капон.
Гласували 166 народни представители: за 52, против 30, въздържали се 84.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител народния представител Димитър Абаджиев, № 854-01-51 от 21 май 2008 г.
Гласували 162 народни представители: за 52, против 44, въздържали се 66.
Законопроектът не се приема.
Четвъртият законопроект, който ще подложа на гласуване, е Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносители народните представители Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон, № 854-01-78 от 3 юли 2008 г.
Законопроектът не се подкрепя от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 52, против 17, въздържали се 85.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Николова, заповядайте за процедура.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Колеги, аз искам прегласуване и ще обясня за какво става въпрос, защото ние юристите говорим на малко неразбираем език. Става въпрос за така наречения съкратен процес, при който всеки подсъдим може да поиска, след като е приключило предварителното производство, след като са събрани изобилни доказателства за неговата вина, тоест след като той е разобличен – нещо, което много рядко се случва в нашето досъдебно производство, да се съберат годни и качествени доказателства, и след като той няма друго място за отстъпление, тогава иска съкратен процес. Това значи, че съдът в този случай е длъжен да приеме съкратения процес и да му наложи наказание при условията на чл. 55, което означава изключително многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Давам пример: убиец на малко дете или на няколко деца, в случай, че е изобличен отвсякъде, може да поиска съкратен процес. В този случай вместо да получи доживотна присъда без право на помилване, той може да получи лишаване от свобода. Защото съдът е длъжен да приеме по-лека мярка.
Давам друг пример: шофьор, употребил алкохол или силнодействащи наркотични вещества, прави катастрофа и убива невинни хора, убива едно семейство. В този случай, ако поиска съкратен процес, той може да получи наказание, несвързано с лишаване от свобода.
Госпожи и господа депутати, няма правна система, в която подсъдимият да определя какво да е неговото наказание, каква да е неговата мярка. Моля ви, обръщам се към вас – това е една несправедливост, срещу която са скочили всички правоприлагащи юристи, защото те не могат да обяснят на гражданите защо налагат такива наказания! Тогава по отношение на абсолютно действащите правомерно съдии и прокурори се говори, че са взели подкуп, защото хората не могат да съобразят своето чувство за справедливост и тази присъда. Моля ви да помислите сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносители народните представители Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон.
Гласували 164 народни представители: за 67, против 14, въздържали се 83.
И този законопроект не се приема.
Преминаваме към петия пореден законопроект:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Вносител е народният представител Борислав Българинов и група народни представители. Законопроектът е внесен на 17 септември т. г. под № 854-01 150. Подкрепен е единодушно от двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 75, против 5, въздържали се 81.
Законопроектът не се приема.
Господин Българинов, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (независим): Уважаеми колеги! Това мое предложение не е популистко или да лобирам за някого, то е за 560 човека – следователи, които стоят и не работят в момента, защото българската държава не им дава възможност да правят това. С последните приети закони за следствието тяхната работа беше ограничена да е около 1% от разследването.
В момента с това, което аз предлагам, става въпрос за увеличаване с 3-4% на делата на следователите. Така че няма никакво нарушение на поетите ангажименти от страна на България към Европейския съюз. Всичко това би довело до едно по-ефикасно разследване.
Знаете, че в момента дознанието е в колапс, нещата вървят трудно и ако искате наистина в България да има добра правосъдна система и добри присъди, то трябва да подкрепите това предложение.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за внимание народните представители!
Поставям за втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Този законопроект е подкрепен от двете комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 90.
И този път законопроектът не се приема. (Шум и реплики.)
Следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Вносител е Министерският съвет от 14 октомври т. г., № 802-01-75.
Този законопроект е подкрепен от двете комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 103, против 49, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Атанасов, заповядайте за процедура.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, моля да прегласуваме проекта на Министерския съвет, като ви призовавам да не го подкрепяте!
Преди малко залата отхвърли едно изключително разумно предложение. Петстотин и шестдесет следователи с висше юридическо образование и със съответния стаж и практика, който имат, вие ги оставяте без работа, а със законопроекта на Министерския съвет, който подкрепяте, давате възможност на всеки един полицай, независимо от неговото образование, да върши разследване. Давате ли си сметка за какво става въпрос?!
Искаме да динамизираме наказателния процес, да има всестранно, пълно и обективно разследване и това нещо ще го вършат хора, които нямат съответното образование, ценз и не знаят с какво се занимават?! Разбирате ли, че въвеждате полицейщината в разследването?!
Това ли е целта на законопроектите, които приемаме тук – да се съобразяваме с щенията на средния полицейски състав? А в същото време, повтарям, 560 следователи бездействат – хора с образование, с ценз и с практика.
Господин председателю, моля Ви, подложете този законопроект на прегласуване. Призовавам ви да не подкрепяме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител – Министерският съвет.
Гласували 161 народни представители: за 103, против 52, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене. (Шумни реплики.)
Преминаваме към:
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Вносител е Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следва:
Проект на Решение за приемане на годишния отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Вносител е Министерският съвет. Проектът е прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 121, против 20, въздържали се 8.
Решението е прието.
Следващият проект е:
Решение за приемане на годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Вносител е Министерският съвет.
Този проект за решение не е прочетен в пленарната зала, трябва да се прочете.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви запозная с Решение № 450/9 юли 2008 г. за предложение до Народното събрание за приемане на годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.:
„На основание чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване Министерският съвет
РЕШИ:
1. Одобрява годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме отчета по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, това решение, ако го гласуваме, ще стане решение на Народното събрание. Министерският съвет внася своя проект.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 87, против 17, въздържали се 8.
Решението е прието.
Следва:
Проект за Решение по отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Вносител е Националният осигурителен институт.
Проектът за решение е прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте го.
Гласували 119 народни представители: за 105, против 9, въздържали се 5.
Решението е прието.
Следва:
Второ четене на Законопроект за изменение на Търговския закон.
Моля да гласуваме наименованието „Закон за изменение на Търговския закон”.
Обръщам се още един път към вас: моля, гласувайте дами и господа!
Гласували 114 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 15.
Заглавието на законопроекта е прието.
Параграф 1 не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте § 1.
Гласували 116 народни представители: за 27, против 53, въздържали се 36.
Параграф 1 отпада.
Параграф 2 се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет. Той става § 1 и единствен.
Параграф 3 не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 98 народни представители: за 5, против 51, въздържали се 42.
Параграф 3 отпада.
Следователно Законът за изменение на Търговския закон има един-единствен параграф, в който числото „70” се заменя с числото „35”. И за това променяме цял Търговски закон.
Следва:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове – също един уникален закон.
Наименованието – Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3.
Заглавието на закона е прието.
И сега уникалният случай – господин Янев предлага да се създаде нов § 1, като наименованието на закона се измени така: „Закон за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове” и комисията подкрепя предложението на господин Яни Янев.
Уважаеми народни представители, сега законът се казва Закон за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Явно господин Янев, който не е в залата, предлага думата „въпроси” да се замени с „права” в наименованието на основния закон.
Моля, гласувайте.
Междупрочем, това се случва за трети път в историята на българския парламент – заради една дума, вместо „въпроси” да бъде „права”, да променяме цялостното наименование на един закон от 1991 г.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Цяла философия има там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 110 народни представители: за 74, против 11, въздържали се 25.
И това наименование на закона е прието.
Моля, гласувайте § 2, както ни се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което е подкрепено по т. 1, по т. 2 и 4 е подкрепено по принцип и не се подкрепя в точки 3 и 5.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Всъщност по-надолу т. 5 е подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението по т. 3 и 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 26, въздържали се 54.
Предложението не се подкрепя.
Следващото предложение е на народния представител Яни Янев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 13, против 9, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ползвам се от правото си за прегласуване, за да обясня не само конкретно по този текст, а и във връзка с това разминаване, което се получи със заглавието. Като цяло идеята на предложенията, които направих, е, на първо място, с този закон да предвидим механизъм за компенсиране на всички български граждани, които са имали влогове в ДСК, и, на второ място, да се запази компенсаторният механизъм с жилищно-компенсаторни записи.
Измененията ще засегнат малка част от онези около 200 хил. български граждани, за които до този момент не беше предвидена възможността да получат каквото и да било за техните средства в Държавна спестовна каса. Практически, изхвърляйки компенсаторния механизъм, ние лишаваме друга част от българските граждани, които биха могли да получат средства. Имайте предвид, че към настоящия момент не е проблем за тези, които ще получат средствата си във връзка с придобиване на жилище, защото за тях не е въпрос, че ще получат 5, 10 или 15 хил. лв. като компенсация за лихвоточките си, а проблемът е за това, че те не могат да намерят другите средства, с които трябва да си купят жилище и които са много повече от това, което ще получат като компенсация.
Смисълът на тези средства, които остават и са в притежание на лихвоточките на много хора, които в момента са на възраст, тези хора, които са държали парите си в банките, за да получат жилища навремето, в момента са пенсионери - за тях тези пари имат значение, за да си помогнат в ежедневието, а не точно за да купят жилища. Лишавайки ги от възможността да имат компенсаторни записи за техните лихвоточки, ние ги лишаваме от средства, които те са дали на държавата, държавата ги е използвала години наред за всички нас, за провеждане на жилищна политика, а сега нямат възможност да ги използват като равностойност за ежедневието си. Затова моля за прегласуване – за запазване механизма на компенсаторните записи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Яни Янев. Това негово предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 27, против 4, въздържали се 69.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Господин председател, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Тъй като всички останали предложения, които съм направил в законопроекта, са във връзка с първото от предложенията, щом това не се приема, те губят смисъл да бъдат подкрепяни. Затова оттеглям останалите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 3, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
Моля, гласувайте § 4, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля за внимание, уважаеми народни представители. Отиваме на § 4, който е по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по ал. 1, но народният представител Захари Георгиев при обсъждането в пленарната зала направи предложение ал. 2 и ал. 3 да се гласуват отделно.
Поставям на гласуване ал. 2 и ал. 3. Тези две алинеи не се подкрепят от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 40, против 1, въздържали се 51.
Двете алинеи – втора и трета, не се приемат.
Господин Георгиев, заповядайте за процедура.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да привлека вашето внимание. Какво касаят тези две алинеи? Касаят процедурата, по която ще може притежателите на жилищноспестовни влогове да прехвърлят на своите роднини по права и съребрена линия до втора степен. Процедурата, по която да стане, защото с влизането на закона в сила те ще могат веднага да отидат и да направят това. В противен случай ще чакат същият този текст да бъде приет в устройствения правилник на фонда и да излезе след два месеца, както е казано по закон. Ще останат още само четири месеца за това. Защо да не го направим с влизането на закона в сила да се случи това? Нищо сложно. Разбирам, комисията може би се е ръководила от първоначалния ми текст, когато за това щеше да има една година, но сега по-нататък текстът е направен на шест месеца – минус два стават четири.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност искате прегласуване.
Поставям на гласуване алинеи 2 и 3 на § 4, с който се създава чл. 4а.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Алинеи 2 и 3 са приети.
Уважаеми народни представители, парадоксите продължават. Комисията предлага § 4, на който вече приехме втората и третата алинеи, но за да има втора и трета, трябва да има първа. Предлагат друга редакция - не така, както е по вносител.
Господин Иванов, ще извинявате, че се обръщам към Вас, но явно Вас са натоварили с този закон. В такъв случай какво правим сега?
Член 4а ще стане ал. 1, а алинеи 2 и 3, които приехме, ще трябва да преместим към § 5. Така ли е?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ, от място): Така става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така, така, но да се запише, че Вие го казвате.
Приетите вече са приети. Къде трябва да ги сложим? Нормално е да ги сложим към § 5. Аз поне така го виждам.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Към § 5 трябва да ги сложим. (Реплика от народния представител Захари Георгиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте какво пише тук.
По вносител ли трябва да гласуваме, господин Иванов, или § 5, както ни се предлага в дадената ситуация?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Текстът на § 5, касаещ чл. 4а, става ал. 1 и се добавят алинеи 2 и 3 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както аз го казах.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ, ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 5, новата номерация, с който се създава чл. 4а, който всъщност ще бъде ал. 1.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
Гласувайте § 5, който е по вносител , но става § 6 и се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
На стр. 5 има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов. Това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 9, против 40, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Процедура – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, искам да ви обясня за какво става дума. Предложението, което правя, е следното: всички хора, които имат лихвочисла, да могат да ги получат при поискване. Сами разбирате, че огромната част от хората, които имат тези лихвочисла, са пенсионери. Това са бедни хора, имат по някоя гарсониера и тези 200, 300, 500 лв., които ще им бъдат изплатени, ще бъдат използвани да си помогнат в ежедневието. Ето това е смисълът на моето предложение.
Не бива да делим хората на правоимащи и правонямащи и всъщност чрез този закон да отхвърляме две трети или три четвърти от хората, които имат лихвоточки, никога да не могат да ги получат. Това са пари, които държавата е използвала в продължение на десетилетия. Нека да възмездим тези хора - държавата да върне това, което е взела от тях чрез използването на техните средства без никаква лихва. Ето това е смисълът на предложението.То е разумно, надявам се да го подкрепите.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 12, въздържали се 63.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова. Това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 8, против 27, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Янев, Вие оттеглихте предложението си.
Поставям на гласуване § 7, така както ни се предлага от комисията; § 7, който става § 8 в редакция на комисията; § 8, който става § 9, по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
На стр. 6 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова. Това тяхно предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 8, против 31, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, гласувайте § 9, който става § 10, и е по вносител и се подкрепя от комисията; комисията предлага да се създаде допълнително подразделение с наименованието „Допълнителна разпоредба” и § 11, както и „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети, заедно с наименованията, които казах.
Комисията казва: подкрепям текста на вносителя за § 10. Въпреки че го подкрепя, предлага да отпадне, тъй като систематично е отразен в § 11.
Гласувайте отпадането на § 10.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 отпада.
Господин Янев, Вие имате предложение, което оттегляте?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме § 12 така както ни се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
Господин Янев си оттегля предложението по следващия параграф.
Комисията предлага § 12 по старата номерация да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграф 12 по старата номерация отпада.
Господин Янев има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 и § 14.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 15 да отпадне.
Гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 15.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 15 отпада.
Комисията предлага нов § 15.
Господин Янев е оттеглил предложението си.
Подлагам на гласуване § 16 така както ни го предлага комисията и § 17, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и законът с неизвестното поне за мен наименование. (Ръкопляскания в КБ.)
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на Решение по годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., Годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и Отчета за изпълнение на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.
Проектът за решение е прочетен в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, ще гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Текстовете са безспорни.
Гласуваме първо заглавието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител, подкрепен от комисията, § 2 по вносител, подкрепен от комисията, § 3 по вносител, подкрепен от комисията, § 4 по вносител, подкрепен от комисията, § 5 по вносител, подкрепен от комисията, § 6 по вносител, подкрепен от комисията, § 7 по вносител, подкрепен от комисията, Преходни и заключителни разпоредби, подкрепени от комисията, § 8 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Този закон също е безспорен.
Гласуваме наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 4, въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Моля за внимание. Параграф 1 е по вносител, подкрепен от комисията, § 2 е в редакция на комисията, § 3 е в редакция на комисията, § 4 е в редакция на комисията, § 5 е в редакция на комисията, § 6 е по вносител, подкрепен от комисията, § 7 е в редакция на комисията, § 8 е по вносител, подкрепен от комисията, § 9 е по вносител, подкрепен от комисията, § 10 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 отпада.
Гласуваме § 12, § 13, § 14, § 16, който става § 15, и § 17, който става § 16.
Моля, гласувайте тези параграфи по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 18 да отпадне.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 18.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 18 отпада.
Гласуваме § 17 така както ни се предлага от комисията, Допълнителни разпоредби, § 19, който става § 18, и § 20, който става § 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията предлага § 21 и § 22 да отпаднат, тъй като тяхното съдържание е отразено на друго място.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Параграфите отпадат.
Поставям на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби” - § 20, 21, 22, 23 и 24, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Тези текстове са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Браво! (Ръкопляскания.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключихме с гласуванията за днес.
Уважаеми народни представители, имаме около 30 минути до почивката. Продължаваме с дискусията по първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, с вносители Четин Казак и група народни представители, както и законопроект на Министерския съвет.
Вчера чухме докладите на комисиите, започнаха разискванията.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да се изкажат по законопроектите за държавния служител? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре в 9,00 ч.
Уважаеми народни представители, движейки се по нашата седмична програма, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, с вносители Мария Капон и Георги Божинов.
Нека да чуем доклада на Комисията по околната среда и водите, а след това на Комисията по европейските въпроси.
Заповядайте, господин Танков.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ТАНКОВ: Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде допуснат господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които не са съгласни с това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите представителя на министерството в залата.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ТАНКОВ:
„ДОКЛАД
Относно първо четене на:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-67, внесен от народния представител Мария Капон на 9 юни 2008 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-126, внесен от народния представител Георги Божинов на 29 октомври 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 октомври 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, с вносители Мария Капон и Георги Божинов.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, представители на Българската стопанска камара, Българската минно-геоложка камара, Столична община, Коалиция „България без цианиди”, Български научно-образователен център по екология и опазване на околната среда.
І. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-67, внесен от народния представител Мария Капон.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за него бяха представени от господин Васил Къдринов.
Със законопроекта се цели въвеждане на забрана за използването на цианидно излужване при преработката на метални руди и производството на метали поради опасностите, които тази технология създава за околната среда и човешкото здраве чрез просмукването на цианидите в подземните води.
Господин Къдринов от името на Коалиция „България без цианиди” обяви цианидната технология като изключително рискова и напомня за опасността от застрашаване на питейните води на стотици хиляди души при евентуални разливи, както и за изчерпания капацитет на действащото хвостохранилище в Челопеч, което представлява потенциална опасност от подобни разливи.
Действително използването на цианидните технологии не е безобидно и представлява потенциален риск при аварии и инциденти. Точно заради това законодателството на Европейския съюз е предвидило съответните разпоредби в тази насока. Член 13, т. 6 от Директива 2006/21/ЕО относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, без да изключва тяхното прилагане, въвежда строги изисквания за поетапно намаляване на концентрацията на слабокиселинния разложим цианид в съоръженията за минни отпадъци до възможно най-ниско равнище чрез прилагането на най-добри налични техники. За действащите съоръжения предвиденото намаление е от 50 mg/kg след 1 май 2008 г. до 10 mg/kg след 2018 г. За новите съоръжения за минни отпадъци, тази допустима концентрация е 10 mg/kg още с въвеждането им в експлоатация. Тази разпоредба беше въведена в българското законодателство с последните изменения и допълнения на Закона за подземните богатства през м. юли тази година. Член 22д, ал. 3 от Закона за подземните богатства изисква в плановете за управление на минните отпадъци да бъдат заложени необходимите мерки за намаление концентрацията на слабокиселинния разложим цианид в съответствие със стойностите и сроковете, посочени в § 92, които напълно отговарят на тези, определени в Директива 2006/21/ЕО.
По време на дискусията всички изказали се членове на комисията, без да омаловажават сериозността на проблема и, отчитайки добрите намерения на вносителя, се обявиха против въвеждането на изрична забрана за използването на цианиди при преработката на метални руди.
Доц. Борислав Великов подчерта, че както и за други вредни елементи, така и за цианидите са налице нормативно определени максимално допустими концентрации по отношение на тяхното съдържание във водите. При спазването на предвидените със Закона за подземните богатства ограничения и прилагането на най-добрите налични техники не би се стигнало до сериозно замърсяване на околната среда и превишаването на тези норми.
Госпожа Евдокия Манева, в допълнение към мнението, изказано от доц. Великов, наблегна на необходимостта от стриктен контрол и спазване на законодателството, вместо въвеждане на забрана за използването на цианидни технологии. Тя обърна внимание и на факта, че в Европейския съюз няма подобна забрана и въвеждането й в българското законодателство ще постави операторите, действащи на територията на Република България в неравностойно положение, като по този начин ще създаде условия за накърняване на конкуренцията.
Законопроектът не беше подкрепен и от Министерството на околната среда и водите. Заместник-министър Чавдар Георгиев също подчерта, че забраната за използване на цианидни технологии в Европейския съюз не съществува и заяви от името на министерството, че не е целесъобразно нейното въвеждане в България. Задачата на Министерството на околната среда и водите, като разрешаващ и контролиращ орган, е да следи за стриктното прилагане на технологията в съответствие със законовите изисквания, което следва да бъде достатъчна гаранция за опазването на околната среда и човешкото здраве.
Категорично против законопроекта се обявиха:
- Балканският научно-образователен център по екология и опазване на околната среда, според чиито експерти цианирането е единствено възможното решение за постигане на дълбочинно извличане на благородните метали от рудите и отпадъците и отговаря на най-добрите налични техники на цветна металургия и за управление на отпадъците от минно-обогатителните дейности.
- Българската минно-геоложка камара, чийто представител потвърди, че предложеният за забрана метод е единственият възможен и 90% от добива на злато в света става по тази технология.
В становището на Българската минно-геоложка камара бяха изложени и икономически съображения против приемането на законопроекта. Според камарата въвеждането на подобна забрана ще възпрепятства очаквания в близко бъдеще добив на близо 9 тона злато годишно. Въвеждането на подобна забрана би засегнало не само добива на благородни метали, но и обогатяването на оловно-цинкови руди, което от своя страна би се отразило негативно на заетостта в определени райони на страната.
В хода на дискусията стана ясно, че частният случай с „Челопеч майнинг”, който е основната причина за внасянето на разглеждания законопроект, е на път да бъде разрешен по един приемлив начин. Основният проблем е свързан със старото хвостохранилище, за което са предвидени необходимите мерки в проекта на „Челопеч майнинг” за реализиране на цианидната технология заедно с изграждането на ново хвостохранилище.
Проектът е преминал през оценка на въздействие върху околната среда, която е положителна, и предстои издаването на комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите. Така ще се поставят всички необходими изисквания, заложени в нашето законодателство, с оглед гарантиране опазването на околната среда. Забраната на цианидната технология би довела до спирането на проекта и оттеглянето на концесионера, а оттам и прехвърлянето на проблема със старото хвостохранилище върху държавата.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите отхвърли законопроекта - без “за”, 1 “против” и 9 “въздържали се”.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Георги Божинов.
Законопроектът беше представен от вносителя господин Георги Божинов, който изложи мотивите за неговото внасяне и обоснова необходимостта от приемането му.
Внасянето на законопроекта е продиктувано от проявилите се затруднения по време на прилагането на приетия през 2005 г. и изменян няколко пъти след това Закон за опазване на околната среда, свързани с множеството разрешителни режими, залегнали в него и по-специално процедурата по издаване на комплексни разрешителни за големите промишлени инсталации и съвместяването й с други приложими процедури като оценката на въздействието върху околната среда.
Законопроектът е отговор на редица становища и предложения, отправени от бизнес организации и общини до Комисията по околната среда и водите в тази връзка и прави опит за решаването на наболелите проблеми и оптимизирането на процедурите.
С предложените текстове на законово ниво е разписана цялостната процедура по издаване на комплексни разрешителни с точно фиксирани последователност и срокове на отделните нейни стъпки – нещо, което липсваше в досега действащия закон.
Направените предложения за изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда предвиждат съкращаване на сроковете за издаване на комплексни разрешителни и за тяхното преразглеждане и актуализиране при промяна в дейността на инсталациите. Това съкращаване на административните срокове е съобразено с реалното натоварване на компетентния орган, предвид приключилото първоначално издаване на комплексни разрешителни за всички действащи инсталации в страната.
Засилва се ролята на ОВОС и връзката й с процедурата по издаване на комплексното разрешително за важните публични инфраструктурни проекти, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз, които определено допринасят за опазването на околната среда и водите и за подобряването качеството на живот на хората.
Въвежда се изискването за мотивиран отказ от страна на компетентния орган, когато не се издава комплексно разрешително.
С Преходните и заключителни разпоредби се правят три групи допълнения в Закона за управление на отпадъците, едната от които е в отговор на исканията на редица общини да бъде предоставена възможност на общинските предприятия и сдружения на общини да извършват дейности по управление на отпадъците, когато това е по-изгодно за общините, без да е задължително концесионирането на тези дейности.
С втората група допълнения се регламентира възможността за сдружаване на общините с оглед управлението на отпадъците на регионален принцип.
Последната група допълнения въвежда задължение за редица институции, за юридическите и физическите лица, които извършват дейности с отпадъци, за лицата, пускащи на пазара продукти, от чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, да предоставят необходимата информация на Изпълнителната агенция по околна среда, с оглед докладването пред Европейския съюз по редица директиви и изготвянето на годишния доклад за състоянието на околната среда.
Министерството на околната среда и водите подкрепи законопроекта и потвърди, че е належаща необходимостта от приемането на всички предложени изменения и допълнения.
Всички изказали се народни представители подкрепиха законопроекта като цяло. В хода на дискусията възникнаха въпроси, свързани с необходимостта от:
- въвеждане на децентрализация на разрешителните режими;
- разширяване обхвата на инсталациите и дейностите, за които ще се прилага предложеното със законопроекта съвместяване на ОВОС и комплексните разрешителни;
- прецизиране на начина, по който ще се въведе регионално управление на отпадъците и защита правата и интересите на отделните общини.
Според комисията тези въпроси могат да намерят своето приемливо решение по време на второто четене на законопроекта.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно законопроекта с 12 гласа “за”.
В резултат на състоялата се дискусия Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
1. Да не се подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от народния представител Мария Капон.
2. Да се подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Георги Божинов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Има и становище на Комисията по европейските въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-67, внесен от народния представител Мария Василева Капон на 9 юни 2008 г.
На заседанието, проведено на 17 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Мария Капон. Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от вносителя.
На заседанието взеха участие госпожа Юлия Македончева – началник отдел „Земни недра и баланс на запасите” в Министерството на околната среда и водите, и господин Димитър Бранков – главен директор в Българската стопанска камара.
1. Предлаганото допълнение на Закона за опазване на околната среда създава в Глава трета „Опазване и ползване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците” нов Раздел VІІІ „Опазване на околната среда от замърсяване с цианиди” с единствен член, който забранява използването на цианиди при преработката на метални руди и производството на метали от концентрат.
2. От гледна точка на съответствието с европейското право може да се каже, че законопроектът не влиза в противоречие с него. Разпоредба в този смисъл се съдържа в Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно управлението на отпадъците на миннодобивните индустрии, която установява минимални изисквания относно предотвратяването и намаляването на неблагоприятните ефекти за околната среда и човешкото здраве, свързани с управлението на миннодобивните отпадъци.
Съгласно чл. 13, § 6 от посочената директива от оператора на хвостохранилище с наличие на цианид се изисква да гарантира, че концентрацията на слабокиселинен разтворим цианид в хвостохранилището е намалено до възможно най-ниското ниво, използвайки най-добрите налични техники. Същият текст предвижда прогресивно намаляване на концентрацията на слабокиселинен разтворим цианид в точката на заустване на обогатителните отпадъци от преработвателното съоръжение в хвостохранилището, като тя не трябва да надвишава 10ppm, считано от 1 май 2018 г., както и в отпадни съоръжения, за които е дадено разрешително след 1 май 2008 г.
3. Би следвало да се отбележи обаче, че систематичното място на предлагания текст е по-скоро в Закона за подземните богатства. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, който транспонира изискванията на Директива 2006/21/ЕО е приет от Народното събрание на първо четене и предстои разглеждането на второ четене във водещата Комисия по околната среда и водите.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е към датата на гледане, а сега вече е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: „С оглед на това би било по-удачно текстът да бъде оформен и обсъден като предложение при обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, който вече е приет и това вече е направено.
На база на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 11 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-67, внесен от народния представител Мария Василева Капон на 9 юни 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, законопроектът с вносител Георги Божинов е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Комисията не е представила своя доклад, но тъй като тя не е водеща, както и преди това многократно сме го правили, можем да минем без него.
Тъй като остават 13 минути до почивката, един от народните представители – вносители, може да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да благодаря на Комисията по европейските въпроси, че подкрепи законопроекта. Това доказва, че няма противоречия с европейските директиви и с нормите на Европейския съюз.
Научно е доказано, че преработката на метални руди и производството на метали от концентрат чрез прилагане на цианидно излужване, както се казва, могат да доведат до непоправимо разрушаване на екосистемите и сериозно увреждане на човешкия организъм.
Цианидите са едни от най-отровните вещества, които разрушават организмите. Най-лошото е, че преминават през подпочвените води. Тук ще се опитам да ви дам един пример и се надявам, че господин Божинов също знае, че това е начинът, по който реално подпочвените води не могат да бъдат пречиствани. Защото, ако се случи нещо и през р. Марица минат подпочвените води под моя град Пловдив, примерно, няма как те да бъдат пречистени. Вярно е това, което госпожа Манева е казала, че е важен контролът и когато има ясни норми и този контрол го има, няма проблеми в много, много, много малки количества, каквито са допустимите.
Проблемът в България е липсата на контрол и корупционните схеми, които се създават. Използването на това излужване в света обикновено се прави в пустиня. В много от страните на Европейския съюз не се реализира, въпреки че реално не е забранено. Защото се смята, че това е една мръсна технология и няма смисъл от нейната реализация. В две от страните – Чехия и Германия, е напълно забранено.
Ако имах и минималното съмнение в това, че може в България да има добър контрол, щях да се съглася с приемането на минимално допустимите норми при този стриктен контрол. За съжаление обаче фактите са различни. Ще дам факта за „Горубсо” – Кърджали, където имаше съмнения за това, че се използват цианиди за извличане на злато без за това да има разрешение и в момента тече процедура. Давам го като пример.
Регионът, в който се намираме, е много сериозен регион и ако сме загубили голяма част от чувството си за справедливост в тази страна, това, което днес ни остава, е природата, която имаме, за да се борим за нея. За мен борбата за България и за природата на България е национална кауза.
Основен момент в законопроекта е устойчивото развитие и предотвратяване на риска изобщо за човешкото здраве. Тук трябва да кажем, че става въпрос за човешкото здраве в региона, не само на територията на страната.
Предлаганата промяна е продиктувана от необходимостта да бъдат осигурени: опазване на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защита здравето на хората; предотвратяване на замърсяването на водите и почвите с цианидите; предотвратяване на нарастването на заболеваемостта на рак, високо кръвно налягане, бързо разрушаване на зъбите; хронични заболявания на устната кухина, дихателните пътища, както и детската смъртност и на ражданията на деца с увреждания и малформации.
Спазването на чл. 174 от Договора за създаване на Европейската общност относно защитата на околна среда, защитата здравето на хората, разумното и рационално използване на природните ресурси в Европа реално може да се случи само чрез подкрепата на този текст. Спазването на Директива 2006/118 ЕО на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подпочвените води от замърсяване с нитрати, от селскостопански източници и от увреждания. Запазване на добрите ни отношения е последната част, но все пак ние живеем в космополитен свят, а това са добрите отношения със съседите – с Република Гърция и с Република Турция, чието население също би могло да бъде заплашено от отравянията с цианиди вследствие на катастрофални разливи при използването им у нас.
Уважаеми колеги, рестриктивните закони не са винаги най-доброто в демокрацията, давам си тази сметка. Но знам, че днес България има нужда от това. Съжалявам, че в тази зала отново сме 12-13 човека, преди малко се опитвах да ги преброя, които трябва да водим точно този важен дебат – дебатът за национална кауза и за това, че околната среда е изключително важна за нас.
Няма как да очакваме, че големият бизнес ще подкрепи тези текстове и този текст най-вече, тъй като, цитирам „е само поправка в един член 59в” – забраняват се преработка на метални руди и производство на метали от концентрат чрез прилагане на цианидно излужване.
Накрая искам да завърша, уважаеми колеги, и се надявам да мотивирам всички вас в тази зала, а това е, че в България се роди едно ново поколение, една нова генерация на млади хора, част от които може би са тук, в тази зала – едни млади хора, които знаят какво значи природата на страната ни и които са готови с гражданските си сдружения, със своя протест - дали ще правят картини, както го направиха част от тези, които се занимават с изкуството, дали ще протестират мълчаливо, или ще презират политическата класа, тези хора няма да ни оставят, няма да оставят нито нас в тази зала, нито следващите поколения политици, ако те не разберат, и всички ние не разберем, че става въпрос за нашата околна среда, за България. И това е основно важно. Понякога икономическият интерес, дори и на големи фирми, трябва да останат настрани. Защото икономическият патриотизъм в икономиката е много важно нещо, но най-важното в патриотизма е природата ни и страната, в която живеем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Ще дам почивка до 11,30 ч. след което господин Божинов ще има възможност да представи своя законопроект и да се проведат разискванията.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Продължаваме заседанието с:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Господин Божинов, желаете ли като вносител да представите изменителния законопроект? Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В становището на комисията, представено от колегата Стойко Танков, са отразени коректно и изчерпателно както мотивите на вносителите на двата законопроекта, така и станалите разисквания и резултатите от проведеното гласуване.
Аз ще представя законопроекта, на който съм вносител. Няма да повтарям онази част от мотивите, които бяха изнесени в обширното становище.
В становището и в основанията за това предложение стана дума, че е констатирано тежко и много продължително забавяне и произтичащи от него затруднения за инвеститорите в Република България от регламентираните процедури в сега действащия закон. Става дума за инсталации, съоръжения и инфраструктурни обекти, посочени изчерпателно в Приложение № 4 на действащия закон. В тези случаи, за да се получи право на строеж и да се пристъпи към практическа реализация на съоръжението, инсталацията или инфраструктурния обект, се изисква да са приключили две абсолютно необходими, последователни според закона и много продължителни процедури. Такива са изискването да има оценка за въздействието върху околната среда на даденото съоръжение или инсталация; второто изискване е то да е получило комплексно разрешително, което много подробно регламентира и оценява дейността на инсталацията, емисиите, натрупванията към старите замърсявания, ефекта за околната среда, параметрите, при които се работи, и т.н.
Възниква въпросът: как и възможно ли е тези две процедури да се съвместят и как да се оптимизира самият процес, без да се прави компромис нито с възможността на обществеността да подложи на обсъждане научната преценка на страните на дадена технология и въздействието й върху околната среда. Казвам това, защото бяха направени много предложения. Помните дебата за „Южен поток”. От тази трибуна се изискваше да имаме оценка за въздействието върху околната среда още на етапа на вземането на решение за юридическото формиране на субекта или оператора, който ще реализира технологията. Предложенията бяха до другата крайност – комплексното разрешително да се изисква непосредствено преди пускането на вече изградената инсталация.
Втората идея е много приемлива за бизнеса, но е натоварена с изключителен риск – законово да дадем възможност на инвеститора да изгражда съоръжения за милиони левове, а след това държавата, като си запази правото да оцени въздействието на тази инсталация върху околната среда, да откаже пускането на това съоръжение. Тогава законово възниква въпросът за риска от вложената инвестиция и невъзможността да се реализира погасителният план за връщане на средствата и т.н.
Ето защо решението не беше лесно. След много сериозни дискусии с експерти от Министерството на околната среда и водите, с експерти от комисията, които виждате тук горе на балкона, след много тесен диалог и връзки с Българската стопанска камара, с браншовите организации, с научни работници и хора, които работят в сферата на издаването на комплексни разрешителни и извършват експертна оценка за въздействието върху околната среда, мисля, че постигнахме едно приемливо и добро решение без значим компромис с изискванията за опазването на околната среда.
За какво става дума? Първо, на законово равнище е разписана цялата процедура по издаване на комплексните разрешителни с точно фиксирана последователност и срокове на отделните нейни стъпки – нещо, което досега липсваше на законово равнище; регламентираше се с подзаконов акт и на практика се реализираше за срок около 11 месеца. При пълна оптимизация и изрядност на документите времето при новата процедура се съкращава с 5 месеца, а ако се налага връщане на документацията, това съкращение ще бъде с 4 месеца.
Второто и може би най-важно предложение в тази връзка е да се промени изискването на чл. 118, според който трябваше да имаш положително становище като инвеститор по двете процедури, за да стартира правото на строеж като процедура и практическа реализация. Въведохме изискването на три обстоятелства, при които може да се получи право на строеж преди да си получил комплексното разрешително. Първото е обектът да се финансира със средства от европейските фондове; второто е да си получил положителна оценка за съответния ОВОС; и трето, в процеса на процедурата да е доказано, че ще се използват най-добрите налични практики и техники.
В хода на дискусията и при обсъждането на законопроекта в комисията бяха поставени основателни претенции дали първото от тези условия трябва да действа, дали няма да поставим в неравностойно положение отделните инвеститори и дали в този момент, когато ще има отдръпване на инвеститорите, ние трябва да изключим цял кръг от инсталации и технологии от това облекчение, което даваме. Като вносител съм склонен – и най-вероятно ще го направя – за второ четене, да оттеглим първото изискване за тези облекчения и изменения в чл. 118 – обектите по приложение № 4, непременно да се финансират със средства от Европейския съюз. Така че може би ще бъде по-добре да останат двете изисквания – положителен ОВОС и доказани най-добри налични техники, за да може веднага след това да стартира изграждането на инсталацията и в това време да се прави комплексното разрешително, като изрично в една нововъведена алинея на чл. 118 казваме, че пускането на инсталацията в действие може да стане само при вече реализирано комплексно разрешително, успешно завършена процедура.
Въвеждаме и още едно ново, желано от инвеститори и от природозащитни организации изискване – ако има отказ на дадено инвестиционно намерение за издаване на комплексно разрешително, той да бъде аргументиран. Тоест, преодолява се така нареченият мълчалив отказ.
Другото изменение, което правим с внесения от мен законопроект, главно и единствено в Преходните и заключителните разпоредби, това е изменение на Закона за управление на отпадъците. Отговаря се на три изисквания – първо на общините, и второ, на институциите, които кореспондират с тези на Европейския съюз.
Първото изменение на Закона за управление на отпадъците, което правим, е да се разшири кръга на субектите, за които общината и кметът на общината са натоварени с отговорността да реализират политиката по управление на отпадъците, да може да сключват договори не само със субекти, регистрирани по Търговския закон на България и на съответните страни членки, а това да бъдат общински предприятия и сдружения, това да бъдат кооперации, тоест всички субекти, които могат изгодно за общината да свършат тази дейност, да имат право да бъдат привличани. Вторият въпрос е регламентиране на начина, по който общините се сдружават. И трето, задължаваме държавни институции, физически и юридически лица, които се занимават с дейности по управление на отпадъците, да представят декларации на Изпълнителната агенция по околна среда, че като нейни служители се задължават да използват тази информация само за целите на своята дейност. Това е, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на нашето внимание са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за околната среда. Единият е на госпожа Капон. Искам да кажа, че в изложението на комисията коректно бяха отразени дебатите и коректно беше съобщено, че тази дискусия се водеше в комисията за втори път, тъй като ние веднъж обсъждахме проблема, когато приемахме Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Тезата, че трябва да забраним производства затова, че има пропуски в контролната дейност, мисля, че не е много силна и в това отношение бяха изказани определени съображения. Ще кажа обаче, че всички бяха изключително загрижени за състоянието на хвостохранилищата в България, особено тези, които представляват стари замърсявания. И настояхме министърът на околната среда да докладва по тази тема и в частност за хвостохранилищата на „Челопеч Майнинг”. Искам да отбележа обаче, че в изложението на неправителствените организации, дали съзнателно или несъзнателно, имаше една спекулация. Ние бяхме алармирани за изключително тежкото състояние на едно от хвостохранилищата, което обаче не е на „Челопеч Майнинг”. Така че може би е добре да направим едно уточнение на нашето искане и да поискаме информация изобщо за състоянието на хвостохранилищата. Защото не само това хвостохранилище е в тежко състояние и създава рискове и да поискаме надеждни мерки този проблем да бъде решаван, така че да не създава рискове нито за населението в България, нито за замърсяването на течащите и подземните води, които пък могат да предизвикат проблеми в съседни страни.
Вторият законопроект, на господин Божинов, третира два много важни въпроса. Първият въпрос е за рационализиране на разрешителните режими, свързани с изграждане на промишлени обекти. Аз не бих казала, че това е облекчаване на режима. Ние просто рационализираме режима и го привеждаме в съответствие, включително с директивата, защото директивата дава възможност за едно разумно и даже по-стриктно контролиране на този процес, защото в момента и двете разрешителни – и по ОВОС, и комплексното разрешително, се издават на най-ранен етап на базата на една и съща информация, което поражда риск в процеса на изграждането на предприятието да възникнат промени, които не могат да се уловят чрез разрешителния режим, а може само чрез последващ контрол. Така че създаването на един отрязък от време, в който задължително трябва да има гаранция, че са използвани най-добрите налични технологии и като през този период се разрешава да започне изграждане на инсталацията, е едно много разумно решение, включително от гледна точка рискове за околната среда. Аз не говоря за това, че това е един режим, който създава определени и по-благоприятни условия за реализиране на инвестиционния процес и всички съображения, които бяха казани тук за необходимостта това да се направи. Искам да подчертая, че по този начин се осигурява по-голяма гаранция за спазване на условията в издаденото разрешително по ОВОС, контрола над това, че наистина се реализира инсталация или предприятие чрез спазване на най-добрите налични технологии. Така че това предложение е разумно. Обсъждаме го също за втори път, защото беше правено вече веднъж. Аз го бях внесла при предишното изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и се радвам, че стигнахме до единомислие за това, че този процес трябва да се рационализира.
Изразявам обаче абсолютно несъгласие да има дискриминация на инвеститорите, в зависимост от това дали проектите им са финансирани със средства от Европейския съюз или не. Не можем да създаваме дискриминационен режим. Режимът трябва да бъде еднакъв за всички. Аз чух с удовлетворение, че Вие сте готов да приемете предложения в тази насока. Наистина иначе ще си създадем излишни проблеми, защото няма начин бизнесът да не реагира на една такава дискриминационна норма.
Господин Божинов, вторият проблем, който се опитвате да решите, е да създадете норми в закона, с които по някакъв начин да се активизира процесът на изграждане на регионални депа. Знаете, че този проблем е изключително сериозен, има много сериозно изоставане, включително поради това, че много трудно се правят внушения на кметовете да се кооперират и да изграждат такива регионални съоръжения.
В желанието си обаче по някакъв начин да се стимулира този процес са създадени и норми, които представляват управленска недомислица. Колегите от Министерството на околната среда и водите не са си свършили добре работата. Те отново са измислили такива понятия като „региони на управление на отпадъци”, след като имаме вече региони на планиране, имаме „регион” – понятие, което използваме, когато става дума за области. Сега въвеждаме някакви „региони за управление на отпадъци” – понятие, зад което няма нито управленска структура, нито някакви възможности за административно въздействие. И задължаваме всички кметове и всички общини, които ще участват в тези региони за управление, да разработват регионални програми за управление на отпадъците – също абсолютна недомислица, след като всеки кмет на община е длъжен да разработва програма за управление на отпадъците и в нея няма никакви пречки да има специален раздел. Няма как да не се отрази това в програмата. Дали се ползва депо, което е собственост само на тази община, или това е регионално депо и какви мерки в това отношение трябва да бъдат предприети, ако се изисква някаква координация на дейностите. Обикновено такава координация не се изисква, тъй като депата се изграждат с европейски средства и с помощ от бюджета. Въпросът е всяка община да вземе решение за най-рационално транспортиране на тези отпадъци до регионалните депа.
Аз мисля, че трябва много сериозно да се замислим по тези текстове и да се откажем от амбициите си непременно да записваме нещо, което е хрумнало на администрацията като възможен изход от ситуацията. Да не объркваме кметовете с безумни искания за някакви регионални програми, които не се знае кой ще приеме, защото няма такъв орган в този вид региони, няма и изисквания за някакви правомощия на такива органи. Има договор за съвместна експлоатация на депото, в който могат да се запишат всички изисквания и няма нужда да правим някакви недомислени управленски конструкции.
Мисля, че тук може много сериозно да се поработи. От една страна, да се стимулира процесът на изграждане на регионални депа, от друга страна, да не правим неща, които само създават трудности на местните власти.
Смятам, че е абсолютно наложително Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да се произнесе по тези текстове, тъй като там са хора с по-голям опит от колегите в Комисията по околната среда и водите точно по отношение на функциите, правомощията и ролята на местните органи на власт.
Аз се радвам, че в дебата в комисията бях подкрепена от колеги от БСП, които са кметове с дълъг опит и знаят за какво става дума. Мисля, че този текст трябва много сериозно да бъде преработен.
Въпреки всичко намирам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен и между първо и второ четене да се направят необходимите уточнения в текстовете, така че той да изпълни предназначението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, трябва да ви кажа, че на балкона има повече хора, отколкото в залата, но ние приветстваме младите хора, които се интересуват от разискванията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Както правилно е отбелязано в доклада на комисията, още на заседанието на комисията взех принципно становище и не подкрепих законопроекта на Мария Капон, независимо че нейните подбуди и тогава, и сега оценявам като благородни. Все пак тя е специалист по-скоро по икономика, не точно по технологии, които са свързани с добиването на полезни елементи. Може би затова е склонна да обяви цианидната технология за абсолютно опасна или прекалено рискова, или във всеки случай достойна да бъде абсолютно забранена, което аз и повечето колеги в комисията не споделяме, както се вижда и от доклада. На практика всички не споделят едно такова мнение поради няколко причини.
Ако ние забраним всички вещества, които могат да имат някакво опасно въздействие върху околната среда и по-специално върху водите, тъй като това е основен аргумент на колегите, които защитават такава теза, то ние би трябвало да се лишим от много възможности изобщо за икономически растеж, за съвременно земеделско стопанство и т.н. Примерно представете си, че ние трябва да забраним нитратите, торенето изобщо, тъй като нитратите над известна максимално допустима концентрация, която е 50 мг/л и 50 мг/кг за питейните води, също са вредни. Особено с тази метхемоглобунемия – това е заболяване от нитратите. Ние не забраняваме торенето, не забраняваме изобщо нитратите, просто ги ограничаваме до някаква максимално допустима концентрация във водите – само тези, които са за питейно-битово водоснабдяване.
В този смисъл не бива абсолютно да забраним използването на цианиди – те са също аниони, явно с по-голям токсичен ефект, но затова и максимално допустимите им концентрации са много по-ниски. Това е първият аргумент, който е по-скоро експертен.
Другият аргумент е свързан с това, че ние сме в Европейския съюз вече година и десет месеца, и повече, и за нас важат съответните директиви, една от които е 21/2006 – съвсем ясно предпоставя какви трябва да бъдат концентрациите, особено когато става дума за съоръжения за минни отпадъци на тези цианиди, в зависимост от това дали са стари или нови съоръжения. При всички случаи до 2018 г. максимално допустимите концентрации в такива технологични отпадни води трябва да бъдат до 10 мг/кг. Не е тайна, че включително благодарение на мое предложение, на председателя Божинов го разписахме преди няколко месеца, когато променяхме Закона за подземните богатства. Така че и тук сме се съобразили с директивата.
В този смисъл ние би трябвало да благодарим на колежката Капон за тази нейна загриженост, но да не подкрепим предложенията й просто поради съображения, които са свързани все пак с една технология. Знаете, че комплексите на цианидите с много от металите, особено тези, които имат свободни 3-д-орбитали се налагат в технологията и ние не можем това да го забраним специално за България.
В този смисъл вероятно ще призова колегите да не подкрепим този законопроект.
Що се отнася до другия законопроект, който е на народния представител Георги Божинов – там вече има по-смислени неща, които са свързани с разрешителните режими, със съкращаване на срокове за издаване на комплексни разрешителни. Без подробно да се спирам на него, което беше направено и в доклада на комисията, мисля, че него трябва да го подкрепим.
С тези няколко думи аз приключвам своето изказване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз искам да взема отношение относно цианидните технологии. Едва ли е случаен фактът, че в огромната част от страните на Европейския съюз тези технологии са забранени. Едва ли е случаен фактът, че в много развити страни тези технологии са абсолютно забранени. Може би по Африка, някъде в пустините на Австралия, може би на някои други места те наистина се прилагат. Но, вижте, мисля, че като народни представители трябва да се грижим главно за интересите на българските граждани, за тяхното здраве и за техния живот.
Вие знаете ситуацията с находището в Челопеч – златното находище. Аз съм имал тук няколко въпроса към министъра на икономиката. Да оставим настрана икономическата тема, която тук не е предмет на нашия дебат, да оставим настрана, че чуждият концесионер вземаше 99% от златото, а българската държава – под 1%. Да оставим настрана всички други икономически проблеми, които бяха създадени с тази концесия, но аз ви обръщам внимание на екологичната страна на въпроса. За да могат да добиват повече злато концесионерите в Челопеч въвеждат тази технология. Те ще увеличат два-три пъти своя добив. Да, за тях това е добре. Добре ли е обаче за българските граждани, които живеят там, а и не само там? Защото десетките хиляди тонове цианиди попиват в почвата, отиват в подпочвените води и, така или иначе, стигат до организма на хората, особено на тези, които живеят там.
Затова аз категорично изразявам своето становище, че не бива по никакъв начин, по абсолютно никакъв начин, ние да допуснем тези технологии в нашата страна. Природата е една, здравето и живота на хората са едни и те трябва да бъдат пазени. Това е нашето призвание като народни представители, а не да пазим интересите на този или онзи концесионер, за да може този или онзи концесионер да добива, да увеличи двойно, тройно, четворно добива на злато и съответно своите печалби. Мисля, че не това е нашата задача като народни представители.
Ето моите съображения. Надявам се, колеги, да се вслушате в тях и, надявам се искрено, да отхвърлите възможността в България да се използват тези технологии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Има думата заместник-министър Чавдар Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да взема отношение по двата законопроекта и първо да кажа, че ние подкрепяме законопроекта, внесен от председателя на Комисията по околната среда и водите господин Божинов и не подкрепяме законопроекта, внесен от народния представител Мария Капон. Това е нашето становище като ресорно ведомство.
Що се отнася до забраната за цианидни технологии, която бе предмет и на преждеговорившия, искам да изтъкна, че обективният факт е, че това са преобладаващи технологии при добива на злато. Може би 90% от технологиите, които в момента се използват, са на цианидна основа, включително те се използват в европейските държави, включително в Испания и други европейски страни.
Вярно е, че те представляват някакъв потенциален риск за опасност тогава, когато не се спазват необходимите технологични ограничения. Всички знаете, че имахме неприятен инцидент в съседни държави – в Румъния.
Това, което ние сме направили, е да поставим стриктни ограничения в издаденото решение за оценка на въздействието върху околната среда, да изискваме норми, които са под тези, които са допустими в Европейския съюз. Мога да ви уверя, че съгласно представената технология, цианидите ще се използват в затворена среда, в един реактор за хидрометалургия, което е предпоставка да не се стига до инциденти и да няма значителна опасност или риск за компоненти на околната среда, за живота и здравето на хората.
Изрично искам да подчертая, от друга страна, че държавата все пак има интерес подземните богатства да се използват максимално ефективно и да се извлича максимално възможното от земните недра, включително и да подчертая, че нашето министерство беше едно от ведомствата, което поиска преразглеждане на концесионния договор. Това правителство успя да преразгледа концесионния договор и в момента са договорени значително по-добри условия за добива по тази концесия, включително и създаване на съвместно дружество, в което ще участва държавата с 25%.
Ние на този етап не считаме като ресорно ведомство, изразявам нашата позиция – на министерството, че е необходимо да се стига до забрана на цианидните технологии. Напротив, те трябва да се използват, но при засилени технологични ограничения, така щото да не представляват риск за околната среда, за живота и здравето на хората. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията по него за приключила.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ И ПОДКОМИСИИ ЗА ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Господин Стоилов, моля да представите краткия доклад на Комисията по правни въпроси – кратък, но точен.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Въпреки краткия доклад на комисията, дискусията беше доста оживена, даже бих казал разгорещена, при обсъждането на проектите за решения за изменения и допълнения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта, която се отнася за контрола върху службите за сигурност. Това са проекти, внесени от Борислав Ралчев и група народни представители, от Елеонора Николова, макар че то не е формулирано конкретно като предложение за промяна в правилника, но има същия предмет, и проектите, внесени от Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров.
На своето заседание вчера Комисията по правни въпроси обсъди тези проекти. В хода на разискванията народните представители Елиана Масева, Борислав Българинов, Борислав Ралчев, Елеонора Николова и Иван Сотиров възразиха срещу предложения принцип за формиране на състава на комисията и подкомисията в проектите за решения, които са цитирани.
Народният представител Яни Янев се изказа в подкрепа на проекторешението, внесено от тримата народни представители – Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров на 30 октомври 2008 г.
След проведените гласувания Комисията по правни въпроси не стигна до подкрепа на проектите, тъй като първият проект за решение беше гласуван с 8 гласа “за” и 8 “въздържали се”; следващият – с 8 гласа “за” и 8 “въздържали се”, а последващите два – с 8 гласа “за” и 8 гласа “против”.
Комисията по правни въпроси е категорична, че е необходим парламентарен контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” и службите за сигурност, но поради непостигане на съгласие по конкретни разпоредби предлага на Народното събрание при обсъждане на проектите за решение да потърси общоприемливи редакции на текстовете в пленарното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Вносителите на проектите за решение желаят ли да ги представят?
Господин Ангел Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем лаконичен в представянето на мотивите и на проектите за решение.
Първо ще кажа, че тези проекти са резултат от поне четири кръга на разговори и на консултации между представители на парламентарните групи на мнозинството, на опозицията и на независимите народни представители.
В хода на тези разговори и консултации бяха достатъчно подробно коментирани основните принципи, които са заложени в проектите за решения за създаване, нека да подчертая, първо на Комисия за осъществяване на контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” и второ – за подкомисия в състава на Комисията по отбраната, която да се занимае с контрола по дейността на разузнавателните служби в лицето на служба „Военна информация” към Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които функционират по Закона за отбраната, който е в кръга на правомощията за контрол на Комисията по отбраната.
Единодушно беше заключението на участниците в тези разговори и консултации, че е необходимо да бъде по-подробно разписан и съответно детайлизиран механизмът, по който да се осъществява контрола върху дейността на службите за сигурност по смисъла на действащото законодателство, освен факта, разбира се, че в чл. 132 от закона, с който се регламентира и съответно въз основа на който беше създадена Държавна агенция „Национална сигурност”, са посочени формите на контрол, които далеч не се заключават само във формите на парламентарен контрол.
Има поне седем начина, чрез които може да се контролира дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” и парламентарният контрол и част от тези форми за контрол. Но предвид на специфичните изисквания, които се поставят по отношение на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, предвид необходимостта от задълбочаване на този контрол и същевременно, държейки сметка за необходимостта от гарантиране на националната сигурност и защитата на правата на гражданите, ние стигнахме до становището, че извън досега съществуващите форми в рамките на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е целесъобразно да пристъпим към създаването на специализирана постоянна комисия, което разбира се е в основата на предложението, което направихме от името на трите парламентарни групи от тройната коалиция.
Основните принципи, които сме заложили в проектите за решение са – първо, по отношение на Комисията за контрол върху дейността на ДАНС - тя да бъде създадена на паритетен принцип, който междупрочем, уважаеми колеги, е първото предложение от този род извън Комисията по европейска интеграция или Комисията по европейските въпроси, впоследствие, където за първи път беше приложен принципът за паритетност. Няма друг орган на Народното събрание, който да е изграден на паритетен принцип и се надявам, че в името на обективността уважаемите народни представители и от опозицията, и независимите народни представители, ще признаят това предложение от страна на управляващото мнозинство.
Предлагаме комисията и съответно подкомисията, междупрочем предложението ни е подкомисията да бъде изградена на същия принцип на паритетност, да се оглавяват от представители на мнозинството.
Съставът на комисията и подкомисията предлагаме да бъде 6-членен, което означава по трима представители на мнозинството и трима представители на опозицията като абсолютно право на опозиционните парламентарни групи, съответно на независимите народни представители, е да определят кои парламентарни групи в коя комисия или подкомисия ще участват и кои да бъдат естествено техните представители в комисията и в подкомисията. Единственото ограничение в случая е, че членовете на подкомисията за контрол върху разузнавателните служби се предвижда да бъдат от състава на Комисията по отбраната, което е съвсем логично и разбираемо.
С оглед на опазването на класифицираната информация, предвид на тази деликатност на материята, с която ще боравят в комисията и подкомисията, съответно гарантиране на завишения контрол и отговорност по отношение на народните представители и на тяхната дейност, участници в комисията и в подкомисията, ние предвиждаме те да заседават само в своя собствен състав, иначе създаването на специализирана комисия или на подкомисия се обезсмисля, ако се допусне присъствието, участието на народни представители по начина, по който това е регламентирано за всички останали комисии, в това число и за комисиите, които по правилник провеждат закрити заседания.
Няма да има никакъв смисъл, ако достъпът е неограничен, което означава и достъпът до информацията, с която ще боравят в специализираната комисия и подкомисия. И още нещо – ние предлагаме да не се изключва възможността за достъп до конкретни оперативни дела, но подчертавам това, това да бъде по изключение и при доказана необходимост, което в случая на предложението за създаване на Комисия за контрол върху дейността на ДАНС предполага решение на пленарната зала.
Водихме много разговори, ще кажа, и с народни представители – представители на парламентарните групи от тройната коалиция, и с колеги от опозицията и независими народни представители, дали това не намалява значимостта от създаването на специалната подкомисия. Моят отговор без колебание е: „Не, не намалява нито значението, нито важността, нито отговорността!”. Напротив, повишава отговорността на народните представители и сега ще кажа нещо, което очевидно остава извън вниманието на колегите от опозицията.
Предложението до пленарната зала за разрешаване на достъп до конкретно оперативно дело по идея на вносителите следва да бъде от самата комисия, тоест тя достига до факти, които й дават основание да мисли, че има действия, които нарушават Конституцията, закони, права и свободи на българските граждани, че се действа в противоречие с действащи инструкции, наредби, правила, с оглед на което тя счита, че следва да има достъп до конкретните информационни масиви, способи, агенти, целия кръг от възможности, от методи, които използва съответната служба за сигурност, в случая ДАНС, и предлага на Народното събрание да й разреши достъпът до всъщност цялата класифицирна информация без ограничение.
Естествено че на пленарната зала няма да бъдат представени в детайли нито класифицираната информация, нито идентификацията на лицата или на обектите, за които става дума. Мога да дам доста примери от последно време. Дори, ако щете, че като основание могат да послужат фактите, че са искани разпечатки за телефони, включващи и народни представители, и медии, и журналисти, че се събират информация и данни. Това може да послужи за основание и аз не виждам кой в залата би игнорирал подобни факти и би отказал достъп на комисията, но извинявайте, не може да се счита, че достъпът на комисията или на подкомисията е неограничен и безконтролен.
В основата на предложението за създаване на комисията и на подкомисията е идеята да се контролира като цяло дейността на съответните служби за сигурност. Например, ако вземем Държавната агенция за национална сигурност – това достатъчно изчерпателно е посочено в Закона за създаване на държавната агенция като обхват, като отговорности, като задачи, като ангажименти, като структура, което е другото, което може да контролира и което е обект на контрол. Организацията на дейност на самата Служба за сигурност, целият административен процес, нормативната уредба, доколко и в каква степен са регламентирани дейността и на служителите, и на службата, как са организирани взаимодействието и съответно взаимоотношенията с други ведомства, имащи отношение към въпросите на сигурността, в частност на вътрешната сигурност. Да контролира бюджета, да предлага проекта за бюджет, да контролира разходите, в това число, ако щете, и по отношение на исканите и прилаганите специални разузнавателни средства, да оценява ефективността с оглед на ползването на информацията в резултат на прилаганите специални разузнавателни средства, доколко и в каква степен те служат за нуждите на съдебния процес. И в този кръг, пак казвам, не се изключва достъпът до оперативни разработки.
Със съжаление ще констатирам, че има доста силна съпротива от страна на опозицията по създаването на специализираната комисия, до известна степен и на подкомисия, защото тя сякаш остава извън вниманието на дискусиите по създаването на начина и механизма за осъществяване на парламентарния контрол. Всъщност вниманието се фокусира основно върху контрола на Държавната агенция за национална сигурност, което, надявам се, не означава, че се омаловажават значението и ролята на разузнавателните служби.
Казвам това, защото имаше прекрасната възможност в хода на разговорите и на консултациите да бъдат дискутирани и конкретни въпроси. Тогава, когато говорим за оперативни дела и за решение на Народното събрание, с което да се разрешава достъпът до информационните масиви, дали това означава за всички дела, или например само за текущи? Дали е възможно да бъде направен съответно по-коректен запис, който да дава възможност на самата комисия да взема решение за достъп до оперативни дела, които са архивирани, тоест които са приключили? По какъв механизъм и с какво мнозинство да се вземат решенията за доклад и искане на, условно казано, мандат от пленарната зала? Какъв да бъде механизмът, какви да бъдат правилата, ако щете, които ние предлагаме да бъдат утвърдени в единия случай от пленарната зала – става дума за Комисията за контрол върху дейността на ДАНС, но приети от самата комисия в двуседмичен срок, и съответно правилата за работа на подкомисията, които да бъдат утвърдени от Комисията по отбраната?
Разбира се, не очаквайте от вносителите да разпишат подробно правилниците или правилата за работа на комисията или на подкомисията. Това в крайна сметка е ангажимент на самите членове на комисията или на подкомисията. Именно затова предлагаме това да стане в двуседмичен срок, за да не се счита, че може до безкрайност да се протака приемането на правилата за работа на комисията и на подкомисията.
И в заключение, уважаеми колеги, ще добавя, че участието в Комисията за контрол върху ДАНС, съответно в подкомисията, не ограничава участието на народните представители в други комисии, което впрочем е изискване по правилника. Като казвам за правилника, завършвам с това, че нашето предложение е за промяна в правилника с оглед изричното записване на създаването на комисията, начина, по който ще бъде създадена комисията и подкомисията в състава на Комисията по отбрана за контрол върху разузнавателните служби, защото това е механизмът за създаване на подобен род специализирани органи от страна на Народното събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Госпожо Николова, като вносител също моля да представите Вашия проект за решение.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
В началото на м. септември, със започването на сезона, ние установихме, че повече от половин година, а вече можем да кажем, че повече от 10 месеца Законът за ДАНС не се прилага в тази му част, която предполага специализиран контрол, защото в чл. 132, ал. 1 от закона е записано, че работата на ДАНС се наблюдава от специализирана постоянна комисия на Народното събрание. С оглед на това аз и група народни представители внесохме предложение за изменение и допълнение на Правилника на Народното събрание и за създаване на такава постоянна комисия, като предложихме в нейния състав да влязат представители на всички парламентарни групи, включително на независимите народни представители, тоест да има 9 представители в тази постоянна комисия. Разбира се, разписахме и правомощията, които тя трябва да има. Там сме включили и контрол върху СРС-тата, защото смятаме, че комисията, която наблюдава работата на ДАНС, би могла да съвмести и упражняването на граждански контрол върху разрешаването, ползването, съхраняването и унищожаването на специалните разузнавателни средства. Нещо повече, ние сме записали, че тази комисия ще осъществява този граждански контрол върху специалните служби, който те трябва да имат.
Много близко до нашето предложение е предложението на господин Борислав Ралчев и група народни представители, които всъщност предлагат да се създаде такава постоянна комисия. И в моето предложение, и в предложението на господин Ралчев ние предлагаме председателстването на тази комисия да бъде от депутат от опозицията. Това е гаранция за управляващите, че върху тези служби не се слага партиен контрол, не се слага чадър. Това всъщност би било добра индикация за начина, по който работят тези служби.
Това, което се случи - аз малко бях изтървала нервите си и използвах нелитературен израз. Казах, че това, което се случва, са селски номера. Защо? Ние се събрахме и господин Ангел Найденов призна, че в края на краищата законът говори за постоянна комисия, че ще говорим за паритет – това е чудесен принцип, и всички представители на опозицията и на независимите народни представители се съгласихме, защото това беше разумен, мъдър ход. Ние казахме: О`кей, ще има постоянна комисия на паритетни начала, съгласихме се председателстването да бъде от страна на управляващите, съгласихме се да има подкомисия към Комисията по отбраната, която да се занимава с военното разузнаване, за да узнаем на следващия ден, че тази комисия ще бъде контролирана.
Излезе, че не Комисията ще контролира специалните служби, а управляващите ще контролират опозицията. Това е парадокс, с който няма как да се съгласим, поради което вчера в Правната комисия решенията бяха 8:8. Съвършено ясно е, че тук става въпрос за политическа воля, не става въпрос за приложение на правна материя. Но смисълът на контрола значи това – специализираната постоянна комисия да може да се самосезира, да може да има достъп до оперативни дела. Защото тя иначе не е контролираща комисия. Ако това трябва да минава през волята на управляващите, това значи ясно и категорично признание на обстоятелството, че управляващата тройна коалиция контролира специалните служби и има възможността да им разпорежда. Само такъв може да бъде прочитът на предложението, което току-що изложи и поддържа пред нас господин Ангел Найденов и с което ние няма как да се съгласим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Милтенов ще представи проекта за решение с вносител господин Ралчев и група народни представители.
Заповядайте, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да представя нашия проект. Колежката Елеонора Николова каза, че той е аналогичен с нейния, с някои леки различия. Ние наистина предлагаме комисията по дейността на Държавната агенция „Национална сигурност” да бъде създадена на паритетен принцип, с едно изключение - че ние не уточняваме какъв да бъде съставът, това ще се направи по преценка на Народното събрание.
Искам от законодателна гледна точка да кажа, че всички тези предложения с промените в правилника са свързани с чл. 25, ал. 4, където изрично е казано кои от комисиите на парламента заседават при закрити врати. И ние сме допълнили това нещо, за да не се окажем в ситуация, в която парламентът да приеме комисия, която да контролира ДАНС, но няма точен регламент за това как трябва да работи.
Ние наистина споделяме основния принцип, че когато става въпрос за национална сигурност, няма политика. В предходния парламент аз бях член на Подкомисията за контрол на специалните служби и там винаги сме се обединявали около въпроса за този контрол. Но какво се оказваше в последно време – че въпросната подкомисия беше задължена да докладва на комисията, която всъщност да вземе основното решение. На практика нищо не може да се случи, ако ресорната комисия не внесе съответния доклад. Именно затова ние счетохме, че този важен принцип трябва да бъде спазен и комисията да бъде създадена на паритетен принцип. Предложихме също председател на тази комисия да бъде представител на опозицията, но нека това да го реши и Народното събрание.
Считам, че ако наистина бъде създадена такава комисия, Народното събрание ще изпълни своето задължение, което е приело със Закона за ДАНС, че трябва да има създадена такава комисия, която да бъде специализирана, подчертавам, специализирана, което означава, че трябва да има този специфичен профил на контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Преминаваме към дискусия по проектите за решения.
Господин Бакалов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително днес се провежда дискусия за нещо, което, мога да кажа, че се случва за първи път. Това е така. Действително се проведоха кръгове от разговори между управляващи и опозиция. Но още по-действително е, че това, което се разбрахме, не се случи. И това е големият проблем, господин Найденов. Защото, ако трябва да си говорим, един от най-важните принципи когато се създава една такава комисия за контрол, е принципът на нейната легитимност. А за да бъде легитимна една такава комисия, трябва да има максимално представителство на абсолютно всички, които са представени в българския парламент. Така както се предлага на този етап изграждането на тази комисия, тази легитимност не се постига. И след като една комисия няма легитимност, няма и как българските граждани да повярват на нейните доклади. Това е първият принцип, когато се създават такива комисии.
Другият принцип – принципът на бъдещето, така да се каже. Защото сега се залага за бъдещия парламент какво се случва с една такава комисия. Големият проблем обаче, така както го залагате, е, че това няма да се случи. Може би - не може би, а сигурно - и вие ще бъдете тогава в тази ситуация, в която в момента е изправена българската опозиция. И тогава съм 100 процента сигурен, че ще пеете съвсем друга песен от трибуната на Народното събрание.
Принципът на паритета – да, съгласихме се на принципа на паритета, въпреки че това кой заема председателското място не е без значение от гледна точка на контакти и всичко останало. Въпреки всичко обаче опозицията се съгласи на принципа на паритета, но опозицията няма как да се съгласи с нарушаването на този принцип. В момента, в който се иска разрешение и санкция от тази зала, принципът на паритета отива по дяволите, господин Найденов, дано да го осъзнавате! Тук има управляващи, има опозиция – няма как да се спази принципът на паритета.
Чух, че това щяло да става по предложение на самата комисия. Господин Найденов, справете се със законодателството на Република България, което е приемано в този парламент. Законът за защита на класифицираната информация казва, че всеки народен представител има право на достъп до такава информация на принципа необходимост да се знае. И за да има такъв достъп и да има такова искане от самата комисия, комисията трябва да гласува, тоест 4:2 гласа минимум. Така че тя придобива веднага това право да знае. И ние в един момент, защото вие от управляващите сте решили така, ще даваме санкция на самата комисия. Няма как да се случи това.
И още по-парадоксалното – че след като се даде примерно тази санкция, защото вие, управляващите, по всяка вероятност ще го решите това, комисията след това трябва да се отчете пак пред залата. Там пък вече се нарушава другият принцип, за който вие много държахте – малко хора, малка комисия, за да не изтича класифицирана информация. Въпреки че аз самият ви казах, че въпросът не е в броя на хората, може да е един, може да са двама и пак да изтече информация. Въпросът е в другите правила, които трябва да бъдат изградени в самата комисия.
В този контекст на мисли, за големината на комисията, ще ви кажа, че има най-различни практики. Явно вие гоните чешкия модел, където има 6 човека в комисията, но има комисии в други държави по света, които са в много, много по-голям състав. Има и от 9, има от 15, от 20, даже и от 27 души. Така че това не може да бъде оправдание.
Другият принцип, който се наруши, независимо че е свързан със Закона за защита на класифицираната информация, е ограничаването на конституционното право на народните представители да присъстват на заседанията на тази комисия, при положение че знаете, че при всяко едно такова присъствие на народен представител има специална практика на записване и подписване за неразпространяване на класифицирана информация. Няма как да нарушите конституционно право на народен представител, който трябва да придобие тази информация.
Иначе, ясно е, че парламентарният контрол има четири стълба на контрол – изпълнителна власт, съдебна власт, гражданско общество и парламент.
Още по-ясно е, че продължава шикалкавенето на този парламент за действителен и реален контрол на тези специални служби.
Продължава шикалкавенето от гледна точка на успокоение на обществото за това, че не се извършва нищо нередно. Между другото и това ваше предложение не кореспондира с промените в Закона за специалните разузнавателни средства, който беше приет от тази зала вчера – отново необмислено предложение. Нещо, което ние, водейки разговорите и преговорите с вас като управляващи, се бяхме разбрали – да се изгради комисия с всички задължения и всички функции на една постоянна комисия. Тогава, когато искате да изградите наистина една такава комисия – направете го. Ако не искате – определено аз знам, че вие никога няма да си признаете, че не искате, но то е ясно пред българското общество, защото принципът на легитимност, с който започнахме, ще бъде нарушен. Фактът, че вие продължавате да настоявате, при положение, че комисията вчера е отхвърлила тези предложения, достатъчно говори за какво става реч.
Нарушаване също на принципа на класифицирана информация – това, което искахте най-много. Това, за което и ние се съгласихме, въпреки че имаме обоснование и предложение, че това може да се постигне и по друг начин. И тук нарушавате.
Опозицията явно в този му вид, така както предлагате промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изграждането на тази комисия – говоря за комисията, няма как да ви подкрепи.
Другото, подкомисията към Комисията по отбраната. Господин Найденов, една подкомисия може да се създаде от самата Комисията по отбраната. Не е нужно да има решение на Народното събрание, за да се изгради подкомисия. Изобщо не е нужно! Ако не знаете как, питайте ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Има решение на самата комисия, след това има правилник на подкомисията, има начин на отчитане на тази подкомисия пред самата комисия. Не е нужно да ни предлагате нещо, което трябва да реши парламентът. Откъде накъде?
Затова, сигурно и Вие сте разбрали, дано и да сте разбрали след днешния дебат, че опозицията няма да участва в изграждането на тези комисии, подкомисии, което автоматически делегитимира, бих казал пушечния ви парламентарен контрол, който желаете да изградите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Янев, Вие ли желаете да вземете думата?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ако няма други заявили се преди мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, няма други заявили се.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Наистина този дебат тече вече немалко време в нашия парламент и е нормално да тече, защото ние сме пред прага да направим нещо, което не е правено до момента. Трябва да изградим една нова система на контрол, един нов механизъм, който трябва да действа и адекватно спрямо специфичната материя, която трябва да контролира.
Струва ми се, че основното неразбиране, което се получава в този дебат, основната плоскост, на която ние се разграничаваме с предложенията, които са направени от тройната коалиция и колегите от опозицията, които не желаят да приемат тази формула, е това, че не желаят да се разграничи спецификата на материята, която се контролира, и че тя категорично не е онази материя, която се контролира по принцип с обикновения, нормалния, текущия парламентарен контрол.
Ако не признаем, че тук имаме специфична материя, специфичен предмет на контрол, който налага да има и специфични правила, нищо няма да постигнем.
Ако не признаем, че тази сфера, в която се стремим да въведем парламентарния контрол като една важна част от развитието на демократичното ни общество, като един важен механизъм за защита на конституционните права на българските граждани, но сфера, която е призвана да се грижи за националната сигурност и да защитава националните интереси – ако не направим това специално разграничение, очевидно е, че няма да постигнем резултат.
Ако ние създадем парламентарен контрол, идентичен с този, чрез който контролираме изпълнителната власт във всичките останали сфери и по начина, по който контролираме, очевидно е, че ние ще сме пред прага да създадем толкова сериозни пречки пред функционирането на тази специална система, призвана да се грижи за националната сигурност, че има голямата опасност тя да спре да работи, ако щете.
Тук именно е разковничето и различието между онова, което ние предлагаме и онова, което колегите от опозицията искат да постигнат.
В никакъв случай, колеги, не може да има идентичност на докладите върху това, което ще се заседава в тази комисия, особено тогава, когато има решение за влизане в специални разработки.
Когато се навлиза в дадено оперативно дело, съществуват такива неща и такива данни, които, ако излязат на бял свят преди това оперативно дело да е приключило и станат публично достояние, то е напълно ясно, че ние сме на прага да провалим възможността да бъде доказано съответно престъпление, независимо от това кой е неговият извършител.
В този смисъл възможността да е ясно, че има нарушение на граждански права, но същевременно да не се изнася подробна информация, която да проваля дейността на службите, за да може да се докаже конкретно престъпление са двете неща, към които се стремим и трябва да намерим съвместното решение – едното да не пречи на другото, единият обществен интерес да не бърка другия обществен интерес. Затова ние смятаме, че това решение, което ви предлагаме, е съчетание на тези два обществени интереса.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Вие не разбирате за какво става въпрос.
ЯНИ ЯНЕВ: Разбирам Ви.
Колеги, следващото нещо, което поставя голям проблем пред нас и ние трябва да си го признаем – всички тези примери, които колегата Бакалов дава са ясни – в стари демокрации, различни демокрации, където няма защо да се обиждаме, но очевидно е, че нивото на политическия морал, на поведението на парламентаристите, като че ли е по-различно от нашето.
Трябва ли да се връщаме към първите заседания на Комисията вътрешен ред и национална сигурност от началото на тази година, когато те се провеждат при закрити врати, а представители на отделни политически партии още в хода на заседанието излизат и дават интервюта пред медиите? Това ли е начинът, по който ние ще правим контрол? Чрез достигането до информация, която винаги е публично интересна, ние да правим собствения си политически имидж, или ще се изнесем на нивото на отговорността, която трябва да имаме – да успеем да съхраним двата обществени интереса – за парламентарен контрол и невлошаване на условията и възможностите да бъде охранен и другият национален интерес?!
Това е балансът, който се стремим да постигнем и считаме, че в тези предложения, които сме направили този баланс намира своето отражение. Обратното е изтеглянето на нещата към повече публичност, към допустимостта на много повече хора да получават информацията. Аз съм далеч от идеята, че тук желанието е съсредоточено точно върху идеята за контрола върху дейността, с оглед на ненарушаване на гражданските права, а в голяма степен интересът е насочен именно към повече от това да се знае какво има в тези разработки, а не толкова, колкото да се упражнява самият контрол.
Нека си сложим ръка на сърцето и ще видите, че до голяма степен това е част от идеите и мислите, които се стремим да постигнем с широтата на информацията и възможностите всеки един от нас да влиза по всяко време в работата на тези специализирани комисии за парламентарен контрол.
По отношение на това защо не трябва да бъдат повече? Защо предлагаме да бъде ограничен съставът на хората и че не това води до нелегитимност?
Колеги, вчера в Комисията по правни въпроси, освен другите възражения, един от лайтмотивите на възраженията беше невъзможността на опозицията да участва с пълното си представителство. Ако тръгнем и възприемем един принцип, то той не може да бъде подчинен на конюнктурата на днешния, на утрешния и на вдругиденшния парламент. При условие, че имаме раздробяемост в редовете на управляващите и продължаваща раздробяемост в редовете на опозицията, това не означава, че тази комисия непрекъснато, във всеки следващ парламент трябва да получава своето разширение. През следващия мандат отляво могат да стоят четири управляващи партии, а от другата могат да са шест или седем опозиционни, примерно казано. Какво правим при това положение? Ние трябва да направим комисията 10-12 души.
Колеги, нека да изхождаме от хипотези, за да можем да изведем принципите и тогава, когато се посочи абсурдността, се вижда слабостта на една теза. До такъв подход можем да стигнем тогава, когато ние сме длъжни, подчинявайки на идеята за легитимност възможността всички политически формати да присъстват в дадена комисия, да, това води до абсурд. В даден момент може да доведе до абсурд. Тогава ние трябва да отидем към един друг принцип – принципа да има представителство на управляващи, на опозиция. Да, в следващия парламент може и да са равен брой опозиционните политически партии на тези, които ще управляват, но това не означава, че трябва да направят осем на осем участието си. Принципът е приет – три на три. Ще бъде проблем на тези, които са в тези формати, да намерят своите достойни представители. Надявам се, че това няма да бъде толкова тежък проблем, за да се реши този въпрос, но ще покаже държавническо мислене.
Накрая ми се ще да кажа, че когато ние говорим за ограничения състав на тези комисии, предварително е ясно, колеги – и това го коментирахме в разговорите, когато бяха срещите на предварителните консултации, и в Комисията по правни въпроси, че хората, които ще имат достъп до тази специална информация, за да бъде ясно и гарантирано, че това ще са хора, които ще бъдат със заявено от тях предварително намерение и желание да бъдат непрекъснато или съобразно възможностите за проверяване със специални разузнавателни средства дали те изнасят такава информация. Иначе съхраняването на тази информация много трудно би могло да се постигне. Очевидно е, че по такъв начин не могат да бъдат контролирани 15, 22 или 25 народни представители, или още по-малко 240, естествено е.
Затова идеята е, че тук възможността да бъдат контролирани с оглед на допустимост за изнасяне на информация трябва да бъде сведена до един минимален кръг от хора.
В края ще кажа, колеги, че в известна степен възражението ви по отношение на вида на какви разработки и как трябва да се влиза в тях, напълно естествено е ние да не слагаме под общ знаменател всички видове конкретни оперативни разработки в ДАНС по отношение възможността за контрол. Тук може да се направи известно разграничение и тези опасности, които предвиждаме и заради които осмисляме варианта на комисията по начина, по който се предлага, биха били налице тогава, когато ние имаме текущи разработки или приключили разработки, но по които са изготвени веществени доказателства и има образувани и висящи все още наказателни производства. Тоест в този смисъл специален начин и допуск до такива разработки би трябвало да бъде развит като механизъм. Не би трябвало да има пречка за бъдещата комисия по отношение на прекратени и приключили разработки, по които вече няма извършващи се други действия или висящи наказателни производства, комисията да може да извършва тази проверка без допълнителна санкция.
Това е, което имах желание да споделя с вас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Янев! Явно управляващото мнозинство не сте разбрали същината на това, което опозицията ви предлага. Ясно е, че колегите, които ще станат членове на тази комисия, ще бъдат под по-специален режим и никой от опозицията не е отрекъл това. Вие поне присъствахте на всички разговори и много добре знаете, че ние се съгласихме на тази формула. Така ли е? Така е.
Изненадата за опозицията дойде след това. Тогава, когато искаш да защитаваш един принцип на защита на класифицираната информация, да искаш санкция на парламента. Естествено е, че този, който си е дал санкцията, после трябва да се отчете. Тоест пред същите колеги ще се отчетеш и оттам принципът на класифицираната информация отива по дяволите.
Ясно е, че няма как по Конституция да ограничите правата на всеки един народен представител да присъства на заседание на тази комисия. Няма как да го направите. Още по-ясно е и от самия Закон за защита на класифицираната информация.
Така че, моля ви се, вникнете в това, което ние ви говорим, и не настоявайте толкова тези правила да бъдат приети, защото ние бяхме стигнали до финала на изграждане на тази комисия, бяхме стигнали до Рим, така да се каже, но вие, управляващите, не можахте да видите Папата, за голямо съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика има господин Янев. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Бакалов, съжалявам, че започнах темата по отношение на видовете доклади, не я доразвих като виждане в тази насока.
Напълно нормално е, когато ще се упражнява парламентарен контрол, който няма да касае непременно достъп до класифицирана информация или такава, която е в широкия смисъл на думата, това, което ние говорим - начин на изразходване на средствата от специалните служби, как е организирана административната дейност - това не са неща, които тази комисия наистина ще може да влиза и това са доклади, които няма да има пречка, както по отношение на всички останали органи в изпълнителната власт, да бъдат докладвани и да бъдат обсъждани в рамките на комисията и в пленарната зала. По отношение на тези доклади, когато ще става дума за специални условия за влизане в конкретни разработки, струва ми се, че там това няма да бъде идентичният доклад. Няма да има пречка да има доклад в пленарната зала, но той ще бъде различен и то във всички случаи ще бъде прецизиран по отношение на информацията.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Какъв е смисълът?
ЯНИ ЯНЕВ: Ако не може да се разбере какъв е смисълът, това е, защото във всички случаи, когато при дейността си тази комисия е достигнала до данни до нарушения на конституционни права, тя ще има основанието да докладва, но без съответните подробности във фактите, имената на хората, датите, да запознае и Народното събрание да прецени допустимо ли е или не е допустимо да се влезе в конкретната разработка при тези детайли, които коментирах преди малко. В противен случай ние оставаме нещата на твърде субективната възможност в рамките на един много тесен кръг от хора, за които ние се съгласяваме, че ги натоварваме с нашето доверие – само те за определени обстоятелства, само те да знаят и те да бъдат онази отворена съвест на парламента, който да може в тези най-тайни неща на държавата да влиза и съответно да упражнява контрол от името на това Събрание. Точно тези неща няма как да излязат и да бъдат публични. Няма как да бъдат публични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да не започна с темата за този прословут паритет. Необходимостта от такава комисия възникна след скандалите, които възникнаха в ДАНС, а и не само в ДАНС, но последните скандали провокираха необходимостта от създаване на такава комисия. Тя в някаква степен беше лансирана и от представителите на мнозинството като средство, явно за да не се предприемат по-радикални кадрови решения в ДАНС и да се успокои общественото мнение и да се каже: дайте, ще направим комисия и ще има контрол върху дейността на тези служби.
Тук господин Янев каза, че има специфичен характер и това предполага дейността на парламентарната комисия и предполага по-особен режим, включително ограничаване на конституционното право за парламентарен контрол.
Проблемът е, че службите се занимават със специфична дейност, и то не тази специфична дейност, с която действително трябва да се занимават. Това създаде тази огромна обществена необходимост от създаване на такава комисия.
Господин Янев, искам да се обърна към Вас като към юрист, който иначе уважавам: как парламентарното мнозинство ще взема решения за допускане на комисията да влиза в разработки с оглед на това, че били нарушени конституционни права или други законови права на гражданите? Парламентът не може да изпълнява тази функция. Парламентът не е компетентен орган да преценява неща, които са от компетентност на съда. Вие, като юрист, би трябвало да знаете това по-добре от мен. Това не може да бъде аргумент. Аргументът е един и Вие трябва да го заявите ясно. Естествено, нямате интерес да го заявите – да се упражнява чисто политически контрол по целесъобразност, дали да бъде допусната комисията да влиза в определени разработки.
Комисията е паритетна. Предполага се, че от всички парламентарни групи ще бъдат изпратени там най-запознатите хора – хората, които са най-компетентни, и върху тях да се упражнява такъв контрол, няма смисъл. А и парламентът не е компетентен да упражнява такъв контрол.
Още в началото този парламент се опита да произнесе присъда спрямо един народен представител. Още тогава имахме такъв дебат и се оказа, че парламентът обвини Волен Сидеров – спомняте си, за магистрала „Тракия”, че е извършил престъпление, а след това се оказа, че не той, а някой друг е извършил деянието. Така или иначе парламентът излезе с осъдителна декларация. И сега се предлага с промяна в правилника на парламента това да се възприеме като практика - парламентарното мнозинство да взема тази преценка.
Явно, че целите тук са съвсем други – да има един политически контрол на мнозинството и да не бъде допусната комисията, която е паритетна. Но ако все пак вашите представители не съумеят да блокират решение за влизане в някоя разработка, вие чисто политически да възпрете допускането на комисията да влезе в тази разработка, естествено, че аргументите ще бъдат чисто политически. Всичко друго тук е опит да се създаде едно друго впечатление.
Другото, което аз не мога да възприема. Да, разбира се, имаме проблем – не действа българският парламент както другите парламенти в европейските държави, сигурно имат и морални, и други проблеми част от колегите. Но това не може да бъде аргумент да бъдат разделяни народните представители на две категории – едните, които са по-морални и се разчита, че ще спазват законите и те да бъдат в тази комисия, и по презумпция всички други - да не им се дава достъп по презумпцията, че те, видите ли, са втора категория депутати с по-малко морал, с по-малко отговорност пред законите на Република България и ще изнесат информация. За да не се изнася информация и да не се случва това, което казвате, си има закони. Народните представители не трябва да се третират като свещени крави и когато български народен представител злоупотреби с такава информация - злоупотреби с достъпа, досега по нашите закони и нашата Конституция има механизми този човек да бъде санкциониран. Така че превенцията я има и това няма да бъде решено с лишаване от този достъп.
Ще се върна на първата тема. Съмнявам се как ще може едно мнозинство в парламента да се произнесе компетентно по това дали са нарушени конституционни права, законови права, ако няма пълната информация и достъп. Така че, от една страна, се ограничава достъпът на народните представители до комисията, които имат интерес да участват в дейността й, от друга страна, се разчита, че Народното събрание, което ще има много ограничен достъп до информация, тъй като по-широк кръг народни представители няма да имат право да участват в дейността на комисията, да се произнесат компетентно по въпроса дали са нарушени определени права.
Така че тук няма този конфликт, за който казвате, накърняване на националните интереси и парламентарния контрол. Общественият интерес е един и законите, ако се спазват и ако бъде въведена тази комисия по един коректен начин, ще бъдат защитени и националните интереси, ще бъде защитен и общественият интерес. Вие извеждате конфликта изкуствено като аргумент за да защитите вашата теза.
Защо комисията трябва да бъде в състав от десет члена и да може всяка парламентарна група да е представена без да се наруши паритетът на управляващи и опозиция? Ще ви кажа. Ние имахме практика със съставянето на Комисията за разсекретяване на документи на Държавна сигурност. От мнозинството ограничаването на представителството на опозицията – пет опозиционни парламентарни групи да бъдат представени с трима души, ви даде една възможност, с която вие злоупотребявате. Първо, да се създават интриги сред опозицията, и второто, което е накрая, ако бъдат издигнати повече от тези три кандидатури, които предвиждате, вие да прецените коя от тях е най-удобна да подкрепите. Това веднъж се случи.
Или да се поставят условия – спомняте си тогава какъв беше дебатът: „ако вие не си смените кандидатурата от ОДС за член на комисията, ние ще подкрепим представителя на друга опозиционна парламентарна група”. Да, тези неща се говореха в кулоарите. Сега искате да вкарате същата интрига и да преценявате по 4-5 опозиционни кандидатури кои ще ви бъдат най-удобни в комисията. Затова при тази практика в този парламент е редно да се предвиди паритет по начин, който да гарантира, че всяка опозиционна парламентарна група ще има право на свой представител без да се влиза в такъв тип некоректни схеми.
Ще приключа с това защо по отношение на контрола на другите служби ще се създава подкомисия, а само по отношение на ДАНС ще бъде създадена комисия. Моето мнение е, че трябва да се създадат комисии и за двете неща. Това не са нито втора категория служби, нито проблемите, които решават, са по-маловажни. Пак съзирам тук едно надделяване на лобито на президента тези служби, които са в голяма степен под негов контрол, пак те да останат с по-ниска степен на контрол, а да се контролира само ДАНС – може би, защото ДАНС беше по-активно в общественото внимание от другите служби. Би трябвало, като се въвеждат такива комисии и действително тук се спомена, след като се вкарва в закон, в закон трябва да се вкарва комисия, а не подкомисия. Но трябва всички служби да бъдат контролирани - това са служби от голяма значимост, от комисии. За мен няма логика само за ДАНС да има специална комисия, а за другите служби към Министерството на отбраната и Националната служба за сигурност да има подкомисия. Така че ние не можем да участваме недеструктивно, просто за да бламираме тези комисии, а защото не можем да участваме в такъв фарс. От една страна, се казва: вие участвате в паритета. А по същество паритет няма и тези представители на опозицията в тези комисии ще бъдат само като една гарнитура. Защото в крайна сметка мнозинството на тройната коалиция ще преценява в кои разработки да се влиза. Тогава е по-коректно действително да няма комисии или вие да си излъчите хората, които да изпълняват политиката на мнозинството и да преценяват по политическа целесъобразност до кои разработки имате политически интерес да има достъп и до кои да няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Сотиров.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, доктор Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Колеги, няма да говоря дълго, но ми се струва, че отново заиграхме една стара игра – кой с какъв процент ще представлява комисията, управляващи/опозиция, опозиция/управляващи и така нататък.
Съгласен съм да подкрепя господин Сотиров, че ако ще се създава такава комисия, наистина трябва да участват всички парламентарно представени партии.
Другото, което никой не зачеква – знам, че сте се разбрали, но ако искаме да бъдем демократи, председателят на тази комисия трябва да бъде от опозицията, а не от управляващото мнозинство. За всичко това дотук стига.
Но на мен ми прави впечатление друго – апетитите кой да има достъп до информация.
Колеги, мислите ли, че това е материя, която просто ето така лесно може да се разиграва? Ние тук говорим за разузнаване, говорим за Национална служба за сигурност и така нататък. Някой от вас направи ли си труда малко да помисли какво е естеството на тези работи, защо и как трябва да се меси в тези работи? Помисли ли някой от вас, опита ли се да помисли и да направи един лек анализ? Затова България дойде на това дередже. Онези от Европа като ни кажат: „Пръ...!”, ние се наси..!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, докторе!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не, точно така е, господин председателю! Точно така е! Защото всички трябва да се срамуваме от положението, в което се намира нашата държава. Ние разтурихме всичко. Ние, да има как, ще се изпродадем, ще се изпопрекръстим и да заличим държавата.
Преди да тръгнете, наистина да се подберат от всички парламентарни групи и да се помисли хората, които ще представляват тази комисия и до каква степен те ще може да се бъркат в ДАНС, във Военно разузнаване. И наистина на какви отговорности, на какво трябва да отговарят тези хора и ще носят тези хора. Това не е шега работа. Мислете, преди да режете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проектите за решения?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, на първо място искам да направя едно предложение и много моля вносителите да ме чуят. Смятам, че би било прагматичен подход за търсене на изход от създалата се патова ситуация, господин Найденов, ако оттеглите направените предложения. По този начин би могло наистина да се търси някакъв път. Защото ние от опозицията няма да участваме в тези органи, които предлагате да се създадат. И те няма как да се структурират. Защото, както сте предложили в проекта за решение – комисия от 6 човека: трима от опозицията, трима от управляващите, и когато няма предложения за опозицията, от трима човека ли ще ги създадете? Блокирана е ситуацията и би било разумно наистина да оттеглите тези предложения и да се търси нов път. Разбира се, не сте само вие вносители, има вносители от БНД, има и от независимите народни представители, може да се помисли всички да се оттеглят и да се търси нов подход. Защото аз лично смятам, че най-разумно е предложението, което е направено от Българска нова демокрация. Но това ще коментирам накрая.
Искам да ви кажа, първо, няколко принципни съображения, след това конкретни предложения по направените предложения за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Вижте, в чл. 1 на Конституцията на Република България е записано, че България е парламентарна република. Там не пише, че България е република на службите. Разбирате ли? Когато се поставя въпросът кой кого трябва да контролира, трябва да изхождаме от конституционните принципи. Парламентът е висшият орган на държавна власт в страната. И той би трябвало като представителен орган на нацията да има правомощията за контрол върху всички други съществуващи институции или при разделението на властите да съществуват механизми за взаимен контрол. Но тъй като тук говорим за контрол върху органи на изпълнителната власт, трябва да има пряк контрол. Просто съобщавам това, защото е важно. Защото, по някакъв начин едва ли не всеки един служител в тази служба има повече права от един народен представител по отношение на тази дейност. Така излиза. Защото всеки един служител на някоя от тези служби може по съответния ред да се запознае с данните от която иска разработка, а ние, за да се запознаем, трябва да гласуват 240 народни представители. Поставени са в съподчинено положение – това е срамно.
Аз искам да кажа няколко думи в началото за дебата, който вчера се разви. И той беше важен – наруши се правилникът. Защото има правила – когато има няколко предложения, тоест няколко проекта за изменение на закон, а знаем, че Правилникът на Народното събрание е със сила на закон, те се разглеждат всички заедно. Вие вчера нарушихте правилника. Съжалявам, че господин Корнезов водеше това заседание, когато, избирателно с решение на залата, решихте, че могат да се гледат само тези два проекта. А има толкова много внесени проекти за изменение на правилника изобщо.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Няма такова нещо.
АТАНАС АТАНАСОВ: Ние от една година имаме направени предложения за изменение на правилника, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Не говорим изобщо за правилника, говорим за комисиите.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не можете да говорите така. Има си правила за това. Не се ядосвайте на тези дребни неща, четете правилата.
По отношение на конкретните предложения, които са направени.
Аз, първо, искам да попитам: защо по отношение на ДАНС ще създаваме комисия, а по отношение на президентските служби ще създаваме подкомисия? Ами, отговорът е: защото са към президента и трябва да внимаваме да не би да му накривим шапката. Само че елементарният формален отговор е: ама така е предвидено в Закона за ДАНС. Лошото е, че за другите служби 18 години няма закони. И там не знаем какво се случва в тези служби. И ако питате мен, би следвало да съсредоточим нашето внимание доста повече върху точно тези служби, защото нито знаем какво работят, нито на кой се отчитат, изобщо какво се случва там.
В ДАНС гръмнаха скандали, видяха се нелицеприятни неща. Преди две години мисля, че беше този случай с неестествената смърт на шефа на архива на Разузнавателната служба. Специално решение имаше на Вътрешната парламентарна комисия да видим какво се е случило там. Никой не ни даде възможност за това. Давам ви го само като пример. Имитира се дейност. Това е големият проблем. Това е имитация.
Тук има, разбира се, дребни сметки, аз няма да ви ги спестя, просто ще ви ги кажа. Защото на вас ви се иска подкомисията, която ще бъде за контрол върху президентските служби, да бъде избрана от ограничен кръг народни представители, да не е от всички. Много внимателно сте правили сметка кои са членове на Комисията по отбрана и дали има някаква опасност от подводни камъни там. Така е.
Отделно от това, когато водехме преговорите, вие казахте, че трябва да гледаме в пакет комисията и подкомисията, тоест имате шест места опозицията и независимите, разберете се кой ще влезе в ДАНС и кой ще влезе в другата. Тоест, става така, че всяка една от опозиционните партии трябва да избере в коя от двете комисии ще участва и с кой свой представител. Ако участваш в Комисията за ДАНС, няма да участваш в Подкомисията за контрол на президентските служби, защото се заема мястото.
И тук искам да ви посоча нещо, което е много некоректно. Когато сте писали текста на тези два проекта, сте записали: по трима народни представители от управляващите и трима от опозицията и независимите народни представители включително. Думата е „включително”. Извинявайте, но независимите народни представители за това са независими, защото ни са управляващи, нито са опозиция. Но една част от тях гласуват за правителството, друга част гласуват против правителството. Защо механично включвате тези хора към опозицията? Това е въпрос: защо механично ги включвате към опозицията? Да, пак казвам, някои от тях откровено гласуват срещу правителството, някои откровено гласуват за правителството. Така че това е некоректно. Според мен, когато се обсъжда този въпрос, би следвало да се определи точна квота за независимите, или едно място за независимите, да речем. А не да ги включвате към квотата на опозицията.
Общо взето, тук се цели формално изпълнение на Закона за ДАНС. Аз разбирам вашето притеснение, че имате проблем с партньорите от НАТО, от Европейския съюз. Законът не се изпълнява – това беше посочено и в критичния доклад на Европейската комисия.
Какво целим ние - да изпълняваме формално закона или да осъществяваме действителен парламентарен контрол върху тези изключително важни структури, които под прикритието на държавната тайна могат да нарушават човешки права? И то по силата на закон.
Темата с конкретните разработки. Първо, много груба грешка е това, което сте написали в проекта за решение, като сте посочили, че по решение на пленарната зала ще може да се влиза в конкретни „разработки”. Това е думата, която сте употребили. Ако се гласува по този начин, това означава, че без разрешение на пленарната зала ще може да се влиза във всички други видове оперативни дела, защото разработката е само един вид. Но да не му обръщаме толкова внимание.
Въпросът е в друго - какъв е смисълът от комисията при тази ситуация. Във всяка оперативна служба, която работи основно с класифицирана информация, вземаме за пример ДАНС, всеки един документ, който бъде създаден и получи гриф за сигурност, се отлага в конкретно оперативно дело. Тоест тази комисия, за да се запознае с който и да е документ в ДАНС, трябва решението на пленарната зала.
Какво ще работи тази комисия – питам тогава аз. Ще ходи да пие кафета на „Черковна”? Това ли ще работи? Обясненията - нека да създадем компактна комисия от 6 души, да са малко, за да ограничим кръга, за да не изтича класифицирана информация. Да де, но за всяко едно влизане в оперативно дело 240 народни представители ще решават тук. Този аргумент изобщо не работи. Пак ви казвам: за да се запознае комисията с всеки един секретен документ, ще трябва решение на пленарната зала. Какъв е смисълът да са въпросните 6 души?
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Даже и с бюджета, Наско.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, така е.
Върху числеността искам да се спра отделно. След като искаме да има някакъв разумен паритет, защо не направихме така – да се предложи такъв числен състав на комисиите, за да могат да бъдат представени и управляващите, и всички парламентарни групи на опозицията, и независимите народни представители? Защо го правите това с 6 по 6? За да внесете раздор сред опозицията. Това беше една от целите – да се скара опозицията кой да влезе, от коя парламентарна група. Тоест целта тук не е да свършим работа, а целта е да имитираме, да пречим и да създаваме интриги.
Заседанията в собствен състав. Комисиите щели да заседават само в собствен състав. Не можем да ограничаваме конституционните права на народните представители. На какво основание ще се случи това? Осемнадесет години демократична България – всеки народен представител може да присъства във всички комисии. Разбира се, без правото на глас, когато не е член. Как ще се случи тази работа и не си ли давате сметка, че това нещо може да бъде атакувано пред Конституционния съд за нарушение на Конституцията?
Аз бих ви казал, с риск да се повторя, че изключително важно е да се съсредоточи вниманието на Народното събрание върху работата на президентските служби. Има неприятни сигнали за злоупотреби, а някои от тези служби разполагат със собствена апаратура за експлоатация на специални разузнавателни средства и не се знае къде я експлоатират, след като тя се намира на територията на България. Тези служби били разузнавателни, а пък вербуват агентура на територията на Република България, имат фирми прикритие на територията на Република България. Питаме: разузнавателни ли са те и изобщо какво работят? Това нещо трябва някой да го провери някой ден. Така че ДАНС – формално законът не се изпълнява, но има парламентарна вътрешна комисия, която упражнява контрола – не са останали без контрол. Въпросът е, че няма контрол върху президентските служби.
Що се касае до изтичането на класифицирана информация, тук бяха направени според мен недопустими намеци в стила на Румен Петков, който беше подет и от Михаил Михов: ако искате една класифицирана информация да изтече, дайте я на Вътрешната комисия – казват тези господа народни представители. Има си конкретни правила за опазването на класифицираната информация, има конкретни правила по Наказателния кодекс за търсене на отговорност от тези, които я изнасят. Няма нито един случай, в който прокуратурата да е предприела разследване за изтичане на класифицирана информация, защото това са спекулации. И аз ще ви кажа защо.
Не може под прикритието на държавната тайна да се крият злоупотреби с власт. Не може да злоупотребяваш с правата, дадени по закон, да откриеш разработка или каквото си искаш там оперативно дело, да експлоатираш специални разузнавателни средства по отношение на журналисти и издатели на медии, без да имаш законно основание, без да имаш фактическо основание за това действие и под прикритието на държавната тайна да искаш това да бъде скрито. Когато бъде установено в резултат на парламентарния контрол, в един момент да прекратиш тази дейност и да не потърсиш отговорност от тези, които са злоупотребили с властта си. Да не потърсиш отговорност от тези! Тази отговорност не може да бъде само наказателна, има и административна отговорност.
Защо не беше освободен председателят на ДАНС? Защото той е човекът, който е подписал разрешенията за подслушването на журналисти и на издатели. И няма оправдание – подписът му стои там. Подслушвани са журналисти и издатели, без да има фактическо основание за това. Не говоря даже за законово – без да има фактическо основание. Отговорност не се потърси за това нещо.
Така че имитацията на парламентарен контрол общо взето е нещо, което се опитвате да прикриете с тези решения.
Аз завършвам с това, с което започнах – уважаеми дами и господа вносители, оттеглете тези предложения за изменение на правилника и потърсете нов път за решаване на този въпрос, защото сте изправени пред ситуацията да катастрофирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата за изказване на народния представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Факт е, че в изказванията на представителите на опозицията имаше много въпроси, които заслужават коментари и отговори, но едва ли в рамките на тази дискусия в пленарната зала могат да бъдат дадени всички отговори. Между другото, част от тях не заслужават отговори, защото те бяха абсолютно некоректно поднесени или съответно коментирани от тази трибуна.
Слушайки и днешните изказвания, и част от изказванията, които звучаха в разговорите и в консултациите, ще кажа съвсем откровено впечатлението, което имам. И то е впечатление, което очертава разликата между нас – представителите на управляващата коалиция, и представителите на опозицията.
В какво се състои тази разлика? Ние искаме да създадем форма и механизъм за парламентарен контрол в пълния обем върху дейността на Държавната агенция „Национална сигурност” и съответно върху службите за разузнаване, а вашият стремеж е да си осигурите достъп до оперативните дела! Или - ще ми позволите тук, с извинение, но ще го кажа - да си осигурите легитимиране по този начин на информация, която преди това сте придобили. Защото не звучат никакви други аргументи и не посочвате никакви други механизми или съответно контрол върху дейности, ...
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Има ли такива?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ... а говорите само и единствено за оперативните дела. Това е впечатлението, което оставяте с вашите изказвания. И това е голямата разлика. (Реплики от народните представители Йордан Бакалов и Елиана Масева.)
Ние включваме в общия контрол върху дейност, администрация, бюджет, организация на работа и оперативните дела. Вие не искате да разберете каква е разликата в това, което предлагаме.
Аз след малко ще предложа и съответно прередактиране на текстовете, но няма да ги оттегля, защото ние чакаме един месец и правим усилията в рамките на един месец да постигнем съгласие. Нашето желание беше и е да имаме общото съгласие и за предмета на дейност, за начина, по който да бъдат създадени комисията и подкомисията, съответно за състава на тази комисия и подкомисия.
Аз разбирам, че има липса на доверие между представителите на опозицията в рамките на различните опозиционни групи и независимите народни представители и че съществува трудност да бъдат излъчени по трима представители в рамките на комисията и подкомисията, но извинявайте, не го превръщайте в пречка пред Народното събрание за създаване на съответните форми и механизми за контрол на службите за сигурност. Недоверието между вас не може да бъде причина да не създадем комисия в ограничен състав.
И сега ще кажа нещо по отношение на този състав – имаме 24 комисии в Народното събрание. Ние от самото начало предложихме две подкомисии. Отидохме на варианта комисия и вие в рамките на консултациите не сте поставили въпроса за необходимостта от трансформиране на подкомисията за контрол върху разузнаването като комисия. (Реплики.)
Извинявайте, но колко комисии да създадем? Може би 30? Имаме още две подкомисии за контрол върху европейските фондове, върху бюджетните средства. Колко – 30 комисии? Оставам настрана техните разходи, но вие не можете да покриете участието си в тези комисии. Ние заради вас правим изключението, затова че има забрана за участие в повече от две комисии, за да можете да участвате и в комисията по отношение на ДАНС. Как ще участвате във всички комисии, които трябва да бъдат създадени? Това е и една от причините. Не търсете други обяснения за това: „Как от състава”, само защото могат да бъдат подбрани удобни хора. Извинявайте, не обиждайте членовете на Комисията по отбрана.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Това беше аргумент на ДПС, не на опозицията!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Същевременно нека да припомня, че ние ви предложихме комисията за ДАНС да се занимава и със СРС. И този въпрос оставихте извън вниманието си, когато провеждахме консултациите и съответно разговорите. Сега го превръщате в наша отговорност. Има, разбира се, решение и то – решението, е в рамките на всяка една от тези комисии или подкомисии да контролира съответно и прилагането на специалните разузнавателни средства. Това е решението – комисията за ДАНС ще контролира прилагането и използването на СРС по отношение на онези, по които е заявител ДАНС и съответно подкомисията за разузнаване ще контролира специалните разузнавателни средства, по които заявители са разузнавателните служби. Това е повече от ясно и тук не стои въпроса за това, че ще останат безконтролни, извън контрола на парламента специалните разузнавателни средства.
Завършвам с въпроса за тази легитимност на представителството. Пак ще подчертая – един месец чакаме представителите на опозицията в крайна сметка да постигнат съгласието и да стигнем до съгласието за изграждане и съответно състава на комисиите. Иначе, разбира се, че можехме да го решим много по-рано, но наистина стремежът ни тук е да имаме общото съгласие. И в крайна сметка, ако говорим за недоверие, за диктат, то в случая, уважаеми дами и господа от опозицията, ще кажа, че това е вашият диктат – на малцинството, защото и днес от тази трибуна за разлика от нас, които правим наистина и опитите, и демонстрираме желанието да стигнем до съгласие, вие ни казвате ултимативно: „Няма да участваме!”. Ето това е диктат! И какво по-ярко доказателство от този диктат!
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): При тези правила няма да участваме!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Предложенията за прередактиране, господин председател, по отношение на внесените предложения за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При мен има три проекта за решение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Предложението за решение за създаване на комисия за контрол върху дейността на ДАНС – в § 3, т. 3 моля да бъде записано, да бъде прередактирано по следния начин: „По предложение на комисията с решение на Народното събрание се осъществява контрол по текущи оперативни дела по ред, определен с правилата за работа на комисията”.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Вие игнорирате закона!...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И в т. 5 се записва „в двуседмичен срок” и т.н. и накрая се добавя: „вътрешни правила”, тоест „в двуседмичен срок от влизането в сила на решението комисията приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Утвърждава вътрешни правила за работа”...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: „Приема вътрешни правила, които се утвърждават от Народното събрание”.
И в проекта за решение за създаване на подкомисия в последния абзац на параграф единствен се добавя: „Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени от комисията” и нататък текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, ще Ви дам думата за реплики. Нека да уточним най-напред нещата.
Господин Найденов, има внесен от господин Моллов, от Вас и господин Владимиров още един проект за решение, по който никой не говори. (Шум и реплики в залата.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Това е предмет на друго решение. То не е гледано в Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека ни е ясно какво разглеждаме. Оказва се, че не е част от този въпрос.
Сега ще ви дам думата за реплики.
Ще помоля след това и господин Найденов да ни даде предложенията в писмена форма, защото може да съм пропуснал нещо при писането.
Господин Бакалов има думата за реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Найденов! Аз между другото съм доста доволен от Вашето изказване, особено в първата му част, за желанието на опозицията за легитимиране на документите, които са придобили. Благодаря, господин Найденов, Вие пряко произнасяте, че вашето управление се занимава с корупция и далавери, които се опитват да ги прикрият. Това в момента Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е признал такова нещо!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Какво е желанието на опозицията? Аз не знам Вие откъде имате такава информация, че опозицията има, примерно, документи за далавери на управляващите, които трябва да бъдат легитимирани. Нищо не сте разбрали от дебата, който се състоя и продължава в течение на толкова време. Това е по първия въпрос.
По втория въпрос, господин Найденов, не е опозицията в момента разделена. Големият проблем ви е, че опозицията в момента е единна и няма да участва. В това е големият ви проблем. Ако опозицията беше разединена, нямаше да имате абсолютно никакъв проблем да си направите комисиите, подкомисиите и да си участвате, да си ги легитимирате, въпреки че те въобще няма да бъдат легитимни – и толкова.
Третото, което беше абсолютно манипулативно представено от Ваша страна – вашият коалиционен партньор ДПС постави въпроса за третото участие в комисия, не от опозицията. Аз не знам ДПС да са станали опозиция, но може и тази перспектива да имате предвид да се случи това. На този етап те го поставиха въпроса, така че нека да бъдем коректни.
И четвърто – това, което предложихте като редакция. Извинявайте, дали ще обърнете словореда, същината не се променя. Няма как да бъдете подкрепени и затова с обърнатия словоред, защото пак ви препоръчвам, научете законите, които са специалните закони за информация. Това е! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Колеги, отново започва някакъв дребнав спор. Допусна се една грешка – направихме ДАНС. Защото ДАНС е чиста грешка. Сега обаче аз излизам да ви предложа да направим ААНС, за да не се сърди армията, разузнаването: Армейска агенция за национална сигурност. Да, ама оттам идва пък другият проблем – ще трябва да създадем комисия, която да контролира ААНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво е това ААНС?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Армейска агенция за национална сигурност. Сега създадохме държавна агенция, ама армията нещо се изпускала от контрол, там нямало никакъв контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Армията не е чак толкова голяма.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Няма значение. Разговорът, който се развива сега, точно така протича - всяко създаване на комисия води след себе си необходимостта от създаване на друга контракомисия, която да я контролира. Та нима няма военна комисия, нима няма вътрешна комисия и тези две комисии не могат да излъчат подкомисии, които да са със специален статут? Едните да контролират Военното разузнаване, другите да контролират държавната агенция.
Искам да повторя думите на господин Бакалов – опозицията не е разединена, нито пък независимите. Защото се опитват да хвърлят независимите ту вляво, ту вдясно. Това, че определен човек е станал независим, то е защото не може да търпи рамките, не може да търпи налаганията: точно това ще говориш, точно така ще се държиш или иначе ще правиш.
Аз като представител на една друга политическа сила – “Народ”, ви приканвам: сега се разглеждат наистина съществени, важни за републиката въпроси, нека да не се влиза в този спор, изтъкан от инат и противоборство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Бакалов, всички разбираме, че участието Ви в комисията или в подкомисията е Ваше право. Ние не Ви задължаваме и моля Ви недейте - щях да кажа, по инфантилен начин, но няма да го кажа - да се опитвате непрекъснато да твърдите, тропайки с крак: „няма да участвам”. Добре, Ваше право е.
Що се отнася до това какви подозрения може да имате, какво си мислите, че съм казал. Внимавайте в онова, което Ви казвам: ние говорим за няколко предмета на този контрол – парламентарен контрол по отношение на дейност, по отношение на прилагане на закон, по отношение на нормативна уредба, по отношение на администрация, организация на работа, по отношение на бюджет и на разходи. В това число не изключваме и контрола по оперативните дела. Вие ни говорите само за оперативни дела. Аз разбирам необуздания Ви стремеж да имате достъп до агенти, до способи, до информационни масиви, да дефилирате по медии. Разбираме този необуздан стремеж, но това не е единствената цел на парламентарния контрол и това се опитваме да Ви обясним. Затова Ви предлагаме създаването на комисия и подкомисия с този предмет на дейност.
Що се отнася до двете комисии и дали нямат Комисията по отбраната и Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред достатъчно капацитет. Господин Георгиев, ние точно това предложихме, от това тръгнахме: две подкомисии, създадени в рамките на двете комисии, които от своя състав да изберат подкомисии, които да се фокусират – едната върху дейността на ДАНС и прилагането на специалните разузнавателни средства, а другата да се фокусира върху дейността на разузнавателните служби. Това предложихме. На това не бяхте съгласни вие, като имам предвид опозиция и независими народни представители, тъй като в тези разговори участваха от името на независимите народни представители.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Независимите в какво са участвали?!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Така че затова предлагаме трансформация на първоначалната идея – една комисия, която да контролира ДАНС, и една подкомисия, тъй като нямаше претенции към нея, която в рамките на Комисията по отбраната да контролира разузнавателните служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Нямах намерение да се изказвам, но не можах да разбера тази полемика, която се провежда вече толкова време, защо се провежда и каква е причината за нея? Струва ми се, че има някакъв апетит. Това искам да разбера и ако може някой да ми отговори.
Прочитайки правилника на предишното Народно събрание, видях, че комисиите са били 16. Ние ги направихме 24, правим 25-а и до края на Народното събрание можем да ги направим 40. В предишното Народно събрание виждам, че например Комисията по национална сигурност, вътрешен ред и отбрана е една. Направихме ги две, сега още две и ги размножаваме. Изглежда някой има апетит да стане началник на комисия, да има персонална кола и т.н., и т.н. Това са някакви апетити, които заразяват цялото Народно събрание - да бъдеш началник, още един, двама, пет началници да ги сложим в парламента да се гиздят и пак в медиите да имаме разправии защо пак се увеличаваме, а не се намаляваме. Имаше тенденция да намаляваме комисиите, сега тръгнахме към увеличение на комисиите и почваме роене.
Първоначално същото го направихме с този така наречен ДАНС. Те си бяха към Министерството на вътрешните работи и към армията, хубаво си функционираха. Измъкнахме ги от двете министерства. Сега ще направим комисия на двете министерства, сега ще направим на тази агенция, ще направим следващи агенции, следващи дирекции и на тях... Това са неща, които на мен лично като народен представител не са ми ясни, а смятам, че и на обществото не е ясно. И на народните представители също не им е ясно какво тези народни представители ще вършат като контрол в тези комисии? (Реплика от народния представител Яни Янев.)
Господин Янев, ще Ви кажа, че като Ви бутнат например в Комисията на контраразузнаването да контролирате, ще разберете колкото жабата разбира как подковават коня. Нищо няма да разберете. Ще контролирате контраразузнаването и ще отидете да разберете какво върши контраразузнаването. Не можете да видите как става тази работа. В същото време контраразузнаването, отивайки в така наречената ДАНС, хабер си няма какво става в армията.
Аз го заявявам, казах го и предния път: защо отиде контраразузнаването в тази Агенция за национална сигурност въобще не ми е ясно? Тя не е ресор на тази структура. Държавна сигурност си е държавна сигурност, Военно контраразузнаване си е Военно контраразузнаване. Откакто свят светува те никога не са работили заедно. Вие първо ги вкарайте в един общ калъп двете и сега ще ходите вътре да ги контролирате. Няма да можете да го направите това нещо, защото в този парламент, доколкото знам, няма такива специалисти, които да отидат и да проведат този контрол. За да се прави някакъв контрол, този, който отива да провежда контрола, трябва да има хабер какво върши по тази структура.
Например, може ли един народен представител, който въобще не е служил в армията, да отиде да провежда контрол, контраразузнаването каква дейност извършва и дали дейността е правилна или неправилна?! Няма да може да стане това нещо. Или ще отчитаме само дейност в Народното събрание, че провеждаме контрол? Не можем да провеждаме контрол.
Колеги, това което искате да направите, за мен е неправилно. Има комисии, които могат да си излъчат, както е в правилника, подкомисии и съответно Комисията по отбраната да си направи подкомисия към Военното контраразузнаване, съответно Комисията по вътрешен ред да си направи за Държавна сигурност, които са техни ресори и са били винаги такива ресори. Не правете едно ново недоносче, което съответно ще накара вътре да се внесат някакви кавги. Защото и сега в ДАНС, ако не ви е ясно – Държавна сигурност и контраразузнаването вървят в съвсем различни направления. Скоро ще се разбере тази работа. Тази комисия като влезе вътре няма да може да контролира нищо. Сто процента съм убеден, казах и предния път за сътворението на ДАНС. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Установи се, че е така. Сега ви казвам другото, и ще бъде, така както ви го казвам. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Непорочното зачатие ДАНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Предлагам ви утре да продължим с дискусията. Остават около 5 минути, а имам да направя няколко съобщения.
Утре ще продължим с дискусията по тези четири проекторешения.
Съобщения:
1. Утре в 9,00 ч. ще започнем с гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
2. Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – те са два.
3. Продължаваме с дискусията по проекта за решение.
4. Парламентарният контрол, както обикновено, ще започне от 11,00 ч.
Ще ви съобщя поредността на министрите, които ще отговарят:
Първо ще отговаря министър Ивайло Калфин; след това министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев; след това ще отговаря министърът на земеделието и храните Валери Цветанов; четвърти ще отговаря министърът на културата Стефан Данаилов; пети ще отговаря министърът на вътрешните работи Михаил Миков; шести ще отговаря министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова; след това министърът на здравеопазването Евгений Желев; министърът на финансите Пламен Орешарски; и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Разбира се, при всички случаи няма да стигнем до министър Петър Димитров, тъй като изчисленията показват, че ако се отговаря на всички въпроси, ще са необходими около седем часа.
Ще направя още няколко съобщения:
Първо, Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. в зала 130.
Второ, Комисията по гражданско общество и медиите ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 232.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Татяна Калканова