Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието!
Програмата за работа на Народното събрание за 12-14 ноември 2008 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител – Министерски съвет на 29 октомври 2008 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител – Министерски съвет на 29 октомври 2008 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители – Лидия Шулева и група народни представители на 17 октомври 2008 г.; Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители – Лидия Шулева и група народни представители на 9 октомври 2008 г. и Министерски съвет на 30 октомври 2008 г.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Румен Ангелов на 28 февруари 2008 г.; Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева на 28 май 2008 г.; Димитър Йорданов и група народни представители на 29 май 2008 г.; Министерски съвет на 29 октомври 2008 г.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Вносители – Тодор Кумчев и група народни представители на 23 октомври 2008 г. и Атанас Щерев на 5 ноември 2008 г.
7. Второ четене на Законопроекта за Инспекцията по труда.
8. Второ четене на Законопроекта за защита на конкуренцията.
9. Второ четене на Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
10. Проект за Решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител – Николай Чаталбашев – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, съгласно Закона за независимия финансов одит, внесен на 6 ноември 2008 г.
11. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Търговския закон. Вносител - Министерския съвет на 27 октомври 2008 г.
12. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
13. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 декември 2007 г. до 16 юли 2008 г. Вносител – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 17 юли 2008 г.
14. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 171 народни представители: за 160, против 4, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Предложенията на отделни народни представители по ал. 3 на чл. 40.
Първо, предложение от народния представител Владимир Кузов за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, отново заставам пред вас от трибуната на Народното събрание, за да включим като точка в дневния ред Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с което да регламентираме това, което вече няколко месеца Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електросистемния оператор и гражданите на Република България искат – да бъдат отчитани уредите за търговско мерене (електромери) ежемесечно. Такъв текст в настоящия Закон за енергетиката не съществува.
Всички знаете от изявленията вчера на Държавната комисия, че ако бъде въведен такъв режим за измерване на тези уреди ежемесечно, те няма да натоварят, уважаеми господин Аталай, с нищо потребителите на електроенергия. Няма да се увеличи цената на електроенергията дори и със стотинка. Официалното становище на тази комисия вчера беше такова. Самата комисия моли, аз от нейно име си позволявам да ви помоля, да включим тази точка в дневния ред и да помогнем на Държавната комисия, да помогнем на фирмите на електросистемните оператори, тъй като те нямат правното основание да въведат този отчет, след като в закона, регламентиращ тази дейност, такова основание няма.
От тази гледна точка ви моля да влезе за дебат в Народното събрание. Има няколко законопроекта, може би ще влязат всички, за да може да има един дебат, а и вероятно да гласуваме в полза на Държавната комисия, на електросистемния оператор и българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 152 народни представители: за 51, против 32, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов за включване на Проект за Решение за мораториум върху замяната на земи и гори от горския фонд.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, това предложение „Атака” е внесла през месец май 2006 г., тоест по-малко от една година след започването на работа на Четиридесетото Народно събрание. Оттогава досега са осъществени стотици замени на държавни имоти от държавния поземлен фонд с апетитни парцели на атрактивни места по българските курорти и по морето. Напоследък се заговори и от страна на управляващите, самата министър Гергана Грънчарова направи изявление в тази връзка. Явно, че Гергана Грънчарова се атакизира, щом тя повтори тази идея на „Атака” отпреди две години и повече. Атакизира се и Европейската комисия, която, видно от едно изявление преди няколко дни на министъра на земеделието, искала да се осъществи забрана на тези заменки. Така че по въпроса се заговаря все повече и повече и е видно, че процесът тече натам – да бъдат забранени тези заменки – нещо, което „Атака” е поискала, както споменах, през месец май 2006 г.
Пред нас е едно годно решение да бъде внесено в пленарната зала, да бъде гласувано и поне да спрем това, което особено бурно става през последните дни. Защото в последните дни този процес е добил едни уродливи размери. Само за последните десет дни например е направена една замяна на голяма площ гори от 1148 декара в района на Девин. Виждате, че всеки ден е пари и то много пари, с които държавата олеква. Всички ние губим като общество, за да бъдат облажени и да станат по-богати някои хора, които и до този момент явно са много богати. Затова нашето предложение е да внесем още тази седмица в пленарната зала по чл. 40, ал. 3 това наше предложение да бъде гласувано, с което да бъде наложен мораториум върху заменките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 143 народни представители: за 48, против 31, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, основание за искане за прегласуване ми дава и резултатът, който видяхме на таблото – 68 въздържали се. Не мога да разбера защо тези хора са „въздържали се”. Тук гласуването може да бъде само едно. Още повече, че тези дни се наблюдава едно изключително бурно осъществяване на замени, както ви заявих, защото явно се е стигнало до това – да предварим и да гласуваме този мораториум, за да предотвратим изтичането на още милиони.
По данни на екологични организации, може да им се вярва, и на други експерти, в последните десет години българската държава е загубила около 8 млрд. лв. от такива замени, като две трети от замените са осъществени в периода на Четиридесетото Народно събрание. Тоест всички ние тук с вас сме пропуснали и сме дали възможност да бъдат отнесени от познати лица, защото тук са имената на Христо Ковачки, на Васил Божков – близък приятел на Първанов, на шефа на „Левски” Тодор Батков, когото президентът награди скоро. Можем да продължим с този списък на печални престъпни имена на България. Единственият начин да спрем това е да гласуваме това решение, което на всички е ясно, че е годно. То може веднага да произведе действие.
Искам да ви информирам, че ние сме подготвили и законопроект, с който тези сделки да бъдат обявени за нищожни и да бъдат върнати в активите под патримониума на държавата всички тези земи, които са отнети незаконно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 132 народни представители: за 50, против 24, въздържали се 58.
Предложението отново не се приема.
Следващото предложение е от господин Шопов за включване на Законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите. Не е изтекъл тримесечният срок по ал. 2 на чл. 65, поради което не можем да подложим на гласуване предложението.
И последното предложение на народния представител Минчо Христов е за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, правя следното предложение. Накратко то звучи така: „Земята под и около блоковете в големите жилищни квартали да бъде дарена на собствениците на апартаменти”.
Защо предлагам това? Преди 20-30-40 години, когато хората са си купували апартаментите в големите жилищни квартали на големите градове, те са купували апартаментите без правото на земята под тях. В момента главният архитект на София Петър Диков директно в прав текст заяви, че съществува възможност общината да принуди гражданите да закупят тази земя. Сами разбирате каква несправедливост е да караш хора, които са купили апартаментите си преди толкова години, да плащат сега и за земята под нея. За мен, колеги, това е един грабеж, който би трябвало да бъде предотвратен от Народното събрание.
Има официално становище на Съвета по законодателство към Народното събрание, който е назначен от господин Пирински. В това становище ясно се казва, че законопроектът е изключително полезен и изключително необходим в настоящия момент.
Обръщам се към вас съвсем добронамерено и ви моля да гласувате по съвест. Нека да дадем тази възможност, нека да задължим общините да предоставят безвъзмездно земята под и около блоковете. С това, освен че ще наложим една елементарна справедливост, ще предотвратим и възможността за реституционни действия от страна на недобросъвестни лица за строителство в междублоковите пространства.
Това е, накратко, колеги. Надявам се да подкрепите направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 52, против 58, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, отново се обръщам към вас поради факта, че само 8 гласа не достигнаха това разумно предложение да влезе в нашия дневен ред. Вие знаете огромния проблем, който съществува със строителството в междублоковите пространства. Вярно е, че парламентът прие мораториум в последния работен ден на предишната сесия, но все още, колеги, много хора идват при мен с документи, които аз постоянно внасям в Комисията за борба с корупцията. Този проблем не е решен – трябва да си го кажем открито.
Освен това, съществува възможността недобросъвестни лица от общинските власти, говоря конкретно, да принуждават гражданите да закупуват земята под техните блокове. Нека да премахнем тази възможност. Само 8 гласа не достигнаха. Надявам се хората, които са гласували „против”, да размислят, особено след като прочетат становището на Съвета по законодателство, който включва двадесетината най-уважавани юристи в нашата страна.
Това е изключително важен проблем. Би могъл да се реши по много бърз начин и така да гарантираме спокойствието на хората, които представляват около 80% от българските граждани, които живеят в големите градове. Те са в това положение. Формално земята под блоковете им не е тяхна и, не дай Боже, при едно земетресение или някаква друга ситуация те просто остават на улицата и губят всякакво право на строеж. Ето за това става дума. Надявам се да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 114 народни представители: за 50, против 6, въздържали се 58.
Отново не се приема.
С това се изчерпват предложенията по ал. 3.
Преди да преминем към точките от приетата от нас програма има съобщения за постъпилите законопроекти и проекторешения от 5 до 11 ноември 2008 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Вносител – Атанас Щерев. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Вносители – Йордан Бакалов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Георги Пинчев и група народни представители. Водеща е Комисията по гражданско общество и медии, разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за допълнение на Закона за народната просвета. Вносители – Георги Пинчев и група народни представители. Водеща е Комисията по гражданско общество и медии, разпределен е и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Васил Паница. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители – Васил Калинов, Бойко Великов и Ангел Тюркеджиев. Водеща е Комисията по земеделието и горите, разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител – председателят на комисията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител – Георги Божинов. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Мария Капон. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.

Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на комисията господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми преди това да предложа да поканим в залата господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля квесторите да поканят в пленарната зала заместник-министър Ананиев и госпожа Елкова.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 802-01-80, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 30 октомври 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
От Министерството на финансите на заседанието присъстваха: господин Кирил Желев – заместник-министър, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Венета Тодорова – началник на отдел „Фискална интеграция”, и госпожа Диана Терзиева – главен експерт в отдел „Данъчно нормативни актове”.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Законопроектът е изготвен във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизната ставка за различните видове акцизни стоки.
Със законопроекта се предлага увеличаване на акцизните ставки, както следва:
- за керосин – от 535 лв. на 565 лв. за 1000 л (съгласно Програмата за постепенно повишаване на акцизните ставки, представена на Европейската комисия);
- за кокс и въглища – от 0,40 лв. на 0,60 лв. за 1 гигаджаул топлотворна способност (съгласно Програмата за постепенно повишаване на акцизните ставки, представена на Европейската комисия);
- за електрическата енергия за стопански нужди – от 1,20 лв. на 1,40 лв. за 1 мегаватчас (съгласно Програмата за постепенно повишаване на акцизните ставки, представена на Европейската комисия);
- за цигарите – от 37 лв. за 1000 къса плюс 35% от продажната цена на 40,50 лв. за 1000 къса плюс 42% от продажната цена. Увеличаването на акцизните ставки се налага във връзка с поетия ангажимент за плавно повишаване на акцизните ставки върху цигарите и достигане на минималните за Общността към 1 януари 2010 г.
Следващата промяна произтича от задължението на Република България да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2007/74/ЕО от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Към момента освобождаването от акциз на стоки, внесени с личния багаж на пътниците, следва режима на митата, тоест освобождаването се допуска само в рамките на безмитния внос. Със законопроекта се предлага освобождаването от акциз да следва данъка върху добавената стойност, а не митата, тоест освободени от акциз ще бъдат тези стоки, внесени с личния багаж на пътниците, които са освободени и от ДДС.
Предвижда се и освобождаване от плащане на акциз при изнасяне и изпращане за друга държава членка на въглища и кокс от регистрирани по Закона за акцизите и данъчните складове лица на електрическа енергия, природен газ и акцизни стоки, за които не се прилага режим отложено плащане на акциз. Предложението е направено с цел по-голяма яснота, тъй като съгласно действащия Закон за акцизите и данъчните складове при продажба на посочените акцизни стоки на лица, установени в други държави членки или в трети страни, е налице освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове и би следвало за съответната продажба да се начисли акциз. Същевременно съответните акцизни стоки не са предназначени за потребление в страната и ако се дължи акциз и в България, и в друга държава членка, би се стигнало до двойно облагане с акциз за една и съща стока, което би било в противоречие с общностното право.
Предвиденото от Закона за акцизите и данъчните складове изискване за маркиране на газьола за отопление за прилагане на намалени ставки на акциза създава редица затруднения при въвеждането му и за търговците, и за администрацията, което на практика доведе до неприложимост на съответните разпоредби. Практиката в други държави членки, които подобно на България са възприели предоставената от директивата опция, показва, че маркирането като предпоставка за прилагане на намалени ставки е високорисково с оглед на контрола. Така например Гърция и Румъния са отменили намалените ставки за маркирани горива поради невъзможността администрацията да осъществява контрол. С оглед на това със законопроекта се предлага да бъде отменено изискването за маркиране на газьола за отопление и намалените ставки за маркиран газьол.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 802-01-80, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има и доклад на Комисията по европейските въпроси.
Има ли заместник-председатели на комисията в залата? Не виждам. Председателя също го няма.
Информирам ви, че Комисията по европейските въпроси с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене представения законопроект.
Господин Ананиев, Вие желаете ли в качеството на вносител да го представите? (Реплика от заместник-министър Кирил Ананиев.)
Да, благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от Обединените демократични сили няма да подкрепим това предложение за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове поради три причини.
Първата причина е, че въпреки обещанието на правителството в крайна сметка се увеличава данъчната тежест.
Втората причина е, че макар увеличението на акцизите както за цигарите, така и за течните горива да е изискване на Европейския съюз, както в предишните две години има една ставка, която е много над минималните нива за Европейския съюз. Това е ставката на пропан-бутана. Потребители на пропан-бутана са над 6 хил. души в страната и ние смятаме, че в условията на една криза ставката за пропан-бутана да продължава да е над минималните нива за Европейския съюз не е редно и не е от полза както за хората, така и за икономиката.
Третата причина, поради която няма да подкрепим това предложение, е, че с акцизната ставка за цигарите, а именно 42% плюс 40,5 лв. на хиляда къса, реално се увеличава много повече от необходимото цената на цигарите. „Виктори” става 3,55 лв., тоест с 5 евро на хиляда къса по-висок е акцизът, отколкото е необходимо, а за най-продаваните цигари увеличението е 5,73 за хиляда къса.
Това увеличение би се отразило през следващата година относно пазарния дял, който има “Булгартабак”, и то в намаление на този пазарен дял. В крайна сметка ще се направи много голяма разлика между най-продаваните, тоест от по-ниския клас цигари, и тези, които са от по-висок клас, което смятаме, че не е редно по простата причина, че при една по-малка разлика хората ще предпочетат да пушат цигари, които са от по-висок клас, вместо да купуват тези от по-ниския клас.
Това са нашите мотиви, поради които няма да подкрепим Закона за акцизите и данъчните складове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Попвасилев? Няма.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Всяка година, когато приемаме пакет от данъчни закони, говорим едни и същи неща, проблемите са ясни. Работата е там, че при това мнозинство, при тази икономическа философия, при тези възгледи за акцизите и за данъчните складове кръгът от разисквани проблеми е затворен кръг. Той се върти в няколко проблема, които не могат да намерят генерално решение. Хубавото тази година е може би единственото, че няма да спорим, няма да се караме и няма да се бием, както други години е ставало, за кафето. Този проблем с триста зора отпадна, защото отпадна акцизът за кафето. Спомняте си, цялата опозиция, включително и нашата Партия „Атака”, настоявахме, искахме, борихме се и това стана. С това бюджетът не пострада – парите, които постъпват в държавната хазна, не са по-малко.
Въпросът обаче е за едно бъдещо мнозинство, което ще създаде нова логика, нова философия по всички тези въпроси и проблеми и ще направи така, че да се намалят акцизите по същия начин, по който се намалиха данъците. Защото, от една страна, данъците, които бизнесът дължи, се намалиха до абсолютно най-ниското ниво – те стигнаха до дъното, но акцизите, защото те се дължат от крайния потребител, от населението, от хората, които потребяват, се увеличават или поне стоят на едно и също ниво. Тук аршинът, стандартът е двоен и в тази връзка и в тези изменения на Закона за акцизите и данъчните складове нищо ново – същото е както предишните години.
Какво трябваше да се направи и какво ще предложим ние от „Атака” между двете четения по тези въпроси, които всяка година се повдигат - акцизите, разбира се, върху горивата, които са толкова високи и в абсолютна стойност по размер са едни от високите в Европейския съюз и в света, акцизите, които надуват цената на бензина, на дизеловото гориво, и всичко това се отразява на глобалната икономика, на икономиката на България по начин, който е неприемлив.
По въпроса за един акциз на горивата, защото всяка година от „Атака” поставяме въпроса за пропан-бутана. И преди мен беше поставен този въпрос. Въпросът за пропан-бутана е абсолютно актуален, тъй като той има значение в много отношения. Този проблем няма измерение само върху потребителите на пропан-бутан като гориво за автомобили. Въпросът за акциза на пропан-бутана има значение и по отношение на това, че той се използва и в промишлеността за определени нужди, използва се и за отопление, което е изключително актуално. Висока е цената на пропан-бутана. Впрочем тя е една от най-високите в Европейския съюз, дори бих казал най-високата, защото навсякъде пропан-бутанът е освободен от акциз като екологично и чисто гориво, незамърсяващо природната среда. Пропан-бутанът, използван за отопление, ще намали натиска по отношение на използването на електричество особено зимните месеци, тъй като той е един начин да се спести ток. Нещо, което е особено необходимо при спрените блокове на АЕЦ “Козлодуй” и при така задаващата се тежка и студена зима, в която може и да се случи, винаги сме на ръба, да имаме нова дискотека.
Трябва да се гледа държавнически и пропан-бутанът да бъде освободен от акциз изобщо, за да падне цената му, защото като отпадъчен продукт от производството на горива при процесите в рафинериите, пропан-бутанът има ниска цена като себестойност и тя се надува от високия акциз, който се налага от нашите гласувания и при нашите решения.
И друг път съм казвал, че при пропан-бутана има натиск, лобиране от страна на всички управляващи. То е свързано с конкуренцията на пазара на горива. Лобирането е тясно свързано с една производствена мощност, която има монополно значение върху горивата в България. Това е „Лукойл Нефтохим” – Бургас. Известно е на всички, че Валентин Златев е особа, изключително приближена до президента, до министър-председателя, до управляващите. Крайно неприятно е на „Лукойл Нефтохим” – Бургас, да се потребява толкова много газ пропан-бутан в България, защото около 10% е отпадъчният продукт, който идва от „Нефтохим” – Бургас. Огромната част от потребявания пропан се изнася в чужбина, с което се осъществява конкуренция на „Лукойл” и се намалява печалбата. От години насам трайна тенденция като план максимум на Валентин Златев като шеф на „Лукойл Нефтохим” – Бургас, е ако може да се въведе почти забрана, каквато съществува в съседна Гърция. Това е неговият план максимум и затова се лобира по всевъзможни начини. Само бурната реакция на българското общество и на българските шофьори и водачи на моторни превозни средства пречи това да стане. Планът – минимум, който се осъществява, е висок процент на акциз върху пропан-бутана, който висок процент да намали потреблението на пропан-бутана. Това до голяма степен се получава. Това е проблемът тук. Затова управляващите поддържат толкова висок процент акциз върху пропан-бутана, за да вървят горивата на „Лукойл Нефтохим” – Бургас, за да се потребява повече бензин и дизел.
Водят се кампании. Исках да отбележа тази генерална стратегия на собствениците на „Лукойл Нефтохим” – Бургас - най-редовно, правейки всичко възможно и пропагандно да се работи и действа против потребяването на газ пропан-бутан, дори и с инициативи да се забрани потребяването на газ пропан-бутан, освен от фабрично сложени уредби, тъй като това било опасно за водачите при инциденти, катастрофи, експлозии и т.н.
Тук ние като народни представители влизаме в съучастие с цялата тази далавера и участваме в опита да се регулират отношенията и да се вземе страна при проблема с конкуренцията между производителите на горивата.
Друг голям въпрос е акцизът на цигарите. С този акциз, с бурното му покачване се стигна до колапс в традиционната и столетна традиция за производство на цигари в България. Стигнахме до две цигарени фабрики от десетки в цялата страна. От производители в десятката на този продукт на световния пазар станахме страна, която вече започва да не задоволява и собствените си нужди поради увеличаването всяка година на акциза на цигарите – увеличение, което доведе до ликвидирането на най-старата и традиционна фабрика в Пловдив. В момента разпродажбата й е на парче. Тук управляващите всяка година се оправдават, че причината за увеличените ставки на акциза върху цигарите били европейските изисквания, а ние от опозицията отговаряме, че това можеше да стане по-плавно, че тези увеличения бяха наложени ударно за една – две години.
Какъв е пътят? Пътят е корекция върху ставките на цигарите, така че може да бъде внесено изменение и ние между двете четения ще внесем нашето предложение за намаляване на акциза за производството на цигари.
Що се касае до акциза върху алкохола – там проблемът не е във високите и ниски ставки, а в несъбираемостта. Има проблем по отношение на алкохола – лошата събираемост на дължимите акцизи на алкохол. Ако се даде сметка на това, което се събира от производителите на алкохол – около десетина по-крупни производители на алкохол, ще видим, че данъчната администрация работи крайно лошо по отношение на събирането на акциза от алкохола. Пътят е да се намали размерът на акциза върху алкохола, но да се увеличи събираемостта – както по размер на производителите, така и да се разшири кръгът на производителите, които са стотици в България, но те не внасят акциз върху алкохола и се стига до смешни цифри, до някакви си около 40-50 млн. лв., което е капка в морето в сравнение с онова, което може да влезе в хазната на държавата от производството на алкохол. В това отношение отново работят лобита, които обслужват близки до президента, до правителството, до управляващите и най-вече в лицето на БСП (по отношение на предприятия за производство на алкохол).
Не мога да не отбележа едно предложение, което „Атака” всяка година прави и което не се приема – намаляване акциза на тъй наречения „мек алкохол” – на бирата и българските вина. Това също не се прави. Тук проблемът е същият – несъбиране на дължимото на държавата от тези високи ставки. Те могат да бъдат намалени до нормален и приемлив размер, да бъде компенсирано намалението на високите ставки с по-висока събираемост – нещо, което данъчната администрация трябва да прави, но тя не работи добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Искам да насоча вашето внимание към няколко интересни въпроса в Закона за акцизите и данъчните складове.
На първо място, Станишев и тройната коалиция обявиха, че няма увеличение на данъците в тазгодишния бюджет. Много интересно изречение. Само че то не е вярно. Като гледаме – акцизите се увеличават. Министерството на финансите казва, че очаква 160 млн. лв. повече приходи от акцизи. Нашата прогноза, включвайки приходите от ДДС и тяхното увеличение, е за 250 млн. лв. повече данъчно бреме върху българските граждани. При това положение ми е много странно как е възможно общата данъчна тежест да не се увеличава. Очевидно тройната коалиция отново подвежда българските граждани. Това просто не е вярно. Има увеличение на данъците! И за да бъде компенсирано то, трябва да бъде прието предложението на СДС за отпадане на данъка върху дивидента и за намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15 на 10%.
Другият въпрос, който заслужава вашето внимание, дами и господа, е едно предложение на колегата Овчаров, който в областта на тютюневите изделия е известен като един от стратезите в тази насока. Миналата година той предложи специфичният акциз да бъде увеличен като тактика за спасяване на “Булгартабак”, а тази година се прави точно обратното – адвалорен актив, тоест като процент от цената на цигарите. Миналата година едното било добро за “Булгартабак”, а тази година точно противоположната работа е добра за фабриката. Много интересен подход, но изглежда доста несериозно, уважаеми дами и господа. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване? Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, започваме дискусията по данъчните закони с изменението и допълнението на Закона за акцизите и данъчните складове. Основното в този законопроект, предложен от правителството, е увеличаването на определени ставки.
В последните месеци и седмици говорим за наличието на световна финансова криза. Тук имаше дебати няколко пъти на тази тема - че кризата засяга и България. Представители на мнозинството, включително министърът на финансите по време на обсъждането на проекта за бюджета каза, че ще посрещнем 2009 г. като година, пълна с много неизвестни, породени именно от наличието на тази световна криза.
Защо в такава ситуация се увеличават цени? Защитата на увеличението в предложения законопроект в мотивите и за керосина, и за кокса и въглищата, и за електрическата енергия е свързана с програма за постепенно повишаване на акцизни ставки и представяне на Европейската комисия. Къде е българското правителство в такава ситуация да отиде в Европейската комисия и да каже: тази програма, която сме представили, беше в ситуация на друга стопанска конюнктура, при друго стопанско развитие както на нашата страна, така и на страните в Европейския съюз, ако щете, в евроатлантическия свят. При такава голяма криза, при такъв много тежък аргумент защо вървим по една и съща програма, която сме представили преди години и която програма в крайна сметка има за цел уеднаквяване на цени, което за българските граждани и фирми е непоносимо? Още повече, когато те трябва да изграждат антикризисни мерки за собствените си фирми и за домакинствата си. В тази ситуация можем ли да приемем това като антикризисна мярка на правителството във връзка с кризата? Мисля, че не. По-скоро виждаме как си вървим по една пътека, по която сме вървели, с аргументи от миналото, несъобразявайки се с настоящето. Това не е политика, това е инерция. И такова нещо не може да се подкрепя, независимо дали ще кажем, че става дума за увеличаване на електрическа енергия и оттам – на цени, за увеличаване на акциз на въглища и оттам – на цени или, ако щете, за тютюневите изделия. Защото точно в такъв момент държавата да си поставя амбициозната задача за борба с тютюнопушенето чрез акциза ми се струва нелепо, даже на ръба на цинизма, в момент, в който хората изпитват много сериозни притеснения, за да направят бюджета на своите домакинства.
Тези четири увеличения – може би керосинът в някаква степен прави малко изключение, но много малко – тези увеличения не са защитени, те нямат смисъл на антикризисна мярка, те не са част от борбата с кризата. Те са просто една инерция и такова нещо в днешния момент е абсурдно да бъде подкрепено. Затова и ще гласуваме против този законопроект. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ви препоръчвам да отхвърлим на първо четене законопроекта, който е представен от Министерския съвет, защото смятам, че българското правителство не направи нищо, за да може през следващата година българските граждани да не бъдат свидетели поне на ново увеличение на цените. Защото увеличението на акциза на стопанската електроенергия, увеличението на акциза на кокс и въглища и на керосин със сигурност ще повлияе на крайните цени най-вече на всички хранителни.
За мен категорично увеличението на цените на цигарите ще е факт и нямаше никакъв смисъл от предварително увеличение на таксата. Ако някъде е подписан определен график и този график се спазва, то за цигари не беше необходимо в момента допълнително увеличение на цената.
За мен има обаче един аргумент, който е много важен, а именно че българската администрация, поради това че не може да контролира един от секторите, решава да направи поправки в закона. В последните години ние водихме много дълга дискусия, че трябва да има маркиране на газьола, той да бъде без акциз и съответно на по-ниска цена за домашна употреба. Факт е обаче, че не бяха създадени нито лаборатория, нито възможности от Министерството на финансите за такъв контрол. Поради тази причина най-лесното нещо, което днес правителството може да направи, е просто да отпадне този текст.
Аз категорично няма да подкрепя такива поправки и апелирам към колегите от мнозинството да обмислят текстовете и между първо и второ четене да направим поправки, ако все пак законопроектът бъде гласуван на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има ли други желаещи за изказване? Няма. Обявявам дискусията по този законопроект за приключена.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Господин Овчаров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси № 802-01-70,
внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 30 октомври 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите господин Кирил Желев – заместник-министър, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика”, госпожа Венета Тодорова – началник на отдел “Фискална интеграция”, и госпожа Диана Терзиева – главен експерт в отдел “Данъчно-нормативни актове”.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
Направените с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси предложения обхващат изменения в няколко основни насоки.
Увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти. За тази цел е предложено коригиране на коефициентите за местоположение по таблици № 3 и 4 от Приложение № 2 към закона. Вдигането на коефициентите за местоположение с 50 на сто ще доведе до съответно увеличение на данъчната оценка на недвижимите имоти със същия процент.
Увеличаване данъчните оценки на земеделските земи и горите с 50%, като се увеличава базисната данъчна стойност за квадратен метър в приложението към закона. Тъй като земеделските земи и горите не се облагат с данък върху недвижимите имоти, увеличаването на данъчните оценки на земеделските земи и горите ще повлияе единствено върху размера на данъка при придобиване на имущества.
Във връзка с увеличаването на данъчните оценки на недвижимите имоти се предлага да се даде възможност на общинските съвети да запазят съществуващата през 2008 г. данъчна тежест, като по отношение на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущества по възмезден и безвъзмезден начин и данъка върху наследствата минималните и максималните размери се намаляват съответно по такъв начин, че да се компенсира увеличаването на данъчните оценки. Например за данъка върху недвижимите имоти промилът се намалява, като размерите стават от 1 до 2 промила върху данъчната оценка на имота в сравнение с 1,5 до 3 промила за 2008 г.
Важна промяна в Закона за местните данъци и такси, произтичаща от членството на България в Европейския съюз, е премахването на възможното дискриминиране в данъчното третиране на определени доходи. Европейската комисия стартира две процедури срещу България за нарушаване на европейското право, като твърди, че Законът за местните данъци и такси третира по-неблагоприятно завещателни разпореждания, съответно дарения, извършени в полза на определени юридически лица, установени в други държави членки, в сравнение с тези, направени в полза на подобни български юридически лица. С оглед изравняване на данъчното третиране със законопроекта се предлага наред с българските да бъдат освободени от данък върху наследствата и регистрираните в други държави членки вероизповедания, организации на Червения кръст, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност. Също така се предлага да бъдат освободени от данък при придобиване на имущества имуществата, придобити от съществуващите в други държави членки образователни, културни и научни организации и лечебните заведения на бюджетна издръжка, даренията за установените в друга държава членка юридически лица с нестопанска цел, които получават субсидия от централния бюджет, регистрираните в публичен регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, организациите на Червения кръст, читалищата, организациите на и за хора с увреждания. Освобождават се от данък и даренията за лечение не само когато са в полза на български граждани, но и когато са в полза на граждани на държави – членки на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Със законопроекта се изяснява и освобождаването от данък при придобиване на моторни превозни средства, внесени като нови. Към настоящия момент разпоредбата създава проблеми при практическото й прилагане, с оглед на което се предлага да бъдат освободени от облагане тези моторни превозни средства, които при придобиването им на територията на страната не са регистрирани за движение в страната.
Предлага се също така да бъдат отменени местните такси за контрол по спазване на изискванията за извършване на търговия с тютюневи изделия и спиртни напитки, търговия на едро и дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки, както и за складиране, съхраняване и лагеруване на такива продукти. Съображенията за отмяната са, че тези такси са незаконосъобразни, поради това че реално общините не предлагат услуга, за която да събират такса.
Във връзка с изложените промени със законопроекта се предлагат и няколко преходни периода за 2009 г. Общинските съвети следва да определят с наредбата за местните данъци нови размери на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества по възмезден и безвъзмезден начин в срок до 31 януари 2009 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2009 г. се прилагат минималните размери за съответните данъци, посочени в закона.
За 2009 г. се удължава срокът за първата вноска за данъка върху недвижимите имоти – от 1 март до 30 април, като на предплатилите за цялата година в срока се прави отстъпка 5 на сто. Този преходен период се налага с оглед на промените в нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти, които изискват технологично време за привеждане на програмния продукт в съответствие, изчисляване на задълженията за 2009 г., отпечатване и разпространяване на съобщенията за задълженията преди началния момент на плащане. По същите съображения е предвидено и за 2009 г. общинският съвет да определени таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 802-01-79, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Кой ще представи доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство? Не виждам господин Осман в залата. Има ли заместник-председател на комисията?
Госпожо Дикова, заповядайте да представите доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 802-01-79, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
В заседанието на комисията взеха участие господин Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Кирил Желев и господин Кирил Ананиев – заместник-министри на финансите, както и представители на Националното сдружение на общините.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
Предложените изменения и допълнения на закона са в няколко основни насоки.
Със законопроекта се предлага да бъдат увеличени данъчните оценки на недвижимите имоти. Основание за това дават както повишените пазарни цени на недвижимите имоти, така и фактът, че данъчните оценки не са актуализирани в последните години. Предложено е коригиране на коефициентите за местоположение по таблици № 3 и 4 от Приложение № 2 към закона, тъй като тези коефициенти отчитат местонахождението на имота и са с най-голяма тежест при определяне на данъчната оценка. Вдигането на коефициентите за местоположение с 50 на сто би довело до съответното увеличение на данъчната оценка на недвижимите имоти със същия процент.
Данъчните оценки на земеделските земи и горите също не са актуализирани през последните няколко години, включително при последните две увеличения на данъчните оценки на останалите недвижими имоти. Това доведе до значителна разлика между данъчните оценки на земеделските земи и горите и пазарните цени, като във всички случаи данъчните оценки са нереално ниски и не съответстват на съвременните икономически условия. Предвид това със законопроекта се предлага да бъдат увеличени данъчните оценки на земеделските земи и горите с 50 на сто, като се увеличава базисната данъчна стойност за квадратен метър в приложението към закона. Тъй като земеделските земи и горите не се облагат с данък върху недвижимите имоти, увеличаването на данъчните оценки на земеделските земи и горите ще повлияе единствено върху размера на данъка при придобиване на имущество.
Във връзка с увеличаването на данъчните оценки на недвижимите имоти се предлага да се даде възможност на общинските съвети да запазят съществуващата през 2008 г. данъчна тежест, като по отношение на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущества по възмезден и безвъзмезден начин и данъка върху наследствата минималните и максималните размери се намаляват съответно по такъв начин, че да се компенсира увеличаването на данъчните оценки.
Важна промяна в Закона за местните данъци и такси, произтичаща от членството на България в Европейския съюз, е премахването на възможното дискриминиране в данъчното третиране на определени доходи. С оглед изравняване на данъчното третиране със законопроекта се предлага наред с българските да бъдат освободени от данък върху наследствата и регистрираните в други държави членки вероизповедания, организации на Червения кръст, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност.
Предлага се също така да бъдат освободени от данък при придобиване на имущества имуществата, придобити от съществуващите в други държави членки образователни, културни и научни организации и лечебните заведения на бюджетна издръжка, даренията за установените в друга държава членки юридически лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, регистрираните в публичен регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, организациите на Червения кръст, читалищата, организациите на и за хора с увреждания. Освобождават се от данък и даренията за лечение не само когато са в полза на български граждани, но и когато са в полза на граждани на държави – членки на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Със законопроекта се изяснява и освобождаването от данък при придобиване на моторни превозни средства, внесени като нови. Към настоящия момент разпоредбата създава проблеми при практическото й прилагане, с оглед на което се предлага да бъдат освободени от облагане тези моторни превозни средства, които при придобиването им на територията на страната не са регистрирани за движение в страната.
Предлага се също така да бъдат отменени местните такси за контрол по спазване на изискванията за извършване на търговия с тютюневи изделия и спиртни напитки, търговия на едро и дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки, както и за складиране, съхраняване и лагеруване на такива продукти. Съображенията за отмяната са, че тези такси са незаконосъобразни, поради това, че реално общините не предлагат услуга, за която да събират такса.
Във връзка с изложените промени, със законопроекта се предлагат и няколко преходни периода за 2009 г. Общинските съвети следва да определят нови размери на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущество по възмезден и безвъзмезден начин в срок до 31 януари 2009 г. В случай, че в този срок не са определени нови размери, за 2009 г. се прилагат минималните размери за съответните данъци, посочени в закона. За 2009 г. се удължава и срокът за първата вноска данъка върху недвижимите имоти – от 1 март до 30 април, като на предплатилите за цялата година в срока се прави отстъпка 5 на сто. Предвидено е за 2009 г. Общинският съвет да определи таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок Общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени в закона, като същевременно бяха направени и някои конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания на законопроекта. Наред с това народните представители считат, че през следващата година следва да се разработи и приеме изцяло нов Закон за местните данъци и такси, тъй като действащия има редица недостатъци, които трудно могат да бъдат преодолени чрез съответните изменения и допълнения в него.
В резултат на гласуването с 8 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 802-01-79, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция, която със 7 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване този законопроект.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Законопроекта за местните данъци и такси на първо четене. Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това е много чудно, че няма желаещи да се изкажат. Мисля, че особено активни трябваше да бъдат от мнозинството, за да защитят тези промени, които въвеждат. Още по-активни, може би трябваше да бъдат и от опозицията, защото се касае до пари, които българските граждани трябва да извадят и да платят в повече тази година, отколкото миналата година. Единственото положително в измененията са тези пунктове, с които се премахват някои данъци и такси, за които опозицията е настоявала предишни години, но това става чак в края на мандата на четвъртия пакет от данъчни закони, който приемаме.
Това са дребни подаяния на българските данъкоплатци. Добре е, но едва ли ще се отрази кой знае колко това, което се прави, като изменение по отношение на намаляването или освобождаването във връзка с лечение, с обучение, във връзка с неплащането на такси, които са свързани с продажбата на алкохол и цигари. Нещо, което много години се правеше незаконосъобразно, за което и ние от „Атака” сме алармирали, но най-после, видите ли, стана, тоест ние от „Атака” отново сме били прави.
Има един много голям въпрос за едно изменение, което минава тихомълком, както това се прави много често. Когато българските граждани отидат догодина и започнат да си плащат данъците относно недвижимите си имоти, ще се бръкнат по-дълбоко в джоба и ще бъдат силно ощетени. Само в това отношение увеличението на данъка, увеличава общата данъчна тежест изобщо за финансовата 2009 г., защото за пореден път се прави поредното престъпление – да бъдат ударени българските граждани за недвижимите имоти, които имат в повече, отколкото който и да е друг европейски гражданин. Ако на българските граждани им е останало нещо – това са апартаментите им, вилите им, вече и производствените помещения на фирмите, офисите – така че българинът е собственик. Българинът е собственик и това е неприятно за управляващите и други чужди сили, които отвън дават акъли да бъде посегнато на собствеността на българските граждани и това се прави постъпателно, постепенно.
През всеки мандат се увеличават тези данъци, за да се стигне до непосилни размери на плащания, които да накарат хората да започнат да отчуждават имотите си. В тази връзка има дълбокомислени фрази, подхвърляния, изключително и цели изследвания от либерални икономисти или стратези, които обвиняват българина, че бил беден едва ли не, защото имал недвижими имоти и видите ли, ако той ги продавал и ги трансформирал по някакъв си начин, той щял да си оправи положението. Знаете, че най-редовно българите биват обвинявани, особено възрастните хора в това, че като не си продавали или заменяли имотите на този свободен или либерален пазар и затова трябвало да си помогнат по този начин, а не с това да получават по-големи пенсии. Да не говорим за чужди фирми, които оперират на българския пазар и масово изкупуват всичко. Това е насочено към тази стратегия – българите да отчуждават имотите си и да намалява техният патримониум като недвижимости.
Тук неслучайно оправданието в докладите на мнозинството беше – променят се ставката, размерът и базата, на която да се начислява данък за недвижимите имоти, но видите ли нямало данъци върху земеделските земи, което вече започва съмнително да намирисва и да води до извода, че сериозно управляващите са се замислили и за въвеждането на данък върху земеделските земи – един стар мерак на управляващите, периодически се подхвърля като идея и се прави проба, може би – как ще се реагира...
Реакция няма. Няма изказващи се. Ние от „Атака” превантивно реагираме и заявяваме, че това е опасна тенденция и тя е насочена към това българските граждани да бъдат принудени да продават земеделските земи. Това, което чухме от докладите е много сериозен и за мен много ясен сигнал, че се готви поредния зулум на българските граждани собственици на недвижим имот и в случая на земеделски земи.
Напоследък особено активни са станали чужди фирми, маскирани като български, които масово изкупуват земеделски земи. Затова оттам най-често се надава глас. Това е един голям план, в който се включва и намерението, явно и меракът да започне насилствено комасиране и оредяване на земята – нещо страшно опасно.
Да се върнем на въпроса за увеличаването на данъчните оценки, на базата, на които ... Всъщност това ще бъде увеличаване на самия данък, защото увеличаването на данъчната оценка, тоест базата ще доведе и до по-големи плащания на пари върху недвижимите имоти.
Една година не беше направено такова увеличение, миналата година беше пропуснато. Ние от „Атака” винаги сме се противопоставяли на тези увеличения и сме разобличавали една много погрешна теза, която битува в, така да го наречем, икономическото пространство и възгледите за този данък като такъв.
Тезата е ясна и тя е – увеличава се пазарната стойност на недвижимите имоти, от което значело, че трябва автоматически да бъде увеличен и размерът данък върху недвижимите имоти. Това е изключително порочна, грешна и спекулативна теза. Няма такава връзка. Данъчната оценка е точно такава данъчна оценка, тя има друга логика и тя се прави за това гражданите да плащат един определен данък, което има за цел този данък да бъде предвидим, да бъде траен, да бъде съобразен с възможностите на българските граждани. Данъчната оценка и данъкът, който се плаща върху имотите, нямат нищо общо с пазарната стойност на имотите.
Не случайно по времето на социализма имаше три вида оценки върху недвижимите имоти: едната беше тарифна оценка, другата беше пазарна оценка, а третата беше данъчна оценка. И десетилетия данъчната оценка остана същата. Управляващите непрекъснато пропагандират, изтъкват и непрекъснато се бият в гърдите, че са намалили всички данъци в България. Министър Орешарски правеше изявления, че размерът на данъците е ударил до дъното. Да, така е с корпоративния данък, така е с други данъци, които касаят бизнеса, които пряко се плащат от субектите в стопанския живот. Но когато се касае до данъци, които пряко да плащат гражданите, широките маси от населението, както е в случая със собствениците, защото едва ли има българин, който да няма някаква собственост, тук пък се прави обратното – данъците се увеличават.
Затова в началото на изказването си заявих и предупредих, че като цяло тази година данъчната тежест се увеличава и то най-вече с увеличаването на данъка върху недвижимите имоти.
Увеличаването на данъка върху недвижимите имоти няма да бъде само това, което на пръв поглед се прави и което в залата се дебатира в момента. Това увеличаване на базата на данъчната оценка има значение върху две други направления, които са във връзка с това, че гражданите ще се бръкнат по-дълбоко в джобовете и ще плащат повече.
Всички знаем, че промилите за такса смет се изчисляват на базата на данъчните оценки. Увеличаването на базата тези данъчни оценки означава автоматически и увеличение на такса смет, която става все по-голяма и по-голяма. По отношение на производствените помещения, на офисите, на магазините, които притежават българските граждани, за това никой не се е замислил и не е поставил този въпрос, таксата смет е вече по-голяма и то значително много по-голяма в много градове, отколкото самият данък сгради. Пак повтарям, по-голяма, отколкото самият данък сгради. Тоест тези пари отиват за многобройните боклукчийски мафии в много от българските градове, които за съмнителната услуга почистване на улиците в градовете, получават огромни неследващи им се спекулативни печалби, основани на това, че гражданите се принуждават да плащат все по-големи и по-големи такси смет.
Така че увеличението на данъчните оценки на недвижимите имоти автоматически значи повече пари в джобовете на въпросните съмнителни фирми. Всички градове имат тези проблеми. Ние всъщност по този начин даваме повече пари на тези.
Другото направление, в което отиват по-големи плащания от българските граждани, е при прехвърлянето на недвижимите имоти, при извършването на нотариални сделки. Сигурно ще кажете, че не всеки прехвърля всеки ден имоти пред нотариус и плаща местни данъци и такси, или нотариални такси, но всички юристи знаят, че тези такси се начисляват на базата на данъчната оценка. Гражданският оборот с недвижими имоти става все по-голям в България, това е добре, всички се борим и стремим това да става все повече и повече, но това не трябва да става за сметка на участниците в този граждански оборот по сделките. Тези много големи дължими данъци и такси при прехвърлянето на недвижими имоти започват да затормозяват гражданския оборот и да го дърпат назад, надолу.
За всички юристи е ясно, че начинът да не се платят тези дължими местни данъци и такси е да се скрива истинската оценка от имотите, например. Тя се крие в голяма степен и то най-вече, бих казал, предвид на тези дължими данъци и такси, които отиват към 4-5%, а и повече, по мои груби сметки, от общата стойност на сделката, която се осъществява.
Това е много опасно и влече всички последици на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите – унищожаемост, нищожност на сделката с непредвидими и тежки последици. Всичко това идва от това лекомислено и спекулативно увеличаване на базата за оценка на имотите от страна на мнозинството.
Така че и тук последиците са неблагоприятни. Това е едната последица, до която може да се стигне от укриването и неосъществяването на сделката по нейния истински размер, а другият начин са предварителни договори, които се правят, и дълго време уреждат правоотношенията между собствениците, като се отлага валидната нотариална сделка с истинско вещно правно прехвърлително действие. Това е нещо лошо в правния мир. Това е една допълнителна последица, до която се стига.
Затова ние от „Атака” категорично ще се обявим и ще разясняваме на българските граждани последиците от това да се увеличава базата, тоест данъчната оценка на имотите, което ще увеличи общата данъчна тежест, дължима от всеки един от нас. Пак повтарям, почти няма българин, който да не е собственик на недвижим имот, че това ще засегне всеки един от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тук в Закона за местните данъци и такси се сблъскваме със същия въпрос, подобен на този в Закона за акцизите и данъчните складове.
Правителството казва, че нямало увеличение на данъците. Аз имам много кратка задача за вас: оценките на имотите се увеличават с 50%, а ставките се намаляват с 30% и какво прави общо това? Общият ефект е увеличение с 20% на данъчната тежест върху недвижимите имоти. И това, ако не е написано в мотивите, да се чуди човек защо не са го написали.
Пак по въпроса дето не се увеличавали данъците и тази година тройната коалиция не е увеличавала данъчното бреме – това просто не е вярно. Това е скрито увеличение на данъците.
Имайте предвид друго нещо – в състояние на криза, която ще засегне пазара на недвижими имоти, да се прави такъв ход – да се увеличават данъците, е наивна работа. Още повече, дами и господа, говорейки за местни данъци, очакваните приходи от местни данъци за 2009 г. са около половин милиард лева. Това е четири пъти по-малко от излишъка, който ще изхарчи правителството в края на тази година! Иначе много се милее за децентрализацията, много се притесняват от тройната коалиция по този въпрос, много мерки взимат ама... Това е съотношението на нещата. Само към частта от излишъка, който харчат в края на годината, съотношението е 1:4.
Но по-обезпокоителното е следното. Министър Орешарски от тази трибуна и пред медиите каза, че нямало да увеличава данъците тази година. Вторият данъчен законопроект, който гледаме след акцизите и данъчните складове, е пак за данъчно увеличение. Те касаят също и сделковите разходи, които също се увеличават. Да не се лъжем толкова, защото ще се хванем, искам да се обърна към вас от тройната коалиция!
Особено в условия на финансова нестабилност, отлив на инвестиции, подобна политика е изключително грешна и неправилна. Трябва да се оставят повече пари в хората, за да изкарат зимата, да си платят парното или да успеят да направят някакъв малък и среден бизнес, а не да увеличавате скрито данъците навсякъде, където може – голяма грешка. Или ако при акцизите можете да се оправдавате с Европейския съюз, тук това оправдание го няма. Тук Европейският съюз не е причината, тук стратегът е друг. Може би този път не е Овчаров, както при акцизите, но някой друг от тройната коалиция. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин Димитров, аз вземам думата за реплика към Вас да изразя категоричното си несъгласие с Вас. Вие говорите за скрито увеличение на данъка. То си е явно увеличение, абсолютно, ачик-ачик!
Искам да ви кажа нещо друго, свързано с това, което вие говорите, ако може да се спрете и на този конкретен въпрос. Става дума за увеличаването на пазарната стойност на недвижимите имоти. Всички знаят, че недвижимите имоти ще падат драстично. Тази строителна мафия, която си позволяваше да строи за 300 евро реално, като се вземе предвид земята, материалите и труда, а продаваше на българските граждани, уважаеми колеги, квадратния метър около 2000 евро, стигаше до 3000 евро. Ако това не е чиста спекула и чист бандитски грабеж, вие ми кажете какво е!
Реалната цена на недвижимите имоти в България е далеч-далеч по-ниска, отколкото е в момента и тя ще намери своето равновесно приложение, бъдете сигурни. Тенденциите започнаха от Съединените американски щати, Европа, стигнаха и дотук. В момента имам информация, че хотел от десетина-петнадесет стаи по Черноморието се продава за 100 и няколко хиляди евро. Тази тенденция ще дойде и в София. Тези строителни предприемачи – аз бих ги нарекъл мафиоти, които си позволяваха да измъкват печалба от над 1000%, наистина трябва да бъдат поставени на мястото си.
Затова вземам отношение и казвам, че реалната цена на имотите съвсем не е тази, която е в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Димитров, макар че не беше към Вас репликата?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодарение на репликата на господин Христов се сетих за един допълнителен момент, който заслужава вниманието на тази зала, а именно, че доскоро тройната коалиция казваше следното нещо: нека общините да имат правото да определят местните данъци и такси, ако искат да ги увеличават, ако искат да ги намаляват. Само че какво се прави с този законопроект? Казва се следното нещо: вие задължително ще увеличите местните такси при недвижимите имоти, става въпрос за данъка, с 20%, а пък оттам нататък си решавайте. Това казва държавата с този законопроект. Задължително увеличение от 20% за всички общини – няма мърдане от тази работа, а пък оттам нататък общините могат да взимат решение какво да правят.
Господин Христов, колкото до строителната мафия, цялата работа е, че това увеличение ще бъде платено от средните обикновени хора. Сигурно има и такава мафия, нямам съмнение. Но ако някой си мисли, че с увеличение на този данък ще попречи нещо на мафията, много се е объркал! Цялата работа е, че нормалният, среден човек ги плаща тези данъци и те са за негова сметка.
Така че, уважаеми колеги, вярвате ли наистина в децентрализацията? Защото аз имам вече голямото съмнение, че тройната коалиция не вярва в тази работа, а пуска само лозунги. Във всяко едно предложение, което правят от тройната коалиция, опитите за увеличаване на местните данъци и такси, което да не зависи от решение на общинските съвети и кметове... Това е една много порочна практика.
Цялата идея, че Министерството на финансите са едни умни хора, които винаги взимат правилните решения, а общините са едни хора, които не знаят какво правят, е грешна теза, уважаеми колеги! Общините и съветите са хората, които са пряко избрани в дадено населено място! Оставете ги те да решават! Престанете с тази практика Министерството на финансите да им дава едно задължително увеличение на данъците! Престанете с тази работа! Оставете хората сами да вземат тези решения! Те са пряко избрани в България. Идеята, че тези хора ще направят някаква голяма беля на място, защото не са толкова разумни като Министерството на финансите, извинявайте, ама това не е сериозно! И тази практика трябва да престане! Ако ще правим финансова децентрализация, да я правим, а не някакви фиктивни, измислени мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпросът за вдигането на данъчната оценка не е нов, коментиран е и преди и е имало съгласие, че трябва да се направи, защото наистина разликата между пазарните цени и данъчната оценка е доста голяма. От тази гледна точка подобна промяна е в правилна посока. Въпросът обаче е кога се правят такива промени, дали тогава, когато ще натоварим всички хора с доста сериозни задължения в 2009 спрямо 2008 г., а те са изправени пред всички трудности на кризата, или в друга ситуация?
Казахме, че по време на дебата за данъчните закони за бюджета ще се коментират инструментите за борбата с кризата. Сега вече е втори инструмент и виждаме, че не работи антикризисно, а по инерция. Нещо вярно и добро като го приложиш не навреме, ще стане невярно, недобро и ще бъде атакувано с основание.
Всички хора, които имат представа за собствените си имоти и за пазара на имотите, знаят, че тази разлика е неправилна. Хората, които на журналистическо, на публицистично равнище любопитстват към цените на имотите в момента, знаят, че тези цени започват да намаляват, защото те бяха прекомерно големи. Знае се, че това е тенденция, която не е само българска. Знае се, че това е свързано и с фалита на кредитирането - на тези огромни балони, получени от кредити в недвижимостите. Тоест, нещата са горе-долу популярни. Пак казвам, прави се промяната, точно когато не трябва, точно когато хората ще изпитат най-големи трудности – в началото на 2009 г., посрещайки един отоплителен сезон, в който ще плащат много повече. Ако едно семейство е плащало 200 лв. за отопление и 200 лв. за данъци, това, което в момента му подготвяте, управляващото мнозинство, е да плаща 1000 лв. през м. януари – в пъти повече, не проценти. Да плаща в пъти повече! Защото наистина тези увеличения ще доведат до увеличение в пъти.
Защо го правим сега? Аз честно казано не намирам логика. Това трябва да се направи. Нека да бъде предвидено, нека да бъде направено в друга ситуация. Нека да бъде при следваща промяна на данъчните закони. Нека да бъде поставено като цел. Правилно е, но сега ли? Сега ли е най-добрият момент? Не е сега. Сега е най-лошият момент да накарате хората в рамките точно на зимата 2008-2009 г. да правят тези огромни разходи. Това са огромни разходи върху средните доходи на хората в България, защото ги увеличавате в пъти – един път през отоплението, а втори път - през данък недвижимост. А всички знаем, даже сме популярни в Европа, че у нас има огромен процент на частна собственост върху апартаментите, върху жилищата. Ние сме страна с над 90%, огромен процент, на собственост. Това означава, че всички тези хора ще трябва да плащат много. Няма никакъв смисъл и целесъобразност сега да се натоварят хората с такива огромни плащания през м. януари – м. февруари.
Затова ще гласувамe против - и аз, и парламентарната ни група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Има ли реплика?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Методиев, като представител на опозицията, искам да споря с Вас и да Ви обясня нещо, което и преди малко в изказването си засегнах, че това не е правилно, тъй като цените на недвижимите имоти и тяхната пазарна стойност се е увеличавала, че да се увеличава и данъчната оценка.
Всъщност на това разчитат управляващите и на тази база основават всяка година (само миналата година бе пропуснато) увеличенията, което правят. Защото данъчната оценка затова е данъчна оценка – това повтарям, господин Методиев, и на всички го казвам, тя е данъчна оценка, за да се изчислява данък. Тя няма нищо общо с пазарната оценка. Затова данъчната оценка трябва да бъде предвидима, трябва да бъде стабилна, и то дълги години, докато всички други данъци общо взето варират с един определен размер и не зависят от някаква конюнктура кой знае колко. Това е смисълът на данъчната оценка.
Не се поддавайте на тази уловка, тъй като се увеличавали цените на недвижимите имоти. Както беше споменато преди малко, ако тази година паднат, ще се намали ли данъчната оценка на година? Никой няма да я намали, разбира се.
Другото нещо, за което Вие споменахте, че не бил сега моментът. Не е моментът, да, според Вашата логика, че кризата идва. Но защо го правят управляващите? Защото искат да съберат повече пари в хазната. А това е най-лесният начин, защото имотите стоят по местата си. Няма мърдане от този данък. Това не ти е ДДС или акциз или каквото и да е друго, за да бъде укрит, както го правят другите. Имотът си е там, на еди-коя си улица, на еди-кой си адрес. Той е заведен в регистрите на местната община. Това е най-сигурният начин да бъдат събирани пари в държавната хазна. Това се прави винаги, когато управляващите поискат да събират такива пари и не ги интересува какъв е конкретният момент – дали е криза, дали е възход в икономиката. Сега за тях моментът е такъв, че те са решили да компенсират от някъде другаде, откъдето няма да съберат достатъчно пари – с парите от милионите български граждани – собственици на недвижими имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Методиев?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Съвсем кратка, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, преценката е Ваша.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Господин Шопов, аз съм на мнение – имам аргументи, но няма смисъл да ги развивам сега, че разлика от порядъка от 100% и над 100% между данъчна и пазарна оценка, създава огромно корупционно поле. Затова смятам, че повишаването на данъчната оценка по принцип е правилна стъпка.
Казвам, че не може да се повишава тежестта, финансовото бреме върху хората в този момент, а не казвам, че не трябва да се повиши според мен данъчната оценка. Когато едно нещо струва 200 лв., а по закон то струва 100 лв., това е глупост, казвам аз. Така мисля. Държавата затова се занимава с регулация тези неща да бъдат в някаква степен приближени едно към друго, да не бъдат на такова огромно отстояние. Защото на това огромно отстояние, вътре, се събира страшно много корупция, страшно много нарушаване на правила – хайде, оставете думата „корупция”, ако щете.
Ако в момента разсъждаваме кога трябваше да се направи, то трябваше или преди време да се тръгне към това достигане на цени или след време, но не в този момент. Защото няма антикризисни мерки във втори закон. Това ще върви и занапред. Това ще го видим и в самия дебат по бюджета. Има нещо, което правителството нарече чрез министъра на финансите “много неизвестни”. Така не се управлява криза, мисля аз. Това е моето мнение. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Не виждам.
Обявявам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси за приключила.


Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данъците върху доходите на физическите лица
№ 854-01-118, внесен от народния представител
Лидия Шулева и група народни представители на
17 октомври 2008 г., и № 802-01-83, внесен от
Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5 ноември 2008 г., бяха разгледани два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На заседанието присъстваха от Министерство на финансите господин Кирил Желев – заместник-министър, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика”, госпожа Лидия Атева – началник-отдел в дирекция “Данъчна политика”, госпожа Даниела Влъчкова – главен експерт в дирекция “Данъчна политика”.
Първият законопроект беше представен от господин Илко Димитров.
Законопроектът предлага отмяна на облагане на доходите от дивиденти на физическите лица като продължение на политиката за намаляване на данъчната тежест в България. Основен аргумент за това предложение е нуждата от стимулиране на инвестиционната и предприемаческата активност на гражданите. Отмяната на данъка върху дивидентите ще стимулира повече фирми да следват целенасочена политика на изплащане на дивиденти на своите акционери или съдружници, което ще спомогне за създаването на дългосрочен хоризонт и интерес от страна на индивидуалния инвеститор.
Представителите на Министерството на финансите не подкрепиха направеното предложение за отпадане на облагането с данък на дивидентите и ликвидационните дялове, тъй като подобна промяна не е заложена в разчетите на държавния бюджет за 2009 г. Ефектът от отпадане на облагането е очаквано намаление на приходите в бюджета с над 120 млн. лв. Подобна промяна би наложила и намаление в ставката за облагане на доходите на едноличните търговци от 15 на 10 на сто, което ще увеличи допълнително отрицателния ефект върху бюджетните приходи с около 92 млн. лв.
Законопроектът, внесе от Министерския съвет, беше представен от господин Желев.
Направените със законопроекта предложения за изменения и допълнения на Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да бъдат обособени в две основни групи. Първата група предложения произтичат от установените през годината противоречия между разпоредби в българското данъчно законодателство с правото на Европейския съюз. Втората група предложения са във връзка с възникнали въпроси и трудности при прилагането в практиката на действащите разпоредби.
В областта на прякото данъчно облагане не се налага пълно хармонизиране на разпоредбите на данъчните закони с европейските директиви и регламенти, както за косвените данъци. От друга страна, разпоредбите на тези данъчни закони като цяло не трябва да въвеждат ограничения по отношение на основните свободи, залегнали в Договора за създаване на Европейската общност и в Споразумението за Европейското икономическо пространство (правото на свободно движение на капитали, свободно движение на хора и на стоки, правото на установяване и правото на свободно предоставяне на услуги). Тези разпоредби следва да са съобразени също така с решенията на Съда на Европейската общност. С оглед премахване несъответствията на някои разпоредби в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, идентифицирани като такива през текущата година, са предложени следните изменения:
- Разширява се обхватът на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от закона във връзка с § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби, с която доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, извършени на регулирания български пазар на ценни книжа, се освобождават от облагане. В резултат на промяната освободени ще са вече и доходите от такива сделки, извършени на регулиран пазар на ценни книжа във всички държави членки.
- С цел избягване несъответствието на освобождаването на доходите от лихви и влогове в банки на физически лица е направеното предложение за изменение на чл. 13, ал. 1, т. 8 от закона. Към настоящия момент доходите от такива лихви са освободени само когато влогът/депозитът на лицето е в българска банка или в клон на чуждестранна банка в Република България. С промяната е предложено освобождаването да се прилага и за лихви по влогове в банки, установени в друга държава членка.
- Предложена е промяна в кръга на лицата, направеното дарение в чиято полза може да служи за данъчно облекчение по реда на закона. В съответствие с правото на Европейския съюз е необходимо да се даде равна възможност получатели на такива дарения да са не само български юридически лица и организации, а и такива, които са установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Във връзка с това е предложено данъчно облекчение за дарения да се ползва и когато дарението е направено в полза на лице, идентично или сходно на изброените в чл. 22, ал. 1 лица, установено в друга държава членка. При ползване на данъчното облекчение дарителите следва да удостоверят статута на дарените лица с официален документ.
- Направените предложения по отношение на доходите от доброволно осигуряване и застраховане също целят изравняване на данъчното третиране на такива доходи, когато са получени от български дружества и фондове, с доходите, изплатени от подобни дружества и фондове, извършващи дейност в друга държава членка. Това изравняване на данъчното третиране е насочено както към получаваните пенсии от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, така и към данъчното облекчение за вноски за доброволно осигуряване и застраховане, съответно към облагането на обратно получаваните суми. Във връзка с това са предложените изменения в чл. 65, ал. 7 и в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на закона.
Другите предложения за промени са в няколко насоки:
Предложено е в чл. 43 и 44 лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност да правят авансови вноски за доходи, различни от трудови правоотношения, след като доходът им през годината превишава размера на данъчното облекчение. След въвеждане на пропорционалното данъчно облагане на доходите и при запазване механизма на ползване на облекчението през 2008 г. лицата, ползващи облекчение за намалена работоспособност, правят авансови вноски за доходи, различни от трудови правоотношения, без да се вземе предвид данъчното облекчение. Съществуващите разпоредби са неблагоприятни за данъчно задължените лица, тъй като през годината те дължат авансови вноски, които след ползване на данъчното облекчение в края на годината ще подлежат на връщане (пълно или частично) с годишната данъчна декларация.
Направено е предложение самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване сами да определят и внасят авансов данък, подобно на вноските си за осигуряване, без да се взема предвид кой е платец на дохода. Според действащите разпоредби авансовото облагане на самоосигуряващите се лица е подчинено на различен режим в зависимост от платеца на дохода. Когато платец на дохода е предприятие, авансовият данък се удържа от предприятието, а когато платецът е физическо лице, самоосигуряващите се сами определят и внасят авансовия си данък. В редица случаи самите самоосигуряващи се лица са задължени по силата на друг закон да издават документ (Законът за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за адвокатурата, Закона за данък върху добавената стойност и др.), като същевременно нотариалната такса например трябва да бъде посочена в пълен размер в издавания от нотариуса документ. В тези случаи при сегашните разпоредби, от една страна, се извършва двойно документиране на дохода, а от друга, е налице разминаване в стойностите между посоченото в издавания от самоосигуряващото се лице документ (пълната такса) и отразеното в издадената от платеца на дохода сметка за изплатени суми по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (сумата след удържане на данъка). Освен избягване на подобни несъответствия предложената промяна в чл. 43 от закона цели доближаване на режимите на авансовото облагане с данък и на изчисляването и внасянето на осигурителните вноски.
С допълнението на чл. 73 от закона е предложено доходите от дивиденти и ликвидационни дялове да се посочват в справката за изплатени суми на физически лица не в годината на изплащане на дохода, а в годината, през която настъпва обстоятелството (решение за разпределяне на дивидент или за начисляване на ликвидационен дял) и възниква задължение за удържане и внасяне на данък за тези доходи. Предложението е продиктувано от факта, че в редица случаи самото изплащане не се извършва от дружеството, а чрез банка или инвестиционен посредник, поради което на дружеството не е известна датата на изплащане.
Със законопроекта се предлага въвеждане на ограничение на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец, които не се включват в облагаемия доход на лицето, доколкото разходите за пътуване и престой на едноличния търговец са данъчно признати съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. Аналогична регулация съществува в Закона за данъците върху доходите на физическите лица по отношение на командировъчните дневни пари на получателите на доходи по трудови и извънтрудови правоотношения. В чл. 26, ал. 3 от закона е предложен същият по размер лимит – двукратният размер, посочен в нормативен акт.
Предложени са и някои технически промени, като тези в чл. 37, ал. 8, чл. 58 или чл. 64, ал. 2, с които се отстраняват съществуващи грешни препратки или неточности.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от народния представите Лидия Шулева и група народни представители, 4 гласа „за”, 3 „против” и 3 „въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от Министерския съвет, 6 гласа „за”, 2 „против” и 2 „въздържали се”.
Въз основана гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да:
1. Не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 854 01 118, внесен от народния представител Лидия Шулева и група народни представители на 17.10.2008 г.,
2. Приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми дами и господа, преди да обявя 30-минутна почивка, от името на народния представител Пламен Моллов ви каня в Клуба на народния представител, където ще се открие изложба на пловдивската художничка Ели Станчева.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме заседанието.
Господин Мръцков, заповядайте да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 11 ноември 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 802-01-83 с вносител Министерският съвет. В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите и други. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Елкова.
Според вносителите предлаганите промени могат да бъдат разделени в две основни групи.
Първата група има за цел да се отстранят нередностите в нашето данъчно законодателство, свързани с европейското законодателство. Тези промени са направени с цел да синхронизират нашето данъчно право с правото на Европейския съюз.
Втората група промени са по-скоро свързани с отстраняването на някои недобри практики, установени при прилагането на съществуващото у нас данъчно законодателство.
Една от съдържателните промени е свързана с разширяване на обхвата на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3, в която доходите от сделки с акции на публични дружества се освобождават от облагане. В резултат на това изменение ще се променят и доходите на такива сделки, извършени на регулиран пазар на ценни книжа във всички държави членки.
Друга важна промяна е свързана с преодоляване на несъответствието при освобождаването на доходите от лихви по влогове на физически лица в банки. С промяната това освобождаване ще се прилага и за лихви по влогове и банки, установени в други държави – членки на Европейския съюз.
На следващо място е предложена промяна в кръга на лицата, които правят дарение и то носи данъчни облекчения. Данъчните облекчения за направени дарения ще се ползват и когато дарението е направено в полза на лице, установено в друга държава членка. Вносителите предлагат промени, свързани с доходите от доброволно осигуряване и застраховане в посока изравняване на данъчното третиране на такива доходи, които са получени от български дружества и фондове с доходи, изплатени от подобни дружества и фондове, извършващи дейност в други държави – членки на Европейския съюз. Това изравнено данъчно третиране е насочено както към получаваните пенсии от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, така и към данъчно облекчение за вноски за доброволно осигуряване и застраховане, съответно към облагането на обратно получаваните суми.
Друго изменение в законопроекта е свързано с хората с намалена работоспособност – 50 и над 50 на сто. През следващата данъчна година те ще правят авансови вноски на доходи, различни от доходи от трудови правоотношения, след като доходът им през годината превиши размера на данъчното облекчение. Ново данъчно третиране се предлага и на самоосигуряващите се лица. В бъдеще те сами ще определят и внасят авансов данък, подобно на вноските за осигуряване, без да се взема предвид кой е платец на дохода.
С допълнението към чл. 73 се предлага доходите от дивиденти и ликвидационни дялове да се получават в справката за изплатени суми на физически лица не в края на годината на изплащане на дохода, а в годината, през която настъпва обстоятелството.
Едно от последните изменения, които предлагат вносителите на законопроекта, е свързано с въвеждането на ограничение на дневните командировъчни пари на собствениците на предприятия на еднолични търговци, които пари не се включват в облагаемия доход на лицата, доколкото разходите за пътуване и престой на едноличните търговци са данъчно признати, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.
По време на дискусията народните представители изразиха становища, свързани най-вече с промените, които касаят преференцията за хората с увреждания и преференцията за техни авансови плащания.
Обсъдени бяха и новите постановки в политиката относно даренията.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 12 гласа, без гласове “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица № 802-01-83, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, единият от законопроектите е разпределен и на Комисията по европейските въпроси.
Комисията по европейските въпроси до този момент не е представила своя доклад. Но тъй като комисията не е водеща, както е традиционно, а и по правилник, имаме възможност да разгледаме двата законопроекта, въпреки липсата на становище от Комисията по европейските въпроси.
Господин Димитров, имате думата да представите законопроекта от името на вносителите.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Настоящият законопроект предлага отмяна на облагане на доходи по дивиденти на физически лица като продължение на политиката за намаляване на данъчната тежест в България. Основен аргумент за това предложение е нуждата от стимулиране на инвестиционната и предприемаческата активност на гражданите. Съществуването на сегашния данък дивидент за физически лица може да се приеме като налагане на един вид двойно облагане на доходите, тъй като акционерите, съдружниците в дадено търговско дружество веднъж се облагат индиректно с корпоративен данък, дължащ се от това дружество, и втори път се облагат с данък върху дохода от дивиденти. Това създава стимули за избягване на облагането и извършване на ефективно или икономически нецелесъобразно реинвестиране на печалбата.
Икономическият смисъл на данъка, целящ да се стимулира инвестирането на печалбата, вместо част от нея да се разпределя под формата на дивидент, до голяма степен вече е изпълнил предназначението си. Понастоящем този данък вече се явява като фактор, от една страна, изкривяващ пазарния процес, а от друга, възпрепятстващ инвестиционната предприемчивост.
От гледна точка на финансовата обосновка на настоящия законопроект трябва да се спомене, че постъпленията от данъка върху доходите от дивиденти на физически лица нямат значително и решаващо въздействие върху приходната част на държавния бюджет. Предприемането на тази крачка обаче ще спомогне за създаването на благоприятна данъчна среда в България и ще бъде положителен знак в посока на насърчаване на индивидуалната предприемчивост и инвестиционната активност, която комбинация ще има позитивни последици за развитието на българския бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, бих искала да добавя само няколко неща към мотивите, които господин Димитров представи.
В условията на глобална финансова криза всяка държава търси своя път и начин за реакция. Ние от Българска нова демокрация считаме, че отмяната на този данък е много правилна мярка в посока на създаване на допълнителни възможности за насърчаване на инвестиционната дейност на българските граждани.
Какво имам предвид? Всички знаете колко трудно започна да става финансирането на предприятията чрез кредити в условията на финансова криза. Неслучайно вицепрезидентът на Световната банка госпожа Кастeлина Георгиева каза, че в такива моменти, когато светът е изправен пред такова огромно предизвикателство като тази криза, трябва да се намали действието на така наречения финансов ливъридж, който предполага използване на кредити, и да се премине към така наречения деливъридж. Това са действия, които предполагат използване на собствен капитал. Използването на собствен капитал обаче ще бъде интересно и атрактивно за инвеститорите, само ако при разпределение на дивидентите се премахне този данък върху дивидента, за който става дума, защото това ще създаде много силна предпоставка за участие на собствения капитал при финансиране на предприятията, които в момента изпитват огромен недостиг от финансови средства.
Разпределянето на дивиденти, независимо че на пръв поглед изглежда, че парите от дружеството се разпределят под формата на дивиденти към инвеститорите, само на пръв поглед е така. Особено когато такива сделки се извършват на борсата, доказано е, че потенциалното разпределение на дивиденти засилва инвестиционната активност, защото се предполага непрекъсната смяна на инвеститорите на борсата. Тоест не е задължително едни и същи хора постоянно да бъдат акционери. Хората участват, получават някакъв доход, продават си акциите, след това други хора отиват, за да получат доход. Тоест създава се интерес към инвестиции, който е достатъчна гаранция за създаване на възможности за финансиране чрез собствен капитал на борсите. Именно освобождаването, особено сделките, които са на Фондовата борса, ако говорим по принцип за цялостно освобождаване, но най-вече на предприятията, които се търгуват на Фондовата борса, със сигурност е мярка, която ще доведе до засилване на инвестиционната активност, особено в условията на финансова криза, в които се намираме.
От друга страна, считаме, че намаляването на данъчната тежест също е предпоставка за засилване на именно тази инвестиционна и предприемаческа активност.
Доходът, който се събира от данъка върху дивидент, имам предвид по-скоро прихода в държавния бюджет - тук е посочена една цифра, но аз не знам тази цифра дали се отнася изобщо за данъците, които са на чуждестранни физически и български физически и юридически лица. Според нас е пренебрежимо малка, на фона на огромните преизпълнения от бюджета е части от процента и не би могла да окаже почти никакво съществено влияние върху макрорамката на бюджета.
Ние считаме, че това е стъпка в правилна посока и би трябвало България да се превърне в доста по-атрактивна дестинация за инвеститорите, особено в условията на глобална криза.
Може би след малко, когато гледаме законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, ще стане дума и за едноличните търговци, но във всички случаи те са необлагодетелствани от този режим.
Ще дам само този пример. Ако имаме едно дружество с ограничена отговорност, в повечето случаи собствениците са един, двама или трима – това е общият случай на дружествата с ограничена отговорност, те не разпределят дивидент главно заради този данък, който се дължи. Във всички случаи те намират начин да ползват парите, които им трябват - по една или друга причина или под формата на заем на дружеството. Така че формално не се разпределя дивидент, но де факто собствениците използват тези средства както намерят за добре. За разлика от едноличните търговци, които задължително плащат 15% данък, който един вид ги задължава да плащат този данък върху дивидента, независимо дали искат или не. Това е неравнопоставено положение на едноличните търговци.
Смятам, че и с двете предложения, които сме направили, този режим трябва да бъде премахнат, тъй като едноличните търговци са единствените търговци, които са поставени в такъв неравностоен режим. Дружествата с ограничена отговорност, искат или не искат, или акционерните дружества – от тяхната воля зависи дали ще разпределят дивидент или не, докато едноличният търговец твърдо трябва да разпределя дивидент, плащайки този данък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма реплики.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по двата законопроекта?
Още веднъж се обръщам към народните представители: ако някой от тях желае, може да вземе думата.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването е утре в 9,00 ч.

Четвърта точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносители са Лидия Шулева и група народни представители и Министерският съвет.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане
№ 854-01-110, внесен от Лидия Шулева и група народни представители на 9.10.2008 г., и
№ 802-01-81, внесен от Министерския съвет на 30.10.2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5.11.2008 г., бяха разгледани два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
От Министерството на финансите на заседанието присъстваха: господин Кирил Желев – заместник-министър, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Лидия Атева – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”, госпожа Даниела Влъчкова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”.
Първият законопроект беше представен от господин Илко Димитров.
С него се предлага отмяна на данъка върху дивидентите като стимулираща мярка за запазване на доверието и връщане на интереса на инвеститорите в българския капиталов пазар, чиято криза доведе до постепенното му обезсмисляне като механизъм за финансиране на българските предприятия. Същевременно премахването на данъка върху дивидентите би спомогнало за повишаване на инвестиционната активност и пренасочване на повече средства към реалната икономика. Компаниите ще могат да използват спестените ресурси от отмяна на данъка върху дивидентите за реинвестиране в допълнително развитие на бизнеса им.
Представителите на Министерството на финансите не подкрепиха направеното предложение за отпадане на облагането с данък на дивидентите и ликвидационните дялове, тъй като подобна промяна не е заложена в разчетите на държавния бюджет за 2009 г. Ефектът от отпадане на облагането е очаквано намаление на приходите в бюджета с над 120 млн. лв. Подобна промяна би наложила и намаление в ставката за облагане на доходите на едноличните търговци от 15 на 10 на сто, което ще увеличи допълнително отрицателния ефект върху бюджетните приходи с около 92 млн. лв.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Желев.
Той е изготвен с цел отстраняване на несъответствия на данъчното законодателство с правото на Европейския съюз. Във връзка с това са направени следните предложения за промяна:
- освобождаване от облагане на печалбите и непризнаване за данъчни цели на загубите от сделки на регулиран пазар на ценни книжа (борса) в държава – членка на Европейския съюз, като по този начин данъчното им третиране ще се изравни с това на печалбите или загубите, реализирани на българска борса. По отношение на сделките на регулиран пазар е поет ангажимент от Република България към Европейската комисия за промяна в данъчното законодателство с цел изравняване данъчното третиране на сделките на българска борса с това на борси на други държави – членки на Европейския съюз. Различното данъчно третиране в момента води до ограничаване свободното движение на капитали и противоречи на чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност;
- увеличение на прага на данъчното облекчение за ваучерите за храна от 40 на 60 лв. Увеличението е в резултат на настъпилите промени в икономическите условия спрямо годината на въвеждане на облекчението (инфлационни процеси и други);
- промяна в данъчните облекчения за дарения с оглед недопускане дискриминация на лицата, в полза на които са направени даренията. Данъчното третиране на направените дарения не трябва да зависи от мястото на установяване на лицето, в полза на което е направено дарението (Република България или друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство). Поради това данъчното третиране на направените дарения в полза на български физически и юридически лица следва да се изравни с това на даренията, направени в полза на лица, установени в други държави – членки на Европейския съюз.


Във връзка с това е предложено данъчното облекчение за дарения да се ползва и за дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени в друга държава членка, когато дарителят притежава официален документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението:
- отмяна на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за заетост (за новоразкрити работни места – чл. 192 от Закона за корпоративното подоходно облагане). Облекчението представляваше допустима държавна помощ за заетост съгласно правото на Европейския съюз до 31 декември 2008 г. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. действащото облекчение следва да бъде отменено, тъй като вече не отговаря на изискванията за допустима държавна помощ за заетост. Посоченото данъчно облекчение не се ползва от голям брой лица и има незначителен ефект върху разкриването на нови работни места. Също така следва да се има предвид, че за назначаване на безработни лица съществува и друго данъчно облекчение (чл. 78 от ЗКПО). Във връзка с това предложеното за отмяна данъчно облекчение в известна степен дублира оставащото в закона;
- изравняване на данъчното третиране при отписване на вземане като несъбираемо с това при обезценяване на вземането. Съгласно счетоводното законодателство, когато възникнат съмнения относно събирането на вземане, предприятието обезценява вземането или отписва вземането като несъбираемо (признава разход и отписва вземането, без да начислява обезценка).
Данъчното третиране и в двата случая на осчетоводяване би трябвало да е еднакво, за да не води до плащането на различни данъци. В Закона за корпоративното подоходно облагане е регламентирано само данъчното третиране на разходите от обезценки на вземания, но няма уредба за данъчното третиране на разходите при отписване на вземания като несъбираеми. Предложението за промяна цели признаването за данъчни цели на разходите, отчетени в резултат на отписване на вземания като несъбираеми, да се извършва при настъпване на същите обстоятелства, при които се признават разходите от обезценки на вземания.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от Лидия Шулева и група народни представители, 4 гласа „за”, 3 „против” и 3 „въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от Министерския съвет, 6 гласа „за”, 3 „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да:
1. Не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 854-01-110, внесен от Лидия Шулева и група народни представители на 9 октомври 2008 г.
2. Приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 802-01-81, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има становища и на Комисията по европейските въпроси.
Госпожо Илияз, виждам, че Вие сте подписали двете становища на комисията. Заповядайте да ги представите.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ

На Комисията по европейските въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Лидия Шулева и група народни представители.
На извънредното заседание, проведено на 5 ноември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Лидия Шулева и група народни представители.
В заседанието участваха г-н Кирил Желев – заместник-министър на финансите, г-жа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и експерти от Министерството на финансите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане предлага отмяна на данъка върху дивидентите.
Законопроектът няма отношение към правото на Общността, тъй като Глава осемнадесета от Закона за корпоративното подоходно облагане, която третира по различен начин юридическите лица от други държави-членки на Европейския съюз и местните юридически лица, което противоречи на принципа на равно третиране на лицата в рамките на Общността, е отменена.
Законопроектът не противоречи обаче на общностното право.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 2 гласа „за”, 6 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от госпожа Лидия Шулева и група народни представители на 9 октомври 2008 г.”

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане,
внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2008 г.

На извънредното заседание, проведено на 5 ноември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, както и експерти от Министерството на финансите.
І. Законопроектът за защита на изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е насочен към отстраняване на някои несъответствия на нашето право с правото на Европейския съюз.
С цел уеднаквяване на данъчното третиране на местни лица с лицата от държавите-членки в съответствие с чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност в законопроекта се предлага освобождаване от облагане на печалбите и непризнаване за данъчни цели на загубите от сделки на регулиран пазар на ценни книжа (борса) в държава - членка на Европейския съюз, като по този начин данъчното им третиране ще се изравни с това на печалбите/загубите, реализирани на българска борса.
Друго предложение, насочено към уеднаквяване на данъчния режим на местните лица и на лицата от държавите-членки на Европейския съюз, предвижда промяна в данъчните облекчения за дарения с оглед недопускане дискриминация на лицата, в полза на които са направени даренията. Данъчното третиране на направените дарения не трябва да зависи от мястото на установяване на лицето, в полза на което е направено дарението (Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство). Предлага се данъчното облекчение за дарения да се ползва и за дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени в друга държава членка, когато дарителят притежава официален документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението.
В законопроекта се предлага отмяна на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за заетост (за новоразкрити работни места - чл. 192 от ЗКПО), което представляваше допустима държавна помощ за заетост съгласно правото на Европейския съюз до 31 декември 2008 г. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. действащото облекчение следва да бъде отменено, тъй като не отговаря на изискванията за допустима държавна помощ за заетост.
II. Законопроектът съдържа и правила, които нямат отношение към правото на общността, но не му противоречат. Предлага се увеличение на прага на данъчното облекчение за ваучерите за храна от 40 на 60 лв., което се дължи на настъпилите промени в икономическите условия спрямо годината на въвеждане на облекчението (инфлационни процеси и др.). Друго предложение е насочено към изравняване на данъчното третиране при отписване на вземане като несъбираемо с това при обезценяване на вземането, което цели признаването за данъчни цели на разходите, отчетени в резултат на отписване на вземания като несъбираеми, да се извършва при настъпване на същите обстоятелства, при които се признават разходите от обезценки на вземания.
III. В заключение може да се приеме, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е насочен към отстраняване на някои несъответствия на нашето право с правото на Общността. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага (с гласа 9„за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Илияз.
Господин Димитров, заповядайте да представите внесения от Вас и група народни представители законопроект.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председателю.
Настоящият законопроект предлага отмяна на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове като стимулираща мярка за запазване на доверието и връщане интереса на инвеститорите в българския капиталов пазар, чиято криза доведе до постепенното му обезсмисляне като механизъм за финансиране на българските предприятия.
В контекста на засилената международна конкуренция за привличане на капитали при равни други условия, нивото на данъчната тежест играе решаваща роля за привличането на чуждестранни инвестиции, особено в условията на глобална финансова несигурност. Премахването на данъка върху дивидентите би спомогнало за развитието на капиталовия пазар в България и би повишило привлекателността на инвестирането в акции, пренасочвайки средства към български компании, търгувани на българската фондова борса. По този начин ще се гарантират свежи пари за развитието на българския бизнес. С подобна мярка ще се демонстрира желанието за дългосрочен ангажимент на българската държава за развитието на фондовия пазар у нас. Това неминуемо ще се приеме като положителен знак от българските и международни инвеститори и ще внесе необходимата доза успокоение и повишаване на доверието.
Същевременно премахването на данъка върху дивидентите би спомогнало за повишаване на инвестиционната активност и пренасочване на повече средства към реалната икономика. Компаниите ще могат да използват спестените ресурси от отмяната на данъка върху дивидентите за реинвестиране и допълнително развитие на бизнеса им.
От гледна точка на финансовата обосновка на предлаганото в настоящия законопроект, трябва да се спомене, че постъпленията от данъка върху дивидента нямат значително и решаващо въздействие върху приходната част на държавния бюджет. Приходите за 2007 г. от този данък са около 195 млн. лв., което представлява по-малко от 1% от общите приходи в централния бюджет. В ситуацията на бюджетен излишък и стабилен фискален резерв, премахването на данъка върху дивидентите е напълно възможно и повече от препоръчителна мярка, целяща най-вече задържане на доверието и стимулиране на интереса на българските и международните инвеститори към България като подходяща инвестиционна дестинация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Откривам дискусията по тази точка.
Първи заяви желанието си господин Шопов. Той обаче кавалерски отстъпва мястото си на госпожа Шулева. Госпожо Шулева, имам чувството, че когато говорихте предишния път, говорихте именно по тази тема, за дивидентите.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Законопроектите са наистина за дивидентите, но за различни дивиденти. Преди малко говорих за дивидента на физическите лица, а сега ще говоря за дивидента на юридическите лица. Няма да повтарям онова, което колегата Димитров каза, но ще се спра на една особеност.
Защо предлагаме да се освободят от данък върху дивидентите всички чуждестранни юридически лица? В момента българските юридически лица и юридическите лица от Европейския съюз са освободени от данък върху дивидент. Единствено данък върху дивидента плащат други чуждестранни юридически лица, които не са членове на Европейския съюз. Защо ние предлагаме това да бъде валидно за всички? Защото в момент, в който преките чуждестранни инвестиции в България намаляват с 40% само за първото полугодие, ние трябва да вземем някакви мерки, с които малко или много да повлияем на интереса на чуждестранните инвеститори, тъй като знаете – с високия дефицит по текущата сметка преките чуждестранни инвестиции имат ключово значение.
Какво означава нашето предложение? Бих искала да го преведа на един по-разбираем език. Това означава, че България ще бъде страна с нулев данък по отношение на регистрация на холдингови дружества. Ако чуждестранни инвеститори регистрират холдингово дружество в България, дружествата, дъщерни на този холдинг, плащат дивидент на холдинга, то този холдинг няма да плаща никакъв данък, а самите дружества. Такава практика има в Холандия и други европейски страни, което е много сериозен елемент за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Ако ние сега не се възползваме от тази възможност – България да стане страна с нулево облагане на юридическите лица по отношение на данък дивидент, едва ли ще има по-подходящ случай от този.
Затова една от мерките, които Българска нова демокрация предлага за контрамярка на намаляване на преките чуждестранни инвестиции, е освобождаване от данък дивидент на всички чуждестранни юридически лица. Това е директна заявка за нови чуждестранни инвестиции в България, една преференция, която би могла да компенсира намаляването на преките инвестиции в България. Мисля, че трябва да се възползваме от това, защото не виждам смисъл да губим инвеститори от Китай, Русия, Япония или Съединените американски щати, които биха се възползвали от възможността да регистрират холдингови дружества, ако имат нулев данък върху печалбата.
Това е много добро предложение и мисля, че управляващите трябва да го осмислят и разберат, да го подкрепят, защото то е насочено директно към компенсиране намаляването на преките чуждестранни инвестиции в България. Не мисля, че загубата в бюджета ще бъде голяма. Толкова чуждестранни фирми, които да плащат данък дивидент в България извън Европейския съюз, у нас няма, така че за загуба в бюджета въобще не бих могла да говоря. По-скоро ще има прилив за регистрация на такъв тип холдинги, което ще позволи на България да придобие по-съществен интерес на инвестиционната карта в света.
Ще обърна още веднъж внимание и на неравнопоставеното положение на едноличните търговци – нещо, за което преди малко говорих. Двата закона имат връзка, затова също ще обърна внимание на народните представители: ако дружествата разпределят дивидент, то едноличните търговци са облагодетелствани, но ние не им даваме такава опция, ако не разпределят дивидент. Тоест те са задължени да плащат 15%, което ги поставя в неравноправно положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Корнезов.
Преди малко, когато исках първи думата, я исках, за да подкрепя закона на госпожа Шулева и да заявя, че ние ще го подкрепим, защото е закон, който облекчава чуждестранните инвеститори в България – нещо, от което се нуждаем. В комисията подкрепих този законопроект, докато госпожа Шулева я нямаше – беше в Съединените щати на изборите за президент на САЩ.
Думата ми е за другия законопроект – на Министерския съвет. В пленарната зала на 40-ото Народно събрание опозицията и ние от “Атака” многократно в предишните години сме изразявали тези идеи, които сега в момента намират израз в законопроекта на Министерския съвет. Не знам какво трябваше да стане и защо трябваше да мине толкова време, за да бъдат внесени те чак сега, накрая на мандата, чрез този законопроект в пленарната зала. Всичко, което се подкрепя в този законопроект, е положително, защото е насочено към подобряване на бизнес климата в България.
Ще направя една аналогия.
Докато за фирмите, за юридическите лица, за участниците и субектите в стопанския живот данъците се намаляват, което е добре, за физическите лица в България данъците и акцизите стават все по-големи или стоят на същото ниво. Това ги прави непосилни. В други законопроекти, които днес разглеждахме в тази зала, това си личеше. Имам предвид законопроекта, който се отнася до данък сгради.
Исках да направя по предишния законопроект това изказване относно облагането на физическите лица с данък общ доход, който миналата година превърнахме в плосък данък, но сега искам да направя аналогия със Закона за корпоративно подоходно облагане. Както се намаляват данъчните тежести и дължимото от страна на фирми и стопанските субекти, същото би трябвало да се отнася и до физическите лица. Предложението на “Атака” винаги е било за данъчна ставка, която да е диференцирана. След като се възприе плоският данък, като че ли в обществото престана дискусията по въпроса. Ние обаче не забравяме този проблем. И ако поставям тук въпроса, то е за да направя аналогията с корпоративния данък и другите дължими данъци от юридически лица и стопански субекти.
В тази връзка крайно време е да се въведе - и ние от „Атака” ще предложим между двете четения - диференцирана данъчна ставка по отношение на данък общ доход, на така наречения плосък данък, като се въведе необлагаем минимум от 400 лв. Нека нещата да съответстват, да си приличат, да вървят в синхрон и политиката да бъде една и съща по намаляването на данъчната тежест както на юридическите лица, стопанските субекти и фирмите, така и на физическите лица, за които най-важен е данъкът върху общия доход, който трябва да стане диференциран, а не както досега – без диференцирана данъчна ставка и без необлагаем минимум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите? Няма.
Обявявам разискванията за приключени.
Гласуването е утре в 9,00 ч.

Преминаваме към пета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ с вносители: Румен Ангелов; Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева; Димитър Йорданов и група народни представители; и Министерския съвет.
Господин Кънев, заповядайте да представите докладите на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона върху добавената стойност, № 854-01-17,
внесен от Румен Ангелов на 27 февруари 2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 21 май 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова и госпожа Венетка Тодорова от дирекция “Данъчна политика” от Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Румен Ангелов.
Със законопроекта се предлага отмяна на разпоредбата, касаеща ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит, от фирмите, регистрирани по ДДС, при закупуването и поддръжката на лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Според вносителя поправката в закона ще даде възможност за данъчен кредит върху разходите за поддръжка и ремонт на фирмените автомобили и ще извади на светло част от автомонтьорските услуги, тъй като фирмите ще изискват фискални документи за тях.
Представителите на Министерството на финансите изтъкнаха, че режимът е запазен от отменения Закон за данък върху добавената стойност, както и че непризнатият данъчен кредит участва в стойността (цената на придобиване) на лекия автомобил и чрез начислените амортизации на автомобила през годините се признава за разход за данъчни цели по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане. Според тях направеното предложение се прилага в значително малък брой държави – членки на Европейския съюз.
Предвид гореизложеното представителите на Министерството на финансите не подкрепят предложения законопроект. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 5 гласа “за”, без “против” и 10 “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Румен Ангелов.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да представите и следващия доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност № 854-01-56, внесен от Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева, и
№ 854-01-58, внесен от Димитър Йорданов и
група народни представители

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 5 юни 2008 г., бяха разгледани два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” и експерти от Министерството на финансите.
Първият законопроект беше представен от господин Нено Димов и госпожа Мария Капон. С него се предлагат следните промени.
Първо, от 1 юли 2008 г. ставката на данък добавена стойност да бъде намалена от 20 на 18%.
Второ, от 1 януари 2009 г. ставката на данък добавена стойност да бъде намалена от 18 на 16 на сто.
Трето, от 1 януари 2009 г. да се въведе диференцирана ставка на данък добавена стойност в размер на 5 на сто за лекарствата, помощните средства за хората в неравностойно положение, учебниците и книгите.
Вторият законопроект беше представен от господин Димитър Йорданов. С него се предлагат следните промени.
Първо, от 1 януари 2009 г. ставката на данък добавена стойност да бъде намалена от 20 на 18 на сто.
Второ, от 1 януари 2009 г. да се въведе диференцирана ставка на данък добавена стойност в размер на 7 на сто за доставки на хранителни продукти, лекарствени продукти, вестници, списания, книги и други печатни произведения.
Трето, възможност за обратно начисляване при доставки на строително-монтажни работи, сгради и урегулирани поземлени имоти, която ще даде възможност за намаляване на обектите, подлежащи на контрол, и по-бързо възстановяване на данъчния кредит.
Представителите на Министерството на финансите изтъкнаха, че при намаляване на ставката от 18% от 1 юли загубата за бюджета ще е 520 млн. лв., която не е разчетена.
Намалените ставки са нещо, което много пъти е коментирано в различни формати. Политиката в Европейския съюз е към уеднаквяване на ставката, а не към въвеждане на множество нови диференцирани. И в този смисъл в момента се разглежда проект на директива за изменение на ДДС директивата, като това, което се обсъжда, е стесняване на обхвата за прилагане на намалени ставки, така че да се сведат до една група. Също така Анекс Н, където са изброени всички доставки, които могат да ползват намалена ставка, ще бъде съществено редуциран.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева, 6 гласа “за”, 8 гласа “против”, без “въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от Димитър Йорданов и група народни представители, 6 гласа “за”, без “против” и 8 “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 854-01-56, внесен от Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева на 25 май 2008 г.
2. Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 854-01-58, внесен от Димитър Йорданов и група народни представители на 29 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Иванов, моля да докладвате третия доклад на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност
№ 802-01-78, внесен от Министерския съвет
на 29 октомври 2008 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 30 октомври 2008 г., беше разгледан законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите – господин Кирил Желев, зам.-министър, госпожа Людмила Елкова, директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Венета Тодорова, началник на отдел „Фискална интеграция”, и госпожа Диана Терзиева, главен експерт в отдел „Данъчно-нормативни актове”.
Законопроектът беше представен от г-н Желев.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейската общност в областта на косвеното облагане, както и с презиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Във връзка с изискванията на Директива 2007/74/ЕО и решения на Съда на Европейската общност се предлага:
- промяна на чл. 58 относно освобождаване от ДДС вноса на стоки, внасяни в личния багаж, пристигащ от трета страна или територия. Промяната е продиктувана от отмяната от 1 декември 2008 г. на Директива 69/169/ЕИО и влизането в сила на Директива 2007/74/ЕО от 1 декември 2008 г. В сега действащия Закон за данък добавена стойност вносът на стоки в личния багаж на пътника се освобождава от данък, когато това е в рамките на разрешения безмитен внос, т.е. водещо при освобождаването е митническото законодателство. С Директива 2007/74/ЕО се променя принципът на освобождаването, като то ще се извършва съгласно разпоредби в данъчното законодателство на страната ни;
- създаване на чл. 73а, с което се цели съобразяване на българското законодателство с решенията на Съда на Европейската общност . Допълнението е във връзка със съобразяването на закона с решение на Съда на Европейската общност (дела С-94 и С-95 от 2007 г.), съгласно което правото на данъчен кредит е налице във всички случаи на самоначисляване на данъка, при условия, че сделката не е укрита. Тази норма третира случаите, при които начисляването на данъка се извършва от получателя, като фактически дължимият данък обичайно е равен на правото на данъчен кредит по същата доставка, поради което не възниква реално задължение за лицето към бюджета. В повечето случаи неначисляването на данъка от задължените лица се дължи на неправилно разбиране на данъчното третиране на доставката, неправилно определяне на мястото на изпълнение на доставката, съответно неправилно определяне и на лицето – платец на данъка. При осъществяване на данъчен контрол съществува практика данъкът да се начислява от органите по приходите, като същевременно не се признава право на приспадане на данъчен кредит, включително, когато лицата, без да укриват сделката (отразили са я счетоводно), не са издали протокол за самоначисляването на данъка. Това противоречи на практиката на Съда на Европейската общност съгласно цитираните по-горе решения и ощетява задължените лица.
Промени в съответствие с Директива 2006/112/ЕС (Директива):
- прехвърлянето на стоки от данъчно задължено лице от страната към друга държава членка за целите на неговата икономическа дейност се приравнява на възмездна доставка чрез предложения текст в чл. 6, ал. 3, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност. С приравняване на това прехвърляне на възмездна доставка се цели данъчно задълженото лице да формира облагаем оборот за задължителна регистрация по закона и се отстранява пропуск при въвеждането в българското законодателство на Директивата;
- в чл. 13, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност, промяната е по отношение на лицето, което извършва вътреобщностното придобиване. Така в хипотезата на вътреобщностното придобиване на стоки, премествани от държава членка за целите на икономическата дейност на лицето до територията на сраната, ще попадат и лицата, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, но извършват такова прехвърляне на стоки. За тези лица ще възникне задължение за задължителна регистрация по вътреобщностното придобиване при достигане на прага. Създадена е ал. 6 в същия член, с която в обхвата на закона ще попада като вътреобщностното придобиване прехвърлянето на стоки, които са внесени от лицето в друга държава членка, където същите са освободени за свободно обращение и транспортирани до територията на страната за целите на икономическата дейност на това лице.
- в съответствие с Директивата е направено предложение за прецизиране на чл. 85, съгласно който данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактурата и/или известието към нея. По сега действащата разпоредба данъкът е изискуем и когато е начислен с протокол. При извършване на ревизии често се установява, че не е следвало да се съставя протокол и съответно да се начислява данък. При установяването на такива грешки органите по приходите не признават право на данъчен кредит, но на основание на съществуващия текст в чл. 85 не правят корекция на грешно начисления с протокола данък.
- в чл. 114, ал. 1 е отменена т. 6, въвеждаща като задължителен реквизит вписването на име, фамилия и подпис на съставителя, което противоречи на разпоредбите на Директивата.
- с промяната в чл. 162 е дадено право на приспадане на данъчен кредит на лицето и в случаите на вътреобщностно придобиване на инвестиционно злато, което право е в съответствие с директивата. По сега действащата разпоредба лицето няма такова право.
- с чл. 174а се определя редът за удостоверяване статута на лицата, за които Република България е държава домакин и които имат право на освобождаване от задължение за заплащане на ДДС в съответствие с Регламент на Комисията (ЕС) № 31/96 от 10 януари 1996 г. Издаването на удостоверението вече е уредено в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
Друга част от промените са свързани с текстове, които създават проблеми при практическо прилагане на закона:
- в чл. 39, т. 4 е направено допълнение, с което към освободените доставки са добавени имплантируемите медицински изделия, задвижвани с човешка енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, когато са част от медицинските услуги, оказвани от здравните заведения. В действащия закон този вид протези не попадат в обхвата на освободените здравни (медицински) услуги, оказвани от здравните заведения, за разлика от подобните на тях доставки на активно имплантируемите медицински изделия.
- по сега действащия закон при прекратяване на регистрация по закона на лице, което ще бъде прието по наследство (т.е. предприятието на едноличен търговец ще се наследи), или прекратяване на регистрация по закона на лице, което се преобразува по Търговския закон, за наличните стоки към момента на дерегистрацията на това лице се счита, че не е налице доставка на стоки, докато за наличните към момента на дерегистрацията услуги това правило не важи. За да се изравни данъчното третиране на стоките и услугите в посочените случаи, в разпоредбите на чл. 111, ал. 2, т. 2 и 3 са добавени услугите.
- предложение за изменение в чл. 130 от закона по отношение на възникване на данъчното събитие за доставките при условията на бартер. Промяната се състои в това, че данъчното събитие и по двете доставки ще възниква по общите правила на закона, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие ще се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка (това е доставката, за която датата на данъчното събитие ще възникне по-късно).
Съгласно действащия закон данъчното събитие по двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. При този режим на прилагане възникнаха множество въпроси и спорове в случаите на извършване на доставки при условията на бартер между лица, при които едното или двете лица не са регистрирани по закона. В тези случаи, когато данъчното събитие за едната доставка по общите разпоредби на закона фактически възникне на дата след датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност на лицето – изпълнител по тази доставка, не се начислява ДДС, с което се нарушават основните принципи за облагане с този данък.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 802-01-78, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва докладът на Комисията по европейските въпроси.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
„Становище
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност № 854-01-58,
внесен от Димитър Цвятков Йорданов и група народни представители на 29 май 2008 г.
На заседанието, проведено на 12 юни 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 854-01-58, внесен от Димитър Цвятков Йорданов и група народни представители на 29 май 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев - заместник-министър на финансите, и господин Борислав Борисов - директор на дирекция “Митнически режими и процедури” в Министерството на финансите.
І. При косвените данъци в ЕС има някои общи правила, които са призвани да облекчат свободното движение на стоките в рамките на единния вътрешен пазар. При данъка върху добавената стойност тези правила са описани в Директива на Съвета 2006/112/ЕО от 26 ноември 2006 г., която е в сила от 01.01.2007 г. и е транспонирана изцяло в нашето законодателство. С директивата се въвеждат по-специално общи правила при определянето на данъчната територия, данъчно-задължените лица, при дефиницията на данъчното събитие, облагаемите транзакции, облагаемата стойност, ставките, изключенията от облагане, специалните схеми на облагане и други данъчни регулации.
Същевременно, в рамките на приетия през 1997 г. Пакт за стабилност и растеж, държавите - членки на ЕС, се задължават да водят прозрачна и предсказуема фискална политика, която няма да застраши макроикономическата стабилност и да доведе до прекалена инфлация.
ІІ. В предлагания законопроект се съдържат някои изменения и допълнения - това са параграфите 1, 2, 4 и 8, които попадат в регулативната рамка на Директива 2006/112/ЕИО.
Други изменения и допълнения, съдържащи се в параграфите 5, 6 и 9 на проекта, не се третират в директивата, но тъй като въвеждат специална схема за събиране на ДДС, която не се съдържа в посочената директива, би трябвало да преминат през процедурата на одобрение, съдържаща се в чл. 395 на директивата.
В параграфите 1, 4 и 8 на законопроекта са включени изменения и допълнения, които целят да намалят негативните резултати за данъчно задължените лица, възникващи при пълно или частично неплащане.
Предлага се създаването на нов чл. 27а в Закона за данък върху добавената стойност, чийто смисъл е да се даде право на доставчика да намали данъчната основа на доставката при частично или пълно неплащане. Това предложение противоречи на чл. 63 от посочената по-горе европейска директива, където изрично се казва, че данъчното задължение възниква в момента на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките. В директивата не се предвижда намаляване на данъчната основа при частично или пълно неплащане, но се съдържа възможността при разваляне на доставката да се издаде съответният документ за корекция, обозначен у нас като кредитно известие.
В § 2 на проекта се предлага основната ставка по ДДС да се намали от 20 на сто на 18 на сто и да се въведе намалена данъчна ставка в размер на 7 на сто за доставките на три групи стоки: хранителни продукти и свързани с производството им стоки; лекарствени продукти; печатни произведения (вестници, списания, книги и др.).
Относно основната ставка в цитираната по-горе европейска директива се съдържа разпоредба в чл. 97. Там се казва, че в периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. основната ставка на ДДС в държавите членки не бива да е под 15 на сто. Относно въвеждането на намалени ставки в директивата се казва, че тяхното въвеждане е допустимо, но само в размер над 5 на сто и за стоките, изброени в Приложение ІІІ на директивата.
Посочените в проекта стоки, за които се предлага въвеждането на намалена данъчна ставка, са включени в Приложение ІІІ на директивата. За да има пълно съответствие, е необходимо единствено при групата на печатните произведения да се допълни, че намалената ставка не важи за рекламни издания.
ІІІ. Приемането на измененията, съдържащи се в законопроекта, би довело до чувствително намаляване на приходната част на бюджета при запазване на неговата разходна част. Предприемането на такова действие, без да е направен съответният анализ за последствията, може да доведе до нарушаване на планирания бюджетен резултат, който е част от провежданата политика на макроикономическа стабилност, в съответствие и с цитирания по-горе Пакт за стабилност и растеж.
На базата на гореизложеното и като се имат предвид и забележките, посочени в т. ІІ и т. ІІІ, може да се направи изводът, че предлаганият законопроект не съответства изцяло на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕИО и че неговото приемане, без съответните разчети за въздействието му върху макроикономическата стабилност, би противоречало на ангажиментите ни в рамките на ЕС.
След състоялата се дискусия, Комисията по европейските въпроси предлага с 1 глас "за", 3 гласа "против" и 4 гласа "въздържали се" на Народното събрание да не бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 854-01-58, внесен от Димитър Цвятков Йорданов и група народни представители на 29 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има още едно становище на Комисията по европейските въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
„Становище
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност № 802-01-78,
внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.
На извънредното заседание, проведено на 5 ноември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие г-н Кирил Желев – заместник-министър на финансите, г-жа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и експерти от Министерство на финансите.
I. Облагането с данък върху добавената стойност е поделена компетенция между Европейския съюз и неговите държави членки. В правото на ЕС облагането с данък върху добавената стойност е регламентирано главно с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, а така също и с някои други правни актове, сред които са Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни, както и някои решения на Съда на Европейските общности. По-специално става въпрос за Решението на Съда на Европейските общности от 8 май 2008 г. (дела С-95/07 и С-96/07) , където се третира въпроса за правото на данъчен кредит за лицата, които неволно са станали участници във вътрешнообщностна транзакция, при която неправилно не е бил начислен ДДС.
II. Разглежданият законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност продължава процеса на хармонизация на българското законодателство в областта на облагането с данък върху добавената стойност с правото на ЕС.
Параграфи 1 и 2 от законопроекта хармонизират нашето законодателство с изискванията на Директива 2006/112/ЕО, при което чрез допълнението в §1 прехвърлянето на стоки от данъчно задължено лице от страната към друга държава членка за целите на неговата собствена икономическа дейност се приравнява на възмездна доставка. По този начин се цели данъчно задълженото лице да формира облагаем оборот за задължителна регистрация по закона.
Параграф 5 от законопроекта хармонизира нашето законодателство с изискванията на чл. 2, 7, 8, 9, 10, 11 и 13 от Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. Тези допълнения напълно съответстват на изискванията на посочената директива по отношение на освобождаването от начисляване на ДДС и на акциз при внасянето на стоки в личния багаж на лица, пътуващи от трета страна или от територия, на която разпоредбите на Общността относно ДДС и/или акциза не се прилагат.
Посредством допълнението в § 6 се цели съобразяване на нашето законодателство с указаното по-горе решение на Съда на Европейските общности (дела С-95/07 и С-96/07) , съгласно което правото на данъчен кредит е налице във всички случаи на самоначисляване на данъка, при условие, че сделката не е укрита.
С изменението в параграф 7, в съответствие с Директива 2006/112/ЕО, се прецизира текстът на чл. 85 от Закона за ДДС чрез замяна на определението „данъчен документ” с „фактура и/или известие”, при което данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактурата и/или известието към нея.
Посредством изменението в § 9 се премахва изискването фактурата, издавана от регистрирано лице, извършило облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по Закона за ДДС, да съдържа име, фамилия и подпис на съставителя, както изисква чл. 229 от Директива 2006/112/ЕО.
Чрез изменението в § 11 в съответствие с чл. 346 от Директива 2006/112/ЕО се дава правото на приспадане на данъчен кредит на лицето и в случаите на вътрешнообщностно придобиване на инвестиционно злато.
III. В заключение може да се каже, че предложените в законопроекта изменения и допълнения произтичат от ангажиментите на нашата страна в качеството й на държава - член на Европейския съюз, и следва да бъдат подкрепени.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 9 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 802-01-78, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
От вносителите кой желае да вземе думата?
Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, според сега действащия закон единственият фирмен актив, за който не може да бъде възстановен данъчен кредит, е за закупените автомобили с пет или под пет места. Това е една несправедливост, която може би е била важна през 1994 г., когато е бил приет този закон, но вече би следвало да отпадне. Тук проблемът не е само в това, че не се възстановява данъчният кредит при самата сделка, при самото закупуване на автомобил. По-големият и по-тежък проблем за фирмите е, че поради този факт не може да се възстановява ДДС върху горивата, смазочните материали, ремонтите и поддръжката на фирмените автомобили.
Единственото, което администрацията дава като аргумент, по-точно две неща, срещу тази промяна, е, че ще се наруши приходната част на бюджета. Това не е така, защото според преценка на администрацията около 45 млн. лв. най-вероятно няма да влязат в бюджета, но за сметка на това ще излезе сив, черен бизнес за около 150 млн. лв. годишно, пак по тяхна преценка, от това, че фирмите вече ще започнат да изискват финансови документи при ремонтите, при поддръжката, при закупуване на гуми и смазочни материали да се възстановява ДДС-то.
Вторият аргумент е, че нищо не се е променяло в ситуацията на пазара, икономическата ситуация в България, че да можем да можем да правим това изменение.
Променили са се и то много съществени неща – първо, високата стойност на горивата, много високата стойност на горивата. Чрез тази промяна ще облекчим всички фирми, защото те ще започнат да си възстановяват данъчния кредит върху поддръжката на фирмените автомобили. Това е важно, защото това са почти 20%.
Второ, икономическа криза – много съществена промяна на българския пазар, на състоянието на българските фирми. Тази промяна и в това направление ще помогне на всички, абсолютно на всички фирми, регистрирани по ДДС в България. Има несправедливост и в това как купуват автомобили фирмите, регистрирани по ДДС, как се ползват данъчният кредит, или по-точно не го ползват, как купуват частните лица – едните не внасят ДДС, другите внасят, абсолютна несправедливост.
Поради тази причина мисля, че сега е подходящ момент да приемете предложените от мен изменения в Закона за ДДС. Подходящ е, защото предстои разглеждането на Бюджет 2009, а в законопроекта предлагам този законопроект да влезе в сила от 1 януари 2009 г. Могат да се вземат и адекватни мерки към Бюджет 2009. Мисля, че парламентарните групи би следвало да преразгледат становищата си отпреди 4-5 месеца, да осчетоводят промяната в икономическата ситуация и да вземете справедливо решение да подкрепите внесения от мен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Има думата Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашият законопроект е внесен преди половин година и едва сега стига до разглеждане. Както знаем в практиката, това е динамична ситуация, променя се, и, разбира се, актуалността на нашите мотиви в момента не е точна, тъй като вече цената на барел петрол е коренно различна от тази, която беше през м. юни, когато внесохме нашия законопроект. Но въпреки че отново падна толкова много цената на петрола, за съжаление цената на горивата в България не пада. За съжаление цените, които се покачиха поради високата цена на горивата отпреди половин година, също не падат. Остават високи цените, намалява покупателната способност на българските граждани. Като имаме предвид световната финансова криза, очакванията са за все по-намалена такава. Именно затова и ние предлагаме и общата ставка на ДДС да падне на 18%. Разбира се, това, което бяхме предложили от м. юни, беше от 1 юли на 18% и от 1 януари 2009 г. на 16%. За това, разбира се, можем да говорим, тъй като, както казах, конюнктурата е различна. Но ако постигнем съгласие за 18% ДДС мисля, че това ще е добре и за българския бизнес, и за българските граждани, а ние тук сме призвани да го представляваме и отговаряме именно за начина и качеството на живот на българските граждани. Високото ДДС, разбира се, е хубаво по отношение на администрацията на държавата, защото пълни хазарта и трупа излишък. Както видяхме, излишъкът е нещо много приятно, защото се харчи по един определен начин, което е наистина добре само за управляващите. Но за българските граждани това е един огромен минус.
Другото, което предлагаме, освен общата ставка на ДДС, е диференцирана ставка за лекарствени средства, за помощни средства за хора с увреждания и за книги и учебници. Неслучайно тук беше казано „в печатни издания”, акцентирам върху това, за книги и учебници. Неведнъж чух мнения както на експерти, така и на колеги, че свалянето на ДДС няма да понижи цените. Далеч съм от мисълта да оборвам експерти, но след като българските граждани отиват в Гърция да си купуват лекарства, където цените са значително по-ниски от България, а там ДДС, както знаем, е 8%, значи можем да направим тази логическа връзка, че именно ниската ставка на ДДС води до по-ниски цени. Това е тъжна картина - българските граждани, които боледуват и боледуват тежко, защото става дума наистина за скъпи, за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, трябва да се занимават с това да отиват в една съседна нам държава, вместо тук да могат да закупят такива лекарства на по-ниски и по-приемливи цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И като намалите ДДС-то, ще паднат ли цените на лекарствата?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, точно това казах преди малко и дадох този пример, именно за да коментирам нашето предложение.
Що се отнася до медицинските изделия за хора с увреждания, много са високи цените. Разбира се, правителството, бих казала, че парадира – може би това е точната дума, с това, че поема ДДС, но единствено и само върху реимбурсната цена, а тя е много ниска. Така че за хората, които имат нужда не от средства за мъчения, за да си купят на някакви изключително ниски цени помощни средства, а имат наистина нужда от такива, които да позволят тяхната адаптация и интеграция в нормалния социален живот на България, то трябва да си купят нещо, което струва 4-5, а понякога до 10 пъти по-скъпи от тази реимбурсна цена, върху която се плаща ДДС. Стават невъзможни тези помощни средства за хората с увреждания. Именно затова предлагаме тази ставка 5%, която ще доведе и до намаляване на цените, и до малко по-висока възможност за закупуване от хора с увреждане. За книгите и учебниците също, тъй като знаем, че все по-трудно става на родителите да закупуват учебници и това е един голям разход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те нали са безплатни?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не всички. За тези класове, за които се налага купуването и там точно са много високите цени.
А за книгите? Нека поговорим малко за духовността на нацията и за духовната храна на българина и колко малко четат днес българите, не защото не желаят, а защото цената на книгите е много висока.
Какво ще възпитаваме и в подрастващите хора на България? Как ще ги учим да държат не само мишката, както се казва, а и книжката, при положение че и родителите, и те самите не могат да си купят това, което биха искали да прочетат, пак казвам, поради високите цени.
Хората, които ползват лекарствени средства – болните хора на България; хората с увреждания – това са най-уязвимите кръгове от българското население. С приемането на едно такова предложение, каквото е нашето, наистина ще облекчим и ще повишим качеството на техния живот.
Изненадана съм, че колегите от БСП не приемат този законопроект, тъй като неведнъж в началото и средата на годината при публични изяви от представителите най-вече на БСП съм чувала със собствените си уши, че се обмисля и най-вероятно към края на годината ще се приеме диференцираната ставка за лекарствата. Наистина това беше тяхното становище. Какво стана с тяхното добро намерение?! Изненадана съм, наистина.
Затова ви моля, уважаеми колеги, нека добре да помислим дали да не промените вашето решение, изразено досега в комисиите, както чух, и да приемете този законопроект? И пак казвам, като наша задача и отговорност – нека да облекчим и да повишим качеството на живота на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Следващият законопроект ще бъде представен от господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че всички промени, предлагани в нашия законопроект, не противоречат на Директива 2006/112/ЕО, касаеща облагането с ДДС. Намаляването на общата ставка от 20 на 18 на сто ще доведе до по-голяма конкурентоспособност на българската икономика и ще намали разходите както на производителите, така и на потребителите. Измененията на данъчната основа на доставките при частично и пълно неплащане, от една страна, ще намали вътрешната межуфирмена задлъжнялост, а от друга страна, ще помогне на българския бизнес, ако има спечелена обществена поръчка, но държавата или общината не са изряден платец, така че да може да коригира данъчния кредит.
Диференцирането на ставките за храни, лекарства, книги и печатни произведения, пак повтарям, е в пълен унисон с европейската практика и е от полза за гражданите. Освен това ние имаме вече такава практика по отношение облагането на предоставяните от хотелиерите туристически услуги, със ставка в размер на 7 на сто, каквото е и нашето предложение по отношение прилагането на диференцирани ставки.
С предлаганите промени се цели също така стимулиране на изрядни данъкоплатци и намаляване на бюрокрацията. Предлаганата от нас възможност за обратно начисляване при доставки при строително-монтажни работи, сгради, урегулираните поземлени имоти дава възможност за намаляване на обектите, подлежащи на контрол, и по-бързо възстановяване на данъчния кредит, което прави сектора по-конкурентоспособен.
Всички тези мотиви смятаме, че са актуални и сега, особено когато през последния месец в българския парламент се говори за финансова криза. Ние смятаме, че по-правилната политика е това да оставиш повече пари в бизнеса и в хората, така че те да решават как да се спасяват в условията на финансова криза, в противовес на това, което има като политика правителството, а именно то да стане един голям инвеститор, който да изразходи в инвестиционни проекти над 5 млрд. по начин, както само то знае и само то може. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Откривам дискусията.
Първи заяви своето желание господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин Корнезов, колеги! В абсолютно празна зала се разискват може би най-важните икономически закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, не е абсолютно празна.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Е, колко са? Петнадесет-двадесет души има в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но качествени.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Е, колко сме качествени ще оценят избирателите на следващите избори, така че няма смисъл да се надуваме и да правим такива изявления и такава себеоценка.
Проблемът тук е, че има такава вяла дискусия при толкова малко хора и по толкова важни законопроекти, които касаят джоба на всеки български гражданин, защото дори не самият бюджет определя онова, което ще плащат българите догодина в полза на хазната, а именно този пакет от данъчни закони, който се приема на бегом. Както и да е.
Вниманието на българските граждани трябва да се заостри към данъчните закони, които са основното, което ги касае, а не дори, както беше споменато преди малко, бюджетът, който повече се занимава с преразпределение на вече събраното.
И един от най-важните законопроекти в този пакет данъчни закони е именно Законът за данък добавена стойност – той е злободневен, тема за дискусии и дебат, на предизборни спекулации в продължение на вече почти 14 години, откакто беше приет през м.март 1994 г. по време на управлението на Любен Беров.
Казвам „предизборни спекулации”, защото по този закон през всичките тези години БСП е използвала темите, проблемите в една или друга връзка предизборно, изключително усилено, като е давала обещания винаги за намаляване на данък добавена стойност. Такова обещание имаше в предизборната кампания и за настоящето събрание. Някога това бяха критики, които БСП отправяше, като сипеше жлъч и жупел по отношение на различни други предишни управляващи, но в крайна сметка данък добавена стойност си остана 20% и то за всички стоки и услуги.
Ако се върнем обаче в историята на този данък и хронологически започнем от 1994 г., ще си спомним, че той беше приет в размер тогава на 18%, която ставка и който размер тогава беше определен като среден за страните, които го използват и са го въвели. Тогава това бяха почти всички европейски страни и това беше аргументът да се приеме този данък в онзи му вид и по онзи начин.
По време на правителството не на друг, а на Жан Виденов, тоест по време на управлението на БСП ставката беше вдигната с 2% и данъкът стана 20%. Пак повтарям, това направиха социалистите, БСП и след това БСП много пъти се канеше, но когато беше в опозиция, да намали този данък, или когато на предизборни кампании искаше и обещаваше неговото намаляване. Но това не стана, както БСП винаги е говорила за лекарствата и стоките от първа необходимост.
От тези няколко законопроекта, които се представят днес, всъщност ценните са внесените от опозицията – на господин Румен Ангелов, на Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева, Димитър Йорданов, които всъщност пледират и защитават една такава политика за намаляване на данъчната тежест на българските граждани.
И в предишните си изказвания по другите данъчни закони аз развих тезата на „Атака”, която се основава на едно много тревожно обстоятелство и на един двоен аршин – на едно несъразмерно намаляване на данъчната тежест по отношение, първо, на фирмите и стопанските субекти, на юридическите лица, в сравнение с данъчната тежест, която дължат гражданите, потребителите, българите – тези, които са масовите данъкоплатци.
Ние от „Атака” винаги сме приветствали всяко намаляване на данъчната тежест на когото и да е: било на фирми – юридически лица, било на физически лица, на българските граждани, на данъкоплатците, но улицата е еднопосочна. Гордо можем да кажем, че наистина данъците са ударили дъното по размер, но по отношение на стопанските субекти, което ние приветстваме, и на фирмите.
По отношение на гражданите, на данъкоплатеца физическо лице данъците не само че стоят на една точка, в един размер, но те бележат и увеличение. В тази връзка визирам увеличението на данъка върху недвижимите имоти, което ще бъде факт тази година.
„Атака” многократно е заявявала, че и тези данъци, които се дължат от физическите лица, трябва да бъдат намалявани. Нашите икономически експерти в нашата програма, в статиите на икономисти и финансисти във в. „Атака” и по телевизия СКАТ многократно сме заявявали каква е нашата философия – намаляването на данъците и общата данъчна тежест на всички, на физически и юридически лица и на стопански субекти, като тези суми се компенсират с две неща: събиране от всички, които ги дължат, тоест увеличаването на събираемостта на данъците, което е резерв за пълнене на държавната хазна и която събираемост, въпреки че гордо се отчита, че била много добра, не е критерий и не се измерва по излишъка, който наистина е много голям. Той е в резултат обаче на небалансирания бюджет. По-добрата събираемост е работа на данъчната администрация, от която има много да се желае.
Вторият резерв в тази връзка да се компенсира намаляването на данъците на физическите лица и стопанските субекти, от друга страна, и на физическите лица български граждани, е намаляването на държавната администрация и рязкото съкращаване на държавните разходи по много пера и много направления, но това е огромна тема. Това може да се компенсира с увеличаването на брутния вътрешен продукт, който, макар че гордо се отчита, че тази година бил много голям, може да бъде още по-голям при определени обстоятелства и при определена друга икономическа и фискална политика, но това също е тема на много голям разговор.
Данъците на физическите лица по този основен данък, от който се пълни държавната хазна, трябва да бъдат намалени. Размерът, ставката от 20% на първо време трябва да бъде свалена поне на 18% и след това да се иде към намаляването и на тези 18%. Както споменах преди малко, исторически първият размер беше приет през 1994 г. – първоначално обоснованият, най-добрият, най-точният, най-адекватният според нуждите на хазната и на данъкоплатеца размер. Това не е единственото.
Многократно от „Атака” сме призовавали за необлагането с данък на определени стоки и услуги, които имат особено значение и особен характер или тяхното облагане по абсолютно минимален начин и по минимална ставка, която трябва да бъде повече символична, отколкото да има някакво значение за пълненето на държавната хазна.
Тук реакцията на Министерството на финансите и на всички управляващи при всички управления досега (така беше и по времето на предишния кабинет, на предишния министър на финансите и министър-председател, същото беше и по времето на правителството на ОДС и на Иван Костов) е винаги яростна. Това е една свещена крава – единната ставка на данък добавена стойност, единна ставка, която се брани със зъби и нокти. Тук не се получава никакъв пробив. Тук управляващите не се подават на никакво съмнение и на никаква корекция.
В тази връзка всяка година, за четвърти пореден път при пакета данъчни закони „Атака” защитава позицията, че следва да бъдат освободени от ДДС лекарствата, книгите и учебниците, да бъдат освободени печатните издания. Трябва да бъдат освободени, или поне ставката да бъде минимална, някои стоки от първа необходимост, като хляба и млякото. Тук и от опозицията привърженици на абсолютния либерален подход и модел в икономиката миналата седмица направиха декларации, изявления и дадоха идеи за държавен реглаж върху цените на хляба, което ние приветстваме.
Всички се атакизират. В крайна сметка такава е тенденцията: всички ще заговорят като нас постепенно – и опозицията, и управляващите, особено управляващите от БСП в тази кампания, която предстои.
Ето един начин за държавен реглаж върху цените, върху хляба например, за което ние много пъти сме говорили. Можем заедно да обмислим какъв да бъде този държавен реглаж и този подход. Той може да бъде и чрез данък – не само чрез разни институции, които да се грижат, да работят против спекулата на този пазар. Защо това да не бъде и чрез данъците? Данъците, освен да пълнят държавната хазна, всички икономисти и финансисти го знаят, имат и една друга функция. Функцията на данъците е двояка – тя е не само инструмент за събиране на пари за нуждите на държавата, данъците са и най-мощният регулатор в пазарната икономика по отношение на определени обществени отношения. Чрез размера на данъците държавата, обществото регулират тези обществени отношения, като дават преференции, дават стимули, създават определен статут, който да бъде преференциален за развитието на определена област. Например чрез намаляване на данък добавена стойност могат да бъдат стимулирани определени области, да бъдат подпомогнати определени категории български граждани. В случая това ще бъдат най-масовите потребители – всичките осем милиона българи, чрез даване на преференции, намаляване на данъчната ставка на ДДС по отношение на стоките от първа необходимост, което ще бъде много сериозен и мощен стимул в икономиката, тъй като това ще увеличи потреблението на определени стоки и услуги, за които преди малко говорих и които изброих. Това е примерен списък. Може да се помисли и за други, може да се помисли за диференцирани ставки и това е нормалният финансов подход към всички тези въпроси.
Най-после е време да започне да се реализира и да се осъществява, като по този начин се дърпат както следва и където трябва определени данъчни лостове, за да бъде произведен определен икономически и обществен ефект.
Дано в последната година при последния бюджет и при последния гласуван пакет от данъчни закони управляващите (нали затова БСП е именно социална партия) да подходят диференцирано, да подходят творчески, да подходят социално и в синхрон с намаляването на данъчната тежест на стопанските субекти, на юридическите лица и на фирмите. Да се започне отсега намаляване на данъчната тежест и по отношение на физическите лица, на потребителите на стоки и услуги, каквито сме абсолютно всички до един, за да се направи съразмерно намаляване и тук. Дано в следващите години постепенно и непреките данъци, които касаят физическите лица, потребителите, също да ударят дъното, по размер разбира се, с което управляващите се хвалят и министърът на финансите скоро изрази становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на господин Шопов? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да бъда толкова многословна, но ще се опитам в изказването си да дам малко по-различната позиция, гледана от м. ноември. Законопроектът, който сме внесли с Антонела Понева и Нено Димов, е законопроект, внесен през май месец т.г, а икономиката в страната ни и в глобален аспект има своите промени и е много важно сега пред Бюджет 2009 да бъдем изключително отговорни. Казах го в Комисията по бюджет и финанси на срещата, която имахме с Комисията по икономическата политика при гледането на Бюджет 2009.
Ще разделя законопроекта, който сме внесли, на две части. Първата част е като цяло намалението на данъчната ставка и втората част е диференцираните ставки за лекарствени средства, медицински изделия за хора с увреждания, книги, учебници и печатни издания.
Ще започна със втората част, защото тя е изключително продължение на една политика, която сме водили тук от първия бюджет - да има диференцирана ставка. Разбира се, въпросът е дали тя да бъде 7% или 5%. В момента се администрира такава от 7% и ние бяхме и сме склонни да разговаряме за това, но е много важно да има такава диференцирана ставка. Още по-важно в ситуацията на криза, защото това ще подаде ясния знак към доходите на хората и отношението към тях като приоритети, на което и да е правителство.
Искам само да ви дам пример – една нормална книга днес струва между 10 и 15 лв. Ако вземем ставка от 20% каквато е в момента, при 15 лв. това са 3 лв. реално. Ако намалим ставката на 5% - това, което предлагаме, става въпрос за 0,75 лв., тоест 2,25 лв., които да останат в джоба на семействата ни, на тези, които използват книгите и които реално чрез образование утре ще носят до повече брутен вътрешен продукт.
Ако говорим за лекарствените средства, знаем, че голяма част от тях реално влизат и излизат от бюджета, а това са лекарствените средства, които влизат в болниците и които биват закупени от държавата за държавата. Това означава, че в момента ще може правителството, или следващото правителство, да разполага с повече средства за други дейности, така че да не бъдат използвани само за обръщение. Да не кажа, че това би довело и до по-малко източване на данък добавена стойност. Знам, че Националната агенция за приходите винаги е много консервативна относно диференцираната ставка точно заради злоупотребите и източването на ДДС, но аз категорично смятам, че сме длъжници по тези три точки - да помислим наистина да има диференцирана ставка.
Що се отнася до медицинските изделия за хора с увреждания, спомняйки си, мисля, че е четвърта година, в която провеждаме желанието си най-вече. Казвам желание, защото знаците винаги идват от опозицията, а в предизборна година идват и от всеки, който е и в мнозинство. Днес този шанс е даден на всички – да вземем това решение и да го направим реален факт, а да не го оставяме като част от предизборните си кампании.
Що се отнася до намалението на ставката. Наистина в разчетите, които правихме през м. май, беше реално възможно да има намаление на данък добавена стойност веднъж на 18% и веднъж на 16%. Днес погледнато обаче, имайки предвид Бюджет 2009, мога да кажа, че ако се случи в страната да има по-тежко усещане на кризата през следващата година, може би ще се наложи на следващото правителство единственият механизъм, който да може да пипне, да бъде данък добавена стойност. Тук се бият две икономически теории – дали като намалим данък добавена стойност на 18%, това ще остави повече пари в гражданите, повече пари в икономиката, повече пари за икономиката, или ще се окаже, че, пак казвам, което и да е правителство, ще трябва, за да може да компенсира бюджета и да може да изкара тежката година, която ни предстои, да увеличи данък добавена стойност.
Казвам с пълната отговорност, че приемам разума на министъра на финансите, че погледнато от ситуацията, в която сме днес, трябва да бъдем по-консервативни в пипането на данък добавена стойност в момента. Тъй като аз съм вносител на законопроекта, казвам го отговорно от ситуацията, която е, и затова исках това изказване, господин председател, защото смятам, че много категорично трябва да бъдем за това да има диференцирана ставка и в същото време пред Бюджет 2009, който ще бъде наистина много труден за българската държава и за българските граждани най-вече, трябва да сме по-внимателни, говорейки за данък добавена стойност.
Миналия път накрая на заседанието си позволих една шега в Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, където за протокола записах част от тези думи: господин Велчев казваше, че българската икономика била като в самолет и този самолет трябвало сега в мъгла, при тежки условия да кацне. Аз препоръчах наистина да има система за сляпо кацане на летището, защото екипажът вече почти го няма, а пък пасажерите отдавна са затегнали коланите. Така че данък добавена стойност може да се окаже тези средства при една тежка ситуация, в която трябва наистина да има система за сляпо кацане, за да можем да кацнем на което и да е летище около страната, ако трябва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тази аналогия е правилна – вече на летището в София има такава апаратура, може да се каца.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, независимо дали е в криза българската икономика или не, Законът за ДДС е висша форма на политика на държавата, не толкова на икономика. Той е ясен израз на отношението на управляващите към една или друга сфера от обществения живот, кое за тях е важно и кое не е важно. Спорът за диференцираните ставки за някои услуги и стоки сигурно ще го има докато има и Закон за ДДС.
Това, което не мога да проумея и не мога да разбера, е защо по принцип се отказва диференцираната ставка като философия, защото отказът от диференцирани ставки и ДДС всъщност е отказ от политика. Да кажеш кое искаш да управляваш по-гъвкаво, кое да насърчиш, кое да рестриктираш. За мен има едно-единствено обяснение – нежелание на чиновниците да се занимават с различни ставки по ДДС. По-добре им е, по-удобно им е всичко да е 20% или 18%, или колкото и да е. Не мога да разбера защо продължаваме като политици да толерираме това нещо, при положение че основното назначение на политика, 80% от неговата мисия на земята и в обществото е да накара чиновниците да работят по-добре.
Ние търпим поколения финансови министри, които носят от девет кладенци вода, за да ни обяснят, че не е хубаво да има диференцирани ставки. Защо? Защото им е сложно да ги смятат. Ами да се намерят финансови министри, на които не им е сложно да ги смятат. Да намерим чиновници, които разбират от аритметика и математика. Иначе изглеждаме глупаво. Иначе вие като управляващи и ние като опозиция трябва да излезем пред хората и да им обясним защо не искаме да има по-ниска ставка върху книгите и учебниците, или пък върху лекарствата.
Да се съсредоточим върху книгите и учебниците. Каквато и загуба да се опитва да изчисли министърът върху 7% ставка върху печатните издания, тя не е повече от 15 млн. лв. годишно. Какъв е проблемът тогава? За какво говорим?! И всяка година, при гледане на този закон, да влизаме в една и съща втръснала ни вече разправия!
В момента вече може би знаете от медиите или сте чули от свои колеги, че върви изключително драматично (вече не знам от колко месеца) сложно обсъждане на Закона за културно-историческото наследство. Там непрестанно представителите на неправителствените организации ни задават един въпрос: “Трябва ли да има закон за българския език?”. Докато ние умуваме дали трябва да има специален закон за българския език или пък българският език като част от културно-историческото наследство се нуждае от особена закрила именно в този закон, който в момента гледаме, ние не можем да отговорим защо учебниците не са в диференцирана ставка.
Искам сериозно да си помислите. Не държим точно на авторството на опозицията на това предложение, но то е разумно, смислено и много трудно се защитава обратната теза публично. Би било смешно и нелепо мотив за обратната теза да бъде желанието на финансовата канцелария да има еднакъв данък, за да могат да бъдат направени по-лесно сметките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз категорично ще подкрепя драстичното намаляване на ДДС върху лекарствата и върху средствата за инвалиди. Знаете моето принципно отношение през последните три и повече години.
Първото предложение за отпадане на ДДС върху лекарствата го направих тук, от тази трибуна. Внесох го като официален законопроект, когато се гледаше Законът за ДДС.
Мисля, че трябва да се вземе предвид практиката на страните от Европейския съюз, които в огромната си част имат диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. В огромната си част! В много страни тя е между нула и 5-6-7%, а в България е 20%.
Колеги, на практика се получава, че тук, в България, ние облагаме по безпардонен, по недопустим от всякаква гледна точка, ако щете – от морална гледна точка начин най-бедните и най-нуждаещите се социални групи, болните хора. Няма да ви връщам на други факти, че в Закона за ДДС освободихме от този данък подаръците на държавния глава, внасянето на яхти, самолети и т.н., което също е недопустимо. Мисля, че би трябвало да караме богатите хора, олигарсите да си плащат, а за бедните и болните хора, за най-нуждаещите се трябва по всякакъв начин да се стремим, ако сме народни представители, а не представители на някакви групировки, да намаляваме това тежко бреме за тях. Това е моето лично мнение.
Ще ви кажа, че политиката, която води това Народно събрание, а донякъде и самото правителство, не е справедлива. Вие си спомняте, че намалихме корпоративния данък на 10%. Това е данък печалба на големите фирми. В същото време този корпоративен данък в Съединените щати е над 30% реално. В европейските страни, например в Германия е 30%, в Гърция – 25-30%, в Италия – по същия начин, а в България ние го направихме 10%. Ние сме страната с най-нисък данък печалба на големите фирми.
Това е политика. Преждеговорившият говори за политика. Ето това е политиката на българския парламент, политиката на българското правителство. Няма да ви връщам и на тъй наречения плосък данък реално с по-високи ставки хората, които имат най-ниски доходи, и облекчихме хората с най-високи доходи. Мисля, че е време тази политика да бъде променена. Колеги, аз ви говоря това повече от три години и ще продължавам да ви го говоря в остатъка от този парламент. Бъдете сигурни! Искам да кажа и да завърша: трябва да обърнем внимание на проблемите на хората, а не да обръщаме толкова голямо внимание и да обгрижваме групировки, корпорации и олигарси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Една реплика, но не толкова към колегата Христов, колкото към Любен Дилов (съжалявам, че го няма), към Мария Капон и всички останали колеги. Малко ми е неловко, защото трябва да обяснявам на осем човека, които присъстват в залата, че когато една книга струва 10 лв. (а това не важи само за книгите, говоря за всеки един продукт), като добавите към нея 2 лв. ДДС, като освободим книгата от ДДС, тя няма да стане по-евтина с 2 лв. Преди това по самата книга има работа в издателството, което не е освободено от ДДС и не може да се освободи; има работа в печатница, където всичко е с начисляемо ДДС и не може да се освободи, има търговци, които взимат между 30 и 40% търговска отстъпка. Не можеш да ги освободиш от ДДС. И да говорите на едро – няма никакъв смисъл. Трета година слушаме едни и същи глупости. Хванете си една одиторска финансова компания, минете по цялата верига и си направете калкулацията - ако един продукт струва 10 лв. и се освободи от ДДС, с колко ще се намали цената?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Кънев направи една много нежна реплика. Аз бих искал да кажа доста по-остро: господин Христов, Вие лъжете! Как не Ви е срам да правите това от тази трибуна? Кои яхти, кои бизнесмени, кои държавни глави (имам предвид подаръците за тях) са освободени от ДДС? Дайте ми текст в закона, където яхтите са освободени от ДДС – това, което громоляхте тук на този микрофон? Засрамете се, моля Ви! Както така си говорите, кой Ви слуша, кой не Ви и слуша, ама остава в протокола. Върнете си думите назад!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика? Няма.
Господин Христов, имате думата за дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Ще карам поред.
Уважаеми господин Кънев, аз говорих за олигарси, но Вие излязохте и отговорихте на моето изказване. Не искам да давам квалификации, но Вие всъщност отговаряте на определението “олигарх” и предполагам, че всички ще се съгласят с мен. (Смях в блока на КБ.) Казвам Ви го съвсем добронамерено. Мисля, че съм абсолютно точен. Не случайно Вие бяхте човекът, който излезе и защити интересите на банковото лоби, когато се разглеждаше моето предложение за отмяна на наказателните лихви за предсрочно връщане на кредит – нещо, което го няма никъде в Европа. Това – първо.
Сега по конкретната тема. Господин Кънев каза една неистина – ако има контрол, цените на лекарствата, а и на книгите могат да паднат драстично.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ,от място): Не може, Минчо.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Кънев, защо хората, от България пътуват до Гърция, за да си купуват лекарства там? Конкретен въпрос. (Реплика от народния представител Петър Кънев.) Първо, там ДДС-то е значително по-ниско и второ, защото там гръцката държава е наложила контрол върху тези спекуланти, които вашето правителство не е наложило контрол върху българските спекуланти. Ето ви конкретния отговор.
Що се отнася до втория въпрос, че аз съм излъгал.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ,от място): Лъжеш!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не съм излъгал, уважаеми колега. Отворете Закона за ДДС и вижте кои продукти са освободени от ДДС. Има един дълъг списък. Там влизат и самолети, и кораби, и какво ли още не, и подаръците на държавния глава, и още ред други неща. Прочетете Закона за ДДС и ще видите, че съм прав.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ,от място): Прочети си закона!
МИНЧО ХРИСТОВ: Винаги, когато говоря от тази трибуна се подготвям, чета законите и ви ги цитирам точно. Така че знаете, и е хубаво, че признавате, че съм прав. Хубаво е, че го признавате. (Реплика от народния представител Петър Кънев.)
За да завърша ще ви кажа и още нещо. Липсата на контрол води до там, че всяка година се източват стотици милиони левове по официални данни, от мафиоти, които източват ДДС. Така ли е, господин Кънев или не е така? Така е. Получава се следното: вие облагате болните хора с 20% ДДС, за да могат бандити и мафиоти да го източват по един криминален начин, именно заради липсата на контрол. Това е центърът на моето изказване – контролът. Благодаря. (Реплики от народния представител Петър Кънев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, много.
За изказване думата има народния представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, явно приключваме с дебатите по данъчните закони. Аз си позволих да взема участие в два от тях в началото – свързани с акцизите и данъчните складове и местните данъци и такси и сега в последната част, дебатирайки законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност. Ще завърша с това, с което започнах. Данъчните закони, които обсъждаме днес не представляват инструмент за антикризисна политика. Данъчните закони, включително и Закона за данък добавена стойност, които обсъждаме днес, представляват един рутинен начин за придвижване на приходите към Бюджет 2009 г.
Мисля, че дори и малкото присъстващи в залата, особено колегите от БСП, включително и олигархът Кънев, както се разбра, си дават сметка, че това, което се прави, съзнават, че не правят никаква политика, която да възпре покачването на цените през 2009 г. Нашето предложение за второ четене ще бъде както за намаляване на ставката от 20 на 18% - говоря за групата на Демократи на силна България, така и за диференцирана ставка.
Съжалявам, че колегата, който направи реплика от страна на мнозинството към опозицията за диференцираната ставка, излезе, но е редно да се каже следното. Която и одиторска фирма да се наеме от опозицията, който и да е добър счетоводител да се наеме от опозицията много лесно може да покаже механизма, именно счетоводния механизъм, по който може да бъде намалена ставката както и да се диференцира, както за лекарствата, така и за учебниците.
Говоря от името на мнозинството, господин Кънев много добре знаете, че когато всеки етап от производството на една книга, на един учебник, бъде прегледан именно като разходи, може да не се начислява ДДС, което се плаща от крайния потребител – ще рече от родителя, който купува учебниците за децата. Не беше редно да се прави спекулация, че няма такава възможност и такъв модел. Ако са верни думите на колегата от мнозинството, то тогава защо изобщо има диференцирани ставки в страните – членки на Европейския съюз? Аз бих задал въпроса така.
Когато се огледаме и когато сме водили дебати тук специално за лекарствата, за учебниците, знаем, че повечето от половината от държавите страни – членки на Европейския съюз имат диференцирани ставки на ДДС. Няма такъв технологичен, счетоводен проблем.
Има проблем с това каква политика провеждат те. Каква е политическата воля на мнозинството. Политическата воля на това мнозинство е да изкара с приходите до изборите, а след това да му мисли, който поеме властта през втората половина на годината.
В тези данъчни закони, от тази система на приходи, която се планира за 2009 г. това, което ще видим и другата сряда при обсъждането на бюджета е, че се гарантират първите шест месеца и се отваря врата, за първи път след 12 години за актуализация на държавния бюджет на Република България. Това, което може да се случи за първи път е така построена данъчната система, така се променят данъчните закони, че се отваря такава перспектива в година, в която Световната финансова криза ще бъде в разгара си. Година, в която ще има и парламентарни избори в България. Това според мен е политическа безотговорност. Благодарение на тези данъчни закони, колеги, които ще гласувате положително утре сутринта и ще ги приемете, онова което е записано като число в Закона за бюджета срещу приходи, в резултат на тези данъчни закони, за първи път от много години, всеки един от вас, който желае може да си направи тази справка, приходите не са подценени. За първи път приходите са изчислени приблизително точно за разлика от предишните три години, защото в средата на следващата бюджетна година, управлението приключва своя мандат. Завещава се на следващите, които ще управляват, забележете, на практика възможност за актуализация на бюджета с тези данъчни закони, с това, което се прави в момента, и разбира се, с онзи разход, който е заложен в бюджета.
За тези колеги, особено от Стопанската комисия, Бюджетната комисия, Икономическата комисия, които имат желание да го направят за себе си като прочит, за себе си като анализ – не е нужно да стават и да го говорят от тази трибуна, защото имат своята лоялност към мнозинството, ще видят, че това, което казвам в момента, е перспектива. И по всяка вероятност най-възможната перспектива за 2009 г.
Не е случаен фактът, и с това завършвам, господин председател, че в тези 19 години откакто България има парламент с многопартийна система и с плурализъм, данъчни закони се дебатират в присъствието на 15 народни представители. За първи път, колеги! За първи път! Тези от вас, които са били депутати в предишни парламенти, като мен, за тези от вас, които са наблюдавали политическия живот отблизо, това е показателно, защото наистина има инерция на приключване на мандата. Няма политика, няма стремеж към овладяване и управление на криза, а има изтичане на мандат, свършване. Това е на равнището на безотговорността в политиката. Такова поведение, може би беше оправдано в една нормална ситуация, но такова поведение в период на Световна финансова криза, която хората казват, че е незапомнена от 30-те години на миналия век, такова поведение на управляващото мнозинство е наистина безотговорно.
Казвам го, разбира се, не за колегите си в залата, които са 16 човека, а го казвам заради протоколите на Четиридесетото Народно събрание. Тоест предназначено е за тези, които ще правят някой ден анализ защо данъчните закони през 2008 г. минаха ей-така при много малък интерес, почти без дебат, с едни изказвания на колеги от опозицията, които вече сме едни и същи на всяка точка от тези пет закона. Защо е така? Някой ще си задава този въпрос и към този някой е отправен моят отговор. Защото има безотговорно поведение на мнозинството, във време на финансова криза. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, Вие упрекнахте управляващото мнозинство и правителството в много черни помисли и черни замисли. Но ако тръгнем по Вашата логика, може би ще се съгласите, че няма нищо по-естествено от това, ако наистина се работи като за последно, да направим един бюджет с дефицит. Какво по-добре от това? Предполагам, че ще се съгласите. Въпреки всичко, бюджетът е направен така. Напротив, при цялата неопределеност на финансовите параметри през следващата година, обусловени от световната криза, бюджетът гарантира една фискална, една макроикономическа стабилност.
Аз мисля, че нито един трезво мислещ икономист няма да се съгласи с тези аргументи: и с големия фискален резерв – повече от 11 милиарда, и с бюджетния излишък, и с валутния резерв на страната. С всички тези закони, които приемаме в пакет, мисля, че са допустима гаранция в рамките на финансова неопределеност за една финансова стабилност.
В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че това е безотговорно, че това е като за последно. Напротив, демонстрирана е сериозна, целенасочена и дългосрочна управленска политика по отношение на управлението на фиска и на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин Методиев?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми колега, аз не съм ползвал черни краски, а използвах едно-единствено определение и то беше „безотговорно”. Сега ще се опитам да го защитя още един път.
Това, което Вие казвате за наличието на голям резерв в милиарди на Република България, е вярно. Това не е еднократно дело - за една година или за три години, а е за един много дълъг, продължителен период и на една система, която ние всички познаваме, дори хората в страната я познават, някои я наричат валутен борд, други – паричен съвет. До тук всичко е така.
Въпросът е: на базата на тази даденост, защото това е даденост в резултат на три мандатни управления на три мнозинства, дали това е достатъчно за 2009 г. или не е? Това – първо.
Второ, когато казвате: „можеше да се направи бюджет с дефицит”, дали не сте единствено и само лицемерен? Ще кажа защо, без да влагам в това нищо обидно. Защото българското правителство в стопанското състояние на международни отношения, в които се намира, не може да направи бюджет с дефицит. Това е от ясно по-ясно.
Вижте, господин Иванов, дори не се пребори с Брюксел по темата за акцизите, тоест не влиза изобщо в опита да предоговаря някакви позиции, камо ли да предоговори искането на Международния валутен фонд и на Световната банка за това бюджетът да бъде с излишък. Нали това е външно искане? Нали тук сме го чували от името на мнозинството, от министър-председателя и от министъра на финансите? Или ще кажете, че тези неща не са казвани тук?
Защитата на излишъците винаги е била тази – че финансовата стабилност във взаимоотношенията на България с международните финансови институции изисква този излишък. Това е политика и такава е била – това е вярно. И не е само при Вас, а такава е била политиката в последните 10-12 години. Как ще предоговорите такава позиция, като далеч по-дребни работи като акцизите не предоговаряте? Така че, недейте, това е лицемерие.
Друг е въпросът, когато тези проценти, които са за излишък, предвидени в бюджета, но ще ги говорим като дойде бюджетът, спрямо тези приходи, които гарантират тези данъчни промени, дали ще стигнат за 12-те месеца?
Защо се възстановиха 93%, а не 100%? Защо се дръпна крачка назад? Това ще го говорим по време на бюджета, но то е от тези данъчни закони, които приемаме в момента. Затова завързах двете неща.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Попвасилев, имате думата за изказване.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да обоснова решението на ОДС да не подкрепи предложението на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Нашите основания са две.
Първото и по-важно основание е, че за разлика от нашия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавена стойност, внесен от ОДС, съдържа съвсем различна философия от този на Министерския съвет. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност на Министерския съвет не предвижда никакви промени по отношение облагането с косвения данък, няма намаление на ставките, няма диференцирани ставки, дори не предвижда и намаляване на сроковете, обещание за възстановяване на ДДС, което е залегнало в самия бюджет.
Освен това в самия законопроект и по-точно в изменението на чл. 73 е направено всичко наполовина. Става дума за случаите, когато фирмите имат право да ползват данъчния кредит, случаите на самоначисляване на данък. Тук, пак повтарям, всичко е направено наполовина – първо, по отношение на сроковете.
За ползване на данъчен кредит в случаите на самоначисляване в Италия са предвидени две години, а тук, ако влезе в същия вид този закон, данъчните субекти ще имат възможност в рамките на четири месеца да направят това. Да не говорим, че за всички останали, които имат данъчни ревизионни актове, които не са спазили стария текст на чл. 73а, в крайна сметка данъкът им е начислен в троен размер и им е събран в троен размер. Тези случаи остават извън обхвата на закона.
Извън обхвата на закона остава и това какво става с лихвите, когато има завършено административно производство. Тоест в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС реално няма нищо, което да подпомага бизнеса, да съкращава срокове, да прави бюрокрацията по-малка.
Затова ние не намираме никакви основания да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
И последен за днес има думата д-р Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание върху един проблем, който е болезнен вече години наред и той е при прилагането на националната фискална политика в областта на лекарствоснабдяването. Трябва да отбележим на първо място, че не само българската нация е обявена за най-болната нация по демографски и здравни показатели в Европа, по някога и в света, но българите получаваме най-ниската степен на възстановяване на средства от държавата, когато купуваме лекарства. Има редица страни в Европа, които възстановяват между 70 и 100% от стойността на лекарствата. При това състояние на нещата – на най-бедната и най-болната нация, това мнозинство въведе данъка върху лекарствата – ДДС от 20%.
Искам да напомня, че при нашето управление – на ОДС, господин Муравей Радев не успя да прокара тази политика на стриктен фиск, който да облага чрез лекарствата с данък болните при това тежко състояние. Тук искам да напомня, че Европейският съюз не само че не забранява такава диференцирана политика, а напротив, определил е рамка от 5% минимално ДДС върху лекарствата.
Ние с колегите от СДС и Парламентарната група на ОДС сме внесли законопроект, с който, признавайки, че абсолютно е невярна тезата на правителството, че трябва да има единна ставка, тъй като България има ставка от 7% за туризма, диференцирана, ние сме предложили по тази причина върху лекарствата ставката също да бъде 7%, за да бъде висока степента на данъчната хармония.
Спомняме си много добре, че бившият министър на здравеопазването проф. Гайдарски прокара такова становище в левицата и имаше твърдото убеждение, че трябва да се направи диференцирана ставката върху лекарствата. Не успя обаче да го прокара окончателно. Виждаме, че и в днешния законопроект този проблем остава нерешен. Всичко това го заявяваме не за да отправяме претенция към управляващите, че нямат право да го направят, искаме само да напомним, че поемат пълната отговорност за тази нехуманна стъпка, защото когато техните избиратели плащат лекарства, плащат 20% данък на държавата за това, че са бедни.
Колеги, искам да ви напомня още един път много срамния факт, който изтъкнахме миналата година при вота на недоверие, който беше по отношение на здравната политика – взехме официални данни и се оказва, че България се изтегля ДДС върху лекарствата, равен на цялото производство на лекарства в България! Тоест в България се извършват престъпления по крадене на държавни средства чрез изтегляне на фиктивен износ на лекарства от България, тоест, проблемите са налице, решенията обаче ги няма. Отговорността, уважаеми колеги от тройната коалиция, е 100% ваша!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме изказването на д-р Колчаков. Не виждам желаещи за реплика.
Няма желаещи за изказвания. Останаха две минути.
С това закривам дискусията за днес по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност по трите законопроекта – на Румен Ангелов, Нено Димов и група народни представители, и Димитър Йорданов, утре ще продължим.
Утре ще продължим с т. 6, която е много важна точка.
Позволете ми да ви запозная какви законопроекти и решения ще гласува утре пленарната зала.
Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на постоянни комисии и подкомисии за контрол върху службите за сигурност; гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма; гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове; гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси; гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица; гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Това гласуване няма да стане утре, защото дискусията на първо четене по настоящия закон, с който завършваме днешното пленарно заседание, но има желаещи за изказване, няма да бъде гласуван утре.
Следващото заседание е утре – 13 ноември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов