Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Едно съобщение:
На 14.11.2008 г. от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на България януари - септември 2008 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, в петък гласувахме извънредно заседание със съответния дневен ред:
1. Първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. с вносител Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. с вносител Министерският съвет.
3. Отчет за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г. с вносител председателят на Народното събрание.
4. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г. с вносител Министерският съвет.
И така, точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2009 Г.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще трябва да чуем и Комисията по труда и социалната политика.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, моля да допуснем в залата господин Лазар Лазаров - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Любен Дацов - заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков - управител на НОИ, и госпожа Весела Караиванова-Начева - подуправител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 138, против 2, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на НОИ, на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика в залата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 802-01-84, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12.11.2008 г., беше разгледан Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика - госпожа Емилия Масларова - министър, господин Лазар Лазаров - заместник-министър, госпожа Иванка Христова - съветник на министъра, и господин Емил Мирославов - директор на дирекция "Индустриални отношения"; от Националния осигурителен институт - господин Йордан Христосков - управител, госпожа Весела Караиванова-Начева - подуправител, госпожа Христина Митрева - главен актюер, и госпожа Климентина Денева - началник на отдел "Правен"; от Министерството на финансите - господин Кирил Ананиев - заместник-министър, господин Добрин Пинджуров - директор на дирекция "Бюджет", господин Владимир Петров - директор на дирекция "Държавни разходи", и експерти; господин Николай Ненков - вицепрезидент на КНСБ, и господин Никола Абаджиев - председател на БАДДПО.
Законопроектът беше представен от господин Христосков.
Проектът на консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2009 г. е разработен при спазване на макроикономическите параметри, заложени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г.
Предложените в проектобюджета на ДОО за 2009 г. приходи, разходи и трансфери се основават на конкретни социалноосигурителни показатели и разпоредби от действащото законодателство, уточнени и съгласувани с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на финансите, и приети от Министерския съвет, а именно:
1. Размер на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО от 01.01.2009 г. - 18 на сто за лицата, родени преди 01.01.1960 г., и 13 на сто за лицата, родени след 31.12.1959 г. Новите размери на вноските за фонд "Пенсии" се разпределят между работодателите и осигурените лица в съотношение 10:8 на сто за лицата, родени преди 01.01.1960 г. (при общ размер 18 на сто), на 7,2:5,8 на сто за лицата, родени след 31.12.1959 г. (при общ размер 13 на сто). Вноската за самоосигуряващите се лица е съответно 18 на сто и 13 на сто.
Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите, съгласно направеното предложение за създаване на нова точка 5 към чл. 21 от Кодекса за социално осигуряване.
2. Запазване размера на осигурителната вноска за Допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 5 на сто и прилагане на същото съотношение, както е при фонд "Пенсии" на ДОО, т.е. от работодателите - 2,8 на сто; от осигурените лица - 2,2 на сто.
3. Запазване размерите на осигурителните вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Безработица" съответно 3,5 на сто и 1,0 на сто при същото съотношение между работодател/осигурено лице от 2008 г., т.е. 60:40.
4. Средногодишен брой осигурени лица – 2 883 106.
5. Средногодишен брой пенсионери – 2 млн. 197 хил. 347.
6. Средногодишен брой осигурени лица, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост” и „В подкрепа на майчинството” – 25 хил. 121 лица, в т.ч. 5000 по втората програма.
7. Средногодишен брой безработни лица с право на обезщетение – 54 хил. 830.
8. Минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 260 лв.
9. Максимален осигурителен доход за всички осигурени лица – 2000 лв.
10. Обезщетения при безработица в граници: 110 лв. минимален и 220 лв. максимален размер.
11. Запазване продължителността на отпуска за бременност и раждане 315 дни (до навършване на 9-месечна възраст на детето).
12. Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от 10-месечна до 2-годишна възраст - в размер на 240 лв. месечно.
13. Вноски във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” – в размер на 0,1 на сто.
Съществена особеност за 2009 г. е и преструктурирането на приходите и разходите, които включват трансферите и предоставянето на здравноосигурителните вноски на Националната здравноосигурителна каса директно от републиканския бюджет, а не от бюджета на ДОО.
Разчетите за пенсиите за 2009 г. се основават на осъвременяването им от 1 юли 2008 г. с 10,35 на сто (съгласно Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. и Постановление № 129 на Министерския съвет от 6 юни 2008 г. за определяне нов размер на социалната пенсия за старост) и на преизчислението от 1 октомври 2008 г. на всички пенсии за трудова дейност на база превърнат трудов стаж със среден осигурителен доход за 2007 г. – 398,17 лв., прието със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Предложените политики, при които са разработени разходите за пенсии за 2009 г., са следните:
- От 1 април 2009 г. се увеличава тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на сто на 1,1 на сто. От същата дата се увеличава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, свързани с трудова дейност, с 10 на сто. От 1 април 2009 г. се увеличава и максималният размер на пенсията, без добавките към нея, от 490 на 700 лв. От същата дата се увеличава и социалната пенсия за старост с 10 на сто.
- От 1 юли всички пенсии се индексират с 9,7 на сто. С този процент се увеличават и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, както и социалната пенсия за старост.
В областта на приходите спрямо действащото законодателство в проекта за 2009 г. са заложени следните политики и очаквани ефекти:
- Договорените по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии. Средното нарастване на минималните осигурителни прагове през 2009 г. в сравнение с 2008 г. е 26,6 на сто, което е резултат от няколко фактора: а) повишаване на минималната работна заплата от 220 на 240 лв.; б) намалението на разходи за труд на работодателите поради намалението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за тяхна сметка; в) по-високите инфлационни очаквания и други. Ефектът от нарастването на минималните осигурителни прагове върху приходите от осигурителни вноски е около 500 млн. лв. По-високите осигурителни прагове оказват положително влияние и върху нарастването на средния осигурителен доход. В проектобюджета на ДОО за 2009 г. средният осигурителен доход е 587,41 лв., тоест заложено е увеличение с 16,13 на сто спрямо очакваното му равнище за 2008 г. (505,82 лв.).
- Увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 на 260 лв. – приходите се увеличават с 9 млн. 800 хил. лв.
- Участието на държавата през 2009 г. е с трансфер във фонд „Пенсии” на ДОО в размер на 2 млрд. 69 млн. 600 хил. лв. В тези средства са включени трансфери за всички осигурени и самоосигуряващи се лица.
В областта на разходите спрямо действащото законодателство в проекта за 2009 г. са заложени следните политики:
- Запазване правата на майките при бременност и раждане. Увеличаване размера на обезщетението при отглеждане на малко дете от 220 на 240 лв.
- Увеличаване на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица от 110 и 220 лв.
По отношение на пенсиите увеличението им през 2009 г. ще се извърши на два етапа: ... (това вече го четохме).
От увеличаването на тежестта на всяка година трудов стаж в пенсионната формула от 1 на сто на 1,1 на сто от 1 април 2009 г. разходите се увеличават с 382 млн. 900 хил. лв.
От увеличаването на максималния размер на пенсиите от 1 април 2009 г. – 94 млн. лв.
От увеличението на минималните размери на пенсиите за трудова дейност и на средната пенсия за старост с 10% от 1 април – 48 млн. 600 хил. лв.
За индексацията на всички пенсии от 1 юли 2009 г. с 9,7 на сто необходимите средства са в размер на 300 млн. лв.
Ефектът от увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от 220 на 240 лв. (от 10-месечна до 2-годишна възраст на детето) е 11 млн. 200 хил. лв. повече разходи в сравнение с очакваното изпълнение за 2008 г. на база 8-месечие.
От увеличаването на минималния и максималния размер на обезщетението при безработица разходите се увеличават с 3 млн. 900 хил. лв. през 2009 г. спрямо очакваното изпълнение за 2008 г.
Със заложените параметри в проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. се очакват следните резултати:
По приходите и трансферите.
В резултат на преструктурирането на приходите и включването в тях и на получените трансфери за 2009 г. се предвижда да постъпят 7 млрд. 530 млн. 432 хил. 800 лв., в т.ч. осигурителни вноски 4 млрд. 293 млн. 618 хил. 700 лв., неданъчни приходи (в т.ч. внесени ДДС и данъците върху продажбите) – 22 млн. 586 хил. 100 лв., и трансфери от републиканския бюджет – 3 млрд. 214 млн. 228 хил. лв. В трансферите са включени средства от републиканския бюджет за фонд „Пенсии” в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица – 2 млрд. 069 млн. 619 хил. 900 лв., трансфер от републиканския бюджет (за пенсиите, несвързани с трудова дейност, добавки и резерва за реформата) – 352 млн. 322 хил. 900 лв., и трансфер за покриване на недостига от средства – 792 млн. 285 хил. 200 лв.
По разходите и трансферите – общо.
За 2009 г. се предвижда по разходите и предоставените трансфери средствата да бъдат 7 млрд. 527 млн. 844 хил. 100 лв. В тях са включени разходи за пенсии – 6 млрд. 564 млн. 371 хил. 900 лв., социални помощи и обезщетения – 797 млн. 790 хил. 200 лв., разходите за издръжка на службите за социално осигуряване – 93 млн. 102 хил. лв., други разходи – 62 млн. 580 хил. лв. (разходите за отбранително-мобилизационна подготовка, разходи за лихви и средствата за резерва за реформата), и предоставените трансфери – 10 млн. лв. за МТСП – за Агенцията за социално подпомагане – 3 млн. 500 хил. лв., за фонд „Условия на труд” – 6 млн. лв., и за Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – 500 хил. лв.).
В разходите, некласифицирани в другите функции за 2009 г. – 61 млн. 333 хил. 800 лв., са включени разходите за лихви в размер на 1 млн. 333 хил. 800 лв. (в т.ч. лихви по заем BUL-A 4081 от Световната банка в размер на 1 млн. 332 хил. 800 лв. и лихви към местни лица – 1000 лв.) и резервът за реформата – 60 млн. лв.
През 2009 г. погасяването на главницата по заема със Световната банка е в размер на 2 млн. 588 хил. 700 лв.
Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2009 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 792 млн. 285 хил. 200 лв. За да се балансира проектът на нула, този дефицит следва да се финансира от централния републикански бюджет под формата на допълнителна субсидия за покриване на недостига от средства.
Проектите на бюджетите на отделните фондове за 2009 г. показаха следните резултати: по фонд „Пенсии” се явява недостатък от 804 млн. 300 хил. 900 лв.; по фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност, се явява недостиг от 10 хил. 400 лв.;
по фонд „Трудова злополука и професионална болест” се получава остатък от 61 млн. 280 хил. 500 лв.; по фонд „Общо заболяване и майчинство” се получава недостиг от 51 млн. 97 хил. 900 лв.; по фонд „Безработица” се явява остатък от 58 млн. 028 хил. 100 лв.; по бюджета но НОИ е налице остатък от 716 млн. 100 хил. 600 лв.
Общият резултат от фондовете и по бюджета на НОИ е балансиран на нула.
Със законопроекта се предлагат промени в Част първа „Държавно обществено осигуряване” на Кодекса за социално осигуряване, които имат непосредствена връзка с бюджета на ДОО.
Промените в частта на държавното обществено осигуряване имат за цел подобряване и уеднаквяване на режима за изплащането на обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване.
С цел по-лесното прилагане, както и яснота и прецизност на нормите, навсякъде терминът „всички осигурени и социални рискове” се заменя с „обхвата на осигуряването по осигурителни фондове”. Прави се връзка между фондовете на държавното обществено осигуряване и обхвата на осигуряването за различните видове осигурени лица.
Променя се начинът на определяне на размера на обезщетенията за безработица. Определя се размерът на дневното парично обезщетение за безработица, като по този начин се уеднаквява методиката при определянето на размера на всички краткосрочни обезщетения. Това налага занапред ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване да се определят минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица.
Променя се и редът за изплащане на паричното обезщетение за безработица – от изплащане по пощенските станции в изплащане по лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка на лицето, което улеснява бенефициентите и решава много проблеми, свързани с изплащането по досегашния ред, например неполучени обезщетения, изтекъл тримесечен давностен срок, многократно депониране на суми и други. По този начин се уеднаквява режимът на изплащане на всички обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване.
Променят се давностните срокове, установени в чл. 105, ал. 2 и чл. 115 от Кодекса за социално осигуряване. С промените се създават текстове, с които се синхронизира изчисляването на давността за вземанията, които се събират от НОИ, както и за исканията за възстановяване на суми от ДОО с разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и чл. 171 от ДОПК.
С промяната в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се удължава до 2020 г. възможността за ранно пенсиониране на учителите, при условие че имат учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта, която е необходима по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.
С промяната в чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване от 1 април 2009 г. се увеличава тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на сто на 1,1 на сто. От същата дата се увеличава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (от 113,49 лв. на 124,84 лв.) и на свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, свързани с трудова дейност, с 10 на сто.
От 1 април 2009 г. се увеличава и максималният размер на пенсията, без добавките към нея, от 490 лв. на 700 лв.
От 1 юли всички пенсии се индексират с 9,7 на сто. С този процент се увеличават и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – на 136,95 лв., и на свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите. Увеличението е с процент, равен на процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, намален с 10 пункта.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. № 802-01-84, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Давам думата на д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. с вносител Министерският съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 11 ноември 2008 г., разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. с вносител Министерският съвет.
В заседанието участваха... – вече бяха казани от господин Овчаров.
Законопроектът беше представен от господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
Най-важното политическо решение, намерило израз в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. е участието на държавата в приходите на Фонд „Пенсии” с трансфер, равен на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица. Друга съществена особеност в този законопроект е и преструктурирането на приходите и разходите, които включват трансферите и предоставянето на здравноосигурителните вноски на Националната здравноосигурителна каса директно от републиканския бюджет. Както във всички бюджетни закони и тук са посочени основните макроикономически параметри, които са заложени при разработването на приходната и разходната част на Проекта на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване. Няма да ги изброявам – брутен вътрешен продукт, среден месечен осигурителен доход, средногодишна хармонизирана инфлация, минимална работна заплата.
Социалноосигурителните показатели, които са заложени в Проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване са следните:
- размер на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” от 1 януари 2009 г. – 18 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 13 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Новите размери на вноските за Фонд „Пенсии” се разпределят между работодателите и осигурените лица в съотношение 10:8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. (при общ размер 18 на сто) и 7,2:5,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. (при общ размер 13 на сто). Вноската за самоосигуряващите се лица е съответно 18 на сто и 13 на сто;
- запазване размера на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 5 на сто и прилагане на същото съотношение, както при Фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, тоест от работодателите 2,8 на сто, от осигурените лица – 2,2 на сто;
- запазване на размерите на осигурителните вноски за Фонд „Общо заболяване и майчинство” и Фонд „Безработица” съответно 3,5 на сто и 1 на сто при същото съотношение между работодател и осигурено лице от 2008 г. – 60:40;
- средногодишен брой осигурени лица – 2 млн. 883 хил. 106;
- средногодишен брой пенсионери – 2 млн. 197 хил. 347;
- средногодишен брой осигурени лица, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост” и „В подкрепа на майчинството” – 25 хил. 121, в т.ч. 5 хил. по втората програма;
- средногодишен брой безработни лица с право на обезщетение – 54 хил. 830;
- минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – 260 лв.;
- максимален осигурителен доход за всички осигурени лица – 2000 лв.;
- обезщетения при безработица в граници 110 лв. минимален и 220 лв. максимален размер;
- запазване продължителността на отпуск за бременност и раждане от 315 дни;
- размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от 10-месечна до 2-годишна възраст – 240 лв. месечно;
- вноски във Фонд „Гарантиране на вземания на работници и служители” – 0,1 на сто.
Освен политиките и ефектите от тях, заложени в приходите и разходите на Проекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване вносителите представиха и числата, които ги съпътстват и които вече бяха представени от председателя на Бюджетната комисия.
Министърът на труда и социалната политика госпожа Масларова заяви в своето изказване, че в бюджета на Държавното обществено осигуряване са заложени политики, които могат да бъдат оценени положително. Тя акцентира върху продължаващата тенденция на увеличаване на процента за пенсии от брутния вътрешен продукт, върху увеличаването на приноса на трудовия стаж във формулата за изчисляване на пенсиите, върху увеличаването на реалния ръст на пенсиите. През 2009 г. два пъти ще нарасне минималната пенсия, също два пъти ще се увеличи размерът на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст в сравнение с началото на мандата. Според госпожа Масларова трябва да бъде оценена като положителна практиката на завишения контрол върху отпускането на пенсии за инвалидност. Тази мярка е довела до намаляване на нереално високия брой на тези пенсии. В Проекта за бюджет проличава още една много важна тенденция – тази на промененото съотношение между работещи и пенсионери. Макар и бавно това съотношение за поредна година се променя в полза на работещите. Изразено в числа то е 100 към 76.
След представянето на основните приходи и разходи, както и на макроикономическите и социалноосигурителните параметри на Проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване, народните представители дебатираха върху новите политики, които ще се осъществяват чрез него. Въпросите на народните представители и отговорите на вносителите бяха свързани с това, че от 1 април 2009 г. ще се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на сто на 1,1 на сто. От същата дата ще се увеличи минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – от 113 лв. на 124 лв. и на свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, свързани с трудова дейност, с 10 на сто.
След като две години беше задържан размерът на така наречените максимални пенсии, пак от 1 април 2009 г. се увеличава и максималният размер на пенсията, без добавките към нея, от 490 на 700 лв. От същата дата се увеличава и социалната пенсия за старост с 10 на сто – от 84 на 92 лв. Сериозно обсъждане предизвика индексирането на всички пенсии от 1 юли с 9,7 на сто. С този процент ще се увеличи и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – на 136 лв. и свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, както и социалната пенсия за старост – на 101 лв. Бяха обсъдени и ефектите от договорените по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи. Средното нарастване на минималните осигурителни прагове за 2009 г. е 26,6 на сто, като са съобразени следните фактори:
- повишаване на минималната работна заплата;
- намаляване на разходите за труд на работодателите поради намаляване на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” за тяхна сметка;
- по-високите инфлационни очаквания за 2009 г. и други.
Ефектът от нарастването на минималните осигурителни прагове върху приходите на осигурителните вноски е около 500 млн. лв. По-високите прагове ще окажат положително влияние и върху нарастването на средния осигурителен доход, който нараства на 16,13 на сто, което в числа означава, че от 505,82 лв. ще стане на 587,41 лв. Ефектът върху приходите на Държавното обществено осигуряване в размер на 9,8 млн. лв. ще доведе увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 на 260 лв. Широко обсъждане предизвика и новата роля на държавата като особен осигурител. Финансово това участие ще се изразява в 2 млрд. 69 млн. през 2009 г. като в сумата ще се включат трансферите и за всички осигурени лица, и за самоосигуряващите се лица.
Други теми, които бяха обсъдени от народните представители, поставиха акценти върху евентуалното увеличение на максималната и минималната пенсия от 1 януари и колко милиона допълнително ще струва това на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Във връзка с очакваната проекция на финансовата криза у нас, може би не трябва да се променят вноските в различните осигурителни фондове. Във връзка с демографската криза би трябвало да се подходи по-радикално в мерките за обезщетяване на майките за раждане и майчинство, както и да се замени диференцирания подход на получаване на детските добавки с универсалния. Народните представители обсъдиха и философията на промяната на осигурителния модел и на неговото финансиране във връзка с участието на държавата в осигурителния процес и тенденциите, които се очертават пред нашата осигурителна система.
Народните представители се обединиха около становището, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване е добре подготвен, параметрите в него са реалистични и съобразени със социалните, икономически и финансови особености на 2009 г.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати "за" - 10 гласа, без "против" и "въздържали се" - 3, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. с вносител Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Вносител е Министерският съвет. Както знаете, вносителят има право, но не и задължение да представи проекта.
Давам думата на господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт.
Макар и да не сте член на Министерският съвет засега, традиционно Вие изготвяте бюджета. Заповядайте да го представите.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, преди да представя съвсем накратко параметрите на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. бих искал да ви информирам, че са спазени всички законови процедури при подготовката на този законопроект. Той е обсъден първоначално в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и е приет от този орган - Националният осигурителен институт. След това е съгласуван в Министерския съвет по параметрите, основно касаещи както политиките, така и трансферите и субсидиите от републиканския бюджет към бюджета на Държавното обществено осигуряване. Искам да ви уверя, че има пълна съгласуваност между Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. и Проектозакона за бюджета на държавата, т.е. онези суми, които тук са предвидени като трансфери от републиканския бюджет и като субсидии, са заложени и в Законопроекта за държавния бюджет. Освен това копие от законопроекта е предоставен на Сметната палата за становище.
Кои са основните цели на Проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г.?
На първо място, да бъде една добра финансова основа и да гарантира своевременното изплащане на пенсиите и на всички обезщетения за държавното обществено осигуряване.
На второ място, да гарантира изпълнението на основните функции на НОИ.
На трето място, да осъществи един ефикасен контрол върху разходите и свеждане до минимум на злоупотребите с обезщетения и пенсии.
Проектът на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. е разработен със същата макроикономическа рамка, с която е разработен и държавният бюджет - брутният вътрешен продукт 73 млрд. срещу средногодишно хармонизирана инфлация за периода 6,7%; прогнозна средна месечна брутна заплата 640,95 лв.; среден месечен осигурителен доход - 587,41 лв. и минимална месечна работна заплата за страната - 240 лв.
Някои специфични социалноосигурителни параметри.
Очакваме средногодишният брой заети лица, които ще се осигуряват в държавното обществено осигуряване, да бъдат 2 млн. 883 хил. души.
Ръст на минималните осигурителни доходи по групи икономически дейности и групи професии - 26,6 на сто, като по-голямата част от тези минимални прагове са договорени между работодателските и синдикалните организации на браншово ниво. Дори една особеност - един интересен факт - и професионалните футболисти успяха тази година да договорят минимални прагове за "А" група 700 лв., за "Б" група 450 лв., което се случва за първи път.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е 260 лв. Максималният се запазва на нивото на 2008 г. - 2 хил. лв. Нов размер на пенсиите с това двукратно увеличение, за което говориха и председателите на двете комисии. Запазване на вноските за Фонд "Общо заболяване и майчинство" и Фонд "Безработица" в досегашните нормативи съответно 3,5% и 1% и запазване на съотношението работодател – работник 60:40. Само във Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се предвижда вноската за 2009 г. да бъде намалена от 0,5 на 0,1% върху брутната работна заплата като смисълът на това намаление, е че във фонда има достатъчно резерви – над 100 млн. лв., с които могат да се обезпечат гарантираните вземания в случай на несъстоятелност на работодателя. Вноските за допълнителното пенсионно осигуряване са на същото ниво.
В областта на пенсиите средногодишният брой пенсионери се очаква да бъде 2 млн. 197 хил. или намаление с около 18 хил. души. За първи път искам да кажа, че имаме намаление и на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, нещо което досега беше един от проблемите на социалното осигуряване - нарастващият чист брой инвалидни пенсии. С това съотношението заети – пенсионери се подобрява, като на 100 души заети се падат 76 души пенсионери при 82 за 2008 г.
Увеличава се тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на 1,1 на сто през 2009 г. Минималните размери на пенсиите се увеличават също така от 1 април с 10 на сто, а максималната пенсия става 700 лв. пак от 1 април. От 1 юли пенсиите ще бъдат увеличени с 9,7 на сто като това е прогнозно число. Иначе в самия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е записано, че увеличението от 1 юли ще бъде с разликата между така нареченото швейцарско правило, процентът по швейцарското правило, и авансовото увеличение с 10 на сто от 1 април.
Как изглежда консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване?
Приходи и трансфери общо - 7 млрд. 530 млн. лв., в това число от осигурителни вноски 4 млрд. 293 млн. лв., от данъчни приходи – 22,6 млн. лв. Трансфери от републиканския бюджет общо - 3 млрд. 214 млн. лв., в това число за Фонд „Пенсии” – тези 12% върху осигурителния доход, върху който са платени осигурителните вноски, са 2 млрд. 69 млн. лв. и допълнително за държавното обществено осигуряване - 352,3 млн. лв., и субсидия за покриване на недостига - 792,3 млн. лв.
В разходната част „Разходи и трансфери” – общо 7 млрд. 527 млн. лв., за пенсии - 6 млрд. 564 млн. лв., социални помощи и обезщетения – 797,8 млн. лв., предоставени трансфери от НОИ към Министерство на труда и социалната политика за превантивни дейности в областта на охраната на труда и за профилактика и рехабилитация, в това число и за подобряване на изследванията в областта на професионалните заболявания – 10 млн. лв., за издръжка на Националния осигурителен институт – 93,1 млн. лв. или 1,24% от всички разходи. Тук съм длъжен да кажа, че ние сме спазили всички указания на Министерството на финансите по определяне на разходите за издръжка, в това число в последния момент имаше едно писмо за допълнително намаление на тези разходи с 2,1%.
На графиката е дадена структура на приходите. Обръщам внимание, че приходите от трансфери и субсидии за 2009 г. с въвеждането на това правило 8:10:12 нарастват на 42,68%. От работодатели вноските са 33,84%, от работници и служители – 20,45%, тоест преобладава участието на държавата във финансирането на общественото осигуряване.
В структурата на разходите основно място заемат разходите за пенсии, които съставляват 87,2%, на второ място са разходите за социални помощи и обезщетения – 10,6%.
За да улесня дебатите по законопроекта, ще посоча в сравнение с 2008 г. какво е увеличението на пенсиите и съответно на пенсионерите. В долната графика е показана общата тенденция от 2000-та година насам. Наблюдава се тенденция както на намаление на броя на пенсионерите, така от 2005 г. досега намаление на броя на отпуснатите пенсии. Тук влияние оказва не само повишаването на пенсионната възраст на жените, която догодина ще стигне своя максимум – 60 години, но също така политиката, съответстваща на Лисабонската стратегия, за насърчаване на продължаващата заетост. Тоест, повече хора предпочитат да останат да работят, вместо да се пенсионират.
По всички видове пенсии за 2009 г. спрямо 2008 г. имаме намаление, както казах, в това число и за пенсиите за инвалидност, поради общо заболяване.
На тази графика са дадени източниците за финансиране на пенсиите. От нея се вижда, че вече 46,66% са от приходи от трансфери и субсидии от държавния бюджет, 30,65% са приходи от вноски от осигурителите, от работодателите и около 20% са от работниците. Също така само 2,33% са приходите от самоосигуряващи се лица. Това именно породи дебатът в Комисията по труда и социалната политика, за която спомена и председателят д-р Адемов, за това дали не се подменя осигурителният модел.
Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт през 2009 г. ще бъдат 8,87%. Общо взето се запазва тенденцията тези разходи да бъдат близо 9% от брутния вътрешен продукт, при средно намаление за Европейския съюз от 10,5 на 10,1%. Но трябва да кажа, че има страни, които харчат около 14-15% за пенсии.
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер през 2009 г. ще нарасне от 198,14 лв. на 247,47 лв. От 2000-та година това е най-голямото увеличение, тоест то може да се сравнява с увеличението от 2000-та година, като реалното нарастване е по-голямо – като отчетем очакваната инфлация през 2009 г., реално пенсиите тогава ще нараснат със 17,1%. За периода от 2000 г. до 2009 г. нарастването в реални изменения се вижда на графиката в долната част на слайда.
Коефициентът на заместване на дохода или съотношението между пенсията и нетния доход, който получават работещите, се запазва на ниво 53,4%, което е едно увеличение спрямо началния период на осигурителната реформа. Както беше споменато от председателите на двете комисии, със Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване са предвидени промени в Кодекса за социално осигуряване. Уверявам ви, че предвидените промени са свързани с политиките, които бяха изтъкнати. Ако имате въпроси, на ваше разположение съм. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, чухте вносителя, който в рамките на 13 минути представи законопроекта.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Традиционно редуваме парламентарните групи, така че ако парламентарните групи решат, да ни дадат своите оратори, както традиционно го правим.
Госпожа Антонела Понева първа поиска думата. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, и от двата представени доклада, както и от изложението на господин Христосков, виждаме, че и този бюджет, както и предишните три, са професионално изготвени – много добра и ясна картина на реализиращата се политика от управляващите.
Разбира се, нормално е това, което чухме от управляващите - да похвалят, а има защо наистина, този бюджет. Но е нормално и от страна на опозицията да има един обективен поглед отстрани, в който акцентите няма да бъдат само върху положителните страни.
В началото на своето изказване си позволявам да използвам трибуната, за да поздравя екипа на НОИ - виждам, че доста хора от Националния осигурителен институт са тук, с отминалия техен професионален празник, тъй като не можах да направя това миналата седмица.
Колеги, този бюджет е последният в настоящия управленски мандат. Както вече казах, и той е изготвен много професионално. Изготвен е обаче такъв, какъвто позволяват заложените параметри - тези, които са послужили за разработване на държавния бюджет, а именно параметрите, които илюстрират политиката на управляващите. Тази политика обаче, можем да наречем много кратко и, според мен, точно: „политиката на бедността”. И в третата година на европейското членство България отново ще бъде най-бедната страна в Европейския съюз. Българските пенсионери отново ще получават най-мизерните пенсии. Предполагам, че всеки от нас го е правил, тъй като всеки от нас има родители и близки, които са пенсионери – не е нужно друго, за да се убедим, че именно те, нашите родители, нашите баби и дядовци, българските пенсионери изнесоха тежестта на прехода върху раменете си. Ако погледнете на един пенсионер, който е работил по време на комунистическия режим и неговият труд е бил ограбван, пенсиониран малко преди началото на прехода, проследите в картоните, които има за това какво се е случило с неговата пенсия, ще видите това, че най-потърпевши са именно пенсионерите.
Колеги, предполагам и вие сте имали случаи, както и аз, на разговори с познати, приятели, колеги от страни в Европейския съюз и сте срещали техните недоумяващи, неразбиращи, изумени погледи от това какви са доходите в България и най-вече какви са пенсиите.
Никой живеещ на запад от България в рамките на Европейския съюз не може да разбере каква е тази държава, в която един човек, работил десетки години, внасял коректно осигурителните си вноски, след като се пенсионира, получава 60 евро - нека кажем 100 евро - и с това трябва да живее цял месец, това е доход, с който се излиза изцяло от системата на социалното подпомагане. А как се живее с тези пари? Не знам, като се замислите върху това, изпитвате ли понякога поне мъничко чувство за вина? Явно не, защото и в този бюджет се вижда, че положението няма да се промени към по-добро. Не са направени никакви стъпки в посока на модернизиране и развитие на модела. Напротив, има връщане към държавата на един замислен като самофинансиращ се модел и промяна във философията на системата в стремежа за финансирането му само от осигурителни вноски. От този бюджет, който трябваше да е гордият завършек на мандата ви, става ясно, че драстично е намалял процентът на приходите от осигурителни вноски. Оттам е много по-нисък процентът на разходите, които могат да се покриват от тези вноски. Дефицитът, който се получава, вече е някъде около 3 млрд. лв. Разбира се, спасението е републиканският бюджет.
Искам още в началото да отбележа нещо, което вече чухте, но е нещо много положително наистина – промяната в съотношението на пенсионери и работещи, от 82 души досега на 76 за следващата година. Това, разбира се, е отражение на приетите закони, както и повишаване на възрастта, така и възможностите за продължаване на работа и след пенсионна възраст.
Основните проблеми на осигурителната система обаче и днес остават непроменени - ниските пенсии и другите осигурителни плащания, все още високите осигурителни вноски. Тук искам да кажа, че ние от Демократи за силна България в пакета антикризисни мерки и предложения по бюджета на държавното обществено осигуряване ще внесем промени в чл. 6 на Кодекса за социално осигуряване, където ще предложим намаляване на всички осигурителни ставки с 2-процентни пункта. Демографската криза, безработицата, ниските трудови доходи, сивата икономика, демотивацията за участие в осигуряването водят до отслабване на финансовите основи на социалното осигуряване.
Заплатите, които се обявяват и на които се плащат осигурителни вноски, са някъде с около 30% по-ниски от реалните. Все още икономиката не просветлява, така както бихме искали. Осигурителната вноска за Фонд „Обществено заболяване и майчинство” се запазва 3,5%, а „Безработица” – 1%.
Виждаме, че и отсега нататък съотношението работодател – работник ще остане 60:40, без да се променя последователно, както беше обещано, както трябваше да бъде 55:40 за тази година и в по-следващата, мисля, да достигне съотношението 50:50.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2009 г. също, както и предишните, е натоварен с несвойствени за осигурителната система разходи – такива, които трябва да бъдат поети от Министерството на труда и социалната политика. Това са всички пенсии, свързани с нетрудови дейности и всички социални помощи. Изваждането на тези разходи ще доведе до по-изчистен модел на осигуряване. Единствената промяна, която е направена и, разбира се, е положителна, е, че плащането на здравните вноски на пенсионери и деца от 18 години, ако учат и след тази възраст, и на безработни лица с право на обезщетение, вече се извършва директно от Министерството на финансите към Националната здравноосигурителна каса, а не през бюджета на Държавното обществено осигуряване.
За съжаление обаче, общата картина е лъжовно приемлива, а в детайли откровено плашеща с това, че и през следващата година, както казах, българските пенсионери отново ще бъдат обречени на бедност. Ще мизерстват и тези, които през даден период в живота си разчитат на различни осигурителни плащания.
Особено тежко е и остава такова положението на хората с увреждания, които от липсата на грижа от страна на държавата към тях, са доведени до това, че повечето от тях минават в категорията социално слаби, а биха могли да не бъдат такива. Всички ние, политиците, сме огромни длъжници към тези хора. Направи ми впечатление в бюджета, че почти няма пера, по които да няма ръст в средствата за следващата година. Но в предоставения трансфер към Агенцията за социално подпомагане, а тук питам защо не на Агенцията за хората с увреждания, както беше досега – това ме кара да си задавам някои въпроси. Това именно потвърждава думите ми, че отношението и това, което се предлага на хората с увреждания, са по-скоро социални помощи, отколкото възможност и работа в посока повишаване качеството на живот и интеграцията им.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Това е бюджет за държавното обществено осигуряване!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Виждам, че сумата, която се трансферира, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 3, където става дума за отпускане на помощно-технически средства, свързани с уврежданията, продължава вече трета година да бъде 3,5 млн. лв.
Разбира се, чухме, че намаляват инвалидните пенсии, контролът е завишен. Да, това е така. Но дали само това е причината за намаляване на инвалидните пенсии, дали цените са задържани на тези помощни технически средства вече три години, за да не се промени и тази сума? Дали си даваме сметка, че много от хората, чакайки буквално години в ТЕЛК и НЕЛК, за да получат своите свидетелства за намалена работоспособност, те фактически не се водят в статистиката? Защо в този период те не получават и своите пенсии? Така че, за съжаление, тези хора, както са били досега, така и сега са по-скоро тихи, отколкото шумни. Много рядко чуваме техния глас. Те са затворени зад четири стени и наистина тяхното недоволство е тихо, а както сме забелязали за управляващите, безшумният проблем не е проблем.
Какво ще се случи догодина? Тежестта на всяка година осигурителен стаж е предвидено от 1 април да се увеличи от 1% на 1,1%. Ние имахме такова предложение още преди две години, само че не на 1,1%, а на 1,2%. Ще подновим това наше предложение, разбира се, това е стъпка в положителна посока. Но всички бяхме свидетели, че когато се преизчислиха пенсиите м. октомври – нещо, което наистина беше добре че се направи, но тогава почти половината пенсионери не получиха никакво увеличение, а тези, които получиха по лев–два, знаете колко бяха обидени и разочаровани. Затова сега може би с повишаването на тежестта на всяка година осигурителен стаж с малко по-висок процент вече наистина ще се получи едно осезаемо увеличение на размера на пенсиите, и то за всички, които получават пенсии за осигурителен стаж и възраст.
Минималните размери на пенсиите също ще бъдат увеличени от 1 април с 10%. Максималната пенсия също ще бъде увеличена. Като се има предвид обаче размерите на минималната пенсия – 124 лв. до м. юли и от м. юли – 136 лв., ще се получи една огромна ножица между минимални и максимални размери на пенсиите. В никакъв случай не искам да бъда погрешно разбрана, че съм против вдигането на тавана. Напротив, това трябваше да се направи по-отдавна, тъй като бяха задържани максималните пенсии няколко години. Дори, този таван трябва да падне. Проблемът е в ниските минимални размери и въобще в ниските размери на пенсиите. Тази голяма ножица несъмнено ще доведе и до повишаване на социалното напрежение при пенсионерите, тъй като това е тема на разговор сред тях.
Пенсиите ще бъда допълнително осъвременени с 9,7% от 1 юли. Господа и дами от управляващите, три години нямате уцелена инфлация, да го кажа така. И сега заложената средногодишна инфлация, върху която са направени сметките, е 6,7%. Вярва ли някой, че тя ще бъде такава? Какво ще представлява увеличението, което ще получат пенсионерите в следващата година?
С 10 лв. са увеличени границите на обезщетенията – 110 и 120 лв. за обезщетенията на безработните. Сега, при положение че съвсем скоро се промени срокът за получаване на обезщетения за безработица на шест месеца, това е почти критичният минимум. (Реплики на народните представители Хасан Адемов и Петър Мръцков.) Казвам нещо съвсем друго - че скоро направихме тази промяна.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Това е за социалните помощи за безработица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: За социалните помощи за безработица, разбира се. Но това беше една крачка, която доведе едно законодателно решение почти до критичния минимум. А виждаме какви проблеми тепърва ни очакват. Така че по отношение и на социалните помощи, и на обезщетенията за безработица – там, мисля, че ние сме във възможност да направим нещо малко по-добро, тъй като наистина очакванията са за проблеми в тази посока.
За отглеждане на малко дете обезщетението е увеличено на 240 лв., колкото е и минималната заплата. Съвсем друг е разговорът дали това е достатъчно, дали тази минимална заплата не е увеличена прекалено малко с тези под 10%, но това, както казвам, е разговор за републиканския бюджет.
Доброто решение е, че се въвежда обезщетение за бащите при раждане на дете в размер на 15 дни за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване. Също така са предвидени средства и за увеличение на размера на обезщетенията за бременност и раждане във връзка с другата възможност, бащите да могат да ползват отпуск за гледане на дете от 6-месечна възраст до 9-месечна възраст на детето.
Добре, това наистина са положителни неща, но това, което трябва да ни интересува, е какъв е крайният резултат. Дали това, което се случва с българските граждани, ги прави по-богати, по-щастливи или те остават бедни и недоволни, дори мога да кажа, че голяма част от българските граждани вече наричат и определят себе си като отчаяни.
Да, отпускат се средства – виждаме в бюджета на държавното осигуряване, но тук е валидна и приказката – едната ръка дава, а другата взема два пъти повече. Всички цени на стоки и услуги са неимоверно увеличени от високите косвени данъци, от акцизите. Всъщност държавата прибира над това, което дава. Ето това е картината, която оставя хората на минус в своите доходи, и, както казах вече, ги прави отчаяни.
Един много важен момент е какъв е делът на разходите за пенсия от брутния вътрешен продукт. Като пример за този важен показател ще дам тенденциите преди осем години. Те не се нуждаят от кой знае какви коментари, много са ясни – 1997 г. – 67,7 % от брутния вътрешен продукт; 1998 г. – 7,9 % от брутния вътрешен продукт; 1999 г. – 8,0%; 2000 г. – 9,4%. Много ви моля да обърнете внимание върху това.
През следващия мандат от 2001 до 2005 г. процентът пада, но се задържа около и над 9%. През настоящия управленски мандат е твърдо под 9%, както виждаме и за 2009 г. също ще бъде около 8,9%.
Спомням си обещанието на социалистите за 10% - и това обещание не е изпълнено. Това означава един милиард по-малко средства за пенсии. Това е нещо съвсем различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде ще го вземете този един милиард?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Пари в държавата има, господин Корнезов. Този разговор за липсата на средства е абсолютно несъстоятелен и вече смятам, че никой не вярва на него.
Видяхме, че коефициентът на заместване е около 53%. Това е коефициент на заместване на реални пари, които се плащат като пенсии, а заплатите като официални всъщност не са реалните заплати. Ако се изчисли коефициентът на заместване спрямо реалните заплати, той ще бъде много по-нисък и това е една огромна разлика с европейските страни, към които вече принадлежим и би трябвало да ги доближаваме, а ние сякаш отиваме все по-далече и по-далече от тях. По този показател сме още далеч – на светлинни години от европейските страни, а той никак не е без значение.
Хората не се интересуват какъв е моделът – дали е моделът „Бисмарк” или моделът „Беверидж”. Колко е коефициентът на заместване, колко е процентът от брутния вътрешен продукт? Това е разговор за професионално изкушените и задача на управляващите. Хората се интересуват от това, като влязат в магазина, какво могат да си купят със средствата, които получават. Хората се интересуват от това могат ли да изучат децата си, могат ли да обличат децата си, могат ли да се лекуват, когато са болни. Другото, както казах, е задача за решаване от управляващите.
Уважаеми колеги от мнозинството, за съжаление се оказахте слаби в решаването на тези задачи. Дадохте грешен отговор. Влизаме в третата година на европейското членство, а все още българските граждани имат сякаш недостижимата си мечта в посока на Запад.
Лично аз ви обвинявам в нещо – това, че управлявате лошо страната, това, че не изпълнихте обещанията си, това, че не постигнахте целите на европейското ни членство. Обвинявам ви в това, че доведохте българските граждани до отчаяние и в това отчаяние те на следващите избори ще поемат ръка – лицемерна и некомпетентна. Една ръка, на която най-много й подхождат думите „Добре дошли на борда на „Титаник!”. Дали няма да превърнем държавата именно в това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Демократи за силна България останаха с 1 мин. и 15 сек. Госпожа Михайлова им дава още 3 мин., за което трябва да й благодарят.
Заповядайте, госпожо Михайлова, имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Понева, аз наистина Ви давам възможност още малко време, защото в своето 20-минутно драматично изказване Вие направихте едно конкретно предложение, и то е: намаляване на осигурителните вноски с 2%. В същото време чух предложение коефициентът за година прослужен стаж да стане 1,2. Моля да обясните в рамките на времето как намаляването на осигурителните вноски с 2% ще предположи повишаване на разходите в бюджета и конкретно разходите за пенсии, които ще нараснат значително с такова повишаване на точките за година осигурителен стаж. Става дума за около 600 милиона, специално за Фонд „Пенсии”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Михайлова, аз казах, че този разговор за липсата на средства е несъстоятелен и вече е адски досаден. Много е просто –така и така променихте нещата, така и така увеличихте трансферите, ще се увеличат още толкова, колкото са необходими, за да нарастват доходите на българските пенсионери, така че наистина да се достигне някакво прилично качество на живот, което вие обещахте във вашата предизборна програма.
Вместо да се трупат излишъци, вместо в разни фирми да отиват милиарди левове, за които после се водят някакви дела и от Европейския съюз ни наказват, нека тези пари да отидат за увеличаване на доходите на българските пенсионери. Много е елементарно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз бих казала, че сигурно има много неща, които не е направило това управление, или много неща, които не са направени по най-добрия начин. Всяко управление и всяко съществуващо нещо е достойно да се усъвършенства, но в никакъв случай не може да бъде обвинявано за това, че принципът на солидарността в социалноосигурителната ни система при условия на демографска криза и тежка демографска ситуация, в каквато очевидно сме в България, не достига и тогава държавата трябва да предприеме мерки, каквито нашата държава – аз съм напълно убедена, е предприела.
Няма да се спирам на всички подробни неща, на които се спряха докладите на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по труда и социалната политика и на колегите, които се изказаха. Искам да се спра на няколко неща.
Първо, за пенсиите. Ние през 2009 г. сме планирали трансфери от държавния бюджет към социалноосигурителната система в размер на около 3 млрд. лв. Само за пенсии са 2 млрд. 69 млн. лв. Все пак държавата предварително реагира на очакваните последици от световната финансова и икономическа криза и има намаление на осигурителната тежест. Специално вноската за пенсия се намалява от 22% на 18%. Осем на сто са за работещи и 10% са за работодателите. Държавата освен с трансферите участва с 12% помощ, която оказва на пенсионноосигурителната система. Все пак намесата на държавата в пенсионноосигурителната система има своята обективна граница. В един момент няма да е възможно повече да се пресира младото поколение, работещото поколение, затова трябва да е разумен и балансиран делът на парите, които се преразпределят за пенсии и за социалноосигурителната ни система.
Така че не е основателно точно в този пункт да бъде обвинявано сегашното управление на държавата, както и за дела на пенсиите от брутния вътрешен продукт, който е сериозен – почти 9%.
Искам да се спра на още нещо, на което от моята политическа сила – НДСВ, вече четвърта година се спираме, а именно осигурителният риск при майчинство и за обезщетението при майчинство. Признавам, не можахме да постигнем необходимия консенсус с коалиционните партньори. Разбира се, коалиционното управление е сложно нещо и винаги трябва да се търси консенсус. На нас все ни се струва, че има резерв за постигане на консенсус при тази демографска криза, за която говорим и в която ние се явяваме 40 години напред в трудната ситуация, преди другите европейски страни.
В последния доклад на Европейската комисия се бие тревога, че сега на един човек над 65 години, на един пенсионер се падат четири работещи и че в 2050 г. на един пенсионер ще се падат двама работещи. А ние, както виждаме от докладите, сме почти едно към едно. Тоест ние сме изпаднали 40 години по-рано в тази криза, която Европа очаква с голяма тревога. Затова си мисля, че всяко национално правителство е длъжно да предприеме своите специфични мерки. Става въпрос за работещи осигурените жени, които оказват качествени грижи на своите деца и които се осигуряват десетки години – те и бащите на тези деца, а само веднъж или два пъти в живота си потребяват този риск за майчинство.
Мисля, че не беше излишно ние да стимулираме тези жени с правото на избор. Това е най-висшата либерална ценност – правото на избор. Нека те да преценят дали да останат до 12-месечната възраст на детето си вкъщи или да тръгнат по-рано на работа, но нека да имат правото на избор. Това го казвам като едно съжаление.
Вчера и днес много се говори за динамиката на отражението на световната икономическа криза върху България. Аз искам да кажа, въпреки че се намалява вноската на работодателите във фонд “Гарантиране вземанията на работниците и служителите” при несъстоятелност на работодателите – от 0,5 на 0,1, не бива да има тревога по този въпрос. Там има едно кумулиране на средства – около 140 милиона, които са достатъчни да посрещнат такива гарантирани вземания в случай, че някои предприятия бъдат обявени в несъстоятелност.
И само три изречения относно общата структура, общата визия на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. Аз и моите колеги сме убедени, че това е възможният, това е реалистичният бюджет на държавното обществено осигуряване. Обезпечени са основните социалноосигурителни рискове в държавата, обезпечено е и функционирането на Националния осигурителен институт в България. Бюджетът се основава на тригодишна макроикономическа прогноза, стъпва на здрави показатели. Мисля, че изключително качествено е направен от екипа на Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Думата има народният представител Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! За Коалиция за България обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване винаги е имало особен смисъл, тъй като този бюджет в най-голяма степен определя политиките към най-уязвимите групи от обществото ни.
Тазгодишният бюджет има своите особености в сравнение с други бюджети, приемани в други години. Той се приема в условията на световна икономическа криза и е белязан от неизбежни мерки, предполагащи устойчивост в условията на една трудно прогнозируема среда. Това е последният бюджет от мандата на това управление и това само по себе си предполага завършеност на политиките към определени социални групи в рамките на този мандат.
В този смисъл ще разгледам някои основни политики в приходната и разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване.
На първо място, бюджетът за 2009 г. предполага промяна на механизма за финансиране на държавното пенсионно осигуряване. Тази промяна е наложена от променящата се в последните години в пъти потребност от трансфери от държавния бюджет, за да може системата да функционира нормално – една система, която беше замислена като система от разходопокривен тип.
От 1 януари се въвежда нов механизъм за финансиране на държавното пенсионно осигуряване чрез включване на държавата във финансирането на фонд “Пенсии”. Вноската за фонд “Пенсии” на ДОО намалява от 22% на 18%, като държавата ще трансферира към фонда 12 на сто от осигурителния доход на осигурените за пенсия лица. Вноската за универсален пенсионен фонд остава 5%, а вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица” остават в непроменени размери – съответно 1 на сто и 3,5 на сто.
Важно е обаче да отбележим, че средствата в този фонд ще се разпределят между работодателя и работника в съотношение 60 на 40. Отбелязвам този факт, тъй като съотношението на вноските беше обект на оживена дискусия при приемането на предния бюджет, когато от Коалиция за България настоявахме съотношението да остане непроменено. След направената промяна през миналогодишния бюджет, беше постигнато още тогава съгласие за това тази година в бюджета да се търси възможност съотношението да остане непроменено.
Може би най-оспорваният фонд е Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, вноските в който, както вече стана ясно, намаляват от 0,5 на 0,1. Аргументи за това има. В този фонд има кумулирани 140 млн. лв., 100 милиона от които могат да бъдат ползвани веднага. Съмненията дали стъпката за намаляване е целесъобразна се коренят в трудната прогнозируемост на това докъде ще стигне процентът на безработица.
По едни много непретенциозни изчисления се стига до извода, че фондът има възможност да покрие тримесечни заплати на работници, които са работили в предприятие, изпаднало в несъстоятелност, за неизплатени възнаграждения – с численост около 50 хиляди души. Счита се, че на този етап фондът може да изтърпи това намаляване на осигурителната тежест.
Сумарният ефект от новия механизъм за финансиране се изразява в намаляване на недостига от средства във фонд “Пенсии” - от 1 млрд. 96 млн.лв. т.г. на 804 млн.лв. през 2009 г.
Безспорна е подкрепата на всички парламентарни групи за намаляването на общата осигурителна вноска с 2,4%. Тук бих желала да изразя една лична позиция, не ангажирам с нея моята парламентарна група, че беше справедливо това намаление на осигурителната тежест да бъде разпределено пропорционално между работодателите и осигурените лица. Явно е, че не можа да се постигне политическо съгласие по една такава стъпка, която подчертавам, аз оценявам като справедлива, тъй като тя предоставя възможност и на двете страни в този процес да се възползват от намаляването на осигурителната тежест.
Второто нещо, върху което ще се спра, са позитивните тенденции в пенсионната система. Съжалявам, че госпожа Понева не е тук, за да чуе моето мнение по този въпрос. То е, че на първо място трябва да бъде очертана като позитивна тенденцията в съотношението работещи-осигурени лица – пенсионери. Това е едно съотношение, което през 2009 г. става 100:76. Искам да напомня, че през тази година съотношението беше 100:82.
На второ място, предстоят стъпки, които реално ще повишат пенсиите, стъпки, които ще доведат до номинален ръст на пенсиите за годината в рамките на 24,9% и реален ръст 17,1%. Това ще се случи след увеличаването на пенсиите на два етапа – от 1 април и от 1 юли. По този начин се запазва практиката по време на целия мандат увеличаването на пенсиите да става двукратно.
На следващо място, увеличава се тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на 1 на 100 от 1 април 2009. г. От 1 юли е планирано увеличение на пенсиите от 9,7%, като се очаква минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – от 1 юли, повтарям, да се увеличи от 124,84 на 136,95 лв. Нов ще бъде размерът на минималната пенсия, предвиден от 1 април на 700 лв. Очаква се от 1 април нов размер на социалната пенсия за старост на 92,53 лв. и от 1 юли 101, 51 лв.
Следва да отбележим, че най-висок ръст за мандата има минималната пенсия и този ръст е от 96,9%, като за мандата се увеличава от 69 лв. на 135,85 лв., а най-нисък като относителен ръст – максималната пенсия с 66,7% се увеличава и нараства от 420 на 700 лв. при средна пенсия нарастваща от 134,63 лв. на 243 лв., което прави 79% нарастване.
Трайно нараства коефициентът на заместване на дохода за целия период, за който говори и госпожа Понева. През времето на целия мандат коефициентът се движи между 51,1 до 53,3. За сравнение през 2001 г. коефициентът на заместване на дохода е 48,2. Разбира се, по никакъв начин не искам да кажа, че този процент удовлетворява, защото гоним високи стандарти – стандартите на Европейския съюз, където коефициентът на заместване на дохода от пенсии е между 60 и 70%.
Ще споделя с няколко думи какво е моето мнение по отношение на рисковете за бюджета в една – отново ще кажа, трудно прогнозируема икономическа среда.
Първият риск е това, че във Фонд „Пенсии”, в целия бюджет на държавното обществено осигуряване ежегодно нараства относителният дял на държавното участие. За Фонд „Пенсии” трансферите и субсидиите от републиканския бюджет са 42,68%, което в крайна сметка прави бюджета на държавното обществено осигуряване силно зависим от приходите в държавния бюджет и това в една рискова ситуация, в ситуация на криза носи своите рискове.
На второ място, трудно е в тази среда да прогнозираме нивото на безработица. Министерството на труда залага 7% като максимум за безработица. В същото време не можем да бъдем спокойни, като наблюдаваме започващите тревожни тенденции на пазара на труда, особено в определени сектори. В тази връзка продължава да бъде открит въпросът за Фонд „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите”.
Искам да подчертая, че намирам за необходимо да проявяваме особена чувствителност към всички политики, свързани с поносимостта за българските граждани на последствията от по-чувствителен ръст на безработицата. Политиките за гъвкавост и сигурност на пазара на труда следва през настоящата година да имат особен прочит. Структурният характер на такъв тип безработица предполага гарантиране на възможностите за преквалификация, главно на нискоквалифицирани работници и на субсидирана заетост.
В Министерството на труда и социалната политика се готви програма към Националния план по заетост „Възможност за заетост” с акцент върху преодоляване на последствията от евентуален ръст на безработицата чрез преквалификация на работната сила, изграждане на ключови умения, мотивация за активно поведение на пазара на труда.
През 2009 г. ще започне финансиране на нова схема по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, стимулиране на самостоятелна стопанска дейност.
Накрая на своето изказване искам да се спра на две възможности, които следва да бъдат внимателно дискутирани между първо и второ четене на бюджета.
Намирам за възможно минималните и максималните пенсии да бъдат увеличени от 1 януари, вместо от 1 април 2009 г. Аргументите в тази посока са много: по отношение на максималната пенсия това, че тя не беше увеличавана повече от две години, по отношение на минималната пенсия - това, че голямата част от минималните пенсии не бяха увеличени при осъвременяването на пенсиите от 1 октомври. Намирам, че в бюджета има резерви в това отношение.
На второ място, считам за разумно увеличение на приноса на всяка година осигурителен стаж след пенсионна възраст в пенсионната формула да нарасне от 3 на 5 на сто, тъй като една такава политика би стимулирала хората, навършили пенсионната възраст, да продължат да работят. Това е една политика, която министърът на труда също подкрепи в своето лично изказване.
Уважаеми колеги, бюджетът на държавното обществено осигуряване е израз на грижата на управлението към българските граждани, които разчитат на солидарността на обществото по отношение на доходите си. Въпреки очакваните ефекти от световната икономическа криза, в този бюджет са продължени благоприятни за българските граждани тенденции в областта на пенсионното дело, грижата за младите семейства, за хората с увреждания, социално слабите. Това са аргументите, поради които Коалиция за България ще подкрепи този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Да благодарим на народните представители, досега се изказаха трима: госпожа Понева, госпожа Христова, госпожа Михайлова. Следва д-р Колчаков, Лидия Шулева, Минчо Христов, Ердоан Ахмедов, Петър Мръцков и д-р Адемов. Така са по списък.
Също за да ориентирам народните представители, колкото останаха в залата, гласуването на този Законопроект за бюджета ще бъде утре сутринта в 9,00 ч.
Давам думата на д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър, уважаеми колеги и гости! Изключително ми е дискомфортно, че една толкова жизнено важна политика като пенсионната не ангажира българските народни представители – в залата сме около 40 души. Двеста български народни представители не ги интересува тази жизнено важна тема, пряко за една трета от българския народ и практически за всички нас, защото ние очакваме да доживеем до пенсия и да се възползваме от тази важна система.
Искам да отбележа първото нещо, което е важно винаги да го отбелязваме, че българската демокрация куца, българската демокрация не работи добре, защото в разрез с Конституцията ние не правим политиката на България в тази зала. Политиката на България продължава да се прави извън тази зала. Затова нашите колеги са оправдани да не ги интересува какво става с политиката тук, защото тук не се прави политиката.
На първо място, ще се обърна към моите колеги от управляващата коалиция и особено към социалистите. Аз съм анестезиолог, което означава, че разбирам от наркотици. Най-силният наркотик, колеги, е властта. За поредно управление управляващите са обхванати от манията за величие, от изключително самодоволство. Колеги, не можем заедно да отговорим на един въпрос. Говорейки с управляващите колеги, те не могат да отговорят на този въпрос: защо като правим толкова големи усилия, не ги отричам, защо като имаме толкова достижения, което е спорно, голяма част от хората не ни разбират и не ни подкрепят. Това е основният въпрос, който сега всички дейци на социалистическата партия предконгресно си задават.
Тъй като ние бяхме болни от тази болест, а след като слезеш от власт, си стъпваш на краката и ставаш реалист, ще ви кажа защо е така. Днес всички социологически проучвания показват следното. Над 90% от българските пенсионери са недоволни. И това е основен упрек към управляващите и особено към социалистите, защото основната маса избиратели при тях са българските пенсионери.
Оправдано ли е обаче недоволството на българските пенсионери? Искам да кажа – категорично да. И започвам своето мотивиране, като разглеждам тези академични трудове, наречени български бюджет, по които аз в тяхната експертна същност, опазил ме Господ, не мога да вляза и да споря професионално нито с доц. Орешарски, защото не съм дори асистент по финанси, нито с господин Христосков. С това искам да кажа, че България има изключителен капацитет в експертното направление и абсолютно фиаско в политическото.
Защо е оправдано недоволството на българските пенсионери? Защото те живеят зле, не могат да решават проблемите си с мизерните пенсии, които получават. И основният проблем, който съществува пред нас като предизвикателство, е могат ли нещата да бъдат по-различни. Управляващите казват, че това е най-доброто и оптималното, което може да се направи. Ние от опозицията обаче казваме: „Не е вярно, може много повече да се направи”.
Откъде идва голямото разминаване? Да ме извинявате, колеги от Социалистическата партия, искам да ви кажа, че това е от основата на вашата същност. Същността на социализма е демагогията, тоест начинът да излъжеш останалите за твоята истинска същност. Българската социалистическа партия винаги се е определяла за най-хуманната и най-социалната партия. Аз няма да казвам, че вие сте антихуманни и антисоциални, за да не изглеждам митингаджийски. Но ще кажа, че в политиката, която провеждате в социалната сфера, за която имате най-голяма претенция, добавяйки здравеопазването и образованието, не само че не сте оптимални, а сте в разрез с обявените намерения и цели.
Защо вашата политика не е хуманна и не е социална? Само ще маркирам накратко историята, която вие претендирате да е ваше откритие и истина. Искам да напомня, колеги, че днес, слава Богу, Бисмарк не е заплашен. Тук искам да успокоя господин Христосков, защото България има европейска история. В България преди няколко години чествахме 120 години на осигурителната система. България до 1953 г., когато вие сте бастисали демократичния, хуманен и солидарен модел на пенсиониране в България, сте поели цялата отговорност, като сте национализирали пенсионния фонд, който е бил пет пъти по-голям от държавния бюджет за годината.
Какво обаче предлагате вие във вашите светли намерения?! В тези намерения вие искате да изпълните нещо, което не е по вашите сили. И защо е така? Защото в днешните реалности – госпожа Понева го каза и аз искам да го довърша – има европейски стандарти и пропорции. Уважаеми колеги специално от левицата, когато няколко пъти ние говорим в по-тясната среда на Комисията по труда и социалната политика, че в Европа има един златен стандарт и той е, че 10,5% от националното богатство, което се ражда, Европа заделя за пенсии, вие дори не можете да го достигнете. Вие, които твърдяхте, че капитализмът не осигурявал пенсии! Вие, които единствени осигурявахте пенсии, днес сте в пълно нравствено и политическо фиаско. Вие не можете да достигнете до златния стандарт на Европа, която заделя 10,5% от брутния вътрешен продукт.
Какво означава това в пари, колеги? Всеки процент от брутния вътрешен продукт в днешните реалности на България вече е над 600 млн.лв. Един процент и половина са вече над 1 млрд. лв., тоест годишно вие сте в дълг към българските пенсионери, към майка ми и баща ми с над 1 млрд. лв., с които трябва да достигнете златните европейски пропорции. А аз бих казал, че ние трябва да сме и над тях, защото нашата държава е разбойническа държава, която е иззела пенсионните фондове и трябва да ги възстанови. Ето ви първия източник – това са европейските златни пропорции.
На второ място, Сребърният фонд. Ние предлагахме, тук са и нашите колеги от Либералния център – и предложението е пределно ясно – това е белгийският модел. Една държава, която е национализирала пенсионните вноски на българския народ, трябваше през тези 19 години да бъде така добра от натрупаното през тези години – слушайте внимателно, колеги социалисти, защото явно не го разбирате, трябваше част от тези огромни ресурси в милиарди, които се разпродадоха, огромната част под масите, да бъдат заделени и да бъдат вкарани в пенсионната система. (Шум и реплики от КБ.) Ако само от тазгодишния колосален излишък вие бяхте отделили 3-4 млрд. лв. в пенсионен фонд, който да бъде резервът, при едно добро управление, тук са финансистите, които ще ви кажат, че от 10% вие можехте от тези 4 млрд. лв. Сребърен фонд всяка година още 400 млн. лв. да давате допълнително на нашите родители.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо вие не го направихте?
ИВАН КОЛЧАКОВ: И тогава с 1 млрд. лв., заради който сме в колизия с Европа, и още 400 млн. лв. допълнително, които ще идват от профита на един Сребърен фонд, ние можехме да отидем на 1,5 млрд. лв. без никакви затруднения за финансовата и бюджетната система.
В днешните реалности, колеги, това, което вие заявявате, че не може повече да се направи, е истинският цинизъм. Сега ще ви кажа две думи как в една България циничната политика прави така наречените излишъци, което е най-циничното понятие, което имаме.
Казах ви в момента как вие сте в дълг в пропорциите на управлението само от пенсионната система с 1,5-2%. Като прибавите и здравеопазването – точно на половината на европейските златни стандарти, отиваме на 6%; като прибавите образованието и науката, отиваме на 10%, които недадени на българския народ, ежегодно формират точно 10% от брутния вътрешен продукт, които са 6 млрд. лв., които вие наричате излишък. И ще ви кажа защо тези пари не се дават за здраве, образование, пенсии, социално подпомагане. Защото в тези системи, не че не се краде, но по-трудно се краде. Докато за 14 дена в края на годината милиардите се разпределят на обръчите според най-високата комисиона, която се дава, и в това е трагедията на България!
Колеги, какви обаче са алтернативите, които има България и за които вие си затваряте очите? Отново ще ги повторя. Моментално трябва да се въведат европейските пропорции за разпределение на брутния вътрешен продукт в България, щом сме европейска държава.
На второ място, това, което беше идея включително на управляващите, но нямахте куража да го направите и не знам коя е пречката, е Сребърният фонд.
На трето място, големият проблем - не на сивата икономика. Ние тук говорим за коефициент на заместване. Кой български пенсионер разбира от „коефициент на заместване”? Ще го преведа на разбираем език. Майка ми – началната учителка, получава няма и 150 лв. пенсия. Нейната колежка в Гърция в отделни сектори на професии получава между 5-10 пъти по-голяма пенсия. Коефициентът на заместване показва какво е съотношението между твоята пенсия и работната заплата, която си получавал. В капиталистическа Европа базата, златният стандарт е две трети – 70% от твоята заплата да получаваш в пенсия. Като имаш втори стълб – 70-80%; като имаш трети стълб – 90-100%.
Господин Мръцков, и Вашите, и моите родители живеят в обща трагедия. Трябва да кажем на днешните пенсионери, че те, без значение дали са харесвали или не социализма, ще платят с мизерията си експеримента, наречен социализъм. За да не плащаме и ние експеримента ви, искаме да развием европейската система, от която обаче ще се възползват такива като мен, родени след 1959 г. И това трябва да го кажем ясно на нашите родители пенсионери.
Искам да чуете още един, много болезнен въпрос, който сме свенливи да казваме от тази зала. Не можем повече да търпим БСП да се погрижи в тази колизия на нравственост само за своите пенсионери! Колеги, кой получава днес големите пенсии по 500, 600 и сега се готвим да ги вдигнем на 700 лв. – високия таван? Това е цялата комунистическа номенклатура на България с всичките министри, депутати, генерални директори, партийни секретари (шум и реплики от КБ), вашите фалшиви професори по марксизъм-ленинизъм, които произведохте! В момента тези хора получават високите пенсии в България!
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Точно така е!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Хората като моите родители, като голяма част от вашите родители получават мизерните пенсии! Затова трябва да се знае истината. Днес олигархията при пенсионерите е бившата комунистическа олигархия!
Колеги, накрая искам да кажа: цинизъм е да се твърди, че това е възможно най-добрата политика! Колеги, за голяма част от вас и от вашите родители това е най-лошата политика, която може да съществува, тъй като вие доказахте за пореден път при третото си управление, специално социалистите, че когато дойдете на власт, не само има нравствена катастрофа, а има катастрофа на доходите, на живота, на проблемите, които се създават. Единственото нещо, което можем да си пожелаем днес, е при тези 90%, които са недоволни от вашето управление, ние да превърнем това недоволство в енергия на промяната и промяната можем да я правим само ние! Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е нравствеността, Иване? (Шум и реплики. Реплики между народните представители Хасан Адемов и Иван Колчаков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Реплики?
Господин Мръцков има думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Колчаков, аз съм отскоро в политиката. Ако можете, да ми обясните кое правителство извърши масовата приватизация.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Жан Виденов! Касовата е ваша!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Кой беше „Мистър 10%”?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Кажи Ватмана кой е!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Другият ми въпрос е: кой създаде Сребърния фонд? Като говорите толкова много, кое правителство създаде Сребърния фонд? Искам да ми отговорите на тези два въпроса. (Шум и реплики от КБ.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ако трябва, да пуснем малко райски газ, за да се успокоите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Колчаков, преиграхте в това общо твърдение, че социализъм е равно на демагогия, тоест социализмът е една лоша дума, отвратителна практика, срещу която Вие въставате.
Господин Колчаков, и шефът на испанската Инквизиция Торкемада се пише християнин. В крайна сметка ние за практика ли говорим? Може би тези правителства и тези държави, които цитирате, не са направили тези социални придобивки именно под въздействието на социалистически правителства, социалистически ориентирани личности?! Така че недейте така на едро да хвърляте упреци и обвинения.
Второ, когато коментирате пенсиите, дайте ми една разбивка – колко от 20 хиляди пенсионери на максимална пенсия са от тази номенклатура, която цитирате. Колко от тях са монтажници, работници, строители, миньори? Затова Ви казвам – преигравате, господин Колчаков. Има една мярка, която е хубаво да спазвате, иначе става просто говорене на едро. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика.
НИКОЛА ПРОДАНОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Колеги! Уважаеми господин Колчаков, може би да има рационални зърна във Вашето изказване, но подходът, с който излизате на тази трибуна, силните реплики за демагогия и за цинизъм са много, много несъответни. Вие често пъти - и в комисията, в която работим - споменавате, че сте се поучили от грешките във вашето управление.
Искам да Ви попитам: помните ли срива на пенсиите, който стана? Кога стана сривът?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): При Жан Виденов бяха най-ниските пенсии!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): 1996-1997 г.!
НИКОЛА ПРОДАНОВ: Кога стана? При база 67% да се падне на тази база! Кога се говореше за алчни пенсионери, които са излезли на припек? Чия демагогия беше тази?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Сега, това лято, когато ги закарахте на море!
НИКОЛА ПРОДАНОВ: Когато искате да поучавате всички, мисля, че трябва да си мерите силните думи за демагогия и цинизъм. Благодаря.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Сега ги заведете на ски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Проданов.
Господин Колчаков, заповядайте за дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Да декларирам – опазил ме Господ някой път да взема да изпитвам омраза! Казвал съм го и пак ще ви го кажа: обичам си България, обичам българите, обичам българските и социалисти, и комунисти. Това обаче, което искам да декларирам, е, че комунизмът е най-голямото и страшно нравствено заболяване, което познава човешката история. И трябва да се погрижим за всеки, който е болен от болестта комунизъм! На тези, които са забравили, да припомня, че тази зала през 2000-та година постанови с волята на българския народ, че комунистическият режим е престъпен! С това не казвам, че вие сте престъпници! Казвам, че заболяването е лошо и трябва да ви лекуваме.
Към тези от вас, които още смятате, че социализмът, че при Жан Виденов, че сме забравили тези неща – колеги, това, което казвам, го казвам като българин, като гражданин, като дете на майка си и баща си и родител на моите деца, и като загрижен човек!
Искам да ви кажа и това: в лекарските среди, когато работим и лекуваме, го правим заедно с бивши партийни секретари, но правим диференциална диагноза.
Това, което се опитах сега да направя върху този бюджет на пенсионното осигуряване, е перфектна платформа ние да направим една дисекция. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Господин Адемов, Вие сте ми голям приятел и сте едно свидетелство, че обичам и хората от ДПС.
Да продължа. Аз се опитвам, колеги, да отговаря точно на този въпрос: ние, българите, ли сме най-загубените европейци? Това ли заслужаваме ние като стандарт и управление? Аз казвам, че не. Казвам нещо, което е много голям залог и за вашето достойнство – че можем повече. Заедно можем повече!
Това, което вие ни предлагате днес, не ме удовлетворява.
По отношение закачките на колегите. Колегата ме пита: кога била масовата приватизация? Ами Жан Виденов я изобрети! Кога били най-ниските пенсии? Ами Жан Виденов докара до 4-5 долара една българска пенсия. Срам и резил, ако вие не признавате реалностите!
Иван Костов бил такъв, онакъв. Ще кажа, че Иван Костов нито е светец, нито е сатана. Българският народ даде на СДС силата да направи най-големите реформи, спрямо които в момента вие сте като чавдарчета и пионерчета! Вие не разбирате от това как се правят реформи!
Ако Иван Костов има някакви кусури, те са му от двете школи в Съветския съюз, защото и той е леко заразен от централизъм, от комунизъм. Там му е кусурът! Затова ние в момента не сме заедно! Но той беше символ на едно управление, което направи много за България и това му е честта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Госпожа Шулева има думата за изказване.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искала да започна своето изказване с един цитат от доклада на Комисията по труда и социалната политика: „Най-важното политическо решение, намерило израз в бюджета на ДОО за 2009 г., е участието на държавата в приходите на Фонд „Пенсии” с трансфер, равен на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица”. Това на пръв поглед звучи много прекрасно, ако не отидем по-нататък и не видим, че 47% от разходите, които се дават за пенсии, са вече държавна отговорност.
Ще направя едно сравнение: през 2003 г. дефицита на НОИ беше 5%, а сега е почти 50; от 200 млн. лв. дефицит отиваме на над 2 млрд. лв. дефицит към момента. Ако сме прекръстили и сменили думите „дефицит в НОИ” с „трансфер, който държавата дава за Фонд „Пенсии”, не трябва да си скриваме главата в пясъка и да не забелязваме, че държавното обществено осигуряване все повече се нарича „държавно”. Всъщност пенсиите на българските пенсионери все повече се плащат от данъци, а не от осигуровки. Общо делът на държавата във Фонд „Пенсии” е 53%, включвайки социалните пенсии в това число, тоест ние имаме одържавено държавно обществено осигуряване, ако мога така да се изразя.
Тази тенденция е изключително обезпокоителна. Ако ние не си дадем ясно сметка за какво става дума, ние ще бъдем изправени пред все по-големи предизвикателства, свързани с отрицателния демографски прираст в страната и намаляването все повече на хората, които ще плащат данъци и осигуровки в държавата.
Имала съм възможност много пъти да казвам, че Европейската комисия препоръча неслучайно държави, в които има излишък – излишъците да се заделят за реформа в пенсионните системи. Смятам, че е дошло време да се замислим за модела.
Господин Колчаков, моделът на Бисмарк е много силно застрашен. При 53% държавно участие във Фонд „Пенсии” този модел поне в България не работи.
Искам наистина да обърна внимание на народните представители, че е крайно време да видим истината в очите – пенсиите в България не се плащат от осигуровки, а се плащат от данъци. Трябва да стане ясно, че е необходима промяна на модела, ако искаме и в бъдеще да увеличаваме пенсиите, или да имаме пенсии, адекватни на заплатите, които сега получаваме.
Единствената промяна, която е възможна и която ще доведе до някакви съществени промени, е безспорно увеличаването на дела на втория стълб, нещо, което вече няколко години подред не се прави. Това е единствената възможност да се промени моделът и системата и да се даде възможност пенсионерите да получават пенсии в размер, съответстващ на трудовите възнаграждения, които получават докато работят. За съжаление, това нещо не се случва. Тази вноска продължава да бъде 5%. Тя е изключително незначителна и символична. Тя няма да даде нормална втора пенсия в бъдеще. Аз лично смятам, че солидарността трябва да се запази, но делът на втория стълб трябва да се увеличи сериозно.
Не беше прието предложението за Сребърен фонд. Между другото, господин Мръцков, първият закон, който беше внесен в този парламент по тази тема, е на Българска нова демокрация. (Шум и реплики в залата.) Този закон за съжаление ... (Реплики.)
Говоря за Закона за Сребърния фонд, господин Божинов. Законът за Сребърният фонд е внесен от Българска нова демокрация. Ние го внесохме първи, а правителството след това внесе законопроект, след нас, точно така. Въпросът е в това, че нашият закон не беше подкрепен, а този закон даваше възможност да бъде инструмент за подкрепа на пенсионната система. Не се оцени възможността, която се предостави чрез този законопроект, да се подкрепи пенсионната система, да се даде допълнителен инструмент, за да могат пенсиите да достигнат нивото, което трябва да имат, от една страна, и да се даде възможност вторият стълб да се увеличи съразмерно с пенсиите, които се очаква да получават хората.
Всичко това, разбира се, не се случи. Не се случи и предложението, което беше направено в нашия закон, излишъкът да отиде в Сребърния фонд – целият излишък над 3-те процента, допустим! Затова сега ние ще вървим към постепенно и необратимо одържавяване на пенсионната система.
Господин Колчаков, не е нужно да се връщаме през 50-те години на миналия век, за да видим сега, в началото на ХХІ век, как се одържавява отново пенсионната система – 53% е държавна пенсионна система, а не е обществено осигуряване.
Лично аз смятам, че е крайно време ние - народните представители, да погледнем истината в очите, да не се заблуждаваме с това фиктивно участие на държавата като осигурител, с което се маскира именно точно това държавно участие в пенсионната система, а да помислим как да променим модела така, че пенсионерите действително да получават нормални и адекватни пенсии за прослужения стаж и време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към госпожа Шулева?
Господин Колчаков, заповядайте, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева! Съвсем тенденциозно не обърнах внимание на перспективата на развитие на пенсионната система, защото няма смисъл върху всички аспекти да говоря, но аз днес за разлика от Вас не съм съгласен, че ние трябва да увеличим мястото на доброволните фондове в днешната пенсионна система по следната причина – по официални данни на господин Христосков, тази година най-вероятно ние ще стигнем до резерви в частните пенсионни фондове от около 4 млрд. лв.
Имаше изследвания, които тази седмица бяха обявени, като някои от тях дават данни, че до 48% от работните заплати са в сивия сектор. Сега може и да не е толкова, но процентът е много висок. Вижте сега каква колизия става – ако ние не регламентираме категорично по-добри възможности на частните пенсионни фондове, за което аз говорих в комисията, в две посоки – по-висока сигурност и по-висока доходност, ние не можем да накараме българите като нас да правят доброволни вноски в частните пенсионни фондове.
Ще ви приведа примера на Америка. Ние сме го говорили това – в Съединените щати най-големите инвеститори са пенсионните фондове и те са частни. Как го правят обаче? Те вкарват парите в публични обекти, които са с гарантирана доходност и гарантирано нисък процент. Ще посоча и примерите: защо България трябваше да преговаря на корпоративен принцип с някакви португалски фирми като българските магистрали могат да бъдат изградени с нашите пари от пенсионните фондове с гарантирана доходност? Нито един българин няма да възрази, че има тол-такси и ако не се съберат точно по този механизъм, който НДСВ беше заложило в тази схема, ако не се събере необходимата доходност, държавата да додава, но додава за нашите пенсии. Защо не изграждаме ние градски газови дружества? Защо не изграждаме ВиК-дружества? Защо не изграждаме електроснабдяване с нашите доброволни частни фондове? Ето ви американския и европейския механизъм, при който имате висока доходност, гарантирано нисък риск и нещата вървят напред. Днес българските доброволни частни фондове са в свръхрегулация и не носят необходимата доходност, затова не можем да стимулираме младите поколения да си правят допълнителните пенсионни вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Колчаков, изглежда не сте разбрали това, което говорих, защото аз говоря за фондовете за допълнително задължително осигуряване, в които в момента вноската е 5%. Тя е изключително недостатъчна, за да се гарантира втората пенсия.
Що се касае до доброволните фондове, то това е една тема съвсем различна от това, за което аз говорих. Аз в голяма степен съм съгласна с това, което Вие казахте. Нещо повече, по отношение на големия дял на сивия сектор, Българска нова демокрация ще направи предложение да се заместят сегашните осигурителни прагове с минимални часови ставки за трудово възнаграждение по професии, така както е по осигурителните прагове. Това е нещо, което се надяваме, че ще даде много по-голяма гаранция за излизане от сивия сектор и заплащане както на осигуровки, така и на данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Часът е точно 16,00 ч.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим дискусията. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
Има желаещи, записали се за изказване.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за разлика от други колеги, които говориха преди малко, знаете, че аз винаги, колеги от мнозинството, се опитвам да предлагам разумни алтернативи.
Както знаете, преди 3 години заедно със Стела Банкова имахме предложение за отпадане на точковата система и няколко конкретни стъпки, които предложихме на правителството. Първата беше премахването на разликата между пенсиите преди 2000 г. и след 2000 г. Втората беше незабавно преизчисление на пенсиите, увеличаване на коефициента за трудов стаж от 1% на 1.5%, увеличаване на минималната пенсия.
Виждам, че голяма част от тези конкретни предложения, днес мнозинството се опитва да приеме. Питам обаче следното, уважаеми колеги, защо точно сега започнахте да приемате част от тези разумни предложения? Ето, например, отпадането на точковата система. Вие знаете огромния проблем, който създава тази система за много хора, които имат необходимата възраст, но нямат необходимия стаж. В една Испания е достатъчно да имаш само 10 години, за да можеш да се пенсионираш, дори при намалена пенсия.
Заложената инфлация на правителството за догодина е 6,7%. Вярва ли някой, уважаеми колеги, че тази инфлация ще бъде толкова при условие, че за тази година е между 13% и 14%, а миналата година беше над 15%? Аз лично не вярвам. В условията на финансова криза това просто е невъзможно и вие добре го знаете.
Ще ви кажа и друго - как да помогнем на българските пенсионери? Ето това е основният въпрос, на който трябва да се опитаме да отговорим като народни представители. Това е основният въпрос, на който трябва да отговори и правителството. Веднага ще ви посоча няколко конкретни стъпки.
Знаете, че инфлацията при храните по официални данни е около 25-30%. Става дума за продуктите от първа необходимост. Горивата - само преди няколко месеца барел петрол беше 150 долара, в момента е три пъти по-нисък. Питам: защо горивата в България не поевтиняха в тази пропорция? Защо горивата поевтиняха от 2,60 лв. на 2,00 лв., което е наистина смешно? Веднага ви казвам: в България има една група спекуланти, които не обезпокоявано крадат от българските граждани.
ДДС на лекарствата - от близо 3 години ви предлагаме със Стела Банкова да отпадне като ви посочваме конкретните практики в Европейския съюз, където или няма ДДС върху тези лекарства, или ставката е силно намалена. Срамота е, колеги, български граждани, включително и пенсионери, да пътуват в Гърция, за да си купуват евтини лекарства. Това за мен е престъпление. Тук е господин Радослав Гайдарски. Като министър чест му прави - той прие изцяло тази идея и я отстояваше докрай. Искрено се надявам да не сте го махнали заради това.
Каза се тук, че няма пари. Напротив, пари има и ще ви кажа от къде да ги вземем - увеличете данък печалба на големите фирми. В момента той е 10%, увеличете го на 35%, колкото е в Германия, например. Вземете парите оттам.
Премахнете плоския данък, въведете данък, какъвто има във всички цивилизовани страни, включително и Съединените американски щати, включително и огромната част от Европейския съюз. Не допускайте пенсионери, които работят в момента и получават 150 лв. за своята работа, да бъдат облагани по този жесток начин, освободете ги от този данък. Ето ви конкретно предложение.
Няма да цитирам тук законопроекти, които имаха явно лобистки характер и които удрят жестоко българските пенсионери. Цитирам ви Закона за многогодишните спестовни влогове, който беше приет от парламента. Той беше една голяма измама. Близо 80% от хората, много от тях пенсионери, които са държали своите пари в ДСК, на които държавата им дължи обезщетение, никога няма да го получат по този закон. Не приехте моето елементарно и ясно решение всеки, който има лихвоточки да отиде и да си ги получи, колкото и да са те.
Премахнете такса "лекар", а не сега, както сте я направили 1,00 лв. Ето ви конкретен ...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Госпожо председател, нека все пак се говори по бюджета на ДОО!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето изтече, повече говорихте и преди да бъде засечено то, така че, Ви благодаря.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Не е изтекло времето, госпожо! Аз използвам времето и на мои колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма такова нещо. Много добре знаете, че независим народен представител не може да говори повече от 5 минути. Моля Ви, напуснете трибуната.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Искам процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма процедура по начина на водене на заседанието - спазвам правилника! Времето Ви от 5 минути изтече, говорите 6 минути, защото говорихте 1 минута, без да бъде засечено преди това.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, завършвам. Ще ви кажа следното: премахнете това позорно партийно финансиране и увеличете пенсиите два пъти, както го направихте именно с партийните финанси. В момента 5 хил. лв. се полагат на всеки избран депутат, които потъват в партийните каси. Ето това направете и хората ще ви бъдат благодарни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият за изказване е господин Ахмедов.
Имате думата, господин Ахмедов.
ЕРДОАН АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. Както всяка година, и тази пред нас е един добре написан, добре обоснован и добре представен от неговите вносители законопроект. Когато миналата година се изказвах по Законопроекта за държавното обществено осигуряване, казах, че това е най-важният социален закон. Днес отново ще кажа същото, защото това е законът, който влиза чрез своите записи във всички български домове – било чрез пенсиите на възрастните хора, било чрез обезщетенията за майките, които отглеждат своите малки деца, било чрез обезщетенията за безработни или чрез осигуровките, които всички работещи в България плащаме. Всъщност след Закона за бюджета на държавата, законите за бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Здравната каса са и много политически закони, защото касаят живота, здравето и бъдещето на всички български граждани, макар и за една година.
Уважаеми колеги, много преди този закон да дойде при нас в Народното събрание за него се дадоха какви ли не определения. Традиционно всички – и управляващи, и опозиция, и обществото го пречупват през собствените си разбирания за социална, осигурителна и финансова политика. А у нас, както е известно, всички разбираме от всичко и най-вече от социална политика. Няма да се спирам на огромните числа, които са разписани в този законопроект. Нека да оставим милионите и милиардите на финансистите. Искам да покажа тези големи числа през доходите на всеки човек, който е субект в този закон.
Уважаеми колеги, ще започна от пенсионерите. През следващата година отново ще има увеличение на пенсиите за всеки пенсионер. Казвам пенсиите, защото много хора у нас получават повече от една пенсия или една с няколко добавки към нея. От 1 април 2009 г. ще се увеличи минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Тя ще стане 124,84 лв. Припомням, че сега е 113,49 лв. Пак от 1 април 2009 г. ще се увеличи и максималният размер на пенсията. Тя ще стане 700 лв. От същата дата ще се увеличи и социалната пенсия за старост – от 84,12 лв. на 92,53 лв. С 10 на сто ще бъде увеличението на гарантираните минимални размери на пенсиите, свързани с трудовата дейност. Следващото увеличение на всички пенсии ще бъде от 1 юли 2009 г. през инструментите на индексирането. Това увеличение ще бъде с 9,7 на сто. С този процент в рамките на една година ще се увеличи и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – на 136,95 лв., и свързаните с нея гарантирани минимални размери на пенсиите, както и социалната пенсия за старост – на 101,51 лв.
Знам, че пенсионерите, които сега ни слушат, ще кажат: малко е, а пък опозицията ще ме репликира, че предизборно два пъти до лятото ще вдигнем пенсиите. На пенсионерите бих отговорил, че са прави и май че на никого в България не стигат парите. Даже и статистиката казва, че много малък процент от българските граждани смятат, че парите им стигат да покриват всичките си нужди. А на колегите отдясно може би е добре да припомня, че и те в последната година на управленския си мандат вместо от 1 юли повишиха пенсиите от 1 юни с нарочна поправка в закона, която си беше наистина предизборна. Обаче истината е, че това са реалистични решения, които можем да предложим с добра финансова обосновка и с антиинфлационен характер, а нашите опоненти каквото и добро да направим оттук до лятото, все ще го определят като предизборно.
Уважаеми колеги, ще продължа с друга много важна социална група – тази на майките. При този проект на бюджет ние запазваме техните права при бременност и раждане. Ще бъде увеличен размерът на обезщетението при отглеждане на малко дете от 220 лв. на 240 лв. Няма да коментирам детските добавки и придобивките на неосигурените майки, защото те са в обсега на Закона за държавния бюджет. Както казват колегите от НДСВ: “Като му дойде времето, и за тях ще кажем.”
Този бюджет се грижи и за още една немалка група – тази на безработните български граждани, които получават всеки месец обезщетение за това, че са изпаднали в социалния риск “безработица”. Минималният размер на обезщетението за безработица ще се увеличи на 110 лв., а максималният – на 220 лв. Искам да кажа също, че този бюджет като цяло заделя за социални обезщетения и помощи, в това число и обезщетенията за временна неработоспособност, близо 800 млн. лв.
Уважаеми колеги, дотук характеристиката на бюджета може да се изпише с една дума – увеличение. Ако някой ме запита с колко, бих му отговорил: с колкото е възможно. Няма бюджет, който да може да харчи повече, отколкото е събрал, затова ние от Движението за права и свободи често казваме, че социалната политика, в правенето на която участваме, е възможната политика – нито подценена, нито надценена.
С голям акцент в този законопроект трябва да бъде отбелязан начинът на осигуряване. Тази новост ще засегне всички работещи хора в България. Мисля, че това е най-сериозният политически момент в този закон. Тук вече става дума за нов начин на финансиране на нашия осигурителен модел. Може би тук е мястото на дискусията за това как държавата ще изиграе ролята на особен осигурител и ще споделя отговорностите на осигуряването с работодателите и работниците.
Може би точно тук, в тази част на законопроекта, е уместно да се употреби една позабравена дума – “реформа”. За времето на съществуването на новия български осигурителен модел от 2000 г. насам този тристранно споделен финансиращ модел е много съдържателна реформаторска крачка, която обсъжданият днес законопроект прави. Не съм далеч от разбирането, че новият начин на финансиране на осигурителната ни система е може би и стъпката, която ще ни отведе до още по-голяма реформа. Но понеже сме в последната година на мандата, нека оставим на следващото управленско мнозинство да я извърви.
Разбирам, че днешната дискусия е начало на много голям обществен дебат за това дали и у нас може да се наложи чист осигурителен модел, или той да бъде данъчно-осигурителен – смесен модел. Въпреки сериозността на темата, която отварям, все пак е редно да обсъждаме точно днес конкретиката на днешния ден, на днешните възможности на бюджета, на днешната осигурителна политика, която е в редовете на законопроекта.
Уважаеми колеги, ако трябва да обобщя накрая, ще кажа, че това е реален, балансиран, съобразен с икономическите, финансовите и осигурителните възможности на държавата ни бюджет. Той е проекция на устойчиви социални политики, но и на нови политики, насочени изцяло към хората. В него няма екзотични или революционни предложения и в това се крие дълбокият социален елемент, с който започнах началото на изказването си, защото за тези няколко години се убедих, че в социалната политика най-грешни са крайните и небалансирани решения. Те винаги водят до несправедливост и до ощетяване на едни социални групи за сметка на други. В този бюджет се правят усилия за всички социални групи, няма подценени или надценени. В този бюджет има принципност и последователност, и това са достатъчни основания да бъде подкрепен.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този бюджет. Аз съм убеден, че той ще бъде подкрепен от едно много голямо мнозинство – мнозинство, което е отговорно и пред пенсионерите, и пред безработните граждани, и пред родителите, които са решили да отглеждат отговорно малките си деца, и пред хората, които работят и внасят почтено своите осигуровки и данъци. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, преди да дам думата на следващия народен представител, искам да ви уведомя, че в залата присъства делегация на Депутатската група за сътрудничество с Народното събрание на Република България в Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Руската федерация, водена от ръководителя й Виктор Глухев. Моля да поздравим нашите гости. (Продължителни ръкопляскания, всички стават прави)
Благодаря ви.
За изказване има думата господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме законопроект, по който през 2009 г. ще осъвременяваме пенсиите, ще изплащаме добавки за деца, помощи за безработица. Както казаха и колегите – можем да поздравим ръководството на Националния осигурителен институт за професионално подготвения бюджет, предложен на нашето внимание.
Няма да се спирам на това, което говориха колегите и което беше изнесено в докладите на двете комисии. Накратко ще отбележа какви са основните политики в бюджета на държавното обществено осигуряване през 2009 г. Ако видим данните от държавния бюджет, ще забележим, че за държавно обществено осигуряване, социално подпомагане са отделени над 9 млрд. 200 млн. лв. Това представлява увеличение с около 20,8% спрямо бюджета за 2008 г. Специално за фонд „Пенсии” – приходната му част е около 7,5 млрд. лв.
Какви са политиките, които провежда и ще провежда бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2009 г.?
Първо, както беше споменато от колегите, имаме промяна в механизма на финансиране на държавното обществено осигуряване. От 1 януари 2009 г. се въвежда намаляване на осигурителната вноска от 22 на 18% и държавата се включва като осигурител, като съотношението, което се предлага през 2009 г., е да бъде 8% за осигурените лица, 10% за работодателите и 12% за държавата. По този начин с намаляването на осигурителната вноска се опитваме да изкараме най-после сивия сектор на светло. Съжалявам, че господин Колчаков го няма в пленарната зала, но искам да призова неговата политическа сила да работи в това направление, тъй като в медиите беше изнесено, че председателят на СДС се осигурява на доход около 500 лв., пък получава много по-големи доходи от всички нас, които сме в Народното събрание, и от останалите български граждани. Първо трябва да започне от лидерите на политическите партии – да дават пример, ако искаме нашето общество да направи опит ти да излезе от сивата икономика.
Втората политика, която преследва бюджетът – беше казано – че предлагаме (говоря за коалиционното правителство), а това е залегнало и в бюджета – пенсиите да бъдат увеличени на два пъти: от 1 април и от 1 юли. Няма да се спирам на процентите, те бяха споменати.
Третата политика е увеличението на осигурителните обезщетения. Един път имаме увеличение на минималното обезщетение за безработица от 100 на 110 лв. и увеличаване на месечните добавки за деца от 25 на 35 лв. Трябва да отбележим, че е увеличен и подоходният критерий, по който се отпускат тези месечни помощи за деца – от 300 на 350 лв.
Друга политика, която се преследва с бюджета, са по-високите доходи, които ще постъпят в държавното обществено осигуряване вследствие на увеличаване на минималния осигурителен доход от 240 на 260 лв.
Ще спомена няколко думи и за възможностите, които имаме за провеждане на нова политика в държавното обществено осигуряване. Някои от тях бяха споменати. Аз подкрепям предложението, което направи колежката Донка Михайлова – минималните и максималните пенсии да бъдат увеличени от 1 януари 2009 г. вместо от 1 април, както е заложено в проекта за бюджета. Аргументи има много. Знаем, че тази година от 1 октомври, когато направихме осъвременяване на пенсиите на база осигурителния доход, точно тази категория от пенсионерите не получиха никакво увеличение. Мисля, че можем между първо и второ четене, разсъждавайки по финансовите параметри, да направим това увеличение – вместо от 1 април, да бъде от 1 януари.
Подкрепям също предложението да увеличим приноса на всяка година трудов стаж, който се налага при навършване на пенсионна възраст и при неполучаване на пенсия - от 3 на 5%. Това не ангажира финансов ресурс. Можем да дадем възможност на хората, които имат здравословна възможност да работят след навършване на пенсионна възраст, да работят и да получат по-голяма пенсия.
Искам да коментирам и други възможности, по които можем да разсъждаваме между първо и второ четене, например намаляване на осигурителната вноска на осигурените лица. Този коментар вървеше в обществото. Аргументите за това са, че в годините, когато сме намалявали осигурителната вноска за работодателите, винаги осигурените лица не са получавали адекватно намаление на осигурителната вноска. И в настоящия бюджет е така. След като включим държавата като осигурител, работодателите получават намаление на осигурителната вноска с 2,4% за бюджета през 2009 г., докато осигурените лица не получават такъв бонус.
Друга политика, която можем да коментираме, е дали да не отпадне подоходният критерий при получаването и изплащането на месечните помощи за деца. В бюджета е предвидено увеличение на месечните помощи за деца от 25 на 35 лв., подоходният критерий е увеличен от 300 на 350 лв., но мисля, че можем да коментираме възможността да отпадне подоходният критерий при изплащането на тези помощи за деца.
И накрая ще заявя, че ще подкрепя на първо четене бюджета на държавното обществено осигуряване. Аз и моите колеги ще направим предложения между първо и второ четене за подобряване на социалните плащания и увеличаване на пенсиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, очевидно е, че дискусията по проектобюджета за 2009 г. върви към своя край. Искам да благодаря на всички колеги, които взеха активно участие в обсъждането на параметрите на предложения бюджет. Убеден съм, че дискусията беше достатъчно съдържателна. Имаше и емоционални изказвания, имаше изказвания, които съдържаха достатъчно смислени предложения по отношение на това как трябва да изглежда бюджетът на държавното обществено осигуряване, как трябва да бъде решен един или друг проблем.
От друга страна ми направи впечатление, че в този проектобюджет, за разлика вероятно от утрешния проект за държавен бюджет, не се говори за криза, няма страхове, няма притеснения от това какво би могло да се случи. Това никак не е случайно, защото в социалната политика, в социалното осигуряване решенията са хоризонтни – дълги решения, те не са конюнктурни и трудно биха се повлияли от една или друга, дори с такива мащаби, икономическа и финансова криза. Това е изключително важно и искам да отбележа, че нашата осигурителна система е готова да отговори на всякакъв тип предизвикателства. Достатъчно голяма гаранция за това е, че този бюджет беше подкрепен в двете комисии, уважаеми колеги, без нито един глас “против”. Във водещата Комисия по бюджет и финанси и в Комисията по труда и социалната политика само 4 колеги бяха гласували с “въздържал се”. Това означава, че по принцип приемат това, което се предлага като параметри в бюджета на държавното обществено осигуряване. От тази гледна точка аз съм спокоен за това, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е един от гарантиращите и генериращите стабилност бюджети в рамките на държавния бюджет на Република България.
Искам да кажа няколко думи за приходите – нещо, което не беше казано към 8-месечието на 2008 г. Те се очертават да бъдат завишени с 9,6%. Разбира се, има обективни причини за това – по-високия икономически растеж, по-високите осигурителни приходи в осигурителната система, по-високия среден осигурителен доход, по-високото ниво на заетост. Естествено, че за това завишаване на приходите има значение и по-високата инфлация.
По отношение изпълнението на разходите – там то е с 1,4% повече, което най-вероятно се дължи на увеличението на разходите по краткосрочните обезщетения, както по обезщетението от Фонд „Общи заболявания, бременност и майчинство”. Тук има значение и новият начин за изплащане на краткосрочните обезщетения на болничните листи – толкова критикуван, но в крайна сметка вече е ясно, че това е един работещ механизъм.
Искам да се възползвам от случая да благодаря на колегите от Националния осигурителен институт, които макар и много трудно, въведоха правила при изплащането на краткосрочните обезщетения.
Искам да кажа няколко думи и за средногодишния брой на осигурените лица. Предвижда се в проектобюджета за следващата година те да бъдат 2 млн. и 883 хил. души. Тук искам да кажа, че при задаващата се икономическа и финансова криза вероятно би могло да се мисли в посока на това, че тези 2 млн. и 800 хил. осигурени лица могат да бъдат, ако не значително, в оптимистичния сценарий и малко по-малко от тази бройка, което би могло по някакъв начин да се отрази на приходната част на бюджета. В крайна сметка затова е консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване, затова са всички буфери, включително в този бюджет, така че мисля, че притесненията в тази посока не бива да бъдат преувеличавани.
Искам да кажа няколко думи по отношение на осигурителните вноски. Тук вече беше казано достатъчно за участието на държавата като особен осигурител, но не искам да се връщам на тази тема. Искам да кажа, че осигурителните вноски за останалите фондове, освен Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване съотношението 60 работодател – 40 работник и служител, се запазва и това е едно от условията, което беше обсъдено заедно със социалните партньори, и предимно със синдикалните организации. Естествено е, работодателските организации не са съгласни с едно такова увеличение.
По отношение на Фонд „Безработица” искам да кажа няколко думи, защото осигурителната вноска от 1% за 2008 г. генерира един излишък в този фонд от около 78 млн. лв., които, разбира се, се приспадат от субсидията на държавното обществено осигуряване. Фактът, че при осигурителна вноска от 1% са създадени условия за генериране на един такъв излишък означава, че няма притеснение за следващата година, независимо от това, че предвидените за средногодишен брой безработни с право на обезщетение са около 55 хил. – 54 хил. 830.
Тук проблемът би могъл да възникне, ако този брой на хората с право на обезщетение се увеличи, защото, от една страна, ще се намалят приходите в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. От друга страна, придобивайки правото като бенефициенти на право на обезщетение за безработица, при всички положения тази бройка ще се увеличи. Това означава, че тук бихме могли да имаме известни притеснения във връзка с този фонд на държавното обществено осигуряване.
По отношение на приходите във Фонд „Пенсии” искам да кажа няколко думи за прословутото намаляване на осигурителната вноска като условие за подобряване на конкурентоспособността на бизнеса. Това е една дискусия, която сме водили дълго време през годините.
За съжаление не е тук един емблематичен представител на опозицията, който много настоява за това още да се намалят, този път с 10-процентни пункта осигурителните вноски. Вероятно той е ангажиран с предизборна агитация във връзка с предстоящата конференция.
Между другото, като казах предизборна агитация, госпожо председател, ако ми позволите едно малко отклонение и да заявя, че като че ли бюджетът на държавното обществено осигуряване днес и утре проектът за държавен бюджет, вероятно ще сложат старта на предизборната кампания. Нещо повече, емоциите, с които бяха изразени позициите на колегите от различните парламентарни групи, говорят за това, че наближават както конгрес и конференция, така и парламентарни избори. Няма нищо чудно, че тази дискусия беше оцветена и с предизборни емоции, в което, пак повтарям, че няма нищо лошо. В крайна сметка всички се занимаваме с политика и за мен като човек, който се занимава със социалния сектор, е изключително важно социалната политика, социалните системи, да бъдат съществен елемент от предизборната кампания.
Тук искам да се върна на това, което казах, че приносът на работодателите за тяхна сметка, в приходната част на Фонд „Пенсии” е 30,65%. Как тогава говорим за висок процент на осигурителните вноски и как на тази база искаме още да намалим този процент, след като приноса на работодателите е 30% в приходната част на Фонд „Пенсии”? Това е сериозна дискусия, която в никакъв случай не предполага, че аз съм против това бизнесът в България да се развива, че трябва да има условия за конкурентоспособност. Трябва да погледнем истината такава, каквато е.
Намаляването на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” в никакъв случай автоматично не води до увеличаването на приходите в осигурителната схема. Доказателство за това сме представили няколко пъти. Няма да се спирам на това, че съотношението осигурени – пенсионери вече е много по-благоприятно. Тези 76 на сто пенсионери – работещи, съотношението е по-благоприятно. Искам да кажа само няколко думи за структурното увеличение, тоест за дългоочакваното увеличение на размера на пенсиите. С увеличението на тежестта на всяка година стаж от 1% на 1,1%, увеличението с 10% от 1 април, както на всички отпуснати дотогава, така и на всички новоотпуснати пенсии. Това е изключително важно да се чуе.
Искам да кажа няколко думи за максималния размер на пенсията.
Уважаеми колеги, от 1 април се предлага увеличаване на максималния размер на пенсията, тоест до промяна на тавана на пенсията - от 490 лв. сега на 700 лв. Очевидно е, че трябва да стане ясно, тъй като имам впечатлението, че в публичната дискусия, проведена досега, не стана ясно, че ще има такива пенсии, които ще надминат 490 лв., но няма да достигнат 700 лв. Ще има такива, за които 700 лв., и те са 17-18 000 души, ще бъдат ограничени, за тях ще има таван. Тоест те ще имат още на базата на своя осигурителен принос да получават допълнителни пари, но таванът от 700 лв. ще ги ограничи.
В този смисъл искам да кажа на тези 58 000 души, при които сега има таван на пенсиите от 490 лв., че сегашната промяна, която се предвижда от 1 април, няма да зарадва сто на сто всички със сумата от 700 лв., а увеличението ще бъде в зависимост от осигурителния принос в интервала от 490 до 700 лв.
Бях длъжен да направя тази бележка, защото останах с впечатлението, че всички очакват да имат таван на пенсиите от 700 лв.
Няколко думи за обезщетенията за безработица. Казах, че около 54 830 са тези, които са предвидени за право на обезщетение между минималния размер 120 и максималния 220 лв., или средно 153,18 лв.
Уважаеми колеги, отново трябва да върна дискусията към онези 60%, които са записани в Кодекса за социално осигуряване. Шестдесет процента от осигурителния доход шест месеца назад, преди настъпване на осигурителното събитие “безработица” – нещо, което е записано в Кодекса за социално осигуряване. За съжаление за поредна година не намираме кураж да променим тази величина.
Искам да кажа няколко думи за Програмата “Рехабилитация и отдих”, която тази година ще включва 63 000 души при средна цена за един – 410 лв. Това не беше казано от никого, затова си позволявам да го кажа. Това ще струва 25 милиона за следващата година.
Няма да говоря за структурата на осигурителната система, няма да говоря за Бисмарк, Беверич, няма да говоря за тези 46,6%, но искам да кажа няколко думи и за номиналния ръст на пенсиите.
През 2009 г. се предвижда кумулативно увеличение на пенсиите 24,9%, а реалният ръст е 17,1%. Няма ги колегите от опозицията, за да им кажа, че това не е пожарникарска чрезвичайна политика на днешния ден, на предизборния ден, а това е последователна политика през годините, която отговаря както на обществените очаквания, така и на реалностите, защото в крайна сметка българските пенсионери заслужават едно такова увеличение.
Искам да кажа, че този реален ръст от 17,1% е най-високият ръст през годините на прехода. За да успокоя опозицията, трябва да кажа, че предишният най-висок ръст е през 2000 г. – пак предизборна година, когато реалното увеличение е било 13%, ако не се лъжа.
Завършвам с коефициента на заместване на нетна основа, който е 53,4%, а на брутна основа е 43%. Защо казвам всичко това? Защото, когато говорим за максимален размер на пенсията, трябва да сме наясно, че тези 35% от максималния осигурителен доход към онази дата на въвеждането през 2002-2003 г. са представлявали 35% от брутното възнаграждение, от брутната основа, ако не се лъжа. Да, 35% от брутната основа и при положение, че сега е 43%, очакванията са това да бъдат 860 лв., ако сме подвластни на онова решение тогава.
Искам да завърша с това, което предложиха колегите от Коалиция за България, и това, което предложи в публичната дискусия министърът на труда и социалната политика. Очакванията на пенсионерите, които получават минимален и максимален размер на пенсията, е това да се случи от 1 януари. Ако се намери финансов ресурс от 52-53 милиона, които са необходими, за да се изпълни това решение, нашата парламентарна група няма да има нищо против това да се случи, стига да се намерят тези финансови средства в проектобюджета.
Нашата парламентарна група ще подкрепи този бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Не виждам желаещи.
Обявявам дискусията по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. на първо четене за приключила. Както беше казано в началото на заседанието, утре сутринта ще бъде гласуван този законопроект.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2009 Г.
Господин Овчаров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Касата, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет” в НЗОК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля изброените лица да бъдат поканени в залата.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13 ноември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет” в НЗОК, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и д-р Димитър Петров – съветник по Националния рамков договор.
Законопроектът беше представен от господин Ананиев и д-р Райнов. Той е изграден въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за 2008 г. и потребностите за финансиране на здравните дейности през 2009 г. Той отразява особеностите в работата по осъществяване на здравноосигурителните плащания, съгласно националните здравни приоритети в сферата на болничната и извън болничната медицинска помощ.
В приходната част на бюджета за 2009 г. се очаква да постъпят общо приходи 2 млрд. 442 млн. 943 хил. лв., които спрямо 2008 г. са със 756 млн. 826 хил. повече (ръст 44,9%). От общата сума на приходите 2 млрд. 402 млн. 493 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски, които спрямо 2008 г. са с 963 млн. 957 хил. лв. повече (ръст 67%). Трансферът от Министерство на здравеопазването за акушерската помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето за 2009 г. е 5 млн. лв.
Сумата на приходите за 2009 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет.
Със законопроекта се предлага задължителната здравноосигурителна вноска да се промени от 6 на 8 на сто, като съотношението работодател/работник се запазва 60/40. Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – от 240 на 260 лв. месечно, като се запазва нивото на максималния осигурителен доход – 2000 лв. месечно.
Сумата на разходите е разчетена в размер на 2 млрд. 41 млн. 182 хил. лв., или 21,1 на сто ръст спрямо 2008 г.
От всички разходи с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания – 1 млрд. 746 млн. 423 хил. лв. (ръст 17,5%). Всички видове здравноосигурителни плащания се увеличават през 2009 г. спрямо 2008 г., с изключение на разходите за акушерска помощ за здравноосигурени жени, които се предвижда да бъдат със 700 хил. лв. по-малко.
За здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ нарастването е с 24,7 %, за специализирана извънболнична медицинска помощ с 13.7%, за дентална помощ с 35,3%. За здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са разчетени 330 млн. лв. - ръст с 11.7%; за болнична медицинска помощ - 931 млн. 432 хил. лв. - в т. ч. субсидия за акушерска помощ за всички здравнонеосигурени жени в размер на 5 млн. лв., или ръст 18.6 %, за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност - 20 млн. лв..
При разпределението на бюджетните средства за финансиране на здравноосигурителните плащания в отделните направления ще се прилагат изисквания, гарантиращи по-добри резултати от 2008 г., а именно:
1. запазване оптимален баланс на дейностите в различните направления на здравноосигурителните плащания, като се увеличават средствата за дейностите, свързани с медицинската помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;
2. финансово осигуряване на потребностите от първична извънболнична медицинска помощ на базата на въведените регулативни стандарти, което предпоставя равен достъп за всички здравноосигурени лица за остри случаи и осигуреност на оказване специализирани и медико - диагностични дейности за диспансерно болните;
3. гарантиране изпълнението на дейностите от Наредбата за основния пакет на Министъра на здравеопазването с ясно очертани параметри;
4. гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната и усъвършенстване на моделите на заплащане на болничната помощ;
5. стимулиране на доброто управление на лечебните заведения за болнична помощ, по-справедливо разпределение на средствата по лечебни заведения, на основата на ясни изисквания, алгоритми и правила за осъществяване на дейността и грижа за пациентите.
Административните разходи на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. възлизат на 47 млн. и 492 хил. лв.. Те са в размер на 1,95 на сто от планираните приходи и 2.11 на сто от всички разходи.
В разходната част на бюджета е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 240 млн. 249 хил. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2008 г. с 96 млн. и 396 хил. лв., което е резултат от увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски. Този резерв се предвижда в изпълнение на чл. 26 от Закона за здравното осигуряване.
Общият размер на капиталовите разходи се запазва в размер на 4 млн. лв. и представлява 0.2 на сто от общите разходи.
Бюджетът на НЗОК за 2009 г. е предвиден с излишък в размер на 401 млн. и 761 хил. лв.
В дискусията по законопроекта взеха участие представителите на Българския лекарски съюз и Министерство на финансите. Представителите на Националната здравноосигурителна каса отговориха на зададените въпроси от народните представители.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” - 13 народни представители, 3 “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Китов, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
На заседанието присъстваха д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов, заместник – министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Румяна Тодорова, изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Яна Пальова, държавен съкровищник и член на Управителния съвет на НЗОК, д-р Андрей Кехайов, председател на Българския лекарски съюз, д-р Светослав Гачев и д-р Георги Димов, заместник-председатели на Българския зъболекарски съюз, г-жа Жени Начева, директор на дирекция „Бюджет” в НЗОК, както и представители на пациентски и неправителствени организации в областта на здравеопазването.
Проектобюджетът на НЗОК за 2009 г. беше представен от д-р Емил Райнов, председател на Управителния съвет на Касата. Той запозна народните представители с предвидените параметри на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса, както следва: 2 млрд. 442 млн. 943,1 хил. лв. приходи и трансфери.
Предвидените разходи и трансфери са в размер
2 млрд. 41 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания в размер 1 млрд. 746 млн. лв. са разпределени, както следва:
- първична извънболнична медицинска помощ –
157 млн. лв. - 24.7% увеличение спрямо 2008 г.;
- специализирана извънболнична медицинска помощ – 154 млн. 800 хил. лв. - 13.7% увеличение спрямо 2008 г.;
- дентална помощ – 91 млн. 363 хил. лв. или 35.3% увеличение спрямо 2008 г.;
- медико-диагностични дейности – 61 млн. 828 хил. лв. или 11.2% увеличение спрямо 2008 г.;
- болнична помощ – 931 млн. 432 хил. лв., включително
5 млн. лв. за акушерска помощ, в съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето или 18.6% увеличение спрямо 2008 г.;
- лекарства и медицински изделия за домашно лечение – 330 млн. хил. лв. или 11.7% увеличение спрямо 2008 г.;
- други здравноосигурителни плащания – 20 млн. лв.
Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличени със средствата от резерва на НЗОК в съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване в размер на 240 млн. 249 хил. лв., които приоритетно ще бъдат използвани за болнична помощ.
Излишъкът, формиран на база планираните приходи и разходи, в размер на 401 млн. 761 хил. лв., ще премине в преходния остатък и ще увеличи наличността в БНБ от 375 млн. лв. на 777 млн. 292 хил. лв.
Със законопроекта се предлага увеличаване на здравноосигурителна вноска от 6 на сто на 8 на сто, като съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2009 г. е 60:40.
Основните теми, засегнати по време на обсъждането на законопроекта, бяха:
- недостатъчен публичен финансов ресурс, отделян за функция „Здравеопазване” като цяло, и в частност, за дейностите по задължително здравно осигуряване, и
- целесъобразността на формиране на излишъка по бюджета на НЗОК в размер на около една четвърт от целия предвиден бюджет на здравеопазване за 2009 г.
Госпожа Пальова обясни на народните представители, че целта на предложението за формиране на 401 млн. 761 хил. лв. излишък по бюджета на НЗОК е максималното ниво на консолидираните разходи за 2009 г. да не надхвърли 40% от БВП.
В хода на дискусията от народните представители бяха изказани следните становища:
Увеличаване на здравноосигурителната вноска с 2 на сто за 2009 г. няма да осигури по-добро здравеопазване за българските граждани поради факта, че почти целия финансов ресурс, който се формира с това увеличение, ще остане блокиран в преходния остатък на НЗОК в БНБ, без да бъде използван за здравните разходи през 2009 г.
Така предложен, проектобюджетът ще доведе до трудности във функционирането на болничната помощ през първото шестмесечие на 2009 г. Бюджетите на отделните болници през първото полугодие ще бъдат рестриктивни поради възприетите от НЗОК правила за заделяне на първоначален резерв в размер на 10 на сто от годишния бюджет за болнична помощ и поради практиката оперативният резерв на НЗОК да се освобождава едва в края на бюджетната година. Тези факти, заедно с очакваното увеличение на потреблението и вече формирани дългове на болниците, ще доведат до преразходи по бюджетите на болниците, или до ограничаване на достъпа на нуждаещите се до болничното лечение.
Народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на законопроекта е необходимо да се направят изменения в разходната част на бюджета на НЗОК, която да бъде завишена за сметка на намаляване на излишъка по бюджета на Касата. Това ще позволи на НЗОК да оптимизира цените на услугите на медицинските дейности, ще гарантира финансова стабилност за институцията и ще осигури оптимален достъп на населението до всички видове медицинска и дентална помощ.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” 12, „против” 7, „въздържали се” няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., № 802-01-85, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Обявявам дискусията за открита.
Има думата за изказване госпожа Джафер. Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Винаги, когато обсъждаме подобен бюджет, въпросът е: това добър бюджет ли е. Отговорът е, че това не е добър бюджет.
Дежурният отговор напоследък е „това е възможният бюджет” – обикновено така ни отговарят финансистите. Тук обаче можем да кажем следното: „не, това не е и възможният бюджет”. Седемстотин седемдесет и седем милиона резерв. Сега в Българската народна банка парите са 375 милиона, към тях ще бъдат добавени още 402 милиона – 777 милиона лева. Още 240 млн. 249 хил. лв. има резерв за непредвидени и неотложни разходи в бюджета на Касата – така нареченият оперативен резерв.
Трябва да признаем обаче няколко неща, няма да ги отминем, защото там, където има увеличение и нещата изглеждат по-добре, те не трябва да бъдат спестени.
Всъщност, номинално средствата са с 18,4% повече в сравнение с миналата година. Публичните разходи за здравеопазване възлизат на 3 млрд. 86 млн. лв. И какво от това?! Действително, първичната извънболнична помощ получава с 24% повече, отколкото миналата година. Специализираната извънболнична медицинска помощ ще получи с 13,7% повече, отколкото миналата година, за дентална помощ ще отидат 35% повече; за медико-диагностични дейности – 11% повече; за лекарства за домашно лечение – общо 330 милиона, или с 11% повече. Но намаляват средствата за болнична помощ – минус 116 хиляди, тоест минус 9,7% в сравнение с миналата година.
И отново стигаме до сакралната, магическа сума от 777 милиона. Как така, хем ги има, хем ги няма?
И в тази връзка, и къде шеговито, къде сериозно, искам да направя седем констатации, след това да зададем седем въпроса със седем решения. Надявам се финансистите да се вслушат в някои от тях.
Констатациите. Какъв е този бюджет?
На първо място, кризисен, песимистичен, с много голям резерв с цел презастраховане, бюджет на лошите очаквания.
На второ място, бюджет при 8% здравна вноска.
Трето, липсва договаряне с лекарското съсловие.
Четвърто, реално 355 милиона повече от миналогодишния бюджет.
На пето място, само лимитирането може да спаси рамката му.
Шесто, съотношение първична:болнична помощ – забележете, 9% срещу 54%.
Седмо, едва в края на годината може да се очаква отблокиране на средства от оперативния резерв в рамките само на 240 милиона, които най-вероятно ще отидат за болнична помощ.
Седем решения за минимализиране на пораженията върху здравната система и пациентите от Бюджет 2009.
На първо място, намаляване на размера на резерва в Българската народна банка – така наречения голям резерв, и предоставяне на част от него за медицински дейности и здраве.
Друг възможен вариант, средства от планираните инвестиционни разходи там, примерно в рамките на 100 милиона.
Второ решение, законодателно регламентиране на акумулирането и разходването на този резерв, защото е кощунство средства, събрани от здравни вноски, да не отидат за здравни дейности, реално за здраве, а да бъдат събирани в резерв в Българската народна банка.
На трето място, оперативен резерв или така наречения малък резерв – да се предвиди такава възможност, че да се харчи не само в края на годината, а действително да произвежда здраве.
Четвърто, възстановяване на договорното начало. И най-лошият договор е по-добър от липса на договорен процес и договор.
Пето, вътрешните компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите и трансферите по чл. 1, ал. 2, а и други подобни в рамките на бюджетните параметри да се съгласуват с договорни партньори – съсловни организации.
Шесто, пълна прозрачност на договаряне на лекарствата за домашно лечение, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели, участие на пациентски организации с цел с предвидената сума да се покрият повече нужди.
Седмо, повишен контрол, включително чрез единна информационна система за движението на пациента – при джипита, специализирана извънболнична медицинска помощ, аптеки, болници, по региони.
Въпреки всичко, въпреки положителните моменти, заради огромните проблеми, заложени в този бюджет, ще задам само седем на брой въпроси, на които се надявам някой да даде отговор.
Първо, кога на здравеопазването и на разходите за здраве ще се гледа като на инвестиция, а не като на разход? Известно е, че по-модерното мислене е да отчитаме влиянието на здравето върху икономическия растеж. И хората по света го правят. Кога най-сетне финансистите ще намерят време да изучат европейския опит за позитивните икономически и социални ефекти от публичните разходи за здравеопазване?
Втори въпрос, какво ще отговорим отново на онези хора, които са в листите на чакащите, не за нещо друго, а за медикаменти, например тези, които чакат за лечение на мултипленна склероза и хепатит?
Трето, а отказът от лечение по финансови причини не е ли вид личен избор за бавно самоубийство?!
Четвърто, а бюджетните лимити не нарушават ли конституционното право на всеки да бъде лекуван?!
Пети въпрос, а какво ще правим със съдебните дела, които Националната здравноосигурителна каса загуби и продължава да губи? А груповите вече искове?
Шести въпрос, а тежките компромиси между изискването за съвременно лечение и позволените, разрешени от някого средства за това?
Седми въпрос, а натрапчивата, абсолютна диспропорция между профилактика, скрининг, доболнично лечение и болнична помощ?
Завършвам с един призив на министър Пламен Орешарски по едно радио, защото аз не знам как ще се поберем в рамките на неговата препоръка. Той призова за повече качество с по-малко пари в здравеопазването. Е, бога ми, не знам някой по света да го прави. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Джафер.
Няма реплики.
Господин Руденко Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Намираме се пред четвъртия рунд – пак м. ноември, пак бюджет, бюджет на Националната здравноосигурителна каса, пак безпаричие.
Като че ли започнахме да свикваме с тази игра, в която моята и на моите колеги роля би следвало да бъде да защитят бюджета, ролята на опозицията – да го обори, доказвайки по-големите нужди, по-големите възможности, които биха били постигнати, ако този бюджет беше достатъчен или малко по-близък да покрие нуждите.
В крайна сметка и сега съм длъжен да заявя, че ще подкрепя бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., но с едно голямо „но”.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Така беше и миналата година.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Защото това голямо „но” трябва да доведе и до разсъждения, които от своя страна да предизвикат едно преосмисляне за начина, по който са разпределени тези пари, и начина, по който е формирана структурата на бюджета.
Искам още сега да кажа, че разсъжденията на тема как данъкоплатецът е жестоко ощетен, защото с това завишаване с 2% на здравноосигурителната вноска ние сме бръкнали в джоба на българина, без това обаче бъркане да е довело до някакви резултати в крайното финансиране. Това е едно увлечение в тази посока, защото осигурителната тежест не е нараснала. Тоест, тук става едно преразпределение на близо 1 млрд. лв., които бюджетът внесе за здравно осигуряване на децата, на пенсионерите и на бюджетно осигурените и работещи служители. Не мислете за този 1 милиард в рамките на прехвърлянето от приходния джоб в разходния джоб на държавата. По-скоро трябва да разсъждаваме доколко увеличението на средната пенсия, доколко увеличението на осигуряването на децата и доколко здравното осигуряване, дори ако беше на базата на 6% върху реално завишените доходи на населението, видно от ръста на средната работна заплата, би довело до тези 370 милиона, с които практически Касата ще разполага през следващата година. Тоест ние и без увеличаване на здравноосигурителната вноска щяхме да постигнем тези 370 милиона.
И сега сакралният въпрос е: добре, постигаме ли нужния ефект, желания ефект с увеличаване на здравноосигурителната вноска? Отговорът ми е: не, ние не постигаме нужния ефект, защото в крайна сметка, ако седнем на масата и разгледаме числата само за болничната помощ, ще ни направи впечатление нещо твърде лесно за откриване – онова, което болничната помощ е похарчила за 2008 г., плюс генерираните 200 милиона дефицит, са парите, които са предвидени за болничната помощ сега. Тест ние не постигаме никакъв ръст в една дейност, за която априори сме заявили, че е недофинансирана.
До какво води това, преведено на практически, на съвсем прагментарен език? От една страна Касата, която вече е използвала почти всичките си резерви, знаете, намали се и се минимализира броят на договорите, на които може да работи един лекар, взеха се всички мерки, доста голяма част от тях административни, до голяма степен се игнорира ролята на Лекарския съюз като преговорен партньор. Защо да си кривя душата – и това се случи. И въпреки всички тези рестрикции – пак 200 милиона дефицит.
Следователно, предвидените средства за болнична помощ, дори ако вземем предвид, че резервът ще бъде похарчен за болнична помощ, едва стигат да покрият разходите, които са направени тази година с генерирания дефицит. Следователно, много е важно между първо и второ четене разумно, експертно, с отчитане на нуждите, с един реален баланс между възможното и необходимото ние да завишим разходната част на бюджета на Касата. Друго решение аз не виждам.
Какво ще стане, ако не го направим? От една страна, какво прави Касата? Тя ще си направи бюджета на 28-те регионални районни каси, ще даде една негласна заповед на директорите там: стискайте парите, иначе си отивате. Ще започне една битка на надхитряне между изпълнителите и плащачите в лицето на районните каси, което ще има една-единствена цел – да отсрочи във времето плащанията по каквито и да е възможни поводи. Стига, разбира се, да са добре формулирани. Това увеличава напрежението в болничната помощ. Това увеличава брожението. Това демотивира хората, които работят там.
Какво ще стане в болничната помощ? Всеки един мениджър, който се е занимавал, разбира се, предварително със своята теоретична подготовка, знае какво се прави в такива случаи – увеличава и приходите, намалява и разходите. Е, какви са резервите да намалим разходите в една дейност, която от три години има едно завишение едва в края на тази година с приблизително 10%? То има няколко възможности. Едната е да икономисва. Откъде? Най-напред от храната. Вижте как се хранят болните в болниците. Следващата възможност – да играе със заплатите, тоест да не допуска ръст на заплатите, където може да намалява. Третата възможност – да играе с обемите. Как? Като вземе за обслужване болни, които биха донесли повече приходи и да отказва по хиляди начини тежки и скъпо струващи операции и дейности, които биха увеличили разходната му част.
Как би увеличил приходите си? Пак са няколко трика. Единият от тях е в рамките на закона или престъпвайки леко закона, да въведе допълнителни плащания. Всички болници вече го правят по различни претексти. Санкционирани са и пак го правят.
Тогава от казаното дотук някой да е чул да се говори за качество? Някой да е чул да се говори за оценка на ефекта от онова, което са прави? Ние си говорим само за това как да стане така, че онова, което отделяме като средства за плащане по разходната част на бюджета на Касата в края на годината да не доведе до преразход, ако правим корекции, да ги направим минимални.
Но този мъчителен процес, който ще настъпи в края на годината, допълнително е подкладен от това, че за първи път се случват две неща, за които държа да ви спомена. За пръв път събранието на представителите което е приело бюджета на Касата за 2009 г., на практика този бюджет не е възприет от Министерския съвет. Това се случва за първи път. Дотук ние сме водили разправии за това, че са закъснели с вкарването на бюджета, че има някакви процедурни проблеми, които са възникнали покрай него, но за първи път това се случва. За първи път се случва да правим един резерв, наречен оперативен резерв, не върху парите, които действително ще бъдат похарчени, а върху парите, които вкарваме като приход. И същевременно заделяме от тях 402 млн. лв. в така наречения голям резерв.
Тези множества резерви – единият от тях оперативен, вторият големият и третият, който Кастата така или иначе прави, прибирайки 10% от бюджетите на местните каси, защото всичко се случва в течение на годината, води до едно сериозно напрежение през първите шест месеца от годината, води до едно регулиране на пазара и на практика до липса на реален пазарен механизъм.
Какви са другите възможности, за да постигнем все пак някакъв баланс? Освен корекция на бюджета между първо и второ четене, за което непременно трябва да намерим политическа воля и разумен балансиран подход, ние имаме една друга резерва – това е приемане на задължителната Здравна карта. Защото не може да нараства броят на леглата за активно лечение всяка година с новорегистрираните частни болници, които по същество са бутикови болници, които приемат за лечение случаи, които си харесват, които носят пари и генерират малко разходи и същевременно да товарим държавните болници и болниците с държавно и общинско участие, диспансерите, университетските болници с патология, която води до огромни разходи и освен слава не носи нищо друго.
Затова приемането на тази задължителна Здравна карта и в един разумен срок регулирането на броя на леглата за активно лечение според потребностите, според характера на населението, така да се каже според историческата ретроспекция за болничната помощ в този район, би ни помогнала да намерим решение, в което или след което да поставим отново и отново въпроса. Ние искаме здравеопазване, в което не само заложеното е равно на похарченото, а онова, което се случва в тирето между заложено и похарчено, да носи здраве, да носи удовлетворение, да носи баланс на интересите на лекарите, които са достойни представители на своето съсловие и пациентите, които нуждата е изпратила при лекарите, а не някакъв техен каприз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Йорданов.
Има ли реплики? Не виждам.
Давам думата на д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! След първите две изказвания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., уважаеми д-р Йорданов, Вашето голямо “но” би трябвало да превърнете в голямо “не”, ако искаме нещо да се промени в българското здравеопазване от следващата година.
Бюджетът за здраве за 2009 г. е знаков за отношението на тройното управление, особено на социалистите към гражданите. Този бюджет е показателен за наличието или липсата на грижа и отговорност за здравето на децата и възрастните хора. Този бюджет, вместо да осигурява, всъщност ограничава достъпа на всички хора до качествено здравеопазване. Той прави невъзможно гарантирането на навременна медицинска помощ за болните. Този бюджет показва пренебрежението и унизителното отношение на социалистите към лекари, медицински сестри, акушерки и санитари.
Този бюджет, уважаеми колеги, е присъда за управляващите от БСП, НДСВ и ДПС. Лошото е, че той се превръща в присъда и за пациентите.
Този бюджет е най-голямото доказателство за крадливостта на социалистите. Да вземеш от парите, събрани от здравноосигурителни вноски на българските граждани, и то да вземеш 400 милиона, и да ги сложиш в излишъка - това всички хора в България го наричат кражба! Няма как другояче да бъде наречено.
В приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса има 2 млрд. 442 млн. 943 хил. лв. – каза господин Овчаров, но в разходната има 2 млрд. 041 млн. лв. Или, уважаеми господа управляващи, в третата алинея още на първия член вие предлагате да запишем в закона, че този бюджет се приема с 401 милиона излишък. Вече никой не може да разбере как не ви е срам да го правите.
На фона на цялото състояние на българското здравеопазване, на фона на липсващ Национален рамков договор вече трета година, на фона на мазилки, падащи върху родилки, на фона на осъдено министерство за липсващи лекарства за онкоболните, на фона на дела, заведени срещу Националната здравноосигурителна каса, Станишев прибира 401 млн. лв. от здравните вноски на българските граждани! Всъщност там, където отиват тези 401 милиона – в излишъка, в БНБ, така наречения преходен остатък или големия резерв на Касата, в момента има 376 милиона. Те са съвсем достатъчни да гарантират финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса през следващата година. Както казват експертите на Министерството на финансите – виждам, че тук има даже заместник-министър, това е буфер заради икономическата криза – същата, която според господин Станишев щеше да ни подмине. Този буфер в момента е 15% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Сега вие ще гласувате тихичко и безхаберно тази сума в БНБ да стане 777 милиона или този буфер да достигне 20% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса! Това е доста нагло, при положение че в консолидирания бюджет буферът е 3%. В големия бюджет буферът е 3% - вие предлагате в бюджета на Националната здравноосигурителна каса буферът да е 20%! Това вече на нищо не прилича. Не само е нагло, то е престъпление към живота и здравето на българските граждани. За първи път дори съпартийците на другаря Станишев, които управляват Националната здравноосигурителна каса, не са съгласни с този бюджет. За първи път приетият от Събранието на представителите бюджет – каза и Руденко Йорданов, се разминава с този, който предлага Министерският съвет.
В бюджета за 2008 г. на Националната здравноосигурителна каса здравноосигурителните приходи са 1 млрд. 440 милиона. В предложения ни бюджет за 2009 г. те са 2 млрд. 402 милиона. Разликата е 998 млн. лв. – почти 1 милиард. Това са пари на самоосигуряващи се, на работещи по трудов договор, на работодатели, здравноосигурителни трансфери от други министерства. В същото време увеличението в разходната част е само 350 милиона!
Дали можете да отговорите: за какъв дявол увеличавахте здравноосигурителните вноски? Защо? За да се трупа излишък. На мен ми омръзна зад думата “излишък” да се крие непрекъснато думата “кражба”. Това си е чиста кражба! За втора поредна година поставяте България на последно място в Европа според годишния индекс на здравния потребител в Европейския съюз! От 31 държави заради вас ние сме на 28-о място.
Според доклада, представен в Брюксел, цитирам: “България трябва да е по-щедра в субсидирането на здравеопазването, защото по този показател спада към най-лошите в Европейския съюз”. А вие вземате 401 милиона и ги вкарвате в излишъка! Според този доклад в България продължава да е висока детската смъртност, смъртността от инфаркт и смъртността, която може да бъде избегната!
Какво казвате с този бюджет? Само едно: в България не може да бъде избегнато нищо поради безотговорността и крадливостта на социалистите. Неслучайно дори някои честни хора в коалицията ви недоумяват къде са приходите от лихвите на тези 376 милиона в БНБ, които стават 777 милиона. И тях ли крадете? Всъщност отговорът е ясен – не само тях.
В така предложения от Министерския съвет Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е предвиден още един резерв от 240 милиона, за който всички говориха. Този резерв Касата ползва за разплащане към края на годината с решение на Управителния си съвет. За миналата година този резерв е 143 милиона. Сега е 240 милиона. Почти 100 милиона лева увеличение! Така буферът на социалистическия парен локомотив (видяхме, че не е локомотив, ами е трамвай), трамваят за здраве става 641 млн. лв.! Това го няма в нито един бюджет на някаква друга институция в България. В нито един!
Като обобщение относно числата в този бюджет може категорично да се каже, че той не осигурява финансова стабилност на Националната здравноосигурителна каса, а гарантира дори увеличена задлъжнялост на лечебните заведения над натрупаните до момента дългове на лечебните заведения за болнична помощ от около 240-250 млн. лв.
Този бюджет категорично не е стъпка към подобряване на финансирането в извънболничната и болничната помощ – казаха ви го от коалиционния партньор, д-р Сахлим. Той не осигурява нито диагностика, нито лечение в болниците със съвременна апаратура и модерни медикаменти. С този бюджет другарите социалисти крадат от здравноосигурителните вноски на гражданите в Република България.
Ако предните години намирахте донякъде основания, задавайки въпроса: кажете от кой друг сектор да вземем, за да дадем за здраве, можехме да ви разберем. Сега обаче ще трябва гузно и тъпо да мълчите. Парите ги има, гражданите плащат здравноосигурителните вноски, вие ги заделяте в излишъка.
За съжаление обаче, не всичко, което възнамерявате да направите, е скрито в числата на законопроекта. Този бюджет затвърждава чувството на несигурност на пациенти, на лекари, на болници, дори на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Несигурност, защото в този бюджет отново са разписани лимити.
Доктор Сахлим задава въпроса: това лимитиране не е ли противоконституционно? Колко пъти трябва да казваме, че това е противоконституционно? Колко пъти трябваше да има дела, за да ви се каже, че не може да се залагат тези лимити? Въпреки това вие отново ще лимитирате достъпа на пациентите до извънболнична специализирана помощ и до лечебните заведения за болнична помощ.
Каквито и числа да се цитират, каквото и да говорите, страните в целия свят, страните в Европейския съюз се съревновават помежду си или поне се класират на базата на това какъв дял от брутния вътрешен продукт отделят за здраве. Никой не се съпоставя по това дали тази година са 300 милиона или са 500 милиона, защото стандартите са различни. Поради различните стандарти съпоставянето е по процент от брутния вътрешен продукт. Вие от 4,3 го намалявате на 4,18-4,19 – добре 4,2.
На последно място сме в Европа, на последно – албанците са пред нас. Срамно е това, което правите.
Предните години в Заключителните разпоредби бе ясно записано, че при изпълнението на здравноосигурителните приходи се разпределя заплащане с решение на Управителния съвет на НЗОК, с изключение на парите за лекарства, медицински изделия и диетични храни. За 2009 г. обаче този текст изненадващо е изчезнал. Изключението го няма. Къде отиде изключението? Защо го правите? Не ви ли е срам да го правите? Още повече, че миналия или по-миналия месец дадохте още 12 млн. лв. за медикаменти, без изобщо да чуваме за Закона за обществените поръчки.
В предходните бюджети бе изрично записано, че средствата, предвидени за капитационни суми, но не платени поради липсващи здравни вноски, отиват единствено и само за подобряване достъпа на гражданите до извънболнична помощ. В проекта, който имаме за 2009 г., този текст го няма. Защо изчезна? Изведнъж пое към небитието. И това ли решихте да откраднете? Вместо да видим поне някакъв опит за подобряване на събираемостта на здравните вноски, вместо да има ясна политика за подобряване на извънболничната помощ, вие решихте този текст да изчезне.
Този бюджет е демонстрация на неангажираност със здравните и демографските проблеми на България, уважаеми другари социалисти. След три години управление с този бюджет вие категорично признавате неспособността си и нежеланието си да подобрите здравеопазването в България.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. във вида, в който е внесен от Министерския съвет, въпреки заявеното несъгласие на Националната здравноосигурителна каса, е знак на некомпетентност и безхаберие. И пак ви казвам: с този бюджет се крадат здравноосигурителните вноски на българските граждани.
Забележете, че с този бюджет не са съгласни: самата Национална здравноосигурителна каса – и чест им прави; не са съгласни професионалните съсловни организации на лекари, зъболекари, сестри, фармацевти; не са съгласни пациентските организации и казват, че ще заведат дела в Страсбург; не са съгласни дори и малкото лекари, които са членове на вашата партия; не са съгласни и коалиционните партньори на БСП, макар и по всяка вероятност утре да го гласуват с надеждата, че нещата ще бъдат променени и шушукат в кулоарите как вече имало разбирателство тези 400 млн. лв. – 150 млн. лв. да бъдат прехвърлени за харчене следващата година. Да, ама другите?
В Министерството на здравеопазването всъщност не са много наясно колко са съгласни. Те са само неми и безотговорни свидетели.
Затова Съюзът на демократичните сили и нашите народни представители няма да подкрепим този бюджет и ще се противопоставим на тази кражба на здравните вноски на българските граждани. Ние ще гласуваме против този бюджет. Ще настояваме за промени между двете четения, защото знаем, че вие ще си го приемете. Ще застанем в подкрепа на исканията на лекари, сестри, санитари, пациенти и синдикати и ще повтаряме непрекъснато, че вие сте крадливи – крадете вноските на българските граждани. Вие от БСП отново и за поредна година правите българското здравеопазване по-лошо от това, което е в Албания и Косово.
В заключение ще се опитам да отговоря, защото вие ще мълчите, в което съм сигурен, на някои от въпросите, които зададе д-р Сахлим: кога на здравеопазването ще се гледа като на инвестиция? – Когато не управляват социалистите. Това е безспорно!
Какво ще отговорите на чакащите – попита д-р Сахлим. На чакащите за лекарства какво ще им отговорите? Няма какво да им отговорите, защото те, чакащите, вече осъдиха Министерството на здравеопазването. За съжаление някои от чакащите и починаха.
Бюджетните лимити дали са или не са антиконституционни – вече се разбрахме. Делата на Касата са загубени, говори тук д-р Сахлим. Да, загубени са, но делата и на Министерството на здравеопазването са загубени. Тепърва ще се губят дела с такъв бюджет.
Накрая искам да ви кажа, че ако направите така, че между двете четения тези 400 млн. лв., които искате да заделите в излишъка, да откраднете, ако тези 400 млн. лв. влязат в здравеопазването през 2009 г., има възможност много неща да се подобрят. Ако не влязат, тези, които дойдат на власт след вас, ще ги извадят с решение на следващото мнозинство и ще ги пуснат за здравеопазване през 2009 г. Да се надяваме! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика.
Заповядайте, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми д-р Шарков! Първо искам да кажа от името на нашата парламентарна група, че ние не сме ви другари.
Второ, за мен е необясним Вашият фалшив патос, с който досега изнесохте Вашето изказване и бих Ви обвинил в черногледство, тъй като една сума от порядъка на близо 1 млрд. лв. – 963 млн. лв., с които се увеличава бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., мисля, че е един много сериозен факт, за това, че нашата коалиция мисли за българските граждани и за своя социален приоритет, а именно здравеопазването.
Вие в момента плачете за „нероден Стоян”, тъй като тези 400 млн. лв. ще дойдат в бюджета на държавата при положение, че ние гласуваме увеличение на здравноосигурителната вноска и тези пари бъдат натрупани в края на идната година. Ние също желаем част от тези пари да дойдат за увеличение на бюджета на Касата.
И ще ви припомня един небезобиден факт, когато по време на управление на вашето правителство резервът на Касата беше 800 млн. лв. И когато Ваш съпартиец тогава беше председател на Управителния съвет и с тези пари се създаде Общинска банка. Ще ви припомня и този факт.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това е пълна лъжа!
СИМЕОН СИМЕОНОВ: И не приемам Вашите квалификации кой какъв е в тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Шарков! Според една от геометриите, между две точки може да се прекара само една права. Първата Ви точка – Вашата прокоба, че ние ще загубим изборите, че няма да бъдем на власт, че ни очаква разгром. Втората точка: ние крадем. Е, как става така, че прекарахте тази права, когато краде онзи, който е на власт, а ние оставяме резерв за следващия, защото сме държавници, господин Шарков. Защото тези пари, при положение, че перефразирам Хайтов, че едно е да ги изработиш, второ е да ги събереш, и трето и четвърто е да ги похарчиш, те са виртуални. Ние не можем това нещо да го слагаме на масата, без да сме убедени, че това ще е гарантиран приход.
Вие не прекарахте тази права. Вие сложихте кънките и върху бюджетния лед започнахте да въртите такива двойни аксели, и прочее други еквилибристики, че се чудя кое е разумното и кое е просто площадна риторика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика няма.
Имате право на дуплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очаквах малко по-интелигентни реплики, че да станат и моите дуплики, ама нещо не се получи.
Това, за най-прекия път между двете точки, е партизанското движение, господин Руденко Йорданов. Сега, извинявай! Сега, между две точки най-късият път, единственият и не знам си кой си... (Шум и реплики от КБ.)
Извинявайте, аз не говорих с патос, колега, а говорих със загриженост. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да изслушате интелигентната дуплика! (Оживление в залата.)
ВАНЬО ШАРКОВ: Смятам, че бюджетът може да бъде много по-добър от този, който е предложен в момента. Ако вие не смятате, че бюджетът може да бъде по-добър, кажете, че това е единствената възможност. Аз казвам, че има 400 млн. лв., които могат да влязат реално за здравеопазване. А, ако вие не смятате, че могат да влязат, кажете.
И по наше време, когато имаше такъв бюджет, такъв излишък, този преходен остатък, който беше в резерва, нямаше клинични пътеки. Не беше стартирала реформата в болничната помощ, така че тези неща трябва да се помнят. И оттам да се вземат пари за Общинска банка е нещо, което е абсолютно невъзможно, но вие сте свикнали да излезете тук отпред, да кажете една лъжа и някой да ви повярва. Е, вече не става. Няма как!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, дискусията по този Закон за бюджета трябва да приключи днес. Това да е ясно!
Доктор Първанова, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този бюджет създава прекалено много грижи. Сега ние тук с коалиционните партньори се налага, поради една бюджетна хватка, наречена „максимално ниво на консолидирани разходи”, която не трябва да надхвърля 40% , трябва да играем позицията на живи дяволи.
Дебатите в комисията бяха тежки и как да защитиш този бюджет, който трябва да бъде антикризисен, а пък той по-скоро изглежда като създаващ кризата в здравеопазването? Той не е обвързан с реална реформа, която да опази разходната част на бюджета от злоупотреби, така че да може да се види колко са реално разходите в първичната помощ, в специализираната помощ, в болничната помощ, ама истинските разходи! Защото, нали няма тук нито един човек в тази зала, който да вярва, че за три години броят на хоспитализираните българи може да е нараснал, без да има чумна епидемия, от 500 хиляди на милион и половина? Нали няма нито един, който да твърди това тук, обаче са платени за толкова!?
Също така реформата не е създавала условия, при които чрез прозрачност и ясна преценка на разпределението на средствата по пера да може да се гарантира достъпът и качеството. Сега говорим, че трябва да направим бюджет в условия на икономическа криза, който да е по-добър, който трябва да е рестриктивен, за да може да се реагира адекватно в един следващ период на кризата.
Да, уважаеми колеги, обаче за разлика от другите бюджети бюджетът в здравеопазването в състояние на икономическа криза е обратно – по-голям, а не по-малък. Той е бюджетът, който най-силно харчи, а не бюджетът, който трябва да бъде рестриктивен, защото по теория в състояние на икономическа криза медицинските услуги се държат не като стока от първа необходимост, за каквато ги считам, а се държат като луксозна стока. Тоест колкото повече се повишава цената им, или колкото и да се повишава цената им, хората продължават да ги търсят, да ги ползват. Дори и да има увеличение на цените, няма да има ограничение на потреблението. Ето това е най-страшното. За съжаление системата на нашето задължително здравно осигуряване е на принципа на отворената сметка, тоест толкова, колкото успеят да заработят всичките лечебни заведения, които задължително сме сложили в закона, че Касата трябва да сключи договор с тях. На английски това нещо се казва „оупън акаунт” – колкото успееш да заработиш, толкова, ако има някой луд, ще ти плати.
Има една българска поговорка – че не бил луд, който ядял зелника, а който му го дава. Имайте предвид, че ние тук даваме зелника. Трябва ли да си затворим очите и да направим това безконтролно разпределение на средствата? Защото когато заделяме такъв сериозен резерв от 240 милиона, неговото връщане обратно в разходната част на бюджета няма да спазва принципите на разпределение на бюджета, а ще бъде там, където е станала най-голямата пробойна.
Вижте какво пише в доклада на Комисията по здравеопазването: „Тези 240 млн. лв. ще бъдат приоритетно използвани за болнична помощ”. Значи тя веднъж прави преразход с най-непрозрачните процедури и ние продължаваме да наливаме там. Ама защо го правим това нещо, колеги, когато в бюджета за първична помощ даваме едва 9%? Едва 9% за първична помощ! Заедно със специализираната – медикодиагностичната, и зъболекарските услуги това прави 26,6% срещу 53,3%.
Навсякъде по света, да не говорим за страните - членки на Европейския съюз, разходите за всичките дейности в доболничната помощ са две трети и една трета се залага за болнична помощ, а при нас повече от половината е за болнична помощ. Там очевидно най-лесно се извършва злоупотребата или преразходът, там най-лесно се предявява искът за покриване на този разход. И сега още 240 милиона ще ги държим настрани, те няма да влязат по принципите на разпределение на перата за различни видове помощ, така както ги предвижда бюджетът, а ще ги налеем целево отново там, където най-лесно се крадат или най-лесно се изкривява заболеваемостта. Да не говорим, че тези пари вече са изхарчени. Към момента вече има 240 милиона задължения.
Миналата година ние сложихме 143 милиона като малък резерв на Касата, те станаха 240 милиона дефицит и сега ги слагаме обратно в резерв, който вече е изхарчен. Като погледна числата - човек може да се изгуби в числата и сигурно Министерството на финансите обича да ни загубва в числата, още в първите редове прави впечатление, че парите, които са приети за 2008 г., заедно с държавната субсидия от близо 206 207 милиона, са 1 млрд. 686 млн. лв. Като махнем държавната субсидия, остават 1 млрд. 438 млн. лв., и сега за 2009 г. те трябва да станат 2 млрд. 402 млн. лв. Това, колеги, като е 1 милиард повече, хората ще си зададат въпроса: с този 1 милиард повече, какво ще ми дадете повече? И те го задават. Медиите непрекъснато питат: какво повече ще получат хората? По-добър достъп ли до джипи, повече направления ли ще има, ще има ли повече възможност за дентална помощ, повече възможност за консултации със специалистите или медикодиагностични дейности ще има? Няма да го имат, колеги. Защото от увеличението, което тук ни е показано, от 756 и 7 почти милиона, като махнем 240 милиона веднъж от резерва, които вече казахме са похарчени, и 402 милиона от излишъка или от преходния остатък – този голям резерв, това, колеги, прави 115 млн. лв. Сто и петнадесет милиона лева както и да ги въртите – представете си го само, хората са платили 1 милиард повече благодарение на това, че ние ги задължаваме да си плащат здравната осигуровка със закон, искаме те да бъдат добри и съвестни граждани, да плащат, да участват в задължителното здравно осигуряване и след това им казваме: „Вие обаче ще получите дейности само за 115 млн. лв.”. Като изчислим тази година, ако инфлационният индекс е 12% , за догодина хайде да го намали, защото има вероятност потреблението да се свие на 10%, точно толкова прави. С тези 115 милиона ще си купим само увеличението на цените на услугите и нищо повече. Обяснете как да мотивираме хората, че ги караме да платят с още 2% повече? Как да ги погледнем в очите и какво да бъде нашето основание, с което да кажем, че ние водим социално ориентирана политика.
Колеги, вие сте социалисти. Хайде, идете в едно село и кажете на хората, че ще има 1 милиард повече пари, ама те нищо няма да видят от тях.
Не е прав колегата Шарков като казва, че ще се откраднат тези 777 милиона. Не, това са единствените пари, които няма да се откраднат поради простата причина, че само те ще са в БНБ. Може да са виртуални или истински, ама тези със сигурност няма да се откраднат. Другите обаче – милиард и половина, най-вероятно една част от тях ще бъдат откраднати, защото няма да направим нищо и няма воля до този момент да се направи каквото и да било, което да рестриктира системата от гледна точка на по-сериозен контрол и опазване на злоупотребата с доверието на пациентите.
Не мога да си представя защо Министерството на финансите предприема такава рискова стъпка и защо Министерският съвет изобщо я подкрепя, след като разходната част добре е формулирана, добре е организирана, добре е разпределена, обаче тя създава някаква си дупка в приходната част? И откъде да съберем тези пари? Дайте сега да ги съберем от здравни осигуровки. Ама защо ги похарчихме за други дейности, така че не останаха 400 милиона за здравеопазване и сега дайте да оберем там, където са събрани накуп, за здравни осигуровки?
Кажете ми, има ли такъв прецедент в държавата, където да се събират пари под един претекст и след това хората да се чувстват излъгани, защото парите се използват за нещо друго? За пръв път се случва такова заседание на Комисията по здравеопазване – когато се обсъжда бюджет на Здравната каса и държавния бюджет – да не присъства министър или заместник-министър на финансите. Това неуважение ли е? Това неглижиране ли е? Това идва да покаже, че здравеопазването не само не е приоритет, а е някъде на последно място, а може би и извън интересите на правителството.
Тези въпроси са много сериозни. Мисля, че те не могат да не намерят отражение в споразумение след това заседание, което да ни убеди, че трябва да подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Колеги, искам да ви уведомя, че моята политическа сила ще подкрепи този законопроект за бюджет само след провеждане на преговори и преосмисляне на излишъка, който е предвиден – от 402 млн. лв. Ако постигнем споразумение, ние съответно ще подкрепим този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това между първо и второ четене ли ще бъде?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, между първо и второ четене, но трябва да го отразим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Василев.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ (КБ): Уважаеми колеги! Уважаема д р Първанова, с моето най-голямо уважение към Вас, не мисля, че заместник-председател на Комисията по здравеопазване може да дава такива квалификации от тази трибуна към колегите – кой крал от Касата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не съм казала такова нещо.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Искам да Ви припомня един факт. Преди време Ви дадох един списък на процента на недофинансираност на клиничните пътеки, по които работят областните болници, със съответните фиксирани суми. Това е общоизвестен факт – здравеопазването е недофинансирано, но никой не го крие. Не приемам Вашите квалификации в това отношение – че някой краде от тези пари и особено болниците. Защото Вие сте един от факторите, които определят политиката в здравеопазването вече осма година. Би трябвало да сте наясно, че разходите по издръжка се увеличават всяка година, а цените на клиничните пътеки не са променяни вече трета година. Глътка въздух беше решението на Управителния съвет цените да бъдат актуализирани нагоре с 10%. Знаете, че миналата година, когато приехме бюджета на Касата, приехме условието Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да няма право еднолично да намалява цените, както беше миналата година.
Така че аз абсолютно не съм съгласен с Вас. Съгласен съм с последното твърдение, че трябва да преразгледаме бюджета в частта „Увеличение на здравноосигурителната вноска” и от натрупаните там пари една част да отиде в бюджета на Касата, най-вече за увеличение на частта „Болнична помощ”. Една от основните причини да не стигат там пари е, че на пазара съществуват прекалено много субекти, които осъществяват болнична помощ. Няма да Ви давам статистика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема д-р Първанова, не съм съгласен с някои от нещата, които казахте.
На първо място не съм съгласен с това, което казахте, че само тези пари няма да бъдат откраднати. В моето изказване аз пропуснах да кажа колко крадливи са социалистите. Затова го казвам сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да не се обиждаме!
ВАНЬО ШАРКОВ: Знам какво ще се случи. Има един друг проблем, който бих искал да споменете в дупликата си. Когато вземаш от хората здравноосигурителни вноски и тях след това не ги даваш реално за здравеопазване, дали това може да мотивира хората, които не си плащат здравноосигурителните вноски, да започнат да ги плащат, и дали няма да демотивира пък хората, които си плащат здравноосигурителните вноски?! Всеки човек би си задал съвсем резонно въпроса: „Защо да плащам тези здравноосигурителни вноски?! Не стига, че си доплащам, когато ходя в болницата, не стига, че вървят пари под масата, ами и тези, които съм платил, не ги дават за здравеопазване!” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика? Няма.
Право на дуплика – д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми д-р Василев, може би трябва да уточня. Аз казах, че точно тези пари не могат да се откраднат, а не че те ще бъдат откраднати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но казахте, че другите ще се откраднат.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Казах, че за другите има потенциална възможност. Сега ще се мотивирам. Факт е, че има недофинансирани клинични пътеки. Има клинични пътеки, които според справката, която Вие представихте, са финансирани 40%, но има клинични пътеки, които са финансирани 120%, а една-две са свръхфинансирани на 350%! Това, че няма ефективен контрол, който да даде баланс в определяне на цените и цената на труда вътре в клиничната пътека – за това може би и ние носим някаква вина, че не сме притиснали Касата да направи съответния контрол върху експертите и специалистите, които ползва за определяне на цените, или може би е допуснала в зависимост от това кой е нейният председател като специалност в управителния съвет, или кой е директор на Касата, или кой е участвал в управителните органи на Касата, да лобира за съответната клинична специалност, дисциплина, клинична пътека и т.н. Това показва и практиката. Ако погледнете цените на кардиологичните пътеки, ще ви стане ясно кой е бил в даден момент управител на Касата или директор на Касата.
Недофинансирането на клинични пътеки със свръхпотреблението прави отвсякъде дефицит. И когато имате и нерегламентирани плащания, когато на фона на това имате и изкривяване на хоспитализацията, дори хоспитализация на хора, които дори не знаят, че са били хоспитализирани или няма нужда от това, то още повече засилва кризата.
Тук стигаме до въпроса на д-р Шарков за демотивацията. Да, ще се демотивират хората. Един и половина милиона души досега не плащат, но как да ги убедим, че трябва да плащат? Само като си представя, че тези хора в момента са намерили един много интересен „байпас” на системата – отива се в голяма болница, която ти прави доброволна здравна осигуровка върху плащането, за да влезеш в системата, което е в размер на 12 минимални месечни вноски, тоест около 120 лв. Тя ти прави доброволна осигуровка за 120 лв., ти не си здравно осигурен, плащаш си, след което ставаш здравноосигурен - моментално, веднага, на същата секунда. Тогава ти правят медицинските дейности и въпросната клинична пътека върви, но само ако тя е достатъчно скъпа. Ако говорим за клинични пътеки над 3 хил. лв., тогава тази практика се вкарва в действие, след което ти като излезеш от болницата, продължаваш да си здравно неосигурен. Това взривява системата отвътре и ние го допускаме – да се правят осигуровки върху риска от това да не плащаш. Колеги, дайте тогава да не правим осигуровки, ние като законодатели да си затворим очите – за тези, които не плащат данъци, за тези, които крадат. Всички тези хора могат да се осигуряват и срещу плащане на съответната глоба примерно пред данъчните, те да си остават чисти. Това е наш ангажимент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедура на господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, аз ви съобщих, че по взаимно съгласие, ако мога така да се изразя, и традиционно от Великото народно събрание досега има едно неписано правило, дадено на председателя на парламента - да спира часовника, а не времето. И аз ще спра часовника в 19,00 ч., докато не се изчерпят дебатите по този законопроект.
Имате думата.
Заповядайте, д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Националната здравноосигурителна каса като първоначална идея беше самостоятелен финансов орган. Преди 4-5 години по един много симпатичен начин беше полуодържавена с една тенденция напълно да се одържави, така че тази тенденция доведе дотам, че Министерството на финансите си играе с Касата, както си иска, защото гледа да изпълни своите макропоказатели по свой разбираем начин, а ние с вас в момента се гърчим и се опитваме да оправим онова, което направихте, превръщайки Касата де факто в държавен орган.
Аз споделям това, което ви казах, но това, което цитирах, не са мои думи. Това са думи на уважавания от мен колега Руденко Йорданов, който ги каза на последното заседание на Комисията по здравеопазването и аз го поздравявам за това, че призна това, което ние говорим в продължение на почти 4-5 години. Впрочем аз цитирам редовно господин Руденко Йорданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той се превърна в класик вече.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Класик е, разбира се.
Миналата година цитирах една негова мисъл пак по повод на здравния бюджет, когато каза, че се чувства като цигулар в оркестъра на „Титаник”. Вярно, „Титаник” не е потънал, обаче е на крен.
Здравеопазването заслужаваше много по-голямо внимание в контекста на глобалната икономическа и финансова стагнация, която няма да подмине и нас по никакъв начин. Нито брутният вътрешен продукт ще бъде 74 млрд., нито това, което предлагаме като здравеопазване, ще стигне като процент от брутния вътрешен продукт. Като цяло бюджетът на Националната здравноосигурителна каса може би е възможният бюджет, но той е бюджет на лошите очаквания. Най-значимият проблем е в бюджета на Касата – каза се от много от колегите, че за 2009 г. с увеличението на здравноосигурителната вноска няма да се получи реално потребление на тези пари. Спорен е този голям резерв на Националната здравноосигурителна каса, който ще остане фиксиран с тези над 770 млн. лв., които остават в БНБ.
Държавата обявява, че събира данък 8%, а всъщност тези допълнителни 2% остават неизползваеми, защото практически остават в големия резерв. Здравното осигуряване е лимитирано в определен срок риск или осигуряващ се, за да можеш в определен момент да ползваш осигурителни плащания или така наречените престации. В този смисъл е абсурд тези пари да остават в този преходен остатък. Освен това в приходите никъде няма отбелязани лихви от тези пари, а това все пак са пари от осигурителни вноски.
Вторият резерв, или така нареченият малък резерв, е оперативният резерв. В бюджета сте записали приходи от 2 млрд. и 402 млн. лв. като сте фиксирали 10% оперативен резерв, като в закона е казано за други 10% от събраните приходи от вноски и от трансферите за здравно осигуряване и от други бюджети. Тези пари обаче не ги виждаме в преходния остатък.
Когато миналата година се обсъждаше бюджетът на Касата, министърът на здравеопазването каза, че можем да повишим цените и се повишиха с 10-12% на клиничните пътеки и на медицинските услуги. С фиксирането на тези цени с тези 10% отгоре това означава приблизително 300 млн. лв. за клинични пътеки. Тъй като Касата тази година ще разполага с около 400 млн. лв., тези 100 млн. лв., които идват отгоре, са много малко и едва ли ще променят съществено цените на клиничните пътеки. Едва ли лекарите и изпълнителите на медицинска помощ ще получат нещо повече.
Като управляващи имахте задачата да доизградите новата система на здравеопазване, което означаваше да направите структурна реформа като редуцирате болниците и завършите информационната система, а това не е само структурната реформа – казвам най-важните неща. Не направихте нито едното, нито другото. Нещо повече, нещо, което е нормален процес, в последната година – година и половина са се появили 60-70 нови частни болници, които по закон сключват договори с Националната здравноосигурителна каса, което създава допълнителни трудности. Още един проблем, който се създава допълнително поради това, че не редуцирахте числото на болниците – тези, които биха могли да се редуцират.
В заключение искам да кажа, че този бюджет е лош – на първо място, защото е недостатъчно финансиран.
Този бюджет е лош поради това, че ще продължат нерегламентираните плащания.
На трето място е лош, защото отново ще формира дългове, както беше и миналата година. Говорехте, че има в повече 215 млн. лв., мисля. В момента дълговете на болниците са над 240 млн. лв.
На четвърто място този бюджет е лош, защото отново ще ограничава достъпа на голяма група граждани до медицинска помощ.
На пето място е лош, защото няма да подобри съществено възнагражденията на изпълнителите на медицинска помощ.
С този бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. по никакъв начин не показвате, че основна грижа на едно правителство е да гарантира здравето на гражданите си. Необходима е национална здравна политика, която да е адекватна и в структурно, и във финансово отношение. Тъй като тя е неадекватна и в двете отношения ние ще гласуваме против този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Паница.
Давам думата на доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, разглеждайки бюджета на тази важна институция, би трябвало наистина извън числата и икономическите разчети да прозират политики, които на базата на направените изводи, облечени икономически, да се опитват да решат проблемите, с които се сблъскваме досега. За съжаление, уважаеми колеги, не виждаме подобно нещо и в този бюджет. Разбира се това, което бих искал да отбележа, е, че аз лично считам, че до голяма степен проектобюджетът, който е бил предложен от Управителния съвет на Касата, е бил по-добър от този, който е приел Министерският съвет.
Уважаеми колеги, първо, искам да ви кажа следното: дано да съм лош пророк, но според мен този път няма да могат да бъдат достигнати приходите, които се очакват. Докато предните години ние винаги обещавахме, че ще има преизпълнение, а се дават ниско, сега, учудващо защо, според мен са заложени такива приходи, които няма да могат да бъдат събрани. Да не влизам в голямата тема на икономистите за кризата, че може би няма да се достигне и този ръст на бюджета. Но аз мисля, че няма да могат да бъдат събрани и мисля, че в това отношение госпожа Първанова беше права, когато казваше, че миналата година Касата е събрала 1 млрд. и 400 млн. и трансферът от бюджета, който беше към 260 млн. Сега изведнъж ние слагаме да се събират приходи около милиард повече. Тези приходи няма да бъдат получени. Това е по отношение на приходната част, но това в крайна сметка е въпрос по-скоро на икономистите.
Уважаеми колеги, какъв е разчетът на заболяваемостта в страната и как ние винаги говорим, че има увеличение на хоспитализацията и какво правим да намалим тези хоспитализации, от една страна, защото считаме, че една голяма част от тях са излишни и могат да се лекуват в доболничната помощ или има опит за една транспозиция от заболявания, която може да бъде лекувана в доболничната помощ да се води към болничната? Какво правим ние, за да решим тоя проблем?
Аз трябва да ви кажа честно, че за съжаление в цифрите на този бюджет не се дава възможност на доболничната помощ наистина да може да овладее състоянието така, че да намали нуждата от хоспитализация. Веднага ще дам примери.
Вярно е, че има едно увеличение за първичната помощ с около 30 млн. лв., но истината е, че това увеличение е преди всичко за сметка на профилактичните прегледи, а те по някой път са излишно много. Излишно много! Друг е въпросът дали се правят както трябва, но са заложени така, че са просто излишно много. Истината е, че би трябвало да се търси възможност доболничната помощ да разкрива домашен стационар, да може да накара да задържат пациентите и да не ги пращат към хоспитализация. Но как ще стане това, уважаеми колеги, когато ние за медико-диагностична дейност правим едно 3,5% увеличение, което не може да покрие само инфлацията? Може ли без изследвания, уважаеми колеги, ние бързо да диагностицираме нещата? Да не говорим, че и специализираната помощ, която би трябвало да подпомогне по някой път инсофициентните - казвам по някой път инсофициентните, и ще кажа защо инсофициентните общопрактикуващи лекари. Защото наистина не им дадохме достатъчно добрата възможност те да извървят пътя и да вземат тази специалност. Просто не им дадохме възможността да направят това и сме длъжници към тях, вместо да им дадем възможност да подпомагат, да работят по-добре в тая изключително важна сфера, каквато е доболничната помощ. Аз ви казвам, че с така заложените средства не само че няма да се намалят хоспитализациите, а ще се увеличат, което ще направи и парите в болничната сфера недостатъчни.
Забележете, уважаеми колеги, за тази година предвиденият бюджет е за 785 млн. Разбира се, то се изземва, но очакваното изпълнение е с около 300 млн. – милиард 301 млн, горе-долу 300 млн. отгоре.
Безспорно е, че в условията на криза общо взето статусът на населението също се влошава. Няма какво да се заблуждаваме. Средствата заложени, макар и наистина с увеличение от 200 млн. плюс тези 240 млн., които са от оперативния резерв, до голяма степен се налага в последствие да бъдат преизпълнявани, в смисъл да се заложат.
Уважаеми колеги, защо трябваше наистина да вдигаме от 6 на 8% осигурителната вноска, когато горе-долу точно тези 2% остават в този оперативен резерв? Защо в момента, в който наистина очакваме да има криза, на българските граждани, макар че, в не им се увеличава фиска, това е факт, но можеше да го намалим. То е излишно в момента. Разбирам, че трябва горе-долу да се запази процента на преразпределението. В крайна сметка защо беше необходимо тогава да вдигаме този процент? По-скоро трябваше да направим един луфт на българските граждани. Разбира се, аз мисля, че има вероятност, има и възможност част от тези средства да бъдат освободени. Едва ли това ще може да бъде възможно за цялата сума от тези 400 млн., но мисля, че с освобождаване на поне половината от тази сума би могло наистина до голяма степен да се проведат някои по-целенасочени политики.
Пак ви казвам, че за мен проблемът преди всичко е в доболничната помощ. Доболничната помощ, пак игнорирам само заплащането, уважаеми колеги, но доболничната помощ е призвана да се справи с един процент от заболеваемостта в тази страна. Ние трябва да си отговорим на въпроса – прави ли го? Не го прави. Затова са икономическите механизми – да направим всичко възможно да решим този проблем в тази сфера. С така предложения бюджет няма да се справим.
Другият голям проблем – тук мисля, че пак госпожа Първанова и доцент Паница го засегнаха. Колеги, само в здравеопазването в цената на клиничната пътека не се включва лекарският труд. Ако вие ми кажете друга сфера, в която, в цената не се включва цената на труда! Оттам нататък говорим за явления, които не са добри. Така или иначе не може от 1 януари следващата година да оставим цената на клиничните пътеки на същото ниво, което примерно се вдигна малко сега, слава Богу, от м. септември. Дори и заради изборите – аз ако бях, щях да го направя.
Наистина в момента остават пари, които други ще ги ползват. Чувството в българските граждани, за да има добро развитие на реформата в здравеопазването, остава. Този бюджет няма да може да ги убеди в противното, уважаеми колеги. Струва ми се, че ако имаше по-добра колаборация, защото пак повтарям, част от сумите в бюджета на управителния съвет са по-добри от тези на Министерския съвет. Би могло наистина, ако могат да се вземат и малко пари от този резерв, който остава, мисля, че нещата могат да се получат не лошо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Китов.
Реплики има ли?
Доктор Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Доктор Китов, Вие настина изброихте какви са увеличенията на първична, специализирана, споменахте и за болнична помощ, че има увеличение. Сега искам да Ви задам въпроса: с тези 115 млн. от 1 млрд. стана ясно, че са ефективните пари, които ще влязат в бюджета на Касата. Какво трябва да се направи първо – да се изравнят и да се доостойностят всички клинични пътеки или да се сложи само колкото е инфлационният индекс върху всички, а да се запази съотношението на недофинансиране? Защото 115 млн. са точно 10% – т.е. инфлационният индекс. Вие кое от двете ще препоръчате да направим – да ги запазим такива, някои много малко платени, а други свръхплатени, или да ги изравним, и тъй като ще има 10% инфлация, значи всички ще дадат назад, т.е. цените на всички дефакто ще паднат от реалното? Кое от двете, кажете? Сиромах човек, кой дявол да излезе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо Първанова, именно затова казах, че е необходимо да се осигури част от средствата в резерв, защото аз не споменах, че в крайна сметка към момента болниците имат 240 млн. дългове. Уважаеми колеги, не знам дали има друга сфера, която в такава степен българските частници да я субсидират – функция, която е изцяло държавна. Така че, с тези 150 или дори нека да са с оперативния остатък – те ще станат повече. За това казах, че от тези 400 млн. могат задължително поне половината да се освободят, за да може да се даде глътка въздух и да има нова цена на клиничните пътеки, защото в противен случай да ги оставим на същата цена в условията на криза, просто не бих искал да си помисля, че идват избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Камбуров, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! При силно занижен интерес към въпроса, който разглеждаме тази вечер, защото вече е вечер, искам да изразя своето становище по няколко въпроса.
Тук се направиха много добри изказвания – на доктор Джафер, на доктор Антония Първанова, на доктор Йорданов. Добрите предложения тази вечер се елиминират, както виждате не с агресивно несъгласие и некомпетентност, а с интелигентни и нескончаеми дебати. Хората накрая се уморяват, вече е 19 часа. Всеки е доволен, че е дал съвет, че е изказал някакво становище, а решения няма. Нещата остават точно такива, каквито са. За съжаление мога да кажа, че тази година това е най-лошият бюджет, който съм имал възможността да слушам в тази зала.
Никой не спомена какво трябваше да предхожда, да се направи най-напред.
Първо, трябваше да се разгледа здравната стратегия, още преди да влезе бюджетът, да се види какви са намеренията на това правителство, какви са сроковете, каква е тенденцията, географията по-нататък на този процес.
Второто, което беше много важно и което не се случи, за съжаление, е, че от страна на министъра на здравеопазването въз основа на чл. 41 от Закона за здравето ние не можахме тук да видим здравословното състояние на нацията. По закон до края на ноември всяка година, госпожи и господа народни представители, трябва да бъдете информирани и въз основа на това да мислите и за бюджета. Защото средната възраст на смъртност в България се занижава всяка година. За мъжете стигна до 69 години. Това са основните пунктове, от които трябва да се тръгне.
Запознах се, въпреки че не съм член на Комисията по здравеопазването, и видях много предложения на НЗОК, които са по-добри по отношение на представения за утвърждаване от нас бюджет.
Например от тези 401 хиляди д-р Тодорова е предложила 77 милиона да влязат в бюджета за тази година. Здравната каса е предложила здравноосигурителните плащания да бъдат от порядъка на 1 млрд. 913 милиона, а в случая ние разполагаме с 1 млрд. 746 милиона. Налице е една дисоциация между приходната част и разходната част на бюджета.
Особено силно впечатление ми прави, разбира се, това, което е и моят живот – здравните плащания за болнична медицинска помощ. Първоначално от Касата са предложени те да бъдат около 1 млрд. 50 млн. лв., а в края на краищата се предлага на народните представители да утвърдят една сума от 931 млн. лв.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако някой се заблуждава, че без реформа в болничната помощ можем да вървим към нещо ново съществено, важно, прогресивно и така нататък, това не може да стане никога. Ние трябва да решим няколко проблема.
Първият проблем – ще останат ли толкова болниците, колкото са в момента? Защото от политическа гледна точка се говори много по този въпрос – трябва да останат, ето ние намалихме леглата и т.н. Ние сме намалили леглата, но не сме намалили болниците. Болниците не са само легла, а те имат издръжка – отопление, осветление, вода, дезинфектанти и да не изреждам тези работи.
Второ, не е ли необходимо да взаимстваме от образованието така наречените защитени болници в региони, където имаме тежка заболеваемост, имаме много малцинствени групи и т.н., и т.н. Оттам нататък да се мисли. В Девня има болница, която е на 20 километра от Варна. Генерал Тошево е на 24 километра от Добрич и има болница. Да не ги изреждам, защото те нямат край. Или това е само мотив, горещ кестен, който никой не иска да го хване. Това е много съществено, ако ние решим да вървим напред.
Другото, което е съществено, безспорно това е липсата на информационна система. Свършва мандатът и контролът върху харченето на парите според мен е ефективен.
Третото нещо, което е много важно, това е слабият болничен мениджмънт. Пример са частните болници, които имат много по-добър мениджмънт, отколкото държавните болници.
Искам да кажа и още нещо. Когато проф. Гайдарски стана министър, той обеща, че ще ликвидира задълженията на болниците. Задълженията са 240 милиона до 8 ноември, а ни очакват почти два месеца още. Това се оказа невъзможно.
Искам да кажа няколко думи и за това да не се самозалъгваме и да си представим един болен, който влиза в болницата.
Първо, ние му увеличихме процента на здравната осигуровка.
Второ, той плаща дарения. Това е един рекет, затова, че трябва да плати по някакъв начин, да отиде и да ги внесе.
Трето, хората плащат за това да го прегледа или оперира този лекар, който иска, а ако той не може, остава в ръцете на този, който е дежурен.
Четвърто, имплантите, госпожи и господа. Знаете ли какво е състоянието на имплантите?
Господин Райнов, вие имате Консултативен съвет, който трябва да се занимае с тези въпроси, а не четири години абсолютно нищо да не се прави в тази област. Има осем утвърдени импланти, от които шест са в областта на кардиохирургията и кардиологията, два са в ортопедията и травматологията на протезиране на тазобедрени и коленни стави и то само 50% от стойността им, и в оториноларингологията има един имплант. Така не може.
Госпожи и господа, всеки, който влиза в една травматологична, ортопедична клиника, си плаща на общо основание всички общо синтезни средства. Заключващи пирони – 1600 лв.; система компресивна – 800 лв.; един винт струва 10 лв. и т.н. Това нещо в една цивилизована държава не може да става. Да вървят лекарите след болния, който охка и пъшка, да го питат има ли близки, за да платят остеосинтезата.
В неврохирургията какво е? Въпросът със съдово-мозъчните заболявания и имплантите, въпросите с хидроцефалията, гръбначната хирургия със стабилизиращите устройства и т.н. Защо не говорим за това? Това го плащат хората.
А храненето им кой плаща, когато дойдат в болницата и им се осигурява такова? Хората си го плащат и то в реномирани болници в кавички, които много искат и много получават, между другото.
За бюджета аз ще участвам в комисията и ще спомена за несъответствията между бившите окръжни болници, сега болници за активно лечение, или областните болници, или университетските болници. Всички онези капитални средства, които те получават, за сметка на областните болници, които изнемогват и чиято диагностика е в лошо състояние.
Няма да говоря за излишъците, за това говориха колегите, да не се повтарям.
Аз мисля, господин Райнов, че трябва да обърнете голямо внимание на вашия Консултативен съвет от специалисти, които не са по-малко от десет.
Второ, актуализацията на пътеките е наложителна. Не може 45-55% от една пътека да се покриват от Касата, а другото е това, което ви казах и за имплантите, и т.н. Не може едни импланти вече в разстояние на 4-5 години да бъдат само девет и то само шест в областта на кардиохирургия и кардиологията. Не казвам, че трябва да им ги намалите, в никакъв случай, но хората не могат да плащат.
Завършвам с това, което ми прави лошо впечатление. Стига с тази парадност, стига с тези знамена, ленти, откриване и т.н. В една цивилизована страна болниците се ремонтират и реновират на всеки две години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Доктор Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Не съм съгласна с проф. Камбуров, защото той изброи къде не достигат парите, ама не каза трябва ли да въведем доплащане? Защото при условие, че е недофинансирано и при условие, че доплащането е забранено, значи ли, че дефицитът е узаконен? Това не го разбирам.
Всичко това се твърди с подусловието, че хората, техните нетни бюджети няма да бъдат натоварени, защото, видите ли, държавата ще поеме тази част от увеличението – от 6 на 8%.
Да, там, където има работодател и държавата ще го поеме, а там, където са самоосигуряващи се? Това са милион и половина граждани, които сами се осигуряват. За тях си е 100% плащане. Нетният им доход ще пострада и то съществено, в условия на криза още повече. Ами ако останат безработни, кой ще плати това нещо?
Вие не отговорихте на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата не е да задаваш въпроси!
Спирам часовника.
Заповядайте за дуплика, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Доктор Антония Първанова е моя студентка, така че на нея мога да й отговоря.
Първо, на мен ми прави едно неприятно впечатление, когато отида в една клиника и видя отпред на входната врата наредени: за плащане за това, за плащане за онова... Дайте да го регламентираме! Нямам нищо против, дайте да го регламентираме и нека се плаща. Иска този професор да го прегледа, да го консултира – заповядай, консултирай го, вземи си парите, процентът за болницата съответно и толкова. Тези неща не са толкова трудни за решение.
Колкото до това, което казахте – не можем да не осъвременим клиничните пътеки. Те не могат да бъдат в това състояние, в което са. Не можем да не се ангажираме с имплантите. Те са в това състояние, Антония, в което са били преди пет години. Хората в една съвременна травматологична университетска клиника плащат по 15 до 20 000 на седмица за остеосинтезни средства. Тук влизат 50% от ставите и всички останали остеосинтезни средства! Това не може да продължава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев. Вашата парламентарна група разполага с 5 минути.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Ползвам това, че проф. Камбуров вече постави въпроса за това, че има недофинансиране на клиничните пътеки, има пациенти, които не само чакат за импланти – в това е неговата специалност и той затова поставя този въпрос, но има пациенти, които чакат за лекарства и не ги получават. По медиите гледахме за случаи, когато пациенти съдят Министерството на здравеопазването и го осъждат, защото то не им давало необходимите лекарства. Знам за случаи с мои колеги от БАН, които починаха, защото не са получавали за един определен период лекарства за лечение на рак, а това лечение не може да бъде прекратено! Имаше такива случаи, имаше! Ето, тук сега във в. “Стандарт” има една статия от 13 ноември – преди пет дни, затова, че не достигат средства за лечение...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тази дискусия е за утре!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И това не е само от рак, има и други болести, в които...
Утре ще има друг дебат по друг въпрос. В случая трябва да има напълно покриване на тези средства, защото има хора, които не могат да си плащат тези лекарства, какво им остава тогава? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Какво е казано в Конституцията – първо, че гражданите са равни пред закона и следователно не може да има листи на чакащите – чл. 6, ал. 2 от Конституцията, и че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване по ред и условия, определени със закон – чл. 52 от нашата Конституция.
Освен това България е страна по няколко международни документи, където това право също се гарантира. Тази година честваме 60 години от приемането на всеобщата Декларация за правата на човека. В чл. 25 изрично се казва, че всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на здравето му и здравето на неговото семейство и благосъстояние - Всеобщата декларация за правата на човек е от 1948 г., по която ние сме страна.
Член 5 на Конституцията казва, че тези международни договори, които ние сме ратифицирали, имат предимства над нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Член 12 на Международния пакт за икономически, социални и културни права също казва, че държавите страни по този пакт, между които и България, признават правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве и в т. “д” на т. 2 се казва: “създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест”. На какво основание някои ще бъдат в листата на чакащите и няма да получават необходимото им лечение? Това не е допустимо. Това, което казвам, не е популизъм, а просто един хуманизъм. Смятам, че всички трябва да се обединим и да намерим решение на този въпрос. Не може да има хора, които да не могат да получават своето лечение! Това е един въпрос, по който не може да имаме политически или партийни сблъсъци и трябва да намерим неговото решение. Тези, които избират левицата и тези, които избират десницата, еднакво боледуват и имат право да получат това решение. Смятам, че тук трябва да намерим пълен консенсус, решение на този въпрос. Вярвам, че в крайна сметка разумът в народните представители ще надделее, за да можем да намерим това решение, тъй като здравеопазването не е лукс, а е естествено човешко право.
В момента, в който се говори за човешки права, от времето на Джон Лок във Великобритания, още оттогава здравеопазването се приема като човешко право, а не като дейност или като лукс, от което някой може да бъде лишен. Затова това, което до момента наблюдаваме, не може да продължава повече.
Надявам се, господин председател, да получим също Вашата подкрепа по този въпрос, тъй като този въпрос наистина не може да се политизира и партизира, той трябва да намери своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, той не е само здравен, той е до основните права на човека.
Заповядайте за процедура, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим): Господин председателстващ, процедурата ми е проста. Чета дневния ред за утре и виждам, че първата точка е първо четене на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тоест, това, което разискваме в момента. Питам се и Ви питам Вас като председателстващ, защо ни давате този дневен ред за утре и защо спирате времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото сега съм председател, а утре не знам кой ще бъде.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ако утре започнем с това, не виждам защо трябва да работим при спряно време днес? Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Утре сутринта на Председателския съвет на господин Софиянски ще му отговоря на въпроса, който ми зададе.
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Ако трябва да прибавя нещо към това, което каза господин Софиянски, утре започва от днес, господин Софиянски, и Вие най-добре би трябвало да го знаете! Но това е друга тема.
Само няколко думи, господин председател, понеже времето много напредна, за проектобюджета за Националната здравноосигурителна каса. Чуха се безкрайно много аргументи в подкрепа на това как не трябва и защо не трябва да се подкрепя този бюджет, включително и от опозицията, включително и от управляващите. Сега ще се заема с не толкова посилната задача да потърся аргументи защо пък трябва да бъде подкрепен този бюджет. Знам и виждам странни погледи, но ще се опитам да се аргументирам.
Уважаеми колеги, преди това искам да кажа, че една голяма част от аргументите, които бяха казани по време на тази дискусия в тази зала по отношение на проекта за бюджет на Здравната каса за следващата година, многократно са коментирани както в Комисията по здравеопазване, така и на различни политически, експертни и други нива. Затова искам да ви кажа, че тези 471 милиона, които влизат във функция здравеопазване – общо в цялата функция, в повече за следващата година, 355 милиона от тях, включително с увеличението на парите по клинични пътеки от 1 октомври 2008 г. като база за следващата година, влизат в Националната здравноосигурителна каса при така предложения бюджет на НЗОК за следващата година. Вие казвате, че не трябва да подкрепим този бюджет. Ако не го подкрепите, вижте какво казва Законът за здравното осигуряване, чл. 29, ал. 4: “В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до една дванадесета от разходите, предвидени в бюджета за предходната година”.
Какво искаме сега? Неприемайки този бюджет, да накажем българските пациенти за следващата година, да накажем Националната здравноосигурителна каса с 355 милиона по-малко пари? Не съм съгласен с този аргумент, с такъв един подход. Затова предлагам, уважаеми колеги, нещо, което е много просто – да се съобразим с процедурите, които ги има в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да подкрепим този бюджет на първо четене и да потърсим възможности между първо и второ четене част от тези пари, от тези 401 милиона, които отиват в преходния остатък на големия резерв, да ги насочим към бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
Какво предлагат колегите от Националната здравноосигурителна каса? Предлагат още 150 милиона в повече. Общо 150 милиона в повече!
Ако намерим възможности между първо и второ четене да насочим тези пари от фискалния резерв към бюджета на Националната здравноосигурителна каса, имам предвид както извънболничната, така и болничната помощ, така както предлагат и колегите от НЗОК, аз мисля, че ще се убедим, че аргументите, които посочих в подкрепа на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са основателни.
Иначе, разбира се, че споделям, пак повтарям, по-голямата част от аргументите. Не е възможно при един краткосрочен осигурителен риск по Конвенция № 102 на Международната организация на труда, като здравното осигуряване, да се събират пари тази година и да се харчат някога, когато реши което и да е следващо правителство. Това, разбира се, е абсурдно. Това не са дълги пари, това не са пари на социалното осигуряване. Това са пари на един краткосрочен осигурителен риск. Затова има логика ако не всичките пари, то поне част от тези пари да бъдат вкарани в бюджета на Здравната каса за следващата година.
Затова ви призовавам с волята на Комисията по бюджет и финанси – виждам, че господин Овчаров поклаща одобрително глава, да потърсим възможности да насочим част от парите от преходния остатък в бюджета за следващата година. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Шарков.
РЕПЛИКИ ОТ КБ И ДПС: Почини си малко!
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Няма почивка! Сега сте ми подали топката, няма почивка.
Това, че господин Овчаров клати одобрително глава, да не стане с онова: „Да, да!”, което след това излиза „Не!”.
Така че репликата ми, господин Адемов, с цялото ми уважение към Вас – Вие казахте: „ако” успеем да намерим начин, тези 150 млн. лв., които Касата е предложила като бюджет и е влязъл като такъв в Министерския съвет, но там е променен и тези пари не са дадени, е хубаво да стане. Аз се притеснявам, че няма да стане, защото ако стане, това ще е признание, че Министерският съвет е изготвил негоден бюджет, лош за българското здравеопазване. Това ще бъде чисто признание, че Министерският съвет е предложил лош бюджет, а Касата е предложила добър бюджет. Ето това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това времето на Парламентарната група на Обединените демократични сили се изчерпва.
Заповядайте за реплика на господин Хасан Адемов, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз искам да кажа, че има още един вариант. Както сме приели, че ще увеличим здравната вноска от 6 на 8%, да не я увеличаваме. Тогава всички тези приятни мисли за наличието на една голяма торба пари, която задължително трябва да се изхарчи, ще трябва просто да ги забравите.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Нали сте го предложили? Това е още по-зле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате думата, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин Овчаров, съгласен съм репликата да е към мен, но не съм съгласен да се случи това, което предлагате. По този начин искам да Ви отговоря.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това е заплаха.
ХАСАН АДЕМОВ: А на Вас, господин Шарков, с огромното ми уважение към емоциите и усилията, които положихте в днешната дискусия – дискусия, която придоби като че ли предконферентен и предконгресен, за да не кажа предизборен ракурс...
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Няма такова нещо.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие имате вътрешна надпревара за това кой да се кандидатира за лидер.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Аз нямам.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Той не е кандидат.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие си имате свой любимец.
Иначе тази логика: ама Министерският съвет внесъл лош бюджет, ама ние искаме да го оправим, ама вие признавате това, ми прилича на онази приказка – да не казвам коя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя не се казва по микрофона, казва се на друго място.
Уважаеми народни представители, има ли все пак още народни представители, които желаят думата?
Професор Гайдарски, заповядайте – надявам се, че ще бъдете кратък.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нямаше да вземам думата, но тъй като нещата много се сгъстиха, искам да взема отношение по няколко от въпросите. Съжалявам, че голямата част от народните представители от опозицията, които се изказаха, си тръгнаха, тъй като мислят, че вече решиха въпроса. Само Ваньо Шарков – Вие винаги сте тук, така че на Вас мога да кажа няколко думи.
Това, което ми направи впечатление тази вечер, е голямата злоба, която влагате при изказванията си в рамките на това разискване за този бюджет.
Между другото преди малко в нашата парламентарна група имахме едно заседание, на което трябва да ви кажа, че ние даже бяхме още по-остри в някои моменти за този бюджет на Касата. Но не допуснахме такива изрази, като, виждате ли вие, комунистите, социалистите! Аз сега пък трябва да ви кажа: вие, опозицията, виждате ли се какво правите сега, например?
Тонът ви не е добър. Ние разискваме нещо, което е елементарно, нещо, което трябва да го знае целият български народ - пред целия български народ разискваме какво трябва да се случи, колко пари ни трябват.
Парите в здравеопазването не достигат. Цялата система е недофинансирана и никой не е казвал и не е твърдял от социалистите или от Коалиция за България, че виждате ли, ние имаме страшно много пари, много добре се живее и много добре се чувства българският народ с тази здравна система. Няма такова нещо! Няма такова нещо и никога не сме го твърдели!
Непрекъснато се твърдеше например, че няма реформа в здравеопазването. Колко пъти сме говорили, че реформата не носи пари. Реформата има други измерения. Аз преди малко говорих пред парламентарната група, и пак го казвам – на нас ни трябват в момента така наречени пет ситита. Защото те трябва да бъдат разположени във Варна, в Плевен, в Стара Загора, в Пловдив и в София. А това са онези апарати, с които ние намираме възможност да открием ранната диагноза на раковите заболявания – това, за което преди малко говори господин Лъчезар Тошев.
Имаме нужда от ускорители – трябват ни също пет ускорителя. Само тези пет ускорителя и петте ситита ни струват някъде до 50-60 млн., не по-малко. Тези пари трябва да ги намерим по някакъв начин. Каква реформа има тук? За каква реформа трябва да говорим непрекъснато и уж, за да ни помогнете в здравеопазването, вие наливате в чашата на Министерството на финансите, което казва: „Няма реформа – няма пари!”. Ето, това е – три години си говорим. И вие сега, дайте да налеем в тази чаша още малко отрова. (Реплики от ОДС.)
Освен това, много болници. Тук е все още професорът. Какво е виновен за болниците? Ние нали пуснахме закона? Той дава вече възможност на онези градове или общини, които искат да се отърват от тези болници, да ги намалят, вече могат да ги продадат или да ги преобразуват в хосписи, каквото си искат да ги правят и така нататък. Ето това нещо вече е издействано.
Освен това, в реформата говорим, че били много болниците. Ами леглата? В Европа 5,9% са леглата на 1000 души население. Това е едно случайно съвпадение - и в България леглата са толкова. В края на краищата не броят на болниците, а се решава броят на леглата. Колко да съкращаваме?
Освен това, вие знаете, че в здравната реформа и в здравната система предвидихме от тези 5,9% легла ще вземем допълнително за долекуване – те ще бъдат 1-1,2%, останалите 0,2-0,4% ще бъдат за интензивно лечение. Къде повече да съкращаваме?
Къде да съкращаваме повече? От всички областни болници в България, които бяха средно от по хиляда легла, в момента няма болница с повече от 500 легла. Няма такава областна болница. Кажете ми една! Няма такава болница. Ние сме съкратили леглата в България с повече от 50%. Нека не говорим неща, които не знаем. Всеки говори: „Дайте да съкращаваме, дайте да закриваме” и т.н.
Задълженията на болниците – 240 милиона. Когато говорите тези цифри, поне направете една справка! Вие сте народни представители, имате това право – веднага да отидете в Министерството на здравеопазването и да кажете: „Дайте да видим какви са тези 240 милиона”. Това са задълженията, които има всяка една болница, това са текущите баланси на болниците. Двеста и четиридесет милиона са опасни пари, ако става въпрос за просрочени задължения. Но няма такова нещо от 240 млн. лв. И вие пак наливате отровата в чашата. Няма 240 милиона. Това са общите задължения на болниците. Само в края на тази година ще се разбере колко са просрочените задължения на болничните заведения. Веднага мога да ви кажа, за миналата 2007 г. просрочените задължения бяха 42 милиона. Сега ще видим колко ще бъдат до края на годината.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Сега са 80 милиона.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Сега ще видим в края на годината. Има разплащане и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не са 240 милиона.
ВАНЬО ШАРКОВ: Общо са 240.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това са текущи плащания. Недейте да бъркате просрочените задължения с текущите плащания. Не ги бъркайте, има голямо значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже не е дошъл падежът за плащанията.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ние можехме миналата година да направим тези задължения на болниците нула. Нямаше никакъв проблем, министерството разполагаше с пари. Но ние твърдо бяхме решили да не даваме повече пари. И аз бях обещал за тази година, че нито една болница няма да получи нито лев повече от това, което са получили. Сами да се оправят. Ако са 80 милиона, са много.
Но все пак имайте предвид, че 2005 г. заварихме болниците със 159 милиона просрочени задължения и след две години и половина ги намалихме на 40 милиона, при положение че можехме изобщо да ликвидираме тези пари.
Аз ви моля! Прав е тук д-р Адемов, който каза, че пак няма да гласувате. Гласувайте, ако искате, „против” или „за”, но този бюджет така или иначе трябва да бъде гласуван на първо четене! Защото, ако не го гласуваме на първо четене, тогава опасността тези 355 милиона да не влязат в здравеопазването е много голяма.
Доктор Шарков, имаме възможност между първо и второ четене да коригираме този бюджет. Колко ще бъде – това е друг въпрос. Но аз ви призовавам към разум – гласувайте за бюджета, защото ние оттук нататък имаме възможността в следващите дни да коригираме, да подобрим бюджета. Това е най-разумното, което можем да направим. Най-лесното е да се отрича, но отрицанието винаги е негативно, то е нещо, което води до недобре случващи се неща.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това никога не се е случвало – корекции между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Гайдарски.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение, от парламентарни групи, които разполагат с време?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Утре сутринта в 9,00 часа ще има две гласувания: първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. и това, което сега приключихме – първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
След това най-вероятно ще преминем към Бюджет 2009.
Приятна почивка, уважаеми народни представители!
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,25 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Георги Димитров