Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, днес нямаме законопроекти за гласуване, можем да пристъпим към изпълнение на седмичната ни програма.
Преди това обаче, както виждате, днес имаме специални гости, които искам да приветствам с „Добре дошли!”. Това са млади хора, които са тук, за да направят пряк контакт с българския парламент, да се потопят в атмосферата на Народното събрание. (Депутатите и гостите от балконите стават. Продължителни ръкопляскания.)
Тези млади хора са приятели на парламента, те следят работата, информират се и, вярвам, с интерес ще проследят днешния пленарен ден. Виждам, че има съпричастност и от залата към това присъствие, радвам се да го отбележа.
Ако трябва да ви информирам малко по-подробно, в пленарната зала са делегатите на Десетата национална сесия на Български детски и младежки парламент. Сесията се провежда от 19 до 22 ноември 2008 г. в София. Надсловът е „Реализация на младите в България”.
Във форума участват 140 представители на младежки организации и ученически парламенти от различни общини от цялата страна.
Мога да ви информирам също със задоволство, че нашето Народно събрание поддържа активно и постоянно сътрудничество с Асоциацията „Български детски и младежки парламент” от 2001 г. в рамките на националните форуми. Младежите са гости на парламентарната институция. Утре в зала “Изток” на Народното събрание ще има среща с български депутати и от Европейския парламент.
Още веднъж „Добре дошли!” и успешна работа! (Ръкопляскания.)

И така, уважаеми колеги, първата точка от днешния дневен ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е бил внесен на 27 октомври т.г.
Има доклад на водещата комисия - Комисията по правни въпроси, както и на Комисията по европейските въпроси.
Давам думата на господин Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Нека при обсъждането на законопроекта в залата да присъства и госпожа Нели Маданска – директор на дирекция в Министерството на правосъдието, която има отношение към проблематиката на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения срещу направеното предложение за присъствие в залата.
Моля, поканете госпожа Маданска.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2008 година.
Заседанието на комисията е проведено на 6 ноември. На него присъстваха от Министерството на правосъдието Виктория Нешева, директор на дирекция, и Росица Георгиева, експерт.
Целта на предложения законопроект е синхронизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз и по-конкретно с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Директива 2007/63/ЕО от 13 ноември 2007 г. за изменение на Директиви 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета относно изискването за доклад от независим експерт при сливане или разделяне на акционерни дружества. Всички държави членки се задължават в срок най-късно до 31 декември 2008 г. да съобразят законовите, подзаконовите и административните разпоредби от националното си законодателство с тези на директивата.
С предлаганото допълнение на Търговския закон се урежда възможността при наличието на писмено съгласие на всички акционери да отпадне задължението за извършване на проверка на преобразуването (договор или план за преобразуване при сливане или разделяне), както и за изготвянето на доклад от независим експерт.
Проверка на капитала се извършва в случаите, когато е необходимо да се установи съответствието между капитал и чиста стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването. В тези случаи се съставя общ доклад, който задължително се изготвя, и в случаите на отпадане задължението за проверка на преобразуването.
Тези промени в Търговския закон ще допринесат за намаляване на административните тежести за преобразуващите се и приемащите дружества, като се осигурява гъвкавост и оперативност и същевременно се намаляват разходите на тези дружества.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Огнян Герджиков и Янаки Стоилов. Те обърнаха внимание, че в деня на обсъждането на законопроекта Народното събрание прие изменения в Търговския закон, а в най-близко време се очаква да бъде внесен от Министерския съвет и друг законопроект.
Огнян Герджиков подкрепи законопроекта, но оспори необходимостта от Допълнителната разпоредба в него относно позоваването, че с този законопроект в нашето законодателство се въвежда определена европейска директива. От името на вносителя се заяви, че това е изискване на Закона за нормативните актове.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Кой ще представи становището? Ако не се лъжа, преди минута в пленарната зала беше председателят на комисията.
Господин Стоилов, не виждам госпожа Маданска в пленарната зала. Моля, квесторите да проверят.
Не виждам представител на вносителя от членовете на Министерския съвет, така че ще разчитаме на поясненията на госпожа Маданска, но не я виждам в залата. Ще трябва да преценим дали да продължим с разглеждането на законопроекта при отсъствието на вносителите.
Моля ви за минута търпение, за да дойде председателят на Комисията по европейските въпроси. Ако това състояние продължи, ще трябва да отложим гледането на точката от дневния ред. (Пауза.)
Има думата господин Младен Червеняков – председател на Комисията по европейски въпроси, да представи доклада на комисията.


ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за допълнение на
Търговския закон, внесен от Министерския съвет
на 27 октомври 2008 г.

На заседанието, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за допълнение на Търговския закон.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Виктория Нешева – директор на дирекция „Съвет по законодателство”, и госпожа Росица Дичева – експерт в дирекция „Съвет по законодателство” на Министерството на правосъдието.
І. Проектът на Закон за допълнение на Търговския закон е насочен към хармонизиране на българското законодателство с Директива 2007/63/ЕО от 13 ноември 2007 г. за изменение на Директива 78/855/ЕИО и на Директива 82/891/ЕИО на Съвета във връзка с изискването за доклад от независим експерт при сливане или разделяне на акционерни дружества, с която нашето законодателство трябва да се съобрази до 31 декември 2008 г.
ІІ. В съответствие с чл. 4, ал. 1 от директивата законопроектът урежда възможността с постигането на писмено съгласие между всички акционери да отпадне задължението за извършване на проверка на преобразуването (на договора или на плана за преобразуване – сливане или разделяне) и за изготвяне на доклад от независим експерт. Дори и в този случай обаче, когато е необходимо да се установи съответствието между капитал и чиста стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването, се съставя общ доклад.
Съгласно включената в законопроекта преходна разпоредба, когато при влизане в сила на новите разпоредби на Търговския закон докладът на управителния орган за преобразуването е вече обявен в търговския регистър, се прилага досегашната уредба.
ІІІ. В заключение може да се приеме, че Законопроектът за допълнение на Търговския закон е насочен към хармонизиране на нашето законодателство с Директива 2007/63/ЕО.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да се приеме на първо четене проект на Закон за допълнение на Търговския закон № 802-01-77, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, това е становището на Комисията по европейските въпроси. Следва да бъдат представени съображенията и мотивите на вносителя. В случая такъв отсъства, което прави невъзможно изпълнението на тази част от процедурата.
Аз бих предложил все пак да пристъпим към обсъждане на законопроекта, като едновременно с това, разбира се, отправим едно сериозно пожелание към Министерския съвет да не допуска повторно подобно състояние на нещата, но парламентът все пак да не става пречка за обсъждането и разглеждането на този законопроект. Още повече, както вярвам разбирате, става дума за отделна, но твърде съществена поправка в Търговския закон.
Пристъпваме към обсъждане.
Кой желае думата?
Както личи и от доклада на Комисията по правни въпроси, е имало сериозни дискусии. Заслужава да се чуят и в пленарната зала.
Кой би желал да вземе думата?
Току-що получих информация, че госпожа Нели Маданска – директор на дирекция „Инспекторат” в Министерството на правосъдието, е жертва на състоянието на трафика в столицата. Тя е заложник на липсата на движение по магистралите.
Кой би желал?
Заповядайте, колеги, заслужава да се чуят и в пленарната зала съображенията, изказани в комисията.
Кой би желал да формулира накратко какви са основните практически последици от приемането на законопроекта?
Територията на Търговския закон е доста специализирана, но твърде важна.
Някой от преките участници в обсъждането желае ли да вземе отношение?
Вярвам, че господин Ралчев е имал какво да каже по този законопроект. Убеден съм, че имате какво да кажете по този законопроект, господин Ралчев? (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.) Разбира се, въпрос на желание е.
Господин Стоилов, бихте ли желали да кажете основното, което считате като съдържание от дискусията извън доклада?
Заповядайте, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, колеги, съвсем накратко. Този твърде специализиран закон не сме очаквали, че ще предизвика дискусия в пленарната зала, защото неговият предмет е твърде стеснен и засяга само облекчаване на начина на преобразуване на търговски дружества според европейските директиви, но тяхното пренасяне в националните законодателства е необходимо в посочения от мен срок – до края на годината.
По-скоро дискусията възникна с оглед на зачестилите напоследък промени и то твърде фрагментарни в търговското законодателство. Спомняте си, че преди няколко дни тук обсъждахме въпроса по инициатива на народен представител за намаляване на изискуемия капитал за регистриране на търговски дружества и се прие само едно от тези предложения, което предвижда облекчаване при вноските на капитала, първоначалното внасяне на част от капитала за дружествата с ограничена отговорност.
Тази промяна е внесена от Министерския съвет, заради синхронизиране на българското законодателство с европейското. Доколкото знам, Министерският съвет чрез Министерство на икономиката и енергетиката подготвя още няколко промени във връзка с облекчаване на условията за търговска дейност, което ние препоръчахме по-внимателно да бъде преценено. В съгласувателните процедури, които се извършват между министерствата, да бъде преценена тяхната целесъобразност, или, ако се налага, да бъдат направени промени, които засягат по-съществени части на търговското законодателство, за да не се налага през няколко седмици или през няколко месеца да правим отделни промени в Търговския закон, който по същество има кодификационен характер, уреждащ цялата материя на търговските отношения в страната.
Това е, което в допълнение смятам може да ориентира народното представителство. От името на комисията предлагаме законопроектът да бъде подкрепен. В правно-техническо отношение още веднъж преди второто четене да се преценят препращанията и позоваванията към самите европейски директиви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Кобаков, заповядайте.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми млади парламентаристи, уважаеми колеги! От моя опит знам, преди да дойда в Народното събрание, че наистина част от действията при създаване на дружества – регистрация и други проблеми, които сега обсъждаме, са с голяма значимост. Не на шега трябваше един човек, започващ малък бизнес, един месец да се лута, за да открие дружество, фирма или сливането им. Сега нашето законодателство трябва прецизно и по-точно да отговори на изискванията на Европейския съюз, вече като страна член. Смятам, че тези действия с изменение и допълнение на закона ще допринесат за по-успешна работа на фирмите, действията, които се налагат в съответствие с европейските закони.
Считам, че това, което се предлага в момента, е добро и ще го подкрепя. Приканвам и останалите колеги да подкрепят промените в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кобаков.
Има ли желаещи колеги да вземат думата?
Госпожо Маданска, бихте ли желала да изразите съображения във връзка със законопроекта? Залата Ви чакаше търпеливо и не бих искал да я лиша от възможността да Ви чуе.
Заповядайте, госпожо Маданска
НЕЛИ МАДАНСКА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, представеният на вниманието ви законопроект предвижда кратко изменение от Търговския закон. То е съществено от гледна точка на съответствията ни с европейското законодателство и текущите ни задължения да привеждаме вътрешното ни законодателство с директивите, касаещи дружественото право. Освен всичко друго, има ефект да облекчи процедурата по преобразуване, която е доста сложна и формална, както всички знаем. Идеята на този нов законопроект е да облекчи, да опрости в частта проверка от одитор, когато е постигнато пълно съгласие между съдружниците и акционерите за предстоящото преобразуване.
Предлагам да подкрепите законопроекта.
Извинявам се за краткото закъснение и че отнех повече от вашето време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Маданска. Разбираме Ви.
Ако разбирам правилно, става дума за една стъпка в посока на облекчаване на бизнес климата, за което всички говорим. Вярвам, че тази кауза ще намери подкрепа от народното представителство.
Колеги, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключена. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по гражданско общество и медии господин Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да припомня на онези, които са забравили, че имаше два законопроекта, приети и двата на първо гласуване. След това беше изработен обобщен законопроект и сега вече разглеждаме обобщения законопроект за второ четене.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация”.
Предложения за промени на заглавието няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3 ал. 1, 2 и 3 се изменят така:
„(1) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите”.
(2) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации;
2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
(3) Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване, с изключение на предвидените в този закон случаи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат отношение по текста.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2:
„§ 2. В чл. 13 се създава ал. 4:
„(4) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.”
Искам да обърна внимание на народното представителство, че това е най-важното от промените на Закона за достъп до обществена информация. Както казахме и на първо четене, когато имаме надделяващ обществен интерес, търговската тайна пада. Търговската тайна вече няма да бъде основание да се ограничава достъпът до обществената информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по този текст, имайки предвид и акцента, който открои господин Атанасов? Съотношението между търговска тайна и обществен интерес винаги е предмет на дискусия. Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 3 няма предложения от народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 15а: „Публикуване в интернет.”
Искам да обърна внимание, че този закон е известен с това, че всеки член има свое заглавие. Една част от българските закони са със заглавие на отделните членове. Член 15а е със заглавие „Публикуване в интернет”.
„Чл. 15. (1) Информацията по чл. 15 се публикува на интернет-страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт.
(2) В секция „Достъп до информация” на интернет-страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да пожелаем успешен ден на нашите гости! Довиждане и успешна работа! (Ръкопляскания.)
Има ли изказвания по § 3, чл. 15а? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 4 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Член 17 се изменя така:

„Достъп до обществена информация, свързана с дейността на
други задължени за предоставянето й субекти

Чл. 17. (1) Достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен.
(2) Информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
(3) Задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание на ал. 2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 5 нямаме постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 31, ал. 4 и 5 се изменят така:
„(4) При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществената информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.
(5) Не е необходимо съгласие на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 6 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Член 37 се изменя така:
„Основания за отказ от предоставяне на достъп
Чл. 37. (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице когато:
1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;
2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;
3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца.
(2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът за която не е ограничен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 7 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Допълнителната разпоредба се изменя така:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „материален носител на обществена информация” е текст, план, карта, фотография, изображение, дискета, аудио- или видеокасета и други подобни;
2. „лични данни” са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност;
3. „списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на административна структура в системата на изпълнителната власт” е структурирана съвкупност от всички издадени от съответния административен орган нормативни, общи и индивидуални административни актове;
4. „публично-правна организация” е юридическо лице, което, независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:
а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки;
б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки;
в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо време върху дейността на друго лице.
Публично-правна организация е и лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
5. Не представляват „производствена или търговска тайна” факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване е в тайна и е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:
а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;
б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно взиманите от тях решение;
в) гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3;
г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;
д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3;
6. „надделяващ обществен интерес” е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по този параграф, който съдържа определенията на понятията, с които борави законът? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за това наименование.
Предполагам, че няма да има спорове.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Задълженията за публикуване в интернет по чл. 15а се изпълняват от ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт или определени от тях лица в срок до една година от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Задължените по чл. 15 ръководители от системата на изпълнителната власт финансово осигуряват изпълнението на задължението по чл. 15а и обучението на служителите в нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата.
С това приключва второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, който също ще гласуваме утре сутрин.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Има представен доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите. За съжаление обаче не са представени доклади и на четирите други комисии, на които е бил разпределен законопроектът - Комисията по местно самоуправление и Комисията по правни въпроси.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А те са важни, именно.
Обръщам внимание на този момент, тъй като очевидно между първо и второ четене си заслужава достатъчно внимателно да бъдат проследени отделните законопроекти. По някои има, по някои няма доклади от съответните комисии. Ще чуем онези от тях, които са представени.
Заповядайте, господин Тюркеджиев, да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Представям ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
№ 654-01-109, от 27 юли 2006 г., внесен от Яне Янев и Георги
Пинчев, вторият е внесен от Борис Ячев и Ясен Попвасилев,
третият е внесен от Екатерина Михайлова и група народни
представители, четвъртият е внесен от Ангел Тюркеджиев и
Олег Попов, петият е внесен от Пламен Ранчев, шестият е внесен
от Министерския съвет, седмият е внесен от Васил Калинов, Ангел Тюркеджиев и Пламен Ранчев
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 18 ноември 2008 г., на което обсъди 7-те законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Бюрхан Абазов и експерти от Министерството на земеделието и храните.
1. Относно законопроекта, внесен от Яне Янев и Георги Пинчев. Със законопроекта се предлага да се разшири възможността за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, а именно:
Създава се условие със срок 1 март 1991 г., когато са проведени мероприятия върху земеделски земи, които не позволяват възстановяването на правото на собственост, мероприятията да са били извършени със строително разрешение;
- когато земите са били предоставени за задоволяване на определени обществени проекти и във времето те са изпълнили своето предназначение, земята да се възстановява на бившите собственици, независимо от това дали те са получили обезщетение.
2. Относно законопроекта, внесен от Борис Ячев и Ясен Попвасилев. Предлага се отпадането на § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, който се отнася за така наречения „остатъчен фонд”, който държавата предоставя на общините с ограничителни условия. Мотивите са, че тези ограничителни условия ще възпират инвестиционните намерения на общините, както и начина на дългосрочното им ползване.
3. Относно законопроекта, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители. С този законопроект се предлагат редакционни промени на новосъздадения чл. 4а, с който се създаде задължение на собствениците на земеделска земя при желание за продажба да предложат собствеността си първоначално на ползвателя и при условие, че има сключен аренден или наемен договор за пет и повече години.
4. Относно законопроекта, внесен от Ангел Тюркеджиев и Олег Попов. С този законопроект се предлага основно следното:
- отпадането на новосъздадения чл. 4а, с който се създадоха преференции за ползвателя като първи купувач;
- редакционни промени относно чл. 19 – за така наречения „остатъчен фонд” на земеделска земя, която се предоставя на общините;
- предложения за промени и в текста, регулиращ възможността за извършване на замени на земеделски земи, собственост на държавата със земи на трети лица;
- предложения за промени и в текста, регулиращ възможността за закупуване на застроени и прилежащи терени от собствениците на сгради, които са били построени от бившите селскостопански организации (ТКЗС, АПК и др.).
5. Относно законопроекта, внесен от Пламен Ранчев. С този законопроект се предлага отпадането на новосъздадения чл. 4а, с който се създадоха преференции за ползвателя като първи купувач. Мотивите са, че в този текст се създава недопустимо ограничение за гражданите да се разпореждат свободно със собствеността си.
6. Относно законопроекта, внесен от Министерския съвет. С този законопроект се предлагат норми за практическото преустановяване на замените със земеделски земи, земи и гори от Държавния горски фонд, държавно и общинско имущество. Предлаганите норми са идентични като текст и съдържание и се предлага да се направят изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Предлага се възможността за замяна да остане само в два случая, а именно при прекратяване на съсобственост и когато произтича по силата на международен акт.
7. Относно законопроекта, внесен от Васил Калинов, Пламен Ранчев и Ангел Тюркеджиев. Основно промените се свеждат до следното:
- облекчава се процедурата за управление на така наречените „земи по чл. 19”, а именно земите от остатъчния поземлен фонд;
- предлага се уеднаквяване на режима за ползване на мерите и пасищата от Държавния общински поземлен фонд. Предоставят се по-големи правомощия на общинските съвети, които да регламентират правата за ползване на мерите и пасищата, както за предоставените им от държавата мери и пасища, така и за общинските такива. Същевременно законопроектът създава задължителни норми за задължителен 5-годишен срок за предоставяне ползването на мерите и пасищата само на земеделски производители, отглеждащи селскостопански животни, както и гарантиране на минимален размер за колективно и индивидуално ползване на мерите и пасищата;
- облекчава се процедурата за приключване на преписките за извършване на разпоредителни сделки със застроени и прилежащи земи към сгради, построени в стопански дворове на бившите селскостопански организации;
- предлага се и изменение на Закона за опазване на земеделските земи, с което се създава забрана за промяна на предназначението на земеделските земи и изграждане на обектите върху поливни площи, върху земеделски земи до пета категория, включително и включването на такива земи в границите на урбанизираните територии, освен с решение на Министерския съвет.
Вносителите на законопроектите имаха възможност да представят законопроектите си.
След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване 7-те законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи както следва:
- Законопроект № 654-01-109 от 27 юли на Яне Янев и Георги Пинчев;
- вторият законопроект на Борис Ячев и Ясен Попвасилев;
- третият законопроект на Екатерина Михайлова и група народни представители;
- четвъртият законопроект на Ангел Тюркеджиев и Олег Попов;
- петият законопроект на Пламен Ранчев;
- шестият – на Министерския съвет;
- седмият – на Васил Калинов, Пламен Ранчев и Ангел Тюркеджиев.
Изброените по-горе законопроекти са подкрепени с 18 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Има доклад на Комисията по правни въпроси по един законопроект.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, господа народни представители! Ние сме разгледали един от тези законопроекти, докато последният законопроект, който е на правителството, постъпи след Законопроекта за изменение на Закона за горите, което сме предвидили да обсъждаме днес. Така че, поради тази твърде интензивна законодателна дейност в областта на земеделието, нямаме възможност към този момент да се занимаем с всички тези въпроси, за да представим становище.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народните представители Яне Янев и Георги Пинчев, на 27 юли 2006 г., сме се произнесли още на 10 август 2006 г.
На заседанието присъстваха народният представител Пламен Моллов от водещата Комисия по земеделието и горите, господин Петър Вутов - директор на дирекция "Поземлени отношения" в Министерството на земеделието и горите, госпожа Стойка Куртева, както и госпожа Юлия Стойкова - експерти в Министерството на земеделието и горите.
На заседанието не присъстваха вносителите, за да изложат мотивите и целите на внесения от тях законопроект.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси реши с 2 гласа "против" и 6 гласа "въздържали се" да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските гори, внесен от народните представители Яне Янев и Георги Пинчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, отново по един законопроект - внесеният от народния представител Пламен Ранчев.
Заповядайте, господин Мечев, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските гори,
№ 854-01-76, внесен от народния представител
Пламен Ранчев
На свое редовно заседание, проведено на 11.09.2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от народния представител Пламен Ранчев Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Законопроектът бе представен от вносителя. Целта на предложеното изменение е отмяната на чл. 4а от закона, като по този начин се премахват неоснователно създадените ограничения за собствениците на земеделски земи по отношение на разпореждането с тях.
След проведената дискусия, народните представители от комисията единодушно подкрепиха предложените промени в закона.
В резултат на гласуването с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 854-01-76, внесен от народният представител Пламен Ранчев, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мечев.
Преминаваме към становищата на вносителите.
Господин Янев, заповядайте да представите мотивите на законопроекта, внесен от 2006 г.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление в българското законодателство се случват доста често парадокси, които минават границите на допустимото. Току-що чухме, че Комисията по земеделието и горите - същите тези чиновници, които са представили становище по нашият законопроект, в Комисията по земеделието и горите са го защитили и са пледирали да бъде приет, а в Комисията по правни въпроси са се произнесли точно обратното. Такива абсурди, показват, че българското законодателство е далече зад европейското и веднъж завинаги трябва да се разбере каква е ролята на народните представители и на чиновниците. По никакъв повод чиновниците не бива да стават законодатели, защото като се четат такива доклади ставаме смешни.
Що се отнася до законопроекта, ние сме го представили не веднъж като теза публично. Става въпрос, че при реформата на законодателството след 1989 г. различни правителства и народни събрания са приемали нормативни актове, които са имали за цел отстраняването на допуснати от преходни управления посегателства върху правото на частната собственост. За съжаление, поради сложността на материята и големия обем проблеми, не винаги са намирани сполучливи решения.
Налице се оказа нормативна празнота в реституционното законодателство, която пряко ощетява голяма група правоимащи български граждани, чиито имоти са били отнети с цел задоволяване нуждите на министерства, ведомства и различни други институции. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи закрепват една несправедливост, тъй като физически изключват реституция на тези земи, дори да е отпаднала нуждата, заради която са били отнети. Липсват и текстове, уреждащи реституирането на земеделските земи в тези случаи. Например, когато същите са се ползвали от, да речем, силовите ведомства, като Министерството на отбраната - такива случаи има почти навсякъде в страната, и не са използвани по предназначение, след това собствениците нямат право да получат тези свои земи. Ние бяхме свидетели как на редица места и до ден-днешен продължават справедливите протести на тези собственици на земеделски земи.
Още по-фрапантен е случаят с бивши земеделски земи, които се ползват от министерства, защото дори необходимостта от тях да е отпаднала, липсва изобщо нормативен текст, който да казва какво става с тези земи. А това дава възможност за корупция и злоупотреби.
Това досегашно разбиране на законодателя е в разрез и с българската Конституция. Затова с предлаганите изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ние с колегата Георги Пинчев целим да отстраним този двойнствен режим при реституцията на земя, избягването на дискриминация на едни български граждани и собственици за сметка на други и искаме конституционните текстове, гарантиращи неприкосновеността на частната собственост, да бъдат заложени и в самия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Вносителите господин Борис Ячев и Ясен Попвасилев, не виждам никой от тях в пленарната зала.
От вносителите - госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители, госпожа Елиана Масева ще представи законопроекта.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нашият законопроект е внесен на 15 март 2007 г. Законопроектът цели да конкретизира и даде яснота по един текст, който считаме, че е нужен и не следва да бъде отменян, каквото предложение има в един от следващите законопроекти за изменение и допълнение. Това е чл. 4а, който създава задължението на собствениците преди да продадат земята си, да предложат на ползвателя - било то арендатор или наемател, да изкупи тази земя. Липсват обаче каквито и да било конкретни параметри по отношение на условията, цената и сроковете и как това събитие би следвало да се регистрира по някакъв начин пред нотариуса, за да бъдем сигурни, че собственикът е изпълнил задължението.
Обогатяваме текста именно с това, че когато гражданин и юридическо лице желае да продаде земята си на трето лице, трябва задължително да представи пред нотариус писмена декларация, че е предложил на ползвателя, с когото има сключен договор за аренда или наем за 5 и повече години и е ползвал 1 и повече години, да купи земеделската земя.



И в това предложение при това офериране собственикът трябва да определи цената, условията и срока за отговор на ползвателя. Тъй като без тези условия правната норма би създала много големи затруднения на собственика, който би бил възпрепятстван дори въобще да не може да продаде земята си при това безсрочно офериране и липсата на срок за отговор от арендатора и ползвателя.
Освен това бих искала да ви припомня, че отношението на законодателя към арендатора и наемателя трябва да бъде толерантно, тъй като това са хора, които са наели земята, обработват я, извършили са определени агротехнически мероприятия и не може собственикът просто да реши, че ги елиминира. Нека той ги покани и ако в дадения от него срок има отказ за условията и цената, едва тогава да се реализира сделката.
Освен това към чл. 4а предлагаме и една нова алинея, която е симетрична на разпоредбите на Закона за собствеността – когато има съсобственост, тогава единият от съсобствениците, продавайки, е длъжен първо да предложи на останалите съсобственици. Но ако сделката е привидна, тогава Законът за собствеността дава срок – там е един месец, а ние сме предложили два месеца – да може този договор да бъде атакуван по исков ред. Това е ал. 2, която гласи, че „Когато третото лице купи земеделска земя при условия, уговорени привидно, ползвателят може да купи земеделската земя при действително уговорените условия. Искът се предявява в двумесечен срок от продажбата”.
Нищо ново в нормативния живот, просто създаваме една гаранция да бъдат елиминирани привидните сделки.
Ето защо отправям към вас апел да подкрепите този законопроект, който внася само яснота и конкретни условия, без да нарушава съдържанието и смисъла на нормата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин Тюркеджиев, заповядайте да представите вашия законопроект с господин Попов.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Всъщност нашият законопроект с колегата Олег Попов беше внесен през 2006 г. Голяма част от предложенията ни бяха в един срок, който не беше изтекъл – 6-месечен срок от обявяването на последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тогава получихме мотивация по този законопроект от доста институции, че всъщност не приемат тези промени, докато не изтече този 6-месечен срок. Така или иначе, явно голяма част от нашите предложения за промени са се наложили в практиката.
Аз си позволих, тъй като очаквах този законопроект да влезе, голяма част от нашите предложения да ги предложа в законопроекта на народните представители Васил Калинов и Пламен Ранчев. Така че голяма част от тях сега са включени в законопроекта на Васил Калинов, Пламен Ранчев и от мен.
В основната си част има промени в чл. 4а, където предложенията се повтарят с тези на Пламен Ранчев като отделен законопроект и с предложенията на другите народните представители.
Другите предложения бяха по чл. 19 – за остатъчния фонд и времето за стопанисване на земите, предоставени на общините, мерите и пасбищата.
Това, което ние подробно разисквахме в Комисията по земеделието и горите заедно с експерти от Министерството на земеделието и храните, е, че се постигна един консенсус – всички законопроекти да бъдат приети, след което работна група от комисията заедно с експерти да предложи общ законопроект за второ гласуване с обобщени текстове и, разбира се, с разумни предложения от всички тези законопроекти, които днес изчетохме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тюркеджиев, Вие сте вносител и на законопроекта от 2007 г.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Аз говорих по него в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ранчев не е в пленарната зала, не може да представи законопроекта.
От страна на Министерския съвет не беше направено предложение за присъствие в залата.
Господин Калинов, считате ли, че трябва да поканим представител на Министерския съвет?
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Мисля, че специално по този законопроект нещата са изчистени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли казали няколко думи от трибуната, за да информирате пленарната зала за ролята на Министерския съвет в тези законопроекти? Предполагам, че е имало тяхно участие в заседанията на комисията най-малко.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предлаганият законопроект от Министерския съвет обхваща промени в няколко закона. Първият е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи; вторият закон чрез преходните разпоредби обхваща Закона за горите; третият закон е Законът за държавната собственост; четвъртият е Законът за общинската собственост.
Идентични предложения има относно уреждането на един въпрос, свързан със заменките на държавна собственост, земя и прочие в рамките на общинския фонд, общинска собственост, държавна – държавния фонд, в рамките на урбанизираната територия, дали ще бъде в рамките на земеделска земя или на горската земя, земи и гори от горския фонд.
Министерският съвет предлага по идентичен начин да бъдат разрешени тези въпроси, когато се стигне до разпоредителна сделка, заменка, и това да става само по два начина. Когато има единствен способ за уреждане на съсобственост, да бъде използвана тази заменка. И вторият, когато произтича от задължение на Република България в резултат на международни договори и споразумения. Във всички останали случаи заменките – в случая на държавни земи, от земеделския фонд, на държавни имоти в рамките на урбанизираните територии и селищни образувания, на горите и земите от горския фонд, ще се преустановяват.
Министерският съвет предлага и Преходна разпоредба, която казва, че „започнатите преписки се довършват по досегашния ред, но не по-късно от 1 март 2009 г.” Или можем да предположим, че след тази дата само това ще бъдат двата способа, по които ще се осъществяват заменки в България. Това е законопроектът.
Той цели да отговори на засилената обществена чувствителност относно заменките, които станаха нарицателни и се възприемат като недобра практика. За съжаление, усилията в посока да бъде в една или друга степен обяснено на обществото по различните закони, за които стана дума, да бъде достатъчно ясно казано, че не става дума за далавери, не става дума за някакви корупционни практики, а става дума за съвсем нормални, произтичащи от пазарните и икономически отношения разпореждания с правото на собственост, за съжаление тези усилия не можаха да намерят добър и сериозен обществен прием. И това принуди, за да се отговори на обществения интерес, да бъдат предложени тези поправки на законите, които изброих. Това е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател. Както личи и от информацията на господин Калинов, става дума за остро актуални проблеми, по които очевидно ще предстои оживена дискусия.
Преминаваме към обсъждане на представените законопроекти.
Кой желае думата?
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): На пръв поглед това е пакет от домашни законопроекти, свързани с въпросите за собствеността, където няма много място за политизиране, а са един от елементите, от етапите за усъвършенстването на тези закони, свързани със собствеността в България – на земеделските земи, горския фонд, урбанизираните територии. Хубавото и най-доброто е, че има много законопроекти, които се разглеждат в група. Целта е да се намери най-доброто решение. Разбира се, от целия пакет законопроекти най-важен е законопроектът на Министерския съвет, който най-после стига до фактическа забрана на заменките – тема, която вълнува българското общество не от този мандат, не от предишния мандат, а вече 10-12 години, през което време думата “заменка” се превърна в мръсна дума.
Този въпрос наскоро беше решен по отношение на урбанизираните територии – там, където се правят заменки – собственост на общините, с имоти на частни лица. Слава Богу, се стигна и до забрана на заменките по отношение на земи от Държавния горски фонд и земеделския фонд, земеделските земи.
През последните четири години от мандата, през последните три години и половина са осъществени две трети от изобщо всички заменки по този критерий, на тази база и в тази връзка. По изчисления тук българската държава е ощетена с 8 млрд. лв. Това е разликата между стойността на тези атрактивни имоти, вземани от частни лица, фирми и стопански субекти, най-вече за да строят по морския бряг или на курортни места, и голите чукари и неценни земи, които са послужили като повод за тези замени, един вид те са били насрещната престация.
Чудно е защо това трябваше да стане в края на мандата на 40-ото Народно събрание или края на управляващата коалиция?! Още от м. май 2006 г. “Атака” внесе предложение за мораториум за заменки на такива имоти и земи. Ние многократно сме предлагали това по чл. 40, ал. 3, но не беше възприето, както е известно. Както ви е известно, и завчера внесохме такова предложение. Всъщност това е най-актуалното – веднага да бъде наложен мораториум, а не да се дава срок до м. март 2009 г., както е предложено в законопроекта на Министерския съвет.
Колеги, в момента се бърза с подаването на искания за започване на административни процедури по съответния ред. Ако надникнете в службите на Министерството на земеделието, има лавина от подадени заявления и искания за започване на такива процедури, защото се знае, че за м. март има време да бъдат направени тези заменки.
Вчера по телевизия СКАТ беше направен материал, изнесено съобщение за такава заменка, тя не е най-голямата и най-значимата, разбира се, в ямболското село Коньово, на 1200 декара комасирана държавна земя, където явно намерението, имам информация, знаем и фирмата, знаем и кой лобира от БСП, няма да цитирам наименованието на фирмата или името на колегата, e да се сади тютюн. Хубаво, да се сади тютюн, но става въпрос за много ценна комасирана земя и за чукари наоколо. И пак казвам, това не е най-фрапантният, най-флагрантният пример.
Ако тук въпросът е за милиони, знаете, че има заменки за стотици милиони. Основен специалист по темата тук е политическата партия, политическата организация, която до този момент явно е флагман, има технологията и ноу-хау-то за това, е Движението за права и свободи. Няма какво да се заблуждаваме и лъжем. Става въпрос, пак повтарям за около 8 млрд. лв. за всичките тези години, а две трети, пак повтарям, са по времето на това правителство. Нека имаме предвид, че ДПС държи това министерство и през миналото управление.
Срокът, който се дава до м. март следващата година, е начинът да бъдат извършени още толкова много замени, че на практика всички ценни земи от Държавния горски фонд и земеделски земи през това време – до м. март следващата година, ще бъдат “заменени” и ще изтекат като вода в пясък от патримониума на държавата в ръцете на частни лица и субекти. Мисля, че това е ясно на всички. Така че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене за забрана на замените, но ще настояваме изключително настоятелно всички колеги още с влизането на закона в сила да настъпи, да дойде моментът на забраната. Иначе не правим нищо. Управляващото мнозинство, всъщност използвачите на 3-годишния мандат за безбройни далавери и сега, в края на мандата – м. март 2009 г., забранява предизборно, пропагандно, имиджово заменките, за да извлече политически дивидент от това и за да не го правят следващите управляващи, които, разбира се, няма да бъдат те.
Следващият изключително важен законопроект е внесен от Елиана Масева, той е част от пакета от законопроекти, които ще разглеждаме. Ценното в него е това, че при продажба на земеделски земи се дава един срок на арендатора да приеме или да не приеме и срок, и цена на имота, за да може собственикът да го продаде, а не както е досега – върху имота да има на практика вещна тежест. Това е модалитет, даде ли се един имот под аренда, да не може да бъде продаван свободно на пазара. Това ограничава класическото право на собственост на собственика на земеделския имот. Това е нещо, което ние от “Атака” много пъти сме критикували, нещо, което безброй пъти е поставяно като въпрос на приемните на наши депутати в най-различни части на страната. Това е повсеместен въпрос. То беше толкова несправедливо въведено като правило през миналия мандат на Народното събрание.
Не направим ли това, ние ограничаваме правото на собственост на собственика и облагодетелстваме този, с когото е сключен договорът за аренда, както е досега. То е абсолютно несправедливо, дори нелиберално, защото посягането, ограничаването на правото на собственост дори за либералстващите в 40-ото Народно събрание мисля, че са съгласни, че е в противоречие с техните възгледи.
Тук ще направя една правна аналогия с класическия чл. 31 от Закона за собствеността. Всички юристи знаят, че този текст изисква при съсобственост да бъде продавана идеалната част първо на другия съсобственик. И тук въвеждаме една унификация, един вид приравняваме земеделските земи при този режим, при тази тежест, която съществува след сключването на евентуален аренден договор с това правило. Така че няма да направим нищо ново в българското законодателство, а ще въведем едно старо, класическо вещно правно положение от на практика най-стария български закон, най-малко пипан, най-малко променян – Законът за собствеността, правейки аналогията с чл. 31 и нещата в това отношение ще бъдат справедливи. Още повече, трябва да се има предвид, че правата на арендатора и приобретателя на имота, на земеделските земи се запазват с оглед на сключения договор за аренда. Така или иначе и при това положение арендаторът ще запази своите права върху арендуваните имоти, земи, след като си има договор за аренда, и по отношение на приобритателя на имота, ако този приобретател не стане арендатор, комуто според закона на госпожа Масева имотът би следвало да бъде предложен за определена цена и в определен срок да бъде изкупен.
Това са вижданията на “Атака” по въпроса. В тази връзка ние ще гласуваме и двата законопроекта на първо четене. На второ четене ще се застъпим за тези изменения в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Имате думата за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да изразя своето учудване, че законът, който предложихме със Стела Банкова и който беше разгледан във вторник в комисията, не фигурира при тези разисквания. Предполагам, че това е станало случайно. Все пак ще се опитам да ви кажа какво беше отхвърлено от Комисията по земеделието и горите във вторник на извънредното заседание.
Ставаше дума за следното – да се забранят заменките на гори и земи от горския фонд, държавна и общинска собственост, да се забрани промяната на предназначението на вече заменени гори и земи от горския фонд за период от 20 години и една допълнителна точка, която предложих изрично на комисията – да бъде направена пълна ревизия на тези сделки. Защото аз тогава казах, уважаеми колеги, и на вас ви го казвам в тази зала, че всички тези сделки са извършени на принципа бълха за слон. Не кон за кокошка, а бълха за слон.
Вчера в парламента беше проведена конференция на 40 природозащитни организации с участието на членове от Европейският парламент. Искрено съжалявам, че председателят Георги Пирински и неговият екип дадоха разрешение на хората да влязат едва един час след като трябваше да започне тази конференция. На нея бяха изнесени изключително тревожни неща, уважаеми колеги. Само разликата между цените, пазарната стойност и тази стойност, по която са извършени заменките, надхвърля 8 млрд. лв. Пак ще повторя - 8 млрд. лв. са ограбени от българската държава от шепа олигарси. Това е истината и на това трябва да бъде сложен край. А българският парламент трябва да предприеме всички необходими действия за ревизия и наказания на замесените лица – както онези, които са подарявали тази земя на шепа олигарси, така и самите олигарси, които са я купували на безценица.
Аз казах на конференцията, ще ви го кажа и на вас. Живял съм дълго време в Латинска Америка. Но и там няма подобен грабеж, уважаеми колеги. Там земята се дава за един период до 50 години, но няма подаряване за вечни времена от страна на държавата на шепа хора. В момента почти цялото българско крайбрежие е заменена земя, земя, която владеят шепа латифундисти. Те ще я оградят. Някои от тези латифундии са над 7 км дължина. Достъпът на хората ще бъде спрян и те няма да могат да отидат до българското Черноморие. Ето това се получава. Вие знаете историите в Еленския балкан, знаете един местен велможа, с който не можа да се справи българският парламент. На подобни неща ще бъдем свидетели тепърва, уважаеми колеги.
Затова ви казвам – трябва да направим всичко възможно, и то час по-скоро, да прекратим този грабеж и този произвол. Трябва да има възмездие, трябва да има справедливост за хората, които си позволяват да го правят.
Що се отнася до проекта на правителството, мисля, че това е един проект, който дава една отсрочка, едно време, в което ще бъдат извършени допълнителни криминални сделки, за да може евентуално догодина да бъдат спрени тези сделки.
Питам ви съвсем коректно и директно: Какво като спрем тези сделки догодина, след като подарим, дадем безвъзмездно огромна българска територия за вечни времена на шепа олигарси? Какво от това? Пак ви казвам трябва да се направи пълна ревизия на тези сделки и хората, които са замесени, да бъдат вкарани в затвора. Това е моето мнение и искрено се надявам това да бъде мнението и на българския парламент.
За последно искам да се обърна към вас, уважаеми колеги и да ви помоля, започнах подписка за сезиране на Конституционния съд за спорни членове в закона, по които са извършени тези сделки. За да сезираме Конституционния съд, са необходими само 60 подписа на народни представители. Ако Конституционният съд реши, че всички тези сделки са извършени в разрез с българската Конституция, ние ще можем да върнем тази земя. За това се обръщам към целия парламент - подписката в момента е при мен. Нека всеки народен представител, който милее за българската земя, да се подпише, за да можем да я изпратим до Конституционния съд. Вече десетина български народни представители са се подписали. Искрено се надявам да съберем и необходимите още 50 подписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, Вие добре съзнавате, че правилникът ми повеляваше да Ви прекъсна след първите 2-3 минути, тъй като Вие нарушавате изискването на правилника да говорите по точката от дневния ред. Вие представихте Ваш законопроект за промяна на друг закон – не Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а Закона за горите. И прекрасно го съзнавате. Независимо от това, верен на своя стил, Вие злоупотребявате с трибуната, говорите онова, което смятате, че трябва да кажете, без да се съобразявате имате ли това право или не. Аз не Ви прекъснах от уважение към темата, не към Вашето поведение, тъй като безспорно проблемът, който поставяте, е един от най-острите, който стои пред обществото. Вие и вчера злоупотребихте с режима в Народното събрание, тъй като имаше обявен протест до сградата на Народното събрание, който беше разрешен и беше проведен, както изискват режимите в такива случаи, но Вие го пренесохте в парламента.
Пак повтарям - има достатъчно начини и в парламентарната сграда тези проблеми да бъдат обсъдени достатъчно сериозно и отговорно. Така че съвсем не е случайно, че Вашият законопроект сега не е включен в този доклад, защото няма основание той да бъде включен, но аз считам за напълно основателно очакването възможно най-бързо комисията да представи доклад по внесения от Вас законопроект и той да бъде разгледан.
Правя Ви забележка за нарушение на правилника.
Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожа Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с интерес следя представянето на законопроектите, дебатите по тях и се ориентирам, доколкото мога. Оставам с впечатление, че всички предложени законопроекти са приети, без изключение, от водещата комисия, която се обръща към пленарната зала по същия начин да постъпи с тях и да приеме всички.
Струва ми се обаче, че доста от тези законопроекти или отделни части от тях влизат в противоречие с други законопроекти. След като на първо четене един законопроект се приеме изцяло и по принцип и той противоречи на другия законопроект от същата материя изцяло и по принцип, възможно ли е да се направи един обобщен законопроект? Мисля си, че този процес ще бъде доста затруднен. Затова ми се ще в дебата да стане ясно от това, което се предлага на залата, има ли синхрон между всичките законопроекти или някои са алтернативи, с каквото впечатление оставам аз.
Второ, този пакет от законопроекти какво отношение има към действащото право? Влиза ли в известно противоречие с действащото право? Какво имам предвид? Тук се говори за правата на собствениците по реституция. Отваряме ли нова вратичка за реституция при изтекъл срок? Ако е така, кое го налага? Говори се за правила, за разпореждане, за право на собственост, за продажба на имоти, отмяна на правила, въвеждане на нови правила – всичко това ми се струва твърде сериозно, доколкото мога да се ориентирам естествено.
Мисля си, че един от законопроектите създава двойнствен режим. От една страна, ще погледнем чл. 19 от действащия Закон за земята по начина, по който се предлага в единия законопроект. От друга страна, в другия законопроект се създава двойнствен режим на замените, при цялото ми уважение и разбиране, че режимът на замените трябва да бъде много по-строг.
Ето защо аз не искам да коментирам в детайли всеки законопроект, но ми се ще да чуем тези законопроекти не са ли взаимно изключващи се; има ли текстове, които противоречат на действащото законодателство; не се ли прави така с някои от законопроектите – да се създава и да се изменя цял действащ клон от правото, като реституцията и продажбата на недвижимите имоти.
В заключение, ще ми се да се обсъди този въпрос с обобщените законопроекти. На второ четене може би е добре в едно съвместно заседание с водещата комисия да се включи и Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са седем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Те касаят няколко важни проблема, които съществуват в действащото законодателство. Независимо че в проектите има текстове, които не са абсолютно синхронни, в комисията преценихме, че е добре да се приемат всички законопроекти и при обобщаването на законопроектите да се предложат базови текстове, около които да се проведе дискусията и да се намери най-доброто определение, тъй като темите и проблемите, които визират тези закони, са изключително сложни.
Първият проблем, по който има няколко предложения, е облекчаване на режима на продажба на земи, регламентирано с чл. 4а, който в момента практически блокира пазара на земя. Очевидно и отдавна има десетки предложения, някои от които вече са гледани в пленарната зала - доста лекомислено бяха отхвърлени, чакаше се практическият опит да се види какво всъщност се случва на пазара на земята и дали има необходимост да се промени този член.
Мисля, че изминалите месеци показаха, че е абсолютно наложително този член да бъде усъвършенстван, така че от една страна да създадем определени стимули и да освободим пазара на земя, а от друга страна, това е същността на нашето предложение, досегашните арендатори, които са вложили средства, години наред са използвали земята, да не бъдат грубо пренебрегнати, без да бъдат поне уведомени за това, че върви процедура на продажба.
Този текст, независимо че има и други предложения от колегите, ще бъде една от темите, която ще бъде обсъдена естествено с квалифицирани юристи, за да няма риск да имаме текст, който да създаде отново някакви проблеми.
Втората много голяма тема е за замените на земи и гори в този закон – тема, многократно поставяна на вниманието на обществеността в България и предизвикана също от реакциите на обществеността по този проблем, по тази процедура. От Демократи за силна България многократно сме внасяли предложения за изменения на действащия закон както за земите, така и за горите, и многократно в тази зала тези предложения бяха отхвърлени.
Едва след позицията на Европейската комисия, която категорично се произнесе, че това по същество представлява държавна помощ и държавата се ощетява, както и правилата на свободната конкуренция, правителството реши да предложи принципно тази процедура да бъде максимално ограничена. Както виждаме, тя няма да бъде прекратена. Ние ще подкрепим това усилие, тъй като смятаме, че е по-добре късно, отколкото никога, заедно с редица бележки и предложения по това, което се предлага в момента.
Искам да отбележа, че преди да разговаряме по тази тема, преди да намерим най-точните формулировки, категорично трябва да се знае каква е картината. Затова в комисията беше взето решение да бъде поискана подробна информация както от Министерството на земеделието и храните, така и от Агенцията по горите за това какъв обем земи и какъв обем гори са заменени през изминалия период от момента, в който действат съответните законови разпоредби, тъй като изчисленията за щетата, която е нанесена на държавата от тези заменки, варират - от 500 млн., сега чухте 8 млрд., аз съм чувала 3 млрд. Все пак наистина трябва да знаем какво се е случило, какво трябва да направим и какво в бъдеще в законодателната си дейност не трябва да допускаме, защото още когато тези текстове са приемани, са били известни рисковете от тяхното действие.
За съжаление, в момента продължават да съществуват и се предлагат вратички, които практически ще създадат предпоставки и в бъдеще да има замени, както и последващо изключване на гори от горския фонд и земи от земеделския фонд. Всъщност не точно замяната е страшният проблем, сериозният проблем е изключването, промяната на предназначението на земите и на горите и последващото застрояване на тези територии. Такива явления наблюдаваме както край морето, така и край курортните райони – нещо, което нанася необратими последици не само на природата на България, а засяга туристическия бизнес, изобщо бизнес климата в България.
В момента се създава възможност при прекратяване на съсобственост да се прилага замяната на земи и гори – нещо, което е изключително спорно, абсолютно неприемливо. Мисля, че юристите разбират, че това е една вратичка още по-неясна, отколкото общите текстове. Тя всъщност е много ясна, защото е ясно какви последици може да има от действието на тази вратичка. Това е текст, който не би трябвало да остава в окончателната редакция на закона. Аз се надявам, че както юристите от Правната комисия, така и колегите от Земеделската комисия, няма да допуснат този текст да остане в окончателния вариант на закона.
Същите такива проблеми създава и възможността чрез изменение на устройствените планове на селищните територии да бъдат разширявани те отново чрез прилагане на тази процедура. Ние имаме много примери в това отношение, включително един скандален случай в Созопол. Това е решение, което е взето след като правителството заяви своето намерение да прекрати замените – съгласие на Агенцията по горите 300 дка държавни гори край Созопол – гора, която е обявена за курортна гора, ще бъде изсечена със съгласието на Агенцията по горите, след като има решение, че вече няма да има заменки, за да бъде построено поредното вилно селище. Който е ходил скоро в този район знае, че там почти гори не са останали, а само малки горички.
Това е един от примерите, който показва, че всъщност се декларират определени намерения, но се прави нещо съвсем различно. Такъв е и текстът в закона, който отлага прилагането на тези процедури някъде за следващата година – шест месеца след приемане на закона. Засега е казано – от 1 март 2009 г., но ако ние приемем закона в края на годината аз съм почти сигурна, че ще отложим срока с шест месеца, така както е в първоначалната формулировка.
Вижте какво е казано: „започнатите до влизането в сила на този закон производства за замяна”. А „производство за замяна” означава, че вие сте подали документи, вашите документи са приети, производството е започнало – значи всичко, което чака в горите и земеделието, за които щения са приети документите, през този период по бързата процедура, енергично може да бъде заменено. Това не трябва да става и този текст, много категорично казвам, че просто такъв текст не би трябвало да има в закона.
Има и проблеми във връзка с решаването на казуса за общинските мери и пасища. Това е също проблем, който обсъждахме. Има предложение за текст, който не се приема за най-добрия, за най-перфектния, тъй като създава рискове да бъдат ощетени хора, които се занимават с животновъдство и не притежават собствени пасища. Тук много внимателно трябва да преценим до каква степен общинският съвет и в каква численост той може да взема решение за отдаване за ползване на обществените мери и пасища, независимо, че този текст е продиктуван и предложен от гледна точка на разширяване възможностите за ползване на европейски средства в помощ на животновъдството.
Аз отбелязах няколко много сериозни проблема. По тези проблеми няма еднозначно решение и не са еднакви текстовете във всичките закони. Беше заявена воля обаче да се постигне съгласие и текстовете да бъдат максимално прецизни, така че наистина веднъж завинаги тези проблеми да бъдат решени.
Предстои ние да видим дали е искрено желанието да се сложи край на замяната на гори и земи и това практически да не бъде възможно в бъдеще, а само в изключително редки случаи, при много ясни критерии, които да бъдат записани в закона. Знаете, че сега никой не знае по какви причини, например на господин Батков земите са били заменени, пък на някои от село Не знам кое си, най-обикновен човек, не му е заменена земята. Никой не знае какви са критериите, какви са приоритетите и защо едни получават право да заменят земи и гори, а други не го получават това право. Това в бъдеще не трябва да се случва. Имаме възможност да решим този проблем.
Ако проблемите, които отбелязах, намерят принципно решение при подготовката на обобщения законопроект и в дискусиите между първо и второ четене, ние ще подкрепим такива текстове. Ако, разбира се, това бъдат козметични промени, само за заблуждение на обществото, ние категорично ще се противопоставим и ще продължим да отстояваме нашите предложения, които многократно сме правили, отново отбелязвам това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
Госпожо Манева, нещо смути ли Ви?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не виждам времето, защото така е направена тази система на отчитане, че то излиза доста дребничко и не се вижда достатъчно ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие имате достатъчно време, нямате проблем.
За изказване заповядайте, господин Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се изкажа само по някои от законопроектите и то в определени аспекти от тяхното съдържание.
Във връзка с изказването на госпожа Манева и като лек коментар на това, което беше казано, искам да кажа, че разликата между законопроектите, които са внесени от госпожа Масева, от госпожа Екатерина Михайлова и законопроекта, който аз съм инициирал по отношение на чл. 4а от Закона за земеползването е тази, че аз предлагам той да отпадне изцяло. Да отпадне изцяло, защото въвежда едно недопустимо ограничение в правото на собственост, каквото в цялата ни правна система не съществува. Правото на собственост като включващо трите основни елемента – правото на ползване, правото на владение и на разпореждане, тук с този текст е ограничено, в ползата на едно трето лице, което няма нищо общо със собствеността. Това в голяма степен противоречи на принципите в Конституцията за неприкосновеността на частната собственост.
Въвеждането на изискване за някакъв срок, при който арендаторът да отговори дали е съгласен да купи или не тази земя от арендодателя си не решава проблема. Възможно е арендодателят да не иска изобщо да продава на арендатора, а на трето лице по ред съображения, дори с цел да комасира собствени свои земи. В случая ние го задължаваме едва ли не като крепостен селянин да си продава земята само на арендатора и на никой друг. Ето защо аз считам, че този текст е целесъобразно и следва да отпадне, тъй като той беше въведен миналата година и се видя, че в практиката води до доста проблеми за редица собственици на земя, които в един момент се виждат закрепостени към арендатора и не могат по никакъв начин да се разпореждат с правото си на собственост.
Що се отнася до замените и текста, който е внесен от Министерския съвет за ограничаване замените на гори и земи, в случая земи, тъй като разглеждаме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, този текст е до някаква степен целесъобразен с оглед практиката, която през последните години се оказа, че е изключително вредна и носи щети в голяма степен по отношение общия поземлен фонд, който държавата притежава. Заменят се земи, а в случая и гори, които са атрактивни, с по-висока стойност, за не особено атрактивни земи и гори.
Има целесъобразност, има смисъл да има такъв текст, макар че това пак е в противоречие на общите принципи на правото, защото ние решаваме чрез една забрана и ограничаваме един редовен правен способ за разпореждане с имоти. Разбира се, остава една възможност за извършване на замени при определени изключителни случаи. Тя е необходимо да се запази, тъй като има казуси, при които налице е съсобственост. Единственият възможен способ за прекратяване на съсобственост между държавата и частни лица, между държавата и общините, това разбира се е делбата, а делбата се извършва като за компенсация се дава друга земя или гора, тоест се извършва замяна като част от общия способ за прекратяване на съсобствеността. Необходимо е естествено да се запази в определени и изключителни случаи тази възможност.
В такъв смисъл законът има резон и той като цяло, като принцип, като философия смятам, че трябва да бъде подкрепен в тази си част.
По отношение на останалите, пак се връщам към чл. 4а, там има известно припокриване, но смятам, че по-правилният подход е да се отмени изцяло текстът, тъй като той просто няма синхрон с цялата ни правна уредба за собствеността. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Ранчев? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Съвсем понятно е, когато в период на близо година постъпиха седем законопроекта, които третират изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, при тяхното обсъждане на първо четене да сме затруднени да намерим най-общите и най-добрите решения, които да дадат възможност при разработването на обобщения доклад да бъдат съхранени и запазени онези тези, онези решения, които се предлагат, които всеобхватно и цялостно обхващат проблемите, които този закон поражда. Самият факт, че от приемането му досега този закон е бил променян над четиридесет пъти, показва, че той урежда една много специфична и динамична материя на обществените отношения. И то няма как, когато по един такъв драматичен начин беше върната земята, както се казва, много бързо, скоростно, в реални граници. Спомняме си в кои години – в началото на 90-те години.
Променящите се обществени отношения обаче заварват сега българското земеделие в ситуация, когато имаме над 12 милиона парчета земя, над 4,5 милиона собственици на земеделски земи. Поставя се съвсем резонно въпросът: как ще развиваме съвременно земеделие, как ще правим конкурентно земеделие и как ще прилагаме общата селскостопанска политика в България?
И вчера при обсъждането на бюджета се коментираха някои въпроси, които са свързани с подпомагането на селското стопанство, усвояването на европейски средства и прочее. Няма как да бъде ефективна системата за подпомагане на площ за селскостопанския производител при тази раздробеност на българската земя. Няма как при сегашната организация на стопанисването и провеждането на земеделското производство да не се концентрира голяма част от парите в една неголяма част – по-малко от 10%, от ползвателите на земеделски земи. И резонно се пита: какво печелим от това, че милиони, милиони - в 90%, отиват в 10% от тези, които ги обработват? Реално ние нямаме достатъчно добри условия, при които системата, която има общата селскостопанска политика, да бъде ефективно работеща за прякото финансиране и подпомагане на селскостопанския производител. Ето този тежък проблем стои пред България и тези законопроекти, които днес обсъждаме, са много малка крачка в посока на търсене на по-рационални механизми за ползването на земеделските земи.
В крайна сметка, господин председател, считам, че поне по три от тези седем законопроекта парламентът може да се въздържи от подкрепа. Това са законопроектите на Яне Янев и Георги Пинчев, на Борис Ячев и Ясен Попвасилев, на Ангел Тюркеджиев и Олег Попов. Голяма част от въпросите, които те поставят, в една или друга степен, бих казал даже по-удачно и по-добре се разрешават в текстовете на действащия закон или на другите предложения, които се правят. Ако те не са удовлетворени в една или друга степен, пак казвам, могат да направят предложения между двете четения спрямо обобщения доклад за второ гласуване.
Бих искал да обърна внимание на още един въпрос, който е в същността на промяната, която предлагаме в законопроекта, на който аз, господин Тюркеджиев и господин Ранчев сме вносители. Става дума за така наречения остатъчен фонд по чл. 19, който за България е около 6,5 млн. дка. Апелирам към народното представителство наистина да бъде изключително внимателно при приемането на разпоредбите по този член, защото, ако не дадем възможност общините да разполагат и да използват достатъчно ефективно този фонд, тези 6,5 млн. дка няма да могат да бъдат, от една страна, ползвани от земеделските производители ефективно, от друга страна, ще бъдат встрани от възможността да получат субсидии от европейските помощи и средства.
По подобен начин стои и въпросът с уреждането на материята за мерите и пасищата. Разнообразна за съжаление е ситуацията в страната, но ние дължим един по-либерален режим, за да дадем възможност мерите и пасищата да бъдат предоставени за ползване на хората, които отглеждат животни, за да могат да получат полагащите ни се по европейските фондове средства, които да подпомогнат развитието на животновъдството. Без тези промени, които сега предлагаме, няма да можем да създадем условия и предпоставки десетки милиони левове да бъдат усвоени през следващата година от европейските фондове за развитие на земеделието и селските райони.
Ето защо, господин председател, уважаеми колеги, аз определям този законопроект за изключително важен и предлагам обсъждането му на второ четене да стане и на съвместно заседание между двете комисии – по земеделието и горите и по правни въпроси, за да се стигне до работещи, достатъчно добре правно обосновани, невлизащи с колизия в другото законодателство текстове. Няма фактическо време, както се казва, да се връщаме назад, да правим поправки по този закон. От 1 януари той трябва достатъчно сериозно да отвори възможността за решаване въпросите на земеделието.
Две думи ще кажа за повдиганата тема за заменките. На мен ми се иска да наберем политическа воля и да спрем най-после този процес, защото очевидно не можем, ще се повторя, да убедим обществото, че има рационалност и полезност в тази форма. Съгласен съм, господин Ранчев, че се стига до ограничаване правото на собственост - в смисъла на разпореждането с тази собственост и прочее, но за съжаление реалните политически, икономически и стопански процеси ни доведоха до това състояние, когато към този способ действително да се гледа с много голямо пренебрежение.
В никакъв случай няма да подкрепя срок, който да бъде 1 март. Ще настоявам срокът за въвеждане забрана на заменките да не бъде по-късен от приемането и влизането в сила на закона. Да се надяваме, че това ще бъде началото на м. януари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Калинов, финалът на Вашето изказване беше много окуражителен. Взех думата за реплика, за да Ви призова по два въпроса, но по-скоро това е свързано с предложението на господин Ранчев, което изглежда много красиво, защитава правото на собственост в чистия й вид.
Мисля, че преди да се обсъждат нещата в комисията, включително и на съвместно заседание, такива предложения трябва много убедително да бъдат защитени. Този, който предлага нещо подобно, трябва да си представи как ще работи нормата на практика. Без конкретни примери по отделните норми ще продължим да изменяме многократно закона. Казахте – 40 пъти. Кой знае още колко пъти ще го изменяме. Ние експериментираме непрекъснато с текстове, без да си представяме какво се случва на практика. Реално в момента земята се обработва от арендатори и ако ние освободим напълно процеса на продажби, в много случаи ще бъдат ударени точно тези хора, които правят нещо в земеделието. Трябва да си представим какво ще се случи.
И второ, кой е този случай с единствена възможност за решаване на проблемите на съсобственост? Нека юристите, които го предлагат, да ни убедят, че съществува един-единствен способ. Не съществува един-единствен способ! Не може да има такова положение, та замяната да бъде единственото решение при съсобственост. Това е абсурд! Представете си как ще действа тази вратичка! Дайте поне един пример, в който това решение може да бъде благоприятно. За пръв път чух тук от устата на господин Ранчев, че замените били много неизгодни. Досега винаги се твърдеше, че това е най-изгодната процедура – държавата печели хиляди декари гори и земи повече. Добре, че най-после признахте за какво става дума. И продължавате да оставяте вратичка. Защитете тази позиция – че наистина няма друг начин да се решава този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Калинов, надали е работа на нас, докторите, да се занимаваме със земеделие, но има един фундаментален проблем, който е голямо предизвикателство и голям кусур за изоставането на България. Той е следният.
Брат ми е първият частен фермер на Пазарджишка област. Това, заради което тъпчем на едно място, е, че не щем да приемем реалностите. Европа отдавна е приела, че моделът на развитието на земеделието е фермерският модел. Така е и в Америка. Ние трябваше да минем през тези адови мъки, да възстановяваме старите ТКЗС-та под формата на кооперации и 10-15 години непрекъснато да се борим, за да разберем, че не това е пътят. Създадоха се няколко кооперации, но умряха. Шефове на кооперации – местни феодали, разпродават имуществото. Това го наблюдаваме и през последните години. Разбрахме, че не хоризонталната интеграция - обединение на хора, собственици на земя, прави земеделието модерно. Кооперации има, но трябва да се стимулира вертикалната интеграция – на входа да купиш заедно машини, торове, препарати и на изхода да правиш заедно мандри, колбасарници и продукцията да излиза на пазара. Господин Кобаков ще ви каже – най-голямата борса на плодове и зеленчуци я направихме ние, в нашата община Огняново, и бихме всички в България. Извън САПАРД дойдоха да ни се молят да влязат в това нещо. Реалностите са абсолютно ясни, дори за докторите, които не се занимаваме с тази работа. Трябва да приемем, че европейският модел е фермерско земеделие и веднага да „наливаме” по европейския модел в българските фермери. Затова те са на улицата срещу правителството, защото на българския фермер му слагаме само бариери, които да прескача. Те станаха като маратонци, които непрекъснато прескачат препятствия. Едва оцеляват!
Затова добре поставяте въпроса – какъв модел земеделие ще правим в България? Отговорът е даден – щом си европейска държава, не можеш да правиш друг модел освен фермерско земеделие, кооперации с вертикална интеграция. В това отношение нещата са абсолютно ясни. Няма значение дали човек е привърженик на БСП, на ДПС, на СДС или на който си ще. Това е европейският модел, който трябва да развиваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Колчаков, аз горещо приветствам Вашата загриженост като бивш областен управител на Пазарджишка област, но нека да бъдем наясно, че днешното земеделие е резултат на упорита работа в продължение на 18 години - да правим всичко възможно да не го развиваме. (Оживление.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Съгласен съм.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Щом сте съгласен с това, нека престанем да търсим емоционалното, а да търсим рационалното. Защото преди да направим каквато и да е хоризонтална или вертикална интеграция, трябва да имаме елементи на стопански единици. А колко останаха? И какво е дереджето на фермерите навсякъде? Каква разнопорядност на арендаторите има! В Добруджа отглеждат по стотина хиляди декара, на други места – по 5-6 хил. дка. В същото време виждате, че десетина процента от земята пустее. Поне това са официалните данни, иначе са повече.
Считам, че е крачка напред и благодаря, че по принцип с това, което говорите, подкрепяте промените в закона.
Госпожо Манева, в Комисията по земеделието и горите заедно с колеги от други комисии - знаете, че когато има специфични проблеми, ние ползваме помощта и подкрепата на всички - се стремим да разработваме норми, които да работят, да са ефективни и да отразяват реалните обществени отношения. Ще дадем шанс на представителите на Министерския съвет да ни убедят, че това са двата единствени способа. Ако не ни убедят, от тях няма да има и помен в закона, защото няма да ги подкрепим. Аз не ги приемам априори и не считам, че точно тези два способа, които са дадени – по международни договори и по определяне на съсобственост, трябва да бъдат подкрепени.
Аз съм човек, който подкрепя трети принцип – само когато се касае за инфраструктурни публични проекти между общината и държавата, когато общината има налични гори – защо да не стане използването на този способ, за да може да се рационализира дейността и бързо да се пристъпи към реализирането на проект, особено когато е свързан с усвояването на средства от Европейския съюз. Например има случаи – трябва да се изгради пречиствателна станция. Най-доброто място е онова, което примерно попада в горския фонд. Защо да не се вземе от държавния горски фонд за сметка на компенсация от общинския горски фонд?! Или примерно ако става дума за водоснабдително съоръжение, за гробищен парк или за нещо друго, което изисква доста солиден терен?!
Отиваме към второ четене. Надявам се да подкрепим поне тези четири законопроекта, които считам, че са най-компактни, най-добре могат да се инкорпорират, за да има солидно законодателно тяло, върху което да стъпим за второ четене и да приемем законопроекта. Пак повтарям, жизненоважно е той да заработи от началото на следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Калинов.
Не виждам повече желаещи да вземат думата. Затова ще се ориентираме към приключване на дискусията.
Уважаеми колеги, във връзка с това обсъждане – както стана ясно, твърде внимателно следва да се прецени при гласуването, което ни предстои утре сутринта, за кои от законопроектите има достатъчно основание да бъдат подкрепени и за кои твърде критично трябва да бъде преценено това.
Второ, има готовност и нагласа да се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по правни въпроси. С активното и пряко участие на представителите на правителството трябва да се положат всички необходими усилия, за да може нормите, които бъдат предложени за второ четене, да бъдат в онази посока, за която стана дума – създаването на възможни и нормални условия за пълноценно развитие на земеделието.
При тези втори разработки да не забравяме чл. 21 от Конституцията, защото от много от изказванията останах с впечатление, че този текст е позабравен. Той гласи:
„Чл. 21 (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.”
Стигаме до закона, но той е закачен за тези текстове. Да не забравяме откъде тръгваме.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,40 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, пристъпваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРЕЗ 2006 Г.
Моля, квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите господин Георги Божинов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Преди това, ако разрешите, господин председател, да поканим заместник-министър Чавдар Георгиев и Димитър Вергиев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околната среда – институцията, натоварена по закон да изготви този акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу това предложение на господин Божинов.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за приемане на Доклад
за състоянието на околната среда за 2006 г., № 802-03-15,
внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 25 септември 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, господин Димитър Вергиев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околната среда и водите, и експерти от министерството и агенцията.
От името на вносителя господин Вергиев представи накратко съдържанието на доклада за 2006 г.
Докладът за състоянието на околната среда в България се издава на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
Структурата на доклада следва препоръките на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа за съдържание на националните доклади и модела за оценка, използван в Европейската агенция по околната среда: “движещи сили” – “натиск” – “състояние” – “въздействие” – “отговор”. Представени са данни, характеризиращи развитието на икономическите сектори: енергетика, индустрия, селско стопанство, транспорт и туризъм и свързаните с това развитие емисии на вредни вещества във въздуха, водите, почвите, генерираните отпадъци, потребление на природни ресурси, нарушени терени, шумови и йонизиращи въздействия. Описано е качественото състояние на компонентите на околната среда и въздействието й върху състоянието на екосистемите и човешкото здраве.
Разделът “Екологична политика и държавно регулиране на ползването и опазването на околната среда” представя мерките и механизмите за намаляване на натиска от социално-икономическото развитие за защита и опазване на околната среда. Включена е информация за развитието на глобалните екологични процеси и мястото на България в спазване на поетите задължения за ограничаването им.
Националният доклад е предназначен да информира преди всичко представителите на изпълнителната и законодателната власт за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, за ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика. В целевата група на ползвателите са научните и учебни организации, бизнеса и обществените организации.
Основната работа по изработване на доклада е извършена в Изпълнителната агенция по околната среда, която поддържа националната база данни за околната среда и Министерството на околната среда и водите. В доклада са включени и информация и анализи, предоставени от Националния статистически институт, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването (Националния център за опазване на човешкото здраве), Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на културата, Българската академия на науките – Националния институт по метеорология и хидрология, Агенцията за ядрено регулиране.

Икономическо развитие. Тенденции
и въздействие върху околната среда
Характерно за 2006 г. е запазването на тенденцията за стабилна и предвидима макроикономическа среда и растящи инвестиции. Продължи изграждането и реконструкцията на пътно-техническа и социалната инфраструктура, в това число изпълнението на проекти в областта на опазване на околната среда – изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, изграждане на регионални депа за битови отпадъци, изграждане на инсталации и съоръжения за добив на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Енергетика
През 2006 г. производството на първична енергия е нараснало със 7,1% спрямо 2000 г. Периодът 2000-2006 г. се характеризира с намаляване на добива на въглища с 4,7% и на суров петрол с 39,1%. Използването на възобновяемите енергийни източници за периода е нараснало с 46%. В периода 2000-2006 г. нарастването на крайното енергийно потребление е със среден годишен темп от 2,76%. Транспортният сектор има основен принос за увеличаване на крайното потребление. Брутното производство на електрическа енергия за 2006 г. е с 11,95% по-голямо в сравнение с 2000 г. Делът на топлоелектрическите централи в производството на електрическа енергия е 47,8%, на Атомната електроцентрала – 42,8%, възобновяемите енергийни източници дават 9,4%.
Енергетиката продължава да е най-големият източник на серен диоксид в страната въпреки нарасналото количество на уловения от сероочистващите инсталации серен диоксид. Значителни са и емисиите на диоксини, фурани и живак. Стационарните горивни процеси в енергетиката, използващи като гориво въглища, са най-големият източник на емисии на парникови газове в България – 37,3% от сумарните емисии на парникови газове.
През 2006 г. 27 предприятия от енергийния сектор са получили разрешителни за търговия с емисии на парникови газове и три оператора от сектора – комплексни разрешителни. Разработена е Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотен диоксид, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух.

Промишленост
Индустриалният сектор продължава да бъде най-бързо развиващият се икономически сектор с растеж от 8,3% за 2006 г. спрямо 2005 г. През годината промишлеността е консумирала 36,3% от крайното енергийно потребление на страната, с което секторът допринася индиректно за замърсяване на въздуха и емисии на парникови газове.
Нивата на емитираните от индустриални източници вредни вещества в атмосферния въздух през последните две-три години се запазват. През 2006 г. индустриалните горивни процеси емитират 89,4% от общото за страната количество кадмий, 84,8% от общото количество олово и 32,4% от националните емисии на живак. Производството на мед, желязо, цинк и олово от руда са основните източници на емисии на тежки метали в атмосферния въздух.
През годината от добива на суровини общо са генерирани 163,1 млн. тона отпадъци и са нарушени 618,6 хектара площи.
През 2006 г. са издадени разрешителни за търговия с емисии на парникови газове на 85 инсталации за производство и преработка на черни и цветни метали, минералопреработващата и целулозно-хартиената промишленост. Издадени са 36 комплексни разрешителни на оператори от промишления сектор.

Транспорт
Наблюдава се тенденция към нарастване търсенето на транспортни услуги за превоз на товари със сухопътен транспорт. Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт, като силен превес има автомобилният транспорт, следван от тръбопроводния и железопътния. Намаляват пътническите превози с обществен транспорт.
Нарастването на транспортната активност и неблагоприятната възрастова структура на пътнотранспортните средства са свързани с повишена консумация на горива и енергия и увеличаване емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, в това число и емисиите на парникови газове. Увеличава се и генерирането на отпадъци от стари моторни превозни средства, гуми, акумулатори и скрап, както и замърсяването на водите с киселини и нефтопродукти. Унищожават се земни площи за транспортна инфраструктура, като се нарушават и разделят естествени местообитания.

Транспортът е основен източник на азотни оксиди в атмосферния въздух и вторият по значимост източник на въглероден оксид. Сухопътният транспорт е най-големият източник на полиароматни въглеводороди.
В резултат от преустановената употреба на оловния бензин в страната емисиите на олово от пътен транспорт са намалели осемкратно в сравнение с 1998 г.
Интензивният автомобилен трафик е основният фактор за неблагоприятната акустична среда в населените места.
През 2006 г. продължава хармонизирането на българското с европейското техническо законодателство по Глава първа „Свободно движение на стоки”. Транспонирани са и въведени в националното законодателство посредством наредби три директиви на Европейския съюз за одобряване типа на нови моторни превозни средства, техните ремаркета, системи, компоненти и отделни технически възли. Допълнени са и изменени 77 наредби. Дейностите по контрола и осигуряване на техническите изисквания за екологосъобразност в транспорта се разширяват както по отношение на горивата и транспортните средства, така и по опазване чистотата на въздуха и водите.

Селско стопанство
Делът на аграрния сектор в българската икономика ежегодно намалява, като през 2006 г. е 8,5% при 11% през 2004 г., което се дължи на по-бавния и неравномерен растеж на сектора спрямо бързия темп на развитие на националната икономика. Наблюдава се незначително намаление на площите със селскостопанско предназначение (51,4% от територията на страната) и на обработваемата земя през 2006 г. спрямо 2005 г. Запазва се структурата на раздробеното на малки ферми животновъдство. Намалява броя на животновъдните стопанства.
Въздействието на селското стопанство върху околната среда е свързано с използване на торове и препарати за растителна защита, които водят до замърсяване и деградация на почви; съхранение на негодни за употреба препарати за растителна защита, замърсяване на водите с нитрати и пестициди, ерозия на почвите, вкисляване, засоляване, причинени от неправилни обработки и структура на земеползване; изгаряне на растителни отпадъци, предизвикващо загуба на хранителни елементи, емисии на парникови газове, риск от горски пожари; емисии на вредни вещества, най-вече амоняк, метан, неметанови летливи органични съединения и други.
Основен акцент на провежданата политика в селското стопанство е подкрепа на практики за устойчиво управление на земеделските земи. Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони е основен инструмент, чрез който се въвеждат ясни правила и се подкрепят дейности, щадящи околната среда. През 2006 г. по Програма САПАРД стартира прилагането на мярка 1.3 „Развитие на селскостопанските дейности, целящи опазването на околната среда”.

Туризъм
През 2006 г. продължават положителните тенденции в развитието на българския туризъм. Това е най-успешната година за българския туризъм за периода 2000-2006 г. както по отношение на броя на чуждестранните туристи, посетили страната, така и по отношение на реализираните приходи. Приходите от международен туризъм (без транспорта) са 5,45% повече спрямо 2005 г. В България основно е развит масовият рекреативен туризъм – морски и планински, но се наблюдава и тенденция за разширяване на дела на специализираните форми на туризъм (културен, СПА, балнео и уелнес, туризъм сред природата и така нататък). Развива се специализирана инфраструктура, разнообразява се туристическият продукт на страната и се подобрява качеството му.
Развитието на туризма води до прекомерна урбанизация на някои райони с последващо потребление на вода и генериране на отпадъчни води и битови отпадъци. Повишава се и търсенето на транспортни услуги в туристическия сектор, което от своя страна е свързано с увеличена употреба на горива и емисии на вредни вещества.
Развитието на туризма в някои региони на страната, предимно Черноморското крайбрежие, създава потенциални рискове за биологичното разнообразие в случаите, когато капацитетът на природните територии, обект на туристически интерес е недостатъчен, за да понесе въздействието, причинено от прекомерния приток на туристи и прекомерното застрояване.
В доклада е направена констатацията, че при отдаването на плажовете на концесия в концесионните договори липсват задължения за опазване на защитените територии в съответния район. В тази връзка комисията препоръчва при разглеждането на концесионните договори в Министерския съвет да се защитават по-активно интересите на околната среда от страна на Министерството на околната среда и водите.

Качество на околната среда и състояние на природните ресурси
Изменение на климата
Като страна по Рамковата конвеция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото, България изпълнява изискванията за стабилизиране и намаляване концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в глобалната климатична система. Инвентаризацията на емисиите на парникови газове показва, че в периода 1988-2002 г. има трайна тенденция за намаляване на емисиите, за разлика от 2004 и 2005 г., където се наблюдава нарастване на емисиите, вследствие на икономическото развитие на страната. Въпреки този факт емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г., тоест България има значителен резерв, което осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.
Тук следва да се отбележи, че настоящият доклад не съдържа данни от инвентаризацията на парникови газове за 2006 г., тъй като тя е направена и докладвана през 2008 г. и ще бъде отразена в следващия доклад.
В първия Национален план за действие по изменението на климата, чрез който се координират политиките и мерките в различни отрасли с цел предотвратяване на изменението на климата, се отчита намаление на емисиите на парникови газове с 56% спрямо базовата 1988 г. Вторият Национален план за действие по изменение на климата за периода 2005-2008 г. включва още по-строги мерки и редица финансови инструменти за по-ефективно намаляване на емисиите на парникови газове, които се прилагат за всички сектори на българската икономика: енергетика, промишленост, транспорт, селско и горско стопанство, комунално-битов сектор и услуги.
В Четвъртото национално съобщение по изменение на климата се докладва за изпълнението на редица конкретни мерки по изменение на климата за 2006 г. за отделните сектори на икономиката, както следва:
В енергийния сектор: ускорено развитие на водната енергетика; обновяване на когенериращите централи и районни отоплителни централи; използване на биомаса за производство на електричество и топлина.

В промишлеността: доставяне на природен газ за промишлеността с развитието на газова инфраструктура; въвеждане на мониторингова система за потреблението на енергия; намаляване на консумацията на гориво при производството на строителни материали и други.
В сектор бит и услуги: газифициране на домакинствата; използване на слънчеви колектори.
В транспорта: подобряване на обществения транспорт и обновяване на транспортния парк; въвеждане на биогорива.
В селското стопанство: управление на оборския тор.
В управлението на отпадъците: използване на уловения метан за производство на електричество.
България участва активно в механизма „Съвместно изпълнение” на Протокола от Киото, с който се постига реално намаляване на емисиите на парникови газове с минимални разходи, а от 2007 г. се прилага Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща европейска схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове.
Комисията предлага в следващия годишен доклад за състоянието на околната среда да бъде включена информация за отхвърлените от Министерството на околната среда и водите предложения по механизма „Съвместно изпълнение” и мотивите за тези откази.
Разрушаване на озоновия слой
България не произвежда, а само употребява озоноразрушаващи вещества. Въведена е лицензна система за вноса и износа на озоноразрушаващи вещества. Ежегодно министърът на околната среда и водите издава заповед за разрешените за внос количества през следващата година, която се обнародва в „Държавен вестник”.
В резултат на предприетите мерки през 2006 г. потреблението вече е намаляло с 99,65% спрямо 1989 г. През 2006 г. са внесени 16,8% от допустимите количества на хидрохлорфлуорвъглеводороди. Внесените количества метилбромид намаляват в съответствие с изискванията на законодателството.
Въздух
През 2006 г. се наблюдава намаление на емисиите на серен диоксид и амоняк и увеличение на емисиите на азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, въглероден оксид, олово, диоксини и полиароматни въглеводороди в сравнение с тези от 2005 г.
Замърсяването с фини прахови частици 10 продължава да бъде основен проблем в повечето райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. В 21 района е регистрирано превишение на среднодневните норми, а в 19 на средногодишните норми. В Димитровград, Пловдив и Варна има превишение на средночасовите норми за серен диоксид. Средногодишната норма за съдържание на кадмий е превишена в Кърджали и Пловдив. Средногодишната норма за съдържание на олово е превишена в Кърджали. Превишаване на средночасовите и средногодишните норми за азотен диоксид е регистрирано в София.
Един от основните инструменти за опазване чистотата на атмосферния въздух са комплексните разрешителни. До края на 2006 г. са издадени 39 комплексни разрешителни на предприятията, емитиращи най-големи количества вредни вещества във въздуха. В програмите за привеждане в съответствие на инсталациите с комплексни разрешителни са включени инвестиционни мерки за намаляване на количествата отпадъчни газове и съдържанието на замърсители в тях, достигане на нормите за допустими емисии и общо подобряване качеството на атмосферния въздух.
Други мерки, предприети през 2006 г., с оглед опазване чистотата на атмосферния въздух са: изменение и приемане на нови нормативни актове; изготвяне на общински програми за намаляване нивата на атмосферните замърсители; разработване на комплексна програма за предотвратяване замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид в области Стара Загора и Хасково; прилагане на мерки за подобряване на енергийната ефективност и енергийната интензивност.


Води
Количествата на валежите са със стойности в интервала 61% - 125,8% от нормата. Ресурсите от речните повърхностни води са 79,5% спрямо 2005 г. Разпределението на сумарния речен отток през годината е с преобладаващо участие в него на реките от Дунавския район – 36%, и Източнобеломорски район – 35,2%.
За периода 2000-2006 г. преобладават положителни тенденции в изменението на нивата на подземните води и дебита на изворите, обусловени от многоводната 2005 г. и частично от валежите през първата половина на 2006 г.
В сравнение с предходните години при повърхностните води се наблюдава незначителна тенденция към подобрение с няколко процента на основните физикохимични показатели, при което се подобряват стойностите, които отговарят на нормите за първа категория. Изключение прави показателят нитратен азот, но при него над 90% отговарят на нормите за първа категория на водите.
Показателите за физикохимичен анализ на подземните води за периода 2000-2006 г. не показват ясно изразени тенденции. Като цяло за 2006 г. показателите са с по-ниски стойности в сравнение с предходните години.
През 2006 г. за 65% от речните пунктове, в които е проведен хидробиологичен мониторинг, състоянието на водите е в интервала между средно замърсени води и води в добро и много добро състояние, а замърсените и силно замърсени води са 35%. Състоянието на речните води би могло да се определи като задоволително. Най-добро е състоянието на водите в Дунавския басейн, а най-много поразени участъци има в Източнобеломорския басейн, където са съсредоточени много промишлени производства.
Общата годишна маса на отпадъчните води за 2006 г. е намаляла с около 17% в сравнение с 2005 г. Най-голям е делът на производствените отпадъчни води – 72%. Най-голямо количество отпадъчни води се вливат в р. Дунав и р. Марица.
По отношение на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на териториите на басейновите дирекции, може да се отбележи, че в Дунавски, Източнобеломорски и Западнобеломорски басейни има промяна на категорията на водата в отделни водоизточници от А2 в А1. Не се наблюдава промяна в категорията на водите в Черноморския район. Позитивен е и фактът, че през 2006 г. два от басейновите райони – Дунавски и Западно Беломорски няма повърхностни води, предназначени за питейно битово водоснабдяване от категория А3, а при Източнобеломорския район се отбелязва намаляване на водите от тази категория.
През 2006 г. се доразвиват и дейностите, извършвани от Министерството на околната среда и водите за оценка на риска и предотвратяване на последиците от наводненията, включително с оставяне на свободни обеми за приемане на високите вълни в язовирите и своевременно предупреждение на съседните държави.
Комисията по околната среда и водите препоръчва за следващо издание на доклада да се включат представителни пунктове за мониторинг на подземните води с продължителни редици от данни, с оглед оценка за по-дълъг период от време. Може да се посочи и има ли прехвърляне на определен проект на замърсяване и какви мерки могат да се предприемат, имайки предвид факта, че подземните води са основния резерв за питейно-битовото водоснабдяване. Добре ще бъде да се предостави и оценка на качеството на водите в близост до ликвидирани уранови рудници, включително с данни от собствен мониторинг извън националния.
В следващия доклад може още по-добре да се илюстрира дейността по предпазване от вредното въздействие на водите и готовността за прилагане на приетата през 2007 г. Директива за наводненията, както и извършените практически действия по прилагане на Рамковата директива за водите на Европейски съюз.”
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ТАНКОВ: „В доклада липсват данни за влошеното състояние на речните корита на някои реки и прилежащите им екосистеми в резултат на незаконен или недостатъчно добре контролиран добив на инертни материали и разсипно злато. Препоръката на комисията е от една страна засилване на контрола, а от друга – изготвяне на карта с тези участъци, анализ на състоянието и разработване на програма от мерки за тяхното възстановяване.
Земи и почви.
Замърсяването на почвите през последните години е много слабо изразено поради преструктуриране на икономиката и селското стопанство, силно намалялото потребление на препарати за растителна защита и минерални торове, забраната за употреба на оловни бензини и засилен екологичен контрол върху работещите промишлени производства.
Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители. Измерените съдържания са два пъти по-ниски от пределно допустимите концентрации.
Запазват се негативните тенденции по отношение на ерозионните и свлачищните процеси. Териториите, подложени на умерен до висок ерозионен риск, са значително увеличени в сравнение с предходните години, въпреки че през последните години се провежда последователна политика за ограничаване процеса чрез прилагане на специални мерки за намаляването и ограничаването на ерозията – мониторинг, планиране на подходящо земеползване, информиране и подпомагане на земеделските производители с компесаторни плащания за дейности, ограничаващи ерозията.
През 2006 г. общият брой на новопоявилите се свлачища е 156. Предприетите мерки за ограничаване на свлачищата включват: стабилизиране на съществуващите, превантивно укрепване на активните и ликвидиране на последиците от свлачищата.
През 2006 г. степента на вкисляване на почвите се запазва, като остава относително висока. Поради това е необходимо прилагане на мелиоративни дейности и добри земеделски практики, съобразени с конкретните почвени условия.
През 2006 г. е утвърден Национален план за действие за управление на устойчиви органични замърсители, управление на залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита, мониторинг, информиране и трайно обезвреждане.
През 2006 г. започна подготовката на Закон за почвите, който да регламентира опазване на техните функции и устойчивото им ползване. Разработи се и Национална програма за действие за устойчиво управление на почвите и борба с опустиняването, в която се интегрират усилията на централната и местна администрация – общини, граждани, земеделски производители и оператори на производствени единици, наука и неправителствени организации, за провеждане на дългосрочна политика за опазване и устойчиво използване на почвите.
Комисията препоръчва занапред в доклада да бъде включена информация за земеделските земи, които са променили статута си в земи за застрояване заедно със съответните изводи.
Земни недра и подземни богатства.
Настъпилите през 2006 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на личните запаси и ресурси на подземни богатства като цяло са в границите на проектните. Обезпечеността на страната, разчетена въз основа на осъществения през годината добив – без нефта и природния газ, е достатъчна при сегашните потребности от различните подземни богатства.
Добивът на въглища, руди и неметални материали и суровини през годините се запазва относително постоянен. Съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3:1 за въглищата, 5:1 към за неметалните материали и суровини и 1:1 за рудите, което показва, че развитието на процеса е незадоволително като цяло.
В Изпълнителната агенция по околна среда се поддържа информационна система за обектите за добив на подземни богатства. Концесионерите ежегодно попълват информационни карти, които съдържат екологични параметри, характеризиращи въздействието на обекта върху околната среда. РИОСВ контролират дейността, както и достоверността на включената и предоставена в Изпълнителната агенция „Околна среда” информация. В информационната система обаче не са включени стари хвостохранилища и сгуроотвали, отдадени на концесия. Поради тази причина контролът е занижен и много от тях причиняват сериозни щети на околната среда. Предложението на комисията в тази връзка е да се изготви карта на всички подобни обекти, които впоследствие да станат част от информационната система на Изпълнителна агенция „Околна среда” и на база на получените данни да се разработят съответните мерки за спиране на тяхното вредно въздействие върху околната среда.

Биологично разнообразие и защитени територии
През 2006 г. общата численост на зимуващите птици, особено на гъски и патици, е два пъти по-висока в сравнение с 2005 г. Наблюдава се трайно стабилизиране на запасите при основните видове дивеч.
Към 31 декември 2006 г. броят на защитените територии е 881, с обща площ 546 785,3 хка. Приети са шест нови плана за управление на защитени територии. Изработена е карта на защитените територии в България. През 2006 г. в Министерството на околната среда и водите бяха внесени предложения за 114 потенциални „Натура 2000” места по Директивата за птиците, обхващащи приблизително 23,6% от територията на страната и 225 потенциални „Натура 2000” места по Директивата за местообитанията, обхващащи приблизително 30 хиляди от територията на страната. Разработени са планове за действие за четири застрашени животински вида.
Мерките за опазване на биологичното разнообразие и защитените територии през 2006 г. включват промени в нормативната уредба, изпълнение на дейности от Националния план за опазване на биологичното разнообразие 2005-2010 г., изпълнение на дейности по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора – разрешителни, спасителни центрове, както и изпълнение на международни проекти, отнасящи се до биологичното разнообразие и защитените територии.

Гори
Площта на горския фонд за 2006 г. в сравнение с 2005 г. е нараснала незначително – 0,1%, в резултат на включване на неустроените досега гори и извършени залесявания.
Регистрирани са 345 броя пожари, в резултат на които са опожарени 3 243,29 хка горски площи.
Извършваният, съгласно изискванията на Икономическата комисия за Европа към ООН, мониторинг на горски екосистеми обхваща наблюдение, обследване и анализ на абиотичните и биотичните показатели в горските екосистеми на територията на цялата страна на две нива: І ниво – широко мащабен мониторинг в мрежа от пробни площи и ІІ ниво – интензивен мониторинг на състоянието на горите, почвените условия, хранителния статус, таксационните характеристики, флористичния състав, качеството на атмосферния въздух и метеорологичните характеристики в три специално избрани пробни площи.
Резултатите от извършения сравнителен анализ на състоянието на наблюдаваните видове по пробни площи за 2006 г. показват влошаване на състоянието при 28,85% от наблюдаваните дървета, подобрение при 19,23% и без промяна в състоянието са 51,92%.
Предприети са редица мерки за подобряване състоянието на горския фонд в България като залесяване, опазване на горския генетичен фонд, борба с ерозията, мероприятия, свързани с устойчивото управление и стопанисване на горите, мероприятия за защита на горите – борба с вредители и болести и санитарни сечи, мероприятия, свързани с превенцията на горските пожари и охрана на горите.
За съжаление, поради недостиг на финансови средства през последните години се наблюдава негативна тенденция по отношение изпълнението на плана за залесяване, като през 2006 г. е отбелязано най-голямо неизпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Божинов, да продължите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Но в началото на 2007 г. стартира инициативата за залесяване и нещата са променени.

„Отпадъци
През 2006 г. продължава тенденцията на нарастване на общото количество образувани отпадъци, което е с 1% в сравнение с 2005 г. Най-голям дял имат генерираните опасни отпадъци в сектор „Преработваща промишленост”.
И през 2006 г. основният метод за обезвреждане на битовите отпадъци си остава депонирането.
Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране – от 78,6% през 2000 г. до 90% през 2006 г. В сравнение с предходните години, през 2006 г. има оползотворени в земеделието утайки, като количеството им е около 41% от общо образуваното. За 2006 г. целите за повторно използване и оползотворяване и целите за повторно използване и рециклиране на излезли от употреба МПС са изпълнени, като достигнатите 87,42% за повторно използване и оползотворяване са надминали дори поставените за 2008 г. цели. Република България е изпълнила целите по рециклиране на оловно-кисели негодни за употреба батерии и акумулатори, като от образуваните материали след предварителното третиране около 96% са рециклирани, а за оловото този процент е 100. През 2006 г. са оползотворени едва 5% отработени масла от заложените като цел 15%, тоест не са изпълнени целите в национален мащаб. Република България е изпълнила заложените цели по рециклирането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.
Според комисията би било добре бъдещите доклади да съдържат анализ и оценка на дейността на действащите дружества за преработка на отделните видове отпадъци.

Опасни химични вещества и препарати
През 2006 г. България продължи изпълнението на поетите ангажименти по хармонизиране на националното законодателство с европейските изисквания в сектор „Химикали” и процеса по укрепване на административния капацитет на централно и регионално ниво за прилагане и налагане на хармонизираното законодателство по управление на химикалите и предотвратяване на риска от големи аварии при работа с опасни вещества. В тази връзка бяха проведени редица тематични семинари с индустрията и бяха разработени и разпространени ръководства и информационни материали за контрол на риска и управление на химикалите.

Радиационно състояние
Получените резултати от изпълнението на Програмата за радиологичен мониторинг на околната среда през 2006 г. показват, че радиационният гама-фон е в границите на характерните за страната фонови стойности. Не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух и измерените стойности не се отличават от предходни години. При наблюдението на радиационното състояние на почвите не са констатирани стойности на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди над естествените. Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние.
Шум
В периода 2000-2006 г. шумът, създаван от движението на моторни превозни средства, се задържа на нива в преобладаващия диапазон 68-72 dB, при норма 55-60 dB. Анализът на съществуващите данни от контрола на шума в градовете на страната говори за трайно запазване на неблагоприятната акустична обстановка в урбанизираната среда. За гр. София авиационният шум е сериозен проблем, поради непосредствената близост на аерогарата до града, което води до създаване на тежка акустична обстановка за жилищните райони в близост до летище София. Налице е обща тенденция за преместване на максималния процент шумови събития към по-ниските шумови диапазони, въпреки нарасналия брой движения от/до летище София. Това се дължи на увеличените полети от/до летища на страни – членки на Европейския съюз, чийто самолетен парк е с подобрени шумови характеристики.

Екологична политика и държавно регулиране на ползването
и опазването на околната среда
Основните лостове за провеждане на ефективна екологична политика, използвани у нас, са:
- финансово обезпечаване на дейностите по опазване на околната среда;
- прилагане на инструменти за интегриране на целите по опазване на околната среда в секторните политики;
- осигуряване на достъп до информация и участие на обществеността в процеса на вземане на решения;
- хармонизиране с европейската и международната политика по опазване на околната среда.
Финансирането на дейностите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво през 2006 г. се оценява на 1 млрд. 10 млн. 100 хил. лв., като относителният му дял от брутния вътрешен продукт е 2,1%, което е с 0,6 пункта повече в сравнение с 2005 г.
Основните национални и международни източници за финансиране на екологичните проекти са: републиканският бюджет, предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, националният доверителен екофонд, предприсъединителните фондове на Европейския съюз – ИСКА, Програма ФАР и САПАРД, механизмът „Съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата, споразуменията за двустранно сътрудничество, както и други международни организации и финансови институции.
За програми в областта на околната среда Министерството на околната среда и водите разходва трансфера и координира средства в размер на 212 млн. 281 хил. лв., в това число 101 млн. 354 хил. лв. по-малко от планираните в програмния и ориентиран към резултатите бюджет за 2006 г., поставяйки акцент върху 9-те области на Националната политика по опазване на околната среда в изпълнение на основните приоритети, свързани с ангажиментите за огромни инвестиции в екологична инфраструктура в съответствие с поетите задължения към Европейския съюз.
Финансирането на дейностите за изпълнение на Националната политика за опазване на околната среда и поетите ангажименти към Европейския съюз е изключително важен проблем и може да се препоръча в следващите доклади да се отдели колкото е възможно по-сериозно внимание на анализ на усвояването на предвидените средства.
За интегриране на целите за опазване на околната среда в секторните политики през 2006 г. Министерството на околната среда и водите продължава да работи по четири основни програми – ОВОС и екологична оценка, комплексни разрешителни, отстраняване на минали екологични щети, настъпили до момента на приватизация, и национални схеми за подобряване на резултатите от опазването на околната среда.
По отношение данните за екологичната оценка, като инструмент за най-ранно предпазване от вредно въздействие върху околната среда, комисията намира за целесъобразно в следващия доклад да има анализ на тези данни.
През 2006 г. продължи провеждането на последователна политика за активизиране на международното сътрудничество в областта на околната среда. Основните приоритети бяха свързани с изпълнението на програмата на правителството на Република България в областта на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. Те намериха израз в продължението и разширяването на сътрудничеството с държави от Югоизточна Европа, сътрудничество в рамките на международни екологични конвенции и с глобално и регионално значение, задълбочаването на връзките с донорските страни и институции, привличане, изпълнение и координация на международни програми и проекти.
През 2006 г. беше разширено и задълбочено сътрудничеството със страни – членки на Европейския съюз в областта на околната среда и водите в изпълнение на външнополитическия правителствен приоритет за членство в Европейския съюз и изграждането на административен капацитет, който да позволи ефективно участие и защита на националните интереси в рамките на институциите на Европейския съюз, включително за усвояване на средства от предприсъединителните инструменти, структурните и кохезионния фондове на Европейския съюз.
В заключение, Комисията по околната среда и водите счита, че качеството на годишния доклад за околната среда търпи постепенно подобрение с всяка изминала година. С оглед продължаване на тази тенденция, освен отправените в съответните раздели препоръки, комисията изразява в допълнение следните общи бележки:
- да бъде направен цялостен преглед на настоящия доклад с цел отстраняване на всякакви технически пропуски и грешки, посочени в хода на обсъждането;
- след събирането и включването на доклада на информацията, предоставена от различните институции, той да бъде подложен на обща редакция, с оглед уеднаквяване на стила и терминологията;
- Министерството на околната среда и водите в качеството си на орган, който е отговорен за окончателното оформяне на годишния доклад за състоянието на околната среда, да обърне специално внимание на останалите институции относно необходимостта от съответствие на предоставяната за целите на доклада информация, с тази представяна за други нужди в национален и международен аспект, така че да не се получава разминаване между различните източници на информация за едни и същи данни;
- при констатирането на определен проблем да се посочат точно причините, които са го предизвикали, да се направи пълно описание на мерките за неговото решаване със съответните срокове, а следващите годишни доклади да проследяват и оценяват изпълнението на тези мерки и при необходимост да ги актуализират;
- да се подхожда по-конкретно при анализа на данните, за да се постигне по-добро съответствие между първичната информация и направените изводи с оглед вземането на правилни управленски решения.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме доклада на околната среда за 2006 г., внесен от Министерския съвет на 10 юли 2007 г., който да бъде публикуван като годишник за състоянието на околната среда и водите, заедно със становището на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Вярвам, че колегите са обърнали внимание, че наред със заключенията и препоръките в края на своя доклад господин Божинов прочете и проекта за решение, който комисията предлага да вземе Народното събрание. Това решение отразява предложения проект от страна на вносителя Министерски съвет, но го разширява, като включва и становището на комисията, което също да бъде публикувано и отразено.
Заместник-министър Георгиев, бихте ли желали да направите кратко експозе във връзка с доклада и с констатациите и становищата в материала на комисията?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Може би първо да чуе нашите бележки, след това да вземе думата, за да даде и отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз вярвам, че той няма да откаже да вземе отношение, но може би сега да чуем неговите уводни бележки. Чухме доклада, добре е да чуем становището на вносителя на доклада.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая да бъда максимално кратък. Докладът, който е представен на вашето внимание и който обстойно беше разглеждан в комисията, представлява инструмент за информиране както на Народното събрание, така и на обществото ни, тъй като той ще бъде публикуван. В този смисъл докладът е интегриран документ, в който са включени изключително големи по обем данни, свързани с факторите и с компонентите на околната среда.
Мисля, че това, което беше справедливо отбелязано в заключението на становището на комисията, че от година на година ние се опитваме да подобряваме съдържанието на доклада, е реален факт. Този доклад отразява препоръките и забележките, които бяха направени по повод приемането на предишни доклади в предходни случаи.
Разбира се, към доклада могат да се отправят различни претенции. Аз ще си позволя да благодаря на парламентарната комисия за конструктивния диалог и дебат, който беше проведен във връзка с обсъждането на доклада. Ние приемаме направените предложения и отправените бележки и ще се съобразим в последващите издания за следващите години да има по-точна и по-разширена информация по отношение на секторите, които бяха посочени, както и да има по-точен и ясен анализ за отделните части в доклада.
Искам да подчертая, че докладът винаги се изготвя във връзка с установена методика от Европейската агенция по околна среда – ние се придържаме към нея, но това не означава, че той не може да бъде допълван. Ние ще се съобразим с препоръките.
Още веднъж искам да кажа, че това е информационен инструмент за нашата общественост. Аз мисля, че в този вид той може да бъде приет от Народното събрание и моля народните представители да подкрепят предложеното проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Преминаваме към обсъждане на доклада.
Кой желае думата?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смисълът на обсъждането на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г. е да се даде обективна представа за картината, за състоянието на околната среда през този период, да се очертаят ясно и обективно тенденциите за изменение на околната среда през този период и да се направи анализ на управленските въздействия, чиято цел не може да бъде друга, освен подобряване на състоянието на околната среда през този период.
Прави ви впечатление, че докладът е за 2006 г., много пъти сме коментирали този двугодишен диапазон. Това е така, защото желанието е докладът да се базира на максимално обективна статистическа информация, независимо от това, че се ползват редица информационни масиви за специфична информация, събирана от различните ведомства, включително от Министерството на околната среда и водите. Въпреки всичко ние все пак забавихме с около половин година разглеждането на този въпрос – в Народното събрание можеше поне половин година по-рано, когато докладът постъпи.
Общото ми заключение от прочитането на доклада и след неговото обсъждане в Комисията по околната среда и водите е, че за поредна година имаме голям обем обективни данни с необективен коментар и анализ, често без анализ. За съжаление, имаме прикриване на неудобни факти, на неблагоприятни тенденции и неизпълнение на задължения от държавната власт, вменени със съответните закони. Собствено това си пролича в доста обемния доклад на председателя на Комисията по околната среда и водите, независимо че забележките, които се съдържат в доклада, са доста срамежливи. Те най-често са „може да се препоръча” – в този доста мек вариант се отбелязват случаите, в които или няма анализ, или откровено негативни тенденции и неизпълнение на задължения просто са пренебрегнати. Информация в това отношение няма.
Ще дам само няколко примера в потвърждение на тези констатации. Започвам с финансирането на дейността и ще кажа, че това е изключително важен момент – ние все повече ще се сблъскваме с неадекватна политика в това отношение. През 2006 г. не се усвояват средствата, предвидени по бюджет, не се усвояват средствата по Програма ИСПА, които са предвидени за съответната година за България. Изоставането е изключително голямо, особено по Програма ИСПА, но не се усвояват и националните средства. Средствата, предвидени по бюджета за 2006 г., са насочени към изключително малки, дребни обекти в села, за които вчера стана дума. Тоест това, което се случваше през 2006 г. и беше поставено като проблем при обсъждането на бюджета, се потвърди и в отчета, и се потвърждава през всичките следващи години. Това означава не само разпиляване на ограничените средства и отказ от максимата, че при условията на ограничени ресурси трябва да имаме адекватни управленски действия, така че да получим максимален ефект – това го няма и това се вижда в отчета за 2006 г. Нещо повече, няма критерии, няма ясни приоритети при разпределение на ограничения финансов ресурс.
Още веднъж подчертавам, това ясно се вижда в доклада за 2006 г. и това е тенденция, която ще следва и през следващите години. Това се забеляза и вчера. Министърът на околната среда ни каза как се разпределят средствата за околната среда – отиваме при министъра, казваме му, че искаме да се отпуснат средства за нашия район и договаряме на четири очи. Приоритети няма, принципи няма. Още веднъж подчертавам, това ясно се вижда в доклада.
На второ място, най-важният инструмент за интегриране на политиката в областта на околната среда са секторните политики – това е така наречената екологична оценка на най-ранен етап, на програми, планове, стратегии. Документ, който ние подписахме, присъединихме се към това изискване, записахме го в Закона за околната среда. За съжаление, по отчета се вижда, че такава оценка не е прилагана. Тя продължава да не се прилага. Тоест интегрирането на политиката за околна среда е само лозунг. Това е нещо, което така гордо повтаряме, но на практика не прилагаме.
Няма адекватна политика и в областта на прилагане на оценката на въздействието върху околната среда. Ако погледнете таблиците на стр. 421, ще видите, че в повечето случаи министерството и неговите органи преценяват, че не трябва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда. Това по закон им е дадено като право, но няма никаква загриженост какво се случва в редица региони. Вие знаете колко пъти към министъра на околната среда и водите са били отправяни въпроси защо при очевидни рискове за околната среда е било разрешено определени обекти да бъдат изградени без оценка на въздействието върху околната среда.
Няма обективен анализ и за един мощен лост в ръцете на министъра на околната среда и водите – многобройните разрешителни режими, които се прилагат в Министерството на околната среда и водите. Там, за съжаление, без да е дадено това право по закон, най-често се използва т. нар. мълчалив отказ, независимо, че по закон министърът е длъжен да утвърди или да се произнесе положително, или мотивирано да откаже разрешително по определен въпрос. Най-често този мълчалив отказ като абсолютно неприемливо управленско решение се прилага в областта на управлението на отпадъците и точно в 2006 г. беше заложен монополът при обработката на отпадъци от електронен скрап и бяла техника, автомобили и т.н. Това продължава и до ден-днешен. Няма никакъв елемент на критичност по този въпрос, въпреки че, когато се погледнат данните, това лесно може да се забележи.
Прави впечатление, че доста необективно се коментират или изобщо са доста противоречиви заключенията, съвсем в противоречие с данните по отделни сектори. Ако обърнете внимание, целият раздел за състоянието на горите е изпълнен с мрачни данни: 3245 хектара опожарени гори, 30% от горите с влошено състояние. Ако погледнете, така е и по видове гори – например, дъбовите гори, загинали гори – 7,8%, намалели здрави гори – 10,5% и маса друга информация, включително значителен обем заменени гори, които впоследствие са с променено предназначение, изсечени гори...
Всички тези негативни тенденции в края са обобщени с един общ извод, че състоянието на горите в България е добро. Това го пише черно на бяло в този доклад.
Забавено е изпълнението на задълженията по премахването на екологичните щети. Специалната програма в това отношение през 2006 г. не се изпълнява. В доклада, включително и на председателя на комисията, абсолютно невярно беше представена информацията за изпълнението на задълженията на България за намаляване на парниковите газове.
Срамежливо беше отбелязано, че за 2006 г. ние нямаме национална инвентаризация – нещо, което ние сме задължени да направим. И това е една от причините впоследствие към България да бъдат отправени забележки. Ние имахме забележка по този въпрос, че изключително закъсняват докладите. Това е една от причините заедно с некомпетентната защита на интересите на България, това е една от причините квотата на България да бъде намалена и сега бизнесът да бъде поставен в една изключително тежка ситуация, независимо че в момента все още ние сме под изискванията за емисиите, тоест имаме някакъв диапазон. Но, точно в 2006 г. бяха заложени всички негативни тенденции, всички неблагоприятни последици за бизнеса в България. По този въпрос нищо не е казано. Има само маса информация, която в крайна сметка нищо не казва, по отношение на сериозните пропуски на министерството в тази сфера.
Много пряко свързано със състоянието на задълженията ни за парниковите газове е продължаващата практика в България да се изгарят растителни отпадъци. Независимо, че успяхме да приемем ограничителни, забранителни текстове в това отношение, тази практика продължава. Тя нанася щети не само по отношение на състоянието на земята, а има пряко отношение и към парниковите газове, но тук никой, включително и Министерството на околната среда и водите, не си мърда пръста за приложение на законовите разпоредби.
Нищо няма за урбанизацията на курортните райони. Има само суперлативи за състоянието на туризма, но заложените подводни камъни със страхотното застрояване през 2006 г. и масовите разрешения, включително с мълчаливото съгласие на Министерството на околната среда и водите, за застрояване на Черноморското крайбрежие и курортните райони води и е една от причините за спада на постъпленията от туризма, за намаляване на интереса към туристическите райони и това е точно поради застрояване, което започва много енергично точно в 2006 г. И тук няма нито дума по този въпрос.
Няма и информация за състоянието на защитените територии, още по-малко за защитените територии, които се намират под пряко разпореждане на Министерството на околната среда и водите. Не е нужно да съобщаваме колко са защитените територии. Можеше да се каже какъв е приръстът на защитените територии през този период. Добре беше да има обективна информация как се стопанисват националните паркове и резерватите. Средствата с всяка година в това отношение намаляват и практически дейността в тези райони е изключително ограничена. Министерството не изпълнява, не стопанисва предоставената му държавна територия със специален статус. Точно тук най-добре ще си проличи какво прави Министерството на околната среда и водите. За съжаление, отново авторите на доклада, министерството, са се задоволили с илюстрации с огромен обем информация без анализ и без никаква самокритичност. Това всъщност не дава никаква надежда, че в докладите през следващите години ние ще имаме обективна информация и някакъв адекватен управленски коментар за това какво се случва.
Всъщност, ако докладът се анализира обективно ще видите, че през 2006 г. фактически започва една негативна тенденция в състоянието на околната среда. И не е само това, а има и системно неизпълнение, неусвояване на средствата, огромните ресурси, за които съществува възможност да бъдат вложени за подобряване на околната среда, което всъщност фактически означава неизпълнение на задължението на основния държавен орган, който управлява тази дейност.
Затова меките препоръки в Доклада на Комисията по околната среда и водите трябва да бъдат съвършено императивни. Доклад в бъдеще без такива анализи и без категорична оценка за управленските въздействия не би следвало да се приема. Аз мисля, че ако сме обективни и този доклад не би трябвало да бъде приеман. Не сме в училище, за да се задоволяваме със скромните констатации, че от година на година докладът се е подобрявал. Има стандартна структура, има изисквания към един такъв доклад. Не е никакъв проблем той да бъде направен обективен. Когато обаче имаме съзнателно укриване на негативни тенденции и несъстоятелни управленски решения или просто отсъствия на такива решения, разбира се, ще заставаме в тази умилителна позиция.
Аз имам огромни резерви по отношение на подкрепата на доклада в този му вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, 14 минути и 43 секунди. Групата ви има още 6 минути и 17 секунди.
Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
Заповядайте, господин Великов. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, този доклад действително можем да смятаме, че отразява достатъчно пълно състоянието на околната среда през 2006 г., що се отнася до неговата констативна част. За разлика от някои колеги от Комисията по околната среда и водите аз смятам, че данните в доклада са достоверни. Те са получени с помощта на съвременна апаратура, стандартизирана, калибрирана. Понеже познавам и работата на Изпълнителна агенция по околна среда и водите мога да го потвърдя.
Но мога да се съглася разбира се, и с констатациите на народния представител Евдокия Манева, че аналитичната част, анализът, изводите за тези данни е по-слаб – анализът е по-слаб, аналитичната страна е по-слаба.
Предвид на това, че това е последният доклад за състоянието на околната среда, който това Народно събрание ще разглежда и вероятно малка част от присъстващите в залата ще присъстват при обсъждането и на следващия доклад, аз се питам дали по принцип точно този начин на работа е най-подходящият по отношение на доклада за състоянието на околната среда. Дали е необходимо ежегодното приемане на доклад за състоянието на околната среда по начина, по който го правим? В залата в момента има по-малко хора, отколкото по принцип има дори в Комисията по околната среда и водите, като повечето са от тази комисия, разбира се. Това са колеги, които и там са го слушали, взимали са отношение. Може би е могло да се помисли за някакъв друг начин на представяне, включително и на доклада на комисията, при цялото ми уважение към доц. Божинов. Стори ми се, че прекалено подробно е описването на неща, които ние вече сме чули по време на заседанието на комисията и можем всички да го прочетем от самия доклад. Това вече е нещо, което можем в по-тесен кръг – в комисията, да обсъдим.
По самия доклад имам и някои забележки. Част от тях бяха отразени в доклада на комисията, но някои като че ли не бяха или поне аз не ги чух. Струва ми се, че те са полезни за бъдещите доклади, тъй като ние допускаме, че народното представителство може и да се смени, и сигурно ще се смени до голяма степен след изборите догодина, но изпълнителната власт и особено Изпълнителната агенция по околната среда вероятно ще бъде запазена, доколкото административните кадри - висшата, средната, дори и по-нисшата администрация, трябва да продължат да работят и да подобряват своята работа. В този смисъл ще направя няколко конкретни бележки по доклада.
На 77 страница е трудно да се приеме изводът, че употребата на азотните торове е основен източник на замърсяване поради високата разтворимост на нитратите. Естествено е за един непредубеден в областта на околната среда човек, който внимателно следи днешните разисквания поради поста, който заема, имам предвид председателя Пирински, дори и за него е очевидно, че едва ли високата разтворимост на нитратите е основната причина азотните торове да бъдат източник на замърсяване. По-скоро, вероятно трябва да се вземе предвид прекомерното торене в някои случаи и оттам да се търси това, което не е усвоено, доколкото го има, разбира се, да премине във водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Взети са радикални мерки - спряно е производството, така че ...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, за съжаление наистина има такова нещо.
Като се има предвид моята гражданска специалност, на следващо място бих споменал, че на 177 страница едва ли към специфичните основни йони трябва да се причислят само там упоменатите. Очевидно е, че хидрогенкарбонатите и карбонатите също би трябвало да са там. Не знам защо са махнати, но това са по-дребни неща.
Нещо по-сериозно виждам на 263 страница. Това го казах и на заседание на комисията. Добре е, че в този доклад се отбелязват данни за състоянието на остатъчните ресурси на ликвидираните уранови рудници в България и т.н. - това, което там е упоменато като текст. Но ние не знаем, може би затова ще бъде добре и заместник-министър Чавдар Георгиев да вземе отношение, дали след 2006 г., 2007 г., дали тази година са взети мерки да се направи оценка и на замърсяването на подземните води, намиращи се в близост с тези ликвидирани уранови рудници в България, доколкото хилядите тонове сярна киселина, които се намират в дълбочина, все пак са излужили доста уран. В някои случаи имаме посока на подземните води към водоземни съоръжения и затова трябва да се държи сметка и в един такъв доклад.
На страница 394 забелязвам извод, който също не ми се струва много точен. Говори се за здравната значимост на нитратите, за наднорменото съдържание и значението за кърмачетата и малките деца - това е вярно, и се продължава с това, че в йоддефицитни райони може да доведе до нарастване на честотата на ендемичната гуша при подрастващите. Кое? Консумирането на вода с нитрати ли? Това ми се вижда несъстоятелно. Ако се говори, че в някои райони на страната е възможно да има ендемична гуша поради недостиг на йод във водата, това също не е много точно, доколкото в страната има йодна профилактика на Министерството на здравеопазването. Йодиране на солта например, и този проблем отдавна е изчистен.
Тук и госпожа Манева говори за тенденции. На мен ми прави не съвсем добро впечатление - това го казах и в комисията, пак ще го подчертая, да се търсят тенденции за изменение на състоянието на подземните води, като се сравняват само данни от последните 6 години: от 2000 до 2006 г., при положение че имаме много по-големи масиви и редица от данни примерно от 60-те години на миналия век. Очевидно е, че тенденции и статистика се правят на по-дълги редици, така че изводите, които са направени в този смисъл, не ми се виждат много точни.
И накрая, нещо пак свързано със здравната значимост на някои показатели. Да, вярно е, че при превишаване на допустимата концентрация на флуор може да се развие заболяването зъбна флуороза, но не по-малко значимо е и това, че отклонението по показателя флуориди може да бъде и в посока на недостиг. Тоест би трябвало да се отбележи и в кои случаи имаме недостигане на минимално необходимата концентрация на флуориди, което знаем, че е свързано примерно с кариес. Това по-скоро са бележки към онези колеги, които са оформили частта, свързана с околната среда и здравеопазването, и вероятно те не се намират в тази зала в момента.
Така или иначе има какво да се подобри и в този смисъл мисля, че забележките, които правим днес, трябва да се вземат предвид, да се доработи докладът, доколкото това е възможно в настоящия момент. Най-малкото да се вземат предвид тези препоръки за бъдещия доклад, който ще се приеме от Четиридесет и първото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Манева, заповядайте за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Великов, аз съм изключително смутена от началото на Вашето изказване, когато едва ли не поставихте под съмнение смисъла на разглеждането на доклада в парламентарната зала. Мисля, че това е един от начините да формираме отношение към проблемите на околната среда както в политиците, така и в обществото. Все ми се струва, че не може да има съвременен политик, който в своите представи за политика да не вгражда и едно категорично отношение към тази проблематика. Тя просто не може повече да бъде пренебрегвана. Както това е международна тенденция, надявам се да стане и в България.
Фактът, че има много малко колеги в залата говори, че все още за съжаление колегите ни странят от тази проблематика, което наистина е обезпокоително. Дейността в сферата на околната среда е изключително многообразна, многопосочна и огромният обем информация, който се представя при едно такова обсъждане, не може да бъде осмислен веднага. По-скоро мисля, че могат да се направят две неща. Първо, преди да бъде внесен докладът в пленарната зала, да претърпи широко обществено обсъждане с представители на бизнеса, на неправителствени организации, на парламентаристи, и второ - той да бъде придружаван с едно, може би така да кажа, фигуративно, не техническо резюме с най-важните неща, които да останат. Те да бъдат предоставени на журналисти, да бъдат представени на обществеността, така че най-важните неща да останат в съзнанието на хората.
Докладът трябва да се гледа непременно в парламентарната зала. Добре че това беше постигнато на един етап при изменението на закона, трябва само да усъвършенстваме процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манева, аз нарочно и малко провокативно поставих въпроса, тъй като действително ме безпокои липсата на интерес у колегите. При положение, че околната среда е безспорен приоритет, особено нейното опазване, пък да има толкова малко хора, тогава си казваме: „Защо да се губи парламентарно време в залата?! Да се разгледа в комисията. Там са специалистите, там могат да се кажат основните неща, да се направят изводи и препоръки”. Но това, което казахте – за широкото обществено обсъждане и за извлечението, тоест за подобряване на начина на гледане – той да стане по-смислен и съдържателен, може би до голяма степен ще реши въпроса по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Георги Божинов желае думата за изказване.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След толкова продължителен доклад – едно много кратко изказване.
Аз много дълго време съм бил в опозиция, преди да изпълнявам сегашната си функция. Познавам добре психиката и поведението на опозиционера. Затова разбирам критиките и няма да споря, освен по един от повдигнатите въпроси, който е от национално значение. Мисля, че беше неправилно, невярно класифициран от един от ораторите. Става дума за позицията на България по изпълнение на нейните ангажименти към предотвратяване на измененията на климата. Вярно е това, което се посочва в доклада и в становището – че спрямо базовата 1988 г. и ангажиментите по протокола от Киото ние имаме 56% намаление на емисиите. Това намаление не е следствие и резултат от усъвършенстване на технологиите, а от една механична разруха и унищожаване на много от водещите отрасли и предприятия на българската индустрия. Когато в резултат на всичко това, на проведените мероприятия и политики ние трябваше да получим дивидент като държава, с този резерв да развиваме националната икономика, дойде едно абсолютно несправедливо решение на Европейския съюз – да се реализира договореността от Киото и по отношение на страните членки и за база да бъде взета 2005 г. Членовете на комисията си спомнят колко сериозен анализ направихме миналата година, приемайки доклада за 2005 г., колко пъти се връщахме и какви кадрови промени бяха направени в експертния състав на комисията за прецизното анализиране на този проблем. Ние аргументирахме позицията на България, която е в Европейския съд. При тазгодишното обсъждане - помните и ще признаете - аз бях човекът, който поиска от компетентните органи в резултат на данните за следващата година честно да стигнем до изводи, които да ни покажат правомерна ли е била нашата позиция по отношение на аргументите ни в съдебния спор с Европейския съюз. И тогава се появи това изречение – „Следва да се отбележи, че настоящият доклад не съдържа данни от инвентаризацията на парникови газове за 2006 г.”. Аз исках анализ на водите и на валежите, защото там ние доказвахме 1 млн. т въглероден двуокис повече при нормална дъждовна година в сравнение с дъждовната 2005 г. и правихме анализ за затворените реактори и произведената електроенергия от българските термични централи. Понеже това не можеше да стане, вие знаете, че се договорихме в комисията когато се инвентаризират тези данни, те да не влязат в доклада за 2006 г., а в едно етапно обсъждане ние да проверим достоверността на нашата позиция в резултат на обективните данни.
Госпожо Манева, това, че в становището по доклада за 2006 г. няма данни за разпределението на квотите между българските предприятия към настоящия момент, не е нито минус, нито изискване към този документ, за да кажете – не си записвах точните думи, но беше обидна квалификация – че го няма този факт. Не е предмет и не може да бъде предмет нито на доклада за 2006 г., нито на становището какво е положението с разпределението на квотите за България в настоящия момент. Ако греша, нека директорът на Изпълнителната агенция да ме поправи. Но имаше анализ, имаше желание това да не е формален акт, а да бъде инструмент за влияние на политиката върху политиката и на българска политика в спора й с тази общност, в която ще бъдем и която по този въпрос е взела несправедливо решение спрямо България.
Иначе другите критики ги приемам, но и Вие ще признаете, че няма и нюанс от Вашите изказвания в комисията, който по-деликатно или не да не е отразен като препоръка в съответния раздел на становището, плюс обобщените препоръки. Това е движение напред и по отношение на парламента, и по отношение на изготвения доклад, който несъмнено е и по-компетентен, по-аналитичен, по-достоверен и по-полезен за обществото и за хората, които правят политиката. Макар и малко, това са хората с отношение, което е повече от пълна, но инертна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам желание за реплика от страна на госпожа Манева. Заповядайте. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, отсъствието на национална инвентаризация за 2006 г. е сериозен пропуск. Всяка година се прави инвентаризация. Това е задължение. Има грубо неизпълнение на задълженията, което беше предпоставка - убедена съм - да получим санкция с тези квоти, които се оказаха доста неблагоприятни за българската икономика. Българската делегация в Киото извоюва изключително благоприятни условия за България. Те бяха загубени 2006 г. Дали това е несправедливо решение на комисията или е справедливо – трудно е да се прецени, защото не се знае чия е вината. Склонна съм да мисля, че нашата делегация, която е защитавала интересите на България, има сериозен принос за този негативен резултат. Не трябва да си затваряме очите! Ще видим какво ще каже Европейският съд. Не съм казвала, че искам квоти през тази година. Естествено е, не става дума за това, но няма инвентаризация, а има сериозно изоставане по подготовката на регистъра, има сериозни, огромни пропуски.
А драматичните кадрови промени наистина са драматични. Когато гоните специалисти, които имат международно признание, и слагате специалисти, които хал-хабер нямат от нещата, не можем да очакваме нищо друго, освен това, което се случва в тази сфера. Мисля, че опитът да защитите сериозните пропуски в това отношение са неоснователни.
А що се отнася до Вашата деликатност, съгласна съм. Тя обаче понякога е толкова голяма, че не се разбира много характерът на забележките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Не виждам.
Думата има господин Божинов за дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин председател, ще започна отзад напред.
За деликатността. Сигурно е така, защото като говорех за кадрови промени, имах предвид тези, които аз направих в експертния състав на комисията, неудовлетворен от начина, по който работеха по доклада за миналата година. А за да стане ясна тази деликатност и да я разширим - Вие говорите за съвсем други кадрови проблеми в друго ведомство. И отговорът е „да”. Но това не е най-важното.
По-важно е другото – чия е вината за квотите. Нека да изясним, може да има експертна и чиновническа небрежност, но има нещо, което нито един българин, уважаващ страната си, не трябва да подлага на съмнение. Кое е изгодното от Киото? Изгодното е, че международната общност прие за базова една върхова за българската индустрия година, с високи емисии на парникови газове. Приемат ни я за база и всичко друго, което направиш, да го намалиш. И това, което си унищожил по политически и други причини, показва, че ти имаш по-щадящо отношение към природата.
Решението на Европейската комисия е несправедливо, защото не може в 2005 г., когато са ти работили Трети и Четвърти блок на АЕЦ и производството на тази електроенергия не емитира парникови газове, ако ти си произвел следващата година...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Това го няма в нашия доклад. Ние сме си виновни!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако ние ще доказваме трите пера на несправедливост – реакторите и непризнаването на сероочистката, която предпазва от серните окиси, но води до 1 млн. тона емисии на въглероден двуокис, и ако ние не защитаваме, че тази година е била по-дъждовна и водните централи са дали по-висок дял в производството на електроенергия и че всичко това трябва да ни се признае за една осреднена година, за да ни се даде по-висока база, за да купуваме по-малко квоти, това ако не го защитаваме заедно и всички като български политици, ще говорим повече за нас като политици, отколкото за експертите, които имат пропуски. Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи за изказвания? Няма повече желаещи.
Да поканя господин Георгиев да вземе отношение по повдигнатите въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да взема отношение по някои от повдигнатите въпроси.
Бих искал да кажа, че докладът, който е представен на вашето внимание, действително може да буди въпроси и проблеми за дискутиране, поради това че той е наистина всеобхватен и обхваща информация за различни сектори. Но, извинявайте, госпожо Манева, Вашите твърдения, че министерството няма приоритети във водената политика по никакъв начин според мен не отговарят на обективната истина. Ние имаме ясни приоритети, неведнъж сме ги заявявали и пред комисията, и по повод на други случаи. Но мисля, че те не би трябвало да са част от доклада, който вие разглеждате, не такава цел има този доклад - да запознава обществеността с приоритетите в политиката.
Естествено е, че нашите приоритети са свързани с отделните политики по опазване на компонентите на околната среда и отделни дейности, които представляват значим фактор на въздействие върху околната среда, например управлението на отпадъците. Използвайки случая, че съм застанал на тази трибуна, искам да отбележа, че от момента на присъединяването ни към Европейския съюз наш основен приоритет е именно използването и усвояването на фондовете, които имаме възможност да усвоим по линия на опазване на околната среда. За периода 2006 г., който разглеждаме, са действали предприсъединителните програми. Искам да уточня, че по никакъв начин не е било възможно в рамките на една година да се усвоят средствата, които са отпуснати по програма ИСПА. Тези средства продължават да се усвояват и ще се усвояват до 2010 г. И неведнъж и министър Чакъров, и ние сме имали възможност да посочваме, че правим всичко възможно да усвоим средствата на сто процента.
За финансирането, върху което акцентирате. Мисля, че стана въпрос и в разискванията в комисията - ние сме ограничени от бюджетните стойности, които ни се дават като финансиране. В министерството има проекти, които са на значително по-голяма стойност и ние бихме могли да усвоим много повече средства, но сме ограничени от бюджетния фактор. Включително и по време на дискусията, която се разгоря, ние ви казахме, че имаме готови проекти за усвояване за над 95 милиона, но имаме възможност да усвоим много по-малко от тях.
Това, което ни се дава от бюджета през приложението за финансиране на екологични проекти, през ПУДООС, през предприсъединителните фондове и сега вече през Оперативна програма „Околна среда”, се усвоява на максимален размер, мога да го заявя тук пред уважаемото народно представителство.
За следващата година ние планираме усвояване на близо над 1 млрд. лв. средства. Това е огромна по обем работа както по подготовката на съответните проекти, така и по тяхното реализиране. Вие знаете, че и в момента в министерството се разглеждат над 360 проекта, заявени по Оперативна програма „Околна среда”. Вие поставихте въпроса за Горна Оряховица. Аз направих специална справка, за Горна Оряховица има одобрени три проекта и те ще бъдат финансирани.
В министерството се върши огромна работа, за да се усвоят необходимите средства. През 2006 г. са усвоени включително средства, свързани с управление на отпадъците. Тогава бяха открити депата в Русе и Монтана и завършихме проекти по предприсъединителните фондове.
Що се отнася до темата за въглеродните окиси и за парниковите газове, искам да информирам народното представителство, че това е много важен за икономиката ни въпрос, тъй като, ако се спазват принципите и стойностите, залегнали от Киото, ние бихме имали голям потенциал за развитие на икономиката, използвайки намалението, което по едни или други причини сме постигнали. За съжаление Европейската комисия и главно старите държави членки към този момент не приемат за критерий да се използва приносът на отделните държави членки по отношение намаляване на емисии за периода 1990-2005 г.
Това, което ние винаги сме отстоявали и за което има и дело в Европейския съд на България срещу Европейската комисия, е да се остойности във възможно най-висок размер нашият исторически принос, който имаме във връзка с това, че сме намалили или сме редуцирали емисиите си спрямо базовата година за Протокола от Киото с над 50%. В момента Европейският съюз е определил равнище в размер на 42,300 хил. тона квоти въглероден двуокис като базова стойност, от което ние да започнем. И ние тепърва ще трябва да намаляваме тези квоти за периода от 2013-2020 г. Това ще е сериозен проблем за развитието на нашата икономика, особено в такива сектори като енергетика, тежка промишленост, химическа промишленост и други, които са големи емитенти.
Към този момент България не е отстъпила от позицията си да бъде компенсирана за редукцията, която е направила към момента – над 50%, и ние ще отстояваме тази позиция докрай.
Позволявам си да благодаря на председателя на комисията на парламента за това, че винаги сме срещали подкрепата по отношение на проблема с въглеродния двуокис и се надявам, че за в бъдеще с общи усилия както на представителите на изпълнителната власт, така и на съответните народни представители, а може би по линия на интерпарламентарните връзки ние ще постигнем достойно компенсиране на редукцията, която имаме във въглеродните окиси.
За съжаление, не мога да взема отношение по повдигнатите от народния представител Великов въпроси, тъй като са малко извън моята професионална компетентност, но искам да го уверя, че Националната мрежа за радиационен мониторинг следи и радиацията в подземните води, в точките, където се осъществява такъв мониторинг. Може би Изпълнителната агенция ще има задължението да изследва специално радиационната защита на подземните води. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
С това приключваме дискусията по разглеждания доклад. Проектът за решение ще бъде представен за гласуване утре във времето за гласуване – в началото на пленарния ден.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазването д-р Китов да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, мислех, че ние, докторите, сме най-словоохотливи, но след това дълго и напоително четене на целия доклад тук, което беше излишно...


“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за медицинските
изделия № 802-01-64, внесен от Министерския съвет
на 12 август 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 октомври 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Райнов, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Христов, експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на здравеопазването и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Емил Райнов, който поясни, че изготвянето на законопроекта е в изпълнение на Плана за действие по Глава първа “Свободно движение на стоки” за 2008 г. и законодателната програма на Министерския съвет (юли-декември 2008 г.). Необходимостта от промени в Закона за медицинските изделия се обуславя от приетата на 5 септември 2007 г. Директива 2007/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която изменя Директива 90/385/ЕИО за активните имплантируеми медицински изделия, Директива 93/42/ЕИО за медицинските изделия и Директива 98/8/ЕО за пускане на пазара на биоциди. Държавите членки са длъжни да транспонират разпоредбите на Директива 2007/47/ЕО до 21 декември 2008 г. и да прилагат съответните мерки от 21 март 2010 г. Предлаганите изменения и допълнения са в насока подобряване на регулаторната рамка, която да осигури:
- яснота в обхвата на директивите и прецизност на дефинициите;
- въвеждане фигурата на едно-единствено упълномощено лице за медицинско изделие или за изделия от един и същ модел, пуснато или пуснати на пазара на Общността, в случаите когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз;
- отстраняване на несъответствия в класификационните правила и създаване на унифицирани правила за прекласифициране на медицинските изделия;
- създаване на разпоредби за клинично оценяване и въвеждане на изискването да се генерират клинични данни за всички изделия, независимо от тяхната принадлежност към различен клас, както и информацията от клиничното изпитване на всеки етап да се предоставя на регулаторните органи на други държави членки и на Комисията и по централизиран път да се въвежда в европейската база данни;
- регламентиране на случаите, в които информацията, получена при прилагането на директивите, може да бъде публична или конфиденциална.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своята подкрепа за предложените изменения и допълнения, като подчертаха че между първо и второ гласуване на законопроекта е необходимо да се разпишат конкретни срокове за въвеждане на промените и в подзаконовите нормативни актове, произтичащи от Закона за медицинските изделия.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия № 802-01-64, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, д-р Китов.
От Комисията по европейските въпроси има ли представител, който да докладва становището?
Становището на комисията е със заключение, че с 12 гласа “за” комисията предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия.
Предлагам да преминем към обсъждане на предложения законопроект.
Кой би желал думата?
Доктор Китов има думата за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, ще бъда изключително кратък. Както видяхте от доклада, това е един синхронизационен закон, който се налага да бъде приет до 21 декември т.г. Може би затова беше и нетърпението ми преди малко, за което моля да ме извините, господин председател, защото все пак това са поети ангажименти. Един закон, който унифицира нашето законодателство с Европейския съюз. Знаете, че това се налага от самото ни присъединяване към Европейския съюз и който закон е консенсусен за всички парламентарни групи в Народното събрание.
Затова аз смятам, че с тези забележки, които бяха направени – да се конкретизират сроковете за подзаконовите нормативни актове, което може би ще направим между първо и второ четене. Няма никакви различия и затова предлагам на Народното събрание да подкрепи законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики към д-р Китов няма.
Има ли други, които желаят да вземат думата?
Господин Великов, имате думата, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаеми господин председател, аз също смятам, че този закон трябва да бъде подкрепен, както го подкрепих и в комисията.
Мисля си, че не би било съвсем извън духа на закона да подновя едно мое предложение, което беше направено още при създаването и гласуването на самия Закон за медицинските изделия преди време, което беше свързано с това да се регистрира цената на медицинските изделия и на известни групи от тях, примерно свързани основно с медицинската апаратура, да кажем.
Регистрирането на цената от производителя или упълномощеният представител, който се предлага в този законопроект, би допринесло да има яснота за максималната цена на една апаратура и когато има някакви обществени поръчки или пък дори и да няма непременно търг, такава процедура с търг, тъй като, да кажем, цената на апаратурата е под съответните прагове, примерно 30 хил. лв. или колкото е, но все пак за някои по-малки лечебни заведения, да кажем, общински болници или други от този род си мисля, че би било полезно съответните ръководители да знаят каква е максималната цена и да няма възможност за източване на бюджета, както е ставало – да се продава медицинска апаратура на прекомерно завишени цени, като с разликата след това е ясно какво може да се направи и да се източва от все пак не толкова големия бюджет, свързан със здравеопазването.


Аз бих направил такова предложение, но то трябва да се дообсъди с колегите от всички парламентарни групи, тъй като вече сме в състояние на криза на практика. Ето и вчера стана дума, когато приемахме бюджета за 2009 г., че парите не са толкова много, напротив, те са сравнително ограничени и би трябвало да се стремим да затворим всякакви кранчета за евентуално изкушение или за източване на бюджета.
Подкрепяйки законопроекта, мисля, че няма да е погрешно да направим едно такова предложение. Аз си спомням, че преди време имаше едно изказване на Мая Манолова от парламентарната група на Коалиция за България, свързано с един такъв случай, при който, ако апаратурата е струвала 100 единици, в някаква болница тя е била предложена за 200 единици и е била закупена за толкова със съответните последствия за бюджета от това, че тази разлика не е била използвана по предназначение.
Независимо че съм от опозиционна парламентарна група - Българска нова демокрация, мисля, че такова предложение има смисъл и би било подкрепено от повечето парламентарни групи в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Великов.
Има ли реплики към господин Великов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обявявам дискусията по законопроекта за приключена.
Гласуването ще бъде утре.
Господин Китов, бих предложил да се прецени дали може да намери място онова, което господин Великов предложи в хода на работата по второ четене, въпреки че въпросът за максималната цена е един от най-сложните въпроси в действителността.
Също така да не забравим и въпросите, които бяха повдигнати, относно активността в пленарната зала, включително и от гледна точка на това как представяме едни или други доклади или законопроекти. Темата за околната среда безспорно е от първостепенна важност и не сме намерили най-добрия начин да ангажираме залата в съдържателна дискусия.
Моля ви също да обърнете внимание на едно съобщение във връзка със следващия пленарен ден - обръщам се и към господин Китов, и към господин Великов.
Става дума за следното, уважаеми колеги. От Върховния касационен съд са отправили молба утре да започнем с разглеждането на Доклада за дейността на съдилищата. Помолих, докато течеше пленарното заседание, да се направят контакти с ръководствата на парламентарните групи, за да видим дали има готовност да се отиде на среща, тъй като днес магистратите трябва да планират времето си. Имат ангажименти, които ми се струва, че е колегиално да уважим, стига това да не срещне възражение от колегите в Народното събрание. Информиран съм, че такова съгласие има от ръководствата на групите.
Така че молбата ми е да се информират онези от колегите по парламентарни групи, които имат отношение към работата на Комисията по правни въпроси, съответно на доклада, че след гласуванията, ако трябва и формално да гласуваме в началото на пленарното заседание, да отидем към разглеждане на Доклада за дейността на съдилищата.
Има и законопроекти, които са важни от гледна точка на проблематиката на здравеопазването. Вярвам, че в течение на пленарния ден утре ще можем да разгледаме и тези законопроекти.
Гласуванията, които ни предстоят, са:
- първо четене на Законопроекта за допълнение на Търговския закон;
- второ четене на Закона за достъп до обществената информация;
- първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – знаете, че разгледахме седем законопроекта;
- проект за решение за одобряване Доклада за състоянието на околната среда;
- първо четене на току-що приключилата дискусия по Законопроекта за медицинските изделия.
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 21 ноември, петък, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев