Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, предстои първо да гласуваме проектозакони и проекторешения, които обсъждахме на предходни заседания, след което, и тук моля за вашето внимание за едно потвърждение – по общо съгласувано становище, което беше получено, бях информиран, че са запознати ръководствата на партийните групи, ще преминем към разглеждане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г.
В заседанието като представител на Висшия съдебен съвет ще участва госпожа Мингова, тук ще бъде и господин Груев – председателят на Върховния касационен съд.
Имаме процедура, по която следва да протече обсъждането на този доклад и която ще ви припомня, когато преминем към разглеждане на доклада,.
Виждам, че няма възражения относно това пренареждане на точките от дневния ред, затова предлагам да не го гласуваме – по общо съгласие да решим така да процедираме след гласуванията, които ни предстоят. Благодаря ви за разбирането, колеги.
Преминаваме към гласуванията, които предстои да извършим. Преди всичко ще гласуваме измененията в Търговския закон по предложение на Министерския съвет.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за допълнение на Търговския закон с вносител Министерския съвет.
Гласували 166 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения за второ четене на Търговския закон да бъде четири дни – по-съкратен. Тъй като по време на дебатите очевидно не възникнаха спорни въпроси, този по-малък срок ще ни даде възможност законопроектът да бъде гледан и в по-кратък период от време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за срок за предложения между първо и второ четене – четири дни.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 179 народни представители: за 161, против 7, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Вчера законопроектът беше обсъден на второ четене. Нямаше допълнителни предложения.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 167, против 1, въздържали се няма.
Заглавието по вносител е прието.
Подлагам на гласуване § 1 от законопроекта в окончателна редакция на комисията, § 2 – по вносител, § 3, 4, 5 и 6 – в редакция на комисията.
Гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 146 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Преминаваме към § 7, който третира Допълнителна разпоредба, в която са формулирани определенията на понятията, които са използвани в законопроекта – един доста разгърнат текст. По него също нямаше предложения.
Подлагам на гласуване § 7 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
„Преходни и заключителни разпоредби” – наименованието е по вносител, подкрепено от комисията, § 8 в редакция на комисията и § 9 в окончателна редакция на комисията.
Подлагам на гласуване тези текстове и наименованието.
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
И тези текстове са приети, с което и законът – на второ четене.

Уважаеми колеги, моля за вашето внимание и моля всички, които са в сградата на Народното събрание, да влязат в залата.
Предстои да гласуваме седем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вчера имаше една достатъчно отговорна дискусия по тези текстове. Пленарната зала трябва внимателно да прецени кои законопроекти се приемат и подкрепят на първо четене и кои не, защото стана ясно, че има вътрешни противоречия между някои от тях. Ако се приемат всички, на практика ще бъде невъзможно или твърде сложно да се изготви един достатъчно съдържателен общ доклад.
Преди да започнем гласуването, господин Тюркеджиев иска думата.
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера в моето изказване споделих, че в моят законопроект голяма част от предложенията, които съм направил заедно с колегата Олег Попов, се дублират и в законопроекта на Васил Калинов, Пламен Ранчев и Ангел Тюркеджиев.
Оттеглям моя законопроект в полза на законопроекта на Васил Калинов, Пламен Ранчев и Ангел Тюркеджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Става дума за Законопроект № 751-01-114, с вносители господин Тюркеджиев и Олег Попов от 20 юли 2007 г.
Господин Тюркеджиев оттегля този проект, той няма да бъде подлаган на гласуване.
Други предложения няма.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносители народните представители Яне Янев и Георги Пинчев от 27 юли 2006 г.
Гласували 167 народни представители: за 55, против 19, въздържали се 93.
Законопроектът не се приема.
Господин Янев желае да предложи прегласуване.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като вчера, когато течеше дебатът, залата беше празна, бих искал да поясня, че нашият законопроект с колегата Георги Пинчев беше единодушно приет от Комисията по земеделието и горите, която е ресорната, специализираната комисия и в останалите комисии не беше гледан. Имаше някакъв опит за доклад от страна на Комисията по правни въпроси, но на практика не мога да разбера, след като специализираната комисия се е произнесла, как може Комисията по правни въпроси да не вземе предвид експертното й становище.
Много моля, когато гласувате втори път, да имате предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, длъжен съм да Ви коригирам. Залата не беше празна, а напротив – състоя се обсъждане, в светлината на което стана ясно, че има вътрешни противоречия между предложените законопроекти. Няма задължение нито Комисията по правни въпроси, нито пленарната зала да следват непременно, въпреки че трябва да бъде уважено, становището на водещата комисия.
Гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 172 народни представители: за 56, против 47, въздържали се 69.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроектът с вносители Борис Ячев и Ясен Попвасилев от 16 февруари 2007 г.
Гласували 167 народни представители: за 49, против 33, въздържали се 85.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на законопроекта с вносители госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители, внесен на 15 март 2007 г.
Гласували 158 народни представители: за 42, против 61, въздържали се 55.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, мисля, че гласувате абсолютно механично и то в резултат на внушението, което господин председателят на Народното събрание направи.
Нашето предложение се отнася за усъвършенстване на текстовете на чл. 4а по отношение на процедурите при продажба на земя. Това, което вие вероятно ще приемете, е пълно освобождаване на режима, което при сегашната ситуация ще бъде грешка.
Ние ви предлагаме да приемете нашето разумно предложение. Който е слушал вчерашния дебат, знае, че става дума за уведомяване на арендатора за намерението за продажба на земята и никакво друго ограничение – само изискване за времето, в което арендаторът трябва да се произнесе, да реагира на предложението и след това собственикът е свободен да си продава земята. В противен случай ще създадем хаос и малкото хора, които в момента обработват земя – това са арендаторите, ще бъдат поставени в изключително сложна ситуация. Това е разумното решение в този момент и аз мисля, че хората от Комисията по правни въпроси подкрепиха неслучайно това предложение. Не гласувайте механично. Замислете се за какво става дума. Моля, подкрепете този текст, иначе след това пак ще приемем този текст, но при едно абсолютно формално и необосновано отхвърляне на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, намирам за необоснован Вашия упрек, че правя някакви внушения. Няма такова нещо.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Казахте, че има противоречия, което не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е констатиране на факт и на част от вчерашния дебат в пленарната зала. Никакви внушения не правя.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 52, против 63, въздържали се 50.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект беше оттеглен от господин Тюркеджиев.
Преминаваме към гласуване на законопроекта с вносител господин Ранчев.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с вносител народният представител Пламен Ранчев от 25 юни 2008 г.
Гласували 135 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 15.
Законопроектът се приема на първо четене.

Моля, гласувайте законопроекта, внесен от Министерския съвет на 11.11.2008 г.
Гласували 142 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.

Моля, гласувайте законопроекта, внесен от господин Васил Калинов и група народни представители на 13.11.2008 г.
Гласували 138 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към Проекта за решение за приемане на Доклада за състоянието на околната среда за 2006 г.
Вчера господин Георги Божинов представи Проекта за решение в пленарната зала, няма да го повтарям.
Моля, гласувайте Проекта за решение за одобряване Доклада за състоянието на околната среда за 2006 г., внесен от Министерския съвет. Той ще бъде публикуван в “Държавен вестник” заедно със становището на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 114, против 13, въздържали се 5.
Решението е прието.
За отрицателен вот думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Отрицателният вот не е толкова за констатациите, направени в доклада, те са укорими, но все пак те са за информация и следва да бъдат приети по принцип. Въпросът обаче е в нещо друго. Нека този отрицателен вот най-после да сложи началото и на този дебат – относно процедурата, по която се приемат такива доклади. Не става въпрос само за Доклада за околната среда, а и за други доклади, които се приемат за доста отминали години.
Имаше време, когато се приемаха накуп доклади за 3-4 години назад. Това е все едно да приемем информация не за ланшния, ами за по-ланшния сняг. Доклад за 2006 г. не е актуален и не знам какво правим.
Така че оттук нататък трябва да обърнем внимание и да изискваме такива доклади, които се приемат от доста институции по доста поводи, да се приемат както е нормално – за предишната година, а не за по-предишната или още по-по-предишната, както това стана практика. Тук никой не възразява и счита това едва ли не за нормално.
Институцията, която предлага доклада, е длъжна да го изготви, да го внесе и ние да го приемем, но той да е за предишната година. Другото е някакво лицемерие и отбиване на номер както от страна на тези, които представят докладите, така и от нас, които уж, проформа ги приемаме и отбиваме номера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Последното гласуване за тази сутрин е на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия на първо четене, внесен от Министерския съвет на 12.08.2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това се изчерпват гласуванията за днешния пленарен ден.

Преминаваме към точката, която съгласувахме да бъде първа за днешното пленарно заседание:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2007 Г.
Уважаеми колеги, моля за внимание. Бих искал да ви припомня процедурните правила, които Народното събрание прие в началото на тази сесия – на 18 септември, за обсъждане на докладите на Висшия съдебен съвет за прилагането на закона и за дейностите на Върховния касационен съд и съдилищата, на Върховния административен съд и административните съдилища, както и на Главната прокуратура и разследващите органи. Тези правила са шест и няма да чета съдържанието им, но те се свеждат до следното.
Упълномощеният представител на Висшия съдебен съвет представя доклада, след като председателят на Комисията по правни въпроси представи становището на комисията. Изказва се, по желание, вносителят на съответния доклад, в случая председателят на Върховния касационен съд; обсъжда се представеният доклад, която процедура включва и определяне на пленарно време, което ще ви съобщя. Обръщам ви внимание, че в рамките на това обсъждане се предвижда възможността да се задават принципни, подчертавам, принципни въпроси относно дейността на органите на съдебната власт.
Уважаеми колеги, предстои ни да разглеждаме много съществен въпрос, един доклад по тематика, която през цялото време е предмет на най-отговорни и не толкова отговорни обсъждания в обществото. Приканвам ви да съсредоточите вниманието си към това, което ни предстои.
Въпросите, които народните представители ще могат да задават по време на изказванията си по отношение на доклада, следва да се отнасят по принципни въпроси за дейността на органите на съдебната власт, прилагането на закона и необходимостта от предприемане на законодателни промени с цел подобряване ефективността на съдебната система. Отговори и изразяване на отношения във връзка с поставените въпроси от страна на представителите на Висшия съдебен съвет следват след изказванията на народните представители. Накрая се приема решение по доклада, което се съдържа в становището на Комисията по правни въпроси.
Предлагам да поканим в залата господин Лазар Груев и госпожа Анелия Мингова. Очевидно няма да има възражения срещу такава покана.
Господин Груев, заповядайте да проследите обсъжданията в пленарната зала. Госпожа Мингова също е добре дошла.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа председатели на върховните съдилища, госпожо министър, господа народни представители!
„На заседание, проведено на 9 октомври 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклада за прилагане на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
На заседанията, които се проведоха, от Висшия съдебен съвет участва госпожа Анелия Мингова, представляващ Висшия съдебен съвет, Божидар Сукнаров - член; от Върховния касационен съд –Лазар Груев, председател, Румен Ненков и Симеон Чаначев - заместник-председатели; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, и от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър.
Докладът бе представен от Божидар Сукнаров.
Информацията в доклада е структурирана и анализирана в няколко раздела, които представят в цялост дейността на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, както и на Върховния касационен съд. Като приложение към доклада са представени подробни статистически данни за постъпилите и разгледани граждански и наказателни дела от районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, а също така постъпилите и разгледани граждански и наказателни дела от Върховния касационен съд.
Прави впечатление, че общият брой на делата, които са разглеждани през отчетния период, е близо 600 хиляди. Свършените дела са 483 736 или с 5 % повече от 2006 г., а висящите дела са намалели също с 5 % спрямо предходната година.
Прави впечатление, че е твърде различна натовареността на съдиите в различните съдилища. Средният брой на делата, които са разгледани от съдия в районен съд, са около 33 месечно, в областните центрове тези съдии са разглеждали 44 дела, а в Софийски районен съд – 65. Средната натовареност на съдия в наказателното отделение на Софийския районен съд е 742 дела годишно, а в гражданското отделение – 875 дела, от което не е трудно да се направи извод, че натовареността на тези съдии е огромна. Висшият съдебен съвет следва да планира внимателно кадровото осигуряване на районните съдилища и особено на Софийския районен съд.
Необходимо е да се прецизира уредбата и да се динамизира процесът за атестиране и движение на кадрите в системата.
По отношение на срочността на приключване на делата може да се каже, че близо 75 % от свършените дела през 2007 г., са решени в тримесечен срок. Най – висок е процентът на свършените дела там, където е най-голяма натовареността на съдиите с броя на делата, както е в Софийския районен съд.
Около 2/3 от делата са граждански и търговски. При наказателните дела най-голям дял представляват престъпленията, които са общоопасни, следвани от престъпленията против собствеността и против личността.”
Няма да се спирам на частта от доклада, която разглежда вътрешната организация и дейността на самия Върховен касационен съд, вероятно това ще направи неговият председател.
„По отношение на уеднаквяването на съдебната практика в доклада се посочва, че тълкувателната дейност на Върховния касационен съд през отчетния период е незадоволителна.
За уеднаквяване на практиката в търговската колегия ежемесечно са провеждани съвместни обсъждания на всички членове относно спорна практика и нови теоретични постановки. Съществена роля за уеднаквяване на практиката има бюлетинът “Съдебна практика на Върховния касационен съд”, където се публикуват принципни решения от значение за еднаквото прилагане на закона.
По отношение на предложенията за законодателни промени – такива са направени, има и конкретни предложения, които засягат Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и необходимостта от приемане на нов Наказателен кодекс.
В обсъждането на доклада участие взеха народните представители Мая Манолова, Огнян Герджиков, Надя Антонова, Елеонора Николова, министър Тачева и главният инспектор Ана Караиванова.
Министър Тачева обърна внимание на необходимостта от преосмисляне на формалните процедури по приемане на структурите на докладите на органите на съдебната власт от Висшия съдебен съвет и внасянето им в Народното събрание.
От името на Върховния касационен съд председателят Лазар Груев отговори на повдигнатите въпроси, като обърна внимание, че дискусията по докладите на органите на съдебната власт е необходима и полезна с оглед намирането на подходящи решения за преодоляване на проблемите, които стоят пред съдебната система в България.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси направи следните констатации във връзка с отправените препоръки в становището на комисията по доклада от предходната година:
Докладът като цяло е съобразен с изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 114, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
В доклада не се съдържа достатъчно информация относно прилагането на закона и по-конкретно за нееднаквото му прилагане, особено по отношение на гражданските закони. Изготвянето на подробна информация и задълбочен анализ за тази дейност на съдилищата ще послужи на Народното събрание като основание за предприемане на необходими законодателни промени.
В доклада не е предоставена и достатъчна информация за кадровата осигуреност на съдилищата. Посочени са данни за свободни щатни бройки в съдилищата в гр. София и Върховния касационен съд, но не и за страната.
В доклада е отбелязано, че продължава да стои проблемът с изготвянето на показатели, въз основа на които статистически да се отчете времето, за което приключва едно дело от момента на постъпването му пред първоинстанционния съд до постановяването на окончателен съдебен акт. С оглед на това в следващия доклад трябва да се предоставят данни, тъй като бавността на съдебните производства формира в обществото отрицателни нагласи за работата на съдилищата. Липсват и данни относно информационното осигуряване на дейността на съдилищата, публикуването на съдебните решения на интернет - страниците на съдилищата, предприетите действия за въвеждане и използване на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
В доклада не се предоставя информация за осъществената дисциплинарната дейност, няма конкретни данни за дисциплинарни производства срещу съдии и съдебни служители, както и анализ на причините, довели до извършването на дисциплинарни нарушения. В следващия отчетен доклад е необходимо да се обърне внимание на превантивните мерки и резултатите от тях, на взаимодействието с Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се анализират и отчитат установените проблеми в движението на делата и се предлагат конкретни мерки от страна на административните ръководители за тяхното преодоляване.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси направи следните препоръки във връзка с дейността на съдилищата, както и във връзка с изготвянето на доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2008 г.:
1. Да се изготви подробна информация и анализ на прилагането на закона, в частност за прилагането на гражданското законодателство.
2. Да се представи обобщена информация и анализ за средната продължителност на разглеждането на делата от постъпването им в първоинстанционния съд до произнасянето на окончателния съдебен акт.
3. Да се представят данни за областите на противоречива съдебна практика и случаите, в които правни разпоредби създават проблеми за правилното прилагане на закона.
4. Да се включат раздели за информационната дейност на съдилищата и да се предприемат мерки относно публикуването на съдебните решения на интернет страниците на съдилищата.
5. Да се представи информация за дисциплинарната дейност, анализ на причините, довели до образуване на дисциплинарни преписки, средната продължителност за решаването им и взаимодействието с Инспектората към Висшия съдебен съвет.
В края на дискусията с 14 гласа “за” и без гласове “против” и “въздържал се” Комисията по правни въпроси прие Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата за 2007 г., представен от Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.”
Ще завърша с този проект за решение, който предлагаме да гласува Народното събрание:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на доклад за прилагането на Закона и дейността на съдилищата за 2007 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата за 2007 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов! Благодаря и затова, че се вместихте в десетте минути съгласно правилника.
Бих искал да поканя госпожа Анелия Мингова – представител на Висшия съдебен съвет също да вземе думата, отново с молба до десет минути.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, госпожо министър, уважаеми върховни магистрати! За обсъждане днес на вашето внимание е Докладът на Върховния касационен съд за дейността на съдилищата. Той е внесен във Висшия съдебен съвет на основание чл. 130, ал. 7 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт. Съгласно конституционната разпоредба този доклад се изготвя от Върховния касационен съд, а Висшият съдебен съвет е длъжен да го изслуша и приеме. По силата на тези свои правомощия Висшият съдебен съвет разгледа, обсъди и прие доклада и заедно със своето становище го внесе своевременно в Народното събрание.
Общата оценка на Висшия съдебен съвет е, че докладът е добре структуриран, изчерпателен по съдържание и аналитичен по характер. Той е съобразен с указанията на Висшия съдебен съвет относно неговия обхват и структура. Всъщност това достатъчно ясно личи и от обширното становище на Комисията по правни въпроси, което току-що изслушахте. Това ми дава основание в изложението си пред вас да не повтарям вече чутото, а да се опитам да дам някои от отговорите на въпросите, поставени при обсъждането на доклада в Комисията по правни въпроси, които, разбира се, имат и пряко отношение към правомощията и дейността на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви за секунда да изчакате, госпожо Мингова.
Обръщам се към господин Иван Костов и към колегите, които провеждат разговора си в дъното на пленарната зала. Госпожа Мингова преминава към коментари по въпросите, които бяха формулирани в становището на Правната комисия. Допускам, господин Костов, че ваши колеги и колежки ще искат да вземат участие в дискусията – госпожа Екатерина Михайлова, госпожа Елиана Масева, ще ги лишите от възможността да проследят това, което има да казва госпожа Мингова.
Бих повторил поканата си, господин Костов, да проведете разговора си с господин Свинаров в кулоарите. Не обръщате внимание – това говори за степента на парламентарно поведение, което желаете да следвате.
Имате думата, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря.
Един от важните проблеми, които стоят пред съдилищата и, разбира се, пред Висшия съдебен съвет, като орган за управление на съдебната власт, и свързани с доброто функциониране на тези органи в системата, е кадровото им обезпечаване. В тази връзка искам да споделя пред вас, че приключиха конкурсите, които бяха обявени в началото на годината от Висшия съдебен съвет. В този смисъл в конкурса чрез атестация на магистрати 113 съдии в различните нива на съдебната система ще встъпят в длъжност, казвам „ще встъпят”, защото още не са приключили всички процедури по обжалване на някои от назначенията на Висшия съдебен съвет.
В конкурсите за първоначално назначаване за всички нива бяха обявени и бяха заети чрез решение на Висшия съдебен съвет 28 щатни длъжности. Въпреки обаче, че беше обявено едно място във Върховния касационен съд и имаше успешно явили се кандидати, то от обявените 6 щатни бройки са апелативните съдилища, 3 останаха незаети.
И тук се налага да споделя едно мнение за удачността на конкурса за първоначално назначаване на магистрати, когато става дума за висшите нива в системата. Поставям го като въпрос за обсъждане при бъдещото изменение на Закона за съдебната власт.
Тук е ред да поставя и някои от другите проблеми, свързани с кадровото обезпечаване на системата. За да е ефективно, то трябва да е своевременно.
На първо място, това означава нужда от облекчаване на процедурите и разбира се, това е свързано със законодателна корекция.
На второ място, породилото се затруднение при тълкуване на правомощията на Висшия съдебен съвет при атестиране и класиране на кандидатите, което стана основание за многото обжалвания на нашите решения, също налага, включително освен тълкувателна, и по-прецизна законодателна намеса за вида, тежестта и поредността на критериите за оценка, с оглед избирането на най-достойните в професионално и морално отношение кандидати.
Разбира се, вече споменах за осмисляне на възможността този конкурс за външно назначаване да се отнася до висшите нива в магистратурата. Резултатите от първия проведен конкурс дават насока за анализ на този проблем.
Освен посочените проблеми, особено чувствително стои и този за удължаване срока на командироване – трудности, които особено ясно бяха почувствани през последните месеци, които не позволяват на административните ръководители добре да обезпечат формирането на несменяеми състави. Това е особено важно при наказателните производства, които трудно могат да се вместят в 6-месечния срок.
Друг важен момент, който беше поставен на обсъждане и за който е една от препоръките в доклада на Комисията по правни въпроси, е свързан с дисциплинарната практика и налагането на дисциплинарна отговорност, когато има констатирани дисциплинарни нарушения от магистрати. В тази връзка искам да споделя данни за утвърждаващата се дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет.
На първо място, искам да посоча създаденият електронен регистър на дисциплинарните производства, който ежемесечно се обновява на сайта на Висшия съдебен съвет. Съвместно с Инспектората към Висшия съдебен съвет и Комисията по дисциплинарни производства към съвета на три месеца се анализират данни за типичните дисциплинарни нарушения, причините за тяхното извършване, условията, а също и адекватността на наложените наказания, с оглед уеднаквяване на дисциплинарната практика, която има изключително дисциплиниращо значение за магистратите и превантивно с оглед по-нататъшната им дейност. В тази връзка ще дам няколко конкретни данни. Направила съм справка към настоящия момент, като тя датира от началото на тази календарна година. Разбира се, давам си сметка, че докладът е за дейността на съдилищата за миналата година, но в крайна сметка ние сега оценяваме настоящото състояние на системата, за да може все пак да се види реалната картина към този момент.
В тази връзка образуваните дисциплинарни производства само срещу съдии за този период, имам предвид производства, които са образувани в съвета, тоест от компетентността да се наложи наказание на Висшия съдебен съвет, са 14, като 7 от тях са относно административни ръководители или техни заместници. Основните нарушения се отнасят до действия, които са свързани с професионалната етика и оттам нарушават престижа на съдебната власт, като равностойно място сред нарушенията имат неспазването на процесуалните срокове. Това са първоначалните ни аналитични данни.
Веднага искам да кажа, че всъщност доста голям е броят на наказанията, наложени от административните ръководители, които са потвърдени от Висшия съдебен съвет. Тук мога да споделя една обща цифра, която се отнася до всички магистрати – 45 до този момент са потвърдените дисциплинарни наказания „забележка” и „порицание”, да не забравяме, че над 50 са всъщност дисциплинарните, бих ги нарекла, квазисанкции, но те също имат дисциплиниращ ефект, „обръщане на внимание”, което е предоставено на Висшия съдебен съвет като поведение на административния ръководител. Независимо, че това не е санкция, то има друго чувствително измерение като въздействие върху магистрата. Дори чисто фискално, това не е малко, тъй като едно от дисциплинарните наказания е именно понижаване на трудовото възнаграждение за определен период от време.
Един от големите проблеми, които стоят пред дейността на съдилищата – всъщност тук правя анонс и към доклада на Европейската комисия, който винаги е бил предмет на всички доклади, които тук съм представяла пред вас и за дейността на Висшия съдебен съвет, и за дейността на съдилищата и на прокуратурата и разследващите органи за минали периоди, е всъщност проблемът с прекратяване на досъдебното производство и връщането на делата на разследващите органи, а също и свързаният с това проблем за невинаги законосъобразното и понякога необосновано отлагане на делата. Разбира се, това има особено негативно отношение и върху дейността на системата, и то особено чувствително личи и е на общественото внимание, когато става дума за така наречените идентифицирани дела с особен обществен интерес. Тук имам предвид, разбира се, че това е една категория дела, която се наблюдава от Европейската комисия, но тази негативна оценка се дава и от самите български граждани. И това трябва да е и е предмет на нашето внимание.
В тази връзка искам да споделя, че по инициатива на председателя на Върховния касационен съд беше проведено през м. октомври т.г. едно национално съвещание на съдиите, на което бяха изслушани докладите на председателите на апелативни съдилища със свои коментари и анализ именно на тези причини, като опит да се потърсят адекватните мерки за преодоляване на проблемите.
Висшият съдебен съвет, заедно с министъра на правосъдието, организира и проведе три регионални изнесени заседания на Висшия съдебен съвет по апелативни райони. Те приключиха миналата седмица, но които отново обстойно, вече на място, с участието на магистратите бяха разгледани и обсъдени тези проблеми.
Във всичките доклади личи съсредоточаване върху едни и същи причини, едни и същи изводи, които Висшият съдебен съвет трябва да вземе, за да може от своя страна да предложи адекватни мерки за преодоляването на прекратяването, респективно отлагането на делата.
За да не отнемам времето ви с конкретни изводи, бих искала само да споделя, че Висшият съдебен съвет създаде в тази връзка специална работна група от своя състав, която има за предмет и задача да обсъди и анализира точно тези доклади, да предложи, препоръча конкретни мерки, адресирани към магистратите и най-вече към административните ръководители, а от друга страна, ежемесечно да обобщава, анализира и предлага мерки, които се налага да приемаме с оглед на това, че изискваме ежемесечен отчет и анализ от административните ръководители в звената на съдебната система за движението на точно тези конкретно посочени от нас дела с висок обществен интерес. Така че, тази дейност на Висшия съдебен съвет е перманентна както в неговите комисии, така и в специално създадената работна група. До края на този месец, тоест идващата седмица предстои да приемем първия анализ с първите конкретни мерки и се надявам това да даде резултати.
В тази връзка работим много тясно с Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото особено в анализа при своите тематични проверки и две от проверките в апелативните райони Бургас и Велико Търново, също са предмет на обсъждане, за да анализираме и изведем своите изводи.
Нещо много важно, което беше поставено на вниманието на съвета от анализа на нашия доклад в Комисията по правни въпроси, и което искам да подчертая, че беше приоритетна дейност за нас през текущата година, се отнася до информационното обезпечаване дейността на системата и разбира се, изискването за работещи интернет-страници. Тук искам да си позволя да посоча също нещо конкретно. Ако към края на месец юли от всичко 180 съдилища имаше работещи 144 интернет-страници, то към края на месец октомври всички съдилища вече имат работещи интернет-страници.
Относно публикуването на решенията. Към същия период - края на месец юли тази година, едва в 58 от съдилищата се публикуваха съдебни актове, съгласно чл. 64 от Закона за съдебната власт. Смея да кажа, че към настоящият момент във всички съдилища съдебни актове се публикуват в сайта. Обърнете внимание, не казвам, че тази дейност е финализирана, с оглед на своята прецизност и пълнота. Това е предмет на малко по-дълъг период от време, отнася се до един внедрен добър софтуерен продукт, който на този етап имаме единствено съвместим само с една от четирите възможни информационни системи, които обслужват съдебната система. Нашата идея е да реализираме успешно вече спечелен проект по оперативна програма "Административен капацитет", част от който се отнася именно за внедряване на информационен продукт, който ще позволи да се интегрират действащите 4 информационни системи в съдилищата, и на тази база ще се изгради единен уеб базиран интерфейс, което ще позволи тези решения да бъдат качвани по еднакъв начин на интернет-страниците. Разбира се, ще се опитаме да финализираме този проект в рамките на зададения за него срок, това е една календарна година.
Друга много важна част, с която искам да приключа своето изложение, е професионалната квалификация на магистратите, защото това е много важно - тя да бъде поддържана перманентно, така че да бъде адекватна на промяната в законодателството, което личи особено в наказателноправната сфера. Тук взаимодействието ни с Националния институт по правосъдие е активно. Имаме амбиции да предложим такива курсове или обучения за повишаване на професионалната квалификация и чрез други методи и средства, така че да комбинираме усилията си с тези на Националния институт по правосъдие, за да реагираме адекватно на нуждите от такова обучение на магистратите.
С удоволствие бих отговорила на конкретни ваши въпроси от дискусията, която днес ще се развие в пленарната зала. Благодаря на представителите на Комисията по правни въпроси към Народното събрание за много конструктивния диалог, очаквам той да бъде продължен сега и в пленарната зала, за да може взаимодействието между съдебната и законодателната власт наистина да има добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също Ви благодаря, госпожо Мингова, за много конкретните становища, които изразихте, за това, че коментирахте и направените предложения в становището на Правната комисия.
Уважаеми колеги, които следите хора на пленарното заседание, сега предстои да преминем към обсъждане на доклада, разбира се, и становището на Комисията по правни въпроси.
Разбира се, министър Тачева и господин Груев по тяхно желание ще имат възможност да се включат в обсъждането на даден етап, когато преценят това за уместно.
По отношение на времето, с което разполагаме, уважаеми колеги, предлагам то да бъде по ал. 3 на чл. 45, а именно: Коалиция за България - 40 минути; НДСВ - 26 минути; ДПС - 26 минути; БНД - 21 минути; ДСБ - 21 минути; ОДС - 21 минути; БНС - 20 минути; "АТАКА" - 20 минути и независимите - до 15 минути.
Считам, че не бива липсата на време да е причина за достатъчно сериозно и отговорно обсъждане на представения ни доклад.
Имате думата за изказвания. Кой желае думата? Можете да задавате принципни въпроси, можете да направите и предложения, в т.ч. за промени в законодателството.
Госпожо Манолова, заповядайте, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, трябва да започнем този дебат. Надявам се с моето изказване да се опитаме да го започнем в един позитивен тон. Самият факт, че след промените в Конституцията и в Закона за съдебната власт съдилищата имат възможността пред българският парламент, а оттук и пред широката общественост да представят един анализ за своята дейност, вече е един положителен факт и почин, който с удоволствие мога да кажа, че като цяло беше възприет от органите на съдилищата, от българските магистрати за повече прозрачност и информираност на гражданите за това какво се случва в съдебната система, какво се случва в съдилищата, в прокуратурата, какви са проблемите, с които ежедневно се сблъскват магистратите. Една прозрачност и информираност, която в крайна сметка е способ за пораждане на повече доверие в обществото към това какво се случва в съдебната система.
Ако говорим за самия доклад, все повече, след като вече няколко от докладите на съдилищата на Административния съд и на прокуратурата бяха представени на вниманието на българския парламент, тези доклади все повече отговарят на законовите изисквания да представят не само статистика за това как се движат делата в съдебната система и каква е натовареността на магистратите, но и анализ на проблемите, които съществуват в съдилищата, а също така анализ на съдебната практика, на прилагането на закона с конкретни предложения за законодателни промени не само по отношение на актовете, които регламентират устройството на съдебната власт, не само актовете, които са в основата на правораздаването, а именно процесуалните кодекси, но в крайна сметка и предложения за промени в закони, които касаят българските граждани и начина, по-който се прилага закона.
Все пак няма как да не кажем няколко думи за цифрите, които са представени в този доклад, и да не кажем, че те показват по-голяма динамика, предвид увеличаването в проценти на броя на свършените дела през отчетния период и намаляване с около 5-10% на броя на висящите дела. Това, заедно с цифрите, които са представени за натовареността на съдилищата, особено на софийските съдилища и на Върховния касационен съд, показва, че в съдебната система става дума за изключително интензивен и висококвалифициран труд. Самият факт, че средната натовареност на един съдия в Софийския районен съд годишно е 742 дела, а в Гражданското отделение – 875 дела, говори за това каква е натовареността на магистратите и за интензивността на техния труд.
Според мен при изготвянето на следващия доклад все пак трябва да бъде направен опит да се отговори на основния въпрос, който касае българските граждани, когато става дума за цифри, за висящи дела и за срокове, в които се предвиждат делата в една или друга съдебна инстанция. Би следвало да има статистика, която да показва каква е продължителността на движението на делото от първата до последната съдебна инстанция, така че българските граждани да имат представа за това какъв е срокът, в който продължава едно дело, което касае конкретния човек. Иначе статистиката колко се е задържало пред първата или втората инстанция не е толкова важна. Всеки гражданин очаква решение на неговия проблем, така че е важно какво е времето, през което един човек, който се е обърнал към българския съд, може да получи окончателно решаване на проблема, който го интересува. В тази посока трябва да бъдат насочени и конкретните усилия.
Мисля, че може повече да се направи. Може би тук е мястото на Висшия съдебен съвет, на неговата Правна комисия за по-сериозен анализ за начина, по който се прилага законът, защото тълкувателната дейност на Върховния административен съд в неговия доклад и на Върховния касационен съд в доклада, който разглеждаме, показва според мен недостатъчно фокусиране върху противоречивата съдебна практика. Истина е, че с новия Граждански процесуален кодекс бяха заложени механизми за уеднаквяване на практиката в процеса на самото движение на съдебните дела, но докато той може да се разгърне с пълна сила и да даде плодове на решенията, които приехме за последната инстанция, за дейността пред Върховния касационен съд, според мен не трябва да спира тълкувателната дейност, именно която е насочена към уеднаквяване на съдебната практика.
Би следвало в следващия доклад да има повече анализ на това какъв е ефектът от въвеждането на новия Граждански процесуален кодекс и предвид мониторинга, който беше организиран с помощта на Министерството на правосъдието за прилагането на Наказателнопроцесуалния кодекс, в резултат на който мониторинг бяха предприети промените в НПК, които сега са пред българския парламент.
Може би тази активност за анализ на това какви пропуски, какви положителни моменти има в прилагането на Гражданския процесуален кодекс трябва да бъде регулярна чрез взаимодействието между Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд и може би Съдебния инспекторат. Тук според мен е ролята на информационната система, която трябва особено да касае обнародването, публикуването, оповестяването на решенията на Върховния касационен съд. Знаете, че това е условие адвокатите да свършат най-добре своята работа при изготвяне на касационните жалби, а именно да имат възможност наистина да направят анализ на съдебната практика, за да могат да защитят интересите на българските граждани, които представляват. Затова е особено важно час по-скоро да бъде създадена възможност всички актове на Върховния касационен съд да бъдат публикувани и оповестявани, така че да бъдат в помощ на хората, които търсят защита пред най-висшата съдебна инстанция.
За съжаление, с тази своя констатация ще приключа изказването си. Независимо от огромния труд, който по принцип цари в съдебната система, от високата натовареност, която имат българските съдии, в крайна сметка като че ли мнението на обществото какво се случва там се формира от така наречените дела с висок обществен интерес. Независимо от това, че цифрите показват каква е натовареността на един районен съдия, на един върховен съдия, очакването на хората да получат справедливост се формира именно от начина, по който се решават делата, които са във фокуса на общественото внимание и с чието проследяване в съдебните инстанции са ангажирани както медиите, така и българската общественост като цяло.
Макар според мен това да е несправедливо – от решаването на тези дела да се прави извод изобщо как функционира съдебната система, това трябва да бъде съобразено от ръководствата на върховните съдилища, от Висшия съдебен съвет и да се направи всичко възможно тези дела да се следят във всичките им фази; своевременно да се прави всичко възможно те да бъдат решавани в бързи, разумни срокове, за да бъде отговорено на общественото очакване, че българският съд е мястото, където се дава справедливост.
Ако има някакъв проблем, който в момента е от най-сериозните за българското общество, това е нарушеното чувство на българските граждани, че има справедливост и че тя се получава по един и същи начин за всеки български гражданин, независимо от неговото положение в обществото. Мисля, че тук е ролята на съдебната система не само предвид критичните доклади и критичните бележки, които бяха направени в последния мониторингов доклад, не само с оглед заплахата, която имаме от Европейската комисия да ни бъдат наложени съответни санкции, ако не отговорим на очакванията на еврокомисарите за това как трябва да бъде реформирана съдебната система, но най-вече заради това нарушено чувство за справедливост на българските граждани, за възстановяването на което своя принос може и трябва да даде съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли реплики към госпожа Манолова? Не виждам.
Кой желае думата? Безспорно този доклад предизвиква дълбок размисъл, но съображенията не бива да остават само за лична преценка.
Господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа магистрати, уважаеми представители на Висшия съдебен съвет, уважаеми дами и господа, колеги! Малко ми е трудно да взема становище обстойно по всички тези въпроси досежно една професия, към която и аз се числя.
Очевидно е, че тя е във фокуса на общественото внимание. Очевидно е, че тя е във фокуса на вниманието на Европейския съюз и неговите институции. Очевидно е, че негативизмът, който се струпва върху главата на правосъдието във всичките му измерения, и магистратурата, е твърде голям. И аз бих искал да се спра точно на тази тема.
В съдилищата има в крайна сметка една институция, която доста от тях ползват, така наречените хора, които се свързват и формират общественото мнение, PR-и да ги наречем. Не ви ли се струва, че огънят и жупелът на това, което формира общественото мнение е твърде целенасочен и той бие в една посока? Всички, които са юристи имат малко повече от необходимите знания за законодателството, как ние реагираме на широко разпространеното виждане, че законите са тези, които формират всичко лошо, което става в тази държава? Не може ли в крайна сметка да се разграничи къде и в каква посока трябва да бъдат претенциите, защото те са основателни и аз лично ги имам, и къде не трябва да се пипа, особено от несведущи и незнаещи хора? Дали не трябва да потърсим корелацията в лошото в правосъдната система от това, което влиза и се предлага твърде евтино, твърде лесно и твърде постоянно в законодателството?
Какво означава в рамките на месеца един основен закон като Наказателнопроцесуалния кодекс да бъде пипан няколко пъти? Там ли са всичките проблеми? Дали случаите, които са на общественото внимание, са пряко свързани с адвокатурата? Дали имаме данни в законодателството – наказателното, пеналното, което се отнася за това каква е статистиката до този род дела? Защото в крайна сметка аз не съм съгласен преценката за българското правосъдие да бъде направена въз основа на няколко дела. Претенциите към тяхното движение са налични.
Струва ми се, че всичко това, което чухме до този момент извън статистиката, която би трябвало да позволи на всеки един от нас да си направи своите изводи, трябва да има ясни и точни внушения досежно основните параметри на взаимоотношения – правосъдие, във всичките му измерения, и общество.
Извинявайте, но такива внушения се правят в медиите, които са абсурдни, които показват едно абсолютно незнание за това що е право и как то се формира, и как трябва да се изпълнява.
Знам, че се отклонявам от предмета на обсъждане на настоящите доклади, но го правя целенасочено, защото наш дълг е, бранейки първо българската държавност, да не забравяме, че в крайна сметка третата власт е част от тази държавност и тя трябва да бъде укрепвана с всички законни средства и с всички претенции към нейната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Дали предизвика реплики или желание за такива това изказване? Сякаш не.
Не е най-страшното известното отклонение, господин Ралчев. Не е страшно, че в по-широк аспект разгледахте въпроса, напротив.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Павел Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Въпросът, който ще повдигна, съм го повдигал от името на „Атака” и друг път и не само в тази зала. Правили сме изявления, изказвания, вземали сме становища, позиции и в медиите за това. Този въпрос естествено не можеше и не е намерил място в доклада.
В доклада нещата се плъзгат по чисто производствената част повече като срокове, брой на дела, определени дела, но когато говорим за правосъдната система трябва да говорим фундаментално по няколко въпроса, на които тя е базирана, които са нещо като обща част в правосъдната система. Всъщност, после специалната част, тоест тази производствена част, числата, качеството на работата, сроковете, следват тази обща част. А тя, както в началото на прехода се говореше, е актуална и сега, че правосъдната система трябва да се деполитизира. И най-тъжното е, че близо 20 години след прехода това не е сторено, това не е станало. Оттук произтичат и най-големите проблеми.
Аз съм отправил критики и то персонални спрямо колеги, висши магистрати и то най-висши магистрати. Заявявал съм, че в това обаче няма нищо лично. Въпрос е не на личностите на тези колеги. Аз не твърдя, че те не са достойни, добри професионалисти, добри юристи.
Въпросът е, че тези колеги и то всички – висши магистрати, най-висши магистрати, като се започне от Главна прокуратура, мине се през върховните съдилища, през касационните съдилища, Върховния административен съд, мине се през висшите длъжности или членовете на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет – ако ги огледаме тези имена ще видим, че това са хора, които са близки или произтичат, или произхождат, или са с активната подкрепа на политическите сили, на политическите партии. Те произхождат от нашите банки, те са били партийци, те са участвали във висшите органи на съответните политически сили и оттук са се суброгирали или трансформирали за по една нощ от качеството им на наши колеги-политици, съответно във висши магистрати или още повече, шефове на висшите съдилища, прокуратурата, на Висшия съдебен съвет. Ето за това ми е думата и с това не мога да се примиря. Това не мога да го понеса и ще поставяме от „Атака” този проблем неотклонно и неотлъчно.
Най-после е време всеки да си знае мястото – този, който има политическо мислене, който има политически щения, който е влязъл в политическата сфера, в политическото говорене, в политическите действия, не може повече да бъде магистрат и то висш магистрат. Изключение прави една длъжност и тя е конституционна, и тя е политическа, разбира се, и това е министърът на правосъдието, госпожо министър на правосъдието.
Затова не съм имал упреци, когато Вие сте говорили политически, защото това е конституционен принцип. Вие можете да говорите политически, защото това е така по Конституция. И в тази връзка тази схема трябва да бъде нарушена. Тя трябва да бъде разбита и постепенно в годините да започнем да се отърсваме от това политизиране, което слага чадъри, което изкривява обективната истина при конкретни дела, процеси, от което произтичат безброй проблеми в нашето общество. Оттам тръгва корупцията, оттам тръгва всичко онова, за което съдебната система бива критикувана. Същото се отнася и за Конституционния съд, защото който и от конституционните съдии да вземем в момента, той произтича, той произлиза, той произхожда оттук, от тези банки, от тези политически сили, които сме в момента и които представляваме политическата система на страната.
Така че общо за съдебната система тук, когато се правят тези доклади, традиционно се правят обобщения, изводи, правят се съждения. Тя не е по-добра или по-лоша, от която и да е от другите две власти, или от която и да е друга система на прехода или сфера. Нещата общо взето са средноаритметични, откъдето и да ги погледнем. Но можем да се преборим с политизирането, което впрочем не е проблем на сегашния момент на съдебната система. То е наследено от предишни управления, от още по-предишни управления, а генезисът му е в онази политическа система от преди 10 ноември, съдебна система, където всички тук, които сме и работили тогава знаем, че тя беше толкова политизирана, че всъщност не се говореше за политизация, тъй като в основата си и конституционно тя произтичаше от тогавашната управляваща комунистическа партия.
Затова, колеги, аз днес не разговарям гневно, когато говоря по този въпрос, по тази тема, която е абсолютно скандална. Това включително не се забелязва и от нашите партньори от Запад, защото когато критикуват българската съдебна система, те не виждат този неин порок. Обяснението за мен е, че те са толкова далеч от тази политизация по отношение на техните съдебни системи, че те не подозират при нас за съществуването й явно.
В крайна сметка аз съм сигурен, че борбата с този порок на съдебната система е наше българско дело и без чужда намеса, без наставления отвън или изисквания, ние трябва да се заемем с него. Оттук нататък аз смятам, че ние постепенно ние трябва да се чистим от тези наслоения, идващи от вече далечното ни, но явно в това отношение много близко комунистическо минало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Господин Янев, заповядайте за изказване.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа магистрати! Темата по принцип е изключително актуална и особено важна, когато на дневен ред излизат въпроси, свързани като цяло с дейността на съдебната система в Република България. Аз лично считам, че народните представители в своите многомандатни избирателни райони, които правят необходимите приемни и които имат пряк достъп до избирателите си, знаят за стотиците, а може би за хилядите оплаквания, като огромна част от тях са основателни.
Аз, господин Груев, нямам претенции да познавам съдебната система в детайли в цялата страна. Нещо повече, дори има райони в страната, където нямам необходимия поглед, въпреки че приемните на нашата Партия „Ред, законност и справедливост” в цялата страна ми донасят твърде любопитни сигнали за корупционни практики в съдебната система и аз ще Ви ги предоставя по съответния начин. Но в моя избирателен район – Благоевград, твърдя, че имам изключително ясна представа не само за дейността на окръжния съд, но и за дейността на всички районни съдилища. Тук е мястото да Ви цитирам няколко конкретни факти.
Господин председател, ще ме извините за секунда, да взема номерата на делата, за да бъда конкретен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще засека времето, няма да Ви го броя, но Ви предлагам да се съобразите с изискването в процедурните правила - да се обсъждат принципни въпроси.
ЯНЕ ЯНЕВ: Да, и да се задават въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но по конкретни дела няма да може да очаквате отговор. Може да изведете една теза въз основа на едни или други примери, но не очаквайте коментар по конкретни дела.
ЯНЕ ЯНЕВ: Точно това ще направя, господин председател. Познавам правилата. Те са публикувани в „Държавен вестник”, така че ще се съобразя с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Радвам се, че сте се запознали с тях.
ЯНЕ ЯНЕВ: Би било редно да обобщя някои тенденции, които ще дам като пример с Районния съд в гр. Петрич.
Господин Груев, аз лично считам, че в България има първи частен съд и този съд е в Петрич. Този съд е в голяма степен и огледален на Окръжния съд в Благоевград, защото има един тандем между председател на районен съд и неговата съпруга, които са допуснали редица нарушения, които рано или късно ще излязат на бял свят.
Първо, повечето митничарски дела – имам предвид за контрабанди и престъпления по служба като № 760 от 2008 г., № 2053 от 2006 г., № 1286 от 2005 г. и № 367 от 2005 г., са разпределени все на съдията с изключително малък стаж Димитрина Хаджиева, която преди назначаването й за съдия, се е водила юрист на фирмата на съпруга си или в други две фирми, но не се знае дали веднъж се е явила в съдебна зала преди да стане магистрат. Почти винаги победоносно тя решава делата на адвокат Димитрина Харамлийска, която е съпруга на председателя на районния съд. Същият, който пък е преместен в окръжния съд. Редно ли е през м. март 2006 г. – давам Ви конкретен пример, при изрично въведено конкурсно начало за назначаването на магистрати комисия в състав: Красимир Аршинков, тогавашният председател на Районния съд в Петрич – Харамлийски, двамата намиращи се в роднински връзки, може би не знаете това – кум и кумец, както и заместник-председателят на Районен съд – Петрич, Ангелина Бисеркова, предложена за административен ръководител и лансирана от Харамлийски, в разрез с нововъведените правила да насрочи и да проведе конкурс, в рамките на който за съдия се избира кандидатът с най-малко стаж от всички участници – общо 15 човека, а именно тази въпросната Димитрина Хаджиева?
Само Ви давам този малък пример, за да Ви кажа, че тази практика в Районния съд в Петрич е едно към едно аналогична и на това, което се случи в Благоевград. Да речем, регистрацията на дадени фирми. Примерно подават се документите с вх. № 318 от 2.02.2006 г. в 9,15 ч. сутринта и на същия ден - в 9,27 ч., на „Галакс” ООД, фирмено дело № 172 от 2006 г., за по-малко от 15 минути решението вече е излязло. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По същия начин са и други дела, като № 551 и други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, господин Янев. Подробностите може да предоставите на господин Груев директно.
ЯНЕ ЯНЕВ: Бих искал да кажа едно последно изречение, господин председател. Недопустимо е в европейска България окръжен съдия и районен съдия, заедно със съпругите си и двете адвокатки, да направят една четворка, която да превърне правораздаването в семеен бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Не виждам.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа председатели на Върховния касационен съд и на Висшия съдебен съвет! С удоволствие се включвам в настоящата дискусия по няколко причини. Първата е - виждам, че процедурата, въведена в Конституцията, която ние осъществяваме, работи и я намирам за много полезна.
Другото, което искам да споделя, е, че от времето, когато докладът се разгледа в Комисията по правни въпроси, до днес виждам, че онова, което беше като препоръка към съдилищата и към Висшия съдебен съвет, в значителна степен е осъществено. Имам предвид въпросните съвещания, за които говори проф. Мингова, за работната група и нейните задачи. Това показва, че диалогът е необходим, че той е полезен, надявам се за обществото, а не някому другиму.
В израз на тази полезност на взаимодействието между двете власти, бих искала да кажа няколко думи за това, което би следвало да направим още и което очаквах да чуя в изложенията днес, а именно: до каква степен законодателството, което съществува в момента – процесуално, Закон за съдебната власт и материалните закони, би могло да допринесе за резултатната дейност на съдилищата. Мисля, че това е голяма цел в нашето взаимодействие. За съжаление не откривам подобни предложения от Висшия съдебен съвет и Върховния касационен съд за законодателни промени, като изключим предложенията само в областта на кадруването на съдебната система.
Понеже става въпрос за кадровата работа, оказва се, че конкурсът е много подходяща форма, но процедурата не е така бърза, както ни се иска. Вероятно част от причините се коренят в Закона за съдебната власт. Колеги, вие знаете, че има и друг акт, който регламентира въпросните конкурси. Мисля, че там критериите трябва да бъдат с по-друга тежест. Твърде формални са критериите, наложени в подзаконовите актове. Според мен атестирането на реалната дейност на отделния магистрат получи незаслужено по-долно място, когато се прави общата атестация на определения магистрат.
По отношение на кадровата политика – вярно е, че има съдилища с много различна натовареност. Въпреки това се провеждат конкурси и непрекъснато се назначават магистрати. Дано не се заблуждавам, но възпроизвежда ли се съдебната система? Ако това не е така, мисля, че има адекватна кадрова политика. За да стигнем до този извод, на нас ни трябват факти, които да бъдат споделени.
Вторият въпрос, който намирам за важен, е тълкувателната дейност на съдилищата. Противоречивата съдебна практика е много сериозен бич. Тя е причина за недоверието на обществото и на нашите европейски партньори в съдебната система. В доклада се отчита, че Върховният касационен съд е постановил две тълкувателни решения за миналата година. Въпросът е: с това ли се изчерпва противоречивата практика в делата на съдилищата в системата на Касационния съд? Ако не се ползва тази мярка – тълкувателната дейност, за уеднаквяване на практиката, би било добре колегите да споделят: трябва ли да се пристъпи към законодателни промени, така че практиката да бъде уеднаквена?
Исках да поставя един принципен въпрос, но професионално се увличам, когато започвам да говоря за това. Уважаеми колеги висши магистрати, бих искала да попитам съдиите от системата на Върховния касационен съд, а това е и принципният въпрос: не като цяло, а всеки един поотделно според вас наясно ли е със собствената му отговорност и отговорността на съдилищата към държавата, към обществото и към европейските ни партньори? Наясно ли е всеки магистрат, че върху България тежи угрозата да бъде наложена предпазна клауза по Главата “Правосъдие и вътрешен ред”? Запознати ли са с Доклада на Европейската комисия от лятото и конкретните задачи, които Европейската комисия поставя? За съжаление аз питам, но отговорът ми е малко тъжен, защото имам лични впечатления. Дано те не са докрай верни. Мисля, че доста от магистратите не знаят за Доклада на Европейската комисия. Позволявам си да правя извода, че очевидно не са докрай наясно и със собствената си отговорност. Ако те са наясно с това, кога ще има резултат от дейността на съдилищата в системата на Върховния касационен съд? Според мен това е принципният въпрос!
По отношение на движението на делата. Това, което спомена проф. Мингова за прекратяването на съдебното производство и връщането за доразследване, за спирането на делата, за отлагането на делата – от доклада на проф. Мингова днес научавам, че те са наясно с причините. Тези причини обаче не бяха споделени с нас. Разбирам, това е суверенна власт. Ако има законодателни проблеми, ако законът благоприятства своето заобикаляне и отлагането на делата, то моля, кажете го. В противен случай оставам с впечатлението, че законът е добър, че не благоприятства отлагането на делата, тяхното прекратяване и връщане за доразследване, а причините са субективни. Така ли е? Ако има законова причина, споделете го, за да изпълним и ние своите отговорности и да облекчим работата на съдилищата.
По отношение на дисциплинарните производства. Виждам, че има движение. Въпросът е административните производства и по-точно наказанията, налагани от преките административни ръководители практиката им е уеднаквена в цялата страна? Съществува ли възможност прекият ръководител, налагайки наказанията “забележка” и “порицание” – по-леките наказания, да препятства налагането на такова наказание, което е съответно на тежестта на нарушението?
В частта “Дисциплинарно производство” и тяхното законово отражение – налага ли се въвеждането на нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност? Тук и преди мен се говореше за необяснима бързина, когато се разглеждат делата. Няма какво да се заблуждаваме – наясно сме на какво се дължи това. Налага ли се давностните срокове да бъдат изменяни, както и всичко онова, за да се подкрепи разумна дисциплинарна дейност на административните ръководители и на Висшия съдебен съвет?
Уважаеми колеги, много може да се говори по този въпрос. Опитах се да засегна това, което според мен е важно. Оставам отворена за дискусия. Ако уважаемите магистрати решат, те могат да споделят своите изводи за неблагополучията в съдебната система, как всеки магистрат вижда своята отговорност пред държавата и налагат ли се законодателни промени освен в частта “Кадрова политика”? Наказателнопроцесуалният кодекс е на дневен ред. Моля, дайте ни възможност да ви помогнем във вашата правосъдна дейност.
Накрая, надявам се, че дебатът ще продължи не само веднъж в годината, а по начина, по който сме си го установили – винаги, когато възникне проблем, ние сме на разположение на магистратурата, а разбира се – и на уважаемото Министерство на правосъдието.
Колеги, желая ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Антонова.
Виждам, че се е породила реплика у господин Ралчев. Нека да я изслушаме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Сигурно магистратите имат достатъчно какво да четат, за да могат да четат документите, които са свързани с Европейския съюз и които имат малко по-друга характеристика. Сигурно магистратите трябва да съсредоточат своето внимание върху конкретния казус, а да не слушат внушението. Аз съм привърженик на една теза, която висш магистрат изказа: “Когато общественото мнение и политическото мнение влезе в съдебната зала, нещата стават страхотни”.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: “Тогава правото излиза”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да, “... правото излиза”. Надявам се, че колегите схванаха мисълта. Но и с тази корекция мисълта е съвсем точно изразена.
Крайно време е да разберем, че съдебната система не е абсолютно независима, защото има претенции към нея. В крайна сметка триадата на властта в една държава трябва да действа в една посока. Но съдиите и политиците трябва да разберат, че няма политика в конкретно дело. Не трябва да има политика в конкретно дело! Разбирам го и дебело подчертавам – защото политиката е заложена в закона, а законът се прави в тази зала.
Когато тук в тази зала се предлагат на вниманието ни закони, които нямат никакво отношение към политиката, защото са общозначими, защото касаят всички граждани, да гласуваме от гледна точка на синьо, червено и пембено, аз просто не съм съгласен. Вниманието трябва да бъде равнопоставено в двете насоки - от една страна, разбира се, да бъдат спазени категорично правата на гражданите, нещо, което в последно време забелязваме, че и от висши представители на тази държава се заявява, че трябва да остане на заден план с оглед на това да бъде гарантиран общественият интерес. И нямаше да обърна внимание на тази теза, ако тя не беше повторена на два пъти от висши държавници, което означава, че общественият интерес може да бъде противопоставен на интереса на личността - един абсурд от всяка гледна точка!
Затова и за мен стои въпросът как така, когато адаптирахме над сто хиляди страници европейско законодателство, знам данните от предния мандат, а сега сигурно са много повече, да се получат толкова негативни изводи с оглед неговото прилагане! И дали там е целият въпрос, или е въпрос на това магистратът да бъде независим, да бъде в тон с държавността и да си гледа работата във връзка с конкретното дело. С всичките ми уважения към принципните въпроси, които колегата Янев постави, не съм съгласен тази зала да бъде ангажирана с номера и други подобни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли друга реплика? Няма.
Госпожо Антонова, заповядайте за дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Аз си знаех, уважаеми колеги, че ще стигнем най-накрая до независимостта на съдебната власт. Мисля си, че по никакъв начин, колега Ралчев, със своето изказване не съм накърнила независимостта на съдебната власт. Конституцията казва категорично, че всяка власт в тази държава - както законодателната, така и изпълнителната власт, така и съдебната власт, са по еднакъв начин независими от другите власти. Те са независими само тогава, когато упражняват конкретната си дейност. Когато ние с Вас правим закони, сме независими, когато те пишат съдебни решения, са независими, когато те (сочи към министъра на правосъдието) издават постановления и наредби, са независими. Но оттук нататък аз смятам, че всеки акт на една от властите може и трябва да бъде подчинена на обществения и държавен интерес. Нито една от властите не бива да съществува сама за себе си и да си бъде самодостатъчна. Защото тогава стигаме до тези страховити неща, които наблюдаваме.
Всеки акт на една от властите - дали закон, дали постановление, дали съдебно решение или присъда, трябва да подлежи на обществен контрол и това не е нарушение на независимостта на съдебната власт. Всяко съдебно решение, както всеки закон, колега Ралчев, се обсъжда и се коментира. Нали всички сме еднакво независими - така поне аз чета Конституцията.
Ще дам пример със законодателната власт, по-точно, ще дам пример със себе си, за да не обиждам евентуално другите, но аз не съм склонна да считам, че депутатите трябва да забраняват коментара върху законите. А Вие? Вие склонен ли сте в израз на нашата независимост като народни представители да забраним и да се сърдим на обществото, че коментира качеството на нашите закони? Съгласен ли сте? Не, разбира се! На същото основание обществото ще коментира цялата дейност на съдилищата, на прокуратурата и на следствието. Независимостта е независимост в еднаква степен за всички.
И второ, да, аз знам колко са заети магистратите, колко много четат, това е част от този тежък занаят. Но когато осъществяваш една дейност, когато постановяваш една присъда, ако не съзнаваш държавническата си отговорност, отговорността към нацията и към обществото, по-добре недей да правиш нищо! Когато постановяваш една присъда ей така, самоцелно! Когато смяташ, че не си контролируем от обществото.
Това е част от моето скромно разбиране за независимостта на властите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Мингова. Достатъчно въпроси се зададоха, за да имате възможност да коментирате.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз бих искала да върна дискусията към конкретната тема, която се обсъжда, а именно доклада за дейността на съдилищата и прилагането на закона за миналата година и в частност да отговоря на някои от въпросите, които бяха поставени, по-конкретно от народния представител Надя Антонова. Благодаря й за въпросите и за участието й в дискусията, защото в нейното изказване не открих упрек или опасност за независимостта на съдебната система. В никакъв случай не се чувстваме засегнати от поставянето им.
Дали съзнават магистратите своята отговорност? Убедена съм, че изключителното мнозинство от магистратите съзнават тази отговорност и се убеждавам в това от личните си контакти с тях. Защото Висшият съдебен съвет се опитва наистина да осъществи диалога с всеки конкретен магистрат, тъй като ние не сме един формален орган, ние искаме да бъдем реален партньор на съдебната система и на всеки отделен неин представител, за да може с общи усилия да постигнем тези резултати, които обществото очаква от нас.
Във връзка с това искам да ви уверя, че магистратите са запознати с доклада на Европейската комисия и с това, което институциите правят, за да отстранят пречките пред реформата в съдебната власт и да изпълнят графика по показателите за напредък. Нещо повече, на тези изнесени съвещания те са информирани конкретно за всичко, което Висшият съдебен съвет предприема като конкретни стъпки в работните си механизми, за да реализира тези мерки, които са набелязани заедно с правителството. И мисля, че колегите магистрати възприемат това, което правим, и съдействат тези резултати да се постигнат.
Необходими ли са промени в процесуалните закони и изобщо в законодателството? Това, че аз не споделих изводите от изнесените съвещания, не означава, че ние не ги знаем и че няма да ги споделим и със законодателната власт. Напротив, вече сме го направили. До всички парламентарни групи, а и до независимите народни представители съм изпратила конкретните предложения на магистратите от тези три изнесени съвещания. Разбира се, тъй като това стана в последните дни, ние не сме се опитали да ги формулираме в конкретни параграфи, но сме изложили текстовете, които би трябвало, ако вие сметнете че е необходимо, да залегнат като ваши предложения, тъй като законът е между първо и второ четене.
Във връзка с това мога да кажа само два пункта, за да бъда и конкретна.
Например става дума да се обсъди възможността, когато може да се постави въпросът за това, че се налага отлагане, защото подсъдимият иска да бъдат събирани допълнителни доказателства или да се отстрани едно процесуално нарушение вече в хода на съдебното следствие, но тогава когато е ясно, че той е можел да направи и да упражни този защитен механизъм в по-ранна фаза дори на съдебното следствие, дали не трябва да намери място нещо подобно на гражданскопроцесуалното правило за преклузия на правата. Давам го само като конкретен пример.
Второ, дали не трябва пак по същият образец да видим дали понятието "явна фактическа грешка" може да намери място в началото на съдебното дирене. Защото дали една нула е прибавена случайно или нарочно ясно личи, когато се постави мотивационната част на обвинителния акт и неговият диспозитив.
Ние сме наясно, но спестявам конкретното изложение, защото Висшият съдебен съвет като колективен орган ще излезе със свое крайно становище следващата седмица и не ми иска да отнемам тук от прерогативите на колегите, които работят. Но мога да кажа, че има причини както в прокуратурата, когато се нарушават правата на обвиняемия на защитата, така и в съдебната фаза, когато в по-късен момент се наблюдава даден недостатък, отстраним в по-ранна фаза на процеса.
Очевидно усилията трябва да бъдат обединени и на законодателната власт в тези конкретни посоки, но, разбира се, и на органа, управляващ съдебната система, и на административните ръководители с дисциплиниращи, с организационни мерки, с кадрово обезпечаване и с професионална квалификация, за да се преодолее всичко това.
По отношение на дисциплинарната отговорност. Да, ние имаме анализ и опит да уеднаквяваме дисциплинарната практика. Конкретно на Вашият въпрос. Имаме случаи, в които наложени от административни ръководители по-ниски наказания ние сме преобразували в дисциплинарни производства, защото сме констатирали, че нарушението не е адекватно на наложеното наказание. И обратно, има случаи, в които сме констатирали, че поради субективни отношения между личности в дадената магистратура, даденото звено на съдебната власт, се налага наказание или се иска налагане на по-тежко наказание, което ние сме връщали отново на административния ръководител, респективно сме отменяли наложени дисциплинарни наказания от административния ръководител като адекватни на конкретното нарушение. Не всяко нарушение непременно трябва да доведе и до дисциплинарна санкция, има и други дисциплиниращи механизми.
Така че това го има на нашият сайт. Има го и в тези тримесечни отчети, които правим, но го има и когато се анализират конкретните дела. Това е опит за такова уеднаквяване.
В тази връзка искам да кажа, вероятно и министърът на правосъдието ще сподели с вас, че организираната при нея работна група за промени в Закона за съдебната власт вече е излязла с готов продукт. Той е на процедура „съгласуване” и ще бъде предоставен на вашето внимание вероятно в началото на идващия месец. Вие си спомняте в отчетния доклад за нашата дейност, ние бяхме направили опит да споделим вижданията си за законодателни промени включително и в сферата на дисциплинарните производства, но и в този законопроект сега са застъпени и конкретно по отношение на давностните срокове, защото всички знаем за хипотезата, в която те се оказват изтекли преди обществото да е научило за даденото нарушение. Така че и в тази насока сме направили своите предложения, препоръки и се надявам те да са намерили отражение в законопроекта.
По отношение на поставените въпроси за конкретни дела, цифри и имена, които си позволи да каже от тази трибуна народния представител Яне Янев, мога да препоръчам две неща. Затова има Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който може чрез подадени сигнали много подробно да провери всички тези практики в който и да е съд, за който и да е магистрат. Искам да ви кажа, че от такива сигнали и от такива анализи са образувани 13 дисциплинарни производства по инициатива на Инспектората във Висшия съдебен съвет. По някои от тях има произнасяне. Но тъй като постепенно набира скорост взаимодействието помежду ни, не всички са финализирани, но те и не могат, тъй като и дисциплинарното производство има две страни и трябва да бъдат защитени в някаква степен – и дисциплинарно отговорния, разбира се, и този, който прави предложението. В тази връзка също има предложения сега в проекта за изменение на Закона за съдебната власт за актуализиране на сроковете при дисциплинарните производства, защото в крайна сметка те не са нещо изключително и не би трябвало непременно заради бързината за налагане на една санкция да пренебрегнем правото на защита, както когато се образува дисциплинарното производство в Съвета, така и когато става дума за обжалване пред Върховния административен съд.
И още нещо – във всяко звено на съдебната власт има така наречените антикорупционни кутии. Странно, ние наблюдаваме, че този механизъм не се използва. Те стоят празни. Защо стоят празни? Защо вместо само във вашите приемни, уважаеми дами и господа, да се оплакват гражданите, когато ние имаме автомеханизъм за отстраняване на тези проблеми. Всичко, което постъпи в тези кутии, идва в нашата специална Комисия за борба с корупцията и професионалната етика, която е разглеждала вече стотици такива сигнали. По много от тях вече е предприела стъпки в зависимост, разбира се, от своите компетенции. Така че има механизми, в които не може да остане скрито, ако действително става дума за дисциплинарно нарушение, не дай си Боже, пък ако става дума за нещо по-сериозно. Така че използвайте и другите институции, включително и Инспектората, включително и нашата комисия, за да може в крайна сметка тези порочни негативни явления да бъдат изяснени дали действително това е така.
Мисля, че се опитах да отговоря на тези конкретни въпроси. Ако възникнат допълнително, ще имам възможността да отговоря и на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте, имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, госпожо министър! Използвам присъствието и интересът ви към този дебат, за да насоча вниманието ви към една важна тема, която не чух да се поставя. Тя е свързана с организацията на работата на българския съд – ще говоря специално за българския съд, за другото – не, което Висшият съдебен съвет не схваща като свое задължение и което някак си липсва в отчета, липсва в приоритетите на работата. То е изпълнение на част от изискванията за прозрачност на дейността на българския съд и за информиране на цялата съдебна система и на досъдебното производство по отношение на информационния поток на обработваните дела, на вземаните решения и т.н.
Става въпрос за нещо, което преди доста години се наричаше интегрирана база данни за противодействие на престъпността. Тази база беше готова 2001 г. Две хиляди и първа година, когато тия неща струваха много скъпо, когато нямаше съответната инфраструктура, когато беше трудно да се задейства такова нещо. За тези 7 години светът преживя техническа революция. Искам това да го чуят хубаво и госпожата министър, и хората от Висшия съдебен съвет, защото се боя, че, потопени в своите собствени съдебни дела, не са проследили това, че за 7 години светът изгради огромна информационна инфраструктура и че вече тези неща не струват тези пари, които бяха отделени и които се отделяха в продължение на толкова много години, за да се изпълни елементарен обществен дълг.
Елементарният обществен дълг е да бъдат качени всички дела – минали и сегашни, всички присъди да бъдат качени, да бъдат достъпни.
Къде е задължението на Висшия съдебен съвет? Да определи нивата на достъп, да определи по кои дела кой има право, кои дела са с ограничен достъп, кои присъди нанасят поражения, как се защитават данните. Цялата тази работа някой трябва да я поеме и да я свърши. Това е високо интелектуална творческа работа, която е свършена обаче по света. В много страни това нещо е направено и аз се удивлявам защо в България все още не се намират отговорни хора, които да направят това нещо.
Защото, госпожо министър, ако вие качите всички стари дела и присъди, ако платите на една фирма, която за стотинки ще ви ги качи – в момента има специални фирми, които само с това се занимават и срещу стотинки ще ви качат това нещо в интернет... Аз не знам вие изобщо разсъждавате ли като добри стопани – и вие, и Висшият съдебен съвет по отношение на това нещо?!
Не се усмихвайте, защото ако го знаехте, щяхте да сте го направили досега.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Защо смятате, че не го знаем и не го правим?
ИВАН КОСТОВ: Защото не сте го направили досега. Три години не сте го направили. Три години не сте го направили!
Аз искам да обърна внимание на народните представители за следното – ако тази база данни се качи, половината, не, повече от половината, три четвърти от информационната база за противодействие на престъпността ще бъде вече достъпна за определени нива служители по институциите. Защо това нещо не е направено, ето, години наред, след като струва ... Наистина това е огромна база данни, наистина това нещо трябва да се свърши, но това нещо в края на краищата някой трябва да бъде задължен да го свърши.
Съдилищата по места нямат никаква самостоятелност да направят нещо съвършено елементарно – когато съдията отсъди по определено дело, да бъде задължен да качи електронната присъда в съответно място. От 100 и не знам си колко съдилища една трета имат тая възможност. Колко му е да се направи тази организация, да се извикат тези хора, да бъдат обучени, да им се даде ключ за достъп и да му се каже: ето там, в интернет, на еди-коя си страница ти си задължен и на теб ти се отчита делото едва след като затвориш присъдата с качването й на определено място? Колко му е да се направи това нещо? Защо това нещо не е направено? Това е изискване в закона. Какво отчитате вие в момента и си говорите някакви велики приказки, при положение, че Висшият съдебен съвет и министъра не са в състояние да свършат това?
Нещо по-лошо. Има съдии, които още пишат на машина. Може ли на 1800 души да не може да се купи по един компютър за 1000 лв.? Това струва 1 млн. 800 хил. лв. Откога ги търкаляме тия пари и откога тия хора не могат да получат достъп до компютър, до работа в интернет, до отпечатване и т.н.? На какво прилича това нещо? Какви обяснения сте в състояние да дадете, че това нещо все още е факт в страната?
Започвам от голямата тема – зарязаният въпрос за базата за противодействие на престъпността. Пак ще кажа – делата на огромна част рецидивисти, трябва да са известни. Те са много важни, за да могат самите полицейски и разследващи органи да видят каква е историята на съответен престъпник, какво е правил и т.н. Казвам, че трябва да се изпълни сериозна творческа работа във връзка с това. Трябва да се определят нива на достъп, трябва да се определят много неща, които са свързани с изграждането на една база. Това е елементарно усилие. То не иска никакво друго напрежение, освен обсъждане, решаване, вземане на отношение, взимане на окончателни решения по дадения въпрос. Какво ви пречи досега да го направите това нещо? Тогава ще изпълните почти всичко, каквото се иска от вас. Това е тясното място – липсата на тази система за противодействие на престъпността.
Накрая пак повтарям основни елементи от това кратко изказване. Не може съдиите да нямат компютри. Не може съдиите да седят в една стая по 4-5 човека. Ще си отиде вкъщи, ще си пише присъдите, ще си чете материалите на компютъра, ще си ги е качил на флашката, ще си ги разглежда, колкото иска, ако иска десет пъти. Ще стане, ще напише присъдата, ако иска, през нощта. Когато иска, тогава да я пише. Не можете да карате хората - това са съдии, да седят по четирима души в стая и след това да се питате защо няма съдебни палати и т.н., и да се занимаваме с несъществени въпроси. Не може да нямат компютри! Не може да не знаят как да влязат с присъдата и как да я качат в интернет! Не може това да се случва през 2008 г. и да бъде обект на критики, ако Вие сте прегърнали поне част от задълженията си и сте в състояние да дадете отговор.
Завършвам с това – за нивото на разминаване, за степента на дезорганизация, която съществува в съдебната система, за мен като финансист, най-сигурното доказателство е огромното разминаване в парите, които правителството предлага за бюджета за 2009 г., и това, което иска Висшият съдебен съвет.
Това означава, че вие сте в различни вселени – правителството вижда едно, Висшият съдебен съвет вижда съвсем друго. Какво видя Висшият съдебен съвет, та написа този проект? Аз въобще не мога и да си представя. Това са или хора, които въобще не разбират каква е стойността на парите, защото да купите на 1800 души – съдии, компютри са 1 млн. 800 хил. лв. – не стотици милиони лева.
Да направите базата не се искат никакви пари, защото базата я има, има интернет, изградено е всичко. Светът е изградил инфраструктурата, която ни е необходима. Нямате никакво оправдание в момента и това, че искате някакви гигантски пари, че правителството пък съвсем по друг начин вижда, означава, че действително цари огромен хаос в тези отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, господин Костов не говори кратко, той говори почти девет минути и половина, при това с един тон, който намирам за неуместен, тъй като водим диалог между две власти. Не му направих забележка, защото по същество въпросът, който поставя, е действително крайно остър. Предлагам да се върнем към по-трезвото и взаимно уважително провеждане на дискусията.
Сега настъпва времето за почивка, но аз бих дал възможност, на представителите на съдебната система, и госпожа министърът, ако желаят, да вземат отношение по казаното. Желаете ли думата, госпожо министър?
Господин Костов, ще изслушате ли коментарите по Вашите въпроси?
Заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костов, уважаеми народни представители! Днес в 11,00 ч. имах заседание на Междуведомствения съвет по единната информационна система за противодействие на престъпността. Надявам се, че колегите ще ме изчакат.
Може би е пропуск – мой и на министерството, че не сме дали достатъчно информация за онова, което направихме. Няма да говоря за три години, а ще говоря за една година, защото за това нося отговорност – по Единната информационна система за противодействие на престъпността и не само за това, а въобще за информационната свързаност на съдилищата. Ако миналата година имахме само тридесет и няколко съдилища, в които работеше информационен продукт, към 1 ноември т.г. над 90% от съдилищата вече работят с информационни системи.
Онова, което каза и проф. Мингова в изложението си, и това, което ние трябва да направим днес, е да направим съвместимост на тези четири различни софтуерни продукта, които работят в съдилищата. В три апелативни района прокуратурите са обезпечени със софтуерен продукт.
Звучи някак си много тъжно, ако смятате, че има все още съдии, които нямат компютри. В момента не мога да дам точна справка, но Вие също по-добре от мен знаете тогава, когато вашето правителство започна съдебната реформа, колко пари се дадоха и от държавния бюджет, и от програмите ФАР, въпреки че някои не бяха разходвани целесъобразно за компютъризация на съдебната власт.
Днес сте абсолютно прав, че тринадесет години решението за Единната информационна система за противодействие на престъпността като модел и механизъм, той е доста стар и въпреки, че сме дали досега, слава Богу, там има дадени досега само държавни пари, няма европейски фондове – 14 млн. лв.
Вие казвате, че 2001 г. е имало тази база данни. Никога не е имало пълна база данни на Единна информационна система за противодействие на престъпността. Имало е само една такава, която се акумулира в следствените служби като централна база на следствените органи затова, защото софтуерът, който използват следствените служби, е съвместим с Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Днес на междуведомствен съвет трябва да вземем решение: още колко ще струва това на държавата – например предложението за съвместимост на съдилищата, за да може по този електронен път да отива присъдата в тази база данни, която е за 6 млн. лв. Министерството на вътрешните работи казва: „На нас пари не ни трябват, ние ще си направим собствен ресурс”. За тези години със собствен ресурс МВР не е подало никакви данни в Единната информационна система за противодействие на престъпността. Там се акумулират данни от следствените служби. Служителки в Националната следствена служба вкарват на ръка данни от прокурорската преписка и актовете на съда. Това е нещото, което ние трябва да вземем като решение, при положение, че има Единна информационна система за обмен на данни в изпълнителната власт, при положение, че европейските практики вече са за децентрализирана база данни, необходимо ли е на днешния етап да наливаме пари и да правим някъде едно изкуствено ядро, което да поддържаме изкуствено, което, за да се напълни с данни, трябва първо да направим ведомствените си системи и да имаме съвместимост между тези ведомствени системи?!
Мисля, че за една година и този състав на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието е положило достатъчно, може би недостатъчно, но усилия, за да стигнем днес до този резултат.
Още една информация – България вече е част от един пилотен проект между 13 страни в европейското съдебно пространство за обмен на данни на бюлетините за съдимост. Това, което е необходимо. До края на годината – ние вече пилотно обменяме данни с четири от държавите, които са част от този проект. До края на годината България ще стане част от това пространство, защото от 2010 г. ние трябва да сме готови за електронно правосъдие.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам думата, за да изразя своето уважение и почит към българския парламент. Заставам на тази трибуна за първи път в живота си и очевидно това е свързано и с определена доза разбираемо вълнение.
Аз изпълних конституционното и законово задължение да изготвя Доклада за дейността на съдилищата през 2007 г. и да го внеса във Висшия съдебен съвет. Поставям и пред вас за размисъл въпроса: дали точно това е правилният подход при изготвянето на този доклад? Председателят на Върховния касационен съд по никакъв начин, за разлика от главния прокурор например, не е началник, ръководител или какъвто и да е друг по отношение на съдилищата. Съдилищата в Република България са независими и те се ръководят в своята дейност единствено и само от Конституцията и законите на страната.
Изпълних своето задължение да обобщя и, вземайки предвид обсъжданията на предишния доклад, да се постарая да предложа на вашето внимание един аналитичен доклад за проблемите в съдебната система на базата на докладите на председателите на апелативните, окръжните и районните съдилища в страната.
Изпълних го, защото и самият аз винаги съм бил убеден в няколко основополагащи неща за взаимодействието и взаимоотношението между властите. Изпълних го, защото като единствен титуляр на законодателната власт, чрез приеманите от него актове, Народното събрание осъществява държавната политика в различните сфери. От своя страна, по дефиниция съдебната власт осъществява правозащитната функция на държавата и в организационен аспект именно съдилищата са в основата и най-решаващото звено на съдебната власт.
Уважаеми народни представители, ясно е, че всяка конституционна система и модерен конституционализъм изисква динамично равновесие между властите чрез тяхното сътрудничество по въпроси от национален приоритет. И понеже дейността на съдилищата е безусловно национален приоритет, този доклад трябва да се изслушва и да бъде подложен на дискусия тук, в Народното събрание.
По отношение на конкретните изказвания колегата Мингова взе отношение. Аз ще кажа само няколко неща.
Съжалявам, че господин Шопов го няма, за да отговоря на онази част от въпросите, които той постави, или да взема отношение по-скоро. Във всеки случай за протокола ще кажа само онова, че вероятно той имаше предвид някого другиго. Моята биография е публична, тя е в интернет и нямам спомен да съм бил във висши органи на политически сили в последно време, да произхождам или да съм близък до която и да е политическа сила.
С господин Яне Янев също имахме възможност и в залата да споделим няколко думи след неговото изказване, а и колегата Мингова каза. Би било добре най-напред той да се обърне към Инспектората, още повече, че примерите, които той даваше, касаеха периода 2004-2006 г., далеч преди доклада, за който говорим, или дейността, която обсъждаме.
Уважаеми народни представители, аз с огромен интерес изслушах дискусията не само тук, а и в Комисията по правни въпроси, господин председателю, където тя беше изключително ползотворна и много конкретна. Там присъстваха и много от колегите магистрати. Това беше по посока на изготвянето на такъв доклад и внасянето на такива доклади за в бъдеще, които ще бъдат наистина от полза и за двете власти в процеса на тяхното взаимодействие и сътрудничество.
Аз съм убеден, че в България работят много и добри, професионално подготвени, съдии. Убеден съм, че съдебната власт и актовете на съдилищата в голямата си част са актове, достойни за уважение.
Да, ние често сме подложени на критика, да, ние сме в центъра на общественото внимание, но това е неизбежно и от това никой не бива да бяга.
Съдията, уважаеми народни представители, има една библия и това е законът, той има едно верую и това е справедливостта, той има само един единствен модел на поведение и това е почтеността.
Уважаеми народни представители, точно преди една година - преди един час, аз положих клетва пред пленума на Върховния касационен съд и встъпих в длъжността си председател на Върховния касационен съд. Докладът, който днес е подложен на обсъждане, визира периода от м. януари до м. декември 2007 г., тоест период, в който аз лично съм бил 20 дни на работното си място.
Искам да ви кажа обаче, че клетвата, която положих преди една година пред моите колеги в тържествената зала на Съдебната палата, аз лично винаги съм я възприемал не толкова като някакъв ритуален акт, а като дълбоко съкровен акт на вричане в нещо. Вероятно ще имате възможност и за в бъдеще да се убедите, че тези мои думи - и тогава, и сега пред вас, не са били празни приказки.
Желая ползотворна работа на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка – до 11,50 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Принуден съм да започнем. Надявам се народните представители, които са в кафето или в сградата постепенно-постепенно да напълнят пленарната зала.
Дискусията до този момент относно доклада за прилагане на закона и дейността на съдилищата през 2007 г. не е приключила. Чухме изказвания на народни представители, представители на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет, госпожа Мингова е тук. Господин Петър Кънев също е тук, което рядко се случва, но този път е тук.
Всички парламентарни групи имат време по правилника, мога да съобщя и с по колко минути разполагат. Обръщам се към народните представители, които са в пленарната зала: има ли желаещи да вземат отношение по разискваната тема?
Заповядайте, госпожо Масева.
Да ви информирам, че на балкона на пленарната зала са студенти от специалностите “Българска филология” и “Минала и съвременна Югоизточна Европа” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Гостите са на образователна виза в парламентарната ни институция. Добре дошли, млади хора! (Ръкопляскания.)
Госпожо Масева, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Господин председателю, уважаеми колеги! Това е част от една важна дейност на Народното събрание и колкото по-полезна информация се събира във връзка с нашата законодателна дейност, толкова повече трябва да приветстваме инициативите за отчетност, които са закрепени в закона и в Конституцията на Република България. Това, което ми прави впечатление след многобройните изказвания, които бяха и по конкретни теми, и с предложения, е, че все пак в тези доклади за отчетността липсва анализът. Както в доклада на прокуратурата, така в доклада на съдилищата в Република България отсъства нещо много важно, което би трябвало да ни послужи като повод да правим много сериозни изводи. Както структурата и динамиката на делата, обществените процеси, които се развиват в едно общество, кое в гражданския процес и гражданските дела може да се отчете като тенденция и кое в наказателните дела?
Искам специално с няколко изречения само да се спра на това какво представлява наказателната политика като концентриран израз на дейността на съдилищата, изнесен тук под формата на отчетност пред Народното събрание. Това, което е изключително важно за нас като народни представители и във връзка с многобройните критики, които се отправят към България, във връзка с неефективността и бавното решаване на делата, свързани с престъпността и корупцията, е именно едно бяло поле и в този доклад, защото много важно е съдът като основен арбитър, като част от веригата, и то решаващата част от веригата в борбата с престъпността, да направи изводи в тази посока. Не е достатъчно прокуратурата да отчита, че е внесла еди-колко си обвинителни акта и че съдът е приключил еди-колко си наказателни дела. За ефективността и на магистратурата от прокуратурата, и на магистратурата в съда основният показател трябва да бъде резултатът - за да бъдем информирани и да знаем къде седим ние и как може да се ориентираме и да направим съпоставка с другите системи, и да класираме борбата с престъпността като ефективна или неефективна, какви са резултатите при провеждането на съдебната фаза на процеса – защо примерно има оправдателни присъди – поради липса на доказателства ли е, защо се връщат делата.
С едно изречение искам да кажа, че статистиката е важно нещо, но когато тази статистика бъде трансформирана в изводи в тези отчети, това ще бъде помагалото на народното представителство и на Народното събрание, за да може да се ориентира. Ето това нещо липсва в този доклад, а това е най-чувствителната сфера и най-чувствителната тема, в която всички доклади на части от магистратурата, да бъдат превъплътени в съответни изводи.
Във връзка с тази отчетност считам, че раздробяването на докладите има своя смисъл, тъй като всеки от тях има отделен предмет на дейност, но все пак Висшият съдебен съвет вече като постоянно действащ орган на съдебната власт в Република България може би трябва да има още едно задължение – да прави този анализ, да съпоставя данните по отделните отчети, за да може да бъде това действена и ефективна информация във връзка с предприемането на едно или друго законодателно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да навлизам в детайли, свързани със софтуера и комуникацията между отделните съдилища, нямам намерение да навлизам и в технологични проблеми. Защото мисля, че не е работа на Народното събрание и на народните представители да се занимават с чисто устройствени, технически въпроси, свързани със съдебната власт.
Ако има някакъв проблем със софтуера, то той е със софтуера, заложен в самата Конституция. Многократно, когато тук сме дебатирали въпроси, свързани със съдебната власт, винаги е стоял проблемът, че самата Конституция трябва да бъде променена радикално и това трябва да стане и с Велико Народно събрание. Защото по Конституция съдебната власт в България е заложена по начин, който не гарантира нейната независимост.
Реално две трети от състава на Висшия съдебен съвет – една трета се посочва от парламента, една трета от президента, и колкото и да се говори, че президентът е надпартиен и деполитизиран, на всички е ясно, че при такъв механизъм на създаване на Висшия съдебен съвет, а и практиката го показа, че две трети от Висшия съдебен съвет са хора, рекрутирани по един политически принцип от парламента и президента. Това като цяло лишава съдебната власт от независимост, защото там се кадрува чисто политически. И това е един от големите проблеми на прехода.
Не бих искал да се връщам и на темата, че Конституцията залага три съдебни власти по същество: прокуратура, следствие и съд. Аз не знам някъде другаде да има такава конституционна уредба и такова устройство на държавата, при което да има три паралелни съдебни власти. Затова, каквито и усилия да се полагат, колкото и да се опитваме законодателно да реформираме и подобрим работата на съдебната власт, докато не се извърши радикална конституционна промяна, ние никога няма да имаме пълноценно функционираща съдебна власт, защото е нарушен принципът на разделение на властите и оттам нататък борбата с корупцията, с организираната престъпност, която тръгва от най-високите етажи на властта - няма как да бъде преборена от българските съдилища, защото нещата са обвързани по един недопустим начин.
Действително с това, което каза госпожа Масева, аз съм напълно съгласен – докладът по-скоро прилича на доклад на Националния статистически институт. Разбира се, статистическите данни са много важни, но те са важни, доколкото могат да бъдат в основата на един сериозен анализ за това защо няма резултати от дейността на съдебната власт. Защото това, което каза господин Груев за законността, за справедливостта, за честността, звучи много добре. Всички тези неща звучат много добре, но българските граждани нямат такава оценка, че в България има законност, справедливост и честност. Напротив, преобладаващото обществено мнение е, че ние сме държава, в която няма върховенство на закона, няма законност, няма справедливост и няма честност. Тези основни категории ценности са накърнени в нашето общество.
Така че трябва да има един много сериозен анализ, който не се съдържа в този доклад: как, какви са причините, какви са вижданията за промяна в законодателството. Това би било полезно за нас като народни представители – да има един анализ, конкретни виждания и предложения за една радикална промяна на законодателството, за да може, дори в рамките на тази конституционна рамка, съдебната власт да заработи по-добре, доколкото това може да се случи, тъй като всяка дейност се отчита по резултатите.
Иначе практиката на статистика, на цифри, на отчети ни е добре позната не само в периода на прехода, но и преди това. Но това е едно безполезно занимание и няма смисъл защо да си губим времето, да губим времето и на висшите съдебни магистрати, както и да си губим времето тук, просто да изслушваме едни чисто статистически доклади.
Така че лично моето очакване оттук нататък е докладите действително да съдържат един много сериозен анализ, и то анализ, който да води до нови предложения как всичко това, което се случва в нашето общество и което е крайно негативно, как може да бъде преодоляно или поне да бъде променено в една по-добра посока.
Аз ще се огранича дотук. Нямам претенциите, тъй като не съм юрист да навлизам в конкретиката. Но смятам, че една такава политическа оценка, защото ние тук сме висшият политически орган в държавата, въпреки че много пъти колеги, включително от ръководството на парламента, са опитват да казват, че тук не трябва да се политизират нещата, но ние сме висшият политически орган и трябва да поставяме въпроса принципно и политически, тъй като бягането от радикалните решения, от сериозната политическа оценка на това, което се случва в страната, води до такива последици и до такава действителност, с която ние се сблъскваме днес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания доклад и, разбира се, по проекта за решение? Няма.
В такъв случай обявявам дискусията за приключила. Гласуването на решението ще бъде на 27 ноември 2008 г., четвъртък, в 9,00 ч.

Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 2007 Г. ДО 16 ЮЛИ 2008 Г.
Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Има доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Спасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Господин председател, моля в пленарната зала да бъде допуснат господин Румен Борисов, който е секретар на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който е да против допускането на господин Румен Борисов в пленарната зала? Няма.
Моля, поканете господин Борисов в пленарната зала.
Господин Спасов, имате думата, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание от 8 октомври 2008 г. разгледа внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 декември 2007 г. до 16 юли 2008 г.
Господин Евтим Костадинов – председател на комисията, запозна накратко комисията с данните за дейността в посочения 6-месечен период. Същият подчерта изрично следването разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 2 от закона в поредността за разкриване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Има напредък и в областта на международната дейност, вменена в закона, както и по отношение на налагащи се изменения в закона при практическото му прилагане.
По повод на поставен въпрос председателят на комисията отрази известни проблеми при съвместната работа с ведомствата за прилагане на чл. 16 във връзка с § 7, ал. 2, съгласно който в 14-дневен срок от предоставяне на списъците по ал. 1, ръководителите на службите за сигурност свалят от отчет служители под прикритие и сътрудници, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, като уведомяват комисията за това.
За целта е организирана съвместна среща с председателя на ДАНС, както и с ръководители на другите служби за сигурност. Беше взето решение на следващото заседание на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред да бъдат изслушани генерал Студенков и генерал Киров във връзка с проблемите по прилагане на закона в посочената по-горе част. Господин Костадинов подчерта, че продължава проверката на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона – това са собственици, директори, редактори, водещи на рубрики в електронните медии. До момента само 98 от общо 300 медии в страната са отговорили на писмата на комисията по адекватен начин и ред. За изпълнението на това задължение е предвидена и административнонаказателна отговорност във висок размер. Получихме уверение, че тя ще бъде приложена, ако продължат проблемите в това отношение.
Поставен бе въпрос относно реда за картотекиране. Господин Костадинов обясни, че този ред е регламентиран в правилник и по-специално се осъществява от специализиран отдел “Архив и картотеки”. До момента все още не са предоставени картотеките на НРС и Служба “Военна информация”. Подробно беше разяснена и практиката по прилагане на чл. 32 от закона за недопускане публично да се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България. До момента посочената разпоредба не е използвана като възможност за прикриване на лица с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията.
Господин Костадинов очерта и съдебната практика във връзка с достъпа до информация в представляваната от него комисия, като до момента не е допускан негативен съдебен резултат.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме доклада за дейността на Комисията по разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията за периода 20 декември 2007 г. – 16 юли 2008 г.
Становището на комисията беше прието с 13 гласа “за”, “против” няма и 5 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Спасов, ще Ви помоля да прочете и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ:
“Народното събрание на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

РЕШИ:
Приема доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2007 г. – 16 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Уважаеми народни представители, чухме доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чухме и проекта за решение.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада и проекта за решение?
Господин Асен Агов – народен представител от Демократи за силна България, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Ние от Демократи за силна България се запознахме с отчета на комисията и по принцип приемаме този отчет. Комисията свърши много работа. Обществеността се запозна с резултатите от тази работа. Мисля, че те са добре за развитието на демократичния процес в България. В това време комисията успя да изгради значително обществено доверие не само в медиите, но успя да изгради такова доверие и сред широката общественост и няма как да не приветстваме тази дейност.
В същото време обаче има сериозна заплаха това доверие, което трудно се градеше, ние разбирахме и трудностите на самата комисия и винаги сме я подкрепяли в преодоляване на трудностите, както със сградата, така и с достъпа до целия масив от информация.
Виждаме заплахата в последните 2-3 дни. Знаете, че вчера беше обявен денят, когато трябва да се оповестят сътрудниците на Държавна сигурност и на РУМНО, които са работили в Българската национална телевизия. Аз съм работил в Българска национална телевизия и съм бил в нейното ръководство. Мен лично много ме интересува на какво се дължи това забавяне.
Моля в рамките на този отчет, господин председателю, представителят на комисията тук да обясни пред обществото на какво се дължи това забавяне. То създава моментално слухове и руши доверието по следния начин. Веднага започват да се прокрадват съмнения, каквито досега не съществуваха в работата на комисията, че се скриват имена, че се водят задкулисни пазарлъци, за да бъдат скрити имена от ръководството на Българската национална телевизия. Ето защо аз искам това обяснение да дойде сега, макар и да засяга по-късен период, отколкото е в отчета. Този отговор е необходим на обществото, господин председателю. Затова Ви моля да призовете представителят на комисията да даде разяснения по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Господин Агов, ще търсим отговор на въпроса, който зададохте, но нека да видим, може да има и други въпроси. Тогава ще помолим господин Борисов, който е секретар на комисията, да отговори, ако желае.
Господин Спасов, имате думата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз също искам да изразя задоволството си от работата на комисията. Проследих работата й и в качеството си на народен представител, и в качеството си на председател на комисията на Народното събрание, която контролира работата на този специализиран орган. Искам да кажа, че нещата, които преди малко ви прочетох от доклада, бяха повдигнати като въпрос за съдействие от страна на господин Емил Костадинов по време на редовния му доклад пред комисията. Беше постигнат консенсус с останалите служби, които имат ангажименти по Закона за досиетата.
Проведохме изслушване на господин Студенков, на господин Кирчо Киров и на господин Петко Сертов, при което им посочихме, че следва да изпълнят своите задължения от § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, а именно, да снемат от отчет свои сътрудници, които заемат публична длъжност или осъществяват публична дейност. В съответствие с разпоредбите на закона искам да съобщя, че и трите служби изпълниха своя ангажимент и изпратиха до комисията съответни писма, с които докладваха до каква степен са изпълнили разпоредбите на закона. По съответния ред тези писма ще бъдат изпратени и до комисията, която трябва да поддържа този архив.
Ще помоля господин Борисов след малко да вземе думата и да обясни какви са причините за забавянето на приемането на картотеките, които са преди всичко от битов характер. Искам да изтъкна, че има напредък в решаването на тези проблеми. Те са засегнати и добре уредени в бюджета на комисията за 2009 г., което предполагам, че ще бъде потвърдено и от представителя на комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Да съобщя на народните представители, така ми беше докладвано, че председателят на комисията господин Евтим Костадинов е извън страната и поради тази причина не е тук, в пленарната зала.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада и по проекта за решение? Всеки ден говорим за Държавна сигурност по вестниците, радиостанциите, телевизиите, а когато дойде време, в пленарната зала мълчим?!
Има думата господин Румен Борисов – секретар на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност.
РУМЕН БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна конкретно да отговарям на въпроса на господин Агов, както и да направя кратко изложение върху оставащите малки проблеми по събирането на картотеката, искам първо да изразя от името на комисията нашата благодарност към подкрепата, която имаме в лицето на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на парламента като цяло. Мога да спомена с две думи, че действително отначало имахме доста трудности, докато убедим органите по чл. 16, че комисията се е заела сериозно да свърши своята работа. Беше ни необходима тази подкрепа. След многократни срещи с тези служби и намеса на комисията ние успяхме да изградим и да регулираме тези отношения. На този етап смятам, че сме минали в един по-регулярен подход по изпълнение на закона, така че бих могъл да кажа, че ни остават битовите проблеми, като се надявам, че в един по-кратък оставащ срок комисията ще реши с останалите си проблеми.
Ние получихме вече сграда, вчера беше подписана сделката със спечелилата фирма. Ще се мине към ремонтни дейности. Сградата е в Банкя. Наистина, там сградите са големи, трябва сериозна трансформация да се направи, за да бъдат пригодени с възможност да съхраняват този голям архив. Мисля, че това са неща, които ще решим с времето.
Конкретно ще започна с първия въпрос, за да бъда последователен.
Уважаеми господин Агов, няма причини да бъдат смутени народните представители, както и българската общественост за вчерашното решение на комисията. Искам да Ви уверя с цялата отговорност на поста, който заемам и с личното си отношение към работата, която изпълнявам.
Имахме детайли, които трябваше да уточним. Тъй като ние постоянно водим преписка със службите, когато имаме малки съмнения в някой детайл - знаете, че те имат право и по чл. 32, и по § 12 да изискват към нас някои условности, трябва да си изчистваме документацията. Когато се появим с гласа на нашата комисия пред обществото, тогава нямаме никакви възможности да извършваме корекции. Така че всичко беше в тази област.
Още повече, ние не сме нарушили закона и нямаме конкретна дата за обявяване. Ако някой е очаквал или има словесни анонси, това не може да задължи комисията, тъй като тя е колегиален орган. При всеки разговор в нея или на един отделен член, ако е възникнало някакво съмнение по произнасянето, ние сме длъжни да се съобразим, да проучим документацията и когато се появи нашето съобщение, то да бъде изчистено максимално от възможности за съмнения.
Категорично ви казвам, че няма никакъв проблем – нито в работата на комисията като отношения между колегите, нито досега аз поне лично съм усетил някакви външни опити. В началото имаше различни опити от институции да се намесят в работата ни. Видяха, че комисията иска да си свърши работата и сериозно е подкрепена от българския парламент, така че те поне видимо изчезнаха. Ако някъде са кулоарни, аз не бих могъл да поема ангажимент за тях, но твърдя съвсем категорично, че комисията работи в достатъчен комфорт, за да може да си свърши работата. Надявам се, че удовлетворявам Вашия въпрос. (Реплики от ДСБ.)
Следващата седмица ще излезе – просто не произнасям деня, за да не се получи вчерашното. Уверявам ви категорично, че сме готови - имаме много малък детайл. Знаете, че вътре сме представители на различни политически сили и ако един детайл не е аргументиран пред колегите, винаги можем да си създадем проблем. Не искаме да направим това и поне засега не го допускаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съобщихте ли предварително, че ще обявите – това беше въпросът на господин Агов.
РУМЕН БОРИСОВ: Нямаме такова съобщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така разбрах поне от въпроса, който е зададен.
РУМЕН БОРИСОВ: Нямаме такова съобщение. Може да е анонсирано в някакви разговори, но комисията има изработен правилник, по който работи и когато се правят изявления. Нямаме заявление, дадено на официалната си страница. Няма съобщение от тази гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Спасов Ви зададе въпрос относно картотеките.
РУМЕН БОРИСОВ: Ние сме прибрали в наличната база, която имаме на „Врабча” № 1, картотеките от Министерството на вътрешните работи. В момента колегите пътуват из страната, тъй като в работните екипи, които са създадени, прибираме справочния апарат, защото към картотеките отиват и регистрационните дневници, и протоколите за унищожение. Те са всъщност елементите, които влизат в справочната част на нашата дейност. Правим всичко възможно до края на годината да ги съберем от районните дирекции по вътрешните работи – така да приключим със справочната част, която касае Министерството на вътрешните работи. След това ще започнем към другите служби.
По понятни причини събираме справочната част, първо, от гледна точка справката да бъде при нас и да реагираме по-бързо, когато трябва да направим конкретна справка за дадено лице. Нямаме пък базата, която би ни позволила да съберем и остатъчната част в делата, която изискваме само по необходимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако, разбира се, желаете още нещо да споделите с народните представители, можете да го направите. РУМЕН БОРИСОВ: Аз започнах с това. Твърде много ви благодаря. Категорично казвам, че ако не беше намесата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на целия български парламент, можеше проблемите, които се явиха в началото, да се увеличат, но ние ги туширахме твърде рано. Затова мога да завърша с една голяма благодарност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И към ръководството на Народното събрание, нали? (Весело оживление.)
РУМЕН БОРИСОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете го, да го запишем. (Весело оживление.)
РУМЕН БОРИСОВ: Презумпцията винаги има ръководство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
РУМЕН БОРИСОВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли още народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада и проекта за решение? Изглежда няма.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Тя работата е ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като няма желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема, обявявам дискусията за приключила. Проектът за решение ще бъде гласуван на 27 ноември 2008 г., другата седмица - четвъртък, в 9,00 ч.

Следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, законопроектът е приет на първо четене на 14 ноември 2008 г.
Следва доклада на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви запозная с доклада на Комисията по здравеопазването относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 23.10.2008 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазването на свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2008 г., разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените по време на заседанието предложения.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов.
Искам да отбележа, че комисията разгледа предложението и предлага на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание то да не бъде подлагано на гласуване поради противоречие с принципите и обхвата на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на закона може да вземете отношение, както и евентуално по становището на комисията, че предложенията на господин Руденко Йорданов са извън обхвата и принципите на приетия на първо четене законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Аз искам да поздравя комисията за принципното становище относно предложението на народния представител Руденко Йорданов, който аз лично много уважавам. Трябва и другите комисии да постъпват така – щом са извън обхвата и принципите на законопроекта, тези предложения няма да се разглеждат. За съжаление, много често нарушаваме това изключително важно правило на законодателния процес.
Имате думата, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
3. Досегашният текст става ал. 1.
4. Създава се ал. 2:
“(2) Правомощията на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз, се прекратяват с изтичане на мандата на органа, който ги е избрал. Управителният съвет изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет, но за не повече от 4 месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков, няма ли да се изкажете?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не съм съгласен, но какво значение има това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази това в протокола, че д-р Шарков не е съгласен, но е безпомощен.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не, не е така. Не съм казал това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега да минем към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага той да отпадне, а той гласи:
“§ 4. В срок до 20 ноември 2008 г. управителните съвети на районните колегии на Българския лекарски съюз, чиито мандат е изтекъл до влизане в сила на този закон, свикват и провеждат общи събрания на съответните районни колегии за отчета на дейността на органите по чл. 21, ал. 1, т. 3 и за избор на делегати за следващия редовен Събор на Българския лекарски съюз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
Следва ново предложение на народния представител Руденко Йорданов. Както вече ви съобщих, но ще го повторя още веднъж, комисията е разгледала предложението и предлага, на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, то да не бъде подлагано на гласуване, поради противоречие с принципите и обхвата на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков, не можахте да устоите. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля, че законопроектът е достатъчно сериозен, за да го гледаме в такъв състав.
Всъщност какво направихте с този законопроект? Това, което бяхме дали като възможност, като правомощие, като права и задължения на Българския лекарски съюз, вие ги взехте обратно, тоест държавата си ги взе обратно в лицето на Министерство на здравеопазването.
Бих си замълчал, защото на практика стоварихте изключителна тежест върху вашия си министър на здравеопазването, но както и да е. Тази беля ще си я носите вие!
Господин председател, Вие знаете случая. Понеже Управителният съвет е нелегитимен, както се твърди, и му е изтекъл мандатът, значи тогава министърът на здравеопазването свиква Националния лекарски събор. Питам кой организира провеждането на Националния лекарски събор? Представете си ситуация, в която лекарите не дойдат на този Национален лекарски събор, защото не са съгласни с това административно да им бъде свикван той, а да не бъде свикан от тяхната си организация. Аз, въпреки всичките лудории и дивотии, които бяха извършени от този Управителен съюз на Лекарския съюз, все пак смятах, че нашата организация има възможността сама да се справи със ситуацията, в която е поставена. Сега вие възлагате това нещо да го направим министъра на здравеопазването – да свика, и безспорно няма как да не се каже и думата “и да проведе”, този Национален лекарски събор, който трябва да избере новото ръководство. А когато лекарското съсловие бойкотира провеждането на този събор, а вие сте записали, че само четири месеца е легитимен стария Управителен съвет, какво? Ще имаме ли Лекарски съюз без Лекарски събор? Без Управителен съвет? Така ли излиза?
Господин председател, през 1991 г. – на 19 януари, беше създаден Лекарският съюз, беше възстановен. Това е една от най-старите лекарски организации в цяла Европа.
Господин председател, на 19 януари 2009 г. да не стане така, че да закриете Лекарския съюз? Надявам се да не го направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, нямаме намерение да го закриваме. Но Вие поставяте въпроса, ако лекарите не дойдат или част от тях да дойдат. Ами, който дошъл – дошъл!
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): А после в съда? Ще стане ли като това да имаме два синода?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, да вземат отношение по Преходните и заключителните разпоредби? Дискусия и по предните текстове практически не се състоя, а това е второ четене. Няма.
Чухте доклада, включително и последния параграф за влизането на закона в сила от деня на обнародването му.
Гласуването – на 27 ноември 2008 г., от 9,00 ч. Това е четвъртък, както е по правилник.

Продължаваме с:
ОТЧЕТ ЗА КАСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2007 г.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси, а подкомисия е Комисията по отчетност на публичния сектор.
Господин председател на Комисията по бюджет и финанси, заповядайте, за да докладвате, като ще Ви помоля таблиците да не ги четете.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да ги чета, господин председател.
Би трябвало да поканя в залата господин Кирил Ананиев, а също така и господин Аврамов – главен секретар на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля, поканете заместник-министъра на финансите и главния секретар на Народното събрание в пленарната зала.


ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„ДОКЛАД
по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното
събрание за 2007 г., внесен от народния представител
Георги Пирински на 30.06.2008 г.

На извънредно заседание, проведено на 12.11.2008 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г.
Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г. се внася за обсъждане и приемане на основание на чл. 22а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 2, ал. 2 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание.
На заседанието присъстваха господин Огнян Аврамов – главен секретар, и господин Мирон Гаврилов – административен секретар.
В доклада на председателя на Народното събрание и направеното изложение от господин Аврамов се очертаха следните основни моменти:
За първи път в разработката на Народното събрание бяха приложени елементи на програмно и ориентирано към резултатите бюджетно планиране, като бяха обособени три функционални области и 22 програми. С чл. 5, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. на Народното събрание бяха определени приходи в размер 4 550,0 хил. лв., съответно разходи в размер на 34 321,0 хил. лв. и субсидия от централния бюджет в размер на 29 771,0 хил. лв. От общия размер на разходите, за Икономическия и социален съвет законът предвижда 1 060,0 хил. лв. Съгласно чл. 20 от Закона за Икономическия и социален съвет, бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
В рамките на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. общи суми на приходите и разходите, с чл. 1 на Постановление № 20 на Министерския съвет от 2 февруари 2007 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г. е утвърден бюджетът на Народното събрание за 2007 г. по видове приходи, разходи, трансфери и натурални показатели за дейността, както следва:”
Таблицата няма да я чета, както предложихте.
„Определените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. приходи и разходи по бюджета на Народното събрание са разпределени, както следва:
- по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити: разходите за обслужването на законодателния процес са в размер на 30 276 114 лв.;
- по бюджета на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити, Икономическия и социален съвет: разходите за дейността на институционалната форма на социален диалог между правителство и гражданско общество са в размер на 1 060 000 лв.;
- по бюджетите на другите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити - Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), Държавен вестник, Хранителен комплекс и Издателска дейност:”
Приходите и разходите са дадени в таблица.
„С чл. 5, ал. 4 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. на държавните органи, министерствата и ведомствата бяха утвърдени нелихвени разходи, без разходите за обезщетения и помощи за домакинствата, разходите за членски внос в международни организации, в размер 90 на сто, до постигане на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 2 на сто от брутния вътрешен продукт. За парламента това ограничение на разходите възлиза на 3 407 537 лв., като реално утвърдените разходи за 2007 г. достигат 30 913 463 лв.
Тази разпоредба наложи приоритизиране на утвърдените по бюджета на Народното събрание за 2007 г. разходи, което намери отражение и в извършените корекции по бюджета в хода на изпълнение на Бюджет 2007.
Необходимостта от осигуряване на условия за пълноценно функциониране на Народното събрание и законосъобразното разходване на финансовите средства наложи през 2007 г. да бъдат извършени 19 корекции по утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. показатели, по-важните от които са:”
Дали има смисъл да ги четем тези неща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не. Виждам, че всеки народен представител държи доклада в ръцете си.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: И го следи внимателно.
„След всички извършени промени, уточненият бюджет на Народното събрание към 31.12.2007 г. беше, както следва:” – и е представен в таблиците.
„За 2007 г. по бюджета на Народното събрание са отчетени:” – дадено е в таблици.
„Към 31 декември 2007 г. Народното събрание отчита приходи в размер на 5 325 064 лв. Общите планирани приходи са преизпълнени със 17,03 %. Това преизпълнение е в резултат преди всичко на постъпилите приходи от „Държавен вестник” от такси за обнародване на обяви и разпространение на вестника.
През 2007 г. относителният дял на неговите приходи към общо отчетените от Народното събрание приходи съставлява 86,03%. През отчетния период „Държавен вестник” преизпълни с 18,82% планираните по бюджета му приходи. Отчетените от НЦИОМ приходи съставляват 5,61 на сто, на Хранителен комплекс са в размер на 6,39 на сто, на Издателска дейност – 1,95 на сто от общия размер на отчетените приходи за периода.
По бюджета на Народно събрание за 2007 г. е отчетена икономия от 3 060,4 хил. лв., което представлява за:” – дадена е разбивка по отделните звена в Народното събрание.
„Спрямо утвърдените към 31.12.2007 г. по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити разходи за обслужването на законодателния процес се отчита следното касово изпълнение:” – то също е дадено в таблица.
„За 2007 г. плановата средна заплата на народен представител, формирана при спазване разпоредбите на ПОДНС, съобразно данните на Националния статистически институт, е 2 304 лв., а плановата средна заплата за администрацията възлиза на 943 лв.
Професор Валери Димитров уведоми членовете на комисията, че на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за Сметната палата е извършен одит на финансовия отчет на Народното събрание за 2007 г., който дава вярна и честна представа за финансовото състояние и счетоводната отчетност в Народното събрание, и е заверен без резерви.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без “против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за „Държавен вестник”

РЕШИ:

1. Приема доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г.
2. Приема Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г. (Приложение № 1).
3. Приема Отчета за изпълнението на бюджета на „Държавен вестник” за 2007 г. (Приложение № 2).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има доклад на Подкомисията по отчетност на публичния сектор. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Госпожо Антонова, моля да кажете няколко думи за доклада. Той до голяма степен, а и няма как да не преповтаря доклада на Комисията по бюджет и финанси. Раздаден е на народните представители, но да чуем и Вашето мнение.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Подкомисията по отчетност на публичния сектор, която е към Постоянната комисия по бюджет и финанси, се занима с доклада на председателя на Народното събрание и с Отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г. Това, колеги, е част от една нова процедура, която съвместно установихме и в Закона за устройството на държавния бюджет, и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Подкомисията се беше събрала в пълен състав. Разбира се, присъстваха лицата от администрацията на Народното събрание, които подробно представиха Отчета на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджета. Комисията заседаваше в присъствието на проф. Димитров – председател на Сметната палата, и неговия екип.
След като Подкомисията по отчетност на публичния сектор се запозна с Отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2007 г. на Народното събрание, възникнаха някои въпроси от народните представители, на които беше даден задоволителен отговор от страна на администрацията. Става въпрос за реализираните икономии по бюджета на Народното събрание в размер на 3 млн. и 600 хил. лв. Цитирам по памет, но от този порядък е цифрата. Народните представители се интересуваха на какво се дължат въпросните икономии. Тук е редно да се каже, че 80% от реализираните икономии в бюджета на Народното събрание са вследствие на удържаните суми от възнагражденията на народните представители. Знаете, че правилникът съдържа категорични разпоредби в тази част, свързани с неблагоприятни последици за някои народни представители поради тяхно отсъствие от пленарната зала или комисия. Тази част от правилника на Народното събрание работи. Народните представители отговарят и имуществено, ако отсъстват по неоснователни причини, и така 80 % от тези 3 млн. и 600 хил. лв. икономии се дължат на събраните суми от тях. Остатъкът от икономията на Народното събрание е поради незаети бройки и отпуски по болест, които се плащат от съвсем друг бюджет.
Държа да кажа, че сумата, реализирана като икономия от бюджета на Народното събрание вследствие на удръжките от заплатите на народните представители, е внесена в държавния бюджет на Република България.
На заседанието на подкомисията не се поставиха други въпроси от народните представители, свързани с Отчета за изпълнението на бюджета на парламента за 2007 г. Подробно становище се взе от председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров, който аргументирано обясни, че в процедурата по заверка на финансовия отчет на Народното събрание за 2007 г. не са констатирани закононарушения, че Отчетът на Народното събрание е заверен без резерви. Балансът към 31 декември 2007 г. също е заверен без резерви. Той е обективен, верен и честен според стандартите на Сметната палата. Поради това Подкомисията по отчетност на публичния сектор единодушно прие решение да се приеме докладът на председателя на Народното събрание и Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2007 г. без резерви, единодушно, вследствие на което изработихме доклад, който в голяма степен, да не кажа напълно, съвпада с чутия доклад от председателя на Постоянната комисия по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Антонова.
Откривам дискусията по тази точка от седмичната ни програма. Имате думата. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по доклада и по проекта за решение, който ни бе представен от господин Румен Овчаров?
Тук са заместник-министърът на финансите и главният секретар на Народното събрание. Ако имате някакви въпроси във връзка с разглежданата точка, моля да ги зададете. Ако желаят, и те могат да вземат отношение.
Знаете, че често в медиите сме критикувани във връзка с бюджета и разговорите по него.
Няма желаещи. Гласуването по проекта за решение ще бъде в четвъртък, 27 ноември, в 9,00 ч.

Преминаваме към:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата госпожа Антонова.
Докладът на Комисията по бюджет и финанси е 40 страници. Госпожо Антонова, докладът е раздаден на народните представители. Затова Ви моля, представете най-основното.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател, позволете ми да направя една процедура. Предлагам в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той излезе ли?
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Той е спазил процедурата и стои до вратата. Ако бъде прието неговото присъствие, ще влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ананиев е на вратата. Има ли възражения да влезе в пленарната зала? Няма. Господин Ананиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, пристъпваме към изложението на доклада на Комисията по бюджет и финанси, което ще бъде представено на вашето внимание синтезирано, разчитайки, че сте се запознали с доклада от 40 страници.
„Отчетът за изпълнението на бюджета беше представен от господин Дацов – заместник-министър на финансите.
Анализът по основните макроикономически показатели и тенденции в развитието на външната и вътрешна икономическа среда през 2007 г. показва, че световната икономика е продължила да нараства, въпреки забавянето на американската и европейската икономика. Бързо развиващите се азиатски пазари запазиха своите високи темпове на растеж, като американската икономика отчете нарастване от 2,2% на годишна база. Значително забавяне се наблюдаваше през първото полугодие. Очакванията са през 2008 г. американската икономика да продължи да се забавя вследствие на задълбочилите се проблеми на пазара на недвижимо имущество, довели до спад на инвестициите в сектора.
Европейската икономика отчете нарастване от 2,8% за годината, като се наблюдава леко забавяне спрямо предходната година. На фона на ипотечната криза в САЩ и влошаването на световната конюнктура може да се очаква през текущата година да продължи лекото забавяне на европейската икономика. Очакванията са вътрешното търсене да продължи да допринася в най-голяма степен за ръста на брутния вътрешен продукт. Въпреки че темпото на нарастване на брутния вътрешен продукт ще намалее, ръстът ще остане сравнително висок, подкрепен от нарастване на заетостта, намаляване на безработицата и спазване на рентабилността на предприятията.
Макроикономическото развитие в България през 2007 г. се характеризира със следните резултати:
Брутният вътрешен продукт на България за 2007 г. по текущи цени е 56 млрд. 500 хил. лв., а реалният ръст е 6,2% спрямо 6,3% за 2006 г.
С най-голям принос за икономическия растеж през годината е секторът на услугите. Реалният ръст на добавена стойност в сектора достига 7,5%, а относителният му дял в добавената стойност се увеличава почти с един процентен пункт и достигна 61,5%.
Най-динамично през годината се развива финансовото посредничество, чиято добавена стойност се увеличава с 34,3% през 2007 г. в реално изражение.
Растежът на добавената стойност в индустрията е 14%. Добивната промишленост отчете спад от 5,8%, а всички останали отрасли ускориха темпа си на растеж. Въпреки затварянето на мощности, производството на електроенергия е нараснало с 14,2% в реално изражение, а добавената стойност се е увеличила със 17,2%. Добавената стойност в строителството за 2007 г. е 16,9% спрямо 14,5% за 2006 г. Производството и добавената стойност в селското стопанство са спаднали с 18,3% и 29,8%. Продукцията от животновъдството се е увеличила с 0,8% на годишна база.
Инфлацията през 2007 г. надхвърля значително стойностите, регистрирани през последните години. Инфлацията в края на годината, измерена чрез хармонизирания индекс за потребителски цени, достига 11,6%, а средногодишната – 7,6%. За разлика от предходни години инфлацията е формирана в по-голяма степен от поскъпването на стоките и услугите с пазарно определяни цени, а не от повишаването на административно регулираните цени. Основните фактори, влияещи върху изменението на пазарно определяните цени могат най-общо да се квалифицират в две групи.
Първата е изменението на международните цени на стоки, имащи значение за динамиката на инфлацията в България. Тук се включват измененията на цените на суровия петрол и горивата, на основни земеделски стоки и продукти на хранителната промишленост. Те влияят директно върху стойността на хармонизирания индекс на потребителските цени, а така също и по линия на технологичните връзки и чрез изменението на цените на производител на свързани с тях стоки и услуги.
Вторият фактор е присъединяването на Република България към Европейския съюз и процесът на конвергенция на цените и доходите у нас към средното за Европейския съюз равнище.
Развитие на заплатите. Наблюдаваните през последните години тенденции в развитието на пазара на труда продължават и през 2007 г. Броят на заетите се повишава, а безработицата следва траен тренд на намаление, достигайки стойности под 7% през втората половина на годината.

В резултат на нарасналото търсене на труд на първичния трудов пазар броят на безработните намаля до 240,2 хил.души, достигайки средна за годината стойност от 6,9% от работната сила.
Доходите от труд продължиха да нарастват през 2007 г. както в номинално, така и в реално изражение в резултат на устойчивия икономически растеж и макроикономическата стабилност. Според предварителните данни на Националния статистически институт средната работна заплата отчете съответно 19,7% номинален и 10,4% реален растеж спрямо 2006 г., като главният двигател на наблюдавания растеж бе частният сектор на икономиката. Там доходите са се повишили с 21,6% в номинално и с 12,1% в реално изражение.
Производителността на труда в българската икономика е ускорила темпа си на растеж през 2007 г. в сравнение с 2006 г. Реалното изменение на показателя на годишна база възлезе на 3,3%, като най-висок принос към неговия растеж има индустрията.
През 2007 г. дефицитът по текущата сметка възлиза на стойност 6219,9 млн.евро, като нарасна със 1729,5 млн.евро спрямо предходната година. Влошаването се дължеше предимно на увеличилия се отрицателен търговски баланс. В основата на формираното високо отрицателно салдо по текущата сметка стои бързото нарастване на инвестициите, чийто риск изпреварва този на спестяванията, процес, характерен за динамично развиващите се икономики. Нарасналото вътрешно търсене, кредитната активност и сравнително високата възвращаемост от инвестициите са факторите, съпътстващи увеличаващото се неравновесие между инвестициите и спестяванията.
Финансовата сметка е положителна и покрива изцяло дефицита по текущата сметка.
Преките чуждестранни инвестиции до 6 млрд. 100 хил.евро, като основни фактори за привличането им са високата възвращаемост от инвестиции в страната, добрият инвестиционен климат, динамично развиващата се икономика и политическата и икономическата стабилност на страната.
По отношение на допусканията за лихвените равнища няма съществено разминаване на лихвите по доларовите депозити, докато тези по евро се характеризират с отчетна стойност, която е с около 1-процентен пункт по-висока.
След разрастването на финансовата криза в Съединените американски щати и спада на щатския долар отчетената средна годишна стойност на валутния курс към долара е 1,43 при допускане 1,56 лв. за долар.
Фискалната политика през 2007 г. се основава на поддържане на стабилна фискална позиция, подкрепя на макроикономическата стабилност, насърчаване на икономическата активност чрез продължаване на рекордните в областта на данъчната политика, умерена политика по доходите и пенсиите, обвързана с проинфлационния натиск, продължаване на реформите в основни сфери на публичните услуги и осъществяване на политики за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочен растеж.
По отчета за консолидирания държавен бюджет за 2007 г.
В консолидирания държавен бюджет за 2007 г. са постъпили общо приходи и помощи в размер на 42,6% от брутния вътрешен продукт срещу 41,8% по програмата, в това число приходите по националния бюджет са 40,8% от брутния вътрешен продукт срещу 40% по програмата.
Постъпилите средства от предприсъединителните инструменти, структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и средствата за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, представляват 1,7% от брутния вътрешен продукт при 1,8% от брутния вътрешен продукт по програмата.
Отчетът показва, че изпълнението на общите приходи и помощи е в размер на 112,6%, като увеличението в абсолютна стойност е 2 млрд.684 млн.400 хил. лв. Преизпълнението се дължи както на данъчните приходи, при които е реализиран ръст от 10,1%, така и на неданъчните приходи, при които ръстът е 29,3%.
Преизпълнение на отчетите за годината се отчита при почти всички приходни показатели, като единствено при постъпления от мита и при глобите, санкциите и наказателните лихви има неизпълнение на заложените приходи в отчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., като изпълнението е съответно 80,4% и 65,5%. От данъчните приходи най-голямо преизпълнение се отчита при корпоративните данъци – с 20,9%, приходите от доходи на физическите лица – преизпълнение 25,1%, постъпления от акцизи – преизпълнение 4,5%, преизпълнение от приходите от ДДС – 4,7%, приходите от осигурителните фондове също са преизпълнени със 7,1%.
При неданъчните приходи преизпълнението спрямо планираните за годината постъпления е 29%, като увеличението в абсолютна стойност представлява 795 млн. 400 хил. лв.
С най-голям относителен дял са приходите от акции – 38,7%, следвани от приходите от доходи и собственост – 38,1% и постъпления от продажба на нефинансови активи – с 20,1%.
Общият размер на приходите от помощи а годината е 1 млрд.204 млн.200 хил. лв., от които дарения и помощи от страната – 31 млн. 900 хил. лв. и помощи от чужбина – 1 млрд. 172 млн. 200 хил. лв. Изпълнението спрямо разчета е 110,7%.
През 2007 г. постъпленията от фондовете на Европейския съюз представляват основно приходи по предприсъединителните инструменти на Европейския съюз и авансови плащания от Европейската комисия по договорените оперативни програми, както и средства за подпомагане и изпълнение на Шенгенското споразумение и за подобряване на паричните потоци. Постъпилите помощи от Европейския съюз за 2007 г. са: по програма ФАР – 325 млн.500 хил. лв.; по програма ИСПА – 136 млн. 500 хил. лв.; по програма САПАРД – 78 млн. 300 хил. лв.; по структурните и Кохезиония фонд – 294 млн. 500 хил. лв.; и по средствата за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение и за улеснение на паричните потоци – 263 млн. 200 хил. лв.
Общо разходите и вноската за бюджета на Европейския съюз по отчета представляват 39,1% от брутния вътрешен продукт срещу 41% по програмата. В това число разходите на националния бюджет по отчета са 38,1(%?) от брутния вътрешен продукт, а по програмата – 39,2%. Разходите по европейските фондове и програми са съответно 1,0% от брутния вътрешен продукт, а по разчета – 1,9%.
Да спомена за социално и здравноосигурителните разходи. За 2007 г. те възлизат на 7 млрд. 635 млн. лв., което представлява 13,5% от брутния вътрешен продукт срещу заложените в разчета 14,8%.
Преизпълнението на капиталовите разходи спрямо заложените в разчетите на консолидираната фискална програма за 2007 г. в абсолютна стойност е в размер на 848 млн. 200 хил. лв. и се дължи на одобрените допълнителни бюджетни разходи за приоритетни инвестиционни политики за сметка на преизпълнението на приходите по републиканския бюджет.
Допълнителният финансов ресурс е насочен по няколко основни направления – за изграждане на пътна, железопътна, екологична и друга инфраструктура, включително и за метрополитена в София, за изпълнението на поети ангажименти по Глава „Енергетика”, Глава „Телекомуникации и информационни технологии”, за финансиране на мероприятия на отбраната и въоръжените сили на страната, за съоръжения за видове наблюдение в системата на МВР, горива и материали за отбраната и сигурността, за националната мрежа на държавната администрация и ползваните от нея софтуерни продукти, за дейности по културата, спортни програми и други неотложни разходи.
Вноската за бюджета на Европейския съюз е разчетена на сума 634 млн. 400 хил. лв., а е изпълнена на сума 595 млн. 200 хил. лв. или са преведени 39 млн. 200 хил. лв. по-малко от плана.
При анализа на разходите по функции ясно се открояват приоритетните политики в програмата за годината. Разходите на консолидирано равнище, разгледани по функционален признак и отнесени към брутния вътрешен продукт, са както следва: за социално осигуряване, подпомагане и грижи – 12% от брутния вътрешен продукт, а по разчета са 13,1%; за отбрана и сигурност – 5,3%, в това число за отбрана – 2,3%, а по разчета са 5,6%; за икономически дейности и услуги – 4,7% действителни разходи, а по разчет – 4,8%; за здравеопазване – 4,2% от брутния вътрешен продукт при разчет 4,3%; за образование 3,9% от брутния вътрешен продукт, по разчет – 4,2%; функция „Общи държавни служби” – 3,5% при същия разчет. И така нататък.
По отчета на общия бюджет на общините и взаимоотношенията му с републиканския бюджет.
Общите приходи по бюджетите на общините по програма е предвидено да бъдат 1 млрд. 075 млн. 900 хил. лв., а по отчета за постигнати 1 млрд. 664 млн. лв., или в повече 588 млн. 100 хил. лв. Преизпълнението на приходите на общините е в размер на 54,7%. Това са данъчни приходи, неданъчни приходи, помощи и т.н.
Бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините по закона са разчетени на 1 млрд. 418 млн. 900 хил. лв., а по отчета са 2 млрд. 106 млн. 100 хил. лв. Отчетът показва, че от централния бюджет са предоставени на общините 487 млн. 200 хил. лв. в повече, което представлява ръст в полза на общините 30,1%.
През 2007 г. на общините са предоставени трансфери от бюджетите на министерствата, ведомствата и държавните органи в размер на 173 млн. 200 хил. лв. С представените допълнителни средства са финансирали целеви програми за временна заетост, проекти по предприсъединителните програми на Европейския съюз, образователни дейности, физкултурни, спортни и др. Общо разходите по бюджетите на общините по програма са разчетени 2 млрд. 606 млн. 900 хил. лв., а по отчет фактически на тях им е предоставена сумата от 4 млрд. 077 млн. 100 хил. лв. или в повече от държавния бюджет общините са получили 1 млрд. 470 млн. 200 хил. лева. Преизпълнението е в размер на 56,4%.
Да кажем няколко думи за разходите от държавния бюджет. За текущи разходи са предвидени 2 млрд. 271 млн. 400 хил. лв., а са реализирани 2 млрд. 971 млн. 800 хил. лв. По-високите разходи по общинските бюджети са вследствие на одобрените от общинските съвети по-високи от разчетените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. разходи за сметка на преизпълнение на собствените приходи на общините и преходни остатъци от минали години.
От общо разходите по бюджетите на общините за разходи за местни дейности по програмата са разчетени 1 млрд. 216 млн. 900 хил. лв., а се отчитат 2 млрд. 269 млн. 100 хил. лв., или в повече са разходвани 1 млрд. 052 млн. 200 хил. лв., или превишение на планираните средства за разходи с 86,5%.
Втората група разходи са за финансиране на делегирани от държавата дейности, които по програмата са 1 млрд. 389 млн. 900 хил. лв., а по отчет са 1 млрд. 696 млн. 100 хил. лв., или в повече 306 млн. 100 хил. лв., което представлява ръст в размер на 22% от държавния бюджет към общините за делегирани от държавата дейности.
Отчетената към 31 декември 2007 г. сума за дофинансиране на разходите за делегираните от държавата дейности с местни приходи е в общ размер на 111 млн. 900 хил. лв., а 10 бр. общини неправомерно са отклонили средства от делегираните от държавата дейности за покриване на разходи с местните дейности в размер на 1 млн. 900 хил. лв., което е отчетено като превишение на прихода над разхода. По програмата е предвидено бюджетното салдо да бъде излишък с 88 млн. лв., а по отчета е реализирано 51 млн. 900 хил. лв. или налице е намаление на планирания бюджетен излишък с 36 млн. 100 хил. лв. Намалението на бюджетното салдо е резултат на по-голямото преизпълнение на разходите спрямо преизпълнението на приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много са важни крайните изводи.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, отчетът съдържа също така и Раздел ІІ с данни по отчета на републиканския бюджет за 2007 г., по отчета на бюджета на Сметната палата за 2007 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иван Иванов вече не го сдържа на едно място. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
НАДЯ АНТОНОВА: Господин Иванов, приключва представянето на Доклада на Бюджетната комисия.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Вчера, когато разглеждахме бюджета, всички комисии даваха само заключенията. Нямам обвинения към госпожа Антонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това се мъчим да направим, господин Иванов, макар че госпожа Антонова говори вече 23 минути. Няма как!
НАДЯ АНТОНОВА: Разбирам, че много от колегите са се запознали с подробния отчет, включително и колегата Иванов. Съжалявам, ако е злоупотребено с нечие търпение.
Позволете ми да прочета заключението:
“Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г., както следва ...”.
Следват таблици, показатели. Всичко това е над 30 страници, като не се съмнявам, че народните представители са се запознали и ще вземат участие в дебата вследствие на тези си познания. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, ако ми позволите да добавя – това решение е взето със 7 гласа “за”, “против” – 3, без “въздържали се” – имам предвид комисията.
Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ако счетох, че не е необходимо да се четат всички 32 страници, макар че част от тях не можеха да се прочетат, защото са таблици, упрекът ми не беше към докладващия – госпожа Антонова, а просто че трябваше да има някакво кратко резюме и всичко останало се съдържа в това заключение, което е нормално и всеки го е получил при раздаването на материалите на народните представители.
Аз имам два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Към кого?
ИВАН ИВАНОВ: Очевидно ще бъде към вносителите. Господин Кирил Ананиев е тук.
Единият въпрос, който искам да задам, е на стр. 36, където се касае за европейските средства в процент от брутния вътрешен продукт. Под черта е отбелязано, че европейските средства включват средствата по предприсъединителните инструменти, средствата по оперативните програми от кохезионни и структурните фондове на Европейския съюз, средства за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение – там вече са доста по-малко, както и от европейските земеделски фондове.
От отчета личи, че броят на средствата като съдържание, стойността им е реално по отчет увеличена и това е увеличение с около 10% - 9,3%.
Интересува ме след като имаше блокиране на средства от европейските фондове, ... (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Нека си задам въпроса.
... свързани с програмите ФАР, ИСПА, САПАРД – също, какво означава това? Тези средства, които бяха блокирани, не са ли били включени в програмите, които се обезпечават с подобни средства и по тази причина не е отчетено, че те не са били оползотворени поради това, че бяха блокирани или има друго обяснение на този феномен? Защото лично аз, след като се говори за тези средства и размера за спрените средства по тези предприсъединителни програми – няма да се спирам на размера, защото не го помня наизуст, включително и забавяне по оперативните програми – забавяне, казвам само забавяне, в рамките на годината и неизползвани средства по оперативните програми, какво означава това увеличение, което се отчита тук?
Вторият ми въпрос е по един разход, всъщност не е разход, а бяха средства, които бяха заделени в бюджета за 2007 г., които предизвикаха сериозна дискусия в пленарната зала. Това беше последната заделена сума в размер на 600 млн. евро. Господин Ананиев си спомня това, предполагам, че и колегите, когато председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров обясни, че това са заделени държавни гаранции за строителството на АЕЦ "Белене". Триста милиона евро държавна гаранция за заем, който трябваше да бъде получен през 2007 г. от „Евратом” и 300 млн. от Европейската инвестиционна банка. Пред мен на пулта ми е и станограмата – господин Румен Овчаров каза, че това е най-важното условие, което ще позволи отпускането на тези заеми. Той дори заяви, че ето там е заровено кучето, за да се отпуснат тези заеми, да обезпечим държавната гаранция. Годината мина – нито единият заем е отпуснат, нито другият. Това на какво се дължи? На грешна преценка на хората, които са заложили тези 600 млн. евро или на други причини?!
Трябва да се знае, защото да се блокира в държавния бюджет сума от 1 млрд. 200 млн. лв. - това е приблизително еквивалентна сума в левове, не е без значение. В един момент, когато като цяло има достатъчен резерв в държавния бюджет оставени и блокирани 1 млрд. 200 млн. лв., защото някой е счел, че ще се случи нещо, което не се е случило. Това не може да продължава по този начин. Виждам, че продължава. Прехвърля се, то няма процедура на прехвърляне, но отново беше заявено, поне в пресата, че в държавния бюджет за 2009 г. отново ще бъдат заложени тези 600 млн. евро. Аз не ги открих по никакъв начин в тези 39 страници, които са дадени като заключение, по отчета за изпълнение на държавния бюджет за 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Господин Ананиев, все пак да отговорим на господин Иванов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за съжаление не разполагам с материала и страничката, която беше цитирана, но ще отговоря принципно.
Вие знаете, че бяха спрени пари от предприсъединителните програми през настоящата 2008 г., а ние разглеждаме в момента отчета за 2007 г. Данните, които са дадени, ако има по-голямо изпълнение от колкото това, което е предвидено, тоест е въпрос на усвояване на средствата от предприсъединителните програми - това е едното.
Второто, по вторият въпрос, който зададохте за двата заема - това не е блокиране на разходи в държавния бюджет, това е получаване на заеми и то е под черта във финансирането, така че в никакъв случай това, че не е случило отпускането на този заем не означава, че ние сме депресирали останалите бюджетни системи да не могат те да осъществяват своята функция. Заемът не се намира в разходната част на бюджета. Вие знаете, че отгоре в разходната част стоят само лихвите, а иначе заемът е в частта на финансирането.
Благодаря Ви, господин председател, ако има нещо конкретно да допълня ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, разбираемо кима с глава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз мисля, че ме е разбрал господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ако са били използвани?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Десетте милиона евро ли? Не са използвани. Не са използвани, не стои под съмнение. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Аз не казвам, че са били използвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обяснете на господин Ананиев, защо въпреки многократното Ваше четене на бюджета, не можете да ги намерите.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нямам право на втора процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по отчета на Бюджет 2007? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването на проекта за решение ще бъде на 27 ноември т.г., четвъртък, от 9,00 часа.
Уважаеми народни представители, остават ни около 30 минути до края на днешното пленарно заседание. Консултирахме се с председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
Следващата точка е второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост. Знаете, че това е един закон, който касае почти всеки български гражданин. Има много неща, които трябва тук и в дискусията да изчистим. Надали е удачно за оставащите около 30 минути да започнем нещо, което не можем да приключим. Трябва да се разглеждат текстовете в тяхната взаимовръзка и цялост.
Последната точка е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Мисля, че няма да отнеме много време. Бихме могли да се запознаем с този законопроект, ако разбира се председателят на водещата комисия е тук. Това е Комисията по правата на човека и вероизповеданията – председателят е проф. Огнян Герджиков. За съжаление не го виждам.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Той е на работна група по Семейния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не хвърлям упрек към проф. Герджиков, че го няма. Просто в момента не е в залата. Сега чувам, че той е на работна група по Семейния кодекс.
Уважаеми колеги, с общо съгласие да приключим.
Пожелавам ви ползотворна събота и неделя.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 26 ноември 2008 г., сряда от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,27 ч.)




Председател:

Георги Пирински


Заместник-председател:

Любен Корнезов




Секретари:
Митхат Метин


Светослав Малинов