Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, да ви запозная с проекта за програмата за работата на Народното събрание за 3-5 декември 2008 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- От Парламентарната група на Българския народен съюз:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители: Мирослав Мурджов и Бойко Ватев, 28 март 2008 г. Има и други четири законопроекта по тази тема.
- От Парламентарната група на Коалиция “Атака”:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители, 23 юли 2008 г.
- От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори:
Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Пламен Моллов, Ангел Найденов и Росен Владимиров, 30 октомври 2008 г. Има и още два проекта за решение за промени в правилника по тематиката на проекта, внесен от господин Моллов и другите двама народни представители.
От другите парламентарни групи предложения по ал. 7 няма.
Точките от проекта за програма:
1. Законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд. Вносител: Министерският съвет, 18.11.2008 г.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител: Министерският съвет, 1.12.2008 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, приет на първо четене на 7.11.2008 г.
4. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Търговския закон, приет на първо четене на 21.11.2008 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на първо четене на 15.10.2008 г.
6. Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и план за действие към нея. Вносител: Министерският съвет, 7.10.2008 г.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители: Марина Дикова и група народни представители, 29.05.2008 г.; Минчо Христов и Стела Банкова, 15.07.2008 г.; Иван Сотиров и група народни представители, 23.10.2008 г.; Васил Калинов и група народни представители, 6.11.2008 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, приет на първо четене на 15.10.2008 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносители: Георги Божинов и Димитър Гъндев, 9.10.2008 г.
10. Доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. Вносител: Висшият съдебен съвет, 30.05.2008 г.
11. Второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, приет на първо четене на 13.03.2008 г., продължение.
12. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, две или три уточнения по тази програма.
Предлага се дискусията по Националната здравна стратегия да започне днес след почивката от 11,30 ч.
Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии да започне от утре сутринта след приключване на гласуванията по текстовете, които днес ще бъдат обсъдени.
И докладът за дейността на прокуратурата – в петък, започвайки от 9,00 ч., което означава, че няма да гласуваме в петък текстовете, обсъждани в четвъртък. Предлага се те да бъдат гласувани в следващата сряда от 9,00 ч., за да имаме пълното време в първата част на петъчното заседание от час и половина за обсъждане доклада на прокуратурата. Едновременно с това да проведем и парламентарния контрол от 11,00 ч., както е по програма. Правя предложение отново при необходимост да удължим до два часа парламентарния контрол, както направихме миналия петък, за да могат всички зададени въпроси да бъдат предмет на обсъждане в хода на контрола.
С тези три уточнения моля да гласуваме проекта за програма.
Гласували 192 народни представители: за 185, против 2, въздържали се 5.
Програмата за седмицата е приета.
Преминаваме към предложенията за включване на точки в дневния ред.
Има три предложения по реда на ал. 3.
Първото е от народния представител Павел Шопов за включване на проект за Решение за мораториум върху замените на земи и гори.
Желаете ли да обосновете предложението си, господин Шопов?
Заповядайте, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Колеги, темата на заменките е много важна тема, когато говорим за изтичането на държавен ресурс, на държавни активи неправомерно, противозаконно и корупционно. Най-после явно под въздействие на директивите и на указанието от Европейския съюз и от Европейската комисия приехме на първо четене закон, който да спира заменките. Процедурата продължава, както ви е известно, но докато той бъде публикуван, ако разбира се не се възприеме да действа от м. март, дотогава могат да се правят безброй заменки. В момента ударно, по стахановски медиите изобилстват от съобщения в тази насока. Не знам дали докато законът влезе в сила ще остане нещо, което да бъде заменяно.
Начинът да се спре всичко това е да гласуваме едно решение – това може да стане веднага, ако се включи в дневния ред нашето предложение за решение за налагане на мораториум върху замените, което е изключително актуално в момента и с което ще предпазим изтичането на много милиони от държавните активи и от държавния патримониум в полза на недобросъвестни лица.
Затова ви приканвам да гласувате за включване в дневния ред на нашето решение. То е още от месец май 2006 г. – за налагане на мораториум на замените, което мисля, че е разумно и ще влезем в ролята на добър стопанин по отношение на много имоти, които иначе ще изтекат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 160 народни представители: за 62, против 51, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Стела Банкова за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, към настоящия момент огромна част от българските граждани не са собственици на земята под и около техните жилища, намиращи се в многоетажните сгради. Формално тази земя се води като общинска собственост. Напоследък обаче има идеи земята, за която говорим, принудително да бъде продавана на гражданите. За мен това е възможност за нов грабеж на хората. Елементарната справедливост изисква тази земя да бъде дарена безвъзмездно на собствениците в жилищните сгради. Ще кажа нещо повече – предлагам да бъде дарена и земята около жилищните блокове, с което категорично ще преустановим всякаква възможност за незаконно застрояване в междублоковите пространства. Един проблем, който продължава да бъде особено значим към днешна дата.
Колеги, вероятно това ще накърни интересите на строителната мафия, но за сметка на това ще защитим интересите на милиони граждани, живеещи в жилищните комплекси в цялата страна. Надявам се, че вие, като народни избраници ще предпочете да защитите интересите на българските граждани и на хората, които са ви поставили в тази пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 20, против 31, въздържали се 89.
Заповядайте за процедура, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Колеги, ще се опитам да давам доводи, които се надявам да ви убедят, че този закон е разумен, че предложението е полезно за българските граждани.
Към настоящия момент този проблем е изключително важен и особено значим. Затова ще ви помоля да преосмислите своето решение, като обърна внимание на факта, че този законопроект категорично е подкрепен от Съвета по законодателството към Народното събрание. Вие знаете за съществуването на този съвет, знаете, че той е създаден от председателя на Народното събрание и оказва неоценима помощ в нашата законодателна дейност. Според официалното становище на Съвета по законодателството този закон е изключително полезен и необходим.
Пак ще повторя – идеята земята под блоковете принудително да бъде продавана на гражданите, по същество е рекет и грабеж. И вие добре разбирате това. Безвъзмездното придобиване на земята под и около жилищните сгради на гражданите, е закъснял, но дължим акт на справедливост от страна на държавата и общините. Настоящото предложение ще има огромно социално значение, като се гарантира правото на строеж на гражданите при евентуални природни катаклизми или злоумишлени действия на трети лица, които имат интерес към земята под жилищните сгради. Обърнете особено внимание на този мотив.
Колеги, призовавам ви да подкрепите това разумно предложение. Така ще премахнем възможността корумпираните общински ръководители и ръководства да искат пари от гражданите за земята под техните жилища. Повтарям – този закон е полезен, този закон е в интерес на българските граждани, този закон е справедлив. Моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението.
Гласували 155 народни представители: за 31, против 56, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Третото предложение е от народния представител Минчо Христов за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моето предложение има три основни части. Първо, категорична забрана за заменките. Второ, пълна ревизия на тези заменки. И трето, 20-годишна пълна забрана за промяна на статута на земята. Мисля, че с това ще се решат проблемите, които бяха създадени не само от това правителството, а и от предишните с тези криминални заменки.
Това е по същество моето предложение, надявам се да го подкрепите.
Между другото, виждам, че то е влязло като т. 7 в дневния ред. Струва ми се, колеги, че тази точка едва ли ще се разгледа до петък. Така че ви предлагам, чисто процедурно, ако може да изместим тази точка по-напред, примерно като т. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласуваната от нас програма, уважаеми колеги, предвижда като т. 7 Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите с вносители Марина Дикова и група народни представители, господин Христов и госпожа Стела Банкова.
Аз бих поставил на гласуване по-скоро процедурното предложение за разместване, което направи господин Христов за нова т. 3.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента сме в процедура на предложения за включване в дневния ред на предложения по ал. 3. Не може народен представител по време на обосноваване на свое процедурно предложение по даден текст от правилника, да прави процедурно предложение, което е различно, тоест което излиза извън обхвата на процедурата, в която сме. Така че според мен Вие трябва единствено да подложите на гласуване неговото процедурно предложение за включване в дневния ред. А след като приключим процедурата по предложение по ал. 3, евентуално може да направи, ако желае, предложение за разместване на точките в приетия дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам възражението Ви, господин Казак, но съгласете се, че този законопроект вече е включен в нашия дневен ред и е безпредметно и някак си непонятно да се подложи на гласуване включване на законопроект, който вече е включен.
Така че единственото, което стои пред Народното събрание като въпрос, е на кое място да бъдат включени този кръг законопроекти, които сега са предложени като т. 7.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Христов т. 7 да бъде т. 3 от нашата програма. Чуват се и обратните аргументи. Всеки ще гласува по своя преценка.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 47, против 55, въздържали се 56.
Предложението на господин Христов не се приема.
Точката остава седма.
С това се изчерпват предложенията по ал. 3.
Има няколко съобщения преди да продължим нататък. Позволете да ги направя.
Постъпило е заявление от независимите народни представители Йордан Величков и Петър Берон:
„С настоящото заявление Ви уведомяваме – обръщането е към председателя на Народното събрание, че оттегляме подписите си от внесения на 21 ноември 2008 г. от народния представител Ваню Хърков и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, вх. № 854-01-142.”
Заявлението е от 2 декември 2008 г.
Още едно обръщение към председателя на Народното събрание:
„На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме подписите си от внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване” - същият номер, същата дата.
Подписите са на народните представители Иван Даков, Костадин Кобаков, Станка Маринчева и Борис Николов.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 26 ноември до 2 декември 2008 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Вносители – Ваня Цветкова и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносители – Иван Иванов, Васил Паница и Екатерина Михайлова. Водеща е Комисията по енергетиката.
Законопроект за амнистия. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Руденко Йорданов. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносители – Деница Димитрова и група народни представители. Водеща е Комисията по енергетиката. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за собствеността. Вносители – Стойко Танков и Бойко Великов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас” и на Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители – Елеонора Николова и Мария Капон. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители – Стойко Танков и Румен Ангелов. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Други съобщения няма.
Преди да преминем към точките от дневния ред по ал. 7, от името на парламентарна група желае думата господин Иван Костов.
Заповядайте, господин Костов. Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да привлека вниманието върху откритата война на думи, която правителството започна срещу Европейския съюз. (Реплики от Коалиция за България.) Медиите пишат, че вместо да открие война на корупцията, премиерът Станишев е започнал война с Европейския съюз.
Разбира се, Българската социалистическа партия, която почти единствено участва в тази война, има своите съображения. Съображенията са ясни: ако признае оценките на Европейската комисия, тя трябва да признае, че води корумпирано и некомпетентно управление на страната. Ако Българската социалистическа партия признае това, тя няма как да отиде единна на изборите, защото няма хора, които да приемат, че трябва да се подкрепи такова ръководство и такава партия. Ясно е, че Българската социалистическа партия вече се групира за избори. Ясно е, че с тази антиевропейска реторика тя се стреми да втвърди, да запази своя твърд електорат, да вземе част от посланията на „Атака” и така нататък.
Не е ясно обаче в Народното събрание защо Националното движение Симеон Втори мълчи?! Националното движение Симеон Втори чрез своя председател, по повод избирането на правителството на 16 август 2005 г., заявява така: „Мисията на Националното движение Симеон Втори – тогава беше така – е да продължи успешното развитие на страната и да постигне стратегическата й цел: България да стане пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.”.
Колеги от НДСВ, пълноправен член ли е страна, която самият премиер нарича „черна овца” в Европейския съюз? „Черната овца” пълноправен член ли е, пълноправен участник ли е в стадото? Вие споделяте ли тези оценки на Българската социалистическа партия - че решението на Европейския съюз ще има опасни последици за вътрешната политика на страната? Опасни последици за вътрешната политика на страната - че Европейският съюз показва двоен стандарт спрямо нашата страна, че показва мускули на България. Вие споделяте ли тези неща? Вие приемате ли решението на Европейския съюз, или не го приемате? Приемате ли, че това отношение на Европейския съюз – честно и почтено посочване на слабостите, е демотивиращо и наказващо нашата страна, не вашето управление? Приемате ли, или не приемате?

Защото съвършено очевидно е, че след като България стана формален член на Европейския съюз на 1.01.2007 г., това управление, което в момента подкрепяте, в никакъв случай не води страната към пълноправно членство в Европейския съюз.
Какво става с вашата кауза? Какво става с вашата мисия? БСП си стяга електората. Вие какво стягате в момента?! Вие губите последните остатъци от създадения от вас външен имидж за това, че сте направили нещо съществено за България, за нейното европейско членство. Гледате апатично, гледате безпомощни, употребени от едно управление.
Накрая за всичко това по неведоми пътища ще се окажете отговорни. Накрая ще излезе, че вие сте отговорни - вие и Движението за права и свободи, защото Българската социалистическа партия по дефиниция никога не е отговорна за нищо. И ако вие сте такива наивници и не знаете поведението на тази столетна партия, ето хора, които я познават добре като мен (Смях и оживление в залата.) и могат да ви го кажат съвършено убедено. Накрая вие ще "оперете пешкира". Вие ще бъдете отговорни за това, което се случва. Вие и вашият лидер! Затова си тръгвайте - да отиваме на избори предсрочно (Възгласи от блока на КБ.), защото категорично не сте способни в тази формация на управление на страната да решите, който и да е проблем, който България очаква да бъде решен. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво, Ваньо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата от парламентарна група?
Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Аз излизам, защото съм в пълно недоумение от изказването на лидера на Демократи за силна България. Миналата седмица при консултациите в опозицията именно тази партия издигна какви ли не аргументи и мотиви, за да няма опит за вот на недоверие на опозицията в този парламент, точно когато Българската социалистическа партия като водач на тройната коалиция с най-много депутати и най-много министри в нея носи главната отговорност за нашия провал в Европейския съюз.
Аз си спомням добре, а предполагам и вие, вота на недоверие по този проблем на 29 юни тази година, хей тук, в това Народно събрание. Вотът беше неуспешен, но тройната коалиция беше морално бита начело с водещата партия в нея. Какво ни обеща Сергей Дмитриевич от тази трибуна? Обеща ни, че за 4 месеца посредством реформи в своята администрация, която беше обявена за администрация с недостатъчен капацитет от Европейския съюз, ще оправи положението и еврофондовете отново ще бъдат отворени за България. Случи ли се това след 4 месеца? Случи се най-лошото. И когато, както се казва, на снайпера попадна този провал на Българската социалистическа партия и демократичната опозиция трябваше да направи поне един опит за внасяне на вот на недоверие, точно лидерът на Демократи за силна България беше главната фигура, защото той ръководи тази партия от лидерски тип, този опит да бъде провален. Какво казва правилникът, какво казва Конституцията, е друг въпрос. Какво трябваше да направим ние ...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС,от място): Хайде, разберете се.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: ... когато здравото и смисленото в тройната коалиция - имам предвид НДСВ и ДПС, можеха да помислят поне, защото и оттам се чуха критики, защото и там са особено недоволни оттова, че България е отрязана? Ние сме натикани в ъгъла като дамгосана, като крадлива страна.
Уважаеми господин Костов, Вие искате да трупате точки за изборите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Точно така! (Ръкопляскания в КБ.)
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Вие искате да трупате точки за изборите и отново да доведете България и демократичната кауза при онова положение, когато издигахте стареца Неделчо Беронов за кандидат-президент и предварително помогнахте на левите в България (Смях и оживление в залата.).
Аз отправих критики към моите колеги в парламентарната група, като им казах, че са легнали пред Иван Костов, който всяка седмица ще излиза тук да трупа предизборни точки. Позор, господин Костов! Благодаря, колеги. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи от други парламентарни групи? Няма.
Заповядайте по процедурен въпрос господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на Иван Неврокопски - народен представител от Великото Народно събрание, дългогодишен затворник с николапетковисти, трайчокостовци, генерал Анев, групата на генерал Анев, дълги години председател на репресираните в България.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Пропуснах да го кажа.
АХМЕД ЮСЕИН: Моля, господин председател, да почетем паметта на нашия бивш колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля за едноминутно мълчание. (Едноминутно мълчание.) Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към седмичната ни програма.

По реда на § 7 предстои да разгледаме първо:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Законопроект, внесен от Красимир Каракачанов като председател на групата на Български народен съюз. Законопроектът всъщност е с вносители господин Мурджов и господин Ватев.
Няма доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Мурджов, заповядайте да представите законопроекта.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, действително няма становище от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Законопроектът, който ние с моя колега сме внесли още на 26 март тази година, за съжаление явно не е стигнал до комисията и тя не смята да го разглежда. Това е учудващо за нас и буди недоумение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не е така. Ще обясним.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Промените, които предлагаме за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, касаят основно две неща: първо, възможността общинските съвети да определят сами възнаграждението си и то да стига до определена височина - не повече от 80% от възнаграждението на кмета; и другото, което задължително трябва да бъде формирано, е да има определен бюджет за съответните общински администрации, за звеното, което обслужва Общинския съвет.

Мотивите, с които предлагаме това решение, са следните. Първо, последната промяна, която Народното събрание в Конституцията по предложение и на Българския народен съюз отпреди това, доведе до една реална децентрализация на местното самоуправление. Възможностите, които общините имат сами да определят размера на местните данъци и такси, както и да формират съответно по-високи бюджети и да увеличават собствените си приходи, е несъмнено правилна стъпка, за която ние винаги сме апелирали и подкрепяли.
Наред обаче с тези положителни стъпки в Закона за местната администрация и местното самоуправление са въведени някои норми и законови изисквания, които до голяма степен нарушават правата и възможностите на органите за местно самоуправление. Според Европейската харта за местно самоуправление правомощията, които са поверени на общините и на органите за местно самоуправление, би трябвало да бъдат пълни и неограничени. Принципите, които са заложени в Европейската харта, дават възможност на общините в рамките на националната икономическа политика да имат права и достатъчно собствени средства, с които да могат да се разпореждат абсолютно свободно. Пряката намеса на държавата под формата на ограничения в Закона за местното самоуправление и местната администрация чрез рамкиране на възнагражденията на общинските съветници на практика означава, че се ограничават техните правомощия да се разпореждат със собствените средства, които те формират. Според нас това е изцяло в противоречие с философията на последните промени в Конституцията, касаещи децентрализацията на местната власт. Смятаме, че по този начин с рамкирането на това абсолютно ниско възнаграждение на практика се създават възможности и предпоставки за възраждане или най-малкото насаждане на определени модели на корупция, което за съжаление не е много положително.
Идеята, която ние застъпваме, е да развържем възможностите на общините и най-вече на общинските съветници е самият орган общински съвет да има самостоятелен бюджет. Предложението, което правим, е общините с жители до 250 хил. да имат право на 1% от общия бюджет на общината за издръжката на общинския съвет, а за всички останали общини да бъде в рамките на 2%. Съответно възнаграждението на общинските съветници да бъде нормирано и да бъде освободено от тази законова забрана, която съществува в момента, за да не надвишава повече от 80% от заплатата на кмета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Бих предложил господин Осман да вземе отношение от позицията на председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман, имате думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като има няколко законопроекта, на пръв поглед изглежда, че комисията няма становище, но това не е така, комисията има становище.
Господин Мурджов, ние сме имали разговори и с Вас, и с госпожа Мария Капон, и с колегите, които са внесли законопроекта заедно с госпожа Надежда Михайлова. В една част от законопроектите текстовете не са актуални, защото са приети с последните промени в други закони. Останаха 1-2 пункта в някои от законопроектите и има решение на комисията с единодушие – тук са членове на комисията и от опозицията – да се съберат всички законопроекти, а не да разглеждаме самостоятелно отделни казуси.
В момента тече една дискусия в Националното сдружение на общините, че режимът, който е направен с последните промени във връзка със заплащане на хонорара на съветниците, не е много правилен. Тоест тази промяна беше в резултат на това, че някои общини злоупотребяваха - общини с 4 хил. души население, с 3 хил. души население дават хонорар на съветниците 1000-1200 лева! Разбира се, това е право на общините, но една част от тях получават държавни субсидии и на гърба на данъкоплатеца си позволяват даже по-високо заплащане от Народното събрание.
Господин председател, въпросът е следният. Има едно решение на комисията, прието с единодушие, да изчакаме да приключи дискусията в Националното сдружение на общините и да разглеждаме тези законопроекти заедно с другите законопроекти. Аз като председател на тази комисия представих съвсем коректно нещата пред всички членове тази позиция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предлагам, колеги, да изслушаме и представители на вносителите на другите законопроекти, които желаят да вземат думата, и след това да се проведе и обсъждането.
Думата има госпожа Надежда Михайлова. Заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател! Основната цел на предлаганите промени от страна на Обединените демократични сили касае по същество да се повиши качеството на работата на общинските съвети. Ние предлагаме две сериозни промени – едната е значително намаляване броя на общинските съветници и второто съществено предложение, което правим, е за пряк избор на районните кметове.
Какви са мотивите ни? Световната практика показва, че общинските съвети са по-ефективни не в случая, когато са по-многобройни, а когато съветниците са мотивирани и отговорни за конкретни ресори от общинската дейност. В предлаганите изменения се предвижда всеки общински съветник да участва поне в една комисия, като за отсъствията си да търпи санкции, включително прекратяване на неговите пълномощия.
А другото предложение касае стимулиране участието на гражданите в демократичните процеси и в децентрализацията на регионите. Това е именно прякото избиране на районни кметове.
Искам да подчертая, че измененията, които ние предлагаме, са необходими във връзка с новия проект на Закон за местните избори, който, надявам се, ще разгледаме и който, също така се надявам горещо, ще разгледа възможността за засилването на мажоритарния елемент. Знаете, че ние сме предложили и преференциални листи. Тоест законите имат пряко отношение един към друг.
И накрая искам само да изразя разочарованието си, че законът се гледа твърде късно. Той е внесен през м. март, забележете, 2007 г. Обръщам внимание на този факт, тъй като част от нещата се деактуализират, но считаме, че тези предложения наистина ще могат да бъдат заложени в бъдещото законодателство и да доведат до съответните промени.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Те са приети. Има действащи закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има законопроект с вносител господин Светослав Спасов. Не го виждам в залата.
Има законопроект с вносители Петя Гегова и Илко Димитров. Не знам дали някой от колегите би желал да го представи. Няма такова изразено желание.
Думата има народният представител Мария Капон да представи законопроекта с дата 8 юли, внесен от госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина това е законопроект, който съм внесла на 8 юли. Казвам го, защото тези дни той стана доста модерен и беше цитиран при различни други казуси. След срещата, която беше организирана за това да има ли реформа в изборното законодателство в страната и изобщо при работата на политическите партии, един гражданин, в момента и кмет на гр. София, Борисов, постави една жалба, която според мен беше изключително основателна, а именно за това, че председател на партия не може да бъде кмет или човек, който работи в местната власт.
Връщайки се назад в историята на тази поправка, ще видим, че това е поправка, която беше направена от някогашния Съюз на демократичните сили с цел да не позволи на Стефан Софиянски в даден момент да бъде кандидат за председателството на Съюза на демократичните сили.
Разказвам тази история, за да кажа, че това е една несправедливост. В крайна сметка какво по-политическо от това да си мажоритарен кандидат за кмет и е нормално да имаш възможността, разбира се, и да председателстваш партията. Да носиш лична отговорност за една партия, ако те изберат нейните членове.
Тази поправка не само ще върне една несправедливост, а от друга страна ще даде възможността оттук нататък кметовете да участват по-активно в политическия живот и да не се използват всякакви екшън герои от формата на неформални лидери и в крайна сметка реално те да си изпълняват задълженията.
Днес тази поправка, господин председател и уважаеми колеги, се оказа изключително актуална, отново поради изборите, които текат и в Съюза на демократичните сили. Но, повярвайте ми, на 8 юли, когато съм внесла законопроекта, не съм и смятала, че това може да бъде част от процеса в края на годината. Но и днес смятам, че е много важно ние да отстраним тази несправедливост.
Понеже виждам моя колега Красимир Каракачанов, се шегувах с възможността, че когато имаш един кмет, който е изключително популярен, какъвто е в случая кмета на Пловдив Славчо Атанасов, утре защо да не бъде и той част от ръководството на ВМРО?! И това е нормално. В крайна сметка кметовете носят политическа отговорност. Те са кметове на целия град, но в крайна сметка са излъчени от партия и считам, че е важно днес да подкрепим този текст. Разбира се, надявам се на вашата подкрепа за отстраняването на една несправедливост.
Ще си позволя да дам може би още един аргумент. Много пъти в днешната политическа ситуация биват критикувани едни или други кметове за това, че използват служебното си положение за политическа дейност. Мисля, че това ще даде възможността и чрез Закона за политическите партии ясно да се разграничават техните функции и чрез публичният им образ, и те наистина да носят своята отговорност, ако решат да бъдат и политически лидери. Наистина и днес стоя зад тази поправка, че това ще въведе една нова справедливост – всички да бъдем равни пред закона и всеки един, независимо къде се намира, да може да бъде и председател на партия.
Ще дам само един пример, че сега спечелилата Демократическа партия, тя вече е Либерал-демократическа партия в Румъния, е председателствана от кмета на Тимишоара Емил Бог. Ще ви дам и друг пример – на Барозу, чиято политическа кариера тръгна от кметския пост. И в много страни – като Франция, можеш да съчетаваш няколко поста заедно. Тоест постът на кмет и посъта на депутат. Имаше периоди, когато можеше да бъдеш и министър в същото време. Тоест днес трябва да дадем възможност на кметовете да участват по-активно и в политическия живот. Смятам, че техния опит е много важен и всеки един от нас има интереса в тази зала да има повече съмишленици и в партийните централи, и в ръководствата на партиите, защото те работят с реалните граждани на страната, както го наричам, защото те се борят с реалните проблеми и ще бъдат много по-ефективни в граденето на страната ни и на модерна България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на законопроектите, уважаеми колеги.
Кой желае думата?
Заповядайте, господин Гороломов, имате думата.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да взема отношение по три от внесените законопроекта – на колегите Мурджов и Ватев. Наистина дебатът за възнагражденията на общинските съветници върви вече няколко месеца. Има становище на Комисията по взаимодействие на местната администрация и общински съвети на Националното сдружение. Както спомена и господин Осман, в момента тече заседание на Управителния съвет на Националното сдружение и тези въпроси се разискват.
Вероятно ще имаме съгласие малко да вдигнем възнаграждението на общинските съветници, защото с текста, който съществува в Закона за местно самоуправление и местна администрация, общинският съветник да излиза в неплатен отпуск, когато работи в комисия или когато заседава общинският съвет, в някои случаи получава по-малко възнаграждение отколкото дневната му ставка на работното място. В същото време вие помните защо въведохме това ограничение 2006 г. – заради някои драстични разминавания на възнаграждения между общини, които са общо-взето с еднакъв брой население.
Предложенията на колегите обаче ми се струват малко прекалени. Дебатът върви къде и как да вържем възнагражденията на общинските съветници – дали към средната брутна работна заплата на общинската администрация, а това предложение е коренно различно към това за заплатата на кмета на общината. Струва ми се, че е малко височко, въпреки че в законопроекта е казано „може до 80%”. Но нали се сещате, че по този начин ще дадем възможност за по-високи възнаграждения.
Ще ви дам един пример. В Казанлък например кмета на общината е със заплата 1180 лв. Ако общинските съветници решат да си гласуват максималното разрешено, това означава 944 лв. Разбирате, че е малко прекалено за орган – да, той е постоянно действащ, но общо-взето работи веднъж на един месец. Съгласни сме и всички, които сме били в местното самоуправление, знаем, че материалите общо-взето се готвят от общинските администрации.
В този смисъл ми се струва, че ако това предложение се приеме, ще натоварим изключително много общинските бюджети. Имайте предвид, че общинските съветници в страната са 5232.
По второто предложение може би има някаква логика да има текст, който да дисциплинира при приемането на общинските бюджети, да осигури издръжката. И сега има текст в Закона за местното самоуправление и местната администрация – при подготовката на бюджета кмета е длъжен да осигури издръжката на общинския съвет.
Отново ми се струва, че предложението е доста височко, защото, пак ви давам примера с Казанлък, тъй като имам конкретните данни – при 33 млн. лв. бюджет на общината, 2% от 33 млн. лв. са около 660 хил. лв. издръжка. В момента издръжката на общинския съвет е 315 хил. лв. и тя е напълно достатъчна, дори има икономии. Така че не виждам необходимост от специално завишаване на издръжката на общинските съвети.
Вярно е и друго, добре знаят тук повечето от колегите, че в доста общини има сериозни противоречия между общински съвет и кмет на община. Включително има случаи, когато кметове на общини отказват да превеждат разходите за издръжка на общински съвети. Няма да ви давам конкретни примери, аз ги знам достатъчно добре. В този смисъл можем да помислим, но не в тоя размер.
Като цяло тази ситуация, при тия размери аз лично не бих подкрепил този законопроект.
Що се отнася до останалите два – по законопроекта на госпожа Надежда Михайлова сега гледахме с господин Осман сега действащите текстове от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Част от нейните предложения са вътре в ЗМСМА.
Напълно приемам аргументите на госпожа Капон. Помним 90‑те години, когато беше въведена много категорична и твърда забрана за участие на кметовете в каквито и да било органи на политически партии, включително имаше забрана да са делегати на конгресите на своите политически организации. Има логика. Ние направихме първата стъпка, вече има действащ текст в ЗМСМА, че кметът на общината може да бъде председател на регионалната структура на политическата партия. Така че няма логика да остава забраната кмет на община да бъде и председател на национална партия.
В този смисъл аз лично бих подкрепил предложението на госпожа Капон да отидем и на следващата стъпка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Гороломов, моята реплика към Вас е по две направления. Първо, не бива априори ние да смятаме, че в общинския съвет има хора, които ще търсят само максималното и ние сме едва ли не по-умни и по се съобразяваме с тях.
Втората ми реплика е, че е много по-редно заплатата на общинските съветници, които са избираеми, да се обвърже с избираемата длъжност на кмета. Може да не е 80 на сто, това е въпрос на дебат, отколкото да се обвърже с тази на общинската администрация, която не е избираема, а е назначаема. Така че ако трябва да търсят своята реципрочност и Вие като човек, който познавате добре местното самоуправление, ще разберете, че я има тази логика. Разбира се, никой не говори за таван. Аз мисля, че навсякъде има разумни хора, но въпросът е, че трябва да има някаква реципрочност. Иначе съм съгласен с Вашето изказване по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика?Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дебатът е по същество и е принципен – къде да отнесем възнаграждението на общинските съветници?! Вие имате своите основания, аз изложих моите аргументи, може би ще продължим да спорим и да разсъждаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По реда на записалите се давам думата на господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че най-сетне този изключително важен въпрос влезе в пленарната зала, тъй като последните директиви на Европейския съюз и призивът на това, че Европа казва: „Европа на регионите”, а в случая регионите в България имат отнасяне като общини. Считам, че трябва да се даде възможност на общините и съответно изразителите на общественото мнение, а именно общинските съветници, да са онези, които действително имат възможността да определят развитието на общините. Как би могло да се случи това при едно неадекватно възнаграждение на общинските съветници?
Бих искал да конкретизирам за София, Пловдив и Варна, които се ползват с различен статут от останалите общини на България. След като те се ползват с различен статут, вие знаете, че законът беше променен. Няма да коментирам защо беше променен – заради конкретна личност. Това само по себе си доведе до огромно противоречие.
Например общинските съветници в столицата, в гр. София получават възнаграждение от 240 лв. Считам, че това е изключително ниско възнаграждение за огромната работа, която извършват. Само ще припомня, че участието им в комисии, разпределено във време, покрива и надхвърля часовата ставка с пъти, отколкото онова, което те получават. Считам, че това ниско възнаграждение, което отрежда законът, създава възможност за корупция и корупционни схеми. Само в една сесия на Общинския съвет, всички тук присъстващи знаем, за какви сделки, за какви огромни икономически интереси става въпрос и считам, че не е добър знак общинските съветници да получават такова ниско възнаграждение. Говоря конкретно в тези три града в страната, които се ползват, забележете, със специален статут. Това е един от аргументите, върху които бих искал да обърна внимание.
Друг съществен проблем, който се разглежда в закона за допълнение, а именно за общинските съветници, бих искал да кажа, че задължително трябва да бъде променен статутът.
Втората тема, по която взимам отношение, е във връзка с това дали кметовете да имат право да бъдат председатели на политически партии. Считам, че законът, който беше променен през 2000 г. за конкретна личност – говорим за господин Софиянски, би трябвало да бъде променен и да бъде създаден не заради конкретна личност, а да бъде променен по принцип и по същество, тъй като не може да се получава парадокс – министър-председателят да бъде председател на политическа партия, когато един министър-председател трябва да управлява една страна, а в същото време един кмет да няма право да бъде председател на политическа партия.
Крайно време е да се издигнем над своите пристрастия и над своите политически робувания и да се извисим над принципа на закона, а именно да се даде възможност на всяка политическа партия в своя устав да определи дали конкретната личност, независимо на какъв пост е, да има право да заема ръководна функция.
Не би трябвало законът да дава и да бъде в ущърб на конкретна личност. Мисля, че сега е моментът да изправим една неправда, която беше поставена през 2000 г., и да дадем възможност на всяка личност, която е издигната от политическа партия, да има право да бъде нейн председател и лидер на партията. Надявам се тук отново да бъдем на висота и да подкрепим колегите, които са направили това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Заповядайте, господин Осман, имате думата за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще говоря по същество само по един от законопроектите в началото. Ще помоля колегите, които наистина желаят, всеки народен представител има своето право да предложи законопроект. Ако наистина желаем да разрешим този проблем във връзка с хонорара – не заплащането, не заплатата, а хонорарът, който трябва да получават общинските съветници, би било добре колегите, които са внесли като точка от дневния ред, да излязат, защото ще допуснем грешка.
В момента тече една дискусия в Националното сдружение на общините. Ще се озовем така че една община, която със собствени приходи не може да покрие собствените си разходи, получава от държавата субсидии, а в същия момент предлага хонорар на общински съветници много по-високи отколкото в столицата, тоест над 1000, над 2000 лв. Имаше подобен случай – три средномесечни заплати. Извинявайте, това са неща, които са ... Господин Мурджов, Ваше право е дали ще искате да останете днес и да продължите дискусията или не, но ще допуснем грешка, защото трите големи града в страната, които сме направили със специален закон като устройство на територията– София, Варна и Пловдив, имат по-особен статут. Разбира се, че трябва да се има предвид, че съветниците, които са в столицата, и съветниците, които са в община „Х” с три хиляди жители, не могат да бъдат в едно положение като работа. Уважаеми господин Мурджов, господин Бойко Ватев и другите колеги, мисля, че даже и в други комисии са постъпили писма, че този въпрос трябва да бъде уреден.
Аз като председател не мога да определям дневния ред на комисията. Моята молба към вас е, защото имаше единодушие с участието на всички представители от опозицията, с този въпрос да се изчака, да видим становището на Националното сдружение на общините. Толкова по тези въпроси.
Що се отнася до законопроекта на Надежда Михайлова – 99% от текстовете, които са предложени, ги има в действащия закон. Колеги, които сте вносители на законопроекта, преценете дали изобщо трябва да съществуват като точка от дневния ред. Не е сериозно като за едно Народно събрание. Преди малко извадих действащия закон, да прочетете, да видите, че текстовете, които предлагате, са приети с последните промени.
Ще взема отношение и по въпроса, който господин Светослав Спасов повдигна, въпреки че няма становище на комисията. В момента има забрана общинските съветници да участват в каквито и да е дружества, няма значение колко процента има общината. Господин Спасов го няма в залата, но имаше писма отпреди местните избори от общините, че понякога заради конфликт на интереси се е налагало някой общински съветник – един или двама, или трима, да нямат право да гласуват в общинския съвет и да не могат да стигнат до решение. Затова, когато ние правихме последните промени, това беше пак по искане на Националното сдружение на общините. Не могат да вземат някакво решение, не могат да постигнат съответното съгласие или мнозинство. Затова беше поставена тази забрана за общинските съветници, ако общината участва с някакъв дял в това предприятие, съветникът да няма право да бъде в ръководството.
Мисля, че по един-единствен законопроект днес съвсем спокойно може да се вземе решение и това е законопроектът, внесен от госпожа Капон. По този въпрос, въпреки че го правя под формата на изказване, в комисията бях помолен от всички членове да изчакаме един цялостен законопроект за изменение, заедно със заплащането и с други текстове, тогава да разглеждаме. Но, както виждате, той е факт.
Уважаеми колеги, от 1991 г. режимът се либерализира. Преди малко д-р Иванов правилно каза, че ние сме с най-строг режим за това, че кмет на община няма право да бъде лидер на партия, а за заместник-кметовете отпадна. До последната промяна кметовете нямаха право да бъдат и членове на съответните структури в общината или в областта според устава на съответната партия. Тези забрани отпаднаха и правилно беше, че отпаднаха. Сега остава въпросът кога един областен управител може да бъде и лидер на партия? Премиерът може да бъде и лидер на партия, а кметът на общината няма право да бъде лидер на партия.
Кметът на общината се избира пряко. Като се избира пряко от населението, какъв е проблемът на обществото, ако един партиен лидер се кандидатира за кмет на община? Ами ако обществото го избира, значи го харесва и като партиен лидер. Тоест, оставайки такава забрана, както е в случая, въпреки че не беше досега грешка – стъпка по стъпка от 1991 г. забраните отпадат.
Аз мисля, че с това само ще допринесем да се повиши отговорността на съответния кмет, който иска да бъде и национален лидер. Нямам предвид никого от кметовете на общини в България. Всеки има право да се кандидатира. От друга страна, това е проблем на уставите на съответните партии. Ако отпадне тази забрана за кмета на общината, всяка политическа сила може да си прецени в своя устав, както си го правим във всички политически сили, дали да позволи на кметовете на общини да бъдат не само като национални лидери, но дали даден кмет да бъде изобщо в ръководството на партията, в структурите на партията. Този въпрос съвсем демократично във всички политически сили се разрешава. Гледам, че практиката е различна.
Аз ще подкрепя законопроекта, внесен от госпожа Мария Капон, с ясното съзнание, че това ще помогне повече за демокрацията, а и да се повиши отговорността на тези, които искат да се кандидатират и за лидери на партия. А тези, които в настоящия момент са кметове, тяхната отговорност ще бъде много по-висока вече и като политически лидери, включително и с техните изказвания. Понякога има случаи кмет на община прави изявление, партията му прави друго изявление. Сега отговорността ще бъде по-висока, защото ние ще знаем позицията на една политическа сила, което е и по-правилно.
Завършвайки, господин председател, още един път ще призова колегите. Ако искаме да разширим този въпрос със заплащането, трябва, как да го кажа, по тяхно предложение, тези, които са го внесли, заедно с други предложения и с виждането на Националното сдружение на общините да се разглежда на по-късен етап, с изключение на законопроекта, внесен от госпожа Мария Капон.
Аз не бих гласувал за другите законопроекти, не че съм против, но ние днес нямаме готовност да го обсъждаме без съдействието на Националното сдружение на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Ватев, имате думата за реплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Господин Осман, господин Гороломов! Много бавно ги правите нещата. Сега пък щели сме да избързаме. Ами три години чакаме. Три години вече е така. Три години се принизява местното самоуправление. И ние сме менторите, които им казваме: вие сте маловажни там, вие с милиони разполагате, за милиони отговаряте, но сте маловажни. Добре е, че има Конституция, която ни ограничава за нашите заплати. Но защо ние ограничаваме и унижаваме другите?
Тази промяна е внесена още пролетта, но сега било много трудно, защото щяло нещо да става. Какво има да се мисли? Нещата са толкова ясни. Ние се държим като кучето на нивата, което не яде сламата, но и на козата не я дава. Затова няма да ни обичат хората, защото в този парламент има 50% от хората, които работят много по-малко и си разнасят саката, отколкото общинските съветници, и носят много по-малка отговорност. Вие просто принизявате самоуправлението. Не е хубаво да сме такива ментори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли?
Господин Осман, заповядайте за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ватев. Ако Вие бяхте радетел на местното самоуправление, трябваше да вземете вашите законопроекти и да ги прочетете. Да Ви кажа, че така, както вие ги предлагате, няма да го предложи и ученик от 5 клас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От внесените законопроекти ще взема отношение по два.
Първият законопроект е този, който моите колеги от Парламентарната група на БНС са внесли.
Аз смятам, че е крайно време да спрем да си играем на сиромахомилство. Един народен представител реално може да взема 3000 лв. заплата, а един общински съветник – 150 лв. Ако погледнем реално, един общински съветник работи и заседава не по-малко, отколкото и един народен представител в Народното събрание. Погледнато реално, това са местните парламенти.
Не мога да разбера защо в общинските съвети стимулираме това да няма мотивация да влизат хора, които искат професионално да се развиват като местни политици?
Господин Осман май излезе от залата, след като се изказа, но неговият аргумент е за това, че някои от общините били на държавна субсидия. Да, но в същото време тези общини гласуват най-различни неща – сделки, разпореждане с бюджет и т.н. Какво правим ние? Предразполагаме общинските съветници да си играят с комисионни и по този начин да си запълват бюджета. Няма гаранция, разбира се, ако им се направят заплатите и 2000 лв., че те ще бъдат малко по-почтени или няма да бъдат корумпирани. Но според мен в края на краищата логиката е простичка – по-добре е да вървим към професионализация на политиката, включително местната политика, и в общинските съвети да попадат хора, на които това им е професията. Няма нищо срамно в това да си професионален политик. След като 99% от депутатите в този парламент, да не кажа и 100, считат себе си за професионални политици, защо отричаме правото и възможността подобни хора на местно ниво в общините да се развиват и да правят регионална политика?
В България по стар принцип, когато не искаш да свършиш нещо, правиш обсъждане или комисия, което господин Осман ни обяснява как течало. Извинявайте, но този законопроект на колегите Мурджов и Ватев е от 9-10 месеца, от м. март, а сега сме края на годината. За какво говорим?
Мина повече от една година от мандата на новоизбраните през октомври миналата година общински съветници. Не мога да разбера защо е това опъване и обяснения напразно?
Има разлика, разбира се, между заплатата на кмета на София, или на Пловдив, или на Варна, и заплатата на кмета на някоя община с 3000 души население. Това определя респективно и процентът на възнаграждението на общинските съветници. Особено за големи общини, в които се разпределят активи за десетки и стотици милиони евро, да оставиш общинските съветници със 150 лв.! Те участват в две комисии, ходят на заседания, вършат си работата, тези, които го правят съвестно, разбира се, не че и в парламента всички депутати са съвестни и си вършат добре работата, но това е друга тема, аз не виждам противоречие тук.
Мисля, че този законопроект на колегите от ВМРО Мурджов и Ватев следва да бъде подкрепен.
Вторият законопроект, по който искам да взема отношение, е този на госпожа Капон. Публична тайна е, че промяната в закона беше направена с цел да бъдат ударени някои кметове на СДС, които тогава пречеха на официалната партийна политика, или пък някои са притесняваха, че те стават много силни и могат да претендират за ръководни постове. Това е поредният пример в България, както ще се случи и със Закона за парламентарните избори сега, разбира се, когато се променят закони с цел да се решават вътрешнопартийни проблеми. Крайно време е тази несправедливост да бъде отстранена. След като един кмет дори на малка община може да бъде избран за кмет мажоритарен, ти да го лишаваш от правото да заема ръководна позиция в една партия, е най-малкото несправедливо.
Не искам да правя сравнение как е във Франция, където можеш да бъдеш едновременно и министър, и депутат, и кмет. Това си е тяхна практика. Ние имахме нормална практика до 2000 г., когато законът беше променен с оглед да бъдат решавани вътрешнопартийни и политически проблеми. Нали виждате, че това не дава никакъв резултат. Появяват се формални лидери. Какво значи формален лидер? На какво приучаваме обществото като политическа култура?
Какъв е смисълът, след като една личност е достатъчно силна и може да се развива в политиката, ти да я ограничаваш и той да играе ролята на формален лидер, който дърпа конците зад завесата? Така беше и със Софиянски, така е и с ГЕРБ в момента. Нещата според мен трябва да бъдат ясни и точни, сложени на масата и в края на краищата който от партийните лидери има качества да стане кмет, нека да става!
Така че подкрепям законопроекта на госпожа Капон и се радвам, че и депутати от управляващото мнозинство са на това мнение, защото, пак казвам, това е една несправедливост, едно ограничаване, което всъщност води до един процес в политиката, който едва ли е полезен за политическия климат в страната, едва ли е полезен въобще като практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! От Вашето изказване си направих извода, че е най-добре да внесете предложение рязко да бъде намален броят на общинските съветници и това да стане професия. Защото 80% от заплатата на един кмет е доста сериозен стимул и доста сериозна отговорност. В сега действащият закон във функциите на кмета и на общинските съветници разликата е от земята до небето, а също и в отговорността, която носят. Все пак общинският съвет е колективен орган и носи колективна отговорност, а за всичко отговаря в крайна сметка кметът. Мисля, че в залата поне половината от колегите са били кметове или общински съветници и много добре знаят за какво става дума. По начина, по който господин Мурджов и господин Ватев внасят предложението, най-добре да направим общинския съветник професия, защото 80% от заплатата на кмета е твърде сериозна сума!
Веднага ви казвам, че аз не съм привърженик на тази идея, защото в нашите условия тя няма как да бъде реализирана. От Вашето изказване си направих такъв извод.
Дайте пак да обмислим нещата, защото темата е чувствителна. Когато става дума за пари в една доста тежка и сложна ситуация, в един голям брой бедни общини, които имат крайно недостатъчни бюджети, да правим такова предложение – вие си правите политическо харакири по места.
Искам да кажа на колегите, че в голяма част от общините чак такава предпоставка за корупция няма, защото голяма част от общинското имущество вече е или реституирано, или приватизирано, или разпродадено. Така че недейте търси корупцията в общинските съвети. По-скоро корупцията е на други места в местната власт, няма да ги коментирам в момента. Преди малко един колега спомена, че по този начин ще ограничим корупцията. Няма да я ограничим. Като знам към коя политическа сила принадлежи, вероятно имаше предвид Столична община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин Григоров, въобще не сте ме разбрали. Аз не говоря за намалява на броя на общинските съветници, макар че това е тема, която, ако някой я предложи, може да се обсъжда.
В проекта на колегите Мурджов и Ватев не се казва 80%, а до 80%. В края на краищата всеки общински съвет би трябвало да има съзнанието с какви ресурси разполага общината, каква работа се върши и да си определят възнаграждението – до 80%.
Аз обаче забелязвам нещо друго. Тук не се говори за принципа на това нещо, а се говори каква заплата щели да взимат общинските съветници. Добре, предложете 50% или 30%, но мисля, че това положение, в което се намират общинските съветници в България, е унизително. Парламентът, за да си измие очите пред обществото, не знам защо се оправдава за кюфтета, почивни станции и други работи, какво направи – оряза общинските съветници, за да покаже колко е народен парламент. Хайде да не си играем на елементарна демагогия! Не знам дали сте били общински съветник преди, днес сте депутат, но, в края на краищата пак казвам – нормално е хората, които работят в общинските съвети, да получават нормално възнаграждение за това, което правят. Ако не си вършат работата, ако си гласуват суми, които са незаслужени, мисля, че това ще го оцени самият избирател.
А от друга страна, не съм съгласен, че само кметовете в една община са генератор на корупция, защото, в края на краищата ако погледнем добре закона, общинският съвет до голяма степен може да блокира работата на кмета – има постоянно такива практики. Така че общинският съвет и кметът са едно цяло и, говорих и за корупцията, не може да стане без общинския съвет нещо, което кметът е решил да направи или обратно, или поне трудно става. Нашата логика е тази – общинските съветници да получават нормално възнаграждение. Не чух предложение какво да бъде то, чуваме само, и то за съжаление предимно от бивши кметове, които, може би, бидейки кметове, смятат, че общинските съвети са втора категория хора, че те не заслужават. В същото време виждаме какво е качеството на голяма част от общинските съвети – интелектуално, политическо и дори чисто човешко – на някои места граничи с нулата като качество и възможности.
Няма нищо лошо в това, което се предлага. Аз съм против това обаче, което предлага господин Осман и което предлагате Вие – да се отлага проблемът за неизвестно кога. Идва Коледа и Нова година, след това ще дойде Великден и дойдоха изборите, и, както се казва, този проблем ще остане за Четиридесет и първото Народно събрание, тоест, за края на мандата на сегашните общински управи. Това е логиката на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следват три заявки за изказвания на независими народни представители – госпожа Николова, господин Абаджиев, госпожа Капон. Моля ви да се постараете да се ограничите в рамките на пет минути.
Думата има госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих подкрепила и ще подкрепя и трите предложения, които дойдат от различни страни на залата. Мисля, че предложението, което правят колегите от ВМРО, би могло да се разглежда много удачно заедно и съвкупно с предложението, което прави госпожа Надежда Михайлова. Общинските съветници лека -полека излязоха от анонимност и с оглед на функциите, които им дава законът, те се превърнаха в основни фигури за една местна общност. Нека да припомним, че кметът няма никакви разпоредителни функции, че всички разпоредителни функции, отчуждаване, замени и всякакъв вид сделки с общинско имущество, цялата икономическа, културна, спортна и така нататък политика се върши от общинските съветници. Тяхната функция нарасна многократно. Кметът е орган на изпълнителната власт.
С оглед на това административното ограничаване на възнагражденията, които получават общинските съветници, не беше най-правилната мярка. Тя наистина дойде като ответ на забравата на някои общински съвети, но аз мисля, че едно възнаграждение в рамките на 1% от бюджета, който общинският бюджет разходва в рамките на годината, е една разумна и добра мярка, без да бъде фиксиран предварително, да се даде възможност общинският съвет съобразно възможностите на общината да взема решения за своето възнаграждение. Знаете, че големите общински съвети влизат с 40-50 точки дневен ред, което предполага много усилена работа в комисии за подготовката на дневния ред на общинския съвет и за вземане на целесъобразни и законосъобразни решения.
Смятам, че много важен е дебатът и за намаляване на броя на общинските съвети, че влизането на Сульо и Пульо, както се казва, в този общински съвет, не води до качествено нова политика на общините. Общинските съветници трябва да излязат от колективната безотговорност и анонимност, трябва да бъдат личностите, които отговарят за този град, правят политиката му или стоят с лицата си. Ето защо двете предложения, разгледани в тяхната съвкупност, ще доведат само до подобряване на работата на общините и до засилване отговорността на този толкова важен орган – общинският съвет.
Що се отнася до поправката, която е направила госпожа Капон, аз я подкрепям и ще се обърна към лявата страна на залата. Вие знаете, че съвсем скоро Социалистическата партия във Франция направи своите избори и има нов председател. Това е кметицата на гр. Лион.
Искам да дам още един пример. Във вашата партия, госпожи и господа, най-популярното лице, след господин Сергей Станишев, е Дора Янкова. Така че, нека дадем възможност на кметовете, които се развиват на терен, които правят политика не чрез говорене, а чрез действия, да имат своя шанс и своята възможност да се развият в партийната йерархия. Това е демократично, това е справедливо, защото текстовете, които правим тук „intuitu personae”, тоест „с оглед на личността”, са дискриминационни. Те не правят чест на нито едно Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще кажа само две думи по законопроекта на колегите Мария Капон и Елеонора Николова и предложението, което те правят, да се възстанови всъщност принципът кметовете да могат да бъдат и председатели на партии.
Аз бях част от мнозинството, което прие тази разпоредба и трябва да призная пред вас, че наистина мотивите бяха „intuitu personae” и бяха свързани с конкретна личност – господин Софиянски.
Считам, че времето показва, показа и този път, че този начин на законодателстване е абсолютно грешен и трябва да се възстанови общият принцип или да се приеме еднакъв принцип за всички, които заемат определени държавни позиции. Най-честият аргумент на опонентите на това предложение е, че има конфликт на интереси. Не можем да приемем, че има конфликт на интереси между един кмет на община и заемането на политическа длъжност, каквото е председателстването на една партия, а няма между министър-председател и заемането на такава длъжност. Нормално е министър-председателят да изпълнява и политическа програма, бидейки и председател на политическа партия. Нормално е и един кмет на община също да изпълнява политическа програма, защото обикновено той се избира с такава политическа програма. Ако приемем в единия случай, че имаме конфликт на интереси, не можем във втория да не приемем, че е така. Принципът трябва да бъде еднакъв. След като е приет принципът, че може политици, включително партийни председатели да бъдат министър-председатели, нормално е те да бъдат и кметове.
Затова мисля, че това предложение трябва да бъде подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като законопроектите са различни, ние ще се опитаме да пестим и от времето.
Аз искам да подкрепя законопроекта на моите колеги Мирослав Мурджов и Бойко Ватев относно бюджета, който да имат общинските съвети, и при една голяма община той да е до 1% и до 2% на останалите общини.
Нека да ви дам един пример за един град като Пловдив. При бюджет от 200 млн. лв. 1% са 2 млн. лв. Това означава общинският съвет да взема сам решенията като орган какви експерти да назначава, от какво има нужда за функционирането. Примерно в нашия град ние все още нямаме зала на общинския съвет. Тоест има разходи, които са необходими за реалната работа на общинския съвет. Смятам, че в тези 2 млн. лв. в момента се харчат много повече, отколкото е този 1%.
Ще оптимизираме разходите и ще накараме общинския съвет да си има бюджет и в крайна сметка да бъде независимият орган от кмета. Аз лично разчитам, че тази обвързаност е добра и става въпрос „до”. Разбира се, няма нужда да е до горната граница, а всеки един от общинските съвети ще трябва да застане пред гражданите и да отговори защо една или друга цифра е достатъчно малка или достатъчно голяма.
Затова смятам, че е добре на първо четене да подкрепим законопроекта. Смятам, че комисията е на достатъчно високо ниво, за да се изгладят текстовете. Така най-добре ще подхождат и колегите, които са все пак от много дълги години в местната власт и знаят как работят общинските съвети, за да може да има много по-справедлив текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Уважаеми колеги, госпожо Капон! В своето изказване казах, че и сега общинският съвет няма пречка, той си има издръжка и си я гласува.
Проблемът е друг. Проблемът е в противоречията с някои кметове, които отказват да разписват разходите, включително за юридическа помощ. Има такива примери. Тук е проблемът.
Като им кажем, че ще им въведем някакъв лимит, правим ли тогава председателя на общинския съвет второстепенен разпоредител с бюджетни кредити? Защото има и такива предложения от председатели на общински съвети.
От моя гледна точка, вкарвайки такъв текст и някакъв лимит, ние не решаваме въпроса. Проблемите са другаде, а не е в издръжката на общинските съвети и нейният размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Съгласна съм, колега, че когато има междуличностни проблеми, те най-трудно се решават. Ние от десницата знаем най-добре колко сложно е това. Със сигурност в една община много лесно може да се получи съперничество между председател на общински съвет и кмета.
Но, оставяйки въпроса нерешен, ние със сигурност няма да решим и този казус. Може би наистина между първо и второ четене – предлагам го и в Комисията по бюджет и финанси, разбира се, да поговорим за това дали трябва в Допълнителните разпоредби да бъдат записани други текстове, които да направят така, че да регулират въпроса или поне да дадат рамките. Защото, ако някъде има лични проблеми, ако някой иска да има повече влияние, аз лично днес смятам, че нашата роля на политици е да даваме рамката и за нея можем да вземем решението тук заедно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние считаме, че управляващото мнозинство си дава сметка, че трябва да има много серозни промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тези промени трябва да бъдат унифицирани с трайни управленски практики в Европейския съюз.
Ние си даваме сметка, че така предложените законопроекти няма да решат тези проблеми, защото в местното самоуправление за повече от 20 години са се натрупали много проблеми, които започват от най-малката единица, да речем от кметовете на кметства, които са лишени от каквито и да било правомощия както по отношение на разпореждането с бюджета, така и по отношение на реда и сигурността в селото, което е изключително несправедливо на фона на това, че те получават мажоритарен вот и големи очаквания от хората, които ги подкрепят, а след това нямат съответните правомощия.
Това е и проблем, който е съотносим към сега действащата Конституция, която има много проблеми в това отношение. Следващото ниво, на което има големи проблеми, са местните парламенти и общинските съвети, които в много случаи на практика или връзват ръцете на кмета, или пък кметът блокира решения на общинския съвет. Това нещо не е отрегулирано ясно и точно в сега действащото законодателство и ние си даваме сметка, че с тези законопроекти сега няма да се промени.
По-важното е да се изчистят някои трайни несправедливости, които са сложени по едни или други конюнктурни причини. Затова ние смятаме, че тези законопроекти би било редно да се разглеждат не като радикална стъпка, която да промени законодателството, както е в много други европейски страни, защото вие знаете, че има немалко европейски държави, в които кметовете на общини могат да бъдат едновременно и народни представители. Това е съвсем нормална практика.
На тези проблеми трябва да се гледа като на една първа стъпка, която води към по-нататъшно цялостно прецизиране на това законодателство. В противен случай винаги ще се стига до такъв казус, какъвто е например дали кмет на община може да бъде лидер на политическа партия. Тук основателно колегите задават въпроса за конфликта на интереси по отношение на министър-председателя. Случаят е аналогичен – едното е местна власт, а другото е централна изпълнителна власт, и изобщо не може да има за единия едни правила, а за другия – съвършено други правила.
Затова, когато гласувате, би било редно да имате предвид, че и хората очакват реални резултати към промяна, особено сега, в навечерието на новите парламентарни избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена по тези законопроекти. Гласуването им ще бъде утре в началото на пленарния ден. Моля народните представители да се подготвят за тези гласувания – имаше различни аргументи по различните законопроекти, очевидно предстои изготвянето най-вероятно на общ законопроект. Нужно е да се проследи и работата на Националното сдружение на общините в Република България и заедно с тях да се търсят най-добрите решения.
Преминаваме към следващото предложение по реда на ал. 7 от Парламентарната група на Коалиция „Атака”, което е вече включена точка в нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Доклад няма.
Господин Шопов ще представи законопроекта.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): За голямо съжаление няма доклад от Комисията по правни въпроси, където на практика са корифеите на правната мисъл. Там са събрани хората, които трябваше да дадат доклад по един наш законопроект, свързан с изменение на Закона за задълженията и договорите – един класически вещно облигационноправен закон, който от 1950 г. действа може би с най-малко изменения, по един много успешен начин във връзка, с който не се налага да се прави нов закон.
Това наше изменение, което искаме да приемем, е свързано с чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, където с него ще се реши въпросът с един от най-големите проблеми на прехода – изтичане на държавен ресурс, на държавни активи, каквото изтичане са заменките.
Считаме, че с много малко процесуална икономия, с много малко пипване може да бъде решен този толкова голям въпрос. Това е въвеждането на една нова ал. 3 в чл. 26, която да прогласи за нищожни договорите, имащи за предмет замяната на земи от Държавния поземлен фонд и Държавния горски фонд, сключени след 10 ноември 1989 г. С това много малко пипване чл. 26 от Закона за задълженията и договорите ние ще санкционираме скандалните сделки за замяна на земи от държавния поземлен и държавния горски фонд, с които държавата и обществото се ощетяват през годините на така наречения преход със стотици–милиони лева и са типичен пример за нищожни сделки според правната теория и практика.
Очевидно е, че до този момент управляващите не намериха политическа воля за преустановяване на тази престъпна практика и връщане на ограбеното. От друга страна, съдебната система е абсолютно безсилна за решаването на проблема. Считаме, че с настоящото допълнение на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите се намира генерално и радикално решение на проблема и ще се спомогне за възстановяването на държавната собственост. Допълнителни мотиви в тази връзка ще изложа, когато преминем към дебатите в залата.
Това сега беше представянето на нашия законопроект – от партия „Атака”, внесен на 22 юли 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Законопроектът беше разпределен на Комисията по правни въпроси, като водеща комисия, а също и на Комисията по земеделието и горите.
Желае ли някой от представителите на тези комисии да вземе думата? Няма желаещи.
Преминаваме към обсъждане на предложения законопроект.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Партия „Атака” е изработила стройна стратегия и своя програма за връщане на ограбеното през годините на прехода. Това е една програма, която обхваща много аспекти от грабежа, престъпната реституция, а и връщането на ограбеното чрез института на заменките или замените – дума, която стана мръсна в българската лексика и българския език.
Ние ясно заявяваме на обществото, че имаме политическата воля не само да се спрат заменките в бъдеще, а и да се ликвидират последиците от замените, които бяха направени най-вече през последните 15 години. Особено активно се осъществиха те през последните четири години. По наши изчисления две-трети от замените, които са извършени изобщо, са земи от Държавния горски фонд и земеделски земи и през периода на 40-то Народно събрание, за което то и всички ние като народни представители, ще носим отговорност. През това време по най-скромни изчисления от държавните активи са изтекли, са отнесени и откраднати като държавата и обществото са ощетени с около 8 милиарда лв., които са само от замени. Това е въпрос на бъдещи изчисления на един генерален преглед на всички замени, които са направени през последните четири години и изобщо.
Но ние започваме този дебат с внасянето на законопроекта за обявяване в нищожност на сделките по замените, като не си въобразяваме, че в това Народно събрание, в този състав при това управляващо мнозинство и при тази опозиция ще бъде намерено генерално разрешение.
Ние обаче заявяваме нашата политическа воля оттук нататък да започнем истинския дебат, да го поддържаме и в едно бъдещо Народно събрание чрез избран от българския народ мнозинство, да се потърси възмездие от грабителите и да се върне в патримониума на държавата онова, което е отнето. Всеки един закон е облечена в законова форма воля на политическите сили и управляващото мнозинство, а и на опозицията. Именно това искаме да направим ние чрез този закон, като покажем политическата воля и решимост да бъдат признати сделките за нищожни чрез изменението в Закона за задълженията и договорите, а именно в чл. 26, което е най-прекият път към решаването на проблема.
Ние поставяме проблема и от друга гледна точка. Ако някоя друга политическа сила, друг народен представител, друга партия имат волята да се стигне докрай, за да се осъществи това възмездие и връщането на държавните активи на отнетото, могат да предложат друга правна форма, друга одежда, в която да облечем тази политическа воля.
Ние сме отворени за такъв дебат. Готови сме да приемем всяко едно предложение, което да доведе в крайна сметка до резултат. Но считаме, че това е най-прекият път, защото има и основания в правната теория за това. Правната теория за нищожността и унищожаемостта на сделките многократно прави аналогия, разисква, коментира и третира въпроса за несправедливостта на сделките, за непропорционалността в престациите, за непропорционалността в това, което е дадено, и на това, което е получено в една сделка. И на това се основават и тези институти – унищожимостта и нищожността в чл. 26 и следващите. И когато се види, че едната страна е дала десетки или стотици пъти по-малко от онова, което е получила другата страна, то това е несправедливост, то това е несъответствие, което следва да доведе до резултат. Затова чл. 26 и чл. 27 прогласяват – и всички юристи знаят това – нищожността и унищожаемостта по един особен начин. Тази унищожаемост и нищожност следва с това, че сделките се обявяват за нищожни – всеки може да се позове на това, и унищожаемостта – с това, че всеки може да се отнесе до съд, който да установи унищожаемост на сделките. Но по-прекият път за решаването на проблема е обявяването им за нищожни.
При това положение от двете страни по всяка една от престациите ще се дължи, съответно частното лице, което е дало имоти, чукари и голи земи на нищожна стойност, ще може да си ги получи обратно, а държавата да получи онези апетитни имоти, които са на огромна стойност, струват стотици и милиарди лева, всичките съвкупно, там, където те са отдадени – по морското крайбрежие, по луксозните и скъпи курорти на България.
По този начин, по правилата за нищожността и унищожаемостта, от чл. 26 и следващите се решават и правоотношенията между субектите, между двете страни, държавата, дала земи от Горския фонд и земеделски земи, и от страна на частни лица, които много често са получавали, закупили или придобили земи именно с тази цел – да направят замените.
Тази тема за „Атака” не е нова. Ние сме внесли това предложение на 22 юли 2008 г., но още от м. май 2006 г. бяхме внесени предложение за мораториум за замените, което многократно сме внасяли в тази зала и сме пледирали да бъде взето решение за мораториум върху замените. Ако то беше прието, когато беше внесено, щеше да спести на държавата милиарди.
В тази връзка управляващите не проявиха политическа воля. Ние много пъти сме казвали, че всъщност ноу-хауто на замените е на ДПС, защото чрез ведомството, което държат – Министерството на земеделието и храните, те осъществиха стотици замени с пагубен резултат за българската държава и общество. В тази връзка те обаче бяха подкрепяни през цялото време и от другите съуправляващи партии – от БСП и от НДСВ. Тези две партии също трябва да и ще се следва да носят отговорността за извършените сделки в продължение на години.
Тази забрана за разпореждане със сделки или налагането на мораториум има причини напоследък, които са в това, че се бърза със започнатите сделки. В момента ударно, по стахановски се осъществява поредица от сделки. Само през последните дни излязоха много съобщения за това, че се бърза изключително много със замените в полза на определени хора от БСП, НДСВ и ДПС. Защото Държавната агенция по горите ударно заменя такива имоти, преди парламентът да приеме на второ четене промените в закона. Само за два дни с подписа на председателя Стефан Юруков от БСП държавата се раздели общо с още 340 дка свои земи по морския бряг, намиращи се до най-апетитни места, като Балчик, Варна, Царево, Старо Оряхово. Дивечовъдната станция в Балчик продължава да свива територията си – това е един от примерите. Чрез две сделки от нея са откъснати още 32 дка гори и са харизани на частници, чиито имена по традиция се пазят в тайна. Това беше нещо абсолютно недопустимо. Много често информация за тези заменки се промъкваше едва-едва или ставаше ясно кой ги е придобил, когато се построяваха хотели, комплекси по Черноморието и по курортите. От данните, огласени досега, излиза, че това обширно ловно стопанство се е разделило, забележете – през времето на Четиридесетото Народно събрание, с 2600 дка от своята територия! Това е ставало непрекъснато от 2005 г. насам, първо, със сделки, подписани от екс-министъра на земеделието Нихат Кабил. От пролетта насам бившият ляв депутат Стефан Юруков е раздал около 14 хил. 500 дка държавни гори на частници. Докато секторът бе в ръцете на ДПС, със замени са раздадени 8 хил. дка гори. За последните отписвания на терени от края на ноември, имахме разговори с горските и сме наясно с това, което става там, които ни убеждават, че държавата е взела 240 дка, намиращи се на различни места, забележете, в Белоградчик, Видин, Чупрене, Габрово, Плачковци, Тетевен, цели 161 дка над Варна и Старо Оряхово също стават частни чрез пет сделки. От горското ведомство се твърди, че при замяната държавата е получила около 750 дка, но какви земи? Със сигурност обаче стойността им е далеч по-малка, тъй като става дума за разпокъсани парцели, намиращи се в Лесидрен, Тетевен, Рибарица, Черни Вит, Габрово, Троян. Всички разбирате и виждате, това са замени тип кон за кокошка и са се облажили бизнесмени и близки до властта. Сред тях са спонсорът на ДПС и шефът на Партията „Лидер” и движението „Напред” Христо Ковачки, който е един от най-големите заменители в България; Васил Божков – близък приятел на Първанов; Тодор Батков – собственик на вестник „Стандарт”, собственик на футболния клуб „Левски”, знаем това. Пак на безценица 3 хил. дка гори в Рила са взети от Ковачки. Замените са извършени пак на безценица при средна цена 5 лв. на квадратен метър.
Давам ви примери от последните два-три месеца, но ще дойде време, когато ще се направи пълна рекапитулация на това, което стана. Ще бъдат извадени заменка след заменка и от едната страна ще трябва да се сложи какво е взето, от другата, какво е дадено и за всичко това ще трябва да се отговаря.
Забраната за заменките, ако бъде гласувана, надявам се да бъде гласувана тези дни на второ четене в Народното събрание, колеги, няма да реши въпроса. Защото не можем да следваме свършените факти. Не можем да се примирим, да затворим очи и да кажем: било каквото било. Ние от „Атака” няма да допуснем това. И пак ви предлагам: хайде да гласуваме този малък текст като ал. 3 на чл. 26, за да покажем на българското общество, че имаме воля да спрем грабежа. И не само да спрем грабежа, а и да върнем лентата назад и да предотвратим последиците от грабежа за последните 15 години, в който грабеж впрочем са участвали не само вашето правителство от тройната коалиция, а и предишните управляващи – НДСВ и ДПС, а и още преди това.
Всичко това не противоречи на принципите на правото. Всичкото това е Гражданско право, а в Гражданското право могат да се гласуват норми с обратна сила. Това не е Наказателно право. Всички юристи го знаят. Някои ще се позоват на противоконституционност на един такъв текст. Да, тук колегите от БСП клатят глава. Такава противоконституционност може да има, ако 48 души народни представители отнесат въпроса пред Конституционния съд и ако Конституционният съд се произнесе, че нормата е противоконституционна. Ние от „Атака” считаме, че такава норма не е противоконституционна. Хайде да направим тази проба – да гласуваме този текст, а който желае да събере тези 48 подписа и да ги отнесе в Конституционния съд. И тогава, ако Конституционният съд реши, ще търсим други решения, други законови норми и други одежди на нашата политическа воля да върнем ограбеното на българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики на господин Шопов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Тъй като има други желаещи да вземат думата, ще дам почивка от 30 минути.
Сигурно обърнахте внимание, че при приемането на програмата решихме след почивката да продължим с Националната стратегия по здравеопазването, така че ще се наложи да прекъснем обсъждането на този законопроект. От 11,30 ч. ще продължи работата на пленарното заседание с обсъждането на Националната стратегия по здравеопазването с участие на министъра на здравеопазването. След приключването на тази точка ще продължим с обсъждания законопроект.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2008-2013 Г. И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ НЕЯ.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): По процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сутринта така е обявено, така е гласуван дневният ред, така и председателят ми каза, преди да продължим заседанието, че в 11,30 ч. започваме с Националната здравна стратегия. След приключването продължаваме с дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Знам, че господин Ноев се е заявил за изказване - и още народни представители ще имат възможност да го направят.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да започна с доклада, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Иван Букарев – съветник на министъра на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения в залата, моля да бъде поканен съветникът на министъра на здравеопазването.
Господин Китов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги!


“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно
Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и
План за действие към нея № 802-03-19, внесен от
Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.

На три свои редовни заседания, проведени на 23 октомври, 6 ноември и 13 ноември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея, внесена от Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.
В заседанията взеха участие: д-р Евгений Желев – министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Иван Букарев – съветник в политическия кабинет на министъра на здравеопазването, госпожа Катя Паракозова – представител на Министерството на финансите, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, д-р Николай Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз, проф. Станка Маркова – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, д-р Пламен Демиров – главен секретар на Българския лекарски съюз, представители на синдикални, пациентски, браншови и неправителствени организации в областта на здравеопазването.
Проектът на Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и Планът за действие към нея бяха представени от министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев. В изложението си д-р Желев поясни, че Националната здравна стратегия е внесена в Народното събрание на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето. Целта на новата Национална здравна стратегия е да отговори на изискванията на новите реалности, приоритети и предизвикателства. Резултатът следва да е преструктурирана, реформирана, финансово устойчива и ефективна здравна система, която осигурява качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация.
В резултат на извършения анализ на здравното състояние на населението в страната и функционирането на здравната система в стратегията са очертани следните приоритети на здравеопазването в Република България:
1. Внедряване на подхода “Здраве във всички политики”.
2. Подобряване здравното състояние на населението чрез провеждане на активни ефективни и ефикасни промотивни, профилактични лечебни и рехабилитационни дейности с акцент към социално значимите заболявания.
3. Създаване и развитие на човешките ресурси и повишаване техния социален и икономически статут.
4. Осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазването.
5. Подобряване достъпа, качеството и ефективността на спешната и извънболнична медицинска помощ.
6. Преструктуриране, оптимизиране и ефективно управление на болничната помощ.
7. Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването.
Въз основа на така набелязаните приоритети са разработени девет стратегически цели на Националната здравна стратегия:
1. Здраве и профилактика на болестите.
2. Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях.
3. Подобряване на извънболничната медицинска помощ.
4. Преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ.
5. Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението.
6. Развитие на човешките ресурси в здравеопазването.
7. Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването.
8. Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.
9. Ефективно членство в Европейския съюз.
Всяка стратегическа цел съдържа подцели, задачи и очаквани резултати. На базата на посочените цели е изготвен План за действие, съобразен с финансовите възможности на отрасъла.
Показателите за оценка на резултатите от постигнатия напредък ще покрият изцяло целите и задачите, съдържащи се в ключовите области на стратегията. Възприета е идеята за прилагането на набор от показатели на национално ниво, систематизирани в следните основни групи:
- показатели за здравното състояние на населението;
- макроикономически показатели;
- показатели за осигуреност на населението със здравни ресурси;
- показатели за достъпност на населението до здравна помощ;
- показатели за ефективност;
- показатели за удовлетвореност.
Министърът на здравеопазването ще осъществява координацията по анализ, мониторинг и оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия и ежегодно ще докладва за етапното изпълнение на стратегията пред Министерския съвет.
В хода на проведената дискусия бяха зададени много въпроси към вносителите и бяха направени предложения с цел усъвършенстване на определени текстове. Основните критики, отправени към вносителите на стратегията, бяха:
- липсата на финансов план за изпълнение на поставените задачи;
- използване на неактуални статистически показатели в аналитичната част на стратегията;
- отделните дейности по изпълнение на стратегическите цели са вече реализирани или са станали неактуални;
- в стратегията не са изброени отделни национални здравни програми и проекти на такива, дейности по тяхното изпълнение и предвиждано финансиране;
- вносителите не могат да поемат отговорност за цялостно изпълнение на стратегията поради факта, че е внесена за приемане през последната година от мандата на този Министерски съвет.
Представители на Министерството на здравеопазването изразиха готовността да актуализират отделните текстове на стратегията и да подкрепят направените от народните представители предложения в частта и обхвата, съответстващ на философията на внесения проект. Съвместно с вносителите от Комисията по здравеопазването бяха обсъдени и подкрепени следните предложения”, които са приложени писмено, госпожо председател, и ще бъдат предоставени на протокола. Те са съобразени и с министерството.
“След проведената дискусия, направените предложения за изменение и допълнение на текстовете от стратегията и след гласуване при следните резултати: “за” – 14, без “против” и “въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.”
В проекторешението, което е представено за евентуално гласуване, са съобразени всички тези предложения, приети от министерството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов, за това рационално представяне на доклада на комисията.
Извън Комисията по здравеопазването има доклади и на още няколко комисии: Комисията по бюджет и финанси, Комисията по образованието и науката и Комисията по европейските въпроси.
Господин Мечев, заповядайте да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!

„ДОКЛАД
по внесената от Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.
Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и
План за действие към нея № 802-03-19
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 23.10.2008 г., беше разгледана Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея.
На заседанието присъстваха от Министерството на здравеопазването: д-р Евгений Желев – министър, д-р Емил Райнов – заместник-министър, и д-р Иван Бокарев – съветник; от Министерството на финансите: господин Кирил Желев – заместник-министър, и госпожа Яна Пальова – държавен съкровищник, и от Националната здравноосигурителна каса: д-р Румяна Тодорова – директор, и госпожа Жени Начева - директор на дирекция „Бюджет”.
Стратегията беше представена от министър Желев.
Националната здравна стратегия е внесена в Народното събрание в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето.
Променените икономически условия, както и присъединяването на Република България към Европейския съюз, налагат анализ на ситуацията в здравната система.
Извършеният анализ на здравното състояние на населението в страната и функционирането на здравната система дава основание за очертаването на приоритети на сегашния етап от развитието на здравеопазването в Република България.
Дефинирани са основните предизвикателства в сферата на финансирането, някои от които са: осигуряване на достатъчен финансов ресурс и гарантиране на финансова стабилност при оптимизиран пакет здравни услуги; повишаване ефективността на събиране и разпределение на финансовите средства и ефективен контрол на разходите; диверсификация на източниците на финансиране на здравната система.
Съществен елемент е предвиждането Националната здравна карта да бъде със задължителен характер, което ще гарантира преструктуриране на здравната мрежа съобразно потребностите на населението от болнична медицинска помощ, с цел целесъобразно разходване на обществения ресурс и съобразено с осреднените европейски показатели.
Изпълнението на стратегията обхваща не само начина, по който ще се постигнат набелязаните цели, но и мониторинга и оценката на резултатите във времето. Текущото измерване и оценка на постигнатия напредък по набелязаните цели е съществена част от изпълнението на стратегията.
В процеса на изпълнение на стратегията е важно да се създаде система за мониторинг на прогреса и оценка на резултатите от интервенциите по всяка една от стратегическите цели.
Министърът на здравеопазването ще осъществява координацията по анализ, мониторинг и оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия. За тази цел той създава съответните национални звена и структури и експертни групи. Ежегодно докладва за етапното изпълнение на стратегията пред Министерския съвет.
С цел успешно реализиране на Стратегията са посочени редица законодателни промени, които следва да се реализират в направленията на отделните политики.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесена от Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мечев.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Камбуров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Национална здравна стратегия 2008-2013 г.
и План за действие към нея № 802-03-19, внесена
от Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.
На заседание, проведено на 26 ноември 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесена от Министерския съвет на 7 октомври 2008 г.
Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и Планът за действие към нея бяха представени от д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
Националната здравна стратегия и Планът за действие са изготвени на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето. В документа е посочен основният проблем на здравеопазването в световен мащаб, а именно конфликтът между ограничените ресурси и постоянно увеличаващите се разходи в резултат на демографски промени, нарастващи потребности и непрекъснато въвеждане на нови все по-скъпи методи на лечение.
Променените икономически условия, както и присъединяването на България към Европейския съюз, налагат анализ на ситуацията в здравната система и актуализация на насоките на бъдещото развитие.
Действащата Националната здравна стратегия „По-добро здраве за по-добро бъдеще на България” 2001-2010 г. и Планът за действие 2001-2006 г. съдържат редица принципни проблеми и задачи, голяма част от които вече са изпълнени, а други са в процес на изпълнение. В същото време се очертаха нови проблеми и предизвикателства. Целта на стратегията, от една страна, е да отговори на изискванията на новите реалности и приоритети и от друга – да създаде преструктурирана, реформирана, финансово устойчива и ефективна здравна система, която осигурява качествени здравни грижи, профилактика, лечение и рехабилитация.
Документът е структуриран в четири глави:
В Глава първа „Здравно състояние на населението в Република България” са отчетени демографските процеси, които се развиват в страната през последните години.
Предоставянето на качествена медицинска помощ на гражданите е залегнало като основна цел в Глава втора „Функциониране на здравната система”.
Анализът на здравното състояние на населението в страната и функционирането на здравната система дава основание за очертаването на следните приоритети:
Първо, внедряване на подхода „Здраве във всички политики”.
Второ, подобряване здравното състояние на населението чрез провеждане на активни ефективни и ефикасни промотивни, профилактични лечебни и рехабилитационни дейности, с акцент към социално значимите заболявания.
Трето, създаване и развитие на човешките ресурси и повишаване техния социален и икономически статут.
Четвърто, осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазването.
Пето, подобряване достъпа, качеството и ефективността на спешната и извънболничната медицинска помощ.
Шесто, преструктуриране, оптимизиране и ефективно управление на болничната помощ.
Седмо, създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването.
На основата на тези приоритети са разработени девет стратегически цели на Националната здравна стратегия, разписани в Глава трета на документа.
Една от стратегическите цели е осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите. Предвидени са мерки за подобряване дейността на здравните кабинети в детските градини и училища. Ще бъдат изготвени стандарти за дейността на здравните кабинети в детските градини и училища, домове за деца, центрове за временно настаняване. Ще се регламентират изискванията за взаимодействие между здравните кабинети и лечебните заведения, ще се създадат условия за национален мониторинг на физическото и здравословното състояние на децата, както и за финансово обезпечаване на създаването и поддържането на здравните кабинети.
Чрез стратегическата цел – предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях, ще се осигури развитие на изследователския капацитет на медицинската наука, както и прилагането на научни разработки в практиката на медицинските специалисти.
Глава четвърта – “Показатели за оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия” – предвижда измерване и оценка на постигнатия напредък по набелязаните цели. В процеса на изпълнение на стратегията ще се създаде система за мониторинг на прогреса и оценка на резултатите от интервенциите по всяка една от стратегическите цели.
В Плана за действие към Националната здравна стратегия по стратегическите цели са разписани дейности, срокове, изпълнение, отговорни институции и източници на финансиране.
В изказванията си народните представители подчертаха, че в периода 2008-2013 г. развитието на Европейската общност ще се основава както на принципите на солидарност и равни възможности за здраве и благополучие, така и на иновациите с цел постигане на устойчиво развитие.
На основата на тези принципи в Националната здравна стратегия са изведени националните приоритети и стратегическите цели в областта на здравеопазването, насочени към справедливия достъп до здравни услуги на всички граждани.
След проведената дискусия Комисията по образование и наука с 11 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесена от Министерския съвет на 7 октомври т.г., и предлага да бъде приета от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камбуров.
Има и доклад на Комисията по европейските въпроси, която с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да подкрепи Националната здравна стратегия.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по Националната здравна стратегия.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред, госпожо председател, искам да Ви кажа, че имаме проблем с приемането на тази Национална здравна стратегия. Този проблем се състои в следното.
В Комисията по здравеопазването по тази Национална здравна стратегия, внесена от Министерския съвет, бяха направени десет страници с промени. Идеята беше комисията да одобри тази стратегия. В същото време обаче Комисията по бюджет и финанси не е приемала тази Национална здравна стратегия, която ние променихме. Техният доклад е върху нещо друго. Той е върху онази Здравна стратегия, която беше внесена от Министерския съвет. Останалите комисии – също. Те са гледали друга Здравна стратегия, в която вече са направени изменения в Комисията по здравеопазването.
Госпожо председател, как ще гласуваме направените промени – ан блок или едно след друго, защото те са отразени в доклада на Комисията по здравеопазването? Този проблем трябва Вие да го решите. Всъщност на практика ние приемаме Националната здравна стратегия едва ли не за сведение – нещо като коледна картичка, защото съдържа само пожелания.
Не знам дали е похвално, че след три години и половина напъни на Министерския съвет, все пак той прие някаква Национална здравна стратегия. Според мен не е похвално.
В своето изложение няма да отправя критики и обвинения към Министерството на здравеопазването. Моите критики и обвинения са към Министерския съвет. И когато проф. Гайдарски беше министър, имаше такава стратегия. Тя се движеше от 2006 до 2007 г., като постепенно се променяше крайната година. След това и при министър Желев тази Национална здравна стратегия беше преработвана. Все пак за три години и половина Министерският съвет успя да сколаса и да направи нещо, което обаче е доста нескопосано.
Всъщност Министерският съвет прие документ, който нито една от партиите в тройната коалиция не смята да изпълнява, защото знаем, че няма да управлява след изборите през следващата година.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Е, е, е...
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, в тази стратегия няма реформа, няма промяна. Заради това Министерството на финансите ще продължи да повтаря, че няма да даде пари за здравеопазване, защото не се прави реформа в системата на здравеопазването.
Предишното правителство на НДСВ и ДПС щеше да прави реформа на реформата. Тази реформа на реформата излезе като въвеждане на ДДС от 20% за лекарствата и 7% за хотелите. Виждате кой е приоритетът – дали здравеопазването или хотелите на водещи лица от НДСВ?!
Сегашното правителство на БСП, ДПС и НДСВ всъщност не изпълни нито едно от предизборните си обещания на която и да е от трите партии. Лошото е, че пак повтаряме тези предизборни обещания в стратегията.
Тази стратегия не дава перспективи. Тя убива възможността за развитие на системата на здравеопазването. Уважаеми колеги, тя не може да гарантира нормално финансиране на системата, което поне малко от малко да ни доближи до средните европейски стандарти на финансиране на системите на здравеопазването. Вие знаете, че в заложения бюджет, който беше гледан на първо четене тук, в тази зала, даваше 4,18% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване за следващата година, но с оглед на това, което се очаква да се случи – тоест здравната вноска да си остане 6%, май този процент ще падне дори и под 4%.
Половината от тази стратегия е аналитична част. Уважаема госпожо председател, тази половина беше много съществено променена в Комисията по здравеопазването. Беше съществено променена, защото Министерският съвет беше внесъл статистическите данни за българския народ и за здравословното състояние на българските граждани за 2006 г. След това тези данни бяха променени и бяха внесени данните за 2007 г. Дали ще гласуваме стратегията, внесена от Министерския съвет, или на практика ще гласуваме стратегията, изработена в Комисията по здравеопазването? Пак казвам, десет страници са предложенията за промени в документа, приет от Министерския съвет, а има още десет страници предложения, които не бяха приети, но колегите народни представители, които са лекари, си бяха направили труда да ги внесат като членове на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми колеги, при изработването на тази стратегия няма опит за постигането на консенсус. И този консенсус няма как да бъде постигнат, след като няма публичен дебат по нея, който да е проведен с професионалните съсловни организации, с пациентските организации. Тук парламентарният дебат няма да се състои.
Въпреки проблемите и всички неща, които ви казах дотук, смятам, че вие ще си гласувате тази стратегия. Лошото е, че тя не очертава добра перспектива за българското здравеопазване.
Уважаеми дами и господа, в тази стратегия, отново повтарям, липсват приоритети. Вярно е, има стратегически цели. По някои от тях има и очаквани резултати, но няма приоритети на фона на демографския срив, демографската криза, високата детска смъртност. Вярно е, тя пада през последните години, но все още е висока в сравнение със страните – членки на Европейския съюз. На този фон да не заявим в Националната здравна стратегия, че приоритет са майчиното и детското здравеопазване, значи, че нещо не е както трябва.
На фона на унизителното финансиране на системата на здравеопазването през последните години – унизително за хората, които работят в тази система, унизително и за българските пациенти (по думите на самия министър на здравеопазването от четири човека само един има реален достъп до лечение при онкологичните заболявания), на този фон да няма финансова рамка в Националната здравна стратегия е унизително. Каквато и да е била стратегията, която СДС изработи, и колкото и кусури да е имала, все пак в тази стратегия имаше финансова рамка, все пак имаше някакви приоритети, които бяха заложени за следващите години.
На фона на ограничения достъп до качествена медицинска помощ със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година ние отново приемаме лимити. Вече три години липсва Национален рамков договор. Дори да забравим за секунда кой е крив, преди две години Управителният съвет на Лекарския съюз поне беше легитимен. Пак хвърчаха обвинения между Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз. Сега Управителният съвет бил нелегитимен – пак хвърчат обвинения. Но в крайна сметка пак няма Национален рамков договор. От липсата на Национален рамков договор страдат и лекарите, и пациентите. Много по-лесно би работила Националната здравноосигурителна каса в условията на подписан Национален рамков договор. Но такъв липсва и това е липса на политическа воля за постигане на такъв консенсус и изработване на Национален рамков договор.
В стратегията, която беше внесена от Министерския съвет, беше записано, уважаеми колеги, че ще се работи за развитие и възстановяване на етичния фармацевтичен режим. Това изречение беше премахнато в комисията, защото и етичният режим беше премахнат със закон, който беше внесен от мнозинството.
Една здравна стратегия, която наричаме национална, уважаеми колеги, се нуждае от няколко неща.
Първо, такава стратегия се нуждае определено от обществен консенсус. Такъв тя не постига, тя предизвиква отново противопоставяне. Мненията и становищата на пациентските, професионално-съсловните и синдикалните организации на практика се пренебрегнати. Всяка една от тези организации даде своите становища, своите предложения. Едва ли някое от тези предложения е намерило място. Аз съм сигурен, че е намерило, понеже никой не ги е търсил за тяхното мнение.
В една такава Национална здравна стратегия трябва да има и политически консенсус – пълно отсъствие на такъв! Оставете опозицията, тя даде своите предложения, някои от тях вие приехте, голямата част отхвърлихте. Но по тази стратегия проблемът е, че няма единомислие и единодействие в трите партии, които управляват държавата. Въпреки Хисаря, въпреки Катарино, в крайна сметка онова, което беше решено, онази контактна група или работна група, която беше създадена от по един представител от всяка една от партиите, нищо не изработи. Няма го документа, няма го решението, няма я визията за развитието на здравеопазването през следващите години. И това е големият проблем. На базата на този проблем се създава и такъв вид Национална здравна стратегия.
Една такава национална стратегия трябва да гарантира приемственост, последователност и предвидимост. Как да има предвидимост, като преди две седмици гласувахме бюджет на Националната здравноосигурителна каса с 8% здравноосигурителни вноски, след няколко дни може би ще гласуваме с 6%? Как да има предвидимост, след като нещата се променят с дни? Пак ще кажете, че икономическата криза е виновна. Е, нали щеше да ни заобиколи по думите на премиера тази пуста икономическа криза!
Каква последователност да има, след като вие самите се отказвате от предизборните си обещания? Как да има последователност, след като казвате, че сте за диференцирана ставка на ДДС на лекарствата, след това гласувате против? Как да има приемственост, като според вас единствените, страшните виновници за състоянието, в което е българското здравеопазване, е само Съюзът на демократичните сили? Втренчили сте се в нещо, което се е случило преди 8 години, и си го повтаряте като латерна. Осем години СДС не участва в управлението на тази държава. Осем години! Какво направихте вие за тези 8 години?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кажи вие какво направихте!
ВАНЬО ШАРКОВ: Ние направихме така, че Националната здравна стратегия, която беше приета в 2001 г., получи изключително висока оценка от Световната здравна организация. Ето това направихме! Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шарков.
Реплики има ли към господин Шарков? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Пред нас е един изключително слаб документ на Министерския съвет, наричан Национална здравна стратегия. Тя започва с няколко скромни статистически извадки, които са известни отдавна не само на медицинската общественост. Следва повърхностен преглед на лечебното здравеопазване. Голяма част от изводите и препоръките са от рода „да подобрим здравния контрол”, „да подобрим извънболничната помощ”. Някои теми, прокламирани в стратегията като приоритети на детското и майчиното здравеопазване, са отдавна залегнали в законите и в други нормативни актове. Някои от тях, може би повечето, нямат изобщо стратегически характер, имат текущ характер.
Частта „Финансиране на здравната система” има един тъжно констативен характер, който няма изход, забележете, в стратегията. И след малко ще кажа защо.
Няма обяснение защо разходите на държавния бюджет за здравеопазване от 4,9% от брутния вътрешен продукт в 2003 г. пада до 4,3% в 2007 г., та до 4,18% през 2009 г., както се прогнозира, при вноска 8%. Ако вноската, както проявявате желание, остане 6%, тогава този процент от брутния вътрешен продукт ще падне още повече, вероятно под 4%.
За сведение, в страните – членки на Европейския съюз, отделяният процент от брутния вътрешен продукт е около 8,2% средно, а публичните разходи за здравеопазване възлизат на 6,1%. Средните параметри на осигурителната вноска в Европейския съюз са от 8 до 12%. При нас, както се вижда, ще останат на 6%.
В констатациите много правилно е отбелязано. Първо, нисък процент на здравната вноска. Само че въобще нямате намерение да я увеличавате, при факта, че сте отбелязали какви са параметрите в Европейския съюз. Второ, липса на гаранции за пълна събираемост. Вярно е. Как ще се разреши – нито дума. Трето, голям процент неучастващи в осигурителния процес, около 1 милион българи. Вярно е и това нещо. Как ще се разреши - пак нито дума. Решаването на тези диспропорции, забележете, е под заглавието „Основни предизвикателства”. С това се изчерпва всичко.
Вероятно много от вас ще се съгласят, че следващите думи имат изцяло пожелателен характер и не говорят нищо на никого. Тези диспропорции трябвало да се разрешат с увеличаване финансирането на превенция, промоция и профилактика на заболяванията. Нито дума в цифрово изражение как ще стане това през годините. Преодоляване диспропорциите във финансирането на медицинските дейности – нито една цифра как ще се случи това нещо. Ефективно усвояване на финансовите средства от структурните фондове на Европейския съюз. Ние видяхме колко ефективно се усвояват, дай Боже, в здравеопазването да не е така. Но вече се съмнява. И апотеозът на тези основни предизвикателства и как ще се разрешат тези проблеми е гарантиране на адекватно здравно обслужване на населението и финансова стабилност в сектора в условията на световна финансова криза. Как ще стане това – нито една дума! Общи пожелания с обтекаем характер, които никой не вижда как ще бъдат решени.
Прави впечатление, че в документа не са споменати Българският лекарски съюз и Зъболекарският съюз, а това са организации, създадени със закон, на които са делегирани важни функции. Освен констатациите за лошото състояние на медицинската експертиза, няма нито едно изречение за бъдещето, за оправянето на този тежък проблем, на тази толкова важна дейност.
Демонополизацията на НЗОК не се предвижда в следващите пет години, а доброволните здравноосигурителни фондове ще продължат да изпълняват и досегашната си почти никаква роля в системата на здравното осигуряване съвсем в периферията.
За пациентите е предвидена – цитирам точно: „повече прозрачност”, каквото и да означава това. Останалото са пожелателни призиви и обещания от рода: „Дайте да дадем”. Извън съдържанието има няколко въпроса, които се нуждаят от отговор.
Защо новата стратегия не бе поставена на обсъждане от обществеността преди да се внесе в Народното събрание?
Защо не се искаха експертни оценки от съсловни, професионални и неправителствени организации преди обсъждането в Комисията по здравеопазването?
Защо се приема в края на краищата в края на мандата? Една национална здравна стратегия е редно да се приеме в началото на един мандат, за да може тези, които я предлагат, да имат възможности да реализират част от тази програма поне във времето на тяхното управление. Няма такова нещо. Някой друг ще реализира тая стратегия и вероятно затова е написана по толкова обтекаем начин без никакви цифри, без никаква конретика.
На практика, уважаеми колеги, имаме един документ, който няма да е от реална полза за българското здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
За изказване има думата народният представител Антония Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Трудно би било точно в този момент, когато Законът за държавния бюджет, гледан само преди две седмици на първо четене, се налага да бъде преработен сериозно, да гледаме стратегия, която е изработена в началото на 2008 г., в момент, в който се налага да преосмислим стратегическите цели и приоритетите във всяка една област. И дотолкова, доколкото здравеопазването в известен смисъл е функция на общия икономически и социален живот в страната, то очевидно, че няма да не бъде сериозно засегнат от икономическата криза.
Тази стратегия беше започната още по времето на министър Гайдарски и след това беше актуализирана в края на 2007 г. – началото на 2008 г., така че документът, с който разполагаме към настоящия момент, датира може би някъде от първата половина на 2008 г.
Очевидно е, че към тогавашния момент е нямало как да бъдат предвидени някои от основните предизвикателства и би било крайно несправедливо в момента към тази стратегия и към материала, който поради процедурите на парламента точно в този момент гледаме, да бъдем необективно критични. Затова мисля, че ако се фокусираме върху предложения, които биха стимулирали и подпомогнали ръководството на Министерството на здравеопазването в актуализация на стратегията по отношение на антикризисни мерки, това вече би било съвсем различен, отговорен и конструктивен подход, отколкото да критикуваме. Аз съм сигурна, че тази стратегия би могла да бъде написана чисто професионално много по-добре. Очевидно повече глави мислят по-добре, но бъдете сигурни, че на такъв свободен текст – все пак това не е законопроект и текстовете не са правно регулирани и изискванията по отношение на формулировката им. Тя по-скоро има академична организация на текста. Само си представете всеки един, в зависимост от подготовката, от професионалната си квалификация, от опита, който има, би могъл да даде в най-различни посоки и в най-различни измерения и нюанси различни предложения, които едва ли в такъв отворен формат ние бихме могли да допълваме и коригираме.
Именно поради това и процедурата на парламента не е такава – да гледаме тази стратегия като законопроект на две четения и промяна в текстовете, а само в основни посоки, в които тя трябва да бъде доразвита.
Именно поради това в НДСВ сме се спрели на няколко основни групи предложения, които са подчинени на необходимостта от реакция в областта на здравеопазването предвид тежката икономическа криза. Затова сме предложили Министерството на здравеопазването да разработи антикризисна програма в системата на здравеопазването с цел гарантиране на адекватно здравно обслужване на населението и финансова стабилност на сектора във връзка със световната финансова криза.
От това предложение произтичат и поредица от мерки, които ние считаме, че биха били изключително полезни и биха дали възможност на Министерството на здравеопазването да представи повече аргументи в защита на процента от брутния вътрешен продукт, който трябва да бъде заделен за здравеопазване. Имайте предвид, че ако в тази зала ни се наложи да преразгледаме основни параметри на Закона за бюджета за 2009 г. от гледна точка на икономическия растеж, от гледна точка на безработица, от гледна точка на инфлационен индекс, то може би вече няма да говорим за приходна част на бюджета от порядъка на 75 милиарда лв., а може би от порядъка на 64 милиарда лв. Тогава, при запазване на разходната част на здравеопазването, това автоматично означава съвсем различен и то по-висок процент за здравеопазване по простата причина, че вече при здравни осигурителни вноски на 8% съответно тези приходи са гарантирани.
Заради това ние сме предложили да се наложи принципът 100 процента от здравноосигурителните вноски за съответната бюджетна година да се залагат в бюджета на задължителното здравно осигуряване в разходната му част.
Освен това сме предложили Министерството на здравеопазването да обезпечи Плана за действие към Националната здравна стратегия с принципно разпределение по относителен дял на финансовите средства по видове медицинска помощ и тенденцията на нарастване или задържане на разходите по видове помощ в зависимост от здравните приоритети в страната за съответния период. Тук се има предвид достигане на разпределение за първична и болнична помощ на нива, каквито има в останалите страни - членки на Европейския съюз, а не съществен преразход в областта на болничната помощ и задържане на разходите и съответно услугите в първичната помощ, което ограничава достъпа на гражданите до първична помощ и съответно води до утежняване на хроничните заболявания и хоспитализация на пациенти, които вече се нуждаят от много по-скъпо лечение.
Също така сме предложили Министерството на здравеопазването да инициира задълбочена оценка на социалните детерминанти на здравето като се обърне съществено внимание върху бедността, именно в състояние на икономическа криза като фактор за влошаване на здравословното състояние на нацията, като се разработят ... (Разговор между народни представители в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата! Въобще не се чува какво говори госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги от опозицията, изключително сте активни в критиките, а когато се правят предложения за подобряване на стратегията, гледам че сте много социално активни в друга сфера.
Малко се говори в България за бедността като фактор за влошено здравословно състояние. Именно заради това ние предлагаме да се разработи специфична стратегия за профилактика, превенция и първична медицинска помощ за социални групи в риск от гледна точка на равнопоставеност на достъпа, както и да се представи План за финансово обезпечаване на такива мерки. Тук става въпрос за най-чувствителните групи от населението като групите, които са социално слаби, без доходи, съответно етническите малцинства, децата, пенсионерите.
Също така предлагаме Министерството на здравеопазването да разработи и специфична стратегия във връзка с демографската криза и състаряване на населението от гледна точка на планиране и преструктуриране вида на медицинските услуги, както и тяхното финансово обезпечаване. Очевидно е, че при застаряващо население необходимостта както от географското разпределение на различните видове услуги, така и обема на съответните услуги би бил различен, ако ние имахме по-младо население. Тоест налага се да се предвидят услуги и специалисти, които да обезпечат хора в по-напреднала възраст с хронични заболявания и да се преоцени съответно заболеваемостта от гледна точка на демографското състояние.
Предлагаме Министерството на здравеопазването да разработи пакет от мерки за финансова и организационна дисциплина в системата на здравеопазването, както и специфичните стратегии за определени заболявания и приоритети, като например онкологичните заболявания, генетичните и редки заболявания, туберкулоза, ХИВ, СПИН и т.н., да влязат като приложение в Националната стратегия, със съответното финансово обезпечение или най-малкото параметрите, по които трябва да се движи тенденцията за тези заболявания или тези приоритети – дали Стратегията ще бъде нарастваща, в съответно посочения период, задържаща за онкологични заболявания и т.н., за да не се получи, както в момента в доклада на министъра на здравеопазването за 2009 г. по бюджета е предвидено парите за онкологични заболявания или за лечение на онкологични заболявания да намалеят, както и броят на болните е предвидено да намалее с 18 000. Очевидно тези пациенти няма да се излекуват или няма да стане по-малко заболеваемостта в рамките на една година.
Също така предлагаме и министерството да разработи пакет от законодателни мерки за намаляване на броя на лицата с нарушен здравноосигурителен статус.
Бих искала да благодаря от името на Парламентарната група на НДСВ на Комисията по здравеопазването заради това, че бяха обсъдени в детайли тези предложения и бяха включени в доклада, както и съответно бяха гласувани и подкрепени.
Благодаря лично и на председателя на комисията за възможността по време на обсъжданията в комисията да се направи детайлна дискусия, а не Стратегията да бъде разгледана само за сведение. Мисля, че един такъв подход би бил положителен и означава активно и отговорно отношение към здравеопазването, а празното критикарстване няма да доведе до нищо друго, освен до факта, че тази Стратегия няма да бъде обезпечена с мерки и финанси, така че да бъде гаранция за устойчива система на здравеопазването и достъп до медицински услуги, както и качество и права на пациентите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, обсъждаме един от най-очакваните, най-коментираните и предварително най-отричаните документи в Четиридесетото Народно събрание. Това е документ, заради който се случваха вотове на недоверие, документ, който опозицията искаше, който все беше отлаган във времето, и това е напълно естествено.
От една страна, това в голяма степен е израз на общото ни очакване, надявам се и на управляващи, и на опозиция, че реформата ще върви по-бързо, и на общото ни разбиране, че българите заслужават по-добро здравеопазване.
От друга страна, тази активност при дискусията е обяснима, защото здравеопазването е поле, което дава възможност за изява, както на политическия образ на всяка една политическа партия, така и на определена доза политическа демагогия. В този смисъл за мен е важно в този дебат да отделим проблемите, които имат смисъл, които имат ценност за българското общество, от популисткия дебат.
Стратегията за мен е опит за постигане на национално съгласие по Сектор „Здравеопазване” и смея да твърдя, че бяха положени усилия за широко обсъждане на този документ. В себе си нося становището на Икономическия и социален съвет – един орган, който включва Национално представителните работодателски организации, Национално представителните синдикални организации, Гражданските организации. В хода на обсъждането на Стратегията тези становища бяха взети предвид. Някои от тях намериха място и в самата Стратегия. Документът беше обсъден с Висшия медицински съвет и с голяма част от медицинската общност.
Това е втората Стратегия, която се приема в българското Народно събрание. Искам да отбележа, че Стратегията, приета по времето на Иван Костов, не беше обсъждана в Народното събрание.
Казвам „втората” и ще опресня спомените на колегите, които имат голям парламентарен опит. Първата Стратегия, гледана в българския парламент, е тази, внесена от министър Мими Виткова. Искам да отбележа и това, че диалогът в Комисията по здравеопазването беше максимално демократичен, даже мисля, че комисията създаде един уникален прецедент в обсъждането на такъв тип документи. Всички народни представители, всички парламентарни групи имаха възможност да внесат пакети предложения към Стратегията и интересното беше, че в хода на приемане на Стратегията тези документи бяха приемани, бяха обсъждани текст по текст, разбира се, такъв пакет внесохме и ние от Коалиция за България. Част от нашите предложения бяха приети, което ни удовлетворява.
Мисля, че документът, който обсъждаме днес, има добра структура. Лично аз съм удовлетворена от аналитичната част. В някои от становищата на комисиите е отбелязано, че аналитичната част беше внесена със стари данни - 2006 г. Прави чест на Министерството на здравеопазването, че в хода на обсъждането актуализира тази информация и наистина мисля, че аналитичната част и най-вече слот анализа са една добра предпоставка за целеполагането на стратегията – нещо, което е изключително важно за такъв тип документи.
Стратегията ни предлага девет стратегически цели. В хода на дискусиите не чух нито едно изказване, което да оспорва целите –целите, около които следва да бъдем обединени. Искам да подчертая, че за нас от Коалиция за България, особено важни са първите две стратегически цели, тъй като ние последователно сме поставяли в центъра на общественото внимание, в центъра и на своята работа проблемите, свързани с профилактиката на здравеопазването, с качеството и достъпа на българските граждани.
В част от изказванията се каза, че постановките, позициите в Стратегията звучат много пожелателно, искам да напомня на колегите, че целите кореспондират пряко с очакваните резултати и е ясно всяка една от тях към какви резултати на практика води.
За мен достойнство на Стратегията е и това, че тя е придружена от план за действие. Ще ви помоля, колеги, да си припомним колко над 80-те стратегии, с които е прието българското Народно събрание, са придружени от план за действие. Аз лично си мисля, че са по-малко от пръстите на едната ръка. Тук се съгласявам, че Стратегията би спечелила, ако към нея има и финансов разчет. Казвам го с пълното съзнание за трудността за създаване на такъв финансов план, особено в условията на световна финансова криза.
Ще се спра много набързо само на някои по-важни моменти от Стратегията, които са важни за нас като представители на Социалистическата партия.
Отново повтарям – много важно е това, че Стратегията оставя профилактиката и промоцията на здравето като водеща, първа цел в нея. Важно е да отбележим, че тази цел не виси в пространството, защото в хода на обсъжданията ние получихме ето тази справка (показва справката), за 21 национални програми за профилактика. В хода на обсъждане на Стратегията, успоредно на(с) обсъждането й, в Министерството на здравеопазването се обсъждат и готвят две нови програми – една отдавна чакана от българските пациенти програма за редките генетични заболявания и една изключително важна, значима програма – тази за онкозаболяванията.
Намирам за особено важен акцента, който Стратегията поставя върху качеството и достъпа на българските пациенти до здравеопазване. Като водещ след тези проблеми се поставя проблемът, свързан с необходимостта от усъвършенстване на наличните и разработване на нови медицински стандарти, регламентиране на стандартите за нови услуги, домове и хосписи.
Лично аз съм малко разочарована, че не беше прието нашето предложение, което внесохме точно тип услуги – обезпечени с тези стандарти, да бъдат предоставени на граждански организации. Една практика, която е повсеместна в страните-членки на Евросъюза и която, между другото, беше предлагана и от колеги от други парламентарни групи.
Тук стои и проблемът за правата на пациента. Ние вече внесохме един пакет с промени към Закона за здравето, които засягат правата на пациента – пакет, който ще бъде гледан още утре в Комисията по здравеопазването.
Важно е да отбележим, че в стратегията се дефинират необходимите стъпки по един изключително важен за българските граждани проблем - нов подход по отношение на експертизата на работоспособността. Също промяна, която ще бъде гледана утре в Комисията по здравеопазването, и пакетът промени, свързани с експертизата на работоспособността. Ние тази сутрин вече получихме в раздадени ни документи.
Важно е да се отбележат и задачите, които според мен са коректно формулирани, свързани с необходимостта от внедряване на критерии и показатели за акредитация на лечебните заведения, поставящи акредитацията на ново ниво и обвързващи акредитацията с финансирането на лечебните заведения.
В стратегията се предлагат и някои нови моменти, свързани с разширяване на достъпа на българските граждани до здравеопазване – мобилните екипи, груповите практики и въвеждането на горна граница за общопрактикуващите лекари.
Към много активната дискусия, която вероятно ще продължи, свързана с финансирането на системата на здравеопазването в рамките на Бюджет 2009, искам да прибавя и позицията на народните представители от Коалиция за България, която е, че в хода между двете четения и в рамките на мерките, свързани с преодоляване на финансовата нестабилност, ние трябва да търсим възможности за увеличаване на средствата за здравеопазване, трябва да търсим възможности, които да ни позволят от 1 януари да дадем по-добро ниво на цените, на клиничните пътеки и на дейностите в системата.
Уважаеми колеги, само след няколко часа, надявам се, България ще има нова здравна стратегия. Надявам се, че тази здравна стратегия ще подобри качеството и достъпа на българските граждани до здравеопазване, ще създаде предпоставка за обединяване усилията на всички в тази посока. Това е очакването на Коалиция за България, очакване, което ни мотивира да подкрепим тази здравна стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви прочета какво е записано в Националната здравна стратегия по отношение финансирането на болничната помощ – две задачи и два очаквани резултата.
Първата задача: „Промяна на формата на националното рамково договаряне между лечебните заведения за болнична помощ и Националната здравноосигурителна каса и механизмите на разплащане.”
Второ, „Обвързване на договарянето на заплащането с резултатите от дейността и акредитацията.”
Два резултата: „Ефективно разпределение и насочване на финансовите ресурси; обвързване на заплащането с резултатите от дейността и акредитацията.”
Смятате ли, че това е достатъчно за една стратегия, която касае период от пет години? Тежестта в момента пада изключително силно върху болничната помощ. Знаете колко са задълженията на лечебните заведения за болнична помощ, знаете какво е състоянието на около 240 млн., от които 80 неразплатени, просрочени задължения, а останалите – текущи задължения, и така нататък.
Смятате ли, че това е достатъчно да се запише в Националната здравна стратегия и това да гарантира подобряване финансирането на лечебните заведения за болничната помощ? Според мен това не е достатъчно.
Другото, което искам да ви попитам: след като на дебатите в Комисията по здравеопазването беше прието предложението на Антония Първанова и колегите от НДСВ, то е отразено, записано е: „Да се наложи принципът 100% от здравноосигурителните вноски за съответната бюджетна година да се залагат в бюджета за задължително здравно осигуряване”.
Ние нарушаваме този принцип в здравната стратегия още с гласуването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с което гласуване вие приехте 400 млн. лв. от здравноосигурителните вноски да отиват в БНБ. Този принцип, който е записан, вие го нарушихте още с гласуването за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма.
Искате ли дуплика, госпожо Михайлова? Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Аз не чух реплика в това, което казахте д-р Шарков. Всъщност Вие потвърдихте моята теза, че усилията ни трябва да бъдат насочени към търсене на възможности между първо и второ четене за повече средства за здравеопазване.
По отношение на това дали тези стъпки са достатъчни за финансирането на системата, ами очевидно не са достатъчни. Парите за здравеопазване никога не са достатъчни. Имаме основание да търсим общо повече, по-добри и по-качествени възможности в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Маринчева, заповядайте за изказване.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Като гледам 50% от присъстващите сме само колеги и за пореден път ще си кажем някои неща.
Бих искала да кажа, противно на изразените песимистични настроения на колегите от дясната страна на пленарната зала, че все пак ние разполагаме с един документ, върху който може да се надгражда, който може да се актуализира във връзка с възникнали международни или наши събития, който може да служи като ориентир за по-нататъшното развитие на здравеопазването у нас.
Здравеопазването е много консервативна система, както и висшето образование, предполагам, че проф. Камбуров ще потвърди след малко тези неща, и всяко рязко движение в него води до катаклизми. Не случайно ние осма година не можем да излезем от този катаклизъм. Правят се огромни усилия от много специалисти от много области да насочат нещата така, че да изпълним тези задачи, които сме посочили като важни за здравето на всички нас, на гражданите на България, а именно осъществяването на профилактика, промоция, здравна грижа, достъп и така нататък – това, което на всички е ясно и трябва да бъде така.
Веднъж вече променена системата, тя няма връщане назад, безспорно, но в нея има много неща, които трябва да доизграждаме, надграждаме и с общи усилия да творим.
Кое ме удовлетворява от тази стратегия? Приемам повечето забележки, които са правени и в комисията, които подробно обсъждахме, даже с подобни допълнения на закони.
Кое е доброто на тази стратегия? Че съществува документ, който за близките години, не за далечно бъдеще, дава основните насоки, в които трябва да се работи и то по подхода здраве във всички политики. Аз мисля, че това е най-важното. Защото здравеопазването не е работа само на здравните органи, осигуряващи това здравеопазване. Не е работа само на специалистите и работещите с нас медицински специалисти от спектъра за здравни грижи. Здравеопазването е дело на цялото общество. Ние реално осигуряваме само 30-35% от здравето на хората, а всичко друго зависи от отношението на обществото към системата, от усилията на институциите да създадат условия за едно добро здраве. Затова този подход на мен ми допада изключително много.
Затова, разглеждайки в по-широк мащаб какво се прави за промоция, профилактика и т.н., ще видим големите програми в Министерството за опазване на околната среда, в Министерството на извънредните ситуации, ще видим големите програми за здравословен начин на живот чрез контрол на храните и т.н. Тоест, изключително много други институции, особено в тази промоционална и профилактична част, са въвлечени с по-голям или по-малък финансов ресурс в осъществяването на тази задача.
Колкото до конкретните здравния направления, по които трябва да се работи, не ги оспорвам, приемам за изключително добре направен, макар и в кратък срок анализът. Той показва къде сме силни и къде сме слаби. Силните страни не трябва да ги загубваме, защото някои от тях започват да ни се изплъзват по отношение на квалификацията на кадрите. В същото време трябва последователно да се работи за преодоляване на някои слабости, които се срещат на настоящия етап. Парите никога няма да ни стигат, ние не сме от богатите държави, но трябва да се стремим това, което се дава, да го използваме рационално.
Затова подкрепям това, което утре ще разглеждаме – промените в Закона за здравето, да има по-голям контрол върху разхода на финансовите средства. Радвам се, че тук има специалисти от Министерството на здравеопазването, които имат много богат опит в този контрол на финансовите средства.
Искам да кажа и нещо друго, за да не сме толкова черногледи – че все пак ние сме свидетели на значителна част от извършването на заложените в стратегията направления. Какво имам предвид?
Първо, отпуши се, така да се кажа програмата и направлението за специализация на кадрите във висшето медицинско образование. Това беше един дълъг процес, много критикуван, но докато се синхронизираме с европейското здравеопазване – виждам в преамбюла, че в 95-96% нашите директиви са съобразени с тези на Европейския съюз, миналата година започна, тази година отново ще има прием на специализиращи лекари, така че този проблем вече е решен, включително и финансово, колкото и да са скромни средствата, които ще се дават за издръжката на колегите.
Второ, вчера присъствахме на промоцията на интегрираната информационна система на Здравната каса – един изключителен документ. Част от колегите бяха там. Той влиза в действие от 1 януари и тези загуби, които ние търпим за това, че се въртят болници, че се прехвърлят от специалист на специалист, че се хоспитализират по 5-6 пъти, предполагам, че с това ще избегнем ... Ето, отпушваме все пак част от финансовите ресурси, които могат да бъдат използвани ефективно в здравеопазването.
Само преди час бяхме на връчване на първите коли за борба с туберкулозата. Тук приехме една много амбициозна програма за борба с туберкулозата, която мина своя организационен етап и вече е в действие. Избрани са мениджърите, сестрите, лекарите, определени са контингентите, значи в следващите месеци ще имаме само резултатите от тази програма.
Освен това с нормативни актове на министерството са променени и някои направления, които страшно много дразнеха – по отношение профилактиката на хора след 18-годишна възраст и мястото на участието на личните лекари в това. Има нова наредба, която улеснява и създава условия за много по-добра профилактична дейност сред този контингент – това са работещите хора.
Освен това гласувахме промени в Закона за здравето по отношение на училищното здравеопазване. Много съм доволна от това, че Комисията по образование и наука – тя най-много е писала от здравната стратегия именно за здравето на подрастващите, е обърнала внимание на този проблем.
И тъй като това е политика и на правителството, нека да не кажем, че няма политическо звучене – работата с младите семейства, с възрастните хора, със студентите. Това е изведено в приоритетите на правителството до края на мандата. Тук се вижда една добре разработена стратегия по отношение главно на профилактиката на тези заболявания.
Това са няколко съществени направления, които бяха осигурени и извършени, и продължават, разбира се, да се извършват от Министерството на здравеопазването.
Колкото до недостига на средства, всички сме съгласни с това.
По предложението на д-р Шарков – абсолютно сте прав, че с написани две изречения трудно може да стане това, но ако кажем „акредитацията на заведението”, тогава това означава каква е базата му, какви са кадрите му, каква му е обезпечеността с апаратура, какви са специалистите. Думата е една, но тя крие в себе си много. Това го казахме в скоби.
Има нещо друго, д-р Шарков. Ние трябва отново да обърнем пирамидата, защото в цял свят здравната помощ, основно диагностично-лечебната, започва и завършва с доболничната помощ. Седемдесет-седемдесет и пет процента от хората минават и свършват до там. Само 30—35%, даже 25-30%, отиват в болниците. Погледнете сега как е! Милион и половина с пневмония. Това не мога да го приема – ей така една слушалка да слагам сега на всеки. Защо е така? Защото има недофинансиране, защото е ниска цената на пътеката и всяка една остра инфекция се приема за пневмония. Там трябва да насочваме своята дейност – към квалификация на кадрите, определяне на истински болните, лекувани на много високо ниво, но да осигурим на хората тази доболнична помощ в пълен обем и качество. Тя е много по-евтина. И ако ешалонираме даже и медикаментите, не в доболничната помощ да изписваш трето поколение ... Защо? Ще го изпишеш, ако се наложи болният да отиде в болница.
Ако това направим в списъка за лекарствата – тук трябва много експерти да кажат становището си, тогава и ще оптимизираме системата, ще намалим разходите, и тогава ще си преструктурираме болниците. Така само с формални закривания според мен едва ли ще може да се осигури.
И третото, което исках да кажа във връзка с Вашата забележка за финансовия недоимък, която напълно споделям. Приехме изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол с единствената идея, че там ще влязат свежи пари в здравеопазването. Дайте да ги видим тези свежи пари?
Нека да започнат, но смислено тази приватизация, за да не се лиши населението от съответните грижи и в същото време тези пари, както решихме в закона, да отидат на 100% в лечебните заведения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема проф. Маринчева! С цялото ми уважение към Вас и всичко онова, което сте направили за здравеопазването, искам да Ви кажа, че ще Ви помогна. Вашето изказване ще го размножа и ще го дам на всички лекари, които познавам, на всички пациенти, за да разберат за какво става дума.
Не може тук, от тази трибуна да се каже изречението: „Нещата, извършени от Министерството на здравеопазването, продължават да се извършват”! Щом са извършени, как ще продължавате да ги извършвате? Нонсенс! Тук се говорят някакви пълни глупости!
Ето я истинската и най-важната страница в тази стратегия. Да, съгласен съм с това, което повтаряте. SWOT анализът е добър. Чуйте заплахите:
Първо, застаряващо население.
Второ, намаляване на специалистите от определени специалности, между които анестезиологията, патоанатомията, неонатология, психиатрия и клинична лаборатория.
Трето, намаляване броя на медицинските сестри – два пъти по-нисък от съответния показател за страните – членки на Европейския съюз.
Четвърто, недостатъчност на средствата за обновяване и поддържане на материално-техническата база и снабдяване със съвременна медицинска апаратура и техника.
Шесто, недофинансиране на здравната система.
Седмо, опасност от евентуално възникване и разпространение на епидемии и пандемии.
Осмо, опасност от евентуално възникване на екологични кризи и катастрофи в страната и извън нея.
Кой от тези проблеми решава тази Национална здравна стратегия?!
Вие очертахте толкова розови неща в българското здравеопазване, че направо няма смисъл да правим стратегия, нещата си вървят и без стратегии. И когато казвате: “ние променихме Закона за приватизация”, да, но вижте какво пише в тази стратегия, пише, че той пак ще се променя, без да е ясно какво точно. Кое ще променяме, след като го променихме?! Затова Ви казвам, че тази стратегия, въртейки се дълго време по сайтовете на Министерството на здравеопазването, се оказа доста остаряла в някои части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Доктор Шарков, може да съм допуснала грешка на езика и да съм повторила две неща, започнати и продължаващи. Но не Ви прилича на лекар да държите такъв език, това остава за Ваша сметка.
Колкото до това какво е направено, мисля, че нито една точка от това, което споменах, не е лъжа. Вие какво ще разпространявате, разбирам. Всички искаме да получаваме по 10 хил. лв., нали?! Е, не може, просто не може. От 900 милиона през 2005 г. сега имаме 2 милиарда и пак не им стигат. Защо? Кое се е подобрило при тези 2 милиарда? Хората не са се променили, но не са се и квалифицирали. Ето сега говорих с проф. Минчев, колко хора изпитва по обща медицина – трагедия. Как ще променим системата тогава?! Как ще я променим? Всеки трети да отива в болница ли?
Недейте и Вие да цъкате, господин Иванов, така е.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Как сте направили бюджета?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Какво значение има бюджетът, ако ти си добър специалист? Друг е въпросът, че получаваш малко. Аз мога да ви дам фишовете какво съм получавала досега.
Но ти можеш ли да поставиш правилна диагноза? Можеш, ако знаеш. Мисля, че всеки един от колегите ще се съгласи с това.
Недейте приказва така! Можете да вземете 1000 лв. за изследване и да не можете да го интерпретирате.
Подкрепям всичко за финансовата рамка и осигуряване на много повече средства, защото в цял свят здравеопазването е много скъпо, но много по-важно е рационалното използване на средствата при добра квалификация на кадрите. Ние имахме изключително добри кадри и не бива да ги губим. И в тази връзка мисля, че много хора ще споделят тези мои виждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Камбуров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаема доц. Кертикова! Аз ще се съглася с Вас, че медицината – медицинското образование и здравеопазването по същество са консервативни структури. Но не мога да разбера защо в продължение на 40 месеца от встъпването на това правителство в правомощията му нямаше здравна стратегия. Тя се появи малко преди заключването на мандата, някъде около осем месеца.
Второто, което считам за необходимо да подчертая, е, че тази стратегия трябваше да се появи поне един месец преди да мине на първо четене Законът за бюджета за следващата година.
И сега, няколко думи, които аз ще представя във вид на рецензия на тази стратегия, представена пред нас.
Документът поставя девет стратегически цели, за реализацията на които предлага 40 задачи. Предвид факта, че преобладаващата част от тези задачи третира чисто здравни и медицински теми, оценката е, че са приемливи и наложителни за изпълнение. Изходните статистически данни за анализ и извеждане на съответните необходимости са оскъдни, фактите са констативно посочени, без да става ясно как се е стигнало до съответната ситуация, което би могло да доведе до повтаряне на грешките.
Необяснимо е защо се ползва статистика от Световната здравна организация, освен за международни сравнения, при положение че в България се събират данни за здравния сектор от Националния статистически институт – на национално ниво, и от Националния център за здравна информация – звено, пряко подчинено на Министерството на здравеопазването, което има за специализиран предмет на дейност здравната информация и статистиката.
Прави впечатление, че към нито една от задачите с подобно съдържание не са заложени конкретни цели с числови измерения, с което аз ще се съглася с госпожа Михайлова.
Здравните индикатори са показатели, създадени точно с такава цел. Необяснимо е защо не са използвани в проекта. Това би могло да се тълкува като нежелание за поемане на конкретни ангажименти. Липсата на дефинирани, очаквани резултати през призмата на здравните индикатори прави документа теоретичен, професионално и политически неадекватен.
Този извод се потвърждава и от съдържанието на Плана за действие към Националната здравна стратегия 2008-2013 г. Документът повтаря механично стратегическите цели и задачите към тях, като отбелязва ангажиментите единствено за 2008 г., която свърши, и 2009 г., без да третира пълния срок на стратегията до 2013 г.
Задачите не са остойностени, няма разбивка по отделни дейности, няма никакви финансови разчети, включително не фигурират средства, които биха били усвоени от структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз. Това показва формален подход към разработката на този документ и е пределно ясно, че приемането му в този вид ще доведе до нулев ефект, както неведнъж се случваше през предходните години.
В двата документа липсват цели и задачи, които да третират изключително важните теми, свързани с финализирането на здравната реформа, усъвършенстването на структурата, организацията и функциите на здравната система. Прави впечатление, че липсват разработки по структуроопределящи въпроси, ще ги изредя: приватизация в здравния сектор, законовите възможности вече са регламентирани от Народното събрание; взаимодействието с частни интереси, частни инвестиции в здравеопазването; развитието на задължителното здравно осигуряване; развитието на доброволното здравно осигуряване; стратегии за финансирането на здравния сектор; стратегии за заплащането на изпълнителите на медицинска помощ, очаквани нива на доходи в здравния сектор; обхват, вид и мащаб на публично-частното партньорство; място на съсловните организации в периода 2008-2013 г.; проблемите за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Дали да се премахне монополът на Националната здравноосигурителна каса – въпросът вече е реторичен. Всеки монопол рано или късно обслужва себе си и висшестоящите, като загърбва интересите на хората и болните. Това не притиска монополиста да се грижи за хората. Липсата на конкуренция; въвеждане на честна и ефективна конкуренция в лечебното здравеопазване както между лекарите и лечебните заведения, така и във фондовото финансиране; въвеждане на програмно управление и финансиране в общественото здравеопазване; проблемите с нерегламентираните плащания, корупцията и измамите в здравния сектор; проблемите с контрола в системата на здравеопазването; отношението към пациентските организации; отношението към неправителстевния сектор; регламентите, гарантиращи правото на избор на потребителя в здравеопазването; въпросите особено на медицинското образование, специализацията и квалификацията на кадрите, който е значително пренебрегнат; проблемите с кадровия дефицит по медицински специалности, както и с медицинските сестри и фармацевти, проблемите с правата на пациентите.
Изцяло липсват моделите на медицинско икономическо поведение, които биха ориентирали здравеопазването в посока на постигане на резултат, съизмерим с влагания ресурс. Забелязва се устойчива тенденция за налагане на силна централизация и администриране при пълно изключване на пазарните механизми за регулация, а това е особено необходимо и ефективно в сектор „Лечебно здравеопазване”. Този подход ще доведе до силно политизиране на резултатите от дейността на лекарите и на Националната здравноосигурителна каса с пряко отражение върху управлението на държавата и разтоварване от отговорност на преките изпълнители на дейността, както това се случва и в момента.
Накрая няколко думи за частта за доброволното осигуряване. Тази част би следвало да третира политическите решения, взети от Съвета на коалицията в Хисаря и в Татарино. Но, както се вижда от текста, нито едно от тези политически решения не е отразено. Нещо повече, твърди се, че доброволното здравно осигуряване ще поеме финансирането на потребителските такси в здравеопазването и то след като тези такси вече са възложени за финансиране на държавния бюджет.
Най-важната част, свързана с равнопоставянето на доброволните здравни фондове с Националната здравноосигурителна каса и включването им в управлението на задължителното здравно осигуряване, съвсем липсва. Реформата в здравеопазването, която на този етап следва да намери своето най-детайлно описание в частта „Доброволно здравно осигуряване” и тази за социалното здравно осигуряване, на практика е пренебрегната, което прави смисъла на предлаганата стратегия нищожен. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Има ли реплики към господин Камбуров? Няма.
Господин Кумчев, заповядайте за изказване.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, реформата в системата здравеопазване се нуждаят от продължителен период от време – време за промени на принципите, на целите, разбира се и актуализиране на приоритетите, включително и обезпечаване на повече ресурси. Нека обаче да споделим, заедно с вас, че през последните години се извършиха редица актове и действия, чрез които се целеше, че да се подобри функционирането на системата „Здравеопазване” в нашата страна като цяло. Създадоха се закони, които дават възможност за извършване на промяна във формата на собственост и структурата на здравните и лечебни заведения. Промени се принципът на финансиране на здравната система. Въведоха се нови механизми на финансов контрол, на дейностите за предоставяне на здравни услуги. Извършиха се редица процедури по хармонизиране на българското законодателство с правота на европейската общност в областта на общественото здраве и свободното движение на стоки и на хора. Разшириха се възможностите за контакти между различните системи на здравеопазването в Европа.
Разбира се в същото време се очертават нови проблеми и въпроси. Истина е, че един от основните проблеми в здравеопазването в нашия свят е конфликтът между ограничените ресурси и постоянно увеличаващите се разходи в резултат на настъпили демографски промени, нарастващи потребности от нова медицинска апаратура и непрекъснато въвеждане на нови все по-скъпи методи на лечение. Във всяка държава, уважаеми колеги, политиците са изправени пред дилемата как по най-добрия начин да използват ограничените средства и да повишат качеството на здравните услуги, как с тези средства да подобрят взаимоотношенията между отделните нива на здравната система и между различните участници в процеса на предлагане и ползване на здравни услуги, в края на краищата да осигурят финансова и структурна устойчивост на системата.
Уважаеми колеги, променените икономически условия и дейността на държавата ни като член на Европейския съюз през последните две години наложиха анализ на ситуацията на здравната система, защото, каквото и да говорим днес, въпреки извършеното, налице са редица проблеми, решаването на които изисква конкретни и реални действия. И отговорът е точно това, което днес обсъждаме – новата Национална здравна стратегия.
Националната здравна стратегия е специфичен документ и инструмент за управление на дейност, която се използва за формулиране на целите, конкретизиране на задачите, конкретизиране на политиката в здравеопазването и разбира се очакваните резултати. В структурата на този документ, който ние разглеждаме в този момент, има няколко основни раздела и за тях стана дума – здравно състояние на населението, функциониране на здравната система, визията и стратегическите цели, показателите за оценка, изпълнението на Националната здравна стратегия. Забележете обаче, че в структурата на стратегията има и план за действие. За изпълнение на тези цели са посочени конкретните срокове и отговорните за това институции. Конкретизирани са и източниците на финансиране. В стратегията са приложени и редица национални здравни програми.
Мисля, че най-важното, което трябва днес да подчертаем, е, че Стратегията задължително се основава на разбирането, че здравето трябва да бъде приоритет на държавата и обществото, а дейностите за постигане във времето са задачи не само от компетентността на медицинските специалисти, а на цялата нация. Да, разбира се, необходимо увеличаване равнището на публичните разходи, съобразено с фискалната стратегия за поддържане на макроикономическата стабилност на страната. Забележете, това е изключително важно.
На следващо място, бих искал да отбележа, че всяка стратегическа цел в стратегията съдържа подцели, задачи и очаквани резултати. На базата на тези цели е изготвен и планът за действие, съобразен с финансовите възможности, за което стана дума преди малко. Показателите за оценка на резултатите от постигнатото се надяваме да покрият изцяло целите и задачите, съдържащи се в ключовите области на представената ви стратегия. Възприета е идеята за прилагане на набор от показатели на национално ниво като показатели за здравно състояние на населението, показатели за осигуреност на населението със здравни ресурси, показатели за достъпност, ефективност и удовлетвореност.
Министърът на здравеопазването ще осъществява координацията по анализа, мониторинга и оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия и ежегодно ще докладва за етапното изпълнение на тази стратегия пред Министерския съвет.
Разбира се, всички ние очакваме по-добра профилактика, по-добра доболнична и болнична помощ, по-добро заплащане, актуализиране на човешките ресурси, усъвършенстване на модела за задължително здравно осигуряване и развитие на доброволно здравно осигуряване, което е записано ясно и точно в тази стратегия.
Важно за всички нас, уважаеми колеги, е реформите в здравеопазването да продължат да бъдат първостепенен проблем на държавното ни управление. Във връзка с това ви предлагам да приемем решението за Националната здравна стратегия, с което да очертаем в страната, разбира се и като инструмент, необходимите етапи от развитието на системата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Има думата за изказване господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, колкото и малко да сме в залата! Започвам с това, че преждеговорившият и всички, които говориха тук, защитавайки така горещо тази здравна стратегия – изцяло продукт на БСП, и виждаме, че е изцяло единствено и само защитавана отново от БСП. Не виждам нито един представител от ДПС и от НДСВ, който да я подкрепи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Недей така!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще започна с това, че когато говорим за национална стратегия, трябва да има национално съгласие за това. Ето тук е първата причина, поради която стратегията няма как да бъде гласувана от народните представители специално от моята политическа партия, тъй като на тази стратегия, изработена в кабинета на Министерството на здравеопазването от БСП, не беше поканен нито един представител за дискусия и дебат. Тази стратегия се говореше, че я има и съществува още от 2006 г. и я виждаме почти на финала на управлението на тройната коалиция. Не може да се говори за национална стратегия, когато тя е единствено продукт на БСП.
Господа от БСП, вие не представлявате държавата. Държавата са всички хора, които нямат политическа оценка и политическа окраска. Запомнете това изключително добре. И ако вие сте социална партия, за каквато се смятате, трябваше най-малкото поне да си направите усилията да разгледате проблемите на хората. Ще дам и конкретен пример, защото тук много се бръщолеви и малко неща се казаха. Защо вие като социална партия не приехте намаляването на ДДС върху лекарствата и още ред други законопроекти, където показвате двоен и троен стандарт? Защо, когато говорим за конкретика, не погледнете датите, господин Кумчев и всички от БСП? Защото датите ви са абсолютно неадекватни. Защото, когато говорим за пълно несъгласуваност между отделните нормативни документи, които ние ви показваме – закони и подзаконови нормативни актове, липсва действителна оценка за ефективността на извънболничната помощ, както и на потребителите на болнични услуги.
Нещо повече, вашата програма е изпълнена с противоречия. Тук излизате и ми казвате, че сте последователи и искате да правите нещо градивно. Аз ще ви върна на още един законопроект, който вие гласувахте, господа от БСП. Това е именно етичният модел във фармацията, който ние разгледахме, и отново вие го пишете тук. На кое да вярват хората – на това, което гласувахте или на това, което ни предлагате като програма? Забележете, програма, която никога, дай Боже, да не ви се налага да изпълнявате, защото няма как да я изпълните.
Минавам по-нататък – нещо интересно. Имаме ограничен достъп на населението до здравни услуги. Говорите за повишаване на качество. За какво качество говорим, когато парите се намаляват? Когато нямаме реформирано здравеопазване, вие намалявате средствата.
Как говорите за реално осъществяване на програмата? Няма как да се осъществи.
Ограничен достъп до извънболнична помощ на населението, живеещо в малките населени места.
Господин Кумчев, Вие сте народен представител от Смолян. Как, по какъв начин ще се стимулират личните лекари и доболничната помощ да се случи това? С намалените средства или с въвеждането на горна граница? Трябва да си изясните тези позиции и да не се люшкате от Семашко до съвременната стратегия на съвременните организации на здравеопазването. Просто трябва да намерите пътя и по кой път искате да вървите. Явно в този мандат вие няма как да разберете точно какво искате да направите.
Нарушено е състоянието между разходите на лекарства и разходите на медицински дейности. Естествено, че е така.
Задържане на високи цени на лекарствата и лекарствените продукти. Какво направихте в тази насока, за да могат лекарствата да достигнат до населението и да бъдат по-достъпни? Абсолютно нищо.
Забавяне на реформата в болничната сфера. Естествено, че ще бъде забавена. През цялото управление до момента вие не направихте абсолютно нищо, освен приемането на Закона за приватизацията, който апропо по никакъв начин няма да можете да осъществите.
Говорите за програми „Психично здраве”. Понеже искате конкретика, господа: колко пари отделихте за психично здраве? Няма упоменати такива.
Университетските болници – един хубав въпрос. Три пъти последователно вкарвам закон за университетските болници, където да покажем чий е стълбът и кой трябва да развива университетските болници, къде е науката и мястото на науката в университетските болници като двигател на здравеопазването. Нямате конкретика отново, защото не може търговските дружества да ръководят и няма как търговските дружества да изведат учебната и научната дейност в университетските болници.
Искате да въведете критерии и да давате отношение на обществото за години напред. Как ще давате посока в здравеопазването, като не можахте да я намерите във вашето управление?
Времето ми изтича, бих могъл да говоря поне още три пъти по 5 минути. Считам, че тази здравна стратегия не бива да бъде приета, защото това е отново документ, който ще остане някъде в архивите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Симеонов, заповядайте за първа реплика.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ:) Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми д-р Иванов, уважаеми народни представители! Ще си позволя съвсем накратко да направя една реплика.
Категорично не приемам твърденията на д-р Иванов във връзка с обсъждането на Националната здравна стратегия. Подлагането на дискусия на Националната здравна стратегия в пленарната зала е красноречив факт, демонстриращ ясната политическа воля на тройната коалиция за промяна в системата на здравеопазването, водеща към достигане на високите европейски стандарти. Промяната е ключова дума – това трябва да ви е ясно. Независимо че е в края на мандата, тройната коалиция намери политическа воля този документ да бъде обсъден, за разлика от документа, приет през 2001 г. Този документ – проф. Гайдарски ще го каже, ще го каже и министър Желев – е изготвен от сериозен екип от експерти. Така че Вие не можете да говорите, че тук се бръщолеви. Не приемам това Ваше твърдение.
Промяна, насочена към профилактика, промоция и превенция на здраве. Промяна, насочена към преодоляване на негативните тенденции, формирани в годините на прехода, а именно намалена продължителност на живота, тежък демографски срив в резултат на понижено качество на живот, увеличена заболеваемост, ниска раждаемост.
Промяна на законите, касаещи системата на здравеопазването. Промяна, насочена към подобряване на финансирането на системата. Промяна към по-високо качество на лечебно-диагностичния процес с внедряването на нови технологии в медицината.
Промяна към по-добра мотивация, реализация и квалификация на медицинските кадри. Промяна към продължаване политиката на издигане на здравеопазването като един от основните политически приоритети в дейността на тройната управляваща коалиция чрез подобряване качеството на живот на гражданите на Република България, чрез приоритетни програми за профилактика и лечение на социално значими заболявания, подобряване на качеството и достъпа до медицинско обслужване чрез реформиране и преструктуриране на системата към все по-пълно удовлетворяване нуждите на пациентите и по-голяма мотивация на медицинските специалисти.
Националната здравна стратегия е документ, който трябва да бъде приет, за да може наистина българското здравеопазване да достигне високите европейски и световни стандарти. Категорично не приемам Вашите твърдения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Йорданов, заповядайте за реплика към Лъчезар Иванов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Иванов, Вие изразихте тревога, че няма да имате достатъчно време да доизложите тезата си. Ето, репликите Ви дават тази възможност. Дупликата не е в общия времеви регламент.
С кое съм съгласен? Съгласен съм, че етичният модел трябваше да остане – това е и моя теза, но сме атакувани от Конституционния съд. Така че упрекът Ви, макар и звучащ красиво, е нереализуем в конкретните ни обстоятелства и това го знаете добре.
Знаете също така, че аз съм привърженик на въвеждане на по-ниска ставка на ДДС върху лекарствата, но за тези заплащания с публични средства.
С кое не съм съгласен? Не съм съгласен да тръгваме в посока на политиканстване. Ако Вие, господин Иванов, намирате стратегията за несъвършенна, отворете Закона за здравето. Направете я по-съвършена, изхождайки от хипотезата, че вие ще бъдете на власт след една година – допускане. Какво Ви пречи да я направите по-съвършена? Но ми отговорете тук и сега!
Онова, в което ни упреквате - малко пари за здравеопазване, 4,2. Правите ли ги 6% след една година? Да го чуя!
Вдигате ли с 1 млрд. разходите? Да го чуя!
Променяте ли нещата, за които претендирате? Да го чуя!
Много е лесно да се градят въздушни кули, но когато има реални доходи в държавата, реална събираемост, свързана с реална производителност на труда. Сто пъти го повтаряме всички, които все пак сме ангажирани с провеждането на тази политика. Колкото и да се гърчим, е по-добре да търсим решенията не в тези глобални рамки, които трудно можем да изпълним, макар и да ги мечтаем, а да си насочим усилията в тези прагматични области, в които можем да постигнем по-добри резултати и с тези пари.
Да, ние не харчим по достатъчно добър начин парите, но не защото не сме реформирани достатъчно!
Отговорете на следващия въпрос: пускате ли приватизацията реално? Ама да я видя! Вие го правите. За чия сметка?
Какво правите с общинските болници? Какво правите с диспансерите? Какво се случва с ДКЦ-тата? Също.
Като имам предвид факта, че Вие бяхте човекът, който поиска цялата родилна помощ да мине на бюджетно финансиране - дясно мислещият, положих огромни усилия да Ви убедя колко грешите. Слава Богу, дойде Ви акълът. Кажете ми: отново ли връщаме бюджетното финансиране? Това беше Вашата позиция. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Ние продължаваме да бъдем за финансиране по здравноосигурителния модел. Ние вкарахме цялата болнична помощ във финансиране по клинични пътеки! Нима това не е елемент от реформата?
Тоест свършени са много неща, които е редно да бъдат оценени като политически акт. Разбира се, редно е да бъдат и критикувани заради резултатите, които не удовлетворяват и нас самите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Гайдарски, заповядайте за реплика.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нямаше да вземам думата, но тъй като нашият общ приятел д-р Иванов каза доста неточности, бих го посъветвал, защото ми се струва, че той е най-младият между нас, когато взема отношение, особено в областта на здравеопазването, първо, да бъде по-въздържан, и второ - да не влага толкова лични чувства. Освен това, трябва да бъде много точен.
Отбелязах си някои неточности. Май не е чел внимателно данните, особено при бюджетирането на Националната здравна каса, където казва какво направихме за общопрактикуващите лекари. Казва, че там парите били много по-малко. Точно обратното е – там дадохме много пари: от 130 млн. лв. към 230 млн. лв., и там малко ги върнаха назад, защото действително се дадоха много пари. Значи не четете добре документите, д-р Иванов.
Освен това, искам да обърна внимание на университетските болници. Извинявайте, тридесет и две години аз съм в университетска болница и в университетски болници работя. Вие сте били само шест години в тези университетски болници и предлагате какви ли не промени там. Предлагате университетските болници да отидат към Министерството на образованието и науката. Не стана ли ясно, че нито министърът на здравеопазването, нито министърът на образованието и науката не са съгласни с това Ваше предложение? Но Вие продължавате да натискате и да говорите навсякъде – и по радиата, и по телевизиите, болниците да минат към Министерството на образованието и науката. Такова нещо няма никъде. Най-после престанете да се занимавате с неща, които не разбирате! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Госпожо председател, уважаеми колеги! Много съм доволен, че действително предизвиках един по-оживен дебат, тъй като досега залата се беше умълчала. Виждам и настървената критика от проф. Гайдарски, за която много му благодаря. Явно проф. Гайдарски получи високата оценка на парламента, след като беше отстранен като министър за добрата му работа, така че, длъжен съм да върна жеста.
Освен това бих искал да кажа на проф. Гайдарски, че първия път Законът за университетските болници не мина с шест гласа, втория път не мина с четири гласа. Освен това преценката на университетските болници е от техните ректори, където 18 се подписаха под това, което аз съм написал. Така че, проф. Гайдарски, аз добре чета и добре се уча от добри учители.
Минавам по-нататък на думите на д-р Йорданов. Доктор Йорданов, понеже ми зададохте конкретни въпроси, аз обичам конкретните въпроси и конкретно отговарям. Що се отнася за приватизация – да, Вие ги написахте много добре. В ГЕРБ говорим за приватизация на дейност. Това е нещо, което на Вас още Ви е много далече и не Ви е ясно – приватизация на дейност. Какво ще продаваме ние? Старата материална база и старите сгради? Но те, господа, нямат стойност. Мога много да ви говоря, но тук в момента говорим за вашата стратегия, а не за стратегията на ГЕРБ. (Шум и реплики.)
Преминавам по-нататък. В изказването си д-р Симеонов употреби девет пъти думата „промяна”. Господин Симеонов, и двадесет и два пъти да употребите думата „промяна”, Вие трябва да кажете точно какво. Самото цитиране на думата „промяна”, само по себе си не означава абсолютно нищо. Когато говорите за промяна, вие решихте да правите тази промяна в дванадесет без една минута. Вие имахте достатъчно време да реализирате една програма – понеже говорите за демографското състояние на нашето население, не видяхме никъде във вашата програма какви са конкретните стъпки – говорим за конкретика, за намаляване на демографския срив.
Говорите за заболеваемост. Ами каква е заболеваемостта, какво направихте вие за заболеваемостта? То се вижда и от бюджета. Вижте колко пари се отделят за болничната и колко за доболничната помощ. И в дебелите книги, предполагам, че проф. Гайдарски ги е отварял, става въпрос за следното: в нормалните страни се отделят повече средства за доболничната помощ, а по-малко за болничната. Точно обратното на бюджета, който сте приготвили – не 4,2 а 4,1 и 7. Нека бъдем точни във фактологията.
И фактологията показва следното: че нито имахте уменията, екипа и опита да изградите една национална здравна политика и тогава да преминете към стратегията, господа, нито здравната ви карта, която направихте, струва за нещо. Защото самите вие знаете, че новите болници, които в момента започват да функционират, са изключени от възможността да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса. И тук можем много да говорим за това, но само думата „промяна” не ви прави нови. Напротив, показва вашето неумение и незнание, скъсали сте просто с реалния живот и сте се затворили в кабинетите си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Джафер, заповядайте за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, след толкова емоционални изказвания и откровени закачки, които прозвучаха в тази зала в рамките на тази дискусия, бих искала да заявя следното. Нямам намерение да изнасям похвално слово за тази стратегия. Между другото, това е една от 70-те стратегии, които съществуват в България. Искам обаче да кажа, че нямам намерение да спестя и положителните страни на този документ, защото другото би било популизъм. Всъщност да си признаем и да започнем от там, че това е един рамков документ, дълго очакван наистина, но той вече е факт. Така че ние не можем да искаме от една стратегия да даде конкретен отговор на всеки конкретен въпрос. Важното е обаче да очертава визията за това, което ще се случва в България в тази сфера.
Впрочем също вчера беше презентирана и една, станала почти легендарна, система – това е интегрираната информационна система на Здравната каса. Аз тук започвам да се притеснявам, че господин Лъчезар Иванов вече няма да има два много сериозни аргумента оттук нататък, с които започваше всичките си интервюта и изяви – липсата на здравна стратегия и липсата на информационна система. Дори тези два факта подчертават, че всъщност нещата, колкото и трудно, и бавно да се случват в системата на здравеопазването, се случват.
SWOT-анализ, детерминанти, реимбурсация – високопарни думи, които съществуват и в документа - виждам, че доц. Борислав Великов се усмихва, и които наистина не говорят нищо на обикновените хора и на пациентите. Какво ги интересува тях? Интересува ги дали, ако потърсят личния си лекар, ще получат направление, ако им се налага да го получат; дали, отивайки в болницата, ще им бъде искана сума на ръка под масата и дали ще получат медикаменти на достъпни цени.
Истината обаче е, че Комисията по здравеопазването отдели три заседания за тази Стратегия. Обсъжданията на Стратегията всъщност преминаха в принципни спорове за здравните проблеми въобще, както винаги става в тази комисия. Ако погледнем все пак този SWOT-анализ, което значи ситуационен анализ, ще видим, че там има много малко силни страни и много слаби страни. Тук обаче е интересно защо опозицията, позовавайки се на констатации, точно направени като слаби страни на системата, ги представя като недостатъци на Стратегията. Просто действително трябва да се прочетат по-внимателно текстовете.
Едни от недостатъците според опозицията са, на първо място, че в края на мандата се внася този документ. Нека да напомним обаче, защото паметливи колеги припомниха, че прословутата Ви Стратегия 2001 г., на която толкова много се позовавате, е внесена една седмица преди изтичане на мандата.
Друга дискусионна позиция е, че няма отражение на Лисабонската стратегия. Това беше казано при дебатите в комисията. Тук обаче може да се поспори. В предварителния вариант, който получихме, имаше цели три страници. Тази част е значително по-намалена, това трябва да се признае на екипа, работил върху този документ. Наистина е спорно дали общите тезиси, били те европейски, и позоваването на тях, ще свърши повече работа, отколкото някакви конкретно разписани цели, програми и ангажименти.
Няма да отмина обаче недостатъците. Ще се опитам да ги изброя. Те са конкретни.
Липса на финансови разчети. Това споменах и на заседанието на комисията. Националните здравни програми трябва да са неразделна част от стратегията – нещо, което изискахме и което беше представено в процеса на работа по стратегията.
Като стратегическа цел номер едно е записано “Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите”. Личното ми мнение е, че това, което беше отделено като място, задачи и цели в тази област, не съответства на тежестта, която профилактиката трябва да има. Защото нямаше ясен акцент върху промоцията и профилактиката. Тук отново казвам, че любимите ми кърлежопреносими инфекции отново са в цяла здравна национална програма в тази стратегия. Има и Стратегия за борба с пътнотранспортните произшествия. Задавам тогава въпроса: дали от Министерството на транспорта и от Министерството на вътрешните работи трябва да искаме истински работеща Национална програма за борба с диабета? Приоритетите са ясни и са дадени от характера на заболеваемостта в България. Българските граждани умират от сърдечносъдови заболявания, от онкологични заболявания и усилията трябва да се насочат там. Всичко друго е изместване на акцентите и отчитане на дейност. Защото много по-лесно е да се сформира такава програмка, която да се даде в общата бройка. България продължава да бъде страна без национална онкологична програма, въпреки приета декларация от Народното събрание и въпреки ясния ангажимент, че тя трябваше да бъде внесена до края на м. септември.
Не знам защо сърдечносъдовите и други социално значими болести трябва да са завоалирани в програмата СИНДИ, защото не е важно само с брошури да борим инсултите и инфарктите в България. Мечтая си за документ, за стратегия, в която да бъде разписано, че примерно за 10 или 15 години ще бъдат предприети еди-какви си стъпки, за да постигнем с 10% намаляване на сърдечносъдовите заболявания. Това би звучало по-сериозно.
Беше споменато, че имаме огромен проблем, гдето сме на едно от първите места по детска смъртност в Европа. Това е много важен проблем. Затова според мен детското здравеопазване заслужаваше повече внимание.
И един последен недостатък според мен, един от многото недостатъци, които съм откроила, е, че не е ясен моделът на здравно осигуряване и демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Тоест когато говорим за стратегия като документ, който трябва да дава визията, по неясно какви причини този модел, който е основата на финансовата стабилност на системата, не е ясно упоменат.
Положителните страни не могат да бъдат отминати.
На първо място, че я има тази стратегия, че тя вече е факт, че е внесена в Народното събрание за обсъждане, защото предходни стратегии не са били внасяни, и че днес водим този дебат.
След преработката, след многото предложения от членовете на Комисията по здравеопазването, включително на опозицията, стратегията претърпя корекции, според мен в положителна посока. Обсъдена е с Икономическия и социален съвет, така че не отговарят на истината обвиненията, че не била публично дискутирана, че не е искано мнение на пациентски и граждански организации.
Реалната акредитация на лечебните заведения е нещо, заложено в стратегията. Мисля, че усилията на изпълнителната власт трябва да са насочени натам, за да знаем коя болница на какви критерии отговаря, разбира се, разработвайки ясно тези критерии и медицински стандарти.
Третиране на проблема за достъпа – предложение за групови практики, усъвършенстване на системата за спешна помощ, системата за следдипломна квалификация и т.н.
Третирането на проблема за качеството, медицински стандарти, инспекторат, мениджърски договори, повишение на контрола, предложението за мобилни екипи, еднодневна хирургия (която не намери своето отражение и в сегашния вариант за бюджета на Здравната каса, за съжаление), телемедицина – това са все предложения, които на този етап звучат екзотично, но нека да си даваме сметка, че това е документ, който трябва да дава насоката в следващите 4-5 години. Звучащи нереалистично сега предложения могат да поставят по-дългосрочни цели, които са в съгласие със световните тенденции.
И не на последно място – правата на пациента.
Има обаче конфликти, които не получават отговор и с тази стратегия. Трябва да се отбележи, че това са проблеми не само на България, а и в световен мащаб. Те ще се задълбочават. Това трябва да се отчита.
На първо място, недостатъчният финансов ресурс и необходимостта за въвеждане на високи технологични достижения в диагностиката и леченията на заболяванията.
На второ място, противоречия между обществения интерес и индивидуалните права на работещите в системата. Например работното време на джипитата.
Конфликт между справедливостта и солидарността. Както казах, това са фундаментални конфликти, характерни за всички здравни системи.
Има обаче няколко задължителни условия, за да се осъществят целите, заложени в тази стратегия.
На първо място – здравна карта. Изключително важен документ. Струва ми се, че този документ трябва да заслужи повече нашето внимание и нашите усилия, дори отколкото стратегията.
На второ място – повишаване на финансовия ресурс.
На трето място, спиране на демотивацията на кадрите в системата. Може да се започне с много по-прости и обикновени неща, а не с толкова трудоемки и изискващи време неща, като създаване на регистри на болните по отделни заболявания, например регистър на диабетноболните. В България няма такъв регистър. Ние не знаем кои са болните от І и ІІ тип диабет, не знаем с какво точно са лекувани те. Позоваваме се на факти, давани от Националната здравноосигурителна каса, но те не могат да са точни. Регистър на редките болести, дори регистри на лекарите по специалности, каквито се оказва, че Министерството на здравеопазването няма. Има някакви в Българския лекарски съюз. Това са обикновени и прости неща, но важни стъпки, които трябваше да се направят. Медицинските стандарти, остойностяване на медицинските дейности, респективно на клиничните пътеки, ако продължаваме да работим с тях.
Накрая ще завърша с прословутото определение на Световната здравна организация за здраве. Що е здраве? “Това е не само липса на болест - казвам го за колегите, които са не медици и които имат търпението да ни слушат в този час на деня - не само липсата на болест, а физическо, психическо, социално, включително финансово благополучие.”
С това изчерпвам онова, което искам да кажа по този изключително важен според мен документ. Има други важни неща, които трябва да продължат усилията в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Джафер.
За изказване давам думата на господин Гайдарски. Имате само 4 минути, тъй като времето на Коалиция за България вече е изчерпано.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз може би нямаше да се изказвам изобщо, но взех думата, тъй като възникнаха някои въпроси, които мисля, че трябва да бъдат осветлени.
За забавянето на тази стратегия. Бих искал да отбележа факта, че тя беше забавена по различни причини. Не за това, че не беше готова, вие знаете, че тя беше готова за доклад още на 31 март 2006 г. Но поради това че имаше неща, които трябваше да бъдат уточнени, знаете много добре, това бяха проблемите с демонополизацията на Касата, проблемите с доплащането и редица други проблеми, така се случи, че тя се отлагаше от месец на месец и както виждате, отлагането стана горе-долу с две години.
Стратегията в този си вид е изработена – разбира се, тук отбелязвам и факта, че тя беше и допълвана, и доработвана в последните месеци от новото ръководство на Министерството на здравеопазването - от колективи. Не от един колектив, а от колективи: от колектив, който работеше по демографската част на стратегията, от колективи, които работеха по човешките ресурси, от колектив, който работеше по интеграционната система, по електронното здравеопазване и т.н.
Искам да обясня, това са колективи от хора, които работят в нашите висши учебни медицински заведения, като имаше и колективи от Министерството на образованието и науката, от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката и т.н. Тоест това са хора, представители на науката и на образованието в нашата страна. Така че, когато се критикува тази стратегия, би следвало да се има предвид, че все пак там са вложили труда си голям брой учени, които заслужават внимание.
Стратегията се критикува за това, че не била обсъждана. Напротив, тя е обсъждана многократно. Обсъждана е в Лекарския съюз, обсъждана е в лекарски колективи, беше подложена на публично обсъждане в гр. Пловдив, в София, в Икономическия и социален съвет, оглавяван от доц. Лалко Дулевски, като докладчик не беше човек от министерството, а председателят на КНСБ доц. Желязко Христов. Тя беше обсъждана много часове и след това допълнена с хора, които бяха представени от двата профсъюза, от Лекарския съюз, които дадоха своята дан и допринесоха за подобряване на тази здравна стратегия.
Разбира се, като всеки документ тя има слабости. Аз няма да се спирам нито на нейните положителни страни, нито на нейните слабости, защото тук се изтъкнаха и слабите, и положителните страни на тази стратегия, но призовавам уважаемите колеги, особено от здравната сфера, когато критикуват здравната стратегия, да имат предвид следното. Тази здравна стратегия дори с нейните слабости трябва да бъде приета. Защото непрекъснатите упреци, че нямаме здравна стратегия, че няма Национална здравна карта е в основата на това, че когато стане въпрос в Министерския съвет или в Министерството на финансите за допълнителни средства, за финансиране на здравната система, винаги се казва: ами вие нямате здравна стратегия, нямате здравна карта, какви пари чакате?
Аз ви призовавам, помислете дали трябва да имаме здравна стратегия дори с някои слабости. Пак казвам, няма такава стратегия в света, която да отговаря на всички изисквания. Ние сме проучили всички здравни стратегии в Европа и специално в Съединените щати, защото тази стратегия беше представена и в Съединените щати. Другото е да се отзовем на искането на д-р Лъчезар Иванов да няма такава здравна стратегия, защото той се страхува евентуално догодина да не би да се прави нова. Ами вие можете спокойно догодина, ако спечелите изборите, както казаха и колегите, да я подобрите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Съжалявам наистина, че дебатът по един толкова важен документ става в една празна зала, но не мога да се въздържа и да не кажа, че преди известно време един от авторите на стратегията заяви, че стратегията е документът, философията за управление на едно правителство. Националната стратегия е един документ, който трябва да бъде ползван като основа за развитието на сектора от всички политически сили и от целия български народ. И ако документът не е направен така, няма начин наистина да не се получат някои различия.
Кое ми направи недобро впечатление, колеги? Ние тръгнахме да говорим по-скоро за здравна политика, отколкото за самата стратегия. Никой от изказалите се не разгледа, макар и с няколко изречения, уводната част на тази стратегия, която разглежда здравното състояние на българския народ. Уважаеми колеги, то хич не е добро. И трябва да ви кажа честно, че то не само не се подобрява в годините, напротив, влошава се. И затова не е виновно сегашното правителство, но общо взето в последните десет години, ако имаме подобрение в един сектор, имаме влошаване в друг и здравното състояние на българските граждани не е добро. Да не говоря, че според едни статистики ние се нареждаме на едно от първите места в света по някои от социално значимите заболявания.
Като констатация в тази част стратегията наистина е направена обективно. Може би не е трябвало в стратегията да влиза, но една от основните липси в нея е разглеждане на отделните причини, довели до това състояние. Аз съм убеден, че авторите на стратегията са се опитали да отчетат тези фактори сами за себе си, но така или иначе, би било много по-добре, ако те бяха заложени, за да може, набелязвайки стратегическите цели, впоследствие да се посочи по-лесно и пътят как те ще бъдат постигнати, като се опитваме наистина да преодолеем проблемите, които са довели до това състояние.
Уважаеми колеги, има още един парадокс, който искам да споделя с вас. Би следвало, ако това наистина е една национална стратегия, да я разглеждаме преди бюджета или поне след това, разглеждайки бюджета, да намерим финансовото отражение на тази стратегия в бюджета поне за следващата година. Такова нещо много трудно може да се види. Нещо повече, ние не само я разглеждаме след бюджета, а я разглеждаме в условия, в които ще има преразглеждане на бюджета след една седмица. Ето това е парадокс.
Стратегията в много отношения правилно посочва нещата, които трябва да бъдат постигнати, но няма какво да се заблуждаваме, ако трябва да търсим основен недостатък на тази стратегия и това не я прави приоритетна за правителството, това е, че нарочно или не, някак си е избягнат пътят, по който трябва да бъдат постигнати, за да няма финансова обосновка. Това е основната слабост на стратегията, но това не е по вина на авторите й, господин Гайдарски, защото няма как - било Вие, било сегашният министър -да не знаете какво е необходимо за постигане на определена цел или най-малкото колко струват стъпките. Необезпечаването на стъпките за постигане на тези цели за съжаление до голяма степен ще опорочи стратегията. Не защото и Вие сте автор, който и да е автор, ако тя няма да е обезпечена финансово, ще бъде опорочена. А дали ще падне процентът на нарастването на брутния вътрешен продукт? Ако парите останат същите, процентът може да се вдигне от 4,17 на 4,2 – 4,3. Но това няма да подобри нещата.
Реално, ако анализът на нещата бъде направен много подробно, ще се види, че има да се свършат доста неща, които, освен субективният фактор като административни и политически действия, безспорно трябва да имат и своята икономическа обезпеченост. Иначе аз съм съгласен, че като документ тя не е лош документ, на който може да се стъпи. Защото, пак ви казвам, като стратегически цели, като желание да се постигнат нещата общо взето, който и да пише стратегията, горе-долу ще бъде еднаква. Това е истината!
Разбира се, господин Гайдарски, Вие като министър, когато в Министерския съвет са Ви казвали, че, видите ли, трябва стратегия, трябва здравна карта, би следвало да отговорите: да, ние имаме две стратегии досега, имаме и здравна карта, но за съжаление нещата вместо да се подобряват, се влошават. Знаете ли, и получаването на пари, ако някой е обвързал евентуално усвояването на средствата с приемането на стратегия и здравна карта, също е направил грешка, защото това съществува. Друг е въпросът, че наистина би следвало да се търси тя да се обнови, да се търси наистина как да се актуализира, как да се направи по-достижима. Най-вече големият проблем, за който не мога да кажа, че д-р Иванов няма своите основания, тя е обсъждана нашироко и с професионалисти, и с неправителствени организации, и със синдикални организации. За да бъде една национална стратегия при всички положения тя би следвало да бъде сравнително консенсусна с политическите сили, които ще бъдат в следващите години в управлението на страната, за да сме сигурни, че следващото правителство няма да прави нова стратегия, че сме сигурни, че заложеното добро трябва да бъде продължено.
Много ми се искаше в стратегията да се опита да се направи един анализ на някои от конкретните причини, които водят до това лошо състояние. Пак се връщам на този въпрос, защото всички казват: имаме много болници. Няма как административно да се съкращават болници. Но тези болници, ние имаме легла, които са съотносими вече със средно европейските, но легло с легло, уважаеми д-р Йорданов, не са еднакви, те нямат същата стойност. Защото на едното легло в едно добро заведение се извършва наистина качествена работа, а другото седи дори някъде и за социални нужди или се шмекерува, най-общо казано. Безспорно е, че част от недоброто функциониране на системата е от това, че ние, погледнато реално... Наистина акредитацията е бизнес, тя не е истинска акредитация.
Кои са причините доболничната помощ да не може да се справя? Разбира се, че не са само парите. Но ако ние искаме да помогнем на общопрактикуващия лекар, на който не даваме възможност да се обучава, защото искаме да има по 24-часови дежурства, не беше ли редно да анализираме не е ли по-добре да му дадем повече възможности за диагностика и за специализирани доболнични прегледи, които да му помагат в случая, за да може диагнозата да се постави по-бързо? Сигурно са правени тези анализи.
Убеден съм, господин министър, че са правени тези анализи, но проблемът е, че трябваше да бъдат посочени по-ясно и в стратегическите цели трябваше да има как ще бъдат отстранявани някои от причините, довели до това състояние,.
Аз не считам, че такъв документ е вреден, лош и нещо, което е константно. Затова аз ще подкрепя стратегията, защото това е опит все пак да се каже, че има проблем. Но, пак ви казвам, аз не мисля, че тя е наистина онзи национален документ, който би следвало да го има и цялото българско общество, без значение дали ГЕРБ, БСП, ДПС или който и да е управляващ след това може да го отмени много, а напротив, да се стреми да се върти и да се достигат нещата. В тази връзка тази цел няма да бъде достигната, за съжаление. Но нека да е ясно, че, първо, здравното състояние на българския народ не е добро, нека да е ясно, че една голяма част от това, което е писано като цели, трябва да бъдат достигнати и нека всички да се обединим, за да кажем, че ако реформа не се подкрепи финансово тя не може да се извърши. Тезата: “Ама най-напред реформи, а след това пари” – тук д-р Хасан Адемов много пъти е говорил, е една неправилна теза. Правилната теза е: “Пари срещу реформа”. Нещата да вървят правилно. В това отношение господин Гайдарски само може да съжалява, че това мощно мнозинство от 170 човека пропусна тия 3-4 години, когато можеше да направи някои непопулярни мерки. Защото ние, когато бяхме в Германия с Вас, Вие чухте германски колеги, които казаха: сега, когато имаме голяма коалиция, сега е моментът да направим някои непопулярни мерки. И в останалите 6-7 месеца, каквото и да става, нека да заложим и да търсим онзи максимален консенсус, доколкото можем да го намерим, защото, прощавайте, но вече трудно може да се прави политика със здравето на българите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател, ще се опитам да бъда максимално кратък.
Господин министър, колеги, най-после този документ е в пленарната зала и това може би е най-големият успех на тая стратегия, защото от 2006 г., а подготовката стартира малко преди това, се водят непрекъснати дискусии по въпроса за това дали тя е съгласувана или не.
Уважаеми колеги, тук вече беше казано: съгласувана е в Икономическия и социален съвет, така нареченият граждански парламент на страната, където са представени работодателски организации, синдикални организации, представени са и научни среди. Стратегията беше обсъдена и във Висшия медицински съвет, където е представен и Лекарският съюз, представени са различни съсловия. Тук господин Гайдарски каза преди малко, че е обсъдена и в болнични колективи. Така че по отношение на обсъждането едва ли бихме могли да намерим някакви слабости.
Що се отнася до това защо трябва да има стратегия. Тези, които критикуваха, че няма стратегия, със същите аргументи сега критикуват, че има стратегия. Нека се разберем дали е необходима нова стратегия. Има действаща стратегия и по този въпрос се казаха няколко неща.
Защо трябва да има нова стратегия? Министерството на здравеопазването трябва да изготви така наречената Рамкова програма, която дава възможност за участие на сектор “Здравеопазване” в откриването на Оперативната програма “Регионално развитие” в компонента, който дава възможност за финансиране. Колеги, това е изключително важно, защото търсим допълнителни източници на финансиране. Дава възможност за финансиране на градски агломерации. Осемдесет и шест общини, това са около 100 милиона, които са предвидени. Дава възможност за финансиране с пари от тази оперативна програма на болници с 51 и над 51% и с държавно участие лечебни заведения. Дава възможност и за финансиране с 40 млн. лв. за общинските болници. Забележете, за тези болници търсим финансов ресурс за модернизиране, за тяхното реновиране и т.н. Това е още един аргумент в подкрепа на това, че трябва да има актуализиран вариант на Националната здравна стратегия, който да даде възможност на министерството да изготви Рамкова програма, която да стартира използването на пари от оперативните програми.
Последното нещо, което искам да кажа, защото времето действително е много кратко, е: дали са необходими допълнителни финансови средства и дали те могат да бъдат по някакъв начин прогнозирани в този стратегически документ? Колеги, това е един рамков стратегически документ и тук са възможни два подхода. И единият може да бъде правилен, и другият може да бъде правилен. Министерството на здравеопазването са избрали подходът, при който набелязват само стратегическите рамки, стъпвайки на тригодишната бюджетна прогноза. Те не могат да излязат от рамките на тази прогноза и до 2013 г. да кажат какви пари трябват и са необходими. Едва ли някой би могъл да каже сега какви пари са необходими на сектор “Здравеопазване” през следващите години.
Другият вариант е подробният подход, където да се разпишат през всички години примерно по колко процента от брутния вътрешен продукт трябва да растат парите. И сега, когато говорим за промяна в макрорамката на бюджета между двете четения, може да се окаже, че този процент от 4,17 да бъде завишен, ако снижим икономическия растеж. Нещо, което едва ли е в подкрепа на сектор “Здравеопазване”, тъй като говорим за запазване на финансовите средства в сектора, предвидени в първото четене на законопроекта.
Колеги, призовавам ви да подкрепим тази стратегия с всичките слабости и проблеми, които има в нея, но съм убеден, че е положен огромен труд през годините и тази стратегия – критикувана, долюбвана или не, трябва да намери своето място в правния мир на България, за да се стъпи върху нея и оттам нататък да се изготвят конкретно всички необходими законопроекти, защото в Рамковата цел № 8 – “Финансова устойчивост”, са посочени онези конкретни стъпки, които трябва да бъдат облечени след това в законодателни предложения, които вече се подготвят от Министерството на здравеопазването, за да може да се разчита и на отдавна очакваното от нас преструктуриране на сектора.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Дискусията не е изчерпана, но пленарният ден приключва. Утре ще продължим.
Няколко съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще заседава в четвъртък от 15,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Гласуванията, които ще бъдат утре сутринта са:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Предвидено е и гласуване на Проект за приемане на Националната здравна стратегия, но разискванията по тази точка от дневния ред не са приключили, така че това няма да може да стане утре, непосредствено в началото на пленарния ден.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Георги Пирински


Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:

Митхат Метин

Ясен Попвасилев