Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят ни редица гласувания на решения и законопроекти, приети миналата седмица.
Преди това ще гласуваме процедурното предложение на народния представител Руденко Йорданов. Той направи процедурно предложение разискванията по чл. 6 на Закона за управление на етажната собственост да бъдат отложени. Тъй като нямаше кворум вчера, не подложих това процедурно предложение на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Руденко Йорданов.
Гласували 163 народни представители: за 134, против 2, въздържали се 27.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващите гласувания.
Първо ще гласуваме решението по Доклада за прилагането на Закона за дейността на съдилищата през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет. Проектът за решение беше прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 13.
Решението е прието.
Решение по Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 декември 2007 г. до 16 юли 2008 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Проектът за решение беше прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 150, против 4, въздържали се 8.
Решението е прието.
Решение по Отчета за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г. Вносител е председателят на Народното събрание. Този проект за решение беше прочетен в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 14.
Решението е прието.
Решение по Отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 103, против 32, въздържали се 20.
Решението е прието.
Следва да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с вносители Христо Бисеров и Рейхан Аблеким.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 118, против 21, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Моля, гласувайте наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Моля, гласувайте нов § 1, който се предлага от комисията; параграфи 2, 3 и 4, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 137, против 7, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 3, който става § 5, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, има предложение от народния представител Румен Такоров, което е подкрепено от комисията. Така съм го обявил и при второ четене, но не съм прочел самия текст. Затова ще ми позволите преди да го гласувате, за да остане в стенограмата, да прочета това предложение.
Създава се нов § 4:
„§ 4. В чл. 124, ал. 2 думата „пет” се заменя с „осем”, а в края се добавя „като в резултат от преразглеждането изготвя обобщен вариант на разрешително, в който включва всички промени в условията му в този период, приети с решение на компетентния орган”.
Този параграф става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако има някой народен представител, който желае да вземе отношение, въпреки че дебатите да са приключили, но сега чухме текста, макар и да е бил пред нас. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4, който става § 6.
Гласували 137 народни представители: за 121, против 12, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване § 4 по вносител, който става § 7, и се подкрепя от комисията, § 5 по вносител, който става § 8 и се подкрепя от комисията, § 6, който става § 9, в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 7, който става § 10 в редакция на комисията, § 8 по вносител, който става § 11, подкрепен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 11.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия с вносител Министерския съвет.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители знаете, че вчера започнахме с разглеждането на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, но когато приемахме програмата, а и на Председателския съвет – това беше съобщено от председателя на Народното събрание, днес трябва да започнем с второ четене на данъчните закони. Първият е Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. След това ще преминем към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Докладите по двата законопроекта са раздадени на народните представители.
И още едно уточнение: председателят на Народното събрание информира народните представители, че второто четене по тези данъчни закони ще бъде не само доклад и разисквания, но и гласувания веднага след прекратяване на разискванията по съответния текст.
Заповядайте от името на парламентарна група, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократи за силна България ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще ги надвикам, господин председателю!
Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Демократи за силна България да ви припомня няколко текста от дебата по вота на недоверие преди няколко месеца.
Господин Ангел Найденов: „Ние от мнозинството сме в състояние да видим и признаем трудностите, да се сблъскаме, да посочим недостатъците и да признаем напредъка на страната в резултат на сегашното управление”.
Господин Найденов, трябва да си ходите, защото господин Оли Рен Ви каза онзи ден, че не сте успели.
Господин Местан: „Затова и временно са спрени средства и временно е отнета акредитация на две агенции по ФАР.” (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Местан, във Ваше отсъствие Ви казвам, че трябва да си ходите, защото Оли Рен Ви каза, че са спрени и вече няма акредитация. (Шум и реплики от КБ.)
Господин Червеняков: „И престанете с тези зловещи заклинания, че България се е превърнала в донор на Европейския съюз!” България е донор, господин Червеняков, и затова трябва да си ходите, и да има предсрочни избори! (Шум и реплики от КБ.)
Господин Имамов: „По тези теми в политическото говорене напоследък съзнателно или несъзнателно се правят свободни политически съчинения на тема „Загубените пари по европейските фондове”.
Господин Имамов, трябва да си ходите, защото няма съчинение, има голи реални факти след решението на Европейския съюз от онзи ден.
Господин Юнал Тасим: „Корупция и корумпирани в България има, но това не е масов спорт сред българската администрация”.
Господин Тасим, трябва да си ходите. Защото това е масов спорт сред управляващите в България - каза ви го Европейската комисия онзи ден. (Шум и реплики.)
И накрая, госпожа Антония Първанова: „Не означава, че вие трябва да изкарате кирливите ризи и да кажете, че цялата българска администрация е провалена, корумпирана, неработеща и неефективна”.
Трябва да си ходите, госпожо Първанова. Защото ви казаха, че цялото управление на България (викове и реплики в мнозинството) е политически натиск, шантаж в крайна сметка и корупция. Затова трябва да си ходите. Благодаря ви. (Реплики в КБ и ръкопляскания и викове в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Овчаров, заповядайте за процедурно предложение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елхова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и Росен Иванов – също от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на представителите на Министерството на финансите в пленарната зала.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Обръщам внимание на народните представители, че ще се гласува текст по текст. Днес и сега!
Господин Овчаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 802-01-79, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2008 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на закона. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 2.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Христо Кирчев за създаване на нов § 1. Предложението е внесено извън срока и не е подкрепено от комисията.
Искам да информирам народния представител Христо Кирчев, че има подобно предложение, внесено от народния представител Захари Георгиев, което е в Преходните и заключителните разпоредби и е подкрепено от комисията. Така че, господин Кирчев, няма смисъл да вземате думата за процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на господин Кирчев е направено след срока. То въобще не подлежи на разглеждане и на разискване, след като е направено след срока.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Имате думата за изказвания по § 1, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 17.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 10, ал. 4 числото „1680” се заменя с „2520”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 2, както ни се предлага от комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 22 думите „от 1,5 до 3 на хиляда” се заменят с „от 0,5 до 5 на хиляда”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Виждам, че Комисията по бюджет и финанси много рязко е променила диапазона на ставката, като разликата на ставката от най-ниската до най-високата възможна е десет пъти. Вярно е, че в различните общини, заради базата, има основание да се търси оптимална разлика. Но смятам, че законът не трябва да оставя в толкова голяма степен гражданите зависими от решенията на местните власти.
Аз бих приел свалянето на долната граница на 0,5. В някои случаи това сигурно би било целесъобразно, но предлагам да подкрепим горната граница, която предлага вносителят – Министерският съвет – „2 на хиляда”. Защото ние увеличаваме значително данъчната основа, тоест повдига се тази основа, върху която ще се начислява промилът. Смятам, че не трябва да се отива на повече от две, особено в ситуация, когато гражданите са поставени в допълнителни затруднения от икономическите и социални последици на кризата.
Затова аз смятам, че тук не трябва да прокарваме интересите на някои, може би от най-големите, общини. Те имат начини при по-ефективна организация на своята данъчна администрация и общинските дейности да постигнат достатъчно висока събираемост. Ако се предлагаше значително завишаване на този процент, аз бих приел друго – хората да плащат по занижения размер данъците, а само при разпореждане с недвижимия имот, когато те получават реално средства от неговата продажба, тогава да се търси завишаване. Защото те тогава осъществяват приход, получават средства. А иначе има много семейства, които биха се натоварили твърде много с увеличението на тази ставка в стремежа на някои от общините да намерят най-лесния начин за събиране на тези приходи.
Затова предлагам гласуването да бъде направено поотделно както за долната, така и за горната граница, като за новопредлаганата от комисията долна граница от 0,5, аз мисля, че има основание, но за горната граница категорично поддържам „2 на хиляда”, както е предложено от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, предложението на Министерството на финансите е абсолютно неутрално по отношение на плащаните от гражданите такси и местни данъци, тъй като то предвиждаше едновременно увеличаване на данъчната основа и същевременно съответното намаление на диапазона, в който ще се движи съответният данък.
Междувременно в Комисията по бюджет и финанси постъпи предложение от Столичната община, подписано от председателя на Комисията по финанси и бюджет и двамата заместник-председатели, за увеличаване на горната граница не до 5 на хиляда, а до 10 на хиляда. (Шум и реплики.)Това предложение, разбира се, вчера при обсъждането в комисията не беше подкрепено, но все пак ние преценихме, че когато говорим за финансова децентрализация, когато говорим за реални възможности на общините да определят политиката за своите граждани и съответно да определят източниците, чрез които ще реализират тази политика, е нормално да им дадем възможност в малко по-големи граници да решават, в зависимост от ситуацията в дадената община по какъв начин и как да определят този конкретен данък.
По тази причина в заседание на комисията вчера решихме, че е по-разумно да се предостави малко в по-широката посока - както в долната, така и в завишаване на горната граница, а конкретните общини, в зависимост от конкретните условия, да вземат своето решение. В това е цялата логика.
Не мисля, че има разум ние в държавен мащаб да слагаме някакви толкова тесни граници, които да бъдат еднакво полезни за всички общини в страната. Знаете много добре, че всеки регион и всяка община имат своите специфики и те трудно могат да бъдат вкарани в разлика от „1 до хиляда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 2, който става § 3?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Ситуацията, в която навлезе човечеството и България, виждате, че и най-богатите държави свалят данъците. Аз мисля, че предложението на господин Янаки Стоилов в подкрепа на текста на Министерския съвет „от 1 до 2 на хиляда” е по-удачното решение за сегашното състояние и това, което се очаква да се случи през 2009 г. Така че аз подкрепям предложението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че ние направихме грешка още миналата година, когато поставихме рамки. Трябва да оставим общините, кметовете и общинските съвети да си носят тази отговорност. Затова считам, че ако трябва да направим поправката днес, тази, която се направи от Комисията по бюджет и финанси, е резонна - да има по-голям диапазон. В крайна сметка всеки общински съвет, както всички се борят за децентрализация, да вземе решението и да стои пред гражданите с ясните данъци, които ги кара да плащат. Когато имаме разлика от едно до пет, тогава разбира се може да е долната граница, която предлага и Министерският съвет – едно. Когато обаче ние дадем ограничение „на 2” и една община смята, че нейните граждани имат възможност да плащат по-високи данъци, в крайна сметка тя трябва да носи отговорността за това. Затова има и политика, която всеки кмет, когато дойде на власт, предлага на съгражданите си. Ние да бъдем ограничението в такъв малък диапазон смятам, че не е коректно.
Разбира се, в тежки условия, господин Стоилов е прав, че ако е долна границата и толкова малко дадем възможността, изглежда, че там, където имаме кметове, които не владеят общинските си съвети и не могат да провеждат истинска политика, може да се окаже, че ще има рязко увеличение. Но в крайна сметка отговорността трябва да носят общинските съветници.
Затова смятам, че голямата граница позволява в крайна сметка и решения, които те да вземат. Благодаря. (Реплики на народния представител Александър Радославов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат отношение по проблема? Няма.
Господин Желев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние подкрепяме текста на вносителя. Молбата ми е да бъде уважено предложението на Министерския съвет за стесняване на границите, като се запази неутрално поведение по отношение на данък сгради. Тоест, при вдигане на данъчната оценка с 0,5 реално да бъде намалена данъчната ставка.
Основателно пред нас възниква въпросът защо, след като държим да дадем повече права на общините, го правим само за данък сгради. Защо не го правим за данъка, който се дължи при възмездно придобиване, при покупко-продажбите? Защо не разширите там границите и диапазона? Защо не разширите границите при даренията? Тоест, аз имам сериозно съмнение, че това е отношение към общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Няма хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да няма хора, нали Вие сте тук? Това е достатъчно. (Оживление.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има достатъчно хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов – чухте предложение му. Той предлага долната граница да бъде 0,5, но до 2 на хиляда.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да се гласуват поотделно за долна и горна граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че никой не се спря на долната граница.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Отделно да се гласува за долна и горна граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Глас народен – глас Божий!
Поставям на гласуване предложението на комисията долната граница да бъде от 0,5 на хиляда. Ако не се приеме това предложение, ще поставя на гласуване предложението на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема, тоест долната граница е 0,5.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което всъщност е предложение на вносителя – „до 2 на хиляда”. Ако не се приеме това предложение, ще преминем към гласуване на предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 64, против 10, въздържали се 36.
Предложението се приема, тоест „до 2 на хиляда”.
Господин Димов, заповядайте за предложение за прегласуване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, в момента се получава факт, с който Министерският съвет се опитва да бламира Комисията по бюджет и финанси и Народното събрание. Ние сме законодателният орган, а не Министерският съвет. Министерският съвет трябва да изпълнява решенията, които Народното събрание приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
НЕНО ДИМОВ: В Комисията по бюджет и финанси имаше доста сериозен дебат вчера, на който се изказаха не само хора от комисията, а и експерти, които са към комисията и към някои общини, и подкрепиха това разширяване, което неслучайно беше прието почти единодушно. Защото това, освен всичко друго, означава и по-голяма децентрализация.
Господин Кирил Желев зададе въпроса защо само за това. А защо не да започнем с това?! Разбира се, има и други неща, които трябва да се прехвърлят, но това не е основание да не прехвърлим тази отговорност върху общините. Ние не можем...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те продадоха общинското си имущество.
НЕНО ДИМОВ: Те са си продали общинското имущество, да сте ги вкарали в затвора, господин Стоилов, когато са го направили!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Такива бяха законите.
НЕНО ДИМОВ: Ами, да сте приели закони, които да не са го разрешавали! Да сте приели такива закони! Това е отговорност и в края на краищата общинските съветници и кметовете ще трябва да се явяват на избори и да обясняват защо са повдигнали тези данъци, примерно на тавана. Но ще има места, в които този таван ще помогне за развитие примерно на инфраструктурата. Това е политическо решение и общините трябва да носят тази отговорност. Затова, господин председателю, Ви моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението числото да стане „до 2 на хиляда”.
Гласували 128 народни представители: за 73, против 24, въздържали се 31.
Приема се предложението - да бъде „от 0,5 до 2 на 1000”.
Следващият текст на § 3, който става § 4, е по вносител и се подкрепя от комисията; § 4, който става § 5, е по вносител и се подкрепя от комисията; § 5, който става § 6, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
По тези параграфи няма народни представители, желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте тези параграфи до § 5, който става § 6.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 6 има предложение на народния представител Мария Капон, която предлага параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текстът на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги! Разликата, която се прави между това автомобилите да са внесени в страната като нови или които не са регистрирани за движение в страната, означава, че се отваря маржът да важат разпоредбите за всички автомобили, които се внасят, независимо дали са нови или не. Тоест, ако трябва да се гледа от страна на екологията как, както господин Божинов със сигурност би препоръчал, тогава няма как да подкрепим новите автомобили. В крайна сметка, това решение трябва да е на правителството – то ще носи отговорността дали ще отвори ножицата повече.
Аз лично считам, че за екологично чистите автомобили, за новите внесени автомобили да има по-добър текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 33, против 17, въздържали се 67.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Моля, гласувайте § 6, който става § 7. Той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващият § 7, който става § 8, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 8 е по вносител, става § 9 и се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Тези текстове са приети.
Следва предложение на народния представител Деница Димитрова.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Текстът е подкрепен от комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция:
„§ 10. В чл. 58, ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. Лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 киловата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, тъй като Комисията по бюджет и финанси не подкрепя текста на колегата Димитрова, аз смятам, че...
РЕПЛИКИ: Подкрепя го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, моля, гласувайте § 10, който е по предложение на народния представител Деница Димитрова и в окончателен вариант на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следващите два параграфа 11 и 12 по новата номерация са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тях? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 13, и предлага следната редакция:
„§ 13. В чл. 113 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За издаване на разрешение за търговия по чл.30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се заплаща такса в размер, определен от общинския съвет. Размерът на таксата се определя въз основа на разходите, извършени от общината за обработката на документите.”
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.”
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:
„§ 14. Член 114 се изменя така:
„Чл. 114. Таксата по чл. 113, ал. 1 се заплаща при предявяването на искането за издаване на разрешение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 12 става § 15 и е по вносител, подкрепен от комисията.
Уважаеми народни представители, имате ли предложения по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 13, който става § 16, има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Иванов, от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, които са идентични - § 13 да отпадне.
И двете предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16. Таблицата няма да чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези таблици са много важни, особено за ливадите и пасищата.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Това предложение ние го правихме три години подред в миналите бюджети и никога не беше прието. Сега сме против това предложение, тъй като България е в условия на криза. И без това българските семейства са натоварени прекомерно много и да удвоим и утроим данъците, които ще плащат – данък сгради, включително и такса „смет”, ще създаде допълнително утежняване на условията, в които живеят българските граждани. Затова ви моля да приемете нашето предложение § 13 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е също за отпадане на таблицата и с нея – увеличението на данъчната основа с 50 на сто. Аргументите са логични и са прости за обяснение.
В условия, когато цената на недвижимото имущество растеше с всяка година с над 10%, когато стойността на движимото имущество постоянно се покачваше, ние не приехме промяна на данъчната основа, тоест не приехме увеличение на данъчната основа. А сега в условията на криза, която предстои България да изпита, когато цените на имотите падат и активността в този сектор на икономиката спада, свива се, ние правим точно това – увеличаваме данъчната основа, като в крайна сметка с приетите от нас току-що промили – от 0,5 до 2 промила реално ефектът, който се постига с увеличение на данъчната основа, може да се постигне с току-що гласуваните ставки за промилите.
Не виждаме смисъла от това увеличение на данъчната основа, пак повтарям, особено в условия, когато секторът се свива, покупко-продажбите на имоти са на критична точка и ефектът от увеличаването на данъчната основа ще е само оскъпяването на сделките при прехвърлянето на имотите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, трябва да имаме предвид, че това е ключов текст – от всички изменения в пакета данъчни закони, тук сме изправени пред най-сериозната дилема. Защото, ако този текст се приеме, можем смело да кажем, без никакво колебание, че общата данъчна тежест, която ще имат българите като цяло за следващата година, ще бъде по-голяма от миналогодишната. От този текст ще се яви най-голяма разлика, въпреки някои намаления, които се правят по други данъчни закони. Това е така, защото се касае до всичките, колкото милиона сме български граждани, защото всеки един от тях притежава недвижим имот. Много е рядко някой българин да няма апартамент, вила, земеделска земя, производствени сгради, ателиета, магазини. Всъщност тук е уловката – привидно в някои данъчни закони има намаление, но с това изменение ние ще вдигнем изобщо данъчната тежест. Дори в бизнеса и при стопанските субекти, ако правим облекчения и сме стигнали до абсолютното дъно, то всъщност се компенсира с това физическите лица да понесат по-голямата данъчна тежест. Това е много лоша уловка. Управляващите винаги са я прилагали. Тук всичко е разчетено на принципа, че недвижимият имот си е на място, няма измъкване, няма отърваване, няма проблеми с изсветляване на икономиката. Парите се събират от имотите, които са вързани, застопорени.
Ако преди малко много разумно приехме относно промилите, нека не приемем това увеличение по отношение на базовите ставки, които представляват оценката на недвижимите имоти. От тази трибуна аз за четвърти път пледирам в тази насока с пълното разбиране, че това е много голяма уловка за всички нас и за българските граждани – да говорим, че трябвало данъчните ставки на имотите да се увеличават, тъй като, видите ли, тяхната пазарна стойност се увеличавала, е погрешно. Винаги съм го обяснявал и пак ще го разясня. Данъчната оценка няма нищо общо с пазарната оценка на имотите. Данъците трябва да имат една предвидимост, трябва да бъдат установени така, а не всяка година да вървят нагоре-надолу и то в пъти! Затова е въведена данъчната оценка на имотите и това е много старо правило, правило още от предишната българска държава, от преди 9-септември 1944 г. имам предвид, оттогава съществува понятието „данъчна оценка”.
През годините на социализма имаше три оценки - тарифна оценка, данъчна оценка и пазарна оценка. И това не беше случайно. Данъчната оценка няма нищо общо с пазарната оценка, а тя се въвежда и трябва да стои на една база. Такава база, която да е предвидима. И най-страшното тук е, че тръгваме по една верига, по която последиците от увеличаването на данъчната тежест са непредвидими за гражданите. И върху тази данъчна основа, върху тази данъчна ставка, данъчната оценка на имотите се основава и такса смет, която е особено страшна за бизнеса. Защото неправилно и противоконституционно в общините се третират и се разграничават сградите, които са жилищни, и такива, които са с производствена цел, които са магазини, които са ателиета, които имат стопанско предназначение. Това е нещо, което дължим на обществото и трябва да направим за в бъдеще такова разграничение, че всички сгради да бъдат под един режим, да не се прави тази разлика. Но тази разлика в момента се прави и ще видите как ще бъдат ударени производствените сгради – тези, които са магазинни помещения, които са ателиета, които имат стопанско предназначение за бизнеса.
И още нещо – ще се увеличат и данъците и таксите при прехвърляне на имоти. Защото тези оценки и тези такси, които се плащат при продажбата на недвижимите имоти, също ще скачат, което трябва да имаме предвид и да бъдем предупредени, когато гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да предложа друга гледна точка по отношение приемането на § 13, а именно повишаването на данъчните оценки с 50 на сто. Мисля си, а вие ще прецените така ли е, че данъците върху недвижимите имоти на предприятията няма да бъдат увеличени, тъй като данъчната основа за заплащане на данък сгради на недвижимости, предназначени за производство – халета, заводи, магазини, ателиета и каквото там има, тази данъчна основа не се променя. Тя е фиксирана в чл. 21 и данъчната основа за данък сгради е отчетната стойност по баланса на търговското дружество за нежилищните имоти. Така че твърдението: „качват данък сгради на фирмите” просто не е вярно, тъй като в тази част не се изменя данъчната основа. Напротив, за производствените помещения, да не ги изброявам отново, данъчната ставка е намалена, както гласувахме преди малко. Данъчната такса за данък сгради е от 0,5 на 2 промила. Така че не мисля, че е вярно твърдението „качват данъка за бизнеса”. Въпрос на елементарна аритметика.
По отношение на данъчната оценка за жилищните имоти. Да, предлага се да бъде увеличена с 50%. Има логика, а вие ще прецените основателна ли е тази логика, тъй като по този начин, като се увеличава данъчната оценка, стремежът е тя да се доближи до пазарната. Всички знаят, че при нас има два вида оценки, както правилно се споделя тук. Но само у нас. Никъде по света или поне отсам Екватора на мен не ми е известно един жилищен имот да има данъчна и пазарна оценка. Ползвайки тази данъчна оценка в пъти по-малка от пазарната, нали ви е ясно, че ние стимулираме сивата икономика. При този бум в строителството на жилища, продажната цена върви по данъчна оценка, а се плаща по пазарна. И там се отделят едни пари, които отиват в един сектор, наречен сив, за които някои твърдят, че е една трета от българския бизнес. Част от изтласкването на сивия бизнес е и тази възможност – да се увеличава данъчната оценка, да се показват действителните приходи при продажбата на недвижимите имоти. Това е стремежът - изсветляване на икономиката в тази част.
Що се касае за данъка върху жилищата на гражданите, той също няма предпоставка да се увеличи, тъй като току-що гласувахме намалена ставка почти толкова, даже повече, отколкото се качват данъчните оценки.
Ето защо аз не смятам, че твърдението „увеличава данъците” е вярно. Напротив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 13? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Иванов; и на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 35, против 37, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 13, който става § 16 и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 70, против 30, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има предложение на народния представител Мария Капон – в § 14, ал. 1 второто изречение да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народната представителка.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като са две подобни предложения и в следващия параграф, смятам, че тъй като искаме да въведем децентрализация, трябва да оставим общинските съвети да вземат ясно решение. Това, което е казано в текста, изречението, което аз смятам, че трябва да отпадне, е в случай, че този срок до 31 януари общинските съвети не се възползват, остава тази до предходната година. Широко разпространена практика в страната е това. Трябва да ги накараме така, както те искат през цялото време да е централизация, те да вземат ясно решение и за всеки един от текстовете да носят отговорността пред гражданите. В момента, в който им дадем тази опция, те предпочитат да оставят положението от предходната година. Това направиха масово общинските съвети през миналата година. Поради тази причина смятам, че този срок трябва да отпадне, те да бъдат задължени да се изкажат по становището за данъците. Иначе им даваме възможността да използват този текст и да не вземат решение, да не дискутират дори, да не провеждат обществен дебат с гражданите в страната за това какви данъци трябва да се плащат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народната представителка Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 22, въздържали се 54.
Предложението на народната представителка Мария Капон не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги, аз правя процедура за прегласуване, тъй като видях, че има много въздържали се. Смятам, че трябва да пробваме тази година да въведем възможността всеки общински съвет да застане с отговорността си пред гражданите за решенията, които взима. Дори и да реши да съхрани данъците от миналата година, това да мине през реална сесия на общинския съвет и през публичен дебат. С този текст ние им даваме възможност те да прескочат темата данъци, да прескочат този дебат в обществото, който трябва да се направи и в крайна сметка да прескочат възможността да носят отговорност. На база на този текст те просто могат да вземат данъците от предходната година. Дори да решат да го направят, добре е да мине през сесия на общинския съвет и реално да носят отговорността за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народната представителка Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 27, против 31, въздържали се 40.
Предложението на народната представителка Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване Преходни и заключителни разпоредби и § 14, който става § 17, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
Следващият § 19 на вносителя се подкрепя от комисията.
По § 16 има предложение на народния представител Мария Капон - § 16 да отпадне второто изречение.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев за създаване на нов параграф, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 20 с редакция.
Имате думата да го докладвате, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създаде § 20 със следната редакция:
„§ 20. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 112 се създава ал. 3:
„(3) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя на общинските администрации актуална информация от Националната база данни „Население” и от националните класификатори с цел определяне и събиране на местни данъци и такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И § 17:
„§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
В § 16 предложението е идентично, но тук става въпрос за таксата за битови отпадъци. Ако приемем, че за размера на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка върху придобиването на имуществото се приема в срок след 31 януари 2009 г. без решение на общинския съвет, както гласувахте преди малко, мисля, че поне за битови отпадъци трябва да накараме общинските съвети да взимат реално решение. В момента с тези текстове ги облекчаваме и не даваме възможността те да се изкажат пред гражданите и да застанат с отговорността си.
Преди малко си говорихме с колегите как се опитват да спират часовници, минават срокове и т.н. В крайна сметка е важно наистина да се носи отговорност.
Ще ми позволите ли, господин председател, да взема отношение към текста на господин Георгиев? Смятам, че текстът е много важен. Въпросът е дали не трябва да се поставят някакви срокове, в които два пъти в годината или еднократно до някакъв срок да получават автоматично данни? Това е въпросът. Тъй като тук става въпрос, че единната система за гражданска регистрация на населението предоставя на медицинските администрации пълна информация. Ама кога я предоставя и как я предоставя общо взето не е ясно. А тази информация е ясна както за част от общините, така и за това, че предстои избор на година. Така че е важно да има някакъв срок, в който да я получават – до края на бюджетен период или по някакъв друг начин.
Така че моето предложение е да определим срок в този текст. Ще си позволя, господин председател, да помисля и да формулирам след минута писмено точен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 20, против 39, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Госпожо Капон, ще ми дадете ли текст, който да подложим на гласуване?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Господин Овчаров казва, че няма нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме параграфи от 15, който става 18 до § 17, който става § 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 10.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам 30 минути почивка.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Не може почивка един час преди времето за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като една парламентарна група е направила такова искане, аз нямам право да отказвам.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Регистрирани са 94 народни представители. Няма необходимия кворум. Следователно, без да гласуваме, ще продължим с доклада за:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, първо предлагам да допуснем в залата заместник-министър Кирил Желев и госпожа Людмила Елкова от Министерството на финансите, и господин Росен Иванов от Агенция “Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение или някой, който да не е съгласен?
Вие не сте съгласен. Не можем да гласуваме - ако има един несъгласен, не могат да влязат.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, съжалявам за тази обструкция, но тя е чисто процедурна.
Преди малко констатирахте, че няма кворум. Допускането на външни лица в залата става само с гласуване. Аз възразявам, защото не може мнозинството да не изпълни задължението си да осигури кворума в тази зала. Мнозинството да поеме отговорността, защото гласуваме изключително важен закон и да пристигне в залата. Докато не пристигне в залата, не може да има външни лица в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Представителите на министерството не могат да влязат в залата поради обясними причини. (Реплики.) По правилник става с гласуване – ние не можем да гласуваме. Правили сме го многократно, но ако няма възражения в залата. След като има възражение, не може да се гласува – не могат да влязат други лица.
Докладвайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, § 2 и § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона и параграфи 1, 2 и 3. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Йордан Бакалов и група народни представители имат предложение, което не е подкрепено от комисията – създават се параграфи 3а и 3б:
“§ 3а. В чл. 27, ал. 1 т. 2 и 3 се заличават.
§ 3б. Създава се нов чл. 27а:
“Изменение на данъчната основа на доставка при частично или пълно неплащане
Чл. 27а. (1) Доставчикът има право да намали данъчната основа на доставката при частично или пълно неплащане с размер на неплатената сума, когато са изтекли повече от шест месеца от датата на възникване на данъчното събитие за доставката и от датата, на която възнаграждението е станало изискуемо.
(2) В случай, че след корекцията по ал. 1 доставчикът получи плащане по доставката, той коригира резултата от прилагането на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основанията да вкараме тези текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са две. Първо, по сега действащите разпоредби се предвижда минималният размер на данъчната основа при доставки на урегулирани поземлени имоти, нови сгради в размер цена на придобиването или тяхната себестойност. Това е минималният размер.
При спадащите цени на недвижимите имоти и все по-честата ситуация, при която имотите ще се продават под покупната стойност, не е необходимо спазването на този текст на закона. Това не създава условия за данъчни измами.
Запазването на действащите разпоредби още повече затруднява продажбата на тези имоти и предвижда плащането на данък, несъизмерим с цената на имота.
От друга страна, въвеждането на минимален размер на данъчната основа при тези доставки противоречи на законодателството и Директива 2006/112.
Предложението е да отпадне това ограничение и данъкът да се начислява по общите правила върху договорената цена.
Втората част от нашето предложение касае следното. Съгласно сега действащите разпоредби данъкът става изискуем при възникване на данъчно събитие, прехвърляне на собственост върху стока или извършване на услуга. Съответно за доставчика на тази дата възниква задължението да начисли данък и да го плати в бюджета.
Често обаче към датата доставчикът не е получил плащане от своя клиент. Това е особено често, когато по Закона за обществените поръчки той е извършил услуга или доставил стока на държавата. Липсата на получено плащане от клиента и същевременно задължение за плащане на ДДС към бюджета затруднява финансово компаниите, тъй като е необходимо да осигурят допълнителен ресурс, с който да финансират плащането на данъка към бюджета.
Този проблем се изостря особено, ако затрудненията при плащането не са краткосрочни, а са продължителни или ако клиентът изобщо не плати.
От друга страна, получателят има право на данъчен кредит за начисления данък и има право да поиска неговото възстановяване от бюджета, независимо че не е платил на своя доставчик, което създава възможности за злоупотреби и по никакъв начин не мотивира лицата да уредят взаимоотношенията си.
Настоящото предложение създава възможност задължението за плащане на данъка да бъде намалено, клиентът да закъснее с плащането на стоката или услугата повече от шест месеца. Предвижда се да се даде възможност на доставчика по негов избор при просрочване на задължението повече от шест месеца да издаде кредитно известие, с което да намали данъчната основа на доставката и дължимия от него данък с размера на просроченото плащане.
Въвеждането на подобен режим не противоречи на европейското законодателство, доколкото това е предвидено в чл. 90 на Директива 2006/112. Подобна е и практиката, която се прилага в Германия.
Ние поддържаме направеното от нас предложение. Особено в условията на криза ще бъде от полза на компаниите, които се занимават с покупко-продажба на имоти и които извършват доставки към бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по предложението на господин Бакалов и група народни представители? Няма.
Да продължим с § 4 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 4 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Има предложение за нов параграф от Йордан Бакалов и група народни представители:
Създава се § 4а:
„§ 4а. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се заличава.
2. В ал. 5 се създава нова т. 5:
„5. учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно действащите разпоредби прехвърлянето и учредяването право на строеж е освободено от ДДС. Строителните компании използват този пропуск и при продажба на апартаменти, за да не платят данък върху цялата стойност, извършват продажби „на зелено”, преди завършване на сградата, като плащат данък само върху част от договорената цена на имота.
Режим като действащият, който позволява нова сграда да бъде продавана като се начисли ДДС само върху част от стойността й, е нелогичен, противоречи на европейското законодателство и е непознат в Европа.
Предложението е да отпадне това освобождаване. Отпадането на ограничението съответства на европейското законодателство, тъй като действащият режим е директно в противоречие с чл. 136, т. 1 на Директива 2006/112. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението за нов параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 5 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Сега има много нови предложения и трябва да ги прочетем.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Ще ги прочетем подред – предложения за нов параграф:
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 66 се създава ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за лекарствените продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е в размер на 7 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Иван Иванов:
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото „20” се заменя с „18”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за лекарствените продукти и учебниците на свободна продажба е в размер на 7 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Нено Димов и Антонела Понева:
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото „20” се заменя с „18”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Ставката на данъка е 5 на сто за:
1. Лекарствените продукти.
2. Помощни средства за хора в неравностойно положение.
3. Книги и учебници”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Йордан Бакалов и група народни представители:
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 думите „20 на сто” се заменят с „18 на сто”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка е в размер на 7 на сто за следните доставки:
1. Доставки на лекарствени продукти, които са предназначени за лечение или профилактика при заболявания у хора, или се прилагат с цел възстановяване, коригиране или променяне на физиологични функции на човека чрез фармакологично, метаболитно или имунологично действие, или се използват за диагностициране, както и на медицинските изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия.
2. Доставки на хранителни продукти (включително напитки, с изключение на алкохолни) за човешко и животинско потребление, живи животни, семена за посев, растения и съставки, които обикновено да предназначени за подготвяне на хранителни продукти; продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти.
3. Доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков:
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 66 се създава ал. 3:
„(3) Данъчната ставка е в размер на 7 на сто за следните доставки:
1. Доставки на лекарствени продукти, които са предназначени за лечение или профилактика при заболявания у хора, или се прилагат с цел възстановяване, коригиране или променяне на физиологични функции на човека чрез фармакологично, метаболитно или имунологично действие, или се използват за диагностициране, както и на медицинските изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия.
2. Доставки на хранителни продукти (включително напитки, с изключение на алкохолни) за човешко и животинско потребление, живи животни, семена за посев, растения и съставки, които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти; продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти.
3. Доставки на вестници, списания, книги и други печатни произведения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Това са предложения, които малко се различават, но смисълът е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос, че ако е абсолютно същото, няма какво да го четем. Такова е предложението от народните представители Шулева, Ралчев и Свинаров.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Има предложение от народните представители Милен Велчев и Пламен Моллов:
Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 70, ал. 1 се създава т. 7:
„7. е придобит или внесен компютър, за функционирането на който се използва нелицензиран софтуер.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Йордан Бакалов и група народни представители:
Създава се § 5б:
„§ 5б. Създава се чл. 72а:
„Право на приспадане на данъчен кредит при
доставки, за които данъкът е изискуем от получателя и
при вътрешнообщностни придобивания
Чл. 72а. При доставки, за които данъкът е изискуем от получателя или при вътрешнообщностни придобивания, правото на данъчен кредит се приема за упражнено за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, дори и когато данъкът не е начислен по реда или в сроковете по чл. 86 от Закона за данък добавена стойност, и/или получателят не разполага с изискуемите документи по чл. 71, и/или лицето не е изпълнило изискванията на чл. 72 от същия закон, или е изпълнило тези изисквания сред срока по чл. 72, ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението от народните представители Лидия Шулева, Борислав Ралчев и Николай Свинаров се припокрива с предложението на Димитър Йорданов и Ваньо Шарков, както и на Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: То принципно се покрива с тях. Няма да го чета.
Предложение от народния представител Мария Капон:
Създава се нов § 5а:
„§ 5а. В чл. 70 следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 точки 4 и 5 се отменят, а т. 6 става т. 4.
2. Алинея 2 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов първи поиска думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И тази година отново стигнахме до темата бюджет и до ДДС за лекарствата. Тъй като аз съм последователен в своите желания за намаляване на ДДС върху лекарствата, тази година отново правя предложение за намаляване на това ДДС с още по-голяма сила и с още повече аргументи. Виждате, че кризата, която беше така далече от нас, се приближи със страшна сила. Когато има криза, има стрес върху населението, върху всички граждани и считам, че ползването на медикаменти и лекарства ще се увеличи през следващата година. Това е един от сериозните доводи, с който искам да се обърна към вас - действително да преосмислите ДДС върху лекарствата да стане 7%. Считам, че 7 % като аналог няма да бъдат нещо толкова страшно, тъй като по времето на управлението на НДСВ беше намалено ДДС върху туризма. Голяма част от българските граждани не биха могли в период на криза да се възползват от туристическите услуги, така че в момента по-актуалната тема са лекарствата и намаляването на ДДС върху тях.
Обръщам се към вас. Това, че в един такъв тежък период не можете да оправите бюджета на страната и когато преосмисляте всички свои устои, виждаме отново удължения срок за приемане на бюджета с 10 дни, показва вашата неспособност и неготовност да се посрещнат ударите на световната криза и на икономическата криза в страната. Всичко това трябва да накара и вас да осмислите поведението си към българските граждани, тъй като, когато става въпрос за болести, няма политическа принадлежност, няма млади, няма стари хора, така че обръщам се към вас – моля ви, преосмислете политиката в областта на лекарствата и по-точно за сваляне на ДДС от тях.
Като допълнителен довод бих дал и това, че в Европейския съюз имаме изключително много примери за страни, където лекарства, които се отпускат по рецепти, или лекарства, които се закупуват без рецепти, нямат ДДС върху тях. Но за да не ангажирам и да изброявам страните, в които е това, просто се обръщам към вас – нека малко от малко в областта на медицината станем европейска страна, сваляйки ДДС върху лекарствата на 7%.
Надявам се този мой апел към вас, макар че от управляващите има съвсем малко в залата, да достигне до хората, от които зависи намаляването на ДДС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, заставам на трибуната, за да аргументирам предложенията, които сме направили с господата Иван Костов и Иван Иванов във връзка с § 5 и които засягат ставките на данък добавена стойност.
Първото предложение е за общата ставка – от 20% да стане 18%, и за нас това е истински инструмент за антикризисна политика. Изчисленията, които сме направили на базата на прогнозите, дадени и в самия проектобюджет, така както е внесен и приет на първо четене, показват, че това намаление се побира изцяло в, според нас, безсмисления излишък. Дори не го покрива целия, а половината от него. Това намаление на 18% дава възможност за съхраняване на едно от най-важните неща в момента, а това са работните места, по простата причина, че една част от парите ще останат във фирмите и ще могат да помогнат на бизнеса да преминава през кризата. Разбира се, не на 100%, но това е сериозен инструмент за управлението на фирма в ситуация на икономическа криза.
Мисля, че за колегите от управляващото мнозинство не е без значение фактът, че Европейската комисия излезе с апел - за преодоляване на кризата да се ползват максимално два инструмента: намаляване на ДДС и лихвите, които банките трябва да бъдат принудени да намалят също.
Лошо е, а това за съжаление се случва често в този мандат, когато предложения, идващи от опозицията, не се приемат просто защото са на опозицията, а трябва да се получи външният натиск, за да се случи това, което е разумно за страната, за българската икономика като цяло. От моя опит мога да предположа, че докато не дойде много сериозен външен натиск, управляващите няма да свалят ДДС на 18%.
И второто, разбира се, защото е важно да се спомене и то, са диференцираните ставки. Има няколко предложения за диференцирани ставки. Искам да кажа, че аз лично ще ги подкрепя всичките. Мисля, че това ще бъде мнението и на колегите от нашата група.
Бих искал да кажа за две от тях – едното е за лекарствата, което преждеговорившият преди мен колега защити, и второто е за учебниците на свободна продажба. Не говорим за учебниците – защото тук имаше колега от мнозинството, който направи реплика преди време на тази тема, които се разпространяват от Министерството на образованието и науката през регионалните инспекторати и за които се плаща от централния републикански бюджет. Говорим за онези, които са на свободна продажба по търговската мрежа. Говорим за онези, които са на практика за горните класове на гимназията и които имат по-големите цени.
Не беше прав колегата Кънев от Коалиция за България, когато каза, че това не може да се осчетоводи. Той препоръча на опозицията да си наеме одиторска фирма и да провери. Аз бях в одиторска фирма и се оказа, че счетоводителите виждат много ясно пътя, по който всеки един процес може да бъде облекчен и остойностен на по-ниски равнища. В случая, че от 20 се свали на 7% ДДС за учебниците на свободна продажба. Изрично подчертавам, това е специален кръг учебници, които са от семейния бюджет на всяко българско семейство, което има ученик.
Това бяха аргументите, уважаеми колеги. Благодаря за вниманието, с което видях, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Първо искам да се обърна към представителите на управляващото мнозинство, тъй като всички тези предложения са направени от опозицията. Уважаеми колеги, аз съм сигурен, че сред вас има хора, които одобряват диференцираната ставка на ДДС върху медикаментите. Аз съм сигурен, че сред вас има хора, които одобряват и намаляването на общата ставка по ДДС от 20 поне на 18%. Просто не може да няма такива хора. Не може всички вие да сте като коне с капаци и да смятате, че запазването на това ДДС е добро за страната и добро за хората в условията на икономическата криза през следващата година.
Искам да ви кажа нещо, което многократно сме повтаряли пред вас, когато внасяхме тези предложения и предишните няколко пъти. Вижте, приходът в държавния бюджет от ДДС-то върху медикаментите е 170 млн. лв. годишно, от общи приходи по ДДС – 9 млрд. лв. за следващата година. Разбирате ли, че това е под 0,01% от приходите от ДДС.
Второ, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса всяка година плащат 80 млн. лв. ДДС и то при положение че болни съдят и осъждат министерството или Касата за това, че нямат гарантиран достъп до медикаменти, примерно както беше случаят с онкоболните. Самият министър на здравеопазването каза, че от 4 души онкоболни 3 нямат достъп до адекватно лечение – медикаментозно, лъчетерапия или каквото и да било то. В случая става въпрос за медикаментозното лечение.
Защо тези 80 млн. лв., които двете институции плащат всяка година като ДДС, тоест връщат го обратно в бюджета, които са пари на българските данъкоплатци, защо тези пари да не отидат за лечение на хората, които са в България?
Трети аргумент. Вижте европейската практика. Да, господин Методиев казва, Европейският съюз каза, че една от мерките за преодоляване на икономическата криза или просто тя да стане по-поносима за гражданите е намаляване на общата ставка по ДДС – нещо, което вие не приемате. Те не говорят за диференцирана ставка, защото при тях я има. При тях има диференцирана ставка на ДДС върху медикаментите. Ние искаме да се съревноваваме с Германия, в която няма диференцирана ставка. Вижте всички останали европейски държави, вижте държавите, които са на Балканския полуостров, дори държави, които не са членки на Европейския съюз! В Сърбия има диференцирана ставка, в Македония има диференцирана ставка, в Румъния има диференцирана ставка. Само при нас няма. Ние като че ли сме най-богатите!
И друго искам да ви кажа. По данни на търговците с медикаменти потреблението на медикаменти е спаднало с 22% през последните месеци. Мислите ли, че това е в резултат на изключителното подобряване на здравословното състояние на българските граждани? Не, това е резултат на тяхната невъзможност да отделят средства от семейния бюджет, за да купуват тези медикаменти.
И последно, когато сте против това, помислете за онези български граждани, които ходят да купуват лекарства в Гърция. Защо? Защото там има диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата.
Това е, колеги. Знам, че партийно ще го гласувате, само че в този случай няма да сте прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение с господин Нено Димов е сходно с това на колегите, но малко по-разширено.
По отношение на предложението процентът на ДДС от 20 да падне на 18 вече се изказаха аргументи в подкрепа. Наистина изключително важна е препоръката на Европейската комисия. Не за друго, вижте стандарта в тези държави, в които се намалява ДДС, вижте какво става и в България. Е, не сте най-умните! И това го доказахте, уважаеми управляващи. И като не можете да направите нещо за да живеят че хората в България добре, поучете се от тези, които знаят как да правят своите граждани заможни и спокойни.
По отношение на лекарствата. Вярно е и това, което каза д-р Шарков, че български граждани, които са болни - не им стига заболяването, ами тичат или изпращат свои близки в съседни нам държави, за да закупуват лекарства, които са много по-евтини именно поради по-ниските ставки на лекарствата.
Но, колеги от БСП, аз съм сигурна, че не само това, което каза д-р Шарков, е така – че има сред вас колеги, които биха подкрепили това предложение, но това предложение е във вашата предизборна програма. И ако вие не го подкрепите, значи това е поредната лъжа пред българските избиратели, които сте подмамили да гласуват за вас. Защо не изпълнявате това ваше обещание? В дебати в медии, където аз съм била с колеги от БСП, те обещаха в началото на годината, че ще се случи диференцираната ставка за лекарствата. Докога лъжи? Ето сега една възможност да изпълните поне едно от вашите обещания.
По отношение на книгите и учебниците. Закупуването на учебници, закупуването на книги е перо, което нарушава бюджета на българските домакинства. Хората жадно гледат избора от книги по книжните пазари и книжарниците, хората искат да четат, но много малко вече се чете в България именно поради това, че хората не могат да си позволят да си купуват хубавите и прекалено скъпи книги.
И много важният въпрос – предложението ни с господин Нено Димов за диференцирана ставка от 5% на медицинските изделия за хора с увреждания. В цяла Европа е диференцирана ставката. Във Великобритания дори е нула. Защото за да участва в обществения живот, за да се интегрира в обществото един човек с увреждания, той има необходимост от помощно средство. Ще ви дам един много ярък пример. В мен е фактурата за закупуване на инвалидна количка на млада жена, лекарка, която не може да се интегрира, не може да работи, а тя е млада и има абсолютната възможност да изпълнява своите служебни задължения, ако има тази количка. И тя е закупила тази количка, но какво й е коствало, само тя знае. Тази количка, която е подходяща за нейното заболяване и й позволява да изпълнява ежедневните си задължения, струва 8000 евро! Отгоре на това – 1600 евро ДДС! С какво натоварваме ние тези хора, които са най-уязвимата част от българското население? Реимбурсната цена на такава количка е 3000 лв., а на обикновена, неелектронна количка, е 400 лв. И тази сума не е променяна от години. На всичкото отгоре – и ДДС!
Много ви моля, колеги, помислете! Помислете какво правите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – заповядайте, господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Понева, уважаеми колеги! Аз първо искам да призова колегите от Демократи за силна България да си изяснят позициите помежду си, защото тук има предложения, които се разминават - от една страна, господин Костов, господин Методиев и господин Иванов, от друга страна – госпожа Понева и господин Димов. В едното предложение пише, че се предлага данъчната ставка от 7% на да бъде за учебниците на свободна продажба, а в другото – за книги и учебници. Същото важи и за предложенията на господин Бакалов, господин Димитър Йорданов и Ваньо Шарков, където пише, че трябва да освободим освен вестниците и списанията „книги и други печатни произведения”. Аз не знам дали списанията и други печатни произведения са от първа необходимост.
Искам да кажа и нещо друго по отношение на дебата в комисията. Вчера единодушно направихме жест към хората в неравностойно положение и днес беше гласувано да увеличим кубатурата на автомобилите, които те ползват, за да се придвижват.
По отношение на помощните средства за хората в неравностойно положение. Разбира се, няма човек, който дълбоко в себе си да не е за това предложение. Но ако тръгнем по тази плоскост, извинявайте, изяснете си позицията и тогава ни я предлагайте.
По отношение на лекарствата, господин Шарков, аз няма да взема отношение, има хора в тази зала от нашата група, които повече разбират. Този дебат ще продължи, той не е за първи път.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това е реплика на госпожа Понева, не е на господин Шарков.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Разбира се. Но аз й казах, че и в предложенията на ОДС има разминаване в текстовете, госпожо Капон! Кое да приемаме сега като позиция? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Григоров, губите парламентарно време с нелепи реплики. Ние всички сме народни представители тук в лично качество и се грижим и отговаряме за това, което сме обещали пред избирателите си. Няма никакво разминаване! Това че в нашето предложение с Нено Димов има 5%, а на колегите предложението е за 7%, няма значение. Ще подкрепим и едното, и другото. Ние сме отговорни пред избирателите си и всеки може да направи такова предложение, каквото иска. Това в никакъв случай не променя нещата. И аз аргументирах нашето предложение с господин Нено Димов, прочетете добре и ще видите, много ясно е казано за какво става дума. И точно него аргументирах. Разбира се, ще подкрепя и предложенията на колегите. А вие имате право на избор. Какво по-добро от това, че има различни предложения? И това, което съвпада с вашата предизборна програма, пък вземете него подкрепете най-сетне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Цялостното поведение и изказването на господин Григоров от страна на тройната коалиция са много разочароващи действия. Вижте, уважаеми колеги от управляващите партии в България, моля ви се да слезете от трамвая на господин Станишев и да видите, че има тежка криза, която идва в България. От 1 декември една от най-развитите европейски страни, Великобритания, намалява общата ставка по ДДС с 2,5-процентни пункта – от 17,5 на 15%. Петнадесет процента е най-ниското ниво, което се разрешава от Европейския съюз. Това е мярка за насърчаване на ликвидността в тази икономика.
Къде са мерките срещу кризата в България? Фирмите започнаха да фалират, безработицата нараства. Какво прави тройната коалиция? Какво правите, с какво се занимавате? Вие абдикирахте, избягахте от отговорността за пореден път. Говори се и вече работите по промени в бюджета, защото не може да се изпълни бюджетът, който предложихте само преди месец. Нещата, които говорите, са несериозни!
И тук излиза господин Григоров и ми говори, че имало разлика между двете ставки – 5 или 7%. Въпросът е във философията, каква философия изповядвате, каква философия подкрепяте, а не да ми излизате с някакви счетоводни дребни аргументи.
Въпросът е ясен: икономиката навлиза в рецесия. Ще вземе ли българският парламент мерки? Първата и най-важна мярка в случая е намаляване на ставката по ДДС. Втората е намаляване на осигурителната тежест. Вчера имаше информация, текстилните предприятия започнаха да навлизат в тежко финансово състояние. Говори се за десетки хиляди очаквани безработни. Цялото ви поведение е безотговорно, абсолютно безотговорно!
По отношение на диференцираните ставки. Извинявайте, ама четете си програмата на БСП! Аз просто се чудя как не ви е неудобно да излизате тук да говорите тези неща! Трябва да има някакъв морал в политиката. Може ли да го напишете в предизборната програма на БСП, а сега тук от трибуната да ни давате акъл за някакви други неща! Просто не го разбирам това.
Има ясна препоръка на Европейската комисия, която казва следното: в условията на финансова криза намалете ставките по ДДС, където можете, намалете осигуровките, където можете. Това са съветите, които ние от СДС ви даваме вече няколко месеца. Тези съвети се повториха и от Европейската комисия. Вие стоите, гледате и се возите на трамвая! Не може така, уважаеми колеги. Това е абсолютно несериозно от ваша страна.
Разберете, когато кризата в икономиката тръгне, когато тези хиляди очаквани безработни се появят, когато започне рецесията, тогава и да ги вземете тези мерки, ефектите ще бъдат много по-малки. Тези мерки вече са закъснели, но ако все пак сега бъдат взети, ако проявите известна доблест, известна загриженост за България, има какво да бъде спасено. Цялостното поведение на тройната коалиция е като на международни наблюдатели, които само фиксират негативните резултати в България. Много безотговорно, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, за реплика? Знам, че няма да е реплика.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! На практика не само Вие, но и всички ние, които се изказваме от опозицията, и Вие като човек, който за разлика от мен сте икономист, напразно се хабите. И ще ви кажа защо се хабите напразно. Защото те мълчат! Те мълчат и въобще не изказват някакви аргументи против това, което Вие предлагате. Те мълчат, защото са гузни. Гузни са, защото са си го написали в предизборната програма, гузни са, защото нямат аргументи против това, което Вие говорите и заради това мълчат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, това не е реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз говоря на господин Димитров, на никого друг не говоря. Говоря само на господин Димитров.
Затова, господин Димитров, те ще продължат да мълчат. Защото са гузни! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Моралът, уважаеми колеги, в такава ситуация изисква да станат от БСП, ДПС и НДСВ и да кажат защо бягат от този разговор. Защо нямате позиция по намаляването на ставката по ДДС? Безотговорно е управляващата коалиция да няма позиция, това ви казват колегите от СДС и от опозицията. Вие просто нямате позиция, вие просто не знаете какво правите и пропускате един ключов момент. Колата тръгва по нанадолнището, сега е моментът каквото може да се спаси. Както каза колегата Шарков, защо мълчите гузно, елате и кажете нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дупликата е към д р Шарков.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Ние само гледаме как си правите вътрешната предизборната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Първанова има думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Опасявам се, че започва да се политизира прекалено много един въпрос... (Размяна на реплики между опозицията и мнозинството.)
Господин председател, ще въведете ли ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, съжалявам, но мисля, че изпадате в битови комуникации, а все пак това е пленарна зала.
Докато лекарите изтъкват аргументи „за” и „против”, опасявам се, че се влиза в тема, в която има като че ли по-малко компетентност отколкото желание да се реши въпросът.
От 2001 г. е моето предложение да не се въвежда данък добавена стойност върху лекарствата, тъй като, ако си спомняте, тогава той беше 0% и ние го въведохме точно през 2001 г. В последващите години безкрайно много бяха дискусиите, в които се кръстосваха аргументи и аз може би имам основание пред всички, които се бият в гърдите, че са открили необходимостта от намаляване на ДДС върху лекарствата, да кажа, че тази битка за всички политици и за всички политически партии е загубена, тъй като тя се води с администрацията на Министерството на финансите. Това е единият от аргументите. Няма как да бъде спечелена битката, защото е изключително трудно с административния капацитет в България да бъде въведен диференциран данък върху добавената стойност в която и да е област, за която и да е справедлива кауза и за който и да е вид стоки и услуги. Фактът, че няма изградена и до ден-днешен информационна система на Националната агенция за приходите подкрепя това мое твърдение. Но то все още не е основание да не се провежда дебатът.
Въпреки всичко, грешно е да се твърди, че по време на икономическа криза се увеличава потреблението на лекарства поради стрес. Точно обратното е, по-скоро потреблението на лекарства се намалява, както и на медицински услуги, тъй като те се държат на пазара като луксозни. И ако се познава малко повече икономиката в здравеопазването, би трябвало колегите да знаят, че в условия на криза хората започват да харчат много повече за стоки от първа необходимост – за топло, за храна и за елементарни нужди. Именно поради това се влошава в дългосрочен план здравословното състояние на населението и се налагат много по-големи инвестиции в здравната система в периода след криза.
Поради тази причина би трябвало, когато се обсъждат аргументите за намаляване на ДДС върху лекарствата, да се гледа и бюджетът, тъй като данъчните закони са обвързани и с макрорамката на бюджета, да се погледне и държавната субсидия в областта на здравеопазването. Парите, които се събират от ДДС върху лекарствата, са около 170 милиона. Трябва да погледнем колко всъщност са средствата, които се плащат през бюджета на Министерството на здравеопазването и през бюджета на Националната здравноосигурителна каса и какви са нивата на реимбурсиране. А това са пари, които са два пъти повече отколкото парите, които се събират от ДДС върху лекарствата.
Също така не е вярно, че в страните членки ДДС върху лекарствата е намалено за тези, които са без лекарско предписание. Обратното е – ДДС-то е там, където не са по лекарско предписание, а тези, които са по лекарско предписание, имат намаление.
Също така, ако погледнем и държавната субсидия към Националната здравноосигурителна каса, която за 2008 г. е в размер на 200 млн. лв., и парите, които са изцяло държавна субсидия, за бюджета на Министерството на здравеопазването, които са 600 млн. лв., това прави 800 млн. лв. Би било справедливо да обсъждаме намаление на ДДС, ако съответно за 2009 г. предлагаме да отпадне държавната субсидия в Националната здравноосигурителна каса, тъй като там се покриват лекарства. Също така и да се намалят нивата на финансиране на бюджета за лекарства в бюджета на Министерството на здравеопазването.
Ако за 2009 г. приемем, че не е целесъобразно увеличение на здравноосигурителната вноска, това означава, че за запазване на разходната част в НЗОК са необходими 500 млн. лв. Това отново ще бъде държавна субсидия. Е, тогава, ако ми кажете, че тази субсидия трябва да отпадне, за да се спечелят 170 млн. лв. от ДДС на лекарствата, ще се съглася, но само едното е едностранчиво гледане и използване за политизиране на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема д-р Първанова, аз знам, че Вие сте били против предложението за 20% ДДС върху лекарствата. Всъщност това беше и причината СДС тогава да внесе първия вот на недоверие на вашето правителство, което явно вие тогава не сте подкрепили, тъй като по време на нашето управление изобщо нямаше такова ДДС върху медикаментите.
Само че аз не разбрах от Вашето професионално изказване Вие сега „за” ли сте или „против” диференцираната ставка на ДДС върху лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Димитър Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Първанова, Вие много често се изказвате, че сте против нещо, а след това, като гласуваме тук, гледам НДСВ – всички „за”. Нека да се разберем. Ако ще се изказваме от тая трибуна, че сме за нещо, да гласуваме „за”. Ако ще се изказваме, че сме против нещо, да гласуваме „против”, иначе тук губим пленарно време на хората и се изказваме просто без смисъл.
Ако наистина сте против диференцираните ставки, защото трудно се администрират, защо не направите предложение да се махне диференционната ставка върху част от туристическата услуга, каквато има в момента и се администрира в България? Има 7% върху настаняване в хотел при организирано туристическо пътуване. Има ли го това нещо? Има го в България в момента. Защо не го премахнем, щом сте против? Ето, имате управляващото мнозинство, принципно защитавате тезата, че няма да има диференцирани ставки, предложете да се махне и това. Или там, в туризма, има едни по-различни интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Първанова, тъй като Вие съвсем заслужено сте европейски глас в българския парламент по отношение на здравната политика, беше много уместно да кажете какво е днешното състояние на препоръките на Европейската комисия към страните членки.
Затова аз под формата на реплика ще продължа това, което днес е официална позиция на Европейската комисия, изречена чрез нейния председател Жозе Мануел Дурау Барозу. Той каза следното: „При тази световна икономическа криза ние препоръчваме на националните правителства, тъй като не сме за това да има унифицирана европейска данъчна политика, да намаляват косвените данъци, на първо място – ДДС”. Великобритания се вслуша, категорично на второ място препоръчаха диференцирани ставки и аз чух препоръката за строителство и специално изолационни материали. И в тази ситуация, която Вие припомнихте, когато България имаше традиция да няма никакво ДДС върху лекарствата, която вие от НДСВ и ДПС, въведохте този нов кръвен данък на българския народ, да плаща данък „Здраве”, да пълни касите на правителството и оттам да се тегли ДДС, и ДДС за 2007 г. от износ на лекарства за Русия да изтегли от ДДС повече отколкото е годишното производство, това е цинизмът на българската политика.
Затова трябва да се каже: днес малка България, която не се ориентира в този свят, има преки указания от Европейската комисия. Когато не се изпълняват, има санкции. Днес препоръката от Европейската комисия е: „Намалявайте ДДС, въвеждайки диференцираните ставки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това бяха три реплики.
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): То е очевидно, уважаеми колеги, че не може да се мине без обсъждане на проблема с антикризисните мерки. Но това все още не означава, че няма обвързаност между намалената ставка на ДДС върху лекарствата и държавната субсидия. Никога не бих се отметнала от мнението си, и то е принципно становище, че лекарствата трябва да имат по-ниско ДДС от останалите стоки и услуги и продължавам да поддържам това свое мнение.
В същото време обаче, ако говорим за целесъобразност, не бих се съгласила само заради 170 млн. лв. от ДДС – всъщност те няма да намалеят и със 170, защото 170 са 20%. Като паднат на 7, само 2/3 ще трябва да намалее, и в замяна на това примерно да се загубят 500 милиона държавна субсидия. Така че ми се струва, че целесъобразността изисква точно в този момент по-различен подход.
По отношение на антикризисните мерки. На 10 и 11 декември т.г. Европейската комисия свиква отворен форум по здравеопазване, на който като основен изказващ се във връзка с европейската здравна политика, смятам да потвърдя предложението си за европейска антикризисна стратегия в областта на здравеопазването. Мисля, че това е начинът, по който Европейската комисия може да стимулира страните членки да вземат конкретни мерки в областта на здравеопазването за защита сигурността и здравето на пациентите, които мерки, разбира се, могат да включват съответни промени в областта на данъчната политика. Но това е съвсем различно нещо, отколкото замяна на средства, събрани по ДДС за лекарства с държавна субсидия. И това ще има по-лош ефект, повярвайте ми. Все пак средствата от държавната субсидия се разпределят и върху услуги, а не само върху цена на лекарства. А лечението, за да допре един пациент до медикаменти, преминава и през преглед, през диагноза, често пъти през хоспитализация. Въобще има твърде много дейности преди да се стигне до купуването на лекарства. Така че здравето на пациентите не зависи само от лекарствата. И пак считам, че ще бъде неразумно да има само 100 милиона придобивка в бюджета, а в същото време да се лишим от 500.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да ви информирам, че на балкона на пленарната зала са студенти от специалност „Политология” на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Гости са на образователна визита в българския парламент. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че на балкона е и заместник-министър Желев, част от екипа на Министерството на финансите, както се казва.
Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да се върнем към Закона за ДДС, тъй като с дискусията, която направи госпожа Първанова, някак си се объркахме. Поради причината, че между данък добавена стойност и държавни субсидии няма нищо общо. Едно е как гледаме параметрите в бюджета, но нека да се върнем към данък добавена стойност, защото, като си говорим за антикризисни мерки в здравеопазването, колеги, извинявайте, ама ние първо трябва да си говорим за реформа в здравеопазването. За нещо, за което апелираме много отдавна и по възможност реформата да не я правят лекари – ще ме прощават всички доктори в залата, а малко да я направят икономисти и финансисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И юристи.
МАРИЯ КАПОН: Разбира се, и юристи, господин председател, за да можем да имаме качествено здравеопазване.
Радвам се, че има 7-8 колеги от БСП, с които може би е крайно време да проведем този дебат, защото наистина опозицията си говори... Това е четвърти път... (Реплики от ОДС.)
Да, гледаме филма „Мълчанието на агнетата”.
Но при всяко положение искам да се върнем в точките, най-вече за колегата от Севлиево, за да сме наясно за това какво предлага опозицията и дали има разлика. Няма никаква разлика, колега. Всичко, което предлага опозицията, пак казвам - за четвърти път, се препокрива.
Първо, диференцирана ставка на данък добавена стойност за лекарствата. Дали ще ги наречете лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или просто казано – за лекарствените продукти, няма никакъв проблем тези текстове да бъдат уточнени в комисията. Факт е обаче, че сме на второ четене и уточнения по текстове няма да има.
Става въпрос за диференцирана ставка, която и в момента се администрира. Тук ще коригирам преждеговорившите – в Националната агенция по приходите се администрира тази ставка, наистина тя е за туризъм, както казаха моите колеги от Съюза на демократичните сили и тя се администрира изключително правилно.
Втората поправка, която предлага опозицията, е помощни средства за хора в неравностойно положение. Нека да се върнем какво е това, защото видно няма разбиране в Българската социалистическа партия и мнозинството. Вече не знам дали да говоря за мнозинство, защото, ако малко се попълни залата може да се окаже, че малцинството е мнозинство. Става въпрос за протези, става въпрос за патерици, става въпрос за колички, става въпрос за протези на ръце, за слухови апарати, става въпрос за това, с което Здравната каса и нашето здравеопазване, нашият ангажимент на държавата не е изпълнен. Това, че даваме някаква протеза, която прави рани и нека да ви го кажа, който не го е виждал, може да види това – в това положение хората не могат да стоят повече от час-два.
Оказва се, че кой родител или кои дъщери няма да купят на родителите си, ако е необходима такава протеза. Какво правят, за да купят? Нека да си изясним този въпрос – вземат кредит, в повечето случаи. Като вземеш 2 или 3 хил. лв. кредит, върху него 20%, колеги, 600 лв. При тези лихви, които има в момента в банките това са така наречените потребителски кредити. Представяте ли си това? Добре е вие от Българската социалистическа партия да си го представите, затова ви го обяснявам точно по този начин, че когато вземаш 3 хил. лв. кредит, отиваш в банката – знаете, че в момента и кредитирането не е особено добро, и реално лихвата, която ще ти се наложи да платиш за няколко години, ти я даваш за ДДС, което ДДС няма никакъв начин да си го приспаднеш. Ето това е социалната политика, която правите.
Нека да се върнем към книги, учебници и печатни издания. Днес тези вестници, които четете в залата, също са печатни издания. Стимулирането към общественото познание – това е също печатно издание. Учебниците – вместо учебник или книга за 15 лв., тя да струва реално 12 лв. Това го дава директивата, може да е и 0%. Решението беше да е 7%, ами 3 лв. да ви го сметна – 3 хляба в Добрич. Някои знаят, че там цената на хляба е по-висока. Това не е популизъм. За едно семейство, три хляба са много. Духовната храна, също искат да я ползват.
Давате ли си представа, как читалищата купуват тези книги? Така ще си го водим този дебат? Явно на четвъртата година трябва така да го водим. Така, да го водим по този начин! Отиваме, разбира се, към това, че между всички предложения няма разлика и затова смятам, че наистина този път при гледането на закона и утре при гласуването, за последен път за този парламент ще се преброим и след това ще ходим на дебати, в които тези текстове, ще трябва някой да ги защитава – дали сте направили тази социална политика или не? Сега е вашият час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Госпожо Капон, няма лошо да говорим как да стигнем до по-ниски цени на лекарствата, но ако искате тогава нека да направим специфичен дебат за цените на лекарствата, защото ако намалим ДДС това ще е само с 13%. Пак казвам, че принципно подкрепям тази идея. Върху цената на лекарствата, имайте предвид, че има 12% надценка на търговец на едро и 25% на търговец на дребно, което прави 37%, и това е по закон. Спрямо 13% от ДДС направо си е нищо. Затова, ако искате да бръкнем в цените на лекарствата, на интересите на производители, на търговци на едро и на търговци на дребно, като всички си дадем ясно ангажимента, че интересът на пациента и на хората, които са ни избрали, за да сме в тази зала е водещ, тогава има смисъл наистина дебатите да бъдат отворени и тогава да видим какво трябва да се направи, за да паднат цените на лекарствата и от коя част по колко трябва да се вземе – от ДДС-то ли, от търговеца на едро ли, от търговеца на дребно ли. Ако някой в тази зала може да ми обясни защо трябва надценката на търговеца на дребно да е 25% и защо трябва да е записана в закона, и защо не трябва да се определя от пазарни механизми, а там трябва да я фиксираме и защо трябва да има изобщо 37% надценка отгоре – това ще бъде добре. Иначе изглежда, като че само към момента сме хванали един текст и правим някакъв популизъм, само защото сега е моментът да дискутираме данъчни закони. Дайте да го гледаме по същество и като цяло – лекарствата ценни ли са за хората, ценен ли е животът на хората и кой е начинът, по който да водим политика, която да е ориентирана към обществения интерес?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Капон, на Вас няма да Ви разяснявам обикновено каква е практиката в Народното събрание на второ четене, но бих искал да кажа на младите бъдещи полици и политолози каква е практиката. На второ четене се защитават обикновено текстове, които народният представител или неговата политическа сила е внесла.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Нали сме внесли законопроектите?! Ето го текстът.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Вие видяхте едни млади хора и решихте да се упражните в красноречие и да кажете колко сте добри, все едно сте на партийно събрание.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Ти за това излизаш!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Аз Ви показвам какво е вашето предложение. Изобщо във Вашето предложение за второ четене няма нищо общо с това, което говорите. Вярно е, че колегите от Съюза на демократичните сили и тримата с един и същи текст повтарят едно и също, но тях ги разбирам. На тях им предстоят вдруги ден избори, ще ги избират за председатели на СДС и за тях е обяснимо да си правят актив, да са толкова бурни. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Вас не мога да ви разбера, просто не мога да ви разбера. Вие нямате предложение за това, което говорите, ако сте се върнали в ОДС това е друг въпрос, тогава бих го приел. (Шум и реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика, заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ползвам се от правата си, сигнализирах за реплика. Господин председател, надявам се, че не съм нарушил добрия тон и правилата на работа.
Госпожо Капон, и със закъснение, колега Шарков, вие знаете, че подкрепям идеята – ДДС върху лекарствата да бъде диференцирано. Имам аргументи, които са по-различни от вашите, а те са свързани с желанието ми тази диференциация да бъде свързана с лекарствата, заплащани с публични средства, защото там режимът за регулация на цените, който сме наложили, дава реална възможност, намаляването на ДДС да се отрази наистина върху цената. Докато в другите сектори, където пазарът е нерегулиран, аз съм убеден, че намаляването на ДДС няма да се отрази върху цената. Къде сбъркахте, госпожо Капон, и в какво не съм съгласен? Тази аргументация, която ми представихте сантиментална, човешка, емоционална, много мила за слушане, тя съдържаше и контрааргумента, върху който искам да акцентирам.
Какво казахте Вие, госпожо Капон? Хората, които имат нужда от определени медицински изделия – дадохте пример с протезите, с тези пари, които Касата дава, могат да се купят медицински изделия, които правят рани. Госпожо Капон, там е проблемът, че цялата ни производителност на труда, производството ни все още е на ниво, което вместо да ни прави конкурентоспособни, то ни отваря рани. Откъде да изкараме тези пари, с които да купим онова, за което на Вас и на мен ми се иска? Ние сме вързани в един порочен кръг, от който правим всичко необходимо да излезем, не винаги успяваме да го постигнем, но ако нямаме производителност, ако нямаме финансови резултати, които да ни позволят да бъркаме в по-голяма кесия – постната кесия, в която бъркаме ще ни води все до този дебат, само ще си разменяме местата в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, заповядайте госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна с най-незначителната реплика. Господин Кътев, добре е Вие да знаете законодателството. Вносител съм и на законопроекти заедно с Антонела Понева, Нено Димов и да Ви кажа, че между първо и второ четене в законопроект, който не е пипан, по принцип нямаме право да създаваме нов параграф. Но, както се казва, Вашата интелигентност е удивителна по въпроса, но няма нужда да го коментираме.
Що се отнася до сериозната реплика на госпожа Първанова. Така е, надценките върху лекарствата са големи, върху тях имаме и ДДС. Само че нека да кажем, че министърът на вашето управление, министърът на БСП определя тези размери, не ги определя никой в тази зала и ние няма как да намалим тези ставки, които са. Дали са 25 или 37% и допълнително се надбавят, този дебат трябваше отдавна да се проведе в коалицията. Защото това е реален дебат, който онази тричленка, където се събира по “Лозенец” и какви бяха там вили, трябваше там да го проведе. Какво правим? Министърът в крайна сметка провежда една политика.
Доктор Йорданов, все пак чест Ви прави, че имахте смелостта и доблестта, както се казва, да станете и да кажете какво мислите по диференцираната ставка, един от БСП да стане и да каже.
Надяваме се при гласуването да подкрепите всички текстове. Ако те бъдат подкрепени, ще се направи текст, който да може реално да се обобщи.
Няма да ви изнасям лекция за това как реално има повече пари в бюджета, така че да можем да имаме по-добра производителност и да стимулираме икономиката. Искам да ви кажа, че по начина, по който го прави вашето правителство, начина, по който иска да харчи административно пари в нереформирани сектори, начина, по който предварително ще изхарчите излишъка следващата година за инфраструктурни обекти още в първото шестмесечие, означава само едно – че не се интересувате ни най-малко от живота на хората, нито от икономиката на страната. След мен – потоп. Това е новият лозунг на БСП. Съжалявам, че ви го казвам, но това реално ще се случи в страната. Защото целият бюджет е нереален бюджет и този бюджет ще трябва да се актуализира. Накрая може би няма да има изобщо пари за лекарства, за съжаление, и няма да трябва изобщо да водим дебата за ДДС. Защото когато няма достатъчно приходи в държавата и има много разходи, ще се окаже, че може би и най-малкият ангажимент да осигури поне част от доброто здравеопазване, който държавата трябва да поеме през следващата година, няма да може. Това е тъжната картина, до която ни докарахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че твърде много политизираме този въпрос и твърде много емоции се вкарват в проблема, който има реални икономически параметри и измерения. Част от изказванията подхождаха на предизборни платформи, което не прави чест на тази зала.
Уважаеми колеги, нека да си отговорим на следния въпрос: какво се цели с предложението за намаляване на ставката по ДДС? Очевидно намерението на всички е съвсем благородно – да се постигне намаляване на крайната цена на изделието. Но може ли някой тук да гарантира, че автоматически с намаляването на данъчната ставка резултатът ще бъде налице? Аз лично не съм съгласен с това нещо и веднага давам пример. Кажете ми какво се случи с цената на кафето в началото на тази година, когато акцизът на кафето беше премахнат?
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Има регулирани цени, има таван.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Някакъв реален резултат на пазара получили се? Тоест, тръгвайки по тази логика, ние ще постигнем два резултата според мен: първо, това, което се цели като реално намаление на крайния продукт, няма да се получи. Тази разлика ще остане някъде по веригата до крайния производител и същевременно в приходната част на бюджета няма да влязат достатъчно средства. Същото важи и за диференцираните ставки.
Логиката тук е следната. Възприемайки диференцирани ставки за част от групите стоки, ние отваряме една врата за не по-малко добре аргументирани искания – например за детските храни. Вие казвате за печатните материали. Добре, но в печатните материали, освен учебници и книги, сигурно се включва и списание “Максим”, сигурно се включват и някои други продукти. Нали разбирате, тръгвайки по тази линия, че ние поставяме под сериозен въпрос изпълнението на приходната част. Ако погледнем структурата на приходната част на бюджета, ще видим, че приходите от данък добавена стойност са с най-голяма степен. Ако наистина разсъждаваме логично и мислим именно в посока на ситуацията, която вече е факт и с която всички сме съгласни, че кризата навлиза, ние трябва да се стремим максимално да не правим резки движения в тази посока и да търсим стабилността на приходите на бюджета и те да бъдат гарантирани.
Извинявайте, но подобна позиция в противния случай на мен лично ми се струва безотговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Най-после някакви аргументи, каквито и да са, но все пак нещо да се чуе тук – аргументи против диференцираната ставка на ДДС. Аргументът: това няма да повлияе на крайната цена на продукта, а тогава защо в цяла Европа е намалена? Защо в цяла Европа има диференцирана ставка на ДДС върху медикаментите, а ние в България решаваме, че това няма да повлияе на крайната цена, затова няма да я намаляваме?
Министър Гайдарски беше за диференцирана ставка и го махнахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, изумен съм от Вашето изказване. България се намира в тежка криза, в много тежка криза, както и целият свят в момента. В условията на криза потреблението намалява силно и единият от начините да се възстанови това потребление е именно по пътя на намаляване данък добавена стойност. Не случайно беше цитиран тук господин Барозу вчера, който призова всички европейски страни да намалят данък добавена стойност. Ние ще направим това, господин Иванов, убеден съм. Колегите от Министерството на финансите в момента циклят нов вариант на бюджета и то точно с намаление 2% - от 20 на 18% данък добавена стойност.
Същото се отнася и за лекарствата. В условия на криза, когато хората изнемогват, за да запазим някакво равнище на потребление, ние трябва да въведем тази диференцирана ставка. Даже бих отишъл и по-нататък – да върнем това, което беше през 2001 г. – лекарствата без данък добавена стойност. Давам си сметка, че това трудно би станало, но ще падне, разбира се. Госпожа Първанова ще ви каже, че ще падне цената на лекарствата.
Убеден съм в това. И ние като отговорни политици, мислещи за бъдещето на България, трябва да отидем на този ход – да намалим ДДС от 20 на 18, да въведем диференцираната ставка. Ще видите нашия запис, там пише „само за учебници на свободна продажба”, защото другите учебници се дават безплатно. Не предлагаме „печатни материали”.
Господин Иванов, това е част от антикризисната програма на българското правителство, която задължително трябва да бъде приета. Изненадан съм от лявата част на залата, че не разбират нещо изключително важно за нашето бъдеще. Всички ние живеем в тази България, в края на краищата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Манева. (Реплики от КБ.)
Има още реплики, дуплики... Чакайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, искам да Ви призова да се откажете от клишето „не политизирайте въпроса”. Тук всички сме политици и като такива защитаваме своята теза за управление на страната. Бюджетът е един от най-важните инструменти за управление, данъчните закони също, така че спорът е политически. И Вие като представител на БСП е просто абсурдно да защитавате тезата, която изложихте преди малко.
Собствено обяснимо е, защото скептицизмът към Европейския съюз личи даже и в тази позиция. Вие не виждате ли какво се прави в момента в Европейския съюз? Всички страни намаляват ДДС. Това е един от антикризисните инструменти. Вие разсъждавате някак си и говорите абстрактни неща, включително като призовахте кафето като аргумент, който няма нищо общо. Това е акцизна стока.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Как да няма нищо общо?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма, разбира се! Не е един и същ принципът.
Разбира се, че е борсова стока и са съвсем други механизмите. Наистина разсъждавайте като политик и защитавайте политически Вашата теза! Политици сме и трябва да говорим политически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, в репликите, които чух, прозвуча едностранно виждане и тълкуване на европейската политика. В тази връзка прозвучаха и упреци, че, видите ли, ние не се съобразяваме с европейската политика, дори и европейски скептицизъм. Нищо подобно няма.
В криза принципът е намаляване на общата данъчна тежест, в това число и ДДС. Недейте да абсолютизирате! Никъде не е казано, че само намаляване на данък добавена стойност води до намаляване на данъчната тежест, даже напротив. И аз в изказването си преди малко го аргументирах – от крайния потребител това практически няма да се усети. Недейте да обезсмисляте и да игнорирате цялото действие на правителството и на управлението до този момент по отношение на намаляване на общата данъчна тежест! (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Това е елемент, нали за това говорим, от антикризисните програми! И всички упреци в тази посока, че, видите ли, тук управляващата коалиция и по-специално БСП няма хабер за какво става дума, извинявайте много, но са съвсем несъстоятелни.
Доктор Шарков, защо няма да се намали със същия процент цената? Трябва да влезете малко по-сериозно в принципа на ценообразуването. Ако намалите данък добавена стойност с 2% или със 7%, или с 14%, каквото е Вашето предложение, аз Ви гарантирам и всеки един здравомислещ икономист ще ме подкрепи, че крайната цена на изделието няма да се промени. И това е факт! (Шум и реплики.) Защо говорим неща, които трябва да бъдат ясни на всички?
Госпожо Манева, като казвам да не политизирате въпроса, имах предвид именно това тази трибуна да не я превръщаме в трибуна за предизборни платформи, защото, извинявайте много, но в предишните изказвания много малко бяха аргументите, които с цифри можеха да подкрепят съответните предложения. Повечето бяха, извинявам се за израза, площадни изказвания. Благодаря.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Дайте да чуем управляващите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Радославов няколко пъти искаше да му дам думата... Господин Григоров искаше думата, господин Агов иска думата, д-р Колчаков я иска, всички искат....
Обръщам се към тези народни представители, които са тук: разбира се, можем да спорим и ще спорим, но е добре да приключим със Закона за ДДС.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приключим дебатите, да можем да гласуваме утре сутринта, иначе остава за другата седмица, чакане ни бюджет. Има различни виждания за събираемостта на ДДС, трябва да се отрази и в държавния бюджет.
Заповядайте, господин Григоров.
Нали искахте да чуете някои от управляващите! След това ще Ви дам думата и на Вас, господин Агов.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, само едно уточнение: не съм от Севлиево, а от Габрово, от Габровския избирателен район. Името ми го има на таблото, госпожа Капон не го е научила – не е голяма загуба. Надявам се до края на мандата да го научи.
Понеже стана дума, че тук е политически орган и се правят политически изказвания, и аз се изкушавам да вляза в тази плоскост. От колегите от опозицията, които, между другото, в Комисията по бюджет и финанси се държат много професионално, а тук не знам защо им става нещо и започват да говорят съвсем популистки и площадно, не чух всъщност тези предложения за намаляване на ставките и ДДС като цяло – от 20 на 18%, за лекарствата от 7 на 5, това ще доведе ли до повишаване на събираемостта на приходите и дали ще стабилизира по някакъв начин бюджета?
Искам да припомня, че всъщност в нашата страна, в България, много голяма част от българските граждани са пряко зависими от държавния бюджет. И това не са само хората в неравностойно положение, и не са само пенсионерите. Това са и хора, които работят в държавни структури и са зависими пряко от бюджета. Според мен когато разсъждаваме и дебатираме на тема данъчни закони, най-важната цел, която трябва да стои пред нас, е да следим за стабилността на бюджета и събираемостта на приходите. Съжалявам, всички коментират, че сега се намираме в рецесия, в криза и това е точно така. Говори се, че събираемостта на приходите ще падне, но в крайна сметка, когато правим такива предложения, хубаво е, те звучат много добре на първо четене, но според мен са недостатъчно задълбочени по отношение на стабилността на държавния бюджет. Дайте малко по-сериозно!
Не приемам изказвания от рода на „какво значение има дали 7 или 5% ще бъде ставката за дадени стоки или услуги”. Зад тези 2 процента стоят конкретни цифри и те не са никак малки. Не бива с такава лека ръка...
Да, важна е философията, за което стана дума – дали ще има диференцирани ставки или няма да има. Това е философията. Обаче недейте да правите такива изказвания – дали е 5 или 7%, за вас няма никакво значение. Това са доста пари, които ще дойдат или няма да дойдат в държавния бюджет.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): От 20 на 7, а не от 7 на 5.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Говоря за други неща, не за това, което Вие предложихте, господин Колчаков. И от 20 на 7 е по същия начин. Това има конкретни цифрови изражения върху бюджета.
Между другото, недейте да ни внушавате от тази трибуна, че само Вие разбирате от помощни средства за хора в неравностойно положение и да правите такива популистки изказвания, че едва ли не не знаем кое е печатно произведение, как читалищата изнемогват да си купуват книги и т.н. Читалищата общо взето получават дарения, а не купуват книги. Това е моят апел.
Никой от вас не каза как вашите предложения ще повлияят на приходната част на бюджета. Вярно, че сте в опозиция и не носите отговорност като управляващи, ама бъдете малко по-отговорни поне пред българските граждани! Благодаря.
Николай Григоров се казвам, госпожо Капон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Григоров, използвам повода да Ви се извиня. Когато човек е по-активен, си научаваме имената, съжалявам. Севлиево е във Вашия район. Може би имах слабост към Севлиево - поради тази причина приемам. Като си в един избирателен район, дали ще е Севлиево, или Габрово, общо взето са в един район. Сигурно има разлика, но се надявам да се грижите и за Севлиево, както за Габрово – по принцип така правим.
Да премина към конкретния въпрос. Има две неща, които много държа да сте разбрали: че предложението на част от колегите е от 20% ДДС да бъде на 7%. Тоест диференцираната ставка е от 20 на 7. Това е част от изказванията, които правихме.
Втората част от изказванията на определени колеги е цялостно намаление на данък добавена стойност от 20 на 18. Аз съм заявявала многократно тук - в рамките на последните месеци на икономическата ситуация от 20 на 18 ДДС. Не съм водила тази дискусия, тъй като това е основният приход в бюджета. За съжаление, догодина може да се окаже, че цялостната данъчна тежест - на косвени данъци, на данък добавена стойност, се увеличава. Това, че много хора живеят от държавния бюджет, е много тъжно за тази страна. Колкото по-малко живеят от държавния бюджет и имат нужда от него за издръжката си, толкова по-богата ще е България. В такава България искам да живея, надявам се и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Йорданов, имате думата за втора реплика.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Григоров! В криза да се грижиш за бюджета, да загърбиш кризата, която е обхванала икономиката и гражданите, според мен е престъпление. Като толкова сте загрижени за бюджета, защо не направите съкращаване на администрацията, защо не направите съкращаване на неефективни разходи на държавата и на правителството?
Между другото, искам да ви кажа, че ако намалим ДДС върху лекарствата от 20 на 7%, по наши изчисления – 90 милиона. Деветдесет милиона не е малка цифра за населението, за хората, които си купуват лекарства.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Няма да дойдат в населението.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Не можете да ми докажете дали няма да дойдат в населението. Примерът с кафето беше толкова неудачен, че по-неудачен пример не вярвам да дадете.
Знаете много добре, че цените на лекарствата в България са регулирани. Вашият министър на здравеопазването би могъл още да намали цената на лекарствата чрез намаляване на отстъпките, които одобрява.
Така ли е, господин Гайдарски? Така е. По закон са максималните отстъпки. Министърът одобрява до еди-колко си процента. Аргументите, че няма да се намали цената – да, може да не се намали, ако не приемете диференцираната ставка и ако не приемете да намалите надценките на цената на едро и на дребно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Понева, заповядайте за трета реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин Григоров, първо ще Ви кажа, че предпочитам да говоря на площада, отколкото на конгрес на БКП или да слушам това, което слушам тук. (Реплики от КБ.)
Вие сте БКП от 100 години – не виждам разлика. Нали сами казахте, че сте на 100 години? Няма никакво значение, че сте сменили една буква. И не е лапсус, искам да подчертая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дайте да говорим по същество. Моля Ви.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Вие зададохте въпроса: ще се повиши ли събираемостта, като се намали ставката на ДДС. Признахте, и това е така, че наистина има ниска събираемост. Но кой е виновен за това? Капацитетът на администрацията, която вие ръководите и управлявате, е такъв. (Реплики от КБ.)
Трупате излишъци от високи ставки и изцеждате всъщност тези, които си плащат, за да ви трупат излишъците, които после да отиват във вашите фирми. А не от висока събираемост. Стегнете си работата на администрацията и ще има висока събираемост. Тогава ниските ставки наистина ще дадат много добри резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Григоров, имате думата за дуплика.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Понева, госпожо Капон, господин Йорданов! Не приемам обвинението, че данъчната администрация не си върши работата - напротив, според силите си хората се стараят и имат видими резултати в тяхната основна дейност.
Госпожа Понева каза да си стегнем администрацията. Не знам накъде да я стягаме. Тя си върши добре работата - това трябва да се каже ясно и категорично.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Малко са множко.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: На следващо място. Госпожо Капон, за съжаление няма как да стане да има по-малко държава. Ние не можем да пренебрегнем нито хората в неравностойно положение, на пенсионна възраст, нито пък да свиваме до безкрайност държавната администрация. Няма как да стане. Вие искате да живеете в държава, където частният сектор, елемент е по-голям процент, но това просто не е България. Няма как да стане и го знаете много добре. Такива са реалностите и трябва да работим според тях. (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Стига с този трамвай. Вие друго няма какво да кажете, това е елементарно – не е професионално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, преждеводещият председател ми остави следните имена за изказвания – Асен Агов и Александър Радославов.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Този дебат е дълбоко политически. Онези, които отправят обвинения оттук, че дискусията се политизирала, са дълбоко неправи, защото парламентът е най-политическият орган. Няма как да се води друг дебат, освен политически. Нито сме неправителствена организация, нито сме научна организация, която се занимава с проблемите на науката. Това е политически дебат. Но най-вече е политически дебат, защото се води за това каква политика трябва да помогне на България да излезе от тази криза, която вече е настъпила в страната.
От тази гледна точка ние смятаме, че правителствената политика на съхраняване на 20 процентов данък върху добавената стойност води до задълбочаване на кризата. Води до задълбочаване на кризата, защото нито един от аргументите, които бяха изложени тук от управляващите, не издържа критика.
Когато гледахме бюджета за 2008 г., вероятно малцината останали от мнозинството в тази зала си спомнят, че отново искахме 18% ДДС и отново ни беше поставен въпросът за събираемостта. Е, събираемостта стигна някакви милиарди.
Къде отиват тези аргументи сега – година по-късно? Ние забравяме какво сме говорили преди една година, няма спомени в този парламент. Най-вече сигурно у господин Григоров, който по нещастно стечение на обстоятелствата влезе по-късно в него.
Искам да подчертая, че това е въпрос на политика – политика, която ще доведе до стабилизиране на потреблението, ако намалим данък добавена стойност и може би до увеличаването му. Знаят много добре икономистите, че потреблението генерира онази стабилизация, онзи растеж в икономиката, който е крайно необходим в момента. Ето затова дебатът е политически.
Ние твърдим, че с политиката на сегашното правителство, заложена в този данъчен закон, с тази 20-процентна ставка, без наличието на диференциран подход към данък добавена стойност, кризата ще бъде задълбочена, тъй като много хора няма да могат да потребяват. Ще намалее рязко броят на потребителите.
Той ще намалее и заради това, че ще се увеличи безработицата. И единственият начин да помогнем на хората, които ще останат без работа, е да могат да купуват на по-ниски цени онова, което им е необходимо. Ето в това е смисълът на тази политика. Затова ние смятаме, че политиката водена от правителството, заложена така, ще доведе до много тежко обременяване на хората, които ще бъдат в тежко положение вследствие на кризата.
Вторият въпрос – за смисъла на този дебат, на този политически дебат. Слушахме неубедителни защити на тази политика, която ще задълбочи кризата. Двама представители на управляващите и нито един друг! Единадесет души от мнозинството трябва да крепят този дебат. Това е несериозно. Кого убеждаваме ние, че трябва да се смени политиката? Дори не можахме да съберем достатъчно депутати, за да може да влезе в залата представителят на Министерството на финансите, който прави този бюджет. Това е абсолютна безотговорност, политическа безотговорност от страна на мнозинството по този най-важен политически въпрос – как да се излезе от тази криза, в която навлизаме заедно с всички други страни.
И се замислете над нещо друго – политизира ли въпросът Европейската комисия като предлага намаляване на ставката на данък добавена стойност? Политизира ли тя въпроса, когато предлага намаляване на лихвите? Не го политизира, а тя предлага политика, с която всички да могат да излязат от тази криза. Ето, вие дори не се вслушвате в съветите, които идват от по-опитни наши партньори и приятели. Не се вслушвате!
Третото нещо, което прави безсмислен този дебат. Ако отворите днес вестниците ще видите. Не е достатъчно само да сме тук. Ако отворите вестниците ще видите, че бюджетът подлежи на преразглеждане. Сега – в 24-ия час на приемането на бюджета, той подлежи на преразглеждане. И ние в същото време встъпваме и гледаме днес един данък за добавена стойност, правим този политически дебат, без да знаем какви ще бъдат измененията в новия бюджет. А знаете, че това не става за ден-два. Според матрицата са необходими поне 3-4 дни, за да може да се преизчисли всичко това, което ще бъде заложено в новия бюджет. Значи отново връзваме каруцата пред коня! Ето затова казвам, че това е абсолютно ненавременен дебат, абсолютно грешен като политика от страна на мнозинството и абсолютно безотговорен от страна на мнозинството с неговото присъствие днес. Кого убеждаваме днес? Влизащият и излизащият господин Ангел Найденов ли? Или трябва да убеждаваме още пет-шестимата души, които са от мнозинството тук?
Затова, господин председател, аз смятам, че преразглеждането на бюджета и след това дискусията по данъчния закон трябва да се проведе отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики по изказването на господин Асен Агов? Няма.
Следващият, който желае думата за изказване, е господин Радославов.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Изказването на колегата Агов даже ме облекчава в предварително планираната същност на моето изказване.
Аз мисля, че централизираното управление на финансите и по-точно превенцията и контролът на финансите вече се възприема, след като в Съединените щати, където е най-пазарната икономика, вече явно доби очертание тезата, че в условията на финансова криза, очевидно е нужна държавна намеса. Това е факт. В пледоариите си новоизбрания президент на Съединените щати господин Барак Обама, именно защити тезата, че е необходима не само държавна, а световна намеса на легитимните държави, за да се създаде нова система. Заговори се за нов икономически ред.
Как да кажа? Това абсолютно свободно възприятие на пазарната икономика, която беше оставена, включително и финансовите кръгове, да си правят каквото си искат в името, че това гарантира просперитета на човечеството се оказа, че е грешно като възприятие. Започнаха корекции, ако мога да кажа, в най-пазарните икономики и най-мощните държави в света. Това доказва тезата, че не е възможно за България – една сравнително скромна държава, със скромна икономика, да се разсъждава, че би могло да се търсят някакви индивидуални решения, било то за лекарства или за каквото и да е, без комплексен подход.
Да, беше абсолютно разбираемо и е много добре, че Министерството на финансите вероятно готви алтернативен проект на Бюджет 2009 с оглед на най-новите условия, в които ние очевидно навлизаме.
Първоначалните представи, че безспорно финансовата криза малко ще се отрази на България като финансова криза, се оказаха не много точни. Финансовата криза прерасна в икономическа криза. И когато говорим вече за икономическа криза, тя вече е реалност и започва да бъде и в тази държава, така че аз много се радвам, че Министерството на финансите готви алтернативен проект за Бюджет 2009, което се споделя от много колеги тук – и от управляващото мнозинство, и от опозицията. Тоест, нужна е държавна политика в най-новите условия на тази финансова и икономическа криза.
Абсолютно погрешно е, и тук споделям мнението на колегата Асен Агов, че да се търсят конкретни решения и сега ние да влизаме в детайли специално за лекарствата - дали можем да приложим диференцирана ставка или не, е наивитет или търсене на някакви корпоративни интереси, или да се докараме, да кажем, на тази част от българското население, която купува повече лекарства.
Очевидно е, че данъчната политика е скачен съд. Трябва да има комплексни решения, трябва да има общо решение дали ще се намалява общият данък добавена стойност, примерно. Същевременно в унисон с него трябва се вземе под внимание гарантирането на приходите в бюджета. Защото, ако, колеги, ние не гарантираме приходите в бюджета, всичките приказки са напразни, както и това дали ще можем да осъществим конкретна социална политика в здравеопазването или където и да било другаде.
Тук всички хора са с достатъчно знания и компетенция, за да разберете, че няма как да стане за лекарствата да се направи нещо, а за другите, не по-малко съществени и нужни неща, нищо да не се направи, примерно, да кажем някакви облекчения. Така че аз защитавам тезата, че не е възможно, особено в тези условия на тази криза, в която вече ние сме част от нея, да се търсят някакви палиативни решения, някакви, ако мога да кажа, ограничителни решения в дадена област.
И си мисля, че ние в този етап на развитие трябва да поддържаме тезата, която засега е валидна. И министър Орешарски няколко пъти тук, от тази трибуна, е обяснявал, че има разлика в данъчните системи. Едно е във Великобритания, където има диференциация в данъците до 40 и кусур процента стигат, говорим за физическите лица и за корпоративния данък, а друго е в България, където ги сменихме на 10% плосък данък и дето е много оспорвано от страна на различните политически тези дали това защитава най-добре по-бедните слоеве.
Аз лично смятам, че ако говорим за социална справедливост, трябва да имаме диференциран данък, но това е нашата обща позиция и съм я защитавал в името на коалиционната политика.
Моето предложение е да се помъчим на този етап, на който сме в момента, дето се казва, на развитие на нещата като парламент, да подкрепим това, което се предлага. Предстои второ четене на бюджета и там, ако ще пререшаваме кардинално някои въпроси, да ги решаваме кардинално, като автоматично ще има корекции в това, което е предмет на дискусия днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има три реплики.
Да започнем с първата реплика на господин Попвасилев. Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радославов! Вярно е, ние се разминаваме радикално по отношение вижданията си за бюджета. Имам предвид опозицията и вие, управляващите. Вие искате много държава, а ние искаме по-малко държава, тоест повече пари да останат в хората, във фирмите и те да решават как да се справят с кризата.
Вие ни казахте, че тази криза не е тук и ще ни засегне съвсем непряко. Това го казваше премиерът. Обяснявахте ни какви буфери имате и какво ще направите. И пак казахте, че е необходима държавната намеса. Казваше го министър-председателят.
Искам да ви кажа, че след това, което се случи с тези 220 млн. евро, това в ушите на хората звучи по следния начин: „Повече държава, повече комисионни!”, само че ние нямаме такова виждане нито за бюджета, нито за участието на държавата в икономиката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – д-р Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радославов! Вие имате политическото амплоа на социалдемократ. Изказването, което направихте, народът нарича „да докараш от девет дерета вода”. Не видях каква е основната Ви теза. Това се прави в два случая: или когато нямаш аргументи, а виждам, че левицата в момента е в тотално аргументно фиаско, или обичайното състояние да се прави демагогия.
Загатнахте, че много сте доволен, че Министерството на финансите в момента прави алтернативен бюджет, при положение че не е приет първият. Това висше финансово изкуство го видях преди 12 години, когато четири пъти правихте бюджет през 1996 г., и краят е предизвестен. Вие, които допреди една седмица казвахте, че за България няма никакви преки заплахи от световната финансова криза, днес сте наясно, че сте абсолютно на грешен път.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Това не е вярно!
ИВАН КОЛЧАКОВ: Вас пък като говорител Ви слушах с абсолютните противоречия.
Днес България е изправена пред много голяма опасност и когато ние ви казваме, че има начини да бъдат омекотени големите удари...
Бих искал обаче господин Радославов да ме слуша. (Реплика от народния представител Ангел Найденов.) Слушайте аргументи. Когато ние предлагаме намаляване на ДДС, аз казах, че това е политиката на Европейския съюз, на Европейската комисия и на господин Барозу. Нито един отклик от вас, управляващите, ще спазваме ли ние общите европейски указания, или няма да ги спазваме и ще вървим към катастрофа.
На второ място, днес ние сме наясно, че когато имахме 18% ДДС ставка, вие, социалистите, качихте ДДС-то по времето на Жан Виденов на 22%. Искам да ви кажа, че вие, фалшивата левица на България, които много охотно въведохте 10-процентния корпоративен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да не се обиждаме.Това са реални факти, моля Ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Фалшива не е обида. Добре, не истинската, демагогската левица на България. Вие с голяма охота въведохте най-десния инструмент – 10% корпоративен данък. Десет процента върху данъка на физическите лица, след като ние ви казахме, че трябва да се запази необлагаем минимум, днес ви казваме, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече. Бъдете любезен, д-р Колчаков. (Господин Колчаков говори при изключени микрофони.) Благодаря.
Трета реплика – народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин Радославов, уважавам изцяло позицията Ви - левите Ви виждания за данъчната политика, само че те не се реализират в групата и в управлението, в което Вие участвате чрез мнозинството. С целия ми респект към Вашите виждания смятам, че Вие просто нямате място в тази група. Трябва очевидно някаква друга левица да се занимава с това нещо, а не тази, в която участвате в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма време обаче. Давайте нататък.
АСЕН АГОВ: Да, няма време, защото изборите тропат на вратата, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радославов си е на мястото.
АСЕН АГОВ: Що се отнася до държавното регулиране, то несъмнено е необходимо във финансовия сектор, за да не се стига до онези отклонения с дългови инструменти, на които станахме свидетели и които предизвикаха тази финансова криза. Но също така държавна политика е - и тук е нашият голям спор днес, как оперираш с потреблението на хората. Дали го стимулираш, за да стабилизираш и да им дадеш глътка въздух в кризата, или пък им отнемаш още пари чрез един висок данък добавена стойност. Това е голямата дилема на политическия дебат днес – коя политика ще изберем. Аз смятам, че ние трябва да изберем политиката на по-ниския ДДС, на по-ниските лихвени проценти, за да има наистина глътка въздух за хората, за да могат да посрещнат ударите на кризата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радославов, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Виждам, че времето е много кът. Първо в много бърз порядък: искате много държава, а ние – малко държава. Говоря за първоговорившия. Вижте, многото държава според моите разбирания в случая, особено при финансова криза, означава повече гарантиране на приходи в бюджета и повече възможности за социална политика, тоест повече грижи за гражданите. Като принцип говоря.
Господин Колчаков, моето семейство – и аз, и покойният ми брат, никога не сме били демагози. Когато защитаваме тези, винаги сме казвали как ще ги защитаваме и винаги съм твърдял, че когато човек е поел ангажимент като коалиционен партньор, той трябва да спазва някакви коалиционни взаимоотношения. Но по кардинални въпроси защитавам и конкретни тези от името на Движението за социален хуманизъм, което знаете е едно, ако мога така да кажа, от разклоненията на традиционната Българска социалдемократическа партия.
Тук чух, че се прави нов бюджет. Аз лично нямах тази информация, но предполагам, че това е комплекс от антикризисна програма, по която вероятно се работи. Казах - приветствам, че ако това се прави, е добре дошло да се прави и е навременно точно между първо и второ четене, защото няма кога след това да се прави. Така че може би тезата, която се застъпва за защита на гражданите, в случая с намаление на диференцирания данък на ДДС, от страна на българската опозиция се оказва, че вие не сте десница, а може би вие сте истинската левица, защото в момента защитавате аргументи, които са типични за левицата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ние сме социална десница.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Говорим като защита интересите на гражданите.
Благодаря на господин Агов за доброто отношение. Аз смятам, че в момента цялото българско Народно събрание сме длъжни да се консолидираме около една социална политика, която е възможна в тези условия, в които сме, защото е лесно да си говорим за химери. Говорим какво реално можем заедно да направим, за да гарантираме в максимална степен интересите на българските граждани в условията на тази реална криза. Това е като хистерезисно явление – ние ще го почувстваме малко по-късно, не сега. Ще го почувстваме според моето лично мнение по-осезаемо 2009 г., независимо от големите мерки, които се вземат от световните икономики.
Благодаря на всички, които ме репликираха. Искам да кажа, че ги чувствам като колеги народни представители. За мен народният представител е еманация на народното доверие в България и аз ценя всеки един народен представител, независимо от коя част на политическия спектър е, и съм готов с всеки един да дискутирам в името на благото на България, на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Самият факт, че от девет направени предложения за нов параграф в шест се включва предложение за намаляване на ставката по ДДС за лекарства, показва, че действително това е въпрос, който вече опира до решаване. Колегите, които преди това се изказаха, споменаха, че това, което ще влезе по-малко като приход специално от лекарствата, ако се намали на 7% ставката за ДДС, е много малка част от онова, което се предвижда като приходи. Пренебрежимо малко е и в сравнение с излишъка, който в момента имаме или който ще се формира за 2009 г.
В този смисъл очевидно е това, което навремето д-р Първанова застъпваше – аз мисля, че така беше, да няма специално върху лекарствата ДДС. Може би тогава, включително и аз, сме го приели като една необходимост, тъй като държавата е имала нужда от по-големи приходи преди 7-8 години, включително и за лекарствата, но днес вече моментът не е такъв. Нали, д-р Първанова и д-р Колчаков? Вече България е по-напреднала, има голям излишък и може да си позволи да администрира данък ДДС диференцирано, тоест да има намалена ставка за лекарствата най-малкото, ако не изобщо да премахне тази ставка. Сега е дошъл моментът очевидно.
От друга страна, ние сме свидетели вече на настъпващата криза и да се апелира примерно от човек, народен представител, когото аз уважавам, от колегата Радославов, че видиш ли, ще бъде палиативна мярка или някакъв неуместен ход ние да помислим сега за намаляване на ставката по ДДС в момент на криза, за какво да мислим всъщност? Ами човек мисли най-напред може би за своето здраве – да си съхрани живота, да мине кризата и отново да разгърне силите си, предприемачеството, да развива по-нататък бизнеса си и т.н. Но основното все пак е да си съхрани здравето, да съхраним здравето на хората, на работната сила, здравето и живота на нацията. Ние като Народно събрание – той правилно тук отбеляза, трябва да се стремим да повишаваме авторитета на Народното събрание, името на тази институция, да я защитаваме всеки път, включително и днес, като дадем един знак на хората.
Някои от преждеговорившите апелираха, мисля, че и той, да се консолидираме, тоест да стигнем до някакво общо съгласие. Че каква по-добра форма на общо съгласие би било всички в тази зала да сметнем, че, да, можем още днес, и утре вече с гласуването, или когато бъде гласуването, да стигнем поне до тази обща мисъл, че данъкът за добавена стойност върху лекарствата може да бъде намален, без някакви съществени проблеми за приходната част. Да дадем знак и на хората, че ние мислим най-напред за тях в този момент и след това за всички останали неща, които са важни, разбира се, за съхраняване на бизнеса или за намаляване цената на кредитите и т.н. Това са неща, които са извън тези разисквания, които в момента водим.
Така че аз не бих се съгласил съвсем и с колегата Агов, който, за съжаление отсъства, в този смисъл, че той смяташе, че първо ще чакаме може би да се преработи бюджета пък тогава да се отиде към преработка на данъчните закони – поне аз така схванах. Може би по-скоро обратното – днес се занимаваме със Закона за изменение и допълнение върху Закона за данък върху добавена стойност. Нека да дадем един сигнал и към тези, които може би сега се грижат да се попреработи бюджета съобразно променящите се условия, и като дадем тон най-напред с данъка върху ДДС за лекарства – 7%, вече в бюджета съответно да влезе като приход онова, което ще бъде намалено, но все пак може да се пресметне достатъчно добре.
От тези 9 предложения, респективно 6, които включват намаление на ставката на добавената стойност върху ДДС – Законът за ДДС да бъде съобразен с тази намалена ставка върху лекарствата. От Българска нова демокрация имаме предложения.
Аз затова апелирам към всички колеги в залата, включително и към колегите, които поне така условно се намират в по-лявата част на политическия спектър, да приемат и да преосмислят може би това решение, което в момента изглежда взето.
Апелирам да се приемат по принцип всички предложения и най-вече онова, в което става дума за лекарствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики по изказването на народния представител Борислав Великов? Няма.
Продължаваме по деветте предложения за нов § 5а.
Има думата д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на първо място пак да отбележим, че е жалко един такъв жизненоважен дебат да бъде в такава празна зала. Това вече е традиция на нашия парламент, което показва, че не си изпълняваме обществения дълг.
На второ място, нека да кажем защо е това предложение и това политическо усилие. Не за да бламираме управляващите и не за да кажем че са лоши. В България трябва да направим няколко категорични констатации. И тук хора от левицата, особено бившият министър, ще ме подкрепят.
Започвам оттам – България е най-срамната държава в Европа, защото отделя най-малкия процент от националното си богатство за здраве и живот – 4,2%. Тази година го намалихте спрямо 4,3 от миналата година. Това е основата. Да го повторя пак като ясни числа: средно в Европа около 2000 евро на човек се полага годишно за здравеопазване, в България – 170 евро. С тези 170 евро вие не може да си осигурите болници с материални активи, апаратура, консумативи, материали, лекарства, ток, телефони, защото всичко е на европейски цени. Единственият буфер е мижаво заплащане на медицинските специалисти и затова бягат в Европа. Това е една от трагедиите.
На второ място, как да осигурим повече пари за това здравеопазване? За това се е борил и проф. Гайдарски, за това се бори и сегашният министър Евгений Желев, затова искат 5% от брутния вътрешен продукт. Не им се дава. Ние затова питаме: чия е волята в България? Не е ли волята на българския народ, който се бори за живота и здравето си, която трябва да бъде в тази зала, или има някакви други извънземни сили, които движат българската политика и подреждат българския бюджет? Какво е по-велико от живота и здравето на българската нация? Питам аз и нямаме отговор.
Затова едно скромно предложение на българската опозиция, което е съвсем логично и систематизирано. Когато ние управлявахме, нямаше ДДС върху лекарствата.
Колеги, искам да ви напомня едно нещо, което е реалност в България. В България няма ДДС върху медицинските услуги. Тоест България все пак е полуевропейска, полудемократична, полухуманна държава, която поне не е сложила ДДС върху медицинската услуга. Ще ви го каже и проф. Гайдарски. Да, обаче предишното управление, в което вие влязохте и поехте сектора „Здравеопазване”, въведохте това ДДС върху лекарствата. Пак ви повтарям: това е един кръвен данък, защото върху нещастието на един български гражданин, който е болен, вие му слагате данък, който да плати, за да пълни държавния бюджет. Разбирам, ако държавният бюджет в България има дефицит. България вече има хроничен бюджетен излишък, който е в размер на милиарди. И тогава ние имаме възможност да направим тази стъпка, която е човешка, хуманна и социална. Имаме указанията на Европейския съюз, на Европейската комисия и на господин Барозу. Уж вие имате московския рефлекс да козирувате, а сега не знам как сте се запънали и не козирувате.
Професор Гайдарски беше на тази позиция и каза: трябва да се диференцира ДДС. Ще направя една сметка за великите икономисти – в България годишният оборот на лекарства, консумативи и материали се движи между милиард и 200 милиона –милиард и половина. ДДС-то върху него общо е 250-300 милиона. Финансовият министър казва, че тъй като държавата давала пари за ДДС, защото покрива една част от медикаментите, остава само населението да плаща 170 милиона. И това, колеги, като сметка не е вярно, защото ако обемът средства за лекарства в България, които дава и държавата, не се даваха за ДДС, ние щяхме да купим с 20% повече лекарства.
Още един факт искам да ви кажа – в България е изключително голям процента от парите в здравеопазването, които се дават за лекарства, защото българите не можем да си позволим друго. Не можем да си позволим модерно здравеопазване и големият процент от парите, които даваме, са за лекарства.
Още един срамен факт – в България така нареченото реимбурсиране или връщане, възстановяване на част от цената на населението се движи между 15 и 17%. В Австрия е 100%. Австрийците купуват лекарства и публичните институции им възстановяват средствата за тях. България е най-несоциалната и най-недемократичната държава при тази тежка ситуация, която ви описвам.
Колеги, когато кажем медицинските, здравните аспекти на предизвикателството, че в България ние сме в тежка национална трагедия поради неприоритетността на здравеопазването в националната политика, и това е абсолютен факт; когато ви кажем, че дълг на една нормална европейска левица е да провежда тези мерки, а не на десницата, вие не го разбирате.
Затова ще кажа още две думи, които бяха в посоката, в която бях започнал одеве, но ми свърши времето. Вие предприемате големи радикални десни стъпки като намаляване на данъците, които са косвени, и трябва да разберем, колеги, че когато направим тази стъпка в преките данъци, ние облагодетелстваме богатите хора, а в косвените натоварваме всички български граждани, между които са вашите деца и вашите родители. Ако нямате уважение и не слушате опозицията, бъдете отговорни пред вашите семейства и пред вашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за първа реплика, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Доктор Колчаков, Вие така извъртате нещата, все едно баща Ви се казва Макиавели. Какво сравнявате България с Австрия? – „Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак.” България е най-бедната страна в Европейския съюз, а Вие я сравнявате с най-богатата, с най-развитата икономика – Австрия. Как можете да казвате, че в България се давали 170 лв., а пък в другите европейски страни се давали 2000 евро? Това е заплатата в България. Каква е производителността на труда в България? Каква е позицията, от която България тръгва, и на какво разчита в Европейския съюз, за да може да изравни стандарта си на живот? Вие искате всички да живеем бедно, обаче да се лекуваме все едно сме много богати. Не може в хладилника си да имаш черен хайвер, като нямаш хляб. Затова преди малко казах, че трябва да се гледа балансирано и когато говорим, че се свива потреблението и ще се свие потреблението на лекарствата, то трябва да имаме предвид с какво друго ние ще компенсираме, какви са другите антикризисни мерки, с които ще се компенсира достъпът до първична помощ и ще се гарантира някакво здравно обслужване на населението.
Не е възможно да се извади от целия ни мизерен бюджет и от целите ни свити приходи, само здравеопазването, и от него само лекарствата, и всичко друго да е зле, но разбирате ли, ние да се лекуваме с прекрасни лекарства, по възможност такива, които са от чуждестранната индустрия, и такива, които са не генерични, а етичните лекарства. Това няма как да си го позволим. Това е причината да се лекува само един от четири онкоболни, защото има само скъпоструващи лекарства за някои от хората, когато няма принципи.
Не е много вярно това, което казвате, че в медицинските услуги не се калкулира ДДС. На медицинските услуги – да, но вътре в медицинските услуги, каквато е например клиничната пътека, има колкото искате ДДС, благодарение на консумативите и медикаментите, които са включени.
Хайде да направим тогава сериозни дебати и да видим какви са цените в здравеопазването и средствата, които се отделят за адекватността на социалната ни политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Репликата е ясна.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Първанова! Ако пледираме за нещо важно, то това е следното – според нас, с Вас като лекари, няма по важно нещо от човешкия живот и здраве. Всичко друго е производно като ценност. Затова в националната политика, националната здравна политика трябва да бъде основна отговорност и затова по смисъла на Закона за здравето за нея отговорност носи не министърът на здравеопазването, а министър-председателят, тъй като представлява държавата и правителството.
Вие знаете, че здравеопазването е интегрална категория и тя не е функция само на Министерството на здравеопазването, а на цялата държавна дейност и политика. Затова нашият основен упрек е – не може България в това тежко демографско и здравно състояние да бъде държавата, която отделя най-малкия дял от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, което показва, че за българското правителство, за българската държава човешкият живот и здравето у нас е последна грижа. Тоест това е политиката, която е на последно място като ресурс.
На второ място – всички признаваме, че системата, която работи в България, е недоизградена и неефективна. Тук трябваше да съсредоточим двете основни усилия през този мандат – вие да го направите, а ние да ви подкрепим – повече пари за здраве и изграждане на европейска система за здравеопазване.
Аз твърдя следното нещо – най-големият провал на днешното управление е точно в тази политика, защото нито системата беше изградена, нито финансирането адекватно. Гаранция за това е финансовият министър, който заяви, че в нереформирана система пари няма да даде, и той не дава пари, защото няма реформи. Отговорността си е 100% изцяло при вас.
Като казах за отговорността, ще завърша с нещо, което искам да прогнозирам шест месеца оттук нататък, което ще стои в България – тъй като крахът е налице във вътрешнополитически и управленски аспект. От вчера аз като политик наблюдавам последната битка в това управление и тя е следната – това ще бъде битката, кой да го отнесе, кой да поеме отговорността за краха в България.
Вчера държавният глава каза, че цялата отговорност се носи от правителството, но неговият доскорошен съветник главният прокурор каза, че всички държавни институции носят отговорност. На нас опозицията нищо друго не ни остава освен да бъдем арбитри на битката на управлението – кой носи най-голямата отговорност за поредната катастрофа на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване думата има народният представител Витанов.
Има ли други, желаещи за изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, след толкова много ярост, злост, която чухме от част от опозицията, чийто знаменосец и в последното изказване се яви д-р Колчаков, ми позволете да фокусирам вашето внимание върху защитата на интелектуалната собственост. Мисля, че всички имаме нужда от това. Това са предложения на колегите Милен Велчев и Пламен Моллов – за съжаление ги няма в залата. За съжаление в залата не присъстват представители на изпълнителната власт, поради един каприз на господин Агов, който също го няма сега. Освен, че не е подкрепено предложението от комисията, аз мисля, че те биха извадили аргументи срещу това предложение, ако бяха в залата, но така дебатът се осакатява.
Тук се отнася до един пакет предложения, които наистина са защита на интелектуалната собственост чрез ефективен, действен данъчен контрол. Освен по другите пътища чрез Наказателния кодекс например, по който или, чрез който би могло, да се защити интелектуалната собственост, в частност и лицензирания софтуер. Те се отнасят както до чл. 70, така и до чл. 79, затова сега ще взема отношение и по двата, а когато дойде време за Закона за корпоративното подоходно облагане, и върху останалите.
Искам да споделя съвсем накратко основните мотиви за тези предложения, които споделям, независимо че са направени от други колеги.
Първо ще се повишат постъпленията в държавния бюджет не само във връзка с извършените корекции за ползването на данъчен кредит и при формирането на финансовия резултат за наши цели, но и в резултат на стимулирания стокооборот със софтуерни продукти. Държавата ще реализира по-високи данъчни постъпления от фирмите, занимаващи се с разработването и разпространението на компютърен софтуер.
На второ място, забележете тези цифри, ще се намали ръстът на софтуерното пиратство, между другото, което се отнася и до порнофилмите, които знаем с какъв тотален обществен негативизъм се посрещат като реакция. Ще се намали ръстът на софтуерното пиратство, което към 2007 г. в България е 68% и далеч надхвърля средната стойност за държавите в Европейския съюз, което е 35%.
Според проучването на IDC този ръст на софтуерно пиратство води до загуба на IT-сектора, в размер на 63 млн. щатски долара.
Според друго проучване на IDC, ако ръстът на софтуерното пиратство бъде намален само с 10%, ще бъдат разкрити допълнително 3200 нови работни места в сектора, а данъчните постъпления ще се увеличат с над 30 млн. щатски долара. Тук все пак става въпрос за високи технологии.
Не на последно място това ще доведе и до възстановяване на международния престиж на страната в дипломатическите и търговски отношения с държавите от Европейския съюз и Съединените американски щати.
На трето място, ще се стимулира местната софтуерна индустрия и заетостта в нея, ще се насърчат чуждите инвестиции в IT-сектора и ще се подобрят конкретните условия във всички сектори на икономиката.
Предложените промени не целят даване, подчертавам това, на преференции и облекчения на определени сектори или фирми, а в същото време ще доведат до увеличаване на активността на данъчно задължените лица. Тяхното прилагане не е свързано и с допълнителни разходи, тоест тук не става въпрос за пари, които дава бюджетът, напротив или увеличаване на административния капацитет на данъчните органи, тъй като не предвиждат създаването на нови структури, или механизми за тяхното прилагане.
С оглед повишаване прецизността и ефективността на данъчния контрол при прилагането на предложените законодателни промени, цитирам и двата члена от Закона за данък върху добавената стойност, би следвало при следващото изменение на ДОПК да се предвидят и промени, касаещи правомощията на данъчните органи и санкциите, които те налагат, при установяване на такива данъчни нарушения.
Предвид посочените дотук обстоятелства за ангажиране на данъчните органи в предприемането на бързи и ефективни мерки срещу използването на нелицензиран софтуер, вече е намерил ефективно приложение и в редица държави, имащи сходно ниво на социално и икономическо развитие като Сърбия, Гърция, Унгария, Литва, Латвия. Тези и редица други европейски държави са в процес на законодателна и практическа промяна в тази насока.
Ето защо, колеги, независимо че не е подкрепено от комисията, вероятно има обструкции и от изпълнителната власт, аз мисля, че си струва да се замислим и да подкрепим това предложение и това, което е направено в чл. 79 в Закона за изменение на данък добавена стойност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания по деветте предложения за нов § 5а? Не виждам.
Утре, петък, 28 ноември, ще има целия ден много интересен и сериозен парламентарен контрол. Събрани са доста въпроси и питания до премиера и до шест министри.
На въпроси и питания ще отговарят: премиерът на Република България Сергей Станишев, министър Стефан Данаилов, министър Джевдет Чакъров, министър Михаил Миков, министър Петър Димитров, министър Асен Гагаузов и министър Евгений Желев.
Днес, 27 ноември, Комисията по труда и социалната политика ще заседава извънредно от 15,00 ч. в зала 142.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 28 ноември, от 9,00 ч. и ще започнем с парламентарния контрол.
Колеги, утре няма да има гласувания.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Борис Николов
Мирослав Мурджов