Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието!
Уважаеми колеги, моля чуйте няколко процедурни предложения в хода на нашата работа днес, до края на седмицата и в началото на следващата.
Първо, по реда на ал. 5 правя процедурни предложения днес т. 1 да бъде продължаване на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, внесен от Коалиция „Атака”, чието разглеждане вчера започна по реда на ал. 7.
Точка 2 да бъде „Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание”, също внесени вчера по ал. 7, но без да можем да пристъпим към нейното обсъждане.
След това като т. 3 да продължи и приключи обсъждането на Националната здравна стратегия, след което да продължим с точките от програмата ни за седмицата, както са записани – Договорът с Валутния фонд, измененията в него и така нататък.
И т. 8 от нашата програма – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии да остане за следващата седмица за извънредно заседание във вторник.
Тези предложения обсъдихме току-що на едно кратко заседание на Председателския съвет. Обединихме се около тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители, за 179, против 4, въздържали се 5 народни представители.
Предложенията се приемат.
Преди да продължим с т. 1, от името на парламентарна група има думата господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ бих искал да прочета декларация по повод избора на госпожа Меглена Кунева за еврокомисар на годината и европеец на годината.
С голямо задоволство, не само защото сме от НДСВ, но на първо място, защото сме българи, искаме да честитим на всички, които гласуваха чрез кампанията ни и подкрепиха Меглена Кунева.
Меглена Кунева завоюва най-високото звание, давано на българин от Европа – европеец на годината. Тя спечели и другия, вече отдавна станал традиционен приз – еврокомисар на годината. В коридорите на Европейския съюз се заговори с почит и уважение за българите и това е заслуга на Меглена Кунева. Тя успя за по-малко от две години да наложи цяла нова политика в рамките на Европейския съюз – защитата на потребителите. Никой не очакваше от младата българка такъв летящ старт и толкова бързо покоряване на върховете на европейската политика. Еврокомисар Кунева стана едно най-познатите лица в целия Европейския съюз с кампаниите си за еднакви права на потребителите в Европейския съюз срещу монополите, за безопасни стоки и за защита на интернет-потребителите.
За НДСВ Меглена Кунева е знакова личност от европейска величина. Тя е учредител на партията през 2001 г., а по лична покана от лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски Меглена Кунева се кандидатира и е избрана за депутат от Русе. След това стана успешния ни европейски министър в Европа. Като се върнем назад в последните осем години и очертаем с факти ролята на НДСВ като европейската партия на България, съвсем логично е политик, изграден от тази партия, да стане най-широко подкрепеното европейско лице на континента. Но признанието е на първо място лично и е заслужено с много труд и воля, с много преданост и битки за каузите. Това Меглена Кунева винаги е могла да прави много добре и ние, европейците, го оценихме.
Най-силната подкрепа за Меглена Кунева съвсем очаквано дойде от България и по нейните думи тя е най-ценната. Затова ние от НДСВ се обръщаме и от нейно име към всички наши колеги в парламента, към всички граждани, към всички български потребители, които се включиха в кампанията за европеец на годината, с искрена благодарност, с много голяма доза гордост и с още повече оптимизъм. Защото смятаме, че успехите на еврокомисар Кунева са и наши български успехи и че заедно ще извървим трудния път на европейското си бъдеще. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Други изказвания от името на парламентарни групи? Няма.
Преди да преминем към т. 1, колеги, следва да извършим няколко гласувания.
Преди това за процедура – госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 1 предлагам да удължим срока за приемане на предложения по Закона за туризма с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за продължаване с една седмица на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за туризма.
Противоположно предложение няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 160, против 2, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на първо четене на пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносители госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, № 754-01-44, от 6 март 2007 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 62, против 38, въздържали се 63.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е с вносител господин Светослав Спасов и група народни представители, № 754-01-118, от 26 юли 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 153 народни представители: за 39, против 32, въздържали се 82.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е с вносители госпожа Петя Гегова и господин Илко Димитров от 2 октомври 2007 г., № 754-01-139.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 152 народни представители: за 39, против 36, въздържали се 77 народни представители.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е с вносители народните представители Мирослав Мурджов и Бойко Ватев, № 854-01-30, от 28 март 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 43, против 21, въздържали се 91.
Законопроектът не се приема.
Последният законопроект е с вносител народния представител Мария Капон, № 854-01-81, от 8 юли 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 122, против 13, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.
Други гласувания за днес няма.
Пристъпваме към точка първа от приетия от нас дневен ред за днешния пленарен ден:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Двама души досега са се записали за продължаване на обсъждането - господин Ноев, който сега се отказва от изказването си, както и господин Иван Сотиров.
Желаете ли да се изкажете, господин Сотиров?
Заповядайте, имате думата, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знаете, че този въпрос многократно е поставян тук, в тази зала, от нашата парламентарна група, от представителите на СДС и лично от мен. Става въпрос за това, че мнозинството от няколко години упорито се съпротивлява на това да бъдат извършени промени в българското законодателство и по-точно в Закона за държавната собственост и в Закона за горите. Съпротивата е срещу това да бъдат променени тези закони в посока, че да не могат да бъдат извършвани замени, апорти и да бъдат извършвани промени на предназначението на земи от горския фонд и на земеделски земи.
Многократно тук е поставян въпросът, включително и на парламентарен контрол съм задавал въпрос към ресорните министри затова, че чрез тази практика - чрез замени и апорти да преминава държавни и общинска собственост в частни ръце, българските данъкоплатци, всички ние сме ощетени с милиарди левове. Ежегодно държавата губи милиарди от тези корупционни и непрозрачни практики.
Затова аз категорично смятам, че трябва парламентът да прояви воля не само да бъде променено законодателството и тези действия, и този тип разпореждания с държавна собственост да бъдат пресечени, а и да бъдат преразгледани всички такива сделки, които са извършени, особено по-крупните сделки, които са извършени с държавни и общински имоти, чрез които уникални терени в защитени зони в много случаи са преминали в частни ръце на цени не в пъти, а в стотици, а някой път и в хиляди пъти по-ниски от пазарните цени. Много добре знаете за какво става въпрос.
Миналата година лично аз внесох предложение за промени в Закона за държавната собственост. В нарушение на всички парламентарни процедури този закон още не е внесен за разглеждане в съответните комисии.
Аналогично стои въпросът с предложение, което съм внесъл по Закона за горите, предложение, което е внасяно от нашата парламентарна група и преди лятната ваканция, и сега.
Искам да попитам за пореден път защо министър-председателят от няколко месеца говори как правителството ще внесе предложение за ликвидиране на замените и апортите, основно за замените, и въпреки това от страна на правителството упорито се изчаква и не се предприемат действия в тази посока? Аз ще ви отговоря на този въпрос, защото неправителствени организации са сезирали всички европейски институции за това, че по този начин в България се развива корупция в огромни размери. Изнесени са данни, че само от замени на земи от горския фонд и на земеделски земи в уникални, защитени територии по Черноморието и по планинските курорти българските данъкоплатци са загубили между 6 и 8 млрд. лв. за тези три години, през които управлява вашето мнозинство. Тук не се калкулират екологичните щети, които са нанесени и които ще плащат и нашите деца и внуци.
След тези сделки, които се извършват, придобитите чрез замяна територии в Родопите, Рила, по Черноморието и във всички уникални за страната зони, се извършва промяна на предназначението и се презастрояват. Презастрояват се от хора, които са във вашите обръчи от фирми, презастрояват се от новобогаташите и мутрите, с които вие партнирате и които финансират предизборните ви кампании.
За това става въпрос, когато говорим за промени в изборното законодателство, за да бъде пресечена изборната корупция. Пресичането на корупцията по време на избори става като се гарантира прозрачност и конкуренция при разпореждането с държавна и общинска собственост. Огромната сива икономика, която се захранва по този начин, и обслужването на олигарсите, които стоят зад гърба ви и които контролират медии, които ви подкрепят по време на кампании, става именно по този начин. Затова е и лицемерието от страна на министър-председателя по този въпрос. Затова трябваше не друг, а министърът по европейските въпроси в правителството да внесе предложението на Министерския съвет, за да бъдат извършени тези промени в законодателството. Това, което сега е предложено от тук, по Закона за горите например, е просто едно отбиване на номера пред европейските ни партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, моля да се придържате към разглеждания законопроект.
ИВАН СОТИРОВ: Това е точно по разглеждания законопроект, защото това е същността на предложението, което е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак това е по законопроекта за собствеността, а не за горите.
ИВАН СОТИРОВ: Много добре знам по кой закон говоря, но тези неща са свързани, защото с това предложение по този закон колегите от “Атака” предлагат определени текстове. Аз не съм съгласен точно с конкретните текстове по предложението, но принципно този въпрос трябва да бъде решен, защото всички тези сделки трябва да бъдат преразгледани. Тук става въпрос за едно престъпление срещу всички български избиратели – това, което се извършва чрез тези практики.
Господин Пирински, и Вие сте свидетел, че тук повече от година се поставя този въпрос. Имаме предложения за мораториуми, за промени в законите.
Искам да приключа със следното – недейте да водите политика на евроскептицизъм и да се сърдите на Европа, че налага санкции спрямо България, след като се държите по този начин. Както усвоявате европейските средства по корупционни схеми и непрозрачни схеми, заради които Европа ни санкционира, по същия начин продължавате да се държите и по този въпрос. По същия начин се държите и по въпроса с промяната на законите за разпореждане с държавна собственост. За пореден път се опитвате да хитрувате, но ако можете да лъжете вашите избиратели, европейските институции, европейските ни партньори не можете да ги лъжете и да хитрувате по този начин. Ако продължавате в тази посока, ще продължи да има санкции.
Вие компрометирахте европейското членство на България! Затова аз лично ще подкрепя направените предложения по принцип. Разбира се, вече след това в комисията при обсъждането ще кажа конкретните си виждания за текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Сотиров? Колеги, има ли реплики?
Изказването на господин Сотиров не е породило желание за реплики.
Има ли желаещи да вземат думата? Колеги, има ли такива? Не виждам.
В такъв случай обявявам за приключили обсъжданията по законопроекта.
Гласуванията по него ще бъдат не утре, а следващата сряда.
Искам да напомня и това решение, което взехме вчера, уважаеми колеги, при гласуване на седмичната програма, че първата половина на утрешния ден ще бъде изцяло посветена на обсъждането на Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. – от 9.00 ч. до 10.30 ч., с ориентация да можем да изчерпим дискусията по този доклад. Поканени са и главният прокурор, и представители на Министерството на вътрешните работи, на следствието.
Решихме вчера при гласуването на програмата гласуванията, които иначе би трябвало утре в началото на пленарния ден да извършим, да ги прехвърлим за следващата сряда, за да имаме чисти час и половина.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има предложение, внесено от господин Моллов, заедно с господин Найденов и господин Владимиров.
Заповядайте, господин Моллов. Имате думата да представите проекта.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Предлаганият проект за решение е във връзка с чл. 25 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Мотивите за това решение са следните.
Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси в чл. 25, ал. 1, гласи: „Установяването на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка”, и ал. 2, т. 1, че проверката се извършва за президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник-министър председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, членовете на Висшия съдебен съвет, включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, главния инспектор и инспекторите от Инспектората на Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, а именно, че всички тези проверки се извършват от комисия на Народното събрание.
Съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби в двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник” държавните и местните органи, посочени в закона, създават структурите по чл. 25, ал. 2.
В този смисъл ние сме предложили в чл. 22, който създава нова ал. 5, тя да има следното съдържание. Това е съдържанието от законопроекта, това е проекторешението:
„(5) Към Комисията по въпросите на държавната администрация се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява проверки за установяване на конфликт на интереси съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Подкомисията се състои от шест народни представители, членове на Комисията по въпросите на държавната администрация: трима представители на мнозинството и трима представители на опозицията, включително и независимите народни представители. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени вътрешни правила.
Тъй като, уважаеми колеги, законът по силата на обнародването влиза в сила от 1 януари 2009 г., ние считаме, че създаването на подкомисията към Комисията по въпросите на държавната администрация трябва да стане час по-скоро, за да може тя да влезе в своята функция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли готовност или желание от Комисията по правни въпроси и от Комисията по въпросите на държавната администрация да се вземе отношение? Не виждам.
Моля да обърнете внимание, че в тази точка са включени проекти за решения за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от други вносители. Още два проекта са пред нас.
Думата има народният представител Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново внасяме, този път за сериозно разглеждане, проект за решение за изменение на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията на нашата дейност, както и за създаване на нова ал. 4 в същия член.
Става дума за следното нещо: да се създаде Комисия за контрол на изразходването на средствата по линия на Европейския съюз, като конкретната, предлагана от нас нова алинея гласи следното:
„(4) Комисията за контрол на изразходването на средствата от Европейския съюз е съставена на паритетен принцип от по двама представители на всяка парламентарна група и един независим депутат. За неин председател се избира представител на опозицията и в тази комисия има трима заместник-председатели. В края на всяка парламентарна сесия комисията представя публичен доклад за изразходването на средствата по линия на Европейския съюз. Народното събрание приема доклада за сведение.”
Съответно трябва да се уточни, че ал. 4 и 5 от сега съществуващия чл. 17 от правилника трябва да се превърнат в ал. 5 и 6.
Позволете, господин председател, да подчертая актуалността на предлаганото от нас решение. Става дума например за заседанието на Комисията по европейските въпроси, проведено вчера, на което ние изслушахме госпожа Плугчиева и нейния екип. Тази комисия не успя в сегашния си вариант да издейства необходимите материали за добрата подготовка на работата на комисията в момент, в който България е подложена на политическа изолация и накарана да бъде лишена от важни агенции, разбирайте важни пари, свързани с инвестирането на средствата по линия на предприсъединителните програми, в частност ФАР.
Новата комисия ще има много по-голям авторитет, много по-голяма политическа воля - нещо, което липсва на управляващото мнозинство, да изпълни отговорността на парламента за контролиране на разходването на европейските средства в заключителните месеци от работата на Народното събрание, когато е поставено на карта пълноправното ни членство в Европейския съюз и способността на България, в състояние на финансова и икономическа криза, да усвоява пари, които ни се полагат.
Ето защо аз най-енергично апелирам към колегите от мнозинството, особено към колегите от НДСВ и Движението за права и свободи, да подкрепят нашия проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има още един проект, внесен от господин Лъчезар Тошев, когото не виждам в залата. Но ако някой желае, би могъл да вземе отношение и по него.
Откривам дискусията по представените проекти за решения.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Апелирам към мнозинството да се замисли много сериозно по проекта за решение, който не внасяме за първи път. Това е проект за решение, който цели да се внесе нова струя свеж политически въздух в контрола над изразходването на европейските средства. Няма защо да повтаряме в тази зала, на всички ни е ясно, че има катастрофа по въпроса с използването на европейските средства.
Мнозинството постепенно ерозира националното съгласие, съществувало в продължение на 12 години, по приоритета за пълноправното членство на България в Европейския съюз. Тази ерозия прерасна напоследък в конфронтация. Конфронтация не само с всяко предложение на опозицията, с всяко разумно предложение да се изгради ново доверие към страната, но и в конфронтация с Европейската комисия. Националното съгласие на практика, след тази дълга ерозия, беше абсолютно разрушено. В момента в България, уважаеми народни представители от мнозинството, не съществува национално съгласие по този приоритет. Това национално съгласие може да бъде възстановено само с активни стъпки, които минават и през създаването на една такава комисия на паритетен принцип със силната дума на българската опозиция.
Очевидно е обаче, че с другите предложения отново се прави опит да се засили тази конфронтация и да се разруши намерението да се изгради ново национално съгласие.
От тази гледна точка ние смятаме, че този конфронтационен подход на мнозинството, тази конфронтация, която прераства и в обществото в момент на криза, на настъпваща рецесия, в момент, когато хората се чудят как ще вържат двата края след коледните и новогодишните празници, тази конфронтация изостря напрежението в обществото. Много сериозен инструмент за вливане на свежи и бих подчертал – евтини пари, чрез европейските фондове на практика е пренебрегнат. Тази конфронтация ще доведе до много сериозни политически последици за България.
Затова апелирам: замислете се над сегашното състояние на нещата. Замислете се дали тази конфронтация може да продължава и дали силата й може да бъде отнета чрез създаването на такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Искам да подкрепя искането да се създаде специална парламентарна комисия за усвояването и контрол върху усвояването на еврофондовете. Аргументирам се с това заглавие във в. „Сега” (показва вестника): „Европейската комисия прати убийствено писмо с нарушения по програмата ФАР”. Вътре съдържанието е точно като доклада на KPMG за пътната инфраструктура – същите възражения, същите абсурдни поведения на администрацията.
Вчера комисията, която би трябвало да върши тази работа, изслушвайки вицепремиера госпожа Плугчиева, е получила две писма. Дори не е предоставено на комисията ето това писмо, с което разполагат вестниците (посочва вестника). По стил и съдържание личи терминологията на Европейската комисия от това, което е написано във вестника. Какво всъщност се случва? Госпожа Плугчиева нарича недоразумение или несправедливост налагането на санкциите. Ако човек прочете това, което излиза тук, във вестника, за съдържанието на писмото, то не че е несправедливо, то е било задължително да се вземе това решение. Вътре има абсурдни примери за безочливо разграбване и опит за крадене на парите на европейския данъкоплатец. Как това да е несправедливо? Крайно несправедливо ще бъде, ако вие затворите тези дупки, ето тези нарушения с пари на българския данъкоплатец. Това ще бъде крайно несправедливо!
Сега правя извода, че между българската администрация, включително между човека, който отговаря на най-високо ниво за тези отношения, и Европейската комисия съществува все по-голямо разминаване, отваря се все по-голяма пропаст. Кой ще запълни тази пропаст?
Обръщам се към Българската социалистическа партия: вие хвърляте цялата администрация в битка с Европейския съюз. Как несправедливо?! На вас ви се подиграват. Ако е вярно това съдържание, значи европейските комисари, които са проверявали, се подиграват на администрацията, на лъжите и наглостта й. Как така ще е несправедливо?! Вие не можете да правите тази война! Ние искаме това нещо да се прекрати веднага! Защото за война с Европейския съюз по тази линия няма национален консенсус, няма съгласие тук, вътре в парламента - вие да водите тази война дори на думи.
Заради това предлагаме Народното събрание да създаде специален орган, който да се опита бързо да реши тези проблеми, преди всичко чрез фокусиран конкретен натиск върху министрите и администрацията. Това е решението! Защото съвършено очевидно е, че вината за спрените, за безвъзвратно загубените пари е в българското правителство, в управлението, а не другаде. Затова е редно Народното събрание да се нагърби с тази задача.
Госпожа Плугчиева казва, че не разбира какво й казват от Европейския съюз. Ето, това е другата причина, поради която трябва да има парламентарна комисия, специално натоварена с това да разбира какви са изискванията на Европейския съюз и да ги превежда на езика на неразбиращите политически кабинети или неразбиращата администрация. Народното събрание е този политически орган, който е задължен да превежда, включително на госпожа Плугчиева, неразбраните от нея текстове от това, което й казват от Европейския съюз. Защото ако и вие, и ние всички заедно тук не можем да преведем това, което казва Европейският съюз, всички веднага трябва да си ходим, защото не сме на мястото си.
Затова отново се обръщам към Вас: трябва да подкрепите създаването на тази специална комисия. В противен случай се разтваря все по-широка пропаст между вас и Европейския съюз, между вас, управляващите – трите партии, които управляват България, и Европейския съюз. Опозицията не може да застане до вас в такава война. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, напълно подкрепям всяка дума от това, което беше казано от господин Костов. Затова, защото присъстващите вчера на заседанието на Комисията по европейските въпроси прочетоха двете писма от Европейската комисия – от 25 ноември и от 2 декември т.г. Това, което може да се види и да се прочете от тези две писма, напълно се различава от това, което беше обяснявано от всички, които доведе госпожа Плугчиева, за да обясняват защо са оползотворени пари от еврофондовете. Обясненията бяха за това, че виждате ли, извършена е прекалено много работа, а няма оценка от страна на Европейския съюз, като че ли за две години или най-малко две години несвършена работа са достатъчни няколкомесечните усилия. В писмата на два пъти се отбелязва констатацията, че е налице продължаващ конфликт на интереси при усвояването на фондовете, че има недостатъчен административен капацитет, че има риск и той остава риск от политическо влияние върху усвояването на еврофондовете, има липса на адекватни мерки, тоест мерките може да са в правилна посока, но те все още не са достатъчни.
От друга страна, най-тревожното според мен беше това, че се констатира в едно от писмата на господин Майкъл Лий, че липсва политическа воля и достатъчно административен капацитет за справяне с недостатъците по усвояване на еврофондовете.
Това са неща, които ние трябва много добре да разберем. И точно затова, ако изпълнителната власт не може да си свърши работата, разбира се, че парламентът трябва да поема своята отговорност чрез създаване на съответната институция в парламента, която да може да се справи със ситуацията.
И още нещо. Ако ние не се върнем назад и ако не открием лицата – министри, заместник-министри, директори на дирекции и на съответни звена, които са отговорни за това, че до юни 2008 г. са усвоени едва 5% от парите от еврофондовете, тази практика на безнаказаност ще продължи и занапред. Трябва да се върнем назад и наред с данните, дадени на прокуратурата, трябва да се отбележи поне моралната вина на всички тези чиновници и хора, които са отговорни за това, че не са използвани парите от еврофондовете. Това е абсолютно наложително и ако не го направим, голяма е вероятността тази безотговорност да продължи и занапред. Ако това не бъде направено, имаме цялото основание да смятаме, че правителството е това, което е отговорно за всички тези грешки, за всички тези несправяния с усвояването на парите от еврофондовете и нормалната европейска практика е правителството да си отиде и да се даде възможност на българските граждани да изберат управляващи, които ще могат да се справят с тази несъмнено тежка задача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики има ли?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Моята реплика по същество ще касае и словото на господин Костов.
Вижте, приемам всичко, но да се говори, че сегашното правителство е обявило война на Европейската комисия, това просто не би трябвало да се прави в пленарната зала на Народното събрание. Това са неверни неща. Няма война, уважаеми приятели! Истината е, че има сериозно изоставане и то не е от последните месеци. Истината е, че през последните месеци, откакто госпожа Плугчиева пое тази отговорност, е направено немалко, за да се компенсира закъснението по ФАР. Но да се говори, че това е обявена война от правителството, че то не разбира проблемите, че едва ли не съзнателно не прави нужното, за да се коригират някои пропуски и недостатъци, това според мен е много пресилено и не би трябвало по такъв начин да се интерпретират и обективни неща.
И второ, искам да кажа, че ние всички сме наясно, особено пък хора от ранга на господин Костов, който е бивш министър-председател, че една държавна администрация не се създава за една и две години. Тази държавна администрация, която в момента работи, над 90% е администрацията, която си е била преди да дойде на власт това управление. Голяма част даже е още от времето на правителството на господин Костов. (Шум и реплики в ДСБ.) Така е, така е! Говорим за чиновниците. Защото Законът за държавния служител така си ги пази, че и да иска някой да смени някого, почти не е възможно.
Като казвам това, не означава, че снемам отговорността на министри и директори, но трябва да се знае, че това чиновничество си го има, това е факт, то не е привнесено от сегашното управление. Едва ли не всички недъзи, една част от които са наследени, трябва сега да ги тропнем на това правителство и да кажем, че то обявява война и т.н. - неща, които въобще нямат нищо общо с истината. Според мен би трябвало да си мерим приказките и да говорим обективно, когато излагаме тезите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Радославов, да, вярно е, че капацитетът на държавната администрация не става за ден-два. И отново в интерес на истината искам да кажа, че в последните няколко месеца са похвални усилията на администрацията в насока за отстраняване на слабостите. Но когато се говори за война срещу Европейския съюз, войната е от страна на Българската социалистическа партия. Как може господин Овчаров да заявява, ами дайте да им спрем тогава плащанията по сметките на Европейски съюз? Какво означават призивите да отваряме отново проблема за блоковете в „Козлодуй”? Извинявайте, ние сме част от този Европейския съюз и ако ние не разберем истината, че всички бележки, които ни правят от страна на Европейския съюз за спазване на определени правила, са в наша полза, то тогава няма да можем да имаме никакъв напредък.
Госпожа Плугчиева каза нещо положително вчера на изслушванията – че независимо от всичко друго трябва да продължим със същия темп да отстраняваме недостатъците. Да, това е така, това е истината. А не да вървим срещу Европейския съюз и не да вървим срещу това да внушаваме на българските граждани, че, виждате ли, ние работим много, обаче лошите европейски чиновници са срещу нас. Не, европейските чиновници и Европейската комисия в случая са за интересите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз ще взема повод от това, което чух преди малко – за блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, само за момент! Все пак, колеги, обсъждаме проект за решение за създаване на комисия. Съзнавам, че тези проекти са свързани с актуални проблеми, не искам да ограничавам дискусията, но нека да се придържаме в разумни граници на предмета, който обсъждаме.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, аз само ще вметна нещо, което беше свързано с дебата тук. Разбира се, господин Щерев знае, че има нова енергийна стратегия на Европейския съюз, която позволява да пуснем блоковете, ако те отговарят на всички норми за сигурност. Да, господин Щерев, Вие добре го знаете. И при предишното правителство, в което вие бяхте мнозинство, а доскоро бяхте и в настоящото парламентарно мнозинство, вие правите всичко възможно да стопирате отварянето на тези блокове. Вие правите всичко възможно да направите цената на тока по-висока, да облагодетелствате няколко чужди корпоративни интереси, визирам конкретно интересите около атомната централа в Черна вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще бъда принуден да Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е истината и тя трябва да се каже ясно и открито. Освен това има чл. 36 в Договора за присъединяване, който ни позволява да включим централата. Знаете, че аз имам законопроект по тази тема.
Сега по същество, господин председател.
Това, че се краде от европейските средства, го знаем всички. Аз нееднократно повдигах въпроса тук за земеделските субсидии, за субсидиите за площ. Те не само че се крадат, уважаеми господа, но след десет години тези крадци, които източват субсидиите, ще се явят в българския съд с документ, че те са получавали в продължение на 10 години субсидиите за чуждите земи и по давност те ще откраднат и земята на хората. Поставих този въпрос на Меглена Плугчиева, на земеделския министър, те признаха за опасността това да се случи реално. Въпросът е, че ние като парламент не правим нищо, за да спрем тази възможност. Пак повтарям, това е възможност за грабеж, която се толерира от българския парламент.
Знаете, че със Стела Банкова предложихме да въведем строги наказателни санкции за имотни измами.
Колеги, на първо четене мина – говоря за чл. 212 от Наказателния кодекс, а на второ – не мина. Какво стана между първо и второ четене в този парламент? Кажете ми вие! Каква е тая власт на имотната мафия? Ето затова Европейският съюз дава тези оценки и аз ги разбирам.
Затова ви казвам, колеги, аз съм твърдо за създаването на специална Комисия за контролиране на европейските фондове, още повече че бях първият в този парламент, който направи това конкретно предложение. Тогава вие не го приехте. Искрено се радвам, че тук има колеги от опозицията, които узряха за тази идея. Надявам се, че и колегите от управляващото мнозинство ще узреят за нея, защото трябва да има контрол на тези средства. Затова ни спряха тези стотици милиони субсидии, които трябваше да получим, и се оказа, че ще спират още пари.
Опасността България да се превърне в нетен донор на Европейския съюз вече е реална, вече е факт, уважаеми колеги. Разбира се, не само тази комисия трябва да контролира средствата. Аз мисля, че активно трябва да се включи и ДАНС в тази посока. Да се хванат тези, които източват средства. Защо не се прави нищо? Ето проблемът за земеделските субсидии, който ви посочих преди малко.
Това е моето мнение, аз ще подкрепя идеята за създаване на комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Христов, с работата на три мнозинства – от 1997 г., от 2001 г. и от 2005 г., благодарение на упоритата работа на тези управляващи мнозинства България стана член на НАТО и на Европейския съюз без предпазна клауза. Аз, бидейки част от тези мнозинства, наистина се гордея с това, затова защото беше свършена работа в интерес на България и на българския народ.
Що се отнася до изоставането от този напредък след 1 януари 2007 г., който трябваше да имаме вече като членове на Европейския съюз, за това носят отговорност останалите партии в управляващото мнозинство.
Още нещо. Поздравявам Ви за това, че подкрепяте създаването на такава парламентарна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми колеги, когато говорим за европейски фондове, хубаво е да се държим като български политици, а не като представители на отделни политически партии. Тогава, когато за шест месеца се контрактуват средства за над милиард и 200 милиона, да се говори, че България ще се превърне в нетен донор на Европейския съюз е най-малкото некомпетентно.
Второто, което искам да кажа – нека тези представители на опозицията, които в момента пледират за създаването на постоянна комисия, да положат малко усилия да участват в работата на Подкомисията по усвояването на средства от Европейския съюз. Да положат малко усилия да се запознаят с докладите, които се изготвят, и да се включат в нейната работа с решенията, които се взимат. За мое най-голямо съжаление, даже и тези най-гласовити представители на опозицията вчера, когато се взимаше решение от страна на комисията по повод на изслушването, не останаха до края.
Искам да благодаря на тези представители на опозицията, които останаха и със своя градивен подход помогнаха тази комисия да вземе правилните решения. Така че лично аз не виждам никаква необходимост, а тези, които искат да се запознаят с работата на подкомисията, нека да го сторят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за трета реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Ще карам по ред. Уважаеми господин Щерев, все пак съвсем, съвсем доскоро Вие бяхте част от управляващото мнозинство. Вие приемахте решенията заедно с това мнозинство. Малко не мога да възприема Вашата роля на такава яростна опозиция при условие, че съвсем, съвсем доскоро Вие гласувахте всички решения на това мнозинство. Вие знаете защо правя тази забележка.
Що се отнася до това какви договорки са приемани. Аз съм го казвал и друг път, ще го кажа и сега. При воденето на преговорите с Европейския съюз бяха приемани много криминални договорки, една от които е затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, от което ние губим 11 млрд. евро само от ІІІ и ІV блок. Това го казаха световно известни специалисти, които бяха тук в началото на годината. Единадесет милиарда евро! Това са загубите за българската икономика. Ако това не е престъпление, Вие ми кажете какво е. Аз съвсем не се радвам на тази договорка, нито на договорките, които бяха постигнати в областта на вредните емисии. Вие тепърва ще разберете какви проблеми е създала Меглена Кунева и другите, които участваха в тези договори при вашето правителство, предишното правителство на гражданина Симеон Борисов Кобургготски. Ето това трябва да се каже ясно и открито.
Що се отнася до господин Червеняков, аз ще кажа, че не съм представител на никоя политическа сила и това ми дава пълна свобода да изказвам своите мнения тук и да правя своите законопроекти без да завися от котерийните интереси на никаква конюнктура, на никакви задкулисни политически игри. Ето това е.
Що се отнася до неговото твърдение дали трябва или не трябва да има комисия, аз съм категорично за това да има комисия, но пак Ви казвам: ДАНС трябва да се заеме много сериозно с това, което става около фондовете, включително и в този парламент. Казвам го съвсем отговорно – включително и в този парламент!
Ето защо аз бях човекът, който предложи на два пъти, когато променяхме Конституцията, да отпадне депутатският имунитет, за да може да бъдат разследвани народните представители, които са замесени в такива афери. Аз ще продължа да настоявам за това. Учудвам се защо от 240 души го предлагаме само двама – аз и Стела Банкова.
Ще припомня на господин Червеняков и завършвам, че една от предизборните тези на БСП беше спасяването на ІІІ и ІV блок. Припомнете си, колеги! Защо мълчите сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз се срамувам да изпълнявам Вашата предизборна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че днес е времето да направим анализ на това, което част от нас чуха вчера от изслушването на вицепремиера Плугчиева.
Първо да преминем към часа по математика. Оказало се е, че България губела по-малко, защото от ФАР, от националния бюджет за изпълнение на проектите, които пое да изпълнява като риск българското правителство, само около 150 млн. трябва да бъдат изплатени от националния бюджет, вместо тези 220 млн. евро, които можеше да спечели България. За да се върнем към часа по математика, ще ви кажа, че 220 млн. евро не бяха усвоени, тоест България загуби 440 млн. Отделно още 150 млн. лв. от българския бюджет трябва да бъдат дадени за бенефициентите, които можеха да се използват за други проекти. Ако говорим за загубата, която претърпяват българските граждани, трябва да сме много коректни и да кажем, че това са 590 млн. лв.
Да се върнем обратно към времевия дял и часа по физика, както обичам да казвам. През м. февруари дойде едно писмо от същия този Майкъл Лий. В него ясно беше казано, че в България трябва да се направят кадрови промени. Хората, които са имали отговорността да разписват от името на агенцията и са имали възможността да бъдат част от европейските проекти в администрацията, трябва да бъдат отстранени и да бъдат ревизирани плащанията, които са направени с техния подпис. Ставаше въпрос за двама души – за Димчо Михалевски и за Таушанов. Вчера същият този заместник-министър беше част от екипа на госпожа Плугчиева. Извинявайте, господа, но как смятате, че Брюксел може да има доверие на човек, който само допреди да влезе във вашето правителство е бил с отнет паспорт?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой?
МАРИЯ КАПОН: Говоря за Димчо Михалевски.
РЕПЛИКИ: Защо?
МАРИЯ КАПОН: Нека да кажем защо е бил с отнет паспорт. Имало е съмнение за фалшификация на документи и текат още дела. Как смятате, че този човек може да усвоява европейски пари и той да бъде човекът, който да отговаря за това? Няма нужда от каквито и да е други доказателства. За Европейската комисия това е достатъчно съмнение в правилността на системата. Във всичките тези писма се говори за прочистване на системата. Ще се опитам да ви ги тълкувам в напълно държавническия подход. Системата трябва да е формата и мястото, където реално да има достатъчна прозрачност, която да прави цялата превенция.
Няма да скрия, че през последните 5-6 месеца са положени много усилия. Сигурно тези усилия са положени и от българската администрация, и от многото млади хора, които работят в нея. Част от тях са в администрацията наистина повече от 10 години. Давам пример със Силвия Инджова, която работи, както се казва, от по-предходния мандат на господин Костов и господин Орешарски. Наистина има и институционална памет, която трябва да бъде съхранена. Ние сме отговорни за това.
Когато говорим за демотивация на администрацията, нека да кажем, че демотивацията на администрацията не са само парите, които тя получава. Представяте ли си какво се случва в Националната агенция по приходите? Ние от Комисията по бюджет и финанси боравим с много други агенции и министерства, които реално усвояват, както се нарича, българските пари. Тези хора трябва ли да получават два пъти по-ниски заплати? Как се чувства тази част от администрацията, която работи с българските пари? Трябва правилата, които са за европейските пари, да бъдат приложени и за българските пари. Нашите пари не са по-различни от другите.
Втората част на демотивацията изобщо в администрацията, тъй като вчера си говорихме за това, е когато те видят политическия натиск и корупцията. Когато има политически натиск, когато в системите няма прозрачност, когато се види, че реално има конфликт на интереси, то е доказано и се изпълняват част от поръчки, които не са най-добрите, тази млада администрация се демотивира. Тя не вижда шанса да служи на страната си. Тези млади хора искат да бъдат държавни служители и да служат на България –убедена съм в това.
Искам да ви кажа, че двете писма и така нареченият доклад Транзекшън ревю са изключително важни. Много е отговорно дума по дума да бъдат следвани и да се вземат всички коригиращи мерки. Тези коригиращи мерки и темпото, с което се работи, трябва да работят в това, в следващото и в по-следващото правителство.
За мен категорично в България не е прочистена системата и това е причината, поради която европейските средства са под заплаха.
Ще ви кажа и за така наречените контрактирани над 1 млрд. лв., които вече са от европейските фондове, господин председател. От тях реално има усвоени 15 млн. лв., които са дошли до страната ни.
Много е добре, че има усвоени над 1 млрд. лв. Въпросът е, че трябва да е прочистена системата, за да бъдат изплатени след приключването на проектите и на бенефициентите, за да не попаднем в същия този капан, в който попаднахме по част от програмите.
За да завърша, ще кажа, че в момента имаме изключителен проблем със САПАРД. Знакът, който дойде от Европейската комисия през м. ноември, е така нареченият Междинен доклад, въпреки че част от управляващите не го виждат. Ако не се справим с основните си задачи, за България предстои предпазна клауза. За първи път министър на кабинета си позволи също да предупреди - това е министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.
Колеги, ние имаме национален интерес и ви моля да подходим наистина възможно най-отговорно, да бъдат отстранени всички проблеми, които има в системите, да продухаме системите, а това може да стане с изключително специализирана комисия, в която да има постоянни членове. Вярно е, че тези комисии винаги са отворени, но никой от народните представители не може да обслужва всички комисии, така че наистина да бъде част от такъв проект. Затова смятам за необходимо да има такава извънредна комисия. Мисля, че е в интерес на всички ни.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим, от място): Едно и също нещо го казваш три пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Софиянски, ще Ви дам възможност спокойно да се изкажете. Не се притеснявайте. Тематиката е достатъчно сериозна.
Има ли реплики?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, уважаеми колеги! С внимание слушам всички аргументи, които се представят тук, в полза на тази както току-що беше наречена извънредна комисия.
Предлагам ви да се върнем към действителните възможности, които правилникът предлага, преди внасяне на предстоящата промяна. Спомена се за постоянната Подкомисия за контрол по разходване на европейските средства. Виждате, че с тази тематика се занимава и постоянната Комисия по европейските въпроси.
Да, вярно е, че не всички народни представители могат непрекъснато да участват в работата на тези подкомисии, но нека да отворим правилника и да прочетем докрай, че имайки предвид сериозността на въпроса, ние сме предвидили и сме приели една хипотеза, че всяка постоянна комисия има правото да упражнява парламентарен контрол по изразходване на евросредствата в своя ресор. Това е действаща норма от правилника.
Друг е въпросът, че аз не си спомням, госпожо Капон, и Ви моля да ме подсетите, дали някой от активно изказващите се от дясно или някъде там отзад народни представители е упражнил тази си възможност и в постоянната комисия, в която работи, да е предизвикал парламентарен контрол по въпроса за изразходване на еврофондовете.
След като очевидно не проявяваме активност по отношение на това си правомощие, къде е гаранцията, че тази нова извънредна постоянно действаща комисия ще свърши работа? Дали това е действителната цел или нещо друго? – Да се споменават какви ли не страшни думи и да се злепостави правителството. В края на краищата ние си злепоставяме държавата. Това ли правим? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Госпожо Антонова, не само, че съм предвидила работа на другите комисии, но ще Ви уверя, че днес от нашата Комисия по бюджетен контрол ще получите парламентарен контрол, с който да разгледаме как да създадем звеното към Министерството на финансите, което да е одиторското звено, за което вчера говореше и вицепремиерът Плугчиева. Това също е част от работата, например на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по бюджетен контрол.
Преди малко говорихме за национален консенсус, за национален интерес. В момента, в който говорим за национален интерес, означава, че тази зала има интерес да има постоянен орган, който да се събира и да говори по тези теми и най-вече да действа. Защото това, че всеки един от нас говори, не е достатъчно. Важно е да има действия - веднъж от тази зала, и втори път да има действия от страна на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера изслушването на госпожа Плугчиева доведе до две сериозни заключения. Първото беше, че управлението е изненадано, съответно и госпожа Плугчиева, от решението на Брюксел. Второто е, че през последните шест месеца се е работило много сериозно.
Писмото на Майкъл Лий показва, че не става въпрос за изненада, а става въпрос, за съжаление, подчертавам за съжаление, за логично решение на Брюксел.
Това, че се е работило много през последните шест месеца го чувам непрекъснато, което обаче в тезата на госпожа Плугчиева означава, че преди това седем години не се е работило и затова сме на този хал. Ако тези шест месеца се е работило, какво сме правили един мандат? Мандатът и на правителството, и на парламента е четири години. Не може за четири години само шест месеца да се работи.
Казвам тези аргументи като по-различни, съгласявам се с другите аргументи, затова, че е необходима такава комисия.
Каква е логиката на тази комисия? В парламента многократно правихме предложения за създаване на министерство. Министерство беше създадено, включително и аз съм правил предложения, и правилно беше създадено Министерство на еврофондовете. То трябва да има реплика в парламента, много естествено. Създаваш министерство и то си има репликата в парламента – постоянна комисия. Това е съвсем логично. Както Министерството на транспорта – Комисия по транспорта и съобщенията, Министерството на икономиката и енергетиката – Икономическа комисия. Създаваме министерство, не се е работило преди, сега решаваме да работим, създаваме комисия.
Какви са функциите на тази комисия?
Първите и основни функции са контролиращи, разбира се.
Така както държавният бюджет влиза тук, приемаме го, правим отчет по държавния бюджет, по същия начин еврофондовете, които са отделен финансов поток, имат си отделна логика на движение, която рано или късно минава в парламента, естествено е да има и специализиран орган, който да следи ангажиментите за усвояване на фондовете, изпълнението на тези ангажименти през годината, да подпомага и контролира там, разбира се, където има проблеми. Това е втората логика за тази комисия.
Аз не виждам функцията на тази комисия дотук. Ако ние я изпълним със съдържание, няма смисъл да я правим. Функцията на тази комисия е да направи мост между българския парламент и съответните комисии и звена в Европейския парламент, за да може там, където правителството по административен път не може да получи достатъчна подкрепа, ако ние подкрепяме идеята, да можем да я вземем от Европейския парламент.
Затова предложението за широк спектър на участие е логично, за да може всеки да използва своето лоби в Европейския парламент и да може да подкрепи там, където сме на единно мнение, както е в случая, че не трябва да губим тези пари. Тази комисия има логиката, има и своето съдържание.
Вчера Комисията по европейски въпроси взе решение точно в този аспект - да прати делегация, за да видим и ние от парламентарна гледна точка какви са проблемите, да направим срещи и ако можем, да помогнем нещо. Никой не се радва на загубените пари. Оставете репликите, които си хвърляме. Тези пари са си за България и са необходими. Друг ще е авторитетът, ако тази връзка, която вчера Комисията по европейски въпроси реши да осъществи, се прави от постоянна комисия в българския парламент. Това да бъде сериозна, постоянна връзка с лобито, който всеки един от нас има в Европейския парламент.
Така че контролът и политиката на парламента в сферата на усвояването на еврофондовете са основните акценти, върху които трябва да се съсредоточи тази комисия, за да може да има ефект.
Затова апелирам единодушно да приемем тази позиция и да подкрепим това решение, защото по този начин ние ще представим тази комисия със съответния авторитет пред нашите европейски партньори.
Благодаря, господин председател, че бяхте толерантен и ми дадохте повече време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Софиянски.
Има ли реплики към господин Софиянски? Няма.
Думата има госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на всички колеги, които се изказаха и ще се изкажат след това, защото основният дебат, който е в залата, е в посока на разискване предложението, което ние направихме от Демократи за силна България, а не двете предложения, които бяха вкарани от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Това, че дебатът е около нашето предложение за постоянна комисия за контрол върху европейските фондове говори колко важно е предложението. Искам да отбележа, че дълго време ни беше отказвано разглеждането на този проект за решение. Очаквам, че резултатът в гласуването ще бъде отхвърляне на това предложение, поне това се чува от изказванията на управляващото мнозинство, макар и много малко.
Но защо е важно днес да дебатираме този въпрос и да поставим начина на контрол върху европейските фондове, макар и в бъдеще, в правилна посока? Защото контролът върху разходването на европейските фондове е изключително важен за развитието на България и ,както виждаме, сериозно санкциониран при нарушение от страна на Европейската комисия.
Именно затова ние от Демократи за силна България апелираме за такъв парламентарен контрол още от момента, в който България стана пълноправен член на Европейския съюз.
Искам да напомня, че по наше предложение беше създадена постоянната подкомисия. Който иска, може да провери в стенографския протокол и да види, че още тогава предлагахме постоянна комисия, но като компромис се съгласихме да е подкомисия. Съгласихме се с идеята още тогава, по време на дебата, че тази подкомисия няма да е нещо формално, а ще бъде - Комисията по европейски въпроси и следващата подкомисия, нещо съвършено различно. За съжаление, управляващото мнозинство не направи това, формализира контрола, превърна го в нещо абсолютно текущо и практически не осъществяващо истински контрол. Не се реализира замисълът. Можете да проверите стенограмите. Дори тогава господин Атанас Папаризов разви тезата, че няма смисъл от формализиране на парламентарния контрол, а от ефективен контрол. Не се случи.
Затова ние сега предлагаме да има постоянна комисия. Предлагаме я да бъде на паритетен принцип, да бъде оглавена от опозицията. Зная, че няма да го приемете, господа управляващи. Но искам да заявя, че в следващия парламент Демократи за силна България също ще поставим този въпрос и ще настояваме да бъде създадена комисия на паритетен принцип, контролирана от председател от опозицията. Защото единственият начин да се ограничи краденето е да има контрол и ние ще го реализираме. Вие не желаете да го направите. Вие желаете да замитате следите и получавате санкции, разбира се. И ще получавате санкции! Това е ваш проблем.
Ние ви предлагаме нещо друго – да го направите и да изпратите добър сигнал до Брюксел, след всичко, което досега свършихте като изразходване или неизразходване на европейски фондове и корупционни практики. Ние днес от опозицията ви казваме: ако вие приемете това наше предложение за постоянна комисия на паритетен принцип, то вие ще изпратите добър сигнал до Брюксел, но няма да го направите. Това е, което чуваме. Вие наново ще изпратите лош сигнал към Брюксел, като отхвърлите предложението на Демократи за силна България.
Искам обаче да се спра и на още един въпрос, който остана незасегнат в дебатите тук. Той, уважаеми колеги, е свързан с предложението, което ни се прави от депутати от тройната управляваща коалиция, за създаване на комисията, която трябва да се занимава с конфликта на интереси.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Е, най-сетне!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа! Това, което сте ни предложили, искам да обърна внимание, е нещо, което опорочава и обезсмисля онова, което е записано в Закона за конфликт на интереси. В чл. 25 на Закона за установяване на конфликт на интереси е казано, че проверката се извършва за президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, министър-председателя, депутатите и т.н., от комисия на Народното събрание. В прав текст е написано, уважаеми дами и господа, в закон, приет само преди около месец от същата тази зала, че контролът се извършва от комисия! Какво ни предлага управляващото мнозинство? Подкомисия! Към комисията – подкомисия! Това е абсолютно недопустимо! Това е в нарушение на закон, който ние сме приели. Предупреждавам Народното събрание, че ако гласува в момента това, което си е предложила тройната коалиция, се явява конфликт в законите и практически вие ще създадете нещо, което не е по закон. В закона е казано много ясно, че става въпрос за постоянна комисия в Народното събрание, която да се занимава с това да установи дали дори президентът не влиза в конфликт на интереси.
Вие сега се опитвате по подобие на предишните комисии, които се опитахте да направите – за контрол върху специалните средства, пак да формализирате и така да отчетете, че нещо е направено, което да не работи. Това е замисълът на вашето предложение!
Затова ние ще гласуваме срещу него, защото е в противоречие на закона. Аз предлагам обаче, господин председател, поправка на редакцията. Ако има разум в тази зала в края на мандата на този парламент, съобразявайки се с това, което сме приели наскоро, нека поне да приемем нещо, което съответства на закона! Тогава предложението, което правя за § 1, е следното:
„В чл. 22 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Комисията по въпросите на държавната администрация осъществява проверки за установяване на конфликт на интереси съгласно чл. 25, алинеи 1 и 2, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Поне да не сме в нарушение на закона, който сме приели съвсем скоро и Народното събрание да се оказва в доста безумната ситуация веднъж да приема едно, а след това нещо съвършено друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Михайлова?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Следите ли времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще информирам за времето.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Много хора от ДСБ се изказаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплики.
Заповядайте, господин Чачев. Разполагате с 4 минути и 50 секунди.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колеги от БСП, уважаеми господин Радославов! Напълно сте прав, че един човек е виновен за това, което се случва сега с еврофондовете и това е Иван Костов!
Иван Костов, който в далечната 1998 г. при отпуснати 40 млн. екю за България – тогава нямаше евро, с повече проекти, с много политическа воля, успя да договори и да усвои 124 млн. екю, господин Радославов, и вдигна летвата много високо, както каза Сакскобургготски. За съжаление обаче както той, така и вие скачате сега под летвата и резултатът дойде. Резултатът дойде, защото какво се пънеше президентът на републиката, министър-председателят, включително и Вие, господин Найденов, миналия петък – помните ли, от тази трибуна? Несправедливост, двоен стандарт, липса на солидарност... И депешата дойде от Брюксел. И вие я скрихте! Депешата от господин Майкъл Лий е от онзиден. За съжаление чак днес научаваме за нея и то благодарение на вестник „Сега”. Докога ще си заравяме главата в пясъка? Докога България ще губи милиарди?
Вижте какво се казва в писмото на господин Майкъл Лий до господин Сергей Станишев: „Само един от проверените от Европейската комисия 35 проекта по Програма ФАР е изпълнен коректно”! Само един, господин Найденов! А два са със забележка „Това да не се повтаря”. Всички останали проекти са с груби, недопустими нарушения на европейските правила. Затова Европейската комисия отне над 220 млн. евро от България и постави под условие още 340 млн. евро по сключени вече договори по същата Програма ФАР и поставя под съмнение способността на българското правителство да усвои близо 12 млрд. евро в следващите години – до 2013 г.
Затова, уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите нашето предложение отпреди повече от една година. Ако се бяхте съгласили със създаването на тази комисия, България нямаше да стигне до днешното положение! Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Уважаеми господин Чачев, съжалявам, ако така сте оценили моето изказване. Аз не бях съгласен по два пункта: за това, че се говори, че българското правителство обявило война на Европейската комисия – това не го приемам.
И, второ, казах, че си има обективни дадености, което също е факт – администрацията не е сега назначена. Ни най-малко не съм имал предвид да омаловажавам това, което е било направено от правителството на господин Костов във финансовата сфера и по отношение на тези фондове, за които Вие говорихте.
Така че тълкувате моето изказване превратно. Това исках да Ви кажа, да го уточня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Радославов, хич не съм преценил повратно това, което казахте както Вие, така и господин Червеняков! Така, както гледам, Вие предпочитате да си мълчите, защото няма какво да кажете, защото освен Програма ФАР същият този виновник Иван Костов беше първият от страните кандидат-членки – тогава седем, който подписа за Програма САПАРД. България беше първата от източните страни кандидати за Европейския съюз, която започна да усвоява средствата по Програма САПАРД, която ето тук седящите пред мен, и Движението за права и свободи, доведоха до сегашното положение...
Освен по Програма ФАР са ни спрени половин милиард евро по САПАРД, спрени са голяма част от директните плащания, а се касае за 5 млрд. евро по Програма САПАРД.
Благодаря Ви за дупликата, господин Радославов. Аз нямам нищо против Вас и затова се обърнах към цялата парламентарна група – защото трябва да проявите разум, защото в следващия парламент вие ще бъдете тези, които ще контролират фондовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нещо като че ли в рамките на един много кратък период от време се повтаря и то е един опит да бъдат подменени правилата, които в крайна сметка се оформят като един клон от обществените отношения, наречен право. Не мога да разбера, когато се прави един такъв сериозен акт, когато се предлага едно решение на Народното събрание, може ли в крайна сметка да се пренебрегнат елементарни правила, за което един професор от университета ми каза: „Ако ми се явиш във втори курс, ще те скъсам!”? То бива, бива, но да има малко уважение към Народното събрание, недейте така! Направете си проучванията.
Колежката Михайлова почти изчерпа темата, но аз искам да я видя от друга гледна точка. Какво означава, когато един закон ясно и точно казва какво е и що е това, което трябва да стане, а ние да въртим лентата на това, което го играхме преди месец и половина - два по друг повод на подкомисия? Нека малко да се уважаваме! В края на краищата би трябвало правото да бъде на почит в Народното събрание. Ние като не го уважаваме, какво ще искаме от останалите хора?
В закона ясно и точно пише. Пише „комисия”, а не пише „подкомисия”. Когато този закон така е повелявал, сигурно е държал сметка за другото – че Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация си има свои правила, има си свой терен на действие и той в никакъв случай като комисия дори, а още по-малко като подкомисия, пасва на контрол върху следните лица. Кажете ми в чл. 25, ал. 2, който искате да направите подвластен като преценка на конфликт на интереси на една подкомисия, кое от посочените лица в крайна сметка е държавна администрация? Няма нито едно лице. Нито едно лице от подробно изброените лица в ал. 2 не е държавна администрация, че да бъде функция на преценка на такъв орган на Народното събрание. Смешно е, смешно е! Малко прочетете, недейте така! После ще ми кажете, но другото не го разбирам. Президентът ли, Конституционният съд ли, кое е държавна администрация? Посочете ми едно от тук посочените лица, което е държавна администрация, че да бъде функция на една подкомисия на Народното събрание. Не става така.
Нещо повече, свържете го с чл. 23 - вижте какви са инициативите в крайна сметка във връзка с чл. 25, ал. 2 и ще видите, че изпадате в една много конфликтна и смешна ситуация. Не, тя е жалка по отношение на юриспруденцията като такава. Все пак сме Народно събрание, дявол да го вземе. Дайте малко да се уважаваме като институция.
На второ място, има ли връзка проблемът на конфликт на интереси с предложението, което е направено във връзка със създаването на постоянна комисия, свързана с усвояването на фондовете? Ще ви кажа веднага: има. Защото в последната седмица станаха ясни много неща, които указват, че в една значителна степен хората, които са посочени в чл. 25, ал. 2, са изпаднали или подозрително може би са в конфликт на интереси. Значи, трябва да има една независима институция, която има право на съответната преценка.
Всъщност цялата практика и трагичните последици от последната седмица доказват предложението, което Българска нова демокрация направи на 15 септември т.г., а то беше изключително добронамерено. Какво казахме тогава? Казахме, че всички въпроси, които са в Екшън-плана, знаем за какво става въпрос, дайте малко да ги погледнем от гледна точка на Народното събрание. Какво лошо имаше в това? Ако беше направено дори и това, можеше да не бъдем изненадани, което е най-страшния факт – отзад. Защото, ако ние сме изненадани отпред, значи сме слепци и не виждаме всичко това, което беше пределно ясно за хора, които дори нямат политически амбиции и претенции в това отношение. Нека малко погледнем от гледна точка на държавния интерес, нека бъдем така разумни, за да не се изненадаме към м. февруари, защото се задава още една изненада – по-голяма и по-трагична, отзад, не става така!
В този смисъл, в заключение, аз ви моля да уважаваме законодателното събрание – най-висшият орган на държавата, свързан с правовия ред, с едни предложения, които не вървят. В крайна сметка, извинявайте, но не ми е удобно – тук има учени хора в тази област, с едно решение да отменяме закон. Не става така, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Ралчев?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, това, което твърди господин Ралчев, а и преди това госпожа Михайлова, смятам, че беше тема, която беше дискутирана както в залата на второ четене, така и между първо и второ четене в работната група, а и на станалите дискусии между представителите на изпълнителната законодателната власт, работната група, представителите на Комисията за държавната администрация. За мен това е връщане на дебата в обратната посока. Смятам, че достатъчно време отделихме за този въпрос.
Ако има нещо, което трябва да спазим в момента, смятам, че трябва да спазваме закона, който самите ние приехме. Той е публикуван на 31 октомври т.г. Съгласно този закон, който всички ние приехме тук, в залата, в срок от два месеца трябва да изберем органът, който трябва да изпълнява тези контролни функции.
Тук имаме две възможности. Едната възможност е този орган да бъде Комисията по въпросите на държавната администрация, а правилникът позволява да бъде избрана съответно и подкомисия. Мисля, че е съвсем нормално с функциите, които определя законът, а той определя няколко основни функции, които трябва да се изпълняват от комисията или подкомисията, това е да бъдат събрани декларациите, да се подготви регистърът, да се публикува на страницата на интернет, да се пусне по страницата на Народното събрание и оттам вече, след този първоначален механичен голям наистина натоварен проблем, да се канализира и се разглеждат само постъпилите сигнали, по които трябва да се извърши проверка и да се даде становище – отсъства или присъства конфликт на интереси.
Така че смятам направеното предложение като удачно и трябва да отидем към изпълнение на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Разбира се, уважаеми колеги, че приемам всичко това, което беше казано дотук, само че с едно предисловие – отменяме закона в тази му част, където пише така, и оттам-нататък интерпретираме останалото. Но при наличието на закон, да го отменяме с решение, просто не върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наложително и задължително според закона и според изискванията на общественото мнение и създалата се ситуация е Законът за разкриване на конфликта на интереси да заработи с пълна сила от 1 януари 2009 г. Надявам се, че в пленарната зала няма и един човек, който би оспорвал това. Така или иначе ние сме задължени да се подготвим и извършим необходимите действия за частта, касаеща ал. 1 на чл. 25.
Искам да припомня на колегите, че законът беше приет с консенсус, както в комисията, така и в пленарната зала. Още тогава казахме, че това е един от малкото закони в 40-то Народно събрание, които са приети с пълен консенсус и от опозицията, и от управляващите. Това ни дава сили и желание максимално бързо да оползотворим предоставените ни възможности и пристъпим към действия със закона.
Що се отнася до това дали да бъде създадена специална комисия или Комисията по въпросите на държавната администрация да изпълнява тези функции или подкомисия към нея, това е въпрос на избор на Народното събрание по целесъобразност.
Колкото и някои мастити юристи тук да се опитват постфактум да ни казват, че не сме чели закона, би следвало те да са го чели, защото и те са участвали в неговото приемане, ако изобщо са участвали или са били скрито против него, защото би засегнал някои интереси.
Но така или иначе законът е приет. Най-лесното е да се направи нова комисия, да бъде излъчена специална нова комисия съгласно правилника на Народното събрание и както са създадени всички останали комисии, да се създаде една нова бюрокрация, нови чиновници, нови кабинети, нови шофьори, секретарки и какво ли не още. Но смятам, че в ситуацията, в която се намираме, това не е уместно.
Имайте предвид, че Комисията по въпросите на държавната администрация е една от комисиите с много малък числен състав, доколкото си спомням от 13 души. Това е също довод, който ни дава мотив да не искаме създаването на нова комисия. Пак казвам, че това е въпрос на избор и право на Народното събрание да го реши. Но не считам, че ще се погледне с добро мнение както от нас, така и от обществото на създаването на една поредна бюрократична институция. Напротив, с нашето предложение 6 души да участват в тази комисия – по трима от опозицията и управляващите в рамките на Комисията по въпросите на държавната администрация, считаме, че ние с това предложение можем да свършим поставените задачи от закона, да ги изпълним и както се казва от 1 януари следващата година на пълен ход да започнем да действаме. Всичко останало цели разтакаване, протакане и ако може, да не се започне дейност, да се замажат нещата и да останат във времето някакви постоянни спорове, които да нагнетяват негативизъм и противоречие в пленарната зала.
Аз искам от тази трибуна да благодаря на представителите, особено на ДСБ, на председателя на комисията господин Веселин Методиев, който с много такт и разбиране успя заедно с останалите колеги да направим така, че законът да бъде приет с консенсус. Не считам, че ще имаме някакви проблеми и отсега нататък в подкомисията да работим съвместно с него като председател на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Кътев? Няма.
Господин Казак, заповядайте за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес нагледно за всички стават ясни методите на действие на някои опозиционни сили. Визирам специално Демократи за силна България, които под строй преди и след Командира излязоха тука, изказаха се и вкупом напуснаха залата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Те така правят винаги.
ЧЕТИН КАЗАК: Без да желаят да чуят аргументи, без да желаят да участват в какъвто и да е дебат, само и единствено в желанието си да кажат онова, което са си наумили да кажат, и да се подмажат на когото трябва.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Като мотострелково поделение.
ЧЕТИН КАЗАК: Оставиха тук единствено и само господин Евгени Чачев като дежурен...
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Като дневален!
ЧЕТИН КАЗАК: ... да слуша и да прави реплики от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, без квалификации!
ЧЕТИН КАЗАК: „Смешен плач” наблюдаваме днес от парламентарната трибуна от страна на някои политици, представители на политическа сила, която в определен период от историята на тази държава в друг формат, под друго наименование, е управлявала самостоятелно и абсолютно безметежно в продължение на четири години без никаква коалиция, без да има нужда от никакви съгласувания или пък търсене на по-консенсусен подход за решаването на проблемите на държавата.
Всички български граждани в края на управлението на тази политическа сила категорично изказаха своята оценка за методите на управление и за резултатите от това управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, бих Ви приканил към точката от дневния ред.
ЧЕТИН КАЗАК: Съвсем накратко, просто за да навлезем в тематиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, навлезте.
ЧЕТИН КАЗАК: Изказаха своето мнение, като й отредиха заслужено втори мандат на последните редове в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак!
ЧЕТИН КАЗАК: Представителите на тази партия сега излизат тук и четат уроци по морал за това, че България била загубила еди-колко си милиона.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Милиарда, милиарда!
ЧЕТИН КАЗАК: Двеста и двадесет милиона.
Без да си спомнят колко милиарда България загуби от приватизацията, която беше осъществена, колко милиарда България загуби от БГА „Балкан”, колко милиарда България загуби от „Кремиковци”, от неосъществения проект „Горна Арда”. (Реплика на народния представител Евгени Чачев.)
Колко загуби претърпя енергетиката на България, господин Чачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак!
ЧЕТИН КАЗАК: Няма да спорим повече за неща, които за българските граждани са пределно ясни от дълги години.
И неслучайно сега излизат тук и обещават: „Ние и в следващото Народно събрание ще предложим да има такава комисия и тя да се оглавява от опозицията”. (Реплика на народния представител Евгени Чачев.)
Това е доказателство и признание за две неща. Първо, въпреки плахите им надежди, че ще фигурират в следващото Народно събрание, те ще са сигурни, че ще бъдат в опозиция, затова ще предложат отново комисията да се оглавява от опозицията. (Реплики на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов.)
Чудно защо обаче сега предлагат по другия въпрос - за Комисията за разкриване на конфликта на интереси, да се оглавява от председателя на Комисията по въпросите на държавната администрация? Чудно или не? Може би не за всеки е много чудно защо е това предложение.
Аз искам да посоча на господин Чачев, който специално не е член на Комисията по европейските въпроси, да се обърне към своите колеги, които са членове на тази комисия, и по-специално към господин Константин Димитров, който присъства на вчерашното заседание. То беше уважено поне от 20 журналисти, една дузина оператори и т.н., на което беше дадена пълна информация и за писмата, и за критиките.
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Какви писма?
ЧЕТИН КАЗАК: Беше отговорено на всички поставени въпроси от госпожа Капон, от господин Константин Димитров.
Искам също така да му обърна внимание, че господин Константин Димитров, който доколкото знам е член на постоянната подкомисия към Комисията по европейските въпроси, която вече от доста дълго време изпълнява според мен много сериозно ангажиментите за ефективен контрол и надзор върху работата на администрацията на изпълнителната власт по усвояване на европейските средства. (Реплики на народния представител Евгени Чачев.) Тази подкомисия заседава толкова често и се канят всички ръководители на оперативни програми, всички ресорни отговорници, провеждат се сериозни дебати, изисква се пълна информация.
Но вие не се интересувате от резултатите от дейността на тази комисия, защото сте си наумили да искате нещо, просто ето така, и да допринесете 40-то Народно събрание да остане в историята като Народното събрание с най-голям брой постоянни парламентарни комисии. Аз не знам да има друго Народно събрание, в което да има създадени толкова много постоянни парламентарни комисии. (Реплики на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов.)
И въпреки лошия имидж, който този факт носи на Народното събрание, вие искате да допринесете за това още повече да се утежни тази ситуация.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): В Тридесет и осмото Народно събрание имаше само шестнадесет комисии.
ЧЕТИН КАЗАК: Измисляте си някакви цифри, боравите с някакви измислени цифри. Позволихте си отново ад хок в последните минути от Вашето изказване да отправяте обвинения към ДПС, към програма САПАРД, измислихте някакви цифри и т.н., след като много добре знаете, че програма САПАРД е най-успешната програма по предприсъединителните фондове. (Ръкопляскания и смях от ДСБ.) Най-успешната, с най-много усвоени средства и програмата, чийто срок беше удължен с една година, именно за да може да приключи успешно тази програма.
И никакви средства по директните плащания, уважаеми господин Чачев, не са спирани. Никакви средства по директните плащания не са спирани.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Прочети какво пише в доклада на Европейската комисия!
ЧЕТИН КАЗАК: Вашите изказвания за сетен път доказаха, че когато на вас ви отърва, можете да говорите и да казвате на черното бяло и на бялото черно, стига само да покажете, че ви има, да се обозначите за пореден път и да останете по някакъв начин в публичното пространство. Скоро обаче няма да имате и тази възможност. Неслучайно на последната си конференция вие благоволихте, вашият лидер благоволи да призове за единение в дясното пространство. (Шум и реплики от ДСБ.) Значи, узряхте за спасението, което единствено ви остава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Казак?
Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Действително предпочитах да не вземам думата, но господин Четин Казак според мен прекали. Нека да бъдем съвсем точни.
Комисията по европейските въпроси в рамките на това мнозинство действа добре. Подкомисията по европейските въпроси действа добре.
Въпросът е, че правителството, излъчено от това мнозинство, не желае да сътрудничи на комисията, не желае да сътрудничи на подкомисията по начина, по който ние разбираме. Те отказват да ни предоставят информация. Вчера, ако не беше настояването на опозицията, тези писма, които са навсякъде в пресата, нямаше да бъдат публикувани. По признание на представители на мнозинството те нямат никаква информация поне допреди няколко дни за причините, поради които бе отказано да се възстанови акредитацията на тези агенции, което означава, че само нова комисия, с ново съотношение на политическите сили вътре в нея, с нова воля на парламента да помогне за трагедията, в която се намират отношенията ни с Европейския съюз, може да изпълни ролята, която се очаква от българското Народно събрание. Това е големият въпрос, защото това мнозинство и комисии са структурирани така, че не могат да изпълнят ролята на контрольор по Конституция и по народен вот върху дейността на това компрометирано и некадърно правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Вие сте умен човек и точно затова мисля, че сте лош адвокат на управляващото мнозинство, с думите, които казахте. Чухте вчера госпожа Плугчиева, която каза, че трябва да продължим със същите темпове, да отстраним всички забележки от страна на Европейската комисия.
От друга страна, да защитавате по този начин управляващото мнозинство, когато много добре знаете, че това е европейска практика – при такъв управленски гаф просто всяко европейско правителство би трябвало да си подаде оставка. И това го знаете прекрасно, и няма смисъл да защитавате това мнозинство.
Още повече, че тук се предлага друга европейска практика – когато управляващото мнозинство има възможност да излъчи хора в изпълнителната власт и да има превес в законодателството, то контролът би трябвало да бъде на опозицията, защото само опозицията може да разкрие недостатъците на управляващите.
Това ви казват хората от Демократи за силна България, че в следващия парламент вие и хората от БСП ще бъдете в опозиция. И въпреки това ще ви дадат в комисията председателското място, за да можете да осъществите контрол. Ако не сте го разбрали, разберете: следващото управление на страната ще бъде дясно-центристко управление и вие няма да бъдете в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И господин Чачев – за кратка реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Казак, явно много Ви боли, че десницата се обединява.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Напротив.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Много Ви боли, че десницата ще управлява в следващия мандат. И много Ви боли, че Вие ще контролирате еврофондовете в следващия мандат.
Но, господин Казак, не Ви прави чест. Аз бях този, който не подписа и двата договора с турците както за „Горна Арда”, така и за автомагистрала „Марица”. И ако ги бях подписал, щяха да потънат, включително и във вашите джобове над 600 млн. долара, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Сериозно?!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Така ли беше?! Но имате къса памет и късата памет ще Ви доведе до опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, господин Казак, Вашата дуплика в рамките на три минути. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се, че след моето изказване някои колеги от Парламентарната група на Демократи за силна България се върнаха в пленарната зала, за да проследят остатъка от дебата, който следва изказванията на техните представители, и да чуят и други аргументи, а не само ехото от собственото им говорене.
Уважаеми господин Чачев, аз не знам кой кой договор не е подписал, но вашето правителство подписа меморандума. Кой беше министър-председателят, който въобще стартира проекта „Горна Арда”? Кой подписа меморандума?! И къде беше тогава ДПС? Въобще не правете такива евтини манипулации – да намесвате нечии джобове. Единствените джобове, които тогава бяха широко отворени, бяха джобовете на управляващите по това време, широко отворени за подобен род проекти.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Браво!
ЧЕТИН КАЗАК: И не разчитайте на късата памет на присъстващите!
Второ нещо, което искам да кажа. Благодаря на господин Константин Димитров, който е най-обективен във вашата парламентарна група, тъй като е непосредственият участник в дейността и на Комисията по европейските въпроси, и на подкомисията. И знае много добре, и неслучайно го призна, че те работят много добре, защото участва активно, задава всички неудобни въпроси към представителите на изпълнителната власт и получава пълната информация, която е поискал, включително и писмата на Майкъл Лий, включително и други писма. Така че тези органи работят много ефективно. Това, че има проблеми в изпълнителната власт, за които той спомена, не е свързано с дейността на органа на Народното събрание, който контролира изпълнителната власт по отношение на усвояването на европейските средства. Радвам се, че господин Константин Димитров призна това нещо. Чуйте го добре, уважаеми колеги от Демократи за силна България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има още една заявка за изказване – от господин Ангел Найденов. Има ли още заявки? Има още една.
В такъв случай – 30 минути почивка. Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми народни представители, продължаваме с разискванията по проекта за Решение за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има думата господин Ангел Найденов.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Искам да направя съобщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как да направите съобщение?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Намерете начин как да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трудно мога аз да намеря начина. Правилникът казва начините, аз не мога да ги измислям. Във връзка със заседанието ли е?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но за процедура не можете да говорите за каквото и да било при положение, че вече съм дала думата на господин Найденов. След това ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, поради факта, че предложението, което се прави по ал. 7 от колегите от Парламентарната група на НДСВ, сред вносителите на този проект за решение съм и аз, предвижда промени в Правилника на Народното събрание, дискутираме всички въпроси, които са внесени за промени в правилника, в това число разбира се и теми, които пряко не засягат конкретното предложение за създаване на подкомисия по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Със сигурност всяка една от темите, в това число предложението на Парламентарната група на ДСБ за постоянна Комисия по еврофондовете, същевременно цялата тематика, която засяга решението на Генерална дирекция „Разширяване” относно акредитацията на агенцията в Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, сама по себе си е изключително важна. И аз не се учудвам, че в изказванията доминира проблематиката, свързана именно с еврофондовете. Това е проблем, който създава изключително сериозна ситуация за страната, за икономиката, за гражданите. Имах вече възможност да го подчертая. И аз не оспорвам правото нито на народните представители от опозицията да поставят тази тема, нито, разбира се, мога да оспоря процедурните правила, свързани с различните предложения по изменението и допълнението на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. За съжаление, това смесване на различните теми не дава възможност да представим и да дискутираме всички аргументи по отделните предложения.
Всъщност очевидно темата за еврофондовете дава усещане на народните представители от ДСБ за пълноценно опозиционно поведение. И същевременно възможност за разгръщане на една разпалена и емоционална риторика за всички, които нямат правото като изявление от името на парламентарни групи да го направят в другите дни, предвидени за подобен тип декларации. Разбира се, аз не мога да се съглася с техните обвинения и упреци, в които виждам прекалено много партизиране и отсъствие на конкретни предложения, освен критиката, насочена към правителството и към управляващото мнозинство.
Това обаче, което прави впечатление, е, че по същество имаше само две изказвания, засягащи конкретно темите, свързани с това дали да бъдат комисии или подкомисии и същевременно няколко кратки фрази на госпожа Михайлова по отношение на предложението за Подкомисията за установяване на конфликта на интереси. Нищо по същество и нищо по отношение на аргументите.
Веднага ще кажа, че що се отнася до предложението дали да бъде комисия или подкомисия по отношение на контрола за европейските фондове, освен признанието на господин Димитров, че подкомисията, а и като цяло Комисията по европейските въпроси върши добре своята работа, не чух други аргументи защо да бъде комисия. И това, което мога да направя като заключение е следното.
Първо, че чрез дейността си Подкомисията по контрола и усвояването на европейските фондове на практика е защитила правото си на съществуване и същевременно на осъществяване на своята дейност в рамките на Комисията по европейските въпроси.
Второ, показва, че функционира ефективно в рамките на голямата и постоянна парламентарна Комисия по европейските въпроси.
Трето, че подкомисията осъществява естествена връзка и комуникация между основните задачи, които са включени в предмета на дейност на подкомисията и съответно с функциите и отговорностите на Комисията по европейските въпроси. Всъщност участието на членовете в тази подкомисия и в Комисията по европейските въпроси им позволява да имат по-широк поглед върху тематиката, която засяга членството на България в Европейския съюз, взаимоотношенията с всички европейски институции и структури, комуникацията на българските ведомства с европейските институции и, разбира се, всички проблеми, които стоят по отношение на пълноценното ни членство и участие в Европейския съюз.
И не на последно място ще подчертая, че подкомисията очевидно – и по признанието на представителите на опозицията – осъществява ефективно своя контрол. Не само това, тя има и конкретно разработени предложения, вече пряко във връзка със забележките, които има по отношение на България за комуникацията, за контрола, за организацията, за прозрачността, за начина, по който се усвояват европейските средства. Същевременно предложения, свързани с преструктуриране, ако това се счете за необходимо по отношение на цялата административна структура, занимаваща се с усвояването на европейските фондове. Толкова по отношение на подкомисията.
Ние от Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепим предложението, което правят народните представители от ДСБ за създаване на такава постоянна комисия, тъй като не чухме и основателни предложения и аргументи.
Насочвам вашето внимание към предложението за създаване на подкомисия в състава на парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация за установяване на конфликта на интереси. Тук веднага прави впечатление двойният стандарт, който се проявява от страна на представителите на опозицията. Те твърдят, че в този случай комисията, съгласно текстовете на закона, би следвало да бъде постоянната парламентарна Комисия по въпросите на държавната администрация. Двойният стандарт в случая, е, че в аналогичната ситуация по отношение на Закона за ДАНС се твърдеше, че това не може да бъде парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и трябва да се създаде отделна комисия. Но това, разбира се, е едната страна на въпроса, който не бива да се подминава.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): В една дума е разликата – думата „постоянна”.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Второ, без това да бъде водещо, извинявайте, колеги, ако направим още веднъж преценка на всички предложения, които засягат създаването на нови комисии в рамките на парламента, те наброяват вече 30. Водещи не могат да бъдат разходите, когато на везните се поставят разходи или ефективност, осъществяване на ефективен, пълноценен парламентарен контрол, но те не могат и да се пренебрегват. По тази логика скоро ще бъдем шампиони в създаването на постоянни комисии в българския парламент, които да се занимават с определени въпроси.
Като вносители ние считаме, че, съгласно текстовете на закона, няма пречка, господин Ралчев, да се приеме, че специализираната постоянна комисия на парламента по въпросите на държавната администрация е компетентна по отношение на Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси и в рамките на тази комисия да бъде определена подкомисия, която да бъде натоварена с отговорността, съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 по отношение на установяването на конфликта на интереси.
И не разбирам защо се подминава още един проект – предложението това да става на паритетен принцип, като принцип за създаване на комисията. Тоест равен брой участници на мнозинството и съответно на опозицията, което не изключва и участието на независими народни представители, доколкото те участват и в парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация.
Пак ще подчертая, че за пръв път в този парламент, при това мнозинство, впрочем за трети път предлагаме паритетен принцип, което дава допълнителни гаранции, че няма да се ползва правото на мнозинството и да се предопределят решенията, в този случай - изключително важни, тъй като никой не оспорва важността на закона, приет от Народното събрание през октомври - изключително важен и от гледна точка на очакванията на нашите европейски партньори.
Нашето предложение е това да бъде подкомисията, това да бъде принципът. Впрочем аз не чух отговор от страна на представителите на опозицията дали приемат участие в тази подкомисия. Ние ви предлагаме създаването на комисията. Можем да вземем решението и за пореден път вие можете да го блокирате поради факта, че ние проявяваме повече отговорност от вас и ви предлагаме паритетен принцип. Вашият отказ за участие ще доведе до поредното блокиране на още една подкомисия с изключително важен предмет на дейност, поради факта, че ще има само трима представители на мнозинството. Разбира се, ние можем да приложим принципа на пропорционалното участие, да се избере мнозинство, с което на базата на численото си преимущество да гарантираме функционирането и вземането на решение. Но ви предлагам нещо далеч по-отговорно, далеч по-работещо, създаващо респект пред решенията, които ще има комисията по отношение на своя предмет на дейност.
Затова моят призив е да подкрепите предложението за решение, направено относно подкомисията в състава на постоянната парламентарна комисия - Комисията по въпросите на държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Искам процедура по начина на воденето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Наруших правилата ли, господин Методиев?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, става от мястото си и отива на трибуната): Уважаема госпожо председател, водещият преди почивката беше господин председателят Пирински, а сега Вие водите заседанието. В тази връзка не можахте да обърнете внимание, нямаше как да обърнете внимание на говорилия оратор господин Найденов, че допусна фактологична грешка. В името на това съм на трибуната, а не да споря или да правя реплика, защото нямам такава процедурна възможност, тъй като групата е изчерпила правилата.
Става дума, че има внесен текст, по който се прави редакционна поправка, а не че това е нашата убеденост в решаването на тази задача. В никакъв случай! Тези две неща не трябва да бъдат импровизирани по този начин. Комисията по корупцията в българското Народно събрание например може да се занимава с въпросите на конфликт на интереси. Комисията ... – също. Много неправилно беше направена тази интерпретация, защото предложението не е по принцип наше, става въпрос само за редакцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пирински ме уведоми, че подобна редакционна промяна е предложена от госпожа Екатерина Михайлова преди почивката.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (Встрани от микрофоните.): Но това не ни е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата госпожа Шулева. (Народният представител Георги Георгиев иска думата).
Господин Георгиев, Вие искате думата за реплика, но не мога да Ви дам думата, защото независимите народни представители са изчерпали времето си от 15 минути.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Найденов, моята реплика е свързана с Вашето изказване, в което твърдите, че подкомисията за следене работата по европейските фондове е изключително ефективна, а също така ефективна е и работата на Комисията по въпросите на държавната администрация, което не предполага създаване на подкомисия. Така разбрах от Вашето изказване. След като са толкова ефективни тези две комисии, моята реплика е свързана с това: установи се, че онези 120 млн. лв. бяха дадени при явен конфликт на интереси на фирми, близки до Веселин Георгиев, но тази комисия, която толкова ефективно работеше, спря ли тези договори или не? Тези договори продължават ли да действат или не. И след като тази комисия е толкова ефективна, свърши ли тази работа или не?
Втората ми забележка към Вашето изказване е: след като другата комисия е толкова ефективна, то договорите, които бяха цитирани във всички писма, спрени ли са или не са спрени? Това – първо.
Второ, всички служители, които имаха отношение да сключат такива договори, санкционирани ли са или не? Тези комисии би трябвало да задават тези въпроси, да получават отговори и в крайна сметка да има някаква ефективност. Само по крайния резултат може да се съди дали са ефективни или не. Според мен те категорично не са ефективни, защото нито едно от тези неща, за които говоря, не е свършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Извинявам се на всички, но ... пак за това злополучно право. Има две предпоставки. Първата е: отменяме закона, който пише "еди какво си" и пишем в същия този закон "еди какво си". Отпада въпросът за това драстично неудобство, даже не неудобство, въобще няма такава правна конструкция – с решение да отменяме закон.
По отношение на подкомисията и паритетния принцип. Нали говорихме каква е разликата. Пак ще го повторя. Очевидно се налага. Подкомисията е орган на комисията. Това, че тя е съставена на паритетен принцип, по никакъв начин не обвързва комисията. Това са елементарни неща. Дайте да се уважаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Найденов, мисля, че макар дебатът да е разпален, бих искал да ме чуете, тъй като сте човек на реда – бивш армейски офицер. Ние не стигаме до генезиса – къде се корени трагедията на България. Казвал съм го публично, но искам да го кажа още веднъж: при такъв дебат на всички ни е ясно, че България не се справя с предимствата, които ни дава Европейският съюз. Не само че не се справя, но ние правим прецеденти да сме първата страна, на която всички предприсъединителни програми са спрени. Механизмите в България не работят. Къде обаче е генезисът? Според мен няма никакъв смисъл да политизираме нещата и да ви клеймим колко сте негодни, защото не това е същността. Според мен същността е в заложената същност в нашия манталитет, но вие сте изразители на тази същност и според мен тя е следната. Заложено при нас е да успяваме, като нарушаваме правилата, а в Европа начинът да успяваш е като спазваш правилата. Тук се обърнах обаче към вашата генерична същност, идваща оттам, че вие бяхте проводниците на пълния правен нихилизъм. Ние учихме едно време, че правото ще изчезне, че то няма никакво значение, че правото е на страната на силния. И това, което наблюдавам днес, са точно родилните петна на БСП като претенция за една нормална европейска лява партия, която прави следното нещо: не прави ред на базата на демокрация, а на базата на сила. Гледам с какво свръхсамочувствие го демонстрирате пред българския народ, а сега се опитвате и пред европейците, което е пълното фиаско на вашия генезис. И второ, когато не са ви изгодни правилата – винаги да ги нарушавате.
Затова, уважаеми колеги от левицата, трябва да се излекуваме от този генетично погрешен ход и да знаем – ред. Немците го казват. Другото име на цивилизацията е редът. Те пробваха чрез националсоциализма, чрез социализма и се убедиха, че редът трябва да бъде на базата на демокрацията.
Затова трябва да направим две неща – правила и ред на базата на демокрация и стриктно спазване на правилата. Който не спазва правилата – санкции! А не това поведение, което имаме днес, което всички ни възмущава и всички сме недоволни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Колчаков, аз не просто бих се съгласил, аз се съгласявам с това, което казвате. Къде в моето изказване видяхте и най-малкия намек за правен нихилизъм? Ние подчертахме неколкократно, че искаме да видим аргументи, искаме да дебатираме на една солидна основа, където да не доминира емоцията и да не доминира площадната риторика. Искаме да видим аргументи. И неслучайно подчертахме и по повод на решението на Генералната дирекция, че сме готови със структурни, с организационни и с кадрови промени. Искаме да оценим отговорността, да видим къде е проблемът и сме готови да предложим решенията. Ние не отричаме, че има проблеми. Аз няколко пъти казвам, че очевидно това решение води до едни много сериозни и тежки, негативни последици и за икономиката, и за българските граждани, с оглед на което сме готови на тази дискусия. Само че, пак ще кажа, аз не виждам отсреща солидни аргументи, по които да дебатираме.
На репликата на господин Ралчев. Господин Ралчев, в случая със Закона за ДАНС имаме израза „специализирана парламентарна комисия”. И ние приехме аргументите, че специализирана парламентарна комисия означава създаването на нова комисия, с оглед на което ви предложихме решение, което за съжаление вие блокирахте поради нежеланието си да участвате и в тази комисия. Сега в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси пише „комисия на Народното събрание”. Ние приемаме, че това може да бъде Комисията по въпросите на държавната администрация, в рамките на която създаваме специализираната подкомисия на паритетен принцип. Аз не чувам аргументи, които да мотивират предложението за друго освен за подкомисия. Затова казвам, че има двоен стандарт. Ако в единия случай приемаме, че определението „специализирана парламентарна комисия” означава нова самостоятелна комисия, то в другия случай на какво основание да приемем, че и това може да бъде интерпретирано така? Сигурно могат да се интерпретират много неща, но ще стигнем до онова, което каза господин Колчаков по отношение на правния нихилизъм. Понятията не могат да се разтягат до безкрайност и да се ползват понятия-куфари, в които всеки слага собственото си разбиране и съдържание. В този случай ние по-скоро държим на предложението за създаване на специализирана подкомисия в състава на голямата парламентарна комисия.
Що се отнася до репликата на госпожа Шулева, не съм твърдял, че подкомисията е изключително ефективна. Ние виждаме и слабостите в дейността на подкомисията, но аз казах, че тя е доказала правото си на съществуване и показва, че функционира ефективно като подкомисия в състава на голямата парламентарна Комисия по европейските въпроси. Със сигурност има слабости, сигурно има и много пропуски, но, извинявайте, кажете ги! А и Вие имате възможност да задавате въпроси, като говорите за парламентарния контрол. Не си спомням да сте задавали толкова много въпроси по отношение на проектите и съответно по отношение на бележките на Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, въпросът е в това да уважаваме волята, която изразяваме тук от тази трибуна, която заявяваме чрез обсъжданите от нас законопроекти и съответно приемането им от Народното събрание.
По този повод искам да ви върна, колеги, към дебата, който се разви в продължителен период от време няма и преди месец във връзка със съставянето на двете комисии, които трябваше да контролират специалните служби. В крайна сметка се съгласихме с тезата, която колегите от опозицията развиха, че когато в Закона за ДАНС е казано „специализирана постоянна комисия”, тук не можем да говорим за нищо друго освен за една нова комисия, въпреки желанието и намерението първоначално да коментираме нещата от гледна точка и на икономия с оглед създаването и всички харчове, които прави парламентът покрай една цяла нова комисия, както и редица други неудобства, които тя предизвиква. В крайна сметка се съгласихме, защото приехме този смисъл на закона. Именно защото този смисъл е заложен в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”, когато се пишеше Законът за конфликт на интереси, не се употреби терминът „специализирана постоянна комисия”. Съвсем конкретно, точно и ясно. Такива са и дебатите, които са правени в комисията, такива бяха коментарите и тук в залата – не за нова специализирана постоянна комисия, а терминът „комисия” дава възможност на Народното събрание значително по-гъвкаво да реши този въпрос.
Ще направя още един паралел, който трябва да имаме предвид. Защо не създадохме специализирана постоянна парламентарна комисия във връзка с контрола върху специалните служби в сферата на отбраната? Защото никъде в закона не е поставен въпросът по този начин, както беше поставен в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Тоест, когато законодателят употребява определени термини, е ясно, че той влага конкретна воля. Тази воля е изразявана тук от трибуната и ние знаем какво е съдържанието на тази воля. И когато се коментираше, че във връзка с изпълнението на Закона за конфликт на интереси ще се състави комисия, никой не е коментирал, че това ще бъде нова постоянна парламентарна комисия. Това дава възможност въпросът да бъде третиран по начин, по който се предлага сега. И мисля че тук притесненията, че голямата комисия, която не е съставена на паритетен принцип, ще влияе върху дейността на подкомисията, не са основателни. Защото тепърва предстои да напишем правилата за работата на тази комисия и е напълно нормално, тъй като тук информацията, която ще се обсъжда, няма да има характеристиката на онази информация, която трябва да се обсъжда в комисията във връзка с контрола върху ДАНС, съвсем спокойно когато се разписват правилата на тази комисия, принципът на паритета с оглед на по-голяма независимост и коректност в нейната работа да бъде приложен. Не тя да бъде поставена върху гилотината на квотния принцип на разпределение на гласовете в рамките на Комисията по държавна администрация, а тя да има директна комуникация по отношение на въпросите, които поставя направо в парламента. Защото в противен случай, ако този принцип не бъде доразвит, това ще бъде едно политическо лицемерие. Няма никаква друга логика ние да прилагаме принципа на паритет, а всъщност да оставим нещата на гилотината на мнозинството в рамките на голямата комисия. Това не е логиката на този принцип на паритет и аз не допускам, че нещата биха могли да се поставят по този начин. Защото въпросът за функционирането на тази комисия стои на една много по-голяма, извънполитическа плоскост, стои на нивото на национален интерес с оглед избягването на всички тези недостатъци в рамките на нашето общество, част от които са пречка и по отношение на усвояването на средствата от европейските фондове.
Колеги, мисля, че не трябва да се съсредоточаваме в такава степен върху това, че комисията трябва непременно да бъде самостоятелна. Мисля, че волята на Народното събрание е категорично и ясно изразена и в дебатите, и в употребата на различни термини. Затова няма пречка да се приеме това да бъде подкомисия.
И последното, на което бих желал да обърна внимание, е във връзка с предложението на колегите за създаването на специална комисия във връзка с контрол върху еврофондовете. Ние не сме изправени непременно пред тази необходимост. Освен това тази подкомисия беше създадена именно във връзка с усвояването на средствата, контрола върху тяхното използване и ефективността им. И ако в момента, колеги, има някакъв проблем, аз бих казал: тази комисия не е съставена на паритетен принцип, дайте и нея да я съставим на паритетен принцип. Нека и това да променим, ако има претенции и притеснения, че поради това че тя не е съставена на паритетен принцип, не може да изпълнява добре функциите си. Защото доколкото разбрах, има и такива аргументи от изказалите се преди мен. Според мен няма никакъв проблем и никой не би се противопоставил, ако мнозинството упражнява гилотина върху работата на тази комисия, да я променим и да я направим на паритетен принцип, като създадем такива механизми на функциониране, които да й дадат възможността тя да не се чувства ощетена в работата си. По-добре да направим това, отколкото да създаваме за пореден път нови и нови комисии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
За реплика – заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Янев, не мога да опонирам на същността на това, което казвате. Вие, управляващите, сте в правото си да претендирате да поемате цялата отговорност. Искам да дам само един пример.
Безспорен е фактът, че най-успешната нация, която усвояваше европейски средства, е Ирландия. Аз имах удоволствието1997 г., заедно с Хасан Адемов и други мои колеги, да бъдем на обучение в техния Национален център по публична администрация. Видяхме перспективата за 10 години напред. Там обаче в техния парламент специализираната Комисия по контрол на фондовете винаги е в ръцете на опозицията, каквато и да е тя. Затова България не върви, защото ние го караме все на куц крак. Дайте да ходим на два крака! В тая част на залата (посочва дясната страна на залата) стои мнозинството на българското население. Това трябва да се разбира винаги. Аз съм ви казвал, опозицията е палецът, на който се опирате.
Затова ние, като не използваме целия си потенциал, нямаме доверие помежду си – това е сакралната дума – нямаме достатъчно доверие... Значи вие имате доверие да дойдете на моята операционна маса и да си дадете живота и здравето и не се съмнявате, обаче когато съм в политиката, другият ми е враг. Това нещо трябва да преодолеем. Трябва да разберем, че това предизвикателство е общо – за нашите родители и за нашите деца, и трябва да се възползваме от демокрацията. Ние не успяваме, защото не се възползваме от демокрацията. Вижте докъде сме стигнали в момента – дали да дадем на опозицията половината от подкомисията. Ето това е нашият нравствен манталитет на израстване в българската демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Колчаков, благодаря за това, което ми подсказахте, но все пак не само в ирландския парламент, в редица други парламенти са създадени такъв род комисии. Нека да се върнем в историите на парламентарните демокрации на тези държави, които даваме за пример, и да видим, че и при тях този процес не е бил лесен. Прав сте и съм напълно съгласен с Вас, че ако това, което не се случва при нас, е до голяма степен на базата на липсата на доверие. Но доверието се поражда и с израстването на собствената ни политическа култура, която е проблем както на управляващите, така и на опозицията. Ще дойде моментът, когато и това ще се случи в България, но като че ли още нито едните, нито другите сме готови да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Лъчезар Тошев, който също е вносител на Проект за решение по тази точка от дневния ред.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, предложението, което внасяме с група народни представители, е за създаване на нова комисия към Народното събрание – Комисия по политиката към бъдещите поколения и стратегии за развитие. Такива комисии, които се занимават с темите на бъдещото развитие на обществото, които имат за хоризонт на своята дейност не следващите избори, а следващите поколения, има в редица европейски и други парламенти в света.
В мотивите на нашето предложение съм изброил, че такива комисии, които се занимават с бъдещото развитие на обществото, има в: Канада – това е Комисията по устойчиво развитие; в Кнесета на Израел – Комисия за бъдещите поколения; във Финландия – Комисия за бъдещето; в Швеция – Комисия по проучвания към парламента, която се занимава с проблемите на бъдещото развитие на обществото. В САЩ от 1999 г. съществува такава комисия към президента.
За ваше сведение, тук бих искал да подчертая, че пред такава комисия прочутият футурист, който знаете – Алвин Тофлър, е развил своята идея за третата вълна на общественото развитие. Именно тази негова теория, приета от политиците в САЩ, изиграва значителна роля за развитието на страната в областта на новите технологии, преструктурирането и модернизирането на американската икономика.
В Нидерландия функционира една научна Комисия по правителствената политика, която се занимава с тези въпроси. В Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите, която е независим орган, назначаван от премиера. В Германия правителството се съветва от един Съвет за устойчиво развитие, който е приел тази тематика в дневния си ред. Във Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси, който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие.
Ние смятаме, че в България, понеже България е парламентарна република, е най-подходящо такава комисия, един такъв форум да се създаде към Народното събрание. Такава парламентарна комисия би разглеждала законопроекти на първо четене, които имат отношение към бъдещите поколения, към бъдещото развитие на нашето общество, дългосрочното икономическо развитие, ефектите от промените в климата, които настъпват бавно и неумолимо и са от голямо значение за бъдещото развитие, особено на България, тъй като България е една от страните, които ще бъдат засегнати в голяма степен от промените в климата. Използването на природните ресурси, по-специално устойчивото използване на природните ресурси; образованието и възпитанието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, съгласно Декларацията и Програмата на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г., която е също един изключително важен въпрос за нашето общество; развитието на самия Европейски съюз, на който ние сме член, от който ние сме част, също може да бъде тема за дискусии в тази комисия; връзките на нашата държава с българските общности в чужбина; демографското развитие – един много важен въпрос; проблемите на местното и регионалното развитие; социални проблеми; състоянието на нацията. Нацията е един обществен феномен, който е свързан със самоосъзнаването за принадлежност към една общност на базата на обща история, на обща култура, на общ Пантеон от герои, общи цели, така че проблемите на нацията също биха могли да попаднат в сферата на дейност на една такава комисия. Качеството на живот, стилът на живот, развитието на технологиите и други такива теми.
Другата важна функция на такава комисия би била тя да представлява един форум, на който да се обсъждат такива въпроси. Мястото, където да се канят учени, експерти, политици от всички части на политическия спектър, правителството и така това да се превърне в един обществен форум в рамките на Народното събрание. По този начин Народното събрание ще покаже, че, освен сблъсъци между управляващи и опозиция, може да предизвика дискусии за бъдещето на българската нация, на българската държава, на българското общество. Според нас – вносителите, но смятам, че и според много от вас, това би било от изключително важно значение за бъдещето ни развитие. Академичните среди, частният сектор, неправителствените организации, образователната система, медиите, гражданите също би трябвало да участват в такива дискусии.
Въпросът е: дали в края на мандата на това Народно събрание следва да се направи такъв форум? Защото без съмнение такава комисия или такъв форум в България ще има, рано или късно ще има. Аз казвам: защо да не бъде поставено началото в това Народно събрание, защо да не бъде направено днес това начало, за да се знае, че 40-ото Народно събрание е поставило основите на този форум за обществени дискусии за бъдещето на нашата нация, за бъдещето на нашето общество и за развитието на нашата страна, който да има, както казах и в началото, за хоризонт не следващите парламентарни избори, а следващите поколения?
Това е причината да направим заедно с моите колеги от Парламентарната група на ОДС това предложение за създаване на нова комисия към Народното събрание, която да се занимава с тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли реплики към господин Тошев, макар че неговият проект за решение беше малко встрани от дискусията, която се води днес, но, разбира се, е по тази точка? Няма желаещи.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Дилов. Вашата парламентарна група разполага с 11 минути.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, така се случи, случайността ни помага да направим разлика между две комисии, за които се пледира да бъдат създадени – едната да се занимава с поредното разследване, с поредните неща на днешния ден и в същото време вярна на всичко, което се случва в българската политика в последните 20 години, да бъде доста ретроградна по своя смисъл. Защото, съгласете се, че българският политически дебат в момента непрекъснато се води много повече за миналото, отколкото за бъдещето – кой е разцепил десницата, за какво е отговорна левицата. Това е дебатът в последните 20 години.
В момента господин Лъчезар Тошев и мои колеги предлагат изключително смислен ход – опит, за първи път в Четиридесетото Народно събрание да бъде създаден форум, една постоянно действаща комисия, която да гледа напред, която да гледа в хоризонт не просто следващите избори, а много по-напред. Подкрепяйки категорично този законопроект – и като представител на Движение „Гергьовден”, а и като част от Обединените демократични сили, бих искал да помоля за вашата подкрепа и за сериозен размисъл във вашите парламентарни групи, описвайки кръга от теми и предмети, с които може постоянно да се занимава тази комисия – да търси законодателни актове, подобряване на съществуващи законодателни актове, точно в този план.
На първо място, почитаеми колеги, вече живеем в едно ново разделение на света. Това разделение не e изток – запад по оста на Студената война. Това разделение дори не е богат Север срещу беден Юг. Това разделение е на технологично развити нации и държави и технологични гета. България трябва да направи изключителни усилия, за да не бъде част от технологичното гето на света – това, което през следващото столетие ще се занимава с плетене на сламени шапки и производство на земеделска продукция, а там, където ще се правят компютри, нови технологии, биотехнологии, кибернетика, където се клонират органи, където се прави висока медицина, където се прави високотехнологична енергетика. Това е предмет на дейността на една такава комисия.
Друг въпрос, сякаш съвсем от днешния ден – България е член на Европейския съюз. Като такъв член има огромен и завишен интерес към нея от наши сънародници по кръв, по произход, които биха искали отново да бъдат българи. Как и какво правим с този въпрос? Как го решаваме? Миграционни специални закони, как си прибираме хората от Западните покрайнини, от Банат, от Бесарабия? България е уникална държава, която граничи почти навсякъде със собствения си народ, а негови представители има далеч оттук. Това също би могло да бъде предмет на дейността на една такава комисия, защото това е нещо, което ще се случи и трябва да се случи на българите, които вече се топим, във всяка една друга област.
В момента се занимаваме със Закона за културно-историческото наследство, където може би сте разбрали от медиите, че основните сблъсъци се водят на тема археология. Там непрекъснато се повдига един много важен въпрос, който периодично се задава в обществото и е предмет на политически спекулации. Това е въпрос на бъдещето: Закон за българския език – трябва ли да го има или не трябва да го има? Какъв трябва да бъде? Какво трябва да има в него? През годините по тази тема се упражняваха и редови политици, и върхови интелектуалци като Хайтов и така нататък. Няма форум, който целенасочено да се занимава и да се мъчи да мисли по тази тема. Във всяка една област на политическия ни живот има проблеми, чието окончателно решаване е в бъдещето след 10, след 20, след 30 години, но първите стъпки трябва да бъдат направени днес.
Тук в залата много често съм чувал да се говори за устойчиво развитие. Повярвайте ми, колеги, без да се обиждате, 90% от вас дори не знаят смисъла на термина „устойчиво развитие”. Това е съвсем ясна категория от постъпателни действия, от политики, които гарантират някакъв статут и някакво състояние на обществото след 10 и след 20 години – не утре, не след следващите избори.
Моля ви наистина сериозно да помислите във вашите парламентарни групи за създаването на такава комисия. Тя в никакъв случай няма да е излишна, а напротив – може да се превърне в едно от най-интересните неща, които са правени в Четиридесетото обикновено Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли реплики към господин Дилов? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Няма други желаещи.
Обявявам дискусията по тази точка за приключена.
Преминаваме към дискусията по точка шеста от седмичната ни програма, която беше започната вчера:
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2008-2013 Г. И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ НЕЯ.
Останаха желаещи за изказвания, един от тях беше господин Колчаков, също така господин Щерев и господин Чачев.
Вчера искахте да се изкажете по здравната стратегия, днес имате ли желание да го направите?
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нито вчера, нито днес има някакъв особен интерес към здравната стратегия, но както и да е, би трябвало все пак да коментираме този въпрос. Бих започнал с това, че за 19 години преход няма правителство, което да не е писало в своите програми, че за него с приоритет са здравеопазването, профилактиката и така нататък. За малко от тези правителства може да се каже, и то за отрязъци от време, че наистина здравеопазването е представлявало някакъв приоритет.
В началото, преди няколко месеца, бяхме много обнадеждени от два анонса. Единият от тях, че ще се приеме три години отлаганата здравна стратегия, която се предложи и прие от Министерския съвет, и другото е, че ще се увеличат парите за здравеопазване за 2009 г. Разбирате, че когато трябва да се направи реформа, която трябва да се започне с една стратегия, то трябва да има финансиране за всички тези промени. Какво се оказа обаче? Тези две крачки напред, които би трябвало да станат, всъщност се оказаха две крачки назад.
Когато видяхме стратегията, се оказа, че при липсата на финансиране – вярно, увеличават се с 400 млн. парите за здравеопазване, но отиват във фризера, те не отиват при здравноосигурените български граждани. При това положение при 41,1% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, тоест без да има какъвто и да е финансов ресурс в повече, (министър Орешарски казва: „Аз пари не давам за нереформирани системи.”).
А всъщност кой да реформира системата, ако не правителството и управляващото мнозинство? Тогава министърът на здравеопазването и въобще целият му екип се оказват с вързани ръце и ни предлагат литературно четиво, което можем да наречем стратегия по желание до 2013 г., като първата година – 2008 г., да не говорим и 2009 г., въобще не са подплатени финансово каквито и да е действия по тази стратегия.
Бих започнал с това, че по-добре беше управляващото мнозинство да приеме Закон за защита на правата на пациентите, отколкото да се занимава с тази стратегия, която всъщност е пилеене на празни думи. Но, както и да е. Нека да вървим по приоритетите на тази стратегия.
Ето ви тук Стратегическа цел ІІ – „Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях”. Публична тайна е това, че около половин милион български граждани нямат никакъв достъп до медицинска помощ. Не само че не могат да си доплатят в лечебните заведения, ами много от тях нямат средства да се придвижат с някакъв транспорт до определено лечебно заведение. Единствената положителна стъпка в това отношение е въвеждането на регламентирано доплащане в българската здравна система със защита на социално слабите граждани. Това е нещо, което повтаряме няколко години и което въобще не се случва. По този повод именно тези социално слаби български граждани остават без достъп до медицинска помощ. Това ще продължава, разбира се, и в бъдеще, независимо какви са пожеланията на тази стратегия.
По-нататък, Стратегическа цел ІІІ – „Подобряване на извънболничната медицинска помощ”. Според Българска нова демокрация концепцията тук е напълно неправилна, защото не е разработено разбирането за така нареченото асиметрично разгъване на медицинската помощ. Колкото повече се отива в слаборазвитите и погранични райони, толкова по-малка е възможността там да има медицинско лице или лечебно заведение, или пък да се осигури присъствието на такива. Точно затова държавната намеса чрез спешна помощ, мобилни екипи би трябвало да бъде по-добре развита в тези региони на страната, но нали разбирате, че това става със съответни финансови средства, които трябва да бъдат заложени, ако имаме такова разбиране за развитие на нещата.
Да не говорим за семейните лекари. Общо се говори в стратегията за семейните лекари.
Обръщам внимание отново на това, че семейните лекари не са компактна група. Едно е семейният лекар в големия град или общността – груповата практика на семейни лекари, друго е семейният лекар в малки градове и големи села, и съвсем трето са семейните лекари в малки села и махали.
Тук има пожелание да се сложи горна граница за записаните пациенти от семейните лекари. Ще бъда много любопитен да видя как ще направите това нещо. По какъв начин ще бъдат избирани те? Ако има 3000 души, само 1500 ще бъдат записани при семейния лекар. По какъв принцип останалата част няма да бъде записани?
Второ, там, където има някакъв семеен лекар, другите кой ще ги обслужва?
Това е във връзка с друга точка от стратегията и тази точка е пожелание за здравната карта. Пишете, че здравната карта трябва да бъде задължителна. Тук има абсолютно неразбиране за това какво представлява здравната карта. Здравната карта може да бъде задължителна само за държавата. Здравната карта не може да бъде задължителна за лекаря или за лечебното заведение. Може да бъде задължение за държавата, ако тя е собственик на лечебното заведение. Ако държавата реши, че в дадено населено място трябва да има лечебно заведение, тя трябва да осигури достатъчен финансов ресурс, за да има лекари, сестри, акушерки, лаборантки и т.н. Само тогава можем да говорим, че е задължителен моментът на здравната карта. Иначе разбирането, според мен, е съвсем различно. Ако здравната карта има задължителен характер и някъде трябва да отиде един лекар, той може да отиде само по разпределение, ако не се изпълнят условията, за които току-що говорих.
Така че, когато пишем нещо в здравната стратегия, трябва да сме наясно доколко това може да стане и доколко не може да стане.
Да видим Стратегическа цел ІV, подточка 2 „Подобряване на болничния мениджмънт.”
Дами и господа народни представители, как да говорим за подобряване на болничния мениджмънт, когато той е абсолютно порочен? Министерството на здравеопазването управлява лечебни заведения, Министерството на здравеопазването назначава бордовете, назначава директори на лечебни заведения и по какъв начин ще може да се подобри? Чрез някакви програми, чрез някаква стратегия, подобна на тази, и с някакви внушения?
Единственият начин за подобряване на болничния мениджмънт е пълната самостоятелност на лечебните заведения. Пълната самостоятелност означава мениджърски договори с лекарите, които са в лечебните заведения, избират медицински съвет, медицинският съвет избира директорски съвет, директорският съвет сключва договор със собственика за обслужване на определена територия и определени хора с определени ангажименти и собственикът изисква, обаче управлението на лечебното заведение е самостоятелно, с мениджърски договор. Това е единствената възможност за подобряване на болничния мениджмънт. Такова нещо не е описано в тази стратегия.
От казаното дотук, а и по-нататък ще продължа, се вижда, че това е разминаване на виждания за развитие на здравеопазването. Много се спекулира с това: „Вижте каква реформа ни натресоха!”. Не става въпрос за реформата, която абсолютно е задължителна. Всеки, който говори против реформата, значи, че не разбира за какво става въпрос. Става въпрос за политическа воля да бъде доведена докрай. Става въпрос да се довършат тези неща, които започнаха през 1998-1999 г.
Следващата задача – Стратегическа цел V „Осигуряване на лечебни продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението.”
Обърнете внимание, че във всички закони, които се приеха с това управляващо мнозинство, се иззе тази функция: държавата управлява средствата за лекарства, държавата прави търгове, държавата се намесва във всички условия за лекарствена политика. Какъв е крайният резултат? Крайният резултат е, че наистина при нас има най-евтините за Европейския съюз цени на лекарства на договаряне. Най-евтини са, но българските граждани плащат най-скъпо от всички европейски страни за лекарства. Много от вас разбират за какво става въпрос, но ощетени са българските граждани в края на краищата.
Искам да го кажа съвсем просто: ако един антибиотик „Ампецилин” струва 10,00 лв. тук, той в Германия струва също 10,00 лв. Защо? Защото публичните средства за здравеопазване плащат до 37% от цената на лекарството, останалото го плаща българският гражданин. В Германия публичните средства за здравеопазване плащат 85-90% от лекарството и само 10% плаща немският гражданин. Това е разликата. Тъй като заплатите и възнагражденията са многократно по-високи там, то естествено е, че в България са най-скъпите продукти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вноските са високи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да не говорим за регулацията, а да говорим за качеството на тези продукти.
Ние от Българска нова демокрация отдавна предлагаме създаването на специална структура, която може да бъде наречена Институт по качество, която е независима от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, в която да могат да бъдат провеждани анализи, изследвания относно качество, ефективност и фармако-икономически показатели на лекарствените средства.
Но да продължим по другата Стратегическа цел VІ с подточка: „Разработване на план за обучение на медицински кадри по категории и специалности, съобразно потребностите на страната”.
В момента потребностите на страната са за някои специалности лекари, от които има единични бройки.
Само в София, уважаеми господин министър, има 9 души със специалност „неонатология”. Тогава как да се покрият, по изискванията на Касата, всички тези договори с тези 9 неонатолози? Как да се покрият изискванията, когато има ограничен брой патолози? Как да се покрият изискванията с анестезиолози, които липсват в последно време, а също така и реаниматори? Публична тайна е, че тези кадри изтичат към Европейския съюз. Накрая, как да се покрият изискванията с медицински сестри, акушерки и лаборантки? Как да стане това? Завеждащ клиника в елитна болница ми казва: моите акушерки, които са с 260 лв. основна заплата, ми заявяват: „Ще работим до м. декември. От м. януари нататък не ни търсете.” Това са осем или девет акушерки само в една клиника.
Тук трябва да се замислим за политиката, която ще водим за обучението и квалификацията на кадрите.
Закриването на колежите, които не бяха към университетските центрове, беше грешка. Ние спазваме изискванията на Европейския съюз, ще произвеждаме кадри от съответните университети със съответната степен „бакалавър”, но тези колежи, които бяха в Русе, в Хасково, в Благоевград, можеха да произвеждат кадри, които са с различна квалификация. Защото практика е в Европейския съюз и други цивилизовани страни да няма точно това разделение, което ние знаем от едно време – лекари, сестри, санитари. Има поне десет типа специалисти, които по веригата обслужват съответно болния, съответното отделение и по този начин помагат да бъде оптимален лечебният процес.
Такова нещо за категории и медицински сестри и по този начин да се дадат повече възможности за работещите в здравеопазването в тази стратегия няма.
В следващата подточка „Политика за финансиране на здравната система” пише: „Разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги като основа за ценообразуване”.
Уважаеми дами и господа, ако ние за 20 години пазарна икономика не сме научили, че остойностяването се прави от всеки изпълнител на медицинска помощ, то тогава нищо не сме научили. Остойностяването се прави от този, който плаща, или този, който извършва услугата. Не може да има остойностяване и да кажете: колко струва един ултразвуков преглед за всички лекари, за всички болници, за цялата страна?
Това е погрешен начин на мислене! Това не може да стане! И да го направите, всуе се морите. Няма да има никаква полза от такова остойностяване. Остойностяване може да има, когато Касата има определен бюджет и разпределя парите по дейности, има касова цена – това остойностяване. Касата дава за едно раждане 450 лв. – това е остойностяване. Касата е преценила, че може да даде 450 лв. Работата е там, че Касата смята, че раждането поначало струва 450 лв., а то не е така. Четиристотин и петдесет лева може да струва раждането – казвал съм го и друг път, ако аз израждам бебето, жена ми реже пъпната връв и тъща ми къпе бебето, тоест при една семейна история – къпем, режем и израждаме. Тогава 450 лв. горе-долу ще стигнат – за парно, за ток, за еди-какво си. Но при едно раждане при съвременните условия, според правилните изисквания на стандарта от министерството, изискванията на Касата, участват десет души. На тези десет души специалисти трябва да им се плати и то по всяко време на денонощието, без значение дали е делник, празник и т.н.
Как може да си помислите, че с 450 лв. ще можете да платите на тези хора? Това нещо трябва да бъде ясно, преди да се прави една стратегия. Тогава разбира се, че всеки, който може, доплаща, който не може – ражда където може. Такава история е нередно да я има в страна – член на Европейския съюз.
Не можем да говорим за остойностяване. За остойностяване може правителството да си направи сметка чрез едно грантово финансиране какви пари да даде за определена дейност, но да прави тотално остойностяване на всички дейности в здравеопазването, това просто е невъзможно и говори за неразбиране.
Ето ви – по същата подточка има политика за финансиране на здравната система, въвеждане на единна политика за планиране, доставка и сервиз на скъпоструващо оборудване. Извинявайте, господин министър, да се обърна към Вас, но такова планиране всъщност е характерно за плановата социалистическа икономика. Не че в пазарната икономика няма планове, има, но в резултат на такива планове държавните и общински болници имат над 200 милиона задължения, с десетки милиони левове просрочени задължения...
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Защото нямаше планове.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не можем да си позволим да правим такива планове, защото в цената на услугата, в цената на касовата цена, цената на програмните продукти, на доплащането – всичко това като цяло, трябва да бъде включена издръжката на лечебното заведение, съответно и оборудването, съответно и квалификацията на персонала. Само тогава можем да дойдем до адекватни условия, при които една болница да си направи сметката за това къде и колко пари ще даде и по този начин да бъде конкурентноспособна на пазара, а не да даряваме апаратура на едни болници, които може би работят зле, а на други не. Такова нещо просто е безсмислено в условията на пазарна икономика.
Следващата подточка – „Усъвършенстване на модела на задължителното здравно осигуряване”. Извинявайте, но ето отново една безсмислена история в тази подточка. Доброволните здравноосигурителни фондове в България са шестнадесет. Няма какво да се усъвършенства освен това българските граждани да разберат, първо, че трябва да доплащат в лечебните заведения, второ, това доплащане да се направи поносимо, а не както е сега – 45%, защото Касата плаща само 55% от стойността на медицинските дейности, а да се направи 5 или 10%. Който не желае да доплаща кеш, да заповяда в един от тези 16 фонда, които ще надградят системата. Единственият начин за активиране на доброволните здравноосигурителни фондове в пълния им обем, е въвеждане на регламентираното доплащане със защита на социално слабите. Друг начин няма!
Затова когато отново говорим за тези неща, в стратегията са направени по един начин, който не предполага развитие по-нататък. Да говорите за това, че ще активизираме работата на тези фондове, излиза, че все едно зависи от Министерството на здравеопазването да се активизират или да стоят пасивни.
Ето ви друга подточка: „Усъвършенстване на модела на задължителното здравно осигуряване с постигане на оптимален баланс на разходите за извънболнична медицинска помощ и тези за болнична помощ”. Добре, ние знаем какво е оптималното съотношение. То трябва да бъде прехвърляне на дейности от болничната помощ в извънболничната и оптимално е някъде около 1:1. Тогава защо в сегашния Бюджет 2009 за болничната помощ се отделят съвсем недостатъчно средства – 3:1? Има пълно разминаване между намерения за оптимални разчети за болнична и доболнична помощ и това, което се прави като финансиране в Бюджет 2009, тоест втората година от тази стратегия. Смятам, че това също е лоша практика – да говорим едно, като че ли правим литературно произведение, а на практика това, което става с Бюджет 2009, това е истината и накрая ни поставя в една незавидна ситуация предварително да знаем, че нищо няма да се случи от тази стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето на групата изтече, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: На практика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали ме чухте, че изтече времето на вашата парламентарна група?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Още няколко думи, извинете, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само няколко думи, моля!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не може да се направи такава стратегия, тя е нищожна. След една година никой няма да си спомня. И не може да правите министри като господин Гайдарски и д-р Желев министри с вързани ръце и без съответните правомощия за съответните реформи и финансирането им. По-добре го закрийте това министерство, прикрепете го към Министерството на вътрешните работи или Министерството на труда, или го направете отдел към Министерството на финансите и по този начин да се знае кой носи отговорност за българското здравеопазване.
Тази стратегия, господин министър, пак ще повторя, е нищожна, и, съжалявам, че трябва да го кажа, но сте си загубили времето за нейното създаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Симеонов, изчерпано е времето на Коалиция за България. Вчера сте изчерпали времето и не е останало време и за реплика. Съжалявам.
Заповядайте, госпожо Джафер, за реплика. (Реплики.)
Не си измислям, повярвайте ми – Коалиция за България говори най-много вчера и времето е изчерпано. Не зависи от мен.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми доц. Щерев, не искам да започвам с баналното „А Вие като бяхте председател на Комисията по здравеопазване четири години, какво направихте?”, обаче има някои неща, които не мога да Ви спестя и ще Ви направя реплика в тази насока.
Някак си по ми хареса Вашата роля на защитник на пазарния принцип в здравеопазването. Когато Ви виждаме обаче в ролята на радетел на достъпност преди всичко, искам да припомня една серия от Ваши предложения, които ограничиха достъпа на българските граждани в предходните години.
Помним също и защитата, че предимно университетски болници си струва да останат в България, а част от по-малките болници няма смисъл да съществуват. Така че когато говорите за достъп, бихме очаквали по-сериозни аргументи.
Обявихте се против задължителния характер на Здравната каса. Как това, според Вас, се връзва с тезата за достъп?
И в момента имаме една здравна карта, която е с препоръчителен характер, и тя ни върши ролята, която ни е отредена.
Искам да напомня един факт във връзка с думите, които казахте за договаряне за лекарства и за медицински изделия, само един факт. От 2003 до 2006 г. са купувани глюкомери на единична цена 149 лв. – договаряне и купуване, благодарение на едно законодателство, сътворено дотогава. От 2007 г. цената, на която се договарят и доставят тези глюкомери е 17 лв. Всички разбираме за каква разлика в цените стана въпрос и защо се получи така.
Обявихте се против единно остойностяване и за доплащане. Все пак признайте, че има и хубави неща, които се случват, най-малкото ще се учреди репродуктивен фонд – нещо, което дори и Вие като бяхте управляващ, не направихте. Ще заработи единната система на Здравната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Щерев! Съгласен съм с голяма част от казаното от Вас. Моята реплика е в две насоки.
Първо, Вие казахте, че вашата група настоява за независима лаборатория, която да изследва качествата на лекарствата. Знаете, че в Европейския съюз има единен начин кой да анализира документите, как се регистрира и как се разпространяват лекарствата. Невъзможно е да се направи такава лаборатория.
Що се отнася до изделията, знаете, че медицинските изделия са свързани с европейска регулация. Това, първо.
Второто, по което мисля, че категорично не сте прав, е, че вашите акушерки ще ви напуснат, не защото ще отидат някъде другаде, а защото е ниско заплащането им. Има достатъчен брой акушерки в България. И не е това, че са закрити някакви колежи. Извинявайте, но в част от медицинските колежи, включително и към медицински факултети, преподаването не беше на нужното ниво.
Второ, европейските изисквания за часове за съответствие и първоначалното желание на Организацията на професионалистите по здравни грижи да бъдат бакалаври по нашето законодателство ги изпрати във факултети. Иначе специално за останалите никой не е закрил колежите.
Друг е въпросът дали си заслужава бедна България да обучава с държавни пари кадри, които да изнасяме в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли друга реплика? Няма.
Д-р Щерев, имате думата за дуплика в рамките на три минути.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа Джафер, в миналия парламент аз бях в парламента, а не в изпълнителната власт. Голяма битка беше с изпълнителната власт, която отново не направи нищо по реформата. Повтарям, в миналото управление. Да, мога да нося своята вина, но в парламента ние приехме шест закона за реформата, включително Закона за здравето, който беше сериозно атакуван, приемахме го една година, но го приехме, защото беше от присъединителните закони. Това можах да направя – това съм направил.
Що се отнася до всички тези неща, които трябваше да се направят от 2001 до 2005 г., издадох монографията „Здравеопазването в България, 2001-2005 г.”. Никой не погледна и тази монография.
Винаги съм говорил едни и същи неща – тези, които говоря и сега.
Що се отнася до Националната здравноосигурителна каса и договарянето, никога не съм участвал в някакви договорки в Здравната каса, нямам никакво отношение към това.
Достъпността, никога не съм говорил, че трябва да се закрият болници в малките градове. Не могат да се закриват болници в малките градове с административно решение – това съм говорил винаги. Пазарът ще ги закрие, ако няма нужда от тях, тогава ще бъдат закрити, ще бъдат закрити от гражданите на съответните градове.
Бях в Тетевен, където ми казват: „Строим ново крило на болницата”. Казвам им: „Ами, вие нямате специалисти”. „Ние така сме решили.” „Щом така сте решили – общинският съвет, кметът, обществеността на града, ще я има болницата в Тетевен.”
Не може министерството да закрива такава болница. Тя ще се закрие от гражданите, които няма да посещават тази болница. Винаги съм защитавал тази теза.
На доц. Китов искам да кажа, че не говоря за лаборатория, а за принципно различно звено, каквото е институтът по качеството, което е съвсем различно нещо, което би трябвало да бъде независимо от Касата и от Министерството на здравеопазването.
Що се отнася до акушерките и сестрите, трябва да кажа, че трябва да бъдем с поглед към бъдещето, защото няма достатъчно сестри и акушерки и тази криза ще се задълбочава. Затова трябва да обмислим всички възможности за асистент на лекаря, за различни видове медицински сестри, за бакалаври – медицински сестри, за помощник-медицински сестри, за да осигурим здравеопазването у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно списъка пред мен с желаещи за изказване има думата д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Дебатът, който водим, още от погледа, който имам върху тази зала, е гарантирано безплоден по следните причини.
Когато се погледне българското законодателство, в основния закон, който касае здравеопазването – Законът за здравето, е записано, че за националната здравна политика отговаря българското правителство и българският министър-председател. Затова, като поздравявам министър Желев, който ще остане в историята като министър, в чийто мандат е приета Националната здравна стратегия, ще продължа в критичен дух, че тук трябваше да бъде цялото правителство, начело с министър-председателя. И не просто защото от формална гледна точка той изпълнява националната здравна политика, а защото по международни изследвания здравето и животът на гражданите зависят само в рамките на 10% от политиката на Министерството на здравеопазването и неговите бюджети. Деветдесет процента от здравето и живота на хората в една страна зависят от всички други политики. Затова в Европейския съюз е казано, че това е най-интегралната политика и тя е ангажимент на националните правителства. Така е уточнено от Европейските общности през 1957 г. в Рим, където политиката по здравеопазването е изключение от общите интегрирани политики.
Къде обаче са нашите големи пропуски? Самият факт, че тази Национална здравна стратегия два пъти беше вкарвана в Министерския съвет и два пъти беше връщана, показва, че в нашата държава няма единна визия за това как трябва да се прави националната здравна политика. И тук отговорност носим всички ние, включително и Народното събрание, тъй като през пролетта на тази година на два пъти отправях питания към министър-председателя каква е визията на правителството за националната здравна политика чрез председателя на Народното събрание господин Пирински. Той два пъти ми връща питанията, защото това било въпрос към министъра на здравеопазването. Затова не функционира българската демокрация – защото този, който отговаря по закон, го няма да отговаря, а оставя този, който не е в неговите правомощия като сила и възможности, и ресурси, той да носи цялата отговорност.
Вторият голям проблем, който имаме. Много наивно се смята, че българските лекари трябва да отговарят за българското здравеопазване – това е много наивно и много опасно. Каква национална здравна политика и какви ресурси ще се заделят е работа на цялото общество. И къде е тук лобито на гражданите, които искат да има повече пари и по-добра система и да накарат лекарите да работят в интерес на тяхното здраве? Няма, безхаберието на българската политика е стигнало до своя цинизъм. Тук няма лобисти за това, че за здравеопазването трябва да има, на първо място, приоритет; на второ място, достатъчно средства съобразно европейските пропорции; и на трето място, ефективна система, която трябва да въведем чрез Националната здравна стратегия.
Напълно съм наясно, че трябва да има Национална здравна стратегия. И затова поставям въпроса защо от 2001 г. България де факто има такава, но тя не се изпълнява, тя е отхвърлена. Всъщност в България не се изпълнява национална здравна стратегия. Трябваше в края на миналата година Европейският съюз да приеме първата европейска здравна стратегия, за да ни принуди и ние да приемем Национална здравна стратегия, иначе сме в абсолютно фиаско.
Дали това, което е заложено в тази Национална здравна стратегия, е достатъчно? Няма някой, който да не се съгласи, включително и министърът, че това е недостатъчно, по следните причини. Започнах с това. Когато през 2001 г. ние оставихме Национална здравна стратегия, съгласувана със Световната банка и със Световната здравна организация, разкошни оценки и финансиране по тази стратегия, управлението, което дойде, веднага каза: „Тази стратегия не ни харесва, ние няма да я изпълняваме”.
Какво стана при това? Прекрати се договор под егидата на Световната банка за информационна система на Националната здравноосигурителна каса. В този договор половината от парите са изхарчени, продукт няма, днес завършиха и делата към хората, които подписаха този договор, те са оневинени, а България днес има най-унизителната ситуация, при която е платила парите за половината система, не е направена, сключва втори договор и ние сме пак на опашката на Европа, като сме платили много повече от всички други в Европа.
На второ място, от 2001 г. имаме заем от Световната банка за преструктуриране на здравеопазването. Още не са изхарчени парите, седем години не можем да изхарчим 70 млн. лв. от Световната банка, защото тя казва: „Там, където не се правят реформи, не давам пари!”.
Следващото доказателство за това, че в България не се прави реформа, са многократните заявки на министъра на финансите, който казва: „Не давам пари там, където няма реформи”.
Не е моя работа да влизам в критичен анализ на цялата стратегия. Затова, уважаеми колеги, завършвайки моето изказване, Стратегията е един продукт, в който има добри неща, има доста интелект. Въпросът е в недостатъчната и неефективна национална здравна политика, която отново по стар тертип остана в ръцете на българските социалисти, които носят цялата отговорност. Колеги от левицата, това е непосилна отговорност. Единственият начин да вършим работа е да работим заедно. Тук обаче ние не виждаме заедно да сме свършили тази работа. Затова аз, като не отхвърлям тази здравна стратегия, не мога да я подкрепя и ще се въздържа при нейното приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, преди малко повече от три години от тази трибуна имах питане към министър Гайдарски на същата тази тема – кога България ще има здравна стратегия. Господин Гайдарски, тогава Вие ми отговорихте, че стратегията е на бюрото на министър-председателя, на бюрото на Вашите колеги, предстои съгласуването й и до месец ще бъде готова. Уви, не само че това не се случи, но една година по-късно Вие от тази трибуна, на 16 ноември, когато се обсъждаше бюджетът за 2007 г., казахте: „Непрекъснато от тази трибуна се говори за реформирано и неформирано здравеопазване. Аз работя в системата повече от 40 години. Започнал съм като обикновен лекар, асистент, доцент, професор и така нататък. Трябва да ви кажа, че все още, въпреки че от година и малко повече съм министър, не ми е ясно как ще стане здравната реформа. Не ми е ясно.”
Днес ние обсъждаме изключително важен въпрос за българската нация. И аз се извинявам на медицинското съсловие, че може би ще се изкажа недостатъчно професионално, обаче, без да съм специалист в сферата на здравеопазването, здравната стратегия жестоко ми напомня екшън плана на правителството във връзка с доклада на Европейската комисия от 23 юли – 300 страници алабалистики без срокове, без отговорности и резултатът дойде – спряха ни парите, ще ни спрат и следващите. И вашият министър Гергана Грънчарова казва, че следва предпазна клауза за България. Това се отнася и за здравеопазването.
Здравната стратегия съдържа 9 стратегически цели и 40 задачи. Може би не съм много точен, това съм прочел. В нито една от тях обаче не е посочен както необходимият финансов ресурс за реализацията, така и какво ще се постигне с тази цел. Липсва отговор. Аз исках да получа отговор на въпросите за приватизацията на здравния сектор, за взаимодействието с частния интерес и частните инвеститори, за развитието на задължителното здравно осигуряване, за развитието на доброволното здравно осигуряване, за финансовото осигуряване на здравеопазването изобщо, за намесата на държавата, за публично-частното партньорство, за мястото на съсловните организации, за развитието на конкуренцията. Обаче за честна етична конкуренция. За нерегламентираните плащания, господин министър, за правата на пациентите. Аз не чух някой да говори за пациентите. Аз съм пациент. За контрола във всичките му аспекти – не само медицински, а и финансов. За моделите на медицинско и икономическо поведение. Не фигурират средствата, които бихме могли да усвоим от фондовете на Европейския съюз. И, господин министър, знаете, че има над 30 програми по европейския фонд за регионално развитие?
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Една за здравеопазване.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не е една. Прочетете ги. Извън програмата за здравеопазване. Ако вие се бяхте заинтересовали малко повече от това, щяхте да видите, че има над 500 млн. евро, които биха могли да бъдат усвоени от България в сферата на здравеопазването. Това е един огромен финансов ресурс, господин министър.
Аз не видях отговор на тези въпроси. За мен особено последният факт – за липсата на еврофондовете в здравната стратегия в дни, когато България влиза в жестока икономическа криза, която сега започва и ще продължи може би години, най-малкото е безотговорна небългарска позиция. Не е нужно да продължавам с изброяването, защото и за неспециалисти като мен е напълно ясно, че резултатът от тази здравна стратегия с нейния формален подход ще бъде нулев. Нулев ефект за пациентите, за българските граждани.
Затова аз и моите колеги от Демократи за силна България няма да подкрепим тази здравна стратегия, господин министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на народния представител Евгени Чачев? Няма.
Господин Колчаков, нямате време. Вашата парламентарна група е изчерпала времето си.
Господин Гайдарски, и Парламентарната група на Коалиция за България също е изчерпала своето време.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Стаматов.
ИВАН СТАМАТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодарение на това, че три години стоя до моя колега и приятел Борислав Китов и не съм специалист в здравеопазването, успях да прочета някои неща, да вникна вътре и искам да кажа няколко думи.
Това, което на мен ми направи впечатление и което разисквахме в нашата група, беше, че в здравната стратегия, изготвена в Министерството на здравеопазването, се вижда, че много добре е направен анализът на здравословното състояние на българския народ. Тя показва в какво незавидно състояние е, дори много лошо в някои заболявания, където водим по заболеваемост. Това се вижда даже и с просто око в регионите, в които обикаляме ние из страната.
Но мен лично ме притеснява нещо друго и затова искам да използвам това, че министърът е тук. Притеснява ме това, че повечето неща, които виждам в стратегията, са като пожелание. Хубави са нещата, но аз не виждам откъде ще бъдат подкрепени финансово. Не виждам и за 2009 г. какво от тази стратегия е осигурено финансово. Ако може министърът на ми отговори на тези въпроси, поне да успокоим малко хората. Прочетохме, видяхме, че се откриват някои спешни центрове в крайни и гранични райони, в райони, където стигат трудно медицинските екипи. Аз лично съм настоявал за някои неща, министърът знае. Ще бъдем благодарни, ако това нещо се извърши не заради нас, а заради населението в тези райони. Но, ако видим, че има някакво поне частично обезщетение за 2009 г. и министърът успее да ни убеди, че видим, че има смисъл да се надяваме и да развяваме тази здравна стратегия и занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли още народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Два дни внимателно слушах дебатите по приемането на Националната здравна стратегия и трябва да ви кажа, че съм доволен от това, което чух.
Преди всичко бих искал да благодаря на хората, които я подкрепят, и на тези, които изказаха съответните конструктивни критики. Естествено, не мога да приема и определено некомпетентни изказвания, но в крайна сметка демокрацията е това - всеки има право на мнение, дори и в парламента.
Така или иначе, убеден съм, че този документ стана национален, колкото и невероятно да ви изглежда това. Защо? Вярно е, че той е работен в продължение на няколко години, аз работя по него в последните шест месеца. Работен е от различни специалисти – хабилитирани лица от различни институти, научни институти, от представители на обществения сектор, на синдикатите, на работодателите, имам предвид Съюза за социално-икономическо сътрудничество. Обсъждан е къде ли не, по какъв ли не начин. Едва ли има документ, който да е влизал в парламента толкова много обсъждан, толкова много оглеждан, толкова много дебатиран. Аз поне не си спомням. Не знам дали вие си спомняте.
Благодарен съм на хората от Комисията по здравеопазването. Там имаше два подхода. Ние можеше да стегнем мнозинството и да я приемем без никакви дебати. Напротив, ние приехме другия подход – да дадем възможност на експертите специалисти, на колегите от Комисията по здравеопазване, да си кажат мнението, защото колкото повече хора, колкото повече мнения, толкова по-добър резултат. И аз мисля, че всички разумни предложения бяха включени в последния вариант и доклада към стратегията. И това е добре.
Колкото и да говорим, че тук няма политически консенсус, аз мисля, че в известна степен той се получи. И много бих искал да ви призова този път при гласуването на тази стратегия, защото най-дълбоко се надявам, че тя ще бъде гласувана, да правим политика на здравеопазването всички заедно, общо, и да се въздържаме на този етап да правим политика от здравеопазване. Което, между другото, няма как да не се случи. Дебатите показаха това. Важно е кое е в полза на общността, на гражданите, на хората, на пациентите и на колегията като цяло.
Приемането на стратегията между двете четения на бюджета ви дава шанс като народни представители, които гласуват и формират бюджета на републиката, да се позовете на една стратегическа цел за финансова стабилност на здравеопазването. Имате още един ден да направите съответните предложения към евентуална промяна на второ четене на бюджета, така че да дадете своя дан за осигуряване на повече средства, които са безкрайно необходими за здравеопазването като цяло и за сектора. Толкова по стратегията. Тя е само стратегия.
Слушайки някои изказвания тук аз останах с впечатлението, че някои хора си остават с впечатлението, че в стратегията ще пишем дори и пътя на пациента от коя врата в коя болница влиза и от коя излиза. Няма как да се случи. Има девет стратегически цели със съответния брой подцели, които чертаят политика. Това е стратегията. Тактиката е на базата на финансовите средства и тя се прави на база на бюджета.
И сега ще ви задам въпроса, понеже вече два дни слушам, че няма финансови разчети – кой от присъстващите тук би могъл да каже какъв ще е бюджетът на републиката за 2009 г.? Няма такъв. Е, как искате от мен аз да направя бюджет на тази стратегия за пет години?! Нали вие формирате този бюджет.
Бюджетът на цялата стратегия, грубо казано, е 15 млрд. лв. – по 3 млрд. лв. за сектора на година – 15 млрд. лв. С други думи, всеки годишен план на база на тази стратегия ще разполага с толкова пари, колкото парламентът отдели, и ние ще покриваме съответните политики с толкова средства, колкото народното представителство определи за здравеопазване. Какво сложно има? Как да направим разчети? Знаем ли догодина какво ще се случи? Като правихме ние сметки сега, какво се случи?
И още нещо. Може би някои от вас не са наясно как се прави бюджетът на здравеопазването. Прави се по определени политики въз основа на Закона за държавния бюджет. Финансират се и се отпускат средства в няколко направления, включително и за национални програми по различните секторни политики в самото здравеопазване. Ние работим по 34 такива политики и програми, които са финансово обезпечени с около 60 млн. лв. за миналия бюджет. Предвиждаме 74 млн. лв. за следващия бюджет. Там става въпрос и за профилактика, и за лечение, и за финансиране, и за какво ли не.
Казвам ви тези неща, за да знаете, че няма как и затова не си позволихме да изпишем точно за всяка стратегическа цел в продължение на пет години какво и как може да се случи. Защото прогнозата е много сложна. Но общо стратегията ще се изпълнява на база на бюджета за сектор „Здравеопазване”, който Народното събрание е гласувало. Това, първо.
Второ, сигурните средства за следващите пет години са 60 млн. лв. от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Само преди три дни подписахме това споразумение. Сигурните средства са 147 млн. лв. по Програмата за регионално развитие. Тя е една за здравеопазването, която силно се надявам да бъде отворена до края на годината. Сигурни средства са 19 млн. лв. по Програма за човешки ресурси към Министерството на труда и социалната политика, на която бенефициент е Министерство на здравеопазването за профилактика на онкозаболяванията. Сигурни са 5 млн. лв. за промоция на здравето пак от същото министерство. Това са сигурните неща.
Така или иначе, стратегията бележи крачка напред в политиката дори на страната и по отношение на здравеопазването като сектор. И аз не се притеснявам, че след изборите ще се случат кой знае какви неща. Всъщност искам да ви кажа, че като кмет съм говорил и обещавал неща, които мога да изпълня и съм изпълнявал. И тук поемам този ангажимент с приемането на стратегията да я изпълня в следващия мандат. Шегувам се, естествено. Но няма как, който и да е управляващ, да не прави профилактика, да не прави промоция на здравето, да не следи и да не настоява за качество, да не следи, или да не прави всичко възможно за стабилизиране финансовото състояние или финансирането на здравеопазването. Това са неща, които всяка една политическа сила или група политически сили, които най-вероятно ще управляват, ще ги вършат, а са залегнали като основни стратегически цели. Така че стратегията е национална за мен и има своето място, въпреки че я приемаме и ще я приемем в този период от време. Това не е опасно. Напротив, сега е моментът, след като сме влезли в Европейския съюз, след като сме направи преценка на финансовото състояние и сме си координирали политиките с Европа, да преминем към следващата стъпка, да начертаем една по-дългосрочна политика в здравеопазването.
Дами и господа, уважаеми колеги, господин председател, още веднъж изказвам благодарност на всички, които взеха отношение по този толкова сложен и наболял проблем. Прав е д-р Колчаков – длъжни сме съвместно, заедно да се опитаме да направим политика на здравеопазването. Надявам се, че утре ще имаме приета стратегия и с общи усилия да се опитаме да повишим и финансирането в здравеопазването. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Решението е налице, обаче нямаме необходимия кворум, затова днес няма да бъде подложено на гласуване. Утре от 9,00 ч. имаме парламентарен контрол, следователно следващата седмица в първите пленарни заседания ще се гласува.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Вносител – Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ако разрешите, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на финансите Любен Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля заместник-министърът да заеме мястото си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, ще представя:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране
на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, № 802-02-34, внесен от Министерския съвет на 18.11.2008 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 2.12.2008 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд.
На заседанието присъстваха: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Лъчезар Стефанов – директор „Валутен фонд”, и госпожа Светлана Панова – началник отдел „Световна банка, Международен валутен фонд и Г-24”.
Законопроектът беше представен от господин Ананиев.
Международният валутен фонд е организация с глобално представителство, имайки предвид броя на нейните страни членки, и с глобални отговорности. Предприетите в последно време всестранни реформи са от съществено значение за продължаване ефективността на работата и доверието в институцията.
Един от най-важните елементи е реформиране на управлението, включващо изменение на квотите по начин, който да отразява по-добре относителната тежест на страните членки в световната икономика.
Понастоящем квотите на Международния валутен фонд обслужват три функции:
Първо, заедно с основните гласове, квотите определят относителния дял на гласовете на страните - членки на Международния валутен фонд.
Второ, квотите определят размера на достъп до финансиране от Международния валутен фонд.
Трето, квотите определят вноските на страните - членки на Международния валутен фонд.
Предприетите от международната финансова институция нови политики по отношение на квотите и правото на глас са стъпка към повишаване легитимността на Международния валутен фонд, гарантираща справедливо и адекватно представителство на всички държави членки.
За реализиране на ключовите цели на обсъжданите реформи, Бордът на изпълнителните директори на Международния валутен фонд предложи със свой доклад до Борда на гуверньорите за гласуване проект на резолюция „За засилване на гласовете и участието в Международния валутен фонд”, с която се препоръчва увеличаване на квотите на някои държави - членки на Международния валутен фонд, както и изменение на Учредителния договор на Международния валутен фонд, свързано с утрояване на основните гласове и въвеждане на механизъм за защита на дела им в общия брой гласове, както и с приемане на правила за увеличаване броя на алтернативните изпълнителни директори на особено големите офиси.
На 28 април 2008 г. и на 5 май 2008 г. Бордът на гуверньорите на Международния валутен фонд приема Резолюция № 63-2 „За засилване на гласовете и участието в Международния валутен фонд” и Резолюция 63-3 „За разширяване на инвестиционните правомощия на Международния валутен фонд”, които предвиждат изменения на Учредителния договор на Международния валутен фонд.
Другата значителна стъпка, предприета от финансовата институция, е свързана със стратегията на управляващия директор за префокусиране и преструктуриране на дейностите на Международния валутен фонд, осигуряващи стабилна основа за осъществяване на благоразумна бюджетна реформа.
Към настоящия момент номиналният размер на квотата на България е 640 млн. 200 хил. лв. – това са спотове, броят на гласовете е 6652, а относителният дял на гласовете на страната ни е 0,305.
Република България не е сред подценените по отношение на представителството страни и при нова квотна формула ще се получи известно намаление в относителния дял на гласовете на страната, изразен с проценти (0,284), без това да доведе до намаляване на абсолютния размер на квотата на страната.
Съгласно чл. 28 от Учредителния договор на Международния валутен фонд всяко изменение в него трябва да бъде одобрено от страните членки, като за случая е необходимо мнозинство от три пети от членовете, притежаващи 85 на сто от гласовете.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме Законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, № 802-02-34, внесен от Министерския съвет на 18.11.2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение - с едно гласуване да приемем въпросния законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Днес няма да има гласувания.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте да представите доклада на комисията, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председателю, отново правя процедурно предложение за достъп в залата на господин Любен Дацов – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако няма противно на това процедурно предложение, а не виждам такова, нека господин Дацов да заеме своето място в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с
данъци на доходите, № 802-02-33, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджети финанси, проведено на 2 декември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Искра Славчева – директор на Дирекция „СИДО” към Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от госпожа Славчева.
Спогодбата между Република България и Република Естония е подписана на 13 октомври 2008 г. в Люксембург. Тя е успешен резултат от усилията на двете държави за създаване на правна основа за развитие между тях на стопански и културни връзки и сътрудничество във всички области на обществения и стопанския живот. Спогодбата благоприятства решаването на проблемите, свързани с отстраняването на желаните последици от двойното данъчно облагане, като по този начин се явява необходима предпоставка за разширяване на икономическото сътрудничество между двете държави.
Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са: в България – върху доходите на физическите лица, корпоративния подоходен данък и патентния данък; за Естония – за данъка върху доходите.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право. Съобразена е с директивите на Европейския съюз, свързани с данъчното облагане, като по този начин тя отговаря на съответните изисквания.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т . 7 от Конституцията на Република България да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Естония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 802-02-33, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по Законопроекта за ратификация за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Естония. Няма желаещи.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Моля председателя на Комисията по въпросите на държавната администрация да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, първо ще помоля в залата да бъдат допуснати заместник-министърът Ангел Иванов, директорът на Дирекция „Управление на човешките ресурси в държавната администрация” Иван Иванов, и госпожа Мариана Николова – главен експерт в Дирекция „Управление на човешките ресурси в държавната администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно на това процедурно предложение? Няма.
Моля отговорните служители от Министерство на държавната администрация и административната реформа да бъдат допуснати в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 7, ал. 6 накрая се добавя „или на наличие на увреждане”.”
Комисията предлага създаването на нов § 2:
„§ 2. Създава се чл. 9а:
„Определяне на длъжности за хора
с трайни увреждания
Чл. 9а. (1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания, най-малко:
1. два процента от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души;
2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души.
(2) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.
(3) Длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 10а се създава ал. 3:
„(3) Органът по назначаването обявява конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания, поне веднъж на четири месеца от публикуване на обявлението за конкурса до тяхното заемане, при спазване на ал. 1 и 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Централизирани конкурси”.
2. В ал. 2 след думата „конкурса” се добавя „по ал. 1”.
3. Създават се алинеи 3 и 4:
„(3) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за експертни длъжности с аналитични или контролни функции за хора с трайни увреждания поне веднъж годишно.
(4) Успешно издържалите конкурса по ал. 3 могат да бъдат назначавани на определените в чл. 9а, ал. 1 длъжности в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.”
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 30 се създава т. 5:
„5. да приспособи работното място на държавния служител с трайно увреждане по начин, който позволява изпълнението на държавната служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни.”
2. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 74 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думите „При повишаване в длъжност” се добавя „в случаите по чл. 81а и чл. 81б”.
2. Създава се ал. 4:
„(4) При преназначаване на по-висока длъжност в случаите по чл. 82, ал. 2 органът по назначаването определя на държавния служител минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
Има предложение на народния представител Деница Димитрова, което комисията е подкрепила и е отразено в § 2.
Същевременно комисията предлага § 7 да отпадне, тъй като е отразен също в § 2 при окончателната редакция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 133 се създават алинеи 3 и 4:
„(3) Орган по назначаването, който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., когато:
1. не е спазил изискването по чл. 9а, ал. 1 или срока по чл. 9а, ал. 3;
2. не е допуснал до участие в конкурс лице с трайно увреждане, който отговаря на обявените изисквания;
3. не е обявил конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания съгласно чл. 10, ал. 3;
4. е отказал да назначи кандидат с трайно увреждане, класиран на първо място в конкурс по чл. 10а ал. 3.
(4) Глобите по ал. 3 се внасят в приход на Агенцията за хора с увреждания за финансиране на проекти и програми за заетост и обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте наименованието на закона и текстовете от § 1 до § 8 по вносител, както и предложенията на комисията за някои нови текстове в тези параграфи.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по § 6, който според доклада на комисията става § 8. Това, което предвижда този параграф, е създаването на една правна възможност без наличието на съответен професионален опит, без наличието на изискуем ранг да се създаде възможност да бъдат преназначавани държавни служители на по-високи длъжности. Текстът, който досега действаше, изискваше повишаването в ранг да се извършва в период от няколко години, като най-дългият срок беше пет години. През 2004 г. срокът беше съкратен с цел създаване на по-голяма благоприятност и възможност държавните служители да израстват, като пистата беше съкратена от седем на пет степени. Не считам, че действащата до този момент уредба създава затруднение на държавната администрация. Защото действащата уредба закрепва един изключително важен принцип, който е залегнал и в Закона за администрацията и който е принципът на европейското право, касаещо държавната служба - това е принципът на кариерата. Държавният служител трябва да има професионални умения като сбор от знания и професионална квалификация, за да може да израства в длъжност. За държавния служител това е един стимул и заемането на отделни служби, степенувани по важност, означава точно растеж в кариерата.
С предложението в ал. 2 обаче се създава възможност по предложение на непосредствения ръководител и след съгласие или преценка на органа по назначаването на по-висока длъжност до началник отдел да бъдат преназначени държавни служители, без да са налице условията за минимален ранг и професионален опит.
Мотивите в закона по отношение на този текст са много оскъдни. Коментарът, който се носи в публичното пространство, е, че идеята на този текст е да бъдат поощрявани младите хора, които нямат необходимия стаж и професионални умения за присъждането на ранг. Аз смятам, че този текст в тази редакция, така както е предложен, първо, напълно разбива и унищожава принципа за кариерност, отваря една много широка врата за специални назначения. Специални назначения, които са известни като политически назначения или назначения на хора, които трябва да растат в йерархията, без да имат професионални качества. Защото, ако не беше тази причината, нямаше да се елиминира атестацията и присъждането на ранг за специални умения и професионален опит, за да се стига до по-високи йерархични върхове.
Затова предлагам в § 6, който сега става § 8, ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на госпожа Масева? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю.
Обръщам се към колегите от мнозинството, които са в залата, част от които са и членове на комисията. Това, за което говори госпожа Масева, е единственото спорно място в целия законопроект и заслужава да бъде внимателно преценено преди утрешното гласуване.
Моля ви, уважаеми колеги, аргументите за това, че всяка процедура в един закон, която предвижда отклонения от правилото, впоследствие се превръща в правило, е аргумент от практиката, той не е измислен в някакъв учебник по теория, това е живият живот.
Аз също ви призовавам да не допускаме такива прецеденти, защото те впоследствие могат да създават много големи затруднения и в крайна сметка да разбият самата идея на един закон, който функционира относително добре в последните 7-8 години. Тоест моето процедурно предложение е § 6 по номерацията на вносителя да отпадне, защото той създава тази процедурна възможност.
Всички останали параграфи, колеги, са свързани с основната цел на законопроекта, която трябва да бъде приветствана, и това е уреждането на служебни правоотношения на хора с увреждания. Там нещата са казани по точния начин. Това е единственото изключение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаят ли представителите на вносителя да вземат отношение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да взема думата по повод текста на § 6 по номерацията на вносителя, който касае бързото израстване на младите хора. Искам да кажа само няколко думи като мотиви от страна на вносителя.
Този текст беше разглеждан и дебатиран доста широко в рамките и на Министерския съвет. Първоначалното предложение беше да се даде възможност за израстване на младите хора, тоест от първото ниво - младши експерт, без ограничение в издигане в йерархията да стигнат дори до ниво главен секретар, което естествено не е разумно. След дълги спорове и дебати Министерският съвет прие редакцията и предложението, което виждате в този вид.
Идеята е да се даде възможност на млади хора с добро образование, постъпили в администрацията на длъжност „младши експерт”, след спазването на тези четири критерия, които бяха изразени пред вас, тоест най-висока оценка от своето представяне и атестиране, предложение от непосредствения ръководител, одобрение от органа по назначаване и да е изтекъл едногодишният изпитателен срок, да имат възможност да преминат няколко експертни нива и да стигнат до една средна длъжност – началник отдел, която считаме, че не е все пак топ ниво и ниво на топ мениджъри. Идеята на това нещо е да се интегрират действително най-добрите елементи от европейската административна практика, които включват елементи от Средиземноморската административна система, както господин Методиев спомена, принципа на кариерно израстване на база на години, професионален опит и ранг. Това също така е и част от модела на модерната англо-саксонска практика в европейската административна практика, където все пак се дава предимство на кандидата, който отговаря на самите условия за назначаването на тази длъжност и по-скоро се акцентира върху възможността той добре да се представя и независимо от това дали има опит и стаж, след като е годен и отговаря на тези четири посочени критерия, да му се даде възможност да достигне едно такова средно ръководно ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може би трябваше да започнете с това, че всъщност Програмата за изпълняване на дефицита на административния капацитет е започнала да се прилага, което беше констатирано в последния Доклад на Европейската комисия. Това е една от сериозните крачки в тая посока.
ИВАН ИВАНОВ: Да, бих го потвърдил. Действително все пак и в контекста на ангажиментите, които България изпълнява в рамките на пълноправното си членство в европейска среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Методиев, заповядайте.
Продължаваме с глава „Заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги, часът е 13,45. Вие, господин председателю, бихте ли ми разрешили да отклоня вашето внимание за не повече от минута и половина, тъй като останаха малко текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, във връзка с идеята за сравнителното историческо и правно анализиране. Когато един аргумент е даден от гледна точка на това как е в друга държава, в друго общество – понеже тук стана дума за това кариерно развитие. Въпросът е следният – каза го колегата от министерството. В средиземноморският ареал или пространство тези критерии се спазват строго и не се допуска прецедент. Докато в северния свят, главно на Европа, където има много по-различен тип поведение, дисциплина и прочие, там е допуснато това право. Ние взимаме едно правило от севера и го вкарваме тук, при нас, и казваме: то ще заработи при нас, без да може да заработи в нашия регион – на Средиземноморието.
По този повод, господин председателю, си позволих репликата, да кажа на колегите, надявайки се, че на малцината хора ще им направи впечатление, защото това е един исторически случай. Монтескьо е автор, който на конгрес на ВКПБ – това е болшевишката партия, казва, че климатът и географският фактор са важни в историческото развитие на обществото. Нейният лидер Сталин казва: „Някой си Монтескьо” – става дума за един от най-големите политически мислители на Европа – „твърдял, че географският фактор имал значение в развитието на обществото”. Това абсолютно не е вярно! Погледнете ги – Монголия и Холандия са на една географска ширина, а Монголия е цяла обществено-икономическа формация по-напред”. Завърших с репликата.
Нека не попадаме в едни сравнения, които някой път стават крайни. Има традиции, има манталитет, има нагласи. От тази гледна точка беше и моят призив.
Благодаря, господин председателю.
Продължавам със „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. Органът по назначаването е длъжен в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон да осигури свободен достъп на хората с увреждания до сградите, в които администрацията осъществява своята дейност, чрез преодоляване на съответните архитектурни, транспортни и други бариери.”
Комисията предлага § 10 да отпадне, тъй като е отразен в § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон органът по назначаването е длъжен да определи длъжности по служебно правоотношение за хора с трайни увреждания при спазване на чл. 9, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Длъжностите, заети по служебно правоотношение от хора с трайни увреждания, преди влизането в сила на този закон, се включват в броя на определените по чл. 9а, ал. 1 длъжности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който определя една редакционна промяна навсякъде в закона.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване по глава „Заключителни разпоредби” – от § 9 до § 13? Няма.
Гласуването ще стане през следващата седмица.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, накрая ще помоля за една редакционна промяна. Става дума, че в § 7 т. 2 буквално е същият текст, който е в § 8. Ако се приеме този текст – това е въпросният спорен текст, за който проведохме кратката дискусия, то трябва да отпадне в § 7, защото го има в § 8. Просто е повторено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Председателя на Комисията по правни въпроси го няма. Не виждам и заместник-председател от Комисията по правни въпроси.
Давам думата на госпожа Мая Манолова да докладва Законопроекта за допълнение на Търговския закон.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за допълнение на Търговския закон.
Заглавие – „Закон за допълнение на Търговския закон”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 262и се създава ал. 3:
„(3) В случаите по чл. 262л, ал. 5 към доклада се прилага съгласието на съдружниците или акционерите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по първите три параграфа, заедно с наименованието на законопроекта. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
„Преходна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Разпоредбата на чл. 262л, ал. 5 не се прилага, когато при влизането в сила на този закон докладът на управителния орган за преобразуването е обявен в Търговския регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по § 4 и 5 от законопроекта. Няма желаещи.
Гласуването ще бъде другата седмица.
Уважаеми колеги, имаме 7 минути до приключване на днешния пленарен ден.
Позволете ми да ви информирам за участието на министрите в парламентарния контрол на 5 декември 2008 г., петък.
Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще отговори на четири въпроса на народните представители Иван Сотиров, Пенко Атанасов, Петър Мръцков, Бойко Боев, Лидия Шулева и Евдокия Манева.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговаря на въпроси и питания на Стела Банкова и Павел Шопов.
Министърът на здравеопазването Евгений Желев ще отговаря на въпроси от народните представители Иван Славов, Станислав Станилов, Ваньо Шарков. Има четири питания от народните представители Владимир Кузов, Мартин Димитров, Стела Банкова, Борислав Китов, Нигяр Джафер.
Министърът на правосъдието Миглена Тачева ще отговори на въпрос на народния представител Йордан Величков.
Утре, 5 декември 2008 г., пленарният ден започва в 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов