Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
За процедура има думата господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! В сряда започнахме работа с разбирането, че в днешния ден ще пристъпим директно към разглеждането на Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. без гласуване.
Моля като процедура да бъде прието предложението днес да гласуваме Националната здравна стратегия, предвид факта, че изтича срокът за предложенията за второ четене на Законопроекта за бюджета за 2009 г. Съответно ако Националната здравна стратегия бъде одобрена от пленарната зала, то следва да бъдат разчетени отделните политики и дейности, които са включени в нейния обхват, с оглед на финансовите разчети за 2009 г.
Господин председателю, използвам възможността да направя процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте предложението за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч., както е традиционно, с тези три точки.
Моля, гласувайте предложенията, които направи народният представител Ангел Найденов.
Гласували 174 народни представители: за 145, против 15, въздържали се 14.
Предложенията са приети.
Госпожо Николова, заповядайте за процедура.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! С оглед на много сериозната подкрепа и липсата на противни становища по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация аз предлагам срокът между първо и второ четене да бъде три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 164 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Преди да преминем към разискванията по Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г., ще ви прочета проекта на Решението за приемане на Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето
РЕШИ:
Приема Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея със съответното съдържание.”
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 169 народни представители: за 113, против 36, въздържали се 20.
Решението е прието.

И така:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2007 Г.
Има становище на Комисията по правни въпроси.
Моля председателят на комисията да запознае народните представители със становището на водената от него комисия. Впрочем то е раздадено на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър! Нека в залата да бъдат поканени представляващият Висшия съдебен съвет госпожа Мингова и главният прокурор господин Борис Велчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканете главния прокурор и представляващия Висшия съдебен съвет.
Да започнем с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „На заседание, проведено на 25 септември 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – Анелия Мингова и Радка Петрова, Борис Велчев – главен прокурор, Валери Първанов – заместник-главен прокурор; от Върховната касационна прокуратура – Петър Раймундов и Асен Арсов; от Националната следствена служба – Бойко Найденов, директор; Ана Караиванова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник-министър, и от Министерството на вътрешните работи – Соня Янкулова, заместник-министър.
Информацията в доклада обхваща в обобщен вид данни от докладите на Върховната касационна прокуратура и Върховната апелативна прокуратура, на 5-те апелативни прокуратури и Военно-апелативната прокуратура, на 27-те окръжни прокуратури и Софийската градска прокуратура, 5-те военно-окръжни и 113-те районни прокуратури, както и данни за дейността на разследващите органи в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Националната следствена служба и 28-те окръжни следствени служби.
През 2007 г. органите на Министерството на вътрешните работи са регистрирали над 116 хил. криминални престъпления в сравнение с над 123 хил. за 2006 г. Разкриваемостта на престъпленията е 52%, като се отчита спад в разкриваемостта в сравнение с 60% за 2005 г. и 53% за 2006 г.
През отчетния период са наблюдавани общо над 384 хил. преписки. Преписките във Върховната касационна прокуратура по дела на специален надзор са 565.
През 2007 г. са наблюдавани над 495 хил. досъдебни производства.
Общият брой на решените досъдебни производства през отчетния период е над 433 хил. или 87% от наблюдаваните. Внесените прокурорски актове в съда са над 45 хил. или 10% от решените срещу над 55 хил. обвиняеми лица. Най-много прокурорски актове са внесени в съда за общоопасни престъпления, следвани от внесени актове за престъпления срещу собствеността.
Прекратени са над 310 хил. досъдебни производства или 72% от решените, като от тях по давност са прекратени над 274 хил., като 8 хил. и 30 са срещу известен извършител и над 266 хил. срещу неизвестен извършител. Спрените производства, включително и от предходни години, са над 840 хил.
По внесени прокурорски актове в съда през 2007 г. са образувани над 46 хил. дела. Осъдените лица с влезли в сила съдебни актове са 45 хил. 162, а оправданите – 2 хил. 248, което съставлява 4,46% от общия брой осъдени и санкционирани лица.
За отчетния период от внесените 45 хил. 255 прокурорски актове от съдилищата са върнати над 10,4%.
За 2007 г. по гражданско-съдебния надзор са предявени общо около 600 иска, от които 383 от окръжни прокурори и 226 от районни прокурори. Проверени са два пъти повече административни актове – 1453, и са извършени двойно повече проверки за законност. Общият брой на образуваните през годината преписки по надзора за законност е над 8 хил., от които 1733 самоуправства, от тях 341 уважени.
В края на 2007 г. щатът на прокурорите е 1721, свободните щатове са 170. От 1 януари 2008 г. щатът за служители е увеличен с 231 бройки.
Във Висшия съдебен съвет са внесени 6 предложения от административни ръководители на прокуратури за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност”. Това наказание е наложено на 2 прокурори и на 2 военни следователи. Освен това на 22 прокурори и 3 военни следователи са наложени други дисциплинарни наказания.
През 2007 г. са изготвени 8 искания до Конституционния съд за тълкуване на определени норми и обявяване на противоконституционност на текстове от нормативни актове, подготвени са 26 становища по законопроекти, 10 инструкции и междуведомствени споразумения.
В доклада се посочва активизиране на ролята на прокурора в изпълнението на функциите по ръководство и надзор на разследването. Направени са и предложения във връзка с приемането на промени в Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс, както и действия за повишаване на квалификацията на дознателите за създаване на административни прокуратури в съответствие с конституционния принцип за структурата на прокуратурата.
При обсъждането на доклада становища изразиха народните представители Елеонора Николова, Павел Шопов, Надка Балева, Борислав Българинов, Елиана Масева, Надя Антонова, Мая Манолова, Четин Казак, Иван Сотиров, Иглика Иванова и Янаки Стоилов.
Обобщено се поставиха следните групи въпроси: за необходимостта от нова концепция за наказателната политика на държавата; за неудовлетворителните резултати от дейността на прокуратурата относно огромния брой преписки, от които по една малка част са образувани досъдебни производства, нарастващия брой върнати от съда, спрени и прекратени по давност дела, работата по делата със значим обществен интерес; за необходимостта от подобряване на взаимодействието на прокуратурата с органите, осъществяващи контролни функции, и оценка на дейността на тези органи, за да бъде преодоляна създалата се практика прокуратурата да бъде сезирана и по въпроси, които могат да бъдат решени от тези контролни органи; за нуждата от уеднаквяване на критериите за отчитане на регистрираната и разкритата престъпност от Министерството на вътрешните работи и на дейността на прокуратурата; за продължаващите проблеми с Единната информационна система за противодействие на престъпността; за дисциплинарната практика, особено във връзка с реализиране на дисциплинарна отговорност на прокурорите, които през годините са допуснали натрупването на такъв голям брой дела, които сега се прекратяват по давност; за формирането на екипи, включващи разследващите органи от Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”, органи от митническата и данъчната администрация и други; за по-задълбочен анализ на практиката по наказателните производства с оглед прилагането на конкретни текстове.
От името на прокуратурата господин Велчев даде отговори на повдигнатите въпроси, отчитайки критиките към досегашните резултати от дейността на прокуратурата. Той наблегна на необходимостта в най-близко бъдеще да се постигне по-голяма ефективност и по-добри резултати, особено в противодействието срещу организираната престъпност и корупцията предвид предстоящата оценка и на европейските ни партньори.
Главният прокурор постави от своя страна и някои важни въпроси като: намиране на формула за ротация на прокурорите, за разпределянето им не според утвърденото щатно разписание, а според нуждите на съответната прокуратура и за намаляване на местните зависимости. Той обърна внимание и на въпроса за въвеждането на съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на досъдебни производства.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации във връзка с направените препоръки в становището на комисията по доклада от предходната година:
Докладът като цяло е съобразен с изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 141, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като са представени подробни статистически данни и анализ за прилагането на закона. Направени са и съответните констатации за установените проблеми в работата на всички структурни звена на прокуратурата, посочени са предприетите мерки за преодоляването им, набелязани са мерки, които следва да се реализират в следващия отчетен период, а също така са направени и предложения за евентуални законови промени, чрез които да се подобри работата на прокуратурата.
Изнесената информация в доклада посочва увеличаване на броя на производствата в сравнение с предходната година, по които са извършвани самостоятелни действия по разследване от страна на прокурорите, но с оглед на представените в доклада проблеми в досъдебното производство е необходимо да се обърне по-голямо внимание на тази дейност на прокуратурата.
В следващия доклад трябва да се представят подробни данни и анализи на резултатите от въвеждането на екипния принцип в действията по разследването и на активната роля на прокурора като ръководител на този процес. За целта е необходимо да се подготви подробен анализ на причините, довели до отчитането на намален брой регистрирани, съответно разкрити престъпления, както и да бъдат обсъдени и предвидени конкретни мерки, с които да се отговори на формиращите се негативни тенденции в общественото мнение през последните години за работата на разследващите и обвинителните органи, особено по отношение на недостатъчно убедителните резултати за повдигнатите обвинения за корупция по високите етажи на властта. Необходимо е също да се обърне по-сериозно внимание на дейността за образуване на досъдебни производства за неизпълнение на съдебни решения, особено от страна на държавни и общински органи.
Относно вътрешноконтролната дейност следва да се анализират причините, довели до извършването на дисциплинарни нарушения, а също и в какви случаи съответната преписка е образувана в резултат на осъществени правомощия на Инспектората към Върховната касационна прокуратура или е резултат от постъпили сигнали от граждани или от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси направи следните препоръки:
1. Да се съсредоточи работата върху практическите мерки за преодоляване на установените проблеми в дейността на прокуратурата.
2. Да се представят подробни данни и анализ на резултатите от въвеждането на екипния принцип в действията по разследването и за ролята на прокурорите като ръководители на тези екипи.
3. Да се анализира дейността по образуването на досъдебни производства за неизпълнение на съдебни решения.
4. Да се представи анализ на причините, довели до образуване на дисциплинарни преписки, средната продължителност за решаването им и взаимодействието с Инспектората към Висшия съдебен съвет.
5. Да се посочат областите на противоречива съдебна практика и да се внесат искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления.
6. Да се представи информация за резултатите от прилагането на избрания нов софтуер за разпределение на преписките и делата и да се разширяват възможностите за извършване на справки в интернет страницата на прокуратурата за движението на образуваните преписки.
Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му:

РЕШЕНИЕ
за
приемане на Доклад за прилагането на закона
и дейността на Прокуратурата и разследващите органи
през 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, да ви припомня само - имаме прието решение, което е публикувано в „Държавен вестник”, относно докладите на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главна прокуратура и разследващите органи. Всъщност то е на основание чл. 75б от нашия правилник. Не е необходимо да го зачитам, вие го познавате. Сега по тези правила ще станат и разискванията по този доклад.
Госпожо Мингова, ако желаете, бихте могли да представите доклада от името на вносителя.
Разбира се, имайте предвид, че народните представители са запознати със становището на Висшия съдебен съвет.
Тук е министърът на правосъдието. Той винаги като министър може да вземе думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, госпожо министър, висши магистрати! Вземам повод от последните Ви думи, господин председател. Действително аз няма да повтарям това, с което народните представители разполагат – становището на Висшия съдебен съвет, в частност изложението, което направи председателят на Правната комисия Янаки Стоилов. Затова направо, с оглед дискусията, която очаквам да се развие, а и тази, която приключи и в Правната комисия на Народното събрание, бих се опитала да ви представя някои данни и някои изводи, които Висшият съдебен съвет си е направил с оглед своите правомощия по отношение дейността на прокуратурата по прилагане на закона.
В тази връзка искам да ви уверя, че докладът, по мнението на Висшия съдебен съвет, в съдържателно и структурно отношение отговаря на указанията, които самият Висш съдебен съвет е дал, и в частност той съдържа и препоръките, които бяха направени от Народното събрание при обсъждането на доклада на прокуратурата за предишната година.
С препоръките, които Комисията по правни въпроси към Народното събрание е дала, разбира се, ние изразяваме съгласие и в рамките на правомощията си ще предприемем необходимото. С оглед на това бих искала да обърна внимание на това, че диалогът, който се развива в Народното събрание между съдебната и законодателната власт, съдебната власт го оценява като изключително полезно взаимодействие, защото помага тя да бъде чута от представителите на законодателната и изпълнителната власт, което е особено ценно във връзка със законодателната политика. И обратната връзка, разбира се - тази откритост и прозрачност за това какво вършат органите на съдебната власт и какво прави органът за управление на съдебната власт помага за тази откритост и прозрачност, която обществото очаква.
Бих искала накратко да ви информирам за кадровата и дисциплинарна политика на Висшия съдебен съвет, транспонирано в отношение спрямо прокуратурата. След проведените конкурси чрез атестиране се заеха 80 щатни бройки в прокуратурата, което е добро кадрово обезпечаване в рамките на календарната година. Тук трябва да прибавя и 19 незаети прокурорски длъжности, които са резултат от конкурса за първоначално назначаване. В ниските нива в прокуратурата сега тепърва ще бъдат обявявани конкурси за заемане на щатните места, но ми се струва, че в тази посока темпото, с което се развива кадровото обезпечаване, е добро и следва да бъде оценено положително.
Беше зададен въпрос и дискусията се разви относно дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет по отношение на прокуратурата. Искам да споделя с вас данни за периода на настоящата, текущата година, тъй като, макар че докладът се отнася за предходната, важно е да се види как анализът, който правим, дава резултат в настоящата ни дейност. Девет са образуваните дисциплинарни дела срещу прокурори и 7 срещу следователи до настоящия момент.
Беше поставен въпросът за темпото, с което се движат дисциплинарните преписки. Искам тук да споделя с вас, че срокът, който понастоящем съществува в Закона за съдебната власт, е твърде кратък, за да могат те да приключват с решение на Висшия съдебен съвет. Отчитаме това и то беше отразено в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който министърът на правосъдието очаква да бъде внесен в Народното събрание вероятно следващата седмица, след като всички съгласувателни процедури са приключили. Там по наше предложение срокът за приключване на дисциплинарните производства беше предвидено да е удължен, защото той е реалистичен. Това е така, защото става дума за едно санкционно производство, състезателно по своя характер, с което твърде чувствително, след налагане на дисциплинарна санкция, се засягат правата на конкретен магистрат. Това производство се развива с право на адвокатска защита и е необходимо в рамките на няколко проведени заседания да бъдат изяснени фактическите обстоятелства и да бъде наложена адекватна дисциплинарна санкция.
Отчели сме това в настоящата дейност и аз ви моля, когато в тази посока обсъждате нашите предложения в закона за изменение и допълнение, да отчетете тези необходимости, за да може наистина да отчитаме добре свършена работа по една стандартизирана, уеднаквена дисциплинарна практика. В тази връзка добър помощник вече е взаимодействието ни с Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като негови представители участват в заседанията на Дисциплинарната комисия и на практика се правят съвместни анализи за това как трябва да бъде уеднаквявана дисциплинарната ни практика.
Това, което особено предстои да бъде анализирано, всъщност вече основният анализ е направен, е за големия проблем, който беше отразен не само в доклада на народните представители от Комисията по правни въпроси, но той намери отражение като една от основните бележки и критики в доклада на Европейската комисия от месец юли. Това е въпросът с различната съдебна практика, която води и до неоснователно, незаконосъобразно връщане на делата при прекратяване в съдебната им фаза и връщане на прокурора и на разследващите органи, и, разбира се, немалкият проблем с контрола върху така наречените дела от висок обществен интерес.
Имах възможност да споделя при предишния Доклад за дейността на съдилищата, че бяха проведени три изнесени заседания на Съвета, който бяха по апелативни райони. Те бяха съвместни с участието на съдии и прокурори и в които много внимателно на място изслушахме докладите на апелативните ръководители за тези проблеми и техните както законодателни предложения, така и предложения, които ни дадоха основание да направим обобщение и в организационен, и административен порядък.
Ние възложихме на една специална работна група от членове на Висшия съдебен съвет да направи подробен анализ на изнесеното в тези заседания. Тази работна група предложи своя доклад, който беше приет на тазседмичното заседание на Висшия съдебен съвет с негово решение. Прави впечатление, че по-голямата част от причините, които водят до такова прекратяване на делата и връщането за доразследване, като че ли са в органите на прокуратурата и на разследващите органи. Това беше констатирано.
Тук бих могла да посоча, въпреки че можем да представим на вашето внимание подробния анализ, пропуски, които се отнасят до нарушение на правото на защита на обвиняемия, проблеми при провеждането на задочното производство, без да са налице предпоставки за това, пропуски, които се отнасят до нарушаване правото на защита на пострадалия, които не могат да бъдат отстранени в съдебна фаза, пропуски, които се отнасят до съдържанието на обвинителния акт. Констатират се и немалко случаи, когато при върнати дела пропуските отново се повтарят и се налага повторно прекратяване на съдебното производство и връщане.
Всичко това ни даде основание да направим някои препоръки, да вземем съответни мерки, които адресирахме до административните ръководители. В частност бих могла да споделя някои от тях. (Предупреждение за изтичане на времето.)
Господин председател, както виждате, аз не представям доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължете.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е част от мое изказване в отговор на въпроси, които бяха поставени, за да не вземам думата втори или трети път. Затова си позволявам сега да го направя.
В тази връзка, без да отегчаваме аудиторията, ще спомена само някои от нашите мерки в тази посока.
Решение на Съвета е да се препоръча провеждането ежемесечно на окръжно ниво на съвместни заседания на съдии, прокурори и органи на досъдебното производство с цел анализиране на причините за прекратяване и връщане на делата от съдебната фаза, а също така и обсъждане на други принципни въпроси, които се отнасят до еднаквото тълкуване и прилагане на закона с оглед уеднаквяване на практиката.
На административните ръководители е препоръчано да съобразяват кариерното развитие на съответните магистрати с конкретно постигнатите от тях резултати, особено по делата с особен обществен интерес. В тази връзка сме препоръчали на административните ръководители ежемесечно да докладват пред Висшия съдебен съвет за движението на т.нар. дела с особен обществен интерес, което би ни позволило да анализираме онова, което се случва в тяхното движение, и да предприемем мерки съобразно собствените си правомощия.
Бих искала на този етап да спра с отговорите на въпросите, за да изчакам и други, на които адресат е Висшият съдебен съвет, а сега да изслушаме изказванията на народните представители, от които вероятно ще се наложи допълнително представители на Съвета, респективно на Прокуратурата да вземат отношение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Мингова.
Откривам дискусията.
Има думата за процедурно предложение господин Георги Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера ми изпратиха тези неща (показва ги). Това е от ДАМС, от Федерацията по лека атлетика. Какво виждаме? На пропагандните материали най-отпред стои знамето на чужда държава. Нашето знаме го няма никъде! Това е един от пропагандите материали. Ето друг пропаганден материал (показва го). Отново същата работа! И знаете ли какви са мотивите, които изрази жената, която ги предостави? Няма да цитирам засега името й. Някаква банка от същата държава щяла да даде пари и с това щели сме да ги зарадваме. По протокол си има определени начини за провеждане на спортни състезания. На всички тези държави ние издигаме националните флагове, свирим националните им химни. Това показва нашето положително отношение към хората, участвали в тези състезания. Но българското знаме няма да го намерите тук.
По същата логика сега някой е решил да си купи ДАМС – държавна институция. Утре някой ще поиска да си купи и държавата. Ще кажат: „Вие сте във фалит, ето ви малко парички, дайте да купим България”. За тази агенция имам много сведения, но сега не мога да ви разказвам всичко.
Ще ви покажа още нещо - оборудването на целия олимпийски отбор. Изписаното върху оборудването име на България (показва спортен потник) е с малки букви.
Тъй като тук са представители на прокуратурата и съдебната власт, искам да ги сезирам, за да предприемат съответни мерки и да докладват в събранието как се контролира тази институция, защото там има изключително много нередности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, надхвърлихте времето.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Изключително много нередности! (Слизайки от трибуната, предоставя пропагандните материали на министър Миглена Тачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Георгиев, моля Ви, седнете си спокойно.
По процедурните правила, които сме приели с решение, главният прокурор има възможност да вземе думата и да отговори, включително и на зададените принципни въпроси от народните представители.
Предлагам след като чуем изказванията, тогава да дадем думата и на главния прокурор, разбира се, ако той не желае да направи това по-рано.
Уважаеми народни представители, имате думата по доклада на Прокуратурата чрез Висшия съдебен съвет.
На балкона са председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Добре дошли в парламента!
Уважаеми народни представители, имате думата. За честта на парламента трябва да има изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, ако не бяхте казали, че е за честта на парламента, сигурно нямаше да стана, но за честта на парламента от „Атака” сме готови на всичко. Понеже при това безразличие никой не пожела да направи изказване, ние ще повдигнем някои въпроси, които отдавна сме повдигали относно прокуратурата и които ще продължим да повдигаме, защото те са фундаментални, основни въпроси.
Както и други години, аз не съм правил изказване относно цифрите, които се изнасят в доклада. Те са сухи, служебни. Който и доклад на държавна институция да отворим, ще видим срокове, брой на дела, на казуси, на случаи. Не това е важното обаче по отношение на прокуратурата, която е основен орган, основна институция в държавата. Неслучайно главният прокурор се брои номинално за четвъртия човек в държавата.
Докладът, който се представя днес тук, е от изключително значение. Това безразличие е симптоматично. То е съществувало и при предишните обсъждания на докладите. И миналата година беше така, и по-миналата година беше така. Това безразличие е част от състоянието на тази система, която не е нито по-добра, нито по-лоша от другите институции на държавата. Тази система носи пороците на българското общество по начина, по който носят пороците и другите институции.
Думата ми е относно основния въпрос за деполитизацията на тази система, относно прокуратурата, който въпрос е и за деполитизацията и на другите институции – на Висшия съдебен съвет, на съдилищата в България. Близо на 20-та година от началото на прехода, както и друг път ние от „Атака” сме изразявали своята позиция, можем смело и категорично и да заявим, че деполитизацията е един от големите проблеми на българската съдебна система изобщо. Преди малко госпожа Мингова, доскорошен наш колега, понастоящем член на Висшия съдебен съвет, човек от бившето ръководство на НДСВ, говори с нас вече в другото качество, преминала е в съдебната система, която трябва да бъде независима от нас. Но явно пъпната връв не е прекъсната с политическата й сила. Същото се отнася и до други висши магистрати, председатели на съдилища, някои от които върховни, а и до самия главен прокурор, който беше съветник на президента.
В моите изказвания винаги съм казвал, че няма нищо лично, тези колеги може би са и сигурно са достойни хора, добри юристи, но връзката им с политическите сили, които са ги номинирали, излъчили и в крайна сметка поставили на постовете, на които се намират, е нещо порочно, то остава и то не е за пренебрегване. В нормалните държави такова нещо не може да има. Защото един от големите упреци спрямо тоталитарната власт в бившата комунистическата система беше точно това – че там съдебната власт беше абсолютно подчинена и беше част от репресивната машина на държавата и част от апарата на управляващата тогава комунистическа партия. Сега се наблюдава и се вижда същото, само че този път на висши държавни постове в съдебните ведомства и висшите магистрати са хора, които се определят общо взето според формулата, по които се определят и управляващите в коалицията, в случая 8:5:3.
Така че не може да има безпристрастност, не може да има независима съдебна система, докато това е така. И българското общество трябва да осъзнае този факт и да намери сили да осъществи оттук нататък, защото до този момент не е осъществено онова, което се нарича деполитизация на съдебната власт и на съдебната система. Аз спокойно мога да ви заявя това, което зная в Пловдив, предвид на това, че в тази система съм 30 години, предвид на обстоятелството, че знам кой в Пловдив кой е, кой откъде идва, кой какво мисли и какви политически убеждения има, че в Пловдивския съд и съдилища все още действа първичната партийна организация на Българската социалистическа партия. Това е така и го заявявам отговорно и категорично, госпожо министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А кой е партийният секретар?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Член на Висшия съдебен съвет.
Така е донякъде и в прокуратурата в Пловдив, донякъде, господин главен прокурор, не в тази форма, в която е в пловдивските съдилища. Така е, и сигурно колегите знаят, в други градове на България, където има съдилища и прокуратури.
Така че ние от „Атака” заявяваме, че ще се борим против партийността, против партийните назначения и против това, което представлява политизацията в съдебната система на България.
Още един въпрос, който е проблем за прокуратурата. Господин главен прокурор, ние често подаваме при Вас сигнали, по някои от сигналите има и резултат, което е добре, но има една функция на прокуратурата, която, струва ми се, че не се осъществява в онзи вид, по онзи начин, по който това е предвидено в Конституцията и Закона за прокуратурата, а това е прокуратурата да се самосезира. Обществото ни и времето ни е информационно, текат потоци от информация за деяния, които са престъпни, но много често прокуратурата не изпълнява тази своя роля. Един пример от днешната преса, с което може би прокуратурата ще се самосезира оттук, защото всеки ден има примери за това – за деяния в София по отношение на оценката на общинска земя, многократно надвишена, явно по престъпен начин, защото това е очевадно. Аз искам да напомня, че дори в онова комунистическо време в Пловдивския съд е постановявана присъда, в която съм участвал и аз, за вещо лице, което е дало неправилна оценка с 26 лв., спомням си, над тази, която е реална. А тук става въпрос за стотици хиляди.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това беше, когато имаше партийна организация.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Трябва да се обърне изключително внимание на това прокуратурата да се самосезира. В този доклад, който беше изнесен днес, в тези толкова много сухи цифри, нека да бъде следващия път направен един раздел, в който да бъдат отделени и да се каже: в толкова и толкова от случаите прокуратурата се е самосезирала. И още по-добре би било да има една разбивка за начина, по който се е самосезирала – дали е от пресата, дали е от електронните медии или от някакви други собствени източници. Защото това е изключително важно нещо.
Чак когато Прокуратурата осъществи още ред мерки и дейности, някои от които аз назовавам, ще може да се гледа с доверие на този най-важен орган в конституционната система на България. Защото наистина съществуват 25, 26 или 27 контролни институции, без много от тях може, но ще може, ако прокуратурата осъществява истинската си дейност. Всички тези институции могат да бъдат и съкратени, с което ще бъдат съкратени и огромни държавни разходи. Но само тогава, когато прокуратурата влезе в истинската си роля, тогава тези институции може да бъдат наистина съкратени. Докато прокуратурата обаче не влезе в истинската си роля, не може да има държавност, не може да има правораздаване, не може да има съдебна власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики има ли?
Заповядайте за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господа магистрати, трябва да кажа, че ние разглеждаме Доклада за дейността на прокуратурата в един много особен за държавата момент – момент, в който отново за пореден път имаме упреци към ефективността на съдебната система и за пореден път ни грози опасността да получим предпазна клауза по Глава „Правосъдие и вътрешен ред”. Ето защо вниманието, което ние като парламентаристи трябва да отделим на този доклад, трябва да бъде значително по-голямо от демонстрираното до този момент. Може би по този доклад не може да се говори на база на общото политическо говорене, защото прокуратурата се е постарала да представи впечатляващ доклад откъм наличие на цифри, данни, анализи и предложения, които заслужават, повярвайте ми, нашето внимание.
Аз съм се запознала с всичко, което е предмет на обследване от страна на апелативните, окръжните, районните, Върховната касационна прокуратура и, разбира се, на военните прокуратури и искам да коментирам няколко цифри, които безспорно заслужават внимание. А това е, че разкритите престъпления в България са 52% от заявителските, което значи, че за всеки две престъпления едното остава неразкрито. Това е тревожен сигнал както за органите на МВР, така, разбира се, и за прокуратурата, която вече е заела своята позиция на орган, който е господар на досъдебното производство.
Не може да бъде удовлетворителен този спад на разкриваемост на престъпления. Упрекът, разбира се, не може да бъде към магистратурата. Най-вече той е насочен към органите на МВР, но така или иначе този факт е изключително тревожен.
Много добър показател са достигнали прокурорите по отношение на срочността на разглеждане на преписките. Деветдесет и седем процента от всички преписки във ВКП са решени в срок, а 91% - решени преписки в срок за районните, окръжните, апелативните прокуратури. Това предполага една много висока натовареност, много високо напрежение и отговорност на магистратите. Това трябва да бъде отчетено.
Сериозен въпрос обаче следва отново да се отправи към качеството, което постъпва в прокуратурата. От всички решени преписки по 24% е образувано досъдебно производство, а по 40% от преписките има отказ да се образува досъдебно производство, което значи, че прокурорите са въртели на празни обороти, че материалите, които са постъпили към тях, са некачествени и не дават основание за образуване на производство. Това е огромен разход на енергия.
Отново буди тревога и структурата на разкритата престъпност. По Глава единадесета от Наказателния кодекс „Общоопасни престъпления”, това са 40% от разкритите и наказани престъпления, а по Глава пета „Престъпления срещу собствеността” са 37%, което показва, че нашето досъдебно производство в МВР продължава да се плъзга по линията на най-малкото съпротивление. Няма как транспортните произшествия да не се разследват и няма как квартирните кражби да не бъдат разкривани. Но за тежка престъпност, за сериозните нарушения в областта на икономическия ни живот, там цифрата е далеч по-скромна, тя е 4,35%.
Сериозно внимание трябва да отделим отново на прекратените и на спрените дела. Разбира се, прокуратурата има едно тежко наследство, от което продължават да разчистват авгиевите обори и да се прекратяват делата по давност. Ние виждаме обаче, че тази година прекратените дела са 310 239, от които срещу известен извършител – 8030. Това значи, че 8000 граждани са избегнали правосъдие с помощта на досъдебното производство и, разбира се, на прокурорите.
Спрените дела – 842 237, от които срещу известен извършител 20 687. С две думи, като сумираме спрените и прекратените дела, ние получаваме една цифра от 1 млн. 150 хил., което значи, че толкова потърпевши граждани не са получили правосъдие. Наред с разкриваемостта от 52%, тази цифра заслужава много сериозно внимание и много сериозен анализ, който трябва да бъде направен съвместно от органите на МВР и прокуратурата като орган, който обезпечава и надзирава законосъобразността на действието на досъдебните органи.
Аз искам само с едно изречение да се спра на втория раздел от доклада на прокуратурата, това е „Изпълнение на стратегията за развитие на прокуратурата в Република България”. На мен страшно много ми допадна обстоятелството, че се отделя сериозно внимание на професионалните свободи и гаранции, на етичните правила, на отговорността и прозрачността. Това показва един стремеж на ръководството на Върховната касационна прокуратура да насърчава личната отговорност, индивидуалната свобода на прокурора, свободата и отговорността на магистрата, което е една много добра тенденция след периода, който прокуратурата преживя при друго ръководство.
Разбира се, за мен винаги най-важни са били предложенията с оглед на бъдещо законодателство, защото това е една препратка към дейността на парламента. Аз познавам виждането на главния прокурор, което той нееднократно е съобщавал публично, за необходимостта от диференциация и разграничаване на способите, чрез които се разследват престъпленията в зависимост от тежестта на тези престъпления и от наказателната характеристика. Това все още е задължение на парламента, задължение на Министерството на правосъдието, които знаят, че работят по новия Наказателен кодекс и много ще се радвам, ако тази философия на ясно разграничаване между простъпки и престъпления види бял свят, защото безспорно за дребната, битова престъпност – тази, която утежнява живота на обикновения човек, е необходима една бърза писта. Една писта, лишена от формализъм, която да дава възможност за бърз и качествен резултат, така че обикновеният български гражданин да върне вярата си в правосъдието и в това, че неговите интереси са защитени.
Аз мисля, че в предложенията, които Министерският съвет внесе са изменение на НПК, беше допусната груба грешка, която неминуемо спъна възможността законодателят да направи няколко крачки към полицейското разследване, а това е включването в НПК на фигурата на полицейския служител с възможност той да извършва определени действия. Най-първия вариант, който Министерството на правосъдието изготви и в който тази възможност на полицейския служител да извършва досъдебни действия, бяха свързани единствено и само с правната фигура на чл. 212. Тоест, действия, свързани с огледа на местопроизшествие, свързаните с него претърсвания, изземвания, обиски и т.н. Обстоятелството, че този текст беше премахнат, фактически стопира възможността полицейските служители да имат каквато и да е функция в това производство, макар че ние сме имали практика те да вършат тези действия и, вярвайте, резултатите не са били лоши.
Няма да се спирам на всички искания, които се правят за отпадане на института за разпит на свидетел и обвиняем пред съдия.
Вече е законодателен факт – съвсем скоро в парламента ще бъде гласувано обстоятелството, че всеки наблюдаващ прокурор има право да иска ползването на СРС. Това е една процедура, която насърчава отговорността на прокурора, възможността той да бъде действително господар на досъдебното производство и да контролира и да спомага за събирането на доказателства, включително и със СРС, и липсата на необходимост той да иска санкция по вертикалата, което е в плюс за увеличаване на правомощията на прокурорите и за тяхната обвързаност с крайния резултат от досъдебното производство.
Мисля, че отново се поставя един въпрос, който съм поставяла като законодателна инициатива и на който до момента в Комисията по правни въпроси не сме намерили разрешение - това е за баланса между многото процедури, които въведохме с новия Наказателнопроцесуален кодекс и резултатът като наказателна репресия.
Вчера в Комисията по правни въпроси чухме, че около 70% от гражданите, които са изправени пред наказателен съд, получават наказания, които не са свързани с лишаване от свобода и то на базата на нови и не съвсем нови процедури на съдебното споразумение и на съкратеното производство.
Като дългогодишен магистрат винаги съм поддържала тезата, че трябва да има баланс в обществото и най-вече задоволено чувство за справедливост и че съдията в никакъв случай не е регистратор на случващото се в съдебната зала. С оглед на това, аз се отнасям с уважение към предложението още веднъж да се разгледа института на съкратеното производство, което не дава възможност на съда да обсъди отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
За да съм разбрана от хората, които не са юристи, ще дам само един пример – ако взривя сградата на Народното събрание, казвам го много драстично, за да стане ясно за какво говоря, това безспорно ще ме нареди в кръга на най-тежките извършители на престъпления. Когато поискам съкратено производство, това означава, че съдът ще трябва да ми наложи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В този случай, когато поискам съкратено производство, това показва абсурда на някои институти, които се бият с всичките принципи на наказателното право и най-вече на правилата за определяне на наказанието, на тежестта на репресията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, репресията има за цел не само да покаже държавната политика и да бъде превантивна по отношение на извършителя – да го накаже, да го отстрани от обществото. Наказателната мярка е превантивна по отношение на цялото общество. Тя показва каква е наказателната политика и какво е разрешено за българските граждани, и какво не. Ето защо не можем да бъдем безразлични към резултатите, които получаваме в съдебната зала.
Мисля, че имаме увлечение към изключителен либерализъм, което, вярвайте, че се забелязва от нашето общество и търпим критики в това отношение. От една страна, имаме 52% разкриваемост. От друга страна, имаме 70% осъдени, които са приключили производството, благодарение на тези съкратени и благоприятни за тях процедури и са получили наказание, което не е свързано с лишаване от свобода. Едва ли обществото ни е лишено от престъпни елементи и от хора, които заслужават цялата строгост на закона и много по-сериозни наказателни санкции.
Искам само с едно изречение да се спра на предложението за изменение на Закона за съдебната власт. Може би вече 5-6 месеца в чекмеджетата на Народното събрание стои една наша законодателна инициатива – да се разреши институтът на командироването на магистрати, така че да бъде развързан местническият интерес.
Много добре знаем, че в момента в България, в малки общини съществуват така наречените феодални заграждения. Там кметът, прокурорът, съдията заедно си пият питието. Там не можем да очакваме разкриване на престъпление, защото всички – сива икономика, местна власт, магистратура са едно цяло. В този случай при сигнали от страна на гражданството за тежки престъпления и за рецидив на такива престъпления, въпросът може да бъде разрешен само с дългосрочното командироване най-малкото в рамките на една година както на съдии, така и на прокурори, а защо не и на полицейски служители. Иначе ние не можем да направим крачка в посоката на разкриване на престъплението.
Разбира се, заслужава внимание и последното предложение, което ще третирам. Това е промяната на реда за провеждане на атестации и конкурси. Радвам се, че прокуратурата смята, че конкурсното начало е най-добрият начин за набиране на кадри в прокуратурата, защото само така прокуратурата ще бъде обновена и в нея ще влязат млади, отговорни, много добре подготвени и много амбициозни кадри, от които имаме нужда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
За всички останали независими народни представители от времето за изказвания остана една минута и шест секунди.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Балева, заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Мингова, уважаеми господин главен прокурор, колеги! Докладът на прокуратурата, който разглеждаме днес, качествено се различава от Доклада за дейността на прокуратурата при изпълнение на Закона за 2006 г., в смисъл, че този доклад отговаря наистина на изискванията, въведени за изготвянето на тези доклади, приети от Висшия съдебен съвет.
На достойнствата на доклада няма да се спирам – те бяха отчетени и са видни за всички. Ще си позволя да спра вашето внимание на няколко проблемни въпроса, които произтичат от анализа на Отчета за дейността на прокуратурата за 2007 г.
На първо място, добро впечатление прави стремежът и усилията, които се полагат, за изпълнение на Стратегията за развитие на прокуратурата за периода, включващ и отчетната година.
Наистина все повече се утвърждава ролята на наблюдаващия прокурор. Колегата Николова каза, че 8 хил. дела са прекратени, поради изтекла абсолютна давност, срещу известен извършител. Може би по-ясен отговор за причините бихме си дали, ако имаше статистически данни – кога е изтекла тази давност.
Работила съм дълги години в прокуратурата, знам и от разговори с действащи магистрати, че сега се прекратяват дела, по които давността е изтекла някъде около 2000-та година. Това не е в резултат на слаба работа на тези прокурори, които сега разчистват тези преписки, за да може наистина да се работи. Все пак за върнатите дела, освен спрените, ако сложим и този процент – къде беше наблюдаващият прокурор, за да се стигне до връщане за допълнително разследване в досъдебното производство?! Това следва да бъде един знак и едно начало, не точно начало, за посоката, към която трябва да бъдат насочени усилията на прокуратурата.
Изключително добро впечатление прави високият процент на привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди – 98%. Преодоляна е тази практика, когато осъдени с влезли в сила присъди се разхождат на свобода и не изпълняват наложените им вече наказания, а един наказателен процес не завършва с влизането в сила на съдебния акт, с който той е признат за виновен и наказан. Този процес завършва и с окончателното изпълнение на наложеното наказание.
Положителното, което се отчита е 15% увеличение на подадените протести. Колко от тях са уважени? Дали тези протести наистина е трябвало да бъдат подадени? Дали е имало правни основания или те са подадени формално, за да прояви прокурорът активност? След като наблюдаващият прокурор до този момент не е направил това, което е било негово задължение, би следвало да се направи анализ и в тази насока.
Хареса ми екипният принцип, който се въведе сега. Вярно е, че този доклад не е предмет на отчета, защото той беше от тази година. Наистина се надявам, че в доклада за следващата година ще бъде анализиран и резултатът от тази екипност.
Прокуратурата прояви голямо усърдие и постигна наистина успехи за съгласуване на действията и на работата си с редица контролни органи. Все още прокуратурата е залята с куп жалби, които не са от нейната компетентност. Аз така си обяснявам този висок процент на преписки, по които е постановен отказ от образуване. Те не са всичките поради липса на престъпления. Голяма част от тях са и поради това, че въпросът, който се поставя, не е от компетентността на прокуратурата, а на други контролни органи, които биха могли по линия на административнонаказателната отговорност да разрешат проблема.
Аз не приемам оценката за политизация на съдебната система, в това число и прокуратурата.
Права е колежката Николова, че други, твърде често местнически, съображения оказват влияние в една или друга степен. Затова напълно споделям идеята й за промяна в Закона за съдебната власт с оглед даване възможност за командироване и за по-дълъг период, защото има наказателно производство, което е невъзможно да бъде приключено за срока на командироване, който позволяваме в закона. Смяна на екипа не означава добър изход от започнатото.
Изцяло възприемам и това, което беше казано, а това е идея на господин главния прокурор, че е крайно време, правейки промени било в материалните закони, било в процесуалните, ние да имаме ясна визия, стратегия за наказателната политика на държавата, а не промени на парче. Вярно, много неща се опитаха да направят с предложените от Министерския съвет промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, но те са за текущите неща, които изникнаха. Наистина една такава дългосрочна стратегия ще даде възможност и за промяна в Наказателния кодекс, по-точно за приемане на нов Наказателен кодекс, в който ясно ще бъдат отграничени простъпките от престъпленията, което, от една страна, ще разтовари прокуратурата и съдебните органи от несвойствената им дейност, от друга страна, ще повиши ефективността в борбата срещу престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи?
Господин Янев, заповядайте. Остават около 15 минути и се надявам, че ще дадете възможност на главния прокурор да вземе думата.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): В такъв случай ще се съсредоточа само върху най-главното, което бих желал да кажа.
Уважаеми колеги, уважаеми председатели на върховни съдилища, уважаеми господин главен прокурор, уважаема проф. Мингова! Първото, което бих желал да кажа, е, че изразявам удовлетворението си от това, че взаимодействието между институциите на съдебната власт и националния законодателен орган продължава своето успешно развитие с тези доклади за дейността на магистратурите, които изслушваме.
Поставям този въпрос, защото съвсем наскоро, когато имахме комуникация с представители на ПАСЕ, те изразиха учудването си как това се случва и едва ли не се възприемаше, че българският парламент се меси в работата на съдебната власт. Може би е подходящо да присъстват на тези дебати, за да видят, че те са полезни и практични от гледна точка на тези проблеми, които са актуални в нашето общество.
Следващото, което бих желал да кажа, е да поздравя колегите от всички прокуратури в страната, че във времето на изключително напрежение и съсредоточеност върху тяхната работа се полагат максимални усилия. Очевидно е, разбира се, че има все още проблеми, които не дават възможност за максимално ефективно и удовлетворяващо обществото като цяло поведение, като резултати от работата на прокуратурата.
От тази гледна точка веднага отивам към това, което исках да подчертая, за да не бъда многословен. За мен лично удовлетворение е въвеждането на екипния принцип – това, което е подчертано като необходимост за развитие. Считам, че замисълът за развитието на този принцип беше заложен с приемането на новия НПК. Самият факт, че ние ограничихме изключително възможността на прокурорите да връщат дела във фазата на предварителното производство обратно за разследване и само с изключение на случаите, когато са констатирани по повод на предявяване на разследването да има такава възможност, говореше за едно-единствено нещо – прокурорът през цялото време трябва да е наясно какво става с делото, прокурорът трябва да познава делото, за да не се налага поради непознаване и допуснати пропуски от разследващия орган това дело да се връща за доразследване.
Тази логика предполага създаването на екипния принцип, което налага и още нещо – вероятно ще се наложи или ще се приеме като засягане на достойнството на част от колегите, но като че ли, поне в районните и окръжните прокуратури, при работата по дела при разследването да не се преекспонира чиновническият подход към работата на прокурора, кабинетният подход. Възможността за създаването на екипния принцип е не разследващият орган непрекъснато да виси пред канцеларията на прокурора, а да има достатъчна възможност прокурорите да бъдат на местата, където се провежда разследването и да познават делата. Познаването на делата обаче е субективна човешка възможност, тя не е неограничена, тя е съобразно възможността реално да се приеме определено количество информация.
Няма как, ако пред един отделен следовател или един разследващ полицай има висящи 200-300 производства едновременно, наблюдаващият прокурор да има също такова количество производства, които да наблюдава, или в пъти повече, защото няма да бъде с един, двама или трима разследващи полицаи или следователи, с които той да работи. За да може да сработи това нещо и да има максимална ефективност в работата на прокуратурата, обемът на наблюдаваните от прокурорите дела, но не просто наблюдавани, а с активното отношение и познаване на делата, трябва да бъде сведен в рамките на възможното за тяхната ефективна работа.
Колеги, по тази причина, макар и да е ясно, че в чисто организационен план по отношение на прокуратурата има дисбаланс, имаме прокуратури, които не са достатъчно натоварени, има недостатъчна натовареност на прокурорите, а, от друга страна, има прокуратури с огромна натовареност, където този ефект трудно би бил постижим, затова поставям отново въпроса, макар и да съзнавам, че едва ли е най-подходящото да говорим за увеличение на щатовете. Но когато имаме проблем със справянето с престъпността, имаме проблем с доклада за правосъдие и вътрешен ред, тогава, когато е необходимо държавата ни и обществото да има необходимия инструмент, който да се справя с това явление, не трябва да се притесняваме, че за да постигнем ефективността, трябва да разрешим възможността да има повече хора, които по-активно и ефективно да работят в тази сфера.
За да не отнемам повече време с неща, които вероятно главният прокурор ще сподели, ще кажа само следното.
Подкрепям по-голяма част от тези неща, които са заложени като предложения за законодателни промени. Бих обърнал внимание върху един принципен въпрос – намаляването на процесуалния формализъм няма да бъде нещо, което да успее само прокуратурата да преодолее.
От тази гледна точка се обръщам и към председателите на върховните съдилища, защото ми се струва, че през последните години процесуалният формализъм беше изведен в много висока степен на идолопоклонничество в рамките на съдебните институции, което до голяма степен се явява и пречка за бързото придвижване на делата и решаването им, което ние срещаме като сериозен обществен отпор и оценка за това, че тежките случаи в българското правораздаване, специално в наказателните производства, се бавят и няма възможност за тяхното решаване.
Последното, което ще кажа, е, че ще бъда любопитен, господин главен прокурор, по отношение на делата, които са с известен извършител, погасени по давност, дали е правен някакъв анализ за причините да се стигне до този факт по отношение на тези дела специално? Също така и за какви престъпления са били тези дела, които са прекратени, срещу известен извършител? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли още желаещи народни представители да вземат отношение по доклада? Не виждам.
Господин главен прокурор, заповядайте.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд!
Ще се опитам в рамките на тези десетина минути да обобщя накратко препоръките, които бяха направени в изказванията на народните представители, които взеха отношение по доклада на дейността на прокуратурата и разследващите органи.
Уважаеми господин Шопов, напълно съм съгласен с Вас, че е необходимо прокуратурата да бъде по-чувствителна към всичко онова, което се случва в българското общество и което бива отразено в медиите. Давам си сметка, че това не може да бъде основният начин на работа на прокуратурата и все пак ми се струва, че сте прав в критиката си. Необходим е един по-агресивен подход, по-нечиновнически подход, който да не чака единствено и само органите на МВР или другите контролни органи да донесат папката на бюрото на прокурора, а един проактивен подход, който да накара прокурора съзнателно и целенасочено да търси нередностите, за да може да ги отстранява. Аз се съобразявам с Вашата препоръка. Уверявам Ви, в следващия ни доклад ще има такъв раздел по отношение на проявената активност при самосезиране на прокуратурата.
Уважаема госпожо Николова, благодаря Ви за думите, които казахте за доклада, защото нескромно ще се съглася с Вас, този доклад е по-добър от предишния. Надявам се следващият да е по-добър от този. Учим се да пишем този тип доклади, защото те са нови.
Вероятно сте прави и в забележките си, госпожо Масева, които казвате. Съгласен съм с това, което казвате – има още много какво да се прави. Но и докладите са важни, защото те са форма на комуникация между две власти – между съдебната и законодателната власт. Мисля си, че докладът, който внесохме сега, беше малко по-аналитичен от доклада миналата година. Това се дължеше и на направените препоръки в заседание на Правната комисия миналата година, които се постарахме да обобщим и да отчетем. Уверявам Ви, че и препоръките, направени в сегашните обсъждания, както в залата, така и по конкретните и професионални обсъждания в Комисията по правни въпроси също ще бъдат отчетени.
Не мога да не споделя Вашата загриженост за цифрата на прекратените и спрени дела. Особено цифрата за прекратените по давност дела - тук тангирам до отговора на въпроса на госпожа Балева, е чудовищно голяма. Това са над четвърт милион дела, прекратени по давност. Тази цифра е много смущаваща. Тя издава липса на рефлекс в прокуратурата в продължение на много дълги години да изчиства натрупваните дела. Тази цифра създава подозренията, че една част от тези дела са останали неразследвани по мотиви, различни от, да речем, общоизвестната претрупаност на съдебната система и претовареност с работа.
Да използвам случая да отговоря на госпожа Балева. Госпожо Балева, част от тези дела са от 70-те години. Давността по някои от тях е изтекла много преди промените в България през 1989 г. Ние просто сега ги намираме и констатираме този факт. Надявам се, че следващият ни доклад, който ще изнесем в тази зала, ще бъде последният, в който ще има такива неприятни цифри. Създали сме организация, след като изчистим натрупалия се обем дела от 70-те, 80-те и 90-те години, да направим организация по такъв начин, че да няма повече такива дела. Това е поне нашата амбиция.
Да се възползвам, госпожо Балева, от това, че се отнесох и до въпрос, който Вие поставихте, и да кажа няколко думи за протестите.
Протестите в прокуратурата, разбира се, нарастват. Петнадесет процента е отчетеният ръст, но аз лично не смятам, че това е някакво особено достойнство. Ръстът на протестите без данни за това колко от тях са били уважени, Вие сте абсолютно права, е формална цифра. Освен това не съм сигурен, че самото нарастване на ръста на протестите само по себе си винаги е положителен факт. Често пъти това не е така и аз се опитвам да насърчавам, доколкото ми позволяват възможностите, колегите в системата да жалят и съда, и себе си, и държавата като цяло. Тогава, когато е предварително ясно, че един протест е обречен на неуспех, че мотивите на съда са изключително убедителни, че прокурорът не е успял да докаже по несъмнен начин обвинителната теза, тогава той просто трябва да се откаже от този протест, без да се притеснява, че има някакви неблагоприятни последици за него, защото всички ние вероятно добре знаем, че е напълно възможно един прокурор да свърши за себе си много добра работа и в крайна сметка да се стигне до оправдателна присъда. Това невинаги означава, че работата на прокуратурата е била лоша. Често пъти има други фактори, свързани с променени показания, и с невъзможност да се съберат някои доказателства, които могат да променят първоначалната обвинителна теза.
Права сте, уважаема госпожо Балева, че има един много голям кръг преписки, по които е постановен отказ за образуване на досъдебни производства и сте абсолютно права в мотивите за това. До прокуратурата се обръщат хора, които не са намерили верния адресат на техния проблем. Няма да се уморя да повтарям, както често се е говорило в тази зала, ако използвам това клише, че контролните органи в България трябва да работят по-добре, за да може да свършат онази част от своите функции, което ще позволи на гражданите да получат правото си без да се обръщат към прокуратурата.
Сегашният механизъм те да сезират нас, ние да изпращаме преписките на контролните органи, е една загуба на време и отнема времето на прокурорите от една много по-съществена и по-важна тяхна функция.
Уважаеми господин Янев, накрая ще си позволя да кажа няколко думи колко наистина намирам за полезно обсъждането на тези доклади в Народното събрание – както в комисиите, така и в пленарната зала, защото виждам, че законодателните предложения, които си позволяваме да правим – ние нямаме законодателна инициатива, това е известно, но чрез тези доклади сезираме Народното събрание, придобиват гражданственост, публичност и се надявам рано или късно да залегнат и в съответни законодателни предложения. Това е смисълът на нашето общуване днес – да изложим проблемите и да чуем вашите критични бележки, разбира се, но също така да ви обърнем внимание върху това, което вие бихте могли да сторите, за да насърчите нашата работа и да я направите по-ефективна.
Иначе съм изцяло съгласен с вас, че е необходим проактивен подход на прокурора, който не бива да бъде чиновник. Вече говорихме за това в контекста на отговора ми на въпроса на господин Шопов.
Накрая в едно финално изречение: обемът на работата в прокуратурата, уважаеми колеги, е огромен. Но аз съм противник на разширяване на щата на прокуратурата. В България има много прокурори и не всичките са еднакво натоварени с работа. Въпрос може би на законодателна промяна, свързана с една възможност за преразпределяне на местата в прокуратурата и въпрос на политика на Висшия съдебен съвет, въпрос на наша политика в ръководството на прокуратурата е да осигурим едно сравнително равномерно разпределение на натовареността.
Разбира се, колкото и да е справедливо това разпределение, прокурорите в София и в Малко Търново няма да бъдат в едни и същи условия. Това трябва да е очевидно.
Сега искам да кажа, че софийските прокурори и в Районната прокуратура, и в Градската прокуратура в София не само работят при изключително тежки битови условия, особено в Софийската районна прокуратура, но наблюдават в Софийската районна прокуратура няколкостотин, а в Софийската градска няколко десетки дела във всеки един момент. Разчитам на вашето разбиране, че този тип натоварване понякога води до едно, за съжаление, неискано и нецелено от нас, но неизбежно забавяне на делата. Благодаря ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин главен прокурор.
Уважаеми народни представители, двамата министри – на правосъдието и на вътрешните работи, не желаят да вземат думата. Те са запознати с доклада.
Предлагам да гласуваме точно в 10,30 ч., за да приключим. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
Тридесет пъти се обърнах, господин Атанасов! Вие съвсем умишлено не вдигнахте ръка! (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички тук са свидетели.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Имаме 21 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група има, разбира се, право, не мога да го отнема. Но това го правите съвсем умишлено и злоупотребявайки с правото. Три пъти се обърнах, лично Вас гледах в очите. (Шум и реплики.)
От 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
Ще продължим разискванията следващата седмица. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, ще съобщя новопостъпилите питания за периода от 28 ноември - 4 декември 2008 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Ваня Цветкова към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно бъдещето на Земенския пролом. Следва да се отговори в пленарно заседание на 12.12.2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно необходимостта от спешни мерки след окончателното спиране на 220 млн. евро по програма ФАР. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12.12.2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стриктното спазване на Закона за устройството на територията и другите нормативни актове, свързани с него. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12.12.2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за ограничаване и намаляване бюджетните разходи на министерството през 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16.12.2008 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на финансите Пламен Орешарски относно политиката на правителството и Министерството на финансите за преодоляване на драстичния спад на кредитите още в първите месеци на кризата в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12.12.2008 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов относно абразия и ерозионни процеси по бреговете на Северното Черноморие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12.12.2008 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев относно политиката на Министерството на държавната администрация и административната реформа за разработване и въвеждане на системи за управление в общинските администрации в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12.12.2008 г.
8. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към заместник министър-председателят Меглена Плугчиева относно общата политика на българското правителство за предотвратяване на по-нататъшните загуби на стотици милиони евро, предназначени за страната ни по предприсъединителните програми на Европейския съюз ФАР, САПАРД и ИСПА. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19.12.2008 г.
Писмени отговори:
– от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
– от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Пламен Моллов.
Заповядайте за процедура, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, искам да поставя един изключително важен процедурен въпрос. Знаете, че в Закона за енергийната ефективност между първо и второ четене беше приета една скандална, бих казал, криминална поправка, където първоначалният вариант, че всички обществени сгради подлежат на енергийно сертифициране, се превърна в другия вариант, който парламентът гласува, че всички сгради подлежат на такова задължително енергийно сертифициране.
Това означава, че всички български семейства, живеещи в жилищни блокове над 1000 кв. м., трябва да платят около 150-200 лв. на няколко енергийни фирми. Беше изписано достатъчно в медиите, включително шефът на Агенцията за енергийна ефективност се изказа критично. Със Стела Банкова сме внесли законопроект за промяна на закона и връщането му в стария вариант.
Моля Ви, на председателския съвет в сряда да поставите този въпрос, за да бъде разгледан приоритетно, поради голямата му обществена значимост.
Моля Ви също, на председателския съвет в сряда да поставите въпроса и за Закона за потребителски кредит, където се премахва наказателната лихва за предсрочно връщане на потребителски кредит. Аз благодаря на мнозинството, че подкрепи тази добра идея и законопроектът мина на първо четене, но вече един месец той не е придвижен по съответния ред.
Моля да обърнете внимание на това, за да може преди Нова година ние да приемем двата законопроекта и да дадем глътка въздух на българските граждани, поне в тази тежка финансова ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е процедура, господин Христов. Ако всеки, който внесе законопроекти, чака да дойде петък, за да говори пред камерите, е друга тема, но такава процедура няма.
Господин Чачев, надявам се, че Вашето ще бъде процедура.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Моята процедура е свързана с начина на водене на парламентарния контрол, не от Ваша страна, а от страна на председателя Георги Пирински, който за пореден път поставя чадър над министър-председателя Сергей Станишев и вицепремиера Ивайло Калфин. Върнато ми е питане към министър-председателя по проблеми, за които вчера беше изпратено писмо от Европейската комисия относно причините за спирането на парите по Програма ФАР. Господин Станишев своего рода е първият човек в Националната агенция „Пътна инфраструктура”, където са основните недъзи на България, заради които в момента са ни спрени парите, а има и реалната опасност да ни бъдат спрени парите и по оперативните програми и директните плащания, които са над 12 млрд. евро за следващите години.
Върнато ми е и питане към вицепремиера Ивайло Калфин за политиката на правителството относно заменките на гори по българското Черноморско крайбрежие. Последните дни в средствата за масова информация излязоха редица публикации за хиляди декари земи, за престъпни сделки. И забележете, питането ми е върнато с мотива, че подобни питания са били правени през последните месеци и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не може да се отговаря на едни и същи въпроси. И наглостта на председателя Пирински стига дотам, да ми казва, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, нека не употребяваме такива изрази, господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Няма, господин Корнезов, аз само ще Ви прочета от тази стенограма какво отговаря Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но времето изтече.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: “През последните пет месеца не само че няма подобни сделки, но има и усилия на Държавната агенция именно начинът на замяна на горите да бъде преустановен”, което не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: И другото: “за съжаление, липсата на специализирана географска информационна система на Държавната агенция по горите е пречка да бъде изготвена точна справка за замените”.
Тук е министърът на земеделието и храните, който ще каже, че такава има, но просто не желаят да я правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, времето, господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: И третото: “била извършена замяна на два имота...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, моля Ви се!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: “...единият от които е шест пъти по-голям от другия”, била спазена процедурата, и Калфин казва по-нататък “отделен въпрос е дали действително такива сделки трябва да продължават и в парламента...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме принуждавайте да Ви изключа микрофоните.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: “...да утвърждава законопроекта.”
Господин председател, съжалявам, че се обръщам към Вас, вината не е Ваша.
Още един път, остро възразявам както от свое име, така и от името на Парламентарната група на Демократи за силна България за чадъра, който се поставя върху министър-председателя за неудобни за него въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, Вие сте получили писмото, с което Ви се връща питането. Изрично е казано, че трябва да го отправите, чета: “Съгласно чл. 80, ал. 2 от правилника следва да отправите Вашето питане към заместник министър-председателя Меглена Плугчиева, в чиито компетенции са поставените от Вас въпроси”. Поставете го към заместник министър-председателя и ще Ви се отговори, в нейния ресор е, затова въпросът Ви е върнат, никакъв чадър не е поставян.
Уважаеми народни представители, ще започнем с въпросите и питанията. Тъй като министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева е от днес сутринта тук, има ангажимент и има само един въпрос към нея, министър Цветанов даде съгласието си, следва въпрос към нея, зададен от народния представител господин Йордан Величков.
Господин Величков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър! Един от най-вълнуващите въпроси, който се поставя на почти всички форуми на българите в чужбина през последните няколко години, е въпросът с българското гражданство. Изнесени са многобройни случаи на лица, чакащи години – три, четири и повече години за българско гражданство, и са посочени редица случаи на рекет за заплащане на суми от 2-3-4 хиляди евро, за да получат нашите граждани – българите от чужбина – гражданство в що-годе по-кратки срокове.
Неумението на държавата да реши този въпрос е сериозна дискридитация не само за нея, но дава възможност на редица недобросъвестни посредници да се облагодетелстват от този проблем. Според информирани източници над 40 млн. лв. се печели от този “бизнес”. Няма държава в света, която да се отнася с такова безразличие към съдбата на десетки хиляди българи. Факт е, че българите, живеещи в някои държави, през последните десетилетия бяха подложени на безпрецедентно преследване. Десетки и стотици платиха с живота си, затова че имаха куража и достойнството да отстояват българската си национална принадлежност. В някои държави и сега не е безопасно да се изявяват като българи. Това е недопустимо! Вместо България да им подаде ръка, мафиотски ръце се протягат към тях да отнемат огромни суми от тези, общо взето, небогати хора.
Госпожо министър, впечатлен от Вашата енергичност и професионално ниво, си позволявам за трети път да поставя този въпрос пред министър, включително два пъти пред ваши предшественици, и бих искал да зная има ли министерството желание и воля и лично Вие да направите необходимо наистина да се прояви едно европейско поведение към нашите сънародници в чужбина? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, за да отговори на въпроса на господин Величков.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Величков, дами и господа народни представители! Аз ще се съглася с една част от казаното във въпроса. Действително, в Дирекция “Българско гражданство” на Министерството на правосъдието не се спазва срокът, който е в Закона за българското гражданство. Но нека да направя следните пояснения, за да стане ясно на народното представителство, че по произнасяне на преписки за българско гражданство работят пет министерства и три агенции. Знаете, че по закон има Съвет по българско гражданство при министъра на правосъдието, който включва представители на тези министерства и агенции. Едновременно с това ще кажа, че няма преписка, която да се разглежда от този съвет, преди да е минала задължителна процедура през Държавната агенция „Национална сигурност”. Ако в момента преписките, които се разглеждат, са с дати на подадени молби в края на 2004 г., защото по закон такава е процедурата на постъпване и разглеждане на молбите, действително има процедура, по която може да се ускори производството по смисъла на важни причини, както пише в закона, и на седмица в Министерството на правосъдието постъпват между 50-60 молби за ускоряване на процедурата.
Ще кажа още няколко цифри, за да видите как е вървяло лавинообразно получаването на преписки през годините. През 1998 г., когато е приет и е в сила Законът за българското гражданство, е имало само 500 молби за българско гражданство. Тогава, когато се очертава европейското развитие на България, преписките са се увеличавали драстично, за да се стигне през 2003 г. до 14 306 за годината получени преписки, от които 13 128 са за придобиване на българско гражданство на основание български произход.
През 2004 г. преписките са стигнали 29 хил. 493, от които 28 хил. 378 са за придобиване на основание български произход.
През 2006 г. вече има тенденция за намаляване и към 3 декември за тази година са постъпили 6 хил. 573 преписки. Виждате в разстояние на годините – от 500 до 30 хил., и към днешна дата - 6 хил. 573 преписки.
Към този момент обаче висящите преписки са все още 56 хил. 200. И от миналата година, откакто аз съм министър, и преди мен колегите вероятно са правили необходимото, но Съветът по гражданство до този момент, до м. декември е разгледал 12 хил. 224 преписки. За сравнение, миналата година са били 10 хил. 173 и преди това – 9 хил. 462 преписки. Дори цялото Министерство на правосъдието да работи само по преписките на българското гражданство, пак няма да можем да спазим този тримесечен срок. Както добре разбрахте, има и други институции, които задължително трябва да имат произнасяне по преписките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков – право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо министър. Благодаря за информацията и данните, които поднесохте. Да, впечатляващо е това, което Вие съобщихте – нарастване броя на желаещите да станат български граждани, след като България се готвеше или вече стана член на Европейския съюз. Това е нормално. Аз лично не виждам нищо укоримо в това тези хора, които се изявяват като българи, които изрично подчертават българската си национална принадлежност в държави, където това е не само нежелано, но и опасно, да сложат в джоба си паспорт, в който пише, че са българи.
Това че щели да пътуват е също един мит. Бих искал да кажа, че българите от редица държави, като бивша Югославия, Гърция и така нататък, пътуват много повече, отколкото ние. Така че това не е оправдание – първо.
Второ, не мога да оправдая онези институции, които наистина бездействат, които наистина си дават някаква важност. Аз питам: какво ще се проучва за един човек, който никога не е стъпвал в България? Службите за сигурност какво ще гледат? Къде са данните? Може да се гледа тогава, когато има картотека, когато има данни за някакви деяния - престъпни, съмнителни и така нататък. Просто бавене.
Има данни, че и хора от тези институции участват в цялата тази престъпна мафиотска схема за рекетиране на нашите българи. Това е истината.
Като шеф на консулската дирекция аз също съм бил член на тази комисия и зная как се заседаваше.
Моята молба към Вас е да инициирате лично, ако трябва и премиерът, защото това е въпрос, който наистина не може да търпи отлагане.
Тук приказваме за внос на работници откъде ли не, а в същото време има десетки хиляди, които са готови да дойдат. С този неуреден статут те не могат да дойдат.
Аз ще ви посоча пример за семейство българи. Българинът от Кюстендил си ходи през няколко месеца, защото няма право да пребивава тук, защото чака четири години да получи гражданство.
Надявам се още веднъж, че Вие ще направите необходимото, така както се намесихте по сериозни въпроси, касаещи правосъдната дейност, този въпрос наистина да бъде решен по нормален, законен, хуманен най-вече начин за тези десетки хиляди чакащи българи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте – имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ще използвам времето, за да дам още малко информация, защото за три минути не може да се каже всичко онова, което се прави.
Понеже имаше упрек и към правителството, нека да напомня, че се правеха много форуми, включително с участие на българи, които живеят извън нашата територия – българите от чужбина. В момента правителството обсъжда Стратегия за българите в чужбина и в единия раздел тя е свързана с българското гражданство. Да припомня, че дебатирахме по въвеждане на зелени или сини карти, което ще дава облекчен режим на хората, които искат действително да придобият българско гражданство и да дойдат да живеят в България.
Няма да се съглася с упрека, че в Министерството на правосъдието работят хора, които получават пари за българско гражданство. Констатирах един такъв случай, когато станах министър и този служител, който не беше служител на дирекция „Българско гражданство”, вече не е на работа.
Тези 3-4 хил. евро, които се получават, се получават от фирми. Ако отворите един македонски вестник, там има специална обява, в която пише: „Български пашапорт – 3 хил. евро. Срочно, спешно!” и не знам си какво.
Едновременно с това в министерството възложих да се направят съответните промени в Закона за българското гражданство, който и сега казва, че подаването на молби може да става чрез пълномощници. Тези така наречени посредници са хората, които получават парите. Въпреки всичките призиви и разговори, които съм имала, да се минава през консулските отдели, за да не се дават пари на тези фирми, които по никакъв начин не могат да гарантират срочност на предоставяне на българското гражданство, така или иначе се дават.
Защо има изричен текст в закона, че трябва писмено становище на Държавната агенция „Национална сигурност”, за да се придвижи преписката и да влезе в заседание на Съвета? Вие сте били член на този Съвет – оттогава процедурата не е променена, само е сменено името на органа, който прави проверката.
От друга гледна точка трябва да кажа, че сме сигнализирали прокуратурата с голяма част от преписки, по които сме установили неистинност на представени документи. Казвам неистинност – само от пръв поглед служителите на базата на дългогодишния опит, който имат, са констатирали фалшиви лични карти, адвокатски пълномощни, нотариални заверки. Всичко това, което може да се направи на пръв поглед, е направено в Министерството на правосъдието.
Може би трябва да предприемем някакви по-драстични мерки - да увеличим за една година състава на хората, но то трябва да се направи във всички други ведомства, за да можем да приключим тези преписки в срок. Правителството прави необходимото със съответните предложения за промени. Много скоро парламентът ще бъде сезиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Първия въпрос ще зададе народният представител Иван Сотиров.
Господин Сотиров, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министър Цветанов.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният.
През последните години все по-остро се поставя въпросът за това как държавата стопанисва и се разпорежда с държавната собственост. Непрекъснато медиите и неправителствените организации изнасят данни за скандални сделки между държавата и частни физически и юридически лица основно чрез апорти и замени.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: каква е площта на земеделските земи държавна собственост, които са станали частна собственост, в периода от 16 август 2005 г. до 1 октомври 2008 г.?
Чрез какъв вид разпоредителна сделка е осъществена промяната на собствеността и какво е придобила държавата?
Каква е площта на земеделските земи държавна собственост, които са придобити от частни физически и юридически лица, на които след промяната на собствеността е променено предназначението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сотиров, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи министърът на земеделието и храните упражнява правото на собственик на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажби и замяна на земеделските земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно приетата от Министерския съвет наредба.
В отговор на зададения ми въпрос мога да кажа, че за периода от 16 август 2005 до 1 октомври 2008 г. площта на земеделските земи от държавния поземлен фонд, които са прехвърлени в собственост на физически и юридически лица или общини, е в размер на 150 хил. дка, придобити чрез договор за замяна на недвижими имоти или чрез договор за продажба с поименни компенсационни бонове.
За визирания период са сключени 427 броя договори за замяна, при които е отстъпено правото на собственост на земеделски земи от държавния поземлен фонд в размер на 124 хил. дка, а придобитите в приход на държавния поземлен фонд земеделски земи са в размер на 133 хил. дка.
Темата за замените от Държавния поземлен фонд многократно е дебатирана в Народното събрание. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в сила от 13 февруари 2007 г., процедурата по извършването на замените е законово регламентирана със създадения нов чл. 24, който урежда реда и условията за извършването й, като е доразвита с изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 13 май т.г.
Замените на частните земеделски земи със земи от Държавния поземлен фонд са основен инструмент, с който се цели преодоляване разпокъсаността на земеделската земя в страната, тъй като с използването на земи от Държавния поземлен фонд се създават условия за комасация. В тази връзка разпоредбата на чл. 24 съдържа забрана за раздробяване при разпоредителни сделки на уедрени имоти, придобити чрез замяна в Държавния поземлен фонд за срок от десет години. Замените могат да бъдат оценени положително в ролята си на фактор в подкрепа на инвестиции в земеделското производство.
Освен чрез замяна, земите на Държавния поземлен фонд се придобиват и чрез продажба. Към настоящия момент продажбата на земеделски земи от Държавния поземлен фонд са изпълнение и задължение на държавата, записано в Закона за собствеността и Наредба 16 от 19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд.
За периода от 16.08.2008 г. до 1.10.2008 г. на територията на страната са проведени общо 20 бр. търгове, от които 3 бр. общински, 3 бр. областни и 10 бр. Национални, в това число 8 бр. последващи национални търгове. На проведените търгове от притежателите на поименни компенсационни бонове са закупени 25 хил. дка земеделски земи на стойност 8 млн. лв., като са сключени 333 бр. договори.
В заключение ще отговоря на последния от поставените въпроси, като кажа, че площта на земеделските земи от Държавния поземлен фонд, придобити от частни физически и юридически лица чрез договор за замяна или чрез продажба по Наредба 16 от 2000 г., за които е извършена промяна на предназначението им с влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи за посочения период, е в размер на 2022 дка. Процедурата по този ред се провежда по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров – право на реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, точно затова поставям въпроса. Защото, както обикновено става, когато се поставя въпросът за земи от горския фонд и за земеделските земи, непрекъснато се говори, вижда се, че при тези сделки по замени търгът се използва много рядко. Дори от тази справка, която е направена, се вижда, че основно сделките се извършват чрез замени, при което положение по експертна оценка калкулацията е, че държавата губи огромни средства, тъй като при замени хората –физически и юридически лица, придобиват реално не в десетки, а в стотици пъти по-евтино държавни земи. Затова и според европейското законодателство тази практика трябва да бъде прекратена.
Има данни от неправителствени организации, че между 6 и 8 милиарда е загубила държавата точно от тези непрозрачни сделки с огромен корупционен потенциал. Затова има и натиск от европейските институции. Многократно съм поставял въпроса, включително и към министър-председателя, защото той само говори, че иска да бъде спряна тази практика със законодателни мерки - да не могат да бъдат извършвани замени на държавни имоти. Въпреки това, упорито, повече от година се бавят и се отхвърлят всички законодателни инициативи, внесени и от Съюза на демократичните сили, и от други опозиционни партии за промяна на законодателството.
От самите данни се вижда какъв огромен обем – 124 хил. дка, са преминали по пътя на замяната. Защо това не става чрез търгове и прозрачни пазарни процедури? Ясно е за какво става въпрос. Говори се за комасация, за окрупняване на земеделски земи, на земи от горския фонд, но истината е, че основната цел, след извършването на такива сделки, е да се извършва промяна на предназначението и да се застрояват уникални територии, в много случаи в защитени територии по Черноморието и по скъпите курорти.
Затова моят апел е – той беше поставен и към министър-председателя, за промяна в законодателството, като правителството и централната власт предприемат мерки по спиране на този тип разпоредителни сделки, които са чист грабеж и накърняване на обществения интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! По отношение на изказаното предположение, че има натиск от Европейската комисия по отношение на заменки в земеделския фонд, аз не съм уведомен за такова нещо. Във всички случаи, всички заменки, които се правят, се правят в условията на пълна прозрачност, при внимателна оценка на съотношение на заменена земя.
Вие, господин Сотиров, сте добре дошъл да присъствате на всички комисии, в които се обсъждат тези въпроси.
Искам да обърна внимание, че правителството в момента предприема необходимите мерки за ограничаване на тези замени, за които Вие говорите. Във всички случаи обаче трябва да бъде напълно ясно, че комасацията като процес не може да бъде спряна. Средният размер на обработваемата земя в страната е 14,28 дка. Вие можете да дойдете и да погледнете конкретно цялата документация по тези заменки, да видите картовия материал.
Искам да Ви кажа съвсем отговорно, че всичко това, което се прави като заменка, аз го гледам внимателно, точно, подробно. Смятам, че трябва да се предприемат такива ограничителни мерки, но те не трябва да бъдат в такава степен, че да доведат до парализа на процеса на комасация, на уедряване на земеделските производители. В противен случай българското земеделие просто няма да бъде конкурентоспособно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Евдокия Манева към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, през м. октомври т.г. на конференция в Брюксел с участие на представители на Европейската комисия и австрийското правителство българският Закон за защита на животните беше оценен като един от най-добрите в Европейския съюз. За съжаление законът, освен че трябва да бъде добър, трябва и да се изпълнява, а точно в това направление има сигнали за редица нарушения. Съгласно закона общия контрол изпълнявате Вие, господин министър, чрез Националната ветеринарномедицинска служба и имате редица задължения, визирани в закона, които са предпоставка за постигане целите на закона.
На първо място, в закона се изисква в тримесечен срок след приемане на закона, а законът беше приет на 31 януари т.г., кметовете да разработят програми за овладяване на популацията на бездомните кучета и за решаване на този проблем. През м. май т.г. Вие отговорихте, че само двадесет и няколко кмета са изпълнили това задължение. Срокът изтича след един месец.
В закона се предвижда в тримесечен срок да изпратите указание за изискванията за временните приюти, които ще действат на територията на общините. Освен това се изисква в едномесечен срок да е готова електронната база данни за регистрация на домашните любимци, задължение, което съществува и в Закона за ветеринарномедицинската дейност и все още не е изпълнено.
Освен това в тригодишен срок се изисква кметовете да решат проблема с бездомните кучета. Вече една година изтече. Контролът по този въпрос отново е вменен на Вас. По-важното е, че ежегодно, от началото на следващата година, кметовете трябва да се отчитат пред Вас как е изпълнена програмата за изтеклия едногодишен период, което предполага, че Вие трябва да пуснете някакви указания, за да знаят те каква информация искате, за да оцените дали те са си свършили или не са си свършили работата.
На последно място, без това да е последно по важност, Вие имате задължение да предлагате на Министерския съвет ежегодно с бюджета на кметовете да бъдат отпуснати средства за изпълнение на техните задължения по закон.
Всичко това е много важно и затова аз искам да Ви попитам: каква е политиката на Министерството на земеделието и храните, за да осигурите изпълнението на разпоредбите на Закона за защита на животните? Какво конкретно е направено по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Господин министър, понеже това е питане, имате 5 минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, във връзка с постъпилото питане бих желал да Ви уведомя следното.
В чл. 9, чл. 19 и чл. 26 от Закона за защита на животните е предвидено издаване на наредби по прилагането му. В тази връзка експертите от Националната ветеринарномедицинска служба и представители на ведомствата, посочени в цитираните разпоредби, са изготвили следните проекти на наредби, които са дадени за публикуване в “Държавен вестник”:
1. Наредба за правила за обучение на кучетата.
2. Наредба за условията за отглеждане на селскостопанските животни, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.
3. Наредба за условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животните в циркове, вариететни и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните.
4. Наредба за условията за отглеждане на домашни любимци, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.
5. Наредба за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат или/и предлагат домашни любимци с цел търговия, пансиони, изолатори, приюти.
На основание § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на животните в Националната ветеринарномедицинска служба се разработва Национална електронна база за регистриране на кучетата. С въвеждането на информацията за регистрираните кучета се повиши ефективността на контрола при спазване на нормативно установените изисквания за защита на животните. Стартирана е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет привеждане в съответствие с новите изисквания, доработка и технически особености на работоспособността на информационната система на НВМС с такава цел. Съгласно цитирания по-горе параграф срокът за въвеждане в експлоатация на електронната база за регистриране на кучета е 31 януари 2009 г. Параграф 4 определя срок от три месеца от влизането в сила на закона – общинските съвети да изготвят и приемат програми съгласно чл. 40, ал. 1 и определят местата за временните приюти по чл. 47, ал. 4.
Във връзка с гореизложеното на 16.07.2008 г. стартира кампания за извършване на проверки по общини съвместно с неправителствени организации, разполагащи с информация за допуснати системни нарушения при изпълнение на разпоредбите на Закона за защита на животните.
Съгласно Глава пета, чл. 40, ал. 2 кметовете на общините организират изпълнението на програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета и са длъжни да предоставят ежегоден отчет пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. В края на м. декември т.г. предстои обобщаването на данните и изготвянето на първия Годишен доклад за изпълнение на програмите за ограничаване на бездомните кучета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, имате думата за два допълнителни въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, имам два допълнителни въпроса.
Първият е: какъв е обемът средства, който Вие предложихте на Министерския съвет при подготовката на бюджета за 2009 г. за предоставяне на кметовете за справяне с проблема за бездомните кучета? Знаете, че това е изключително важен проблем. Без помощта на правителството едва ли кметовете ще могат да се справят. Това беше нова задача, вменена на кметовете. Мисля, че никой не би оспорил, че този проблем трябва да се реши, тъй като е лош етикет за нашата страна, още повече за страна, която иска да се занимава с туризъм.
Вторият ми въпрос е: известно ли Ви е, че огромната част от кметовете изпълняват съвършено формално своите задължения? Например сключват договори със съществуващи приюти, които по никакъв начин не отговарят на изискванията. Формално по този начин те се отчитат пред ветеринарномедицинските контрольори, но в същото време възлагат на хора да събират кучетата, които ги избиват и изхвърлят в близки места, без спазването на елементарни изисквания. Такава е практиката например в Софийския регион. Такъв приют има в Мездра, Ботевград, Своге и т.н. Градовете са сключили такива договори, но има маса сигнали, че продължава избиването на кучетата. Приютът в Мездра е абсолютно мизерен и няма възможност да поеме тези кучета, за които се твърди, че има договор. Същото е положението и в Габрово. Давам Ви два конкретни примера. Надявам се, че ще ги имате предвид и ще ги проверите. Но ако имате информация, че кметовете съвсем формално изпълняват задълженията си, то моля да кажете какво ще предприемете в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Цветанов.
Господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, Министерството на земеделието и храните, а и лично аз смятам, че поставените въпроси, които дискутирате в момента, са от особена важност. Уважаема госпожо, искам да Ви уведомя, както и Вие посочихте във Вашето изказване, че оценката на австрийското министерство за дейността по закона и дейността на Националната ветеринарномедицинска служба е изключително позитивна.
Уважаема госпожо, искам да Ви поканя между 15 и 20 декември – тогава лично ще подпиша договор с неправителствената Асоциация “Четири лапи” от Австрия. За мен това е много важно, тъй като аз също имам две кучета вкъщи. Като човек и като министър оценявам важността на проблема. Ще се радвам много, ако намерите време да присъствате на този първи случай в България на такова ниво и с такава отговорност.
Що се касае до финансовите средства, предвидени в частта, те са включени в изискванията за неотложни средства, свързани със задължителни европейски програми и изисквания, които трябва да извърши Министерството на земеделието и храните. Общият обем в тази насока е предвиден в онова, което министерството е предложило в Министерския съвет. Надявам се при разглеждането на бюджета за следващата година в тази зала, искането на министерството да бъде подкрепено. Общият обем на средствата е 24 млн. лв. плюс допълнителни средства, които в момента не мога да си спомня. Вие сте добре дошла да видите тези конкретни цифри.
За случаите в Мездра и Габрово – ще предприема всички необходими процедури и мерки, та конкретните случаи да бъдат проверени и отстранени.
Госпожо Манева, каня Ви на срещата с “Четири лапи”. Това е много важно нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, разполагате с 2 минути, за да изразите Вашето мнение към отговорите на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз само ще визирам въпросите, на които Вие не дадохте отговор. Мисля, че е естествено да не съм доволна, като ми съобщавате цифрата 24 млн. лв., в които евентуално има сума и за кметовете. Мисля, че не това е механизмът за изпълнение на тази разпоредба на закона. Тези пари трябваше да бъдат определени като обем и включени в субсидиите, които получават кметовете на общините. Ако е преценено, че Вие ще разпределяте тези суми, добре е да се знае за каква сума става дума. Мисля, че сумата 24 млн. лв. не се отнася за случая. Ще се радвам да ми дадете съвсем точен отговор каква е сумата и по какъв начин, по какви критерии ще ги разпределяте между кметовете.
Трябва да отбележа, че все още няма указания за временните приюти – нещо, което е много важно, а за съжаление се пренебрегва. Няма и лице, специално определено в Националната ветеринарномедицинска служба, което да отговаря по тези въпроси. Кореспонденцията с общините е голяма, отговорностите са големи и от това, което се опитах да проверя, видях, че няма указания, издавани от службата както по отношение на разработване на програмите, така и по събиране на данни и отчитане на изпълнението. Аз не знам как в края на годината вие ще обобщите данни, като всъщност още не е започнало събирането на тези данни.
Аз ще ви питам и писмено колко са кметовете, които са разработили такива програми? Колко приюта има, които отговарят на изискванията? Какви мерки се предприемат, за да се реши наистина въпросът? Една от стъпките е да сключите този договор. „Четири лапи” ще ви помогне, включително ще осигури и ресурс, но аз мисля, че министерството също трябва да си свърши работата и това в никакъв случай не е въпрос, който трябва да се пренебрегва. Очаквам много по-енергична дейност в това отношение от Вас, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народните представители Пенко Атанасов и Петър Мръцков към министъра на земеделието и храните.
Господин Мръцков, заповядайте да развиете въпроса си.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нашият въпрос с колегата Пенко Атанасов се отнася за ситуацията в Изпълнителната агенция „Борба с градушките”.
Уважаеми господин министър, на Ваше подчинение е Изпълнителната агенция „Борба с градушките”. Тази агенция изпълнява една важна мисия в българското земеделие по опазване на реколтата от градушки. От периода на създаването й през 1968 г. до този момент тази важна структура преминава през различни периоди на развитие. От данните, с които разполагаме, се вижда, че от създаването на агенцията до 2000 г. постепенно през годините се е увеличавала нейната ефективност.
Въвеждането през 1992 г. на българска методика увеличава ефективността й. Следващата година, след включването на модернизираните в България ракети „Ализан 2” допълнително увеличават ефективността на борбата с градушките. След 2000 г. обаче нещата в агенцията се променят и сега сме свидетели на сериозни проблеми. С пъти се е намалила ефективността, използват се друг тип ракети с ниска надеждност на експлоатация и най-важното, не се изпълнява качествено първостепенната задача на агенцията – защита на реколтата на българските земеделски производители.
Сериозен остава въпросът с кадровата политика в агенцията.
В тази връзка, господин министър, искам да Ви задам следните въпроси. Как виждате развитието на дейността на Изпълнителната агенция „Борба с градушките”? Какви стъпки ще предприемете за подобряването й и как ръководството на министерството оценява дейността на ръководството и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов и господин Мръцков! Министерството на земеделието и храните напълно подкрепя изразеното в писменото Ви становище относно възможността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките” за развитие на българското земеделие. Сравненията за ефективността до 2000 г. и след това, както и зададените въпроси показват, че материалите, представени на уважаемите народни представители, са малко далеч от истината. За какво увеличение на ефективността при градушките в периода 1992-1997 г. може да се говори, когато през 1995 г. активните въздействия започват да се провеждат чак на 2 август, през 1996 г. въобще не е работено, а през 1997 г. работата започва на 4 юли? За каква ефективността на труда и резултатите от него в този период може въобще да се говори, когато по вина на тогавашното ръководство през 1992 и 1993 г. шест последователни месеца не са плащани заплати, а през 1995-1996 г . неплатените трудови възнаграждения са за 18 последователни месеца при осигурени бюджетни средства? Твърденията за пъти по-ниска ефективност след 2000 г. са неверни, имайки предвид следните факти. До 1997 г. защитената територия е 13 млн. дка с численост на дирекцията 1161 човека. През 2008 г. са защитавани 17 хил. дка при численост 823 човека. Увеличаването на защитаваната територия от 3 млн. 700 хил. дка с многократно по-малък числен състав е осъществено чрез оптимизиране на управлението, намаляване на заетите пряко в провеждане на активните въздействия администрации, най-вече в София съкратихме голямата част, въвеждане на най-съвременни технически средства и продукти, повишаващи ефективността и прецизността на работата.
Трябва да се подчертае, че и сега екипите на регионалните дирекции, пряко ангажирани в провеждане на въздействията, са същите експерти, работили до 2000 г., но с много повече знания, умения и мотивация.
През 2001-2003 г. е въведена актуализирана методика за активни въздействия, вече отговаряща на общоприетите в света критерии за градоопасност и за концепция на Световната метереологична организация. От Сметната палата през 2007 г. е извършен одит на дейността на агенцията, чиито резултати са отразени в одитен доклад, като основните констатации в доклада са изключително положителни.
Уважаеми дами и господа, на конкретните въпроси за това как виждаме развитието на дейността на агенцията, какви стъпки ще се предприемат за подобряването й и как министерството оценява дейността на изпълнителния директор отговорите ми са следните. Развитието на дейността се свежда до изпълнение на стратегията на агенцията в пълен обем, основните раздели на които са следните.
Завършване на изграждащата се радарна метеорологична мрежа и въвеждане на продукта „Ирис”. Искам да ви кажа, че това е най-съвременната система за контрол на метеорология в страната. Купени са компютри с изключително висок капацитет, с най-съвременни технологични възможности. В тази връзка министърът Дачин на Румъния поиска да закупи българската методика и да я разпространи в Румъния.
Предоставяне с най-високо качество на радарна метеорологична информация, разширяване на защитаваните територии чрез изграждане на нови ракетни площадки.
По отношение на изпълнителния директор, той се оценява по свършената работа. В констатациите на Сметната палата се намира и отговорът на този въпрос. Поставено е началото на нов етап в развитието на агенцията за повишаване на ефективността на провежданите действия.
Уважаеми господин Атанасов, уважаеми господин Мръцков, предлагам ви в удобно за вас време да отидем и да видите всичко това, което ви казвам в момента, да видите какво е направено – нещо, с което българското земеделие може да се гордее. Искам да дойдете и да видите какво се прави по места. Искам също така да ви кажа, че купихме още три полета и ние разширяваме системата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мръцков, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за поканата. Не искам да дискутираме въпроса за това какво е било. В увода казах за създаването на тези полигони за борба с градушките. Възползвам се от Вашата покана и искам да Ви поканя да отидем на полигона в с. Петрово в удобно за Вас време, за да видите, че до тая площадка се стига трудно, защото до нея няма път, тъй като е разкопан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ракети има ли?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да, има.
Аз не съм специалист по ракетите, но проблемът е в това, че там, където има ракетни площадки, до тях трудно може да се стигне. Отделно от това, което имат като техника, и базата, с която разполагат ... (Реплика от народния представител Нихат Кабил.)
Работещите там няма къде да бъдат настанени. Те са настанени във фургони, които текат. Ако трябва да отидем и да видим това нещо на място. (Реплика от народния представител Нихат Кабил.)
Аз точно затова питам каква ще бъде дейността и как оценява дейността на ръководството. Много хубаво е, че се купуват нови ракети, обновяват се, но нека да отидем на място. Аз също Ви каня да отидем в Старозагорския регион в с. Петрово и да видим базата, която е там, и как работят хората. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да кажа следното нещо. Тази система е от изключително голямо значение за българското земеделие. Имайте предвид, че конкретните агроклиматични условия в страната в определени райони, където има остро континентален тип климат, това е единствената защита. Тази система трябва да се развива и да се усъвършенства. Трябва да Ви кажа, че страшното е в Плевен, Враца, Монтана. Там областните управители искат непрекъснато да се развиват и усъвършенстват. По същия начин трябва да се прехвърли и да се разшири и в Южна България. Именно в тая връзка Ви казах, че от парите, с които имахме възможност, ние тази година разширихме още три полета. Ще продължаваме да разширяваме и усъвършенстваме това.
Ефектът от системата за страна, пак казвам, с остро континентален климат, какъвто е в България, е значителен. Само през 2008 г. спасената селскостопанска продукция е в размер на 67 млн. лв. Можете да си представите до каква степен всичко това е важно.
Връщам се обратно към оценката за директора на агенцията. Това, което беше направено – целият екип е обучен, всички имат сертификат от НАТО. Същевременно тези хора работят с изключително ниски заплати. Аз съм много доволен от екипа и от дейността му. Правя всичко възможно системата да се разшири. Пак Ви каня да дойдете и да видите какво са направили. В страната няма аналогично звено на такова ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народните представители Лидия Шулева и Бойко Боев към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов, относно изплащане на субсидиите за директните плащания на единица площ към земеделските производители.
Заповядайте, госпожо Шулева, за да зададете Вашия въпрос.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, през първата година от нашето присъединяване – 2007, по редица причини изплащането на субсидиите за директни плащания на единица площ към земеделските производители се извършваше с огромно закъснение – едва през февруари – март 2008 г.
При встъпването Ви в длъжност като министър на земеделието и храните Вие се ангажирахте субсидиите за 2008 г. да бъдат изплатени до Коледа.
Нашият въпрос е: ще спазите ли обещанието си и ще получат ли българските земеделски производители очакваните от тях директни плащания и национални доплащания до 24 декември т.г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Шулева и господин Боев! Във връзка с вашето твърдение, че изплащането на субсидиите за директните плащания за площ за 2007 г. е извършено с огромно закъснение, искам да ви уведомя, че въз основа на Регламент 1782 от 2003 г., Глава пета, чл. 28, т. 2 изплащането на субсидиите за директни плащания на единица площ от земеделските стопани се извършва веднъж годишно за периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, от което е видно, че няма закъснение в изплащането за кампанията 2007.
За кампанията 2008 г., уважаема госпожо Шулева, искам да Ви уверя, че няма да има никакво закъснение.
По отношение на питането дали ще бъде спазено обещанието ми да бъдат изплатени субсидии на земеделски стопани по схемата за единно плащане на площ за Кампания 2008 г. искам да ви информирам за следното: до 30 ноември 2008 г. приключват всички видове проверки по подадените общи заявления за единно плащане на площ както тези, свързани с проверката на място, така и тези за решаване на двойно заявените площи. След отразяването им в интегрираната система за администриране и контрол от 1 до 15 декември следва да се извършат кръстосаните проверки на всички данни, като тези кръстосани проверки обхващат абсолютно всички подадени заявления за Кампания 2008. Това са задължителни етапи, през които трябва да премине всяко заявление преди да се стигне до оторизиране на плащанията за субсидиите на тези заявления и не е възможно някои от тях да бъдат прескочени.
За приключването на кръстосаните проверки – на 15 декември, ще започне оторизация на плащанията на тези земеделски стопани, за които е установено, че заявените от тях площи отговарят на допустимостта за подпомагане на схемите за единно плащане на площ. Успоредно с това ще бъдат оторизирани сумите, които ще получат земеделските стопани и по схемата за националните доплащания, свързани с отглежданите култури. Допустимостта на субсидиите по тази схема е неразделна част от допустимостта на тези площи по схемата за единно плащане на площ.
Уважаема госпожо Шулева, искам да Ви уверя, че ръководството на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, полагат и ще продължат да полагат максимални усилия българските земеделски стопани да получат полагащите им се помощи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, за съжаление, от отговора на господин министъра не чух кога точно ще бъдат направени тези плащания. Разбрахме, че трябва да минат всички законни проверки и никой не би протестирал срещу това, но в същото време Вие прекрасно знаете, че за осъществяване на сеитбата тази есен хората са теглили доста кредити, по които сега вече текат много сериозни лихви. Час по-скорото изплащане на тези пари, които им се полагат, тоест тази оторизация на плащането, както Вие се изразихте, е необходимо да бъде направена час по-скоро, за да могат тези хора да получат парите си.
Това, което не чух във Вашия отговор е: какъв е крайният срок, с който Вие се ангажирате поне за първите плащания на тези, които изпълняват всички изисквания? Защото, да, съгласно регламентите това е м. юни 2009 г., но не мисля, че това нещо ще сгрее особено душите на изтерзаните земеделски производители.
Второто нещо, за което искам да използвам случая да Ви попитам: дали бихте се ангажирали с предложението, което е направено в бюджета за 2009 г. да се предвиди сума от 378 млн. лв. за национални доплащания плюс 63 млн. лв. за млекопроизводителите? Бихте ли се ангажирали да подкрепите това предложение, което опозицията е внесла? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Шулева, при въпрос не може да задавате допълнителни въпроси. Ще подкрепите ли нашия закон? Ами те законите се приемат тук, в парламента, не ги приема министъра.
Господин министър, ако желаете, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, позволете ми да започна отзад напред по реда на Вашето изказване. Това, което Вие казахте, че опозицията е внесла, аз съм го внесъл в Министерския съвет като предложение за бюджет на земеделието преди около месец и нещо. Нямаме никакви различия между това, което казвате Вие, и това, което аз съм внесъл. Има документи. Браншовите организации, зърнопроизводителите, земеделските производители в България знаят това, което в момента Ви казвам.
Второто нещо, госпожо Шулева. Позволете ми да започна така: направена е пълна организация, мобилизация на целия екип на Разплащателната агенция. Ще се направи всичко възможно в срок до 20-ти колкото е възможно по-голямата част от тези пари да бъдат изплатени. Вие сама разбирате, че аз не мога конкретно да посоча цифрата, но Ви обещавам, госпожо Шулева, че на 20 декември сумите, които ще влязат в българските земеделски производители ще бъдат значителни. Аз знам какви са нуждите на земеделските производители. Аз поддържам реален, жив и перманентен, непрекъснат диалог с тях. Те са винаги на вратата ми. Те знаят всичко това, което Министерството на земеделието и храните прави за тях. Надявам се също така, уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа народни представители, при гласуването на бюджета да мислите с добро за българското земеделие. То е, което може да подпомогне бъдещата криза в страната, както и в света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители Лидия Шулева и Бойко Боев са задали още един въпрос към министъра на земеделието и храните Валери Цветанов.
Госпожо Шулева, заповядайте да зададете Вашия въпрос относно Програмата за развитие на земеделието и селските райони.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Най-напред да благодаря за отговора, който получих на предишния въпрос и минавам към следващия.
Това наистина е сериозен ангажимент - 20 декември, ще запомним тази дата.
Уважаеми господин министър, през април 2008 г. с известно закъснение стартира дългоочакваната Програма за развитие на земеделието и селските райони. Към момента от възможните 23 мерки са открити 12, като само по две-три от тях има одобрени проекти. От стартиралата най-напред мярка за подпомагане на млади земеделски производители, по наша информация има приети над 1300 проекта. До момента на задаване на въпроса – това беше 18 ноември, са одобрени 72 от тях и то такива, по които изтичат срокове, свързани с възрастта и регистрация на бенефициентите. По-голяма част от проектите тримесечният срок за разглеждането им и за отговор до бенефициентите отдавна е изтекъл. Това е причинява огромни вреди на земеделските производители, особено в условията на световната финансова икономическа криза. Липсата на ясен отговор от страна на Разплащателната агенция не позволява на българските земеделци ефективно и своевременно да планират своята бъдеща дейност, което от своя страна спира тяхното развитие.
Във връзка с всичко казано, въпросът ни към Вас е: какви мерки ще предприемете, за да заработят най-сетне всички възможни мерки по Програмата за развитие на земеделието и селските райони и да се спазват нормативно обявените срокове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Във връзка с Вашия въпрос за предприети действия за стартиране на всички мерки по Програмата за развитие на селските райони и спазване на нормативно определените срокове за обработка Ви информирам следното.
Мерките по Програмата за развитие на селските райони стартира последователно, съгласно график, приет от Управителният съвет на управляващия орган на програмата. Според одобрената от Европейската комисия Програма за развитие на селските райони през 2008 г., трябваше да стартират 21 мерки, а две мерки – 41 „Прилагане на стратегия за местно развитие” и 421 „Транснационално и вътрешнотериториално сътрудничество” съответно през 2009 и 2010 г. Към 1 декември тази година са стартирали 20 мерки по програмата. Според одобрения график Мярка 313 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията” ще стартира на 1 януари 2009 г. Графикът е съгласуван със социално-икономическите партньори и е в съответствие с препоръките на Европейската комисия за поетапно стартиране на мерките, което е общоприета практика в новите страни членки.
Ходът за прилагането на програмата се отчита ежеседмично и е предмет на обсъждане на форум на високо равнище на 12 ноември тази година, на която присъстваха бившият комисар на земеделието, господин Франц Фишлер, госпожа Лорета Дормао Марино – заместник генерален-директор на Главна дирекция за земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия, народни представители от Комисията по земеделието и горите и социално-икономическите партньори. Анализът показа, че има известно забавяне в одобрението на проектите, но то се дължи на няколко обективни фактора. Със стартирането на програмата бяха подадени значителен брой проекти - над 3500 проекта почти изведнъж. Само за сравнение – за целия период по програмата САПАРД са одобрени 3509 проекта.
По Мярка 112 „Създаване на стопанство на млади фермери” с над 1700 проекта по препоръка на одита на Европейската комисия, проведен през месец юни 2008 г. се налага извършване на извънредни посещения на място за всеки подобен проект. Трябва да се отбележи, че България за първи път прилага подобна мярка в процеса на прилагането й и възникват много специфични казуси, които налагат да се адресират до външни за Разплащателната агенция институции, с цел предотвратявате на създаване на изкуствени условия за получаване на финансова помощ, както изисква Регламент 1975 от 2006 г.
Също така, заедно с подаването на проектите се изгражда и засилва административният капацитет на Разплащателната агенция. Беше попълнен изцяло съставът на отдел „Прилагане на мерките за селските райони” и всички служители преминаха специализирано обучение за процедурата по прилагане на мерките. В момента правим всичко възможно да преодолеем закъснението. Искам да ви уверя, че от месец април служители на Разплащателната агенция работят на ненормиран работен ден с продължителност 10-12 часа с цел едновременна обработка на постъпилите заявления.
Бих искал също да ви информирам, че към 1 декември тази година общата стойност на сключените договори по програмата е както следва: по Мярка 112 „Създаване на стопанство на млади фермери”, са сключени 402 договора при общ размер на субсидията 20 млн. лв. По Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” са сключени 322 договора. Общо одобрените разходи за сключени договори са за 209 млн. лв. Общият размер на субсидията по сключените договори е 106 млн. лв.
Също така по програмата са изплатени средства в размер на 140 млн. лв., от които 109 млн. лв. доплащане към техните плащания и 30 млн. лв. плащане на необлагодетелствани райони.
Искам да обърна вашето внимание на съществен проблем, който е свързан с финансирането на ДДС в общини от селските райони. ДДС не се покрива от бюджета на програмата и съответно поставя селските общини в неравнопоставена ситуация спрямо общините от другите райони, кандидати по програмите на Структурните фондове. Към настоящия момент са постъпили 68 проекти на общини от селски райони, които не могат да бъдат одобрени, поради възникналия проблем. Поставили сме изключително важния въпрос на вниманието на Министерството на финансите и на вицепремиера по усвояване на европейските фондове и очакваме спешно решение за покриване на ДДС на селските общини.
В заключение искам да ви уверя, че Министерството на земеделието и храните и Разплащателната агенция са предприели всички действия по отношение на стриктното спазване на правилата на европейското и национално законодателство и осигуряване на система за ефикасно и целево разпределение на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Шулева – право на реплика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, от представения от Вас изчерпателен отговор, за който Ви благодаря, все пак стана ясно, че административният капацитет на Разплащателната агенция не е в състояние да поеме работата, която всъщност трябва да върши. Тоест, разчетите и подготовката на администрацията би трябвало да бъдат такива, че да отговорят на очакванията, които земеделските производители имат за кандидатстване по тези проекти. Добре е, че са постъпили 3500 договора, но тези договори трябва да бъдат обработени своевременно в планираните срокове. И за мен не е нормално едни млади земеделски производители, които са си подали преди повече от шест месеца проектите, да нямат никакъв отговор – нито да, нито не, и да не могат да планират абсолютно по никакъв начин своята бъдеща дейност, ще стават ли те по някакъв начин предприемачи или не? Това време безспорно намалява като цяло тяхната готовност да поемат такава тежка задача като предприемачеството, особено в условия на икономическа криза.
Разбирам, че има сериозни проблеми с усвояването на средствата, но това, на което искам да обърна Вашето внимание е на все по-стесняващата се възможност за получаване на кредитен ресурс. И тук може би Министерството на земеделието и храните трябва да даде ясен отговор как стопани, които вече са спечелили проекти, ще могат да ги финансират. Защото при мен преди няколко дни идва земеделски производител, който е спечелил проект за един милион за модернизация на кравеферма. И той се отказва от този с мъка спечелен, минал през всички тези етапи на одобрение, време и така нататък проект. Защо? Защото не може да намери кредит за авансово финансиране на проекта. Така че гаранцията, която му иска банката е 2,5 милиона имот в София. Нали разбирате, че ако той има имот за 2,5 милиона в София, няма да гледа крави на село.
Как министерството ще реши този проблем със стеснения кредитен ресурс е нещо, което е от голяма степен важно за усвояване на тези пари по тези проекти – неща, с които следващата година ще се сблъскваме редовно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Ще бъда съвсем кратък.
Госпожо Шулева, последното, което казахте, е от съществено значение. Вече от три месеца търсим принципно решение на ограничения кредитен ресурс за земеделските производители. Очаквам да намерим някакво решение. Притеснявам се от конкретната финансова ситуация в страната – понастоящем и в близка перспектива.
Що се касае до капацитетните възможности – сграден фонд, административен капацитет, обучение – цялата система вече е изчистена. Тя работи с пълен капацитет.
Уважаема госпожо Шулева, ние ще успеем да компенсираме това натрупване. Поискал съм съвет от европейските партньори и от Европейската комисия. Те са запознати с конкретната ситуация. Ние сме затрупани с 3500 проекта за три месеца. До три месеца ще изчистим всички неща. Системата работи вече добре и нормално. Всички проверки на място са добре дошли. Ще се радвам, ако искате да отидем заедно някъде и да видим как работи системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители, към министъра на здравеопазването доктор Евгений Желев.
Първото питане е от народния представител Владимир Кузов.
Имате думата, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросите, които съм поставил, са с давност шест месеца назад, но виждам, че те не са загубили своята актуалност и днес. Преди да Ви ги задам, господин министър, ми се иска за зрителите да прочета част от нормативната уредба.
Член 51, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи:
„Чл. 51. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условие и по ред, определени със закон.”
Член 5 от Закона за здравето гласи:
„Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейността по:
1. Опазване на здравето на гражданите, държавен здравен контрол.”
От Закона за здравното осигуряване:
„Лицата заплащат на лекаря или на лекаря по дентална медицина или на здравното заведение суми, както следва: за всяко посещение по 1% от минималната работна заплата, а лекарят или лекарят по дентална медицина, или здравното заведение издават на тези лица документ за заплатените суми.”
По данни на Здравната каса, господин министър, средният месечен доход на личните лекари е 1800 лв., тоест близо с 200 лв. повече от предходната година. Специалистите в болниците взимат средно по 1340 лв. спрямо 1120 лв. за 2006 г.
Оттук идват и моите въпроси: нормално ли е личните лекари да вземат повече от специалистите в болниците? Редно ли е да се заплаща потребителска такса при посещение на личен лекар, само за да напише рецепта? В този случай, господин министър, има парадокси, в които потребителската такса за рецептата надвишава сумата за доплащането в аптеката, когато се касае за взимане на лекарства с преференции, което е много странно.
Каква е сумата за месец, която се заплаща на личен лекар за едно осигурено лице в неговия списък? Има един интересен въпрос: редно ли е да се заплаща потребителска такса при посещение на специалист, след като за него се плаща по 12,50 лв. от Националната здравноосигурителна каса? Тоест за една дейност се заплаща два пъти. Ще Ви задам след това и други въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много въпроси зададохте. Не знам министърът ще може ли да отговори в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кузов, дами и господа народни представители! Ще се опитам бързо да отговоря на зададените въпроси, които действително са актуални. Без значение във времето, те винаги са стояли на вниманието на обществеността и на министерството, пък и на всички участници в системата и от двете страни.
Съгласно чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България:
„Чл. 52. (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон.”
С разпоредбата на чл. 37 от Закона за здравното осигуряване е регламентирано задължението за заплащане от страна на гражданите на потребителска такса за всяко посещение при лекаря или лекар по дентална медицина, както и при болничен престой.
Чрез внасянето на тези суми по чл. 37, ал. 1: „Всяко здравноосигурено лице, всеки гражданин участва лично в разходите за дейностите за здравеопазването”. В този смисъл е и Решение № 32 от 1998 г. на Конституционния съд по дело № 29 от същата година.
Заплащането от страна на здравноосигурените лица при всяко посещение при лекаря или лекар по дентална медицина в извънболничната помощ е в размер на 1% от минималната работна заплата. То е регламентирано в чл. 37 от Закона за здравното осигуряване. Вие знаете, че от 1 юли т.г. потребителската такса за всяко посещение при лекар е 1 лв. за лица, навършили 60 г. за жени и 63 г. за мъже, става въпрос за пенсионери. Компенсирането до 1% от минималната работна заплата се определя от съответна наредба от министъра на финансите и министъра на здравеопазването.
Взаимоотношенията между изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, пък и тези в болниците, и взаимоотношението между Националната здравноосигурителна каса се регламентира от Националния рамков договор.
Съгласно чл. 47 от този договор НЗОК заплаща договорена и извършена дейност съгласно Наредба № 34 и Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности. За първичната извънболнична медицинска помощ това са медицинско обслужване на задължително здравноосигурено лице, профилактична дейност, диспансерно наблюдение, профилактични прегледи по програми за детско и майчино здравеопазване, като НЗОК ежемесечно заплаща на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ определени суми в зависимост от броя на лицата в пациентските им листи, както следва: по 1 лв. за всяко здравноосигурено лице на възраст от 0 до 18 г.; 0,70 лв. от 18 до 55-годишна възраст и по 1,09 лв. над 65-годишна възраст.
Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършена дейност от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ пак по същата Наредба № 40, което включва прегледи на здравноосигурени лица, профилактични прегледи по Наредба № 39, профилактични прегледи на здравноосигурени лица по Програмата за майчино здравеопазване, профилактични прегледи над 18-годишна възраст на лица от рискови групи, включващи общомедицински и специализирани медицински дейности, високоспециализирани медицински дейности по съответните специалности. Оптималният брой на здравноосигурените лица в пациентските листи ще регламентира и през НРД.
Що се отнася до това дали е редно и кой колко получава, е въпрос на договореност между Касата, която е финансовият разплащателен орган, и съответният контрагент, от другата страна, чрез Националния рамков договор. Това е въпрос на финансова възможност както на бюджета на републиката, така и… Въз основа на бюджета на републиката се формират и съответните плащания по клинични пътеки в болниците и по това, което казах, въз основа на пациентските листи за личните лекари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов. Можете да зададете до два допълнителни въпроса.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Господин министър, моля Ви да излезете от рамките на законите, членовете, алинеите, защото така се объркват нашите зрители и потребители на здравни услуги, които не намаляват, за съжаление, а се увеличават, но това е друга тема.
Молбата ми е: как на практика ще се извършва контрол по заплащането на потребителската такса от 1 лев за пенсионери? И двамата знаем, а и зрителите знаят, че личните лекари вземат пълната такса и на пенсионери, не издават съответните финансови документи, създава се сив сектор в тази посока.
Кажете ми каква е ефективността на тази система – безплатно ползване на медицинско обслужване при условие и ред, определени със закон? Дайте ми един случай, една болница и кажете: ето тук е отишъл един гражданин и е получил здравна помощ без нито една стотинка.
Това са моите въпроси. Освен това според мен е нечовешко и неморално за една рецепта, която човек трябва да получи, да плати потребителска такса. Ако не сте съгласен, кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кузов! Няма как да излезем от рамките на законите. Една страна е демократична, когато се движи в рамките на закона. Той е ред и сигурност преди всичко, така че не можем да излезем от законовите рамки, още повече, че тези закони ги правите вие. Ако създадете такива закони, които да регламентират безплатно здравеопазване, добре, само че създадените от вас закони са такива.
Що се касае до контрола за това колко, как и какви пари вземат семейните лекари, пак с решение на Народното събрание, държа да отбележа, потребителската такса за пенсионерите специално е намалена на 1 лев. Те плащат по 1 лев и трябва да плащат толкова. Никой не е в състояние и не трябва да е в състояние да им поиска повече. Отговорността е лична. След като си знаят правата, нека да си ги спазват.
Контролът на взаимодействията и на финансовите отношения вътре в цялата система е прерогатив на Националната здравноосигурителна каса, която финансира голямата част от плащанията в сектора.
Така че дали трябва да се плаща такса, мисля, че минимална такса трябва да се плаща. Това е нашето участие като граждани в цялата система. Прав сте, че трябва да има засилен контрол. Тук вече е въпрос и на морала на този, който оказва услугата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, от Вашия отговор останах с лошо усещане, че Народното събрание не работи ефективно, защото Вие казахте, че ние изработваме законите и вероятно, според Вас, не са изработени в услуга и в полза на потребителите на медицински услуги, или, общо казано, в полза на българското общество.
Не успяхте да ми отговорите къде се получава безплатно медицинско обслужване, каквото според мен, а и според много граждани, е закрепено в основния закон на страната – Конституцията. Давайте предложения, поне в рамките на 40-ото Народно събрание, за подобряване системата, контрола, взаимодействието и възможността българските граждани да получават най-добрите здравни услуги, да бъдат защитени от недобросъвестни лекари, които може би има, и корупцията да бъде намалена в такива размери, каквито са поносими, ако въобще може да има поносима корупция. Доколко съществува корупция във високите етажи не знам, но, че съществува корупция на най-ниските нива е видно и болно за всеки български гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Мартин Димитров към министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! За всеки нормален човек в тази страна е ясно, че има проблеми в здравеопазването и тези проблеми са сериозни.
Какво направи сегашното правителство? Написа здравна стратегия накрая на мандата, което е уникална постъпка. Да напишеш и да представиш здравна стратегия накрая на мандата показва, че ти си пропилял наистина това време, пропилял си момента да свършиш работа. Единственото реално действие, което обеща да предприеме тройната коалиция, е увеличаването на здравната вноска – нещо неправилно, нещо, което не трябваше да се случва. Информацията от днес е, че тази вноска нямало да се увеличава.
Така че първият ми ясен въпрос, който касае цялото общество, господин министър, е: кажете от тази трибуна ясно за тази вноска, за да няма спекулации и да не се говори всеки ден нещо различно. По-добре наистина не я увеличавайте.
Второ, хората задават следния прост въпрос: какво ще направите, така че да няма тези зверски опашки, да не се стои по пет часа, за да види човек личния си лекар, за да види специалист? Къде е тази реформа, за която само се приказва?
Вашето правителство направи работна група и тя се събира вече повече от година и говореше за демонополизация – нещо, което СДС иска от много време насам. От 2005 г. сме го сложили категорично на масата – да има конкуренция, да има много доставчици на тази услуга, да не е само една монополна структура – Здравна каса, която очевидно не си върши работата. Обаче само се говори за реформа в здравеопазването, до момента няма нищо конкретно, няма яснота.
Така че въпросът ми към Вас е по отношение на конкуренцията, за въвеждане на алтернативни здравни каси: смятате ли до края на мандата нещо конкретно да направите, за да могат хората да имат избор, да могат да избират между различни услуги, между различно качество и съответно да се повиши стандартът на обслужването? Ще направите ли нещо в тази насока или не? Конкретно кажете какво.
Към предишния министър, ваш колега, отправих този въпрос и той беше достатъчно искрен да каже, че нищо не смята да прави. Като каза, че нищо не смята да прави, видяхте, че дори не изкара мандата на тройната коалиция.
Така че Вие ни кажете сега какво смятате да правите? Моля Ви да бъдете конкретен. Защото в здравната стратегия, която представихте пред парламента, единствените цифри и числа са номерата на страниците. Извън номерата на страниците няма нищо конкретно в здравната стратегия.
Затова пред цялото общество и пред българския парламент виси, както е казал поетът, със страшна сила въпросът: Вие сте новият министър и какви действия конкретно смятате да предприемете? Ако няма преждевременна оставка на кабинета, което не изключвам, е възможно да има още шест месеца това правителство. Така че кажете конкретно как виждате реформата в здравеопазването? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, въпросът, който бях получил, съществено се различава от цялото експозе, което направихте и зададохте хиляда въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие отговорете на въпроса, който Ви е задал писмено.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин Димитров зададе 15 въпроса, ще му отговоря на всички.
Защо сме в това състояние? Защото навремето едно ваше правителство започна една сбъркана реформа и 15 години се борим с тази реформа и правим реформа на реформата. Ако бяхте заложили по-нормални мерки, когато имахте пълното мнозинство, ако бяхте решили да няма една Каса, а да има десет каси, щеше да се случи по-лошо. Какво като заявявате сега, че имате намерение, да бяхте го направили.
Така че, уважаеми господин Димитров, ако говорим за стратегията, тя е стратегия, която начертава определени позиции и политики, които трябва да се следват и които всяко едно правителство ще следва оттук нататък. Защото няма кой да прави профилактика, няма кой да прави промоция на здравето, няма кой да не иска качествена услуга и да работи за това, няма кой да не следи за спазване на законността и качеството на самата услуга. Няма такова правителство, няма такава политическа сила, която да не го прави.
Така че стратегията е точно направена.
Що се касае до конкретните цифри, аз и вчера зададох един въпрос, но Вие не бяхте в залата: би ли могъл някой от вас тук и Вие да ми кажете какъв ще е бюджетът за следващата година?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие ако ми задавате този въпрос, сме го загазили много.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Аз Ви задавам въпроса като на народен представител, защото вие гласувате бюджета! Вие не знаете какво се случва. Аз ще Ви кажа. Тази стратегия е осигурена с 15 млрд. лв. за следващите пет години. С целия ресурс на здравеопазването ще правим това. Затова се опитахме тази година да смятаме бюджета на 8% здравна вноска, без да увеличаваме тежестта за гражданите за сметка на държавата, за да има повече ресурс в здравеопазването, той е налице. Дали е оптимален и достатъчен, това е друг въпрос.
Но при тази ситуация и тази възможност на държавата, това е една сериозна стъпка. Едни 18% повече за здравеопазване от миналата година е съществен ресурс. Не казвам, че е достатъчен. На мен ми се иска да е 100%. Но трябва да си даваме сметка, че живеем в интересни времена, много превратни и че има и други сектори, които трябва да получават финансиране. Смятам, че правителството през последните три години направи...
Само един пример ще Ви дам: два пъти се е увеличил бюджетът на Здравната каса в разстояние на четири години, ако си направите добре сметката.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Подобрило ли се е качеството?
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Качеството зависи от тези, които го извършват, и от контрола, който се налага. Ето затова в стратегията пише „качество и контрол на качеството”. Затова вкарахме онзи ден Законопроекта за здравето, искаме да направим инспекторат, който да следи за качеството – това досега го е нямало. Това са една малка част от реформите, които продължаваме.
Що се отнася за времето на приемането на стратегията, при вашето правителство я приехте един месец преди края на мандата ви – април 2001 г. Какво лошо има в това? И ние следвахме, между другото, тази реформа. И всичко, залегнало в нея, е изпълнено. Но се промениха условията и затова се налага да има и нова стратегия, и да продължим по друг начин.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вноската ще се увеличава ли?
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Вноската ще се увеличи с 8 % за сметка на държавата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Днес вашите казват друго...
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Кой казва и кой не казва... На този момент Ви казвам, че бюджетът е сметнат на 8%. Какво ще се случи – вие имате думата, вие сте народните представители, вие правите бюджета, ние го изпълняваме. Имате абсолютния шанс да увеличите парите в здравеопазването. Моля ви, направете го! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Моля, господин Димитров, да се придържате към зададения от Вас въпрос, а той е с едно изречение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Не, не е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, ето го пред мен! Да Ви го прочета ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги! Разбирам, господин председател, и Вашите емоции, и на господин министъра. Той сподели пред българския парламент, че не е ясен бюджетът за 2009 г. Ние това от СДС ви го казваме от доста време. Не ви е ясен бюджетът за догодина! Имате много голям проблем. Първият министър, който имаше куража да признае това в Народното събрание, е господин Желев и това означава, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Желев не е казал такова нещо! Не преиначавайте думите на министъра!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Светът има проблем, не само България!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги! Господин председател, предполага се, че Вие само водите това заседание, а че не отговаряте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да Ви отнема думата, ако продължавате по този начин.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но няма да го направите.
По отношение на правителството на СДС. Твърде елементарно и нечестно е да връщате проблемите постоянно назад. На всеки нерешен проблем, извинявайте, господин Желев, но Вашите колеги казват: а вижте предишното правителство на СДС!
Това правителство направи много важни реформи. Въпросът е какво пречеше на вас за три години и половина при такова сериозно мнозинство да задвижите реформите в здравеопазването? За правителството, за което говорите – на СДС - увеличихме три пъти сумата, която беше за здравеопазване, в едни много тежки условия.
Но въпросът е друг: какво стана с идеята, която толкова настоятелно се предлагаше в парламента – за конкуренция от алтернативни здравни каси? БСП се уплаши и избяга. Чака да свърши мандатът и нищо да не направи. Това е нашата констатация.
Вие кажете от тази трибуна мъжки и отговорно ще правите ли нещо? Тъй като ясното впечатление, което имаме колегите в този парламент, е, че БСП...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, придържайте се към въпроса си!
МАРТИН ДИМИТРОВ: ... бяга от този дебат, бяга от този въпрос! Кажете ми, ще има ли алтернативни фондове! Аз Ви разбирам. Ако кажете: ние сме социалисти, искаме централизация, искаме една Здравна каса – кажете си го! Кажете си го мъжки, стига сме дебатирали по този въпрос! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте. (Реплики между народните представители Хасан Адемов и Мартин Димитров.)
Да не превръщам въпроса... Както за стратегията говорихме два дни, сега искате още веднъж...
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът в здравеопазването явно изглежда един от най-значимите и най-съществените и то трябва да бъде така. Вчера си позволих да кажа, да призова от тази трибуна да правим политика на здравеопазването, дами и господа народни представители, а не политика от здравеопазването, въпреки че по някое време и това се прави.
Що се касае до зле залегналата реформа, а тя беше такава, аз съм потърпевш от нея, защото тогава бях директор на една от военните болници в страната и знам как функционираше една перфектно направена система, и знам колко усилия, нерви и неприятности ни костваше да разбием тази система, за да тръгнем в едни твърде неясни направления. А тогава се искаше само да остойностим, да направим цена на услугата и нещата щяха да вървят по други пътища, значително по-добри. Но така реши тогава правителството и така го направи. Виждате, че петнадесет години си задаваме въпроса защо ограничихме достъпа, ама защо хората сега нямат на село...
Кога през петнадесет години нямаха възможност и нямаха участъкови терапевти, бихте ли ми казали? (Реплики от ОДС.)
Всеки имаше възможността да избира където си иска и при който специалист иска да ходи. Каква е сега ситуацията?
Така че да не спорим какво е било, всички помним и хубавите, и лошите неща. Хубавите бяха повече. Въпросът е как да продължим оттук нататък, че да създадем действително сигурност за гражданите. По този начин, по който вървим – да спорим за излишни неща, няма да го направим.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажете Вашето виждане!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Моето виждане е описано и в стратегията, и в това, което съм Ви казал. А това, че имаме сега шанс между двете четения да увеличим бюджета...
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Увеличете го!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Не „увеличете го”, а то трябва да стане с вас! Ние ще се опитаме да го направим това нещо, разбира се.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ние сме го предложили.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Задавате въпроса: готови ли сте да демонополизирате? „Ние бяхме готови” - да бяхте го направили. Пак Ви казвам: ние сме готови, имаме готов законопроект, само че трябва да преценим в една твърде сложна, чувствителна и консервативна система, каквато е здравеопазването, в една такава сериозна икономическа ситуация бихме ли могли и трябва ли да направим такава стъпка. Кое е по-логично? Вие сте икономисти. Какво ще кажете? Ние сме готови да го направим.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това е пътят, разбира се.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Това е пътят, въпросът е кога и по какъв начин. Един добър управленец трябва да си дава ясна представа и не само да прави реформи заради реформите, а какво следва след тях. Това е разликата между нас, управляващите, и вас, които сте от другата страна. Добре е да си опозиция, може да говориш каквото си искаш, нямаш отговорност. Но ние носим цялата отговорност. Затова добре преценяваме и на базата на добрата преценка ще направим следващите реални стъпки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Разполагате с две минути, за да вземете отношение по отговора на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Знаете ли, господин министър, аз разбирам, че отговорността Ви притеснява. Понеже стратегията е ясна – от нея нищо няма да се изпълни, честният подход, по който трябва да се замислите, е следният: малко, но да се направи в следващите месеци. Помислете от тази гледна точка! Вашата роля като министър е не просто някак си да изкарате няколко месеца, Вашата роля беше да бъдат направени поне няколко конкретни стъпки, защото здравеопазването в момента е в много тежко състояние.
Усещам по-голяма загриженост в групата на СДС, отколкото в сегашното правителство. То някак си се опитва да мине мандата, да претупа работата и да не направи нищо реално. Вие направихте голям PR от цялата работа, направихте една работна група БСП, НДСВ и ДПС. Тези хора ходиха по медиите, говореха за една децентрализация, за големи резултати и накрая нищо. Нищо няма накрая! Нищо свършено!
Големият въпрос е, че Вие, като министър, все още не сте казали през месеците, които остават, какво ще направите. А здравеопазването е в много тежко състояние и всички сме загрижени и притеснени. (Реплики от КБ.)
Въпросът е поне по отношение на контрола, за който толкова много се говори, и с Вас сме говорили на заседание в Комисията по бюджет и финанси, че можехте да предприемете решителни стъпки.
Знаете ли, Вие, според мен, можете да станете и ясно да кажете, че в оставащите месеци има три неща, които могат да бъдат изпълнени. Това са подобряване на контрола и отчетността, второ, здравните карти, които все още ги няма, да ги има и да заработят, да има единна информационна система, която уж била готова, но не съвсем и не работила точно. (Реплики от КБ и ДПС: „Е-е-е!”.) Знам, че донякъде е готова, но не докрай.
И третият ключов момент по отношение на децентрализацията. Извинявайте, но кажете, че БСП е против. Кажете си го това. (Реплики от КБ.) Защото не може да продължава хем така – хем така. Просто си го кажете.
Ясно е, че трябва да се направи десноцентристко правителство и този проблем да се решава. (Реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво, отидете на изборите и ги спечелете, след 15-20 години може да стане.
Питане, зададено от народния представител Стела Банкова към министъра на здравеопазването господин Евгений Желев.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за профилактика и лечение на живеещите в райони, пострадали от тежки екологични замърсявания. Ще посоча няколко примера.
Ще започна с дългогодишната екологична катастрофа в Стара Загора и околните селища. Там във въздуха се измерват в пъти над допустимото въглероден двуокис, серни и азотни оксиди. Те предизвикват белодробни, сърдечни и канцерогенни заболявания. Според официални данни, белодробната заболеваемост на децата в Стара Загора е два пъти по-голяма, отколкото на връстниците им в регионите, където няма серен диоксид във въздуха.
Жителите на Гълъбово също имат остри белодробни заболявания, заради отравяне със серен диоксид всъщност. Голяма част от децата там се раждат с аномалии. Изключително тежка е екологичната катастрофа в с. Обручище. Заради постоянното отравяне с азбест, някои от децата там се раждат със синдрома на Даун или се разболяват по-късно от церебрална парализа. Постоянното вдишване на игловидния прах от стъклената вата води до бронхит, инфекции, пневмонии и възпаления на лигавиците.
Ще ви дам още един драстичен пример за обречените жители на с. Поибрене. Повече от 20 години те пият отровена с арсен вода. Много е страшно това да го произнесем, господин министър – повече от 20 години някъде в България хората пият отровена с арсен вода.
Проф. Лука Зяпков от Георграфския институт на БАН говори за екологичен геноцид в с. Поибрене. Според Дафинка Карагьозова, работила повече от 42 години като фелдшер в селото, напоследък почти няма детенце, което на 20-тия си ден да не получава остра бронхопневмония. Много от децата са с увредени бъбреци, болни са от астма, дишат с помощта на инхалатори.
Господин министър, необходимо е спешно да започне медицинско изследване на населението в с. Поибрене, заради отровената с арсен вода. Моля Ви да ми отговорите какви здравословни увреждания са получили хората там? Какви и колко са отклоненията от медицинските норми? Защо не изпратите спешно екип на здравното министерство в с. Поибрене? Затова кметът на селото Иван Пандуров многократно е молил и предишния министър на здравеопазването.
Господин министър, защо Министерството на здравеопазването всъщност забави толкова дълго медицинското изследване на жителите на с. Поибрене? Моля да ми отговорите какви конкретни мерки ще предприемете за профилактика и лечение на най-тежко пострадалите български граждани в застрашените от екологична катастрофа населени места в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Евгений Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Действително Министерството на здравеопазването има определени със закон задължения за опазване на здравето на населението, включително и за осигуряването на здравословна жизнена среда.
В изпълнение на тези ангажименти с цел намаляване и предотвратяване на здравния риск на населението като резултат от негативните въздействия на определени фактори на околната среда, Министерството на здравеопазването е разработило през настоящата година Национален план за действие по околна среда. Това на практика е втората ревизия на този план, който се изпълнява от 1998 г. В настоящия трети вариант е разработен нов раздел „Детско здравеопазване и околна среда”, което е в изпълнение на решенията, приети на ІV Паневропейска конференция на министрите на здравеопазването в Будапеща, Унгария.
Основната цел на плана за действие е намаляване и предотвратяване на риска за здравето на населението в резултат на въздействието на фактори на околната среда, подобряването на състоянието й и качеството на живот на гражданите. В този план са включени следните основни групи дейности: първична профилактика, действия, насочени към подобряване на състоянието на околната среда, действия в подкрепа на здравето, тоест действия, насочени към предотвратяване и ограничаване на екологичните заплахи за здравето или включително възприемане на здравословен начин на живот, епидемиологични проучвания за оценка на здравния риск, разработване на необходимата нормативна база и мониторинг на експозицията със замърсители на околната среда. В изпълнение на Националния план за действие участват още 9 министерства, Националният център за опазване на общественото здраве, Националният център радиобиология и радиационна защита. Ежегодно в рамките на плана се извършва проучване за оценка на риска за здравето на населението в район с екологични проблеми. С резултатите от тези проучвания се запознават всички заинтересовани, като се формулират и мерки за намаляване на здравния риск там, където той е констатиран.
Във връзка с Вашето питане, уважаема госпожо Банкова, уверявам Ви, че действията на Министерството на здравеопазването, свързани с проблема в областта на Стара Загора при риска от замърсяване на околната среда през годините са били винаги своевременно адекватни. Това мога да го кажа и като бивш кмет на града и доста запознат със ситуацията, в която беше изпаднала Стара Загора и областта и като един от участниците, активно участващ в този процес, предизвикал действително много проверки и много съдействия от страна на държавата.
Първият скрининг, който беше направен за белодробна патология на децата от Стара Загора в общините Гълъбово и Раднево беше през 2005 г. Прегледана бе извадка от 4116 деца от общините Гълъбово и Раднево, съответно 1386 за Гълъбово и за Раднево - 2282 деца, с контролна група от град Гурково – около 500 деца. На всички деца, на които са извършени клинични прегледи от лекари специалисти по детски болести или пулмология, беше оценен здравният статут. Тези, на които са открити някакви отклонения, са насочени към специалисти от съответната област за по-нататъшни изследвания и подходящо лечение.
Повторният скрининг на децата от двете общини и община Казанлък бе организиран и проведен от Министерството на здравеопазването през 2007 г. Броят на обхванатите с анкетно проучване и клинични прегледи деца е, както следва: Казанлък – 4111, Раднево – 1786, Гълъбово – 1161 деца. На всяко дете с патология е издадено направление до личния лекар с указание за необходимите изследвания и консултации.
За Стара Загора през този период 2005-2006 г. Министерството на здравеопазването организира, финансира и проведе скрининг, с който бяха обхванати 9000 деца и 1000 деца от контролните райони Гурково и Павел Баня, избрани по случаен принцип.
През 2006 г. бяха анализирани резултатите от проведените профилактични прегледи - общо на 27 000 човека или деца на населението от северните общини на област Стара Загора, включително и община Змеево. Понастоящем в градовете Стара Загора и Казанлък се провежда нов скрининг за белодробна патология на общо 14 500 деца и ученици, общо 10 000 – Стара Загора, и 4500 за гр. Казанлък.
Наред с ранното откриване и адекватно лечение на показаните отклонения в белодробния статус този скрининг ще даде възможност да се направи сравнение и оценка на динамиката на заболяванията на дихателната система сред децата от двата района. На базата на три скрининга в разстояние на три години все пак ще се опитаме да проследим някаква тенденция. Когато беше правен първият скрининг, това беше един първи скрининг и на базата данни, която получихме, нямаше как да се правят изводи. Но с течение на времето с последователните скрининги през годините вече можем да натрупаме достатъчно статистически данни, за да следим тенденцията. На този етап не може да се каже, че има неблагоприятна тенденция в района. С резултатите от всички направени досега прегледи са запознати общинските органи и гражданите на съответните общини.
С цел осигуряване защита на здравето на населението ранното откриване и своевременно лечение вече е създадено съвместно с Министерството на околната среда и водите съответното постановление, което предстои да влезе в сила през следващата седмица, за определяне на райони с повишен здравен риск, на базата на което и въз основа на Закона за здравето ще могат да се формират такива програми, които ще касаят съответни застрашени райони и ще могат да се финансират през бюджета на държавата и на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, хубаво е, че сте започнали съвместна дейност с Министерството на околната среда и водите. Добре е обаче да не спирате дотук.
Другото нещо, което бих искала да препоръчам, е да се открият източниците на замърсяване пак със съответното министерство и виновниците да понесат строга отговорност.
Ще констатирам отново със задоволство, че Вие сте убеден в необходимостта да се направи скрининг и на възрастното население, най-вече на децата от екологичнозамърсените райони в страната. Чухме, че вече сте извършили такова наблюдение.
Кажете обаче, след като получите резултатите от изследването на здравното състояние на хората, пак ще повторя, макар че Вие отговорихте до известна степен, какви конкретни мерки ще предприемете, за да помогнете на жителите на село Поибрене, село Обручище, Стара Загора, Гълъбово, Раднево – Вие чудесно познавате тези райони? Хората питат какви компенсации ще получат за увреденото си здраве и ние сме длъжни да им отговорим. Какво ще направите, за да осигурите лечение на най-тежко пострадалите? Има ли изработена оздравителна програма? Хубаво е конкретно да бъдем запознати с нея.
Господин министър, ще Ви кажа и нещо друго. За пострадалите от екологично замърсяване райони, за хората с тежки хронични заболявания трябва да бъдат предоставени безплатни лекарства. Вие знаете обаче, че лекарствата в България са с най-високи цени от целия Европейски съюз. Ще попитам и Вас: защо българските лекарства имат 20% ДДС, а лекарствата в Европейския съюз имат ДДС между 0-6-7-8%?!
В продължение на три години с Минчо Христов предлагаме да се премахне ДДС върху българските лекарства. Предложих също да отпадне и таксата за посещение при лекар и да отменим доплащането в болниците – това беше единственото такова предложение в този парламент.
Целта на тези разумни предложения е да осигурим по-евтини лекарства, да осигурим достатъчно здравеопазване и за хората в районите, подложени на екологичен геноцид, а така също и за всички български граждани.
Бих искала да чуя Вашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Банкова, искам да довърша мисълта си с това, което не можах да кажа. На базата на това министерско постановление, в което ще бъдат определени районите с повишен екологичен риск, ще се създадат и съответни програми за обезпечаване на добър екологичен начин на живот и намаляване на вредното въздействие от средата. Такава програма вече е изготвена за района на Стара Загора. Тя е изработена съвместно с Министерството на здравеопазването, община Стара Загора, общините Гълъбово, Раднево и Казанлък. Тя включва като цели и дейности, на първо място, намаляване на емисиите за замърсяване в околната среда чрез ограничаването до минимум на здравния риск; второ, разширяване обхвата на детското и възрастното население от региона с профилактични прегледи; трето, създаване на много добри условия за диагностика, лечение и профилактика на децата и учениците от тези области; четвърто, повишаване на здравната култура на населението в региона; пето, за повишаване информираността на населението относно вредните въздействия на околната среда, и шесто, повишаване знанията на медицинските специалисти в региона относно връзката между екологията и ефекта върху човешкия механизъм. Специално за Стара Загора тази програма е на стойност 2,5 млн. лв., като голямата част от парите са за сметка на общините и на евентуалните замърсители в района. Естествено, е с участието на Министерството на здравеопазването. Ние вече предприехме съответните стъпки по следващия скрининг.
Специално за района на Поибрене тази година е направено, проведено е проучване за оценка на състоянието на околната среда, включително и изследване на биологичните среди за определяне експозицията на арсен в населението от селото. Докладът с анализа на резултатите ще бъде готов в началото на 2009 г. и ще ви бъдат предоставени като сведение.
А иначе, за компенсациите ще Ви кажа, че този, който замърсява, би трябвало и да компенсира загубите. Това е ангажиментът на всички нас към онези, които не изпълняват законите и разпоредбите в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин министър.
Госпожо Банкова, заповядайте, имате думата да изразите своето отношение към получените отговори.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Добре е това, което казахте. Още по-добре ще бъде, ако хората могат час по-скоро да усетят резултата от добрите Ви намерения.
Ще се опитам да Ви кажа нещо направо, защото има още много тревожни проблеми, отговорите на които трябва да дадем тук.
Ще Ви попитам спите ли спокойно, когато всеки ден в пресата четем, че „Половината българи нямат пари за лекарства”, „Болни умират, докато дойдат лекарствата”, „Сто и осемдесет деца гаснат, молят държавата за помощ”, „Няма лекарства за деца с тежки генетични заболявания”, „Лекарствата поскъпват с 20% до Коледа”.
Ще се съгласите ли, че за всички български граждани, но особено за пенсионерите и хората, живеещи в екологичнозамърсени райони, е жизнено важно да си купуват лекарства на достъпни цени? За да стане това обаче, е необходимо да отпадне ДДС върху лекарствата.
Няма да престана да питам защо БСП, НДСВ и ДПС освободиха хазарта от ДДС, освободиха и държавната субсидия за партиите от ДДС. Питам се в такъв случай чии интереси защитава тройната коалиция – на хазартните босове или предпочита да пълни бездънните партийни каси?! В такъв случай болните българи ще трябва да чакат по-справедливи времена. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме по-нататък – към въпрос от народния представител Иван Славов Иванов относно решаването на проблемите с материалната база на Болница за белодробни болести, град Сливен.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН С. ИВАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Преди 5 месеца внесох моя настоящ въпрос за материалната база на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести, Сливен, но проблемът е на вниманието на Министерството на здравеопазването от много години. Поставих го, защото тази болница има 107 годишна история, но и защото функционирането й като държавна болница е работа за облекчаване на важен социален проблем – белодробните болести като професионално заболяване на стотици бивши сливенски миньори от някогашния "Балканбас". Това е заболяване и от качеството на живота на нарастваща група потенциални пациенти. Ежегодно хората с новооткривана активна туберколоза са между 60 и 80 души през последните години, а при 75 легла ежегодно лежащите са между 1300 и 1400 души.
Поставих въпроса и защото познавам упоритите усилия, волята, отговорността на екипа от 49 човека в болницата – лекари, медицински специалисти, помощен персонал, да осигуряват безотказно специализирана медицинска помощ и профилактика, да осигуряват здравно обслужване въпреки недопустимите за съвременната медицина и в България материални условия.
С разбирането и подкрепата на проф. Гайдарски през последната година се обезпечаваха финансови средства за поетапно реновиране на сградния фонд, което вече позволява през близките години болницата да гарантира специализирана здравна помощ. Но тъй като през тези 5 месеца борбата за болницата на управителката, на кмета на общината и на Общинския съвет – Сливен, срещнаха Вашето разбиране и подкрепа за радикално решение, аз моля чрез възможностите на парламентарния контрол да информирате за предприетите вече и предстоящи действия за осигуряване на трайна перспектива за здравното обслужване в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Славов, дами и господа народни представители! Действително има проблем в тази болница и тя е не толкова като функциониране, а като база, тъй като се помещава в една изключително стара сграда, която е и паметник на архитектурата от местно значение, което доста ограничава възможността й за реконструкции и манипулации върху сградата. Въпреки всичко действително е така. И миналата година, и тази година се дадоха доста средства за реконструкция, така че да може все пак условията да позволяват и лечение.
Има няколко възможни начина за решаване на проблема. Единият, тъй като тя функционира с местно значение, е да бъде пребазирана в различни други заведения, които иначе поемат неспецифичните заболявания, а другите – специфичните. Но ние се обединихме около идеята да запазим целостта на заведението, още повече след проведени разговори с кмета и с общинския съвет и след като и самият Общински съвет на Сливен взе решение за придобиване на 100% дяловете на болницата от държавата. Има и разбиране от областния управител за формиране на съответния парцел за достатъчно място за функциониране на бъдещата болница. Така че намерили сме доброто решение, изчакваме 14-дневният срока, която трябваше да мине след взетото решение от Общинския съвет на Сливен и се надяваме да получим покана за преговори, за да решим окончателно проблема.
Ние смятаме, че с общите усилия на държавата, на Министерството на здравеопазването и община Сливен в лицето на кмета и на Общинския съвет и с Вашето съдействие, господин Славов и народните представители от този район, можем да решим окончателно въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Мисля, че Вашият отговор е едно обещание за готовността на министерството да търси и намери решение в конструктивно партньорство с община Сливен.
Без да съм оптимист за близкия благоприятен развой на решението на евентуалните проблеми, все пак вярвам, че подобни местни проблеми, които съответстват на държавните приоритети в политиката на правителството, могат по принцип да се решават значително по-добре, ако се намира адекватното, конструктивно взаимодействие между представителите на държавата в лицето на министерствата и местните власти, които понякога се показват по-ясно ангажирани за решаването на проблеми от важно местно и обществено значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Станислав Станилов относно влошаване на условията на работа на личните лекари.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Както много добре знаете, личните лекари се превърнаха в основата на здравната реформа в България. Тяхната работа започна преди осем години и за тези години се проявиха както добрите, така и слабите страни на институцията личен лекар. Може би има и такива, които не откликват своевременно на нуждите на населението, като се оправдават с различни бюрократични спънки, но преобладаващата част са 24 часа на разположение на своите пациенти. Постепенно се заздравява връзката личен лекар – пациент. Наложи се и практиката там, където тази връзка липсва, пациентите да се ориентират към друг личен лекар. Така се появи конкуренцията. Тъкмо когато отношенията лекар – пациент придобиха ясни и устойчиви изменения се оказа, че личните лекари загубиха своята опора в лицето на Министерството на здравеопазването.
Министерството сякаш реши, че има ангажимент към личните лекари само в областта на контрола, но не и на подпомагането им. Това проличава най-ясно от намаляването на техните доходи. Те се формират от две суми – капитационна такса и потребителска такса. Първата се дава на лекарите за регистрирани пациенти, стойността й се определя от държавата. Оказа се, че българската държава е пропуснала от две години да индексира капитационната такса. Може би Министерството на здравеопазването не е разбрало, че в България има инфлация. Тази година бе отменен и вторият източник на приходи на личните лекари – потребителската такса. Идеята на тази такса беше да се ограничат пациентите, което подкрепям. Но това не значи да се затруднят лекарите.
Министерството не е излязло с идея как да се финансират финансовите загуби на личните лекари. Варианти има – потребителската такса да се поеме от държавата или капитационната такса да се повиши дотолкова, че да се покрие инфлацията и отменената потребителска такса. При желание формула може да се намери, но изглежда, че подобно желание липсва. Само така може да се обясни отчаянието на личните лекари. Те започнаха да се отказват да работят на своя пост. Тенденцията е застрашителна. За една година личните лекари в България са намалели от 5200 на 1118 към времето на задаването на въпроса ми на 21.07.2008 г. Да ги бяхме пратили на война, господин министър, щяха да останат повече.
Във връзка с това моля да ми отговорите какво ще предприеме Министерството на здравеопазването, за да повиши доходите на личните лекари и да спре опасната тенденция от намаляване на техния брой. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министър Желев да отговори на въпроса.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин председател, уважаеми господин Станилов, ще бъда пределно кратък. Преди малко отговорих на въпрос на господин Кузов и там стана ясно, че финансовите отношения между общопрактикуващите се базират на законите на страната и отношение на Министерството на здравеопазването спрямо финансирането на тяхната дейност няма. Те са в договорни отношения с Националната здравноосигурителна каса, която действа по закона и начините на НРД – с преговаряща страна Българския лекарски съюз.
Още веднъж - Националната здравноосигурителна каса не е подразделение и не е дирекция на Министерството на здравеопазването. Тя функционира по определен начин с определени функции, с определено ръководство и по определен бюджет, който вие като народни представители тук гласувате. Ако гласувате повече средства за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ще има повече средства и за капитация, и за общопрактикуващите.
От страна на министерството ние действително контролираме, регламентираме и даваме основните насоки в дейността на базата на наредбите. Тази година проведохме много разговори с общопрактикуващите и със шефовете и представителите на Асоциацията на общопрактикуващите лекари и променихме шест наредби. Мисля, че в такъв диалогов режим успяхме да постигнем добър баланс от страна на техните интереси, облекчаване на дейността им и в същото време да запазим интереса и на гражданите, които са ги избрали. Това получи потвърждение и в думите на техния председател д р Киров. Така че, уважаеми господин Станилов, що се касае до финанси, въпросът Ви трябва да бъде отнесен към малко по-друга инстанция.
Още веднъж – ние се стремим и достигнахме, пак казвам, договорености между самите общопрактикуващи и тяхната асоциация за облекчаване начина и условията им на работа. В същото време запазихме интереса на гражданите.
Готов съм да ви прочета всякакви наредби какво и как сме променили, но общо взето това не е необходимо, тъй като няма как Министерството на здравеопазването да повиши доходите на общопрактикуващите. Това е работа на договаряне със Здравноосигурителната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, проф. Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Вие казахте, че са взети определени мерки, господин министър, ама не казахте дали броят на общопрактикуващите лекари се е увеличил. Все пак, за здравеопазването в България не отговаря Здравната каса, а отговаря министерството.
Аз разбирам Вашето неудобство. Вие бяхте вкаран в системата на здравеопазването като управляващ, като администратор, като добър управленец от съвсем друга философия. Вие, оставяйки в тази система, бяхте принуден да приемете една неолиберална философия, която ние, от „Атака” отричаме изцяло. И ние смятаме, че неолибералната философия е причина за тези неуспехи на българското здравеопазване и че ако беше приет социалният модел на българското здравеопазване, положението щеше да бъде съвършено друго.
Аз съм дълбоко убеден, че нашето здравеопазване се нуждае от реформи, защото иначе броят на общопрактикуващите лекари ще намалява. Ще намалява и качеството. И въпросът не е в парите, а въпросът как те ще се харчат. Тази Здравноосигурителна каса е едно раково образувание върху българското здравеопазване и смуче неговите пари. Аз знам случаи, господин министър, което от Здравноосигурителната каса ходят и глобяват своите колеги за по 2000 лв., само защото не са попълнили тези безкрайни документи, които те трябва да попълват и използват времето си за прегледи само и само да пишат документи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Не.
Има думата народният представител Ваньо Шарков за въпрос относно състоянието на филиала за спешна медицинска помощ в община Пирдоп.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин председател, позволете ми само за няколко секунди да се извиня на всички лекари в България, най-вече на общопрактикуващите лекари, за това, че обитавам тази зала заедно с лицето Кузов, което изговори невероятни глупости от тази трибуна, но тя е свикнала! Така е – когато има торнадо, и магаретата започват да летят.
Господин министър, очаквах малко повече да защитите лекарите като лекар, защото министерстването е до време, но лекарската професия е завинаги.
Господин министър, филиалът за спешна медицинска помощ в Пирдоп е част от системата на спешната медицинска помощ в София област, като обслужва население от над 30 хиляди жители. Най-голямото отстояние на две от селата в общината – от Козница до Гълъбец, е 80 км. Тенденцията в последните месеци е този регион да се обслужва от един-единствен спешен екип.
При щат от 12 лекари, 12 медицински специалисти, 12 шофьори и 3 санитари са съкратени поради незаетост половината от тях като щатни бройки. В последно време или поне към времето, когато зададох този въпрос, а именно 10 септември, са били съкратени още 1 санитар и 3 шофьори, вече не като незаети щатни бройки, а като физически лица. Безспорно текучеството на кадри е значително поради липсата на всякаква мотивация и стимули за работа не само във филиала за спешна медицинска помощ в Пирдоп, но и в цялата система на спешната помощ.
Не по-малък е и проблемът, че при оставащия един екип транспортът на болни на хемодиализа, кръвни проби за алкохол и ред други до Университетската болница „Св. Ана” в София оставя населението в общината реално без спешна помощ за период от не по-малко от четири часа.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин министър, е: какви мерки ще предприемете за гарантиране на адекватна и навременна спешна помощ на населението в община Пирдоп?
Разбрах, че вече са предприети някакви мерки, но нека дебатираме по въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин председателю, колега Шарков, така е – ние трябва да защитаваме съсловието, защото преди всичко сме лекари. Аз мисля, че го правя успешно в последните няколко месеца в рамките на възможностите ми, които не са безкрайни. Общо ако действаме, ще бъде по-добре.
По отношение на въпроса, който поставяте, за спешния център, филиала в Пирдоп. На базата на съкращения в края на миналата и началото на тази година е съкратен един от действащите екипи, което е направено въз основа на преценка на функцията и функционалните особености на самия център - не е чак дотам голяма натовареността.
Поради сериозния проблем с оказване на спешна помощ на населението във връзка с натовареността на целия район имахме среща с кметовете и председателите на общински съвети от Пирдоп, Златица, Челопеч, Чавдар, Мирково, Копривщица и Антон, на която бяха представени проблемите на общинската власт, естествено която представлява населението. Стигнахме до общо съгласие, че с вътрешни резерви ние можем да структурираме и окомплектоваме още един долекарски екип, което се прие от колегите. Мисля, че по този начин ще тушираме напрежението и най-вече ще бъдем адекватни на нуждите на тези граждани. Мисля, че проблемът е решен по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Шарков, имате думата за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вашият отговор показва каква е ролята на парламентарния контрол – когато се задават смислени въпроси, които касаят истински проблеми, а не когато говори обектът Кузов, който не би трябвало изобщо да е в това Народно събрание. Но това е друга тема, господин председател.
Господин министър, бих искал да кажете няколко думи във връзка със следния въпрос. Той има връзка с въпроса, касаещ община Пирдоп. И в Стратегията вече е записано - тя е приета, че системата на спешна помощ трябва да бъде разтоварена от тези транспортни услуги на практика – услуги, правени на МВР или на някой друг. Бих искал да се ангажирате с някакви конкретни срокове и издаване на подзаконови нормативни актове, които да решат този въпрос и да разтоварят системата на спешната помощ, за да може тя действително да се грижи за спешно болните пациенти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин председател, колега Шарков! Аз също не приемам тези транспортни функции, особено на спешната помощ – тя е предназначена за друго. В настоящия бюджет предвиждахме и искахме увеличение на бюджета на Министерството на здравеопазването, за да можем през регионалните центрове да организираме всички тези транспортни дейности, които не са приоритет на спешността. Става въпрос за хемодиализата, става въпрос за кръвните проби, става въпрос за обслужването и на съдебната медицина. Надявам се, че след второто четене на бюджета ще имаме достатъчно средства да облекчим тази дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народните представители Борислав Китов и Нигяр Джафер относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на борбата с онкологичните заболявания в изпълнение на Декларацията на Народното събрание за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания.
Госпожо Джафер, имате думата да развиете вашето питане.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, нашето питане е свързано с политиката на Министерството на здравеопазването в областта на борбата с онкологичните заболявания в изпълнение на Декларация на Народното събрание. Ракът е сериозен здравен, социален и икономически проблем. Медицинските специалисти отдавна са стигнали до заключението, че ако националните правителства не инвестират достатъчно енергично в превенция, стотици хиляди хора ще умират безсмислено от рак, въпреки че животът им е можел да се спаси чрез ефективни скринингови програми, ранна диагностика и адекватно лечение. С особена сила това се отнася за три вида локализация – рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на ректума.
България продължава да бъде единствената страна – членка на Европейския съюз, която няма национална програма за профилактика на онкологичните заболявания.
През м. декември в българския парламент бе създадена Групата „Парламентарен консенсус за борба със социално значимите заболявания”, включваща 18 народни представители от всички парламентарни групи. Групата предприе редица действия и инициативи, проведе серия от срещи и кръгли маси за идентифициране и възможни решения на основни проблеми в областта на онкологията и онкологичните заболявания с участието на водещите експерти в тази област, включително национални и републикански консултанти, неправителствени организации, пациентски сдружения, представители на Президентството, Министерския съвет и Националната здравноосигурителна каса.
На кръгла маса под патронажа на председателя на Народното събрание господин Пирински бе приет меморандум. Проведоха се дебати в пленарната зала, след което Народното събрание прие Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България.
Уважаеми господин министър, питането ни като съпредседатели на Парламентарния консенсус за борба със социално значимите болести е свързано с политиката на Министерството на здравеопазването като представител на изпълнителната власт в областта на профилактиката на онкологичните заболявания и в изпълнение на Декларацията на Народното събрание. Включително изработването от междуинституционална работна група на национална програма, национален антираков план с финансови разчети, които да бъдат разгледани от Народното събрание съгласно приетите текстове в декларацията, предложени от Парламентарния консенсус за борба със социално значимите болести и приети от Народното събрание без нито един „против” и „въздържал се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Джафер.
Господин министър, имате думата в рамките на пет минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Джафер, в изпълнение на Декларацията на Народното събрание в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България, Министерството на здравеопазването и приело следните действия.
С моя Заповед от 9.07.2008 г. е създадена работна група от водещи специалисти в областта на онкологията като проф. Черноземски, националните консултанти по онкология, лъчелечение и образна диагностика – проф. Каранов, доц. Първанова, доц. Хаджидеков, доц. Траянова, изпълнителният директор на Националната болница по онкология проф. Корчев, проф. Дамянов, проф. Петров и много други видни специалисти в тази област - с единствената задача да изготвят Национална програма за борба с рака в Република България.
Основните цели на програмата са и приоритети. Първо, нормативна и административна уредба за борба с рака в страната; второ, първична и вторична профилактика на рака; трето, диагностика, лечение и рехабилитация; четвърто, квалификация, обучение и научни изследвания; пето, хармонизиране на онкологичните дейности в Република България с проявите и структурите на Европейския съюз. Има и мониторинг на основните показатели за контрол на рака. Националната програма е съобразена с приоритетите на Законодателната резолюция на Европейския парламент относно борбата с рака, разширена от Европейския съюз на 10 април 2008 г. и с Декларацията на Народното събрание от 12 юни 2008 г.
Към настоящия момент програмата е на етап вътрешноведомствено съгласуване. Предстои приемането й от ръководството на Министерството на здравеопазването и от Министерския съвет, за да бъде предоставена на Народното събрание.
В процес на съгласуване е Национална програма за организация на лъчелечението в Република България. Знаете, че с 15 млн. лв. от излишъка, които бяха предоставени на министерството, ще бъдат преоборудвани три центъра в България – два в София и един в провинцията, за да можем да подновим лъчетерапевтичната апаратура, което е изключително важно. Освен това поддържаме и е осигурено устойчиво финансиране на раковия регистър като водеща структура за регистрация на онкологичните заболявания. Министерството е осигурило лечението на пациенти със злокачествени заболявания по Наредба № 34. За 2009 г. са предвидени около 120 млн. лв.
Бих искал да Ви информирам, че министерството работи по подготовката на проекти, които са в областта на превенцията и диагностиката на онкологичните заболявания. Те ще бъдат финансирани по линия на оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Регионално развитие”. В рамките на програмата „Развитие на човешките ресурси 2009-2013”, в приоритетното направление 5.3 „Работоспособност с по-добро здраве” е предвидена възможност за създаване и изпълнение на проект „Национална кампания за ранна диагностика на онкологичните заболявания” със следните дейности: подготовка на база данни, създаване на скринингов регистър и поддържането му, създаване, разпространение и прилагане на ръководство за добра клинична практика и провеждане на скринингови изследвания за трилокализация – за рак на гърдата, маточната шийка и колоректум. Бюджетът е 19 млн. лв. Проектът е готов. Ще бъде внесен за одобрение. Бенефициент е Министерството на здравеопазването. Надявам се проектът да стартира следващата година.
Наред с превантивната дейност министерството разработва средносрочна инвестиционна рамкова програма, която ще бъде финансирана по оперативна програма „Регионално развитие”. В нея специално е предвиден комплект и компонент с работно наименование „Подобряване качеството на диагностиката и лечение на онкологични заболявания в държавните лечебни заведения” на обща стойност 38 млн. лв. Ние сме готови и с това. Очакваме в най-скоро време програмата да бъде открита. Ще поканим за участие Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Дами и господа, работим усилено. Въпрос на малко време е да приключим подготовката на тази програма и да стартираме изпълнението й през следващата година. Естествено, с ваша помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Джафер, имате две минути, за да зададете два доуточняващи въпроса.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин министър, не можем да не оценим усилията на Министерството на здравеопазването в тази насока, особено през последните няколко месеца. Трябва да Ви уверя, че следим както усилията Ви след издаването на тези заповеди, така и вариантите на Националната онкологична програма, които се получиха и може би са Ви предоставени – до този момент три.
Бих искала да отбележа, че на няколко международни форума през този период опитът на България - чрез парламентарен консенсус, което е опит да се обединят политическите усилия с усилията на изпълнителната власт, на пациенти и на водещите експерти - беше отчетен като уникален. Много притеснително е обаче, че продължават да ни цитират като страна без Национална онкологична програма. Надявам се, че ще отпаднем от тази графа като страна, цитирана в тази област в негативен смисъл.
Всички сме виждали различни форми на скрининг и различни карти, които показват например дадена страна каква форма на скрининг, на профилактика е предприела. Има страни, които имат национални скринингови програми, има страни, които имат регионални програми, има страни, приели пилотни програми и работят по тях. Знаете ли в коя от тези карти съществува България? В нито една от трите вида. Защото ако нещо се прави до този момент, се прави от неправителствени организации, от фармацевтични фирми. Не може този вид дейност да се остави на техния ентусиазъм. Смятам, че тук мислим по един и същ начин.
Във връзка с това, че има четири важни момента в контрола и борбата с онкологичните болести: на първо място – превенция, второ – ранна диагностика и скрининг, трето – диагностика, лечение и наблюдение, и четвърто – палиативни грижи, включително психосоциални грижи, Вие разбирате, че първият и последният момент при нас са изключително слабо застъпени. Ние нямаме пътеки за долекуване, нямаме палиативни грижи, нямаме хосписи. За съжаление нямаме скрининг и превенция, каквато трябва да имаме.
Ето защо моят въпрос е: кога в Народното събрание ще се внесе Националната онкологична програма за обсъждане, както сме упоменали в декларацията, която сме приели, и кога ще бъде факт одобрението на скрининговата програма – до Нова година или след Нова година, по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате три минути за отговор на тези допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Джафер, по последния Ви въпрос – относно програмата, тя трябва да стане факт до края на тази година. Сигурен съм, че това ще се случи.
Националната програма ще я внесем в началото на следващата година.
Използвам случая да кажа, че България ще има национална програма. А за това, че досега не е имала такава програма, тя няма как да носи отговорност. Трябва да си зададем въпроса: защо досега нямаше скрининг, през последните 15 години? А преди тези 15 години имахме ли скринингови програми? Имахме. Някои тук казват: „Хайде да не се връщаме назад”. Нека да се върнем и да си спомним добрите неща. Щом имаме желание, ще намерим възможности да го направим. България е била една от първите страни по скринингови програми в края на 80-те и началото на 90 те години. Сега сме длъжници. Смятам, че ще направим така, че България да се върне на нормалната европейска карта в тази част.
България ще бъде първата страна от 1 януари 2009 г., която ще има национална програма за редки заболявания. Това е чудесно. Досега само Франция имаше такава програма. Тя приключва в края на тази година. Такива програми подготвят Испания, Португалия и Румъния. Те не са готови. Ние приехме такава програма с решение на Министерския съвет и от началото на 2009 г. ще бъдем единствената европейска страна с Национална програма за редки заболявания. Казвам това, защото работим усилено. За да се направи една сериозна програма, се иска време. Надявам се на специалистите, че ще направят всичко възможно, за да имаме и Национална програма за борба с рака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Джафер, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Господин министър, вече изразих положителното си отношение към отговора, който ми дадохте, с една уговорка. Хубаво е, че имаме Национална програма за борба с редките заболявания, но голата статистика показва, че хората в България умират преди всичко от сърдечносъдови заболявания и от онкологични заболявания. Приветствам това, че положихте много усилия, довършихте и, надявам се, ще покриете финансово и с нашите общи усилия тази програма за редки заболявания. Но нека да видим реалностите такива каквито са, защото България не може да дава над 120 милиона за късно и неефективно лечение на ракови заболявания, а да не може да отдели примерно 18 милиона за имунопрофилактика при доказан ефект за ликвидиране, за 90-процентно отстраняване на рак на маточната шийка, това, което правят в света. Така както примерно в света сме ликвидирали вариолата. Хората не говорят за проблема рак на маточна шийка, защото решават дефинитивно този проблем с ваксини, със скрининг и с организирани усилия на цялата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С това приключи парламентарният контрол от питания и въпроси към министъра на здравеопазването господин Желев. Благодарим му за участието в парламентарния контрол и му пожелаваме приятен уикенд!
Продължаваме с последния министър в списъка за парламентарен контрол – това е уважаемата госпожа Масларова – министър на труда и социалната политика, която ще отговори първо на въпрос на народния представител Стела Банкова относно увеличението на пенсиите с 10,35% и необходимостта от конкретни действия за реална компенсация на доходите на българските пенсионери.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, от 1 юли правителството увеличи пенсиите с 10,35%. Аз подкрепих това предложение. Ще Ви попитам обаче считате ли, че то е достатъчно? И друг път съм Ви питала колко храна, лекарства и топлина може да си купи старият човек с тези дребни левчета на ден? Знаете, че официалната инфлация е около 15%, а неофициалната е далеч по-висока. Токът и парното скачат с около 20%, повече ще плащаме и за водата. Нима не сте убедена, че с тези мизерни пенсии възрастните хора не могат да си купуват най-важното за тях – животоспасяващите лекарства. В приемните ми дни в Плевен пенсионери с болка признават, че заради високите си цени лекарствата са недостъпни за тях.
Питам се защо вие като правителство допускате лекарствата у нас да са с най-високи цени в Европа? Защо не приемете предложението, което преди повече от две години многократно правя – да отменим ДДС върху лекарствата? Току-що питах за това и Вашия колега здравния министър.
От 1 януари ще увеличите и минималната пенсия с 11 лв. – от 113 лв. тя ще стане 124 лв. Можете ли да си представите как със 124 лв. може да живее един пенсионер днес!
Питам Ви простичко и по човешки, стотици хиляди стари хора едва преживяват с тази мизерна сума пари. Повечето от тях не успяват. Затова все по-често в пресата срещаме заглавия “Милион и половин пенсионери тънат в крайна мизерия” или “Пенсионери масово се самоубиват от немотия”. Зад тези заглавия се крият много конкретни факти и човешки трагедии и Вие знаете това.
Преди две години с Минчо Христов предложихме, първо, да отпадне точковата система, да се завиши относителната тежест на всяка година стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1% на 1,5%. Трето, да премахнем разликата в размера на пенсиите преди и след 2000 г. Подчертавам, че това беше единственото предложение, направено преди две години в българския парламент.
Госпожо Масларова, ще признаете ли, че нито символичното увеличение на пенсиите, нито еднократните добавки са решение на проблема? Защо в Албания, Македония и Румъния пенсиите са значително по-високи? Защо лекарствата за испанските и много други пенсионери от Европейския съюз са безплатни? И последно изречение, кое е онова, което ни пречи да постигнем и ние тук в България същото? Нужна ни е политическа воля тук в тази зала и от вашето правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Банкова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не съм в състояние в рамките на 3 минути да отговоря на всички въпроси, които постави госпожа Банкова.
Искам да кажа, че всъщност едва ли някой би могъл да каже, че не се съобразяваме с политиката за възрастните хора и правителството не прави всичко възможно, така че постепенно, постепенно да преодолеем натрупаните разлики и недосвършените работи от предишни екипи и предишни правителства.
Мога да кажа само с няколко думи, че въпросът за материалния, за финансовия статус на българските пенсионери не е въпрос само на тяхната пенсия, а на много други конкретни мерки, които се приемат от правителството. Не би трябвало да поставяте нещата тук, че не се прави нищо и че всичко поскъпва, а, видите ли, пенсиите изостават. За илюстрация ще ви цитирам, че средната пенсия за 2007 г. е била 171 лв. Тя е отбелязала ръст с 12,8% спрямо 2006 г. Коригирана с инфлацията, реалната средна пенсия е увеличена с 4,1%. Разбира се, това не е достатъчно, и аз казвам, не е достатъчно! Само че, госпожо Банкова, ако аз направя една сметка и аз помолих моите колеги да направят сметка на базата на Вашите искания какво трябва да дадем и се оказа, че Вие искате близо с още 2,5 пъти повече пари в пенсионния фонд, за да можем да реализираме това, което Вие искате. А пенсионният фонд се пълни благодарение на това, което даваме всички ние, които работим тези и тези, които работят, и тези, които крият част от доходите си. Но това е друга тема и не искам да я коментирам сега.
Вие коментирате тези 10,35 на сто. Вие знаете защо е 10,35 на сто. И знаете, че освен това през м. юли Народното събрание одобри промени в Кодекса на труда и от 1 октомври осъвременихме със средния осигурителен доход последния, най-високия, всички стари пенсии, които трябваше да бъдат осъвременени. В резултат на това преизчисление на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст през октомври е 233 лв. Тоест, госпожо Банкова, 171 лв. към 233 лв. прави 62 лв. нарастване. Това е с 37%. Не можехте да кажете, че инфлацията за този период е била 37%. И тези 62 лв. са почти толкова, колкото ние заварихме минималната пенсия. И хората живееха с такава пенсия.
Освен това искам да кажа, че в края на годината, Вие много добре знаете, Вие казвате достатъчно ли е това, на 360 000 домакинства са дадени енергийни помощи със 100 лв. повече плюс 100 лв. инфлационни добавки. В тези 360 000 семейства 260 000 са пенсионерски семейства. Освен това близо 400 000 пенсионери с най-ниска пенсия, до 113,49 лв., получиха на 1 ноември към пенсията си плюс 50 лв., което е компенсационна добавка. Плюс всичко друго, на най-ниските пенсии – Вие чудесно знаете, Вие сте народен представител не отскоро, много добре знаете, че там, където има нужда, ние даваме допълнително социално подпомагане на хората. Да не говорим колко социални услуги, колко домашен социален патронаж, колко храна също се дава на пенсионерите. Това също е финансирано от бюджета на държавата.
Държа да кажа нещо много важно – че на тези пенсионери, на които дадохме енергийни помощи, увеличихме границата за достъп с 20% и не включихме увеличението тази година, което е с 10,35%. Тоест с 30% по-висока граница за достъп.
Всички тези неща са усилията на това правителство на хората в пенсионна възраст, на хората в третата възраст да им помогнем в максимална степен.
Винаги, когато говорите за пенсиите, добре е да знаете – не слагайте знак за равенство на пенсиите и социалните помощи. Много Ви моля! Още повече, нещо изключително важно – преди известно време една пенсионерка ми каза: „Как се живее с 96 лв.?” Аз й отговорих: „Трудно”. Когато направих справка за тази пенсионерка – ще ви повтарям това няколко пъти – тя беше работила и беше внасяла в осигурителната система точно 6 години и 3 месеца. Ако трябва да получи реална пенсия, тя трябва да получи 34 лв. и стотинки. Извинете, когато говорим за пенсиите, трябва да знаем, че това е всичко онова, което ние с вас внасяме. Знам, че им е трудно на възрастните хора и знам, че правим неимоверни усилия. За кой ли път ще повторя: ако всички преди нас бяха правили толкова, колкото ние направихме, пенсиите нямаше да са такива. Но това зависи не само от правителството, а от натрупани проблеми. Както виждате, правят се максимални усилия, за да може да се постигне крачка напред към подобряване на доходите от пенсия, но не само от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Банкова, имате две минути за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Госпожо Масларова, казах, че подкрепям Вашите действия. Проблемът е, че базата е ниска, проблемът е, че трябваше да направим като румънците – да повдигнем пенсиите с 43% и оттам нататък да надграждаме. А какво могат да направят тия бедни старци в днешно време с тези 50-100 лв., дадени еднократно?
Наскоро прочетох в един сериозен вестник, че България е единствената страна в света, в която за отопление месечно се дава повече от една минимална заплата. Кажете ми как един български пенсионер може да си купи дърва, въглища, да си плати парното? Или трябва да се лиши от лекарства?!
Преди повече от една година предложих изцяло да отпадне такса „Лекар”, да отпадне и доплащането в болниците. Така ще помогнем на българските пенсионери да имат по-лесен достъп до медицинската помощ и лечение. Впрочем това го пише и в българската Конституция – достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи. Къде тук, госпожо министър, виждате достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи за българските пенсионери?
Пак ще Ви попитам много настоятелно: защо прахосахте над 1 млрд. лв. в Ирак, Афганистан за превъоръжаване? Защо допускате като правителство да се наливат десетки милиони левове в партийните каси? Заместник-министри и чиновници взимат хиляди левове от участието си в бордове. Знаете, че давам един пример с Ваш заместник-министър, който беше взел 104 хил. лв. В същото време казвате, че няма пари за значително по-голямо увеличение на пенсиите.
Аз подхождам и Ви питам съвсем добронамерено и като доказателство за моята добронамереност са предложенията, които съм направила и за отпадане на точковата система, и за този коефициент 1,5, и за преизчисляване на пенсиите. Сега вече други политически сили в края на мандата заговориха за тази необходимост от повишение на пенсиите, но ние с колегата Минчо Христов преди две години и половина започнахме да повдигаме този проблем. Затова моля за Вашето становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо министър, имате три минути за отговор на тези два допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Банкова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което Вие казахте, че трябва да повишим базата е абсолютно вярно. Аз мисля, че с всяка стъпка, която направи правителството в последните две години – два пъти годишно увеличава пенсиите... Ние не ги увеличаваме с нещо еднократно, както сега даваме коледните добавки по 150 лв. на всеки пенсионер, а ги увеличаваме през м. юли и върху увеличената база от м. юли увеличаваме през м. октомври още веднъж и по този начин вдигаме базата.
Що се касае до увеличаване на коефициента на всяка година осигурителен стаж, аз няколко пъти тук, от тази трибуна, казах, че осъвременяването, тоест преизчисляването на пенсиите – на старите, с новия осигурителен доход, беше по настояване на пенсионерските организации. Ние се съобразихме с този неправителствен сектор, който безкрайно много уважаваме. Те са партньори на правителството или бих казала коректив на правителството.
Следващата стъпка е именно увеличаване на коефициента, тежестта на всяка година осигурителен принос. Искам да Ви информирам, че този 0,1%, с който ще увеличим тежестта на всяка година осигурителен принос, ще коства на бюджета над 480 млн. лв., близо половин милиард. Вие искате изведнъж да увеличим с пет такива процентни пункта, тоест с 0,5%. Правете сметка, това са близо 2 млрд. 500 млн. лв. допълнително. Тези пари ги няма допълнително. Тези пари ги няма в осигурителната система. Тези пари са пари, които можем да имаме, ако направим всичко необходимо да повишим производителността на труда, да повишим конкурентоспособността, да си върнем част от хората, които са в чужбина и работят, да създадем повече работни места. Тоест правителството и сферата, за която отговаря Министерството на труда и социалната политика, е не само да даваме пари единствено и само за пенсионерите, а да направим всичко възможно да имаме работни места, да имаме спазване на Кодекса на труда, да извадим на светло сивата икономика, за да имаме приходи в осигурителната система.
Още нещо, защо нито веднъж не казахте, че това е единственото и първото правителство, което задели 1 милиард в така наречения Сребърен фонд и вече имаме гаранции? Защо не отчетете всички тези позитивни стъпки? Много Ви моля, нека министър Масларова да не отговаря и за военните, и за всичко онова, за което на Вас Ви се иска да питате и го поставяте всеки път. Бъдете така добра, задавайте ми онези въпроси, на които мога да отговоря.
Нямаме заместник-министър, който да е взел сто и не знам колко хиляди в нашето министерство. Аз не зная, ако има...
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Заместник-министър от БСП.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ако има нещо такова, кажете го, но в нашето министерство такива заместник-министри няма. Уверявам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, имате думата да зададете Вашето питане относно политиката на правителството на Република България за осигуряване на почивка на българските пенсионери.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви.
Ставаше дума за заместник-министър на енергетиката от БСП, но да оставим този въпрос настрана.
Госпожо Масларова, говорите ми за 400 млн. лв. Ами в Ирак отидоха над милиард. Защо Ирак е приоритет за вас пред живота и оцеляването на българските пенсионери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тя е министър на труда и социалната политика.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз говоря като представител на правителството в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тя тук отговаря на конкретни въпроси.
СТЕЛА БАНКОВА: През есента Вие изненадахте българските граждани с идеята си няколко хиляди пенсионери да прекарат своята почивка в луксозни хотели по Черноморието или в някои планински курорти.
Искам да Ви попитам простичко: когато старите хора на България нямат пари за лекарства, храна, за отопление не е ли по-справедливо най-напред да им помогнем, за да могат да си купуват лекарства, да се хранят добре, да им е топло през зимата?
Госпожо Масларова, позволете ми да бъда и по-директна. Вие изпращате 5000 пенсионери в един приказен за тях свят. След десетте дни те отново се връщат в мизерията на ежедневието си и трябва да избират кое по-напред да платят – ток, отопление, вода. Тъжната истина е, че много пенсионери пестят от лекарства, за да си купят хляб и кофичка мляко.
Госпожо Масларова, ще Ви попитам направо: не усетихте ли, че на фона на това обедняване Вие всъщност предпочетохте да изпратите група възрастни хора в луксозни места, в които те се чувстваха неловко? Не мислите ли, че като социален министър първа Ваша грижа е най-напред да решите проблема с лекарствата, храната и отоплението на старите хора в България? Тогава, когато един човек има храна, топло му е, има лекарства, душата му е спокойна, той може да отиде на почивка, да си почине и да се наслади на тази почивка.
Ще Ви кажа направо: Вие изпратихте 5000 на почивка, а останаха 2 млн. 295 хиляди. Тоест остана драмата на българските пенсионери. Затова и Вашата инициатива не беше приета еднозначно.
В този дух аз моля да отговорите каква е Вашата равносметка от това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масларова, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Банкова, хубаво е, когато човек може да каже много неща от парламентарната трибуна. Хубаво е, когато човек се опитва да вижда нещата по истински начин. Съжалявам, че не Ви взех със себе си да се видите с тези хора, които са били на почивка. Съжалявам, че не Ви донесох стотиците писма, картички и дори стихчета, които тези хора са изпратили за благодарност.
В България има много хора в различен статус. Едни хора в България се возят на леки коли, други карат ски, трети имат колелета, четвърти имат магаре, каруца – всички живеят по различен начин. Не мога да разбера що за отношение е това?
Вие смятате ли, че тези възрастни хора, които са в домовете за възрастни хора, които са изоставени от близките си, които имат ангажимент да ги гледат – техните синове и дъщери, нямат право да отидат на почивка? Кое Ви дава право да казвате, че трябва да дадем парите за лекарства? Защо Вие решавате какво трябва да направим? Смятам, че на хората трябва да се даде възможност да избират. Хората избраха и отидоха на почивка и са доволни.
Вие вместо да кажете, че правим стъпки за възрастните хора да не им набиваме непрекъснато, че са болни и че нямаме нужда от тях, и че трябва да ги слагаме в старчески домове и хосписи, а да им дадем възможност да отидат на почивка, да отидат на концерт, защото сега се правят хиляди благотворителни акции, тези възрастни хора да отидат и на музика, и на театър. Вие може би ще ми кажете, че не трябва да четат и книги и вместо книги да им дадем хапчета?! Вие може би ще ми кажете, че не трябва да гледат и телевизия и вместо да купуват телевизори, трябва да им дадем патерици?! Извинете! За мен това е много опростенческо мислене.
Когато държавата има възможност да направи тази крачка, нека да я даде. Там не са отишли милиони, госпожо Банкова. Там насреща се намериха туроператори, които намалиха цената, която остана 1/3 и дори по-ниска от тази, която трябва да е. Те също участваха като спонсори. Те нямат право да дадат спонсорство за лекарства, но това могат да направят. Защо да не го използваме? Ако не го бяхме направили, Вие от тази трибуна щяхте да кажете: "Как може немските баби и дядовци да ходят на почивка, а българските да не могат?". Те по същия начин ходят.
Нашата Здравна каса я няма. Нямаме този влог, за да ги пратим на почивка със здравноосигурителни фондове. Вие ме питате каква е моята визия. Ще направя всичко възможно догодина да разширим тази програма. И повече хора да отидат, но да отидат там, където има профилактика и рехабилитация. Може да не им е леглохраноденът 28 или 30 лв., може да им стане 50 лв., но да има и процедура, с която да ги възстановим. И срещу това ли ще сте против, госпожо Банкова?
Възрастните хора, които са от различни професии, които са от различни региони, с различен жизнен статус – защо трябва всички да бъдат под общ знаменател? Защо от сутрин до вечер втълпявате на тези хора, че едва ли не са хора, които са най-нещастните? Има щастливи възрастни хора, госпожо Банкова, които имат семейства, имат грижи, които се радват и на малкото, което получават. Нека да дадем възможност повече хора да могат да отидат на почивка. Искам колкото може повече хора да отидат на почивка и в никакъв случай няма да приема това, че са отишли 5 хиляди души, а пък 2 милиона не са отишли. Да не би 7 милиона българи да са били на почивка тази година? Отишли са тези, които са имали възможност. Коя държава изпраща ан блок в един сезон всички възрастни хора на почивка? Посочете ми една такава държава.
Извинете ме, Вие сте интелигентен човек – не може нещата да се представят по този начин – драматично. Точно обратното очаквах от Вас – да искате да разширим програмата, повече хора да отидат на почивка. Сега, когато отида и ги видя, те казват: "Беше чудесно! Имаме самочувствие, че България е направила чудесни курорти, че имаме шанса да ги видим, че имаме шанса да почиваме в тях!".
Аз и моят екип ще направим всичко възможно да разширим тази програма. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, заповядайте. Имате две минути за два допълнителни въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Госпожо Масларова, моето скромно мнение е, че най-напред трябва да помислим за храната, за лекуването и за топлината на старите хора, и след това за почивката, което е нещо много хубаво, и аз го подкрепям.
Не съм тук, за да Ви съдя. За мен е далеч по-важно как да помогнем на старите хора в България – конкретно, а не с рекламни акции. Не е ли по-важно да решите проблема с лекарствата, между другото говорих вече за това, но няма да спра да говоря – да решите проблема със скъпия ток. Вие добре си спомняте, че в миналия парламент заедно се борехме за спасяването на АЕЦ “Козлодуй”. Аз продължавам да отстоявам своята позиция. Единственото предложение в този парламент за отварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” направихме с Минчо Христов. Знаете, че от спрените трети и четвърти реактор загубите надхвърлят 22 млрд. лв. Представяте ли си, ако тези пари – тези 22 млрд. лв., бяха използвани за животоспасяващи лекарства и за значително, за чувствително по-високи пенсии?! Ако внеса отново за пореден път предложение за отварянето на Трети и Четвърти блок – готова ли е вашата политическа сила да го подкрепи, госпожо Масларова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е коректно да задавате такъв въпрос на министъра!
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Това означава по-евтин ток, по-ниска инфлация, по-ниски цени, а точно това ни е необходимо в тази тежка финансова криза. За старите хора е особено важно цената на тока да бъде поносима. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това ли са двата доуточняващи въпроса? – Да.
Госпожа Масларова се въздържа от отговор, тъй като двата въпроса относно отварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” не са от нейната компетентност.
Госпожо Банкова, ще изразите ли Вашето отношение към получения отговор? Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): "Козлодуй" е обща кауза и на министри, и на целия наш народ.
Госпожо Масларова, ще Ви кажа нещо, което като че ли остана встрани от общественото внимание. Нека българските граждани да знаят, че за всеки избран депутат партиите получават по 5 хил. лв. месечно. Тук в залата има 240 народни избраници. Не смея да произнеса колко десетки милиони прахосва българската държава за така наречените партийни субсидии. С Минчо Христов внесохме единственото предложение за отпадане на тази субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, моите уважения към Вас, много Ви моля – Вие излизате от Вашето питане!
СТЕЛА БАНКОВА: Сега ще се мотивирам. С огорчение трябва да призная, че никоя политическа партия не ни подкрепи – нито БСП, нито НДСВ, нито ДПС, нито “Атака”. В този смисъл написахме писмо до господин Орешарски, че се отказваме и не желаем да получаваме и стотинка от тази партийна субсидия. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Ще припомня, че миналата година всички политически сили в парламента си удвоиха парите с държавната субсидия. Колеги, удвоихме ли пенсиите, удвоихме ли заплатите? Сега драстично искат да увеличат тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, ще Ви прекъсна! Госпожо Банкова, моля Ви!
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. За да не потъват в бездънните партийни каси, тези десетки милиони левове трябва да отидат за лекарства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, злоупотребявате с моето търпение.
Госпожо Банкова, кажете какво е Вашето отношение към получения отговор. Много Ви моля.
СТЕЛА БАНКОВА: Това правя. Говоря за пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не го правите! Правите популизъм от трибуната!
СТЕЛА БАНКОВА: Наскоро депутати от “Атака”, от вашата политическа сила...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви прекъсна, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: ...както и от други партии скандализираха обществото ... (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля! Напуснете трибуната, госпожо Банкова!
Госпожо Банкова, имайте уважение поне към себе си! Имайте уважение към себе си!
Преминаваме към питане от народния представител Павел Шопов относно политиката на министерството и правителството за преизчисляване на пенсиите на българските пенсионери.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, моето питане към Вас е относно политиката на министерството и на правителството за преизчисляване пенсиите на българските пенсионери. Отдавна съществува необходимостта и затова дори не се спори, че трябва да бъдат преизчислени пенсиите на всички пенсионери, които са около два милиона и половина. Ясно е, че сега изплащаните пенсии не са съобразени по размер с възнагражденията, които пенсионерите са имали към момента на тяхното пенсиониране. През годините са се получили диспропорции, които правят пенсиите нереални, несправедливи за получаващите ги граждани. Предвид този основен принцип, че размерът на полагаемите се пенсии следва да съответства на доходите, които са получавали правоимащите като трудещи се и към момента на тяхното пенсиониране.
Моят въпрос към Вас е: каква е политиката на министерството и на правителството относно преизчисляването на пенсиите? Предвижда ли се промяна в нормативната уредба до края на този мандат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! По време на целия мандат мислим как да повишим базата на пенсиите и как да направим така, че те действително да имат едно измерение, което да дава възможност пенсионерите да живеят по-добре.
Едва ли е необходимо да казвам от тази трибуна днес за възприетия принцип при определяне размера на пенсиите. Аз все пак искам много стриктно да цитирам чл. 70 на Кодекса за социално осигуряване, според който “Размерът на пенсиите се определя от дохода за три последователни години от последните 15 осигурителен стаж – до 1 януари 1997 г., по избор на лицето и от дохода за целия осигурителен стаж след тази дата до пенсионирането.”
По-нататък съотношението между осигурителния доход и средномесечната заплата за страната за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечният доход за страната за времето след 1 януари 1997 г. формира индивидуалния коефициент на всяко едно лице. Пенсията се определя, като индивидуалният коефициент се умножава по средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди отпускане на пенсията, след което полученото произведение се умножава със сумата, образувана от по 1% за всяка година осигурителен стаж. Това е, което всъщност Ви интересува.
Вие знаете, че в този парламент в Кодекса за социално осигуряване в чл. 100 се прие ежегодно осъвременяване на пенсиите по така нареченото швейцарско правило – 50% от нарастване на осигурителния доход плюс 50% от индекса на потребителските цени. Независимо от тази система, пак ще повторя нещо, което току-що казах на госпожа Банкова, допълнителни мерки бяха направени, за да се преизчислят пенсиите от трудов стаж до 1 октомври 2008 г. Това стана на база на осигурителен доход от 2007 г., тоест всички предходни пенсии на базата на 398,17 лв.
Сигурно вече знаете, че в тройната коалиция има решение от 1 април да се промени визията ни с още една стъпка, тоест до повишаване базата да се увеличи тежестта на всяка година осигурителен принос не на 1%, а на 1,1%. След това от 1 юли да се увеличат с още 9,7-процентни пункта, тоест средно следващата година пенсиите ще бъдат увеличени близо с 20%.
Това, че изплатените суми не са съобразени с размера на възнагражденията, бих могла да го оспоря и ще ви кажа защо.
По години коефициентите на заместване на пенсията спрямо заплатата:
- 2000 г. – 51,1%;
- 2001 г. – 48%;
- 2002 г. – 50%;
- 2003 г. – 49,6%;
- 2004 г. – 51,6%;
- 2005 г. – 53%;
- 2006 г. – 53,5%.
- 2008 г. – 53%;
- 2009 г. ще бъде 53,4%.
Както виждате, няма голяма разлика, като през последните години има една тенденция на увеличение.
Това, което мога да ви кажа, е, че на 1 октомври, след като беше извършено преизчислението, се извърши преизчисление само на пенсиите за трудова дейност. Всъщност увеличение получиха пенсионерите, които са 1 105 367, или 53% от пенсионерите.
Една пенсия на пенсионер е 222,31 лв., което е с 8,5% по-високо от това, което беше направено през 1 юли. Разбира се, че то е диференцирано, разбира се, че зависи от конкретния коефициент, от конкретния ден, от конкретната година, от конкретния осигурителен доход, от конкретната заплата, от конкретната продължителност на работата на всеки един човек поотделно.
Това, което мога да кажа, е, че в резултат на преизчислението се преизчислиха и инвалидните пенсии и средната инвалидна пенсия, за която не сме говорили досега, стана 189 лв.
Визията ни за в бъдеще, ако има ресурс, разбира се, е да се постави тежестта върху всяка година осигурителен принос, така че да стимулираме и младите хора да се осигуряват, както правим и сега.
Понеже от тази трибуна непрекъснато нападате и говорите само за пенсионерите и като че ли Министерството на труда и социалната политика работа само в тази посока, което не е вярно, разбира се, искам да ви кажа, че лично бях безкрайно огорчена, когато видях и трима души от “Атака”, които се бяха подписали и искаха пенсии от 3000 лв.
Така че, господин Шопов, трябва да бъдем коректни един към друг. Можем да правим всичко, ако се обединим и има консенсус по дадени въпроси. За пенсионерите нека да казваме къде сме сгрешили, но когато правим усилия да решим проблема, нека да бъдем справедливи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, имате думата да зададете до два доуточняващи въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо министър, Вие и БСП сте сбъркали с модела си, който е неолиберален и няма нищо общо с въжделенията и очакванията и на вашите избиратели от БСП, които Ви пратиха в 40-ото Народно събрание и по този начин всъщност станахте министър. Това е Вашата грешка и тя е основна, капитална грешка.
Що се касае до подписалите от “Атака”, те оттеглиха своите предложения. Много повече бяха от БСП и от всички други политически сили. Така че в това отношение може би нямате информация.
По темата, която съм поставил. Вашето изказване изглежда компетентно, експертно и изпълнено с много цифри и проценти, но Вие бягате от въпроса, който Ви поставих. Не става въпрос за увеличение на пенсиите, което миналата година беше десетина процента и нещо отгоре, после втори път се увеличиха, тази година може да бъде пак толкова, но това не е нова философия. Това увеличение се догонва от инфлацията и пенсионерите не получават нищо.
Много добре разбирате въпроса, който Ви поставям и който беше част от предизборната агитация на БСП, залегнал в програмата, за преизчисляване на пенсиите с оглед на базата изобщо и на тези пенсии, които са по-стари и които много отдавна са загубили реалната си стойност. Те нямат реалната база, върху която да правите тези увеличения всяка година, които са повече символични, отколкото имат някакво реално изражение.
В тази връзка въпросът ми е: дали предвиждате до края на този мандат, работи ли се да бъде направена чисто нова методология и всички пенсии в България да бъдат преизчислени така, че базата им да бъде съобразена с онази база, на която са начислени пенсиите към момента на пенсионирането на лицата – преди 10, 20, дори 30 години? По тази причина много от пенсиите са нереални и каквото и увеличение да правите, то няма да помогне на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, заповядайте да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Когато се правят реформи в пенсионната система, те се правят с оглед не по-малко от 50 до 70 години напред. Не е нормално на всеки 5-6 години всяка една политическа сила, която има някакво присъствие в парламентарната република, да прави експерименти с пенсионната система. Един такъв експеримент беше направен, не съвсем успешен; в други страни направиха други, още по-неуспешни експерименти. Мисля, че сега съществуващата тристълбова пенсионна система с корекциите, които й се правят в движение, защото животът налага такива корекции, ни дава основание да считаме, че имаме възможност да стабилизираме системата.
За съжаление обаче вие искате да се случват чудеса за чудно кратко време. Мисля си, че тук не е нито неолибералната философия, нито социалната философия. Тук има философия на прагматизма и философия на това, че пенсионната система трябва да бъде система, в която всеки сам за себе си да гарантира бъдещия си живот с вложения в бъдещето. Нека да не гледаме пенсионната система като система, която трябва непрекъснато да се реформира. Тя може да се надгражда, но не и да се реформира непрекъснато. Затова това, което считаме, че бихме могли и трябва да направим, е да засилим солидарния стълб, затова има и сребърен фонд, той да е стабилен, в солидарния стълб да направим всичко възможно хората да се осигуряват на реални доходи, тоест, да ги стимулираме да внасят осигуровки за всяка година осигурителен принос и с това увеличаваме този коефициент, да стимулираме стабилността на втория стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване, а, дай Боже, повече хора да имат възможност да се осигуряват и в допълнителното пенсионно осигуряване.
По много от въпросите и в рамките на 2, 3 или 5 минути, особено когато става въпрос в ефир да се говори, не бих искала да влизам в политически спорове. Искам да влизам рационално в спорове и бих предложила, ако вие сте инициатори, нека всички в парламента да направим една конференция на тема дали да сменим пенсионния модел. Но това може да стане, само ако променим цялостната философия и искам да чуя каква е вашата философия. Ако вие имате идея да сменим философията – дайте да я обсъдим, може да се окаже по-рационална.
Това са неща, които не стават от парламентарната трибуна, а с актюерски разчети. Много ви моля, когато започнем да говорим по тези въпроси, вземете актюерските разчети и вижте как изглеждат нещата в следващите 20-30 години, за да можем да говорим реални неща, а не хвърляме в публичното пространство чудни за ушите неща, но нереализируеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, желаете ли да изкажете Вашето отношение? Заповядайте. Имате 2 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Масларова, това е вече разговор. Вие май че разбрахте въпроса, който Ви задавам. Ние зададохме въпрос, който е относно нова философия, нова политика – точно това, което казвате, да имаме визия и промяна в отношението по въпроса за 20, 30 и повече години напред. Това беше обещанието и на БСП.
Когато искате да избягате от нещо, давате западноевропейския и европейския пример. Преди малко точно това направихте. Когато не ви е угодно, не искате да чуете точно тази политика и това, което се прави в европейските страни, където се поддържа тази база по един начин, който е винаги актуален. От отговора Ви стана ясно, че до края на мандата в това правителство няма да изпълните още едно Ваше предизборно обещание, а именно обещанието Ви да се преизчислят абсолютно всички пенсии, като бъдат съобразени не с друго, а с базата, на която са били определени към момента на пенсионирането на всеки пенсионер, било то преди 10, 15, 20 или 30 години. Защото колкото по-назад се отива за правоимащите пенсионери, толкова по-нереална – всички знаем това, е пенсията им съобразно настоящия момент, спрямо 2008 г.
Така че да се прави, както Вие призовавате, нова политика, нова философия, явно е несериозно да се мисли в края на мандата, последните шест месеца. Това трябваше да го направите съгласно Вашите обещания досега – в началото на това Народно събрание. Трябваше да имаме нова философия, а не сега да хвърляте на година по лъжичка на пенсионерите, с което отбивате номера и заявявате: увеличаваме пенсиите. Не, не беше това целта. Има си хас и да не давате тези около 20%, които се изяждат от инфлацията и то по средата на всяка една календарна и бюджетна година.
Така че отговорът Ви е крайно неудовлетворителен. Тук умира всяка надежда, че ще се направи в останалата част от досегашния мандат каквото и да е радикално и сериозно за промяна на пенсиите на българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, Вие не можете да вземете отношение съгласно питането.
Да благодарим на госпожа Масларова – министър на труда и социалната политика, за участието й в парламентарния контрол. Желаем Ви приятен уикенд.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви направя няколко важни съобщения.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 11 декември 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. „Княз Александър І”.
Следващото заседание, уважаеми колеги, е на 9 декември, вторник, от 14,00 ч. Това ще бъде извънредно заседание, което днес сутринта гласувахме с определен дневен ред.
Желая ви приятна почивка!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,27 ч.)


Председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов
Станчо Тодоров