Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, имаме няколко гласувания, които трябва да извършим: първо четене на Законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите; второ четене на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация и второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост.
В тази връзка бих искал да направя следното предложение. (Шум и реплики в залата.) Моля за вашето внимание!
Нека проведем първите две гласувания в началото на днешния пленарен ден, а след това да преминем към точките от програмата за днешния ден, а именно гласуванията на второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на държавното обществено осигуряване.
При подготовката на доклада на Законопроекта за управление на етажната собственост се оказа, че гласуването на второ четене на текстовете ще отнеме много време, а днес главната ни задача е да приемем двата законопроекта за бюджетите на общественото осигуряване и Касата.
Освен това предлагам, първо, да минем Законопроекта за държавното обществено осигуряване и след това Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Бих искал да предложа на вашето внимание за гласуване тези няколко предложения по процедурата.
Виждам, че господин Христов желае думата за процедура.
Заповядайте, направете Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам, ако не възразявате, ако сте съгласни, да започнем с т. 12 от дневния ред, а именно: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Става дума за следното: да се премахне наказателната лихва за предсрочно връщане на кредит. Колеги, има ясна европейска директива в тази насока. Огромната част от страните на Европейския съюз нямат подобна такса, нещо повече, те стимулират, те дават бонуси на хората, които предсрочно връщат кредити.
Освен това и в сряда ви казах, че банките започват да изпитват остри ликвидни проблеми, или казано направо – липса на паричен ресурс, и хората, които са преценили, че огромните лихви, които в момента продължават да се качват, не са по техните сили, нека да могат да върнат предсрочно своя кредит, без да бъдат така жестоко наказвани.
Законопроектът е в три реда и може буквално да бъде гласуван за две минути. Затова ви предлагам и ви моля нека да направим т. 1 от дневния ред този законопроект. Няма да загубим повече от две минути с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще се върнем на предложението на господин Христов.
Моля да гласуваме предложението, което направих, за реда на гласуванията и за двете точки – двата проектобюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.
Моля, гласувайте!
Гласували 179 народни представители: за 151, против 11, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Колеги, разбирам, че има предложения за извънредни заседания в началото на следващата седмица.
Госпожо Манолова, заповядайте. Моля да имате предвид и предложението на господин Христов, тъй като бих предложил, господин Христов, в първите извънредни заседания да имаме предвид и Вашето предложение и то да бъде включено, тъй като наистина е кратко.
Добре е по възможност и комисията да даде доклад в подкрепа на Вашето предложение, за да бъде прието още по-спокойно.
Госпожо Манолова, заповядайте, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Предлагам да вземем решение за провеждането на две извънредни пленарни заседания през следващата седмица – на 15 декември, понеделник, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Първо четене на Закона за специалните разузнавателни средства.
2. Второ четене на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Във вторник – 16 декември 2008 г., от 9,00 ч. да се проведе извънредно заседание с една-единствена точка в дневния ред: второ четене на Държавния бюджет на Република България за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Няма противни предложения.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение с уточнението, че Законът за специалните разузнавателни средства е на второ четене, а не първо четене.
Гласували 173 народни представители: за 112, против 45, въздържали се 16.
Решението е прието.
Господин Христов, отново повтарям, в течение на следващата седмица аз ще съдействам и за разглеждане в комисията на Вашия въпрос, за да можем да го включим в течение на седмицата в програмата на Народното събрание.
Има още едно процедурно предложение от господин Юруков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е следното. Вчера беше раздаден обобщеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Срокът започва да тече от днес. Предлагам този срок да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 117, против 29, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.
Има ли други процедурни уточнения преди да пристъпим към гласуванията? Не виждам.
Колеги, моля да се подготвите за двете гласувания, които ни предстоят.
Предстои ни гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военно пострадалите с вносители Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене. Той беше обсъждан вчера. Всички изказали се изразиха подкрепа на законопроекта.
Гласували 157 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Михайлова, заповядайте за процедурно предложение.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, който току-що приехме, да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за тридневен срок за предложения по този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 130, против 7, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Всъщност имаме да гласуваме наименованието на законопроекта и параграф единствен, които бяха представени в пленарната зала вчера и нямаше особени обсъждания.
Поставям на гласуване на второ четене наименованието на законопроекта, което е подкрепено от комисията, както и параграф единствен – по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 2, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ четене.
Колеги, съгласно решенията, които приехме, предстои да пристъпим към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2009 Г.
Както сме приели, гласуването на текстовете ще бъде след представянето им.
Обръщам се към всички вас, уважаеми колеги: моля за минутка от вашето внимание! Нужно е да има необходимия кворум в пленарната зала при тези гласувания. Онова, което се наблюдава напоследък в пленарната зала, а именно отсъствието на народни представители, по никой начин не може да се приеме за нещо нормално. Обръщам се към всички вас да бъдете тук и да гласувате.
Пристъпваме към представяне на Доклада за второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, предлагам във връзка с обсъждането на текущата точка в залата да бъдат допуснати господата: Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Емил Мирославов – директор на Дирекция „Индустриални отношения”, Христина Митрева – главен актюер на НОИ, господин Дацов – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли възражения срещу присъствието в залата на посочените представители на съответните ведомства? Няма.
Моля поканете господата в пленарната зала.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 7 млрд. 530 млн. 432,8 хил. лв., както следва:” - съгласно таблицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще прочетете ли първите редове – приходи, разходи?
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приходи и трансфери: всичко – 7 млрд. 530 млн. 432,8 хил. лв.
„(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 7 млрд. 527 млн. 844,1 хил. лв., както следва:” - съгласно таблицата.
„(3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва:
Излишък 2 млн. 588,7 хил. лв.”
Има предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено от комисията.
Господин председател, има промени в съответствие с предложението на народния представител Румен Овчаров и трябва да прочета отново текста на чл. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната редакция:
„Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 7 млрд. 584 млн. 092,1 хил. лв., както следва:
(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 7 млрд. 581 млн. 503,4 хил. лв., както следва:” – съгласно таблицата.
„(3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва:
Излишък – 2 млн. 588,7 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието и чл. 1 в окончателна редакция на комисията? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и чл. 1 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по приходите и трансферите на обща сума 5 млрд. 486 млн. 847,6 хил. лв., както следва:” – съгласно таблицата.
„(2) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по разходите и трансферите на обща сума 6 млрд. 291 млн. 148,5 хил. лв., както следва:” - съгласно таблицата.
„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии”, както следва:
Дефицит – минус 804 млн. 300,9 хил. лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по чл. 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 2 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, чл. 3 е по вносител и тъй като става дума за един особен закон, съгласно правилника сме длъжни да ги представим.
По него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре е да изчетете текста по вносител, специално и на числата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: "Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд "Пенсии", не свързани с трудовата дейност по приходите и трансферите на обща сума 291 млн. 522,9 хил. лв., както следва.
(2) Приема разходите и трансфери, субсидии и вноски между Републиканския бюджет и бюджета на фонд "Пенсии", несвързани с трудова дейност, на обща сума 291 млн. 533,3 хил. лв., както следва съгласно таблицата.
(3) Приема дефицит, излишък по бюджета на фонд "Пенсии", несвързани с трудова дейност както следва - дефицит 10,4 хил. лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По чл. 3 има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля гласувайте чл. 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
"Чл. 4. (2) Раздел І, т. 2 сумата 6 млн. 100 хил. лв., става 26 млн. 100 хил. лв.
2.1. От 100 хил. лв., стават 7 млн. 100 хил. лв.
2.2. От 6 млн. лв., стават 19 млн. лв.
2.2.1. От 4 млн. лв., стават 12 млн. лв.
2.2.2. От 2 млн. лв., стават 7 млн. лв.
3. От 61 млн. 280,5 хил. лв., стават 41 млн. 285 хил. лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по чл. 4 има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Попов.
ПЕТЪР ПОПОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нашето предложение по чл. 4 касае увеличаване на средствата, които следва да се предоставят, на Агенцията за социално подпомагане по реда на чл. 24, т. 5 от КСО. Това са средства за купуване на помощно-технически средства, свързани с хората с увреждания. Тези средства са свързани с подобряване условията на труд, извършени от хората с увреждания и им дава равен шанс за достъп до работните им места.
Увеличавайки тези средства ще дадем възможност на повече хора с увреждания да осъществяват нормална трудова дейност, така че ще има специализирани предприятия на хора с увреждания и тези мероприятия да подобрят условията на труд.
Предвидената сума от 100 хил. лв. е недопустимо малка и не отговаря на ангажиментите, които обществото е поело към тези хора. Това показва и антисоциалния характер на заложените средства – само 100 хил. лв.
Предвидено е увеличение с 7 млн. лв., което напълно отговаря на възможностите, с които разполага в момента държавата и същевременно ще даде възможност на по-разширен достъп, повече хора да имат възможност за достъп до тези средства. По този начин те имат и антикорупционен ефект.
Когато средствата са оскъдни те се разпределят по някакъв неясен начин. Повод за това ни дава и текстът в ал. 3 "приема се излишък".
В това състояние, в което се намира и ще продължава да се задълбочава икономическата криза, тук се приема един излишък от 61 млн. лв.
От тези 61 млн. лв. предлагаме 7 млн. лв. да отидат там. смятам, че всички от вас са убедени, че 100-те хил. лв. за тези помощни средства, са крайно недостатъчни. След като говорим за социални действия заложени чрез бюджета към хората с увреждания и изобщо към хората на труда, нека да дадем тази възможност – 7 млн. лв. не е голяма сума и тя няма да даде някакви препятствия по отношение на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Попов?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, колеги! Уважаеми господин Попов, Вашето предложение да се увеличат с 20 млн. лв. средствата за помощно-технически средства на инвалидите за предотвратяване и диагностика на трудови злополуки и професионални болести.
Искам да Ви кажа информативно какво се е случило със средствата, които са заделени за тази година, тъй като Вие предлагате да се увеличат с 20 млн. лв., но не казвате къде да отидат тези средства.
Ето цифрите от 2007 г. такива, каквито са.
По отчетни данни са усвоени както следва:
– за помощно-технически средства 2 млн., при трансфер от НОИ 2 млн. и половина
– за мероприятия, свързани с трудови злополуки и професионални болести са усвоени 2 млн. 947 хил. лв., при трансфери от НОИ 3 млн. и половина.
– за 2008 г. – за настоящата година, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване бяха увеличени средствата за Агенцията за социално подпомагане на 3 млн. и половина, като по предварителна оценка до края на тази година ще бъдат усвоени 2 млн. 230 хил. лв. За какви 20 млн. лв. става въпрос тогава, господин Попов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Вашата дуплика, господин Попов.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПОПОВ (ОДС): Господин Адемов, усвояват се, колкото им се дадат. Тези излишъци, които се формират във фондовете като временно свободни пари, като терминология може да се ползва, но смисълът й ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изчакайте един момент, господин Попов.
Господин Адемов, моля, проследете дупликата, тъй като е отправена към Вас.
ПЕТЪР ПОПОВ: Смисълът на тези временно свободни пари особено през 2009 г. смятам, че звучи някак си не съвсем логично. Какво се получава в системата? В системата за обществено осигуряване има фондове. Тези фондове формират временно свободни пари. На края на годината тези пари къде отиват? Остават ли в самите фондове или се преразпределят вътрешно? Нашето мнение е, че фондовете служат като един първостепенен разпределител, тоест какво се получава? Фондовете получават пари и след това тези средства, които остават или ще останат не е ясно как се разпределят. Това от Вас го приемам като информация, господин Адемов, това е така.
Това, което сме предложили за разпределение – социални помощи и обезщетения по т. 1 т. 2 на Министерството на труда и социалната политика за фонд "Условия на труд". След това има мероприятия за предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести, съгласно чл. 23 т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и за диагностика на професионални болести, съгласно чл. 24, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
Ние сме посочили къде трябва да отидат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 17, против 20, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 4, въздържал се 1.
Член 4 се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция:
„Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство” по приходите и трансферите на обща сума 639 млн. 509,4 хил. лв., както следва:” – съгласно таблицата.
„(2) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство” по разходите и трансферите на обща сума 744 млн. 266,6 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство”, както следва:
дефицит – 104 млн. 757,2 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата по чл. 5? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласувайте чл. 5 в окончателната редакция на комисията, която по принцип подкрепя вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 6 има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители със следния текст:
„В чл. 6:
1. В ал. 2, Раздел І, сумата „101 млн. 083,9 хил.” става „151 млн. 083,9 хил.”.
1.1. От „101 млн. 083,9 хил.” става „151 млн. 083,9 хил.”;
1.2. от „101 млн. 083,9 хил.” става „151 млн. 083,9 хил.”.
2. В ал. 3 сумата „78 млн. 028,1 хил.” става „28 млн. 028,1 хил.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата по чл. 6? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 19, против 25, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Член 6 по вносител е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 7 има предложение на народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 868 млн. 530,6 хил. лв., както следва:
(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите на обща сума 96 млн. 182 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
излишък – 772 млн. 348,6 хил. лв.
(4) Погасяването на получените външни заеми се извършва чрез бюджета на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата по чл. 7? Няма.
Гласувайте чл. 7 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 8 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията, със следния текст:
„В чл. 8, т. 5, числото „2000 лв.” се заменя с „2200 лв.”.”
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията, със следния текст:
„В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 сумата „260 лв.” да се замени със сумата „300 лв.”.
2. В т. 3 сумата „130 лв.” да се замени със сумата „150 лв.”.
3. В т. 4 сумата „65 лв.” да се замени със сумата „75 лв.”;
4. В т. 6 сумата „2000 лв.” да се замени с „2200 лв.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата по чл. 8?
Господин Мръцков, заповядайте. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим с Трифон Митев, се отнася за максималния осигурителен доход. Първо искам да заявя, че това не е свързано със средства по бюджета. Предложението ни е да влязат повече средства в бюджета на държавното обществено осигуряване. То е свързано и с размера, както знаете, д-р Адемов, на максималната пенсия. Миналата година имаше един скок – от 1600 лв. направихме максималния осигурителен доход на 2000 лв., като го увеличихме с 400 лв. в рамките на една година. Сега нашето предложение е това да става плавно, като тази година бъде увеличен само с 200 лв., и това ще касае размера на максималната пенсия от 1 юли 2010 г.
Предлагам да ни подкрепите в направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мръцков? Няма.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 30, против 19, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, неподкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 33, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 9 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
То е със следния текст:
„В чл. 9:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. от 1 януари до 30 юни – 124,87 лв.”
2. Точка 2 да отпадне.”
Има предложение също така и от народните представители Донка Михайлова, Петър Мръцков и Янаки Стоилов, което не се подкрепя от комисията.
То гласи:
„В чл. 9:
1. Точка 1 се променя така:
„1. от 1 януари до 30 юни – 124,84 лв.”
2. Точка 2 да отпадне.”
Има предложение и от народния представител Мария Капон:
Член 9 се изменя, както следва:
„Чл. 9. Определя се за 2009 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както следва:
1. от 1 януари – 220 лв.;
2. от 1 юли – 260 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Коалиция за България последователно е търсела възможности за ръст на пенсиите. Това предложение на господин Трифон Митев и група и това на Донка Михайлова и група е израз на тази политика.
По време на първо четене аз твърде подробно развих аргументите си в тази посока и сега ще си позволя само да ги напомня.
Първо, ясно е, че минималните пенсии следва да бъдат наш приоритет, тъй като това са доходите на група български граждани, които в най-голяма степен се различават от стандартите на Европейския съюз.
На второ място, по отношение на минималните пенсии има допълнителна причина да търсим изпреварващо увеличение, преди увеличението от 1 април, така както ще се случи с останалите пенсии, тъй като почти всички минимални пенсии не получиха увеличение при преизчисляването на пенсиите през м. октомври. На практика става така, че хората с минимални пенсии няма да получат увеличение за периода 1 юли – 1 април.
Това са нашите аргументи. Това предложение би струвало на бюджета 16 млн. 200 хил. лв. – сума, която според нас я има в бюджета, така както вече беше гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Адемов, бихте ли желали да коментирате това предложение?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не желаете.
Колегите от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт също не желаят да го коментират.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте едновременно предложенията на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев и на народните представители Донка Михайлова, Петър Мръцков и Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте двете предложения, неподкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 36.
Предложенията се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, неподкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 16, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 по вносител с направената промяна с току-що извършеното гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Член 9 е приет.
Господин Имамов, при така гласуваната т. 1, навярно т. 2 би трябвало да отпадне. То е включено в предложението, така че т. 2 отпада и членът остава с две точки.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, което се прие, е 124 лв. 84 ст. Това е предложението на госпожа Михайлова, което беше обосновано и което гласувахме, за да няма недоразумения.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Донка Михайлова, Петър Мръцков и Янаки Стоилов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
То е със следния текст: „В чл. 10 сумата „5,50” се заменя със сумата „4 лв.”, а сумата „11 лв.” – с „22 лв.”.”
Неправилно се използва думата „сумата”, защото това са числа и цифри. Това е между другото, господин председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната редакция:
„Чл. 10. Определя се за 2009 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 6,00 лв., и дневен максимален размер – 12,00 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 10?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, едно пояснение и малко аргументи. Става дума за това, че предлагаме ръст на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица съответно от 110 на 120 лв. месечно и от 220 на 240 лв. месечно. Числата, които виждате, засягат дневния размер на възнагражденията. Това наше предложение правим последователно вече няколко години с тезата, че и максималният размер на обезщетението за безработица трябва да бъде в размер на минималната работна заплата няколко години – нашето предложение не беше прието. Радвам се, че Комисията по бюджет и финанси след кратко колебание прие този път нашето предложение и го предлага на Народното събрание за утвърдително гласуване, защото е важно точно сега, в условия на световна финансова криза, да гарантираме един малко по-приличен доход на тези български граждани, които ще излязат на пазара на труда не по своя вина. Ако в условията на растеж на икономиката, на много рязко намаляване на темповете на безработица имахме основания да се колебаем по отношение на едно такова предложение, мисля, че сега условията налагат с много сериозно внимание да се отнесем към проблема за безработицата.
Това е проблем, който Коалиция за България наблюдава с особено внимание и се стремим да предлагаме адекватни на общественото развитие мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли желаещи за реплики към оратора? Няма.
Желаещи да вземат думата също не виждам.
Преминаваме към гласувания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 21, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 10 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Член 10 в редакция на комисията е приет.
Виждам, че е в ход неформална консултация, която бих ви помолил да канализирате.
Уважаеми колеги, тази консултация е трябвало да стане в Комисията по бюджет и финанси, а не сега, в пленарната зала!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Тя е станала вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След като е станала, станало е така, както е предложено.
Както разбрах, този въпрос е бил дискутиран сериозно в Комисията по бюджет и финанси и тя е приела това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, дискусията в момента е свързана с промяната, която беше гласувана, която изисква допълнителен разход. Но аз смятам, че Министерството на финансите и Националния осигурителен институт трябва да решат помежду си този проблем. Мисля, че бюджетът, който приехме, има резерви, с които да бъдат покрити тези разходи. Става дума за 16 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На нас ни предстои да обсъждаме Закона за държавния бюджет на второ четене. Необходимо е да се преценят и да се направят допълнителни предложения, които и Комисията по бюджет и финанси да разгледа, ако трябва с допълнителен доклад да ги внесе в Народното събрание. Не е тук и сега е мястото и моментът да се мъчим в движение да решаваме такъв въпрос. Сега гласуваме, не сме в процедура на обсъждане.
Продължаваме с четенето на законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 11 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
В чл. 11 сумата 240 се заменя със сумата 300 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по чл. 11 има предложение на госпожа Капон, неприето от комисията.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 28, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 11 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 4.
Член 11 по вносител е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
В чл. 12 в таблицата числото 22 се заменя с 19, а 17 – с 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук, господин Имамов, понятията са правилно употребени.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по чл. 12? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 27, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 12 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Член 12 се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 13 има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители. Предложението гласи:
Текстът „определя се за приход по бюджета на Националния осигурителен институт 1,5 на сто” се заменя с „определя се за приход по консолидирания бюджет на Националния осигурителен институт 0,5 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Попов.
ПЕТЪР ПОПОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Считаме, че този процент е необосновано висок. Това са средства, които се плащат от Фонда за гарантираните вземания на НОИ за обслужването. Предвиденият процент от средства, който следва да се изплати на НОИ, не е обвързан с никакви конкретни данни за какво ще се заплаща тази сума – дали тя отговаря на размера на действително извършените разходи от страна на НОИ при обслужването на фонда, или е пример за скритото му субсидиране? Нито НОИ, нито Надзорният съвет на фонда не са представили информация за това, искахме я. По предварителни данни обработените документи от страна на НОИ, свързани с административното обслужване на фонда, са не повече от сто, двеста да са. Няма данни през настоящата година дали това ще бъде променено и в каква посока. Плащанията за близо над един милион за сто преписки е доста завишено, още повече че няма данни дали тази сума отговаря на нормата на чл. 15, ал. 3 от специализирания закон - издръжка на дейността на фонда, в размер, установен от Надзорния му съвет. Затова смятаме, че наистина 1,5%, които се дават за обслужване, е завишен и предлагаме да стане 0,5%. Смятаме, че ще ни подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Попов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 13? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 15, против 25, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 13 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Текстът на чл. 13 по вносител е приет.
Уважаеми колеги, бих искал да привлека вниманието ви към гостите, които днес са тук, в пленарната зала.
При нас е господин Джефри ван Орден – член на Европейския парламент, приятел на България, изиграл важна роля в процеса на нашата евроинтеграция. (Народните представители стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
„Добре дошъл!” на господин Джефри ван Орден!
Колеги, имайте предвид, че по-нататъшната ни работа ще протече и под внимателния поглед на господин Ван Орден.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
По чл. 15 има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители – чл. 15 се изменя така:
„Чл. 15. Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 1, ал. 1, т. 4 в размер на 60 млн. лв. се използва в зависимост от хода на реформата, с изрично решение на НОИ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по чл. 14 и 15? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 14 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Текстът на чл. 14 е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители по чл. 15, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 16, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 15, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Член 15 по вносител е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 16 има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители – в чл. 16:
1. Алинеи 1 и 2 отпадат.
2. Алинея 3 става ал. 1 и придобива следната редакция:
„(1) Приема се план-сметката на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на работодателя, съгласно решение на Надзорния съвет на фонда. (Приложение № 3).”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 16 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Текстът на чл. 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Заглавието е подкрепено от комисията.
По § 1 има предложения на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители със следния текст:
Параграф 1 се изменя така:
„§ 1. Надзорният съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт одобрява необходимите промени по отделни параграфи на приходите и разходите на отделните фондове без да се превишава общият им размер, одобрен с този закон, като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По заглавието и § 1 от „Преходни и заключителни разпоредби” има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Бакалов и група народни представители по § 1, неподкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 35, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 1 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Параграф 2 е по вносител, § 3 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, нека гласуваме текстовете на тези два параграфа по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 4 има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители със следния текст:
В § 4:
1. В т. 4, подточка „бб”:
- в т. 8, б. „а” думите „8 на сто” се заменят с „5 на сто”, а думите „18 на сто” се заменят с „13 на сто”;
- в т. 8, б. „б” думите „10 на сто” се заменят с „8 на сто”;
- в т. 33 се добавя изменение на чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в” думите „от 2007 – 5 на сто” се заменят с „от 2009 – 6 на сто”.
2. Създава се нова т. 16:
„16. членове 28 и 29 се отменят.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има подкрепено по принцип предложение от народните представители Христина Христова и група народни представители.
Има неподкрепено от комисията предложение от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев със следния текст:
1. В § 4, т. 4, чл. 6, б. „а”, ал. 1 се изменя така:
„Точка 1 – числото „18” се заменя с числото „17”;
Точка 2 – числото „13” се заменя с числото „7”;
бб) Точка 8 се изменя така:
а) числото „8” се заменя с числото „7” и числото „18” се заменя с числото „17”.
2. В чл. 70, ал. 1, изречение второ числото „3” се променя на „5”.
Има неподкрепено от комисията предложение от народния представител Станчо Тодоров със следния текст:
В § 4 се създава т. 30а:
„30а. Създава се чл. 84а:
„Добавка от пенсията за плащане на
ергенски данък
Чл. 84а. Пенсионерите, несключили граждански брак, за всяка година плащан ергенски данък получават допълнително добавка по 1% от пенсията си.”
Има подкрепено по принцип предложение от народните представители Донка Михайлова и Петър Мръцков.
Има неподкрепено от комисията предложение от народните представители Донка Михайлова, Петър Мръцков и Янаки Стоилов, което гласи:
В § 4, т. 33, „д”, § 22з, ал. 1 думите „1 април” се заменят с „1 януари”.
Има неподкрепено от комисията предложение от народния представител Веселин Методиев:
В § 4, чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения:
- в т. 1 числото „26,5” се заменя с „24,5”;
- в т. 2 числото „29,5” се заменя с „27,5”;
- в т. 3 числото „29,5” се заменя с „27,5”;
- в т. 4 числото „25,5” се заменя с „23,5”, а числото „28,5” се заменя с „26,5”;
- в т. 5 числото „22,5” се заменя с „20”, а числото „25” се заменя с „23”;
- в т.6 числото „25,5” се заменя с „23,5”;
- в т. 7 числото „22” се заменя с „20”.
Има неподкрепено от комисията предложение от народните представители Петър Мръцков и Никола Гочев със следния текст:
1. В § 4 се добавя нова т. 31:
„31. в чл. 84 се създава нова ал. 4:
„(4) Пенсионерите за осигурителен стаж и възраст, несключили граждански брак, получават добавка в размер на 20% от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.”
2. Точки 31-34 стават съответно точки 32-35.
Има подкрепено по принцип предложение от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев.
Има второ предложение от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Има неподкрепено от комисията предложение от народните представители Донка Михайлова и Ива Станкова:
В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 15, чл. 26б се изменя така:
„Чл. 26б. Средствата от фонд „Безработица” се разходват за изплащане на обезщетения за безработица и добавки към тях и за обезщетение по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.”
2. Създава се т. 37 със следното съдържание:
„37. в Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22з:
„§ 22з. (1) Към обезщетенията за безработица на безработни лица – родители (осиновители) на деца до 7-годишна възраст и на деца от 7 до 18-годишна възраст, които редовно посещават училище, се изплаща добавка в размер на:
а) 20 на сто от размера на паричното обезщетение за безработица – при едно дете;
б) 30 на сто от размера на паричното обезщетение за безработица – при две деца;
в) 50 на сто от размера на паричното обезщетение за безработица – при три и повече деца.
(2) Добавката по ал. 1 се изплаща към обезщетенията за безработица, отпуснати през периода 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. включително.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2-5:
“(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване се осигуряват във:
1. фонд “Общо заболяване и майчинство” за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
2. фонд “Пенсии” за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. фонд “Трудова злополука и професионална болест” за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
4. фонд “Безработица” за безработица.
(3) За осигурените лица по чл. 4, ал.1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете “Общо заболяване и майчинство”, “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” и “Безработица”.
(4) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд “Трудова злополука и професионална болест”.
(5) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд “Пенсии”.”
2. В чл. 4:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица”;
бб) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет”.
б) в ал. 4 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”;
в) в ал. 7 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт”.
3. В чл. 5:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: “Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.”;
б) в ал. 2 думата “изцяло” се заличава и се създава изречение второ: “Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.”.
4. В чл. 6:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:
1. 18 на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещи при условията на І или ІІ категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 21 на сто;
2. 13 на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г,. а за работещи при условията на І или ІІ категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 16 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”;
4. едно на сто за фонд “Безработица;
5. от 0,4 до 1,1 на сто за фонд “Трудова злополука и професионална болест”, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.”.
б) в ал. 3:
аа) точка 7 се изменя така:
“7. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” се разпределя в съотношение 60:40;”;
бб) точка 8 се изменя така:
“8. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. се разпределя така:
а) 8 на сто за сметка на осигуреното лице и 18 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице;
б) 10 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 13 на сто;”
вв) създава се т. 9:
“9. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя така:
а) 5,8 на сто за сметка на осигуреното лице и 13 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице;
б) 7,2 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 10,2 на сто.
в) алинея 4 се изменя така:
“(4) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица”;
г) алинея 8 се изменя така:
“(8) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на декларацията. Когато лицето с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена дейност през минали години, подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.”
д) в ал. 10:
аа) точка 1 се изменя така:
“1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2”;
бб) в т. 2 след думата “търговски” се добавя “или в неперсонифицирани”.
е) в ал. 11 след думите “ал. 1” се добавя “и 2”.
5. В чл. 7, ал. 2 след думите “ал. 1” се добавя “ и 2”.
6. В чл. 9:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
“5. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.”
б) в ал. 2, т. 5 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство”;
в) в ал. 8, т. 2 след думата “търговски” се добавя “или в неперсонифицирани”.
7. В чл. 11:
а) в заглавието думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица”;
б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица”.
20. В чл. 50:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.”
б) в ал. 5 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”;
в) алинея 6 се изменя така:
“(6) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от КТ , ако отговаря на условията по чл. 48а”.
г) създава се ал. 7:
“(7) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, ако отговаря на условията по чл. 48а.”
21. В чл. 51, изречение второ думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”.
22. В чл. 52 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”, а думата “осигурената” се заменя с “осигуреното лице”.
8. Създава се нов чл. 13а:
“Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство
Чл. 13а. Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на:
1. парични обезщетения за:
а) временна неработоспособност поради общо заболяване, санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;
б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване;
в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;
г) бременност и раждане;
д) отглеждане на малко дете;
2. парични помощи за:
а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
б) профилактика и рехабилитация;
в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.”
9. Създава се чл. 13б:
“Осигурителни права на осигурените за безработица
Чл. 13б. Осигурените във фонд “Безработица” имат право на парично обезщетение за безработица.”
10. Досегашният чл. 13а става чл. 13в и в него ал. 1 се изменя така:
“(1) Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето:
1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете, през които не са имали право на обезщетение.”
11. В чл. 18, ал. 2 се отменя.
12. В чл. 20:
а) в ал. 2, т. 12 се отменя;
б) в ал. 3, т. 4 се отменя.
13. В чл. 21:
а) в т. 4, буква “в” се отменя.
б) създава се нова т. 5:
“5. трансфери от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година.
14. В чл. 22, т. 4 се отменя.
15. В чл. 26б думите “и за трансфери на здравноосигурителни вноски за безработните” се заличават.
16. В чл. 40:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
(2) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи, независимо от продължителността на осигурителния стаж”;
б) в ал. 3, изречение първо думите “териториалните поделения на” се заличават.
в) алинея 5 се изменя така:
“(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
17. В чл. 41, ал. 2:
а) в т. 1 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”;
б) т. 2 се отменя.
18. Член 48а се изменя така:
“Право на обезщетение за бременност и раждане
Чл. 48а. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.”
19. В чл. 49 ал. 1 се изменя така:
“(1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от дванадесет календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната и се определя по реда на чл. 41, ал. 2-5.”
20. В чл. 50:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.”
б) в ал. 5 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”;
в) алинея 6 се изменя така:
“(6) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от КТ, ако отговаря на условията по чл. 48а”.
г) създава се ал. 7:
“(7) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, ако отговаря на условията по чл. 48а.”
21. В чл. 51, изречение второ думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”.
22. В чл. 52 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”, а думата “осигурената” се заменя с “осигуреното лице”.
23. Член 52а се изменя така:
“Право на обезщетение за отглеждане на малко дете
Чл. 52а. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат дванадесет месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.”
24. В чл. 53, ал. 5 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”.
25. В чл. 54:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите “всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”;
бб) в т. 2 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”;
б) в ал. 2 изречение второ се изменя така:
“Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.”
26. В чл. 54а:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите “за всички осигурени социални рискове” се заменят с “във фонд “Безработица”;
бб) в т. 1 думите “съответното териториално поделение на” се заличават;
б) алинея 5 се изменя така:
“(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
27. В чл. 54б:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
(2) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.”;
б) алинея 5 се изменя така:
“(5) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.”;
в) в ал. 7:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така:
“Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:”;
бб) в т. 1 и 3 думите “минималната месечна” се заменят със “среднодневната минимална”;
вв) създава се т. 4:
“4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.”.
28. В чл. 54в, ал. 4 се отменя.
29. В чл. 54ж:
а) в заглавието след думата “отпускане” се поставя запетая и се добавя “изплащане”;
б) в ал. 2 думите “полагащите се обезщетения за безработица” се заменят с ”вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 1”;
в) създава се ал. 3:
“(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях банкова сметка.”
30. В чл. 70, ал. 1, изречение първо думите “един процент” се заменят с “процент едно цяло и едно на сто”.
31. В чл. 74, ал. 3 след думата “отпуска” се поставя запетая и се добавя “възобновява или възстановява”.
32. В чл. 105, ал. 2 думите “три години от датата, на която е станало изискуемо” се заменят с тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася”.
33. В чл. 115:
а) в ал. 1:
аа) в изречение първо думите “петгодишен давностен срок” се заменят с “петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася”;
бб) в изречение второ думите “десетгодишен давностен срок” се заменят с “десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят”;
б) в ал. 2 т. 2 се отменя;
в) в ал. 4, изречение първо думите “три години от датата, на която са станали изискуеми, с изключение на вземанията по чл. 54в, ал. 4” се заменят с “три години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася”.
34. В чл. 157 ал. 3 се изменя така:
“(3) От 1 януари 2009 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:
1. за сметка на осигуреното лице - 2,2 на сто;
2. за сметка на осигурителя - 2,8 на сто.
35. В § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите “2009 г.” се заменят с “2020 г.”.
36. В § 9, ал. 9 от Преходните и заключителните разпоредби след думите “фонд “Пенсии” се добавя “и са изцяло за сметка на лицата”.
37. В § 22 от Преходните и заключителните разпоредби:
а) в ал. 1 думите “след 2009 г.” се заличават;
б) в ал. 7 след думите “4,3 на сто” се добавя “и е изцяло за сметка на осигурителя”.
38. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22ж:
“§22ж. Определянето на размера и изплащането на паричните обезщетения за безработица на лицата, чиито правоотношения са прекратени преди 01.01.2009 г., се извършва по досегашния ред.“
39. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22з:
“§ 22з. (1) За 2009 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, се определя, считано от 1 април, в размер на 700 лв.
(2) Отпуснатите с начална дата до 31 март 2009 г. пенсии се преизчисляват по реда на чл. 70 с процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията.”
40. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22и:
“§ 22и. (1) За 2009 г. осъвременяването на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 март 2009 г. се извършва от 1 юли с процента, определен по чл. 100, намален с 10 пункта.
(2) С процента по ал. 1 се увеличава и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
(3) Осъвременяването по ал. 1 и 2 се извършва с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.”
41. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22к:
“§ 22к. (1) Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл. 50 не е изтекъл до 1 януари 2009 г., имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни.
(2) Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл. 50 е изтекъл до
1 януари 2009 г., но от започването му не са изтекли 410 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.”
42. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22л:
„§ 22л. Лицата, освободени през периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. вкл., имащи право на парично обезщетение за безработица, получават обезщетението в следните размери:
а) 130 на сто от определения размер на обезщетението по чл. 54б, ал. 1 и 2 – за първата половина на периода, за който се дължи обезщетението;
б) 70 на сто от определения размер на обезщетението по чл. 54б, ал. 1 и 2 – за втората половина на периода, за който се дължи обезщетението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, който не е разбрал, това беше текстът на § 4 в редакция на комисията.
Предстои 30-минутна почивка, след което ще продължим с гласуванията по параграфа, по неприетите текстове и, разбира се, текста на комисията. (Народният представител Веселин Методиев иска думата.)
Господин Методиев, предлагам да продължим след почивката.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч. След почивката - изказвания и гласувания по § 4.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с § 4.
Позволете ми да ви информирам, че на балкона на пленарната зала са студенти от Университета за национално и световно стопанство. Те са на образователна визита в парламента по покана на народния представител Пламен Славов. Да поздравим студентите от Университета за национално и световно стопанство. (С ръкопляскания народните представители приветстват студентите.)
Госпожо Драганова, имате думата от името на парламентарна група.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на НДСВ предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на трагично загиналия студент Стоян Балтов, като изразим съпричастността си със студентите и преподавателите, които в момента протестират срещу насилието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да почетем паметта. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
С това наше мълчание да кажем твърдо „не на насилието”!
Уважаеми народни представители, имате думата по § 4.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, излизам на трибуната, за да припомня на част от колегите, че във връзка с § 4 има серия от предложения. Едното е мое – искам да го мотивирам с няколко думи.
Става въпрос за намаляване на осигурителните вноски за различните категории труд. Тези от вас, които са слушали доклада, който чете господин Имамов преди почивката, са чули няколко числа, които от по-големи стават по-малки.
Идеята на тази промяна и на това предложение, което комисията не подкрепи, е да се създадат условия за антикризисно действие в ситуацията на икономическа криза през 2009 г., тъй като намаляването на тези вноски за различните категории труд се подчинява на същия принцип, за който говорих от трибуната, когато ви призовавах за данъчните облекчения за 2009 г. Това е част от цяла една система, която според мен и колегите от Парламентарната група на Демократи за силна България представлява антикризисен инструмент.
Волята, разбира се, на комисията е в друга посока, а в крайна сметка залата ще даде окончателното решение на този въпрос. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин Тодоров, Вие искахте думата – заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът, който разглеждаме в момента, по моему има два раздела. Единият, който вече приехме – в бюджета, и другият раздел е разделът за промени в Кодекса за социално осигуряване. Моето възмущение в случая е породено от факта, че тези два раздела бяха разпределени на Комисията по бюджет и финанси като водеща. Би трябвало този Раздел І да бъде разпределен на Комисията по бюджет и финанси, а вторият – на Комисията по труда и социалната политика. Не знам по какви причини те не направиха това предложение до Вас, което е тяхно право, тъй като този раздел, който в момента разглеждаме – промени в Кодекса за социално осигуряване, касае промени в самия закон, уважаеми колеги.
Аз не зная защо точно в този момент, когато приемаме бюджета, правим промени в Закона за социалното осигуряване. Тези неща някак си избягват от залата и се мъчат да се прокарат бързо през Комисията по бюджет и финанси, която въобще не е компетентна по този закон за промени в Закона за социалното осигуряване.
Двете комисии правиха заседания разделно - поне трябваше съвместно да разгледат този раздел, а не едната да си прави едно заседание, а другата – друго; да се претупкат нещата и да стане това, което не би трябвало да се получи – некомпетентни предложения в залата за приемане на промени в закон! В момента правим промени в закон! Не приемаме бюджет!
Аз ще мотивирам това предложение, което съм направил за промяна в закона - предложение за ергенския данък, тъй като той се удържа от българските граждани със закон. Удържа се със започване на трудовата дейност на гражданите, съответно за мъжете – след отбиване на военната служба. Данъкът се удържа в зависимост от възрастта на гражданите и има стойности от 5 до 15% от реалната им заплата, а не от минималната за страната. Уважаеми колеги, ергенският данък се удържа, освен от конкретната заплата на гражданите, от всички допълнителни доходи – наеми и прочие.
Изводът, който аз правя в мотивацията си, е, че всеки несемеен български гражданин плаща различни стойности на ергенски данък. Затова те трябва да получат съответния процент от стойността на плащания ергенски данък като процент към пенсията си, а не като процент от социалната пенсия, както предлагат някои колеги. Аз няма да коментирам в това направление.
Нужно е възстановяване на плащания ергенски данък, който е удържан. Нужно е да се върнат взетите суми от гражданите под формата на ергенски данък.
Това може да се извърши единствено чрез добавка към пенсията, като за всяка година плащан ергенски данък се плаща допълнително. Моето предложение е 1% от пенсията, което мисля, че е реално. Това се налага и от обстоятелството за конституционна равноправност между пенсионерите, уважаеми колеги. Несключили граждански брак и плащали ергенски данък, а съответно и пенсионерите, получаващи добавка - 20% от пенсията на починал съпруг.
Това предложение е на създадения Обществен съвет към Националния осигурителен институт – да се въведе по подобие вдовишка добавка по чл. 84 от Кодекса и добавка към пенсията на пенсионерите, несключили граждански брак и плащали ергенски данък.
Уважаеми колеги, плащането на ергенски данък е икономическа репресия над гражданите, несключили граждански брак и е нужно да се реабилитират взетите от тях под формата на ергенски данък суми.
Уважаеми колеги, тук присъства и господин Христосков, който е с положително отношение към тези неща - още преди три години той направи едно изказване по този въпрос. Аз съответно имам негови изявления, които са публикувани в пресата. Той предложи да се обсъди този проблем, който да намери своето справедливо уреждане, но тези въпроси останаха глас в пустиня.
Призовавам депутатите да проявят добра воля, да вземат присърце по-бързото обсъждане и благоприятно решаване на този изключително важен въпрос. Той е не само от жизнено значение, но е и тест за справедливост на демократичната ни обществена система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов има думата за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. С цялото ми уважение към колегата Тодоров и към всички пенсионери не сключили граждански брак, аз искам да задам следния въпрос - ами, тези, които са сключили граждански брак и са плащали ергенски данък, по каква логика ги изключваме тях, първо?
Второ, сто пъти тук от тази трибуна сме повтаряли, че в социалното осигуряване има осигурителни вноски, осигурителни плащания. Ние отново объркваме данъците, защото това е ергенски данък, с осигурителните вноски. Тази система е осигурителна, правим я като осигурителна. Друг е въпросът, че осигурителните вноски – такива, каквито ги събираме сега, в размерите, в които ги събираме, не са достатъчни, за да обезпечат осигурителния характер на системата.
И сега, да бъркаме осигурителните вноски с ергенски данък, който някога е удържан, ми се струва, че не е най-рационалният подход. Тук дори не става въпрос за финансовата страна на въпроса, защото става въпрос за 3 млн. 200 хил. лв., за около 109-110 хиляди пенсионери.
Въпросът е, че ако търсим справедливост, трябва да потърсим решение. Понеже има много писма от тази група български граждани, аз по едно време също бях съгласен с идеята да потърсим решение, но решението трябва да бъде в друга посока, а не в системата на социалното осигуряване.
Бъркате като говорите за вдовишките надбавки. Там има внесени осигурителни вноски – преживелият съпруг получава 20% от осигурителният принос, от пенсията на починалия съпруг, който също е внасял осигурителни вноски. Така че нещата не са точни.
Иначе уважавам Вашата идея да търсим решение, но моето мнение е, че то не е в системата на социалното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Тодоров има право на дуплика. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, аз мисля, че бях правилно разбран – говоря за тези, които са плащали от 5% до 15%, съгласно закона до 1990 г. Тези хора са плащали много пари на държавата. Реално сега те не получават никакви пари за това, за което са дали на държавата. Реално те са си направили вноски, а сега не получават нищо.
Аз нещо не мога да разбера – тук има предложение от социалистите, от Коалиция за България, които предлагат съвсем нереално положение. Чета: пенсионерите за осигурителен стаж и възраст, не сключили граждански брак, получават добавка в размер на 20% от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Вижте какво става – не плаща никакъв ергенски данък, защото сега по закон не се плаща, обаче той е ерген, не се жени и ние, като му дойде време за пенсия, му даваме 20% допълнително. Че тогава никой няма да се жени в България! В България никой няма да се жени, за да може като дойде пенсионната възраст да му дадем 20% добавка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, все някой ще се ожени! Хайде, сега! ...
СТАНЧО ТОДОРОВ: В края на краищата мисля, че това, което вие предлагате, колеги от Коалиция за България, е съвсем нереално.
Аз предлагам нещо реално: плащал е една година – 1%, плащал е 20 години – 20% ще получи в добавка, което е към пенсията му за стаж. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група думата има господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Вчера – ден след отбелязването на 60-ата от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека и последния ден от най-свещения за мюсюлманите религиозен празник Курбан Байрам, кметът на община Бургас господин Димитър Николов разруши мюсюлмански молитвен дом в кв. "Меден рудник" и посред зима остави на улицата стотици богомолци от град Бургас.
Този молитвен дом е единственото място, където вярващите не само от кв. "Меден рудник", но и от град Бургас, можеха да упражнят най-висшето си право, а именно правото на изповедание.
Парламентарната група на Движението за права и свободи се противопоставя на този акт. Формалното основание, че сградата е била незаконна, не съдържа в себе си отговора на следните въпроси: първо, колко са незаконните постройки на територията на община Бургас и колко от тях са съборени?
Второ, как да си обясним избирателността на кмета на Бургас да посегне първо на религиозен храм при наличието на хиляди такива незаконни сгради?
Трето, тази избирателност става още по-съмнителна и оголва същинските мотиви на кмета от ГЕРБ и от водения от “Атака” Общински съвет, защото, уважаеми колеги, нищо не оправдава тази акция да се осъществи именно в най-свещения за мюсюлманите религиозен празник Курбан Байрам.
Закономерно възниква въпроса дали кметът не е въодушевен от последните изяви на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който абсолютно еднозначно реабилитира най-уродливата проява на комунистическия режим – възродителния процес. Защото идеологията на възродителния процес се състоеше не само в насилствената смяна на имената, но и в забраната на всякакъв вид религиозни ритуали и обреди.
Комунистическият режим, уважаеми колеги, само затваряше храмовете. Парадоксът днес е, че в демократична България кмет от политическа сила с претенции за власт отива по-далеч като ги събаря.
Според Парламентарната група на ДПС актът на кмета на Бургас е ярко доказателство за това, че изявленията на кмета на София Бойко Борисов не само думи, а една добре осмислена политика на дискриминация, ако от тях зависеше управлението на страната.
Призоваваме и другите политически сили от демократичния спектър да се разграничат от тези действия, застрашаващи основите на демократичното гражданско общество в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
Да продължим с разискванията.
Господин Мръцков, Вие искахте думата, след това да преминем към гласуване.
Господин Мръцков, имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! С колегата Трифон Митев оттегляме предложението, което сме направили в § 4, т. 1 – за намаляване на осигурителната вноска с 1%, но подкрепяме предложението, което правим по т. 2 - за увеличение на процента за хората, които са навършили пенсионна възраст и не са се пенсионирали. Сега съгласно Кодекса на труда те получават 3% увеличение на пенсията след тази възраст. Нашето предложение е това да бъде 5%, а не 3%. Казвам, отнася се за хора, които са навършили пенсионна възраст, придобили са право на пенсия, но не се пенсионират - за времето, в което работят, да получават един бонус: вместо 3% - 5%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване, но най-напред да проверим кворума.
Моля регистрация за кворум, предстои гласуване.
Регистрирани – 122 народни представители. Имаме необходимия кворум.
И така, уважаеми народни представители, предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 17, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев. Господин Мръцков оттегли предложението по т. 1, следователно остава само т. 2.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев в неподкрепената му част от комисията, тоест т. 2.
Гласували 103 народни представители: за 17, против 11, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 23, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Донка Михайлова, Петър Мръцков и Янаки Стоилов не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 26, против 12, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Веселин Методиев не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 37, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Петър Мръцков и Никола Гочев не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 10, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, подкрепено по принцип.
Следва отново предложение на тримата народни представители, подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Донка Михайлова и Ива Станкова не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 13, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Остава да гласуваме текста на § 4, така както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 95, против 6, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народните представители Донка Михайлова и Ива Станкова, които предлагат в Преходните и заключителните разпоредби да се създадат параграфи 5 и 6.
И двете предложения са подкрепени от комисията, затова ви предлагам да прочета само текстовете на параграфите, така както се предлагат от комисията:
„§ 5. В Закона за насърчаване на заетостта в чл. 16, ал. 1, т. 13 след думите „други разходи за” се добавя „запазване и/или”.
§ 6. В Преходните разпоредби на Кодекса на труда се създава § 3б:
„§ 3б. От 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, периодът за който се въвежда намаленото работно време по чл. 138а, ал. 1 може да бъде удължен с още три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да аргументирам нашето предложение, тъй като от текста вероятно не за всички е ясно какво предлагаме. С промените, които предлагаме в Закона за насърчаване на заетостта и в разпоредбите на Кодекса на труда, без да се внасят промени, свързани със суми в бюджета на държавното обществено осигуряване, се създават предпоставки държавата да дофинансира наетите лица в случаите на гъвкава заетост при частично работно време (намалено работно време), а от друга страна създава възможности след консултации със синдикалните организации разрешените в Кодекса на труда срокове от три месеца да бъдат увеличени на шест месеца. Това е част от стъпките, които Министерството на труда и социалната политика предлага да се случат като резултат от очаквано увеличение на безработицата в условията на финансова криза. Тези стъпки са много добре приети от българските работодатели и от работещите лица.
Ние ви предлагаме да ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 5 и 6, както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Следващият текст е по вносител.
По § 5, който става § 7, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 6 има предложение от народните представители Мръцков и Митев, което не е подкрепено от комисията. Те предлагат в § 6, в т. 34, б. „д” да се добави „ал. 2”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 8, и предлага следната редакция:
„§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 4, точки 30 и 39, които влизат в сила от 1 април 2009 г.; и § 4, т. 40, който влиза в сила от 1 юли 2009 г.”
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай моля да гласувате текста на § 8.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Приложение № 1 към чл. 8, т. 1, Приложение № 2 към чл. 12 и Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3 са по вносител и предлагам да бъдат гласувани така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както е известно, уважаеми народни представители, приложението не се четат. Има ли желаещи да вземат отношение по тези три приложения? Няма.
Моля, гласувайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Стига са показвали с флумастери с червен и зелен цвят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 84 народни представители: за 76, против 4, въздържали се 4.
Приложенията са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2009 Г.
Има думата господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам процедурно работата на Народното събрание да продължи до изчерпване на точката, независимо от времето, в което ще се случи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ако се случи така, че заседанието приключи преди 14,00 ч.? (Смях и оживление в залата.)
Моля, гласувайте евентуално удължаване на времето до приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме още едно процедурно предложение. Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Любомир Дацов - заместник-министър на финансите, д р Емил Райнов – председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министър на здравеопазването, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурното предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите посочените лица да влязат в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
Уважаеми народни представители, обръщам се към всеки един от вас и най-вече към народните представители, направили предложения. Тук първото предложение е на д-р Шарков. Предложенията са за промяна на числа. Не е необходимо да четем само числа. Имате ли нещо против?
РЕПЛИКИ: Не, не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Същото се отнася за предложенията на господин Руденко Йорданов и т.н.
Ще бъде докладвано кое се подкрепя и кое не се подкрепя от комисията.
На стр. 4, в чл. 1 се казва: „Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. по приходите и трансферите на обща сума 2 млрд. 472 млн. 943 хил. лв., както следва:” и следват таблиците с числата до стр. 6.
Алинея 3 гласи: „Приема излишъка по бюджета... на обща сума 401 761 хил. лв.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, до там и аз ще предложа допълнителна редакционна корекция, когато изчитам целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков и Ясен Попвасилев са направили предложение, сега ще ги чуем. Тук пише, че комисията не подкрепя тяхното предложение.
Имате думата, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което сме направили, е свързано с дебата, който проведохме в залата по време на първото гласуване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. То изразява и нашето несъгласие с това в преходния остатък или така наречения, известен като големия резерв на Националната здравноосигурителна каса, част от фискалния резерв в БНБ, да бъдат добавени още 401 млн. лв., с което този голям резерв в БНБ ще възлиза на 777 млн. лв. Твърде голям буфер при посрещането на каквато и да е икономическа криза през следващата година, още повече, че в самия бюджет на Националната здравноосигурителна каса има и така нареченият резерв за непредвидени неотложни разходи, който се разходва с решение на управителния съвет, който е на стойност 240 млн. лв.
Тоест, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, и особено се обръщам към лекарите в тази зала: буферът в бюджета на Националната здравноосигурителна каса изобщо буферът за здравеопазване през следващата година е 1 млрд. лв. Реално 1 млрд. лв. няма да бъдат похарчени за здравето на българските граждани. Да кажем, от тях 240 млн. лв. ще бъдат похарчени с решение на управителния съвет в края на годината. Тоест остават 777 млн. лв.
Забележете само, че приходната част е съставена изключително от здравноосигурителни вноски. Здравноосигурителните приходи формират приходната част на бюджета от 2 млрд. 402 милиона и 401 милиона от тези пари не отиват реално за лечение на българските граждани, а отиват във фискалния резерв.
Изключително много разговори бяха проведени между всички колеги от Парламентарната комисия по здравеопазването, при които имаше най-различни идеи. Виждам, че и някои от управляващото мнозинство са внесли предложения за промени, които са свързани. Предложенията на някои от колегите: с 200 млн. лв. да се вземат от този така наречен излишък, а други с 30 млн. лв. да се вземат от така наречения излишък.
Уважаеми господин председател, аз съм и против това да бъде увеличавана приходната част от здравноосигурителни вноски, още повече че в условията на финансово-икономическа криза през следващата година, в резултат и на реални съкращения на работници, в резултат на една от мерките, които се предприемат, а именно запазване на работниците на работните места, но намаляване на работните заплати е твърде вероятно тази сума да не бъде постигната.
Точно в тази връзка е и нашето предложение – от тези 401 млн. лв. да се вземат 301 млн. лв. и да останат 100 милиона с вероятността да не бъде изпълнена приходната част на бюджета, тоест в резултат на съкращенията да намалеят вноските от здравноосигурителни плащания.
Забележете, уважаеми колеги, че през последните години винаги в ал. 3 на чл. 1 на бюджета на Националната здравноосигурителна каса винаги е било записвано, че Народното събрание приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса без разлика между приходната и разходната част.
Мисля, че беше по предложение на един от вашите коалиционни партньори (обръща се към лявата страна на залата), мисля, че беше НДСВ, и в здравната стратегия, която беше приета само преди седмица, беше записано ясно, конкретно и точно: да не се допуска разходване на по-малко средства отколкото са приходите.
При така направения бюджет и виждайки, че вие не приемате нито едно от предложенията на опозицията, част от този излишък да бъде разходван действително за здравеопазването на българските граждани, през следващата година имате пълна гаранция, че няма да има увеличение на стойностите на клиничните пътеки, няма да има увеличение на заплащанията, които са в извънболничната помощ и специализираната помощ, изобщо нещата ще замрат на това положение, на което се намират в момента, което е изключително опасно.
Уважаеми колеги, при цялата ситуация, в която се намира българското здравеопазване, след като години наред се говори, че здравеопазването в България е недофинансирано, в един момент, в който има възможност реално да се влеят в здравеопазването 401 млн. лв. от здравноосигурителни плащания, вие ги заделяте в излишък в Българската народна банка. Ако не цялата сума, поне се вслушайте в това, което и Националната здравноосигурителна каса, дори и да забравим за момент, че се управлява от вашата партия, дори те предложиха по-добър бюджет от този, който внесе Министерският съвет, без да се съобразява с нито едно предложение на опозицията, с нито едно ваше предложение, дори без да се съобразява с предложението на Националната здравноосигурителна каса.
Какво очаквате да се случи в българското здравеопазване през следващата година при този бюджет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Шарков.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ние също сме направили предложение и то е в духа на това, което сподели преди малко д-р Шарков. Основното, което все пак ние предлагаме, е, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. трябва да бъде с балансирано бюджетно салдо, тоест тези 401 млн. 761 хил. лв. допълнително да бъдат изцяло използвани за здравеопазване, тъй като те са събрани с такава цел. Не е трудно да се види, без да споменавам отделните числа, че, ако това би се било приело, тези 401 милиона да се използват съответно за здравноосигурителни плащания за първична, за специализирана извънболнична медицинска помощ, за дентална помощ.
Бих се спрял съвсем накратко на тази дентална помощ. Какви са били съображенията ни? Всички ние сме избрани в различни региони на страната, но особено тревожно – знаете, аз съм примерно от област Монтана – когато отидем в по-малките села и видим нашите баби, дядовци, родители, нашите избиратели без зъби, с един-два стърчащи зъба, не могат да се хранят, естествено, не могат да общуват нормално. Една такава обикновена пластмасова протеза струва 150 лв. Биха могли да се разходват за всички тези наши по-възрастни сънародници за дентална помощ, примерно за такива протези.
Включително сме предвидили евентуално да се увеличат плащанията за медико-диагностична дейност, за болнична медицинска помощ – също. Но това, както се вижда от заключенията на комисията, най-вероятно няма да бъде прието.
Ако все пак се приеме някое от предложенията – те са подредени по реда на тяхното приемане, разбира се, и се вижда, че д р Шарков и Ясен Попвасилев от тези 401 млн. лв. предвиждат 301 млн. лв., може би и поради това, че да не се съберат всичките 401 милиона, да се използват за това, за което са събрани; 150 милиона – Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Руденко Йорданов; имаме още веднъж предложение за 300 милиона; 150 млн. лв. – Борислав Китов; 100 млн. лв. – Маргарита Понева и колеги; нашия балансиран поглед е за 401 милиона и най-краен е доц. Атанас Щерев, който предвижда не само тези 401 млн. лв. да отидат по предназначение, а и онези временно свободни парични средства на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка от порядъка на 375 млн. лв. Тоест общо 776 млн. лв. приблизително допълнително за здравеопазването да бъдат мобилизирани, а не замразени във фризера, както той вчера беше показал и нагледно.
Така че, подкрепяйки по принцип всички предложения, така би трябвало да се разсъждава и от гледна точка на комисията ... (Уточнения между народните представители Румен Овчаров и Милен Велчев и заместник-министъра на финансите господин Дацов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, само за секунда!
Ще помоля, господин Овчаров, не е удобно! Направете консултацията, но даже и по микрофоните се чува.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не, прави добро впечатление, че председателят на комисията, заместник-председателят и заместник-министърът работят и в пленарната зала. Това е добре, разбира се. За съжаление, може би се изпусна време от около десетина дни, когато можеха да се направят действително промени и в този бюджет, и в държавния бюджет, но от Българска нова демокрация, може би и от други колеги, имаме чувството, че това време беше просто загубено и сега ще трябва да препускаме и да не могат да се обсъдят добре текстовете, както бяхме свидетели и в Комисията по бюджети и финанси. За съжаление, сигурно и в пленарната зала няма да има време.
Ако се приеме предложението на доц. Атанас Щерев, за което аз смятам, че има основание, тогава ние с колежката Шулева и Илко Димитров сме склонни да оттеглим нашето предложение.
Призовавам, ако се приеме предложението на доц. Атанас Щерев, всички други колеги, които предвиждат част от тези 401 млн. лв. да бъдат използвани за здравеопазване, също да оттеглят своите предложения. По този начин предложението на Атанас Щерев ще се окаже на й-благоприятно за здравеопазването през следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Доктор Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, като цяло не знам как ще бъде изпълнен този бюджет, след като преди три дни имахме решение на 5-членния състав на Върховния административен съд, който обяви за нищожни 23 точки от решението на Управителния съвет от миналата година. Това е решението, което по същество замества Националния рамков договор.
Ще спомена някои по-важни неща. „Отменя се забраната един лекар да работи само по един трудов договор с лечебно заведение за болнична помощ.”
Цитирам само неща, които имат отношение към бюджета.
„Отменя се условието, че ако един болен се лекува за няколко заболявания, Националната здравноосигурителна каса плаща само за едно от тях.” – Тоест сега трябва да плаща за всички.
„Отменя се условието, че ако един болен се лекува два пъти в един месец по една клинична пътека, Националната здравноосигурителна каса заплаща само за едното лечение.” – Сега трябва да плаща докрай.
„Отменят се редът и правилата за определяне на регулативните стандарти в извънболничната помощ.”
Най-важно е, че се отменят лимитите на лечебните заведения. Тъй като този бюджет е проектиран с лимити, не виждам как ще бъде изпълнен или вероятно трябва да бъде актуализиран, тъй като има окончателно решение на 5-членния състав на Върховния административен съд.
По същество за предложенията на колегите - подкрепям ги изцяло, тъй като този бюджет не е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Защо? Защото, за чест на колегите, Събранието на представителите на Касата изиска значително по-голяма сума, която беше приета от Министерския съвет. Този бюджет не е бюджетът на пациентските организации, не е и бюджетът на Комисията по здравеопазването. От осем години за първи път нямаше колега в Комисията по здравеопазването, който да не каза, че този бюджет е недофинансиран – няма значение дали е от опозицията, дали е от управляващите. Това е факт и всички го знаем.
Нещо много важно – няма да бъдат постигнати приходите, които са заложени в бюджета. Миналата година Касата събра 1 млрд. 400 млн. лв. – всички знаят, плюс трансфера от бюджета около 260 млн. лв., днес в този бюджет на Касата виждаме заложени приходи с повече от 1 млрд. лв. Това е една утопия и сигурна мина в бюджета.
Това, което е изразходвано за болнична помощ през 2008 г. плюс генерираните 250 млн. лв. дефицит към момента, са парите, които са предвидени за болнична помощ за 2009 г. Няма никакъв ръст за една дейност, за която всички обявяваме, че е недофинансирана.
Миналата година заложихме 143 млн. лв. като оперативен резерв или така наречения малък резерв на Касата. Те вече са 250 млн. лв. с дефицита. Сега ги наричаме отново оперативен резерв, но той вече е изхарчен.
Искам да кажа, че този бюджет явно е демонстрация на факта, че здравеопазването не е сред приоритетите на правителството. Какво да кажем на хората с мултипленна склероза и с хроничен Хепатит, за които не стигат малко пари и които оформят листи на чакащите? Да кажем на някого, че вече е неперспективен и трябва да го оставим да умре, така ли? За някакви си 10 млн. лв.? Тези хора не са много и би трябвало този бюджет да отчете и това в тази си част. За съжаление не го виждаме.
Казвам, че този бюджет е явна демонстрация на факта, че здравеопазването не е сред приоритетите на правителството и по един срамен факт – окладът, храноденът на пациент в психиатричен диспансер е малко над 1,70 лв., а окладът на полицейско куче е 2,20 лв. Това е един срамен бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Доктор Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, поглеждам залата и тъгувам по отсъствието на двете прекрасни дами - д-р Първанова и д-р Джафер, които при първото четене на този проектобюджет с апломб, който ми хареса, отстояваха тезата, че трябва да бъде коригиран и това би било едно политическо условие да бъде приет на първо четене. В момента се чувствам политически прелъстен и изоставен от тези прекрасни дами, които би трябвало сега да бъдат тук. Въпреки всичко битката трябва да продължи.
Ще изкажа мотивите си да защитя предложението, направено от колегата Кумчев, колегата Михайлова и моя милост.
Първо, политическите съображения. Тях ще ги противопоставя на стерилно-икономическите и финансовите съображения, защото, ако приемем тезата, че при евентуално неизпълнение на приходната част, при задълбочаване на финансовата и икономическата криза логиката стерилната икономическа логика би била: „свивайте разходите, защото не можем да осигурим приходите”. Звучи точно, звучи логично, но не звучи социално.
Понеже аз съм човек, седящ в лявата страна на залата, изповядвам друга философия – тогава, когато имаш проблеми – кой плаща сметката? Защо пак трябва да я плащат тези, които са с най-малки доходи и за които старост плюс бедност е равно на болест?! Затова акцентът по време на криза би следвало да бъде – нека да помогнем на най-страдащите! Защото и средната възраст се увеличава, населението старее, намалените доходи водят до проблеми, които така или иначе се отразяват и върху здравния статус. Това са чисто политически аргументи. Знам, че финансистите ги чуват с едното ухо, но дотук.
Другата ми аргументация – какво е предложило Общото събрание на представителите на Касата? Нашето предложение е най-близо до предложението на Събранието на представителите, защото те са изхождали, бидейки повече от половината или половината представители на държавата на практика, те са предложили най-логичното и най-съобразеното със социално-икономическите перспективи и с нуждите. Аз просто заставам зад тяхната идея. Тя е най-балансирана, най-разумна и е изпълнима. Подчертавам – тя е изпълнима!
Затова пледирам на второ четене ние да подкрепим онова, което събранието на представителите на независимия орган - Националната здравноосигурителна каса, са предложили. Нашето формално предложение, бидейки най-близко до това предложение, ако бъде подкрепено, няма да доведе до някакви съществени катаклизми. Убеден съм в това. Достатъчно буфери има в бюджета.
Освен всичко друго, ако приемем, че брутният вътрешен продукт е малко под 70 млрд. и, от друга страна, за 2009 г. заложим фискалния резерв, който се очертава да бъде около 13 млрд. при разходна част на бюджета на Касата от 2 млрд. 41 млн. лв., имаме от другата страна голям резерв, имплантиран във фискалния резерв, от 777 млн. лв. Вижте съотношенията. Нима във второто съотношение – пари за харчене на Касата и пари в резерва, виждате нещо социално, да не кажа социалистическо?
Затова съм длъжен, изповядвайки социални и социалистически разбирания, да помоля колегите народни представители да вникнат в същината на проблема и да си дадат сметка, че точно в такъв момент трябва да подпомогнем здравеопазването, защото по този начин правим по-лесно поносими проблемите, които кризата предизвиква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
За първа реплика думата има д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Йорданов! Аз разбирам Вашия апломб и начина, по който говорите. Ще ви кажа отсега, че вашата парламентарна група няма да Ви подкрепи.
Искам да Ви попитам за кое от Вашите две предложения говорите, тъй като сте вносител на две предложения? В едното предложение предлагате 200 млн. лв. от разходната част от този излишък, който отива в БНБ, да отидат реално за здравеопазване. В следващото предложение предлагате приходната част да бъде увеличена с 30 млн. лв., след като казахте, че в икономическа криза очаквате да няма изпълнение на приходната част. Предлагате разходната част да бъде увеличена с 30 млн. лв.
С кое точно предложение: с 200 млн. лв. ли да бъде увеличена разходната част, или с 30 млн. лв.? Защото вносители сте едни и същи.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: 150 милиона, не 200 милиона.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, 150 млн. лв., не 200 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Използвайки случая да ви завидя, че са ви посегнали цели две дами от НДСВ и ДПС, искам да ви подкрепя, но всъщност с десен аргумент.
Искам да се обърна под формата на реплика към вашите колеги, които би трябвало да Ви подкрепят.
Десният аргумент за Вашето предложение е, че всеки, който се занимава с теория на системите, знае, че една система се движи със скоростта на своята най-бавна част. Влакът е дошъл на гарата, когато е дошъл последният вагон, а не, когато е дошъл локомотивът. България се движи не със скоростта, с която свири Минчо Минчев на цигулка или смята националният отбор по информатика, а със скоростта, с която се тътри бабичката, носейки съчки от гората. Това е скоростта на България.
Ако искате във време на криза да подкрепите тази средна скорост на развитие на България, трябва да инвестирате в най-слабата част, в най-бавната част. Отказахте да го направите с едно предложение по ДДС на опозицията и да диференцираме ставката на лекарствата. Сега тук можете да го поправите. Помислете сериозно за това. Финансовите рискове са много по-малко, отколкото е голямата социална цена. Не би имало логика ние да ви го казваме като опозиция, да ви караме да защитавате леви позиции, но в случая това е и консервативно мислене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов! При един такъв изключително тежък, бих казал и съдбоносен дебат, не е място да партизираме нещата.
Затова искам да изкажа изключителна загриженост на базата на това, което аз усещам в момента. Аз съм изумен от липсата на инстинкт за самосъхранение в българската левица. Да направиш политическата стъпка – да увеличиш здравна вноска, с което да изпълниш един дълг, който ние не изпълняваме вече много години, и същевременно в разрез със Закона за здравното осигуряване тези пари да не ги използваш за здраве и за живот, а да ги сложиш в някакъв фискален резерв, е необяснимо за мен.
Какви са двата риска, които вие поемате? Вие поемате риска да вкарвате пари в Здравната каса и да я превръщате във фонд, който събира и държи пари. Тя не е изградена на капиталов принцип, а на разходопокривен принцип. Законът за здравното осигуряване изисква колкото пари дойдат за здраве, най-малкото толкова да отидат за здраве. Ако има криза, държавата трябва да търси нови пари, с които да даде повече за здраве и живот. Защото, ще ви кажа много грубо, пука ми на мен за българската финансова стабилност, когато българската нация умира в буквалния смисъл на думата. Вие не просто имате дълг да направите това нещо, а вие като лекари, като социалисти трябва да се опълчите на тази финансова дисциплина в България, която става идиотска – с пари за здраве ние да правим финансова дисциплина. Да мълчат финансистите!
Господин Дацов, финансовите министри ще мълчите, защото когато дойдете на нашата операционна маса, ако няма пари, вие ще умрете. Това трябва да го разбирате, когато ние отправяме апел към вас, към управляващите, към нашите колеги социалисти, с които заедно правим операции и спасяваме човешки живот.
Моля ви, колеги, не се грижете за финансовата стабилност, грижете се за здравето и живота на нашите семейства, на нашите съграждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Колчаков, не можах да разбера към кого беше тази реплика?
За дуплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Както чувам, дебатът се канализира – под формата на реплика беше казано онова, което предварително всеки си беше наумил. В какво ме репликирахте в крайна сметка? Вие потвърждавате онова, което казвам, само че, перифразирайки го, го обръщате срещу мен.
Колега Шарков, завиждам Ви за лекотата, с която боравите с милиони. Моят проблем е по-сериозен – аз трябва да направя сметки. За Вас 150 милиона или 200 милиона са просто добре звучащи числа. Отговарям Ви: 150 милиона е онова, което правим като корекция в бюджета на Касата. Тридесетте милиона трансфер са парите, които са за компенсиране на така наречената потребителска такса.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Разминават се числата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не се разминават. Така че, жонглирайки с числата, не виждам какво постигате, освен да изпеете речитатива, който сте си наумили.
Господин Колчаков, приходна, разходна част, социално мислене и така нататък. Защо ние се стремим да балансираме бюджета и защо не се опитаме да сложим всичко на масата за харчове, така както естествено се иска на опозицията, тоест тя да ни провокира? Това, което променяме, Вие знаете много добре, в това увеличаване на здравноосигурителната вноска, не бърка пряко в джоба на никого, освен на самата държава, защото тя добавя още един процент към трите процента за осигуряване на децата. Тя ще осигурява пенсионерите чрез бюджета: вместо на 6 - на 8%. Сметнете го върху средната пенсия. Тогава това преразпределение, което се прави, натоварва най-вече бюджета, защото над 65% от здравноосигурителните вноски за здравно осигуряване на тези категории лица ги внася бюджетът. Да, това са пари на данъкоплатеца. Но кой, ако не управляващите, трябва да намери този баланс между възможното и нужното? Това се стремим да направим и това донякъде сме се опитали да го постигнем.
Аз не приемам упреци, който се опитвам да поискам нещо различно от колегите, и онова, което е решила Бюджетната комисия. Имайки предвид политическата практика и политическия опит в подобен тип различно мнение, вие знаете много добре каква е цената. Но въпреки всичко аз го отстоявам и не мога да го приема, че това може да бъде обект на упрек. По-скоро могат да ме упрекнат моите колеги, че не съм достатъчно политически прецизен, но това е моята карма и аз я следвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1?
Проф. Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но тъй като тази сутрин, предполагам, че всички сте чели вестниците, от едно антрефиле, което излезе в почти всички вестници, разбрахме, че Върховният административен съд е отменил редица актове на Националната здравна каса. Действително става много страшно.
Много пъти сме говорили по тези проблеми, за това, че финансовата стабилност на здравната система от година на година се влошава. Парите, които трябват, за да се стабилизира системата, въпреки че има декларации за приоритет на здравеопазването, по някакъв начин винаги в края на годината все не достигат. Винаги се казва: вижте, ще дадем толкова пари и действително държавата отделя доста солидни суми, но поради това, че сме започнали от един изключително нисък финансов праг, средствата, които са били отделяни за здравеопазването, са били винаги недостатъчни. Това е подчертавано многократно. Винаги са били някъде от порядъка на 3,9-4, като подчертавам, че това нещо не е от 1990 г., а и преди 1990 г. процентът, отделян за здравеопазването, е бил винаги от порядъка на 3,8-3,9, в един момент стигаше до 4,4-4,5%.
Но това, което е тревожното, е, че непрекъснато, с всяка изминали година необходимите средства, разходите, които се правят за здравните заведения, нарастват със страшни темпове. Всичко, което се произвежда в западните страни, като започнете от лекарствени средства, апаратура и всичко останало расте с порядъка на 10-15%, а парите при нас горе-долу растат с един много по-нисък процент. Освен това по парите, които се заделят за здравеопазването от бившите соц. страни, България се намира на последното стъпало. Това е истината. Когато решихме да увеличим здравната вноска от 6 на 8%, това създаде една приятно впечатление в нас, че ето, виждате ли, тук ще се налеят доста средства, които ще бъдат използвани за нашите болнични заведения.
Трябва да бъде ясно, че голямата част от здравните заведения в момента изпитват изключителни затруднения при финансирането си. Ще видите, че накрая на годината ще има доста просрочени задължения в някои болнични заведения. И това идва не само от неумението, защото има такъв момент – неумение за ръководство от страна на мениджърите на тези болници, но и от факта, че парите действително не достигат.
Не може пътека... Да махнем пътеката като понятие, не може една диагноза, операция в една западна страна, даже да не се сравняваме със западните страни, да говорим за тези, които излязоха от соц. лагера като Чехия, Полша, Словакия и Словения, да струва за един болен примерно 15-20 хил. евро, а в България най-скъпата оперативна интервенция в коремната хирургия, е 3 хил. лв.
Тук вече идва другата опасност. Голямата опасност идва от факта, че голямата част от нашите хирурзи не искат да извършват тези тежки оперативни интервенции, които струват скъпо, защото болницата натрупва дългове и след това не може да изплаща задълженията си. Това е опасното. Има голяма вероятност в близките години да настъпи една бих казал деградация сред нашите медицински среди, защото те не искат да извършват тежките оперативни интервенции, които струват много скъпо. Опасността от натрупване на нови задължения в болничните задължения, е много голяма. Разбирам, че следващата година ще имаме изключителни финансови затруднения. Разговаряли сме многократно по тези проблеми, до мен е господин Румен Овчаров, че тези пари се заделят затова, че в страната има опасност да настъпи тежка финансова криза през следващите месеци или години. Но, разберете, точно в здравеопазването не трябва да се пести!
Затова призовавам, разумното е от тези 400 млн. ... С останалите 300 млн., със 700 млн. в резерва на Касата, остава една трета от парите да бъдат резерв... Това не мога да го разбера! Казвам ви го честно. Затова призовавам от тези 400 млн. поне 150 или 200 млн. да бъдат върнати отново в Касата, за да бъдат посрещнати най-елементарните нужди на българското здравеопазване и на гражданите на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? (Реплики.)
Репликата означава несъгласие, д-р Колчаков, нали така?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Никъде в правилника не го пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, има.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Гайдарски! Само един пример ще дам, защото с голяма част от нещата, които казахте, съм съгласен, и това е ценно в общия ни дебат. Но нека колегите да знаят: по мои данни задълженията на българските болници вече са над 300 млн.
Ще кажа учебникарския пример: най-голямата болница в България е „Св. Георги” в Пловдив. Мениджърът е назначен от Вас – д-р Баташки, който е мой колега, приятел и член на БСП. Това е болницата, която е получила най-много допълнително финансиране и е с най-големите задължения. Ребусът е следният: дали Вашият партиен другар е недобър мениджър или вие като партия и като правителство не финансирате добре здравеопазването? Това е моят въпрос към проф. Гайдарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Господин председател, благодаря за думата. Ще Ви помоля да ме извините, че ще използвам правото на реплика, не толкова, че не съм съгласен с това, което каза проф. Гайдарски, но ето тук отново се натъкваме на едно такова явление, което напоследък все повече дразни народните представители и лично мен.
Ние в Народното събрание като народни представители имаме някакви разумни предложения, които са не само от опозицията, те са и от управляващите, изразяваме някаква воля и много често се оказва, че някакви съображения извън Народното събрание, примерно на администрацията, пречат нашата воля да бъде осъществена. Ето, в случая проф. Гайдарски съвсем разумно предлага, ако не всичките 401 млн., поне част от тях да се използват за здравеопазването, за което те са събрани.
Господин председател, под формата на тази реплика бих предложил, бих призовал, ако е възможно, на този етап да стане някой, може би от Министерството на финансите, виждам, че господин Дацов е тук в момента, и да обясни защо даже най-разумните, макар и частични предложения, включително и на управляващите колеги в момента, не са били възприети! Нима наистина здравеопазването не е приоритет за българската политическа класа, нима нямаме общо съгласие, че това е най-важното, особено когато се намираме в състояние на финансова икономическа криза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли?
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): От централния блок ги няма, либералите изчезнаха. Останаха само левица и десница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че ги няма.
Професор Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тревожната цифра, която съобщи доктор Колчаков за 300 млн., трябва да се има предвид, че това не са пресрочени задължения. Това са обикновено текущи задължения, които болниците винаги са били от порядъка на 200 млн. Въпросът тук не е за текущите задължения, а за онези просрочени задължения, които се правят от болничните заведения.
Аз тук бих искала да кажа, понеже ставаше въпрос и за мениджърското изкуство - дали едни го умеят, а други не, мога да спомена, вие си спомняте, бяхме направили една поредица от болници, които имаха задължения и всяка година Министерството на здравеопазването трябваше да отделя 10-15 млн. за отделни болнични заведения. Мога да ви кажа например, че сега, в момента, тези, които бяха на първо място, като „Св. Екатерина”, като болница „Пирогов” нямат просрочени задължения. А винаги сме им давали по 15-20 млн., спомняте си, в края на годината и на двете заведения. В момента и двете заведения нямат просрочени задължения. Няма просрочени задължения например голямата болница „Св. Марина” във Варна, нямат просрочени задължения и почти всички окръжни, областни болници с малки изключения, разбира се.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): За „Св. Георги” беше въпросът.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вие ме питате специално за „Св. Георги”. Там действително има просрочени 11 млн., които обаче ще трябва да се има предвид по какъв начин са изразходвани. Имайте предвид, че тази болница е най-лошо структурираната болница в България. Тя не е правена за болнично заведение за граждани, а е предвиждана евентуално за използване във военни времена. Тя е нещо огромно и там действително трябва да се направи нещо допълнително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аргументите бяха представени и мисля, че към тях няма кой знае какво да се добави.
Въпросът обаче, на финала на който ние се намираме, има вече некратка предистория. Тя започна с дискусията за увеличаване на здравната вноска от 6 на 8% и стремежа на определени групи, не бих ги нарекъл политически сили, как да бъдат преразпределени тези допълнителни приходи, като в тях по възможност бъдат вкарани частни осигурители и застрахователни дружества. Това мога да кажа, за щастие, поне за този етап не стана.
Но остана предложението здравната вноска да се увеличи от 6 на 8%. Каква може да бъде логиката да се запази това решение, което по принцип е обосновано, защото то би трябвало да увеличи недостигащите средства за здравеопазване? Тези обаче допълнителни приходи, които се предвижда да бъдат получени от увеличения размер на здравната вноска, са записани в проектобюджета като излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Няма да се спирам на допълнителните аргументи, свързани и с решението на Върховния административен съд, и с недостатъчното финансиране на част от клиничните пътеки, и с потребностите, които има в цялата сфера на здравеопазването.
Но наистина ние да правим излишък, когато средствата за здравеопазване не достигат, не искам да давам квалификация на това действие. Защото от финансова гледна точка могат да бъдат изтъкнати аргументи, че вероятно ние не можем да вложим всички тези 401 млн. лв., тъй като ще се надвишат разходните тавани по процента от брутния вътрешен продукт. Така че фискални съображения вероятно има и те не трябва изцяло да бъдат пренебрегнати.
Но част от колегите от Коалиция за България са потърсили компромис, като те предвиждат поне 150 млн. от тези средства да отидат реално за здравеопазването, а другата част да останат засега във фискалния резерв, който ще се управлява от нашата Национална банка, и то даже не пряко от него, а с тези пари, събрани от българите като потенциални пациенти, от всички български граждани ще трябва да се подпомагат вероятно нечии чужди икономики, не знам по какви съображения.
Затова аз правя предложение отделно да бъде гласувана ал. 3. Ако не бъде подкрепено някое от предложенията, които са направени за оползотворяването на тези допълнителни средства в здравеопазването, тогава ал. 3 да отпадне. Разбира се, трябва да отпадне и чл. 2, тъй като няма логика ние да искаме от гражданите допълнително да плащат за здравеопазване, а никаква част от тези средства, според този бюджет, да не отидат за увеличение на разходите за здравеопазване. Няма да коментирам самата система и доколко тя е рационално устроена. Някои казват, че тя не е реформирана. Напротив, това е една от най-реформираните системи и това е резултатът от реформите. Тя се реформира вече около 10 години. Някой може да каже, че реформите не са довършени, а други, че са сгрешени, но това не може да бъде обяснението за хората, за медицинските специалисти, че те няма да получават, разбира се, средства, които са необходими. Така че въпросът за по-нататъшната реформа на здравната система остава открит за следващия управленски период. Но въпросът за осигуряване на необходимите средства за лечение и за медицинските специалисти е актуален към днешна дата.
Затова, господин председател, апелирам към колегите ми от Коалиция за България да подкрепят предложенията, които са направили. Ако това не стане, мисля, че никой от нас няма да има аргументи да подкрепи бюджета по ал. 3 и по чл. 2. Затова предлагам те да се гласуват разделно. Сигурно не е случайно, че в залата е представена Коалиция за България и отломки от дясната опозиция. Това са хората, които трябва да вземат решението по този изключително важен въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика?
Заповядайте, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов, Вие сте ангажиран като интелигентен и почтен човек от 10 години с така наречената здравна реформа в България. Това, което казахте, е обнадеждаващо, но според мен не е достатъчно.
Затова искам да кажа още две думи в посоката, в която трябва да се променят вижданията по това какви са моралните стойности в една страна. Когато ние започнахме така наречената реформа, започнахме с 6-процентна вноска, за да финансираме само извънболничния сектор. През 2001 г. ние действително оставихме един резерв в Касата, но само защото имаше период от две години, в който събирахме вноски, а от нея нямаше плащания. Оставихме тези пари, за да бъдат вкарани в болничния сектор, когато и той влезе в здравното осигуряване. Днес той вече е в здравното осигуряване, но българската здравна система със здравна вноска от 6% не достигна модела от 12%, който бяхме взели по европейски, немски образец, когато в Германия беше 13%. Искам да ви съобщя от вчерашен форум, че днес в Германия има над 14-процентна вноска и тези дни е взела решение да я увеличи на над 15%.
Искам да попитам управляващите: кой поема политическата отговорност, затова че българската държава е взела решение процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазването от 4,3% миналата година, за следващата година да бъде 4,2% или по-точно 4,17%? Кой взе това „хуманно” решение? Господин Овчаров може да отговори на този въпрос.
Защото, колеги, ние имаме изключително предизвикателство и то е точно предизвикателството на живота и смъртта. И парите не са важни. Важни са целите, за които се използват парите. Това са едни прости знаци, измислени от финикийците. И нищо повече. Те са посредник между стойности, които разменяме помежду си.
Затова, моля ви! Еволюцията, която виждам в колегите от БСП е много вярна. Колегите от центъра са в тежък конфликт и затова не са тук, в тази зала. Вярвам, че вие можете да стигнете до хуманни и рационални решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Стоилов? Не.
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Ние сме в един парадокс. От една страна, опозицията атакува управлението и правителството, че, видите ли, то не обръща внимание на световната финансова и икономическа криза и едва ли не си живеем така безгрижни.
Мисля, че това, което се предлага в бюджета – тези 2% от 6 до 8%, за които говорим, които е правилно, че бяха предвидени, за да се подпомогнат частните здравноосигурителни фондове, е опит на правителството да създаде един финансов буфер, както ние говорим, тоест временно тези средства да бъдат съхранени като един резерв.
Аз си мисля, че всеки един от нас, колкото сме в тази зала, си даваме ясна преценка, че тепърва кризата ще се почувства първото тримесечие следващата година. Виждате, че вече започват да излизат доста безработни хора на улицата, безработицата ще се увеличи. И държавата, и управлението, което носи отговорност, трябва да търси някакви възможности за такива средства, които би трябвало след това да се изразходват по целесъобразност. Защото, ако няма такива резерви, какво ще правим? Тук е много щекотлив въпросът. От една страна, средствата за здравеопазване като цяло и като процент от брутния вътрешен продукт не ни правят много чест като държава – това е безспорно. Тук трябва някакво Соломоновско решение вероятно да се възприеме. Част от нашите колеги, които имат предложения, би трябвало да размислят, дали би било целесъобразно част от тези 400 милиона да се прехвърлят в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ние ще подкрепим това действие.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Има резон в това, но в никакъв случай не бива да забравяме и другото, че Дамоклевият меч стои над всички ни. И ако сега предприемем действия повече емоционални, които не почиват на разсъдъка, можем да поставим в затруднение въобще цялата държава и управлението. Трябва да се мисли, че никой не е вечен в управлението. И когато вземаме решение за бюджета за догодина, това не означава автоматично, че същата управляваща коалиция ще го изпълнява. Защото може да се получи така, че точно опозицията да трябва да го изпълнява и тогава ще видим как ще се оправят при тази ситуация. Така че съображенията трябва да бъдат от рационална гледна точка, а не кой е опозиция и кой – в управлението в момента
Искам да запитам и още нещо. Очаквах в тази Здравна стратегия, защото говорехме и миналата година, напълно споделям и идеите, които имаше предишният министър проф. Гайдарски, не може нищо да не се разбере, след като се пръкват болница след болница, уж едните щяхме да ги правим хосписи, да ги правим нещо друго... Първоначално мислех, че средствата по клиничните пътеки отиват пряко само за самото лечение. Сега разбирам, че една част от тях се харчат и за нуждите на болничното заведение. Много е логично колкото повече болнични заведения има, толкова повече да растат разходите за издръжка на сградите и каквото още има там. Все пак, нека кажем, че основната издръжка за тези разходи се поема от други пари чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, но в края на краищата всички пари в бюджета на една държава са скачени съдове, така че е много трудно.
От тази трибуна обаче искам да поздравя министър Вълчев, който въпреки че е много трудно, сигурен съм, че с болка на сърцето прокарва тежки решения, когато една част от училищата вече са закрити и т.н., но там общата издръжка се нормализира.
Мисля, че ние не можем вечно да упрекваме бюджетните и икономическите ни структури, финансисти и специалисти, че малко пари давали. Ако догодина болниците станат хиляда, не 4,2%, а не знам колко процента пак няма да стигнат. С това искам да кажа, че като приемаме този бюджет, трябва да сме наясно, че с много бързи темпове трябва да се направи нещо, за да се рационализира цялата здравна структура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За първа реплика – д-р Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Радославов! Никакви емоции няма в тези предложения. Това са разумни предложения – да не се слагат тези пари във фризера. И искам с няколко думи да обясня защо.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Аз точно това исках да кажа.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин Радославов, това не е пенсионна система, за да се залагат определени буфери от порядъка на стотици милиони левове. Обърнете внимание, че ако се прехвърлят 700 млн. лв., които са в преходния остатък, или намерения да се сложат там, 70 млн. лв. отиват в резерва на Касата към тези над 200 млн. лв., които вече са резерв на Касата. Няма никакъв проблем за това.
Би трябвало всички тези пари, които са от новите 2% вноски, и старите 375 милиона да влязат като бюджет на Касата. Като влязат като бюджет в Касата, в условията на криза българските граждани ще доплащат по-малко, защото сега доплащат около 40% от всичко, което се прави в здравеопазването. Те доплащат от джоба си. Влиза в болница, бърка в джоба си и дава пари. Няма как, иначе болниците не могат да работят. Това е проблемът! Проблемът е, че вие като социалистическа партия, ако допуснете това нещо – 700 млн. лв. да влязат в бюджета на Касата в разходната част, това не крие никаква опасност за Касата, защото парите се събират всеки месец и всеки месец се харчат. Ще има достатъчно в резерва, но хората ще доплащат много по-малко.
И второто, което казвате, новите болници са инвестиции в здравеопазването. Новите болници не означават повече болни. Ако искате да направите стопиране на разходите в здравеопазването, трябва както във всички европейски страни да се въведат диагностично свързани групи, а не клинични пътеки - това е решението на въпроса и всички, които се занимават със здравен мениджмънт, го знаят. Но въпросът, правилното решение е 700 млн. лв. да влязат в разходната част на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов – втора реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Аз ще помоля с простички думи уважаемият господин Радославов да каже, защото не го разбрах. Дали е политически, ако щете, морално, ние да съберем 2% допълнително за здраве и да ги изразходваме за нещо друго – това е първото, което исках да попитам.
И второто, господин председател, отново настоявам, преди да подложите всички тези уместни предложения на гласуване, някой да даде обяснение защо нито едно от тези разумни предложения, включително в светлината на това, което каза уважаемият народен представител Янаки Стоилов, не е взето предвид? Вие преценете кой да даде обяснение, но народните представители в тази зала и хората извън нея, би трябвало да разберат защо не е прието нито едно от тези разумни предложения, дори и частичните решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, Вие направихте Вашето изказване, но нали тези предложения ги разглежда комисията и те се приемат с гласуване на комисията. Комисията е на парламента.
Разбира се, тук има представител на Министерството на финансите, ако желае, да заповяда. Как бих могъл да принудя някой да дойде да даде обяснение?!
Господин Йорданов – трета реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, длъжен съм да направя тази реплика, защото, надявам се господин Александър Радославов да разбере какво му подсказвам. Цитирам казаното от него, че „увеличението на здравноосигурителната вноска от 6 на 8% е имало за цел да подпомогне доброволните здравноосигурителни фондове”. Моля Ви, господин Радославов, увеличението има за цел да подобри здравноосигурителната система, да я усъвършенства и да вкара конкурентното начало. Но цел да увеличаваме вноската, за да подпомагаме фондовете – това е опасен израз. Предполагам, че неволно сте го произнесли. Това не е политическа теза на Коалиция за България и Ви моля да се коригирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Приемам репликата на колегата. По-точният израз е това, което той каза. Аз точно това имах предвид – солидарността. Говорим за конкурентно начало, но може би неточно се изразих. Това е тезата, която приемам.
По принцип смятам, че трябва да стигнем до соломоновско решение – това, което се съдържаше и в част от изказванията на колегите, и в предложението на колегата Стоилов, но мисля, че всеки от нас трябва сериозно да се замисли как да гласува, защото интересите на държавата и общата финансова стабилност трябва да стоят над всичко.
На колегата Великов и на уважавания от мен доц. Щерев – вярно е, че хората доплащат. Но ако ние позволим вследствие на тази икономическа криза една голяма безработица да тръгне и ако няма компенсиращи механизми за откриване на нови работни места, преквалификация и какво ли още не, ако пак разчитаме на този бюджет, дали тогава няма да стане и по-лошо? Ситуацията е спорна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи? От Министерството на финансите няма да ли кажат няколко думи?
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам да повторя доводите, които неведнъж сме излагали както в Комисията по бюджет и финанси, така и в другите комисии. Няколко пъти чух упрека, че едва ли не финансовата стабилност не е толкова важна, но ако няма финансова стабилност, няма и приходи в бюджета и няма как да бъде финансиран нито един сектор.
Истината е, че здравеопазването никога не е било подценявано през последните години. Друг е въпросът, че в света няма държава, както и нашата, която да има абсолютна гъвкавост на бюджета и да няма бюджетни ограничения. Факт е, че ако гледаме целия сектор, той получава близо 470 млн. лв. за следващата година. Независимо дали умеем да смятаме или не, това представлява над 18% ръст от средствата спрямо 2008 г. Мисля, че това е абсолютно значителен ръст при положение, че независимо дали искаме да се съобразяваме с финансовата криза или не, има реална опасност за следващата година брутният вътрешен продукт да се увеличи с не повече от 6% номинално. Номиналният ръст е инфлацията плюс икономическия растеж. Приходите, които се увеличават в момента, са точно 18,1% . Това, което се дискутира за следващата година, реално означава 12% реален растеж на този сектор. Не знам друг такъв случай.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): А къде е инфлацията, господин Дацов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Доктор Колчаков, не искам да споря с Вас. Номинален ръст на брутен вътрешен продукт означава реален растеж плюс инфлация. Фактически индексите се умножават, а не се събират, но да не навлизаме в такива подробности. За да се запази този относителен дял към брутния вътрешен продукт, което общо взето от гледна точка на бюджета не означава нищо, той е за макроикономически цели, трябва да има номинален растеж, който да е съизмерим с брутния вътрешен продукт.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е приоритет!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: През следващата година може да има спадане на този брутен вътрешен продукт и тогава относителният дял на разходите за здравеопазване в този номинален вид ще бъдат не 4,2%, а 4,5-4,6%.
Освен това трябва да отчитаме, че в момента средствата, които получава секторът за здравеопазването, са следствие на това, че ние намаляваме вноските за пенсионно осигуряване. Получава се фактически, че дефицитът, който се получава в НОИ и който ще бъде покрит от други разходи и други приходи на националния бюджет, финансира всъщност излишъка, който се получава временно. Освен това не може да се гледа само в период от една година напред.
Бих попитал много хора, които предлагат да се изразходи целият наличен резерв от около 700 млн. лв. Ако бъде похарчен през следващата година, ще намалим ли през 2010 г. с 300-400 млн. лв. номинално разходите назад, защото няма да има по никакъв начин финансиране?! Или защото вноската, за да бъде запазено това ниво, ще трябва да бъде увеличена на 10-12%?!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Трябва да се увеличи!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това означава също и увеличаване на данъците.
Има много други въпроси, за които в момента не се говори, а се предлага само чисто парично решаване на определени проблеми. Факт е, всички знаем, че без извършването на определени промени, които бяха предвидени, а не се случват по една или друга причина, то проблемът с финансирането винаги ще остава.
Искам да заявя от тази трибуна: много често се спекулира с нивото на разходите в европейските страни и в България. Мисля, че меродавният източник е Световната здравна организация. Да отворим годишниците на тази организация и да видим на национално ниво какви са разходите за здравеопазване. (Реплика на Иван Колчаков.)
В тези годишници разходите за здравеопазване в България не са 4,2%, а са 7,5-7,8%, колкото са средните разходи за Европа.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): За сметка на кешовите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Колчаков!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: В момента ние сравняваме чистите публични разходи, които отделя бюджетът, с общите съвкупни разходи, които са от частни и публични източници, което според мен не е коректното сравнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що господин Дацов призна, че при 7,8% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, 7,6 - 7,8%, които се отделят в нашата страна според статистиката на Световната здравна организация, 40% от българските граждани доплащат кеш, защото само 2% от плащаните кеш пари са пари, плащани чрез доброволно здравно осигуряване. В европейските страни този дял е 70-80-90%. Това е проблемът за българските граждани. Ако увеличим парите в разходната част на бюджета, особено по време на криза, то ще спестим плащания кеш на българските граждани. Това го разбирате прекрасно.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Няма солидарност.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вчера говорихме, че ако увеличим здравната вноска – вие го знаете много добре, уважаеми дами и господа – наказваме богатите. Това е плосък данък. Ако някой взема 200 лв., ще плати 16 лв. за 8% здравна вноска. Ако взема 2000 лв., ще плати 160 лв., а ще ползват равно здравеопазване с тези здравни вноски.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е лява политика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е солидарно предплатено здравеопазване. Точно затова трябва да се увеличи вноската, но трябва да ги има и другите мерки.
Ако наистина има разум, този път опозицията наистина помага на управляващите. Казвам го искрено, защото ние не искаме да се провали управлението по този начин – да има бунтове на лекари, пациенти, да не стигат парите за здравеопазване, да имаме корекции на бюджета и т.н. Искаме сега нещата да се сложат така, както трябва.
От друга страна, господин Дацов, много добре знаете, че това е абсолютно нарушение на закона – така нареченият преходен остатък. Ако навремето 2000-та година е имало основание за това, защото няма механизъм за харчене на тези пари, сега такъв механизъм има и никъде в Закона за здравното осигуряване не пише, че има някакъв голям резерв. Престанете да раздувате този балон.
Увеличението на парите в разходната част на бюджета, ако не са 700 милиона, което е правилното решение, поне част от тях, както предлагат и колеги от лявата част на залата, това ще даде възможност за увеличаване на цените по клиничните пътеки и за откриване на нови клинични пътеки. Това е изключително важно точно в тази година. Това трябва да бъде направено успоредно със стартиране на преструктурирането на здравеопазването по пазарен път със Здравна карта – къде трябва задължително да има лечебни заведения, пак пари трябват – държавата да ги осигури, че на това място трябва да има лечебно заведение. Най-малкото, което не струва нито лев - приемете един от трите отлежаващи закона за защита на правата на пациентите. Три закона отлежават в този парламент от самото му начало. Приемете един от тях – Закон за защита на правата на пациентите. Пациентите са тези, които са ощетени най-много в България от целия Европейски съюз. Това показва статистиката в Интернет на този мониторинг, който правят за пациентските организации и правата на пациентите. Това не струва нито лев от бюджета.
Задействайте това нещо, вземете част от средствата или всичките 700 милиона в разходната част на бюджета и малко се размърдайте, за да направим някаква структурна реформа. Вие ще имате повече полза, отколкото опозицията, но най-голямата полза ще бъде за българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доцент Щерев, искам да Ви припомня нещо, че само преди две седмици Комисията по здравеопазване прие с пълно единодушие и един-единствен глас „въздържал се” – между другото това е Вашият глас – Закон за изменение и допълнение по отношение на Закона за здравето, Глава трета, Раздел ІІ „Права на пациентите”.
Тогава, когато говорим за права на пациентите, когато говорим за нови закони, все пак Ви моля да не се въздържате следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Имате право на дуплика, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Кумчев! Разбира се, че това е ерзац законодателство – това, което предложихте Вие, за да не се приеме Закона за правата на пациентите. Разбира се, че е така и Вие го знаете прекрасно. Разбира се, че ще бъда „въздържал се” за такива половинчати законодателни решения, защото Закона за правата на пациентите веднага ще има даде право да участват в Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. Веднага ще им даде основание чрез Закона за пациентите да участват в регулацията на лекарствения сектор; веднага ще има даде отговорност по различни проблеми на ръководството на здравеопазването. Вие не искате това да се случи, затова замазахте положението, защото единият закон е вкаран от Министерския съвет. Приемете този законопроект, който между другото, е пряк превод на директивата по отношение на правата на пациентите.
И още нещо ще Ви кажа – в този мониторинг, който е в Интернет и който всеки може да го провери – България не е на последно място. На последно място е Латвия. България е на 26-то или 27-мо място, заради лъжи, които са дадени към този Мониторингов комитет, защото там има определени ясни въпроси. – колко дни се чака за направление към специалист? Колко време се чака за трансплантация? Колко време се чака за хемодиализа? Това са конкретни въпроси – влезте вътре и вижте доколко са верни отговорите за България. Ако сложите верните отговори – България слиза на последно място. На последно място от всички 27 европейски страни по отношение на правата на пациентите. Затова тези промени в Закона за здравето, които приехте – въобще не задоволяват изискванията на европейските норми. Това искам да кажа – на Министерския съвет, на управляващата коалиция, на Вашата управляваща коалиция, която го внесе в Народното събрание и вие не го приемате до ден-днешен. Ето това Ви е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, ще ми позволите и аз да кажа нещо по темата, макар че не съм лекар. Имаше доста въпроси, отговорите на които, макар и да са известни, добре е да се чуят и в пленарната зала.
Искам да благодаря на колегите от Комисията по бюджет и финанси. През последните две или три седмици през тази комисия минаха над 150 предложения. Те бяха изключително ценни, важни, добронамерени, полезни, които решаваха възлови, ключови и жизненоважни въпроси на определени кръгове хора в България. Увеличавахме майчинството, увеличавахме детски надбавки, увеличавахме срокове за безработица, увеличавахме плащания за безработица, увеличавахме пенсии, изтегляхме срокове за плащания на пенсии, увеличавахме огромно количество неща.
Много от тези неща обаче не бяха утвърдени от Комисията по бюджет и финанси. Не бяха утвърдени поради една елементарна причина и тя е много проста – тази идиотска финансова дисциплина, както я нарече преди малко господин Колчаков, даде възможност на българското здравеопазване през последните три години да получи вместо 2 милиарда – 3 млрд. лв., които са предвидени за следващата година. Четиристотин и осемдесет милиона от тези 3 милиарда за последните три години са предвидени за 2009 г. Тази година, която е кризисна, която е тежка, която е непредвидима. Ако това не е доказателство, че здравеопазването е приоритет за Коалиция за България, не знам кое е доказателството. Разходите не намаляват, господин Колчаков, разходите се увеличават от 3,9% тази година – 2008 г., на 4,17% през следващата 2009 г.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Каква е тази статистика? Какво е това 3,9?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Увеличават се, въпреки кризата. Ако не можете да смятате, макар че твърдите, че имате отличен по математика или по аритметика, отидете и си припомнете тези елементарни аритметични действия.
За да не продължим да си говорим за неща, които като че ли не ги знаем и не сме ги чували – искам да припомня, че от м. октомври с 10% бяха увеличени цените на пътеките в Здравната каса. Нещо, което ако беше станало от 1 януари, както се предвиждаше, сега този целия дебат просто нямаше да се води.
Искам също така да ви кажа, че, изстисквайки всички възможности на бюджета на страната за следващата година, заделихме 30 млн. лв., които не бяха предвидени предварително, за да можем да осигурим потребителските такси на доболничната помощ. Но нека да бъдем наясно с едно елементарно нещо. Много добре знаете, че увеличението на осигуровката съвсем не беше увеличение, за да се харчат парите. Това беше увеличение за реформа на системата, за демонополизиране на системата – нещо, което сега всички вие много добре знаете, че няма да се случи и по тази причина няма никаква логика тези пари да бъдат харчени.
Накрая искам да ви кажа и още нещо – можем да продължим с добрите идеи, можем да продължим да гласуваме увеличение на пенсии, можем да продължим да гласуваме увеличение на плащания за безработица. Но аз искам да се обърна предимно към колегите от Коалиция за България: нали разбирате или нали разбираме всички, че, правейки се на добри поотделно, в крайна сметка ще станем лоши всички? Защото дестабилизирането на финансовата система на България, дестабилизирането на икономиката на страната ще направи невъзможно реализирането на което и да било от тези плащания, за които говорим. Нали спомняте, че имаме да изпълняваме увеличение на пенсиите от 1 април, още едно увеличение от 1 юли? Имаме ред други ангажименти, които сме поели. Нали всички знаем, че всичко това е част от финансовата система на страната? Да не си спомням отново онези цитати от Евангелието на Матея, ако не ме лъже паметта: „Правейки се поотделно на добри, съгрешихме всички вкупом и вкупом непотребни станахме”.
Накрая искам да завърша и да ви кажа също така, че от името на ръководството на парламентарната комисия ще предложим в чл. 1, ал. 4 един текст, който ще даде възможност при развитие на ситуацията в страната – по-добра от тази, от която предвиждаме в момента, на Здравната каса и на Управителния съвет, разбира се, с решение на Министерския съвет, гласувано от Народното събрание, да позволим допълнително увеличение на разходите на Касата с 5% при условие, че не се нарушават вече заложените баланси и параметри в ал. 3, за която тук вече стана дума. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, дайте да чуем тази алинея.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
„(4) Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса може да одобри допълнителни бюджетни кредити за увеличаване на цените на дейностите по чл. 3, ал. 5, т. 2 с 5 на сто, считано от 1 юли 2009 г. при условие, че положителното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса след извършване на тези разходи не се намали под сумата на ал. 3. Размерът на средствата за извършване на промяната се утвърждава от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не се разбира 5% от какво. Каква е базата за тия 5%?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Пет процента от цените на пътеките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Овчаров, Вие сте били министър, председател сте на Комисията по бюджет и финанси. Това, което прочетохте като ал. 4 на чл. 1, току-що го написахте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не съм аз, а други го писаха.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не знам кой го написа, но току-що го написахте. Нито е гледано на комисия, нито някой е чувал за това предложение. Аз нямам против, но поне някакви елементарни процедурни правила и някакви закони трябва да се спазват поне в това Народно събрание. И сега тук, ако ще баламосвате собствената си парламентарна група, от която има добри предложения за бюджета, само и само да гласуват против волята си, цитирайки тук Евангелия и не знам си какво, не знам какво уважение търсим и какво смятате да постигнете.
Аз исках Вие да кажете едно простичко нещо – защо увеличаваме здравната вноска с 2% и от тази вноска взимаме 400 милиона и ги бухваме в БНБ, където има още 376 милиона? Защо го правим? Как да обясняваме на обикновения български гражданин, който си плаща здравноосигурителната вноска всеки месец, че тези пари не отиват за здравеопазване? Кажете това нещо, за да стане ясно на вашата парламентарна група. Нас не можете да ни убедите, че сте прав. Няма как да стане, защото ние знаем, че това е неправилно. И не ни плашете с тия икономически кризи, защото вашият министър-председател каза, че ние сме в периферията и няма нищо страшно, нас ще ни заобиколи. Да ви цитирам ли какво каза на първото четене на бюджета? – Че бюджетът е балансиран и отчита не конкретното, а страничното влияние на икономическата криза върху България. Това каза вашият министър-председател. Сега Вие казахте, че нещата са страшни, за да скриете тия 400 милиона. Дайте ги за здравето на българските граждани и не се излагайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, искам да Ви кажа, че може да има икономическа логика в това, което казвате, но от гледна точка на здравния мениджмънт няма никаква логика. Затова, защото в условията на криза трябва да бъдат подпомогнати, трябва да бъдат реформирани, трябва да бъде направено нещо точно на нереформираните сектори. Защото нереформираният сектор е нещо бездушно и дали ще му направите реформа или не няма значение. Но този, който се обслужва от този сектор – пациентът, той страда най-много, когато секторът е нереформиран. В този смисъл Вие предлагате от тези 700 милиона да се ощипят 5% от разходната част със 100 млн. лв., за да се залъжат по решение на правителството и т.н., че евентуално разходната част на бюджета може да се увеличи със 100 млн. лв., докато минималните предложения са за от 250 до 400 млн. лв., които да се дадат в разходната част на бюджета сега.
Ако говорим за реформите, то като дадем парите от този преходен остатък ще се намали процентът на доплащането, ще се регламентират тогава доплащанията, ще се осигурят средства за социално слабите за доплащане. По този единствен начин ще се активират доброволните фондове и тогава на базата на конкуренцията ще може да се направи преструктуриране на лечебните заведения, като неизбраните от пациентите, за които има осигурени пари, отпаднат от пазара.
Ето това са нещата, които трябва да се направят в една последователност, която сигурно се разбира много добре и от Министерството на здравеопазването, но тя няма правомощията да направи каквото и да е след като чува такива мнения от Вас. И всъщност отговорността за липса на реформа, господин Овчаров, не е на Министерството на здравеопазването, а на такива като Вас, в управляващото мнозинство, които разсъждават по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Ако правилно съм Ви разбрал, уважаеми председателю Овчаров, Вие предлагате, ако има събрани повече от 401 млн. лв., тогава това, което е в повече, евентуално с решение на правителството да се даде за здравеопазване. Буквално ли съм разбрал? Понеже го дадохте в последния момент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Абе никой не разбра цялата тази работа. Аз поне не го разбрах. Пет процента откъде?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Пет процента от това, което е над 401 млн. лв., да кажем.
Но все пак, дори да допуснем, че това е един такъв жест на добра воля от страна на председателя Овчаров, може би със съгласието на председателя Найденов и на другите колеги от левицата, аз все пак продължавам да се питам и задавам риторичния въпрос: морално ли е това? Политически морално ли е това – да вземем да съберем 2% допълнително за здраве и да ги дадем за нещо друго, дори ако това нещо друго е добронамерено за пенсии? Защото ние ще увеличим с няколко лева може би пенсиите заслужено на нашите родители, да кажем най-общо, понеже примерно има някаква дупка в Националния осигурителен институт и трябва да се запълни по този не съвсем реден начин...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Тези пари не отиват за пенсии.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз останах с такова впечатление – че част от тези пари ще отидат за нещо друго. За какво друго? Може би за пенсии, а може би за нещо друго, господин Стоилов?!
В тоя смисъл аз бих предложил в отговора си председателят Овчаров изрично да заяви, че смята, че е съвсем морално да се съберат парите за здраве и да се дадат за нещо друго. Или бих му предложил все пак – не бих искал да вбивам някакъв клин в редиците на Българската социалистическа партия и на левицата, но бих му предложил...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Не се притеснявайте!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не, не се притеснявам, председателю Найденов. Просто предлагам председателят Овчаров да вземе пример от Янаки Стоилов, ако му е възможно, и в този смисъл да поразсъждава малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Нито ще успея да убедя д р Щерев, нямам никакви амбиции да убеждавам пък д р Шарков или доц. Великов в това, което говоря. Няма как да ги убедя, ако ще тук да им изръсим още 500 милиона или 1 милиард не за здравеопазване, а за каквото те поискат.
Много се надявам с тяхната демагогия да не са успели да убедят някого в тази зала или някой друг извън тази зала. Не са се загрижили нито за здравеопазването, не са се загрижили нито за Българската социалистическа партия, нито за бюджета на България, нито пък за правителството на България. Така че, говорете си, приказвайте си, но знайте, че говорите сами на себе си и няма никакво отношение към това, което трябва да бъде правено в България.
Не мислите доброто нито на пациентите в здравеопазването, не мислите доброто нито на българския народ, а още по-малко мислите доброто на Българската социалистическа партия и на правителството. (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако не възразявате, тъй като разбрах, че и Вие, господин председател, не сте разбрали какво точно прочетох, да прочета отново текста, за да го чуете.
Към чл. 1 – ал. 4:
„(4) Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса може да одобри допълнителни бюджетни кредити за увеличаване на цените на дейностите по чл. 3, ал. 5, т. 2 с пет на сто, считано от 1 юли 2009 г., при условие че положителното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, след извършване на тези разходи, не се намали под сумата по ал. 3. Размерът на средствата за извършване на промяната се утвърждава от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.”
Не искам повече да влизам в демагогията, че това били пари за здравеопазване, пък някой си сега не искал да ги харчи за здравеопазване и т.н., и т.н.
Предполагам, че много добре ме чухте и много добре знаете и Вие, господин Великов, за какво са дадени тези пари, за какво са събрани и за какво те няма да бъдат използвани.
Що се отнася до фискалния резерв, тъй като някой тук се изказваше и на тази тема, искам да информирам народните представители, че за следващата година е предвидено фискалният резерв на Република България от 8,2 милиарда да се намали на 6,8 милиарда. Тоест ние не трупаме резерви вече, а започваме да харчим тези резерви, за да поддържаме нашата икономика и за да поддържаме социалните разходи на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще гласуваме предложенията на народните представители, които не са подкрепени.
След това беше направено предложение от господин Янаки Стоилов ал. 3 да се гласува отделно, което ще направя.
След това ще подложа на гласуване тази ал. 4.
За процедура думата има господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, това се случва всяка година при гласуването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Предната година Конституционният съд отмени някои от решенията заради това, че са гласувани не на две, а на три четения на практика. Много добре знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така беше.
ВАНЬО ШАРКОВ: Има доклад на комисията и сега изведнъж се появява ал. 4, която няма абсолютно нищо общо с доклада на комисията, която въобще не е гледана в комисията, която народните представители я нямат, дори Вие я нямате. Когато прочетохте в началото този първи член и започнаха изказванията, стигнахте до ал. 3 и не казахте нищо за ал. 4. Как ще я подложите на гласуване?
Господин председател, в залата има не повече от 40 човека. (Реплики от залата.) Както Вие призовавате за почтеност към нас, депутатите, всеки да гласува с личната си карта, така проявете и Вие почтеност и не правете гласуване днес, защото цели парламентарни групи ги няма. В понеделник има извънредно заседание и нека гласуването да стане в началото на заседанието, когато има достатъчно народни представители. Нека да не правим циркове. Темата е изключително важна. Виждате, че има различни мнения дори в управляващата коалиция за това какъв трябва да бъде бюджетът за здравеопазване за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както знаете, д р Шарков, направих проверка на кворума преди да започнем разглеждането на този законопроект. Виждате, че е отразено на таблото.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев.
Гласували 118 народни представители: за 31, против 13, въздържали се 74.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
За прегласуване думата има д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, мислите ли, че в залата има 120 човека, колкото е показано на таблото? Вие виждате ли 120 човека в залата, господин председател?
Искам прегласуване, господин председател. Това, което става, е срамно за здравеопазването в България. Спрете този цирк, Вие поне сте почтен и достоен човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Поставям втори път на гласуване предложението на народните представител Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев.
Гласували 107 народни представители: за 32, против 20, въздържали се 55.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител д-р Атанас Щерев.
Гласували 117 народни представители: за 35, против 38, въздържали се 44.
Предложението на д-р Щерев не се приема.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново ви предлагам за прегласуване предложението 777 милиона от преходния остатък и от увеличение на здравната вноска да влязат в разходната част на бюджета. Ако не гласувате за това предложение, не се увеличат парите в разходната част на бюджета, в средата на следващата година няколко пъти ще разберете каква грешка сте направили днес! Няколко пъти! И това могат да ви го кажат и хората от Касата, които са от вашата квота, така да се каже – че неминуемо парите за здравни плащания от страна на Касата няма да достигнат. Решенията на Върховния административен съд подсказват, че няма да може по този начин, както се опитахте тази година, да решите въпросите с недостига на пари. Само с плащания чрез Здравната каса, солидарно предплатени плащания, може да се овладеят процесите в здравеопазването, в интерес на българските граждани.
И отново ви призовавам: не правете тази грешка, голяма грешка, стратегическа грешка да не гласувате това предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 33, против 38, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента гласуваме!
Добре, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Защо му давате думата, не мога да разбера?! (Шум и реплики от ОДС.)
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Ха сега де! Още малко и няма да ми дадете думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, иска я по процедура.
Кажете сега каква е процедурата!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: От името на парламентарната група, тъй като виждам, че има сериозни проблеми между управляващите, да им се даде възможност 15 минути да се консултират, за да не стават за резил пред българския народ.
От името на парламентарната група искам 15 минути почивка.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да съберете кворум!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние нямаме нужда от почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той поиска почивка от името на неговата парламентарна група.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да промени аргументите си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, обявявам почивка до 14,15 ч. Даже ще помоля в тази почивка господин Румен Овчаров, ръководството и комисията - огледайте тази ал.4.
Обявявам почивка до 14,14 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще предложа следното.
Първо, предложената нова ал. 4 не е минала на обсъждане в заседание на Комисията по бюджет и финанси. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са допустими „само редакционни поправки”. Вярно е, че е имало случаи, когато обаче от името на комисията e внасян нов, несъгласуван текст, но сега случаят не е такъв.
Затова е необходимо в понеделник Комисията по бюджет и финанси да се събере и да обсъди предложенията, включително и това за нова алинея и тогава от 14,00 ч., когато имаме извънредно заседание, да гласуваме текстовете по този законопроект. Както виждам, има спор и около кворума, затова ще ви предложа да се докладват всички текстове и, разбира се, днес да направим разискванията, а гласуванията текст по текст и, разбира се, предложението да бъдат в понеделник от 14,00 ч. Друг изход няма. Казах! (Оживление.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): С цялата строгост на закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Най-добре е, разбира се, Комисията по бюджет и финанси да излезе с едно общо становище, а не само за ал. 4.
Имате думата, господин Овчаров, за да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 2 има предложение от народните представители Маргарита Панева, Иван Гризанов и Надка Балева, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Между другото, ние приехме още в чл. 1 да не се четат текстове, където има само цифри, които като цифри нищо не говорят на слушателите.
По предложението на тези трима народни представители има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата по чл. 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 3 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Руденко Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Тези предложения са само за замяна на числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доста е трудно да се продължи дебатът, след като не са ясни числата, които сме приели по чл. 1, тъй като гласуването не е довършено. Всички тези наши предложения по чл. 3 на практика са свързани с чл. 1, по който няма гласуване. Така че, ако в чл. 1 нито едно от предложенията на колегите, включително на д-р Йорданов, не бъде прието, няма как да защитаваме предложенията си по този член. Така че дебатът е безсмислен.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Вашите предложения са отхвърлени.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, нашите предложения са отхвърлени. Но доколкото виждам, има още три предложения, които не са гласувани. Така че дебатът на практика е безсмислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Още веднъж се обръщам към народните представители – разбира се, тези, които са в пленарната зала, ако желаят да вземат думата по чл. 3. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 4 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев – чл. 4 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев – чл. 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Броят на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1. 5.2. и чл. 3, ал. 2 и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. и чл. 3, ал. 4 се определя съгласно съвместна методика, договорена в Националния рамков договор и се утвърждават от директора на Националната здравноосигурителна каса и председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз.
(2) При превишаване от изпълнителите на медицинска помощ на определените по реда на ал. 1 брой назначавани специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности се отчита медицинската целесъобразност и при необходимост се освобождават допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 4 е текстът, който на практика определя лимитите, въвеждани едностранно от Националната здравноосигурителна каса, тъй като тя определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности, определя и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава реда за прилагане на ал. 1. По принцип това са неща, които се уреждаха с Националния рамков договор. Такъв в момента няма. На практика този текст съществуваше миналата, а ако не се лъжа, може би и през по-миналата година.
Но, господин председател, ето това е Решение № 13623 на петчленен състав, втора колегия на Върховния административен съд, който отменя всякакви лимити. Това е едно много навреме взето решение, потвърждаващо факта, че нашето предложение за отпадане на тези текстове е абсолютно правилно. Предоставям ви решението, за да се запознаете с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 4?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Решението на Върховния административен съд е във връзка със Здравната каса, а не със закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не искам да коментирам, сега ми го дадоха. Но видях, че даже ги обявява за нищожни.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 4? Няма.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 5, уважаеми господин председател, има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев чл. 5 да отпадне.
Същото предложение има от народния представител Атанас Щерев – чл. 5 да отпадне.
И двете предложения не са подкрепени от комисията.
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което също не е подкрепено от комисията:
Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. (1) В рамките на стойностите по чл. 3, ал. 5, Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса примерна годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, за здравноосигурителни плащания.
(2) Изпълнението на разходите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие.
(3) Стойностите по ал. 1 и тяхното изменение по ал. 2 се утвърждават от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
(4) За определяне на стойностите по ал. 1 и тяхното изменение Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема правила.
(5) Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава ред за прилагане на алинеи 1-4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 5.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Съвсем накратко, господин председател и уважаеми колеги! За предложението ми за отпадане като мотив мога да посоча и решението от вчера на Върховния административен съд, където същите аналогични текстове преди като решения на Управителния съвет, а сега като част от закона по решение на Върховния административен съд са отпаднали, така че няма никакъв смисъл да ги записваме.
Аз разбирам проблемите, които ще настъпят в резултат на това отпадане, но може би трябва да се помисли за някакъв друг механизъм, по който да се регулира този поток, който може да настъпи от изключително желание за всякакви видове изследвания от страна на пациентите, както и от недоброжелателни колеги, да не дава Господ, но няма как да запишем такива текстове в закона, след като Върховният административен съд вече веднъж е отменил такива текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако трябва, съобразете решението и закона. Казах, ако трябва, не казвам, че трябва да се съобрази.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): След решение на Върховния административен съд трябва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сега ми го дадохте, аз не съм го и прочел. Не мога да коментирам. Но решенията на съда са задължителни, включително за нас тук, в парламента – това е.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 6 има предложение от народния представител Атанас Щерев, който предлага в чл. 6 да се направи следното изменение: изразът „от нейния Управителен съвет” се заменя с „договорен в Националния рамков договор”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Китов, който предлага чл. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 1 има предложение от народния представител Атанас Щерев, който предлага в § 1 да се направи следното допълнение: след думата „плащания” се добавя изразът „с изключение на такива за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели” и се поставя запетая.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 2 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев: в края на текста след думата „Каса” да се добави „с изключение на здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров и всички останали членове на Комисията по бюджет и финанси! Не разбирам как две години подред – 2007 и 2008 г., сте подкрепяли този текст, а сега не го подкрепяте? Този текст съществуваше две години подред в Закона за бюджета. Ето Закона за бюджета за 2007 г. и Закона за бюджета за 2008 г., където се казва: „с изключение на здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”. Така че някои от хората, които не подкрепят тези текстове, които съществуват две години подред в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нека да обяснят защо този път не ги подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Шарков постави въпрос, ако някой желае, може да отговори.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, по § 3 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев, които предлагат следната промяна в § 3:
„§ 3. Неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса се компенсира за сметка на приходите по централния бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя и текста на вносителя за § 3 и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз донякъде разбирам нежеланието да подкрепите текст, предложен от опозицията. Вие по презумпция, щом видите, че някой от опозицията е предложил нещо, веднага гласувате „против” без да прочетете изобщо какво е записано.
Но вижте, дори във внесения текст на Министерския съвет е записано: „Неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса може да се компенсира за сметка на приходите по централния бюджет, но не повече от одобрените със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. разходи”. Сега, като отпада и този текст, като не приемате и нашето предложение, аз питам: кой компенсира неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Обяснете го, господин председател, Вие, господин Овчаров, като председател на комисията, или някой друг да го обясни – кой компенсира неизпълнението на приходната част на бюджета, кой? Никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да има компенсации.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие поставяте въпрос, аз не съм човекът, който трябва да отговаря.
Ако има някой, да отговори.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Разбира се, и представителите на Касата могат да вземат думата винаги, когато желаят.
Има думата господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на НЗОК.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! Просто този текст го има в Закона за държавния бюджет, затова отпада тук, за да не се повтаря. Нещата са много прости. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): А предишния път го нямаше.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Да, нямаше го в Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители тук, желаещи да вземат отношение по § 3? Няма.
Параграф 4 е по вносител и ако отпадне § 3, § 4 става § 3.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Параграф 5 е по вносител и става § 4.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Параграф 6 става § 5 и е по вносител.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Параграф 7 става § 6 и е по вносител.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 8 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев, които предлагат в края след думата „бюджет” да се добави „и не водят до увеличаване на предвидените средства за здравноосигурителни плащания на лекарствата за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев: в § 8 се прави следното допълнение: след израза „ал. 2” се добавя изразът „с изключение на здравноосигурителните плащания по т. 1.5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 9 има предложение от народния представител Атанас Щерев, който предлага § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението и подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев предлагат създаването на нов § 10 със следния текст:
„§ 10. Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, в това число за материално стимулиране за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места с неблагоприятни условия”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този текст съществуваше през последните три години непрекъснато в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Текстът с нищо не е по-различен от онова, което вие сте гласували и сте подкрепяли в продължение на последните две-три години. За всеки един от текстовете, които сме предложили – за този и за някой от предишните текстове, които са в закона, вие сте гласували „за” в предните години. Не разбирам защо сега гласувате „против”. Още повече, че в Националната здравна стратегия беше записано изрично „търсене на механизми за стимулиране на качеството на медицинската дейност, особено в места с неблагоприятни условия”.
Когато има един добър текст, който години наред е съществувал в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и изведнъж вие изваждате този текст, създавате впечатлението, че искате да направите нещо друго, само защото следващата година е година на парламентарни избори. Не го правете, защото е безсмислено. По-добре добрите текстове да остават. Тези текстове цялото Народно събрание ги е гласувало преди, сега Комисията по бюджет и финанси, без да ги прочете, без да се запознае с тях, сигурен съм, ги е отхвърлила. Не разбирам мотивите това нещо да бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев?
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 10 има предложение от народния представител Атанас Щерев – в § 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изразът „разходва средствата” се заменя с израза „прехвърля текущо в хода на цялата година средства”.
2. В края на изречението се поставя запетая и се добавя изразът „с изключение на такива за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези два параграфа.
Няма желаещи.
Параграф 12 е по вносител и става § 11.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Доктор Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да се гарантира качеството на медицинската помощ в лечебните заведения, трябва да има определени критерии. В тази връзка предлагам тук едно редакционно допълнение, а именно: „Директорите на районните здравноосигурителни каси осъществяват контрол и извършват плащанията в рамките на утвърдените им бюджетни сметки. Във връзка с това Националната здравноосигурителна каса сключва договор само с лечебни заведения за болнична помощ, получили акредитационна оценка, различна от „лоша”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще помоля да обсъдите и този въпрос в комисията.
ТОДОР КУМЧЕВ: Да, но той е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оценявам, че текстът е много важен. Който е получил акредитационна оценка „лоша”, няма да сключва договор, нали така?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): А ако акредитацията е сключена след договора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много варианти може да има, д-р Шарков, затова трябва да се огледа.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев предлагат нов § 12 със следния текст:
„§ 12. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса не може едностранно да намалява стойността на прегледите, медико-диагностичните и високо специализирани дейности, както и на клиничните пътеки, обявени при приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че изказванията вече стават по-кратки и няма смисъл пред толкова малко хора да дебатираме продължително време.
Аз не разбирам защо комисията не подкрепя предложението. Ясно е, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса – имаше и решение на съда – не може едностранно да намалява цените. Тогава, гласувайки против този текст, вие казвате, че тя може! Кажете, господин Овчаров, може ли? Нека някой да излезе и да каже, че управителният съвет може едностранно да намалява цените на клиничните пътеки. Не може! Не мога да разбера защо сте против този текст. Искате да кажете че може?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Като не може, защо да го пишем в закона?
ВАНЬО ШАРКОВ: Защото трябва да го има в закона. Когато го нямаше в закона, управителният съвет намали цените на клиничните пътеки и сега някои лечебни заведения могат да предявят искове за пропуснати ползи. В това е проблемът. Затова този текст си е много добър и е на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по предложението на Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има направено предложение от народния представител Атанас Щерев за създаването на нов § 14 със следното съдържание:
„§ 14. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения.
1. Член 53, ал. 2 се отменя.
2. В чл. 55, ал. 3 сегашният текст отпада и се заменя със следния:
„(3) В случай че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор до 31 декември на текущата година, от 1 януари следващата година до подписването на нов Национален рамков договор действа предходният рамков договор, като цените на медицинските и денталните дейности, по които НЗОК заплаща към 31 декември на текущата година се увеличават от 1 януари на следващата година с процент, равен на съотношението на новия към стария бюджет на НЗОК по графата „Общи приходи”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по предложението на народния представител Атанас Щерев. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народните представители Панева, Гризанов и Балева за създаване на нов § 14 със следното съдържание:
„§ 14. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът в чл. 40, ал. 1, т. 5 придобива вида:
„5. за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на работодателя, когато лицето е по трудови правоотношения и изцяло за негова сметка, когато лицето е самоосигуряващо се; вноската се внася до десето число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.”
2. Текстът в чл. 45, ал. 1, т. 4 придобива вида:
„4. медицинско долекуване, продължително лечение, възстановяване и рехабилитация.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този параграф:
„§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
Това е текстът. Предполагам, че поне той е безспорен.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, както виждате, спорен е. Има предложение от народния представител Атанас Щерев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво ни предлага господин Щерев?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Параграф 14 става § 15, като в края на текста се добавя изразът „с изключение на § 14, който влиза в сила от деня на публикуването на закона в „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това, уважаеми народни представители, приключи доклада по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Както вече обявих, а и съгласувано с председателя на Бюджетната комисия, в понеделник от 13,30 ч. тук, в пленарната зала, се свиква заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Следващото пленарно заседание е извънредно и ще бъде в понеделник, 15 декември 2008 г., от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,57 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев