Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да проведем извънредно заседание по предварително приет дневен ред.
Ще направя няколко съобщения, след това предстои да довършим гласуването по второто четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Моля също да имате предвид – може би ще има и предложения от залата за процедура за гласуване на законопроектите, включени в дневния ред за днес, след обсъждане на съответните текстове. Става дума и за Законопроекта за специалните разузнавателни средства, и за Наказателно-процесуалния кодекс, за да можем да пестим време и да успеем да изпълним програмата си за седмицата.
Съобщения:
Заявление от Ася Величкова Михайлова – народен представител:
„На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че напускам Парламентарната група на Обединените демократични сили, считано от 15 декември 2008 г.”
Заявление от Любен Любенов Дилов – народен представител:
„На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че напускам Парламентарната група на Обединените демократични сили от 15 декември 2008 г.”
Писмо от господин Каракачанов – председател на Парламентарната група на Българския народен съюз:
„Уведомяваме ви, че на 15 декември 2008 г. на проведено заседание на Парламентарната група на Българския народен съюз се взе решение за приемане в състава на Парламентарната група на БНС на народните представители Ася Величкова Михайлова и Любен Любенов Дилов. Съгласно чл. 13, ал. 3 от нашия правилник промяната следва да бъде вписана в специалния регистър на Народното събрание.
Приложен е и препис-извлечение от протокола на заседанието на Парламентарната група на БНС от 15 декември т.г. със съответен дневен ред.
Гласували са 9 народни представители, „за” – 9 народни представители, 2 са отсъствали.”
Това са няколкото взаимосвързани съобщения.
Преминаваме към:
ГЛАСУВАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2009 Г. – продължение.
Както е предложил господин Корнезов на 12 декември 2008 г., в петък да се докладват всички текстове и да се обсъдят, а гласуванията текст по текст да бъдат в понеделник от 14,00 ч.
Едва ли има нужда да се подлага на гласуване това решение.
Колегите, които следят гласуването, моля да имат готовност да уточняват и изясняват своите предложения, ако стане нужно, тъй като има и направени редакционни предложения в пленарната зала.
Онова, което предстои да се гласува, е предложението на народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение на тримата народни представители.
Гласували 170 народни представители: за 77, против 9, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, да ви припомня, че тук ставаше дума за предложение на колегите Кумчев, Михайлова и моя милост, в което предлагахме да се добавят 150 млн. лв. за сметка на резерва от 400 млн. лв. на Касата, които да бъдат вкарани в разходната част на бюджета на Касата. Към всички мотиви, които изтъкнах преди, ще добавя и още един, като акт за този мотив взимам от контрааргумента, който получих от председателя на Комисията по бюджет и финанси, а той беше следният: на моята теза, че има диспропорция между фискалния резерв от 11 млрд. лв. и резерва на Касата, който става 777 млн. лв. при разходна част 2 млрд. 40 млн. лв., ми беше отговорено, че фискалният резерв по новия закон може дори да бъде намален. Тоест, ако разходът по бюджета е такъв, че не може да бъде покрит от приходите, то може да бъде намален фискалният резерв. И стигаме до парадокса, че единственият случай, при който, ако разходите на Касата са по-големи, ние не бутаме резерва, а, напротив, от 376 млн. лв. го правим на 777 млн. лв. Това за мен е неприемливо и моля да получа вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 87.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Следващото предложение е от народните представители Маргарита Панева, Иван Гризанов и Надка Балева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 53, против 4, въздържали се 103.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 73, против 18, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е идентично с това на колегата Йорданов, който много точно, но и малко сложно го обясни. Аз бих искал да кажа, че ако искаме наистина да актуализираме цените на клиничните пътеки – нещо, което се налага предвид и съответната инфлация, и това, което се очаква, са необходими средства около 90 млн. лв. Останалите пари са необходими наистина, за да може да се подобри работата на доболничната помощ, която евентуално да отбремени и болничната. От друга гледна точка упражнението от прехвърлянето на тези пари може да стане така, че да не промени разходната част на бюджета.
Струва ми се, че това е едно разумно предложение, затова се обръщам към вас и ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов.
Гласували 184 народни представители: за 76, против 12, въздържали се 96.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 51, против 16, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Господин Великов, заповядайте за предложение за прегласуване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Колеги, тъй като не всички имате пред себе си доклада за второ четене, ще кажа, че тук става дума за онези 401 млн. лв., които са събрани за здравеопазване с вдигането на здравната вноска с 2%. Така че предложението, което предлагаме за прегласуване, е всички тези 401 млн. лв. да отидат за здравеопазване.
Моля да подкрепите това предложение при второто гласуване. То е аналогично на предложението на колегите Кумчев и Китов – цялата сума от това увеличение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 169 народни представители: за 60, против 10, въздържали се 99.
Предложението не се приема.
Следва чл. 1 по вносител в редакция на комисията. В пленарната зала е направено процедурно предложение от народния представител Янаки Стоилов ал. 3 на чл. 1 в редакция на комисията да бъде гласувана отделно.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение за отделно гласуване на ал. 3 от чл. 1 в редакция на комисията.
Гласували 148 народни представители: за 50, против 7, въздържали се 91.
Процедурното предложение не се приема.
Уважаеми колеги, разполагате с допълнителния доклад на комисията за нова ал. 4 на чл. 1, която беше дискутирана в пленарната зала. Навярно трябва да гласуваме ан блок четирите алинеи.
Има ли противно предложение? Няма.
Колеги, ще подложа на гласуване чл. 1 с четирите алинеи, включително и предложената ал. 4 с допълнителния доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте чл. 1 с четирите алинеи в редакция на комисията.
Гласували 167 народни представители: за 122, против 40, въздържали се 5.
Член 1 с четирите си алинеи в редакция на комисията е приет.
По чл. 2 по вносител има предложение от народните представители Маргарита Панева, Иван Гризанов и Надка Балева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на тримата народни представители.
Гласували 116 народни представители: за 17, против 10, въздържали се 89.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 2 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 89, против 25, въздържали се 4.
Член 2 е приет.
По чл. 3 има няколко предложения на народни представители, неподкрепени от комисията. При положение че е гласуван чл. 1, както го гласувахме сега, те губят своя смисъл.
Първото е от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев.
Господин Шарков, оттегляте ли предложението?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на господин Шарков и господин Попвасилев се оттегля, тъй като при предходните гласувания то става без основание да бъде подложено на гласуване.
Следващото предложение, което не е подкрепено от комисията, е от народния представител Атанас Щерев. То е идентично с първото, но тъй като не виждам господин Щерев в пленарната зала и няма кой да го оттегли, ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията, а и няма обективно основание да бъде обсъждано, но е редно да го гласуваме.
Гласували 153 народни представители: за 40, против 22, въздържали се 91.
Предложението не се приема.
Обръщам се към колегите Кумчев, Михайлова и Йорданов, а и към господин Китов и господин Великов: считате ли за нужно да се подлагат на гласуване вашите предложения, при положение че вече за тях няма основание?
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кумчев оттегля предложението на тримата депутати.
Господин Борислав Китов не го виждам в пленарната зала.
Господин Великов, Вашето мнение?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте го.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Китов с разбирането, че то няма място в законопроекта, но доколкото той не е тук, не можем да го свалим сами.
Гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов, неподкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 41, против 22, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 101, против 18, въздържали се 14.
Член 3 е приет.
По чл. 4 има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев членът да отпадне.
Поддържате ли предложението, господин Шарков? Поддържате го.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители за отпадане на чл. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 30, против 25, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Точно за такива текстове, които в момента ще подкрепите, съдът миналата седмица се произнесе, че ограничават достъпа на българските граждани до специализирана медицинска помощ и съответно до качествено лечение. Съдът каза, че не може да има лимитиране на тези дейности и това е 5-членния състав на Върховният административен съд! Сега, гласувайки подкрепа за тези текстове, всъщност ще нарушите законите на Република България! Направете го както желаете. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението за отпадане на чл. 4.
Гласували 139 народни представители: за 41, против 18, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев за промени в чл. 4, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 39, против 26, въздържали се 67.
Предложението на господин Щерев не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 95, против 22, въздържали се 10.
Член 4 се приема.
По чл. 5 има две идентични предложения от народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев, и на господин Атанас Щерев чл. 5 да отпадне.
Подлагам едновременно на гласуване тези две идентични предложения, които комисията не подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 32, против 22, въздържали се 73.
Предложенията не се приемат.
Няма предложения за прегласуване.
Има предложение на народния представител Борислав Китов за промени в редакцията на чл. 5, който комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 14, въздържали се 91.
Предложението на господин Китов не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 29, въздържали се няма.
Член 5 по вносител е приет.
По чл. 6 има предложение от народния представител Борислав Китов за отпадане на члена, неподкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 29, против 16, въздържали се 97.
Предложението за отпадане не се приема.
Има предложение на господин Щерев за изменение в чл. 6, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 30, против 14, въздържали се 78.
Подлагам на гласуване текста на чл. 6 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 12.
Член 6 по вносител се приема.
По § 1 от Допълнителната разпоредба има предложение на господин Щерев по § 1 – единствената Допълнителна разпоредба, което не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Щерев.
Гласували 135 народни представители: за 32, против 30, въздържали се 73.
Подлагам на гласуване заглавието „Допълнителна разпоредба” и § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 10, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 2 от Заключителните разпоредби има предложение на колегите Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на двамата народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 13, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието „Заключителни разпоредби” по вносител и текста на § 2 също по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага параграфът да отпадне. Виждам, че в редиците на вносителите няма брожение, тоест макар и мълчаливо, сякаш те са съгласни с това предложение.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по бюджет и финанси § 3 по вносител да отпадне.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 10, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 3 е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага той да стане § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 9.
Текстът на § 4, който става § 3, е приет.
Подлагам на гласуване три параграфа, уважаеми колеги - § 5, 6 и 7, които стават съответно 4, 5 и 6 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 129, против 9, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 8 има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 4, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Има второ предложение по § 8 на народния представител Атанас Щерев, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 33, против 7, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 8 по вносител, който става § 7.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 11, въздържали се 11.
Текстът е приет по вносител.
По § 9 има предложение на народния представител Атанас Щерев за отпадане на този параграф.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 9 по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 22, против 16, въздържали се 82.
Предложението за отпадане не се приема.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител, който става § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 14.
Текстът е приет.
Има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев за нов § 10, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 19, против 22, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Господин Шарков има думата за предложение за прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към Клуба на въздържателите. Вижте за какво става дума. Става дума за текст, който години наред съществува в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса – текст, който може би не е подкрепен от Комисията по бюджет и финанси, защото тя се занимава с бюджет и финанси. Тук текстът е предимно медицински, предимно здравен. Това е същият текст, който е от предните години и казва: „Средствата за капитационни суми на изпълнителите на първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърля с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, в това число за материално стимулиране за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места с неблагоприятни условия”.
Нищо лошо няма в това да дадем стимул на хората, които работят и оказват извънболнична медицинска помощ в неблагоприятните места. Това е текст, който вие самите сте гласували няколко години поред, а сега не разбирам защо се въздържате.
Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението за нов § 10.
Гласували 143 народни представители: за 47, против 21, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
По § 10 по вносител има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 115 народни представители: за 20, против 14, въздържали се 81.
Предложението на господин Щерев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 9.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 10, въздържали се 4.
Текстът на § 10 е приет.
Подлагам на гласуване § 11 по вносител, който става § 10.
Гласували 119 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев за нов § 12 със съответен текст, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 33, против 17, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Шарков, за предложение за прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно, че има ли предложение от опозицията, става изключително висока активността на въздържалите се.
Предложението ми е следното: „Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса не може едностранно да намалява стойността на прегледите, медико-диагностичните и високоспециализираните дейности, както и на клиничните пътеки, обявени при приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година”. Виждате ли нещо лошо в това предложение? Не го ли разбирате? Мисля, че го разбирате, мисля, че виждате, че няма нищо лошо в това предложение. Не се въздържайте, защото клубът на въздържателите списваше вестник „Трезвеност” навремето. Подкрепете предложението! Има и решение на съда в тази насока. Не разбирам защо гласувате против неща, които предишни години сте поддържали.
Правя предложение за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля отново да гласуваме това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 39, против 25, въздържали се 74.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Уважаеми колеги, по § 12 по вносител разполагате с текста от допълнителния доклад за второ гласуване, внесен от Комисията по бюджет и финанси. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 11, и предлага своя окончателна редакция на § 11 в окончателна номерация.
Моля, гласувайте този текст на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 6, въздържали се 8.
Текстът на § 12 по вносител е приет.
Моля, гласувайте § 13 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 12.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев за нов § 14 със съответна редакция. Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Щерев.
Гласували 114 народни представители: за 16, против 28, въздържали се 70.
Предложението за нов параграф не се приема.
Също такова предложение за нов параграф 14 има от народните представители Маргарита Панева, Иван Гризанов и Надка Балева, също неподкрепено от комисията.
Поддържат ли колегите народни представители своето предложение?
Моля, гласувайте предложението на тримата народни представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 5, въздържали се 92.
Предложението не се приема.
По § 14 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което комисията не подкрепя. То е свързано с предходния параграф, но трябва да го гласуваме.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 12, против 22, въздържали се 89.
Това предложение не се приема.
И последното гласуване, уважаеми колеги - § 14 по вносител, който става § 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 3.
Текстът на § 13 е приет, а с това е приет и целият Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
Благодаря на представителите на съответните министерства, на Касата, благодаря и на вас, колеги, на Комисията по бюджет и финанси.
Преминаваме към точка първа от дневния ред за днешното извънредно пленарно заседание, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, приет на първо четене на 31 октомври т.г.
Господин Юруков, имате думата за процедура. Моля за внимание.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Процедурното ми предложение е следното: гласуването по настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства да се извършва след представянето на текстовете от докладчика, тоест текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за гласуване днес след обсъждане на съответните текстове текст по текст.
Отменете това гласуване, колеги. Ще преминем към регистрация, защото очевидно има рязко разминаване между първоначалната регистрация от 202 народни представители и състоянието в залата към момента.
Моля, включете режим на регистрация. Има колеги, които тъгуват по поименните проверки. Това също е вариант за установяване на кворум преди гласувания съгласно правилника. Не е извън обсега на средства да се прибегне и към тази форма.
Имаме необходимия кворум.
Преминаваме отново към гласуване на процедурното предложение, направено от господин Юруков.
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта. Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Госпожа Татяна Дончева има готовност за представянето на текстовете от доклада. Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин председателю, преди това моля да бъде допуснат в пленарната зала господин Бойко Рашков – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Против допускането на господин Рашков няма изказващи се.
Моля да поканите заместник-министъра в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя:
„§ 1. В чл. 12, ал. 1 се създава нова т. 4:
„4. обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 и 2.”
По § 2 има предложение на народните представители Георги Юруков, Яни Янев, Христо Бисеров, подкрепени от комисията по т. 1 и неподкрепени по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и текста на народните представители Юруков, Янев и Бисеров и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. Главна дирекция „Вътрешна сигурност”, Главна дирекция „Контраразузнаване”, Главна дирекция „Икономическа и финансова сигурност”, Дирекция „Сигурност на Държавна агенция „Национална сигурност” и териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност”, Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Дирекция „Вътрешна сигурност” и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи”;
б) точки 4 и 5 се отменят.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и алинея втора”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието и първите два параграфа?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Правя следните две конкретни предложения, които ще мотивирам.
Предлага се в чл. 12, ал. 1, да се създаде т. 4 със следния текст:
„4. обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 и 2.”
Предлагам думата „обекти” да отпадне. Специалните разузнавателни средства се прилагат за установяване на човешка дейност, независимо каква е тя – действия, бездействия, но за поведение на конкретни лица. Посочването в тази точка на обекти на практика създава възможност, от една страна, за объркване, и от друга страна, не мога да разбера по какъв начин ще установяваме поведението на обекти? Какъв е целият текст, за да може да стане по-ясно? Член 12, ал. 1 гласи така:
„Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:” и надолу е посочено лица, лица, лица. И в новата т. 4 се иска специалните разузнавателни средства да се използват по отношение на обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 и 2.”
Обсъждахме този въпрос в комисията и не стигнахме до съгласие, но съм длъжен да направя това предложение в пленарната зала. Моля да го подкрепите.
По отношение на следващия параграф, който се предлага – за промяна в чл. 13, на практика в чл. 13 са посочени така наречените заявители – кои са службите, които могат да искат използване на специални разузнавателни средства. От една страна, тук се правят корекции с оглед новите структури на МВР и ДАНС, което е нормално. Посочват се новите главни дирекции в двете структури. Но какво прави впечатление? Предлага се да отпаднат т. 4 и 5, да се отменят.
Моето конкретно предложение е в буква „б” да остане „т. 5 се отменя”, а т. 4 да отпадне. Защо? В сегашната редакция на текста т. 4 са Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби. На практика с това изменение става така, че следствените служби няма да имат право да искат използване на специални разузнавателни средства. Може би тези, които са предложили текста, считат, че тази дейност трябва да бъде съсредоточена само и единствено в ръцете на наблюдаващия прокурор. Но аз смятам това за неправилно, тъй като макар и само 3% от делата да се водят от следствието, има възможност Прокуратурата да възлага на следствието провеждането на разследване по определени дела. Не виждам какъв е смисълът да лишим от правото следователите да искат специални разузнавателни средства.
В тази връзка ще направя една съпоставка. В т. 2 и 3, където не се предлага промяна, е предвидено двете разузнавателни служби на страната, които по принцип би следвало да осъществяват своята дейност зад граница и само по изключение да осъществяват определена дейност на територията на страната, на тях им запазваме правата да искат използване на специални разузнавателни средства, а отнемаме правото на Националната следствена служба, което според мен е неразумно и недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов?
Реплика на госпожа Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По отношение на направените бележки, отзад напред. По досъдебно производство само наблюдаващият прокурор има право на искания за специални разузнавателни средства – това е решението. Всички останали искат, но извън досъдебно производство. Това е разумното решение.
По отношение на първата бележка – за обекти за установяване самоличността на лица – това е неразумно предложение, което не събра гласове и в комисията. Обекти се третират и в чл. 12, ал. 1, т. 3 – „лица и обекти, свързани с Националната сигурност”. Не е вярно твърдението, че специални разузнавателни средства се използвали само за човешка дейност, могат да се използват и за обекти, предмети, и за вещи, и за останалото. Тук става дума например, когато проследявате отвлечено лице, по определени предмети да можете да използвате специални разузнавателни средства, за да можете да стигнете до лицето. Има и редица подобни хипотези. Мисля, че случаят е изчистен в комисията и затова тя е подкрепила текста на вносителя със съответни леки корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ви моля да обърнете внимание върху тези два текста, защото смятам, че са изключително важни. Да, така е, в т. 3 е предвидено да може да се прилагат специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти, но забележете, свързани с националната сигурност. Става въпрос за съвсем друг вид обществени отношения. А тук се предлага да се използват специални разузнавателни средства при разкриване на престъпления по отношение на обекти. Тази дума на практика дава възможност за много широко тълкуване на възможностите за прилагане на специалните разузнавателни средства.
И сега едно конкретно дело, по което не успели от службите на МВР да установят самоличността на лицето, чието поведение трябва да наблюдават – заради него променяме целия закон. Аз пак казвам – специални разузнавателни средства се прилагат за установяване поведение на конкретни физически лица. Защото и това обяснение за обекта, който се използва от физическото лице, отново търсим да установим поведението на лицето, а не на обекта. Затова аз не мога да се съглася с този текст.
А по отношение на заявителите, обстоятелството, че отиваме в тази посока от досъдебно производство само и единствено прокурорът да може да иска използването на специални разузнавателни средства, смятам, че тук имаме голям проблем с контрола. Защото, когато специални разузнавателни средства се прилагат от службите на МВР или от ДАНС, те са част от изпълнителната власт и подлежат на парламентарен контрол. А прокуратурата като част от съдебната власт не подлежи на парламентарен контрол. Тоест, даваме възможност на прокуратурата безконтролно да прилага специални разузнавателни средства.
От статистическите данни през последните години се вижда, че количеството искания от прокуратурата неимоверно се увеличава. И няма как да се комбинира тази дейност. Ето защо смятам, че отиването към тази крайност на практика създава опасност за правата и свободите на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Рашков, желаете ли да вземете отношение по въпроса? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, този въпрос е обсъждан в комисията достатъчно подробно и детайлно. И този аргумент, който се ползва от колегата Атанасов, не беше възприет.
Новата т. 4 на чл. 12 има предвид използването на специални разузнавателни средства тогава, когато е необходимо, то е ясно казано, да се установи самоличност чрез наблюдение на обект. В заседанията на комисиите, в които беше разпределен законопроектът, се дадоха достатъчно много примери от практиката, които недвусмислено доказват, че този текст заслужава по-сериозно внимание и да бъде приет, за да може тези хора главно в оперативните структури на МВР и ДАНС да си вършат работата както трябва.
Второ, изобщо не подлежи на никакво съмнение необходимостта от съобразяване на Закона за специалните средства с Наказателнопроцесуалния кодекс. Аз съм пристрастен към следствените органи по лесно обясними причини, но възприемам предложението, че следствените органи от различните нива просто не може да им се признае правото да искат директно от съда използването на специални разузнавателни средства при положение, че това в НПК се предвижда като правомощие изрично и само на наблюдаващия конкретното производство прокурор. Така че, ако ние искаме двата закона да съответстват, онзи закон от специалните разузнавателни средства, който предвижда, че и следователите могат да искат използване, трябва да отпадне. Това е привилегия само на наблюдаващия прокурор и нищо повече. Дотук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по разглежданите текстове? Не виждам.
Ще преминем към гласуване, уважаеми колеги. Имаме няколко гласувания по тези текстове.
Първо, подлагам на гласуване т. 2 от предложението на народните представители Георги Юруков, Яни Янев и Христо Бисеров, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте предложението на тримата народни представители.
Гласували 78 народни представители: за 13, против 7, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на двете предложения, направени в пленарната зала от господин Атанасов.
Първото предложение е в § 1 на предложената от вносителя редакция – думата „обекти” да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на господин Атанасов.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 49, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин председател, моля да подложите предложението на прегласуване.
Колеги, не става въпрос за дребно заяждане. Помислете колко широкоспектърна е тази дума. Ще ви дам пример. Разбира се, тук се обосновава как чрез определен предмет може да бъде проследено поведението на определено лице. Но НДК обект ли е, или някой магазин обект ли е, или друго място, където може да се събират много хора, обект ли е? Представете си, че бъде поискано специално разузнавателно средство по отношение на обекта НДК, когато там се провежда конгрес на една партия, която и да е тя, и се получи разрешение за използването на това разузнавателно средство.
Както един колега, според мен макар и на шега го каза доста сериозно в комисията, може да бъде проследено поведението на политическата партия на цял един конгрес под наименованието „обект”. И разни други такива обекти, където се събират много хора, а не е получено разрешение да бъде проследено тяхното поведение. Друго е, когато се проследява поведението на конкретно лице. Така че, много ви моля, помислете върху този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Искате прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 60, въздържали се 21.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Второто предложение, направено от господин Атанасов, е в § 2 в редакцията, предложена от комисията – т. 1, подточка „б” редакцията да гласи: „Точка 5 се отменя”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Атанасов, по което бяха изразени обратни становища от представители на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 65, въздържали се 17.
Предложението за отпадане на т. 4 не се приема.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на законопроекта по вносител, § 1 по вносител без промени, подкрепен от комисията, § 2 в окончателната редакция на комисията, също без промени.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „по чл. 13, ал. 1” се добавя
„или от наблюдаващия прокурор”.
2. В т. 6 думата „упълномощеното” се заменя с „оправомощеното”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „по чл. 13, ал. 1” се добавя „или наблюдаващият прокурор”, след думите „разузнавателни средства” се добавя „или отказват използването им, като мотивират акта си” и навсякъде думата „упълномощен” се заменя с „оправомощен”.
2. В ал. 2 думите „писменото разрешение” се заменят с „актът”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия, административния ръководител или неговите заместници от съответния окръжен съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 19 след думите „разузнавателни средства” се добавя „в случаите по чл. 22, ал. 3”, думите „уведомява органа по чл. 15” се заменят с „уведомяват органите по чл. 13 и 15” и навсякъде думата „упълномощеният” се заменя с „оправомощеният”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на параграфи 3, 4 и 5 в окончателна редакция на комисията? Няма.
Подлагам на гласуване едновременно трите текста, предложени от комисията като окончателна редакция на подкрепените по принцип от нея текстове по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по тези текстове по вносител, подкрепени от комисията без редакционни уточнения?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дали не го догледахме или има нещо непрецизно, но тук се дават правомощия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой параграф имате предвид?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В § 6 за чл. 20 по предложението се дават правомощия на специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие.
В чл. 13 и в следващите това звено не фигурира. Нека да го погледнем малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Член 13 на действащия закон.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Към органите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или в предложението, което гласувахме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от дирекция еди-коя си. В крайна сметка приложението и всички функции по приложението на специалните разузнавателни средства никъде не са дадени на специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие. Ако трябва, колегите да направят справка, може би аз да съм в грешка.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Колега Ралчев, дава се на тях – и те да прилагат. Какъв Ви е проблемът?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: На какво основание?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: На основание на закона, който току-що приемаме и го добавяме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не може на тази служба само по отношение на това, защото в специализираното звено служителят под прикритие има и някои функции по прекратяване - там има съответния ред. Каква функция им даваме тук, когато всичко останало... Те каква служба са?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те могат да осигуряват и прилагат специалните разузнавателни средства.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не могат да прилагат специални разузнавателни средства. Те могат да излъчват хора, които да действат под прикритие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да чуем госпожа Дончева, след това – евентуално Ваша дуплика, господин Ралчев. Моля да проследите репликата към Вас.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Ралчев, съгласно изменението, което се предлага, те могат да осигуряват и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своите компетенции. Какъв е проблемът?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Проблемът е, че те са служба, която излъчва лицето под прикритие.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Кой Ви каза това?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): В Закона за МВР...
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма такова нещо в Закона за МВР.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Те нямат такъв набор от средства.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не е вярно това, господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Да чуем господин Ралчев.
Господин Ралчев, моят въпрос към Вас е: правите ли формално предложение по текста на § 6, т. 1, тоест за отпадане и се добавя изразът в кавички?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Господин председател, материята е много специфична и очевидно трябва да се пазим от допускане на грешки. Аз също искам да се запазя от това.
Ако е възможно, нека да отложим специално гласуването на този текст, да направим справки и после ще се върна към него. Може би ще се оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихме могли да гласуваме процедурното предложение на господин Ралчев за отлагане на гласуването по § 6 и да помолим комисията може би в почивката, тъй като не вярвам да свършим за половин час, да уточни въпроса и да докладва в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма такива проблеми. Уточнили сме въпроса. Можете да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест обратно процедурно предложение на госпожа Дончева да не се отлага гласуването по § 6.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Ралчев за отлагане на гласуването по § 6.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 30, въздържали се 52.
Процедурното предложение не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Има ли други желаещи да вземат думата по текстовете от § 6 до § 14 включително? Не виждам.
Едновременно подлагам на гласуване параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „чл. 13, ал. 1” се добавя „или 2” и навсякъде думата „упълномощеният” се заменя с „оправомощеният”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато резултатите по ал. 1 се отнасят до заявителя или негов ръководител, министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, изпраща материалите незабавно на главния прокурор или на писмено оправомощения от него заместник-главен прокурор.”
Параграф 16 е подкрепен от комисията във варианта на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да обсъдим тези два текста. Кой желае да вземе думата? Има ли желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване – моля да гласуваме § 15 в окончателна редакция на комисията и § 16 по вносител.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По § 17 има предложение на господата Юруков, Янев и Бисеров, което е на стр. 10 от доклада на комисията.
По този текст има подкрепени предложения, неподкрепени, както и едно, което е оттеглено.
Всъщност, като че ли само т. 3 трябва да прочетете, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: От кой текст е т. 3?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: „В ал. 2 думата „второстепенен” се заменя с „първостепенен”. Отпада изразът „към министъра на правосъдието”.”
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е в следващия параграф.
За § 17 е подкрепен от комисията по принцип текста на вносителя.
Подкрепени са и предложенията на колегите Юруков, Янев и Бисеров – по т. 1, 2, т. 4, буква „а”, т. 5, 6 и 7, не са подкрепени по т. 3, а предложението по т. 4, буква „б” е оттеглено.
А текстът на член ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, т. 3 прочетете! Тя не е подкрепена.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Точка 3, обаче това е с друга номерация. То е чл. 33 с „а”, „б”, „в”, „г” и т.н. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поне текстът, който е пред мен...
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те са нови и затова трябва да се чете по ред, а „второстепенен” и „първостепенен” се отнася за чл. 34б. Преди това има чл. 34а, така че аз ще започна от началото на главата, а в чл. 34б ще докладвам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обикновено, госпожо Дончева, ги представяме по реда на самите предложения.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, обаче тук са няколко члена един след друг. Това е цяла нова глава. Преди това има заглавие и чл. 34а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Погледнете стр. 10 от доклада. Там пише така: предложение от народните представители Юруков, Янев и Бисеров в § 17. Вие прочетохте онези текстове, които са подкрепени, един, който е отпаднал, и един, който комисията не подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така е, само че този текст, който не е приет при тях, не е приет и в текста на вносителя. И затова аз ще го докладвам при прочитането на чл. 33б, който е чл. 34б в текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, така направете.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: „§ 18. Създава се Глава четвърта „а” с членове 34а-34з:
„Глава четвърта „а”
КОНТРОЛ И НАБЛЮДЕНИЕ НА
СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА
Чл. 34а. (1) Контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от:
1. министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на МВР;
2. председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на ДАНС.
(2) Ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1 осъществяват контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства.
Чл. 34б. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, наричано по-нататък „Националното бюро”, е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.”
Алинея 2 е алинеята, която не е събрала гласове в комисията нито по отношение на варианта на вносителя, нито по отношение на тримата колеги Янев, Бисеров и Юруков.
По вариант на вносителя тя гласи: „Националното бюро е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, със седалище София.”
По варианта на тримата колеги то е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и отпадат думите „към министъра на правосъдието”.
Комисията не предлага текст, защото се е получило гласуване 6 на 6 в комисията, и за едното, и за другото предложение. Това трябва да се реши от пленарната зала.
„(3) Националното бюро е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.
(4) Националното бюро изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се обнародва в „Държавен вестник”.
(5) Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
Чл. 34в. (1) Националното бюро е колегиален орган и се състои от председател, заместник-председател и трима членове, които се избират от Народното събрание за срок от пет години.
(2) Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат десет години юридически стаж или десет години професионален стаж в службите за сигурност и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”.
(3) За членове на Националното бюро не могат да бъдат избирани лица, които са били щатни и нещатни служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност и на бившите разузнавателни служби на Българската народна армия.
(4) Членовете на Националното бюро осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.
(5) При прекратяване на трудовото правоотношение членът на Националното бюро се възстановява на длъжността, която е заемал в органите на съдебната власт преди избирането му.”
„На длъжността, която е заемал преди избирането му”, без „органите на съдебната власт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите предложение за отпадане на думите „в органите на съдебната власт”.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, „която е заемал преди избирането му”.
„(6) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за професионален стаж по длъжността, която е заемало до избирането му.
(7) Правомощията на член на Националното бюро се прекратяват от Народното събрание преди изтичане на мандата му:
1.по негово искане;
2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеци;
3. при настъпила несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността.
(8) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на Националното бюро, Народното събрание в едномесечен срок избира нов член до края на първоначалния мандат по реда на чл. 34г.
Чл. 34г. (1) Предложенията за членове на Националното бюро се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, документ за професионален стаж, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Председателят на специализираната постоянна комисия на Народното събрание изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност” документите на кандидатите за членове на Националното бюро за извършване на проучване за надеждност. Държавна агенция „Национална сигурност” извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок.
(3) Предложенията се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2.
(4) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите и в 7-дневен срок внася доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване.
(5) Кандидатите, които не отговарят на изискванията по закона, се оттеглят по искане на комисията по ал. 2. Нови предложения се правят в 7-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 4.
(6) Народното събрание избира поименно членовете на Националното бюро. Народното събрание избира от състава на Бюрото председател и заместник-председател.
Чл. 34д. (1) Председателят на Националното бюро го представлява, ръководи и организира дейността му.
(2) При отсъствие председателят на Националното бюро се замества от заместник-председателя.”
В чл. 34е е допусната техническа грешка, тъй като докладът е правен преди излизане на стенограмата.
Комисията е приела предложението на народния представител Христо Бисеров, както е отразено и в доклада, но то гласи следното:
„Чл. 34е. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто, а членовете - в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 34ж. За осъществяване на дейността си Националното бюро има право:
1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;
2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и до помещенията, в които се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;
4. да дава задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;
5. да сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация.
Чл. 34з. (1) Националното бюро служебно писмено уведомява гражданите за това, че спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.
(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде риск за постигане на целта по чл. 3 или чл. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, да уточним този текст, който се подкрепя от комисията по чл. 34е в редакция на господин Бисеров. Точно кои текстове, предложени от господин Бисеров, подкрепяте в предложението на стр. 10?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Предложението на господин Бисеров се намира в § 17 на стр. 10 под името чл. 33е, т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С трите алинеи ли?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да.
Отбелязано е, че комисията подкрепя предложението и по т. 7, но поради техническа грешка в доклада като болтван текст е написан всъщност текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
След като тези три алинеи се подкрепят, каква е съдбата на ал. 2 в редакцията на комисията? Тя следва да отпадне, или и ал. 1 следва да отпадне?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Целият чл. 34е на болтвания текст трябва да бъде възприеман само като текст на вносителя. Тоест от името на комисията ние предлагаме това, което прочетох и което фигурира като предложение на колегите Бисеров, Янев и Юруков по т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест вие предлагате заместващ текст от три алинеи по редакцията, предложена от господата Бисеров, Янев и Юруков.
Уважаеми колеги, този текст, предложен от комисията за § 17, който става § 18 според комисията, но дали това е така, госпожо Дончева? Той сякаш остава § 17.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Този параграф става 18 и под § 18 си върви цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но кой е 17 в такъв случай? Защото последния параграф, който гласувахме, е § 16 на стр. 7 по вносител. След него е 17 по вносител. Вие казвате сега, че той не е 17, а е 18. Защо?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Осемнадесети става 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие искате да им размените местата?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест сегашният 18, който гласи: „ Член 34 се отменя.”, трябва да бъде § 17.
Уважаеми колеги, ще ги гласуваме поотделно, но преди гласуването има следните допълнителни уточнения по предложения текст.
Първо, в чл. 34б не е ясна съдбата на ал. 2 както в редакцията на вносителя, така и по предложението на тримата народни представители Юруков, Янев и Бисеров. Тук ми се струва, че комисията ни поставя малко в неяснота, защото би трябвало може би в доклада на комисията по този текст да пише най-малкото, че комисията не подкрепя текста на вносителя за ал. 2 на чл. 34е, което на практика означава, че комисията предлага да отпадне ал. 2 на вносителя. Но ако това е така, не е ясно въобще как се урежда статутът на звеното по отношение на бюджета. Остава неопределеност.
Въпросът, който възниква, е: нужно ли е непременно изрично в закона да бъде определен този статут?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Считаме, че да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, тогава ще направим опит да го определим по следния начин:
Първо ще подложа на гласуване предложението на комисията де факто – ал. 2 по вносител да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, първо предложението на вносителя по... (Реплика от народния представител Христо Бисеров.)
Те си го оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие оттегляте вашето предложение. В такъв случай остава предложението на вносителя по ал. 2, което ще подложа на гласуване, независимо че не е предложено в окончателния текст. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Да, аз само уточнявам как ще процедираме при гласуванията, а след това ще открия дискусия по текста. Той е доста обширен.
Следващото уточнение, което трябва да направим – госпожа Дончева предложи в чл. 34в, в края на текста на ал. 5 да отпадне изразът „в органите на съдебната власт”. И вече чл. 34е да бъде в редакцията от три алинеи, предложени от тримата народни представители на стр. 10 от доклада т. 7, която, както е посочено, се подкрепя.
Преминаваме към обсъждане.
Заповядайте, господин Свинаров. Имате думата.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказването ми е изцяло по разглеждания параграф – Глава четвърта „А”. Най-напред искам да обърна вниманието ви върху наименованието на главата. Тя гласи по болтвания текст – и аз да използвам тази чуждица – „Контрол и наблюдение на специалните разузнавателни средства”. Надявам се искрено този орган да не наблюдава специалните разузнавателни средства. Предлагам в наименованието да се изпише текстът според чл. 34б, където пише какви са функциите на това бюро – по прилагането, използването и т.н., няма да чета целия текст. Твърдя, че този орган няма да наблюдава специалните разузнавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прочетете го, ако обичате.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ако твърдите обратното, приемете заглавието както е в текста, приет от комисията.
Има няколко принципни и две конкретни възражения.
Моето принципно възражение е следното: този орган се създава, за да липсва парламентарен контрол на специалните разузнавателни средства, тяхното разрешаване, използване и прилагане. Категорично искам да заявя, че комисията, която вие избрахте в половин състав, остава без абсолютно всякакви функции, ако такъв орган бъде приет в този закон. Отбелязвам това като принципно възражение.
По двете конкретни възражения.
На мен лично не ми е ясно кое налага членовете на този орган, на това национално бюро, да имат 10 години юридически стаж или 10 години професионален стаж в службите за сигурност. Защо 10 години стаж в службите за сигурност? Какво гарантираме с това? Този орган професионален ли е? Този орган на изпълнителната власт ли е, който да я наблюдава, за да няма парламентарен контрол, или това е професионален орган, който да учи професионалистите как да работят? Този професионален стаж – 10 години в службите за сигурност, за мен е категорично знак за това, че не желаем да има друг контрол освен професионален. А този професионален контрол трябва да го осъществяват самите професионалисти в службите, които по закон имат правомощието да искат, използват и прилагат специални разузнавателни средства. За мен това също е нещо, което няма как да бъде прието като текст на закона.
Понеже вече уточнихте дали ще е първостепенен или второстепенен разпоредител, ще кажа, че няма никакво значение какъв разпоредител с бюджетни средства ще бъде това бюро. Факт е, че то е орган на изпълнителната власт, който ще я контролира. Фактът на избирането от Народното събрание означава още веднъж, че е орган на изпълнителната власт. Ако този парламент не желае да има парламентарен контрол, приемете текста, че такъв орган трябва да съществува в Закона за специалните разузнавателни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Свинаров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нека да съсредоточим вниманието си върху текст, който минава по начин, който според мен не трябва да бъде такъв, а трябва да му се обърне внимание.
В продължение на мислите, които господин Свинаров изрази, аз минавам крачка напред и стигам до чл. 34б, където са дадени правомощията на това бюро. Тези правомощия са две категории – наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства; и съхраняване, унищожаване, информация и т.н.
Първата функция е да се контролират само процедурите, а не същността на действията.
На второ място, функцията на това бюро е да защитава правата и свободите на гражданите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства.
Първо, съществува значителна неяснота относно т. 2 – по какъв начин и чрез какви средства ще бъдат съблюдавани правата на гражданите и незаконосъобразните посегателства върху техните права.
Обръщайки внимание върху този текст, искам да ви помоля да се съсредоточите и върху горния текст – на чл. 34а, който казва: „Контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от министъра на вътрешните работи (когато приложенията на СРС-тата са по линия на министерството); шефа на ДАНС (когато приложенията са по линията на ДАНС); и ръководителите по чл. 20 (когато са поискани от съответните структури). Така общо формулирана дефиницията за „контрол” какво означава? Въз основа на какви принципи и правила и докъде министърът на вътрешните работи, респективно шефът на ДАНС ще прави проверки? (Реплика от Георги Юруков.)
Знам че е много елементарно, колега Юруков, обаче ако си спомняте, в комисията говорихме да има известни правила, било то под формата на писмени правила. Не е необходимо да бъдат в този закон. Така или иначе ги няма нито като предложение, нито като решение. Моето впечатление е друго, но няма значение. Така формулираният контрол означава, че осъществяван от тези три вида лица, той е изключително по-широк от онзи, който се възлага на бюрото. Кой може да определи размера на контрола? И докъде? Защо беше необходимо по отношение на бюрото да говорим за процедурите, а тук да няма никакъв детайли, което в крайна сметка – тълкувам по определен начин този текст за съответните три категории лица, посочени в текста – ще означава пряк контрол и вмешателство. Спомнете си основните аргументи по делото на Европейския съюз – „Екимджиев срещу българската държава”, които са намерили развитие в много от текстовете на така предложения закон, който гледаме в настоящия момент. И в един момент изведнъж министърът на вътрешните работи и другите две категории лица се отзовават отново в старата си позиция. Прикривайки се под думата „контрол”, те могат да имат категорично вмешателство, без да е дадено в съответните текстове на закона, на всичко, що се извършва по този закон.
Затуй, както предложих и в комисията, ако е необходим такъв контрол, ако се счита, че той е само с оглед на дейността на службите в канцеларския порядък или нещо от този род, то нека да осмислим думата „контрол” като обем на правомощия. Защото иначе от този контрол – това, което досега правеха единствено министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи, няма никаква разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики на господин Ралчев? Няма.
Има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, целият законопроект за изменение на закона се прави заради това бюро. Другите текстове са дребни и не толкова съществени.
Това предложение е доказателство, че би следвало органите в страната, които са с мандат – като Народното събрание, правителството, Президента, в определен период от време преди изтичане на мандата да нямат правомощия да избират, назначават и т.н. Защото иначе в края на мандата на Събранието може да се избере един орган, забележете, с обикновено мнозинство, защото нищо друго не означава текстът, както е предложен, който има толкова важни функции в една толкова деликатна сфера.
И това че е записано в закона, и че този орган е независим държавен орган, е само записано в законопроекта и нищо друго! Защото хората, които ще бъдат избрани - беше предложено да са трима, сега ще станат пет, може би за да може да се направи добра сметка в тройната коалиция - хората, които ще бъдат избрани, ще бъдат политически предложени независимо, че в законопроекта пише, че органът щял да бъде независим държавен орган. Напротив, аз казах по време на първото четене, казвам ви го и сега, на практика в края на мандата на това Народно събрание се избира един орган с конкретни лица, които ще бъдат избрани в едномесечен срок след приемане на закона, които впоследствие, когато минете в опозиция, да бъдат канал за изтичане на информация. Нищо друго! Точно заради това се прави този закон в края на мандата – да се избере този орган от удобни лица, които да ви обслужват. Ето за това става дума.
В тази връзка аз правя конкретни предложения, които направих и в комисията, членове от 34б до 34з да отпаднат. Това е конкретното ми предложение – да отпаднат текстовете, които уреждат създаването и дейността на въпросното бюро. Защото независимо от поправките, които бяха направени между първо и второ четене, независимо от това, че членовете на това бюро вече няма да се предлагат формално по реда на закона от министър-председателя, начинът, по който беше внесен законопроектът в началото, говореше за подбудите на вносителите. Повтарям отново, да се създаде орган, в който да бъдат избрани с обикновено мнозинство от Народното събрание хора, които, разбира се, ще предложите вие, управляващите. Няма никакъв механизъм опозицията да се използва като коректив. Ако имаше възможност с друг вид мнозинство да се избира този орган, можеше да се помисли за неговата независимост. Но след като ще се избира с обикновено мнозинство в края на мандата, подбудите са ясни, уважаеми дами и господа! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към господин Атанасов?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Не е точно реплика, господин председател, но има неяснота у колегите. Това, което направих като изказване преди малко, е в крайна сметка искане чл. 34а да отпадне. Това беше замисълът на това, което казах, и съм го изразил изрично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на господин Ралчев е да отпадне чл. 34а, а предложението на господин Атанасов е да отпаднат членове от 34б до 34з включително. Тоест има предложение за отпадане на всички текстове.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз взимам думата, защото не разбрах дали се предлага отпадане на цялата Глава четвърта „А”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На практика – да.
ЕЛИАНА МАСЕВА: И моето предложение е в тази насока. Считам, че идеята, както е формулирана в законопроекта, за създаване на Бюро за контрол и наблюдение на специалните разузнавателни средства е незряла. Мога да изтъкна съображенията си за това, но искам да ви кажа, че когато става дума за контрол, той не следва да бъде фиктивен. И ако с това бюро ние имаме законодателното намерение да заблудим някого, че има орган, който не е политически, който е излъчен от Народното събрание, който ще извършва действен контрол, това просто не е вярно.
Първо, това бюро беше кръстено „за надзор”. В комисията се разбра, че наименованието „за надзор” съответства на текстовете от закона, но не съответства на идеята и то беше заменено с „контрол”. Става „Бюро за контрол”. И както колегите казаха тук, това бюро какво прави - проверява редовността за водене, за съхранение. Тоест извършва една дейност, за която даже не се изискват специализация и юридически стаж в продължение на 10 години. Оттам нататък единствената функция в обществен интерес, каквато е целта на контрола, за да може обществото индиректно, косвено да контролира тази тайна дейност, се състои само в това, че ще уведомява гражданите за нередности, свързани с прилагането на специални разузнавателни средства. И тази идея е незряла, тъй като ние знаем каква е процедурата, знаем каква е практиката – без разрешение на съда в Република България се прилагат специални разузнавателни средства. Това, за което ние говорим, е съвсем различно.
Освен това, като имаме предвид двете забележки от законодателя, освен ако не се нарушава постигането на целите по чл. 3 и чл. 4, бъдете сигурни, че гражданите никога няма да бъдат уведомявани.
Това, което ме смущава, е и неустановяването на възможността за разпореждане с финансови средства. Да не говорим, че има един открит текст, който казва, че има администрация. Само че за председателя ние казваме, че трябва да бъде проверен, да има достъп по закона, за администрацията нищо не казваме. Не казваме как може да се лимитира в рамките на какви щатове може да функционира тази администрация и куп други неща, които са абсолютно задължителни, за да бъдат гаранция за правилното съществуване на това бюро.
Ето защо аз считам, че за да се стигне до идеята за контрол и отговор на обществения интерес, трябва съвсем сериозно, не в рамките на приключването на мандата на мнозинството, да се обсъди един такъв орган и допълнително да бъде записан, тъй като това наистина е имитация на орган, който ще осъществява контрол.
Предлагам цялата Глава четвърта „А” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
За процедура по начина на гласуването – заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Предлагам гласуването да стане текст по текст. Предвид това, че тази глава е доста сложна, приемете, че някои от нас не могат бързо да съобразяват, затова предлагам да се гласува текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Като казвате текст по текст, вероятно имате предвид член по член?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
Първо ще подложа на гласуване това процедурно предложение. Моля, заемете местата си, уважаеми колеги, и се подгответе за предстоящите гласувания.
И така, уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Борислав Ралчев, гласуването на текстовете по § 17, който става § 18, а именно членовете да бъдат гласувани член по член.
Гласувайте това предложение на господин Ралчев.
Гласували 127 народни представители: за 30, против 12, въздържали се 85.
Процедурното предложение не се приема.
Ще подложа на гласуване предложението на госпожа Масева за отпадане на целия параграф, на практика за отпадане на целия текст на Глава четвърта „а”.
Гласували 142 народни представители: за 39, против 85, въздържали се 20.
Това предложение за отпадане не се приема.
Следва предложението за отпадане на чл. 34а, направено от господин Ралчев.
Подлагам на гласуване това предложение за отпадане само на чл. 34а.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 59, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на членове от 34б до 34з включително.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 74, въздържали се 25.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване по текстовете.
Имаше предложение от господин Свинаров за промени в наименованието на главата, но той не го формулира в редакционно предложение, затова не мога да подложа конкретен текст на гласуване.
Следващото предложение, което следва да гласуваме, уважаеми колеги, е в чл. 34б за нова ал. 2, която е фактически текста, предложен от вносителя за ал. 2 в този член, а именно:
„(2) Националното бюро е юридическо лице второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието със седалище София.”
Подлагам на гласуване този текст на вносителя, който да бъде включен като нова ал. 2 в редакцията на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 4.
Това предложение е прието, съответно следва да бъдат преномерирани останалите алинеи до края на чл. 34б.
Следващото предложение, направено в пленарната зала от госпожа Татяна Дончева, е по чл. 34в, ал. 5 – в края на алинеята да отпадне изразът „в органите на съдебната власт”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение, направено в пленарната зала от госпожа Дончева.
Гласували 120 народни представители: за 104, против 15, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване текста на чл. 34е – заместващият текст в т. 7 на предложението на господата Юруков, Янев, Бисеров за три алинеи на чл. 34е вместо двете, сега записани в текста, предложен от комисията.
Моля, гласувайте предложението за този текст на тримата народни представители, на практика подкрепено от комисията, тъй като има техническа грешка в случая.
Гласували 117 народни представители: за 104, против 9, въздържали се 4.
Текстът на чл. 34е е приет.
Госпожо Дончева, аз повече уточняващи гласувания нямам отбелязани при мен. Ако няма и при Вас, да гласуваме целия § 18 в редакцията, предложена от комисията, и с уточненията, направени току-що в пленарната зала с предходните гласувания.
Моля, гласувайте включително и предложението този параграф да стане § 18.
Гласували 118 народни представители: за 97, против 15, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Параграф 18 – по вносител, става § 17.
Параграфи 19, 20 и 21 се подкрепят съгласно текста на вносителя.
„Заключителни разпоредби” – под наименование „Преходни и заключителни разпоредби”.
Параграфи 22, 23 и 24 се подкрепят по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да се изкажат по тези текстове, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване параграфи от 18 до 24 включително по вносител, подкрепени от комисията, наименованието „Заключителни разпоредби” в окончателна редакция на комисията „Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 117 народни представители: за 95, против 15, въздържали се 7.
Текстовете са приети, с което е приет и на второ четене Законът за специалните разузнавателни средства.
Преди да обявя почивката, уважаеми колеги, едно съобщение:
С писмо от 11 декември 2008 г. господин Пламен Моллов – председател на Парламентарната група на НДСВ, до председателя съобщава следното:
„Четвъртият конгрес на Политическа партия Национално движение Симеон Втори промени наименованието на партията на Национално движение за стабилност и възход.
В тази връзка името на Парламентарната група също се променя на Парламентарна група на Национално движение за стабилност и възход като запазва абревиатурата си.
Моля новото име на групата да бъде вписано по установения ред в специалния регистър на Народното събрание.”
Приложено е копие на решението на Софийския градски съд.
Това съобщение в пленарната зала е достатъчно основание да бъде извършено съответното вписване.
Тридесет минути почивка – до 16,45 ч.
Приятна почивка!

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Колеги, продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Стоилов, моля Ви да докладвате текстовете. Ако се появи мнозинство, ще гласуваме след Вашето докладване, ако не – няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс”.
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
„§ 2. В чл. 37 ал. 3 се изменя така:
„(3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от Въоръжените сили, които участват в международни военни мисии и операции в чужбина, са подсъдни на Софийски военен съд.”
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от народния представител Христо Бисеров.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези няколко параграфа? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов в § 3, чл. 52, ал. 1 т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение и от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов в чл. 52, ал. 1 т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има и предложение от народния представител Надка Балева, което е с идентично съдържание – в § 3, чл. 52, ал. 1 т. 3 да отпадне, а именно:
„3. служители от Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра на вътрешните работи е възложено провеждане на разследване.”
Комисията подкрепя предложенията, включително и на народния представител Христо Бисеров за отпадане.
Комисията подкрепя частично текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. Член 52 се изменя така:
„Разследващи органи
Чл. 52. (1) Разследващи органи са:
1. следователите;
2.служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност „разследващ полицай”.
(2) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „§ 4. В чл. 61, ал. 8 след думите „изпълнение на наказанието” се поставя запетая и се добавя „както и когато наказателното производство бъде прекратено”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „§ 5. В чл. 65, ал. 6 в края на изречение второ се добавя „или на изменение на обвинението в по-леко”.”
Има предложение от народния представител Диана Хитова § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение за отпадане е направено и от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става §3.
„§ 7. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1.Заглавието се изменя така:
„Отстраняване на обвиняемия от длъжност. Забрана за упражняване на определена професия или извършване на определена дейност”.
2. Създава се ал. 7:
„(7) Правилата на ал. 1-6 се прилагат и при налагане на забрана да се упражнява определена професия или да се извършва определена дейност, когато обвиняемият е привлечен за престъпление, свързано с тази професия или дейност и има достатъчно основание да се счита, че упражняването на професията или изпълняването на дейността ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.”
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов в § 7 т. 2 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 7 има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 4:
„§ 4. Член 75 се изменя така:
„Права на пострадалия в досъдебното производство
Чл. 75. (1) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник.
(2) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Нека да се опитам да гласуваме тези текстове. Господин Стоилов ще продължи след това с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дали не трябва да регистрираме нов кворум, тъй като сегашният ще е доста по-нисък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, можем да регистрираме съвсем спокойно нов кворум.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъкмо да проверим дали съществува и тогава да гласуваме.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Нека да продължим с доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз давам думата след всеки текст и който иска, да я вземе. Сега ще гласуваме дотук докладваните текстове и ще продължим нататък.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Нека да продължим с обсъждането, пък за гласуването ще му мислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, да продължим с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „§ 9. В чл. 91, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „ако има юридическо образование”.”
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов § 9 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 9 има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 10 на вносителя има редица предложения на: Диана Хитова в § 2, т. 2 да отпадне, което комисията подкрепя по принцип; на народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев, Валентин Милтенов § 10 да отпадне, което комисията подкрепя по принцип; на Иглика Иванова т. 2 да отпадне, което е подкрепено; на Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов § 10, т. 1, буква „а” да отпадне, което е подкрепено по принцип; на Надка Балева също е подкрепено; на Елиана Масева и Атанас Атанасов т. 2 в § 10 да отпадне, което по принцип е подкрепено; същото е на Христо Бисеров и е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1, б. „б” и предлага следната редакция на § 10, който става § 5:
„§ 5. В чл. 94, ал. 1, т. 6 думата „когато” и думите „под стража” се заличават.”
Предложението не е подкрепено в първата част на текста.
В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, б. „а” се създава т. 3а:
„3а. делото е за престъпления по чл. 142, 159а, 159в, 213а, 214, 253, 301 до 307, 321, 354а, 354в от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.”
Има още едно предложение към този текст за нов параграф на Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа, по § 10 по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение?
Оказва се, че никой не желае да вземе отношение по този спорен параграф.
Още веднъж, ако няма желаещи за изказвания...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Надявам се, че народните представители се ориентират в текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-голямата част от вносителите на предложенията са тук.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народния представител Мая Манолова за създаване на § 10а:
„§ 10а. В чл. 96, ал. 1 цифрата „6” се заменя с израза „6 до 9”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по това предложение на Мая Манолова? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„§ 11. В чл. 111 се създава ал. 6:
„(6) Моторните превозни средства, които са предмет на престъплението, се връщат на правоимащия от прокурора незабавно след като бъдат огледани, подробно описани в съответен протокол, фотографирани и идентифицирани.”
Има предложение на Диана Хитова:
В § 11, изменящ чл. 111, в ал. 6 накрая се добавя: „освен ако не подлежат на отнемане или конфискация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат думата по § 11?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Целта на внесения текст в правителствения законопроект е да поизчистим малко натрупаните от десетилетия моторни превозни средства около районните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Някои от тях са по дела, по които давността вече е изтекла. Някои са с прораснали вътре дървета, храсти и друга растителност. Всичко това, ако минете през София и отидете около районните полицейски управления, ще го видите на място. Има достатъчно възможности веществените доказателства да бъдат стабилно закрепени по определен начин на материален носител. Готов съм дори текста на госпожа Хитова „освен ако не подлежат на отнемане или конфискация” също да остане, но продължителността на наказателния процес в България обезсмисля съхранението им. Те винаги са в такъв вид, че после нито могат да се ползват по някакъв начин, нито...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Всъщност държавата ги отнема.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Да. Парадоксална е тази ситуация.
Знам, че има много юридически аргументи, но, в крайна сметка, има и някакви практически неща от живота, които съществуват.
Господин Стоилов казва за § 12. Не знам, но при всички случаи трябва да има решение този въпрос и моля да го намерим. Ако господин Стоилов обясни, че е намерено...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, нека да докладвам и следващия текст, който е продължение на идеята, макар в друга и по-ограничена форма. Нека само да докладвам текста, тъй като той е част от една обща дискусия. Ние обмислихме този практически проблем, който съществува.
Представям текста:
В чл. 112, ал. 1 думите „не е установено на кого принадлежат и” се заличават.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 6:
„§ 6. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Извън случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, моторните превозни средства, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в петгодишен срок от изземването им не са били потърсени. В досъдебното производство отнемането се извършва с постановление на прокурора, а в съдебното производство – с определение на съда.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
В Преходните разпоредби в § 36 постановяваме, че изтеклият до влизането в сила на този закон срок по чл. 112, ал. 3 се зачита.
Смятам, че в редица от тези случаи може да се пристъпи към тези действия, съобразявайки се все пак с общата давност за придобиване на движими вещи. Това беше компромисното решение, за да се отговори на практическата потребност и за да не напускаме юридическите рамки в решаването на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези два параграфа. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Надка Балева за създаване на § 12а:
„§ 12а. В чл. 132, ал. 3 след думите „заместник-министър” да се добави „или на председателя на ДАНС, или на упълномощен от него заместник-председател”.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 в текста преди т. 1 думата „службата” се заменя със „структурата”.
2. В ал. 3 думата „упълномощен” се заменя с „оправомощен” и след думите „заместник-министър” се добавя „или на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, или на оправомощен от него заместник-председател.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 13? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 13 има предложение на народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение има народният представител Надка Балева, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 8.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ралчев, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предложението само по себе си е добро, ако не държеше сметка на това, че в наказателния процес има един принцип за непосредственост, свързан със съда. Ако това е оправдано в редица други случаи, то вътре, в територията на страната, няма никакво основание за въвеждане на видеоконференция, още повече че досега няма абсолютно никаква готовност по съдилищата за провеждането на такава видеоконференция – зали, апаратури и прочие.
Засега имаме на разположение един вековечен институт „Разпит по делегация”, който изпълнява същата функция. Видеоконференцията е нещо в плюс, но не е приложима на територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря, госпожо председателстващ.
Господин министър, уважаеми колеги! Почитаеми колега Ралчев, едно малко уточнение, даже не e и реплика в отрицателния смисъл. Видеоконференцията в момента е възможна просто, ако имаш интернет и една евтина камера, която струва няколко лева.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Може и едно от СРС-тата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Ралчев го оспорва не по технически, а по правни съображения.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Защото иначе разпитът по делегация, ето правно съображение - това е страшно усложнена процедура, дълга във времето. Би могло да се приложи – нещата натам отиват, просто технологично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли дуплика на господин Чернев? Няма.
Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър и колеги! Предложението за видеоконферентна връзка по § 13 в мотивите е обосновано като предложение, свързано със защита интересите на децата, които са пострадали от сексуална експлоатация или сексуално насилие. В тази връзка този институт действително е много важен.
В същото време мястото на тази поправка, ако се касае само до защита на децата, е вярна и трябва да бъде ориентирана в друг текст в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Затова предлагам действително чл. 13 да отпадне. Неговото систематично място трябва да бъде в чл. 140 от НПК.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само като специален способ.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Като специален способ, именно за защита на деца. Защото в противен случай се присъединявам към изказванията на колегите за липсата и на техническа въоръженост, и на условия подобна видеоконферентна връзка на територията на страната да бъде прилагана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 14 има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено.
По вносител - в чл. 173, ал. 1 се създава изречение второ: „Когато делото е подсъдно на районния съд, наблюдаващият прокурор уведомява за искането окръжния прокурор”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 9:
„§ 9. В чл. 173 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане до съда от наблюдаващия прокурор.”
2. В ал. 4, изречение първо, думите „прокурора, наблюдаващ разследването” се заменя с „наблюдаващия прокурор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Всъщност в Закона за специалните разузнавателни средства сте приели такъв текст преди малко.
Става въпрос за друго нещо. Наблюдаващият прокурор, когато е от районно равнище, да уведомява окръжния прокурор. Защото тук се води постоянният спор кой и доколко може да иска специалните разузнавателни средства. Има едно люшкане от абсолютни ограничения, които да пречат на работата, до безкрайно разширяване на кръга от субекти, които без знанието на висшестоящия, да могат да ги искат. В България има около 160, ако не ме лъже паметта, районни прокуратури, а само в София са около 200 прокурори в районна прокуратура, които могат да бъдат наблюдаващи по всяко дело.
Идеята, която съм въвел и като практика в Министерството на вътрешните работи, е винаги, когато се пуска специално разузнавателно средство, да се уведомява прокурора от окръжното равнище. Защото специалните разузнавателни средства се използват за престъпления, които са по-тежки, които обикновено са на подсъдност на следващото равнище.
Иначе, уважаеми дами и господа, ви предупреждавам, че ако това се приеме в този му вид, след една година ще седнете и тук отново ще има приказки защо са толкова много специалните разузнавателни средства, без да се уведомява горестоящия прокурор.
Иначе в Закона за специалните разузнавателни средства, господин Стоилов, такъв текст е приет. Най-малкото, няма нужда от неговото приемане, доколкото там той вече е приет преди час – час и половина.
Пак ви казвам, смятам, че с това безкрайно ще се увеличи кръгът от субекти, които могат да искат използване на специални разузнавателни средства. Народното събрание най-сетне да си изясни каква е неговата политика – или към определен контрол и свиване, какъвто се получава с другия закон, или чрез разширяване на кръга на субектите с не по-малко от 700-800 с този текст без знанието на висшестоящия прокурор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Има ли други желаещи за изказвания?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господин министър! Аз мисля, че Вашият въпрос заслужава внимание и доколкото си спомням в заседание на комисията ние се връщахме към него повторно по настояване на членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с твърдението, че така текстът се синхронизира с другия закон.
Апелирам към хората, които непосредствено се занимават с нормативната уредба на спецсредствата, да кажат дали така текстът съответства на това, което се обсъждаше преди малко, или ние трябва да се върнем към редакцията на вносителя. Така че нека да чуем отговора, за да се ориентираме при гласуването по този въпрос. Тоест, да няма само твърдения, а оттук да прозвучи как стои въпросът, който постави господин Миков. Става дума за уведомяването по § 9.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Всеки прокурор да иска СРС без да уведомява.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): То е същото.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кое е същото? Имаме две различни неща и трябва да знаем кое е същото. Защото, ако не получа отговор, аз ще гласувам по искането на министъра. Като техни вносители, ако вие можете да потвърдите, че в предишния закон е синхронизирана уредбата, тогава трябва да се придържаме към това, което комисията е предложила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Синхронизираният текст е в смисъл, че наблюдаващият прокурор, когато е районен прокурор, няма задължение да уведомява или да съгласува с окръжния прокурор. Това е текстът, който ние вече приехме преди малко в залата в другия закон и тук трябва да бъде по същия начин.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: И това аз казах. Защо го преписвате същия, защо го преписвате тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да отпадне ли?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Може ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, заповядайте, господин Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Един и същи текст искате да препишете в два закона. Но основният въпрос е – аз искам да ви кажа, че и в момента около половината от исканията са от страна на прокуратурата. Ако вие приемете такъв текст, аз ви казвам, че след една година в тази зала, може би други ще бъдат, ще констатират, че се е получило нещо изключително широко - за невъзможни неща се искат от районна прокуратура специални разузнавателни средства, които струват много пари. Целта е горестоящата прокуратура да знае за какво се искат.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Този текст сме го отхвърлили.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Текстът на правителството казва, че наблюдаващият прокурор, когато е на районно равнище, трябва да уведоми горестоящия, за да види за какво се харчат парите.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Ние го отхвърлихме това.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Не е отхвърлен в този закон.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Отхвърлен е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В този го има, но още не е гласувано, за да се види дали ще бъде отхвърлен, или не.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Как да не е отхвърлен?
Може ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Под формата на какво? Под формата на уточнение, господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уточнявам – районният прокурор не уведомява окръжния. Това е прието в Закона за изменение и допълнение на Закона за СРС, а в Закона за изменение на НПК Комисията по правни въпроси е отхвърлила този текст. Тоест текстът на вносителя не е приет. След като не е приет, означава, че има пълен синхрон между това, което е прието в залата по другия закон, и това, което Комисията по правни въпроси предлага тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест да отпадне този текст.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, да отпадне, няма го в предложението на комисията.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Никой не е направил предложение за отпадане.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В комисията е направено предложение за отпадане. Как никой да не е направил?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Отпада правителственият текст, има друга редакция на текста. Тоест не отпада целият параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, тази дискусия показа, че има съответствие между току-що приетия Закон за специалните разузнавателни средства и предложението, което се прави от комисията.
Господин министърът постави един въпрос, който остава открит – трябва ли толкова широко да се прилагат тези спецсредства, без да има някаква форма на деликатен контрол, когато конкретният прокурор ще уведомява окръжния? Това нещо в случая го няма, но то вече е извън обхвата на текстовете, които обсъждаме. Мисля, че поне се изясни в конкретната уредба поставеният въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Свинаров, заповядайте.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Според мен нещата се изясниха, но все пак да направим едно уточнение – тук не става въпрос можем ли да ограничим правата на наблюдаващия прокурор, ако той е районен прокурор? Предполагам никой в тази зала не мисли, че някой друг, освен наблюдаващия прокурор, може да се произнася по искане за вземане на съответното решение. Тук става въпрос за друго – трябва ли да бъде уведомен прокурорът от по-горно ниво? Това не е въпрос на НПК, това е въпрос за прокуратурата и единоначалието, което съществува там. Аз нямам никакво съмнение, че районният прокурор ще уведомява вишестоящия. Това според мен прекратява дебата по спора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Има ли други желаещи да вземат думата по този параграф? Няма желаещи.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 15 има предложение на Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов:
„1. В чл. 174, ал. 4 думите „се изменя” да отпаднат.
2. В предлагания текст на чл. 174 ал. 4 става ал. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 10:
„§ 10. В чл. 174 ал. 4 се изменя така:
„(4) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия или административен ръководител, или неговите заместници от съответния окръжен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 16 има предложение на Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов – в § 16 т. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Надка Балева – по § 16в, в чл. 175, ал. 5, т. 5 думата „е” да се замени със „стане”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 11:
„§ 11. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Специалните разузнавателни средства се прилагат от съответните структури на Министерството на вътрешните работи или от Държавната агенция „Национална сигурност” по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
2. След думите „вътрешните работи” се добавя „или писмено оправомощен от него заместник-министър, съответно председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател”, а думата „службите” се заменя със „структурите”.
3. В ал. 5 се създават точки 4-6:
„4. има опасност от разкриването на оперативните способи;
5. стане невъзможно тяхното прилагане;
6. възникне опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи братя и сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.”
4. В ал. 6 изречение второ се изменя така: „В случаите, когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, той разпорежда нейното унищожаване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 16? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 12:
„§ 12. В чл. 176 думата „предават” се заменя с „предоставят”.”
„§ 18. В чл. 177 се създава ал. 3:
„(3) За доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 в наказателното производство могат да се ползват резултати, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.”
Предложение на Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов - § 18 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от Христо Бисеров, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народния представител Борислав Българинов - § 19 се изменя така:
„§ 19. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите „по чл. 95-110” се добавя „чл. 159а-159в, чл. 167-169, чл. 212, ал. 3, чл. 243-256, чл. 319а-319е, чл. 321-321а”.
2. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. за престъпления, извършени от лицата по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и държавните служители от Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов в § 19 т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Следва предложение от народния представител Иглика Иванова – в § 19, т. 1 след думите „национална сигурност” се поставя запетая и се добавя „и за престъпления, извършени от непълнолетни лица”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов в § 19, чл. 194 т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Надка Балева, което съвпада по съдържание с предложението на Борислав Българинов. Нали мога да не го чета отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията не подкрепя предложението по точки 1 и 2 и го подкрепя по т. 3.
Предложение от народния представител Христо Бисеров § 19, т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 19?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Същността на моето предложение, образно казано, е да се разширят правомощията на следствието, като следователите разследват и престъпленията, извършени от непълнолетни лица. Какъв е смисълът на идеята?
В последните години се забелязва засилваща се, и то тежка престъпност сред непълнолетните. Достатъчно е да припомним два драстични случая: двете ученички, които удушиха своя приятелка в Пловдив, и момчето, което уби и наряза свой съученик в Перник. Мисля, че черната хроника, за съжаление, може да бъде продължена, което идва да рече, че от нас като законодатели се очаква някаква адекватна реакция. На тази тежка престъпност трябва да се реагира по съответния начин.
Мисля, че тенденцията, която, както се разбра, е поета от нашата страна като задължение за създаване на разследваща полиция, не противоречи с моето предложение, най-малкото защото никъде в Европа полицаите не разследват престъпления, извършени от непълнолетни. Тоест ние няма да влезем в противоречие с някаква европейска практика. Най-малкото това!
Трябва да си даваме ясна сметка - мисля, че всички вече добре го разбраха, че разследващите полицаи се задъхват във всеки един смисъл на тази дума. Задъхват се от прекомерно много дела; задъхват се от това, че голяма част от тях нямат нужната квалификация, за което те не са виновни и за да я добият, са необходими известен брой години; задъхват се от абсурдна материална база, по-точно от липсата й; задъхват се от ненормалните условия, при които работят.
При това положение да се пилее потенциалът на следствието, бих казала смело, е безотговорно.
Напоследък всяко непопулярно или най-малкото спорно предложение се маскира под идеята „Така е в Европа или Европа така иска от нас”.
В случая очевидно не е така, защото, както се разбра, задължението, което нашата страна е поела, е да създаде разследваща полиция, което само по себе си не изключва следствието. Точно тук, при тези условия, които имаме в нашата страна, трябва да бъдем реалисти, трябва да се съобразяваме с нещата такива, каквито са. Очевидно, че разследващата полиция няма капацитета, няма възможността да поеме в пълна степен разследването. След като вървим към някаква реформа, това не значи на всяка цена революция. Трябва да съобразяваме темповете на тази реформа с нашите възможности, какво е по силите на нашата държава към момента.
Може би след време, след години това ще е факт. Съвсем отделен въпрос е, че вероятно трябва да се мине през някаква промяна на Конституцията, но в дадените условия мисля, че това, което предлагам, е и разумно, и наложително, и ще бъде единствено и само в интерес на обществото. Аз продължавам да мисля, че няма по-висш от този интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Ралчев, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Иванова, споделям всичко, което казахте. Искам малко да помислим върху две нововъзникнали обстоятелства. Макар и в кратък период от бъдеще време, ще бъде прието изменение на Закона за съдебната власт, където структурите на следствието придобиват друга характеристика.
По предложението ви казвам, че се предлагат шест в провинцията, извън централната следствена служба. При това положение, като имаме предвид, да я наречем условно, детската престъпност, тоест до 18 години – непълнолетните, не е случайно събитие. В този смисъл Вие сте права, че натовареността на тези, които разследват, се увеличава значително.
Но помислете малко и върху това: ще може ли една следствена служба, която обединява пет окръга и ще има 12-13 следователи, ефективно да се намеси точно в тази процедура, свързана с престъпленията на непълнолетните? Струва ми се, че поемаме по-голям риск, още повече като имам предвид, че последните данни, изнесени от министъра на вътрешните работи, са, че дознателският апарат намира своя вече по-уголемен състав и в този смисъл може би ще поеме и тази задача. Иначе на пет окръга 12 следователи – много трудно ще стане. Така мисля аз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика?
Искате ли дуплика, госпожо Иванова?
Заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Точно за това ставаше дума, уважаеми колега Ралчев и уважаеми колеги, които не сте загубили интерес към темата. Какво е първичното в случая? Ще подчиним действителността на нашите желания или обратното? Ако един бъдещ закон предвижда такова преструктуриране, което води към ограничение, първо не е сигурно дали това ще стане закон. Това са неща, които ще са в бъдещето.
Е, ако ние сега се съобразим с такова бъдещо несигурно събитие, пак поставяме нещата в обратен ред. Нека да видим в момента има ли необходимост да се направи това, което аз предлагам, или не. Може би след две, три, пет години нещата ще звучат по различен начин.
Ако отидете сега в едно РПУ - пробвайте в София, давам ви Първо РПУ като идея, влезте да видите в какви условия работят тези хора и по колко дела имат. Дали те имат изобщо възможността, каквато и да е тя – и като време, и като квалификация, и като ресурс, и като всичко, да разследват делата на непълнолетните? Всички ние сме съгласни, че трябва малко по-внимателен, малко по-особен подход, защото там не наказанието е водещо, а превенцията и превъзпитанието на тези хора, които може и да са сбъркали, може да са стъпили накриво, но те все още не са престъпници, така както хората ги възприемат. Не са закоравели престъпници – да го кажем направо. Струва ми се, че просто трябва да се съобразим с действителността. Желанията са едно, а реалностите са друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Други желаещи за изказване по този параграф няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 13.
Параграф 21 също е подкрепен от комисията и става § 14.
По § 22 има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„§ 23. В чл. 212, ал. 2 се изменя така:
„(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието, претърсване, изземване или разпит на очевидци, ако незабавното му извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата.”
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Същото е и предложението на народния представител Христо Бисеров.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 16.
„§ 25. В чл. 229, ал. 3 думите „наблюдаващият прокурор” се заменят със „съответният разследващ орган”.”
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото е предложението и на народния представител Надка Балева, което също е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По следващия § 26 има оттеглено предложение от народните представители Свинаров, Ралчев, Гегова, Дончев и Милтенов.
Има предложение от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов – § 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 27 има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов – за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение имат и народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега има изказвания, господин Стоилов.
Господин Ралчев желае думата, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тук се поставят два принципни въпроса.
Решението на комисията, доста се говори по този въпрос, е – тогава, когато е минало през съд и съдът отменя постановление за прекратяване, това са този текст и следващият, в такъв случай се счита, че действията, които до този момент са извършени, трябва да им се даде шанс да бъдат довършени чрез нов срок в тази връзка.
В следващите два текста, когато става въпрос за самостоятелно спиране на наказателното производство от страна на органите на прокуратурата, съжалявам, госпожо председател, но въпросите са свързани и малко напред ще мина, за да не губя времето на пленарната зала, в такъв случай мнението на комисията е, че не следва да бъде уважено, за да не се злоупотребява. Логиката е тази.
Искам малко да ви върна назад във времето. Сигурно тези от вас, които са се запознали с мотивите, когато всъщност приехме тези основни текстове във фаза 2005-2006 г., последният Наказателно-процесуален кодекс, едно от основните съображения, което се преследваше в поправките, които се извършиха в НПК, беше бързината на производството. Знаем, че всички ние по една или друга причина, с едни или други съображения, решително следим и с голямо безпокойство многогодишното протакане, стигащо и до прекратяване, поради изтекла давност, на престъпната дейност. В случая дали става въпрос за един малък коректив, който практиката го е доказала като необходим или става въпрос отново да се върнем крачка назад към онези принципи, които изградихме при правенето на Наказателно-процесуалния кодекс?
На мен ми се струва, че и това предложение, наред с 90% от всички предложения за изменение на нормативни актове, нямат никаква обосновка. Ясно е, че това се прави от прокуратурата. Ясно е, че прокуратурата казва: „Това не трябва!”. Но е ясно, че прокуратурата иска възвръщане на сроковете, и когато сама се спира. Значи, не може да бъде това логиката на промяната.
Ние нямаме данни, които да показват колко са тези случаи и трябва ли да стигнем до законодателна промяна. Какво е основанието за тази законодателна промяна? - Само това, че в тези два случая, за които в този и другия текст ще говорим, имаме едно решение на съд. Каква е практиката? Кои са случаите, които се обхващат от тези два текста?
Аз, който имам скромната претенция да работя в тази област, не мога да ви помогна с нищо, защото нямаме никаква конкретика. Това е конкретиката, която би трябвало да бъде защитена от органите на прокуратурата, за да можем да искаме съответно такова становище и от наша страна.
Към настоящия момент аз не мога да дам своя вот в подкрепа на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожа Елиана Масева иска думата по § 26. Този § 26 го минахме.
Тези текстове са свързани, така че заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател!
По § 26 нашето предложение е да отпадне този параграф, тъй като освен главния прокурор се предвижда една възможност да бъдат оправомощени от него и прокурори от Върховната касационна прокуратура. Тъй като комисията не приема това наше предложение, искам малко по-подробно да се мотивирам.
Текстът на чл. 234 е много важен. Той беше един от най-добрите текстове при приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс, именно свързан със срока за извършване на разследването.
Тази алинея, която сега се променя гласи, че само в изключителни случаи срокът за удължаване може да бъде удължаван с разпореждане на главния прокурор. Забележете, че има няколко фази, няколко етапа, за да стигнем до изключителните случаи за удължаване на срока от главния прокурор.
Тук със Законопроекта за НПК се предлага и оправомощения от него прокурор – не само разширяването на кръга от прокурори ни притеснява, но ни притеснява и това, че на тази изключителна дейност се гледа като на нещо, което може да се извършва от много хора. Според нас това е една специална преференция за прокуратурата, която не си е свършила работа в постановения в закона срок.
Затова считам, че нашето предложение по § 26 – за отпадане, както и на господин Ралчев, трябва да бъде прието.
Параграф 28 прочетохме ли го? Тъй като по § 27 господин Ралчев взе отношение, нека да кажа, че по § 28 – при отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство, започва да тече отново срокът по чл. 234 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Според нас и според анализа на практиката – това е нещо, което е много опасно, затова сме предложили тази промяна да отпадне. Опасно е, тъй като в прокуратурата това се ползва като способ именно за удължаване на срока, без да се иска решението от оправомощения висшестоящ прокурор. Спира се наказателното производство само и само, за да може да се започне отначало.
Считам, че това нито мобилизира, нито респектира досъдебното производство и първия случай, който коментирах, и този, ако не се приеме предложението по чл. 28 за отпадане, ще демобилизират още повече българската прокуратура и ще направят разследването още по-тромаво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по тези параграфи? Дискусиите по тях вървят някак си успоредно – по параграфи 26, 27, 28...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека може би да прочета текстовете и ще има възможност за изказвания.
Госпожа Масева засегна и текстове, които не са докладвани, но са свързани с общата тема.
Само ако мога да дам пояснение – ние, в комисията, сме се опитали да намерим компромисно разрешение между твърде широките възможности, които дава текста на вносителя и което действително може да доведе до многократно възобновяване на тези срокове.
Прав беше господин Ралчев когато каза, че ние сме допуснали едно изключение, което вероятно е предизвикано от нуждите на практиката, без да отменяме принципа. Това все пак всеки има право да тълкува. Той ни постави малко в условията на едно по-старо произведение от известен автор „Крачка напред – две назад”, че решението, което предлагаме е нещо подобно. Вече наистина е проблем кой докъде ще приеме разрешението.
Аз ще докладвам текстовете, а той ще може да направи допълнително изказване и в частта, която тук беше предмет на обсъждане.
Сега сме на § 28 по вносител.
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов:
„В § 28 т. 2 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 19:
„§ 19. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 се отменя.
2. Създава се нова ал. 7:
„(7) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 5, започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Това именно е текстът, който казва: „да дадеш право на вълка, когато иска, по какъвто повод иска, да изяде агнето”. За да се разберем за какво става въпрос.
В края на краищата има един основен принцип: по спряното производство срокове не текат. Ако това е така, какво означава да си извоюваш сам, по собствена воля два срока, при положение че има текстове, които казват: четири месеца, че така, че така, няколко увеличения. Когато в комисията зададохме въпроса: това за цялата фаза на увеличението на сроковете ли се отнася, отговорът естествено е да. И тогава се чудим защо се получава така, че наказателното производство, претенцията на обществото, на нашата правна система и на Европа, ако е точен този израз, са толкова големи по тези текстове. Е не може да стане тази работа.
Наред с всичко, което казах досега, в крайна сметка ние губим каквато и да е представа какво представляват сроковете и трябва ли да се спазват, и без да имаме каквато и да е възможност имаме двойно и повече увеличение на тези срокове, които са ползвани досега. Да узаконяваме мързела – това не е хубава дума, няма да я употребя, но некомпетентността, разходването на времето без каквото и да е основание просто не е нормално. Не се намираме в тази фаза на съдопроизводството, а точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук принципът, който е възприет, е, че подновяването на сроковете е възможно само след като има произнасяне на съда и предположението е за добросъвестно действие на обвинителната власт. Но господин Ралчев може да има опасения, ако самите обвинители злоупотребяват и знаят, че сроковете изтичат, внасят едно постановление за спиране или прекратяване, което знаят, че е немотивирано и необосновано, но с неговата отмяна от съда получават възможност за нов срок. Така че това е рискът, който може да съществува при недобросъвестно използване на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Господин Стоилов, точно за това говорим. Ако си спомняте, преди няколко минути казах, че ние на тъмно играем ролята направо да гълтаме това, което ни е сложено тук, без да можем да се съобразяваме с онова, което е на устата ни. Това просто не може да бъде прието, при положение че цялостната политика на държавата е с претенция към тези срокове и сега ние да узаконим това, че някой преценил някой.
Ако имахме една статистика, която да ни убеди, че до този момент работата е свършена коректно, мнението е обосновано, а не че това, което ви казах, е изключение. Господин Свинаров го нарича практика, и аз мисля, че той е правият. Не може да допуснем една порочна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „§ 29. В чл. 245 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на съответните органи на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция „Национална сигурност” за продължаване на издирването. Тези органи съобщават на прокурора за резултатите от издирването и му предоставят събраните материали.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При възобновяване на спряното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.”
Има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов:
„В § 29 т. 2 да отпадне”.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов, съответно подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 20:
„§ 20. В чл. 245 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на съответните органи на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция „Национална сигурност” за продължаване на издирването. Тези органи съобщават на прокурора за резултатите от издирването и му предоставят събраните материали.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 24.
Има предложение от народния представител Мая Манолова за създаване на § 33а:
„В чл. 309, ал. 4 изразът „по ал. 2 и 3” се заменя с израза „по ал. 1, 2 и 3”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дотук някой желаещ да се изкаже по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 25:
„§ 25. В чл. 358, ал. 2 думите „осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание” се заменят с „призове подсъдимия, свидетелите и вещите лица за съдебното заседание. В този случай наблюдаващият прокурор може да ползва съдействието на съответните органи на Министерството на правосъдието или на Министерството на вътрешните работи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 35 има предложение от народните представители Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов:
„Параграф 35 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 26:
„§ 26. В чл. 368, ал. 1 се създава изречение второ: „В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Тезата е следната. По делата, където има пет, шест или повече подсъдими, спрямо които е взета мярка за задържане под стража, следват молби – последователно от единия, втория, третия и т.н., при които материалите по делото се изпращат в съда. Счита се, че това пребиваване в съда, което може да бъде доста време, препятства нормалната работа на разследващите органи. В НПК има текст, който казва, че изпращането на делото в съда не спира разследването му. Това указва, че действия, свързани с разследване, независимо къде се намира делото, могат да бъдат извършвани.
Вариант втори. Някои казват: „Сигурно е скъпо, но могат да бъдат направени дубъл данни за това работата по делото да продължи”. При това положение отрицателните последици могат да бъдат двойни – от една страна делото да бъде в съда и по тази причина да не се работи, което не е правилно, а от друга страна – отново да попаднем срещу онова, в което най-много ни упрекват, а и ние сме съгласни с упреците – безкрайно продължаване, продължаване, продължаване.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): От трета страна – да има две папки – едната тук, другата – там.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Пак Народното събрание играе на честна дума. Казаха ми, че това било трудно. Нали знаем, че в Закона за нормативните актове пише нещо друго – „Обосновката на внесения нормативен акт съдържа и указание със съответните данни”. От данните ние разбираме за какво става въпрос. Ние пак играем ролята на славейче – казват ни нещо и ние го гълтаме направо. Просто не е резонно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Ралчев? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако за § 19 има сериозни основания да се поддържа тезата, която преди това разви господин Ралчев, тъй като там започват изцяло да текат нови срокове, то тук единствено се предвижда, че когато съдът разглежда делото, това време няма да се зачита като време на разследващия орган, макар че в отделни случаи той може да прави допълнителни действия. Но да създаваме две паралелни дела – мисля, че това е друго затруднение. В този случай компромисът може да се приеме за обоснован.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Бих го приел.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 27.
По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на параграфа, който става § 28:
„§ 28. В чл. 370 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по тази глава.
(3) Когато подсъдимите са повече от един, съкратено съдебно следствие се допуска само ако условията по тази глава са налице за всички подсъдими.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания има ли? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народния представител Надка Балева за създаване на нов § 37а, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ненко Темелков за създаване на § 37б:
„§ 37б. В чл. 381, ал. 2 в Глава втора, раздели І и VІІІ да се добави Раздел ІV, като текстът добие следния вид: „... Глава втора, раздели І, ІV и VІІІ ...”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Параграф 38 на вносителя гласи:
„§ 38. В чл. 396, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точки 2 и 5 се отменят.
2. В т. 6 думите „в Министерството на вътрешните работи” и „лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция „Национална сигурност” се заличават.”
Има предложение на Диана Хитова – за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Петя Гегова, Владимир Дончев и Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а не го подкрепя по т. 2, а именно:
„2. В чл. 396, ал. 1, т. 6 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се добавя „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието”.”
Има предложение от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов - § 38 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 38? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-добре е да има изказвания. Да не излезе, че мълчаливо ще се приеме нещо обратно. По-добре е да се чуят мотивите за едното и за другото предложение. Тук става дума за военните съдилища и тяхната компетентност да се произнасят по делата срещу служители на Министерството на вътрешните работи. Този въпрос стои от години. Има две различни становища. Казвам това, за да бъде ориентация за народните представители.
Ако няма изказвания, ще продължа.
„§ 39. Член 406 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 29.
Има предложение на Надка Балева за създаване на § 39а:
„§ 39а. В чл. 428 в края се поставя запетая и се добавя „които могат да ползват съдействието на съответните органи на Министерството на вътрешните работи”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. В чл. 418 накрая точката се заменя със запетая и се добавя „които могат да ползват съдействието на съответните органи на Министерството на вътрешните работи”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 31:
„§ 31. В чл. 419, ал. 1, изречение второ след думите „определенията по” се добавя „чл. 112, ал. 3” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 32.
По § 41 има предложение на Елиана Масева и Атанас Атанасов - в § 41 т. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Също няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 42 има предложение на Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 34:
„§ 34. В чл. 437 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 43 има предложение на Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 35:
„§ 35. В чл. 439 ал. 2 се изменя така:
„(2) Участието на прокурора и на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията е задължително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона – „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 44 и предлага той да отпадне. Ще го прочета:
„§ 44. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, в които са образувани.
(2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.”
Комисията предлага да се създаде нов § 36:
„§ 36. Изтеклият до влизането в сила на този закон срок по чл. 112, ал. 3 се зачита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст от Преходни и заключителни разпоредби? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „§ 45. В чл. 59, ал. 3 от Наказателния кодекс след думата „лишен” се добавя „при условията и по реда на чл. 69, ал. 7”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 45 да отпадне.
Има предложение от народния представител Надка Балева, което е оттеглено. Но тук искам да обърна внимание на този много важен въпрос, защото това е проблемът за прилагането на съкратеното производство в наказателния процес и неговата връзка с извършеното престъпление. В комисията ние обсъждахме в рамките на второто четене три различни варианта за известно ограничаване на прилагането на съкратеното производство. Без да отхвърляме значението и широкото му използване, получихме информация от Прокуратурата, че между 25 и 30% от делата преминават по този ред, което значително облекчава действията на обвинителната власт. Но заедно с това и самата Прокуратура признава, че понякога е поставена в затруднение, че в крайна сметка се стига до решения, които не съответстват на тежестта на извършеното престъпление.
Ако ми позволите, ще дам само един пример, твърде чувствителен. Много вероятно е и по отношение на извършеното убийство в Студентския град да се приложи съкратеното производство. Добре разбирате какъв ще бъде общественият отзвук от резултата. Затова част от нас бяха настойчиви, че е необходима промяна, но тъй като не стигнахме до най-сполучливото решение за тази промяна, поискахме и министърът на правосъдието прие при следващата промяна, която предстои в близко време, да бъде предложен начин за решаване на въпроса за известно ограничаване на прилагането на съкратеното производство, било в случаи, при които има настъпване на смърт или тежка телесна повреда или по други критерии, или да се приложи критерият с определен размер на намаляване на наказанието, но не и в степените, до които сега може да се стигне.
Дължа това пояснение, защото въпросът продължава да бъде актуален и мисля, че той заслужава внимание, независимо че комисията сега не е стигнала до обединяване на становищата си за начина, по който да бъде решен проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Един недостоверен източник в българската преса само преди два дена каза, че по идентичното производство в Германия, озаглавено в нашия кодекс като съкратено производство, по него минават 80 на сто от делата. Господин Стоилов каза, че при нас са 25-30%.
И така, проблемът има още една страна – какво ще целим в крайна сметка, дали бързината на производството е това, което най-много липсва и за което говорихме, или има още една характеристика на проблема. В чл. 370 има две хипотези и те трябва да бъдат много внимателно видени. В ал. 1 е казано, че могат да се ползват доказателствените средства такива каквито са събрани. Аз съм съгласен да не губим времето в съда, казва подсъдимият, всичко, каквото са казали хората, го приема. По ал. 1 след това имаме и преценка дали това, което е направила като извод Прокуратурата, следва от събраните доказателствени средства.
Алинея 2 има по-различно съдържание. Там подсъдимият признава фактите, защото в ал. 1 фактите могат да не бъдат такива каквито прокурорът счита, че са.
Представете си сега, че при тези две хипотези аз правя едно признание досежно тези най-съществени обстоятелства в един наказателен процес. Защо ще ги направя? Само за да свърши делото по-бързо? Или, както каза господинът, в Германия 80 на сто свършват така? И се мъчи да обясни неговата позиция по един или друг начин – виновен, невиновен и пр.
Това е една система, която ние утвърдихме с Наказателнопроцесуалния кодекс от 2005/2006 г. и в момента не знаем нищо повече от това, че 30 на сто от делата минават по този ред, без да знаем кои дела. Знаем едно или две на хора със звучни имена, а за останалите, които представляват масата от делата, които представляват хилядите бройки?
И така отново, пак поради стария недъг да нямаме данни за какво става въпрос, да нямаме обобщения, правим едни изводи, които са несъотносими. Твърдя, че в момента, в който премахнем привилегията на подсъдимия за приложението на чл. 55, този институт ще падне до 1-2%, а камо ли да стигне до 80%, както е в Германия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Ралчев, ние сме длъжници и на българските магистрати, и на българските граждани по отношение на добре намерената формулировка на целия институт на съкратеното производство. Не сте прав, като казвате 30%. В отчета на Главната прокуратура беше казано, че съкратеното производство, наред с производствата, които приключват със споразумение, всъщност решава 70% от наказателните дела. Това значи, че нашите съдии практически нямат думата, когато трябва да преценяват степента на обществена опасност на дееца и степента на обществена опасност на деянието.
Съжалявам, че не присъствахте на едно обсъждане, което ние направихме с действащи магистрати, които категорично поискаха правото си да бъдат магистрати. Защото в момента ние сме им го отнели. И както правилно каза господин Янаки Стоилов, ако сега тези убийци на момчето биват изправени на съд по съкратеното производство, те ще получат наказания, несвързани с лишаване от свобода. Аз искам тогава някой от нас да се изправи пред тези родители и да обясни защо ние не сме си свършили работата като законодатели. Аз не знам каква е немската система, тя трябва да бъде проверена, но аз говоря каква е българската наказателна система и твърдя, че тази норма да не се преценява степента на обществена опасност на деянието и на дееца е дълбоко чужда на нашия начин, по който разбираме наказателното правораздаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Янаки Стоилов има думата за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз искам да припомня на господин Ралчев, че направихме промяна като свързахме с допълнителни условия прилагането на чл. 78а и смятам, че сегашното решение е доста по-добро от първоначалното. Мисля, че в областта на съкратеното производство трябва да направим нещо подобно. Единият от вариантите беше да се предвиди при наличието на тези обстоятелства, че наказанието, предвидено за съответното престъпление, може да бъде намалено с една трета или някаква друга величина и тогава няма опасност ние да достигнем до такива драстични разминавания между това, което се предвижда в състава само заради това, че лицето е признало доказателствата или фактите като в някои случаи даже това не е допринесло кой знае колко много за събирането на тези доказателства чрез признанието на обвиняемия.
За това става дума – за намирането на това обществено равновесие, което няма да затормози значително наказателния процес, но в крайна сметка ще се стигне до отговорност, съответстваща на тежестта на извършеното и неговите последици. Мисля, че това е равновесието, което винаги трябва да бъде търсено в наказателния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Един виден, изключително високо уважаван юрист в България, магистрат – умишлено няма да спомена името му, каза, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала нещата не са добри. Искам да бъда разбран правилно.
На госпожа Николова отговарям, че ако при условията на чл. 116 съдът без чл. 55 слага 16 години, при условията на чл. 55 слага 14 години. Това ли е голямата разлика? Струва ли си точно заради този анализ – за една или две години, а не в другите драстични единични случаи, да трябва да сриваме това, което е развитието на българското наказателно съдопроизводство? Нали с това в края на краищата се отличихме, че приехме тези модерни институти? Нали в крайна сметка и за това сега правоприлагащите органи казват: да, толкова процента минават така и така. Естествено, че има някаква несправедливост, зависи от коя гледна точка се гледа за някои от фрапантните случаи.
Редукцията, за която говори господин Стоилов, е съвсем друго нещо, но тя, според мен, както правилно се прецени, не е в обекта на нашето внимание в настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Съвсем кратко, без да отегчавам, защото всички сме изморени. Аз се радвам за този цитат, който направи господин Ралчев, но той действително се отнася за общественото мнение, което не може да диктува решението в една съдебна зала. Но когато общественото мнение, господин Ралчев, излезе от парламентарната зала, тогава става страшно.
Аз съм съгласна с Вас, че общественото мнение, общественият натиск, общественото недоволство не могат да формират съдийското решение, защото то трябва да бъде формирано единствено и само на база на събраните факти и доказателства. И всъщност между това, което аз твърдя, и това, което Вие твърдите, няма разлика, защото практически общественото мнение трябва да бъде съобразявано при правене на законите. Законът е продължение на разбирането на морала на едно общество с други средства. Нека не се връщаме в учебникарски понятия. И в този смисъл, когато този закон дразни обществото, когато то не е готово да го приеме и когато ние не постигаме всъщност целите, заради които са направени текстовете ...
Нека се върнем на това какво представлява наказателната норма. Тя има за функция да превъзпита и да приобщи извършителя към нормалното гражданско общество и освен това да противодейства на останалите, да служи превантивно по отношение на тях, за да не извършват престъпления. Е какво постигаме ние с така разписания текст за съкратеното производство? Ние създаваме едно недоволство, едно виждане във всички близки на потърпевшия, че по отношение на тях няма държава, а, от друга страна, създаваме едно недоволство и невъзможност от страна на магистратите да защитят себе си като такива, защото те стоят под угрозата и под убеждението на гражданите, че за да постановят такива леки и неадекватни присъди те вероятно са корумпирани. Никой не може да обясни на българските граждани защо в такъв случай се постановяват такива леки присъди.
Разбира се, аз не съм категорична, че съкратеното производство трябва въобще да изчезне като правна фигура, като правен способ в Наказателно-процесуалния кодекс, но съм категорична, че по този текст трябва да продължим да разсъждаваме и в този смисъл приемам заявлението на господин Янаки Стоилов, че този проблем следва да стои пред Правната комисия и следва да намери своето решение до приключването на Четиридесетото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към § 46 – по вносител, който е подкрепен от комисията и става § 37.
По § 47 има направено предложение от народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Текстът на вносителя за § 47 гласи:
„В чл. 24 от Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 3а от Наказателно-процесуалния кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага § 47 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст от законопроекта? Няма.
С това законопроектът е докладван на второ четене. Предстои неговото гласуване вероятно в сряда сутринта.
Утре пленарното заседание, както знаете, ще започне в 9,00 ч., без никой да знае в колко часа ще свърши, с второ четене на законопроекта за държавния бюджет.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,22 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов