Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Пенко Атанасов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, нашата страна е парламентарна република. Вярно е, че имаме слабости като Народно събрание, но напоследък виждате какво става в медиите.
Аз като народен представител искам да Ви благодаря като мой председател за достойното Ви държание. Благодаря ви! (Бурни ръкопляскания в мнозинството и възгласи: „Е е е!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Благодаря на господин Юсеин, благодаря и на всички вас!
Уважаеми колеги народни представители, всички разбираме, че към Народното събрание са отправени много сериозни погледи, ние сме в центъра на вниманието. Затова преди всичко наше задължение е да изпълним програмата си за тази седмица достатъчно убедително и достатъчно сериозно. Това означава да участваме в обсъжданията на точките от дневния ред и да гласуваме в залата със своите карти за гласуване.
И така, уважаеми колеги, нека наистина да отстоим достойнството на Народното събрание, на всеки отделен народен представител, да докажем пред обществото, че Народното събрание е наясно със своите отговорности - не живее в някакъв свой затворен свят, а напротив, с цялата си отговорност се стреми да намира най-добрите решения за обществото.
Доколкото става дума за процесите в момента, вярвам, че сте обърнали внимание, че към Народното събрание се отправят и очаквания, и петиции по два остри актуални въпроса.
Единият е състоянието на Студентския град, а другият, разбира се, е конкретният трагичен случай със студента Стоян Балтов. Съобщено е, че утре ще има шествие от Студентски град до Народното събрание, като част от мотивите на това шествие са разочарованието на иницииралите дискусия студенти за недостатъчното внимание, обърнато от институциите, на призива им да се дискутират проблемите в Студентския град. Трябва да знаете, че към Народното събрание и към народни представители покани за тези дискусии не са били отправени. Независимо от това, считам, че не бива и ние непременно да чакаме специални покани, а при обявена такава дискусия, съответните наши колеги, които са пряко ангажирани с тази проблематика, могат да проявят инициатива и да участват в тази дискусия.
Днес от 10,00 ч. кметът на Студентски град е инициирал поредна дискусия, на която отделни народни представители са поканени и те ще участват. Предлагам да има и организация за утрешния ден, за така да се каже, контакт с онези, които желаят да направят своя протест пред Народното събрание, и разбира се, една внимателна преценка докъде и доколко именно Народното събрание е отговорно и компетентно да реши тези въпроси, които там се поставят, и доколко това е въпрос на самата Студентска община, на Софийската община и на други компетентни органи.
Другият апел е от училища и други представители на Сливен и Сливенската община, които също са заявили намерението си да адресират към парламента свое обръщение. Помолих колеги, които са представители от Сливен, да влязат във връзка с хората, които организират този апел, да уточнят конкретните им очаквания и, разбира се, да имаме едно активно отношение и по този въпрос.
Но отново искам и пред вас да повторя дълбокото си убеждение, че каквито и претенции да има към Народното събрание, каквито и критики – основателно или не, търпим, недопустимо е в парламентарна република парламентът да бъде обект на безскрупулна, безогледна кампания на охулване и, нещо повече, от екрана да се правят внушения за насилие спрямо парламента. Това са абсолютно недопустими неща, по които смятам, че отношение трябва да вземат и такива органи като Съвета за електронни медии и Прокуратурата на Република България. Благодаря за вниманието.
Виждам, че господин Павел Чернев в момента ми представя един екземпляр с гриф „Столична община – район „Студентски”, с предложение за формиране на работна група за съответния статут на Студентския град. Ще помоля колегите, които имат пряк контакт, след това да се запознаят с този текст.

Колеги, преминаваме към изпълнение на нашата програма за днешния пленарен ден.
По решение на пленарната зала като точка първа тази сутрин е включена:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД 60-ТАТА ГОДИШНИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ВСЕОБЩАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
, предложена от господин Лъчезар Тошев.
Давам ви думата, господин Тошев, за да предложите текста на декларацията.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, почитаеми народни представители! С проектодекларацията, която ще ви представя, предлагам да отбележим 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.
Първо, ще представя текста на проектодекларацията, като искам да подчертая, че той беше подкрепен и от две парламентарни комисии - Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по външна политика, чиито становища са на ваше разположение.
Текстът на проекта гласи следното:

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България
по повод 60-ата годишнина от приемането на
Всеобщата декларация за правата на човека
Като заявява своята категорична подкрепа за неприкосновените и неотменими права, провъзгласени с приетата на 10 декември 1948 г. от Генералната асамблея на ООН, Всеобща декларация за правата на човека,
като отчита, че приемането на този документ сложи началото на качествен скок в развитието на човечеството и стана основа за изграждане на хуманно демократично общество, основано на равноправието между всички хора и на приемането на универсалните човешки права,
като подкрепя принципа „Всички човешки права за всички”,
като изразява своята почит, уважение и признание на тези, които са се борили за демокрация и защита на човешките права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека,
като приема, че правата на човека трябва да бъдат защитавани от закона, така че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,
като взема предвид, че ефективното прилагане на правата на човека е процес, в който трябва да участва цялото общество,
като заявява, че образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, е от най-голямо значение за постигането на целите на Всеобщата декларация за правата на човека,
Народното събрание на Република България

ДЕКЛАРИРА:
Първо, Народното събрание в своята дейност се придържа стриктно към принципите и правата, провъзгласени с Всеобщата декларация за правата на човека, които стоят по-високо от всички други обществени ценности.
Второ, Народното събрание ще подкрепя активното участие на Република България във всички органи и институции на ООН, както и във всички европейски атлантически институции и ще полага усилия за все по-пълното гарантиране на човешките права навсякъде по света.
Трето, Народното събрание ще подкрепя такова реформиране на правозащитната система на ООН, което ще доведе до повишаване на стандартите за спазване на човешките права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори, защитаващи тези права, по които Република България е страна.”

Това е текстът на проектодекларацията, който предлагам на вашето внимание.
Позволете ми да кажа няколко думи по този повод.
Всеобщата декларация за правата на човека включва широк кръг права, една част от които са граждански и политически права, а друга част, това са икономически, социални и културни права. Тя въвежда принципа за свобода и равноправие „Всички човешки права за всички” и макар, че отначало тя е приета като една резолюция на Генералната асамблея на ООН, която първоначално не е имала правна сила, по-нататък с годините Всеобщата декларация става дефиниция за един общ стандарт за правата на човека.
Днес вече Всеобщата декларация за правата на човека има нормативен характер и създава правни задължения за всички държави в света. Всички правителства имат задължението да осигуряват ползването от своите граждани на правата, провъзгласени с Всеобщата декларация за правата на човека. Важно е гражданите да познават правата, които прокламира Всеобщата декларация и да ги използват, както в своята книга проф. Баламезов пише: „Гражданите трябва да упражняват своите права, за да не би поради своята небрежност, да се превърнат от граждани в поданици, които не познават своите права и не ги упражняват”.
За да се стигне през 1948 г. до приемането на този забележителен документ, който изигра такава голяма роля за превръщането на човечеството в една общност в голяма степен уважаваща тези човешки права, прокламирани във Всеобщата декларация, беше изминат много дълъг път.
Първо, бих искал да спомена, че през ХVІІ век бяха поставени за първи път една част от правата, произтичащи от самата човешка природа. Джон Лок, който пледираше за спазването на индивидуалните права, които той нарече естествени човешки права; Жан Жак Русо, който се бореше свободата на всеки да бъде гарантирана от обществото; Монтескьо във Франция, който обяви принципа за разделението на властите; Декларацията за правата на човека и гражданина, приета през 1879 г. във Франция и първата Френска конституция две години по-късно, която за първи път записа запазването естествените и безусловни човешки права, забраната на търговията с роби през стоте дни на Наполеон и след това от Виенския конгрес през 1815 г. и по-нататък Белгийската конституция, която беше използвана като модел за създаването и на нашата Търновска Конституция.
Бих искал да кажа също, че на Изток, където православното християнство е доминиращото вероизповедание, много дълбоко е залегнал принципът за това, че понеже Бог е създал всички хора, независимо какви са те, те са братя. Затова никой не може да бъде обвиняван, че се е родил различен – той се е родил такъв или друг, и всеки, който го обвинява за това, всъщност застава срещу Бог. Това е доктрината на православното християнство, това е православното разбиране за нещата. Тук бих искал да подчертая, че още през Средновековието, макар че нашата православна църква осъждаше еретиците, тя не ги преследваше. Арменските бежанци са етнически и религиозно различни от нас, но ги приехме. А по време на Холокоста бяхме и единствената страна, която активно защити своята еврейска общност, като тук трябва да дам примера с Пловдивския владика Кирил, по-късно Патриарх Български, който дори прескочи оградата на училището в Пловдив, където са били събрани евреите за депортация, и каза: „Ако те заминават, заминавам и аз с тях”. Независимо че те бяха етнически и религиозно различни от българите! Също така, Екзарх Стефан като Предстоятел тогава на Българската православна църква със своята активна позиция - не с декларация, а с действие.
Основните човешки права, които произтичат от човешката природа са записани в този документ на ООН, който се оказа в основата на днешното демократично развитие на човечеството.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз смятам, че би било добър сигнал към нашето общество, но също така ще направи впечатление и в международен план, ако Народното събрание приеме декларация по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, с което да заеме своята позиция, отбелязвайки този акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми колеги, има два доклада, представени от две комисии.
Заповядайте, господин Герджиков, за да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

„ДОКЛАД
относно Проект за декларация на Народното събрание на
Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека,
№ 854-03-17, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.

На извънредно заседание, на 11 декември 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.
Проектът бе представен от вносителя, народният представител Лъчезар Тошев. Според него 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, гласувана от Генералната асамблея на ООН, е повод Народното събрание да изрази своята оценка за този документ, като начало на качествен скок в развитието на човечеството и основа за изграждането на хуманно демократично общество, основано на принципа „Всички човешки права за всички”. Той допълни, че с приемането на тази декларация, Народното събрание ще заяви отново своята позиция в подкрепа на неприкосновените и неотменими човешки права, провъзгласени с нея, и ще заяви своята готовност да допринесе за все по-пълното прилагане на тези принципи навсякъде по света.
Народният представител обърна внимание на опитите за занижаване на стандартите при спазването на човешките права, което се забелязва при някои от развиващите се държави в света и отбеляза, че България трябва да подкрепя само такова реформиране на правозащитната система на ООН, което ще доведе до повишаване на стандартите за спазване на човешките права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори, защищаващи тези права, по които Република България е страна.
След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Проект за декларация на Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, внесен от Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Лютфи, за да представите докладът на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ:

„ДОКЛАД
относно Проект за декларация на Народното събрание на
Република България по повод 60-ата годишнина от
приемането на Всеобщата декларация за правата на човека,
внесен от Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.

На заседание, проведено на 17 декември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на декларация, № 854-03-17, на Народното събрание на Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, внесен от Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.
Всеобщата декларация за правата на човека е приета на 10 декември 1948 г. от Генералната асамблея на ООН. Приемането на този документ слага началото на качествен скок в развитието на човечеството и става основа за изграждането на хуманно демократично общество, основана на равноправието между всички хора и на приемането на универсалните човешки права. В нея се провъзгласяват неприкосновените и неотменни човешки права, създава се принципът, че „Всички човешки права са за всички” и се приема, че човешките права трябва да бъдат защитени със закон така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и подтисничеството като последен изход.
Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да приеме декларацията по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, внесена от Лъчезар Тошев.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Уважаеми колеги, едва ли има нужда от дискусия по тази точка и по предложения проект за декларация. Не виждам противно мнение. Затова ще преминем към гласуване на предложения проект.
Моля, гласувайте проекта за Декларация на Народното събрание с вносител господин Лъчезар Тошев по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.
Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета единодушно. (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, уважаеми колеги.

Продължаваме с точките от нашата програма. Бяхме в процес на обсъждане на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, продължение.
Господин Стоилов, преди да предложа да продължите с второто четене, моля за вашето внимание от гледна точка на поредността на нашата работа, уважаеми колеги.
Позволете да направя предложението, за което имах възможност да съгласувам мнение и с господин Моллов – да разгледаме точки 12 и 13 преди т. 11. Точка 11 е второ четене на Законопроекта за културното наследство; т. 12 е промяна в правилника; т. 13 са два текста в Закона за военноинвалидите и военно пострадалите. С разбирането, че днес няма да гласуваме текстове от Закона за политическите партии, има разбиране от господин Моллов за такава промяна, за да приемем тези две точки, затова ви моля да гласувате процедурното предложение, което правя – да гледаме точки 12 и 13 преди т. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 136, против 4, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Гласуването на текстовете от Закона за политическите партии предлагам да бъде в началото на утрешния пленарен ден. Тогава ще гласуваме всички текстове.
Господин Стоилов, прецени се, че доколкото сега четем първо допълнителния, а след това ще четем основния доклад, да го съчетаем с гласуване би било прекалено сложно. Нека утре да гласуваме систематизирано всички текстове на второ четене в началото на деня с участието на всички народни представители.
Благодаря ви, колеги.
Има думата господин Стоилов да продължи с докладването на второ четене и обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Предлагам сега да продължим с основния доклад, тъй като ние стигнахме до средата на допълнителния доклад. В него вчера бяха представени и обсъждани текстовете, които комисията предлага допълнително. Останалите предложения от допълнителния доклад засягат текстове, които се съдържат в основния, така че аз ще ги докладвам едновременно на систематичното им място в основния доклад. Сега можете да преминете към по-големия свитък – основния доклад.
Първото предложение в него е от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители – в чл. 13 ал. 2 се изменя така:
„(2) Учредителното събрание избира членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия съгласно приетия устав.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение пак от Йордан Бакалов и група народни представители: в чл. 14, ал. 1 т. 8 се изменя така:
„8.правата и задълженията на членовете, като задължително се включва правото на всеки член:
- да участва в разработването и осъществяването на политиката и решенията на партията;
- да избира и да бъде избиран при равни условия в органите на партията и като неин кандидат за президентски, парламентарни и местни избори;
- да упражнява правото си на глас при работата в партийните органи и структури;
- да изказва свободно своето мнение;
- да бъде поканен да участва лично, когато се обсъжда партийното му положение и дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, моля да съсредоточим вниманието си по текстовете, които се обсъждат. Онези, които имат да уточняват конкретни въпроси, да го направят в кулоарите. Обсъждаме едни от най-важните текстове, които това Народно събрание следва да приеме през тази сесия.
Предложенията на господин Йордан Бакалов и група народни представители бяха представени от господин Стоилов. Те не са подкрепени от комисията.
Имате думата за обсъждане и изказвания по тези предложения.
Желае ли някой да вземе думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
1. В чл. 15, ал. 3 се добавя нова т. 8:
„8. декларация, че във всеки областен град има достатъчно членове, необходими за регистриране на местна организация съгласно изискванията на устава.”
2. Точка 8 става т. 9, вместо „и” се поставя запетая; след числото „7” се добавя „и 8”.
3.Точка 10 става т. 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Госпожо Иванова, заповядайте, имате думата.
Колеги, обърнете внимание, че комисията предлага параграфът, предложен от вносителите, да отпадне.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се пристъпи към изменение на Закона за политическите партии, главните идеи бяха две: да се премахне този абсурд – наличието на 400 партии в седеммилионна България и другата идея беше да се подобри режимът на финансиране на политическите партии.
Много приказки се изприказваха от тази трибуна по отношение на тези кухи партии, на тези невалидни регистрации, за това, че и в момента вече близо три години в България съществуват партии извън закона, но не са прекратени. От всичкото това говорене накрая не остана нищо, защото дори отпаднаха текстове, отпадна идеята, която съществуваше в приетия на първо четене законопроект.
У нас, както схващам нещата, когато един законопроект бъде приет на първо четене, това означава, че се възприема идеята, принципът, духът. В случая между първо и второ четене този дух изчезна, принципа го няма. Аз лично не мога да разбера защо и главно: какво друго се предлага? Нищо друго не се предлага. Тези 400 партии ще станат повече, спокойно можем да кандидатстваме за „Гинес”, ако считаме, че това е особена гордост за нашата държава, с броя партии на глава от населението. Законът не предлага абсолютно нищо в тази връзка. Има един-единствен текст към края, който подлежи на по-сериозно обсъждане, който по моето скромно мнение е и противозаконен, и противоконституционен, и т.н., когато дойде ред, ще изложа съображенията си.
Тук става дума, че всъщност идеята, която мнозинството подкрепи на първо четене, на второ четене липсва, няма я и нищо друго не се предлага.
Аз продължавам да мисля, че в тази екстремна ситуация, в която се намираме, с толкова много партии, би трябвало да се замислим сериозно какви адекватни мерки да вземем, за да дойдат нещата в нормалната ситуация, в нормалното положение. Партиите в България може да са 20, 30, 50, никой не се наема да каже точната бройка, но не и този абсурд, на който сме свидетели. В случая нищо такова не правим.
Моля ви все пак да размислите дали това не е един разумен критерий, едно реално доказателство, че дадената политическа партия съществува, че я има. Вярно е, колеги възразиха, че много лесно било да се съберат подписите на 30 човека във всеки град, за да докажеш, че съществуваш. По-добре така, отколкото доказано да те няма в юридическия мир да съществуваш. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Иванова?
Реплика на господин Георгиев. Заповядайте.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Госпожо Иванова, напълно съм съгласен с Вас, че трябва да се направи нещо да не са толкова големи партиите. Вие говорихте за противоконституционност.
Ако въведем някакви рестрикции – да ограничим възможността на гражданите да се сдружават, няма ли да бъдем обвинени отново в противоконституционност?
Не съм съгласен с последните думи от Вашето изказване, моля да бъда извинен, че трябва да стимулираме представянето на фалшиви подписи. Това го казахте: по-добре в областния град да се намерят 30 фалшиви подписа или 30 фалшиви човека - тук не съм съгласен.
Друг е въпросът – нека да си имат свободно сдружение, могат да станат и 5000. Изборите показват тези, които могат да участват в парламентарния и политически живот на страната. Това, което казвате, може би трябва да го поднесете по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика не виждам.
Госпожо Иванова, заповядайте за Вашата дуплика.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колега, дълбоко погрешно сте ме разбрали. Аз съм последният човек, който ще апелира за създаване на фалшиви структури. Не съм казала „фалшиви подписи”. Казах: по-добре всяка партия да си даде труда да намери по 30 души във всеки областен град. Това беше смисълът на моето изказване.
Що се отнася до това кой има право на съществуване или не, това е друга тема, ще дойдем и до нея, но в никакъв случай поне съобразно нашата конституция участието на избори, още по-малко резултат, постигнат на определени избори, може да бъде условие за съществуване на политическа партия. Няма такова нещо. Не можете да задължавате политическата партия да се явява на избори и да печели някакви гласове. Тя може да има и други форми на съществуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Александър Радославов има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Току-що гласувахме Декларация по случай 60 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от Обединените нации. В същата тази зала на Народното събрание Седмото Велико Народно събрание, за негова чест, прие една демократична Конституция, която положи темелите на парламентарна република с разделение на властите. Тогава по най-добър начин бяха защитени правата на българските граждани, включително и правото им да се сдружават в политически партии, включително и правото да се явяват на избори, където да изразят своята свободна воля – правото на вот.
Всички разбираме, че вероятно се спекулира с тези възможности от много хора и се създадоха доста партии, което е необичайно за размерите на страната. Според мен нещата са съвършено различни. Едно е правото на гражданите да се сдружават и да правят политическа партия, друго е възможността да се явяват на избори, като явяването не е само на олимпийски принцип. Мисля, че трябва да разделим нещата.
Аз съм категорично против всякакви рестрикции по отношение правата на българските граждани да формират политически партии и да се сдружават. В конкретния случай подкрепям това, което предлага Комисията по правни въпроси, защото в края на краищата това си е една рестрикция – точно правото да се сдружават в политически партии. Като дойде времето да приемаме промени в Закона за избор на народни представители, за местни избори, там можем съвсем с основание да търсим решение на някои съществуващи проблеми. Но тук да се смесват нещата?!
Мисля, че тази позиция на Комисията по правни въпроси е правилна с оглед на еволюцията, която виждаме, че настъпва в нея в процеса на многото дискусии. Включително, както знаете, днешната дискусия ненапразно се отложи във връзка с някои препоръки на така наречената Венецианска комисия на Съвета на Европа.
Аз ще приветствам всичко, което е в унисон с решенията на Великото Народно събрание, на отците на днешната Конституция. Тази Конституция безспорно е гарант за развитието на държавата. Искам да припомня, че тя беше основно подкрепена - не само създадена, а гласувана и подписана – именно от депутати социалисти, социалдемократи и земеделци. Казвам „основно”. Това са политическите партии, които и по времето на монархическия режим са се борили за политически права, а пък и след промените от Втората световна война земеделци и социалдемократи продължиха да се борят за тези права. Това е достояние на българското общество и аз винаги, като бъдещ социалдемократ, ще защитавам тези принципи – за свободата на личността и нейните права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Радославов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Ще използвам дебата по първия текст, който повдига въпроса за целите на този законопроект и за начините, по които следва да бъдат реализирани чрез неговите текстове, за да не се връщам отново към това в следващите текстове, които отново ще повдигнат подобни въпроси.
Безспорно целите на този законопроект са две. Първата е да въведе ясни правила по отношение функционирането на политическите партии, за да направим крачка срещу съществуването на кухи партийни структури, срещу продажбата на партийни регистрации, срещу всички користни и неприятни явления, на които бяхме свидетели през последните местни избори.
Втората цел е да се въведе ред в партийното финансиране в посока повече прозрачност и повече реален контрол на гражданите по отношение на това какво точно и по какъв начин харчат партиите. Ако направим преглед на проведените през последните няколко години местни избори, няма как да не си дадем сметка, че в тях участват или по-точно зад определени партийни регистрации се крият неясни субекти – икономически, финансови и други групировки с различни интереси, които използват една или друга партийна регистрация, за да влизат в местната власт. Създават се коалиции, които се наричат „Бъдеще за Сандански”, „Настояще за Несебър”, „Развитие на Петрич”, които най-условно могат да бъдат наречени отбор „Калинка” и отбор „Малинка”, защото самите им наименования нищо не означават. Зад тях се крият партийни регистрации, които се използват от една или друга неясна структура с цел реализиране на икономически интереси чрез местната власт.
Няма как чрез този закон да не се опитаме да сложим точка на тези порочни явления, които, представени чрез статистически данни, показват, че в България в момента съществуват около 400 партии. Огромна част от тях за последните десет години не са правили никакви промени в своите партийни регистрации, което означава, че не са свиквали заседания на своите върховни органи през последните десет години. Или поне това сочат данните от регистъра на Софийския градски съд.
Това означава, че на пазара на политическите партии има субекти, които съществуват само заради това да предлагат своите партийни регистрации, които да бъдат използвани от неясни субекти с ясни цели или поне в това се убеждаваме от действията на местната власт. Така че ние трябва да сложим точка на това. Въпросът е по какъв начин да го направим и докъде да влезем с регламентация в сфера, в която Конституцията определя като основно политическо право, основна политическа свобода на гражданите именно да се сдружават и чрез партиите да изразяват своите интереси.
Наистина възможностите са няколко. Ние, от Коалиция за България, също бяхме вносители на предложение за създаване на изискване към политическите партии да имат определен брой регионални структури, както и във всеки един момент да поддържат определен членски състав. В процеса на дебата, който се проведе както в Правната комисия, така и с неправителствени организации се убедихме, че това е една прекалена рестрикция, която още повече поставя в неизгодно положение така наречените електорални партии.
Още повече се поражда въпроса за реалния измерител на влиянието на една политическа партия. Предполагам, че всички присъстващи в залата ще се убедят в това, че не е важен броят на структурите, още повече, че има безкрайни възможности за тяхното манипулативно представяне, а реалният измерител за влиянието, за тежестта на една политическа партия в политическия живот е нейното представяне на избори. Затова в по-нататъшните текстове ние предлагаме решение на въпроса, който се повдига и от колегата Иванова, а именно наистина да се сложи преграда пред тези партии, които съществуват само за да предлагат своите партийни регистрации на политическия пазар и които реално нямат никаква тежест в политическия живот, и нещо по-лошо – зад които не стоят хора, а стои някакъв ограничен брой граждани, които използват просто тези партийни регистрации.
Ние смятаме, че по-добрият подход, по-правилният подход – подходът, който е в интерес на гражданите, е да бъдат ограничени тези партии чрез поставяне на изискване на тяхното представяне на национални избори, така че реалният измерител за тежестта и влиянието на една партия е не броя на регионалните структури, не членския състав, а начинът, по който тя се представя на избори, именно нейният изборен резултат. Затова и ние считаме, че предложението, което правим е по-добро. Надявам се, че то ще бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Господин Камов, имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Аз съм съгласен, че партийния модел на прехода е безнадеждно изчерпан, но не мисля, че точката, за която госпожа Манолова говори, може да бъде сложена по този начин. Впрочем, у нас винаги е слагана по този начин – тези, които са на власт и имат възможността да наложат правилата, при това в последния момент, го правят в ущърб на конкурентите си.
Аз питам госпожа Манолова и като вносител на предложенията, и като отговорник за други предложения, къде останаха клетвите, включително Вашите, на Кръглата маса, организирана от президента през м. юли т.г. за промяна на законодателството, засягащо политическите партии и изборното законодателство? Там беше обещано от трите управляващи партии, че до Коледа законите за промяна на изборното законодателство ще бъдат внесени. Къде са тези закони? Даже имаше обещание от господин Лютви Местан, и даже предложение, те да бъдат приети преди приемането на държавния бюджет.
Отново у нас в последния момент, когато няма никаква възможност за подготовка, ще се предложат тези промени. Това е порокът на модела. Иначе, принципно аз приемам, че трябва да има по-висока летва за участие в политическия живот. И има такива формации, които са доказали това, но има и такива, които още не са го доказали. В зародиш ли ще бъде пресечен техния опит да направят това?
Аз мисля, че сериозно трябва да се подходи към всичко това и цялостната концепция, за която тук стана дума, не е ясна на обществото. Тя беше дискутирана през м. юли т.г. и тя не е подкрепена със законодателни предложения от тези, които имат задължението да направят това.
Очаквам конкретен отговор на въпроса защо ние нямаме изборните закони днес в дневния ред на парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Камов, ще се съгласите, че Вие не направихте реплика на онова, което е предмет на обсъждане на второ четене. Вие отправихте въпрос, безспорно по съществен проблем, който Народното събрание тепърва следва да обсъжда и приеме съответните текстове.
Аз бих предложил на всички народни представители да сме с ясното съзнание, че независимо от това, че досега не са внесени такива предложения за промени в законодателството, това е задачата, която още в началото на следващата сесия трябва да бъде № 1 в програмата на парламента. И при цялото огорчение, което звучи и от изказването на господин Камов, да не считаме, че това е основание да се откажем от възможно най-отговорно обсъждане и приемане на съответните текстове.
За втора реплика има думата госпожа Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз съм дълбоко несъгласна да делим партиите на влиятелни и невлиятелни. Ако ние приемем, че право на съществуване имат само партии, които са влиятелни към дадения момент, нека да ги посочим поименно в закона и да кажем сбогом на демокрацията в нашата родина.
Нека да ви припомня, че малките партии стават големи, но и големите стават малки. В Конституцията е казано много ясно, че със закон се определят реда и условията - нищо друго, за създаването на партиите, редът и условията! Никакви други допълнителни изисквания или пречки за осъществяване на тяхната дейност не могат да бъдат създавани със закон. Смятам, че много добре се разбираме за какво говорим.
Вярно е, че е абсурд. И аз се изказах, смятам доста убедително по въпроса за крайната необходимост да се сложи действително край на тези кухи структури, на несъществуващите партии, които имат само председател и юридическа регистрация. Чрез този закон по начина, по който това се прави, тази цел не се постига. Дори не беше прието и моето предложение, което го считам за абсолютно резонно – тези, които са извън закона да бъдат прекратени час по-скоро, тоест да дадем срок на прокуратурата да си свърши работата, защото очевидно няма да стане по друг начин. Дори това не се прие. За какво говорим тогава? Как ще се борите с кухите структури? Като им давате възможност от избори на избори за национален парламент да се явяват ли? С какво ги ограничавате? Ограничавате ги само с това, че не могат да отидат на местни избори ли? Няма да се преборят по този начин.
Колеги, не се удрят кухите структури, несъществуващите, фалшивите партии, а се прави опит да се ударят тези, които в момента са малки.
Понеже този въпрос ще бъде повдигнат и по-нататък в дебата искам да заявя, че партията, която аз представлявам няма този проблем, включително и онези проценти, заложени в един от последните параграфи. Това тук е въпрос за принципи. Смятам, че ако наистина хората, които проявяват интерес към тази материя, а както гледам не са много, ако те претендират да са политици, а не партийци, трябва да погледнат малко по-далеко от моментния интерес на своите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
За Вашата дуплика заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз напълно разбирам вашето притеснение. Наистина това е закон, който урежда правилата, по които функционират политическите партии. Той касае най-вече естествено и всички седящи тук предвид на това, че ние сме членове и представляваме определени политически партии.
За мен е ясно притеснението на представителите на малките партии, доколкото наистина се въвеждат известни правила по отношение най-вече на тяхното явяване на избори, а също така и по отношение на демократизма в тези политически партии като въвеждаме по-нататък изискването те редовно да провеждат заседания на своите върховни органи като критерий и като гаранция за демократичните процеси, които ще протичат в тези партии.
Искам да ви успокоя, че за малките партии остава възможността да се явяват на съответните местни избори, ако не са постигнали определен процент след самостоятелно явяване в коалиции, така че тези, които нямат достатъчно сили да се справят сами на едни избори, биха могли чрез коалирането с други партии в същия спектър да реализират своята възможност за участие в местни избори.
По отношение на всичко останало възможностите на политическите партии да съществуват остават и без да се явяват на избори, тогава когато те не желаят това, така че в това отношение техните права по никакъв начин не са застрашени.
По отношение на изборното законодателство не мога все пак да не кажа, че Коалиция за България е първата политическа сила, която започна дебата за необходимостта от промени в изборното законодателство, за необходимостта от повече мажоритарност в него. Ние сме готови с нашия законопроект още от м. август т.г. Той широко се обсъжда както в средите на БСП, така и сред неправителствени организации, и в цялото общество. Тъй като, така или иначе, нямаше възможност, виждате колко е напрегнат графика в тази пленарна сесия, заедно с другите законопроекти, които бяха внесени от други политически сили, предполагам че ще бъде поставен на разглеждане още в началото на м. януари 2009 г. от състава на това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Мисля, че дискусията по този текст не е излишна, защото тя ориентира към тази тема, която се появява и на няколко други места в законопроекта, и до голяма степен можем да я изчерпим още в началото на дискусията, защото въпросът за изискванията при създаването и дейността на политическите партии е една от темите на предлаганите изменения.
Аз винаги съм поддържал влиянието на партиите да се измерва чрез тяхното реално влияние в обществото, а не чрез допълнителни и прекомерни изисквания на закона, отнасящи се към тяхната вътрешна организация. Дори и тези, които искат да гарантираме по-голяма представителност на партиите чрез определянето на брой членове, брой организации, няма как реално да го постигнат. Аз ще поставя въпрос на тези, които претендират за подобен подход: кой е органът и как ще провери колко структури имат партиите и колко хора участват в тях? Кой орган ще отиде в един областен център, ще извика местното ръководство и то ще се яви да каже: аз съм представителят на тази партия. Освен това нашето законодателство не забранява един и същи гражданин да членува в няколко партии и ние ще се изправим пред парадокса едни и същи хора да представляват различните партии. Още повече че за тези години се нагледахме на случаи как много хора участваха в създаването на редица партии, прехвърляйки се от една в друга. Следователно този подход е на всичкото отгоре и неприложим, освен това, че той не е правилен.
Има друг въпрос: какъв е балансът между изискванията за организацията на една партия и прокарването на граница между политическата дейност на партията и влиянието на икономически фактори върху нея? Един от изтъкнатите европейски експерти в тази област – и аз споделям това разбиране, отбелязва, че в България, от една страна, има контраст между много прецизните условия за създаване, регистрация и поддържане на политическите партии и от друга страна – недостатъчният контрол върху финансовата дейност на партиите. Защото липсват достатъчно конкретни разпоредби, които позволяват да се идентифицират съществуващите връзки между политическите фактори и някои фактори в икономическия живот. Това е главният проблем на българската политика днес.
По отношение на представителността. Ние самите предвиждаме задължение партиите през определен период, съответстващ в техния устав, но не по-дълъг от пет години, да се събират и най-малкото да потвърждават своето съществуване чрез избора на ръководство. Имаме партии, които са регистрирани преди 15-20 години, и някои от тях въобще не са се събирали дори според собствените си устави. Тук е въпросът наистина и прокуратурата да бъде по-активна, за да създаде звено от няколко души, които да проверяват липсата на дейност. Защото имаме партийни лидери, които говорят често с менторски тон, но почти никой не стои или малки групи стоят зад тях, без те да са събрали своите членове или представителни органи, за да кажат: тази партия потвърждава доверието към своето ръководство, приема определени решения и участва по начин, който намери за необходим в политическия живот.
Това трябва да бъде изискването: от една страна - влияние в обществото, от друга – минималната ритмичност в съществуването на партията, която потвърждава нейното наличие и елементарни правила за водене на демократичен политически живот. Затова именно не е подкрепено предложението в законопроекта в посочената му част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоилов? Не виждам.
Желаещи да вземат думата?
Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, ясно е, че досега действаше принципът на пълната свобода на партиите. Тя беше още по-голяма преди втория закон хронологически, но видя се, че предвид някои уродливи явления, най-вече на избори, се налага да се въведат някои рестрикции. Всъщност това е въпросът: какви да бъдат тези рестрикции? Каквито и да бъдат тези рестрикции, те във всички случаи ще бъдат против свободното право на гражданите да се сдружават. Това е факт, който не подлежи на съмнение, но те са наложителни и трябва да бъдат въведени. Въпросът е доколко да бъдат въведени те, какъв да бъде критерият за тези рестрикции?
Подходите са два, разбира се: единият е да се въведат изисквания спрямо структурите - броят на хората, организациите на една определена партия. Другият критерий е - резултатите на изборите. Ние от „Атака” сме да бъде въведен вторият критерий, защото първият е неприложим, както и преди това беше казано. Да се преброяват членовете на партиите е нещо като да се преброяват дивите зайци. Перефразирам един култов български филм. Да се преброяват структури е също непосилно занятие. Тук би трябвало да се въведе още един контролен орган, още една институция, което е абсолютно излишно и нередно за условията и възможностите на нашата държава, такива каквито са в момента. Но критерият за резултатите на изборите е приложим и този критерий трябва да бъде съобразен явно с резултатите от парламентарните избори. Ако някой има друго становище и виждане за кои други избори – дали президентски, дали евроизбори, или местни избори, също може да направи доводи, но най-представителни са точно изборите за парламент.
Не можем да въвеждаме критерия относно брой на членове и брой на структури предвид политологическото правило и формула, че общо взето в съвременния свят партиите се делят на две основни групи: партии от англосаксонски тип и континентални партии. Тоест първите не са корпоративни, нямат определен членски състав, нямат организационни структури. Те са така наречените електорални партии, такива може да има и в България. Естествено има такива. Могат да ме опровергаят колегите, но моето усещане е, че една от партиите от управляващата коалиция е точно такава – тип електорална партия, което е заявявано от тях в дадени моменти.
Другият тип партии от континентален тип са структурираните партии – тези, за които всъщност не можем да наложим този модел, нямаме това право в българския политически живот да изискваме всички партии да възприемат този модел. Това е нелепо, това не е конституционно, не е и демократично, разбира се. Това би работило против партиите като институция изобщо. Така че ние възприемаме критерия да бъде въведен един изискуем праг за съществуването, за участието на избори най-вече на партиите и този праг може да бъде, както е дадено в законопроекта, половин процент или един процент в зависимост от това дали партиите са участвали в коалиции на парламентарни избори, или самостоятелно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, няма да повтарям аргументите, които бяха изложени в дискусията, просто бих желал да ви обърна внимание, че конкретните текстове, които обсъждаме в момента, касаят въпроса за възникването на една политическа партия. Всички сме наясно, че поводът да се работи по тези текстове е именно онова явление, което констатирахме на местните избори, с бързо сформираните партии и навлизането в политическия живот на политически структури, които очевидно не толкова следва да защитават обществените интереси, а повече конюнктурни и лични интереси.
Тук се сблъскват два основни принципа. На първо място, ние трябва да сме наясно, че не трябва да се създават прекалено големи пречки, а обратното – за възникването на една политическа партия трябва да има един нормален, естествен, обикновен ход в нейното възникване. Такива са и онези препоръки, които разглеждахме и във Венецианската комисия. Обратното е – ограничаването на това явление е много по-важно да бъде направено по повод на функционирането на политическата партия, а не по повод на нейното възникване.
Следователно текстовете, следващи от закона, където предвиждаме редица условия, при които да се отива към закриването на политическата партия, са втората страна на въпроса. Струва ми се, че нашите усилия повече трябва да бъдат насочени именно към това, а не към създаване на прекомерни пречки или прекомерно формални изисквания по отношение на възникването на политическите партии.
Аз лично не съм за това този режим да бъде безкрайно либерален. Трябва да има някаква организационна подготовка, основание на някаква обществена нужда за възникването им. Поради тази причина и вчера направих някои от предложенията във връзка с тези първи стъпки, но не повече от налагането на допълнителен формализъм във връзка с отчетност, документация, регистрирани структури, членска маса и т.н., което обективно трудно би могло да бъде контролирано.
Нека да съсредоточим общото ни виждане за противодействие на явленията, които бяха констатирани в нашия политически живот, чрез мерките по повод на функционирането на партиите, а не по повод на тяхното възникване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз няма да кажа нещо повече. Ще се съглася с господин Янев и господин Шопов. При възникването на партията трябва да се минимализират пречките за възникване. Сега се изискват 500, но съдът може да реши да поиска 5 хиляди декларации, може да измисли хиляда неща, макар че в Закона за политическите партии е указано точно какво се иска. И това се прави – смело ще го заявя – с цел получаване на пари. Всъщност това е един от начините, по които съдът няма да може да рекетира създаването на политически партии.
Друг е въпросът, че когато вече партията съществува, както каза господин Янев, там трябва да се насочат усилията. Трябва да избегнем факта с прекомерно въвеждане на бумаги – протоколи, изисквания и т.н. Трябва да се определят твърди неща, които да се следват и да се изискват от партиите при контрола.
Трябва да насочим нашето внимание при финансирането на тези партии. Пак повтарям – има явно и тъмно финансиране. Има поставени условия за определени икономически и политически влияния. Така че самото възникване на партията не е проблем. Пак повтарям – декларациите може да станат и 5 хиляди. Проблемът на партиите е как след това ще съществуват, как една партия ще докаже, че е жизнеспособна и може да стои в политическия свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обръщам внимание, че предложението на комисията е § 1, предложен от вносителите, да отпадне, че не се подкрепя предложението на госпожа Иванова и господин Анастасов.
Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към § 2.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 20 ал. 1 се изменя така: „Политическите партии създават своите структури на териториален принцип.”
Комисията не подкрепя предложението. Това вече беше обсъждано.
Има предложение на Елеонора Николова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§1.Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. Политическите партии представят в Софийския градски съд извлечение от протокол, с който се удостоверява проведено заседание на техния върховен орган, определен с устава на партията, независимо дали са налице обстоятелствата, подлежащи на вписване, в срок до един месец от провеждане на заседанието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Колеги, имате думата по текстовете, предложени с § 2.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, тъй като ми се струва, че е важно да има едно уточнение, което да остане в стенограмата на Народното събрание. Става въпрос за регистрация, свързана със заседание на върховните органи на партиите – конгреси, съвещания, национални събрания. Зависи как партиите са ги нарекли в своите устави, а не за текущите заседания на върховните им органи, които обикновено са изпълнителните им органи по уставите на партиите. Правя уточнението, за да няма ненужен спор при казус, който може да възникне в съда.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е всъщност органът, който приема устава.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, това е органът, който има право да приема устава, да променя програмата, да избира ръководството. Става въпрос за тези върховни органи на партиите, когато говорим в текста на чл. 19а, че следва всяко заседание да бъде регистрирано в Софийския градски съд, независимо дали съответният върховен орган е взел решения, подлежащи на вписване, а именно промяна на устав, промяна в ръководството и другите неща, изброени в Закона за политическите партии.
Правя предложение за малка промяна в текста по въпрос, който дълго беше дискутиран в Комисията по правни въпроси. Срокът, в който трябва да се предложат документите, за да се извърши вписването в Софийския градски съд, по текста на комисията е един месец. Правя предложение този срок да бъде увеличен на два месеца. Казвам това като човек, който се е занимавал с регистрация на партия пред Софийския градски съд – неведнъж и не два пъти. Зная, че е необходимо подготовката на много документи, които да бъдат внесени изрядно в съда. Понякога се изискват и документи, които на партията й изглеждат ненужни за предоставяне, но съдът иска допълнително още и още неща.
Затова предложението ми е, за да не създадем пречки на изрядните партии, които ще спазват ...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е само за протокола.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Протокол, протокол, но се иска заверка от нотариус, подписи и т.н.
Предложението не е толкова по същество, но е по посока да не се създадат проблеми за самата партия при регистрацията. Промяната не е толкова драматична – дали ще е един или два месеца. Правя това предложение чисто процедурно. То не променя същината на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли въпроси към господин Стоилов и госпожа Михайлова?
Госпожо Михайлова, във връзка с първия въпрос, който повдигнахте – за върховния орган, определен с устава, считате ли с господин Стоилов, че си заслужава уточнение, за да стане ясно за какъв вид заседания става дума? Господин Стоилов спомена, че става дума за заседания на органи, които имат право да променят устава, но от текста не личи, че става дума за такива заседания.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние казваме „върховен орган, определен с устава на партията”. Дали този върховен орган ще се занимава на конкретното заседание с промяна на устава, това няма значение. Поискали сме те да представят протокол, за да може да се следи ритмичността на заседанията. Защото според този протокол, който остава в съда, след време ще може да се прецени колко време е минало от това заседание до следващото, дали това съответства на устава и дали не е премината максималната граница, която законът изисква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Понятието „заседание” предизвиква въпрос според мен, защото не е ясно дали се касае за всяко заседание на националния орган на партията или за националния форум, който се събира на няколко години.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Някъде могат да се събират през няколко години, другаде – всяка година. Това зависи от устава на партията. При всички случаи става въпрос за техния върховен орган. Може би имате предвид, че не всички заседания на този върховен орган имат еднаква тежест за самата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за върховния орган.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не подлежи на съмнение. То е определено от устава. Затова ще кажа още веднъж, че върховен орган е този, който има право да приема и променя устава на партията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Понятието „върховен” е достатъчно ясно.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това всъщност е актът, с който партията комуникира в гражданското общество и пред съда. Другите нейни политически или изпълнителни органи са въпрос на вътрешна организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
За изказване има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Бих искала да кажа няколко думи с цел уточняване, а не въвеждане на нови съображения.
В случая, както каза господин Стоилов, сме имали предвид заседание на върховния орган, както е определен с устава на партията. Тук трябва да се прави разлика между задължението на всяка политическа партия да представя протоколи от заседание на върховния орган тогава, когато те съдържат обстоятелства, подлежащи на вписване – промени в седалището, в ръководните органи, промени в устава. По силата на закона при наличието на такива променящи се обстоятелства, политическата партия е длъжна да представя протоколите от заседанията с цел тези промени да бъдат отразени в делото, което партията има в Софийския градски съд.
В случая обаче става дума за всяко заседание на върховния орган на партията. Тук не се изисква да бъде представен целият протокол с всички обстоятелства, а извлечение от протокола, за да бъде ясно, че е провеждано заседание на върховния орган. Идеята е партиите да се стимулират да спазват уставите си и да водят вътрешнопартиен живот, което е гаранция за демократичността на тази партия. Казано с други думи, решенията в тази партия няма да се вземат от кръг лица, които не са легитимни спрямо устава на партията и които могат да вземат всякакви решения, включително за преотстъпване на партийната регистрация по време на избори, както и всякакви други еднолични решения, по които не осигуряват демократичното участие на всички членове на партията във вземането на сериозните решения в нея.
За справка ще кажа, че сред сега съществуващите партии има такива, които не са в състояние да си свикат националните органи, за да бъдат саморазпуснати. За какво става дума?! Затова правилата, които въвеждаме, стараейки се да не влизаме във вътрешнопартийната сфера на всяка партия, са с цел да се осигури демократичност и реалност на съществуването на партиите като основни политически субекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря.
Госпожо Манолова, това е хубаво за така наречените рестрикции. Аз ги наричам така.
Но Вие изисквате за всяко събиране на този върховен орган да се представя протокол. Не е ли малко множко?! После в изказването си казахте „извлечение от протокола”. Кой ще определи точно какво извлечение ще иска съдът? Става въпрос не за пълния протокол, а за някакво извлечение. Това не е определение. Това няма тежест като термин в закона. Според мен то не е и необходимо. Но защо се страхувате да го наречете конгрес?! (Реплика на Мая Манолова.)
Трябва да се представят протоколите на извънредни и редовни заседания, определени в устава. Примерно в устава е казано „на три години”. Дава се протоколът от това заседание на трите години. Ако се наложи промяна в устава или промяна в ръководството, тогава да се представи този протокол. А вие искате за всяко събиране, примерно честване на годишнина или отиване еди къде си, да се представи протокол или някаква извадка. (Реплика на Александър Паунов.)
Говоря за конгрес. Но разбирам, че за всяко събиране трябва да представяме някаква извадка.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Ако има промяна в устава, значи трябва!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Тогава трябва да се каже „върховното заседание”, „конгресът” или нещо такова. А ние можем да се съберем, за да решим да наградим еди кого си...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Та конгресът ли ги взима тези решения?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други реплики към госпожа Манолова? Няма.
За дуплика има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Все пак се надявам днешният дебат да не се превърне в лекция по партийно строителство. В случая става дума за заседание на върховния орган на партията, както е предвидено в нейния устав. Заседанието на върховния орган може да бъде заседание на конгреса, на националната конференция, на общото събрание или както уставът е нарекъл върховния орган на съответната партия. Не можем да слагаме изисквания в тази посока.
От друга страна, за да улесним максимално партиите при представянето на доказателства за провеждане на такива форуми, сме записали „извлечение от протокол”, с който се удостоверява проведено заседание на техния върховен орган. Даже не е необходим целият протокол, тъй като Софийският градски съд, където се водят делата на всички партии, не се интересува от конкретните дебати и разисквания, даже не и от конкретните решения, изключвайки случаите, в които има промяна в ръководството, седалището или нещо друго, което подлежи на вписване.
Има два типа заседания на върховните органи - едни, които взимат решения по обстоятелства, подлежащи на вписване, когато трябва да се извърви цялата процедура с прилагане на всичките необходими документи, и други, които визираме в този член, когато се представят само доказателства, че е имало заседания на върховния орган – например заседание на конгреса на БСП или на националната конференция на СДС, или на вашата партия. Не знам какъв е точно нейният върховен орган. Тогава се представя извлечение, в което пише: кворум, присъстващи, отсъстващи, дневен ред. Това е извлечение от протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата народният представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Мисля, че въпреки достатъчно ясния текст, който предлага комисията, ние влизаме в безкрайно излишен дебат. Тук не се предлага набор от решения, казуси от определени случаи, в които съответният върховен орган ще представя или няма да представя протоколи. Това е дисциплинираща норма, която казва, че съответният орган, независимо с какво се е занимал, трябва да представи протокол в съда, за да удостовери, че е жив, че е действал съобразно сроковете и правилата в устава.
Пак казвам – по никакъв начин от текста не става ясно дали върховният орган се занимава с промяна на устава или други проблеми.
Предлагам да бъдем по-съсредоточени, защото има предколедна разсеяност, която започва вече да дразни. Нека да отидем по-напред в санкцията, която съпътства този проблем – непредставянето на съответния протокол. Това е на стр. 17, където в чл. 40 се подчертава дисциплиниращият ефект за представянето на тези протоколи, изключващ каквото и да било специфициране на казуса или проблематиката, с която се е занимал съответният орган.
Мисля, че текстът е достатъчно ясен. Той има дисциплиниращ характер и не предлага никаква база за дискусия по отношение на предмета на заниманието на този орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Давам думата на господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз мисля, че тук възниква една колизия, защото Българската социалистическа партия има постоянно действащ конгрес. Тоест не както всички други партии, които правят конгреси или национално общо събрание на три-четири години, съгласно уставите си, на които действително се правят промени в устава, в програмата, в ръководните и други органи, те си имат заседания всяка година и на четири или на три години си правят истинския конгрес.
Обръщам се към госпожа Манолова. Върховният орган в нашия устав е точно националното събрание, което се събира на четири години, в смисъл, на не повече от четири години. Ние имахме едно извънредно в 2005 г. във връзка с промените в закона, когато трябваше да променим устава, че не може да се членува в две партии. Направихме цял конгрес само за това изменение на нашия устав, което следваше от промените в закона.
Така че аз споделям това, което каза и председателят Пирински, и това, което каза председателят на комисията господин Янаки Стоилов, че трябва ясно да се каже, че става въпрос за този истински конгрес, на който се взимат действително кардинални решения, а не става въпрос за редовните заседания примерно на конгреса на партията. Защото иначе националният ни изпълнителен съвет, който е от 101 човека, редовно заседава. Затова искам да кажа, че това тълкувание, което дава председателят на Правната комисия, в резултат на репликата на председателя, е това, което трябва да е ясно в текста и според мен изчерпва този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Радославов, доколкото се говори за върховен орган, очевидно това е достатъчно ясно.
Госпожо Дикова, заповядайте за изказване.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Колеги, моето изказване ще бъде съвсем кратко. Просто искам да Ви напомня да погледнете текста на § 17, с който се променя чл. 40 от Закона за политическите партии. Той разглежда случаите, в които Софийският градски съд може да постанови прекратяване. В предложеното изменение в този проект се казва, че Софийският градски съд може да разпусне политическа партия, която не е провеждала предвидените в устава заседания на Върховния орган повече от два последователни мандата, но не по-малко от веднъж на пет години и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.
Така че по-скоро дебатът, който водим, може би трябва да се води, когато се гледа този текст, а текстът, който в момента разглеждаме за чл. 19а, е съвсем ясен и от правна гледна точка е абсолютно коректен. Ако има колеги в залата, които се притесняват, че не могат да съберат върховния орган поне веднъж на пет години или както е по устав, това вече е съвсем друга тема. Но има много по-сериозни текстове, които трябва да дебатираме според мен, а не точно този текст и не точно тук, ако става въпрос за това дали ще бъде основание за прекратяване на съществуването на една партия несъбирането на върховния орган. А мисля, че на всички, които сме в тази зала, ни е ясно какво означава върховен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Заповядайте за изказване, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Този текст от правна гледна точка, ако няма промяна в устава, в програмата, в седалището или в ръководството, както казва, че не е необходимо вписване, не виждам защо е необходимо изобщо да бъде представен.
Второ, както каза колежката Дикова, там е вписано задължение пет години. По отношение на нас, ние сме точно на пет години и старата партия–майка БКП винаги е правила конгреси на пет години. Може би това е било основанието да запишете пет години. Ако някой е решил на шест или на седем години, трябва да си промени устава и да влезе в рамките на пет години. Но едно време имаше петилетки, сега няма петилетки, нали разбирате, че тогава имаше някакво основание да има конгреси на пет години и се правеше във връзка с петилетката. Сега какво е основанието да бъде на пет години?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега има избори на четири години, ние предлагаме пет години.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Изборите са на четири години, да запишем тогава четири години. Ами ако има предсрочни избори, какво ще направим тогава? Трябва съобразно предсрочните избори да направим конгрес? Няма логика в това нещо. Ако няма промяна в устав, програма, ръководство и седалище, това не е нужно. Много пъти съм влизал в съда за регистрация, знам как съдът изисква нови и нови неща, как се хваща за запетайки. Влезеш ли в съда, много трудно се излиза оттам. Затова в съда трябва да се влиза само когато има промяна в тези четири елемента, които изброих. И да помислим за петте години – дали да са пет, четири или шест. Защо точно пет години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Казвам го за яснота. В случая не става дума, уважаеми колеги, за вписване на някакви обстоятелства. Изискването за съответната партия е просто да представи в Софийски градски съд извлечение от съответния протокол. Казвам го за яснота, ако има някой, който не го разбира или после съдът да не го прилага правилно, затова обяснявам. Просто се представя пред Софийски градски съд.
А защо на пет години, защо не на седем, защо не на петнадесет години? Всяка политическа партия е свободна в устава си да запише на какъв период се събира задължително нейният върховен орган, за да прави промени в подлежащите на вписване обстоятелства. Може една партия да си сменя ръководството през десет години, може – през петнадесет години, може някоя партия никога да не го сменя. Това обаче не означава, че за демократизма на една партия не е необходимо поне веднъж на пет години да се събере върховният орган, за да обсъди някакъв важен въпрос. На мен ми се струва излишно да коментираме защо е необходимо партията освен с избор на ръководство да се занимава и с обсъждането на други въпроси. И мястото е точно нейният върховен орган. Това е една нормална практика за всички европейски страни, за всички демократични партии. Просто не разбирам аргумента, че няма смисъл в рамките поне на пет години да се събере Върховният орган на една партия, за да обсъди някакъв проблем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Втора реплика – господин Иван Сотиров. Струва ми се, колеги, че наистина прозвучалите мнения за диспут около несъществуващ въпрос имат известно основание.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също мисля, че се загуби много време по един текст, чиято необходимост е очевидна.
Господин Паунов, вие, след като се отрекохте от Варшавския договор, сега гледам, че се отричате и от петилетките и скачате срещу тях. Смисълът е точно в това, че една нормална демократична партия трябва поне веднъж на пет години да прави отчетно-изборно събрание. Това е свързано и с промените в чл. 40. Ясно е, че в България има партии, включително парламентарно представени, които със сигурност ще си умрат с лидера. Но въпреки това законът трябва да повелява не е задължително на пет години, но в рамките на пет години поне веднъж ще прави отчетно-изборен форум и затова ще бъдат внасяни документи в съда, за да може да се контролира дали действително няма фантомни партии. Защото и досега има подобни изисквания, проблемът е, че прокуратурата не си върши работата. Има много партии, които не съответстват и на действащия закон и въпреки това съществуват. Но е хубаво и демократично да има такава норма, господин Паунов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам трета реплика.
Господин Паунов, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз не знам как е във вашите устави, но Мая Манолова каза, че партията трябва да се събира, за да обсъжда някакви проблеми в ръководството. Тези динамични политически въпроси се обсъждат на пленуми, Мая, не мога да чакам конгреса на пет години да обсъжда икономическата криза. Тези неща се обсъждат на пленума, който е избран и който има права да ръководи партията между два конгреса. Така, че не бъркайте пленума с конгреса.
Господин Сотиров, когато в закона сте заковали петте години, вярно е, че се отказахме от Варшавския договор, обаче вие ни набутахте в НАТО. Така и така ни набутахте в НАТО, а не във Варшавския договор, тогава махнете и тези петилетки. Не можете да махате Варшавския договор, а да оставяте петилетките. Защо ви харесват тези петилетки, не мога да разбера!
Ние всяка година приемаме тук бюджет, нови цифри, така че смятам, че петте години вече са отминали и недейте да заставате зад тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, уважаеми колеги, има ли още желание в залата да се продължи тази дискусия? Сякаш се изчерпа всичко възможно и невъзможно да се каже по въпроса.
Заповядайте, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Текстът на вносителя по § 3, гласи:
§ 3. Създава се чл. 20а:
“Чл. 20а. Политическа партия може да участва в избори, ако:
1. има създадени регионални структури на територията най-малко на половината от общините в страната;”.
Има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в § 3 след думата “територията” се добавят думите “на всички областни градове и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Елеонора Николова - § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители - § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага той да отпадне.
Тази тема вече беше обсъждана и надали се налага да се връщаме отново към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да проверим. Има внушения в полза на Вашето твърдение.
Продължете, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 22, ал. 1 след думата “дейност” се поставя запетая и се добавя: “освен в случаите по чл. 23, ал. 1, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По този текст, предложен от комисията, уважаеми колеги, не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Параграф 4 – това вече се съдържа и в основния, и в допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По кой текст ще представяте доклада?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: И по двата, тъй като има само едно допълнение.
По § 4 има направено предложение от народния представител Елеонора Николова - § 4 да отпадне, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители – § 4 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Яни Янев – в § 4 чл. 23, ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от Петя Гегова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, което е отразено на неговото систематично място в § 8, и не подкрепя предложението по т. 2, а именно:
2. В чл. 23 се създават ал. 7 и 8 със следното съдържание:
“(7) Юридическите лица представят писмени доказателства, че даренията по чл. 23, ал. 1, т. 4 са взети по решение на съответния управителен орган и са вписани в счетоводните книги на дружеството.
(8) Даренията по чл. 23, ал. 1 се извършват по банков път и постъпват в единна публична банкова сметка с онлайн транзакция.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Дарението от едно физическо лице за една календарна година не може да надхвърля 10 хил. лв.”
3. В ал. 4 думите “и по ал. 2” се заличават.
4. В ал. 5 думите “и 2” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председателю.
Поддържайки предложението, което сме направили, искам да кажа, че това е израз на нашата философия, която, както виждам, не е възприета и която се изразява в следното. Ние считаме, че не е възможно и, бих казал, е проява на институционализирано лицемерие да слагаме каквито и да било ограничения за размерите на дарения за предизборни кампании и за финансиране на партии през годините. Защото всички ние тук знаем, а хората отвън най-добре знаят, че тези ограничения се нарушават неколкократно, нарушават се по всички възможни начини, които обаче се изразяват в извършването на документни престъпления. С подобни рестрикции ние подбуждаме хората – според мен това е интересен казус – как един текст може да стане подбудител за извършване на документно престъпление.
Представете си една партия, която ще получи дарение от физически лица в размер на 10 хил. лв., а пък има 1000 или 100 хил., или 500 хил. души, мислите ли, че ще стигнат за провеждане на кампании, които са в размер на 10, 15, 20 млн. лв.? Това са несериозни текстове, които, пак казвам, са проява на зле режисирано лицемерие.
Нашето предложение е за отмяна на таваните за финансиране на физически лица, юридическите лица ще ги коментираме на друго място, по време на предизборни кампании и отмяна на тавана за финансиране на политически партии с установяване на изключително стриктен, прецизен, повсеместен, тотален контрол от страна на цялата верига държавни институции, които са призвани по закон и по силата на своите иницииращи актове, да установяват контрол върху тази дейност по отношение на произхода на средствата, по отношение на размера. Ние примерно искаме да знаем дали една партия – това е логиката на нашето предложение, не се е финансирала изцяло от някой бизнесмен от близо намиращ се град, дали този бизнесмен не е в компанията на други такива бизнесмени. Ние не искаме да виждаме размерите на даренията, ние искаме да виждаме логиката на финансирането. Когато ние слагаме рестрикции на размерите на финансирането, ние загубваме логиката на финансирането. Ние искаме да видим една политическа партия как се издържа, каква е философията за набиране на средства. И когато ние видим, махайки тези ограничения, че тя се поддържа само примерно от хора, които неограничено печелят от хазарт или от други интересни занимания, тогава ние ще направим извод за това как се издържа една партия.
Пак повтарям, логиката на нашето предложение, на Българска нова демокрация, е не фалшиви, лицемерни рестрикции, а ясен граждански контрол върху логиката на финансиране, върху начина на живеене на една политическа партия, от една страна. От друга страна, тотален контрол върху това по какъв начин се разходват тези средства и по отношение на техния произход.
Впрочем у мен буди недоумение защо тези наши предложения впоследствие не са възприети. Имам предвид идеята за представяне на актуално финансово състояние по време на провеждане на изборите и за представяне на прогнозна рамка на съответната партия преди започване на изборите.
Пак повтарям, ние считаме и дължим такова отношение към нашите граждани да поставим един честен контекст на провеждане живота на партиите и наистина една засилена ангажираност на държавата по отношение на произхода и на размера на тези финансови средства, които подкрепят партиите през годините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурно предложение по начина на водене, господин Агов.
Сякаш няма реплики по същество към господин Димитров, така че не лишаваме никой от това право.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председател, поради отсъствие на друга процедура се извинявам, че взимам такава по начина на водене. Влизайки преди малко в парламента през официалния вход, където влизат президентът и официалните лица, се внасят бутилки. Стоварват се бутилки за подаръци на народните представители и това става пред очите на целия пл. “Народно събрание”. Народното събрание има рампа за разтоварване. Гледам цяла върволица хора ходят с едни кесии с бутилки, които се внасят през официалния вход. Това е абсолютно безобразие, господин председател.
В момента, в който непремерени реплики на народните представители оронват престижа на Народното събрание, всичкото това нещо става пред очите на хората.
Много Ви моля, господин председател, съжалявам, но няма към кого друг да се обърна, да вземете мерки – официалният вход да не бъде използван за разтоварна рампа за подаръци на депутати от Движението за права и свободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Агов, нямам упрек към Вас.
Обръщам се към квесторите – незабавно излезте и наредете да се преустанови всякакво снабдяване по един или по друг повод през главния вход и поначало всеки да има съзнание какво е уместно и какво не да се върши в парламента.
Обръщам се към квестора – моля Ви, незабавно излезте и се разпоредете.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този текст беше подробно обсъждан в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Медиите, очевидно няма да проследят дискусията за финансирането на партиите, а ще откликнат на своеобразния процедурен въпрос на господин Агов. Ние ще продължим своята работа.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Без да настоявам, предлагам на вашето внимание, но за да имаме възможност за преценка – в ал. 2, която засяга максималния размер на даренията от едно физическо лице за една календарна година алтернативно, освен сумата от 10 хил. лв. да обсъдим и предложението за 5 хил. лв.
Моите аргументи са в две насоки. Първата е, че ние значително увеличаваме държавната субсидия за политическите партии, което би трябвало да им даде големи допълнителни възможности за издръжката на присъщата им дейност.
Вторият аргумент съвпада с този на европейски експерти, които смятат, че в проекта контролът и регистрацията на даренията е достатъчен, тоест това е отговор и на предишното изказване. Забелязва се подобрението в българското законодателство от гледна точка на начина, по който средствата постъпват в политическите партии. Самите те нямат обяснение както го определят от високия таван на даренията от физически лица с оглед на стойността на средната заплата на България. Средната заплата в България е някъде в границите от 500 до 600 лв. Мисля, че десетократният й размер е достатъчен като горна граница за даренията, които се правят от физически лица. Предлагам това също да се има предвид при гласуването на този текст.
По-нататък ограничаваме източниците на средства за партиите, като за първи път се изключва възможността те да се финансират от юридически лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Стоилов, съгласен съм да има някакво ограничение, но това е много ниска летва. Казвате – средна работна заплата 500-600 лв. или 10 хил. лв. да бъде от физическо лице.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Пет хиляди лева.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да – 5 или 10 хил. лв. Това е добре за вас – за по-големите партии. А новосъздадените партии как биха могли да поддържат, да кажем, апарат, помещения, където да се помещават, да развиват своята дейност? Вие Българската социалистическа партия ще си го позволите, но например една партия на свободата или някои, които са малки, как ще си го позволят това нещо? Според мен, мисля, че тази рестрикция малко поставя в неравностойно положение по-малките партии. Не искам да ви засегна, но споменавам един такъв факт. Както гледаме, че законът се движи в духа на плурализма, на демокрацията, на зачитане правата на сдружаване на отделните граждани в партии, би следвало това да го проследим до края на закона. Този дух отвсякъде да се вижда, че изпълва целия закон – от началото до края.
Моля, да бъда извинен за тази забележка, но ми се струва, че трябва да се помисли – не към сваляне, а вдигане на границата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Имате думата за изказване, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Във връзка с въпроса, който поставя господин Стоилов дали 5 или 10 хил. лв. – да, средната работна заплата варира между 500 и 600 лв., но това физическо лице, което получава 500 или 600 лв. – за една година, господин Стоилов, то ще получи около 5-6 хил. лв. Явно е, че няма да ги дари.
Даряват физически лица, които имат доста по-високи доходи. Нито един български гражданин, който получава 500-600 лв. няма физическата възможност, въпреки голямото желание и обичта към тази партия да си дари целия годишен доход. Затова считам, че 10 хил. лв. при инфлационните процеси, които се развиват, е една нормална сума, защото хора с доста по-високи доходи от средната работна заплата могат да си позволят лукса да дарят определени суми на партиите. Затова считам, че предложението, което е в закона – 10 хил. лв., е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Господин Стоилов, моля продължете.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 по вносител има предложение на Елеонора Николова да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Петя Гегова и група народни представители в § 5, чл. 24:
1. Точка 2 да отпадне, останалите точки се преномерират.
2. Създава се т. 4 със следното съдържание:
„4. дарения от юридически лица, които имат парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен, ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване или на данъци, съгласно правните норми на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.
3. Създават се т. 5, 6 и 7 със следното съдържание:
„5. средства от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни и общински предприятия;
6. средства от кандидати, участници в процедура по възлагане на обществена поръчка, която не е приключила и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки, изпълнител по договор за обществена поръчка и юридическо лице в процедура на приватизация;
7. средства от организатори на хазартни игри.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. Политическите партии не могат да получават:
1. анонимни дарения;
2. средства от юридически лица;
3. средства от религиозни институции;
4. средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.”
Ако позволите, тъй като не знам дали ще се наложи да взема думата по този текст, мисля, че е основателно комисията да възприеме т. 7 от предложението на госпожа Петя Гегова като т. 3 със съответна преномерация, да се забрани партиите да получават и средства от организации на хазартни игри, защото някои от тях могат и да не са юридически лица, а да бъдат еднолични търговци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Подкрепям предложението, което направи колегата Янаки Стоилов.
За повече яснота, за да е очевидно, че нашата воля е била да не се допуска финансиране на партиите чрез средства от организатори на хазартни игри или получени в резултат на хазартни игри, предлагам да направим корекция в т. 2, която според мен следва и логиката, и волята, която имаше и работната група, която работи по този законопроект, и Правната комисия, а именно: в т. 2 да се запише като забрана политическите партии да получават средства от търговци по смисъла на Търговския закон и от други юридически лица.
Защото, така записан текстът, поражда двусмислие по отношение на организаторите на хазартни игри, а второ, дава възможност партиите да бъдат финансирани от еднолични търговци. Макар едноличният търговец да не е юридическо лице, мисля, че волята или поне духът на дебата в Правната комисия беше в посока по принцип да се забрани финансирането от търговци. Знаете, че търговска дейност може да бъде развита и от тази й правна форма – едноличен търговец, в някои случаи в много по-големи обеми, отколкото от юридическо лице – търговец по смисъла на Търговския закон.
Така че, ако следваме логиката на собственото си поведение и волята, която влагаме в тези разпоредби, е да забраним и финансирането на политически партии от еднолични търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно е нужно да се прецени достатъчно прецизно каква промяна се предлага тук.
МАЯ МАНОЛОВА: Пояснявам, че остава възможността едноличният търговец – лице, което е едноличен търговец, да дарява партия в качеството си на физическо лице, различно от едноличния търговец. Това са две различни правни хипотези, един и същи субект в две различни качества. Той не би могъл да финансира една партия като едноличен търговец „Иван Петров”, но като лицето Иван Петров, ако спазва законовите ограничения в рамките на 10 хил., ако декларира произхода на средствата, би могъл да финансира съответната политическа партия.
Предложението ми е направено именно в този контекст и, ако се приеме, да бъде разбирано в този смисъл, ако не се приеме, ще остане възможността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манолова, репликата ми цели уточняване и съдържа предложение, понеже започнахте със стилистична редакция, която е смислена. Дали не е по-добре да пише: „средства и услуги”? Защото под „средства” се разбират финансови средства, а знаете, че много често форми на помощ към политическите партии е вършене на услуги от физически лица. Например да ви отпечатат плакати за сметка на друга компания не е пряко даване на средства към една политическа партия. Или да ви предоставят автомобили, или всякакви форми на непарични отношения.
Затова може би е редно, ако наистина искаме да бъдем изрядни, да запишем „средства и услуги от юридически лица и еднолични търговци”, ако се приеме Вашето предложение и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): За протокола, за да няма двусмислици след това при прилагането на закона - в § 1 е казано: „По смисъла на този закон средства са всички парични или непарични средства, предоставяни на политическа партия, въз основа на възмездна или безвъзмездна сделка.”
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Да.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест в случая имаме предвид, че се забранява финансирането на политическите партии от такива субекти при тези условия. Но в случаите, в които съответната услуга, включително отпечатване на плакати, рекламно време, пиар или нещо друго, е платена, независимо че се предоставя от юридическо лице, естествено, че тя е възможна.
За „неплатена” в Преходните разпоредби се дава точна дефиниция на това какво имаме предвид – какво са „средства”.
За уточнение казвам, че в случаите, в които съответната услуга отговаря на правилата, тя може да бъде извършена и от юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тогава в чл. 24, в т. 2 да се добави:
„Политическите партии не могат да получават:
2. средства от юридически лица и еднолични търговци;”.
Те като физически лица могат да правят дарения на общо основание, но като едноличен търговец няма да могат да ги правят.
Нека и колегите да реагират, но тогава мисля, че става излишно добавянето на т. 7 за организаторите на хазартни игри, тъй като те трябва да бъдат или юридически лица, или еднолични търговци, тъй като това е стопанска дейност, тоест тя се обхваща от т. 2.
Нали няма друго тълкуване, за да не записваме текстове, които се припокриват? (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)
Той е физическо лице като всички останали, но като едноличен търговец има дейност и имущество, което е обособимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отговорността – да, но качеството на дарител очевидно е като физическо лице, а не като едноличен търговец.
И така, уважаеми колеги, окончателната редакция, която се предлага на т. 2, е:
„2. средства от юридически лица и от еднолични търговци;”.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, можем да подновим своята работа.
Преди да поканя господин Стоилов да вземе думата, за да продължи доклада, ще дам думата на народния представител Ангел Найденов за процедурен въпрос. Не зная дали ще има достатъчно хора, за да го гласуват, но нека да се чуе и да се знае, че такъв въпрос стои.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Основание за процедурата, която ще направя, ми дава усещането за амбицията на народните представители да изчерпим дневния ред, който наистина е не само на пръв поглед достатъчно амбициозен, но в него има заложени много важни въпроси, засягащи и графика за действия по отношение на законодателната ни дейност, свързана с мониторинга от страна на Европейската комисия, и засяга, разбира се, важни обществени отношения чрез законопроектите – нови или законопроектите за изменение и допълнение.
Затова, господин председателю, молбата ми, от една страна, към всички народни представители е да участват достатъчно активно и пълноценно в дейността на Народното събрание, макар и с разбирането, че в края на политическия сезон това е, разбира се, малко трудно.
От друга страна, процедурното ми предложение е днес да удължим работното време след 14,00 ч. с желанието да приключим с четенето на законопроектите, които имаме по Програмата на Народното събрание или поне да направим опит да приключим с изчитането с идеята утре да гласуваме, с което да приключим тази амбициозна програма, която гласувахме за работата на Народното събрание до края на седмицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, процедурното предложение е в две части. Първата част, днес, удължаване на работното време до изчитането на всички текстове на актове на парламента, включени в седмичната ни програма, без да гласуваме. А утре, в началото на пленарния ден да пристъпим към гласуване на всички обсъдени текстове.
Няма да подложа формално това процедурно предложение, но ще предложа да го приемем единодушно с мнението на всички присъстващи в пленарната зала.
Има противно предложение на народния представител Любен Дилов-син.
Давам думата за противно процедурно предложение – заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Противното ми процедурно предложение, господин председател, се основава не на това, че не искам да изчерпим дневния ред или пък не искам да работим, а от простия факт, че така направената формулировка „до изчитане на всички текстове” визира и Закона за културно-историческото наследство, по който има, поне по мое скромно изчисление, спорове в рамките на няколко дни.
Така че предлагам формулировката да бъде - там, до където стигнем, или пък вие сте в мнозинството и в правото си да пренаредите дневния ред по начин, който е удобен. Затова аз се чувствам длъжен да направя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поначало, уважаеми колеги, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ни дава право да удължим до 4 часа пленарното време, което би означавало до 18,00 ч. Нека с това разбиране да поставя на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение днес работата на Народното събрание да продължи до 18,00 ч., а утре – гласувания.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Сега продължаваме с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме с § 6 от основния доклад.
По § 6 има предложение на народния представител Йордан Величков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Манолов, което е подкрепено по принцип по т. 1, а не е подкрепено по т. 2, а именно – чл. 25, ал. 3 се изменя така:
„(3) За коалициите, представени в Народното събрание, общата сума по ал. 2 се разпределя между регистрираните в тях партии, съгласно сключен коалиционен договор, а при липса на такъв, в дялово съотношение пропорционално на броя на народните представители, заявили принадлежността си към съответните партии. Министерството на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия от коалицията, в посочена от нея сметка.”
Има предложение на народния представител Яни Янев, което не е подкрепено от комисията, а именно:
„В § 6:
а) в чл. 25 ал. 1 отпада;
б) в чл. 25 ал. 2 отпада и изразът „което се представя с документите, изискуеми за всеки пореден транш”;
в) в чл. 25, ал. 3 се променя така: „При липса на коалиционно споразумение по ал. 2, държавната субсидия се разпределя по равно между политическите партии в коалицията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 5 със следната редакция:
„§ 5. Член 25 се изменя така:
„Чл. 25. (1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители.”
(2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция.
(3) При липса на коалиционно споразумение или промяна на членския състав на парламентарните групи и на политическите партии или коалиции, образувани в резултат на последните парламентарни избори, държавната субсидия се разпределя, като се предоставя на политически партии, учредени преди парламентарните избори, които имат съдебна регистрация и сформирана парламентарна група или на политически партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата по текстовете на § 6 по вносител.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз смятам, че като цяло промяната на текста на чл. 25 от Закона за политическите партии е ненужна.
На първо място, погледнете предложенията за ал. 1 и 2 на чл. 25 и ще видите, че те са абсолютно идентични, с изключение на една дума, която по никакъв начин не променя смисъла и съдържанието на текстовете, каквито са заложени и съществуват и в настоящия действащ текст на чл. 25, ал. 1 и 2.

Единствената промяна, която се налага и се предлага да бъде направена, е във връзка с ал. 3. За всички нас е ясно, че една такава промяна се иска да бъде направена, поради един чисто елементарен и конюнктурен въпрос, характерен за това Народно събрание, но не е ясно дали изобщо ще бъде характерен за някое от следващите народни събрания. В конкретния случай, приемайки ал. 3, ако я приемем, ние ще уредим не един принципен въпрос, а ще решим един частен, конюнктурен въпрос на конкретна ситуация, възникнала в това Народното събрание, но не и по принцип въпросът за това какво да се прави с разпределението на държавната субсидия, ако тя бъде получена от една коалиция.
Това е един от аргументите ми, с които пледирам като цяло да отхвърлим промените в чл. 25 и да си остане действащ текста в Закона за политическите партии, какъвто е сега.
На второ място, целият принцип, заложен в закона, за разпределението на държавната субсидия по своето естество е на принципа получен глас на изборите за съответната политическа формация. Възприемайки текста на ал. 3, ние започваме да прилагаме и други механизми за разпределение на тази държавна субсидия, неподчинена на този първоначален принцип. И не само това, ние изключваме и другия важен принцип, който е, че държавната субсидия се разпределя на политически субекти, регистрирани за участие в изборите, а ние тук вече създаваме възможност да се появят и други политически субекти, които не са били регистрирани като такива на изборите, но да имат възможност евентуално да получават държавна субсидия.
Това струва ми се прави два пъти изключение от принципите, заложени в закона, поради което ви предлагам да бъде отхвърлена като цяло и неподкрепена промяната на чл. 25 и да останат да действат текстовете, каквито са били.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли реплики към господин Янев? Няма.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Не е реплика. В крайна сметка, правото, изхождайки от определени основополагащи принципи, трябва да отразява и политическата реалност.
Това, че се мисли, че сегашната политическа реалност с конфигурациите или разместването на конфигурациите в Четиридесетото Народно събрание ще бъде уникална в българската история, аз мисля, че не е сериозно.
Напротив, в следващите събрания ще има още по-странни конфигурации, още по-мобилна взаимовръзка между отделните политически сили. Затова ние трябва да създадем такъв принцип, който да защитава правата на политическите субекти, но същевременно да отразява и тези политически реалности, пред които ние сме изправени сега и ще бъдем изправени в бъдеще.
Ние възприемаме текста на комисията в § 5 – чл. 25, като предлагаме с оглед осигуряване на прецизност да бъде извършена редакция в ал. 3 – да отпаднат думите „учредени преди парламентарните избори”, тъй като това е текст, който до голяма степен преповтаря логиката в началото на ал. 3 и създава излишна двусмисленост, която натоварва текста с допълнителни проблеми, които ще дискредитират нормалното прилагане на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Има думата господин Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да благодаря на Комисията по правни въпроси за подкрепата, която тя направи по предложението за промени на чл. 25 в Закона за политическите партии. Бих искал да кажа, че съвсем нормално е политическата обстановка в продължение на повече от три години и половина да се промени. Както виждаме текат интересни политически процеси в самия парламент, за които не съм никаква изненада, а може би логично следствие на цялостната политическа обстановка в България. Именно за това няма закон и нормативен акт, който може да фиксира нещо веднъж завинаги, без да може да се променя и без да се отчетат новите реалности, които настъпват.
Моето предложение е именно във връзка с това, което настъпва като реалност. Член 25 не е отчел всички възникнали евентуални проблеми между коалиционни партньори, между партии и в самите партии и така нататък по един доста деликатен въпрос – субсидиите.
В тази връзка ние предложихме, че тогава, когато липсва коалиционно споразумение, тоест не могат да се договорят съответните политически субекти – членове на коалицията, помежду си, тогава при липса на такова коалиционно споразумение и промяна на членския състав на парламентарните групи, да се намери начин съответните представляващи нови субекти да получат полагаемата се от държавата субсидия.
В тази връзка аз подкрепям редакцията, която предлага комисията само с едно конкретно допълнение, което е пропуснато редакционно. Аз ще го предоставя на председателя на комисията, именно – ал. 2 е пропусната, а към ал. 3 добавям един текст, че „държавната субсидия на всяка коалиция по ал. 1 се разпределя между съставляващите партии, според коалиционно споразумение”. При липса на коалиционното споразумение вече, продължава текстът, който предлагате. Защото текстът, както е предложен, се обезсмисля. Казва се „при липса”, но не се фиксира, че, първо, е необходимо коалиционно споразумение. Това е една, бих казал, редакционна поправка към текста, който вие предлагате.
Още нещо, което ще оставя по-надолу – вместо „или”, където е „формирана парламентарна група или политическа партия” да бъде „и политическа партия”.
Това са, бих казал, повече редакционни пропуски, които са направени и които би трябвало да бъдат включени, за да може текстът да получи един цялостен и по-ясен смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Величков. Ще помоля господин Стоилов в края на дискусията по този текст, да представи точно редакционните формулировки, които предлагате.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако трябва да дешифрираме спора по този текст, той се съдържа в едно много просто правило – трябва ли лицата-депутати, които участват в тази пленарна зала с всички права на народни представители, да бъдат санкционирани за едно или друго свое виждане по даден политически проблем, дали ще принадлежат към една коалиция или няма да принадлежат. В това е целият въпрос.
В този смисъл аз се обръщам към колегите от НДСВ, защото те са главни опониращи лица на това, което е дискусия до този момент. Тя, същата тази дискусия, има история, когато говорихме кой, как и защо участва в комисиите на парламента. Тя прераства и сега в тези текстове и пролича в изказването на господин Янев досежно ал. 3.
Говоря в прав текст – с ал. 3 в досегашната й редакция всякакви посегателства върху тези финансови права на „Атака”, Коалиция „Атака”, независимите депутати отпадат. Единствено се санкционира поведението на БНД от НДСВ по понятни съображения. Това е първият критерий. Точно от НДСВ!
Ако искате, ще говорим и в по-пряк текст.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Давай, давай!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Няма да бъде удобно за вас!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Давай, давай!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Налагат вето!
Защото в крайна сметка в тези текстове има ли правилото народният представител да бъде критерий за разпределение на сумата при коалиции и прочие? Има го. И питам: на какво основание НДСВ получава в настоящия момент и досега повече от една година субсидия за 53 депутати? Питам? Нека някой да ми отговори! (Реплики от НДСВ.)
Очевидно е, че не критерии за справедливост, намиращи основание в приложението на закона, а теснопартийни интереси, отмъстителни или както искате ги наречете, няма да влизаме в този дебат, водят позицията на тази партия. Тя не може да бъде подкрепена по простата причина, че логиката на държавната субсидия е да бъде подпомогната политическата дейност. След като Народното събрание е основният политически орган, където се развива политическа дейност, трябва да видим от кого се развива тя – дали само от партиите като такива или все пак има отговорности по отношение на депутатите, които имат право да изразяват свое мнение досежно политическа дейност. Това е в крайна сметка преценката.
Ако вие отречете правото на чл. 63 от Конституцията – кого представлява депутатът, да се върнем някъде към 1989 г., нямам нищо против. Но трябва да бъдем наясно за какво иде реч. Или депутатът има право на свое мнение, а въпросът за отношенията с неговата партия има друго измерение, те са вътрешнопартийни, или депутатът няма право на свое мнение, има право на мнение само неговата партия и оттук нататък да бъде субсидирана партията по принципа на неоснователното обогатяване – има юристи, които ще разберат за какво става въпрос, както е настоящият случай.
Нека да погледнем от гледна точка на принципите за развиване на политическа дейност. Ще бъда много любопитен да чуя дали някой ще каже в тази зала, че народният представител няма право на самостоятелно мнение и израз на това самостоятелно мнение по всички политически и други въпроси? Ако има такъв човек, аз ще си направя съответните изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ралчев, изобщо не е имало спор за мнения. Има огромни коалиции, в които бушуват огромен брой мнения. Когато обаче там се появят идеологически разминавания, настъпва разпад. Изобщо не става дума тук да се делят пари на брой депутати и да се казва, че депутатът, бройката е критерий за подялбата й. Става дума за това една партия, увеличавайки се или намалявайки, слизайки до 11 души в парламента или пораствайки до 121, продължава ли да стои в рамките на идеологическото и политическото кредо, с които се явява пред обществото.
Аз съм рискувал до края на живота ми да ме наричат жълт, НДСВ-еец, царист и така нататък и не мога да твърдя, че утре аз ще бъда критерий за 20 хил. лв. от общата субсидия, защото поради гърчове, ситуации, когато не съм могъл изразя мнение, съм загърбил и идеологията, и политическата платформа, и 20-те страници програма, която съм чел на хората! Вие си представяте тези неща с роенето, да не използваме по-тежката дума ренегатство, като бракоразводно дело. И постъпвате професионално, като адвокат спрямо бракоразводно дело. Съпрузите не могат да се понасят, защото мъжът има еди-какво си мнение, а жената друго, развеждат се и се явяват да си поделят тенджерите, паниците, хладилниците или колите, ако има две, ако не - на нея седалката, на него калника.
Не е така с партиите и с коалициите! Излизайки един човек от партията си или от коалицията си, той казва „Довиждане!” на цял набор от идеи, от представи за бъдещето на страната си и от взаимоотношения с другите партии. Вие още не бяхте ни напуснали и започнахте да се прегръщате настойчиво с хора от други партии – нещо, което не сте правили физически и мисловно в продължение на шест години! И след като това наистина е известно и Вие запитахте да говорим ли откровено, и аз мисля, че говоря откровено, трябва да признаем, че тук разговорът се води за пари, само за пари, и дори за част от парите, които се полагат на партията, която е влязла, независимо в какъв състав на парламента и независимо в какъв ще излезе.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Виж ал. 2!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Янев.
Колкото и да е конкретен разговорът, да не забравим, че обсъждаме норма.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Към колегата Ралчев: бих желал да бъде точно толкова прецизен при разглеждането на този законопроект и тези текстове, както е прецизен в работата си в наказателното законодателство. Тук ми се струва, че наистина има субективизъм в неговата лична оценка и ако направи този внимателен преглед, ще види, първо, че в сега действащите норми на чл. 25 никъде не се предлага народен представител да получава субсидия! Този принцип в ал. 3 на сега действащите текстове се казва за народните представители само като принцип за разделение на средствата между коалиция, която е била регистрирана преди това на изборите, получила е държавна субсидия и понеже няма коалиционно споразумение, да може да разпредели средствата между отделните партии в коалицията. Но това е изключение и там пак не става дума за това, че получава пари народен представител. Това е принципът, върху който се разпределят пари между партии.
Огромната разлика с настоящото предложение е, че за първи път в този парламент, откакто действа Законът за политическите партии, казваме, че отделният народен представител е носител на определена сума, ходи с едни пари, които му се полагат от държавната субсидия. Такава философия няма.
И другото, което е – няма никакво основание да се задявате в момента с НДСВ, че и предложената хипотеза на чл. 25, ал. 3 не касае възможността въобще БНД да получи каквито и да било пари! Четете внимателно! И поради тази причина нашата принципна позиция не е това БНД да не получава държавна субсидия, а да не се променя това, което е било заложено в закона, защото там до момента са проведени ясно и точно принципите, че народен представител не влачи след себе си суми, а парите се получават от политическата формация, която е била регистрирана преди изборите и е влязла в парламента. Това са принципните позиции. Всичко останало е малко повече от свободни интерпретации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи за трета реплика към господин Ралчев.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Сигурно прецизното четене и тълкуване на закона трябва да бъде еднакво по отношение на всички сектори на правото. И тогава, когато в настоящата действаща ал. 2 се въвежда принципът за пропорционалност, независимо дали е коалиция или не, съобразно броя на депутатите - повече не искам да говоря. Който не може да го разбере, си е за негова сметка.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Чети закона! Вие не го четете!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Точно го чета закона!
На второ място, ако говорим за идеологически различия, това е пак една тема, която засегнах и която вие не искате да разберете. Тя се състои точно в това кой е напуснал идеологическите позиции и кога. Това е друга тема. Струвам ми се, че не трябва да занимаваме с нашите проблеми в тази връзка цялото Народно събрание, да бъдем принципни и точни. Защо в крайна сметка, ако вие сте прави, уважаеми колеги, Правната комисия прие ал. 3? Искате да кажете, че тя напусна принципите, които Вие твърдите, че са еднозначни в закона? Кажете го тогава и това! А недейте само да сипете огън и жупел по едни хора, които по един или друг начин вече не мислят като вас.
Пак твърдя, въпрос на четене на закона и въпрос на възможност е да го разбереш като махнеш идеологията и разбереш принципите на политиката, а те са: Народното събрание е висш орган. Той се състои не от партии, а от депутати! Разберете го това, ако искате, разбира се, защото в противен случай разговорите просто са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Петър Манолов.
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Искам да се изкажа основно по две неща: във връзка с чл. 25 първият въпрос е за определяне на големината на субсидията, за което има два начина. Единият е по брой на депутатите в парламента, другият е по брой на гласове, които са дадени на изборите за отделни партии и коалиции. По принцип по-правилният вариант е да се избере обективен критерий хората, които са гласували за дадена партия или коалиция, те да определят и големината на субсидията. Това е направено както в текущия закон, който е в сегашното положение, така и в предложенията по ал.1 и 2 за новите промени.
Вторият въпрос е за разпределяне на субсидията. Считам, че за разпределението на субсидията трябва да се приложи същият обективен критерий – волята на гласоподавателите. Ако изхождаме от субективни критерии на политическа принадлежност на отделен народен представител, както и промяна в състава на коалициите, това означава, че партиите, които са се явили на избори, не могат да гарантират текущо състояние на своята партия като членски състав, народни представители или на коалицията. Не могат да контролират, защото няма законови средства да принуждаваш един народен представител да остане верен постоянно в партията или коалицията. Ако се приложи положението на обективния критерий за гласуването по гласоподавателите, както са определили големината на субсидията да бъде от техните гласове, които са дали за партията и коалицията...
За разпределението в коалицията е логично да има критерий, който да даде възможност да се разпределят парите между отделните партии. Един от критериите е броят на народните представители, а другият критерий е коалиционното споразумение. То се сключва в началото преди явяване на избори и е логично то да бъде спазено през целия мандат на Народното събрание.
В ЦИК- регистрацията нещата никога не се променят до края на мандата на избраното Народно събрание. Тоест, дори и след това да настъпят изменения в партиите, да се закрият партии, да се открият нови коалиции, ЦИК-регистрациите остават винаги постоянни. Затова, ако подходим обективно и се спази принципът на ЦИК-регистрацията, това означава, че с коалиционно споразумение партиите в коалицията могат да си разпределят субсидията най-правилно. Ако те не могат да създадат такова коалиционно споразумение, тогава следва по съществуващия текст в момента на ал. 3 на чл. 25 по броя народни представители, които декларират принадлежност към някоя от партиите в коалицията.
Считам, че съществуващия текст е обхванал всички възможности.
Опитът някои конкретни случаи да се решават чрез промяна в закона, вмъкване на нови текстове, които усложняват закона и съответно го правят невалиден в бъдеще, тъй като може да се случат съвсем други ситуации, считам, че е едно усложняване на нещата.
Тъй като вече е предложена от комисията ал. 3, при която явно при прехвърлянето на предложението от вносителя към предложение от комисията са изпуснати някои неща, подкрепям предложението на господин Величков, като искам да поясня, че това, което той каза – изпуснатото изречение от ал. 2 в неговото предложение, на вносителя ... Също така липса на коалиционно споразумение или промяна в членския състав на парламентарните групи. Това „или” изключва по принцип възможността коалиционното споразумение, сключено в коалицията, да бъде приложено. Затова предложението е това „или” да се превърне в „и”. Това означава, че ако няма коалиционно споразумение и промяна на членския състав на дадена група, тогава става разпределението по следващите текстове.
И накрая да се добави едно изречение – че Министерството на финансите привежда дела́ от субсидията за всяка партия в посочената от нея сметка. Това нещо го има в съществуващата ал. 3. Считам, че досега е работило – вече две години и Министерството на финансите няма възражения да привеждат директно на партиите тяхната субсидия, тъй като това дава възможност по-лесно на партията счетоводно да осчетоводят субсидията, както и да се отчитат пред Сметната палата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Свинаров, за изказване.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз изпитвам малко недоумение, че Законът за изменение на Закона за политическите партии го разглеждаме отделно от изборните закони. Недоумението ми се дължи на факта, че има преплитане на текстове и защита на интереси, които не могат поотделно да се гарантират в двата закона.
И понеже нямам отговор, искам да попитам: как ще се финансират мажоритарно избраните депутати, ако изборното законодателство има мажоритарен елемент? Ще следва ли тогава субсидията депутата или пак няма да го следва? Мажоритарно избраните кандидати ще бъдат ли излъчени само от политически партии или могат да бъдат излъчени по друг начин? Така че има много въпроси, на които можем да си дадем отговор само ако едновременно гледаме двата законопроекта.
И понеже не знам какво друго да кажа, искам процедура за спирането на гледането на този законопроект до внасяне и гледане в пленарната зала на Закона за избиране на народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение, колеги, имайки предвид може би възможността, че могат да се внасят необходими промени в закона, в случай, че се приемат хипотезите, за които спомена господин Свинаров?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): Сега не можем да прекратим дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, очевидно е, че дискусията тече, но е направено процедурно предложение.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има връзка между финансирането на партиите и финансирането на партиите и кандидатите в избори, но смятам, че ние не можем да преустановим работата по този въпрос заради посочената връзка, най-малкото тя не е автоматична, не е абсолютна. Ще дам само един пример. Има възможност, ако се приеме да се издигат ... То и сега има пропорционална система, но това е една фиктивна възможност по-скоро. Ако има мажоритарни кандидати, които са регистрирани като независими, те могат не само да кандидатстват, но и да бъдат избрани. Но не се предвижда държавата да субсидира кандидати, които не са от партиите, защото държавата субсидира политическите партии за тяхната дейност, да не говорим, че обикновено зад независимите кандидати могат да се акумулират много по-мощни финансови потоци, така че те нямат особена нужда от допълнително държавно финансиране.
Затова предлагам да продължим дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Държите ли да подложа на гласуване предложението, господин Свинаров?
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на обсъждането на второ четене.
Гласували 112 народни представители: за 34, против 57, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да хвърля светлина върху повдигнатите въпроси. (Реплики.)
Да, не претендирам моето изказване да е последно. Останах с впечатление, че няма други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявайте, господин Стоилов, нека да чуем госпожа Иванова.
Простете, госпожо Иванова.
Заповядайте, имате думата. Господин Стоилов има готовност накрая да обобщи предложението.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам една редакционна промяна, а именно думите „образувани в резултат на последните парламентарни избори” да отпаднат от предлагания текст. Това е ал. 5. Мисля, че това задава повече въпроси, отколкото отговори се съдържат в текста. Тук ще трябва да се разсъждава на тема какво означава коалиция, образувана в резултат на изборите. Като правило коалициите ще са образувани преди изборите, а не в резултат на тях.
И докога във времето тези, които евентуално ... Въпреки че това не е и коалиция, това, което би се формирало след изборите, веднага след изборите или неограничено до края на мандата? Влизаме в едни такива различни хипотези, на които няма отговор.
Затова предлагам да отпадне този текст. Оставащата формулировка е достатъчно ясна: „Парламентарни групи на политически партии или коалиции”. Очевидно това са тези, които са участвали в изборите.
Това е моето предложение, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма повече желаещи.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, всички повдигнати въпроси се отнасяха до едни или други промени в редакцията на ал. 3. Дискусията е толкова сложна и предполагам дори мнозина трудно се ориентират в нея, защото сега предлаганият текст на ал. 3 се стреми да реши много конкретни въпроси, възникнали в този парламент, без тази алинея да напусне изцяло принципите, на които е построен законът в частта му за финансиране на политическите партии.
Виждам, че тази дискусия предизвиква разбираем интерес, защото става дума за разпределяне на финансови средства, но има някои хора, които може би почти през целия мандат не са вложили толкова енергия, колкото по тази ал. 3. Затова смятам да не отдаваме толкова голямо значение на страстта, с която се мотивират тези въпроси, защото те имат малко общо с политиката. Не визирам по-голямата част от изказванията, мисля, че добре схващате контекста на моите думи.
Към конкретните предложения по ал. 3, смятам, че можем да предложим част от допълненията на господин Величков, а именно да се добави първо изречение в ал. 3: “Държавната субсидия, отпускана на всяка коалиция по ал. 1, се разпределя между съставляващите я партии според коалиционно споразумение”.
И последното изречение, което той предлага, е подразбиращо се, но нека да го запишем, тъй като се съдържа и в сега действащата редакция на закона: “Министерството на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия в посочена от нея сметка”.
Но предложението, което той прави – наглед най-малкото, е най-същественото: във второто изречение съюзът “или” да се замени с “и”. Това вече е промяна по същество и тя трябва да бъде гласувана. Всъщност, няма никаква друга разлика в останалия текст, но тази промяна в съюза нека народните представители, парламентарните групи при гласуването да преценят последиците от тази промяна. Това е необходимо за ориентация при последващото гласуване на текста.
Имаше предложение за отпадане на госпожа Иванова, да отпадне изразът “образувани в резултат на последните парламентарни избори”, което смятам, че трябва да остане.
Има и предложение на господин Димитров: да отпадне изразът “учредени преди парламентарните избори”. По това също се води обстоен дебат, ясни са позициите и аргументите. Тези предложения трябва да бъдат гласувани отделно като предложения за отпадане в текста. Но дискусията по тях по същество се проведе. Не съм този, който трябва в момента да взема категорично страна в едната или в другата посока. Мотивите бяха изложени и народните представители могат да се ориентират.
Други промени в текста не бяха предложени. При тази процедура на гласуване утре текстовете ще бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само едно уточнение – по въпроса “и” - “или”. Вие споменахте “във второто изречение”. Има само едно изречение в ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казвам “във второто изречение”, ако се приеме първото изречение, което предлага господин Величков, или първото изречение от текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате предвид предпоследния ред, след “група”?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, “при липса на коалиционно споразумение или/и” – това е алтернативата, която трябва да бъде гласувана, друга разлика в текста няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тези предложения ще бъдат оформени достатъчно ясно, за да могат да бъдат гласувани, уважаеми колеги.
Преминаваме към следващия текст.
Заповядайте да представите § 7 и 8, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 7 има предложение от народния представител Елеонора Николова текстът да отпадне.
Комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Банкова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сигурно сега ще чуем мотиви срещу увеличаването на държавната субсидия – част от тези, които са заинтересовани от приемането на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да изложа своята позиция по проблема, който дебатираме в момента. В началото на този мандат държавната субсидия беше 1%. Удвоихме я, стана 2%. В момента на всеки депутат, на всеки избран депутат всеки месец се падат по 5000 лв. С увеличението, което сега се предлага – от 2 на 5%, вероятната сума, която ще се получава за всеки избран депутат месечно, ще стане около 15 000 лв.
С Минчо Христов доста отдавна направихме предложение държавната субсидия да отпадне, защото смятаме, че политиката е борба и битка на идеи, на ценности, а не партийно печалбарство. И ситуацията в България е достатъчно тежка и сериозна. В тази връзка написахме официално писмо до финансовия министър, с което го уведомихме, че не сме получавали и не желаем да получаваме и стотинка от тази субсидия.
Уважаеми колеги, не искам да бъда ваш съдник, но ще ви попитам: след като удвоихме държавната субсидия за партиите, колко пенсии и заплати удвоихме? Защо за друго няма пари, а за партиите се намират пари? Излагайки моята позиция пред вас, декларирам, че няма да подкрепя тази субсидия, защото смятам, че в случая нарушаваме своите задължения към българските граждани – онова, което казвахме и говорихме преди да седнем на тези банки преди 4 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи?
Господин Танков, заповядайте за реплика.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Банкова, престанете да заблуждавате обществото, че депутатите получават пари, субсидии едва ли не като членове на политически партии. Получават ги политическите партии. И може би политическата партия, от която Вие сте избрана, също получава тази субсидия. Така че изразявайте се точно, защото насаждате в обществото, че едва ли не всеки депутат получава по 5000 лв. отгоре и за това, че е член на политическа партия. Категорично възразявам срещу начина на манипулацията, която правите в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Вашата дуплика, госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега! Нали знаете, че партията и съответният избран депутат, на който се дава субсидията, са в много близко единство. А тук ние говорим за морал и че в днешно време е недопустимо... Аз не смея да изчисля, ако наистина сега приемете 5% и ако се получи тази очаквана сума около 15 000 лв. на избран депутат, сума, която отива при политическата партия и при депутата, каква сума ще се получи?
Но какво право ще имаме да говорим на хората, че не достигат пари и че сме във финансова криза и трябва да се съобразяваме и да правим корекция на финансите и на харчовете си, след като отпускаме толкова пари за партийното ни строителство, за политическите партии, след като дори някои представители в парламента – Партия “Атака” и други политически сили не се посвениха и си поискаха 1500 лв. пенсия. Уважаеми колеги, страшно лоши послания пращаме към хората – това беше моята мисъл. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата?
Господин Минчо Христов, заповядайте, имате думата. (Шум и реплики.)

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не съм ваш съдник и не искам да бъда ваш съдник. Но искам да ви кажа следното. Политическите партии трябва да се движат от своите принципи, от своите идеи, а не от пари.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Точно така, Минчо!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ние се занимаваме тук, два часа се карате кой каква субсидия да получи. Сега се караме колко да си увеличите тази субсидия.
Аз имам едно конструктивно решение, господин председател. Нека да бъде записано като предложение: думите „5 на сто” да бъдат заменени с думите „0 на сто”. Тоест просто да се върне нашето първоначално предложение със Стела Банкова тази срамна партийна субсидия да отпадне.
Виждате в каква тежка финансова ситуация е България. Виждате какво става около вас. Сега ли е моментът да си увеличавате тези пари? Колеги, за тези, които не са разбрали, ще го кажа просто и ясно: става дума за около 15 хил. лв. на месец за един избран депутат! Ние тук сме 240 души, умножете го по 15 хиляди и вижте за какво става дума.
Нима тези пари не могат да бъдат използвани за животоспасяващи лекарства, за спешната медицинска помощ? Ето го господин Радослав Гайдарски – от тази трибуна ви е казвал, че трябват 200 милиона за решаване на проблемите със спешната медицинска помощ. Вземете ги от партийните субсидии, вземете ги от Военното министерство!
Онзи ден ви предложих такова решение в бюджета – да вземем от парите за тези мисии в чужбина и да ги прехвърлим за спешната медицинска помощ. Отхвърлихте го.
Сега ви предлагам: вземете десетките милиони левове, които прахосвате за тези политически партии. Вие виждате резултата от тяхната дейност, колеги! Аз лично се срамувам от дейността на политическите партии тук, в парламента. (Реплика от КБ.)
Чрез никаква политическа партия не съм влязъл, господине! Не съм членувал през живота си в политическа партия! И неслучайно – заради такива като вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не отправяйте подобни упреци.
МИНЧО ХРИСТОВ: Извинявам се, господин председател, но ме репликираха от място.
Нека всеки, който има да каже нещо против тези конструктивни неща, които говоря, да излезе и от трибуната да ме опровергае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вече има реплика към Вас.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не да подвиква от място, както прави господинът. Извинявайте.
Аз не мога да приема и друг аргумент, че ако увеличите тази партийна субсидия, вие ще намалите корупцията. Колеги, нали я увеличихте вече двойно в този парламент – преди една или две години стана?! Кой се наема тук да твърди, че сте намалили корупцията сред партиите? Тя се увеличава! Кой ще излезе на тази трибуна да каже, че корупцията е намаляла?
Господин председател, обръщам се към Вас и нека моето предложение да се запише: думите „5 на сто” да бъдат заменени с думите „0 на сто”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз подкрепям исканията на господин Минчо Христов да се отделят повече пари за онкоболните, но не считам, че това нещо е основание да се закрие финансирането на политическите партии за тяхната дейност. Както трябва да се помага на онкоболните, така трябва да има и политическа дейност в тази държава.
Иначе, ако няма такава дейност, господин Минчо Христов нямаше да може да говори от тази трибуна. Той не е влязъл в парламента като независим – тогава можеше да има пълно основание да иска политическите партии да нямат финансиране, защото щеше получи финансиране по друг начин. След като е влязъл в парламента като представител на Коалиция „Атака”, изградена от политически партии, той не може след това да се обърне и да каже: благодаря ви, благодарение на вас съм в парламента и мога да говоря от тази трибуна, но вие не трябва да съществувате като партия, защото нямате финансиране за вашата дейност.
Така че да не променяме темата и дискусията за политическите партии да се превръща в пропагандна дейност за отпускане на средства за други дейности, които действително са необходими. Считам, че в това отношение всеки, който бъде принуден да намали своите финансови ресурси, ще бъде против такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, господин Христов! В този парламент някои хора са избрали ролята на света вода ненапита - най-големите блюстители за защита на интересите на българските граждани. Всичките 240 души тук сме влезли съгласно действащия Закон за политическите партии и действащия Закон за избор на народни представители.
Ясно е: който не е влязъл като независим народен представител, той така или иначе е благодарение на някаква партия или коалиция в този парламент. След като е напуснал, да се вживява в най-големия съдник и най-големия моралист по всеки един въпрос, който тук се разисква, просто не е морално.
Благодарение на това, че е народен представител, влязъл чрез Коалиция „Атака”, не стига че има тази възможност да пледира и да бъде сравнително добре платен, като всеки народен представител, ами да каже колко пъти ходи и къде по чужбина като народен представител. Тоест хем ползваш правата на народен представител чрез политическа партия или коалиция, хем започваш да плюеш по политическите партии и коалиции, че едва ли не са излишни, просто няма нужда да се финансират, едва ли не няма нужда от парламентарна република.
Не знам как да управляваме тази държава – да дойде една бащица тук, както беше преди 40 години, една силна ръка да управлява и няма нужда от нищо. Тогава няма да има партии, няма да има проблеми, няма да има нужда от финансиране.
Категорично съм против такива популистки изказвания. Смятам, че тук се прави комплекс от мерки с промените в Закона за политическите партии и това, което ще последва с другите изборни закони. Ясна е тенденцията да направим така, че да няма партии фантоми, да няма такива хора, които, освен да представляват себе си, никой друг не представляват. Това е правилното решение.
Виждате, че в проекта се предвижда въобще да няма финансиране и дарения от юридически лица, точно за да се прекъснат тези възможности за спекулативно финансиране на партиите. Много по-почтено е именно чрез държавния бюджет при ясно формулирани правила да се финансира тази политическа дейност, която е абсолютно задължителна за една парламентарна република. Аз напълно подкрепям това, което се предлага от комисията.
Предлагам да се спре с тези популистки приказки, които някои хора тук си ги взеха на въоръжение. Не виждам другия път как ще влязат в парламента - освен пак в някоя коалиция, ако има такъв мерак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Трета реплика не виждам.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Господин Петър Манолов не може да бъде мой съдник – човекът, който даде субсидията на собствената си дъщеря! Точно тези пари, които пледирате сега да се увеличат – даде ги на собствената си дъщеря и не може да бъде мой съдник!
Що се отнася до господин Радославов - искам да Ви кажа, че българският политик трябва да бъде верен на своите принципи, на своите предизборни обещания, господин Радославов, а не на своята партия!
Вие трябва да се срамувате, че двама независими депутати – аз и Стела Банкова, внасяме предложение за спасяването на „Козлодуй”, което вие обещахте на своите избиратели,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По темата, господин Христов. Ще Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... за премахване на американските бази, за изтеглянето от Ирак, вие го обещавахте, за така наречените царски имоти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, виждам, че продължавате, без да обръщате внимание на това, което Ви казвам. (Народният представител Минчо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Чернев има думата за изказване.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Уважаеми колеги, господин председател!
Хайде малко да сложим нещата по средата на пътя, където им е мястото в крайна сметка!
Да, субсидиране на политическите партии, Минчо, има във всяка развита демокрация по света. Това е факт. Също така е факт обаче, че в развитите демократични системи – нещо, към което ние уви, вече двадесета година се стремим, в тези развити демократични системи – и в Западна Европа, та дори и в Меката на така наречената демокрация – Америка, има много строго действащи обществени системи, които предотвратяват такива грозни явления, на каквито сме свидетели дори в днешните дни тук, в България. Говорим за корупция в политическите партии, говорим за нерегламентирано лобиране в името на икономически кръгове, ако ви харесва повече, наричайте ги обръчи от фирми и всичко това, според мен, е есенцията на спора днес.
Също така аз ще се съглася с твърдението на колегата Христов, че увеличаването на партийната субсидия днес е лишено от всякаква социална справедливост с оглед ситуацията, в която и пред която е представена България и главно българинът. Никому не звучи приятно, на никому от хората, стоящи извън тази пленарна зала не звучи приятно, че някакви политически партии си повишават парите, които да получат. И тази логика е встрани от общата логика, която управлява ежедневието, бита на българина днес. Ние като законодатели трябва да слагаме на везните поравно от всичко. (Шум и реплики.)
Аз виждам, че надали някой слуша с внимание това, което казвам, защото решението вече е взето.
Аз определено давам право на Минчо Христов и на Стела Банкова, защото не сме дозрели още да си гласуваме повече пари. Повечето пари за политическите партии няма да спрат корупцията. Повечето пари за политическите партии няма да спрат това, което и днес големите политически партии на статуквото правят, това което правеха и най-лошото е, че то ще продължава да се случва. (Шум и реплики.)
Затова най-почтително, с уважение към вашето невнимание и нехайство, уважаеми колеги, ви казвам, че вие сами разрушавате така наречената демократична система. Сами отваряте вратата за нас – новите радикали. Скоро тук един колега попита как ще влезем в парламента. Ще влезем, ще влезем отново! И ще влизаме все повече и повече. И все повече и повече говорене като нашето ще става политическо говорене, защото това не е празен популизъм, а това е гласът на улицата. И ако не го чуете сега в пленарната зала, ще го чуете така, както го чухте през 1997 г. И ще го чуете тук, по коридорите!
Извинявам се, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чернев, не става въпрос за извинение. Става въпрос, чий глас се чува. Трябва да се чуе гласът на бюлетината, а не нечий друг.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
По предложението на господин Минчо Христов за „0 на сто” то на практика се покрива с предложението за отпадане на § 7, така че няма да го подлагам на гласуване отделно, а ще бъде.... (Народният представител Минчо Христов иска думата.)
Нямате думата! Щом възразявате, ще го подложа на гласуване отделно. Бъдете спокоен.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Фактически той предлага да отпадне и сегашната субсидия. Ако отпадне текстът остава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То всъщност е качествено различно. Прав е господин Христов. Той предлага да няма никаква субсидия от бюджета.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е по § 8:
Създава се нов чл. 28а, както следва:
„Чл. 28а. Политическите партии ползват една банкова сметка за всички свои приходи и разходи”.
Предложение на Йордан Бакалов и група народни представители:
Създава се нов чл. 28а със следния текст:
„Чл. 28а. Всяка политическа партия, която получава държавна субсидия е длъжна да приеме свой бюджет за съответната година, който публикува на Интернет-страницата си в срок до 31 януари, както и отчет за изпълнението на бюджета за предходната година в срок до 31 март”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. Създава се чл. 28а:
„Чл. 28а. Политическите партии декларират пред Сметната палата откритите от тях банкови сметки в 14-дневен срок от откриването им”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да коментират този текст?
Господин Камов, имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Връщам се отново към дискусията, организирана от президента на републиката, през м. юли т.г. Спомням си много добре, че стигнахме съвсем близо до консенсус по въпроса за една-единствена сметка на политическите партии. Още повече, че неправителствените организации, в частност Центърът за изследване на демокрацията, където мисля, че са най-напред в тази материя, недвусмислено доказват, че там, където това правило е въведено, прозрачността и най-вече улеснения контрол върху това какво постъпва и какво се случва, е чрез една-единствена сметка. Дано да не сгреша, но мисля, че всички северни демокрации в Европа отдавна са възприели това правило и нещата са се променили коренно.
Аз не знам как текстът на вносителя се е променил в дискусията в комисията и е свел нещата до изискването в 14-дневен срок от откриването на сметките да се прави съответната декларация. Представете си Сметната палата колко би била затруднена непрекъснато да следи процеса на откриване и закриване на сметки, за да установи дали по тях са спазени изискванията, които ние току-що обсъдихме и които утре ще бъдат гласувани.
Категорично подкрепям, надявам се, не съм единственият, оригиналния текст на чл. 28а – политическите партии да ползват една банкова сметка за всички свои приходи и разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожа Манолова има думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Камов, би следвало като четете текстовете да търсите дали е спазен духът на идеята без да се хващате за конкретното разписване. Всъщност тук идеята за съществуването на една сметка на политическите партии, е идеята за прозрачност и за контрол върху движението на средствата по тази сметка.
С текста, който предлага Правната комисия, а именно в 14-дневен срок деклариране на откритите банкови сметки от всяка политическа сила, се постига именно това – да е ясно кои са сметките, с които оперира съответната партия и те да бъдат контролирани и проверявани в реално време.
За всеки, който се занимава с политическа дейност и е правил избори на терен е ясно, че съществуването на една-единствена банкова сметка в случаите, особено, когато например става дума за местни избори, това би затруднило изключително конкретната политическа работа на всяка една организация. Какво значи да има една банкова сметка, която да обслужва произвеждането на местни избори във всичките 264 общини в Република България? Какво означава това? Това означава, че средствата, които например се набират за издигането на един кандидат в Хасково биха могли да бъдат оперирани в Сливен, в Свищов или на друго място. Така е конкретно, практически.
Тук е важен смисълът и духът на промяната, която въвеждаме за съществуването на откритост, прозрачност, яснота за банковите сметки. И по-нататък изискването за дарения над определен размер да се извършват само по банков път е, за да могат да бъдат контролирани паричните потоци, които отиват към една партия и начина, по който те се изразходват. А Вие в случая се хващате за конкретиката. А ако въведем това, което Вие предлагате, в крайна сметка това ще доведе до едно изключително затрудняване на дейността на партиите, които реално извършват политическа дейност – реално, които имат структури в цялата страна. Такива, които съществуват само в София, или само в някакъв град евентуално за тях това не би представлявало проблем, но идеята на закона е не да затрудняваме партиите, а да въведем яснота и прозрачност за гражданите и възможности за контрол. В крайна сметка точно това постигаме с редакцията, предложена от Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Камов, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Ако за София беше намек към Политическо движение "Социалдемократи", Вие най-добре знаете, че това не е истина, но това не е проблемът, който обсъждаме.
От финансова гледна точка, от гледна точка на опериране със сметка няма никакъв проблем чрез упълномощаване партията да работи с една-единствена сметка. Няма абсолютно никакъв проблем. Проблемът ще възникне за контрола и тук е заровено кучето. Практически е невъзможен контролът от страна на който и да било орган и на Сметната палата. Представете си щата, който трябва да назначи Сметната палата, за да контролира, даже при деклариране на откриване на сметки, невъобразимият брой, който би могъл да се появи, както Вие казахте, при местни избори. Всеки кандидат колкото сметки реши може да открие и да ги декларира и никой няма да може практически да проследи този процес. За това става дума.
Когато сметката е една, независимо кой е упълномощен да борави с нея, вие можете да улесните значително Сметната палата в контрола на постъпленията и разходите по нея. Другото е невъзможно. Другото е просто една декларация, която не е покрита с никакъв практически механизъм. Мисля, че спорът е доста съществен - коя норма да се възприеме.
Отново повтарям, ако искаме да има прозрачност във финансирането, след като сме ограничили значително източниците за постъпление, ние трябва да дадем тази възможност практически да бъде реализирана. В противен случай е демагогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Манолова?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, струва ми се, че има смисъл да обсъдим идеята, която разви пред нас колегата Камов. Не за друго, а защото, изхождайки от тезата, че всяка една политическа партия би могла с оглед участие в местните избори да регистрира във всяка една от общините в дадена банкова институция сметка, по простата причина, че ако се ползва от една банка в една община да има сметка – 264 общини по 300 партии, регистрирани в България, са над 72 хиляди сметки, които трябва да бъдат декларирани. Ако политическата партия, макар и при условието на регистрация, обяви и се регистрира и в други банки – в България са няколко десетки банките, тази сума на онези банкови сметки, които могат да бъдат обявени и които би трябвало да се контролират, става страшно голяма. Казвам това като практически пример, защото наистина освобождаването възможността да се ползват много и различни банкови сметки ще бламира възможността за реален политически контрол.
Тук би могло и по друг начин да се създава и да се подходи. Ако ние не искаме да затрудняваме възможността за функциониране на отделните политически партии, можем да въведем и друг принцип. Например, че всички постъпления, всички приходи, всички дарения за политическите партии постъпват в сметката, която е открита от централата, а могат да се разходват чрез банкови сметки, които централата превежда на съответните си общински и т.н. структури. Защото големият въпрос за нас е въпросът за финансирането на политическите партии – да е ясно откъде идват техните пари. И ако ние централизираме мястото, където всички пари на една политическа партия пристигат, въпросът след това за тяхното разпределение и харчене чрез преводи от централата на отделни политически партии няма да е толкова фатален, той би могъл да бъде проследен. Но да оставим абсолютната възможност да се ползват във всяка една община, да се откриват сметки, които да бъдат ползвани както за депозиране на суми, така и за теглене на суми, опасявам се, че контролът върху финансирането на партиите ще бъде бламиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за Вашата дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Камов, вероятно при дискусията по този закон никой от изказващите се няма да може да надхвърли влиянието и значението, което има партията, която представлява.
В крайна сметка става дума за един реален практически проблем, който се свежда до това дали дейността на една пълнокръвна политическа партия, която има структури в територията на всички общини от страната, която участва във всички избори, която издига свои кандидати за кметове и за общински съветници, не би се възпрепятствала от съществуването на една-единствена банкова сметка. Това означава, господин Янев, че ако конкретните дарители, които вече са само физически лица, които даряват кампанията на един конкретен кандидат, искат със своето дарение от 500 лв. да подпомогнат кандидата, да кажем, в Кюстендил, по този начин, след като могат да разполагат всичките 264 представителства и повече на тази партия в страната, конкретните местни, териториални и регионални структури да боравят с едни пари, които са дарени за кампанията на един конкретен кандидат в една община.
Освен това, Вие поне знаете, по време на дебата в Комисията по правни въпроси присъстваха представители на Сметната палата, които заявиха, че ако бъде спазено това изискване, което записахме в закона, в четиринадесет дневен срок всяка партия да декларира новооткритите сметки, които има в банките, това не би било проблем за Сметната палата да ги контролира. От друга страна, нека все пак не изпадаме в някакви невероятни хипотези, защото не е в интерес на никоя партия да открие N на брой сметки в различни банки. Това би затруднило нейната конкретна дейност.
Сега съществуващата практика е известна. Всяка регионална териториална структура има една сметка, с която оперира, която се декларира пред Сметната палата и която подлежи на контрол в реално време или след като партията представи своя финансов отчет в рамките на плановия контрол, който извършва Сметната палата. Тук въпросът е публично да се обяви броят на банковите сметки, те да са известни, да могат да се контролират. Сметната палата да има правомощия да следи движението на паричните потоци, защото това в крайна сметка е идеята на този текст – прозрачност, контрол в реално време и по време на плановите проверки, а не затрудняване дейността на партиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към § 9.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е за отпадане и е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Елеонора Николова, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение на Петя Гегова и група народни представители:
"(3) Сметната палата разработва и предоставя за ползване на политическите партии унифициран програмен продукт за финансово отчитане на приходите и разходите".
Комисията не подкрепя това предложение и подкрепя по принцип предложението за създаване на нови ал. 4 и 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 8 със следната редакция:
"§ 8. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Политическата партия създава и води публичен регистър, в който се вписват:
1. лицата по чл. 23, ал. 1, т. 3 и видът, размерът, стойността и целта на направеното дарение или завещание;
2. декларация от лицата по чл. 23, ал. 1, т. 3 за произхода на средствата в случаите, когато дарението е в размер над 5000 лв.;
3. наименованията на социологическите и рекламните агенции, както и агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, които работят с партията;
4. обстоятелствата по чл. 17;
5. притежаваните недвижими имоти;
6. разпоредителните сделки с движимо или недвижимо имущество, чиято стойност надхвърля 5000 лв.;
7. годишните финансови отчети и отчетите за предизборните кампании.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се вписват в регистъра в 14-дневен срок от възникването им.
(4) Публичността на регистъра по ал. 2 се осигурява чрез Интернет-страницата на политическата партия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председателю.
Ще взема отношение по възприетите по принцип алинеи, защото според мен те не са възприети. Официалното ми предложение, което ще обоснова по-късно, е: нашето предложение за ал. 4 и ал.5 е да станат съответно ал. 4 и ал. 5 от текста на комисията в § 8, а ал. 4 на комисията да стане съответно ал. 6.
Съображенията ми са следните: в предложения текст на комисията има подадки за възприемане на идеи по нашите предложения по ал. 4 и ал. 5, но те се разминават съществено по философията. Логиката на ал. 4 е съответните партии да подават необходимата информация: първо, актуален финансов отчет, и най-важното – прогнозен финансов разчет за предстоящата кампания към датата на подаване на заявлението за регистрация, което ще бъде огласено по съответния ред и ще даде много прецизна идея в какво финансово състояние се намира съответната партия и как разчита да проведе своята финансова кампания. Предложението в ал.4 продължава като философия в ал. 5, която сочи, че в 30-дневен срок партиите представят съответен разчет за изразходвани средства на Сметната палата, която може да направи съответните засичания по отношение на изразходваните суми, респективно по разминаванията в логиката на финансирането на финансовата кампания, заявена към момента на подаване на заявлението за регистрация, и след провеждането на изборите. Според нас това е особено важно, за да се изведе нашата философия за стриктен финансов държавен контрол по отношение на провеждане на изборите, като се дадат ясни институционални механизми за това как съответната партия е провела предизборната кампания.
Предложенията на комисията в ал. 2 на новопредложения текст в чл. 29, § 8, не кореспондират с тази идея. Те не противоречат на нашата идея. Нашето предложение е предложенията на комисията в ал. 2, както и нашето предложение да намерят общото си място, както предложих – в инкорпорирането на нашите ал. 4 и ал. 5 на съответното място в текста на чл. 29 и преномериране на съществуващата ал. 4 на комисията.
Правя това предложение и във връзка с констатацията, визирана в доклада на комисията, че подкрепя по принцип предложението за създаване на нови алинеи 4 и 5. Ние предлагаме тази констатация да бъде реализирана текстуално в текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че с редакцията на § 8 и по-специално на чл. 29 се прави огромна крачка към това партиите да имат публичност на своята дейност и на своето финансиране. Забележете, за първи път ние задължаваме политическите партии да имат електронен регистър, в който да публикуват цялата информация, свързана с дейността и финансирането. Мисля, че усилието и консенсусът, който постигнахме по този въпрос, са впечатляващи.
Много ценно е обстоятелството, че изискваме политическите партии да регистрират наименованията на социологическите и рекламни агенции, както и агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които работят. Ще ви кажа защо. Защото социологически агенции работят с медиите. Когато аз примерно съм прочела, че „Медиана” работи с БСП – давам примерно тази агенция, знам, че не работи с БСП – и след това видя, че има съответно проучване на „Медиана” във вестник, аз ще имам едно наум, че евентуално тук ще има пристрастно отношение на една социологическа агенция, която получава пари от политическа партия. Затова казвам, че текстът е добър. Тук вносителите, както и всички, които бяхме в работната група, се съгласихме, че това е много важно във връзка с прозрачността, включително и на социолозите, която може да бъде най-добрият манипулатор в предизборна ситуация.
Смятам, че отхвърлихме дребнотемието, когато дадохме възможност само дарителите на 5000 лв. да представят декларация за произход на средства, защото под 5000 лв. е несериозно. То е в рамките на възможностите на всеки български гражданин да дари такива пари.
Смятам, че бихме могли да възприемем предложението на колегите Петя Гегова и група народни представители – специално в ал. 4 на тяхното предложение. Ние сме казали, че подкрепяме тяхното виждане за ал. 3, а за ал. 5 е възпроизведено в останалите текстове на чл. 29, но ал. 4 има самостоятелна тежест и стойност, която заслужава внимание. Тя е ценна с това, че към момента, в който партията или коалицията се регистрира за избори, е наясно със себе си – каква кампания ще провежда, колко скъпа ще е тя, къде ще бъде акцентът – дали върху медии, дали върху социология, дали върху плакати. С този проектобюджет на кампанията партията фактически показва на българските граждани, че абсолютно сътрудничи със Сметната палата, че е на светло, защото дава и проектобюджета си. Когато се прочете проектобюджетът на една партия и след това се види отчетът на Сметната палата при приключена кампания, тогава действително може да се направи действителен мониторинг на това доколко партията е прозрачна и доколко отчетът, който е внесла след изборите, кореспондира с реално изразходваните средства.
Макар и да сме направили огромна крачка по пътя към изсветляване на разходите и на финансирането на политическите партии, ние все още не сме включили обществения надзор, който проличава в ал. 4. Като препоръка към бъдещи промени бих могла да кажа, че можем да помислим за обществен орган, който да функционира към Централната избирателна комисия и който да прави мониторинг по време на самата кампания – какъвто има в другите държави.
Давам пример: определена политическа сила или кампания облъчва, облива българските граждани всекидневно от много медии, а след това представя отчет, който коренно се различава от средствата, които видимо демонстрира чрез екрана на телевизиите и чрез централните медии. Ако има обществен орган, който по време на кампании заедно с представители на медиите прави пазарна оценка на това какво включва реалната кампания на политическата сила, тогава отчетът и становището на този мониторинг в голяма степен ще покажат на българското общество дали отчетите на партиите продължават да бъдат стъкмистика, каквато е всяка една статистика, или действително са честен израз на употребените средства.
В този смисъл подкрепям предложението на Илко Димитров – неприетата ал. 4 към чл. 29 да намери своето място в редакционния текст на комисията като последваща алинея. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли желаещи да вземат думата?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Основателно е искането да бъдат гласувани ал. 4 и 5. Макар че отчасти се покриват с предложението на комисията, те имат и самостоятелно значение. Дори според мен трябва да бъдат гласувани поотделно, тъй като засягат две фази на процеса. Едната е предизборната кампания и нейното финансиране, а ал. 5 – отчета. Мисля, че ал. 5 е реално приложима, тъй като става дума за конкретни изисквания, докато ал. 4 говори за прогнозни финансови разчети, които могат да имат приблизително ориентировъчно значение, без от тях да следват конкретни резултати при последващи проверки.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 9.
Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция:
“§ 10. В чл. 32 ал. 2 се изменя така:
“(2) Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване. Такива помещения могат да се ползват съвместно по договор с трети лица само за цели, пряко свързани с дейността на партията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 11 има предложение на Яни Янев – в § 11, в чл. 32а, ал. 1 след думите “моторни превозни средства” се добавя “и друго имущество на единична стойност над 1000 лв., както и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който е отразен в редакцията на комисията за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 12 има предложение на Петя Гегова и група народни представители.
Мисля, че можем да отразим, че нейното предложение е прието по принцип, тъй като в допълнителния доклад се предвижда партиите до 31 март да предоставят отчети пред Сметната палата. Така че ако вносителите на предложението преценят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако държат, ще се гласува.
Моля да представите текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за счетоводството.”
2. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така:
“(4) До 31 март всяка година политическите партии представят на Сметната палата финансов отчет на хартиен и електронен носител. Към него се прилага декларация по образец, в която се съдържа списък на физическите лица, направили дарения.
(5) Годишен финансов отчет, който не отговаря на изискванията на ал. 1 и/или ал. 4 относно формата, съдържанието и начина на представянето му, както и когато не е придружен с декларацията по ал. 4, се смята за неподаден.
(6) Сметната палата публикува на Интернет страницата си в срок до 15 април на текущата година отчетите и декларациите по ал. 4, списък с наименованията на партиите, които не са подали отчети в срока по ал. 4, както и списък на партиите, получили държавна субсидия през предходната година.”
По § 13 има предложение на Петя Гегова и група народни представители – параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 12 със следната редакция:
“§ 12. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) В 6-месечен срок от изтичане на срока за получаване на годишните финансови отчети, Сметната палата извършва одит за съответствие с изискванията на този закон и на Закона за счетоводството на финансовата дейност, приходите, разходите и управлението на предоставеното имущество на политическите партии, които през предходната година са:
1. получавали държавна субсидия;
2. ползвали предоставени им помещения – държавна или общинска собственост;
3. участвали в избори, ако такива са провеждани.
(2) При извършване на одита по ал. 1, органите на Сметната палата имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения и до всички документи, отчети, активи и пасиви, свързани с финансовата дейност на политическите партии;
2. да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация във връзка с извършването на одитите, включително на електронен носител;
3. да изискват устни и писмени обяснения от длъжностни лица, включително от бивши длъжностни лица, по факти, които са констатирани при одитите, както и по въпроси, които са свързани с тяхната дейност;
4. да изискват справки, заверени копия от документи и друга информация от физически лица, юридически лица и еднолични търговци извън съответната политическа партия, свързани с възможни случаи на незаконна дейност;
5. да изискват и да получават информация от всички органи в страната, както и достъп до базите им от данни във връзка с изпълнение на одита.
(3) При отказ за предоставяне на информация по ал. 2, т. 4 председателят на Сметната палата има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация. При възпрепятстване на проверката от юридическото лице или от едноличния търговец Сметната палата сезира органите на прокуратурата.
(4) Събраните писмени доказателства при проверката по ал. 3 са неразделна част от документацията за извършения одит.”
Комисията предлага да се създаде нов § 13 със следната редакция:
“§ 13. Създава се чл. 35а:
“Чл. 35а. (1) След изтичане на срока по чл. 34, ал. 6 органите на Националната агенция за приходите извършват действия по компетентност по реда на Глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на политическите партии, които получават държавна субсидия и които не са подали в срок отчетите си пред Сметната палата.
(2) Националната агенция за приходите извършва действията по ал. 1 в сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) След изтичане на сроковете по ал. 2 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща на Сметната палата информация за предприетите от нея действия, включително за издадените ревизионни актове.
(4) Сметната палата публикува на Интернет страницата си доклада от одита по чл. 35, ал.1 и получената информация от Националната агенция за приходите в срок до един месец от приемането на доклада, съответно получаването на информацията по ал. 3.”
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:
“§ 14. В чл. 36 ал. 2 се изменя така:
“(2) При установени от органите на Сметната палата в процеса на одита нарушения на политическа партия при набирането или разходването на средства, при управлението на предоставеното имущество или при финансовата отчетност, с решение на Сметната палата докладът в съответната му част, както и събраните доказателства, се изпращат на Софийска градска прокуратура в 7-дневен срок от приемането му.”
По § 14 има предложение на Яни Янев, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Петя Гегова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
“В § 14 в чл. 37 се създават ал. 3 и 4 със следното съдържание:
“(3) При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети пред Сметната палата за годината, предшестващата година, в която се произвеждат избори, удостоверение по ал. 1 не се издава.
(4) При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата за последните три години, Сметната палата прави искане пред прокуратурата за заличаване на политическата партия от регистрите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 15 със следната редакция:
“§ 15. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) Сметната палата издава удостоверения за представените и/или непредставените в срока по чл. 34, ал. 4 годишни финансови отчети на политическите партии за последните три години, а за новорегистрираните партии – от датата на съдебната им регистрация.
(2) Удостоверението по ал. 1 се предоставя от политическата партия пред съответната централна избирателна комисия при регистриране за участие в избори.”

По § 15 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 37, ал. 1, думите „в един национален ежедневник” отпадат, в ал. 2 думите „в един национален ежедневник” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 16, със следната редакция:
„§ 16. Създава се чл. 37а:
„Чл. 37а. (1) В срок до един месец след провеждане на избори политическите партии декларират пред Сметната палата на електронен и хартиен носител отчети за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства.
(2) Отчетите по ал. 1 се изготвят съгласно образци, утвърдени от Сметната палата за съответния вид избори.
(3) Сметната палата публикува отчетите по ал. 1 на интернет страницата си в 15-дневен срок от изтичане на срока за подаването им.”
Искам само да обърна внимание, че текстът на ал. 1 почти напълно съответства на обсъжданото предложение на госпожа Гегова по § 9, ал. 5, с единствената разлика, че част от реквизитите, които се предлага да бъдат записани тук в закона, там се предвижда да бъдат посочени в образци, утвърдени от Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми колеги, по досега представените текстове.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми колеги, няма да се спирам на текстовете, които регламентират завишените правомощия на Сметната палата, защото ги подкрепям изцяло. Най-големият въпрос, който си поставяхме докато работехме по този законопроект, беше, че тези норми биха били мъртви, ако няма създаден съответен механизъм за контрол върху фактите и обстоятелствата, които партиите са длъжни да декларират и които след това трябва да бъдат по някакъв начин проверени.
Аз обаче смятам, че ние недостатъчно добре и прецизно направихме текста на чл. 35а за включване на органите на Националната агенция за приходите като допълнителен контролен орган в случаите – записахме ние - когато партиите не са направили отчет. Искам да се спра на становището на Националната агенция за приходите, което ние получихме, когато работихме по тези текстове, което е абсолютно резонно. Защото като законодатели трябва да си даваме сметка за характера на отделните закони, за характера на различните контролни органи и функциите, които те по същество имат да изпълняват.
Така или иначе, Националната агенция за приходите би могла да намери своето място, защитено и обосновано, като проверител на допълнителна информация на партиите, само ако предварително е установено, че партиите са извършвали стопанска дейност, тоест имали са качеството на търговец, което е недопустимо, или са имали качеството на осигурител по отношение на лицата, които са на трудовоправни отношения при тях. Защото по същество партиите са сдружения с идеална цел, на тях стопанската им дейност априори, по закон е отказана, тя не е разрешена. И тъй като това е така, няма как след това ние да приравним партиите към статута на търговци и да дадем възможност те да бъдат проверявани със средствата на ДОПК.
В този смисъл аз искам да концентрирам вашето внимание върху обстоятелството, че ако този текст остане, поне трябва да запишем, че НАП действа в случаите, когато има констатирана стопанска дейност, тоест че партиите са придобили забраненото им качество на търговец или че са осигурители. Иначе съвършено правилно госпожа Мургина в становището си казва, че ние приравняваме в този закон партиите с най-рисковите субекти по ДОПК, което е недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да коментират изказването на госпожа Николова? Няма.
Госпожа Манолова има думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, прочетените текстове са едни от най-важните в законопроекта, защото чрез тях ние въвеждаме механизми и вменяваме ангажименти на орган, който да следи за това дали наистина партиите са привили своята финансова дейност съобразно нововъведените правила. Едно са изискванията и едно е въвеждането на правила, съвсем друго е осъществяването на реален контрол върху това дали партиите съблюдават правилата. Естествено е, че всички политически партии или поне по-сериозните сред тях ще приведат в съответствие своите финансови отчети към изискванията на закона. По-важно е наистина да се вменят правомощия на орган, който да контролира дали това, което партията реално е извършила, е отразено в нейните финансови отчети.
В Правната комисия имаше доста спорове по отношение на това кой да е органът, който да извършва контрол, финансов одит върху това дали партиите реално отразяват в своите финансови отчети извършените от тях разходи и дали изразходването на средства става по правилата, предвидени в този закон.
След дебатите в Правната комисия възприехме решението, че това ще бъде Сметната палата, като не случайно с подробни текстове са разписани нови правила на Сметната палата, които включват нови правомощия, включително и такива Сметната палата да може да извършва проверки в юридически и други лица, които са влизали в съответни взаимоотношения с политическите партии например по време на кампания. Това означава, че ще може да се прави една съпоставка, една проверка дали това, което партията е отразила в своя финансов отчет, кореспондира с реално извършените от нея финансови операции.
Така че тези текстове са много важни, включително и с възможността когато Сметната палата констатира нарушения във финансирането и в изразходването на средствата от дадена политическа партия, да изпрати одита в съответната прокуратура.
Всъщност това не е нова хипотеза. И днес финансовите одити, които Сметната палата извършва, и техните заключителни документи са основание за започване на действия от Прокуратурата, когато се установи или има предположения, че са извършени правонарушения.
Но аз бих искала да кажа, че тези текстове ще останат недокрай адекватни с целите, които им възлагаме, а също така и правомощията, които даваме на Сметната палата няма да бъдат докрай реализирани, ако не въведем съответни промени в изборните закони. Според мен това може да стане по пътя на разширяването на правомощията на избирателните комисии, които отделно от това, което прави Сметната палата, в реално време, по време на предизборните кампании да контролират, да проверяват дали политическите партии съблюдават правилата за финансиране и дали предизборните кампании отговарят на изискванията на този закон. Така че задачата ще бъде приключена тогава, когато се разпишат и съответни правомощия на избирателните комисии.
Съществуваше и предложение евентуално да се мисли за създаването на специален орган, който да следи партийните финанси, каквото законодателно решение има в някои европейски държави. Но в крайна сметка с тези предложения ние се придържаме към политиката, която води този парламент, а именно не да разширяваме, а да редуцираме администрацията и да не създаваме нови административни органи там, където техните правомощия могат да бъдат извършени от сега съществуващите.
И няколко думи по опасенията на колегата Николова. Правомощията, които даваме на Националната агенция за приходите, в никакъв случай не надхвърлят сега съществуващите й правомощия. Тоест, разбира се, че те ще извършат проверка на партиите тогава, когато партиите не са представили своите финансови отчети и е по отношение на това, което е предмет в дейността на Националната агенция за приходите, а именно тогава, когато партията се явява осигурител на лица, които работят по трудови правоотношения в нея, когато партията е придобила имущество, по отношение на това дали са внесени съответните данъци, когато партията има издателска дейност, от която се реализират някакви приходи и постъпления, тоест по отношение на данъците, по отношение на осигуровките, каквито отношения има всяка политическа партия, когато встъпва в подобни взаимоотношения.
Тези текстове бяха приети с абсолютно съгласие от представителите на НАП. НАП възразяваше срещу предоставянето на правомощията, които сме предоставили в § 12, в чл. 35, на Сметната палата. И с основание, защото Сметната палата е органът, който контролира партиите. А в случаите, в които партията се явява осигурител или когато осъществява възмездни сделки, в резултат на които дължи данъци, това са данъци и осигуровки, които се контролират от Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че този подход е добър и дано той е предвестник на цялостно рационализиране на управлението, защото това е един от малкото случаи, в които ние възлагаме допълнителни правомощия на съществуващи органи, вместо, както понякога е било и то неотдавна, едни и същи функции да бъдат изпълнявани от няколко органа, без това да е нито ефективно, нито пък да бъде свързано с най-рационалното изразходване на средствата, които са необходими за тяхната дейност. Така че използването на Сметната палата и на Националната агенция за приходите мисля, че е съществено допълнение в този законопроект между двете четения, защото без той изцяло да решава проблемите мисля, че дава отговор и пред българските граждани и пред европейските ни партньори, че се предвиждат реални средства за контрол върху приходите, които получават партиите, и разходите, които те извършват.
С това приключваме този блок от законопроекта и преминаваме към следващата част – от § 16, по вносител.
Има предложение от народния представител Елеонора Николова – § 16 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – т. 4 става т. 3 и се изменя – "няма структури във всеки областен град."
Точка шеста отпада.
Алинея трета отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17 със следната редакция:
"§ 17. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 4 и 5:
"4. политическата партия не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години;
5. политическата партия не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на пет години и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство."
Това е вече обсъжданата тема в кои случаи се пристъпва към закриване на партията, свързани с обсъжданите в началото изисквания за провеждани от нея заседания на върховните органи.
Комисията предлага да се създаде нов § 18 със следната редакция:
"§ 18. В чл. 43, ал. 1 и 2 се изменят така:
"(1) На политическа партия, която не представи в срок финансов отчет по чл. 34, ал. 1 и декларация по чл. 34, ал. 4 или не изпълнява задължението си за създаване и водене на публичен регистър, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Лице от политическа партия, което възпрепятства извършването на одит от Сметната палата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв."
Този текст аз го представих вчера. По него имаше предложение от господин Янев – "санкцията по ал. 1 да бъде завишена от 5 на 10 000 лв”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В Допълнителния доклад има и една т. 2 – "Алинея 3 се отменя", господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, тя остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат думата.
Представете следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 19 и предлага следната редакция:
"§ 19. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. В точка 2 думите "възмездна или" се заличават.
2. Точка 3 и 6 се отменят."
Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители – § 17 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 20 със следната редакция:
"§ 20. Параграф 5 от Преходни и заключителни разпоредби се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на този раздел.
По § 21 има предложение от народния представител Елеонора Николова, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в Преходните и заключителни разпоредби в § 21 думите "до 31 декември 2008 г." се заменят с "в шестмесечен срок от влизане на този закон в сила".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция:
"§ 21. До 31 март 2009 г. прокуратурата извършва проверка и внася в съда предложение за разпускане на политическите партии, които не отговарят на изискванията на чл. 40."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението на вносителя за § 22 е:
"§ 22. (1) Политическите партии внасят декларация по чл. 32, а за наличното недвижимо имущество, което е тяхна собственост или ползват под наем, както и за притежаваните моторни превозни средства в срок от един месец от влизане на този закон в сила.
(2) Публичният регистър по чл. 32а, ал. 2 се създава от Сметната палата в срок от три месеца, а достъпът до него чрез Интернет се осигурява в срок от шест месеца от влизането на този закон в сила."
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 22 и предлага той да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 22 със следната редакция:
"§ 22. (1) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон регистрираните политически партии декларират банковите си сметки по чл. 28а, ал. 1.
(2) Сметната палата утвърждава образците на отчетите за набраните и изразходваните в предизборните кампании средства по чл. 37а, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега продължаваме с текстовете, които се съдържат и в Допълнителния доклад.
По § 23 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – § 23 отпада, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители – § 23 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Елеонора Николова – в Преходните и заключителни разпоредби да отпадне § 23, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 и предлага следната редакция:
"§ 23. В чл. 40 от Закона за местните избори се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 3:
"(3) Не се регистрира за участие в изборите за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства политическа партия, която в последните избори за народни представители е получила по-малко от 1% от действителните гласове, ако участва в изборите самостоятелно. Ако партията е участвала в последните избори за народни представители в коалиция и е получила не по-малко от четири на сто действителните гласове, тя може да бъде регистрирана за участие в изборите за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това фактически е текстът от Допълнителния доклад, който замества този в основния.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, само още едно пояснение. Тъй като в основния доклад има още един текст, който, забелязвате, че е изписан по-особено, по който комисията реши да внесе предложение, без обаче да се смята, че това е становище на комисията Той беше обсъждан като предложение за дискусия, тъй като иначе нямаше да има възможност в залата да бъде разисквана тази тема.
Създава се нова ал. 4:
„(4) Изискването по ал. 2 не се отнася за политически партии, които не са регистрирани към момента на провеждане на изборите за народни представители."
Този текст има и алтернативен вариант по-нататък – да влезе в сила след приключването на следващите парламентарни избори. Така че два различни начина на въвеждането на този проблем в действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
Преминаваме към дискусия.
Заповядайте, госпожо Иванова.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което искам да споделя с вас по повод този текст, е продължение на моето становище, изказано в началото на дебата. Този текст, по доброто ми убеждение, противоречи на Конституцията на Република България. Наистина е тъжно, че Конституцията се явява едно доста непопулярно четиво сред народните представители. Може би си струва да я поглеждаме от време на време, преди да се правят такива предложения и те да се отстояват с цената на всичко. Какво имам предвид? Въвежда се едно задължение на политическите партии да участват в избори, което е абсурд само по себе си. Това противоречи на всякакви норми и на всякакви принципи. Още повече да постигнат и определен резултат, като това бъде условие за участието им в друг вид избори. Сами разбирате, че това е дълбоко алогично. Каквито и аргументи да се кажат за противното, трудно бих могла да бъда убедена.
Не е логично, освен всичко друго, това, което се предлага, защото нормалната логика е една партия, независимо тя новосъздадена ли е или съществуваща отдавна, независимо, ако няма действително преобладаваща тежест в политическия живот, нормално е първо тя да се докаже на по-ниското ниво - на местни избори в определени области, в определени общини и тогава да има претенции да представлява своите членове и симпатизанти на национално ниво.
Ако например една партия има в дадени общини десет или двадесет на брой кметове, общински съветници, мнозинство в общинския съвет, тя на тази територия доказва на практика – не на празни думи, това, което обикновено политиците са обвинявани, доказва практика, че нейните виждания за управление са правилните. Тя на практика ще убеди хората, че това е правилният път и по този начин ще ги мотивира да й гласуват доверие да управлява държавата по същия начин. Ние казваме: „Не, в никакъв случай няма да ви дадем даже възможност да докажете, че вашият модел, вашата идея действат.”
Освен това, което е заложено в текста опорочава идеята за принципа на коалиране между политическите партии. Този принцип би трябвало да бъде на идейна основа. Коалират се партии със сходни политически платформи, със сходни идеи, със сходни виждания. Ние тук казваме: „Не, ще се коалирате на основание на елементарната сметка – имам ли изгода или нямам?! Брой евентуални гласове, брой получени на не знам си какви избори и т. н. ”Къде отиват идеите, колеги? Къде отиват принципите? Къде отива самата същност на базата на създаване на политически партии, респективно коалиции на такива?”
Ако една политическа партия, водени от своите принципи, направи една неудачна коалиция, партньорът ще се окаже, че не е могъл да мобилизира своите членове и симпатизанти и тази коалиция не получи фиксирания процент, значи ние ще я санкционираме за неудачния избор. Каква логика има във всичко това? Каква политическа и каква нормална човешка логика има?
Освен това, така предлаганите разпоредби – тук те бяха още по-драстични, разбира се, поне това недоразумение се отстрани, влиза в противоречие с един друг принцип, заложен в друг избирателен закон – този за избор на народни представител.
В момента, ако една партия самостоятелно се явява на избори за Народно събрание и в коалиция - 4% имат представители. А тук процентите са различни. Защо? Каква е логиката? Няма обяснение на това нещо, но го има. Това упорито се провежда в този текст. Отново ще повторя това, защото мен то силно ме притеснява – това, което казах и в началото – това не е удар срещу кухите партии. Това е опит да се ударят малките, но реално съществуващи политически партии. Това е истината колеги. Една партия, която се състои от председател и регистрация, с която той търгува, ще се явява на национални избори, пак ще си продава регистрацията, ще се явява и на европейски избори, пак ще си продава регистрацията. Няма да я продаде на местно ниво. Няма да постигнем целите, към които се твърди, че е насочена тази разпоредба. Това е, което излиза, когато човек направи един елементарен анализ на тези текстове, които се предлагат. Ето защо мисля, че подобно драстично нарушаване на всякакви установени принципи на другите закони, на тази идея, която прониза цялото наше изборно законодателство и на Конституцията в крайна сметка, е просто абсурдна. Такова конюнктурно решение, което противоречи на всякаква логика, мисля, че не бива да се допуска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващото изказване е на господин Радославов.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! От досегашните дебати се разбира, че аз подкрепях почти всички предложения, които досега бяха направени в интерес на едно регулиране – по-доброто регулиране на съществуването и дейността на политическите партии. Позициите на „Движение за социален хуманизъм”, което представлявам в Коалиция за България в парламента, са категорични. Това директно е нарушение на конституционни права на българските граждани. Точно тази поправка, която ни се предлага. Ще ви я цитирам:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Конституцията се казва, че: „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.”
Алинея 3 от същия член:
„(3) Партиите съдействат за формиране и изграждане на политическата воля на гражданите.”
Предлаганите промени на практика облагодетелстват точно четири партии, съгласно сегашните социологически проучвания. Това са ГЕРБ, Българската социалистическа партия, Коалиция „Атака” и ДПС. Не става въпрос, колежке, за малки партии, имам предвид колежката Иванова, която говори, а става въпрос за вторите партии, които ще пострадат с тази поправка. На практика какво се предлага? Предлага се, фактически тези партии, при всички положения, които сами не могат да направят 4%, трябва да направят коалиция. То е ясно. С кого ще правят коалиция? Има две възможности – или да се коалират с една от четирите големи, или да потърсят на някаква идейна база – това е нормалният принцип, помежду си и някакви други, също така по-малки партии от тях.
На практика при тази угроза, ако не се прескочат четирите процента, аз благодаря, все пак на Комисията по правни въпроси, че първоначалният текст беше по процент на член от коалицията, което означаваше, че ако шест партии правят коалиция трябваше да си получат 6%. Тоест може да влязат в парламента, но нямат право да се регистрират за местни избори. Добре, че това поне е коригирано, в това, което се предлага като краен текст. Така или иначе тези партии, за да могат да се регистрират за участие в местни избори вероятно някои от тях биха се отказали да участват. Тогава питам аз: тук влизат всички тези партии, които са тук – говорим, че даже и НДСВ влиза в тази графа, според социологическите проучвания, и ДСБ, и СДС, и ВМРО, влизат и партньорите на лъвската партия, които са в България, които сме ние.
Мисля си, че фактически това може на практика да се получи така, че стотици хиляди български граждани да не могат да упражнят правото си на вот, защото тези, които подкрепят тези партии, ако те не участват в някаква изкуствена коалиция само и само да влязат в парламента и по-скоро да могат да участват на местни избори, тези граждани на практика ще им се нарушат конституционните права и правото да упражняват свободно правото си на избор.
Аз категорично, от името и на „Движение за социален хуманизъм” се противопоставяме на това смесване на резултати от някакви си парламентарни, да важи за местни... Това не е стилът в Европа. Кажете ми в коя държава на Европа има такова нещо?! Няма такива норми. Всички знаем, че в Европа има така нареченият Съвет на регионите, където се стимулира поначало регионализирането. Ако някой тук не е наясно, все повече ще отпада държавният суверенитет на държавите – членки на Европейския съюз, и все повече се увеличават регионалните права. И ненапразно фактически реагира и тази Венецианска комисия, дето се казва на тези промени в закона. Там важи точно обратният принцип. Ние, като че ли се стремим на първо време едва ли не да останат само четири партии. Дайте да си остане една партия „Закрилници”, която си беше и преди това, да няма никакви партии и всичко си е автоматично.
Това просто според нас, засяга конституционни права и днес, да не се преповтарям, в предишното си изказване го казах – аз лично мисля, че това би било срамно решение на парламента да приеме такива текстове в деня, когато гласувахме 60-годишнината от Хартата за правата на човека. Това категорично не можем да го приемем, защото то действително потъпква правата и политическите свободи на гражданите. (Реплика на народния представител Павел Чернев.)
Аз лично ще гласувам „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Каракачанов. Заповядайте.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много глупости натвори Четиридесетото Народно събрание, но подобен репресивен текст в друг закон мисля, че няма. Освен че е репресивен, освен че нарушава граждански права на български граждани, той е и абсолютно безсмислен.
Какво решаваме с този текст - питам аз Комисията по правни въпроси? Нищо. Нищо не решаваме. Под знамето дайте да спрем бизнес партиите, които на местни избори ходят и купуват гласове, всъщност не удряме бизнес партиите, казвам бизнес партии в кавички, а удряме реални политически формации, които съществуват от много години, които имат резултати на местните избори традиционно, имат и кметове, и общински съветници, и участват в местното самоуправление. Това правим.
Този текст по никакъв начин не решава въпроса, който коментираме от миналата година след местните избори – как да избягаме от възможността с фантомно създадени партии за едни избори в една община да се купуват гласове и да има вмешателство в местната власт? Защо не го решава? Защото съществуващи такива партии, участвали на последните месни избори, които дори да се сдружат – изпълнят това условие – на тях не им пука. При тях няма идеология, няма ценности, при тях дори няма лидери, има икономически интереси. Те просто се пререгистрират като нова партия. Същите тези 3-4 фирми, които са събрали 5-те хиляди подписа, за да регистрират партия, да речем, „Български орел” във Варна, на следващите избори във Варна ще регистрират „Нов български орел” или „Варненски орел” със същите гласове, които те държат като структура и пак ще влязат в общинския съвет. Нищо не решаваме с този текст. Предишният, разбира се, беше още по-безумен. (Реплика от господин Янаки Стоилов.) Никой не може да спре хората да се сдружават. Те просто забравят формално тази партия, понеже говорих за „Български орел”, същите хора обаче създават „Нов български орел” или „Български орел-2”. Кой ще ги спре? Никой. Пълно безумие.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е така.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Как да не е така? Ще им забраните, като са направили един път една партия, втори път да учредява друга ли? Няма как да го направите.
Има нещо друго парадоксално. Казва се, че партия, която се е явила сама на изборите и е взела 1%, може да се регистрира. Добре, но след това текстът е: коалиция трябва да вземе 4%. Добре, но ако коалицията е от две партии и е взела 3-3,5%, какво правим? Въобще безумен текст, абсолютно безсмислен. Той няма да реши проблема, за който предполагам е била идеята.
Пак повтарям, тези партии, които се създаваха с цел да влязат в дадена община, за да докопат някакви средства или да влияят политически на чисто икономически процеси в дадената община, с този текст никой не ги спира. Спират се формации или биха могли да се спрат формации и партии, които традиционно съществуват. Защото няма логика в самия текст, дори да се препраща резултат от парламентарни избори към местни избори.
Добре, задавам въпроса: защо не сте ги ограничили за евроизборите? Значи две партии или три партии, явили се на изборите и взели 3%, нямат право да участват на местните избори, но имат право да участват на евроизборите. Или пък да ги ограничите за президентските избори – да не могат да издигат за президент. Каква е логиката? Няма логика. Здравата логика се губи.
Имаше предложение, не мога да се сетя кой го беше направил, ако търсим подобен механизъм - 0,5%-1% - иди-дойди, но принципно не решаваме нищо с подобни текстове. Нищо не решаваме!
Докато политиката в България не стане нормална, ще има възможност подобни икономически интереси в малките общини да се защитават по този начин. Този текст не издържа нито като логика, нито като право, защото действително се ограничават конституционни права на български граждани. В същото време обясняваме как поради ниската избирателна активност купеният и етническият вот управлявали държавата. Ние правим точно това. Защото като забраните на 3-4 формации, които имат реални гласоподаватели, да се явят на местни избори, те просто няма да отидат да гласуват. Например, ако забраните на ВМРО да участва в изборите, аз няма да отида да гласувам. Е, какво става? Вдигаме избирателната активност или я намаляваме? Давам конкретен пример, за да не си говорим пак за „Български орел” или „Български орел-2”. Какво ще стане? Нищо не решаваме.
Мисля, че когато започна дебатът за това как да решим проблема с купуването на гласове с несъществуващите партии, които се бъркат в местната власт, заради своите икономически интереси, нямаше като идея да се създават подобни текстове. Мисля, че има достатъчно механизми в предходни текстове на този закон, поправки, които до голяма степен решават тези проблеми. Този текст е абсолютно неудачен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Нашето становище е, че този текст няма никакво място, освен в главите на някои хора, които правят задкулисни машинации и във връзка с това им трябва подобен текст, който касае Закона за местните избори.
Задавам въпроса на вносителите и на председателя на Комисията по правни въпроси: защо няма изменение в Закона за избор на представители в Европейския парламент? Защо няма изменение в Закона за избор на народни представители? Защо няма изменения, които сигурно се налагат, в Закона за избор на президента и вицепрезидент? Изведнъж тук се появява някакъв странен текст за местни избори ни в клин, ни в ръкав. Съжалявам за народния израз, но хубаво е, когато се поднася някаква идея, да се поднася в цялост, ако ще има релации с друга подобна проблематика, тя да засегне тази проблематика в другите изборни закони. Защото, съжалявам, че го казвам, мирише на конспирация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Безспорно добра идея с лоша реализация. Само това можем да кажем за този текст, защото дневният ред налагаше по някакъв начин да се реагира срещу създаването на партии еднодневки, които обслужват местни феодални интереси. Много грозно явление, което всички отричаме и срещу което като че ли сме безсилни в момента да намерим рецепта.
След изказването на госпожа Иглика Иванова и на Красимир Каракачанов аз нямам повече аргументи, те бяха изчерпателни, досежно това, че ние нарушаваме пряко Конституцията, досежно това, че няма как да свързваме изборите за местни органи на власт с изборите за парламент, за европарламент и така нататък, защото това са съвършено различни избори. Защото една партия може да желае да участва само в местни избори и никога да не желае да се намеси в централно ръководство, в централни органи на властта.
Още повече няма никаква пречка да се създават партии за решаване на регионални проблеми. Например като партия „Зелена”, която се бори за проблемите на Странджа Сакар или на Черноморието, и така нататък. Тази партия си е поставила за цел нещо, което сме казали в чл. 2 от Закона за политическите партии: да формира воля и политика за решаване на определен значим обществен проблем и тя го прави. Тази партия не е задължена да участва в избори.
Виждам, че и текстовете, които са изписани, са нескопосани. Дадох пример в Комисията по правни въпроси, че, ако пет партии са участвали в коалиция и са получили 4,7%, ние бяхме казали първоначално, че тези партии трябва да са получили задължително 5%, за да могат поединично да участват в избори, това би значело, че тези четири партии са парламентарно представени, биха могли да бъдат в коалиция, която участва в изпълнителната власт, тоест тези партии участват в управлението на България, а пък ние им казваме, че не могат да се явят за местни органи на власт.

Това са нонсенс текстове и дори опитът това да се оправи е нескопосан, защото текстът е непрецизен. В допълнителния текст казваме: ако партията е участвала в последните избори за народни представители в коалиция и е получила не по-малко от 4 на сто от действителните гласове, тя може да бъде регистрирана за участие. Коя тя? Партията ли трябва да получи 4 на сто или коалицията?
Безспорно е, че текстът не е ясен. Но мисля, че с този текст въобще не решаваме проблема за феодалните заграждения и за участието в местни избори, защото сме казали, че могат да участват в местни избори новосъздадени партии. След като сме казали това, всички опити преди са безплодни, няма да дадат резултат. Те са действително против смисъла и логиката на Закона за политическите партии – да дадат право на хората самостоятелно да се сдружават, за да участват в правенето на политика - било национална, било по отделни, значими проблеми на нашето общество. Поради това смятам, че този текст трябва да бъде оттеглен. Ако не бъде оттеглен, аз категорично ще гласувам против и ще убеждавам всички хора, седнали около мен да гласуват против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Николова, в дебата в комисията се поставяше въпроса за противоконституционността на този текст. Няколко пъти прочетох Конституцията, не виждам конкретен текст и много моля, ако има конкретен текст, който Вие считате, че се нарушава с това наше предложение, тъй като то е внесено, посочете го! Посочете го!
И второто: питам ви, колеги, след като считате, че това е противоконституционен текст, защо не е противоконституционен текстът, с който въведохме имуществен ценз за участие в изборите за национален парламент? Защо той не е противоконституционен, хайде, обяснете ми го – това е противоконституционно, онова не?!
На това държа да чуя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато беше внесен първоначалният текст, реагирах, защото там действително имаше противоконституционни изисквания с въвеждане на критерии, които ограничаваха правото на сдружаване. С тези текстове никъде не се ограничава правото на политическо сдружаване, но се слага изискване, когато една партия иска да участва на избори, да отговаря на определени условия. Мисля, че с оглед и на порочните практики, които възникнаха в България, да се правят местни партии, е редно да бъдат въведени такива ограничения.
Тук въпросът е чисто политически. Партиите, според мен, трябва да бъдат сформирани, за да участват в националната политика. Ако някой иска да участва за решаване на местни проблеми, тогава може да се прави граждански сдружения и да си издига независими кандидати. Смисълът на политическата партия е да формира национална политика, а действително тази ал. 4, която е предложена, е абсурдна и трябва да отпадне, защото действително обезсмисля логиката. Има и такива практики в Европа – партията трябва да е минала през национални избори, за да говорим за национална партия, за да няма този тип брокерски партии, които след това си продават регистрациите на местни избори. Когато се докаже на национално ниво, тогава вече да участват на местни избори. Така че абсолютно резонно е това, което е предложено. Действително трябва да падне тази ал. 4.
Освен това коалициите трябва също да имат това изискване, защото иначе се получава това, което се получава в този парламент – създават се фиктивни партии, за да се имитира коалиция и това го правят основни политически партии. Включително и БСП участва в коалиция с фиктивни партии, които да имитират Коалиция за България, но в голямата си част те са измислени формации, които просто създават впечатление, че БСП прави голямо ветрило.
Няма смисъл тук да говорим за някакви идейни и други такива аргументи при създаването на коалиция. Коалицията трябва да бъде и партията, която да участва на избори, а не трябва да участват партии ментета, които да пропиляват вота на избирателите, а партии, които искат да участват и да реализират вота на своите избиратели в парламента. Това е много важно – да не се пропиляват гласовете.
Иначе никъде няма забрана за политическо сдружаване, защото действително партия не би трябвало да бъде създавана само за участие в избори, за да формира мнение. Но ако иска да участва на избори, трябва да има критерии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Сотиров, ще Ви дам казус, защото всички ние тук правим Закон за партиите, които в момента са тук. Въобще не си даваме сметка, че една голяма част от тези партии след пет години няма да съществуват. Ние не можем да направим закон занапред. След като политическите партии възникват на правото на хората да се сдружават и да правят политика, аз ще попитам какво ще стане десните партии, ако евентуално не влязат в парламента? Това значи ли, че всички местни кметове, особено на земеделските партии... Казвам ви, че по селата земеделците вървят, както се казва на политически език. Припознати са като общински съветници, припознати са като кметове. Те участват много реално в местния живот, във формирането на политиките. И в малките общини има избрани много кметове, много общински съветници. Ние им казваме на тези земеделски партии, че те не могат повече да правят и да формират политики и по места, особено когато това са аграрни райони.
Това е нонсенс, защото не можем да правим закон само за да възстановим и да възпроизведем статуквото с два текста – с това, че слагаме политическите партии на страшна ясла – тези, които са тук, и второ, като казваме, че трябва да има определен процент, в голяма степен работим за статуквото и можем да бъдем обвинени съвършено сериозно от партиите, които в момента се формират.
Какво да кажем за политически партии... Ще дам пример с “Атака” – те се появиха един месец преди националните избори и спечелиха. Ако тази партия се беше регистрирала и беше участвала в местни избори, щяхме да им кажем: не, вие не можете да участвате в местни избори, защото не сте се явили на национални. (Реплики.)
И обратното да е. Мисля, че какъвто и процент да сложим, няма да можем да ограничим създаването на това грозно явление. Напротив, ще го поощрим. Тарикатите ще си направят партии в навечерието на изборите – така, както правят. Ние ще им забраним да направят коалиция от партии, които са си запазили само абревиатурата и я търгуват, защото все още имат някаква регистрация, но ще им разрешим съвършено безотговорно да си направят нови партии, за да обслужват своите местни феодални интереси. Нищо не решаваме с това.
Ако искаме да запазим чист политическия живот, това значи да дадем възможност гражданите сами да изолират тези грозни явления и да помислим как да ограничим роенето на партии, създаването на партии с оглед на това да се запазват икономическите интереси, но това е много сложен философски разговор. Мисля, че с тази редакция не го решаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този закон, който се предлага, е косвено връщане на разпоредбата на чл. 1 от старата Конституция на Народна република България. Категорично този закон – съгласявам се с колегата Николова, обслужва интересите на партиите на статуквото. Категорично този закон не е насочен срещу местните тарикати, както тук ни продънихте главите, защото те ще се регистрират в местни сдружения и ще си издигат отново листите, и отново ще счупват от бой на местните избори партиите на статуквото, както това става в Петрич, както стана в Казанлък и на много други места.
Този закон обаче е закон на страха на статуквото, на големите партии от зараждащите се нови партии. На основателния страх, че една малка, нищожна днес партия може да направи такова говорене, такова действие на улицата, че да доведе хора в парламента. Затова това е политическа забрана, това е политическа репресия, това е погазване на Конституцията и на основно човешко право – правото на сдружаване и правото на пряко участие в политиката.
Колко души ще се сдружат не може да бъде забранено. Римското право казва ...
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Никой нищо не забранява.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Двама души, колега Янев, са дружество.
Двама души да се сдружат под признака да правят политика за зелената горичка над с. Смядово, те трябва да имат това право.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Имат право.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Всичко останало, включително и най-вече тази промяна е забрана за правене на реална политика от хората. Това е възстановяване на режима отпреди 10 ноември 1989 г. Така че аз директно ви предлагам: разпуснете Народното събрание, докарайте милиционерите в залата, за да ни изведат и върнете чл. 1, за да се успокоите. Защото явно това е целта ви. Вие погазвате Конституцията, видяхте, ...
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Кой текст, дайте да видим, кажете!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: ... брахте горчивите плодове ...
Ако ми дадете да чета, ще чета.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Няма го.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: В момента говоря от трибуната, не се обаждайте, ако обичате!
Това правите в момента. И тези горчиви плодове ги ядохте след 10 ноември на два пъти. Искате да ги ядете още веднъж ли?! Ще се получи.
Категорично няма да подкрепя този текст, категорично го обявявам за противоконституционен, недемократичен и текст на страха, страха на големите партии от новозараждащите се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Сотиров, заповядайте за първа реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Чернев, първо, има достатъчно милиционери дори в българския парламент, така че нямате проблеми с милиционерите. Това, в рамките на шегата. (Оживление.)
За зараждащите се нови партии Вашите опасения биха били валидни, ако ни предстояха местни избори. Сега предстоят парламентарни избори и бих се радвал, ако зараждащите се нови постигнат поне 1% на тези избори и направят коалиция от реални партии, които ще имат толкова процента, колкото е броят на партиите. Защото от началото на прехода се сблъскваме с едно явление – създаване на фиктивни партии, имитиране на коалиции, раздробяване на вота. Партии се създават целево, за да водят негативна кампания срещу реални партии и политици. Това не е почтено спрямо българските избиратели. Не е почтено да съществуват партии, които само да създават шум в политическата система, да размиват вота и да късат гласове. И това се прави и е точно част от сценария. Спомняте си в началото колко фиктивни партии от колко поставени лица бяха създадени, за да цепят партии и да създават. За това става въпрос.
Ако някой от юристите тук ми посочи противоконституционен текст, но никъде не се ограничава правото на политическо сдружаване. Ако хората искат да се сдружат, просто за да популяризират определени идеи, те имат това право. Но ако искат да участват на избори, трябва да участват сериозно, защото другото е некоректно към избирателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господи Каракачанов, прав сте.
Господин Сотиров, не мога да разбера нещо много просто. Ако се обърнете с лице към мен, ще бъда безкрайно щастлив човек. (Народният представител Иван Сотиров разговаря с гръб към трибуната с други народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, господин Сотиров, моля Ви!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Сигурно от ДПС биха харесали тази ситуация. Нека не губим ценно парламентарно време.
Господин Сотиров, учудвам се от логиката, казана не само от Вас, но и от други изказали се. Учудвам се, вие като че ли вземате българския избирател за бавно развиващ се или може би за полуидиот. А той не е нито бавно развиващ се, нито полуидиот. И той има пълната свобода да гласува за който желае и колкото желае.
И в никакъв случай не трябва да е критерий това, че нечий вот ще бъде разбит. Ами, не си разбивайте вота, бе!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Ние нямаме проблем.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Имате проблем, точно вие имате.
Не си разбивайте вота! Но не разбиването на вота, дирижирането на вота не става чрез законови положения, а става чрез едно много просто нещо: реална политика. И тук е заровено кучето. Тези от вас, които сте партии на статуквото и вече нямате реална политика, се опитвате да забраните политиката на тези, които биха могли. Има забрана и това е категорично забрана за правене на политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Освен че се присъединявам към предишното изказване на моите колеги, искам да обърна внимание върху това, че политическата подкрепа за политическите партии непрекъснато се мени. Това се вижда в социологическите изследвания от процентите. Така че залагането на едни проценти за избори, а след това за други избори, не може да бъде гаранция, че получените проценти на националните избори няма да бъдат повишени две години след това, когато дойде време партиите да се явяват на местни избори. И по този начин партия, явила се на национални избори, новосъздадена и неполучила съответен процент, за да се класира на местните избори, може вече да има достатъчно популярност и основания да се яви и на местните избори. С този текст ние лишаваме такива партии от възможността да се явяват на местни избори.
И второто нещо, да не се случи така, че тези, които подкрепят сега този текст, в бъдеще да не могат да се явяват на местните избори, тъй като популярността им е толкова спаднала, че не могат да съберат необходимия процент от сегашните парламентарни избори през 2009 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗО: Има ли реплики? Няма.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, опасявам се, че настоящият дебат получи една линия на развитие, която, ако съпоставим само преди няколко месеца с говоренето на политик или политическа формация, струва ми се, че няма изключения, когато се получиха изкривявания в частичните местни избори за това, че е необходимо да се предприемат законодателни мерки, които да доведат до ограничаване на възможността именно на възникването на конюнктурни политически формирования, нямаше човек, който да говори обратното, че това е нещо много хубаво и полезно за нашата политическа система, за нашата демокрация. Обратно, всички гласове бяха точно в тази посока – да се намери механизъм.
Единствените политически формации и партии, които предложиха някакъв механизъм, бяха БСП и нашето предложение в подобен стил – да има ограничения за участие в местни избори, като критерият за това участие да бъде, първо, проверката при едни национални избори, каквито са изборите за национален парламент.
Интересното се получи тогава, когато започнахме да обсъждаме това предложение. Всичкото политическо говорене, насочено против явлението купуване на гласове, против явлението създаване на конюнктурни партии за участие в местните избори, не беше подкрепено с каквато и да е политическа воля, макар и изразена с две изречения. И когато вече има предложено нещо, което е възможно да работи, не е невъзможно да работи, не възразявам дали това е най-великото нещо, което сме измислили, казвах го и в комисия: „Колеги, дайте и други идеи, дайте предложения, дайте да направим така, че това явление, което всички осъждаме, да го няма”. Но нямаше други идеи. И в момента единственото, което е предложено и има потенциал да реши, макар и частично, този проблем, то се отрича с всички сили, на първо място, като се твърди категорично и необосновано, че е противоконституционно.
От тази трибуна аз призовавам всеки един от вас, защото говорещите преди малко, които заявяваха за противоконституционност, не се позоваха на нито един текст от Конституцията. Ами, позовете се, колеги! Дайте да видим кой е този текст от Конституцията!
Второ, аз предложих да има коментари и по другата тема. Когато за предишните парламентарни избори беше въведено изискването за депозит с конкретно количество пари, които да се депозират преди участието на избори: 20 хил. лв. за политическа партия; 40 хил. лв. – за коалиция и 5 хил. лв. – за независим народен представител, това не беше ли имуществен ценз? Това не беше ли ограничение за възможността на политически партии да се явяват на национални избори? Защо никой не каза за това предложение, че е ограничение на политическата дейност за правото на сдружаване и всички други приказки, които се изговориха тук, от тази трибуна? Питам: защо? Защото не е така.
В Конституцията пише едно-единствено нещо: че редът и условията за функционирането на политическите партии се определят със закон. И в Конституцията никъде няма ограничение по отношение на това кой ще се явява и няма да се явява на местни и национални избори. Това е нещо, което този парламент е решавал и никой не е подскачал, когато е поставян принципният въпрос за конкретни мерки за противодействие на това уродливо явление, което се появи през последните години на местните избори.
Следващото нещо, на което искам да обърна специално внимание. Допълнението, което се предлага с новата ал. 4, колеги, трябва да е предварително ясно, че обезсмисля по категоричен начин предложението за действие на ал. 3. Ако въведем записаното в ал. 4, практически все едно нищо не правим. Това означава, че такива формации ще могат да се регистрират между парламентарните избори и да се явяват на местните избори между парламентарните избори без да са минали през критерия, който изискваме, за да има известно ограничение във връзка с проверката за национална представителност на едни национални избори, каквито са изборите за национален парламент. Въпросът за това, че ние въвеждаме ограничения да има партии, които да се борят за техните регионални интереси, няма никакъв проблем, колеги.
Аз искам да попитам коя е тази партия, която ще си защитава регионалните интереси без да може да присъства и да заяви своите претенции в националния парламент и как точно ще заяви регионалните си интереси, без да може да ги каже от трибуната на Народното събрание?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Ще участвам в местния парламент.
ЯНИ ЯНЕВ: Добре, добре, но там ще защити местните интереси на партията в рамките на местния парламент. А тези местни интереси в национален мащаб как ще ги защити? Как ще ги защити, господин Ралчев, когато няма никакво национално присъствие, никакво национално представяне?
Така че този въпрос отново не преминава през това, че може да бъде създадена някаква партийка, която да си защитава някаква котерийна или някакви тясно местнически интереси. Проверката през националните избори е проверката за възможност за национално присъствие. Така че тук този текст трябва да бъде подкрепен.
И последното, което ще кажа, макар и при изтичане на времето, има необходимост от корекция на текста по отношение на това, че четирите процента трябва да са заложени като преграда по отношение на коалиции, които са с повече от четири партии. И другото, което е – те не трябва да бъдат преграда по отношение на коалиции, които имат по-малко от четири партии. Това трябва да се конкретизира в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колегата Сотиров да говори това, че дискутираният текст нямал никакво противоречие с българската Конституция го разбирам, защото той май не е юрист. Ама да го говори уважаваният от мен господин Янев, който е юрист и заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ, това не го приемам.
Колеги, как да разсъждаваме по следното? Аз го казах в моето изказване, може би не сте обърнали внимание. Член 11, ал. 1 от Конституцията гласи: “Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм”. И в ал. 3 от същия член пише: “Партиите съдействат за формиране и изграждане на политическата воля на гражданите.”
Тези действащи партии, които не са се пръкнали преди 1-2 години, говорим за тези, които са втория ешелон, които самостоятелно трудно биха могли да преминат 4%, но имат солидно присъствие. Тук искам да отговоря на господин Сотиров – той, който с апломб говори каква велика партия е СДС, ние видяхме, че са 10 хил. члена. Даже седем хиляди и колко гласуваха. Аз съм готов при всякаква комисия на този парламент да представим колко е членската маса на Движението за социален хуманизъм. И не приемам приказки, че Българската социалистическа партия се коалира с апатия симптоми, за да прави известни коалиции. Защото всяка една от партиите в Коалиция за България се доказа на местните избори миналата година, че реално я има. Ние имаме 84 съветника с директно наше участие в Движение социален хуманизъм, 23 кметове на общини и 10 кметове на кметства. Чудя се къде имат самочувствие Съюзът на демократичните сили, като нашата членска маса, примерно, е 12 хиляди и мога още утре да го докажа и да донеса всички списъци. Те ще говорят, че ние сме партии фантоми, като много добре знаят откъде произлизаме – от Българската социалдемократическа партия. Това е традиционната българската социалдемокрация и той не може с такова арогантно отношение да се отнася към нас.
Но сега по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По темата, но времето изтече. (Оживление.)
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Ами изтече. Ще кажа, че най-малкото не е в духа на Конституцията, ако не е точно по някакъв казус това, което говорим - § 23, чл. 40. Много хора се изказаха, че това най-малкото не е логичен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов, имате думата за реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин Янев, Вие направихте едно изказване, с което всъщност подкрепихте моята теза, че с този закон не решаваме проблема на така наречените местни бизнес партии. Във вашия град има поне четири, ако не ме лъже паметта. Какъв им е проблемът с тези ограничения, които им въвеждате, на другия избор да се създадат отново като нови партии? Нищо не им пречим, нали? Вие много добре знаете кои са тези партии, кои икономически групировки стоят зад тях, кой ги финансира и какво правят те? Въобще не приемам Вашата теза, че тези партии се създават, за да влияят от трибуната на Народното събрание. Те въобще нямат интерес към Народното събрание. Те имат интерес на местно ниво във вашия роден град Варна да влязат и да си въртят далаверата. И го правят успешно. С този текст обаче Вие по никакъв начин не им пречите. Ама по никакъв начин. С този текст по никакъв начин не пречите, госпожо Манолова, тази партия, примерно, пак ще кажа хубавото име “Български орел” просто да се саморазпусне и на следващите избори се регистрира. За следващите местни избори, след като минат парламентарните, както знаете има две години и половина разлика между парламентарните и местните избори. И на другите избори се регистрира като “Български орел 2”. Ставате смешни.
Целта на този текст е ясна – вие се опитвате да разчистите терена от онези партии, които са реални, съществуващи и на местните избори на редица места ви спукаха от бой. Направо ви отнесоха. Но това не е нормално.
Не искам да коментирам младия Ленин - Иван Сотиров. Той се изказва като болшевик, а не като демократ. Не искам да го коментирам. Той си мисли, че като въведе тези ограничения, всички бивши членове на СДС, които са си направили партии, ще отидат да му се помолят да застанат под тяхното знаме. Смешно и прозрачно, но не е демократично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Иванова, имате думата.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Колега Янев, Вие казахте, че с този закон, с този текст ще се предотврати създаването на конюнктурни партии. Просто не е така. Те пак ще се създават. Не го предотвратявате. Защото говорим не за създаване, тук говорим за един много по-следващ етап от тяхното съществуване, а именно участието в един от четирите вида избори.
Второ, по отношение на депозита, отворете протоколите на настоящото Народно събрание. Когато се постави въпросът за тези изисквания, аз лично като представител на българските социалдемократи бях против. Доколкото не ме лъже паметта, бях единствената против. Защото моята партия, колега Сотиров, не знам дали сте тук, е със 117-годишна история. Не е партия фантом и винаги е стояла на едни принципни позиции. Включително и срещу всякакъв имуществен ценз.
Що се касае до противоречието с Конституцията, колега Янев, в Конституцията има принцип на равнопоставеност на субектите. След като две партии, отговарящи на изискванията на закона, са регистрирани и съществуват, съгласно българското законодателство, не може едната да е по-равна от другата. Не може на едната да дадете право да се яви на местните избори, а на другата да го отречете. Не може. Ето там е нарушена Конституцията. Този принцип е нарушен. Ако едната от тях не отговаря на изискванията на закона за съществуване, прокуратурата може би ще си свърши работата и ще поиска тя да бъде заличена. Но след като я има, след като тя отговаря на закона, никакви други ограничения на нейната дейност не могат да бъдат поставени. Защото и в Конституцията ги няма. Със закон не можете да дописвате Конституцията. Съжалявам, че трябва от тази трибуна на такъв уважаван юрист като Вас да припомням елементарни правни принципи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин Радославов познава много добре чл. 11 на Конституцията. Това, което Вие четете, няма нищо общо с Вашата теза. Повече не смятам за необходимо да коментирам. Ако искате, извън тази зала можем да седнем да си говорим, колкото искате.
На колегата Каракачанов ще кажа, че ме е чул, но не е разбрал вероятно това, което казах. Твърдението ми е, че предложената ал. 4 ще обезсмисли действието на този текст.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН, от място): Това казах и аз.
ЯНИ ЯНЕВ: Това не е основание за реплика, това е основание за подкрепа.
Второто е, че на тези партии, за които казахте, че са влезли във варненския местен парламент, при наличието на това ограничение ще им бъде трудно да влязат и в този парламент.
Другото – тъй като на тях ще им бъде трудно да покрият и критериите, които слагаме с този текст, следващия път няма да могат да участват, господин Каракачанов, в изборите за местен варненски парламент. Няма да могат да покрият тези критерии, защото няма да могат да съберат единия процент или, ако се обединят, съответно трите процента. Или ако са седем, поне до четири да стигнат. Няма да могат. (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)
За да могат да участват в следващите избори като такива представители на местен избор – това е смисълът на ограничението. (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)
Когато се регистрират наново, ще трябва отново да минат през парламентарни избори, за да могат да участват в местния парламент. Това е смисълът на предложения текст, това е смисълът на текста на ал. 3 – прочетете го внимателно.
Затова казвам, че ал. 4 обезсмисля тази логика. Ако ние допуснем възможността между два избора за национален парламент новорегистрираните партии да имат възможност да се явяват на местните избори, все едно, че нищо не сме направили.
По отношение на колегата Иглика Иванова. Колега Иванова, за мен е пределно ясно, че Конституцията е много общо написан закон, оповестяващ принципи и едва ли в него са изписани всички възможни ограничения. Когато седнем с Вас в коректен юридически спор, ще видите колко много текстове и забрани съществуват извън това, което е записано в Конституцията.
Най-простото, което ще Ви кажа: ето, днес обсъждаме Закона за политическите партии. Конституцията записала ли е някъде минимален брой на инициатори на политическа партия или минимален брой на учредители на политическа партия? Пише ли в Конституцията? Не, но ние в Закона за политическите партии казваме: ако не са 50 – няма политическа партия, ако не са 500 на конгреса й – няма политическа партия. Е, тази забрана има ли я в Конституцията? Няма я. Но има Закон за политическите партии, а ние сега разискваме именно закони, които се създават в изпълнение на Конституцията.
Така че недейте да ми казвате колко съм добър или лош юрист – нося си греха и на едното, и на другото. Просто има неща, които трябва да казваме в прав текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, макар обяснен с много думи и с много примери, въпросът, който се обсъжда в момента, се свежда до едно - искаме ли да ограничим продажбата на партийни регистрации или не?
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да!
МАЯ МАНОЛОВА: Кои от нас са били лицемерни, когато се присъединяваха към парламентарните декларации срещу купуването на гласове и срещу продажбата на партийни регистрации? Дали в крайна сметка ще направим следващата стъпка след провъзгласяването на нашето желание да се обявим срещу политическата корупция, срещу политическото брокерство и срещу предлагането на пазара на кухи партийни структури? (Реплика от народния представител Павел Чернев.)
Дали тези наши изявления ще останат само на думи или ще приемем някакви конкретни текстове, които да покажат, че, освен да правим празни декларации, ние имаме политическата воля да предприемем конкретни законови мерки за ограничаване на тези явления?
Въпросите, които се задават тук, аз не искам да характеризирам като смешни или несъстоятелни. Но например при въпроса: защо ограничаваме участието на партии в местни избори, нека направим най-бегъл преглед върху това какво се случи на последните частични местни избори и да погледнем какво е политическото представителство в парламентите в Сандански, в Петрич, в Несебър. Моделът Несебър - там нито една политическа партия от сериозните няма свой съветник! (Реплика от народния представител Павел Чернев.)
Там, както и в Сандански, спечелиха едни коалиции, които са нарекли себе си „Настояще за Сандански”, „Бъдеще за Несебър”, „Перспектива пред Петрич” и които, както казах, ние можем условно да наречем отбор „Малинка” и отбор „Калинка”, които имена нищо не означават, но зад които стоят партии, които се явяват победителки в местния вот и които на никого, сериозно занимаващ се с политика човек, даже не са известни.
Кои са Народняшката партия, Радикалдемократическата партия, Българската радикалдемократическа партия и всякакви партии с имена, които никому нищо не говорят?
Знаете ли какво чух в един разговор между регионални лидери по време на изборите в Бобошево? Те седяха и си задаваха въпроса един на друг: ти с какъв лиценз участва на изборите в Петрич? Партийните регистрации от политически представители в момента се наричат лицензи и те представляват обект на покупко-продажба.
Искаме ли да сложим край на това явление или не? Правим ли го или не? Даваме ли си сметка, че в момента на политическия пазар от тези 400 регистрирани партии има един огромен брой, които съществуват, само за да се търгуват по време на местни избори? Елементарният преглед на последните избори показва именно това.
Аз мисля, че могат да бъдат направени стъпки, както вече бяха направени от Комисията по правни въпроси, в посока либерализиране на текста, който беше предложен, така че никой от седящите тук и толкова активни по тези текстове да не се чувства засегнат например за собствената си партия, ако има някакви притеснения. Като например разширим обхвата за допускане до участие с изискването партията да е показала като резултат на последните избори за народни представители, за членове на Европейския парламент, даже на предишните местни избори поне един процент от гласовете в страната, независимо на какви избори участва.
Иначе, ако не въведем някакво реално ограничение, в крайна сметка ще убедим гражданите за кой ли път, че в политическите си декларации и срещу купуването на гласове, и срещу политическото брокерство, и срещу партиите фантоми, и срещу продажбата на партийни регистрации ние просто говорим!
Когато стане дума за предприемане на реални действия, на реални законодателни промени, които да гарантират това, всеки един от нас дава назад поради едни или други лицемерни съображения. В случая, ако направим анализ на изказванията досега, те касаят притесненията на изказващите се до този момент.
Правя конкретно предложение текстът да бъде разширен: освен национални избори и последните местни избори, да се включи т. 2 със създаването на ал. 4 – изискването по ал. 3 да не се отнася за новорегистрирани партии, тъй като на всяка новорегистрирана партия следва да бъде даден шанс да започне своето участие в местни избори.
Що се касае до аргумента за създаването на нови партии, тези от депутатите, които присъстват в залата и които се опитваха да правят свои партии, знаят много добре, че това не е толкова лесно упражнение, че то отнема технологично време поне в рамките на една година и е достатъчно сериозно начинание регистрацията на нови партии.
Освен това, няма съвършени текстове. Така или иначе, текстът, който предлагаме, няма да бъде идеален, но ще покаже политическата ни воля поне да се обявим срещу продажбата на партии.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: И за евроизборите, освен за местните, трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте поне текста да видим. Дайте писмено текста – тук говорим, прехвърляме, но доколко е редакционна поправка е доста съмнително.
Господин Дилов, заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Аз ще кажа нещо различно, все пак – госпожо Манолова, репликата „който не е с мен, е против мен” е разрешена само на един човек – на Богочовека! Излишно е тук да ни подозирате в нещо друго, само защото не сме съгласни с Вашето мнение и да ни обявявате в лицемерие.
Питат Ви последователно седем оратора как с този текст решавате въпроса, който твърдите, че решавате? И накрая завършихте своето изказване с това, че: да, не е съвършен, но нека покажем политическа воля.
Ние се опитваме по административен път, тоест по нормативен път, да решим политически проблем. Появата на местни бизнеспартии е политически проблем. Това е криза на политическото в тези региони, където те се появяват – във Варна, в Несебър, в Петрич, в Сандански. И политическите партии, които смятат, че са пълноправни и пълноценни политически субекти трябва да търсят политически средства, за да се справят с това, а не по силата на своето парламентарно представителство да забранят една политическа дейност, която е конституционно постановена. Тоест, има други начини, с които да се бориш срещу появата на бизнеспартии – с обяснения сред хората, с агитация, с разказване кой – кой е. Ние го правим в тези градове – навсякъде. Примерно, „Гергьовден” се явяваше самостоятелно на избори, в някои печелеше, в други губеше, но го правеше.
Няма как да забраним това, което казвате Вие – продажба на партийни регистрации по този начин, просто защото който го прави, ще намери начин да го направи. Седем примера Ви дадохме. Напротив, обратното – вървим срещу самия смисъл на политическото. Самата дума „партия” е „парт ъв”, тоест „част от” обществото. Това значи партия – „част от”. И ти искаш да кажеш: не, българските граждани нямат право да се сдружават и да се явяват като „част от”.
РЕПЛИКА: Ама, има партия от трима! ...
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Трима – трима, те са част от обществото. Част от обществото са трима, а Айнщайн е един! Даже и трима не са! Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А, моля ти се! Какви са тези неща? Отиди при Слави Трифонов, и без това е закъсал със сценаристите... Остави законите за прозаичните хора! ... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, заповядайте, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Госпожа Манолова, аз се подписвам зад всичко, което Вие казахте. Няма нищо различно във Вашето виждане и моето, за това, което се случва, от тези уродливи практики.
Аз просто казвам, че ние правим една правна фигура в правото – опит с негодни средства. Защото какво значи от една страна едното явление, че се продават регистрации – да, вярно е? Евентуално бихме могли с този текст да помогнем за това. Ще ви кажа кой е Народняшката партия. В Търново – Митьо Пищова я регистрира, казвам го, понеже попитахте - велик мъж! ... (Оживление.)
От една страна, се продават регистрации, хубаво. Да кажем, тук ще помогнем. Ами новите партии? Ами, те всичките като нови партии се регистрират. Ами, независимите?
Аз ще му кажа нещо на господин Янев, дето ми дава акъл за Конституцията. Господин Янев, НДСВ няма нито един човек в общинския съвет в Русе, нито сега, нито в следващия общински съвет ще има, просто защото няма никакво влияние. Така че това, че сте тук сега, в момента, съвсем не значи, че при следващите избори въобще ще ви има.
Искам да кажа, че този текст е дискриминационен и не трябва да решаваме конкретни казуси, а трябва да говорим по същество, защото и конкретните казуси не са решени май.
Казвам Ви – аз съм за всичко, което казахте. По някакъв начин тази уродлива практика на местните феодали, защото това са такива хора, с икономически интереси, които си купуват тези неща, те ще се регистрират като независими. И тези кметове – затова се бориха толкова много кметовете да имат политически растеж, защото кметът, който се е превърнал във феодал, той задължително ще се регистрира като независим или ще направи своя партия, защото не играе честно. Не играе честно!
В този смисъл са нашите възражения. Те също са продиктувани от тази тревога, която имате Вие, че не можем да решим въпроса.
Аз мисля, че новият текст, който го предлагате, трябва да го огледаме, да видим дали нещо решава, но съм сигурна, че сега не го решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов, Вие ли искахте думата за трета реплика?
Колеги, още няколко закона трябва да докладваме...
Имате думата, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаема госпожо Манолова, никой не е правил празни декларации. Пак казвам, че с този текст, който Вие предлагате, не решавате проблема, а създавате проблеми на реално съществуващи партии.
Няма да се връщам пак, за да си повтарям аргументите. Давам Ви един конкретен пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но недей да даваш пак примера с „Орел”!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, няма да има „Орел”. Ще дам конкретен пример от не толкова далечната история на България – 2001 г.
Тогава две партии – ВМРО и “Гергьовден” в коалиция взеха 3,7%. Това бяха две партии. Според вашия текст тези партии трябва да се заличат и да не участват за местните избори. (Реплики.)
Е, как? Две партии... (Шум и реплики в залата.) Не, няма 2%! Според текста, господин Паунов, е 4%. Две партии вземат 3,7%. Това е конкретен пример, не си говорим с измислени, виртуални неща. Това са 3,7% и Вие казвате, че тези две партии нямат право да съществуват и да се явяват на избори. Няма логика.
В същото време, малко преди това в текста пише, че една партия трябва да вземе 1%, а двете вземат 3,7%. Е, какво правим?
Аз обаче не мога да разбера нещо друго – ние правим Закон за политическите партии в момента или Закон за местните избори? Не мога да разбера каква е логиката в Закона за политическите партии да вкарваме текстове, които касаят Закона за местните избори, които, ако е рекъл Господ, ще се проведат след три години, когато ще има нов парламент и не знам дали въобще този текст или пък въобще Закона за местните избори ще бъде същият. Ще има и частични избори, и така нататък. Не виждам логиката!
Давам ви конкретен пример от живия живот, не ви говоря вече за „Български орел” – 1, 2, 3. Не ви говоря за „калинка” и „малинка”, примерът, който Вие дадохте. Говоря ви за конкретен пример. Какво правим? Всъщност унищожаваме две реални партии, а не решаваме проблема с купуването на гласове, защото пак с примера за „калинка”, „малинка” и „Български орел” от 1 до 3, този проблем просто с нова партия се решава и приключва. И пак ще има купуване на гласове.
Ето, на този въпрос ми отговорете – справедливо ли е, нормално ли е и трябва ли да се случва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, ако желаете, имате право на дуплика. (Още народни представители искат думата за реплика.)
Няма как да Ви дам думата, защото това ще бъде четвърта реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, не мога да добавя почти нищо към това, което се говори от тази сутрин в тази зала, а именно, че с този текст ние трябва да отговорим на въпроса дали сме “за” или сме “против” приватизацията на политическата система и приватизацията на партиите; дали сме “за” или “против” това едни хора с икономическо влияние, с икономически и други интереси, да си пазаруват партии, да участват с тях на местни избори и по този начин да феодализират изцяло местната власт.
Дали ние ще си затворим очите и ще кажем, че такъв проблем не съществува, или че това е проблем, който е абсолютно неразрешим, и да им дадем картбланш да продължават да търгуват с партийни регистрации, да ги обменят като лицензии, да ги пазаруват, да ги продават или в крайна сметка ще се опитаме да сложим някакъв ред в този процес.
Да, може би текстът не е съвършен, може да бъде подобрен, но тук става дума за политическа воля. Ще се опитаме ли ние да ограничим политическата корупция по места?
Иначе можем да приказваме много красиви приказки срещу купуването на гласове и срещу продажбата на партии, но ако не направим това с конкретни законодателни решения, всичко това ще си останат празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се обърках напълно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички сме така.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Радвам се да го чуя, особено от човек като Вас.
Не можах да разбера какво става в тази зала.
Направи се едно предложение, което казва, че всяка една голяма и велика партия трябва да има местни структури – отхвърли се. Защо се отхвърли, не можах да разбера.
Направи се друго предложение, което в крайна сметка да заличи бизнеспартиите. Че, каква е тази велика партия, която не може да се наложи над една бизнеспартия?
Принципите са два – единият е откъде да тръгнем да заличаваме – от парламентарните избори към местните избори или е друг.
Сега аз ще направя едно предложение, вие ще го запишете в протокола, заради моята голяма молба. (Реплики.) Да, пряко процедурата.
Нека да обърнем принципа, защото той е по-справедлив – този, който няма успех в местните избори, защото ние говорим за предстоящите парламентарни избори и те са важните, да не бъде допуснат до парламентарни избори. И ще въведа няколко критерия. Примерно този, който няма общински съветници в Плевен, започваме по Северна България – Велико Търново, Русе, Варна, прескачам Шумен, Търговище и по-малките градове, но и те може да са включени, Несебър, Пловдив, Благоевград, хайде да го обобщим – половината областни градове, за да бъдем принципни, да не участва в парламентарните избори. Нещата ще се наместят на мястото им. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте ни го като текст. Напишете го...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз веднага ще го формулирам – участниците...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде да го четем сега?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: От протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, то протокол не се гласува, закон се гласува! (Шум и реплики в залата.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Много ви моля да ми помогнете.
Протоколът ще го дешифрират и затова ще кажа: този, който е участвал в местните избори и не е добил участие от името на своята политическа партия в половината от областните центрове – градове, не се допуска до парламентарни избори. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паунов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми колеги, искам да ви запозная с един казус и вие да решите дали е правилно да остане единият процент, или да не остане.
Сега на изборите в Петрич се появи една партия „Съюз на комунистите в България”, която няма никъде структури. (Реплика.) Не е конкурент, тя няма никъде структури. Просто нейният шеф почина и едно старче я наследи. Дадоха му пари, взеха регистрацията. Той е давал винаги нулеви декларации в Сметна палата. Митничарят от Петрич, който познава съответния човек от Варна – казва се Велико Иванов, плаща и взема регистрацията. Регистрира жена си като водач на листата и всички цигани отзад и вкара двама съветници, без да има никаква политическа дейност, без да е имало никога конгрес, както Янаки предлага на пет години. Просто човекът си плати и вкара двама съветници в Петрич.
ГЕРБ беше се разбрал и вкара секретарката си и една друга жена на трето и четвърто място. Понеже от ГЕРБ не можаха да влязат четири човека, а влязоха двама, преби първия и втория, за да отстъпят местата, за да имат четирима съветници. Ето ви конкретен пример как с пари и с побой може да вкараш примерно четирима съветници в един парламент, както е в Петрич.
Има логика и ще ви кажа защо има логика да има все пак някакви ограничения. На изборите, които бяха миналата година за Европейски парламент, имаше две много малки бариери: 15 хил. лв. депозит, ако не я прескочиш, 2% отиват във Фонда за лечение на децата в чужбина – една благородна кауза, и 15 000 подписа. Колко партии се явиха? От 400 партии се явиха 15 сериозни партии, за това става дума, които можеха да развият кампания, макар че там бариерата беше по-висока – 5,66.
На следващите избори същата година, когато бяха местните избори без никакви бариери, се явиха 94 партии, но много от тях не вкараха и един съветник. Нека да помислим едни реални критерии – партии, които имат политическа дейност, които имат влияние в обществото, да се явяват на изборите - това е истинският политически живот. Иначе другото – тези 400 кухи партии с нищо не допринасят за политическия живот и за влиянието в страната. Нека се сдружават, нека да има реално влияние и тогава да се явяват на избори.
Нямам нищо против, както предлага и колегата, обратната релация, която трудно е вярна, защото тогава ще се явят само БСП и ГЕРБ. Само те имат представители навсякъде. Това, което предлага той, вече е дискриминация към всички останали партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики не виждам.
Доктор Георгиев, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Съгласен съм и с едните, и с другите, обаче има едно нещо – казва се малките партии. Питам: вие с какво примерно ще докажете, че на едни следващи избори моята партия няма да бие вашата партия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя е Вашата партия, д-р Георгиев?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Говорим като казус – партия Хикс.
Това, което искате да наложите в момента, понеже вие сте в транс, големите партии защо нямали представителството в тези градове, не са могли да спечелят. Ами нямате влияние бе, господа! Нямате влияние, вие го загубихте това влияние! На хората им трябва нещо ново. Хората искат да видят, когато се погледнат в огледалото, да не се гледат сбръчкани и с побелели коси. Искат да се видят по-млади, по-красиви. Двадесет години в оборот са тези стари партии мастодонти, някои сте на по сто години. Ами на хората им омръзна да ви гледат.
Защо поставяте всички тези неща?! Може да се мисли в съвсем друга посока, но това - новосъздадени партии нямат право на местни избори, новосъздадени партии не знам на какво нямат право. Няма да разсъждавате от позиция на това, че имате пари. Няма да казвате на хората как да се сдружават и как да не се сдружават. Това са съвсем човешки предложения, не ви обвинявам. Това е наистина рестрикция, това е наистина неравнопоставеност.
Това, че и дясно, и ляво, и център са се обезличили и сега в момента малките партии били проблем на големите партии. Това е лошо, господа. Лошо говори за вас. Лошо, след като малките партии са някаква пречка за вас. Значи те са носители на по-свежи, на по-демократични и по-човешки идеи. Защо искате да им отнемете правото да ги представят на обществото? А защо не и мастодонтите да се поучат от тях?
Дори и бизнес партии да има. В бизнес партиите може да се помисли в тази насока– точно какви спирачки да се поставят. Защото не е тайна, че малките партии наистина са носители на по-човешки, по-хуманни и по-прогресивни идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусията по този текст за приключила.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тъй като посветихме повече от един час на този текст, да кажа какви предложения са направени, за да се ориентират народните представители утре какво ще се гласува по тях.
Едно от предложенията, в рубриката почти на редакционните, което направи госпожа Манолова: в ал. 3 на § 23 да се добави след израза: „в последните избори за народни представители или избори за членове на Европейския парламент, или избори за общински съветници и кметове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да го напишем това нещо?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как да се напише, не е трудно, но това вече разширява спектъра на изборите. Пак казвам, то е на границата на редакционно и същностно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Че не е редакционно, не е редакционно. Да си го кажем ясно.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, ще прецените дали да се гласува.
В изказването си господин Янев направи предложение към основния доклад - да се добави ново изречение към ал. 3, което е уточняващо смисъла: „Когато коалицията е съставена от повече от четири партии, то общият брой на получените действителни гласове на последните избори за народни представители трябва да бъде не по-малко от 4%”.
Имаше предложение за отпадане на ал. 4; имаше предложение за отпадане на целия текст на комисията; има и основен текст по вносител, но за него като че ли не се говори.
Това са вариантите, между които може да се избира утре при гласуването.
„§ 24. Неуредените до момента правоотношения, свързани с неполучени суми от държавната субсидия, се уреждат съгласно настоящия чл. 25 от Закона за политическите партии.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 24 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Петя Гегова и група народни представители, с което предлагат промяна в Закона за избор на народни представители във връзка със сумите за дарения.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Йордан Бакалов и група народни представители за промяна в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, за списъци на лицата, които да се представят.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, което комисията подкрепя и предлага да се създаде § 24 със следната редакция:
„§ 24. В Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 41, ал. 1, думите „ръководители на политически партии” се заличават.”
Това трябва да отпадне, при положение, че тази промяна вече е гласувана в самия Закон за местно самоуправление.
Комисията предлага в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде § 25:
„§ 25. (1) До 31 март 2009 г. политическите партии представят заедно със заверения финансов отчет на Сметната палата и декларация по образец, към която се прилага списък на юридическите лица, направили дарения на партията, техния вид, размер, стойност и цел, както и списък на юридическите лица с нестопанска цел, в които учредители и/или членове на управителните или контролните органи са членове на ръководните или контролните органи на съответната политическа партия, техни деца или съпрузи.
(2) Декларация по ал. 1 подават и юридическите лица с нестопанска цел, които са направили дарение в полза на политическа партия.
(3) Сметната палата публикува в интернет страницата си в срок до 15 април 2009 г. декларациите по ал. 1 и имената на политическите партии, които не са ги подали.
(4) Лице, определено от ръководните органи на политическа партия или на юридическо лице с нестопанска цел, което не подаде декларация по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”
Това предложение се прави с оглед на досега съществуващия начин на финансиране на политическите партии, така че да може по досегашния ред те да направят отчета пред Сметната палата за следващата година като един преходен период.
Последният параграф, § 26, е в някаква степен допълващ или алтернативен на ал. 4 от § 23 и гласи:
„§ 26. Параграф 23 влиза в сила от датата на провеждането на изборите за народни представители през 2009 г.”.
Това е по широко дискутираната тема за въвеждането на критерий за участие в местните избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да мотивирам нашето предложение за обявяване на принадлежност към службите, тъй като на пръв поглед може да бъде изтълкувано като една традиционна позиция на СДС, дори като известен дълг за някакъв вид лостриране.
Нещата са много по-дълбоки и от името на моите колеги ще кажа нашата позиция. Ние всички имаме интерес в България да има пълноценна демокрация, защото тя най-добре работи за нацията и за всеки гражданин поотделно. В България обаче нямаме пълноценно развитие на демокрацията и това е и политическият модел, който разискваме в момента.
Защо според нас е опасно да има хора, които са свързани със службите? То е по следната проста причина. Аз като избраник на моите избиратели нямам свободна воля, това значи, че има възможности други сили да диктуват дневния ред на обществото. И тук ще кажа, че това не е просто една констатация, а това, колеги, е реалността в България и дава отговор защо българската демокрация е толкова непълноценна до днес. Защото изкушени от страх или от интерес, левицата, наследявайки БКП, успя за имплантира в демократичните сили достатъчно свои представители на службите, които деформираха волята на българските граждани. И днес аз, човекът, който има свободна воля, който няма никакъв страх от службите, който изпитва уважение, знам, че службите във всяка страна са имунната система и отдавам дължимото към труда на тези хора, които работят в службите, им казвам: не можете да бъдете привързани към някакъв водещ офицер, да нямате свободна воля и да бъдете народен представител! Не можете да бъдете шеф на партия, не можете да бъдете министър! Защото вие сте зависими хора и сте се клели да вършите тази работа.
В България трябва да е много ясно едно нещо: кой представлява суверена, излъчва правителството, правителството ръководи службите, службите работят почтено за нацията, отговарят пред министъра, министърът – пред парламента, парламентът – пред народа и ако не е доволен, го сменя. Тази обаче гавра, подмяната на демокрацията, на мен да ми командироват хора от службите и по този начин ние да правим фалшива демокрация, е нетърпима, недопустима.
И тук се обръщам изцяло към левицата и основно към БСП: затова, колеги, вие днес носите цялата отговорност за 19-годишния преход в България, защото вие успяхте в частност, но провалихме България. Защото България не ходи на два крака като нормалните демокрации, а ходи на куция крак на бившата комунистическа партия. И днес редовите членове на БСП са недоволни от вас, защото не берем плодовете на една добра демокрация.
Затова, като повтарям пак, нямам никакви комплекси от службите, аз съм офицер от резерва от Българската армия, уважавам труда на тези хора, но лицемерието и лъжата, ние да подменяме демокрацията и вота на гражданите със служби, с подчинения, със зависимости са недопустими за една държава от Европейския съюз през ХХІ век. Затова тази практика моментално трябва да я отречем и затова отговорността носи наследството на БКП, което днес се държи от БСП.
Колеги, вие трябва да срежете пъпната връв с миналото си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е извън предмета на настоящия закон. Между първо и второ четене се пробутват промени в Закона за разкриване на еди-какви си досиета!
Заповядайте, господин Паунов, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Дайте да направим разлика, когато говорим за досиета, макар че вие бяхте четири години на власт и не отворихте досиетата. По разбираеми причини не ги отворихте. Но правете разлика между хора, които са работили в разузнаването, и хора доносници.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Правим! Но искаме да знаем кой кой е.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Президентът на Съединените американски щати Джордж Буш беше шеф на Централното разузнавателно управление и беше президент.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ама го знаеха!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Путин, който също беше президент на Русия, беше от органите на КГБ. И бяха добри президенти.
Така че, разделете разузнавачите, което е една почтена професия, няма държава без разузнаване, от доносниците. Правете разлика между тези две категории, а не ги поставяйте всички под общ знаменател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, заповядайте за дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колега Паунов, ние сме съграждани и изпитвам уважение, без значение, че Вие сте генерален секретар на ЦК на БКП, Вие сте мой съгражданин, даже ми е кеф, че сме съграждани.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Първи секретар.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз допреди пет години бях член на Социалдемократическата партия в България и бях член на Социнтерна и плащахме членския внос. Бях заместник-председател на тая партия и съм отстъпил това място, за да може БСП да стане нормална европейска партия, член от европейската левица, и това е гордост. Аз мисля, че това е норма. Обаче ние с тия служби, с тия фалшификати, с това купуване, с тая фалшива демокрация разбихме българската десница и ние ходим на куц крак.
Какво печелите вие от това? Печелите, че монополизирате цялата отговорност и тепърва ще платите огромна цена. Огромна! Ние няма да плащаме вече, защото ние сме мижава работа. И СДС е една малка партия, която отива в историята. Вие обаче трябва да прекратите тая практика на съсипване на възможността България да има демокрация, когато има над 2 млн. българи, които искат демокрация и десница. Това да не го бламирате чрез непочтени средства и въобще не ме плашете с това разузнавачи и агенти – доносници. Аз в тоя дебат не влизам! Казах ви службите са имунна система. Уважавам ги, тия хора са нормални български граждани и трябва да ги уважаваме. Обаче не можем да живеем в лъжа. Живееш ли в лъжа си най-бедният европеец. Това е истината, която трябва да разберем. Дайте да се обърнем почтено към нашите деца, кой какъв бил – бил, да излезе и да го знаем. Защото се знае, че американският президент е от ЦРУ, руският президент се знае, че е от КГБ, обаче нашия президент не се знаеше, че е от ДС. Това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусиите за приключени.
Гласуването вероятно ще стане утре, както беше обявено. Имаме доста гласувания. Имаме още други закони, които не сме гласували на второ четене. Надявам се да приемем още няколко, за да бъдат гласувани утре.
Господин Янаки Стоилов иска почивка до 15,30 ч.
Почивка за народните представители, които са в залата. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подновявам заседанието.
Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЕПАРТАМЕНТА ПО ЕНЕРГЕТИКА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ЯДРЕНИ И ДРУГИ РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ.
Господин Спасов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Процедурно предлагам в залата да поканим господин Тодор Чуров – заместник-министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу това да бъде поканен господин Чуров. Поканете заместник-министъра в пленарната зала.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.

Комисията обсъди законопроекта на 17 декември 2008 г.
Меморандумът е подписан на 17 юни 2008 г. във Вашингтон въз основа на проекта, одобрен с решението по т. 38 от Протокол № 23 от заседанието на Министерския съвет на 12 юни 2008 г.
Въз основа на Меморандума ще се предостави безвъзмездна техническа помощ под формата на оборудване, материали, обучение и услуги. Предвидено е предоставяне на уреди за откриване на специални ядрени материали, като за целите на Меморандума „Специални ядрени материали” означава плутоний и уран, обогатен с 20 или повече процентно съдържание на изотопа U-235. Понятието „други радиоактивни материали” включва, но не се изчерпва с радиоактивни източници, подходящи за употреба в уреди за дисперсия на радиоактивни материали.
Меморандумът създава правната рамка за включване на Република България в програмата „Втора линия за защита”, разработена от Департамента по енергетика на Съединените американски щати. Програмата включва предоставяне на обучение и оборудване. Целите, които са заложени в концепцията на тази програма, са укрепване на международното сътрудничество в областта на неразпространението на оръжия за масово унищожение и намаляване на глобалната заплаха от оръжие за масово унищожение.
Оборудването, което се предоставя по тази програма, е предназначено за предотвратяване на незаконния трафик на ядрени и други радиологични материали на граничните контролно-пропускателни пунктове. Обучението на персонала се отнася до използването и поддръжката на оборудването. В допълнение се предоставя и известно начално количество резервни части за оборудването. Задълбочаване на сътрудничеството в областите – предмет на Меморандума, е от взаимен интерес на двете страни.
Дължимите държавни вземания (мита, данъци, такси), произтичащи от изпълнението на Меморандума, са за сметка на българската страна, като необходимите средства ще се осигурят от бюджетите на ведомствата, получатели на помощта по Меморандума за съответната година, поради което Меморандумът, за да влезе в сила, подлежи на ратифициране със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното обсъждане и мотивите комисията прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, като двете гласувания да се проведат в едно заседание.
Становището е прието на 17 декември 2008 г. с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има и доклад на Комисията по външна политика.
Кой ще представи доклада на Комисията по външна политика? Има ли член на Комисията по външна политика? Няма.
В екстремни ситуации председателстващият заседанието на Народното събрание би могъл да предложи на вашето внимание становището на комисията, а то е:
„Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали.”
Това е есенцията на доклада на Комисията по външна политика.
Не виждам в залата поканения заместник-министър на външните работи господин Чуров.
Правителството има ли отношение към този Меморандум или изцяло се доверява на Народното събрание? (Реплика от народния представител Светослав Спасов.) Не съм склонен да подценявам отсъствието на представител на вносителя. Издирванията в сградата на Народното събрание се оказват безуспешни досега.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по първото четене на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам за приключено обсъждането на първо четене на предложения законопроект. Гласуването и евентуално на процедурното предложение за преминаваме към второ четене ще бъде в началото на утрешния пленарен ден.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ, № 802-02-39, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.
Имате думата, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
„Законопроектът е разгледан от комисията на 17.12.2008 г. Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространението на оръжия за масово унищожение е подписано на 17 юни 2008 г. във Вашингтон.
Целта на споразумението е да улесни сътрудничеството между Република България и САЩ в борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и свързаните с тях технологии и материали към и от територията на България, както и в предотвратяване на незаконния трансфер, транзит и транспортиране на ядрени, биологични и химически или радиологични оръжия и свързани с тях технологии.
Предотвратяването на разпространението на оръжия за масово унищожение е особено важно в контекста на борбата срещу тероризма. Задълбочаването на сътрудничеството в областите – предмет на споразумението, е от взаимен интерес за България, Съединените американски щати и Европейския съюз.
Съгласно споразумението правителството на САЩ, неговият персонал и персоналът на доставчиците му не заплащат данъци или сходни плащания за официални нужди във връзка с дейности, предприети в изпълнение на споразумението. Данъци, мита или други подобни държавни вземания, свързани с изпълнението на дейностите по силата на това споразумение, няма да се заплащат със средства, предоставени по споразумението.
Самолети и плавателни съдове, различни от редовните търговски самолети и плавателни съдове, използвани от американската страна във връзка с дейности по това споразумение, не заплащат митнически сборове, такси за прелитане през територията, навигация, кацане, паркиране, пилотиране или пристанищни такси, или други подобни такси. Българската страна осигурява без заплащане от американската страна паркиране и охрана на самолетите на американската страна във връзка със споразумението.
Споразумението предвижда, че в случаите, когато в резултат на дейности по споразумението са нанесени имуществени вреди или е причинена смърт или телесна повреда на лица, възникнали в резултат на дейности по това споразумение, българската страна няма да предявява искове или да ангажира наказателна отговорност на американски персонал. Американската страна поема задължението да избягва дейности, които могат да доведат до щети или унищожаване на имущество или смърт, или телесна повреда на лица.
Съгласно споразумението на американския персонал, който е прикрепен към посолството на САЩ, за да изпълнява дейности по това споразумение и е официално нотифициран чрез Министерството на външните работи, се предоставя статут, еквивалентен на този, който се дава на административно-техническия персонал на посолството, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
С оглед на цитираните клаузи на споразумението, за да влезе в сила, е необходимо то да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
В резултат на проведените обсъждания комисията изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 4 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали, както и двете гласувания да се проведат в едно заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Дали в залата се появи колега член на Комисията по външна политика?
Уважаеми колеги, това не е тривиален вид споразумение.
Нека да проверя още веднъж, господин Христов, изчакайте, за да представим този доклад.
И така, колеги, няма ли представител или член на Комисията по външна политика?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): И миналия път нямаше, и сега няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Този доклад остава непредставен.
Заповядайте за процедура, господин Христов. Имайте предвид, че очевидно няма кой да гласува процедурно предложение. Той има шанс само ако е единодушно прието.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател! Докато дойдат представителите на комисията и съответно на министерството, имам процедурно предложение.
През тази седмица беше прието от Народното събрание в дневния ред да се гледа предложението ми за отпадане на наказателните такси и лихви за предсрочно погасяване на потребителски кредит. Вчера Комисията по икономическа политика се събра на извънредно заседание, за което благодаря на ръководството и подкрепи и законопроекта. Той се състои от буквално два или три реда, които визират именно отпадането на тази такса за предсрочно връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата Ви каква е?
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурното ми предложение е, ако може, да се гледа непосредствено сега, на второ четене този законопроект, за да може да мине на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам се към квесторите да отидете до стаите на парламентарните групи на Коалиция за България, на Национално движение Симеон ІІ, на Движението за права и свободи, и да помолите членовете на ръководствата, които са там, да осигурят член на Комисията по външна политика, който да дойде да представи доклада.
Господин Христов, Вашето предложение няма как да бъде подложено на гласуване, защото, пак казвам, няма необходимия минимум от народни представители в залата. Разбирам съображенията Ви. Да се надяваме, че в утрешния ден, наред с многото други гласувания, ще може в самото начало на пленарния ден да поставя на гласуване и Вашето предложение, евентуално доколкото става дума за един текст, той да бъде приет.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по този законопроект, въпреки че един от докладите не е представен. Няма да закрия обсъжданията преди той отговорно да бъде представен пред вас.
Комисията по външна политика незабавно да прекъсне заседанието си! Ще отложим гледането на тази точка докато дойде комисията и ще преминем към следващата точка. Предайте им, че ще бъдат и санкционирани за това своеволие.
И така, уважаеми колеги, отлагам по-нататъшното обсъждане на този законопроект. Имаме още две кратки точки, които са в нашия дневен ред преди да преминем към второто четене на Законопроекта за културното наследство.

Поставям на обсъждане:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Вносители са Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова от 3 декември 2008 г.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Антонова.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вашето внимание е и докладът на Комисията по правни въпроси по разглежданата точка от дневния ред.
„На редовно заседание, проведено на 11 декември 2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект за решение № 854 02 125 за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова от 3 декември 2008 г.
Комисията обсъди проекторешението в частта му от § 3 до § 5 включително и с 8 гласа „за” и 1 „въздържал се” подкрепи предложените текстове така, както са представени от вносителите и предлага следния проект за решение:

РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на
Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
§ 1. В чл. 1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание (приложение към правилника) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени политически сили с оглед членството на Република България в Европейския съюз.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 2. Член 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание (приложение към правилника) се прилага от 1 януари 2008 г.
§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова. Това е проектът за решение, докладът на комисията.
Има ли желаещи да вземат думата по този проект за решение? Не виждам.
Обявявам за приключено обсъждането на проекта.
Гласуването ще бъде също утре в началото на пленарния ден.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
Има доклад за второ четене на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мръцков, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя Закона за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
„На заседание, проведено на 17 декември 2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите № 854-01-139 от 12 ноември 2008 г., с вносители народните представители Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова и предложенията, направени по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание следния проект на
Закон за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „военноинвалидите” се добавя и „военнопострадалите по чл. 4, т. 1 и 4”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мръцков.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект, по тези няколко текста? Не виждам такива.
В такъв случай обявявам за приключено обсъждането на доклада за второ четене на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Доколкото разбирам, в залата все още няма представител на Комисията по външна политика.

В такъв случай, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, продължение
Моля съгласието на госпожа Чилова, която представя този законопроект, но преди края на заседанието, в случай че се появи представител на Комисията по външна политика, да се върнем за момент към представянето на техния доклад и евентуално, ако има някой, да вземе думата.
Доколкото свидетелства справката пред мен, на второ четене са докладвани заглавието и членове от 1 до 47 включително, който става 54. Предстои докладването на Дял ІІ "Дейности по опазването" от страница 43. Вярно ли е това, госпожо Чилова?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Съвсем вярно.
"Дял ІІ – Дейности по опазването."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
"Глава десета – Опазване на недвижимото културно наследство."
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава 10, която става Глава пета.
"Раздел І – Идентифициране."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 56.
По чл. 50 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов: в чл. 50а, ал. 2, в края на изречението се добавя "и от независими експертни оценители".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 57:
"Чл. 57. (1) Издирване и изучаване на недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, Центъра за подводна археология, от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица по:
1. ежегодни териториални програми, утвърдени от министъра на културата, или
2. предложение на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица.
(2) Предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности въз основа на научните резултати на лицата по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е, когато се правят оценки на недвижими паметници на културата, да участват освен Националният институт за паметниците на културата, и независими експерт оценители. Това е известно и по цял свят има такава практика.
Първо, Националният институт за паметниците на културата няма такъв капацитет. Нещата вървят много бавно. Освен това има и монопол. Независимите експерт оценители ще бъдат лицензирани и ще бъдат в списък към Министерството на културата. Всъщност последната оценка, последният параф, така да се каже, ще се дава от НИПК. Но на практика това ще даде възможност на страшно много хора, вече пенсионирани, но с големи възможности и познания, да участват в работата по оценяването на тези паметници. Самите хора от НИПК казват, че нямат толкова голям капацитет. По този начин се лишаваме от по-бързо преглеждане на съответните паметници и на практика се развива един монопол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Георги Георгиев – за изказване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Чухме, че в този законопроект се дава възможност само на държавни институции да участват в опазването и разработването на тези паметници на културата. Аз питам следното. Досега сме свидетели как държавата опазва паметниците на културата. Първо, изключително остра нужда от средства. Паметниците на културата не могат да се консервират, просто се оставят на природните въздействия. Ако тръгнем по цялата страна, може би ще видим с хиляди такива паметници, които са обявени за защита от държавата, но по никакъв начин не се полага грижа за тяхното опазване.
Съставителите на този законопроект не можаха ли да видят възможността и за частната инициатива? Какво имам предвид? Събират се хора с опит, така както на времето се каза, че искате да пресечете иманярството, така наречените иманяри. Не подценявайте техните знания и възможности. Смея да кажа, че те имат много добри познания в това отношение. Знаем, че има и много свободни хора, археолози и т.н., които не са работа. (Смях от народните представители Нина Чилова и Камелия Касабова.)
Когато към тези групи се поставят и археолози и всичко се извършва, както предполага археологията, нещата няма да вървят така, тоест ще се обхванат по-големи възможности за стопанисване и опазване на паметниците на културата. Мисля, че ако това се разгледа спокойно и внимателно, всеки ще съзре, че има рационален елемент. По този начин ще се отворят и работни места, ще се отвори и възможност... (Смях и реплики от народните представители Нина Чилова и Камелия Касабова.)
Защо се смеете? Аз не говоря конкретно по това, говоря за паметниците на културата, защото те наистина се разграбват и унищожават. Защото държавата не може да успее да надникне навсякъде. Излезте малко да видите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има реплика към господин Георгиев от доктор Михайлов. Виждам изострено желание да се направи реплика.
Заповядайте, имате думата, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Една много кратка реплика с усилие да се въздържа от бурен смях. Простодушието може да извърши огромна услуга на всяка кауза, но в противното. Това, което каза господин Георгиев, директно, в прав текст изразява скритата мисъл на една сплотена група противници на този закон. Когато господин Ватев казва, че трябва да участват независими експерти и оценители, той разбра простодушно, че това трябва да бъдат иманярите с тяхната прословута компетентност, да нахлуят и да бъдат официализирани.
Никой да не забравя това, което изрече господин Георгиев, до края на дебатирането по този закон и особено при неговото гласуване!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Можете да ползвате правото на дуплика, господин Георгиев. Имате думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря на господин Михайлов за тази емоционална реплика, която ми направи. Това, което казах, Вие трябваше да разберете какво имам предвид – че има други хора, извън хората, занимаващи се с археология, които имат немалки познания, господин Михайлов.
Така че това, което казахте, няма никакво основание. И ако трябва да направите реплика, направете я на себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой желае думата?
Имате думата, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, господин председател.
Според мен разменените реплики доказват, че една реплика може да бъде профанирана еднакво успешно и от просветени, и от непросветени. Само равнището на достъп е различно. А в случая става дума за нещо, което още в първия си член изключва археологията. Така че целият дебат беше излишен – издирване и изучаване на недвижими културни ценности с изключение на археологическите. С изключение!
А що се отнася до по-важната теза – дали трябва да има така наречените свободни, лицензирани оценители или не, проблемът наистина е интересен и може би е един от поредните текстове в този закон, които, според мен, както пледирах много пъти тук, се нуждаеше от един по-добър правен преглед, което беше и нашето настояване – целият закон да мине и през Правна комисия. Защо? Най-простата аналогия, която може да бъде направена, е с КАТ. Много фирми правят годишен преглед на автомобили. КАТ издава лицензите, в смисъл удостоверява, че автомобилът може да се движи или не. Предложението на колегата Ватев е подобно. Той смята, че трябва да има и други лицензирани, разбира се, по специален ред в Министерство на културата оценители и експерти за това една сграда какъв точно паметник на културата е – местен, локален, архитектурен. А разбира се, накрая след тази процедура решението се издава от наследника на Националния институт за паметници на културата.
Мога да ви дам конкретен пример. В центъра на София има една сграда, която не е много историческа – бившият Профсъюзен дом на културата “Георги Димитров” на транспортните работници, която в момента пак е своего рода паметник на културата, тя е прочутият Клуб “Син сити”. Тази сграда например, уважаеми колеги, е архитектурен паметник на културата с местно значение. Няма сила, която да накара М-тел и Глобул, дори вездесъщия Бойко Борисов не е в състояние да се справи, да си свалят рекламите от тази сграда, които са я покрили и отвсякъде са я опаковали. Тя просто не се вижда от рекламни пана.
Ето ви един конкретен пример кой да санкционира, кой да направи оценка, кой е компетентен. И затова аз смятам, че трябва да помислим сериозно и може при гласуването да си помислите дали да няма възможности за лицензирани оценители. Те не извършват друго. Те не дават разрешение или статут на една сграда, те просто участват в правенето на оценката за самия обект, който, пак подчертавам, не е археология. Макар че по европейските определения всичко по-старо от 120 години вече е археология.
Когато стигнем да гласуваме този момент отново ще ви обърна внимание и мисля, че този институт на лицензирани оценители не е лишен от смисъл. Още повече, че ако при недвижимите паметници, които не са чак толкова малко, макар че хич не са малко, само си спомнете за стари къщи извън архитектурните резервати в центъра на градовете или интересни други съоръжения, които са на инфраструктурата, колко трудно е само един институт да може да поеме тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Изказвания?
Има думата за изказване госпожа Чилова. Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, наистина имаше изключително задълбочен професионален дебат по този текст. Разбира се, беше провокиран от направените предложения от колегата Бойко Ватев и обсъждахме в комисията дали би могло да бъде подкрепено това предложение. Струва ми се, че частично то е подкрепено в ал. 1. Защото, ако прочетете, вие ще видите, че издирването и изучаването на недвижимите културни ценности, освен от държавния орган се извършва от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица. Тоест, в целия този процес ние допускаме възможността и физически и юридически лица да участват в тази процедура.
Няма как обаче предварителната оценка, с която приключва целия този процес, да не бъде издадена от държавен орган, който в случая е Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности. Защото това е индивидуален административен акт. С този акт се определят временните режими за съхранение, за опазване, за консервация и реставрация на недвижимата културна ценност. Няма как независим експерт оценител да издаде един акт, с който да вмени задължение на физически и юридически лица. Просто това е нонсенс. И поради тази причина ние допуснахме възможността по отношение на издирването, изучаването, разбира се и резултатите, с които приключват тези процеси, да участват експерт оценителите. Но окончателният резултат, който се съдържа в един акт – предварителна оценка или декларационен акт, да бъде издаван от държавен орган. Защото той създава режими, правила за опазване, той дава възможност за административно обжалване на заинтересованите лица. Това не може да бъде издавано от друг, освен от държавен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Чилова?
Господин Ватев, заповядайте, имате думата.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова. Всичко частично в един закон нали разбирате е несъвършено. Частично е предвидено – значи е несъвършено е предвидено. Предвидено е да има експерти или физически лица, но поканени от НИПК. Значи НИПК кани едни хора, а не кани други хора. Има голямо недоволство в средите на експертите, които са архитекти, археолози и т.н., и т.н. И пак, както каза господин Дилов, не става дума за археология. Никой не е искал крайната оценка да се дава от експерт оценители. Те свършват тежката работа, черната работа, а получават и заплащане за това. И накрая последният документ се издава от НИПК. Едното не противоречи на другото. Но огромният обем от работа може да се извършва от независимите експерт оценители, които са лицензирани и стоят в Министерството на културата, не ги канят точно НИПК – някои харесват, други не харесват. Пак ви казвам, по този начин НИПК държи монопол. Това е неприемливо за една демократична държава и за една пазарна икономика. Защото тук има и елементи на пазарна икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ще кажа само, че опазването на паметниците на културата не влиза в частта на пазарната икономика, а тя е изцяло в приоритетите на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата по разглежданите текстове? Няма.
Заповядайте, госпожо Чилова да продължите четеното на доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Раздел ІІ – Деклариране”.
Имаме предложение на народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено от комисията – Дял ІІ, Раздел ІІ да се преименува от “Деклариране” на “Обявяване на недвижими културни ценности”. Навсякъде в текста по-нататък “деклариране” да се замени с “обявяване”, „декларационен акт” да се замени с “акт за обявяване на недвижима културна ценност.”
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е идентично. Няма нужда да го четете.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По чл. 51 имаме предложение на Нина Чилова, което беше оттеглено в комисията.
Предложение на господин Михайлов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 58:
“Чл. 58. (1) Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности” се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост.
(2) С декларационния акт, издаден от директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се определя научната и културната стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване.
(3) Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение и да декларира недвижими обекти на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности. Предложението може да се прави и чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство.”
По чл. 52 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено – срокът в чл. 52, ал. 3 да се промени от три години на шест месеца.
Абсолютно същото е предложението от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 59:
„Чл. 59. (1) Декларационният акт и приложенията към него се съхраняват в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, като копия от тях се изпращат до съответните общински администрации, които поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности, както и до съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност до Центъра за подводна археология.
(2) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт и изпращат незабавно копие от уведомлението на съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, който уведомява Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за това.
(3) Временният режим за опазване на недвижими обекти е за срок до три години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица.
(4) В срока по ал. 3 декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, имате ли възражения да бъдат представени текстовете до Раздел ІІІ, тоест включително чл. 56 по вносител – чл. 63 в окончателна номерация, и да бъдат дискутирани едновременно? Не виждам противно мнение на това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 53 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 60:
„Чл. 60. Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности води публичен регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове.”
По чл. 54 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 52, ал. 4.
Следва предложение от народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено – срокът в чл. 54 да се промени от 3 години на 6 месеца.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено – с абсолютно идентичен текст.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 61:
„Чл. 61. Декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности преди изтичане на срока по чл. 59, ал. 3, при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица.”
По чл. 55 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 62:
„Чл. 62. (1) Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти не притежават качества на недвижими културни ценности, директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности издава мотивиран акт, с който прекратява временния им режим по чл. 59, ал. 3.
(2) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност Центъра за подводна археология за издадения акт по ал. 1 в 7-дневен срок.
(3) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 7-дневен срок от получаване на акта по ал. 2.”
По чл. 56 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 63:
„Чл. 63. Отказите на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за деклариране на недвижими културни ценности, декларационните актове и актовете по чл. 62, ал. 1 могат да се оспорват от собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказвания.
Господин Ватев, имате думата.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Колеги, сега видяхте ли защо аз предлагах да има институцията на независимите експерт-оценители? За да няма трите години в НИПК, а да има шест месеца. Наистина НИПК не може да влезе в тези шест месеца със своите малко на брой специалисти. Затова хората ще чакат за тази комплексна оценка до три години, а при наличието на институцията на експерт-оценителите ще чакат до шест месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма към господин Ватев.
Господин Дилов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще опитам да ви разясня, за да си представите картината, защото когато ние твърдим, че този закон изисква много внимателно прецизиране, много от вас могат да бъдат пряко заинтересовани. Става дума за археология, не става дума за несъмнена данъчна култура.
По силата на текстовете, които сега ще приемем, всяка селска къща може би в продължение на три години да има немного ясен статут, тоест до изясняването му от НИПК. Понеже преди малко госпожа Чилова направи забележката, че не можело да има частна собственост, когато става дума за това - да, за археологията не може, но тук става дума за къщи. Каза го като реплика на господин Ватев. Пазарна икономика не можело да има. Тоест като собственици на селската ви къща не можете да смените черчеветата от дървени с пластмасови, защото три години ще се изяснява статутът й като паметник на културата.
Мисля, че институтът на независимия оценител би могъл малко или повече да интензифицира този процес, тоест собственикът да може да предизвика по-бързо определени действия с неговия имот, защото това е негов имот в крайна сметка. Дали да пристроите към тази селска къща лятна кухня или не е предмет на разрешение, което ще трябва да получите от НИПК. И ние казваме –срок три години. Аз съм леко притеснен от това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики?
Желаещи да вземат думата? Няма. Приключваме обсъждането на тези текстове.
Госпожо Чилова, молбата ми е да изчакате за момент във връзка с нашата уговорка.
Разбрах, че сред нас е колега с качеството на член на Комисията по външна политика – това се оказва народният представител Георги Божинов. (Ръкопляскания от ОДС.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Смятам, че има основание за тези приветствия лично към него, но те още веднъж подчертават отсъствието на неговите колеги.


Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ.
Въпросът обаче не е лековат и моля господин Божинов да представи доклада на комисията достатъчно подробно.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-39 за ратифициране
на Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Съединените американски
щати за сътрудничество в областта на предотвратяване
разпространяването на оръжия за масово унищожение,
внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.

На заседание, проведено на 17 декември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа посочения по-горе законопроект.
Споразумението е подписано на 17 юли 2008 г. Целта му е да улесни сътрудничеството между Република България и Съединените американски щати в борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и свързаните с тях технологии и материали към и от територията на България, както и предотвратяване на ядрени, биологични, химически или радиологични оръжия и свързаните с тях технологии.
Задълбочаването на сътрудничеството в областите – предмет на Споразумението, е от взаимен интерес за България, Съединените американски щати и Европейския съюз в контекста на борбата срещу тероризма. Съгласно Споразумението правителството на САЩ, неговия персонал и доставчиците му не заплащат данъци или сходни плащания за официални нужди във връзка с дейност, предприети в изпълнение на Споразумението.
Самолети и плавателни съдове, различни от редовните търговски самолети и плавателни съдове, използвани от американската страна във връзка с дейности по това Споразумение, не заплащат митнически сборове, такса за прелитане през територията, навигация, кацане, паркиране, пилотиране или пристанищни такси, или други подобни такси.
Българската страна осигурява без заплащане от американската страна паркиране и охрана на самолетите на американската страна във връзка с това Споразумение.
Споразумението предвижда, че в случаите, когато в резултат на дейности по Споразумението са нанесени имуществени вреди или е причинена смърт или телесна повреда на лица, възникнали в резултат на дейности по това Споразумение, българската страна няма да предявява искове или да ангажира наказателна отговорност на американския персонал. Американската страна поема задължението да избягва дейности, които могат да доведат до щети или унищожаване на имущество или смърт, или телесни повреди на лица.
Съгласно Споразумението на американския персонал, който е прикрепен към посолството на Съединените американски щати, за да изпълнява дейности по това Споразумение и е официално нотифициран чрез Министерството на външните работи се предоставя статут, еквивалентен на този, който се дава на административно-техническия персонал на посолството, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
Предвид гореизложеното, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, точки 1, 4 и 7 от Конституцията да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространяването на оръжия за масово унищожение, подписано на 17 юли 2008 г.”
Становището е подписано от председателя на комисията господин Соломон Паси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Становището е внесено на 17 декември 2008 г. в Деловодството на Народното събрание.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Кой желае думата? Не виждам желаещи да вземат отношение по законопроекта.
Обявявам обсъждането му за приключено.
Гласуването му на първо четене и евентуално на второ, ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Продължаваме с второ четене на Закона за културното наследство.
Думата има госпожа Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІІІ – Регистриране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 57 има предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложението на народния представител Николай Михайлов беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 64:
„Чл. 64. (1) Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти имат качества на недвижими културни ценности, директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности прави предложение до министъра на културата за тяхната окончателна класификация, категоризация и режими за опазване.
(2) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет. В състава на съвета се включват: директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експертите по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 165 и други специалисти, определени от министъра на културата.
(3) Специализираният експертен съвет в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 1 изготвя становище до министъра на културата за предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, с който се определя тяхната окончателна класификация, категоризация и режими на опазване.
(4) По искане на министъра на културата, съветът може да разглежда и други въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, като изготвя становище за това.
(5) Устройството, организацията на работа и финансирането на съвета се определя с правилник, издаден от министъра на културата.”
По чл. 58 има предложение на народните представители Алексиева и Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 65:
„Чл. 65. Статут на недвижими културни ценности се предоставя за:
1. недвижими културни ценности с категория „световно значение” – с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;
2. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение” – от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
3. всички останали категории недвижими културни ценности – от министъра на културата.”
Имаме направено предложение от проф. Станилов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 66:
„Чл. 66. (1) Директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство за издавания акт по чл. 65 в 7-дневен срок.
(2) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците за издадения акт в 7-дневен срок от получаването му.
(3) Актовете за предоставяне на статут по чл. 65, т. 2 и 3, както и отказите, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
По чл. 59 имаме предложение от проф. Станилов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение на господин Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 67:
„Чл. 67. (1) Предложение в случаите по чл. 65, т. 1 се прави за регистрирани недвижими културни ценности с национално значение, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България.
(2) Физическо или юридическо лице може да отправя искане до директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за включване на недвижима културна ценност в Индикативната листа. Общините могат да отправят искане по изречение първо само за недвижимото културно наследство на тяхната територия.
(3) Разглеждането на искането по ал. 2 се извършва по реда на чл. 64.
(4) Индикативната листа се одобрява от:
1. министъра на културата – в частта за недвижимите културни ценности, или
2. министъра на културата и от министъра на околната среда и водите – в частта за смесените природни и културни ценности.
(5) Актовете по ал. 4, както и отказите, може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
По чл. 60 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 68:
„Чл. 68. (1) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности води Национален регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65.
(2) Информация за статута на имота като недвижима културна ценност се предоставя от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията.
(3) В 14-дневен срок от уведомяването по ал. 2, Агенцията по вписванията отбелязва по партидата на съответния имот, че има статут на недвижима културна ценност.
(4) При прехвърлителни сделки и при наследяване на имоти – недвижима културна ценност, Агенцията по вписванията уведомява в 14-дневен срок Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за това обстоятелство”.
Имаме предложение от проф. Станилов, което комисията подкрепя по принцип и което е отразено в чл. 69, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 69:
„Чл. 69. (1) Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности, се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.
(2) Редът за идентифициране, деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности се определя с наредбата по чл. 50, ал. 2.
(3) В наредбата по ал. 2 се определят и достъпът до регистъра по чл. 68, ал. 1 и подлежащите на вписване обстоятелства”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Господин Дилов, заповядайте за изказване по Раздел ІІІ.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Първо имам едно конкретно предложение. В чл. 68 по новата номерация, ал. 2: „Информация за статута на имота като недвижима културна ценност се предоставя от НИОНКЦ на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията”, мисля, че пак трябва да добавим „в 14-дневен срок”. Защото за всичко друго е определено в какви срокове следва да бъде предоставена обратно информацията, а тук ние не задължаваме по никакъв начин НИПК в какъв срок да предостави на Агенцията по вписванията и при разпоредителна сделка примерно с недвижим имот, който е ценност, просто може да се направи точно в тази пролука. Той все пак трябва да има някакъв административен срок, така мисля. Тоест правя предложение 14-дневен срок да има и към чл.68, ал. 2.
Искам да обърна внимание на колегите при гласуването да бъдат особено внимателни, особено по чл. 69, който е последният от раздела, защото досега всички процедури, които ние следвахме и по които спорим дали да има независими лицензирани оценители или не, са за процедурата по обявяване на даден имот за недвижима културна ценност.
При обратната процедура – за декатегоризация, тоест това означава за правене на ремонт, за преустройство, за някакво подобряване, за рисуване на фасада и т.н. чл. 69 е първият, който всъщност цитира тази възможност, която е най-честата между другото в природата, защото рядко и все по-рядко, по разбираеми причини, една недвижима ценност се нуждае от обявяване за статут на културна. Просто каквото е имало да се обявява, доста се е обявило. Напротив, много повечето са случаите, при които хора, които са собственици на недвижими имоти с различен статут, имат нужда от разрешение на НИПК да правят някакви промени по тях. И ето тук отново сме в тази въртележка от дълги срокове – тригодишни, които бяха първоначално, което означава, преведено на езика на бита, че ако вие искате да свалите еркера на прозореца например по-ниско на една сграда, вие имате една хубава възможност три години да се забавлявате с това начинание и да не бъде ясно дали ще имате възможност, или не. (Реплика от народния представител Нина Чилова.)
Как, ето: „ с наредбата по чл. 50, ал. 2”.
Обръщам ви внимание:
„Чл. 69. (1) Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.
(2) Редът за идентифициране, деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности се определя с наредбата по чл. 50, ал. 2.”
Тоест целият път, който ние обсъждахме досега – тригодишен, и който колегата Ватев смяташе, че може да бъде малко съкратен, ако се пусне инициатива на частни оценители, които пак НИПК решават, но те поне правят по-бързо нещата, надяваме се, защото им се плаща това от заинтересованите лица. Тук ние влизаме в това мудно обстоятелство на прекатегоризиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате ли някаква промяна в самия текст, господин Дилов?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не правя промяна. Просто защитавам едно нещо, което вече беше отхвърлено, но ще бъде гласувано в залата, а именно да има и частни оценители, които се регистрират по реда в Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Алексиева, за изказване.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Съвсем накратко ще се обърна към господин Дилов, доколкото мисля, че се разминаваме. Нещата са много добре прецизирани, защото в тяхната последователност ние вървим по реда на квалификацията за деклариране, вървим и за преквалифицирането или прекатегоризирането. Така че аз нямам опасения, господин Дилов, че това се извършва по един и същи ред, независимо че трябва да го върши един - това е упълномощеният институт, на когото ние даваме правомощия.
Господин председател, ще си позволя да направя кратко допълнение към вече прочетените текстове за второ четене. Много моля и колегите да вникнат и, надявам се, утре да го подкрепят.
В чл. 57, който става чл. 64, към ал. 2, за да изчерпя всички институции и организации, които имат компетентни експерти и специалисти, ми се иска след думите „Камарата на архитектите” да добавим „Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Госпожо Алексиева, Вие сте архитект, нали? Не съм съгласен с това, че нямате притеснения по чл.69, че по обратния ред се прави декатегоризация.
Давам Ви прост пример. Вие сте архитект, аз имам една стара красива сграда в Русе и Ви наемам да ми разрешите малко да променя фасадата - да сваля с 5 см еркерите на прозорците. По закона, който ще гласуваме, имаме възможност тази процедура да трае три години.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Четиридесет и пет дни.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Е как 45 дни? Покажете ми къде е 45 дни.
Ето: „Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности, се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране”. Имаме ли член, който казва, че това може да трае три години? Имаме.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Това е за временния режим.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Точно за временния говорим, за кой говорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Дилов, примерът Ви е съвсем неуместен, защото, когато искате нещо да промените, това не означава, че променяте категоризацията на паметник. Вие променяте нещо съществено. Вие извършвате или ремонт, или реставрация, или консервация, или адаптация на тази сграда, така че там срокът е съвсем кратък. Даже има и мълчаливо съгласие за паметници на културата, което ние миналата година в ЗУТ-а направихме като допълнение.
Прекатегоризацията означава, че паметникът от национален вие искате примерно да стане с местно значение. Но това е същата процедура, по която той е станал, и трябва да се направят оценки и всичко това, което вече е изписано. Затова ви казвам, че срокът е съвсем друг и той е по реда, по който това вече е извършено. Така че няма противоречие и всичко е много точно, много коректно и мисля, че повече сроковете не могат да бъдат променяни – нито съкращавани, нито увеличавани. Това е една оптимизация, която не можем по друг начин да реализираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата?
Госпожо Чилова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз нямаше да вземам думата, но съм провокирана от изказването на господин Дилов.
Господин Дилов, Вие сте един от вносителите на този законопроект, който подкрепихте в залата на първо четене. След което Вие казахте от тази трибуна, че между първо и второ четене ще бъдат направени много съществени предложения - тогава бяхте от групата на ОДС, с оглед неговото усъвършенстване. Вие не направихте нито едно предложение. В работната група Вие участвахте на всичките по три, четири, пет часа заседания. Вие участвахте на всичките дебати и дискусии - очевидно не сте наясно. Поне аз оставам с впечатлението, че умишлено го правите, защото няма как след толкова много обсъждания и дебати, Вие да не знаете, че това са различни срокове. Ние гласувахме за произнасянето на сегашния НИПК 45-дневен срок за всичките тези неща, за които говорите от тази трибуна. Ако те не се произнесат, ние възпроизведохме принципа на мълчаливото съгласие.
Така че този пример, който Вие давате, е изключително неадекватен към предложението, което гледаме в момента. Едно е категоризация, едно е временен режим, който се дава с оглед на определени правила на защита и съхраняване на паметника. Това не означава, че през това време не могат да се правят тези реконструкции, ние ще стигнем след малко до тях, но това не означава, че вие казвате на колегите народни представители, че три години за една селска къща трябва да чакате и да искате разрешение, за да подобрите фасадата. Това не пише в този закон, господин Дилов! Прочетете закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би е разбираемо вълнението Ви, но в края на този дълъг ден предлагам с една гама по-въздържани изказвания.
Желаете ли реплика, господин Дилов? Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Госпожо Чилова, първо, не е вярно, че не съм направил предложения, държа в себе си стенограма на комисията. Напротив, най-важното предложение, което направих, Вие не счетохте за необходимо, но ще стигнем до него, да го докладвате в залата. Надявам се поне устно да го направите, защото то наистина е фундаментално и променя закона. И това е предложението, за което казах, че беше гласувано от пет човека и го има отразено в протокола. Да, частната държавна собственост. Частната държавна собственост – нека в протокола да се запише ясно, защото това е текстът, който вкарва този закон и го прави безмислен и обезмисля две години и половина труд на всички тези хора, мои колеги. Аз не съм си оттеглил подписа като вносител и нещо повече, на повечето публични защити на този закон съм се явявал да го защитавам, макар че е с много недомислия.
Що се отнася до това, аз само казвам и продължавам да твърдя, че предложението на господин Ватев да се допуснат лицензирани частни лица, които да участват в процеса на идентификация, е полезно, защото ще свали тези срокове, които ние сме разрешили като тригодишни. За това пледирах през цялото време и продължавам да пледирам. И когато дойде време да гласуваме за това нещо, ще го кажа.
А иначе цялото неразбирателство около тази материя е още една илюстрация на другото нещо, на което съм държал, а именно, че този закон, понеже засяга изключително много граждани, би трябвало да мине според мен и през Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика към госпожа Чилова? Няма.
Желаете ли да направите дуплика, госпожо Чилова? Не.
Има ли други желаещи да вземат думата по Раздел ІІІ. Не виждам.
Бяха направени две редакционни предложения, едното е на госпожа Алексиева, другото е на господин Дилов, относно този 14-дневен срок в чл. 68, ал. 2.
Може би, госпожо Чилова, да споделите да бъдат отразени в текстовете за гласуване тези две предложения.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз съм склонна да подкрепя и предложението, което направи господин Дилов за 14-дневния срок. Единственото ми опасение е по отношение на предложението на госпожа Силвия Алексиева – да включим тези две сдружения. Всъщност камарата на архитектите съществува тук, защото тя е създадена със закон. Опасявам се и това е моето притеснение, иначе аз не възразявам, защото отваряме възможността и за други браншови сдружения, които вероятно сме ги изключили. Ние сме ги изключили точно поради тази причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай госпожа Алексиева ще трябва да прецени дали поддържа предложението си.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Засега предложението ми остава.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ние изключихме и Съюза на археолозите по този принцип. Иначе нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте да докладвате Раздел ІV.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІV – Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 62 има предложение на госпожа Алесиева и на господин Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 70:
„Чл. 70. Собствениците, концесионерите и ползватели на недвижими културни ценности имат право:
1. на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност;
2. да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност във фотографско, компютърно, видео и друго изображение при условията и по реда на този закон;
3. да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност;
4. да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица и институции.”
По чл. 63 има предложение на госпожа Чилова, което беше оттеглено; предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 71:
„Чл. 71. (1) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:
1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му;
2. уведомяват незабавно Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон;
3. съгласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83, ал. 1;
4. предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона;
5. предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност;
6. предоставят безплатен публичен достъп до недвижимата културна ценност за целите на научноизследователската дейност, при условие че не се пречи на нормалното й ползване и не се увреждат законните интереси на собственика, концесионера или ползвателя.
(2) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който се намира експонирана недвижима археологическа ценност, са длъжни да осигуряват правото на публичен достъп, да изпълняват предписанията за нейното опазване, както и да осигуряват достъп на компетентните органи за инспектиране и мониторинг на физическото й опазване и представяне.”
По чл. 64 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено; на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Преди пристъпване към необходимите укрепителни, консервационно-рестврационни и ремонтни работи лицата по изречение първо уведомяват за това кмета на общината и ръководителя на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност.
(2) Кметът на общината и ръководителят на регионалния инспекторат дават незабавно съответни указания за предприемането на действията по ал. 1.
(3) Ръководителят на регионалния инспекторат незабавно уведомява директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за предприетите мерки и дадените указания по ал. 2.
(4) Директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 3 дава съответни предписания и срок за изпълнението им, които са задължителни за лицата по ал. 1.
(5) В случаите по чл. 160, ал. 2, директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности в 14-дневен срок назначава експертна комисия за извършване на предварителна оценка на културната стойност на откритите недвижими структури и находки, въз основа на която да бъдат дадени предписанията по ал. 4.
(6) За дадените предписания директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности уведомява незабавно кмета на съответната община и ръководителя на съответния регионален инспекторат.
По чл. 65 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 73:
"Чл. 73. (1) При неизпълнение на задълженията по чл. 72, ал. 1 и 4, кметът на общината в 14-дневен срок назначава комисия в състав: представител на Дирекция "Национален строителен контрол", двама представители на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, представител на Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност и трима представители на общината.
(2) Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика.
(3) Въз основа на констативния протокол, кметът на общината в 7-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението."
По чл. 66 има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 74:
"Чл. 74. (1) Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата, а в случаите по чл. 59, ал. 4 - на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
(2) При положително становище на органите по ал. 1 преди издаване на заповедта на кмета, собственикът изготвя и предава в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение второ, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
(3) При отрицателно становище министърът на културата или директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности издава заповед, с която дава задължителни предписания за вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция на недвижимата културна ценност, като определя срок за изпълнението им. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 75, като думите "чл. 65, ал. 3 и чл. 66" се заменят с "чл. 73, ал. 3 и чл. 74".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 76:
"Чл. 76. (1) Когато заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 не са изпълнени в определения срок, необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, се извършват от държавата, съответно общината.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на:
1. министъра на културата – за недвижими културни ценности с категория "световно" или "национално значение";
2. кмета на общината – в останалите случаи.
(3) В заповедта по ал. 2 се посочва стойността на разходите за извършване на дейностите по ал. 1, която се определя въз основа на експертна оценка на независими оценители.
(4) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.
(5) Въз основа на заповедта по ал. 2, върху имота се вписва законна ипотека в полза на общината, съответно държавата, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски.
(6) Общината, съответно държавата, може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 77, като думите "чл. 63" и "чл. 65-68" се заменят съответно с "чл. 71" и "чл. 73-76".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Госпожа Алексиева желаеше да вземе отношение по чл. 71 в новата номерация.
Госпожо Алексиева, заповядайте.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Моето кратко предложение се отнася до чл. 71 в новата номерация. По ал. 1, т. 2 след думата "незабавно" да се добави "писмено".
Аналогично е предложението ми по чл. 72 към ал. 3 – след изразът "незабавно уведомява" пак да добавим "писмено" за по-голяма прецизност и коректност. Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Дилов, имате думата за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чл. 76 на този законопроект по новата номерация е един от членовете, които правят и доказват особената наложителност и приемането на този закон. Тя се овеществява от една сграда, която се намира съвсем наблизо тук – през улицата, къщата на Яблански, бившето Китайско посолство, което тъне в разруха вече не знам колко години, и нито държава, нито община е в състояние да се справи с този казус. Нещо повече, съществуват съвсем основателни и реални подозрения, че собствениците на тази сграда, които и да са те след многото смени, умишлено я поддържат в този вид, за да може тя да се саморазруши или да бъде в състояние на заплаха за околните и да бъде постановено нейното разрушаване, понеже парцелът е безкрайно интересен, много вкусен за инвестиционни намерения.
Ето затова си задавам въпроса на глас, защото когато казваме, че кметът трябва да се намеси и да започне действия по спасяването, дали с този текст сме достатъчно категорични и достатъчно заплашителни по отношение на органи на местната власт, защото най-често е при тях, ако те не свършат това нещо.
Затова ви предлагам в ал. 6 на чл. 76 да запишем не просто "общината, съответно държавата, може да поиска за направените от нея разноски от съда", а "е длъжна да поиска". Тоест ние ултимативно да запишем, че общината, респективно държавата, не само е длъжна да предприеме действия, а е длъжна да поиска след това съда да й възстанови парите. Защото, съгласете се, в популистките времена, в които живеем, всеки един кмет може да излезе и да каже: нямам мляко за училищата, вие искате да давам пари за някаква сграда. И иди му обяснявай, че той после може да си ги вземе от съда, от собственика.
Предлагам редакционна забележка – вместо "може" да стане "е длъжна да поиска направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс".
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не е ли по-добре да бъде в ал. 1?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да, по-добре е да бъде в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Госпожо Чилова, по двете предложения ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, господин председател, мисля, че е разумно да ги подкрепим с уговорката предложението на господин Дилов да бъде отразено в ал. 1. Последното изречение да стане "Задължително се извършва от държавата, съответно общината". Такъв вид да добие ал. 1.
Мисля, че предложенията на госпожа Алексиева са коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Чилова, аз бих помолил юристите за тая формулировка, защото "задължително се извършва от държавата" е малко разказно. Струва ми се, че коректният нормативен език е: "държавата възстановява" или „държавата...”. (Уточнение между народния представител Нина Чилова и председателят.)
Виждам – „се извършва от държавата, съответно общината”.
Нека с колегите, които следят в момента текста – референтите от Законодателната дирекция, подготвяйки текста за докладване, точно да го формулира и ще го докладваме в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Добре.
„Раздел V – Териториално-устройствена защита”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 70 има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено на систематичното му място в чл. 179.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 78.
По чл. 71 има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров – в чл. 71:
а) в ал. 4 след думите „непосредствено съседните имоти,” текстът да добие следното съдържание: „ако е предвидено сключено застрояване”;
б) в ал. 7 накрая да се добави „за опазване на недвижимото културно наследство”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут.
(2) С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.
(3) Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона.
(4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се считат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.
(5) Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър, и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията.
(6) Защитени територии са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.
(7) Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64.
(8) При отправено искане Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужение от регистрираните вероизповедания при спазване на режимите на опазването им.”

По чл. 72 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.
Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което по принцип е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 80:
„Чл. 80. (1) С устройствените схеми се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.
(2) Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
(3) Устройствените схеми, устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне, задължително се гласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности преди тяхното одобряване по реда на чл. 84.
(4) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности отказва да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.”
По чл. 73 има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.
Има предложение на господин Михайлов, което по принцип е подкрепено.
Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 81:
„Чл. 81. (1) В плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности се включват режимите, специфичните правила и нормативи по чл. 78, т. 1 и 3 и се определя:
1. обща характеристика на защитената територия за опазването на недвижимото културно наследство;
2. цели и организация на управлението;
3. дългосрочни и краткосрочни програми на дейностите по прилагане на плана;
4. финансиране на дейностите по прилагане на плана;
5. участие на партньорите в процеса по прилагане на плана;
6. условия и препоръки за осъществяване на дейностите по прилагане на плана;
7. система за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея;
8. система за контрол по прилагане на плана.
(2) Планове по ал. 1 се изготвят задължително за:
1. недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природно наследство на Република България;
2. археологическите резервати;
3. груповите недвижими културни ценности с национално значение;
4. единичните недвижими културни ценности с национално значение – в случаите, когато се предоставят на концесия.
(3) Планове по ал. 1 могат да се изготвят и за други недвижими културни ценности по инициатива и при възлагане и финансиране от техния собственик, ползвател или концесионер, или общината, на чиято територия те се намират.
(4) Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности подлежат на обсъждане от заинтересованите институции, обществени организации и граждани.
(5) Обхватът, структурата, съдържанието и методологията за изработването на плановете по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
По чл. 74 има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 82:
„Чл. 82. (1) Плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от:
1. министъра на културата или от лицата по чл. 67, ал. 2 – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1;
2. министърът на културата – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 2 и 4;
3. общината, на чиято територия е груповата недвижима културна ценност – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3.
(2) Заданията за изготвяне на план за опазване и управление на изготвените планове преди тяхното приемане по реда на ал. 3 и 4 се съгласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности по реда на чл. 64.
(3) Плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности се приемат от:
1. Министерският съвет – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2;
2. министърът на културата – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3 и 4;
3. общинският съвет на съответната община, на чиято територия е недвижимата културна ценност – в случаите по чл. 81, ал. 3.
(4) Плановете по ал. 3, т. 1 се внасят в Министерския съвет по предложение на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие – и с министъра на околната среда и водите.”
По чл. 75 имаме предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.
Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 83:
„Чл. 83. (1) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, както следва:
1. в единични културни ценности и в техните граници:
а) програми и проекти за консервация, реставрация и експониране;
б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за: реконструкция; пристрояване; надстрояване; преизграждане; укрепване; делба; промяна на предназначението; ремонти и преустройства; цветови фасадни решения; художествено осветление; паркоустройство и благоустройство;
в) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част: архитектура за ново основно и допълващо застрояване;
г) искания и документация за извършване на текущи аварийни ремонти и укрепителни работи;
д) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;
е) конкурсни книжа, задания за проектиране.
2. В охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности:
а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване; реконструкция, възстановяване, надстрояване, преизграждане, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите; цветови фасадни решения, художествено осветление;
б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство;
в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;
г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти.
3. В охранителни зони на групови културни ценности:
а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване; възстановяване, надстрояване и пристрояване;
б) схеми и проекти за преместваеми обекти и монументално-декоративни елементи, когато това се изисква с режимите за опазване.
(2) За инвестиционни инициативи и проекти за намеси в археологически недвижими културни ценности и охранителните им зони, освен проектните документации по ал. 1 с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура.
(3) Разрешение за ползване на строежи по ал. 1 и 2 се издава след положително становище на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията, се съгласува с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
(4) В случаите, когато към подробен устройствен план за територия или част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план, Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности изисква представяне на обемно-устройствено проучване, което обхваща имота, обект на проектиране и непосредствено съседните му имоти.
(5) Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности – градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията, след положително становище и при условия, определени от министъра на културата, в случаите по чл. 59, ал. 4 – от директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
(6) Промяна на предназначението по поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, се съгласува с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
По чл. 76 има предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 84:
„Чл. 84. (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпването на съответната документация.
(2) При отказ да съгласува документацията директорът на Националния институт за опазване на недвижимата културна ценност посочва писмено конкретни мотиви за това.
(3) Отказът по ал. 2 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за мълчаливо съгласие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 85.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Преминаваме към изказвания.
Господин Владимиров, заповядайте. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще взема отношение по чл. 71, който става чл. 79, предложението, което сме направили заедно с госпожа Алексиева. Искам да ви обясня, че в тази разпоредба се третират определянето на териториален обхват на единични културни ценности, в които до сега не е определен този обхват. Казва се, че ако не е определен обхвата на този паметник по подразбиране да се смята, че обхватът му са всички съседни имоти, включително и тези имоти, които са през улица.
Уважаеми колеги, за да имаме такъв случай, при който да не е определен обхвата на този паметник на културата, това означава, че той е твърде малоценен. Като изключим случаите, в които е калканозастрояването със съседни имоти, каквото е нашето предложение, е безсмислено да правим такъв голям обхват. Това означава, че ще попречим на всички останали съседни имоти, които трябва да съгласуват документацията си с НИПК. Съответно това застрояване не би повлияло на тази културна ценност, защото тя е вътре в собствения си имот.
Много ви моля, утре ще ви обърна внимание на това предложение, да бъде подкрепено. Защото просто няма смисъл от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Алексиева иска да продължи аргументацията.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Доста се дебатира, доста проблемите и процесите са интересни, когато става въпрос за единични и недвижими паметници. Знам, че е доста трудно да убедим и специалистите в НИПК, защото в крайна сметка това е тяхната работа. Колеги, забележете, за какво се отнася.
Ние в една градска територия или, в което и да е населено място имаме единичен паметник, единична културна ценност. Ние определяме охранителна зона и тази територия обхваща непосредствено съседните имоти – това, което говори колегата също, включително и уличното пространство между тях.
Ще си позволя да направя едно допълнително предложение. Утре при гласуването – ние поддържаме безспорно с колегата нашия текст, ако не бъде прието, поне да отпадне от текста „включително и уличното пространство между тях”, защото, когато включим този текст тук това означава, че всяка сграда срещуположна, независимо дали е по диагонал на паметника на културата, трябва да се съгласува с Института за паметници на културата. Ние не можем да търсим хармония в това, за да отговаря тази съвременна сграда на изискванията на този единичен паметник на културата.
Затова си позволих да дам този пример, ако колегите ме подкрепят, мисля, че ще улесним процедурата за строителство, когато става въпрос за единични паметници.
Ние много коректно сме написали, че при свързано застрояване, това вече е задължително. За това е и нашия текст.
Една много дребна писмена поправка – тя е редакционна, но много важна.
Моля в новия чл. 83 в последната ал. 6 „по” да се замени с „на”. „Промяна на предназначението на поземлен имот” – това е терминологията в Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли повторила само още веднъж къде точно предлагате да се поправи?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: В чл. 83, последната ал. 6, стр. 71 - „Промяна на предназначението на поземлен имот”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не „по”, а „на”. Разбрах. Благодаря Ви.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание върху нещо много важно. Вижте на стр. 64 – това е новия чл. 79, неговата последна Разпоредба № 8. Тя гласи: „При отправено искане Министерския съвет, съответно общинския съвет може да разреши в недвижими културни ценности, по чл. 88, т. 4, държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения от регистрираните вероизповедания при спазването на режимите за опазването им.”
Сега ще ви кажа защо обръщам внимание върху това нещо. Този член е едно от основанията ми да искам целия закон, не само промените в Наказателния кодекс да бъдат разгледани от Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, може да разреши служене в културни ценности, разбирайте джамии и църкви или капища за езичниците, но може и да не ги разреши. Тоест според мен формулировката може да влиза в колизия с основни човешки права - правото на служене. Казвам ви откровено, аз се чувствам некомпетентен да реша този въпрос в правния му казус. В моралния му казус, ако ме питате вместо „може”, да се замени с „разрешава”. Тоест „при отправено искане той разрешава”. Аз смятам, че е морално и правилно, защото един министър на културата не може да разрешава или да не разрешава някой да ползва храма си и да служи в него.
Ще прескоча извън конкретната формулировка и ще ви дам два сходни казуса или може би не сходни, но примери по темата.
По подобен начин в съседна Турция, в Истанбул се ограничават доста права на православните християни от страх, че ако бъдат дадени на ислямските организации, знаете, че властта в Турция е светска и тя се опитва малко от малко да спре по-радикалния ислям.
Уважаеми колеги, в България сме изправени в обратната хипотеза и обратната необходимост. Имаме три или четири джамии, които поради това, че са паметници на културата в тях се ограничава богослужението. В замяна на това имаме ужасно много православни храмове, в които не искаме да пускаме свещениците и най-вече паленето на свещите, защото ще се унищожат изключително ценни фрески. По тази причина слагаме запор тук, а и по-нататък в един член, защото всъщност сме притеснени за православието – за православните храмове повече, отколкото джамиите. Очевидно е, че хората, които ползват как се ползват джамиите за служене, знаят, че те по никакъв начин не се ползват така, за да бъдат застрашени. Не може ли да става и сравнение.
Въпросът наистина е сложен и наистина е правен в сложността му. Там, където трябва да се произнесат правозащитници и дали този текст в някаква степен ограничава конституционни права. Затова аз като лаик, повтарям, като лаик, мога да казвам и глупост, правя редакционно предложение чл. 88 да бъде „при отправено искане Министерския съвет, съответно общинския съвет, разрешава ...”, а не „може да разреши”. Но това е още един от текстовете, уважаеми господин председател, който утре преди гласуването на този закон аз ще направя процедурно предложение целия закон да бъде гледан от Комисията по правни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Направени са две редакционни уточнения в по-новата номерация в чл. 79, ал. 8, това, което господин Дилов предложи и предложението на госпожа Алексиева вместо „по” – „на”.
Имате думата, господин Аблеким.

РЕЙХАН АБЛЕКИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение – предлагам членове 79 и 80 да бъдат отложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото не можем да гласуваме такова предложение, бих се обърнал към госпожа Чилова дали подкрепя това предложение?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, така че да се съгласим да отложим тези текстове.
Заповядайте за Раздел V и VІ, без тези два текста.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел VІ – Концесия върху недвижими културни ценности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той е един от двата, които отлагаме.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, ние отлагаме този чл. 79 и чл. 80.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията:
„В чл. 81 ал. 3 да се промени по следния начин:
„(3) Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва и с НИПК. Едновременно с проектите за решения на НИПК се изпращат за съгласуване и:
1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложения към тях;
2. проектите на документацията с участие и на концесионен договор;
3. биографии на най-малко двама специалисти, които да бъдат трайно назначени от концесионера за извършване на текущ мониторинг на състоянието на обекта.”
Към чл. 81 да се добави нова ал. 4:
„(4) Специалистите по т. 3 от горната алинея следва да бъдат:
1. археолози и специалисти по консервация и реставрация на археологическите обекти;
2. архитекти или специалисти по консервация и реставрация за архитектурните обекти;
3. за обекти с музейна дейност назначаването на необходимия брой уредници е задължително;
4. за обекти от национално значение експертите, които ще се назначават, трябва да са най-малко с образователна и квалификационна степен „доктор”, а за всички останали случаи – „магистър” и да имат най-малко пет години съотносим опит.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 89:
„Чл. 89. (1) Органи по чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите за недвижимите културни ценности са:
1. министърът на културата – за обектите държавна собственост;
2. кметът на общината по местонахождение на обекта на концесията – за обектите общинска собственост.
(2) В екипите за подготвителни действия и в комисиите за провеждане на процедурите за предоставяне на концесии върху недвижими културни ценности се включва най-малко по един представител на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и на Националния архелогически институт и музеи при БАН.
(3) Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и Националния археологически институт и музеи при БАН. Едновременно с проектите за решения се изпращат за съгласуване и:
1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложенията към тях;
2. проектите на документацията за участие и на концесионен договор.”
По чл. 82 има предложение от народния представител Светослав Спасов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 90:
„Чл. 90. (1) С концесионния договор не могат да се променят режимите за опазване на недвижимата културна ценност, обект на концесията, определени по реда на този закон.
(2) Концесионерът е длъжен да осигурява ежегодно средства за археологически проучвания в територията на концесионирания имот до пълното изследване на концесионираната зона по смисъла на концесионния договор. Концесионерът може да изгражда съответна инфраструктура, сгради и помощни съоръжения само върху чист от археологически находки терен в рамките на поддържащата зона.
(3) Концесията се предоставя за срок до 20 години. Срокът на концесията може да бъде продължен до 15 години, ако не се установи по надлежен ред неизпълнение на задълженията по концесионния договор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 91:
„Чл. 91. (1) Паричните постъпления от концесионните плащания за държавни концесии и от гаранции обезщетения се разпределят, както следва:
1. 30 на сто – в приход на републиканския бюджет;
2. 30 на сто – в приход на общината;
3. 15 на сто – в приход на бюджета на Министерството на финансите за покриване на разходите по концесиите;
4. 25 на сто – в приход на бюджета на Министерството на културата.
(2) Средствата по ал. 1, т. 4 се разходват за консервация и реставрация на недвижими културни ценности.
(3) Паричните постъпления от концесионните плащания за общински концесии и от гаранции и обезщетения се разходват:
1. 30 на сто – за консервация и реставрация на недвижими културни ценности;
2. 30 на сто – в приход на общински фонд „Култура”;
3. 40 на сто – в приход на общинския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания. Има ли желаещи да вземат отношение по този Раздел VІ? Не виждам.
Прие се чл. 79 и чл. 80 да бъдат отложени, да уважим това предложение на колегите.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
„Глава единадесета – Опазване на движимото културно наследство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава единадесета, която става Глава шеста.
„Раздел І – Издирване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 84 има предложение от народния представител Чилова, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев, което комисията не подкрепя, а именно:
В чл. 84, ал. 1 се прави следното допълнение: след думите „движимите” да се добави „археологически”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 92:
„Чл. 92. (1) Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания.
(2) Теренните проучвания се осъществяват на територията на Република България, сред обществото и в неговата материална среда.”
По чл. 85 има предложение от народния представител Николай Михайлов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 93:
„Чл. 93. (1) Лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и чл. 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми най-близкия държавен или общински музей.
(2) Лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило до предаването й на компетентните органи.
(3) Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност.”
По чл. 86 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено:
В чл. 86, ал. 2 изразът „държавен или общински” се заменя с „държавен, общински или частен”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 94:
„Чл. 94. (1) Оправомощен представител на музея, уведомен за намерената вещ, е длъжен незабавно да направи оглед на вещта и да поема съхранението й.
(2) Идентификацията се извършва от музея, поел съхранението, а когато вещта не отговаря на тематичния му обхват – от най-близкия държавен или общински музей със съответния тематичен обхват.
(3) Движими вещи, държавна или общинска собственост на основание чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността, ако бъдат идентифицирани като културни ценности, се включват във фонда на музея.
(4) Когато движимата вещ бъде идентифицирана като културна ценност – национално богатство, тя се регистрира в Националния музеен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 95, като в ал. 1 навсякъде думите „чл. 85” се заменят с „чл. 93”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Не знам дали това е редакционна поправка. Ще бъда съвсем кратък, явно сме го пропуснали по време на дебатите в работната група, нямах време да проверя, но смятам, че чл. 93, ал. 1 по новата номерация – лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и чл. 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми най-близките държавни или общински музеи. Нека да бъде поне 14-дневен срок, както беше на други места.
Предлагам да бъде 14-дневен срок. Мисля, че 7-дневен срок е изключително кратък срок.
Това е единствената ми бележка. Имам и други, но те са за друго място.
Не знам дали е редакционна поправка, но предлагам да е 14-дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При всички случаи подлежи на гласуване, когато се стигне до него.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ако ми позволите, само една бележка да направя по казаното от господин Дилов. Опасенията ми са да приемем 14-дневен срок, тъй като досега е 7-дневен срок. В промените, които сме внесли в Наказателнопроцесуалния кодекс, е инкриминирано като престъпление от гледна точка несъобщаването в 7-дневен срок. Това означава, че трябва да променим и този текст. Затова моето предложение е да остане по текста на комисията. Но господин Дилов има право да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако желае да го оттегли, би могъл. (Реплика от народния представител Любен Дилов.)
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не, аз не правя изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като правите пояснение, нека господин Дилов да обоснове допълнително в отговор на това, което казвате. Вие ще можете да коментирате неговата аргументация.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Госпожо председател на комисия, уважаеми колеги! Проблемът идва от друго. Има един чл. 140, до който ще стигнем и неговата ал. 3 дефинира – там, разбира се, става дума за археология, всяка намерена вещ като статут на национално богатство до доказването на нейния статут и предполага, разбира се, съответно на промените в Наказателния кодекс, който не знам дали е минал през Комисията по правни въпроси, тоест, гледала ли е Комисията по правни въпроси тези промени, които предлага този закон. Дефинира се много тежко наказание. Затова предлагам тук една застраховка от 14-дневен срок, защото в чл. 140 по моето скромно мнение – не съм юрист, презумпираме много сериозна виновност на всеки един човек на територията на България, който намери предмет със 120-годишна давност.
Затова смятам, че трябва да бъде 14-дневен срок, но пак смятам, че юристите трябва да се произнесат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
Госпожо Чилова, бихте ли искали да вземете отношение към тази своеобразна реплика?
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Държа на казаното, на уточнението, което направих. Колегите да запознаят колегата с предложението.
Що се касае до чл. 140, всъщност колегата колегата Дилов говори за движимите и недвижими археологически ценности. Трябва да бъдем наясно, че политиката на българската държава от 1888 г. винаги е била, че който намери вещ – включително и текстът на Закона за паметниците на културата, Законът за собствеността, е длъжен да я предаде. Смятам, че българската държава и българското Народно събрание трябва да бъдат последователни в тази политика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Не е точно така.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Четете, господин Дилов, четете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че господин Ватев желае да вземе думата.
Госпожо Чилова, все още очевидно дискусията по представените текстове продължава.
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Понеже съм по-възрастен и може би в сънищата си помня и преди 9-и какво е било, госпожо Чилова.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Имаше няколко неправителствени организации, които в работната група бяха извадили всичките закони от времето на Княжество и Царство България и между 1919 и 1944 г. пишеше: „Който намери съкровище в неговата нива си е негово. Ако го намери в чужда нива, половината е на намервача, половината е на собственика на нивата. Държавата има право да го купи.” А не е дефинитивно държавна собственост.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ, от място): Не е вярно!
БОЙКО ВАТЕВ: (ДН, встрани от микрофоните): Ей сега ще ви го намеря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за реплики? Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Колеги, искам да цитирам Закона за паметниците и музеите от 1969 г.: „Лицата, които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в 7-дневен срок да съобщят за това в съответната община, кметство или най-близкия музей. Укритите паметници на културата се изземват в полза на държавата.”
Всъщност този текст възпроизвежда политиката на българската държава от 1888 г. Затова го има и в чл. 69.
Това, което Вие коментирате, господин Ватев, е от гледна точка на възнаграждението, което се дължи на намирвача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Чилова, малко по-свободно процедираме. Няколко пъти взимате думата. Вие правите реплика на господин Ватев? Чудесно.
Господин Ватев, желаете ли да направите дуплика? Имате право и имате тази възможност, доколкото повдигнахте исторически
въпрос.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, колеги!
Малко както дяволът чете евангелието... от 1969 г. ме препращате в 1888 г., но пропускате, аз ви казах, от 20-те години до 1944 г. Тогава законите пък са били други и аз Ви цитирам онези закони, а Вие ми цитирате законите от 1969 г., които били като законите от Княжество България.
Освен това това се отнася и за недвижими паметници, и за много други неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текстовете от този раздел, уважаеми колеги? Не виждам.
Привличам вниманието ви към обстоятелството, че е 17,56 ч. и се обръщам към пленарната зала с въпроса как си представяме продължаването на нашата работа, доколкото е гласувано продължаваното на работното време до 18,00 ч.?
Виждам различни реакции в залата, но не мога да разбера дали са знак на съгласие, че приключваме в 18,00 ч. или напротив? Приключваме очевидно. Нямаме право и на друго.
В такъв случай приключваме с текстовете на Раздел І от Глава единадесета до чл. 87 включително, които са обсъдени, с изключение на членове 79 и 80, чието обсъждане е отложено.
И така, уважаеми колеги, съгласно решението, което гласувахме тази сутрин, утре предстои да извършим една поредица от гласувания. В зависимост от това, как прецени по-нататък пленарната зала развитието и на пленарния ден, и на времето до края на календарния ден – 19 декември, петък, да ви съобщя предстоящите гласувания за утре:
1. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение.
2. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали.
3. Гласуване на проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военно пострадалите.
5. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Днешното заседание приключва.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 19 декември 2008 г. от 9,00 ч.
Привличам ви вниманието, колеги, да носите материалите, които ще се гласуват, за да можете да следите, особено Закона за политическите партии на второ четене.
Освен това ви съобщавам, че утре в центъра на столицата – а Народното събрание се намира в центъра, да има протестни изяви на различни групи граждани, като се очаква те да бъдат фокусирани около сградата на парламента.
Виждам желание на господин Христов и госпожа Банкова да вземат думата.
Имаме още една минута. Допускам, че става дума за процедурен въпрос. Няма да Ви лиша от това право, господин Христов.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Позволявам си да искам процедура, господин председател, за да Ви припомня, че парламентът прие в седмичната програма Закона за потребителския кредит...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз поех ангажимента преди час да Ви дам възможност да бъде поставен на гласуване процедурният Ви въпрос за разглеждане и гласуване на Вашия текст.
Закривам днешното пленарно заседание.
Приятна почивка! (Звъни.)

(Закрито в 18,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Георги Димитров