Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, министри, уважаеми гости! Моля да се подготвите за откриването на днешното извънредно пленарно заседание, преди всичко да се регистрираме в началото на заседанието.
Имаме необходимия кворум. (Звъни.)
Откривам днешното извънредно пленарно заседание. С това заседание откриваме и новата сесия на нашето Народно събрание.
Както е известно, в резултат на работата и на Консултативния съвет за национална сигурност на 7 януари т.г., на споделеното становище, в това число от всички представители на парламентарни групи на това съвещание, стана ясно, че е необходимо Народното събрание като законодателен орган да поеме своята функция за преодоляването на изключително сложната ситуация, създала се в България в резултат на прекъсването на газоснабдяването на страната.
Затова провеждаме днешното извънредно пленарно заседание с точката, която беше предварително обявена като точка от дневния ред: Изслушване на доклад на Министерския съвет за мерките за ограничаване на последствията от спиране на доставките на природен газ за България.
Както е известно, това заседание беше предшествано от съвместно заседание на трите комисии, пряко ангажирани с проблема - по енергетиката, по външна политика и по европейските въпроси, в петък миналата седмица тук, в Народното събрание.
Току-що приключи първото заседание на Председателския съвет, на което обсъдихме по какъв начин да протече днешното пленарно заседание, имайки предвид обявената точка, а именно изслушване на доклада на Министерския съвет, също така обаче, имайки предвид и раздадения ви проект за декларация на Народното събрание по този кръг въпроси, по същество съдържанието й е обсъдено на съвместното заседание на трите комисии, обсъдихме как да протече и следващият ден – вторник, като заседания на комисии и на пленарния състав на Народното събрание и с известен поглед до края на седмицата.
Преди да ви оглася предложенията, съгласувани на Председателския съвет, ако има процедурни предложения, заповядайте, господин Мерджанов, как да протече днес пленарното заседание от гледна точка на публичността.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Предвид на изключително големия обществен интерес правя процедурно предложение днешното извънредно пленарно заседание да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на гласуване това предложение. Но нека първо чуем господин Шопов – неговото процедурно предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, уважаеми колеги! Освен това изслушване, което е необходимо, както всички сме съгласни, и декларацията, която после да приемем и която да има някакво практическо значение, ние от „Атака” предлагаме да се обсъди и още един въпрос, пряко свързан с енергийната криза, с енергийните проблеми на България. Това е въпросът за отварянето на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. Сега му е времето и точно тук му е мястото, защото въпросът с газа е пряко свързан и с електроенергията. Това е ясно за всички ви. Случаят е уникален, моментът е изключително подходящ да поправим грешката на три последователни управления за закриването на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Словаците, както виждате, го направиха. Пред нас е и информацията за едно заседание по евроинтеграцията, състояло се завчера – на 9 януари 2009 г., на господин Вондра – вицепремиер на Чехия, с посланиците, в което се посочва пътят, който и ние трябва да поемем и да следваме тези дни.
Затова въпросът е още днес всички да излезем от тази зала с този консенсус – да вземем решение за отваряне блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, още повече че имаме правното основание за това. Това основание е внесеното от нас проекторешение в тази връзка, което в настоящия момент може да се превърне в решение в края на това заседание, предвид цялостния пакет от разглеждани проблеми заедно с въпросите за газа и другите енергопроблеми на страната.
Ето защо, господин Пирински и уважаеми колеги, като точка в дневния ред ние от „Атака” предлагаме и това наше проекторешение, което внесохме в четвъртък миналата седмица и което трябва да бъде обвързано с всички останали проблеми, за да сме наясно, че българската енергетика ще поеме чрез произвеждане на повече електроенергия от пуснатите отново блокове на АЕЦ „Козлодуй” онези недостатъци, които се създават от недостига на газ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преди да гласуваме процедурното предложение на господин Мерджанов, няколко думи за ваша информация.
Въпросът, който постави господин Шопов, беше обсъден на заседанието на Председателския съвет и беше съгласувано следното становище. Тъй като има и друг проект за решение, внесен от Парламентарната група на „Напред” по същия въпрос, освен това беше преценено, че въпросът за трети и четвърти блокове иска предварително обсъждане в трите комисии – по енергетиката, по външна политика и по европейските въпроси, аз разговарях вече с господин Аталай да има готовност утре сутринта да се свика заседание на Комисията по енергетиката, беше преценено, че днес не е уместно и основателно да се опитваме едновременно, дори в съчетание, да обсъждаме и проблема с възстановяване и преодоляване на последиците от газоснабдяването, и кръга от въпроси с трети и четвърти блок.
Затова бих се обърнал и към господин Шопов с призив да приеме този ход на нашата работа. Виждам, че той потвърждава това разбиране.
Предлагам, без да е необходимо специално да гласуваме, утре сутринта трите комисии, които са ангажирани с въпроса, всяка една поотделно или съвместно, както те предпочетат, да разгледат двата внесени досега проекта, евентуално и други проекти, които до края на днешния пленарен ден ще бъдат внесени по този проблем в Народното събрание.
Уважаеми колеги, нека в такъв случай да изчерпим процедурните проблеми. Виждам, че искат процедура госпожа Банкова и господин Христов.
Преди това, доколкото стана дума, че днес Народното събрание е уместно да завърши пленарния ден с приемането на декларация, правя процедурното предложение като точка втора в днешния дневен ред да бъде включена формулировка: Декларация на Народното събрание за мерките за ограничаване на последствията от спиране на доставките на природен газ за България.
Трябва да сме с разбирането, че по текста ще бъде осъществено обсъждане и дискусия в рамките на предвиденото в правилника за обсъждане на акт на Народното събрание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение: точка втора – обсъждане и приемане на декларация на Народното събрание.
Гласували 208 народни представители: за 201, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Виждам господин Минчо Христов, който желае думата по процедурен въпрос.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз приветствам онези, които се сетиха точно три години и половина след началото на парламента, че АЕЦ „Козлодуй” трябва да бъде спасен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурният Ви въпрос, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурен ми е въпросът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете процедурното си предложение!
МИНЧО ХРИСТОВ: Вие преди малко казахте, че предложението за „Козлодуй” трябва да бъде дебатирано в комисии. Точно преди две години със Стела Банкова сме внесли предложение за активиране на чл. 36 и спасяването на „Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно вашето предложение ще бъде разгледано.
МИНЧО ХРИСТОВ: То е минало в комисии, така че нищо не пречи нашето предложение, предвид екстремната ситуация, в която се намираме, да бъде гласувано днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласете се, че този въпрос иска обща подкрепа, която е най-добре да се получи от целия парламент.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, не ме прекъсвайте, оставете ме да се изкажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направихте си процедурното предложение, моля, приключвайте!
МИНЧО ХРИСТОВ: Словакия реши да пусне реакторите, нека да го направим и ние, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате право на процедурен въпрос, а не на изказване, господин Христов. Направихте си процедурното предложение, благодаря Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурното ми предложение е това: настоявам спешно българският парламент да гласува нашето предложение, за да можем да пуснем реакторите до един месец, както твърди шефът на „Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: А що се отнася до партия „Атака”, искам да ги попитам: защо три години и половина...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Недейте да водите дебат с парламентарна група под формата на процедурен въпрос!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... не подкрепяха предложенията за спасяване на „Козлодуй”, които правех тук, в тази зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Атанас Мерджанов за пряко предаване на днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 200, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги народни представители, пристъпваме към първа точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА МЕРКИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СПИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ЗА БЪЛГАРИЯ.
Припомням, че сме в процедурата на изслушване, както беше уточнено и на Председателски съвет, предвидена в правилника в чл. 94. Тя предвижда изслушване на докладчика, след това по двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител, всеки в рамките на две минути, могат да зададат едни или други въпроси и изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.
Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев да представи доклада на Министерския съвет по точката от дневния ред.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри!
Преди всичко бих искал да благодаря на ръководството на Народното събрание за тази адекватна и своевременна мярка – свикване на извънредно заседание на парламента, защото ситуацията, в която се намира България, е далеч извън нормалната. Това е кризисна ситуация, предизвикана от газовия конфликт между Русия и Украйна, в която нашата страна, както практически целият Европейския съюз, тъй като близо половината държави от Европейския съюз се осигуряват от газ с източник Русия, се оказахме заложници на един двустранен конфликт и сме в положението на жертва, тъй като и двете страни по същество не изпълняват техните ангажименти, които имат по подписани договори.
Искам също така от самото начало да благодаря на хилядите български граждани, които работиха и през последните дни, и продължават да работят за това хората в България минимално да почувстват действието на тази безпрецедентна криза. Става дума за хората, които работят и в “Булгаргаз”, и в “Булгартрансгаз”, и в топлофикациите, и в училищата, и в болничните заведения в страната. Защото беше създадена организация за пълна мобилизация не само на институциите, не само на държавата, но и на цялото ни общество. И това е естественото действие в условия на една безпрецедентна криза. Но ми се струва, че в тези условия показахме, че българската държава може да функционира ефективно и добре организирано. Смятам това за един много важен извод.
Ще започна от последните новини, тъй като те са най-важни и за народните представители като информация.
Първо, днес Украйна е подписала правилата за мониторинг на транзита без забележки, което е съобщение и от “Газпром”, и от руския министър-председател. И този текст е изпратен в Брюксел за реализиране на подписи от страна на Европейския съюз и от страна на руските представители. Ръководителят на “Газпром” господин Милер също така се намира в Брюксел, където ще информира провежданото днес заседание на Съвета, в което участват министрите на икономиката и енергетиката на целия Европейски съюз. Това разбира се е добра новина, но трябва да имаме предвид, че при условие, че този протокол действително бъде подписан в рамките на днешния ден от всички страни без забележките, които съществуваха вчера от френска страна, тъй като вчера той беше подписан от Украйна с приложена декларация, която беше неприемлива за руската страна. Има определено технологично време при пускането на газа от територията на Русия за достигане и задоволяване на пълния капацитет на българските потребители.
За ваша информация на територията на руската федерация се поддържат високи нива на налягане до украинската граница – около 40 бара. В нашата мрежа – на “Булгартрансгаз”, се поддържат също така високи нива. Проблемът към този момент се очертава на територията на Украйна специално в направлението за Молдова, тъй като през последните дни Украйна е подавала газ на Молдова и там тръбите са доста изчерпани и налягането е спаднало на ниски нива. Това означава, че при условие, че днес вечерта евентуално тръгне газът, може би в четвъртък вечерта може да се очаква реално запълване на тръбите и в България и осигуряването на необходимите количества газ за българските потребители – както битови, така и индустриални.
Каква е ситуацията в страната към днес, обедно време? Първо, мога да уверя българското Народно събрание, че българската енергийна система е в състояние да задоволява нуждите от електричество. Ние и в момента потребяваме като икономика и битови потребители 6800 мегавата в час и осъществяваме износ за съседните страни на 632 мегавата в час, като разполагаме и с резервни мощности – 250 мегавата в тецовете и 850 във вецовете. Електроразпределителната мрежа на страната, обслужена от „ЧЕЗ Разпределение България”, „ЕВН България Електроразпределение” и „Е.ОН България Мрежи” не са регистрирали сериозни повишения на електрическите товари в електроразпределителната мрежа и в момента не възникват проблеми с електроснабдяването.
Естествено другият важен аспект на ситуацията в енергийната система на страната е състоянието на газоснабдяването. И тук искам да подчертая и много ясно да заявя пред Народното събрание, тъй като се появиха най-различни експертни и политически оценки за това за какво количество от време какви количества газ могат да се осъществяват и да се доставят от нашите резерви, че ние сме в състояние до края на месеца да поддържаме доставки на газ за българските потребители на ниво, което е определено и със заповед на министъра – около 5,7 млн. куб. м на денонощие, което е приблизително една трета от нормалното потребление, каквото е било към 13 януари 2008 г. Защото не е редно да съпоставяме в момента данни, които са валидни за тази година, тъй като от самото начало на годината имаше известно ограничаване на нормалните доставки.
И това се дължи също така в значителна степен на своевременно предприети превантивни мерки от българската държава, от ръководството на “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”. Мога да припомня, че през миналата година е извършена инвестиция в порядъка на близо 20 млн. лв. за разширяване на капацитета на българското газово хранилище в Чирен, което е увеличено с близо една трета капацитет на денонощие и ни помага по-лесно да понесем днешната безпрецедентна криза. Тоест, до края на месеца можем да потребяваме близо една трета от потреблението, което е нормално.
Разбира се, вие сте в течение също така за постоянно подаваната информация от кризисния щаб от Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на обемите, с които разполага Чирен. Как общият обем, който към момента е 1 млрд. 275 хил. куб. м газ, така и активният обем, който е 524 хиляди милиона кубически метра газ. Смятам, че тази информация също така е важна както за Народното събрание, така и за българските граждани от гледна точка на спокойствието, тъй като в условия на кризисна ситуация, на изцяло спиране на доставките на газ за България сме в състояние да гарантираме сравнително нормалното потребление преди всичко за битови нужди, а също така и за нужди на предприятията, които имат цикъл за действие, технологичен цикъл, който не може да бъде прекъснат.
Към момента е нормализирано състоянието на топлофикацията, с изключение на затрудненията, които има в “Топлофикация Плевен”. Тя продължава да получава доставки на газ, тъй като не са преминали към мазут и нямат такава технологична готовност. В това число това важи и за “Топлофикация София”, която осигурява нормалното отопление на цялата столица.
Искам да ви информирам също така, че в момента в България по данни на Министерството на образованието и науката са преустановени учебните занятия в 16 училища от повече от 2700 и от общия брой 461 училища, които са се отоплявали на газ. Така че количеството училища, в които е обявена дървена ваканция, благодарение на системните постоянни усилия и на кризисния щаб при Министерството на образованието и науката, и на кризисния щаб в Министерството на икономиката и енергетиката, е сведено до минимум. Няма закрити болници в страната. Всички функционират, преминават на алтернативно отопление или им се подава газ. И искам още веднъж да благодаря действително за ефективната работа на кризисния щаб, който оперативно действа и там, където възниква проблем, веднага се предприемат и мерки с оглед стабилизация на ситуацията и решаването на проблемите.

След стартирането на тази безпрецедентна ситуация от около 300 дружества, от които „Булгаргаз” има информация, 92 бяха спрени от доставка на газ, където е възможно, 208 преминаха на ограничителен режим на доставки. Както знаете, това се случи със заповед на министъра на икономиката и енергетиката на основание на Закона за енергетика и съответните разпоредби. Тъй като ситуацията беше кризисна, извън България е причината, постоянно следим както състоянието на фирмите, така и се правят оценки за понесените загуби от българските предприятия.
Искам също така много ясно да кажа, че след като приключи тази газова криза, разбира се, ще бъде направена цялостна оценка за щетите, които са нанесени на българската икономика. В това число „Булгаргаз” постоянно осъществява такова събиране на информация и ще бъде готов да предяви своите претенции към доставчиците, които доставят газ на България.
Няколко думи по отношение на генезиса на тази криза.
Първо, във всички последни години ежегодно възниква проблем в отношенията между Руската федерация и Украйна, свързан с доставките на газ от Русия за Украйна и потенциалното транзитиране през територията на Република Украйна. Това се случи в резултат на това, че предишният дългосрочен договор между Русия и Украйна изтече. След като той изтече, бяха сключени два отделни договора – единият за доставка на газ, от „Газпром” за Украйна чрез посредник „Росукренерго”, който осъществява основните доставки за Република Украйна, и който ежегодно се преподписва с нови договорени цени. Другият договор, който е бил подписан в този период от време, е договорът за транзит на руски газ през територията на Украйна, който е валиден до 2010 г. Цената на доставката на транзита на 1000 куб.м на 100 км е 1,6 американски долара.
Искам да припомня също така, че предишната остра, но по-скоро виртуална криза между Русия и Украйна, свързана с газа, възникна в навечерието на 2006 г. Тогава – през 2006 г., отново целият Европейски съюз беше изправен пред възможна криза, която не се случи, но именно това, тази ситуация, даде старт на формиране на общата европейска политика в областта на енергетиката, включая аспекта на сигурността на доставките, включая аспекта на диверсификация както на източниците на доставки, така и на маршрутите, пътищата на доставки на газ до целия Европейски съюз, но това също така е част от по-широкия контекст на европейската енергийна политика, свързана и с възобновяемите източници, и с пакета „Климат, енергетика”, и с много други аспекти.
България винаги е била една от най-активните страни в разработването на тази обща европейска политика. Моето дълбоко убеждение предвид сериозността на тази криза е, че тя ще даде нов тласък на задълбочаване на общата европейска политика в областта на енергетиката и извеждането на този аспект и тази политика на ново, още по-приоритетно равнище.
Не се съмнявам, че това ще бъде една от основните теми на дискусията и на следващия Европейски съвет през м. март т.г., и на многото инициативи и конференции, свързани с енергетиката, в това число българската инициатива за конференция на тема „Доставки на газ, енергийна сигурност” тук, в София, която се планира да се проведе на високо политическо ниво по инициатива на българския президент.
Искам много ясно да кажа, че българската страна, българската държава, в нито един момент не е получавала предупреждение за спиране на доставките на газ, тъй като и на тази тема се появиха много спекулации и да ви информирам за пореден път, въпреки че това е направено пред българското общество и медии, че на 18 декември е получено писмо от първия заместник-председател на правителството на Руската федерация и председател на Съвета на директорите на „Газпром” господин Зубков, в която той информира българската страна за проблеми с погасяването на украинския газов дълг, като се подчертава, че Украйна е получила кредит от Международния валутен фонд в размер на 16,5 млрд. американски долара, който й позволява да погаси съществуващия дълг за доставения природен газ. Към този момент украинският дълг, по мнение, по позиция на руската страна, бил около 1 млрд. 600 млн. долара. До края на годината близо 1 млрд. са изплатени от Украйна, а 600 млн. долара, по твърдение на руската страна, не са изплатени. Това е една от причините за разногласията и за спирането на доставки от „Газпром” за Украйна.
В същото писмо – от 18 декември 2008 г., Република България се уверява, че: първо - „Газпром” и занапред, както винаги, в пълен обем ще изпълнява своите договорни отношения пред европейските клиенти; второ – действа дългосрочният транзитен договор през територията на Украйна, според който прецизното изпълнение от украинската страна на транзитните задължения по никакъв начин не е свързано с доставките на газ за потребителите от Украйна.
Това е официалното писмо, което много се коментираше и с което разполага българската държава. От този момент по-нататък не са постъпвали предупреждения за спиране цялостно на доставките на газ. Това трябва да бъде много ясно осъзнато от българския парламент. Не са постъпвали такива уведомления и към „Булгаргаз” като основен клиент на доставчиците на газ за България. Фактически обаче от 3 януари т.г. започва постепенно намаляване на доставките, като в първите три дни то е в рамките на възможното и приемливото – между 5,5 и 6,5 млн. куб.м дневно, което можеше да бъде допълвано и беше допълвано – тук искам оперативно отново да благодаря на „Булгартрансгаз” и „Булгаргаз” за това, че се предприеха мерки в тези дни българските потребители да не почувстват по никакъв начин това действие.
Още на 5 януари т.г. свиках заседание, в което участваше министърът на икономиката и енергетиката, преди спирането на газа, ръководството на „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз” по отношение на ситуацията, за която получих уверение, че при тези нива на доставки, които вървяха към този момент, те са в състояние да компенсират по-малкото подаване. И това би било възможно, ако в 3,30 ч. сутринта на 6-ти, рано сутринта не беше спряно изцяло подаването на газ за България. Отново повтарям, без никакво предупреждение – нито официално, нито неофициално.
И в тази ситуация българската държава действаше изключително динамично. Още в 7,00 ч. беше създаден при министъра на икономиката и енергетиката специалният кризисен щаб към министерството с участието на всички заинтересовани страни. В 10,00 ч. се проведе специално заседание при мен със същите основни участници. Веднага информирахме и българското общество за създалата се ситуация.
През целия ден българските държавни институции бяха изключително активни в две ясни посоки.
Първо - минимизиране на острата кризисна ситуация по отношение на българските граждани.
Ясно бяха обявени и се реализираха следните приоритети:
Първо, създаване на максимална организация за нормалното функциониране на топлофикациите и преминаването им на алтернативно гориво.
Второ, осигуряване с необходимите количества газ и енергия на предприятията, които са с технологичен цикъл, който не може да бъде прекъснат, и при негово прекъсване биха настъпили необратими последствия.
Трето, въвеждането на ограничителен режим съобразно количествата, с които разполагаме от националния резерв по отношение на всички останали икономически субекти.
Тази политика и тази позиция се реализира на базата на закона и се провежда оттогава до днешния ден при една много стриктна, смея да твърдя, организация от българската държава. Бяха незабавно предприети и действия за политически контакти и разговори с всички страни, които имат отношение към тази ситуация, както разговорите, които проведох с министър-председателя на Русия, с ръководителя на "Газпром" господин Милер, с вицепремиера на Република Украйна. Ясно беше изразена българската позиция, че тази ситуация е неприемлива и за нашата страна, и за целия Европейски съюз и няма никакво основание - нито договорно, нито политическо, ние да бъдем заложници на техен двустранен спор. И двете страни имат задължения, които трябва да изпълняват. Беше незабавно информирана още сутринта на 6.01.2009 г. и Европейската комисия в лицето на комисаря Пиебалгс. Тази информация тече периодично към Европейския съюз.
Същия ден проведох разговор и с председателя на Европейската комисия, като го информирах и за критичната ситуация в страната, и за нашите възможности за частична компенсация в резултат на политиката на натрупване и увеличаване капацитета на българското хранилище в Чирен, а също така предложих редица инициативи, които бяха възприети от председателя на Европейската комисия.
Първо, искам да припомня, че инициативата за изпращане на международните наблюдатели от Европейския съюз беше именно българска. Тази инициатива беше бързо възприета и залегна като едно основно положение и послание от целия Европейския съюз, което сега вече фактически се реализира, тъй като наблюдателите са разположени на всички основни газови станции както в Русия, така и на територията на Украйна, в това число в „Орловка”, откъдето минава газът по направление за Република България.
Второ, информирах и предложих на председателя на Европейската комисия господин Барозу, че основният инструмент в тази ситуация е много ясна категорична политическа позиция и натиск на целия Европейски съюз, защото първоначалното разбиране сред много хора от Европейския съюз беше, че това е търговски конфликт и Европейският съюз не бива да се меси толкова директно. Моята позиция беше и е, че този конфликт излиза извън рамките на нормалния търговски конфликт. Той се превръща в политически, той поставя под съмнение надеждността както на руската, така и на украйнската страна като надеждни доставчици и транзитьори за страните от Европейския съюз, и тази позиция също така беше възприета.
Трето, в средносрочен план още в първия ден на кризата поставих пред председателя на Европейската комисия въпроса, че в тази кризисна ситуация една от поуките, които трябва да си извлечем, е бързото изграждане на междусистемните връзки особено по отношение на газа в рамките на Европейския съюз. България като страна, която поради исторически и географски причини е най-много зависима от доставките на газ от Русия, трябва да бъде третирана по особен начин и ще разчитаме на подкрепата на Европейския съюз за реализация на тези проекти, които ще изброя след малко пред Народното събрание и които днес министър Петър Димитров ще представи и на Съвета на Европейския съюз, в който той участва.
Искам отново да подчертая, че връзката, взаимодействието с нашите европейски партньори беше буквално ежечасно – и в рамките на заседанията на формата КОРЕПЕР, и като контакти с председателството на Европейския съюз. Аз водих разговори и с чешкия министър-председател господин Тополанек, който впрочем категорично подкрепи българската позиция и за междусистемните връзки и обеща неговата подкрепа това да стане действително и с помощ от Европейския съюз, и на двустранно ниво с държавите членки на Европейския съюз, така че смятам, че тези действия бяха крайно необходими, а също така уместни.
Естествено България постави вече, както ви информирах, и днес ще представи много по-подробното виждане за действията на Европейския съюз след преодоляване на краткосрочната криза. Трябва да сме наясно, че и след пускането на газовите доставки от Русия, след отварянето на транзита през територията на Украйна, по същество кризата не може да се смята за решена, тъй като друстранните отношения между Русия и Украйна, "Газпром" и "Росукренерго" или на "Автогаз", независимо кой е страна по договора, още не са уредени и различията остават изключително дълбоки. Затова ние ще настояваме максимално бързо да се реализират тези проекти, които България днес представя на вниманието на Европейския съюз.
По степен на приоритетност на първо място за нашата страна стои изграждането на междусистемните връзки между България и Гърция и България и Румъния.
Искам много ясно да кажа пред Народното събрание, че по тези проекти се работи не от вчера, а вече близо една година се водят разговори с гръцката страна, а също така и с румънската компания "Трансгаз" и винаги сме настоявали това да се случи. Поставяли сме този въпрос и сме имали при посещение на гръцкия ресорен министър готовност за подписване на меморандум от българска страна за връзване на българската мрежа с тръбопровода "Ти Джи Ай": Турция-Гърция-Италия, който засега е стигнал само до Гърция. Но трябва също така да сме ясни, че досега нямаше особен ентусиазъм от гръцка страна, тъй като количествата, които те получаваха през миналата година по този тръбопровод, бяха по-малко от нуждите на тяхното вътрешно потребление. Вярвам – този въпрос се поставя от нас пред нашите гръцки партньори, че новата ситуация ще активизира и тяхната позиция и с ясната подкрепа на Европейския съюз ще можем да ги реализираме. Този проект предвижда връзването на Димитровград в България с Комотини в Гърция, което ще означава алтернативен достъп на газ до българската газова мрежа. Дължината на проекта е около 115 километра, стойността е около 125 милиона евро.
Вторият приоритет в рамките на междусистемните връзки е връзването на българската газова система към тази на Румъния. Поставя се искането от наша страна за четири връзки.
Първостепенната по значение е тази Русе-Гюргево, по която вече има изготвен проект от българска страна.
Втора по значение е връзката Силистра-Калараш. В рамките на 2009 година в инвестиционната програма на "Булгартрансгаз" е предвидено, има готов проект за довеждане на връзката до Силистра от основната ни газова мрежа и оттам ще искаме връзка с румънската газова мрежа.
На трето място – проектът за връзване на Никопол с Турну Мъгуреле.
И на четвърто място – Видин-Калафат.
Реализацията на тези проекти би позволила да увеличим, бих казал, резервния приток и аварийния приток на газ за България. Но трябва да сме наясно – много открито го казвам пред Народното събрание – че и тези връзки не осъществяват достатъчно алтернативно количество газ за доставки на България като системно доставяне. Те биха могли да се използват най-много като кризисни връзки или като допълващи връзки – първо, поради географски източник на връзките с Румъния; и второ – за това, че към момента Ти Джи Ай не е в състояние да бъде запълван с тези количества газ, които са необходими за голямо системно допълване на българските нужди.
На второ място по приоритетност, от българска страна се поставя подкрепата и финансирането за разширяване и модернизация на българското газово хранилище в Чирен с цел да се доведе дневният капацитет за черпене на газ от това хранилище до над 10 млн. куб. м дневно – около 10,5 млн. куб. м. По същество това би означавало гаранция за аварийни и кризисни ситуации. Това би означавало разширяване на активния ефективен състав на газ до около 800 млн. куб. м и много по-голям капацитет за черпене.
Тъй като отново се появиха тези, че нищо не е правено за разширяването на Чирен, ще кажа, че е правено, при това миналата година, преди възникването на тази газова криза. Разширен е капацитетът на дневното черпене с около една трета. Това трябва да се знае от българския парламент. Въпросът е, че реализацията в пълен обем на този проект е около 250 млн. евро – сума, значително по-голяма от сегашните възможности на българската държава. Разбира се, ще настояваме този проект да бъде подкрепен финансово от Европейския съюз, от антикризисния инфраструктурен план, който беше рамково одобрен в края на миналата година на Европейския съвет.
Третият приоритет е изграждането на терминал за втечнен газ на територията на Република Гърция. По него също така от българска страна са водени активни преговори в изминалия период с нашите гръцки партньори. Разбира се, това са частичните решения. Истинското решение изисква диверсификация както на източниците на доставка, така и на маршрутите на доставка. Мога да кажа с достатъчно самочувствие, че българската държава никога не е била толкова активна, както през последните години, в търсене на алтернативни източници и маршрути за доставка на газ за нуждите на българската икономика. Достатъчно е да посоча нашето пряко участие в проекта „Набуко”. Ние сме една от най-заинтересованите страни за неговата реализация. Проектът се планира с обем 30 млрд. куб. м. България не само е участник във фирма. България на политическо ниво настояваше и постигна определяне на специален европейски координатор по проекта „Набуко”. България осъществи цялостна дипломатическа офанзива – смея да кажа – през последните година и половина по отношение на страни като Азербайджан, Туркменистан, Египет и много други страни, които са потенциални доставчици на газ за „Набуко” и за България. Има подписан протокол с Република Азербайджан за намерения за доставка на около 1 млрд. куб. м газ годишно. В резултат на посещението на президента на Републиката в Туркменистан има подписан меморандум за доставка на 2 млрд. куб. м газ годишно. При планираното мое посещение в Египет имаше подготвен - но се отложи заради войната и кризата около ивицата Газа – меморандум за доставка на 1 млрд. куб. м газ годишно за България. Проблемът на всички тези намерения е, че засега те не са свързани инфраструктурно, тоест чрез тръби. Както вече казах, убеден съм, че тази криза ще даде силен политически тласък на проекта „Набуко”.
Второ, по проекта „Южен поток”. Без съмнение, въпреки че той запазва доставки и транзит през територията на България от руска страна, но това също е допълнителен инструмент за избягване на зависимост от конфликт между Русия и Украйна. Този тръбопровод също е планиран в обем 30 млрд. куб. м и България може да получи значителни икономически облаги, възможности за диверсификация и възможности за по-голямо геополитическо и енергийно влияние на картата на Европа във връзка с доставките на газ – този важен приоритет.
Бих искал да кажа още няколко неща, свързани и с въпросите, повдигнати от народните представители по отношение на отварянето на блоковете на атомната електроцентрала „Козлодуй”. Ние отчитаме факта, че спирането на доставките на руски газ доведе до кризисна ситуация в редица страни – не само в България. Сред тях са и страни като Словакия, която обяви, че ще пусне отново в експлоатация един блок на атомната електроцентрала „Бохуница”, която беше спряна в края на миналата година. Това е една от съществените разлики между ситуацията в Козлодуй и Словакия. Тя обяви стартирането на този блок като антикризисна мярка. Българските власти, българското правителство е информирало Европейската комисия, в това число и днес министър Петър Димитров – комисаря Пиебалгс, а също така и комисарите на Европейския съюз на заседанието на Европейския съвет, че при продължаване на кризата България може да се изправи пред същата опасност.
Ще подчертая отново: днес България по отношение на електропроизводството не е в кризисна ситуация, каквото е условието по чл. 36 от Договора за присъединяване. Ние продължаване не само да задоволяваме нашето вътрешно потребление, но и да изнасяме за съседните страни. Но ако тази кризисна ситуация продължи, тогава действително неизбежно ще се увеличи консумацията на ток в България и в съседните страни и може да се създаде съвсем различна ситуация.
Освен това информираме Европейската комисия, че продължава несигурността за доставките на газ, дори и при тяхното възобновяване сега. Създават се проблеми с преминаването на отопление с мазут и по отношение на екологията. Естествено, българската икономика търпи ежедневни тежки загуби. Разглеждаме възможността за временно отваряне на един от затворените блокове на АЕЦ „Козлодуй” при значително задълбочаване на кризата. Смятам, че това е коректно, откровено и отговорно отношение и към нашите задължения пред Европейския съюз, но и към нашите задължения към българските граждани и българския бизнес.
В нашите аргументи подчертаваме също така несигурната перспектива в отношенията между Русия и Украйна в енергийната сфера. Затова ще продължим да настояваме Европейският съюз да преразгледа становището си по изваждането от експлоатацията на наскоро затворени ядрени реактори в новите страни членки с оглед на настоящата криза в енергийните доставки и при отчитане на най-високите норми за ядрена безопасност.
Искам да призова народните представители да разглеждат този въпрос по отговорен начин! Такова е отношението и на българското правителство пред нашите европейски партньори и пред нашите граждани. Да не го използваме за политически цели или за краткосрочни дивиденти, защото когато предприемаме такива действия, те могат да имат по договор единствено антикризисен и временен характер в зависимост от степента на кризата. И когато се обръщаме едновременно към европейските ни партньори с молба за помощ и финансиране за решаване на проблемите, свързани с взаимовръзките, трябва да бъдем изключително прецизни от поставянето и на този въпрос, за да можем да отчетем адекватно и възможната реакция от страните членки и от Европейския съюз като цяло. Смятам, че такова отговорно трябва да бъде отношението на всички български институции и български политически сили.
В заключение искам също така да благодаря още веднъж и на Народното събрание за проведеното още в петък заседание на няколко комисии, където бяха разгледани текущата ситуация, мерките, проектите за позиция на Народното събрание, на президента – за спешното свикване на Консултативния съвет за национална сигурност.
Благодаря на всички, които проявиха действително много сериозни и добре организирани усилия, за да може хората на България в минимална степен да почувстват негативните ефекти от тази безпрецедентна криза, а също така благодаря на хората, на гражданите на страната за тяхното търпение, за тяхната умереност, защото страната действително се намира в кризисна ситуация поради причини, внесени, наложени отвън. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, позволете и аз да благодаря на министър-председателя за наистина много обстойното запознаване на Народното събрание с доклада на Министерския съвет и за мерките за ограничаване на последствията от прекратяването на доставките на природен газ за България.
Преминаваме към предвидените в правилника по два допълнителни въпроса от парламентарна група от по двама народни представители. Получих вече заявки от парламентарната група на Българска нова демокрация - госпожа Шулева и господин Костадинов.
Виждам от Демократи за силна България господин Димитров и господин Иванов; госпожа Капон от независимите народни представители. Знаете, че само един народен представител може да зададе въпроси.
Давам думата на госпожа Лидия Шулева за допълнителен въпрос от две минути.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че в последните дни най-често употребяваната дума в България беше „криза”. В тази връзка моят въпрос към министър-председателя е: спазен ли е Законът за управление при кризи в Република България? Ако този закон е приложен, при тази ситуация, в каквато България се намира, какви са мерките, които Националната система за управление при кризи предприе, а именно, съгласно членове 9 и 10 от закона Министерският съвет е длъжен да организира Национална система за ранно предупреждение и Национална система за оповестяване и тяхното взаимодействие със съществуващите международни системи. Защо в дните между 1 и 6 не се направи ранно предупреждение за възможни проблеми със снабдяването – не говоря за спиране, а за възможни проблеми? Нещо повече, оказа се, че тази система за ранно предупреждение въобще не действа, тъй като не е ясно по каква причина снабдяването беше прекратено в 3,00 ч., позовавайки се на спирането на газа от Русия. За всички е ясно, че тръбите не могат да се изпразнят за секунди и че в тях има газ за няколко дни. Кое принуди „Булгаргаз” да спре незабавно в 3,00 ч. газоподаването към редица промишлени предприятия, което доведе както до промишлени аварии, така и до голямо количество брак?
Интересува ни също така какво е било взаимодействието и защо не е направена такава система за ранно оповестяване, а въпреки спирането, потребителите са били уведомени чак рано сутринта?
Трябва ли Министерският съвет да има Съвет по сигурността съгласно този закон и как той е действал в тези дни? Какви заседания е провел и какви решения е взел? Този съвет трябва да предложи на Министерския съвет решение за обявяване на кризисно положение. Направил ли го е или не?
Кризисният щаб към Министерството на икономиката и енергетиката е орган, който не е отговорен по смисъла на този закон, а е само един подпомагащ такъв. В случая трябва да бъде създаден Национален кризисен щаб и нашият въпрос е какво свърши този Национален кризисен щаб?
Когато зададох този въпрос в Комисията по енергетиката преди два дни на съвместното заседание, министърът на икономиката ми отговори, че не се обявява кризисно положение в България, защото не можем да приложим чл. 61, който дава становище как да бъдат направени компенсациите на фирмите и хората и че това било отговорност на Народното събрание. Ако ние създаваме закони, за да не ги спазваме, то би трябвало да ни отговорите, господин министър-председател, следва ли законите, които са гласувани в Народното събрание, да се прилагат? И ако не се прилагат, какви са причините за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, уважаеми колеги, за две неща. Едното – спазвайте двете минути за въпросите и второ, уважавайте и колегите, които задават въпроси, с внимание в пленарната зала, а разговорите да бъдат извън залата.
Ще ви информирам за подадените досега заявки. Сега ще дам думата на господин Йордан Костадинов от Парламентарната група на БНД, следват госпожа Капон, господин Каракачанов, господин Червеняков, господин Бакалов и господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът, който може би всички от нас си задават, господин министър-председател, е: ако тази криза се повтори утре или вдругиден, ще имаме ли газ? Отговор на този въпрос в изложението, което направихте, поне аз не чух.
Формално бих разделил проблемите на две части – краткосрочни мерки, които трябва да се вземат за доставка на газ, ако евентуално газоподаването спре, и дългосрочни. Краткосрочни са тези, които зависят от нас самите, от българската държава, и дългосрочни – тези, които в голяма степен не зависят от нас.
За реализацията на всички тези проекти, за които говорите и за които се говори на заседанието на трите парламентарни комисии, изключая връзката с Румъния, са необходими минимум две години. А ние говорим за утре, за вдругиден.
Искам да направя няколко предложения, които мисля, че ще бъдат от полза както за правителството, така и за всеки гражданин.
За сигурността на газа трябва да се обърнем изключително към страната ни. Трябва да дадем приоритет на отдаване на концесии на площи, перспективни за търсене на нефт и газ, обекти за подземно съхранение на природен газ и обекти, подходящи за депониране на въглероден двуокис. Това – първо.
Второ, след като ние сме били редовни платци и в това е нашата силна страна в договора с „Газпром”, сега е времето да поискаме да подпишем едно допълнение към съществуващия договор, който ни дава възможност за използване на определени количества руски газ за суапови сделки, които могат да се сключат между Турция и България, България и Гърция. Знам, че това е изключително трудно, но това са нещата, които в много кратки срокове ще гарантират газоподаването на страната в случай на криза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Първи след колегите от Българска нова демокрация се записаха представителите от Парламентарната група на Демократи за силна България.
Давам думата на Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Очевидно е, за съжаление, че в своето изложение господин Сергей Станишев пропусна съзнателно отговорността на българския кабинет наред с външните фактори за жестокия газов удар, който ние понесохме като добросъвестни българи.
Ето защо ние трябва да изясним няколко важни неща.
Първо, защо българското правителство не разчете още в края на ноември и началото на декември спора между Русия и Украйна като един начин, като едно позоваване на прецедента, съществуващ от 2006 г., който засегна, не виртуално, определени държави – членки на Европейския съюз?
Второ, защо в писмото от 18 декември вие не съзирате предупреждение, като минимум, за намаляване на доставките? Текстът ясно казва, че ако има смущения, те ще бъдат по вина на украинската страна, но за всеки добър дипломат е ясно, че Русия ви предупреждава, че нещо ще се случи с доставката към България. Иначе на такова високо политическо ниво, а именно на нивото на вицепремиера на Русия писмо не би било адресирано до вас.
Особено важен е фактът за отношението на Русия към вашето правителство, че българският вицепремиер и външен министър не е запознат с писмото на вицепремиера на Русия и се озовава практически неподготвен на 19 декември на среща с господин Лавров, който в пряк текст го излъгва, казвайки му: „Колега, за България доставките няма да бъдат засегнати по никакъв начин”.
Как оценявате Вие отношението на руския външен министър към външния министър и към правителството на суверенна България? Това трябва да се каже ясно в този момент.
По-нататък, ние искаме да разберем дали посланиците в държавите Украйна и Русия, както и представителите на специалните служби са ви предупредили, имат своите анализи и прогнози за това, което надвисна над половин Европа в началото на м. януари. До този момент Вие отказвате да посочите дали те са действали адекватно или обратното – те не са изпълнили своите първостепенни служебни задължения.
Разбира се, тогава когато започна намаляването на доставките в началото на януари, преди датата 6 януари, защо вие енергично не протестирахте пред руската страна и респективно пред Украйна за това, че тези страни не изпълняват ангажименти, поети предварително към Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, тъй като надхвърляте повече от минута.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: В заключение, господин председател, трябва ясно господин министър-председателят да даде основанията за следното твърдение – Вие дори днес казахте, че Русия е ненадежден партньор, както това се отнася и за Украйна. Защо Вие продължавате да настоявате за реализацията на „Южен поток”, след като това допълнително ще ни натовари с едностранна зависимост от един доставчик на тази ценна суровина като газа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов.
Наистина Ви моля да спазите двете минути, иначе ще трябва да изключа микрофона. (Шум и реплики.)
Господин Иванов, Вие съзнавате, че вашата парламентарна група на практика изчерпи своите четири минути, затова Ви моля да се ограничите в период на по-малко от две минути. Така изисква справедливостта, но, моля Ви, заповядайте.
Нека да изслушаме господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, госпожи и господа министри! Спирането на доставките на руския природен газ за България показа пълната неподготвеност на правителството за създалата се тежка кризисна ситуация в страната. По този повод искам да отбележа, че изминаха три години, господин министър-председател, от първата газова криза между Украйна и Русия –тогава, когато включително Европейският съюз предприе действия, за да повиши сигурността на доставките с природен газ.
По този повод, господин министър-председател, отправям към Вас въпроса: защо не бяха реализирани нито една от мерките, които биха намалили чувствително удара на кризата върху българските граждани и върху българската икономика?
На първо място, защо правителството не изпълни Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, които в Заключителна разпоредба изискват 70-дневен запас от мазут като алтернативно гориво на природния газ?
Вторият въпрос: защо правителството не приложи в пълна степен Директивата 2004/67, която, господин министър-председател, изисква от страните членки изрично да осигурят снабдяването на домакинствата-потребители, на малките, дребни и средни предприятия със защитени доставки при прекратяване на националното снабдяване с газ като сред инструментите изрично е записано, че това трябва да стане чрез осигуряване на необходимия обем на запасите от газ, чрез осигуряване на необходимия капацитет за изтегляне на запасите с газ и чрез установяване на трансгранична възможност... (Народният представител Иван Иванов продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сам разбирате, че не бива да продължавате. (Уточнение между народния представител Иван Иванов с председателя.)
Господин Иванов, моля Ви да освободите трибуната. Няма смисъл да говорите на изключен микрофон. Можем да продължим разговора след заседанието. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
Напротив, твърде недопустимо е прехвърлянето на времето на Вашия колега Димитров.
Господин Иванов, госпожа Екатерина Михайлова каза, че това заседание трябва да протича по нормите на правилника. Правилникът дава две минути на цялата ви група.
Има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, още в деня, когато Путин спря газа за България, ние поискахме абсолютно всички анекси към договорите да станат публично достояние или поне достояние на народните представители, за да установим как следва според този договор да бъде компенсирана България. От една страна, въпросът изглежда финансов, но нека да е ясно, че е въпрос на национално достойнство. Национално достойнство за това как ще бъдат защитени интересите на страната ни и ще получим ли своите неустойки до последния лев. Защото иначе изглежда това, което част от управляващите охотно говориха през последните месеци и съответно част от опозицията, че сме дребна играчка в ръцете на великите сили. Не, ние не сме дребна играчка! Българското правителство трябва да докаже, че не сме и да предяви всички претенции.
Искам да ви кажа, че част от договорите, които имат българските предприятия, са договори, сключени с монополист, а този монополист е „Булгаргаз”. Съгласно тези договори, които се подписват, техният доставчик на природен газ - „Булгаргаз” или съответното дружество за региона, е записано ясно, че дружествата трябва да поддържат резерв от алтернативно гориво за петнадесет дни. Тоест трябва да има такова алтернативно гориво. Колко технологично време обаче му е необходимо за въвеждането, не е важно.
Искам да ви кажа, че в случаите, когато става въпрос за метан станции, става въпрос, че при обявяването на ограничителен режим от министъра на икономиката и енергетиката доставчикът не носи отговорност, че не е доставил горивото. Същото това е обявено на 8 януари. Тоест всички говорим за едни компенсации, но кой ще обезщети предприятията и гражданите, след като не обявихме криза? Това е големият въпрос. Очаква се българската държава да ни защитава, а не да търсим адвокати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Капон. Двете минути изтекоха.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в дебата, който ще се проведе по декларацията, ще имаме време да си кажем повече неща, но мисля, че едно нещо е явно като констатация – българското правителство и въобще българските институции се предовериха на уверенията, които получихме от Киев и от Москва, че въпреки отношенията между двете страни газът няма да бъде спрян. Случи се точно обратното. Разбира се, и на Консултативния съвет говорихме по тези теми, много се изприказва и няма смисъл да търсим под вола теле. Ясно е, че България трябва да има ясна енергийна стратегия – тази, която е в момента, не е актуална и не е адекватна и трябва да бъде променяна. Няма да повтарям другите колеги.
Въпросите, които искам да задам, са следните. С оглед на настоящата газова криза и създалата се ситуация за българската икономика какви мерки предприе или ще предприеме от днес българското правителство за една политическа акция за пускане в експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”? Не очаквам да ми отговорите за членът от присъединителния договор, за износа на електроенергия. Това е така и затова аз не го споменавам като възможност да бъде използвано. Истината е обаче, че България може чрез ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, които бяха спрени абсолютно по политически причини, без никакво техническо или аргументирано решение, може не само да задоволява нуждите на българските граждани от евтина електроенергия, но може и да изнася допълнителни количества от това, което изнася в момента, и с тези средства, които получава, до голяма степен да компенсира загубите, нанесени от газовата криза. Така че това е също достатъчно основание.
Другият въпрос е относно сумата, която Вие представихте за Чирен – 250 млн. евро. Уточнете това, защото доста експерти споменават значително по-малка сума за газохранилището в Чирен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Има възможност да зададе своите въпроси господин Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри! Ние дълбоко съзнаваме тежкото наследство, което получи това правителство. Нито едно правителство досега ... (Оживление и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина, колеги. Колегата Червеняков задава своя въпрос - изслушайте го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Когато обсъждахме този въпрос в трите комисии на Народното събрание, господин Софиянски твърде дълго използваше една-единствена дума "нищо". Нищо до този момент не е направено от нито едно българско правителство - нито за диверсификация на източници и трасета на гориво, нито за изграждането на междусистемни връзки, нито за изграждането на газови терминали. Нищо! Това накара Европейската комисия в специалната Директива № 67 от 2004 г. да предложи на държавите членки три мерки. Например: първата е гъвкавост на вноса, втората е разнообразие на източниците и третата е инвестиции в инфраструктурата за внос на суровини.
Моят въпрос е следният: какво направи българското правителство в тези три насоки за реализацията на изискванията на тази директива на Европейския съюз и какво възнамерява да направи в най-близко бъдеще? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, господин Червеняков.
Думата има господин Ранчев. Заповядайте.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! България е член на Европейския съюз от 2007 г. Бих искал да задам конкретно своя въпрос: какви политически действия предприе правителството още в първите дни след спирането на подаването на доставки на газ пред европейските институции за гарантиране на подкрепата на Европейския съюз в съответствие с Директива № 67 от 2004 г. на Съвета на Европейския съюз и като израз на солидарността на европейските страни към страна - член на Европейския съюз, която е в затруднено положение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Заповядайте, господин Бакалов. Имате думата за Вашите въпроси.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като се зададе въпросът какво са правили предишните правителства, искам да отговоря. Господин Червеняков и господин министър-председател, обърнете се към вашите коалиционни партньори какво са направили през 2001-2005 г. Иначе за периода 1997-2001 г. оправяхме бакиите на вашето правителство – тогава, когато дойде Виденовата зима. Явно сега идва Станишевата зима. (Оживление в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изгубихте половин минута, господин Бакалов. Задайте си въпросите.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ще ми я компенсирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще ги отчета като вече протекли.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: При изказването на господин Станишев беше казано следното: "Даже и при настаняването на международни наблюдатели няма гаранции за доставките, защото отношенията между Русия и Украйна не са уредени."
Господин министър-председател, Вие много добре знаете, че договорите са два – единият е за доставка на газ от Русия към Украйна, а другият за транзитирането на тази газ. Нищо общо няма единият договор с другия и отношенията между Русия и Украйна. Нас ни интересува вторият договор, а именно за транзита.
Вие като министър-председател на това правителство, на този кабинет, в състояние ли сте, като водещ на българското правителство, да поискате компенсация от Русия, защото ние имаме договор само с тях и с никой друг? Нас определено не ни интересуват търговските отношения между Русия и Украйна.
Другото, което искам да попитам, и ще цитирам: "Русия ще зависи от България, а не обратното." – Румен Овчаров; "С подписването на споразумението между България и Русия се постигна голям шлем." – Георги Първанов. Споделяте ли все още тази оценка, при положение че българите и България останаха на студено? Няма защо да заблуждавате българските граждани, тази криза няма да се реши по-рано от края на този месец, ако и тогава се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, господин Бакалов.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата за въпроси в рамките на две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, днес слушахме близо половинчасово изказване на министър-председателя, което беше твърде общо. В тази връзка от името на СДС ви молим да чуем поне няколко конкретни отговора, защото иначе няма смисъл от цялото заседание, господин премиер. (Реплики от КБ.) Моля, вълнението да бъде овладяно от страна на БСП. Нека да се овладеете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще подходите ли за промяна на договора с "Газпром", който подписахте заедно с Овчаров, който е силно неизгоден за България? Сега е идеална ситуация този неизгоден договор да бъде коригиран, да бъде променен. Ще имате ли смелостта да поправите проблемите, които 2006 г. Вие и Овчаров нанесохте като огромни щети на българската икономика? Неизпълнението на този договор от руската страна е идеалният момент за неговото предоговаряне, включително и отпадането на всички посредници. Ще имате ли смелостта да го направите? Още повече при положение, че това правителство и това парламентарно мнозинство се обявиха против общата енергийна политика на Европейския съюз. (Реплики от КБ.) Целият Европейски съюз беше за диверсификация, вие бяхте за едностранна зависимост от Русия. Всички договори, които подписахте бяха именно в тази насока. (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това е лъжа!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Пак моля БСП да се овладее в своите емоции. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашият въпрос, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Чакаме, господин премиер, кога ще поискате компенсации от Русия и какви ще бъдат механизмите да се включат гражданите и фирмите в тези компенсации?! Дайте срокове и механизми - да ги чуем, а не общи приказки за компенсации. Дайте да чуем какъв ще бъде механизмът за обезщетяване, защото става въпрос за компенсации по договор, подписан от Румен Овчаров и премиера Станишев. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други записали се засега няма. Има ли други желаещи от групите, които не са задавали въпроси, да го направят? Има ли, колеги? Не виждам. Няма.
В такъв случай ще поканя министър-председателя господин Станишев да отговори на допълнително зададените въпроси.
Заповядайте, господин Станишев, имате думата.
Колеги, моля ви за тишина. Моля, заемете местата си.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Благодаря на всички народни представители, които отправиха въпроси, въпреки че имаше определен стремеж да зададат всеки един по възможност не два въпроса, както е по процедура, а може би и десет. Ситуацията е достатъчно сериозна, за да се постарая действително да отговоря на повечето въпроси в рамките на моите компетенции.
Първо искам да обърна внимание, че незабавно след безпрецедентното и без предупреждение спиране на доставките на газ за България в Министерството на икономиката и енергетиката е създаден кризисен щаб на основа на действащия Закон за защита при бедствия и аварии. По този начин законовите разпоредби са спазени.
Тъй като възникна въпрос и от госпожа Шулева по отношение на това защо незабавно е въведен ограничителен режим от страна на "Булгаргаз" – първо, това се случва на основа на конкретните договорни задължения на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" – по- специално "Булгартрансгаз".
В първите 48 часа при настъпване на такова събитие извън територията на България това се прави от транзитиращата компания, след което влиза в действие заповед на министъра на икономиката и енергетиката, което беше направено на 7 януари т.г. сутринта съобразно законовите и другите нормативни разпоредби.
По отношение на количествата газ, които са запазени в тръбата. Именно тези количества, които останаха, позволяват България в рамките до 31-и този месец да е в състояние да гарантира на българските потребители както битови, така и индустриални не 4,2 милиона кубически метра газ на ден, а 5,7, защото 18 милиона кубически метра се намират в тръбите на “Булгартрансгаз”. Благодарение на много бързите и оперативни действия на ръководството на “Булгартрансгаз” е създадена връзка, прекратена, между другото, госпожо Шулева, в предишния мандат. Тя е била спряна и е възстановена сега в бърз оперативен порядък.
По отношение на следващите въпроси. Тази криза е безпрецедентна, както вече казах. От нея губят преди всичко страните потребители от Европейския съюз. България е една от най-тежко засегнатите поради нашата география и обвързаност с доставките на газ от страна на Русия. От тази криза обаче губи и Русия, и Украйна. Ежедневно “Газпром” губи около 120 млн. долара. Това е един от аргументите да търсят решение, защото дългосрочно ще загубят много повече средства. Трябва да се има предвид, че това е един от основните мотиви както за руската, така и за украинската страна да търсят решение, въпреки коренно различните позиции.
Искам пак да ви припомня същността на спора между двете страни. “Газпром” претендира за възстановяване на 600 млн. долара дълг от украинския доставчик, който е посредник между “Газпром” и украинските потребители.
Второ, цената на газа. На база на съществуващия договор между двата субекта до края на миналата година тя беше под 200 долара за 1000 кубически метра. Руската страна настояваше за 250 долара на 1000 кубически метра. Украйна отказа това предложение, настоявайки за 201. В последните дни постоянно вървеше спор на взаимни претенции. Украйна заяви, че в случай на увеличаване на цената в договора за доставка ще иска промяна на цените по действащия договор за транзит през територията на Украйна.
Искам да ви обърна внимание на още един безпрецедентен факт. Съдът в Украйна забрани официално със свое решение на украинската национална компания “Нафтогаз” да транзитира през територията на Украйна, което не е редно. Затова казвам, че по същество и двете страни не спазват своите задължения. Когато има спор по такъв търговски договор, арбитражът се намира в Стокхолм. Една от унгарските компании вече е обявила претенции към украинската “Нафтогаз” по отношение на неспазването на задълженията.
България винаги е била редовен платец и това е основание за нашите много ясно изразени политически позиции и пред ръководството на руската федерация, и пред ръководството на Украйна.
Извинявайте, дами и господа, но най-важното за българските потребители, за българските граждани и за българската икономика е да се възстановят доставките на газ. По отношение на политическите декларации за компенсации, разбира се, че компенсации и всичко останало ще търсим, но след като решим конкретната криза. Казвам го много ясно и категорично.
Искам да подчертая, че основен инструмент за решаване на кризата е политическата позиция и натиск на целия Европейски съюз. Искам да благодаря на всички европейски лидери - на председателя на Европейската комисия, на комисаря по енергетика, на германския канцлер госпожа Меркел и на чешкия министър-председател господин Тополанек за тяхната много ясна позиция. Това е основният аргумент за трайното решаване на проблема с транзита на руски газ до европейските потребители. Защото и двете страни – и Русия, и Украйна, разбират последиците за себе си, които са политически. Това е силната страна на членството на България в Европейския съюз.
Дали сме действали адекватно? Смятам, че дадох достатъчно информация, без да бъда адвокат на правителството, за спешни, навременни и добре организирани мерки.
Принуден съм отново да повторя пред народните представители, че нито веднъж не сме получавали предупреждение нито от руската, нито от украинската страна за спиране на доставките на газ. Напротив, и в деня, когато бяха спрени доставките, на най-високо държавно ниво се твърдеше, че и двете страни продължават да изпълняват своите индивидуални ангажименти. И затова беше възприета българската инициатива от председателя на Европейската комисия и Европейския съюз като цяло да се изпратят спешно европейски наблюдатели, които да верифицират как реално стои ситуацията на място, за да знаем към кого обосновано да се отправят претенции, кой носи отговорност за фактическото спиране на доставките – първо, по балканското направление, в това число за България, и после за цялата останала част на Европейския съюз, които минават транзит през Украйна.
Също така трябва да отчетем обективно, че по всички останали направления, по които “Газпром” осъществява доставки на газ, не е имало в нито един момент затруднения или намаляване на доставките. Напротив, доставките са увеличени в максимален обем и през “Южен поток”, и през “Син поток”, и през “Белоруското направление”, и по отношение на доставките на другите потребители на “Газпром” в Европейския съюз. Трябва обективно да кажем, че “Газпром” са много чувствителни на тема дали са надежден партньор на европейските потребители.
Във всички тези моменти от 18 декември до 6 януари включително на политическо ниво, на най-високо държавно ниво и двете страни уверяваха, че продължават да изпълняват своите задължения и виниха другата. Предупреждения към България не са отправяни.
Много ясно трябва да заявя, че задължителните запаси от нефт нямат никакво пряко отношение към ситуацията, свързана с газовите доставки. Именно в резултат на своевременно предприетите действия на “Булгаргаз” през миналата година е увеличен капацитетът на Чирен за реакция при такива кризисни ситуации, извличайки поука от предишни предкризисни, бих казал, моменти, за да можем да издържим повече и по по-адекватен начин, като действия на българското правителство.
Хубаво е да се знае и от народните представители, и от българските граждани, че резервът се включва в действие, когато няма възможности за собствено производство, за производство в страната или за доставки. Когато има срив, тогава се пуска в действие държавният резерв, въпреки че по закон запасите на газ не са към държавния резерв. Те са в рамките на компанията “Булгаргаз”. Това е добре да се знае. България разполага с производител, който може да гарантира – това е “Лукойл”, “Нефтохим”, вътрешното потребление на мазут към този момент за основните потребители на “Топлофикация”. Поет е ангажимент от страна на производителя, че могат да доставят на пазара до 5 хиляди тона мазут, което е достатъчно в този момент и за един по-продължителен период за нуждите на българските топлофикации. Тоест за осигуряването на отоплението на детски градини, болници, училища, съответно и отоплението на жилищата на хората.
Хубаво е да се знае от българското общество, че по закон и българските фирми имат своите задължения за алтернативно гориво за 15 дни. За съжаление може да се констатира, че много от тях не са изпълнявали ефективно това задължение. Предстои да се направи цялостен преглед след като приключи тази криза, и да се искат в това число и санкции, защото това не е редно и законът трябва да важи за всички потребители.
Вече заявих пред Народното събрание, че „Булгаргаз” няма да се поколебае да търси компенсации от доставчиците на базата на оценката както за нанесени вреди, така и за пропуснати ползи. Отново ще припомня, че доставчиците са трима, а не „Газпром”. Това са: „Овергаз”. „Овергаз Инг” е българска компания, регистрирана в България, макар и с преобладаваща собственост на „Газпром”. „Винтерсхал”, регистрирана в Цуг, Швейцария. И много малък дял от доставките за България са от „Газпромекспорт” – само за Югозападна България. Към всички тези трима доставчици естествено ще бъдат предявени всички мотивирани претенции от страна на България.
Само че, уважаеми дами и господа, тези договори - за посредниците, не са подписвани от това правителство и това добре го знаете. Те са подписвани съответно през 1997 г. и през 1998 г. Тогава се появяват посредниците между „Булгаргаз” и „Газпром”.
Българската страна е поставяла вече въпроса за директни договори между България и „Газпром” и отново ще го постави още по-категорично, за да може да изискваме директно от основния производител и доставчик, когато има нередности. По сега действащите договори, подписани от други правителства, това не може да стане.
Що се отнася до въпросите, свързани с АЕЦ „Козлодуй”, още в моето изложение подробно информирах Народното събрание за това какви са условията за предприемане на такова действие. Информирали сме Европейската комисия и страните членки за това, че при продължаване на тази криза България може да бъде изправена пред подобно действие. Защото нашият първи приоритет е гарантирането на доставките на енергия за българските фирми, за българските семейства, за българските домакинства - това обаче може да стане при условията на чл. 36 от присъединителния договор към Европейския съюз, когато нямаме възможност за износ, какъвто днес осъществяваме, когато вътрешното потребление не може да бъде задоволено. И трябва да преценим такава стъпка много внимателно, ако се вземе подобно решение, било то от Народното събрание, било то от българското правителство, отчитайки също и помощта, която очакваме, в т.ч. финансова, за реализация на проектите, които изброих, като искания от България към нашите европейски партньори за финансова подкрепа.
Що се отнася до Чирен и стойността на неговата модернизация, зависи в какъв обем се прави тя. Ако търсим едно частично, съвсем минималистично решение, сигурно са възможни и много по-малки суми, но оценката на експертите в газовата област от „Булгаргаз” са достатъчно категорични, че за истинска модернизация, разширяване на капацитета за ефективен газ на склад до над 800 млн. куб.м, за ефективна възможност за изчерпване, за изпомпване на над 10,5 млн. куб.м газ дневно е необходима много сериозна инвестиция, наближаваща 250 млн. евро. Това не е лека сума за осигуряване от страна на държавата.
Без съмнение трябва да признаем, както каза и господин Червеняков, че зависимостта на България от доставки единствено от Русия не е от вчера. Това винаги е било така. Смея да твърдя много категорично, че никое правителство не е правило повече за търсене на по-голяма енергийна независимост и диверсификация на доставките. Достатъчно е да посоча вече изброените действия.
По отношение на „Набуко” водените разговори са далече преди възникване на кризата по отношение на междусистемните връзки с Гърция и с Румъния, в това число и по отношение на „Южен поток”. Защото това също е диверсификация не на доставчика, а на маршрута, господин Димитров. И този проект е свързан най-вече с доставки и за много други европейски производители. Ясно е, че когато едно тръба в обем на 30 милиарда куб.м годишно минава през територията на България в допълнение на осъществявания сега транзит в обем на 17 млрд. куб.м годишно, това е допълнителна гаранция, че ние, образно казано, държим тази тръба.
По отношение на другите действия. Виждаме възможностите за по-голяма енергийна ефективност и сигурност в увеличаване на нашето производство. Това цели и модернизацията на блоковете на ТЕЦ “Марица-изток” по отношение на сероочистките. Това цели и изграждането на нова мощност на ТЕЦ “Марица-изток 1” с безпрецедентната и най-голямата за последните двадесет години индустриална инвестиция от Америка в обем 1 млрд. 200 млн. евро от „Ей И Ес”. Тази инвестиция се реализира.
Виждам, че на народните представители от опозицията не е интересно да чуят отговорите на техните въпроси.
Това се прави: инвестиция за милиард и двеста милиона евро. Преди един месец беше подписано със същата тази американска гигантска корпорация „Ей И Ес” инвестиция за възобновяеми източници в обем от 250 млн. евро.
Нека да не забравяме новия проект, който това правителство именно превърна в нещо, което се прави. Това е новата българска атомна електроцентрала в Белене. Защото по всички международни стандарти изграждането на атомна електроцентрала увеличава енергийната независимост на всяка страна от други доставчици на алтернативни източници на енергия.
Солидарността на Европейския съюз, както подчерта господин Ранчев, е много важен, бих казал, ключов инструмент за натиск и върху руската, и върху украинската страна да изпълняват своите задължения по един системен начин. Както споделих в моето изказване, очаквам Европейският съюз да предприеме нови много по-системни и дълбоки мерки както за по-голямо производство в Европейския съюз на различни видове енергия, така и за диверсификация и на източниците, и на маршрутите на доставки.
Мисля, че достатъчно ясно казах досега, че при изграждане на всеки един алтернативен газопровод, каквито са „Набуко” и „Южен поток”, енергийното влияние и лостовете на България за защита на своя интерес и за това да не се превръщаме в жертва са увеличават, господин Бакалов – и при двата. Защото тогава и производителите, и потребителите се оказват зависими в някаква степен от нашата страна. (Реплика на народния представител Йордан Бакалов.)
Искам много ясно да кажа по отношение на промените, които бяха внесени в договора за доставки на газ през 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мартин Димитров, ако обичате да обърнете внимание на отговорите на Вашите въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не го интересува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Малко странно парламентарно поведение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Доставчиците са същите, каквито са по сключените през 1997 и 1998 г. договори. Българското правителство беше изправено пред алтернативата - или да откажем всякакви преговори с „Газпром” като основен доставчик в краткосрочна и средносрочна перспектива, да се изправим пред риска на отношения, каквито се създадоха между Русия и Украйна, да възпроизведем втори подобен прецедент и да поставим много по-рано под риск България по редица параметри, или да търсим преговори, които да намерят разумния баланс. Защото чрез тези допълнения се гарантира и дългосрочното транзитиране на газ през територията на България и се гарантира едно плавно увеличение до пазарните цени. За ваше сведение, цената, която България като цяло плаща днес за доставките на газ, е под 400 долара на 1000 куб.м. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
Господин Димитров, 83 беше за една част. Недейте да измисляте! Недейте да измисляте и да казвате неточни данни! Фактически към това тримесечие цената на газ за България е по-ниска, отколкото през миналото тримесечие в резултат на промените и конюнктурата на цените на суровия петрол, от който се формира и окончателната цена на газа.
И преди, и по време на воденето на тези смея да твърдя много трудни преговори българското правителство, Министерство на икономиката и енергетиката имаха постоянни консултации с българския бизнес. Защото в противен случай това би означавало през 2010 г. българският бизнес без подготовка да се изправи пред шоково увеличение на цените на доставките на газ за България.
Това са отговорите, които мога да дам на въпросите на народните представители. Още веднъж искам да подчертая, че българското правителство винаги е на разположение за конструктивни предложения – и в този момент, както политически, така и икономически, прагматични, стига те да се водят от искрени мотиви как да се помогне на българската икономика и българските потребители да решим сегашната газова криза и да избегнем нейни повторения в бъдеще. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих искал да благодаря на министър-председателя за изчерпателните отговори на повече от два въпроса, които бяха отправени към него; да му благодаря за разбирането, че пожела да отговори на целия кръг от въпроси. Съжалявам, че една част от народните представители, които ги зададоха, не уважиха с вниманието си неговите отговори.
Ако няма други желаещи да поставят въпроси, за каквито вече и по процедура няма възможност, обявявам т. 1 от днешния дневен ред за приключена.
Господин Бакалов, имате думата за процедурен въпрос.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Искам да направя процедурно предложение, но преди това да обърна внимание, че не ми отговорихте на втория въпрос, господин министър-председател. За мен той беше много важен като Ваша оценка, защото цитираните от мен хора са Ваши съпартийци, а те са и важни фигури във вашата собствена партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е процедура, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Процедурното ми предложение от името на Парламентарната група на ОДС е за половин час почивка. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение от името на парламентарна група за половин час почивка.
В 16,15 ч. ще подновим заседанието с т. 2. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждане на втора точка от дневния ред, който приехме на днешното заседание:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СПИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ЗА БЪЛГАРИЯ.
Преди да преминем към нея, уважаеми колеги, позволете да направя едно процедурно предложение във връзка с утрешното пленарно заседание. Предложението е процедурно. Съгласувано с повечето парламентарни групи. Днес го повдигнах като възможност на заседанието на Председателския съвет – утре да проведем извънредно заседание за гласуване на второ четене на два законопроекта – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии и Законопроекта за управление на етажната собственост.
В дните преди подновяване заседанието на Народното събрание в съответните комисии бяха подготвени текстовете на докладите за второ четене. Вече имате раздаден доклада по Законопроекта за управление на етажната собственост. До края на заседанието днес ще получите и доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Не беше формално съображението, че не можем да пристъпим към гласуване на тези законопроекти в последния пленарен ден миналата година, защото наистина имаше много предложения, които изискваха достатъчно прецизна техническа работа, за да бъдат адекватно отразени в текстовете за второ четене.
И така, правя процедурното предложение утре в 14 часа извънредно заседание с дневен ред:
1. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
2. Гласуване на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 170 народни представители: за 148, против 11, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Утре ще имаме извънредно заседание от 14 часа с двете точки.
Преминаваме, уважаеми колеги, към разглеждане на втора точка от дневния ред, по която има раздаден проект за декларация, който ще бъде представен от господин Рамадан Аталай с вносители председателите на Комисията по енергетиката, Комисията по европейски въпроси и зам.-председателя на Комисията по външна политика.
Освен това беше заведен и би трябвало да ви е раздаден втори проект за декларация от днес, 15.35 часа и вносители народните представители Яне Янев, Димитър Абаджиев, Мария Капон, Елеонора Николова и Лъчезар Иванов, който също ще бъде на вашето внимание. Ще дам възможност да бъде представен пред пленарната зала.
Заповядайте, господин Аталай, да представите внесения от вас проект за декларация.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание на Република България
относно мерките за ограничаване на последствията от спиране
на доставките на природен газ за България.
Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и
като отбелязваме, че с преустановяването изцяло и без предупреждение на подаването на природен газ към Република България на 6.01.2009 г. в 3 часа и 25 минути, страната беше поставен в безпрецедентна ситуация, предизвика в това число и значителни загуби за българската икономика;
като имаме предвид, че в тази ситуация налице превантивен механизъм, съгласно Директива 2004/67 на Европейската общност, на Съвета на Европейския съюз от 24.04.2004 г. относно мерките за гарантиране на снабдяването на природен газ, както и в законодателен аспект у нас в чл. 72 ал. 1 и чл. 74 ал. 1 от Закона за енергетиката и в съответните подзаконови актове. Въпреки това съществуват нарушения на тези разпоредби, които създадоха проблеми по места;
като отчитаме, че българското правителство, президент и държавни институции предприеха необходимите мерки за предотвратяване на енергийната криза и за нормализиране подаването на газ в страната;
като осъзнаваме, че сложността на ситуацията надхвърля националните възможности за преодоляване на кризата и необходимостта от общи усилия на Европейския съюз, Русия и Украйна

ДЕКЛАРИРАМЕ:
1. Необходимо е незабавното възстановяване и нормализиране на газоснабдяването, като всякакви технически спорове следва да бъдат последващо уточнени.
2. Подкрепяме усилията на правителството за ускорени действия за развитие на вътрешните източници и хранилища, за бързо изграждане на междусистемни връзки с Румъния и Гърция, както и за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ чрез газопроводите "Набуко" и "Южен поток" и чрез терминали за втечнен газ.
3. Необходимо е Министерският съвет да създаде междуведомствена група, подпомагана от независими експерти, която да извърши анализ на:
- действията на компетентните органи в условията на криза;
- тяхното съответствие с нормативната уредба;
- необходимите усъвършенствания на нормативната уредба и да направи съответните предложения;
- да определи загубите за българската икономика и да конкретизира начините за тяхното обезщетяване.
4. Подчертаваме приоритетността на обща енергийна политика на Европейския съюз на базата на принципите на енергийната сигурност и солидарност и на прозрачността, която да включва система за ранно предупреждение, да елиминира посредниците и да гарантира надеждност на доставките, залегнали в обща енергийна харта.
5. Считаме за необходимо органите на Европейския съюз да предприемат своевременни практически и програмни действия за недопускане в краткосрочен и дългосрочен план на подобни кризисни ситуации.
6. Призоваваме Европейската комисия, базирайки се на Директива 2004/67/ЕО да предостави съответното становище за подпомагане на България като държава-членка, особено силно засегната от прекъсването на снабдяването с природен газ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Само две уточнения.
Уважаеми колеги, може би обърнахте внимание, че заглавието, което господин Аталай прочете, наименованието на декларацията възпроизвежда формулировката на точка първа от нашия дневен ред, а именно "Декларация относно мерките за преодоляване на последиците от прекъсването на снабдяването с природен газ". И в точка 5 последната дума в текста е „явления”, той я коригира на „ситуации”, което е прецизното определение.
Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Янев, заповядайте да представите вашия проект за декларация.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Представям проекта за

„ДЕКЛАРАЦИЯ

на 40-ото Народно събрание на Република България
за газовата и енергийната криза

Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, като отбелязваме, че:
- Република България, чиито граждани и стопански предприятия фактически са поставени в бедствено положение, при това без предупреждение, поради липсата на алтернативни възможности за доставка на природен газ от други източници;
- случилото се е безпрецедентен акт на безпричинна агресия към страната ни, която е изряден контрагент и платец по сключените договори за доставка на газ;
- Република България следва да преосмисли в дългосрочен план своята енергийна стратегия, която да я направи независима от непредвидимото поведение на ненадеждни в политическо и икономическо отношение фирми и държави.

ДЕКЛАРИРАМЕ:

1. Народното събрание остро протестира срещу безпричинното спиране на доставките на руски природен газ по транзитните трасета през Украйна, което постави редица европейски страни в условията на тежка енергийна криза.
2. Необходимо е незабавно министърът на извънредните ситуации да се яви пред Народното събрание и да докладва как прилага Закона за кризите при настоящата ситуация и какви са наличностите в Държавния резерв.
3. ДАНС, Прокуратурата и Сметната палата да направят проверка на наличностите на енергоресурси в Държавния резерв.
4. Правителството да подготви и заведе международен иск за щети и компенсации срещу Русия в съда в Страсбург, с който да обезщети загубите за българската икономика от неспазения договор.
5. Правителството незабавно да инициира консултации на страните вносителки и транзитьори на природен газ по Южноевропейското направление, които да имат характер на постоянно действащ форум.
6. Предвид политическия характер на разногласията между Украйна и Русия правителството на Република България да поиска предоговаряне на условията за покупка на природен газ на руско-украинската граница, като условията за транзит да бъдат договорени в двустранно споразумение между България и Украйна.
7. Правителството да внесе в Народното събрание предложение за обявяване на извънредно положение, съгласно чл. 84, т. 12 от Конституцията.”
Ние внесохме тази декларация, защото считаме, че би било редно, господин председател, обръщам се към Вас, да се обсъжда съгласно чл. 75 от Правилника в 3-дневен срок и едната, и другата декларация. Тъй като това е важен проблем, изключително важен национален казус, би било редно да се стигне до компромис и да се приеме консенсусен вариант на декларация. Затова нашето предложение е да се отложи днес приемането на декларацията, която е внесена от управляващото мнозинство, за да може утре ресорните комисии или представители на всички парламентарно представени партии и независимите да направят една работна група, която да излезе с общ проект на декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Янев, уважаеми колеги! Позволете няколко уточнения, на които моля господин Янев, както и другите вносители, а и всички народни представители, да обърнете внимание.
Господин Янев, заглавието на вашата декларация е „За газовата и енергийната криза”. Точката от дневния ред, която разглеждаме, е „Декларация на Народното събрание за мерките за ограничаване на последствията от спиране на доставките на природен газ за България”. Съдържанието на декларацията, която са внесли не мнозинството, а тримата председатели на комисии, третира именно този първи кръг въпроси, свързани с незабавното възстановяване, нормализиране на доставките и най-срочните действия за преодоляване на последиците.
В проекта на внесената декларация има маркирани и тези въпроси, които Вие отбелязвате, като въпроси, които отправяме към правителството, което въз основа на доклад на междуведомствена група, да ги изясни.
Аз няма да отклоня разглеждането на вашата декларация, но Вашето предложение за съчетаването на двете е неприложимо, тъй като Вашият предмет е по-различен от този на първата декларация, поради това очевидно с гласуване Народното събрание ще прецени кой от двата варианта в крайна сметка ще приеме.
Преминаваме към обсъждане.
Има думата господин Ангел Найденов, който беше заявил желание за изказване още в началото. Разбирам, че и господин Костов ще говори след него. Приемам и други заявки – господин Софиянски, господин Моллов, госпожа Михайлова… Нека да запиша, след това ще продължа...
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители!
Естествено е в тази втора част на днешното пленарно заседание да говорим и по доклада, който беше представен от министър-председателя, естествено да коментираме и проектите за декларации.
Аз лично съм сред хората, които смятат, че днешното заседание не би било пълно, ако не завърши с приемането на конкретен акт на Народното събрание, в случая предложението е за приемане на декларация на българския парламент.
Ще започна с извода, че българските държавни институции, ведомствата, стотиците специалисти реагираха, реагират и действат адекватно, своевременно и с необходимата отговорност. Давам си сметка, че на фона на продължаващите проблеми и на все още ниските температури едно подобно заключение сигурно предизвиква определена реакция, но имам всички основания, и това стана очевидно от изложението на министър-председателя, за една подобна оценка.
Междупрочем, проследяването на действията и анализът на ситуацията ни дават всички основания да подчертаем, че имаме и законовата уредба, разработена в съответствие с европейските директиви, и нормативното регулиране на всички процедури. Друг е въпросът, че контролните органи на държавата трябва да бъдат безкомпромисни по отношение на аварийните планове, запасите, резервите, независимо от финансовите и икономическите съображения на юридическите лица, които са натоварени с тези отговорности.
И това, междупрочем, господин премиер, е една от препоръките, която смятам, че можем да отправим към правителството на днешното заседание, и то в рамките на междуведомствената работна група, която се предлага в единия от проектите за декларация на Народното събрание.
Ние със сигурност ще се разминем и се разминаваме в оценките си с опозицията, което, макар че разбирам, аз лично не приемам. Не приемам тази своеобразна надпревара между опозиционните политически субекти в остротата на упреците и на критиките към правителството. Все пак в интерес на обективността трябва да се каже, че парламентарната опозиция изостава от извънпарламентарната на фона на вчерашната пресконференция, която беше свикана от лидера на извънпарламентарната опозиция, за да обясни защо не са правилни заглавията във вестниците и колко е виновно основно правителството за проблемите с отоплението на столицата, но това вече се е превърнало в присъща черта на столичното управление и едва ли трябва да ни учудва.
Въпреки това сегашната ситуация предполага да оставим настрана дребнавите закачки, предизборните страсти, партийните интереси и да потърсим поведение, което очакват хората, което отговаря на проблемите, изпитвани от хилядите семейства и фирми в България.
Тази нагласа предполага и следващите изводи на базата на днешния доклад на правителството, а и от предишната седмица, в рамките на изслушванията в Консултативния съвет по национална сигурност, на извънредното заседание на трите парламентарни комисии в петък, за да бъде и обективна оценката ни.
Силно се надявам, че тези изслушвания, а и огромният обем информация, предоставен по време на тези заседания, да са ограничили, ако не са прекратили желанието да се спекулира с отделни детайли или да се демонстрира понякога крещяща некомпетентност с апломба на всезнаещ.
Реализира се, и това е първият от изводите, който мисля, че можем да направим, един много широк набор от краткосрочни и средносрочни мерки, разписани и предприети от правителството и координирани с партньорите в рамките на Европейския съюз и в многостранен, и в двустранен план.
Второ, дават резултат политическите и дипломатическите усилия, предприети от българските държавни институции.
Трето, очертават се възможности не само за определени проекти, но и за достъп до финансови средства на Европейския съюз, които биха позволили реализиране на мерките, без да се претоварват прекомерно националните финансови ресурси.
Четвърто, всъщност досегашните реакции и очакванията ни, свързани с Европейския съюз, са едни от най-красноречивите доказателства, че България може да разчита на солидарност и то не само на декларативно ниво. Може да разчита и на съпричастност, включително и при оказване на политически натиск за възобновяване на доставките на природен газ или при приоритетното реализиране на определени проекти.
Естествено възниква необходимостта да търсим и отговора на въпроса: защо стигаме до тази ситуация на спряно подаване на природен газ? Във външен план - очевидно безпрецедентна ситуация и трудно побираща се в рамките на съвременното мислене и на европейското поведение.
Тук впрочем искам да добавя, че се отнасям скептично към всички твърдения колко ясно било, и то колко отдавна, че ще се стигне до тази ситуация на спиране на подаването на газ от Русия към европейските потребители и клиенти. Трябва ясно да добавим, че забавянето и възстановяването нормализацията на газоснабдяването не просто продължават да накърняват, а сриват доверието и към Русия, и към Украйна. Това очертава и категоричната необходимост от допълнително осмисляне на принципите, свързани с развитието на европейската енергийна политика, енергийната сигурност и стабилност на системите, което е отразено в проекта за декларация, внесен днес въз основа на заседанието на трите комисии. Факт е, че и Чешкото председателство извежда като един от основните приоритети в момента именно енергетиката.
Във вътрешен план тъжната констатация е, че е пропуснато много време, през което можеха да се реализират преди всичко технически, но и политически решения, които да не допускат страната ни да се окаже напълно изолирана, без междусистемни връзки и изцяло зависима от един доставчик по едно трасе. Подобен извод обаче предполага и признанието от всички, че сегашното управление в лицето и на действащия парламент, и на президента, и на правителството са направили значително повече от всички предходни, за да се преодолее тази ситуация. Не е времето да се вглеждаме в минали периоди, но днес отново най-гласовити не само на днешното заседание, а и по време на техните участия са например противниците на проекта „Южен поток”, което по същество е също една от мерките за диверсификацията на трасетата. Част от смисъла на днешното ни заседание е да заявим и политическата си воля, и категоричната си подкрепа за реализация на различни проекти за снабдяването на България от различни източници, по различни трасета, както и на проекти за увеличаване възможностите на газохранилищата и на резервите на страната.
Казвам всичко това със съзнанието, че не могат да се заличат лесно и бързо проблемите и огромните неудобства, създадени за българските домакинства и за българската икономика, но така или иначе имаме вече очертани реални предпоставки за предотвратяване на подобна на сегашната ситуация или поне за ограничаване на силно отрицателните последици за хората и за икономиката. И тук е мястото да кажа, че очаквам днес и в изказванията на представителите на различните парламентарни групи да стане ясно, че България и българските държавни институции трябва да търсят допълнителни гаранции за сигурността на доставките, но трябва да търсят и компенсации и обезщетения. Това следва да се реализира, не само за да бъдат възмездени гражданите и фирмите, което е разбираемо, а и за да се знае, че България няма да бъде безмълвна в ситуация като тази, в която се оказахме благодарение на газовия конфликт и криза между Русия и Украйна.
Уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи декларацията, внесена от колегите Аталай, Червеняков и Ранчев, не само заради факта, че сред вносителите са и народни представители от нашата парламентарна група, но и с разбирането, че тази декларация изразява и позицията на Народното събрание, но и дава основата за действия и във вътрешнополитически, и във външнополитически план.
Впрочем този проект в много по-голяма степен отговаря на разискванията и в Консултативния съвет, и на съвместното заседание на трите комисии. В много по-голяма степен отчита всичко онова, което беше представено от името на правителството от министър-председателя на днешното заседание, и в много по-голяма степен отговаря на интересите на страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, госпожо вицепремиер, колеги! На заседанието на трите комисии, на което присъствах без да съм член на нито една от тях, се търсеше с основание съгласие между народните представители. Това е правилно. Начинът, по който тръгват обаче разискванията по декларациите – досега две официално предложени, по една, от които се разрешава да се правят промени в последния момент на заглавието, на други думи в текста, а другата като че ли предварително се отхвърля, не е много градивен.
За да допринесем от опозицията, от Българска нова демокрация, вероятно и други колеги ще ме подкрепят, един елемент на търсене на съгласие, след като сме и в Народното събрание, ние от Българска нова демокрация смятаме, че абсолютният минимум е т. 3 да не бъде: „да се създава от Министерския съвет междуведомствена група”, тъй като това е можело да стане и досега по чл. 24 от Закона за управление при кризи примерно. Ние предлагаме, ако не се приеме предложението, разбира се, за отлагане, за да може да се седне на масата и като колеги да се уточним по текстовете, а днес се настоява да се извърши гласуването, т. 3 да звучи: „необходимо е Народното събрание да създаде временна анкетна комисия” и нататък текстът да следва. При това положение ще се избегне и третото тиренце от преамбюла, което автоматично гарантира една добра оценка на предприетите мерки за предотвратяване на кризата, което е най-малкото спорно, тъй като, да, ние трябва да сме единни, особено когато говорим за мерките извън страната, нашето отношение към Европейския съюз, Русия, Украйна, но вътре, у нас, ние все още не можем да дадем една изцяло положителна оценка, тъй като кризата се управлява не след като тя е настъпила. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Това не беше съвсем реплика към господин Найденов, но аз не Ви прекъснах, господин Великов.
Ще дам възможност на господин Найденов, ако желае, да направи реакция на това, което каза господин Великов.
Ще го имам предвид, господин Великов, при разглеждането по-нататък на текстовете и евентуалното гласуване на направените от Вас предложения в хода на обсъждането.
Преди да дам думата за процедурен въпрос на госпожа Николова, ще обявя времето за дискусии, уважаеми колеги, за да могат парламентарните групи да съобразят своите изказвания. Ще ги обявя без удължаването с една трета, въпреки че на таблото се отчита вече време с една трета продължение, но без тази една трета те са: Парламентарна група на Коалиция за България – 30 минути; Национално движение за стабилност и възход – 20 минути; Движение за права и свободи – 20 минути; Обединени демократични сили – 17 минути; Българска нова демокрация – 16 минути; Демократи за силна България – 16 минути; Движение „Напред” – 15 минути, „Атака” – 15 минути; независимите народни представители – до 15 минути.
Имате думата за процедура, госпожо Николова. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Отправям Ви остра забележка относно обстоятелството, че не подложихте на гласуване искането за съвместно обсъждане на двете декларации. Ще Ви кажа, господин председател, че заглавието на декларацията, която е внесена от тримата председатели на постоянни комисии, е също толкова отклоняваща се от точката, която днес разглеждаме, защото чуйте какво гласи тя: „Декларация на Четиридесетото Народно събрание на Република България по повод на подаването на природен газ и настъпилите във връзка с това кризисни явления”. Тоест с различни думи е казано същото в декларацията, която ние внесохме. Понеже Вие винаги държите стилно и смислово да сте изряден, ако трябва нещо да се добави в декларацията, внесена от управляващите, то трябва да бъде: „по повод на неподаването на природен газ”.
Аз настоявам да подложите на гласуване отлагането на гласуването на декларацията, излъчването на представители от всички парламентарни групи и сили, представени в парламента, и съставянето на общ текст.
Уважаеми господа от управляващото мнозинство, искам да кажа, че вие най-вече в момента се нуждаете от консенсус. Ние предлагаме мерки за в бъдеще, а не просто подкрепяме. Ако искате да свършим нашата работа за първи път както трябва, предлагам да подложим на обсъждане и гласуване отлагане приемането на декларацията, за съставянето на един смислен общ текст, който действително да задължи българското правителство и нас като парламент, да начертаем тези най-необходими мерки, които да помогнат на българските фирми и на българските граждани да излязат от тази ситуация, а разбира се, ние като български парламент да защитим суверенитета на нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно обяснение, госпожо Николова, и към Вас във връзка с отправените към мен въпроси, и към колегите народни представители.
Проектът за декларация, който беше представен от господин Аталай, беше внесен преди да гласуваме днес точка втора от нашето днешно пленарно заседание. Ние гласувахме формулировката на т. 2 именно съответстваща на т. 1, тоест мерките за преодоляване на последиците от - както вие казвате - неподаването на газ. По същество, госпожо Николова, ако погледнете съдържанието, а не просто формулировката на заглавието, ще видите, че в декларацията, представена от господин Янев, се съдържат много повече въпроси от по-общ характер, а не мерки за преодоляване на кризата. Там се предвижда преразглеждане на договори, преразглеждане на цели проекти, което не е свързано с преодоляване на непосредствената ситуация. Въпросите, поставени в тази декларация или проект за декларация, навярно могат да бъдат предмет на отделно обсъждане, внесени по съответния ред, но не и по тази точка, която сега разглеждаме. Това беше корекцията на господин Аталай, представяйки декларацията с редакцията, която по същество отговаря на нейното съдържание. Не съм отклонил разглеждането на декларацията, внесена от господин Янев, но не виждам тази възможност, за която Вие говорите – за съчетаване на двата проекта, защото, отново повтарям, с разбирането, с което влязохме в днешното заседание, и в резултат на дискусията в Председателския съвет, че именно днес Народното събрание с акт, който не е спорен, ще даде днес еднозначна позиция в подкрепа на усилията, които в момента се предприемат за възобновяване на доставките, за стартиране на незабавни действия, за междусистемни връзки и т.н. Предлагам така да процедираме.
Давам думата за изказване на господин Иван Костов.
РЕПЛИКА: Нека да гласуваме процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете да подложа на гласуване процедурното предложение? Разбира се, ще го направя.
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за прекъсване на заседанието, създаване на редакционна група и изготвянето на общ текст за декларация.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 62, против 74, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте за процедурно предложение, навярно за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател и госпожо министър! Аз настоявам предложението да бъде прегласувано и да бъде подкрепено. Ние можем да продължим дебата, но ако искаме да постигнем консенсус, трябва действително, каквато е била практиката, когато се търси консенсусен документ – не едностранно от мнозинството да ни се внася декларация, която не е обсъдена, а трябва да се излъчи група с представител на всяка парламентарна група в парламента, която да изготви консенсусен текст. Нека на всички да е ясно за какво става въпрос. Тук ни се предлага документ, една декларация – парламентът като висш орган в държавата да казва каква е необходимостта. Или се взема решение за определени действия и мерки, които трябва да предприеме правителството, или не се прави нищо.
Ако искаме да постигнем консенсус, трябва да говорим за конкретните мерки в конкретната ситуация. Тук се дава предложение за текст, с който ние да поздравим правителството за големите му заслуги за България. Не се казва нито една дума за основните виновници...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ограничете се до процедурата, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Това е аргументиране на процедурно предложение, господин Пирински.
Имам една молба към Вас. Вие днес водите изключително тенденциозно. Имам чувството, че тук имаме работа не с председателя на българския парламент, а с Левитан. Говорите в неговия стил и тук гласът на Русия надделява в този дебат. (Смях в блока на КБ.)
Уважаеми колеги, ако искаме действително да има консенсус и ако търсим защита на националния интерес, парламентът трябва да се концентрира около конкретен пакет от мерки за излизане от конкретната кризисна ситуация. Ако искате да си дадете отлична оценка за българското правителство, за вашето правителство, защото не е много българско, направете си го без опозицията.
За това става въпрос. За това е и нашето предложение. Моля да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа веднага на гласуване Вашето предложение, господин Сотиров, но отчетете следното. Току-що господин Мартин Димитров ми представи проект за текстове за корекция към представената декларация, който започва с израза: „Народното събрание възлага мандат на българското правителство да прекрати договора за доставка на природен газ”. (Възгласи и смях в блока на КБ.) Къде виждате възможността за редакция?
Моля, гласувайте повторно направеното процедурно предложение.
Гласували 164 народни представители: за 57, против 84, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Давам думата на господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги народни представители! Опозицията е конструктивна, когато предлага да се постигне национално съгласие и да се реагира съвместно в една кризисна ситуация. Ситуацията в страната е кризисна. Тя изисква обединение, единни действия, за да може да бъде преодоляна. Когато възниква такава ситуация, се протягат ръце и се търси широко съгласие, за да се набележат мерки, които ще обединят енергията на обществото, за да може то да разреши проблема.
Заради това са прави колегите, когато протестират по начина, по който вие се опитвате да предложите решение с една декларация, внесена само от мнозинството една минута преди началото на това заседание на Народното събрание. В този смисъл вие сами предизвиквате кризата и сами декларирате как тя трябва да се реши. Това е, което се случва пред очите на всички. Може ли една декларация, за която няма общо съгласие, по която ще има много възражения и ще чуете много критики, да изиграе тази ползотворна роля? Не може!
На мен това много силно ми напомня минали години. Минали години, когато на вас ви е предлагано да се търси съгласие, за да се преодолее криза, и вие сте отказвали. Тук визирам специално Българската социалистическа партия и например кризата, възникнала с отказа на управляващата тогава БСП да приеме декларация за национално спасение в края на 1996 г. С мнозинството от всички гласове!
Сега постъпвате по същия начин и резултатът ще бъде същият – ще кръстите още една зима с името на свой министър-председател: “Луканова зима”, “Виденова зима”, “Станишева зима”. Това е, което ще постигнете поради пълната липса на диалогичност, поради пълната неспособност да се овладеят механизмите, чрез които се въздейства върху кризата.
Казвам това като представител на Демократи за силна България, които участвахме активно с идеи още в момента, в който възникна кризата. За тези, които не са проследили, понеже е време на отпуски, ще кажа, че ние първи предложихме на президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Ние първи предложихме на председателя на Народното събрание да свика извънредно заседание на Комисията по енергетика. Ние първи казахме, че топлофикациите могат да минат на мазут и трябва да минат веднага, за да не се спира подаването на топлото. Което впрочем не стана.
Ние първи предложихме да започнат разговори и да се формира общоевропейска енергийна политика, хармонизирана, да се договорят хармонизирани цени за доставка, включително такси. И това беше прието, ние чухме от госпожа Гергана Грънчарова. Ние предложихме да се поиска обезщетение и правителството да застане зад идеята фирмите, които са претърпели щети от прекратените доставки, да поискат обезщетение и българското правителство да ги подкрепи. И виждаме, че това, поне на думи, се предлага.
Господин Иван Иванов предложи на заседанието на комисията да се поиска договаряне без посредници с “Газпром” и чухме господин министъра Петър Димитров да го повтаря на другия ден.
Тоест никой не може да отрече, че Демократи за силна България са били абсолютно отговорни, защото изхождаме от следното просто обстоятелство: всички са засегнати от тази криза – и червени, и сини, и тъмносини, и оранжеви, и жълти, и всякакви. В този смисъл всеки трябва да даде своя принос. И точно тук има място предложението да се прекратят разискванията и да се потърси съгласие по всички мерки.
Защото – сега искам да кажа много ясно на господин Ангел Найденов – тази декларация, която вие предлагате, е едностранна, безадресна, изключително слаба. Тя не предава дискусиите, дори тези, които се състояха в Консултативния съвет за национална сигурност. Там имаше много откровеност, там бяха казани много ясно редица неща, бяха направени признания, които аз се радвам, че частично започват да се чуват и в общественото мнение. Но това е една декларация, която по никакъв начин не изчерпва дори тази дискусия. Направена е по начин, който просто да замазва нещата. Възможно ли е да се излезе от една криза, ако всички въпроси се замажат?
Какво трябва да каже Народното събрание?
Първо, че управляващата коалиция не е била предупредена или е била предупредена, но не е взела мерки. Който не е предупредил правителството, който не е предупредил президента и председателя на Народното събрание, че е възможно да се намалят драстично или дори да се прекратят доставките на газ, трябва да носи персонална отговорност, трябва да бъде освободен от поста, който заема. Дали е посланик в Москва, дали е в Киев, дали е ръководител на Националната разузнавателна служба – тези хора не са си свършили работата!
Освен това трябва да се потърси отговорност от тези министри, които отговарят, а това са госпожа Емел Етем и министърът Петър Димитров, които отговарят за следното: че България трябва да има резерв от енергоресурс по закон за 70 дни потребление. Ние не сме къща, запалена от някакъв пияница по невнимание, и след това всички да се тюхкаме защо се е случило това нещо. Това е държава, държавата има своите резерви, тя има своите механизми, тя има своите начини да отговори на една такава криза. Оказва се, че нашето правителство не е създало тази система, не поддържа тези резерви и казва, че имало обективни причини да си замълчим. Това означава, че ни управлява правителство, което допуска поради некомпетентност, поради неспособност да реагира на събитията и причинява тежки щети на българските граждани и фирми.
Това е факт, който ние трябва да кажем, а не да казваме, че правителството си е изпълнило задълженията, които има пред страната. Защото така насърчаваме най-безотговорното поведение на всички нива в държавата. Щом Народното събрание си затваря очите за такива провали, всеки ще ги допусне утре и ще очаква да му бъде опростено. Може ли страната да няма запаси? Може ли ние да изпаднем в положението на най-окаяната страна в момента, просто защото не сме предвидили, не сме създали достъп до резерви, с които да можем да преодолеем 60 или 70 дни, както е предвидено по закон.
Защо се случва това? Кой ще постави отговорно този въпрос? Аз настоявам Народното събрание да събере сили и да понесе тази отговорност. Защото в противен случай нищо добро няма да се случи.
И още нещо трябва да направи националното събрание – трябва да се върне към декларацията за взаимоотношенията с Русия. Има такава декларация, приета преди 12 години. Вижте какво сме гласували с пълно единодушие, за да разберете, че се разрушава националното съгласие по външната политика на страната. Защото министър-председателят прави извода, че Русия и Украйна са ненадеждни партньори, господин Ангел Найденов казва, че се срива доверието в Русия и Украйна. И от това не произтичат никакви изводи, примерно за ревизия на всички споразумения в енергетиката, сключени с руската страна. Защото в противен случай вие строите къща върху лед. Ледът ще се стопи и къщата ще падне. Ненадежден партньор това означава. Това означава срив на доверието. Има ли реално срив на доверието в руската страна като партньор на страната? Вижте какво сме гласували: “Република България развива отношенията си с Руската федерация на трайна основа в дух на приятелство, взаимна изгода и равноправие в съответствие с националните си интереси. Република България смята за особено важни отношенията й с Руската федерация в областта на енергетиката и инфраструктурните проекти и ще ги развива на взаимноизгодна и равноправна основа, като се отчитат суверенните права на двете страни.”
Отчита ли суверенните права на Република България Русия, която е задължена да подаде синьо гориво на Исакча на “Булгаргаз” или не? Руската страна е нарушила тази декларация и тези, които се правят, че не забелязват това, всъщност тръгват по линията на апологетиката, на защитата на това нарушаване. Но това означава, че вече в Народното събрание, тук сред нас, няма национално съгласие за взаимоотношенията ни с Руската федерация. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иван Костов? Няма.
Има думата господин Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще започна от заглавието на декларацията. Дали така, както ни е раздадена, или мерките, в нея трябва да има два безспорни компонента.
Първият компонент е спирането на газта. Тоест декларацията е по повод на спирането на подаването на газ, а не както пише тук – „по повод на подаването на газ”.
Вторият е безспорен и задължителен – неадекватните мерки на българското правителство в тази ситуация. Това са двете неща, които се случват в България – спиране на газта и неадекватна реакция на българското правителство. Оттам-нататък идва криза и ние трябва да търсим мерки, за да излезем от кризата. Ако искаме да влезем сериозно в проблема, ние наистина трябва да разделим тези две неща.
Приемете, че Русия и Украйна са в идеални отношения. Става производствена авария и газ не пристига и тази производствена авария се оправя три седмици. Какво правим ние? Ако разгледаме така ситуацията, пак няма газ. Няма да занимаваме Европейския съюз. Правим ли ние достатъчно, за да преодолеем такава ситуация? Не, и това е ясно, защото ние говорим, че сме в криза. А според всички документи и според ситуацията, в която се намираме, ние не трябва да сме в криза. И то не документи, а нормативната база, която вие сте приели. Ние работим в условията на Директива 67, приета на 26 април 2004 г., която ни задължава и ни обяснява какво да правим - такива са условия на Европейския съюз. През м. юли 2004 г. се приема Наредба № 10, в която има Раздел ІV, в който пише: „Ограничителен режим на снабдяването с природен газ”, и са описани действията, които трябва да се предприемат. Тези действия не са предприети. Нито е изпълнена директивата, нито са предприети действията и естествено е да има криза. Затова казвам, че, от една страна, спирането на газта е факт, но неадекватната реакция също е абсолютно безспорна.
Каква е ситуацията в момента? В момента ние произвеждаме достатъчно, тоест има достатъчно газ в Чирен, за да задоволим битовото потребление, за да задоволим и общественото потребление – публични сгради, детски заведения, и просто трябва да се реагира адекватно и да бъде достатъчно добре контролирано разпределението. Като количества ние имаме резерви. Остава производството. Производството безспорно е в тежки условия, но, от друга страна, двата азотноторови завода не работят от м. октомври, мисля, „Кремиковци” работи с около 20% от капацитета си. Тоест самото производство е с намалени потребности спрямо нормалните за този период. Оттам-нататък ти, спрямо документите, които си приел, трябва да настроиш системата, да смениш типа на гориво, още повече, уважаеми колеги, че в момента снабдяването с мазут и произвеждането на топлоенергия с мазут е с по-ниска себестойност отколкото с природен газ. Имаш всичките условия да се справиш и спрямо документите, които си приел, не си в криза. А фактическото положение в страната, като говорим и за спирането на парното, на топлоподаването, защото всички сме потърпевши, като говорим и за кризата в някои производствени предприятия, говорят, че правителството не се е справило, не е изпълнило тези неща, които е трябвало и е приело да изпълни и ни е довело до това положение.
Продължавам с декларацията. Уважаеми колеги, тя наистина е комична. Вътре искаме обезщетения. Обезщетения от Европейския съюз?! Смешно! Ние не можем да получим, защото според директивите и според документите, които сме приели, отново подчертавам, нямаме условия да искаме обезщетения. Но ние имаме права и трябва да искаме обезщетения от доставчика. Ами в тази декларация някой да намери един ред, в който да искаме обезщетения от доставчика? Няма! Няма!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Кой сключи договори с посредниците?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Договорите ги подписва „Булгаргаз”.
Оттам-нататък ние трябва в тази декларация задължително да дадем мандат на правителството да си потърси обезщетение.
Уважаеми колеги, вчера беше 11 януари. Преди 12 години вие със същата политика, със същото поведение напълнихте този ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Софиянски, не се отклонявайте от темата и недейте да измествате въпроса съвсем в друга посока.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Тогава, господин Пирински, защото аз съм бил потърпевш като министър-председател, нямаше гориво. Тогава имаше енергийна криза, защото горивото се изнасяше. Репликата ми е абсолютно основателна, защото горивото се изнасяше за Сърбия и отново беше студено, и отново нямаше никакви възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега по декларацията.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: С това си поведение това правителство, уважаеми колеги, ни върна 12 години и един ден назад във времето. Нека да престане да тормози България и да се оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Софиянски?
Заповядайте за първа реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колеги! Уважаеми господин Софиянски, аз мисля, че във Вашето изказване има едно противоречие. В първата част Вие говорихте за това, че България, тоест българското правителство, настоящото, но аз мисля, че това важи за всички предишни правителства, не е съумяло да осигури директна доставка извън тая тръба, която сега съществува, тоест извън доставчика през Украйна. Тоест ние посредством Украйна получаваме газ.
Аз си мисля върху тоя въпрос, че ако вървим по тоя път на логика, дето се казва, кой носи отговорност за това, че на времето така наречения Северен поток, който минава в момента по дъното на Черно море и директно захранва Гърция, оттам – Турция ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Синия поток.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Синия поток, или както и да го наречем, не мина през българска територия.
Ако си припомним, ще видим, че тогава пак имаше една такава антируска риторика и се упражнявахме много активно да се докараме пред другия голям брат, новия голям брат, който беше, в резултат на което вероятно повлияхме трасето да не минава през България. Така че една от възможностите сме пропуснали тогава. Когато ние гласувахме тук Народното събрание да даде решение за Южния поток, пак горе-долу представители от същите опозиционни сили се противопоставяха, че, видите ли, пак изпадаме в същата зависимост.
Но ние като управляващи – тройната коалиция и Коалиция за България, сме и за „Набуко”, и за всички възможни трасета, които минават през България. Тоест не може да обвинявате сегашното управление и управляващата коалиция, че едва ли не е против алтернативни източници на доставка на газ. Това е по принцип по първото Ви изказване.
По второто Ви изказване. Вие говорихте точно това, което прави правителството и което не само правителството, но и Министерството на икономиката и всички специалисти, включително и топлоцентрали, и еди-какво си, всички тия мерки за които говорихте – преминаване на мазут, това действително стана и то е факт. Не може, търсейки някакви дивиденти от тая ситуация, при което всички ние тук, хората, които не сме така негативно настроени, честно погледнато, смятаме, че се взеха всички мерки, които можеха да се вземат, за да се компенсират нещата. Сега да се търсят дивиденти и да се правят сравнения отпреди 12 години, едва ли не да предизвикаме нов хаос тук и някакви изстъпления, мисля, че това е срамота и няма да отговаря на Вашата репутация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Софиянски, с интерес изслушах последните две изказвания от парламентарната трибуна и трябва да Ви кажа откровено, че очаквах от българската опозиция малко по-различен начин на говорене в тази зала, когато се обсъжда този въпрос. Няма нужда от декларации, че кризата не била червена, зелена, синя, оранжева, пембяна. Има нужда от конкретни мерки, които да се предложат, за да можем да преодолеем тези кризисни явления. В крайна сметка темата на обсъждането не е безотговорното поведение на правителството, както може би Вие мечтаете да бъде, а темата е какво можем да направим в тази ситуация.
Много ще Ви моля, когато поднасяте тези на народните представители, поне да се опитате да бъдат логически обвързани. Не може да казвате, че в резултат на изпълнение на Директива 67/2004 ние сме направили съответните законодателни разпоредби – чл. 72 и чл. 74 от Закона за енергетиката и съответно наредби № 10 и № 11 и същевременно да казвате, че ние не изпълняваме тази директива. Едно от двете неща не е вярно. Не знам кое точно. Може би Вие ще отговорите на този въпрос?!
Недейте говорете, че няма механизъм за обезщетения, след като в директивата, специално в чл. 9 – „Механизми на Общността”, в т. 6 изрично е посочено, че всяка мярка на нивото на Общността, упомената в настоящия член, съдържа разпоредби, целящи да гарантират честно и справедливо обезщетение на предприятията. Така че такива мерки и механизми съществуват. И ако ние, като български политици, не потърсим начина да компенсираме българските предприятия и за причинените щети, и за пропуснатите ползи, просто няма да отговаряме на нивото на това обсъждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Първата реплика не я разбрах – беше доста объркана, а втората реплика мога да я коментирам, но ми се струва, че не заслужава.
Първо, аз съм изненадан от факта, че на министър-председателя му стана неудобно да слуша истините и излезе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за дуплика, а не за изказване, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Всички нормативни документи са приети и никой не казва да няма обезщетения. Напротив, ние трябва да търсим обезщетения, но трябва да ги търсим оттам, откъдето трябва.
Това, за което Вие говорите, Вие говорите с някакви съвсем различни измерения. Директива № 67 е приета от Европейския съюз. В резултат на нея приемаме правилно Наредба № 10 в Министерството на енергетиката. Тоест всичката нормативна база я има. Директива 67 ще влезе в сила тогава, когато ние сме изпълнили всички тези документи, които не сме приели. Затова аз казвам, че не можем да разчитаме на някаква подкрепа, защото не сме реализирали това, което ни е било ангажимент в условията, в които сме поставени. Отново подчертавам, ако разграничим проблема с липсата на газ на границата с реакцията на българското правителство ще видим, че реакцията е абсолютно неадекватна и че това правителство няма място повече в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, за да няма недоразумения досега по реда на записалите се, преди да дам думата на господин Калфин, господин Моллов ще говори след него, след това госпожа Михайлова, господин Георгиев, господин Минчо Христов, господин Димитър Абаджиев, господин Мартин Димитров е пожелал да се изкаже, господин Станчо Тодоров, господин Рамадан Аталай, господин Волен Сидеров.
Давам думата на министъра на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин министър-председателят Сергей Станишев помоли да бъде извинен за това, че му се налага да отсъства от по-нататъшния ход на заседанието. Както сами разбирате, има изключително интензивна дейност, която е необходима именно, за да се овладяват проблемите, които в момента стоят пред страната.
Думата има господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз бях предизвикан с това изказване и от това, което каза господин Костов, той обаче загуби интерес към дебата и си замина, и от това, което каза господин Софиянски. Уважаеми господа, не е изненада за мен, но държа да направя констатацията, че поведението, което имате днес, се различава коренно от поведението, което обнадежди всички нас на Консултативния съвет за национална сигурност, където действително представителите на опозицията имаха различни мнения по различни въпроси, но настояваха и държаха на това, че страната ни трябва да има обща позиция.
Днес, когато видяхте камерите, говорите други неща. Освен празните приказки, които приказвате, и обвиненията, че правителството не е реагирало адекватно, аз не чух нито едно предложение как би трябвало да реагира правителството при спирането на доставките на газ. Нямате такова предложение. Това, което беше направено, беше направено максимално в защита на интересите на българските граждани, на българската индустрия и на България.
Това, което Вие поставяте като въпрос, е: защо преди това нещо не е направено. Обвинявате правителството, че преди това в последните например три години не е осигурило достатъчно резерви. Точно това правителство е единственото за последните 18 правителства, което направи така, че да се увеличат резервите. Ако днес се усеща в сравнително малък все още размер ефектът на кризата, пак казвам, на преустановяване на доставките, това се дължи именно на резервите, които са натрупани в България, включително на това, което направи правителството, за да ги увеличи през последните години. Господин Костов обвинява, че службите и посланиците не са предупредили, че Русия ще спре газа и това му е най-голямото обвинение. Това не е сериозно. Действително, не е сериозно.
Всички страни от Европейския съюз нямаха информация, защото има и такава система за обмяна на информация, че ще се стигне до такава ситуация, от която всички да губят, включително Русия, включително Украйна, включително Европейските страни.
Вие вероятно имате някакви анализатори, които познават много добре различните процеси. Защо тогава не го казахте преди това? Защо измествате въпроса? Ние все още сме в криза и премиерът малко по-рано каза, че кризата не е приключила. Ние нямаме доставки на газ. Ние все още нямаме трайно споразумение между Русия и Украйна. Вместо да се съсредоточим върху това какво може действително да направи държавата в тази ситуация, ние чуваме политически изказвания като за пред камера и като за пред митинг. Очевидно е, че с това по никакъв начин не допринасяте за едно действително консенсусно решение на Народното събрание. С това изменяте позицията си, която беше онзи ден от Консултативния съвет за национална сигурност, където, вярно, нямаше камери. Иначе пак щяхте да говорите тези неща.
Дотук, включително на заседанието на комисията, аз не чух аргументи, идеи какво би могло да направи правителството след преустановяване на доставките на газ. Няма такива предложения от вас. Имаше дебат дали всичко е направено преди това, за да се избегне това състояние. Всичко, което е могло да бъде направено, е направено, включително по отношение на договори за диверсификация, включително по отношение на разговори със съседите ни за свързване на системите ни, включително по отношение на разширяване на резервите, включително по отношение на премахване на посредниците – това по време на правителството на господин Костов. Аз се радвам, че днес той казва „Нека няма посредници”.
По време на вашето правителство, господин Костов, бяха сключени договорите именно с тези посредници. Хубаво беше и 1997-1998 г. да бяхте против посредниците, но тогава не сте били. Днес те стоят по силата на същите договори.
Нека, когато оценяваме какво е направено, оценим, че вероятно не всичко, но много неща са свършени през последните години. А това какво трябва да се направи в бъдеще също е интересна тема, по която, също за съжаление чуваме малко предложения. Оттук нататък трябва да продължим усилията си България да не изпада в тази ситуация и мисля, че не са чак толкова много възможностите, ако разбира се, имате желание да участвате в този дебат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Пламен Моллов. (Народният представител Йордан Бакалов иска думата.)
За процедурен въпрос, заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като според вицепремиера и министъра на външните работи се говорят много приказки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не можете да правите реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Моето процедурно предложение е ... той спомена един или два пъти „криза”. Някой от вас да е чул, че в България в момента е обявена криза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата Ви каква е, господин Бакалов?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз предлагам Народното събрание да приеме решение да предложи на Министерския съвет, тук е и министърът на кризите, да внесе, така както е по закон, и да се обяви кризисно положение в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, това не е процедурен въпрос.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: В резултат на това България ще премине в други измерения и тогава ще говорим по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е процедурен въпрос и Вие добре го знаете. Моля да приключите.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин вицепремиер, Вие даже и не знаете какво се случва с газохранилището в Чирен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, чуйте ме! Не правите процедурно предложение.
Думата има господин Пламен Моллов.
Заповядайте за Вашето изказване, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми вицепремиери, дами и господа народни представители! Ако в енергетиката алтернативната възможност почти винаги е добра, то струва ми се в политическия дебат алтернирането, особено когато се извършва много патетично, според мен невинаги е продуктивно. Поне така мислим ние в НДСВ.
Развитието на конфликта между Русия и Украйна показва, че ние, макар да сме най-силно пострадалата страна, твърде малко можем да направим за неговото разрешаване. Затова НДСВ предлага в този дебат да не поставяме ударението върху спора кой е виновен и кой е по-виновен за пълната зависимост от руските газови доставки, а нека поне този път, респектирани от собствената си безпомощност и липса на достатъчна далновидност в енергийната политика на държавата, да не прикриваме с политическо говорене страха от неизвестното и тревогата от неконтролируеми загуби. Нека намерим днес контактни точки на съгласие и приемем текст на декларация, която да даде допълнителен импулс на правителството да ограничи ефекта от разгарящата се газова криза.
Апелът ни е да обединим усилията си и заедно управляващи и опозиция да направим така, че да се възползваме от системата за колективна сигурност като страна – член на Европейския съюз, не само в стремежа си да прекратим кризата, но и за преодоляване на последствията от нея. Европейският съюз очевидно е ключов фактор за България и не е в наш интерес да се опитваме да се справим сами и като да даваме, както досега, разнопосочни сигнали към Русия като наш единствен доставчик, от една страна, и към Европейския съюз, от който очакваме компенсации за безпрецедентните загуби от спирането на газа.
Двусмисленото поведение на страна, присъединена към Европейския съюз, но запазила рефлекси на член на СИВ ще докажа, че нищо старо не сме забравили и нищо ново не сме научили. Така разбираме позицията на отделни политици за авариен пуск на ІІІ блок, която и днес беше огласено в тази зала. Още повече, че оперативните данни ясно показват, че и при върхово натоварване енергийната система покрива аварийните нужди за бита, за транспорта и за промишлеността – нещо, което и самият премиер потвърди преди малко, за разлика от Словакия, която внася електроенергия.
Не бива да допускаме многотемие и да вземаме лош пример от прецеденти за нарушаване на международни договорености. Подобно непредпазливо поведение, уважаеми колеги, в навечерието на очаквания февруарски доклад може да ни постави в опасна изолация с непредвидими последствия. Това, което бихме могли да направим още сега, е да постигнем предлагания от НДСВ работещ компромис между политическите сили за следното:
На първо място, незабавно утвърждаване на онези необходими, спешни и оперативни мерки за справяне с кризата и преодоляване на негативните последствия от допуснати пропуски. Ние ще подкрепим всички настоятелни усилия на правителството за компенсиране на загубите, които българският бизнес понася.
На второ място, НДСВ е за инфраструктурна модернизация на България, неотложна реализация на проекта “АЕЦ Белене” и приемане на дългосрочни професионални решения за диверсификация на енергийната система и за повишаване на нейната буферна способност.
Уважаеми колеги, кризата промени условията за политическия дебат, защото ни показа, че всички губим от взаимните си пропуски, както и че всички имаме интерес от взаимни усилия да постигнем работещия компромис, за да може държавата да гарантира публичните интереси, от които газовата криза лиши българския гражданин. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Моллов? Не виждам.
Давам думата на госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушам днешния дебат и да ви кажа честно се питам: какво целим с приемането или по-скоро с опита да се приеме тази декларация? Аз я прочетох няколко пъти и какво откривам в нея? Ние декларираме, че е необходимо да се възобнови и нормализира газоснабдяването – безспорен факт, от който на хората не им става нито по-топло, нито по-лесно, защото няма нужда да го констатираме.
Подкрепям усилията на правителството за ускорени действия. Тези действия до този момент очевидно не са нито ускорени, ако изобщо се говори за някакви действия.
“Предлагаме Министерският съвет да направи комисия.” -забележете, да анализират самите себе си.
“Подчертаваме приоритетност на общата енергийна политика на Европейския съюз.” Слава Богу, че го правим, за да може Европейският съюз да я свърши.
И накрая, в т. 5 и 6 съветваме Европейския съюз какво да свърши.
Трябва да ви кажа, че ако ситуацията не беше толкова драматична, щеше да е направо комична. Ние много добре знаем това. Тази, бих казала, симулация на дейност от страна на парламента ще бъде много тежко понесена от хората, които ни гледат в момента, ако изобщо е останал някой да ни гледа.
Хората не очакват да говорим подобни безумия. Те искат да разберат ясно от този дебат каква е отговорността на държавата и нейните органи за кризата в България, какво ще се предприеме, за да бъде избегната подобна криза в бъдеще и как хората, фирмите и бизнесът ще бъдат компенсирани. Това са трите въпроса, отговор на които очакват хората в днешния ден.
Вярно е, тук чувам от страна на управляващите, че в период на криза се търси сплотяване. Но също така е вярно, че за да има съгласие по мерките, трябва да има съгласие по оценките, а точно там се различаваме – в оценките, в причините за кризата. Различават се опозицията с управляващите.
Аз няма да коментирам изнесените от премиера технически факти, преписки, той буквално ни заля с подробности и за мен с една-единствена цел, за да може в общите приказки да се загуби основното, а то очевидно е политическият проблем, който е заложен в тази криза. Аз ще го нарека много ясно: невъзможността на правителството да защити интересите на България в преговорите с Русия. Това е големият проблем в момента за страната.
Вярно е, че най-важното за хората е да бъде пуснат газът, но още по-важно е дали може правителството и управляващите да дадат гаранции, че това няма да се случи отново, при положение че България е на 100%, както виждаме, зависима от газа. Не можете да дадете тези гаранции.
Наричате ситуацията, господин Ангелов, безпрецедентна. Но, забележете, това е третата газова криза, така че няма как да бъде безпрецедентна. Ние не просто сме заложници на един двустранен конфликт между Русия и Украйна, както Вие казвате, а ние сме заложници на невъзможността на правителството да се еманципира от руските интереси и да се държи като политици, за които интересът на България е над интереса на другите държави. Защото в случая говорим не просто за криза на доставките, а за криза на управлението. Пак повтарям, за мен дебатът е политически. Нека да оставим техническите подробности на хората, които се занимават професионално с тази тема.
От всичко, което се каза, личи тоталната невъзможност на правителството да реагира в условия на криза, особено, забележете, когато кризата идва от Русия. Това много ми напомня реакцията на Живковото правителство по време на Чернобил, когато на правителството и този път му трябваха 20 дни, за да се разбере помежду си как да реагира, за да не злепостави, не дай си Боже, Русия.
Нещо повече, в случая и премиерът, и представителите на управляващите говорят за приоритета “Южен поток”. Разбира се, че колкото повече проекти, колкото повече реализирани проекти, толкова по-добре. Аз обаче разбирам руския интерес в реализацията на проекта “Южен поток”. Този интерес засяга аргументите на Русия, че Украйна според тях не е сигурна дестинация и затова те искат да диверсифицират трасетата.
Аз обаче не мога да разбера какъв е интересът на България. Защото според мен интересът на България е да диверсифицира източниците. „Южен поток” не може да бъде алтернатива на това, което се случва в момента. Защото случилото се, както и тук беше казано, компрометира руската страна и я представя като ненадежден и нелоялен партньор.
Не бива да забравяме и още един важен факт. Договорът на България е с Русия, а не с Украйна. Така че ние търсим интересите си, компенсациите и обезщетенията от руската страна. Никой нормален икономически играч на терена не се държи по този начин, прекъсвайки подаването на газ към своите най-големи клиенти, какъвто е Европейският съюз, който дава 70% от бюджетните приходи на Русия. Аргументът, че договорът е сключен с дружеството „Газпром”, а не с държавата Русия, също е много слаб, тъй като е добре известно, че „Газпром” е въоръжената ръка на политиката на Русия.
И най-накрая, вие очаквате компенсации от Европейския съюз, пледирате за солидарност, както аз също пледирам за такава. Между другото вие с по-малко право, защото само преди месец яростно се конфронтирахте с Европейския съюз поради това, че те не били оценили по достойнство вашите заслуги. Но това, което прави Европейският съюз, или това, което ще направи, наистина ще бъде солидарност. Питам ви не за солидарността, а как ще защитим интересите си и правата в договорите с „Газпром” – говоря и за обезщетенията, и за компенсациите. Защото истината, уважаеми дами и господа, е, че колкото пъти БСП взeма властта, толкова пъти сме на ръба на оцеляването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Михайлова?
Господин Найденов – първа реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожо Михайлова, признавам си, че нямах никакво намерение да Ви правя реплика, но ме провокирахте с позоваването на моето определение за безпрецедентност. Вие споменахте, че това се е случило досега три пъти. Кажете кога се е случило – в този обем, по този начин, както се случва сега в тази ситуация: спиране на подаването, транзитът през Украйна за всички европейски контрагенти, в това число и в балканското направление, и в частност в България. Посочете конкретно коя година, при какви условия се е случило това.
И второ, когато говорите за трасетата и източниците, нали точно това имаме предвид – диверсификация и на източник, и на трасе? Какъв е смисълът да говорите само за източника, ако нямате трасета, както впрочем се случва по отношение на достъпа до резервите на трети страни - тогава, когато нямаш междусистемни връзки и нямаш техническата възможност, да получиш, въпреки добрата воля и готовност на тези трети страни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Когато говоря „за трети път”, аз имам предвид не количествата, а имам предвид фактите. Такава газова криза...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Датата!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Такава криза имаше 1997, 2006 г.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Кога е било?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Дори и само това, което се случи през 2006 г., което беше по времето на управлението на предишното правителство, трябваше да бъде достатъчно ясен сигнал за ненадеждност на източника. Това е моята теза. И това показва, че има проблем.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Не говорим за количества, а за спиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Найденов, не прекъсвайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Ние говорим за проблем. Защото проблемът не е в количеството. Проблемът е в начина, по който се прави и по който представя, понеже говорите с езика на икономиката, един търговски партньор като ненадежден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Георги Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз няма да говоря кой е виновен и кой не е виновен. Просто моето излизане тук е провокирано от това, че наистина, четейки декларацията и допълнението към нея, има, как да ви кажа, неуточнени понятия, твърдения, ако щете, и определения.
За тази цел умолявам Народното събрание и всички колеги, нека да продължим дебата, но нека да не бързаме да приемаме тази декларация, без да я усъвършенстваме. Както предложиха колегите от ОДС, от СДС тук, нека да се уточнят, да се изчистят текстовете. Защото, за да сме в тази ситуация сега, то е на базата на това, че винаги и в предишни парламенти, и сега се бърза да се приемат документи, които фактически не работят на 100 процента за интересите на България. Както е и тази декларация - ще я приемем и ще се окаже, че в нея няма точни насоки и точни цели, какво искаме и за какво я правим. За да бъда обективен, ще следвам хронологията на декларацията.
Казва се, че по силата на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България българските граждани и предприятията са поставени в бедствено положение. Допреди малко и министър-председателят, и други говорили от правителството, както и някои колеги, казаха, че България не е в криза, че всичко възможно е направено, за да може да не се изпада в такова бедствие. Дайте да уточним по това твърдение: има ли кризисно положение или няма?
Твърди се, че има агресия към нашата страна. Нека да определим каква е тя и за каква агресия точно говорим.
Следващата точка: „Трябва да преосмисли в по-дългосрочен план своята дългосрочна стратегия”. Това ми говори, че досега ние не сме имали Енергийна стратегия, а ние просто сме действали на прима виста, каквото се случи. Значи, това е несериозно. Този текст трябва да се изчисти.
В т. 2 – какво декларираме, се казва: „Министърът на извънредните ситуации да се яви пред Народното събрание, за да докладва как се прилага Законът за кризи при настоящата ситуация”. Как да го разбираме, приятели? Че досега нямаме закон, който да е прилаган и досега не е прилаган този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Георгиев, моля да ме чуете! Вие коментирате текста на проекта, представен от господин Янев, а не от вносителите на декларацията.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Нищо, нали това е общо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е общ. Там е работата, че не няма общ.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз коментирам декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Проектът, внесен от тримата председатели на комисии, е друг. Вие в момента коментирате друг проект.
Заповядайте, продължете.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Няма значение.
Тогава ще завърша с последната точка, която се предлага точно от тази комисия – Червеняков, Аталай и Ранчев.
Вижте какво пише: „При значително задълбочаване на кризата правителството да разгледа възможността за временно отваряне на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Нима при първия сигнал, че се намалиха количествата газ, който се транзитира към България, това не беше ли добър сигнал, при който правителството да отрази, че ние вече влизаме в период на криза? Защото тук се объркаха вече двете понятия – световната икономическа криза и газовата криза, която ни връхлетя. Нека да ги разграничим. Какво значи „един от блоковете”? Когато затваряхме блоковете, ние затворихме и двата. Щом говорим за отваряне на блоковете, трябва да се отворят и двата блока. Тези два блока все пак ще дадат някаква икономическа обезпеченост и възможност на страната ни по-леко да се справи с тази криза.
Още веднъж апелирам да не бързаме да приемаме тази декларация, а да я изчистим и да видим наистина да отправим ясни послания към Европейския съюз и към страните, от които зависим, за да не изпадаме друг път в такива ситуации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Аз считам, че в момента не е време за декларации.
Сега, когато словашкото правителство едностранно реши да пусне своите реактори, случаят е абсолютно идентичен с българския, ние се чудим каква декларация да направим.
Спомняте си, че когато се дискутираше проектът „Южен поток”, аз излязох и от тази трибуна ви казах, че ще подкрепя проекта, защото той е проект, който заобикаля Украйна, и ви предупредих за ситуацията, пред която сме изправени сега. За съжаление, уважаеми колеги, се оказах прав. Казвам го: за съжаление!
Какво да се прави оттук нататък – мисля, че това е най-важното в момента. Точно преди две години заедно със Стела Банкова ви казахме, повече от 20 пъти внасяме и предлагаме в пленарната зала проекторешение за пускане на трети и четвърти блокове на АЕЦ “Козлодуй” чрез активиране на чл. 36. Сега виждам, че и други политически партии, и други политически дейци подкрепят идеята, добре.
Колеги, въпросът обаче е следният. Вижте какво пише в проекта на управляващите: „При значително задълбочаване на кризата правителството да разгледа възможността за временно отваряне на един от затворените реактори” и така нататък. Колеги, това нищо не означава.
Господин председател, затова аз предлагам следната редакция на т. 4:
„4. Парламентът възлага на българското правителство да предприеме незабавни действия за пускане на предсрочно закритите реактори на АЕЦ “Козлодуй”, ако те отговарят на нормите за безопасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля след изказването си, ако обичате, дайте писмено този текст!
МИНЧО ХРИСТОВ: Мисля, че това е разумното решение, можем да го направим, стига да има политическа воля за това. (Подава текста на председателя.)
Припомням ви, колеги, писмото на Джефри ван Орден заедно с още няколко евродепутати до Европейската комисия. Припомням ви изтеклата информация от Европейската комисия, че българското правителство не е поставяло официално въпроса за АЕЦ “Козлодуй”. Вие знаете и отговора на премиера господин Станишев в тази насока. Той каза, че правят всичко възможно за пускането на реакторите. От неговия министър Петър Димитров обаче аз чувам, че се прави всичко възможно за вземане на допълнителни компенсации. Е, кое е вярното?!
Колеги, затова ви призовавам следното: нека не слушаме НДСВ, нека не слушаме тези лобисти, които и сега ни плашат с Европейския съюз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... и спирането на някакви фондове. Ами, колеги, те повечето от фондовете вече са спрени, с какво ни плашите?! Спрени са заради корупционни действия на това правителство.
Затова нека да направим всичко възможно да падне цената на електричеството, да дадем глътка въздух на българските граждани. Това може да направи българският парламент.
Колеги, призовавам ви: преди две години и половина сме инициирали подписка за референдум за “Козлодуй”. Събрали сме 32 подписа. Остават само 28 подписа на български народни представители, за да инициираме този референдум. Призовавам всички, които са в тази зала, ако искат да се подпишат, нека да дойдат да се подпишат и да се реши въпросът чрез референдум, ако българското правителство или българският парламент не желаят да решат това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Абаджиев и господин Тодоров, моля да имате предвид следното. Остават по-малко от четири минути за независимите народни представители. Господин Абаджиев, ако искате да дадете възможност на господин Тодоров, трябва да ограничите изказването си до около две минути.
Заповядайте, господин Абаджиев, имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Първо, наистина е жалко, че управляващото мнозинство изпусна шанса да постигне консенсус по този наистина важен въпрос и да не приеме предложението на колегата Яне Янев. Смисълът на такава декларация на Народното събрание в този момент е в две посоки. Първо, да се изрази ясна и категорична национална позиция, която да защити интересите на държавата, българските граждани и фирми; и второ, да се набележат наистина конкретни мерки.
Декларацията, внесена от управляващите, според мен не прави нито едното, нито другото, освен да покаже, че има някакви усилия от правителството, защото не е конкретна мярка да се констатира, че е необходимо незабавно възстановяване доставките на газ. Това е все едно да констатираме, че е необходимо бързо да свърши зимата, за да спре народът да се мъчи с това правителство. Нито е конкретна мярка да се коментира общата енергийна политика на Европейския съюз.
За разлика от тази декларация, без да претендираме за изчерпателност, декларацията, която сме внесли, набелязва няколко конкретни проблеми и мерки:
Първо, че положението е бедствено и че липсват алтернативни възможности за доставки, че се осъществява безпричинна агресия към страната ни.
Второ, че наистина Русия е ненадежден политически и икономически партньор в случая.
Трето, че Народното събрание наистина трябва да изрази позиция – протестира, а не някакво друго отношение. Народното събрание протестира срещу безпричинното спиране на газ.
Да се извършат проверки от страна на Държавна агенция „Национална сигурност” и прокуратурата.
Възлага на правителството да предяви междудържавен иск, защото в случая спрените доставки са не само по решение на “Газпром”, а политически решение на Руската федерация, което стана ясно от нейния премиер Путин. По силата на статута на Съда в Страсбург има възможност, има вече над 30 такива прецедента, държавата да предяви междудържавен иск срещу Русия за причинени икономически вреди, което ще възстанови вредите на нашите предприятия. Да започнат консултации с другите страни от южноевропейското направление.
Нещо много важно, да започне предоговаряне и да поискаме доставките на газ от Русия да са до руско-украинската граница, а оттам нататък ние отделно да се договаряме с Украйна за транзита – нещо, което ще предотврати такива ситуации.
И, естествено, да се обяви извънредно кризисно положение, което ще даде много други възможности.
Затова считам, че внесената от нас декларация е много по-адекватна и би трябвало да се подкрепи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата, заповядайте.
На Обединените демократични сили остават 9 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! След проведени консултации Съюзът на демократичните сили, Демократи за силна България, Българска нова демокрация, Единната народна партия, „Ред, законност и сигурност” и независимите депутати предлагаме след думата „декларираме” в декларацията следните изменения:
„Първо. Народното събрание възлага мандат на българското правителство да прекрати Договора за доставка на природен газ поради едностранното нарушаване на неговото изпълнение от руска страна, както и да сключи нов договор за доставка на руски газ при по-благоприятни за Република България условия.” (Силен шум и реплики от КБ.)
Моля да въздържате емоциите си!
„Второ. Народното събрание задължава правителството да ревизира целесъобразността от реализацията на проекта „Южен поток”. Правителството следва да пренасочи цялостно своите усилия за осъществяване на проекта „Набуко” като част от усилията за намаляване на едностранната зависимост от Русия.
Трето. Народното събрание да създаде анкетна комисия, която:
1. да провери действието на националната система за управление при кризи, защото май такава няма;
2. да определи отговорността на български длъжностни лица, включително членове на правителството, за неподготвеността на България за справяне с последиците от спиране на газовите доставки;
3. да провери състоянието на резервите от горива в страната в съответствие с изискванията на законите.
Четвърто. Настояваме правителството незабавно да обяви кризисно положение съгласно Закона за управление на кризи и да предложи ред за обезщетяване на българските граждани и фирми, понесли щети от спрените доставки на природен газ.”
Уважаеми господин председател, това са формални предложения, които се надявам да бъдат подложени на гласуване от колегите. (Шум и реплики.)
В допълнение на тези разсъждения. Уважаемият премиер за пореден път напусна заседанието при важно обсъждане, вероятно има по-важна работа. (Силен шум и реплики от КБ.) Това му се случи и при обсъждането на бюджета, и по други важни въпроси, но явно е зает. (Шум и реплики от КБ.)
В негово отсъствие от името на Съюза на демократичните сили искаме да ви обърна внимание на няколко ключови въпроса.
На първо място, според данни и информация, която имаме от Европейската комисия, се оказва, има бележка от 9 януари 2009 г., че запасите от горива изглеждат доста занижени. И на нас това ни прилича на лошо управление, уважаеми колеги. Затова искаме специална комисия към това Народно събрание да провери да не би случайно за пореден път БСП, ДПС и НДСВ да са поизчезнали част от горивата. Така че, колеги, искаме анкетна комисия по този повод.
На второ място. Овчаров, който разбираме, все още е на почивка в топлите страни, се оказва, че договорът за доставка, който е подписал е за срок до 2013 г. И той целенасочено заблуждава Народното събрание, че този договор е с по-дълъг срок. С такова впечатление оставаме ние, четейки всички достъпни документи. И се надяваме да се изясни този въпрос, да предостави на Народното събрание документи, които ясно да покажат докога са сроковете на доставка по новия договор. Защото беше прекратен от страна на сегашното правителство изключително изгоден договор за България, сключен от СДС, който изтичаше 2010 г. Тогава господин Овчаров, или може би другарят Станишев е по-точно да се каже, прекратиха този договор и казаха, че подписват нов, който е до 2030 г. за доставка на гориво за България, което се оказва, че не отговаря на истината и че Народното събрание е било целенасочено заблудено от тези приказки, дами и господа.
Така че се надявам да бъде изяснен този основен и ключов за България въпрос, тъй като изключително изгоден договор е прекратен предсрочно с неизгоден за България, в който, забележете, се оказва, че голяма част от компенсациите отпадат при неизпълнение на договора. Нещо, което моите колеги от СДС днес откриха в резултат на сериозен анализ. Целенасочено отпада основна част от компенсациите в този договор.
Затова още веднъж като заключение, уважаеми дами и господа, призоваваме правителството да използва сегашната ситуация, за да измие срама от последния договор, който е сключил Овчаров в 2006 г. и да се договорят по-добри условия за България. Не може националният интерес да бъде предаван по този начин. Именно предателство е последният договор, който Овчаров сключи с руската страна. И това е единственото възможно тълкуване. И се надявам, уважаеми колеги, тази ситуация да бъде ясен сигнал за всеки от вас и за всички български граждани, че едностранната зависимост от Русия, за каквато работи БСП с подкрепата на ДПС и НДСВ, води до ето такива последствия. И те повече не трябва да бъдат допускани. И това Народно събрание трябва да има политическата воля за изграждане на алтернативни канали, алтернативни тръби, така че България да не бъде едностранно зависима от Русия. И се надявам, колеги, да излезем всички с извода, че проектът „Набуко” е бъдещето, за което трябва да се работи. А проектът „Южен поток” не дава решение и води до същата онази зависимост, в която в момента изпадна България.
Оттук нататък СДС изключително много ще работи за това България да има алтернативи и нашите деца да не бъдат едностранно зависими от Русия – нещо, към което сегашното правителство бута България. Това е пропаст, от която няма излизане. И се надявам това да бъде ясен ангажимент на следващото правителство, защото сегашното създаде само проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да попитам господин Мартин Димитров в тези предложения, които направи за промени в проектодекларацията, дали те наистина буквално изразяват обединената воля на всички опозиционни партии, които той изреди? Тъй като изказванията на някои техни представители малко по-рано в днешния следобед представиха аргументи, които заслужават внимание. И ако в резултат на тази заслужаваща внимание аргументация се е стигнало до изводи, които той направи и формулира като предложение, според мен те силно обезценяват част от проведената дотук дискусия.
Само два аргумента за това мое мнение. Той предлага едностранно България да прекрати договора за доставка на газ. Отделно може да се обсъжда съдържанието на сегашния договор – доколко той изразява интересите и на българската страна, дали в него се съдържат достатъчно надеждни разпоредби, задържане на обезщетяване в случай на прекратяването на тези доставки по едни или други причини, зависещи от доставчика? Това са основателни въпроси. Но как вие смятате от страна на един монополист, който доставя определена стока или услуга, когато потребителят прекрати този договор, с какво ще се засилят неговите позиции и как вие смятате в този незнайно колко продължаващ преговорен процес – седмици, месеци България ще постигне по-добър резултат. Това ми се струва това твърде наивно предположение.
И второ, вие казвате да се заложи изцяло на проекта „Набуко”. Вярно е, че в най-добрата ситуация колкото повече са източниците и колкото повече са трасетата, това дава по-добри възможности за потребителя. Но вие откъде смятате да напълните проекта „Набуко”? Това също е добре да ни кажете. И ако сте правили изследвания, кои са страните, които имат най-големи залежи и добив на природен газ, ще се окаже, че те изцяло се отнасят към най-демократичните страни, към вашата квалификация, без аз да се спирам на тази страна на дискусията. Тоест, как вие смятате едно трасе, което бъде изградено, да бъде запълнено, ако страната, която трябва да осигури природен газ, а тя ви е известна, няма да подаде газ по това трасе? Тоест, вие предлагате път към нищото поне в близките месеци от това, което чухме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги от опозицията, след последните две изказвания, за съжаление, трябва да констатираме още един изгубен парламентарен ден. За мое най-голямо съжаление след оня дух, който беше създаден след Консултативния съвет за национална сигурност, очевидно отсъства в днешната зала. Иначе просто не бихте посмели да правите тези предложения, които правите. За какъв междудържавен иск може да става въпрос за завеждане от правителството в Съда в Страсбург, който е съд по правата на човека? За какво извънредно положение може да се говори в момента, или в най-светлите мисли на опозицията може да бъде обявяване на война на някой.
Прекратяване на договора – всеки един юрист знае какво значи прекратяване на договор. Това означава прекратяване на неговото изпълнение. И в момента, в който имаме новина от председателя на Европейската комисия Барозу, че най-късно до утре ще бъде възстановено подаването на газ, вие искате ние да вземем решение за прекратяване на договора и осуетяване на всякаква възможност за подаване на газ в България! Това ли е българската опозиция? (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, аз възразявам срещу това едни безумия да бъдат написани на крак, да бъдат лансирани от тази трибуна, господин Димитров.
Второ, ще Ви репликирам с един много известен случай отпреди 50 години, когато старшините са ги обучавали, за да придобият по-голяма квалификация и да бъдат приравнени към други заплати. И постоянно изпитват един от хората, които участват в този курс и той повтаря все едно и също и в края на краищата лекторът го попитал: „Абе, човек, ти не си ли научи урока?” Той отговорил: „Господин полковник, аз си плащам данъка простотия и не ме интересува”.
Така че сменете плочата, господин Димитров, сменете речника, сменете урока.
Освен това, уважаеми колеги, аз искам да използвам тази трибуна за друга реплика, за продължение на реплика, която може би е към всички.
Аз с много вълнение гледах „Пърл Харбър”, който беше точно в навечерието, когато щракнаха кранчето. Тогава Рузвелт стана и каза: „Да, японците ни подмамиха, защото с едната ръка държаха химикалката, а с другата ръка държаха наджака”, казано по български. И никой от тези 3 хиляди, които загинаха – нито медицински сестри, нито командващи, нито войници не посочи с пръст Рузвелт, не му поиска оставката. Нали си представяте как става тази работа сега? Защото Вие в едната ръка държите химикалката, а в другата ръка държите топора – нещо, което е Вашата цел. И Вашите приказки за национално съгласие, за не знам какво друго съгласие не струват пет пари и пукната пара в сравнение с това, което ние чуваме от част от вас от тази трибуна. Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Димитров.
Междупрочем, имаше и други възражения срещу Вашето обявяване, че това е от името на всички независими и всички депутати от опозицията. Трябва да се коригирате.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Чухме от господин Витанов един виц и вероятно една поучителна история за лявата част от залата, които дори и не спечелиха аплодисментите на неговите съпартийци, но вероятно следващия път, господин Витанов...
Уважаеми колеги, ако БСП, ДПС и НДСВ не бяха прекратили изгоден за България договор до 2010 г., сега нямаше да водим този разговор. Това, което вие направихте, е престъпление към България и нямате право на каквито и да било реплики. Белята я направихте вие! Вие направихте една много тежка беля за България! Белята струва много пари, хиляди левове на всеки един човек! (Шум и реплики отляво.)
Сега ситуацията може да бъде използвана и тази беля да бъде коригирана, да бъде поправена. Може да се договорират по-добри, по-изгодни условия за България – това искаме ние. Искаме не прекратяване на договора, а по-добри условия за България от руската страна. (Шум и реплики от мнозинството.) Искаме по-добри условия – да няма доставчици, да има по-добри ценови условия. Вие повишихте пет пъти цената на 40% от вътрешното потребление, прекратявайки един изключително изгоден договор за България, за което нямате логично обяснение. И не само това, вие подписвате договори, в които е ясен интересът на Русия, но никога там не стои интересът на България. Това е вашият проблем! И заради тези ваши действия сега страда цял един народ!
И при това положение да излизате тук и да ни говорите за морал е нещо абсолютно неприемливо. Абсолютно неприемливо! Вашият договор, договорът Овчаров, струва 2 млрд. лв. на българското общество. Това са 2 млрд. лв. загуба за тази икономика в условията на финансова криза, така че, извинявайте, нямате право никого да поучавате! Това е национално предателство от ваша страна!
Моля ви се, вие нямате въобще право думата „морал” да я споменавате при всички положения! Ако тази ситуация сега не се използва за постигане на по-добри условия с Русия това ще бъде поредното национално предателство от ваша страна.
Ситуацията е следната – нарушен договор, нарушени доставки, възможност за спечелване на предимство, което трябва да се използва.
И другото национално предателство от ваша страна е, че махнахте ясните компенсации от тези договори, така че да няма виновни, така че в момента да не могат да бъдат потърсени обезщетения. Това също е жестока загуба за българския национален интерес. И при това положение вие да ни обяснявате как това правителство пазило интереса на България е направо нелепо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Станчо Тодоров, който разполага с една минута!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на всички ни стана ясно, че Русия и Украйна се ритат, а ние страдаме. Обаче на никой в залата не му стана ясно кой доведе до тази криза държавата. На никой тук не му стана ясно това. Всеки се оправдава и натиска това правителство.
Това правителство го обвинявам само в едно, че те нямат разузнаване, държавата няма разузнаване. Те получиха декларация на 18 декември миналата година, че има криза, че ще има криза, а не взеха никакви мерки.
Иначе, що се отнася до другите вносители на тази криза – тук аз не чух тези, които направиха кризата – посредниците, да отговарят за тази криза. Тези, които затвориха от І до ІV блок на АЕЦ, от НДСВ не ги чух, те доведоха също до тази криза.
Всичко това, уважаеми колеги, е против България. По това се работи и сега, когато ние трябва да търсим отговорност, когато това трябва да се разбере от целия български народ, ние започваме да шикалкавим.
Затова предлагам не както се посочва тук, в декларацията – „подкрепяме”, а да пишем „възлагаме”, не „необходимо е Министерският съвет”, а „задължаваме Министерския съвет”. В същото време Министерският съвет трябва съответно да прекрати договорите за износ на ток. Само тогава можем да отворим ІІІ и ІV блок на АЕЦ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Завършвам, господин председател.
И, второ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма повече време, съжалявам. (Народният представител Станчо Тодоров продължава да говори на изключени микрофони.)
Благодаря Ви.
Благодаря, господин Тодоров.
Думата за изказване има господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятах, че политиците вече сме се обединили, така както нацията е обединена по време на криза, но явно съм допуснал някакви грешки в своите представи. Ще се опитам още веднъж да върна пленарната зала към темата, която сме се събрали да обсъждаме днес.
Останах с убеждението, че с преустановяването изцяло и без предупреждение на подаването на природен газ към Република България страната бе поставена в безпрецедентна ситуация, в която всички политически сили са обединени.
Аз искам да се спра обаче на възможните сценарии и то погледнати откъм законовата форма, какво е създадено като закони. Какво би следвало да направи правителството в такава ситуация, впоследствие какво е направило правителството. Нека да направя определени изводи и в края на краищата да стигнем до съответните предложения, които са записани и в декларацията.
Възможните сценарии за действията на компетентните органи в България при подобни ситуации са регламентирани със специален закон – Закона за енергетиката. Отчетено е, че енергийните предприятия са особен вид търговски дружества със задължения към обществото и затова всичко онова, което се случва, всичко онова, което прави правителството, го прави по Закона за енергетиката.
Предвидена е хипотеза относно възникване на ситуация за нарушаване на непрекъсваемостта на доставките и е предложен законов механизъм за действия при настъпване на събитията, както следва. Ще говоря по законовите форми, уважаеми колеги.
По силата на Наредба № 11 на Министерството на икономиката и енергетиката, енергийният производител набира и поддържа резерв от течно гориво за осигуряване на работата на централата в продължение на пет денонощия, а не Министерството на извънредните ситуации.
По силата на чл. 75 министърът на икономиката и енергетиката е задължен да провежда предварителен, текущ и последващ контрол за изпълнение на задължението за набиране и съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия и готовността на енергийните обекти за работа при кризи и военно положение.
По силата на чл. 70 министърът на икономиката и енергетиката може да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения на обществото, както когато те се налагат, когато са свързани с гарантиране на непрекъснатост на доставките на електрическа, топлинна енергия и природен газ.
При създалата се ситуация е приложим и ограничителният режим на чл. 72, ал. 1 за снабдяване с природен газ поради наличие на ситуация, когато се налага ограничаване или прекъсване на снабдяването, по-дълго от 48 часа.
По силата на чл. 74 от Закона за енергетиката редът за въвеждане на ограничителен режим при снабдяване с природен газ се определя с Наредба на министъра на икономиката и енергетиката, така както на вас ви е известна, Наредбата № 10.
Дотук, уважаеми колеги, компетентните органи в страната са действали в пълно съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, като са предприели следните действия – ако някои от опозицията са отсъствали, когато министър-председателят докладваше, сега поне сте тук, за да чуете какво е направило правителството, какви действия е предприело.
Незабавно е създадена организация от страна на комбинирания оператор „Булгартрансгаз” за поетапно въвеждане на режим, гарантиращ целостта на системата, и информиране на основните потребители за настъпилата промяна.
Някой да отрече това нещо, колеги? Няма.
Своевременно е информиран дежурният по сигурността в Министерството на икономиката и енергетиката и е свикан Съветът за сигурност и управление при кризи към Министерството на икономиката и енергетиката. На последвалото заседание е създаден кризисен щаб и на основата на анализ на създадената ситуация е приет план за действие.
Този план включва предприемане на незабавни действия за:...
Сигурно не сте съгласни, че са предприети тези действия:
1. Временно прекъсване или ограничаване снабдяването с природен газ на потребителите в съответствие с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 12 за дейността на операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи.
2. Преминаване на основните потребители към ползване на алтернативните горива, които те са складирали в собствените си складове.
3. Въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с природен газ в съответствие с чл. 3, ал. 2 по Наредба № 10.
В 10,00 ч. на 6 януари министър-председателят е свикал на извънредно заседание министъра на икономиката и енергетиката, ръководството на Българския енергиен холдинг „Булгартрансгаз”, „Булгаргаз”. Обсъдени са всички възможни мерки, които могат да бъдат предприети по създалата се ситуация, като приоритетно разпределение на личните дневни количества по потребители за нуждите:
Първо, на топлофикационните дружества с оглед гарантиране отоплението на обществените, социалните обекти и жилищни сгради; ограничаване по този начин на риска за използване на ел.енергия за отопление, което от своя страна съществено увеличава риска от възникване на аварии в ел.преносната и разпределителната мрежа.
Второ, на производства с непрекъсваем технологичен процес, тоест с необходим минимум на доставка с цел ограничаване и премахване на риска от производствени аварии.
Трето, тогава преминават към всички останали потребители.
Какво прави още кризисният щаб заедно с министър-председателя? Осигуряване на достатъчни количества алтернативно гориво от производители в страната, като в разговор поемане на ангажимент от най-големия производител „Лукойл Нефтохим”, както и възможностите на държавния резерв в случай на нужда; съдействие от страна на други държавни институции - Министерството на транспорта, за транспортиране и доставка на гориво, незабавен контакт с доставчици на природен газ за страната с цел изясняване причините, довели до преустановяване подаването и прогнозите за времетраенето.
Това, което ви каза господин Калфин. В изпълнение на набелязания план за действие са проведени разговори на министър-председателя на Република България със заместник министър-председателя на Украйна; разговор на министър-председателя на Република България с министър-председателя на Руската федерация; информиране на европейския комисар по енергетиката господин Пиебалгс; информиране на чешкото правителство; информиране на всички структури в Европейския съюз; организирани и проведени срещи с посланика на Украйна за изясняване на възникналата ситуация и ред други действия, докато се стигне в последния ден до издаване на заповедта за ограничаване, след като е направено заседанието при министъра на икономиката и енергетиката с предприятията, производители с непрекъсваем режим.
Едностранното прекратяване на доставките на руски природен газ за България и за останалите страни от Европейския съюз в резултат на неуредени спорове между „Газпром” и „Нафтогаз” – Украйна, е грубо нарушение на международното право и правото на транзитен достъп до енергийни ресурси, произтичащи от Европейската енергийна харта, с която сте съгласни всички. Българското правителство, президентът и държавните институции са предприели необходимите мерки за предотвратяване на енергийната криза и за нормализиране на подаването на газ в страната. Ситуацията с прекратяването на газовите доставки е използвана като допълнителна възможност за проверка на готовността на страната и компетентните институции да реагират адекватно и ефективно в подобни случаи, които могат да бъдат предизвикани също от крупни технологични аварии.
Анализът на действащата законодателна и подзаконова нормативна база показва, че подобни ситуации са законово предвидени и нормативно регулирани. Налице е превантивен механизъм съгласно Директива 2004/67 на Европейската общност относно мерките за гарантиране на снабдяването с природен газ, транспонирана в специален закон – Закона за енергетиката. Законът регулира подобна ситуация с текстовете в Глава шеста.
Във връзка с всички онези ваши изказвания, колеги, и отправените запитвания към министър-председателя от гледна точка на държавния резерв искам да ви кажа следното. Видовете и количествата горива, съхранявани от агенцията, са нормативно определени със Закона за държавните резерви и военновременните запаси и Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Те включват горива, масла и задължителни запаси от нефт и нефтопродукти. Република България, респективно Държавната агенция „Държавен резерв - военновременни запаси” няма задължение да създава задължителни запаси от природен газ нито съгласно националното законодателство, нито съгласно Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Освобождаването на държавните резерви, военновременните задължителни запаси се налага при затруднени доставки или недостиг на съответния вид съхраняван от агенцията гориво. В конкретния случай няма криза или затруднения с доставките на нито едно от съхраняваните от държавната агенция горива, включително и с котелно гориво, което да налага освобождаване за ползване на държавни резерви или задължителни запаси от него.
Енергийните предприятия, работещи на природен газ, съгласно оперативния план на Министерството на икономиката и енергетиката за въвеждане на ограничителен режим за ползване на природен газ, са активизирали резервите си от алтернативни горива и са преминали на алтернативен технологичен режим, което е в пълно съответствие със законовата уредба. Само в отделни случаи са констатирани нарушения на Наредба № 11, по силата на която енергийният производител е длъжен да набира и поддържа резерв от течно гориво за осигуряване на работа на централата в продължение на пет денонощия. Влошаването на параметрите на топлоподаването за битовите потребители е преодоляно в законовите срокове. Предприятията, използващи газ за технологични нужди, планово са въведени в ограничителен режим или режим на временно прекъсване, като непрекъсваемите производства приоритетно са гарантирани с газови доставки. Няма констатирани крупни аварии или несанкционирано прекратяване дейността на непрекъсваеми технологични процеси. Административнонаказателните разпоредби на Закона за енергетиката в отделни случаи показват ниска ефективност при неизпълнение разпоредбите на министъра на икономиката и енергетиката при прилагане на ограничителен режим на ползване на природния газ за технологични цели.
За намаляване или неутрализиране високата степен на влиянието на прекратяването на газовите доставки от Русия през транзитната система на Украйна върху състоянието на икономиката на страната, които могат да възникнат и в бъдеще време в резултат на крупни производствени аварии в системите за транзитиране, както с оглед максималното използване на трупаната информация във връзка с действието на всички институции по овладяване на кризата, Народното събрание следва да възложи на правителството на Република България да създаде временна междуведомствена група, подпомогната от независими експерти, със задача да извърши пълен анализ на техните действия, на компетентните органи в условията на криза, тяхното съответствие с нормативната уредба и да направи предложение за усъвършенстване на законовата и нормативна уредба. Да предприеме мерки за ускорено технологично разширяване капацитета на газовото хранилище в Чирен и увеличаване на максималния дневен добив с не по-малко от 50%. Да предприеме мерки за ускоряване на процедурите по договаряне, проектиране и реализация на междусистемните връзки с газопреносните системи на други страни от региона – Румъния, Гърция и Турция. Да предприеме мерки за изпреварващи действия по проектиране на новото газохранилище на база изчерпващия се добив в района на Галата. Да се предприемат действия за ускоряване изграждането на терминал за обработка на втечнен природен газ на територията на Република Гърция като съвместна инвестиция на страните с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Да се започнат преговори с Република Турция за създаване на опция за ползване на количества природен газ от действащия на европейска територия терминал за обработка на втечнен природен газ.
Да се предприемат действия за ускоряване на проекти за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ чрез газопроводите "Набуко" и "Южен поток". Да се предприемат действия за ускоряване на процедурите по търсене, разработка и усвояване на нови газови находища в акваторията на Черно море. Да се създаде нормативно стимулиране на предприятията с непрекъсваеми технологични процеси, да прилагат процедури на финансов и енергиен мениджмънт при газовите доставки, като за целта използват свободни капацитети в газохранилищата на национални и регионални газови оператори.
Уважаеми колеги, ние от Движението за права и свободи мислим, че действията на изпълнителната власт при създалата се ситуация са в пълно съответствие със Закона за енергетиката в обстановката на прозрачност и могат да бъдат оценени като ефективни в рамките на действащата нормативна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Аталай? Не виждам.
Давам думата на господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, това употребено време на Народното събрание щеше да има смисъл, ако днес бяхме извършили един-единствен акт – да се приеме проекторешението, което предложи Парламентарната група на “Атака” – да бъдат отворени не един, не Трети и Четвърти, а от Първи до Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. При това положение хората щяха да ни поздравят и щяха да кажат: "И десет часа да бяхте заседавали, благодарим ви, че свършихте нещо полезно за България". Вместо да извършим това полезно и даже бих казал историческо дело, между другото преди известно време тук министър-председателят в изказването си от трибуната каза, че някои политически сили – визираше нашата група - щели да извлекат политически дивиденти от това предложение. Не! Точно този, който го направи – а това е българското правителство, което щеше да го направи, изпълнявайки решението на парламента, щеше да извлече дивиденти. И ние щяхме да сме първи, въпреки че сме опозиция, които щяхме да поздравим правителството, ако то беше приело днес да отвори реакторите от Първи до Четвърти, ако беше последвало примера на словашкото правителство, което не се поколеба, което не се уплаши от „шамарчето” на Брюксел, от не знам какви мъмрения на Брюксел, защото Брюксел направи каквото можа по отношение на България. Не мисля, че нещо повече може да се направи. Няма повече фондове за спиране. Така че сега беше моментът да бъде направено това историческо дело.
За съжаление аз виждам, че нещата отиват към съвсем друга посока. Виждам, че нещата отиват към това да се гласува декларация, в която очевидно има неприемливи текстове за част от народното представителство.
Междувременно в почивката виждам, че се появява още една декларация, която също има неприемливи текстове за част от народното представителство.
Питам и освен това давам съвет към председателството на Народното събрание – нека да направим така, че всички тези декларации - и ние можем да предложим модел на декларация - да бъдат обсъдени предварително, преди да бъдат внесени в залата, защото тази, която сега мнозинството внася, не беше обсъдена с всички парламентарни групи. Така не се прави, когато искате консенсус, когато искате съгласие по един много важен въпрос. Тук някои от ораторите казаха, че на Консултативния съвет е имало атмосфера на съгласие между управляващи и опозиция. Аз наистина видях тази атмосфера. Самият аз тогава призовах към такава атмосфера, защото знам, че когато една страна е в криза, не трябва да има опозиция и управляващи. Когато страда цялото население, ти не можеш да търсиш политически дивиденти! С това съм абсолютно съгласен.
Не мога да се съглася обаче, когато тук – веднага посочвам преждеговорившия - господин Аталай, председател на Енергийната комисия, в своето изказване направи всичко възможно да оправдае своята съпартийка – министъра на извънредните ситуации Емел Етем, която се появи на шестия ден от кризата. Забележете – шестия ден! Днес сме 12 януари и тя се появява, за да стои тук мълчаливо и дори да не даде обяснение какво става с Държавния резерв – има ли там празноти или няма, или да – както сме чували и както имаме информация.
Подкрепям идеята да се състави анкетна комисия, която да направи проверка на Държавния резерв. Министерството на финансите чрез финансовите си институции, а също и Финансовият контрол трябва да направят проверка на Държавния резерв. Има съмнения, не само съмнения, а има конкретни данни, че оттам липсват количества гориво, които се продават, но след това парите не влизат в хазната. Това са игри, които се правят от години. Сега Държавният резерв е в същото състояние. Той се ръководи безстопанствено. Той се ръководи престъпно! Затова трябва да има санкции!
Според мен двама министри са пряко отговорни за това, че България посреща без резерви тази криза. Първият е министърът на икономиката и енергетиката, който не е проконтролирал предприятията. Преди малко беше цитиран законът. Да, всички енергийни предприятия са длъжни по закон да пазят резерв. Те не го правят. Никой не ги контролира, никой не ги санкционира. Ами да, разбира се, че няма да го правят. Министърът на икономиката и енергетиката е длъжен да ги контролира и санкционира. Той не го беше направил и затова сега се затварят училища в дървена ваканция. Не би трябвало да има такива затворени училища, защото ако имаше резерви, всичко щеше да работи както трябва. Затова сега парното в София е намаляло така, все едно че няма парно, от което страдат хиляди домакинства. Нямаше да бъде така, ако имаше резерви, ако се спазваше законът.
ТЕЦ-овете бяха продадени на олигарси. Даже не на цяла група – те могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Един от тези олигарси вече има парламентарна група в българския парламент. Този олигарх в момента притежава ТЕЦ-ове, които купи за жълти стотинки от предишното и от сегашното правителство и който иска да вкара нова парламентарна група в следващия парламент. Ето го преплитането на олигархия и политика, което е най-опасното за България. По този въпрос обаче не чух изказване нито от висшите държавници, нито от управляващите, нито от опозицията в парламента.
Другият министър, който трябва да си отиде при тази криза за неспазване на закони и за злоупотреби, е Емел Етем. Това са двамата министри – Петър Димитров и Емел Етем, които би трябвало веднага да подадат оставки. Това е, което може да се направи като санкции и отговорности.
Оттам нататък искам да ви кажа, особено към тези, които се броят опозиция, но са били управляващи – наблягам го, че и Архангел Михаил да слезе от горе, от небето, не може да направи повече в България, защото газът е много специфична субстанция, която не може да се носи на гръб, не може да се носи в куфари, нито в чували. Тези приказки, тези предложения, които чух преди малко – много съжалявам, господин Димитров, новоизбраният лидер на СДС, на една организация, която пред очите ми премина от върховете към падението, много съжалявам, но това, което предложихте заедно с ДСБ, с „Ред, законност и справедливост” и с не знам кой още, е абсолютен абсурд. Това е безумно предложение. Ще кажа нещо повече – това предложение е вредителство. Едно време е имало наказание за вредителство. Вие предлагате България да бъде не в 6-дневна криза. Вие предлагате България да бъде в перманентна, непрекъсната и постоянна криза, прекратявайки едностранно договора с "Газпром". Защото вие не разсъждавате трезво? Вие не разсъждавате държавнически, не разсъждавате разумно. Тук чух изказвания от хора, които са били в управлението на България, които са държали цялата власт. Понеже наблюдавам политиката в България от 1989 г. много плътно, много по-близо от много от тези, които се наричат политици, трябва да ви кажа, че чух страшно безотговорни, дори нахални приказки от хора, които са виновни за това България сега да бъде енергиен просяк. А България беше енергиен център на Балканите! Сега е енергиен просяк.
Сега ще ви кажа цялата хронология на националното предателство, което беше извършено от няколко правителства.
През 1999 г. изказалата се тук преди малко Надежда Михайлова – тогава външен министър на България, подписа един предателски меморандум с лицето Гюнтер Ферхойген. Спомняте си този другар, който приличаше на току-що целунал печка, който идваше тук, посрещаха го като генерал-губернатор, а той тук от тази трибуна лъжеше българското народно представителство, че Европейската комисия настоява за затварянето на нашите реактори. Сега ще ви прочета само едно изречение от стенограмата от четвъртък, 30.05.2002 г. Гюнтер Ферхойген - висок гост, много скъп гост на българското Народното събрание, посрещнат като цар, казва следното: "Европейската комисия даде израз на своето разбиране това да стане най-късно през 2006 г.". Това означава ликвидацията на българската енергетика, на българските реактори от Първи до Трети, до Четвърти.

„Европейската комисия даде израз на своето разбиране” – каза Гюнтер Ферхойген през 2002 г. Преди това беше подписал меморандум с Надежда Михайлова, с правителството на Иван Костов, което първо загроби реакторите.
И сега ще ви кажа защо наричам Гюнтер Ферхойген лъжец, ни повече, ни по-малко.
Ето (показва) искане от нашия евронаблюдател Димитър Стоянов в Еврокомисията, което е направено още през м. февруари 2007 г., има ли, аджеба, някакво решение на Еврокомисията за спиране на реакторите. Еврокомисията – те са бюрократи, но все пак накрая отговарят, казва следното, цитирам: „Не съществува решение на Комисията относно затварянето на атомната електроцентрала в „Козлодуй”.
Сега сравняваме. Изречение номер едно: „Европейската комисия даде израз на своето разбиране затварянето да стане през 2006 г.”. „Не съществува решение” – казва самата Еврокомисия на 24 април 2007 г.
Ето защо наричам Гюнтер Ферхойген лъжец. Добре, той е лъжец, но тези, които подписаха с него от българска страна, без натиск от Еврокомисията, реален, истински, легитимен, затвориха реакторите, се наричат НДСВ и ДПС. Това беше предишният кабинет, който извърши най-голямото предателство на България: съгласи се да затвори без решение на Еврокомисията, продължи предателската политика на Костов и затвори реакторите до ІV.
След този момент България се превърна вече в енергиен просяк. Сега някой ще каже какво общо има това с газа? Ами как да няма нищо общо, уважаеми колеги, след като до един тук говорят за диверсифициране, за нещо друго, алтернативно, различно. Какво да бъде то, господин Мартин Димитров, ученика на Сорос, какво да бъде това различното? Кажете ни! Откъде да дойде природен газ? „Набуко”! Вълшебната дума „Набуко”, за която се сещат всички, които не направиха нищо през своето управление. „Набуко” може да бъде реализиран най-малко в близките десет години – това казват специалистите. Второ, „Набуко” е немислим, безмислен без газа от държавата Иран. Държавата Иран, която възпитаниците на Сорос в лицето на новия лидер на СДС и други такива поддръжници, държавата Иран, която я сочат като враг, държавата Иран, срещу която има санкции, господин Калфин, и България не прави нищо да бъдат свалени тези санкции! Защо има санкции срещу Иран? Тя била лоша! Кой го казва? Израел! Какво ни интересува Израел? Иран е втората държава в света, която има запаси от газ след Русия. Без иранския газ „Набуко” е невъзможен, „Набуко” е немислим, „Набуко” е една абсолютна химера, господин Димитров, недейте да заблуждавате българското население и българския народ. Няма откъде другаде да дойде природен газ освен от руските източници.
А, чакай, сещам се един случай. В 1998 г. госпожа Михайлова отиде до Туркменистан да докара газ. Спомняте ли си? Даже управлява самолета за малко. Донесе ли газ? Сега сме 2009 г., няма газ, няма, господин Бакалов, няма! Вашата партия управляваше, после се разцепи на две, на три, сега на четири. Вие управлявахте, имахте цялата власт, защо не направихте алтернативно трасе? Поне това до Гърция защо не направихте, още 100 км? Защо не направихте трасе под Средиземно море до Египет? Защо?
Най-важното, най-сериозното, защото, ако тук се шегувам, то това е сериозно, проектът „Син поток” ... (Реплика на народния представител Йордан Бакалов.) Не ме репликирайте, защото по-добре ги знам от Вас тези работи. Проектът „Син поток” трябваше да минава през България за Турция. В 1997 г. Иван Костов обяви война на „Газпром”, на Русия, на цяла Азия, на всичко възможно и провали възможността „Син поток” да мине през България и сега ние да сме определящата държава, която да пуска газ на Турция, а не обратното – както сега предложиха, да отидем да се помолим на Турция! Да вземем и вазелин! Няма да получите газ от Турция. Няма да получите и от Гърция, защото гърците са още по-хитри.
Така че тези приказки, които тук се изговориха за алтернативи, са без покритие. Ако искаме истинска алтернатива на газа, за да намалим нашата зависимост от една-единствена държава, това е да направим ядрена електроенергетика, така че тя да задоволява не само България, ами да изнасяме толкова, че наистина да станем енергиен център. Нещо, което единствено може да закрепи България. Иначе петрол няма. Ако бликне петрол някъде, например от Царичинската дупка, и ние станем Катар на Балканите, аз разбирам, тогава – да, можем да прекратим договора с Русия на часа`. Да им кажем: „Гледайте си работата!”. Но това нещо няма да стане.
Затова бъдете реалисти, бъдете държавници, бъдете отговорни хора! Аз знам, че най-лесното е сега да скочиш и да кажеш: ние трябва да прекратим договора с Русия! Напротив, вашето инфантилно русофобство не говори за държавническо мислене. Защото България няма полза от това Русия да бъде сатанизирана. Европа няма полза от това Русия да бъде сатанизирана. Нещо повече, аз казах на Консултативния съвет при президента, България даже трябва да бъде инициатор на идеята и Украйна, и Беларус, и Русия да започнат преговори за Европейския съюз. Защо се водят преговори с Турция - една азиатска, една мюсюлманска държава, а не се водят преговори с една православна, една християнска и още две православни държави? Защо? Каква е логиката? Ако някой ми обясни, обаче логически, не с „филство” и с „фобство”, не с омраза и не заради платени стипендии от американското посолство, аз съм готов да разговарям с него. Но логика няма. Ако Украйна и Русия сега бяха членове на Европейския съюз, щяха да се подчинят на правилата, които има в Европейския съюз, и нямаше да се чудим кога ще се разберат и как ще се разберат.
Така че нека да бъдем логични, нека да бъдем отговорни. Европа има нужда от ресурсите, които са в Украйна и в Русия. Една силна Евразия би била номер едно в света. Защото в следващите десетилетия, дами и господа народни представители, проблемът за енергията ще бъде проблем номер едно. Той ще подрежда геополитиката, той ще определя конфликти и съгласия, той ще пренареди света. Някой тук каза пак някаква велика глупост, че Русия.... Китай и Индия ще увеличат потреблението си от газ и петрол двойно, вие си го представете това. Две милиардни държави!
Така че този въпрос ще бъде въпрос на следващите две десетилетия. Ако България не направи своята национална енергийна стратегия, ако България не се ориентира геополитически така, че да бъде европейска, а не държава от латиноамерикански тип, ние ще повтаряме тези кризи, ще повтаряме тези безплодни дебати и ще се караме за декларации. Декларациите не вършат работа, декларациите топло не дават. Те не дават ток. Ток дава реакторът в АЕЦ „Козлодуй” – І, ІІ, ІІІ и ІV. Не знам защо се говори само за ІІІ и ІV. Първи и втори могат да работят до 2012 г., ІІІ и ІV – до 2035 г. Единадесет милиарда долара е общата ни загуба от затворените реактори, ако не ги отворим. Хайде да сложим на везните 11 млрд. долара и всички други приказки, които изприказвахме тук! Вие си направете изводите!
Нашият призив, на „Атака”, е да отворим реакторите веднага, сега, незабавно. С решение на Народното събрание това може да стане още днес, още утре. И правителството да се подчини на това решение. То е длъжно да се подчини, защото ние сме върховният орган на властта в България. Нека да се държим като такъв! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Сидеров?
Господин Минчо Спасов има думата за реплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Сидеров, Вие ме върнахте в детските ми години, когато рецитирахме „Кат Русия няма втора, тъй могъща на света”. Вие не обяснихте тук обаче на Народното събрание, когато станем енергиен център с възстановяването на ІІІ и ІV блок, откъде ще взимаме ядреното гориво. Технологично би трябвало много добре да знаете, че единственият източник за това гориво е отново Русия. Тоест ние ще станем още по-зависими от Русия, отколкото сме сега.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Какво предлагате, господин Спасов?
МИНЧО СПАСОВ: Вие забравихте да кажете, че в момента, може би не сте слушали и думите на премиера, ние консумираме 600 мегавата, изнасяме 600 и имаме 200 резерв. На нас електричество не ни трябва, ние имаме в излишък.
Господин Сидеров, Вие казахте, че трябва да се освободим от зависимостта си от Русия и аз подкрепям това; че трябва да се освободим от зависимостта си от Съединените щати или други и да гледаме собствения си интерес – това също го подкрепям. И ако ние сме истински патриоти тук, някои от нас ще забравят своето вродено русофилство, защото станахме свидетели как Русия ни зашлеви звучен шамар с този си акт.
Други от нас ще престанем да бъдем американофили, защото видяхме, че и Америка не се съобразява с международното право в много от своите прояви. Ние ще бъдем българофили. Може би ще трябва да обмислим дали тези 3 милиона, които гласувахме в бюджета си, за да празнуваме дните на Русия в България или обратно – българо-съветската дружба, да не ги пренасочим за обезщетяване на българските общини след тази криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Господин Сидеров, имате думата за Вашата дуплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Спасов, призовах да бъдем отговорни държавни мъже, а не инфантили. Аргументът, че сега изнасяме ток не може да бъде аргумент да не отворим реакторите. Ами дайте, по Вашата логика да затворим V и VІ блок. Щом изнасяме, значи имаме много. Да започнем да внасяме – това ли искате?
Второ, българофилството се измерва с действия. Вие сте представител на политическата сила, която е най-виновна за съсипването на България. Моля ви избягвайте тези укори. Тук не става дума за филство и фобство. Тук става дума за разумен подход към проблемите. Какво филство и какво фобство има в това да гледаш стратегически и да гледаш мястото на България след 20-30 години, а може би и по-рано, когато наистина ще се водят войни за петрол и газ? Какво филство и фобство има в това?
Моля ви, да не говорим за българофилството, защото това, което направи НДСВ за България... Българофилството означава да обогатяваш България, а не да я ограбваш. Това е.
Моят съвет към вас е да внимавате с тези изрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, обявих, че ще дам думата на господин Каракачанов. Преди него обаче е записан господин Иван Иванов, който беше излязъл от залата и беше ме помолил да не го обявявам.
Господин Каракачанов, моля за разбиране. Нека да изслушаме господин Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Господин министър, ще започна изказването си с реплика към Вас. Изказването ми ще бъде посветено действително на проекта на декларацията. Когато Вие говорихте аз внимателно слушах Вашето експозе и искам да Ви кажа, че съм силно смутен, защото по един за мен недопустим начин, може би и на неинформираност, Вие заявихте, че тези посредници, които в момента са в договора между “Газпром” и “Булгаргаз”, са всъщност дело на правителството на ОДС. Това не е така, господин министър.
Пред мен са заглавните страници, не текстовете, но заглавните страници на двата договора. (Показва договорите.) Единият е договор, който е сключен между “Газекспорт” и “Булгаргаз”. Това е договор за транзит на газ през българската територия. Вторият е договор за доставка на газ. Той е сключен от акционерното дружество “Топенерджи” и “Булгаргаз”. “Топенерджи” беше рожба на покойния Андрей Луканов и на кръга около него. Вие знаете това не по-зле от мен.
През 2006 г. в началото на кабинета Станишев – вашият колега Румен Овчаров реално подписва допълнително споразумение и то е вече между “Овергаз” и “Булгаргаз”. Заедно с “Овергаз” са и “Уинтърхаус”, там е и “Газпромекспорт”. Да виждате някои от тези три фирми посредници в договора през 1998 г.? Категорично не.
Необходимо е да бъдем наистина точни, защото в противен случай хората получават невярна информация, което не е добре за осведомеността на българските граждани.
Господин министър, по отношение на основното, което заявихте във Вашето изказване, свързано с кризата, че трябва да се съсредоточат усилията, да се намали нейният ефект. Точно това е моментът, който ни разделя в нашите оценки. Аз и на заседанието на Комисията по енергетиката заявих ясно, че в България най-после трябва да се разбере, че висшите правителствени служители – министри, заместник-министри, шефове на агенции, комисии, трябва да носят отговорност както в своите действия, така и за своето бездействие.
Господин министър, аз се уморих да цитирам и затова няма да се спра сериозно на този въпрос, че е нарушен Законът за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Има изрична Допълнителна разпоредба - § 3, който изисква през 2009 г. 70-дневни запаси. Това не е спазено. Но не само това. Ние имаме договор за присъединяване към Европейския съюз в Преходните разпоредби, в частта “Енергетика”. Вие знаете, че чрез дерогация на България беше удължен срокът да постигне тези 90-дневни запаси, но също през 2009 г. запасите са такива, които в момента не са постигнати и сме далеч от това ниво.
Продължавам нататък и за мен това всъщност е най-важното. Още през 2004 г. беше приета Директива № 67 на Европейския съюз. В тази директива, която е посветена на мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ, реално нищо от това, което Европейският съюз заявява, че трябва да изпълнят страните членки, не е осъществено от правителството на Република България.
Искам да ви напомня, че ние „въведохме” тази директива на 25 август 2006 г. Тоест буквално месеци след първата криза между Украйна и Русия. В тази директива в чл. 4 директно е записано, че държавите членки гарантират, че снабдяването на домакинствата, потребители на тяхната територия, е защитено и в подточка “а” – при прекратяване на националното снабдяване с газ. Следващият чл. 5 касае същото за малките и средните предприятия. Постигнато ли е, господин министър? Не.
Европейската комисия продължава и в приложение към директивата разписва изрично мерките, които трябваше да бъдат осъществени не след като настъпи кризата Европейската комисия изисква от страните членки да осъществят тези мерки, за да не се достигне до такава криза. Кои са те? Тези, които аз заявявам съвсем директно. Демократи за силна България искаха още преди три години, и аз съм пледирал за това и имам мои интервюта.
Първо, увеличаване на обема на необходимите запаси от газ. Тоест разширяване на газохранилището в Чирен. Казва се сега, че щяло да струва 200 млн. евро. Мисля, че такова нещо каза министър-председателят. Загубите, които в момента търпят българският бизнес и българските граждани, нима не надвишават тази цена?
Второ, господин министър, увеличаване на капацитета за изтегляне на запасите от газ. Защо за тези три години, откакто се разбра, че Русия и Украйна са ненадеждни партньори на газовия пазар, българското правителство не предвиди средства за монтиране и функциониране на втори терминал в Чирен? Тогава щяхме да осигурим 8 милиона кубически метра газ на денонощие.
На трето място, трансграничните възможности за сътрудничество между операторите на преносните системи от съседни държави членки за координиране на изпращането на газ в критични ситуации. Нищо. Между Русе и Гюргево само 23 километра – ще струва 30 млн. евро. Защо не е построено? Вие казвате, че водим преговори няколко месеца. Аз Ви казвам – защо не от три години да се бяха започнали тези преговори? Вашето правителство е вече от три години и половина. В оставащите шест месеца, господин министър, реално нищо не може да се завърши от тези мерки. Дано следващото правителство ги осъществи.
Имаше критика към нас: защо вие, правителството на ОДС, не сте осъществили интерконект за този байпас между Димитровград и Комотини. Отговорът е много прост – защото проектът TGI още не е завършен и той достигна до Комотини само преди година и половина. Правителството на ОДС управляваше до 2001 г. Вие знаете това. Този проект още не е стигнал Италия. Ако вие преди три години бяхте започнали тези преговори, бъдете сигурни, че досега тези 70 километра щяха да бъдат построени. Още повече, ще задам простия въпрос: досега пред Европейската комисия поискано ли е финансиране за всяка една от тези мерки – за Чирен, за втори терминал, за байпас с Гърция, с Румъния, за построяване дори на хранилище за втечнен газ в близост до Комотини и осъществяване на сделка? Нито една от тези мерки не беше направена.

Затова аз не мога да приема една декларация, която замазва всичко, която казва: ние сега ще направим това, това и това. Отговорното правителство трябва не само ясно да вижда какво не е направено, но да сложи пръст в раната, да се поиска отговорност от министри и други висши служители, които доведоха до това кризата, макар и предизвикана вън от нас, да предизвика толкова тежки последици за българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Не виждам.
Има думата господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях един от тези трима или петима народни представители, които гласувахме „против” заседанието да се излъчва от телевизията. Защото, когато голяма част от уважаемите колеги видят прожектори, забравят за какво сме се събрали.
Вече цял ден държим политически речи, празни приказки, сипем обвинения един срещу друг, правителството срещу опозицията, опозицията срещу правителството и мнозинството, а това на обикновен език се нарича мародерство. Мародерство, защото в същото време българските предприятия затварят едно след друго, хората излизат на улицата, в същото време на българските граждани продължава да им е студено, докато тук пред прожекторите на телевизионните камери голяма част от депутатите се упражняват в риторика за русофилството, русофобството, четат ни пасторски лекции и, разбира се, не пропускат да се самоизтъкнат.
Слушах много внимателно дебата през цялото време и много малко полезни неща се казаха. Всичко друго беше дебат на фона на кризата, която съпътства нашите съграждани, кризата, която удря българското производство. Това е целият проблем.
Бях и на Консултативния съвет при президента и там тонът беше съвсем спокоен и делови, защото нямаше камери. Тук има камери и ако ние не си покажем магарешките номера пред целия български народ, който едва ли започва да обича този или онзи, дори и най-речовитите оратори, защото всъщност не може да разбере за какво точно му говорим, за какви русофили, за какви русофоби, за какви неща, които реално погледнато по никакъв начин не решават проблема на обикновения български гражданин. Който иска, нека да си бъде русофил, който иска, нека да си бъде русофоб. Но да бъдеш русофил във времето, когато ти затварят кранчето, е най-малкото невъзпитано. Защото времето, когато трябва да питаем някакво почитание, отдавна отмина. Няма да правя исторически аналогии в миналото, но България беше ощетена по един безпрецедентен начин, въпреки наличието на договор, затваряйки кранчето на газта в противоречие и на международното право, което е факт.
Оттук нататък няма нужда да репетираме къде е мястото на Русия – дали в Европа или извън Европа. Това не е наша работа, а нейна работа. Ако тя прецени да бъде част от Европа, да заповяда, ако не иска, пак нейно право е.
Има някои неща, които трябва да бъдат казани много ясно. България е в 94 процента енергийно зависима от руските доставки на газ и на нефт. Така е, защото миналото правителство направи промени в енергийната стратегия, която задължи дори тецовете, които работеха на въглища, да преминат на газ. Ние нямаме нито газ, нито нефт, но имаме въглища, които можем да използваме пълноценно. Имаме биомаса, която не използваме пълноценно.
Няма да повтарям предложенията, които направих на Консултативния съвет по национална сигурност. Който искаше да ги прочете, ги е прочел. Виждам, че много малко са ги чели, защото слушах общи приказки цял ден.
Българското правителство трябва да изработи специална стратегия, за да стимулира онова българско производство, което използва национални източници на енергия, за да бъдем минимално зависими. От друга страна, трябва да се направи всичко възможно, за да се реализират онези газопреносни връзки, които дават възможност при следващ подобен инцидент, какъвто се случва в газовата война между Русия и Украйна, ние да не бъдем на сто процента потърпевши, както сме в момента. Всичко това очаквах да чуя и в този дебат – кое и как да се направи, а не да се упражняваме в празна риторика, от която едва ли много от зрителите, ако въобще са останали такива, са разбрали нещо. Българинът иска да живее в топла къща и иска неговото предприятие, в което работи, да работи, а не да остава на улицата.
От тази гледна точка да се върнем на конкретната цел, която днес ни е събрала тук. Изслушахме министър-председателя и в момента разглеждаме декларацията, която трябва да бъде приета. Аз смятам обаче, че към тази декларация трябва да бъдат добавени няколко точки, които ние от Движение „Напред” в момента ви предлагаме. Ще ги прочета, след което ще ги дам на господин председателя.
Предлагаме нова т. 2:
„2. Министерският съвет да обяви кризисно положение на територията на цялата страна в съответствие с чл. 54 от Закона за управление при кризи. Правителството да набележи мерки за покриване на загубите, претърпени от населението и българските производители.”
И точка 3:
„3. Необходимо е правителството незабавно да започне процедура пред Европейската комисия за отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” като компенсация за нанесените щети на българската икономика от газовата криза.”
От няколко дни ние говорим за отварянето на АЕЦ „Козлодуй”. Казвам „от няколко дни” с оглед на сегашната криза. Иначе много от тези, които сега се бият в гърдите за АЕЦ „Козлодуй”, не ги помня през 2002 г., когато събрахме 512 000 подписа и на 12 април 2002 г. ги внесохме в тази сграда, но някъде се загубиха. Не ги помня, когато правихме и референдума през 2005 г., първия в България граждански референдум, на който гласуваха над 850 000 души с подписите си или по Интернет.
Много е хубаво да се приказва, но трябва да се работи. АЕЦ „Козлодуй” е българска кауза. Преди няколко дни в един от дебатите, който имах в една от телевизиите с един бивш министър на външните работи, той каза, че Западните български покрайнини и АЕЦ „Козлодуй” били загубена кауза.
Господа, няма загубени български каузи, има калпави български политици, които нямат воля и кураж да се бият и да воюват за българската кауза. АЕЦ „Козлодуй” е българска кауза. Сега в момента ние трябва да направим всички дипломатически усилия, не с голи декларации и да си приказваме общи приказки, но да използваме ситуацията. Не само това, което Словакия направи. Ние трябва да използваме сегашната ситуация и като компенсация да поискаме отварянето на ІІІ и ІV блок, защото, за съжаление може би, компенсации от Русия или от Украйна едва ли ще дочакаме.
Истината е, че България има редкия, уникалния шанс в момента да използва ситуацията, която е засегнала и целия Европейски съюз, за да обясни по-лесно своята кауза за ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Защото, освен френското и гръцкото лоби в Европейския парламент и австрийците, които по принцип са против ядрената енергетика, има и други страни, които ни защитаваха и то във времето, когато предишното българско правителство правеше всичко възможно да ни убеди, че не трябва да се борим за АЕЦ „Козлодуй”. Сега е моментът да направим необходимото по дипломатически път, с енергични усилия да убедим Европейския съюз, Европейската комисия, да подготвим в същото време за пуск ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” и да реализираме тази нормална българска кауза. Защото, ако пропуснем и този момент, следващ едва ли ще ни се отдаде.
Има две предложения – от „Атака” и от Движение „Напред”, чувам, че и други парламентарни групи подготвят предложения за подобно решение на парламента, предложих и на Председателския съвет, а именно като български парламент да гласуваме решение, с което да задължим българското правителство, иначе можем да слушаме най-различни работи. Да ме извинява уважавания от мен господин Димитров, но аз не чух какво предлага, като прекратим договора за доставка на руска газ? Какво правим? „Набуко”! „Набуко” няма да стане в следващите години. Дотогава какво правим? Нямаме и банани, за разлика от негрите в Африка. Какво правим? Затваряме предприятията и хората остават на улицата! Трябва да бъдем максимално разумни и да гледаме интереса на държавата. Дребните ни политически интереси ще приключат след шест месеца. За едни ще приключат добре, за други – зле. Въпросът е, че в края на краищата политиката, както казваше Константин Величков преди повече от един век, не трябва да е временно попаднал келепир на дадения политик, а трябва да е в служба на обществото.
Още веднъж предлагам на господин председателя на Народното събрание този текст и държа да бъде подложен на гласуване, когато се гласува общата декларация на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Каракачанов? Не виждам.
Давам думата на господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам от тази трибуна да говоря днес за конфронтацията и за консенсуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един момент, господин Щерев. Моля Ви да говорите все пак по декларацията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбира се, че по декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Наистина, има и по-широки трактовки, но все пак да не забравяме, че говорим за декларацията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Естествено е между управляващи и между опозиция да има конфронтация, естествено е да има различни мнения, естествено е да има нападки, защото се изхожда от различни позиции. Когато обаче в страната има такава газова криза, когато имат проблем всички български граждани, то ще бъде добра атестация за парламента да направи с консенсус декларация и да вземе решения в интерес на всички български граждани.
И ето примерът, господин председател. Самата декларация, която се предлага от тримата председатели на комисии, предполага веднага конфронтация.
Разбирам, че предложенията на господин Мартин Димитров, подкрепени от цялата опозиция, включително от Българска нова демокрация, са другата крайност. Това е друго мнение, друго виждане на ситуацията днес. Но ако искаме наистина да дойдем до консенсус, нека да видим къде е границата, на която можем да се срещнем в интерес на българските граждани.
На първо място, искам да покажа, че в предложената от вас декларация най-малко пет пъти се споменава думата „криза”, без да броя синонимите за това. Вие признавате в предложената от вас декларация, че има криза, че има газова криза. Тогава е напълно логично искането тази криза да бъде обявена – да бъде обявена според законите на страната, за да може да има обезщетения към фирмите и българските граждани. Предполагам, че никой в тази зала няма да опонира, когато кажа, че в демократичното общество трябва да има равнопоставеност между гражданското общество, гражданина и държавата. Когато гражданинът наруши законите на страната, той бива глобяван, той бива санкциониран и с пълно право трябва да искаме санкции от страна на държавата, когато е ощетила интересите на гражданите. Ако не се обяви, че има криза, въпреки че вие го признавате във вашия вариант за декларация, това просто ще бъде в ущърб на българските граждани.
На второ място, искам да изтъкна, че в т. 3 на предлаганата от вас декларация, има една теза, която е неприемлива: няма виновни, няма проблем. Нека да видим: ако има някакви виновни, то нека да бъдат съответно санкционирани по съответния начин.
Затова ние от Българска нова демокрация предлагаме по т. 3 да се създаде нова алинея: „Търсене на отговорност от съответните структури на изпълнителната власт и отговорните лица при констатирани нарушения на законите на страната”. Нищо лошо и нищо невъзможно. Ако няма нарушения, няма да има и санкции.
И на последно място, нека върху един друг текст – отново по т. 3, да направя от името на нашата парламентарна група едно предложение. То е вместо: „Необходимо е Министерският съвет да създаде междуведомствена група...”, текстът да бъде: „Необходимо е Народното събрание да създаде временна парламентарна комисия...”, и по-нататък текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение го направи господин Великов.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Спомнете си, че за обгазяването на Стара Загора и Старозагорска област с пълно право беше създадена временна парламентарна комисия, сега, когато са засегнати не една област, а цялата българска нация, цяла България, вие искате някаква междуведомствена комисия да заседава по този въпрос. Ако ние сме парламентарна република, къде по-добре от една парламентарна комисия ще бъдат дискутирани проблемите на енергийната криза? Къде може да се дойде до решение и наистина до консенсус? В една парламентарна комисия. Помислете и приемете това предложение.
От Българска нова демокрация предлагаме на управляващото мнозинство: нека да се опитаме да направим консенсус, нека да се опитаме да направим общ текст, а не предлаганата от вас декларация. Вслушайте се в думите на опозицията, иначе ще трябва да се вслушате в думите на гражданите, а те ще бъдат по-болезнени за вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Щерев?
Заповядайте за реплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Щерев, аз смятам, че няма човек тук днес, който да не иска да има общ консенсус, общо разбиране, всички народни представители да са обединени в създалата се кризисна ситуация, защото обществото е обединено.
Моето изказване, когато правихме заседание на трите комисии – Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и Комисията по енергетиката, беше също така, че всички народни представители, които се изказаха тогава, направиха опит, както днес в залата, да докажат, че само народните представители не сме обединени.
Всичко това, което Вие предлагате в т. 3 със съответните алинеи, ако ги прочетете и се вслушате освен в собствения си глас, прочетете онова, което е записано, ще видите, че всичко така е записано. И няма защо да не гласувате това нещо, освен ако не сте облъчени от госпожа Шулева, че наистина вие искате в тази държава да се обяви криза, но не тази криза, която е в момента, която е третирана и може да се защитава със специален закон – Закона за енергетиката, а някак си сте възприели, че непременно трябва да има криза по Закона за държавните резерви и за военновременните запаси и да се отчетат точно така запасите, онези 90-дневни запаси, които трябва да има държавата. Никой не е против тези запаси да ги има, но днес темата не е за тези запаси.
Днес, много добре знае и господин Иванов Закона за енергетиката, и Вие, даже и госпожа Шулева, защото тя предложи Закона за кризите, а сега, в момента, тя се отрича от този закон, всички знаете, че петдневните запаси са задължение по Закона за енергетиката с наредбите № 10, 11 и 12. Всичко това правителството е спазило. Всичко онова, което е направило правителството, вие не искате да признаете, а искате да признаем някакъв консенсус, витаещ в обществото, но вие не го приемате.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Правилно!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо, колеги, не можах да разбера.
Тази декларация (показва я) беше прочетена, когато заседавахме и трите комисии. Тогава, също така онези, които се вслушваха и в гласа на другите, освен в собствения си глас, я подкрепиха. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай! На заседанието на трите комисии беше прочетена декларацията и тя рязко се отличаваше от изказванията на всички представители на опозицията. Ами, ако искате консенсус, трябва предварително да се работи по тази декларация и наистина да се говори за консенсус.
Предварително ви казвам: в преамбюла на декларацията и шестте представени тук точки, въпреки че говорите за криза, никъде на практика няма съществени мерки и можем да приемем само, че точки 1, 4, 5 и 6 са консенсусни. Нека да видим можем ли да намерим консенсус по другите въпроси. Как така ще се отрича? Разбира се, че са направени и позитивни стъпки от правителството, но абсолютно сигурен съм, че има грешки, недостатъци и ненаправени неща.
И последното нещо, което искам да ви кажа. Не разбирам дали има криза или не. Вие сте председател на Комисията по енергетиката, Вие по-добре знаете от мен има ли енергийна криза. Но ако се съмнявате дали има криза или не, питайте гражданите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, заповядайте за Вашето изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа само две думи по така наречения консенсус. От 1989 г., когато комунистите влизат в провал, непрекъснато ни пробутват схемата: „Дайте да правим консенсус, да спасяваме държавата от кризата, в която ние я вкарахме”. Може би със закон трябва да се изчисти въпросът, че когато БСП управлява, защото това е тенденция, България е в перманентна политическа криза, за да не трябва през три месеца да се събираме и да коментираме има ли или няма криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега по точката.
ИВАН СОТИРОВ: Вижте, господин Пирински, имате лошия навик да суфлирате, когато някой говори. Мисля, че това е нарушение на всички правила, смятам да ми го приспаднете от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Първо, за АЕЦ “Козлодуй” не знам защо и вицепремиерът мълчи по този въпрос. Темата с пускането на третия реактор, искам да попитам тези, които говорят така разпалено, знаят ли, че атомната електроцентрала произвежда ток, а не газ и няма да реши газовия проблем, който съществува сега в България.
Ако целта е заради това, че Путин ни спря газа, да скачаме на Европа и да поставяме ултиматуми пред европейските партньори, ще изпаднем в глупавата ситуация да получим много тежък двустранен удар. С Европа не се разговаря по този начин. Не съм противник на ядрените реактори, но трябва да се търси друг подход. Това е абсолютно неадекватно действие. То се стимулира от управляващите и то е видно и с проекта за допълнение към проекта за декларация, защото това си е класически кризисен PR – да се подменя темата за пълната негодност на управлението, за гафа на правителството не само с газовите спогодби, защото те също бяха в името на националния интерес, тук ни се говореше за големи шлемове, за защита на националния интерес, виждаме докъде се докараха нещата. Не искам да поставям въпроса, защото господин Аталай говореше как правителството като отличници са си изпълнили задачите, но ето какво казва господин Орешарски в стенограмата на парламента от 28 ноември 2007 г.: „250 млн. лв. са включени в бюджета, за да може през 2008 г. да имаме 25-дневни запаси от горива”. Къде са тези 25-дневни запаси от горива?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече.
ИВАН СОТИРОВ: И куп други проблеми. Съжалявам, че ми е малко времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, приключвайте!
ИВАН СОТИРОВ: Сигурно са отишли при Мирчо циганина. (Шум, смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте, господин Сотиров!
ИВАН СОТИРОВ: За това става въпрос – с това се занимавате вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма повече време, съжалявам. (Народният представител Иван Сотиров продължава да говори на изключени микрофони. Шум и реплики.) Дадох Ви 30 секунди над 2-те минути, съгласете се, че повече толеранс едва ли е възможен. (Шум и реплики.)
Не виждам реплики към господин Сотиров.
Има ли желаещи да вземат думата? Има.
Господин Евгени Чачев, имате 1,3 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще продължа изказването на Иван Сотиров, защото сега нямаше да има криза, ако две правителства бяха продължили инвестиционната програма на правителството на Иван Костов.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Е-е-е! (Силен шум от мнозинството.)
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Правителство, което изгради 300 км магистрални газопроводи в България. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля ви за тишина!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Триста километра, уважаеми господа социалисти, а вие за осем години един метър не сте построили.
По същата тази програма беше предвидено да се утрои Чиренското хранилище. Така ли беше, господин Божинов? Така беше! (Шум и реплики.)
Предвидено беше да се построят още две хранилища за газ. Построиха ли се?
Милен Велчев обяви тази програма за скелетите в гардеробите и вие не направихте нищо, въпреки че Костадин Паскалев каза, че продължава тази програма и действително я продължи и затова си подаде оставката.
И ако това правителство на Сергей Станишев беше действително отговорно правителство, сега нямаше да има газова криза в България.
Аз не съм русофоб, но ние не направихме нищо, за да предотвратим това, което се случи. И това не направи правителството на Сергей Станишев. И затова от тази трибуна си позволявам повторно да поискам неговата оставка, защото само едно безотговорно правителство може да остави народа си в това положение. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Колеги, има ли други желаещи? Вече няма.
Обявявам дискусията по т. 2 – проектите, представени днес, за приключена.
Моля, подгответе се за преминаване към гласуванията, които ни предстоят.
Уважаеми колеги, ще гласуваме по следната поредност. Беше представен проект за декларация от господин Яне Янев, който по същество е със заместващо съдържание на проекта, представен от тримата председатели на комисии.
За процедура по процедурата на гласуването, заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Аз предлагам все пак гласуването да бъде текст по текст, тъй като има алтернативни, заместващи предложения на конкретни текстове. Мисля, че е коректно да се гласува текст по текст. Не е чак толкова голяма декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението за гласуване текст по текст, уважаеми колеги, не е съвсем ясно, защото има различни отделни текстове по представените проекти, има и алтернативни цели декларации. Така че тази процедура навярно ще ни затрудни, но съм длъжен да я подложа на гласуване.
Има предложение за гласуване текст по текст, каквото и да означава това.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 45, против 94, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Рамадан Аталай. Навярно, господин Аталай, за новата т. 4, която сте внесли?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще се възползвам от правото си, след като се консултирах с колегите си Ранчев и Червеняков, да оттеглим нашето предложение като нова т. 4 към декларацията, която е представена от нас тримата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, господин Аталай. Няма да я подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване проекта на декларация с вносители господин Янев, Абаджиев, госпожа Капон, госпожа Николова и господин Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 34, против 91, въздържали се 53.
Проектът за декларация не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста на декларацията, представена от господата Аталай, Червеняков и Ранчев, по която има поредица от направени предложения в хода на заседанието.
Първо беше направено предложение от господин Борислав Великов за промени в т. 3 и, доколкото разбрах, за отпадане на третия текст от преамбюла. Подлагам ги на гласуване в съответната последователност.
Ще подложа на гласуване с Ваше позволение, господин Великов, и предложението на господин Щерев в т. 3 - вместо Министерският съвет да създаде група Народното събрание да създаде временна комисия, и предложението на господин Щерев за текст, предвиждащ искане на отговорност на виновните длъжностни лица.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД , от място): Нека да е отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще ги подложа на гласуване отделно.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Борислав Великов в т. 3 от проекта текстът да бъде - вместо Министерският съвет да създаде междуведомствена група Народното събрание да създаде временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 54, против 74, въздържали се 61.
Не се приема.
Имате думата за процедура, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз съзнавам, че времето напредна, всички сме тук вече шести час, но аз бих помолил основно парламентарните групи на БСП, НДСВ, ДПС, тъй като предполагам, че колегите от опозицията са го подкрепили, отново основния аргумент. В крайна сметка ние търсим някакво съгласие. Това е една от възможните точки. Вярно е, Янаки Стоилов спомена, че може би предварително опозицията е трябвало по-добре да обединим нашите предложения. Съгласен съм с това. Не ни стигна времето. Декларацията и на управляващите беше сравнително бързо подготвена, това, което се прочете в петък, беше толкова накрая и също прибързано направено, че времето не стигна.
Но ние, колеги, сме парламент. Парламентарна република сме и затова аз бих помолил, ако не възразявате, господин Паунов, да помислим дали в една парламентарна република не би било добре да има една парламентарна комисия, а не някаква междуведомствена група, която все пак по-трудно може да се справи с нормативните изисквания, доколко съответстват на законите и различните текстове на онова, което е необходимо за страната в един такъв момент. Ще бъдем много по-полезни с една парламентарна комисия в този случай. Апелирам да се подкрепи поне това като един жест и към опозицията и към търсене на онова съгласие, което все пак днес може би е ценно и за страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението, направено от господин Великов.
Гласували 194 народни представители: за 58, против 70, въздържали се 66.
Предложението отново не се подкрепя.
Второто предложение е да има нова подточка, в която да се предвижда разкриването и търсенето на отговорност от виновни длъжностни лица – общият смисъл на предложението на господин Щерев.
Моля, гласувайте това предложение.
Това е предложение, направено в хода на дискусията, съзнавам че е неясно формулирано, поначало спорно дали може да се гласува. Но доколкото беше формулирано по общ начин, подлагам го на гласуване.
Гласували 185 народни представители: за 52, против 83, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Държите ли, господин Великов, да гласуваме отпадането на третото тире? Очевидно, че господин Великов не счита за нужно повече да поддържа своите предложения.
Преминаваме към следващите предложения – поредица от текстове, предложени от господин Мартин Димитров от името на всички парламентарни групи от опозицията и независими народни представители. Твърдение, оспорено впоследствие от независими народни представители и от част от парламентарните групи.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, Вие поддържате желанието си да бъде подложено на гласуване.
Предложението беше тези текстове, които бяха прочетени от господин Димитров, да бъдат текстове веднага след израза „декларира”. Те бяха прочетени в пленарната зала, подлагам ги на гласуване.
Моля, гласувайте направените предложения от господин Мартин Димитров.
Гласували 187 народни представители: за 43, против 118, въздържали се 26.
Не се приемат направените предложения.
Следващата група предложения са от Парламентарната група на Движение НАПРЕД, направени от господин Каракачанов. Ще ги подложа на гласуване отново ан блок. Те бяха за нова т. 2 с две подточки след т. 1.
Моля, гласувайте направените от господин Каракачанов предложения.
Гласували 163 народни представители: за 29, против 45, въздържали се 89.
Предложенията не се приемат.
Господин Каракачанов, имате думата за предложение за прегласуване.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, искам прегласуване.
Честно казано съм поразен не от реакцията на управляващото мнозинство, а от реакцията на опозицията.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: И ние бяхме преди малко.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, вие не трябва да бъдете поразени, когато предлагате глупост – да спрем газовите доставки, да скъсаме договора. Това е глупост и аз не мога да гласувам против себе си и против моите деца, които трябва да стоят на студено. Но аз цял ден ви слушам как говорите, че има криза в държавата. Така ли беше? Така беше. Ние какво предлагаме? Министерският съвет да обяви кризисно положение. Вие сте против.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И ние сме го предложили.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Защо не го гласувахте тогава?
След това – правителството да набележи мерки за покриване на загубите, претърпени от населението и българските производители. Против и това ли сте? Хайде, те са против всичко, което предлага опозицията. Вие против ли сте?
И третото нещо, което предлагахме, е за АЕЦ „Козлодуй” – незабавно да започне процедура пред Европейската комисия за отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Е, не мога да разбера за кое сте против.
За съжаление, българската политика е на този хал през последните 18 години, защото гледа на следния принцип: не е важно аз да съм добре, важното е на другия колега от опозицията да не му мине предложението. С такава опозиция, господа, тези тук (сочи Парламентарната група на БСП), ще ни управляват още 12 години! (Силен шум в залата.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Вярно е! Вярно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, колеги! В процедура на гласуване сме, искам да ви напомня!
Господин Каракачанов направи опит да обоснове процедура за прегласуване – така го разбрах.
Подлагам отново на гласуване предложенията, внесени от господин Каракачанов.
Гласували 173 народни представители: за 46, против 32, въздържали се 95. (Шум и реплики в залата.)
Моля ви, колеги! Моля ви, запазете все пак тишина!
И последното предложение, което беше изразено в хода на изказването на господин Волен Сидеров, въпреки че той не ми остави текст, звучеше примерно така: „Възлага на българското правителство да предприме незабавни действия за активизиране на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”.” Примерно такъв беше текстът.
Предлагам да гласуваме направеното предложение.
Искам само да напомня, че утре предстоят заседания на комисии по този въпрос.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 41, против 40, въздържали се 73.
Предложението не се приема. (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги народни представители, ще пристъпим към гласуване на проекта за декларация, като в нея господин Аталай при огласяване на текста внесе две уточнения – в заглавието и последната дума в т. 5.
Подлагам проекта на гласуване с тези уточнения в редакцията при представянето й, направени от господин Рамадан Аталай.
Моля, гласувайте предложения проект.
Гласували 195 народни представители: за 138, против 51, въздържали се 6.
Декларацията е приета.
Да вземат думата за отрицателен вот имат право тези, които не са взели участие в обсъждането.
Има ли желаещи да обосноват своя отрицателен вот? Не виждам.
Уважаеми народни представители, приключи една дискусия, която търсеше консенсус. Получи се друго, но нека всеки има предвид онова, което беше казано днес.
Следващото заседание на парламента ще бъде утре – 13 януари 2009 г., от 14,00 ч. тук, в Народното събрание, с двете точки от дневния ред, по които днес получихте своите материали – материалите за второ гласуване. Моля всички народни представители да носят тези материали утре, тъй като гласуването ще бъде текст по текст. Ще трябва да можете да следите точно какво се гласува.
Съобщенията за заседания на комисиите ще прочета с удоволствие:
- Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 13 януари 2009 г., вторник, от 12,00 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Княз Александър І”;
- Подкомисията по предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси ще заседава в сряда, 14 януари 2009 г., зала 126 от 14,30 ч.;
- Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава на 14 януари 2009 г., сряда, от 14,00 ч. в зала 232;
- Комисията по правни въпроси ще има заседание на 15 януари 2009 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,42 ч.)




Председател:
Георги Пирински


Секретари:
Борис Николов

Ясен Попвасилев