Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 21-23 януари 2009 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на CMS детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
5. Първо четене на Законопроекта за транслитерацията, внесен от Министерския съвет на 22 декември.
6. Годишен доклад за младежта за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2008 г.
7. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2007 г. и приложенията към него (поверителни, за служебно ползване и некласифицирани), внесен от Министерския съвет на 27 май 2008 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Иван Гороломов и група народни представители на 9 декември 2008 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 12 януари 2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за уеднаквяване на понятията в административната дейност, внесен от Министерския съвет на 9 януари 2009 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
12. Второ четене на Законопроекта за културното наследство, приет на първо четене на 31 юли 2008 г., продължение на второто четене.
13. Парламентарен контрол.
С уточнението, колеги, че след т. 7 очакваме внасяне на доклади от съответните комисии, за да можем да гледаме точките в утрешния и петъчния ден и с разбирането, че при необходимост ще преминем към второ четене на Законопроекта за културното наследство преди точките, които го предхождат, в случай че по тях не са постъпили доклади от съответните комисии.
Гласувайте този проект за програма.
Гласували 187 народни представители: за 165, против 16, въздържали се 6.
Програмата за седмицата е приета.
Предложения по ал. 3.
Първото предложение е на народния представител Минчо Христов за промени в Кодекса за социалното осигуряване.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, преди да предложа този текст искам да Ви припомня, че миналата седмица предложих проекторешението, което сме внесли със Стела Банкова в началото на 2007 г. за активирането на чл. 36 от Договора за присъединяване. Вие обещахте от тази трибуна, че след като мине докладът на комисията, Вие ще го внесете. Комисията проведе заседание вчера и почти единодушно прие такова решение. Затова Ви предлагам да използвате правомощията си като председател да предложите в дневния ред и това решение.
Що се отнася до конкретното ми предложение, това е предложение, направено на 18 януари 2007 г., с което предлагам да се отмени точковата система при пенсиониране, до 3 месеца от влизане в сила да бъдат преизчислени всички пенсии и трето, да се завиши относителната тежест на всяка една година трудов стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1% на 1,5%.
Въпреки че предложението е внесено през януари 2007 г., аз мисля, че то не е загубило своята актуалност и се надявам колегите да ме подкрепят за влизане в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 27, против 19, въздържали се 106.
Предложението не се приема.
По въпроса, повдигнат от господин Христов. Както си спомняте, колеги, аз поех ангажимента да предложа включване на точката в дневния ред с очакването, че гласуването на такова предложение ще срещне подкрепа от всички парламентарни групи. Тази сутрин помолих колегите от парламентарните групи на мнозинството да направят още една консултация с всички групи, отново да влязат във връзка и с отговорните представители на правителството и да подготвим включването на тази точка. Според мен полезно е и с участието на съответни министри. Надявам се до почивката това да бъде извършено и да сме наясно как може да подходим към тази точка. Аз бих предложил да имаме готовност утре сутринта в началото на пленарния ден да пристъпим към разглеждането й, като направя формалното предложение утре в началото на нашето заседание.
Госпожо Банкова, заповядайте за Вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам поправка на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С тази поправка се забранява на ВиК дружествата да начисляват повече от 25% от загубите за вода в сметките на потребителите.
Мотивите ми за това предложение са следните.
Първо, във всички европейски столици загубите на ВиК дружествата са около и под 10%. В София официалните загуби на „Софийска вода” са над 60%, тоест включват се в сметките на гражданите. Тоест всичко това го плащаме ние като потребители. Това демотивира дружествата да правят ремонти, тъй като всяка загуба се плаща от гражданите.
Искам да ви припомня, че в Тридесет и деветото Народно събрание президентът Георги Първанов подкрепи становището, че загубите на вода не трябва да бъдат повече от 25%. На същото мнение бяха и колегите депутати от БСП в Тридесет и деветото Народно събрание. Призовавам колегите от БСП да бъдат последователни в позициите си и да подкрепят това предложение. Надявам се и останалите колеги да гласуват за това разумно предложение, за да намалим цената на водата наполовина.
Обърнете внимание, уважаеми колеги, един кубик вода струва 2-3 стотинки на „Софийска вода”, а на гражданите тя продава водата за над 1,40 лв. В Договора за концесия през 2006 г. „Софийска вода” се ангажира да намали загубите на вода от 64 на 32%. Явно е че „Софийска вода” грубо наруши и не изпълни договореното. Недопустимо е да позволим на „Софийска вода” да продължи да ограбва столичани.
Призовавам ви да подкрепите това предложение, за да спре ограбването на българските граждани от „Софийска вода”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 20, против 27, въздържали се 92.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Йордан Бакалов за парламентарна анкетна комисия.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението беше направено миналата седмица, когато действително беше по-актуално създаването на такава комисия. Тогава управляващото мнозинство предпочете да не направи такава комисия.
Въпреки че вече има информация, че доставките са възобновени, актуалността на тази тема според нас си остава, по простата причина че ако правителството и управляващото мнозинство бяха толкова сигурни в надеждността на доставките, не би се засилило да получава по 2 млн. кубика от Гърция, както и не би се засилило да се опитва да получава същите количества от Турция. Тоест несигурността на доставките за природния газ си остава.
Ето защо предложението на опозицията е да се създаде такава парламентарна анкетна подкомисия с по един представител от всяка парламентарна група, която да види с какво България в момента разполага от гледна точка и на горивата, от гледна точка и на подготвеността да се посрещнат такива кризисни ситуации, без това да се усеща от българското население.
Аз много добре знам, че управляващото мнозинство ще предпочете по-скоро партийното прикриване, но според мен по-отговорното поведение на всеки един народен представител би трябвало да бъде всичко да е ясно, за да знаем как България би реагирала при евентуална нова кризисна ситуация. Защото, както ви казах, няма сигурност на всичко това, което се случи. Въпреки проблемите, които се появиха още в 2006 г., въпреки неподготвеността на правителството за такава ситуация, ние сме парламентарна република и мисля, че сме в състояние да проверим какво има като резерви и какво има всяко едно отделно предприятие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 164 народни представители: за 56, против 47, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров, заповядайте за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение това наше предложение за създаване на анкетна комисия да бъде прегласувано, за да видят всички граждани и българският парламент как стоят нещата в държавния резерв. Не виждам никакво основание, ако всичко е чисто в резерва, да се бяга от тази анкетна комисия.
Искам да припомня, че има стенограма от миналата година, в която министърът на финансите тук в парламента заявява, че са предвидени 250 милиона, за осигуряването на 25-дневен резерв от горива, за да бъде посрещната евентуално такава ситуация, в която се намирахме и в която все още се намираме.
Така че моят апел към вас е да подкрепите това наше предложение и да бъде съставена такава анкетна комисия. Отказът да бъде подкрепено това предложение е необясним, ако вие сте с чиста съвест и нещата в резерва стоят по един друг начин. Знаем, че по принцип около държавния резерв винаги е витаела една доста сериозна конспирация и подозрение, че оттам се точат средства по непрозрачен начин.
Така че нашият апел е да подкрепите това предложение да бъде съставена такава анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте повторно предложението.
Гласували 168 народни представители: за 55, против 67, въздържали се 46.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Има предложение, направено от народния представител Пламен Моллов за включване в дневния ред на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет в средата на декември миналата година. Формално, господин Моллов, тримесечният срок по ал. 2 на чл. 65 не е изтекъл и това не позволява по принцип да се подложи на гласуване това предложение, но заповядайте да го обосновете и да преценим как да процедираме.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предложението, направено по ал. 3 за включване на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили в програмата на Народното събрание е с идея този законопроект да не се отлага във времето, тъй като той по принцип е гледан в комисия, има готов доклад и има общо разбиране, че промените, които са предвидени в него, са достатъчно основателни и наложителни.
Ние предлагаме Законопроектът за отбраната да бъде включен като точка в дневния ред дори с разбирането, че това може да бъде точка след доклада, който е включен в дневния ред за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имаше различни мнения относно включването на точката и относно подреждането й – дали да е веднага след доклада или в края на програмата.
Аз ще предложа пленарната зала да гласува включването на точката в дневния ред, като по-нататък ще уточним на кое място евентуално да бъде тя, в случай че бъде гласувано включването й в седмичната програма.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 31.
Предложението е прието. Засега точката остава в края на седмичната програма с готовност мястото да се промени.
С това се изчерпват предложенията по ал. 3.
Едно съобщение, уважаеми колеги.
Постъпило е заявление от госпожа Анастасия Мозер: „Уважаеми господин председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че напускам Парламентарната група „Движение напред”.” Заявлението носи дата 20 януари, заведено е в Деловодството в началото на днешния ден.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 януари 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител е Бойко Ватев. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са народните представители Мария Капон и Елеонора Николова. Водеща е Комисията по икономическата политика. Считам, че и Комисията по правни въпроси би трябвало да разгледа този законопроект. Помолил съм да бъде подготвено разпределение, което да предвиди разглеждане и в Комисията по правни въпроси.
От името на парламентарна група декларация желае да направи господин Борислав Ралчев.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Българска нова демокрация желае да ви запознае с един проблем, който сме облекли в момента под формата на декларация.
„Последните две седмици видяхме как неподготвеността на правителството и наблюдаваното през последните три години целенасочено поставяне на България в пълна енергийна зависимост от Русия превърна спирането на доставките на природен газ в истинска енергийна криза за страната. Преди две години управляващите се хвалеха как са постигнали голям шлем при подписването на енергийните договори с Москва. Използвайки същата риторика, след случилото се в началото на 2009 г. можем да кажем, че България не само не е постигнала голям шлем ами е поставена в ситуацията на енергиен валат.
Неадекватните действия на управляващите, накърняващи интересите на българските граждани, обаче продължават.
Вчера приключи процедурата за подбор на членове на Съвета на директорите на формирания през м. септември Български енергиен холдинг ЕАД. С този "конкурс" българското общество за пореден път стана свидетел, че хаосът при управляващите от тройната коалиция се наблюдава единствено при намирането на България за решение за изход от кризисни ситуации, но не и при разпределение на управленски постове за контрол на държавни средства. Стана ясно, че процедурата, която уж независимо и безпристрастно трябваше да определи най-квалифицираните и компетентни кандидати за ръководството на новата енергийна мегаструктура, е чист фарс. Проведеният конкурс бе плод единствено на конюнктурни решения, свързани с политическо спазаряване в тройната коалиция и стремеж за запазване на достъпа до огромния ресурс на холдинга.
Тук е мястото да припомним, че става дума за структура, чиито общи активи ще се изчисляват на близо 4 млрд. евро, а годишните приходи – на над 1 млрд. 800 млн. евро.
Няма никакво съмнение, че механизмът, по който е избрано ръководството, ще бъде продължен чрез верижни партийно-квотни назначения и по-долу в структурата на енергийния холдинг. Този фарс води до овладяване на ключова структура, елемент от националната сигурност, по партиен принцип. Оттук нататък няма никакви гаранции, че огромният финансов и корпоративен ресурс на холдинга няма да бъде използван за пълнене на черни партийни каси или за нерегламентирано изпълнение на политически поръчки от неговите ръководни представители.
Основателен е и въпросът: чии интереси ще обслужват сегашните предопределени назначения? Няма съмнение, че подобно узурпиране на холдинга от политическите сили, довели до сегашното зависимо положение от Русия, позволява пълен контрол по отношение на решенията за участие в бъдещи проекти, свързани с намиране на алтернативни енергийни източници за България.
Трябва да се попитаме в крайна сметка: кой има интерес да поддържа енергийната зависимост на страната ни за дълъг период от време и на каква цена?
В заключение, ние от Българска нова демокрация отговорно заявяваме, че няма да позволим страната ни да бъде окончателно отклонена от нейния европейски път. Разполагаме с доказателства за нагласения конкурс за подбор на членове на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг ЕАД, които ще предоставим на българската общественост и медиите." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
От името на парламентарна група има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дневният ред, който БСП предложи на Народното събрание, няма нищо общо с дневния ред на българското общество. Този дневен ред ясно показва страх от мирните протести на гражданите пред сградата на Народното събрание, пълен отказ на тройната коалиция да работи по важни законопроекти. Къде е изборното законодателство, къде са промените в Търговския закон, къде са промените в Семейния кодекс, защо се занимавате цяла седмица само с ратификации?
Този дневен ред на парламента показва неспособност за отговор на обществените очаквания, на обществените проблеми и показва безпомощност от страна на тройната коалиция. В този дневен ред няма нито една точка, която да дава решение на обществените проблеми както на цялото общество, така и на гражданите, които в момента протестират. Днес тройната коалиция бяга да чуе исканията на протестиращите и предпочита да се занимава с ратификации на споразумения.
СДС категорично се разграничава от този дневен ред. Този дневен ред показва слабост и безхаберие на българския парламент.
Призоваваме БСП, НДСВ и ДПС днес да излязат сред обществото, за да чуят оценката на гражданите за тази работа на управляващото мнозинство в Народното събрание. Оценката ще бъде много тежка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Пламен Моллов от името на парламентарна група. Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, от името на Парламентарната група на НДСВ бих искал да прочета следната декларация:
„Парламентарната група на НДСВ е силно разтревожена от извършеното едностранно, непредизвестено и непредизвикано от България спиране на доставките на природен газ от Русия, което доведе българската икономика до криза за природен газ и големи загуби.
Нарушаването на договорните отношения от страна на Русия предизвика напрежение в обществото и се превърна в остър политически въпрос. Едностранната зависимост на страната от доставки на руски газ се оказа заплаха за националната сигурност на страната.
За компенсиране на загубите на българската икономика и предотвратяване опасността от възникване на подобни кризи в бъдеще Парламентарната група на НДСВ предлага:
1. Правителството на Република България да предприеме необходимите стъпки за получаване на незабавно и пълно обезщетяване на българската икономика от страна на Русия.
2. Правителството да предоговори условията за доставки на природен газ от Русия като се предвиди създаването на гаранционен фонд, съхраняван в трета страна за незабавно обезщетяване на загуби.
3. Правителството да поиска от Европейската комисия финансова, политическа и техническа помощ за изграждане на реверсни връзки с газопроводната мрежа на съседните държави.
4. Правителството в 7-дневен срок да даде отчет за използването на получените от Европейския съюз финансови компенсации за четирите години предсрочно затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” и каква част от тях са изразходвани за изграждането на АЕЦ „Белене”.
5. Правителството в 7-дневен срок да информира Народното събрание за юридическите, финансови и технологични параметри на строящата се АЕЦ „Белене” и хода на нейното изпълнение.
6. Правителството в двумесечен срок да проучи и докладва пред Народното събрание за юридическите и технологични възможности за изграждане на VІІ и VІІІ блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи от името на парламентарни групи?
Господин Ангел Найденов, заповядайте, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България, за да кажа, че чрез изявлението на лидера на СДС част от опозицията в парламента дава израз на разбиране, което наблюдаваме от доста време в българския парламент. Това е разбирането, че колкото по-силно е напрежението, независимо дали в пленарната зала или напрежение, което се създава в обществото, по възможност като комбинация от парламентарни действия, от режисирани скандали или съзнателно провокирани обществени протести, толкова по-силно ще е внушението за нестабилност и съответно да се търси изводът за неспособност на управлението да овладее ситуацията и да се справи с проблемите на обществото и на хората.
Ще кажа: слава Богу, че опозицията или поне част от нея не успява в тази своя и активност, и усилия. И няма да успее, защото освен омраза, освен негативизъм, освен истеризирането на всеки проблем, който съществува в държавата и в обществото, трябва да бъдат предложени и други неща. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Едни очакват да бъде предложена нова кауза, други настояват за смяна на системата. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Трети искат нови лица. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, моля Ви! Не репликирайте от място!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ще кажа: необходими са просто решения! Решения - разумни, реалистични, ресурсно осигурени, необходими са отговори.
И вместо подвиквания, господин Костов, излезте на трибуната и предложете тези решения! (Реплики от ДСБ.)
Решения на очакванията, на същностните проблеми, които имат хората.
Без колебания ще кажа, за разлика от вас, които робувате на отрицанието и продължавате да го демонстрирате и сега в залата, и което вие сте превърнали в своя кауза не от сега, ние го правим. Ние предлагаме според нашите възможности, според нашите усилия и според нашето разбиране за необходимите решения. Сигурно има основания за претенции и към самите решения като съдържание, и към темповете, с които се вземат тези решения, но, за разлика от вас, ние го правим.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Какво правите?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Никога не сме били с убеждението, че носим съвършеното управление. Затова и разбираме основанията на хората, които поставят своите въпроси, които имат своите очаквания, които имат своите претенции, в това число и към Народното събрание.
Ние правим нещо друго: водим този интензивен диалог и неслучайно в рамките на миналата седмица – началото на тази седмица, ще продължи този диалог и в края на седмицата, ще продължи и в началото на следващата седмица, за да чуем още веднъж какви са претенциите към предложенията, които прави управляващото мнозинство.
Вие продължавате да демонстрирате желанието да експлоатирате този протест и да флиртувате по доста евтин начин с протестиращите.
Същинската работа по отношение на очакванията на протестиращите е тук, в пленарната зала. И тогава, когато се гласуваха законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите, тогава, когато се дебатираха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вас ви нямаше в пленарната зала. Вие демонстрирахте напускане, търсехте провокирането на напрежението, търсехте безредиците, защото това е средата, в която най-добре успявате да се проявите, а не в пленарната зала при отстояването на същинските решения.
Убеден съм, че това поведение се разминава с очакванията на мнозинството от хората. То може да импонира на част от вашите поддръжници и на част от вашите симпатизанти, но то се разминава със същинските интереси и с очакванията на мнозинството от българските граждани, които очакват решения чрез законопроектите, чрез дискусиите в пленарната зала, чрез предложенията, които се правят от страна на изпълнителната власт. И това е, на което ние настояваме, и това е, което, за разлика от вас, предлагаме на българското общество! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има Атанас Атанасов от името на парламентарна група.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, ще ви запозная с позицията на Демократи за силна България във връзка с полицейския произвол, който беше оказан върху протестиращите граждани в България. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Найденов, искате решение – решението е да си отивате от властта! Това е решението.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ти ли ще дойдеш?
АТАНАС АТАНАСОВ: Когато комунистите са в ъгъла, започват да говорят за любов и омраза. Това сте вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Атанасов!
АТАНАС АТАНАСОВ: Това, което се случи през последните дни по улиците на България, е срам за европейска България!
Ще ви посоча конкретни факти, от които трябва да се срамувате и вие, ако имате малко съвест! Полицейският произвол, който беше упражнен върху протестиращите граждани, е резултат от насърчаване на ръководството на Министерството на вътрешните работи. Сред протестиращите имаше внедрени провокатори, които бяха внедрени от властта! Затова ги заобиколихте и на тях не им се случи нищо!
Сега фактите. Задържани са лица, които не са участвали в протеста, задържани са от улиците далеч от парламента; изваждани са граждани от кафенетата до „Кристал” – известно ви е това място! Какво се е случило в районните полицейски управления? Задържаните са принуждавани да отказват адвокатска защита и за това има не само гласни, а и писмени доказателства. Непълнолетни лица са се отказвали писмено от задължителна адвокатска защита. Това е грубо погазване на човешките права.
Отказвана е медицинска помощ, задържаните не са били медицински освидетелствани, което е задължително при всяко едно задържано лице. Всички задържани лица са били лишени от правото да се свържат с близките си и да съобщят къде се намират.
Искам да ви посоча и още по-тежки нарушения. Имаме редица незаконни задържания. Защо? Някои от лицата са задържани за повече от 24 часа, което е грубо нарушение на закона! Около една трета от задържаните лица впоследствие са оправдани от съдилищата, което на практика е незаконен арест и държавата дължи обезщетение за това, което е най-малкото в случая, разбира се. Но това е доказателство, че тези хора без никакви факти, самоволно са задържани от улиците, след като съдът и то по реда УБДХ ги е оправдал.
В някои от районните полицейски управления лицата, които са задържани, са били подложени на груби издевателства и на гавра – юмруци, лакти, коленe, ритници срещу хора, които нямат никаква възможност да се защитят. Колани с големи токи са оставили отпечатъците по телата на хората. И това нещо можете да го видите. Срещнете се вие с пострадалите, за да ви кажат какво има по телата им! Защо не се срещнете?
По 40-50 души са били натикани в помещения с размер 3 на 5 метра. Писани са обяснения, докато съдържанието се хареса на началниците.
Забележете, уважаеми дами и господа, задържаните един по един са били задължавани да смъкват дрехите от телата си и да бъдат проверявани за наркотици. Знаете ли как се случва това? С медицинска ръкавица на ръката – кой от вас иска да ви доведа свидетели, да се срещнете и да ви обяснят как се е случило това? Знаете ли как се прави тази проверка? Това е пълно безобразие.
Полицейските служители не са носели нагръдните си знаци, за да е ясно кои са тези, които са прекрачили закона.
В Четвърто полицейско управление е починал задържаният Методи Маринов. Тази смърт е пряк резултат от насърчения полицейски произвол. Този човек е искал медицинска помощ, това е било чуто и видяно от всички задържани и такава не му е била оказана. МВР твърди, че той бил се явил по собствено желание, не бил задържан. А какво прави в килията с всички други задържани, питам аз?
И последно: от понеделник се привикват по разпореждане на шефа на Софийската полиция във всички районни управления всички, които са били задържани – отново, за да им се оказва натиск с цел да не свидетелстват за разобличаване на издевателствата.
Аз вчера присъствах на една такава среща. Отидох с един от тях, който беше привикан. Не призован!
И всичко това е подкрепено публично от министъра на вътрешните работи, подкрепено публично от министър-председателя, подкрепено публично от висшето партийно ръководство на БСП, вчера, господин Ангел Найденов, лично от Вас!
Просто в името на властта сте готови на всичко. А погазването на човешките права, дори с цената на човешки живот ви е практика още от есента на 1944 г. досега.
Искаме оставката на правителството, заради това грубо погазване на човешките права. Защото няма значение как се казва вътрешният министър от БСП - Румен Петков или Михаил Миков, защото при БСП винаги се действа извън закона, а от изнесеното става ясно, че законът дори няма никакво значение. На такава грубост и балканска жестокост бяхме свидетели само през м. януари 1997 г., когато хората отново по тъмни доби бяха гонени по улиците и бити безпричинно. Затова си отидохте и сега ще си отидете! Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма повече желаещи за изказвания от други парламентарни групи.
Преминаваме към първа точка от нашата седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ПРАВА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КОРЕЯ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на председателя на комисията господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат Борислав Петков – началник на отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” във връзка с двата законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу това предложение.
Моля, поканете господин Петков в пленарната зала.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, № 802-02-43, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
На заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 15 януари 2009 г., бе разгледан Законопроекта за ратифициране на Договор за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, внесен от Министерски съвет на 20 декември 2008 г.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министъра на правосъдието господин Стефан Фиков.
Основната цел на Договора за правна помощ по наказателни дела между двете договарящи държави е осигуряването на бързина и оперативност в областта на сътрудничеството по наказателни дела. Предложеният законопроект осигурява трайна договорна основа за взаимодействие на българската и южнокорейската правосъдна система и правосъдните органи в борбата с различните прояви на организираната престъпност. Договорът е необходим с оглед преодоляването на досегашната липса на адекватна правна уредба на правната помощ в посочената област.
Договорът за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея регламентира задължението и предпоставките за оказване на правна помощ, формите на правна помощ, случаите на отказ от правна помощ, приложимото право при изпълнението на искането за оказване на правна помощ. Също така той урежда специфичните форми на правна помощ - връчване, предаване на книжа, документи и предмети, явяването на лица, предоставянето на информация и др.
Разпоредбите на договора отговарят напълно на съвременните тенденции в сферата на международната правна помощ по наказателни дела и на примерните образци на Организацията на обединените нации в съответната област и не противоречат на ангажиментите на Република България към Европейския съюз.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, внесен от Министерски съвет, и предлага на народните представители да го приемат.”
Предлагам при утрешното гласуване законопроектът да бъде приет и на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата по предложения законопроект? Няма.
Обявявам разглеждането на законопроекта на първо четене за приключено. Ще гласуваме утре с разбирането за преминаване към гласуване и на второ четене на този законопроект.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КОРЕЯ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това са два свързани законопроекта.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.
Законопроектът е обсъден на заседание на Комисията по правни въпроси на 15 януари 2009 г.
Предложеният законопроект ще осигурява договорна основа за взаимодействието на българската и южнокорейската правосъдни системи и правосъдните органи в борбата с международната престъпност.
Договорът за екстрадиция между Република България и Република Корея урежда задължението за екстрадиране, престъпленията, даващи основание за екстрадиране, условията за отказ, гаранциите с оглед смъртното наказание, пределите на наказателното преследване спрямо екстрадираното лице, документите, които се прилагат към молбата за екстрадиция, временното задържане под стража с цел екстрадиция, редът за предаването на лицето при разрешена екстрадиция, предаване на вещи, свързани с престъплението, връзките между централните органи на двете държави и други въпроси.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат.”
Предлагам също законопроектът да бъде приет в процедурата на първо и второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложения законопроект? Няма.
Този законопроект също ще бъде подложен на гласуване утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА ПОДДРЪЖКА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СМS (КМС) ДЕТЕКТОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЦЕРН).
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Има думата председателят на Комисията по образование и наука господин Лютви Местан, за да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Представям ви:
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), № 802-02-37, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.
На заседание, проведено на 14 януари 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), № 802-02-37, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.
Законопроектът бе представен от господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че законопроектът е на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България във връзка с подписания на 7 август 2008 г. Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).
Република България е една от основателките на научния проект КМС (Компактен Мюонен Соленоид). Проектът е научно начинание, осъществявано от широка международна колаборация от европейски държави. Колаборацията предлага на ЦЕРН експеримент за изучаване на взаимодействията на частиците при най-високите възможни енергии и светимости, които могат да бъдат достигнати с помощта на Голям Адронен Ускорител на насрещни снопове. Успехът на експеримента зависи от всички членове на Колаборацията, обвързани с отговорности.
Меморандумът разписва процедурата за определяне на разходите за поддръжка и експлоатация през съответните етапи, както и механизмите за наблюдение и разпределение на отговорностите по изпълнението между страните. Той съдържа 16 приложения, които са неразделна част от него и се отнасят до институтите в Колаборацията и финансовите агенции на отделните държави, общите условия за експериментите, провеждани в ЦЕРН, описание на детектора за експеримента и управленската структура. Определен е и механизъм за разрешаване на споровете между страните. Подробно са разписани категориите на разходите за поддръжка и експлоатация, както следва: разходи, които се поделят от цялата Колаборация; разходи, които се поделят от отделни институти или техните финансови агенции; разходи, които се осигуряват от ЦЕРН в ролята й на Приемна лаборатория. Контролът на разходите за поддръжка и експлоатация на КМС детектора е възложен на Комисията за проверка на средствата.
Отговорността за поддръжка и експлоатация на КМС детектора е съвместно на Колаборацията като цяло и на ЦЕРН като Приемна лаборатория. Това е основен принцип, който всеки институт в Колаборацията трябва да изпълнява. Институт, който има принос с компонент от оборудването, осигурява и необходимите научни и технически работни екипи, които ще експлоатират този компонент.
Организациите, които участват в Колаборацията от българска страна, са Софийският университет “Св. Кл. Охридски” и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергия при Българската академия на науките, а Финансовата агенция по Меморандума е Министерството на образованието и науката. Разходите по изпълнението на Меморандума са за сметка на Фонд “Научни изследвания” и са в размер на 150 хил. лв.
Срокът на действие на Меморандума е до 31 декември 2011 г., като валидността му се продължава автоматично след изтичането му за следващ период от пет години, ако не бъде определено друго.
В изказванията си народните представители подчертаха, че експериментът КМС е грандиозно начинание. България има признат съществен материален и финансов принос към изграждането на детектора. Българските научни екипи от квалифицирани специалисти са търсени партньори в сътрудничеството по експеримента.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно с 12 гласа “за” подкрепя Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), № 802-02-37, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря Ви, господин председател и уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси по законопроекта.
Госпожо Антонова, имате думата, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, представям ви:
“ДОКЛАД
от Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 10 декември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).
На заседанието присъстваха госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката и госпожа Геновева Жечева – началник отдел в Дирекция “Научни изследвания” в Министерството на образованието и науката.
Законопроектът беше представен от госпожа Добрева.
Република България е една от основателките на научния проект СМ8, има признат съществен материален и финансов принос към изграждането на детектора, а българските научни колективи са извоювали име на квалифицирани специалисти и търсени партньори в сътрудничеството по експеримента.
На 7 август 2008 г. в изпълнение на решението по т. 11 от Протокол № 20 от заседанието на Министерския съвет на 22 май 2008 г. беше подписан Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация на СМ8 детектора към Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).
Изследванията на този уникален експериментален комплекс имат потенциал за получаване на резултати със значимост за присъждане на нобелови награди, а българското участие осигурява отлична перспектива Република България, заедно с другите страни, да участва в един научен триумф, за който се очаква, че ще бележи нова епоха в познанията ни за микро- и макросвета.
Подписаният Меморандум за разбирателство и поддръжка и експлоатация на СМ8 детектора към Европейската организация на ядрени изследвания гарантира финансово и осигурява по-нататъшното участие на българските учени в експериментите на ЦЕРН.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа “за”, без “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България, да приеме Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), № 802-02-37, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Камов, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На свое заседание, проведено на 10 декември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта и прие следното становище.
Експериментът КМС е начинание, осъществявано в широко международно сътрудничество от европейски държави. Българското участие в изследванията на този експериментален комплекс осигуряват отлична перспектива на България заедно с другите страни да участва в един научен триумф.
България е една от основателките на научния проект КМС, има признат материален и финансов принос към изграждане на детектора, а българските научни колективи са квалифицирани специалисти и търсени партньори в сътрудничество по експеримента.
Подписаният Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора към Европейската организация за ядрени изследвания гарантира финансово и осигурява по-нататъшното участие на български учени в експеримента на ЦЕРН.
Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация на КМС детектора между Министерството на образованието и науката на Република България и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), подписан на 7 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Камов.
Уважаеми колеги, в пленарната зала е министърът на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Заповядайте да изразите становището си от името на вносителя. Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да благодаря на господин Лютви Местан, който е председател на Комисията по образованието и науката, към която беше разпределен този законопроект, затова че толкова професионално и интересно протече там дискусията и затова, че комисията подкрепи нашия законопроект.
Бих желал да бъда съвсем кратък, разбира се, съм на линия, ако е необходимо да дам и повече разяснения.
По темата за транслитерацията протече широка обществена дискусия, която започна преди около 3 години, и във всички научни и професионални среди има 100 процентов консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се, министър Василев, онова, което разглеждаме сега, е поддържането на този детектор.
Допусках, че може би по него искате да вземете участие, но, разбира се, Ви моля да останете, когато стигнем след около 15 минути до законопроекта за транслитерацията, ще Ви бъдем благодарни за становището, което желаете да изразите.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по предложения за ратификация законопроект?
Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, излизам на трибуната, за да допълня с нещо съвсем кратко казаното в докладите на комисиите.
Организацията ЦЕРН е ядреното НАТО, както се шегуват в Женева. Това е най-мощният интелектуален кръг в Европа, който определя развитието на научните изследвания в тази стратегическа област. Голяма чест за България е, че група български учени-физици в годините са успели да спечелят доверието чрез своите качества на изследователи на този елитен отбор в Женева. Беше голям проблем на българската държава от гледна точка най-вече на финансите в края на миналия век да се осигури това членство, но всички сме радостни, че вече 10 години българските учени съществуват в ЦЕРН като равноправна единица. Мисля, че това е един много хубав пример как в поредица мандати, поредица мнозинства и правителства са подкрепяли една много силна кауза.
Мисля, че това е пример за отстояването на силен национален интерес, в който има дълбока приемственост. Тъй като в залата много често сме в ситуация на различия и в това е силата и здравето на демокрацията, хубаво е в онези случаи, когато националният интерес е спечелил не чрез договаряния, а чрез реална политика, следвана в продължение на много години, да бъде отбелязано и това.
Затова, господин председателю, си позволих да поискам думата. Естествено е, че всички ще подкрепим на първо и второ четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин Местан, заповядайте за изказване, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател. Наистина, само две думи. Провокиран съм в най-добрия смисъл на тази дума от изказването на господин Методиев.
Мисля, че участието на България в този експеримент, който прикова вниманието на целия свят, забележимото участие на български учени в този експеримент показва колко далновидно е било решението България да участва в ЦЕРН със свои годишни вноски.
Но взех думата, за да споделя политическия урок. Провокиран съм от спомените за една много интересна дискусия във връзка с приемането на държавния бюджет преди доста години, когато се постави въпросът дали това е най-приоритетният разход на българската държава, защото тогава членският внос беше в размер на 500 хил. лв. Имаше предложение, което а-ха да мине, тези разходи да бъдат спестени и да бъдат насочени за друго. Политическият урок, госпожа Величкова сигурно си спомня това заседание, е, че трябва да бъдем много внимателни, особено когато става въпрос за малкото възможности, които българската държава осигурява на българските учени за активно участие в такива международни проекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги народни представители, желаещи да се изкажат? Не виждам.
С това приключваме обсъждането на законопроекта. Гласуването и по него ще бъде утре, в началото на пленарния ден.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Мръцков ще представи доклада на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, преди да представя доклада, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма народни представители против това предложение.
Моля да поканите господин Димитров в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:
"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност, № 802-02-42, внесен от Министерския съвет на 20.12.2008 г.
На проведеното заседание на 14.01.2009 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност, № 802-02-42, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова - заместник-управител на НОИ, госпожа Мария Касърова – директор на дирекция в Националния осигурителен институт, и други.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Димитров, който подчерта, че в персоналния обхват на спогодбата са включени всички лица, които са били подчинени на законодателството на договарящите се страни. В материалния обхват са включени обезщетения и пенсии за старост, инвалидност, смърт, трудова злополука и професионална болест и майчинство, както и спешни медицински грижи.
Беше изтъкнато, че във връзка с приложимото право е възприето прилагането на правните разпоредби на двете страни, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Предвидени са изключения в случаите специално при изравняване на граждани по смисъла на спогодбата за срок до две години с възможност на продължаване на още три години. При това се запазва принадлежността към законодателството на изпращащата страна. Предвижда се взаимното зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на двете държави, като те се сумират за преценяване на правото на обезщетение и пенсия от видовете, включени в материалния обхват, и съответното изплащане на частта от съответната страна, където е бил този осигурителен стаж.
Спогодбата ще влезе в сила в първия ден на третия месец, следващ месеца, в който договарящите се страни са се уведомили взаимно в писмена форма, че са спазени всички национални изисквания за това. Спогодбата е внесена за ратификация от Народното събрание, тъй като за България тя има финансови задължения по отношение на осигурените лица, поради което нейното реално изпълнение ще влезе в сила след подписване на административно споразумение между двете страни.
Бе изяснено, че придобиването на право на пенсия не се отнася до размера на осигурителните вноски, а до осигурителния стаж, като неговото запълване с такъв от друга държава е допустимо в случаите на недостиг. При определен размер на пенсията всяка компетентна институция ще определя такъв размер, какъвто се дължи, съобразно участието на лицето в осигурителната й система.
В рамките на проведеното обсъждане бяха разгледани подробности от законопроекта и поставени въпроси, които намериха изчерпателни отговори относно прилагането на спогодбата.
След проведено гласуване с мнозинство от 16 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност № 802-02-42, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Няма.
Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯТА.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 22 декември 2008 г.
Господин Местан, имате думата да представите Доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроекта за транслитерацията № 802-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2008 г.
На заседание, проведено на 14 януари 2009 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за транслитерацията, № 802-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2008 г.
В заседанието участваха Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, ст. н. с. Петя Костадинова – научен секретар на Института по български език при Българската академия на науките, доц. Владимир Атанасов – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Законопроектът бе представен от господин Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа. Той подчерта, че с проекта се уреждат правилата за транслитерацията и се въвеждат ефективни мерки за тяхното спазване. Дава се определение на транслитерацията като предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетание от латински букви. Правилата за транслитерация са задължителни за всички органи на държавната власт, предвидени в Конституцията, както и за всички юридически и физически лица, които извършват и ползват транслитерация. Тези правила осигуряват еднозначно предаване на български географски имена и/или имена на исторически личности със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука. Използването на тези правила не е задължително за личните имена на хората, тъй като за тях се прилага друг нормативен акт – Правилник за издаване на българските документи за самоличност, приет от Министерския съвет.
Контролът по изпълнение на разпоредбите на закона се възлага на министъра на държавната администрация и административната реформа или овластени от него длъжностни лица. Контролните органи имат право да изискват от ведомствата и общините, от юридическите и физическите лица всички необходими за проверка документи с изключение на тези, които са свързани с отбраната и сигурността на държавата. Предвидени са административнонаказателни санкции при установяване на нарушения на правилата за транслитерация. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването, изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
В изказванията си народните представители подчертаха, че законопроектът е необходим, защото поставя ясни правила и е конкретен пример как уникалното дело на кирилската азбука добива европейски регламентиран статут. Смисълът на този закон не е само как да се транслитерират на български език чужди думи, но е важна и обратната посока на този процес. Законопроектът ще помогне на чуждите ползватели на българския език при транслитерацията на български думи на латиница. Членовете на комисията поставиха въпроса дали приложното поле на законопроекта не е стеснено като се свежда само до географски наименования и имена на исторически личности. Предмет на закона би трябвало да бъде и терминологичната лексика на български език, когато става въпрос за уникални научни термини, както и с оглед на хипотезата за поява на научни термини на български език, които да не предполагат превод. Законопроектът би следвало да уреди тяхната транслитерация на съответния език чрез латинската графическа система. Отправена бе препоръка правилата на транслитерация да става в съответствие не само с фонологичната система на съвременния български книжовен език, но и с фонетичната и правописната му система.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно с 12 гласа „за”, подкрепя Законопроекта за транслитерацията, № 802-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2008 г. и предлага да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря ви, уважаеми колеги и господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, извинявайте още веднъж, че аз наистина се учудих, че толкова бързо минаваме към другия закон, но явно ставаше въпрос за друга точка.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми още веднъж да благодаря на председателя на Комисията по образованието и науката господин Местан за неговото съдействие по приемането на този закон от комисията.
Ще бъда съвсем кратък, ако е необходимо с повече детайли съм готов да ги разясня.
По темата за транслитерацията в нашето общество, особено в академичните и езиковедческите среди, тече широка дискусия вече три години и слава Богу има 100-процентов консенсус по всички технически въпроси на този закон и този проект, които се свеждат до това коя буква от кирилицата на каква буква на латиницата съответства. Тоест, там няма абсолютно никакви въпросителни и никакви противоречия.
Прави се оказаха онези народни представители от няколко парламентарни групи, които в средата на 2006 г. ми казаха, че тази политика за съжаление без закон няма да може да се осъществи. Тогава вие ми дадохте препоръка да напишем закон. В този ранен етап си признавам, че се надявах, че целта може да бъде постигната с две наредби на Министерския съвет, които бяха приети през 2006 г., с едно Решение на Съвета по стандартизация също от 2006 г. Но оттогава досега резултатът е почти нулев, в смисъл, че има само две държавни институции от общо 600, които спазват този закон. Тоест за момента почти никой не го спазва.
Затова смятаме, че е необходим закон. И този закон постига компромис, тоест той има сравнително мека форма, като прави правилата само препоръчителни, а не задължителни за физическите лица. Задължителен е за географските наименования и имената на историческите личности. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта?
Заповядайте, господин Методиев. Имате думата за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, фактически имам питане към Вас, което ще се опитам да аргументирам кратко. Питането ми е следното.
Тази безспорна българска необходимост, наречена транслитерация, това безспорно технологично действие е в името на това, че ние сме част от Европейския съюз, че сме европейци, че сме носители на кирилицата, на историята на европейската цивилизация и трябва да направим този мост със Запада. Защото тази транслитерация е това. Ние сме хората, които влязохме в Европейския съюз през историята на кирилицата. Сега обаче технологично, за действията на администрации, ако щете за най-нагледни неща, които помагат на хората да се движат из Европа, е необходимо това действие, наречено транслитерация. Тук нямаме никакви различия – всички сме на едно и също мнение.
Въпросът ми е следният: има ли задължение да бъде със закон или е политическа воля и желание на правителството да го направи със закон, или на министерството, което е убедило правителството, или Ваше действие като министър и сте убедили колегите си? Защото, ако нямаме такова задължение, българската Конституция ни дава няколко възможности по нормативен път да извършим тази технологична, важна за държавата и нацията ни дейност. В някаква степен важна и за Европа, не само за нас.
Ако ние тръгнем такива въпроси с лекота да превръщаме в законови актове, обезсмисляме цялата си система от нормативни актове. Правителството издава постановления, министърът издава наредби, заповеди. Тези въпроси могат да се уреждат на това равнище, защото те са задължителни. Постановлението на Министерския съвет е задължително за всички институции в България. Няма спор по това – пише го в самата Конституция. След това имаме Закон за нормативните актове, който ни помага да решаваме подобен тип казуси.
Днес ще има заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. И в дневния ред на парламента за тази седмица има още един внесен законопроект, който според мен поставя този въпрос - за понятията в административната дейност: тези въпроси са ли с ранг на закон? Ако поставим Закона за бюджета като мерна единица що е закон, що е материя, която трябва да се урежда със закон и след това слезем на други въпроси, обезсилваме според мен закона като такъв, защото го натоварваме с дейности, с функции, които могат да извършват други нормативни актове. В някаква степен ще ни бъде трудно да отсяваме кое с какъв норматив трябва да въвеждаме в собствената си практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Методиев няма.
Господин Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всички пазим спомена, най-малкото от ученическата скамейка, за гениалния трактат на Черноризец Храбър „За буквите”, в който той след като ни припомня, че преди славяните са нямали книги и, бидейки езичници, са четели и гадаели с черти и резки, са били принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение, поставя един много важен въпрос: как може да се пише добре с гръцки букви Бог или живот, или „дзяло”, или яд, или „юност”, или „език” и други подобни.
Слава Богу, днес въпросът, който поставя Законопроектът за транслитерацията, внесен от Министерския съвет, е как да се пишат с латински букви българските думи. Това означава, че езикът е оцелял през тези столетия именно заради великото дело на пресветите братя, които са дарили българския народ с уникални духовни символи, защото точно това са буквите. Разбира се, въпросът как да бъдат предадени чрез графическата система на латинската азбука българските географски наименования и имената на българските исторически личности не е само технически. Той е много по-сериозен. Смея да твърдя – по-общ културологичен въпрос, защото националната самобитност на българския език се фиксира най-точно и, бих казал, устойчиво именно в топонимията – микротопонимията и макротопонимията. В този смисъл географските наименования, с още по-голяма сила това е приложимо за имената на българските исторически личности, са много важен елемент от българската национална идентичност. И никак не е маловажен, нито пък технически въпросът за точното калкиране на тези наименования чрез графическата система на латински език, когато това се налага.
На заседанието на комисията господин Николай Василев даде шокиращи примери за 3-4 до 7 – мисля, че имаше рекорд 7 – различни калкирания на български думи, географски наименования или имена на исторически личности, или, ако щете, на днешни български държавници.
Уважаеми колеги, това не може да продължава така, защото еднаквото, не просто правилното, а еднаквото предаване чрез латински букви, повтарям, когато това се налага, на български географски наименования и имена на български исторически личности е въпрос на уважение, въпрос на самоуважение и въпрос на национално достойнство. Точно това е философията на законопроекта и това е, бих казал, наистина същината на законопроекта. Той предполага, по моему, тези въпроси да се уредят с нормативен акт от ранга именно на закон.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Разбира се, спорен е въпросът за приложното поле на този законопроект – най-малкото спорен. Безспорно основната цел на законопроекта е да уреди транслирането именно на географските наименования и на наименованията на историческите личности, защото те не подлежат на превод и би трябвало да присъстват в един преведен на съответния език текст с коректно отразяване на фонологичните и фонетичните особености на българската дума чрез средствата на латинската азбука.
Аз бих поставил въпроса: дали само наименованията на историческите личности и географските наименования не подлежат на превод на съответния език и затова принципите на този закон се прилагат само за тях? Не бихме ли могли да допуснем, че е възможно български учени да направят уникално откритие, което да се представи чрез термин, българска дума, която не просто да не е възможно, а да не трябва да се превежда? Тогава ще се наложи отново необходимостта от коректното калкиране на термина.
Дали не бихме могли, господин министър, между първо и второ четене да помислим за разширяването на приложното поле на този закон, освен по отношение на топоними и имена на исторически личности, и по отношение на уникални научни открития когато те не са наименовани на исторически личности или на топоними? Защото е важен въпросът не само за българската културна традиция в исторически аспект, но и за престижа на българската нация и на научния потенциал на България.
Аз ще завърша изказването си, уважаеми колеги, с убедеността си, че след приемането този закон ще се нуждае от широко рекламиране, за да стане възможно да се прилагат коректно принципите на този закон, правилата на калкиране, особено от участниците в процеса на официална кореспонденция, става въпрос за определени нива на държавната администрация – централно, регионално, общинско ниво.
И може би, уважаеми господин министър, най-добрият начин това да се случи е идеята, която Вие не просто споделяте, аз мисля, че сте и съавтор на тази идея, ние да се ориентираме към едно разширено и допълнено издание на Правописния и правоговорния речник на българския книжовен език именно с едно ново приложение, в което да се представи коректно графичната система на латинската азбука от гледна точка на начина, по който ще се представят чрез нейните ресурси българските думи, Кирилската азбука, на която пишем и която вече е европейска азбука. Подобно издание в достатъчен тираж, ако щете, разпространени безплатно до всички български училища, до всички администрации, може би на ниво директори на дирекции, ще бъде национална кампания, която пряко кореспондира с един от много важните предизвикателства в условия на глобализация – съхраняване на българската национална идентичност в контекста на евроинтеграция и на глобализация въобще. Благодаря ви за вниманието, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли желаещи да вземат думата?
За реплика към господин Местан, господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, господин Местан! Тъй като аз наистина имам интерес към това да си изясня за себе си защо правим закони в определени области, от Вашето изказване разбрах, че Вие свързахте въпроса за транслитерацията с националната идентичност.
Въпросът ми от това произтичащ е: наистина ли това е основанието да отидем до закон, защото темата за националната идентичност е достатъчно сериозна, стабилна, солидна и е първорангова в една политическа работа? Тоест, националната ни идентичност минава през транслитерацията, някак си така го промушихте.
И втората ми реплика е: Вие сте прав, че са необходими всичките тези литературни, граматически справочници и речници, но искам да кажа, че когато политиката, респективно парламента, започне да се ангажира с такъв тип неща, волю-неволю се доближаваме до недемократична държава, където политиците са вземали решения по въпроси, които са от компетентността на науката. И дори с най-добри намерения, когато това е правено, аз не се съмнявам в това, което Вие казахте и във Вашите добри намерения по тази тема, дори когато са най-добрите намерения, не трябва да се скъсява тази дистанция, която винаги трябва да стои между политиката и науката, далеч, в демократичния свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желание за друга реплика не виждам.
За реплика - господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Методиев! Естествено, националната идентичност е един доста по-сложен историко-културологичен феномен, за да се свежда само до принципите на транслитерацията. Извинете, но недопустимо сведохте тезата ми до това, че националната идентичност минава през транслитерацията. Но аз ще повторя - да, въпросът за транслитерацията е свързан с националната идентичност и ще Ви дам един конкретен пример.
Ако приемаме, че знаковите фигури на българската история, на личности, които имат огромна заслуга за оцеляването на българския народ през годините на исторически катаклизми, наистина, ако имаме разбирането, че тези исторически личности са важен елемент от българската национална идентичност, то няма нищо по-обидно от това името на една историческа личност да се калкира в различни документи или други писмени документи в Европа и по света по различен начин. Няма нищо по-обидно за една историческа личност неговото име да се представя по различни начини в различни документи на Европа. А това, за съжаление, се случва и на тази практика трябва да се сложи край. Това ще бъде израз на самоуважение, на уважение, на национално достойнство. Ето това е връзката с националната идентичност и тя е неоспорима.
Защо със закон? Измества ли законодателната инициатива на Народното събрание и на Министерския съвет примата на научната общност – не, законопроектът е продукт на научната общност.
Не случайно до министър Василев стоеше старши научен сътрудник Костадинова от Българската академия на науките. Този законопроект не е писан от чиновници. Този законопроект е дело на българската научна мисъл и приемането на продукта на българската научна мисъл с акт на най-високия орган на държавата, предшестван от решение на Министерския съвет, не само че не е израз на неуважение към науката, а напротив, това е апологетика на науката. И точно това правим днес на това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други колеги, които желаят думата за изказване? За момента не виждам.
Господин министър, заповядайте, имате думата. Имате възможност да изразите своето становище по повдигнатите въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да кажа, че не съм несъгласен с нещо казано от господин Веселин Методиев, който, освен че е председател на парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация, също така е бивш министър на образованието и науката и очевидно е много компетентен по тази тема. Просто практиката за последните три или може би за последните сто години показва, че без закон е абсолютно невъзможно проблемът да бъде решен. Ние опитахме без закон. Опитахме с две наредби и с едно решение на Съвета по стандартизация. За момента за съжаление резултатът е, че нито Народното събрание, нито Президентството, нито Министерският съвет, нито цялото Министерство на външните работи, с всички български посолства в чужбина и всички чужди посолства в България, нито другите министерства, нито всички български медии, нито абсолютно всички фирми, които произвеждат карти и атласи в България, нито всички български университети, нито всички български училища – списъкът може да продължи, изпълняват тези наредби трета година. Защо - трудно ми е да кажа, но факт е, че и още сто години те няма да ги изпълняват.
Нито НАТО си смени картите, на чиито официални карти дори името на столицата София е изписано грешно на латиница. Отне ни месеци борба да помолим и да накараме Европейската комисия да си смени уеб-сайта, където името на България е написано по неразбираем за мен лично начин, и да се смени картата на България, която е с административното деление отпреди повече от едно десетилетие. Да не говоря как бяха изписани българските градове на нея. Отне ни година и половина да накараме Европейската комисия и Европейската централна банка да изпишат името на общата европейска валута по начин, по който ние казваме, че е верен на кирилица.
Говорейки за ролята на научната мисъл, тук сте абсолютно прави, че всъщност проектът е научно разработен от Българската академия на науките, по-точно от Института за български език. Всъщност световната наука, защото не само България пише на кирилица, нито западната, нито източната наука успя да реши този проблем в световен мащаб за последните петдесет или сто години. Така че, ако виждахме някакъв шанс да не се занимаваме с този въпрос и той някак си от само себе си се реши, и около сигурно милиони места в България, където са изписани различни неща на латиница, изведнъж магически се оправят без закон, ние с удоволствие щяхме да изберем този вариант. За съжаление според мен той е абсолютно невъзможен.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако сега, когато имаме стопроцентов научен и обществен консенсус, не решим проблема със закон, според мен той ще бъде същият, само че много по-дълбок след 10-20 години, защото тогава и броят на международните договори, и на картите, и на документите ще бъде още по-голям, а това само се усложнява от бързото разпространение на Интернет, мобилни комуникации и т.н.
Затова моята молба към вас е, тъй като нямаме всъщност различия по същество, да направим опит да решим проблема, като приемем този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
В такъв случай обявявам дискусията за приключена. Ще гласуваме този законопроект утре в началото на пленарния ден.
Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2007 Г.
Има доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Господин председател, правя процедура в залата да влезе господин Иван Модев – директор на Центъра „Европейски младежки програми и инициативи” към Държавната агенция за младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли против предложението директорът на Центъра за младежка политика да присъства в пленарната зала? Не виждам. Поканете господин директора в пленарната зала.
Заповядайте, господин Иванов, представете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО:
„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2008 г.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа на свое заседание, проведено на 16 октомври 2008 г., Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на 16 октомври 2008 г. присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето и от Министерството на здравеопазването.
Годишният доклад за младежта беше представен от заместник-председателя на Държавната агенция за младежта и спорта господин Михаил Балабанов.
Народните представители изразиха становища по съдържанието на доклада, като обърнаха внимание, че същият обсъжда важни въпроси, отнасящи се до проблемите на младежта. Конкретно бяха посочени непълноти в раздела за здравеопазване и бяха направени предложения да се допълни.
При проведеното гласуване народните представители единодушно с 15 гласа „за” приеха доклада.
Комисията, след като обсъди доклада и констатира необходимостта от особено внимание от всички институции към младежките въпроси, точен анализ на проблемите и рационални проекторешения, за да се преодолеят негативните тенденции, отбелязани в различни области на доклада, предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има доклад и на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, представям на вашето внимание Доклад относно проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007 г., внесен от Министерския съвет:
„Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 15 октомври 2008 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2007 г.
В заседанието участваха: господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Соня Костадинова – главен експерт в дирекция „Политика за младежта” в Държавната агенция за младежта и спорта, господин Кольо Колев – от Социологическа агенция „Медиана”, и други.
Годишният доклад за младежта за 2007 г. беше представен от госпожа Соня Костадинова.
Според вносителите Годишният доклад за младежта се изготвя за шеста поредна година след решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. Тази година, на 19 септември, в Министерския съвет е представен проект за решение за одобрение на Годишния доклад от министър Емел Етем след задължителната съгласувателна процедура. На 7 октомври 2008 г. с Решение № 632 на Министерския съвет е одобрен Годишният доклад за младежта за 2007 г.
По същество в доклада са очертани осем основни политики за развитие и промяна: демографията, социалният статус, образованието, здравеопазването, трудовата реализация, свободното време, гражданската активност и рисковото поведение. Предложена е и една нова тематика, свързана с европейското измерение на българската младеж, на младия човек като гражданин на Република България и гражданин на Европа.
Представянето на Годишния доклад беше съсредоточено върху сферите, които са в ресора на Комисията по труда и социалната политика, а именно изводите, свързани с политиката по доходите, безработицата и заетостта, демографската политика и други.
Първият сериозен извод, който се прави в доклада, е свързан с материалното положение на живот на младите хора, което се повишава всяка година. За илюстрация беше посочен процентът на почиващите млади хора. От 36% през 2006 г., през 2007 г. процентите са 53. По отношение на научно-техническата среда, в която са българските младежи, изводът също е положителен. В рамките на пет години са направени основни ремонти в 53% от училищата. Близо 100% от училищата са компютъризирани, като в повече от половината от тях кабинетите работят и в извънучебните часове по информатика. Шестдесет процента от младите хора в страната имат достъп до компютър – в огромната си част в домовете си, като при учащите се този процент стига до 90%, в това число и до интернет. По отношение на владеенето на чужди езици в България 36% от младите хора в една или друга степен се справят.
В сферата на заетостта и безработицата се правят тревожни изводи, свързани с негативното влияние на ромския фактор, специално в измеренията на младежката безработица. Тази констатация се свързва тясно с ранното отпадане от образователната система на 22% от младите хора. Ранно отпаднали са тези младежи, които напускат училище преди завършване на средното образование. Отпадането от образователната система се концентрира около и преди ІV клас. В доклада се изследва пълната или функционалната неграмотност. Основен дял в тях се носи от ромската етническа група. Ромската етническа група в младежката възрастова група е между 13 и 15%. Шестдесет процента от тях отпадат още в началната степен на образователната система, като само 10% изобщо от младите роми достигат до средно образование. Пълната функционална неграмотност обхваща 20% от младите роми. Шансът на тези хора да намерят реализация на трудовия пазар, и то в сферата на все по-силната технологизация и автоматизация на производството, е близък до нулата. Във физическо отношение това означава, че между 120 и 140 хиляди млади хора нямат никакъв шанс на пазара на труда.
В Годишния доклад се правят много важни констатации, свързани с отразяването на демографската криза върху младите хора и промяната на етническия състав на обществото.
В хода на проведените разисквания бяха поставени много въпроси, свързани с различните политики на Държавната агенция за младежта и спорта. Народните представители изразиха становището, че всички програми и проекти, които се правят за младите хора, трябва да бъдат доминиращи и изпреварващи.
Бяха изразени и несъгласия с някои от препоръките и изводите в Годишния доклад, например свързани с глава „Здравеопазване” и тези, свързани с нарасналия песимизъм на българските младежи. Трябва да се има предвид, че младежката политика е политика, която засяга много сектори, взаимно свързани един с друг. Много министерства поставят стратегически на първо място програмите, свързани с младите хора. Осигурява се достатъчно голямо финансиране, но като че ли социалният ефект от тези мерки не е особено голям.
Народните представители обсъдиха подробно твърденията на вносителите на доклада, свързани със следните изводи: установява се задълбочаващо се етнизиране на всички проблеми на младежта; безработицата сред младите хора не намалява, въпреки намаляващия процент на безработицата като цяло; пълната или функционална неграмотност не може да бъде компенсирана с вторична квалификация и преквалификация; задълбочава се маргинализацията на ромската част от младежката група; няма голяма ефективност на прилаганите политики за младежта. Въпреки това и вносителите, и членовете на комисията изразиха схващането си, че макар и бавно, проблемите на младите хора в България намират своите решения.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване, с резултати „за” – 14 гласа, „против” – няма и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да гласува Решение за приемане на Годишния доклад на младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Уважаеми колеги, часът е почти 11,00. Предстои 30 минути почивка. След нея ще бъде представен докладът на Комисията по образование и наука, след което ще следват изказвания. Първи за изказване се е записал народният представител Николай Камов.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа по Годишния доклад за младежта за 2007 г. с вносител Министерският съвет.
Следващият доклад е на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Богданова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Годишния доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 08.10.2008 г.
На заседание, проведено на 26 ноември 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2008 г.
Докладът бе представен от господин Михаил Балабанов, заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Той подчерта, че Годишният доклад за младежта за 2007 г. е изготвен от междуведомствен експертен съвет на основание на решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. и на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и е първият след пълноправното членство на Република България в Европейския съюз.
Документът отчита извършеното до момента по отношение на основните приоритети, свързани с младежката политика, очертани в програмата на правителството „За европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност” и Националния план за развитие за 2007-2013 г. Взети са под внимание и всички международни правни актове, по които България е страна.
В доклада са използвани данни от социологическо проучване, възложено на агенция “Медиана”от Държавната агенция за младежта и спорта, както и данни от публичните регистри и от статистиката на национални институции.
Докладът е структуриран в три глави, които отразяват: извършеното през 2007 г.; настъпилите промени в живота на младежта през 2007 г.; политиките за развитие и промяна през 2008 и следващите години.
Към документа са приложени данни за изразходваните средства от отделните институции за дейности, програми и проекти, осъществявани като част от единната държавна младежка политика.
В политиката за младежта са анализирани осем основни сфери - социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност, рисково и девиантно поведение и европейското измерение на българската младеж. За всяка от тях е представено актуалното състояние, предприетите действия и политиките за развитие и промяна.
В доклада са посочени проблемните области като ранно отпадане от образователната система, понижаване на качеството на образованието, неговата формализация, етнизация на бедността, поляризация на перспективите за различните групи младежи, тенденция към монотонен и заседнал начин на живот и склонност към гражданска пасивност.
Реализирането на политиката за 2008 г. в осемте основни области се осъществява чрез дейности, както следва.
Първо. Социален статус: намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст и разработване на адекватна имиграционна политика; целенасочена държавна политика по отношение на ромските младежи с инструментариум за обвързване на системата за социална закрила с изискванията за социализация на ромските деца.
Второ. Образование: изведени са две основни политики. Политиката по отношение на формализацията на образованието и повишаването на качеството на образованието ще се реализира чрез изработване на стандарти за оценяване и на стандарти за изпитните процедури; въвеждане на система за диференцирано заплащане на учителския труд в зависимост от външното оценяване и атестацията; адаптация на световни компютърни образователни програми. Политиката по отношение на ромите включва обвързване на всички социални плащания с посещение на училище, въвеждане на система от стимули за посещение и за високи успехи и на система от грантове за талантливи деца от социално слаби семейства, стимулиране на създаването на елитни ромски (смесени) училища.
Трето. Здравеопазване: ефективни информационни кампании за здравословен начин на живот; насърчаване на активно поведение за здравна култура в семейството и за здравно образование в училищата; здравна профилактика.
Четвърто. Трудова реализация: повишаване на пригодността за заетост чрез система за вторично ограмотяване и квалификация, особено за компютърна и чуждоезикова грамотност; обучение за търсене на работа, в това число и чрез интернет; заетост за социална интеграция.
Пето. Свободно време: разработване на системи за комуникация с младежта чрез интернет средата; създаване на система за предпазване от опасни контакти в киберпространството; разширяване на обхвата на държавни програми за финансиране на дейности, които дават възможност за интеркултурно сътрудничество, спорт и творчески изяви.
Шесто. Гражданска активност: включване на младите хора като активна страна в образователно-възпитателния процес; насърчаване на доброволчеството; разработване на програми за лекции и дискусии за гражданско участие.
Седмо. Рисково и девиантно поведение: ефективно използване на училищната институция за преподаване на знания, както и на тренинги за превенция на зависимости; контрол и санкции въз основа на съществуващи правни норми.
Осмо. Европейско измерение: информационни кампании за популяризиране на възможностите за участие в европейските и световни инициативи.
В хода на дебата заместник-министърът на здравеопазването господин Валери Цеков изрази категоричното несъгласие на Министерството на здравеопазването относно позоваването на резултатите от изследванията на агенция “Медиана”, които класират България на едно от последните места в Европа по хронични заболявания и дълготрайни здравословни проблеми. Той възрази срещу твърдението, че въвеждането на лекарската институция в училище е невъзможно, тъй като чл. 120 от Закона за здравето регламентира създаването на здравни кабинети в детските градини и училищата и настоя тези текстове да отпаднат или да бъдат коректно преформулирани на базата на изводи от стандартизирани показатели. Становището на Министерството на здравеопазването бе подкрепено от членовете на комисията.
В изказванията си народните представители отбелязаха като положителен елемент на доклада прогнозируемостта и дългосрочния подход към проблемите на младежта и изготвянето на стратегия за национална младежка политика 2008-2013 г. Същевременно те отправиха препоръка Държавната агенция за младежта и спорта да участва по-активно в изграждането и модернизирането на спортните бази в училищата и в обезпечаването на извънучилищните дейности.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 8 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” подкрепя Годишния доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2008 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Уважаеми колеги, други доклади на комисии няма.
Преминаваме към обсъждане на Годишния доклад за младежта за 2007 г. Откривам дискусията.
Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Уважаеми господин председател! Гледам празната зала и си мисля, че когато през 2002 г. Политическо движение „Социалдемократи” инициира решението на българския парламент, с което правителството беше задължено всяка година да представя тук доклад по проблемите на младежта, ние нямахме предвид ситуацията днес и подобна на тази през изминалите шест години.
Тогава си направихме труда да проучим европейската практика. Не бяхме още член на Европейския съюз, но искахме да въвеждаме европейски практики. Спомням си, че даже и в аргументите към предложението - което между другото мина само с няколко гласа, то беше опозиционно предложение, подчертавам това, но се намериха депутати от тогавашното мнозинство да го подкрепят и оттогава досега всяка година се представя такъв доклад - аз дадох пример с Бундестага.
Колеги, в Бундестага от 30 години и до днес правителството, цялото правителство, когато се обсъжда този доклад, е в парламента. Народните представители отделят цял ден за дискусия на този доклад. Открийте, не е трудно, разликите в състоянието на самата младеж и на младежките проблеми в Германия и в България. Тази разлика се чувства във всяко едно отношение.
Обективно отношението ми към доклада е положително по отношение на работата на Държавната агенция за младежта и спорта. Аз искам да поздравя специалистите, подхода. Докладът става все по-задълбочен от гледна точка на научни изследвания, от гледна точка на отношение към конкретни проблеми. Има някои детайли – аз поставих този въпрос и по повод на доклада за 2007 г., но да не ви занимавам с подробности, защото искам да кажа нещо много по-важно.
Ние днес сме публикували в пресата становище на Политическо движение „Социалдемократи”. Чувстваме се ангажирани към тази тема защото, както вече отбелязах, бяхме инициатори. Тук само ще спомена и ще препоръчам в бъдещия доклад, независимо че ще го прави друго правителство, да се обърне по-голямо внимание на Интернет-престъпленията и на насилието на младежи върху младежи. Мисля, че този въпрос трябва да бъде разгледан по-сериозно.
Сега главното, за което взех думата. Честно казано, аз не виждам смисъл от това, което правим сега. На халост отива труда на очевидно компетентни хора, защото утре в 9,00 ч. и нещо едва ли ще се намери някой, който да гласува „против”. Ще го подкрепим. Е какво от това? Какво се е променило в България след като утре този въпрос ще мине по процедурата?
Не поставям въпроса за първи път. Годишният доклад има смисъл, само ако е обвързан с приемането на държавния бюджет и изобщо с реални политики, не само финансирани, но и с отношението на правителството. Аз намирам големият проблем в отношението на кабинета не защото отсъстват министрите, а защото зорлем внасят този доклад като Министерски съвет в парламента – защото са задължени по силата на решението.
Даже в самия доклад вижте какво пише – цитирам: „Доколкото в нашата страна не съществува системно обвързване на секторните стратегии с цялостна стратегия за развитие на обществото, то всеки годишен доклад неминуемо се разполага в своеобразен механичен конгломерат от инициативи, дейности и субсидии, които не са субординирани или взаимно координирани по някакъв начин”. Аз нямам какво да добавя към самия доклад, към тази констатация в него.
Е добре, защо ни е тогава този доклад? Мисля, че имам моралното право именно като инициатор да го поставя. Абсолютно ненужен е по този начин, по който се разглежда и приема.
Още веднъж, уважаеми господин председател, аз Ви моля не формално парламентът да се отнесе към тези проблеми. Защо трябва една язва, каквато е Студентският град, да се спука и цялото общество да бъде свидетел на това, което в момента се случва, за да имаме отношение към тези проблеми? Защо трябва постфактум, както обикновено постъпваме? Интересува ли се някой изобщо от това какво се случва при младите хора у нас от гледна точка на политиката на държавата?
Да, този доклад е поводът, но аз не виждам никакъв интерес и никаква реална политика – говоря за правителството, не за Държавната агенция и за съвестната работа на експертите там.
Понеже тези предложения вече са правени, аз все пак моля, ако някой си направи труда да прочете и тази стенограма, следващият доклад да не бъде отдалечен една година от анализа на състоянието, което той представя. Цяла година! Докладът е все пак за 2007 г. Динамиката е много по-голяма в процесите при младите хора. Да бъде обвързан, най-важното, с държавния бюджет, не обезателно в пакета закони, които ние приемаме, но поне преди това. Примерно, ако е за 2008 г. или 2009 г. – сега, да изследва проблемите за тази година, да се внася най-късно през м. октомври и в държавния бюджет всички препоръки на парламента да бъдат отразени, когато правителството защитава бюджета тук. Тогава докладът би имал смисъл. Иначе много години занапред българската мечта ще си остане американската Зелена карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Евгения Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Годишният доклад за младежта за 2007 г. успя да навакса в някаква степен именно това изоставане, което съществуваше в 39-то Народно събрание след приемането на решение на 39-то Народно събрание всяка година да бъдат приемани годишни доклади. В тази връзка бих искала да кажа, че разчитам и имам уверението на Държавната агенция за младежта и спорта Годишният доклад за 2008 г. да бъде внесен в Народното събрание за обсъждане някъде около м. април, за да може да се навакса и това изоставане, което имаме и в момента.
Конкретно по доклада бих искала да кажа, че той констатира съответен напредък във всички области от развитието и състоянието на младежта, но все пак трябва да бъдат отбелязани и съществените критични констатации, които се съдържат в него. Аз смятам, че той е обективен и обективно отразява наистина днешното състояние на българската младеж и по този начин народните представители биха могли да се ориентират за състоянието на младежта и какви са бъдещите мерки, които би трябвало да предприемем. Затова този доклад има своето значение и своя смисъл.
Изключително тревожни са констатациите в доклада, които отразяват демографските показатели, а те не са никак оптимистични предвид констатациите на доклада. Населението от 1990 г. до 2007 г. е намаляло с 1 млн. като се съобщава, че за първи път се отчита външна миграция, но се отчитат само лицата, които са заявили пред административните власти, че техният настоящ адрес е в чужбина.
Също така се повишават извънбрачните раждания, като през 2007 г. такива извънбрачни раждания са 37 825 деца или това са близо 50% от всички родени през годината. За 62,4% от всички родени деца има данни за бащата.
Намалява броят на сключените бракове през 2007 г. като за този период те са 29 640.
Някои от особено тревожните констатации в доклада са, че голям процент от младежите са разочаровани от членството ни в Европейския съюз и заради това емиграционните тенденции се засилват.
В сферата на образованието също се визират проблеми.
По отношение на здравеопазването стоят също важни констатации, които са отразени в доклада.
По отношение на здравното образование на децата в училище, което не е на високо ниво.
По отношение на сексуалното образование на децата са засегнати въпросите с нежеланата бременност, също и проблемите с HIV.
Трудовата реализация на младите хора също показва негативни тенденции. Отбелязва се, че ръста на безработните младежи до 29-годишна възраст през 2007 г. е нараснал на 47%, а младежите са безработни, защото са с ниска квалификация и без образование, особено сред ромското население. За 2007 г. безработни младежи до 29-годишна възраст са 47 235. Младежите заявяват, че не желаят да работят за ниско заплащане и въпреки съществуващите множество програми за квалификация това не помага за тяхната реализация в трудовата сфера.
За раздела за свободното време бих искала да кажа, че младите хора не са особено активни по отношение на младежките центрове и не отчитат тяхната ефективност и смятат, че по-скоро те не съществуват.
Мнението на младежите за неправителствените организации не е добро и това е отразено на стр. 49.
Съобщава се, че 70% от младежите смятат, че част от неправителствените организации или са безполезни, или е по-добре въобще да не съществуват, а близо 25% отричат изобщо техния смисъл.
Пак ще повторя, че докладът съобщава, че в последната година нараства песимизмът, маркира се разочарование и спад на оптимизма след влизането ни в Европейския съюз. Дори 22% от младежите считат, че губим от влизането си в Съюза. Посочва се, че една трета от младите са убедени, че демократичните промени са довели до повече вреда, отколкото до полза.
Смятам, че това, което днес чухме по отношение на Годишния доклад за младежта, би трябвало да ни накара да се замислим каква политика трябва да водим. В тази връзка смятам, че докладът е добър и би трябвало да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както вече беше казано, нормативното основание за това всяка година Народното събрание да приема Доклад за младежта е Решение на Народното събрание от 3 април 2002 г., в резултат на което всяка година Народното събрание приема такъв доклад. Смисълът на едно такова обсъждане е на вниманието на народните представители да бъде поставен проблемът за младите хора в България с неговата многообразност, с анализа на политиките, с успехите и с дефицитите, с перспективите за развитие на грижата към младите хора.
Аз мисля, когато обсъждаме този малко поостарял доклад, че следва да обсъждаме настоящите проблеми, които имат особено звучене в контекста на случващото се около парламента в рамките на тази и миналата седмица. В тази връзка ще се спра на два проблема, които оценявам като особено важни, които проблеми са свързани с младите хора в България – младежката безработица и гражданската активност на младите хора.
Младежката безработица е тревожен проблем и в страната, и в Европа, тъй като навсякъде най-високият процент на безработицата засяга групите население до 29 г. и над 50 г. В периода, който докладът анализира, продължава тенденцията безработните млади хора без квалификация и с ниско образование да са с висок относителен дял на фона на снижаващата се безработица в страната. В този период от време – от началото на 2007 г. насам, бяха предприети редица надеждни мерки, които дават своите резултати: целеви програми на Министерството на труда и социалната политика и мерки в Националния план за заетост и в Закона за насърчаване на заетостта на младежи до 29 г.
През 2008 г. се наблюдава тенденция за нарастване на коефициента на заетост на младежите между 15 и 24 г., като неговата стойност средно за 2009 г. е около 26,3% повече спрямо същия период на 2007 г. Безработните младежи през миналата година намаляват с 28,8% спрямо 2007 г. Очевидно е необходимо този проблем да стои на вниманието на Народното събрание. Отбелязвам го в контекста на световната финансова криза и последствията от нея.
Ясно за всички е, че българските граждани са особено разтревожени от възможностите безработицата да нарасне. Мисля, че сега е времето, когато трябва да си дадем сметка, че младите хора са особено застрашени от един такъв ръст на безработицата, защото те по принцип са работещите с най-малък опит и може да се очаква, че работодателите, пристъпвайки към съкращения, в най-голяма степен ще съкращават млади хора.
Коалиция за България проявява особена чувствителност към проблема безработица. Искам да напомня, че в хода на приемане на държавния бюджет бяха приети пакет от предложения, които ние направихме, свързани с по-високи възнаграждения на безработните лица и със стимулиране на работодателите да задържат работещите на работните им места в условията на гъвкаво работно време, със специални преференции, които държавата дава за хората, които работят на 4-часов работен ден. Днес в Комисията по труда и социалната политика ще обсъждаме последващ законопроект в тази посока.
Искам да обърна внимание, че миналия четвъртък Министерският съвет прие Националния план за действие по заетостта. Смятам, че като народни представители трябва да намерим форма да обсъдим този национален план за 2009 г. и при това обсъждане още веднъж да се върнем на проблема младежка безработица, в неговата многообразност и сложност.
Вторият въпрос, който искам да поставя на вниманието на Народното събрание, е един проблем, който е подложен на анализ в доклада – това е гражданската активност. В доклада е отчетено това, че са изградени общински младежки съвети, областни младежки съвети, национален младежки съвет, или ние вече имаме една основа на инфраструктура от граждански организации, които по-добре или по-зле имат за цел да водят активен граждански диалог. Мисля, че този проблем трябва да бъде разгледан и в контекста на случващото се тези дни около Народното събрание.
Във втората глава на доклада прави впечатление изводът, че, цитирам: „Вместо да наблюдаваме нарастване на чувството, че човек може да се изправи срещу институциите, сме свидетели на обратното – нарастващо чувство за безсилие.”
Този извод е повод за особен анализ, защото за причините на протеста се изговориха много неща. Вчера аз и мои колеги бяхме в три-четири часов диалог с протестиращите майки и детайлно говорихме за всички искания, които те имат към Народното събрание и към институциите в България. Моят извод от този разговор е, че основната причина за протеста е, че младите хора просто искат да бъдат чути, искат да се чувстват значими, искат да бъдат равноправен партньор на държавата и на институциите в диалога за тяхното бъдеще, за бъдещето на техните деца, за бъдещето на техните семейства. С други думи, младите хора искат едно по-гражданско общество.
Ще посоча само мерките, които Коалиция за България предприе по отношение на развитието на гражданския сектор в страната в рамките на мандата. Ние бяхме инициатори за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които промени бяха обсъдени предварително с граждански организации и приети от Народното събрание.
Промени се системата на финансиране на граждански организации по силата на чл. 8 от Закона за държавния бюджет и то по начин, по който гражданските организации очакваха това да се случи. След много активен диалог, който народни представители от Коалиция за България имахме с граждански организации, които работят по проблемите дарителство и по проблемите на правния статут на юридическите лица с нестопанска цел, постигнахме съгласие за промени между първо и второ четене в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за местните данъци и такси и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица по отношение на преференциите за дарения към юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза.
Между другото това е една от претенциите на протестиращите към нас. Вчера изяснихме, че всъщност тази претенция е удовлетворена още преди месец.
Голямото предизвикателство, което стои пред Народното събрание обаче, е Законът за пряко участие на гражданите в управлението. Това е един уникален закон за България, който ще даде нов шанс за развитие на гражданското общество в България. Аз съм особено удовлетворена, че намерението да бъде обсъждан и приет такъв закон беше заявено в началото на сесията от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Ангел Найденов, от председателя на Парламентарната група на НДСВ и от господин Дилов от името на Парламентарната група на „Движение Напред”. Законодателното уреждане за произнасяне на гражданите по важни въпроси за управленията не само чрез референдуми, но чрез граждански инициативи и общи събрания ще мотивира младите хора на първо място ясно да формулират своите очаквания от управлението – нещо, което очевидно е в дефицит днес.
На второ място, да упражняват последователни и системни усилия за контактуване с властта – нещо, което днес се случва, но по най-ефективния, най-работещия начин.
На трето място, да са наясно, че обществото е коректив не само на действията на властта, но и на техните собствени действия – нещо, което, вярвам, ще ги накара да бъдат много по-отговорни и по-последователни тогава, когато се опитват да изразят своята позиция и да защитават гражданския интерес.
В противен случай ние не само ще си останем почти единствената страна в Европа, която няма уреден по законодателен начин този въпрос, но ще бъдем все по-често свидетели на събития, в които неясни искания към властите, отправени чрез случайни и стихийни действия, се изразяват по деструктивен начин и не водят обществото към развитие.
Тази стъпка изисква усилия от властта, защото тя на практика доброволно ще предостави власт на обществото, на гражданите и най-вече на младите хора. Животът ни показва, че вече сме закъснели. Всяко забавяне може да ни доведе до още по-драматични събития.
Тук, в контекста на проблема гражданска активност искам само да маркирам още два проблема. Съжалявам, че в хода на обсъждане на Закона за държавния бюджет не беше прието моето предложение за създаване на фонд за финансиране на нестопански организации. Предложението ми, напомням, беше една минимална част от бюджетния излишък – 0,05%, да бъде предоставена за създаването на този фонд. Този фонд щеше да бъде още един показател за грижата на държавата към гражданските структури, към гражданското общество. Това щеше да бъде фонд – флаг за гражданския сектор, който ще позволи гражданските организации много по-активно да търсят външно финансиране, като им предлага средства за кофинансиране на техни проекти и за мостово финансиране.
Искам да напомня и за един ангажимент, който група народни представители от Коалиция за България поехме към граждански организации, които работят по темата доброволчество. Виждам, че господин Атанасов съпричастно ми кима с глава. Той е в рамките на това Народно събрание да обсъдим Закона за доброволчеството – една тема, към която Коалиция за България проявява активност и която, надявам се, скоро ще бъде поставена на вниманието на Народното събрание.
Уважаеми колеги, докладът показва няколко неща – политиката за младежта е в центъра на основните институции в България, но като цяло липсва достатъчно ефективно взаимодействие и общи цели за развитие на политиките за младежта. Налице са позитивни тенденции и устойчиво развитие, но все още имаме много да догонваме по отношение на достигане на средноевропейските критерии и нива на развитие. Има визия за развитие на младежките политики и са нужни последователни усилия за нейното осъществяване.
Коалиция за България ще подкрепи доклада, като го приемаме като повод за довършване на предприети действия в хода на мандата. Младите хора на България го заслужават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, госпожо Михайлова, за изчерпателното изказване.
За изказване има думата народният представител госпожа Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Обсъждаме шестия доклад за младежта – доклада за 2007 г. Колегата попита какъв е смисълът.
Смисълът е, че се реализира отговорна, последователна държавна политика за младежта на България. Смисълът е, че създаването на доклада е резултат от дейността както на Държавната агенция за младежта и спорта, така и на Междуведомствен експертен съвет от представители на всички държавни институции – на неправителствени организации, на академичната общност.
И в допълнение смисълът е в това, че години наред социолозите на България правят цялостни изследвания на младежкото обществено мнение, за това как младежта на България се отнася към своите проблеми, към своето бъдеще.
Смисълът обаче, че този трети аргумент е свързан и с въпроси.
Смисълът е в прилагането на интегриран подход в реализирането на държавната политика за младежта. Казвам и аргумент, поставящ въпроси, защото основният въпрос е доколко този доклад ни представя наистина една цялостна, интегрирана като съдържание оценка за случилото се и случващото се с българската младеж. В доклада, както казаха и колегите, както е подчертано, са очертани осем основни области и политики за действия, макар че обобщенията в него остават фрагментирани, въпреки припокриването на тези осем основни области и политики на програми и проекти.
Като член на Парламентарната комисия по образование и наука съвсем естествено насочвам вниманието си към този кръг от политики, които решават проблемите за достъпа до образование, до качествено образование. И в доклада става дума за програмите за стипендии на студенти и докторанти в държавните висши училища. През 2007 г. държавата е вложила по тази програма над 23 млн. лв., обаче в началото на 2009 г. реалностите са други и аз ще използвам най-фрапиращия пример със стипендиите на докторантите, които от 240 лв. вече са над 400 лв. - в „Студентски общежития и столове” отново над 23 млн. лв., инвестирани през 2007 г. Субсидирано е заплащане на свободен наем на онези студенти, които са били одобрени, но поради липса на места в общежития държавните висши училища не са успели да ги настанят в общежитие. В същото време - откритите, реновирани блокове на студентски общежития в почти всички академични центрове на България през м. декември 2008 г.
И още нещо – да, през миналата година приехме Закон за кредитиране на студенти и докторанти, само че с цялата си отговорност и претенции като народен представител бих поставила въпроса и то към Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите: какво се случва с прилагането на този Закон за кредитиране на студенти докторанти?
В доклада се откроява едно несъответствие, условно казано, което поставя и един друг кръг от въпроси. Имам предвид инвестициите и в средното, и във висшето образование, огромни инвестиции за 2007 г. допълнително по програми на стойност малко под 200 млн. лв. и в същото време сдържани, да не кажа негативни оценки на работещите в системата на образованието, на учениците и студентите за това какво се случва в българското средно и висше училище. Да - огромни средства за реформиране на материално-техническата база в училище, за създаване на достъпна архитектурна среда, за оптимизиране на училищната мрежа, за превръщането на училището в територия на учениците и в същото време продължават да са остри и открити въпросите с проблемите на професионалното ориентиране и образование, на съответствието на мрежата от професионални училища на потребностите на пазара на труда.
Както подчертаха и изказалите се преди мен колеги, продължават да са остри проблемите на отпадането от училище, на етнизирането на този проблем. Тревожни са и резултатите на българските ученици в международни сравнителни изследвания. Затова като народни представители отново можем да попитаме Министерството на образованието и науката кога ще бъде готов новият Закон за народната просвета или както той ще се нарича.
Много тревоги, както казах, буди разминаването между вложените публични средства, инвестициите в образователната система и младежките системи в социологическото изследване.
В доклада липсва отношението на младите хора към ученето през целия живот, към висшето образование. Смятам, че е необходима експертна дискусия, експертни решения по откроения в доклада проблем за формализацията на средното образование.
Кой е отговорен за несъответствията във формирането на духа на българското училище, в неудовлетвореността на учители и ученици, които възприемат образователната система като фалшива и формална, да не говорим, че в началото на 2009 г. вече имаме и едни цялостни резултати от проведените през миналата година задължителни държавни зрелостни изпити?
Щом малки ученици искат от директора на държавата децата в училище да спрат да се бият, това откроява и проблема за дисциплината, агресивност и насилие, неизвинени и даже извинени отсъствия и т.н.
Затова е съвсем естествено да искаме една по-коректна формулировка на записания централен извод, засягащ образованието някъде на стр. 39 в Годишния доклад за младежта. Образованието, достъпът до образование и качеството на образование са не само самостоятелен сектор в развитието на младежта, а отговорна държавна политика. От нея зависи бъдещето на обществото, неговото благосъстояние и социална стабилност. Обаче, както правилно констатира Годишният доклад за младежта, образованието през 2007 г. продължава да възпроизвежда социално неравенство.
В заключение бих казала, че както към този доклад, така най-вероятно и към всеки следващ претенцията на Народното събрание трябва да бъде за цялостност, завършеност и ефективност на политиките.
И още една моя лична претенция. Съвсем естествено беше в доклада за 2007 г. да видим и да намерим оценка за изпълнението на стратегията за младежта до 2007 г. Съвсем естествено беше през миналата година да разполагаме с един проект за стратегия за младежта за следващия период, без значение дали ще бъде до 2013 г. или друга, защото вече е началото на 2009 г.
Уместно е Годишният доклад за младежта – това беше споделено и от изказалите се преди мен колеги, да бъде предоставен през първото тримесечие на следващата година, за да може Народното събрание да сподели оценката си по актуални проблеми, по актуални решения и за да може това, както казаха и колегите, да се обвърже със Закона за държавния бюджет.
Бих искала да завърша: отговорност и смисъл в прилагането на интегриран подход и не просто Междуведомствен съвет за изработване на Годишния доклад, а наистина реализиран интегриран подход в държавната политика за младежта на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Модев, Вие желаете ли да вземете думата? Ако не желаете, закривам дискусията по обсъждане на Годишния доклад за младежта през 2007 г.
Проекторешението ще се гласува през следващите дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Колеги, остават 10 минути до края на заседанието.
Госпожо Чилова, да започваме ли второто четене на Законопроекта за културното наследство?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Утре на второ четене предстои да бъдат гласувани: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; четирите законопроекта за ратификации, които днес бяха представени; Законопроектът за транслитерацията на първо четене; проектът за решение на Годишния доклад за младежта за 2007 г. При положение, че днес приключи дискусията и по Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2007 г., възможно е и този доклад да влезе в програмата за гласуване утре.
Преди да закрия заседанието няколко съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по политика при бедствия и аварии ще заседава в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 21.01.2009 г., сряда, от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава в сряда, 21.01.2009 г., от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава в сряда, 21.01.2009 г., от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов
Татяна Калканова