Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи.
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, съгласно програмата, която приехме за тази седмица, следва да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2008 г.
Първото четене вече започна на предходно заседание. Бяха представени докладите на Комисията по отбраната и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът беше представен от министъра на отбраната и започнаха самите разисквания.
Досега са се изказали двама народни представители – господата Христо Кирчев и Станчо Тодоров. Продължаваме с изказвания на първо четене.
Кой желае думата?
Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Миналата седмица решихме ген. Стойков да присъства на заседанието. Не зная дали е необходимо втори път да бъде гласувано, или да го поканим в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той в Народното събрание ли е?
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да, тук е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е нужно да се гласува повторно съгласие.
Моля квесторите да поканят началника на Генералния щаб ген. Стойков да присъства в пленарната зала.
Добре е, господин Дъбов, да обявите кой от ръководството на Министерството на отбраната следва да участва в това заседание. Очевидно ще има и въпроси към вносителите на законопроекта.
И така, уважаеми колеги, кой желае думата?
Господин Славов, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин началник на Генералния щаб! Аз и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепим на първо четене Законопроекта за отбраната и въоръжените сили, внесен от Министерския съвет на Република България. Искам веднага да кажа, че мотивите, с които бяхме запознати в петък от министъра на отбраната и от доклада на Комисията по отбраната, обърнаха специално внимание на военнополитическите аспекти, на въпросите, свързани с националната сигурност на нашата държава, както и на други специфични въпроси от военен, професионален и политически характер.
Лично за мен предлаганият законопроект има голямо значение с начина, по който урежда въпроси, свързани със социалната политика, която ще реализира държавата, правителството и Министерството на отбраната по отношение на военнослужещите, служителите в Министерството на отбраната и техните семейства. Казвам това, защото аз съм народен представител от избирателен район, в който има големи поделения на Българската армия, включително най-голямото съединение каквото е 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. Искам веднага да заявя, че това са обективните предпоставки, които предполагат и показаха вече един изключително засилен обществен интерес именно към тези измерения на закона, свързани със социалната политика, която ще се реализира от държавата, правителството и Министерството на отбраната.
Това е напълно естествено, защото с изпълнението на воинските задължения, със службата във Въоръжените сили на Република България е свързана не само професионалната реализация на хиляди военнослужещи, но и тяхната житейска реализация, която е неразривно свързана с техните семейства, със съдбите на техните най-близки хора – съпруги и съпрузи, деца, родители. Затова намирам за напълно естествено изразеното, вече и реализирано намерение обсъждането на този закон да не остане само в средите на експертите, на специалистите, на професионалните военни, а неговият коментар да продължи от страна на широката общественост и от гражданското общество.
Между първо и второ четене е необходимо дискусията по всичко, което се предлага, да продължи. В този смисъл смятам, че и мненията, и становищата, каквито вече има от страна на военно-патриотичните съюзи и организации, какъвто е Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, също трябва да бъдат взети предвид. Казвам това отново с оглед на спецификата на отделни избирателни райони, какъвто е Пловдивският, където освен хилядите военнослужещи има и хиляди офицери и сержанти от запаса и резерва, които също не са безразлични към това какъв закон ще приемем в окончателен вид, по какъв начин този закон ще отчете тяхната роля, място и значение в обществения живот на нашата страна и на нашето общество.
Смятам, че специално внимание заслужават новите социални аспекти на много по-широката, по-целенасочена и много по-ефективна според мен политика, която се предлага от правителството и от Министерството на отбраната. Смятам, че декларираното намерение за осигуряване на жилище по време на службата – служебно или наето за отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната, като за военнослужещите от Министерството на отбраната настаняването в служебни жилища ще е безплатно, заслужава категорична подкрепа от наша страна.
Заедно с това адмирации заслужава и предложението да се предостави право за закупуване на жилище от фонда на Министерството на отбраната след 15 прослужени години в министерството – също по условия и ред, приети от Министерския съвет.
През последните няколко години, особено във връзка с изпращането на мисии зад граница, стана много актуален въпросът за необходимостта и възможността да се предоставя правото на военнослужещите и на техните семейства да ползват едноседмична безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната след завръщане от операция или мисия извън територията на страната. Това, което се предлага, е свързано с още по-добрата подготовка за изпълнение на мисията или операцията – 7-дневна безплатна спортна подготовка на военнослужещите преди заминаването им извън територията на страната.
Специално внимание се обръща на възможността военнослужещите, цивилните служители и техните семейства да ползват лечебните заведения, санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база. Специално внимание и грижа трябва да се полагат към пенсионираните военнослужещи и членовете на техните семейства и ветераните.
Подкрепа заслужава ангажиментът, който се поема от държавата, от правителството и от Министерството на отбраната – да се подпомагат изпаднали в тежко материално положение военнослужещи и цивилни служители от министерството и техните семейства.
Новите моменти, за които министърът на отбраната говори накратко по време на представянето на законопроекта пред нас в петък, са свързани с възможностите министърът на отбраната да създава центрове за индивидуално социално обслужване – детски градини и дневни центрове за деца, социални кухни, домове за пенсионирани военнослужещи, домове за ветерани, ведомствена спортна база и военни спортни клубове, както и други звена, посредством които ще се реализират социалните дейности в Министерството на отбраната.
Аз вече имах възможност за среща с военнослужещи от 61 Стрямска механизирана бригада, както и с военни от запаса и резерва в Карлово, да усетя тяхната положителна реакция по предложението, направено за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване – при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време – една година действително изслужено време да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, а при ниска степен на риск една година действително изслужено време да се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория. Предвижда се Министерският съвет в 6-месечен срок от приемането на закона да определи критериите за степените на риск при участие в операции и мисии извън територията на страната по смисъла на текстовете от Кодекса за социално осигуряване.
Още нещо, което се посреща с голямо удовлетворение и много сериозна подкрепа, е предвиденото от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната и съгласувано с министъра на труда и социалната политика – внасяне в Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който да се създаде военен пенсионен фонд за изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите.
В срещите и разговорите, които имах възможност да проведа по този законопроект в общини от Пловдивска област и по-специално в общините Карлово и Сопот, където са съсредоточени военнослужещи и техните семейства от 61 Стрямска механизирана бригада, имахме възможност да коментираме с представители на общинските администрации някои от новите моменти, които не просто са оформени като текстове в предлагания законопроект, но на практика вече започват да се реализират. Това е възможността от създаването на държавни детски градини, финансирани от бюджета на Министерството на отбраната, които ще са предназначени за отглеждане и възпитание на деца на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната. Мнозина от нас знаят, че такава детска градина вече беше открита в Пловдив, в Карлово, а предстои да се открие и в Казанлък. Естествено е, че откриването на подобни детски заведения среща подкрепата и одобрението от страна на военнослужещи и техните семейства, както и от страна на общинските администрации. Важен е и изводът, че реализирането на подобни амбиции и намерения е естествено да става в синхрон с министъра на образованието и науката и с общинските администрации по места, защото ние трябва да прецизираме на второ четене текстовете по начин, който не би предизвикал противоречие от страна на установената практика и традиции в обучението, отглеждането и възпитанието на децата в предучилищна възраст. В текста на закона се предлага да бъдат освободени от таксите в детските градини децата на военнослужещите, които се обучават, възпитават и отглеждат в тези държавни детски градини, които се създават със заповед на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката. Казвам това, защото по тези въпроси има много силна обществена чувствителност. Установената практика и традиции са свързани не само с възможността, но с правото и задължението на общинските съвети да определят размера на таксите за детските градини в общинските детски градини. Когато този въпрос се решава на територията на една община, където ще има държавни детски градини на Министерството на отбраната и общински детски градини, въпросът трябва да се решава по начин, който няма да предизвика напрежение между самите родители.
Искам още нещо да кажа, което аз лично ще направя като предложение за второ четене. Знаем, че през последните години военно-патриотичните съюзи и организации много настойчиво, в диалог с Министерството на отбраната, отстояваха възможността да разполагат с клубна база за техните дружества и общински съвети, която да им позволи да развиват пълноценна, целенасочена работа и дейност, не само сред широката общественост, но и най-вече сред младите хора – децата, учениците и младежите.
В този смисъл смятам, че е редно и уместно текста на чл. 324, ал. 2 да се прецизира по начин, по който ще задължи министъра на отбраната да предостави на съюзите за безвъзмездно ползване по предназначение помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради, които са в управление на Министерството на отбраната.
В заключение искам да кажа, че действително за мен едно от най-силните неща, една от силните характеристики и черти на предлагания Закон за отбраната и Въоръжените сили е именно социалната политика – изключително целенасочена, широка, амбициозна, която след приемането на закона ще е в състояние да реализира държавата, правителството и Министерството на отбраната.
Смятам, че това също е един много важен аргумент, важна и сериозна причина, която би накарала народните представители да го подкрепят на първо четене. И аз ще го подкрепя, защото за военнослужещите и техните семейства социалната политика има много важно значение, много важно измерение. Повтарям, че службата във Въоръжените сили е не само предизвикателство, не само съдба за професионалните военни служители от Министерството на отбраната, тя е и една житейска, семейна съдба за всички, които са с тях, за техните семейства, затова и социалната политика има толкова голямо и важно значение за тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли реплики? Няма.
Господин Илчев, имате думата за изказване.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на първо четене, а както трябва да сме сигурни и на второто четене след, надявам се, три седмици по много причини. Едната от тях е историческа – винаги, и през първия, и през втория си мандат, НДСВ е носило особена отговорност към сектора за сигурност и специално към Министерството на отбраната и проблематиката, свързана с Българската армия, с Въоръжените сили.
Много внимателно следяхме движението на законопроекта през различните фази – до този момент, в който пленарната зала трябва да даде подкрепа на този законопроект и след три седмици той да се превърне в действащ закон.
Става дума наистина за закон с много по-голям обхват, отколкото предишния. Предишният беше обременен от над 40 поправки – някои от които създаваха колизии. Тогава се търсеше алтернатива чрез нови, следващи поправки. Предишният отразяваше едни други, за които сега казваме, че са архаични, регулации на взаимоотношения вътре в Министерството на отбраната и Въоръжените сили, и между тях и другите институции на българската държава.
Междувременно процесите на трансформация, на структурно изграждане на Въоръжените сили, на промени в тяхната дислокация налагаха отразяването им по нормативен път. Това също е постигнато в новия законопроект.
В същото време естествено той не може да бъде обявен за съвършен и за перфектен, затова почти всички бележки, които бяха направени до този момент, и критични изказвания, които вероятно също ще чуем днес, имат своето основание и своята логика.
Затова на последното си заседание преди внасянето на законопроекта в Деловодството на парламента, комисията реши да създаде временна работна група и ми възложи аз да я ръководя през тези три седмици, през които се очаква да постъпят множество предложения за допълнения, както и за изменения в текстовете на този законопроект. Някои от тях вече са факт и нямам предвид само предложението на колегата Пламен Славов. При мен пристигнаха два обемисти документа – единият е именно от военнопатриотичните съюзи, формирования на офицери и сержанти от резерва и граждани, които имат доста важен характер.
Второто предложение представлява също обемист документ от няколко страници от Асоциацията на цивилните служители в Министерството на отбраната. Той следва също да се разгледа много внимателно.
Има и предложения на омбудсмана на Републиката, което естествено е насочено към предлаганата от новия законопроект нова фигура на военния омбудсман. Там очевидно ще трябва да търсим едно взаимноприемливо или двустранно приемливо, но във всички случаи, компромисно решение, тъй като основанията на омбусмана на Републиката също звучат добре аргументирано и сериозно.
Аз се надявам, че колегите, които ще работят в тази работна група, ще проявят и висок професионализъм, и отговорност, тъй като три седмици от календарна гледна точка са като че ли дълъг период, но практически това са не повече от 3-4 дни, през които работната група трябва да се събира и да обобщава тези предложения, които трябва да дообогатят и съдържателно да развият някои от параграфите на законопроекта.
Можем ли да приемем този законопроект за модерен? Мисля, че без колебание можем да го приемем за модерен Закон за отбраната, тъй като той отговаря на множество въпроси, които досега нямаха пълноценен отговор или от чийто отговор ние съзнателно се въздържахме по много причини.
На мен лично ми прави добро впечатление подходът да бъдат обхванати такива моменти от живота на Въоръжените сили, които като един сложен организъм не са за подценяване от гледна точка на перспективната на тяхното развитие. Така например, новият законопроект дава много добра визия за трите съсловни компонента на Въоръжените сили – за войниците, за сержантите и за офицерите; дава практическа възможност войниците да растат кариерно и да придобиват статут на сержанти, а част от сержантите да придобиват статут на офицери. Това е един гъвкав, еластичен регламент, който съдържа в себе си голям стимул за хората, които са избрали професията на военния.
Втори повод за положително отношение към този закон е новият механизъм, който се съдържа в него, за издигане на, според старата терминология, началник на Генералния щаб, а според новата – началник на отбраната. Разширен е кръгът на лицата, които са потенциално подходящи, за които е потенциално възможно да се извърши номинирането им за оглавяване на щаба на отбраната като са включени освен командващите три вида войски и заместника на началника, а също така и командващия на съвместното оперативно командване, командващия на логистиката, представителя на България в структурите на НАТО. Така броят на тези потенциално възможни да стигнат до позицията началник на щаба лица става 7 и това във всички случаи съдържа възможност за по-оптимален, за по-ефективен избор.
Тук колегата Славов пространно се спря на онези социални проекти, които произтичат от закона след неговото приемане. Излишно е да припомняме, че цялостната социална стратегия на Министерството на отбраната ще получи много солиден фундамент за своето собствено реализиране, след като приемем закона. По този начин ще можем в следващите месеци и години да твърдим, че ако не сме направили всичко, то сме направили максималното за едно преобразяване на социалния статус на българския войник, сержант и офицер.
От тази гледна точка можем да си пожелаем вероятно оттук нататък една успешна работа, така че второто четене и приемането на закона да не отнеме повече време от това, което се съдържа между днешния ден и края на м. февруари – началото на м. март. Нарочно казвам това, за да намекна, че не биха били желателни опити да се иска допълнително увеличение на срока между първо и второ четене; не биха били приятни опити да се оспорват в степен на обструкция, на ключови текстове, които биха променили философията и обхвата на законопроекта.
В същото време съм съгласен, че въпросите, които биха били повдигнати около важни текстове в закона, трябва наистина спокойно и хладнокръвно да се обмислят.
Сигурен съм, че колегата Агов ще постави след малко точно такъв въпрос и ще разчитам на неговото съдействие да намерим изход. (Шум и реплики от ДСБ.)
Искам да кажа, че ако постави въпроса за статута на парламента във военновременна ситуация, ще бъда прав и няма защо да ме увиквате, господин Костов, освен ако не ревнувате знанията на господин Агов по този въпрос. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви! Моля ви, не влизайте в полемика!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря ви за вниманието и очаквам да се направят действително конструктивни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли реплики към изказването на господин Илчев? Няма.
Има думата за изказване народният представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Голямото достойнство на този законопроект е, че поставя много важни проблеми за дискусия. Те са толкова големи, че се страхувам, че невинаги бяхме на нивото на тяхното осмисляне – първо, и второ – на тяхното решаване.
Ще повторя голямото достойнство на този закон, че той за пръв път поставя като предизвикателство начина на управлението на системата за отбрана. Това е една традиция, която в Българската армия съществува повече от сто години. Сега се предлага един нов, мога да кажа веднага, близък до британския модел.
Казвам, че аз съм пристрастен в този смисъл. Мисля, че е направена добра крачка в посока на изясняване на идеята за български модел за управление на системата на отбрана, но искам да поставя следните проблеми.
Когато се извършва една такава концептуална смяна на философията на управление на системата за отбрана, тя би трябвало да бъде извършена в контекста на една политическа рамка, на една политическа визия, на една нова стратегия. Ние имаме Концепция за национална сигурност, която е с повече от 10-годишна давност. Тя отразява една различна реалност. Нямаме стратегия за национална сигурност. Тези проблеми са много съществени и се страхувам, че ние не разбираме тяхното значение.
В началото аз си мислех, че липсата на стратегия за национална сигурност е резултат на неглижиране на този проблем от страна на българските политици. Не едно българско правителство не се наема да състави, да изготви такава стратегия за национална сигурност. Впоследствие, за мое съжаление разбрах, че това е добре осмислена, добре организирана философия за провеждане, за ситуиране на България в геополитическата, геостратегическата среда.
Ние успяхме да консолидираме на основата на един, бих казал, добре разбран балкански синдром, един политически опортюнизъм, една политическа прагматика, която ни позволява, дава ни, според нас, свободата да варираме между различни политически образувания, между различни политически схеми и т.н. Това би било добре, ако беше ХІХ век, ако ние имахме Стамболов за министър-председател, ако бяхме в периода на утвърждаване на България на политическата карта на света като модерна република.
Този политически опортюнизъм, който се упражнява вече десетилетия наред от демократичните правителства, за съжаление не може да бъде дефиниран и не е дефиниран от тясно заявени национални интереси, от тясно заявени политически принципи. В този смисъл аз казвам, заявявам категорично, че българската политика, включително външната, включително отбранителната, се прави на тъмно, се прави на парче, се прави в кабинети, които нямат мъжеството да дефинират тези основополагащи принципи, които ще посочат как трябва да изглежда, включително Българската армия.
Когато ние говорим за закон, ние говорим за един много съществен елемент от националната политика на страната. Когато тази политика не е дефинирана от дефинициите на националните интереси, на съотношението на тези интереси с допусканията за стратегическата среда, тогава казвам, че ние не правим добри стъпки. В този смисъл аз твърдя, че този закон има своите преимущества като находки, бих казал, по определени въпроси, но има големия проблем да бъде изработен в липса на концептуална и политическа среда. Тази липса на концептуална и политическа среда ще обрече този закон, ще създаде изключително тежки проблеми по отношение на неговото прилагане.
Тук идвам до следващия проблем – този закон, в контекста на неговата изключително голяма, радикална промяна по отношение на промяната на управление на системата за отбрана, трябваше да бъде изготвен в началото на управлението на това правителство. Не е редно последиците от това управление да бъдат поднасяни на едно друго правителство, независимо дали то ще бъде същото или не. Пак казвам, че това е един изключително тежък проблем, който сега намира своето решение в текстовете за интеграция на Министерството на отбраната, но той е толкова сериозен, че неговите социални, политически и институционални последици би трябвало да бъдат поети от това правителство, с всичките проблеми, с всичките тегоби, които тези промени ще предпоставят.
По отношение на интегрирания модел – няма да се занимавам със социалната среда, достатъчно беше казано по този въпрос.
По отношение интегрирания модел няма установен модел в света, за който да кажем, че съответства на най-добрите практики и затова трябва да го приемем. Ние сме приели, тоест приет е в този закон един модел, който, да кажем, че отговаря на философията на голямата ефективност и ефикасност на управленческите процеси. Аз казвам обаче, че разпоредбите, които описват този интегриран модел, са недостатъчни по отношение на определяне на управленските институционални линии между съответните играчи в тази управленска игра, така че да се изключи всякакъв момент на противоборство и на институционално несъответствие, което неминуемо ще предизвика изключително големи проблеми. Това е недостатък на закона и аз се страхувам, че той ще се прояви наистина в много кратко време.
Друг проблем, и с това приключвам, който е сериозен – в този закон трябва да бъде предвидено, че модернизацията на Българската армия трябва да бъде извършена със закон. Защо със закон?
На първо място, защото ние трябва да дефинираме ясно пред нас и пред света как, в какъв вид искаме да изглежда Българската армия. Това трябва да бъде закон, който описва нашето виждане за армията – дали ще бъде армия, която ще изпълнява странни задачи по охрани на вътрешни рингове на бежански лагери или ще бъде армия, която след години ще участва рамо до рамо като достойна армия с другите съюзнически армии. Ние трябва да опишем това за българския народ и той да знае какво има да носи като тежест. Защото всичките тези проблеми, които носи Българската армия, се стоварват върху българския данъкоплатец. В този смисъл ние сме длъжни да опишем нашата визия за това как ще изглежда Българската армия. Изглеждането на една армия най-вече касае нейната обезпеченост.
На второ място, законът за модернизацията е необходим, за да се преодолее годишното бюджетиране, което абсолютно дискредитира, проваля, прави на пух и прах всички планове на военните, които си градят вижданията за 10-15 години, че ще купят хеликоптери и кораби, а се окаже, че на другата година няма пари за това. В този смисъл пак казвам, че е необходим такъв закон за модернизацията.
Заявявам, че ние от Българска нова демокрация ще подкрепим този законопроект. Аз участвам в работната група, която беше сформирана в Комисията по отбрана, и ще положа всички усилия за подобряване на текстовете в контекста и на тези съображения, които изложих пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика – заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, аз не знам какъв смисъл влагате в думите „политически опортюнизъм”, но нещата трябва да бъдат казани във фактологичен план. Законът за отбраната и Въоръжените сили е изработен през 1995-1996 г. от Тридесет и седмото Народно събрание при мнозинство на Българската социалистическа партия в Комисията по национална сигурност, на която аз бях тогава член. Този закон беше изработен при ясно съзнание от страна на управляващите тогава, че България не върви към НАТО, че България ще има наборна армия, че България работи при параметри и условия на посткомунистическа държава. Не виждам какво опортюнистично има тук, имаше си яснота.
След това, в 1997-1998 г. имаше радикална промяна, защото тук беше постигнато съгласие в известна степен и България тръгна по посока на НАТО. Изработиха се основни документи на страна, която вече беше в статута си на кандидат за членство. Сега вече сме в трета ситуация. Не разбирам какво скрито има и защо се върнахте чак при Стефан Стамболов и ХІХ век! Или България знае в съвременния свят като член на НАТО какво прави и оттам какъв Закон за отбрана и Въоръжени сили има, или шикалкави. Ако вие искате да наречете днешните управляващи хора, които не знаят накъде вървят, кажете им го в очите, а недейте да казвате, че във всичките 19 години не се е знаело. Напротив, беше доста ясно какво иска адмирал Добрев като министър на отбраната в 1991-1996 г. Доста ясно беше какво иска началник-щаба. Аз съм бил на тези заседания, присъствал съм на обсъжданията – хората живееха със съзнанието, че НАТО е нещо много далечно. Нещо повече, по време на среща с натовски генерали тук, в тази сграда, в зала „Изток” представител на мнозинството от БСП каза в очите на тези офицери от НАТО: разберете, за нас членството е много трудно, защото ние зачитаме първо мнението на Русия. Беше казано едно към едно! Никакъв опортюнизъм няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Господин Методиев, във всичките си разговори, които аз съм имал – аз бях отговорен за провеждането на външната политика в Министерството на отбраната и съм присъствал на срещите на министъра, на всички срещи, с всички представители на НАТО ние подчертавахме едно нещо – че това правителство, имам предвид правителството 2001-2005 г., нямаше да е възможно да направи финализирането на тези проблеми, ако предишното правителство не беше толкова ясно, толкова дефинитивно, толкова твърдо в отстояването на тези принципи. Казвам това и сега. Ние нямаше да направим това, ако не беше направеното от правителството на Иван Костов. Това е 100-процентов факт.
Но факт е и следното. През всички тези години ние не успяхме да дефинираме националните интереси. Нито едно правителство не излезе с документ, в който да дефинира националните интереси. Това е опортюнизъм, това е оставяне на вратичка да заиграваме и с Русия, и с НАТО, така че да оставяме вратичките на основата на това, че може да си позволяваме игра, която е ненаказана. Тази игра е чудесна, и затова го свързвам със Стамболов, защото той е дефинирал българските национални интереси. Ние не дефинираме българските национални интереси, ние заиграваме с този или онзи с идеята за безнаказаност, а това съвсем няма да е вярно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Асен Агов.
АГЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Заявих го в комисията и сега ще го кажа отново: трябва да се отправят поздравления към министъра на отбраната и към Генералния щаб на Българските въоръжени сили за това, че се наеха с толкова тежката задача да направят нов Закон за отбраната и Въоръжените сили. Такъв закон е крайно необходим, такъв закон на практика решава въпроса с бъркотията в досега действащото законодателство, защото има 43 поправки в досегашния закон.
В същото време аз ще заявя от трибуната, че Демократи за силна България ще гласуват против този закон. И ще се мотивирам защо. Ние смятаме, че при острата необходимост да се създаде нов Закон за отбраната и Въоръжените сили, в новите условия на членство на България в Северноатлантическия договор, на членство на България в Европейския съюз, тази необходимост не отменя слабостите на този закон.
Преди всичко липсва концептуалната основа за целия сектор за сигурност. Няма българска стратегия за национална сигурност, нова стратегия, която да отчита всички тези обстоятелства. По този начин законът изпълнява онази стара приказка, когато впрягаме каруцата пред коня. Законът трябва да бъде последица от една дълбоко и широко обсъждана стратегия за национална сигурност, която отчита всички фактори, за които говорих преди малко. Няма я тази стратегия. Тази стратегия би трябвало да уреди и другите въпроси, свързани с Министерството на вътрешните работи и неговата роля за националната сигурност, други ведомства, които са свързани със сектора за сигурност и, разбира се, специалните служби. При липса на стратегия за национална сигурност абсолютно незряло е този парламент и това мнозинство да приемат закон, който по-нататък ще трябва да диктува тематиката в стратегията за националната сигурност. Така не се прави. Това е абсолютно сбъркан, противоположен управленски метод!
На второ място, в месеците, предхождащи внасянето на закона, се разгоря скандал – хайде да не го нарека скандал, но доста шумно пререкание между президентската институция и Министерството на отбраната. Вследствие на тези шумни и публични пререкания, за много от неспециалистите те останаха неразбираеми, но за онези, които познават сектора на отбраната и взаимоотношенията с президентската институция те бяха напълно разбираеми, се стигна до компромиса, който е възпроизведен в закона в един твърде нелеп вид. Създава се във военно време върховно главно командване. Познавачите, читателите на историята на Втората световна война знаят, че има върховно главно командване в две страни – в болшевишка Русия или Съветския съюз и в нацистка Германия. Там диктаторите със силни претенции да разбират от отбраната са обърквали силно работата на генералите и резултатът на бойното поле и за двете страни е бил милиони жертви, дадени напразно, заради набъркването на тоталитарните диктатори. Ето там е имало върховно главно командване.
Днес този закон не въвежда тази институция. Като върховен главнокомандващ е обявен президента. Впрочем, аз си мисля, когато имам предвид сегашният президент, че за него е по-подходящо да бъде върховен ловджия или върховен газопроводчик, но не и върховен главнокомандващ. Затварям тази скоба и този впрочем, защото, надявам се, България ще има и други президенти, които няма да се занимават само с лов и да ходят в Москва.
В българската Конституция няма така фигура Върховно главно командване. Няма такава фигура! Българската Конституция, която се превръща все повече в спънка за демократичното развитие и израстване на България, не решава изобщо въпроса за поведението на институциите в страната във време на война. Няма такъв раздел. Говори се за военно положение, говори се за функциите на президента, но нищо повече. Всички демократични страни са уредили цялата тази материя, защото Министерството на отбраната не е за мирно време. Министерството на отбраната, ролята на Въоръжените сили е да защитават страната в конфликти, а това не е уредено от българската Конституция. Този закон се опитва да измести този проблем, но не може да го измести.
Отгоре на всичко в това Върховно главно командване се интегрират Министерството на вътрешните работи, Противопожарната охрана и т.н. Няма нищо лошо. Обаче тогава излиза, че и Пожарната, и МВР, и Жандармерията, и всичко останало трябва да бъде включено в състава на Въоръжените сили. Ние водихме дълга битка – тук е известно на тези, които преговаряха за членството на България в НАТО – да изведем всички тези допълнителни числа, с които се натоварваха Българските въоръжени сили. Сега трябва да ги върнем, да заявим пред НАТО, че ги връщаме във Въоръжените сили. Тогава как ще се обясняваме с нашите съюзници? Ето това е един огромен недостатък.
Най-накрая, пак се погазва Конституцията, защото се дерогират правата на българския парламент във време на война, при военно положение – това, което спомена и господин Илчев, отпращайки референции към нашите дебати в комисията. Ролята на парламента е абсолютно изключена в решаването на проблемите на страната във време на война. Няма такава роля! Тоест този закон се наема с това да разпусне парламента във военно време. Възможно ли е със закон да бъде направено това? Не е възможно! Абсолютно невъзможно!
От тази гледна точка аз смятам, че целият този раздел, който урежда военновременните правомощия на президента, военновременната структура на организация на страната, е абсолютна слабост и в пълно нарушение на българската Конституция.
По-нататък още една забележка, която впрочем беше спомената в писмо на омбудсмана на Републиката господин Гиньо Ганев. Няма военен омбудсман, предвиден в българската Конституция. Има предвиден омбудсман. Ако ще защитаваме гражданските права и свободи на военнослужещите така, както те сега стават по договор наемни работници, те трябва да могат да се обръщат към омбудсмана на Републиката, защото военният омбудсман винаги ще бъде подчинен в структурата на Министерството на отбраната. Тоест ще гледа към началниците си, а няма да гледа към войниците. Каква е необходимостта от това?
Още нещо – този закон има претенцията да въвежда интегрирания модел. Интегрираният модел за тези, които не знаят, е форма на ръководство на отбраната, която е в Министерството на отбраната. Вътре се вкарва и Щабът, и т.н., за да се съчетаят уменията и на цивилните, и на военните. Само че законът не урежда взаимоотношенията и позволява силна политическа намеса на политическия кабинет в работата на военните. Още в древен Китай управителят не нарежда на генералите. Генералът се заема с отбраната, а управителят – с управлението на града. А двамата заедно се грижат за отбраната на града, за сигурността на града. Ето това е интегрираният модел.
Какво става обаче? Тогава, когато най-много е необходим – във време на война, този интегриран модел се отменя. Какъв е смисълът да имаме интегриран модел в мирно време, а да нямаме интегриран модел във време на война? Това е основен недостатък на този закон.
Най-накрая, по повод на социалния доклад на колегата Славов. Член 244, т. 5 казва следното: „На загиналия се изплаща обезщетение в размер на 12 заплати, като от него се изважда сумата, платена му по застраховката”. Отгоре на всичко плаща данъци. Извинете, това е срамно! Българският военнослужещ, който си е дал живота за България, за българското бойно знаме, ние ще му вземем парите от застраховката, която е една търговска сделка, и ще намалим обезщетението и ще вгорчим и без това наскърбените от смъртта му роднини. Ето това е този закон. Той не може да бъде оправен на второ четене. Твърде много са недостатъците му.
Затова аз апелирам към цялото Народно събрание: този закон трябва да бъде гледан в следващото Народно събрание. Ако влезе в този вид и започне реформата в този вид, ще компрометира цялата реформа в отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Агов, аз наистина се чудя за Вашето решение в Комисията по отбраната, който единствен не подкрепихте приемането на закона. Вие и вашата група през цялото управление, което имахте, направихте така, че да се внесат 43 поправки в този закон и сега този действащ закон не може да съществува. На вас ви се иска да няма Закон за отбраната. Точно това ви се иска на вас – да няма Върховно командване, да няма командване, да няма закон. Това ви се иска.
През цялото управление досега – двадесет години, вие и всички управления, които се правиха по време на демокрацията, унищожаваха Закона за отбраната и доведоха закона до негодност. Сега, когато се внася един закон, макар с много недостатъци, но затова ще има време и начин да бъдат вкарани поправки, вие се противопоставяте да бъде внесен такъв закон, за да няма закон, за да може Въоръжените сили в това си състояние да не могат да изпълнят повече от това, което Вие казвате – конституционното си задължение да защити националната сигурност на страната, териториалната цялост на страната. На някои хора тук, в залата, това се иска.
Ще има такъв закон, наистина с много поправки при второ четене. Аз декларирах това. Ще се запази Върховно главно командване, ще се запази Генерален щаб. Запомнете, не може Българската армия да няма Генерален щаб, а да има дирекция в Министерството на отбраната! Българският началник на Генералния щаб да стане директор. Това няма да стане! Може да се иска на много хора, но няма да стане. Не може Генералният щаб да не бъде в структурата на Българската армия. Това няма да стане! Но Вие запомнете, господин Агов, че Българска армия ще има. Аз Ви гарантирам това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други реплики по изказването на народния представител Асен Агов? Няма.
Господин Агов, заповядайте за дуплика.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Според мен въпросът не се свежда до това да има ли българска войска и български въоръжени сили или да има, или да няма закон. Казах в самото начало – законът е крайно необходим, но не такъв закон. Такъв закон ще компрометира реформата, ще създаде конфликти вътре в ръководството на отбраната между военни и цивилни, между политическо ръководство и военно ръководство на отбраната. Аз ви гарантирам това, ако се избърза с тази реформа и тогава няма да има наистина българска войска, както се опасява господин Тодоров.
Аз няма да влизам по същество – необходим ли е Генерален щаб или не е необходим. Има различни концепции по този въпрос, но във всички случаи съм голям привърженик на интегрирания модел, на истинския интегриран модел, който е характерен за развитите демократични страни.
Господин Тодоров, аз се страхувам сега, че отново ще се върнем към политизация на армията след толкова много години на усилия да я деполитизираме и тя да се превърне в служител на сигурността на българското общество. Няма как при тези неуредени отношения това да не се случи. Ето затова нашите опасения на Демократи за силна България са много големи, че прибързаното приемане на закона, необмисленото прилагане на тези реформи без да се изчистят всички тези неща, без да се изчистят фрапантните конфликти и колизии с Конституцията, ще компрометират цялата реформа и тогава аз ще се наредя до вас и ще споделя вашите опасения. Тогава българската войска ще бъде в много тежко положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Янко Янков.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин началник на Генералния щаб, уважаеми колеги народни представители! Безспорно законопроектът, който в момента обсъждаме и предстои да гласуваме на първо четене, е изключително важен. Важен е, защото националната сигурност на страната е един от основните и най-важните приоритети и нормативната база, която я урежда, има особено значение. Разбира се, основният въпрос, който се поставя по отношение на този важен законопроект е дали в края на мандата си това Народно събрание трябва да приеме такъв важен законопроект.
Първо, искам да обърна внимание на факта, че преди да влезе в Комисията по отбраната, дори преди да влезе в Министерския съвет и да дойде тук в залата, законопроектът извървя доста дълъг път на обществено обсъждане – с неправителствения сектор, на обсъждане в парламентарните групи, на предварителни дебати, свързани с комуникации между институциите и, отчитайки тяхното мнение и становища бяха направени редица промени в предварителния вариант, създаден от експертната група към Министерството на отбраната, преди този вариант да дойде за разглеждане при нас.
Уважаеми колеги, това че настоящото Народно събрание е в края на мандата си, според мен не означава, че ние ще подходим по-несериозно или по-некомпетентно към неговия анализ и приемане. Напротив, дори се мисли, че в края на мандата, когато информацията, с която разполагат народните представители и от разглежданите доклади за състоянието на отбраната и националната сигурност, и от всичко онова, което сме коментирали като текущи промени в законодателството или анализа на конкретна ситуация, опитът, който сме придобили като народни представители, смятам, че ще ни даде точно обратната възможност – много по-отговорно и много по-сериозно да подходим към приемането на този законопроект. Ако сега не го направим той ще бъде отложен във времето поне с две години, което не е в интерес на отбранителния сектор на България.
Уважаеми колеги, този законопроект наистина прави опит в голяма степен да разшири обхвата на обществените отношения, свързани с отбраната. Вярно е, че един от сериозните аргументи – пак против неговото приемане, е липсващата стратегия за национална сигурност. Да, това е един наистина сериозен аргумент.
Уважаеми колеги, ние знаем, че всъщност стратегията за национална сигурност, която предстои да бъде изготвена и приета, и може би не се знае точно кога ще се случи това, всъщност е един политически документ. Той е повече политически, отколкото експертен документ. Това е документ, който е свързан с основни приоритети, основни цели, които трябва да бъдат реализирани в съответните компетентни органи и институции, за да се защити националния интерес на страната – системата национална сигурност.
Каквато и стратегия да бъде приета, задължително ще има Министерството на отбраната, задължително ще има Въоръжени сили, и аз лично смятам, че приемането на този закон, който основно се спира на инструментите, на юридическите инструменти и механизми за регулиране на отношенията в тази система, само е в интерес на бъдещата стратегия за национална сигурност.
От колегите, които се изказаха преди малко от опозицията, стана ясно, че старият закон не обслужва пълноправното интегриране на България в системата на НАТО, не дава възможност в максимална степен да изпълняваме целите и задачите, които се поставят пред нас, от колективната система за сигурност, както и от системата за сигурност на Европейския съюз. Става ясно, че старият закон има 43 поправки и той наистина вече не е актуален.
Всъщност кои са предимствата на новия законопроект? Новият законопроект реализира определена степен на приемственост, което е нормално, защото всички знаем, че системата на отбранителния сектор и националната сигурност, е изключително консервативна система. Това е система, която много трудно търпи радикални промени. От тази гледна точка е нормално да се получат обструкции по отношение на този законопроект. Определено трябва да подчертаем, че има определена степен на приемственост. Същевременно се вкарват изключително нови, важни моменти, които наистина актуализират отношенията в системата на отбраната, съобразно новите реалности, новите заплахи, както вече казах – членството ни в Алианса, системата в отбранителния сектор на Европейския съюз, също.
Уважаеми колеги, интегрираният модел на управление, е едно изключително голямо предимство, но то е и изключително голяма опасност. Всъщност, може би това е фокусът на противоречията, които се коментират по отношение на този законопроект, защото наистина опасенията, които бяха изказани тук са основателни, че по никакъв начин не трябва да се допусне политизиране на военната експертиза. По никакъв начин не трябва да се допусне политизиране на българските въоръжени сили, политически назначения в системата на армията, по никакъв начин не трябва да се смесва понятието „политически цели” с „политически инструменти” в системата на армията. Това наистина е изключително важен въпрос, който аз съм убеден, че между първо и второ четене, затова и беше създадена ръководна група в Комисията по отбраната, трябва да намери възможно най-доброто решение.
Уважаеми колеги, при мен лично има над 100 предложения за конкретни текстове, които трябва да бъдат предложени между първо и второ четене, от синдикатите в системата на отбраната, от други неправителствени организации, от отделни експерти, които имат отношение към отбраната. Сигурен съм, че при много колеги има също такива предложения.
Целта на тази работна група, която създадохме, е да направи така, че интегрираният модел, който всъщност е новият момент в законопроекта, да обслужва националните интереси на България, да обслужва повишаване качеството на военната експертиза, да обслужва мотивацията на военнослужещите да се развиват кадрово, да вървят напред в кариерата си и да знаят, че тяхното развитие и назначение по никакъв начин няма да зависи от теснопартийни интереси или теснопартийна воля в определен момент.
Що се отнася до някои други недостатъци, които има законопроектът, те са факт, по отношение на възможността да се обжалват пред съда актовете на министъра на отбраната, по отношение на институцията омбудсман, която се създава в армията – там също нещата трябва да бъдат огледани.
Един от силните моменти в законопроекта, колеги, е сериозното издигане на социалния статут на военнослужещите - те, служейки качествено в българските Въоръжени сили, да получават редица социални придобивки. Това важи и за цивилните, които работят в системата на отбраната. Това е наистина изключително важна и сериозна крачка.
Нов изключително важен момент е дейността на този сектор в мирно време, ангажиментите на изпълнителната власт, на местната власт, на областните управители, на индустриалния сектор в системата на отбраната, резерва – за него ще има отделен закон. Един вече е внесен, който беше изработен по поръчка на Комисията по отбраната. Разбираме, че ще има и втори вариант, внесен от Министерството на отбраната.
Това са много сериозни предимства, които не можем да не ги отчетем, уважаеми колеги.
Искам да кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект. Ще го подкрепи, защото всъщност един от основните политически приоритети на ДПС винаги е бил националната сигурност на страната, нейното пълноправно интегриране в колективната система за сигурност на НАТО и на Европейския съюз. Като политическа сила с всички действия сме показвали през всичките тези години, че подкрепяме всяка конструктивна идея, която обслужва този процес, в интерес е на българската държава, в интерес е на българските граждани.
Пак казвам, ние ще подкрепим този законопроект, като същевременно ще внесем предложения, които да подобрят неговото качество преди второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на народния представител Янко Янков? Няма.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин генерал! Ние от Движение „Напред” доста спорихме дали трябва да подкрепим този закон на първо и второ четене. Стигнахме до заключението, че все пак ще го подкрепим. Просто си даваме сметка, че голяма пропаст не може да се прескочи с три малки скока, а просто трябва да се засилиш и да скачаш. Това обаче не ни прави по-малко критични към ред проблеми, които този закон открива, нито пък ни прави слепи за неговите достойнства.
На първо място, искам да подчертая, че си даваме ясна сметка, че армията е една от най-старите човешки институции, най-старият инструмент на човешката организация и това е една институция, така създала се, че през цялото време на своето съществуване се характеризира с изключителна ефективност и минимализъм в съотношенията между усилия и резултат. В този смисъл смятаме, че тази част на закона, която се опитва да създаде интегрираният модел, връща отново българските Въоръжени сили към тяхното нормално състояние на една изключително ефективна институция.
Даваме си сметка също, че по закона от 1995 г., който е с над 40 поправки до този момент, Българската армия е напълно невъзможно да функционира. Няма документ, свързан с армията, който да бъде толкова усложнен, толкова поправян, независимо дали е устав за носене на службата, закон или правилник.
Като особена положителност на закона смятаме яснотата пред кариерното развитие на военните. Няма нищо по-гибелно за усилията и за душата на един човек от неяснотата за неговото бъдеще, какво ще се случи. Смятаме, че това се дължи може би и на факта, че сегашният военен министър дълго време се е занимавал точно със социалната дейност в армията и има най-ясната доктрина на този закон, най-ясно е какво в социалната дейност ще бъде променено към добро.
След това започваме с големите неясноти. Не слушах всички оратори, вероятно някой го е казал, но начинът, по който са уредени НСО и НСР в този закон, ни навежда на мисълта, че те са уредени в този закон, за да не бъдат уреждани в друг закон. Трябва откровено да си поговорим в тази зала за това. Ако имаме силата не с три скока да прескачаме пропаст, а с един, имаме ли силата поне да отворим този дебат, без да се притесняваме, че ще обидим някого.
Няма как Законът за Въоръжените сили да реши проблемите около президентската институция, заложени в самата Конституция. Българският президент, уважаеми колеги, е една трагична фигура по смисъла на Конституцията. Това е човек, който се избира с най-голяма обществена подкрепа, минава през най-тежката стъгда на избори, за да заеме един пост на главен публицист на републиката. Този пост му е отреден от българската Конституция.
Съответно, след като един такъв човек е имал качествата да стигне дотам, независимо дали ние го харесваме или не, той вероятно има и качествата да намери хиляди не дотам конституционни начини да упражнява тази своя електорална потенция, така да я наречем, чрез която е получил поста президент на Републиката. Няма как Законът за Въоръжените сили да реши това драматично противоречие. Той се опитва да направи онова, което е гибелно за всеки човек, който се занимава мъдро с публични дела, а именно най-прекият път към провала е желанието да се харесаш на всички. Със сигурност си се провалил в този случай.
Аз мисля, че ако ще имаме сериозен дебат по закона на второ четене, той трябва да бъде именно по отношение на тези, както и господин Агов преди малко много по-компетентно от мен отбеляза, странни, сложни, на места дори криминални отношения между президентска власт, интегриран модел, какво се случва във военно време и какво се случва в мирно време.
Самата концепция за военно време е тотално променена. Преди малко се каза, че България няма стратегия за национална сигурност, вероятно няма, не знам, но знам, че някои хора непрекъснато се упражняват над такива документи и доколко те са официални, но явно те не са минавали през тази зала. Но има тактика за национална сигурност и тази тактика показва нещо очевидно – в близките години ние не можем да очакваме да бъдем нападнати от държава. Тоест ние едва ли ще бъдем в класическата ситуация на военно положение, каквото изисква по двама на кол и трима на пушка от Люлебургаз до Сливница да стигнат за два дни.
Вероятно имаме нова ситуация и тази нова ситуация се очертава от геополитическата карта на света – бързо придвижване до различни точки на света, участие в общи мисии, в общи военни действия и това съвсем не е онова военно положение, което ние някак си априори залагаме в този закон, че ще го има. По-скоро то би могло да бъде свързано с големи производствени аварии, с природни бедствия, но в никакъв случай няма да бъде свързано с въоръжен конфликт с Република Турция, например, или с Гърция.
Ето защо си мисля, че големият и сериозен анализ на закона в тази му част предстои. Силно сме скептични, че ще можем само на второ четене да се справим, но въпреки това Движение „Напред” смята да подкрепи законопроекта на първо четене, защото старото положение е невъзможно и трябва да се опитаме да се справим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Дилов! Моята реплика всъщност е въпрос. За това, че цитирахте Чърчил за невъзможността пропастта да се прескочи на два или три скока, Ви разбрах, но от това, че цитирахте Троцки, че армията е най-съвършеният модел на човешка организация, силно съм смутен. Бихте ли пояснил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): И в двата случая не зная кого съм цитирал. Това за скока, според мен, е будистка притча, но може би Чърчил я е научил, докато е бил в плен при бурите. Между другото това е най-неуспешният политик в света, който е съществувал някога, и не знам защо се е превърнал в емблема на десницата.
Що се отнася до Троцки, аз не казах, че е най-съвършената, казах най-институционално добре организираната, най-премереният баланс между усилия и резултат. С най-малко усилия се получава най-голям резултат. Това бяха моите думи.
Но аз мисля, че не цитатите са важни в случая, много по-важно е и мисля, че ние всички като депутати – сякаш е далеч тази възможност, но тя съществува в този закон, да бъдем просто разпуснати. Един конвент би трябвало да си пази правата, си мисля аз. Така че по-добре да се съсредоточим в тази част на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Този закон няма да бъде подкрепен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате седем минути, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Десет минути изразходва господин Асен Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ето, системата показва седем минути оставащо време.
Няма значение, имате думата. Няма да бъда толкова прецизен. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ: Възможно ли е да са седем, при положение че всички видяхме, че той изразходи десет? Изобщо защо трябва да се води този разговор сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата. Просто за Ваш ориентир Ви казах времето.
ИВАН КОСТОВ: Такъв закон се прави обикновено в началото на един мандат с ясното съзнание, че пред отбранителния потенциал на страната има сериозни пропуски, сериозни слабости, прави се закон, за да повиши отбранителния потенциал на страната, за да уреди неуредените неща, да довърши започнати и незавършени реформи, ако това е необходимо. В този смисъл всеки кабинет започва с такъв закон своя мандат, а не го завършва. В случая каруцата е впрегната пред коня. Вие се опитвате да убедите опозицията да направи закон в края на мандата на едно правителство, което не се ползва с никакъв авторитет, 15% от българските избиратели го подкрепят в момента. Това не е добре за Българската армия. Българската армия има нужда от концентрирана политическа воля, от авторитет, за да наложи реда, от който се нуждае, ако тя е осъзнала това нещо. Това не се прави в момента. Прави се закон, който ще изпълнява следващият кабинет, прави се закон с надеждата да бъдат защитени определени права на една малка група от хора. Това пролича много ясно в изказванията на представителя на Българската социалистическа партия. Акцентът в Закона за отбраната, за Въоръжените сили, в който и да е закон, е посветен на това какво се иска от армията да даде на своята страна, а не върху това какво страната е готова да даде за социалната сигурност на военните, както за малко да ни убеди депутатът от Българската социалистическа партия. Не е това проблемът въобще. Военните са най-силната, най-организираната, най-способната да действа част от нацията и от нея се очаква тя да направи съществен принос, за да реши отбранителните въпроси на своята страна, а не да пише цяла глава за социална сигурност, за възнаграждения, за какво ли не – за жилищен фонд, все стари атрибути, за да видим накрая и в Преходни и заключителни разпоредби как генералите от Националната разузнавателна служба си уреждат три специални служби по един лош маниер, който вече е възприет и се практикува от всички.
Вярно е, някой ще ми възрази – вие направихте това за пръв път. Направихме го в съвършено друга обстановка, когато нямаше време тези специални служби да бъдат уредени и когато нямаше капацитет да се разработи това, да бъдат решени тези въпроси. Оттогава е тръгнало и продължава същото нещо. До 65 години – защо не ги сложите да работят докато могат да ходят тези генерали? Какви са тези глупости? На кого угаждате? На 35 хил. семейства, да кажем? Милиони българи чакат от армията защита, чакат сигурност. Милиони чакат да видят какво армията ще им даде, а не чакат да видят това, което 35 хил. души очакват да си видят – сигурността. Така че не може по този подход да се тръгва изобщо към отбраната. Не може с този акцент ... На вас вече главата ви се замая от популизъм, а сега да се поставяте в някаква благоприятна светлина пред някакви военни чинове? Това не е редно да се прави! Къде е отговорността към страната, това питам?
След това – как се прави закон. Тук много пъти сме говорили, вижте какво пише на четвърта страница – самата дейност, планирането на отбраната се извършва въз основата на Стратегия за национална сигурност, Национална военна доктрина и военни доктрини. Къде ги? В момента има Концепция за националната сигурност...
Казвам го тук за колеги, които бяха заместник-министри и които не познават нормативните документи, действащите нормативни документи в страната и аз се чудя какви заместник военни министри са били! Има Концепция за национална сигурност. Защо е концепция? Приета е през 1998 г. Защото беше преходен период, защото страната тръгва към членство в НАТО, но не е станала член и не може да завърши решенията на всичките открити въпроси. Затова е концепция, а не стратегия. Никой не я дописа тази стратегия вече толкова години след това! Никой не намери нито творчески потенциал, нито кураж, нито нищо, за да довърши тази работа. Но тази концепция, тази военна доктрина, стратегията стоят в основата на този закон. По тях се търси национално съгласие – нещо, което вие не направихте, както направихме навремето в онези много трудни времена. Трябваше да се потърси национално съгласие върху стратегическите оценки за рисковете, за потенциала, който трябва да бъда развит, трябваше да се намерят тези ключови, неотменими в бъдеще стойности и принципи на отбраната, защото страната стана член на колективна система за сигурност. Къде е този труд? Защо не е свършен? Осем, десет години вече никой не си мърда пръста. България е член на НАТО, няма ги документите.
Вижте колко лесно се разбива този закон – като ги няма тези закони и като всички ще работят, планирайки по тези документи, вие пишете закон от скудоумие! Не сте отговорили на ключовия въпрос. Вижте колко много баналност и скудоумия има в този дебел текст! Защо го има това празнословие, защо ги има тези баналности? Защото заобикаляте и не отговаряте на ключовите въпроси – къде са рисковете, как се атакуват те, Върховно главно командване...
Този закон, който не го разбира, е за следното: създава се военен потенциал за отбрана и се поддържа на високо ниво, за да пресрещне рисковете. Но истински този закон действа, когато има реална ситуация на отбрана.

Аз питам: Генералният щаб, който сигурно е участвал в списването на закона, къде Ви е обобщеният опит от едно сериозно поражение на Българската армия в Кербала? Къде вие направихте изводите за безкрайно некадърния начин, по който приложихте участието на Български въоръжени сили в чужбина, за да ме убедите да гласувам за този закон? Къде направихте това нещо? И защо не сте го направили? Военни корвети, бабини деветини, хората тук говореха: „Купуваме си сами най-насъщното оборудване, за да отидем на мисии в чужбина”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
За първа реплика – господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Костов! Начинът, по който Вие се изказахте, за мен лично е обиден, срамен за българския парламент. Вие ли ще говорите за скудоумие? Вие ли точно ще говорите за скудоумие пред народните представители от Четиридесетото Народно събрание?! Кажете, като говорите по този начин, кога за последно сте се срещали с военнослужещи и техните семейства? Елате в Карлово! Елате в 61-ва Стрямска механизирана бригада! Срещнете се с офицери и сержанти от запаса и резерва, за да чуете какво мислят за този законопроект, когато говорите от името на българските граждани! Отчетете и тяхното мнение, а не само вашата политическа воля, политически интереси и популизъм, който за пореден път изповядвате от парламентарната трибуна.
Защо криете, че в петък и министърът на отбраната, и становищата на комисиите по отбрана и по вътрешна сигурност и обществен ред специално се спряха на професионалните, военни и политически аспекти на закона?
И защо изкривявате това, с което започнах и на което се спрях в своето изказване? Че за военнослужещите, служителите от Министерството на отбраната, за техните семейства е много важна и социалната политика, която осъществява държавата, правителството и Министерството на отбраната, социална политика, която между другото Вие като министър-председател и вашето правителство нямаха волята да реализират и не направиха. Това е истината.
И няма защо да се обръщате по този начин и към нас, тези, които присъстваме в пленарната зала, и към всички народни представители, към тези, които ни слушат и утре ще четат коментарите в пресата и ще чуват коментарите от електронните медии. Тази Ваша позиция не е достойна! Тя е обидна не само за Вас, но и за Въоръжените сили на Република България? (Шум и единични тропания по банките от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – народният представител Станчо Тодоров. Имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костов, аз уважавам Вашите изказвания. Винаги съм бил във възторг, когато Ви слушам.
Но реално пред българския парламент Вие не казахте най-важното: защо Вие и вашето управление, когато управлявахте, унищожихте Българската армия? Защо не го казахте, бе?! Защо не казахте, че вие унищожихте изцяло Българската армия?! Каква стратегия, каква концепция?
Вие хубаво казвате, че Българската армия трябва да защитава националните ни интереси. Трябва да има здрава армия. Това беше през вашето управление, но сега го няма. И трябва да има закон, който да направи това, което беше!
И искам вие да кажете защо унищожихте 245 бойни самолета! Защо унищожихте 3 хил. танка?! Защо унищожихте нашата национална сигурност? Да нямаме сега самолети да хвърчат във въздуха, да нямаме нищо.
И ще говорим, че нямаме врагове. Ама, ние винаги можем да си направим врагове, господин Костов. И тук, в пленарната зала има врагове, камо ли между държавите, които са около нас.
Защо ние нямаме армия – отговорете на този въпрос, господин Костов!
И тогава аз ще Ви задам други въпроси. Защо вие не искате да направите закон, за да има Въоръжени сили и то достойни да защитят нашата държава?! Това искам да чуя от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Последна трета реплика – господин Петър Берон. Заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Все пак ми се струва, че преди да се изисква от армията да изпълни своите конституционни задължения, трябва да бъде обезпечена и държавата да се погрижи за своята армия. Защото е казано, че който не храни своята армия, ще храни чужди армии.
Истината е обаче, че този закон е малко тюрлю гювеч с няколко неща, които са за различни закони. Тук наистина се разглежда надълго и нашироко какви детски градини трябва да има създадени със заповед на министъра на отбраната, какви пенсии, други въпроси, така нататък. Всичко това не е за този закон. Това е вярно. Това трябва да бъде в отделен закон – Закон за статута на военнослужещия, каквито закони има на други места. Трябва да има много подробен и ясен Закон за резерва. Въпросите за резерва, които се третират в този закон, също не са за тук. Доколкото разбрах от господин министъра, такъв Закон за резерва се подготвя. Той е особено важен, защото при такава малка и мизерна армия, каквато имаме в момента, особено важен е въпросът с военната подготовка на населението.
А дали имаме врагове или нямаме, казано е, че когато слагаш резе на къщата си, не го слагаш против Иван или Стоян, а го слагаш против всеки, който би желал да влезе там.
Разбира се, идеалът е положението с Швейцария, която, наистина, няма врагове, но има изключително висока мобилизационна способност. Това трябва да гоним да подготвяме населението.
В края на краищата битовите въпроси на сегашните военнослужещи никак не са без значение, но те трябва да бъдат решени в отделен Закон за статута на военнослужещия.
Има много други неща в този закон, които според мен не могат да се решат на второ четене. Има много други неща във философията на закона, които просто не са за поправки, а за цялостно преправяне. И този, който е намислил да изкара началник щаба от състава на Българската армия, това е нещо, което аз наистина не мога да прима по никакъв начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, имате думата за дуплика, ако желаете. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Първо, искам да Ви се извиня, господин председател, защото не отчетох репликата на господин Методиев.
Господин Славов, разбира се, важна е социалната политика, но не е приоритет на този закон, не е най-важното. Вие сте депутат от мнозинството, който от мажоритарната група излиза и говори за закона, и говори за детските градини. Човек не може да разбере за какво говорите – за социален закон или за Закона за отбраната?
Вярно е, че 35 хил. семейства биха желали да бъдат сигурни и осигурени, защото техният принос към страната е неизмеримо голям. Те дават жертви, както видяхме, тук сме говорили за това от тази трибуна. Така че това трябва да се направи. Но това не е центърът на този закон.
Аз това ви казвам. И ви казвам защо в този закон има толкова празнословие от този тип. Защото този закон трябва да атакува истинските рискове, трябва да направи нещо много сложно, което не очаквам да бъде разбрано от всички, но трябва да се разбере от военното командване и военния министър.
С две думи, целият свят е преживял огромна технологична революция. Армиите от времето на Студената война – огромни армии още от началото на ХІХ век отидоха в историята. Те не решават бойни задачи по ефикасния начин. Това е проверено и доказано в големи военни конфликти в този век. Армиите от времето на масовата армия за последен път действаха ефикасно през Втората световна война и след това залязоха.
Армията трябва да се модернизира. В един такъв закон трябва да се направят много неща едновременно. Да се отчете, че няма да има мечтаната армия от бившите полковници в нея, защото дори да я е имало, а я имаше през 2001 г., тогава армията беше все още армията от времето на Студената война – масова, с много танкове и самолети, и т.н., трябва да се отчете технологичната революция в отбраната, в използваните въоръжения, в нападателните и отбранителните средства – всичко това трябва да се има предвид. Трябва да се поставят приоритетите! Ще кажа най-важния приоритет, забравен от всички: това не е броят танкове, а човекът, личната сигурност, защитеността на боеца, неговата мотивация, неговата убеденост, неговата силна вяра, че воюва за добра кауза. Това е основното бойно оръжие, защото един войник в момента може да изпълни бойна мисия, която преди цели поделения не са могли да свършат. Това се е случило междувременно в съвременната технологична революция.
И това нещо трябваше българският щаб и българският министър да отчетат и всички тези сложни работи да ги съчетаят и да отговорят на тези рискове, които те виждат, в които трябваше да се търси национално съгласие. И да кажат: при тази сериозно изменена, дълбоко изменена, организационно изменена обстановка, защото вече не се гарантира от една собствена армия собствената национална сигурност, а се гарантира в една сложна система, какво точно трябва да бъде законът? Така трябваше да го напишете този закон, но никой не положи този труд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Обявявам дискусията по първо четене на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на Република България за приключена.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от приетата програма за работа на Народното събрание през тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Давам думата на председателя на Бюджетната комисия господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги – доклад за второ гласуване.
Наименование – “Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Преди да започнат дебатите предлагам да допуснем в залата заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев и госпожа Мария Мургина – ръководител на Националната агенция по приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Моля поканените лица да заемат своите места.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, като предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 17 ал. 4 се изменя така:
“(4) Указанията за единното прилагане на законодателството, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, както и всички отговори или становища с общ методологичен характер относно данъците или задължителните осигурителни вноски, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по § 1.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! По принцип рядко има депутат в това Народно събрание, който да не говори за отчетност и прозрачност. Но думите, за съжаление, са повече от делата. Сега с този първи параграф от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, имаме възможност да извършим наистина едно много правилно действие по посока отчетност и прозрачност.
Данъчната администрация постоянно пише указания. И когато ставаше въпрос за първо четене от групата на ОДС и СДС ви дадохме редица примери, че тези указания не са публични. Комисията е стигнала до редакция, която редакция според нас не е убедителна. Не е убедителна, защото публикуването, първо, касае само единните методологии, а не и в случаите, когато администрацията отговаря на конкретна фирма по конкретно запитване. Без да се дават данните на фирмата, всички тези писма трябва да станат публични. Въобще, голямата промяна, която може да се случи в България, е да направим данъчната администрация публична. Това ще е голямата промяна. Така се променя средата.
Другото, което нас от ОДС и СДС ни притеснява, е, че е записано, че това публикуване може да бъде направено на Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено в пресата, или, забележете, по друг общодостъпен за задължените лица начин. Това е много обща, много сложна формулировка. Какво означава друг общодостъпен за задължените лица начин? Много общо, колеги. Знаете колко много милиони се дадоха за информационна система на НАП. Много милиони. И ще бъдат дадени още много милиони. Да ви кажа честно и аз вече не знам каква е тяхната сума, но става въпрос за десетки милиони. При това положение да се твърди, че няма Интернет страница всяка администрация, на която да могат да бъдат публикувани тези документи, е несериозно. И затова искаме да бъде казано ясно, че всички тези документи се публикуват на Интернет страницата на съответната администрация. За да е ясно, да няма формулировка „общодостъпен начин”. Какъв е този общодостъпен начин? Някой може да го залепи пред офиса на някоя служба и да каже: това е общодостъпен начин. Но хората, като не отидат да прочетат там, значи не е по общодостъпен начин.
Тези въпроси, колеги, не трябва да бъдат подценявани. Те са изключително важни, защото става въпрос за среда. Представете си какво се получава в България – част от указанията на данъчната администрация не са известни на фирмите. Някои фирми ги знаят, други не ги знаят. Това поставя българския бизнес в едно неравнопоставено положение. Част от него не знае какви са указанията. И ако дадена фирма дори по конкретен казус, е отправила запитване, какъв е проблемът отговорът да е публичен? Няма проблем. И трябва така да стане оттук нататък.
Имайте предвид, че точно в тези мерки за отчетност и прозрачност, в тях е промяната на средата в България. И не виждам днес причина да не извървим една голяма крачка. Защото редакцията на комисията е отново полурешение. Да, има напредък. Има нещо положително дори и в това. Но пак е полурешение. Сега е моментът да бъде направена една сериозна крачка в правилната посока, която ще промени средата в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Продължаваме с § 2.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Светослав Спасов за създаване на нов § 3а, което комисията не подкрепя – то е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Господин председател, в § 4 има техническа грешка – в текста е написано, че комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, което на практика не е вярно.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и това налага по-нататък промяна в номерацията, която аз ще чета за протокола.
Параграф 5 става § 4:
„§ 4. В чл. 156, ал. 5 думата „окръжния” се заменя с „административния”.”
Следва предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Ваньо Шарков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага текст за § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) При непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 жалбоподателят може да обжалва ревизионния акт пред Административния съд.
(5) В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 6-месечен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред Административния съд по местонахождението му.”
2. Създава се нова ал. 7:
„(7) Когато в срока по ал. 5 жалбата не е подадена пред Административния съд, решаващият орган дължи произнасяне по нея в 30-дневен срок. При непроизнасяне в този срок ревизионният акт се счита за отменен в обжалваната част.”
3. Създава се ал. 8:
„(8) При постановено решение в условията на ал. 7 ревизионният акт подлежи на обжалване по реда и в срока по ал. 1.”
4. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до три месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5, 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Антонова, имате думата по параграфи 3 и 4.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по повод приетите предложения по § 5 бих искала да кажа, че аз съм подкрепила становището на Комисията по бюджет и финанси, но внимателният прочит изисква друго отношение и друга гледна точка към така приетите текстове, което поставям на вашето внимание.
С предложеното изменение на чл. 156, ал. 4 и следващите до края на текста се предвижда нов ред на обжалване на данъчно ревизионните актове пред съдилищата и пред административните органи. Ред, който съвсем основателно мисля, че не е познат в българското законодателство от много години насам, да не кажа от десетилетия.
При така предложените текстове, които съвпадат с предложението на колегата Попвасилев, правят впечатление няколко обстоятелства, които набързо бих искала да споделя с вас.
Въвежда се нов срок за обжалване на данъчно ревизионен акт пред съд. Когато решаващият орган, съответната дирекция в регионалната дирекция на НАП не се произнесе по жалбата срещу данъчно ревизионния акт, се предлага 6-месечен срок за обжалване пред Административния съд. Пак повтарям, че този срок е прекомерен и непознат, доколкото имам „бегла” представа – такъв срок за съдебно обжалване от половин година нито някога е съществувал, нито понастоящем съществува. Срокът е 7-14 дни, както е сега.
След това: ако в 6-месечния срок данъчно задълженото лице не подаде жалба пред Административния съд, отново се създава компетентност на данъчната администрация, казано най-общо, в 30-дневен срок да разгледа данъчно ревизионния акт. Ако тази данъчна администрация отново не се произнесе по жалбата, се счита, че данъчно ревизионният акт е отменен. Това е, което се предлага и според мен е неприемливо от всички гледни точки, с изключение може би само на една, която сега няма да коментирам.
Аз считам, че подобно предложение е неподходящо и не е в интерес на страните в данъчния процес, тъй като този срок от шест месеца за съдебно обжалване ще забави неимоверно процеса, а всички говорят за бързина на съдебното производство, включително и административното такова.
Второ, след като веднъж данъчната администрация не се е произнесла по първоначалната жалба, защо се дава нова възможност? Защо се поощрява една администрация, която мълчи по жалбата и отново й се дава възможност тя да се произнесе? На всичкото отгоре когато пак мълчи, настъпва благоприятната последица на отменен ревизионен акт.
Не ми е известно след съда да се произнася някой друг. Няма такава възможност, след като съдът не е сезиран. След като съдът не е сезиран, ревизионният акт чисто и просто влиза в сила. Тъй като със закон съдебната практика приема, че при липса на жалба жалбоподателят няма интерес от нея, ние отново връщаме преписката на данъчната администрация за нов 30-дневен срок. Това решение не е в интерес на длъжниците, данъчно задължените лица, не е в интерес на кредиторите и не е в интерес на държавата.
Ако вземането бъде събрано и в 6-месечен срок не се подаде жалба, и в новия 30-дневен срок, тоест 7 месеца, данъчната администрация не се произнесе, това означава, че ревизионният акт е отменен; това означава, че събраните суми подлежат на връщане от държавния бюджет, заедно с лихвите, които са в твърде сериозен размер.
Мисля, че това е неоснователно посягане и неприемлив финансов резултат. Не е благоприятно това решение и за лицата, чиито ресурси евентуално са запорирани. Нали се налагат мерки за обезпечение? Защо е необходимо да му даваме срок 6 месеца? И през тези 6 месеца и още 30 дни този ресурс да бъде запориран. Този човек как ще упражнява търговска дейност?
Мисля си, че е много важно – ако така мълчаливо се отменят данъчно ревизионни актове, дайте да си кажем, че тук се прави много оригинален принос в целия правен мир в България. Хайде да не обобщаваме за Европа. Принципът на мълчаливото съгласие в българското процесуално право не е познат. Помните дебата по Административнопроцесуалния кодекс.
Ето защо мисля, че тези текстове трябва да отпаднат, разбира се, и по други съображения, поради което, господин председател, аз правя предложението:
Текстът на § 5 по комисия, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест новата редакция на комисията.
НАДЯ АНТОНОВА: ... а именно чл. 156, алинеи 4, 5, 7 и 8 да отпаднат.
Второто ми процедурно предложение е: в § 5, текста на комисията, в чл. 156, ал. 9 накрая след числото „6” да се постави точка и изразът „и 7” да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Уважаеми колеги, часът е 11,00. Почивка до 11,30 ч., след което продължаваме нашата работа по второто четене на законопроекта с § 6.
Тридесет минути почивка! (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, продължаваме заседанието с разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предстои да се докладва § 6, но преди това има изказване по § 5.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Антонова! Искам да изясня промяната, която ние предлагаме, и да уверя колегите, че всъщност това не утежнява данъчно задължените лица, напротив – създава им по-голяма свобода да вземат своето решение. Защо е така? В старата процедура, която и сега действа в ДОПК, имаме един 45-дневен срок, в който органите на данъчната администрация трябва да се произнесат. Има и възможност с писмено съгласие на двете страни този срок за произнасяне да се удължи с още три месеца.
По сега действащата практика органите на данъчната администрация след 3-месечния срок и 45-дневния срок излизаха с решение. Но по решение на Върховния административен съд те смятат, че тези срокове, след 3-месечния, са преклузивни и не са инструктивни, поради което е пропусната възможност от много данъчни субекти да упражнят правото си и да защитят своите права в съответния съд. Това ни накара да направим предложението.
Искам да ви уверя, че по същество това предложение не се различава съществено от сега действащата процедура. Защо? Защото пак има 45-дневен срок, в който трябва да се произнесе администрацията. След изтичането на този 45-дневен срок във всеки един момент - на първия ден, на последния ден на шестия месец, в зависимост от решението, което ще вземе данъчният субект, за да защити своите права, лицето може да внесе жалба в административния съд, което пък задължава администрацията в 7-дневен срок да се произнесе, ако реши, по тази жалба след подаването й в съответния административен съд. Така че след изтичане на 45-дневния срок въпрос на решение е в кой ден и кога данъчно задълженото лице да подаде своята жалба в съответния съд и не смятам, че нарушаваме права на данъчно задължените лица. Напротив, създава им се една възможност те да преценят кога, в кой момент да подадат своята жалба с оглед тежестта, която има. В тези шест месеца той във всеки един момент може да подаде своята жалба.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо шест месеца? Защо не три месеца, защо не два, защо не един? Защо им даваме шест месеца – половин година?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз съм съгласен, че може би този срок е много дълъг. Може да е и тримесечен срокът, не е проблем. Такова беше предложението, което оформихме с експертите, нищо конкретно не влагаме в този срок. Аз съм съгласен, ако направите такава промяна, да е тримесечен срокът, но пак искам да кажа – не се нарушават правата на данъчно задължените лица. Всеки след изтичането на 45-дневния срок може да подаде своята жалба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Антонова, заповядайте за реплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и Вие, колега Попвасилев! Аз искам да Ви направя реплика, тъй като ми се струва, че във Вашето изказване имаше неточности, които са юридически, и е обяснимо да ги чуем тук.
Действащата разпоредба на чл. 156 действително въвежда 45 дневен срок, в който администрацията да се произнесе по жалбата. Възможно е този срок да бъде недостатъчен на данъчната администрация, съгласна съм. Тогава подходът би трябвало да бъде друг – от 45 дни да го увеличим още малко. Този подход бих възприела – да дадем още шанс на данъчната администрация да се произнесе, обаче да даваме 6-месечен срок за съдебно обжалване, това е много странно. Много се радвам, че доц. Касабова води заседанието и тя сигурно ще се произнесе има ли срокове за съдебно обжалване в държави, които са отсам Екватора, и който срок да е в продължение на шест месеца? Това като първо.
Има ли такива държави, в които след изтичане на срока за съдебно обжалване, ако е пропуснат, да не влиза в сила данъчният акт, в случая административният акт най-общо казано? Щом не си упражнил правото за обжалване, актът влиза в сила. От къде на къде ще се дава нова възможност на администрацията да се произнесе?! Тя е имала този шанс, да го е направила. Ако е малък 45-дневният срок, дайте да го увеличим на един разумен срок.
Другото, което искам да кажа, колега Попвасилев, тълкувателното решение на Върховния административен съд от м. декември м.г. Да, въведе и каза, че 45-дневният срок е преклузивен. Тоест след изтичането му, администрацията няма право да се произнася с решение по жалба. Това е така. Но в никакъв случай това не лишава от възможност страната да обжалва, както мисля, че чух във Вашето изказване. Тълкувателното решение на административния съд не накърнява правата на обжалващите лица. В крайна сметка този 6-месечен срок и тези лихви, които държавата би могла да връща, мисля, че е много тежко като последица от гледна точка на държавния бюджет и трябва да балансираме интереса и на данъчно задължените лица, и на държавата. Затова предлагам да се запази действащият режим, с уговорката, че ако 45 дни са малко, моля, можем да ги повишим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Госпожо председател, госпожо Антонова! Удължаването на 45-дневния срок всъщност затруднява данъчно задълженото лице, защото дава възможност на администрацията да се произнася в по-дълъг срок. Оставането на 45 дневния срок първо потвърждава една стара практика, а второ, създава възможност по-рано, ако има основание, данъчно задълженото лице да направи своето обжалване в съда. Срокът, който тече след 45-дневния срок, в който данъчно задълженото лице може да се жалва в съответния съд, от друга страна не му пречи и не му създава трудности. Той преценява от тежестта на данъчните задължения и наложените обезпечения. В 90 на сто от случаите, когато отиваш и се жалваш по даден данъчен ревизионен акт, обикновено данъчната администрация има предприети обезпечения като запориране на сметки или възбрана на недвижимо имущество. Така че интересът на държавата е защитен. Срокът, който допълнително се въвежда – може би 6 месеца е дълъг срок – от една страна улеснява администрацията, а от друга страна създава възможности на данъчно задълженото лице да прецени в зависимост от тежестите, които има, да направи своето обжалване от първия до последния ден на 6-месечния срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този текст?
Има думата заместник-министърът на финансите господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, внесените изменения в конкретния случай имат за цел да регулират режима на обжалване и сроковете за произнасяне на решаващия орган при обжалването по административен ред. В зависимост от досегашната практика, стремежът и желанието са възникналите противоречия да бъдат изчистени още в административната процедура по обжалването. Предложението в някаква степен е провокирано от противоречивата практика на Върховния административен съд относно правото на решаващия орган да се произнесе след срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК – 45-дневният срок от постъпването на жалбата. Възприехме тази промяна в режима след излизането на тълкувателното решение № 7 от 11 декември на Върховния административен съд, който обяви въпросния срок за преклузивен.
При обсъждането представителите на съдебната власт, които се занимават с данъчни дела, са подкрепили идеята този срок да не бъде преклузивен, тоест подкрепили са данъчната администрация. В точно обратната посока са се произнесли останалите върховни административни съдии.
В този смисъл ще споделя, че стремежът и желанието са не гражданите непременно да бъдат изпратени в съда, а да се намерят решения в интерес както на данъчно задължените лица, така и на самата администрация. Причините са няколко. При изпращането на преписка, обикновено по жалба от териториалната данъчна дирекция на НАП до дирекциите „Обжалване и управление на изпълнението” на практика – ще си позволя да ползвам този израз – изяжда част от времето. В повечето случаи с жалбата се представят и нови доказателства, които трябва да се потвърдят или решаващият орган трябва да събере допълнително доказателства, които да потвърдят или опровергаят тезата. Това изисква време, недостигът на което в повечето случаи води до връщане за извършването на нова ревизия, която оскъпява и намалява ефективността на ревизионния процес. Трудно приложим е режимът за удължаване срока за произнасянето, доколкото не винаги е възможно своевременното свързване с жалбоподателя и процесът на общуване много често е затруднен. Интересът от страна на жалбоподателя е да получи решение от администрацията, доколкото спорът е по-разбираем предвид спецификата на правоотношенията. По-трудно се отчитат някои особености в съдебния процес. Затова стремежът и желанието на гражданина или данъкоплатеца са да премине през административен процес, който на практика е безплатен, сравнително по-бърз и решенията се приемат в много по кратки срокове.
Огромен брой жалби има в дирекцията „Обжалване и управление на изпълнението” – София, където има над 3 хил. жалби. Работим със 17 екипа. Това води до физическа невъзможност за разглеждане на жалбите в 45-дневния срок, което влияе негативно върху качествата на решенията. Става въпрос за високо квалифицирани специалисти. Това не е решение, а едно от възможните обяснения, които бих искал да споделя с вас.
Идеята на предложените изменения е премахване на института на мълчаливото потвърждаване и дава възможност както на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълненията” да се произнася в удължен срок, така и на лицето да пренесе спора в административни съд, ако счете, че администрацията неоснователно се бави с решение по спора. Гражданинът има право още след този 45-дневен срок, в който момент прецени, да се отнесе до компетентния съд.
Трудно е да се твърди убедително, че лицата ще понесат по-голяма тежест при искане за спиране на изпълнението, когато предоставят банкова гаранция, доколкото другата процедура е много сложна и по-продължителна, а имуществените вреди, които понасят данъчно задължените лица, са с много по-сериозни последици.
Няма да се спирам на допълнителни аргументи, но стремежът е да се получи относително добър дисциплиниращ административен ефект и процесуално да се облекчат нещата, като тежестта се пренесе в административния процес, а не в съдебния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 6, който става § 5, е по вносител. По вносител са и текстовете за § 7, който става § 6, § 8, който става § 7, § 9, който става § 8, и т.н., има доста такива параграфи – до § 35 включително, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ К АСАБОВА: Има ли желаещи за изказване от § 6 до § 35 по вносител, подкрепени от комисията?
Заповядайте за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване по § 11 по вносител, в който се съдържа изменение на чл. 178, ал. 1 от ДОПК. Това е текстът, в който се регламентира начинът, по който страните – данъчно задължени лица, доброволно плащат своите публични задължения. В действащия текст се дава възможност да се плати в брой или безкасово по съответната сметка. Това е действащият текст.
Предложението, направено от вносителя, е в смисъл, че плащанията в брой на публични задължения вече са недопустими. Колегите от Комисията по бюджет и финанси ще си спомнят, че това е много стар дебат, който се води още при написването на проекта на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Аз не мисля, че е разумно да се ограничава възможността за плащане в брой на публични задължения. Защото това означава, че във всички случаи ще се плаща по банков път със свързаните с това комисиони. Недопустимо е да се ограничава начинът на плащане – в брой или безкасово, недопустимо е задължително хората да бъдат принуждавани да плащат комисиони на банките и то за суми включително и по Закона за местните данъци и такси. Знаете колко малки са сумите там, понякога комисионите са една втора от главницата на публичното задължение.
И накрая, недопустимо е отново да се внася такъв текст за ограничаване на начина на плащане, при положение че няколко пъти Народното събрание и Бюджетната комисия отхвърлят тези текстове. И те ни се внасят отново и отново!
Ето защо аз намирам за неприемлив текста на § 11 по вносител и предлагам § 11 да отпадне.
Тъй като дадохте възможност за изказване по много параграфи, аз си позволявам да взема становище по § 26 по вносител. С § 26 по вносител се предлага чл. 236 от ДОПК да бъде отменен. Това е текстът, касаещ оценката на имотите при публична продан. Отнася се и за въздухоплавателни средства, кораби и пр. Действащият режим дава възможността на публичния изпълнител да направи оценка на имота с помощта на експерт. Текстът дава възможност по искане или на кредитора, или на длъжника да се направи контролна оценка от трима оценители. Ако отново една от страните - кредитор или длъжник – не са съгласни с оценката, действащият закон дава възможност оценката да бъде обжалвана пред съд. Аз мисля, че това е една много важна гаранция за защита на правата на кредиторите и на длъжниците в едно такова принудително изпълнение.
Сега ни се предлага да отпадне възможността за контролна оценка, да отпадне възможността за съдебно обжалване, при което положение ни се предлага публичният изпълнител да прави оценката, в която се казва, да, по пазарни цени, но без всякакви други критерии и мнението на публичния изпълнител да бъде меродавно. Питам къде е гаранцията за кредитора, къде е гаранцията за длъжника, че имотът му няма да бъде продаден на безценица? Ако публичният изпълнител по недоглеждане, по невнимание или по друга уважителна причина направи една скромна по размер оценка, с предложенията страните в правоотношението се лишават от възможността да защитават размера на оценката.
Ето защо аз правя процедурно предложение § 26 по вносител да отпадне.
Правя също процедурно предложение в § 27 по вносител да отпадне изразът накрая „се заменят” с „по чл. 235”. Тоест да се запази съществуващата редакция на текста на чл. 241, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По-точно, предлагам целият § 27 да отпадне и да се запази действащата разпоредба, която е свързана с предходния параграф и възможността за оспорване на размера на оценките, тъй като и самата публична продан, проведена на такава в някои случаи жалка оценка, не може да бъде обжалвана на основание на това, че оценката е направена незаконосъобразно. Публичната продан се обжалва на други основания, но не и за незаконосъобразност на оценката. Мисля си, че при тази икономическа обстановка, когато се вихри тази световна финансова ли, икономическа криза ли, и двете ли, длъжниците трябва да бъдат подкрепяни, както впрочем и техните кредитори. Имотът, който служи за обезпечение на вземането, трябва да бъде продаден на действителна цена, за да може кредиторът да си прибере парите.
Извинявам се, че ще се върна на § 19 по вносител. В § 19 по вносител се предлага изменение на чл. 197 от действащия ДОПК, който регламентира режима на обжалване при налагане на обезпечителни мерки. Предлага се в § 19, т. 2, да отпадне второто изречение и се създава нов режим. Затова аз предлагам § 19, т. 2 по вносител да отпадне.
Това са моите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Междувременно госпожа Мургина беше заявила желание да вземе отношение по тези текстове.
Заповядайте.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да взема отношение по § 11 за безкасовото плащане. Националната агенция за приходите не събира местни данъци и такси от 1 януари 2006 г. С прехвърлянето на събирането на местни данъци и такси към общините Националната агенция за приходите няма каси. Всички задължения от три години се плащат безкасово. Това става чрез офиси на банки във всички наши офиси. Тази промяна е необходима заради интеграцията с Агенцията за държавни вземания, която до момента е приемала плащания в брой – говорим за принудителното изпълнение. Налага се да бъде приета, за да има унификация на работата с Националната агенция за приходите. Все пак АДВ са 450 служители, Националната агенция за приходите – 8 хил. И нито е предвидена възможност за касово плащане в нашите офиси, нито има условие това да стане.
По отношение на следващите параграфи и чл. 236 предложенията, които са направени, са в унисон с промените в Наказателния процесуален кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, има предложение от народните представители Илко Димитров и Лидия Шулева за нов § 35а, което не е подкрепено от комисията като параграф, който е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Шулева, макар че по принцип, ако е извън обхвата, не би трябвало да Ви дам думата, защото комисията е преценила така, но нека в рамките на няколко минути да го мотивирате.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Все пак бих искала да обясня каква е логиката на това предложение. Тя е свързана с факта, че когато има възможност да се впише законова ипотека се изисква представяне на декларация. Случаите, в които трябва да се впише такава законова ипотека, са уредени обикновено в Закона за задълженията и договорите и, разбира се, дава се право и на банките, ако не са вписали договорна ипотека, само в такива случаи да имат правото да впишат законова ипотека. Изисква се обаче декларация от длъжника, че не дължи данъци. Тоест той се поставя в привилигировано положение, неравнопоставен с кредитора, да зависи от волята на длъжника, ако той подаде такава декларация, то тогава кредиторът да може да впише законова ипотека. Или по друг начин казано, в случаите, когато има недобросъвестност от страна на длъжника, кредиторът не може по никакъв начин да впише законова ипотека и да защити правата си, защото никога един такъв недобросъвестен длъжник няма да подаде такава декларация, което се явява формална пречка за вписване на законовата ипотека.
Струва ми се, че това нещо трябва да бъде поправено, защото на практика лишава кредиторите именно от тази възможност, която законът предвижда, за вписване на подобен вид законова ипотека. В случаите, когато банките дават кредити, те почти винаги се възползват от правото си да направят договорна ипотека и тогава, когато длъжникът получава кредит, той във всички случаи подава тази декларация и това изискване да подава такава декларация при договорната ипотека остава. Но в случаите, когато това не е сторено – обикновено такива случаи има при физически лица по Закона за задълженията и договорите, то това неравноправно положение между длъжника и кредитора обезмисля изобщо възможността за вписване на подобен вид законова ипотека.
Точно поради тази причина ние правим това предложение. Разбира се, в Народното събрание са безкрайно много случаите, в които са правени предложения, които не са били първоначално в обхвата на закона, и това така или иначе няма да бъде прецедент. Но да се прави специален законопроект за изменение и допълнение за подобно нещо, което на практика обезмисля един такъв инструмент като законовата ипотека, мисля, че сега е моментът да се обмисли сериозно и народните представители да вземат решение, за да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващите параграфи до Преходните и заключителни разпоредби са по вносител като се променя само номерацията им, както вече казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по текстовете на тези параграфи до 38-и включително? Няма желаещи.
В § 39 правите някакво чисто редакционно предложение – думата „след”, което е чисто редакционно.
Има ли желаещи за изказвания по § 39? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.
ПРЕДСЕДАЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 41, който става § 40, има направено предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става § 40, и предлага редакция:
„1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Служебните правоотношения на държавните служители от Агенцията за държавни вземания преминават към Националната агенция за приходите съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител.”
2. Създава се ал. 5:
„(5) Трудовите правоотношения на служителите от Националната агенция за приходите, които изпълняват функции на длъжност, определена за заемане от държавен служител, се преобразуват в служебни правоотношения, като:
1. с акта по назначаването на държавния служител се присъжда определения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не отговаря на условия за определяне на по-висок ранг;
2. разпоредбата на чл. 12 от Закона за държавния служител се прилага само за служителите на Националната агенция за приходите, които към датата на постъпване на държавна служба са в срок на изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда, при зачитане на изтеклия срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тази редакция на комисията за параграфа? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващите параграфи са от 42, който става § 41, включително до § 52, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да представите редакцията на § 53, който става § 52.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 52 предлагам редакция, която е свързана с промените в Закона за държавния бюджет, тъй като беше предвидено този законопроект да влезе в сила преди това.
Редакцията е следната:
„§ 52. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 7 думите „Агенцията за държавни вземания” се заменят с „Националната агенция за приходите”, а думите „чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с „чл. 18, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите”.
2. В § 20 думите „Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с „Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите”.
3. В § 43:
а) в ал. 3 думите „Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с „Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите”;
б) в ал. 4 думите „на чл. 90, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 87, ал. 1, т. 6 от Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с „на чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма. Редакциите са съвсем формални.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващите параграфи са § 52 /2/, който прочетох, § 54, който става § 53, § 55, 56, 57 до § 58. Фактически по § 56 ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До § 56 са в текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези текстове са по вносител и по тях няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По параграф 58, който става § 57, има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текст на вносителя за § 57, който може би ще трябва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагам да не го четем, ако нямате редакция. Този параграф е прекалено дълъг.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Той е технически, така че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има го в доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има една корекция на стр. 19 – в ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В § 57 има редакция на комисията, която се съдържа в доклада – в т. 4, буква „б”.
Моля да прочетете редакцията в този текст.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: В ал. 4 думите „т. 3-5” се заменят с „т. 3 и 4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други редакции в този текст, предложен от комисията?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: В т. 6 – „чл. 8” числото е изпуснато, грешката е техническа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На „чл. 8” е изпуснато числото „8”.
Имате ли други редакции?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: В ал. 8 е изпуснато „ал. 5” и „буква „е” е изпусната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: След това „в т. 8” са изпуснати „т. 9, т. 10, т. 11, 12 и 13” – съответните номерации, които ще бъдат редактирани при съставянето на законопроекта. Това са технически грешки при изписването на текста на комисията.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф от Преходните и допълнителни разпоредби? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 59, който става § 58, до § 70, който става § 69 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Те са по вносител, подкрепени от комисията.
Има ли желаещи за изказвания по тях? Няма.
Има нови параграфи 70, 71, и 72, прочетете ги без редакциите в скобите – обнародването в „Държавен вестник”.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 70, 71 и 72 със следната редакция:
“§ 70. В чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия думите “регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност” се заличават.
§ 71. В Закона за данък върху добавената стойност в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 4а:
“§ 4а. (1) Търговците по чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, регистрирани след 1 януари 2009 г. по чл. 100, ал. 1 или са в процедура за регистрация, могат да подадат заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, за обявяване на регистрацията си за нищожна.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава до 1 април 2009 г., а регистрацията се счита за нищожна от 1 януари 2009 г.
§ 72. В Закона за местните данъци и такси в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 3а:
“§ 3а. (1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.
(2) Първата вноска от патентния данък се внася от 1 април 2009 г.
(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези няколко параграфа? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 70 има предложение от народния представител Надя Антонова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 70, който става § 73 със следната редакция:
“§ 73. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на параграфи 70, 71 и 72, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Антонова, оттегляте ли Вашето предложение?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте си предложението.
Господин Димитров, заповядайте за изказване по този параграф.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Това е изключително ключов текст. Става въпрос за ситуация, при която около 30 хиляди малки магазинчета, които продават тютюн бяха обложени с ДДС. След сериозни дебати в Комисията по бюджет и финанси, се радвам, че предложението, което ние от СДС и ОДС направихме, беше подкрепено. Тези текстове са добри, призовавам ви да бъдат приети.
Още веднъж за всеки случай искам да повтаря пред залата важните аргументи.
Има праг за регистрация по ДДС от 50 хил. лв., не за друго, а защото самата система на облагане по ДДС е тежка, административна и проблематична за малките предприятия. Няма никаква логика само част от малките магазинчета да бъдат облагани с ДДС, а друга част да не бъдат. В това няма никаква логика!
Наистина беше допусната грешка, даже няма да кажа кой я направи днес, но въпросът е този въпрос да бъде решен и да се продължи напред. Имаше опасност хиляди малки магазинчета да фалират. Това, което се случи в много населени места е, че те започнаха да продават под масата. Започнаха въобще да не регистрират дейност. Който тук в тази зала си мисли, че чрез регистрация по ДДС може да намали сивата икономика, е в много жестока заблуда. Сивата икономика никога не намалява с допълнителна административна тежест. Сивата икономика намалява, когато самите търговци имат стимула да си плащат данъците и да спазват законите. Това е. Когато накарате един малък търговец, който до вчера плаща само патентен данък да подава всеки месец отчет по ДДС, да води счетоводство, да наеме скъп счетоводител, който да му върши тази работа – той ще предпочете въобще да не регистрира дейност, да се крие от закона, и да продава цигари под тезгяха. Затова, колеги, този въпрос е много важен и не трябва да бъде подценяван. Той е част от добрата среда за предприемачество, нещо, което много пъти сме говорили и което е и основен приоритет на Съюза на демократичните сили.
Призовавам ви, всички тези текстове, които са наистина компромисни и все пак прави чест на Комисията по бюджет и финанси, която намери сили да приеме компромисни текстове, които да уредят този въпрос - да върнат търговците към плащането на патентен данък, да им даде по-дълги срокове, така че да могат да се справят и въобще да нормализират ситуацията. Макар и да имахме сериозни, горещи дебати в Комисията по бюджет и финанси, стигнахме до този много важен компромис, който подкрепя и днешния законопроект от страна на СДС.
Колеги, в заключение ще кажа, че разумната политика е да подкрепим тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
С това текстовете по законопроекта са докладвани на второ четене. Ще бъдат гласувани утре.
Благодаря Ви, господин Овчаров.
Благодаря и на представителите на Министерството на финансите.
Преди да продължим със следващата точка от дневния ред – Закон за изменение и допълнение на закона за закрила на детето, ще чуем едно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде удължен с две седмици срокът за предложения за второ четене по Закона за измерванията, тъй като има много предложения, а срокът приключва днес. Знаете, че там има доста радикални промени и мисля, че е коректно срокът да бъде удължен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров. Госпожа Костадинова искаше да направи подобно предложение, мисля, че нейното желание беше с три седмици.
Господин Сотиров, нека госпожа Костадинова да направи друго сходно предложение.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Нашето предложение, на групата на НДСВ, е по същия Законопроект за Закона за измерванията, но предлагаме триседмичен срок, тъй като там има разминавания в Европейската комисия с този закон и това е нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение – срокът по Закона за измерванията да бъде удължен с три седмици.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Господин Лучано, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Христо Монов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, и Мария Томова – директор на дирекция „Политика и стратегия на социалната защита”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, представителите на министерството и на агенцията да бъдат поканени в пленарната зала.
Господин Лучано, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Представям ви доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето под № 802-01-92/1.12.2008 г., внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване от Народното събрание на 15 януари 2009 г.
Наименованието е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: По § 5 има предложение от народния представител Светослав Спасов:
„Създава се нов чл. 5б:

„Специализирана закрила на деца на обществени места
Чл. 5б. (1) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите „Социално подпомагане”, кметовете, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, регионалните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на обществени прояви.
(2) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюневи изделия на деца.
(4) Забранява се достъпът на деца до 18 г. до търговски обекти, в които се предлагат и продават алкохолни напитки и тютюневи изделия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Спасов, заповядайте за изказване.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение се различава от внесеното от Министерския съвет единствено в ал. 4, където съм предложил да се забрани достъпът на деца до 18 г. в търговски обекти, в които се предлагат и продават алкохолни напитки и тютюневи изделия. В комисията аз направих корекция на това предложение. Става дума за достъп до търговски обекти с развлекателен характер и то след 22,00 ч. Тоест бих искал и в пленарната зала да направя това предложение за добавка в направеното писмено от мен предложение, а именно да се добави: „търговски обекти с развлекателен характер след 22,00 ч.”.
Предложението ми е обосновано от това, че от 2006 г., когато се промени Законът за закрила на детето и когато бяха въведени вечерни часове и наказания за недобросъвестни родители, реално контролът над децата и недобросъвестните родители почти го няма. Законът от 2006 г. позволява да бъдат наказвани с глоби недобросъвестните родители.
От статистиката, която имам шест месеца след влизането на закона в сила през 2006 г., се вижда, че за шест месеца след влизането на закона в сила има 1619 установени случая на деца без придружител в нощни заведения, за което са съставени само 225 акта на безотговорни родители. За съжаление издадените наказателни постановления са 187. Има само 74 констатирани случая на продажба на спиртни напитки в заведения. От информацията, предоставена ни от Агенцията за държавни вземания, е видно, че има само три глоби, които са внесени във Фонда за лечение на деца, където принципно по този закон трябва да постъпват наказанията от глобите.
Смятам, че в този смисъл законът не работи и най-добре е да се предложи практиката, която е приложена в САЩ, където ограниченията са до 21 г. за деца, които да посещават нощни заведения. В много европейски страни също има такива ограничения, тоест деца и с родители да не могат да посещават подобен тип заведения.
В тази връзка е и предложението ми в Преходните и заключителните разпоредби, свързано с наказанията за допускане, където предвиждам да се отнема и лицензът на подобен тип заведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Лучано, следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези параграфи има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: По § 8 има предложение от народния представител Светослав Спасов:
„В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието след думата „родителите” се поставя запетая и се добавя „настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете”.
2. В ал. 1 след думата „родител” се поставя запетая и се добавя „настойник, попечител и друго лице, което полага грижи за дете”.
3. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.
(3) Родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14 г., но не е навършило 18-годишна възраст.”
4. В ал. 4 след думата „родителят” се поставя запетая и се добавя „настойникът, попечителят и другото лице, което полага грижи за детето”.
5. Алинея 5 се отменя.
6. Създава се ал. 6:
„(6) Родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Спасов, заповядайте за изказване.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Философията на предложението ми е свързана с това, че предлагам да не бъдат оторизирани трети лица. Това е разликата с предложението на Министерския съвет – да не се оторизират трети лица, които да придружават децата до 18 г. в дискотеки, нощни клубове и барове. Според мен това оторизиране и разширяване на кръга от оторизирани лица, които могат да придружават децата в подобен тип нощни заведения, би насърчило развитието на проституцията и бизнеса с проститутки. В същото време смятам, че това дава допълнителен инструмент на сводниците и трафикантите на хора, имайки предвид, че близо 50% от проститутките в България са лица до 18 г. В този случай, когато от полицията отидат и направят проверка в едно нощно заведение, съответното дете, което проституира и е със свой сводник, би заявило, че това е пълномощникът от страна на родителите. В същото време не виждам как полицаят в този момент може да удостовери дали нотариално завереното пълномощно е истинско, имайки предвид и множеството измами с нотариуси. Твърдя, че има много недобросъвестни нотариуси. Смятам, че този бизнес за в бъдеще ще процъфтява.
Лично аз не подкрепям предложението на Министерския съвет. Смятам, че с това предложение Министерският съвет насърчава бизнеса със сводници, с проститутки и дава нов инструмент на сводниците и на трафикантите на хора.
Такава е философията на моето предложение. Надявам се колегите да разберат правилно моя аргумент. Не би трябвало децата след 22,00 ч. да бъдат в дискотеки и барове, а още повече с оторизирани лица. Просто правим полицията безсилна и обезсмисляме нейните задължения, които са уточнени в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Спасов.
За реплика думата има госпожа Богданова. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като разговорът с колегата Спасов вече го водихме в Комисията по въпроса на децата, младежта и спорта, ще си позволя само под формата на реплика да кажа две неща.
Първо, мисля, че е твърде несериозно и недобронамерено твърдението, че с този запис в проекта за поправки в Закона за закрила на детето Министерският съвет стимулира сводничеството. Знам, че това звучи атрактивно, но е, меко казано, некоректно.
И на второ място, колегата Спасов на няколко пъти се опита според мен добросъвестно, в подкрепа на своите предложения да извади на показ конкретни статистически данни за това как е работил до момента законът. Давам си сметка обаче, че правим законопроект, който да решава масовите случаи, да сложи рамки и да стимулира отговорното родителство. Увеличението на рестрикциите, предлагането на атрактивно звучащи, но неработещи текстове, няма да реши никой проблем. Поради това изричните забрани, които тук предлагаме, ще влязат в очевидно противоречие с един нормален човешки бит, без, според мен, да решат проблема, за който ние тук говорим. Грижата МВР за това да не бъде стимулирано, а ограничавано и санкционирано сводничеството, няма да бъде решавано само с преглед на действали или предложени нотариално заверени пълномощия! Извинявайте, мен никой не може да ме убеди, че недобронамерен придружител може да бъде чичото, баткото, даже добронамерения съсед, ако родителите са преценили, че той е такъв. Животът ни предполага и предлага твърде сложни казуси, нееднозначни и всяка еднозначна реакция срещу тях не решава проблема, просто го задълбочава и ни вкарва в тотално неспазване на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това беше реплика, госпожо Богданова, нали?
Искате ли дуплика, господин Спасов? Не.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Параграф 10 се подкрепя от комисията.

Всички параграфи от 9 до 15 се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове?
Заповядайте за изказване, господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В § 14 има един текст, който предлагам да отпадне, а именно думите “заместник-председател” да се заменят с “двама заместник-председатели”. Не знам какви са мотивите на вносителя, но Държавната агенция за закрила на детето е малка структура – около 80 човека. Мисля че досега добре си върши работата в тази структура, която има.
Предлагам чл. 17, ал. 4 § 14 да отпадне, целият параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще бъде подложено на гласуване, господин Григоров. Благодаря.
Няма други желаещи за изказвания по тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: По § 16 има предложение от народните представители Маргарита Панева, Атанаска Тенева и Ива Станкова.
По § 16: отпада т. 2, която касае създаването на нова ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го, госпожо Панева. Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Параграфите от 18 до 34 включително се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Параграфите от 35 до 37 включително се подкрепят от комисията.
По § 38 има предложение от народния представител Светослав Спасов за изменение в чл. 45:
Алинея 2 се изменя така:
“(2) Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете до 18 години в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 5б, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 3000 до 7000 лв., при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв., а при последващо нарушение се отнема лицензът на търговския обект.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Спасов, да обосновете своето предложение, което не е подкрепено от комисията.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с предишните и то касае именно допускането на деца в нощни заведения след 22,00 ч. – от 22,00 до 6,00 ч. сутринта, лица до 18 години. Досега законът наказваше търговските обекти с имуществени санкции – мисля, че беше от 3000 до 5000 лв. Моето предложение е да бъде от 3000 до 7000 лв. при първи път, при второ нарушение от 7000 до 10 000 лв. и за първи път в закона предлагам да се отнема лиценз на такъв тип търговски заведения, които допускат деца и продават алкохол...
Смятам, че това е едно добро предложение, защото явно по никакъв начин не се дисциплинират този тип управители или собственици на заведения, а имайки предвид, за съжаление, и корупционната практика, когато общински или държавни служители правят проверки в нощни заведения, предварително информират собствениците и управителите на нощни заведения... Срещу това получават обилна почерпка или някой и друг лев и когато отиват съответните държавни или общински служители на проверка, естествено е, че няма никакви нарушения. На другия ден децата отново са там. Има си съответната схема как да бъдат информирани. Това видяхме и от разследващите журналисти по две национални телевизии. Така че мисля, че предложението за отнемане на лиценз наистина е на мястото си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Госпожо председател, има друго предложение на господин Спасов:
В чл. 45а се правят следните изменения и допълнения: след думата “здравеопазването” се добавя следният текст: “който докладва ежегодно пред Народното събрание за приходите и разходите на фонда.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
“§ 39. В чл. 45а накрая се добавя “който ежегодно внася в Народното събрание доклад за приходите и разходите на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.
Има предложение от народните представители Маргарита Панева, Атанаска Тенева и Ива Станкова по § 40, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов:
“§ 40. В т. 4 след думата “номер” се добавя следният текст: “всички детски ясли, детски градини, училища и детски социални домове се задължават да популяризират номер 116, като го поставят на видно място.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 42.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 41:
“§ 41. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 2-6:
“2. “Сведения и данни за личността на дете” е всяка информация за детето по смисъла на Закона за защита на личните данни.
3. “Други лица, които полагат грижи за детето” са семейство на роднини и близки или приемни семейства, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес.
4. “Хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца” е хармонизиран номер със социална значимост от обхват 116 за оказване помощ за деца, достъпна посредством безплатен телефонен номер.

5. „Най-добър интерес на детето” е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето, или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
6. „Грижата” представлява съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.”
2. Досегашните т. 2-5 стават съответно т. 7-10.
3. Досегашната т. 6 става т. 11 и се изменя така:
„11. „Дете в риск” е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени или детето е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание във или извън семейството му.
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист;
д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.
4. Досегашната т. 7 става т. 12.
5. Досегашната т. 8 става т. 13 и се изменя така:
„13. „Превенция” е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги.”
6. Досегашната т. 9 става т. 14 и в нея думите „4 и 5” се заменят с „4-6”.
7. Досегашните т. 10 и 11 стават съответно т. 15 и 16.
8. Създават се т. 17 и 18:
„17. „Специализирана закрила на обществени места” е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
18. „Годност” е материални и личностни качества на лицето, което полага грижи за детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ИВАНОВ - ЛУЧАНО: „Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията предлага да се създаде нов § 42:
„§ 42. Детските ясли, детските градини, училищата, доставчиците на социални услуги за деца, здравните и лечебните заведения поставят информация за № 116 на видно място, в срок 6 месеца от изграждането му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето е докладван и предстои да бъде гласуван.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Господин Осман, имате думата да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Госпожо председател, уважаеми колеги, комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Общинският съвет определя размера на възнаграждението на председателя на съвета в зависимост от определената продължителност на работното му време. Размерът на възнаграждението при намалено работно време се определя пропорционално на неговата продължителност, определена от общинския съвет. Размерът на възнаграждението на председателя на общинския съвет не може да бъде по-голям от размера на възнаграждението на кмета на общината.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Председателят на общинския съвет има право на:
1. обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и на здравно осигуряване при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване;
2. отпуски и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, на допълнителни трудови възнаграждения и други плащания при условията и по реда на Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от народния представител Силвия Алексиева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 34 ал. 1, 2 и 3 се изменят така:
„(1) За изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
(2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да надвишава 60 на сто, а в Столичната община и в общините с градове с районно деление – 70 на сто от средната брутна работна заплата в съответната общинска администрация за последния месец от предходното тримесечие.
(3) За времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Времето, през което общинският съветник е заемал длъжността председател на общинския съвет, се признава за трудов стаж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага да се създаде § 3:
„§3. В чл. 42, ал. 1 се създава т. 9:
„9. при неоснователно отсъствие от работа за повече от един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 44, ал. 1, т. 9, в изречение второ думите „по чл. 46, ал. 1” се заменят с „и налага предвидените административни наказания”, а изречение трето се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този последен параграф от законопроекта? Също няма желаещи.
Законопроектът е докладван на второ четене.

Предстои да се докладват текстовете на:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, продължение.
Миналата седмица, доколкото си спомням, приключихме с някои текстове от Преходните и заключителните разпоредби.
Предстои да се докладва § 30 в редакция на комисията от страница 31.
Заповядайте да докладвате, госпожо Маринчева.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА МАРИНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 39:
„§ 39. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, съобразно предвиденото във Втория етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-1) в Република България, приет от Министерския съвет, се задължава да разпространява три лицензирани български телевизионни програми, които отговарят по вид и профил, съгласно предвиденото от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж.
(2) Съветът за електронни медии определя с решение вида и профила на българските телевизионни програми по ал. 1.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията задължително включва в решението за откриване на конкурса и в конкурсните книжа за издаване на разрешения по ал. 1 задължение за предприятието, спечелило конкурса за разпространение на български телевизионни програми с вид и профил, определени в решението на Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж.
(4) Програмите по ал. 2 се разпространяват в некодиран вид.
(5) Освен програмите по ал. 2, предприятието разпространява лицензирани програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринчева.
Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК СТАНКА МАРИНЧЕВА: По § 31 има предложение на народния представител Иво Атанасов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Весела Драганова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 40:
„§ 40. (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с регионален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-1) в Република България, приет от Министерския съвет, се задължава да разпространява три лицензирани български телевизионни програми, които отговарят на вид и профил, определени от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116е.
(2) Програмите по ал. 1 се разпространяват в некодиран вид.
(3) Освен програмите по ал. 1, предприятието разпространява регионалните програми на Българската национална телевизия в съответните региони, както и програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 31? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Весела Драганова и предлага да се създаде § 41:
„§ 41. (1) Министерският съвет осигурява прехода от аналогово към цифрово телевизионно- и радиоразпръскване, като приема до 31 декември 2009 г. програма за реализирането му.
(2) Програмата по ал. 1 предвижда и мерки за подпомагане на социално слаби граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този параграф? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 42:
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 43:
„§ 43. (1) Лицата, на които са издадени лизензии за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с местно покритие по реда на § 9а, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон заявление до Комисията за регулиране на съобщенията за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) В тримесечен срок от получаване на заявленията по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешения, които са съобразени с правата на лицата, посочени в издадената им индивидуална лицензия за радиодейност. Срокът на разрешенията се съобразява със срока на лицензията им за радиодейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 34, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има предложение от народния представител Иво Атанасов, което е оттеглено.
Комисията предлага текста на вносителя по § 35 да отпадне, тъй като нормите са включени на систематичното им място в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този последен параграф от законопроекта? Няма желаещи.
С това законопроектът е докладван изцяло на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Госпожо Чилова, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІІ „Идентификация и регистрация”.
Има предложение на народния представител Александър Паунов, което не е подкрепено от комисията – в Глава „Опазване на недвижимото културно наследство” името на Раздел ІІ се променя от „Идентификация и регистрация” на „Експертна оценка и регистрация”. Навсякъде в текста нататък „идентификация” се заменя с „експертна оценка”. В текста изразът „съответния по тематичен обхват музей” навсякъде се заменя със „съответния по тематичен обхват музей или най-близкия музей, извършващ експертно-оценителната дейност”.
Предложение на господин Иванов, което не е подкрепено от комисията. То е с абсолютно идентичен текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 88 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов:
1. Член 88, ал. 2 – в края на изречението се добавя:
„(2) ... и висши училища, както и независими физически и юридически лица, притежаващи квалификация в дадената област.”
2. Член 88, ал. 4 – отпадат думите „магистър и пет години” и се заместват с „доктор, сертификат или лиценз за оценител и десет години стаж”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов, което е оттеглено.
Следва предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров – в чл. 88, ал. 1 след думата „Идентификацията” се добавя „на движимите културни ценности”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 96:
„Чл. 96. (1) Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.
(2) Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища.
(3) Идентификация на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея. В комисията се включват трима музейни специалисти и най-малко един външен за музея експерт от съответната област, вписан в регистъра по ал. 4, както и лице, вписано в регистъра по чл. 165.
(4) В Министерството на културата се създава и поддържа регистър, в който се вписват лицата по ал. 3, които притежават образователна и научна степен „доктор” и най-малко пет години стаж в съответната професионална област. Редът за водене на регистъра се определя с наредба на министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 89 има предложение от народния представител Александър Паунов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов:
В чл. 89, ал. 4 след думите „културни ценности” се добавя „със статут на национално богатство”.
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев в чл. 89 ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 97:
„Чл. 97. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност по реда на чл. 96, ал. 3.
(2) Държавните и общински органи и институции, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, са длъжни да поискат идентификацията им от съответния по тематичен обхват музей.
(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват музей.
(4) Физически и юридически лица, формирали колекция от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат идентификацията й от съответния по тематичен обхват музей.
(5) Към искането за идентификация лицата по алинеи 2, 3 и 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 90 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 98:
„Чл. 98. (1) За резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В експертното заключение комисията посочва:
1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност; или
2. вещта съответства на изискванията за културна ценност;
3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство – в случаите по т. 2.
(2) Експертното заключение се съобщава на лицата по чл. 97, алинеи 2, 3 и 4 в седемдневен срок от подписването му.
(3) Въз основа на експертното заключение по ал. 1, точки 1 и 2 директорът на музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита от музея – директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната книга.”
По чл. 91 има предложение от народния представител Станислав Станилов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев:
В чл. 91 се правят следните изменения:
- в ал. 2 изразът „специализиран експертен съвет” се заменя с „комисия от трима тесни специалисти, предвид спецификата на обекта, избрани от регистъра за специалисти по чл. 88, ал. 4”;
- алинеи 3 и 4 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Николай Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 99:
„Чл. 99. (1) В случаите на чл. 98, ал. 1, т. 3 директорът на съответния музей прави предложение до министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство в седемдневен срок от подписването на експертното заключение.
(2) Статут на национално богатство се предоставя от министъра на културата въз основа на експертно заключение, изготвено от специализиран експертен съвет.
(3) Специализираният експертен съвет по ал. 2 се състои от десет постоянни членове – двама представители на Министерството на културата, осем представители на различни държавни научни и културни организации по опазване на културното наследство и най-малко трима привлечени членове – експерти с научни степени и звания в съответната област, вписани в регистрите по чл. 96, ал. 3.
(4) Постоянните членове на Специализирания експертен съвет се назначават от министъра на културата за срок от пет години. Привлечените членове се определят с решение на съвета за всеки конкретен случай на предоставяне на статут на национално богатство. Структурният състав и организацията на работа на съвета се определят с правилник, издаден от министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 91? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 92 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов – чл. 92, ал. 5 да отпадне поради невъзможността да се изпълнява от музеите заради липсата на достатъчен брой специалисти.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 100, като в ал. 1 думите „чл. 91” се заменят с „чл. 99”, а в ал. 5 думите „чл. 89” се заменят с „чл. 97”.
По чл. 93 има предложение от народния представител Александър Паунов:
Член 93 да се измени така:
„Чл. 93. (1) Когато се установят достатъчно основания да се предположи, че вещите – обект на идентификация, са придобити неправомерно или са били предмет на престъпление или друго правонарушение, министърът на културата издава заповед, с която се предоставя статут на национално богатство на културната ценност, в която се отбелязва спорното обстоятелство. На лицето, заявило вещта за идентификация, не се издава удостоверение по чл. 90, ал. 3.
(2) Министърът на културата уведомява прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление или започва административнонаказателно производство, когато има данни за извършено административно нарушение.
(3) Във всички случаи министърът предприема действия за установяване на правото на собственост на държавата по съдебен ред или уведомява заинтересованите лица, когато има данни, че правото на собственост принадлежи на трето лице.
(4) До произнасяне на съответните органи на съдебната власт министърът на културата взема мерки за опазване на културните ценности, като може да разпореди предаването им за съхранение в съответен музей.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е идентично – няма да го чета.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев чл. 93 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 101:
„Чл. 101. Министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 100, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 98, ал. 3 или по чл. 100, ал. 5, ако има данни да се предположи, че вещите – обект на идентификация, са незаконно придобити. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.”
По чл. 94 има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 102:
„Чл. 102. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват културните ценности, които са:
1. национално богатство;
2. държавна или общинска собственост;
3. колекция от културни ценности;
4. собственост на физически или юридически лица, когато това е поискано от собственика им.
(3) Вписването на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице, определено от министъра в случаите по чл. 100, ал. 4 или от лице, определено от директора на съответния музей по чл. 98. Вписаната в регистъра културна ценност получава пореден регистрационен номер.
(4) При промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност в седемдневен срок от настъпването й нейният приобретател или упълномощено от него лице е длъжен да уведоми лицата по ал. 3 за отразяване на обстоятелството в регистъра.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 103, като думите „чл. 94” се заменят с „чл. 102”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 104.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 105, като навсякъде думите „чл. 89” се заменят с „чл. 97”, а думите „чл. 91” се заменят с „чл. 99”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 106.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 107:
„Чл. 107. (1) Редът за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на културата.
(2) С наредбата по ал. 1 се определя и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Дилов, заповядайте. Моля да обявите по кой от текстовете от раздела се изказвате.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Уважаеми колеги, всъщност моето изказване е насочено към стария чл. 94, където беше предложението на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов за отпадане. Това е малко хашлашко предложение, защото при отпадането му не се предлага нищо друго.
Проблемът на целия този раздел е свързан с факта, че законът относително ясно урежда тук, макар и да остава на две наредби след това да определят реда за извършване на идентификация. Проблемът е ресурсното обезпечаване, което ще можем да осигурим на Министерството на културата и на музеите, за да свършат тази работа. В комисията имахме голям спор дали трябва да бъдат допуснати частни лица за експерти или не. Независимо как ще се реши това при гласуването – дали ще бъде подкрепено такова предложение или не, истината е, че ние ще натоварим музеите с изключително тежка задача. Много от големите български музеи - и общински, а и някои от националните музеи в собствените си депа имат неидентифицирани, неописани по смисъла на нашия закон огромни количества предмети. Просто те са преценили при експедиции, при разкопки, че те не са от чак такова голямо значение и не са ги идентифицирали по реда, по който ние предполагаме това да се направи.
Като цяло механичното прилагане на тези текстове наистина поставя под съмнение изобщо изпълнението на закона. Затова правя моето изказване, не защото мога да предложа нещо много по-конкретно като по-добър текст в случая, а по-скоро, когато стигнем до ресурсното обезпечаване на тази дейност по идентификация и описване на културно-историческото наследство, наистина да имаме подкрепата на залата, за да поискаме доста по-сериозни средства за това - и като щатове, и като пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на господин Дилов? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІІІ – Колекция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено:
„Чл. 100. Колекция е съвкупност от два или повече предмета, всеки от които самостоятелно е идентифициран като културна ценност.”
Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 108:
„Чл. 108. Колекция е съвкупност от движими културни ценности, които в своята цялост и тематична свързаност имат научна и културна стойност.”
Има предложение от господин Ватев и господин Българинов – в чл. 101 да отпадне „или държател”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложения от господин Атанас Щерев - колекционер е всеки притежател на два или повече предмета, идентифицирани като културна ценност.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което не е подкрепено - колекционер е лице, регистрирано при условията на чл. 27, което може да удостовери произхода или е декларирало съдържанието на своята колекция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 109:
„Чл. 109. Колекционер е физическо или юридическо лице, собственик или държател на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл. 102.”
По чл. 102 има предложение на проф. Станилов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено – чл. 102 да отпадне.
Има предложение на господин Спасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 110:
„Чл. 110. Колекционерът поддържа регистър, който трябва да съдържа описателен и фотографски каталог на всяка една от културните ценности в колекцията, информация за нейната консервация и реставрация, както и удостоверение или паспорт, издадени по реда на Раздел ІІ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този раздел?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Уважаеми колеги, аз правя изказване в този раздел, за да представя позициите на господин Ватев и господин Българинов, които отсъстват. Всъщност този раздел е големият спор около този закон, а именно споменава се фигурата на държателя и те правят предложение това да отпадне. Между другото фигурата на държателя като правна фигура е нещо, с което аз не мога да се преборя, макар че морално е да подкрепям съществуването на човек, който притежава културно-исторически ценности, но те не са негова собственост. Аз смятам, че те са собственост на нацията и на човечеството. Лично аз си признавам, че правно не мога да защитавам или да атакувам тази фигура. Това беше един и от мотивите ми, че се нуждаем от цялостен коментар на закона от Комисията по правни въпроси.
По-скоро моят вече коментар. Моите колеги Българинов и Ватев, чието мнение представям, са категорично за отпадането на фигурата държател. По-скоро аз тук изказвам едни притеснения за задължителното условие за притежаване на колекционер, а именно, че колекционерът поддържа регистър, който трябва да съдържа описателен и фотографски каталог на всяка една от културните ценности в колекцията, информация за нейната консервация и реставрация, както и удостоверение или паспорт, издадени по реда на Раздел ІІ.
Категоричността на чл. 110 на хартия е много добра, но когато се прехвърли в практиката се виждат някои особености. Примерно една от особеностите беше да настояваме нумизматиката да бъде в различен отдел, защото представете си колекция от 10 хил. монети, някои от тях без никаква друга стойност освен чисто за колекционера, които трябва да бъдат описани точно по този начин, по който тук е направено. Това безспорно ще срещне съпротива и той срещна съпротива от страна на колекционерите. Аз мисля, че в този чл. 110 би трябвало да има някаква диференциация за различните видове сбирки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІV – Права и задължения на собственици и ползватели на движими културни ценности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 103 има предложение от Бойко Ватев и Борислав Българинов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 111:
„Чл. 111. (1) Юридическите и физическите лица, собственици или ползватели на колекции или отделни движими културни ценности, регистрирани по реда на този закон имат право:
1. на безплатни консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност;
2. да ги предават за временно съхранение в музей, ако по обективни причини не могат да осигурят правилното им съхранение;
3. да ги експонират временно в държавните, общински и частни музеи; отношенията между страните се уреждат с писмен договор;
4. да получават възнаграждение при предоставянето им за участие в национални и международни изложби;
5. да кандидатстват по международни и национални програми за финансова помощ за опазването им;
6. да поискат съдействие от компетентните органи за тяхното възстановяване или връщане, в случай че са били откраднати или незаконно изнесени;
7. на данъчни облекчения, определени със закон.
(2) Музеят, в който са идентифицирани, може да ги приеме в случаите по ал. 1, т. 2, ако има условия за тяхното съхранение. Отношенията между собственика или ползвателя и музея се уреждат с писмен договор.”
Има предложение от Бойко Ватев и Борислав Българинов – в чл. 104 отпада „или ползватели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев – чл. 104 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 112.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Имам въпрос. „Данъчни облекчения” определение в Закона за мецанатството ли е? Би могло да има такива данъчни облекчения.
Стана спор в комисията и предлагам след израза „на безплатни консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност” да се постави запетая и да се добави: „по ред, определен с наредба на министъра на културата”.
Какъв ми е мотивът? Как да задължим един музей да даде безплатна консултация, експертен съвет и препоръки от компетентните органи? Например аз съм колекционер, имам картина и искам консултация. Никъде по-нататък в закона няма текст относно защитата на това мое право за безплатна консултация, експертен съвет и препоръка от компетентен орган. Затова предлагам тази редакционна добавка – „по ред, определен от министъра на културата”. А той дали ще иска да го определи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Чилова, представете следващия раздел.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не възразявам това да бъде записано редакционно.
„Раздел V – Сделки с движими културни ценности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 105 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов – в чл. 105, ал. 1 след думата „ценности” се добавя „от категория национално богатство”.
Има предложение от Атанас Щерев, подкрепено от комисията и отразено систематично в чл. 114, ал. 5.
Има предложение на народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев, подкрепено от комисията.
Има предложение на Светослав Спасов, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 113:
„Чл. 113. (1) Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон.
(2) Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности национално богатство се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра на културата при същите условия. Ако в 7-дневен срок от уведомяването държавата не е упражнила правото си по изречение второ, може да бъде извършена сделка с друго лице.
(3) Сделки, сключени в нарушение на ал. 1 и 2, са нищожни.”
По чл. 106 има предложение на народния представител Щерев, подкрепено от комисията.
Има предложение на Николай Михайлов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 114:
„Чл. 114. (1) Музеи могат да извършват сделки с културни ценности при условията и по реда на този закон.
(2) Националните, регионалните, общинските музеи и музеите със смесено участие могат да извършват правни сделки с културни ценности само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата или от ръководителя на ведомството, към което са създадени, съответно от кмета на общината.
(3) Частните музеи могат да извършват правни сделки с културни ценности от основния и обменния си фонд по реда на чл. 113, ал. 2.
(4) Приходите по ал. 2 и 3 остават в бюджета на съответния музей и се разходват само за придобиване, консервация и реставрация на културни ценности.
(5) Музеите могат да получават дарения от юридически и физически лица на вещи, които могат да се определят като културни ценности и не са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон.”
По чл. 107 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, подкрепено от комисията.
Има предложение от Атанас Щерев, също подкрепено от комисията.
Има предложение на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Дренска и Велчев. Комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 115:
„Чл. 115. Търговска дейност с културни ценности могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите.”
По чл. 108 комисията подкрепя текста на вносителя за този член, който става чл. 116, като в ал. 1 думите „чл. 107” се заменят с „чл. 115”.
По чл. 109 има предложение на Станислав Станилов, неподкрепено от комисията: в чл. 109 ал. 1 думата „регистър” се заменя с „документация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, който става чл. 117, като думите „чл. 94” се заменят с „чл. 102”.
По чл. 110 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 118:
„Чл. 118. Съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения заедно с други вещи, с които се търгува.”
По чл. 111 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което беше оттеглено.
Има предложение на госпожа Елеонора Николова – в чл. 111 се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) По реда на този член се организират (аукциони) на правото на ползване на културни ценности.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който става чл. 119.
По чл. 112 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията. Предложението е чл. 112, ал. 1 да добие следния вид:
„(1) Търговската дейност чрез търг или нумизматични къщи се извършва от търговец-акционерно дружество, вписан в регистъра по чл. 108 и получил разрешение от министъра на културата за извършване на тръжна и търговска дейност с предмет културни ценности.”
Те предлагат в чл. 112, ал. 2 да отпадне фразата в края на изречението „регистрирани по чл. 88, ал. 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов – в чл. 112, ал. 4 думите „едномесечен срок” се заменят с думите „тримесечен срок”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 120:
„Чл. 120. (1) Търговската дейност чрез търг се извършва от търговец, вписан в регистъра по чл. 116 и получил разрешение от министъра на културата за извършване на тръжна дейност с предмет културни ценности.
(2) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава до министъра на културата и към него се прилагат вътрешни правила за тръжна дейност, както и списък на правоспособните лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4.
(3) Разрешението се издава за срок от пет години.
(4) Министърът на културата издава разрешението по ал. 1 в едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2.
(5) Министърът на културата в срока по ал. 4 отказва да издаде разрешение, ако лицето не отговаря на условията по ал. 1 и 2.
(6) Отказът на министъра на културата може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(7) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението по ал. 1, лицето е длъжно да уведоми министъра на културата в 14-дневен срок от настъпването на промяната.”
По чл. 113 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 121:
„Чл. 121. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед отнема разрешението по чл. 120, ал. 1 при:
1. организиране на търг в нарушение на чл. 122, ал. 1;
2. неизпълнение на изискванията по чл. 120, ал. 2 или ал. 7;
3. обявяване на първоначална симулативна цена на вещите от каталога по чл. 122, ал. 1.
(2) При отнемане на разрешението по ал. 1, лицето няма право да кандидатства за издаване на идентично разрешение за срок една година от датата на отнемането му.
(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс.
По чл. 114 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 122:
„Чл. 122. (1) Аукционистът уведомява министъра на културата за всеки търг най-малко 45 дни преди провеждането му и представя каталог с предлаганите за продажба културни ценности.
(2) Каталогът съдържа дата, място и условие за провеждане на търга, снимка и описание на характеристиките на предлаганите културни ценности, както и тяхната начална цена.”
По чл. 115 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 123:
„Чл. 123. След уведомяването по чл. 122, аукционистът публикува обявление за търга на интернет страницата си и в два централни ежедневника най-малко 15 дни преди провеждането на търга.”
По чл. 116 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което беше оттеглено.
Комисията предлага чл. 116 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 122, ал. 2.
По чл. 117 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 124, като думите „чл. 114” се заменят с „чл. 122”.
По чл. 118 има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 125:
„Чл. 125. При провеждането на всеки търг може да присъства оправомощено от министъра на културата длъжностно лице, което следи за реда на провеждане на търга.”
По чл. 119 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 126.
По чл. 120 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 127, като думите „чл. 108” се заменят с „чл. 116”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тези от вас, които следят дебата, са се убедили, че всъщност ние разглеждаме един свръхамбициозен закон и че може би нормалното беше целият ред за аукциони и тръжна дейност да бъде изведен в друг акт, било той закон, било заповед на министъра. Защото по силата на този закон не е произведен още нито един аукцион, нито един търг. В момента, в който бъде произведен първият, ще се видят хиляди неща, които ние, колкото и да сме компетентни, колкото и да смятаме, че знаем, просто не сме ги домислили. И това ще означава, че или хората ще правят незаконна търговия с културни ценности, или ние или нашите наследници ще трябва да променят много често този закон, което не е хубаво за един закон. Затова може би в някаква бъдеща редакция, защото вече е късно, трябва да се помисли за един по-друг режим за уреждане точно на тази дейност.
Ще ви дам веднага един пример. Член 110, който става чл. 118, казва, че съхранението на културни ценности и извършване на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения заедно с други вещи, с които се търгува. Този текст за мен е шедьовър на безсмислието. Какво означава, че не могат да се осъществяват заедно с други вещи, с които се търгува, на едно и също място? Излезте на „Раковски” и погледнете всяка една антикварна къща. В нея има 20 или 200 предмета, които представляват културна ценност, и 2000, които не представляват културна ценност, с тях се търгува. Кажете ми как антикварят ще ги раздели! И кажете ми дали чл. 118 не създава една брилянтна възможност за рекет! Тоест, ако чл. 118 остане, аз бих искал да престана да бъда народен представител и да стана инспектор по антиквариатите. Така ще мога да вляза във всяко едно помещение, в което се продават културни ценности, и да открия друг предмет, който вероятно се продава и който не е културна ценност и на база на това да тероризирам човека, който се занимава с такава търговия.
Аз мисля, че чл. 118 е напълно ненужен в този закон и предлагам изцяло да отпадне, макар че такова предложение тук не е направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дилов.
Други желаещи за изказване?
Госпожо Чилова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз всъщност съм на обратното мнение, което изрази пред нас господин Дилов. Струва ми се, че едно от достойнствата на този закон е, че той създава за първи път легална търговия с изяснени права за собственост и с ясен произход на културните ценности. Но няма как без да го разпишем в този закон, ние да очакваме гражданите да знаят какви са изискванията на законодателя, за да търгуват легално. В този смисъл за мен е много важно, че ние разписваме цялата тръжна процедура, защото това е разрешителен режим и при неспазване на изискванията на този режим ти вече влизаш в хипотеза на незаконна дейност и респективно можеш да носиш административна и наказателна отговорност.
Що се касае за антикварните магазини и за този член, който посочи господин Дилов, наистина имахме дебат в комисията. Но, колеги, трябва да призная, че във всеки един раздел от този сложен законопроект ние сме работили със заинтересованите организации и гилдии. Правихме срещи в работната група с антикварните магазини и те много ясно ни казаха следното: не ни подценявайте, всеки един човек, който се занимава 20 или 10 години с тази дейност, много добре знае кое е културна ценност и кое не е културна ценност. Ако ние нямаме представа за това, то тези хора, които имат 20 години стаж, със сигурност показаха ясно, че знаят какъв е режимът. Това, което казаха от Сдружението на антикварните къщи, е, че в случаите, когато търгуват с предмети, които не са културни ценности, пазарът е свободен, не е необходимо да има сертификат за това. Как да отделим в хипотеза, в която те продават културни ценности и поеха ангажимента, че те и сега го правят, господин Дилов, те ходят или в музеи, или музейни специалисти идват в съответната къща и определят и сертифицират онова, което те продават. Така че този текст изцяло е подкрепен от тази гилдия, която със сигурност, убедена съм, има много добри познания в тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика на господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Две неща искам да кажа. Не спорим за реда, спорим за изречението, което създава възможност за неправомерно отношение спрямо антикварите и което казва, че тези неща не могат да се продават и да се съхраняват в едно и също помещение – тези, които са идентифицирани като културна ценност, и тези, които не са идентифицирани. Аз не съм присъствал на тази среща с антикварите, не знам дали те са разбрали за какво става дума. Но във всеки антикварен магазин на „Раковски” във всеки един момент има предмети, които се продават, които не са културна ценност, и до тях има предмети, които се продават и които са културна ценност. И така ще бъде и в бъдеще.
А що се отнася до идеята редът на търговете и аукционите да бъде на по-ниско ниво, не на ниво закон, тя е поради простата причина че по този текст не е произвеждан нито един търг и аз, понеже съм се занимавал с търгове, веднага ви казвам едно нещо. Обявяваме първоначална симулативна цена на вещта по каталога по чл. 122, ал. 1. Как се доказва обявяване на първоначална симулативна цена? Цената е такава, каквато аз поискам. Доскоро имаше спор с пловдивски колекционер, който беше обявил една изключително висока цена на Жул Паскин на акварел. Наскачаха вещите лица и казаха: „Сотбис” продава на еди-каква си цена, пък вие продавате на еди-каква си! Той каза: „Аз така го чувствам. Жул Паскин е голям художник, българин, аз съм патриот”. Кой може да му каже какво значи симулативна цена и защо го вкарваме това като условие, че министърът на културата с мотивирана заповед отнема разрешителното?
Това, което искам да кажа, е не че е лошо да легализираме търговията, напротив, ние това го правим, но редът на провеждане на търгове в тяхната детайлност би могло спокойно да бъде в наредба според мен, просто защото практиката ще ги окрупнява. Както се сещате, съвсем различни са търговете за продажба на картини и за продажба на кибритени кутии. Или търговете, които се правят непрекъснато в интернет за най-различни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика – госпожо Чилова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Отнемането на разрешението в случаите, когато се предявява симулативна цена, е направено с една основна идея. Ние сме разписали, че правото на държавата на първи купувач означава в хипотезата, когато един аукционист отива и иска да извърши съответния търг на вещите, той в 45-дневен срок е длъжен да представи списъка на културните ценности, които той ще продава. В този 45-дневен срок държавата е длъжна чрез министъра на културата да упражни това свое право. И това е симулативната цена. Ако примерно се продава нещо, което е национално богатство и е обявено на една цена, а впоследствие аукционистът я предлага на друга цена, държавата е в правото си да иска да развали тази сделка, защото за нея е важно да опази националното богатство на държавата. Затова е направено и аз съм изключителен привърженик на тази теза да има много ясен ред и правила тогава, когато искаме да създадем нещо, което не е съществувало до този момент.
„Раздел ІV – Износ и временен износ на движими културни ценности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121, който става чл. 128.
По чл. 122 има предложение на народния представител Станислав Станилов, което е подкрепено, и предложение на народния представител Николай Михайлов, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 129:
„Чл. 129. (1) Не се допуска износ от митническата територия на Общността и изнасяне от територията на Република България към други държави членки на движими културни ценности, които:
1. представляват национално богатство или
2. са регистрирани в основния фонд на музеите.
(2) Движими културни ценности по ал. 1 могат да бъдат само временно изнасяни за:
1. представяне пред чуждестранна публика, при условие че са налице гаранции за тяхната сигурност;
2. осъществяване на консервационно-реставрационни работи, при условие че те не могат да се извършат на територията на страната.
(3) Срокът по ал. 2 не може да бъде по-голям от 24 месеца. При мотивирана необходимост този срок може да бъде продължен еднократно с не повече от шест месеца.
(4) В случаите по ал. 2, т. 1, съответната финансова гаранция се поема от държавата с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 130, като в ал. 1 думите „чл. 122” се заменят с „чл. 129”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 131:
„Чл. 131. Сертификатът за износ по чл. 128, ал. 3, се издава от директора на съответния музей, извършил идентификацията и регистрацията на движимата културна ценност. Условията и редът за издаването му се определят в наредбата по чл. 130, ал. 4.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 125 и предлага той да отпадне.
Има предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип и то е отразено на систематичното му място в чл. 129, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания? Няма.
Следващия раздел, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел VІІ – Връщане на незаконно изнесени движими културни ценности национално богатство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 132.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 133.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 134.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, който става чл. 135.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, който става чл. 136.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131, който става чл. 137, като в ал. 2 думите „чл. 128” се заменят с „чл. 134”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132, който става чл. 138.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133, който става чл. 139, като навсякъде думите „чл. 132” се заменят с „чл. 138”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134, който става чл. 140.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135, който става чл. 141, като в текста думите „чл. 132”, „чл. 128” и „чл. 133” се заменят съответно с „чл. 138”, „чл. 134” и „чл. 139”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136, който става чл. 142.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137, който става чл. 143, като в текста думите „чл. 136” и „чл. 131” се заменят съответно с „чл. 142” и „чл. 137”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 144, като в ал. 1 думите „чл. 137” се заменят с „чл. 143”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 145.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Глава дванадесета – Археологическо културно наследство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава дванадесета, която става Глава седма.
По чл. 140 има направено предложение от народния представител Александър Паунов:
1. Член 140 да се измени така:
„Чл. 140. (1) Археологическото наследство, като част от културното наследство, включва всички археологически ценности – останки и предмети, както и други следи на човечеството от минали епохи:
1. опазването и проучването на които подпомагат проследяването на историята на човечеството и неговата връзка с природната среда;
2. за които основните източници на информация са разкопките или находките, както и останалите методи за изследване на човечеството и свързаната с него среда;
3. които се намират на територията на Република България или са открити на нея и подлежат на връщане съгласно международните правни норми.
(2) Археологически ценности са структури, постройки, групи сгради, разработени обекти, движими и други ценности, както и техния контекст, независимо от това дали се намират на сушата или под вода, по-стари от 100 години.
(3) Археологически ценности са и предмети, които отговарят на условията по предходните алинеи, извадени от земята или водата случайно, при строителни, селскостопански или други работи, в това число и при незаконни археологически проучвания.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Археологическите ценности с откриването си стават държавна собственост. В 6-месечен срок от категоризирането им Министерският съвет обявява съответните вещи за публична държавна собственост по предложение на министъра на културата. Останалите археологически обекти са частна държавна собственост.”
3. Навсякъде в текста изразът „археологически обект” да се замени с „археологическа ценност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов:
1. В чл. 140, ал. 2 да придобие следния вид:
„(2) Недвижимите археологически обекти са публична държавна собственост.”
2. Член 140, ал. 3 да придобие следния вид:
„(3) Недвижимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория „национално значение” по смисъла на чл. 47, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията, но то е абсолютно идентично с текста от предложението на народния представител Александър Паунов.
Има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 146:
„Чл. 146. (1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.
(2) Обектите по ал. 1 са публична държавна собственост.
(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно „национално значение” или „национално богатство” до установяването им като такива по реда на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този чл. 140 може би ще бъде най-оспорваният, макар че като гледам как изглежда залата, не виждам кой ще спори по него. Ще се опитам просто да ви въведа за какво става дума.
Във варианта му, след като са отхвърлени повечето предложения, някои от които предполагат съществуването на частна държавна собственост – нещо, което аз самия защитавам, стигаме до твърдение на чл. 146 – вече нов, който казва, че всички следи от минали епохи са археологически обекти. Абсолютно всички следи – на земята, под земята и около земята. И веднага след това казва, че обектите по ал. 1 са публична държавна собственост.
Без да съм специалист юрист искам само да ви обърна внимание какво означава това независимо дали ще сте земеделски стопанин, дали ще сте строителен предприемач. Какъвто ще да сте, в момента, в който във вашата дейност бъде открито едно камъче или някакъв предмет, за който би могло да има съмнение, че е археология, а тук са всички следи, без да е описано тяхно време, то вие трябва моментално да преустановите своето занимание каквото и да е то. Да не правите нищо с този предмет, защото той е публична държавна собственост и вие не може да се разпореждате по никакъв начин с него. Оттук нататък вече не е ясно какво правите, но при всички случаи търпите загуби и то големи. Тоест би трябвало да дойде някакъв експерт да каже това е ли, което сте намерили – например тази керемида, е ли културна ценност с национално значение, тоест най-високата степен на защита или не е. През цялото това време вие не правите нищо, не може и да ходите там, защото това е публична държавна собственост. Нищо че е на ваша или на общинска земя, или на каквато и ще да е земя.
Малко по-нататък в същия този закон ние задължаваме предприемач, който случайно е намерил археологически разкопки, да инвестира в тяхното запазване. Задължаваме го да инвестира в публична държавна собственост. Как ще стане това, не знам. Тук пред мен стои бившият областен управител на София и да ви обясни колко години се разправяме за езерото „Ариана” кой евентуално да инвестира в него. Накрая решението, което се взе, мисля, че беше по-скоро политическо отколкото правно – да го кажа най-меко, за „Ариана” в момента. Тоест според мен този чл. 140, ако не друго, ако не целия закон, наистина заслужава внимателен правен коментар.
Аз самият не мога да взема страна. Аз одобрявам неговия патос. Той казва: всичко ценно, което се намери на земята, се защитава с възможно най-голямата защита докато се докаже дали е ценно. Аз смятам, че това е правилно. Обаче, мислейки елементарно, правно не мога да разбера как това нещо ще бъде произведено, как това нещо ще бъде създадено. Да не говорим как това нещо е стимул за някой да разкрие археологическа ценност.
Извинявайте, ако аз прочета този закон и съм строителен предприемач ще направя това, което поколения созополчани направиха – каквото намеря, веднага във варницата, ако случайно не е злато или сребро. Веднага във варницата, защото това означава край на моето предприемачество, край на всякаква моя идея за този имот. Нищо тук не ме стимулира аз да съм горд притежател на парцел, в който има археология. Нищо! Напротив, тук всичко е точно обратното. То е направено така, сякаш аз да унищожа задължително това, което съм намерил, ако имам елементарна правна грамотност и се опитам да разбера какво се следва по този закон.
Затова много ви моля, ако не всичко друго, то поне новия чл. 146, бившият 104, наистина трябва да има много сериозен правен коментар. Защото искам да ви кажа, че противниците на този закон ще го изпратят точно заради този чл. 140 и с пълно основание ще потърсят всички възможни начини да спрат закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Дилов! Този спор го водихме в комисията, и то много обстойно. Вашата теза наистина заслужава внимание, но и по този закон, и по много други е невъзможно да предвидим всички възможни хипотези на лошото. Лошите играят с белите фигури. Съжалявам, но е така. Играейки с белите фигури как да предвидим всички възможни техни ходове, за да заложим наши и покрай тази игра да кажем: “Абе, този закон е лош, защото видиш ли не предвижда всички възможни ходове на лошите.”? Как ще ме убедите, че ще се почувства горд онзи, който намери културна ценност, когато бъде стимулиран финансово? На лошия му даваме още по-лош стимул, за да се почувства национално горд, че е българин, намерил културна ценност. Тук вече ми убягват ценностите, които Вие изповядвате и онези ценности, които сме заложили в закона и които смятам, че всички изповядваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Трудно ми е да вляза в общ разговор за доброто и лошото. Само ще цитирам пойния и любим за мен Кърт Вонегът, който казва: „Няма никакъв проблем доброто винаги да побеждава, достатъчно е само ангелите да са организирани като мафията.” Тоест въпросът е въпрос на организация. Затова задавам въпроса по следния начин. Член 146, ал. 1 казва: “Археологически обекти са всички движими и недвижими и всички материални ценности.” Не се ангажира с време – “всички”. Според едно европейско предписание, 120 г. ли беше, даже няма възраст?! Тоест тухла 1946 г. във вашата нива спира орането. Казвам ви го в прав текст – спирате да орете, не да бранувате, не да правите каквото и да е – спирате да орете. Тухла от 1926 г. – край, докато не се докаже, че тя не е културна ценност с национално значение. Това сме написали. Докато не се докаже! Стриктното прилагане на този текст превръща, да не казвам всички, но голяма част от земеделските стопани в България в престъпници по смисъла на този закон. Със сигурност ги превръща.
Има над 10 хиляди сведения за тракийски селища, които в момента са в обработваеми земи. Аз не знам дали са прави колегите Ватев и другите, като казват, че трябва само недвижимата собственост да бъде в този режим. Не знам и затова казвам, че тук имаме правен проблем, а не друг проблем. Стимулът да кажеш или да не кажеш, че си открил нещо, вече е на съвсем на друго място. Прилагам този закон и се опитвам да го приложа в неговата номиналност. Каквото чета, това прилагам в практиката и непрекъснато, на всеки ред стигам до абсурди. Най-малкото, че се въвежда презумпция за, не знам как да я нарека – всичко е с национално значение. Разбирам смисъла, вярвам в него, така трябва да бъде. Всичко е много ценно, докато не се докаже, че не е много ценно. Процедурата, която следва оттук, не мога да я разбера и не знам как ще работи. Според мен няма да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, това е един от най-спорните и най-ключовите моменти в този законопроект. Следващ ключов проблемен текст е фигурата на държателя.
Всъщност картината не е толкова апокалиптична, колкото я представя господин Дилов. Мисля, че този текст – не мисля, а съм убедена, че няма никакъв правен проблем. Това е въпрос на държавна политика и моделът, който искаме да си изберем. С какво и как ние трябва да опазим археологическото културно наследство на държавата си? Това е принципният въпрос.
Първо, що се касае до самото определение, искам много ясно да ви кажа, че ако се вгледате в предложението на господин Паунов и в предложението на Лъчезар Иванов, които са идентични – това е текстът на Конвенцията. Тоест няма нищо ново, което да сме включили в нашето определение. Напротив, нашето определение сега е възпроизведено в Правилника за терени и археологически проучвания. Нашето определение отговаря на текста на Конвенцията и то сега съществува до ден-днешен в Правилника за терени и археологически проучвания. – Какво включват археологическите проекти? Те са всички движими и недвижими материални среди. Тоест по отношение на определението нямаме никакви проблеми от гледна точка на европейското законодателство и българското законодателство.
Имаме ли обаче проблеми с това, че обявяваме всички археологически обекти – движими и недвижими, за публичната държавна собственост. Това е ключовият въпрос.
Искам да се върна назад във времето във всички законодателства от 1888 г. до наше време – до 1996 г. – как е било третирано и какъв е правният статус на археологическото наследство. То винаги е било държавна собственост.
Ако видите, включително в чл. 16 от сегашния Закон за паметниците на културата и музеите, там е казано, че те са държавна собственост. Ако видим какъв е правният режим след 1996 г., когато собствеността се разделя на публична и на частна, тогава през 1996 г. се казва, че: „Паметници с национално и световно значение са публична държавна собственост.” Няма значение дали са движими или недвижими. Тоест държавата от 1888 г. до 1998 г. систематично е опазвала археологическото културно наследство, като вещ извън гражданския оборот, за да може да го запази обществено достояние за българската нация, придавайки му статут на публична държавна собственост.
Хиляда деветстотин деветдесет и осма година с поправката в Закона за държавната собственост, световните и националните паметници на културата се приравняват, пада тази специална закрила на държавата от публична собственост, те стават частна собственост. Следователно те могат да бъдат придобивани по давност от частни лица. Какво искаме да направим? Ние искаме да върнем тази политика, която дълбоко в себе си съм убедена, че е правилната. Искаме да върнем всичко онова, което принадлежи на българската нация, на българското общество, на българските граждани, то да придобие статута на публична държавна собственост – там където му е мястото. Това е нашата законодателна традиция на българския законодател.
Искам да ви обърна внимание, че европейският прочит на тази тематика е аналогичен от гледна точка на сравнително правен режим на държави, които имат богато културно-историческо наследство. Европейските страни, които ще цитирам това са: Гърция, Испания, Италия. Археологическите обекти движими, недвижими – те са публична държавна собственост.
По отношение на световната практика може да се цитират Швейцария, Мексико, Аржентина, където всички - волята и политиката на съответната държава, с оглед да се опази националното културно историческо наследство, придобиват статут на археологическите обекти – движими и недвижими, да бъдат публична държавна собственост. Това е основният спор, към който струва ми се, че ние като отговорни народни представители, трябва да се върнем към корените си, към правилната законодателна традиция, за да съхраним и да опазим археологическото културно наследство за поколенията, за българското общество и по този начин ние ще изпълним и конституционната функция на българската държава в чл. 23, изречение второ от българската Конституция – да опазим и да съхраним националното културно историческо наследство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за кратка реплика, господин Дилов, защото приключва пленарното заседание.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моята реплика, уважаеми колеги, е по философията на казаното от госпожа Чилова. Тук сякаш тя се опитва да ни убеди, че всеки, който изрази съмнение в това, че този закон ще работи в този му текст той, едва ли не, е против опазването на културното наследство, че е против да съхраним нашето културно наследство и е някакъв лобист или защитник на други интереси.
Аз отново повтарям: номиналната сила на този закон го обезсмисля. Няма нужда да вадим аргументи нито от собствената си история, нито от историята на други държави, които се цитираха, защото нещата не са съвсем така.
Първо, през цялата история на българското законодателство не е точно както казва госпожа Чилова. Има детайли, разбира се – има фигура за намирвач, има много фигури през различните години, така че не е точно така. За Мексико и за Европа въобще да не говорим, защото Чичен Ица, не знам дали знаете, е частна собственост. Цялото Чичен Ица. По различен начин са уредени нещата.
Едно е безспорно – държавата пази, държавата защитава. Това, което аз казвам е, че чл. 3, че всичко намерено на вашата нива, строителен обект или всяко друго, е с национално значение и национално богатство, както и предишния чл. 2, че всички обекти са публична държавна собственост и са против духа на този закон по простата причина, защото това е ярък стимул това да не бъде спазено. Нека да оставим земеделските производители, защото ставаме смешни, все едно цяла България е тръгнала да оре и непрекъснато намират чирени. Пак ви казвам – номинално приложено, спрямо земеделието в Тракия – край с него. То трябва да спре, защото половин намерена керемида по силата на чл. 144, спира цялата стопанска дейност там.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не е точно така.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Как да не е? Как да не е? Четем го номинално – “всичко открито е археология”. „Цялата археология е публично-държавна и е от национално значение, докато не се докаже друго нещо.” Как е? Ако колегата има нива и аз искам да му направя номер просто ще се обадя и ще кажа, че той оре върху културно наследство. Това е едното.
Оставяме това настрани. Инвестиционните проекти – имаме съвсем конкретни примери: в Созопол човек тръгва да прави хотел, намира стар водопровод, очевидно, че не е с национално значение, но поради някои особености на хора, като моя приятел Божидар Димитров, но пукотевицата, която се вдига, е, че там все едно е открит новият римски ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Този човек вече втора година седи, той е патриот и казва: да, да, каквото трябва, ще направя, след като Божидар казва, че е толкова ценно, да го спасим. Той стои и нищо не се случва – нито той строи, нито това се опазва. Не знам как ще работи това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има госпожа Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Господин Дилов, прав сте за едно – това е въпрос на философия на закона. Едно от нещата, което е много важно, около което ние се обединихме и в комисията, и на първо четене с колегите народни представители в тази зала, е, че по отношение на опазването на археологическото богатство законът е консервативен. Да, това е така. Консервативният модел изисква точно силна намеса на държавата и невъзможност археологическите обекти да бъдат придобивани от частни лица.
Що се отнася до тези прословути примери със земеделските стопани, ще ви споделя, колеги, че представителите на Върховната касационна прокуратура, които участваха в работната група за изработването на промените в Наказателния кодекс, казаха, че масово има случаи на иманярски набези, които непрекъснато под претекст, че ще копаят нивата, намират нещо, риголват си земята, те трябва да имат задължения по силата на този закон.
Първо, трябва много ясно да кажем истината. Истината е, че дори и сега нещо да се намери при риголването на земята, той е длъжен по действащото законодателство да отиде и да го предаде. Сега това е редът.
Нещо повече, в Наказателния кодекс това деяние е инкриминирано като престъпление. Така че ние не правим нищо апокалиптично. Напротив, ние затваряме вратата за приватизация на археологическите културни ценности с чл. 140. Това трябва много ясно да го кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Утре в началото ще бъдат гласувани следните законопроекти: на първо четене Законопроектът за отбраната и Въоръжените сили, на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
В Парламентарния контрол ще отговарят: Емел Етем, Петър Мутафчиев, Асен Гагаузов, Евгений Желев, Пламен Орешарски, Михаил Миков и Николай Василев.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 14,03 ч.)




Председател:

Георги Пирински



Заместник-председатели:

Камелия Касабова


Юнал Лютфи

Секретари:

Нина Чилова


Ясен Попвасилев