Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, предстои да гласуваме пет законопроекта – един на първо четене и четири на второ четене.
Първо ще гласуваме на първо четене Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител - Министерският съвет.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител - Министерският съвет.
Гласували 170 народни представители: за 137, против 23, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, ще гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по който има редица предложения в доклада за второ гласуване и направени в пленарната зала.
Моля колегите, които са участвали активно в обсъждането на законопроекта, да следят текстовете, които се гласуват.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 1, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 1 и не подкрепя т. 2. Комисията е предложила своя редакция на § 1. Бих помолил колегите да кажат следва ли да гласуваме т. 2, неподкрепена от комисията, при положение, че комисията е предложила цял текст на § 1.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Предлагам да бъде гласувана т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Някои колеги желаят да бъде гласувана т. 2.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за т. 2 в § 1, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте т. 2 по вносител, не подкрепена от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 29, против 19, въздържали се 97.
Предложението на вносителя за т. 2 не се приема.
За прегласуване има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Слушал съм представители на всички групи от тази трибуна да казват, че са най-големите стожери на прозрачността и отчетността в България. Сега обаче, когато се гласува конкретен текст, който казва, че всички указания на данъчната администрация, включително индивидуални, към фирми стават публични, че не могат да бъдат скрити, не могат да бъдат тайни, а трябва да бъдат публикувани – част от вас не го подкрепят. Не виждам разумната причина за това. Нали сте за прозрачност, нали на думи сте за отчетност?! Каква е причината сега да не гласувате „за”? Каква е причината част от информацията, която представят данъчните, да не бъде публична? Нали искаме прозрачна администрация? Нали затова дадохме милиони левове за информационна система на данъчната администрация? За да може всичко да бъде публично! Защо част от тази информация да бъде скрита? Защо приемате само наполовина нашето предложение? Окончателният вариант, при който давате възможност на данъчните да публикуват информацията, включва, забележете, „по друг общодостъпен начин”. Но какъв е този общодостъпен начин? Някой може да залепи съобщението на някаква стена, на нечия врата или на някоя колона. Това е абсолютно несериозно! Който е за прозрачност и отчетност, сега трябва да гласува „за”. Няма разумна причина всички указания, включително индивидуалните отговори на запитвания на данъчната администрация, да не бъдат публични. Няма логична причина сега да не подкрепите това.
Призовавам целия парламент и особено НДСВ, които в последните две седмици имат опозиционно отношение към правителството, да гласуват „за”. (Смях и оживление в блока на НДСВ.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Стига сте интригантствали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на прегласуване предложението, но бих запитал: желае ли господин Овчаров да даде макар и кратко пояснение за ориентация на пленарната зала? Господин Овчаров, желаете ли да дадете пояснение по този въпрос? Няма нужда.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 61, против 32, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 1, предложена от комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1.
Гласували 128 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване едновременно § 2 и 3 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 139, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов за нов § 3а.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте предложението на господин Спасов за нов § 3а, неподкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 26, против 28, въздържали се 65.
Предложението за нов параграф не се приема.
В § 4 по вносител, в докладите, с които разполагате, е допусната техническа грешка.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4.
Моля, гласувайте § 4, предложен от вносителя, който комисията не подкрепя и на практика предлага параграфът да отпадне. Ние обаче гласуваме параграфа по вносител, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 22, против 20, въздържали се 101.
Параграф 4 не се подкрепя и отпада.
Параграф 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция по този параграф. В пленарната зала народният представител Надя Антонова е направила две предложения. Едното е в § 5, чл. 156, алинеи 4, 5, 7 и 8 да отпаднат, а в ал. 9 след цифрата „6” да се постави точка и изразът „и 7” да отпадне.
Гласувайте тези предложения на госпожа Антонова, направени в пленарната зала.
Гласували 133 народни представители: за 100, против 16, въздържали се 17.
Предложенията се приемат.
За процедура – заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин председател, тъй като с отпадането на тези текстове по предложение на народния представител Надя Антонова се променя коренно ситуацията по отношение на обжалванията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предлагам една чисто редакционна промяна, ако не възразявате – срокът в чл. 155, ал. 1, от 45 дни да стане 60 дни, за да дадем възможност на администрацията да си свърши работата и да не вкарваме в излишни разходи данъчно задължените лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля за вашето внимание. В момента гласуваме текстове на чл. 156 от ДОПК. Господин Овчаров, Вие предлагате промяна в чл. 155 и предлагате срокът 45 дни да се промени на 60 дни.
Уважаеми колеги, очевидно се намираме в нестандартна ситуация. Първо, ще дам възможност да се направи обратно предложение и след това ще подложа на гласуване процедурно предложение дали да се гласува предложението, направено от господин Овчаров. Ако залата прецени, че следва да се направи такова гласуване, ще го подложа по същество на гласуване.
Заповядайте за обратно предложение, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително колежката Антонова направи вчера тези предложения, но ги направи по време на обсъждането. По какъв ред и защо ние ги гласуваме сега, след като тези предложения не са направени между двете четения, а са направени в хода на дискусията? По какъв ред ние ги гласуваме, след като не са минали през комисия, не са обсъждани в работната група и въобще не е спазен редът, по който те трябва да бъдат предложени за гласуване.
Така че с това гласуване, което направихме по предложението на госпожа Антонова, естествено се обърква целият текст и налага прегласуване и на § 4. Аз смятам, че трябва да отмените процедурата по гласуване на предложенията на госпожа Антонова и параграфът да се гласува в редакцията, както е предложена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, намираме се в следната ситуация. Господин Овчаров направи своето предложение, господин Попвасилев основателно постави въпроса, че то се прави в хода на гласуването, а не дори при второ четене в пленарната зала. Междувременно господин Овчаров, следейки хода на тези макар и кратки дискусии, стигна до заключението, че е по-добре да оттегли своето предложение, което той и прави.
Но господин Попвасилев постави и втори въпрос – да се поставят на прегласуване предложенията, направени от госпожа Антонова.
Госпожо Антонова, Вие поддържате своите предложения, считате ги за обосновани и залата ги прие, гласувайки за тях.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да, поддържам ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай не виждам основание вече да се поставят на прегласуване, господин Попвасилев, защото ние бяхме преминали към гласуване на текста, предложен от комисията.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Въобще не трябваше да ги поставяте на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не мога да не ги поставя на гласуване, след като са направени в пленарната зала, приети са за редакционни, не са оспорени и както е нашата стандартна практика, ги подлагаме на гласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не са редакционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така е, господин Шарков, вярно е, че имаме едно разширено разбиране за това що е редакционно предложение, но не за първи път го прилагаме, уважаеми колеги. Така че нека и когато ни изнася, и когато не сме съгласни, да подхождаме по един и същи начин.
Преминаваме към гласуване на текста на комисията за § 5 с направените току-що редакционни изменения, предложени от госпожа Антонова.
Гласували 134 народни представители: за 112, против 16, въздържали се 6.
Текстът на комисията е приет с направените изменения в пленарната зала.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на параграфи 6, 7, 8, 9 и 10 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По параграф 11 комисията е подкрепила текста на вносителя, но в пленарната зала народният представител Надя Антонова е направила предложение § 11 да отпадне.
Госпожо Антонова, поддържате ли своето предложение за отпадане на § 11?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Антонова за отпадане на § 11, направено в пленарната зала.
Гласували 133 народни представители: за 116, против 12, въздържали се 5.
Предложението е прието, § 11 отпада.
Параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 по вносител са подкрепени от комисията.
Гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 19 госпожа Антонова е направила предложение в пленарната зала т. 2 от § 19 да отпадне.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Антонова оттегля това свое предложение.
Преминаваме към гласуване на параграфи 19, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Следващите два параграфа – 26 и 27, госпожа Антонова е предложила да отпаднат. Тя желае да поясни своето предложение.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера в пленарната зала направих предложение да отпадне целият § 26 – по вносител. Разбирайте да отпадне целият текст на чл. 236 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Сега аз поддържам това си предложение, така да се каже, частично, като предложението ми е да отпадне не целият чл. 236, а в чл. 236, ал. 5 да отпадне изразът „и може да бъде оспорвано от длъжника или от взискателя по реда на чл. 268”. (Шум и реплики отдясно.)
Тъй като аз виждам реакция отдясно, искам да поясня, че това се налага с оглед синхронизацията на текстовете, които гласувахме до момента. Може да отпадне и целият параграф, може и да не отпадне целият параграф, но рискът Данъчно-осигурителният процесуален кодекс да съдържа противоречива процедура ще се носи отдясно.
Затова молбата ми е: подкрепете това частично предложение за отпадане на текста в ал. 5 с оглед синхрона на процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, което предлага вносителят, е да бъде отменен чл. 236. Вашето предложение означава да остане чл. 236. Сега Вие предлагате частично да остане и частично да бъде отменен.
Смятате ли, че в момента залата може да се ориентира кое предлагате да отпадне и кое да остане и какви биха били последиците в единия и в другия случай?
НАДЯ АНТОНОВА: Ако има проблем, мога да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не. Те проблем навярно имат, но поначало е твърде съмнителна процедурата, която предлагате в момента.
НАДЯ АНТОНОВА: В никакъв случай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В никакъв случай не е съмнителна?
НАДЯ АНТОНОВА: Аз съм направила предложение да отпадне целият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз направих предложение да отпадне целият текст, сега намалявам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие сама разбирате, че сме в процедура на гласуване и не можете да намалите предложението си.
НАДЯ АНТОНОВА: Разбирам, нека залата реши. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова за отпадане на § 26 по вносител.
Гласували 131 народни представители: за 86, против 17, въздържали се 28.
Предложението на госпожа Антонова за отпадане на § 26 е прието.
Уважаеми колеги, ще ви направя едно процедурно предложение – да прекратим гласуването на второ четене по този законопроект и да помолим Комисията по бюджет и финанси отново да прегледа, в това число предложенията, направени в пленарната зала при вчерашното обсъждане, в това число опитите да се правят предложения днес в пленарната зала при гласуването и да даде своя допълнителен доклад с еднозначно обозначени и обосновани свои предложения.
Госпожа Капон навярно иска да направи обратно процедурно предложение, защото аз ще подложа на гласуване своето процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз правя обратно предложение. Смятам, че е много важно да гласуваме Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, защото всички в тази зала и най-вече Бюджетната комисия сме наясно, че последните текстове са важни за всички търговци. Тридесет-четиридесет хиляди търговци, както и Националната агенция по приходите, очакват нашето решение и публикуването в „Държавен вестник”.
Ако ние днес, господин председател, не гласуваме тези текстове, реално ще направим невъзможно връщането на процедурата и битката, която проведохме с всички колеги през последните дни.
Затова Ви моля, господин председател, да продължим гласуването. Няма да се уреди въпросът, ако гласуваме само тези крайни текстове. Аз мисля, че това е така. Затова Ви моля да продължим гласуването. Ако има някакъв текст, който трябва да се изчисти, докато тече гласуването, ние ще направим веднага една малка работна група и ще го изчистим в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, и при предходни текстове председателят на Бюджетната комисия господин Овчаров предложи удължаване на срока в чл. 155 с обосновката, че на Националната агенция са й необходими повече дни, повече време, за да се подготви за прилагането на промените. В по-нататъшните дискусии се оказа, че самите промени не са достатъчно изяснени, включително и в средите на Комисията по бюджет и финанси. Как ще ни убедите, че бързото гласуване на тоя законопроект ще доведе до желания от вносителите ефект?
Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване гласуването на второ четене на законопроекта и възлагане на Комисията по бюджет и финанси да внесе еднозначно дефинирани свои предложения за текстовете от § 26 нататък.
Отговорността ще бъде на пленарната зала дали дава ход на гласуването на второ четене при тази степен на яснота или напротив.
Гласували 141 народни представители: за 36, против 38, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Гласувахме последно отпадане на § 26. Тоест беше подкрепено предложението на госпожа Антонова.
Госпожо Антонова, желаете ли да се прегласува Вашето предложение или не?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на § 27.
Госпожа Антонова е предложила § 27 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 20.
Предложението за отпадане на § 27 е прието.
Параграфи 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 са по вносител, подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване тези текстове.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 6, въздържал се 1.
Текстовете по вносител са приети.
Има предложение за нов параграф от народните представители Илко Димитров и Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението за нов параграф.
Гласували 132 народни представители: за 34, против 14, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуването на параграфи 36, 37, 38 и 39 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 7, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване следните текстове: наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител, подкрепено от комисията, и параграфи 40 по вносител, 41 в окончателна редакция на комисията, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и 51, които са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласувайте тези текстове едновременно.
Отменете гласуването. Включете режим на регистрация, ако обичате.
Уважаеми колеги, регистрирайте се. Режимът на регистрация ще тече 60 секунди.
Регистрацията веднага дава своите резултати. Имаме необходимия кворум. Продължаваме с гласуването.
Отново подлагам на гласуване текстовете по вносител, които ви посочих, с изключение на един, който е в редакция на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, продължаваме с § 52. По него е направена редакция в пленарната зала от господин Овчаров. Той е запознал залата с редакцията. Няма да я повтарям, тъй като тя е огласена текстуално точка по точка. Затова ще я подложа на гласуване.
Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване § 52 в окончателна редакция, направена в пленарната зала от народния представител Румен Овчаров.
Гласували 124 народни представители: за 98, против 15, въздържали се 11.
Текстът на § 52 в неговата окончателна редакция е приет.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграфи 53, 54, 55, 56 и 57, които са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Преминаваме нататък. Както знаете, уважаеми колеги, § 58 предвижда промени в Закона за Националната агенция по приходите. Неговата окончателна редакция е предложена от комисията. Това е един доста обширен текст. В представянето му вчера в пленарната зала, на това обръщам внимание - и докладчикът господин Овчаров, и госпожа Касабова, са обърнали внимание, че има технически доуточнения, които трябва да се направят от гледна точка на номерацията и изписването на буквите, с които се обозначават отделните текстове. Тези доуточнения са направени.
Моля, гласувайте този текст на § 58 в редакция на комисията, с техническите уточнения, направени от колегите от Комисията по бюджет и финанси.
Колеги, гласувайте § 58. Това е един от възловите параграфи. Той предполага убедена подкрепа от пленарната зала.
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте параграфи 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69 и 70 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нови параграфи 71, 72 и 73, които предвиждат промени в три закона – за тютюна, за добавената стойност и за местните данъци.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 71 по вносител, който става § 74. Той урежда влизането на закона в сила. Комисията е предложила своя окончателна редакция, съгласно която законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на параграфи 71, 72 и 73, които влизат в сила от датата на обнародването на закона.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Текстът е приет и законът влиза в сила, така както Народното събрание току-що постанови.
За процедурно предложение думата има господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение срокът между първо и второ четене по Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде три седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Моля, гласувайте наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията; параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 5 господин Светослав Спасов е направил предложение за създаване на нов чл. 5б, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на господин Спасов за създаване на чл. 5б в § 5.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 20, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 5, 6 и 7 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение от господин Светослав Спасов за редакция на § 8, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на господин Спасов за редакция на § 8.
Гласували 103 народни представители: за 1, против 18, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 8, 9, 10, 11, 12 и 13 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.







В пленарната зала народният представител Николай Григоров е направил предложение § 14 да отпадне.
Господин Григоров, поддържате ли предложението си? Поддържате го.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 7.
Предложението за отпадане е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване параграфи 15 и 16, и от 16 до 37 по вносител включително, да не ги изброявам един по един, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 38 народният представител Светослав Спасов е направил предложения за изменения и допълнения, които комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 7, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, моля за вниманието ви. Има предложение на комисията за нов параграф.
Ще подложа на гласуване следните текстове: § 38 по вносител и новия § 39, предложен от комисията в своя редакция.
Моля, гласувайте тези два текста.
Уважаеми колеги, след като приключим с гласуването на този законопроект, предстоят още две гласувания на второ четене: Закона за местното самоуправление и Закона за радиото и телевизията. Сами разбирате, че господин Корнезов, който ще поеме ръководството на заседанието, ще бъде изправен пред необходимостта да реши как да действа. Така че бих апелирал да му помогнете да се извършат тези гласувания така, както изисква правилникът. Но това ще проличи, разбира се, още в хода на това текущо гласуване, което още не е приключило, независимо че изтича едната минута.
Колеги, времето в случая е в наши ръце! Ако искаме да го хабим, ще прекъснем гласуванията, съответно ще ни остане по-малко време и ще трябва да правим извънредни заседания през следващата седмица.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Сега ще подложа на гласуване § 39 по вносител, който става § 40 в новата номерация, § 40, който става § 41 в окончателна редакция на комисията, и наименованието „Заключителни разпоредби” по вносител.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
И последното гласуване на този законопроект.
Има предложение на комисията за нов § 42 в редакция на комисията, § 41 и § 42 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, с което и Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на детето на второ четене. Както разбирам, този закон има особено актуално значение.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Моля, гласувайте параграфи 1, 2, 3 и 4, така както се предлагат от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и законът на второ четене.

И така, уважаеми народни представители, последното гласуване за днес е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Моля, гласувайте наименованието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията”.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Параграф 1 е по вносител.
Параграф 2 е по вносител.
Моля, гласувайте § 1 и 2.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Двата параграфа са приети.
Нов параграф 3 се предлага от комисията. Текстът е пред вас – в чл. 26, т. 3 накрая се добавя „и бившите разузнавателни служби на Българската народна армия”.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 99 народни представители: за 12, против 79, въздържали се 8.
Параграф 3 не се приема.
След като § 3 не се приема, следващият § 4 става § 3. Той е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Щe помоля квесторите – поканете народните представители да заповядат в пленарната зала, поне 20 минути да стоят, за да можем да приключим с гласуването.
Параграф 4 е по вносител, но комисията предлага той да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 2, въздържал се 1.
Параграф 4 отпада.
На страница 4 от доклада - § 5 е така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
На страница 5 има предложение на народния представител Четин Казак, което по т. 1 се подкрепя от комисията, а по т. 2 не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 11, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Параграф 6 (на стр. 5) и § 7 (на стр. 6) са така, както ни се предлагат от комисията. Номерацията ще я променим, след като приемем текстовете, защото част от тях отпаднаха. Представям текстовете, така както са в доклада.
Параграф 8 – става въпрос за чл. 39, е така, както ни се предлага от комисията, тъй като предложението на госпожа Драганова е прието по принцип.
Параграф 6, който става § 9, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 7, който става § 10, е по вносител и се подкрепя от комисията.
Параграф 10, който се отнася за чл. 45, ал. 3, в който се създава нова ал. 3, е така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте текстовете, както ни се предлагат от комисията до § 10 включително.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има нов § 11 на стр. 7.
Следва § 8 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 12.
На следващата страница е редакцията на комисията за § 9, който става § 13; § 10, който става § 14; § 11, който става § 15; § 12, който става § 16; § 13, който става § 17; § 14, който става § 18; § 15, който става § 19.
Следващите параграфи са по вносител: § 16, който става § 20; § 17, който става § 21; § 18, който става § 22, и § 19, който става § 23.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Стигнахме до § 20 по вносител. На стр. 15 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията на § 20, който става § 24; § 21, който става § 25; § 22, който става § 26; § 23, който става § 27.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, отиваме на стр. 20, където комисията подкрепя по принцип § 24 на вносителя и предлага на негова база да се създадат параграфи от 28 до 31 включително.
Комисията предлага редакция на § 25, който става § 32; § 26, който става § 33 в редакция на комисията; § 27, който става § 34 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
На стр. 26 са Преходните и заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”; § 28, който става § 35; § 36, както ни се предлага от комисията; § 37, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля за внимание народните представители! На стр. 29 е § 38 в редакция на комисията. Но в пленарната зала народният представител Камен Костадинов направи следното предложение: алинеи 5 и 6 да отпаднат.
Моля, нека гласуваме първо това предложение за отпадането на ал. 5 и 6.
Гласували 102 народни представители: за 84, против 17, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Камен Костадинов се приема.
Има предложение за прегласуване. Моля за внимание: нека не гласуваме механично, а да разберем какво става.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Господин председател, правя процедура за прегласуване, тъй като това са предложения, направени от мен, които комисията беше приела. Аз обясних в пленарната зала, но тъй като тогава имаше само 6 човека, ще си позволя да кажа само две думи.
Текстовете защитават българските граждани, за да могат към 2012 г., когато няма да има аналогово, а ще има само цифрово и кабелно излъчване, сега 98% от хората получават аналогово излъчване, тогава те ще бъдат в недобро положение. Мисля, че този текст защитава точно гражданите. Апелирам към вас тези текстове да не отпадат.
А вторият текст на ал. 6 е за следното: мултиплекс-операторът, който ще е един на първа вълна, изключвам обществения мултиплекс, един мултиплекс на втора вълна, те ще бъдат своего рода монополисти и трябва да дават еднакви капацитети на всички телевизии, които ще качат на своите мултиплексни съоръжения.
Много ви моля, това е в защита на българските граждани, не е за нещо друго. Нека да не създаваме свобода на мултиплексите или на който и да е министър-председател да не изпълни задължението към 2012 г. към Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Камен Костадинов за отпадане на ал. 5 и 6.
Гласували 107 народни представители: за 84, против 19, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Камен Костадинов се приема. Това означава, че ал. 5 и 6 отпадат.

При това положение, уважаеми народни представители, остава да гласуваме § 38 с алинеи 1, 2, 3 и 4, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Параграф 38 е приет с четири алинеи.
Сега подлагам на гласуване § 30, който става § 39, както се предлага от комисията; § 31, който става § 40, както ни се предлага от комисията; комисията предлага нов § 41; § 32, който става § 42; § 33, който става § 43; § 34, който става § 44.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 35 да отпадне, тъй като тази материя е уредена в друг закон.
Моля, гласувайте отпадането на текста.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието. Текстът отпада.
С това, уважаеми народни представители, приехме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Почивка до 11,00 ч.
След почивката продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): И така:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще започна с едно съобщение. Тук е писмото на госпожа Уляна Пръмова от Българската национална телевизия. Този въпрос беше обсъден и на Председателския съвет – има молба да бъде прекъснато прякото излъчване по Канал 1 от 11,55 до 13,15 ч. във връзка със суперкомбинацията спускане жени от Световната купа по ски, но ще се предава по сателитния канал на Българската национална телевизия Сат. На Председателския съвет единодушно беше решено молбата да бъде уважена, както е правено многократно. Казвам го за сведение на народните представители.
Виждам, че има заявки за изявления от името на парламентарни групи.
Позволете ми най-напред да прочета новопостъпилите питания за периода от 30 януари до 5 февруари 2009 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Ваня Цветкова към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните по прилагане на Закона за защита на животните, влязъл в сила от 29 януари 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2009 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно предотвратяване на наказателни процедури за неизпълнение на екологични ангажименти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2009 г.
3. Постъпило е питане от народните представители Борислав Ралчев и Владимир Дончев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно изпълнение на мерките на правителството в областта на правосъдието, борбата с престъпността и корупцията, предприети в отговор на Доклада на Европейската комисия за напредъка на България от 23 юли 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2009 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Ваня Цветкова към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно политиката на правителството за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2009 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Ваня Цветкова към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно политиката на Министерството на транспорта за поддържане и обновяване на железопътната инфраструктура. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2009 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Иванов към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно политиката на министъра на здравеопазването за гарантиране на нормативно определения обхват на медицинска помощ при задължителното осигуряване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Иванов към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно политиката на министъра на здравеопазването за гарантиране на навременно, достатъчно и качествено лечение на пациенти със сърдечно-съдови заболявания в Североизточния, Югоизточния и Северен централен регион на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на писмен въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на три въпроса от народния представител Евдокия Манева;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане, зададено от народния представител Мария Капон;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане от народния представител Мария Капон;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане от народния представител Мария Капон;
- от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Тодор Батилов;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Златко Златев.
Давам думата на народния представител Иван Костов – изявление от името на парламентарна група.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, дами и господа министри!
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България обръщам внимание на Народното събрание за това, че Европейската комисия в лицето на всички свои отговорни комисари и представители предупреди България, че е извършила по недопустим начин спиране на действието на Закона за предотвратяване и разкриването на конфликта на интереси. Заплахата този път е за отнемане на всички европейски фондове, включително на средствата по оперативните европейски програми, структурни, кохезионни фондове и т. н. Това са 12 млрд. лв.
Няма да казвам тук, че предотвратяването и разкриването на конфликта на интереси – лични, партийни, е другото име на корупцията. Няма да напомням, че законът, който ние направихме тук, в Народното събрание, получи висока оценка от Европейската комисия. Ще напомня само на Народното събрание, че и така България стана синоним на корупция и заради това беше и е най-наказваната в момента с финансови санкции страна, страната с най-некомпетентното управление.
Искам да кажа как вероятно изглежда преустановяването на действието на закона в очите на самите европейци. То изглежда така: в България си признаха управляващите, тези, които гласуваха, че не могат да се справят с явлението „корупция” в неговата най-разпространена форма – конфликта на интереси. Излиза, че българското мнозинство в Народното събрание е признало страната за корумпирана.
Ето защо вицепремиерът и министър по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева се обърна към Народното събрание с призив спешно да се предприемат действия, на който Парламентарната група на Демократи за силна България откликва. Ние внасяме – ето го, уважаеми господин председател, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси, който цели възстановяване незабавното действие на закона, така както е поискано от българския вицепремиер, защото ако това не стане до 1 март т.г., България безвъзвратно ще загуби нови, огромни европейски фондове в подкрепа на страната и това ще стане в условия на тежка финансова и икономическа криза. Ще бъде недопустимо Народното събрание да отиде към такова развитие на нещата.
Искам да призова всички народни представители, включително и председателя, да направят възможното този закон да стигне най-бързо до пленарната зала и да бъде гласуван от Народното събрание. След това тези, които имат желание да усъвършенстват закона, нека направят работни групи и нека работят по него. По-добре действащ закон и европейски фондове, отколкото закон, който не действа, и една работна група, която ние не знаем кога ще свърши своята работа.
Предлагаме ви да подкрепите това, господин председател. Надяваме се на подкрепа и от страна на кабинета, защото става въпрос наистина за най-сериозните национални интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А бихте ли ни дали Вашия проектозакон, понеже го показахте?...
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Вие помислихте, че такъв законопроект няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, ни най-малко се съмнявам във Вас, но понеже до мен не е стигнало. (Реплики.)
А, не е внесено? Добре, ако сте го внесли, поне след почивката, или пък след 14,00 ч., да се запозная с него.
Добре, господин Костов, разбрах.
Господин Софиянски, Вие поискахте думата още преди да започне парламентарния контрол, нали така?
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
На 22 януари т.г. Пети състав на Европейския съд за правата на човека произнесе осъдителна за страната ни присъда. В присъдата се казва, че Европейският съд за правата на човека постановява, че България е нарушила чл. 9 от Конвенцията за правата на човека, свобода на мисълта, съвестта и религията с приемането на Закона за вероизповеданията от 2002 г. и с предприемането на мерки по прилагането му от различни държавни органи, сред които прокуратурата и полицията.
За съжаление на всички ни в диспозитива на това решение има тежки за страната ни думи. Като започнем от това, чета цитати от Решението, че в действителност ръководството на религиозните вероизповедания били предварително одобрявани и дори директно номинирани от Българската комунистическа партия. Ако приемем, че това е един минал период и не касае днешното решение на съда, то остава открит въпросът защо допуснахме сега България да бъде осъдена по същия начин, със същите квалификации към 22 януари 2009 г.?
И ви отговарям: с решението на съда, в което се казва: „На 21 юли 2004 г. рано сутринта полицията блокира повече от 50 храма и манастири в страната, изгони свещениците и персонала”. Всички сме били свидетели на това, бих казал, престъпление. Престъпление е, защото и Европейският съд за правата на човека го дефинира като такова.
Всички помним как всички международни агенции в телевизионни репортажи излъчваха бити свещеници, изхвърлени от църквите им. И ако към тази дата управляващите са имали за себе си някаква аргументация, то това решение срива аргументацията и показва, че се носи конкретна вина.
Продължавам с позицията на Европейския съд за правата на човека. Съдът счита, че полицейското отстраняване на стотици духовници и вярващи от техните храмове по нареждане на прокуратурата през м. юли 2004 г. представлява вмешателство от страна на прокуратурата и полицията.
В демократични общества – каза Европейският съд за правата на човека – не е работа на държавата да предприема мерки да подсигури оставането на религиозната общност под единно ръководство или привеждането й под такова.
И накрая: държавата се е намесила във вътрешната организация на Българската православна църква чрез радикални мерки, включително чрез държавна принуда като нормативни ограничения и полицейски произвол. Това е становището на Европейския съд по правата на човека. И, разбира се, осъдителната присъда, че България е нарушила чл. 9 от Конвенцията за правата на човека.
Уважаеми колеги, ние можем да се направим, че няма такова решение, както и друг път сме постъпвали. Всъщност, от позицията си тук и на депутати, но най-вече на вярващи, ние трябва да дадем позицията на българския парламент. Според нас – от ОДС, позицията на българския парламент трябва да бъде, че ние няма да допуснем оттук нататък вмешателство от позицията на хора вярващи, но същевременно с пълномощия, дадени ни като народни представители, няма да се намесим по никакъв начин в едно справедливо решение на този въпрос. Този ангажимент ние дължим на обществото, защото предишният парламент с решенията си през 2002 г. е довел до тази осъдителна присъда.
Ние трябва да поемем ангажимент като вярващи, и като Народното събрание, че ако се наложи, ако бъдем потърсени, ще окажем законодателно съдействие за решаването на проблемите. Но ние трябва ясно да посочим каква е причината и кои са причинителите на това поредно петно, залепено на челото на българина, че не спазва правата на човека. Говорим за фондове, говорим за европейско доверие. Как ще го имаме, когато преди две седмици ни се каза: вие биете монасите, вие гоните хората от църквата, вие потъпквате правата на човека? Казва се ясно и дефинитивно.
Ние трябва да посочим, че се разграничаваме от тези, които през м. юли 2004 г. допуснаха тези срамни за България действия. Трябва да ги назовем с имената им: тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски, тогавашният главен прокурор Никола Филчев, дотолкова доколкото се носи отговорността за това, че бяха хвърлени с нищо непредизвикани полицаи срещу църквата – на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов. Ние трябва като парламент да посочим, че приемаме поуките от това решение на Европейския съд за правата на човека и ние сме органът, който трябва да поеме ангажимент, че в България повече няма да се допуска това нещо.
А като хора нека да пожелаем едно мирно разрешаване в рамките на съществуващата нормативна уредба на този въпрос, без каквото и да било вмешателство на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за процедура господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, искам да поставя един изключително важен процедурен въпрос. Вече няколко седмици изминаха, откакто българският парламент взе решение за активирането на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз и спасяване на АЕЦ „Козлодуй”. Както знаете, господин председател, решенията на българския парламент имат задължителен характер за всички държавни институции и най-вече за Министерския съвет.
Моят процедурен въпрос е: защо Министерският съвет все още не е поставил въпроса за пускането на АЕЦ „Козлодуй”? Защо не са предприети необходимите стъпки за пускането на реакторите?
Искам да кажа това, защото миналата седмица очаквах министър-председателят да отговори на този конкретен въпрос. Сега виждам, че той е на външнополитическа среща. Мисля, че министър-председателят трябва да бъде на първо място в българския парламент, за да може да отговаря на такива изключително важни въпроси. Казвам това, господин председател, защото в края на тази година ще излязат от действие до два блока – един в ТЕЦ „Варна” и един в ТЕЦ „Русе”, които имат мощност колкото един от спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Страната наистина е заплашена от енергийна криза и срив в електроподаването. Мисля, че няма по-важен въпрос от това и не е необходимо да чакаме да започне режим на тока и след това да търсим решение.
Искрено се надявам да вземете предвид това, което казах сега, и следващия път министър-председателят да отговори на този изключително важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли още желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Уважаеми народни представители, има питане от народния представител Евгени Чачев към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации.
Господин Чачев, заповядайте. Разполагате с три минути, за да развиете Вашето питане към министър Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаема госпожо Етем, преди десет дни излезе докладът на Българската стопанска камара и Центъра за изследване на демокрацията за резултатите от проведените през миналата година обществени поръчки. Заключението е, че от обществени поръчки за близо 7 млрд. лв., в 30% от тях – тоест за над 2 млрд. лв., има големи нарушения при спазване на процедурите. Липсва прозрачност. На много места законът изобщо не се спазва, особено в общините. В заключението пише също така, че много нарушения се допускат и при усвояването на средствата, които правителството отпуска за преодоляване на щетите от бедствията. Това беше установено и по време на вота на недоверие преди година и половина в тази зала.
Моето питане беше свързано с Решение № СБ-3/30 юли 2008 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. С това решение се утвърждава сумата от 28 млн. 588 хил. 316 лв. на различни ведомства, министерства и общини: на Министерството на вътрешните работи – 2962 лв.; на Министерството на държавната администрация и административната реформа – 59 000 лв.; на Министерството на земеделието и храните – 3260 лв.; на община Гоце Делчев – 384 000 лв. И, забележете, изведнъж се появява една огромна сума – на община Гърмен – 7 млн. 672 хил. 692 лв. Нищо лошо, но останалата голяма част от тези пари, госпожо вицепремиер – 7 млн. 373 хил. 16 лв., са за изграждане на път от с. Осеново – община Банско, до с. Рибново – община Гърмен. Касае се за 566,46 метра. Записано е от километър 0+000 до километър 0+566.46.
Питането ми е: каква е политиката за рационалното и прозрачно разходване на тези средства? Не специално на това решение, а изобщо, тъй като има пет такива решения и сумата е огромна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Госпожо Етем, разполагате според правилника с 5 мин. за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чачев, мисля, че ние двамата с Вас приветстваме в българското политическо пространство тезата, че държавата трябва да отделя резерв, с който да посреща нужди, предизвикани от аварийни ситуации и катастрофи или тъй наречените извънредни ситуации. Тази практика е въведена още през 1998 г. от вашето правителство и до ден-днешен се спазва от всички правителства на Република България. За съжаление през 2005 г. страната ни пострада изключително много от тежките наводнения, които за няколко месеца заляха повече от 82% от територията на страната. Ще Ви дам кратки справки. Бяха залети 183 общини, над 2,5 милиона български граждани. Останаха доста разрушения след тези тежки наводнения, които ни сполетяха и през следващата година. Правителството чрез тази комисия, за която Вие говорите, се опитва да подпомогне общините, да подпомогне министерствата и ведомствата, които изпадат в такава извънредна ситуация.
Що се отнася до въпроса за рационалното и прозрачно разходване на средствата, ще се опитам накратко в рамките на минутите, които имам, да Ви отговоря с какво се занимава въпросната комисия. Между другото тя е консултативен орган към Министерския съвет и със заповед на премиера, аз като министър оглавявам комисията. В нея участват 14 заместник-министри от 14 министерства. Няма административен орган и капацитет, има задължения да приема исканията на различните ведомства и съответно с решение да одобри такива.
Какво постигаме за тези години? Бих се опитала с кратки цифри да дам на Вас и на уважаемите граждани следната статистика.
Анализът показва, че исканията надвишават няколко пъти възможностите на комисията – пет пъти, шест пъти и като суми, и като проекти. Пример: в 2006 г. исканията са били за над 500 млн. лв., комисията е разполагала със средства около 100 млн. лв. За 2007 г. исканията са били за над 370 млн. лв., а комисията е разполагала със средства около 80 млн. лв. В рамките на 2008 г. исканията са били за над 250 млн. лв., а комисията разполага с 80 млн. лв. Така че в нашата политика за рационално изразходване на тези средства ние сме отделили голямо внимание на превенцията. От тези пари комисията се опитва да насочи 43% към обекти, които са с по-дългосрочна политика и са свързани именно с превантивна такава – да предотвратим евентуални катастрофи, аварии или друг вид бедствия.
Също така една голяма част от тези пари – над 80-85%, в рамките на тези четири години откакто председателствам комисията, са заделяни за проекти на общините. Обърнете внимание, над 85% влизат в общините, за да се извършат различни възстановителни ремонтни дейности, не изграждане на нови обекти. Става дума за жилищни сгради, става дума за училища, детски градини, социални домове, медицински заведения, пътна инфраструктура, хидро-технически съоръжения и обекти. Убедена съм, че не само Вие, а и самите бенефициенти и гражданите оценяват рационалното разходване на тези средства.
Що се касае до прозрачността, Вие знаете, господин Чачев, че цялата тази информация се качва на електронната страница на правителството и това е практика, която аз въведох още от 2006 г. Качили сме и старата информация – от 2005 г. В момента тези справки се съхраняват на сайта.
За какво става дума? Всеки един гражданин, не само народните представители, могат, отваряйки сайта, да видят какви пари са отпуснати за техните общини, за техните населени места и съответно да контролират тези обекти, които там се изпълняват. Защото ние все пак говорим за гражданско общество, говорим за демократични процеси и всеки един от нас има своята роля и участие.
В тази комисия при взимане на решенията участва и неправителствият сектор. Освен тези 14 заместник-министри и аз като председател, има представители на неправителствения сектор, на Българския Червен кръст, областните управители. Това е още един допълнителен контрол за дейността на комисията.
Що се касае до съдействието ни при установяване на различни нарушения, уверявам Ви, че това е ежедневие при възникване на жалби и сигнали, които ние подаваме до Икономическата полиция и Прокуратурата. За последните четири години 28 такива преписки са предадени от комисията към съответните органи.
Уверявам Ви, че много трайно намаля броят на сигналите за нарушения, което говори, че дейността на комисията е изключително рационална и прозрачна и са намалели съответно злоупотребите.
В допълнителните минути, които ще имам, ще Ви отговоря конкретно за пътя, който поставихте като един от примерите, финансирани от тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да зададе до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, информацията, която дадохте, е действително така. Средствата, които се отпускат за преодоляване на щетите от бедствията, никога не стигат, никога няма и да стигат. Жалкото обаче е, че голяма част от тези средства, които се отпускат, потъват. Потъват в повечето фирми и това се случва всекидневно.
Аз бях изумен от въпросното решение, което Ви цитирах, тъй като 7 млн. 373 хил. 16 лв. за 566 м път прави 13 хил. 027,83 лв. на линеен метър или 26,05 на кв. см, госпожо Етем. Със златни плочки да направят този път, пак няма да струва толкова. Или, ако използвам терминологията на министър-председателя Сергей Станишев, парите, които ще дадете за 1 км подобен път, ще бъдат парите за изборите. Защото той си послужи с примера на господин Мутафчиев, че 1 км от околовръстния път струват изборите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не съм го казал.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Станишев го каза, господин министър.
В тази връзка са моите доуточняващи въпроси:
Какво се прави освен това, че се качват на сайта на министерството и на комисията сумата, решенията, обаче следващият контрол на кого, как, защо без конкурс, защо на точно определени фирми, които даже нямат и предмет на дейност по целта, за която са отпуснати средствата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Господин Чачев, Вие сте опитен парламентарист, но този въпрос за този път до Рибново го няма в писменото Ви питане.
Ако можете Вие да отговорите?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин председател, аз ще отговоря на този въпрос.
Аз изключително много уважавам господин Чачев. Ние с него работим много добре в постоянната комисия и само от уважение към Вас бих спестила различни коментари.
Господин Чачев, явно има някаква техническа грешка. Ще помоля да дойдете и да видите проекта, който е в комисията, защото става дума за 10 км и 49 м. Пътят от с. Рибново, което се намира в община Гърмен, и с. Осеново, което се намира в община Банско, е точно 10 км и 49 м. Изглежда някъде има или техническа, или правописна грешка, която Ви е подвела.
Ще използвам времето, за да обясня защо се наложи този път да бъде изграден. Вие бяхте министър на регионалното развитие, отговаряхте за пътищата и съм сигурна, че знаете следната статистика – през 2005 г. по мое нареждане Агенция „Пътища” изготви пътна карта на страната, в която ги задължих да отбележат населените места, до които води само един-единствен път. Тези хора нямат никакъв алтернативен път. Оказа се, че тези населени места са много в Република България, господин Чачев. Една от политиките на тази комисия беше именно свързана с превенцията да даде възможност на тези населени места да имат поне един допълнителен, резервен път, дори и от по-малък клас, за да може да минава линейка, за да може да минава кола на спешните сили, за да може на тези хора да се носят хляб, вода, лекарства, ако се случи някакво бедствие, не дай си Боже. Така че пътят между община Гърмен и община Осеново е част от една такава превантивна политика.
Двете общини се обединиха около идеята да поискат от комисията средства по още една причина. Оказа се, че в този район – знаете Благоевградският район е доста специфичен, с много труден релеф, има много планини, през тази територия преминават и две реки. Оказа се, че след с. Места, ако се прекъсне републиканският път, който е единствен и който води надолу до границата, ще се откъснат четири общини от връзка с областния център и със страната въобще. Това са Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово. Така че пътят Рибново – Осеново играе и тази функция. Той е резервният вариант на тези четири общини да имат връзка с Република България. Ако седнете и сам направите сметката, ще видите, че над 10 км тези пари са почти нищо.
Една поправка – от 1-ви до 3-ти клас път при равен терен, не планински, струва между 1 млн. 200 хил. – 1 млн. 500 хил. лв. Вие по-добре от мен знаете тези разчети и можете да ги прецените.
Що се касае до процедурите, мисля, че не звучи добре от един уважаван човек с лекота да произнася лъжи от тази трибуна. Вие знаете, че средствата от тази комисия се отпускат на общините, както казах най-вече на областните и на министерствата, и те провеждат процедурите по законите на Република България. Още веднъж подчертавам, процедурите трябва да се провеждат по законите на страната и да бъдат контролирани от органите, които са разписани в законите. Така че комисията осъществява този контрол, който й е разписан от Закона за защита при бедствия, и съдейства на всички институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, разполагате с 2 минути, в които можете да изразите своето отношение към отговорите на министър Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, още по-зле, след като в официален правителствен документ може да бъде допусната такава грешка. Аз просто недоумявам как може да се случи това! И за каква прозрачност говорим? Тук се касае за 7 млн. лв. Аз Ви вярвам, че километрите са 10, обаче не мога да се съглася с Вас, че четвъртокласен път в равнинен участък струва над 1 млн. лв. Тук е и министър Мутафчиев, ще Ви каже, че не струва повече от 500 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Теренът не е равнинен.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Аз знам, че не е равнинен, но госпожа Етем използва тази терминология.
Като се има предвид, че в момента рязко падна цената на мазута, на асфалта, на арматурното желязо, на цимента, на всички строителни материали, включително на работната ръка, с парите, с които миналата година се изграждаше 1 км, тази година могат да се изградят 2 км. За съжаление обаче се наблюдава обратната тенденция. И неслучайно в доклада за България Европейската комисия говори за рекордно високата инфлация, все по-големите дисбаланси, по-слабата конкурентоспособност, нарастващата безработица, влошения бизнес климат, неефективната администрация и твърде голямата бюрокрация. Така изглежда България в лицето на Европейската комисия в представения миналата седмица доклад за изпълнението на Лисабонската стратегия. И за да се подобри тази картина, от Еврокомисията препоръчват спешни мерки за подобряване качеството на администрацията. Няма да чета по-нататък, госпожо Етем, но за какво качество на администрацията говорим, след като администрацията има седемте милиона като нещо, пуснато от Господ! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Успех, госпожо министър!
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народните представители към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Първият въпрос е от народния представител Стоян Витанов.
Господин Витанов, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос относно разписанието на движението на влакове.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Въпросът ми е зададен още на 9 декември м.г. и сега, като слушах колегите с тези декларации, имах усещането, че няма да ми дойде редът и днес. Но, слава Богу, редът ми дойде макар и два месеца по-късно. Аз мисля, че в някаква степен трасето беше запушено и от една каскада въпроси от колеги от опозицията, няколко на брой, според мен по сценарий, което на практика затрудни парламентарния контрол. Защото все пак всеки има правото да зададе въпросите, които гражданите искат чрез него да отправят към съответния министър или министър-председателя. Това беше процедурно.
По същество. Въпросът е относно промяната на разписанието на влакове № 2601 и 2602.
Уважаеми господин министър, с въвеждането на новото разписание за движението на влаковете в сила от 14 декември 2008 г. ускореният бърз влак „Златни пясъци” няма да спира на ж.п. гара Павликени. Става въпрос за влак № 2601 и № 2602 по направление София – Варна. Местните власти и общините Павликени и Сухиндол протестират остро с писмо от 26 ноември 2008 г. до Вас и изпълнителния директор на „БДЖ” АД, Христо Монов срещу промените в разписанието, съгласно които ускореният бърз влак „Златни пясъци” ще преминава транзит през ж.п. гара Павликени след 14 декември 2008 г.
Протестът тогава е подкрепен и с масова подписка на недоволни граждани от двете общини и населените места в общините Свищов, Полски Тръмбеж, Габрово и Севлиево.
Мотивите за протеста на местните власти и гражданите са повече от основателни.
На първо място, основен транспорт за региона в посока Плевен, София, Горна Оряховица, Варна и други е железопътният, като при това той няма конкуренция от автобусен поради липса на такъв.
На второ място, месечно с тези влакове в двете посоки пътуват над 1100 души, в голямата си част ученици и студенти, служители на държавни ведомства, граждани, ползващи услугите на здравни заведения и други. От страна на БДЖ не е проведена дори уведомителна процедура към местните власти.
Ясно е, че се ощетяват гражданите в региона, не е ясно обаче какво печели „БДЖ” АД от заложената промяна в разписанието. В тази връзка са и въпросите ми към Вас, господин министър.
Първо, с какви мотиви и аргументи се предвижда преустановяване спирането на влакове 2601 и 2602 на гара Павликени от 14 декември м.г.?
Второ, имайки предвид лишаването на сериозен брой граждани от удобна транспортна услуга, ще предприемете ли необходимите действия за ревизия на решението за промяна на разписанието на ускорения бърз влак „Златни пясъци” в частта му гара Павликени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Витанов! В графика за движение на влаковете през 2008-2009 г. е предвидено превозите на пътници да се осъществят от 26 международни влакове, 15 ускорени бързи влакове – това са бившите експресни влакове, 73 бързи, 371 крайградски и 138 пътнически влакове или общо 623 влакове. Тяхното разписание, транспортната схема и период на движение са съобразени най-вече с обема и структурата на пътникопотока по тези железопътни линии.
Новият график за движение бе разработен с параметри, близки до тези на графика от предишната година – 2007-2008 г. Принципно е запазена и доразвита транспортната схема на обслужване на пътниците с ускорените и бързи влакове по отношение на връзките във възловите гари въпреки съществуващите затруднения, породени от състоянието на инфраструктурата, разбира се, и от недостига на вагони, който имаме на този етап.
Във връзка със стратегическите си приоритети „Български държавни железници” изгражда мрежа от интер сити влакове. За категорията ускорен бърз влак като част от мрежата на интер сити влакове са приложени определени изисквания и критерии. Влаковете от тази категория обслужват основните областни центрове и възловите гари по трасето на главната железопътна линия. С тази категория влакове се цели осъществяването на максимално бърз превоз на дълги разстояния и връзки с влаковете от по-ниски категории. Местата, на които спират тези влакове, трябва да имат, първо, значително население и да генерират основния пътникопоток във влака. След подробно проучване на пътникопотока от и за гара Павликени се оказа, че с преминаващите и спиращите бързи и пътнически влакове напълно се покриват нуждите от транспортно обслужване на ученици, работници от и за Павликени.
Още веднъж искам да подчертая, че на тази гара спират всички пътнически и бързи влакове плюс ускореният бърз влак София – Горна Оряховица, така нареченият „Янтра”. В новия график за движение на влаковете, влязъл в сила от 14 декември 2008 г., не е заложено спиране на ускорените бързи влакове 2601 и 2602 на гара Павликени поради липса на основание за това.
Вие ме питате какви са основанията? Както споменах, посочените по-горе влакове са от висока категория. Гара Павликени не може да генерира достатъчен брой пътници, за да отговори на условията за ускорените бързи влакове. Ще ви кажа, че само през м. август, който е най-натовареният месец за пътникопоток, влак 2601 е ползван от 11 пътника среднодневно, а влак 2602 от 12 пътника среднодневно, като през всички останали месеци пътниците, които ползват влака са много по-малко.
В Български държавни железници, съобразно изискванията на основната част, пътниците, ползващи тази категория влакове е преценено, че те трябва да са максимално ускорени, като се премахнат спиранията на някои от спирките и гарите. Това е възможността да създадем по-качествено услугата за придвижване на пътниците от началната до крайната гара.
Разбирам, че е много трудно, когато е имало едно обслужване, то да се отнеме от гражданите. Обръщам се и към тях – нека, все пак да проявим разбиране към целите, които си поставят Българските държавни железници, да подобрят услугата, да създадат възможност за преминаване за много по-кратко време на далечните разстояния в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стоян Витанов.
Много интересно как ги преброиха така 11 и 12.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е средно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма средно. Обяснете ми – качили са се от Павликени за Варна или пътуват до Павликени?
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): От Павликени се качват и пътуват по трасето – за Варна 11, за София 12 или обратното.
Уважаеми господин министър, това прави долу-горе около 700 души от тази подписка, която е правена. Това е възражение на местните власти – там са упоменати около 1100 души. Не искам допълнително да коментирам тези цифри, но Вие казахте “възлова гара”. Смятам, че Павликени е възлова гара. Още повече, неудобно е да тананикам, но гара Павликени е възпята в народния фолклор. Още от време оно, десетки години Павликени е била възлов център, възлова гара и смятам, че би могло все пак да се ревизира подобно решение.
Още повече, бих искал специално да наблегна на това, че вашите подчинени хора, от вашата администрация някак си пренебрегнаха местните власти. По незнайни причини и от незнаен източник, местните власти разбират и пишат писмо на 26 ноември 2008 г. Разписанието влиза в сила от 14 декември 2008 г., а вече постфактум на 16 декември 2008 г. господин Монов като изпълнителен директор на БДЖ отговаря на този протест на кметовете на Павликени, Сухин дол, на председателите на двата общински съвета. Смятам, че това е основание, за да бъдем коректни както към представителите на местната власт, така и към тези, които са ги избрали, към хората, които ползват тези влакове. Все пак, ако може да се преосмисли...
Нека времето да покаже наистина, но мисля, че една придобивка, която те са имали – трите минути, за които спира този влак, или четирите минути, няма кой знае колко да нарушат или да объркат тотално разписанието.
Молбата ми към Вас е: все пак, ако е възможно да се коригира това. Иначе аз разбирам държавната политика и това, което Вие правите като министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете имате право на дуплика. Отказвате се.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от заместник-председателя на Народното събрание госпожа Анастасия Мозер към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Госпожо Мозер, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че газовата криза, както и стачките на гръцките фермери по нашата южна граница доказаха на практика колко е стратегически важно да имаме алтернативни пътища, коридори, газопроводи и всякаква пригранична и трансдържавна инфраструктура, за да не търпи загуба нашата икономика.
Като член на Европейския съюз и НАТО България има своя определена отговорна роля за развитието на добросъседските отношения в процеса на европейската и атлантическата интеграция на Западните Балкани. Този процес има пряко отношение не само към сигурността, просперитета и стабилността на региона, но и към изграждането на добра инфраструктура за всяка от държавите в Югоизточна Европа.
Общоизвестен факт е, че този югоизточен дял от Европа е с най-лоши комуникации на континента, с отчайващо стари пътища, невъзможно малки ГПК-та, недоразвита газопреносна мрежа и т.н. Достатъчно е да се напомни, че София няма пряка въздушна връзка със столиците на страните от Западните Балкани. В същото време един от приоритетите на нашата външна политика е именно регионът на Балканите.
В тази връзка моят въпрос е: на какъв етап е реализацията на проекта за изграждане на коридор № 8 Бургас-Фльора през Скопие, който като мултимоделен има важна роля за интеграцията на Южните Балкани с останалата част на континента и за икономическия просперитет на страните, през които минава? Има ли причини и фактори, които спъват реализацията на този коридор? Изграждането на части от коридор № 9 и коридор № 4, които не са стартирали още, може ли да се осъществи заедно с изграждането на коридор № 8? На какъв етап са преговорите с Европейския съюз за съфинансиране на проекта за изграждане на коридор № 8? Това са накратко моите въпроси за в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Мозер, аз Ви благодаря за този въпрос, тъй като той е сериозен знак за единството и на българските политици по приоритетността за България на коридор № 8. Категорично искам да кажа пред Вас, че това е била една от основните задачи, по които е работило Министерството на транспорта.
Отначало искам да отбележа, Вие знаете, че 2005 г. коридор № 8 бе потвърден и от Европейската комисия, тоест от групата на високо равнище на госпожа Лойола де Паласио, като определиха изграждането на коридора като първостепенен приоритет в процеса на свързване на трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави в този регион.
Искам да кажа, че след като имахме вече тази готовност от страна на Европейската комисия започнаха много сериозни двустранни разговори между България и Македония, България и Албания, между италианската страна и нашите две съседни страни. Също така се проведоха и няколко срещи, включително едната в Пловдив през 2006 г., където инициатор беше българската страна, а именно по основните приоритети на коридор № 8. Аз няма да ги споделям пред Вас, Вие ги изразихте в питането си, във въпроса, който ми зададохте.
Искам да споделя с Вас, че ние вече имаме конкретни действия, които сме предприели: с албанската страна – работна група за развитие на пристанищата на Черно море, говоря за Бургас и за Варна, а също така и за развитието на адриатическите пристанища. Тоест ние имаме една и съща политика в бъдещите планове за развитие, най-вече по отношение на контейнерните превози. Подписани са декларации между нашите страни. С македонската страна започнахме работа по изработването на проектите и сроковете за железопътната линия.
Също така на срещата на ЦЕИ във Варна, която ние председателствахме тогава, четиримата министри – на Италия, на Албания, на Македония и на България, излязохме с обща инициатива Европейската комисия да определи като приоритетен за самия Европейски съюз, а не само за връзка със съседните страни – коридор № 8, тъй като той е не само политически важен, но и икономически ефективен в този момент, смея да твърдя, именно свързано и с енергийната сигурност на региона. Ние имаме още едно основание за това – приоритетността на развитието на връзките на Западните Балкани, което беше заявено миналата година от Европейския съюз.
Така че добре е не само на коридор № 10, но и на коридор № 8 да се гледа като на една от сериозните транспортни и енергийни връзки на Балканите.
Мога да споделя с Вас и това, което ние правим в момента, тоест България не бездейства по отношение на коридор № 8. Знаете, че в момента работим по модернизацията на линията София – Пловдив, която е част от железопътната мрежа, включително и Пловдив – Бургас, където и със средства на държавния бюджет, и със средства на Европейския съюз ще модернизираме ж.п. линията. Подготвихме заем, с който да разширим пристанищата в Бургас по отношение на изграждането на два нови терминала за контейнери, които трябва да поемат над 900 000 единици. Осигурили сме финансирането. Също така се работи и по модернизация на пътната мрежа.
В момента сме предвидили да се разработи идейният проект за модернизация на ж.п. линията София – Радомир, която е част от железопътната мрежа.
Големият проблем обаче е финансирането на железопътната мрежа на територията на Македония, за да се направят връзките както с България, така и с Албания. Там са необходими повече от 200 млн. евро. Така че приоритетността от страна на Европейската комисия би довела до възможност, включително и от предприсъединителните фондове, да се доизгради тази мрежа.
На политическо ниво се работи усилено и да се надяваме, че от резултатите, които ще постигнат сега и парламентарните комисии на транспорта в Албания, които в момента са там, ще имаме ясен сигнал и резултат от Европейската комисия, за да можем да започнем реализацията на този важен за нас коридор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Анастасия Мозер за реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (независим): Господин министър, от всичко, което казахте, се вижда колко важни са пътищата, защото е невъзможно да се работи по пристанищата във Варна и в Бургас, когато няма адекватни пътища, които да ни свързват. Наистина това е много важно.
Освен това всички знаем, че гърците направиха тяхната магистрала, обаче тази част от магистралата, която мисля, че е коридор № 4, още никаква я няма, а пък мостът се строи. Пътищата са нещо жизненоважно за успеха на подобни икономически проекти. Защото, ако хората няма как да се придвижват, няма нищо да излезе от желанията, както бихме искали.
Освен това явно личи колко е необходимо да подкрепим кандидатурите и на Македония, и на Албания за членство в Европейския съюз, защото това би помогнало и на тези проекти, тъй като там има средствата, за които Вие говорите. Ако те не злоупотребят с тях, както се случва в някои държави, които няма да назова, ще има шанс тези неща да бъдат направени.
Искам допълнително да Ви попитам: има ли някакви проекти за осъществяване на преки въздушни връзки между София и столиците на страните от Западните балкани? Такива има само с Гърция. Тъжно е, като не можеш да отидеш до твоите съседи. Мисля, че до Румъния има, но не е през цялото време, но поне е от време на време. Това е нещо, което е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви за допълнителния въпрос, госпожо Мозер.
Искам да споделя пред Вас, че тези връзки бяха заложени при приватизацията на „България Еър” и вече са осъществени въздушни връзки с двете съседни нам страни.
На 14 декември 2007 г. още въздушната връзка между България и Македония беше открита с полет на „България Еър” от София до Скопие. Има редовна линия София – Тирана. Тя се изпълнява също само от българския превозвач, разбира се, съгласувано с двете министерства. Регулярността е добра и отговаря на ефективността на разработването на тези линии. Да се надяваме, че започването на конкретни дейности по коридора ще натовари допълнително тези въздушни линии и ще можем да си позволим повече честоти за пътуванията до Скопие и до Тирана.
Тъй като господин председателят е безкомпромисен по отношение на времето, исках много неща да споделя с Вас, включително и за двустранните срещи, които сме провели, включително и за нашата позиция, която изработихме на срещата на ЦЕИ във Варна, и на пловдивската среща, затова ще Ви предоставя кратка писмена информация, за да добиете пълна представа за политиката, която водим в тази посока. Да се надяваме наистина, че с общото съдействие на парламентите, на правителствата на четирите страни ще успеем да склоним Европейската комисия да определи координатори и да се започнат конкретни дейности по коридор № 8. Благодаря.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (независим, от място): Надявам се, че упорито ще настоявате. (Министър Петър Мутафчиев предава справка на госпожа Анастасия Мозер.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, който е задал въпрос към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, колеги! Ще ви дам няколко конкретни факта от дейността на общинската фирма „Паркинги и гаражи” в София. Целият център практически на София е превърнат в огромна синя зона с над 10 000 паркоместа. Тази синя зона неумолимо пълзи към крайните квартали „Люлин”, „Младост”, „Обеля”.
През 2006 г. печалбата на фирмата е 1 млн. 600 хил. лв. от близо 10 000 паркоместа. В същото време шефът на фирмата твърди, че от 500 места, които различните министерства били заели неправомерно, загубата била 2 млн. 700 хил. лв.
Накратко, уважаеми господин министър: от 500 места губиш близо три милиона, а от 10 000 – печелиш милион и половина. Очевидно е, че фирмата се източва по един безобразен и криминален начин.
Получих писмо от шефа на „Паркинги и гаражи”, който с цялото си нахалство твърдеше, че дейността на така наречените „паяци”, за които се взема по 30,00 лв. за извозване на автомобил, била на загуба. На загуба било и поставянето на скоби, от които се взема по 10,00 лв.
Няма да Ви говоря за така наречения служебен абонамент, чрез който се осигуряват места на избрани банки и фирми. По същество това е приватизация на публична собственост. В същото време на гражданите, които живеят в центъра, се вземат по 70 лв. за винетки, които въобще не им осигуряват място за паркиране в синята зона. Разчертават се тротоари, ликвидират се зелени площи и на тяхно място никнат нови и нови паркоместа. Задръстванията се увеличават с всеки изминал ден.
Моят конкретен въпрос, господин министър, е: какви действия ще предприемете като министър, макар че знам, че това е ресор на общината, но все пак Вие отговаряте за транспорта, за решаването на този изключително тежък проблем – паркирането и задръстванията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Много лесно можех да отклоня Вашия въпрос, тъй като знаете, че по закон министърът на транспорта няма правомощия за регулиране на движението в градовете и определянето включително на паркови места. От друга страна, „Паркинги и гаражи” е на подчинение на общината.
Но тъй като въпросът, който ми зададохте писмено, касае един много сериозен проблем на София, разбира се, той е проблем и на другите големи градове, си позволявам да изкажа позицията на Министерството на транспорта, тъй като то не може да стои безучастно, включително и това, че вече трябва да се предприеме действие, където поне по политиката, която ще се провежда общо за страната по отношение на задръстванията, знаете, има Зелена книга на Европа по градския транспорт, трябва да има координиращо звено. Друг не може да бъде координиращо звено освен Министерството на транспорта.
Няма да се спирам на данните, които дадохте току-що за „Паркинги и гаражи”, за тяхната икономическа целесъобразност и т.н. Нека на този въпрос да Ви отговори господин кметът Борисов и Общинският съвет, но категорично искам да кажа по въпроса за синята зона. Ако погледнем като практики - да, такава практика има в почти всички европейски столици. Ние не можем да бъдем против сините зони. Но само тогава, когато създаването на такава синя зона не създава сериозни проблеми за придвижване на хората по централната част, ако не създава проблеми на движението на автомобилите в града. Какво се получава в София? Непрекъснато се разширява синята зона. От друга страна, извън нея във всички улици се паркира по два реда, което затруднява до голяма степен движението както на пешеходците, така и на автомобилите в централната част.
Но за да се решат тези проблеми, господин Христов, е важно едно: да има ясно изработен генерален план на София по отношение на движението и организацията на транспорта в града. Без такъв план нищо няма да се постигне.
Искам да споделя с Вас и някои важни неща, които трябва да се свършат, разбира се, след приемането на плана, защото не могат да бъдат чрезвичайни.
Първо, дългосрочно – особено важно е да бъдат определени средства именно за изработването на този генерален план и това трябва да започне веднага да го извършва Софийската община. Общинското ръководство трябва да предприеме конкретни действия в посока на облекчаването на трафика по възловите артерии. Тази година в републиканския бюджет са заложени средства за подпомагане на общината, ние също отделяме средства за това. Знаете, че държавата финансира няколко големи структуроопределящи проекта на територията на София, които ще допринесат до голяма степен за облекчаването на трафика. Това е отсечката Южна дъга, тя трябва да се приключи, незабавно трябва да стартират и проекти, които осигуряват безконфликтното преминаване, каквито са кръстовищата на две нива чрез надлези на подходящите места, като за целта биха могли да се използват и съвременните стоманени мостови конструкции, които временно да решават определени проблеми, да се продължи в посока на изграждането на нови пробиви на възловите места, и не на последно място, време е да се вземат решителни мерки за завършване на Околовръстното шосе, включително и Северната дъга.
Виждам, че времето не ми достига, но ще използвам репликата да ви предложа и да представя нашата позиция за някои конкретни мерки, които отсега могат да се вземат, без да се финансират със страшно много средства, но разчитаме, че ще бъдат ефективни, за да може да се подобри трафикът в столицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, данните, които Ви цитирах преди малко, съм ги предоставил на Комисията за борба с корупцията и чакам Държавната финансова инспекция да се занимае с тази фирма и да даде своето становище във всеки един момент.
Убеден съм, че задръстванията в София се дължат до голяма степен на фирмата „Паркинги и гаражи” и стопанисваната от нея синя зона. Вместо да построи няколко огромни общински безплатни паркинги на входа на София тази фирма разчертава нови и нови паркоместа, включително и по тротоарите. Погледнете на сто метра от парламента и ще видите на какво е заприличала Докторската градина. Една прекрасна пешеходна зона между Руски паметник и площад „Македония” беше ликвидирана. Досега не е построен нито един подземен или многоетажен паркинг, каквато е практиката по света. Категорично заявявам, че фирмата „Паркинги и гаражи” е една рекетьорска фирма! Всеки ден минавам покрай Военната болница и съм свидетел на срамни сцени: болни хора, дошли от провинцията, са рекетирани за пари още преди да са успели да слязат от автомобила. Има случаи, когато инвалиди са осъдили въпросната общинска фирма за нейните незаконни действия, но все още чакат да си получат тези 30 лв., които са присвоени от фирмата.
Имал съм питания и към министъра на вътрешните работи, и към Вас за подобни случаи.
Господин министър, питам Ви: какви действия ще предприемете за решаването на проблема със задръстванията в големите български градове? Само в София всеки ден в задръстванията се изразходват около 600 000 литра гориво. Това прави около половин милиард лева годишно, които българските граждани плащат от джоба си. Отделно са тоновете отрови, които дишаме, изгубеното време и нерви. Решения има, аз искрено се надявам да ги чуя тук, от тази трибуна. Знаете, че преди две години със Стела Банкова внесохме именно проект за такова решение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател. Имахме предложение за решаване на транспортните проблеми, в което да участва и правителството, и общината – ставаше дума за надлези, подлези, пробиви, няколко велосипедни алеи и, разбира се, построяването на два-три огромни общински безплатни паркинга – нещо, което е крайно необходимо и, разбира се, намаляване на цената на градския транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Христов, задръстванията са най-големият проблем на големите градове. Вие сте напълно прав, че това е екологичен и здравен проблем на гражданите, които живеят там, тъй като големият поток от автомобили и забавянето на тяхното движение допринася за по-голямо замърсяване на околната среда и вреди на здравето на хората. Не искам да говоря за София, тъй като със застрояването някои основни, така да се каже, въздуховоди, които бяха оставени, за да може все пак течението от Витоша частично да решава този проблем, отпадна и това предимство за града.
Така че основният въпрос е да се реши бързото движение на автомобили и премахването на задръстванията като сериозен проблем на всички ни.
Ще започна от паркирането. Не може наистина централната част да е задръстена от автомобили. Тази сутрин, когато отивах на работа, на една от улиците – тясна улица, имаше четири реда автомобили, плюс тротоарите, и по два реда автомобили, които са паркирани на самото платно. Това затруднява движението. От друга страна, концентрира хаоса на паркиране, концентрира много автомобили в централната част, което е също едно от причините за задръстването към центъра на София. Обаче могат да се направят няколко неща и аз ще кажа съвсем малко от тях.
Първо, сериозно трябва да се ограничи там, където има възможност, по широките булеварди движението на автомобили по платната за градския транспорт. Градският транспорт трябва да бъде бързият транспорт, за да бъде предпочитан от страна на софиянци.
От друга страна, да се премине към разширяването на някои от кръстовищата, включително по отношение на допълнителна лента за престрояване и за изчакване, което от практиките в Европейския съюз се доказа, че увеличава пропускателността с 30% и това не струва много пари. Разбира се, много е важна организацията на светофарното стопанство, така че светофарите да са обвързани, да има допускащо ляво движение, за да не се получават задръствания.
Кофите за смет. Един елементарен факт - не може на булевардите да стоят кофи за смет и да заемат платно за автомобилите. Не е ли причина това, както и много други малки въпроси, които общината може да предприеме и реши.
Що се отнася до това какво ще предприеме Министерството на транспорта, ние в края на м. февруари т.г. сме предвидили конференция в Експо-център – София, на тема: „Градската мобилност”. Нашата цел е да привлечем компании, които са водещи в тази посока, да представят своя опит пред нашите кметове и общини, за да може да се тръгне, така да се каже, в правилния път. Тоест да изработим тези генерални планове за организация на транспорта и на градския ни транспорт, да изработим центровете, които да регулират движението в града и по този начин да създадем едни нормални условия за живот на хората в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров, към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Национална агенция „Пътна инфраструктура”, от товарните автомобили с три и повече оси с регистрация в страни извън Европейския съюз, които влизат в България или преминават транзитно по републиканските пътища и ползват разрешително със заплащане на пътна такса, се събираше такса в размер на 83 евро. Годишният обем на трафика от такива автомобили през страната е около 550 хил. годишно, като само автомобилите с турска регистрация са между 450 и 500 хиляди. За сравнение българските превозвачи заплащат същата такса от 83 евро, но имат около 5 хиляди преминавания през Турция, което е около 100 пъти по-малко.
С Постановление на Министерския съвет от 20.11.2008 г. беше изменена тарифата за таксите, събирани от Националната агенция „Пътна инфраструктура”, като таксата от 83 се намалява на 43 евро.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: защо в този кризисен момент се реши бюджетът да бъде лишен от постъпления в размер на над 20 млн. евро? Каква е логиката за това намаляване на таксата от 83 на 43 евро, при положение че в Унгария, която не е по-голяма от България, аналогичната такса е над 200 евро? Каква е логиката за това намаляване на таксата само за товарните автомобили с три и повече оси, при положение че таксата за товарните автомобили с две оси остана без промяна на 58 евро или с 15 евро повече от тази на по-големите автомобили.
И последно. Ако това е ход, с който, облекчавайки турските превозвачи, се очаква, че чрез принципа на реципрочността ще бъдат облекчени българските превозвачи, отчита ли се фактът, че трафикът на турски автомобили през България е около 100 пъти по-голям, отколкото на българските автомобили през Турция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Струва ми се, че елементарните математически сметки във Вашия въпрос, най-малкото което е, не са за добра оценка. Искам да споделя с Вас и се надявам, че когато сте подготвяли въпроса, сте знаели, че от 1971 г. досега - до миналата година, турските превозвачи не са заплащали никога за разрешителни входни такси. С въвеждането на винетната система турските превозвачи започнаха да плащат и пътна такса за еднодневна или седмична винетка в зависимост от времето, за което ще преминат нашата страна.
Знаете, че дълго време се водеха преговори между България и Турция за либерализиране на целия процес на превози, където говорим и за двустранните превози, което е в определен интерес и на българските превозвачи. Това беше една приемственост в политиката още от 1995 г. Целта е наистина да се обслужва изцяло нарасналият стокообмен между двете страни - знаете с какъв ръст е, нека да не Ви го казвам и сега, и същевременно това ще бъде в интерес на двустранните ни превози. Имаше определени ограничения от турската страна. Точно тогава, в средата на миналата година, ние въведохме такса за половината от разрешителните – 83 евро. На базата на това от страна на турската страна бяха предприети рестриктивни действия и се въведе - също 83 евро, за българските превозвачи, като същевременно беше забранено влизането на така наречените еко-клас автомобили, които да возят до Турция и т.н.
С проведените преговори стигнахме до съгласието таксата да бъде 43 евро, обаче за всички разрешителни, господин Сотиров! Тоест, първо ще се засили контролът по отношение на събирането на таксите, защото, когато са с половината, разбирате, че създаваме възможност и за корупция и т.н., а, от друга страна, приходите, които ще дойдат в България, са същите, тъй като 83 евро са за половината от автомобилите, които преминават, или съответно 43 евро - за всички автомобили, даже малко ще е отгоре. Но общият очакван приход е около 3,975 млн. евро за страната или близо в лева, разбирате колко е - 8 млн. лв.
От друга страна, не трябва да забравяме, че България е транзитна страна. Все пак, когато определя политиката си, трябва да знае по какъв начин влияе и на собствения си бизнес. Говоря и за превозвачите, тъй като България е с добре развит автомобилен парк и добре развити фирми за превози. Либерализирането върви с добри инвестиции напред и това е в интерес на цялата страна.
Още нещо трябва да знаем, че когато въвеждаме рестриктивни мерки, те са спрямо всички трети страни, които са извън Европейския съюз. Така че аз не считам, че с въвеждането на таксите, което направихме, сме ощетили държавата. Безотговорно е да се говори това. От друга страна, включително, че намаляването на таксите, било ощетило държавния бюджет. Напротив, това беше допълнителен приход към държавния бюджет – от тези 3 млн.евро, които миналата година се получиха, от това, което беше планирано от Народното събрание.
Така че аз искам пред вас да гарантирам, че политиката, която водим с всички съседни страни е била в интерес на развитието на автомобилния транспорт – и на България, и в региона, и същевременно сме се стремили да постигнем един баланс на интересите между балканските страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз така оценявам Вашето умение – с много говорене, без да опровергаете нито една от цифрите и данните, които са дадени в моя въпрос, така да размиете нещата, че да не отговорите по същество.
Както и да се смятат нещата, България е ощетена с 20 млн. евро! Това, че в бюджета са били заложени по-малко пари, ние имаме практика с бюджетите...
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма въобще заложени.
ИВАН СОТИРОВ: Това е проблем за начина, по който правите бюджети. Затова след това се получава преизпълнение с по 4-5 милиарда, които ги разпределяте по един, меко казано, странен начин.
Но ако говорим за пресичане на корупционни практики и техники, точно за това става въпрос – как така тихомълком се променя постановление на Министерски съвет, след като отива една делегация, определена е таксата на 83 евро, изведнъж тя става на 43 евро? Всичко това, което казахте, изобщо не дава сериозни аргументи за този акт, който е извършен. Аз подозирам, че тези, които са отишли да преговарят и са се върнали, са се върнали с част от тези 20 млн. евро!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това, което говорите, е безотговорно.
ИВАН СОТИРОВ: Господин министър, абсолютно отговорно е това, което казвам. Горе-долу целият бизнес в България знае какви са процентите на комисионните, които се вземат от управляващите. Това е проблемът. Няма никакво обяснение – това са 20 млн. евро, 450 до 500 хиляди са транзитите през Турция! За какъв бизнес и за какъв стопански интерес говорим в България за транзита, освен за таксите? Може би за магистралния бизнес, който се разви в България! Петстотин хиляди срещу 5 хиляди преминавания през Турция!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Сигурен ли сте?
ИВАН СОТИРОВ: Единственият аргумент, който бихте могли да преведете - вярно, че през Турция дестинацията е по-дълга, но тя не се отразява пропорционално върху определяне на таксите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев – право на дуплика.

МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Сотиров, никога няма да позволя да се твърдят неща за корупция безотговорно, както Вие го направихте тук.
Първо, искам да Ви попитам: от 1996 до 2001 г. спахте ли, за да разрешите въпроса с преминаващите през България 350 хиляди автомобила на отиване и на връщане, а не 500 хиляди?! Елементарна е сметката, господин Сотиров.
Първо, това беше по инициатива на Министерството на транспорта да се намери баланс между българските автомобили, интереса на българските превозвачи и тези на турските превозвачи.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Къде е балансът?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние въведохме 83 евро, господине, а не вие.
След това, приходът е не 20 милиона, а 3 милиона и сметката можете да я вземете от превозвачите.
Второ, никога на тъмно не са се водили преговори, защото когато водим преговори, господин Сотиров, не ги водим като вас, с нас са и превозвачите.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Аз не съм водил никакви преговори.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Така че подобни твърдения, господин Сотиров, са напълно безпочвени и мисля, че са обидни за нашето Народно събрание. Ако можете да смятате, това са две уравнения, сметнете ги, за да разберете, че дори сумата е по-висока, отколкото предишната. Ако вземеш на 150 хиляди автомобила 83 евро и на 350 хиляди, ако вземеш 43 евро, каква е сумата, която ще постъпи в България? А това бяха средства, които никой не беше предвидил, включително и парламентът.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Таксата не зависи от трафика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те дойдоха като допълнение на конкретна мярка на Министерството на транспорта, господин Сотиров. Така че не се правете патриот за сметка работата на другите.
Ако имаше проблеми през 2005 г. с превозвачите, в момента всички проблеми, включително с недостига на разрешителни, за три години успяхме да ги оправим.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Трафикът не зависи от таксите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И тук не можете да ни упреквате, господин Сотиров.
И много Ви моля, когато говорите за корупция, излизайте с ясни документи, защото не дискредитирате правителството, България дискредитирахте с празни приказки за корупция! Като имате доказателство, дайте го, за да го видим всички!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Всички доклади на Европейската комисия можете да прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от двама народни представители – Яне Янев и Димитър Абаджиев, към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин Янев, заповядайте да развиете питането към министъра.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Първо, бих искал да Ви посъветвам да не размахвате пръст на опозицията, защото скоро ще бъдете в опозиция.
Не си позволявайте тук, от парламентарната трибуна, да държите такъв тон на народните представители от опозицията, защото основната роля, заложена в Конституцията, е парламентът да осъществява контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е, но си сложете картата и продължете с питането.
ЯНЕ ЯНЕВ: И никой тук не трябва да се кара на народните представители.
Нашето питане относно политиката на вашето министерство по отношение на застраховките, сключвани от търговски дружества – собственост на Министерството на транспорта. Касае се конкретно за Български държавни железници.
Правата на едноличния собственик на капитала се осъществяват от министъра на транспорта. В съответствие с чл. 219, ал. 2 от Търговския закон едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание. Акционерното дружество управлява и стопанисва големи по обем и стойност имущества. По силата на Кодекса за застраховането и на Закона за държавната собственост БДЖ ЕАД е задължено да сключва застраховки за повереното му за управление държавно имущество – застраховка “Индустриален пожар” и задължителна застраховка на пътници в обществения транспорт, които се извършват.
Застраховането на тези имущества, както и на пътниците следва да се осъществява чрез процедурите, регламентирани в Закона за обществените поръчки. До този момент сключването на застраховките за имуществото на БДЖ, както и застраховката “Злополука” на пътниците в железопътния транспорт, се извършват само чрез разрешение на едноличния собственик на капитала. Години наред за застраховател на БДЖ ЕАД е одобрявано Застрахователното акционерно дружество “Алианс България”. Високите стойности на имуществата определят и високи стойности на застрахователните премии, които това дружество плаща. Този начин на застраховане се прилага вече десет години, в това число и през последните четири години, в които Вие сте министър. Сключени са генерални застрахователни полици, които ежегодно се анексират. Действащата в момента застрахователна полица на БДЖ е от 1998 г. Застрахователната премия, която БДЖ плаща ежегодно по имуществената застраховка, е над 200 хил. лв., а по застраховката на пътниците, забележете, е над 10 млн. лв.
Предвид високите застрахователни суми стойността на имуществата и съответстващите им застрахователни премии е нелогично държавните търговски дружества да провеждат обществени поръчки за доставка на работно облекло например, а да не провеждат процедури по застраховане имущество на държавата. Нещо повече: да застраховат тези имущества чрез незаконосъобразни процедури.
Въз основа на горното ние с колегата Абаджиев питаме: по какъв ред са сключвани договорите за застраховане имуществата на БДЖ, както и договорите за задължително застраховане на пътниците в железопътния транспорт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Петър Мутафчиев – министър на транспорта.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев, господин Абаджиев! Едно искам да Ви кажа: също съм бил два мандата народен представител, но никога не съм си позволявал да говоря неаргументирано от трибуната. Никога не съм си позволявал да подхвърлям измислени факти, така че винаги ще се противопоставям на подобна реакция без значение дали от опозицията или от управляващото мнозинство.
Това, което искам да споделя във връзка с вашия въпрос, той е много важен въпрос, това е една затруднена ситуация, в която е изпаднало дружеството, а не Министерството на транспорта, тъй като знаете, че не Министерството на транспорта застрахова всяко едно дружество. Те управляват фирмата си.
Застрахователните правоотношения между БДЖ ЕАД и “Алианс България”, по-късно като правоприемник на ЗПАД “България”, отнасящи се до задължителната застраховка “Злополука” на пътниците по железопътния транспорт, застраховката на имуществото на дружеството “Индустриален пожар” и застраховката “Злополука” за работниците и служителите, са възникнали още през 1998 г. Към настоящия момент са налице няколко сключени анекса към договорите и същите все още са в сила.
През лятото на 2005 г. са сключени договори за застраховка на релсови превозни средства, дизелови електрически мотриси, които БДЖ е купило от “Сименс” АД чрез провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП.
Тук е мястото да отбележа и една особеност на партньорските отношения между железопътната компания и застрахователното дружество, а именно: прекратената по силата на Закона за железопътния транспорт без ликвидация Национална компания “Български държавни железници”, която е била крупен акционер в ЗПАД “Алианс България”, като е притежавала акции в размер на 11,23% от капитала на същото дружество. Български държавни железници ЕАД като правоприемник на съответната част от активите и пасивите на НК БДЖ също е станала акционер в ЗПАД “Алианс България” и получава съответно на акционерното си участие част от печалбата до същото застрахователно дружество под формата на дивидент.
В настоящия момент БДЖ ЕАД притежава акции, които представляват 5,61%, а останалите акции са на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, тъй като се разделиха на две. Получава допълнителна преференция, като при сключването на договорите за застраховане със ЗПАД “Алианс България” АД се предвижда разсрочване на плащанията и застрахователни премии, които винаги се определят на възможно най-ниските размери.
Второ, по втория Ви въпрос, договорите за застраховане и анексите към тях са подписани от законните представители на „Български държавни железници”. Предполагам сте се запознали, че заплатените суми за застрахователните премии представляват търговска тайна на застрахователя и аз не мога да кажа точната цифра. Но това, което мога да Ви кажа, е, че не е 10 млн. лв., а е поне седем пъти по-малко от сумата, която Вие цитирахте. Така че ще Ви моля, като задаваме въпроси, да бъдем точни, за да не подлъгваме обществото.
Ежегодно „БДЖ” – АД заплаща такава премия в размер, както казах, седем пъти по-малко, като в по-голямата си част тя се покрива с получени от дружеството и годишен дивидент на печалбата на ЗПАД „Алианс”.
Що се отнася до размера на заплащаната застрахователна премия по имуществената застраховка „Индустриален пожар”, трудно може да се говори за константен годишен размер за продължителен период от време, тъй като тази премия се определя като процент от балансовата стойност.
По третия въпрос – спазвани ли са всички изисквания както в отменения, така и в действащия Закон за обществени поръчки? Законът за обществените поръчки от 1999 г. е отменен през 2004 г. Заварва вече възникналите отношения от 1998 г., свързани със сключените застраховки. Този закон обаче не създава задължение за прекратяване на вече сключения договор. А в анекса, който заварихме в 2005 г., договорът може да бъде прекратен, но може да бъде прекратен само при изплащане от страна на БДЖ, вероятно и при НК „ЖИ” е така, на 1 млн. 300 хил. лв. неустойка. Това е на база на договора, който е сключен 1998 г.
Въпросът е доста дълъг, мога да Ви го дам в писмен вид. Искам да кажа само още няколко думи. Ние разсъждавахме по този въпрос сега – в 2008 г. да уточним с партньорите от „Алианс”, това беше предложение на ръководството на БДЖ, да прекратим тези отношения и да обявим обществена поръчка. Не сме стигнали до съгласие по отношение на неустойката. Разбирате в какво състояние бяхме в м. октомври и ноември на 2008 г., за да направим това. Трудно би се намерила сумата, която трябва да изплатим. Това, кажи-речи, е все едно, че два пъти се застраховаме за следващата година. Ще продължим преговорите. И лично моето мнение е, аз настоявам при всякакви условия, но да се стигне до обществена поръчка, тъй като Вие сте прав, че по този начин може да продължава дълги години напред с анекса, който е подписан и договорът, който е сключен 1998 г.
Това е с няколко думи. Надявам се, че ще Ви отговоря допълнително на въпросите, които ще ми зададете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев да зададе до два доуточняващи въпроса.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, извинете ме, но в определено отношение имах чувството, че Вие говорите като адвокат на една частна застрахователна компания. Защото Вие сте абсолютно прав и ние подчертахме в питането: да, от десет години е тази практика. Но това, че и предишни министри преди Вас не са направили нищо и определени министри са създали това статукво, не означава, че Вие не е трябвало да предприемете категорични действия. И ние задаваме питането към Вас, защото Вие сте действащ министър и министерството е принципал на това дружество. Да, дружеството сключва съответните застрахователни договори.
Освен това абсурден е аргументът дали става въпрос за десет милиона или за два милиона. И за десет хиляди лева нанесени щети да става въпрос, това са щети, които се нанасят на държавата. При всички случаи говорим за държавата, за държавно дружество, което попада под изискванията на Закона за обществените поръчки, независимо за кой закон говорим през тези десет години. Има различни изменения, но действа разпоредба, действа задължение при държавните дружества да има обществени поръчки.
Хубаво е, че накрая изразихте воля, че искате също да стигне до обществена поръчка. Какви конкретни действия ще предприемете до края на Вашия мандат за прекратяване на това статукво? Ще поискате ли прекратяване на договора, отговорност от тези, които са създали това статукво за големите обезщетения? И ще пуснете ли конкурс за обществени поръчки? Защото това е единственият начин да покажете, че имате реална воля тази практика да се прекрати. Защото, сам разбирате, че от тази практика някой е прибирал огромни комисионни за сметка на държавата. До края на мандата какви конкретни действия ще предприемете – първо, второ, трето? Разваляне на договор, конкурс – обяснете точно какво ще предприемете? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Абаджиев, ако прощавам популизма на господин Яне Янев, защото той е известен в нашето общество с това, на един юрист и то известен юрист като Вас, не бих го простил. Най-напред, защото в отговора на въпроса аз Ви казах какви са основанията в момента. Сключеният анекс до 2005 г. е със срок до края на 2008 г. Нали разбирате, че в това време на база на договора, ако БДЖ, а не министърът на транспорта, прекъсне този договор, също ще носи неустойки. И тези неустойки, включително в договора, са 1 млн. 300 хил. лв. Нали утре пак Вие ще ни попитате, ако не постигнем споразумение за тези неустойки: а бе, господин министър, защо ти прекъсна този договор, та твоите ръководители от БДЖ дадохте на тепсия на „Алианц”, примерно, 1 млн. 300 хил. лв.?
Това е договорът, който ние заварихме. И не само в това е проблемът. Ние много проблеми заварихме от дълго време. Оправили сме голяма част от тях. Стремим се към това.
Нещо друго. Ако наистина беше записан един текст – и може би тук трябваше навреме да се алармира, може би ние имаме определена вина в това, всички такива стари договори, които са преди закона от 2004 г., със закона да кажехме: тези договори се прекратяват и минаваме всички на обществена поръчка. Тогава този проблем нямаше да съществува. Това е въпросът, а не до желание или нежелание.
Нещо друго, което казахте, и което също не мога да приема – че съм адвокат на този или онзи. Аз си мисля, че е време, господин председателю, да приемем закона за лобизма, та когато и народните представители задават определени въпроси, да кажат: задавам този въпрос, тъй като, примерно, еди коя си и еди коя си компания иска да се отвори една свободна поръчка, за да може да участва и т.н., и т.н. в бъдещ конкурс. Няма нищо лошо в това, но го кажете. (Реплики от народния представител Яне Янев.) Така че не ме превръщайте мен в адвокат на който и да е. (Реплики от народния представител Яне Янев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, моля Ви!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Но, когато един договор е поставен в една рамка, по законите на България този договор не може да се нарушава. Защото, ако прекъснеш договора, ще имаш също неустойки и ще носиш съдебна отговорност. Какво искате от нас? Правим всичко възможно, аз Ви казах – водим разговори в тази посока. Тази неустойка трябва да се премахне. Независимо че, пак искам да Ви кажа, че условията, аз съм правил проверки в тази посока, не са по-лоши застрахователните условия, даже са по-добри, отколкото в други дружества, където са направени застраховки. И това не го казвам като адвокат на който и да е. Благодаря ви.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Като министър не може така да говорите за една частна компания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, не можете да говорите от място. Нали знаете?
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Господин министър, аз съм изумен от това, което чух преди малко. Вие какво казахте? Има едно дружество, което продължава десет години и ние ще го държим. Понеже депутатите питат ще има ли свободен конкурс, всички да имат еднакъв достъп – те искали да пуснат някого. Чухте ли се какво приказвате Вие? Ние искаме това, което е в една пазарна икономика – всяко дружество да има възможност да кандидатства за определена обществена поръчка. Това не означава, че някой иска конкретно дружество. Вие държите на конкретно дружество. И ако имаше закон за лобизма, Вие нямаше да бъдете такъв. Да, трябва да има закон за лобизма.
По отношение на юристите. Обяснете на вашите юристи, не знам кои са те, но наистина трябва да им обясните следното, че когато има в сила влязъл закон, независимо че в Преходните разпоредби няма такава разпоредба, те са юристи, трябва да го знаят, след като противоречи на сегашна практика, Вие предприели ли сте някакви действия да поискат разваляне на договора? Да поискат в самото разваляне решение на въпроса за обезщетенията. Но той трябва да бъде прекратен и по действащия закон да пуснете обществена поръчка.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нали казах, че работим в тази насока.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Добре е, че работите, но предприемете конкретни действия.
Ние всички материали и от питането ще ги предоставим на прокуратурата, защото очевидно има ощетяване на обществения интерес. Някой там е нарушил обществения интерес и е извлякъл изгода. Затова предприемете до края на мандата си конкретни действия, за да покажете, че имате наистина такава воля. Ако го направите, тогава ще Ви повярваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени от народни представители към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първо, питане от народния представител Евдокия Манева към министър Асен Гагаузов.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Отнемането на територия от Черноморския бряг в резултат на абразия и ерозия през последните години е особено обезпокоително. Тази тенденция е подчертано тревожна за Северното Черноморие. В определени райони почти не е останала плажна ивица. Такъв е случаят със с. Крапец. Там специалисти прогнозират, че само след няколко години брегът ще бъде непоправимо поразен.
Очевидно е, че създадените предпазни диги нямат нужния ефект. Известни са многобройни примери в различни страни, в които на основата на сериозна правителствена политика от морето се отвоюват територии и се превръщат в суша. За съжаление, у нас не забелязваме такава целенасочена дейност. Разбира се, такава дейност струва немалко пари. Очевидно е, че трябва да се смени подходът, трябват нови технологични решения, защото създаването на диги не решава проблема. Очевидно е също, че проблемът е изключително болезнен и той трябва да намери решение.
Затова моят принципен въпрос, моето питане към Вас е: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за намаляване на абразията и ерозионните процеси специално за Северното Черноморие?
Аз се надявам, че вие имате такава приета програма и ще можем да успокоим гражданите на България за това, което се предприема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Геозащитната дейност е елемент на държавната политика по устройство на територията и благоустройство, която се провежда от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез програма „Геозащита към политика в областта на териториалното развитие и благоустрояването”.
Оперативната цел на програма „Геозащита” е предотвратяване и ограничаване на свлачищата, ерозийните и абразионни процеси, в това число опазване живота и здравето на населението, намаляване на последствията от разрушителните въздействия на абразията, ерозията и свлачищата върху материалните фондове, историческото наследство, осигуряване на нормално функциониране на транспортни и други комуникации, както, разбира се, и защита на околната среда.
През 2006 г. беше възложено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да разработи Национална програма за укрепване на свлачищата, предпазване на Дунавския и Черноморския бряг от ерозия и абразия и предпазване на техническата инфраструктура и населените места от свлачищните процеси за периода 2007-2015 г. Целите на програмата се изпълняват в съответствие с разработената Национална програма и включват следните дейности: превантивни геозащитни мерки – включват регистрация и мониторинг на свлачищните райони чрез извършване на режимни инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания и анализи; изграждане на нови и поддържане на съществуващи реперни мрежи, необходими за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони; координираща дейност за свлачищата в Република България; осигуряване на проектна готовност.
„Геозащита” ЕООД – Варна, извършва режимни изследвания на свлачищните и абразионни обекти на територията на Северното Черноморие, с което Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило рамково споразумение за тригодишен период от време. Съгласно сключените договори за 2008 г. към рамковото споразумение са извършени режимни изследвания на:
свлачищата „Св. Никола”, „Трифон Зарезан”, „Кабакум”, „Траката” от община Варна;
свлачищата около района на пречиствателната станция „Златни пясъци” „Панорама”, „Кипарис” - община Аксаково;
свлачище над яхтеното пристанище в Каварна;
свлачища на улиците „Ехо”, „Любен Каравелов”, „Тимок”, „Момчил”, църквата, както и БАН в гр. Балчик – община Балчик.
Ежегодно министерството възлага поддържането на 28 дренажни отводнителни съоръжения в 12 свлачища, намиращи се на територията на общините Варна, Аксаково и Балчик.
Наблюденията се извършват чрез измерване на изградената и запазена геодезическа реперна мрежа, извършени измерни работи по брега на Черно море, наблюдение за колебание на подземните води, наблюдение на изградените и запазени съоръжения, огледи на нововъзникващи свлачища и изготвяне на становище за общините и ведомствата. Извършват се огледи и при възможност измервания на изградените противосвлачищни укрепителни системи, буни, дамби и други брегозащитни съоръжения.
Разрешителният режим за строителство в свлачищните райони – осъществява се контрол върху инвестиционните намерения в свлачищните райони чрез подаване на предварителни разрешения по реда на чл. 96, ал. 5 от Закона за устройство на територията.
Съгласно Закона за устройство на територията строителните работи от всякакъв вид могат да се извършват само с предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството при строго спазване на определени изисквания.
Във връзка с проявилите се катастрофални свлачищни процеси през 1997 г. по Северното Черноморско крайбрежие на министерството е издадена заповед за строителна забрана, която е в сила и към настоящия момент. За осъществяването на подобни намерения се извършват подробни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания и се изработват инвестиционни проекти.
През 2008 г. министерството възложи изработването на регистър на свлачищата в цялата страна, който да отговаря на необходимостта от регистриране на явленията по цялата територия на България.
Управлението на проекти за ограничаване на свлачищните процеси (тъй като става дума за северната част, ще ви запозная по-подробно с това), за стабилизиране на свлачищата, в това число за укрепване на бреговете на Северното Черноморие - министерството като първостепенен разпоредител на бюджетни средства осъществява пряка инвестиционна дейност чрез възлагане на проучвателни, проектни и строително-монтажни дейности в резултат на реализираните и въведени в експлоатация редица геозащитни обекти при ефикасно вложени държавни средства.
Северното Черноморско крайбрежие се разделя на осем брегоукрепителни района: Крапецки, Тюленовски, Каварненски, Балчишки, Варненски, Шкорпиловски, Обзорски и Ираклийски.
В Крапецкия район през 2008 г. министерството финансира брегоукрепване на къмпинг „Космос” в с. Дуранкулак, община Шабла, както и отводнително съоръжение в Шабла.
В Балчишкия район през 2007 г. и 2008 г. министерството финансира изграждането на нови отводнителни съоръжения към дренажната галерия в гр. Балчик, също така и поддържане на изградените водопонизителни системи.
Брегозащитно съоръжение дамба – „Албена”, Балчик, като строителство ще бъде завършено през м. май 2009 г.
Във Варненския район са извършени и се извършват крупни укрепителни мероприятия на свлачищата и брегоукрепване. Продължава строителството на обект свлачище – спирка „Писател” във Варна, Златни пясъци и на обект Варна – укрепване свлачището на път 4 при „Слънчев ден”.
По проект „България – защита на речни и морски брегове от ерозия и абразия” се изпълняват обектите укрепване на свлачището „Траката”, на който към 30.09.2008 г. бяха завършени окончателно строителните работи и в изискуемия срок по договора обектът беше предаден. Предстои подписването на Акт 15.
Укрепване на свлачище „Св. Никола” – на 10.10.2008 г. е подписан Акт 15 от всички участници. В момента тече държавна приемателна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, ще Ви задам само един въпрос и той е свързан със с. Крапец, тъй като знаете, че е един от най-поразените – може би най-поразеният е този регион. Ще Ви напомня няколко данни - надявам се, че ги знаете.
По данни на специалисти и твърдения на местните жители ежегодно морето изяжда около 1 линеен метър от брега. Сега морето е достигнало на 10 метра от пътя, който свързва селото с къмпинг „Карвуна”.
Ако се погледне кадастралната карта на селото през 1950 г. и се сравни със сегашното състояние, ще се види, че около 50 линейни метра от брега са изядени за 50 години. Това е изключително тревожна тенденция. Ако се вземе цялата дължина на брега около този район, около 100 декара са земите, които са потънали в морето.
Вие разказахте за програмата. Там наистина акцентът е върху свлачищата, а едва ли това е единственият метод, който трябва да се толерира, за да се борим с абразията.
Моят въпрос е: какво ще се прави през 2009 г. за този регион, за селото, за да се прекрати абразията? Наистина изключително тревожни са процесите там. Хората очакват да чуят това и да се предприемат по-енергични действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Манева, това, което предприемаме, както за настоящия, така и за следващия средносрочен период от време, е основно по две направления.
В Оперативна програма „Регионално развитие” за така наречени малки обекти по укрепване на свлачищата има предвидени средства, за които съответните общини могат да разработят проекти. Такива вече има представени. Те могат да кандидатстват. Мисля, че по-съществената дейност, която ние предприемаме, е свързана с един допълнителен заем от Световната банка. Днес имахме разговор по довършване на един от кредитите за големите питейни язовири. Ще продължим с програма, която да осигури един кредитен ресурс от порядъка на не по-малко от 100 млн. евро. Разбира се, това ще го направят, ще го довършат следващи правителства, но, така или иначе, трябва да бъде осигурен такъв ресурс, защото по бюджета на министерството знаете, че не се предвиждат такива сериозни средства, които да бъдат инвестирани.
Аз съм напълно съгласен с това, че може би усилвайки нашата дейност по отношение на укрепване на свлачищните процеси трябва да мислим и за другите неща, свързани с абразията и ерозията, които принудително или не се извършва, но, така или иначе, там ще е необходим този финансов ресурс, за който става дума. Това мога да кажа, че ще предприемем.
Вече предприемаме такива действия да продължим тази програма, която приключваме, по укрепване на бреговете на р. Дунав и на Черно море с втори етап от нея, която да включва и тези проблеми, които поставяте.
Междувпрочем, Вие знаете, че на територията на страната има няколко хиляди свлачища, които изискват не само наблюдение и регистриране на тяхното движение, но и сериозен финансов ресурс. Аз мисля, че това ще бъде една добра стъпка както за конкретния пример, който давате за с. Крапец, така и за много други проекти, които ще бъдат предмет на това финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, знаете, че първата програма за справяне с тези процеси беше приета през 2000-та година, в края на мандата на нашето правителство. За съжаление правителството на Симеон Сакскобургготски не направи нищо в това отношение или направи съвсем дребни, по-скоро аварийни действия там, където вече не търпеше отлагане. При Вас новата програма, актуализираната програма, е приета миналата година. Тя обхваща един доста дълъг период. Това, което ме безпокои е, че в тази програма наистина се повтарят усилията с представите, основно към свлачищата, от преди 10 години. Специално за абразията това очевидно не е подходът. Очевидно е, че трябва да се смени подхода.
Аз няма да си позволявам да давам съвети, защото не съм специалист в тази област, но специалистите, с които се срещнах твърдят, че трябват кардинално нови подходи в това решение. Очевидно е, че програмата трябва да се актуализира и новият заем, който ще бъде взет, трябва да се насочи не към старата програма, а трябва принципно нови неща да се предприемат, за да не губи България територии, да не бъдат ощетявани хората. Много ми се иска това, което ще правите в с. Крапец да стане достояние на хората.
Всичките неща, които в началото изложихте, някак си не достигат до хората. Те не виждат реалните резултати. Много пъти сме присъствали, например на пускането на пътя до „Златните пясъци”, но той все още не работи, не е открит. Няколко пъти беше откриван. Така се случва и в другите райони. Затова аз се надявам, че обещанието, което давате, да се предприемат сериозни мерки в това отношение, да се осигури ресурс, ще бъде изпълнено.
Искам да Ви напомня, че две обещания, които ми дадохте от тази трибуна, все още не са изпълнени. Едното е за водоснабдяването на едно село в Монтанска област, за което средства не бяха отпуснати. Второто е да се срещнете с учените от Университета по строителство и архитектура във връзка с нарушенията за пречиствателните станции за питейни води. Напомням Ви тези две обещания. По третото, което дадохте, надявам се, че скоро ще имаме резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева, за да развие своя въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с действия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по сключени договори за изпълнение на проекти със спрени европейски средства.
Уважаеми господин Гагаузов, Европейската комисия не възстанови акредитацията на Изпълнителна агенция по Програма ФАР в министерството Ви и обоснова решението си със скандалните нарушения, които са констатирани в същото това министерство.
За никой не е тайна, че процедурите по управление на европейските фондове грубо се погазват. Сключват се договори въпреки административни недостатъци, липсват независими оценители, контролът по наемането на подизпълнителите по проектите е неясен, губят се документи при наводнения и т.н.
Вследствие на решението на Европейската комисия страната ни окончателно загуби 220 млн. евро за важни инфраструктурни проекти, управлявани от повереното Ви министерство, от централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите и Националната агенция „Пътна инфраструктура”.
Независимо от това правителството категорично заяви намеренията си да финансира тези проекти, съответно прие постановление, със средства от държавния бюджет, въпреки категоричните констатации на Европейската комисия за доказан конфликт на интереси и явна корупция.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какво се случи с договорите, които Изпълнителна агенция по Програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е включила и по които плащанията са замразени? Как изпълнителната агенция контролира проектите, по които Национална агенция „Пътна инфраструктура” е изпълнител по ФАР и които се финансират от държавния бюджет? Направени ли са проверки по препоръките на Европейската комисия? Наказани ли са виновните служители за констатираните нарушения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Отговорът на поставените от Вас въпроси за съжаление в рамките на трите минути, които ми дава председателят по правилник, не може да бъде направен, поради важността и широкия обхват. Затова съм принуден да Ви отговоря съвсем схематично без претенции за пълна изчерпателност, като, разбира се, след отговора ще Ви представя и писмен такъв, с който по-подробно ще получите обяснение.
По въпроса какво се случи с договорите, които Изпълнителна агенция по Програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключила и по които са замразени плащанията? Договорите за изпълнение, по които плащанията са замразени в Изпълнителна агенция „Програма ФАР” обхващат проекти, финансирани по различни финансови меморандуми и обхващат всички типове договори за строителство, услуга, доставка и грантови схеми.
В процеса на изпълнение през 2008 г. бяха 38 договора за строителство, по 10 от които бенефициент е Национална агенция „Пътна инфраструктура”, а по останалите 27 бенефициенти са общините, 11 договора са за супервизия на строителство, 11 договора са за услуги, 11 договора – за доставки, 13 грантови схеми в рамките на които съфинансиране – 257 договора и 7 договора за техническа помощ при изпълнението на грантовите схеми.
Строителните работи по четири от десетте договора по Програма ФАР с бенефициент – възложител, Национална агенция „Пътна инфраструктура”, по които финансирането е временно замразено, са приключили и обектите са предадени на възложителя с подписване на акт № 15, с което тече и гаранционен срок.
Всички договори в изпълнение следва да бъдат финансирани и изпълнени докрай предвид тяхната значимост и очакваните резултати. Говоря за пътната инфраструктура. Те трябва да бъдат насочени към рехабилитация, реконструкция и ново строителство на пътища, в частност районите с потенциал за развитие на туризъм и изграждане на нови водоснабдителни и канализационни мрежи, както и установяване на трансгранично интегрирано и устойчиво управление на термоминерални води от находища, попадащи в басейните на р. Струма.
На втория Ви въпрос – „Направени ли са проверки по препоръките на Европейската комисия и наказани ли са виновните служители за констатирани нарушения?” – той в голяма степен е свързан и с предишни, макар и формулиран по друг начин. Вие вече ми го зададохте веднъж. През юли миналата година Ви отговорих максимално подробно, писмено, но днес не мога да направя такова подробно изказване и затова отново ще Ви го дам писмено. Мога само да повторя, че проверките, които се изискват от Европейската комисия, са направени и са взети мерки по прилагането на препоръките.
Искам да Ви обърна внимание да бъдете по-точна и ако намерите в един документ от Европейската комисия да се говори, че в Изпълнителната агенция „Програма ФАР” към МРРБ има корупция, аз съм готов да отговоря, а не да задавате въпроси по този начин. Да, има проблеми, свързани с администрирането, с пропуски от чисто административен характер. Всичко останало са интерпретации, които Вие правите тук.
Ще завърша: мерки за контрол в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е имало, има и се подобряват с всеки изминал ден. Мнението на Европейската комисия в това отношение вече е доста променено от гледна точка на последните мерки, които взехме с допълнителни консултанти и усъвършенстване на нормативната база съвместно с Европейската комисия. Благодаря. Ще Ви предоставя и този материал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева – право на реплика – две минути.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор стана ясно, че спрените договори продължават да се изпълняват с пари, но не от Европейската комисия, а от националния бюджет. Остава все още неясен въпросът: по същите процедури, по които бяха констатирани нередности ли продължават да се изпълняват тези договори, или са направени нови процедури и всички недостатъци, за които Европейската комисия спря финансирането на Агенция ФАР, са отстранени? Разбирам, че мнението на Европейската комисия се е променило според Вашето изказване, но ефектът от тази промяна би бил възстановяване на акредитацията. Само че за такова нещо изобщо не се говори.
По отношение на нарушенията, които бяха констатирани - те са изрично и подробно изредени и вие сте прекрасно запознат с тях – какви точно нарушения констатира комисията – и по отношение на административни нарушения, и по отношение на пропуска на служителите. Затова моят въпрос беше зададен не случайно – какви мерки са взети по отношение на тези конкретни служители, които са виновни за лошо сключените договори, за лошо проведените процедури за обществените поръчки, за всички действия, които доведоха до замразяване на парите, до спиране на парите. Дали има достатъчно гаранции, че подобни неща в бъдеще няма да се случват? Защото онова, което непрекъснато получаваме като сигнали от Европейската комисия, включително и по Програма САПАРД, е свързано с това, че няма съществена промяна в подхода при изпълнение на проектите. Европейската комисия не е сигурна, че тези препоръки, които прави, имат постоянен и устойчив резултат в бъдеще и ще има гаранции такива неща да не се случват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, да, съгласен съм, има административни пропуски, има пропуски по процедурите. Затова съгласно предписанията, които бяха дадени от страна на националния ръководител, Агенция ФАР при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изпълнила всичко, което беше предписано за нея. А дали ще бъде върната акредитацията и кога – това ще реши Европейската комисия. Следващата седмица предстои посещение с конкретни проверки по отразените и от нашите одитни органи пропуски, които комисията ще провери и ще прецени още веднъж дали механизмът действа така, както трябва, и тогава ще си каже мнението – дали ще върне акредитацията и какво ще се направи.
А що се отнася до това, че обектите продължават да се финансират, ще Ви дам един пример. Единият от обектите, който завърши и трябваше да продължи да се финансира, е втората тръба на тунела при Дупница. Говоря за пропуските и административните нарушения, които са допуснати, включително и онова, което правим с другите ни бенефициенти, един от които е НАПИ. Това не означава, че ще спрем обекта и ще го оставим да започне да се разрушава. Това е строителната част на проблема. Другата част на проблема, която предстои сега да видим с комисията, е доколко и до каква степен сме подобрили работата, дали те ще предпишат още някои задължения, които трябва да изпълним. Това ще стане ясно. Предполагам, че след посещението на колегите веднага ще бъдете информирани за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Ваня Цветкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Госпожо Цветкова, разполагате с две минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! От няколко години водя битка срещу строеж на ВЕЦ и язовир на р. Струма в местността „Земенски пролом” при Скакавишкия водопад. Въпреки многократните уверения от страна на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров, че няма да се допусне съсипването на природата в това уникално място, което заедно със Земенския манастир е предложено от ЮНЕСКО да бъде включено в Списъка на защитените обекти от световното културно-историческо наследство, резултатът от действията на министъра не е в полза на този природен резерват.
С Решение № 112 от 20 ноември 2008 г. РИОСВ в Перник гласува становище за изграждането на вече няколко ВЕЦ-ове и язовир в Земенския пролом, че не е необходим проект по ОВОС. С този безотговорен акт РИОСВ - Перник, респективно МОСВ, дава старт за реализирането на един безумен от екологична гледна точка проект, задоволяващ нечии частни интереси, но съсипващ уникалната природа в Земенския пролом. Единственото препятствие остава община Кюстендил, на чиято територия е предвиден строеж, чрез отказ за издаване на разрешение за този безумен обект.
Опасенията ми са, че заради частни интереси ще бъде направен опит община Кюстендил да бъде заобиколена, като обектът се третира с областно и надобластно значение.
Въпросът ми към Вас е: бихте ли допуснали общината да не осъществи дейностите от своята компетентност и те да бъдат иззети от МРРБ, като бъде съсипана природата по поречието на р. Струма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, знаете, че се познаваме, работили сме заедно в една и съща комисия. Много ме изненадва Вашият въпрос и това, че го задавате точно Вие. Аз съм с впечатление, че Вие отлично познавате Закона за устройство на територията и правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Но по същество.
За да се реализира едно инвестиционно намерение, трябва да се одобри и да влезе в сила подробен устройствен план, да се одобри инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж. Издаването на тези три акта може да се извърши от министъра на регионалното развитие и благоустройството само в следните случаи: обектът да е разположен на територията на повече от една област или той да е обявен за обект от национално значение – чл. 129, ал. 3 и чл. 145, ал. 2, съответно чл. 148, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, обекти с национално значение се обявяват само с акт на Министерския съвет, а не с акт на министъра, който и да е бил той.
Към настоящия момент нямам информация да е задействана процедура за обявяване на този обект за обект от национално значение, а Ви уверявам, че такава процедура няма да инициирам от Министерството на регионалното развитие и благоустройството освен по съображенията, които Вие изразихте, и поради факта, че обектите на енергийната техническа инфраструктура не са от наша компетентност и ако това се поиска, то би трябвало да се поиска от друг министър. Аз поне нямам информация за такова искане, което да е внесено. Ако предстои внасяне в Министерския съвет, това вече е друго, но нямам информация да има настояване от някъде. Най-малкото пък аз ще бъда инициатор на такова нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин Гагаузов, аз Ви благодаря за отговора. Бих искала да го считате като превантивна мярка от моя страна, тъй като много пъти досега се е случвало. И този път аз чакам повече от два месеца отговора на министър Джевдет Чакъров. Закъснялата реакция от страна на Министерството на околната среда и водите за отмяна на 16 януари на безотговорното решение на новоскалъпената РИОСВ в Перник, близо два месеца след зададения от мен въпрос, е доказателство за основателността на моите притеснения. И как да нямам съмнения за последващи закононарушения от страна на държавната администрация, след като РИОСВ – Перник, си позволи такова безотговорно решение – да твърди, че обектът, с който се заливат 234 дка от Земенския пролом, е нещо, което не изисква оценка за въздействие върху околната среда.
Аз Ви благодаря за отговора. Може би той вече не се счита за актуален, откакто има отмяна на това решение, но за мен той продължава да бъде актуален, защото аз очаквам да се случат пак закононарушения. Но все пак съм доволна, че благодарение на моя въпрос се стигна до отмяна на това безумно решение на РИОСВ. И все пак Ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към министър Асен Гагаузов.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министре, обявлението за изграждането на така наречения Вторичен столичен център и нов правителствен комплекс е пуснато от Агенцията по вписванията на 4 август 2008 г. Крайният срок за получаване на документите е удължаван два пъти – до 30 септември и до 10 октомври. В него е посочено, че класираният на първо място участник ще бъде поканен в договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка за изработването на подробен устройствен план за изграждане на многофункционален комплекс – Вторичен столичен център.
На 28 октомври миналата година Митьо Лидеров, председател на Техническата комисия по изграждането на вторичния столичен център, обяви резултатите от конкурса за избора на екип, който да направи проектите за устройствена концепция и макети. Участвали са 19 кандидати, двама са внесли документите след изтичането на срока, 7 са отстранени поради нередности в документацията. Десет са разгледаните предложения, като са класирани шест. На първо място господин Норман Фостър, английски архитект, на второ – италианският Максимилиано Фуксас, трета е най-известната жена архитект в света иранката Заха Хадид, на четвърто място – Доменик Перо от Франция, на пето място е обединение „Г-3” и на шесто място – консорциум „Адаис проект”. До м. май т.г. тези шест архитекта трябва да представят проектите и вижданията за концепцията за изграждане на Вторичен столичен център. Неясно е кой и по какви критерии обаче ще оценява проектите.
Задава се и въпросът как е разработена строителната програма на новото столично сити. Тя е анонимна, няма автор, а цената, знаете, господин министър, ще надвишава може би десетки милиарди лева. Има съмнение и по процедурата – защо е обявена по Закона за обществените поръчки, тъй като там се гледа само цената, а в случая се касае за едно архитектурно решение, което ще има последствия за поколения напред.
В тази връзка е и моето питане защо правителството продължава да прилага метода на автомагистрала „Тракия” и приключва конкурс за милиарди левове преди да е започнало, ако мога така да се изразя, с избора на къса листа само по критериите на Закона за обществените поръчки, който в никакъв случай не защитава архитектурните ценности и развитието на столичния град? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Благодаря за Вашия въпрос, тъй като в моя отговор, от една страна, ще мога да опровергая някои неверни твърдения и внушения, а от друга страна – ще информирам Вас и народните представители по-обстойно за досегашния ход на тази изключително важна и полезна идея с далечна перспектива.
Преди всичко във Вашия кратък въпрос се съдържат поне четири неточни неща.
Първо, че предмет на конкурса е изграждането на нов правителствен център. Не, господин Чачев, предмет на конкурса е не изграждане, а избор на концепция за многофункционален комплекс, вторичен столичен център. В този комплекс за правителствени нужди се предвижда само една от деветте основни функции и за нея ще бъде използвана една десета от наличната територия и бъдещите разгърнати площи.
Второ, че е приключен конкурс за милиарди левове, без да е направен избор на къса листа. Конкурсът не е приключил, а е направен именно избор на къса листа. Конкурсът не е за милиарди левове, а за 1 млн. лв. общо разходи за шест проекта по късата листа, която и Вие цитирахте. Милиардите ще се търсят и усвояват през следващите години и при следващите правителства, и то не от държавния бюджет, а от партньори и други източници, вероятно след отшумяването и на така наречената световна криза.
Трето, че не се защитават архитектурните ценности и развитието на столичния град. Аз мисля, че е тъкмо обратното. На този етап по архитектурата на София вече работят най-добрите световни архитекти. След малко, както и Вие ги цитирахте, ще Ви информирам кои са те. А цялата организация на конкурса протича при пълно взаимодействие и съдействие на Столична община в лицето на нейния главен архитект.
Четвърто, че правителството прилага метода на автомагистрала „Тракия”. Не мога да разбера какво общо има едното с другото. За кой път трябва да припомням, че този проект, първо, не е създаден и не се прилага от това правителство, а сравнението с изграждане на магистралата и проблемите с градоустройствен проект мисля, че най-малкото е неуместно.
Няколко думи за хода на конкурса към настоящия момент. След обявлението на конкурса материалите бяха закупени от 38 кандидати. На 10 октомври 2008 г. постъпиха заявления за участие от 19 кандидати. Назначената от мен комисия въз основа на обявените критерии класира кандидатите и избра къса листа на следните шест екипа: Норман Фостър – Англия, Заха Хадид – Англия, Максимилано Фуксас – Италия, Доменик Перо – Франция, обединение „Г-3” от България и консорциум „Адаис” от България, състояща се от 11 български фирми.
Първите четири екипа са на световно известни архитекти от безспорно водещата десятка на най-добрите архитекти в света. Те са известни и у нас, тъй като през 2007 г. в Националната галерия за чуждестранни изкуства имаше изложба на проектите на Заха Хадид, а през 2008 г. – и на проекти на Норман Фостър. Шестте екипа ще представят своите проекти на 15 април и през целия месец май ще бъдат изложени за запознаване и обсъждане от обществеността, след което международното жури ще избере най-добрия, който ще изработи и окончателния проект на този така наречен вторичен център на София.
Всичко, за което Ви информирах, е публично известно чрез уеб страницата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като класираните шест участника са представени и със снимки от най-известните си реализирани проекти. Допълнително всеки може да се информира за техните постижения и чрез техните електронни адреси.
В заключение, надявам се, че от изложеното сте добили впечатлението, че към тази дата на настоящия етап сме подходили отговорно и достойно и при условия на пълна прозрачност и откритост, стриктно спазване на Закона за обществените поръчки сме създали категорични и необратими предпоставки в следващите месеци София и България да бъдат обект на внимание и идеи от едни от най-добрите архитекти в света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, не сте ме слушали внимателно. Аз изобщо не съм говорил за цената на проекта, а за цената на строителството на проекта.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Тя не е предмет на това договаряне.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Знам, че не е предмет на това договаряне, но така или иначе този, който ще спечели конкурса, той ще разработва и ПУП.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Естествено.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, естествено.
Но, уважаеми господин министър, в случая се касае може би за най-голямата инвестиция в България през последните години, а може би и за години напред.
Аз си давам сметка, че такива конкурси бяха проведени, но не по Закона за обществените поръчки както в Берлин след падането на Берлинската стена, така и в Будапеща, в Загреб, в други европейски столици. В момента тече подобен конкурс за гр. Мека в Саудитска Арабия. Но, забележете, навсякъде са международни конкурси с участието на широк кръг архитекти както от световен мащаб, така и от страните, в които ще се изграждат подобни комплекси.
Аз ще Ви припомня, че подобен конкурс за изграждане на центъра на София беше обявен още по Живково време преди 40 години и срокът му беше повече от една година.
Давате ли си сметка, господин министър, за какво става дума? За нов столичен център! Извинете, как ще изградим този нов столичен център без да вземем под внимание вижданията на архитектурната колегия, господин Гагаузов?
Моят доуточняващ въпрос е: не считате ли, господин Гагаузов, че преди да пристъпим към изграждане на един такъв нов столичен център, трябва да се оправи старата централна градска част на София, която има много археологически напластявания, които могат да доведат до един нов облик на нашата столица и до действително превръщането й в един европейски град вместо да влагаме милиарди евро в една химера? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Чачев, казахте, че всички са постъпвали по сходен начин, само че имало широко международно участие. От това по-широко международно участие, което има в нашия конкурс, аз не бих могъл и да си пожелая – от шестте фирми първите четири са международни и то едни от най-известните, които са безспорни. От това по-международно участие просто не мога да си представя.
Аз мисля, че и в отговора Ви казах – тези проекти за концепция за развитие на тази територия, които се разработват в момента, ще бъдат оценявани от международно жури. Това международно жури, след като оцени проектите, те ще бъдат изложени, ще се премине към обществено обсъждане и кой от вариантите ще се избере окончателно от един бъдещ инвеститор, това вече е друга фаза на този проект.
Ние сега какво правим? На една територия даваме вижданията на най-добрите архитекти как трябва да изглежда един вторичен център на София. Тоест един нов модерен административен център – не само административен, но с културно и бизнес предназначение. Една огромна територия, която би могла да получи едно решение от най-добрите майстори в света.
Що се отнася до това за старата част на града. Напълно съм съгласен, но за да придобие старата част на града своя облик, който заслужава, мисля, че това е много голям въпрос, който изисква преди всичко усилията съответно на Столична община, усилията на гражданите на София и тогава можем да говорим за това как би трябвало да изглежда София в старата си част като наистина една съвременна европейска столица. Но мисля, че инициатор за това трябва да бъде друг.
Що се отнася до конкурса, в него и в подготовката му участват едни от най-добрите архитекти и Международната академия по архитектура, и Съюза на българските архитекти. Това нещо не е правено от министъра на регионалното развитие или от чиновници в Министерството на регионалното развитие. Мисля, че това, което направихме, е нещо добро. Надявам се да бъдат предложени много добри решения и, обсъждайки ги, международното жури ще избере и най-добрия проект, който, разбира се, правителството ще утвърди и следващото правителство ще продължи по-нататък стъпките на вече проектиране и изграждане на този център. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министре, Вие в края на изказването си казахте, че действително приоритет трябва да бъде централната градска част на столицата, която е в безобразен вид. Аз си давам сметка, че това не е нито Ваша, нито на чиновниците приумица, но има някой друг велможа в държавата, защото най-малкото в момента София се нуждае от вторичен столичен център, да не говорим за нов правителствен комплекс. Столицата се нуждае действително от един по-сериозен поглед на световноизвестни и български архитекти и в тази връзка е и предложението на Съюза на архитектите в България. Между другото, аз правя това питане по тяхно искане. Те са се обърнали към господин Станишев с молбата Съюзът на архитектите да обяви международен конкурс по същата тази тема с широко участие както на български, така и на чуждестранни архитекти.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Трябва да бъдат поканени.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не са поканени.
Господин министър, аз си давам сметка, че тези четирима архитекти са действително в първата десетка на света. Ако бях на Вашето място и аз съм щял да избера тях. Но така или иначе те не се нуждаят от това да бъдат поканени. Това, че някой от тях ще изгради една или две сгради в правителствения център, няма да им донесе нещо кой знае какво. Те са имена в световната архитектура – и четиримата. Обаче ние не се нуждаем от това. Столицата се нуждае от превръщането на града действително в столица – в преустройството на централната градска част, в изваждане на археологическите ценности, в превръщането ни действително в една европейска страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, задайте следващото си питане към министър Гагаузов.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин министър, бившата шефка на Програма ФАР в министерството, преди Вашето управление, разбира се, обучава на антикорупция настоящите служители в агенцията. Знаете, че на тази агенция й беше отнета акредитацията през м. ноември 2008 г. Чрез фирма “Консепт”, на която тя е едноличен собственик, е възложен конкурс с договаряне без обявление. За срока на изпълнение от 12 декември до 20 януари – това е в основите на конкурса, или за 24 работни дни, тя е получила съгласно договора 322 хил. лв. без ДДС от държавния бюджет, или 400 хил. лв. с начислен данък, което прави по 16 667 лв. на ден, или 2083 лв. на час при нормален работен ден.
За сведение обичайната тарифа в Европейския съюз е между 20 и 50 евро на час на експерт. Самата процедура, договаряне без обявление, е избрана заради, цитирам: “Изключителна неотложност, предизвикана от непредвидими за възлагащия орган събития.” В тази връзка е питането ми: каква е Вашата политика за предотвратяване на нарушенията при обществените поръчки, съмнения за корупция, корупция и непрозрачно управление на финансовите средства и известния пример не е ли в тази насока, господин Гагаузов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Чачев! Политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за недопускане на нарушения при обществените поръчки, се основава на стриктно спазване на Закона за обществените поръчки. Основните принципи при неговото прилагане като част от тази политика, са принципите на прозрачност, конкурентоспособност и законосъобразност. Не искам да издребнявам дотам, че да Ви разяснявам разликата между някаква разплащателна агенция, както сте записали, за която Вие говорите в питането си, и Изпълнителната агенция ФАР, която отлично познавате като бивш министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По-скоро бих искал да направя някои уточнения във връзка с цитираните от Вас процедури по Закона за обществените поръчки и участието на фирма “Консепт” ЕООД в съответствие с тях.
Както е известно, с решение на Европейската комисия беше отнето правото на „Изпълнителна агенция Програма ФАР” към МРРБ да управлява безвъзмездно финансови помощи по линията на Програма ФАР. Във връзка с възобновяване на правото за управление на проектите по програмата, националният ръководител разработи общ план за действие, в който са отразени условията на Европейската комисия. На тази основа „Изпълнителна агенция Програма ФАР” към МРРБ планира конкретни действия, чиято цел бе преодоляване на пропуските, констатирани и в решението на Европейската комисия.
Междувременно в периода 23 септември – 8 октомври, представители на Европейската комисия извършиха допълнителна проверка на определени договори, управлявани от „Изпълнителна агенция Програма ФАР”. Бяха констатирани пропуски. Налагаше се да се предприемат незабавни действия за отстраняването им като необходимо изискване от страна на Европейската комисия за вземане на решения за възвръщане на акредитацията на Изпълнителна агенция ФАР. Тези действия включваха незабавно осигуряване на външна консултантска помощ за укрепване на административно-организационния капацитет на Изпълнителна агенция Програма ФАР. В тази връзка бе стартирана процедура в съответствие със Закона за обществените поръчки. Като предмет на поръчката бе усъвършенстването на политиките на Дирекция Програма ФАР при МРРБ при докладване на нередности, измами и управление на конфликт на интереси като част от мерките за гарантиране на прозрачност и превенция на корупционни практики, както и разработване на ясна политика за договаряне, мониторинг и проверки на място.
Тук искам да подчертая, че действащото законодателство в България позволява в този случай, когато са налице важни обстоятелства и съществен елемент на спешност, а Вие сам разбирате, че тук няма време за 63 дни процедура за провеждане, затова законът е предвидил такива спешни варианти за провеждане на процедурата. Подобна практика се провежда от почти всички държавни институции. В конкретния случай за осигуряване на консултантска и одиторска подкрепа по въпросите на управлението на средствата, бе извършено договаряне без обявление с фирма “Консепт” ЕООД, тоест не е нарушен законът.
Що се отнася до това, смятайки колко лева на час и колко лева на ден и първо, това е оферта, която е подадена и е оценена по съответния начин. Разбирате сами и спешността на задачата, защото въпросът не е само да се свърши работата, а има ли други желаещи в момента и могат ли за толкова време да я свършат. Ние бяхме принудени да сключим тази сделка, тоест тази процедура, просто защото няма физическо време и опасността да загубиш много милиони заради това. Предполагам, че и Вие на мое място бихте постъпили по същия начин.
Що се отнася до това, впоследствие разбрах, че тази фирма е на бившата ръководителка на дирекция ФАР, която вече беше напуснала тази дирекция, когато аз започнах, и не беше директор на дирекцията. Впоследствие разбирам, че подобна дейност тя е извършвала и в други държавни администрации и хората са дали положителна оценка за работата й. Още повече, че тя е напуснала преди повече от четири години, доколкото разбирам.
Няма връзка между това, че е непременно нейна фирмата. Работата, която те свършиха по оценка и на проверяващите, е на добро ниво и съответно успяха да помогнат на Изпълнителна агенция ФАР. Друг е въпросът, че ще трябва още доста да се поработи и при предстоящата проверка, която идва през седмицата, за да получим окончателен и надявам се добър резултат от цялостната проверка на агенцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте.
Господин министър, все пак това са 16 хил. лв. на ден.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Когато отидете да си купите една кола – за пет минути давате 100 хил. евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но Ви остава колата. Вие знаете ли, че един професор взема 4 лв. на час? Това му е хонорарът.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГУЗОВ: Ами да стане консултант тогава.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, миналия петък, когато госпожа Плугчиева отговаряше тук, специално за Програма ФАР каза, че негативният Доклад на Европейската комисия и отнемането на акредитацията се отнасят за минал период – преди Вашето управление. Вие, идвайки сега, назначавате същата тази шефка. Не я назначавате, но й давате тя да провежда обучението на вашите подчинени, господин министър, именно за борба с корупцията, конфликт на интереси, затова, за което от Европейската комисия са ни отнети милиони евро. Аз просто недоумявам как това се е случило.
Между другото, моят доуточняващ въпрос е: известно ли Ви е, че през 2007 г. същата тази фирма “Консепт” ЕООД, заедно с фирма “СКК Тайс” са изпълнили по поръчка на Министерството на държавната администрация и административната реформа, за разработване и реализиране на концепция за създаване измерители на конфликт на интереси? При тази обществена поръчка пак е използван същият метод – избегнат е конкурсът. Тогава за няколко месеца срещу 650 хил. лв. двете фирми са работили по новия Закон за конфликт на интереси. Провели са и поредица от обучения. Резултатът, господин министър, го знаете. Вчера Данута Хюбнер Ви каза в прав текст: „Ако до края на месеца Законът за конфликт на интереси не проработи в България, забравете за 12 млрд. евро.” Това ми е доуточняващият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Чачев, не съм знаел за това и няма как да знам коя фирма, в кои министерства и организации или по какъвто и да е начин кандидатства и извършва някаква дейност. Аз нямаше да знам и името на фирмата, която е спечелила този конкурс, ако не беше Вашият въпрос, защото нямам възможност да наблюдавам това. При нас се провеждат стотици такива конкурси на година. Запознах се с тази фирма като такава, покрай въпросите, които нашумяха, първо чрез медиите и след това чрез Вас. Те бяха главно поради това, че не е спазен Законът за обществените поръчки, но както разбирате Законът за обществените поръчки е напълно спазен.
Що се отнася до размера на плащанията. Да, високи са, погледнати за периода, за който се извършват. Работата, която се свършва и това, което е предадено като свършена работа, мисля, че имат да довършват още обучителния процес, ако не са го приключили вече.
Ние бяхме принудени в краткото време да направим това договаряне, за да не бъдем обвинявани, че след това не сме си извършили всички необходими процедури, които се изискваха от комисията. Това е, което мога да отговоря. Не съм знаел, че изпълняват други поръчки. Тяхно си е правото. Те са частна фирма. Могат да кандидатстват и да изпълняват всякакви поръчки. На този етап аз разсъждавам така.
Не мога, не е в моите правомощия и няма как да определя, ако има някаква норма, по която да се каже както за преподавателите, които бяха цитирани и професорите. Там пише колко им се плаща на час. За съжаление няма такова законодателство, което да определя колко да плащаме и на консултантите. Иначе аз не съм привърженик на това да се дават излишни пари за такива услуги. Ще Ви кажа само за сравнение, предложението, което беше направено за пълен анализ на всички договори, исканията бяха за два пъти по-голяма сума, само че аз не разреших такова нещо да бъде извършено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм удивен от отговора Ви, тъй като моето питане далеч не е за цената на извършената работа. И 5 милиона лева да бяхте дали, обаче тези 5 млн. действително да бяха свършили работа на България. Защото в края на краищата какво са някакви си 400 хил. лв. или 650 във втория случай срещу 12-те милиарда, от които няма да може да се възползваме може би в скоро време.
Въпросът ми беше за това, че на практика правителството и в частност отделни министри провеждат, действително спазвате, аз не съм ви обвинил, че не е спазен законът. Недопустимо е обаче хора, заради които сме пропуснали много европейски пари, да обучават вашите служители на борба с корупция, на борба с конфликт на интереси. Смятам, че ще се съгласите с мен. Аз съм далеч от мисълта да Ви обвинявам Вас лично, защото по всяка вероятност не познавате въпросната госпожа, но така или иначе вашите служители я познават, господин министър. Те са Ви дали да подпишете заповедта, с която сте, пак ще кажа, назначил да извърши тази работа. Затова всички ние ще страдаме.
Не е въпрос до тези 400 хил. лв. Пак Ви казвам, да бяхте дали 5 млн. на някого, който действително ще свърши работа, и България ще излезе от мъртвата зона, в която се намира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Министърът на здравеопазването господин Евгений Желев е от почти час в Народното събрание. Има един въпрос към него и ви предлагам да го чуем, тъй като министърът така и така е тук.
Господин Ваньо Шарков и госпожа Деница Димитрова са поискали писмен отговор. Остава въпросът на господин Минчо Христов.
Господин Христов, заповядайте да зададете въпроса си към министъра на здравеопазването. Малко ще надхвърлим 14,00 ч., но поне да свършим работа.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, какви действия предприема правителството и в частност вашето министерство за контролиране на вноса и разпространението в търговската мрежа на опасни за здравето храни?
Преди две години поставих подобен въпрос и на вашия предшественик проф. Гайдарски. Тогава ставаше дума за внос на 34 тона силно токсични фъстъци, внос от Македония. Беше доказано, че в тези фъстъци има концентрация на канцерогенни алафатоксини 50 пъти повече от допустимата норма. Месец по-късно се появиха 70 тона фъстъци от Гамбия. Там концентрацията на алфатоксини беше 60 пъти над допустимата норма. Тогава ние не можахме да спрем цялото количество, за съжаление, и една част достигна до търговската мрежа, а оттам и до гражданите.
Преди два месеца в България беше засечено ирландско месо, заразено с диоксини. Изключително тревожен случай! От българския пазар бяха изтеглени 76 тона месо и 15 тона колбаси. Не знам каква би трябвало да бъде концентрацията на диоксини в това месо, но разпоредбите на Европейския съюз бяха месото да се унищожи незабавно, без да премине дори през лабораторни анализи. Отново, за съжаление, част от това месо стигна до българските граждани и беше изконсумирано с всички възможни вредни последици.
Моят въпрос към Вас е следният: какви конкретни действия предприема правителството, за да не допуска подобни, изключително тревожни случаи занапред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса на народния представител Минчо Христов.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Христов, дами и господа народни представители! Преди да отговоря подробно какви са обязаностите на Министерството на здравеопазването, искам да уточня, че въпросът с контрола на храните се третира от Закона за храните и той дава отговорност за храните от животински произход на Министерството на земеделието. Ние отговаряме за всичко останало, което не е от животински произход. В този случай, ако имате въпроси за меса и месни продукти, ще трябва да ги задавате към другото ведомство.
Що се отнася до нашите задължения относно мерките за предотвратяване на вноса на храни, искам да поясня следното.
Министерството на здравеопазването извършва държавен здравен контрол върху безопасността на храни от неживотински произход чрез регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. На контрол подлежат всички храни, напитки, материали и предмети за контакт с храни при тяхното производство, внос в страната и предлагане за консумация и употреба от населението.
Контролът се извършва по предварително изготвен годишен план, в който са посочени както кратността на проверките в различните обекти за производство и търговия в зависимост от риска, който храните представляват за здравето на населението, така и броят и видът на пробите храни, които органите на Държавния здравен контрол следва да вземат с цел извършване на лабораторен контрол на тяхната безопасност. Освен планирани, органите на Държавния здравен контрол извършват проверки в обекти за производство и търговия, или в заведения за обществено хранене при сигнали или жалби на физически и юридически лица, подадени в Министерството на здравеопазването или РИОКОЗ.
По време на подготовката на Република България за присъединяване към Европейската общност в националното законодателство бяха въведени действащите европейски нормативни актове в областта на безопасността на храните, чието приложение започна още преди присъединяването към европейските структури.
След 1 януари 2007 г . органите на Държавен здравен контрол прилагат на практика при провеждане на контрола всички изисквания на европейското законодателство, включително и при вноса на храни в страната. Министерството на здравеопазването е сключило споразумение за взаимодействие с Агенция „Митници” за извършване на съвместни действия и обмен на информация при осъществяване на функциите по надзор на пазара на храни и други стоки, имащи значение за здравето на населението. По силата на това споразумение на контрол подлежат храните от внос, за оценка на тяхното състояние, с установените изисквания за безопасност в регламентите и решенията на Европейската комисия. При получаване на пратки храни от трети страни съответното митническо учреждение изпраща уведомление до РИОКОЗ за предприемане на необходимите действия по компетентност. Специалистите на регионалната инспекция извършват проверка на придружаващите документи, правят оглед на цялата партида за оценка на нейната идентичност и при необходимост вземат проби за извършване на лабораторен анализ. Пратките храни се задържат под митнически контрол до излизане на резултатите от изследването. Когато анализите установят съответствие с нормите за безопасност, продуктите се освобождават от митнически контрол и се допускат за свободна реализация.
В случай на отклонение от установените изисквания за безопасност продуктът подлежи на реекспорт при получаване на съгласие на фирмата износител, отговорна за пратката храни. Несъответстващите пратки храни могат да бъдат също преработени за други технически цели, да се предоставят за храна на животни с разрешение на органите на ветеринарния контрол или да бъдат унищожени.
При провеждане на здравния контрол на храните, предоставени за продажба на потребителите в търговската мрежа, се проследяват етикетирането, сроковете на годност и условията на съхранение на съответните храни. При констатиране на отклонения от нормите за безопасност по време на проверката или в резултат от проведен лабораторен анализ, органите на Държавния здравен контрол разпореждат на отговорните лица да преустановят продажбата и да изтеглят от търговската мрежа негодните за употреба храни. Действията на контролните органи може да включват също и санкция на отговорното лице, както и временно спиране експлоатацията на съответния обект.
Ще ви дам няколко данни за 2007 г., тъй като за 2008 г. в момента се подготвят, до края на месеца ще са готови. За 2007 г. общият брой обекти, подлежащи на контрол, е 124 хил. Извършени са 272 хил. проверки, съставени са 25 хил. предписания и акта, санкционирани са 6107 физически лица. Общите събрани средства от глоби и такси, глоби най-вече, са на стойност 3 млн. лв. Издадени са 1981 заповеди за временно спиране експлоатацията на обекти, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Довършете си мисълта, но доста прескочихме времето, господин министър!
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Така е, като и без това сме накрая.
Казвам всичко това, за да знаете, че контролът, който сме длъжни да спазваме, го спазваме, изискванията са европейски. Смятам, че си вършим добре работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, ще ми позволите да Ви кажа нещо. И Вие, и министърът на земеделието, и правителството, и всички ние тук, в този парламент, трябва да отговаряме за тези безобразия, които стават – внос на канцерогенни, силно отровни, силно токсични храни, които влизат в търговската мрежа! Всички сме отговорни за това!
Когато бяха внесени тези канцерогенни фъстъци, 1 тон заразени фъстъци в Гамбия струва 50 долара, а тук той се продаваше между 800 и 1000 долара. Сам разбирате какъв невероятен корупционен потенциал има в тези сделки. Става дума за митничари, за ваши служители по границата, за политици, ако щете. Казвам го съвсем отговорно.
Не искам да говоря за генномодифицираните храни, които влизат в България и се разпространяват без никакви отличителни опаковки или за месо, което идва от САЩ или Латинска Америка, което е натъпкано с хормони. Вече западните медии алармират за опасностите от подобни храни. Няма да ви говоря тук за качеството на сиренето и кашкавала, където по-голямата част от съдържанието е палмово и всякакво друго масло.
Няма да ви припомням и случая със 75-те тона 20-годишно ирландско месо, особено опасно за здравето, част от което също стигна до търговската мрежа. Смятам, че онези, които заради финансова изгода застрашават здравето на други хора, трябва да бъдат жестоко наказвани.
Според мен трябва да бъдат драстично увеличени наказанията за подобни действия и призовавам колегите от мнозинството да вземат отношение по този въпрос.
Моят въпрос към Вас е:
Считате ли, че действията на Вашето министерство са достатъчно ефективни и какви конкретни, пак повтарям, конкретни действия ще предприемете оттук нататък съвместно с Министерството на земеделието и храните, съвместно с правителството, ако трябва и парламентът да се включи, за да се прекрати това безобразие, на което сме свидетели през последните години, тъй като, господин министър, става дума за здравето и за живота на българските граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие направихте реплика. Имате право на дуплика, а не на допълнителни въпроси, но, господин министър, разполагате с две минути, макар и извън правилника.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Извън правилника още веднъж да поясня, че що се отнася до месото и местните продукти, отговаря друго ведомство. Аз мога да говоря за това, което прави Министерството на здравеопазването. Смятам, че сме си свършили добре работата в нашата област. Последната година няма регистрирани случаи на нарушения що се отнася до храни от неживотински произход... Не са допускани опасни за здравето на хората стоки.
А иначе за това какво се случва преди 2, 3, 4 или 5 години няма как да нося отговорност и да отговарям за действия, които не са били под мой контрол.
В момента разработваме и е разработена специална междуведомствена комисия, която създаде условия и правилник за работа на Агенцията по храните, за координиране на работата на различните ведомства. Тя предстои да бъде приета в Министерския съвет. Това са следващите действия на базата на европейското законодателство.
А иначе правим абсолютно всякакъв вид проверки, пак казвам, на базата на европейски стандарти – що се отнася до всичко онова, което говорих. Това, което е разрешено в Европа и начинът на контрол се извършва и в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за днешното му участие, макар и кратко, в парламентарния контрол.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 11 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)



Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов