Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова


Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, преди да преминем към гласуванията и към обсъжданията на предстоящите за деня актове, едно съобщение: на 19 февруари, тоест вчера, в изпълнение на Закона за Сметната палата в Народното събрание са постъпили:
Доклад за резултатите от извършен одит на системите за управление на структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз за периода от 1 януари 2006 г. до 30 юни 2008 г.;
Доклад за резултатите от извършен одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури за периода от 1 януари 2006 г. до 30 юни 2008 г.
Докладите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и Комисията по земеделието и горите и се намират на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
По програма днес ни предстои да извършим две гласувания на първо четене. Моля да се подготвите за гласуванията.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2009 г.
Гласували 174 народни представители: за 152, против 8, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.

Следващото гласуване е по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По тази точка има внесени три законопроекта.
Първият законопроект е на народните представители Елеонора Николова и Мария Капон, вторият е на Бойко Великов и група народни представители и третият е на Министерския съвет с дата на внасяне 9 януари 2009 г.
Ще ги подложа на гласуване по реда на внасянето и разглеждането им.
Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-48 с вносители Елеонора Николова и Мария Капон.
Гласували 166 народни представители: за 140, против 7, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроект № 854-01-117 с вносители Бойко Великов и група народни представители.
Гласували 163 народни представители: за 145, против 3, въздържали се 15.
И този законопроект е приет на първо четене.

Моля, гласувате Законопроект № 902-01-3 с вносител –Министерският съвет.
Гласували 163 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 44.
И този законопроект е приет на първо четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към дневния ред за днешния пленарен ден. Съгласно решението на пленарната зала в сряда първа точка от днешния ден е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, приет на първо четене на 16 януари.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение второто четене на този законопроект да бъде съчетано с гласуване, тъй като следва той да бъде приет до края на тази пленарна седмица.
Моля, гласувайте процедурното предложение за гласуване на законопроекта на второ четене.
Гласували 161 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, гласувайте наименованието.
Гласували 151 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
По § 1 на вносителя има предложение на отделни народни представители. Комисията по принцип ги подкрепя.
Комисията предлага § 1 да отпадне от това систематично място, в което се съдържа текстът, тъй като е отразен в следващи текстове от законопроекта.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция на § 2, който става § 1.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 2 по вносител.
Гласували 132 народни представители: за 122, против 9, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 3 и предлага този параграф да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има предложение на комисията да се създаде нов § 3, който става § 2.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 3.
Господин Корнезов е прав, че в момента извършваме направо гласуване, без да сме обсъждали текстовете. Така че, ако има желаещи колеги да вземат отношение по досега гласуваните текстове, съм готов да им дам думата. Ако се окаже необходимо, можем да прегласуваме някои от текстовете.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на законопроекта и § 1, 2 и 3 от доклада, предложен от комисията? Не виждам желаещи.
Продължаваме с обсъждането и гласуването.
Господин Осман, желаете ли да представите предложението на комисията по § 4?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 в изречение първо, думата „или” се заменя със запетая и накрая се добавя „или от други лица, определени в закон”, а изречение второ се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Изработването на подробни устройствени планове може да се възлага и от заинтересовани лица след разрешение от кмета на общината, а в случаите по ал. 4, след разрешение от областния управител, съответно – от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
3. Създава се ал. 7:
„(7) Разрешенията за възлагане изработването на подробни устройствени планове от заинтересовани лица се издава въз основа на задание, одобрено от органите по ал. 3 или ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми колеги, по този текст. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на новия § 3, предложен от комисията, и текста на § 4 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се - 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Заповедта на кмета на общината за изработването на подробен устройствен план се съобщава с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикува на интернет-страницата на общината и в поне един местен вестник.”
2. В ал. 2 думата „обектите” се заменят с „линейните обекти”.
3. В ал. 3 думите „три квартала включително” се заменят с „един квартал”.
4. В ал. 5 думите „и в 14-дневен срок” се заменят с „или” и се създава изречение второ: „Проектите за подробни устройствени планове по ал. 2 подлежат на обществено обсъждане по реда на чл. 121, ал. 1 преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията, освен в случаите по ал. 13.”
Комисията предлага да се създаде нов § 6а, който става § 5:
„§ 5. В чл. 129 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „с изключение на плана по чл. 128, ал. 3” се заличават.
2. В ал. 2 думите „по чл. 128, ал. 3” се заменят с „в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по тези два текста, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4 в окончателна номерация и предложението на комисията за нов § 6а, който става § 5.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 133, ал. 6 в изречение второ думите „която се съгласува от проектанта на новия устройствен план” се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте тази окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 8 има предложения от народните представители Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов и от народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 134 се създава ал. 7:
„(7) С изключение на случаите по ал. 2, т. 1, изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър по реда на чл. 39, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 8, който става § 7.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 6, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 9 има предложения от народните представители Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов и от народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място, поради което предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат отношение по предложението за отпадане? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 9.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
„§ 8. В чл. 149, ал. 2, в т. 1 накрая се добавя „а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителя и собственика на земята”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По тази редакция, уважаеми колеги? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 8 в окончателна номерация.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 6, въздържал се 1.
Текстът, предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага да се създаде нов § 10а, който става § 9:
„§ 9. В чл. 150 се създават алинеи 6 и 7:
„(6) Комплексен проект за инвестиционна инициатива се изработва за линейните обекти на техническата инфраструктура, като съставните му части се съгласуват, одобряват и съобщават едновременно. Срокът по чл.145, ал. 4 за издаване на разрешение за строеж започва да тече след приключването на отчуждителните производства или уреждането на други отношения, свързани със собствеността. Разрешението за строеж се съобщава само по реда на чл. 149, ал. 5.
(7) Алинеи 4 и 5 не се прилагат за комплексните проекти за инвестиционна инициатива за обекти по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По това предложение на комисията? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов параграф, който става § 9.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Текстът, който е предложен, е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 11 има предложение от народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. В чл. 183 се създава ал. 4:
„(4) За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско етажно жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи по този текст на комисията? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на § 11, който става § 10.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от народния представител Силвия Алексиева да се създаде нов чл. 184.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 11а, който става § 11:
„§ 11. Създава се нов чл. 184:
„Чл. 184. (1) Съоръженията за достъп на среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 2 и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне.
(2) При необходимост съоръжения по ал. 1 могат да се изграждат или поставят и извън границите на урегулирания поземлен имот на съответната сграда върху част от имот – публична собственост на държавата или общините, ако това не препятства установения му траен начин на ползване.
(3) За изграждането или поставянето на съоръжения по ал. 1 в съсобствен имот или в общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост.
(4) За издаване на разрешенията по ал. 1 не се събират такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По този текст, уважаеми колеги? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията предлага да се създаде нов § 14а, който става § 12:
„§ 12. Имотите или части от имоти – държавна собственост, които съгласно действащите подробни устройствени планове са отредени или предназначени за нужди на образованието, науката, здравеопазването или културата, се предоставят от Министерския съвет за управление на съответното министерство съобразно предназначението им в подробния устройствен план в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата по този текст, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и предложението на комисията за нов § 12.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 12 има предложение от народните представители Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов. Има предложение и от народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип направените предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. (1) С влизането в сила на този закон се спира прилагането на действащите подробни устройствени планове в частите им за имоти, чиято собственост е възстановена върху обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата и с тези планове предназначението им е променено за други нужди.
(2) При наличие на държавна или общинска нужда в едногодишен срок от влизане в сила на този закон компетентните органи по чл. 135, ал. 1 издават заповед по чл. 135, ал. 5 за изменение на подробните устройствени планове по ал. 1. Държавната или общинска нужда за изменение на плановете е налице, ако в същия срок съответният министър или общински съвет са направили предложение до компетентния орган за изменение на плановете по ал. 1.
(3) В едногодишен срок от влизане в сила на изменените подробни устройствени планове по ал. 2 държавата или общината отчуждават съответните имоти или части от тях по реда на Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.
(4) Алинея 1 не се прилага, ако в срока по ал. 2 не е издадена заповед за изменение на съответния подробен устройствен план.
(5) Собствениците на имоти или части от тях, предмет на плана по ал. 2, които не са отчуждени в срока по ал. 3, имат правата по чл. 135, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По този текст няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на § 13, който е предложен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 7, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 13 има предложение от народните представители Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов, както и предложение от народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр....), в чл. 7 се създава ал. 4:
„(4) Собствеността върху имоти – публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По този текст, уважаеми колеги, има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване – гласуваме този текст.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. В Закона за общинската собственост (обн. ДВ, бр...), в чл. 7 се създава ал. 4:
„(4) Собствеността върху имоти – публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По този текст също няма желаещи за изказване, затова преминаваме към гласуването му.
Гласувайте предложението на комисията за § 15.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага да се създаде нов § 14а, който става § 16:
„§ 16. Неприключилите до влизане в сила на този закон производства по възстановяне на собствеността върху имоти по § 14 и § 15 се прекратяват”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По този текст има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласувайте предложения текст за нов § 16.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Преди да приключим с обсъждането и гласуването на този законопроект, колеги, бих помолил господин Осман за коректност на протокола да прочете в пленарната зала наименованието и първите три параграфа – до § 3 включително, за да бъдат протоколирани. Отново, ако някой желае да вземе отношение по тях, бих му дал тази възможност. Няма да ги подлагам отново на гласуване.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на законопроекта.
По § 1 има предложение от народните представители Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов; има предложение от народния представител Силвия Алексиева; има предложение от Захари Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място, поради което предлага § 1 да отпадне.
По § 2 има предложение от народните представители Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов.
Има предложение от народния представител Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Промяна на предназначението на сграда или на част от сграда – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър. Отказът се мотивира. Непроизнасянето в едномесечен срок от постъпването на искането се смята за мълчаливо съгласие”.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „по ал. 2” се добавя „и ал. 3”.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 3, който става § 2:
„§ 2. В чл. 63, ал. 4 след думите „устройствени планове” се добавя „с изключение на проектите за парцеларни планове за обектите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
По тези текстове, които първоначално бяха само гласувани, ако има желаещи да вземат думата, бих им я дал, и, разбира се, в такъв случай бихме гласували отново. Не виждам желаещи.
Обявявам за приключено и обсъждането, и гласуването на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Благодаря на господин Осман, на комисията, на колегите, направили предложения. Вярвам, че този закон ще бъде посрещнат с одобрение от гражданите.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма за деня, която е т. 11:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Има Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, госпожо Балева, за да представите доклада на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Преди това правя процедурно предложение за допуск в залата на заместник-министъра Румен Андреев от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли против това господин Андреев да бъде поканен в залата? Няма.
Моля, поканете господин заместник-министъра.
Имате думата, госпожо Балева.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: "Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания по наименованието на закона.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: "§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" (ГДППООРП)" се заменят с "Министерството на вътрешните работи".
2. Алинея 2 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
"( 6) Лични данни на лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина и информация за срока, за който е наложена, от Единния автоматизиран регистър могат да бъдат предоставяни на организаторите на спортни мероприятия при поискване само за целите по този закон."
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Отговорникът по сигурността предприема всички необходими действия за гарантиране на сигурността при провеждането на спортни мероприятия и осигуряване на охрана в спортната зона, като уведомява органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за мястото, датата и точния час на провеждане на спортното мероприятие, както и за начина за неговата охрана."
2. В ал. 3 след думата "незабавно" се поставя запетая и се добавя "но не по-късно от 24 часа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по тези три параграфа? Няма.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. Създава се чл. 9а:
"Чл. 9а. Професионалните спортни клубове определят координатор по сигурността на клуба с подготовка в областта на опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, който:
1. осъществява взаимодействие между организаторите на спортни мероприятия, отговорника по сигурността на спортния обект и органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи;
2. поддържа постоянен контакт с клубовете на привържениците на спортния клуб, с отговорника на привържениците, с придружителите на привържениците, както и с координаторите по сигурността в други спортни клубове;
3. събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи:
а) информация за лица, склонни към действия, които застрашават реда и сигурността на спортното мероприятие;
б) информация за лица, които са извършили, подготвят или извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия;
в) друга информация, имаща значение за опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на спортно мероприятие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Той е основен в законопроекта.
Заповядайте, господин Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямам нищо против наличието на лице, което да е координатор по сигурността на един спортен клуб. Но забележете това, което е записано в точка трета – вменяваме задължение на това лице да събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи информация за лица, склонни към действия, които застрашават реда и сигурността на спортното мероприятие. Това не е работа на един координатор по сигурността. Това е работа на органите на Министерството на вътрешните работи , защото полу нашега – полу наистина мога да ви дам един такъв пример. Футболен клуб "Левски" назначава на тази длъжност председателя на фенклуба Златин Тепсиев, който събира и предоставя на органите на МВР информацията, че председателят на фенклуба на ЦСКА – Дучето, е потенциална заплаха за сигурността на провежданото спортно мероприятие, в резултат на което органите на реда не би трябвало да го допуснат до провеждането на футболната среща.
Това създава опасни прецеденти, господин председател и уважаеми колеги. Затова правя предложение събирането на подобна информация като текст от Закона за изменение и допълнение, който разглеждаме в момента, да отпадне. Не е работа на един координатор по сигурността, с цялото ми уважение към хората, които ще бъдат назначени на тази длъжност, да се занимава с подобна дейност. Нека да я оставим на органите на Министерството на вътрешните работи, за да не се получават недомислици, заради които след това Народното събрание да носи негативи.
Предложението ми е цялата точка 3 да отпадне, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате точка 3 от чл. 9а да отпадне.
Дали господин Шарков е предизвикал реплики в пленарната зала? Не виждам желание.
Господин Атанасов, имате думата за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, първо искам да кажа, че подкрепям предложението, направено от господин Шарков, по следните съображения. Текстът на предлагания в закона чл. 9а посочва, че професионалните спортни клубове определят координатор по сигурността на клуба с еди каква си подготовка, който има следните правомощия... Става въпрос за спортни клубове, които е добре да имат такива отговорници, в това няма нищо лошо. Но правомощието, което получава този координатор по сигурността в точка трета – да събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи информация за лица, склонни към действия, или информация за лица, които са извършители и така нататък, поставя въпроса: с какви средства и методи това лице ще събира тази информация? Защото той не е държавен орган в широкия смисъл на думата. От какви масиви, с какви средства, пак повтарям, ще събира тази информация? Защото тази информация би следвало да се събира и да е в наличие в Министерството на вътрешните работи. Той по какъв начин ще събира тази информация? Защото, получавайки това правомощие, трябва да има способи и методи, за да събира тази информация. От информационните масиви на коя институция ще събира той информацията? Защото когато говорим "събира и предоставя информация за лица", на първо място, трябва да се индивидуализират лицата, за които този служител по сигурността ще събира информация. Това правомощие предполага този служител по сигурността да има достъп до личните данни на лицата, за да може да ги индивидуализира.
На второ място, ако той е установил по друг способ лицата – примерно по списъци, то по какъв начин ще проверява тази информация? На практика се създава ситуация, при която това лице има статут на специфичен офицер по сигурността. Иначе не мога да разбера това нещо.
Според мен тези правомощия не могат да бъдат упражнявани от това лице, защото то няма способи и методи да стигне до тази информация; второ, създава се опасност да се злоупотребява с лични данни за лицата от служители на фенклубове или на спортни клубове, които не са държавни структури.
Затова мисля, че т. 3 трябва да отпадне. Подкрепям това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има ли желаещи да вземат отношение по въпроса? Няма.
Ще напомня, че господин Шарков предложи да отпадне т. 3 със съответните подточки към нея, а господин Атанасов подкрепи това предложение.
Бих поканил господин Андреев, ако не възразява, да вземе отношение по повдигнатия въпрос и да представи мотивите на вносителите по този текст, като се постарае да отговори на съмненията, изразени от народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател, за предоставената ми възможност.
Уважаеми дами и господа народни представители, в хода на обсъждането на този законопроект и особено на тази точка в комисиите и в обществеността се породиха доста спорове. До това предложение се стигна след подробни обсъждания с представители на Българския футболен съюз и други спортни деятели, които подкрепиха идеята.
Какво значи МВР да носи цялата отговорност за всичко, което става в държавата? То и без това е призовано и винаги е виновно за всичко, което става в държавата. По какъв начин МВР би могло да събира изпреварваща информация за подготвяни хулигански прояви, за подготвяни материали от рода на самоделни бомбички, от които има загинали хора? Може би трябва да създадем агентурна мрежа в спортните среди. Според мен това не е работа на МВР. Това е обществено задължение и на спортните клубове. Те не са създадени в обществото само за да доставят удоволствие и спортни емоции на хората. Те трябва да се грижат и за реда при провеждането на спортните мероприятия.
Според мен спорът придобива характер на инат. Подобна фигура дори изрично е наречена „секюрити офисер” – такава има навсякъде в съвременна Европа. Там никой не поставя въпрос за полицейщина в спортните среди, никой не казва, че това е работа само на полицията.
Затова бих помолил да подкрепите тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Отношение към текста ще бъде изразено при гласуването.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: „§ 5. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
„(1) За времето на провеждане на спортното мероприятие ръководител на спортното мероприятие е координаторът по сигурността на клуба домакин.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
„§ 6. В чл. 11, ал. 3 се създава изречение второ: „На входния билет се изписват забраните към посетителите на спортни мероприятия съгласно закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
„§ 7. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Продажбата на входни билети за привържениците на различните отбори се организира на отделни каси.
(2) Организираните привърженици на различни отбори се настаняват в отделни сектори или блокове, като между тях се оставят свободни буферни зони, които се определят от организаторите на спортни мероприятия след съгласуване с органите, осигуряващи охраната.
(3) По съображения за сигурност организаторите на спортното мероприятие след съгласуване с органите, осигуряващи охраната, могат да насочат посетителите към сектори или блокове, различни от посочените в билетите им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
„§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Отговорникът по сигурността организира пропускането на привържениците на различните отбори през различни входове на спортното съоръжение, като осъществява контрол за:”.
2. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) При установяване на обстоятелствата по ал. 2, т. 1-3 могат да се използват технически средства, за което се съставя протокол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по § 8? Няма.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: „§ 9. Член 14 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за отпадане на чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 9? Няма.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф:
„§ 10. В чл. 17 ал. 4 се създава изречение второ: „В случаите на организирани пътувания на привърженици до мястото на спортното мероприятие отговорникът на привържениците уведомява органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за мястото, датата и точния час на отпътуване, начина на придвижване и броя на привържениците, които ще пътуват организирано.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 10. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. В Глава трета, Раздел І се създава чл. 17а:
„Чл. 17а. Ръководителите на клубовете на привържениците определят лице за контакт, което:
1. осъществява взаимодействие между организаторите на спортни мероприятия, ръководителя на спортното мероприятие, отговорника по сигурността на спортния обект, координатора по сигурността на клуба и органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи;
2. събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи:
а) информация за предстоящи пътувания на привърженици до местата на провеждане на спортни мероприятия;
б) информация за лица, склонни към действия, които застрашават реда и сигурността на спортното мероприятие;
в) информация за лица, които са извършили, подготвят или извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия;
г) друга информация, имаща значение за опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на спортно мероприятие;
3. насърчава привържениците към спазване на установените стандарти за добро поведение при провеждане на спортно мероприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С цялото ми уважение към всичко, което беше казано тук от Министерството на вътрешните работи, вижте какво се получава. Господин председател, преди малко в § 4 по предложение на органите на МВР ние записахме, че професионалните спортни клубове определят координатор по сигурността, който събира и предоставя информация за потенциално опасни лица и т.н. Сега тук записваме, че и фен клубовете определят лице за контакти – този път така е наречено, което има абсолютно същите задължения. Вижте в т. 2 букви “б”, “в” и “г” са с абсолютно идентични текстове, както онези при координатора по сигурността. Те казват, че лицето за контакт във фен клуба събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи отново информация за лица, склонни към действия, които застрашават реда и сигурността на спортното мероприятие, събират и предоставят информация за лица, които са извършили, подготвят или извършват насилствени действия.
Уважаеми дами и господа, няма как един човек от фен клуба, пък бил той и бивш служител в Министерството на вътрешните работи, този път във функцията на някакво частно лице да събира и предоставя информация за лица, които подготвят или правят някакви бомбички по време на провеждането на спортно мероприятие.
Освен това, уважаеми господин председател, в т. 2, буква “а” пише, че лицето за контакт от фен клуба предоставя информация за предстоящи пътувания на привърженици до местата за провеждане на спортни мероприятия. Същия текст го има записан в предишния § 10 - в случаи на организираните пътувания на привържениците до мястото на спортното мероприятие отговорникът на привържениците уведомява органите на съответната областна дирекция. И тук текстът е много по-пълен, защото той казва, че го уведомява за мястото, датата, точния час на отпътуване, начина на придвижване, броя на привържениците, които ще пътуват. В следващия § 11 ние записваме същия текст, само че този път по-кратък.
Господин председател, аз не съм правист, но Вие ми кажете възможно ли е да има подобни текстове и възможно ли е в два поредни члена да се повтарят абсолютно идентични текстове и да вменяваме на цивилни лица задължения, които са по принцип задължения на органите на Министерството на вътрешните работи?
Предлагам т. 2 изцяло да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тази материя?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Подкрепям изцяло предложението на господин Шарков за отпадане на т. 2 в чл. 17а. Освен изложените от него съображения искам да посоча следното. Тук става въпрос за принципен проблем. Оставете че има дублиране на правомощия на различни лица, но според мен би следвало, ако ще се предлага някакъв подобен текст, той да звучи по следния начин: “Органите на Главна дирекция на охранителната полиция събират и предоставят информация на клубовете”. А не обратното. Защото институцията, която има правомощия да събира и обработва такива данни, е МВР. Тези лица, които определяме – едното лице за контакт, а пък другото – за осигуряване на сигурността, нямат качеството на държавен служител на каквато и да е институция.
Аз отново поставям въпроса с какви способи и методи те ще събират информация? Член 105 от Конституцията урежда, че правителството е това, което трябва да осигурява обществения ред в държавата и чрез своите институции би следвало да събира и обработва информация по различни класификации, която информация да се използва за опазването на обществения ред. На практика излиза, че органите на МВР през този закон си създават – тук господин Андреев използваше тази терминология – някаква специфична агентурна мрежа. Моля ви се, имате си Закон за МВР, има си подзаконова нормативна уредба за вербуване на агентура! Вършете си тази работа вие, а не да си определяте някакви лица, които по този закон да получават правомощия, които не могат да изпълняват, защото нямат способи и методи. Защото ако има данни по някаква линия, че някое лице готви извършването на тежко престъпление, би следвало вие по своите канали да получите тази информация и да вземете мерки това да не се състои. А не да разчитате на лица, които нямат правомощие да вършат тази работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз съм съгласен, че това не са най-съвършените текстове в един подобен закон. Но те са от категорията текстове или идеи, облечени в текст, предизвикани, както казвахме според едно клише, от живия живот.
Трябва да си дадем сметка, колеги, че не става дума за групи от обикновени граждани, които отиват на поклонение, на сватба от един град в друг град, които отиват на някаква кръгла годишнина и там се разпалват, изпадат в носталгия, пеят революционни песни, или някакви други форуми на граждани, за които естествено правителството, полицията, обичайните структури в сектора за сигурност носят пълната отговорност така щото тяхното поведение да остане в рамките на закона.
Тези предложения, пак повтарям, дори и редакционно не звучат по най-убедителния начин, но те са алтернатива на една ситуация, която в много отношения е уникална - за спортните среди, в други отношения - специфична като самозараждаща се, като полуконтролирана, като стихийно управлявана или неуправлявана, когато трябва да се управлява. Трябва да се познава структурата на различните привърженически клубове. Второ, трябва да се познава влиянието на отделните регионално детерминирани групи в структурата на един клуб. Представете си едно дерби, то естествено е между сините и червените, два пъти в годината се случва. От цялата страна тръгват така наречените агитки със своите атрибути, със своите неформални лидери. Те имат формален лидер на клуба, но той е стациониран в столицата. Всяка агитка си има тартор, във всяка агитка има подготовка, включително и за физически сблъсък, без непременно това да е с привържениците на другия клуб. Понякога сблъсъкът се визира като стихийно пламнал между граждани от автобусите или от улиците, първия кордон на полицията или части от полицията, които са вътре в пространството на стадиона. Ето тук вече събирането на информация не бива да ни ужасява, защото събирането на информация става чрез най-елементарното визуално наблюдение на поведението на групите. Знае се например, че в Борисовата градина първи ще дойдат най-близо прилежащите агитки. Те, между другото, домакинстват и разполагат следващите, които пристигат от Централна гара София. Последна идва агитката на ЦСКА от Варна и затова са й сложили псевдоним “Пиана Варна е тук”. Преди това вече са заели своите позиции “Торсида” – Плевен, “Червена религия” – Самоков, и т.н.
Колко души, включително и в полицията, познават този сложен и понякога невидим живот на агитките? Познават ги самите агитки и няма нищо лошо, ако привържениците с техния организатор, в лицето на председателя, получат информация първо за собствените си привърженици и подадат тази информация на полицията? Едно е, ако пристигнат двадесет души от Годеч на един стадион, и друго е, ако три влака извозят 2000 души от Северна България за едно дерби в София. Полицията не може по маршрута на 30 или 40 агитки да организира плътно покритие, физическо наблюдение и разпознаване на място. Аз мисля, че става дума за такъв тип информация.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Второ, разбира се, че е по-ефективно, ако се използва и този метод, който ни поставя малко нащрек, отколкото ако вменим на полицията да инфилтрира агитките наистина с една мощна агентура. Ето тогава вече би имало нарушаване на човешки права. Ето тогава вече инфилтрираният в агитката агент – информатор на полицията, ще тръгне да събира наистина по един неприемлив начин лични данни, включително за техните адресни регистрации, включително за контактите им с други лица, за да може да идентифицира подстрекателя, инспиратора от извършителя и от потърпевшия.
С тези текстове аз мисля, че се прави опит да се делегират част от функциите на органите по правоохранението и защитата на обществения ред върху онези съзнателни елементи в агитките, каквито също има.
Така например председателите на клубовете носят ангажимент за осигуряването на транспорт и понякога част от транспортната схема включва не задължително предплатени автобуси, но и частни коли, в които там, където има места, се настаняват младежи, които нямат или осигурен билет, или средства, за да си закупят билет. Понякога това е по-безопасният начин, защото е полукомпактно придвижване от град на град, отколкото тичането без билети по влаковете и пристигането със закъснение, което води до допълнително изостряне на обстановката около самите стадиони, преди да е започнало самото състезание.
Колкото по въпроса за превантивна изпреварваща информация за лицата, склонни към насилие, склонни към разпалване на конфликти, това също звучи много респектиращо и някак си озадачаващо, но в условията на спортната среда в България то не е чак толкова непостижимо.
Първо, в агитките много добре познават своите „колеги”, които например имат забрана да посещават стадионите за известно време. Какво лошо има този отговорник да каже: в групата ни има три момчета, които чак догодина могат да влизат в стадиона и не желаем заради тях да ни изтърбушите всички и да ни изкарате навън. Ето как лицата, склонни към разпалване на конфликти, могат да бъдат идентифицирани и самата полиция да бъде предупредена, че те също правят опит нелегитимно да проникнат вътре в стадиона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с това красноречие и с това познаване изначало и в тънкости нещата, които се случват в агитките, особено на ЦСКА, всички бихме стигнали до убеждение, че не един отговорник по сигурността, не един координатор, не едно лице за контакт, а десетина са нужни, за да се справим. Но това нещо няма да реши проблема, уважаеми господин Илчев.
Разписвайки тези текстове, аз мога да Ви кажа, че още на следващото дерби „Левски” – ЦСКА ще се случат същите неща, които са се случвали досега. Няма да реши проблема!
Ако в текста пишеше, че това лице за контакти или този отговорник за сигурността – координатор по сигурността, оказва съдействие на органите на МВР при събирането на информация за такива лица, които са опасни и които нямат право да посещават, аз бих се съгласил с Вас. Но, вменявайки задължението на това лице да събира и предоставя тази информация и изземвайки това задължение всъщност от органите на МВР, създаваме опасен прецедент.
В момента футболното хулиганство в голяма степен е изместено от един друг социален проблем – социалният проблем на детското насилие в училищата. Трябва ли в училищата да създадем лице за контакт, което да събира и предоставя на органите на МВР информация за свои съученици, които са потенциално опасни за училищната среда? Не трябва. И затова не трябва да правим и това нещо, защото създаваме опасен прецедент, който може да доведе до тежки последици. Това е истинската полицейщина и това е създаването на агентурната мрежа. По-добре МВР да си върши работата, а не да вменява свои задължения на други лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Илчев, имаме обща загриженост за сигурността на обществения ред. Въпросът е за механизмите, по които това трябва да се случва. Вижте особено текста, който урежда координатора по сигурността. Това подчертаване, че това лице трябва да е с подготовка в областта за опазване на обществения ред какво означава? Всички знаем. Оттам нататък, пак поставям въпроса: на какво основание тези лица – било то координатор по сигурността, било то лице за контакт, на какво основание ще обработват лични данни? На какво основание? Какъв орган са те? Нямат такова правомощие. С този закон не можем да объркваме нещата.
Другото – вижте конкретните текстове: събира и предоставя информация за лица, склонни, за лица, които са извършили... Как си представяме това нещо? Че във всеки един спортен клуб ще се направят едни картотеки и в тази картотека ще бъдат всички данни за лицата, които са склонни към еди какво си, другата картотека ще бъде с данните за... Това е недопустимо! Тази работа трябва да се извършва на друго място, а именно в Министерството на вътрешните работи.
Аз ще си позволя да кажа, макар и от парламентарната трибуна, нещо друго: в никакъв случай няма нарушение на закона. Напротив, МВР да си създава агентурна мрежа в тези среди. Ами да си създава! Това й е работата, за да събира информация. Но да я събира МВР, а не да даваме правомощия на лица извън състава на МВР и изобщо, които нямат качества на държавен служител, да се занимават с такива неща. Това е объркана логика и от това ще произтекат грешки, защото утре това лице ще започне да привиква всички фенове и ще иска от тях да пишат обяснения или ще им събира някакви други данни и ще каже: аз по закон имам право да правя това нещо. Това е недопустимо.
Според мен т. 2 задължително трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Ако желаете, господин Илчев, имате право на дуплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Благодаря и за констатацията, че ни движи обща загриженост. Очевидно гледните ни точки ще останат раздалечени, просто защото аз не си представям действията на тези лица по начина, по който господин Атанасов, а донякъде и господин Шарков си ги представят.
Не си представям поддържането на картотека, не си представям някакъв много злокачествен тип доносничество, което засяга невинни хора. Не приемам например и аналогията с един училищен клас, където би било наистина много неподходящо, почти отвъд голямото недоразумение да има лице за контакти. Но също така ние сме наясно, че един изключен за побойничество, за лош успех, за издевателства над съучениците си и над учителите младеж не ходи на училище. И появата му, без да има лице за контакти, означава, че първият, който го забележи, най-вероятно по най-елементарния начин ще каже на директора: оня, дето го изключихте, защото преби две деца, пак е дошъл.
Извинете, аз по този, дори елементарно-битов, начин си представям прословутото наблюдение, събиране и предоставяне на информация. Че кой не знае тримата в квартала, които, първо, винаги са дежурни в побоите по стадионите; второ, заради тях го отнасят читави момчета и, трето, понякога успява да провали преживяването на един голям футболен сблъсък по най-неприемливи за неговите връстници начини? Между другото, те са достатъчно самокритични помежду си, но тъй като никога по този начин не е правен опит да се регламентират отношенията, действат доста импулсивно. Аз лично съм виждал как пияни младежи, които дори полицията на входа е на път да пропусне в хаоса и бъркотията, се изолират от техни приятели с цел да не стане, както казват самите, издънка. Те самите имат интерес там, закъдето са тръгнали, да стигнат и да видят мача, вместо да ги спрат на 10 км и да започнат обичайните полицейски действия.
Аз мисля, че тук се говори за една трансмисия, а не върху някакъв много завоалиран опит на полицията да се разтовари от ангажименти и да вмени тези ангажименти на хора, които нямат, както правилно каза господин Атанасов, нито професионалната подготовка, нито квалификацията, нито законодателните основания да я вършат. Мисля, че този текст не говори за това, а за едно нарастване на възможностите да се регулира процес, който понякога води до много тежки и много сериозни резултати, включително до осакатявания и до жертви. Какво лошо има в това да се поеме разширен ангажимент да се предупреждава?
Между другото, ако това е правено през последните години в рамките на подобен или на такъв нормативен текст, мисля, че биха могли да се избегнат случаи, за които всички знаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 11?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, действително проблемът е много сериозен и трябва да се отнасяме към него много сериозно. За да се отнасяме много сериозно, ние трябва да познаваме проблема в детайли и в същината му.
Колегата Илчев каза за организацията и действията на феновете от ЦСКА. Аз мога да ви запозная подробно и по-малко задълбочено с организацията на фен клубовете на „Левски”. Общовзето разликата е само в детайлите. Общото между тях е това, че се цели от определени лица, няма да ги наричам с истинските имена, както ги наричат феновете, но главната цел е да се опорочи едно футболно състезание, едно спортно състезание, независимо дали е само футболно, с неща, които са извън спорта.
За съжаление последствията извън спорта са много тежки – както в личностен план на пострадали невинни младежи, деца, възрастни хора, ако щете и поражения по масов градски транспорт, по железници, по спирки, по инфраструктура, по пътища и какво ли още не.
Мисля, че в тази зала сме наясно какъв е проблемът. Въпросът е с какви мерки той да бъде възможно най-добре обуздан. Ние не бива много, много да мислим как да го направим, а е по-добре да вземем добрия, положителен опит на английската система.
Всички от вас си спомнят какви поразии правеха английските фенове в Европа и в Англия по време на футболни срещи, включително със загинали хора, включително с масови побои, разрушаване на инфраструктурата на градовете. Но там английското общество ведно с държавата се съюзиха и сега, ако имате щастието да отидете на футболен мач в Ливърпул, в Манчестър или в Лондон – стадионът е, все едно сте на театър. Нищо общо няма с това, което беше – нито преди срещите, нито по време на футболните срещи, нито след това.
Същото се отнася, разбира се, и по другите спортни терени. Ние говорим за футбол, проблемите с агитките са не по-малко, когато има дерби на баскетбол, на волейбол и други спортове.
Сигурно в Англия или във Великобритания като цяло не си поставят и не са си поставяли такива въпроси – какво би станало с този, който ще ги наблюдава, и този, който ще събира данни за тях.
Разбира се, границата между позволеното и непозволеното е много тънка, но проблемът е достатъчно сериозен, за да дадем повече права на хората, които биха предотвратили такива деяния, отколкото да сравняваме, че те биха злоупотребили с тази своя, така да я нарека, власт, която им бъде дадена. Затова, според мен, не бива да се колебаем.
Крайно време е този възел да се разсече и да се даде възможност както на държавата, така и на обществото да е спокойно. И когато знае, че нейните деца и внуци отидат на спортно мероприятие, те ще се завърнат живи и здрави вкъщи, а не пребити, осакатени или дрогирани. Защото и това се среща – първо се започва с бира и с дрога, накрая се стига до бой.
Затова призовавам и колегите от опозицията – те са прави винаги да се съмняват в определени действия на мнозинството по принцип, но в конкретния случай ми се струва, че трябва всички да се обединим в това – с повече права, с повече строгост, с повече авторитет на държавата и на нейните представители във властта. Живот и здраве, като се пооправи проблемът, тогава биха могли да се смекчат и рестрикциите. Благодаря за вниманието. (Народният представител Георги Георгиев иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика или за изказване?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно няма да можем да приключим със закона, защото остават четири минути до почивката. Ще го продължим следващата седмица.
Заповядайте за реплика, д-р Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Кътев, не мога да се съглася с два пункта от Вашето изказване.
Първият пункт – Вие призовавате тук пребиваващите направо да вземем английската система. Вие анализирали ли сте дали тя е подходяща за българските условия? Това е първото.
Второ, когато вземаш нещо, така както е някъде, и го присадиш без да го приспособиш и да се обсъди за съответните условия дали ще е подходящо, то може да се окаже нож с две остриета.
Вторият пункт, с който не мога да се съглася с Вас – това ми прилича, че Вие ни подканяте отново да създадем доброволните отряди. Всички знаете, че от тях колкото имаше полза, толкова имаше и доста злини. Хората в тези доброволни отряди понякога се самозабравяха. Знаете, че на някои от тях бяха дадени разни възможности да спират по пътищата, вземат ти книжката, и се упражняват върху талона ти и така нататък.
Тук не обвинявайте опозицията, че се съмнява в даването на права, които по правило принадлежат на полицията и са присъщи за полицията. Така че аз съм категорично против това, към което Вие призовавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Кътев, имате право на дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Явно д-р Георгиев не ме е разбрал добре, но ще обясня повече за залата.
Уважаеми колеги, английската практика не е нещо ново за българското МВР, ако щете. Всички секретари на МВР – сега комисари и техни заместници са били във Великобритания и са много добре запознати с практиката на английските стадиони и спортни зали. Не е сега стартът! Аз не призовавам сега да се започне. Напротив, той се знае – въпросът е, че трябва да се приложи. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.) Трябва да се приложи добрият модел, добрата практика. Според нас и лично според мен, това е добра практика. Според Вас, ако не е добра - о’кей. Това да го преценят професионалистите.
Що се отнася до доброволните отряди – нищо общо няма с моето разбиране и философия, създавана в доброволни отряди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 10,29 ч. Явно ще трябва да спрем дотук.
Следващата седмица ще продължим разискването по този закон.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
„Добре дошли!” на министър Емилия Масларова и министър Михаил Миков.
Уважаеми колеги, ще обявя новопостъпилите питания за периода от 13 до 19 февруари 2009 г.:
– питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно мерки за контрол върху параметрите на GSM-клетъчните станции. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.;
– питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на производството и употребата на биогорива. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.;
– питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно недопустимото състояние на сградата на новия пътнически терминал на летище София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.;
– питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев - министър-председател на Република България, относно плановете на българското правителство за оползотворяването на Иракския дълг в размер на 360 млн. щатски долара към страната ни за довършването на автомагистрала "Тракия". Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.;
– питане от народния представител Лидия Шулева към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за достъп до медицински услуги на жителите на отдалечените селски райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.
Писмените отговори, получени на въпроси и питания на народни представители:
– отговор от министър-председателя Сергей Станишев на питане от народния представител Евгени Чачев;
– отговор на министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов;
– отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
– отговор от министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев на въпрос на господин Иван Николаев Иванов;
– отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от господин Иван Николаев Иванов;
– отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от господин Иван Николаев Иванов и господин Евгени Чачев;
– отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
– отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров;
– отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
– отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Преди да преминем към точка първа от парламентарния контрол, министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков пожела да направи изявление пред Народното събрание.
Има думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Пожелах това изявление, за да съобщя ефектите, които ще се получат след приемането на чл. 251, ал. 1 и ал. 4 от Закона за електронните съобщения, който беше гласуван вчера в Народното събрание.
Редакцията, която беше приета, не дава възможност за използване на данните, събрани и съхранявани от операторите и интернет-доставчиците за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес, като сводничество, разпространение на детска порнография, интелектуално пиратство и други. Такава редакция силно намалява капацитета на противодействие на тези престъпления и дава възможност на извършителя да заличи уличаваща го информация и да унищожи данни, които ще служат за доказване на деянието.
Искам да е пределно ясно, че с това решение се разрешава данните да бъдат използвани само за тежки престъпления. Това е много по-тясно тълкуване на Директивата на Европейския съюз, тъй като в нея се визират сериозни престъпления, които не са тежки по смисъла на нашето законодателство. Определение за понятието "сериозно престъпление" е дадено в Съвместното действие 96/699/Правосъдие и вътрешен ред на Съвета на Европа от 1999 г., прието на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз относно пране на пари, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпления. Това са престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за повече от една година. С оглед на това степента на обществена опасност на деянията, които са визирани като "сериозни престъпления" по общностното право е по-ниска от понятието "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93 от нашия Наказателен кодекс.
Дори и при тежките умишлени престъпления, като отвличания, грабежи, убийства, причинени с използване на взривни вещества, за които нормата на чл. 251 дава възможност за предоставяне на данни, ще се загуби оперативност и бързина на разследването и разкриването на престъпления. Работата по горещи следи ще бъде сериозно забавена и затруднена, а ефективността на разследването значително намалена.
Сложната процедура по Закона за специалните разузнавателни средства изисква получаване на разрешение от председателя на окръжен съд или негов заместник и това трябва да става по всяко време на денонощието, 365 дни в годината. Реакцията в такива случаи обикновено се случва в първите 1-2 часа след извършване на престъпление.
Наред с това възникват и следните сериозни организационни проблеми. Единствено специализираната Дирекция "Оперативни технически операции" осигурява и прилага специалните разузнавателни средства. В Закона за електронните съобщения обаче не е посочено чрез кого събираните от операторите данни ще се предоставят на този, който има право да ги иска, което сериозно ще затрудни процеса. При това положение следва, че тези данни ще се предоставят на съответните заявители направо от оператора, който ги е събрал и съхранява. В това отношение трябва да мислим за готовността на операторите за това. Мотивираните искания до съда за предоставяне на данни от операторите съдържат информация, която подлежи на класифициране, от което следва, че всички оператори ще трябва да изградят звена по сигурността на информацията, да разкрият съответните регистратури за класифицирана информация и, разбира се, служителите им да преминат преглед за достъп до класифицирана информация.
Наред с това всички оператори, предоставящи електронни услуги, в т.ч. интернет-доставчиците, трябва да създадат организация за непрекъсната 24-часова възможност за предоставяне на данни. В противен случай няма да изпълнят задължението си по закон, което им бе вменено, и ще затруднят или препятстват разкриването на престъпление, което само по себе си е наказуемо по закон.
Безспорно е, съгласно чл. 18 от Закона за специалните разузнавателни средства, че в неотложни случаи министърът на вътрешните работи може да разпореди предоставяне на данни. Това разпореждане, съгласно Закона за специалните разузнавателни средства, трябва да бъде потвърдено или не в срок от 24 часа от председателя на съответния окръжен съд. Какво става, ако председателят не потвърди извършени действия, тъй като данните вече ще бъдат предоставени? Не е ясно как юридически стои въпросът по отношение възможността министърът да разпорежда на частни субекти, каквито са операторите, извършване на определени действия. Не е ясно и как ще се прилага предвиденият в Закона за специалните разузнавателни средства ред за унищожаване на информацията. Данните, които ще се съхраняват от оператора, са необходими за осъществяване на неговата дейност, а съгласно чл. 31, ал. 3 от закона те следва да бъдат унищожени, ако не се използват за изготвяне на веществени доказателства.
Искам да е пределно ясно, че вие разрешихте данните да бъдат използвани само за тежки престъпления и това много по-тясно тълкуване изключва и компютърната престъпност, и детската порнография, и сводничеството и редица други престъпления, които тревожат обществото.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това решение ще има негативен ефект върху борбата със сигурността. Аз мисля, че държавата трябва да създава условия за осъществяване на възложените на държавните органи задачи, за да могат да бъдат защитени правата точно на гражданите, които участваха включително и в дискусията по тази болезнена тема, каквато е темата за измененията в Закона за електронните съобщения.
Още един път искам да помоля народното представителство да намери решение на възникналия проблем и то в къси срокове, доколкото решението, което беше прието вчера, и неговото прилагане ще създаде много сериозни проблеми в борбата с престъпността. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи от парламентарни групи да вземат отношение няма.
Уважаеми господин министър, също бих искал да бъда пределно ясен. Смятам, че и Вие сте уверен, че няма народен представител, който да не уважи аргументите, които изложихте и огласихте и да не желае да се създадат необходимите законови предпоставки за ефективна борба и срещу тези видове престъпност. Но следва да отчетете, че начинът, по който беше проведена дискусията и предложени текстовете от вносителя, не създадоха увереност и еднозначно мнение в народното представителство, че предлаганите текстове не носят своите рискове.
Оттук нататък предлагам в контакт между Вас и съответните комисии, разбира се, и аз съм готов да съдействам в пълна степен, да бъде изяснен начинът за отстраняване на реалните трудности и пречки, които възникват по Ваше мнение, за да няма съмнение, че Народното събрание – съзнателно или не – създава някаква бариера за ефективната борба с различните видове престъпност.
Господин Минчо Христов желае думата по процедурен въпрос.
Господин Христов, имате това право. Съзнавате, че ако под процедурен въпрос ще направите изказване, ще бъда принуден да Ви отнема думата. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, от това, което чух преди малко, искам да уверя министъра на вътрешните работи, че ще направя всичко възможно да подкрепя текстовете, за които той говори.
Моята процедура е следната.
Господин председател, преди вече един месец парламентът взе едно решение за активиране на чл. 36 от договора, даде зелена светлина, даде подкрепата си на правителството за пускане на предсрочно закритите реактори на АЕЦ „Козлодуй”. За съжаление, независимо че решенията на парламента са задължителни за правителството и за всички държавни институции, нашето правителство не е направило нито една конкретна стъпка, дори не е поставило въпроса за пускане на реакторите пред Европейския съюз.
Искам да ви кажа, за кой ли път го казвам и говоря по този въпрос, че от Европейския парламент се учудват защо българското правителство не прави необходимите стъпки.
Господин председател, ще припомня, че 4 гласа не достигнаха на Европейския парламент да спаси централата, а тук с толкова усилия успяхме да приемем това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата процедура в тази връзка?
МИНЧО ХРИСТОВ: Моята процедура е да се обърне внимание на българското правителство, ако трябва да повикаме министър-председателя тук. Знаете, аз миналата седмица имах конкретен въпрос именно по тази тема и да питаме защо правителството не действа в тази посока. Господин председател, знаете, че чл. 36 може да бъде активиран три години след подписването на договора. Вече изминаха две години и два месеца. Нима ще чакаме да изминат трите години, за да не можем да пуснем реакторите и да използваме тази възможност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Каква е процедурата Ви?
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурата ми е следната: да повикаме министър-председателя и да попитаме защо българското правителство не изпълнява решенията на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, Вие знаете каква е процедурата за такъв акт на парламента. Прави се предложение, гласува се и при решение се реализира. Вие като народен представител спокойно можете да зададете актуален въпрос по тази тема.

Колеги, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
По т. 1 предстоят:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ДОНКА МИХАЙЛОВА КЪМ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА ОТНОСНО АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ, ЗАСЯГАЩИ ТРУДОВИЯ ПАЗАР.
Питането на госпожа Михайлова беше отправено в заседанието на 13 февруари т.г. След отговора на госпожа Масларова с 51 подписа на народни представители от парламентарните групи на Коалиция за България, Движението за права и свободи и Националното движение за стабилност и възход е внесено предложение за разисквания по питането заедно с проект за решение. Тогава председателят на заседанието госпожа Касабова насрочва разискванията за днес – 20 февруари 2009 г . Раздадени са ви предложението за разисквания, проектът за решение, внесен от народните представители на същата дата. Всеки народен представител разполага с този проект.
Искам да съобщя, че е внесен и втори проект за решение на 19 февруари с вносители Мартин Димитров и група народни представители, който също ви е раздаден.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от нашия правилник разискванията продължават един час. Не се предвижда удължаване на времето за разисквания. Времето се разпределя пропорционално между парламентарните групи. Ще го оглася сега, за да може всяка една от парламентарните групи да организира участието си в рамките на това време: за Коалиция за България – 16 мин., НДСВ – 7 мин., ДПС – 7 мин., ОДС – 5 мин., БНД – 5 мин., ДСБ – 5 мин., „Напред” – 5 мин., „Атака” – 5 мин. и независимите народни представители – до 5 мин., всичко – 60 минути.
Освен това всеки от вносителите на проекти за решение има възможност в рамките на 10 мин. извън това време да представи и аргументира своя проект за решение. Ще дам тази възможност на вносителите по реда на постъпилите проекти, първо, на госпожа Михайлова и колегите й от Коалиция за България, след това, не виждам вносителя господин Мартин Димитров в пленарната зала, навярно някой от неговите колеги, съобщено ми е, че това ще бъде народният представител Петър Попов.
След това госпожа Масларова – министър на труда и социалната политика, пожела да направи изложение, което също да послужи като допълнителна информация за дискусията, която ще се състои след това.
Пристъпваме към разискванията.
Има думата господин Мръцков от името на вносителите на първия проект за решение. Заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, благодаря.
Преди това искам да направя процедура: в залата да бъдат допуснати господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция „Пазар на труда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения срещу това предложение.
Моля, поканете представителите на министерството в пленарната зала.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми колеги! Днес ние ще разискваме мерките, които Министерството на труда и социалната политика, правителството и парламентът са предприели във връзка с преодоляване на безпрецедентната финансова икономическа криза, която е в света.
Преди да представя проекта за решение, който имаме, искам да кажа няколко думи. В понеделник и вторник наша парламентарна делегация от различни политически сили беше в Брюксел, където присъствахме на една среща на представители на Европейския парламент и представители на националните парламенти. Там присъства председателят на Европейския парламент господин Пьотъринг, председателят на комисията Жозе Мануел Барозу, също председателят на Европейската банка Жан-Клон Трише, проф. Ларсон от Икономическия институт в Швеция. Бяха направили много подробни анализи за финансовата и икономическа криза и за мерките, които трябва да предприеме Европейският съюз, а отделно и страните в Европейския съюз. Като беше подчертано от анализа, който беше направен, че кризата е безпрецедентна. И анализите, които се правят, показват, че кризата ще бъде по-дълготрайна и дълбока от първоначално предвидените прогнози и анализи.
Именно във връзка с това мога да кажа, че това разискване, което правим по Националния план по заетостта и активните мерки, които предприемаме за намаляване на безработицата или задържане на работните места, за недопускане на продължителна безработица на определени български граждани, колкото и невероятно да е, ние започнахме още миналата година. С приемането на бюджета предприехме някои мерки за подобряване на заетостта на българските граждани. Вие добре си спомняте, че гласувахме промяна при изплащането на обезщетенията за безработица, като увеличихме техния размер. Но същевременно, за да активираме българските граждани да търсят работа, първите три месеца се изплаща по-голямо обезщетение за безработица, отколкото следващите месеци.
Бяха предприети и други мерки, направихме промяна в Закона за заетостта, където дадохме възможност средствата, които има по отделни програми, на три месеца да бъде направен анализ и тези средства да могат да бъдат прехвърлени от една програма в друга, когато преценим, че е необходимо.
Правителството отдели около 190 млн. лв. за програми, които са към Министерството на труда и социалната политика и които средства ще бъдат използвани по тези програми с цел задържане нивото на безработица и намаляване на ефектите от финансовата и икономическа криза.
Ако направим един анализ, ще стигнем до резултата, че България е в малко по-благоприятно положение от основните страни в Европейския съюз. Мисля, че това не трябва да ни успокоява, тъй като кризата е непредвидима, както беше казано и на тази среща, както отчитат и повечето анализатори. Надявам се, че именно разискванията, които ще направим в активните мерки, които трябва да предприемем в подкрепа на заетостта и това, което е поставено по Националния план по заетостта, България трябва да достигне едни нива на безработица, които в момента са около 6,3%. И ако сравним с останалите страни от Европейския съюз, там има средна безработица от 7,4% или безработицата за месец януари е по-ниска в сравнение със средната безработица в Европейския съюз. По националния план по заетостта е предвидено безработицата да достигне около 7,4%.
Казвам всичко това във връзка с това, че коалиционното правителство – Министерството на труда и социалната политика и парламента, имаме място в приемането на мерки, с които трябва да ограничим безработицата, да осигурим достатъчно финансови средства на бизнеса да може да запази работните места и същевременно работниците и българските граждани по-лесно да понесат последствията от кризата.
Искам да ви представя решението, което предлагаме да бъде прието от българския парламент:

„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането на народния
представител Донка Михайлова към министъра на труда и
социалната политика Емилия Масларова относно
антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Одобрява антикризисната политика на правителството на Република България, засягаща пазара на труда.
2. Възлага на министъра на труда и социалната политика в срок до 30 април 2009 г. да внесе в Народното събрание информация за динамиката на безработицата и ефективността на действия на мерките и програмите в Националния план за действие по заетостта за 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Попов, да представите Вашия проект.
ПЕТЪР ПОПОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Да, господин Мръцков ясно и категорично засегна въпроса с кризата. Тя е ясна, засяга почти всички сектори и на нашата икономика. Свидетели сме, а и се очертава в сектор „Строителство” около 1500 фирми да фалират. Наблюдават се още отсега сериозни съкращения на работници и служители - в сектора шивачество и тъкачество се очакват около 40 хил. В металодобива знам какво става с „Кремиковци”, със „Стомана” Перник, с „Девел”. От друга страна, в химическата промишленост са принудени да ограничат работата си и да спират заводи.
Всичко това и в сферата на услугите ни дава основание да се притесняваме, сериозно да бъдем притеснени, че вече е налице и в бъдеще ще се задълбочава безработицата в България. Наложително е във връзка с това наистина, може би вече сме закъснели, да се вземат мерки и да се направи една антикризисна програма, засягаща трудовия пазар.
Преди да ви представя проекта за решение на Съюза на Демократичните сили искам да ви обърна внимание, че ние не подкрепяме предложения от управляващата коалиция проект за решение по следните съображения.
По т. 1, не можем да одобрим антикризисната политика на правителството, просто защото такава структурирана политика всъщност липсва. Има отделни рутинни действия, които не формират цялостна политика. С едно-две изключения мерките, които министър Масларова ни представя като приети по повод на кризата на пазара на труда, всъщност са регулярни действия, които са резултат от изпълнението на законови изисквания и са осъществявани и в предишните години, в които не сме били изправени пред криза.
Второ, възложените задачи в т. 2 на министъра на труда, тоест да внесе информация за динамиката на безработицата, са излишни и без стойност. Всеки може да види тази информация във всеки момент на сайта на Агенцията по заетостта.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането към
министъра на труда и социалната политика
госпожа Емилия Масларова
относно антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар

Народното събрание на основание чл. 90, алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Възлага на министъра на труда и социалната политика, съвместно със социалните партньори, спешно да разработи и в едномесечен срок да внесе в Народното събрание Национална програма за реформа в сферата на индустриалните отношения с цел преодоляване и предотвратяване на негативни последици от финансовата и икономическа криза за пазара на труда в Република България.
2. При подготовката на Националната програма за реформа в сферата на индустриалните отношения да бъдат обсъдени, приети и приложени необходимите мерки относно:
- спешно стартиране на реформа в сферата на трудовото правораздаване чрез създаване на модерен специализиран трудов съд;
- разширяване в период на глобална криза на възможностите за въвеждане на нови форми на гъвкава заетост, както и на нови режими на гъвкаво работно време;
- разширяване на насърчителните мерки за наемане на работа на хора в неравностойно социално положение като най-засегнати от кризата на пазара на труда.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Попов.
Преминаваме към разисквания.
Госпожо министър, имате думата за своето изложение.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Две хиляди и девета година дойде – това е година със своята специфика. Специфика, която може би много от нас не очакваха. Едни от събитията бяха очаквани, но други – не. Неочаквано за нас е едно силно въздействие на световната икономическа и финансова криза, която безспорно ще рефлектира и върху Република България. Две хиляди и девета е годината, в която ще имаме два избора, които при всички случаи ще рефлектират върху политическия живот, което неминуемо се отразява и върху дебатите, които ще водим не само в пленарната зала, а и пред българските граждани.
Може би най-важното е, че в тази 2009 г. ние, които сме ангажирани с политиката в Република България, трябва да направим всичко необходимо, така че хората в страната да запазят статуквото си, да запазим позитивната тенденция в развитие на социалната структура и да не допуснем рязък спад на доходите на гражданите.
Аз съм благодарна, че се води този дебат, защото едно от невралгичните места, където ще се стовари, и се стоварва, и се усеща вече кризата, е пазарът на труда, а работещите хора са независимите хора, работещите хора са хората с доходи. Работещите хора са тези, които имат и възможност да влияят върху стандарта на живот в своето семейство, в социалната група, в населеното място.
Ще коментирам и позицията на опозицията за това дали сме предприели антикризисни мерки или не. Мога да кажа, че антикризисните мерки на пазара на труда са включени най-напред от страна на правителството и Министерството на труда и социалната политика в Националния план по заетостта. Нашата визия за 2009 г. е по-различна. Тя е свързана с гъвкавостта и сигурността на пазара на труда за предотвратяване и овладяване на последиците върху заетостта от икономическата и финансова криза. Разбира се, задължително в Плана са определени онези целеви групи, които ще бъдат засегнати от кризата, действията и програмите, насочени към тези групи, финансовите средства и отговорните институции.
Това е Деветият план на Република България по заетостта и аз мисля, че той определено се различава от всички досега. Бих искала само да маркирам как изглеждаме ние в началото на 2009 г. в сравнение с другите страни – членки на Европейския съюз. Трябва да кажа все пак, че данните за Великобритания, Гърция, Италия и Румъния са за м. септември – сега са далеч по-драматични.
Това, което виждате на тази таблица, говори, че до този момент управляващото мнозинство, правителството е водило стабилна политика на пазара на труда, която ни дава основание не само да считаме, а се вижда, че на този етап сме все още под средното равнище на безработица в страните – членки на Европейския съюз.
На следващия слайд ще видите как това се отразява в страната. Да, има области и региони с доста висока безработица, но средномесечното равнище на безработицата за 2008 г. е 6,31. Това е най-ниската безработица в нашата страна, което е с 1,44-процентни пункта спад спрямо 2007 г.
Благодарение на антикризисните мерки на правителството и независимо от това, че кризата дойде и у нас, вече тя се чувства, виждате, че в сравнение с 2007 г. в края на годината и началото на 2008 се наблюдава известно покачване на броя на хората, които търсят работа, тоест безработицата, но в сравнение със същия период на 2008 г. той е значително по-малък.
Може да се обобщи, че въпреки наблюдаваното увеличение в края на 2008 г. и м. януари 2009 г. на броя на безработицата, равнището на безработицата през м. януари 2009 г. е 6,5 при 7,8 през януари 2008 г.
Много важно е да се знае какво се случва на пазара на труда. Вие ще видите, че входящият поток на безработните през януари 2009 г. е 65 132 души, което е сериозно покачване спрямо м. декември, но в същото време обърнете внимание на изходящия поток, тоест хората, които са си намерили работа през януари 2009 г. Тогава са намерили работа 56 639 души. Тоест реално покачването на безработицата през м. януари – първия месец, в който усещаме позицията на дестабилизация в някои отрасли и дейности, е около 8030 човека. Този изходящ поток говори за политика на правителството за предоставяне на активни мерки на пазара на труда, които рефлектират върху бързото наемане на хората, търсещи работа на пазара на труда.
Пазарът на труда се влияе от много фактори. Това е спад в икономическия растеж, масови съкращения, увеличаване на безработицата, задълбочаване на регионалните различия, ограничаване на инвестициите в човешкия потенциал. Ограничава се ръстът на заплатите, задълбочава се безспорно и социалното неравенство и се намалява търсенето на работа. Основната цел, която си поставя правителството, това е ограничаване на безработицата, запазване на заетостта и защита на уязвимите групи.
Тук, докато вие се запознавате с това, което е написано на слайда, все пак искам да кажа четири важни неща, които са значими за старта на 2009 г.
На първо място – намаляване на осигурителните вноски за работодателите с още 2,4-процентни пункта. Ще си позволя да направя една скоба – в 2000 г. осигурителните вноски за всички осигурителни рискове на бизнеса са били 36,85%. За 2009 г. те са 18,25%. За девет години осигурителните вноски са намалели два пъти! Само това правителство е намалило осигурителните вноски за работодателите над 60%. (Шум и реплики в залата.)
Разбира се, и правителството, и парламентът, уважаеми д-р Колчаков. Да, всички ние, защото сме преценили, че това е онази глътка въздух, която е необходима. Ние с данъчните закони стигнахме до онзи минимум, от който вече не виждаме накъде бихме могли да намаляваме допълнително данъците.
Другата стъпка, която е направена, това е, че с промени в трудовото законодателство, намаленото работно време става от три месеца на шест месеца. Това са стъпки, които дават възможност да се прилагат гъвкавите форми на заетост.
Следващата стъпка, която направи правителството и вие, парламентът, утвърдихте това, е, че за първи път с Националния план за действие по заетостта ние стимулираме и даваме възможност да се инвестира не само в разкриване на нови работни места, а и в запазване на работни места.
Виждате, че това са все стъпки, които при всички случаи са важни – стъпки, които са значими за преодоляване на кризата на пазара на труда.
В Националния план за действие по заетостта стабилно стоят няколко целеви групи. Това са съкратените и заетите при непълно работно време, това са безработните младежи до 29 г. и хората над 50 години, това са неактивните лица, тоест обезкуражените неработещи лица, и, разбира се, семействата с деца, които са изключително важни.
Два са основните източника в антикризисните мерки на пазара на труда. Единият е Националният план за действие по заетостта, за който са гарантирани с Бюджет 2009 190 милиона, а другият е – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която се управлява от Министерството на труда и социалната политика. Там са предвидени 164 милиона и 300 хиляди.
Забележете: в Националния план за действие по заетостта са предвидени много по-голяма част от средствата за гарантиране заетост на близо 88 хил. души, и по-малко за квалификация, преквалификация, обучение, докато в Оперативната програма е точно обратното. Там има предвидени ресурси близо 48 хиляди души да се квалифицират и за близо 12 хиляди души да започнат работа. Чрез тези две мерки на пазара на труда, които са предвидени, се създава реална възможност за около 100 хиляди работни места плюс за около 65 хиляди души квалификация и преквалификация, което е изключително важно.
Какво е важното за запазване на заетостта? Тези компенсации за близо 18 хиляди и 800 души, които са предвидени да работят на намалено работно време в индустрията и сферата на услугите.
Вчера Министерският съвет прие постановлението в тази насока. Ние вече имаме пълна готовност да работим, за да можем да подпомогнем онези предприятия, които отговарят на условията и критериите, които са изработени съвместно със социалните партньори, така че да дадем сериозна глътка въздух на тези фирми, структури, отрасли, дейности, предприятия, които биха имали спад в продажбите или в производството в рамките на три месеца да минат на намалено работно време, да запазят най-качествения си състав, за да могат да получат и тези компенсации до 120 лв. от държавата, така че да съхраним отрасли и дейности.
Ние често говорим за период на криза, но ние трябва да мислим, че след кризата ще дойде и период на възход. Ние трябва да запазим най-важният човешки капацитет и потенциал, така че това вече е факт. Аз, искрено казано, се учудвам, когато се казва, че са закъснели някои от мерките. За първи път тази година Националният план за действие по заетостта е приет много по-рано. България е една от малкото страни, която вече има реално постановление. Аз съм сигурна, че в най-скоро време то ще излезе в “Държавен вестник” и от 1 март т.г. това вече ще е факт, тоест ние много бързо действаме по тези параметри. В крайна сметка това ще бъде онази подкрепа на пазара на труда, на българския бизнес, не само, но и на работещите, което вече е свършено като действие и започва да работи.
Следващото – това е една нова мярка. Тази, първата, също е нова мярка. Това е нова възможност за заетост, за която са осигурени близо 8 млн. лв. и се предвижда по тази мярка да бъдат около 3 хил. съкратени лица. Забележете, че това е една мярка, по която тези хора ще бъдат информирани, консултирани и веднага насочени към работа; за които хора ще има шест месеца субсидирано, тоест ще бъде платена тяхната заетост. Работодателите ще поемат ангажимент да ги задържат на работа още три месеца, тоест за девет месеца. Тук приоритет е даден на онези безработни, които имат деца до 18 години - деца, които посещават училище.
Тук комбинираме онази мярка в социалната политика, която е коопериране, но която е и съхранение, и солидарност с определени групи от населението.
На следващо място, това е недопускане на масова и продължителна безработица. Всъщност вие виждате една нова програма. Това е Национална програма „Социални услуги в семейна среда”, което е много желано от местните органи на държавната власт. Предполагам, че всички вие знаете колко е важно да подпомогнем домашните помощници, колко хора има, които живеят сами, колко хора се нуждаят от няколко часа внимание, колко хора имат нужда да бъдат обслужени от домашен социален патронаж. Тук са предвидени 9 млн. за нови 3 хил. работни места, които ще ползват общините в страната.
Тук следващите проекти са за ведомства и социални партньори – за над 2080 души съкратени. Има един нов модул на Национална програма „Старт в кариерата” за субсидиране на стажуването в частния сектор на младежи до 24-годишна възраст. Това също е една програма, която ще даде възможност на близо 1000 младежи да започнат да стажуват, да придобият допълнително умения и възможности, така че те да бъдат атрактивни за пазара на труда.
Преди малко вие видяхте на картата на България как е разпределена заетостта и безработицата, затова ние имаме нови 38 регионални програми в дейности от обществен интерес, които са насочени към спецификата на всеки регион – това, което на него му трябва като потенциал и какви ресурси се насочват. По-нататък ще видите и общините, в които се реализират програми. Това са общини с висока безработица или общини, в които има голям контингент от рискови групи, които заслужават едно специално внимание.
На нашите слайдове не е отбелязана една програма, която беше много атрактивна, която продължава да се търси: „От социални помощи към осигуряване на заетост”, искам да кажа, че когато започна работата на този парламент, на това правителство, на това мнозинство, в тази програма участваха 88 хил. души. В момента – за 2009 г., благодарение на вашата подкрепа, че няма да налагаме професията „социално слаб” и ще я елиминираме, ние намалихме този период на 18 месеца да се работи по тази програма, след това я намалихме на 12 месеца. Даже предложението на правителството е за 6 месеца и то е внесено тук, в парламента. За 2009 г. по тази програма са предвидени 18 хил. и 800 души. Значи, от 88 хил. на 18 хил. човека! Виждате колко много хора са отишли на работа.
Тук отварям още една скоба и трябва да кажа, защото вие сигурно ще ми зададете въпроса, тъй като са много програмите: над 52% от хората, които работят по тези програми от Националния план, след това продължават работа. Това е една изключително висока успеваемост на програмите, които дават възможност не само на отчаяните, не само на тези, които са свикнали да работят по един или друг начин, но които дават шанс хората бързо да се реализират.
Една от новите мерки на пазара на труда, която не беше предвидена, това са работните места, които се създават чрез допълнителните ресурси, които правителството насочи, коалицията насочи, към два много важни и много търсени проекти, желани проекти в страната. Това е Социалноинвестиционният фонд и проект „Красива България”.
Вие виждате, че по тях се разкриват десетки хиляди работни места в областта на строителството. Аз няма да ги цитирам, защото те са пред вашия поглед, но виждате колко проекти са предвидени за 2009 г.
Искам да кажа, че предстои още едно преразглеждане на допълнително насочване на ресурси в резултат на стеснение на административните разходи в администрацията, което коалицията взе на своя Политически съвет. Те отново ще бъдат пренасочени към тези отрасли и дейности, разбира се, надявам се, че и в тази насока по проект „Красива България” и Социалноинвестиционният фонд, защото там се реализира социалната инфраструктура.
Кой ще отрече, че детските ясли и детските градини са нужни на България? Кой ще отрече, че старчески домове, социални заведения, дневни центрове, читалища са нужни на България? Кой ще отрече, че там ще отидат десетки хиляди строителни работници, които сега напускат онези строителни обекти, които не могат да бъдат изпълнени и няма ресурс да се инвестира в тях? Кой ще отрече, че освен грижата за тези хора, различните социални групи, че след това ще има последваща заетост, тъй като, разкривайки тези ясли и градини, създавайки възможност да работят читалищата, създавайки възможност да има старчески домове, дневни центрове, центрове за рехабилитация, центрове за деца с увреждания или за хора с увреждания се създават работни места за следващия контингент. Това са медицинските кадри, социалните работници, санитарите, обслужващите кадри, така че всичко това е политика, насочена към реализиране на пазара на труда.
Има още една инициатива - тя не е отразена на нашия слайд, която ще стартира от 1 април и я работим в момента заедно с Националната агенция “Пътна инфраструктура”. Предвиждаме нови 5000 работни места за хората, които ще отидат да почистват българските пътища. Българските шосета, пътищата са обрасли по начин, по който застрашават живота на гражданите. Това също е инвестиция, от една страна – да подобрим инфраструктурата, от друга страна – да се създадат работни места.
Искам да кажа няколко неща за антикризисните мерки в подкрепа на малкия и средния бизнес. Тези програми са по Проект “Заетост чрез подкрепа на бизнеса”. Това е JOBS - много известна програма, която изпълнява няколко проекта. В нея са вложени над 3 млн. 200 хил. лв. Тя разполага с този ресурс и, разбира се, подкрепя предоставяне на нови лизинги от бизнес центровете по този проект - предложения, които са за нашите джобс центрове, в които действително се създава възможност да се подкрепи бизнесът, най-напред да се укрепва неговата стабилност и в същото време да се насочват и нови работни места. Грантове в размер на 2500 лв. за стартиране на самостоятелна селскостопанска работа; грантове в размер на 2500 лв. за обработване на земя, за закупуване на семена, на селскостопански животни при започване на самостоятелен бизнес; подпомагане стартирането на собствен бизнес чрез квалификация и преквалификация, чрез наемане на безработен член на семейството, чрез външни консултантски услуги. Всичко това са мерки, насочени към стимулиране на малкия и средния бизнес и, разбира се, на частната инициатива, на личната инициатива, на нашата социална ангажираност. Защото, уважаеми госпожи и господа народни представители, държавата може да предоставя много средства, но всеки един от нас трябва да има възможността – не, а да знае, че личната му ангажираност също е точно толкова важна, колкото ресурсите и възможностите, които предоставя държавата.
За нас е много важно да има сигурност на пазара на труда. Затова тази година, разбира се, с ваша помощ, без която не може, се приеха защитни мерки за лицата, които са загубили своята работа. Увеличи се обезщетението при безработица с 20%, въведе се диференцирано плащане на това обезщетение, като първата половина от периода, в който получавате това обезщетение, ще се плащат 130%.
Тук искам да обърна сериозно внимание на част от депутатите, които не присъстват тук, на колегите от “Атака”. Не манипулирайте българските граждани и не пишете във вашата медия, че сме ограничили от една година на шест месеца получаването на обезщетение при безработица. Четете законите, уважаеми народни представители от “Атака”. Обезщетението за безработица зависи от това колко време сте се осигурявали за безработица. Ако вие сте работили повече години, ще получите една година обезщетение, ако сте работили по-малко, ще получите осем или шест месеца, така че няма такова ограничение в закона. Точно обратното – увеличаваме средствата и даваме през първата половина от този период по-голямо обезщетение, за да бъдете по-спокойни, и след това пак в рамките на общия размер на сумата да имате стимула да търсите своите работни места.
Ограничаване на недекларираната заетост. Знаете, че се приеха нови промени в законодателството и се завишиха изключително много санкциите, които се налагат, когато има нарушение на трудовото законодателство. Това е за да предпазим работещите от неправомерни действия и неспазване на Кодекса на труда. Ние приехме и продължаваме кампанията “Работи легално” и всички, които сега евентуално ще отидат на борсата, веднага чувстват колко е важно на каква сума са се осигурявали, доколко коректно работодателите или те взаимно са изпълнявали българското трудово законодателство.
Подпомагане на прехода на хората в рамките на този основен жизнен цикъл. Вие много добре знаете какви бонуси се дадоха за семействата с деца – увеличиха се семейните помощи за дете. Аз ги казвам само, защото това също влияе за динамиката и пазара на труда. Същевременно със съчетаването на личния с професионалния живот се дадоха възможности по нашия национален план в Програмата “В подкрепа на майчинството” и Програмата за насърчаване на работодателите да наемат майки с деца до определена възраст, както и да ги квалифицират приоритетно – това също са мерки на правителството, които са насочени за изпълнение на новите политики за гъвкавост, сигурност и стабилност на пазара на труда.
Удължаване на трудовата дейност и намаляване на безработицата сред по-възрастните. Продължава, разбира се, програмата, която е за хората над 50-годишна възраст.
Активиране на безработни и неактивни лица - за хората с увреждания. Предвидени са обучение и заетост на над 6000 граждани с трайни увреждания по тази програма и по Закона за насърчаване на заетостта.
За продължително безработните – вие виждате предвидените мерки за заетост и обучение на около 30 хиляди, които са продължително безработни. Няма да ги цитирам всичките.
В същото време искам да кажа и за рисковите групи от ромския етнос, както и ромските медиатори, които са назначени, за да могат да активизират и пропагандират активните мерки на пазара на труда.
В Националния план за действие по заетостта са предвидени по-високи заплати за участниците по програмите на пазара на труда – от 220 на 240 лв., разбира се, тук ръстът е 9,1%; от 330 на 400 лв. на ново включените безработни млади хора в Програмата “Старт на кариерата”; от 300 на 350 лв. на детегледачките за близнаци, които са в Програмата “Подкрепа на майчинството”; от 350 на 400 лв. на учителите с висше образование по Проекта “Учители за извънкласни занимания и ваканция”; от 220 на 300 лв. на заетите с висше образование по Програмата “Помощ за пенсиониране”; от 220 на 260 лв. на ромските медиатори, които са със средно образование, и на 300 лв., които са с висше образование; и от 250 на 300 лв. на наетите с висше образование по Програмата “Мелпомена”.
Искам да кажа само няколко думи– вие го виждате на екрана, за подобряването на работната ръка и новите изисквания, свързани пак с кризата. Това е по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Погледнете колко ресурс се разпределя за 36 500 души - за придобиване и осъвременяване на професионалните знания и умения са близо 35 млн. лв.; 9,5 млн. лв. са за чуждоезиково обучение; 6 млн. лв. за обучение на 15 хиляди безработни за самостоятелна стопанска дейност.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Ние на лекция ли сме, на какво сме?
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Шест милиона и половина лв. за обучение на 7200 лица над 50-годишна възраст; 8 млн. лв. за обучение на 6000 лица от уязвимите групи; и 20 млн. лв. за заетост на 2100 лица за социални асистенти, домашни помощници и лични асистенти на хора с увреждания.
Не Ви чета лекция. Вие поставяте въпроса за дебат за политиката на управляващото мнозинство и на правителството за стабилизиране пазара на труда и за антикризисните мерки. Всичко това са мерки, насочени от страна на държавата към пазара на труда. Тъй като Вие казвате, че са направени палиативни мерки и че тук-там нещо е ново, а всичко е старо, искам да припомня на народното представителство:
Вие гласувахте промени в Кодекса на труда, вие гласувахте промени в Кодекса за социално осигуряване, вие гласувахте промени в Закона за насърчаване на заетостта, вие гласувахте промени в Закона за подпомагане на семействата и децата и Закона за социалното подпомагане, разбира се – и в Закона за инспекцията по труда – все в насока за тези антикризисни мерки, насочени към пазара на труда.
Уважаеми госпожи и господа, аз съм умерен оптимист. Зная, че трудности ще имаме. Ще имаме, защото те са внесени и отвън. Но зная, че ако мобилизираме интелектуалния потенциал на нацията, ако се абстрахираме от политически развихрящата се кампания след дни - или може би се вихри - ние ще можем много бързо да се справим с част от проблемите. С всички – не. Нашият народ е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”. Проблеми ще имаме, но и ресурси да помагаме също имаме. Разчитам на вашата добра воля. Когато се появат проблеми, своевременно да отреагираме със законодателни промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
Преминаваме към разискванията.
Пръв е изявил желание за изказване народния представител Иван Колчаков. Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Действително този дебат, макар че не е много пълна залата, е жизнено важен, тъй като предизвикателството на световната финансова, икономическа и вече социална криза е заплаха и за България. Ние сме подготвили съвсем сериозно няколко стъпки и предложения, които не виждаме в това, което ни предлага правителството. Има резон когато управляващите казват: „Опозицията само критикува, а не дава никакви предложения”, аз да ги представя по официален начин.
Важният въпрос, преди да започна моето изложение, е следният. Право на правителството е да направи отчет и добра реклама на свършеното. Право на опозицията е да критикува и да изрази мнението на българските граждани, които не са доволни. Това, по което се разминаваме, е следното. Правителството и днес се опитва да каже, че е направило всичко възможно, което може да се направи. Това, което е абсолютна истина, колкото и да се оспорва, че има такова понятие, е, че много повече може да се направи. Ние сме в правото си да бъдем критични и да отправим нашите препоръки и предложения.
На първо място, да кажем, че отправната точка, използвайки статистиката за безработицата, не е най-надеждният инструмент за оценка за политиката в социалната област като индикатор. Защо? Защото България е страна, нетен износител на работна ръка. Как може да съпоставите нивата на безработица с Гърция, която е приела стотици хиляди български граждани, с Испания, която е приела стотици хиляди граждани – работници, които са изнесени от нашия трудов пазар?! Нали разбирате, че това не просто е много относително. Това са несъотносими неща. Когато България се превърне като Германия след войната – в притегателен център за работна сила отвън, тогава можем да бъдем с по-голямо самочувствие.
На второ място, да кажем, че днес социалната политика в България тръгва от изключително ниска точка. Днес в годишните класации в Годишния доклад на ООН по индекс на човешкото развитие България е на 65 място – най-бедната европейска страна. Тоест ние сме едва в началото на един много дълъг и труден път на повишаване на благоденствието и никакво самозаблуждение днес не може да ни обхване, че сме свършили много голяма работа.
Започвам с това, което ние сме набелязали. Независимо как наричате една програма, насочена към пазара на труда, основното й съдържание е в няколко направления: информиране, консултиране, насочване към свободни работни места, преквалификация, мотивиране, субсидирана заетост, грантови схеми за собствен бизнес. Трябва да признаем, че всичко това се правеше миналата и още по-миналата година. Тоест това не е голяма новост.
Днешната обаче икономическа и финансова среда изисква и други действия. Истински отговор на кризата е активизиране на заетостта и човешкия капитал на България. Това може да стане не с рутинни мерки, които имат място в условията на икономика на растеж, а с решителни реформи. Точно това липсва в действията на правителството, насочени към пазара на труда. Анализите, които независими експерти, включително на Световната банка правят и с които министър Масларова е запозната, категорично сочат, че незабавно трябва да бъдат предприети редица стъпки, които ние не виждаме в решенията на правителството.
Кои са тези стъпки? Стимулиране на временната почасова заетост (тук имаме огромен спор днес с управляващите и правителството); въвеждане на опростени процедури за договаряне при почасова и временна заетост с намалени данъчни и социално-осигурителни задължения .
На второ място – въвеждане на нормативна уредба относно агенциите за временна заетост. Европейският съюз прие през м. декември миналата година специална директива за работещите в агенциите за временна заетост, която уреди статуса на хората, работещи в подобни агенции.
Колеги, ще припомня, че в тази зала и в Комисията по труда и социалната политика два пъти внасяме Закон за Агенцията за временна заетост. Само три страни в Европейския съюз не са лицензирали този вид дейност. Дойдохме дотам, че Европейският съюз прие директива и сега ще трябва по стар московски тертип да козируваме и да направим национално законодателство. Защо? Защото правителството не може да договори с партньорите как да направи тази дейност, която е стандарт за европейските страни. В момента това е основният инструмент как да направиш гъвкава и почасова заетост, за да можеш да запазиш работните места.
На трето място, въвеждане на програми за чиракуване, стажуване, за да бъде намален броят на младите хора, които остават извън пазара на труда. Най-застрашени от кризата според нас ще се окажат жените и ниско квалифицираните работници. За да им окажем спешна помощ и да им помогнем да се справят с трудностите, настояваме да се предприемат следните мерки: стартиране на национална инициатива за улесняване на достъпа на родители до грижа за децата им чрез осигуряването им в дома, яслите и детските градини; създаване на програми за втори образователен шанс, които да включват базисна грамотност, продължаващо професионално обучение и признаване на компетенции. За съжаление ние не виждаме важни части от тези намерения и затова казваме, че е остра необходимостта от стимулиране на училищното консултиране и професионалното ориентиране, за да се идентифицират и подпомагат тези хора, които са застрашени от ранно отпадане от училище; въвеждане на алтернативни и гъвкави форми на обучение след навършване на възрастта за задължително образование и въвеждане на различни подходи за стимулиране обучението за възрастни.
В темата могат да се кажат и много други неща, но мисля, че това, което представихме, дава основното ни различие, дава и приноса, който може да имаме за общите ни цели. Знаете, че хора като мен са подкрепяли много стъпки в общата посока. Ние не сме черногледи и не отричаме направеното, но пак повтарям, че сме в правото си стъпките, които трябва да направим, да бъдат съобразени с предложенията на опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря и аз. Моля да се съобразявате с определеното време. То е един час и не можем да го надскачаме.
Следващ да изказване е господин Хасан Адемов. Разполагате със седем минути. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна своето изказване с това, че това е втората дискусия в рамките на Четиридесетото Народно събрание, втората дискусия, която касае проблемите на пазара на труда.
През м. октомври миналата година Народното събрание разгледа проекта за Национален план за действие по заетостта. Бяха набелязани редица мерки и в резултат на тях Националният план за действие по заетостта за 2009 г. беше приет един месец по-рано отколкото обикновено това ставаше през останалите години.

Това е втората дискусия във връзка с антикризисните мерки на правителството и на Министерството на труда и социалната политика, засягащи трудовия пазар. И в този смисъл Народното събрание последователно в своите действия отстоява принципите на подпомагане дейността на Министерския съвет и Министерството на труда и социалната политика. Още повече, че в хода на бюджетната процедура бяха направени редица промени в осигурителните права на българските граждани, бяха направени промени в трудовото законодателство, в Кодекса на труда, бяха направени съответните промени в Закона за насърчаване на заетостта – промени, които сега са един от основните инструменти, с които Министерството на труда и социалната политика провежда антикризисните мерки във връзка с икономическата криза, която, тук беше казано, е привнесена отвън.
За да бъде успешна една антикризисна програма, е необходимо да бъдат съгласувани действията както на Министерството на труда и социалната политика, Министерския съвет и Народното събрание, така и на социалните партньори, защото без координираните усилия на всички тези субекти в българското общество трудно би могло да се разчита на една успешна антикризисна програма.
В този смисъл искам да отбележа, че икономическата и финансовата криза, които са по-силно изразени в Америка и европейските страни и вече имат своите рефлекси върху пазара на труда в България, създават тези проблеми, които вълнуват най-много българските граждани, защото всички социологически проучвания подчертават, че най-големите страхове и притеснения на българските граждани са свързани именно с евентуални проблеми с работното място и с намаляването на доходите от труд.
В контекста на тази икономическа криза и на тази дискусия във връзка с антикризисната програма на правителството е изключително важно да разгледаме въпроса за баланса между труда и капитала. Необходимо е този баланс да бъде изключително динамично и правилно поддържан, без да се допускат отклонения в едната или другата посока, тъй като ангажиментите на държавата са ясни, възможностите на бюджета са ясни. Тук е необходимо да подчертаем, че в условията на криза неслучайно социалните партньори в лицето на синдикалните организации актуализират отново въпроса за конституционното право на българските граждани за синдикално сдружаване, за конституционното право на българските граждани за протести, за стачки, за да могат да притежават допълнителен инструмент в защита на своите интереси. Тук в никакъв случай не става въпрос за противопоставяне на отделните групи в обществото, за противопоставяне на работодателите, на българския бизнес срещу работници и служители, но при всички случаи трябва да бъде запазена, и не само да бъде запазена, а да бъде поддържана коректността във взаимоотношенията както между държавата и работодателите, така и между държавата и хората на наемния труд. Защото в крайна сметка те са основните субекти, които със своята квалификация, със своята подготовка, със своя професионален опит са основният двигател за икономическия растеж в страната.
Тук беше казано, както често обичам да се изразявам, че новата година ни завари със старите проблеми, нещо повече, към тях очевидно прибавя нови проблеми. Българските граждани, които са регистрирани в регионалните поделения на бюрата на труда, са 240 800. Безработицата за 2008 г. беше 6,31%, за м. януари 2009 г. е 6,5%, тоест безработните са се увеличили само с 8500 души. Ако трябва да обърнем внимание на тези 43 предприятия, които са обявили масови съкращения, трябва да отбележим, че цифрата, която те заявяват за м. януари, е около 3200 човека – нещо, което се вписва в нормалните параметри за този период от календарната година.
Искам да кажа няколко думи и за Националния план за действие по заетостта. Тук министър Масларова подчерта голямата разлика между философията на Националния план между 2008 и за 2009 г. Основната разлика е в това, че освен разкриване на нови работни места философията на новия Национален план за действие по заетостта, който впрочем е подплатен с финансов ресурс от 190 млн. лв. с приемането на Закона за държавния бюджет от Народното събрание, новата философия се състои и в запазване на работните места. Това е изразено чрез нови програми в рамките на Националния план за действие по заетостта. Една такава нова програма е програмата „Нова възможност за заетост”, за която стана въпрос тук. Тя е ориентирана към тези, които в резултат на икономическата криза ще загубят евентуално своите работни места. Програмата е за 3 хил. български граждани и е ориентирана предимно към тези граждани, които биха загубили работните си места и в семействата на които има деца до 18 години и деца с увреждания. Това е една прицелна група, тоест тази програма е ориентирана към определена група български граждани.
На следващо място, искам да подчертая един много важен елемент - предоставянето на социалните услуги. Социалните услуги в условията на криза въпреки че не водят до повишаване на брутния вътрешен продукт, въпреки че не генерират по-висок брутен вътрешен продукт, са в състояние да генерират по-висок жизнен стандарт. И в този смисъл разширяването на социалните услуги с помощта на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е една възможност за преодоляване на проблемите на пазара на труда.
И завършвам, госпожо председател, с това, че за да преодолеем по-плавно и по-безболезнено рефлексите от икономическата и социалната криза върху пазара на труда, трябва да стъпим на една добре позната традиция в българското общество, а именно солидарността между отделните групи в обществото. Без тази солидарност трудно бихме могли да преживеем тази криза. А стъпвайки на солидарността между всички български граждани, ние ще направим всичко възможно да споделим отговорностите за тази криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
За изказване – господин Евгений Иванов. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! България е с отворена икономика и вследствие на това силно зависима от международната конюнктура. В резултат на това у нас вече се чувства влиянието на световната финансова и икономическа криза, независимо от обстоятелството, че България влезе в тази криза добре подготвена в сравнение с редица страни в Европейския съюз, в това число и в еврозоната. Наблюдава се свиване на цели отрасли, най-засегнати са отраслите в строителството, транспорта, добивната промишленост, металургията. Наблюдава се намаляване в някаква степен на експорта, което е напълно нормално, при положение че повече от 60% от нашите експортно ориентирани предприятия са насочени към европейските пазари, където потреблението се свива. Наблюдаваме затруднен достъп до кредитирането.
Всичко това очертава една намалена стопанска активност. Това би довело до следните няколко негативни елемента: закриване на работни места, намаляване разкриването на нови работни места, съкращаване на работната сила и като цяло негативно въздействие върху пазара на труда. Най-уязвими са малките населени места, нискоквалифицираните хора, младежите до 29 години и лицата над 50-годишна възраст. В тази връзка Националният план за действие по заетостта е основен инструмент за борба за ограничаване на последствията от икономическата криза.

Държа да подчертая, че мерките, предвидени в него, са изработени в тесен диалог с бизнеса, с работодателите, със социалните партньори. Това дава възможност на ръководството на всяка една стопанска единица гъвкаво да предприеме адекватни мерки в зависимост от реалните условия, които възникват или могат да възникнат в стопанската сфера.
Аз не искам да повтарям това, което госпожа Масларова показа тук подробно в слайдове, но държа да подчертая няколко според мен важни неща, които кореспондират именно към подпомагане на бизнеса. Защото всички знаем, уважаеми колеги, че можем да говорим за ефективна социална политика тогава, когато имаме работеща икономика.
Националният план по заетостта е финансово обезпечен със 190 млн. лв. от държавния бюджет. От тях 22 млн. 700 хил. лв. ще бъдат предоставени на работодатели за наемане на безработни лица от неравнопоставените групи на пазара на труда. Осигурени са 26,8 млн. лв. по програма, подпомагаща работодателите да поддържат и запазват заетостта на наетите лица.
Държа да обърна внимание на още два важни момента. За стартиране на самостоятелна стопанска дейност и самостоятелна земеделска дейност ще се предоставят на 450 безработни грантове в размер на 2500 лв., като на първите пет наети лица от начинаещи предприемачи се субсидират осигуровките за една година. Също така ще им се предоставят и допълнителни месечни суми за покриване на осигуровките към фондовете на ДОО върху минималните размери за дванадесет месеца. На работодателите ще се осигуряват средства за наемането на 300 такива лица.
Важен момент е възможността бизнесът гъвкаво да определя своето работно време в сферата на криза. Затова буквално вчера се прие министерско постановление, което регламентира именно този въпрос – субсидиране на заетостта на лицата при работа на непълно работно време със 120 лв. месечно за период от три месеца, когато преминаването на непълно работно време е в резултат на действията на тази криза. В това споразумение условията са регламентирани подробно.
Уважаеми колеги, изкушавам се да продължа по-нататък с мерките, които приема правителството, но тук, в залата, прозвучаха според мен някои категорично неверни твърдения и аз държа да се спра върху тях. Каза се, че България е зле, защото изтича много национален капитал, работна ръка. Но, ако направим анализ по години, ще видим, че всъщност най-голямото изтичане на работна ръка става в периода 1997-2000 г. Ако тръгнем и погледнем в цифри от 2005 до 2009 г. ще видим, че цифрите говорят съвсем различно:
- 2005 г. – заети 3 млн. 60 хил.;
- 2009 г. – заети 3 млн. 363 хил.;
- процент на безработица – 2005 г. – 11,6%; сега – 6,27%;
- коефициент на заетост. Нещо, което е много важно – 2005 г. – 57,9%, сега, 2009 г. – 65%;
- брой безработни от 424 хил. на 240 хил.
Уважаеми колеги, в заключение искам да кажа нещо, в което аз съм твърдо убеден – всяка една криза провокира и активира съпротивителните сили на отделния организъм, на отделна структура или система. Или казано по друг начин, във всяка криза е заложен положителен потенциал, който може да се достигне след приключването на кризата. Аз съм дълбоко убеден, че ако ние престанем с политизирането на причините за тази криза – те са обективни и вън от нас, ако не търсим евтини политически дивиденти, можем всички ние, към усилията на правителството, на бизнеса, на синдикатите, да се обединят анализите и възможностите на специалистите от всички части на партийния спектър. В крайна сметка, като резултат от всичко това, ние можем да активираме съпротивителните сили на обществото като резултат да минимизираме ефекта от кризата и да заложим постигането на един по-висок потенциал след нейното приключване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за изказване, господин Методиев. Разполагате с пет минути.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги, днешният дебат, поне според мен, има две характерни черти. Първата е опитът да се представи правителствената политика чрез въпроса на представител на мнозинството, а втората е да се чуе мнението на опозицията като критика или алтернатива.
По отношение на това, което беше споменато от министър Масларова, и решението, което е предложено от колегите от управляващото мнозинство, бих казал следното: темата безработица се разглежда до момента не в светлината на антикризисно състояние, а се разглежда в светлината: нашата политика в годините към проблема безработица. И там има един основен фактор, който беше заобиколен, но беше споменат от колегата от Обединените демократични сили. Тази безработица в продължение на години е безработица, която не отчита в себе си огромния излаз на хора, български граждани, които работят в страни извън региона дори. Членството на България в Европейския съюз създаде още по-благоприятни възможности. От тази гледна точка всяка статистика е доста некоректно да се ползва като аргумент. По-скоро трябва да се търси в тази безработица, която излиза извън страната, тоест облекчена е от това излизане извън страната, да се потърси възможност да се прецени съотношението между хората, които работят в България, и хората, които работят навън.
Защото – това вече е по същество, характерен белег на кризата, която правителството не искаше да признае преди броени седмици и месеци, е, че хора, които са български граждани, се освобождават от работа в страни – членки на Европейския съюз, и те, понеже там кризата се разразява, ще търсят и своето препитание като възможност и алтернатива да се върнат обратно в страната. Това е процес, за който не става дума, предизвикателство, за което не се каза как ще бъде посрещнато. Защото, ако числата сега са успокояващи и се чуват в публичното пространство като малки числа, и се казва: „няма проблем”, това е по същия начин, по който господин Орешарски преди шест месеца ни каза тук: няма да дойде кризата в България. Такъв подход е неприемлив за нас. Това е самоуспокояване. Не се прави нищо, с което да се покаже как ще се преодолее характерно явление за всички страни. Ние сме отворена икономика. Преди мен колегата говори за това, че ако не се обърне внимание на въпроса за безработицата като взаимоотношение бизнес – правителство, бизнес – управление, значи не влизаме в разговора. А ние сме отворена икономика, ние сме отворен бизнес и всички тези характеристики ще се стоварят и при нас.
Основен инструмент за борба с безработицата в такава ситуация е професионалното образование.
Уважаема госпожо министър, в изложението, което беше наистина много дълго, беше ненужно дълго, чух много пъти да се споменават числа от рубриката "квалификация и преквалификация". Това е добре, в смисъл, че има някаква практика. Тя си функционира. В нея могат да се вложат още пари, но не това е пътят.
Професионалното образование е и стопанска криза, голяма, тежка, финансова и икономическа криза. Но това, което знаем като човешки опит за последните десетки години, ако искате, ще ви го датирам: от времето на Голямата депресия, професионалното образование, или времето след Втората световна война, за страните, които са страдали много, е преведено на обикновен език, с обикновени думи – „занаят за хляб”. А не някакви възвишени неща, от които хората ще станат супер специалисти или не знам точно какво. Става дума за безработните хора, които трябва да получат, занаят в една мрежа от професионално образование, с която България между другото разполага, която има своите установени традиции, която има много големи възможности. В тази посока аз не виждам изобщо – не мярка, не виждам поглед, който да е ориентиран и да е сложен приоритет на това място, защото според мен това е приоритет. Да се продължи онова, което върши, то да се качи като финансиране, според мен не правим нищо. Просто харчим повече пари под социален лозунг – "борба с безработицата". Как ги харчим, то е отделна тема – нямам време, защото ми изтече времето.
Завършвам със следните три неща. Първо, понятието „безработица” се дискутира не по правилния начин, защото не се дава цялата рамка. Със сто хиляди човека е увеличен щатът на администрацията за последните 8 години. Това ли е битка с безработицата? Сега тази администрация например трябва да бъде силно ограничавана.
Второто, което споменах по повод на вашите амбиции – битка срещу криза не се прави със стари инструменти. Затова ви предлагам да помислите за един инструмент... А във времето, разбира се, ще има възможност и парламентарната група, която аз представлявам – политическата партия, да предложи на вашето внимание други неща, които между другото сме предлагали по време на дебатите и обсъждане на различни закони в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
За изказване има думата независимият народен представител господин Минчо Христов.
Господин Христов, правилникът казва – не повече от 5 минути. Моля да се съобразите с времето.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, целият дебат, който провеждаме, е свързан с две конкретни неща – антикризисни мерки срещу безработицата и антикризисни мерки срещу жестоките последствия от тази безработица.
Аз наскоро пътувах в района на Видин, Враца, Монтана, но повярвайте, проблемите навсякъде – и в Североизточна България, и в Южна България, са едни и същи. Има места, където може би 50, 60, 70% от хората нямат работа. Това са жестоки проблеми.
Аз не бих се съгласил с онова, което чух от министъра, но за мен е по-важно да дадем конкретни мерки, конкретна алтернатива, конкретни действия за това как може да преодолеем безработицата или поне жестоките следствия от този феномен.
Ще говоря конкретно. На първо място, знаете, че към момента стотици хиляди български граждани нямат здравни осигуровки.
Госпожо Масларова, в първия работен ден на това Народно събрание със Стела Банкова внесохме конкретен закон в тази насока. Имайте предвид, че в Испания, дори нелегалните имигранти със стъпването си в страната имат право на личен лекар. Защо в България не е така? Защо в България много хора не могат да се лекуват, най-вече безработните граждани, които не могат да си плащат здравните осигуровки?
Второ, да се отмени това ДДС върху лекарствата. Намалете го на 1%! Колко пъти го предлагаме тук в тази зала?! Такава е европейската практика, във всички европейски страни, може би с две изключения. Това са фактите.
Колеги, не е редно да облагате болните граждани, за да може шепа мафиоти от другата страна да източват това ДДС.
Госпожо Масларова, обръщам се към Вас – източването на ДДС годишно е някъде около 1 млрд. 500 млн. лв. Това е точно три пъти ...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По темата нищо не говорите.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Адемов, не ме апострофирайте. Това са факти. Казвам ви ги от Комисията за борба с корупцията.
Това източване е три пъти по-голямо от бюджета на Здравното министерство. Редно ли е това? Аз не се обръщам само към Вас, госпожо Масларова, аз се обръщам към малкото колеги, които са тук в тази зала. Те имат отношение към този проблем.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ти какви доказателства имаш за този проблем?
МИНЧО ХРИСТОВ: Трето, трябва да се въведе прогресивен, а не плосък данък. Да се върне прогресивният данък – по-богатите нека плащат повече.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): В Куба е така.
МИНЧО ХРИСТОВ: Така е дори в най-либералната страна – Съединените американски щати. И в Куба е така, господин Адемов. Така е! Но и в Съединените щати е така.
Нека да увеличим данък печалба на големите фирми. В момента е 10%. В Германия е 38% – нека да направим това. Внесли сме конкретни законодателни инициативи в тази насока, които за съжаление не се приемат.
Приемете това предложение, което направихме, за премахване на този срамен текст в Закона за енергийната ефективност, който задължаваше българските семейства, които живеят в жилищни квартали, да плащат около 200 лв. на семейство. Каква по-силна антикризисна мярка от тази да облекчите българските семейства да не плащат на шепа избрани фирми по 200 лв.? Ето ви конкретна мярка.
Отменете доплащането в болниците. Госпожо Масларова, в момента хората плащат по 4,80 лв. за ден престой в болницата. Отменете такса лекар. Знаете колко пъти със Стела Банкова внасяме тези предложения в тази зала.
Пуснете "Козлодуй"! В началото на заседанието попитах: защо министър-председателят не изпълнява решенията на парламента в тази насока?
Пак ви казвам, колеги, и ще ви го повтарям до края на това Народно събрание! Токът от ІІІ-и и ІV-и блок струва 2,5 ст., а хората в момента плащат на 17,5 ст. Ето ви конкретни мерки.
Ще завърша със следното. Колеги, обръщам се към вас – премахнете тази срамна партийна субсидия. Пак ще го кажа – 15 хиляди лева на месец получават политическите партии за всеки избран депутат. На месец! Това прави над 40 милиона годишно. Дайте ги на госпожа Масларова, дайте ги на Здравното министерство – нека да се свърши нещо полезно с тези пари.
Госпожо Масларова, завършвайки, ще Ви кажа – аз лично се срамувам, че в този парламент имаше хора, това има пряко отношение към Вас, които си предложиха – говоря за Партия “Атака” – пенсии по 1500 лв. на човек – депутатски пенсии. Докато има такива хора в българския парламент, аз Ви казвам – нещата няма да се решат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Христова. Разполагате със 7 минути.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Днес по повод на разискването, което беше поискано, министър Масларова трябваше да отговори на българския парламент и на българските граждани от името на правителството дали българското правителство предприема антикризисни мерки и то не къде да е, а именно в областта на пазара на труда.
Аз бих започнала така – Планът за заетост, който имаме в България, е от много години. Той наистина е насочен към редуциране на безработицата, към повишаване квалификацията на хората. Той традиционно е насочен към най-уязвимите групи на пазара на труда. Това са хората над 50 години, това са младежите до 29 години, това са майките с малки деца, това са хората с увреждания.
Това, което питаме министъра в момента, е: дали наистина в Плана за заетост на Република България за 2009 г., при положение че имаме световна финансова криза, която прераства в световна икономическа криза и вече са налице последиците й в България, има нещо различно и не само това, а нещо, което да доведе до спешни мерки за облекчаване на положението или за превенция на загубване на работата на хората?
Аз мисля, че тук не може да се говори това, което чухме преди малко, видите ли, че правителството се самоуспокоява и всъщност нищо съществено не е направено. Напротив, ако внимателно прочетем този основен документ – Плана за заетостта на България за 2009 г., ще видим, че всъщност са предприети редица нови и спешни мерки именно за превенция и преодоляване на последиците от световната икономическа криза.
Вчера правителството прие мярката за компенсация на 19 хил. души, които ще работят на редуцирано намалено работно време, защото последиците от кризата водят до намаляване производственото потребление, до свиване на производството. Този човешки ресурс на България ще може да получи допълнителен финансов ресурс от държавата в размер на 120 лв.
Също така Планът за заетост много активно и динамично беше приет, сравнително рано на фона на другите срокове, с които обичайно приемаме планове за заетост в България. Има нова мярка с 8 млн. лв., където, след като бъдат информирани и консултирани за ситуацията, много работници ще могат да започнат бързо работа с 6-месечна заетост. Това са тези, които наистина са в активна възраст, защото точно това са хората, които имат деца в училищна възраст.
Социалните услуги в семейна среда. Те по два начина работят за преодоляване на последиците от икономическата криза. От една страна, създават се нови работни места, за което през 2009 г. са предвидени 9 млн. лв., от друга страна, помага се на силно уязвими групи в неравностойно положение именно в този период.
Не бих искала да изброявам още много мерки, наред с всички други мерки, които сме свикнали да очакваме, че Планът за заетост ще осигури, например, програмите „От социални помощи към заетост”, „Старт в кариерата”, „Помощ за пенсиониране” и „Личен асистент” и „Социален асистент” и т.н.
Ако внимателно слушахме министъра, щяхме да доловим две много важни неща, които конкретизират усилията на държавата, а именно да се погледне конкретиката към последиците в регионите и дори в общините. В Плана за заетост има силно развит регионален аспект и силно развит локален, дори общински аспект на мерките, които се предприемат.
Това, което също е много важно и показва, че правителството внимателно следи прогнозите, които се дават от анализаторите за последиците от световната икономическа криза в България, е, че по желание на правителството се промени Законът за заетостта, така че три месеца след приемане на Плана за заетост министърът да може, съгласувано с Националния съвет по заетостта, да предприеме нови, спешни мерки за преодоляване освобождаването на маси от хора, за бърза преквалификация и заемане на работни места в сектори, в които все още не са такива тежки последиците от кризата.
Така че не може да се говори, че правителството се самоуспокоява. Аз мисля, че в областта на пазара на труда е предложен продукт и мерки, които в една висока степен покриват очакванията на обществото от тези мерки.
Разбира се, сигурно има още много да се желае. Аз мисля, че тъй като няма прецедент от сто години насам, както казват анализаторите, сигурно има какво да се желае в начините и в методите на регистрация на безработица при такава ситуация. Сигурно много хора ще останат извън обсега на държавните мерки, защото те не се регистрират по обичайния начин – много от тях ползват болнични или ползват кратковременни отпуски точно преди освобождаването си, други са на минимални възнаграждения и обезщетения. Сигурно и в тази посока има какво да се прави. Аз съм убедена, че екипът на госпожа Емилия Масларова ще работи и в тази посока и ще се справи. Но ако трябва да отговорим предприети ли са антикризисни мерки на пазара на труда, със спокойна съвест можем да кажем, че в България са предприети и се предприемат такива мерки. (Възгласи: „Браво, браво!” от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Важен е дебатът, който провеждаме днес. Той е важен най-вече за работещите лица, защото страхът от безработица е един от големите страхове на българските граждани, особено в условията на криза.
Този дебат е важен за българските работодатели, които заедно с формиране на социалната си отговорност, започват да разбират - в различна степен, разбира се, че човешкият капитал е основният капитал, с който разполагат, който формира успеха или неуспеха на техния бизнес.
В този смисъл днешният дебат е важен за българското общество, защото за обществото човекът следва да бъде в центъра на вниманието. Защото то ще ползва ресурса на работната сила и след приключване на кризата. Много важно днес е ние да мислим не само за кризата, но и за това какво ще се случи след кризата, когато квалифицираните, опитните и можещите българи трябва да бъдат в тази страна и да продължат да произвеждат материални блага.
Както вече стана дума, преди една година ние разисквахме Националния план за действие по заетостта със самочувствието, че в рамките на мандата безработицата намаля от 12 на 6% и с удовлетворението за разкрити около 300 000 работни места.
Днес изпитваме тревога от това, което започва да се случва, и от това, което предстои. Налице са първите негативни тенденции. Налице е и тревогата, че тези тенденции ще се задълбочат, защото кризата очевидно не е достигнала своя пик. Защото очевидно е, че за всяко едно предприятие, когато изтекат мерките, позволяващи временно да бъдат задържани хората на работните им места, могат да дойдат едни по-неблагоприятни периоди. Безпокойството ни идва и от това, че е възможен внос на безработица със завръщането в България на безработни българи, които все още работят някъде по света.
Мисля, че е много важно, когато говорим за заетост и безработица, да подчертаем, че застрашаващата ни безработица е много по-различна от тази, която България изживя през последните двадесет години, включително и през най-тежките периоди, когато безработицата беше застрашително двуцифрено число. Защото тази безработица има структурен характер. Тя засяга определени сектори на икономиката - шивашката, металообработващата, металургичната, дърводобивната и дървообработващата промишлености. Особеността на тази безработица е, че от тези сектори ще излязат безработни хора, които трябва да бъдат преквалифицирани и насочени към други сектори. В същото време основната част от тях трябва да съхрани професионализма си, потенциала си, опитността си за едни, надяваме се, по-добри времена.
Важно е да подчертаем, че безработицата в много по-голяма степен засяга и ще продължи да засяга малките и средни населени места. Аз вече бях в малки градове, в които кметовете говорят за смяна на структурата на индустрията в населените места. В един малък град, в който фирмите произвеждат основно на ишлеме за чужбина – шият на ишлеме, надеждата, че тези предприятия ще се възстановят в същия вид не е толкова голяма. Това е нещо изключително важно, защото тук вероятно вече трябва да говорим за трайна промяна на квалификацията на работещите.
Много важно е да имаме предвид, че при тази безработица на пазара на труда ще излязат най-нискоквалифицираните, най-неопитните и най-незащитените групи работещи – тези, които, слава Богу, са в центъра на вниманието на Националния план за действие по заетостта – младите хора, хората с увреждания, жените.
Още преди да бъдат анализирани много задълбочено и публично тези тенденции, тръгнахме в тази посока. И аз искам да подчертая предложенията на Коалиция за България, ДПС и НДСВ, направени още в рамките на бюджета и свързани с гъвкавост на пазара на труда, създаване на възможности за гъвкаво работно време, че бяха предприети законодателни промени в Националния план за действие по заетостта, че за първи път от много време насам горната граница на обезщетението за безработица достигна нивото на минималната работна заплата – нещо, към което сме се стремили няколко последователни години. Слава Богу сега, когато българските граждани са застрашени, имаше мъдрост да вземем такова решение. Разбира се, и Националния план за действие по заетостта, на който няма да се спирам, защото по него се казаха много думи – явно това е основният документ.
Може ли да бъде направено още нещо? Разбира се, да! Според мен най-важното е непрекъснато да следим процеса, да анализираме тенденциите и да реагираме гъвкаво по отношение политиките на пазара на труда. Това трябва да се превърне в наша философия, наш начин на мислене. В крайна сметка това е решението, което предлагаме на Народното събрание и чрез контрола на Народното събрание.
Ще припомня едно предложение, което обсъждахме и което ми се струва, госпожо министър, че малко прибързано отхвърлихме в хода на обсъжданията на Закона за бюджета. То беше да бъде увеличена продължителността на неплатения отпуск от месец на сто дни, тъй като това е много важно за фирмите, които имат временни затруднения, и за работещите в тези фирми. Аз имах много срещи с хора, които казват: „За мен е много важно да бъда осигурен, да имам здравна осигуровка за този период”.
Считам, че с особено внимание трябва да се отнасяме към проблемите на малките населени места, които, пак казвам, в най-голяма степен ще поемат трудностите на кризата.
И нещо много трудно, но много важно в този период: да гарантираме еднопосочност на политиките, свързани с обезщетенията за безработица, с активните мерки на пазара на труда и със социалната защита на гражданите. Изключително важно е в този труден за българите период да осигурим всички политики да бият в една посока и гражданите да бъдат обгрижени възможно най-ефективно.
С няколко думи ще взема отношение по това, което ние предлагаме. Считаме, че трябва да бъдем адекватни на динамиката на пазара на труда и Народното събрание да бъде ангажирано. Затова предлагаме това решение.
Честно казано, очаквах по-сериозни предложения от страна на опозицията, защото тя предлага две неща: едното е да бъде направено това, което вече е направено – план за преодоляване, предотвратяване на негативните последици, мисля че такъв е Националният план за действие по заетостта.
Госпожо председател, завършвам с това, че Коалиция за България ще подкрепи решенията. Оставаме отворени към проблемите на българското общество, с концентриран поглед към тези проблеми, заедно – изпълнителна власт-Народно събрание. Мисля това за гаранция, че този тежък период за България, както и за света, ще бъде понесен по-леко от българите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Любен Дилов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожи министри! Ще се опитам да бъда съвсем конкретен.
Първо, трябва да започна с една благодарност към госпожа Масларова. Като депутат от Парламентарната група на „Напред”, Движение „Гергьовден” трябва да й благодаря за шестте дни, които тя любезно предостави да честваме патрона-покровител на нашата партия Св. Георги. И веднага да попитам в тази връзка: вярно ли е, че това решение, което предварително беше оспорено, след това беше прието от Министерския съвет, е взето под някакъв натиск на химическата и текстилната индустрия, хора, работещи в строителството? Имате ли ясна представа дали българският бизнес искаше шестте почивни дни или не? Изобщо правителството в час ли е да се замисли, макар и в края на мандата си, че вероятно е редно от началото на годината да бъде представен календар на празниците и работните дни, за да може някой в тази държава да планира поне кога ще работи и кога няма да работи. Може би да пробвате това в следващия мандат, да ви даде Господ и българският народ!
Следващият ми въпрос е свързан с нещо, което засегна бегло колегата от ДСБ. Има ли ясна представа в правителството колко българи от гурбетчиите очакваме да се върнат в момента, които са в чужбина, и в какви сфери на заетост са те? Ако в България вече може относително точно да се прогнозира как световната икономическа криза засяга определени индустрии и отрасли, то вероятно това може да се направи и на европейския пазар, там, където има най-много българи – Испания, Гърция. Имате ли яснота в какво са заети те и как евентуално ще се върнат, с какви претенции? Бих могъл да бъда и по-смел в предположенията си, че някъде като част от антикризисната програма някакъв екип на българското правителство може да изчисли колко пари по-малко ще влязат в българските семейства от парите, които изпращаха гурбетчиите. Това би трябвало да е много важна информация.
Искам да Ви попитам също така има ли ясна връзка между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на големите инфраструктурни проекти на България, които евентуално биха могли да поемат част от свободната работна ръка, особено в строителството? Имате ли представа това как ще се случи?
Конкретен пример – Белене. Ако бързо се подпишат шести и седми протокол и строителството на АЕЦ „Белене” тръгне в предвидените от началото срокове, колко работници ще бъдат заети там? В кои сфери? На какви финанси могат да разчитат?
Въпросът е свързан и с големите инфраструктурни проекти за пътищата. Сериозна подозрителноост от страна на българската индустрия, свързана с пътищата и въобще със строителството, е, че в момента правителството договаря, строителството на автомагистрали „Тракия”, „Марица” и „Струма”, зад кулисите да бъде поето от големи европейски компании, в замяна на лобистки действия за освобождаване на еврофондовете. Бих искал да чуя от Вас, госпожо министър, че това не е вярно и че ще има честен конкурс за реализацията на тези проекти. Това трябва да го чуят всички български граждани, които бяха заети предимно в строителството през последните години. Те очакват тези проекти. Знаете, че големите инфраструктурни проекти още от времето на Хувър са най-ефикасното средство за справяне с безработицата в един кризисен момент.
Бих искал да внесете и известна яснота в програмата в помощ на работодателите в секторите „Индустрия” и „Услуги”, която беше огласена тези дни, а именно нагласата правителството да плаща до 120 лв. на месец на хората, които минават от 8 на 4-часов работен ден в тези индустрии. Ако правилно съм разбрал програмата, за нея сте отделили 6,7 млн. лв., с които смятате да подпомогнете 18 000 работници. Моят въпрос е съвсем добронамерен. Първо, кажете според Вас колко ще струва обработването на тази сложна информация – кой минава на четири, кой на пет часа работно време, доста са изискванията, които имате към работодателите, за да им дадете тази компенсация. И след това да кажете не е ли по-добре тези 6,7 млн. лв. да се насочат към тип проекти, които ще погълнат хора, трайно напуснали пазара на труда, а не към такива, които да бъдат компенсирани с намалено работно време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дилов.
Министър Масларова, имате думата да вземете отношение към разискванията и към конкретните въпроси на господин Дилов.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря за конструктивните изказвания на днешния дебат. Аз приемам всички добри неща, но в по-голяма степен с внимание се отнасям към това, което казаха представителите на опозицията. Когато всички желаем да променим нещо по добронамерен начин, то безспорно ще се случи.
Оставам с впечатление, че част от нещата не са достатъчно добре познати, но го приемам като нещо съвсем нормално, тъй като в Националния план за действие по заетостта има програми за чиракуване, за стажуване, за ограмотяване, но може би не са достатъчни.
Що се отнася до професионалната квалификация – поставеното като въпрос от господин Методиев, да, той е прав. Но не бих обвинила сегашното правителство и сегашната система на образование, защото посегнахме на професионалното образование доста години преди това и сега се налага да възобновяваме именно онези умения и занаят, които трябва да прилагаме към младите хора и да надграждаме. Именно това са програмите, насочени към квалификация и допълнителни умения на част от гражданите.
Сигурна съм, че има много пропуски, сигурна съм, че има много неща, които могат да се направят. Както и поставеният въпрос от господин Христов, че има населени места, в които има голяма безработица. Да, това е така, но в пазарната икономика, където няма планово насочване и откриване на предприятия, някои райони не са толкова наситени с производствени мощности, така че да погълнат работната ръка. В същото време има програма, в която се дават средства за придвижване на работниците в радиус 100 километра от населеното място, където живеят, до мястото, където те работят. Това е, за да научим българина да бъде по-мобилен.
Сигурно и тази програма не е достатъчна, но аз се учудвам как може нашите сънародници в страните – членки на Европейския съюз да могат да работят от Мадрид в Барселона, от Барселона в Севилия и да могат да бъдат мобилни, а в България да искат да работят точно и само в своето населено място. Това е нова динамика, нови неща и ние действително имаме какво да желаем в тази насока.
Господин Дилов постави страшно много въпроси, за цял парламентарен контрол. Господин Дилов, в почивните дни никога правителството не работи под натиск. Но дойдоха писма от представители на различни браншове – от строителния бранша, бранша на услугите, бранша на туризма, бранша на транспорта, на превозвачите, които поставиха въпроса, че за тях това е по-целесъобразно. И ние, разбира се, се съобразяваме с искането на тези браншове, които са и едни от най-застрашените от кризата.
Що се касае до миграцията и знаем ли колко хора са навън, не само че знаем колко хора са навън, но вече проведохме борси в страните – членки на Европейския съюз, в които има големи български диаспори и една голяма част от българите вече се завръщат. И тъй като беше поставен въпросът имаме ли готовност – имаме. Госпожа Христова много точно каза, че националният план ще се преразгледа. Още след 31 май, ако се наложи ще пренасочваме част от ресурсите към тези хора, за да им помогнем в този период. Аз се надявам, че нашите сънародници, които идват от страните – членки на Европейския съюз, поне знаят как трябва да се работи и какво значи работа и дисциплина. И разбира се са придобили онези умения и онази дисциплина на работещите в онези страни, които ние винаги цитираме колко са добре, но никога не казваме как се работи там и какви са изискванията за уплътняване на работното време.
За Белене – да, имаме представа, ще бъдат открити между 12 и 14 хиляди работни места. Знаем и какви са специалностите. Така че и това следим, заедно с моите колеги, които отговарят за големите инфраструктурни обекти. Но мисля, че тук е вицепремиерът госпожа Плугчиева ще каже, че няма никакви лобистки интереси за големите инфраструктурни обекти, за които Вие поставихте въпроса.
А що се касае до програмата, за която Вие попитахте, вчера излезе постановление на Министерския съвет и тъй като не е редно да го обяснявам от парламентарната трибуна, вие ще видите какво е разписано и как е разписано. Не са предвидени допълнителни средства за административно обслужване. Нашите колеги в бюрата по труда, заедно със съветите по заетост, ще си свършат работата в рамките на това, което те имат като свои ангажименти в тази насока.
Още веднъж искам да благодаря за конструктивните предложения и за коректния тон, и най-вече ангажирания тон на всички, които се изказахте в днешния дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Двата проекта за решение по това разискване с вносител Донка Михайлова, и Мартин Димитров ще бъдат подложени на гласуване в четвъртък в началото на пленарния ден.
Преминаваме към въпроса, който народният представител Лидия Шулева е задала към заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева относно реализация на предприсъединителната Програма САПАРД.
Госпожо Шулева, имате думата да отправите своя въпрос към вицепремиера.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Съвсем наскоро стана ясно, че Европейската комисия няма да възстанови плащанията по трите мерки на Програма САПАРД. Поредната санкция на Брюксел, заради провалите на администрацията ни, този път директно удря българското земеделие. Така на практика във фризера остават близо 140 млн. евро средства, които трябваше да подпомогнат родното земеделие при неговата модернизация при повишаване ефективността на земеделската дейност и при развитието на селските райони за доближаване до европейските стандарти.
За съжаление този шамар от страна на Европейската комисия изправя онази част от бенифициентите по Програма САПАРД, които са изрядни и добросъвестни, буквално пред фалит. Те вече са изпълнили своите проекти и са направили нужните инвестиции, осигурявайки си ресурси чрез банкови кредити и сега очакват една част от тези средства да им бъдат възстановени. Но поради невъзможността или може би поради неспособността да се установят нарушенията, жертва стават именно коректните ползватели на средства от програмата. Всичко това, госпожо вицепремиер, срива авторитета и доверието в институциите и във възможностите за подкрепа и развитие на българското земеделие. Нещо повече, поставя се под въпрос и успехът на Програмата за развитие на селските райони, по която България може и трябва да усвои над 5 млрд. евро.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е: направени ли са последващи проверки за установяване по категоричен начин добросъвестността на бенифициентите по Програма САПАРД? Ако това е направено, ще застане ли българската администрация за тези изрядни бенифициенти и ще защитили ли правата им, включително и пред Брюксел да им бъдат възстановени част от вече направените инвестиции? Като вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, какви мерки ще предприемете, за да се възстанови разклатеното и дори вече изгубено доверие в администрацията, която управлява европейските средства за българското земеделие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Госпожо вицепремиер, заповядайте, имате думата за отговор. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева. Накратко на няколкото въпроса, които поставихте.
Първо, трябва да направя тази корекция, че засега – подчертавам засега – позицията на Европейската комисия е, че няма да разреши разплащането с европейски средства, поради това, че очаква българската страна да й бъдат изпратени окончателни информации за направените и приключени проверки.
Бързам да изясня от тази трибуна, че по мерките – с изключение на Мярка 2 – и в момента тече разплащане от страна на Агенция САПАРД, респективно на Фонд “Земеделие”. Това означава, че по всички мерки, по които има спряно европейско плащане, има разрешение за разплащане с национални средства. И това се осигурява в момента и се осигурява още повече по Първа, Трета и Четвърта мярка, пак казвам, с изключение на Втора мярка, където проверката по проектите, която е направена от одитните мисии, показва един висок процент на нередности. И заради това по Втора мярка има забрана за разплащане и с национални средства. Тази забрана е от националния ръководител.
Ще Ви дам точната справка колко проекта са разплатени по отделните мерки. Категоричен успех е фактът, че получихме удължаване действието на програма САПАРД до края на 2009 г., именно за да се даде възможност тези 140 млн. евро да бъдат разплатени на добросъвестните земеделски стопани. Проблемът всъщност е в темпото на разплащане, защото се правят изключително прецизни проверки и съответно това отнема време.
Искам да Ви информирам, госпожо Шулева, че съм разпоредила на Фонд “Земеделие” и от понеделник на страницата на фонда трябва да има информация по номера на проектите, за да може всеки добросъвестен земеделски стопанин, който очаква разплащане, да намери себе си в този списък и да се знае в кой период от време реално може да очаква това разплащане да стане.
Трябва да Ви информирам също така, тъй като коментирате “Развитие на селските райони”, че програмата оперира с обем от 3 млрд. евро, а не 5 млрд. евро. В момента съм разписала заповед за работна група, екип, който да направи преглед на сега действащите правила за работа с проекти по “Развитие на селските райони” с цел оптимизиране, опростяване на тези процедури, въвеждане на много по-строги контролни механизми на база на извлечените поуки именно от програма САПАРД. В този екип са включени представителите на Генерална дирекция ОЛАФ, консултантите, които са в Министерския съвет, и личният консултант, който аз имам от Федерална република Германия. С удоволствие ще включа всички, които желаят, за да проследят работата на тази работна група, която ще приключи в рамките на 15 работни дни, считано от днес.
Друго, за което искам да Ви информирам по отношение на мерките на доверие. Трябва да Ви припомня, че настоях и смятам, че се взеха правилни решения от Управителния съвет на Фонд “Земеделие”, насочени в следните направления.
За заместник-директор на Фонд “Земеделие”, който да отговаря по програма САПАРД, в момента тече конкурс – на базата на конкурс трябва да бъде назначен новият заместник-директор.
Второ, променя се Правилникът на Фонд “Земеделие” така, че да бъде редуциран броят на заместниците във фонда на база нуждите и функциите на фонда, свързани с управлението на национални средства, на средства по Разплащателната агенция и свързани с управлението на „Развитие на селските райони”.
На 26 февруари очаквам министърът на земеделието и храните да внесе на заседание на Министерския съвет именно това предложение за промяна на Правилника за работа на Фонд “Земеделие”, както и предложение за промяна на законодателството с разчет Държавен фонд “Земеделие” да мине под действието на Закона за държавния служител, за да се предотврати опасността от политическа намеса, влияние и назначението на експертите в тази изключително важна структура да става на базата на конкурс, на прозрачност, на професионализъм и на липса на конфликт на интереси.
Трябва да Ви уверя и да Ви информирам, че работата с Генерална дирекция ОЛАФ в програма САПАРД продължава. Всяка втора седмица има мисия от генералната дирекция, а работи и работната комисия, която е под ръководството на прокуратурата, с участие на представители на МВР, на следствието, на ДАНС и на Фонд “Земеделие”. Вече има изготвени 92 досъдебни производства и 23 обвинителни акта, внесени в съда – това е на база работата на тази работна група от м. септември досега.
Конкретната информация за развитие на селските райони по плащането по отделните мерки, които са задействани и които касаят вече 4500 проекта, от понеделник също ще бъде качена на страницата на Фонд “Земеделие”. Съответно проблемът там е с недостатъчния капацитет и неспазване на срока от три месеца, който сме въвели в действие. Предвид старта на програмата в средата на миналата година и всички натрупани проблеми, които трябваше да бъдат изчистени, плюс големия поток от проекти – над 4500, които вече са влезли за обработка, в момента екипът на фонда има тези затруднения именно с темпото на работа.
Заради това промените, които искаме да направим, са в посока на прозрачност, в посока на по-добър контрол, но и на ускоряване на процедурите, за да могат българските граждани максимално да използват средствата по програма “Развитие на селските райони”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Госпожо Шулева, имате думата за реплика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, благодаря Ви за отговора. За мен обаче не стана ясно кога ще приключи това засега спиране. Това, което хората искат да чуят, и най-вече коректните бенефициенти, е кога ще получат парите си, особено по Мярка 2. Там знаете, че са 609 проекта.
Информацията, която аз имам – направена е проверка на 88 формуляри и съответните оферти към тях и е констатирано, че в 64 има нередовни оферти. Действително процентът на нередовните от проверените е висок, но все пак това са само 18% от всички. Така че нека коректните бенефициенти да получат ясен отговор в какъв срок ще приключат тези проверки, да се отсеят редовните от нередовните. В крайна сметка няма защо да наказваме тези, които са абсолютно изрядни.
Нещо повече, има неофициални указания за тези, които не са приключили със своите проекти по програма САПАРД, пак държа да подчертая, особено такива, които са коректни: да не се разглеждат нови техни предложения, които са направили по проекти по Програмата за развитие на селските райони. Те не могат да им откажат, но неофициално има разпореждане да не се разглеждат подобни проекти, което създава още повече пречки и наказания пред коректните участници в програмите.
Прави впечатление, че Управителният съвет на Фонд “Земеделие” не си върши достатъчно добре, ефективно и резултатно работата. Може би наистина правителството трябва да се занимае конкретно с това какво точно този Управителен съвет върши и дали действително разглежда, приема и провежда в действие всички правила и норми, които трябва да бъдат изпълнявани както от програма САПАРД, така и от Програмата за развитие на селските райони. Действията на Управителния съвет всъщност са определящи за изпълнението както на едната, така и на другата програма. Имам информация, че от месеци наред, особено през лятото, този съвет не заседава – нещо, което е изключително неприятно от гледна точка именно на изпълнението на тези мерки, които Вие сте препоръчали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Вицепремиер Плугчиева, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо Шулева, накратко за Мярка 2. Бързам да Ви информирам и да повторя това, което казах, че от понеделник на страницата на Фонд “Земеделие”, което съм разпоредила на поредното ново ръководство на Фонд “Земеделие”, ще бъдат качени именно списъците на проектите на добросъвестните изрядни земеделски стопани, за да могат да видят съответно и ориентировъчни срокове, в които те ще могат да бъдат проверени, и да им бъдат разплатени.
Повтарям, че по Мярка 2 в момента заради високия брой констатирани нередности е спряно и националното плащане. На 26 февруари министър Цветанов трябва да внесе заедно с министър Орешарски съответно предложение за осигуряване на финансовия ресурс и разплащане на добросъвестните земеделски стопани и по Мярка 2, като това не може да става, напълно споделям Вашето мнение, за сметка на добросъвестните граждани. Съответно разделяне на тези, които трябва да бъдат санкционирани, от които пък трябва да се изиска обратно възстановяване на средствата чрез Агенцията за държавни вземания.
Трябва да Ви кажа, че Управителният съвет на Фонд “Земеделие” работи, но сътресенията, които се получиха с промяната в оперативното ръководство на Държавния фонд “Земеделие”, естествено се отразяват в качеството и в срочността на работата. Тук напълно споделям Вашата тревога. Моята тревога се изрази в този натиск, който трябваше да упражня върху Фонд “Земеделие”, за да се вземат съответните решения, за които Ви докладвах.
Министър Цветанов също е на работа – с молба следващите въпроси да отправите и към него, защото са пряко в неговата компетентност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и питанията към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Първият въпрос към него е от народния представител Атанас Атанасов относно последиците за задържаните на 14 януари т.г. от полицейските органи лица.
Имате думата, господин Атанасов, за да зададете своя въпрос към министъра.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! По време на гражданските протести на 14 януари т.г. пред сградата на парламента в София полицейските органи, които са Ви подчинени, задържаха определен брой лица.
В тази връзка моят въпрос е: какъв е общият брой на задържаните лица на 14-и? В кои районни управления в София е била изпълнена тази ограничителна мярка? Какви са последиците от задържането за всяко едно от тези лица?
Задавам Ви този въпрос, защото по него време имаше протести и във Вилнюс. Ако там протестиращите бяха около 10 хил. души, имаше задържани около 20 лица. Пред нашия парламент протестиращите бяха в порядъка на 3-4 хил. души. От медиите и от това, което съм чул от Вас от трибуната, числото на задържаните лица варираше някъде между 150 и 180 души. Кое е наложило толкова много лица да бъдат задържани? За всеки един от тези граждани има ли установена вина?
Аз моля, когато ми отговаряте на въпроса за последиците да посочите какъв е броят на лицата, по отношение на които съдиите от Софийски районен съд потвърдиха оправдателно решение по Указа за борба с дребното хулиганство? В случаите, в които има произнесено такова решение на съда, това не означава нищо друго, освен че тези лица са били задържани незаконно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Министър Миков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа народни представители! На 14 януари 2009 г. за нарушение на обществения ред по време и след прекратяване на протеста на пл. „Народно събрание” и на основание чл. 63 от Закона за Министерство на вътрешните работи в районните управления на Столична дирекция на вътрешните работи са доведени и задържани общо 148 лица. Те са задържани, както следва: в І РУ – 44 лица, във ІІ РУ – 4 лица, в ІІІ РУ – 27 лица, в ІV РУ – 44 лица, в V РУ – 22 лица, в VІ РУ – 7 лица. В различни районни управления, защото сами разбирате, че водещи са капацитетът, възможностите и организацията.
По случаите са заведени преписки по Указа за борба с дребното хулиганство като спрямо едно от лицата е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс за притежаване на самоделно взривно устройство. Материалите по четири от преписките са изпратени в Софийска районна прокуратура за образуване на наказателни производства за престъпления по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс – хулиганство или т.н. едро хулиганство. Материалите за две от лицата, които са непълнолетни, са изпратени в Софийска районна прокуратура за налагане на възпитателни мерки във връзка с извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс. Съставени са 97 акта по Указа за борба с дребното хулиганство като от тях на 52 от нарушителите на обществения ред е наложено наказание глоба, едно лице е задържано за срок от 5 дни като мярка по Указа за борба с дребното хулиганство, на две от лицата, които са непълнолетни са наложени възпитателни мерки от Комисията по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, едно лице е заловено с наркотици, за което Прокуратурата е предприела съответните действия и 26 лица от тези 148 - по отношение на тях са издадени оправдателни присъди.
Не бих приел Вашата констатация, че неосъждането означава невиновност. Процесуално-следствените действия и бързото производство пред съда беше значително затруднено от сложността на доказване. Много често лицата, които са извършили определени противообществени прояви ги извършват в съучастие или в група, в тълпа, видяхте както става пред Народното събрание, което силно затруднява доказването в рамките на производството.
Едно от задържаните лица, срещу които е образувано дело по Указа за борба с дребното хулиганство, въпреки редовното му призоваване, не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини и ще продължим издирвателните действия, докато се стигне до реализация на процес, пък там вече ще се види неговата конкретна отговорност или съответно невиновност за повдигнатото обвинение.
След изтичане срока на полицейското задържане 44 от задържаните лица са освободени.
В допълнение бих искал да Ви информирам, че на 14 януари 2009 г. в Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи са транспортирани за оказване на медицинска помощ общо 14 полицаи, участвали в охраната на протестите. Също така ще настоявам да започнат действия по откриване на извършителите, макар че това е много трудно, пак с оглед създалата се обстановка, за съответни престъпни деяния по Наказателния кодекс.
Вие сте работили дълго време в Министерството на вътрешните работи и знаете как Наказателният кодекс трябва да защитава полицаите при изпълнение на техните служебни задължения. Тук сме в дълг, както и съдебната система, по решаването на този въпрос.
В Министерството на вътрешните работи разполагаме и с допълнителна информация за счупени витрини на търговски обекти, офиси, административни сгради в централната част на столицата, както и за нанесени материални щети на паркирани автомобили, което при желание от Ваша страна бих могъл да предоставя, както и на други народни представители, но там също сме в дълг по реализиране на наказателната отговорност.
Развитието на тези събития на 14 януари т.г. не позволи да осигурим достатъчно капацитет за преследване на извършителите на тези деяния, а същевременно и да осигурим достатъчно доказателства за предприемане на съответни действия от обвинението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, имате думата за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, фактът, че само едно лице от всички задържани е получило наказание „задържане в поделенията на МВР” е показателен. Само едно лице е наказано от съда със задържане. Вие казахте: на 52 лица – глоби, отделно от това 26 лица са оправдани.
Вие може тук да споделяте всякакви съмнения, но тези хора имат основание и право утре да съдят България и по вътрешното законодателство, и пред международните институции. Вие много добре го знаете това. Когато се задържа едно лице тези, които упражняват тази мярка по отношение на него, трябва да имат категорични доказателства, че то е нарушило обществения ред, не може безразборно да се прибират хората.
Аз обаче искам да обърна внимание на един друг факт, изключително важен – мнозинството, което подкрепя това правителство, което е гласувало за Вас, направи всичко необходимо да не може да се създаде анкетна комисия, която да провери всички обстоятелства, свързани с безредиците около 14 януари 2009 г. Защото там има един много важен факт за проверка, който трябваше да се провери от парламента – как и откъде вие, в МВР, установихте, че в Интернет имало заплаха за поставяне на бомба пред парламента? Защото това беше провокация, която послужи като алиби на полицейските органи да раздадат палките пред парламента. Това е големият сериозен въпрос и той остана без отговор.
Вие, господин министър, сте отговорен за това обстоятелство. За краткото време, през което сте министър в това правителство, това ще се запомни - с незаконно задържаните хора и с тази провокация пред парламента. Отделно от това, хората се чудеха защо бяха изтласквани и защо бяха бити? Никой не ги уведоми, че е било прекратено мероприятието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, министър Миков. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа! Осъдените лица са много повече от едно. Аз не бих си позволил да оспорвам съдебната практика на Софийския районен съд. Всеки може да има различно отношение към санкцията, която се определя. Съобщих Ви, пак ще Ви повторя, 52-ма – глоба, съд. Това са осъдени лица: едно – пет дни; две са непълнолетни, но това не значи, че са неотговорни. В случая по отношение на тях се прилагат мерките по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Аз също мога да се произнасям за една присъда дали е лека или тежка, но не бих си позволил. Друг е въпросът Вие как преценявате съдебната практика, това са фактите.
Другият въпрос, който ми се ще да Ви посоча, е, че за съжаление все още не сме успели да разкрием голяма част от случаите и извършителите да получат съответното наказание. Не смятам, че Вие и който и да било народен представител може да толерира нанасянето на телесни повреди на полицай. Искам пак да повторя, че всички ние, политиците, трябва да се грижим по този въпрос – да не се посяга на полицай. Тук, от тази трибуна, казвам, че искам да продължи работата в Министерството на вътрешните работи чрез многобройния снимков материал и с всички законови средства за разкриване на извършителите на тези престъпления.
По отношение на това с какво ще бъда запомнен. Всеки ще ме запомни по различен начин. Смятам, че Министерството на вътрешните работи, служителите на министерството трябва стриктно да спазват законовите си права и отговорности. Разбира се, същото трябва да правят и гражданите, политиците, министрите и народните представители. В крайна сметка политическите оценки са право на всеки политик и аз не мога нито да се сърдя, нито да осъждам някаква Ваша декларация или политическа оценка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Георги Георгиев към министър Миков относно пожара на митница Калотина и липсата на информация. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! На 9 февруари 2009 г. около 22,00 ч. на митница Калотина се разразява пожар, започнал от работилница, който обхваща три хладилни фургона. Двата от тях изгарят напълно, третият изгаря частично. При идването на пожарната команда каквато вода е имала, я е използвала за кратко време, след което пожарникарите се оказват безсилни, тъй като няма вода.
В тази връзка моят въпрос е: има ли данни за умишлен палеж и големи ли са щетите? Има ли изгорял архив, защото това се коментира – архив до 2004 г. на митницата, и до каква степен са загубите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! На 9 февруари 2009 г. в 21,40 ч. в „Пожарна безопасност и спасяване” – районна служба Сливница, е постъпил сигнал за пожар. На място веднага е изпратен противопожарен автомобил с двама служители. Такива са възможностите, уважаеми дами и господа. При пристигане на местопроизшествието е установено, че гори фургонът, ползван за работилница. Започва гасене на пожара, но поради струпването на голямо количество горими материали – кабели и други ел. материали, липса на открит огън и задимяване не е било възможно веднага да се установи огнището на пожара. Гасенето е затруднено и от липсата на необходимия брой противопожарни хидранти в района на митница ГКПП Калотина. Пожарът е локализиран около 2,30 ч. на 10 февруари и окончателно е ликвидиран след разчистване в 14,00 ч. на 10 февруари.
Складовите помещения в района на митническия пункт, в които възниква пожарът, се състоят от три отделни метални контейнера със стени от изолационни панели. Първият се използва за работилница, вторият – за архив, а третият – за хранилище на иззети акцизни стоки, алкохол, цигари, растителни масла и други, за което районна служба „Пожарна безопасност и спасяване”, гр. Сливница, не е уведомявана и не е издавано разрешение. Контейнерите са разположени до митническия пункт в източната част на двора и са покрити с общ ламаринен покрив. Отделно до фургоните са разположени два метални контейнера, в които се съхраняват конфискувани стоки. Западно от тях, под ламаринена конструкция се съхраняват и конфискувани автомобили. Дворът е ограден с метална ограда и метална врата, която се заключва с катинар.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че най-вероятно пожарът е възникнал от контейнера, който се ползва за работилница, и е било възможно да бъде загасен, но не е стигнала водата на противопожарните автомобили и се е наложило прекъсване на пожарогасенето за зареждане. Това е довело до разпространяване на пожара в съседните два контейнера. При пожара са унищожени и трите контейнера. Спасени са двата, ползвани за конфискувани стоки, и конфискуваните автомобили, както и сградата на митница Калотина. От събраните данни по случая е установено, че изгорелият архив, за който Вие питате, се отнася за периода 2003-2004 г. До момента не са събрани данни за умишлен палеж. Предполагаемите причини за пожара са забравен включен електрически уред или късо съединение в електрическата инсталация на работилницата.
Все още няма експертно мнение за стойността на щетите, тъй като не е завършила инвентаризацията на митница Калотина. По случая е образувано досъдебно производство № 13 от 2009 г. по описа на Гранично полицейско управление – Калотина, и прокурорска преписка № 123 от 2009 г. по описа на Районна прокуратура – Сливница, за престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс – палеж, срещу неизвестен извършител.
Сам разбирате, че оттук насетне трябва внимателно да следим процесуално-следствените действия и резултатите от тях. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря.
Господин министър, доволен съм от изчерпателния отговор.
Ще насоча Вашето внимание към някои действия, които са задължителни и трябва да бъдат извършвани на граничните пунктове. Свидетели бяхме на въвеждането на така наречените флашки, които се оказаха изключително неудобни устройства за пропускателния режим. Удобни са само във финансово отношение. Тоест някои хора може би прибраха големи комисионни, защото сега се носи слухът, че тези флашки ще бъдат снети и ще бъде направена компютърна мрежа с нов софтуер. Всички знаем колко струва софтуерът. Той ще се окаже още по-скъп и от флашките.
Вместо да се дават излишни пари, защо не се разпореди по всички гранични пунктове да бъдат изведени такива кранове? Ето ситуация, която показва, че нашите митници не са подготвени при палеж. А те са външната ни част с други страни. Може да има стълкновение. Там трябва да има подсигурена вода, която да може да се използва винаги, когато е необходимо.
Ще насоча вашето внимание към митница „Калотина” и още една-две митници, където през последните 2-3 години се случват странни неща. Това ме навежда на мисълта, че тези гранични пунктове се ръководят от некомпетентни лица, които казват: „Какви са тези граждани по плаца?”, а това е граница; които питат: „Защо шапката ти е там?”, които постоянно искат уволнение на хора по презумпция – можело да се предполага, че нещо е станало и така нататък.
Обърнете внимание на кадрите, които служат по тези места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Георгиев, наистина си струва да се обърне внимание. Ще го направя. Специално ще се поинтересувам как ще върви разследването, защото е странно да гори архивът на митницата.
По въпроса за хидрантите. Съгласен съм, че трябва да го направим, но трябва да се направят още страшно много неща. А бюджетът, с който разполагам, по определен начин е ситуиран по отношение на единния фиш, за който споменах. От две седмици вече отговорността се прехвърля върху Министерството на вътрешните работи. Аз и на заседанието на Министерския съвет казах, че ще искам финансово осигуряване на този щат. Не може да се възлагат функции на Министерството на вътрешните работи, а в същото време да няма финансово осигуряване. Единният фиш служи за събиране средства на Пътната агенция, за избягване на корупцията. В същото време създаваше определени затруднения. Затова се реши по отношение на гражданите на Европейския съюз да се осигури транзитно преминаване; второ, да се премахнат локвите по границата. Санитарно-ветеринарният контрол да се въведе тогава, когато има опасност от епидемия, а не да бъде средство за събиране на пари.
По отношение на системата – трябва да се търси решение за нейното преработване, но ще се харчат пари, ако се осигурят от бюджета. Аз нямам разчетени средства в министерството за тази година. Тепърва ще обсъдим въпроса и ако това е голям разход, за съжаление няма да можем да си го позволим. Ако е някакъв по-дребен разход – за оптимизиране на системата, за облекчаване на гражданите, Министерството на вътрешните работи има достатъчно специалисти, които си мисля, че могат да постигнат решение, което да облекчи гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Поради липса на време питането на господин Атанасов ще остане за другия път.
Господин Величков, заповядайте да зададете въпроса си към господин министъра.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Действащите нормативни документи, регламентиращи правото за носене на оръжие, са не само много остарели – от десетилетия, но създават огромни затруднения както на гражданите, така и на самите служби към Министерството на вътрешните работи. Стотици хиляди ловци, охранители и други граждани, притежаващи оръжие, губят по няколко работни дни, за да се снабдят с необходимите документи, които да представят в службите в МВР. Тази крайно остаряла и бюрократизирана система освен че отнема милиони работни дни на българските граждани, създава реални условия и предпоставки за корупция.
Уважаеми господин министър, моят въпрос в тази връзка е: смята ли Министерството на вътрешните работи да осъвремени нормативната база, третираща тази разрешителна система за носене на оръжие, без да съкрати изискванията, или да либерализира този режим? Нашият режим е сравнително добър, сравнително взискателен към кандидатите за носене на оръжие, но трябва да се легализира. Има документи, които директно могат да се извадят служебно – това са документите от съда, например свидетелство за съдимост, от Националната следствена служба. Има документи, които не могат да бъдат вадени чрез служебни лица. Такъв е психодокументът. Трябва лицето лично да отиде там. Но там, където нещата могат да се улеснят, има ли готовност, има ли намерение и какво е виждането на Вашето министерство по този много важен въпрос, защото касае неколкостотин хиляди български граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Величков.
Заповядайте за реплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Величков, споделям Вашата загриженост за решаването на този въпрос. И аз смятам, че трябва да намерим нормативни разрешения, които от една страна да облекчат гражданите, но от друга страна да затегнат възможностите за контрол за тези, които недобросъвестно биха боравили с оръжие, или тези, които представляват потенциална заплаха. Знаем редица случаи, в които се извършват определени престъпни деяния със законно притежавано оръжие, включително случаи, в които лица с определено психическо състояние, въпреки че са минали такъв преглед, извършват едно или друго деяние.
В този смисъл е създадена работна група от министъра на икономиката и енергетиката, която е междуведомствена. Беше създадена в началото на тази година. Там трябва да се опитаме максимално да съкратим срока. Виждам резерви в удължаването на сроковете, за които важи съответното разрешение.
В същото време трябва да бъдем изключително внимателни и да въведем стриктно действащи безотказни механизми за преминаване на нова процедура, когато има и най-малко съмнение, че лицето, на което е разрешено притежаването и носенето на оръжие, представлява някаква опасност.
Всичко това трябва да бъде съобразено с Европейската директива 91/47, която третира този въпрос. Затова и срокът трябва да бъде разумен.
Накрая, в Министерството на вътрешните работи полагаме усилия, но не знам доколко ще се справим, защото пак е въпрос на финанси. В предишния въпрос ме попитаха: "Ще направите ли и софтуера за облекчаване?". Когато бъде изградена Единната система, тогава в значителна степен ще се ускорят процедурите, ще се облекчат хората, които притежават законно оръжие и в крайна сметка това ще облекчи и полицията. Работи се по въпроса. Не искам да давам празни обещания, просто ще трябва да ускорим работата по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор. Виждам, че хората, които Вие ръководите, и лично Вие имате отношение към този изключително важен въпрос, който наистина касае голяма част от българските граждани. В това отношение дано бъде приет този срок за по-бързо решаване на някои проблеми. Да, напълно съм съгласен, така е, няма капацитет. Но аз бих казал, че тези, на които ще се вършат съответните услуги, без да ходят до разни институции, ще си платят. Това ще бъдат приходи за самото министерство, за тези служители, които ще извършват тази работа. Защото едно свидетелство за съдимост следователят го взема за няколко минути. Данни от Националната следствена служба се вземат също за минути. Става дума за това да не се губят един-два дни. Хем ще се намери работа на хората, хем ще се плаща за това.
Но има и излишни неща. Извинете, курсове за обучение в стрелба. Е, полк. Тодоров ще го обучаваме да стреля с пистолет! А без такова нещо той не може. Тоест това не трябва да се отнася за всички, не трябва да се отнася за тези, които са служили в армията, за служители на МВР. Недопустимо е да ги задължаваме, за да пълним джобовете на някого. Защото това са 100 хиляди – по 100 лв., това са 10 млн. лв. излишни пари, които се вземат от джоба на гражданите.
Аз още веднъж благодаря за Вашето разбиране и дано наистина се реши този доста остарял и, бих казал, бюрократизиран въпрос, касаещ носенето на оръжие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Желаете ли дуплика, министър Миков?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Георги Пирински


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова

Секретари:

Пенко Атанасов

Станчо Тодоров