Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, първо предстои да приемем Програмата за работата на Народното събрание.
Обръщам ви внимание, че е предложена програма за две парламентарни седмици – 25-27 февруари и 4-6 март 2009 г.:
1. Разисквания по проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България за цялостната политика на правителството (вносители: Борислав Българинов и група народни представители на 18.2.2009 г.).
2. Гласуване по Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България за цялостната политика на правителството (вносители: Борислав Българинов и група народни представители на 18.2.2009 г.).
3. Прекратяване пълномощията на народния представител Владимир Кузов (на основание чл. 72, ал.1, т. 2 от Конституцията на Република България).
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (приет на първо четене на 27.11.2008 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за културното наследство (приет на първо четене на 31.7.2008 г.) - продължение.
6. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (втори заем за развитие на политиките - институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (вносител: Министерски съвет на 3.2.2009 г.).
7. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (вносител: Министерски съвет на 2.2.2009 г.).
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна (вносител: Министерски съвет на 3.2.2009 г.).
9. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект "България - регионално и общинско водоснабдяване" (вносител: Министерски съвет на 6.2.2009 г.).
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (приет на първо четене на 27.11.2008 г.) - продължение.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца (вносители: Христина Христова и група народни представители на 5.2.2009 г.).
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (вносители: Лъчезар Иванов на 22.11.2007 г. и Министерски съвет на 15.12.2008 г.).
13. Второ четене на Законопроекта за транслитерацията (приет на първо четене на 22.1.2009 г.).
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията (вносител: Министерски съвет на 28.1.2009 г.).
15. Прекратяване пълномощията на народния представител Васил Калинов (на основание чл. 72, ал.1, т.1 от Конституцията на Република България).
16. Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (вносители: Мария Капон на 1.2.2008 г.; Димитър Абаджиев на 20.5.2008 г.; Мария Капон на 1.7.2008 г.; Борислав Ралчев и група народни представители на 10.9.2008 г.; Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова на 3.12.2008 г.; Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов на 10.12.2008 г.; Йордан Бакалов и група народни представители на 21.1.2009 г.; Надя Антонова и група народни представители на 23.1.2009 г.; Лъчезар Тошев на 23.1.2009 г.; и Минчо Христов и Стела Банкова на 4.2.2009 г.).
17. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (вносители: Борислав Ноев и група народни представители на 31.10.2008 г.; и Министерски съвет на 18.11.2008 г, и на 6.2.2009 г.).
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт (приет на първо четене на 29.1.2009 г.).
19. Доклад за дейността на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г. (вносител: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 18.12.2008 г.).
20. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (вносители: Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров на 6.2.2009 г.).
21. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма (вносител: Министерски съвет на 30.1.2009 г.).
22. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (вносители: Министерски съвет на 27.11.2008 г.; Минчо Христов и Стела Банкова на 21.1.2009 г.; Митко Димитров на 11.2.2009 г.).
23. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (вносител: Министерски съвет на 7.11.2008 г.).
24. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (вносител: Министерски съвет на 12.12.2008 г.).
25. Парламентарен контрол (на 27.2.2009 г. и на 6.3.2009 г.).
Преди да подложа проекта на гласуване, уважаеми колеги, две уточнения:
Първо, предложенията по ал. 7, с която ще започне следващата пленарна седмица и по ал. 3, моля да бъдат внесени в Деловодството в четвъртък, 26 февруари, до 18,00 ч., защото празничните дни не позволяват внасянето им в началото на следващата седмица.
И второ, предлагам с гласуването на програмата да гласуваме, че утрешният пленарен ден ще продължи и след 14,00 ч. до часа на гласуване на Проекта за решение за недоверие на правителството. По разбираеми причини часът на това гласуване ще бъде определен в края на днешния пленарен ден при приключване на обсъжданията по точката.
С тези две уточнения подлагам на гласуване предложения проект за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 177, против 25, въздържали се 3.
Програмата за седмицата е приета.
По реда на ал. 3 са направени три предложения.
Първото предложение е на народния представител Димитър Абаджиев за включване в дневния ред на Проект за решение за прекратяване пълномощията на господин Кузов.
Това беше гласувано в проекта за програма, който гласувахме, господин Абаджиев, така че ще бъде включено в дневния ред.
Предложение на народния представител Минчо Христов за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Този път тримесечният срок е изтекъл. Имате възможност да обосновете отново предложението си, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, че преди няколко месеца парламентът прие Закон за енергийната ефективност, в който между първо и второ четене отпадна една дума. С тази поправка ние осигурихме на няколко енергийни фирми да приберат от българските граждани насилствено около 200 млн. лв. Или, казано по-простичко, от всяко българско семейство ще бъдат събрани между 180 и 200 лв. Пак ви казвам – насилствено.
Предложението, което правим тук със Стела Банкова, е точно да се върне тази дума „обществено обслужващи” и да направим в закона така, че на задължителна сертификация за енергийна ефективност да подлежат само обществените сгради, не и стотиците хиляди блокове в София, Пловдив, Варна, Русе и т.н.
Това е накратко предложението. Мисля, че то е изключително разумно, изключително важно. Имайте предвид, че имаше заявления и от Европейската комисия, в Министерския съвет беше правена дискусия, която ясно казва, че законът е отишъл далеч над директивите в Европейския съюз и всъщност ги прекрачва, противопоставя се на тях. Ето защо ви призовавам да подкрепите това предложение. Става въпрос за пет минути от пленарното време, в което да отпадне тази думичка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 43, против 27, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз се обръщам към тези 82 колеги, които гласуваха „въздържал се”. Извинявайте, колеги, излиза, че този проблем, проблемът за грабежа на няколко енергийни фирми върху стотици хиляди, върху няколко милиона български граждани изглежда не ви интересува. Аз просто съм потресен.
Господин премиер, обърнете се към Вас и Вашето мнозинство. Вижте как гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, обосновете предложението за прегласуване, не разширявайте изказването си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, призовавам ви да прегласувате текста. Сега, когато става дума за антикризисни мерки, когато всеки лев, който успеем да спестим на българските граждани, на българските семейства е в помощ, нека да го направим. Става дума за това, че всяко българско семейство ще плати около 200 лв. за една хартийка, за това, че апартаментът бил енергийно сертифициран или не бил. Какво значение има това? Кого ще стопли?
Колеги, призовавам ви пак – това гласуване е изключително важно. Става дума за един криминален законопроект, за една криминална поправка между първо и второ четене. Аз съм сезирал Държавната агенция за национална сигурност по този въпрос. Нека да го променим, нека да дадем глътка въздух на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 32, против 46, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Третото предложение за включване в дневния ред е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността, предложен от госпожа Стела Банкова.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, към настоящия момент огромна част от българските граждани не са собственици на земята под и около техните жилища, намиращи се в многоетажни сгради. Формално тази земя се води като общинска собственост. Напоследък обаче има идеи тя принудително да бъде продавана на гражданите. Наскоро медиите информираха, че в някои общини, давам пример с Пазарджик, започват да изнудват, рекетират гражданите да заплащат тази земя под блоковете. Ще ви кажа направо – това е нова възможност за грабеж и изнудване на хората.
Справедливо е тази земя да бъде дарена безвъзмездно на собствениците на жилищни сгради. Надявам се да се съгласите с това.
Позволявам си да припомня, че този законопроект категорично е подкрепен от Съвета по законодателство към Народното събрание - този съвет, който е назначен от председателя господин Георги Пирински, този съвет, който е събрал най-добрите юристи на България!
Още нещо, това предложение има огромно социално значение, като ще гарантира правото на строеж на гражданите при евентуални природни катаклизми или злоумишлени действия на трети лица, които имат интерес към земята под жилищните сгради.
Уважаеми колеги, в тези дни, в които говорим в парламента за антикризисни мерки, защото българското население е в изключителна беда, в бедствие, ви призовавам да приемете това разумно предложение, защото то ще бъде само в интерес на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 27, против 42, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, преди да преминем към т. 1, съобщенията:
На основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Красимир Каракачанов оттегля внесените от него проекторешения под една поредица номера, които е посочил.
Постъпили са законопроекти и проекторешения между 18 и 24 февруари 2009 г., както следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител - Иван Сотиров. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет. Вносители – Борислав Българинов и група народни представители.
Законопроект за публично-частното партньорство. Вносители – Пламен Моллов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на комисиите по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносител – Иван Сотиров. Водеща е Комисията по гражданското общество и медии. Разпределен е и на комисиите по правни въпроси и по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община. Вносители – Ася Михайлова и Любен Дилов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител – Светослав Спасов. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Вносители – Татяна Дончева и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Вносители – Петър Кънев, Огнян Герджиков и Йордан Цонев. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Проект за Решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Владимир Кузов. Вносители – Димитър Абаджиев и Яне Янев.
Проект за Решение за промяна в състава на Делегацията в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносител – Красимир Каракачанов.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание. Вносител – Красимир Каракачанов.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка първа от нашата програма:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ЦЯЛОСТНАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще дам възможност за процедура. Само да поясня, че предложението за това гласуване, заедно с мотивиран проект за решение, е внесено от 73 народни представители от парламентарните групи на Обединените демократични сили, Българска нова демокрация, Демократи за силна България, Движение „Напред”, двама народни представители от Коалиция „Атака” и независими народни представители на 18 февруари. Имате материалите, получили сте ги на 19 февруари.
За процедурен въпрос има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед очаквания интерес към предстоящия дебат по вота на недоверие на правителството на Република България, внесен от опозицията, предлагам да вземем решение за неговото пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за пряко предаване.
Гласували 165 народни представители: за 162, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще обявя времето на парламентарните групи, с което разполагат за дебатите. То е, както следва по реда на ал. 3 на чл. 45, който прилагаме по правило при дискутирането на проекторешения от този род:
ПГ на КБ – 60 минути, НДСВ – 33 мин., ДПС – 32 мин., ОДС – 24 мин., БНД – 23 мин., ДСБ – 21 мин., Движение „Напред” – 20 мин., „Атака” – 20 мин., независими – до 15 мин.
Досега при мен са постъпили четири заявки. Ще ви ги съобщя по реда на постъпването им: независими народни представители – 4, парламентарните групи на Обединените демократични сили, на Българска нова демокрация, на Демократи за силна България. Има заявки за по четири до пет желаещи да се изкажат.
Господин Иван Сотиров желае думата за процедурен въпрос. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съжалявам, но моят процедурен въпрос беше още по дневния ред, но Вие гледате само Мая Манолова и не ми дадохте думата.
Исках да направя едно процедурно възражение, че Законът за референдумите, който започнахме на второ четене, с процедурни хватки бяха прекратени дебатите по него. Миналата седмица той беше в дневния ред, тази седмица изобщо отпадна от дневния ред. Мисля, че това е една много лоша практика – да се отлагат значими закони по този начин.
Исках чисто процедурно да поставя въпроса и да апелирам към това този законопроект да бъде включен в дневния ред. Няма никакво основание законопроект, по който е започнало разглеждането, да бъде прекратено то по такъв начин - с искане за почивка, след това изобщо да изчезне от дневния ред за седмицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, въпросът е основателен по принцип. Доколкото разбирам, има намерение да се използва процедурата по ал. 7, така че въпросът не е забравен, просто се обработва, за да може достатъчно убедително да бъде представен в пленарната зала.
Уважаеми колеги, давам думата на вносителите за представяне на мотивите и проекта за решение за вота на недоверие.
Госпожа Ася Михайлова, заповядайте. Имате думата.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ДН): Господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изпълня общото решение на обединената парламентарна опозиция като представя мотивите за искане на вот на недоверие за цялостната политика на правителството на Сергей Станишев.
Правителството на БСП, НДСВ и ДПС се провали и в трите приоритета, които обяви при формирането си. Вместо евроатлантическа интеграция то предложи на българските граждани отдалечаване от Европейския съюз и НАТО; вместо икономически просперитет то изложи страната на енергийна криза и умишлено замъгли реалната заплаха от финансова и икономическа катастрофа; вместо социална отговорност сме подложени на насилие, полицейски произвол и драстично нарушаване на основните човешки права.
Като цяло се наложи олигархичния модел за управление на страната, свързан пряко с организираната престъпност. Конкретните измерения на тази вредна политика се изразяват в: неспособността на правителството на БСП, ДПС и НДСВ да превърне европейското членство на България в предимство, в лична перспектива и възможности за всеки българин; невъзможността на тройната коалиция да реализира достойно и равноправно участие на страната ни в процеса на вземане на решения в Европейския съюз и НАТО; умишленото насаждане на евроскептицизъм и отричане от всички изстрадани постижения през годините на прехода от тоталитаризъм и комунизъм към демокрация; недостатъчният и неправилно ориентиран административен капацитет, протежираната корупция обуславят загубата на милиони средства от европейските фондове, които трябваше да стимулират българския бизнес и да гарантират нормален живот на българските граждани; държавната система за набиране на приходи е заплашена от срив; никаква прозрачност при вземане на управленски решения, свързани с развитието на страната и живота на българите; пълното пренебрежение към сигнали за настъпваща световна криза и нейното въздействие върху България; отсъствието на адекватни и навременни правителствени мерки за подпомагане на българската икономика и за запазване на притока на чуждестранни инвестиции, който рязко намалява.
Некомпетентната политика във водещите отрасли на българската икономика - селско стопанство, енергетика и туризъм, доведе до нарастване на отрицателното салдо по външнотърговския баланс.
Отказът от реформи в здравеопазването вече не е просто поредица от погрешни решения, а реално заплашва здравето на всеки човек в България.
Сервилното поведение на социалистическото управление към Русия, лишената от перспектива енергийна политика предизвикаха не само безпрецедентна газова криза в България и загуби за икономиката ни над 200 млн. лв., но и капитулация пред отказа да се компенсират нанесените щети.
Вместо борба с корупцията и конфликта на интереси в управлението се предложиха форми на политически имунитет срещу разследване на корумпирани висши представители на държавната власт.
Срастването на държавата с организираната престъпност, застрашителните размери и арогантността на престъпните среди, загубеното доверие в органите на реда, безотговорността на правителството при осигуряване на вътрешния ред в страната, заплашват личната сигурност вече на всеки българин.
Уважаеми колеги, вече шест пъти в рамките на един мандат мнозинството на БСП, ДПС и НДСВ играе роля на парламентарна инквизиция, която не дава да се чуе нищо еретично спрямо политиката на тристранни пазарлъци, наричани все по-неправилно „управление на страната”. Но от историята знаем, че съществуването на Инквизицията не пречи на Земята да се върти. Идва естественият край на това противоестествено управление, заченато в лъжа и свършващо с лъжа. (Шум и реплики в КБ.)
Колеги, това го е казал Галилей. Да ви кажа, ако не разбирате.
Нашият вот само помага този край да настъпи по-рано за облекчение на българските граждани и защото единствената правилна посока за България е напред към нормалното европейско бъдеще. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми колеги, за да бъде изпълнена тази част от процедурата докрай, позволете да оглася и проекта за решение, за да бъде представен той на пленарната зала:

„РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет

Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България за цялостната политика на правителството.”
Това е проектът, който е внесен.
Пристъпваме към обсъждания, уважаеми колеги.
Постъпиха една поредица от заявления.
Постъпи желание на господин министър-председателя да вземе думата.
Уважаеми господин министър-председател, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Никога не бих отрекъл демократичното право на българската опозиция и да критикува правителството, всеки един от министрите, министър-председателят. Това е част от вашето демократично задължение – да сочите слабостите на управление, да търсите по-добри решения, да ги предлагате, ако имате алтернатива.
Всеки един път от шестте вота на недоверие досега и при този – седми вот, аз много внимателно се вглеждам в мотивите за вотовете на недоверие. Едно правителство винаги има за какво да бъде критикувано, при това достатъчно аргументирано. Аз съм много далеч от представата, че правителството е безгрешно и че е свършило абсолютно всичко по най-най-добрия начин. Но както е известно – не греши този, който не работи. И аз твърдя, че това е едно работещо правителство, при това работещо в интерес на България и на хората в нашата страна.
С много голям интерес и прочетох, и изслушах мотивите за искане на вот на недоверие за цялостната политика на правителството. В него има и силно преувеличение тези и тези, които са буквално изсмукани от пръстите и, извинете за израза, налудничави тези като отдалечаването от европейската и евроатлантическата интеграция, защото не почиват на никакви реални факти.
Единственото хубаво нещо на този вот на недоверие е, че ще ми позволи да направя един достатъчно обстоен преглед на всичко, което извърши ръководеното от мен правителство през последните години. И искам да благодаря на опозицията и от свое име, и от името на всички мои колеги, които ще вземат думата по време на днешните дебати, за предоставената ни възможност да се отчетем пред българското общество, пред гражданите на страната, от тази най-висока трибуна в България – да се отчетем за свършеното през мандата дотук, защото истинският съдник на нашите резултати са гражданите на България. Те ще оценяват направените обещания и свършеното по време на това управление.
Искам да кажа и на госпожа Михайлова, която едва ли не обвини, че се запушва устата на опозицията – това никога не се е случвало в рамките на този мандат, стига опозицията да има действително конструктивни и реални идеи, които да бъдат интересни най-малкото за чуване от самите български граждани. Не ми се е случвало досега да бъда представян в ролята на великия инквизитор, както бях. Не мисля, че ми отива. Искам да опонирам на вносителите по отношение на основните мотиви и тяхната аргументация, защото мотиви без аргументация не струват и пукната пара. Това правителство беше създадено като правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. Ако сложим на кантар и успехите, и проблемите във всяка една от тези области, аз съм убеден, че всеки обективен наблюдател ще види, че плюсовете и свършеното решително натежават над това, което не е направено, или там, където има проблеми.
Основният приоритет, особено през първата година и половина на това правителство, беше подготовката на страната за членството в Европейския съюз. Това беше, откровено казано, една изключително тежка задача, която беше реализирана благодарение на общите усилия и на правителството, и на българския парламент, в това число и на опозицията, и на цялото българско общество и нагласата и желанието и за реформи, и за промени, и за огромна работа като обем.
Никога няма да забравя първата среща, която имах в чужбина като министър-председател. Това беше срещата с председателя на Европейската комисия господин Жозе Мануел Барозу, който много директно и откровено ми каза: „Ние в Европейската комисия имаме сериозни притеснения относно готовността на България да се присъедини към Европейския съюз и смятаме, че трудно ще се справите с тази огромна задача. Смятаме, че няма да успеете да се присъедините към Европейския съюз през януари 2007 г.” Това беше първият сигнал, който получихме след съставянето на това правителство. Разбира се, това беше едно огромно, трудно за преодоляване предизвикателство, особено в много по-тежка конюнктура по отношение на разширяването на Европейския съюз, отколкото тя беше през 2003 г. или 2004 г. Това са обективните факти и тенденции. Година и половина не само правителството, цялото общество, администрацията, институциите и хората на България положихме огромни усилия, за да може една дългогодишна мечта на българите да се реализира. И тя е факт. При това България влезе в Европейския съюз като пълноправен, равноправен член на Съюза, с равен глас с всички най-развити страни на Европа.
Аз разбирам желанието на българската опозиция да се омаловажи този успех, защото в повечето случаи и в този парламент е преследвала теснопартийни интереси и е бягала от отговорност. Имаше ситуации, когато не малко хора от опозицията стигнаха до унижението да очернят своята страна по един целенасочен начин и да я клеветят. За това има също достатъчно факти. За радост, това е достатъчно добре известно и на българските избиратели, които не прощават такова поведение.
Никога не съм смятал, че като държава – членка на Европейския съюз, ще ни бъде по-лесно, особено в първите години на членството в Евросъюза, защото съм подчертавал, че юридическото, политическото членство все още не означава пълноценна интеграция във всички процеси от първия ден и усвояване на всички вътрешни механизми на работа в Европейския съюз и като отстояване на наши национални позиции, и като работа с европейските фондове, и постигане на най-високите европейски стандарти във всяко едно отношение. Това е процес. Това е неизбежно да бъде съпътствано и с трудности. Да, трудности сме имали и имаме, но в българската администрация имаме достатъчно ясна политическа воля и управленски капацитет да ги преодоляваме.
Ако днес бих могъл да върна нещата назад, със сигурност бих заложил и като министър-председател на още повече усилия в предприсъединителния период по подготовка на българската администрация за работа с европейските фондове, за което още имаме да се учим от нашите европейски партньори, и по предварително засилване на всички контролни механизми, за да избегнем проблемите, с които се сблъскахме. Но дайте да не си затваряме очите и върху реалностите. Членството в Европейския съюз и в първите година и половина – две практически, носи реални облаги на всеки един български гражданин, като се започне и със свободното пътуване на хората, и с равните права за българските студенти, които учат в чужбина с тези от най-развитите европейски страни, и във всяка една друга област. За това могат да се дадат много факти.
Категорично не мога да приема тезата, че ние се отдалечаваме от Европейския съюз и от НАТО. Вие противоречите на позициите, изказвани от всички водещи фигури и в НАТО, и в Европейския съюз. Нещо повече, винаги е отчитано, че една от силните страни на България като пълноправен член е много активното участие във формирането на общите европейски политики, започвайки, ако щете, от Лисабонския договор, от позициите на България по важни икономически въпроси, по въпроси, свързани с пакета „Климат-енергетика”. Във взаимодействие със страните от Централна и Източна Европа успяхме да устоим в достатъчна степен българския и икономически интерес, и интересите на българските граждани и потребители, за да не се достигне до това високите екологични стандарти, опазването на околната среда да не легнат като непосилно бреме върху гражданите на страната. И по отношение на регионалната политика в Югоизточна Европа, в Черноморския регион, мога да ви извадя страници, страници с изявления и на държавни, и на правителствени ръководители от Европейския съюз, и на представителите на Европейската комисия, все потвърждаващи тази моя теза.
Икономическото развитие на страната и подобряването на качеството на живот на хората беше и остава един от водещите приоритети, зад които застанаха БСП, НДСВ и ДПС при формирането на това правителство. Честно казано, аз наистина недоумявам как можахте в мотивите за вота на недоверие да включите като един от основните водещи мотиви едва ли не провала в областта на икономиката. Сред вас има грамотни икономисти, хора с управленски опит, поне това можехте да си спестите, за да не изглеждате комично в очите на българските избиратели.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС, от място): Колко инфлация предвидихте, колко стана?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За периода от 2005 г. до 2008 г. икономиката на страната нараства средногодишно с над 6%. Това са най-високите темпове на икономически растеж в България от началото на демократичните и пазарните промени в нашата страна. Как можете да игнорирате такъв елементарен факт?!
Основните причини за това са няколко.
Първо, стабилната политическа среда. Защото въпреки желанията на опозицията за политическа дестабилизация, трите партии от управляващата коалиция показаха политически разум - въпреки идеологическите си различия, въпреки миналите си конфликти, да управляваме в интерес на страната и да гарантираме предсказуема политическа и икономическа среда. И знаете ли защо сработи коалицията? Защото има ясна програма, която се изпълнява. За това също ще ви представя много факти.
Вторият основен фактор за този успех са общите макроикономически усилия, които се характеризират със стабилност и предвидимост на цялата икономическа система – високата норма на печалба, атрактивната данъчна система. Да ви припомня, че от Световната банка България беше класирана за 2007 г. в десятката на страните по реформи, които се провеждат в икономическата област, и на първо място в света заради данъчните реформи, които страната реализира.
Не на последно място като фактор за засилен интерес към българската икономика трябва да споменем и приемането на страната ни за пълноправен член на Европейския съюз от началото на 2007 г. Вижте статистиката – бум на търговията със страните от Европейския съюз и от региона, огромен обем на преки чуждестранни инвестиции в България за 3,5 години – над 20 млрд. евро. Такива суми не са влизали в България като преки инвестиции от чужбина за целия предишен период. Ще ви го докажа със статистика! С най-висок дял през последните години е растежът на инвестициите в отрасъл „Операции с недвижими имоти”, наемодателна дейност и бизнес услуги. За развитието на този отрасъл влияние оказа точно този приток на преки чуждестранни инвестиции. Това беше важен стимул за един от водещите сектори в българската икономика – строителството. Преработващата промишленост също има висок принос за растежа на инвестициите през този разглеждан период. Предприемачите оценяват като решаващ фактор финансовите ресурси и очакваните печалби при вземането на всяко инвестиционно решение. С особен интерес и принос за растежа на инвестициите през 2007 г. е строителството, като по значение то започна да изпреварва преработващата промишленост. Висок бе интересът и към търговията, транспорта, съобщенията и енергетиката.
Само един пример. В областта на енергетиката една от водещите американски компании – „Ей И Ес”, инвестира в България в топлоелектроцентрала в нова мощност 1 млрд. и 200 млн. евро. А преди няколко месеца, в края на есента, подписахме споразумение с тях за инвестиция от 240 млн. евро във възобновяеми енергийни източници.
Стабилната макроикономическа среда, която създадохме, е солидна основна за доброто развитие на пазара на труда. Това беше и остава един от водещите приоритети на българското правителство. Заетостта за последните 3,5 години в България се повишаваше непрекъснато, като за тези години темпът на нейното увеличение е над 4% годишно, а равнището на безработица следваше постоянна тенденция на намаление, като през четвъртото тримесечие на 2008 г. достигна рекордно ниското ниво от 5% при средна стойност на показателя от 12,2% през 2004 г. Направете сравнение – повече от двойно намаляване на безработицата в нашата страна за този период!
Искам да припомня, защото това е важно да се знае от българските граждани, че ние обещахме създаването на 240 хиляди работни места, но благодарение на общите усилия на българското правителство бяха създадени над 340 хиляди нови работни места. Това е обективен факт. Равнището на безработицата в страната е по-ниско в сравнение със средното ниво за 25-те страни – членки на Европейския съюз. Може би от този факт е недоволна българската опозиция?!
В кръга на икономически активното население се върнаха голям брой неактивни по различни причини до преди няколко години хора. Броят на обезкуражените лица спадна до 150 хил. души средно за 2008 г., докато през 2004 г. е бил двойно по-голям броят на обезкуражените лица. Коефициентът на икономическата активност на хората във възрастта от 15 до 64 години се увеличи с над 6-процентни пункта спрямо 2004 г. и достигна 67,8%, стопявайки разликата със средната стойност на показателя в Европейския съюз за 25 страни до около 3,5-процентни пункта през 2008 г. Тоест постигаме важни конвергентни показатели по отношение на заетостта и икономическата активност.
Разбира се, числата показват значителен напредък в областта на трудовия пазар, но това не ни дава основание, особено в новата, в променената ситуация днес в света и в Европа, да забравяме и игнорираме новите предизвикателства. Това би било безотговорно, би било глупаво. А за мерките за избягване на рисковете, за защита на работните места на българите, на доходите, ще ви говоря доста по-подробно по-нататък в моето изложение.
През последните години доходите на населението, които са основен показател за резултатите от една икономическа и социална политика, отчитат устойчива тенденция на нарастване в номинално и в реално изражение, като се извади инфлацията. Докато в периода преди 2004 г. номиналният растеж на средната работна заплата възлизаше на около 7%, през 2005-2006 г. той достигна около 11%, а през 2007 и 2008 г. се ускори съответно до 19,5 и 23,7% за 9-месечието на 2008 г. Въпреки по-високата инфлация, която беше факт през 2007 и началото на 2008 г., реалното увеличение на заплатите от 10,2% през 2007 г. и 9,1% за 9-месечието на 2008 г. е най-високото за последните 10 години. Основният генератор на доходите в икономиката е доброто развитие на частния сектор, където натрупаното реално увеличение на средната работна заплата до момента спрямо 2004 г. възлиза на 39,4%. В обществения сектор на икономиката увеличението за същия период е 28,5%. Производителността на труда в българската икономика, която е основен фактор на икономическия растеж (и съпоставимостта между доходи и производителност) бележи тенденция на растеж през последните години, като за 9-месечието на 2008 г. достигна 3,7%.
Разбира се, един основен проблем, който притесняваше българските граждани през последните години, специално 2007 и 2008 г., беше инфлацията. Би било неразумно да се отрече този феномен. Средногодишният темп на нарастване на потребителските цени в страната за периода 2005-2007 г. е 7%. Ускоряването на инфлацията, както казах, се наблюдаваше през второто полугодие на 2007 и през 2008 г. За това има основни обективни фактори. Например международните цени на горивата и хранителните стоки, неблагоприятните климатични условия в страната през 2007 г. и свързаният с това спад на продукцията в отрасъл „Селско стопанство”, хармонизацията на ставките върху акцизните стоки и повишението в административните цени, както и засилената доходна и ценова конвергенция в резултат от членството в Европейския съюз също допринасяха за допълнително ускоряване на инфлацията в България над средните равнища в Европейския съюз.
Бързото икономическо развитие и високият инвестиционен интерес бяха в основата и на динамиката на външния сектор на българската икономика. Характерно за тези години бе покачването на дефицита по текущата сметка като процент от БВП в резултат на увеличаващия се стокооборот и търговски дефицит. Трябва да се каже, че и рекордният приток на преки чуждестранни инвестиции стимулираше вноса на инвестиционни стоки. А когато се изгражда ново предприятие, голямо строителство, това все е свързано с внос на значителни стоки, които в средносрочен план увеличават конкурентоспособността на българската икономика, но в краткосрочен, разбира се, създават и този проблем.
В резултат на повишаването на доходите се наблюдаваше и значително покачване на вноса на битови стоки и много други елементи, които допринасяха за тези дефицити.
Паралелно обаче с нарастващия внос нарасна и износът на стоки от България. Това беше резултат от бързо развиващата се икономика, повишаващата се производителност и конкурентноспособност, както и от присъединяването към Европейския съюз и приобщаването към общия европейски пазар. За анализирания период най-много се е увеличил износът на петролни продукти и цветни метали. Силният износ бе подкрепен и от постоянно увеличаващите се цени на международните пазари.
Секторът на услугите също се развиваше в положителна посока. През периода 2005-2007 г. приходите от чужди туристи бяха средно по 2 млрд. евро годишно, което е два пъти повече спрямо реализираните през 2001 г. Това - по повод на един от мотивите, че не се развивал туризмът в България. Стъпете поне на фактите, бъдете обективни!
Постигнатите резултати са значителни на фона на постоянно нарастващата конкуренция от останалите страни от Балканския полуостров, такива силни традиционни дестинации, като Турция, Гърция, Хърватия, които имат и не по-лоши туристически условия, и по продължителен туристически сезон през лятото.
За периода 2005-2008 г. валутните резерви на страната нараснаха с над 10 млрд. лв. Принос за това имат рекордните преки чуждестранни инвестиции, пак ще повторя, в размер на над 20 млрд. евро. Сравнете: 1992-2004 г. тези инвестиции са 7 млрд. 400 млн. евро! За какво говорим? При това основните инвеститори в България са страните – членки на Европейския съюз.
Искам отделно да се спра на стабилната финансова система, която българската опозиция изобщо не забелязва, че съществува, игнорира изказванията и на европейските, и на световните институции, които са компетентни в тази област. Ще ви ги цитирам. Политиката на правителството за запазване на системата на валутен борд много ясно допринесе за поддържане на макроикономическа и финансова стабилност. През 2006-2007 г. вследствие на високия приток на чуждестранни капитали към страната темповете на нарастване на валутните резерви се ускориха съответно до 21% и 33%. Значителният обем чуждестранни активи осигурява високо покритие на паричната база и паричното предлагане през целия период, а покритието на вноса на стоки и нефакторни услуги нарасна от 5,3 месеца в края на 2005 до близо 6 месеца в края на 2007 г.
Въпреки че качеството на кредитните портфейли на търговските банки остана добро в този период, високият темп на нарастване на заемите криеше редица рискове, които могат да се неутрализират чрез мерки на макроикономическата политика. Такава адекватна политика се водеше и от правителството, и от Българската народна банка. Нека да припомня, че след 2005 г. БНБ предприе поредица от стъпки, целящи ограничаване на ръста на кредита за частния сектор, а правителството от своя страна повиши фискалната дисциплина и въведе практиката за акумулиране на значителни фискални излишъци.
Небанковият сектор също се развиваше динамично в този период. Вземанията по финансов лизинг от частния сектор нараснаха от 1 млрд. лв. към края на 2005 г. до 3,6 млрд. лв. към края на 2007 г., а активите на пенсионните фондове – от 2,6% до 4,1% от брутния вътрешен продукт.
Данните за банковата система в България за 2008 г. са много добри, въпреки че добре знаете, че финансовата криза започна в САЩ още през 2007 г. Към 31 декември 2008 г. сумата на активите на банковата система е близо 70 млрд. лв., като нарастването спрямо декември 2007 г. е 17%. За една година общите привлечени средства в системата се увеличават с над 16%. Данните сочат запазено добро качество на активите при активни нива на провизии.
Последователните действия на БНБ през последните години с ярко изразен антицикличен характер рефлектират в размера на натрупаните провизии, които са надежден буфер при евентуални неблагоприятни промени в качеството на кредита, а такива рискове и леки тенденции се забелязват. В края на декември на 2008 г. коефициентът на необслужваните експозиции с провизии е 115%, което нарежда кредитните институции в България сред най-добре провизираните банкови системи в Европа. Доходността на банковата система като качество и източници запази профила си през последните години. Към 31 декември 2008 г. печалбата е 1 млрд. 387 млн. лв. – най-високата за последните десет години, като спрямо декември 2007 г. нейният размер е увеличен с 243 млн. лв.
Би ли било възможно всичко това, което ви описвам и изброявам като факти, без благоразумна фискална политика? Разбира се, че не! Защото здравата фискална политика, здравето на публичните финанси в страна особено с валутен борд, със своите външнотърговски, външноикономически дисбаланси е основният стабилизиращ фактор и котва за стабилността и за доходите на населението и атрактивен фактор за чуждите инвеститори. Трябва ли да припомняме за последните години колко пъти българската опозиция отправяше атаки към правителството за – според вас – не особено разумната политика на трупане на фискални резерви? Сега се оказа, че тази политика била правилна - политиката на излишъци по консолидирания бюджет, които бяха 1,7% от БВП през 2004 г., 3% през 2005 г., 3,5% през 2006 и през 2007 г. и 3% през 2008 г. Изпълнението беше значително по-добро от планираното, което се дължи и на добрата фискална дисциплина, на силния растеж на приходите в резултат на икономическото развитие, както и на добрата събираемост. Важно е, че увеличението на бюджетния излишък през последните две години не стана за сметка на увеличение на данъчното бреме. Това го знаят и го чувстват добре българските граждани.
Високата събираемост на приходите позволи последователна политика на намаляване на редица данъчни ставки през периода, без това да доведе до влошаване на фискалната позиция, без която, разбира се, не може да се води активна икономическа и особено социална политика на която и да е държава.
Искам да припомня, от самото начало на този мандат въведохме самоограничение на дела на публичните разходи до 40% от БВП като приоритетна цел. И тя беше спазена през всяка една от годините на този мандат. България е страна със сравнително ниски публични разходи и преразпределение през бюджета. Има европейски страни с близо 50% преразпределение през бюджета.
Разумната фискална политика доведе до значително редуциране на държавния и държавно гарантирания дълг. В края на 2008 г. неговия размер падна до 16% от брутния вътрешен продукт спрямо 40% през 2004 г. и 31% в края на 2005 г.
Сравнително ниското ниво на дълга осигурява необходимата гъвкавост на публичните финанси, което позволява абсорбирането на отрицателни шокове, без риск от нарушаване на Маастрихтският критерий за държавния дълг от 60% от брутния вътрешен продукт. Вие знаете, че дори много страни от Еврозоната трудно се вместват в този критерий, а ние сме далеч под него.
В края на 2008 г. размерът на фискалния резерв достигна 8 млрд. 400 млн. лв., като само за изминалата година той нарасна с около 1 млрд. лв., а за годините на управлението на правителството се е увеличил с близо 4 млрд. лв. Тоест фискалният резерв на страната е нараснал почти два пъти, което сега, в условията на криза, е особено важно. Действително недоумявам от мотивите, които бяха представени точно в тази област – финансовата, икономическата, след като само преди няколко дни европейският комисар по икономически и валутни въпроси господин Хоакин Алмуня направи обстоен преглед на бюджетната и финансовата стабилност на държавите – членки от Европейския съюз, и постави България в една и съща група с високо развитите скандинавски държави. Това изказване изцяло оборва тезата на родната ни опозиция, дори показва колко некомпетентни са вашите твърдения за провал във водената от нас финансова политика. Не го казвам аз, казва го европейският комисар по финансовите въпроси.
Провежданата данъчна политика през последните години е в подкрепа на икономическия растеж и повишаване на реалните доходи на заетите хора. Тя беше подчинена на усилията за стимулиране на бизнеса и частната инициатива и намира израз в последователно ежегодно намаляване на основните преки данъци и трансформирането на данъчната тежест от преките към косвените данъци – корпоративният данък от 15 на 10%. Въведена беше единна ставка от 10% за всички данъкоплатци по отношение на данъка върху физическите лица. По отношение на социално-осигурителната тежест през 2006 г. тя бе намалена с 6-процентни пункта. Този ефект се равняваше на загуба от близо 600 млн. лв. за приходи за бюджета, но мярката беше предприета с цел стимулиране на бизнеса, окуражаване на инвестициите, плащане на по-реални заплати и даде своя ефект. Тази политика продължава и досега. И през тази година също има намаляване на осигурителната тежест с близо 2-процентни пункта.
Разбира се, говорейки за икономическата политика – тя е основен фактор за гарантиране на социалните ангажименти на една европейска държава, и социалният вектор в рамките на това управление на тройната коалиция винаги е бил водещ. Всеки един бюджет, приеман през този период, има ярко изразен социален ангажимент.
В периода 2005-2008 г. пенсиите бяха индексирани неколкократно. В резултат на това средният размер на пенсията се промени от 135 лв. за 2005 г. на 236 лв. в края на 2008 г. Тоест нарастване с около 75%, а с двете увеличения през тази година – говоря за общите, извън частичните – се очаква средната пенсия да нарасне за 4-годишен период с близо 100%. Извадете инфлацията и вижте колко е реалното увеличение на пенсиите за тяхната покупателна способност и ми отговорете имало ли е период в съвременната българска история на такова ускорено увеличаване на пенсиите.
Аз искам да кажа, че и това не ни удовлетворява, защото възрастните хора на България, майките и бащите на всеки един от тук присъстващите заслужават уважение от българското общество, заслужават още повече, защото са направили своя принос за развитието на страната. И не само като увеличаване на пенсиите, но и на други социални ангажименти и помощи, особено на тези възрастни хора, които са самотни, които са в социалните домове. Тази политика се реализираше и ще продължи да се реализира от българското правителство и през тази година.
С оглед повишаване финансовата устойчивост на пенсионната система беше създаден Демографски инвестиционен фонд „Сребърен” и по неговите сметки вече има натрупани над 800 млн. лв. Защото е важно не само текущото състояние на пенсиите, тяхното изплащане, но и гарантирането, стабилността на тази система и в средносрочна перспектива.
Днес, разбира се, един от основните приоритети за правителството е активната политика на пазара на труда и все повече акцентът се поставя върху квалификацията на работната сила, повишаването на нейната гъвкавост и мобилност и мерки за активно поведение на трудовия пазар от страна на най-уязвимите групи като младежи, безработни възрастни, безработни с ниска степен на образование и квалификация, хора с увреждания, неактивни лица.
Уважаеми дами и господа, тази година без съмнение ще бъде по-трудна и за българската икономика, защото още през лятото на 2007 г. на финансовите пазари в САЩ настъпиха сътресения, които се оказаха по-дълготрайни и всеобхватни отколкото първоначално се предполагаше от когото и да било. Максимално се разрасна недоверието на финансовите пазари. Намаля ликвидността и лихвените проценти на междубанковите пазари се повишиха. Огромна несигурност цари в целия свят. Потребителското и бизнес доверие в Европа и Америка, в Китай и Русия се срина, което повлече след себе си и забавяне на техните икономики. Още през миналата година някои страни от Европейския съюз отчетоха рязко забавяне или дори спад на икономическата активност.
Искам да припомня за кой ли път, тъй като обвинявате правителството, че не е взело навременни мерки, проспало финансовата криза, че още при появяването на първите симптоми на кризата в Съединените американски щати – не през 2008 г., през есента на 2007 г., сформирах работна група с представители на Министерството на финансите, Българската народна банка, експерти от моя политически кабинет. Тази група работи редовно. За целия този период изготви три сценария с конкретни пакети от различни мерки за всеки в зависимост от степента на негативното влияние на кризата върху нашата българска икономика. По това време се въздържах да подлагам мерките на обществено обсъждане, защото самото представяне на мерки можеше да подтикне към риск и генериране на изкуствена паника. Настоящият бюджет на България бе създаден на база определен сценарий за развитие на кризата и не приемам тезата на опозицията, че сме реагирали късно.
Сегашните мерки, които правителството предприема, не бива тежко да натоварват публичните финанси и задълженията на държавата. Тоест трябва да се стремим балансът на държавата да бъде минимално засегнат. Напомням, че при тежка рецесия бюджетът остава основен инструмент за управление. Все пак да не забравяме, че икономическата криза не се дължи и на наши грешки, а се привнася отвън, идва от държави, които до скоро бяха сочени за пример.
Моята основна цел е България да навлезе най-късно в кризата и да излезе най-бързо от нея. Към това е насочен целия план на правителството за противодействие на икономическата криза и за икономически стимули, и за пакети от социална защита, и за гъвкавост на пазара на труда.
Още от средата на 2008 г. българската индустрия беше първата, която се повлия от негативните ефекти на глобалната финансова криза по линия на външното търсене и спада на международните цени на суровините.
Продажбите в промишлеността, които в началото на годината имаха двуцифрени темпове на растеж – от м. август започнаха да спадат. Това се дължи на забавяне на икономиката, на основните търговски партньори на България и намаляването на международните цени на металите, енергийните стоки, като продажбите на промишлените предприятия за износ регистрираха спад от 1,4% за 2008 г. Най-силно пострадаха металургията и производството на рафинирани нефтопродукти.
Влиянието на световната финансова криза се проявява и посредством отслабване на бизнеса и потребителското доверие и нарастване на несигурността на икономическата среда.
Без съмнение всеки един българин днес се вълнува и се пита как тази световна криза ще засегне българската икономика, работните места, доходите на хората. Това е основна грижа и за българското правителство.
Искам обаче да подчертая, че към момента финансовата система на България изпитва предимно косвени ефекти от глобалната несигурност. Направете елементарно сравнение – милиарди и милиарди, стотици милиарди евро от парите на данъкоплатците на европейски страни се наляха в частни банки в много страни, в много държави. В България не се наложи да стигаме до тази ситуация, защото през всички последни години имаше стриктен контрол и достатъчно консервативна банкова система. Българската банкова система и днес е достатъчно устойчива и това показват обективните статистически данни.
През 2008 г., както вече споменах, икономиките на страните в Европа навлязоха в труден период. Въпреки това, въпреки факта, че над 60% от българския износ е за Европейския съюз и в тази вече кризисна 2008 г. българската икономика отбеляза растеж от 6% – един от най-високите в целия Европейски съюз.
Поддържането на валутния борд в страната при настоящ фиксиран курс на лева гарантира стабилността на икономиката и на финансовата система. Ето защо запазването на сегашния режим е основна част от плана за противодействие на ефектите от кризата. Запазването и на положителен баланс – 3% от брутния вътрешен продукт, и благоразумното управление на публичните финанси са ключови за стабилността на националната финансова система. Това потвърдих и миналата седмица на широк обществен форум.
Правителството, съвместно с Българската народна банка, предприе поредица от действия, целящи запазването на стабилността на финансовата система и осигуряване на ликвидност на икономиката.
Българското правителство предприе нужните действия, за да запази спестяванията на хората, тяхното спокойствие, тяхната сигурност.
Минималният размер на гарантираните депозити бе увеличен от 40000 на 100000 лв. Българската народна банка намали минималните задължителни резерви, което доведе до освобождаване на ликвидност за търговските банки в размер на 2 млрд. 600 млн. лв.
През тази година се предвижда около 20% растеж на капиталовите разходи, чийто дял ще достигне до 7% от брутния вътрешен продукт. Инвестиционният пакет на българската държава в подкрепа на различни сектори на българската икономика е един от основните инструменти за противодействие на кризата, когато се очаква намаляване на частната активност и на преките чуждестранни инвестиции.
Като конкретни мерки на микрониво бе увеличен капиталът на Българската банка за развитие с 500 млн. лв. с цел стимулиране на малкия и среден бизнес чрез българските търговски банки, защото е факт, че има стагниране на кредитирането в България. След един период на голяма експанзия, свръхоптимизъм, заради световната криза настъпи свиване, затваряне на банките, липса на оборотни инвестиционни средства за българските фирми. Българската държава помага чрез търговските банки на частните производители, на малките и средни предприятия, да се преодолее това, да се смекчи тази тенденция.
Очакванията за икономическото развитие на страните от Европа през 2009 г. са силно повлияни от развитието на финансовата криза.
Предполагам, че вие знаете последните прогнози на Европейската комисия. За 2009 г. те предвиждат спад от близо 2% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, в състав 27 страни.
Големите икономики – Германия, там се очаква спад от 2,3%, Франция – 1,8%, Италия – 2%. Икономиката на Прибалтийския регион, които доскоро бяха отличници на присъединяването, на икономическия растеж, очакват спад на реалния брутен вътрешен продукт от 4% за Литва, до близо 7% за Латвия. Ирландия, която е пример за бързо развитие през последните няколко десетилетия, очаква спад на брутния вътрешен продукт от 5% и бюджетен дефицит, който вероятно ще надхвърли 10%.
На този фон къде стои България? На фона на прогнозите и динамиката на останалите страни от Европейския съюз, очакванията за развитието на българската икономика изглеждат сравнително по-добри. Разбира се, очаква се по-нисък растеж на инвестициите заради ограничаването на достъпа на финансови ресурси. Частното потребление също се очаква да се забави. По-слабото търсене от страна на основните търговски партньори от Европейския съюз и спадът на цените на суровините ще имат отрицателно въздействие върху немалка част от износа на България. Това са обективни фактори, които за съжаление влияят и ще влияят все повече и повече върху българската икономика.
Основната цел на плана на правителството за икономически стимули е растежът на икономиката да продължи и през тази година и да се запази положителният бизнес климат. Предвиждат се близо 5 млрд. 600 млн. лв. капиталови инвестиционни разходи на правителството, които са разпределени във всеки икономически сектор. Комплексът от тези инициативи ще осигури финансови средства на икономиката като цяло и ще създаде условия за положителен ръст в случай на икономическо забавяне.
Инфраструктурата е ключов фактор за конкурентоспособността на националната икономика. Това е инвестиция в бъдещето и от това се е водило българското правителство през всичките последни години, при реализацията на своята инвестиционна политика. Всяка година има увеличаване на инвестиционните разходи до рекордните през тази година 7% от брутния вътрешен продукт.
От страна на правителството особено се набляга върху транспортната инфраструктура на България. В условията на криза тя ще играе ролята на своеобразен буфер, като чрез инвестиционните инфраструктурни проекти ще се разкриват нови работни места. Няма да навлизам във всички отделни проекти, но те засягат и железопътния транспорт, и пътния транспорт, и строителството като цяло, и най-вече социалната инфраструктура на нашата страна в най-различни области.
Българската енергетика като важен сектор на българската икономика и през тази година ще продължи да привлича и осигурява мащабни инвестиции в националната икономика. За тази година са подготвени енергийни проекти на стойност близо 6 млрд. евро.
Ще приключи изпълнението на три изключително важни проекта, които ще увеличат потенциала за производство на енергия на общо над 800 мегавата – изграждане на нова мощност на ТЕЦ „Марица изток 1”, рехабилитация и увеличаване на мощностите на блоковете от І до ІV на ТЕЦ „Марица изток 2” и хидровъзел „Цанков камък”. През 2009 г. стартира изпълнението на договор за изграждане на сероочитвателни инсталации на блокове V и VІ на ТЕЦ „Марица изток 2”.
Вече споменах една от антикризисните мерки – предоставянето на разположение на 500 млн. лв. на Българската банка за развитие. Това е много важно за малките и средни предприятия, за аграрния сектор, за който се открива специална отделна кредитна линия, за много български реални фирми, защото където и да ходя в страната, предприемачите и работещите ме питат именно това. Българската държава има възможностите и ресурса, при успех на тази мярка, да разшири този пакет и да продължи това окуражаване на кредитирането и за инвестиционни, и за оборотни средства за здрави предприятия.
През тази година ще продължи политиката за облекчаване на бизнес климата за неговото още по-голямо подобряване. Ще посоча още една конкретна мярка. Тя на пръв поглед може би е дребна, но е много важна за хората, които имат икономическа инициатива – облекчаване на режима за онези, които желаят да инвестират в бъдещето на България чрез намаляване с 50 пъти на наличния капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност – от 5 хил. на 100 лв.
Улесняваме хората да осъществяват бизнес у нас като поддържаме благоприятна и стабилна данъчна политика. Данъчните ставки върху корпоративните и личните доходи в България са най-ниските в Европейския съюз. Правителството не предвижда промяна, а още по-малко увеличаване на данъците. Между другото добре е да видите, че в много европейски страни са принудени да увеличават данъците. Това няма да правим.
Чрез реформата на социалното осигуряване работодателят през тази година печели нови 2,4 пункта в общата осигурителна тежест, тоест пак се облекчава данъчното бреме в условия на криза, на трудна икономическа среда.
С особено внимание гледаме към развитието на българското земеделие. Той е традиционен и важен сектор в българската икономика. Нека ви припомня някои данни. За десет години, за целия период от 1996 до 2006 г., общият размер на държавна подкрепа - на субсидии, в земеделието е 1 млрд. лв. Само за миналата година българските земеделци са получили субсидии от Европейския съюз и от България – от българското правителство, в размер на 850 млн. лв. Тази година, за да подкрепим този бързо развиващ се сектор, който в условията на икономическа криза може да бъде един от важните фактори на поддържане на икономическия растеж, субсидията ще бъде 1 млрд. 200 млн. лв., от които над 211 млн. лв. са субсидии от българската държава.
В крайна сметка икономическото развитие никога не е само за себе си. То има една цел: да повиши стандарта на живот на хората, да се грижи за тези, които имат нужда, да даде възможност на останалите, които желаят да развиват своя труд, своята работна сила в България.
През тази година близо 200 млн. лв. са заделени за прилагането на Националния план по заетостта. Чрез него се създават 58 хил. работни места, обучение и професионална квалификация за 16 хил. души.
При временни затруднения пред българските работодатели сме готови да реагираме, като инвестираме 27 млн. лв., за да ги стимулираме да задържат на работа своите работници и служители. Ще предоставим и бонус на работодатели, които поради производствена необходимост, въвеждат намалено работно време за период от три месеца и същевременно с това запазват заетостта на своя персонал.
Отпускането на бюджетни средства в размер около 60 млн. лв. ще позволи осигуряване на заетост на 9 хил. души за строителните професии само по Проекта „Красива България” и чрез Социално-инвестиционния фонд към Министерството на труда и социалната политика. Те ще работят на 480 обекта в общините по изграждане на социална инфраструктура в нашата страна. Даваме право на работодателите да въведат намалено работно време, поради производствени причини за период от шест месеца в рамките на една календарна година. По този начин предприемаме промени в трудовото законодателство за по-висока гъвкавост и адаптивност на бизнеса.
Планът предвижда разширяване на подкрепата и увеличаване на разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, което е израз на дългосрочната социална ангажираност към българските граждани. Социалните разходи в бюджетът за тази година ще достигнат 9 млрд. лв. За първи път максималното обезщетение за безработица се изравнява с минималната работна заплата. И през тази трудна за икономиката година първостепенен приоритет остава подкрепата и грижите за семействата с деца, като увеличаваме разходите с 95 млн. лв., в резултат на което те ще надхвърлят 480 млн. лв. (Бурни ръкопляскания от ДСБ и ОДС и викове: „Браво, браво!”.)
Семейните помощи за отглеждане на дете до завършване на средното образование... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, колеги!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ... се увеличават с 40%. Помощта ще е достъпна вече за над 920 хил. деца. (Реплики от опозицията.)
Прагът за достъп до семейни помощи се увеличава от 300 на 350 лв. Децата-близнаци ще получават с 50% по-висока помощ. (Смях и реплики в ДСБ.)
Особено чувствителни и отговорни сме ние по отношение на децата с увреждания. Аз не разбирам това нездраво оживление на българската опозиция и незаинтиресованост от такива въпроси. (Единични ръкопляскания и реплики от опозицията.)
Родителите на дете с увреждане ще могат да разчитат като помощ от държавата на минимум 238 лв. месечно. (Реплики от опозицията.)
За вас това може да не е интересно, това обаче е интересно за родителите на тези деца. И искам да го чуят. (Реплики от опозицията.)
След като внасяте вот за цялостната политика на правителството, имайте търпението да изслушате този отчет и тези мерки, които сме предвидили. (Шум и реплики.)
Грижите ни за хора с ниски доходи включват осигуряване на целеви социални защити, като се предоставят помощи за отопление, за които през 2009 г. ще бъдат отпуснати 110 млн. лв.
Продължаваме политиката за ускорено увеличение на пенсиите на българските пенсионери.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това го слушахме вече.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За повечето пенсии вече се превърна в традиция в последните години да има увеличение на по две стъпки, като общото увеличаване ще бъде над 20%. И за тази година увеличаваме средствата за изплащане на пенсиите с 1 млрд. 250 млн. лв. повече спрямо 2008 г.
Усилията в сферата на образованието са добре известни. Смятам, че това е правителството, което за първи път направи решителни реформи в проблемите на средното образование чрез децентрализацията на бюджетите, оптимизиране на системата на училищната мрежа, диференцирано заплащане на учителския труд, повишаване на заплащането труда на българските учители с една обща цел – постигане на по-високо качество на българското образование. И реформата върви успешно, по един разумен начин, отчитайки особеностите на територията, ландшафта на страната, интересите на различните населени места. Предстоят и се разглеждат важни инициативи като Стратегия за научните изследвания в България, Законът за научните степени и звания и много други законодателни и изпълнителски действия на българското правителство.
Искам да подчертая, че през тази година правителството вложи рекордни средства в сектор „Здравеопазване”, над 3 млрд. лв.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Под 3 милиарда лева.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По този начин гарантираме не само достъпността на здравеопазването, но и неговата модернизация. За последните четири години и това е хубаво да се чуе, капиталовите разходи в здравеопазването са 456 млн. лв. Те са предназначени за ремонти на отделения, купуване на медицинското оборудване, линейки, оборудване с компютри и софтуер на лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса. За сравнение, в периода 1997-2000 г. тези средства – за капиталови разходи – са били едва 85 млн.лв., което е повече от пет пъти по-малко.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): А колко е бил брутният вътрешен продукт?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Повишихме с 43% заплатите на висшия медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ. Така те достигнаха 1250 лв. за 2008 г. при ниво от 870 лв. за 2005 г.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Разликата я давате на лекарите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: С 51% е увеличението за полувисшия и среден медицински персонал.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Няма вече полувисш персонал.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: От 410 лв. за 2005 г. средната заплата вече е 620 лв. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, ще имате възможност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: С 69 на сто нараснаха средните брутни работни заплати на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в тази област – от 330 лв. за 2005 г. на 560 лв. за 2008 г.
В домовете за медико-социални грижи за деца увеличението е най-осезаемо – с 96 на сто, или от 250 лв. на 490 лв. В психиатричните клиники то е с 88% - от 260 на 490 лв. В центровете за спешна медицинска помощ увеличението е със 79% - от 340 лв. на 610 лв.
Знам, че и това не е достатъчно, знам, че и в сектора на здравеопазването, както и в много други сектори на българската икономика, хората, които се трудят, не получават все още достатъчно заплащане. Но искам да знаят, че винаги в политиката на това правителство целта е била създаване на всички стимули и мотиви да си вършат по-добре и отговорно своята висока функция в българското общество.
Искам да кажа: българското правителство е отворено към всякакви разумни предложения на бизнеса, професионалните среди, дори и на българската опозиция, защото един икономически план за противодействие на кризата, за стабилност на българската икономика, за защита на работните места и доходите на хората, никога не може да бъде вечен. Динамиката на икономическата криза в света е толкова голяма, мащабите й са толкова сериозни, че всички страни приемат допълнителни, адекватни, коригиращи мерки и България не може да прави изключение от това. Противният, консервативен подход, в един улей, без да виждаме промените в обстановката, би бил глупав, което е недопустимо. В такава обстановка страната се нуждае от интелигентно, отворено за диалог управление, което да реагира бързо на променящата се конюнктура. Затова през миналата седмица за пореден път направихме обсъждане на антикризисния план, на мерките, заложени в него, с българските работодатели, с националнопредставителните им организации, с българските синдикати, с водещите неправителствени организации, мозъчни тръстове в областта на икономиката и финансите, финансовия сектор, за да можем да оценим адекватността на мерките. И този диалог ще продължи по един системен начин в съвет, изграден към министър-председателя на България, за да получаваме адекватната и бързата информация от всички заинтересовани и заедно да изработваме допълнителните, коригиращи, адекватни мерки.
Още веднъж искам да подчертая, че правителството е готово да дискутира всякакви мерки и идеи за справяне с негативите от забавянето на световната икономика, както и да приеме всяка мярка, която се докаже, че е ефективна и ще допринесе за справяне със създалата се ситуация.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм признателен за предоставената ми възможност да изложа основните опорни пунктове далеч, далеч не в изчерпателен вид, на провежданата от нашето правителство последователна политика на европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Свършвай, свършвай!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Както се казва, получихме неочаквана възможност за още един отчет за свършеното от нас от м. август 2005 г. до днес.
Пак ще повторя: не гледам безкритично работата на българското правителство. Всеки един от министрите, присъстващи тук, има за какво да бъде критикуван, и аз в това число. Но тези жени и мъже се водят от желанието да осигурим стабилно развитие на България; да продължим нашия икономически напредък; да защитим доходите на хората, техните социални стандарти; да помогнем на бедните, които се нуждаят от това; на хората, които нямат възможност да се развият самостоятелно; и да подкрепим, дадем гръб на инициативните, таланта и трудолюбието на българския народ.
Не си правя никакви илюзии за истинските причини на този, позволете ми да го нарека, измъчен вот на недоверие. А че наистина е измъчен, си личи от по-внимателния прочит на тази страница и половина, на която с мъка сте разположили тъй наречените си мотиви. Разбира се, всеки един от тях може да бъде оборен пункт по пункт, теза по теза, аргумент по аргумент – няма нищо по-лесно от това за мен. Ако искате, можем да започнем това оборване веднага, аз съм готов.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Дай отначало.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Искаме още един път, много беше интересно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По-важното обаче е, че за всички е прозрачно ясна истинската задача на този вот. Разбирам желанието ви поне чрез парламентарните инструменти да се преброите, да се идентифицирате, да се прегрупирате, да се докажете един на друг, кой е истински, по-истински, най-истински представител на дясното – също измъчено обаче желание.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Нямай грижа за това!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: За жалост днешното ви поведение доказва едно нещо по кристален начин – пълната ви безотговорност пред лицето на проблемите, с които страната ни е длъжна да се справя на фона на една тежка, безпрецедентна световна икономическа криза. Това обаче със сигурност не е нито мой проблем, нито проблем на българското правителство и на управляващото мнозинство, още по-малко вашите политически проблеми и амбиции са проблеми на българските граждани, които все по-малко ви чуват. Има време за равносметка.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: БКП говореше така навремето.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И за преценка на кого хората ще дадат своето доверие. В правилата на една демокрация това време се нарича избори. Имайте търпение, имайте вашите надежди!
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Имаме, имаме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: А докато дойде времето на избори, аз и правителството, което ръководя, имаме един основен дълг: да работим, да работим компетентно, умно, отговорно, в полза на българските граждани. Искам да заявя много ясно, че няма да пожалим нито способности, нито сили за това в една много по-сложна среда за нашата страна, отколкото беше през предишните три години. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, вярвам, че всички ще се съгласят, че господин министър-председателят не подмина нито един от мотивите за внесения вот (шум и реплики от опозицията), уважи всеки един от аргументите, които бяха изложени, макар и сбито от вносителите. В този смисъл, позволете ми да изразя благодарност за неговото обосновано изявление. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики от опозицията..)
Уважаеми колеги, разполагаме с 15 мин. до почивката. Заявка за изказване направи министърът на финансите господин Орешарски. (Шум и реплики в опозицията.) Предлагам да му дадем думата да изслушате и него и след почивката да можете да вземете отношение и по неговото изказване.
Има думата министърът на финансите господин Орешарски.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможността след изказването на господин министъра да направите своето възражение.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз така и предполагах, че след изказването на премиера ще има ниска степен на търпимост към по-нататъшни отчети от страна на отделни членове на кабинета. Затова ще бъда изключително кратък, ще спомена пет мои твърдения, които ще ги подкрепя не с цифрови илюстрации и с мои анализи, а само и единствено с външни мнения, повечето от които от доклади или от официални изказвания, тоест имащи напълно публичен характер, които могат да се проверят на съответните сайтове.
За отминалите четири години основната функция на Министерството на финансите беше да затвърди макроикономическото равновесие и устойчивата фискална позиция. Положихме и постигнахме най-благоприятната данъчна среда между държавите – членки на Европейския съюз и модернизирахме приходните администрации. Усъвършенствахме бюджетния процес и повишихме бюджетната прозрачност. Продължихме политиката на намаляване на правителствения дълг и достигнахме до едно от най-ниските нива в Европейския съюз. Подготвихме изискваните от страната стратегически програмни документи в контекста на присъединяването ни и впоследствие на пълноправното членство.
Ключовата институция, която надзирава макроикономическото и фискално и монетарно равновесие на всички страни в света, както знаете, е Международният валутен фонд. Ще ви обърна внимание на няколко от оценките на представители на фонда за последните четири години. Изкушавам се да започна с оценката за финансовата и макроикономическа политика на българското правителство, респективно на Министерство на финансите, на една от най-ключовите международни фигури – първия заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд господин Джон Липски, при приключване на неговото посещение в България на 7 юни 2007 г. Господин Липски заяви:
„България се представя добре в икономическо отношение през последните десет години, стабилен и осезаем растеж, повишаване на заетостта и умерена инфлация. И това до голяма степен се дължи на една благоразумна фискална политика и на стабилни и изпълнени със смисъл структурни реформи в контекста на действащия валутен борд. Българското правителство заслужава похвала за успешното приключване на успешното стентбай-споразумение с фонда.”
Няколко месеца по-късно след приключване на редовните консултации по чл. 4 от Устава на Международния валутен фонд, ето и оценката от страна борда на изпълнителните директори на фонда:
„Изпълнителните директори дадоха висока оценка на властите за регистрираната в продължение на един дълъг период макроикономическа политика, ориентирана към постигане на стабилност, което е допринесло за траен растеж на брутния вътрешен продукт, напредък по отношение на сближаване на доходите на населението с тези на други страни – членки на Европейския съюз, както и за намаляване на безработицата. По-специално изпълнителните директори счетоха, че фискалната политика и политиката на доходите са били един разумен отговор до този момент на увеличаващия се дефицит по текущата сметка и на голямото нарастване на инвестициите, предизвикано от големи потоци на преки чуждестранни инвестиции. Директорите изказаха похвала на властите за поетия от тях ангажимент да поддържат една фискална рамка, избягваща проциклични фискални импулси и поддържаща устойчиво сближаване с характерните за Европейския съюз нива на доходи. Те приветстваха в частност намерението на правителството да се стреми към постигане на по-голям бюджетен излишък за 2008 г. и за стремежа за избягване на по-разхлабена фискална позиция.”
През отминалата 2008 г., само преди около два месеца, приключиха и регулярните консултации с представители на Международния валутен фонд, ще отворя скоба – вече в условия на кризата, по линия на чл. 4 от уставния договор с фонда. Ще си позволя да обобщя последната оценка на нашите партньори от Международния валутен фонд, макар същата все още да не е формализирана:
„И през отминалата 2008 г. се проведоха регулярните консултации с фонда. Според тази оценка българската икономика продължава да се представя добре, подпомагана от стабилни политики. Ръстът на брутния вътрешен продукт вероятно е достигнал 6% (днес можем да кажем, че е точно толкова, оценката е от м. декември миналата година) – един от най-високите в Европа. Фискалната политика продължи да е благоразумна, отново с излишък от 3%. Банковият надзор и регулациите се запазиха силни, реагиращи проактивно на глобалната финансова криза, с висок дефицит по текущата сметка, голям външен дълг на частния сектор и големи валутни експозиции, основната задача на политиките е да се запази доверието в паричния съвет и във финансовата система.” Двете са свързани според експертите на фонда. „За запазване на паричния съвет е нужна силна и устойчива финансова система. Докато стабилността на все по-европеизираната банкова система зависи силно от запазването на паричния съвет. За щастие (това е твърдение на експертите на мисията) благоразумните политики на България през последните години помогнаха за създаването на значителни буфери в публичния сектор, международните резерви са високи, публичният дълг е малък, а правителството натрупа значителен социален резерв.
В много отношения България започна настоящото забавяне от силна позиция. Публичните финанси са в добра форма с един от най-големите фискални излишъци в Европа. Освен това балансите на Централната банка и правителството са силни, с големи валутни резерви и съществени буфери, натрупани във фискалната резервна сметка.”
В заключение ще отбележа, че констатациите на наши партньори в Международния валутен фонд са публични и всичко казано може да се провери на електронните страници на фонда.
Бих искал да обърна внимание, че, освен Международният валутен фонд, другият ни основен партньор по линия на наблюдение на фискалната и макроикономическа политика е Генерална дирекция “Икономически и финансови въпроси” на Европейската комисия. Преди мен премиерът се позова на оценката на последната ни конвергентна програма. Само преди седмица комисар Алмуня постави България в една група със скандинавските страни като единствените, които очакват бюджетен излишък в момент, в който повечето европейски страни са изправени пред огромни предизвикателства на глобалната финансово-икономическа криза, респективно изключително трудно следват критериите на Пакта за стабилност и растеж и правят огромни дефицити. Твърдението му виждате изписано на слайда. Това беше оценка, която получихме за последната си конвергентна програма и за рамката, която всички вие в края на м. декември в тази зала, най-вече критиците не харесаха и критикуваха силно. По това мнение се различавате от мнението на Генералната дирекция в Европейската комисия.
Още в началото на този мандат аз и екипът ми представихме в Европейската комисия последната предприсъединителна програма за 2005-2008 г. Нейната оценка бе приета от Съвета на финансовите министри със следните два ключови коментара:
“Министрите приветстват българските власти за поддържането на процеса на догонване и за постигането на висока степен на макроикономическа стабилност посредством провежданата благоразумна фискална политика и продължаващи структурни реформи. Министрите приветстват адекватния заложен сценарий за развитие на публичните финанси с оглед на възможните рискове по линия на платежния баланс при валутен борд. Те настояват българските власти да засилят усилията си за избягване на фискалната експанзия през следващите години.”
С оценката още на първата си конвергентна програма от 2007 г. Съветът на министрите заяви, че средносрочната бюджетна позиция на България е стабилна. Бих искал да ви обърна внимание, че бюджетната стратегия е пример за провеждана фискална политика в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Тази оценка беше дадена на страна, която представя първата си конвергентна програма, тоест ние току-що бяхме станали членове на Европейския съюз.
България получи висока оценка и по отношение на постигнатата макроикономическа стабилност, поддържаната благоразумна фискална политика за ограничаването на външния дефицит с цел избягване на проциклични политики, успешно приключване на приватизацията, продължаващите структурни реформи, подобряването на бизнес средата и на гъвкавостта на пазара на труда.
За целия период бяхме внимателно наблюдавани от водещите рейтингови агенции “Мудис”, “Ес Ен Пи” и “Фич”. Ще обърна внимание на ключовите техни оценки.
При повишението на рейтинга през 2006 г. “Мудис” подчерта редица положителни промени, настъпили в икономическата и социално-политическата сфера в последните години. „Правителството демонстрира впечатляваща ангажираност” (реплика) – разбира се, че ще стигнем и до 2009 г. – “в посока на фискалната консолидация.” – се казва в тяхната позиция. “Бързият икономически растеж и фискалните излишъци доведоха до голямо намаляване на нивото на държавния дълг, силно подобрявайки финансовата му позиция.” От “Мудис” отбелязаха и предплатената значителна част от оставащия дълг към Фонда и Световната банка.
При потвърждение на рейтинга ни през 2007 г. водещият анализатор на “Мудис” за България заяви, че очакваният висок бюджетен излишък е най-големият излишък на която и да е от държавите – членки на Европейския съюз. В интерес на истината той не беше докрай прав, но това е негово мнение. Има една страна с по-висок излишък.
“Стандарт Енд Пуърс” повиши на два пъти кредитния рейтинг и през 2008 г. в пакет с повечето страни от нова Европа намали кредитния рейтинг, като в оценките си изрично подчертават изключително силната фискална позиция на българските власти, което е предпоставка за запазване на стабилната перспектива.
Сходни оценки дава и кредитна агенция “Фич” – две последователни повишения с добри оценки за цялостната макроикономическа и фискална политика, и със сходни уговорки при намаления кредитен рейтинг в края на 2008 г., мотивиран изцяло с глобалния и регионален риск в региона, а не със слабост на локални политики.
Предлагам ви и кратка извадка на кои други страни е намален кредитният рейтинг в края на 2008 г., господин Иванов – Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Естония, Румъния, Унгария, Литва, Латвия. Списъкът е по-голям, тук е направена само частична извадка.
“Emerging Markets” е водещо английско издание, което от 20 години следи и представя информация на инвеститори, банки и брокери, които оперират в развиващите се икономики. В края на 2007 г. същото издание отличи българския финансов министър за финансов министър на годината на развиващите се икономики в Европа – едно признание за водената от правителството благоразумна фискална политика, която, цитирам: “предпазва страната от всякакви популистки ходове, които биха застрашили макроикономическата стабилност”.
Сред аргументите си “Emerging Markets” посочват още, че “ниският процент на преразпределение на брутния вътрешен продукт на страната е спомогнал за повишаване на икономическата активност и намаляване на безработицата до нива от около 7% за съответната година.” Днес са по-ниски, разбира се. Според изданието водената от финансовия министър на България политика подобрява бизнес климата и пазара на труда в страната, като гарантира съществуването на обвързаност между повишаването на доходите и производителността на труда.
През 2007 г. за първи път България попадна сред десетте най-реформиращи се страни в класацията на Световната банка, която определи данъчните реформи като водеща предпоставка за успех. Страната ни се класира на първо място по отношение на осъществената данъчна реформа и реформата в приходната администрация.
Докладът на Световната банка “Doing business” се изготвя от Международната финансова корпорация към Световната банка по поръчка на Световната банка и информацията, която съдържа, се взема под внимание от широк кръг инвеститори и международни финансови институции.
Българският финансов министър бе номиниран в престижния клуб на реформаторите като един от десетте министри топ реформатори сред 178 страни, включени в това престижно изследване на Световната банка.
Следващата справка я представям без коментари на вашето внимание. Тя е изчерпателна по отношение на всичките 27 страни членки и нивото на данъчното им бреме, като последователно са отбелязани корпоративният данък – с червено, със синьо – данъкът върху доходите на физическите лица, и с бледожълто, почти бяло – данък добавена стойност. Виждате, че може би механичният сбор на ставките не е най-добрата от методологическа гледна точка база за сравнение, но е илюстративна пък в замяна на това. По този показател България категорично е на първо място в Европа.
Уважаеми дами и господа народни представители от опозицията, продължавайте да говорите за по-ниско данъчно бреме. (Реплики от народния представител Георги Божинов.) Ще я върна.
Любимата тема в последните няколко дни – несъбран ДДС. Това е сравнителна таблица на извадка, разбира се, нямаме данни за всички, по-скоро Световната банка няма данни за всички страни, не е наша справката, данните са на Световната банка, в четвъртък ще имате удоволствието да бъде представена официално от представителите на Световната банка сравнителна таблица по размер на не събран ДДС в десетина страни членки.
Обърнете внимание, че сред извадката няма нито една нова страна членки. Избрани са стари страни членки. България в тази класация се намира на четвърто място, като преди България са страни със северна култура, каквото и да значи това. (Шум и реплики от опозицията.) Те са с дълги традиции в плащането на данъците, господин Шарков. И всички по-южни, с по-топъл темперамент страни, са доста след нас. Не бих искал да го коментирам. Достатъчно илюстративно е.
Бих искал да обърна само следното внимание: темата е популистка и затова често надделяват улични коментари.
В тези колонки не влизат само и единствено случаите на злонамерено източване на ДДС. Тук влизат и случаите на несъбран ДДС поради това, че не сте си поискали касовата бележка, например. Сами си отговорете за себе си колко пъти вие сте съдействали за данъчна измама като не сте искали касовата си бележка. Затваряме скобата.
Агенция „Митници” – другата любима агенции за коментари. През периода 2005-2006 г. бяха проведени две мониторингови посещения на експерти от Европейската комисия за оценка на административния капацитет за въвеждане и прилагане на правото на Европейския съюз по Глава 25 „Митнически съюз”. (Шум и реплики в залата.)
Не ви ли е интересно? Митниците са интересна тема, нека да чуем какво казват от Европейската комисия, стига сме слушали вечерните говорилни.
В резултат на тези две мисии Европейската комисия отчита, че Агенция „Митници” е установила и прилага еднакви и последователни процедури и ефективни политики на контрол, както и че е налице адекватно информационно осигуряване. Еврокомисията дава положителна оценка на работата на митническата администрация. Отбелязва се последователния напредък в развитието на административния капацитет на българската митническа администрация.
Още в цялостния мониторингов доклад от 2005 г. по Глава 25 „Митнически съюз”, Европейската комисия отбелязва, че като цяло се очаква страната ни да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на Европейския съюз в тази област от момента на присъединяване.
В мониторинговия доклад от 2006 г. се заключава, че България като цяло отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване.
Глава 25 „Митнически съюз” е първата от преговорните глави изцяло в „зелена зона”. Спомняте си цветовете – жълто, червено, само че в Глава 25 нямаше такива цветове по нито един от наблюдаваните пунктове. За митническата администрация няма препоръки и в докладите на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по съпътстващите мерки след присъединяването.
Доклади по традиционни собствени ресурси. Тук ще отворя една скоба – една част от нарушенията, които се констатират от Европейската комисия са не само при усвояване на фондове, а и при събиране на тези ресурси, при организацията на събирането на традиционните собствени ресурси на Общността.
Както знаете, от началото на 2007 г. ние също плащаме вноска в Общността. Вноската не е купчина пари, които се превеждат, а се изчислява на база на прецизна методология за традиционните собствени ресурси. Това изисква работа, изисква предварителна подготовка, работа и стриктно спазване.
Нека ви зачета в момента оценките на Европейската комисия: след присъединяването през 2007 г. и 2008 г. са проведени четири инспекции от Европейската сметна палата, с участието на експерти от Европейската комисия и държавите членки в областта на традиционните собствени ресурси. Заключенията на упълномощените инспектори са, че процедурите и системите за събиране на традиционните собствени ресурси в България, включително и в областта на транзита като цяло отговарят на съответните общностни разпоредби и са в състояние да осигурят правилно, навременно и пълно събиране, отчитане и предоставяне на дължимите мита.
Уважаеми господа народни представители, митата са европейски приход. Повтарям: митата са европейски приход и Европейската сметна палата съблюдава събирането на митата. Какви ги говорите?!
Още в цялостния мониторингов доклад от 2005 г. по Глава 25... Извинявайте, щях да повторя и да ме упрекнете в загуба на време...
Регулярно се провеждат и мониторингови посещения във връзка с развитието и свързаността на информационните системи. За тези, които не са запознати ще спомена, че БИМИС не е вече само и единствено българска система. Тя е обвързана с митническите електронни системи на останалите 26 страни членки. Така както смело се изказваме, че не работят електронните системи, това е само наше мнение, но Европейската комисия досега не е направила нито един коментар от техните инспекции за нещо подобно.
Процесът на усъвършенстване на БИМИС, разбира се продължава и сега, но продължава след като Европейската комисия постави нови изисквания пред всичките страни членки. И аз съм убеден, че ние ще отговорим навреме на тези изисквания.
Друга любима тема: прозрачност. През последните години има съществени подобрения в бюджетния процес и прозрачността на бюджета. Нека Ви спомена отново външни мнения, господин Иванов. Те не са мои. Оставете ги моите, те не струват нищо за Вас.
Последната техническа комисия на Конвергентната програма 2008-2011 г. към Европейската комисия отбеляза, че през последните години България е постигнала изключително ниво на фискална консолидация. Бюджетното салдо се подобри значително – от балансирано през 2002 г. до излишък от 3% през 2008 г.
Според Европейската комисия значителното намаление на корпоративните и подоходните данъци, както и на социалноосигурителните вноски, доведоха до разширяването на данъчната база, намаляване на сивата икономика, по-точно отчитане на печалби и заплати. Съществено намаление на преките данъци и опростяването на данъчната система подобриха стимулите за икономическо развитие.
Нивото на общите разходи е съпоставимо с това в новите страни – членки на Европейския съюз, като промените в структурата на разходите са били в посока на подпомагане на растежа. Според Европейската комисия адаптивността на бюджета се е увеличила значително, поради намалението на дела на фиксираните разходи - през 2007 г. те са с 5-процентни пункта по-ниски от средното ниво на Европа на десетте, тоест на новите десет, и с 12 на сто по-ниска от Европа на останалите 15.
Отчетен е напредък в областта на методологията и представянето на данните за бюджета, съгласно изискванията на европейската система от сметки. В конвергентните програми се прави анализ на чувствителността на основните показатели на бюджета и се представят алтернативни сценарии за икономическо развитие, което е отчетено от Европейската комисия като много важна мярка за повишаване на бюджетната прозрачност.
Това са само коментари на Комисията. Продължавам, нищо мое не казвам – с бюджетите за 2008 г. и 2009 г., парламентът прие напълно ясни, категорични и прозрачни – прилагателните също са на комисията – ясни, категорични и прозрачни цели за постигане на бюджетно салдо от 3% от брутния вътрешен продукт, което беше много важна крачка по посока на засилване прозрачността. Изрично е подчертано в прегледа: и по чл. 4 от извършено от Фонда в края на 2007 г.
Министерството на финансите публикува на Интернет страницата си основните пакети от документи по средносрочната фискална рамка и основните допускания – Тригодишната бюджетна прогноза, таваните за разходите по първични разпоредители с бюджетни кредити, Актуализираната стратегия за управление на държавния дълг и Законопроекта за държавния бюджет.
Считано от 1.01.2006 г. влязоха в сила промени в чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет, които регламентират възможностите за изразходване на допълнителни бюджетни кредити, допълнителни разходи в размер над 1,5% от приходите по консолидираната фискална програма и същите се одобряват от Народното събрание. Това, което вие не бяхте забелязали е маркирано в доклада.
Във връзка с повишаване прозрачността на публичните финанси държавните органи, министерствата и ведомствата от началото на 2009 г. ще публикуват на интернет-страницата си утвърдените им бюджети както по видове приходи, разходи, трансфери и субсидии, така и по програми в рамките на утвърдените им разходи.
Без много коментари ви предлагам да погледнем и на достигнатото равнище на ключовото или маастрихтското съотношение дълг към брутен вътрешен продукт. Извадката е пълна и е за края на 2008 г. По прогнози – това са данни на Юростат, предполагаме, че отклонението не е значително, ако въобще го има. По този показател България в момента се нарежда на четвърто място сред 27-те членки на Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа народни представители, повечето от вас си спомнят кой беше основният макроикономически проблем на България през 90-те години. От 1990 г. след мораториума на Булбанк до края на 90-те години ние бяхме между най-задлъжнелите страни в света в един период със същото рейшио - над 120%, през 1997 г. Когато от 120% през 1997 г. и 80% през 2001 г. стигнете до 14, по-добре да не коментираме за дълга. (Шум и реплики.)
Ще бъда по-кратък. През периода Министерството на финансите подготви и всички важни стратегически програмни документи, които представихме в Европейската комисия, и днес с висока степен на удовлетворение мога да кажа, че за всички без изключение те са над 10, получихме изключително висока оценка. Първата от тях беше Националната стратегическа референтна рамка, одобрена след първите десет, но преди останалите 16 страни. Националната програма за реформи в момента се оценява от комисията в третата си версия, тъй като сме страна членка от две години, но навлизаме в третата година. И в двете досегашни оценки се подчертава - опитвам се да го резюмирам, а не да чета, тъй като протестирате срещу дългото четене - силната ангажираност на правителството с политиките, произтичащи от Лисабонския и обновения Лисабонски договор.
За конвергентните програми вече имах възможността да говоря. Когато страна членка за първите си години получава определения – ще цитирам само още веднъж, че: „фискалната политика е пример за следване на Пакта за стабилност и растеж”, някак си не вървят вашите оценки в листовките за слаба макроикономическа и фискална политика. Много провинциални са, сверете ги с комисията.
Вместо обобщение. „Можете ли да посочите държава с плосък данък от 10% както върху доходите на физическите лица, така и върху корпоративната печалба и с бюджетен излишък от 8%?” Така започна статията си Ричард Ран след посещението в България преди около три месеца във „Вашингтон пост”. Тя е интересна да се прочете. Ричард Ран не е привърженик на правителството, просто е неутрален наблюдател, добре известен у нас между другото още от началото на реформите. Той е глобален наблюдател и директор на Института за глобален стопански растеж.
Ще ви зачета само още един коментар от тази статия. След въпроса той продължава със следната реплика: „Изненадващият отговор е България, която някога беше една от най-изостаналите страни в Европа. Повечето от бившите комунистически страни в Източна и Централна Европа въведоха плосък данък. Естония бе първа, а България е една от последните, преминавайки от плосък данък от 10 на сто едва в началото на тази година. Намаляването на данъчната ставка ускори икономическия растеж и следователно доведе до увеличаване на постъпленията от ДДС и други потребителски данъци, както и до ограничаване на сивата икономика. Тази година българската икономика ще нарасне около 4 пъти по-бързо от средното за Европейския съюз ниво”.
Той отбелязва още, че България приватизира банките си, без да създава полусоциалистически ипотекарни банки като „Фани Мей” и „Фреди Мак”. Страната наложи на банките си изискване да поддържат достатъчни резерви – в скоби той отбелязва за американската публика, че са двойно по-големи отколкото в Съединените американски щати, и сега е в много по-добра позиция да устои на международната финансова криза – коментира още Ричард Ран.
Статията приключва така: „Един успял американски бизнесмен, роден в България и напуснал страната си още преди много години, неотдавна ми сподели, че след близо две десетилетия на икономически преход, сега той е готов да инвестира в България за първи път”.
Благодаря ви, уважаеми дами и господа, че ме изслушахте и бих ви призовал да използвате аналогични аргументи. Местните дрязги и аргументи ние ги знаем. Дайте външни аргументи на авторитетни институции, които да коментираме, за да може действително в малкото сфери, твърдя го, в малкото сектори, в които имаме пропуски, а имаме такива, да постигнем по-нататъшно подобрение. Поучете се и вие, които имате амбициите за следващото управление – не променяйте политиката. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министъра.
За процедурен въпрос има думата господин Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, министри, уважаеми колеги! Тактиката вероятно е такава, каквато е избрана, но аз вземам думата за процедура по отношение на воденето на днешните разисквания. Смятам, че беше неправилно да не ми дадете думата, уважаеми господин председател, преди министър Орешарски, тъй като съгласно чл. 42, ал. 1 по процедурни въпроси думата се дава веднага и тук министрите нямат никакво предимство, от една страна. От друга страна, колегите по същество сигурно ще оценят начина, по който тук се изказват колегите от Министерския съвет и доколко не претупват нещата - все пак „само” час и 40 минути или колкото беше на министър-председателя и 35-36 минути „само” на министър Орешарски. Такива кратки изказвания на такъв сериозен вот – би трябвало да им дадем възможност сигурно много по-дълго да говорят, за да могат да обосноват своите тези.
Но ако трябва да не се шегувам, бих предложил, уважаеми господин председател, да приложите по Ваше усмотрение, но като се спазва някаква парламентарна етика, все пак сме парламентарна република, да се чуе думата и на народните представители и съгласно чл. 52, изречение трето да определите времето, през което министрите могат да говорят днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Великов, уважаеми колеги, предимството на изказващите се не първи е да могат да вземат отношение по предходните аргументи и само в полза на вносителите на предложението за недоверие е да се постараят, след като чуха пълния набор аргументи в защита на правителствената политика, в своите изказвания сега да обосноват достатъчно аргументирано своите тези, вземайки отношение към чутото.
Тридесет минути почивка до 11,55 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с разискванията.
Както беше съобщено, продължаваме с изказванията на народните представители по реда на постъпването на заявките.
Давам думата на независимия народен представител Лъчезар Иванов.
Господин Иванов, както Ви е известно, по силата на правилника имате възможност да се изкажете в рамките на пет минути. От независимите народни представители могат да се изкажат до трима народни представители в рамките на пет минути за всеки от тях. Съобщавам, че не само трима независими народни представители са направили заявка за изказване, а още може би 7-8 човека.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Господин Станишев, аз като лекар и пациент – народен представител, бих искал да фокусирам изказването си единствено върху липсващата здравна политика по време на Вашето управление.
Господин Станишев, не се ли чувствате неудобно от това, че между Коледа и Нова година се разпищолихте – ако позволите да използвам Вашата терминология – и похарчихте 3 млрд. лв. незнайно за какво и защо, като за здравето на българите Ви се откъснаха само скромните 80 млн. лв.?!
Понеже искате факти, България се споменава в Доклада на Европейската комисия на 28-о място по здравеопазване от 28 държави - по показатели за здравното състояние и финансирането. Не Ви ли е срам, че нашите бащи и майки не могат да си купят животоспасяващи лекарства? Знаете ли, че има деца с редки заболявания, които са обречени, а други умират, защото са лишени от възможността да бъдат лекувани адекватно? Вашето безхаберие и Вашата некомпетентност, корумпирано управление доведоха България до пълна разруха и спиране на реформата в здравната система. Нещо повече, системата започна да се разпада. Доверието между лекари и пациенти се загуби. Договорното начало, забележете, основополагащо в здравноосигурителния модел, бе провалено, в резултат на което няма подписани рамкови договори в последните три години. Всички търгове за лекарства, проведени в Министерството на здравеопазването, са белязани със знака на корупция, непрозрачност и съмнение. Липсата на идеи, екипност и кадрови потенциал оставиха здравеопазването през Вашето управление без здравна карта, с безнадеждно закъсняла здравна стратегия, без план за преструктуриране на болниците. Видя се, че политиката в сектора на здравеопазването е пълен провал и фиаско за Вас и Вашата партия.
Ефикасността на здравеопазването е основен индикатор за качеството на всяко управление. Тази ефикасност се измерва с три категории:
Първо, здравно-демографски критерии. По показател „средна продължителност на живот” нашата страна значително изостава в сравнение с европейските страни. В България живеят средно с 10 години по-малко, господин Станишев, от един европеец. По данни на Регионалното бюро на Световната здравна организация в Европа, страната ни е с най-висока смъртност от болести на органите на кръвообращението сред страните – членки на Европейския съюз. Смъртността от исхемична болест на сърцето в България е около три пъти по-висока, уважаеми господа, от тази в страните – членки на Европейския съюз, а от мозъчни и съдови заболявания – близо шест пъти по-висока. България е на първо място в Европейския съюз по болести на сърдечно-съдовата система. На първо място сме в Европа и по отношение на новообразуванията – 14,1% е честотата на раковите заболявания в България. Тези данни говорят за липсваща система на профилактична дейност. Този белег е изключително илюстративен за неправилната здравна политика, водена в страната ни. Това са заболявания, които подлежат на мониторинг и контрол. Намалява раждаемостта, голямата емиграция и повишаващата се смъртност обуславят отрицателен естествен прираст в България. Данните от Националния регистър за рака показват, че заболеваемостта при двата пола е възходяща през последните десет години. България заема едно от челните места в Европа по данни на Световната здравна организация – Европа, по брой на новорегистрирани случаи с инвалидизация и увреждания. У нас този показател е близо два пъти по-висок от страните в Европа. Анализът на здравните детерминанти сочи, че здравните показатели на нацията са далеч под равнището на средните за Европейския съюз. Това е белег за провеждане на неадекватна здравна политика за дълъг период с трайни последствия и здравно демографско състояние.
Второ, финансовият критерий, процентът от брутния вътрешен продукт, отделен за здравеопазване в България, е 4,47% за 2009 г. Тук искам да кажа, че според Вашите обещания през 2005 г. те бяха 6%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Популистки направихте високи вноски за здравеопазване.
Трети критерий – удовлетвореност на българските граждани от системата на здравеопазване. Тук оценката може да я видите навсякъде, като отворите вестниците, влезете във всяка поликлиника и говорите с хората на улицата.
Грубо нарушихте и потъпкахте законите през миналата година, когато въведохте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, съжалявам, но времето изтече.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам право да се изкажа поне един път в това Четиридесето Народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въз основа на чл. 45, ал. 1 независимият народен представител може да се изказва до пет минути. Вие вече го правите шеста минута.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако разрешите, да кажа заключението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От тази трибуна бих искал да посоча алтернативата, а тя се нарича ГЕРБ. (Смях и оживление в мнозинството.)
Конкретните мерки, които ще се предложат в сектора здравеопазване, са както следва:
Първо, здраве във всички политики, живот с добро здраве, достъпност и качество на здравната услуга, профилактика и превенция на заболяванията, въвеждане на нови технологии и информационни системи на базата на електронно досие и електронна здравна карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Шесто, въвеждане на алтернативна на Националната здравноосигурителна каса в лицето на здравноосигурителните фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Иванов! Разберете ме, трябва и аз да спазвам правилника. Говорите вече седма минута.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Отново с прийоми...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какви прийоми! Времето изтече!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Всички говорят тук по час – час и половина, а ние нямаме право да се изкажем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак Ви повтарям: на основание чл. 45, ал. 1 независимият народен представител може да се изказва до пет минути. Вие се изказвате седем минути.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, ако ме прекъснете още два пъти, мисля, че времето ще стане и осем минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но аз съм длъжен да Ви прекъсна. Разберете ме. Не бих искал да направя това, но съм длъжен.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ние показваме алтернатива. Посочихме слабостите на здравеопазването. Тук от тази висока трибуна, искам гражданите да чуят, че има алтернатива на реформата в здравеопазването. Благодаря за вниманието. (Реплики и възгласи в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз Ви благодаря.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Още веднъж Ви напомням, господин Димитров, че Вашата парламентарна група има общо 24 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги!
Господин Станишев, и Фидел Кастро говори по седем часа, но полза, уверявам Ви, от тази работа няма. (Шум и реплики в КБ.) Така че този пример не Ви върши работа.
Уважаеми колеги, парламентарната практика изисква когато опозицията е поискала вот на недоверие на едно правителство, тя да говори за провали и проблеми. Но в това Народно събрание много често сме били обвинявани, че сме твърде критични. И настина ние, от СДС и Парламентарната група на ОДС, може да не си даваме изцяло сметка за това, което е направено от сегашното правителство. Затова нека да започна с един кратък списък на свършеното от тройната коалиция.
За малко повече от три години тройната коалиция успя да върне България и българските граждани там, откъдето те положиха толкова усилия, за да се измъкнат преди 20 години. Предишното управление на БСП направи България синоним на преданост към Съветския съюз, на изостаналост и липса на бъдеще. Това управление на БСП и компания направи България синоним на безочие, корупция, престъпност и безпътица. С първото завещание се борехме години, а с новото ще трябва да се борим десетки години. Това правителство успя да отнеме вярата на българските граждани, че можем да живеем по правила. То отне вярата на хората, че това, което пише в законите, е това, което се случва в живота. Със своето безсилие и безочие то успя да накара хората да не вярват, че за всяко престъпление има справедливо наказание, а просто има обръчи от фирми зад всяко престъпление.
Най-накрая, това е едно правителство с министър-председател, който живее в политически дом, построен от други, министър-председател, който стои начело на кабинет, създаден от друг, чиято съдба зависи от други. За тази своя слабост господин Станишев предлага едно лекарство – колкото безсмислено, толкова и неуместно за ХХІ век като решение – “Централизирай, централизирай и пак централизирай - Агенция “Пътища”, ДАНС, еврофондове, енергетика!”
През 2009 г. ние, дами и господа, имаме премиер – господин Станишев, който иска от безсилие да управлява като Луи ХІV – „L`etat – c`est moi!” – “Държавата, това съм аз!”. (Смях в мнозинството.)
Българската икономика е поставена в условията на перфектна буря. Наблюдаваме перфектна буря в България. Има огромна опасност хиляди хора да останат без работа, хиляди малки и средни предприятия да фалират, господин премиер.
Какво трябваше да се направи? Какво ние от ОДС и СДС десетки пъти предлагахме в тази зала? Да не се харчи излишъкът миналата година. Защо ги прахосахте тези 5 милиарда? Искахме да отидат в Сребърния фонд, това да даде устойчивост на пенсионната система. Защо не ги запазихте? Искахме да има прозрачно и конкурентно усвояване на европейските фондове.
Цитирам Ви доклад на Сметната палата, който още не е толкова популярен сред вас, но трябва да се запознаете с него. Там пише следното:
“Няма ефективност, няма контрол, няма прозрачност. За 2007 и 2008 г. са усвоени 0,8% от кохезионните и структурните фондове”. Това е казано ясно и конкретно в доклад на Сметната палата.
Няма ясни правила за обществените поръчки. Продължи едно огромно и безкрайно мишкуване. Това е второто правителство, което проваля строителството на магистрала “Тракия”. Явно БСП е против корупцията, в която не участва. Това е единствената корупция, която БСП не подкрепя.
Искахме намаляване на данъците, на осигурителната тежест наполовина. Не ни послушахте. Щяхте да намалявате неефективната администрация, а я увеличихте. Искахме прозрачно харчене на бюджета – не се случи. Сключихте безсмислени и губещи за България договори, като този с “Газпром”, които са престъпление към България.
Господин премиер, това за минималния капитал за създаване на ООД и Вашето предложение е пълно безочие! СДС го внесе преди една година! Този парламент гласува против - точно БСП, НДСВ и ДПС гласуваха против! Това вече е проява на жалка демагогия. Това вече е жалка демагогия!
Но днес, през 2009 г., има и друга България – България на честния малък предприемач, който се опитва да развие своето предприятие и да храни семейството си; България на младите и активни хора, които отново се срамуват, когато се споменава името на тяхната родина; България на тези, на които Европа не е просто още една финансова схема на батко, кака и вуйчо; България на хората, които искат правила и ред, за да могат да отгледат своите деца, да работят и да развиват своите способности, да имат елементарно спокойствие, че могат да разчитат на нормално здравеопазване, образование и сигурност; България на тези, които искат да останат тук, но отново намират все по-малко причини за това; България на тези, за които Европа, свобода, достойнство и солидарност са повече от думи! Всички тези хора ценят българската история. Това е мястото, на което ще Ви изпратят, и то не с добри спомени за Вас, господин премиер. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желание за реплики.
Има думата за изказване госпожа Шулева.
Както е известно, госпожо Шулева, вашата парламентарна група разполага с 23 минути.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Още през 2006 г. Макс Оте – един от брилянтните икономически умове на нашето съвремие, издаде книгата “Кризата идва”, в която казва: “Анализирайки ситуацията, ви препоръчвам своевременно да се подготвите за наближаващата криза. Побързайте, времето напредва.” Това е през 2006 г.
И така, в началото на 2009 г., след дълго отричане, че кризата идва и в България, правителството представи своя план за икономическа стабилност и напредък. Четейки този план, човек има чувството, че България или се намира на друга планета, или че живеем в някакво друго време. Управляващите продължават да не разбират, че икономиката от режим на растеж и развитие бавно, но сигурно тръгва към режим на оцеляване. Прогнозата на специалистите е, че настоящата криза ще се характеризира с трайно парализиране на икономическата дейност поради невъзвръщаеми кредити и неплатежоспособност, както и с дълготрайно затруднение за намиране на подходяща и добре платена работа.
За съжаление обаче мерките, които трябва да се предприемат в такава ситуация, нямат нищо общо с предложените от правителството. Дори да оставим настрана станалата вече обичайна практика за нереалистични допускания, презастраховане и вратички за корупция във възприетия от вас държавен бюджет, тъй нареченият „план Станишев” съдържа три фундаментални грешки на икономическата политика – както в нормална среда, така и в период на безпрецедентна криза.
На първо място, очертаващото се огромно държавно харчене. Този модел привидно копира мерките в развитите икономики. Малката разлика обаче е, че в тези страни ефективността е по-голяма заради много по-малките възможности за злоупотреби и корупция и заради далеч по-ефективно работещите им държавни администрации и съдебни системи. Кое гарантира, че планираните близо 6 млрд. лв. по прословутата инвестиционна програма ще се изхарчат по-добре, отколкото отчетените 9,5 млрд. лв. за капиталови разходи за предходните три години?! Някой може ли да каже кои точно магистрали бяха построени с тези пари и кои големи инфраструктурни проекти ще останат след управлението на тройната коалиция?! Това, за което всички си спомняме, са 120 млн. лв., дадени на братко за някакви пътища, които никой не е виждал и по които сигурно никой не минава, но за сметка на това продължаваме да си трошим колите по първокласните шосета. От почти 2 милиарда от европейските фондове, планирани в бюджета за 2008 г., са усвоени само 56 милиона. Ами как да усвоим 2 млрд. лв., като от ОЛАФ ни бият през пръстите?! По-лесно е от бюджета. Там няма кой да ни държи сметка. И през тази година пак сте се застраховали. Ще спасите от кризата вашите си фирми, но не и българската икономика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Нямаме наши!
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: На второ място, господа управляващи, предвиждате да подкрепите конкурентоспособността на българската икономика чрез създаване на държавна компания за изграждане на бизнес паркове и индустриални зони.
Такива неща обикновено се правят, когато икономиката е във възход и притокът на инвестиции е голям, тоест до миналата година, септември месец. Но в този момент, в който работещи предприятия, които имат сгради, оборудване, работна ръка, затварят, вие предлагате инвестиции на гола поляна за индустриални зони. Логично е да се подпомогнат тези, които вече съществуват, а не да ги оставим да потънат, да затворят и борейки кризата, да строим нещо ново. Това е тотално неадекватно. Дори една като замисъл добра мярка не можахте като хората да направите. През Банката за развитие отпускате 500 милиона за кредитиране на малки и средни фирми, само че не за покриване на крещящите текущи нужди на фирмите, които поради липса на оборотни средства затварят, а за финансиране на някакви хипотетични проекти във високи технологии и ноу-хау. Просто се чудя наистина в кой свят живее този титан на мисълта, който е решил, че в условия на криза някой ще прави високотехнологични, иновативни и естествено високорискови инвестиции! Ясно е защо предложените от нас промени в Закона за държавния бюджет за държавни гаранции към търговските банки за по-евтин, лесен и равноправен достъп на българските фирми не беше приет.
За да развиваме конкурентноспособна икономика с експортен потенциал, е необходимо продължаване на политиката на увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, реална реформа в правосъдната система, инвестиции в образование, научноизследователска дейност, либерализиране и създаване на по-голяма мобилност на пазара на труда. Всякакви други мерки, които чуваме от кабинета, всъщност ще попречат на българския бизнес в дългосрочен план и ще ни обрекат вечно да бъдем в бедната периферия на Европа.
На последно място, искам да се обърна към Вас, господин премиер, с посланието, че икономически план и подобряване на средата не означава само субсидии и раздаване на пари. Известно е кои са най-важните условия за инвестиране в една държава: правна сигурност, ниско ниво на корупция, квалифицирана работна ръка и добра инфраструктура. Странно е защо във вашия план няма и ред за това какво беше постигнато именно в тези сфери. Може би защото постиженията на сегашното управление в тази насока могат лесно да се опишат с една-единствена дума: нищо!
Какъвто и антикризисен план обаче да бъде разработен и представен, той няма да успее, ако гражданите не го подкрепят. Огромният риск пред България е, че освен в икономическа ние сме в много дълбока криза на доверие в институциите, в политическите партии и в държавността като цяло. Няма как да очакваме подкрепа от хората, които вместо защита виждат престъпления без наказания, липса на противодействие на корупцията и организираната престъпност. Няма попътен вятър за тези, за които посоката е само в пътната карта, но всъщност водят кораба в обратна посока и ни отдалечават от общия европейски дом.
Както и след предходното управление на БСП, отново е зима и отново е криза. Лошото е, че обикновено след вас не идва лято, а продължава зимата за българската икономика и за българските граждани. Все пак освен така наречения „План Станишев”, в който звучат бодро фанфари, има и друг план, без пудра и без грим, план, с който Българска нова демокрация, цялата дясна опозиция казват на българските граждани: ние знаем как, можем, правили сме го и пак ще направим така, че прилагайки конкретни управленски мерки, ще гарантираме излизане от кризата с възможно най-малки загуби и още към средата на следващата година ще успеем да върнем България на пътя на икономическия растеж и на пътя за Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
Да се готви народният представител Пламен Моллов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри! Продължавайки изказванията на колегите си от опозицията, ще се спра на една тема, която отсъстваше в изказването на министър-председателя, макар и час и половина да слушахме изказване от него. Темата е липсата на самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, която да е в състояние да разкрива и наказва конфликта на интереси, корупцията и организираната престъпност – цитат от последния доклад на Европейската комисия. Тук вие, управляващите, се провалихте тежко, може би най-тежко и може би затова избягахте в експозето си, господин премиер, от тази тема.
Парламентът прие три поправки на българската Конституция, засягащи именно темата съдебна власт. Прие се изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс, нов Граждански процесуален кодекс, нов Закон за МВР, нов Закон за съдебната власт. Резултатът - катастрофа! Катастрофа, която сочи, че е блокирана и не е ефективна досъдебната фаза, липса на влезли в сила присъди по знаковите дела за организираната престъпност, нарушени са човешки права, купуват се гласове за избори, подкопани са демократичните ценности. Всичко това поставя под риск съществуването не само на правовата държава, но и на демокрацията въобще. Затова в следващото управление алтернативата, която посочваме ние от опозицията, си поставяме в две цели. Първо, България да се превърне в правова държава, където законът господства и гражданите са равни пред него, като се защитават основни човешки и граждански свободи. И второ, да постигнем ефективно разследване през отговорност и контрол върху досъдебната фаза на наказателния процес.
Пет са средствата, за които ще търсим съгласие от всички да възстановим националното съгласие и да постигнем тези цели.
Първо, приемане от Народното събрание на наказателна концепция за борба с организираната престъпност, която да се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, корупцията по високите нива на управление и приемане на законодателство въз основа на нея.
Второ, промяна на българската Конституция, в която избирането и освобождаването на главния прокурор да бъде от Народното събрание, за да подлежи на парламентарен контрол, и да се намалят мандатите както на главния прокурор, така и на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.
Трета мярка – приемане на изцяло нов Наказателен кодекс въз основа на концепцията, която трябва първо да бъде приета от Народното събрание.
Четвърто, създаване на специални парламентарни комисии, съставени на паритетен принцип от политическите групи в парламента, относно борбата с корупцията, контрола върху еврофондовете, дейността на ДАНС и МВР. Ръководството на тези парламентарни комисии ще предоставим на опозицията, за да има контрол върху дейността именно в тази сфера. Разбира се, ръководствата на тези комисии могат да бъдат оглавени от опозицията, но само ако са лица, които не са принадлежали към бившата Държавна сигурност.
И пета мярка, изключително важна и това че я споменавам пета, не я прави по-маловажна, напротив – управление, което да не се основава на принципа на партийното разпределение от типа 3:5:8, а управление, което да се базира на управленски умения, компетентност, почтеност и кураж да се преодоляват проблемите, които вие ни оставяте, с това управление господа управляващи. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри! Госпожо Михайлова, да Ви поздравя! Мисля, че това беше първото изказване в дебата, което все пак постави въпроси по същество. Затова искам накратко да отговоря на някои от тях.
Разбира се, има безспорни проблеми като приемане на концепция за наказателна политика и нов Наказателен кодекс, което се работи, така че тук няма различия между управляващи и опозиция и това е една от задачите. Но мисля, че има един съществен пропуск във вашата постановка за противодействие срещу корупцията, защото Вие не засегнахте въпроса за противодействието на корупцията по най-високите етажи на властта. Това ме кара да мисля, че не сте докрай искрени и решителни, защото досега през тези 20 години като че ли съществува един негласен сговор никога да не се потърси отговорност на най-високото ниво, защото това вече би било прелом в това, което става за тези години. Докато не чуя тези думи, които да обединят всички хора, независимо дали са в управляващи или са в опозиция, но тези, които не са обвързани с този модел на срастване на политиката и икономиката, няма и гражданите да се убедят. За това обаче е необходима промяна на политическата система и до голяма степен промяна на досегашния политически елит. Точно това са големите въпроси, които трябва да решат следващите избори, а не просто отделни концепции, отделни фрагменти в програмите на една или друга партия. Така че за мен това липсваше във вашата позиция и затова не съм сигурен, че тя наистина ще бъде доведена докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Червеняков .
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Михайлова, нека да четем докладите на Европейската комисия не както дяволът чете Евангелието. Когато представители на опозицията, включително и подписали вота на недоверието, дават оценката си за този доклад като най-добрият, който България е получавала по „Правосъдие и вътрешни работи” ще бъде абсолютна грешка да се твърди, че в него е дадена отрицателна оценка. Ще ви зачета само два абзаца от този доклад, за да стане ясно и на залата, а и на тези, които ни слушат, за какво иде реч.
Първо, посочено е, че: „... се предприеха стъпки за структурна и законодателна реформа. Тези мерки трябва да продължат и да се разгърнат. Има развитие по показатели 1 и 3 като Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ...”. Няма да ви чета шестте положителни оценки, които е получил.
На следващата страница изрично се посочва, че: „Инспекторатът проявява инициатива при изпълнение на задълженията си и показва обнадеждаващи предварителни резултати”.
Така че, госпожо Михайлова, нямаме нищо против да обсъждаме алтернативи. Концепция за реформа на наказателното законодателство има изработена още 1996 г. Грешка на всички нас в тази зала е, че до този момент не сме седнали да я реализираме. Не сме се разбрали за няколко простички неща – ще има ли категоризация на престъпленията, ще има ли отделни видове наказания за всяка категория престъпления, отделна процедура за налагане на всеки вид наказание и съответен начин за изтърпяване. И чак тогава да почнем да правим НК, НПК, ЗИН. Грешката е на всички нас в тази зала.
Ако искате, нямам нищо против това да бъде един от онези национални приоритети, консенсусно приети, които да продължат и в бъдеще с усилието на всички политически сили, ако искаме да имаме някакви резултати в тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Госпожо Михайлова, имате право на дуплика до три минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря за направените реплики.
Първо, казах: „Безкомпромисна борба” именно за високите етажи на управление за корупция и конфликт на интереси. Може би поради малкото време, с което разполагаме, не сте успели да го чуете, но това беше в изложението. Още веднъж повтарям: алтернативата на това управление е противопоставяне и борба с корупцията, конфликт на интереси на най-високо ниво на управление и създаване на механизми за това. Ние подкрепихме Закона за конфликт на интереси. Ние бяхме против това да се изменя и отлага именно действието на този закон за конфликт на интереси. Вие, управляващите, го спряхте.
Ние ви предлагахме тези комисии на паритетен принцип, точно за да има контрол за високите нива, където се проявяват корупцията и партийните интереси. Вие отказахте да бъдат създадени. Вие направихте така, че още не са разкрити далаверите с имотите на Сакскобургготски и обръча от фирми на Ахмед Доган. Ние сме за това независимо кой в коя политическа сила се намира, кой е в управление и кой е в опозиция, да се стига докрай не само като посочване, но да се стига и до влезли в сила присъди за извършени престъпления, а не замазване по партиен признак. Затова порочната формула 3:5:8 и партийното парцелиране и прикриване през властта на корупцията трябва да се премахне в едно следващо управление.
Относно репликата за докладите. Може би да, това е най-добрия от всички лоши доклади, но това не го прави добър. В този доклад има тежка критика. Аз използвах буквално цитати от него, в които се казва, че не се е стигнало до съд по знакови дела, затова че липсва воля, че липсват резултати. Това е факт и това, което специално България, ако трябва да си служим с цитати на външни източници, за което бяхме призовани от управляващите, е получила най-, най-тежките присъди. Нещо повече, вече практически дори има предпазна клауза в областта на „Правосъдие и вътрешен ред” от една от страните – членки на Европейския съюз – Франция. Франция вече не гледа на нашите присъди като присъди, които се отнасят по начина, по който трябва да бъдат признавани присъди от държава, страна – членка на Европейския съюз. Това са много тежки констатации за състоянието, което оставяте след вашето управление именно в частта „Правосъдие и вътрешен ред”. Това ще бъде приоритет на едно следващо десноцентристко управление. (Възгласи: „Браво! Браво! Браво!” и ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Пламен Моллов.
Господин Моллов, както Ви е известно, вашата парламентарна група разполага с 33 минути.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на НДСВ ще гласува единно против вота на недоверие, а като председател на групата аз ще направя единственото изказване, за да е ясно, че няма да участваме в днешния фарс.
Да, уважаеми колеги, ние все още не живеем в страната, в която искаме да живеем, и мисля, че днес това е единственият въпрос, по който поне ние в тази зала имаме съгласие. Но защо опозицията ни кара да говорим за него като на онзи битпазар в народната приказка, където гладният се засищал от апетитния мирис на храната и плащал за това със звъна на монетите.
Скандалът „Мургина”, така наречен, се разрази едновременно с констатацията на европейските контролни органи, че евродепутати злоупотребяват със средства, предоставени им за издържане на тяхната дейност. И докато европейските данъкоплатци са благодарни за тази бдителност, нашата подозрителност към ДАНС и към прокуратурата не намалява. Да не си в състояние да споделиш успеха на опонента си е типично за нашите географски ширини, но да не му предоставиш възможност да поеме отговорност и сам да разобличи схемите на корупция, за битката, срещу която няма колебание в българското общество, това вече не е в реда на нещата.
С рефлекса си към пълно отрицание вие, колеги от опозицията, сведохте очакванията на недоволните ни съграждани единствено до конюнктурно-политическо говорене, прикриващо самоцелната ви битка за власт. Едва ли има български гражданин, който да не е разбрал, че водените днес политически дебати не сближават позициите ни и не предполагат единодействие дори в разрешаването на най-наболели въпроси, за които е нужно национално съгласие. Именно за това след приемането на България в Европейския съюз ние от НДСВ, начело с нашия лидер, приехме предизвикателството да посредничим в трудния процес на опознаване и напасване, на въвеждане на добрите европейски практики и модернизирането на страната с диалог и толерантност.
Целенасочено и последователно се опитваме да градим мостове между ляво и дясно, между граждани и институции, между България и Европа. Това са мостовете на либералната центристка политика, така както ние я разбираме, и ние правим възможен прехода на българското общество от битките на всяка цена към постигането на работещ компромис, който няма цена. Не бихме допуснали финансово-икономическата криза да бъде трансформирана в дестабилизация на страната с предсрочни избори. Смисълът на нашето участие в коалиционното управление е да не позволим да ерозира стабилността на държавата. Стабилността предпоставя европеизацията на страната, а тя от своя страна поражда нова стабилност.
НДСВ, въпреки упреците от управляващи и опозиция, се превърна в коректив, който допринася за стабилността на страната. Постарахме се да намерим работещата, балансираща формула между либерално и социално начало, да сближим дневния ред на властта с дневния ред на хората извън парламента. Показахме, че умеем да правим дясна политика с популярни средства. В резултат на това държавата сега разполага с онези надеждни буфери срещу финансовата криза и финална възможност за социална защита на най-уязвимите слоеве на обществото.
Уважаеми колеги, не сме подвластни на илюзията, че сме безгрешни. Вероятно е възможно да се осъществи по-добро управление на страната, но нека да не забравяме, че всички ние се променяме, като се учим на европейско поведение. В днешния дебат, макар че говорите високо и релефно, вие от опозицията не предлагате конструктивна алтернатива. (Реплика от ОДС.)
Няма как да повярваме във вашите заклинания, че вие сте добрите, а пък ние сме лошите. Опитът показва, че европейското ни членство губи смисъл, ако не прилагаме европейски практики и правила, така щото българите да се научат да работят по европейски. Играта в защита, в която вие се опитвате да ни вкарате и нас от управляващата тройна коалиция, лишава българското общество от модернизиращата енергия на новите идеи и пречи постиженията на макрорамката да направят живота на хората по-добър.
Докато се учим да работим по европейски, на всички нас ни се иска да започнем да живеем по европейски, което означава да инвестираме промяна в самите нас. Затова срещу политически изгодната практика за деформиране на демократичните механизми ние предлагаме реформа в изборното законодателство, с исканията за предсрочни избори целта на вас, от опозицията, е да вземете властта и това е разбираемо. Нашата цел, с приемането на Закона за референдумите, е да върнем тази власт на хората.
Всички знаем, че правителството не е в състояние само да изгради страната, в която искаме да живеем. Затова у нас за съжаление не се гласува за политически програми, а за начин на живот, за промяна след изтощителния безкраен преход.
Нашите избиратели са готови да се променят, да се научат да живеят според правилата на Европа. Нека да ги последваме. Ние, от НДСВ ви предлагаме от политическата сергия на този седми вот на недоверие да вземем поуката от приказката, с която започнахме и да работим заедно за ползата на хората, които очакват това от нас. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Лютви Местан.
Господин Местан, както Ви е известно, вашата парламентарна група разполага с 32 минути.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Това е поредният – седми, но и последен вот на недоверие в рамките на Четиридесетото Народно събрание. С него опозицията по своему ратифицира пълния му мандат, защото и вносителите знаят, че той няма как да мине.
За последните двадесет години в България има един-единствен вот, който е довел до правителствена оставка. Парадоксът е, че той бе вот на недоверие, поискан от Филип Димитров и този акт битува в публичното съзнание като недотам характерна проява на политическия аристократизъм. Той, разбира се, не го получи. Въобще у нас има устойчив рефлекс – вотовете, били за доверие или недоверие, да се отхвърлят. Видимо такава ще е съдбата и на този.
Опитът да се разедини управляващата коалиция бе априори обречен на неуспех. Никой участник от коалиционен формат не би могъл да очаква политически дивиденти от напускането на власт, месеци преди края на мандата. Така че тройната коалиция по необходимост е единна и достатъчно стабилна. Колкото и да е важно това съображение, то, разбира се, е формално. По-важни са същинските политически съображения, с които Парламентарната група на Движението за права и свободи ще отхвърли вота на недоверие.
Мотивите за днешната процедурна манифестация на опозиционност са своеобразен синтез на всички смъртни грехове, в които опозицията обвинява управляващите още от първия ден на мандата на правителството на Сергей Станишев. Нищо ново! Нищо ново в сравнение с предишния, шести вот на недоверие. Обяснението на тази политическа тавтология е просто – не мотивите явно имат значение. За съжаление, целта на този парламентарен акт е друга. Възможността пред камерите на националната телевизия или пред микрофоните на националното радио да заявите, че ви има, независимо че избирателят упорито и последователно отказва да ви съзре. Това, че поглежда през вас, за да търси други като алтернатива, е друг въпрос. Ние сме длъжни да разположим дебатите в оста управляващи – опозиция в Четиридесетото Народно събрание.
Преди седем месеца вие, колеги от опозицията, потърсихте съживителен резерв в припознаването на оценките от юлския доклад на Европейската комисия като мотиви за шестия си вот. Не бих могъл да знам дали комисията ви разпознаваше за свой говорител или вие си повярвахте, че ви отива подобна роля, но тогава предишния ви вот бе значително по-сполучливо осмислен и мотивиран, и това трябва да се признае коректно. Вероятно и вие имате заслуги правителството да предприеме адекватни мерки както в структурен, така и в съдържателен план, които определено са видени от Европейската комисия, защото, уважаеми госпожи и господа, настоящият доклад, ако не е окуражителен, то, несъмнено, е с променен тон, което никак не е случайно.
Известно ви е, че Европейската комисия, може би познава снизхождението към кандидатките за членове, но не и към страните-членки. Ако силата на предишния вот бе в известна симетрия между мотивите му и заключението на евродоклада, то разминаването между тона на последния евродоклад и засилените, агресивни на места дори крайни формулировки в мотивите ви за вота, са неговата най-сериозна слабост.
Вотът е самоцелен и преднамерен. Той не цели корекция, а от нова деструкция и вкарването на политическите дебати четири месеца по-рано в стилистика, характерна за месеца на предизборната кампания. Затова амплитудата на смислово-стилистичното разминаване между евродоклада и искания вот на недоверие ми заприличва на самоцелна опозиционност, а не на представяне на сериозни алтернативни решения. И, независимо, че на предизборното време му приляга и политическата припряност, и партийната еквилибристика с привкус на повече идейна баталност, то все пак не бихме могли да се абстрахираме напълно от политическата екология. Тоест ще има смисъл от този вот, само ако той бъде диалог между управляващи и опозиция. Възможно най-крайната, но все пак форма на диалог. Ако и едните, и другите останем в него посвоему, некомуникативно, ако останем монологично, управлението на държавата няма да спечели като стъпка оптимизиране на неговата философия.
Защото политическата класика разпознава две легитимни цели на вота като опозиционен инструмент.
Първо, сваляне на правителството при налична готовност да се поеме отговорност за управлението.
Второ, ако първото не е налице, то поне представяне на алтернативни идеи. Преди това обаче стои въпросът четем ли правилно обективните критерии за оценка на управлението. Ще си послужа с един-единствен пример. Най-вероятно за първото тримесечие, още за първото тримесечие на 2009 г. ще отчетем занижени стойности на икономическия растеж. Естествено това някому може да се стори като основание за искане на вот на недоверие.
Но ако наистина четем правилно обективните критерии за оценка, може би ще се съгласим, че запазването въобще на стойности на растежа в условия на финансова криза, непредизвикана от българското правителство, е по-скоро успех, отколкото провал или други още по-крайни формулировки, които днес чухме като „катастрофа” и тям подобни.
Тъй като мотивите ви не са с такава функционална проекция, то е ясно, че обричате диалогът на непродуктивност, обаче не и мандатът. И като се каже мандат, всички закономерно се сещаме за Движението за права и свободи. Фактът, че това правителство наистина е създадено с мандата на Движението за права и свободи очаквано ще е обект на нарочна опозиционна злост.
Длъжен съм да кажа няколко думи, защото дебатите по вота, именно защото това е последен вот, именно защото са към края на мандата на Четиридесетото Народно събрание, заприличаха на отчет. Аз съм длъжен да кажа, че Движението за права и свободи като мандатоносител бе на висотата на политическата си отговорност и зрялост, защото направи нещо много просто – това, което можеше и трябваше да се направи. Като политическа сила, генерираща стабилност, ние успяхме, след 50 и няколко безплодни дни, да завършим успешно третия проучвателен мандат за рекордните 27 минути. В основата на неуспеха на предишните два бяха предизборните заклинания за непартниране. Но ако ми позволите една интерпретация: Политическите сили предполагат, избирателят разполага. Този урок и занапред е за всички, защото след 2001 г. коалиционността се наложи като основен концепт на властта. Движението за права и свободи успя, защото вярно прочетохме вота на избирателите.
Вие може да спорите дали този управленски мандат е най-успешният, но няма спор, че в рамките на Четиридесетото Народно събрание той бе единствено възможният.
Този вот няма как да успее по много причини, но две са основните.
Първо, той се иска от политически сили, на които, ще повторим с искрено съжаление тази теза, избирателят все още не отрежда роля на алтернатива.
Второ, ваш проблем е дали ще застанете чинно зад извънпарламентарната опозиция, като предварително, по внушение, ще припознаете лидера й и за ваш собствен, но за нас тази извънпарламентарна опозиция не е полезната за страната и по тази причина пълният мандат на това правителство, на това Народно събрание не е привилегия, а е израз на политическа отговорност. А после, вероятно през м. юли, после не ни остава нищо друго, освен да разчитаме на зрелостта на българските граждани. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Предизборната кампания и предизборните обещания на всяка една политическа сила и на всеки един политик са онзи обществен договор, който той иска да сключи с българския народ. В един вот, особено в края на мандата, няма как да не се разгледа всичко онова, което е обещано, за да се отчете кое е свършено, кое – по-малко, и кое – не. За мен именно това е смисълът на този вот. Затова аз си направих труда наистина да се поровя в документите, защото написаното остава.
И така, уважаеми господин министър-председател! На 18 май 2005 г., Вие, в една програмна реч поемате 10 ангажимента за социално отговорно управление на страната. Разбира се, в сферата на здравеопазването Вие заявявате: гарантиране правата на всеки българските граждани за достъпно и качествено здравеопазване, като средствата за здравеопазване са да се увеличат до 6% през 2009 г. Абсолютно точно и добро предложение. Разбира се, считам, че винаги Движение „Напред” ще настоява за подобно нещо. Но така или иначе сега сме 2009 г., а средствата за здравеопазване са само 4,3%.
Но има нещо друго, което е по-важно, уважаеми дами и господа! От така написаното изречение става много ясно, че не може да бъде гарантирано качествено достъпно здравеопазване под 6%. То е казано.
По-нататък има 10 точки за здравето на всеки.
На първо място, гарантиран е оптимален пакет от здравни услуги за всеки български гражданин. Уважаеми дами и господа, нито е оптимален, нито е гарантиран, той е по-скоро минимален. Ако някой от вас мисли, че това не е вярно, просто трябва да се обърне към всеки един български гражданин.
Запазване размерът на здравните вноски. Уважаеми дами и господа, пълен нонсенс е да искаш увеличение до 6% от брутния вътрешен продукт и в условията на здравноосигурителна система да кажеш, че запазваш здравните вноски. Може би по-скоро това обещание го изпълнихте, защото вдигнахте здравната вноска, но 400 млн. лв. не отидоха за здравеопазване. Но така или иначе българският народ се натовари.
Истината е, че и това не го гарантирахте на българските граждани. Поемане от държавата на скъпоструващи операции и лекарства чрез специален фонд за държавна солидарност. То и преди това се поема част от скъпоструващите лечения, разбира се, не от държавата, а от Касата – държавата също поема някои от леченията в чужбина, но така или иначе такъв специален фонд за държавна солидарност за съжаление в сферата на здравеопазването няма.
Свободен избор на лечебно заведение. Уважаеми колеги, тук просто настръхвам като го казвам, защото наистина имаше свободен избор. С лимитирането на обемите на лечебните заведения този свободен избор, меко казано, се поограничи. Това е истината.
Свободен достъп до няколко специалисти. Никога не може да има свободен достъп, защото това нарушава системата. Много по-добре е да има повече голям лимит за направления за специалист, но не може да има свободен достъп. Защото се губи принципът на системата. Но така или иначе такъв достъп има, уважаеми колеги. Да, има го, но само срещу заплащане или както каза няколко години по-късно министър-председателят, срещу милиард и половина, които българският народ плаща кеш.
Лична дебитна карта, като парите идват от Националната здравноосигурителна каса. Знам, че всички вие имате лични дебитни карти, но те не са от Националната здравноосигурителна каса.
И не на последно място бих искал да кажа с едно изречение. Ще цитирам едно много добро изречение, с което премиерът завърши своята програмна реч – заявяваме волята си пред българските избиратели за изпълнение на поетите обещания. Надявам се българският народ ясно си дава сметка. Но се загубиха две години и половина – някъде в началото на 2008 г. наистина правителството разбра, че може би изостава в сферата на здравеопазването и се направи, може би не нарочно специално за него, на 11 февруари в Хисар една среща, на която се излъчиха следните решения – болничната помощ да бъде преструктурирана чрез оптимизация на лечебните заведения, съобразно Националната здравна карта. Националната здравна карта я чакаме, колеги. В оставащите месеци може и да я има.
Приватизация, концесиониране и публично-частно партньорство. Да, ние ясно заявявахме, въпреки че законът закъсня, но той така е направен, че това няма да се случи. Вие сте свидетели дали това се случва в момента.
Освобождаване на неоперативните активи на лечебните заведения, което да позволи модернизиране на болничната мрежа със собствени средства. Да, правителството отделя средства, не мога да кажа, че не отделя, но това не се случи, за да може наистина всяко едно лечебно заведение като търговско дружество, което има такива неоперативни активи, да ги освободи. Направена беше една работна група и на Катарино на 11 май т.г. отново имаше разговор на тази тема. Тогава Вие, уважаеми господин министър-председател, ясно заявихте, че няма да спазите обещанието да не вдигате вноската, което, между другото, подкрепяхме. И заявихте, цитирам дословно,: „За здравната реформа – то не е здравна реформа, а обновяване на съществуващата система – са необходими три ключови компонента, които трябва да постигнете. На първо място, демонополизация на Здравната каса”. Разбира се, дори малко щяхте да постигнете тази цел, ако бяхте освободили сегашния председател на НЗОК през м. декември, за да не Ви пишат във „Файненшъл таймс”.
Здравна стратегия – да, тя е факт, разбира се, дело е на Министерството на здравеопазването, но за съжаление беше приета много късно, което означава да я следва друго правителство.
И на последно място, третата компонента – Национална здравна карта – няма! Това са наистина реалните неща, които сте обещали в здравеопазването. Ясен е отговорът за всички български граждани дали сте изпълнили това или не.
Но това, което бих искал да кажа и от което ги боли много хора. През 2007 г. ние, уважаеми колеги, приехме един закон, в който се изгражда позитивен списък – така, както е модерно в Европейския съюз. Необходимо е много от препаратите да се регистрират по нов начин, за да може той да действа. Две години ние отлагаме влизането в действие на позитивния списък. Майната му на позитивния списък, колеги, въпросът е, че много нови лекарства не могат да влязат. Въпросът е, че държим старите цени, а според думите на министър Желев има десет пъти по-евтини препарати, които могат да влязат в новия позитивен списък. И ако това не е безхаберие, здраве му кажете!
Завършвайки, бих искал да кажа: няма правителство, което да не е вършило и да не е постигнало неща. Но когато всеки един политик не изпълни предизборните си обещания, мисля, че той губи думата си на честен в политиката. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Волен Сидеров.
Господин Сидеров, както Ви е известно, Парламентарната група на „Атака” разполага общо с 20 минути.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Тук съм, за да ви кажа, че ние с моите колеги от Парламентарната група на „Атака” с огромно съжаление и досада прекратихме нашата обиколка в страната, за да бъдем тук и гласуваме против този кабинет, тъй като в противен случай ще се породят безкрайно много спекулации, че подкрепяме това управление.
Вие си спомняте, че още когато беше гласуван този кабинет, се явихме тук, в пленарната зала, с черни траурни ленти. По този показен, демонстративен начин показахме, че жалим за България, която вече е погазена дотам, че едва ли има спасение за нея. Тогава казахме много ясно: „Това, което сега приемете – през 2005 г., това, което сега гласувате, е кабинет на далаверата, кабинет на сделката, далавера между орел, рак и щука, които обаче ще се съюзят, за да участват заедно в доразграбването на България”. Нима днес има нормален, честен българин, който да се съмнява, че това е така?! Нима има още днес българин, който още да вярва на тази управляваща тройна коалиция и на това правителство? Освен роднините на тези, които работят в държавната администрация, едва ли има други такива българи. Сривът на доверие към управляващата коалиция е просто рекорден. Такъв срив на доверие към кабинета, какъвто има днес, не е имало от 1989 г. насам. И това са всеизвестни факти.
Само че този вот е безсмислен и ние казахме много ясно, че ще участваме насила в гласуването против това правителство, както се казва, с отвращение, защото този вот е безсмислен. Защото този вот е рекламна акция на няколко партийки, които се страхуват, че няма да влязат в следващия парламент. И това трябва да се казва ясно и откровено. Аз няма да водя повече дипломация, а ще кажа нещата, както винаги съм ги казвал – ясно и откровено. Защо това, което днес се представя за опозиция в тази парламентарна зала, е подобие на опозиция. То отдавна загуби шанса да бъде опозиция. Този шанс беше през 2006 г., когато предлагах на всеки един лидер от опозицията – ДСБ, СДС и ГЕРБ, да се направи блок срещу кандидата за президент Георги Първанов, той да бъде победен и оттам да започне сривът на тази тройна коалиция. Защото той е акушер, инженер, демиург и всичко останало на това тройно правителство. Е, не. Тогава сегашните опозиционери, които сега правят този рекламен вот, се направиха на много велики. Те си направиха оглушки, издигаха нелепи кандидати, направиха всичко възможно, за да помогнат на Георги Първанов да стане президент и да довърши мандата на това правителство с управленски мандат на турската партия ДПС. Ето ви и последиците, дами и господа от опозицията, когато не слушате разума, когато не слушате това, което ви се говори и което е вярно, разумно и стратегически правилно. Когато робувате на комплексите си, на вътрешнопартийните си игрички, вие работите против националния интерес на България. Ако през 2006 г. се бяхме обединили, бяхме сложили ядрото на една нова опозиция, бяхме направили наистина алтернатива за България, щяхме да успеем. Щяхме да съборим Първанов с един достоен кандидат – имах предвид такъв човек – щяхме оттам да започнем да сриваме това тройно управление. И сега щяхме да имаме алтернативно управление на България. Не, вие предпочетохте да слушате своите вътрешни интригантски гласове. Ето го резултата. Резултатът е следният: сега управляващите нагло ви се подиграват в очите и казват: „Ние ще изкараме мандата си докрай”. Да, ще го изкарат докрай, защото вие, като казвам вие, имам предвид СДС, ДСБ, ГЕРБ, защото това са партиите, които отказаха да направят общ народен опозиционен блок. Те отказаха предложението на „Атака” – това трябва да се знае много ясно от българските избиратели. Те предпочетоха да подкрепят Първанов, предпочетоха да подкрепят управляващата коалиция. Затова сега не се правете на опозиция! Много ви моля! Затова сега не се правете на алтернатива! Вие не сте алтернатива! Когато ДСБ говори за алтернатива на корупцията, това е все едно да се говори за въже в къщата на обесения. (Шум, оживление.) За какво става дума?!
Да не говорим за измислената партийка Българска нова демокрация, която до вчера управляваше, а днес се нарича опозиция! Тя трябва солидарно, наравно да отговаря с тези, които ограбваха България. За каква опозиция става дума? Това са смешни работи!
Когато ГЕРБ казва, че е алтернатива, трябва да погледнем как управлява в София, в Бургас, как управлява в Троян, да кажем.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ямбол, Ямбол!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: В Троян, господин Иванов, вчера се връщам оттам. И ще кажа, че вашите общинари там са сложили ръка, протягат алчни, хищни ръце към уникалната местност Беклемето, която през турско не е била приватизирана. Сега вашите гербаджии я приватизират. Това ли ви е алтернативата?! Не, това не е алтернативата!
Това ли е алтернативата – да подарите 100 млн. лв. на ВиК, на концесионера на София, който ограби цяла София?!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Кажи го, кажи го!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Хайде още 100 млн. лв. му подари вашият лидер господин Борисов и вашият общински съвет. Това ли е алтернативата, с която се каните да дойдете на власт?! Благодарим. Срещу тази алтернатива ви обещавам, че ще се боря, защото тя е същата. Това е същото управление, същото грабителско олигархично управление, в интерес на протурските интереси, в интерес на строеж на нови джамии. Защото ГЕРБ гласува да се строи нова джамия в Бургас, ГЕРБ гласува да се строи нова джамия в София. ГЕРБ поддържа това Турция да бъде член на Европейския съюз. „Атака” е против всички тези унищожителни за българската нация позиции.
И ние трябва да сме наясно, когато говорим за алтернатива. В момента алтернатива в лицето на претендиращите за това опозиционни партии – ГЕРБ, ДСБ и СДС, няма! Това е ясно и на българския народ. Затова той не дава дори в прогностичните данни доверието си на тези партии.
Колкото до управляващата коалиция, не мислете, че това, което казвам, е в нейна защита. Пак ще повторя: ние сме първите, които казахме, че това е кабинет на далаверата, кабинет, който ще погребе България, който ще доведе до още по-тежко и мизерно положение българския народ.
Говорите, господин министър-председател, за икономически растеж. Говорите за социална отговорност. Каква социална отговорност? Елате в селата, в които ние ходим. Елате в с. Лисец, Ловешко, откъдето се връщаме вчера. И където хората знаете ли какво ни казват? Аз ще Ви го предам като посредник между хората, селяните от с. Лисец, Ловешко, и Вас като премиер. Те казват така: Ние теглим кредити, за да погребваме своите мъртъвци, нямаме пари за ковчези, нямаме пари за гробища. Теглим кредит, за да погребем близкия, починал в нашето семейство.
Ето това е днешна България. Днешна България е картината, която всички ние видяхме и по един видеоматериал, излъчен в интернет, където група мюсюлманчета, крещейки „Мохамед е велик”, чупят християнски кръстове. Това е днешна България. Днешна България не са жълтите павета. Днешна България не е лустрото, което се върти в няколко заведения на София. Днешна България е потънала в мизерия, в безнадеждност и страх от утрешния ден, който не се знае какъв ще бъде. Това е днешна България.
Ако в този парламент има отговорни политици, ние трябва на часа да приемем решение той да се саморазтури и да отидем на избори към едно националноотговорно управление, което да приеме няколко задължителни основни точки, желязна матрица, в които да има операция „Чисти ръце” или операция „Хайка”, както го наричаме ние от „Атака”. Само че истинска операция, не само замазване на очите. Не подаване, подхвърляне на някакви информацийки избирателно оттук и оттам, колкото да се справим с вътрешните си партийни врагове, а истинска операция „Хайка”, която да обезглави октопода, завзел и държавна администрация, и полиция, и служби, и митници, и съд, и прокуратура. Този октопод е тежък. Този октопод е огромен. Той може да бъде обезглавен само от решителни българи, подчертавам българи, с българско самосъзнание, които имат силата и достойнството да излязат и да защитят българската чест и достойнство, когато някой в християнски гробища се гаври с техните починали, както стана в с. Опълченско, Кърджали, където под опеката на ДПС група варвари се гаврят с християнски български символи.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Не лъжи! Виж кои са извършителите!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Днес се води една борба за обезбългаряване. Днес в България се води една борба за разцепване на нашата нация. Днес се води една борба за отцепване на региони от Родопите, които да бъдат присъединени утре към Турция. И за това нещо не се говори. Не се говори, че всяка една партия в България с изключение на „Атака” е за приемане на Турция в Европейския съюз. Ето я разделителната линия, която ние никога няма да заличим. На тази линия ние ще се бием на живот и смърт! Ние сме категорично против влизането на Турция в Европейския съюз! Но за това са, забележете, управляващата партия БСП, управляващата партия НДСВ, ДПС – няма да говорим, те са филиал на Анкара, и претендиращата за алтернатива ГЕРБ. Ами ето, в джоба ми е програмата на ГЕРБ и тук пише, че България трябва да бъде ключов посредник за процеса на преговори за членство на Турция в Европейския съюз. Това ли е алтернативата, господин Иванов? Благодаря! Не, не, и не на тази алтернатива!
Само ви казвам, че ако Турция влезе в Европейския съюз, за което вие пледирате и тук в България, и в Евросъюза с вашите депутати, това ще бъде краят на българската нация. Това ще бъде краят, който не беше постигнат през ХІV-ХV век с ятаган, с меч и огън и сега ще бъде постигнат обаче с икономически, социални и демографски мерки. Защото Турция ще ни залее, защото тя ще стане най-голямата държава в Евросъюза, тя ще стане определяща държава в Евросъюза, тя ще има най-много гласове във факторите в Евросъюза и ще погребе България. Край, сбогом на българската нация в момента, в който се отвори границата между България и Турция. Това са думите ми. Запомнете ги и ще видите, че те ще се сбъднат, ако – не дай Боже – се случи това, за което вие пледирате.
Ето я разделителната линия между „Атака” и останалите партии, които претендирате за опозиция. Ние казваме: не щем повече олигархична държава. По какво например се различава „алтернативата” ГЕРБ и БСП-НДСВ-ДПС? Сегашната тройна коалиция въведе плосък данък. ГЕРБ иска същия плосък данък. От този по-плосък няма. Вдлъбнат данък трябва да приемете. Сегашната коалиция прие най-ниските корпоративни данъци в Европа, отново облекчение за най-богатите. Пак на гърба обаче на най-широките, най-бедните слоеве. Защото в България вече трябва да говорим за класи и класова борба, господин Станишев. Защото в България вече има едно огромно море от хора, които не знаят утре ще си намерят ли работа. Това са новите пролетарии. Вие разбирате от класова борба, от марксизъм и не трябва да си мислим, че живеем в някакъв измислен свят. Не, живеем в суров капитализъм от епохата на Емил Зола, в който наемните работници са в същото положение, както през ХІХ век.
И ние трябва да водим политика, която да е социално ориентирана. „Атака” е за това. Ние сме против този тип данъци. Значи ГЕРБ и БСП не се различават по нищо по данъчната си политика. Спокойно могат да се коалират утре и да продължат същата тази олигархична политика. Ние се различаваме. Ние казваме: не, искаме данъци, които да бъдат диференцирани. Искаме по-богатите да плащат повече, по-бедните – по-малко, ако може, ако обичате. Защото така е по-справедливо. Защото не може само да пълним джобовете на милионерите и те да стават милиардери и след това още по-милиардери, а в същото време да обедняваме цял един слой в българския народ, който някои го наричат и втора категория. Два милиона и половина пенсионери според лидера на алтернативата, която претендира да управлява, са втора категория, те са лошо качество материал. Просто ей така – материал, варовик. Това е цинично, това е грубо, това е арогантно, това е недопустимо! И тази политика, уви, вече става сила в България. За съжаление. Аз не намирам никаква разлика между сега управляващите и тези, които претендират да управляват.
Какво по-дясно ще направите, господин Костов? По-десни данъци от тези не може да въведете. Няма накъде. Какво по-дясно ще направите в защита на едрия бизнес, който не е български, а само ограбва България? Няма какво по-дясно да направите. Значи на България са нужни леви мерки. Нужни са социални мерки, нужна е нова философия на икономиката. Нужно е да се въведе нова икономика на повишени доходи, рязко повишени. Няма нужда да се хвалим с резерви, с натрупани валутни и други резерви, които стоят в чужди банки и работят за чужди икономики. Те трябва да работят за България. Те трябва да отидат и да повишат нивото на българските пенсии. Още сега могат да се повишат двойно и тройно най-ниските пенсии с наличните пари. Само че не ги правете на излишъци, не ги трупайте по черни каси, а ги дайте на хората. България трябва да има държавен пенсионен фонд, гарантиран с държавни имоти. България трябва да има държавно здравеопазване, което да гарантира безплатен достъп на всички до необходимите медицински услуги. Това е европейска норма. Тя не е комунистическа. България трябва да има равен и безплатен достъп до образование.
Сега това не е така. Сега ние сме държава от Латинска Америка. Управляващите се гордеят с това, а опозицията иска да бъдем още по-латиноамериканска държава. Ето това е философията на политиката и икономиката, която ни разделя със сегашните управляващи и с тези, които наричат себе си опозиция. Затова „Атака” е различна, затова е уникална политическа сила. Затова и всички усилия за битка срещу нас обединяват леви, десни, либерали и други интернационалисти и глобалисти. Защото „Атака” е стъпила здраво на един фундамент, който се казва български национален интерес. Нас не ни интересува Вилфрет Мартенс, нас не ни интересува лицето Шулц, ПЕС, ЕНП и други интернационали, които не знаят нищо друго, освен да се правят на наставници за своите огромни бюрократични еврозаплати да идват тук и да ни обясняват кой с кого може и кой с кого не може да се коалира. Аз бих бил унизен, ако някой дойде отвън и ми каже: ти ще се коалираш с този, забранявам ти да се коалираш с еди-кой си. Това не е достойна политика. Това не е достойно поведение на български политици.
Всичкото това нещо българският народ го вижда и аз силно се надявам, че той ще даде своя вот правилно и справедливо и когато дойдат изборите този вот ще бъде в ущърб на демагозите отляво и отдясно, защото и отляво, и отдясно демагогията се слива. Тя е еднаква. Тя е антибългарска, тя е антисоциална.
Ние сме за държава, в която управляващият мандат да е в ръцете на българска партия. Ако може, ако обичате! А не на турска партия. Ние сме за държава, в която да не никнат джамии като гъби след дъжд, а да има православни църкви, защото сме хилядолетна европейска християнска държава. (Оживление.) И ние ще сложим край на вашия стремеж да ни турцизирате. Ние ще сложим край на вашия стремеж да газите нашето достойнство, да тъпчете нашето национално достойнство и ще ви покажем, че в България винаги е имало патриоти и ще има. И няма да успее вашият стремеж да направите провинция на Анадола нашата скъпа, прескъпа Родина, за която са лели кръв нашите дядовци. Това е кауза, за която си струва да работим и ние ще продължим да работим. Всичко останало е хабене на парламентарно време.
Утре ще бъдем тук, когато се гласува, и ще гласуваме против кабинета. След което ще продължим да се срещаме с тези, с които ни е по-приятно да се срещаме – това са хората на България. Благодаря ви и ви желая успех. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
(Парламентарната група на коалиция „Атака” напуска пленарната зала.)
Има думата министър Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин премиер, господа министри, колеги! Когато има вот на недоверие, винаги в залата има едно неприятно чувство. Би трябвало да цитирам професора, който казва: „Слушам и не вярвам на очите си”. Преди малко беше казано, че отново е зима и може би от името на правителството трябва да поемем отговорността, че през м. февруари в България е зима. Преди малко от тази трибуна се говореше от хора, които явно са забравили какво говореха и какво вършеха преди 15-20 години. Народът би трябвало да помни какво е правено.
Понякога и представителите на тези, които са внесли вот на недоверие, са недостатъчно убедени в това, което трябва да кажат, но просто такава е политическата игра и сцената на вота – трябва да се говорят неща, които поне да се харесат.
Много ми се иска по една от най-чувствителните теми – за социалната отговорност, за социалната политика, да се опитаме поне да бъдем честни и откровени. Да поставим нещата такива, каквито са, защото това са болезнени теми, които касаят българските граждани, всяка една социална, възрастова или професионална група, всеки регион на страната.
Аз се опитах, заедно с моите колеги, да направя преглед на това, което се е случило в страната ни в тази област, тъй като в социалната политика чудеса за ден, за седмица, за месец, дори за един мандат не се случват. В социалната политика трябва да има партньорство, традиция, качество, да има натрупвания. Най-вече трябва да има стабилна икономическа база, на която да се решават социалните проблеми в страната.
Затова ми се иска да върна част от хората, които искат вот на недоверие към годината 1997 – да могат да видят какво се е случило в онази сфера, която е най-важна – пазара на труда, заетостта в България. Вие, уважаеми колеги, започнахте да работите и да управлявате България с доста стабилна база на заети хора – над 3 милиона, и я оставихте на правителството на господин Симеон Сакскобургготски с 360 хил. души по-малко. Това беше периодът, в който имаше най-голямата икономическа емиграция в България.
За годините, в които управлява тази коалиция, 360 хил. са повече, увеличили са се на пазара на труда при поет ангажимент за 240 хил.
Нека бъдем справедливи, да следим темповете и да внимаваме, когато поставяме въпросите, какво искаме.
Имаше програми за заетост – да, но постепенно благодарение на позитивните икономически параметри, мъдрата финансова политика се наложи програмите, мерките по заетостта постепенно да намалеят. Бих могла да кажа, че броят на включените в субсидирана заетост намаля с 37%, което е добър показател, добра характеристика за това, че повече хора работят и получават доходи.
Искам да попитам, когато говорите за социално безотговорно правителство: кой от вас се реши да направи програма, в която да намали хората, които се бяха научили да живеят от социални помощи? Направи го това правителство. Вие сте хората, които признавате, че това е добра стъпка, че това е успешна стъпка. Днес само 18 хил. са тези, които биха могли да се ползват от тази програма „От социални помощи към заетост” - в периода, в който това правителство работи.
Но за тази сметка това правителство, това мнозинство насочи ресурсите на българския данъкоплатец към онова, за което някой от вас преди малко каза: вие не говорите за квалификация и преквалификация. Точно обратното, голямата част от ресурсите, повече от два пъти от ресурсите, се насочиха в тази посока, за да бъдат българските граждани конкурентоспособни, да бъдат със самочувствие, че получават доходите си в резултат на своите знания, умения, квалификация и конкурентоспособност.
Все пак искам да сравним как изглеждаше България в годината 2001, когато отдясно оставиха това управление, по Евростат. Ще видите, че тогава оставихте България с безработица 19,5 на сто.
Годината 2005 – вижте сравненията и вижте сега къде е България по Евростат. България е под средното европейско равнище, което е 7%, а ние сме с 5,6%. Това не е без трупане в социалната област, заедно с бизнеса, заедно със синдикатите, с неправителствения сектор и без усилие да се работи интензивно, да се работи по начин, по който да станем страна, привлекателна за инвестиции, в която да има конкурентоспособност, и страна, в която да се получат добри, позитивни резултати.
Вие казахте: вкарахте България в икономическа криза. Скъпи колеги, тази криза не е българската криза! Ние сме потърпевши от световната криза, но ние влизаме в тази световна криза с параметри, които сами можете да видите как изглеждат, сравнявайки едно управление, за което вие ни критикувате, че сме управление, което не е социално отговорно.
Изкушавам се да дам не само сравненията на Евростат, а и сравненията на Агенцията по заетостта, които излизат в страната. През 1997 г. сте поели с 14% безработица, а сте оставили 18,14 на сто. Оставили сте на следващото управление по-висока безработица, по-неблагоприятна ситуация на пазара на труда. Тогава се говореше, че ще имаме икономически растеж и ще имаме позитивни резултати. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Искам да дам само още няколко цифри, защото те са красноречиви, те се помнят, те се знаят, защото те са факти. Мисля, че никой не може да оспори фактите. Регистрираната безработица и равнището на заетост – вие виждате, че от 424 хил. сега са 233 хил. Само с 8500 са се увеличили безработните хора през първия м. януари.
Ние обаче сме притеснени, ние обаче внимателно следим това, което се случва не само в нашата страна, какво се случва в Европа, какво се случва в света и имаме готовност да помогнем – България, държавата, правителството. Аз се надявам, че и вие тук, в тази зала, сте готови всеки един миг да помогнем, така че България действително да не изпита онези тежки последствия, които изпитват част от другите страни в Европейския съюз, и не само там.
Осигурителните вноски. Вие, колеги отдясно, оставихте на следващото управление през 2001 г. осигурителни вноски за работодателите близо 36%. Колеги, днес осигурителните вноски за работодателите са 18 - за всички осигурителни вноски, за всички осигурителни плащания, два пъти по-ниски! (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Защо не искате да признаете всичко това? Тук слагам позитивите и на Българска нова демокрация, защото допреди година те бяха тук, в този екип. Те работиха за тези качествени натрупвания в социалната област от 2001 г. насам! Това, че една година не са в управлението и критикуват, съвсем не значи, че не са били участници в постигането на добрите резултати! Не трябва да бъдат отричани, защото това са усилия на много хора, на много екипи, които работят.
Преди да отида на политиката на доходите, искам да кажа още нещо, което като че ли никой не иска да признае. Доколко спазвахме трудовото законодателство? Какви бяха проверките? Какви бяха санкциите? Колко бяха нарушенията? Аз отново ще се върна към 2001 г., когато приключи вашият мандат, отдясно. Тогава се правеха с 5 хил. по-малко проверки, отколкото сега. Тоест с по 20 проверки повече на ден, в резултат на което сега имаме със 7 злополуки дневно по-малко. Това са пак усилия, това е пак надграждане, това са пак позитивни стъпки в област, която акумулира, която води до социална сигурност, до социални гаранции, които се дават на хората на трудовия пазар.
Понеже отиваме към политиката на доходите, само ще маркирам каква е била тя. Някои коментират как така ще се случи да има близо 600 лв. работна заплата и как така се увеличаваха доходите. Да, увеличаваха се и вие чудесно знаете, че са се увеличавали непрекъснато. Мисля, че трябва да отчетем заслуженото, че в социалното партньорство се стигна до действително нови равнища на минималните осигурителни прагове, които са вече с 24% по-високи за 2009 г. в сравнение с 2008! Това са гаранции, това отново са гаранции за социална сигурност и, разбира се, социална отговорност на всички, които имаме ангажименти към една сфера, която е безкрайно деликатна.
Погледнете как се е увеличавала минималната работна заплата. Да, тя не е достатъчна. Ако някой от вас мисли, че когато ние застанем тук и говорим за социалната област, сме доволни, просто не се заблуждавайте. Всички ние искаме, убедена съм, който, когато и да дойде на власт, който, когато и да застане пред аудиторията, ще говори, че иска да помогне на хората в България, но вижте резултатите. Вижте откъде тръгваме, вижте докъде сме стигнали. Погледнете - от 85,00 лв. на 240,00 лв., вижте какви са темповете на нарастване на тези доходи. Сигурно те не задоволяват не само нас, но и вас, убедена съм. Вие сте може би по-крайни в критиките, но това са възможностите и това е натрупването, за което казвам, че в социалната сфера чудеса не се случват за ден или за два.
Пенсиите. Толкова много критики в областта на пенсиите. Тук се ронят крокодилски сълзи, тук се плаче за пенсиите от сутрин до вечер. Да, това, което можеше да направи това правителство в рамките на възможностите, е направено в максимална степен – погледнете и вижте. Искам само едно да кажа – минималната пенсия през 2009 г. е по-висока от средната пенсия през 2005 г., в началото на нашия мандат. Всяка година увеличаваме поне с 20% пенсиите, догонваме пропуснати равнища. Ако всички вие бяхте правили това преди да дойдем ние на власт, пенсиите щяха да бъдат други. Обещахме да направим Сребърен фонд – направихме го. Обещахме да откъснем минималната пенсия за трудов стаж и възраст от социалната – направихме го. Обещахме да увеличим пенсиите с не по-малко от 50% - вече два пъти са увеличени пенсиите, близо два пъти до края на мандата. Да не кажа и всички останали други неща. Само 2008 г. са над 200 000 семействата на хора в пенсионна възраст, които получиха близо със 70% по-високи енергийни помощи. Дадохме ли компенсации за инфлацията на хората с най-ниски пенсии – близо 800 000? Дадохме. Дадохме ли шест пъти по-високи коледни добавки, отколкото в началото на мандата? Дадохме. Това са пари, а тук никой не казва социалните услуги за възрастните хора, които се правят и които започнаха много интензивно след 2001-2002 г., така че нека да не подценяваме направеното. Нека да го отчетем, защото то е направено с много усилия и, пак казвам, никой не очаква да бъдем погалени или поздравени, защото знаем, че това не е достатъчно.
Паричните обезщетения за бременност и раждане. Аз искам тук, някой в тази зала, или някой в страната България да ми посочи друга страна в света, подчертавам - в света, в която има 775 дни платен отпуск за бременност, раждане и майчинство. Няма такава страна в света. И вие ни наричате инквизитори, и вие казвате, че ние не сме социалноотговорни. Четиристотин и десет дни от тези 775 дни се плащат 90% от работната заплата на майката. Колеги, погледнете как вървят графиките, какво сме направили с усилията за всички социални групи. Би било несправедливо, ако това просто не го признаем. Еднократните помощи при раждане, погледнете също колко пъти са увеличени: за второ дете – три пъти, за следващо дете, за първо дете отново увеличени. Неща, които по-рано въобще не са правени.
Искам да отида и на следващия слайд, където се говори за месечните помощи за отглеждане на деца до 2-годишна възраст. Погледнете, преди това не е имало такива помощи, а сега се дават 35 лв. на всяко едно дете. Да, не е достатъчно, но това е близо левче и малко на всяко едно българско детенце допълнително. За децата с увреждане се дава двойно – 70 лв., за близнаците също е повишено, освен това за децата с увреждане – 70% от минималната работна заплата към това. Тоест в едно семейство, в което има дете с увреждане, месечно сега държавата дава близо 400 лв. И това не е достатъчно, ние си даваме сметка, но откъде сме започнали? Вие можете да ни обвинявате, че сме социално неангажирани, ако сме върнали назад и ако сме отнели нещо от хората, но при положение че толкова много стъпки са направени, просто би било несправедливо. Несправедливо не към министъра или към правителството, несправедливо към всички онези хора, които са в тази зала, в средата и отляво, и към всички онези, които са помагали от неправителствения сектор, от страна на бизнеса, от страна на синдикатите.
Не чета всичко, защото вие го виждате Може би трябва да го чета, за да чуят българските граждани - брой на подпомаганите и средствата за социално подпомагане. Ето ви една положителна тенденция в резултат на увеличаване коефициента на заетост, в резултат на повишаване на квалификацията, в резултат на повишаване на доходите и конкурентоспособността, в резултат на мерки да не учим хората да стоят на социалните грижи просто ей така да мързелуват. Хората, които получават социални помощи, са намалели с близо 34%. Това са хора, които са отишли да работят, които са отишли да трупат национален доход и които смятам определено, че имат повече самочувствие дори и пред децата си, че не са на опашката за социално подпомагане, а са хора с реализация и с доходи. Това също бих могла да кажа, че не е социално безотговорно. Точно обратното, да накараш хората да бъдат социално активни е не по-малко трудно, отколкото да им дадеш наготово пари. Напротив, много по-сложно е и за това трябва и кураж. Аз благодаря на народните представители, които подкрепиха тези промени да се случат.
Общият брой на социални услуги в Общността. Тук искам да задам един въпрос. Днес всички говорим колко малко са детските ясли и градини и всички говорим, че имаме демографска криза, която е тежка. Само че от 2004 г. ние имаме трайно увеличение на раждаемостта, което дава положителен сигнал. Всеки, който разбира от тези науки, ще го признае. Искам да попитам: кой развали и кой разтури детските ясли и градини, спомняме ли си? Кой обещаваше, че българската жена въобще няма нужда да работи, а ще си стои вкъщи и мъжът й ще носи милиони, а тя ще гледа децата? Само че модерна Европа поставя други неща, само че модерният свят иска равнопоставеност на половете, иска равнопоставеност в изявите, икономическа равнопоставеност. Точно това са усилията, които се коментират от държавата и от правителството ни и работим в тази насока. Вижте колко са се увеличили социалните услуги. Да, ние нямахме развита социална система, но погледнете - от 87 те са станали 357. Колко пъти е това увеличение? Близо четири пъти.
Средствата за услуги, които са делегираните дейности от държавата. Само миналата година сме увеличили с 50% стандартите за издръжка. Имаме ги, ние не можем да останем без тези заведения. Ние няма да останем нито без домове за деца, защото животът поднася всичко, нито без домове за възрастни хора, нито без домове, в които има хора с увреждания или хора с психически разстройства, но е важно за тях грижата да е по-различна. Такава, че да дава шанс на хората да се развиват, да живеят прилично и да имат спокойствие.
Мога да говоря още за много други неща. Мога да кажа още много други неща и в същото време пак да кажа, че не сме доволни. Не сме доволни, защото винаги искаме повече. Защото когато стига до всеки един човек, без значение къде живее той, без значение какво вероизповедание има, каква раса има, какъв пол има, какво образование има или каква е възрастта му, той е живо същество. Той има право на внимание, той има право на грижа, той има право на стимули за неговото развитие.
И само съвсем накрая искам да кажа, че именно защото има криза, именно защото имаме проблеми, именно защото социалната инфраструктура има нужда да се развива, правителството направи и допълнителни стъпки. Погледнете само през последната година колко ресурси са разпределени по „Красива България” и по Социално-инвестиционния фонд за изграждане именно на социалната инфраструктура в цялата страна.
И ако в някоя община няма отишъл обект по тези две програми, то е защото тази общината не е кандидатствала. Иначе навсякъде са изградени и продължават да се изграждат такива. Само Министерството на труда и социалната политика за миналата година е направило 98 детски ясли и градини – с помощта на общините, разбира се, с помощта на тези проекти.
Преди малко чух да казват: “Ще се борим на живот и смърт”. Колеги, хайде да се борим за живот, хайде да се борим за това всичко постигнато до този момент да се оцени и да се стремим да направим повече. Защото ако се борим на живот и смърт, за да наложим някаква идея, която е в главата на някого, без да знае за какво става въпрос и без да се е потопил в проблемите на хората, а само да чува някъде нещо, то тогава това звучи несериозно. Управлението на социалните системи е сложно и ако ние не си партнираме, ако нямаме традиции, ако нямаме последователност и стремеж към качество, едва ли който и да дойде, би свършил чудеса.
Не искам да омаловажавам дейността на огромните екипи, които са работили комплексно с всички останали за постигането на определени позитивни резултати в тази насока. Сигурно можем още. Смятам, че коалицията показа, че може интелигентно да управлява, а когато се управлява интелигентно, то и резултатите идват по-бързо. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на независимия народен представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Преди да тръгна по темата, по която съм решила днес да говоря, искам да кажа - като човек, който дава живот, и като майка, на госпожа Масларова, че майчинството не е държавна помощ. За майчинството плащаме както ние, които работим, така и съпрузите ни. И никога няма да приема майчинството за държавна помощ.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Държавна политика!
МАРИЯ КАПОН: Ако в рамките на годините на преход, които бяха тежки за жените в тази страна, ние над 10-15 години трябваше да работим, за да се издържаме и след това да родим. Затова се получи този вакуум. Раждаемостта, госпожо Масларова, увеличената раждаемост не е заради социалната политика на БСП. Но това е странична тема, по която много дълго ще говорим.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер - виждам, че премиерът го няма - ще Ви покажа знака за етика на вашето правителство. Всеки път от тази трибуна, на всеки кабинет вадя по едно доказателство. Защото всичко останало, както се казва, е потъване в много дълги излияния на правителството колко са добри.
Екшън планът по САПАРД, който на миналия вот на недоверие ни уверявахте, че е антикорупционен, се използва за форсмажорно обстоятелство и без търг е позволено на малка организирана група да източи пари на българските данъкоплатци. Организирана група, толерирана от вашето правителство! Представяте ли си, колеги, една фирма – “Истуолфърм” в жк “Люлин” 10, бл. 149, вх. А, ап. 74, сключва два договора на една и съща дата – на 29 август 2008 г., петък, на обща стойност 578 572 лв. Искам да запомните цифрата. И изработва в рамките на между 3 и 6 дни – някъде надница около 100 хил. лв. на ден, два от които събота и неделя, система от действия за укрепване на капацитета на Държавен фонд “Земеделие” чрез изграждане на етична инфраструктура, адаптиране на процедурни наръчници и контролни листа. Ето ви пример за операция “Чисти ръце”, която не минава през ляво и през дясно. Новоназначеният Атанас Кънчев си създава тогава малка организирана група в Държавен фонд “Земеделие” и за два месеца източва 4 млн. лв. Утре по този повод ще дам пресконференция. Негов административен секретар е син на колегата от опозицията – Румен Ангелов. Ще назоваваме нещата с имена. Към днешна дата двамата са отстранени заедно с групата Паликарски и с-ие и вместо да се знае защо, и да е заведена преписка в прокуратурата, те дават обяснения в публичното пространство и топят страната в ОЛАФ. Ние не разбрахме причината те да бъдат отстранени. Сега ви питам: защо? И тях, и други преди това, и може би други след тях изпратихте с благодарности, благодарности за прекрасно свършената работа през тези три години и повече.
За “Чисти ръце” ви говоря от миналата година. Още тогава ви казах, а сега ви дадох още един пример – и това трябва да решите вие, господа от управляващите, и вие – от Министерския съвет. От коя страна заставате? Коя е тази страна? Това е въпрос на политическа етика този път, която, убедена съм, не се съдържа в написания от същите тези хора Етичен кодекс, реализиран за по-малко от седмица срещу неколкостотин хиляди лева.
Използвам случая да благодаря на администрацията, която ми даде всички документи. Този път тези документи аз няма да ги дам на премиера, както направих на първия вот, защото те потънаха. Ще ги дам лично на прокуратурата!
Господ, колеги, за шест дни е създал света. Големият въпрос, който днес си задаваме, е, че му е струвало доста по-евтино от това, което в момента се прави. На мен и на Единната народна партия ни е скъпа истината. Аз очаквам от вас тази истина! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Ангел Найденов.
Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм сред парламентаристите, които изпитват уважение към парламентарните процедури и които не биха си позволили да използват определението “безсмислена” към процедурата по вота на недоверие, колкото и лишена да изглежда тя в даден момент от съдържание. Но и аз се питам, както и вероятно мнозина от присъстващите в залата: какво определение можем да поставим пред днешния вот на недоверие? И ще бъдем ли точни и изчерпателни, ако кажем, че при този седми вот опозицията профанизира това най-силно парламентарно средство? Профанизира го, защото освен че мотивите носят известна ирационалност, след по-малко от четири месеца ще последва и най-силният израз на доверие и недоверие, на одобрение и неодобрение, на политиката на управляващите. И това ще бъдат изборните резултати. Впрочем те с не по-малка сила ще се отнасят и за опозицията, а не само за управляващите. Утре при гласуването на вота на недоверие ще имаме резултат, който е интересен от гледна точка на отношението към мнозинството. Но след изборите, дами и господа, ще имаме резултати, които показват отношението и към днешната опозиция. В тях със сигурност ще намерят място мненията на хората за този непрестанен стремеж на опозицията към скандали, към напрежение, към внушения за катастрофи, към този театрален драматизъм, излишно използван в или извън парламента. Ще намерят място мненията за отсъствието на обективност, конструктивизъм и реализъм при важни, за да не кажа при всички обсъждания.
Какво всъщност стои зад този вот на недоверие? Разбира се, за да уточня – какво друго освен отрицанието, освен политическата предубеденост и опозиционното черногледство, което щедро ни демонстрирате, впрочем не само днес?! Какво друго освен желанието да се разгърне предизборна реторика, и то във време извън кампанията? И най-после, какво друго освен парламентарния ритуал за внасяне на вот на недоверие?
На първо място бих поставил със сигурност простото и донякъде разбираемо желание да се отбележи своеобразен рекорд в парламентарната статистика по вотове на недоверие, което не води автоматично до извода, че управлението е лошо, нито пък че опозицията е изпълнила перфектно своите отговорности в парламента.
Второ, желанието да се компенсира впечатлението за бездейност и безпомощност на десницата, ярко представени в предишните вотове на недоверие. Впрочем в мотивите на днешния вот буквално са пренесени изрази от предишните вотове на недоверие – 6 на брой, което вероятно трябва да разглеждаме като известна приемственост, но което не говори нито за особена изобретателност, нито за богато въображение. Впрочем това наред със съдържанието на самите вотове на недоверие ми дава основание да кажа, че мотивите са несериозни, несъстоятелни, че те са и неадекватни в определени твърдения, които се съдържат във внесения вот на недоверие. Провалът в предишните вотове няма как да се превърне в успех при положение, че не чуваме нищо по-различно от предишните заклинания, с известни изключения. Тук ще отворя една скоба, за да кажа – в изказването на госпожа Екатерина Михайлова.
Трето, искам да подчертая, че в случая доминира стремеж с цената на всичко да се развие пропагандната теза за неуспех и дори за провал на управлението и тройната коалиция - въпреки статистиката, въпреки резултатите, въпреки мнението на хората.
Казаното и показаното от премиера и министрите е красноречиво. На този фон, на фона на мнението на водещи икономисти, на фона на кризите в други страни, във водещи транснационални компании и концерни, да твърдите, че България е в криза заради сегашното правителство, е не просто несъстоятелно. Ако бях привърженик на крайните изрази, щях да използвам определенията „безразсъдно” и „глупаво”.
В какво всъщност искате да убедите днес зрителите и слушателите на дискусията? Че икономически растеж от над 6% годишно не е растеж? Че инвестиции, представляващи три четвърти от общия обем на всички инвестиции в страната са нечие литературно хрумване? Че валутни резерви от близо 30 млрд. лв. са пренебрежими? Че тези близо 400 хил. нови работни места са създадени за съседите? Че почти двойното увеличение на пенсиите и заплатите са репортаж за социална политика за някоя съседна страна? Че мерките за подпомагане на младите семейства, майките и децата, на хората с увреждания са несъществени? Пропускате антикризисния план на правителството и вече реализиращите се мерки, насочени към подпомагане на реалния сектор и услужливо забравяте, че ако ви бяхме послушали за данъчната и фискалната политика от първия ден на управлението на тройната коалиция, днес ситуацията в България щеше да е много по-различна и много по-близо до катастрофата. Впрочем ако не гледате само собствените си интервюта, щяхте да видите препоръките да бъде продължена сегашната благоразумна фискална политика, която достатъчно красноречиво беше представена и от министъра на финансите.
Уважаеми дами и господа от опозицията, вие добре разбирате, че вашият единствен шанс е да се опитате да убедите хората, че бялото е черно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Нямат никакъв шанс!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Вие нямате сериозна и осъществима алтернатива! Това се разбира от мнозинството от хората в страната. Достатъчно е само да погледнем последните социологически изследвания и ще видим в следващия парламент само една от днешните опозиционни парламентарни групи. Това само по себе си показва, че омразата и отрицанието не са достатъчно основание и аргументи за печелене на доверието на българските избиратели.
Иска ми се да кажа по повод на конкретни въпроси, които бяха задавани – не виждам тук представителя на ГЕРБ, който имаше своите 6 мин. звездна слава, да направи следното сравнение: в периода 1997-2001 г. средствата, изразходвани за здравеопазване, са в размер 3 млрд. 300 млн. лв. В периода 2001-2005 г. те са 6 млрд. и близо 100 млн. лв. Сега, дами и господа, за периода 2005-2009 г. те са 12 млрд. лв. И ако това не са конкретни резултати, аз не виждам какво друго можем да използваме в днешната дискусия!
За коя данъчна осигурителна тежест говори представителят на БНД, когото също не виждам в залата? Нима не беше достатъчно ясно показано, че България е страната с най-ниски по размера на трите основни данъка в целия Европейски съюз? Или се забравя, че за периода от 2005 г . насам само за работодателите осигурителната тежест е намалена с 12 пункта и от 30 пункта тя е в момента 18 пункта. За какво друго намаляване може да се говори?! И ако не искате да слушате, и ако не искате да четете статистиката, каква дискусия в такъв случай да водим?!
Впрочем, уважаеми дами и господа народни представители и уважаеми министри, аз споделям разбирането, което беше демонстрирано от премиера и от министрите – ние не живеем с убеждението, че имаме съвършено управление. Впрочем за разлика от вас, които живеете, носейки усещането за непогрешимост или най-малко го демонстрирате непрекъснато в пленарната зала – даваме си сметка, че сигурно има много основания за претенции и за критика към управлението. Сигурно имаме слабости и нередности. Със сигурност има лошо работещи и корумпирани служители в администрацията. Отговорът на Вашия въпрос, госпожо Капон – „Къде е мнозинството, на чия страна е?” – е: на страната на морала, на отговорността и на търсене на отговорност, независимо от политическата принадлежност и позицията, която заема, ако, разбира се, позволите да се разделите от този близък разговор с госпожа Михайлова. Щяхте да го чуете.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Чуваме, чуваме! Ние сме като Наполеон.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това поведение и този стремеж, уважаеми колеги отдясно, може да е израз на всичко друго, но това не е политика. Политиката борави с реалности, а реалност са и добрите резултати, а и без колебание ще кажа – и положителната равносметка от нашето управление.
Дали постигнатото е достатъчно? Определено не. И в думите ни – и като представители на парламентарните групи от мнозинството, и на министрите, няма и сянка от самодоволство.
Връщайки се към мотивите на вота, ми се иска да отбележа – със сигурност сред тях можем да отбележим желанието ви да пробвате етикета „ЕНП”, да тествате потенциала на политическото си партниране. Това очертава конюнктурните интереси на вносителите на този вот. В тази генерална репетиция мимансът очевидно е отреден за групите на Движение „Напред” и на „Атака”, които вероятно не са съгласни с тази роля.
И не на последно място, зла шега ви играе характерното за вас разбиране, че всяко различие между политическите партньори не е нищо друго освен проява на враждебност. Не дооценихте и не дооценявате способността на коалицията да изглажда противоречията, да формулира общи решения и да постига общи цели. И ако при сегашния вот на недоверие сте разчитали на разпад на коалицията, то по-добре да се занимавате с нещо друго, а не с политика.
Дами и господа, и сегашният вот на недоверие няма да бъде успешен. Не само заради аритметичното съотношение между мнозинство и опозиция, няма да бъде успешен, защото вносителите нямат аргументи. Не могат да защитят своите претенции и не могат да убедят хората, че са по-добри и по-способни от мнозинството. Затова и Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи правителството и ще отхвърли вота на недоверие. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – д-р Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Уважаеми господин Найденов, когато се харчат пари, трябва да има съответна ефективност. В приходната част на бюджета вие прилагате десни мерки, както казвате, да, тя е добра, това никой не го отрича, но когато това правителство харчи, ние го обвиняваме, че няма сметка за харчовете и няма ефективност. Какво от това че за съответния период от време сте увеличили парите за здравеопазване от 3 млрд. лв. на 12 млрд. лв., като в края на този мандат в България има най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз, най-голяма тежест на случаите на онкологични заболявания в Европейския съюз, най-малка преживяемост на хората в България от страните от Европейския съюз и най-малка защита на правата на пациентите от страните от Европейския съюз! Както казват колегите от ДПС, кел файда, господин Найденов, за това, че сте похарчили 12 млрд. лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Найденов, заповядайте за дуплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми д-р Щерев, не вярвам да се опитвате да вмените в отговорност на вашите колеги лекари или на служителите в Здравната каса, или на администрацията на Министерството на здравеопазването по-високия процент на сърдечно-съдови заболявания или да го вмените в отговорност на кабинета. Със сигурност огромна роля играе социално-икономическата среда, със сигурност огромна роля играе нездравословният начин на живот, със сигурност огромна роля играе стресът. Повярвайте ми, аз съм го изпитал. Така че не се опитвайте да ни убеждавате, че причината са само недостатъчните средства. Сигурен съм, че не споделяте разбирането за това, че нашите лекари не са квалифицирани, веднага бих Ви опонирал, защото съм убеден в техния висок професионализъм. Не се опитвайте да поставяте всичко под знаменателя на отрицанието и на критиката.
Дадох едно просто сравнение: четири пъти увеличение на средствата, които държавата заделя за здравеопазване в рамките на този мандат. Това че имаме една изначално сбъркана реформа, част от която сте и Вие и една немалка част от народните представители с медицинско образование, стоящи в дясната страна на залата, не е отговорност нито на кабинета, нито на мнозинството. Ние до болка познаваме темите, свързани с недостатъчното здравеопазване и здравни услуги за хората в отдалечените и слабо населените места. Те са резултат на тази реформа. Ние до болка познаваме лошата техника, която започна да се подменя с големите инвестиции и средствата, които се заделят и за линейки, и за рентгенова апаратура, и за диагностична апаратура от сегашното правителство.
Аз мога да продължа много по тази тема. Мога да ви кажа за целия сбъркан модел на доболничната помощ. Мога да ви кажа за сбъркания модел на това, което съществува в рамките на лечебните центрове. Мога да ви кажа за забравените от вас здравни заведения в общински и областни центрове, но едва ли е необходимо в случая да влизаме в тази тематика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това е цинизъм! Млъкни! Откога разбираш от здравеопазване? Ние умираме като нация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Имаме достатъчно ясни отговори. Не твърдим, че всичко е идеално. Да, има какво още много да бъде направено и това се опитваме да намерим и да предложим като решение, в това число и в приетата Национална здравна стратегия, Надявам се, че няма да отречете това, за 10-годишен период от време. Дали тя носи решението, предстои да видим, но тя е някакво решение в една сложна ситуация. (Реплики на народния представител Иван Колчаков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, моля за тишина!
Имате думата, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Господин премиер, когато преди малко казахте, че Вашето правителство ще бъде запомнено като правителство на евроинтеграцията, да Ви кажа честно, си помислих, че сигурно се шегувате. И понеже Вие и Вашите министри обичате да цитирате европейските институции, ще си позволя и аз да Ви цитирам Елизабет Шерпер от европейската Служба за борба с измамите, която констатира плащане на подкуп само за да получиш право да кандидатстваш за финансиране от Европейския съюз, подозрение за източване на евросредства спонсорират партии – казва тя. Има връзки между администрацията и хората, които получават субсидии с измама.
Всъщност така тя само потвърждава онова, което ние от СДС отдавна твърдим – че проблемът с управлението на еврофондовете не е проблем на комуникацията на правителството с Европейската комисия, проблемът е политически и беше назован ясно от комисията като политическа намеса в разпределение на парите от еврофондовете и зависимост на правителството от неговите спонсори.
Европейската комисия предупреди, че политическите назначения компрометират управлението на фондовете и поиска промяна в 13 закона. Но всъщност големият проблем на правителството е, че не прави разлика между законотворчество и законоприлагане и че му липсва политическа воля за прилагане дори и на съществуващите закони. Затова и последният технически доклад – онзи, който вие нарекохте най-положителния – всъщност отчита само намеренията ви, но не дава оценка за напредъка. Вместо това прави заключение за, цитирам, „низходяща тенденция на борбата с корупцията”.
Фактите до момента: милиони евро, предназначени за България, са или замразени, или безвъзвратно загубени. Едва 0,8% са усвоените пари по оперативните програми. Ако това е успехът, който вие твърдите че опозицията омаловажава, остава да се надявате този успех да бъде оценен от хората на предстоящите избори.
И още един успех. По предложение този път на Европейския парламент се обсъжда нова безпрецедентна мярка за контрол спрямо България - Европейската комисия да дава тримесечни отчети за изразходването на фондовете в България. Към това добавяме надвисналата заплаха от спиране дори на всички фондове, 11 млрд. евро за България, защото по думите на еврокомисаря Хюбнер няма, забележете, надеждна процедура за проверки и деклариране на конфликт на интереси.
Какво направи правителството?
Първо, нае скъпо платени международни лобисти, за да смекчи тона на докладите и обвинихте Европейската комисия, че прилага двоен стандарт вместо реално да противодействате на политическата корупция и криминализирането на държавата. Заменихте спрените европейски пари със средства на българския данъкоплатец, при това в условия на криза и с опасност за подхранване на нови корупционни практики. Впрегнахте цялата дипломатическа машина, за да издигате кандидатури на представители на тройната коалиция за международни постове в отчаян опит да поизмиете лицето на България пред света. Разбира се, този списък може да продължи дълго. Лошото обаче е, че благодарение на това управление България попадна трайно в списъка на най-корумпираните, най-изостаналите и най-ненадеждни държави в Европа. Световната преса прелива от разобличителни материали за управленски безобразия в България, а Вие, господин премиер, назидателно поучавате международните журналисти как да си вършат работата, вместо Вие да си свършите Вашата.
Няма обаче международен заговор срещу България. Има заговор на тройната коалиция срещу всички нас. Заговор, който ежедневно срива доверието и на българските граждани, и на европейските политици, и на международните инвеститори в способността на България да функционира като нормална държава.
Прав сте, че членството на България в Европейския съюз трябва да носи реални ползи за българските граждани, но очевидно, че това не се случва при вас. Според „Евробарометър” българите са най-неудовлетворени от живота си граждани в Европейския съюз – заявяват го 59%. Същевременно доверието на българите към Европейската комисия и Европейският парламент се запазват във високи нива, независимо от наказателните мерки на същите към България, което показва, че хората ясно осъзнават кой е прав и кой греши. Всъщност това е и оценката за вашето управление.
Позволявам си да Ви напомня също, че свободното пътуване не е заслуга на тройната коалиция, нито на Вашето правителство. Просто, ако имате заслуга, това е, че все още пътуваме свободно въпреки всичко.
Ето това са аргументите, с които днес опозицията иска вот на недоверие. Искаме ви вот на недоверие за това, че отнехте с лека ръка на българските граждани възможността да изпитват ползите от членството на България в Европейския съюз, че обвързахте страната трайно с корпоративно-олигархичните интереси на вашите спонсори и че заложихте на карта сигурността на страната.
Когато преди девет години паднаха шенгенските визи, много от българите казваха, че са благодарни на правителството на ОДС за това, че им върна достойнството и усещането на европейци. Сега Ви питам, господин премиер: какво усещане давате Вие на всички българи, независимо дали са в чужбина или тук, които са сочени с пръст като част от най-корумпираната държава в Европа?
Като алтернатива бъдещото дясно управление ще гарантира пълна прозрачност на конкурсите за финансиране с пари от еврофондовете и то при ясни критерии. Ще осигури децентрализация на управлението на фондовете, за да се отнеме възможността за упражняване на политически натиск върху малка група хора. Ще промени политическия модел – и ако тук господин Стоилов е искрен, ще има възможността да подкрепи в следващия парламент предложенията на дясното мнозинство, с което ще се гарантира независимост на бъдещите управления от корпоративни и олигархични интереси, защото ние вярваме в думите на комисаря Жак Баро, че върховенството на закона е постижима цел дори и в България. Само че вие трябва да минете в опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заместник министър-председателят на Република България Ивайло Калфин поиска думата.
Господин Свинаров, ще Ви дам думата след министър Калфин.
Заповядайте, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Надали днес от обсъждането и ние, и тези, които ни слушат, биха разбрали какви са мотивите за вота. Всъщност от това, което виждам и в изказванията, и в написаната страница и половина с мотиви, вотът няма мотиви, затова пък има причини и причините, уважаеми колеги, очевидно че не са свързани с управлението или с управляващото мнозинство. Причините за внасянето на този вот са свързани с опозицията – търсене на мечтаното единство около нещо. Не ви интересува какво става с управлението, интересувате се от себе си. Трябва ви медийно време безплатно, по-точно платено от държавния бюджет. Българските данъкоплатци днес си плащат за това упражнение. Нека тогава да се опитаме да бъдем полезни и действително да поговорим по същество, така че ако има някой, който гледа този дебат, поне да разбере за какво става въпрос.
Мотивите, които сте внесли в искането за този вот на недоверие са абсолютно несериозни. По-съдържателно щеше да бъде, ако бяхте преписали уводната статия на някой от любимите ви малотиражни вестници. Мотивите са – и твърдите: правителството е отдалечило българските граждани от Европейския съюз и НАТО. Това го чухме преди малко от госпожа Михайлова.
Второ, членството в Европейския съюз не се е превърнало в лична перспектива и възможност за българските граждани – твърдите вие.
Трето, твърдите: България не участва достойно в процеса на взимане на решения. Може би някой ден ще обясните какво значи „достойно участие в процеса на взимане на решения”?!
Четвърто, казвате, че управляващите насаждат умишлено евроскептицизъм.
Пето, казвате, че правителството се държало угоднически към Русия.
Това са мотиви, поне в раздела „Външна политика”, но като гледам и в другите раздели са все толкова убедителни вашите мотиви вие да поискате вот на недоверие на правителството много малко месеци преди изтичането на неговия мандат. Всичко това са празни пропагандни твърдения без абсолютно никакво покритие.
Какви са фактите за последните три години и половина?
Първо, България стана член на Европейския съюз. Осъществи се един дългосрочен приоритет на държавата ни. И понеже много парти и личности си приписват какви ли не заслуги, аз ще припомня това, което безспорно свърши това правителство.
През м. август 2005 г. само една страна – член на Европейския съюз, това беше Словакия, беше ратифицирала договора за присъединяване. Нашата задача беше да убедим не само европейските чиновници, но и гражданите на 25-те страни членки, че България е готова и може да донесе нова стойност в Европейския съюз. Това съвсем не беше безпрепятствен процес. Еуфорията след приемането на 10-те нови през 2004 г. беше отминала. Икономиките на много страни се развиваха бавно. Политическият процес беше в криза заради отхвърлената европейска Конституция. Мога дълго да разказвам страна по страна как убеждавахме парламентите – регионални и национални, да подкрепят българската кауза. Познавам и много политици, които бяха скептични или открито се противопоставяха на членството на България. Мога да ви дам много примери и как български политици пречеха и говореха срещу държавата си. В крайна сметка успяхме – България стана член на Европейския съюз при най-добрите условия и на най-ранната възможна дата.
Второ, след 1 януари 2007 г. България е активен и лоялен член на Европейския съюз. Може ли някой да твърди с конкретни примери, че България не спазва своите ангажименти и не съобразява своята политика както във вътрешен, така и във външен план с общата политика на Европейския съюз? България е на второ място по привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското след Литва. Ние участваме активно и компетентно във всички работни органи на Съюза. Само работните органи на Европейския съвет, в който участваме, са 280. По време на френското председателство през втората половина на миналата година участвахме в преговорите по 73 акта на Европейския съюз.
Още през м. април 2007 г. с Постановление № 85 правителството създаде координационен механизъм за подготовка на националните позиции в процеса на взимане на решения в Европейския съюз. Този механизъм работи много добре и осигурява ангажимента на всички заинтересовани ведомства при изработването и защитата на националните интереси при провеждането на европейските политики. Така на 9-те формата на Европейския съюз България методично отстоява своите интереси при търсенето на общоевропейски консенсус. До този момент постигаме този деликатен баланс между националната и наднационалната позиция. Ще ви дам няколко примера, понеже говорите за достойно участие в процеса на взимане на решения.
- По пакета „Климат-енергетика” преговорите започнаха от много неблагоприятни за страната ни условия, но в крайна сметка успяхме да постигнем значителни отстъпки и много по-добри условия за страната ни. При обсъждането на третия енергиен либерализационен пакет успешно защитихме идеята за така наречена трета опция – заедно с Германия и Франция работихме по този въпрос, въпросът за разделяне на собствеността на преносителите и търговците на енергоресурси.
- При прегледа на Общата селскостопанска политика увеличихме пакета от разполагаеми средства и защитихме интересите си в областта на винопроизводството и млечните квоти.
- Вдигнахме предпазната клауза за българската авиация.
- Постигнахме дерогация или изключение за страната ни по отношение на въздушното разпръскване на пестициди.
- Защитихме интересите на българските рибари при разпределението на квотите за улов на калкан.
- Защитихме интереса си при пакета за безопасност на морския транспорт. Имаме много добри шансове да го сторим и при преговорите по Директивата за работното време, електронните съобщения, автомобилния пакет и т.н.
- Постигнахме признаването на кирилицата като трета азбука в Европейския съюз.
На някои от вас тези неща могат да се виждат технически – говорим за калкан, говорим за пестициди, говорим за селско стопанство. Обаче за бизнеса в България, за хората в България те имат значение и това са конкретни постижения на българската страна. Ние участваме в процедурите на взимане на решения в Европейския съюз и защитаваме по най-добрия начин интересите именно на българските граждани и на българския бизнес.
На трето място, в областта на външните отношения България е също активен и пълноценен член на Европейския съюз. Европейската перспектива на Западните Балкани намира един от основните си поддръжници именно в лицето на България. Надали има проблем, който да се обсъжда в Европейския съюз и Западните Балкани и да не се взима предвид становището на България във формирането на европейската политика.
През миналата година завърши председателството ни на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Направихме значителна реформа в регионалното сътрудничество, което днес се дава като пример за всички региони по света. Между другото, един от резултатите е, че България и българският парламент станаха център на парламентарното сътрудничество на страните от Югоизточна Европа. Това е хубаво депутатите също да го знаят. Политиката ни е открита и принципна. Не всеки път решенията, които взимахме, бяха лесни, но волята ни се оценява и то високо сред нашите партньори.
Очертахме профила на политиката на Европейския съюз спрямо източните съседи. Миналата година България беше инициатор на приемането на Черноморска синергия на Европейския съюз, която именно за първи път разработи европейска политика – смислена, структурирана, в региона на Черно море. Днес ние активно участваме в изработване на източното партньорство, което ще бъде лансирано на 7 май в Чехия от чешкото председателство.
България е координационният център за наблюдение на външната граница на Европейския съюз. Тя се намира в Бургас. Нашата страна зае активна позиция по конфликта в Грузия през лятото. Голяма част от решенията на Европейския съюз бяха предложения на България и активната роля на Европейския съюз и не само активна, но и успешна в този конфликт, се дължи и на нашето участие в процеса на вземане на решения.
България участва много активно в европейската политика за сигурност и отбрана. Наши представители са в операциите на Европейския съюз в Косово, Босна и Херцеговина и Грузия. Това е ясна проевропейска политика и активна проевропейска политика. В основата на новата обща енергийна политика на Европейския съюз също до голяма степен стоят български предложения. Когато говорим за диверсификация на източници, за диверсификация на транспортни пътища, когато говорим за използване на стратегическото географско положение на България на Югоизточна Европа и когато говорим, че през последните две години в Европейския съюз все по-активно се поставя този въпрос, ние трябва да сме слепи, за да не видим ролята на България и то конструктивна, и то водеща, до вземане на конкретни решения в рамките на Европейския съюз.
На четвърто място, провежданата външна политика създава много нови перспективи и възможности именно пред българските граждани. Аз съм съгласен, че членството в Европейския съюз има смисъл единствено заради по-добрия живот на българските граждани.
Какво се случи през последните години? Политическата стабилност и много ясно изразената проевропейска политика на България привлякоха огромно количество чуждестранни инвестиции. България е на първо място в Европейския съюз по количество на преките чужди инвестиции в сравнение с размера на икономиката.
Ние все повече прилагаме европейска законодателна и административна среда. Разбира се, има разлики и в рамките на Европейския съюз. Има все още много какво да правим, но нека се сравним със страните извън Европейския съюз, между които бяхме допреди две години. Разликите са огромни и то именно този път, който изминахме за последните две години. Освен това темповете за подобряване на средата в България са едни от най-високите в рамките на съюза. Така че членството в Европейския съюз очевидно ни оттласква и то много бързо от групата, в която бяхме на страните извън Европейския съюз и ни приближава към средните европейски равнища по отношение на административната среда.
Много повече възможности има пред българските граждани, особено пред младите хора. Свободното пътуване – госпожа Михайлова спомена отпадането на визите. Сега се пътува и без паспорт, госпожо Михайлова. Трябва да сме слепи, за да не видим това нещо.
Достъпното образование за младите хора, отвореният трудов пазар в 16 от страните и в останалите 10, изключвам България – изключително много облекчения. До 2011 г. най-късно ще отпаднат всички ограничения за трудовия пазар. Това не са ли конкретни възможности за българските граждани? Това не са ли конкретни възможности за българския бизнес?
Връзките на равнище бизнес и граждани с европейските им партньори, на практика се развиха революционно. Вече Европейският съюз, европейските отношения не са външни отношения. Все повече неправителствени организации, фирми и граждани се чувстват в Европа, както у дома си. Това е в резултат от членството на България в Европейския съюз през последните две години. Работим много активно и България във възможно най-ранните срокове ще участва и в шенгенската зона, и в еврозоната. Тогава ще можем да кажем, че ние изцяло сме се интегрирали в Европейския съюз.
На пето място, вие упреквате правителството, че е допуснало да загубим средства по европейските фондове. Това е самата истина. Допуснахме това. България загуби безвъзвратно европейски средства. Това се дължи на лош административен капацитет, неефективна съдебна система и опити за политическа намеса в опитите за усвояване на европейски средства. Питам: кой от тези въпроси възниква сега през последните две години? Кой от тях е наследен дълбоко в прехода на България?
Системата за усвояване на предприсъединителни средства съществуваше в продължение на повече от десетилетие в България. Тя трябваше да създаде необходимата среда и капацитет за усвояване на структурните и Кохезионния фондове. Именно този капацитет беше порочно създаден и използван при предишни правителства. За това свидетелстват и многото проблеми, свързани с проекти, договорени преди 2006 г. Дали административният капацитет или съдебната система, или борбата с корупцията тогава бяха по-ефикасни? Това не е сериозно.
Когато станахме членове на Европейския съюз, ние трябваше да поемем повече отговорности и да покажем повече капацитет. Само че системата беше лошо създадена и това лъсна много бързо. Не омаловажавам грешките на сегашното управление и сегашното правителство. Не подценявам обаче и ролята на парламента, включително и на опозицията в него, да приема добри и стабилни закони. Нека да бъдем реалисти!
През годините, когато се готвеше за членство, България същевременно извършваше дълбоки промени във функционирането на институциите, включително в техния манталитет. Някои хора си мислеха, че ние не трябва да се променим, а ще променим Европейския съюз, че промяната е по-важна на думи, а на практика – все ще се оправим по някакъв начин. Това обаче не се случи.
Днес вече е напълно ясно, че общият интерес – национален, на Европейския съюз, стои над личния интерес. Когато не отчитаме това, губим всички – било поради неосъзнаване на тези реалности, било поради натиска на европейските ни партньори – днешното правителство, а и днешните институции правят много повече от всички свои предшественици, взети заедно, за отстраняване на пропуските, без двуличие, без бягане от отговорност, без поставяне на личния и партийния интерес над националния и резултатите вече са налице. Сигурно не в този мащаб, в който ни се иска, но промяната е необратима. Не е страшно, че ни се правят проверки, не е страшно, че ни се отнемат средства. Това се случва във всяка една страна – членка на Европейския съюз. Важното е да сработят националните механизми за превенция и те вече заработват. Аз съм уверен, че все повече български граждани осъзнават, че работата на институциите зависи и от тяхната гражданска активност. Не политиците, а гражданското общество е голямата сила, което, обединено, може да защити националната кауза.
Тук искам да кажа само няколко думи за самочувствието на българите и за евроскептицизма, за който също ни обвинявате в така наречените си мотиви. България има всички основания да се отнася със самочувствие към своите партньори. Това, което постигнахме за последните десет години, е много повече от това, което постигнаха много партньори от нашия регион и много страни от нашия регион. България постигна това с ясно поставени цели, с постоянство в политиката и със самочувствието, че ние не само следваме, но и създаваме политиката на силните – на Европейския съюз и на НАТО.
Ако мога да направя една метафора – нека да оценяваме това, което България е постигнала, включително средствата, които е усвоила, а не само това, което все още не е постигнала и средствата, които не е успяла да постигне.
Страната ни днес е уважаван член на международната общност именно заради самостоятелната си политика. За съжаление има български политици, които ругаят по най-грозния и безчестен начин страната ни в чужбина и търсят подкрепа от тези, които не ни обичат. Вместо да убеждават българските избиратели в правотата на тяхната политическа алтернатива, те търсят външна патерица и помощ от тези, които познават страната ни от справки и от някоя злостна статия.
Тези български политици помпат своето самочувствие с подкрепата на кръгове, които не искат България да бъде просперираща и активна страна. Това е деструктивна сила. Тя непрекъснато ни налага ниското самочувствие, комплексите, че нищо не зависи от нас, че сме най-бедните, че страната ни върви към зле. Тези политически вампири внушават, че България не трябва да има собствени позиции, трябва послушно да следва някой голям брат отвън, който винаги е прав, а най-добре този голям брат да дойде и да ни управлява, независимо дали се казва Европейски съюз или някой друг.
Тези хора и днес казват: Вие насаждате евроскептицизъм. Не ние, а те го насаждат, защото обясняват, че не българските институции, а някой отвън трябва да дойде и да сложи ред. Стига вече с тази теза, господа! Тя остаря. Опитайте се да поставите националните цели и да обедините народа зад тях, а не да се криете зад гърба на външни критици на родината.
В мотивите за днешния вот пише, че правителството отдалечава страната ни от НАТО – поредната лъжа на опозицията. Днес България участва в най-тежката и отговорна операция на НАТО – тази в Афганистан и то по начин, който се оценява много високо от нашите партньори. Преди няколко години нашето участие в силите за отговор на НАТО, които са средство за бърза реакция при кризи, се изчерпваше с взвод или група от 10-15 души, тази година вече е на равнище батальон. Военноморските сили развиха нови способности и вече редовно участват в единствената операция на НАТО по чл. 5 на Вашингтонския договор – операцията „Актив ин девър” в Средиземно море.
България участва в най-перспективните национални инициативи под егидата на НАТО – за стратегическия въздушен транспорт – тежките транспортни самолети Ц-17, и за съюзното земно наблюдение, става въпрос за безпилотните летателни апарати. И в двата случая ще получим възможности, които биха били непосилни за нас на национално равнище.
България е водеща и в един от важните проекти за противодействие на тероризма по линия на НАТО, това е броневата защита на хеликоптерите. Страната ни е активен участник с редица инициативи по темите, свързани с реформите на НАТО – разширяването със страните от Западните Балкани, Украйна и Грузия. В продължение на четири години българското посолство в Грузия беше контактно посолство за връзки на Грузия с НАТО – задача, с която страната ни се справи по най-добрия начин, включително в тежкия период на войната през лятото. Оценката за работата на страната ни в Грузия се изрази в удвояването на предварително определения срок за изпълнение на тази задача.
Добрата външна политика, уважаеми госпожи и господа, не означава страната ни да се капсулира в рамките на нашите семейства – това са Европейският съюз и НАТО, а точно обратното. През последните три години ние развихме съвсем целенасочено този капацитет, особено по отношение на Западните Балкани, Черноморския регион, Кавказ и Централна Азия, бързо развиващите се и високоразвитите азиатски икономики, арабските и африкански страни.
Погледнете икономическата статистика и ще се уверите, че тази политика има пряко изражение в увеличаване на стокообмена, нарастване на българския износ и значително увеличаване на инвестициите на тези страни в България. Ние имаме най-добрите в историята отношения със Съединените щати, изпълнени със споделянето на общи ценности, доверие и активно сътрудничество в политическата, икономическата и военните области. Имаме и най-добрите за последните 20 години отношения с Русия, в които се отърсихме от комплексите и крайностите и потърсихме съвременното, прагматично и партньорско измерение на връзките. Правителството пое своята отговорност при вземането на трудните решения по отношение на признаването на Косово и участието на българските войски в операцията на НАТО в Афганистан. Сила ни даваха принципната позиция, добронамереният подход и чувството за съпричастност към евроатлантическите ценности на демокрацията. Преформатирахме и прекратихме участието си в Ирак, като опазихме българските военни от жертви и бяхме коректни към нашите партньори.
Успяхме да доведем до успешен финал тежката и допълнително заплетена от предишни правителства драма с българските медицински сестри в Либия. Затова получихме огромно съдействие от нашите партньори от Европейски съюз, но би било наивно да сметнем този успех за автоматично следствие от членството ни в Европейски съюз и да подценим това, което направи българската дипломация и нашите партньори. Добре е да имаме реална представа за това, което правим. Обаче е добре, уважаеми госпожи и господа, да се вслушваме и в мнението на нашите партньори.
През 2007 г. България има едно много силно председателство на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, което промени качествено регионалното сътрудничество. През 2006 г. домакинствахме на неформалната среща на министрите на външните работи на НАТО и на втората т.нар. „трансатлантическа вечеря” на министрите на външните работи на НАТО и Европейски съюз, която вече стана традиция. През 2008 г. домакинствахме на среща на началниците на генерални щабове от страните членки на НАТО. Много млади българи започнаха работа в европейските институции с активното съдействие на българските институции. Вече имаме двама директори в Европейската комисия.
Наскоро българин беше назначен от генералния секретар на ООН за заместник генерален секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие – една от най-важните структури на тази организация и това е българинът, който заема най-висок пост. Това са постижения на нашата страна и на нашата външна политика, уважаеми госпожи и господа!
Какви са оценките за България? Въобще няма да влизам в подробно оценяване и външни оценки за България, но само няколко примера ще ви дам. Председателят на Европейската комисия господин Барозу: „България не е източник на проблеми, България е един много лоялен и активен член на Европейски съюз. Вярно е, че заради някои конкретни трудности трябваше да установим система за мониторинг, но това беше договорено и със самата България. Но искам да ви кажа, че по време на много важния Европейски съвет във връзка с Лисабонския договор, България сериозно допринесе в дискусиите. На нея се гледа като на активна и лоялна страна членка на съюза и ние много се радваме, че България е сред нас.” Това е оценка за България от председателя на Европейската комисия, същият този господин Барозу.
„Аз смятам, че тази идея, че сте прекалено малка риба в прекалено голямо море, е илюзия. Начинът по който България реагира, за да запази изписването на еврото на кирилица, е пример как една страна може да отстоява кауза, която смята за важна.”
Това е изследване на Националния център за изследване на общественото мнение отпреди няколко дни. Подкрепата за членството на България в Европейски съюз е 77%, при младите хора – 81%, при високо образованите хора – 84%, като с 9% са се увеличили българите, които днес, две години след началото на членството ни в Европейски съюз смятат, че България печели от това членство.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това не е следствие на вас!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Становище на господин Франко Фратини, когато беше още комисар: „За една година България допринесе за стабилизирането на Балканите, за сигурността на Черноморския регион и за ограничаването на трафика на наркотици, що се отнася за областите, за които аз съм отговорен.”
Господин Гюнтер Ферхойген – заместник-председател на Европейската комисия: „България постигна забележителни успехи в политически и икономически план и тези очаквания, които ние имахме по време на преговорите, се оказаха напълно реализирани.”
Господин Оли Рен – комисар по разширяването: „България е пример на икономически успех, страна, която е един искрен и конструктивен член на Европейски съюз.”
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): 1976 г., Априлски пленум.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Не, това е отпреди няколко месеца, от господин Оли Рен. Само европейски комисари цитирам, господа. Очевидно с тях спорите.
Комисар Хоакин Алмуня, комисар по икономическите проблеми, преди само два дни: „Разширенията от 2004 и 2007 г. са огромна историческа стъпка. Те сложиха край на разделението в Европа и помогнаха да се консолидира демокрацията и да се видят икономическите ползи за всички страни членки на Европейския съюз. Ние не трябва да позволяваме на кризата да засенчи този забележителен успех, който има Европа с разширяването си 2004 и 2007 г.” Напомням, че България е част от него.
Господин Валери Жискар д’Естен, бивш президент на Франция, бивш председател на европейския конвент: „България е част от кръга страни, които движат напред Европа.”
И последно, ще завърша, защото сигурно много дълго мога да цитирам, отново със същия господин Жозе Мануел Барозу, който казва: „Ние вече можем да кажем, че членството на България в Европейския съюз е една история на успеха. Днес България твърдо принадлежи към пространството на общите европейски ценности. Като държава членка България споделя тези ценности и допринася за тяхното развитие с цел да направи Европейски съюз по-силен.”
На това вие казвате отдалечаване на България от европейските ценности!
Уважаеми госпожи и господа, искам да се обърна към опозицията. Идват избори, дръжте се сериозно, не лъжете! (Единични ръкопляскания от КБ.)
Когато нямате аргументи да критикувате една политика, не използвайте клевети и заклинания, те не са убедителни за никого! Не се дръжте комплексарски! Имайте самочувствието на политици, които представляват активна и уважавана страна в международните отношения! Не се страхувайте от самостоятелни решения във външната политика! Именно те имат стойност в семейството от страни, които споделят общи ценности.
Давайте алтернативи - какво бихте направили по-добре. Българските граждани очакват от вас именно това. Те имат нужда не от квартален патриотизъм, а от сериозни политици, които обичат страната си и работят за нея! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Предстои изказване на господин Николай Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Този вот не е пореден или последен, той е вот на отчаянието, което опозицията трябва да превърне в надежда.
България се намира в тежка икономическа криза, която изисква не просто рационални действия от страна на следващите управляващи, а цялостна промяна на институционалния и политически модел в страната. Става дума за кризата на нарушения баланс на разделение на властите, на накърнения принцип на върховенството на правото и на прекъснатия диалог между управляващи и граждани. Става дума за липса на доверие.
Всъщност България, поради недостатъците на сегашната Конституция не е парламентарна република. Българската политическа система е превърната от парламентарна демокрация в министерска република. Функцията на парламента е принизена до утвърждаване на законите, изработени от правителството, а ролята на народните представители, особено от мнозинството, е сведена само до натискането на едни машинки.
По този начин обаче се обезсмисля и ролята на опозицията като парламентарен коректив в полза на обществения интерес на всяко недалновидно управленско решение или предложение. Всеки разумен законопроект или се бави, или не се разглежда. Същевременно правителственият захват над управленските лостове е толкова мащабен, че липсва каквато и да е равнопоставеност и независимост на законодателната и съдебната власт.
Ние от Българска нова демокрация, заедно, надявам се, с останалите представители на дясната опозиция, смятаме, че за една пълноценна и цялостна политическа реформа се изисква свикване на Велико Народно събрание, което да приеме нова Конституция на Република България.
Реформата не може да бъде извършена без изготвянето и приемането на нов основен закон на страната, който да бъде съобразен с променените условия в България като страна на завършилия преход, членството й в НАТО и Европейския съюз насоките за бъдещето й развитие, като правова и модерна социална държава, нуждата от преосмисляне на функциите и правомощията на институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, необходимостта от законови институционални гаранции, осигуряващи независимостта на съдебната власт като гарант за поддържането на върховенството на закона, необходимостта от съществуването на институция на Велико Народно събрание като цяло.
Специално внимание трябва да се обърне и на фиксирането на ново място на президентската институция в политическия процес, като се поправи сегашното несъответствие между прекия начин за избиране на държавния глава и лимитираните му правомощия – несъотвествие, което при твърде амбициозен президент, води до постоянното им превишаване, често в ущърб на интересите на обществото и страната.
Съзнаваме, че процесът на промяна на Конституцията трябва да бъде извършен внимателно и ще отнеме време. По тази причина той не може да бъде стартиран пълноценно до края на текущия мандат. Свикването на Велико Народно събрание не бива да започва при сегашното, доминирано от социалистите, мнозинство, защото отново има опасност и този път, както през 1991 г., те да манипулират изготвянето на основния закон на страната. Той трябва да бъде подготвен по време на следващия мандат, когато българският парламент ще има десноцентристко мнозинство.
Успешното представяне на десницата на предстоящия вот означава, че следващият мандат ще завърши именно със свикване на Великото Народно събрание през 2013 г. Няма съмнение, че пътят на България към превръщането й в нормална европейска държава, радваща се на демократично управление, върховенство на правото, сигурност и ред за нейните граждани, преминава през промяна на основния закон. Забавянето в изпълнение на тази задача може да е пагубно за страната ни.
Поради тази причина ние от Българска нова демокрация сме убедени, че България и българските граждани не могат и не бива да понесат още дори и месец на управленско безвремие и отдалечаване от стандартите на Европейския съюз. С всеки управленски провал на тройната коалиция намалява и вярата на българите, че присъединяването ни към Обединена Европа в кратки срокове ще доведе до просперитет на страната и реално подобряване на качеството им на живот.
Призивът ни към Вас, господин министър-председател, и към вас, госпожи и господа министри, е да възвърнете тази вяра и да обезсмислите утрешното гласуване на вота на недоверие, просто подавайки оставка след днешния дебат. (Реплики от КБ.) Откажете ли тази възможност, пропилявате всякакъв шанс да приключите достойно мандата си.
Останалото е следното – от последния материал на Министерския съвет (показва го), раздадоха го на всички, кой знае защо липсва европейската интеграция. Всъщност, знаем – липсва, защото я няма, не че ги има икономическото развитие и социалната ангажираност. До края на мандата обаче в този документ ще останат само годините 2005-2009 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики на господин Свинаров? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Най важният приоритет на страната не е осъществен, защото в условия на настъпваща криза България е лишена от възможността да се ползва от солидарната подкрепа на Европейския съюз, за да преодолява тази криза. Това се дължи на обстоятелството, че българското правителство, на което ние искаме вот на недоверие, не спазва европейските правила и българските закони. Вследствие на това, че не се спазват европейските правила и българските закони, ние не можем да ползваме от солидарната подкрепа на европейските граждани.
От тези успехи, за които тук се говори, не трябва да се крие фактът, че днес българинът е най-бедният, най-малко живеещият, най-често умиращият – човекът, който живее в най-корумпираната и зле управлявана страна, не само в Европейския съюз. Това е вярно, за съжаление, и по отношение на нашите балкански съседи. Ние сме в това положение! Каквото и да говори правителството за своите успехи, трябва да признае тази изходна основа. Каквото и да е правило през тези четири години, то е допуснало страната ни да заеме тази незавидна роля. Освен това българинът е най-отчаян, най-мрачно гледа в бъдещето, което го очаква.
Защо се стига до това българските институции да са с най-ниско обществено доверие? Правителството има 9% доверие сред българското общество и 54% недоверие, според социологическите изследвания. Народното събрание също е с огромно недоверие към дейността си. Защо се е стопило и изчезнало доверието към институциите? Как то да се върне отново? Какво трябва да направи едно алтернативно управление в първия и сигурно много мрачен ден, в който то трябва да поеме отговорността за съдбата на страната?
Първо, да потърси консенсус за спазване на европейските правила – не за разпределение на европейските пари, а за спазване на европейските правила. Консенсус конкретно, за да се извърши и конституционна, ако се налага, реформа на досъдебната фаза, за която казват от Европейския съюз, че предстои да се постигне. Консенсус, за да заработи съдебната система, за да има върховенство на закона, което се оказва, че в момента в България няма. Не може в европейска страна, в която да няма върховенство на закона, да има и вътрешни борби, и вътрешни противопоставяния на тема: Ще има ли върховенство на закона и кой от коя страна на барикадата стои, както ние тук сме започнали да се поставяме един-друг.
Без такъв национален консенсус, зад който да застанат хората, които ще започнат битката срещу мафията и срещу корупцията на най-високите етажи, България няма да може да направи нито една стъпка напред и няма да се откъсне от незавидното място, което заема.
Вторият много сериозен национален консенсус трябва да бъде за антикризисната политика на държавата. Всяка страна и демокрация, уважаваща себе си, трябва да търси национално съгласие, за да преодолее предстоящите тежки години. Това не го прави българското правителство. Българското правителство в момента се държи като богат, безотговорен баща в семейство, на което парите не достигат – трупа излишъци в години на тежка криза. Тази практика трябва да бъде преустановена – това е алтернативното управление. Белите пари се трупат за черни дни. Черните дни тропат на вратата и заради това не могат да се трупат повече бели пари. Това, с което се хвали правителството, не може да бъде повече основа на икономическата политика!
Не може и не бива правителството, едно бъдещо управление да се хвали със стабилност на банките, защото банките дължат тази стабилност на преустановения достъп до кредит за българския бизнес. Трябва и е възможно да се направи така, че банките отново да направят достъпен кредита, за да могат фирмите да започнат да излизат от тази икономическа криза. Стъпките в това отношение са ясни и трябва да бъдат предприети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Реплики към господин Костов няма.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Седмият поред вот на недоверие за цялостната политика на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност е внесен от опозицията само няколко месеца преди края на мандата. Вън от съмнение е фактът, че право на всяка опозиция е да използва този демократичен инструмент, с който да защити свои тези и да убеди обществото, разбира се, ако може, че предлаганата от тях политика превъзхожда тази на управляващото мнозинство.
Основните въпроси, които търсят своите отговори днес в тази зала, са следните.
На първо място, има ли шанс и надежда този вот да успее? Отговорът на този въпрос е повече от ясен. Уважаеми колеги от опозицията: надежда днес всяка тука оставете. Дискусията, предшестваща този вот, показва, че основните мотиви са съчинени набързо и някак си конюнктурно. Очаквахте унищожителна критика от междинния доклад на Европейската комисия. Вместо нея всички ние, надявам се заедно, трябва правилно да разчетем обективния тон и дух на доклада, който в никакъв случай не бива да ни успокоява.
На второ място, има ли своя вътрешна логика внесеният вот на недоверие? Отговорът също е убедителен – няма. Защо ли? Защото разединената опозиция не е припозната като истинска алтернатива на управляващите нито от гражданското общество – справка, последните протести пред Народното събрание, нито от социалните партньори – работодатели и синдикати, нито от медиите. Парадоксално е, че като алтернатива се изтъкват представители на извънпарламентарната опозиция.
На трето място, защо в условията на финансово-икономическа криза искате дестабилизация? Или истинската ви цел е далеч по-ясна? Да се позиционирате в челните редици на мераклиите за власт на принципа „Стани, да седна”.
Уважаеми госпожи и господа! Правителството на БСП, НДСВ и ДПС беше създадено и получи подкрепа след възможно най-правилния прочит на вота на избирателите през 2005 г. С мандата на ДПС управляващата коалиция успя да изготви програмните документи, които се изпълняваха през целия период. Като мандатоносител ние от Движението за права и свободи неотклонно следвахме основополагащи наши приоритети като членство в Европейския съюз и НАТО и в този смисъл се превърнахме в стабилизиращ фактор на това управление. Въпреки трудностите, породени от липсата на опит и по-голяма решителност през първите години на членство в Европейския съюз, у нас остава твърдото убеждение, че благодарение на Движението за права и свободи е съхранен европейският курс на България. Нещо повече, еврооптимизмът се превърна в безалтернативна категория в българското общество. Няма евроскептицизъм, няма промяна в курса, както се твърди в мотивите. Тъкмо обратното: съхранен е еврооптимизмът и надеждата, въпреки трудностите в началото. Остава оптимизмът, че много скоро плодовете от ефективното членство ще дадат своите резултати.
Уважаеми госпожи и господа! В мотивите на внесения вот има плах опит да се оспорва социалната отговорност на управляващата коалиция. Нямам намерение да ви представям календар на постигнатите успехи, защото в противен случай бих бил обвинен в плагиатство с едно предишно правителство. Ясно е, че в тази секторна политика каквото и да се направи, все ще бъде недостатъчно. Защото за никого не е тайна, че сме тръгнали от много ниска база. Не е дясна, нито автентично лява провежданата социална политика. Тя е възможната в условията на икономическа и фискална стабилност, които впрочем се променят динамично, включително през последната година.
Поехме ангажимент да бъдат създадени условия за разкриване на 240 хил. работни места и равнището на безработицата да се задържи под 10%. Заетите сега са 3 млн. и 300 хил., коефициентът на заетост, вече беше споменато, е 64%.
Вторият ангажимент – намаляване на данъчно-осигурителната тежест. Корпоративният данък от 15% вече е 10%. Общата осигурителна вноска за сметка на работодателите е намалена с близо 12% – от 30,25% през 2005 г. на 18,30% през 2009 г. От 2000 г. досега е намалена почти двойно. Тук е мястото да отбележим, че на фона на непрекъснатите настоявания за намаляване на размера на осигурителните вноски с още 5-10%, трябва да имаме ясен отговор на въпроса какъв модел на осигуряване искаме да имаме в България. Модел с финансиране на пенсионната система от данъците? „Да, ама не” – както беше казал един небезизвестен журналист. Справка – 1997 г., когато този модел на практика рухна. Подходът очевидно е да не одържавяваме пенсионната система, а да търсим и намерим онези балансиращи решения, които да гарантират финансовата стабилност и редовното изплащане на пенсиите на българските граждани.
Третият ангажимент – нарастване на работните заплати и пенсии. Средната работна заплата – ръст от 62%. Искам да спомена само две числа, уважаеми колеги. В обществения сектор тя е 653 лв., в частния сектор е 479 лв. На този фон изниква естественият въпрос защо през последните години обучени и квалифицирани в системата на публичния сектор кадри от по-високо възнаграждение се ориентират към частния сектор, където възнаграждението е по-ниско? Отговорът на този въпрос се намира в разбирането, че трябва да продължи борбата със сивия сектор.
Средна пенсия – ръст приблизително с 80%: от 134 лв. на 208 лв. за 2008 г. и очаквани 250 лв. през 2009 г.
Уважаеми колеги, искам дебело да подчертая за така наречения според лидера на ГЕРБ неблагонадежден материал– българските пенсионери. Само за 2009 г. са предвидени 1 млрд. 250 млн. лв. в повече в сравнение с 2008 г. Искам много добре да запомним тези числа, защото този, който има претенцията да управлява следващи мандати, трябва да е наясно, че летвата е вдигната много високо. И тя трябва да бъде преодолявана, а не някой да се опитва да се сниши под нея. Бих се радвал, ако друго правителство задели повече от една трета от разходната част на бюджета за социална политика и услуги. Това успяхме ние, уважаеми колеги.
Даваме си сметка, че очакванията са по-големи, че жизненият стандарт е все още далеч от европейския, че нашите доходи са далеч от европейските. Четирите години на този управленски мандат бяха белязани от нелеките усилия на правителството да поддържа фискална стабилност и излишъци. В днешни условия можем да заявим, че тази политика ни прави по-уверени и възможно по-подготвени да преодолеем кризата и нейния естествен и най-болезнен рефлекс върху пазара на труда.
Уважаеми колеги, днешният вот не успя да докаже наличието на цялостна управленска алтернатива. Опитите за дестабилизация и търсене на начини за противопоставяне между отделните партии в управляващата коалиция няма да успеят. Коалицията е стабилна и ще завърши пълния си управленски мандат.
Много или малко е направеното? На този въпрос отговорът остава в ръцете на демокрацията и в ръцете на Негово Величество Избирателя, който само след няколко месеца ще направи своята оценка – обективна, реална, отговорна. На опозицията й остава да продължи да търси истинския си образ, да изпълни със съдържание автентичното дясно, а не да освобождава пространство за популизъм.
Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи внесения вот. Благодарим ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Няма реплика към господин Адемов.
За изказване има думата господин Жеков.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (ДН): Уважаеми колеги, господа министри, дебатът тръгна натам, че ще си позволя една малко по-груба шега: откакто гръмна Челопеч управляващите съвсем оглушаха. И аз не очаквам да ме чуете днес от тази трибуна, все пак ни гледат гражданите и затова трябва да кажа някои неща.
Докато водим между опозицията и управляващите разговори като глухонеми по телефон, навън все повече българи едвам свързват двата края.
Седмият вот на недоверие към кабинета 8-5-3 вече е факт. За разлика от останалите шест вота, когато икономиката на България вървеше добре, сега обаче сме в криза, обхванала финансовата система, борсите, големите предприятия, малките фирми и е вече в почти всички български домакинства. В тази обстановка ние от Движение „Напред” си задаваме въпроса българското правителство какво прави и може ли да му се има доверие? И отговаряме на този въпрос с категорично не!
Какво имам против? Нека проследим действията на кабинета в областта на енергетиката само за последните два месеца. На 18 декември 2008 г. правителството получава информация за възможните проблеми с доставките на газ. Вместо незабавно да уведоми българските предприятия, Кабинетът проявява престъпно бездействие и безотговорност. Три седмици мълчи, след което в 3,00 ч. през нощта внезапно спира газоподаването на хиляди потребители. Загубите за българската икономика са за стотици милиони евро. Месец след приключване на газовата криза компенсации за поставените фирми няма. Всички загуби на газовите посредници – „Булгаргаз” и фирмите-потребители, се прехвърлят чрез цените на хората в България, които, повтарям, едвам свързват двата края.
Газовата война показа жестоката истина – България няма нито един алтернативен, ресурсно обезпечен и ценово изгоден вариант да се спаси от подобна енергийна криза. Русия ясно ни показа, че подписаният меморандум на 18 декември е само пожелателен за нея. Действащият договор за доставка на газ за България изтича 2010 г. и руската страна не счита, че ни дължи компенсации за прекъснатите договори. Българите продължават да получават непрозрачни и неясни сметки от доставчиците на електро- и топлоенергия. След като през м. януари всички масово мръзнаха заради намаленото топлоподаване, накрая платиха рекордни сметки.
Движение „Напред” неотдавна оповести своите предложения за стабилна и независима българска енергетика. Ще припомня само някои от тях – национална суверенно изработена енергийна стратегия, постигане на съотношение на енергийните източници, 35% ядрена енергетика, 45% местни източници и 20% възобновяеми източници. Държавна политика с ясни правила за насърчаване на производството на енергия от биомаса, отпадъци, местни въглища, слънце и вятър. Децентрализация на българското енергийно производство, рязко подобряване на енергийната ефективност, изграждане на нови газохранилища и терминали за втечнен газ.
Още по-трагично обаче е положението на българското земеделие и българското село. Българските земеделски стопани, животновъди, зърнопроизводители, фермери и кооперации почти без изключение са на ръба на фалита. Хаосът на пазара, ниските изкупни цени и вноса на субсидирани земеделски продукти убиват българските земеделски производители. Спрените милиони по САПАРД по вина на правителството ги лишават от средства. Проектите, изпълнени в банкови кредити, по които са забавени разплащанията, вместо да подпомагат производителите, подпомагат фалитите им. Непрозрачни процедури за помощи пречат на малките и средни предприятия да получат такива. Забавянето на субсидирането на декар употребяема площ допълнително влоши положението. Несигурността на средствата и размерът на заплащанията за 2009 г. пречи за планиране на дейността на стопаните. Липсва ясна политика за подпомагане на животновъдството и млекопроизводителите. И Ванга да стане от гроба пак няма да е ясно какво ще получат нашите стопани за качествено мляко.
Осемдесет процента от българските села постепенно обезлюдяват и изчезват, защото няма поминък и нормални доходи.
Движение „Напред” предложи тук няколко ясни и полезни неща – да се заделят допълнително от бюджета за 2009 г. 388 млн. лв. за национално доплащане, 218 млн. лв. за подпомагане на млечното животновъдство, 200 млн. лв. за кредитиране. Да стартира незабавно интервенционната агенция. Строг контрол върху вноса на субсидирани земеделски стоки. Незабавни постъпки пред Европейската комисия за изравняване на субсидиите и стартиране на старите и нови страни членки.
За съжаление тези и много други разумни предложения на Движение „Напред” постоянно се пренебрегват. Управлението на БСП, НДСВ и ДПС попари надеждите на българите за промяна и по-добър живот. Защото докато ние тук говорим, в редица села и бедни квартали хората вече освирепяват от глад и то след като България е в Европейския съюз.
Ето защо Парламентарната група на Движение „Напред” категорично и единодушно ще подкрепи вота на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жеков.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Очевидно е, че след пет часа дебат по седмия вот за недоверие към правителството на тройната коалиция интересът рязко спадна. И това според мен дава основание да се върнем към онези оценки, които бяха дадени за този вот. След шестте вота за структурни политики – един за образование, друг за здравеопазване, трети за структурни фондове и три вота за борба с корупцията и организираната престъпност, този вот за цялостната политика е може би най-несъстоятелният, най-безсмисления по думите на представители на самата опозиция и най-безрезултатният от гледна точка на резултата. И тук не говоря за конкретни резултати от нашето гласуване, а за политически резултати, които се целяха с този вот.
Никой не отрича правото на българската опозиция да иска вотове на недоверие, да отправя критики към правителството, да иска промяна в управлението. Но преди всичко трябва да даде ясен отговор на поне три групи въпроси.
Безспорно първият е защо се иска този вот на недоверие. И тук бихме могли да обсъждаме няколко възможни варианта за отговор.
Първият е, че се иска смяна на това правителство, предлагането на друга политика и в крайна сметка идването на друго управляващо мнозинство на власт. Независимо че опозицията инспирира този вот, подготви го и чрез уличен натиск, и чрез заплахи към коалиционните партньори, чрез ултиматуми пред тях, не това е целта на този вот. Четири месеца преди изборите и при липсата на всякаква алтернатива очевидно не това се цели с него.
Втората възможна хипотеза е, че се цели опозицията да постигне разцепление сред управляващите. Струва ми се, че тройната коалиция дойде на власт в името на три национално отговорни приоритета и по никакъв начин няма основание в края на този мандат да отстъпва от своите ангажименти, които пое в началото на управлението.
Третата е, може би, че опозицията цели някакво свое обединение. Видяхме и в изказванията преди вота, и в тази зала, че това е невъзможно. Може би някакво малко обединение на две или три формации във формата ЕНП е възможно, но очевидно е, че представители на опозицията имат различни тези и по отношение на вота, и по отношение на политиката, която следва да се предостави на българския избирател.
И може би последната възможна причина е да се предизвика някакво раздвижване, реанимация на позабравени политически сили предвид предстоящите парламентарни избори. Струва ми се, че точно тази поредна PR акция на фона и на това присъствие в залата, на фона и на тези предварителни резултати на вота, дава ясен отговор, че и тази цел няма да може да бъде постигната.
Разбира се, вторият основен въпрос е с какви мотиви се иска този вот. Национално отговорно ли е в условията на икономическа криза, на ускорена европейска интеграция, на укрепваща държавност и на значително усвояване на фондовете да се иска вот на недоверие, и то при мотиви, които се излагат в писмен вид зад исканата оставка? Струва ми се, че зад тези мотиви стои едно общо желание и на опозицията, и на управляващите – да напредваме по-бързо, по-бързо да настигаме европейските стандарти, по-бързо – онова качество и стандарт на живот, в името на които понесохме немалко лишения като страна, за да постигнем и да дадем на българските граждани по-добро бъдеще. От тази гледна точка всяка критика и предложение за по-добри действия следва да бъдат подкрепени.
За съжаление обаче, аз не чух в тази зала нито едно такова предложение поне досега от представител на опозицията. Ще се върна на тези предложения на господин Костов за консенсусни приоритети. В това има рационално зърно и върху това ние може би трябва да помислим.
Изобщо, уважаеми дами и господа, четейки мотивите и изказванията на опозицията, човек може да стигне до извода, че живее в две Българии. Едната е конструктивната част на страната, която цели икономически растеж, повишен стандарт и качество на живот, достойно членство в Европейския съюз, а другата е деструктивната, която иска власт на всяка цена, която иска да руши, да сменя своите с чужди хора. Именно тези две Българии стават пределно ясни в днешния дебат.
Първо, редно ли е да твърдиш провал в трите основни приоритета на правителството, след като не можеш правилно да ги цитираш в мотивите? Това показва, че този вот отново е недобре подготвен. Два от трите приоритета сте сгрешили, уважаеми представители на опозицията! Общо взето, ако човек прочете мотивите на предишните шест вота, ще види, че има copy-paste вземани пасажи и внасяни в този вот. Ако искате, ще ви цитирам точно тези пасажи. (Реплика от народния представител Елиана Масева.)
Второто, смешно е да твърдиш отдалечаване от Европейския съюз и НАТО, когато бяха изложени убедителни мотиви от министъра на външните работи и по отношение на оценките на европейските комисари, и по отношение на направеното от нашата страна. Тогава, когато публикуваният доклад показва две много ясни неща: първо, подобрена комуникация с Европейския съюз и, второ, все повече прилагане на първата част от механизма – механизъм за сътрудничество и оценка. Именно това сътрудничество е залегнало в основата на този доклад.
Ние си спомнихме – едната България твърдеше, че в него ще има предпазна клауза, очакваше някакви крайно негативни оценки. Сега казва “най-добрият от лошите”. Но той е най-добър, както и да го погледнете. Направеното от България – не понеже това правителство е наследило механизма, а защото то просто трябваше да го изпълнява, за първи път е оценено по достойнство от нашите европейски партньори.
Искам да напомня и това, което финансовият комисар Хоакин Алмуня каза по отношение на кризата: “Правете същото като досега и ще се спасите”.
А ние говорим, че правителството, видите ли, е вкарало страната в икономическата, финансовата и енергийната криза. Ами ако беше вярно, това правителство трябваше да кандидатства или за някой рекорд на Гинес, или в някаква книга по макроикономика. Ако то е предизвикало световната икономическа криза и финансовата криза, не виждам какво друго по-абсурдно би могло да се твърди, и то при положение, че същите тези европейски експерти изтъкват две безспорни достойнства на нашата страна: първо, че страната ни ще бъде една от двете европейски държави през 2009 г. с положителен бюджетен баланс и, второто, че ще бъде единствената измежду пет европейски страни, която ще има икономически растеж.
Вие казвате, че има алтернатива на тази политика, която поне досега запази стабилността в страната. Изобщо за каква алтернатива говорите, господа? Алтернативата на финансовата стабилност е финансовият хаос. Алтернативата на икономическия растеж е икономическата рецесия. Алтернативата на по-добрите доходи е бедността.
Така че, уважаеми дами и господа, бъдете така добри в оставащите месеци до изборите да развиете добре вашите алтернативи, така че някой да ги разбере, защото днес в тази зала вие просто нищо не предлагате.
Разбира се, ако се спрем на двете основни неща, които се говорят по въпроса за нашето отдалечаване от Европа, изпъкват двата момента – за оценката по механизма за сътрудничество и оценка и вторият механизъм е за усвояването на европейските фондове. Аз няма да се спирам в детайли по този механизъм – имахме вече възможност достатъчно да го обсъждаме. Вчера излезе едно изследване на “Глоуб интернешънъл” – уважавана американска институция, която постави България на второ място по борба срещу корупцията измежду 54 изследвани държави – след Полша!
Аз не казвам, че сме постигнали всичко. Напротив, имаме още много какво да вършим в тази насока. Ще ви цитирам, ако искате, и конкретни данни какво е направено по европейските фондове за реализиране на отговорност в последните месеци. Данните са нещо, което не може да бъде тълкувано по един или друг начин, то не е между двете Българии – вашата и нашата. То е в реалността.
Ако в периода 2005-2008 г. в България за нарушения по европейските фондове има 53 досъдебни производства, то само за период от четири месеца, до м. февруари 2009 г. имаме образувани 102 съдебни производства, като влезлите в сила присъди са шест. Ако ви интересуват конкретните данни, можем да ви ги дадем и разбити по отделните фондове. Това показва, че системата работи, че системата търси отговорност от онези, които извършват нарушения.
И престанете да спекулирате с тези цифри за спрените средства. Чуха се милиарди, десетки милиони, стотици милиони. Истината е много проста. По две от агенциите с отнета акредитация по ФАР имаме спрени към момента 217,6 млн. евро. Това е реалността. От държавния бюджет по тях са платени 76 млн. евро.
Съгласно действащите разпоредби в Европейския съюз нашата страна има право и възможност да направи мотивирано предложение за възстановяване на плащанията по тези две агенции. Такова искане, мотивирано от националния ръководител господин Ивановски, е направено за 197 милиона! Къде е реалната загуба тогава?
Имаме 150 млн. лв. спрени по четири мерки от САПАРД, но предстои и произнасянето на Марин Фишер Боел по тези мерки. Имаме основателни надежди, че поне по три от тях ще бъде възстановено финансирането от Европейския съюз. Само по една от мерките, където има констатирани доста голям брой нарушения, съществува рискът те да не бъдат възстановени. Както стои и въпросът с тези 115 милиона по програма ИСПА за изграждането на магистрала “Люлин”.
След посещението на Данюта Хюбнер се надявам, че и тези пречки ще бъдат изчистени докрай, и тези средства ще бъдат възстановени. Реално погледнато към момента, като имате предвид, че преди назначаването на ресорния вицепремиер в страната бяха договорени към 84 милиона средства по всички оперативни програми, в момента имаме 2 млрд. 600 милиона! Вие не оценявате ли просто какво е направено? Имаме реални плащания, извършени към момента, над 200 млн. евро!
И ако трябва да направим една рекапитулация, която често пъти се опитвате да правите за изминалата година, то цифрите са следните: общият размер на касовите постъпления от Европейския съюз за 2008 г. е 1 млрд. 488 млн. лв. Това, което България е внесла като вноска в бюджета на Европейския съюз за 2008 г. е в размер на 720 милиона. Нетните постъпления от Европейския съюз за 2008 г. са в размер на 267 млн. 900 хил. лв. Това са цифрите, дами и господа! Както искате ги тълкувайте, както искате ги оценявайте, но те не могат да бъдат променяни спрямо нашите настроения или пък желания.
И накрая – за подхода на алтернативите. Има няколко момента, които действително се нуждаят да бъдат национално приоритетни, да бъдат съгласувани между политическите формации и в този парламент, така че да бъдат приемствани и в следващото управление. Безспорно, че това са проблемите за кризата; безспорно, че това са проблемите за Европейските правила; безспорно, че това е проблемът за фондовете и начина на тяхното управление; безспорно, че това е противодействието на корупцията и организираната престъпност. И ако опозицията има желание реално да участва в този дебат, то нека да го направи с реални предложения и с действително сключване на споразумение за нещо, което можем да направим за България, за нашите граждани, така че те да усетят действително предимствата от нашето членство в Европейския съюз.
В противен случай дебати от рода на: “лошо е всяко правителство, в което аз не участвам” или пък “дайте да сменим добрите с лошите или лошите с добрите и нещата ще се оправят”, без да се направят системите, е подход, който остана някъде в годините на прехода.
България е в нова ситуация. България вече е член на Европейския съюз и ако ние не осъзнаем това нещо, толкова по-зле за всички нас, които сме в тази зала и които имаме намерение да участваме в бъдещо управление.
Разбира се, че този вот няма да успее. Разбира се, че той няма да постигне и някои от целите, които си поставя българската опозиция.
И бих завършил с това, което ми каза един от представителите на опозицията в кулоарите на залата: „При тази опозиция, господа, просто сте обречени да управлявате и в следващите 15 години!”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Реплика няма. (Шум и реплики в залата.)
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Не 15 – 12 години! Поправям се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За протокола: „12 години”, така ли? Добре.
Госпожо Мозер, имате думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (независим): Уважаеми господа министри, които сте останали тук!
Уважаеми колеги, след тези вдъхновяващи слова на колегата от БСП, който е един от най-упоритите комунисти, ми е трудно да поема оттам нататък щафетата.
Аз искам да кажа и на господин Адемов, който също го няма в момента нещо. Той каза, че отговорът оставал в ръцете на демокрацията, но аз много се опасявам, че отговорът остава в ръцете на плутокрацията, а плутократите и плутокрацията са забогателите само и единствено от властта. С това ще се запомни мандатът на ДПС за избора на тройната коалиция в 40-ото Народно събрание, за жалост.
Аз ще подкрепя вота на недоверие, не само защото обстановката в страната, сред гражданското общество и най-вече сред младите хора е напрегната и непредсказуема, а защото демокрацията у нас е подложена на изпитание; защото устоите на нашата европейска и евроатлантическа ориентация не дадоха предимство и конкретни успехи за всеки български гражданин.
Аз имам чувството и не само чувството, но определено мисля, че правителството живее в друг свят. И вярно, те наистина живеят в друг свят, където няма беднотия, където има охолство и където нещата се представят по съвсем друг начин. Не трябва да се забравя, че първите важни крачки за поставяне на демократичните основи на обществото и държава в България бяха направени от първите демократични правителства у нас. Беше необходима просто приемственост, анализ на допуснатите грешки, за да не се повтарят и използват недобронамерено схемите в разрез с европейските и евроатлантическите принципи. Това се прави от държавници със стратегическо мислене и грижа за държавните интереси, но след години на преход и реформи, след почти двегодишно членство в Европейския съюз, да се стигне до дискридитиране на демокрацията, да се даде повод за съмнение в полезността от това членство, да се забрави, че справедливостта и редът са основа на модерната държава, а негативизмът сред гражданите да стига до отчаяние и то не само сред населението с ниски доходи, това вече е явна неспособност на управляващите да се справят с предизвикателствата на съвремието и да загърбят постигнатото през годините на преход от тоталитаризъм към демокрация.
Проблемите, които масово се коментират от месеци ще бъдат анализирани и днес в пленарната зала, не са малко – кризата с доставките на газ, икономическата и финансова криза, активиране на организираната престъпност, липса на разследваща полиция в тази връзка, липсата на конкретни резултати в борбата срещу корупцията, загубените милиони средства от европейските фондове, проблемите и боксуващите реформи в образованието, здравеопазването и земеделието, липсата на воля за ефективни реформи в съдебната система и създаване сред населението на чувство за безнаказаност. Тук бих добавила и нерешителността и липсата на идеи за решаване на проблемите като агресивността и насилието сред подрастващите и младите хора, трафика на жени и насилието над тях, отчайващите условия за живот сред по-голямата част от домовете за деца без родители или болни и възрастни хора. Да не забравяме, че случаят в Могилино беше поставен на вниманието на нашето общество не от нашите институции, а от чужда телевизия.
В този смисъл аз искам да задам два въпроса на господин Станишев, но него го няма. Вие може би ще му го предадете: какви са действителните му мотиви, за да направи това демонстративно посещение в НАП, след като отне достъпа до класифицирана информация на госпожа Мургина?
Една добавка: вярна ли е информацията, разпространена в кулоарите на парламента, че ще посетите и централата на митниците още през тази седмица, за да заявите подкрепата си към всички митничари?
Аз искам да се обърна тук към някои мои колеги и да им кажа, че за жалост, те изтъргуваха съвестта си за един Кричим, но хора, които нямат Бог, нямат и съвест! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Върбанов, имате думата за изказване.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи министри, колеги! В правителствената програма земеделието е определено като приоритетен сектор. През последните няколко месеца управляващите постоянно обясняват колко милиони са влезли в джобовете на земеделските производители и по тази логика всичко би трябвало да е наред. Ако всичко беше наред обаче държавата нямаше да се тресе от протести и хората нямаше да излизат на улицата.
Вече трета година България е пълноправен член на Европейския съюз. Вместо това членство да донесе на земеделските производители мечтаните и дългоочаквани субсидии и подобряване на материалното им положение, те получиха нови разочарования, загуба на надежда и перспектива за бъдещето.
За тази тежка ситуация в българското земеделие, уважаеми дами и господа, не ни е виновен никой от Брюксел, нито ОЛАФ. Виновни сме си ние и най-вече вие, дами и господа управляващи!
През далечната вече 2001 г. България беше първата страна от всички страни кандидатки, която получи правото да се разпорежда със средствата от Европейския съюз по предприсъединителната програма САПАРД. България имаше преднина от една година пред останалите страни кандидатки. Вместо да се възползваме от тази преднина и да създадем необходимите условия за кандидатстване и усвояване на средства се създадоха условия за корупционни практики, скандали и далавери. На път сме от най-успешната европейска програма, каквато безспорно бе САПАРД, тя да стане най-скандалната и най-оспорваната програма.
За да не съм голословен, ще цитирам от специалните данни: по годишните финансови споразумения от 2000 г. до 2005 г. усвояването е 79%, а по годишното финансово споразумение от 2006 г. реализираните плащания са едва 19%. И въпреки удължаването на срока за плащане с една година очевидната криза, в която е изпаднал Държавен фонд “Земеделие”, респективно Агенция САПАРД, най-вероятно ще доведат до неусвояване на стотици милиони евро от нереализирани проекти и спрени плащания.
След последните изявления на говорителя на Главна дирекция „Земеделие” Майкъл Ман става ясно, че плащанията по трите замразени мерки няма да бъдат възстановени. Става дума само за 140 милиона, които вече сме загубили. Ако се разгледат обаче и анализират мотивите, с които Дирекция „Земеделие” е взела това решение след консултации с ОЛАФ, се вижда отново, че проблемът е в нашата администрация и в липсата на политическа воля, която да накара тази администрация да работи така, както трябва. Лошото е, че в Брюксел на всички български земеделски производители се гледа с недоверие. Заради засечените няколко опита за измами сега са потърпевши коректните производители, които са изпълнили проектите си и чакат субсидиите си повече от година, плащайки на банките непосилни лихви. Още по-жалкото е, че обещаните им плащания от националния бюджет не се осъществиха. Аз бих желал да призова премиера да поеме личен ангажимент и този път да го изпълни. Ако след този вот на недоверие правителството оцелее, то незабавно да се започне изплащането на дължимите суми на всички коректни бенефициенти със средства от националния бюджет.
Последната серия от унищожителни критики на ОЛАФ няма нужда да коментирам. Просто ще цитирам госпожа Елизабет Шпербер, ръководител на сектор „Селско стопанство”: „Така виждахме нещата в България досега – плащане на подкупи за всяка молба, служби, които след това прикриват от управляващите проблемните молби, наличие на връзки между престъпниците и официалните лица. От официалните лица след това изтичаше информацията, която те получаваха от европейските служби. Вашите органи са все още неподготвени. Администрацията трябва да се научи да работи по европейските правила, иначе няма да се види онази светлина в дъното на тунела”, край на цитата.
Държа да ви припомня, господа управляващи, че за тази ситуация политическата отговорност носите точно вие. Така изглежда България в очите на европейските ни партньори, каквото и да си говорим днес ние тук. Дали това е вярно, или не, вероятно тепърва ще трябва да доказваме, но е факт, че вие се провалихте в изпълнението на собствения си екшън план. Всъщност един от белезите на това управление е да се поемат обещания и след това да не се изпълняват, и това важи в пълна сила не само с партньорите ни от Брюксел, но и с българските граждани. Какво стана с ангажиментите да се осигурят необходимите средства от 378 милиона национални доплащания към преките плащания? Какво стана със споразумението, което подписа министърът на земеделието със зърнопроизводителите на 30 януари 2009 г.? Да припомня, че до това споразумение се стигна с личното посредничество на министър-председателя Сергей Станишев и че до 20 февруари земеделските производители трябваше да получат 70% от директните плащания за 2008 г. По официалните данни на министерството до момента са изплатени 392 милиона от общо над 800 милиона, което очевидно е под 50%, а не 70% какъвто беше ангажиментът на премиера. Вече никой не вярва и на наивните обяснения, че има забавяне заради теренни проверки на мери, пасища и ливади, защото по-голямата част от земеделските производители, които все още не са получили субсидиите си, изобщо не са кандидатствали за подпомагане на мери, ливади и пасища.
Няма да коментирам и останалите неизпълнени ангажименти от това споразумение, които касаят облекченото кредитиране и скъсяване на сроковете за плащания по одобрени проекти на Програмата „Развитие на селските райони”. Всъщност аз не знам кой кого подвежда и кой кого лъже, но на мен ми е много интересно как същата тази администрация, която досега не можа да изплати нито един проект в рамките на регламентирания срок от четири месеца, сега ще изплаща средствата в рамките на един месец.
Уважаеми дами и господа, бих желал да ви обърна внимание с няколко думи и върху Програмата за развитието на селските райони. Искам да припомня, че по бюджета на въпросната програма до 2013 г. имаме за усвояване 3 млрд. 200 млн. евро. Въпреки отчетената добра активност при кандидатите и добрият прием на проекти системата на практика към момента е запушена и ако не се променят подходът и организацията на работа, има голям риск част от ресурса да остане неусвоен. Оценявам усилията, които се правят от вицепремиера Плугчиева, както и от министър Цветанов за окомплектоването на административния персонал и неговото обучение, но засега по никакъв начин не се забелязва наваксване на изоставането, камо ли ускоряване на темповете на работа.
Бих желал да кажа и няколко думи по отделните мерки. По мярка 111 все още не са избрани обучаващите организации, които са необходими при обучаването на младите фермери и производителите, които кандидатстват по агроекологичните плащания.
По мярка 112 досега са отхвърлени 220 проекта на млади фермери. Със забавянето при разглеждането на тези проекти се стигна до невъзможност тези млади фермери да кандидатстват с проекти втори път, защото са изминали 14 месеца от регистрацията им като земеделски производители. Интересно е, че по-голямата част от отказаните проекти са изготвени от службата „Съвети в земеделието”, която е структура на Министерството на земеделието и храните. Тези млади фермери нямат никаква вина за това, че министерството не си е подготвило добре кадрите за изготвянето на качествени проекти, не са виновни и за големите забавяния. Този въпрос трябва да бъде решен и то в полза на фермерите.
По мярка 121 няма никаква диференциация на средствата и най-вероятно ще се повторят грешките, които бяха допуснати по САПАРД, тоест средствата да отидат в едно направление за сметка на друго. Трябва да се задели определен ресурс за развитие на животновъдството. Без помощ животновъдите не могат да отговарят на европейските критерии. Липсата на диференциация при усвояването на средствата по САПАРД доведе до парадокса да имаме супермодерни преработвателни предприятия, за които обаче няма български суровини.
По мерките 313, 321 и 322, касаещи инвестиционни проекти в общините и селските райони, възстановяването на ДДС се явява основен проблем. Ако този проблем остане неразрешен в полза на българските общини, голяма част от тях няма да могат да се възползват от програмата.
Уважаеми колеги, ще кажа и няколко думи за най-тежкия отрасъл в българското земеделие, а именно животновъдството. Нехайното и безхаберно отношение, липсата на визия за бъдещето водят отрасъла към сигурна ликвидация. Свидетели сме на масово унищожаване на продуктивни животни. Не помогнаха нито протестите на млекопроизводителите, нито воплите на свиневъдите. Многобройните обещания на ръководни фактори също не дадоха резултат. В България все още няма работеща система за идентификация на животните, което е основната пречка при получаване на евросубсидии. Българските производители са абсолютно неконкурентоспособни спрямо колегите им от европейските страни. И тук бих желал да попитам: как смятате, господа управляващи, че ще оцелеят тези хора без подкрепата на държавата? Как ще се конкурират с останалите европейски производители, при положение че тяхната продукция е субсидирана? Къде е стратегията на българското правителство за развитието на животновъдството? Всъщност такава стратегия няма - всичко е оставено на самотек, както и в другите отрасли в Министерството на земеделието и храните.
Движението за права и свободи не направи нищо дори за собствения си електорат. Задавали ли сте си въпроса какво ще правят, уважаеми колеги, от следващата година тютюнопроизводителите, след като няма да имат възможност да отглеждат тютюн и с какво ще се препитават тези хора, каква ще бъде тяхната алтернатива? ДПС заедно с коалиционните си партньори от БСП и НДСВ трябва да поеме политическата отговорност за незавидното състояние на земеделието в България, за пропуснатите възможности и изгубените надежди на хиляди земеделски производители, както и за злепоставянето на страната ни пред европейските ни партньори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Костадинов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Много се говори в последно време за енергетиката, за успехите, които има това правителство в енергийния сектор. Договорите, които подписа през този мандат, наистина бяха фундаментални за развитието на българската енергетика. Но въпросът, който трябва да си поставим, е: как бяха подписани тези договори и защитава ли се националният интерес в тях?
Договорите за големите енергийни проекти се подписаха в края на мандата на руския президент Путин и в тези проекти руската страна взе това, което поиска. Въпросът беше: защитен ли е българският интерес? Моето мнение е, че българският интерес в тези големи енергийни проекти не беше защитен, и ще се обоснова. Ако погледнем проекта „Бургас-Александруполис”, може би някои от вас си спомнят, че преди две години се споменаваше един термин – „терминал”, който трябва да бъде част от договора „Бургас-Александруполис”. При подписването на този договор универсалният терминал изчезна. Какво представляваше той? Универсалният терминал беше едно съоръжение, което трябваше да бъде държавна собственост, което трябваше да гарантира енергийната независимост в петролно отношение на България. От този универсален терминал трябваше да тръгнат петролопроводът Бургас-Александруполис и петролопроводът Бургас-Вльора. Него го няма, беше продаден българският интерес.

Липсата на този универсален терминал обезсмисли и проекта „Бургас-Александруполис”, защото рискът, който българската държава пое, е прекалено голям пред ползите, които можем да получим.
А какво стана с така наречения проект „Южен поток”? Защитен ли е българският интерес? От лявата страна на залата при подписването на този договор се казаха големи приказки, едва ли не че сме завоювали епохални успехи, осигурявайки си 50% от газопреносната система на този проект. Оказа се, че тези 50% са нищо, ние просто дадохме една собственост на руската страна, без да поискаме адекватна собственост. Вярно, много хора ще ни кажат, вие знаете ли как се преговаря с руснаците, с „Газпром”? Да, знам, когато ти поставиш въпрос за собственост срещу собственост или започнат разговорите, може да поискаш тази собственост да не бъде на руска територия, а да бъде съвместно експлоатиране на газови находища в трети страни. Ние даже не отворихме приказка за това нещо.
Месеци преди газовата криза министър Димитров обяви, че ние сме енергиен рай. В началото на тази година се оказа, че България не е енергиен рай, а е една от държавите, която най-много пострада от така наречената газова криза. Тогава всички разбрахме, че българската зависимост от газ зависи от една тръба. Ако в началото тази криза беше един руско-украински проблем, към който нашето правителство нямаше кой знае какво отношение, впоследствие този проблем стана чисто български – български, защото ние не можахме да намерим изход от тази криза, нашата икономика пострада сериозно. Правителството изкара стари и забравени проекти в сектора газопренасяне, а не помисли за утрешния ден. Защото от това, което чуваме като информация, която ни дадоха чешките специални служби, от това, което вече пише в пресата, разбираме, че Украйна е пред финансов колапс и кризата може да се повтори. Ако кризата се повтори, ние откъде ще получим газ? Успя ли правителството да договори с „Газпром” доставка на газ от южната страна, през Турция, през Гърция? Въобще постави ли този въпрос? Отговорът е: не. И ако тази криза се повтори и отново удари икономиката, то виновникът вече ще бъде ясен и конкретен – това ще бъде българското правителство.
Какво направи правителството в кадрово отношение, изграждайки българския Енергиен холдинг, който беше шумно анонсиран от министър Димитров през средата на миналата година? Беше обявено, че ще се търсят мениджъри, че ще се търсят лица, които могат да управляват такава структура. През това време този холдинг вече беше формиран в партийните централи на БСП, ДПС и НДСВ. Избра се мастита западна компания, която беше вкарана в този процес. Направи се една комисия начело с господин Димитров, поканиха се хора, загуби се време и ръководството на този холдинг беше избрано политически. Месеци преди това си направих труда пред нотариус да заверя списъка с холдинга, преди да бъде обявен конкурсът. И ето го този списък (показва), 100% отговаря на хората, които бяха избрани.
Това, което стана в енергетиката, никой досега не си го е позволил – да вкара политика в управлението на такъв сериозен отрасъл като енергетиката и то в една компания, която е мегакомпания, която вие много шумно афиширахте, компания с капитал над 4 милиарда, компания, от която ще зависи и зависи националната сигурност, не само енергийната сигурност. Начело на тази компания вие поставихте фигури, които са политически марионетки. А там където в икономиката има политически назначения, това вече води до огнища на корупция. Всяко следващо правителство ще сваля и ще назначава нови хора. Това, което никой не си е позволявал да прави в енергетиката, си го позволихте вие.
И като заключение искам да ви кажа за последното изявление на министър Димитров, който буквално вчера заяви, че ще намали цените на парното. При наличието на регулиращ орган, при наличието на цени, които са съгласувани с регулатора! Аз няма да коментирам, но ми идва нещо на ума, което бих казал, за да разберете какво мисля. Навремето един вицепремиер в правителството на проф. Беров каза: „Ега ти държавата!”. Аз мога само да добавя „Ега ти правителството!”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов. С това времето на Вашата парламентарна група е изчерпано.
Думата има господин Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа! Дебатът навлезе в своята, надявам се, заключителна фаза. Много аргументи бяха казани, но нека да резюмирам нещо много важно – правителството на БСП, ДПС и НДСВ дойде на власт с историческия шанс да вкара България в Европейския съюз, знаейки че репутацията поне на два от трите партньора в тази управляваща коалиция е много съмнителна по следните линии. Първо, това са хора, които по традиция са антиевропейци, хора, които по традиция са доказали, че толерират организираната престъпност и са против европейските правила и, разбира се, хора, които ще се опитат да излъжат Европейския съюз за своя лична, партийна или корпоративна изгода.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Е, хайде спри се малко!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Три години по-късно за съжаление е очевидно, че няма никакъв прогрес в началните представи както на европейците, така и на българските граждани. Три години по-късно България е във фактически борд в областта на правосъдие и вътрешни работи, безпрецедентен механизъм на верификация и мониторинг. България губи европейски пари тъкмо когато най-много тези пари трябват на нашата страна. И, разбира се, България се нуждае от едно ново подхождане към безпрецедентната криза. Възможно ли е този кабинет в оставащите месеци да направи нещо, което да промени радикално състоянието на нещата? Отговорът е: не. Именно тук е важният жест, който вие трябва да направите – да се вслушате в аргументите на опозицията, да подадете оставка, нашата страна да премине към предсрочни избори, за да се излъчи ново мнозинство, което има политическото доверие в страната и в чужбина, което изработи единна антикризисна програма, нови правила за управление на европейските фондове. По нов път да се превърне България в един пълноценен член на Европейския съюз. Ние не можем да си позволим лукса да търпим такъв тип управление, което е за сметка на българските граждани, които се отчайват във всеки един ден от това какво предлага демокрацията.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз ви моля най-искрено да подкрепите вота на недоверие в името на по-доброто бъдеще в най-тежкия период от историята на България след 1989 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за изказване вицепремиерът госпожа Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Аз използвам тази възможност, за да представя един своего рода отчет за работата по управление на предсъединителните програми и на оперативните програми за ползване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд.
Искам да ви припомня, че на последния парламентарен контрол аз се обърнах към всички народни представители с молба българският парламент да намери време и да се направи едно изслушване по темата, която е изключително важна. Тя е важна за България, важна е за всеки един от гражданите и то за период до 2013 г. А тъй като сме в началото на изпълнението на тази програма, то е естествено да има дебат и да се търсят възможно най-добрите решения по управлението на фондовете.
За съжаление, такава възможност досега в българския парламент не беше намерена. Аз бях поканила и опозицията да направим отделна среща. Отзоваха се само двама-трима от народните представители.
Затова си позволявам сега да представя на вашето внимание основната информация. Тук споделям изказването на господин Червеняков, който каза, че това са фактите. Бързам да ви информирам, че презентацията, която ще направя, остава на разположение в парламента. Ще ви помоля наистина да я получите и да проконтролирате след това изпълнението на тези ангажименти, които ще представя.
Започвайки съответно с предприсъединителните програми, защото е много лесно да се спекулира и да се говори за милиони, за милиарди, които са изтекли, загубени са и т.н., смятам, че просто не е коректно. Смятам, че е редно да се работи наистина само с цифрите.
Не се притеснявайте, няма да се спирам на конкретните цифри, но искам да дам един общ поглед върху нещата, а след това ще имате възможност да проследите и да анализирате цифрите, които ви предлагам, и съответно при възможност и отделено време съм готова и съм на разположение да отговарям на вашите въпроси, като при сегашната презентация ще се опитам и да намеря отговор на въпросите, които поставиха госпожа Михайлова, госпожа Капон – съжалявам, че не са в залата, господин Венцислав Върбанов, господин Жеков.
Започвайки с предприсъединителните програми и с поглед назад, мога да кажа, че наистина периода на лятото и есента на 2008 г., беше период на един кризисен мениджмънт, наистина на саниране съответно на предприсъединителните програми и намиране начин за отстраняване на нередности и засилване на контролните механизми. Паралелно с това трябваше и да се работи.
По отношение на Програма ФАР основните заключения, които мога да направя. Независимо че не беше възстановена акредитацията на двете агенции ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Министерството на финансите, бързам да кажа, че основните важни проекти, които са с национално значение, съответно бяха контрактувани в двете агенции и съответно са осигурени за изпълнение със средства от националния бюджет. За останалите проекти, които са със стара дата – 2006, 2007 г. до м. юни 2008 г., е направен пълен преглед на всички проекти. Те са категоризирани в три различни групи – без проблеми; проблемни проекти и такива, където би могло да се дискутира.
В момента с Генерална дирекция „Разширяване” се прави пълен преглед и оценка на проект по проект, като има готовността на Генерална дирекция „Разширяване” и по предложение на националния ръководител стартира процедурата по изготвяне на искане за размразяване на сумата от 197 млн. евро. Това са проектите, които са контрактувани по времето на Делегацията на Европейския съюз.
По отношение на Програма ИСПА, трябва да ви информирам, че това е програмата, която се занимава с инфраструктурните проекти в транспорта и околната среда. Виждате, че програмата завършва 2010 г. (показва на слайда). Основният ресурс, който е предвиден по тази програма, е 1 млрд. 540 милиона. По данните, които ви представям, се вижда, че по Програма ИСПА вече проектите, подписани по финансовите споразумения, са 11 в сектор „Транспорт”; 25 в сектор „Околна среда” и 4 са за „Хоризонтални мерки”.
Таблицата, която ви представям, показва още една детайлна разшифровка на общия бюджет на програмата, съответно сумата на сключените договори, както виждате (показва на слайда) в милиони евро – 1 млрд. 259 млн., и договори за сключване, като оградените цифри, обръщам внимание, 196 милиона са средствата, които са в Програма „Околна среда” и в момента се довършва договарянето на тази сума, което означава, че по ИСПА приключваме договарянето... (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Господин Костов, не Ви чувам. Или заповядайте на микрофона, или след това заповядайте в кулоарите да разговаряме.
Сто деветдесет и шест милиона, с което изчерпваме Програма ИСПА и остава изпълнението на проектите по Програма ИСПА до края на 2010 г.
Мога само да апелирам към всички депутати: списъкът на проектите е качен в Интернет-страниците и ще ви бъда много задължена, ако всички се включите в контрола по изпълнението на тези проекти.
По Програма САПАРД, по която се казаха доста неща от преждеговорившите депутати, бързам да кажа накратко, че след изпълнението на Плана за действие, който, държа да подчертая, беше съгласуван с Европейската комисия, и мерките, залегнали в него, бяха категорично наложени от Европейската комисия. Съответно в момента се намираме на етап удължаване на програмата с една година. Факт е обаче това, което казаха господин Върбанов и преждеговорившите, че в момента в Програма САПАРД, поради кадровите промени, които бяха направени, има сътресение, има забавяне на темпото на работа.
Бързам да ви информирам, че в разговорите, които сме водили в последните няколко седмици с Управителния съвет на фонда, че съм изискала съответно да се проведе конкурсна процедура за назначаване на нов заместник-директор на фонда, който да отговаря по Програма САПАРД. Също така да се направи промяна на Правилника за действие на Фонд „Земеделие” и съответно на база на дейностите, които ръководи този фонд, пак на конкурсно начало да се назначават заместниците във Фонд „Земеделие”, както и предложението тази изключително важна структура, която управлява огромен финансов ресурс от национални и европейски средства, да мине под защитата на Закона за държавния служител. Тук е изписано точно това, което казвам (показва на слайда).
В същото време в Програма САПАРД продължават проверките от Генерална дирекция „ОЛАФ” – всяка втора седмица. Продължава работата на работната група под ръководството на прокурора от Висшата касационна прокуратура госпожа Маргарита Попова. Господин Червеняков изнесе данните, които показват, че за четири месеца са оформени вече 102 досъдебни производства, внесени са 27 обвинителни акта и има 6 присъди. Вярно, чудеса не стават и е вярно, че темпото, с което трябва да се работи, сигурно е много по-интензивно, което се очаква както от гражданите, така и от Европейската комисия.
На един от най-болните въпроси, който постави господин Върбанов, а именно забавянето на плащанията. Господин Върбанов, изключително важен въпрос, имате пълното основание. Затова бързам от тази трибуна да информирам не само Вас, но за мен по-важно е да бъдат информирани земеделските стопани, които са лично засегнати в момента, че съм разпоредила да се качи в интернет-страницата на Фонд „Земеделие” съответно графика от номер до номер по отделните мерки кога ще стане разплащането на отделните проекти. Има включени два телефона, на които съответните земеделски стопани могат да получат информация за всеки един от проектите.
Второ, разпоредила съм на министър Цветанов утре на заседанието на Министерския съвет да внесе съответното проектопостановление за осигуряване на ресурса за разплащане на добросъвестно изпълнените проекти. На база на направените анализи и проверки в САПАРД очакваме госпожа Фишер Боел да се произнесе дали ще бъдат възстановени средствата или не.
Моля ви само да не се правят прибързани изказвания, че това е вече решен въпрос. Бързам да ви коригирам, че засега няма отговор от Европейската комисия и очакваме такъв на базата на анализа, който се прави от Генерална дирекция „Земеделие”.
Информирам също уважаемите депутати, че госпожа Фишер Боел ще бъде тук в началото на м. април.
По оперативните програми, свързани с използването на средствата от структурните и Кохезионния фонд. Вече бяха казани основни цифри. Ще припомня, че програмите са акредитирани до края на 2007 г. и реално са стартирали действие в началото на 2008 г. Единствената програма, която е стартирала през лятото на 2007 г. това е Оперативна програма човешки ресурси. Там има и най-голям напредък.
Съответно по справката, която ще видите, припомням цифрите, които обяви и господин Червеняков. Към м. юни 2008 г. имаше сключени договори на стойност 93 млн. лв., а в момента се намираме на етап повече от 2 млрд. 600 млн. лв., а плащанията, които са извършени 201 млн. лв. Трябва да подчертая, че именно в момента, освен че трябва да продължим с това темпо, за да направите едно добро сравнение за периода М+3, разбирайте първите три години след присъединяването, България има да усвоява около 3 млрд. евро. В момента са сключени договори за 1,2 млрд. евро. Разбирате, че в периода от последните осем месеца има сравнително наваксване и съответно ние трябва да продължим със същото темпо на сключване на договори, но паралелно с това и за строг контрол за качествено изпълнение на съответните проекти.
По отношение на отделните оперативни програми – справката, която ви давам показва, че по всички оперативни програми има общо 44 приоритетни оси, от които вече 28 са отворени. По всички оперативни програми по-голямата част от осите от съответните мерки, вече са включени в действие и това са на стойност, както виждате са сключените договори на 2 млрд. 561 млн. лв.
Съответно сумата за периода 2007-2013 г., аз коментирах вече, именно точно това сравнение, че трите милиарда, за които говоря за първия тригодишен период по сключването на договорите има наваксване, а сега изпълнението на тези проекти трябва да се форсира и съответно да се форсират междинните плащания.
Графиката, която ви показвам и която след това ще имате възможност да анализирате, показва обема на средствата за периода 2007-2013 г. и съответно изпълнението в първия тригодишен период и съответно индикативните програми, които са заложени при всички оперативни програми за тази 2009 г.
По отношение на финансовите прогнози – тук искам да ви обърна внимание, че можете да влезете и в страниците на отделните министерства. Знаете, че съвместно с Европейската комисия въведохме така наречената система Лотар, която е не само прогноза, но и възможност за контрол по използването на средствата от Евросъюза. Планираните за 2009 г. съответно мерки, които се отварят и стойността на отделните оперативни програми.
По Програма околна среда се отварят за 2009 г. – десет мерки на стойност 443 милиона, в транспорта, както виждате на 1 млрд. 300 милиона – всичко това е в евро. Конкурентоспособност – 296 и съответно развитие на човешките ресурси – 217.
Какво се крие зад тези цифри? Тук се крие вниманието на правителството в условие на криза – от една страна да се помогне на българския бизнес, на малките и средните предприятия, затова и концентрацията на средства в Оперативна програма конкурентоспособност и другия акцент на правителството е концентриран точно върху инфраструктурните проекти околна среда и транспорт.
По отношение на отделните оперативни програми тук аз няма да се спирам на отделните проекти, тъй като от много от депутатите имаше конкретен интерес: „Моят проект, от моят избирателен район включен ли е или не е включен?”, затова сме си направили труда да направим пълен списък на тези проекти, със съответната стойност. Имате възможност да контролирате тяхното изпълнение.
Същото се отнася и по Оперативна програма околна среда – осите, които се отварят, стойността на тези оси и сроковете, в които те ще бъдат изпълнявани и ще бъдат набирани съответните проекти.
По отношение на Оперативна програма регионално развитие – по същия начин са дадени абсолютно всички приоритетни оси, които се отварят през тази година и съответния финансов ресурс.
По отношение на Оперативна програма конкурентоспособност – вече коментирах този въпрос и особено изтеглянето и прехвърлянето на средства, за да се стимулират сега, в момента и да се подпомогнат малките и средни предприятия.
Министър Димитров сигурно ще вземе думата и може да даде по-подробна информация.
Трябва да спомена също, че в рамките на преговорите между министерството и Европейския инвестиционен фонд е постигнато и съответното приемливо решение между двете страни да се създаде холдинговият фонд, по инициативата Джереми, така че в момента е пред подписване и това споразумение.
По отношение на Оперативна програма човешки ресурси – това е една от най-успешните оперативни програми, която работи с много широк диапазон от бенефициенти и съответно може да намерите в сайта и на министерството конкретните мерки и сроковете на съответните процедури.
Съответно по Програмата административен капацитет – това е другата програма, по която не само е сключен договорът почти на сто процента, но и междинните плащания, които изпълнява са вече в много напреднал стадий. По тази програма са контрактувани всички средства по 2008 г. и тук са дадени съответните данни, които са предвидени за 2009 г.
По отношение на развитие на селските райони – това е другата голяма програма, както беше коректно казано, която управлява 3 млрд. 200 млн. лв. За това е изключително важно наистина да се гарантира, че всички нередности, които бяха констатирани по управлението или при прилагането на Програма САПАРД, не бива да се допусне да бъдат прехвърляни при управлението и ползването на средствата от развитието на селските райони.
Господин Върбанов, бързам да Ви информирам, че вчера имахме среща с госпожа Шпербер в Министерството на земеделието и храните и още отпреди 10 дни с моя заповед има създадена работна група, в която са включени и представителите на ОЛАФ, на базата на информацията от одитните мисии и всички контролни проверки, които са направени по САПАРД, съм възложила да се направи един прост анализ и да се изредят всички пропуски, нередности, слабости при контролните механизми на САПАРД. На базата на този списък от грешки и нередности, съответно да се направят съответните промени в процедурите, в наръчниците, ако е необходимо даже да се предложат и законодателни промени, за да гарантираме, че програмата развитие на селските райони няма да проследи или да поеме същите тези недостатъци, грешки и пропуски и слаби места.
Призовавам и приканвам всички да проконтролират, да се включат, но в наш общ български интерес е тази програма наистина да работи и да стигне по предназначение, защото тя е предвидена за 80% от територията на страната и за 44% от населението на страната. Господин Върбанов знае това много добре.
Това, което искам да кажа, е,че в момента има подадени по тази програма над 4500 проекта. Факт е, че администрацията се задъхва и не може да спази срока от три месеца, за да обработи всички проекти. Затова, така както при оперативните програми направихме промяна на така нареченото Постановление № 121 и намерихме начини и форми да опростим процедурите, да засилим контролните механизми, да вкарваме повече прозрачност. Така в момента съм създала съответната работна група, която се занимава с преглед на правилата за управление на Програмата развитие на селските райони.
Ако депутатите имат интерес и желание да се включат в тази работна група, с огромно удоволствие, или да пратите ваши представители, защото там също трябва да се опростят механизмите и процедурите. Така както и в другите страни членки при определен праг на проекти, които са с ниска стойност, не е необходимо всички проекти да се качат от Малко Търново до София, а могат да бъдат обработвани, разглеждани долу на областно ниво. Трябва да направим това, за да се разтовари централната администрация тук и да ускорим темпото на работата и да се спазват тримесечните срокове, за които говорим.
Това се прави в момента. Разбирате, че се учим на ход и има неща, които иска технологично време. Затова призовавам всички да се включат. Това може да бъде само в общ интерес.
По индикативния бюджет ще видите абсолютно всичко – какви са съответните мерки, какви са стойностите. Връщам се на това, защото трябва да отговоря на господин Върбанов за ДДС-то, че нямаме различия. ДДС-то по развитие на селските райони се плаща на общините. Не стои въпросът. (Реплика на народния представител Венцислав Върбанов.)
Трябва да си вършим работата и ще го довършим. Ще го довършим, така или иначе ДДС-то се разплаща и на общините. Това е казано.
За следващата година е казано на Министерството на земеделието и храните, че трябва да включва този финансов ресурс в бюджета за 2010 г., за да бъде достатъчно ясно, да бъде качено на страницата и да няма притеснение за хората.
По отношение на сектор Рибарство – една сравнително малка програма, със 108 милиона евро, но така или иначе програмата вече стартира, работи и има приети вече първите две проектни предложения.
По отношение на лозаро-винарския бранш, не виждам господин Пламен Моллов, тъй като той има заслуга в подготовката, затова го потърсих, тази национална програма преди няколко дни стартира официално. Тя предвижда обем от 112-113 милиона евро за 5 годишен период Това е програма, насочена към лозаро-винарския бранш, за преструктуриране и конверсия на винени лозя, за промоция на вина в трети страни и за застраховане на реколта Разбирате, че това е изключително важно в момента, когато европейският пазар в рецесия и когато трябва да се търсят именно пазари за нашата продукция в трети страни, а българските вина са едни от най-добрите и най-качествени продукти, с които България може да се похвали. Така че смятам че това, което правителството направи със стартирането на тази програма, е една допълнителна възможност да се подкрепи бизнесът.
По отношение на инструмента Шенген - напомням само, че това е един важен инструмент за България като външна граница на Европейски съюз и като подготовка на страната ни за влизане в Шенгенското пространство Ще се запознаете с информацията, съответно комисията от Европейски съюз, която беше тук, даде една добра оценка за работата досега и се очаква ускоряване по сключването на договорите по провеждане на процедурите за използване на средствата по инструмента Шенген.
Това, на което искам в заключение да обърна внимание – най-важните приоритети, които остават за изпълнение през 2009 г., са свързани точно с получаване на положителна оценка на съответствие за всички оперативни програми. В този тригодишен период след присъединяването, който изтича и след който ние трябва да докажем на Европейски съюз, че нашите системи наистина работят пълноценно и сигурно. Това включва тази оценка на съответствието.
Основните фактори и условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да има гарантиран, добре професионално работещ, независим централен одитен орган... Искам да ви информирам, че това преструктуриране на този орган приключи и има създадена независима агенция за централен одит към министъра на финансите, където са привлечени и съответно допълнителни експерти, одитори, от четирите големи одитни компании.
Другото важно условие, свързано с информационната система за управление и контрол, за да може да се постига нужният синхрон ви информационните потоци между отделните оперативни програми е задължително включването на програма „Развитие на селските райони”. Една от целите на тази система е да се предотврати дублирането на проекти по различните програми и разплащане на едни и същи програми по няколко пъти.
Какво в крайна сметка се очертава за 2009 г.? В кризисната ситуация, в която се намира и Европа, искам да ви запозная с мерките, които първо Европейската комисия взе, а именно за България, както и за други страни, имаме увеличение на цялостния обем авансови плащания от 2 на 4 %, който се равнява на 267 милиона евро. В същото време имаме на базата на водените разговори с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за реконструкция и развитие възможностите, които се осигуряват с инструментите Джереми, Джаспърс и Джесика, като ударението пада, пак казвам, върху инфраструктурните проекти и бързам да информирам, че по инициатива на министър-председателя в началото на месец март на посещение в България ще бъде президентът на Европейската инвестиционна банка и ще бъде открит офис на банката за инструмента Джаспърс именно за подпомагане в консултациите по проектите от инфраструктурния сектор, воден сектор и транспорт.
Това, което още трябва да ви информирам за другите стъпки, които правителството предприе – вече коментирах промяната в 121-о постановление, а именно там са съсредоточени всички процедури, механизми, инструментариум за управление на средствата по оперативните програми. С обществения съвет, който работи при мен, с едно широко представителство от икономическите и социални партньори, направихме съответните промени в това постановление в няколко посоки. От една страна да съкратим бюрокрацията, да не изискваме на хората излишни документи, които са публично известни или пък съответно ги искаме веднъж, когато подават проекти и след това когато сключват договори. Това опростяване на процедури и съкращаване на бюрокрацията е едната от стъпките, която беше направена, и може да се провери в постановлението, другата беше свързана със съкращаване на сроковете. Трябва да ви призная, че преди акредитираните процедури от подаването на предложения до сключването на договора са минавали 11 месеца. В момента този период е съкратен наполовина.
Третият момент, който беше много важен и който е вграден в новото постановление, е свързан с увеличената прозрачност и обективност на работа на оценителните комисии. Включени са както независими оценители, така и независими експерти. Качено е и на интернет страницата на правителството и на Министерския съвет, на Министерството на финансите, може да се получи пълна информация за постановлението, което вече действа.
Другите действия, които правителството предприе, са от една страна, опростяване на процедурите и строг контрол, а от друга страна гарантиране на така нареченото „мостово финансиране” за да могат бенефициентите и главно общините да бъдат подпомогнати при подготовката на проекти и при стартирането им. Затова бързам да ви информирам, че авансовите плащания по проектите са увеличени както виждате, от 10 на 15 процента, в инфраструктурния сектор, и съответно до 30% за общините, Национална агенция Пътна инфраструктура ще получава авансови плащания до 20%.
Другото, което трябва да информирам, е свързано с действието на фонда ФЛАГ, тъй като това беше една инициатива, заедно с Европейската банка за реконструкция и развитие, която осигурява средства за да подпомогне именно общините при подготовката и старта на проекти.
Няма да спирам вашето внимание на промените в законодателството, които касаят точно ускоряване и подобряване работата с фондовете, те са свързани със закона за общественият поръчки, закона за действие на Агенцията за държавната финансова инспекция и Закона за конфликт на интереси. На това място мога само да благодаря на парламента и за вашето сътрудничество и съдействие.
За мостовото финансиране вече споменах – условията са дадени, възможностите, които предоставя освен фондът ФЛАГ и Европейската инвестиционна банка, където има сключено кредитно споразумение до 750 милиона евро за периода 2008-2009 г.
Останалите възможности за финансиране за малки и средни предприятия и за неправителствения сектор са качени в съответните интернет страници, които са дадени тук и могат да се ползват.
Завършвам, уважаеми дами и господа. Както виждате като основни приоритети от една страна осигуряване на темпо на работа, от друга страна опростяване на процедурите, от трета страна гарантиране на контрола, на четвърто място – работата с всички структури на гражданското общество.
В заключение искам да ви уверя, че се прави всичко необходимо, за да може системата на управление на фондовете да бъде гарантирана и да бъде устойчива, да бъде последователна, да бъде стабилна и съответно следващото правителство да получи, така да се каже, готовата база и без сътресения да може да си продължи управлението и ползването на средствата в интерес на страната, за да се получи нужният ефект както за българския бизнес, така и като общото благосъстояние на гражданите и съответно изпълнение на инфраструктурните проекти. Важното е да се гарантира наистина спестяване на всички тези неприятности, проблеми, грешки, които бяха допуснати досега. Смятам, че сме си направили поуките, трябва да се изкаже съответната благодарност и уважение на всички, които работят в момента Призовавам всички вас като народни представители да изпълнявате вашия ангажимент на контрол по-ефективно. По този начин всички ще сме дали нашия принос за успешното използване на средствата от Евросъюза.
Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Този вот е за цялостна политика, аз ще се спра на един сектор. Културната политика на Република България през последните години доста прилича на песента „Илюжън”, която ще ни представя на Евровизия – нещо малко патриотарско, нещичко историческо, националистическо, нещичко на кокили...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Но има глас!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: ... като цяло бутафория и тих вой от недоимък.
Има ли изобщо културна политика, уважаеми колеги? Има ли изобщо за какво да говорим ние днес с вас тук, освен за преразпределение на мизерията, при положение че бюджетът за културни политики е 121 млн. лв., от които, научавам, че 12 млн. лв. за следващата година са под въпрос? За сравнение ще ви кажа само, че преките бюджетни помощи за тютюнопроизводителите са около 110 млн. лв. Сравняването на тези две цифри вече е диагноза. Ще кажете – няма пари! Добре, през м. декември 2006 г. изтече срокът, в който трябваше да бъде създадено така нареченото Артлото по смисъла на чл. 31 от Закона за меценатството. Като нямате централизирани пари за култура, защо не дадете възможност на гражданския сектор да ги изкара? Когато Движение „Напред” състави следващия кабинет, една от първите му мерки ще бъде това Артлото най-после да бъде създадено и да заработи.
През последните години процесът на децентрализация на средствата за култура не просто спря, а се превърна в своята противоположност - свръхцентрализация, съчетана с нежелание на Министерството на културата да се бори за по-висок бюджет в рамките на правителството.
Когато Движение „Напред” състави следващия кабинет на страната, ние ще свалим функциите на Министерството на културата до регулатор, ще го съсредоточим в опазване на културно-историческото наследство, а средствата за дейности „Реклама и изкуство” ще оставим на гилдиите, творческите съюзи и арт-сдруженията в третия сектор.
Когато Движение „Напред” състави следващия кабинет на страната, ние ще създадем фондове, които да могат да ползват преходен бюджетен остатък, а не както сега. На практика Законът за бюджета обезсмисля държавното финансиране, например, в областта кино, в която са няколко от малките неуспехи през последните години.
Четири години отхвърляте предложението на депутати от Парламентарната група на Движение „Напред” за диференциран данък върху печатните произведения, книгите и учебниците, въпреки че го обещахте – всяка една от трите съставляващи управляващата коалиция партии го обещава на предизборни срещи. Уморихме се да ви го напомняме. Вие просто нямате смелост да се изправите пред хората и да отстоявате една диференцирана ставка за сметка на друга. Това е отказ от политика. За жалост книгите си нямат лоби. Лоби имат хотелиерите и затова туристическите пътеки са със 7% ДДС. Когато Движение „Напред” състави следващия кабинет на страната, ние ще направим ставката 7% за печатните произведения, защото за нас са важни книгите. Ние ще сме лобито на хората, които четат. Защото тези 7% не са помощ за издателите, те са пряка помощ за четящите.
Отменихте тихомълком данъчните преференции, които читалищата имаха и ги поставихте в пълна зависимост от благоволението на министерството.
Когато Движение „Напред” състави следващия кабинет на страната, ние ще върнем тези преференции, за да може държавата да се освободи от грижата за проспериращите читалища и да съсредоточи помощта там, където е най-необходима.
Какво да кажем, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, за културната политика на Република България като кризисен PR - като възможност да се съпротивляваме на негативния образ, който страната ни, а и народът ни получават вследствие на шамарите от Европейския съюз? Къде е културната политика, която трябваше да докаже с примери на Европа, че не сме турски клозет, не сме крадци на еврофондове, сводници и корумпирани типове? Не знам къде е тази политика. Мога само да кажа, че докато министърът на културата беше зает да гони трамвая на премиера, напълно изпусна влака на възможността за една радикална промяна в културата на България. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, съгласно предварителния списък на народни представители, които са заявили желание да вземат участие в дискусията, сега би следвало да дам думата на народния представител Стефан Софиянски. След него е господин Йордан Бакалов – няма го.
Ще съобщя времето, с което разполагат парламентарните групи: Коалиция за България разполага с 27 мин., НДСВ – 26,30 мин., ДПС – 12 мин., ОДС – 2 мин., БНД – времето е изчерпано, ДСБ – 9 мин., Движение „Напред” – 2,40 мин., КА – 2,40 мин., независимите народни представители са изчерпали своето време.
Господин Софиянски, заповядайте – имате думата в рамките на две минути.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Дълго слушахме обясненията и, бих казал, оправданията на правителството. Аз лично останах с впечатление, че все още самочувствието пречи да бъде осъзната критичната ситуация, в която се намира страната.
Няма да се спирам на инфлацията, няма да се спирам на неусвояването на фондовете – цифрите са достатъчно ясни.
Но, господин министър-председател, няма да се стърпя да Ви кажа две думи за излишъка. Много пъти съм казвал, че вашата икономическа политика е грешна. Но Ви обръщам внимание на едно нещо – политиката на излишък е политика на арабска държава, която има петрол, която продава петрол, която формира излишък, когато има цените и са по-високи, и разполага и разпределя този ресурс.
Излишъкът, с който вие се хвалите, е откъснат от хляба на хората. Излишъкът, който вие формирате, е на базата на съкратени разходи за здравеопазването, на базата на непостроени магистрали, на базата на по-ниски пенсии. Това не е излишъкът, който й трябва на България. Това е взет от хората излишък.
Затова трябваше да водите политика, която да бъде много по-агресивна по отношение на публичните финанси. Този излишък и тези средства, които вие приемахте за разпределение в парламента през м. октомври - или м. декември беше последният път, фактически не допринесоха за генериране на брутен вътрешен продукт, поради невъзможността им да бъдат усвоени за краткия период от време. Това не даде възможност България да има много по-висок ръст, много по-плътен ръст на брутния вътрешен продукт. Като казвам „плътен ръст” искам да подчертая, че става въпрос за реален ръст, а не за ръст, върху който оказват влияние странични фактори. Спирам дотук по този въпрос.
Искам да обърна внимание върху три мерки. За краткото време аз не мога да изразя цялостна концепция, но ви обръщам внимание върху три основни мерки, които смятам, че трябва да бъдат предприети.
Първата е по отношение на финансовата стабилност и на инвестиционната възможност. Банковата система е ограничила и спряла ресурса за кредитиране. Веднага трябва да се приеме пакет от спешни мерки по конкретни програми...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ... към конкретни адресанти, който да облекчи високия лихвен процент, който го има и той да играе грантова роля, така че върху целия ресурс...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ... да бъде съкратен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Довършете си мисълта.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Още две мерки – втората мярка, която препоръчвам и смятам, че задължително трябва да бъде предприета, е такова преразпределение на земеделската субсидия, която между другото още не е стигнала до земеделците, че те да получат този ресурс през м. април. Април е месецът, в който се изпитва най-голям глад. Направете трансформация, извадете пари от бюджета, после ще ги покриете с допълнително финансиране, но захранете през м. април земеделците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Софиянски, благодаря Ви!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: И третото – рязко увеличение, категорично увеличение на пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Софиянски, една минута говорите повече. Времето изтече. (Народният представител Стефан Софиянски говори на изключени микрофони). Моля Ви най-любезно да прекратите изказването си.
Има думата народният представител Веселин Методиев - Парламентарната група на Демократи за Силна България разполага с 9 минути.
Много ви моля, колеги, да се вместваме във времето, което е лимитирано от правилника.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, господин министър-председател, госпожо вицепремиер, госпожо министър, господин министър! Преди да започна, госпожо Плугчиева, имам една молба. Когато говорите за средствата, които България получава, има да взема, има възможности да усвоява и пр., не обърквайте непрекъснато инструментите от предприсъединителната фаза и тези, които България трябва да получава като член. Тук от тази трибуна стана ясно, че за 2007 г. България усвои 0 лв., но плати 650 милиона. В следващата година това число стана по-голямо – над 800 милиона, тоест за две години имате 1 млрд. 400 млн. лв., дадени от България към Брюксел. Оттам Вие казвате, че има дадени 200 милиона. Моля да бъдат ясни реалните числа за движение на средствата. Всичко останало са някакви възможности. Това трябва да се уточнява, а не да се спекулира.
Уважаеми колеги, наистина дебатът мина своя пик и се движи към своя край. Искам да се обърна към министър-председателя и да кажа едно впечатление, което се споделя от нашата парламентарна група. Господин Станишев, дългите отчети, които бяха направени от Вас и вашите министри, бяха административно-чиновнически отчети. Те говорят за експертиза, която може би е добра, може би не е добра, но тук липсваше политическият отчет.
Вие бяхте решили да използвате вота като насрещна форма – да направите отчет, в което няма нищо лошо. Въпросът е, че тук направихте една чиновническа система на отчитане с едни дълги, протяжни, безкрайни доклади. Това не е нужно в една зала в парламента, където трябва да се срещат политики.
В тази връзка ще ви кажа само по една тема, която е болезнената тема, най-голямата тема, първият приоритет – борбата с корупцията. За четири години в тази зала под Ваше управление и мнозинството в страната не можаха да се разграничат, първо, кое е политическа корупция и кое е административна корупция. Не се проведе битка в тези посоки с ясното дефиниране къде е политическата, къде е административната корупция. Тези неща бяха непрекъснато оплетени и поради тази причина резултатите са негативни.
Следващото управление на страната трябва да направи в областта на битката с административната корупция следните неща. Първо, да престане този толеранс към администрация, която не обслужва гражданите. Да се завишат санкциите, да започнат да се налагат много по-големи глоби на онези чиновници, които не реагират на публичната услуга, за която им се плаща от държавния бюджет. С това ние сме изостанали много към собствените си граждани.
Второ, трябва да се намали административният персонал, защото тези над 100 хил. човека, назначени в последните години, където се укри някаква част от „безработицата”, има хора, с които се укрива и отговорността. Не се носи лична отговорност, а има някаква колективна отговорност, попаднала в някаква група от администрацията. В цели сектори от администрацията потъва личната отговорност и по тази причина не може отгоре, от върха на властта да се търси кой точно какво прави, какво върши и за какво е отговорен. Това е поради огромния брой чиновници, които нараснаха в тези осем години.
Трето, един от най-сигурните механизми за борба с чиновническата корупция е осветяването на документооборота. В тази насока се казаха много думи, но не се свърши нищо. Следващото правителство трябва да електронизира документооборота, защото в съвременния свят на интернет това е начинът чиновникът да не крие папката вътре в бюрото си, без да знае дори прекият му ръководител, и по този начин да стане част от корупционна схема, дори част от организирана престъпна група. Българската администрация в тази посока не е свършила абсолютно нищо.
И на следващо място, трябва да се намалят и ликвидират всички разрешителни, лицензионни режими извън тези, по които България е поела ангажименти към Европейския съюз, защото това е друг инструмент за корупция, от който страдат и фирмите, и гражданите.
По отношение на политическата корупция – там, където сме най-изостанали, там дори няма визия. Вие, господин министър-председател, и Вие, госпожо заместник-министър председател, бяхте в тази зала часове, след като парламентът беше фактически спрял действието на Закона за предотвратяване на конфликта на интереси. Защо? От една страна, най-добронамереният поглед беше, че не се разбра какво е политическа корупция. Вие затова се червихте в Брюксел и отговаряхте, че все пак ще се поправим в тази посока. Защото тук колегите от мнозинството много трудно се съгласяват да се хване политическата корупция в този наистина стегнат обръч на конфликт на интереси и да не й се позволява да вирее.
Следващото правителство, уважаеми колеги, на всяка цена и следващото мнозинство трябва да санкционират всеки български политик, независимо дали е на областно или общинско равнище, или е народен представител тогава, когато упражнява политически натиск върху българската администрация. Какво се случва напоследък? Свидетели сме точно на това: не може в кабинет на министъра да бъде викан ръководител на данъчната администрация от някой областен град и да му се каже: „Ти ще слушаш какво ти говори народният представител, иначе си уволнен”. Когато народен представител е кадровик и упражнява политически натиск, за да закрива корпоративни интереси, това се нарича политическа корупция. Следващото управление ще санкционира такива хора, бъдете сигурни! Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ и независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министърът на културата иска думата.
Заповядайте, господин Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Понеже се наложи трамваят да спре, за да мога да сляза, малко се забавих. Тук чух много интересни изстъпления и информация напред: всичко щяло да стане чудно.
Искам само на действително уважавания от мен господин Любен Дилов-син, с когото се срещаме, когато ме канят в Комисията по културата, и пред българската общественост да кажа следното.
Първо, искам да го посъветвам да се разходи по залите на културата в гр. София и в извън столични градове. И ако някога преди е ходил и сега, сам ще види разликата. Но най-доброто, което може да направи, е да направи справка от ръководителите на тези институции какво се е случило през тези четири години в сферата на сценичните изкуства. И тогава не знам така ли би говорил.
Що се отнася до читалищата, ще кажа само няколко числа. През 2005 г. издръжката на една бройка читалищен деец годишно е 4110 лв. През 2009 г. тази бройка вече има, носи тежестта на 7100 лв. Направете сметка какво значи това! Това е субсидия за държавна бройка. Откакто аз съм министър съм разрешил над 700 бройки за българските читалища.
От друга страна, още едно число. През 2005 г. общата субсидия за читалищата беше 24 милиона. През 2009 г. тази субсидия, която получават народните читалища в България, е 48 млн. лв., 24 милиона лева – 48 милиона лева! Няма да ги развивам поотделно. Идете и се срещнете с български читалищни дейци, за да чуете какво е отношението на министър Стефан Данаилов към българските читалища, респективно на кабинета.
Много добре знае господин Дилов, че откакто съм тръгнал да се занимавам с тези неща – от 2001 г., съм един от радетелите за намаляване на данъка за българска литература и учебници. Това, което успяхме да направим, е сегашното българско правителство на Сергей Станишев да отпуска, тази мярка действа в продължение на три години – от 2006 г., практически 2007, 2008 и 2009 г., за попълване фондовете на библиотеките в България – Народната библиотека, общински библиотеки, читалищни библиотеки, инвестицията с тази година е 8 млн. лв. Осем милиона лева – това е за попълване фондовете на българските библиотеки, при средна цена на една книга между 15 и 20 лв., ще видите за какво става въпрос. Това са субсидии за българската култура.
Що се отнася до това къде сме в Европа, извинявайте, но тук има хора от вас, какво прави българската култура. И когато застанеш на тази трибуна, поискай поне една информация. Защото програмата и инвестицията за показване на българската култура в Европа и света, е много голяма. Аз не говоря, че над 20 млн. в тези четири години са инвестирани само в българския културен календар.
И само да се върна на това, което се състоя миналата година на територията на световния град на културата Париж – участието на България и българската култура в Париж в есенния културен сезон и това, което продължава през пролетта. Няма да изреждат тези неща. Да, за лотото наистина ми отказват систематично. Още в 2005 г. беше гласуван Законът за мецанатството и беше записано да се устрои. Наистина Министерството на финансите отговаря категорично, че това е невъзможно да се случи. И предложението и това, което обсъждаме, е да видим в държавната лотария да се направят няколко тиража. Но искам да кажа, че алтернативното финансиране, колкото и днес да е затруднено поради отказа и невъзможността на големите фирми, алтернативно финансиране все още има и то доста сериозно по отношение на второстепенните разпоредители.
Разбирам и винаги съм казвал, че парите за българската култура не стигат и те трябва да бъдат повече. Но и тази година средствата за издръжката и социализацията, консервацията на паметници на културата е 6 млн. лв. Там инвестициите са към 25 млн. лв. за паметници на културата. И това, където като минете през долината на тракийските царе, това, което е на Александрово, и да не изреждам старите столици, това не е дошло от небето, то е направено от това правителство.
Надявам се когато вземат властта „Напред”, да бъдат така любезни да видят какво сме направили ние, за да вървят оттук нагоре. Пожелавам им успех, което едва ли ще се случи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата Мирослав Мурджов от Парламентарната група „Напред”.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, господин премиер министър, специални почитания на министъра на културата, който спомена уверено думата „напред” и иска да води България напред, доколкото разбрах, пожела изборен успех на Движение „Напред”.
За разлика от моите колеги, които надълго и нашироко обясняваха по конкретните сектори едни политики, където се видя, че правителството може би е взимало и добри решения, заедно с лошите, ще покаже, че тези, дори и добри решения, понякога опират до едно лошо нещо. И това е лошото изпълнение. И там е проблемът на цялото това управление. Там е сбърканият модел на това управление. Защото всички важни секторни политики в България, за съжаление, бяха провалени. Дори хората професионалисти, хората, които работят в администрацията, честните хора, искащите и можещите хора, не могат да направят нищо против това нещо. И там е трагедията в България.
Тройната коалиция пропусна една уникална възможност – да влезем в Европейския съюз в рамката на националния си интерес и да отстояваме този национален интерес. Напротив, според една от управляващите партии в тройната коалиция, която твърди, че е европейското лице на България, ние излезохме корумпираното европейско лице на България и това е много лошо за България и лично за мен е абсолютна обида.
Този вот е против начина, по който се води политиката в България, зловредния начин, по който се води тази политика. Това е вот срещу зловредния маниер, който е усвоен и от предишното управление, на БСП явно им хареса – парите на гражданите просто да преминават от един в друг джоб и то на определени хора, на шепа група хора. И то окопали се в администрацията и неискащи държавата да върви напред. И това е трагедията.
Мотивите, които днес изложихме, са мотивите, които българските граждани усещат целодневно и пряко разбират. Защото българската опозиция искаше чрез вота на недоверие, този е седмият. За конкретни секторни политики. Обещанията са едно, а реалностите водят до съвсем друго. Това, което ни внушавате днес, е, че трябва да избираме пак по-малкото зло и искате да свикнем с тази идея да избираме по-малкото зло. Не искаме да избираме по-малкото зло. Искаме да вървим напред, уверено да вървим напред, а не да стоим на едно място, така че да пазим статуквото.
И смисълът от правенето на политика е действително да има пряко движение. С този вот предлагаме промяна на начина на управление и начинът на управление на България оттук нататък да върви уверено напред, а не да тъпче статуквото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Парламентарната група „Напред” изчерпа своето време.
Има думата народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри и парламентаристи! След този сърцераздирателен вот на недоверие, в който опозицията обяви, че е вот на отчаянието, за правителството не остава нищо друго, освен утре да подаде оставка в знак на съчувствие към опозицията. Следващото правителство да състави Движение „Напред”, допускам, че дотогава неговият неформален лидер господин Ковачки ще си плати данъците и ще имаме възможност да увеличим пенсиите, заплатите и всички останали доходи не символично и не еднократно.
За съжаление, дами и господа, песента „Илюжън”, спечели българската номинация на Евровизия, но конкурсът мина онзи ден. Днес вече сме в друг конкурс. В този конкурс, за съжаление, песента „Илюжън” не участва и на воплите се отговаря с известната народна поговорка за гладната кокошка, която сънувала просо.
Лошото на този вот е, че не можа да се изясни какво предлага обединената опозиция и с какво тя е обединена, освен с пълната си неприязън към правителството.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Не е малко.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, съгласна съм, че не е малко. Тази неприязън е традиционна. Както каза господин Константин Димитров – защото те по традиция са олицетворение на всичко лошо, антиевропейци, лъжци, толериращи организираната престъпност и всичко останало.
За съжаление, дами и господа, струва ми се, че бъркате България със себе си. Сигурно за част от вас, особено за стоящите вдясно, е голяма драма след 2001 г. да бъдат в опозиция. Но това не е драмата на България.
Не е възможно днес да се чуят мерки само в икономическата сфера, като: да се намаляват данъците - представени от Лидия Шулева и Мартин Димитров, да се намали излишъкът – представен от Иван Костов и Стефан Софиянски, да се увеличат драстично доходите – от Стефан Софиянски и Волен Сидеров.
Всичко това във времето, когато световната финансова криза наложи определени мерки, в които всеки непредубеден човек, гледащ телевизия, слушащ радио и четящ вестници, може да види какво правят другите страни, какво се предлага там и какво се предприема. И може простичко да ви каже: добре, щом Румъния и Унгария бяха най-практикуващите драстично увеличение на доходи и на потребление, стигнаха до най-тежката финансова ситуация сега в Европейския съюз.
Според мен днес опозицията даде доказателства не за некомпетентност, защото си мисля, че там има хора, които разбират до какво водят техните предложения, а за злонамерени хора, които биха искали някой от правителството, воден от най-популистични съображения, да се върже и да започне да прилага такива мерки в духа на „остават няколко месеца до изборите, хората биха харесали тези мерки, дай да ги приложим, може би ще се харесаме”.
Това, общо взето, не е перспективна политика. Това е много елементарно нещо. Много елементарно нещо е и да се приписват всички грехове, изсмукани от пръста, защото това на прост език означава следното: липсата на обективност при преценка на проблемите на България ви води до липса на обективност в решенията, които предлагате. Политически сили, които нямат обективност при вземането на решения и тяхното провеждане, не могат да имат претенции да управляват страната. Още по-малко да твърдят, че ще го правят в интерес на хората.
Не искам да издребнявам до това, че има политически сили и политически лица, които наистина не могат да говорят за корупция и съдебна система, както е забранено говоренето за въже в къщата на обесен. Това вероятно е историческа карма, вероятно сте разчитали, че за осем години ще бъде изтрито. Е, не е изтрито. От вашите уста звучи по различен начин, отколкото, да речем, от устата на „Атака”. Независимо че все се пишете обединена опозиция. И няма как да го изтриете. От вашите уста звучи като нонсенс – каквото и да кажете, даже то да е най-разумното. За радост, за съжаление, това е положението.
Онова, което се предлага в икономическата сфера, няма нищо общо със здравия разум, нито с това да сглобите някакви действия, които се налагат в наистина кризисна обстановка. Да не говорим за оценките на световни експерти. Няма нужда правителството да си прави самореклама. То беше поставено в ситуацията на искан вот на недоверие за цялостна политика.
Честна дума, аз съм парламентарист дванадесета година – когато видях, че внасяте вот на недоверие за цялостна политика, просто се учудих. От нас ли някой ви е дал този съвет? Само така може да се обясни - да дадете възможност на четири години управлявало правителство да ви представи своята работа!
Съжалявам, но вие сте забравили елементарни парламентарни похвати. Забранено е, ако искаш това да бъде последният вот, така да си затваряш пътя за каквото и да било като парламентарно действие до края на мандата.
За това не е виновно управлението, нито правителството, нито имат резон претенциите председателят на парламента да ограничи министрите във времето, в което да си представят работата. Това сте поискали – това сте получили. В крайна сметка вие искате оставка на това правителство.
Вярно е, че ние имаме проблеми като управление и тези проблеми не са родени от това правителство, макар че част от нещата биха могли да бъдат решени сигурно по-добре, сигурно по-сръчно, сигурно по-целенасочено. Никой не бяга от критика в тази част, само че тя тук не прозвуча.
Липсва ни като нация целенасоченост, последователност, умение за добра организация в работата. В политическия живот цари политическа реклама – това е царицата на политическия живот! За съжаление, и това ни спъва като нация.
Извинявайте, ако вашият упрек е, че правителството си прави реклама, вие какво си правите? Като не можете да кажете къде е проблемът и какво е вашето решение, какво предлагате? Да, задължителен ход е да искате вот в последните четири месеца, но останалото – режисурата на вота, замисълът, посланията, е ваша работа и показва вашето можене или неможене.
Поощрявате противопоставянето на гилдии. Не могат да се толерират безкрайните апетити за пари на фермерите срещу всички останали съсловия, както не могат да се толерират учители срещу научни работници от висшето образование, срещу здравеопазването, други гилдии срещу трети гилдии. Не може, това не е далновидна и разумна държавна политика! Не може да се прилага двоен аршин при върховенството на закона. Ако законът е върховен, той ще бъде върховен при употребата на сила от страна на полицията в демонстрации и ние трябва да се разберем, че никой няма да толерира гражданите към трошене на държавни институции.
Не може да има двоен аршин в съда. Не може да има подтикване на магистрати към това да настояват, че те са независими и никой нищо не може да иска от тях. Знаем, че политизацията на съдебната система започна от 1992 г., че тя е много свързана с Иван Костов и компания един път като персонален разгром през 1992 г. и втори път като институционален по времето на вашето управление.
Не припомням един предишен главен прокурор, чието наследство също ще се изкупува много години и много мандати.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Който пратихте посланик, госпожо Дончева!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава не можете да говорите какво трябва да се направи, преди да сме се събрали и да сме уточнили какво наистина да направим. Не е панацеята Велико Народно събрание. Нали много добре знаем това? Да, има неща, които може би се нуждаят от нова конституционна поправка, но вие много добре знаете, че бяха предприети няколко малки стъпки - именно заради решение на Конституционния съд, инспирирано пак от Иван Костов и компания, което да забрани на нормалното Народно събрание всякакви по-съществени поправки. А трябва да имаме възможност за това! И не само в досъдебната фаза. Но преди да поставим въпроса от какво Народно събрание могат да бъдат прокарвани, трябва да седнем и да постигнем консенсус не за принципа, а за детайли. Вече за детайли – няма защо да ги говорим десет години само.
И няма защо да инспирирате като някакви нови предложения в дух на конструктивност неща, които самото правителство е започнало да прави, направило е донякъде и въобще е ясно накъде се върви. Няма смисъл от това.
Няма смисъл да злоупотребявате с темата конфликт на интереси. Когато Веселин Методиев е произвел закон, според който не може да си купи и пуловер, без да наруши закона, и твърди, че това е неговото оръжие за борба с политическата корупция, съжалявам много. Съжалявам много, това са просто глупости!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Това е правителствен законопроект!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В духа на политическата реклама да кажете, че вие сте най-големите борци! Съжале боку! Не става така. Няма смисъл така да се работи, ако искаме да има някакъв резултат. Да, вярно е, че част от десницата прави пореден опит, както, между другото, няколко пъти в годините на прехода, да се добере до властта с извънпарламентарен натиск. Това също е ваша запазена емблема. Но къде тук е върховенството на закона, извинете?
Всичките ви решения за корупцията вие опровергахте със собственото си управление! Няма как да говорите днес, без някой да ви запита: абе точно ти ли имаш лице да говориш това? Съжалявам много, не го генерализирам, не го отнасям до всички. (Реплика от народния представител Елиана Масева.)
Волята да се постигат определени резултати в това правителство е налице. Определени институции бяха създадени. Да, трябва още по-голяма и още повече настойчивост. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Но не е нужно по този начин да отричате всичко, което е направено! Инспекторатът стана въпреки вас! Другият начин на избиране на Висш съдебен съвет стана въпреки вас! Тогава просто не би трябвало да имате и очи да говорите.
Не съм забелязала възможност за изработване на добри решения от хора, които са предразсъдъчни по природа. Чух днес от господин Димитров – младият СДС-лидер, че всичко било централизация и това било едва ли не фикс идея и доминантна на кабинета. Извинете, от кой учебник, правещ някакъв анализ на късен социализъм, сте прочели това?
Когато правите ДАНС, НАП, или някаква друга агенция, би трябвало да разбирате какъв инструмент ви трябва и какво да вложите като функция, компетенция, организация, структура и т.н. Защо е нужно всичко, което е създадено като институции в този мандат, да го цените така предразсъдъчно без да гледате то какво върши, какво не върши, какво може да свърши или да не свърши?
Извинявайте, но и китайците казват, че няма значение дали котката е черна или бяла, важното е лови ли мишки. Така че, съжалявам, но някак си се получава много, много неконструктивно! (Шум и реплики в залата.)
И все пак за всичко бих могла да намеря някакво обяснение, но за тази листовка, в която вие практически призовавате синьото лъвче да гласува чрез червена бюлетина, не намерих! (Смее се.) Разбирате ли? Такова признание за безсилие, такива вопли как като нищо не можете да направите правителството трябва да си отиде само, което знаете, че никак не се случва, изглежда смешно! (Смее се. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина! Моля ви, колеги!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз искам в България да има десница, защото смятам, че добра левица и добра десница е гаранция за добър политически модел. Само сериозно и силно състезание между политически сили може да роди нови идеи, да стимулира всички да работят сериозно.
В противен случай се връщам към едно предаване в събота по Дарик радио, когато рекламираха визита на вицепремиера Калфин в Африка и казаха, че Африка е перспективен континент, защото е млад континент, има много млади хора, добра работна ръка, но казват, че в Сомалия продължителността на живота е 20 години. Ако това е продължителността на СДС и тепърва ще ви преценяваме като млади, когато всъщност вие си отивате, не си струва.
Помня един сериозен немски политик преди няколко години, когато БСП беше в тежка криза, ни казваше само едно: „Най-страшното за вас е да ви броят за политическа сила на миналото”. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, продължаваме нататък.
Някой от министрите желае ли думата?
Има думата министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер – той вече е в кулоарите, господа министри, уважаеми народни представители!
Аз искам да погледна и да започна с поглед върху това, което си говорим днес през малко по-друга призма, ако, разбира се, техниката стане готова в близките секунди.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Пуснете ІІІ и ІV блок, господин министър! Нали премиерът Ви каза: „Пуснете ги!”?
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще Ви кажа и за ІІІ блок, и за всичко, което Ви интересува! За всичко ще Ви кажа!
Искам да започна от това, че всички социологически агенции се интересуват от един изключително важен въпрос: „Какво е доверието в политиците и какво е доверието в политиката?”. Ето ви две от агенциите каква оценка дават за одобрение дейността на парламента и одобрение дейността на правителството. Виждате, че пулсира доверието в дейността на парламента, пулсира доверието в дейността на правителството. Доверието в дейността на парламента: 16,6; 16,2; 13,4; 13,3.
Одобрение в дейността на правителството е малко по-високо: 20,5; 21,4; 19,1; 18,4.
Започвам оттам, господа политици, тъй като си спомняте знаменитата фраза на един политик от по-далечното минало, който зададе въпроса: „Кой пита?”, сега е много важно „Кой иска вот на недоверие?”.
Ето ви картинката на „Кой иска вот на недоверие”. Тя е безкрайно любопитна. Погледнете: политически партии, които са 0,7; 2%; 2,2; 4%; двама души от „Атака”. Те искат вот на недоверие.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Пропуснахте ГЕРБ!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще кажа и за ГЕРБ. ГЕРБ ще го оставя накрая за капак, гарантирам ви. (Шум и реплики в залата.)
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Да не го пропуснете?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не мога да го пропусна.
Скъпи колеги, за какво си говорим? Тези, които нямат вота на народа; тези, които народа не иска изобщо да ги остави в политиката, те искат вот на недоверие на институциите. Особено важен е този въпрос, тъй като това нещо не се случва случайно. То се случва в резултат на говоренето и на управляващи, и на опозиция.
Вие разбирате ли, че ...
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Но това е конституционно право!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие разбирате ли, че най-вероятно не правим онова, което хората очакват от нас; че най-вероятно ние масово разочароваме хората и затова пада доверието, но е абсурдна ситуацията - политически сили, които няма да ги има в политиката, заради недоверието на хората, да искат недоверие на правителството от партии, които събрани заедно, разбирате, че имат внушителна подкрепа от населението.
Нееднократно се дискутира има-няма десницата. Ето ви какво каза вчера господин Александър Божков, един мой предшественик в един друг кабинет: „Българската десница – и автентична, и нова, не разполага с управленска програма”. Това е простата оценка, която го прави Ваш министър, господин Костов.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Вие също не разполагахте с програма, преди да дойдете на власт.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Напротив, дойдохме с ясни програми. Разбира се, програма на коалицията се появи, след като се появи самата коалиция. (Реплики от опозицията.)
Влизам в темата за глобалната криза. Признавам си, че бях тотално объркан от обвиненията.
Ето ви картина на Банк ъф Ингланд, която показва по нейни представи как възниква кризата. Според нея кризата възниква от Съединените американски щати и се разпространява към всички други части на света. Аз си мисля, че ако я прави нашата опозиция, трябва да обърнем стрелките и в епицентъра да сложим България. Простете ми, но с този трагикомизъм до голяма степен надминахме идеята за „България на три морета” и отидохме към „България на пет континента”, за да се твърди, че България е виновна за световната икономическа криза.
А кризата е изключително сериозна, виждате оценките тук, загубите от финансовата криза на същата Банк ъф Ингланд над 2,8 трилиона долара. Помощта на държавата за банковата сфера по целия свят е над 1,3 трилиона долара. Това е едно изключително сериозна тема и естествено е добре заедно да търсим решението, но простете ми, да очакваме, че България, българското правителство, ще направи антикризисна програма срещу глобалната криза и ще овладеем глобалната криза, просто дайте да се събудим!
България е отворена икономика, тя е закачена за световния пазар. Ние можем да разработим и разработихме компенсиращи мерки. Те са защитни мерки, насочени към България, но да очакваме, че ние ще решим проблемите на глобалния свят след като глобалните институции като Световна банка, като Международен валутен фонд, като ООН, ако щете, не се справиха, просто е несериозно и не прави чест на нашия парламент.
Две думи за влиянието на кризата в България, макар че много се говори. Ето ви сравнението на България с другите държави. Виждате: това е прогнозата на Международния валутен фонд. Тя може би няма да се сбъдне за България за 2009 г., но прогнозата на Фонда беше за 4,3% растеж на българската икономика през 2009 г., виждате, при отрицателен растеж на Европейския съюз от 1,8 при 2% за развитите икономики, така че кризата е сериозна. Кризата е в България. Тя оказва влияние върху България.
Това се вижда и от следващия слайд – данните за последното тримесечие на 2008 г. Виждате, че повечето от икономиките в Европа са с отрицателно развитие. Това е изключително тревожно за нас, тъй като ние изнасяме и продаваме на тези икономики. Ако те не са здрави, ако те не купуват, ако те не дават поръчки, и България няма да е в добро състояние, но виждате, че в тази извадка с 3,6% развитие България е на първо място в Европейския съюз, повтарям, от извадката, за която има данни.
Това е състоянието на България и аз очаквам, че точно българските политици би трябвало да се отнасят по-оптимистично, говорейки за кризата, опирайки се върху тези реални данни. Ето ви данните за безработицата, аз няма да повтарям госпожа Масларова – тя каза каквото трябваше да се каже. Вижте къде се намира България според данните на Евростат за м. декември. Ние сме с 5,4% безработица при средно за Европейския съюз от 7,4%, и виждате най-тревожно е състоянието в Испания – 14,4%. Тоест България тук все още е под средното за Европейския съюз.
Много абсурдни неща се казаха за чуждите инвестиции в България, в това число записано е и в самите мотиви за вота: „Липса на мерки за запазване на рязко намаляващия приток на чуждестранни инвестиции”. Ето ви картинката – ние сме горе-долу два пъти по-добре от следващия в списъка – от Румъния. Няма по-добра позиция. Чуждите инвестиции за 2008 г. след корекцията, която очакваме, ще бъдат около 6 млрд. евро. Шест милиарда евро са огромни средства за страна като България. Аз мисля, че поне в този формат, в този състав би трябвало да имаме сили да се зарадваме на това, което се случва. Пак повтарям, кризата е в България и ключовата дума, с която би трябвало реално да работим, се казва „оцеляване”. Трябва да се мобилизират хората, трябва да се мобилизира бизнесът, трябва да се мобилизират държавните структури – това е нещото, което трябва да правим в условия на криза. Дадени са ви някои основни данни. Виждате, че през м. декември добивната промишленост пада с 25,1%, продажбите падат с 31%, в преработващата промишленост спадът в производството е 10,2%, продажбите - с 12,3%, да не ги изброявам всичките.
Искам да кажа две думи за газовата криза. Изчисленията, които направихме, показват, че нашите преки и косвени загуби са в размер на 456 млн. лв. И тук звучаха много неистини. Мога да ви покажа писмата от „Булгаргаз”. Ето ги писмата, с които са предявени претенциите към дружествата. Информацията все пак е търговска, да не я казвам от трибуната на парламента. Претенциите са предявени в законните срокове. Знаете, че тук дойде председателят на Управителния съвет господин Медведев, на който аз връчих претенциите на България, които са в размер на 500 млн. лв., или 250 млн. евро. Всички разговори за това как правителството сервилно не искало, не настоявало и т.н. просто не са сериозни. Чакаме отговори от институциите, към които сме се обърнали в законоустановения срок. Ако няма официални отговори, ако няма позитивна реакция, най-вероятно ще отиваме към съдебни искове към виновните за кризата, но организаторите на тази криза не могат и не бива да останат ненаказани, тъй като тогава рискът тази криза да се повтори, ще продължи да съществува.
Много се каза колко сме зле. Слушах преди малко бившия кмет на София, който е с добро икономическо образование, който ни обясняваше как е трябвало да харчим излишъка и как, ако така сме харчили излишъка, сега нямаше да сме в това положение. Тоест нямаше да има световна криза, ние нямаше да й обръщаме внимание и щяхме да бъдем в много по-добро състояние. Ами точно този излишък, ето ви ги данните: валутни резерви - около 30 милиарда, фискален резерв – 8,4 милиарда, държавен дълг – около 16,5%, тоест една фискална картина, която прави България спокойна.
Тук искам да ви припомня един хубав роман - „Старите моряци” на Жоржи Амаду. Когато го питат: кои котви да пуснем, той казва: всички котви, и на пристанището избухва масов смях. На сутринта го събужда врявата на огромна тълпа. Той поглежда пред прозореца и открива, че са се събрали хиляди, тъй като през нощта минава тайфунът и отнася всички кораби и стои само корабът, завързан с всичките си котви. Изглеждаше смешно, че имаме бюджетен излишък, изглеждаше неразумно, че пестим в условията, когато действително парите са ни малко, но в момента българският кораб е на вода, той е отгоре. И е на вода благодарение на тези резерви.
Естествено голям е въпросът за антикризисните мерки. Въпросът, който си задават политиците, е правомерен: кого трябва да защитим? Ясно е, че единият вариант е всички подред, никой не го прави. Примерно Германия се насочва към автомобилостроенето си, Америка се насочва преди всичко към банките, тоест всяка държава си прави нещо като национален Ноев ковчег и решава кого да качи, тъй като ще мине кризата, ти трябва да спасиш някои свои структури.
Като цяло три са нещата, които трябва да спасим. На първо място естествено са хората, две мнения няма. Те са цел № 1. На второ място са социалните системи – те ни лекуват, те ни образоват, те ни осигуряват бъдеще, трябва да ги спасим, трябва да насочим ресурс към тях. И най-важните сектори от бизнеса – аз ще кажа съвсем накратко по няколко думи за тези неща. Антикризисната защита на хората я насочихме към три неща: спестяванията, доходите на хората и работните места. Това са мерките, които направихме. Ето как се променят депозитите на домакинствата и на нетърговските организации, обслужващи домакинствата – 22 милиарда са през 2008 г. Знаете за защитната мярка от 100 хил. лв., премиерът говори за нея. В момента Европейският съюз обсъжда да въведе 100 хил. евро или 200 хил. лв. Ако се въведе тази мярка и ние ще го направим, така че преди всичко хората да са спокойни за своите спестявания. Това е миналият им труд, това е и бъдещето.
Правото за безсрочно погасяване на задълженията без наказателни лихви. Много е важно да защитим доходите на хората. Много сълзи се проляха днес тук за бедстващия българин. Ами ето го бедстващия българин и как се е променяла работната му заплата през тези години. Посочете ми подобна графика на друга държава в Европейския съюз. Няма по-впечатляващ ръст – от 315 лв. средна заплата на 566 лв. Напомням, че през 2000-та година средната заплата е била 202 лв.
Знаете, че пенсиите ще бъдат увеличени. Затова са заделени милиард и 250 млн. лв. Знаете, че се вдигна таванът на пенсиите, знаете, че две стъпки ще се използват за увеличаване на пенсиите. Ръстът на заплатите в бюджетните организации преди всичко е за сметка на вътрешни резерви. Много често възниква въпросът: откъде ще намерите пари? В Министерството на икономиката и енергетиката миналата година съкратихме 14,7% от работещите. Благодарение на това съкращение се вдигнаха заплатите, продължаваме рационализацията и през тази година. Да, има мъртва бюрокрация, има неработеща, трябва да се освобождаваме от нея, но онези, които работят, трябва да получават толкова, колкото получава частният сектор, така че да не ни крадат най-добрите кадри.
За защитата на работните места госпожа Масларова е говорила подробно – 120 лв. за три месеца при непълно работно време; 190 млн. лв. за нови работни места и преквалификация; 61 млн. лв. по „Красива България”, да не ги повтарям.
Най-важните антикризисни мерки, които са в подкрепа на бизнеса. Преди всичко тези 500 милиона за Българската банка за развитие – илюзия е. Нагнетява се, преди малко ме разпитваха журналистите, че няма кредитен ресурс. Кредитен ресурс има, има и търсене на кредити, но рискът е по-висок и банките са предпазливи. Има кредитен ресурс. Дори този, който се отпуска от правителството, не се усвоява в кратки темпове, но правителството прави това, което може да се направи, за да се осигури този ресурс.
Госпожа Плугчиева спомена за Програма „Джеръми”, където сме се договорили за всичко. Казвам го за господин премиера, който след четири дни ще се вижда в Брюксел с председателя Барозу. В края на миналата година сме се разбрали за всичко. Онзи ден в Брюксел се срещнах със заместник-шефа на Социалния и инвестиционен фонд. Зададох въпроса какви пречки има да стартираме тази операция. Никакви пречки няма! Аз мисля, че е крайно време ние да поставим въпроса и за скоростта, с която работи европейската администрация. Това е проблем, който искаме да решим.
Искаме 418 млн. лв. да бъдат прехвърлени от Програма „Конкурентоспособност”, да се менажират по схемата на Фонд „Козлодуй” през Европейска банка за възстановяване и развитие. Нашето съгласие е дадено, чакаме съгласието на Европейската комисия. Ще бъдат договорени 600 млн. лв. през тази година по Програма „Конкурентоспособност”. Осигурихме допълнителни средства от 90 млн. лв. за следващи години, за да увеличим тези 600 млн. лв. Даваме 100 млн. лв. за създаване на индустриални зони; 160 млн. лв. – в подкрепа на по-ниските цени на природния газ през първото тримесечие на тази година; 360 млн. лв. са за финансиране на научни дейности, които да подкрепят научния тил на бизнеса, тоест с 32% повече от предходната година; 120 млн. лв. – за Фонд “Научни изследвания и иновации”, с 50 млн. лв. повече от миналата година.
Това е поток от пари, скъпи вносители на вота! Поток! Дай Бог, да имаме капацитет да усвоим тези пари и действително да се противопоставим на кризата.
Другият важен въпрос – кои са секторите на икономиката, които трябва да спасим, към какво да насочим вниманието си? Разбира се, че е неразумно да работим за цели сектори, но някои са ни особено важни като сектори, някои са важни като дейности или подсектори. На първо място е енергетиката, ще кажа защо, някои части на индустрията, информационни и комуникационни технологии, туризъм, строителство и транспорт, селско стопанство.
Две думи на енергетиката. Тук чух хулни думи за Българския енергиен холдинг. Прекрасен антикризисен инструмент, слава Богу, че го създадохме през миналата година. Най-различни мерки се реализират през него за около 1 млрд. и 200 млн. лв. през тази година. Слава Богу, че това не е инструмент, който е подложен пряко на пазарните удари и който би могъл да бъде смачкан от този свит пазар.
Тук чух странни изказвания как аз лично съм манипулирал избора за ръководство на БЕХ. Няма го господин Костадинов, предполагам, че си е тръгнал, но има медии, така че държа да го кажа. Има един човек, който аз лично не пуснах в ръководството на БЕХ. Ако някой иска, персонално мога да му кажа кой и за какво. Другите хора, които са отстранени, тъй като повторих класацията едно към едно така както беше направена от комисията, единствените отстранени са по сигнал на ДАНС за друга дейност, която е несъвместима с дейността на Българския енергиен холдинг, от който зависи националната сигурност. Не възразявам която и да е комисия в закрито заседание да поиска тези данни и аз ще й ги предоставя. Но да се правят изводи, че някой е седнал и с молива произволно е определил ръководството, това просто не отговаря на истината. Повтарям, отстранени са само тези, за които има данни по линия на ДАНС.
Много са ни енергийните проекти, на които разчитаме тази година нещата да стартират. Дадохме 300 млн. лв. за оборудване с дълъг срок на изработване заради проекта „Белене”. Част от мощностите в ТЕЦ „Марица изток” ще стартират през тази година, частна инвестиция за около 1,5 млрд. евро. ТЕЦ „Марица изток 3” на 20 февруари приключи с програмата си, така че ТЕЦ „Марица изток 3” работи в условията на криза. Надявам се в близките седмици да реактивираме ХЕК „Горна Арда”. Има купувач за дела на „Джейлан”. Това е важен проект за България за възобновяеми източници. Да не изброявам всички проекти.
Две думи за подкрепата от Европейския съюз, тъй като и тук се изприказваха много думи как сме пасивни, как няма алтернативи. Напомням: за „Набуко” Европейският съюз предлага да се дадат 200 млн. евро, България участва в този проект; 80 млн. евро за реверсивни междусистемни връзки, България участва в този проект; 40 млн. евро се дават за връзката Димитровград – Комотини; 10 млн. евро – за връзката Русе–Гюргево. Искаме да направим междусистемна връзка България–Турция, която е изключително перспективна, ще можем да получаваме газ не само от Русия през „Син поток”, който минава през Турция, можем да получаваме газ от Азербайджан, можем да получаваме газ от Ирак, от Египет, пък и от някои други държави, които в момента са под политическо ембарго.
Много важно ни е разширяването на газохранилището в Чирен. Ако не беше Чирен, кризата за България щеше да бъде драматична. С Чирен ние покриваме сега около една трета, искаме да покриваме дневно за потребление поне за един месец. Трябват ни, уважаеми народни представители, около 250 млн. евро. Трябва да затегнем колана на някои други дупки, но да направим „Чирен”, за да няма повторение на газовата криза.
Имам уверение на „Мелроуз”, че още тази година ще превърнем находището край Галата в хранилище и през следващия зимен период то може да работи като хранилище. Водим преговори на експертно равнище, надявам се това да се реализира.
И един от най-големите и най-скъпи проекти е „LNG-терминал” за втечнен газ на гръцкото крайбрежие, по който да можем да получаваме втечнен газ. Той е поне 500 млн. евро.
Господин Софиянски много обича да повтаря, в 2007 г. нула евро от Европейския съюз, нетен донор. Не казваме нито дума за Международен фонд „Козлодуй”. Получихме 550 млн. евро. Договорени са 482 млн. и 700 хил. до момента. Степен на усвояемост – 87,8%. Гарантирам ви, че до края на 2009 г. усвояемостта ще бъде 100%. Да сте чули хулни думи? Да сте чули нещо за корупция? Нещо за кражба? Напротив, Европейска банка за възстановяване и развитие превърна българския пример в пример за най-добра практика и настоява да се използва във всички европейски държави. Но като че ли е оглушала и ослепяла българската опозиция да каже поне една дума, така, между кофите с кал, поне малко вода налейте, за да изглеждате достоверни. Няма такова нещо! Написал съм го тук, настояваме за увеличаване на средствата, тъй като смятам, че сумата е несправедлива за България. Надявам се действително да бъде увеличена.
Две думи за „Топлофикация”, тъй като и тя е изключително актуална в момента. Не знаех, че ще влезе в такъв модел. ГЕРБ ни бил принудил да намалим цената на газта! Ето ви двете писма на Столична община, подписани от кмета и от председателя на Общинския съвет. Писмата са още от септември – октомври, когато Бойко Борисов твърдеше, че иска да изкупи дълга на „Топлофикация” към “Булгаргаз”. Не го изкупи, това е друга тема. Но тук пише „за да го изкупим, трябва да увеличавате цената всяко тримесечие заедно с цената на газа”. За да угодим на този свят човек, променихме наредбата и вдигнахме цената. Сега се оказа, че ГЕРБ бил против това увеличение на цената и те заставили Българската социалистическа партия да намали цената! Трябва да има мярка и в лъжите, тъй като тогава невинната политическа популистка лъжа се превръща просто в характер и в постоянна физиономия.
Няма да се спирам подробно на всички сектори, това е професионален разговор, готов съм да го водим в професионалните комисии.
Индустрията. Много е важно това, което правим. Заделихме 100 млн. лв. през държавния бюджет, има 240 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие”. Искаме с тези пари от тази година да започнем масирано да изграждаме индустриални зони, за да привлечем инвеститори. Инвеститорът не иска да дойде на тревясала и буренясала поляна, той иска да има асфалт, иска да има план, иска инфраструктура, телекомуникации, ВиК, газ и така нататък. Така че това е изключително важна мярка и аз не знам къде открихте консервативност в тази мярка точно в това правителство, което обвинявате в какво ли не.
В тази връзка ще ви спомена два вида данни, които за българската опозиция са невероятни - щом те не вярват в тях, те не са такива. По бизнесклимат България е на второ място в Европейския съюз. На второ място в Европейския съюз! Ето ви картата, ето ви класацията на Асоциацията на бизнес камарите на Европейския съюз. Но второто по-невероятно – по-инвестиционен климат според Организацията за развитие на Обединените нации, ние отидохме от дванадесето място преди пет години, през 2005 г., на второ място след Хонконг. Ще ви дадем и адреса къде да го намерите. Не знам какво е това политическо недоверие. Та това е безкрайно добра новина за България!

И тук слушам от опозицията как ние сме инвестиционна клоака и никой не иска да дойде, и онези 6 млрд. евро, които идват ежегодно в България, просто са се изгубили някъде по пътищата на инвестиционното небе. Това просто не е сериозно.
Много важен сектор за България – информационните и комуникационни технологии, остава в сянка. Ние сме с впечатлението, че сме една селска нация, която в общи линии не ще да работи. Точно обратното, най-бурно развиващият се сектор, около 10% от развитието ни от този сектор през последните години. Около 500 млн. е пазарът на хардуер, 500 млн. е пазарът на софтуер. Няма работна ръка. Сега е моментът държавата да налее в квалификация и да се възползва особено в сферата на софтуера. Ето ви нещо, което не просто трябва да спасим, трябва да развием. Затова сме дали повече пари за наука, тъй като това ни е безкрайно важно в момента.
Туризмът. Къде без туризъм? Отрасъл, който трябва не просто да спасим. Кризата дава шанс. Досега всеки строеше – има, няма отношение – строеше. Сега дава шанс в бранша да останат качествените, да останат добрите, да останат най-силните.
И още нещо – сега трябва да дадем повечко държавни пари за реклама. Обеднелите богаташи сега ще дойдат в България. Но за да дойдат в България, трябва да ги информираме, трябва да има реклама. Трябва да се направи една сериозна рекламна кампания.
Строителство и транспорт – също един прекрасен бранш. Разбира се, жилищното строителство, ваканционните селища малко ще позападнат през тази година. Много се търсят офис площи. Там има рязък недостиг, както и в сфери, които не сме очаквали – хосписи, детски ясли, детски градини. Тоест в социалната сфера има сериозен външен инвеститорски интерес и трябва да го направим. Естествено, инвестиране в административни сгради, публични инвестиции, за да не изгубим работната си ръка, особено квалифицираната работна ръка.
Завършвам със селското стопанство. Върви една световна битка между биотехнологии и нанотехнологии. Ние имаме сериозни шансове в сферата на биотехнологиите – чиста продукция. Каквато и да е кризата, хората ще ядат, хората ще потребяват произведения на земеделието и на животновъдството. В тая ситуация трябва да дадем повече пари. Виждате колко пари се дават. И премиерът ги каза, и другите министри – също, да не ги повтарям.
Завършвам с това, което ви бях обещал – две думи за ГЕРБ. Тъй като тя е най-отгоре на стълбичката, искам да кажа няколко думи. Ето ви тук една позната картинка. Това е 16 октомври 2005 г. (показва на екрана) – обещание на лидера на ГЕРБ да отпуши натоварените булеварди чрез разделяне на трафика на две нива. Виждате, че в момента действително има две нива, но те са от коли. Няма две нива. Ангажиментът е това да се случи категорично – това е още от миналите кметски избори. (Весело оживление.)
Това не е весело, това е драматично и аз ще ви кажа защо.
Чета от един вестник, който, разбирате, че не е про БСП. Чета от в. „Капитал” – „пропуснат брутен вътрешен продукт заради закъснение на работа 114 млн. лв.; допълнителен разход на гориво – 230 млн. лв.; загуби от забавена дистрибуция на стоки – 90 млн. лв.; пропуснат брутен вътрешен продукт за времето, прекарано в лечение на болести, причинени от мръсния въздух – 12,2 млн. лв.; други – аморизация на автомобили, намалена производителност – 150 млн. лв.” Каква мислите, че е сумата? 596 млн. 200 хил. лв. Този кадърен кмет ни предизвиква всяка година газова криза. Ако това е алтернативата, да сме наясно какво ни чака.
Ето ви още една незабравена картинка, също с много силни обещания: „Ако стана кмет за две години ще направя София чист град като Виена”. Обещанието е през 2005 г. Важното е човек да държи на думата си.
Още една позната ви – тук с новите материали за асфалтиране на улиците. Това е от 18 октомври 2005 г. Обещанието е да изкърпи дупките по улиците на София до 2007 г. Обещанието е пред студенти от Нов български университет. Действително е време да си зададем въпроса: това ли искаме? Това ли е алтернативата?
Тук се обръщам към вносителите на вота и ще ви разкажа нещо, което много ме впечатли – срещата с мексиканския президент Калдерон. Той казва: кой предизвика кризата? Кризата я предизвикаха банкерите-месари. Много странно. Казва: месарят трябва обезателно да продаде месо и той като види клиент започва да го уговаря с всякакви средства: вземи го, като не можеш сега, ще го платиш след седмица. Ще те запиша в тетрадката само и само го вземи. Това е месарят, той продава месо и то ще се развали. И казва: за съжаление, намериха се банкери-месари, които така се отнасяха по отношение на кредитите: вземи парите на всяка цена. Но там смисълът е друг, парите трябва да се върнат. Ти ги даваш, за да ти ги върнат и да ти ги върнат с лихва.
Аз много се страхувам, че днес повтаряме ситуацията с, грозно казано, политици-месари. Държим обезателно да продадем себе си, ама на всяка цена. „Атака” – прегръщаме се с „Атака”. Няма значение от вдигнати ръце, от качеството на материала и т.н. Готови сме да се прегърнем с всеки само и само да станем министри, както беше казал господин Големанов.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Господин Овчаров каза, че с всеки ще се коалира.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Знам, че господа демократите биха желали да ме спрат. Ако могат, да ми запушат устата. Но това е демокрацията – събираме се заедно и си говорим неприятни неща, господин Агов. Това е демокрацията. (Ръкопляскания от КБ.)
Има още три месеца. Удръжте още малко да минат тези три месеца. След тези три месеца ще има: „Глас народен, глас Божи”. Вслушайте се в този глас. Недейте да припкате срещу вятъра, тъй като гласът народен може и да ви събори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, от всички парламентарни групи ДСБ има 3,12 мин. Записан е господин Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Чухме от тази трибуна както министър-председателя, така и по-голямата част от неговите министри, но ние не чухме от тях политическа защита на правителството и неговата политика. Ние чухме дълги, пространни, чиновнически защити, подготвени на слайдове и, както винаги, чиновническите защити са скучни и досадни, изключая някои дебелашки шеги, които от време на време се прокрадваха у някои от министрите. Разбира се, искам да направя изключение за министъра на културата, който не тръгна по тази писта. А хората очакваха нещо съвсем различно. Те очакваха например кой ще поеме отговорността за тежката газова криза преди по-малко от два месеца, защото тази криза беше израз на тоталния провал на енергийната политика на правителството. Никой не може да отрече, че България беше единствената страна в Европейския съюз, която се оказа без връзка с газопреносните системи на съседните страни, защото не спазва европейските правила и българските закони. Вместо това четири години управляващите, които не търсеха консенсус, прикачиха България буквално към руската енергийна имперска политика. С високомерие отхвърляха всички предложения, които идваха от опозицията.
Какво се постигна в резултат? Бяха подписани договори за високо рискови мегаломански проекти, за които и досега липсва финансиране. Беше подписан договор с “Газпром”, което е откровено предателство на националните ни интереси. За по-малко от две години българските домакинства и българският бизнес загубиха над 650 млн. лв. от предсрочното прекратяване на валидния до края на 2010 г. договор. Каква е алтернативата за управлението на енергетиката, тъй като министър Димитров каза, че алтернатива не се представя? Преди всичко и на първо място – новото управление на страната трябва да възстанови разрушения консенсус в политиката на енергетиката, защото енергетиката е неразривна и важна част от националната сигурност на страната ни.
На второ място – българската енергетика трябва да допринесе за опазване на околната среда и да бъде водеща в навлизането на зелените технологии у нас. Нещо, което в момента не е факт.
В тази връзка като член на Европейския съюз ние трябва да следваме не тези мегаломански проекти, а проевропейските насоки на енергийна политика. Най-важният приоритет за нас е там, където най-много сме изостанали – енергийната ефективност.
България е на последно място по енергийна ефективност в Европейския съюз. Енергопотреблението на брутния вътрешен продукт е четири пъти по-голям, отколкото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Иванов.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Времето Ви отдавна изтече.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съжалявам много.
ИВАН ИВАНОВ: Завършвам, разбира се. Последно изречение.
Тези цели не може да постигне това правителство, защото те трябва да се постигнат с компетентност, отговорност и с ресурс. Такива ще има новото управление на страната, това управление доказа, че не ги притежава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, с това се изчерпи времето на парламентарните групи.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Покажете малко от слайдовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване от онези парламентарни групи – Коалиция за България, НДСВ и ДПС, които имат все още известно парламентарно време? Има ли желаещи да вземат думата?
От Коалиция за България няма.
Господин Йордан Цонев има думата.
Господин Цонев, вашата парламентарна група разполага с 12 минути и 16 секунди. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! През целия днешен ден с много голям интерес изслушах дебата по този последен вот на недоверие в 40-ото Народно събрание. Не защото не зная какво е свършило правителството, чийто мандатоносител е Движението за права и свободи, не защото не зная каква е макроикономическата картина в страната, не защото имах някакви сериозни очаквания към парламентарната опозиция, че ще представи някакви тези или алтернативи. Все пак внимателно следя изявите на парламентарната опозиция и имах възможността в понеделник да присъствам на първия дебат в НДК и видях как бъдещи коалиционни партньори от СДС и ДСБ предлагат едните излишък, другите дефицит в бъдещата си политика. Така че нямах развити очаквания в тази посока.
Следих с интерес този дебат само по една причина, а тя е с двегодишна давност. Исках и искам все още да намеря отговор на онзи въпрос, който според мен, е много нетипичен не само за българския политически живот, а изобщо за политическия живот.
Участвах и в управлението през 1997-2001 г. и в това управление. Искам да ви кажа, че и двата периода по динамика и трудност са много съпоставими. Един толкова динамичен период не може да не изхаби едно управление – хубавите неща, които свърши правителството на СДС през онзи период, изхабиха политическите ресурси. Виждаме, че и този кабинет, това мнозинство има спад в доверието, има изхабяване, вследствие управленската практика, вследствие управлението на страната в такъв динамичен период. Въпросът, който си задавах през тези две години, е защо през това време парламентарната опозиция не качва грам доверие, капка, процент доверие към онова, което прави? Ще ви дам само две цифри, въпреки че тази теза не се нуждае от онагледяване, защото тя е всеизвестна. Както казват юристите – ноторно известен факт, но доверието на желаещите да гласуват, доверието – тоест твърдите ядра на СДС, в началото на мандата са 10% – сега са 8%, на ДСБ са 6 – сега са 5%. Не говоря за процентите на гласуващите, които се очаква да гласуват на следващите парламентарни избори.
Да ви кажа честно днес, по-скоро получих потвърждение на онези съмнения, които имах, на онези отговори, които разбира се, не ме удовлетворяват. Просто защото отрицанието не е алтернатива. Самоцелното отрицание, което граничи с, както някои колеги се изразиха преди това, с глупост – категорично не може да прието за политическа, икономическа или каквато или най-малко управленска алтернатива, защото това отрицание, с което вие подхождате две години към управлението на страната, няма как да ви донесе дивиденти.
Колежката Дончева преди мен квалифицира това като липса на обективна оценка. Да, това е така. Това е лична обективна оценка, но е нещо по-силно от това. Това е едно нескончаемо отрицание, което всъщност ще доведе на парламентарните избори до себеотрицание на тази десница, която е тук. Това ще е печалният резултат и аз го казвам с болка, защото съм бил част от тази десница, участвал съм в създаването на основната партия и се гордея с годините, в които работих за Съюза на демократичните сили. Сега с болка искам, гледам и констатирам как инструментите, които ви дава парламентаризмът, вие не ги употребихте. При това тук са опитни политици – трима министър-председатели на Република България. Трима министър-председатели – Филип Димитров, Стефан Софиянски и Иван Костов. Искам категорично и ясно да кажа на колегите от левицата: трима министър-председатели с исторически реализирани приоритети на България – НАТО и Европейския съюз. Тези трима министър-председатели, които са от десницата и министри като Надежда Михайлова, сега се увъртат, извинете ме за израза, но да не употребя един израз, който Иван Костов употреби спрямо предшественика си Стефан Софиянски, защото е грозен израз. Пред кого? Пред извънпарламентарната опозиция, отгледана от вас основно. Не казвам от нас управляващите, защото нашата работа като управляващи е да отглеждаме опозицията. Вие отгледахте извънпарламентарната опозиция в лицето на един човек – партия, чиито единствени заслуги към България са, че няма никакви заслуги. Ако не броим онова от анекдота, че като шеф на службите за сигурност ходи да събира гилзите от разстрелите на бившите си приятели по спорт. Защо? Защо го отгледахте? Защо тази парламентарна и политическа немощ? Щях да го отмина с лека ръка, ако от това не зависеше бъдещето на България.
В политиката, както и в живота няма празно пространство. Липсата на десница се заема от партии като ГЕРБ – не само с неясна политическа физиономия, с неясно минало на своите лидери и неясно бъдеще. Слагате на карта бъдещето на България и идвате тук с мотиви, които са абсолютно измислени. Това безотговорно поведение не зная как ще го обясните не на избирателите, не зная как ще го обясните у дома, на близките си.
Не бих искал повече да коментирам това поведение, и всичко онова, което се случва и ще се случи. Негово величество избирателят ще каже. Ще се спра на един лидер, който от тази трибуна ще го нарека водач на една партия. Използвам думата водач не случайно, а защото търся аналогията за политиката, която водят той и партията му с немския превод на тази дума, която той направи днес.
Винаги съм отминавал изцепките, лъжите и инсинуациите на Сидеров от тази и от всяка друга трибуна. Но днешните бяха прекалено опасни, за да ги отмина. Нито като българин, нито като православен християнин, нито като член на Движението за права и свободи и заместник-председател на партията. Не може в продължение на един месец и от тази висока трибуна той да говори за някакви хулиганстващи младежи, които са поругали гробове и с това да прави инсинуации, че те са мюсюлмани! Това е престъпно, безотговорно, ако не беше много опасно!
Доколкото аз познавам исляма, доколкото познавам мюсюлманите, те са последните хора, които ще отидат да поругаят чужди гробове. Това не е присъщо на нито една религия, най-малкото защото българските мюсюлмани знаят какво е да им бъдат поругани гробовете. Това им се случи през Възродителния процес. И да става той тук от тази трибуна и да внушава на българите, че християнските гробове се поругават от мюсюлмани, това никой от нас няма право да отминава. Ако той и неговата партия са избрали ксенофобията като начин да печелят гласове, като начин да реализират своята политическа активност, аз искам да кажа като православен християнин, че ксенофобията не е арсенал от християнската идеология. Тъкмо обратното – християнството проповядва онова, което създателят и което бог, отец, творец винаги е използвал като оръдие за създаване на богатството, а именно – многообразието, различието, различието между всички. Различието е основата на богатството, а ксенофобията е борба срещу различието. Така че силно се надявам обществото да има сетива за тези неща, да има сетива към тази партия и към тези неща, защото се внушава, че тук става въпрос за православието, за християнството и за битката за нашата идентичност. Нищо такова няма, уважаеми дами и господа, колеги! И ние сме длъжни, ако допускаме други грешки и имаме различия помежду си, да бъдем единни в тази битка, защото това е битката за децата ни, битката за България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма желаещи.
Някой от министрите да желае да вземе думата? Няма желаещи.
При това положение закривам дискусията по проекторешението за искане на вот на недоверие. Гласуването ще бъде утре в 18,00 часа, 26 февруари 2009 г.
Утрешното заседание започва, както винаги, в 9,00 часа.
Закривам днешното заседание!(Звъни.)

(Закрито в 17,53 ч.)


Председатели:

Георги Пирински

Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:

Силвия Стойчева

Мирослав Мурджов