Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, тази седмица предстои да разгледаме точките от програмата, която гласувахме в програмата на предходната пленарна седмица. Разполагате с приетата програма. В нея има девет точки, а десетата е парламентарен контрол.
В периода до края на миналата седмица има две внесени предложения по реда на ал. 7. Едното е от Парламентарната група на Националното движение за стабилност и възход, а другото е от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Ще започнем с първото предложение.
Има и две внесени предложения по реда на ал. 3. Едното е от господин Каракачанов с два проекта за решения. Другото е от господин Минчо Христов.
По първото предложение на господин Каракачанов – двете проекторешения, онова, което съгласувахме на току-що приключилото заседание на Председателския съвет, е да се проведат консултации между парламентарните групи, като се прецени съотношението в отделните комисии, което се получава при един или друг вариант на гласувани решения, както и правните аспекти на предложенията за избиране на заместник-председател на Народното събрание. Разбрах, че господин Каракачанов е готов да върви по този ред. Да не подлагаме на гласуване сега тези негови предложения.
Предложението на господин Христов е направено след срока по ал. 3. Господин Христов, спомняте си, че в началото на миналата седмица гласувахме четвъртък до 18,00 ч. да се направят предложенията по ал. 3 и ал. 7. След това в края на гласуването, в четвъртък следобед, продължихме срока, но само за предложенията по ал. 7. Вашето предложение е направено след срока, който гласува Народното събрание, така че ще можете да го аргументирате в началото на следващата седмица. Благодаря Ви за разбирането.
Уважаеми колеги, преминаваме към направеното предложение по ал. 7 от Парламентарната група на Националното движение за стабилност и възход.
Преди това ще съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 25 до 27 февруари 2009 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител – Иван Сотиров. Комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт. Вносител – Министерският съвет. Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители – Ахмед Юсеин и Лютви Местан. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община. Вносител – Иван Сотиров. Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Георги Юруков и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител – Мариана Костадинова. Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Мария Вълканова и група народни представители. Комисия по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител – Министерският съвет. Комисия по образованието и науката.
Други съобщения няма.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Входящият номер е 954-01-23. Вносители са госпожа Камелия Касабова и група народни представители.
Първо, трябва да бъде дадена думата на вносителите за мотивите за законопроекта.
Има думата госпожа Марина Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди повече от месец ние внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България със следните мотиви.
С § 1 се цели едновременното насрочване на избори за Народното събрание, за членове на Европейския парламент и за органи на местното самоуправление в случаите, когато мандатите им изтичат в период от 3 месеца. Предлаганата промяна води до икономия както на обществена енергия, така и на средства от държавния бюджет. Тя ще доведе и до по-висока избирателна активност, а оттам – до по-широка представителност на съответните органи.
Практиката на страните – членки на Европейския съюз, показва ясно изразена тенденция на насрочване на избори на една дата, когато в съответната година предстои да бъдат проведени повече от един избор.
Наред с това се преодолява недостатъкът на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България - ДВ, бр. 20 от 2007 г. Тя е противоконституционна, тъй като се отклонява от разпоредбата на чл. 98, т. 1 от Конституцията, създавайки непредвидено в нея правомощие на президента да насрочва дата за избори за членове на Европейския парламент. Според чл. 42, ал. 3 от Конституцията изборите за членове на Европейския парламент се уреждат със закон. Това означава, че всички въпроси, свързани с тези избори, включително и тяхната организация, ред за провеждане, следователно и насрочване, са от компетентност на Народното събрание.
Параграф 2 урежда хипотезата на провеждане на избори на една и съща дата преди да е изтекъл мандатът на Народното събрание. В този случай се предвижда мандатът на новоизбраното Народно събрание да започва да тече от първото му заседание, а не от датата на избора. Целта е новоизбраното Народно събрание да не бъде със скъсен мандат в случай на насрочване на изборите преди изтичане мандата на предходното.
С § 3, т. 1 и т. 2 се разширяват хипотезите на предсрочно прекратяване на мандата на народен представител. Настоящият текст на чл. 72, ал. 1, т. 2 предвижда предсрочно прекратяване на мандата, когато народният представител е в невъзможност да упражнява правомощията си поради обстоятелството, че изтърпява наказание „лишаване от свобода”. В основата на текста стои идеята, че народният представител е във фактическа невъзможност да упражнява правомощията си, когато е лишен от свобода. С § 3, т. 1 се предлага да се измести акцентът – не фактическата невъзможност да се упражняват правомощията, а моралната несъвместимост народен представител да е осъден за умишлено престъпление и същевременно да бъде представител на народа.
Предлаганата уредба обхваща и частния случай на купуване на гласове. Той беше инкриминиран през 2007 г. – ДВ, бр. 85 от 2007 г., изм., ДВ, бр. 19 от 2008 г. и скрепен със санкция „лишаване от свобода” или „пробация”. Промяната води до отпадане мандата на народния представител, независимо от вида на наложеното наказание.
С § 3, т. 2 се препятства политическото прелитане. Това е случаят, когато народен представител, избран като кандидат на една политическа сила, след влизането си в Народното събрание се обявява за независим или сменя парламентарната си група. При пропорционалната система, която е в основата на изборното ни законодателство, такова поведение води до подмяна на вота на избирателя. То е политически и морално укоримо. Предложената промяна налага отпадането на изречение второ на чл. 67, ал. 1, което обявява за недействително обвързването на народния представител със задължителен мандат.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, виждате, че част от измененията, които предлагаме в различни текстове на Конституцията, са наложени от практиката. Но за нас фокусът на днешния дебат би трябвало да бъде избори две в едно, не само защото такива са очакванията на хората – повече от 65% от българите искат двата избора да бъдат в един ден, а също така и подписката, която НДСВ организира в подкрепа на изборите две в едно за двадесетина дни събра над 131 хил. подписа, които ще бъдат внесени в Народното събрание днес в 11,00 ч. Крайно време е действително да чуем и гласа на хората, тяхното мнение, за да можем да вземем адекватни решения, включително и свързани с Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждания.
За изказване има думата госпожа Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Днес ще говорим за Петата поправка на българската Конституция. Историята на конституционализма убедително доказва, че всяка поправка на Конституцията е книга на страховете на нейните създатели.
Какъв е страхът в Петата поправка, акцентирайки върху § 1, а именно добилата популярност формула изборите да се проведат на една дата, две в едно? Противниците на тази идея минират конституционния терен с два юридически аргумента. Първият юридически аргумент се крие в конституционно Решение № 3 от 2003 г., което гласи, че промяната на мандатите на органите в държавата са от компетентност на Велико Народно събрание. И вторият юридически аргумент се крие в Решение № 5 от 2001 г., съгласно което началото на мандата на Народното събрание се брои от датата на изборите, а не от датата на неговото конституиране. Само че предлаганата от нас конституционна промяна се опитва да заобиколи така минирания конституционен терен.
На първо място, въобще не става въпрос за съкращаване или за промяна на мандата на Народното събрание. Става въпрос, че ако изборите бъдат проведени преди края на мандата, Народното събрание довършва своята работа и след това се конституира новото Народно събрание, като началото на мандата тече от датата на клетвата, от датата на конституирането, а не от датата на изборите. И тази идея, която предлагаме, нито води до безвластие, нито е абсурд.
Защо? След като сега действащата Конституция позволява да има избран президент, който изчаква края на мандата на предходния президент и едва след това встъпва в длъжност, така напълно е възможно и новоизбраното Народно събрание да изчака завършването на мандата на предходното. И нека да обърна внимание, че това не е някаква наша национална идея, световна практика е изборите за парламент да се провеждат от 10 до 20 дни преди да е изтекъл мандатът на предходния парламент. Така на практика се постига едно застъпване във властта, едно влизане на новоизбрания парламент с летящ старт веднага, след като е приключил мандатът на предходния. Докато българският изборен цикъл е фундаментално сбъркан.
Какво се получава при сега действащата Конституция? Имаме изтичане на мандат на Народно събрание и два месеца след това -абсолютно безвластие в една парламентарна република. На практика ние сме в хипотеза, в която няма парламент, има едно правителство, което играе ролята на служебно правителство, действащо наистина в условията на безвластие в една парламентарна република, в която няма парламент.
Вторият аргумент, който се крие в плашилото „Велико Народно събрание”. Много харесвам една мисъл на Стоптън, който казва, че конституциите са веригите, с които хората се обвързват в миговете на своята трезвост и просветление, за да не могат да се самоубият в миговете на своята лудост. Само че българската Конституция ни е вързала веднъж не само за себе си, за да не се самоубием, но ни е вързала и с творението Великото Народно събрание. Подобна фигура не е позната никъде в света.
Какво се получава на практика? С този принцип на ригидност, заложен в Конституцията, на практика ние блокираме самите себе си, пречим на това да се усъвършенства собственият ни политически и конституционен модел.
Но нека ви припомня неща, които са се случвали в тази зала. Въпреки този принцип на ригидност, когато има съгласие, когато има воля за това, и Велико Народно събрание не ни пречи. Нека да ви припомня Втората поправка на българската Конституция, когато приехме трансфер на суверенитет, когато приехме едно легислативно претакане на компетенциите на българския парламент в европейските институции – една поправка пар екселанс от компетентност на Велико Народно събрание. Но тъй като имаше съгласие в тази зала, Конституционният съд се произнесе, че това е от компетентност на Обикновено Народно събрание.
И още нещо. Чух аргументи, че, видите ли, ако направим такава поправка, пък после тя бъде атакувана пред Конституционния съд, изборите ще бъдат обявени за незаконно проведени.
Уважаеми дами и господа, Конституционният съд е като „Спящата красавица”, ако мога да си позволя тази метафора. Защото той не може да бъде самосезиран, той не може да сезира сам себе си. А кой ще го сезира? Ние ли, ако приемем тази поправка в състояние на шизофренност, или президентът, или омбудсманът, или главният прокурор - публични фигури, които публично заявиха, че изборите в България трябва да бъдат проведени на една дата. Следователно няма как да се разиграе тази пиеса на „Красавицата и звярът”.
И последният аргумент. Каква е европейската изборна карта тази година? Англия – избори, насрочени за местен парламент през месец март, отменени с идеята да бъдат проведени заедно с европейските избори; Люксембург, най-богатата държава на Европейския съюз, ще прави местни и парламентарни избори на една дата; Дания ще прави избори за референдум за Европейски парламент на една дата; Италия и Испания – едновременно избори за местни органи на управление и Европейски парламент; Литва ще направи едновременно избори за президент и за Европейски парламент. А ние какво правим? Решаваме или ще решим, че изборите трябва да бъдат на две дати, респективно втората дата ще бъде през юли, след няколко години – през август и така до окончателната победа на ината върху здравия разум! (Единични ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Касабова? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата по предложения законопроект?
Господин Местан, заповядайте, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя ремарката, че това е единственото изказване от Парламентарната група на Движението за права и свободи, което реферира позицията ни относно проекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от 71 народни представители от няколко парламентарни групи.
Парламентарната група на Движението за права и свободи не намира достатъчни и юридически, и политически основания, за да се подкрепи подобен законопроект. Целта на предложената конституционна промяна очевидно е да стане възможно едновременното провеждане на изборите за български представители в Европейския парламент и тези за националния. Презумпцията на проекта би била не само целесъобразна, но и непреодолимо необходима, ако Конституцията на Република България съдържаше изрична забрана за провеждането на избори две в едно. Повтаряме, законопроектът би бил непреодолимо необходим, ако Конституцията съдържаше изрична забрана за провеждане на избори две в едно.
Но, уважаеми госпожи и господа, както междупрочем и на вносителите е известно, такава забрана в Конституцията не е налице. Тезата ни се потвърждава от факта, че в България вече са провеждани избори две в едно, че май даже и повечко избори в едно, защото, мисля не ме лъже паметта, през 1991 г. българските граждани в един ден, естествено едновременно, избраха кмет на населено място, общински съветници, кмет на община, че и своите народни представители в Тридесет и шестата национална камара и Конституцията далеч не пречеше за това. Не би пречила и сега, ако изборите за Европейски парламент бяха разположени между 25 юни и 25 август, тоест в двата месеца след изтичане на мандата на Четиридесетото Народно събрание. Защото Конституцията, видно от решенията собствено на Конституционния съд, прави невъзможно провеждането на избори преди изтичане на мандата на съответното Народно събрание, освен ако той не е прекратен именно по конституционен път. Такива предпоставки относно Четиридесетото Народно събрание видимо не са налице.
Разбира се, Конституцията не ги прави възможни и след двата месеца на мандата, защото мандатът е защитният, при това конституционен механизъм на демокрацията. Мандатността неслучайно по особен начин е във фундамента на конституционно установения баланс във взаимодействието между властите и в този смисъл се родее или най-малкото е част от държавното устройство, който проблем вече е от компетенциите на Велико Народно събрание, независимо от споровете за необходимостта от тази институция. Тя, за съжаление, ще съществува докато ново Велико Народно събрание не обяви собствената си смърт. Тогава вероятно ще бъдат възможни и истинските реформи в правораздавателната система. Това, разбира се, е друг въпрос и затова поставям в скоба.
Така че минимум спорен е въпросът за конституционосъобразността на конституционната промяна и това не е парадоксална игра на думи, а реален юридически казус именно заради наличието на фигурата на Велико Народно събрание. Тоест, ако трябва да сме до некуртоазност откровени, избори две в едно са възможни, но не точно тези, които са предмет на конституционната инициатива, защото датата на европейските не се определя от България, а тези пък за националния, по изредените по-горе съображения, не биха могли да бъдат изтеглени преди 25 юни.
Убеден съм, вносителите ще възразят, като защитят тезата – впрочем госпожа Касабова вече стори това, че целта на конституционната промяна не е да се прекрати мандатът на Четиридесетото Народно събрание и аз дълбоко вярвам в искреността на тази теза.
Претенцията на колегите от НДСВ неслучайно е облечена в представената възможност да се проведат избори за следващо Народно събрание не само в периода от двата месеца след изтичане на мандата, но и два месеца преди, при това без да се прекратява мандатът на действащия парламент. Защото новоизбраният ще влезе в правомощията си, разбирай, мандатът му ще стартира след първото заседание, което естествено ще бъде насрочено току след последния ден на настоящото Народно събрание.
Предвид на обогатената аргументация на тезата се предлагат аналогии с изборите за американски президент – вероятно ще ги чуем и днес, който, както се знае, се избира месеци преди изтичане на мандата на действащия, но встъпва в длъжност подир това. Ние обаче бихме приели по-скоро отпратки към задокеанския Сенат, респективно към задокеанската Камара на представителите, ако те се избират доволно рано, да речем два месеца преди началото на мандата им, но това определено не е така и това никак не е случайно, че не е така. И тук е точно същината на проблема. България дори не е президентска република, а република с парламентарно управление.
С оглед на най-важния член от Конституцията, според който цялата власт произтича от народа и той я упражнява пряко или чрез свои представители, изборите за национален парламент, не вярвам някой да не е съгласен с тази теза, са своеобразен процес на делегиране на конституционни властнически правомощия от суверена към Народното събрание.
Уважаеми колеги, нима с конституционната промяна внушавате, че суверенът би могло да се представи от различни паралелни свои и, ако е така, кои точно представители – новоизбраните или тези, чийто мандат все още не е изтекъл? Възможно ли е волята на суверена да се представя от паралелни органи? Допустима ли е подобна политическа двойнственост на суверенната воля и този ми риторичен въпрос не проявява ли отсъствието не само на задокеански, но и европейски аналози на конституционното ви предложение? Проявява ги, разбира се, и това обяснява категоричната позиция на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Ние няма да подкрепим конституционната промяна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Местан?
Заповядайте за реплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги! Уважаеми господин Местан, невъзможността да се направи съчетанието на два избора в един при сега действащата Конституция, както и Вие правилно отговорихте на този въпрос, който си зададохте сам, е поради обстоятелството, че ние имаме освен всичко друго и тези две конституционни решения. В противен случай българският президент едва ли би бил толкова затруднен в правомощията си да съчетае тези два избора не само в конкретния случай, а и това, което се е случвало и досега в българската практика, и правилно казахте, 1991 г. ние имаме шест едновременни избора. Това е един много сериозен аргумент по отношение на тезата на противниците на тази възможност и, видиш ли, българският избирател би се затруднил да гласува на избори, в които евентуално биха могли да бъдат два или три вида бюлетините, които ще се предложат.
Това, което е същественото в настоящия момент и за което възразявам конкретно и по отношение на последната Ви теза – българската Конституция записва, че Народното събрание е един непрекъснато действащ орган. Вие поставихте въпроса за баланса на властите. За мен е любопитно, след като ние в Конституцията по този начин, по който е зададена, казваме: между приключването на мандата и новия избор на следващ парламент имаме два месеца, след като имаме още един месец, в който новоизбраният парламент трябва да бъде свикан, не се ли нарушава балансът на властите? Кой упражнява контрол върху изпълнителната власт през този период от време? Така ли трябва да третираме от тази гледна точка въпроса за непрекъсваемостта на работата на българския парламент?
Аз смятам, че никой от тук присъстващите не предполага, че непрекъсваемостта на трудовите договори на служителите в парламента не означава непрекъсваемост на дейността на българското Народно събрание. Ние говорим за това, че в българското обществено и политическо пространство не може да остава време, в което да няма функция на върховния законодателен орган, която да прелива по естествен път към следващата дейност. От тази гледна точка и нямаме съвпадение на мандати едновременно да бъде представляван българският народ от един стар парламент и от един новоизбран, защото приключваме с конкретен мандат, за което ние казваме: да, мандатът е четири години и никой не прекратява предсрочно мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Янев, уважаеми колеги! Това, че при изтичане на мандата на съответното Народно събрание до провеждането на избори и свикването на следващо Народно събрание има един промеждутък, който без да прекъсва съществуването на Народно събрание – имаме един относителен вакуум, все пак Конституцията предвижда при какви условия може да се свика Народното събрание. Нека да припомня, че даже и този въпрос е изрично уреден в Конституцията. Именно, защото е уреден балансът на взаимодействието между властите, е съобразен и с това обстоятелство, което Вие днес изтъквате.
По-важното, което искам да ви кажа. Ние в Парламентарната група на Движението за права и свободи не гледаме на Народното събрание като на сграда със служители. Народното събрание се представя от народни представители, от парламентарни групи, които са акумулирали волята на суверена. Както предлагате, ако два месеца преди изтичане на мандата на съответното Народно събрание, е избран нов състав на Народното събрание, на който суверенът е делегирал своето доверие, ще бъде спорен въпросът с представителността на актовете на действащото Народно събрание от гледна точка на легитимността на тези актове.
Много ви моля днес в дискусията да дадете примери в коя нормална европейска държава е възможно провеждане на избори не за президент, не говорим за президентски републики, даже и в тях президентът е Изпълнителната власт. Дайте примери за предварително избиране на конгрес, на сенат или камара на представителите и новоизбран сенат или камара да действат паралелно с този орган, чиито мандат още не е изтекъл. Това е ключовият въпрос за дебатите. Не е възможно раздвоението на суверенната воля и това е същината на проблема.
Освен това самите вие вече признахте, че избори две в едно са възможни и този проблем въобще не е конституционен.
Имаме едно случайно стечение на обстоятелствата, при което точно тези два избора не са възможни, но Конституцията не е призвана да решава случайни казуси. Тя има претенцията да урежда трайни обществени отношения и мисля, че това е азбучна истина, която вие знаете далеч по-добре от мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми колеги, на балкона на пленарната зала са студенти от специалността "Право" от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Те ще бъдат тук от 09.30 до 13.00 часа днес. Целта на посещението им е, че това са участници в редовната практика на студентите от специалност "Право".
"Добре дошли!" – вярвам, че тази дискусия ще ви бъде полезна.
Думата има господин Минчо Христов.
Заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, ще започна направо.
По първото предложение – дали изборите да бъдат на една дата – ако това ще спести средства на българската държава, аз го подкрепям.
По втория проблем – трябва ли народните представители да бъдат отзовавани и от кого. Аз съм категорично за отзоваване на народните представители. Не само, че съм, но съм внесъл и законопроект в тази насока. За съжаление, когато се гледаше Конституцията, той не беше поставен на гласуване.
Уважаеми колеги, въпросът е: кой трябва да отзовава народните представители? Аз мисля, че този, който трябва да ги отзовава, това са хората, които са ги избрали, а не неидентифицирани партийни субекти – както ни се предлага тук, не партийната олигархия, както предлага в случая НДСВ.
Ще поставя на вашето внимание един конкретен и логичен въпрос: какво става с една партия, която предизборно обещава едни неща, казвам го направо – излъгва своите избиратели и след изборите прави точно обратното? Тя ще стои ли в парламента – питам аз? Ако може някой да ми отговори!
Типичен е случаят с гражданина Симеон Борисов Кобургготски, който излъга най-нагло, че за осемстотин дни ще повдигне жизненото равнище на българските граждани.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Може ли да говориш по същество?
МИНЧО ХРИСТОВ: По същество говоря, господин Илчев. Ако искате вземете реплика и отговорете тук от тази трибуна. Аз Ви давам факти.
По същество вашият лидер, вашият ментор Симеон Борисов Кобургготски оправи само собственото си положение. Заграби имоти за стотици милиони левове със съучастието на господин Кътев, който ме гледа отсреща, който пък му ги върна. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Ти от коя партия влезе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, ще подмените дебата с друга тематика.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, аз Ви говоря конкретно, с конкретни факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще чуем редица от противоположни мнения.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз говоря точно, конкретно по проблема. Какво става с тези хора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Говорете по нормите, които са предложени.
МИНЧО ХРИСТОВ: Тези, които изпълняват своите предизборни обещания ще трябва да бъдат отзовавани от партийната олигархия, която лъже избирателите. Това ли предлагате, колеги? Точно това предлагате в случая! (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Искам да ви кажа и друго.
Господин председател, днес трябваше да се подложи на гласуване, да влезе в дневния ред едно предложение, което беше изключително разумно – за отмяна на точковата система при пенсиониране и незабавно повишаване на пенсиите.
Искам да Ви кажа, господин председател, обръщам се към Вас, че това беше точка от Вашата предизборна кампания, от Вашата предизборна програма. Аз се учудвам защо само двама независими депутати – аз и Стела Банкова, преди две години и половина, може би, сме го предложили. Сега, когато сме в тази жестока икономическа криза, това е една конкретна антикризисна мярка – да можем да дадем възможност на хората, които искат да се пенсионират, които искат да отстъпят своето място на други, по-млади хора – да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остава Ви по-малко от минута, господин Христов. Как желаете да я използвате?
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте! Не ме притеснявайте! Ще си използвам времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не Ви прекъсвам, просто Ви подсещам.
МИНЧО ХРИСТОВ: Да не говорим за предизборни обещания – като референдумите, които сега някои партии се сетиха да ги предлагат. Защо не ни подкрепихте, когато предложихме преди две години и нещо този закон? Защо не се сетихте да ни подкрепите за изтеглянето от Ирак, за АЕЦ “Козлодуй”? (Реплика от народния представител Станимир Илчев.)
Господин Илчев, обръщам се към Вас – нима хората, които изпълняват своите предизборни обещания, вие, партийната олигархия, която лъже, която мами, вие ли ще ни отзовавате?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): След малко ще Ви отговоря.
МИНЧО ХРИСТОВ: Отговорете!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): След малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ще бъда много любопитен какво ще ми каже господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): И аз също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, преди господин Илчев, аз ще Ви кажа, че Вие злоупотребихте с правото си на изказване. Самият Вие се съгласихте Вашето предложение да не бъде подлагано на гласуване днес, поради това, че беше внесено в нарушение на гласувано от нас решение. Това беше една достойна позиция, за която аз Ви благодарих. Вие тук отново, за съжаление по познатия начин, злоупотребихте с правото на изказване.
Разбирам, че господин Илчев желае да Ви направи реплика.
Заповядайте за първа реплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, щях да съм по-доволен, ако бяхте прекъснали изказването на господин Христов, което този път, за разлика от друг път, 99% не беше в рамките на темата, която се обсъжда по ал. 7. Това – първо.
Второ, ако го бяхте наказали заради издевателствата с имената на хората, защото в България, в света и в много държави има и сложносъставни фамилни имена.
Нашият лидер се казва Сакскобургготски и да се нарича по друг начин означава аз да си позволя, което не бих направил, да наричам Минчо Христов отново господин Куминев, както той се наричаше в началото на мандата и дори господин Минчо Ку, а той е Куминев Христов. Или да наричам госпожа Стела Банкова – Стела Ба, а тя е госпожа Банкова. Аз винаги съм произнасял имената на всеки от вас в пълния им размер. Много ви моля, ако това не ви затруднява логопедически или фонетично, да произнасяте името на Симеон Сакскобургготски като Симеон Сакскобургготски. За някои това може да е детайл, а за мен е повод непрекъснато една обида да се подновява, да се рециклира в това Народно събрание.
Колкото до това, че господин Минчо Христов Куминев или Куминев Христов обявява произволно която си ще политическа сила за олигархична, би могло да бъде тема на неговата следваща дисертация, но не би могло да бъде отговор на реалностите в страната.
Аз искам да запитам господин Минчо Христов и се надявам на пряк отговор в рамките на дупликата, за която той в момента усилено се готви и вече втори химикал чупи да си води бележки: той с коя политическа сила влезе в това Народно събрание? Той бил ли е на митингите на „Атака”? Той пърхал ли е около малолитражните патриотари на тази политическа сила? Намятал ли се е с нейния флаг? Прегръщал ли е нейната програма? Нощувал ли е върху афишите на „Атака”? Кой ще го отзовава като независим, след като никой не го е избирал за независим? Затова трябва да има пряка, прозаична, ако щете банална, ако щете отвратителна, но пряка връзка между народния представител, неговата партия, нейната платформа и няколкото хиляди гласа, които българският избирател е подарил на тази партия с нейната платформа и със състава на нейните листи. Естествено че никой няма да поиска отзоваването на независим представител от ранга на Минчо Христов, защото никой не е гласувал за него като такъв, а като за един атакист. Това е баналната истина. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Христов, има стара българска поговорка, която казва: „Крадецът вика „Дръжте крадеца!”.
Когато Вие говорихте срещу парламентарното номадство, Вие го казахте в качеството на парламентарен номад и затова Вашата позиция е разбираема. Не е разбираемо обаче превратното тълкувание, което Вие давате на думите на Симеон Сакскобургготски преди осем години, защото не сте ги прочели, предполагам, или злонамерено ги прочитате, както дяволът чете евангелието. Точните думи на Симеон Сакскобургготски бяха: за 800 дни прословутите българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.
Съзирате ли разликата, господин Христов? А не аз царят, не аз Симеон Втори, не аз Симеон Сакскобургготски. Аз бих добавил, че той разчиташе не само на българските трудолюбие и предприемчивост, но и на българската почтеност, като се довери на народни представители, които предприеха за своя практика политическото номадство, включително и госпожа Стела Банкова, нека не се обижда, която стои до Вас.
По отношение на репликата Ви към господин Кътев, който бил върнал, видите ли, царските имоти, ще Ви кажа, че пак не четете, господин Христов. Царските имоти в огромната си част са върнати с решение на Поземлената комисия на 20 март 2000 г. и през м. юни 2000 г. от тогавашния кмет на София, далеч преди Симеон да се върне в България. Прочетете и тогава говорете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика думата има господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Доц. Минчо Христов, жалко, че казвате, че нещо преподавате на тези студенти, които Ви гледат, но дали на тях, или на други подобни. Жалко за Вас, не за тях, а може би жалко и за тях, защото такъв човек като Вас се нарича преподавател.
За съжаление нищо не научихте за тези четири години. Заедно с вашата съседка прескачахте от цвят на цвят, от партийка в партийка, от кауза в кауза и си намерихте подслона на царските имоти. Вие и още няколко такива като Вас, така наречени независими, независими от нищо, независими от никого, мечтаете пак да бъдете в следващия парламент, пак независими или да се качите на каручката на някой, който да ви вкара, и пак да станете независими. Това се случва с Вашето политическо битие. То не заслужава никакво, ама никакво внимание, защото е на база лъжи, компромати, измислици, фантазии, празно говорене, празно плямпане и нищо друго.
Винаги всичко е свързано с много разум, с много разумни предложения, с много красиви, но, видите ли, никой не Ви разбира. Как пък така не Ви разбират, да му се невидяло, в този парламент? Никой не Ви разбира – нито председателят, нито другите двеста и кусур депутати. И Вие имате, хайде да не казвам какво, защото може би ще прекаля, но крайно време е да си седнете на задните части и да си мълчите повече, отколкото да говорите глупости тук и да ни занимавате с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика има думата господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Ще карам по ред.
Господин Илчев, Вие прекрасно знаете, че съм влязъл с Коалиция „Атака”, на която аз съм създател. Партия „Атака” е регистрирана след изборите, тя не се е явявала на изборите. Никога не съм бил член на тази партия. Това – първо.
А сега по отношение на важните неща. Проблемът, който засегнах, беше следният: какво става с политически сили, които лъжат хората, които влизат в парламента и след това провеждат политика обратната на тази, която са обещавали.
Това е големият въпрос, уважаеми господа. Не ме карайте да говоря тук за имотите на вашия патрон, защото ме е срам от вас и за вас. Срам ме е! Човекът, който обеща, че няма да има материални претенции към България, днес съди България за тази прословута резиденция в Кричим. Но това, което не знаете, е, че ако вие загубите, ще му бъдат взети всички тези имоти.
Първият работен ден на този парламент, за съжаление, три политически сили обещаваха да внесат такъв закон, а само двама независими депутати сме го внесли – за конфискация на тези незаконно придобити имоти
Аз искам да ви кажа и друго. В България има много важни проблеми. Имотите ще бъдат взети, не се притеснявайте, ще има правосъдие в нашата страна.
Въпросът е следният: защо, господин Илчев и господин Спасов, сега се занимавате с моето име и глупости, вместо да кажете защо, не ви ли е срам, че двама независими депутати внасят закон за решаване на транспортните проблеми в големите български градове, за отмяна на точковата система при пенсиониране и преизчисление на пенсиите? Вие също го обещавахте това преди време, преди изборите. За строителството в междублоковите пространства – този мораториум го направихме двама независими депутати. Благодаря на цялата зала, че го подкрепи. Ето, виждате, че не съм черноглед.
Въпросът е защо нито една политическа сила не се сети за тези важни проблеми, или ако щете, ДДС върху лекарствата. Когато го предложихме преди три години, отново почти никой не ни подкрепи. Българите плащат най-скъпите лекарства.
Според мен това са важните проблеми. Важен проблем е защо банките днес за един превод от 2 лв. вземат 5 лв. комисион! Това е важното. Защо доскоро вземаха такса за предсрочно погасяване на кредит в рамките на 5% и това е наше дело, господин Спасов, на двама независими депутати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте, господин Христов! Приключвайте!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е на нито една партия от парламента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето за това ви говоря.
Завършвам, господин председател, и ви казвам следното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, завършвайте сега!
МИНЧО ХРИСТОВ: Каквото съм обещал, съм го вкарал като конкретни законопроекти... (Народният представител Минчо Христов говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми колеги, преди да продължим дискусията, към мен беше отправен упрек от господин Илчев за начина на водене. Според мен той има своите основания.
Предлагам да си спомним каква е точката от дневния ни ред, Сякаш се позабрави. Искам да ви предупредя, че ако продължат изказвания с предизборен характер, просто ще изключвам микрофона!
Думата има господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина да се върнем към темата на точката от дневния ред, а тя е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. В началото като че ли нещата тръгнаха по същество с изказванията на представителите на вносителите, на господин Местан, после малко се отклонихме от темата.
Защо се налага, според мен, една подобна поправка, като подчертавам, че ние – депутатите от Движение „Напред”, ще подкрепим само част от предложените няколко промени? Сега ще кажа кои са и какви са нашите мотиви.
Не съм съгласен, че става въпрос за изолиран случай, господин Местан, при който съвпадат европейските и парламентарните избори. Това е нещо, което циклично може да се промени, тоест, циклично може да се повтори и да се съчетават местни с парламентарни или президентски с европейски и т.н. Няма логика в една такава ситуация да сме с вързани ръце и да се оправдаваме с Конституцията, и да правим избори през месец. Тоест, буквално за 45 дни трябва да направим два пъти избори – единия път за европейски парламент – в конкретния случай 7 юни и в края на месеца или началото на юли, или пък в края на юли, както се чу, че има подобни идеи – за национален парламент.
Няма да се спирам на това, че става въпрос за два пъти харчене на пари, това би било евтино като аргумент. Но не е нормално в тази ситуация юли месец, когато е ясно, че голяма част от населението на Република България е във ваканция, едни отиват на море, други отиват на вили, една немалка част от студентите – приключили сесията, заминават в чужбина, за да работят, а ние да предполагаме, че в средата или края на юли ще можем да направим нормални избори за национален парламент. Това ще е една ситуация, в която ще има ниска избирателна активност и би поставила под съмнение самата легитимност на проведените парламентарни избори и на новоизбраното Народно събрание. Тук говоря конкретно – нито една от политическите формации в Движение „Напред” това не ни притеснява, говоря за отпуските, но става въпрос за принципа в случая. Не виждам какво неконституционно има, ако бъде направена подобна поправка. Тя просто ще развърже ръцете и когато в този конкретен случай – това лято или при други избори се появи подобен казус, да бъде решаван по един нормален начин. Затова тази част от поправките, внесени от вносителите, ще ги подкрепим.
Няма да подкрепим обаче една от поправките – в т. 5 на чл. 72 „напускане и изключване на парламентарната група”, тоест, да бъдат изваждани от Народното събрание народни представители, които са изключени от парламентарните групи, или са напуснали. Няма логика. Един от преждеговорившите казва: народният представител се избира от своите избиратели, а не от своите ръководители в парламентарната група или в партията. Ние също сме за, ако си спомняте, предложили сме поправки в съответния закон за отзоваване на народни представители и общински съветници, но това отзоваване като логика, според нас, трябва да става от избирателите им. Когато един народен представител не си върши работата, злоупотребява с властта, която му е дадена от обществото, или я използва за своя лична изгода, а не за благото на гражданите – негови избиратели, да, трябва да бъде отзоваван. Но трябва да измислим процедурата и начина, по който самите избиратели да могат да го отзоват, а не защото примерно не слуша партийните си началници.
Да предположим, че някоя парламентарна група просто изключи – справедливо или несправедливо, това няма никакво значение, от своята група народен представител. Какво става – той напуска парламента. Кой го решава? Решава го парламентарната група или партийните му началници. Няма логика.
Разбирам къде е болката на НДСВ, защото втори пореден парламент се отцепват нейни депутати и си правят отделни парламентарни групи, но не можем да решаваме подобни партийни въпроси с промени в Конституцията! За отзоваването съм на народни представители, но нека да направим поправка, в която да могат да ги отзовават избирателите им, а не партийните им началници!
Да се върна малко и на първата точка. Подобен казус, господин Местан, имаме при избора на президент. Ще ми кажете, че не е същото. Разбира се, че не е същото, но го имаме като казус. Българският президент се избира няколко месеца преди да е изтекъл мандатът на действащия президент и той полага клетва в момента, в който предишният мандат е изтекъл и той поема функциите. Това може да стане и в българското Народно събрание – избират се народните представители, старото Народно събрание продължава да заседава през тези двадесет и пет или по-малко дни. В момента, в който му изтече мандатът, с полагането на клетва на новото Народно събрание то влиза в своите правомощия и започва да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Каракачанов?
Заповядайте за реплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов, откровено казано, ако прецените за необходимо, да ми обясните как ще разделите гласа си на първо гласуване за определени текстове от законопроекта или „въздържал се”, или против някои други текстове. Не знам дали греша, но мисля, че законопроектът се гласува поне на първо четене като цяло. Би трябвало все пак да изразите дали като цяло подкрепяте законопроекта – коректно ще е.
И второ, няма да повтарям аргументите си, с които защитих тезата, че не е приложима аналогията с предварителното избиране на президента – било в България, било в Съединените американски щати.
Отново повтарям, органът, който представлява волята на суверена, е Народното събрание, защото България е република с парламентарно управление.
Съгласен съм, че е възможно казусът за съчетаване на изборите две в едно да се повтаря доволно често. Нямаме спор.
Въпросът е дали, когато изборите за Европейски парламент, или, да речем, за местни власти, предшестват тези за национален парламент, е възможно съчетаването им да е за сметка на съкращаване на мандата на действащо Народно събрание. Това, според нас, е невъзможно. Отново повтарям, според нас този въпрос е от полето на Велико Народно събрание. Няма да влизам в спор дали ни е необходимо Велико Народно събрание, или не е, но ако има въпрос, свързан с конституционносъобразността на конституционната промяна, защото тя би била от правомощията на Великото Народно събрание – поставете въпроса за Велико Народно събрание, тогава бихте били коректни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Благодаря Ви.
Господин Местан, аз ще Ви помоля да бъдете коректни, когато се изказвате, защото във внесеното предложение никъде няма предсрочно прекратяване на мандата. Говорим за мандата на Народното събрание, а не говорим за мандата на народните представители – там моята теза я чухте.
Ще ви прочета ал. 4: „В случаите на чл. 98, т. 1 мандатът на новоизбраното Народно събрание започва да тече от неговото първо заседание”. Въобще не става въпрос за прекратяване на мандат на предишното Народно събрание. Това Вие се опитахте да го обясните по друг начин и не беше коректно.
Другото, което или не го знаете, или пак беше некоректно като изказване от Ваша страна, е по въпроса как ще гласуваме. Аз казах, и на Вас Ви е ясно, как стават промените в Конституцията – ясно е, че на първо четене ние ще подкрепим внесените предложения, на второ и трето четене ще подкрепим само онези, които смятаме, че са разумни и нормални. Това е начинът. По този начин могат да минат евентуално една част от предложенията, а в другата част – няма да минат. Това е просто, ясно и логично.
Така че, господин Местан, не разбрах въобще съществото на Вашата реплика. Вашата теза ми е ясна. Имате интерес от едни летни избори, в които хората са на почивки, в чужбина или ги няма, за да може служебно да бъдат спечелени парламентарните избори. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Но между другото това го разбира цялото общество. Хайде при вас нещата са по-различни – при вас вали, гърми – електоратът е строен като войници, но колегите от БСП ще трябва да понесат основно удара да обясняват на обществото защо правим по средата или в края на м. юли избори и не се ли прави това с цел и тенденция изборите да бъдат спечелени служебно. В това е целият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата председателят на Парламентарната група на Обединените демократични сили господин Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да започна с това, че Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи промените в Конституцията. Ще ги подкрепи по много причини, едната от които вече беше изразена тук. Защото изборите струват пари, а България не е богатата държава, която може да си позволи разходване на средства в момент на криза. Няма защо да се заблуждаваме, че ние имаме прекалено големите възможности да харчим парите си за избори, и то пари, които по принцип трябва да отидат за други дейности, или по-скоро могат да бъдат икономисани, за да отидат за други дейности. Още повече това, което се предлага от вносителите, не е прецедент в Европа. Знаете, че европейските държави също приемат този принцип за провеждане на изборите в един и същи ден. Мога да дам пример с Италия. Това е финансовата страна на въпроса.
Въпросът обаче така или иначе е политически. Политически е, защото част от управляващото мнозинство, а именно БСП и ДПС са си преценили и знаят много добре, че те ще получат най-големите изгоди от едни такива избори. Както вече каза колегата преди мен, те целят да получат тези изгоди.
Големият проблем обаче е, че понякога сметките излизат криви. Големият проблем е, че българите разбират много добре, че е по-добре да се направят избори две в едно, отколкото в две различни дати. Българите разбират още по-добре, че е по-добре да се прави политика за хората и за тях, отколкото да се правят дребните политически сметки и пазарлъци, а именно в част от управляващата коалиция.
Тук определено мога да кажа, че дебатът за предстоящите избори прекалено много закъсня, а моята прогноза, да ви кажа честно, е, че изобщо няма да се състои. Защото точно управляващата коалиция няма интерес от това, бих казал тримата първи, които в момента дърпат конците на тройната коалиция, които управляват тази коалиция и оттам респективно и политиката в Република България.
Явно е, че ще отидем с тази, сега съществуваща и действаща система при изборите. Явно е, че тази система устройва точно тези управляващи. Така че аз не съм голям оптимист, че ще се получи нещо положително точно в тази посока и го казвам съвсем откровено.
Така че този дебат, който се състои в момента и който някои се опитаха малко да го изместят в друга посока, е прекалено много закъснял. Дебатът за избор на народни представители и за избор на представители в Европейския парламент прекалено много закъсня, независимо че всяка една парламентарна група досега имаше възможност да внесе такива законопроекти, които така или иначе по някакъв начин отлежават в парламентарните комисии и които не се случват.
Другото, което търпи сериозно внимание, е когато има фактическа невъзможност да се изпълняват задълженията. Естествено е, че ще бъдат освободени от парламента. Естествено е, че това е моралната страна на въпроса. Няма как един народен представител, получил някаква присъда, независимо каква е тя – може и да е условна, може и да е пробация, но в крайна сметка той от морална гледна точка няма място в този парламент. Няма защо да спорим точно по този казус. Поне настройката и виждането на моята парламентарна група е точно в тази посока.
Другото, което също определено е много важно, е феноменът „купуване на гласове”, който даже се отбелязва в докладите на Европейската комисия. Той бе отбелязан също и в доклада на Американския департамент от миналата седмица. Не знам дали вие сте го чели, но този феномен явно е чисто български. Този феномен вече прави впечатление и на Европа, и на Америка, колкото и някои български политици да се опитват да казват, че това е едва ли не световна практика. Явно там не е така, явно там има представителство на политиката и на политическите сили, които представят и представляват народа, а тук – в България точно, става промяна на политическото представителство, и то в течение на годините на българския парламент. Така че съвсем нормално е тази поправка също да се приеме.
Другото, което също е важно и става въпрос на спор, е свързано с изборното законодателство, а именно, както е написано в мотивите – за „прелитането” от парламентарна група в парламентарна група.
Колеги, това може да се реши с промяна на изборното законодателство с даване на преференции от българските граждани, както примерно ние сме внесли Законопроект за избор на народни представители и за Европарламент, който даже вече беше експериментиран, когато бяха направени изборите. Така че от тази гледна точка също няма защо да се притеснявате. Явно тук е въпросът на дребните партийни сметки, на които се надявате, че през м. юли вашите избиратели като твърдо ядро ще отидат и ще гласуват и вие естествено ще получите тези ползи, на които особено много се надявате и за следващото Четиридесет и първо Народно събрание.
И накрая, бих искал да се обърна директно към вносителите, и то по-скоро към НДСВ. Уважаеми колеги, има нещо, което вие също трябва да си признаете – имахте прекрасната възможност изборите да се състоят две в едно. Миналата седмица, след като явно тройката управляващи господа не могат да се разберат тези избори да бъдат две в едно, вие имахте прекрасната възможност да подкрепите вота на недоверие на опозицията и сега действително изборите да се проведат през м. май-юни. Това беше вашият шанс, който вие изпуснахте. След като го изпуснахте, оттук-нататък няма как да търсите определени ползи от това предложение. Може да ви е тежко, но тези са реалностите.
Затова определено в политиката трябва да се мисли стратегически, и то в перспектива. Когато обаче изпълнявате дребни партийни сметки и когато явно в тройната коалиция има разпределение 8:5:3 се получава точно това.
Завършвайки, отново ще кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи конституционните промени, колкото и ние да не сме оптимисти. Защото знаем реалностите, които са в този български парламент и нашето желание е той да приключи колкото се може по-скоро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Бисеров – първа реплика, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа и дами! Господин Бакалов, моята реплика е по повод Вашия аргумент, който, разбира се, не е само Ваш, че ако изборите бъдат разделени, както повеляват сегашните правила, това ще струва много скъпо. Стана ясно вече, че това не е така – не от дебата в тази зала днес.
Аз обаче искам да добавя, че има допълнителни механизми, които могат да поевтинят изборите, дори когато те са разделени. Например, защо да не обсъдим идеята изборните кампании между двата избора да не бъдат по 30 дни, както е по закон, а по три седмици? Нито на конституционно ниво този срок е закрепен, нито в някоя европейска директива. Така че два последователни избора по три седмици ще ги направи много по-мобилни, ще дадем дори възможност за едноседмична пауза и най-вече, тя ще разтовари във времето работата на държавните институции. Защото всички срокове ще бъдат съкратени два пъти по 9 дни, да кажем. Ето ви поевтиняване на изборите. Значи полицията ще работи на такъв режим много по-кратко време, държавните институции, общинските служби също, да не говорим за това, че партиите ще направят много по-малко разноски. В края на краищата това са пари от държавата. От тази гледна точка е моята реплика. Идеята, че изборите непременно трябва да са скъпи, не е точно такава. В действащото законодателство можем да направим една такава поправка.
Съществуват и други идеи. Господин Янев, доколкото разбирам, вкара дебата в НДСВ - това вече не е свързано с темата за цената на изборите, но е свързана с една друга тема за една друга цена – идеята за вдигане на изборната бариера за коалиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз смятам, че това е една чудесна идея коалициите примерно да покриват два пъти по-голяма норма, отколкото партиите. Това ще попречи на правенето на безпринципни коалиции, особено вдясно. (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Така че законодателството може да бъде подобрено в рамките на тази Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, дами и господа! Аз също мисля, че е крайно време да престанем с този популизъм, че много скъпо ще струват изборите с отделни дати.
Наред с предложението, което даде колегата преди мен, има действително и други възможности. Но аз бих казал, че парламентарната демокрация и устройството на държавата на всички ни е ясно, че не е евтино удоволствие и след като искаме да гарантираме такава действаща парламентарна демокрация, би трябвало да осигурим възможността на българските граждани да си ползват съзнателно и спокойно правото на вот. Защото никак няма да е лесно за голяма част от българските избиратели, ако изборите са в един ден и се гласува, да кажем, за Европейския парламент с преференциалната пропорционална система, а след това, ако има мажоритарни мандати – по един начин, след това за изборите за 41-о Народно събрание – имам предвид и с листи. Това, което трябва да приемем, е да дадем възможност на всички български граждани, които искат да упражнят правото си на вот, да могат да го направят безпроблемно.
Що се отнася до въпроса за икономии въобще, които е нужно държавата да направи, може би ние в оставащите няколко месеца, трябва да направим нещо друго – да направим една преоценка колко институции досега създаде това Народно събрание, които са със заплати процент от заплатата на председателя на Народното събрание - с колите, шофьорите, секретарките и какво ли не. За една малка държава над 40 или 70 са такива институции извън министерства и други. Така че, ако желаем да правим икономии, има къде да ги направим.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Направете ги!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: А не да мотивираме, че точно заради изборите трябвало да ги направим в един ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едната част от репликите на господин Бисеров и Радославов се съвместява във връзка с цената на изборите.
Господин Бисеров, има нещо, което не сте забелязали, а аз го подчертах два пъти в моето изказване. То беше, че дебатът за изборите на народни представители и за Европарламент закъснява, а според мен, няма и да се състои - както казах, проблемът е, че тримата първи, защото явно така някой ги е коронясал, а и на тях изглежда така им харесва, изобщо не се е състоял и няма да се състои.
Що се отнася до това изборните кампании да бъдат три седмици, този дебат изобщо не е воден. Този дебат изобщо не е воден, защото онзи, първият, не е започнал – за начина на избора. Когато започне този дебат, тогава действително можем да го коментираме.
От гледна точка на цената на изборите, много добре знаете, че вие разсъждавате от гледна точка на политическата сила, която представлявате в момента, а не разсъждавате от гледна точка на възможностите и капацитета на държавната администрация, която има да ги проведе. И ние трябва да си го признаем. Затова сме предложили примерно електронното гласуване. Но явно няма такъв капацитет, за да се въведе тук.
Знаете, че по тези избори има реклама, има комисии, което означава, че ще има два пъти реклама, два пъти комисии, два пъти финансиране на едното и на другото. Така че това е проблемът и оттам идват големите пари.
А това, че вашата партия ще изхарчи повече пари, защото ги има тези възможности, това е абсолютно ваш и на вашия лидер проблем. Той знае защо. Защото тези пари не са негови – той ги дава, защото ги е взел. И в докладите се отбелязва откъде ги е взел.
Втората част на репликата на господин Радославов – колко институции е направило това Народно събрание, да не ги направихме ние от опозицията? Нали вие ги направихте? Нали вие сте управляващите? Така че обърнете се към вашите колеги, към тройната коалиция и се разберете колко комисии, колко агенции и на колко хора трябва да удовлетворите партийните желания, за да заемат държавните длъжности. Това е проблем на управляващите. Ние от опозицията сме ви предупреждавали, че това ще се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Светослав Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всеки конституционен дебат предполага говорене по принцип и говорене за принципите на парламентаризма, на конституционализма. Така или иначе ние имаме и конкретен повод и съвсем конкретни и не чак толкова принципни съображения при обсъждане на този законопроект.
Нека първо да кажа позицията на ДСБ. Ние сме „за” промените, които целят провеждането на изборите в една дата. Нека да изтъкна няколко аргумента, които не чух. Един политически аргумент и по-скоро свързан пак с принципите на демокрацията – трябва да бъдат улеснявани гражданите, за да участват в политическия процес при демокрацията. Демокрацията се крепи на гражданското участие. Когато властта има възможност да подпомогне това участие, когато има възможност да улесни в рамките на закона, без никакви подозрения за фалшификации и манипулации, всяко управляващо мнозинство трябва да стори това.
В случая на сегашната тройна коалиция, на сегашното мнозинство се удава възможност да облекчи българските избиратели, сливайки двата национални избора в една дата.
Тук можем да изтъкнем още един аргумент на самата популярност за сливане на изборите. Съвършено ясно е, че това няма да стане поради волята на мнозинството. Защо? Ние ще чуем фалшивите аргументи защо не трябва да се слеят изборите. Нека да споделя каква е според мен истината – елементарна, проста сметка, свързана с изборния резултат. Мисля, че тези аргументи не трябва да се крият, няма нищо притеснително. Ние трябва да признаем, че голяма част от избирателите на партиите, свързани с десницата, живеят в големите градове. Ритъмът на съвременния град е ясен – след 15 юни, излизайки във ваканция, децата, училищата, предполагат съвсем друг ритъм на живот. Хората излизат в отпуск – това също се знае. Направена е елементарната сметка и трябва да бъде казано ясно: това е много специфичен вид провокация към тези хора, които винаги по това време са в отпуск, смятат да го направят и тази година. Защо не се направи усилието да се слеят двете дати? Защото се разчита, че по този начин, наистина служебно, наистина по най-елементарния, вероятно за хората от Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи това се смята за изключително хитър начин, ще се намали броят на гласуващите. Това се вижда от всички. Това се вижда от всички и аз не се притеснявам да го кажа.
Дай, Боже, когато десните избиратели, а и всички останали, които ще имат проблем с гласуването в края на юни или в средата на юли, когато разберат, че тази провокация цели точно нарушаване на логиката на демократичния процес и цели оставането на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи на власт, въпреки вота, който убеден съм, ще бъде даден на евроизборите, дано тогава тези хора разберат, че наистина се води война с нечестни, нечисти средства срещу тях. И те самите ще вземат мерки и ще положат усилие, онова свръхусилие, която нито една власт не трябва да изисква от своите граждани.
Между другото, много пъти чух лъжата, че това не е практика в Европейския съюз. Кое не е практика в Европейския съюз – сливането на избори ли?! Напротив, над 15 пъти са сливани европейски с национални и с местни избори, дори както е известен последният случай – евроизбори с местни избори. Защо го правят това? Защото французите и англичаните не могат да направят разликата между евроизборите и местните избори ли?! Или, за да улеснят гражданите си?!
Има и още нещо, една малко по-различна линия на аргументи. Съвършено ясно е как съвпада дневният ред на евроизборите и на националните избори в момента. Това ще бъде основна тема – проваленото членство. Вероятно вие ще се опитвате да обясните, че не е съвсем провалено. Не знам какви аргументи ще изтъкнете, но именно това ни отпраща към самия дебат. При всички случаи европейската тема пряко, директно свързва европейските избори с изборите за национален парламент. Няма никакъв проблем тези, които се опасяват, че едните избори ще бъдат в сянката на другите, няма проблем тези избори да бъдат заедно, защото дебатите ще бъдат сходни. Те ще са взаимно допълващи се и в този смисъл спокойно могат да бъдат слети на една дата.
Разбира се, тежестта на промяната на Конституцията е голяма. Това е жест, който обаче ние дължим на избирателите. Нали сме съгласни, че българската Конституция е несъвършена и може да се променя? Нали сме съгласни, че тази промяна наистина ще облекчи българските граждани, не някой друг, не властимащите, нито пък опозицията, нито пък политиците като цяло? Следователно въпросът е: искаме ли като Народно събрание да направим този жест към избирателите, да ги облекчим? И между другото, да въведем една промяна, която след време – може би след два или три мандата, казвам го без ирония, когато благодарните потомци ще видят, че ние сме предвидили и други сливания, други такива възможности и сме ги облекчили. Мисля, че тук не може да има колебания относно това къде е общото благо и къде би трябвало да бъде волята на мнозинството и на парламента.
Същевременно никой не бива да има никакви илюзии: съвършено ясно е, че в стремежа си да получите някой друг глас повече, вие от мнозинството ще блокирате този процес, правейки си според мен кривата сметка, че ще спечелите, изнасяйки изборите в края на юни или в средата на юли.
Между другото, една малко по-различна прогноза от вашата. Ако изгубите евроизборите, в което никой няма никакво съмнение, вие ще изпаднете в ситуация да водите национална кампания, в която всички български граждани ще са убедени, че ако сте били слели изборите, е трябвало да отидете в опозиция. Това би могло да доведе до много силни чувства, меко казано: с ожесточение да се гласува срещу вас в много по-големи мащаби на националните избори, разбирайки подлата и елементарна игра, която искате да използвате, за да лишите българските граждани от правото им да гласуват. Имайте предвид и това: както често става, подобни трикове се обръщат срещу този, който ги е замислил. Ако не друго, поне това може леко да ви разколебае. (Реплики от ДПС.)
Що се отнася до прекратяването мандата на народен представител, това предложение, мисля да кажа думата, която веднага ми идва, лично аз го намирам за възмутително, още повече, че идва от НДСВ.
Вие се наричате либерална партия. Аз никога не съм смятал., че размерът има значение, но не бива с намаляването на вашия размер да изоставяте принципите си. Това не подхожда да идва от либерална партия. Дори консерваторите защитават правото на свободния мандат и то тъкмо по линия на защита на индивида, индивидуалността на народния представител, на неговото право да защитава общото благо така, както го вижда. Често пъти той е против лидера на партията, която представлява, често пъти, забележете, е против избирателите. Често пъти избирателите впоследствие са признавали, че този, когото са смятали за отцепник, за човек, предал техните гласове, всъщност се е оказал прав.
Вашите аргументи, изобщо това, което приравнявате едва ли не с наказателна отговорност, е толкова недемократично, толкова прозрачно, толкова плитко, че просто не подобава не само на НДСВ, за което нямам особени топли чувства, а изобщо на парламентарна партия да го предлага. Това означава, че винаги колективният разум ще бъде над индивидуалния, че винаги по дефиниция колективът ще бъде прав, че никой няма право да види по-далеч в бъдещето от партията и нейното ръководство, и че имате проблем с Българска нова демокрация, между другото, за което всички се досещаме.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): И вие имате проблеми.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Затова не бих искал да останете с някакво грешно впечатление. Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене, но по никакъв начин не можем да подкрепим нарушаването на принципа на свободния мандат, който е в основата на парламентаризма и е много по-голям и много по-важен както от тези промени, така и, надявам се, от много други, които ще бъдат направени в българската Конституция, което е неизбежно.
В този смисъл призовавам да се вземе отношение и по този въпрос тъкмо от НДСВ, защото, пак повтарям, ако има нещо, което е останало от либералния облик, то е зачитане на тези права, свързани с всеки отделен народен представител, които съставляват същността на неговия свободен мандат. В противен случай от дебат за Конституцията той се превръща в дебат за неколкостотин хиляди гласа на следващите избори и за това кой кого харесва от предишната си парламентарна група. Това не бива да бъде нивото на един конституционен дебат в нашето Народно събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – на господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Малинов, когато се позовавате на изказвания на ваши колеги, според мен е добре или да цитирате точно, или, ако имате за цел да интерпретирате с манипулативна цел едно или друго изказване, е добре да го направите елегантно, а не както го сторихте! Недопустимо е да сведете тезата ни за отсъствието на аналози – задокеански и европейски, на предварително избиране на национална камара или сенат, до тезата, че сме отрекли да е европейска практика едновременното провеждане на два или повече избора. Напротив, ние твърдим, че това е европейска практика. Нещо повече, доказахме, че е и българска практика.
Конституцията не забранява това. Онова, от което упорито бягате – и това е същината на конституционните дебати – ако наистина, като човек, който професионално като учен се занимава с политология, нека днес с Вас да проведем истински дебати на тема: допустимо ли е два месеца по-рано суверенът да е избрал нов състав на националната камара, два месеца, след който избор обаче действащият парламент ще продължава да приема възможно най-висшите актове. Забележете, че в процеса ще участват може би и партии, които няма да са намерили място в следващото Народно събрание. Много голям въпрос. Ние твърдим, че точно това не е европейска практика, а не провеждане на избори две в едно.
И понеже няма да вземам повече думата, господин председател, завършвайки тезата си – отричате ли, господин Малинов, че предвид спецификата на едни или други избори са възможни коалиции за избори за Европейски парламент, каквито да не са целесъобразни за избиране на национален парламент? Не че това е ДПС-проблем. Знаете, че не е наш проблем. По-скоро е ваш проблем. Не ликвидирате ли възможностите за коалиране за Европейски парламент, тоест за съставяне на коалиции, които да не са възможни за национален парламент? Този аспект на конституционната промяна също не е за подценяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Илчев, за Вашата реплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Най-напред искам да благодаря на господин Светослав Малинов, защото той по-пряко и по-смело разкри част от основанията на колегите, които искат изборите да са в края на юни, или може би в началото на юли, или дори в края на юли, които до този момент оратор от НДСВ не е направил. Аз споделям част от неговите подозрения към тези, които искат България да проведе, за разлика от всички модерни демокрации, горещи – в буквален смисъл – юлски избори, когато една трета от младежите са във ваканция и на бригади, а две трети от работещите българи са наистина в отпуск. Затова му благодаря.
Не съм съгласен с това, че някакъв реваншизъм е движил колегите, които са съчинили текста за напускане на парламента от тези, които са напуснали парламентарните групи и партиите си. Това е важно да се подчертае, колеги, защото обикновено напусналите своите партии напускат своите групи или обратното, но знакът на равенство в тези случаи е неоспорим. Тук става дума не за съхраняване или за ощетяване на класически принцип на демокрацията. Естествено, той очевидно е нарушен. Да не говорим, че не е ясно и другото – когато гражданите, избирателите искат да ме отзоват, те същите ли 16 или 20 000 души ще бъдат, които са гласували за мен и поради своето разочарование ме отзовават, или това ще бъдат 20 000 от опозицията, които са намерили сега удобния случай да ме отзоват? Това в българската правна среда не е нормирано, не е регулирано. Затова нека да го оставим настрана и да си признаем, че нашето усилие всъщност не е за да наказваме колеги, които са ни напуснали и които ние сме изключили. Ако беше то, тази промяна щеше да е факт седмица след схизмата, която разтърси НДСВ. Друго е нашето усилие, в друго е прецелено то – опит да се лекуват нравите в българската политика. (Ръкопляскания от ДН.) Благодаря за акламациите.
Аз лично бях готов да прочета от тази трибуна списъка на хората, които са следващи в листите, когато някой е напуснал парламентарната си група. Нашата, впрочем. Дори с ясното съзнание, че част от тях няма да дойдат отново в Парламентарната група на НДСВ. Нравите в българската политика трябва да се лекуват. Ръкопляскат хората на парламентарна група, за която никой не е гласувал. Има ваши колеги, които можеха да влязат на вашите места, ако сами се бяхте отместили. В римските легиони е имало децимация в такива случаи – за дезертьорство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Малинов, Вие използвахте много думи, за да аргументирате своята позиция. Сред тях обаче нямаше много аргументи, още по-малко пък силни аргументи. Факт е, разбира се, че в днешната дискусия отношението към изборите – дали са позиции на отделните парламентарни групи за две в едно или на различни дати, определя и отношението към Конституцията и обратно – отношението към промените в Конституцията говорят за позицията на партиите по отношение на датите в изборите. Вие сте избрали да аргументирате Вашата позиция от гледна точка на изборите две в едно, което е една конюнктурна нагласа. Защото на практика тези промени уреждат един рядко срещан случай – близостта на два избора. Стана ясно вече от дискусиите, че българската Конституция не забранява едновременното провеждане. Но Вие уреждате само един частен случай.
Второ, Вие използвате една силно подвеждаща теза – каква е разликата между 2009, 2005 и 2001 г., когато изборите са били след 15 юни? Едните на 17 юни 2001 г., другите на 25 юни 2005 г. И нямаме съмнения по отношение на тогавашните аргументи изборите да бъдат насрочвани от гледна точка на теснопартийния интерес на БСП или на ДПС. И активността беше висока, и отношението на гражданите беше достатъчно отговорно. Така че в случая не може да бъде ползван този аргумент, че се опитваме да предложим дати в един не особено активен от политическа гледна точка сезон, в който, видите ли, да печелят партиите като БСП и ДПС. Това не е сериозно.
Трето, тази трогателна загриженост, която проявявате по отношение на представянето на БСП, я отнесете към вас самите. Защото не ви виждаме нито сред тези, които попадат в Европарламента, още по-малко сред тези, които попадат в следващия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Бих искал да се обърна към господин Местан по следния начин – не мога да Ви направя удоволствието като представител на ДПС, да водим дебат за принципите на Конституцията. Изпитвам дълбоко съмнение, че сте искрени, когато говорите за тези неща. Изпитвам дълбоко съмнение, че сте от тези, които биха променили правилата по време на игра, стига да е изгодно за ДПС. И това беше споменато от ваш представител. Това е ваша официална версия. Така че не мога да приема, че сме наравно, дори да приемем, че аз съм на по-ниско ниво, да водим дебат по тези неща. Това е.
Що се отнася до господин Илчев, аз мисля, че казах своите аргументи. Дори да не е така, както казвате, то съвпада по време и по място. Точно в този парламент, след като претърпяхте това разцепление, вие излизате с един текст, който, меко казано, изглежда отмъстителен, независимо че може да бъде скрит зад всички тези принципи, за които говорим.
Между другото, аз все пак да се върна, не може да се прехвърля тежестта на вземането на такива решения, които, пак казвам, засягат самите принципи на парламентаризма и свободния мандат на народния представител върху партийни ръководства и ръководства на парламентарни групи. Независимо от злоупотребата, независимо от лошата традиция в България вие искате да преодолеете една вреда с още по-голяма вреда. Искате да преодолеете една злина с промяна в правилника, което води до още по-големи възможности за злоупотреби – много по-грозни и много по-компрометиращи в някакъв смисъл самия парламент. До голяма степен тези, които напускат своите групи носят и личната си отговорност, не я прехвърлят върху всички останали. В противен случай следващата стъпка, ако Вашето предложение се приеме, е и промяна в изборното законодателство за такъв тип контрол върху листите, такъв тип контрол при номиниранията, че практически ще забравим да говорим за вътрешнопартийна демокрация.
И последно, мисля, че бях пределно откровен. Между другото, още нямаме честта да чуем кога ще бъдат изборите. Ние не сме виждали Избирателния закон. Явно ще се появи в последния момент, когато решите вие. Така че нямате никакво основание да очаквате от нас да не мислим най-лошото и да очаквате от нас да мислим с доверие към БСП и ДПС и да смятаме, че вие ще направите онзи избирателен закон и ще следвате онези процедури, които са най-добри за всички български граждани. Напротив, ние сме длъжни да мислим по този начин – с подозрение. Длъжни сме да смятаме, че вие ще направите всичко, за да можете служебно да добавите някой и друг глас към своите вече оредяващи редици от гласоподаватели.
А що се отнася до това кой как ще се представи на изборите, ние не се притесняваме от каквато и да е бариера, за която намеквате, ние не се притесняваме и от датите. Просто смятаме, че ще бъде по-честно. Простете за наивността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване народният представител Любен Корнезов – заместник-председател на Народното събрание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Аз няма да се спирам на политическите измерения на този законопроект – те са ясни, тяснопартийни. Ще се спра само на юридическите въпроси, които поставя той.
Още в началото ще кажа: категорично поне за мен този Законопроект за промяна на Конституцията е противоконституционен, незаконосъобразен и при определени обстоятелства може да доведе до безпорядък в държавата.
Какво ни предлагат уважаемите 71 народни представители? Всъщност законопроектът се състои само от три параграфа. Вижте ги. Предлагат ни общи избори, в три месеца трябва да бъдат проведени - било за Европейски парламент, било за местни избори или пък за национален парламент.
Какво обаче означава това, ако бъде направено? Това, уважаеми народни представители, означава, че за един период от време, незнайно какъв период от време, в България ще има два парламента! Два парламента! Единият – с неизтекъл мандат, действащ парламент, и друг парламент, избран, но стоящ, образно казано, на резервната скамейка, чакащ да влезе и той.
И още нещо, уважаеми народни представители. От тези два парламента единият ще има най-вероятно едно мнозинство, а този, който вече е избран и чакащ, със съвсем друго мнозинство – даже може да няма съвпадение.
Тези два парламента имат различен статут. С § 2 ни се предлага мандатът на втория парламент, който е избран, да започне от първото заседание. Не се знае кога. Даже може въобще да не се състои.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, има Решение № 5 от 2001 г. на Конституционния съд – че мандатът на един парламент започва от датата на изборите!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Неслучайно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И то, разбира се, съвсем неслучайно.
Още нещо, уважаеми народни представители. Решенията на Конституционния съд имат правната характеристика на конституционни норми! Това е конституционна норма. Справка – Живко Сталев, София, 1996 г. Тук съм написал – който иска, мога да му дам цялата литература. Следователно § 2 от този законопроект пряко противоречи на Конституцията и на конституционното решение, което казва – от датата на изборите, а § 2 казва – а-а, не, от датата на първото заседание. Ето първата противоконституционност.
Втора противоконституционност. Променя се статутът на народния представител, и то съществено – не само до отзоваването му. Какво ще стане за този период от време от избора до първото заседание? Имат ли качество на народни представители? Ами да, разбира се, по силата на конституционното решение. Не само имунитети, възможности и права – до статут е това!
Следователно се оказваме в друга абсурдна ситуация – че в даден период от време, а не се знае колко ще бъде той, ще имаме не 240, а 480 народни представители! Е, някъде може да се дублират. Това е в пряко противоречие с чл. 63 от Конституцията, уважаеми народни представители! Втори противоконституционен елемент.
Трето основание за противоконституционност. Уважаеми народни представители, както ви е известно, тук стана дума, има чл. 158, т. 3 от българската Конституция, която разграничава правомощията на Велико и обикновено Народно събрание. Но има и решение на Конституционния съд от 2003 г.. Трето. Обърнете внимание – ако искате да го прочетете, то е тук. Не в мотивите, а в диспозитива на конституционното решение е казано, че чл. 158, т. 3 във връзка с формата на управление трябва да се тълкува разширително!
Всяка промяна в институциите, включително в Народното събрание, и в правомощията им е в компетенциите на Велико, а не на обикновено Народно събрание. Сега може да харесвате – защо има Велико и защо няма Велико Народно събрание, но аз ще ви кажа, че няма държава в света, която да променя конституцията си от обикновено, както се променят законите. Няма такава, и в Щатите няма!
Следователно, уважаеми народни представители, това, което вие казахте – кой ще олицетворява суверенитета, когато имате два парламента, също е аргумент, което тангира към противоконституционност във връзка с чл. 1 – фундаментът. Ето третото основание за противоконституционност – чл. 158, т. 3, Решение № 3 от 2003 г. и чл. 1 от българската Конституция!
Освен това, уважаеми народни представители, има редица незаконосъобразности, вътрешни противоречия в тези три прословути параграфа. Даже парадоксални, бих казал. Учудвам се как уважаеми народни представители, които са работили върху текста, са ги допуснали.
Вижте сегашния чл. 64, ал. 2 от българската Конституция, който не се променя. Не се променя, остава си. Тя какво казва?
“В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.”
Това означава, уважаеми народни представители: при едно извънредно, не дай си Боже обстоятелство, което не знаем колко време ще продължи – месеци, години, кой парламент ще заседава? Най-вероятно старият – това е идеята. Нали идеята е тази? Значи ще продължи не два, не три месеца, а може да продължи година, две. Другият парламент, който е избран, ще чака. И то в една крайно сложна ситуация. Но това, уважаеми народни представители, се казва двувластие! А двувластието води до безпорядък и до хаос!
Нека да не мислим само днес и само за тези избори, които чукат на вратата ни. Вижте какво правим! Категорично ал. 4, сегашната, § 2 противоречи на същия чл. 64, само че на ал. 2. В един и същи текст, и то конституционен, се допуска при това грубо противоречие, при дадени ситуации водещо вероятно до хаос в държавата - анархия, бих казал.
Второ противоречие.
Уважаеми народни представители, като се чете Конституцията, нека да я четем от чл. 1 по-нататък. Старият парламент – нека така да го нарека – на който не му е изтекъл мандата, докато му изтече мандатът, може ли да упражнява парламентарен контрол? Разбира се, че да. Може ли да гласува вот на недоверие на правителството? Разбира се, че да. Правителството може ли да си подаде оставката? Разбира се, че да. Тук е безспорно.
Господин Янев клати главата. Благодаря Ви. Но какво следва, господин Янев, от това? Отворете чл. 99 от българската Конституция, уважаеми народни представители. При тази ситуация, за която говорим – хоп, президент. Какво трябва да направи президентът? Трябва да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Четете! Нови избори! Защото ако президентът не направи това, очаква го чл. 103 – да го отстранят. Трябва да разпусне парламента и да насрочва нови избори, ако не са изтекли сроковете. Е, как стана така?! Ние стигнахме до парадокса – едва ли не с три Народни събрания едновременно.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Давай четири.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета незаконосъобразност. Говори се с основание за задължителния мандат и така нататък. Трябва ли да се напусне, кой трябва да напусне, когато един народен представител бъде изключен, респективно напусне една парламентарна група? Аз няма да се спирам на тези основания.
Това, което вие предлагате, уважаеми народни представители, противоречи на сега действащия Закон за избор на народни представители. При сега действащия закон освен пропорционалната система има независими народни представители, които могат да бъдат избрани пряко. Могат ли? Могат. Когато те са избрани, могат ли да влязат в една парламентарна група? Да, естествено, че да. Тогава как парламентарната група ще ги изгонва или след като той си подаде оставката, ще му се каже: "Хайде, вън от парламента!" Ами какво ще прави по-нататък?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма да го приеме. Защо ще го гони?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо да не го приеме? Може даже да го приеме официално. Къде е забраната?
И последно, какво казва предложението? Пак по тези три параграфа. Казва: "Мандатът ще започне от първото заседание". И аз се питам: ами ако няма първо? (Реплика на Яни Янев.) Ето, господин Янев казва: "Хм-м-м".
Виждам тук д-р Берон. Уважаеми народни представители, без да се връщам в спомените си, защото тук сигурно сме останали 5-6 човека, във Великото Народно събрание беше на косъм дали въобще ще се стигне до заседание. С месеци се водеха преговори, за да отидем във Велико Търново и да направим заседанието. Ако си спомняте, веднага след изборите тогава ОДС, включително и бившият президент Желю Желев не признаха изборите. Получи се патова ситуация. Въпросът е, че е възможно да няма първо заседание. Дайте да разпишем какво ще стане след това. Тук законопроектът мълчи. Бих казал – позорно мълчи.
Затова с цялото ми уважение, уважаеми народни представители, които сте подписали, а парадоксалното е, че някои са подписали и с особено мнение, за да запазим достойнството на българската Конституция и историята, най-добре е да си оттеглите законопроекта. Нямате друг изход. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Независимо, че наближава 11.00 часа, ще дам възможност за реплики.
Заповядайте за първа реплика, госпожо Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин Корнезов, ще започна отзад напред.
Първото е да Ви припомня, че Вие подписахте втората поправка на българската Конституция с особено мнение и аз не зачетох гласа Ви, броейки броя на народните представители, които подписаха този законопроект. Така че Вие в какво състояние сте бил тогава, когато сте подписал Конституцията, е лично Ваш проблем.
Второ, започнах своето изказване с това, че всяка промяна на Конституцията е книга на страховете на своите създатели, а Вие сте един от създателите на тази Конституция – хубава или лоша.
Господин Корнезов, недейте да плашите хората, недейте да плашите Народното събрание, защото си спомням как плашехте българските граждани през 2003 г. за това, че чужденците ще натоварят земята им на самолета и ще я изнесат извън тази страна. Вие плашехте българските граждани – разбира се, от нездрави политически страсти в тази сграда, и ако тогава Ви бяхме послушали, в момента нямаше да принадлежим към Европейския съюз, а към зоната на бозата.
По отношение на конституционните решения. Знаем с какъв умисъл беше произнесено Конституционно решение № 3 от 2003 г. Там се казва, че промяната на мандатите на органите на управление е от компетентност на Велико Народно събрание. Апропо, знаете ли как беше произнесено и защо това решение? Защото заговорихме за първата поправка на българската Конституция. Главният прокурор тогава беше страшно уплашен, че ще вземем да съкратим неговия мандат и тогава в суматохата Конституционният съд взе, че се произнесе - и за себе си включително, за да не вземем да съкратим неговия мандат. Ние не предлагаме промяна на мандат на органи. Въобще не влизаме в сферата на действие на Конституционно решение № 3.
Конституционно решение № 5 от 2001 г. ще бъде променено чрез промяната на нормата, която предлагаме сега. Много е ясно кога ще бъде мандатът на първото Народно събрание след приемането на изборите. Също така чудесно знаете, че световна практика, а не само европейска практика е избори да се провеждат за парламент преди мандатът на парламента да бъде прекратен.
Не плашете хората, господин Корнезов. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Спасов. Отказва се.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз никого не плаша. Имам чувството, че госпожа Касабова е нещо поуплашена. (Оживление.) Така ми изглежда.
Първо, подписал съм с особено мнение втората поправка. Госпожо Касабова, ние не се подписвахме. Никой от нас не се е подписвал. Гласуването беше поименно и аз гласувах "за" с въздишка.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Да, с въздишка беше. Спомням си.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно е въздишка, друго е особено мнение. Но предполагам, че Вие разбирате от въздишки. (Оживление.)
Второ, за Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд. Защо са го приели, как са го приели, какъв е конкретният случай, ама защо главният прокурор тогава..., мандатът му да не е изтекъл ... Вижте, решението е факт. То е задължително. Няма как да не го изпълним. Можем да не сме съгласни, но то е решение на Конституционния съд.
Последното, което казахте, то пък въобще ме учудва. Вие казахте, госпожо Касабова, че с този закон ние ще променим Решение № 5 от 2001 г. на Конституционния съд във връзка с мандата. Откога парламентът взе да променя решения на Конституционния съд?! Кой му даде това право?!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Парламентът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентът? Дайте тогава да направим конвент. Българският парламент е парламент, а не френски конвент. Конституционният съд сам може да променя решението си, но не и ние, пък камо ли с такова нескопосано законопроектче от три параграфчета. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, обявявам тридесет минути почивка – до 11.35 часа. След това продължаваме. Засега има трима записали се за изказване.
Между нас е и министърът на правосъдието – госпожа Тачева. Добре дошла! Надявам се, че ще останете и след почивката.



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подновяваме заседанието, уважаеми колеги.
От името на парламентарна група има думата народният представител господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам от името на нашата парламентарна група да изразя дълбокото ни огорчение от начина, по който представители на други политически сили вчера участваха на връх Шипка по един своеобразен, да го наречем, начин в отбелязването на 131-годишнината от Освобождението на България. Там се изкачиха много хора, млади и възрастни, представители на клира, на интелигенцията, на администрацията от няколко области. Естествено имаше и народни представители, по мои наблюдения от минимум три парламентарни групи – от групите на НДСВ, на БСП и на БНД. Имаше и от още една парламентарна група, забелязах господин Каракачанов сред множеството, но никой не очакваше, че той ще се нагърби с една много особена функция, а именно да разобличава областната управителка на гр. Стара Загора, като обяснението е, че това е израз на възмущение на ВМРО – Стара Загора, от някакви нейни действия, свързани с някаква финансова линия, насочена към изграждането на някаква джамия. Естествено най-бруталната асоциация между „Шипка” и джамия е разбираема за всички нас. Неразбираемо обаче беше защо е избран този момент, това място и този начин. От гледна точка на политическата борба, която водим, от гледна точка на технологиите, които използваме един срещу друг, не е нужно да се прави коментар. Вероятно и НДСВ би се изкушило да дебне свои противници по подобен начин. Но, пак повтарям, по подобен, не по същия, на друго място, не на „Шипка” и на друга дата, не на 3 Март.
Това, което направиха няколко юнаци и един от тях, покачен върху раменете на друг, въоръжен с мегафон, беше, първо, неразбираемо, второ, много обидно – не за политиците, които бяха на сцената, и трето, прозвуча диво. То беше неразбираемо, защото хората бяха почти просълзени след последните думи на дядо Григорий, един отличен представител на клира, който направи чудесна проповед. Беше необяснимо, защото в този момент, в който се крещеше по мегафона, дечицата от Габрово рецитираха одата на Вазов. И беше диво, защото всички лозунги, които използват най-окаяните патриотари в страната, бяха някак си изплагиатствани от тези няколко представители на ВМРО.
Аз мисля, че за „войводите”, както ги наричаме, е по-подходящо дори и в предизборна ситуация да играят ролята, с която познаваме войводите от българската история, а именно хора, концентрирани върху своите специфични задачи, върху перспективите на своята организация и дневния ред на нацията, хора, по-мълчаливи и по-сдържани от нас, които сме не-войводи.
Останах изумен от това, че от арсенала на „Атака” и то от арсенала на ранната „Атака” се изваждат едни не ръждясали, а направо плесенясали оръжия.
Искам да кажа – не на колегите от ВМРО, те се готвят да ми отговарят по някакъв начин – искам да кажа на децата от Габрово: не слушайте шумотевиците на някои батковци от високопатриотични организации, когато рецитирате „О, Шипка!”; да кажа на проповедниците: проповядвайте с цялата страст, на която сте способни, без да се влияете от мегафоните им; да кажа на българските областни управители от всички партии: вършете си работата и не се стряскайте нито на сън, нито на яве! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Честит празник!
Трети март е символ не само на една битка на един връх, 3 март е символ на един договор, Санстефанския мирен договор. Този договор не е просто договор между турския султан и руския император. Санстефанският мирен договор показва на света един изконен български национален идеал, а той е: всички българи от Мизия, Тракия и Македония да живеят в една собствена свободна държава. Това е Сан Стефано, това е 3 март, за нас поне. Той не е празник, на който се качваме на една трибуна, след което ходим на коктейли със служебните автомобили, а е празник, на който ние водим нашите хора лично. И не правим пропаганда с парите на Министерството на държавната администрация, не шием байряци с държавни пари, а всичко, което правим, го правим с нашите собствени средства и всичко, което казваме, го казваме от душата си. И къде, ако не „на този връх висок”, както беше казал поетът, да покажем отношението си към някои политици, които говорят патриотични слова, но в същото време не правят патриотични дела. Защото същата тази областна управителка, поради какви коалиционни ваши причини не знам, от месеци наред – става въпрос за една бивша джамия, която между другото преди това е била християнска църква, а преди това е била тракийско светилище – заблуждава обществеността в Стара Загора, че тя ще я ремонтира. Но със Закона за културно-историческото наследство, който вашата партия наложи, реалността този културен паметник да се превърне в храм само на една от религиите в България, е реална. Разбира се, нямам нищо против тази религия. И това в град като Стара Загора, който е опожарен и изклан точно по времето на боевете на „Шипка”. Това е, меко казано, кощунство!
Аз искам да подчертая на господин Илчев, че младежите на ВМРО не бяха няколко юнаци, а неколкостотин – първо. Второ, когато те обърнаха гръб на официалната трибуна не скандираха ранноатакаджийски лозунги, а пяха националния химн “Мила родино” и скандираха “България!”, за да покажат на онези политици, които се качват само по трибуните по националните празници, а когато се наложи да действат като добри български патриоти, действат партийно. Това беше смисълът на това обръщане на гръб. Там нямаше дюдюкания, нямаше оплювания, имаше просто един гръб към онези, които говорят с патриотични слова, но не действат като патриоти, и се пееше българският национален химн. Така че това беше една демонстрация, че ние политиците трябва да правим това, което говорим, а не да говорим това, което не искаме и няма да направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи от други парламентарни групи? Няма.
Продължаваме с обсъжданията по внесения Законопроект за промени в Конституцията.
Думата има народният представител Яне Янев. Заповядайте за Вашето изказване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, поредният опит да се промени българската Конституция конюнктурно в интерес на определени фактори в тройната коалиция отново е нещо, за което ние знаехме и предусещахме, но не сме мислили, че политическата наглост може да има такива нива. Не може Конституцията да бъде използвана за разчистване на вътрешнокоалиционни недоразумения и противоречия.
Къде беше НДСВ през тези осем години откакто е на власт, за да може да разбере сега този проблем, който го внася под формата на три параграфа, и може ли да се променя Конституция на коляно и в последния момент?
Тази Конституция на обективно мислещите и безпристрастни граждани и анализатори е ясно, че е посттоталитарна. Тя няма нищо общо с новите реалности, при които е поставена днес България като страна – член на Европейския съюз. Но ако трябва да се променя Конституцията, тя трябва или радикално да се промени, или да се приеме нова Конституция. Това може да стане само и единствено от Велико Народно събрание. Не може конюнктурно и на парче да се вписва в Конституцията, да речем, въпросните три месеца.
Ние сме категорично против такива опити, които обслужват само и единствено теснопартийни интереси. Ние няма да участваме в този фарс и няма изобщо да гласуваме по никакъв начин, защото считаме, че тези опити отново са свързани с извиване на ръцете вътре в тройната коалиция.
Ами как се разпределяха постовете по 3:5:8 вече четири години? Как задружно определени фактори в коалицията източваха САПАРД, еврофондовете и държавния бюджет, а не успяха сега да се споразумеят за деня на изборите? Ами чл. 64, ал. 3 на Конституцията е ясен – че избори за Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване пълномощията на предишното. Тоест няма никаква пречка президентът, който е архитект на тройната коалиция, да насрочи в един и същи ден избори. Нямаше никаква пречка досега НДСВ да се оттегли от тройната коалиция, да падне това мнозинство и да се предизвикат същите избори. Никаква пречка нямаше! Но те искат хем да са на яслата, хем да консумират властта и всичко около нея, хем и отново да реанимират един политически труп. Каквото и да си говорите, каквото и да правите, вашето величество окончателно и безвъзвратно е отишло в историята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, да не подменяме темата – по законопроекта.
ЯНЕ ЯНЕВ: Никой не може да реанимира един политически труп... (Народният представител Яне Янев продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз предупредих, господин Янев, и го правя сега. При подобно изказване предишният път, дискусията в парламента отиде в съвсем друга посока и предупредих, че ако някой се изкаже отново по този начин, ще прекъсна изказващият се.
Моля да се върнете на темата “Поправки в Конституцията”. Много добре разбирате, че това не е по дневния ред.
ЯНЕ ЯНЕВ: Темата на Конституцията е свързана, господин Пирински, и с това, че единственият изход, за да може България да бъде нормална европейска държава, е да се свика Велико Народно събрание и да се приеме нова Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това вече е теза, която може да защитите.
ЯНЕ ЯНЕВ: И в новата Конституция на практика да се заложат всички тези болезнени за обществото проблеми – като се започне от мажоритарни избори и избирателна система, като се мине през референдум и се стигне до въпросите, които касаят и съдебната система, защото преди малко видях, че госпожа министърката подвиква от скамейката встрани. Защото и далеч по-големи проблеми в сегашната Конституция изобщо не са пускани за дебат в обществото, а те са много по-важни от промяна на поправка, която касае преди всичко уреждане на един конюнктурен политически въпрос, както е датата на изборите.
Ако се говори за отзоваване на депутати, тук става въпрос вече за самата структура на държавното устройство, за статута на парламентарната демокрация. Ние в момента е ли сме парламентарна демокрация или не сме? Защото в много отношения тази Конституция показва, че ние не сме истинска парламентарна демокрация, защото на министрите не им се осъществява истински парламентарен контрол. Те налагат волята си над парламента и по никакъв повод парламентът не може да бъде този орган, който е заложен дори с тези правомощия в тази Конституция.
Последното, което бих искал да подчертая, е, че така предложените поправки на практика няма как да се приемат, защото те взаимно се отхвърлят. Ако целта е била НДСВ да си направи някакъв РR, че едва ли не е загрижено да не се изхарчат 20 милиона за два поредни избора, това е нещо, което избирателите ще усетят и ще се произнесат много скоро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Не виждам.
Думата има господин Веселин Методиев. Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Днешният дебат има една особеност, която не мога да подмина в началото на своето изказване. Това е, че в Народното събрание за последните 20-ина години, за първи път се води конституционен дебат, с ясното съзнание, че ще приключи утре сутринта, тоест, че няма да има развитие.
В първото четене, така както е предвидено конституционни текстове да се приемат на три четения, се говори за принципите, наистина от най-висок порядък, по отношение на конституционната теория и практика и се дава смисъла на политическото като идея и политическото като концепция. За това ще се опитам да се спра на един единствен въпрос, а не да се разпилея по всички въпроси за краткото време, което имам. Според мен, в нашия случай има един много политически въпрос, който е породен от нашата Конституция и от политическата ни практика, и това е въпросът за баланса на парламентаризма.
Парламентарната демокрация или парламентаризмът, така както са го написали професорите по право в периода до Втората световна война като: Гергинов, Баламезов, Киров, е баланс между изпълнителната и законодателната власт. Тоест това е баланс между парламента и правителството. Този баланс се състои от следното: гражданите дават своята воля, формират мнозинство, а това мнозинство формира правителството. Ако правителството е зависимо от парламента, както е, значи имаме баланс в едната посока или поне създадена система от правила в едната посока. Въпросът е: зависим ли е парламентът от правителството? Може ли българският министър-председател с подаването на оставката си да накара парламента да се разпусне и да се направят избори? Отговорът е – не може.
Нашата Конституция е направила такъв сложен механизъм, толкова отчайващо лош, толкова потаен и потулен с тези мандати, които се раздават напред-назад на три парламентарни групи, ужким-божким това щяло да даде стабилност – дотук за 20 години, дава единствено и само политическо интригантство. Когато имаме нещо предизвикано от живия политически живот като случая с избори, които трябва да се проведат в един ден, защото това безспорно е по-разумното – не можем да го направим. Затова се налага да се търси конституционна промяна, защото има много дълбока фундаментална грешка в модела на българската парламентарна практика сега.
Тук го няма един от колегите – господин Лютви Местан, който искаше да се дават примери, за да бъде по-ясно. Аз ще дам следния пример: цялата парламентарна практика на българския парламентаризъм от 1879 г. до 1934 г., е подчинен на тези правила и те са работили добре. Имало е кризи, имало е проблеми, имало е войни и въпреки това българският министър-председател е бил достатъчно силен, защото е влизал в тази зала и от тази трибуна е подавал недоверие, предизвиквал е избори, печелил е много по-големи мнозинства или е губил мнозинства – въпрос на негови политически умения.
Искате имена. Ще кажа имена – Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Малинов, Иван Евстатиев Гешов – всички са го правили. Днес не може! Това е проблемът на БСП. Тук колегите имат своето политическо основание, което господин Корнезов облече в множество юридически аргументи.
Политическото основание е едно – за Българската социалистическа партия е абсолютно неприемливо да се каже, че те са политическа партия, която не си е свършила мандата и е трябвало предсрочно да го прекрати, независимо в името на какво – дали в името на разума или в името на изчерпана политическа енергия и така нататък, може да се получи, ако щете, въпрос на политическа спекулация, защото нямаме тази възможност.
Сега ви се предлага текст, който в първия си параграф има точно този смисъл – да се направи процедура, при която този мандат, тогава, когато налагат самите политически събития, се окаже необходимо да бъде прекратен, фактически да се прекрати.
Разбира се, текстът не е съвършен. Разбира се, текстът може да се направи много по-добре. Разбира се, аргументите със застъпващите се мандати са интересни. Въпреки че пак го няма, господин Местан, аз си направих справка, защото той искаше да чуе има ли такава страна в света, в която се застъпват мандати. Има! Казва се Съединените американски щати – в Конгреса е така. Какво от това? Това ли е истинският ни въпрос – дали има или няма?! Как е при другите, а не при нас – тази комплексарщина, това е национален комплекс за малоценност – „ама те така”, може би е хубаво малко да го ограничаваме. Въпросът е: ние как и защо как, и наистина имаме ли нужда или нямаме нужда от тези неща?
Аз мисля, че силата на българския министър-председател днес е много притъпена. Тя е почти доведена до завързване на ръце. Това е лидерът на изпълнителната власт, това е човекът, който трябва да може да балансира в парламентарната демокрация, тоест да поиска през волята на мнозинството, което води той, защото той е представителят, че той е лидерът на мнозинството в изпълнителната власт, да предизвика избори, тогава, когато политически сметне, че е целесъобразно и разумно.
Това е въпрос не за господин Станишев. Това е въпрос за българския министър-председател в конституционната му фигура, не за конкретен български политик, бил на този пост през последните 20 години или, който ще бъде на този пост през следващите 20 години, защото сега парламентът на практика има подавляващо влияние вътре в тази двойка. Това подавляващо влияние поражда изключително много възможности за интригантстване между депутати, парламентарни групи, особено в коалиционни управления. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Давам думата за изказване на господин Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): За да не ви стряскам, колеги, това не са аргументите ми в дебата, (показва една папка с документи), но това е един от аргументите и този аргумент е част от подписката – около 30 папки, които днес официално ще бъдат внесени в подкрепа на идеята за обединяване на изборите две в едно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това подписката за АЕЦ ли е?
ЯНИ ЯНЕВ: Това е, което е във връзка с промяната на Конституцията.
Колеги, тъй като остана малко време от това на парламентарната група, което мога да използвам, ще бъда пределно кратък. Ще се съсредоточа само по отношение на юридически аргументи, които няма да скрия, че за мен бяха предизвикателство и това, което уважаемият проф. Корнезов постави в неговото изказване.
Ще имаме ли едновременно действие на два мандата? Естествено, че няма да имаме. Нормалната практика, не само нашата Конституция и това, което предлагаме, е изтичането на единия мандат да не съвпада в никакъв случай с началото на следващия мандат. Тази промяна не води до това.
Веднага ще ви кажа един друг пример – нали е ясно, че в края на дейността на всеки един парламент дали два или три месеца преди изтичането на неговия мандат, обществено-политическата обстановка извън него е различна от тази, която е била, когато е бил съставен този парламент. И не само сега това, което се случва, а и във всеки един предхождащ парламент това го доказва, защото в България няма една единствена политическа сила, която да е успяла да бъде на власт пълноценно и да има 121 мандата в парламента, което да доказва пълна идентичност на политическата обстановка вън и вътре в парламента.
Така че, ясно е, че волята на суверена към края на един мандат е винаги различна, но това не поражда необходимостта непременно да казваме, че актовете, които ще приемем в оставащите месеци, то те са недействителни, защото съзнанието на суверена вече има други виждания за това каква ще бъде конструкцията на следващия парламент. Повече от ясно! Така че такъв хаос не може да се получи.
Второто, което бих желал да кажа, колеги, това, което предлагаме, е едно изключение. Това не е правило на базата, на което оттук нататък да правим разреза на сриването на цялата логика на Конституцията. Защо? Защото дори и тогава, когато имаме извънредно състояние, проф. Корнезов, когато ще се наложи да се удължи мандатът на парламента, тогава, когато дори през този период ще се упражнява парламентарен контрол и ще се стигне до бламиране на правителството... Да, и ако тогава не може да се състави ново правителство, президентът ще насрочи нови избори и ако случайно през този период от време има едни други близо в рамките на трите мандата – ние какво казваме на президента? „Ами, обедини ги!”, а не обратното. Не че тогава ще има две или три народни събрания, напротив, това е състоянието.
Нормалното развитие на парламентарната практика и ако се случи да има съвпадение на избори, тогава президентът ще бъде длъжен да ги обедини, за да спести много от нещата, за които се говори. Бих казал, че парите са най-малкото.
Много важното, което трябва да отчетем днес като елемент на нашата политическа отговорност, колеги, което не се чува в нито един от аргументите, това е, че така или иначе ефектите на икономическата криза в нашата страна ще настъпват и това, което ще трябва да се случи през следващото Народно събрание, вероятно ще бъде то да взема тежки и твърде непопулярни мерки и онова, заради което трябва да дадем възможността на българския избирател в по-голямата си част да подкрепи следващото Народно събрание, е именно заради това този представителен орган на България, върховен представителен орган, да стои, зад него да стоят волята и гласовете на по-голямата част от българския народ, който ще бъде принуден да приема тези непопулярни решения. Това е една от големите политически цели и смисъл на това, което правим. И обратното – представете си един парламент, който ще управлява с между 15 и 20% от вота на българите, какво ще бъде неговото доверие и правителството, което ще трябва да управлява при това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, моля Ви да приключвате.
И последното, което бих желал да кажа като аргумент, е: не е противоконституционно това, че следващият мандат ще започне от датата на първото заседание. Президентът е длъжен да го насрочи в рамките на един месец и ние не пипаме този срок. Това е негово задължение. Ако той не го насрочи, това означава, че нямаме президент, ако се падне такъв изключителен случай, така ли?
И второто, което искам да кажа, колеги, е: възникването на дейността на всяко Народно събрание е сложен фактически състав, който възниква, първо, с провеждането на избора; второ, с обявяването на решението на Централната избирателна комисия, защото дотогава няма избран нито един народен представител; и трето, това е клетвата. Докато няма клетва, няма народен представител, докато няма заклеване на Народното събрание, няма функциониращо Народно събрание.
Така че то е основата на аргументите ни в подкрепа на това, което ви предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Реплики към господин Янев няма.
Давам думата на господин Борислав Ралчев за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми гости на Народното събрание, надявам се бъдещи народни представители, присъствате на един интересен дебат. Той има две измерения: политическо и юридическо. Ако няма никакъв спор, досежно становището на Българска нова демокрация, за политическия момент – че две в едно е кауза, която трябва да бъде отстоявана, че е правилно изборите да бъдат в един ден по понятни съображения, няма да аргументирам това, което беше направено по един много убедителен начин от много колеги досега, ако оставим настрана юридическия спор, който току-що имаше едно изложение, не искам да влизам и в тази връзка, искам само да попитам в тези папки тук какъв е въпросът, който е отправен към хората – дали промяната е за цялата Конституция?
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Само две в едно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Само две в едно. Бях сигурен, че е така и ще ви кажа защо. Трябва да има все пак някаква норма на почтеност.
Госпожо Касабова, Вие винаги бяхте при всички тези случаи, в които променяхме Конституцията. Спомняте си, че тогава политическите сили също не са били на едно мнение, но се процедираше по другия начин – провеждаха се консултации за необходимостта от промените, за тяхната характеристика и оттам нататък се пристъпваше към това, което е необходимо. Господин Методиев много точно обърна внимание на този момент.
Позволете ми сега да кажа защо се прави цялата тази история. Тя има две характеристики. НДСВ много добре знае какво е становището на парламентарната опозиция по въпроса две в едно, ама много добре. Той никога не е бил поставян под въпросителни. НДСВ още по-добре знае, дефинитивно поне от два месеца, на оня Председателски съвет, на който бяхте и Вие, господин Янев, какво е становището на коалиционните партньори. Тогава се постави въпросът, уважаеми колеги, защо го правят. Правят го за PR. Ето я формата на PR-а, скрива се втората част от предложението за изменения на Конституцията, които ясно дешифрират, че едно такова поведение е непочтено, от всяка една гледна точка, за да могат да се вадят някакви политически дивиденти и то в два плана.
Кой е политическият дивидент по отношение на опозицията? Точка първа – как се гласува за промяна на Конституцията на първо четене, господин Янев? Нали знаем как – всички „за” или „не”. След като толкова оратори от опозицията ясно и точно ви заявиха, че т. 3 в никакъв случай, меко казано, не може да бъде поддържана, госпожо Драганова, ...
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Ще отпадне.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Кога ще отпадне? На втория вот? Дръжте се малко по-сериозно, недейте да подценявате хората, които са около Вас. Вие поставяте следната дилема: опозицията е против т. 3 и за т. 1. Гласувате на първо четене ан блок, цялата опозиция гласува „за” конституционната промяна и вие вадите вече афиша с всички ваши средства, които са ни пределно известни. Значи цялата опозиция нас ни поддържа. Същевременно поставяте на изпитание, отдавна проверени във вашите искрени намерения, отношенията си с парламентарното мнозинство, с коалицията.
Аз ще ви подкрепя, ако вие приемете една поправка. Моля, господин председател, да не ми направите забележка, досежно юридическата характеристика на това, което правя в момента, на мен ми е ясна. Аз ще направя следното предложение: в т. 2 относно чл. 72, ал. 1 – „напускане или изключване на парламентарната група”, знаем за какво говорим, досега говорихме много, да прибавим „и коалиция”. Защо? Парламентарната група се излъчва от една партия, която участва в изборите, и т.н., и т.н., много сме си говорили тези неща, логиката на тази санкция е, че ти си изменил на тази партия, която е имала едно определено поведение.
Вашето поведение категорично изменя на онова коалиционно споразумение от 2005 г. За да бъдете последователни логически и в една политическа обосновка, нормално е, след като и вчера направихте изявление, че няма да излизате от коалицията, да дадете законова възможност на вашите коалиционни партньори да ви изключат, предвид вашето поведение в последните месеци.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Не сме в една парламентарна група.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Точно затова казвам, че трябва да сложим „и коалиция” и тогава БСП и ДПС ще могат да ви изключат и няма да бъдат далеч от логиката. Такова поведение заслужавате.
Уважаеми колеги, с всичките особености за политическата дейност все пак някаква мяра на политическо поведение трябва да бъде спазвана. Не може да седите на два стола. Не може да подценявате всички тези хора, които са тук. Недейте да подценявате и тези млади хора, не ги учете на такава йезуитщина, защото това е порнография на политическо поведение. Бъдете достойни – или сте в коалицията и я поддържате, както казва вашият лидер, няма лошо, въпрос на политическа позиция, или се въртите, да не кажа как, когато ви е удобно, по един не съвсем хигиеничен начин. Не може така!
Струва ми се, че в крайна сметка, забързани в правенето на композицията на вашите проекции, сте сбъркали чисто юридическия факт, досежно умишлените престъпления. За какво говорим в момента? Говорим за политика, говорим за две в едно. Ни в клин, ни в ръкав правите още две поправки. Едната е назидателна и отмъстителна, хората достатъчно я квалифицираха, и другата, свързана с другия текст – промяна на чл. 72, ал. 1, т. 2. В крайна сметка пипате кога може да бъде изваден от Народното събрание един уличен в престъпление депутат.
Наскоро имахме повод, за съжаление, и председателят на събранието ясно и точно заяви, че това е факт, който не подлежи на коментар. Сега вие правите едно допълнение. Какво е то? Какво ще стане с този, който е извършил не умишлено, а непредпазливо деяние?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Не е обхванато от този текст.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Как да не е обхванато? Точно е обхванато. Напротив, в случаите, когато за непредпазливо деяние се налага лишаване от свобода, вашият текст, изглежда не сте го прочели, прочетете го, като вземам точно това, което предлагате, чл. 72 гласи: „Пълномощия на народен представител се прекратяват предсрочно при: влизане в сила на присъда за умишлено престъпление.” И точка, господин Янев. Къде пише за непредпазливост? Тоест фактът на извършване на умишлено престъпление води до тези правни последици. Фактът на извършване на непредпазливо деяние, което води до лишаване от свобода като наказание, го няма.
Поне малко по-сериозно към конституционните промени. Малко по-сериозно! Политическите ви номера са пределно известни, те бяха дешифрирани. Малко повече почтеност, малко повече уважение към самия законодателен процес. Това очевидно ви липсва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На това изказване ще има реплики. За първа реплика има думата господин Моллов.... Само че, господин Моллов, парламентарната ви група няма време.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): За процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да е коректно под тази форма.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател, за разбирането. Вие винаги проявявате висока чувствителност към това да се води професионален дебат в залата и Ви благодаря, че ми давате възможност да използвам парламентарната процедура от името на парламентарната група по повод начина на водене да споделя с вас, че изразявам сериозно несъгласие от името на нашата парламентарната група с обидните квалификации, които бяха поместени в изложението на уважавания от мен иначе юрист господин Ралчев. Всъщност той няколко пъти упрекна парламентарната група на НДСВ в непочтеност – тази терминология използваше широко и всеобхватно, вкл. и „политическа порнография”, която аз дълбоко не уважавам и съм дълбоко убеден, че точно той няма право да използва морални квалификации по отношение на нашата парламентарната група, към която е принадлежал, защото всички тези понятия, с които той си служеше, се отнасят в много по-голяма степен за онези народни представители, които са проявили някакво форма на безпринципност по отношение на избирателите, които са ги излъчили в това събрание. Така че Ви моля да направите забележка на господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, господин Ралчев сам съзнаваше, че се движи по ръба на онази линия, която се постарах да очертая, но той достатъчно умело свързваше своите тези с аргументи, които имат пряко отношение към текстовете, които са предложени.
Що се отнася до цветистостта на част от изразите, те, за съжаление, са характеристика на поредица от изказвания в днешния ден. Отново апелирам към колегите да се постараят изказванията да са на равнището на проблематиката на конституционните промени. Това зависи от вас, уважаеми колеги.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): И аз искам думата от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам, господин Ралчев, да не дупликирате господин Моллов, тъй като той използваше процедурата възражение по начина на водене. Нека да дадем възможност на редовните народни представители, които желаят да се възползват от правото на реплика, да направят такава.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): И аз искам думата от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ралчев, ще можете да дупликирате господин Берон по приемливия начин.
Ще имате възможност след репликата.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Колеги, за съжаление изгубихме още една сутрин от единствения си живот и от малкото парламентарно време, което ни остава, разисквайки едно предложение за законопроект, което е осъдено предварително и се знае, че няма да мине, просто всеки се прояви.
Останах с впечатление, че господин Ралчев не харесва много идеята да се изключва депутат от Народното събрание, ако напусне парламентарната си група. Така ли е господин Ралчев?
Обаче искам да му кажа, че неотдавна бях в една европейска страна, където практиката е точно такава. Понеже тук се илюстрира тая практика с много примери, има една такава страна, която има повече от сто хиляди квадратни километра в Европа, въпреки че много хора не я схващат като европейска. В нея като напуснеш парламентарната си група или те изгонят от нея, не само излизаш от парламента, а заминаваш в едни далечни степи, където няма да те намерят по-нататък. Тази страна се казва Казахстан и ако не угодиш на другаря Назърбаев, излиташ отвсякъде. Ако вървим към тая практика, карайте в същия дух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на господин Берон.
Само в рамките на едно изречение – кой по каква причина е напуснал, кой по каква причина е изключен, поради това, че е използвал конституционното си право на жалба, докато сега се водят процеси от други лица, без да си спомнят за тази препоръка, която беше отправена, е отделен въпрос.
Кой е изневерил на политическата линия, е друг дебат, няма да занимаваме сега събранието. Тезите ни са пределно известни.
Но вникнете в това, което ви казва господин Берон. Прав е, че Казахстан е в Европа, прав е и във всичко останало, което ви съобщи като факти. Това е вашето поведение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата народният представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз подкрепих и съм се подписал за промените в Конституцията с пълното съзнание, че подкрепям изборите да бъдат в една и съща дата.
От друга страна, тук ние спорим, според мен, до известна степен излишно. Ако приемем, че влезем в процедура за промяна на Конституцията, кога ще завършим тази процедура? Практиката показва, че ще я завършим най-рано след 2 месеца – това означава март и април. Оттам безспорно функция от промените на Конституцията е изборното законодателство, което ще трябва да приемаме през май месец и ще трябва да проведем изборите на 7-и юни. Някак си мисля, че това е абсолютно невъзможно и на всеки от нас тук, които сме в залата, защото очевидно ние сме ангажираните, това е в съзнанието.
Ние технически дори ако имахме пълното единомислие, а очевидно го нямаме, не можем да осъществим промяна на Конституцията и приемане на изборното законодателство преди края на април, а за мен дори краят на април е един изключително късен срок за приемане на изборното законодателство.
Тук ще се върна на грубата грешка, която направихме, за която носим отговорността, когато приехме в последния момент, в последния ден на миналата лятна сесия изборното законодателство за местните избори. Независимо че то беше два месеца, след това избирателите не можаха да свикнат с него и имаме рекорден брой касирани избори. Имаме почти провалени избори за местна власт, продължават касациите, съдебните процедури, именно заради нашата немарлива и лоша работа!
Сега отново сме на път да направим това. Още не са влезли изборните закони. Съюзът на свободните демократи е внесъл предложения за избирателен закон, той мина всякакви срокове, на които трябваше да бъде гледан на комисиите, но ние от толерантност не го натрапваме, защото виждаме, че няма никакво желание у управляващите, а няма и общо решение да вземат някаква позиция. Но ние и сега, ако започнем от средата на март да гледаме изборното законодателство, отново ще сме в ситуацията да правим избори на базата на приет в последния момент закон да изненадаме избирателя с този закон и да го обидим дори, бих казал, с нашата лоша работа.
По отношение обаче на това дали изборите трябва да бъдат в един ден, ще дам три аргумента, които говорят за това, че трябва да бъдат в един ден. Безспорен е финансовият аргумент, но не е най-важен. Но все пак, ако се спрем на него, ще използвам глупавата реплика – може да ми направите забележка, господин председател, но глупавата реплика на министър-председателя Сергей Станишев, че, виждате ли, това били само три километра магистрала. Да, това е глупава реплика. Защо? Защото не са три, а четири километра. Но дори и така, това е факт. В условията на финансова криза не можеш да правиш това разхищение. Всеки свива разходите. Тези 20 милиона са новият пътен възел на магистралата на Стара Загора. Всеки депутат от вас, всеки министър, всеки кмет би искал тези 20 милиона в бюджета си, защото е в условие на една сериозна стагнация. Нима вие не си представяте във вашия район какво може да се направи с тях? Не може да се подиграваме и не може да правим такива глупави реплики, спирам с това. Но финансовият проблем е един.
По-сериозният проблем обаче е мотивацията на избирателя и достойното представителство, което ще имат и представителите в Европейския парламент, и представителите в националния парламент. Достойно представителство, защото всички знаем, че тогава ще има една повишена избирателна активност.
Третият сериозен аргумент е, че ще може да се постигне баланс между представителството и вътрешна координация между кандидатите за представители в Европейския парламент и кандидатите за представители в българския парламент. Ще можем да направим кампания, в която ясно да очертаем общото и спецификата на европейските избори и на местните, националните избори. Това са нещата, които са от значение за избирателя, за да можем в рамките на м. май да убедим хората, дори да покажем на хората каква позиция имаме в Европа, къде тя се покрива с националната позиция, къде е спецификата на националната позиция, с какво ще отстояваме европейските позиции на България.
Кандидатите за депутати в двете листи ще трябва да поемат взаимно ангажименти. Просто отиваме на един съвсем, съвсем друг начин на работа. Затова решението на всички ни е ясно. Да, има аргументи – тук ще подкрепя господин Ралчев, че може би този дебат беше повече за защитаване на публични аргументи. От друга страна, беше достатъчно сутринта всяка парламентарна група да излезе и да каже каква позиция има и ще подкрепи ли или не промените в Конституцията. Щеше да бъде ясно, че те няма да минат и да не губим толкова много парламентарно време. Но приемам, че всички така сме го решили.
Всички знаем обаче начина, по който може да стане това. И защо се правим, че не знаем? Той е много прост. Правителството се оттегля достойно, дори не заради лошата си работа, а излиза с позицията: „Да, съзнаваме, че в този момент това трябва да се направи”. Постигаме пълното съгласие, че никой не приема мандата, това става през м. април, през м. май се насрочват изборите в една и съща дата – президентът вече е изразил позиция, че би подкрепил изборите да са в един ден, ето го решението! Защо се чудим, когато го имаме написано? Защо губим парламентарно време?! Ако това не стане, означава, че наистина цялото заседание и целият дебат е бил една голяма демагогия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Софиянски! Страхувам се, че не сте вникнали много прецизно в различните аргументи по отношение позициите за избори в две различни дати или на една дата.
Ще започнем с това, което Вие споделихте като чисто икономически аргумент, разбира се, без да споделям убеждението, че това е водещият. Имате постоянни разходи за избори, независимо дали са два или един. Това са разходите за бюлетини, урни, кабини, заплащане на секционни, районни избирателни комисии, за транспорт.
Представете си, че в случая имаме два избора на една дата, както Вие поддържате тезата, за различни институции – Европарламент и национален парламент. Юристите или поне част от тях са на мнение, че става дума за избори по два различни закона, за две различни институции. Оставям настрана въпроса, че става дума за различни мотиви, различни програми, различни предложения за решения.
Всъщност, имаме ангажимента да има две централни избирателни комисии. Разбирате ли този аргумент?! Разбирате ли, че стои въпросът да има повече от една районна избирателна комисия за различните избори в един и същи избирателен район? Разбирате ли, че числеността на секционните комисии трябва да бъде такава, за да може при различните системи на гласуване за Европарламент и национален парламент да преброят бюлетините? Разбирате ли, че тази численост ще се доближи до двойния състав на секционните комисии? Какво ще спестите? Разбирате ли, че трябва да има различни урни? Разбирате ли, че трябва да има различни кабини? Следователно всичко това не само няма да ви спести средства, но дори може да увеличи средствата.
И вторият момент, по отношение на технологията. Нека да си представим, че има избори за Европейски парламент, както е – по- преференциална система, без праг, без ограничение на преференциите. Представете си, че има избори за национален парламент по многомандатните избирателни райони с пропорционални листи. И отделно, ако приемем предложението, което сме направили от Коалиция за България, за мажоритарен избор, още един петдесет и осми, в тридесет и един избирателни района. Сами разбирате, че това усложнява целия избирателен процес, което налага и допълнителни разходи.
А Вие предпоставяте избора по една и съща система за Европейския парламент и за националния парламент, тоест Вие отричате възможността да бъде приет мажоритарен елемент в тези избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Изглежда само в България човек може да стане и министър-председател, без да разбере за какво съществува парламентът.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Станишев ли имате предвид?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да бъдете в изпълнителна власт, да извършвате неща, които са организаторски изключително полезни и много благодарни, за да им видите резултата, е много хубаво. В парламента се прави друго. Но може би няма да отречете това, което се прави там, и да искате тук да работим като в кметство. Няма как да се обсъждат регламенти, без да се говори, без да се дават доводи. Недоумявам как може да стоите четири години тук, който сте бил макар и за няколко месеца министър-председател на България, и да може от Вашата уста, пред очите на тези млади хора отгоре, които са дошли тук да усвояват нещо от парламента, да кажете: „Защо губим парламентарно време”, а не дадохте един аргумент да кажете как ще гласува всяка парламентарна група. Защо въобще е нужно и това, като предварително се знаеше коя парламентарна група как ще гласува. Защото са нужни аргументите, господин Софиянски. И защото, ако днес не стигнем до решение – такова, каквото се предлага, тези аргументи, звучали днес, ще имат значение за мотиви утре.
Парламентът има своя специфика. Тук преди всичко се говори, за да се правят регламенти и за да се използват аргументи. В кметството се прави друго, в Министерския съвет – трето. Но еднакво нелепо е там да кажете: „Защо толкова бързо работите? Кой ви пришпорва толкова? Защо не го дадем по-яваш, яваш”. И обратно, един човек оттам да дойде и да каже: „Защо губите парламентарно време”. Това е работата на тази институция, господин бивш министър-председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Софиянски, заповядайте за Вашата дуплика.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Права е госпожа Дончева. Не мога да отрека, че аз искам нещата да стават, да се случват бързо и да бъдем по-полезни на себе си и на обществото.
По отношение на това дали тя има представа кое е кметство и изпълнителна власт – очевидно и тя няма представа. Пък аз колко имам представа от парламентаризъм – нека не спорим по този въпрос.
Факт е обаче, че водим една безполезна дискусия. И най-важният аргумент за това ще бъде, че нищо няма да се случи. Когато казах, че предпочитам да спестим това време, аз съм с пълното съзнание, че беше много по-добре да употребим това време в дебат по изборното законодателство.
Господин Найденов, не знам защо господин Пирински не Ви е информирал, но през м. септември м.г. ние сме внесли промени на Избирателния закон, в който предвиждаме 120 мажоритарно избрани депутати в следващото Народно събрание.
Госпожо Дончева, както виждате, далеч преди БСП да осъзнае необходимостта от мажоритарен избор, има такъв документ по парламентарен път. Колкото и да не разбираме от парламентаризъм, ние сме си свършили нашата работа.
Така ли е, господин Пирински? При Вас ли е този законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще отговоря, господин Софиянски, като приключите.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Този законопроект го има внесен, мисля, от 23 септември 2008 г. – промени на Избирателния закон, който включва избирателен елемент.
По отношение на икономиите на изборите. Господин Найденов, 20-те милиона – аз няколко пъти казах, това не е моя реплика. Това са думи на вашия министър-председател господин Станишев. Той каза: ние сме готови да дадем 20 милиона повече, какво са 20 милиона.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Не са негови!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Думите за магистралата, пък се скараха с Бойко Борисов за коя магистрала става въпрос. Това си е негова позиция. Той каза: “20 милиона са 2-3 километра от една магистрала”. След това пък Николай Василев излезе и каза, че не били. И стана една дълга и широка. Негови са думите – направете си справка.
На въпроса „Какво ще спестим?” аз имам един много по-точен отговор. Ще спестим времето на хората, ще спестим това да разкарваме хората два пъти. Ще им дадем възможност напълно съзнателно, отново подчертавам, с позицията и с ясното разграничение за тяхната воля за представителство. Няма значение каква ще бъде системата. Колкото по-бързо я приемем, толкова по-добре. Ще им спестим времето и ще им дадем възможност да се концентрират, да заемат позиция в един ден, правейки достатъчно ясна своята концепция.
Не скачайте, госпожо Дончева, нали знаете, че нямате право на труплика? Стойте си там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Нека да помислим за избирателя – да му дадем възможност да се концентрира, да му дадем възможност както в цяла Европа – това е допълнителен стимул, в този ден да изрази една балансирана позиция.
Госпожо Дончева, ако още веднъж кажете, че не разбирам от парламентаризъм и ми направите реплика, ще се радвам, че съм достоен депутат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще дам думата за процедурен въпрос – изчакайте една минута, госпожо Дончева.
Както при внасянето на всеки друг законопроект, господин Софиянски: председателят на Народното събрание, знаете, в началото на всяка парламентарна седмица огласява внесените законопроекти. Така че информацията е огласена от председателското място и, разбира се, всички народни представители получават екземпляри от внесените законопроекти.
Тук отново може би не сте обърнали достатъчно внимание на тази част от парламентарната дейност. Предлагам да я проследите по-внимателно.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС, от място): Защо не се гледа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Знаете каква е процедурата.
Госпожо Дончева, заповядайте за процедурен въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, правя процедурно възражение по начина на водене на заседанието. Ние сме в точка – обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Не сме на оперативка при министъра на държавната администрация, нито сме на парламентарна група на някоя от политическите сили, внасяли някога някакви законопроекти.
Би трябвало, ако се придържаме стриктно към правилника, да обърнете внимание на всеки оратор, че говори извън темата и съответно, ако желае да продължи извън темата, да му отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Предлагам все пак да прецените, че тази насока на последните няколко минути от дебата я дадохте Вие с Вашата реплика към господин Софиянски.
Давам думата за изказване на госпожа Елеонора Николова. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Много пъти Вие направихте забележка, че когато дебатираме по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, трябва да забравим предизборните слова. Аз искам да кажа, че този законопроект няма как да ни избави от този дебат, защото е внесен с такава цел – да реши прагматични проблеми, възникнали по повод на изборите. Най-вече това, че българските граждани не желаят да отидат да гласуват; че има все по-голямо отчуждаване на българския избирател от политическата класа, от това, което тя им представя. Затова се предлагат избори две в едно - за да можем да спестим усилието на българските граждани, така че малко повече от тях да отидат на изборите. Това е прагматичната роля, която се обслужва с този закон.
Аз съм подписала първия текст, защото си давам сметка, че към настоящия момент това е точно така. Искам да ви кажа, че ако трябва да говорим за промяна на Конституцията, тя трябва да бъде през изборното законодателство. Защото между 60 и 70% от българските граждани поискаха да има мажоритарни избори; защото волята на българския избирател се подменя от лидерите на партиите.
Аз може би ще скандализирам малко залата, като кажа, че в рамките на тези 20 години ние заменихме тоталитарния Тодор Живков с няколко такива, защото политически сили губиха изборите заради това, че не бяха моралният коректив, за който бяха избрани. Политическа сила ще загуби изборите затова, защото обеща никога да не се прегръща с БСП и го направи. Така че когато говорим какво иска българският избирател, как трябва да бъде променена Конституцията, това трябва да стане през дебата за изборното законодателство.
Виждам едно вътрешно противоречие в това, което колегите от НДСВ са написали. От една страна, те искат две в едно, защото съзнават, че два пъти техният избирател няма да отиде до урните. От друга страна, искат изключване на тези парламентаристи, които евентуално са останали верни на това, което са обещавали на своите избиратели и не са верни на новия Тодор Живков, или на новия лидер, или на новия политически олигарх.
Ако ние искаме да имаме висока успеваемост в изборите, ако искаме да имаме много граждани, които да отидат и да дадат своя глас, трябва да променим изцяло позицията си за това как се прави избор.
В една Франция, която е люлка на демокрацията, има 60% гласуващи за парламент. Там депутатите се кандидатират, а политическите партии имат право да ги подкрепят или да не ги подкрепят. Една политическа сила получава субсидия тогава, когато поне 50 депутати са декларирали принадлежност към тази партия. Там има състезание на идеи, състезание на личности, там хората участват в този дебат, поради което изборите са успешни.
Ние имаме политически олигарси, които посочват хора и в тази зала до края на парламента няма да научим имената им. Точно този дебат всъщност отново подменяме с този много несръчен опит да обслужим едни избори, които тотално ще бъдат загубени от много политически сили.
Смятам, че това се вижда от избирателя, който очаква от нас съвършено различна изборна система, съвършено ново пренареждане на политическата система. Акцент върху личностите, върху хората, които могат да предложат визия и проект за нашето бъдеще и които действително имат куража, волята и подготвеността да го направят.
Ние всъщност ще възпроизведем една система, която ще вкара отново в парламента хора, които натискат бутоните, защото друго не могат да направят. Защото са влезли в този парламент именно поради това, че не могат да правят нищо друго, освен да натискат бутоните.
Това е дебатът на българското общество, ние го подменяме. Докато не чуем волята на българския гражданин, няма да бъдем много успешни в изборите. Това аз предлагам да бъде идея може би за следващото Народно събрание.
Искам да кажа, че съвършено несъстоятелно е предложението за промяна в чл. 72, ал. 1, т. 2. Българският парламент още миналата седмица даде ясна заявка за това, че Конституцията е правилно изписана, защото има една хипотеза, която казва: „осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление” и се слага точка. И няма никакъв спор, че такъв депутат не може да остане в залата – нещо, което демонстрирахме.
Има и една втора хипотеза, която въвежда неумишлените престъпления. Там депутатът може да бъде отзован, само когато фактически е препятстван да бъде в залата, тоест той е лишен от свобода, така че текстът е безсмислен и няма как да се дебатира върху него.
Но, колеги, когато правим сметка как ще улесним българския избирател, ние трябва да си дадем сметка, че това може да стане само с политика и само със закони, които той очаква да види от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Давам думата на господин Борислав Китов за изказване.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че моят приятел Стефан Софиянски излезе, но искам да кажа, че няма вредна дискусия. Дори и сега - много закъсняла, почти невъзможна изобщо да роди нещо, дискусията не е вредна. Мисля, че не е загуба това, което правим. Подкрепям това, което каза госпожа Дончева.
Ако говорим за желанията на българските граждани и на всеки един от нас извън политическите интереси, безспорно ние няма как да не кажем, че би било добре, ако двата избора са в един ден. Тук бяха изтъкнати доста причини – би могло да се добави нещо, би могло да се намали, но, така или иначе, говорейки за интереса на гражданите по отношение на представителство, спестяване на някои средства и български разходи, защото и кампаниите са разходи все пак, колкото е по-дълга една кампания, толкова повече ще се увеличават разходите. Дотук мисля, че никой няма да се противопостави на тази теза.
Но възниква следният въпрос, поне в мен, уважаеми колеги: ние за какво говорим в момента? Говорим сега за тези избори конкретно. И ще променяме Конституцията за тези избори конкретно ли? Ние можем ли да гарантираме, че утре няма да има в една и съща година през няколко месеца два избора? Няма как, господин Янев, Вие го знаете!
Най-малкото при едни предсрочни избори можем да влезем в една година с парламентарни избори. Възниква въпросът: за един конкретен случай сега трябва ли да променяме Конституцията?
Добре, да приемем, че този казус е възникнал, защото българската Конституция все пак не е предвидила, че ние след години ще бъдем в Европейския съюз. Тази дискусия щеше да бъде много полезна и може би щеше да се намери резултат, ако беше станала м. март 2007 г. Сега вече тази дискусия е закъсняла. Наистина, много трудно ще може да се направи подготовката за провеждането на тези избори.
Уважаеми колеги, за този мандат това е третото искане за промяна на Конституцията. Не е добре, за която и да е Конституция, за основен закон, ние да го променяме особено, пак казвам, за един конкретен случай. Това не говори добре за българския основен закон.
Второто нещо, което, уважаеми колеги, бих искал да засегна, е, че т. 2 от законопроекта за мен също е противоконституционна. И аз ще кажа защо – защото българската Конституция казва, че народните представители действат според Конституцията, законите на страната и съвестта си. Извинявайте, как ще измерваме съвестта си? За това, че съвестта на един народен представител в един момент е в противовес или в несъгласие с така наречената съвест на неговата група, ние трябва ли да го отзоваваме?
Да не говорим, уважаеми господин Янев, че Конституцията казва, че Народното събрание действа според Конституцията и според правилника на Народното събрание. Правилникът на Народното събрание казва, че парламентарните групи се образуват по политически убеждения и по вътрешни убеждения на съответния народен представител, така че реално, ако моите вътрешни убеждения ме карат да напусна, вие не можете да ме извадите, защото това е в противоречие вече на двата текста, за които споменах.
Уважаеми колеги, беше казано, че изключването, а то може да стане по чисто политически причини, без изобщо да има връзка с дейността на колегата народен представител, може да го отстранят от групата, и тогава той попада в тази теза. Аз също мисля, че тези текстове не са съобразени. Аз затова и не подписах искането за промяна на Конституцията. Моето вътрешно убеждение за свободата на съвестта на всеки един народен представител е той да има тази опция.
Завършвайки, уважаеми господин председател, аз бих искал да кажа следното – аз също съм убеден, че няма да бъде прието, пък и няма време вече това да бъде направено, да бъдат двата избора в един ден. Допускаме наистина да се допуснат грешки в организацията на тези избори, но не мога да не кажа следното, че ние говорим сега за два избора в един ден, а не знаем какъв ще бъде изборният закон. Това е също един нонсенс.
За съжаление, това не е само дело на сегашното мнозинство. Това е една масова практика досега във всички народни събрания – изборното законодателство да става факт месец до два максимум преди изборите.
Но, така или иначе, завършвайки, бих искал да кажа, че дискусия е необходима. Дискусията показва, че в българската Конституция има какво да се пипне. Може би въпросът, поставен сега от НДСВ е нещо, което ще бъде дебат, ще бъде обсъждане при една следваща промяна на българската Конституция – как да се направи текстът по-гъвкав, за да се даде възможност при подобни ситуации да не се харчат излишни средства.
Всичките доводи иначе за две в едно общо-взето ги приемам. Пак ви казвам, аз не считам, че това ще може да се получи. Не смятам обаче, че дебатът е закъснял. Нека тази точка, която днес обсъждаме, в едно следващо Народно събрание, дори защо не в едно Велико Народно събрание, да залегне и българската Конституция да дава такава възможност за решение, а не за всеки един отделен случай да променяме основния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Китов? Няма.
Думата за изказване има господин Иван Сотиров.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да поставя въпроса по същество и политически. Тази казуистика тук с аргументи, които се приведоха и в двете посоки – дали са допустими тези промени или не, имаше достатъчно. Ясно е, че има един голям проблем и това е, че няма политическата воля да бъдат проведени двата избора на една дата. Ако имаше тази политическа воля, ние имаме механизъм и без промени в Конституцията това да се случи.
Ще припомня на тук присъстващите колеги, че по времето на Любен Беров беше реализирана точно такава процедура – ако има политическа воля и консенсус в Народното събрание, може политическите партии да решат, че при оставка на министър-председателя, на правителството, няма да се състави мандат и ще бъдат проведени изборите на една дата.
Разбира се, аз не мога да приема и се чудя как от толкова време се излиза с аргументи и като основен аргумент се извежда това, че ние ще икономисаме 20 млн. лв., ако направим изборите на една дата.
Недопустимо е в една демократична държава финансови съображения да бъдат извеждани като аргумент дори и непървостепенен, за това да бъдат събрани в едно едни избори. Демокрацията и демократичните процедури не могат да имат цена и в този смисъл такива аргументи са несъстоятелни и недопустими.
Отделен е въпросът как протичаше този дебат. Аз само ще припомня как министър Николай Василев, който е от НДСВ – партия в управляващата коалиция, говореше за това, че ще икономисаме 20 млн. лв. и същевременно госпожа Илияна Йотова, която е евродепутат от БСП, му зададе въпроса: „Каква част от комисионната за БТК съставляват тези 20 млн. лв.?”. По такъв начин се води дебата по един толкова сериозен въпрос и то от представители на управляващата тройна коалиция.
По логиката, ако се изведе до крайност, че финансовите съображения трябва да бъдат водещи, ние трябва изобщо да се откажем от избори с оглед на тежкото финансово състояние, в което се намира държавата, поради това управление, и изобщо да отменим изборите, за да икономисаме пари. Това значи изобщо да не правим избори.
Въпросът е и в още нещо – явно има притеснения в две посоки да не бъдат обединени двата избора в една дата. Нямаше сериозни юридически аргументи срещу това, защото ви казах, че има дори възможност и в рамките на парламента да се реши този въпрос без промяна на Конституцията.
Притесненията са две – едното беше споменато тук, в залата, че правителството ще трябва предсрочно да прекрати мандата си и явно битката е по схемата 3:5:8 да може да се изпомпа от държавата каквото може, всеки ден в тази посока е важен. Явно тук действа и комплексът, че БСП в последните 20 години няма нито един цял мандат и явно е много важно и е сакрално да се каже, че за пръв път БСП е изкарала цял мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, изказвайте се по законопроекта.
ИВАН СОТИРОВ: Явно съществува това сериозно съображение.
Съществува и още едно опасение – да не би президентът, с който уж БСП и тройната коалиция имате прекрасни отношения, да не би той да назначи служебно правителство по негова схема, което да ви обърка сметките, въпреки че и това правителство също е конфигурирано от същия този президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Ви моля да се върнете към законопроекта!
ИВАН СОТИРОВ: Да, точно това правя, защото това са основните въпроси, когато гледаме на първо четене този законопроект и това са политическите аргументи против приемането на конституционна промяна или друго решение изборите да бъдат в една дата. При обща политическа воля в парламента и в тройната коалиция, вие можете да се разберете с вашия президент да ви назначи като служебно това правителство, което действа сега. Искам така да ви спестя едно опасение и да ви подскажа как бихте могли да решите въпроса.
Основният аргумент двата избора да бъдат на една дата е следният: демокрацията е хубаво нещо, хубаво е по-често да се правят избори, но да се правят избори по време на лятото, да се правят избори през две-три седмици или през месец, е недопустимо. Това е подигравка с българските избиратели. Ние им създаваме допълнителни проблеми след като те, така или иначе, вече отказват да участват активно в избори поради начина, по който се ръководи държавата. Затова ние като институция действително дължим решение в посока да създадем възможността българските граждани не в разгара на летния сезон, не през две-три седмици, а на една дата, каквато е на много места европейската практика, когато изборите са близко, да могат да упражнят правото си на вот в един ден.
При политическа воля може и с конституционни промени, може и с акт на Народното събрание да бъде решен този въпрос, но явно, както казаха и много колеги, няма тази политическа воля.
Накрая само искам да коментирам още нещо – тази прословута трета точка от промените на Конституцията – за политическото номадство.
Явно, след като парламентът взе решение с последните промени в Закона за политическите партии да се субсидират хора, които си сменят политическите партии, няма как да се премине към такава промяна в Конституцията. Отделен е въпросът, че тук има един много сериозен проблем изобщо с конституционният характер на някои партии, които са в българския парламент, в българското политическо пространство, където хората не гласуват за политически програми и партии, а гласуват за еднолични фирми, за лидера на една партия. Имаме редица примери и в този парламент, при които народните представители се явяват клонинги на своя лидер, а не са продукт на една воля на избиратели, които гласуват за политически програми, за политически идеи и принципи.
В този смисъл този дебат трябва да бъде воден много по-сериозно – дали един депутат, който напуска лидерската партия Х подменя вота на избирателите или този вот не е подменен още със създаването на такава партия и участието й в изборите? Всички сме свидетели, че има много примери, когато хората гласуват за лицето X, Y или Z, който и каквито и депутати да си подреди в листите, те получават не подкрепа от избирателите заради личните си качества или подкрепа към партията, която ги е издигнала, а персонално подкрепа към лидера, който след това клонира, се мултиплицира в 10-20-30 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, времето изтече.
ИВАН СОТИРОВ: Ами, благодаря. С това ще приключа.
Лично аз и колегите от СДС и ОДС ще подкрепим по принцип тази промяна в Конституцията. Разбира се, между първо и второ четене могат да бъдат коментирани конкретни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Сотиров? Няма реплики.
Има ли желаещи да вземат думата за изказване? Има ли, уважаеми колеги? Не виждам такива.
В такъв случай обявявам дискусията по внесения законопроект на първо четене за приключена.
Гласуването на законопроекта ще бъде утре, в началото на пленарния ден.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма. Тя също е по реда на ал. 7 на чл. 40 и е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АМНИСТИЯТА И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИ НАКАЗАНИЯ (Вносители: Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин; 28.10.2008 г.) И ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АМНИСТИЯ (Вносител: Министерски съвет; 26.11.2008 г.).
Вносители на Законопроект за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания са народните представители Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин. Датата на внасяне е 28.10.2008 г.
По този Закон за изменение и допълнение на Закона за амнистията има внесен още един Законопроект за амнистия. Той е с вносител Министерският съвет. Внесен е на 26.11.2008 г. под № 802-01-90. Той също е разпределен на Комисията по правни въпроси.
По тези два законопроекта има доклад на Комисията по правни въпроси и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов, за да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Моля в залата да бъде допуснат господин Петър Василев – директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за участие в дискусията по тази точка.
Тук беше и министър Тачева, но мисля, че тя е ангажирана със среща с министъра на правосъдието на Чехия. Може би тя ще се включи по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да не е съгласен да допуснем господин Василев в пленарната зала? Няма.
Моля да бъде поканен господин Василев.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз ще представя становището на Правната комисия, което е и по двата законопроекта, но в случая сме в една ситуация, в която трябва да прецените дали да обсъждаме и двата законопроекта.Темата е обща: амнистията, но това са два различни закона, а не промени в един и същи закон.
Аз ще представя становището на комисията, а по-нататък дискусията нека да се реши дали ще бъде и по двата от законопроектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, преди това трябва да уточним този въпрос. Поне така, както е включен в програмата, това го обсъждахме на Председателския съвет, някак си се стигна до виждането, че трябва и двата законопроекта да се обсъдят, макар че са с различна тематика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, ние също ги обсъдихме на едно заседание.
Сега ви представям становището на Комисията по правни въпроси от 29.01.2009 г., на което бяха разгледани Законопроекта за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин и Законопроекта за амнистията, внесен от Министерския съвет:
"На заседанието присъстваха от Върховната касационна прокуратурата Христо Манчев, заместник-главен прокурор и Николай Георгиев; от Министерството на правосъдието – Петър Василев, директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Юлия Меранзова, държавен експерт.
Законопроектът за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от тримата народни представители, бе представен от Ахмед Юсеин.

С този законопроект се предлага лицата, репресирани във връзка с насилствената промяна на имената им преди 1 януари 1984 г., да получат също политическа и гражданска реабилитация. В мотивите се посочва, че такава насилствена промяна е имало в периоди преди тази дата – през 1976 г., през периода 1980-1982 г. Изменението на закона от 1990 г. се предлага, за да се премахне различното третиране на лицата във връзка с насилствената промяна на имената им в зависимост от различните периоди, в които е правена. Предложението се обосновава и с изменението на разпоредбата на § 1а от Закона за гражданската регистрация, в която разпоредба е заличен ограничителният период от 1 януари 1984 г.
Законопроектът за амнистията, внесен от Министерския съвет, бе представен от господин Петър Василев. В мотивите се посочва, че целта на предложения законопроект е да облекчи съдебната система от дела за престъпления, които завършват обикновено с административно наказание, а също така и да се разтоварят частично органите по изпълнение на наказанията. Освен това по правило всяка амнистия има и определено стимулиращо въздействие върху осъдените лица.
Съгласно чл. 1 от акта се амнистират, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, извършили престъпления, за които се предвижда наказание - до три години за умишлените и до пет години за непредпазливите - лишаване от свобода или друго по-леко наказание. Броят на тези лица е около 3 хиляди, но следва да се има предвид, че за тези престъпления, след като се проведе досъдебно и евентуално съдебно производство, обикновено се издава присъда, с която се налага глоба от 1000 до 5000 лв. по чл. 78а от Наказателния кодекс.
В мотивите към законопроекта се посочва, че по този начин съдебната система ще се освободи отчасти, но нарушенията няма да останат ненаказани. За да се защитят икономическите интереси на държавата, се предвижда глобите, наложени с влезли в сила присъди, за които е издаден изпълнителен лист, да се събират. Прекратяват се наказателните производства, но не и изпълнителните дела.
С разпоредбата, съгласно която в полза на държавата се отнемат иззети вещи или парични суми, за които е предвидено в специален закон или притежаването им е забранено, се въвежда гаранция срещу възможността за неоснователно обогатяване с предмети, представляващи особени ценности.
В чл. 2 от законопроекта се предлага да се освободят от изтърпяване на остатъка от наказанието – съответно с остатъка на наказанието до една година, до три месеца и до три години – три категории лишени от свобода. Този текст ще се прилага само по отношение на осъдени, които при влизането в сила на закона изтърпяват наказания.
В чл. 3 от законопроекта се предвижда да се освободят от изтърпяване на наложени наказания определени категории осъдени. В ал. 1 се урежда положението на осъдени при условията на чл. 26 от Наказателния кодекс, в сила от 1997 до 2002 г. Тази норма предвиждаше, че лицата, извършили престъпления при условията на опасен рецидив или повторност, ще изтърпяват всяко наложено им наказание поотделно. С изменението на Наказателния кодекс от 2002 г. се направи опит да се облекчи положението на тези рецидивисти, който се оказа неудачен. В резултат на това в затворите има осъдени с 50 и повече години лишаване от свобода, и други, които за същите престъпления са осъдени за по няколко години. С тази алинея се предлага решение на въпроса с тези несъразмерни наказания.
Член 4 урежда аналогичен проблем на този от предходната разпоредба. За едни и същи престъпления по чл. 354а, 354б и 354в от Наказателния кодекс до 12 октомври 2006 г. се предвиждаше наказание лишаване от свобода до 15 или 20 години, а след 2006 г. – лишаване от свобода до 8 години, до 12 години и други. В мотивите се посочва, че тези големи разлики не са справедливи и е необходимо да се премахнат. В някои чужди наказателни закони съществуват текстове, които задължават съда в тези случаи да намали наложените наказания до новия максимален размер, като това се предлага в чл. 4.
В чл. 5 се предлага лишените от свобода, които са изтърпели фактически 15 или повече години, да се освобождават от изтърпяване на 5 години от остатъка на наказанието лишаване от свобода, а лишените от свобода, които са изтърпели фактически от 10 до 15 години, да се освобождават от изтърпяване на 2 години от остатъка на наказанието лишаване от свобода. В този случай става дума за лица, които са изтърпели наказание в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитането на работни дни.
Член 6 предвижва освобождаването от изтърпяване на наказание по чл. 2, 3 и 4 да не заличава последиците на осъждането.
С Допълнителната разпоредба се възлага на районния съд решаването на затруднения и съмнения във връзка с прилагането на закона. Предлага се компетентен да е районният съд по местоизпълнение на наказанието, а не съдът, постановил присъдата. Целта е да се осигури бързина и да се спестят излишни средства.
В § 3 от Заключителните разпоредби на законопроекта се възлага изпълнението на закона на министъра на правосъдието и главния прокурор.
В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Надя Антонова, Елеонора Николова, Надка Балева, Диана Хитова, Христо Бисеров и Янаки Стоилов, които поставиха някои дискусионни въпроси във връзка с тях.
В дискусията се застъпиха две противоположни становища. Едното е, че амнистията е необходима и след като не е провеждана такава през последните години, тя следва да се направи. Другото е, че в сегашните условия на повишена криминогенност на обществото и без селекция на престъпните състави, тя е необоснована.
От една страна стоят аргументите за преодоляване на голяма несъразмерност в наказанията, налагани за едни и същи престъпления през различни периоди от време.
От друга страна не се показва ясна наказателна политика, а единствено се предлага намаляване на остатъка от срока за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Изказаха се становища за наличието на текстове в законопроекта, които смесват институтите на амнистията и помилването, което засяга компетентността на Народното събрание и президента; за изключване на възможността да се амнистират извършителите на определени престъпления; за нуждата от внимателно прецизиране на текстовете с оглед последиците от приемането на законопроекта; за обвързването на освобождаването от изтърпяване на остатъка на наказанието с примерното поведение на лишения от свобода и други.
По Законопроекта за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания се обърна внимание, че не е придружен с финансова обосновка и в мотивите не е предоставена статистика за лицата, които следва да получат съответните обезщетения.
От името на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев подкрепи законопроекта на Министерския съвет, като представи статистика за съставите на престъпления по Наказателния кодекс, извършителите на които ще бъдат амнистирани по чл. 1 от законопроекта – 337 разпоредби за умишлени деяния и 52 разпоредби за непредпазливост.
От името на вносителя на законопроекта, господин Петър Василев отговори на поставените въпроси. Той обърна внимание, че броят на лицата, които изтърпяват наказания в момента и ще бъдат амистирани при приемане на законопроекта в предложения вид, е над 3000. Той заяви, че не се очаква съществена промяна в криминогенната обстановка след тази амнистия и че с приемането на законопроекта ще се решат проблеми с лишените от свобода, извършили едно и също престъпление, но получили наказания, които показват съществени несправедливи разлики при определянето им поради непоследователната законодателна политика.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 8 гласа “за” и 3 “въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин на 28 октомври 2008 г.
С 6 гласа “за”, 3 “против” и 3 “въздържали се” не подкрепи предложения законопроект за амнистията, внесен на 26 ноември 2008 г. от Министерския съвет.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Законопроектът с вносител – Министерският съвет, е разпределен и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. В залата не виждам проф. Герджиков – председател на комисията. Има ли заместник-председател, респективно член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията? (В пленарната зала влиза министър Миглена Тачева.)
Госпожо Тачева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Всички членове на комисията заминаха за Брюксел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай давам думата на госпожа Дончева да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за амнистия, № 802-01-90, внесен от
Министерския съвет на 26 ноември 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 4 декември 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за амнистия, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, господин Петър Василев – главен комисар, директор на Дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерството на правосъдието, и старши научен сътрудник д р Милчо Паликарски, ръководител на Секция по наказателноправни науки към Института за правни науки на БАН.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Миглена Тачева. Тя изтъкна основната цел на законопроекта, която е да облекчи дейността на съдебната система по отношение на делата за дребни нарушения, които във всички случаи ще завършат с административно наказание глоба, а така също до известна степен да разтовари органите по изпълнение на наказанията. Госпожа Тачева обърна внимание на разпоредбите на законопроекта, съгласно които ще бъдат освободени от наказателна отговорност лица, извършили престъпления, за които се предвижда наказание до три или пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание. Тя поясни, че тази амнистия не е пречка за реализиране на административната отговорност по специалните закони и за налагане на глоби от 1000 до 5000 лв. на виновните лица и допълни, че се прекратяват наказателните производства, но не и изпълнителните дела, което ще защити икономическите интереси на държавата.
Министърът на правосъдието обърна внимание също на предложението да се освободят от остатъка от изтърпяване на наказанието три категории лишени от свобода, които в резултат най-вече на различна наказателна политика на държавата през последните две десетилетия са получили различни присъди за едни и същи престъпления. Госпожа Тачева посочи, че броят на лишените от свобода, които ще бъдат предложени за амнистиране, е 3323 души. Тя поясни също, че законопроектът е съобразен със Стратегията на правителството за развитие на местата за лишаване от свобода до 2015 г., която е насочена към привеждане на местата за лишаване от свобода в съответствие с европейските и международните стандарти.
В хода на дебатите народният представител Лъчезар Тошев постави въпроси за общия брой на лишените от свобода и за процента на амнистираните, за спазването на стандартите за местата за лишаване от свобода и за политиката на правителството по отношение на кумулативните присъди.
Госпожа Тачева посочи, че в момента у нас има 9600 лишени от свобода, от които около една трета ще бъдат амнистирани, което ще увеличи квадратните метри площ на затворник, но няма да отговори напълно на европейските критерии.
По отношение на кумулативните присъди господин Милчо Паликарски и господин Петър Василев поясниха, че през периода от 1997 г. до 2002 г. лицата, които са извършили престъпления при условията на опасен рецидив или повторност, са били осъждани да изтърпяват всяко наложено им наказание поотделно, а през 2002 г. влязоха в сила изменения на Наказателния кодекс, които върнаха положението отпреди 1997 г. – да няма сбор от наказания, а те да се кумулират. Законопроектът цели да се коригират наказанията и да се поставят в равностойно положение извършителите на един и същи тип деяния, независимо през коя година са извършени. Пояснено бе също, че мотивът за възстановяване на справедливостта е ръководил вносителите и при предложението, касаещо чл. 354а, чл. 354б и чл. 354в от Наказателния кодекс. До 12 октомври 2006 г. тези текстове са предвиждали наказание лишаване от свобода до 15 или 20 години, а след 2006 г. за същите престъпления е било предвидено наказание лишаване от свобода до осем години.
На въпрос на народния представител Николай Михайлов известни ли са прецеденти за амнистиране на толкова голям брой лишени от свобода и за какви престъпни деяния законопроектът предлага амнистия, господин Петър Василев отговори, че амнистията е обичаен способ за предсрочно освобождаване на определени категории лица, който се прилага широко в Европа и в някои случаи достига до 70%. Разглежданият законопроект прилага единия от двата вида амнистия – освобождаване от остатъка от наказанието, а не амнистиране на определен вид деяние. Този подход е съобразен с особеностите на българската наказателна политика, която поради различното увеличаване на престъпността през годините на прехода е прилагала различни подходи в стремежа да намери най-справедливото решение при налагане на наказанието.
Господин Василев поясни също, че ще бъдат амнистирани само онази част от осъдените за тежки умишлени престъпления като например убийствата и други престъпления срещу личността, които са изтърпели 10, 15 или повече години от наказанието си. Необходимо е да се има предвид, че става дума за „фактически” изтърпяното наказание, без да се взема предвид намалението от зачитане на работни дни.
Министър Тачева допълни, че Министерството на правосъдието работи по изготвянето на концепция за наказателна политика, каквато досега не е била приемана, която ще отрази натрупания опит и ще доведе до други неотложни промени в наказателните закони.
Народните представители Николай Григоров и Пламен Славов поставиха въпроса за мерките за наблюдение или надзор върху поведението на амнистираните лица след тяхното освобождаване. Господин Петър Василев поясни, че такива мерки не са предвидени, но обърна внимание на факта, че амнистията не заличава последиците от осъждането, тоест амнистираните лица няма да се считат за неосъждани и ще отговарят по общите правила за рецидив, ако извършат ново престъпление.
Според народния представител Пламен Славов в случаите на амнистия обществото ще иска да знае след определен период от време колко от амнистираните лица са осъзнали жеста, направен към тях, и не са извършили други престъпления. Той напомни за предишни дебати по темата за целите на наказанието и степента, до която размерът на наказанието влияе за осмислянето му. Според него обществото е много чувствително към амнистията и държавата трябва да следи този процес и да има готовност да отговори на тревогите на обществото.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията със 7 гласа „за” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за амнистия, № 802-01-90, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Дончева.
Госпожо министър, моля да представите законопроекта на Министерския съвет. Имате думата.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, след това изчерпателно представяне на нашия законопроект в становището, което прочете народният представител Татяна Дончева, на мен не ми остава друго, освен да кажа няколко думи.
Понеже този състав на Народното събрание има спомен, че беше внесен един друг Закон за амнистията, искам да посоча разликата между единия и другия. Касае се за коренно различен текст на законопроект за амнистията.
Вярно е, че текстът на законопроекта е много кратък, само от няколко члена и точно заради това би могло да се разгледа цялата философия на Законопроекта за амнистията. Член 1 включва като предложение за амнистиране не, а за освобождаване от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, които са извършили престъпления, за които по закон се предвижда съответно наказание до три години лишаване от свобода, когато е за умишлено, и до пет години, когато е по непредпазливост. Тоест касае се за всички престъпления, в които във всички случаи съдът е задължен да приложи чл. 78а от Наказателния кодекс, което на по- разговорен език означава освобождаване от наказателна отговорност, налагане на административно наказание (глобата е от 100 до 5000 лв. според последните промени в Наказателния кодекс), което означава, че за този вид престъпления цялата работа в досъдебната фаза, най-вече на прокуратурата и на разследващите органи, и след това на съдебното производство на практика се обезсмисля от политиката, която сега е въведена в Наказателния кодекс с налагане на едно административно наказание глоба. Разбира се, когато става дума за първи път, говорим за ясното приложение на чл. 78а. За да няма никакъв спор за това, че в крайна сметка ще бъде наложено наказание по административен ред, има изричен записан текст в предложението ни за законопроект.
В чл. 2 на предложения законопроект са разписани и се предлага да се освободят от изтърпяване на остатъка от наказанието три категории лишени от свобода, като този текст ще се прилага само по отношение на осъдени, които към влизане в сила на закона изтърпяват наказание.
В чл. 3 от законопроекта се предлага да се освободят от изтърпяване на наложеното наказание на определени категории осъдени, а това са тези, за които говори Татяна Дончева – там, където през годините е имало несъразмерност на наказанието и сега в местата за лишаване от свобода имаме лишени от свобода, които за едно и също престъпление изтърпяват наказание „лишаване от свобода” двадесет години или осем години – говоря фактологически.
Няма спор, че в някои чужди наказателни закони съществуват текстове, които задължават съда в такива случаи да намали наложените наказания до новия максимален размер. Това е предложението в Закона за амнистията, а във всички случаи тогава, когато обсъждаме концепцията за наказателна политика – надявам се това да се случи в това Народно събрание, в тоя състав на парламента – добре ще бъде в Наказателният ни кодекс да има един такъв текст, за да не се налага да имаме закони за амнистията, които обществото безспорно възприема малко по-трудно.
Правили сме справка в Министерството на правосъдието и евентуално колко ще бъдат лишените от свобода, които биха се възползвали от амнистията. Те не са повече от 2000 души, защото един от текстовете отпадна – ставаше дума за жени и майки на две или повече малолетни деца, които не са лишени от родителски права и които имат остатък от наказанието до три години. В момента не мога да ви кажа справка по чл. 1 от Закона за амнистията колко ще бъдат тези лица, които ще се амнистират – говорим за делата по чл. 78а.
Имайте предвид, че две трети от текстовете на Наказателния кодекс са такива. Това пък означава, че прокуратурата, целият разследващ апарат хвърля усилията си върху тези престъпления, които завършват с административно наказание и по които кой знае какво доказване не би трябвало да има.
Затова идеята на този законопроект е, от една страна, да се облекчи съдебната система от дела за дребни нарушения, които винаги ще завършват с административно наказание – глоба, и прокуратурата да хвърли усилията си срещу организираната престъпност, корупцията, там, за което получаваме всички критики в последните доклади на Европейската комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Така, като Ви слушах, явно това не е класическа амнистия в този закон.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не е класическа.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Един от видовете амнистия по Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по двата законопроекта.
Уважаеми народни представители, не виждам вносителите по другия законопроект, за да им дам думата, разбира се, ако ме чуват извън залата. Това са народните представители Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин. Няма ги в залата, следователно откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Жалко, че такъв сериозен въпрос предизвика интерес на много малка част от колегите депутати, а съм сигурна, че след това коментарите ще бъдат всестранни и твърде разнопосочни.
Мнението ми е, че Закон за амнистията е необходим. Това е практика, която е въведена във всяка една държава и има своите основания. Ще изразя подкрепата си като цяло за този законопроект по няколко съображения.
Безспорно е, че целта на законопроекта на Министерския съвет е съдебната система до известна степен да се облекчи от дела за по-ниско общественоопасни престъпления, които в крайна сметка така или иначе завършват с административно наказание, независимо че се върти цялата тази машина на досъдебното производство, прокуратурата, обвинителни актове, съдебната фаза.
Според Общите правила на Наказателния кодекс амнистията е два вида, като предлаганият законопроект включва в първата му част само единия вид – вторият, а именно освобождаването от наказателна отговорност. Така, както беше изложено и в доклада на Правната комисия и в мотивите на вносителя, съгласно чл. 1 се амнистират като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, извършили престъпления, за които по закон се предвижда съответно наказание до три години за умишлени престъпления, до пет години – извършени по непредпазливост, или друго по-леко наказание. Броят на тези лица, които са привлечени към отговорност в долупосочената дата е сравнително голям, но трябва да се има предвид, че чл. 1 обхваща точно категориите престъпления, които попадат под действието на чл. 78а от Наказателния кодекс. Както вече казах, при провеждане на едно пълно досъдебно и евентуално съдебно производство, в крайна сметка ефектът ще бъде присъда с наложена административна санкция „глоба”, а в законопроекта тези дела ще се разгледат по административен ред и за тях отново ще бъде наложена санкцията „глоба”. Тоест ефектът ще бъде абсолютно същият, но ще се даде възможност на правораздавателната система да насочи вниманието си към разследването, доказването на по-тежки престъпления, които са с изключително по-висока степен на обществена опасност на деянието и ангажират и обществото.
Разбира се, не беше обърнато внимание, че в предложението на вносителя се предвиждат и изключения. Тоест този Закон за амнистията да не намира предложение, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт. Или със законопроекта се разграничава степента на обществена опасност на деянията и се осигурява и една относителна защита на правата на пострадалите от тези престъпления, които в крайна сметка са с по-тежък резултат.
Беше посочен вече и другия положителен елемент на този законопроект – че с оглед защита на икономическите интереси на държавата се предвижда глобите, които са наложени с влезли в сила присъди и по отношение на които е започнало изпълнителното производство, те да се събират като се прекратяват наказателните производства, но не и изпълнителните дела, образувани след като има вече влезли в сила осъдителни присъди.
Разпоредбата, с която се отнемат в полза на държавата иззети вещи или парични суми, за които това е предвидено в специален закон, или притежаването им е забранено, въвежда и гаранция срещу възможността за неоснователно обогатяване с предмети, които представляват особени ценности.
Положително е и предложението, направено в чл. 3 от законопроекта, за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания на определени категории осъдени.
На по-голяма част от колегите е известно, че с промените в Наказателния кодекс в различни периоди се предвидиха доста различни наказания за едно и също по вид престъпление. Тоест амплитудата е огромна – по отношение на чл. 354а, 354б във връзка с наркотиците. В един период санкцията, която се предвиждаше, беше от 15 до 20 години и има осъдени за такива деяния с наложени тежки наказания. След промените за този вид престъпления наказанието беше до 8 години в единия случай, в другите – 12 години. Тоест тази огромна амплитуда, която на практика доведе до неравнопоставеност на извършителите на едни и същи по вид деяния, се цели да бъде премахната.
Същото е и във връзка с наложените наказания на рецидивистите „лишаване от свобода”. В един период след 1997 г. се сумираха наказанията и имаме осъдени с наложено наказание „лишаване от свобода”, 50 и повече от 50 години.
След промяната в законодателството през 2002 г., когато възстановихме старото положение за същото деяние, наказанията са едноцифрен брой години лишаване от свобода. Затова предложението е наистина справедливо.
Разбира се, лично аз имам доста големи притеснения и възражения по отношение на чл. 5. Това, което се предлага, е механично намаляване на размера на наложеното наказание. Ако е изтърпяно фактически, ефективно, без зачитане, повече от 10 години – да се намали автоматично размерът на наложеното наказание лишаване от свобода с две години. Ако е изтърпяно наказание реално над 15 години – да се намали с пет години. Никаква обвързаност няма с поведението на осъдения. Тоест, това е автоматично намаляване на наложеното наказание. Тук ми се струва, че вече много грубо навлизаме в институцията на помилването, а не на амнистията. Затова с големи резерви и по-точно негативно, приемам това предложение.
В крайна сметка, лично аз и колегите от Коалиция за България ще подкрепим законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене има възможност да се предложат и направят необходимите промени, които хем да отчетат, вземете дори и превъзпитателната роля на амнистията, защото продължителното пребиваване в затвора не винаги, а напротив, в повечето случаи, води до невъзможност вече за социализиране на тези хора, които продължително време са били изолирани от обществото и ще постигне всичките положителни ефекти, които са имани предвид, при изготвянето на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви да вземете отношение, ако желаете, разбира се, по другия законопроект. Той всъщност е едно изречение.
НАДКА БАЛЕВА: Ще си позволя няколко думи и по другия законопроект. Няма да го подкрепя по няколко причини – той е твърде всеобхватен в периметъра си. Каза се само: отпада датата 1 януари 1984 г. В мотивите са посочени два други периода на смяна на имената – 1976 г., 1981 и 1982 г. Принудителна смяна на имената е имало през 1953-1956 г. Имало е и в по-далечни времена. Този закон няма финансовата обосновка, а в крайна сметка ефектът от него ще бъдат само обезщетенията и най-вече обезщетенията, които ще получат наследниците на тези хора, по отношение на които се цели прилагането на закона.
Струва ми се, че той е твърде неконкретизиран, неуточнен и не отговаря на целта на Закона за амнистията от 1990 г., чиято промяна се иска с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо ще получат обезщетение? С това се мотивирайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: То е във връзка с един друг законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз знам за кой законопроект ми говори, но амнистията не означава, че ги оправдават. Тук има престъпление по Глава първа и други, даже 325, доколкото си спомням.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще бъда съвсем кратък, тъй като голяма част от мотивите, които бих казал, колегата Балева ги сподели. Бих допълнил само няколко аргумента, които биха били полезни в подкрепа на законопроекта, който ни е предложен от Министерския съвет.
Развивайки тезата за това, че наистина бихме облекчили в известна степен натовареността на досъдебното разследване, както и, разбира се, съдебните органи по отношение на една група престъпления, обхващащи в хипотезата на чл. 1 от законопроекта, е напълно нормално. Аз мисля, че трябва да изведем логиката на тази възможност в параметрите, в които е установена трайната практика на предложение 78а. Тези изключения, които допълнително се предлагат, да не може да се прилага този текст, когато имаме пияно състояние на извършителя или, когато имаме тежка телесна повреда или смърт.
Бих допълнил, поставям въпроса за трайната практика и с оглед на това, че 78а не можем да го прилагаме тогава, когато има невъзстановени щети на пострадалия. Би било добре това също да бъде обвързано, защото нека не мислим само за частта, в която ще облекчим досъдебното разследване и съдебните органи, във връзка с прокуратурата и съда по прилагането и постановяването на една присъда и впоследствие прилагането на текста на 78а. Нека това да влезе като едно от изискванията, разбира се, между първо и второ четене, логиката за 78а да стои и в рамките на това производство.
Тоест, ако извършителят, на когото предстои да бъде наложено административно наказание, не възстанови щетите в рамките на производството до края на административното производство, то тогава да се отива към съответната наказателна отговорност. Иначе ще направи, според мен дисбаланс по отношение интересите на гражданите. Това е едно от нещата, които бих добавил в този дебат.
Второто, което е по отношение на това, което се каза за евентуалното намаляване на размера на наказанията, в случаите, когато е допусната наказателната практика за едно и също престъпление да имаме коренно различни наказания, прилагайки в единия случай комулация, в другия случай налагане на отделни наказания и достигането до елементарния сбор на годините, налагани за изтърпяване на наказания, като обща сума, а не с наложена комулация.
Тук ми се струва, че за да постигнем пак справедливо решение спрямо лицата, които са били в периода на провеждане на тази наказателна политика, като че ли би било по-добре да потърсим вариант, в който да се направи комулация сега на тези престъпления, наказанията за престъпленията, които са извършени, а не да търсим механичното сваляне на определен брой години, в зависимост от това колко години са изтърпели те към настоящия момент. Тогава ми се струва, че би се постигнал ефектът на равнопоставяне на лицата, извършили едни и същи престъпления да имат една и съща мяра по отношение на изтърпяване на наложените им наказания. Струва ми се, че при този подход, като че ли не би се получило и би било по-добре да предвидим възможност, може би това ще се наложи не със Закона за амнистията или с Преходни и заключителни разпоредби, да преминем специална разпоредба в Наказателния кодекс, която да даде възможност за едно такова решение.
Разбира се, пак заявявам, че този законопроект следва да бъде подкрепен във всички случаи и като една възможност от гледна точка за продължението на дебата, с оглед подобряването на неговите разпоредби. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По другия законопроект ще вземете ли отношение?
ЯНИ ЯНЕВ: Засега няма да взема отношение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за амнистията винаги представлява голям интерес, защото това е уникално право на Народното събрание да вземе решение за един изключително важен както политически, така и юридически акт. Става дума за нещо наистина много сериозно, поради което ние разглеждаме Законопроекта за амнистията със същата сериозност, каквато се отдава на нашето законодателство, на този проблем.
Това, което искам да споделя, е, че този закон е много специфичен, по-добър е от предходния, който беше представен и внесен в Народното събрание. Спецификата на този закон е свързана с обвързването на една форма, която по юридическа дефиниция и според дефиницията на действащия най-сериозен наказателен закон – Наказателния кодекс, отсъства. Това е освобождаването от изтърпяване на наказание. Въпреки това считам обаче, че Народното събрание със закон може да упражни и тази воля в рамките на този законопроект. Това би трябвало да бъде подкрепено, разбира се, в мотивите, да бъде развито, да бъде обосновано, за да бъде ясно и на тези, които преди малко бяха в залата, че такива юридически техники при наличието на воля са възможни.
Това, което ме смущава в този законопроект и което беше споделено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов, е, че в този законопроект липсва наказателна политика, както липсва наказателна политика по отношение на кодифициране на законодателството, модернизиране във връзка с нови обществени отношения, нова дефиниция и анализ на обществената опасност и т.н. – неща, за които сме говорили, този дефицит и този отпечатък се слага и в този законопроект.
Не може просто така, на килограм, понеже оставал един ден за убиеца, или не достигат два дни на крадеца, те да бъдат освобождавани от изтърпяването на наказателна отговорност, без да е казано защо и за кои престъпления. Защо казвам това? Защото в условията на усложнена криминогенна обстановка законодателят, имам предвид и вносителя, трябва много внимателно да подхожда към този въпрос. Аз съм съгласна, че когато има наситеност от престъпност, каквито бяха част от изказванията на практикуващата магистратура в Комисията по правни въпроси, критерий за това е държавата като вот на хуманност да обяви амнистия. Аз обаче съм съгласна тогава, когато тази наситеност означава много хора в затвора. Осъждането е в такава степен, че то е изиграло своята превантивна, респектираща роля и тогава държавата може да каже: добре, дайте сега да освободим част от затворниците, защото ние постигаме целите с нашата репресия, на нас ни вярват, имат респект, защото например няма ненаказан виновен. Нищо подобно. В една такава обстановка ние казваме, че ще освобождаваме престъпници и, пак казвам, без да направим диференциация в престъпността, без да я анализираме и без да кажем кои могат да отидат извън решетките.
Този твърде абстрактен текст на чл. 1 позволява примерно сводниците да бъдат освободени, разпространителите на порнографска литература, умишлените посегателства срещу природните обекти, незаконното строителство в защитени зони, провокациите и посредничеството при извършване на подкуп. Защо? Защо - питам аз - не сме се огледали и сме направили така, че именно тези най-укорими и критични престъпления да бъдат амнистирани?
Друго, на което искам да обърна внимание, е, че тук се адмирираше една справедливост по отношение на чл. 78а, прословутият член с административното наказание, но мисля, че тази надежда няма да оправдае мотивите на самия законопроект. А те са две: явната е, че щяла да се освободи съдебната система, да се разтовари. Именно този текст от закона доказва, че съдебната система няма да се разтовари, защото тогава жертвите от престъплението трябва да водят тежки граждански дела. И в тези граждански дела трябва да доказват и това, което им липсва от наказателната част, понеже тя е амнистирана. Тези граждански дела няма как да се прескочат и не може да се твърди, че съдебната система ще бъде облекчена.
Другото, което се цитира като мотив, за да не забравя да го спомена, е, че по отношение на затворите могат да се спестят някакви пари, да се преодолее тежкото състояние, с което абсолютно не съм съгласна. Амнистия не може да има точно с тези аргументи и мотиви.
Другото, което ми прави впечатление в законопроекта, е, че в него има текстове, които са чисто антиконституционни. Антиконституционен е текстът, че се възлага изпълнението на главния прокурор. Според мен е недопустимо законодателната власт да възложи изпълнението на този закон на главния прокурор. Освен това се дава едно правомощие, ако не им е ясно на органите, които осъществяват изпълнението, да се обръщат към районния съд. Такова нещо в един закон, който предварително признава, че не е достатъчно ясен, особено в закон за амнистията, когато ние освобождаваме и заличаваме юридическите последици от наказанието, не може да съществува.
Уважаеми колеги, на този законопроект освен политическа аргументация му липсва финансова обосновка, липсва му даже най-важното нещо, което е много просто и което беше изискано от почти всички изказали се: за колко всъщност престъпници става дума, колко трябва да бъдат освободени. Имаше споделени числа, които се разминаваха: по чл. 1 около 2000-3000; по чл. 3 – 35-40; по другия не знам колко си и всъщност не знаем.
Може ли да се внася закон за амнистия и да нямаме твърдо число, което да защитаваме, по видове престъпления и да кажем: ето толкова човека ще бъдат освободени за еди какви си престъпления. Казвам пак, че амнистията е един от най-сериозните актове на Народното събрание и действително тук да бъде поставена на анализ и всеки от нас, гласувайки, да има своята убеденост, че точно днес, че точно сега това е този хуманен акт на държавната власт.
Понеже обикновено се казва, че амнистия се прави по някакъв повод, дори и поводът не е изтъкнат в законопроекта. Уж, че за 130 години от Министерството на правосъдието, после пък от членството ни в Европейския съюз. Когато има такова послание, някой може да не счита, че е толкова важно, обаче традицията налага и това да се подчертава, за да се знае, че амнистия не се прави току-така, че амнистията в действителност е хуманен акт.
По отношение на втория законопроект, това е допълнение към Закона за амнистията от 1990 г. С него се предлага лицата, репресирани във връзка с насилствената промяна на имената отпреди 1 януари 1984 г., да получат също политическа и гражданска реабилитация.
Понеже на първо гласуване става дума за духа на закона, лично аз смятам, че това е справедлив акт и трябва да го подкрепим. Моето задължение на парламентарист обаче ме кара да призная, че Законът за амнистията от 1990 г. е еднократен акт. Той е изчерпал своето действие по отношение на възстановяване на имотите на Симеон Сакскобургготски. Многократно се опитвахме да обясним що значи закон, който е изчерпал своето действие и е еднократен акт. Тук става дума за същото. Този закон от 1990 г. е изчерпал своето значение. Така че от формална гледна точка мястото на тази поправка не е в този закон. Ако искаме да постигнем ефект, трябва да намерим точното място и точната дефиниция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, ще си позволя да Ви попитам: администрират се по чл. 98, 101, 131 – изброяват се членовете, по които се амнистират. Премахваме датата. Но във връзка с промяна на имената – как се доказва дали едно извършено престъпление...
ЕЛИАНА МАСЕВА: Е свързано с промяна на имената? Имаше го в закона от 1990 г. За съжаление същият текст – удължават само времетраенето, няма нищо, което да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да е извършил престъпление, което да не е във връзка с имената. Някой трябва да каже, орган трябва да каже...
ЕЛИАНА МАСЕВА: Във връзка с промяната на имената, нарочно е казано. Това е само допълнение към закона от 1990 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз знам, че е допълнение, ама кой ще докаже дали извършеното престъпление е във връзка с промяна на имената? Никъде в мотивите на присъдата няма да го пише това.
Уважаеми народни представители, сега е 14,01 ч. Все пак има ли желаещи за изказвания? Има. Ще продължим дискусията по този законопроект, не мога да ви кажа кога обаче. Ще трябва да се уточним на Председателския съвет. Това е вкарано по ал. 7, а утре точка първа е по правилника.
Госпожо министър, ще Ви съобщим своевременно кога ще продължат разискванията.
Няколко съобщения: утре ще има едно гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Няколко съобщения за комисии:
Комисията по здравеопазването ще има заседание утре от 15,00 ч.
Комисията по европейски въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по икономическа политика ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси има заседание днес от 14,30, а после от 16,00 ч. двете комисии по въпросите за конфликта на интереси. Ще има заседание и утре, пак от 14,30.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов

Светослав Малинов