Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, предстои в началото да гласуваме поредица от проекти за актове на Народното събрание, обсъждани на предходни заседания на Народното събрание. Имате ги описани пред себе си, така че моля за вашето внимание.
Пристъпваме към гласувания на законопроектите и проектите за решения, които са на вашето внимание.
На първо място следва да гласуваме два законопроекта във връзка със Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложените наказания.
Първият законопроект е с вносители господата Дал, Пинчев и Юсеин от 28 октомври миналата година, вторият е с вносител Министерският съвет от 26 ноември 2008 г.
Поставям на гласуване Законопроект № 854-01-125 за изменение на Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания с вносители народните представители Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин.
Гласували 180 народни представители: за 80, против 19, въздържали се 81.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера колегите, които са съвносители с мен, не са представили законопроекта и може би нямате пълна картина относно предложението. Става въпрос за една дата, която е вмъкната в Закона за амнистия, за хора, чиито имена принудително са били сменени, тоест за датата 1 януари 1984 г. Не може да опрощаваме, да амнистираме хора, които са извършили някакво престъпление, с по три години, по пет години, а за тези хора, на които насилствено са били сменени имената, има една дата, която ги ограничава. Направих си труда да видя колко са, кръгът е много малък – в Пазарджишко са 2, в Благоевград – 11.
Предлагам да се прегласува, за да премахнем тази пречка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на повторно гласуване предложения законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 65, против 19, въздържали се 98.
И при прегласуването закононопроектът не се приема на първо четене.
Преминаваме към гласуване на втория представен законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроект за амнистия № 802-01-90 с вносител Министерския съвет.
Гласували 161 народни представители: за 97, против 44, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Бяха обсъждани няколко проекта за решение. Ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Мария Капон – 1 февруари 2008 г., № 854-02-14.
Гласували 146 народни представители: за 33, против 63, въздържали се 50.
Проектът за решение на се приема.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение с вносител Димитър Абаджиев от 20 май т.г.
Подлагам на гласуване Проект за решение № 854-02-60 с вносител народният представител Димитър Абаджиев.
Гласували 146 народни представители: за 19, против 86, въздържали се 41.
Проектът за решение не се приема.
Моля, гласувайте Проект за решение № 854-02-76, внесен от народния представител Мария Капон на 1.06.2008 г.
Гласували 135 народни представители: за 23, против 68, въздържали се 44.
Проектът за решение не се приема.
За прегласуване, заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за увеличаване на времето на независимите народни представители - от 15 минути да бъде увеличено на 30 минути. Броят на независимите народни представители в момента в парламента е 20 души, което показва на практика, че имаме достатъчно възможност да изразим своята позиция и воля.
Затова ви моля като жест на това, че демократизмът и плурализмът в нашата държава се уважават, да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения проект за решение.
Гласували 157 народни представители: за 38, против 79, въздържали се 40.
Не се приема и при прегласуването.
Моля, гласувайте Проект за решение № 854-02-90, внесен от господин Борислав Ралчев и група народни представители на 10.09.2008 г.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 13, въздържали се 92.
Проектът за решение не се приема.
Следващият проект е с вносители народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова от 3 декември 2008 г.
Този проект за решение се оттегля от госпожа Антонова, така че няма да го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте Проект за решение № 854-02-126, внесен от Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов на 10.12.2008 г.
Гласували 146 народни представители: за 108, против 14, въздържали се 24.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е с вносители Йордан Бакалов и група народни представители от 21 януари 2009 г.
Уважаеми колеги, обръщат ми внимание, че се предлага редакцията, дадена в проекта за решение, внесен от народния представител Надя Антонова и група народни представители с дата 23 януари.
Господин Бакалов изразява съгласие с това, така че няма да подлагам на гласуване този проект за решение, внесен от господин Бакалов.
Проектът за решение, внесен от Надя Антонова и група народни представители, отразява по същество проекта за решение на господин Бакалов и група народни представители.
Моля, гласувайте Проект за решение № 954-02-6, внесен от госпожа Антонова и група народни представители.
Гласували 135 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Моля, гласувайте Проект за решение № 954-02-7, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 23 януари 2009 г.
Гласували 142 народни представители: за 31, против 33, въздържали се 78.
Проектът за решение не се приема.
Моля, гласувайте Проект за решение № 954-02-10, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 4 февруари 2009 г.
Гласували 127 народни представители: за 16, против 25, въздържали се 86.
Проектът за решение не се приема.
Господин Христов, имате думата за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че предложението е прието от комисията. Става дума за следното: гласуванията в пленарната зала на парламента да се качват на сайта на Народното събрание. Искам да ви кажа, че във всички страни – членки на Европейския съюз, а мисля, че и в почти всички африкански страни дори тази практика е приета. Това дава възможност за по-пълна прозрачност хората да знаят кой как гласува в парламента. Нищо лошо няма в това. Искам да ви кажа, че така ще улесним работата и на колегите, които работят в библиотеката на Народното събрание, и така те няма постоянно да търсят данни, да ги предоставят тук и там.
Колеги, знаете, че аз винаги подкрепям добрите предложения, независимо откъде идват те. Вчера се изказаха представители на управляващото мнозинство и казаха, че законопроектът е добър, ще го подкрепят. Затова апелирам към вас да приемем това разумно предложение, което ще улесни работата на хората, които работят в Народното събрание и което ще даде възможност на нашите избиратели да видят как гласуваме. Нищо повече.
Надявам се да прегласувате това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения проект за решение.
Гласували 129 народни представители: за 35, против 17, въздържали се 77.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Преминаваме към гласуване на първо четене на три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Първият законопроект е с вносители Борислав Ноев и група народни представители, който е с № 854-01-129.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 14, против 29, въздържали се 73.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на първия от двата законопроекта по този закон с вносител Министерският съвет.
Подлагам на гласуване Законопроект № 802-01-89 от 18 ноември 2008 г. с вносител Министерският съвет.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 11, въздържали се 3.
Този законопроект е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на следващия Законопроект № 902-01-11 от 6 февруари 2009 г. с вносител Министерският съвет.
Гласували 115 народни представители: за 103, против 11, въздържал се 1.
И този законопроект е приет.
Последните гласувания, уважаеми колеги, са на три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Подлагам на гласуване Законопроект № 802-01-91 с вносител Министерският съвет от 27 ноември 2008 г.
Гласувайте този законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 80, против 36, въздържали се 24.
Законопроектът се приема на първо четене.
Имате думата, господин Ралчев, за прегласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да обърнем внимание върху този закон. Няма никакъв спор, че той пряко засяга 3 милиона шофьори и 8 милиона граждани на България и че няма никаква цветова окраска. В този закон са допуснати такива несъответствия със Закона за нормативните актове, които го правят негоден да бъде приет. Искам добре да бъда разбран. Има 40 страници технически текстове. Те имат място в българското законодателство, подчертавам това. Транспонирането на европейските директиви трябва да стане, но не тук. Това е един изключителен баласт. В целия законопроект има само три или четири текста, които заслужават да бъдат обсъдени, но ние сега не можем да го приемем на първо четене, защото тази несъобразност не може да бъде отстранена. От 50 страници текстове 40 са абсолютно несъответни на думата „закон”. Това е целият въпрос, не става въпрос за нещо друго. Крайно необходими текстове и такава неразбория, то е ужасяващо за правните дирекции, които са го допуснали. Тук имаше деца, които се смееха, които са ІІ курс „Право”. Недейте така, дайте да не се излагаме, не става въпрос за нещо друго. Да се свали този, да се направи това, което е необходимо, за да може наистина да говорим за един закон, който е приличен.
Гарантирам ви, ако така приемем този закон, а той по необходимост ще влезе в изпитите за придобиване на правоспособност, не искам да ви обиждам, не искам и себе си да обиждам, но нито един от нас не може да вземе такъв изпит. Нито един от нас не знае какво пише в Директива № така, така, така; № така, така, така; № така, така, така. Транспонирането е по съдържание не по заглавие, много ви моля! Прочетете първите две страници и ако някой може да ми каже за какво става въпрос, веднага млъквам. Ще направим голяма беля, касае се за 8 милиона народ, 3 милиона шофьори. Това е проблемът. Има място всичко това, но както трябва – нека все пак да знаем, че сме законодателен орган. Не може по този начин да отминаваме едни такива несъобразности, които ни злепоставят. Ще ни се смеят, да не кажа кой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа, разбира се, на прегласуване този проект.
Бих искал да запитам обаче, да речем, и господин Стоилов.
Господин Стоилов, бихте ли желали да изкажете мнение по тази аргументация, извън процедурата? Знам, че не е разпределен на Комисията по правни въпроси. Намираме се в една особена ситуация, позволявам си да предложа такова нещо.
Виждам, че господин Стоилов се склонява да направи това. Благодаря Ви.
Благодаря за вашето разбиране, колеги, за това отклонение от нормалната процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Не искам да си позволя да коментирам законопроект, който не познавам в нужните подробности както хората от водещата комисия, които са се занимавали с него. Мога да изтъкна един проблем, който за мен повдига много въпроси, но той не е точно около това, което тук се коментира. Защо е необходимо една частна, монополна организация да определя лицата, които ще получават свидетелство за правоуправление? (Ръкопляскания от опозицията.) Но това е въпрос, който аз предполагам, че колегите ще преразгледат, ако законът бъде приет на първо четене. Благодаря ви. (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, уважаеми колеги, ще подложа отново на гласуване предложения законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 37, против 60, въздържали се 46.
Законопроектът не е приет при повторното му гласуване. (Ръкопляскания от опозицията.)
Преминаваме към гласуване на следващия законопроект с вносители народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-11 с вносители народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 99 народни представители: за 5, против 32, въздържали се 62.
Законопроектът не е приет.
Господин Христов, имате думата за процедурно предложение.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата – има още две гласувания, за които е необходим съответният кворум.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предложението, което правя тук, е да отпадне заплащането в така наречената синя зона. Защо предлагам това? Ще ви дам само един пример, примера с рекетьорската и бандитската фирма „Паркинги и гаражи”, София. Оказва се, колеги, че дейности като извозване с паяк, слагане на скоби, наказателен паркинг – всичко това работи на загуба. Няма да ви говоря за абсурдната идея да се въведат винетки за живущите в центъра на София. Плащат по 70 лв., догодина ще плащат два или три пъти повече. Няма да ви говоря за така нареченото служебно паркиране, което е драстично противоречие на българската Конституция. Не може частна или общинска фирма да парцелира улиците на София и да получава огромни средства от това. Ето затова ви предлагам в закона да запишем, че общински фирми от рода на „Паркинги и гаражи” да не могат да рекетират българските граждани, да не могат да вземат пари от тях. Давам ви конкретния пример на Рим, който преди месеци прие подобно решение, давам ви конкретния пример на Москва. Навсякъде ефектът беше изключително позитивен.
Нека да не даваме възможност на общински фирми, криминални общински фирми, уважаеми колеги, да крадат, да рекетират българските граждани. Всеки ден минавам покрай Военната болница. Не можете да си представите там какво става – хора, които идват от провинцията, се рекетират още преди да могат да слязат от колата.
Затова, моля ви – нека да прегласувате това решение, нека да го приемем, нека да дадем глътка въздух на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване отново предложения законопроект, но преди това ще проведем повторна регистрация, тъй като видимо народните представители не са достатъчно като кворум в залата. Още по-видимо е, че не обръщат внимание на необходимостта да гласуват предложените законопроекти, тъй като продължават да излизат от залата.
Затова, уважаеми колеги, режим на регистрация, регистрирайте се.
Регистрирани 134 народни представители. Благодаря ви, има необходимия кворум.
Подлагам отново на гласуване законопроекта, предложен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 113 народни представители: за 26, против 30, въздържали се 57.
Предложеният законопроект не се приема и при прегласуването.
Последният епизод отново доказва, уважаеми колеги, необходимостта от по-нататъшно внедряване на техническия прогрес в нашата система за гласуване, което предстои.
Следващият законопроект е на народния представител Митко Димитров.
Гласувайте Законопроект № 954-01-34 с вносител народният представител Митко Димитров – 11 февруари 2009 г.
Гласували 100 народни представители: за 7, против 14, въздържали се 79.
Предложният законопроект не се приема.
С това се изчерпват гласуванията ни за тази сутрин, колеги.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма за седмицата:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ЮЛИ 2008 Г. – 18 ДЕКЕМВРИ 2008 Г.
Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Спасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Правя процедурно предложение, господин председател, за допускане в залата на господин Евтим Костадинов – председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля председателят на комисията да заповяда в пленарната зала.
Господин Спасов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание от 11 февруари 2009 г. разгледа внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г., № 820-00-44, внесен от Комисията.
На заседанието присъстваха: господин Евтим Костадинов – председател, и господин Орхан Исмаилов – заместник-председател на комисията.
Господин Костадинов представи накратко данните за дейността на комисията в посочения шестмесечен период. Същият подчерта изричното следване разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от закона в поредността за разкриване принадлежност на български граждани. Бе представена информация за извършените проверки и приетите решения за обявяване на принадлежност към органите по чл. 1. В доклада се съдържат данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, състоянието на материалната база и започнатите ремонти на сградния фонд. Представена бе работата с граждани, публичната и международната дейност на Комисията, състоянието на нормативната уредба и предстоящите задачи.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г., внесен от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Спасов, ще Ви помоля да прочетете и проекта за решение. Предполагам, Вие сте го подготвили. Виждам, че той е служебен.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: „Народното събрание на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

РЕШИ:

Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2008 г. – 18 декември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин Костадинов, ако желаете, можете да представите доклада.
Заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя с няколко думи да споделя това, което е отразено в Отчетния доклад за второто шестмесечие на 2008 г. Така както е по закона, знаете, че на 6 месеца внасяме Отчетен доклад за дейността на комисията, придобила наименование в обществото „Комисията по досиетата”. В този отчетен доклад, както вече е посочено, се вижда, че ние успяхме да направим това, което беше приоритетна задача за комисията, да отремонтираме тази предоставена от Министерския съвет сграда, в която функционира вече напълно и спокойно работата на обществената читалня. В тази сграда в момента се съхранява целият картотечен справочен фонд, който успяхме в края на м. август и началото на м. септември от МВР да вземем, да съхраняваме и използваме пълноценно. В тази сграда към настоящия момент се съхраняват всички архивни дела, които сме получили до настоящия момент от всички ведомства, с които комисията се е запознала и работи. Тя продължава да получава архивни дела в настоящия момент от Националната разузнавателна служба. Мога да посоча, че към настоящия момент ние успяхме да приемем архивните дела с картотечния фонд от ВКР и от Националната следствена служба.
Мога да споделя още нещо важно – за изграждането на сградния фонд за съхранението на специализирания архив. Беше предоставен сграден фонд в района на гр. Банкя, беше проведена обществената поръчка и в кратки срокове беше поставена задачата през първото шестмесечие на настоящата 2009 г. да изградим или да пуснем първата сграда, за да можем да пренесем и останалите архивни единици от министерствата, особено на вътрешните работи.
Кои са моментите, които в настоящия момент вълнуват комисията? Използвам тази трибуна, да помоля за нещо, свързано с предстоящите избори за национален парламент, за народни представители и за Европейския парламент – знаете, че съгласно закона Комисията по досиетата има и своите задачи и отговорности. Предните избори за европейски парламент бяха проведени в едни съкратени срокове. На комисията беше предоставен седемдневен срок за проверка на кандидатите за представители в европейския парламент и, ако е възможно, при предстоящото обсъждане на проектозакона този срок да бъде малко удължен с цел комисията да успее да си свърши в много по-нормална обстановка работата по предварителната проверка за кандидатите за представители в Европейския парламент.
Същото това като апел и като молба ще отправя да бъде направено и за кандидатите за народни представители за националния парламент. Ние сме предприели съответните мерки за да извършим тази предварителна проверка в законоустановения срок, независимо какъв ще бъде гласуван от вас в пленарната зала. Така или иначе ние със съответната организация и със съответния кадрови потенциал ще направим всичко възможно да не просрочим срока, а да излезем в точно определения момент с нашите решения за съответната извършена проверка.
Искам да благодаря на уважаемите народни представители за това, че Бюджет 2009 г. е гласуван за комисията. Считам, че той е напълно нормален за тази година и това, задачите, които са залегнали и предстоят да бъдат изпълнени, ще бъдат осигурени във финансов план в едно разумно съчетание и едно разумно планиране с Министерството на вътрешните работи.
Ако има въпроси, готов съм да отговарям. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко човека общо ще проверявате?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: С няколко думи, това зависи от представителите на политическите партии – колко ще бъдат регистрирани първо в Централната избирателна комисия. Прогнозата е за националния парламент да бъдат някъде около 4 хил. души, а за Европейския парламент са малко по-малко, около хиляда души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А извън кандидатите?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Извън кандидатите тече съответната проверка, тя е рутинна.
Искам да кажа с голямо задоволство, че работата на обществената читалня – това е статистически посочено в Отчетния доклад се увеличава, желаещи да се запознаят с архивните документи както за себе си, така и за обществени личности нараства. Голям е интересът и на общественици и особено на журналисти да се запознаят с определени теми. Тук е мястото да споделя, че и комисията се включи в европейското законодателство, подписахме споразумение с останалите страни-членки на Европейския съюз, където функционират сродни комисии, за взаимопомощ и обмен на архивни документи и в крайна сметка общата цел е да се обслужват интересите на физическите и на юридическите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога много въпроси да задавам, но не би трябвало аз да го правя.
Заповядайте, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Уважаеми колеги, искам от една страна да изразя своето удовлетворение като народен представител и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към работата на Евтим Костадинов и неговите колеги от комисията. Действително това е един от органите, които добре вършат работата си, спазват сроковете и изпълняват вменените им задължения по закон.
Но от подробния прочит на доклада и от изслушването, което направихме в комисията, за мен се очертаха две предстоящи задачи.
Едната касае работата на Народното събрание и затова искам да заостря вниманието ви върху нея, разбира се, и на председателството. Втората касае работата на самата комисия.
Уважаеми колеги, още преди четири месеца беше внесен законопроект за промени в Закона за досиетата от народните представители Мариана Костадинова и Андрей Баташов. Този проект касаеше това, че трябва да отпадне разделението на подлежащите на проверка собственици и главни редактори на медии във времеви порядък. Всички знаете, че по сегашния текст на закон се проверяват само главни редактори, собственици на медии, журналисти, които са принадлежали към Държавна сигурност към датата на влизане в сила на закона, но не и в периода преди това. Това е пропуск на закона, не знам дали е умишлен или не, който следва да се поправи, за да бъдат изпълнени целите на закона, които бяхме заложили още при неговото приемане.
Втората ми бележка е към работата на самата комисия. По време на изслушването в комисията се събраха данни, че някои от досиетата постъпват от архивите на институциите, които трябва да ги предадат, със странно нови дати на запечатваното клеймо отзад. Аз не бих искал да правя някакви предположения каква е причината за тези странно нови дати на това подпечатвано клеймо за затваряне на преписките – дали това се дължи на някакви, как да кажа, промени по самите преписки или на други причини.
Но ще помоля комисията и нейните членове да заострят вниманието върху този факт и ако констатирате най-малко съмнение, че има манипулиране на преписки от страна на органите, които предават досиетата, да сезират незабавно прокуратурата, а и нас като комисия. Това, колеги, са двете ми препоръки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема?
Като стане въпрос за досиета, всички сме специалисти - приказваме, пишем, нападаме се, а тук сега...? Тук е въпросът да обсъждаме и ако трябва някъде нещо да се направи по закона, да го направим.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Колко оспорвания имате в съда, господин Костадинов?
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, аз изключително много благодаря за този въпрос. Той изключително много вълнува мен и членовете на комисията. Преди всичко към настоящия момент имаме над 28 дела, оспорвани в съда, от които към настоящия момент с окончателни решения нямаме загубени дела. Имаме две дела на първа инстанция, които очакваме на втора инстанция отново да бъде преразгледано решението с цел да спечелим тези две дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Истината трябва да спечели, а не е тук въпросът кой ще спечели.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Мисията е да бъдат спечелени. Но искам само да споделя, че основните аргументи, които се споделят в решенията, които са излезли към настоящия момент, е, че липсват данни, доказващи дейността на съответните агенти или на щатни служители.
А съществото на нашия закон е да се обяви регистрацията или принадлежността към съответната служба от бившите служби на Държавна сигурност. Това, спомням си като бивш член на Вътрешната комисия, беше обсъждането в законопроектите при приемането на този закон. Излезе се с тази мотивация и особено да не се приеме лустрацията в този закон. Защото, знаете, че през 90-те години бяха унищожени много от работните дела на агентите, с което не се даваше възможност да се установи тяхната дейност. Именно това беше презумпцията на настоящия закон поне в обществото да бъде установена и обявена принадлежността, тоест регистрацията на съответното лице било ли е или не е било секретен сътрудник и дали е работило към съответните служби.
По този начин към настоящия момент комисията води споровете в съдебната зала. Трудно е, но успяваме да убедим съдийските състави и към настоящия момент не сме загубили съответните дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли гражданин въобще да не е знаел, че там го водят – той не знае, а те го водят в Държавна сигурност, че е техен сътрудник, нито е подписал, нито знае, че е такъв? Защото горе-долу възраженията са такива.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Много са възраженията и оправданията от този род на голяма част от регистрираните. Но преди всичко знаете, че съществото на нашия закон е да работим с писмени доказателствени средства и дори се учудваме, че към настоящия момент за втори път се допускат гласни доказателствени средства, а то не съответства на нашия закон, по който работи комисията. Комисията работи изключително по писмени доказателствени средства, които е длъжна да събира от всяко едно ведомство, да ги проучва, анализира и съответно на свое заседание да взема съответните решения. Всичките решения, които комисията към настоящия момент е вземала, са въз основа на писмени доказателствени средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А имате ли случаи да имате писмени доказателствени средства, но да не обявите лицата?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: За такъв случай досега комисията не е вземала такова решение. Всички документи, които са разглеждани и са прецизирани от комисията, тя ги е обявила в публичното пространство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви много, господин Костадинов.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз искам да се спра на няколко проблема. Единият от тях беше провокиран, господин председателю, от диалога, който имахте с господин Евтим Костадинов току-що. Защото това внушение, което се прави през годините за определен кръг от хора, че те били регистрирани за сътрудници на Държавна сигурност, обаче не знаели, дава основание на практика за тълкуване на целия закон и на процеса.
Искам да ви посоча определени факти, които на хора и изследователи, занимавали се с тази тема, трябва да са им известни, но те не са известни на широката общественост.
За какво става дума? През м. януари 1990 г. е утвърдена една докладна записка от тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев, която е била подготвена и му е била поднесена за подпис от тогавашния заместник-министър Савов и шефа на архива Анка Серкеджиева. Тази докладна записка на практика става своеобразна норма за работа по унищожаването на определен кръг от документи, касаещи сътрудническия апарат на Държавна сигурност.
С оглед действията по докладната записка е следвало да бъдат задължително унищожени всички документи за определен кръг сътрудници, които са били определяни, според тогавашната документация, като лоялни на Комунистическата партия. Тоест, имало е замисъл за този кръг от хора да бъдат унищожени всички документи, като е било посочено, че една част от тях са изпратени на дългогодишна задгранична работа, а други били дълбоко законспирирани с оглед следващи задачи. Интересно какви са тези следващи задачи, при условие че към него момент беше ясно, че ще се отмени действащата Конституция от 1971 г. и така нататък? Кръглата маса започваше своята дейност.
Когато започва самият процес по унищожаването на тези материали, се създаде една суматоха, защото от 31 поделения на Министерството на вътрешните работи - една част от тях национални служби, тоест така наречените главни и други управления на Държавна сигурност и териториалните поделения, започват унищожаването на оперативни дела, но в резултат на затруднения в оперативния и отчетния архив не са успели за тези хора да унищожат картоните в картотеката. По този начин се появи в един момент категорията „картотекирани”, тоест лица, за които са унищожени всички материали, но са останали само картоните. Този въпрос беше уреден в сега действащия закон и той казва, че когато са налице писмени данни, те трябва да бъдат обявени – данните да бъдат обявени, че за еди-кое си лице съществува картон, в който са записани следните данни. Така че аз се учудвам какво означава това в съдебните процеси да се допускат гласни доказателства по това оспорване. Но тук не е мястото да обсъждаме този въпрос. Толкова по тази тема.
Искам да кажа няколко думи за дейността на комисията сега. Ние от Демократи за силна България подкрепихме закона. Наш представител е член на комисията и подкрепяме дейността на тази комисия, защото резултатът от нейната дейност е изключително важна за българското общество - крайно време е тази страница да бъде прочетена преди да бъде затворена и тя да бъде прочетена напълно. Разбира се, че ще има оспорвания в този процес.
Аз обаче искам да акцентирам върху един проблем. Хората, които завеждат дела, за да оспорват обявяването им за сътрудници на Държавна сигурност, се опитват да оборят решенията на комисията, но досега обаче няма нито един случай, в който лице, което е обявено за сътрудник на Държавна сигурност да заведе дело срещу офицера от Държавна сигурност, който го е регистрирал като такъв. Това е доказателство, че тези хора съзнават какво качество са имали. Защото, ако те са неправомерно засегнати, би следвало да търсят и морални вреди включително от офицерите от Държавна сигурност, които са ги регистрирали, според тях неправомерно.
Имам обаче един въпрос. Внимателно наблюдавам дейността на комисията. Бяха направени проверки на всички състави на народните събрания и бяха обявени лицата. Бяха направени проверки на всички състави на министерските съвети от 1990 г. насам и също бяха обявени лицата, които са сътрудничили на Държавна сигурност. В момента текат проверки на други институции. Моят въпрос е: защо, след като бяха проверени съставите на министерските съвети, не продължи работата на комисията за проверка в самите министерства? Защото отиването към агенции и други институции означава долния ред, а се прескачат министерствата.
Тук имам конкретен въпрос: защо до този момент не бяха проверени и да бъдат обявени сътрудниците на Държавна сигурност и Министерството на вътрешните работи? Може би комисията се притесни от това, че от тази трибуна министърът на външните работи и вицепремиерът Ивайло Калфин каза, че това е един глупав закон – глупав за него, защото, ако бъде направена тази проверка и бъдат обявени тези лица, ще стане ясно, че в настоящия момент във водещи страни в НАТО и в Европейския съюз българският дипломатически корпус е наситен със сътрудници на Държавна сигурност. Така че забавянето на тази проверка според мен е немотивирано. Може би се изчаква да изтече мандатът на това Народно събрание, т.е. на това правителство, но е несправедливо да се подхожда по този начин. Поставям този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да Ви отговоря, като не мога?!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Аз не искам отговор от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, знам, че въпросът не е към мен. Казвате за българските посолства, а чуждите посолства – какво е положението при тях?!
Има думата господин Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин председател. Ще се постарая максимално точно да отговоря на поставените въпроси.
Ще започна отзад напред. Комисията се старае изключително стриктно да спазва хронологията или точките, както са посочени в чл. 3 от закона, по който работим. Вярно е, че ние извършихме проверка на настоящия Министерски съвет и на последвалите промени в него. Но това, което подлежи на проверка за съставите на министерствата до началник-отдел, е на малко по-заден план в настоящия закон.
По настоящата проверка в момента по точките от закона следват Прокуратурата, следователите и дознателите. Мисля, че по т. 23 от настоящия закон, ал. 1 следват посолствата, за които ние също имаме ангажимент да извършим съответна проверка. Знаете, че поради големия обществен интерес комисията започна и проверка за електронните медии. Излязохме със съответните решения за Съвета за електронни медии, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Успоредно с тези проверки, по които казах, че работим, извършваме проверка, вярно е, че става много бавно, за частните радиа и телевизии, които като регистрация се оказаха немалък брой в настоящия момент в нашата страна.
Искам да споделя също така и нашето огромно желание колкото е възможно по-бързо да става, но знаете, че успоредно с това работим по приемането на архивните документи – казвам това не за оправдание, а за сведение. Имахме изключително големи затруднения преди да приемем картотечния фонд на Министерството на вътрешните работи – това бяха общо с всички справочни картотеки над 1,5 милиона архивни единици, картончета по различните регистрации – псевдонимна, поименна, обектова. Това ни дава едно голямо преимущество ние сами да извършим тази проверка. Знаете, че бяхме подложени и на упрек, че вземаме решения въз основа на това, което ни се предоставя от съответните ведомства и служби.
Тук не е мястото, но знаете, че като народен представител участвах в изработването на този закон, активно гласувах за неговото приемане. Считам и съм казвал и от тази трибуна, че това е един работещ, перфектен закон, който дава възможност да се информира обществото дори и за картотекираните, за които Вие споделихте.
В предишния закон имаше такава възможност – поради липса на няколко документа да не бъде оповестена регистрацията на даденото лице-секретен сътрудник. Настоящият закон дава възможност дори чрез едно писмено доказателствено средство да бъде оповестено в публичното пространство името или оперативният работник, привлякъл това лице.
Вярно е, смущаващи са фактите. Аз ги споделям от тази висока трибуна. Ние работим изключително по писмени доказателствени средства, но в съдебната зала започнаха да се допускат и гласови доказателствени средства, за което считам, че не отговаря на изискванията на закона, по който работи комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид, че съдът допуска такива гласови доказателства?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Да, повтарям, желанието – мое и на членовете на комисията – е колкото се може по-бързо да извършим проверките по всички точки от чл. 3 на настоящия закон. Както знаете обаче, прецизността и обстановката, в която работеше до края на миналата година комисията, преди да получи картотечния фонд, налагаха тези темпове за работа.
Искам да споделя нещо, което виждате и в отчетния доклад. Успоредно текат проверки от физически лица, особено тези, които са дошли като документи за проверка по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Успоредно с това вървят и проверки за частични местни избори по съответните населени места, където са допълнително насрочени. Затова е необходимо отделяне на допълнително време. В крайна сметка общата ни цел, макар и да допуснем известно забавяне във времето, е да не допуснем пропуски и да дадем възможност на заинтересовани лица да упрекнат комисията в непрецизност в своята работа. Благодаря ви за поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата точка в програмата? Още веднъж се обръщам към народните представители, колкото и малко да са в пленарната зала – има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Решението, което беше прочетено от председателя на комисията, ще бъде гласувано следващата седмица.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
Вносители са народните представители Ремзи Осман, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Има думата председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви, господин председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 18 февруари, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, внесен от група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на браншовите организации и лица, които имат отношение по тази материя.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Борислав Владимиров. Основната цел на предлагания законопроект е да уреди правата за упражняване на професията и проектантската правоспособност на лицата, придобили професионална квалификация „ландшафтен архитект” и „урбанист”. В законопроекта се предлага професионалната организация на архитектите – Камарата на архитектите, да бъде и професионална организация на ландшафтните архитекти и на урбанистите. Лицата, придобили професионална квалификация „урбанист”, ще могат да упражняват проектантската си правоспособност, като предоставят услуги само в областта на устройственото планиране, а „ландшафтните архитекти” – в изработване на проекти в областта на озеленяването, като е предвидено и съответно ограничение в териториалния обхват на компетентност за тези от тях, притежаващи ограничена проектантска правоспособност.
С приемането на предложените изменения и допълнения в закона ще се създадат необходимите законови условия за професионална реализация в практиката на лицата, придобили професионална квалификация „ландшафтен архитект” и „урбанист”.
Наред с това в законопроекта са предложени и други промени, свързани с прецизиране на дейностите, които могат да се упражняват от лицата със съответната проектантска правоспособност, както и такива, свързани с организацията и дейността на съответните камари, предизвикани от известни противоречия в практиката по прилагането на закона.
Прецизират се и разпоредбите, регламентиращи статута и организацията на проектантските бюра, в които проектантите самостоятелно или съвместно по съответната организационна форма, включително и като юридически лица, предоставят регламентираните със закона услуги.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени в законопроекта, като същевременно бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на отделните разпоредби, които ще бъдат взети предвид от комисията при подготовка на законопроекта за второ гласуване, ако получи подкрепа от Народното събрание.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” комисията подкрепя законопроекта и предлага на Народното събрание той да се гласува за първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте, господин Владимиров, да представите законопроекта.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Този законопроект има една основна цел и тя е да регламентира членството на ландшафтните архитекти и на урбанистите в Камарата на архитектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво означава ландшафтен инженер?
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Ландшафтни архитекти са архитекти, които се занимават с озеленяването, паракоустройство и озеленяване. Всъщност това е основната теза на законопроекта.
Само за информация на народните представители, тази година се дипломира вторият випуск урбанисти. Това е една нова специалност за ВИАС и нямаше начин да бъде обхваната, тъй като законът е гласуван 2003 г.
Затова, уважаеми колеги, мисля, че е съвсем разумно и практично това, което е предложено от нас тримата. Единодушно беше взето решение в комисията законопроектът да бъде подкрепен. Законопроектът е подкрепен и от браншовите организации на архитектите и инженерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът е от 2003 г., но последното изменение е от миналата година.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ, от място): Променян е по друга материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, един доста професионален закон, който в последните две години прие нови формулировки. Днес пред вас са текстове, които регламентират и разширяват реално практически действия, които Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране реализират.
Поправките днес са необходими именно от важността колегите, които са много близко до професията на архитекта, реално допълват професията на архитекта в тези две специализирани сфери, да могат да членуват в една камара, защото творческият продукт, който излиза като окончателен, може да бъде само колективен, с участието на представители на различната архитектурна мисъл.
Мисля, че в законопроекта има и едно допълнение, което е продиктувано от самата дейност на Камарата на архитектите точно в последните две години, която е много наситена, много отговорна. И аз ще повторя това, което винаги е казвано, че може би това е гилдията на архитектите и инженерите, на които държавата регламентира чрез този закон доста сериозни функции. Членовете на комисията, имахме срещи, за да проверим как те изпълняват тези свои възложени от държавата функции. Именно по тези причини е необходимостта да добавим в този законопроект и едно регламентиране на регионалните и местни структури на Камарата на архитектите и инженерите, тъй като те се затрудняват, особено в София, където е насищането на тези професии. И има един минимум и максимум, който регламентира низовите структури на съответните камари.
Като последното, което бих си позволила да кажа – регламентира се и понятието „проектантско бюро”. В Европа и в света то отдавна е прието и наложено като терминология. С този законопроект в случая ние допълваме и това. Аз съм уверена, че колегите ще подкрепят този законопроект. Мисля, че това ще е полезно за динамичното развитие на този бранш. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Обявявам дискусията за приключила.
Гласуването на законопроекта ще бъде следващата седмица в четвъртък, както е по правилник.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми да направя едно съобщение: генералният директор на Българската национална телевизия с писмо до председателя на Народното събрание иска разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол днес, 6 март 2009 г., във времето от 12,25 до 14,15 ч. Това се налага поради прякото предаване от Норвегия на кръг от Световната купа по ски - алпийски дисциплини.
Както знаете, уважаеми народни представители, винаги сме уважавали такива искания от Българската национална телевизия по обясними причини.
Ще ви съобщя новопостъпилите питания за периода от 27 февруари до 5 март 2009 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи, относно политиката на ДКЕВР за регулиране на цената на водата през първите два месеца на 2009 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 март 2009 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Станчо Тодоров към Михаил Миков, министър на вътрешните работи, относно ефективността на кадровата политика, провеждана от Министерството на вътрешните работи при спазване принципите на конституционна справедливост и равнопоставеност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 март 2009 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Станчо Тодоров към Николай Цонев, министър на отбраната, относно правото на кадровите и пенсионираните военнослужещи, пострадалите при или по повод отбраната на страната и ветераните от войните да ползват лечебните, санаториалните, профилактичните заведения и почивната база към Министерството на отбраната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 март 2009 г.
4. Постъпило е питане от народните представители Владимир Дончев, Илко Димитров и Николай Свинаров към Николай Цонев, министър на отбраната, относно ресурсната и институционална обезпеченост на дейностите по опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на българските военни паметници на територията на Република Македония. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 март 2009 г.
Преди да дам възможност за изявление от името на парламентарна група, нека да раздам писмените отговори:
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Светослав Спасов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев.
Госпожо Николова, заповядайте за процедура.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Преди две седмици по същия начин поисках думата, за да направя остра забележка за обстоятелството, че господин Валери Цветанов не се явява, за да отговори на въпроси, които са твърде важни за голяма група хора, за целия гр. Русе във връзка с това, че той като земеделски министър отнема 1000 декара земя от института, за да прави там леярна.
Радвам се, че вицепремиерът Калфин е тук, защото в моя град се говори, че Вие, господин Калфин, заедно с ректора на Русенския университет сте съпричастни към това бизнес начинание на бизнесмена Цветанов.
Аз не знам дали ходи в Монголия, ядрени горива или какво уточнява, защото той е склонен към такива бизнес начинания, спомням си, че имаше едни черни биволи навремето, но искам да кажа, че тази земя е дадена от Митхат паша и ние няма да позволим някакъв си Цветанов да я отнема. Става въпрос за публична държавна собственост.
Затова, господин председател, аз искам по някакъв начин да се направи разместване на въпросите, за да може Цветанов, който се крие според мен, да дойде тук и да отговори – кой му е дал право, извън волята на Министерския съвет, да се разпорежда с публична държавна собственост, дадена на Селскостопанска академия – един от малкото институти, които се занимават със земеделие, обработка на почви, семена и всичко, което се случва с едно модерно земеделие.
Аз Ви моля, господин председател, да направите нужното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, Вие поставяте този въпрос за втори или за трети път. Впрочем Вашето питане към министър Валери Цветанов е включено в програмата, на трето място е. Не знам обаче дали ще ни стигне времето до 14,00 ч. Министърът е включен на пето място в поредицата. Лично аз нямам нищо против.
Съобщете на министъра да дойде тук. В края на краищата един въпрос се поставя няколко пъти и е добре да бъде отговорено. Нямам лично право аз да размествам сега. Как да разместя примерно Джевдет Чакъров, министъра на околната среда и водите, без да съм разговарял с него?
Поканете министъра на земеделието и храните – действително този въпрос се поставя вече трета или четвърта седмица.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин председател, аз също искам да използвам парламентарния контрол, за да обърна внимание върху това, че един наш законопроект с Минчо Христов е внесен преди повече от две години и досега няма придвижване. Става дума за нашето предложение за отпадане на точковата система - впрочем единственото предложение, което е внесено в този парламент за преизчисляване на пенсиите и за коефициент за прослужено време. Ние предлагаме коефициентът да бъде 1,5. Ако това се приеме, повишението на пенсиите няма да става както досега – на час по лъжичка, а чувствително ще се вдигне размерът на пенсиите. Може би ще успеем да направим както Румъния – с еднократното повишение на 43%. Целта на нашето предложение е да дадем възможност на хората, на които не им достигат една-две точки за пенсиониране, ако те желаят, да могат да се пенсионират и по този начин да освободят места за по-младите хора. Разбирате, че това е много значима и полезна антикризисна мярка.
Призовавам ви това предложение да влезе в дебат в пленарната зала. Тревожа се, че повече от две години парламентът не го допуска до дебат, но в същото време с чувство на срам и неудобство трябва да кажа, че в този парламент партията "Атака" и други политически сили си предложиха депутатски пенсии от 1500 лв. Тези факти са много тревожни и срамни. Затова призовавам, за да дадем глътка въздух на българските пенсионери, нека да допуснем за дебат това разумно предложение, което само би подпомогнало българските пенсионери, които са два милиона – значителна част от българското население. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, осъзнавате, че това не е никаква процедура. Сега сме в парламентарен контрол. Знаете правилника. Можете лично Вие да направите предложение във вторник до 18,00 часа – това, което сте внесли, да се включи в седмичната програма.
СТЕЛА БАНКОВА (встрани от микрофоните): Правила съм го повече от 20 пъти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направете го. Залата решава. Тук никой от нас не може да реши това, което ни предлагате – включването на Вашия законопроект. Има още 500 законопроекта!
Заповядайте, господин Димитров – изявление от името на парламентарна група.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин заместник министър-председател! Обръщам се и към шестимата души от тройната коалиция, които са в момента в залата. Надявам се чрез тях да достигне до останалата част от управляващото мнозинство.

ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на ОДС и на партия СДС

Промяната на изборното законодателство в България закъснява силно и единствено по вина на тройната коалиция. Всичко това ни кара да се съмняваме в желанието на БСП, ДПС и НДСВ да въведат мажоритарност на тези избори.
Днес СДС и Парламентарната група на ОДС внесе Законопроект за електронното гласуване. Нашата цел е да се разшири значително гражданското участие в изборите чрез привличане на младите избиратели, за които електронната среда е естествена и които често не гласуват по традиционния начин с хартиени бюлетини; на избиратели със специфични физически потребности или заболявания, за които отиването до избирателните секции е проблем или дори е невъзможно; на живеещите в чужбина избиратели – над един милион български граждани живеят в чужбина; както и избирателите у нас, които в изборния ден пътуват и не се намират на съответното място; също така на всички избиратели, ползващи съвременни комуникационни и информационни технологии за делови и битови цели. Повишената чрез електронното гласуване избирателна активност е от важно значение за привличане и приобщаване на гражданското общество в управлението, както и за повишаване доверието към избраните органи и взетите с референдум решения. По предварителна оценка привлечените за България по този начин допълнителни гласове могат да достигнат до половин милион гласа.
Електронното гласуване, което предлагаме от СДС, е толкова сигурно и надеждно, колкото и гласуването с хартиени бюлетини по отношение на процедурите на гласуване.
Дистанционното гласуване е не по-малко надеждно от широко прилаганото по света дистанционно гласуване по пощата.
Стандартите и изискванията към системата за електронно гласуване са и както системата за електронно банкиране. Щом можем да поверим парите си на такъв вид банкиране, защо да не поверим гласа си на система със същите стандарти за защита и сигурност?!
Според нас от СДС електронно гласуване отговаря на нуждите и изискванията на съвременното информационно и комуникационно общество. Неговото внедряване и използване представлява обективна необходимост. Разходите за подаване и обработка на един глас при електронно гласуване в момента са съизмерими с тези при гласуването с хартиени бюлетини. В перспектива и с разширяване обхвата на електронното гласуване относителните разходи за електронно гласуване ще спаднат под тези при гласуване с хартиени бюлетини. Електронното гласуване все повече се прилага в Европа и по света и в бъдеще ще преобладава над гласуването с хартиени бюлетини. Например в Холандия над 95% от избирателите гласуват електронно в контролирана среда. Над 95% от избирателите! В Латвия всички избиратели имат достъп до електронно гласуване чрез банкови смарт-карти. Електронно се гласува на избори и референдуми в някои кантони на Швейцария. Електронно гласуване има в Англия, Ирландия, Франция, Швеция, Германия, Испания и САЩ. Електронно гласуват дори страни като Мексико, Бразилия, Индия – страни, от които традиционно се смята, че България е по-напреднала, но очевидно не и в изборното законодателство.
На среща на министрите на външните работи на държавите-членки на Съвета на Европа през 2003 г. бяха приети стандарти и препоръки за електронно гласуване. В документа се отчете необходимостта от все по-широко използване на информационните и комуникационни технологии в изборните процеси, включително, забележете, и за електронно гласуване.
На нова среща на комитета през м. септември 2004 г. се прие и подписа окончателен документ, според който електронното гласуване ще стане неотменна и важна част, забележете, от европейската изборна практика. В течение на следващите две години държавите - членки на Европейския съюз, ще трябва да обърнат особено внимание на електронното гласуване и в частност на привеждането му в съответствие с приетите в упоменатия документ норми и стандарти.
В този смисъл става въпрос не дали, а кога в България ще се въведе електронно гласуване. Ние от СДС смятаме, че предимствата са очевидни, ако сега започне подготовката на този процес.
И най-накрая, колеги, искам да ви обърна внимание на основния въпрос – над един милион българи живеят в чужбина. При електронно гласуване техният глас ще се чува. Защо да не им дадем това право?! Дайте им това право! Нека те да участват, нека се чувстват част от процеса, нека избират! От това можем само да спечелим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Днес ли внесохте законопроекта, господин Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Да. Можете да се запознаете с него, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Многократно съм поставял пред Вас въпроси, свързани с безобразията на така наречените големи естествени монополисти – ток, парно, вода, телефони. Доказал съм тук с факти, че цените на тези монополисти са драстично завишени и че те целенасочено, много пъти в съучастие с държавни институции, с политици, с правителство ограбват българските граждани.
Няма да се спирам отново на грабежа, който бе извършен чрез приватизацията на енергоразпределителните дружества. От тази трибуна доказах, че само кабелите струваха повече от сумата за приватизация. Не говоря за недвижимите имоти, почивните станции и инфраструктурата. В приватизационния договор бе записано, че българската държава им гарантира норма на печалба от 16%. Масово бяха съкратени енергетици, включително и от аварийните екипи. Сега всеки може да види резултатите – чести аварии, ток, който варира от 130 до 280 волта, масово изгарящи електроуреди, надписани сметки. Чешкото дружество ЧЕЗ въведе така нареченото тримесечно отчитане, което беше разрешено, подчертавам, от Държавната комисия за водно и енергийно регулиране. Това тримесечно отчитане, първо, категорично противоречи на Директива 32/2006 на Европейския съюз, която казва, че сметките трябва да бъдат само въз основа на реалното потребление. Когато предложих да се въведе в закона точно това изречение, съответстващо на европейската директива, пленарната зала не го прие, за съжаление.
След растящото недоволство от страна на потребителите Държавната комисия отмени тримесечното отчитане и задължи ЧЕЗ да върне месечните сметки. Моят въпрос е: след като Държавната комисия още през октомври миналата година задължи ЧЕЗ да премахне тримесечното отчитане, защо тази фирма не е изпълнила това нареждане и какви санкции ще бъдат предприети срещу нея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Тримесечното отчитане на консумираната електрическа енергия от крайните потребители е регламетирано в одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Общи условия за договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителните мрежи и Общи условия на договорите за снабдяване с електрическа енергия. Тази възможност съществува законово. Използвана е от „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „ЧЕЗ Електро България” АД. Двете дружества прилагат тримесечно отчитане на средствата за търговско измерване от м. май 2008 г.
След въвеждането на тази система за тримесечно отчитане на сметките бяха установени редица нередности. Постъпиха доста жалби, сигнали, молби от страна на гражданите. Това наложи специална проверка от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В рамките на тази проверка бяха установени редица грешки при тримесечното отчитане.
С Решение № 157 от 13 октомври 2008 г. комисията преустанови експерименталното въвеждане на тримесечното отчитане на „ЧЕЗ Електро България” АД. На основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката с протоколно Решение № 204 от 22 декември 2008 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е задължила „ЧЕЗ Разпределение България” в срок до 31 януари 2009 г. да започне поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане на консумираната електрическа енергия, което въвеждане на ежемесечното отчитане да приключи до 31 март 2009 г.
Както знаете, за неизпълнение на тези препоръки Законът за енергетиката предвижда принудителни административни мерки, които могат да бъдат наложени. За да се приложат на практика тези мерки, залегнали в Решение № 204, е сформирана работна група, в която участват представители на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „ЧЕЗ Разпределение България”. Отчетени са и настъпилите промени в енергийния сектор в началото на 2009 г., които трябва да се вземат под внимание, по-специално повишаването на изкупните цени за доставка на електроенергия. От 1 януари т. г. разходите за закупуване на електроенергия от „ЧЕЗ Електро България” АД, които те са представили в комисията, се увеличават с 6 млн. 500 хил. лв. Междувременно от собствениците на компанията са дали редица документи и данни за значително подобряване на услугата и отстраняване на всички тези пропуски и грешки, които имаше в началото при въвеждането на тримесечното отчитане миналата година. Предстои до края на месеца тази работна група да завърши своята работа, да направи анализ и да се вземе окончателно решение дали ще се запази тримесечното отчитане или ще се върне към едномесечно отчитане.
Връщането към едномесечно отчитане означава, че допълнителната цена за повишените цени на електроенергията би трябвало да се разпредели върху потребителите. Едно от нещата, които Държавната комисия в момента проучва заедно с ЧЕЗ, е дали има възможност това увеличение да не се прехвърли върху потребителите, а ако заради тримесечното отчитане има действително намаляване на себестойността, то това да се отрази в цената на доставките, разбира се, ако се отстранят изцяло проблемите, които възникнаха. Тогава решението може да се преразгледа. Засега е валидно решението за преминаване до края на м. март на 2009 г. към едномесечно отчитане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин вицепремиер, не ми се мисли какво щеше да стане, ако в парламента не бяхме прокарали със Стела Банкова и още няколко колеги забраната за такса електромер. Защото тези дружества възнамеряваха да сложат такса електромер на всеки български дом. Тоест потребяват или не електроенергия, хората щяха да плащат по 3, 5 или 10 лв. на месец. Не ми се мисли какво можеше да стане, ако това не беше прието от залата, за което благодаря.
Според мен, ако сте отговорно правителство, вие трябва да предприемете няколко конкретни стъпки. Първо, пълна ревизия на големите приватизационни сделки, започвайки с енергийните дружества. От години отлежава, господин председател, към Вас се обръщам, законопроект в тази насока, който съм внесъл в парламента.
Второ, драстично повишаване на глобите за големите монополисти, които си позволяват да надписват сметките и да лъжат гражданите. Тази глоба трябва да достигне до 10 млн. лв., за да пресече в зародиш желанието на чужди тарикати да надписват сметки. Преди повече от две години предложих такъв законопроект, за съжаление залата не го прие.
Трето, незабавно разследване на действията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която, честно ви казвам, имам чувството, че защитава интересите на големите монополисти. Как иначе може да се обясни позицията на господин Шушулов, който първо е против тримесечното отчитане, след това го приема, после го забранява, а сега говори, че на гражданите вече им харесвало да има тримесечно отчитане, че гражданите молели да има тримесечно отчитане? Срамота!
При условие, че съм показвал от тази трибуна на господин вицепремиера и на Вас сметка на гражданин, който обичайно плаща на месец за крушка на стълбище около лев, а ЧЕЗ му беше начислил от две месечни сметки по над 170 лв. Чухте ме добре – 340 лв. за два месеца.
Питам Ви конкретно, господин вицепремиер: как ще обясните поведението на чешкия монополист, който твърди, че е готов да смъкне цената, ако се премахне тримесечното отчитане, а в същото време дава заявка през Държавната комисия за енергийно регулиране, че иска 10-процентно увеличение на цената? Как ще ни обясните Вие това безобразие? Ще Ви помоля за конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, почти четири години вече сте тук. Това е въпрос и имате право на реплика, а не да задавате въпрос. Само при питането народният представител има възможност да зададе допълнителен въпрос.
Господин министър, заповядайте, както прецените. Имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Въпреки че е извън процедурата, не искам да остава във въздуха въпросът на господин Христов, който в момента говори по телефона.
Тримесечните сметки за отчитане на електроенергия, според обосновката на ЧЕЗ, са свързани със съкращаване на разходите по ежемесечното отчитане. Трябва да Ви напомня, че примерно сметките за парно в София се засичат един път в годината, не на три месеца, и се плащат вноски всеки месец, като един път в годината се изравняват. Така че това не е нова практика в България. Ако това намаляване на разходите се отрази реално в намаляване на цените или по-малко увеличаване от това, което са поискали с тези 10% включително, то тогава би било приемливо, разбира се, ако се отстранят и всички проблеми, свързани с тези примери, които и Вие дадохте за надписване на сметки, за компютърни проблеми и т.н. Ако не се отстранят проблемите, ако хората продължат да плащат сметки, които не са обосновани, и ако това намаляване на себестойността с отчитането на три месеца не се отрази в сметките на гражданите, то това няма смисъл, разбира се. Така че това е логиката в искането на увеличение от страна на ЧЕЗ. За момента те нямат друго решение. Последното решение е до края на март да минат на едномесечно отчитане.
Пак казвам, работи работна група. Ако те убедят държавната агенция, че с тримесечното отчитане ще се отстранят грешките и това ще се отрази в цените на гражданите, то тогава има основание да бъде продължено. Нека да изчакаме до края на месеца, другия месец ще Ви отговаря, ако пак се интересувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Ваня Цветкова към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Госпожо Цветкова, това е питане, следователно разполагате с три минути да развиете питането си към министъра.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Моето питане е относно политиката на правителството за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги – един проблем, който е пряко свързан с цивилизоваността на едно общество. Качеството на водоснабдителните и канализационните услуги е критерий за цивилизованост на всяка държава. Ако съдим по степента на развитие на тези услуги у нас, страхувам се, че резултатът ще е повече от отчайващ. България вече две години е член на Европейския съюз, но за съжаление не успяваме да усетим ползите от това. Европейският съюз провежда политика в подкрепа на сближаване, така че по-слаборазвитите региони да достигнат нивата на развитите страни.
Програмата за развитие на селските райони, която се формира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвижда много средства за развитие и особено за подобряване на инфраструктурата, в това число водоснабдителната и канализационната инфраструктура. Несъмнена предпоставка за напредъка на всяко населено място и за развитието на малкия и средния бизнес на територията му е качеството на ВиК-услугите.
Сигурна съм, че като заместник министър-председател, отговарящ за Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, си давате сметка, че страната ни е изключително изостанала в развитието на ВиК-инфраструктурата – в малко общини се пречиства питейната вода, да не говорим за канализацията.
Във връзка с това питането ми към Вас е: каква е политиката на правителството за подобряване на качеството на ВиК-услугите? Има ли регистър по общини и населени места за реалните показатели за качеството на ВиК-услугите съобразно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате този път с малко повече време – с пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, Вашето питане всъщност е свързано с политиката на правителството за подобряване качеството на ВиК-услугите. Доколкото то е свързано с инвестиции в пречиствателни станции и водопроводи, предполагам, че като народен представител с близо четири години стаж Ви е добре известно, че този въпрос трябваше да го зададете към министъра на регионалното развитие господин Гагаузов. Фактът, че не го задавате към него означава, че не се интересувате точно от инвестициите, които са направени и за които той може да Ви отговори за този сектор.
Аз ще Ви отговоря в частта от въпроса, която е свързана с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която не прави инвестиции и не отговаря за инвестициите във водния сектор. За сметка на това по закон на нея са й възложени функции да отговаря за качеството на водата, която е доставена. Тя може да констатира дали това качество е правилно и да изисква от водоснабдителните дружества да предоставят подобно качество.
На електронната страница на комисията в момента има публикувана информация за цените, които са предлагани и утвърдени от ВиК-операторите. Комисията сключва с тях договори, в които има и конкретни изисквания по отношение на качеството на водата.
По отношение на това дали има регистър, в който да се регистрира качеството на водата във всяко едно населено място, има такъв регистър, госпожо Цветкова. За съжаление, той обхваща все още доста малко населени места и общини – някъде около 68.
През 2008 г. със средства на Световната банка от експерти на Съединените щати беше разработена информационна система за данни за качеството на водоснабдителните и канализационни услуги. Системата ще бъде внедрена през 2009 г. След като бъде внедрена, ще бъде предоставена за публичен достъп чрез електронната страница отново на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. С тази система всеки един гражданин във всеки един момент ще може да види какво е качеството на водата в съответното населено място.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и подзаконовите нормативни актове Главна дирекция „ВиК-услуги” в Държавната агенция за енергийно и водно регулиране разработи и утвърди всички регулаторни документи, които са необходими за изпълнение на изискванията за контрол и мониторинг на качеството на водите. На основание на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги към 2008 г. са одобрени бизнес плановете за периода 2009-2013 г. на водоснабдителните дружества, в които има конкретни показатели за количества, цени и инвестиции, които те трябва да направят, за да подобрят качеството и достъпа до водоснабдяване.
Освен това за Ваша информация ще Ви кажа, че комисията работи много активно по разглеждане на жалби от граждани, свързани с качеството на водата. За миналата година в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са подадени 260 такива жалби. Всички те са разгледани и там, където комисията е имала някакви правомощия, е взела мерки.
Още един път повтарям, правомощията на комисията са главно в осъществяването на мониторинг и ангажименти от страна на водоснабдителните дружества по отношение на инвестиции в подобряване на качеството на водите. За конкретните инвестиции, включително по населени места, Ви предлагам да се обърнете към министър Гагаузов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова.
Госпожо Цветкова, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министър Калфин.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Да, разбира се, господин вицепремиер, в случая не питам за инвестициите, а питам за качеството на водоснабдителната и канализационна услуга. Не знам, но би трябвало да сте наясно, че при формирането на цената на водата не се взема предвид чистотата на водата, непрекъснатостта на водоползването и налягането във водоснабдителната мрежа. Тези показатели са залегнали в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и когато не са налице, те са пречка за ползването както на битови домакински уреди, така и за създаването на определени видове производства на територията на една или друга малка община, която няма пречистване на водата и няма пречистване на отпадните води.
В тази връзка много отдавна съм внесла законопроект, с който да се определят тези качествени показатели. В тази посока ще ви дам един пример.
Да, държавата подпомогна област Кюстендил, като от излишъка в държавния бюджет компенсира осемте милиона задължения по водния заем, като за мен това беше повод да се ликвидира старото ВиК-дружество, за да се смени неговият директор. За това говорят и резултатите, които има новото ВиК-дружество, което няма абсолютно никакви задължения вече, но въпреки всичко цената на водата веднага поскъпна с около 30% за цялата област.
Трябва да ви дам пример, че община Бобов дол, откъдето съм донасяла в Комисията по околната среда и водите на господин Божинов вода и тя има цвета, да не казвам точната дума, но това е една от най-скъпите води, по-скъпа и от Кюстендил, където има пречиствателна станция, и е 1,26 лв., а в Бобошево, където имат невероятен режим на вода, цената е 1,38 лв.
Така че има ли мотив да бъде повишена цената на водата, след като дружеството вече няма финансови затруднения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Цветкова, ако се интересувате за обосновката за повишаването на цената във ВиК Кюстендил, ще трябва да проверя това нещо, разбира се, и да Ви отговоря допълнително, ако искате и писмено.
Това, което мога да Ви кажа, е, че държавната комисия би могла да следи за качеството на водата, но това качество се подобрява от инвестиции, а не от мониторинг. Така че, когато говорим за подобряване на доставката и на качеството на вода, това е свързано с инвестиции в пречиствателни станции, съоръжения, включително подновяване на водопроводи и т.н. Цената на водата има значение и от това каква й е себестойността – откъде се взема, колко път минава, по какъв начин се доставя в съответното населено място.
Източниците за финансиране на тези инвестиции, понеже в продължение на дълги години нямаше никакви инвестиции във водопреносната система в България, са няколко: първият е свързан с цената на водата – това, което всички плащаме като потребители на вода; вторият източник е свързан със заеми, които пак, както този заем от Световната банка, се натоварват в сметките на потребителите; и третият източник е свързан със средства от Европейския съюз, които в момента по най-активния начин се използват, така че да добавят това, което може да се получи от Европейския съюз.
Но, доколкото ми е известно, необходимостта от инвестиции в този сектор е огромна, за да получим качество на водата, каквото би трябвало да получи всяко едно селище. В сравнение с предишни години, пак трябва да питате министър Гагаузов за точните числа, но това, което мога да Ви кажа, е, че в пъти повече са инвестициите, които се правят във водопреносната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на народния представител Ваня Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин вицепремиер, наистина ще Ви дам конкретни факти от начина, по който са увеличени драстично цените в Кюстендилска област. Тук някои от колегите ме репликираха, че в техните райони водата била доста по-скъпа. Трябва да Ви кажа, че Бобов дол се захранва директно от язовира, без никаква пречиствателна станция и няма основание цената да е толкова висока.
От друга страна, Вие казахте, че ДКВЕР следи за качеството на питейната вода. Но когато това качество не е налице, то трябва ли да бъде отразено в цената на водата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Обръщам се към Вас с питане, свързано с една от най-важните дейности в нашата образователна система, а това е въвеждането на интернет във всички български училища.
Още през 2005 г. Народното събрание прие Национална стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в българските училища. В изпълнение на тази стратегия до средата на 2008 г. по проекта „Национална образователна мрежа” в мрежата и оттам свързани с интернет бяха включени 2948 училища. Повтарям - 2948!
Когато срокът на проекта завърши, нормално беше да се потърси решение, което да осигури тази свързаност с едновременно подобряване на качеството. Вместо това Държавната комисия, на която Вие по определен начин сте принципал с възложени правомощия, използвайки финансирането, което се осигурява от Министерството на образованието и науката, тъй като обект на свързаността са българските училища, проведе една сложна и непрозрачна процедура с две обществени поръчки, по първата от която се явиха 6 кандидати. Пет от шестте бяха отстранени – един познат способ в българските министерства. Остана само една фирма – фирмата „Лирекс”, която спечели позициите по първия търг за обществена поръчка.
По втория търг за обществена поръчка, която касаеше пряко свързаността в интернет на всички български училища, от всичките 28 подизпълнения на поръчката, така да се каже, само по 2 имаше резултат – за София-град и за Плевен. В резултат на което, господин министър, голяма част, много голяма част от българските училища се оказаха в невъзможност да продължават да осигуряват на българските ученици интернет.
Това, което впоследствие направи Министерството на образованието и науката, беше да се обърне към всички директори на училища и да им каже: потърсете си доставчик на интернет, който да се вмести във финансирането, което е определено, и ние тогава ще ви осигурим това финансиране.
Тъй като всичко това, което Ви казвам, е просмукано от нечистоплътност и непрозрачност, отправям към Вас следните ясни въпроси, под формата на питане: по какъв начин политиката на Държавната агенция изпълнява целта на Националната стратегия за въвеждане на интернет за всички български училища? Второ, има ли интернет-свързаност на училищата от трета група – това са селата и отдалечените райони, през учебната 2008/2009 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, проектът „Национална образователна мрежа” е най-мащабният проект за българската образователна система, за повишаване качеството на образованието и обогатяване на учебното съдържание чрез въвеждането на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес. Той се реализира в съответствие с Националната стратегия на правителството на Република България за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища. Отговорности по този проект имат Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Този проект има няколко фази на изпълнение. През 2004/2005 г. са оборудвани с необходимата компютърна техника, периферна и комуникационна техника кабинетите във всички тогава 3170 училища. Изградена е и най-голямата виртуална мрежа от ново поколение, която свързва 2948 училища, тук Ви беше вярно числото, с осигурен безплатен интернет и интернетен достъп и контролен център.
За постигане на устойчиво развитие на проекта през 2008 г. с решение на Министерския съвет бяха предвидени средства за периода 2008-2012 г., не са много големи, 5,5 милиона лева за тези четири години, с които се предвиждат няколко цели: доизграждане на контролен център, доизграждане на национална опорна образователна мрежа с регионални центрове в 15 областни града, изграждане на свързаност на всяко училище до регионалния опорен център, директна връзка с контролния център и националната образователна мрежа и осигуряване на интернет свързаност с контролен център и център за управление на националната образователна мрежа.
Държавната мрежа за информационни технологии и съобщения е извършила необходимата организация за провеждане на открити процедури за възлагане на обществени поръчки за изпълнението на проектите в съответствие с всички разпоредби на Закона за обществените поръчки. За доставката на комуникационно оборудване – а оборудването на контролния център и изграждането на 15-те регионални центрове в рамките на националната образователна мрежа бяха осъществени като самостоятелни позиции с една открита обществена процедура, избраният изпълнител е действително фирма „Лирекс БГ” ООД.
Господин Иванов, защо е избрана тази фирма и защо има други отстранени фирми, знаете, че не е въпрос, на който е редно да се отговаря в Народното събрание. Има съдебна процедура. Всеки, който мисли, че е нарушен Законът за обществените поръчки, би могъл да се възползва от нея.
Що се отнася до интернет свързаността на училищата от трета група - направени са 29 обособени позиции, по които е обявена открита процедура. Изпълнители са избрани само по две от тези обособени поръчки – за София-град и Плевен. За всички останали позиции това, което са предложили заинтересуваните участници е повече от това, което бюджетът има възможност да отпусне и колкото са били определените средства, така че за останалите 26 области не са сключени договори.
По договорка между държавната агенция и Министерството на образованието се е минало към друг вариант, който ще осъществи много по-лесно свързаността с интернет на тези училища, а той е същите тези средства, които междувременно са върнати по бюджета на Министерството на образованието и науката, да бъдат предвидени в делегираните бюджети на училищата и те да сключат договори с местни интернет доставчици. По този начин се очаква първо цената да бъде по-ниска и на второ място се очаква много по-бързо да се случи това нещо, отколкото да се обявяват поръчки, на които не се явяват фирми, които са готови да ги изпълнят.
Между другото, трябва да Ви кажа, че има още един мотив този вариант да се предостави на училищата и това е поради постоянното променяне на броя на училищата. В сравнение с началото на 2008 г. в момента училищата са намалени от 2900 на около 2500. Така че много по-добре, е когато самите училища, ако те продължават да работят и са действащи, сключат договори, особено в училищата от трета група. Тук господин председателят действително беше прав – въпросът вече е към Министерството на образованието, което има средствата и ги е прехвърлило в делегираните бюджети, с които би трябвало те да сключват договори с местни доставчици на интернет. Това, което е свършено до момента, са няколко неща: дооборудване на контролния център и изграждане на регионалните центрове в 15-те области; изградена е опорна свързаност между контролния център и регионалните центрове; финансирана е комуникационната им услуга до края на 2009 г.; сключени са договори с БТК за поддържане в рамките на 8 месеца на комуникационната услуга за Плевен и София-град до 30-и септември тази година. Първоначално предвиденият ресурс за свързване с училищата е прехвърлен по бюджета на Министерството на образованието и науката. Би трябвало да се потърси действително подобно и трайно решение, тъй като знаете, че всяка година се подновява абонаментът към свързване към интернет. Много по-удобно това се прави не централизирано, а примерно от училищата, които получават въпросния интернет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за до 2 уточняващи въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Разбира се, господин председателю, вие знаете, че спазвам процедурата.
Откъм фактология, господин министър, това, което Вие казахте, не мога да го оспоря. Но вместо това да прекрати въпросите, те просто идват от само себе си. Вие казахте: най-лесното решение е намерено, всяко училище ще намери интернет доставчик и да си осъществи връзката в рамките на бюджет. Добре, аз тогава питам: първата обществена поръчка, за която Вие казахте, и която е на стойност два милиона лева за изграждането на тези регионални центрове – близо 8 на брой, за какво служи? За нищо. Връзката, която в момента функционира между контролния орган и оборудваните регионални центрове, е просто един неизползван паметник, защото всяко училище си намира интернет провайдър и си осъществява връзка с интернет. Подобно на каца без дъно с тази обществена поръчка са наляти два милиона лева, които не могат да бъдат оправдани като дейност в обществена полза. Ако е била идеята да се намери този начин, който в момента съществува, питам: в крайна сметка защо се направи тогава тази обществена поръчка? Хората, които трябва да вземат отговорно решение в ползва на българското образование явно не са си на мястото.
Моят първи въпрос към Вас е именно свързан с това: как ще бъдат оправдани тези вече похарчени 1 млн. 500 хил. лева за изграждането на регионалните центрове и оборудване, което Вие казахте директно?
Вторият ми въпрос е по какъв начин ще бъде използвано това оборудване, което стои затворено и неизползвано?
Господин председателю, знаейки, че имам право на два въпроса, все пак ще задам трети: известно ли Ви е, господин министър, по-скоро дали от Държавната агенция са Ви известили, че Комисията за защита на конкуренцията е отменила единия от двата проведени търга за обществена поръчка като незаконосъобразни? Няма ли да се потърси отговорност на хора, които пилеят държавните пари, защото републиканският бюджет са пари на всички български граждани данъкоплатци, и, които не могат да организират един законосъобразен конкурс? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, Вие зададохте не три, а пет въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Министърът ще отговори и на петте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, министърът може да отговори и на 10, но само в рамките на три минути.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателя.
Господин Иванов, сам виждате, че системата работи. Когато някой не е доволен от това как се провежда обществена поръчка, вместо да губи времето на депутатите и на парламента, той се обръща към Комисията за защита на конкуренцията, към съда, оспорва тази поръчка и вече има съдебни процедури за това нещо. Още повече, ако нещо е отменено, то не е направено, нали така? Така че няма как хем да се отмени, хем да се оправи.
Сега по-сериозно по другите въпроси, които ми зададохте. Изграждането на тази национална мрежа, включително националния център и 15-те опорни центъра, не е свързано с оборудване, което стои неизползвано, защото има сключени договори за доставка на интернет в училищата в 1900 български училища. Националният център и 15-те регионални опорни центъра осъществяват и осигуряват тази връзка на 1900 български училища. За останалите около 500, които са основно в трета група, действително, това са малки училища, отдалечени, поради причини, за които казах, че нямаше интерес за тази сума, която може да отпусне държавата от страна на изпълнители, не се случи конкурс с изключение на две области, им е дадено право сами да сключват договори.
Пак ще Ви припомня нещо, което Ви казах – че броят на тези училища непрекъснато се сменя. Най-рискови към закриване и преструктуриране са училищата именно в отдалечените региони. Така че това оборудване, което и изградено, и което е направено, и този център, който се изгражда, поддържа огромната част от училищата. Ако сметнем колко са децата в тези училища, ще видите, че те са почти 100% с малки изключения децата в малки отдалечени училища.
Така че няма оборудване, което да стои неизползвано. Точно обратното, оборудването се използва изцяло и е намерен най-бързият начин тези оставащи училища, които не могат да бъдат свързани в тази мрежа да осъществят на децата достъп до интернет, съответно с оборудваните кабинети за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, мога само да Ви съчувствам, че търсите отговор на въпроси, на които отговор нямате. Казвам го съвсем откровено, съвсем отговорно, ще повторя, и компетентно.
Вие освен това казахте неща, които наистина не са верни. Не са верни – в момента, когато не се осъществяват функциите на националната образователна мрежа, а те не се осъществяват, защото има само функции в София и в Плевен. Навсякъде другаде се осъществява интернет-свързаност с доставчици, които са търговски дружества и няма значение какви, а тези опорни центрове стоят неизползвани. Оборудвани и неизползвани - това е факт. Да твърдите обратното, извинете, не бих си позволил по този начин аз да правя коментар защо го твърдите. Това е първото.
И аз отново повтарям – от отговора Ви не личи, като стоят неизползвани тези вложени средства, като техническо оборудване, как ще бъдат от обществена полза? Паметници - в момента е точно така. Попитайте вашите служители и те ще Ви кажат същото.
Като казвате, че е отменено едно решение от Комисията за защита на конкуренцията, това вече е факт. Освен, че е факт, питам: след като процедурата се отменя като незаконосъобразна, господин министър, не трябва ли да се потърси отговорност от лицата, които трябва да проведат процедури, които са законосъобразни? Защото отмяната на една процедура като незаконосъобразна, означава поне една година да се отложи дейността, която е била планирана с тази процедура. България толкова богата страна ли е? Първо, не стига, че имаме най-ниската интернет-свързаност в образователната система по отношение на страните от Европейския съюз, на второ място, забавя се, поради незаконосъобразни процедури. На трето място, пилеят се 1 млн. 500 хил. лв. в едно оборудване, което не се използва.
Това е един изключително голям скандал, защото засяга нещо, което е много важно, а то е дали българските ученици ще бъдат достойни граждани на Европейския съюз с необходимата информираност и използване на компютърна техника – това, което притежават всички техни връстници в Европейския съюз? Затова настоявам да се намесите в това скандално положение, което продължава втора година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Въпрос, зададен от народния представител Ахмед Юсеин към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Моят въпрос е относно Резолюция на Европейския парламент от 14 януари 2009 г. С приетата резолюция се посочват определени успехи относно правата на човека в Европейския съюз. В преобладаващата си част обаче тя препоръчва и напомня на страните членки за поетите ангажименти за спазването правата на човека, свободата, сигурността, справедливостта, премахването на дискриминацията, правата на малцинствата и акцентира върху тревожни ксенофобски прояви и други.
Уважаеми господин заместник министър-председател, вземайки предвид решенията на Европейския съд по правата на човека, независимите експерти и техните годишни доклади, докладите на органите на Съвета на Европа и сигналите, получени в Агенцията за основните права в Европейския съюз, Европейският парламент с особена загриженост прие Резолюцията относно основните права на човека.
Уважаеми господин заместник министър-председател, в съответствие с приетата резолюция Ви задавам следния въпрос: може ли да считаме, че в нашата страна – Република България, няма форми на дискриминация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин!
На 14 януари 2009 г. в Страсбург Европейският парламент прие Резолюция относно положението в областта на основните права в Европейския съюз през периода 2004-2008 г. Резолюцията съдържа обобщени констатации за прилагането на основните права в Европейския съюз и препоръки за постигането на по-нататъшен напредък, в това число противодействие на всякакви форми на дискриминация.
В този контекст бих искал да привлека вниманието Ви към чл. 6, ал. 2 на Конституцията на Република България, който гарантира равенство на всички граждани пред закона и недопустимостта на ограничение на правата и привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Следва да напомня също, че България е страна по основните международноправни инструменти като ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека, които съгласно Конституцията са част от вътрешното право на страната. България бе между първите държави, ратифицирали Конвенцията за премахването на всички форми на расова дискриминация. Държавата последователно изпълнява произтичащите от тази конвенция задължения. На тази основа правителството провежда последователна политика за предотвратяване на всички форми на дискриминация.
Уважаеми господин Юсеин, Министерството на външните работи няма компетенциите да дава оценки относно съществуването или отсъствието на проява на дискриминация в България. Това, което аз мога да Ви кажа, е по кои договори сме страна и какви са оценките на международните институции за това, което се случва в България.
Знаете, че България е една от малкото страни, в която съществува специален орган за предотвратяване и защита от дискриминация, а именно Комисията за защита от дискриминация, създадена съгласно Закона за защита от дискриминация.
Също така от 2004 г. е основана институцията застъпник на правата и свободите на гражданите и пазител на обществения интерес или омбудсман на основание на Закона за омбудсмана от 2003 г., чиято дейност включва и проблемите на дискриминацията. Основна роля в защитата от дискриминация изпълнява българският съд.
Бих Ви предложил за по-изчерпателен отговор, специално за практиките в България, които не са отразени в международни доклади, включително това дали има дискриминация и дали те се наказват по съответния начин, да се обърнете към съответните институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин – право на реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, нелепо ще бъде, ако кажем, че малцинствата не участват в управлението на страната във всички нейни, така да се каже, структури.
Ще бъде лошо, ако кажа, че нямаме структура и Закон за защита от дискриминация, защото в Комисията по правата на човека ние детайлно го разглеждахме. Имаме и похвали от европейските структури за този закон.
Вярно е, че има и чл. 6 от Конституцията на страната ни.
Обаче аз искам да повдигна така въпроса, защото държавата трябва да има определена политика към тези хора, които принадлежат към малцинствата, живеещи в нашата страна.
Тревожно е, че във висшия ешелон на войската от години няма никакви представители. Никой не желае там да има квоти, но това трябва да бъде държавна политика.
Тревожно е, че в прокуратурата от 1600 прокурори само трима човека са представители на малцинствата.
Тревожно е, че от 4000 съдии и следователи около 10 11 човека са представители на малцинствата.
Тревожно е да кажа, че във вашето ведомство, въпреки чл. 24, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба, нямате нито един Мустафа, Хасан или Ахмед, който да е посланик на нашата страна в друга страна. Ние, когато се срещаме с посланици на страни, които къде-къде в тези сфери са много назад, виждаме, че имат посланици, които са представители едва ли не на едни дребни малцинства в тази страна, просто си задаваме въпроса, че България трябва да има някаква политика в това отношение. Разбира се, в това отношение задължение има и президентът на Републиката ни, защото той също има дял при назначаването на посланици. Но може би трябва да има един нов поглед върху въпроса и структурите, които одобряват тези лица, вече трябва да имат предвид това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин - право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Юсеин! Наясно съм с въпроса, който поставяте. Честно да Ви кажа, нямам впечатление, че някой в България, не говоря само за Министерството на външните работи, е дискриминиран.
Малцинства по международни спогодби може да има по различен признак. Те могат да са етнически, религиозни, сексуални, имуществени и т.н.
България следва една много ясна политика. В България всички български граждани имат абсолютно защитени индивидуални права. Така че всеки един български гражданин с български паспорт, независимо от религиозното му предпочитание, социалния или етническия му произход и т.н., има едни и същи права. Тези едни и същи права на всички български граждани са изцяло гарантирани в Конституцията и законите. Те не предполагат създаването на квоти – пак казвам – на различни групи български граждани, на какъвто и да е принцип да ги разделяте.
Мога да Ви кажа конкретен пример. В Министерството на външните работи наскоро се преведе общ конкурс за млади дипломати, назначени бяха 25 души. Между тях има хора с имена, които според мен предполагат, че са българи-мюсюлмани. И няма абсолютно никакво ограничение. Хората се оценяват по това, каквото могат и каквото представят на този конкурс.
България е страна, в която се защитават изцяло индивидуалните права на всеки български гражданин и всеки един има еднакви права с всички останали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов, отново към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председателю! Темата, по която Ви задавам въпрос, е известна, защото съм я задавал и към предишния министър Николай Василев, и към Вас – това е темата, свързана с приватизацията на БТК.
Няма да правя ясните политически заключения, че това беше едно харизване за 230 млн. евро на най-печелившата българска държавна компания БТК. Но се спирам по един конкретен повод, по който преди година и четири месеца бях отправил към Вас въпрос. Той е свързан с факта, че на 21 август 2007 г. 65% от акциите на БТК бяха прехвърлени на американския инвестиционен фонд Глобъл Инвестмънт Груп. Съгласно договора за приватизация на БТК, където има като отделна част договор за допълнителни плащания при последваща продажба, е необходимо след като сумата, за която е извършена последващата продажба, надхвърли 300 млн. евро, 10% от сумата над 300-те милиона евро да бъдат преведени на българската държава. Това е клауза от договора.
Необходимо е, разбира се, да се получи съобщение от първоначалния купувач при приватизацията на БТК, който е Адвент Сънтрол енд Истърн Юръп 2 Лимитет Партнър Шип за тази сума.
При първия ми въпрос към Вас Вие отговорихте и аз Ви цитирам директно от стенограмата, че “не е предвиден конкретен срок за представяне на това съобщение”. Оттогава мина година и четири месеца, а от самото прехвърляне – година и половина.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол получила ли е най-после съобщение за продажбата на акциите, което да е придружено с документи, обосноваващи размера на дължимата престация?
И второ, платена ли тази сума? Ако не, какви мерки предприемате, господин министър, и правителството, което представлявате, за да защитите интересите на българската държава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! За разлика от предишния въпрос, по този сигурно ще намерим общи разбирания с Вас, защото по предишния смятам, че говорите неща, които не са верни. Училищата в България имат връзка и това се осигурява със съответната връзка с Интернет. Връщам се на този въпрос, защото по него имаме с Вас диалог от няколко години.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз Ви отправих в тази връзка въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Изцяло мога да се присъединя към Вашата оценка, че договорът, сключен през 2004 г., не беше добър договор.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): На едно мнение сме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Какво се случи в тази година и нещо, след като ме попитахте миналия път за препродажбата на акции от страна на собствениците? Знаем, че на 21 юли 2007 г. на Българската фондова борса 65% от акциите на БТК АД са прехвърлени на цена 1 млрд. 80 млн. евро. В договора, който е сключен през 2004 г. – същият онзи договор, за който говорим, има клауза, в която се казва, че държавата има право да получи 10% от всички нетни постъпления, надхвърлящи 300 млн. евро. Дават се две събития, към които може да се отнесе измерването на тази сума.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Абсолютно вярно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: След като беше извършена продажбата на акциите през 2007 г., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – това Ви казах в миналия отговор, поиска мнение от собствениците от “Вива Венчърс” според тях кое точно от двете събития се е случило, за да можем да си начислим съответния процент. Отговор така и не дойде.
След това Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол каза, че по наши анализи – анализи на държавата – съответно имаме идея колко би трябвало да бъдат средствата, които да се прехвърлят на държавата. Но отговор от дружеството “Вива Венчърс” холдинг и до днес не е представен.
С протоколно решение на Изпълнителния съвет на агенцията, одобрено от нейния Надзорен съвет, е взето решение да се предприемат действия за отнасяне на спора за размера на допълнителната престация в арбитраж. Това също е разпореждане от договора, сключен през 2004 г. В съответствие със същата тази клауза за изплащане на допълнителни суми, агенцията пледира за окончателна и задължителна допълнителна престация в размер на 80 млн. евро. Това е, което според агенцията ни дължи “Вива Венчърс”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): И това е лимитът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, до 80 млн. лв., точно така.
Поради фактическата и правна сложност на спора, както и според предвиденото във въпросната клоу бег клауза, приложимото там процесуално право – това са правилата за арбитраж на Международната търговска камара, и материалното право – това са законите на Англия – така е сключен договорът през 2004 г., ще бъде избран процесуален представител, който да защитава интересите на Република България. Процесуалното представителство на Република България принципно се осъществява от моя колега – министърът на финансите. По негово искане са му изпратени копия от сключените договори и отнасящите се към спора документи. Според чл. 9 на въпросната клоу бек клауза страните нямат право да правят публични съобщения, освен ако изрично не е уговорено друго или не се налага по силата на изисквания на закона. Предвидено е също така, че при никакви обстоятелства никоя от страните не може да прави каквито и да било публични съобщения, разрешени по клоу бек-а, без те да се обсъдят предварително с другата страна. Това са разпоредбите на договора, подписан през 2004 г., към който нямам никакво отношение, имам мнение за него. Въпросът е в ръцете на министъра на финансите. Започнали сме процедура за търсене на тези права на държавата по съдебен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще направя реплика по повод на това, че министърът в рамките на отговор на въпроса се позова на предишен въпрос.
Господин министър, за да бъде ясно на Вас и на всички, които ни гледат и ни слушат, искам да Ви кажа, че съгласно проведената обществена поръчка са оборудвани за 1 млн. 500 хил. лв. тези опорни центрове, които трябваше да осигурят връзка с всички училища в съответния район. Тези средства вече са вложени. Вместо това сега се минава към друг вариант и всяко училище си избира свой доставчик, съвсем различен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е за част от училищата в България.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Това означава, че тези опорни центрове в момента не се използват.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това не е вярно.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Ако твърдите обратното, трябва да кажете в кои области се използват – единствено в Плевен и в София. Това е истината, казвам Ви я след много разговори със специалисти в тази област. Това е по отношение на Вашия отговор.
По отношение на Вашия отговор. Господин министър, понеже Вие и преди и сега ни цитирахте, че съгласно клаузите на договора не трябва да се разпространяват никакви съобщения без съгласието на двете страни, аз все пак ще си позволя да кажа нещо, което е очевидно. Това, че не трябва да се правят публични изявления не означава, че клаузите на договора не трябва да се изпълняват. Аз дори не бих Ви запитал каква е точно сумата, която България е получила, но от отговора разбирам, че България досега не е получила дори и една стотинка. И предишния път зад мен беше председателят Корнезов, който заяви: това, че има забава, означава, че сумата трябва да получена и с лихвите. За мен е необяснимо, че беше чакано близо година и половина, за да се повдигне въпросът. Защото, когато по скандален начин бяха продадени акциите на БТК и се реализира една отвсякъде нечистоплътна сделка в името на един тесен кръг от управляващите от предишното управление, поне както се казва, да не са толкоз нагли да платят това, което е записано в договора. Договорът е достатъчно неизгоден за България, поне да си платят тези, аз бях изчислил 78, радвам се, че заведеният иск е за 80 милиона.
Завършвам с настояване към Вас, правителството, което е колективен орган, да ускори процедурите, за да може България в тази финансова икономическа криза, когато губим пари от предприсъединителните фондове, поне тези 80 милиона да влязат в страната ни. Нека бъдат използвани за интернет свързаността на българските училища, на българските университети и на Българската академия на науките. Това ще бъде от полза за нацията ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министърът се отказва от правото си на дуплика.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на икономиката и енергетиката, господин Петър Димитров.
Първият въпрос е от народния представител Мария Капон към министъра на икономиката и енергетиката.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми дами и господа, огледах се, че сте десетина, здравейте на младите колеги!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, АЕЦ „Козлодуй” открай време се приема като една от най-важните български национални каузи. От началото на годината се възобнови дебатът относно повторното включване на спрените реактори. Мога да кажа и повече - Народното събрание взе решение да задължи правителството да започне процедура в тази посока. Заради особения емоционален заряд на тази тема сякаш пропускаме една доста важна подробност, а именно въпроса с изплатените средства като компенсации за затваряне на двата блока. Надявам се да внесете достатъчна яснота по този въпрос.
Знам, господин председател, че въпросът някак си днес закъснява, но, господин министър, днес е може би важно да ни кажете какъв е размерът на договорените компенсации за спиране на трети и четвърти блок, каква част от тези средства вече са усвоени, тъй като различни бяха информациите, справките бяха различни. Имаше колеги от вашето мнозинство, които едва ли не твърдяха, че сумите са колосални. За какво са изхарчени постъпилите като компенсации плащания? Моля Ви за подробна такава справка за процедурите и проектите, които са били реализирани или предстои да се реализират. Каква е общата сума от компенсации, на която може да разчита България, без допълнителни преговори с Европейския съюз? Благодаря Ви предварително, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отговор от три минути на госпожа Капон е невъзможен.
Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда безкрайно кратък.
Госпожо Капон, питате какъв е размерът на договорените компенсации за спирането на трети и четвърти блок и каква част от тези средства са вече усвоени. Договорената безвъзмездна помощ за извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4, тя е обща, няма диференциация, възлиза на 550 млн. евро, които се предоставят на четири транша, както следва: 2000-2004 г. – 200 млн. евро на два транша; преди присъединяване за периода 2005-2006 г. трети транш в размер на 140 млн. евро; след присъединяване в периода 2007-2009 г. четвърти транш в размер на 210 млн. евро, като средствата ще бъдат равномерно разпределени по години съответно по 70 млн. евро годишно.
Администратор на средствата на Международен фонд „Козлодуй” е Европейската банка за възстановяване и развитие в съответствие с клаузите на Рамковото споразумение между банката и Република България, подписано на 15 юни 2001 г. и ратифицирано със закон, обнародван в „Държавен вестник” бр. 38 от 12 април 2002 г.
Към момента договорените средства в рамките на Международен фонд „Козлодуй”, съгласно подписани 31 споразумения за безвъзмездна помощ, възлизат на 482 млн. 700 хил. евро.
По втория Ви въпрос – за какво са изхарчени постъпилите като компенсации плащания, поради краткото време, с което разполагам, си позволявам да Ви дам писмена справка с описание на всички проекти и за какво са изразходени средствата. Накратко отбелязвам, че в сектор „Ядрена енергетика” са подписани осем споразумения на обща стойност 277 млн. 400 хил. евро. Проектите, изпълнявани в рамките на тези споразумения са пряко свързани с извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй”. В сектор „Неядрена енергетика” са подписани 23 споразумения на обща стойност 205 млн. 300 хил. евро. Проектите, изпълнявани в рамките на тези споразумения, са свързани с енергийна ефективност на обществени сгради и подобряване на улично осветление, рехабилитация на топлопреносните системи на София и на Перник, рехабилитация и разширение на националната електропреносна мрежа, рехабилитация на мрежи за електроразпределение и топлоснабдяване, газоснабдяване и пренос на природен газ, мерки, свързани с изпълнение на екологични изисквания, оползотворяване на възобновяеми енергийни източници и други.
И последният Ви въпрос – каква е общата сума от компенсации, на която може да разчита България без допълнителни преговори, ако съм Ви разбрал правилно. Към момента по сметките на Международен фонд „Козлодуй” не са преведени последните 70 млн. евро за 2009 г. от общо предвидените 550 млн. евро компенсации. Съгласно правилата на Европейската комисия парите ще бъдат приведени след одобрение на бюджетното разпределение от Европейския парламент, което по очаквания на Европейската банка за възстановяване и развитие ще стане през втората половина на 2009 г.
Благодаря Ви, господин председател.
Заповядайте писмената част от отговора на въпроса, госпожо Капон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Аз съм от малкото колеги в опозицията, мисля, че се брояхме на пръсти извън една от парламентарните групи, които гласувахме за решението да започнат преговори. Защото смятаме, че човек трябва да има последователна позиция, независимо кой я предлага. И тогава НДСВ в тази зала твърдеше, че България ще трябва да върне около 600 милиона от компенсациите обратно. Днес трябва да кажа, че по Вашата справка, и Ви моля да го потвърдите, ако е така, въпреки че не са разбити от първи до четвърти блок, трябва да сме наясно, че след 2007 г. са трети и четвърти блок. Тоест 210 милиона. От тях евентуално 140 са използваните компенсации. Тоест без преговори, и Вие правилно бяхте разбрали моят последен въпрос, остават още 70, които евентуално чакаме, без преговори, защото и за тези 140 може да има преговори, ако се спази Договорът за присъединяване и разбира се съответната процедура. Никой не е говорил за друга процедура и се надявам да ни информирате малко повече накрая по този въпрос докъде е стигнала процедурата, ако има такива преговори, България, ако трябва да възстановява каквито и да е компенсации, ще бъдат около 140 млн. евро, ако Ви разбрах правилно.
Ако говорим за промяна на договора такъв, какъвто е с процедурата, която е, добре е, господин министър, да разберем изобщо пусната ли е тази процедура в страната и докъде сте стигнали, защото иначе ще изглежда като вид популизъм, който се прави за това да бъде натоварено правителството само да преговаря и евентуално да преговаря на терена на България, а не на терена на Европейския съюз. Затова Ви моля да ни дадете тези разяснения, тъй като в пространството има различни мнения.
Още веднъж Ви благодаря за справката.
Господин председател, ще дам копие от справката, за да може да бъде приложена към въпроса в стенограмата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин министър, това беше нещо като реплика, но Вие имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По-скоро се превърна в питане – няма проблеми. Въпросът е актуален и важен за хората.
Лично проведох разговор с комисаря Пибълс, който смята, че няма връзка между двата въпроса, тъй като ако България поиска заради кризисна ситуация да пуснe ІІІ и ІV блок, това не е свързано с компенсациите, които евентуално са платени от Европейската комисия.
Отговорът ми е категорично „не”, няма връзка между тези два въпроса. Едното е заради нововъзникнала ситуация и ние искаме да се защитим от тази ситуация. Компенсацията е дадена заради спирането на блоковете. Категорично - по този въпрос.
По отношение на това пусната ли е процедурата, Вие знаете, че премиерът се връща от Брюксел. Един от основните въпроси, който беше обсъждан с председателя на Еврокомисията, е точно въпросът за ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Сами разбирате, че това са изключително сложни разговори както с държавите членки, така и с Европейската комисия. Да не дава Господ да се повтаря ситуацията с газа!
Размина ни се вчера и днес, но готовността я имаме. Ако ситуацията се повтори, най-вероятно ще отидем към това искане. Разбирате, че при сегашната ситуация се водят дипломатически разговори както с Европейската комисия, така и с държавите членки, тъй като не държим да получим отказ, а държим да получим съгласие по този проблем. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народните представители Ясен Попвасилев, Иван Колчаков и Ваньо Шарков, относно спазване на Закона за обществените поръчки към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос действително е по отношение спазване на Закона за обществените поръчки и касае следното.
С писмо № 6685 от 19.12.2008 г. изпълнителният директор на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД уведомява всички дирекции в системата на дружеството, че поради изтичане на договора за допълнително доброволно здравно осигуряване с „Дженерали Закрила” АД от 1.01.2009 г. такъв договор е сключен със здравноосигурителен фонд „Дал Бог живот и здраве” ЕАД. Всички са уведомени, че размерът на месечната вноска е 38,10 лв. Това решение на изпълнителния директор касае 3900 служители на дружеството.
В тази връзка е нашето питане към Вас, господин министър: проведена ли е процедура съгласно чл. 8 от Закона за обществените поръчки от изпълнителния директор? Ако не е проведена такава, има ли и други случаи на драстично неспазване на Закона за обществените поръчки?
Преди да завърша, искам да спомена още няколко данни и мотива, който ни дават тези данни, за да направим това питане към Вас.
Само по данни на Финансовата инспекция през 2006 г. имаме 322 процедури по Закона за обществените поръчки, които са нарушени, на стойност 44 млн. лв. Освен това, въпреки че е имало основание, през 2006 г. по Закона за обществените поръчки не са проведени 110 процедури на стойност 16 млн. лв.
През 2007 г. нарушенията вече нарастват драстично - 1548, на стойност 601 млн. лв.
Непроведените, въпреки че има основание за това, процедури по ЗОП са 202 на стойност 30 млн. лв.
Тоест Вие управлявате в една корупционна среда. Това е мотивът, заради който задаваме въпроса – неслучайно ни спряха европейските фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Попвасилев, господин Колчаков, господин Шарков, благодаря ви за отправения въпрос – изключително актуален, съгласен съм с вас.
Две уводни думи в началото. Приема се, че за правилното прилагане на Закона за обществените поръчки е необходимо добро планиране на времето, вида и съдържанието на възлаганите обществени поръчки, което да осигурява ритмичност и навременност на доставките и услугите.
Една от основните цели за създаването на Българския енергиен холдинг през м. септември 2008 г. е въвеждане на съвременен управленски подход в сектор „Енергетика”, в това число създаване на унифицирани, съгласувани и прозрачни политики и процедури за възлагане на поръчки и на ниво холдинг, и на ниво дъщерни дружества, какъвто е случаят с Електроенергийния системен оператор.
Трудният процес на корпоративно структуриране е основната причина за забавата в изготвянето на единна система и правила за възлагане на обществени поръчки, което за съжаление води до закъснение в откриването на процедура за обществена поръчка за допълнително доброволно здравно осигуряване на работниците и служителите на Електроенергийния системен оператор.
Въпреки това в края на 2008 г. изпълнителният директор на ЕСО провежда предварителни разговори с представители на няколко здравноосигурителни фонда. Някои от предложенията на компаниите са отхвърлени като неприемливи поради недостатъчно териториално покритие на предоставяните услуги в страната; други – поради предложения висок размер на месечната осигурителна премия за едно здравноосигурено лице.
Предложените от здравноосигурителен фонд „Дал Бог живот и здраве” условия се оказват икономически най-изгодни за Електроенергиен системен оператор с оглед покритие на цялата страна, обхват на услугите и размер на месечната осигурителна премия за едно здравноосигурено лице.
Тук е мястото да ви информирам, че ЕСО осъществява дейността си съгласно издадената лицензия на територията на цялата страна с приблизително 4000 работници и служители. Осемдесет и пет процента от персонала на дружеството в изпълнение на задълженията си по оперативното и експлоатационно обслужване на електропреносната мрежа на България работи при специфични условия, свързани с неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве и вредни фактори, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Прекъсването на лечение, лабораторни изследвания и други услуги, свързани с допълнителното здравно осигуряване, би довело до неблагоприятни последици за здравето на персонала.
Това е единствената причина ЕСО да сключи договор със здравноосигурителен фонд „Дал Бог живот и здраве” за срок от два месеца, считано от 1 януари 2009 г., за да спази задълженията си като работодател и да осигури на работниците и служителите допълнително доброволно здравно осигуряване.
Междувременно в началото на м. януари 2009 г. ЕСО започва процедура за възлагане на обществена поръчка. Приключила е процедурата. През близките дни ще бъде обявен резултатът. Отворени са подадените оферти в присъствието на всички участници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, че признахте, че има нарушение на закона. Изразявам обаче нашето неудовлетворение, че няма никакви взети мерки за закононарушителите.
Нарушен е чл. 8 от Закона за обществените поръчки във връзка с чл. 7а от същия закон, който изисква задължително провеждане на обществена поръчка. Годишният праг на този вид услуги според закона е 110 хил. лв., а размерът на поръчката, за която Ви питаме, е 1 млн. 783 хил. 80 лв.
Официалната законна комисионна при подобни сделки за застрахователните агенти е 20%.
Като народен представител аз съм участвал в създаването и приемането на Закона за здравното осигуряване, а също и опитът ми в доброволното здравно осигуряване в момента показва грубо нарушение на закона и на утвърдената практика.
В официалната си позиция Асоциацията на лицензираните здравноосигурителни дружества - с писмо № Т-920006 от 9 януари 2009 г. до Агенцията за държавна финансова инспекция, с копия до Вас и Агенцията по обществените поръчки, потвърждава нашата позиция и на госпожа Миглена Павлова, която е изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки. Тя казва, че Електроенергийният системен оператор е бил длъжен да обяви процедура по ЗОП по три пункта, защото като енергийно дружество е секторен възложител по смисъла на закона, защото поръчката е над 110 хил. лв. и понеже доброволното здравно осигуряване е в обхвата на закона.
Уважаеми господин министър, свидетели сме не само на грубо нарушение на закона, но имаме и обяснение защо в България, първо, не се спазва законът, защо здравното осигуряване в България не върви – защото системата, която ние сме изградили, не функционира. Аз мога да направя една прогноза, че поръчката, която сте възложили Вие или вашите структури след като ние зададохме въпроса, почти сигурно ще бъде спечелена пак от тези, които казват „Дал Бог живот и здраве!”.
Така че сме в очакване на мерките, които ще вземете за прилагане на законовите процедури и наказване на нарушителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще ми позволите да дочета отговора на въпроса: „На 20 февруари 2009 г. в 15,00 ч. Комисията за извършване на подбор и класиране на кандидатите отвори постъпилите заявления за участие по обявената процедура. Отварянето на офертите е първа фаза от работата на комисията. От общо 11 закупени пакети документи за участие в процедурата са подадени заявления от 8 дружества.
Отварянето на заявленията и приложените към тях изискуеми документи става в присъствието на представители на всички участници, както и на представители на средствата за масова информация. След като комисията приключи работата си по първата фаза, предстои възложителят да обяви с решение кандидатите, които да бъдат поканени за участие във втората фаза на процедурата – договарянето.”
Отново повтарям и твърдя отговорно и сериозно, че няма някакви, най-малкото пък намеци за корупционни интереси в тази процедура. Действително заради преструктурирането на холдинга вървят промени в органите за управление на съставните дружества, променят се уставите на съставните дружества, променят се процедурите, по които протича всичко точно с цел максимална прозрачност.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Не ги защитавайте, накажете ги!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не ги защитавам. Нали знаете, че в България често наказваме тези, които правят нещо, докато тези, които не правят нищо, си почиват? Но не мисля, че това, което са направили, има корупционен характер.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това са 300 хиляди!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Говорим за два месеца, не се увличайте! Говорим за интересите на хората, които работят в електросистемния оператор, да не се прекъсва здравното им осигуряване и това е постигнато. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министър Петър Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър! При предишното ми изказване в тази зала имаше 6 човека от тройната коалиция, сега са 3, на които благодаря, че присъстват в залата.
Господин министър, България претърпя тежка газова криза. Загубите за икономиката се изразяват в стотици милиони левове. Вашият министър-председател господин Станишев обясняваше, че ще бъдат потърсени компенсации. Даже имаше посещения в Москва – и той ходи, и президентът ходи, и други хора ходиха, после се връщаха, после пак ходиха. Ще има ли компенсации за България? На практика има договор, който ние добросъвестно изпълняваме, договор, абсолютно добросъвестно изпълнен от българска страна, който е едностранно нарушен от руска страна и в крайна сметка къде са компенсациите за България? Стотици милиони бяха загубени!
Говори се, че по стар обичай на БСП и на вашите колеги сега се предоговарят пак някакви неща и се пише нов договор. Да Ви посъветвам там да напишете ясни искания за компенсации при бъдещи кризи. Още повече, че Ваш колега скоро призна, че е възможна и нова газова криза. Знам, че се пишат пак някакви промени в тези договори, които подобно на предишния път са непрозрачни, не са обсъдени с обществото, та вземете и запишете ясни компенсации.
И друго нещо, поискайте намаляване на цената на природния газ, защото този договор, който подписахте, е изключително пагубен и неизгоден за България.
Молбата ми е, господин министър, понеже познавам Вашите пространни и дълги изказвания, да ни кажете с прости думи ще има ли компенсации. Ще има ли компенсации или няма да има компенсации? Ако няма компенсации, защо? Като променяше Овчаров договора, защо не записа ясни изисквания за компенсации при неспазване? Не може Русия да поставя само условия, а от наша страна да има само изпълнители, които не си защитават националния интерес. Този път ще защитите ли националния интерес, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Мартин Димитров, аз мога да Ви задам същия въпрос: когато господин Костов подписваше договорите, защо не сложи клаузата за компенсация, а я търсите под вола в момента? Там не може да намерите нещо, когато го няма в основния договор. Нещо повече, във всички договори с европейските страни- потребители, за съжаление няма такива клаузи, няма такава практика. Това е сложен въпрос, очевидно ще трябва да се търси нова практика. И затова искаме и предоговаряне, не за да направим нещо зад вашия гръб, ако го имате, разбира се, а действително да защитим интересите на България.
Преди да Ви запозная с предприетите мери за компенсиране, ще Ви дам няколко цифри. От 6 януари т. г. Министерството на икономиката и енергетиката извършва ежедневно наблюдение на процесите, свързани със спирането на доставките на газ. Обобщените директни загуби за фирмите в България вследствие на преустановеното газоподаване на природен газ е 456 млн. лв. Тук нямаме различия с Вас, сумата е впечатляваща. Броят на обхванатите предприятия, които бяха следени, е 386. От тях преки загуби са декларирали 325, косвени – 252. Анализът показва, че фирмите са натрупали преки загуби в размер на 213 млн. лв. и косвени загуби от 243 млн. лв.
Посочените загуби от 456 млн. лв. са декларирани от директно засегнатите от кризата стопански субекти и не включват загубата за държавния бюджет от преустановяването или намаляването на дейността им. Тоест загубите при всички случаи ще бъдат над 500 млн. лв.
Какво предприе българската страна за компенсиране на претърпените щети от спрените доставки на природен газ?
Първо, искам да ви припомня, че на 23 януари 2009 г. връчих официално писмо на заместник-председателя на „Газпром” и генерален директор на „Газпромекспорт” Александър Медведев, в което българската страна настоява да получи обезщетение за кризата, причинена от едностранно прекратените доставки на природен газ. Тъй като „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” имат договорни отношения единствено с дъщерни компании на „Газпром”, изразихме становище, че би трябвало именно „Газпром” да обезщети в пълен обем пострадалите български потребители, дори да няма формални юридически основания за това. Изброени бяха вариантите за обезщетение: покриване на загубите чрез преки парични плащания; доставка на природен газ за България на преференциални цени до пълно компенсиране на загубите; осигуряване на достъп до газотранспортната мрежа на Русия за пренос на закупен от България газ от трети страни, например от Каспийския регион. В случая обезщетението да се извърши чрез приспадане на дължимата транзитна такса.
С цел възстановяване на доверието към „Газпром”, което се отразява върху сигурността на бъдещите взаимоотношения на България с Русия, в писмото се настоява да бъде сключен нов дългосрочен договор за доставка на природен газ без посредници, с обичайните гаранции и неустойки.
Второ, на 9 февруари 2009 г. „Булгаргаз”, дъщерна фирма на Българския енергиен холдинг, писмено е предявил своите претенции към тримата доставчици – „Овергаз”, „Винтерсхал” и „Газпромекспорт”. По данни на „Булгаргаз” претърпените загуби на дружеството от преустановяване на доставките на природен газ през м. януари т. г. са в размер на 66 млн. 964 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, мисля, че мислите в правилната насока, търсейки отговорността в миналото, и трябва да стигнете до Хан Аспарух, който е избрал територия, на която няма природен газ, което също е в ущърб на тройната коалиция и персонално на премиера и вероятно е злонамерено действие от негова страна, подозирам, следвайки Вашата логика и поредица от мисли.
Слушах Ви внимателно. По-големият въпрос е следния: на каква стойност ще бъдат тия компенсации? Нормално е за половин милиард да бъдат поискани компенсации. Сега ще пишете изцяло нов договор. С миналия договор Овчаров загуби 2 млрд. лв. за България за период от 4 години. Сега към тия 2 милиарда добавяме и половин милиард загуби от това, че беше спрян газа. Съвсем нормално е да поискате намаляване на цената за природния газ в новия договор и пълни компенсации на двете суми – на двата милиарда и на половиния милиард. Ще направите ли това нещо? Защото говорите: да, ще поискаме компенсации. Но стане ли въпрос за пълната сума някак си не го казахте ясно. И понеже ние от опозицията има защо да не Ви вярваме, пак Ви питам: за цялата сума ли ще бъдат поискани компенсации? Ще се борите ли за това? Ще кажете ли, че това е условието на България в този договор?
Напомням Ви, че премиерът Станишев имаше нужда от почти седмица, за да поиска смирено от Русия възстановяването на газовите доставки. Така не стават нещата. Така не се отстоява националният интерес. Този половин милиард за България е огромна загуба. Нашата икономика не е толкова голяма, това е огромна загуба за нас и е нормално в новия договор да бъдат поискани компенсации.
В тази връзка една молба, господин министър. Знам за обичаите на това правителство да сключва договори, които никой не е виждал и да бъдат крити с години след това от обществото. Направете го тоя път по-прозрачно. Поканете хора, направете една дискусия. Това само може да помогне. Или най-малкото след това обсъдете основните разпоредби. Не е нормално цялото общество, което зависи от тия договори – това пряко се отразява на сметки, бизнесът пряко зависи от тия договори, да не ги знае. И най-вече България трябва да бъде компенсирана с този половин милиард. Няма обяснение това да не се случи. Искайте я тая компенсация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, очевидно не сте ме разбрали. Това е искането на „Газпром”, където сме поискали цялата сума. Това искане, за разлика от това, което приказвате, го пуснахме на Интернет-страницата на министерствата. Това са исканията на „Булгаргаз” към трите дружества-доставчици на газ. Можете да ги разгледате, няма проблеми, няма какво да крием.
Само че Вие ни връщате непрекъснато в един казус, който е типично повторение на украинския случай. Всички знаем, че Украйна получава газ по цени, които не са пазарни, и заради тези цени се стигна до този конфликт. Вие непрекъснато навирате България в тая посока като твърдите, че България е трябвало да продължава да получава газ по непазарни цени. Вие сте един дясно ориентиран икономист, един десен политик ...
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Имаме договор до 2009 г. (Реплики от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви! (Шум и реплики от народните представители Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Ясен Попвасилев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казах вече кой е подписал договора. Така че върху тази база, когато говорим за пазарна икономика, Вие сте десен икономист. Когато говорим за газ, Вие сте за българо-съветската дружба. Това просто не е сериозно. Сериозният въпрос действително е дали България ще получи компенсация. В рамките на тримесечието трябва да се получи отговор за дължимите компенсации от трите дружества-доставчици.
Продължаваме политическите контакти на най-различни равнища, търсейки компенсации за голямата сума. Нещо повече, аз ще направя и следващата крачка – юридическият екип на министерството подготвя искания към държавата-доставчик и към държавата-транзитьор за понесените загуби. Ако няма доброволно покриване на загубите, които претърпя България, ние ще отидем към съдебни искове в тази насока. Смятам, че това е нормалното и справедливото. Това не става с пълзене, както Вие се изразявате, или със совалки напред-назад. Но ние смятаме, че в интерес на „Газпром” и на добрите отношение на „Газпром” с всички получатели на газ е да компенсира България за понесените загуби, за които България няма никаква отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, като юрист Ви казвам: това е доста сложна материя. Не бързайте със съдебните процедури.
Господин Иванов, Ваш ред е, струва ми се, на същата тема. Заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 18 декември 2006 г. между „Овергаз Инк” и „Булгаргаз” ЕАД бяха подписани договорености, които, поради това че имат търговски характер, не получиха публичност. Но това не попречи на Вашия предшественик министър Румен Овчаров много шумно да обяви, че между „Газпром” и „Булгаргаз” е сключен договор, който гарантира до 2030 г. стабилни доставки на газ за България. Макар че в пленарната зала от 81 депутати от БСП има само един и това е господин Златко Златев, който е свързан с темата енергетика, считам, че както той, така и всеки друг от тях би потвърдил, че Румен Овчаров говореше това с пълната убеденост. Нещо повече, той казваше: да, цената на тази квота, която е за транзита, ще расте плавно, но за сметка на това осигурихме доставките за България до 2030 г.
Случи се така обаче, че в началото на тази година избухна газовата криза, в разгара на която се разбра, че България като че ли няма договор за доставка до 2030 г. По този повод аз отправям към Вас ясен въпрос: до коя дата България има договор за доставка на руски газ? До коя дата, с други думи, са гарантирани доставките на руски газ за страната? Валидността като срок на един договор не може да бъде търговска тайна. Това е и моят въпрос, като, господин министър, интересува ме кога именно е сключен договора, който гарантира на страната доставки на руски газ и, отново повтарям, в какъв срок? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, доставките на природен газ за „Булгаргаз” се осъществяват въз основа на договори с фирмите „Овергаз Инк”, „Винтерсхал Ердгаз”, „Ханделсхаус Цуг” и „Газпром експорт”. Посочените договори са сключени съответно на 27 април 1998 г., на 31 януари 1997 г. и на 8 октомври 2003 г., когато господин Овчаров не е бил в министерството. По договора със страни „Булгаргаз” и „Овергаз Инк” се предвижда част от договорените количества природен газ да се доставят до 31 декември 2010 г., останалата част от количествата газ да се доставят до 31 декември 2012 г. Страните по договора са постигнали споразумение до 31 декември 2009 г. да се договорят за конкретните ежегодни количества природен газ, необходими на Република България, както и други необходими промени в условията на договора с оглед на поетия от „Газпром” ангажимент за гарантиране на доставките на природен газ за страната ни до 2030 г. в съответствие с подписания между „Газпром експорт” и „Булгаргаз” на 18 декември 2006 г. Меморандум за по-нататъшно развитие на българо-руското сътрудничество в газовия сектор. Осемнадесети декември 2006 г.!
По договора със страни „Булгаргаз” ЕАД и „Винтерсхал Ердгаз” и т.н. се предвижда договорените количества природен газ да се доставят до 31 декември 2012 г. Страните по договора са постигнали споразумение до 31 декември 2009 г. да се договорят относно условията за продължаване действието на договора до 2030 г. Тоест до края на тази година трябва да я има тази конкретна договорка.

По договора със страни „Булгаргаз” и „Газпром експорт” договорените количества природен газ ще се доставят до 31 октомври 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте, имате право на реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, изслушах Вашия отговор, той беше и фактологичен, и в същото време достатъчно обтекаем. Защото в крайна сметка Вие с отговора признахте, че не са договорени какви количества газ България ще получи. Означава ли това, че може в резултат на договарянето България вместо тези 3 млрд. и 600 млн. куб.м газ, които сега консумира, да ни се каже, че повече от 2 млрд. не могат да бъдат доставени? Означава, колкото и да говорите, че това не може да се случи.
Преди газовата криза ваши колеги, и главно министър Овчаров, твърдяха, че Русия никога няма да изостави България в доставките на газ. Понеже обичам да цитирам съвсем точно, ето, господин председателю, Вие сте зад мен и можете да видите пряко изказване на министър Румен Овчаров.
На 20 декември 2006 г. със заглавие „Какво постигна българската страна”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде ги намирате тези вестници?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Вестниците се четат от българските граждани и затова те не трябва да бъдат заблуждавани.
Казано е: „Договорът с “Газпром” гарантира за продължителен период – до 2030 г., доставките на природен газ.” – нещо, което други държави направиха преди нас. Оказа се, че договор няма, защото, когато не е договорена една от двете, а сигурно и двете най-важни неща, господин министър, в договора – количеството газ и цената на природния газ, нищо не е договорено. Председателят Корнезов няма да възрази, когато кажа, че в един договор, когато има нещо, което не е договорено, нищо не е договорено.
Затова моето настояване към Вас, господин министър, е ясно да се каже на българските граждани, че предстоят изключително трудни преговори с “Газпром”, защото българската страна тепърва трябва да договори всичко това.
И още нещо, което е по повод на това, което обсъждахте с господин Мартин Димитров. Защо, след като не е имало клауза за компенсация в договора от 1998 г., в 2006 г. след първия скандал, който възникна между Румъния и Украйна, министър Овчаров не се оказа далновиден, за да договори такава клауза? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, не мисля, че имаше нещо обтекаемо в отговора ми. Смятам, че бях пределно точен и ясен с всичко, което казах.
Факт е, че е договорен транзитът през България до 2030 г. и са гарантирани приходите от транзита.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз говоря за доставките.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подписан е меморандум, съгласно който трябва да се сключат новите договори.
Вие едновременно застъпвате две противоположни тези. Едната теза е, че трябва да сключим нов договор сега, веднага, тази година, да премахнем посредниците и да постигнем поевтиняване на газа. Разбирате, че един дългосрочен договор си има и плюсовете, и минусите. Не случайно Русия настояваше за дългосрочен договор с Украйна, а Украйна скланяше само за годишни договори. Така че двата вида договори си имат и предимствата, и недостатъците.
Разбирате, че ако ние сега имахме договор до 2030 г., то тогава обсъждането на варианти за нов договор ще бъде изключително трудно. Дотолкова, доколкото точно 2009 г. е посочена като година за договаряне, се оказва сполучливо съвпадението на газовата криза със сключването на нови договори.
Искам да кажа още две думи и по отношение на това как ще се намалят количествата. Вие сами разбирате, че България купува газ по пазарна цена, тя не е преференциална. Защо трябва да я караш на хиляди километри след България, ако тук имаш купувач, който ти предлага пазарна цена?
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Те могат да искат към ...
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Те могат да искат по неикономически причини. Но по икономически причини, след като имаш купувач в Румъния, не е изгодно да го транзитираш до България. След като имаш купувач в България, няма защо да го транзитираш до Турция и до Гърция. Не мисля, опирайки се върху икономическия интерес, че може да се стигне до намаляване на количествата. В това отношение съм доволен, че цените са пазарни, а не са в резултат на българо-руската дружба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос от народния представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, колеги! Какви са причините за нереално високите цени на „Топлофикация” – София, през м. януари? Въпреки че Вие като принципал, господин министър, отменихте повишението на тези цени, аз считам, че въпросът не е загубил своята актуалност, затова и не го изтеглих. Според мен не са премахнати причините за тези силно завишени цени на топлоенергията.
Ще оставя настрана факта, че през м. януари бяха драстично намалени доставките на газ и топлоподаването спадна с 10, 15, 20, а някъде и 25%. Според мен по-важният въпрос е какво трябва да направи правителството, какво трябва да направи парламентът, ако щете, за да реши проблема с високите цени на парното? Убийствените цени, господин министър, бих казал аз. Не може в Берлин парното да е два пъти по-евтино, отколкото в София.
Знаете, че винаги предлагам конкретни решения, затова ще ви говоря направо и конкретно.
Първо, необходимо е незабавно да се въведе когенерация в софийската „Топлофикация”, с което сметките за парно трябва да спаднат с 30-40%.
Второ, необходима е широка социална програма за подпомагане на пенсионерите и социално слабите граждани. Не може да получаваш 150 лв. пенсия, а парното да струва 250-300 лв. Държавата е длъжна да се погрижи за хората, които са в това положение.
Трето, голяма част от най-богатите и най-заможните хора не плащат за парно. Може би най-драстичният пример беше еврокомисарят Меглена Кунева. Да се съберат тези пари, ако трябва – с лихвите.
Четвърто, да се прекратят кражбите на топлоенергия. Знаете, че крадците крадат от съседите си, а не от „Топлофикация”, защото „Топлофикация” събира всичко онова, което е в главния топломер.
Пето, да се елиминират топлинните счетоводители и методиката за изчисление да бъде публична. Знаете, че предложих това в закона, но за съжаление залата не го прие. Сградната инсталация трябва да бъде не повече от 25%, а не както е сега - понякога достига до 100%.
Мисля, че е срамота, господин министър, пенсионерите да живеят в студ и мизерия, докато крадците на парно в момента живеят на отворени прозорци. Това трябва да бъде премахнато незабавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз очевидно ще трябва да се отклоня от отговора, който ми е написан, макар че данните са ясни. Потреблението на енергия за м. януари е с около 11% по-малко. Ако цените бяха аналогични на предходния м. януари, то сметките трябваше да бъдат по-ниски. Тъй като кумулативно увеличението на цените от м. декември е с 34%, то разбирате, че се получи обратен резултат. За м. януари миналата година сметките са за 50 млн. лв. – това, което е фактурирано на потребителите в София, а за тази година са 60 млн. лв. Тоест реално увеличението е с около 20%, което никак не е малко за българите особено в условията на криза.
Аз съм съгласен, че са важни въпросите, които зададохте, но съжалявам, че въпросът не е питане, за да се спра по-подробно на тях. Цената трябва да бъде такава, че българинът да може да си я позволи. Всички знаем, че цената на газа е международна, цената на електроенергията не е чак толкова международна, но всъщност се интернационализира. Трябва да можем с нашите доходи да платим. Това беше и повод за решението да оставим цените на нивото от 31 декември 2008 г.
Аз мисля, че това е справедливо решение, това беше защитна мярка за хората в условията на криза и съм готов да поема лична отговорност, ако някои институции сметнат, че съм превишил правата си, като съм издал такова разпореждане.
Но по-важното е да си свърши работата комисията, която създадох за проверка. Искам проверката да мине по всички нива, като почнем с най-високите сметки. В комисията сме включили представители на най-важните медии – „Нова телевизия”, БНТ, „Дарик”, „Електронен вестник”, да не ги изброявам всичките, включили сме представители на потребителските организации. Там, където отклоненията в показанията на топломерите са най-високи, те ще бъдат свалени и проверени в Агенцията по метрология. Разбирате, че ако отклонението е субективно, че има манипулирани данни, или техниката не е работела, хората ще бъдат обезщетени. Но най-важното е още за м. февруари сметките на хората да бъдат понижени с тези суми, които бяха повишени с последното увеличение на цените в края на 2008 г.
Съгласен съм с Вашите предложения, особено за социалната подкрепа. За съжаление там имам едно разминаване със Социалното министерство. Моето и на „Топлофикация” мнение е, че социалната енергийна подкрепа трябва да отива директно за плащане на сметките. Сега парите отиват директно при хората, част от тези хора не ги използват за погасяване на сметките си, с което допълнително влошаваме положението на „Топлофикация”.
И най-важният въпрос е за кражбите на топлоенергия. Всички знаем, че почти във всички блокове има хора, които крадат електроенергия. Илюзия е, че крадат от „Топлофикация-София”. Те крадат от своите съседи. Всички плащат сметките по общия топломер, който е във входа. Ако някой краде, той краде от съседа си. Така че няма кой друг да го хване освен съседа. Затова и имаше редица предложения в тази посока, народните представители решихте друго. С това до голяма степен облекчихме кражбите на електроенергия. Не мисля, че това е в интерес на потребителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, имате две минути за реплика. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, има много лесен начин да се спрат или да се намалят драстично тези кражби. Единият е там, където има два вентила, единият да бъде пломбиран или да бъде сложен холограмен стикер, който струва 10-12 ст., вторият е да се използва термокамера. Няма никакъв проблем външно да се проследи кой краде топлоенергия. За съжаление нито едното, нито другото, въпреки че аз успях да го прокарам в закона преди две години, не се прилага.
Искам да Ви питам също във връзка с цената на топлоенергията – нещо пряко свързано с тази цена. Вие казахте преди няколко дни, че е възможна нова газова криза, а, както знаете, единствената алтернатива на тази газова криза към настоящия момент е производството на електроенергия. На 27 февруари Вие отговорихте на мой въпрос за електроенергийния баланс на страната, потвърдихте моите опасения, че излизат в края на тази година два блока в ТЕЦ „Русе” и ТЕЦ „Варна” за около 420 мегавата, колкото е един от малките реактори на Козлодуй.
Питам Ви това във връзка и със следното: защо правителството, господин министър, не изпълнява решението на българския парламент за активирането на чл. 36 и пускането на ІІІ и ІV блок? Доколкото разбрах, господин Сергей Станишев е поставил единствено и само въпроса за нови компенсации. Това е грубо нарушение на решението на българския парламент, грубо нарушение на Конституцията на България, за което, както господин Корнезов беше казал преди години, се полага някъде около 15 години затвор.
Искам да Ви питам и нещо конкретно, което много хора заръчаха да Ви питам: ще позволите ли Вие като министър въвеждането на принципа „един вход – една сметка”? И Ви питам директно: госпожа Меглена Кунева, ако не си плати сметката, Вие ще затворите ли парното на целия блок? Така ли излиза? Редно ли е според Вас, господин министър, това да се случи? Мисля, че не бива да се допуска такова безобразие. Вече почнаха да се лансират в медиите подобни тези. Мисля, че трябва да хванете за гушите крадците...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът е ясен! Минаха две минути, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ:... и да направите цената на топлоенергията по-евтина чрез въвеждането на когенерация. Пак Ви казах – 30-40% може да спадне тази цена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате две минути за дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, ще карам отзад напред. И сега когенерацията е основна форма за поевтиняване цената на електроенергията, в това число и в „Топлофикация-София”. Мога да Ви дам подробна справка колко електроенергия се получава от когенерацията. В момента водим преговори примерно с такава малка фирма като „Газ дьо Франс” за поредната модерна когенерация в „Топлофикация-София”. Така че работим в това направление. Разбирате, че това са инерционни проекти и те не стават от днес за утре.
По отношение на „един вход - една сметка” – господин Христов, не въвеждайте хората в заблуждение! И сега сметката е „един вход-една сметка”! Сметката на живеещите е по показанията на топломера във входа. Друг е въпросът, че сега плащат примерно 50% или 30% от тази сметка, а би трябвало да я плащат 100%. Дружеството, което прави разпределението – кой друг да го контролира, освен живеещите в блока? Смятате че директорът на „Топлофикация” ще тръгне да контролира как е разпределението във Вашия блок? Това не е сериозно при толкова хиляди потребители. Живеещите са заинтересовани. Те плащат тази сметка, няма кой друг да я плати. И ако това не го обясним на хората – че вие плащате според тази сметка, просто ги лъжем? И на тази основа се създава някакво мнимо напрежение. Двадесет и шест държави в Европейски съюз са така! Е, не може да сме толкова различни и толкова умни, че всичките други 26 да го правят, а 27-ата страна не иска да го прави!
Понеже пак питате дали ще ни стигне токът – ТЕЦ 3 „Енел” завършиха рехабилитацията и модернизацията. Със сероочистките всичко е готово и работи. В близко време ще имаме официално откриване.
Предсрочно бяха рехабилитирани две от мощностите в ТЕЦ 2 – няма проблеми. За Варна Ви казах миналия път – със сроковете няма проблеми нито при Варна, нито при Русе. Ние имаме достатъчно енергия, изнасяме и продължаваме да изнасяме. Няма защо да се безпокоите. Казах го на госпожа Капон, ще го повторя и на Вас: един от основните въпроси, по които премиерът е говорил с господин Барозу, са ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Смятаме, че това е лошо решение не само за България, то е лошо за Балканите, лошо е за Европейски съюз. И при такъв дефицит на енергия е в интерес и на Европа, и на Балканите, и на България тези блокове да работят, тъй като те са безопасни.Така че това е основният въпрос, по който водим преговори. Но ние не сме остров, ние сме част от Европейски съюз и разбирате, че това решение може да се вземе само като част от Европейски съюз. Другото означава война с Европейски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на производството и употребата на биогорива.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, питането, което отправям към Вас, е свързано с един наистина важен въпрос за нашата енергетика. Това е енергийната сигурност и повишаване на процента на нашата енергийна независимост и в крайна сметка представлява неделима част от политиката ни на национална сигурност.
Обръщам се към Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогорива. Това е един от полезните закони, които бяха приети от това Народно събрание. Съгласно този закон от 1 януари 2008 г., преди малко повече от една година, всички минерални горива в транспортния сектор трябваше задължително да се смесват с определен процент биогориво. По европейските изисквания това трябва да е 5%. В разпоредбата е записано от 4 до 5%. До момента, господин министър, това изискване не се спазва - нито един производител или вносител на нефтени горива в страната не предлага на пазара за транспортни цели смеси от конвенциално и биогориво.
Аз считам, че е излишно да Ви убеждавам в ползата от въвеждането на биогоривото в страната. От една страна, ние имаме възможността на неоползотворени селскостопански площи да организираме производство на биодизел и биоетанол под формата на различни култури, които след това да се преработват. Второ, стремежът да опазим здравето на хората и околната среда, въвеждайки този микс с биогорива, се явява действително една възможност да покажем грижа за обществото и природата.
В контекста на задълженията на държавата двама министри имат пряка отговорност за въвеждането на тези изисквания. Единият министър е министърът на финансите Пламен Орешарски, който, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове, трябваше да въведе нулева акцизна ставка за биогоривата. Това е с решение още от есента на 2006 г. чрез промяна на закона в Народното събрание. Това не е направено и до момента. Защото се изисква нотификация от Европейската комисия, а служителите на министър Орешарски две години и половина не можаха да напишат искането за нотификация.
Вторият министър сте Вие, господин Димитров – министърът на икономиката и енергетиката, и към Вас всъщност имам следните въпроси: политиката на министерството, което ръководите по отношение на горивата, отчита ли и по какъв начин значението на биогоривата за енергийната ни сигурност? Ако да, то как Министерството на икономиката и енергетиката санкционира неспазването на изискванията на закона? И накрая, какви мерки ще предприемете за изпълнението на Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър, имате думата за отговор на това питане.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, трябва да Ви кажа, че в началото, когато прочетох въпроса, който сте ми подготвили, смятах да Ви благодаря, да се извиня за това, че действително има сериозни проблеми и не сме си свършили работата и да обещая да си я свършим. (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.)
След като навлязох дълбоко в проблема, малко съм разколебан. И ще Ви кажа защо. Действително от 1 януари 2008 г. течните горива трябва да се смесват с биогорива, при това да се смесват задължително. Само че не съвсем! Задължили сме производителите и вносителите и те са длъжни да ги предлагат на пазара. Значи, не е задължително като отидеш на бензиностанцията, да ти предлагат само смесени. А просто да предлагат и смесени.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Така е.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В момента „Лукойл” и „Петрол” предлагат. Продадени са 1776 т – продадени са в чужбина. В България консумацията е около 200 литра - не са точни данните, но са около 200 литра.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): За две години 200 литра?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма купувачи, господин Иванов. Няма купувачи! Значи, нещо куца – купувачът не е заинтересован да купи това смесено гориво.
Второ, за да се смесят, трябва да има къде да се смесят - трябва да има инсталации за смесване. Вие споменахте за данъчни складове. Тъй като „Лукойл” си има производство, той си го прави в производството. Но другите, като ”Шел”, „ОМВ” трябва да имат данъчни складове, в които трябва да правят това смесване.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Имат!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма такива инсталации за смесване. Тези инсталации са скъпи, а са скъпи, защото няма търсене и няма смисъл от тази инвестиция.
В тази посока е особено важно, че търговците не са задължени, тоест търговецът може да не купува от производителя и да не доставя. Потребителите не са задължени - аз като ви спра колата за контрол, какво от това, че карате с едно гориво, което замърсява и цената е значително по-висока?
Две думи за контрола – това, което казахте. Възложен е по закон на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Взети са 426 проби за миналата година, не е минало без проби. Във всички тях няма биодобавки, тоест трябва да има наказания. Но за да има наказания, той трябва да е оправомощен. В закона пише, че министърът на икономиката и енергетиката оправомощава кой да налага наказания. На 22 април м.г. министърът на икономиката и енергетиката е оправомощил председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да го прави, само че в съда се оказва, че председателят на агенцията не е служител на Министерството на икономиката и енергетиката и се оказва, че министърът няма право да го оправомощи и санкциите, които се налагат, падат в съда. Тоест, ето ви още един съществен пропуск в закона, който прави този процес невъзможен.
Големият въпрос е какво да се прави. Но преди да кажа какво да се прави аз искам да дам един прост пример. Най-просто е да задължим всички продавачи на колонките да продават само смес. Това е най-простото. Да, но има автомобили, които са произведени преди това и не могат да работят с тази добавка. Значи трябва да има колонки с това гориво. Ако то е по-евтино, ако то е по-изгодно, вие разбирате, че всички ще карат само това. Значи трябва да позволим на контрольорите да спират и леките коли, и товарните коли, да вземат проби и да налагат жестоки санкции. Така че трябва да се направят промени.
Завършвам с най-важното, което трябва да се направи. На 17 декември 2008 г. Европейската комисия прие на първо четене Директивата за насърчаване използването на биогорива и други възобновяеми горива. Тя не е доприета. Може би ще остане само с едно четене и ще се превърне в директива. Ние трябва да я хармонизираме и да въведем нейните изисквания до 2010 г. Създадена е работната група, която работи по хармонизацията. Трябва да се направят промени и в Закона за чистотата на атмосферния въздух, тъй като точно там са част от пропуските, за да не може да се контролира и да се санкционира.
Взели сме мерки. Беше закупена за около 700 хил. лв. техниката за лабораторията за контрол. В момента върви калибрирането на тази техника. Агенцията за сертификация и изпитване ще разшири обхвата на лабораторията. Но при наличието на една държавна лаборатория трябва да има поне две частни лаборатории. В едната лаборатория - да има независим паралелен контрол, за да можеш да докажеш дали държавната лаборатория е права, или не е права. Трябва да има още една лаборатория – за арбитраж. Може да се ползват и лаборатории в други държави, но разбирате, че това е сложен финансов проблем. Така че аз поемам отговорността върху себе си.
Щях да съм Ви благодарен, ако ми бяхте задали този въпрос поне преди година и половина – щяхме да имаме повече време, за да имаме практически резултати. Действително Ви благодаря за този въпрос, тъй като българите някак не забелязваме, че това, което излиза зад колите, ни трови.
А аз си мисля, че дори не е толкова важен въпросът за енергийната независимост, колкото въпросът за живота и здравето ни.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Така е.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И всички безразлично наблюдаваме как собствените ни коли бълват отрова! Явно трябва да вземем мерки. Няма кой друг да вземе мерки – това е парламентът, това е правителството. Така че съм Ви благодарен. Очевидно трябва със съвместни спешни мерки да направим промените в законите, да направим промените в длъжностите за хората, които се занимават с това. Ако този механизъм заработи до два-три месеца, мисля, че ще бъде добър резултатът, но искрено се съмнявам, че имаме време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за два уточняващи въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Доволен съм, че Вие разбирате значението на този проблем.
Доволен съм, че кризата, която възникна с природния газ, отваря сетивата на българските министри за това да се намери начин независимостта на България да се засили – не в голяма степен, но все пак отвсякъде като малки ручейчета да се създаде механизъм България да има микс на горива, а не да разчитаме само на един доставчик, който видяхме, че може да спира кранчето, когато реши.
Доволен съм и за това, че проблемът със здравето на хората трябва и налага спешни промени, ако щете, и в закона, и административни действия за изпълнение на действащата част от него.
Това, което съм длъжен все пак да заявя, е, че и сегашният закон наистина не се изпълнява. Аз зареждам с гориво моя личен автомобил на различни бензиностанции в София - не видях една бензиностанция, при която към горивата да има колонка, в която да е отбелязано със зелен цвят, че се предлага микс с 5% биогориво.
Впрочем производителите на биогорива казват: "Ние имахме пазар до влизането ни в Европейския съюз". Държавата, независимо че декларира, че възобновяемите енергийни източници, в т.ч. и биогоривата, са приоритет в енергийната им политика, нищо не прави.
Към министър Орешарски отделно ще имам тежки забележки, защото вече има текст, който позволява да не се извършва нотифициране на това, което се върши в тази зона като данъчни промени.
Към Вас имам следния въпрос: защо, господин министър – нещо, което е Ваша отговорност, досега не е създадена Националната публична информационна система за разполагаемите ресурси на биогорива и тяхното предлагане? Тогава с Вас ще отворим компютъра и ще видим къде в крайна сметка можем да се снадим с биогориво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие сте прав, но аз пак Ви връщам към простата истина: търговецът не е длъжен да предлага такова гориво, не е длъжен, няма купувачи. Кой търговец ще инвестира в резервоари и колонка, за да не продава нищо?! Вие сам разбирате, че ако има търсене, има купувачи, няма да има бензиностанция, на която да няма такова нещо. Точно обратното, влиза в сила конкуренцията. Но при сегашното положение няма купувачи.
Тук съм съгласен с Вас, че е по-сложен другият въпрос – да намерим стимулите. Ако цената на горивото с биодобавки е по-ниска, то разбирате, че някои със старите коли, с риск да ги повредят, ще си купят от това по-евтино гориво. Затова въпросът за нотифицирането на акцизната ставка е много важен. Смятам, че е в интерес на България колкото се може по-бързо да се реализира, но не съм сигурен, че това ще компенсира цената на биогоривото, тъй като драстично падна цената на нефта и нефтопродуктите. Не съм сигурен, че в сегашната ситуация е възможно да постигнем по-ниска цена. Виждате, че има някакво намаление в цената на селскостопанските продукти, но то не е 70%, както е при нефта. Затова, ако се реши този икономически въпрос, мисля, че ще отпаднат и другите въпроси. Засега няма икономическо решение.
По отношение на Националната публична информационна система, пак Ви връщам към същия отговор: ако има търсене, ще има огромен натиск да има тогава такава система. Но сега няма интерес, обратното – тези, които са създали такива мощности, такива колонки, те губят от тях. Така че и "Петрол", и "Лукойл" в момента са губещи от това, че имат такива мощности. Защо да правим такава система, като няма купувачи? Решим ли първия въпрос, ще решим и втория въпрос и то в съвсем кратки срокове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата да изразите своето отношение към получените отговори.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Погледнете в какъв затворен и омагьосан кръг се въртим. Всъщност, кой трябва да поеме инициативата, за да може в България да се предлага микс от минерално гориво с биогориво? Естествено, че държавата! Това е от самият факт, че ние трябва да защитаваме обществения интерес.
Вие казвате, че няма информационна система, защото няма търсене. Ами, човек, който иска да зареди, вместо да тръгне да обикаля къде може да зареди, ако може на компютъра да види на коя бензиностанция може да го направи, ще отиде на тази бензиностанция и ще зареди, водейки се от обществения интерес да замърсява по-малко околната среда.
Има и нещо друго и няма да го скрия. Не говоря за Вас лично. Но имайте предвид, че има чиновници и в Министерството на финансите, и в Министерството на икономиката и енергетиката, които са свързани с веригите, с производителите и дистрибуторите на течни минерални горива – бензини и течни деривати, които с бездействие възпрепятстват въвеждането на този микс. Защото просто тогава тяхната печалба – на масата или под масата – ще намалее.
Вие преди малко в отговор на въпрос на народния представител Минчо Куминев казахте, че 26 страни в Европейския съюз имат ясна политика, ние не можем да сме наопаки. Аз сега Ви връщам към същата реплика, господин министър, по отношение на биогоривата. Двадесет и шест страни в Европейския съюз, навсякъде като се движиш – в Гърция, Германия, Франция, ще видите, че на всяка бензиностанция се предлага именно микс от биогориво и минерално гориво. Ние сме наопаки. Господин министър, отговорността действително трябва да бъде Ваша и на министър Орешарски. Искрено се надявам, че в оставащите по-малко от три месеца до края на мандата ще бъде направено нещо реално, за да бъдат доволни българските граждани, заради тяхното здраве и за да опазим българската природа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към питане от народния представител Ваня Цветкова относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на дребните еднолични търговци в условията на зараждащата се икономическа криза.
Госпожо Цветкова, имате думата.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър на икономиката и енергетиката! Със зараждащата се криза се създава психоза сред всички слоеве на българското общество. И в днешно време ежедневието на българите в работоспособна възраст е изключително напрегнато и несигурно. Всеки очаква или увеличение на лихвата по кредита, който е изтеглил, увеличение на цената на консумативите за домакинството си, живее в страх да не остане без работа поради закриване на предприятия, дейности или намаляване на заетите в едно или друго производство, една или друга сфера на обслужване.
В тази посока Министерството на труда и социалната политика декларира ангажимент на държавата за смекчаване на последствията за работещите.
Моето питане е по-нетрадиционно и се отнася до хората от дребния бизнес, които чрез малките си фирмички в сферата на търговията и услугите осигуряват прехраната на собствените си семейства и създават по едно-две работни места.
В политиката на Министерството на икономиката и енергетиката предвиждат ли се превантивни мерки за алтернатива на тези дребни еднолични търговци при фалит на техните фирми по различни причини в условията на зараждащата се криза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на питането. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо Цветкова. Действително, ситуацията е тревожна. Кризата е в България. Разбирате, че в някои отрасли спадът е от порядъка на 30 и дори над 30%, особено е тревожно състоянието в шивашката индустрия, в строителството има важни антикризисни мерки.
В това отношение не мога да отговоря на въпроса Ви точно така, както сте го задали. Вие питате какво ще стане след фалита. Аз мога да отговоря какво правим, за да не се стигне до фалит. Ако се стигне до фалита, въпросът Ви е изцяло към госпожа Масларова и аз не бих могъл да бъда полезен в тази посока.
Ще спомена някои от мерките, които се използват. Те се повтаряха нееднократно. Знаете, чрез Българската банка за развитие бяха отпуснати 500 млн., които са приоритетно за малък и среден бизнес. Но и тук има едно тревожно явление – банките са предпазливи и в общи линии не усвояват ресурса, който им се отпуска. Проблемът не е в това, че няма кредитен ресурс, а в това, че рискът е голям и банките се страхуват да усвояват парите, защото след това ще трябва да ги връщат обратно. Но ресурсът е голям.
Завършихме преговорите си с Европейския инвестиционен фонд през програмата "Джереми" да прехвърлим 200 млн. евро от програмата "Конкурентоспособност" за създаване на дружества със специална цел между Европейския инвестиционен фонд и Българската банка за развитие и да ги ползваме по същата схема за кредитиране. Те са отново преди всичко за малкия и средния бизнес.
Водим преговори с Европейската комисия и с Европейската банка за възстановяване и развитие други 418 млн. за енергийна ефективност и за възобновяеми източници – това, за което си говорихме с господин Иванов, също от програма "Конкурентоспособност" да ги прехвърлим да се менажират през Европейската банка, по подобие на международен Фонд "Козлодуй" и да ги превърнем в изгоден ресурс за малкия и среден бизнес, за да може той също да запази жизнеспособността си.
Схемите, които сме стартирали, и по които в момента върви оценката през тази година по Програма „Конкурентоспособност”, са за 600 млн. лв. Един огромен ресурс. Разбира се, той не е само за малки и средни предприятия, разпределен е пропорционално между малките и големите. Направихме важна крачка – прехвърлихме 90 млн. лв. от парите за следващите години за 2009 г., така че и тези 90 млн. лв. са допълнително средство за подкрепа за бизнеса.
Много важна мярка, която стартирахме – заделихме от бюджета 100 млн. лв. за предприятията за индустриални зони и на практика бяха спрени 13 от зоните по Програма ФАР, тъй като няма финансиране. Искаме да насочим тези 100 млн. лв. към тези 13 зони. Искаме досегашните три безмитни зони също да ги включим в тази група. Има една площадка на АЕЦ “Белене” във Враца, която също може да се ползва за такава зона. „Автоелектроника” в Пловдив също може да се ползва за такава зона. Тоест, има голям интерес за бързо изграждане на около 20 зони, които, първо ще създадат поминък на хората от района и ще ги правят преди всичко местни предприятия, няма да дойдат някои гиганти да направят инфраструктурата. Но и настаняващите се инвеститори там ще дават пак поминък преди всичко на малкия и на средния бизнес.
Много важно е това, че парите за финансиране на научни дейности бяха увеличени с 32% в сравнение с предходната година. С 50% повече са парите за Фонд „Научни изследвания”. И тук ще Ви спомена, че в Националния иновационен фонд през миналата година бяха 15 млн. лв., през тази година са 19 млн. лв., като имат категорични преференции за малки и средни предприятия. При тях гранда, който се дава, се увеличава с 20%, ако това е малко и средно предприятие. Имаме и по-малки инструменти, но те също будят интерес – така нареченият Проект СТО, където вече сме дали пари за около 250 стартиращи малки фирми. Там подкрепата е между 10 и 20 хил. лв. Онзи ден раздадохме сертификати на Проекта „Техностар”, където на завършващи студенти, завършили през 2008 г. също им даваме по 20 хил. лв. за стартиране на бизнеса. Така че основната подкрепа, която в момента върви по линия на правителството, е осигуряване на ресурс, за да може малкият и среден бизнес да оцелее в тези трудни условия. Аз не виждам други по-ефикасни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Цветкова, имате две минути да зададете два доуточняващи въпроса.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря Ви, господин министър, но всичко това, което Вие казахте, е много добре, само че то няма да може да намери приложение за това, което аз питам конкретно. Наистина Вие сте прав, аз два пъти последователно зададох въпроса към министър Масларова, тъй като, като дам сега конкретния пример, наистина ще стане ясно, че много трудно биха могли тези хора да се възползват от програмите, които има Министерството на икономиката и енергетиката. Защото става дума за едноличните търговци, които се занимават в търговията и съвсем дребните услуги.
Един пример. Кметът на Кюстендил, за жалост той се води кмет на десните, с един замах ликвидира 400 павилиончета било то за продажба на плодове и зеленчуци, било то за малки кафененца или дрехи за разносна търговия, с което на улицата остават 400 семейства, а те не могат да отидат и на борсата. Знаете много добре. Така че той е прекият работодател на тези хора и за мен мотивът от естетична гледна точка никак не е подходящ при условията на криза. Но, има ли, според Вас механизъм – аз пак ще бъда упорита да задам този въпрос на министър Масларова – има ли някакъв механизъм, от една страна, тези хора, които досега са били търговци, могат ли да бъдат конкурентни при кандидатстването си по такива програми, за да сменят своя предмет на дейност? И, от друга страна, може ли да има някакъв механизъм правителството и Вашето министерство да компенсира тази, според мен меко казана непремерена стъпка от страна на кмета на Кюстендил? Аз, доколкото знам, имат вече такива намерения и кметове от други общини. Защото 400 души наведнъж да оставиш без работа като еднолични търговци, те нямат друга алтернатива, наистина в условия на криза това е катастрофално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За съжаление, вероятно ще Ви разочаровам с отговора си, но Вие разбирате, че точно европейските правила не дават предимство, тоест трябва да са равни. И не може за това, че някой е в тежко състояние, той да има предимство, ако предлага по-лоши условия. Затова, съжалявам, но няма как да спечелиш програма, ако ти си по-лошият. Това е вечният въпрос. И в земеделието помощите, които се дават, са същите – ти подкрепяш слабия, за да продължи да произвежда нещо, което не е достатъчно ефективно. Това са парадокси, но това е положението и няма какво да се направи.
Разбирате, че не мога да взема отношение по повод мерките на кмета на Кюстендил, но това действително е голям политически въпрос – дали ще подкрепяме малкия бизнес в населените места или ще подкрепяме изграждането на МОЛ-ове, които мачкат малкия бизнес. Вие знаете, че в Закона за подкрепа на инвестициите с решаващата роля на парламента беше премахнат този приоритет. Ние давахме пари, за да правим инфраструктура на МОЛ-овоте. Това беше в закона и ние бяхме длъжни и давахме държавни пари от българските данъкоплатци. Сега това нещо е премахнато, дава се само за инвестиции, които са в производство, във високи технологии, в неща, които са важни за реалната икономика на България.
Моето лично мнение е, че в условия на криза всеки кмет трябва да направи анализ и каквото и да е работното място, няма по-евтино работно място от това на едноличния търговец. Той не струва нищо нито на общината, нито на държавата. Той работи за собствен риск, много често без печалба, работи дори и на загуба, само и само да оцелее, семейството му да съществува.
Моята категорична позиция е, че общините са първия фронт, който трябва да подкрепи малкия и среден бизнес. Държавата, естествено, се оказа по-мощният играч, но и тя може да го прави по общоприетите правила, не можем да го правим като изключение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Цветкова, желаете ли думата?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД, от място): Нямам коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно електрифициране на населените места.
Господин Иванов, отново имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпреки че въпросът, който ще Ви задам, има конкретен повод, той периодично се появява в средствата за информация – както в електронните медии, така и в печатните издания. Касае се за това доколко българските граждани реализират своето право да имат нормални условия за живот, независимо от своето местоположение – дали са в голям град, дали са в малък, дали са в някое село. Без значение, съгласно Конституцията, те са равнопоставени и държавата трябва да им предложи практически еднакви минимални условия за организиране на техния живот.
И така, в електронните медии бе излъчен репортаж от с. Горно Осиново, община Симитли, област Благоевград. Селото се намира на 30-ина километра от областния град Благоевград. Оказа се, че селото, може би част от него, не е електрифицирано и за да се извърши това по свидетелски сведения е необходимо всяко домакинство да заплати над 500 лв. на съответното електроразпределително дружество за този район.
В съответствие с чл. 8, ал. 1 от Закона за енергетиката, господин министър, Вие като министър на икономиката и енергетиката провеждате енергийна политика, която по закон е насочена към задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия. Аз зная, че текстът е достатъчно общ, но аз го разбирам точно в този смисъл – че държавата чрез правителството и конкретно ресорния министър, трябва да осигурят електричество за населените места, независимо кои са те.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: българската държава има ли ангажименти за електрифициране на населените места, за които досега това не е направено? Ако електрифицирането на отделните домакинства е задължение на гражданите, чий е финансовият ангажимент за изграждане на преносната линия до самото населено място? Какъв е броят на неелектрифицираните обитаеми населени места в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на този въпрос.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, радвам се на актуалността на въпроса, който поставяте, и ще посоча конкретните отговорни.
Електрифицирането на населени места, за които досега това не е направено, е процес на разширяване на електроразпределителната мрежа на съответната територия. Съгласно Закона за енергетиката задължението за това разширяване е на електроразпределителното предприятие. В конкретния случай със с. Горно Осеново е задължение на ЧЕЗ България, което притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия за тази територия и е собственик на съответната електроразпределителна мрежа. Разходите по електрифицирането са за сметка на ЧЕЗ България.
Ако за конкретното разширяване на електроразпределителната мрежа е необходимо разширяване на електропреносната мрежа, задължение за това има електропреносното предприятие, тоест НЕК.
Електроенергийният системен оператор и електроразпределителните предприятия изготвят краткосрочни и дългосрочни планове за разширяване и развитие на съответните мрежи. Съоръженията от електропреносната и електроразпределителната мрежа са елементи на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията. Тяхното разполагане и изграждане е застрояване се допуска, само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план.
Изработването на подробните устройствени планове се възлага от кмета на общината, в случая от кмета на община Симитли, от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В конкретния случай за с. Горно Осеново няма разработен и одобрен устройствен план, което е основна причина за невъзможността да бъдат изградени съоръжения от електроразпределителната мрежа за електроснабдяване на жилищните сгради.
Съгласно Закона за енергетиката кметовете на общини, по предложение на енергийните предприятия, задължително предвиждат в общите и подробните устройствени планове благоустройствени работи, необходими за изпълнение на програмите и плановете за енергоснабдяване.
Що се отнася за тези 500 лв., които цитирате във Вашия въпрос, това са средства, които следва да се заплатят на електроразпределителното дружество за осигуряване на електроснабдяването на всяка сграда след изграждане на необходимата мрежа.
Тези цени са за присъединяване. Тези цени съгласно Закона за енергетиката се заплащат за присъединяване на обекти на потребители на електрическа енергия към съответните мрежи на база сключени договори за присъединяване и се определят съгласно Наредба за регулиране цените на електроенергията. Цените за присъединяване към мрежите са определени от ДКЕВР на 29.03.2002 г. – това е конкретната сума от 500 лв.
На другите въпроси в Министерството на икономиката и енергетиката няма информация за изградеността на електроразпределителните мрежи във всички застроени и обитавани територии, както и за това дали за тези територии има устройствени планове и дали те са със статут на територии на населени места по смисъла на Закона за устройство на територията. Разбирате, че това е в друго министерство.
Тази информация във връзка с благоустрояването на тези територии не се включва в съдържанието и структурата на информацията, която енергийните предприятия предоставят на министъра на икономиката и енергетиката съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката за целите на енергийната политика. Тези разпоредби не предвиждат такава информация да се предоставя и от кметовете на общините във връзка със задълженията им съгласно същия закон за извършване на благоустройствени работи, необходими за изпълнение на програмите и плановете за енергоснабдяване. Тоест ако общината си свърши работата и има ПУП, след това трябва да си свърши работата ЧЕЗ България и НЕК, ако има нужда от създаване на съответна мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор. Фактически това, което считам, че е ангажимент на Министерството на икономиката и енергетиката, е там, където има подробен устройствен план, изработен от общината, да бъде проконтролирано дали съответното електроразпределително предприятие е осъществило инвестицията за електрифициране на населеното място, без, разбира се, разходите за присъединяване, които Вие правилно изтъкнахте, че са разходи, които всяко домакинство трябва да заплати.
От друга страна, няма съмнение, че Вашият колега министър Гагаузов ще се наложи да отговори именно на този въпрос: ако има населени места, за които не е изработен подробен устройствен план, защо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не Министерството на икономиката и енергетиката, не са изискали, не са поставили срок това да бъде сторено.
Общата идея, която трябва да имаме - както изпълнителната власт, така и народното представителство, е всички български граждани да имат условия за нормално съществуване. Всеки от нас, ако за 48 часа си изключи електроенергията и не може да ползва нито електрическото осветление, нито електродомакинските уреди, нито компютъра, нито електронните медии, ще разбере условията, в които живеят тези хора.
Господин министър, нека не забравяме, че преди близо 18 години в преамбюла на Конституцията на България изрично, точно по настояване на Българската социалистическа партия, от която е и министърът на регионалното развитие, освен Вие, е записано, че България е социална държава. Това означава да гарантираме на българските граждани права за нормално съществуване, особено в началото на ХХІ век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Нямам намерение да дупликирам господин Иванов. Абсурдно е през ХХІ век да имаме населени места без ток.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): На едно мнение сме!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук нямаме различия. Затова когато най-близката и най-силната – местната власт, знае, че има такъв проблем, трябва да се оказва натиск веднага. Ако ЧЕЗ не си върши работата, ако НЕК протака нещата, то трябва да се вземат мерки. Разбирате, че затова децентрализирахме управлението, затова има огромни пълномощия и това трябва да се прави. Всички разбираме, че електрическата енергия прави живота. Това е здраве, това е стандарт на живот, това е информация ако щете, това е интернет. Действително в ХХІ век това е абсурдна ситуация. Аз съм готов да окажа подкрепа и на конкретния кмет.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако там се реши въпросът с ПУП-а, то да задействаме всички други процедури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, останаха две минути до края на нашето работно време. Затова с отговорите на министъра на икономиката и енергетиката приключва нашият парламентарен контрол.
Следващото заседание е на 11 март 2009 г., сряда, от 9,00 часа.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов