Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Има регистрирани 148 народни представители, имаме необходимия кворум, откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Разбирам, че господин Димитров има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Любомир Дацов, тъй като заместник-министър Георги Кадиев отсъства от страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на финансите господин Любомир Дацов.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 153, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете господин Дацов в залата.
Господин Берон също има процедурно предложение. Моля за вашето внимание.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Добро утро на всички!
Уважаеми господин председателю, вчера завършихме деня с четене и приемане на чл. 31 на този Закон за акцизите. От него обаче остана една т. 5, която не е подкрепена от комисията и за която, както правилно отбеляза народният представител госпожа Капон, е редно да се гласува поотделно предложението на вносителя и предложението на комисията, тъй като комисията има друга редакция.
Моля т. 5 да бъде гласувана отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предполагам, че господин Димитров ще даде разяснение на залата как да се постъпи с т. 5.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По т. 5 има несъгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, че в последния момент е имало известни различия по този въпрос. Както обяснява господин Берон, не е останало пленарно време за гласуването на т. 5. Но при положение, че е гласуван целият текст, не знам дали можем да се върнем на т. 5. Това е проблемът, господин Берон.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има несъгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има несъгласие, обаче има и гласуване. Несъгласието си е останало несъгласие. Вече е започнало четенето на чл. 32. Тоест минал е етапът на гласуване.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Може да се прегласува. Няма никаква пречка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля господин Димитров да даде мнение дали да подложим на гласуване предложението на господин Берон за прегласуване на т. 5.
Ако обичате, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, вчера е приключило гласуването по чл. 31, изчетен е текстът на чл. 32 и предстои неговото гласуване.
Комисията по принцип е подкрепила и предложението на група народни представители, и предложението на вносителя. Така че предложението на работната група е обединен вариант от варианта на вносителя и на групата народни представители и той е гласуван ан блок. Така че нямам възражение, ако намерите процедурен повод, да се повтори гласуването, но това е връщане към предходен член, по който гласуването е приключило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, господин Берон, няма как да се върнем назад. Не може, защото този член е отминал. Вече сме на чл. 32, няма как.
Не е било предложено гласуване отделно, членът е гласуван и толкоз.
Моля, господин Димитров, да продължите с Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, текстът на чл. 32 е изчетен в залата. Ако смятате, че трябва да го изчета отново, мога да го изчета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би, за да бъдат народните представители в течение на текста, който предстои да се гласува, да го изчетете.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 32 има предложение на група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 32:
“Чл. 32. (1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:
1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31 0, 2710 11 51 0 и 2710 11 59 0 – 670 лв. за 1000 литра;
2. за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31 0, 2710 11 41 0, 2710 11 45 0 и 2710 11 49 0 – 530 лв. за 1000 литра;
3. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 0 до 2710 19 49 0 – 430 лв. за 1000 литра;
4. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0 – 430 лв. за 1000 литра;
5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове код по КН от 2711 12 11 0 до 2711 19 00 0 – 340 лв. за 1000 килограма;
6. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 0 и 2711 21 00 0 – 0 лв. за 1 гигаджаул;
7. за биодизел – 0 лв. за 1000 литра.
(2) Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за селското и горското стопанство, за овощарски дейности, за рибовъдни дейности, за стационарни мотори и за извънпътни превозни средства са, както следва:
1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 0 до 2710 19 49 0 – 50 лв. за 1000 литра;
2. за керосин с кодове по КН от 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0 – 50 лв. за 1000 литра;
3. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 0 и 2711 21 00 0 – 0 лева за гигаджаул;
4. за биодизел – 0 лв. за 1000 литра.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля да обърнете внимание, че в самия край на ал. 2, т. 4 e записано "биодизел – 0 лв. за 1000 литра", а не за "литър", както е в текста.
Има ли въпроси и бележки?
Господин Димов, заповядайте.
Разбирам, че не е имало дискусия по член 32.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Имаше една малка дискусия и аз искам да предложа на вниманието на уважаемите народни представители нещо, което според мен е важно. Биодизелът е много повече освободен от акциз, но има и още една поредица от биогорива, които са с много малък размер като използване, но също трябва да се освободят от акциз, тоест да имат нулева ставка акциз. Дотолкова, доколкото ние сме поели ангажименти в преговорите по Глава "Околна среда" до определен период от време да въвеждаме алтернативни източници на горива, включително биогорива, трябва да стимулираме развитието им сега. Ако в момента допуснем тези биогорива да имат акциз и само биодизелът да бъде освободен, просто ние ще спрем всички останали над десет вида горива, които се произвеждат, и които при всички положения трябва да могат да тръгнат на вътрешния пазар.
Затова предлагам към биодизела да бъдат добавени кодовете на тези горива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, доста сложна техническа задача давате на господин Димитров.
НЕНО ДИМОВ: Може би тази задача не е толкова сложна, те са в един диапазон от – до, аз мога да дам точните кодове и просто те да се добавят след биодизела. Задачата не е сложна, разбира се, ако се приеме да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисълта ми е, че вероятно това трябваше да стане като предложение между първо и второ четене по съответния ред.
НЕНО ДИМОВ: Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да чуем и още мнения.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. В рамките на Комисията по бюджет и финанси ние говорихме точно така, въпреки че този член многократно го оставяхме поради техническите кодове, които трябваше да се уточнят. Господин Димитров ще го потвърди. И винаги сме говорили за биодизел и биогорива изобщо.
Аз смятам предложението на господин Димов за разглеждано в Комисията по бюджет и финанси, просто не е вписано в самите документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Капон.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю. Дотам се стигна, че по този текст, който е толкова важен, защото засяга всички български потребители и целия български народ, да няма дори и дискусия. Такава беше обработката на общественото мнение в продължение на месеци, че се стигна до положение да се приеме безропотно това увеличение, което е толкова значително. Това е увеличение, във връзка с което други държави, на които ние се позоваваме и взимаме пример, че оттам ни диктуват и препоръчват тези увеличения, не знам какво би станало, какво би било общественото недоволство и какви вълни от недоволство биха се развили и биха се получили.
На това ние от "Атака" изказваме нашата принципна позиция, своето мнение и становище и казваме, че сме против вдигането на акцизите за горивата в този размер, в който това се прави. Това е политическа позиция, наше политическо становище, политическо решение и следва да го свържем с факта, че след като това са ставките в Европа, след като са близки до европейските, след като трябва да се вдигнат по този начин и до този размер акцизите на горивата, защо не се вдигнат до европейските нива и българските заплати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, желаете ли да вземете отношение по повдигнатия въпрос?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Мисля, че по този закон режимът за внасяне на предложения беше над максимално възможния, тоест в работната група до последния момент беше възможно да се внасят предложения и от народни представители, на никой не е отказано.
Специално за биогоривата знаете, че го отлагахме на няколко пъти, за да се изработи най-добрият текст. В тази връзка аз съм малко изненадан, тъй като няма текст, виждате, че и сега го няма. И в това отношение, ако имаше текст, бихме могли да го гласуваме. Това, което е станало на етапа, до който сме стигнали, е, че имаме само този вариант. Аз не виждам какво друго бихме могли да гласуваме.
Разбирате, че предложението за разширяване на списъка не е редакционно, в никакъв случай – то е по същество, то сменя обхвата.
Иначе комисията изрази волята си за подкрепа на такава политика. И аз не мисля, че щеше да има някакви проблеми.
Що се отнася до това, което каза господин Шопов. Господин Шопов, поели сме хармонизационни ангажименти. Точно за този член текстът е в съответствие с графика, съгласуван с Европейския съюз. Аз съм малко изненадан от вашата позиция и не разбрах какво предлагате. Примерно, да ги замразим, а през следващата година да ги вдигнем шоково? Тоест, не разбрах какво е предложението. Не смятам, че това е добрият вариант.
Знаете, че на събирането на министрите на финансите от Европейския съюз категорично е поставен въпросът, че няма да се отива към намаляване нито на акцизни ставки, нито пък да се предприемат някакви други режими. Затова на мен ми е трудно да реша какво предлагате – да отложим с една година и догодина да се вдигне тази акцизна ставка, което най-вероятно ще предизвика по-висока инфлация точно във връзка с това, което се говори за инфлацията две години преди присъединяването към еврозоната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам поне три реплики, господин Димитров, които предизвика Вашето изказване.
Но преди да дам думата на желаещите, имам един въпрос, включително към представителите на Министерството на финансите, които също бих помолил да дадат разяснение, но ако се счита за необходимо и възможно, да се отложи гласуването на този текст и евентуално да се разгледа в комисията.
Доколкото мога да преценя, второто четене на този законопроект няма да приключи до 10,30 ч., тъй като има доста текстове, а навярно и по други ще има дискусия. Затова бих помолил и представителите на министерството, след като чуем репликите и дупликата на господин Димитров, да изразят своето становище и след това да вземем решение.
Първа има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Току-що Ви дадох едно извлечение от работната група, където не бяха изписани номерата, но беше ясно формулирано, че става въпрос за биогорива. Дискусията беше много трудна, поради отпор на Министерството на финансите, поради това, че не е ясно точно как да бъдат определени тези горива.
Аз Ви моля, когато говорим за Европейския съюз, да спазваме всичките си ангажименти. И ви призовавам това да отпадне, както каза председателят, точката да бъде включена за разглеждане евентуално на следващо заседание и да я преговорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, Вашето изказване ми прозвуча в стила "Другарите от Москва ни нареждат така или казват така", тоест, има директива и ние трябва да я изпълним.
Явно е, че това всъщност е единствената причина - без да съобразим нещата с българските условия, с джоба на българския потребител, с възможностите на българската икономика относно тези важни енергоносители - ние да вдигнем акцизите и съответно цените.
Явно единственият светъл лъч в този текст, единственото удовлетворително нещо е, че не се налага акциз на биогоривата и на биодизела.
Това просто е възмутително. Не може по директиви, откъдето и да е, ние да правим неща, които нарушават българския национален интерес, нашите български интереси. Вие откровено го казахте, то е ясно и безспорно. И всички сме впрегнати в това да изпълняваме директиви, а не да съобразяваме нашите закони с нашите български условия, с нашите възможности, с нашите специфични релации относно възможностите на българските потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Моята реплика не е по същество по текста, а към твърдението на председателя, че е имало максимално дълъг срок, за да се правят допълнителни предложения.
Първо, искам да обясня, че аз наистина съм закъснял с предложенията и нямам формално право по закон да претендирам те да бъдат разгледани. Но в работната група бяха разгледани и други закъснели предложения, които идваха от управляващото мнозинство. Моите предложения не бяха разгледани там. В края на краищата аз пак повтарям, че нямам основание да са били разгледани. Така е преценила работната група, разгледала е предложенията само на мнозинството. Но все пак нека да не заблуждаваме залата, че е била дадена възможност на всички да направят в максимално дълъг срок своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си мислех, че този период на такъв род политическо противопоставяне е минал. Явно, че не е минал. В работната група всички народни представители от комисията, които желаеха, имаха правото да участват и правеха предложения. Съжалявам много, една от работните групи не съм водил аз, не съм разбрал, но ако това се е случило, сте могли вероятно в комисията да поставите въпроса, за да се дефинира някакво друго предложение. За пръв път се сблъсквам с такъв проблем и съм изненадан, че става в залата.
По твърдението на господин Шопов, ние сме поели международни ангажименти и международните ангажименти не са пожелание, те трябва да се спазват. И ако Вие смятате, че националният интерес на България е да не станем член на Европейския съюз, това също трябва да звучи твърдо и ясно. Но ние сме поели ангажимент, който трябва да се изпълни. Ние сме страна и не си ли изпълняваме задълженията, знаете какво се случва с тези страни, които не ги изпълняват. За твърдението, че нищо не ставало, вие виждате, че е биодизелът е с нулева ставка, природният газ е с нулева ставка, дискутират се тези неща. Имаше лобистки интереси в друга посока. Аз си мисля, че това, което се приема, е в съзвучие с интересите на България и в двете посоки – и ускоряване на интеграцията с Европейския съюз, и екологичната чистота на българската природа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви дам малко повече информация в рамките на тази дискусия. Става въпрос за две директиви. Едната е Директива 2003/30, която се отнася за промотирането и въвеждането на биогорива. Тя изисква да бъде въведена от Министерството на икономиката и енергетиката, като тази директива все още не е приложена и нашето законодателство не е синхронизирано. Именно тази директива въвежда стандартите, на основата на които нашите данъчни ще могат да контролират горивата. Другата директива, която вече е именно за данъчното третиране на биогоривата – Директива 2003/96, влиза впоследствие, едва когато има установени стандарти в тази област. Защото иначе по уверение на колегите по една или друга причина може да има злоупотреби в тази сфера, когато тези правила не са ясни. Именно от тази гледна точка е предложението и позицията, която защитава Министерството на финансите за първоначално по-тясно третиране на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Дацов.
Да разбирам ли от Вашите обяснения, че онези позиции, които Димов иска да бъдат включени, са в тези директиви, които още не са приети и не могат да бъдат данъчно отразени?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За жалост господин Димитров и господин Димов не успяха да изслушат Вашето обяснение, тъй като уточняват помежду си въпросите, които постави господин Димов.
Господин Димитров, аргументът на господин Дацов беше, че тези позиции, които господин Димов предлага да бъдат включени, се третират в директива, която още не е окончателно утвърдена и не е доведена до данъчно третиране и отразяване.
Има думата за процедура госпожа Антонова, след това ще преценим как да продължим.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, в залата прозвуча предложение за отлагане разглеждането и гласуването днес на чл. 32 от Закона за акцизите. Аз ползвам правото си да направя обратното процедурно предложение, като ви моля да подложите на гласуване този текст. Съображенията ми са в това, че текстът беше широко и много подробно коментиран в работната група, и впоследствие в постоянната комисия, както впрочем широко беше обсъден и целият Закон за акцизите. Тук, в залата се правят предложения, които са извън сроковете, предвидени в нашия правилник. Така че от чисто формална гледна точка ние просто няма как да разгледаме тези предложения.
От друга страна, това предложение, което се прави, не е и формулирано. И не бихме могли да пристъпим към каквото и да било обсъждане.
Аз смятам, че това би било един недобър прецедент - от залата да се правят предложения след срока за второ четене, и то по принцип, без конкретни текстове. Това са част от моите съображения, за да направя процедурното си предложение за гласуване днес на текста, който обсъждаме, а именно чл. 32 от Закона за акцизите. И ви моля да го подложите на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, госпожо Антонова, Вашето предложение, но нямаше направено формално предложение за отлагане на гласуването. Аз просто го споменах като възможност, но формално такова предложение не е направено.
Струва ми се, че независимо от съображенията, които изказахте, които са верни за изтеклите срокове, важността на въпроса за биогоривата предполага по-гъвкав подход. Така че ако залата прецени, че има нужда за още едно вглеждане в този въпрос, аз не бих възразил. Не зная дали ще има такова предложение, пак повтарям, че аз не го правя формално. И ще го подложа на гласуване, имайки предвид и Вашето обратно предложение.
Това, което ми даде госпожа Капон, е текст, който е отразен в един от вариантите за доклад – предложение на работната група по ал. 2 на чл. 32, т. 4: “биогорива с код по КН.... – 0 лв. за гигаджаул”. Значи някакво предложение е правено.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председтел.
Искам да дам два аргумента и да направя едно процедурно предложение. Първият аргумент е свързан с начина на формиране на текстове в комисиите на второ четене. Всички колеги в залата, които са работили в комисия повече от тези два месеца в предишни парламенти знаят, че по време на самото обсъждане вътре в комисията се формират текстове. Това е практика, която по никакъв начин не е попречила на доброто законодателство в страната. Напротив, има много примери, в които точно тогава са формулирани текстове, които най-добре работят впоследствие.
Вторият аргумент, конкретно в случая, е свързан с биогоривата за това, че липсата на точни изисквания в определени директиви в енергийния отрасъл не означава, че няма такива в отрасъл “Екология и околна среда”. Освен това ние съзнаваме тук и дебатът върви в тази посока, че това е необходимо да се прави. Самият Вие, господин председтелю, го казвате. Не би трябвало да изчакваме в някакво бъдеще, когато ще се появи такъв документ, достатъчно много сме закъснели.
И оттук процедурата: най-разумният начин при такава дискусия е да се отложи този текст и да се върне в комисията, да се продължи напред по закона и в следващото заседание да се приеме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има такива случаи.
Имате ли обратно предложение, господин Димитров?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, оказа се, че в България в момента е актуален въпросът за производство само на биодизел. Няма производство на нищо друго от биогоривата. Разбирам, че до момента няма и внос. От тази гледна точка, тъй като вече има производство, нормално е ние да следваме политика за стимулиране на това, което го има в страната. Другото просто не е актуално. Не мисля, че в комисията няма воля. Ако се породи такава потребност, правителството да формулира каква ще бъде политиката му – стимулиране на внос на такива горива или стимулиране на местно производство. Ако има такава потребност, има такова предложение, комисията в момента прави промени в действащия Закон за акцизите – мисля, че може да се промени във всеки момент. Сега създаваме една стратегия, която не е ясно дали ще бъде потребна за България поне през близките години. Тоест за настоящия момент биодизелът отговаря на потребностите на производителите в България. Аз мисля, че с това, което се предлага в закона, ще отговорим на тази потребност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Веселин Методиев за отлагане на разглеждането и гласуването на този текст, като вие чухте и обратното мнение на господин Петър Димитров, председател на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 45, против 107, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Продължаваме дискусията по чл. 32. Има ли желаещи за изказвания?
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази точка наистина е изключително важна от гледна точка на политиката, от гледна точка на социалния ефект от въвеждането на акцизите върху горивата. Не акцизът на кафето, не акцизът на алкохола и цигарите, акцизът на горивата има силен социален ефект. Затова е оправдана дискусията тук, защото акцизът върху горивата оказва автоматично мултиплициращ ефект върху цените на всички стоки, които използват енергия, а това са почти всички стоки, които се продават в България. Енергоемкостта на нашите стоки е изключително голяма в сравнение със стоките от другите страни.
Според разчетите на Министерството на финансите така предложените акцизи върху горивата се очаква да окажат нарастващо влияние върху цените около 2,6%. Аз смятам, че Министерството на финансите е направило всичко възможно да отложи някои срокове, свързани с изискванията по присъединяването по отношение достигането на минималните акцизи за Европейския съюз. Особено сериозен е проблемът с газьола. Искам да ви кажа, че по отношение на газьола не сме достигнали даже 50% от минималните за Европейския съюз. Добре е, че Министерството на финансите е извоювало дерогация, отлагане на сроковете за достигане, за догонване. Можете да си представите в следващите няколко години колко трябва да се повиши акцизът, съответно цените на газьола, за да достигнем тези изисквания.
Тук не става дума за някакви задължителни директиви. Никой не ни задължава да изпълняваме тези директиви. Народното събрание може да гласува против тези акцизи. Никой не ни задължава да спазваме директивите, които изисква от нас Европейският съюз. Ние трябва да преценим дали националният интерес изисква да спазваме тези директиви или да не ги спазваме, което води след себе си други последствия, които също трябва да преценяваме от гледна точка на националния интерес. Това е по-сложен въпрос. Нека да решаваме. Европейският съюз мисля, че не може да се разглежда като Варшавски договор. Ако ние не изпълним тези директиви, някой ще ни накаже или ще ни завоюва? Не, просто няма да влезем в семейството на Европейския съюз. Нека да си зададем въпроса: това ли е националният интерес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Репликата ми е много кратка, господин Имамов.
Вярно е, че може да не сме достигнали една трета от европейските акцизи върху газьола, обаче заплатите не са достигнали една десета от европейските в много отношения. Вчера се каза, че кафето у нас трябвало да поскъпне, защото било много евтино. Този план на разсъждение трябва винаги да бъде обвързан с доходите у нас. Просто трябва така да направим, че тези изменения да бъдат поносими за хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Аз приемам Вашата логика, дотолкова доколкото сроковете и таблицата, която е приета по отношение на Европейския съюз, трябва да се спазват.
Това, което обаче дълбоко ме безпокои, за което скоро ще стане време, е: кои акцизни ставки увеличаваме над това, което сме се уговорили с Европейския съюз? Вчера имахме хубав дебат на тази тема по отношение на алкохола, днес ни очаква още по-интересен дебат на тема цигари и тютюн.
Вашата логика я приемам, да, европейската интеграция е много важна, така че ние ще вземем всички мерки да изпълним това, което сме обещали, но защо повишаваме някои акцизи над това, което сме обещали? Защо за тютюна ще имаме много по-висока ставка, която ще доведе до фалита на "Булгартабак"? Скоро ще си говорим на тази тема, само след няколко минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – не виждам.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Извинявайте, господин Берон. Заплатите са си наша българска работа. Дали ще имаме високи или ниски заплати не зависи изобщо нито от Европейския съюз, нито от Съединените щати, нито от Русия, а от това как се развива българската икономика. Когато ни приемат в един общ дом, не ни питат колко пари имате в джоба, а гледат по други неща, които не биха нарушили принципите и правилата в този дом. Никой няма да ни пита колко пари имаме в джоба – това си е наш проблем. Нашата икономика ще осигури високите заплати, това как ще работим, колко ще произвеждаме и как ще го разпределяме. Така че нашите проблеми нека да си ги решаваме ние. Не можем да чакаме Европейският съюз да ни поставя условия по отношение на доходите – това е абсурдна идея. Може нашите доходи да бъдат много високи, много ниски – това зависи от нас, от нашата икономика. В Европейския съюз има и бедни, и богати държави. Никой не поставя въпроса защо едните са по-бедни, а другите са по-богати. Това е въпрос на национални приоритети, на работа на националната икономика.
Що се отнася до акцизите, господин Димитров, само при пропан-бутана е това условие, при цигарите подобно условие няма. Ние трябва да догоним минималните за Европейския съюз. Миналата година имаше много сериозна дискусия по отношение на пропан-бутана. Както виждате, тази година той не фигурира в предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на текста на чл. 32, така както комисията го предлага в редакцията, която господин Димитров изчете в началото на днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 16, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 33 няма предложения на народни представители. Има редакция на комисията, главно свързана с биодизела, затова аз ще изчета направо предложението на комисията:
"Чл. 33. (1) Акцизните ставки върху горивата, използвани за отопление и битови нужди са, както следва:
1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 0 до 2710 19 49 0 - 50 лв. за 1000 литра;
2. за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 0 до 2710 19 69 0 – 25 лв. за 1000 кг;
3. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0 – 50 лв. за 1000 литра;
4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 0 до 2711 19 00 0 – 0 лв. за 1000 кг;
5. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 0 и 2711 21 00 0 – 0 лв. за гигаджаул;
6. за биодизел – 0 лв. за 1000 литра.
(2) Ставката по ал. 1, т. 4 се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в правилника за прилагане на закона".
В т. 6 на ал. 1 имаме отново промяна в метриката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Това е текст, който комисията предлага въз основа на текста на вносителя с уточнена редакция.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл. 33, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 34 и чл. 35 няма предложения на народни представители, затова аз ще ги изчета заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се, но във връзка с нашата процедура по новия правилник те не подлежат на изчитане в пленарната зала, а само на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 34 и чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това са два текста без предложения по тях между първо и второ четене и без уточняване на редакцията им от страна на комисията. Те се предлагат така, както вносителят ги е внесъл. Става дума за чл. 34 и чл. 35.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 34 и чл. 35, така както са предложени от вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, както са предложени.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, по чл. 36 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон:
Член 36 да отпадне.
Става въпрос отново за кафето.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Имайки предвид вчерашната дискусия и приетите членове, аз предлагам кафето да остане акцизна стока, но акцизът да е нула. Така държавата ще може да си го контролира, ако реши. С това ще запазим сегашните цени на кафето. Те няма да се вдигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, което прави госпожа Капон, както разбирате, далеч не е редакционно, а е възможно най-съществено, така че аз не мога да го подложа на гласуване.
Доколкото разбирам обаче, госпожо Капон, Вие оттегляте предложението – Вашето и на господин Димитров, чл. 36 да отпадне, така че няма да подложа и това предложение на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
МАРИЯ КАПОН (ОДС, от място): Вие ме разбрахте криво, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А, криво Ви разбрах? Дали Вие криво се молихте? (Оживление.)
Аз разбрах какво предлагате. Не съм сигурен дали чухте какво казах, че не мога да подложа на гласуване Вашето предложение, защото то не е редакционно. Вашето предложение за нулева ставка е предложение по свръхсъщество.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние не оттегляме това предложение. Желаем по него да има гласуване, за да се поеме ясната отговорност кой защитава акциза върху кафето. Вече аргументите са ясни, няма да ги повтарям повече. Желаем да има гласуване, за да е ясно кой каква позиция е заел и кой пред обществото каква отговорност носи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбира се, господин Димитров. Това уточнение е напълно в реда на нещата, така че първо ще подложа на гласуване вашето предложение с госпожа Капон, а след това – текста на чл. 36, ако, разбира се, вашето предложение не се приеме.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон – чл. 36 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 30, против 87, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 36 в редакцията, предложена от вносителя. Редакцията е подкрепена от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 89, против 22, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 37 и чл. 38 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване членове 37 и 38 така, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 39 комисията не подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на Петър Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага нов текст за чл. 39:
“Чл. 39. Акцизната ставка за цигарите е:
1. на специфичния акциз – 15 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз – 48 на сто от продажната цена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По чл. 39 комисията предлага текст, който е различен от този на вносителя, в съответствие с предложение на група народни представители – Петър Димитров и други колеги.
Има ли изказвания по този член?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Това е ключовият въпрос, който днес ние трябва да разгледаме. Акцизът на цигарите се повишава предсрочно с обяснението, което вече обсъждахме, то е същото както при алкохола – че инфлацията – две години преди въвеждане на еврото, трябва да бъде ниска. До какво ще доведе това? Сигурният ефект е много контрабанда на цигари. Вторият сигурен ефект е, че предприятията на “Булгартабак” ще започнат да трупат загуби. Господин Костов от “Булгартабак” беше в Бюджетната комисия, той изрази тези опасения. Той каза, че предприятията от “Булгартабак” са застрашени вследствие на тази промяна.
Ще видите по-нататък, не знам дали днес или другата седмица, след предложението на Министерството на финансите и съответно гласувано от Бюджетната комисия, въпреки че опозицията беше против, как ще се спасява “Булгартабак” в новата ситуация. В новата ситуация държавата ще започне да фиксира цените на цигарите, тоест ще казва кой вид цигари колко ще струва. Така че в този сектор вече пазар няма да има – няма да има нито конкуренция, нито пазар. Ще има държавна намеса. Резултатът от всичко това ще бъде, че никой вече няма да желае да си купи фабрика от “Булгартабак” и те вървят към сигурен фалит.
Аз имам и въпрос към господин Овчаров по темата, която, надявам се, може би днес е излязла, така че ще я обсъдим пред вас. Това, което трябваше бързо да направи това правителство, е да продаде предприятията от “Булгартабак” като преди това не повишава акциза върху тютюна, спази се графикът, който е обещан, така че акцизът да не се повишава предсрочно, при което хем предприятията щяха да бъдат продадени, хем хората щяха да си запазят работата и щяха да получават и по-високи заплати, защото отрасълът щеше да се развива. Няма нищо по-страшно от централно планиране в един отрасъл, което се случва в момента. Значи за 2006 г. се предвижда да има централно планиране. Това са типични протекционистични мерки. Ефектите от протекционизма водят до това, че си мислим, че това предприятие ще бъде защитено, а всъщност то ще продължи да трупа загуби и ще бъде все по-зле финансово, докато накрая никой не желае да го купи.
Вие бихте ли си купили предприятие, в което министърът на финансите определя цените на цигарите или Министерският съвет ги определя, това не е толкова важно? Разбира се, че не, защото не знаете утре какво ще се случи. Ако вие самите не можете да правите ваша ценова политика, ваша политика по отношение на качеството, ваша политика по отношение на конкуренцията, за какво ви е това предприятие? Освен това дори да се отмени утре този режим, който сега ще бъде въведен, няма гаранция за купувача, че няма пак да бъде въведен. Една държава, която отвреме-навреме заменя конкуренцията с централно планиране, какво да искаме от нея и защо да си инвестираме парите в нея?!
Още нещо. Румъния и Сърбия и Черна гора вече продадоха своите цигарени фабрики и те имат едно конкурентно производство, така че за разлика от България там вече действат големи чужди инвеститори. Ние това няма да го постигнем. За българските фабрики едва ли ще има скоро купувач при цялата тази ситуация, която постигаме. Ще получите много висока контрабанда, ще се продават цигари без бандерол, защото печалбата от тази дейност стана изключително доходна. И колкото усилия да показва Министерството на финансите, което съм сигурен, че ще се опита да спре този процес, аз съм сигурен, че няма да се справят и ще има много висока степен на контрабанда.
Друго нещо. Вчера по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси беше изказано мнение, че контрабандата ще бъде спряна, защото държавата ще фиксира цените на цигарите. Това е несериозно. Подобни мерки на държавата могат да контролират легалния внос, но не и контрабандния. Контрабандният – това означава, че въобще държавата не го регистрира, не го вижда. При това положение не може да фиксира и цени. Не може да фиксирате цени на нещо, което не виждате. Но имайте предвид, че това е най-важното нещо, което имаме да обсъждаме по отношение на Закона за акцизите. Ако тези мерки бъдат приети, “Булгартабак”-фабриките никога няма да бъдат продадени, ще ги спасява от фалит единствено субсидията от бюджета, така че този отрасъл го отпишете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 39 от законопроекта?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен много ми се иска отдясно и в центъра да се изкажат и да кажат мнението си, защото с едно гласуване ние предопределяме съдбата на производителите на цигари и на тютюнопроизводителите. Аз смятам, че това е пределно ясно и може би затова никой не иска да се изкаже.
Предварителното вдигане на ставките, с които се облага производството на цигари, в крайна сметка ще доведе именно до това – едно предприятие, каквото е в Благоевград – БТ, цената му рязко ще спадне, пазарният му дял рязко ще спадне. Там още не е проведено някакво преструктуриране, да не говорим, че предстои изкупната кампания на тютюна, така че това са все важни неща и с едно гласуване вие ще предопределите съдбата както на производството на цигари, така и на тютюнопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги от ОДС! Когато ние се упражнявахме няколко месеца на темата “Булгартабак” и акцизите, вие нямахте тази възможност да бъдете в парламента и очевидно трябва да се припомнят някои неща.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Не са слушали.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да, не са и слушали дори.
Българското правителство се е подписало и ако не сега, то следващата година акцизът върху цигарите ще бъде този, какъвто сега се въвежда. Това е вън от коментар.
Още по-неясно звучи тезата, че “Булгартабак” би могъл да бъде приватизиран или продаден преди да бъдат вдигнати акцизите на цигарите. Кой ще дойде и ще купува фабрики, в които се знае, че ще предстои акцизът да бъде вдигнат? Значи, тази ваша теза е несъстоятелна. Още по-несъстоятелна е тезата, свързана с това, че трябва да направим така, че нашите цигари да са конкурентоспособни след като не вдигнем акциза. Правителството трябва да промени Наредбата за ценообразуване и тя не е свързана с това, подчертавам, държавата да регулира цените на пазара, на цигарите, които се продават на пазара. Нищо подобно. Самият акциз, промяната ще доведе до новата цена. Тя обаче е свързана с цените на цигарите, които се внасят в България по официалния ред, след малко ще говорим за тези, които са контрабанда. Сега действащата наредба е подготвена да работи в услуга на БАТ-компанията, която внася сега “Кент” на 2,20 лв. официално и го продава на българския пазар. Отпаднат ли преференциите за вносителите, няма заплаха за цените на българските цигари, колкото и да са високи те. Не говоря за астрономични цени. От 1990 г. насам над 800% са се вдигнали цените на цигарите. Нито намаля броят на пушачите, за съжаление, нито някакъв друг отрицателен ефект се е получил за приходната част на републиканския бюджет.
Другият проблем е ограничаването на контрабандния внос. Ето това може да съсипе българското цигарено производство – на всяка лавка, на всяка будка в България днес могат да се купят цигари на цени по-ниски от тези, на които се продават българските. Затягането на митническия контрол и органите, които се занимават с това, би могло наистина да доведе до въвеждането на един нормален пазар на цигарите в България, без да се страхуваме как повишението на акциза, оттам цената на цигарите, ще се отрази на пазара.
Тези неща ние ги говорихме няколко месеца подред в периода декември-април и е хубаво да ги знаете, тъй като те бяха не само обект на коментари, но имахме възможност да чуем и много специалисти, да направим много консултации. Ето защо не виждам основание за притеснения, свързани с акциза на цигарите. Искам да подчертая, че ръководството на “Булгартабак” си има и свои тесноведомствени интереси и неслучайно развива тезите, които сега вие повтаряте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Първа реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви.
Господин Дъбов, моята реплика е следната. Ясно е, че управляващото мнозинство иска да продаде “Булгартабак” за недвижими имоти. Това е истината. Фалирайки предприятието, ще останат просто едни дълготрайни материални активи за продажба.
От друга страна е ясно, че НДСВ е една социалистическа партия, заради това че мълчи. Ясно е, че вие, от друга страна, сте съгласни с това, че бившият министър Милен Велчев дойде с тази кутия цигари без бандерол на власт и стана министър. Точно така, тези цигари могат да се намерят навсякъде – можете и по телефона да си ги поръчате, можете да си ги поръчате и чрез Интернет. И няма как да ги ограничите. Още по-малко ще ги ограничите, когато въведете и ставката на акциза ускорено. При 7,80 лв. “Давидоф” какво ще регулира Министерството на финансите? Ще се пушат цигари “Карелия” за 1,50 лв. или “Давидоф” за 2,50 лв. от сивата икономика.
Така че поемете вашата отговорност за това, че искате да разпродадете “Булгартабак” за недвижими имоти, за това, че искате да оставите хората на улицата, от една страна, и от друга страна – да стимулирате сивата икономика. (Ръкопляскания в ПГ на “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо Касабова. Уважаеми колеги, господин Дъбов! Искам да Ви кажа каква е разликата между това “Булгартабак” да бъде продаден в 2006 г. и в 2007 г. и ако акцизите не бъдат повишавани предсрочно. Разликата е, че след като повишите така акцизите, ще получите една среда на висока контрабанда, на сива икономика. В тази среда много по-малко хора ще искат да си купят “Булгартабак”. Така че разликата е огромна.
Освен това 2006 г. е прекрасна за продажба на “Булгартабак” по много причини. На първо място, запазването на по-ниските активи ще позволи новият купувач да си купи технологии и да преструктурира предприятието много по-добре от държавата, така че то да стане ефективно.
Много важен момент, колеги. Аз ви моля да не се заблуждаваме по тази тема – държавата желае да фиксира цените на цигарите. Не да определя основата, върху която се изчислява акцизът, държавата желае да фиксира цените на цигарите през 2006 г. Аз ще ви прочета текста, защото господин Дъбов не го е разбрал. Текстът е следният: “Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар – забележете – по цени, условия и ред, определени от Министерския съвет.” Така че вчера и в комисията няколко наши колеги се заблудиха за какво става въпрос. Те си мислеха, че едва ли не държавата ще определя основата, върху която се изчислява акцизът. Това не е вярно, държавата ще фиксира цените на цигарите, което означава следното нещо. Ако примерно имате 50 марки, за всяка една марка държавата ще казва: тази марка струва 5 лева. Което означава, че това е регулиран планов пазар и липса на пазарна икономика в този отрасъл. Това ще съсипе тютюнопроизводството в България и хората, които гласуват за това, ще си носят отговорността за окончателното съсипване на тютюнопроизводството в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Георги Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Дъбов, увеличаваме акциза. С това, първо, искаме да изравним цените на нашите със западните марки цигари. Това – хубаво. Но когато ги изравним, мислите ли, че българинът ще си купува български цигари на цена, на която би си купил една западна марка много по-качествени цигари? Докъде довежда това нещо? Тотално закриваме тютюнопроизводството в България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми колеги, вие изглежда не сте ме слушали внимателно. По отношение на приватизацията аз не съм казвал, че “Булгартабак” според моето разбиране трябва да се приватизира в близко време. Така че някой не ме е слушал внимателно. Мултинационалите, големите европейски концерни са в потрес, ако България влезе в Европейския съюз с работещи цигарени фабрики. Това е известно на всички, даже и на тези, които не ни обичат. Така че е въпрос на друга политика какво ще се прави с “Булгартабак”, кога ще се приватизира и как ще работим ние с цигареното си производство след влизането в Европейския съюз. Тези от вас, които са вникнали в документите на “Булгартабак холдинг”, вероятно знаят, че износът продължава да расте – и за страните извън европейския пазар, и в рамките на самия европейски пазар вече се правят сериозни опити за навлизане. Има едно понятие, наречено “Дженерис”. Това са цигари от сравнително непозната марка, с добро европейско качество, които в момента заемат около 30% от пазара на Европа. Такова нещо представляват цигарите на “Булгартабак”.
Ето защо на първата реплика аз мога да ви кажа, че е въпрос на съвсем друга стратегия как ще се управлява холдингът “Булгартабак”.
По останалите въпроси, за които ние говорихме, кое е първичното – кокошката или яйцето, аз не се наемам да отговоря. Но мога да ви кажа, колега, че ако бъде променена наредбата за ценообразуването, няма никаква опасност за близки цени на българските цигари и цигарите, които са от официален внос. Просто разликата ще е около два пъти по-голяма. Затова отново подчертавам, че ако се пресече изцяло или частично контрабандата, картината в страната ще изглежда доста по-различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Заповядайте за изказване, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз лично съм непушач, дами и господа, и изпитвам ужас от пушачите, защото понякога те са много нахални хора – пушат навсякъде и ни тровят живота. Но тук се касае за нещо, което е много важно.
Ние от “Атака” няма да подкрепим този проект за високите акцизи от гледна точка на социалния ефект, така както няма да подкрепим и високите акцизи върху горивата. Типично за Социалистическата партия, отново избягва от своето амплоа да защитава интересите на потребителите и вероятно в съглашение с техните колеги съуправляващи от Движението за права и свободи и обръча от фирми отново ще успее да надделее над здравия разум. И ще се развие сивата икономика, което може би за тях е добре.
Що се касае до това, че самите потребители ще пострадат, това е очевидно за всички ни и аз се учудвам защо се води такава дълга полемика дали това ще повлияе или няма да повлияе върху потреблението на цигарите и дали ще увеличи потреблението на цигарите, които ще бъдат без бандерол. Това е така и времето ще го покаже. Здравият разум би ни повел в една друга посока, далеч от този уплах, който ни създават, че Европейският съюз едва ли не е една ламя, която ще ни изяде, ако ние не изпълняваме всички нейни нареждания. Чудя се защо и съуправляващите от ДПС се стараят да затрият малкото възможност на техния електорат да си изкарва прехраната, но за това те ще си носят своята политическа отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Кузов, удивен съм, че поставяте въпроса за социалния ефект. Аз съм непушач, но когато ходя на лекар и ми слушат гърдите, ме питат по колко кутии цигари пуша на ден. Уважаеми колеги, разбирате, че това е резултат от колегиално взаимодействие, а не от реално пушене. Вие знаете какви са социалните последици от пушенето и за непушачите и че някой плаща тези последици. Вие знаете колко струва на държавата, за да лекува не само активните пушачи, но и пасивните пушачи.
От тази гледна точка, вие тук говорите, а още повече, ако сте непушачи, за социалния ефект и да плачем затова, че човек не може да си купи две кутии цигари, а не една кутия цигари на ден, едва ли е сериозно! Но това е действително за социалния ефект.
По-важно е другото. Акцизът се вдига и за вносните, и за българските цигари. От тази гледна точка режимът не се сменя. Въпросът е, че ако влязат контрабандни цигари, те могат да се продават на много по-ниска цена и с това да конкурират българските цигари. Затова се отива към временна намеса, а не към централно планиране, да се вкара някаква минимална цена, по която да се продават и вносните цигари, за да може да не изчезне тази разлика между вносното и българското производство. Но от чисто икономическа гледна точка акцизът засяга и вносните цигарите, и българските цигарите. Той е равен режимът и ако нямаше контрабанден внос, нямаше да има диференциация при продажбата и в приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика на господин Кузов? Няма.
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приватизацията на “Булгартабак” е една твърде поучителна негативна одисея за приватизационния процес по време на прехода. Твърде поучителна, защото “Булгартабак” преди 7-8 години струваше 6 млрд. лева. А сега за “Булгартабак” вероятно няма да могат да се вземат 200 млн. лева! Твърде поучително!
Голямата истина в момента е, че с всяка измината година, цената на “Булгартабак” пада. Това не е политическа тенденция. Това е икономическа тенденция, диктувана от икономическите закони на международните икономически отношения. Няма значение кой е на власт. Няма значение кой провежда приватизация. Това е неумолимият закон на икономическите взаимоотношения. Оттам нататък можем да разсъждаваме за заключенията, които се правят от тази трибуна.
“Булгартабак” ще бъде съхранен поне за една година именно чрез държавната намеса, не по друг начин!
Представете си какво ще стане, ако държавата не се намеси? Всеки производител на цигари, а те са изключително мощни както финансово, така и по отношение на пазара, може да дойде в България и да предложи дъмпингови цени за своите цигари. Тогава “Виктори” ще струва колкото “Дънхил”, колкото “Филип Морис”, колкото “Кент” и за една година “Булгартабак” няма да го има, ако държавата не се намеси.
Ето това искате, уважаеми колеги от опозицията. След това никой няма да го иска даже за 1 млн., защото няма да го има “Булгартабак”, ако държавата не се намеси до една година. И това е целта им! Това е целта, защото има икономически конгломерати, които искаха да вземат “Булгартабак” при последната приватизация при изключително изгодни, а неизгодни за страната условия. И ние не го позволихме. Те имат икономически интерес, както каза господин Дъбов, “Булгартабак” да не произвежда цигари след 2007 г.
“Булгартабак” има едно положително качество, което е привлекателно на този етап. Това е, че той държи около 95-96% от цигарения пазар в България. Това е основното нещо, което прави привлекателно “Булгартабак” за купуване. Нищо друго!
Похвални са усилията на “Булгартабак” да пробие на международния пазар и вероятно ще успее. Това ще увеличи цената на “Булгартабак”. Но ние като политици и държавата, като собственик в случая, а тя е собственик на “Булгартабак” и играч на пазара, трябва да предприеме мерки, за да защити своята собственост и да предприеме мерки, за да защити “Булгартабак” като държавна фирма. Ето това е основната ни цел, когато се предприемат мерки от страна на правителството за регулирани цени по отношение на цигарите.
Нещо повече, в много държави тютюнът е абсолютен държавен монопол. Никой друг няма право да се бърка в производството, реализацията на тютюневи изделия. Вероятно колегите знаят това и могат да приведат примери в това отношение.
Що се отнася до тютюнопроизводителите, уважаеми колеги, все пак от тази трибуна се изказват експерти – нека да бъдат по-коректни и по-точни и да не демагогстват с фактите. Тютюнопроизводството в България отдавна е на пазарни релси. “Булгартабак” използва по 10-15% от произвежданите в България ориенталски тютюни в своите рецептурници за производство на български цигари. В момента “Булгартабак” има запаси за 10-12 години от ориенталски тютюни.
Тютюнопроизводителите не разчитат на “Булгартабак” и на държавната фирма да реализира своята продукция. В България има 10-12 изключително сериозни, стабилни частни фирми, които се занимават с търговия с тютюн и изнасят и имат сериозни пазари на тютюна. На това разчитат българските тютюнопроизводители! Ние и в бъдеще ще разчитаме на тях, защото “Булгартабак” не води никаква политика по износа на ориенталски тютюни. През последните години “Булгартабак” не върши сериозна работа в тази посока. Той произвежда само цигари и не се занимава с търговията на ориенталски тютюни. Така че оставете тази грижа на нас, ние умеем да правим сметки в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Имамов беше много прав. Аз не знам дали го чухте, той каза: “С всяка година цената на “Булгартабак” ще пада!”. Ако сте го чули и сте го разбрали добре, това означава, че “Булгартабак” трябва бързо да бъде продаден. В противен случай с всяка година цената ще бъде по-ниска. Това е истината! С всяка година цената на “Булгартабак” ще бъде все по-ниска!
Няколко уточнения. Какво ще стане, ако държавата се намеси в този пазар? Разберете, ако увеличим акцизите в комбинация с фиксиране на цените и премахване на конкуренцията, ще въведем централно планиране, защото това е централно планиране – значи, разберете, централно планиране е когато държавата на даден пазар дойде и каже: “Това ще струва толкова!”, когато търговецът и производителят не може сам да си определя цените. Ето това е централно планиране. Ако това не е централно планиране, елате и ми кажете какво е, ако това не е !? Защото централно планиране е когато държавата застане на един пазар и започне да фиксира цените. Ние сега въвеждаме централно планиране в този отрасъл.
Доколко това може да спаси предприятието? Не може да го спаси. Ако така се спасяваха предприятия вместо пазарна икономика по света, държавите щяха да затварят пазара, да въвеждат централно планирани и фиксирани цени и да си спасяват своите предприятия. Ако това помага, ами дайте да махнем частния сектор, да одържавим предприятията, да започнем да фиксираме цените и да ги спасим всичките от Европейския съюз! Въпросът е дали това е възможно и дали трябва да се прави?
Повтарям, господин Имамов беше много прав с това, което започна. С всяка година “Булгартабак” ще струва все по-малко пари. Точно така! Ами, дайде да го продадем тогава, да го продадем веднага, за да получим максималната цена сега. Ако не го продадем сега, след това може би никой няма да иска да го купи! Може би след две години вече няма да има желаещи да го купят, дори като недвижим имот! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Втора реплика – госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Господин Имамов, едно нещо не мога да разбера. Вие казвате: “Двадесет милиона струва днес “Булгартабак”. Утре ще струва може би един лев.” Защо не го продадохме преди няколко месеца? Вие направихте дори парламентарна и правителствена криза заради това.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Вие знаете.
МАРИЯ КАПОН: Много е интересно! Няма да Ви отговарям от място.
Истината е такава, че цялото общество знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Юсеин, заповядайте за реплика на господин Имамов.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Имамов, тези, които Ви правят реплики, дали са видели тютюн и дали могат да го различат от някакво цвете?
Парите, които са наточвани в “Булгартабак”, са пари на тютюнопроизводители, а процентът на тези, които работят тютюн в България можете да го видите – работят и българи, разбира се, но това е капитал на тези хора!
Вие, като бяхте на власт, защо не го продадохте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Димитров, няма да коментирам това – ще станем досадни на аудиторията: “Що е централно планиране и трябва ли да се прилага в определени случаи?”.
Уважаема госпожо Капон, защо не продадохте “Булгартабак”, когато струваше 6 млрд. лева? Това е моят въпрос.
Уважаеми господин Юсеин, “Булгартабак” беше златната кокошка на българската икономика преди 15-20 години! Златната кокошка! Тя наистина снасяше златни яйца на българската икономика. “Булгартабак” имаше огромни пазари. “Булгартабак” произвеждаше десетки хиляди тонове български златен тютюн, който се изнасяше по целия свят и точно нашите избиратели го произвеждаха! И този тютюн се продаваше за долари, а повечето от нашите избиратели не познават цвета на долара, господин Юсеин. Това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по този член на законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 39.
Гласували 133 народни представители: за 103, против 29, въздържал се 1.
Член 39 е приет.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо председател, аз ще предложа да се прегласува този текст, защото очевидно ние не си даваме сметка какво правим в момента. Вчера, когато говорихме за кафето, ставаше дума, че трябва да защитаваме българските граждани, че не трябва да допускаме вносните стоки да не остават с акциз. Днес обаче решаваме, че ще мерим с друг аршин – няма да защитаваме българското производство, няма да защитаваме българските граждани. Това, само в рамките на 24 часа, ми се струва много странна модификация. Да се върнем тогава и да започнем отначало по този път. Просто това е странен подход.
Още по-странен е подходът, че няколко дни след като излезе доклада на Европейската комисия вие давате още една глава, по която да ни бъдат направени забележки. На практика вие спирате действието на пазарната икономика, поне в частта, когато става дума за определяне, фиксиране на цените на цигарите от правителството. Край с пазарната икономика! Вместо да вървите към решаването на проблемите, които са посочени в доклада, вие отваряте още проблеми, които да бъдат посочени следващия път, с което гарантирано ще бъдем отложени с една година, а може би и с повече. Дайте си сметка за какво гласувате, господа народни представители от социалистическото правителство на НДСВ, БСП и ДПС.
На мен ми е ясно, че социалистическите правителства искат да фиксират цени, само че това са социалистическите правителства от един комунистически режим. Дори вашите правителства в Западна Европа не фиксират цените. Дайте си сметка за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има направено предложение от господин Димов за прегласуване на чл. 39.
Подлагам на прегласуване предложението на комисията за редакция на чл. 39.
Гласували 155 народни представители: за 114, против 41, въздържали се няма.
Член 39 е приет.
Има думата за отрицателен вот госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз гласувах против – против плановата икономика, против фалирането на “Булгартабак” и против инвестирането в сивата икономика. Ускорената ставка на акциз няма да доведе до приходите в бюджета. Това е истината. А вие взехте политическо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 21-27 октомври 2005 г.:
- Питане от народния представител Петър Стоянов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно липсата на правителствена програма по ключови въпроси на българската политика. Следва да се отговори на 4 ноември.
- Питане от народния представител Мартин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно подобряване конкурентоспособността на българската икономика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември.
- Питане от народните представители Екатерина Михайлова и Светослав Маринов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството по равнопоставеността на жените и мъжете в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември.
- Питане от народния представител Иван Иванов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно ангажименти на Република България, произтичащи от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември.
- Питане от народните представители Александър Праматарски и Марио Тагарински към Сергей Станишев - министър-председател на Република България, относно мониторинговия доклад за България. Следва да се отговори на заседанието на 4 ноември.
- Питане от народния представител Елеонора Николова към Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, относно сериозните предупреждения към българското правителство в Доклада на Европейската комисия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември.
- Питане от народните представители Ясен Пенчев и Евтим Костадинов към Джевджет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно Стратегия за управление на отпадъците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември.
- Питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно социалната политика на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември.
От името на парламентарна група думата иска господин Петър Стоянов. Заповядайте, господин Стоянов, в рамките на седем минути.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Убийството на господин Емил Кюлев затъмни напълно един друг много важен факт, който е от значение за България, а именно Доклада на Европейската комисия за подготвеността на страната ни за членство в Европейския съюз. Впрочем, двата факта са очевидно много свързани. Затова защото без да се справим с организираната престъпност, ние не само не можем да имаме претенции да бъдем част от Европейския съюз, ние не можем да имаме претенции, че сме създали общество и държава, в които може изобщо да се живее нормално.
Вчера не се отзовах на поканата на президента да участвам в заседанието на Съвета за координиране на борбата с организираната престъпност. Затова защото точно предугадих каква ще бъде евентуалната формула на това заседание. Цитирам почти дословно: формулата беше да се демонстрира обща воля и единство в борбата срещу организираната престъпност.
От името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС декларираме категорично, че имаме много ясно изразена категорична воля за борба с престъпността. Ние обаче не сме достатъчно убедени, че има наличие на такава воля у управляващите. Затова не искам да се подпиша под такъв документ.
Нещо повече. Не мога да твърдя, че има единство, когато става въпрос за борбата с организираната престъпност. Ние, разбира се, трябва да признаем, че реакцията на президента Георги Първанов за снемане на всички имунитети на политици и магистрати, както и за промяна на Конституцията, е една идея, която среща нашето одобрение, макар и закъсняла. Преди повече от една година и Съюзът на демократичните сили, и ОДС категорично демонстрирахме, че имаме нагласа да работим в тази посока. Нещо повече, в момента се прави подписка за промяна на Конституцията точно по отношение на имунитетите, така както са заложени в нея.
Оттук нататък обаче, уважаеми госпожи и господа, започват нашите различия. Ние сме категорични противници на тезата Българската армия да излезе на улиците, за да се бори с престъпността. Това би било драстично нарушение и на Конституцията, и на действащите закони в страната. Член 9 от българската Конституция – нека да ви припомня – ясно казва, че Българската армия се грижи за суверенитета и независимостта на държавата, както и за ненарушаването на нейната териториална цялост. Но съществува и чл. 105, ал. 2 от Конституцията, която казва, че Министерският съвет осигурява обществения ред в България.
Уважаеми господа от мнозинството, вие желаехте много да създадете това мнозинство, а господин Станишев желаеше много да бъде негов министър-председател. Сега консумирайте правата и задълженията, които ви дава българската Конституция, справете се с предизвикателствата към обществения ред!
На второ място, ние не считаме, че са необходими някакви специални мерки за борба с престъпността. Нещо повече, ние считаме, че те са алиби за безпомощността на политиката на това правителство да се справи с престъпността. Да, специални мерки вероятно има навсякъде по света, но те са продиктувани от много специални обстоятелства. Моят въпрос е: използвахте ли както трябва всички мерки, които ви дава днешното българско законодателство, за да се справите с престъпността? И не е ли ясно, най-после, че да се оправдаваме само със законодателството е не само лош тон, то е и невярна теза. И ако никой не е пророк в собствената си страна и в собствения си парламент, нека да ви цитирам поне първия секретар на Делегацията на Европейската комисия господин Фернандо Канто, който вчера каза в България: “Нямате нужда от специални закони, прилагайте съществуващите!”
Уважаеми госпожи и господа, това е и нашият апел: прилагайте съществуващите!
И най-накрая, уважаеми госпожи и господа, по никакъв начин не мога да се съглася с твърдението на българския държавен глава, изказано на следващия ден след убийството, че това е политическо убийство. Най-напред, затова защото няма нито един факт, който да потвърждава такава теза. Няма нито един факт, който да извежда това убийство от кръга на останалите убийства, извършени дотук, за всяко едно от които ние твърдяхме и то с основание, че има икономически корени и икономически интереси. Смъртта на всеки един човек е отвратителен акт, смъртта на господин Кюлев – също. Още повече, че убийството бе извършено така брутално в центъра на София.
Аз се присъединявам напълно към доводите, че през последните години той беше сред хората, според общоприетия израз, които практикуваха един легален бизнес. Въпросът, уважаеми госпожи и господа, когато става въпрос за разследване на такъв тип убийство, е какъв е произходът на първия милион, а не какъв е характерът на бизнеса в последните години от неговото развитие. Аз не съм съгласен, че това убийство е политическо, затова защото тази версия, изказана от толкова високо място, хвърля органите на разследването в съвършено погрешна посока. Аз не съм съгласен, че това е политическо убийство, затова защото преди да назовете тази диагноза, точно управляващите трябва да си дадат сметка за нещо друго: къде, уважаеми госпожи и господа, е разликата между добре облечените бизнесмени, които можете да видите на всеки коктейл и прием при държавния глава, при министър-председателя, при отделен министър или при всяко честване и юбилей в България? Къде е разликата между тези хора, които всеки ден дават интервюта и са на страниците на вестниците, и босовете на организираната престъпност? Ако нямаме политическа воля да назовем тази разлика и да я очертаем ясно, никога няма да се справим с организираната престъпност.
И най-накрая, позволете ми да кажа най-важното. Всички ние знаем къде са корените на този тип организирана престъпност – те са във влиянието, които определени структури и част от номенклатурата на бившата Комунистическа партия упражниха в годините преди 1989 г. и веднага след 1990 г. да я създадат. Днес имаме правителство, което е доминирано от БСП, и моят апел към вас е: вие носите тежката историческа отговорност да финализирате процеса за членството на България в Европейския съюз. Няма да го финализирате, ако не се справите с този проблем, създаден от хора, които бяха близки до вас! Това е великолепен шанс не само да демонстрирате своите управленски способности и да вкарате България в Европейския съюз. Това е най-добрият шанс, който ви се дава - да скъсате със старите привички от миналото и да докажете и на България, и на света, че сте реформирана Социалистическа партия и по никакъв начин не сте свързани с онази престъпност, чийто корени бяха създадени от вашите предшественици. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
От името на парламентарна група – господин Волен Сидеров. Заповядайте, в рамките на 7 минути. Вас предупреждавам, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Волен Сидеров - Парламентарна група на партия “Атака”.
Дами и господа народни представители, тези дни минават под знака на борбата с организираната престъпност. Отново се събират висши държавници и политици, за да се заканват на организираната престъпност. И вчера при президента имаше специален съвет, който да координира тази борба. Там участваха висши магистрати, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, лидерите на парламентарните групи.
Резултатът обаче от тази среща лично за мен е нулев. Защото на тази среща аз чух отново стари, познати пледоарии за нуждите от специални мерки, които да притиснат организираната престъпност. Чух също така една идея, която прозвуча като нова, но всъщност тя е много остаряла. И ще ви кажа защо. Това е идеята на господин президента да паднат имунитетите на народните представители и на магистратите. Това се чу вчера на този съвет лично от господин президента.
В този момент аз си зададох въпроса: има ли някаква връзка между Президентството и Парламентарната група на Коалиция за България? Президентът все пак произхожда от тази партия – БСП, той беше неин лидер. И се чудя дали има изобщо някаква връзка и комуникация между Коалиция за България и президента Първанов, въобще между пленарната зала и президента Първанов, между Народното събрание и президента Първанов, тъй като този въпрос – с падането на имунитета на народните представители, вече беше разглеждан. Той беше разглеждан на 14 юли т.г. тук, в тази зала. И аз ще ви припомня какви са резултатите от гласуването, защото явно това е забравено, щом господин президентът не го споменава.
На 14 юли имаше предложение от страна на Демократи за силна България, а също така и от Парламентарната група “Атака” за отпадане на имунитетите на народните представители. Какъв беше резултатът от гласуването?
За това отпадане гласуваха 68 човека, против 58 и въздържали се, забележете, цели 72! Страхотно въздържане беше проявено тогава. При това положение предложението за отпадане на имунитетите на народните представители не мина.
Ще ви припомня как беше гласувано по групи. От Коалиция за България само 7 човека са били за падането на имунитета на народните представители, от НДСВ само 1, от ДПС нула, явно там най-много се страхуват от липсата на имунитет, от “Атака” 20 човека са били за, от ОДС – 18, от Демократи за силна България – 17, от Български народен съюз – 5.
Както виждаме, тогава основната част от групата на Коалиция за България е заела странна позиция, същата странна позиция, която тук преди броени дни беше заета по отношение на имунитета на Софиянски, и на практика управляващото мнозинство направи чадър върху имунитета на Софиянски и го спаси от наказателно преследване.
И аз задавам въпроса: как днес президентът иска това като някаква нова идея, новаторска идея, която да ускори борбата с организираната престъпност – падането на имунитетите, и в същото време тук в залата се гласува против? Явно няма никаква координация между президента и Коалиция за България, както и между управляващата коалиция изобщо, защото тя беше така херотонисана с благословията на президента.
Има една друга линия в темата за организираната престъпност, на която искам да се спра, и това е демонстрираната, дори истерично демонстрирана от страна на държавните институции загриженост за борбата с престъпността по повод убийството на един банкер. Всяко убийство е морално осъдителен акт, всяко убийство е отнемане на човешки живот и е престъпление.
Но аз задавам въпроса: защо едно убийство на банкер предизвиква такова раздвижване на държавната машина, а не го предизвика, например, убийството на проф. Калоянов – един достоен българин, учен, историк и археолог, който беше зверски убит от банда цигани на 23 май т.г.? Но неговото убийство, забележете, колеги, не предизвика съвет при президента, не предизвика извънредни мерки за борба с престъпността. Защото тук имахме организирано убийство от банда от над 50 човека, които садистично го убиха пред погледите на други хора.
Искам да ви припомня и убийството на Найден Тимневски през 2000 г. в с. Мечка, Плевенско, убит в собствения си двор като куче, застрелян от банда цигани. Това убийство също не предизвика съвет при президента, не предизвика раздвижване на държавната машина, излизане на жандармерията на улицата и прочее, и прочее показни мерки, които сега виждаме. Явно в България животът на банкера е по-скъп от живота на така наречения обикновен българин.
Има и още една линия в темата за организираната престъпност и това е връзката с корупцията. Винаги когато стане дума за борба с организираната престъпност, се казва, че тя била свързана с корупцията. Да, свързана е с корупцията, това е очевидно. Но какво от това, когато корумпираните представители на висшата изпълнителна или законодателна власт са пред очите ни, нищо не следва.
Аз ще ви дам един пример, даже нагледно чрез една снимка, която е позната на обществеността. Това е така известната яхтена снимка от Монако. На тази снимка, забележете, са двама мафиотски боса - Амигоса и Доктора, осъдени, значи мога да употребя думата “престъпници”, за пране на огромни количества пари, и до тях са, забележете, двама действащи тогава министри – министърът на финансите Милен Велчев, министърът на транспорта Пламен Петров и един, който ще стане министър след това – Мирослав Севлиевски. Тези дни го чухме да дава и той акъл и мнения, да прави морални оценки за борбата с престъпността.
Трима представители на висшата власт – изпълнителна и законодателна, Севлиевски тогава е депутат, са на яхта с мафиотски босове! Какво последва от това, драги колеги? Нищо, кръгла нула. Напротив, Мирослав Севлиевски беше повишен, той стана министър на енергетиката, Милен Велчев в момента пък е заместник-председател на управляващата партия НДСВ и кандидат-кмет на София. Ето ви пример за абсурда и за начина, по който ние се борим с организираната престъпност. Корумпираните трябва да се борят с организираната престъпност! Това е абсурд и няма да има успех. Докато не дойде ново поколение политици, което да влезе в изпълнителната власт, операция “чисти ръце” не може да бъде проведена. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на господин Любен Корнезов;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Петър Димитров;
- от министър Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министър Кабил отново на госпожа Манева;
- от министър Асен Гагаузов на госпожа Антоанела Понева и Евдокия Манева; госпожа Понева и госпожа Манева имат втори писмен отговор от министър Гагаузов;
- от министър Кабил на въпрос на народния представител Елиана Масева;
- от министър Николай Василев на въпрос на народния представител Веселин Методиев;
- от министър Кабил на въпрос на народния представител Васил Паница;
- от министър Кабил на въпрос на народния представител Евгени Жеков.
Започваме с питане към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, отправено от Константин Димитров за политиката на българското правителство относно бъдещето на Косово.
Господин Димитров, заповядайте да отправите своето питане към вицепремиера Калфин в рамките на 3 минути, моля.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Правителството на Симеон Сакскобургготски допусна сериозно отстъпление от активната роля на България в рамките на Югоизточна Европа, характерна за нашата регионална политика в периода 1997-2001 г. Това отстъпление намери най-осезателен израз в отказа на предишното българско правителство да бъде основен генератор за формиране на единна позиция на държавите - съседи на Сърбия и Черна гора за изработване на пътна карта, отвеждаща към окончателния статут на Косово. В началото на тази седмица Съветът за сигурност на ООН даде зелена светлина на преговори по определяне на този много важен статут. В своето изказване пред Общото събрание на ООН на 22 септември 2005 г. Вие, господин министре, изразявате една твърде обща и неясна по мое мнение позиция, която не дава представа за конкретната визия на кабинета Станишев относно бъдещето на Косово, особено от гледна точка на българския национален интерес. В тази връзка Ви моля да ми отговорите:
Първо, готово ли е българското правителство да възстанови активната роля на нашата страна за изработване на активна позиция на съседните на Сърбия и Черна гора държави по бъдещето на Косово?
Второ, ще предложи ли правителството промени в досегашния подход и практика на международната общност за стабилизиране и възстановяване на Косово, както и за формулиране и постигане на окончателния му статут? Какъв статут на Косово, това е особено важно за нас, според мен, би отговарял най-пълноценно на българския национален интерес и кои предусловия следва да се изпълнят за реализиране на такъв статут? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря Ви за поставения въпрос. Ще се постарая да отговоря в рамките на дадените ми 5 минути, въпреки че пак рискувам да обвините, че отговорът ми е прекалено общ. Тази позиция е достатъчно важна и изисква повече време.
На 24 октомври Съветът за сигурност на ООН обсъди доклада на посланик Кай Айде за Косово и в заявление на своя председател даде зелена светлина за започване на политическия процес за определяне на бъдещия статут на Косово. Ще бъде назначен специален представител на генералния секретар на ООН. Възможно е преговорите Белград-Прищина да започнат под формата на така наречената “совалкова дипломация”, като все пак формата им ще бъде определена от специалния представител.
Несъмнено Вие сте запознат с цялостната рамка на международните усилия да се разсече един, бих казал, гордиев възел, имащ пряко отношение към сигурността и консолидирането на стабилността в Западните Балкани, а и в цяла Югоизточна Европа.
Ще си позволя да внеса някои малки корекции във въпроса, който поставихте, те са основно терминологични.
Международната общност говори за бъдещ, а не за окончателен статут на Косово, има разлика.
На следващо място Съветът за сигурност, а не контактната група инициира преговори за бъдещия статут на Косово. Контактната група ще продължи да бъде пряко ангажирана в политическия процес, ръководен от ООН.
На трето място, в доклада на посланик Айде терминът “Пътна карта” се използва за да обозначи процеса на постепенно интегриране на Косово в международната среда, а не като документа, отвеждащ към крайния статут на Косово.
Във Вашия въпрос Вие не споменавате за ролята на Европейския съюз и съответните органи и решения на Европейския съюз по отношение на Косово, където бихте могли да видите и българската позиция. Българската позиция предвид европейската ни интеграция търси в максимална степен съгласие и съвпадение с позицията на Европейския съюз там, където има обща позиция по някой международен въпрос.
Не разбирам логиката България да търси обща позиция само сред съседните страни на Сърбия и Черна гора, а именно: Албания, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния и Унгария. Наред с тях следва да се отчита мнението и на други ключови регионални и международни фактори, които имат свое виждане за процеса на определяне на бъдещия статут на Косово.
България е непосредствен съсед на Сърбия и Черна гора. Нашата външна политика по отношение на Косово е последователна и принципна и е съобразена изцяло с политиката на международната общност. Основна отправна точка на българската позиция е европейската перспектива на Косово, независимо от бъдещия му статут. Приемането на европейските норми и стандарти ще позволи да се решат икономически и социални въпроси, които пораждат от своя страна крайни позиции. От тази гледна точка България като бъдещ член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. се стреми да допринася за сигурността, преодоляването на изолацията, развитието на икономиката и административния капацитет на Косово. Израз на това желание е откриването на дипломатическо бюро за връзка в Прищина, в което е открито българско бюро за връзка в началото на октомври 2003 г.
През м. октомври 2004 г. от българска страна бяха признати издаваните от “Унник” документи за самоличност. Даваме своя принос в усилията на международната общност по поддържане на мира и сигурността в Косово. В момента има 51 български полицейски служители в състава на “Унник” и 45 български военнослужещи в състава на КФОР. Подпомагаме решаването на икономически, а оттам и социални проблеми чрез доставки на електроенергия през зимните месеци. Само преди дни близо до Прищина беше открит и официално пуснат в действие приватизиран от български частен бизнес завод за производство на ламарина, осигуряващ работа на 350 работници. Даваме своя принос и за изграждането на административния капацитет и потенциал на Косово. Тази роля на България сама по себе си е достатъчно активна и прагматично ориентирана. България има възможност според възможностите си да въздейства за конструктивно протичане на бъдещите преговори, включително чрез конкретни инициативи, по които работим в момента. В близко бъдеще предстои да започнем реализацията на подобни инициативи. В многостранен план България участва в обсъждането на косовския въпрос както в рамките на Европейския съюз, така и в НАТО. Уверявам ви, че българското познаване на региона се отчита при всички тези обсъждания. Заемаме активна позиция в регионален план както в рамките на процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, така и на двустранна основа. Темата Косово беше един от основните въпроси, дискутиран по време на двете ни срещи с румънския външен министър през миналата седмица. Ще ви напомня, че Румъния в момента е председател на Съвета за сигурност на ООН.
Предстоят нови интензивни консултации с други страни от региона. Аз лично планирам в близко бъдеще посещение в Белград, в Прищина, в Подгорица. Имаме покана за македонската външна министърка и албанския външен министър и темата Косово ще бъде една от централните теми на разговорите.
Що се отнася до бъдещия статут на Косово, всяко решение, свързано с него, трябва да отговаря на определени условия, сред които най-важните, освен вече посочената съвместимост с европейските норми и ценности, са конституционно гарантиране на правата на гражданите и малцинствата в рамките на едно мултиетническо общество, приноса за засилване на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа. Изключително важен критерий е съблюдаването на териториалната цялост на съседните страни. Тоест, това решение трябва да бъде дълготрайно и да генерира стабилност в региона – имам предвид решението по статута.
Приоритетно значение придобива процесът на децентрализация, разбиран като принцип на местното самоуправление. Важен проблем на косовски аспект според нас е опазването на културното и религиозното наследство, независимо към коя култура или религия принадлежи. Продължителното международно присъствие в Косово ще бъде важна гаранция за осъществяване на демократичните процеси. Напълно сме наясно, че определянето на бъдещия статут на Косово ще се запази като изключително чувствителен политически въпрос със сериозни регионални и международни последици. Твърде тясна е, ако въобще има такава, общата база за разбирателство между Белград и Прищина. Смятаме, че процесът не трябва да бъде ускоряван насила и че никой в момента не може да каже какъв точно трябва да бъде бъдещият статут на Косово. Това, което може да се каже, са условията и ограниченията на този преговорен процес, който започва. В момента Косово представлява сива зона в Западните Балкани. Основните проблеми на областта, които трябва да бъдат решени, в т.ч. и с българско участие, са гарантирането на сигурността, икономическите реформи, борбата срещу престъпността и корупцията, защитата на правата на малцинствата. Затова смятаме, че изпълнението на стандартите трябва да продължи и след започване на разговори по бъдещия статут на Косово. За нас е изключително важно темпът на разговорите по статута на Косово да бъде съгласуван с контрола и изпълнението на стандартите, които се изискват за изпълнение в Косово.
Споделяме оценката на генералния секретар на ООН, че има определен напредък в този процес, но стадият на изпълнение на всеки от тях е далеч от необходимия обем, особено що се отнася до ключови стандарти като връщането на бежанците и правата на малцинствата. Това са констатации в доклада на посланик Айде. Между другото той също предстои да бъде в България в близко бъдеще, ще проведем разговори и с него.
Когато говорим за Косово, не трябва да изключваме и по-широкия контекст, а именно Сърбия и Черна гора. Диалогът трябва да се води както между мнозинството и малцинството вътре в Косово, така и между гражданските общества в Сърбия и Косово. Белград има нужда от ясни пътни знаци за европейска и евроатлантическа интеграция.
България приветства началото на преговорите за сключване на споразумение за стабилизация и асоцииране на Сърбия и Черна гора като ясен знак за всички страни от Западните Балкани. В крайна сметка, българският национален интерес диктува бързата реализация на европейската перспектива за целия регион на Югоизточна Европа, включително и Косово. В този процес България може да бъде важен партньор и съюзник по пътя на европейската интеграция, да предостави своя опит и да допринесе за преодоляване на предизвикателствата по пътя към тази реализация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Разбирам Вашето желание да отговорите много подробно на господин Димитров, но далеч надхвърлихте времето в правилника. Моля да се съобразявате с него.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте, в рамките на 2 минути.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Както Вие сам предугадихте, може би подсъзнателно аз не мога да бъда доволен от този отговор. За съжаление, не знам дали Вие или тези, които са Ви помогнали при изготвяне на отговора на въпроса, не са откроили значението на това да говорим за окончателния статут на Косово, което е много важно за България, и същевременно за пътната карта, за етапите, през които трябва да премине международната общност за постигане на този окончателен статут.
Тъй като, ако ние говорим за бъдещ статут, това означава серия от бъдещи междинни статути, преди да се стигне до окончателния статут, а нашата страна трябва да има визия за най-общите очертания, много по-конкретно от това, което Вие казвате, за този бъдещ статут.
Второ, изненадан съм, че Вие не виждате логика в това да се изработи единна позиция на съседните държави. Очевидно кабинетът Станишев не е взел най-доброто от това, което кабинетът Костов направи по време на кризата през 1999 г., когато именно въпреки волята на Брюксел ние разработихме подход към кризата, който между другото не позволи раззселването на албанските бежанци извън територията на Македония – един изключително далновиден ход, базиран на тежко, но много далновидно решение. (Шум и реплики от КБ.)
В този смисъл, за да конкретизираме нашия дебат в оставащите минути, бих Ви помолил да коментирате един от плановете, предложени от Международната комисия за Балканите, който предвижда поетапно отвеждане до независимостта на Косово в една средносрочна перспектива – първия етап, признаване на фактическото отделяне на Косово от Сърбия, второ, независимост без пълен суверенитет и трети етап, направляван суверенитет, както се изразяват авторите на този документ, и вече пълен и споделен суверенитет на Косово като държава-член на Европейския съюз.
Бих Ви помолил да конкретизирате: отхвърляте ли този подход, приемате ли го? И до каква степен българското правителство споделя логиката на действия на авторите на този важен доклад, за да се ориентираме по-съдържателно във Вашите намерения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Калфин, имате думата за отговор на уточняващите въпроси. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров! Предложението на Международната комисия за окончателен статут на Косово не е предложение на международната общност за окончателен статут на Косово. Активният международен фактор по Косово в момента е Организацията за обединените нации чрез Съвета за сигурност и своите специални представители Кай Айде, който проведе мониторинга по изпълнението на стандартите и завърши с наскоро представен доклад, и следващия специален представител, който ще бъде човекът – отговорен от страна на международната общност, да води разговори за преговорите.
Съветът за сигурност като орган на ООН и още по-малко ООН нямат окончателна единна позиция по окончателния статут на Косово. Пак казвам и подчертавам, говори се за бъдещ статут на Косово, а не за окончателен.
Вторият фактор, с който България се съобразява, това е Европейският съюз. Вие казвате, че по времето на кабинета Костов въпреки волята на Европейския съюз България е предприемала и е вземала различни решения.
Политиката на този кабинет е по-различна. Политиката на този кабинет е ние да участваме в изработването на единна външна политика на Европейския съюз, а не да провеждаме външна политика въпреки Европейския съюз и въпреки Брюксел. В Европейския съюз и в рамките на политиката на Европейския съюз отново не се говори за окончателен статут на Косово.
Имаше напоследък някои опити, които идват от различни държавници, които не са международната позиция, в стремеж да очертаят окончателния статут на Косово. По моя преценка, предполагам, че ще се съгласите с нея, всички тези опити предизвикаха единствено повече напрежение както в Косово, така и в съседните страни.
Ако искате да се потърси обща позиция – аз съм съгласен, че трябва да има позиция на съседните страни, но не само на тях, и това подчертах в своя отговор, защото не само те са основният фактор за решаването на проблемите в Косово, но погледнете състава на околните страни, аз ги изредих, каквато и позиция да кажете по окончателния статут на Косово, вие не можете да стигнете до обща позиция с тях.
Така че във Вашия въпрос се състои противоречие – или казвате, така както каза словенският президент своето виждане за крайния статут на Косово, което предизвика точно обратната реакция както в Косово, така и в Сърбия, в Черна гора и в околните страни, или това, което прави България, което прави и международната общност – казвате, че в Косово трябва да има политически процес и какви трябва да бъдат ограниченията на този политически процес.
Лично аз предпочитам България да се придържа към позициите, които защитаваме и в ООН, и особено в Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калфин.
Господин Димитров, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Калфин.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Господин министър, действително съжалявам, че виждането на кабинета Станишев е България да продължи да бъде една слаба и неособено изразителна държава в Югоизточна Европа и в Черноморския регион. Това, което е необходимо, е Вие да генерирате процес, който да налага българската визия на различни концентрични кръгове на дипломатическо въздействие, започвайки от околните среди на държавите около Косово, Сърбия и Черна гора, и преминавайки нататък към другите фактори на международната общност. Това е силата, която Демократи за силна България биха искали да видят в управляващите, включително в сферата на външната политика. За това се иска смелост, за това се иска дипломатическа активност от много по-прецизен характер. И това в никакъв случай не означава политика срещу Европейския съюз, а политика, която помага на Европейския съюз да вземе много по-качествени решения, включително отчитайки и интереса на Република България.
Това е, което мога да Ви препоръчам като лайт мотив на бъдещите Ви дипломатически действия в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следващото питане към министър Калфин е от народния представител Минчо Христов относно политиката на правителството в енергийния сектор.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми господин Калфин, колеги! През последните дни сме свидетели на драстично увеличение на цените на топло- и електроенергията. Стигна се дотам, че цените на парното за двустаен апартамент в някои градове достигна астрономическите 300 лв. месечно. Подобна е ситуацията с водата. В някои отдадени на концесия дружества, като например “Софийска вода”, се забелязват изумителни неща като месечни заплати от 68 хил. лева. Тези заплати са калкулирани в цената на водата и се плащат от всички нас.
Казаното дотук има пряко отношение към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От една страна, тази комисия е независим орган, а от друга, членовете на същата се назначават от Министерския съвет. Когато стане въпрос за непосилните цени на топло- и електроенергията, правителството твърди, че това е проблем на комисията. Аз пък мисля, че тези финтове няма да доведат до нищо добро. За правителството говоря. Казвам го откровено и доброжелателно.
Обръщам внимание на няколко факта. През март 2005 г. петчленен състав на Върховния административен съд отменя решението на Комисията по енергийно регулиране от 25 юни 2003 г., с което се повишават цените на електроенергията. Накратко, тези цени са обявени за незаконни. Вместо обаче потребителите да бъдат компенсирани с надвзетите суми, комисията започва да саботира изпълнението на решението на Върховния административен съд. Като член на Комисията по енергетика попитах господин Шушулов дали ще изпълни съдебното решение. Той ми отговори, че няма. Няма да Ви питам къде е мястото на един държавен чиновник, който отказва да изпълни решението на българския съд.
И така, господин Калфин, контролира ли българското правителство действията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Смятате ли действията на тази комисия за компетентни? Чии интереси защитава, според Вас, господин министър, тази комисия – на българските граждани или на енергийната мафия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Министър Калфин, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Съгласно Закона за енергетиката Министерският съвет приема Енергийна стратегия на Република България, която се разработва от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Енергийната стратегия определя основните етапи, средства и методи за развитие на енергетиката. Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, съгласно чл. 4 Закона за енергетиката, сега от министъра на икономиката и енергетиката.
Държавната комисия за енергийно регулиране е създадена с Постановление на Министерския съвет № 181 от 10 септември 1999 г. С приемането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и с изменението на Закона за енергетиката - двата от 20 януари т.г., комисията е преименувана в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като посочените нормативни актове регламентират правомощията на комисията като регулатор в сферата на електроенергията, топлоенергията, газоснабдяването, водоснабдителните и канализационни услуги. Основният принцип на създаване и устройство на комисията е гарантиране на независимостта й като регулаторен орган, независимост от административната власт, от собствениците на мрежи и съоръжения, от операторите, чиято дейност регулират, и от потребителите на услуги.
Статутът, съставът, функцията и правомощията на комисията се регламентират в Закона за енергетиката и в Закона за водоснабдителните и канализационни услуги. Комисията е колегиален орган, в който има 13 члена – председател, 2 заместници по енергийните и по водните ресурси, съответно единият със стаж в енергетиката, другият във водоснабдяването, както и по петима члена със съответна специализация в енергетиката или във водоснабдяването и канализацията.
Председателят, заместниците и членовете се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и техният мандат е пет години. Основание за предсрочно освобождаване на членовете на комисията са изчерпателно изброени в Закона за енергетиката. Член на комисията може да бъде предсрочно освободен по собствено писмено желание, при установяване на несъвместимост с изискванията на Закона за енергетиката за заемане на длъжността. Това са двете условия, при които може предсрочно да се освободи член на комисията от Министерския съвет.
Комисията е независим специализиран орган. Основните й правомощия са свързани с лицензионен режим, одобряване на общите условия на лицензиантите, упражняване на контролни функции в случаите, които предвижда законът, регулирането на дейностите в областта на електроенергетиката, топлоенергетиката, водоснабдяването, газоснабдяването и канализационните услуги; регулиране на цените в посочените области и т.н.
Законът за енергетиката предвижда цените на енергийните предприятия да са регулирани от комисията, а при наличието на конкуренция да се прилагат пазарните принципи. В смисъл, че комисията регулира цените в области, в които няма конкуренция.
Законът изрично определя кои цени регулира комисията. Дадено е правомощие в диспозитивна форма тя да избира метод за регулиране на цените. Няма да влизам в описание на методите.
Комисията регулира цените на основата на наредби за регулиране на цените. Наредбата за регулиране на цените в електрическата енергия е издадена през март 2004 г., за топлинна енергия – юни 2004 г., Наредбата за регулиране цените на природния газ е в сила също от 4 юни 2004 г. В тези наредби се оказва цялата методология на определяне на цените от комисията.
Комисията е закъсняла с приемането на наредба за регулиране цените на водоснабдителните и канализационни услуги. По закон от януари тази година, когато е променено името и съставът й, трябвало в 3-месечен срок да бъде издадена такава наредба. Понеже се е забавило комплектоването на комисията със специалисти от сектора на водоснабдяването до август – септември, тази наредба още не е издадена. По повод и Вашия въпрос и вниманието, което обърнахте, аз написах писмо на проф. Шушолов и поставих срок за изготвянето на тази наредба. Между другото наредба за регулиране на цените на водоснабдяването няма, но не са вземани решения по отношение на цените досега.
Питате кой контролира комисията. Като орган на изпълнителната власт комисията подлежи на контрол от Народното събрание, Министерския съвет, обществен контрол и разбира се - съдебен контрол. Контролът от Народното събрание се осъществява посредством периодичните отчети, които комисията представя пред Комисията по енергетика. Министерският съвет осъществява контрол върху дейността на комисията, посредством пълномощията си по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 13, ал. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги – да приема подзаконови актове по прилагане на двата закона. Това е възможността за контрол от гледна точка на Министерския съвет.
Министерският съвет приема и устройствен правилник на комисията, който регламентира структурата и състава на администрацията, както и процедурите за разглеждане на преписки, провеждане на заседания, обществено обсъждане и приемане на решения.
Другите форми на контрол са годишният отчет на комисията, който председателят е длъжен ежегодно да представя в Министерския съвет, както и годишните проверки, осъществявани от Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Общественият контрол върху дейността на комисията се осъществява в няколко насоки: първо, комисията издава бюлетин, в който се публикуват всички нормативни актове, свързани с нейната дейност, приетите общи административни актове, както и индивидуални административни актове, свързани с дейността на лицензиантите и операторите. В сайта на комисията се оповестяват приеманите от нея решения. Законът предвижда участието на обществеността в работата на комисията и предвижда процедурата на провеждане на открити заседания. Корекцията в цените, регулирани от комисията, се провеждат след като се състои публично обсъждане на тези цени. Следва да се отбележи, че съгласно приетите и действащи в момента наредби, регулиращи ценообразуването в електро- и топлоенергията, приемането на решения от комисията за определяне на цени, се предхожда от провеждане на процедура по обществено обсъждане. Това е чл. 14 от Закона за енергетиката.
Основната форма на контрол върху дейността на комисията се осъществява от съдебната власт посредством Върховния административен съд и неговите правомощия. В изпълнение на своите правомощия комисията приема мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. Решенията и изключително мълчаливите откази подлежат на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд.
Надявам се с моя отговор да съм внесъл яснота в статута на комисията и възможностите, които различните органи, включително Министерският съвет, имат за контрол върху нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Господин Христов, имате правото на два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин Калфин, аз Ви попитах: защо комисията не се съобразява с решението на Върховния административен съд? Оказва се, че над тази комисия е само Господ, така излиза. Много е удобно правителството да си измива ръцете с действията на комисията, но, повтарям, правителството назначава всички членове на тази комисия.
Господин Калфин, на заседание на Комисията по енергетиката попитах господин Шушулов защо цените на тока в България са по-високи от някои цени в Европейския съюз? Той ми отговори, че това не е вярно и че цените в България са най-ниските. Господин Шушулов най-хладнокръвно ме излъга. Проверих и се оказа, че в съседна Гърция един киловат струва между 13 и 14 стотинки. В България този киловатчас струва 17,5 стотинки. Само че в Гърция не беше проведена бандитска приватизация в енергийния сектор. Рано или късно за тези престъпления вашите коалиционни партньори ще трябва да отговарят. Ако Вие ги прикривате, ще трябва да обясните на Вашите избиратели и на следствените органи мотивите за това.
Обръщам внимание на един друг факт. Комисията на господин Шушулов е приела норма на възвръщаемост от 16% за вече приватизираните енергийни дружества. Шестнадесет процента. В същото време печалбата на Националната електрическа компания е фиксирана на 1%.
Как ще обясните това, господин министър? Виждате ли тук някакви лобистки, корпоративни или защо да не ги нарека направо мафиотски интереси? Дейността на тази комисия мисля, че трябва да бъде разследвана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Министър Калфин, имате думата за отговор на отправените допълнителни въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, аз пак ще повторя, че Министерският съвет е длъжен да изпълнява закона. По закон Министерският съвет нито може да промени решение на комисията, нито може да смени нейни членове – поне този Министерски съвет сега. Този Министерски съвет не е назначавал членове на комисията. Аз Ви казах – те имат 5-годишен мандат и Ви казах при какви условия могат да бъдат сменени.
Няма възможности изпълнителната власт действително да влияе върху дейността на комисията при закона, който съществува в момента. Законите, както знаете, се приемат от Народното събрание. Ако се промени законът, това би дало различни възможности на Министерския съвет. В момента ние спазваме изцяло закона.
Що се отнася до тези сделки, за които Вие споменахте, свързани с електроразпределителните дружества, аз не мога да Ви кажа къде какви са цените на енергийните дружества в Европа, но Вие сте прав – това, което е в Наредбата за методика за определяне на цените от комисията: включва се 16% доходност на енергийните дружества за собствени активи и 8% за привлечени средства – годишна доходност.
Доходността на НЕК беше намалена от 5% на 1% сега, за да се ограничи, по обяснението, което ми даде проф. Шушулов, повишението на цената на електроенергията. Ако беше останало 5%, това предполагаше още по-високо увеличение на тази цена. Така че какво пише в приватизационния договор за електроразпределителните предприятия – по-скоро Вие като народен представител бихте могъл да проявите интерес и да изразите съответното си мнение.
Министерският съвет, още един път повтарям, спазва закона такъв какъвто е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Калфин.
Господин Христов, можете да изразите своето отношение към отговора на министър Калфин. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Пак не казахте нищо за съда, господин Калфин.
Господин вицепремиер, ако не спрем енергийната мафия, през следващата година България ще стане страната с най-скъпа топло- и електроенергия в Европейския съюз и с най-ниската средномесечна заплата. Това не са мои думи, това са думи на Велизар Енчев – същия Велизар Енчев, който е кандидат за кмет на София.
Мисля, че трябва да се вслушате в тези предупреждения, защото те не предвещават нищо добро нито за вашето правителство, нито за така наречената българска политическа класа.
Преди десет дни бях на посещение в Козлодуй и там научих нещо наистина потресаващо. Производствената цена на един киловатчас е 1,5 стотинки. В същото време енергоразпределителните дружества ни продават този киловатчас за 17,5 стотинки. Норма на печалба над хиляда процента, уважаеми колеги! Давате ли си сметка за какъв огромен грабеж става дума и какво огромно престъпление е затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй"?
Няма да говоря тук за безобразията с цените на парното. Как ще обясните например съществуването на такса мощност за обем? Та това противоречи на природните и на физическите закони.
Господин вицепремиер, надявам се, че ще вземете всички необходими мерки да бъдат разследвани и наказани виновниците за безобразията в енергийния сектор. Има начини за това, има служби на МВР, държавата има много механизми, чрез които да се справи с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Въпрос към господин Калфин е отправил народният представител Йордан Величков относно състоянието и перспективите на отношенията на Република България с така наречените "развиващи се страни" и по състоянието на тези с държавите от Африка.
Заповядайте, имате думата. Разполагате само с две минути -знаете, предполагам.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Оценявам важността на вътрешните проблеми, но ние сме длъжни да отчитаме факта, че сме част от един взаимно свързан свят, поради което външната политика също трябва да бъде поне понякога във вниманието както на нас, така и на нашето правителство. През последните 15 години драстично бяха ограничени нашите отношения с държавите от така наречения "развиващ се свят". Това особено важи за държавите от Африка.
През 70-те и 80-те години на ХХ век като член на Комитета за деколонизация при ООН България беше една от първите страни, признала независимостта и установила дипломатически отношения с почти 50 африкански държави. Разкрити са и 20 посолства. Значителен тласък получава икономическото сътрудничество, наши организации развиват мащабна дейност, а десетки хиляди сънародници участват в изграждането на важни обекти в страни като Либия, Алжир, Ангола, Мозамбик, Танзания, Нигерия и т.н.
През 1990 г. се полага началото на една коренна промяна на тази политика. Закрити са 10 посолства в Африка, което логично довежда до загуба на завоювани политически и икономически позиции в 40 африкански държави. Драстично, тоест с 90%, е съкратен стокообменът. В момента България поддържа в страните от Африка, на юг от Сахара, само 5 посолства и има само 1 посланик.
По този начин присъствието ни в един от най-големите региони е доведено до символично. Едва ли е необходимо да доказвам полезността за България от завръщането й към традиционните и все по-важни африкански пазари, тъй като това нещо – ако ние се върнем, във всички случаи ще бъде в унисон с неотдавна приетата нова стратегия на Европейския съюз за развитието на отношенията със страните от Африка.
В тази връзка аз бих искал да попитам Вас, господин министър, планирали ли Външно министерство и правителството някакъв нов подход и стратегия за възстановяване и активизиране на българското присъствие в африканските страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Господин Калфин, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Аз много Ви благодаря за отправения въпрос и мисля, че действително трябва да погледнем на външната политика по-широко от единствено отношенията и процесите, свързани с членството на България в Европейския съюз.
Още с встъпването в длъжност на новото правителство аз като нов министър на външните работи поръчах един анализ за двустранните и многостранните отношения и техните приоритети, в които участва България. Вие питате за този регион, затова ще кажа, че тук включвам страните на юг от Сахара, изключвам Магребските страни. Анализът показва, че тези отношения са в относителен застой и се свеждат до епизодични срещи на международни форуми с официални представители от тези страни. Търговският стокообмен и икономическото сътрудничество са намалели и в момента имат символично изражение. В определена степен в момента единствено с Южна Африка, с Южноафриканската република са развити по-добре отношенията на България.
Вие споменахте една от основните причини за подценяването и за това състояние на отношенията между България и Африка. Това е масовото закриване на български посолства и дипломатически представителства. До 1990 г. сме имали 13 посолства и две търговски представителства в страните на юг от Сахара. Днес ние имаме 6 дипломатически представителства. Те са в Република Южна Африка, Нигерия, Ангола, Зимбабве и Гана, както и посолски комплекс в Етиопия без дипломатически или търговски функции.
Мога да смятам, че съкращаването на дипломатическите мисии е извършено след някакъв анализ в онзи момент, но за последните 15 години освен застой и спад в тези отношения, няма нищо положително.
Вие сам споменахте, че Европейският съюз провежда много ясна политика по отношение на Африка. Това не е само за Европейския съюз, а бих казал, че това важи за международната общност, доколкото Целите на хилядолетието, приети от ООН също до голяма степен са насочени към подпомагане на развитието на африканския континент.
България вече участва в работната група по Африка на Европейския съюз. Между другото, в предстоящата седмица на заседание на външните министри по общите въпроси, Африка също ще бъде един от въпросите, както и отношенията между Европейския съюз и Африка. Това също ще бъде един от основните въпроси. България ще се опита при всички случаи да заеме достатъчно активно своето място в рамките на тази общоевропейска външна политика.
Във времето, с което разполагам за отговор на въпроса ми е трудно да изредя мерките, които предприемаме. В министерството сме изработили специална Стратегия за развитие на отношенията с африканските страни, пак повтарям, на юг от Сахара. Централна част в тях е възстановяването на нашите дипломатически представителства. Разбира се, това е въпрос и на възможности на Министерство на външните работи да получи съответното бюджетно осигуряване. Предлагаме също така да се увеличат и търговско-икономическите представителства, които знаете, че са в рамките на правомощията на Министерство на икономиката. Разговарял съм с министър Овчаров. Тук отново стои въпросът за финансирането на подобни представителства.
Аз самият съм сигурен като се базирам и на опита, който има България, че тази инвестиция си струва, дори финансовото й изражение, но тук отношенията далеч надвишават чисто финансовите отношения със страните от африканския континент.
В заключение бих искал да подчертая, че позициите на България по Африка в момента са и ще продължат да се развиват в абсолютно съзвучие с позициите на Европейския съюз и на международната общност към този континент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Величков, заповядайте. Имате право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, господин министър! Наистина Вие дадохте един сравнително кратък, но доста съдържателен отговор. Впечатлен съм приятно от разбирането и готовността, която има Външно министерство, надявам се и правителството, от раздвижването на отношенията с един изключително важен континент.
В краткото си изложение аз не мога да спомена отделните големи развиващи се държави, които в момента изключително мощно активизират своето присъствие там. Както казахте Вие, това ще бъде в духа и съответно на стратегията, която в момента изпълнява Европейският съюз.
И още нещо бих искал да кажа – в никакъв случай не мога да приема някои обяснения, че това би довело до евентуални финансови разходи и т.н. Всяко едно посолство, всяка една търговска мисия, която добре си върши работата, тя не само, че не е в ущърб на страната, но тя просто ще носи сериозни дивиденти. И тук става въпрос още повече за един пазар, който е един от най-перспективните пазари на втория по големина континент на планетата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Величков.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Калфин? Не. Благодаря Ви за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане към господин Нихат Кабил – министър на земеделието и горите. Първото питане е от госпожа Мария Капон относно неплащане на договорени субсидии по програма САПАРД.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди няколко седмици зададох въпрос и на министър Орешарски относно неплащането по субсидиите.
Наясно сте, че на Тридесет и първата сесия бяха разписани 259 проекта от които 88 млн. лв. не са заплатени.
Аз лично, а и повечето от фирмите имат опасения, че фонд “Земеделие” може да бъде съден. Какво правите за това? Това е основният ми въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон!
Аз преди всичко искам да се извиня, че поради обективни причини на три поредни заседания за парламентарен контрол нямам възможност да отговоря. Сега с удоволствие ще отговоря на този въпрос.
Наистина, през пролетта и началото на лятото на 2004 г. в Държавен фонд “Земеделие”, Агенция “САПАРД” бяха депозирани необичайно голям брой проекти по мярка 1.1. "Инвестиции в земеделски стопанства".
До 30 юни 2004 г., когато на поредното си заседание мониторинговият комитет прие ограничително, рестриктивно решение за преустановяване на подпомагането със земеделска техника, в агенцията вече бяха регистрирани по установения ред над 480 бр. проекти само по тази мярка от Националния план за развитие на земеделието в селските райони като се обработваха и още над 300 молби по други мерки. Това силно затрудняваше своевременното обработване на всички молби и поставяше под угроза осигуряването на необходимата техника за жътвената и сеитбената кампания впоследствие.
Във връзка с тези обстоятелства и с цел поставяне при равни условия на всички кандидати, Управителният съвет на фонда с Протокол № 8 от 22 юли 2004 г. одобри решението на оперативното ръководство на Държавен фонд “Земеделие” с предприетите мерки за допълнение на процедурите, свързани с изпълнение и прилагане на програма САПАРД в условия на ограничен бюджет и в ситуация на ограничено време за обработка на проектите, които на 16 юли 2004 г. са предоставени на националния ръководител с изменението и допълнението в правилниците за работа на Агенцията по прилагането на програмата.
Уважаема госпожо Капон, Вашият въпрос касае процедурните правила за работа в ситуация на ограничено време за обработка на проектите, които са приложени еднократно – само за едно заседание на комисията за избор на проекти по отношение на 269 бр. такива само по Първа мярка в края на м. юли 2004 г. по Договор 1465 до Договор 1733 при обща стойност на договорената субсидия 79 млн. 671 хил. 500 лв.
На 28 януари 2005 г. националният ръководител изразява несъгласие с тази процедура поради неудовлетвореност от предоставената информация и уведомява агенцията, че до получаване на официално писмено одобрение от компетентния орган няма да бъде отпуснат лимит за плащане от националния фонд за одобрените проекти.
След продължителна кореспонденция, съгласувана с Министерството на финансите, на 31 май 2005 г. националният ръководител уведомява задаването на условна акредитация. В съответствие с това, последвалите две искания за средства са изцяло одобрени. На 20 юли 2005 г. на базата на одитно мнение на външен одитор националният фонд отново спира приемането на одобрението на исканията за средства по отношение на договорените проекти по горепосочената процедура. В резултат на това, следващите искания за средства се одобряват частично, поради което от договорените 269 проекта досега са изплатени само 53.
Изискването на програмата за авансово заплащане от бенефициентите на всички разходи по изпълнение на договорените инвестиции при продължаващия дълъг период на отказ от страна на националния фонд за много бенефициенти породи тежки финансови последствия, отразяващи се неблагоприятно така също и на взаимоотношенията им с търговските банки и предизвикващи основателно незадоволство. Поради това търсенето на изход от тази ситуация и намирането на спешно решение бе, е и ще бъде приоритетна задача за ръководствата на Министерството на земеделието и горите и Министерството на финансите, с цел да се защитят финансовите интереси на бенефициентите и на държавата.
Имайки предвид писмо № AGR 021063 от 18 август 2005 г. на генералния директор на Генерална дирекция “Земеделие и селски райони” към Европейската комисия относно становището на Европейската комисия за съответствие на процедурата с принципите на Многогодишното финансово споразумение на националния фонд в качеството му на компетентен орган е възложено да делегира на международна одиторска компания извършването на втори одит, на условно акредитираната през май процедура при ограничено време. До получаването на одитната оценка националният фонд задържа заплащанията по изпълнените проекти. Предложението беше обсъдено на 20 октомври 2005 г. и съобразно зададените препоръки Министерският съвет вчера, 27 октомври, одобри предложението на министъра на земеделието и горите за предоставяне на Държавен фонд “Земеделие” целево, на допълнителни средства за плащане на безвъзмездната помощ по програма САПАРД за тези проекти. След влизане в сила на това правителствено решение в съответствие с правилата на програмата, Държавен фонд “Земеделие” ще започне изплащането на субсидията за всички изпълнени проекти от съответните номера, които преди малко цитирах, с което този проблем, убеден съм, ще бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Капон. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин Кабил, за искрения отговор, защото наистина този въпрос е много сериозен. Аз казах и на господин Орешарски – според мен имаше и личностен конфликт и не беше само въпрос между това фонд “Земеделие” да изплати парите. Просто от националния фонд не искаха да преведат сумата. Разбирам, че това за момента е решено. Ще следим въпроса.
Имам обаче един допълнителен въпрос. Кога ще започнат отново да се разглеждат проекти във фонд “Земеделие”, от една страна, и от друга страна, запознати ли сте дали акредитацията е направена от страна на Министерството на финансите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кабил, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Госпожо Капон, аз наистина Ви благодаря за този въпрос, защото той е много важен. Ситуацията в момента е следната: имам ангажимента и уверенията на министър Орешарски, в началото още на идния месец ноември, националната акредитация на промените в Годишно финансово споразумение 2004 да бъдат направени, след което в едномесечен срок Европейската комисия ще ги одобри. Това са промени вече в подписано споразумение и не се налага нова процедура на преакредитация от Европейската комисия.
В това Годишно финансово споразумение 2004, където имаме 90 млн. евро, договорените субсидии са 45, остават 45 за договаряне, подписано и ратифицирано от българското Народно събрание. По мярка 1 те са 26 млн. лв., по мярка 2 – 40 млн. лв. за млекопреработка и 25 млн. за кланици и месопреработка, по решение на Мониторинговия комитет от 22 юни 2005 г. и потвърдени с решение на Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие”. След тази акредитация, която имам уверението че в началото на месеца ще бъде получена, имаме готовност за промяна в наредбите и веднага да стартираме, що се отнася до проектите по това вече ратифицирано споразумение 2005.
Веднага след това имам ангажимента, неотдавна имах и разговор на тази тема с европейския комисар по земеделие и развитие на селските райони – госпожа Фишер-Бьол, да бъде подписано и Годишно финансово споразумение 2005 г. Заедно с ратификацията на това Годишно финансово споразумение 2005 г., където имаме 90 млн. евро субсидия за усвояване, аз ще помоля и ще разчитам също и на вашата подкрепа - Народното събрание да даде санкция Министерството на финансите, съответно Министерството на земеделието и горите и Агенция “САПАРД” да могат да одобряват проекти и по Годишно финансово споразумение 2006, под условие плащанията да бъдат след подписването му и след последващата му ратификация в парламента. Нещо, което аз исках в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, за което не получих подкрепата, и надявам се този път това да не се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Кабил, в доклада на Европейската комисия има сериозна критика относно използването на фондовете и техния контрол. Така че ние като опозиция ще продължим да Ви привикваме на парламентарен контрол за това да се следи оттук нататък как ще се харчат и по какъв начин ще бъдат разплащани основно на бенефициентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кумчев, заповядайте да отправите своя въпрос към министър Кабил относно ограничаване вноса на картофи с дъмпингови цени от чужбина.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Народен представител съм от една от най-красивите области на страната – тази на Смолян. За съжаление обаче поводът да се обърна с настоящото към Вас, днес, не е свързан с красотата на Родопите, той е свързан пряко с проблемите и грижите на родопчани.
Господин Кабил, по данни на Европейския форум по опазване на природата и след направено компетентно проучване за Източна Европа се оказа, че по проекта “Земеделие с висока природна стойност” 90% от нашата земя в Родопите е особено ценна със своята екологична чистота. Общоизвестно е, че Смолянска област е една от основните производители на картофи в страната, в това число и на сортовите семена. В нашия край картофите са основен източник както за храна, така най-вече и за свежи пари. Основен обаче остава проблемът – реализацията на картофите.
Искам да Ви уверя, че само преди дни, хора от различните общини от нашата област, споделиха за тези свои трудности. Истина е, че в момента има известен интерес към картофите от прекупвачи. Забележете обаче – цената е от 25 до 29 стотинки за килограм картофи. Цена, която е по-малка от един билет за градския транспорт в София.
Уважаеми господин министър, Смолянска област е с най-високи данни за безработица в страната. Налице е обезпокоителна миграция на младото население. Ще споделя само, че за последните 10 години нашата област намаля с 30 000 души. Фактите говорят, че младите семейства в нашия край разчитат на парите от пенсията на своите родители, а родителите от своя страна се надяват да получат допълнително средства от справедливо реализиране на добива на картофи. Години наред хората ни не могат да реализират своята продукция поради допускания от държавата внос на картофи от чужбина на изключително ниски цени.
Днес, уважаеми господин министър, се събира реколтата за 2005 г. Но и досега, предполагам че за Вас не е тайна, в нашия край има редица семейства с нереализирана продукция от миналата година, а хората разчитат на тези пари за своя живот – да изпратят децата си на училище, да купят лекарства.
На всичко отгоре в Родопите имаме проблем с ниските изкупни цени на млякото и реализацията на тютюна.
Уважаеми господин министър, моят конкретен въпрос към Вас е свързан със следното: каква ще бъде политиката на ръководеното от Вас министерство през есента, през следващия период от време, за ограничаване на вноса на картофите от чужбина на дъмпингови цени, при което практически реализацията на нашата собствена продукция е силно затруднена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кумчев! Политиката на Министерството на земеделието и горите по принцип е насочена към постигане на баланс между интересите на производителите, преработвателите и потребителите на селскостопанска продукция в страната.
Като цяло прилаганите в момента митнически ставки при внос на селскостопански стоки са по-ниски от максимално допустимите, договорени за страната в рамките на Световната търговска организация. Само за някои подобни чувствителни стоки България продължава да прилага сравнително високи мита. Една от тези стоки са именно картофите, които се облагат с мито 30 или 60% в зависимост от периода на реализация на вноса.
Отделно от определянето на по-високи нива на митата при извънредни ситуации България има право да защитава интересите на местните производители чрез прилагането на антидъмпингови или изравнителни мита, както и на защитни мерки по вноса. Прилагането на тези мерки е предвидено съответно в Постановление на Министерския съвет № 287 от 1996 г. за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос на стоки и Постановление на Министерския съвет № 300 от 1996 г. за защитни мерки по вноса на стоки в Република България.
Конкретно относно ситуацията на пазара на картофи ви информирам за следното.
По данни на дирекция “Агростатистика” на Министерството на земеделието и горите през 2004 г. в страната са произведени 573 179 тона картофи. Това е с 27% повече от предходната година в резултат от увеличаване на площите и благоприятните климатични условия, довели до постигането на по-висок среден добив.
В резултат от неблагоприятните климатични условия през настоящата година се очаква производството на картофи да намалее до около 420-430 000 тона.
През изминалата 2004 г. вносът на картофи за консумация е нараснал с 19% в сравнение с 2003 г. – до 39 179 тона. Това се обяснява с недостатъчното производство на картофи в страната от реколтата през 2003 г.
По предварителни данни от началото на 2005 г. до края на м. август са внесени общо 28 786 тона картофи, от които 26 630 тона за консумация, 1806 тона за посев и 350 тона за производство на нишесте.
Вносът на картофи за консумация е намалял с 28,4% спрямо същия период на предходната година в резултат на по-добрата, както подчертах, реколта 2004. Трябва да се отбележи обаче, че през месеците юли и август не е регистриран внос на картофи. Това означава, че понастоящем на пазара се предлагат картофи изключително местно производство.
По данни на Системата за агропазарна информация към 28 септември т.г. цените на едро на картофите на основните плодово-зеленчукови борси в страната са се движили между 30 и 40 стотинки за килограм. По данни на Тържище “Слатина” – Булгарплод” ЕАД, най-често срещаните цени, на които са се предлагали български картофи на тържището през дните около 20 септември, са 30 до 35 стотинки, като е отчетено запазване на нивата. За същия период вносни картофи не са предлагани на тържището.
Предвид гореизложеното считам, че към момента не може да се говори за дъмпингов внос на картофи.
Уважаеми господин Кумчев, в заключение искам да Ви уверя, че ние ще продължим да наблюдаваме и анализираме пазара на картофи в страната, така че ако бъде отчетено рязко засилване на вноса на картофи и се счете, че са налице необходимите условия, министерството е готово да съдейства за започване на процедура по разследване на вноса съгласно едно от цитираните постановления на Министерския съвет за защита срещу дъмпингов или субсидиран внос, или за защитни мерки по вноса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Кумчев
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема господин министър, това, което чух, напълно ме удовлетворява. И ако тази тенденция се запази, ще Ви бъда благодарен – не само аз, но и родопчани, които имат нужда от тези свежи пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Яне Янев има питане към министър Кабил относно допуснати нередности при извършване на замени и продажби на земи и гори от горския фонд – частна държавна собственост.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Слава Богу, дойде ред и на моето питане след близо месец.
Уважаеми господин министър, половината от населението на България е пряко зависимо от горите и горските ресурси. Те имат неоценимо значение за страната и са част от европейското природно богатство. Земите и горите от горския фонд съхраняват над 80% от защитените видове растения на България, 60% от защитените животински видове и над 50% от приоритетните за опазване природни местообитания. Въпреки това тези земи и гори във все по-големи мащаби стават обект на мигновено забогатяване. И то съгласно чл. 15, буква “б” от Закона за горите, по силата на който замяната на гори и земи от горския фонд частна държавна собственост със земи и гори собственост на физически и юридически лица и общини се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите.
На мои срещи с лесовъди и собственици на гори от Благоевградска област и от други региони на страната, а така също и в публичното пространство бяха изнесени редица данни, че извършващите се замени и продажби на гори и земи от горския държавен фонд частна държавна собственост, намиращи се около магистрали, планински и други курорти и по Черноморското крайбрежие, с гори и земи собственост на физически и юридически лица са явно неизгодни за държавата. Причината за това е, че земите и горите от горския фонд са оценявани само по горско-стопанска стойност на терените, без да се отчита реалната им пазарна стойност вследствие на разположението си близо до морския бряг, курорт или магистрала.
Ако описаните по-горе корупционни схеми на действие на вашите служители не бъдат опровергани, тогава ще има допълнителни въпроси. Затова на този етап Ви моля да отговорите конкретно на моето питане: колко одобрени молби по реда на чл. 15, буква “б” има в Министерството на земеделието и горите и колко от тях са в процедура на придвижване? Колко от този род сделки са извършени при управлението на предходния министър на земеделието Мехмед Дикме? За периода 2003 г. до днешна дата общо колко заповеди за замени са издадени, за колко декара и в кои райони? По каква точно методика е била извършена оценката на парцелите и кои стойности на парцела са били оценявани и в частност как тази методика е отразявала потенциалната стойност на различните парцели след промяна на тяхното предназначение? До момента колко хектара гори от държавния горски фонд са продадени или отдадени под аренда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Аз, разбира се, дължа извинение и към Вас, че поради известни причини имам възможност да отговарям по-късно на въпроса Ви. Още първият път Ви бях предложил да направим една среща по някои от тези въпроси, които може би щяха да отпаднат от питането. Но така както задавате въпросите, Ви отговарям по ред.
Първо. Замяна на гори и земи от горския фонд частна държавна собственост с гори и земи собственост на физически и юридически лица и общини по реда на чл. 15б от Закона за горите се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите. При извършване на замени единственото ограничение, което Законът за горите предвижда, е, че високостъблени гори държавна собственост се заменят с еднакви по произход гори.
В настоящия момент в Министерството на земеделието и горите са депозирани 36 заявления за замяна, от които 11 са разгледани в специално назначена комисия и за тези от тях, за които всички изискващи се условия са налице, са подготвени проекти на заповеди, от които 5 са съгласувани със заявителите и са подготвени заповеди за замяна, а 6 са изпратени на заявителите за изразяване на писмено съгласие с условията на замяната. Двадесет и пет заявления предстои да бъдат разгледани от комисията.
Второ. За периода от време, който Вие визирате, през който министър на земеделието и горите е бил господин Дикме, са извършени 10 замени на гори и земи от горския фонд частна държавна собственост с гори и земи собственост на физически и юридически лица и общини.
Трето. За периода от 2003 г. включително и до настоящия момент са издадени 36 заповеди за замени, които са за обща площ от 449,785 хектара, разпределени по райони, както следва: Благоевград - 2 броя за 63,947 хектара; Кюстендил – 8 броя за 69,303; Бургас – 6 броя за 9,11; Варна – 10 броя за 222,18; Кърджали – 1 за 0,326; Пловдив – 1 за 2,14; Русе – 1 за 0,72; Велико Търново – 1 за 0,38; София – 3 за 20,83; Пазарджик – 1 за 9,02; Смолян – 1 за 43,7 и Берковица – 1 за 0,81.
Четвърто, оценката на стойността на горските имоти, за които са издадени заповеди за замяна, независимо от тяхната собственост, се извършва съгласно Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от Горския фонд, приета от Министерския съвет.
По отношение на методиката стойността на всеки отделен горски имот е неговата базисна цена, която е сума от базисната цена на земята или стойността на земята по типове горски месторастения -150 бр. за цялата страна, умножена по коефициент за местоположение и стойността на самото насаждение. Коефициентът отчита отдалечеността на имота от урбанизирана територия, от голям град, от морското крайбрежие и от републиканската пътна мрежа. Към стойността на земята се прибавя добавка, отчитаща местното ниво на цените на земята в границите на землището, на населеното място по местонахождение на имота.
За гарантиране на средообразуващите, защитните и рекреационните функции на горите в определени райони на страната се създават зони за особена защита от урбанизация. В тях базисните цени на горските имоти се умножават с различни коефициенти, които са в зависимост от това дали имотът отстои на разстояние до 200 м или на отстояние от 200 до 5000 м от Черноморското крайбрежие, на разстояние до 1000 м по въздушна линия от границите на курортни местности или курорти с национално или местно значение или попада в зоната от края на пътното платно до ограничителната строителна линия на републиканските и общински пътища. При замяна на гори и земи от Горския фонд в зоните за особена защита от урбанизация към базисната цена на земята се прибавя стойността на пазарен регулатор равна на половината от стойността базисните цени на земите, включени в строителните граници на населените места, определени по реда на Правилника за прилагана на Закона за държавната собственост, като в тези случаи за базисна цена се определя цената на последната най-ниска зона на населеното място.
След извършването на замяната горските територии не променят своето предназначение. Това става с друга заповед на министъра на земеделието и горите за площи до 100 декара или с акт на Министерския съвет за площи над 100 декара, или в случаите, когато това става безвъзмездно.
За да бъдат реализирани инвестиционни намерения върху имоти – предмет на замяна, същите следва да бъдат изключени от Горския фонд, за който се заплаща нова цена, определена на база нова оценка по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от Горския фонд.
По петия въпрос. Разпоредбите на Закона за горите не предвиждат ред за продажба на земи и гори от Държавния горски фонд с изключение на случаите, визирани в § 123 от Преходните и заключителните му разпоредби, а именно: “Право да закупуват горски територии по този ред имат лицата, построили сгради, постройки, мрежи и съоръжения в Държавен горски фонд, частна държавна собственост до 21 март 2003 г. или лицата, придобили собственост върху такива, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планови и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията търпими строежи и не подлежат на премахване”.
За времето на приемане на разпоредбата до настоящия момент са извършени 152 продажби, от които през 2003 г. – 16, през 2004 г. – 86 и през 2005 г. – 48. Общата площ възлиза на 271,35 хектара. Съгласно разпоредбите на Закона за горите, горските територии не се отдават под аренда, поради което такива не са отдавани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Янев. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър.
Вие обяснихте детайлно наредбата, която действа, също така и самата методика, заложена в нея. Дадохте едни цифри, които според мен се разминават с действителността, но не е ясно както на мен, като народен представител, така и на моите избиратели, от чието име задавам този въпрос, всъщност дали Министерство на земеделието и горите счита да продължи с тази политика; смята ли, че чл. 15, буква “б” в този закон трябва да остане и в крайна сметка е много важно да стане ясно кои са хората, облагодетелствани от тези замени? Защото това не са случайни български граждани. Това не са хора, които могат по установения ред да отидат и да заменят гори или земеделски земи в Монтанско или Видинско, където са ги купили по 50-70 лв., за гори или земи край Балчик. Аз такива примери мога да дам десeтки и това е първото питане, за да разбера в политически план Вие, като принципал, какви действия смятате да предприемете?
Второ, смятате ли, че това, което заявихте зад наредбата, с която при над 100 декара, има решение на Министерския съвет, това трябва да остане така или ще внесете ново изменение и допълнение в тази наредба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, за да отговорите на двата уточняващи въпроса, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Янев, въпросите бяха три.
Първият въпрос – дали считам, че е редно да продължим с тези процедури? Аз мога само да кажа, че като министър на земеделието и горите, ще изпълнявам законите и поднормативните актове такива, каквито са. Защото аз не мога да издавам административни актове, които да не позволяват изпълнението на закон. Това ще бъде атакуемо и ще падне.
Второ, дали чл. 15б да остане или да не остане? Аз съм министър и съм в изпълнителната власт. Ако народното представителство прецени, готов съм да седна с Вас и да обсъдим варианти по какъв начин да усъвършенстваме тези текстове.
Трето, кои са хората, които са облагодетелствани? Не мисля, че аз мога да Ви отговоря на този въпрос, защото не съм компетентен орган по това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Яне Янев, можете да изразите отношението си към отговора на министър Кабил.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Министър Кабил знае много по-добре от мен какво е състоянието на Горския фонд, какво е състоянието на земеделските земи от Горския фонд и какво всъщност става там. Аз от моя избирателен район и от моя роден град Сандански мога да Ви дам конкретен пример в тази насока. Идете и вижте в местността “Попина лъка” какво се прави!? Това е Горски фонд. Дали има една сграда, която е законно построена!? Идете и вижте и в други региони от страната и сам ще се убедите, че ако тези подмени на земеделски земи и гори от Горския фонд продължат на практика ще продължат и корупционните схеми.
Аз познавам хора, които са се обогатили с огромни територии, които на практика са и чрез подставени лица, а всъщност те са ползватели. Може да се отиде и това нещо да се констатира с просто око. Няма смисъл нито от съд, нито от нищо.
Затова не приемам оправданието, че е едва ли не законодателна инициатива трябва да има само Народното събрание. Аз още другата седмица ще внеса законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, в това число и в този член, но Вие, като министър и като изпълнителна власт, също имате законодателна инициатива. Но сам се съгласете и прочетете последния анализ на американското посолство по отношение на състоянието на горите и ще се убедите сам, че дори и западните дипломати са стигнали до изводите, до които са стигнали и нашите избиратели. Не бива повече при тези условия и по тези процедури да продължават замените на земи и гори от Горския фонд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Въпрос към министър Кабил е отправил и народният представител Пенко Атанасов относно информация, предоставена на Министерството на земеделието и горите, отнасяща се до замърсяването на селскостопански площи с минерални торове и препарати за растителна защита.
Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Причината да подготвя въпроса е ясна, тъй като изданието, което цитирам във въпроса, силно ме притесни. Аз съм дълбоко убеден, че българската земеделска земя не е замърсена в такива граници. В тази връзка беше отправен въпросът ми към уважаемият господин министър и вярвам, че отговорът ще бъде адекватен. Позволете ми да го зачета.
В уводната статия на Информационния бюлетин на делегацията на Европейската комисия в България "Панорама", 5-6 бр. от 2005 г., се казва, че около 60% от земеделските площи в България в момента са замърсени от прекомерната употреба на минерални торове и препарати за растителна защита. Информацията е предоставена от Министерството на земеделието и горите при представяне на Националния агроекологичен туининг проект, по който си сътрудничат български, холандски и гръцки експерти.
Моят въпрос към Вас е следният: какво е реалното състояние на земеделските площи в България към момента и какви мерки са предприети от Министерството на земеделието и горите за по-нататъшното им опазване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Министър Кабил, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, изложената информация в уводната статия на Информационния бюлетин на делегацията на Европейската комисия в България, а именно, цитирам: "Около 60% от земеделските площи в България в момента са замърсени от прекомерната употреба на минерални торове и препарати за растителна защита", е неточна. Информацията се отнася за така наречените чувствителни зони, определени със Заповед № РД-795 от 10 август 2004 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на водите във водни обекти и в части от тях, които са замърсени или застрашени от замърсяване, и чувствителните зони, които се замърсяват с нитрати от земеделски източници. Заповедта е издадена на основание на Наредба № 2 от 16 октомври 2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
По смисъла на наредбата чувствителните зони са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници. Определянето на водите е извършено по следните основни критерии: нитрати с концентрация по-голяма от 50 мг на литър; налични данни за замърсените води и за уязвимите подземни водни обекти, в които съществува опасност от замърсяване на водите. При прилагане на основните критерии са взети предвид и физико-химичните и природните характеристики на водите и почвите, както и съвременното разбиране за поведението на азотните съединения във водите и почвите.
За ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници със Заповед № РД 09-431 от 22 август т.г. са одобрени Правила за добра земеделска практика. Правилата за добра земеделска практика ще се прилагат доброволно от земеделските производители в районите, които не са определени като чувствителни зони, но Министерството на земеделието и горите предвижда провеждането на широка информационна кампания за тяхното популяризиране чрез земеделските производители. За чувствителните зони още се предвижда през 2006 г. да се утвърди четиригодишна програма за ограничаване и ликвидиране на замърсяването по смисъла на Наредба № 2 от 16 октомври 2000 г. Предвидени са четири действия в тази посока и аз последователно ще ги цитирам.
1. С моя Заповед № РД 09-608 от 7 октомври 2002 г. е одобрен и въведен дневник за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвите и биологичните активни вещества. Националната служба за растителна защита е разработила и указания за попълването му. Земеделските производители са длъжни да водят този дневник, в който се отразяват всички приложени продукти за растителна защита по култури за всяко поле.
2. Разработени са и одобрени от Министерството на земеделието и горите принципи на добрата растителна защитна практика от м. март 2004 г. които са базата на разработените общи принципи от Европейската организация за растителна защита от м. септември 2002 г.
3. Националната служба за растителна защита е разработила и добра растително защитна практика при основните земеделски култури, които са синхронизирани със съответните практики на европейските организации за растителна защита.
4. Регионалните служби за растителна защита по области ежегодно издават периодичен бюлетин за поява, развитие, разпространение, плътност, степен на нападение, срокове, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури. С този бюлетин земеделските производители се информират за точните моменти на третиране, както и за праговете на икономическа вредност при отделните неприятели, при надвишаването на които е необходимо да се води борба и още с какви продукти за растителна защита да се провежда борбата.
В допълнение мога да кажа, че въпросът е много интерес и пред нашата страна стои едно много голямо предизвикателство, предвид на бъдещото й развитие много стриктно да се спазват тези правила за добра практика, за да не допуснем това, от което в момента имат проблеми и притеснения нашите партньори в Европейския съюз – прекомерната индустриализация и химизация на производството винаги води до този проблем с нитратите. Неслучайно има и така наречена Нитратна директива на Европейския съюз. Разбира се, всички мерки, които се вземат и ще бъдат вземани в бъдеще, трябва да бъдат насочени изключително в тази посока. Защото не е тайна за никой от нас, това са и препоръки на нашите партньори и видни бизнесмени, общественици от Европейския съюз, че огромният потенциал на България в земеделието и селските райони, това е в направление на агроекологията и производството на биологично чисти продукти, за което, разбира се, за недостатъчната степен на развитието ни до момента в тази посока, ние търпим и основателни критики в последния доклад на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Ще се възползвате ли от правото си на реплика, господин Атанасов? Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз просто искам да изразя задоволството от отговора, който дадохте. Исках той да прозвучи от трибуната на Народното събрание, защото информацията, поднесена така в тоя бюлетин, просто смущава нашите европейски партньори.
Понеже силно бях притеснен, помолих директора на Института по почвознание "Пушкаров" да подготви информация. Това, което Вие казахте, въобще не се отличава от това, което той е подготвил. В тоя смисъл определено българската земя в основната си част е чиста и годна за земеделско производство. Между 1 и 1,2% е такава, за която се говори в тази информация. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Благодаря и на Вас, господин Кабил, за участието в парламентарния контрол днес, който продължава с въпроси към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първият въпрос е от народните представители Петър Мръцков и Маргарита Панева относно реализацията на програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост".
Заповядайте, госпожо Панева, да отправите своя въпрос към министър Масларова.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, в процеса на обсъждане на бюджета на Република България за 2006 г. Вие заявихте, че не бихте отстъпили три неща. Едното е да се индексират пенсиите на пенсионерите от 1 януари и то, изглежда, ще се случи. Другото е необлагаемият минимум да бъде 180 лв. Разбира ме, че и това ще стане. Третото, за което заявихте, че няма да отстъпите, е да продължи да работи една от най-мощните програми за субсидирана заетост на българските граждани "От социални помощи към осигуряване на заетост".
Зная от медиите, от министерството и от срещи, които сме имали в Комисията по труда и социалната политика, че над 60 хил. души намират подкрепа чрез тази програма и работят, а не разчитат на социални помощи.
В началото на 2005 г. имаше социално недоволство в страната по повод на това, че бяха драстично намалени бройките на хората, които са заети в програмата. Считате ли, че програмата, тъй като нейният тригодишен срок изтича, реализира целите си? Каква е равносметката на Министерството на труда и социалната политика? Дали тя се оказа полезна? Разбирам, че имате намерение да продължите действието на програмата и през следващата година. Какви са тези намерения? Имате ли желание и възможности, разбира се, да създадете предпоставки за повишаване квалификацията на работната сила и за реализиране на такива идеи, че хората да могат с труда си да се издържат? Най-вече ме интересува дали хората, които три години са работили по програмата, ще имат достъп и какви са намеренията Ви за социалните асистенти?
Излизам малко от предварително зададения въпрос, но в процеса на разговорите с избирателите стигнахме и до тези заключения, че трябва да Ви попитам и за това. Ако не ми отговорите на този въпрос, разбира се, няма да Ви се разсърдя.
Мисля, че ще се ръководите от максимата – преди да бъде зарит един кладенец, трябва да бъде изкопан нов. Благодаря Ви. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Министър Масларова, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожо Панева и господин Мръцков! Програмата "От социални помощи към заетост" съществува вече трета година. Тя показа, че може да направи сериозна крачка за стимулиране на активната позиция на труда на хората, които са в социална безизходица. Тя даде шанс на много хора, които са трайно безработни, социално слаби, да се реализират на полето на активната трудова дейност. За последните две години, през които е съществувала програмата, са преминали над 235 хил. души.
През 2005 г. по тази програма се предвижда да минат 77 134 човека. Смея да твърдя, че за дълготрайна, устойчива характеристика на заетост ще преминат около 19% от тези предвидени работни места; около 8,5% са за дейности, които са по опазване и възстановяване на българската гора; около 6% са дейности за производството и преработката на селскостопанската продукция. Тази програма, разбира се, повлия и върху намаляване на равнището на безработицата в страната.
Трябва да ви уверя, че усилията на Министерството на труда и социалната политика към Проектобюджет 2006 са насочени за запазване на активните мерки по програмата "От социални помощи към заетост". Ние нямаме намерение да спираме програмата.
Това, което е по-важно. Тригодишният опит дава основание да се направи един преглед на програмата и да се засили нейната ефективност, която ние съгласувахме с Националното сдружение на общините и с работодателите, която е насочена преди всичко към създаване на устойчиви условия за работа, намаляване на комунално-битовите дейности и, разбира се, създаване на предпоставки за едно пълноценно оползотворяване на исканията, претенциите на работодателите към хората в съответните райони, които са в тази програма.
Искам дебело да подчертая, че една от идеите в тази програма, която ние предложихме, се одобри и от общините, и от работодателите. Тя е за 8-часов работен ден, а не намален 4-часов работен ден, за да се създават и укрепват тези трайни навици, за което ще направим всичко възможно.
Мога да ви кажа, че от 27 септември до 3 октомври службите на Агенцията по заетостта и всички поделения направиха тотална информационна агитация, ако мога да споделя така, във всички региони на страната. Там бяха обучени, бяха им предоставени параметрите на програмите, чухме мнения и становища на работодатели, на синдикати, на стопански ръководители, на общински съветници и, разбира се, получихме много ценни предложения, които ние усъвършенстваме в програмата за 2006 г.
Относно Вашата забележка, че в началото на 2005 г. имаше определено напрежение относно намаляване на броя на местата в тази програма, искам да ви кажа, че за 2006 г. можете да бъдете напълно спокойни - до 15 декември всички региони ще получат своите утвърдени бройки по програмата "От социални помощи към заетост".
Така че усилията на моите колеги от Агенцията по заетостта и структурите на Министерството на труда и социалната политика в страната са насочени именно в тази насока: първо, координиране с общинските съвети, координиране с работодателите, създаване възможност за целодневно осемчасово уплътняване на работното време и, разбира се, на трайна заетост в дейности, които могат да бъдат след това трансферирани през следващата година и да бъдат запазени тези работни места за най-добрите. Тоест ще дадем и бонус на тези, които са били най-добросъвестни по тази програма.
Успоредно с това Вие поставихте и въпроса за квалификацията. Това е един от приоритетите на Министерството на труда и социалната политика. Тъй като очаквам въпрос по тази тематика, ще отговоря и на Вас след малко.
Що се касае до програмата за социалните асистенти, можете да бъдете спокойни, тя ще остане и през 2006 г.
Така че това, което е направено в посока от социални помощи към заетост, ще ни доведе реално през 2006 г. по тази програма да осигурим заетост на около 77 хил. души и да квалифицираме близо 4000 човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте за реплика, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо министър. Не бих направила реплика, а бих Ви благодарила за това, че Вашите разсъждения и онова, което чух, са на социален министър, който оценява, че в този тежък момент за българския народ грижите за него са много важни. Глътката въздух, добрата дума, желанието да помогнеш на този, който е в най-тежко положение, значат, че Вие наистина имате намерение да реализирате това, което българите очакват от Вас. И тази Нова година, за разлика от миналата, не да бъдат събудени, за да им се каже, че нямат вечеря, а да празнуват. Да има нещо да сложат на трапезата. Това е празникът, колеги.
Още веднъж Ви благодаря и разчитам, че това, което Вие споделихте със залата, ще се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министър Масларова е отправил народният представител Донка Михайлова относно забавяне на финансиране на проекти от Социалноинвестиционния фонд с подписани споразумения за 2005 г.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вече пета година Социалноинвестиционният фонд работи за укрепване на съществуващата система за социална защита с оглед на решаване на проблемите, свързани с безработицата и бедността. Фондът създава условия за стимулиране на предприемачество и за заетост, позволяваща реинтегриране на безработните на пазара на труда. Амбицията на Министерството на труда и социалната политика фондът да се утвърди като ефективен инструмент на социалната и икономическата политика в известна степен се възпрепятства от липсата на ясни правила и надеждни организационни механизми при оценяване на проектите, договарянето и финансирането на програмата. В последната година този проблем поражда напрежения и поставя финансираните организации в сериозни затруднения.
През юли 2005 г. община Ловеч договаря с фонда финансиране на стойност близо 250 хил. лв. за проект “Реконструкция и модернизация на Дом за възрастни с психически увреждания” в с. Сливек, от които 49 хил. и 500 лв. са собствен принос на общината. Сумата собствен принос е преведена по банкова сметка на Социалноинвестиционния фонд в началото на август. След подписването на договора общината провежда търг за избор на фирма-изпълнител на строително-монтажни работи в съответствие с подписаното споразумение и започва подготовка за изпълнение на проекта, без извършването на който 45 лежащоболни възрастни хора от дома ще продължат да живеят в условия на рушене на сградата, крайно лоша топлоизолация, незадоволителни санитарно-хигиенни условия и невъзможност за придвижване между етажите. Съгласно времевия график, приложен към споразумението, срокът за сключване на договора между Социалноинвестиционния фонд и фирмата-изпълнител и за започване на изпълнението на строително-ремонтните работи е изтекъл. Според условията за провеждане на национален конкурентен търг с фирми, кандидатстващи за изпълнители на строително-монтажни работи, се задържат банковите гаранции на всички фирми, участвали в търга – по 5 хил. лева на фирма, до започване на самите строителни дейности. Общината основателно е разтревожена от неяснотата по отношение на осигуряването на финансовото съучастие на фонда, от тежките условия, при които възрастните хора от дома в Сливек ще посрещнат зимата и от некоректните отношения към фирмите-участнички в националния конкурентен търг.
Моля за Вашия отговор кога ще бъде осигурено финансирането на организациите, подписали договор със Социалноинвестиционния фонд през 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Министър Масларова, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Мъката и надеждата, наречена Социалноинвестиционен фонд – основната дейност на този фонд е изпълнението на проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” по държавно гарантиран заем, отпуснат от Международната банка за възстановяване и развитие на Република България. Общата стойност на проекта възлиза на 67 млн. евро, от които 50 млн. и 800 хил. са заемни средства. Инициативата всъщност съгласно спецификата на този проект има два компонента. Единият е инициатива за развитие на обществената инфраструктура, другият е активни услуги за пазара на труда.
Проектът, по който е поставен Вашият въпрос, е включен в Инвестиционната програма на Социалноинвестиционния фонд за 2005 г. и в интерес на истината от страна на общината са изпълнени всички необходими изисквания, за да бъде реализиран този проект. С утвърдения бюджет обаче на Социалноинвестиционния фонд за 2005 г. могат да се изградят обекти на стойност около 18 млн. лева. За съжаление обаче въпреки това е приета годишна инвестиционна програма в рамките на 28 млн. и 250 хил. лева, което фактически съставлява 57% от възможните ресурси, с които могат да бъдат гарантирани тези предвидени проекти. Смея да твърдя, че 45 от проектите са били включени в инвестиционната програма за 2005 г. без решение на Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд. Още нещо към това: фондът започва бюджетната 2005 г. с поети открити задължения от предходната година в размер на над 9 млн. лева. В резултат лимитът на външното финансиране на Социалноинвестиционния фонд приключва в края на май 2005 г. Към настоящия момент след изчерпване на бюджета за 2005 г. общият недостиг на средствата за покриване на разходите по текущо откритите задължения възлиза на 20 млн. 250 хил. лв., като за 7 млн. 790 хил. от тях изпълнителите са представили актове за извършена работа и фондът е приел данъчни фактури, по които фирмите са задлъжнели, вече се изплащат и лихви.
Искам да ви информирам, че по мое настояване е освободен изпълнителният директор на Социалноинвестиционния фонд, Управителният съвет разпореди проверка, резултатите от която ще бъдат изнесени в понеделник на 31 октомври т.г. Същевременно искам да ви уведомя, че благодарение на спешните мерки, предприети от Министерството на труда и социалната политика, както и от Министерството на финансите на заседание на Министерския съвет на 20 октомври бяха гласувани допълнително средства в размер на 14 млн. и 500 хил. лв. с оглед да бъдат разплатени текущите сметки по вече предвидени и започнали проекти. Сами разбирате, че това е една бърза реакция, която ние можем да извършим и, която, разбира се, е задължение от страна на държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика за поети ангажименти, защото, трябва да споделя с вас, че има случаи, в които общините отпреди две години са направили своята вноска, а проектите не са започнали, не са стартирали, което значи, че тези средства стоят или се въртят, или се използват за нещо, което на този етап е елемент от проверката, която сме разпоредили да бъде извършена във фонда.
Моят отговор на Вашето питане е доста по-голям с много, много цифри и анализи. Мисля, че с това не трябва да затрудняваме нашите слушатели и вас самите. Мога да Ви ги предоставя в писмен вид.
Освен това правителството на Република България е твърдо решено да продължи коректно, стриктно и съвършено отговорно да спазва ангажиментите си по това заемно споразумение, защото това е една изключително безценна услуга, която се извършва към общините, към проблемите, свързани със социалните дейности с форми на заетост. По този начин създаваме едни благоприятни условия за изпълнения на част от критериите, които ни поставя Европейската комисия в областта на социалното подпомагане чрез този Социалноинвестиционен фонд.
Тук искам да кажа, че в резултат на това, което става в страната и усилията ни да създадем повече гаранции в тази насока получихме и дарение чрез Министерството на финансите от холандското правителство в размер на 2 млн. и 200 хил. евро, които ще бъдат прехвърлени чрез програмата “Красива България”, но също ще бъдат насочени към онези райони в страната, в които имаше бедствия, за социални дейности, т.е. точно за обекти, за които Вие говорите.
Що се касае до проекта, за който говорите, убедена съм, че до края на годината Министерството на труда и социалната политика заедно със Социалноинвестиционния фонд ще изпълнят своите ангажименти по този проект.
Искам да кажа още нещо. Постановлението за отпускане на средствата излезе на 28-и. Има процедури, които са в рамките на около месец в тази насока, така че Ви моля да имате още малко търпение, но твърдо Ви заявявам, че ще бъдат извършени разплащанията на всички фирми, които са започнали и са представили необходимите документи.
Благодаря и се извинявам от трибуната на Народното събрание на всички хора, които са били малко или много разочаровани от протакането във времето на изплащанията по Социалноинвестиционния фонд. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за уточняващи въпроси, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, благодаря за този конкретен отговор. Мисля, че цифрите, които Вие цитирахте, в някаква степен са шокиращи и говорят сами за себе си. Дори обезсмислят коментарите.
Аз не знам дали освобождаването на ръководството на фонда би било достатъчно солиден аргумент пред излъганите надежди на всички бенефициенти на фонда, пред хората, които не могат да се възползват от средствата, постъпили в страната.
Аз бих искала в тази връзка да задам към Вас само един-единствен уточняващ въпрос: какви действия оттук нататък ще предприеме Министерството на труда и социалната политика, за да гарантира обективност на провежданите конкурси и спазване на договорените ангажименти на фонда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо председател, госпожо Михайлова! Току-що казах, че в понеделник ще има заседание на Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд. Там на базата на доклада от извършената проверка са набелязани конкретни мероприятия за стриктното спазване на закона, за стриктното разпределяне и следене на всички правила, на базата на които е сключено това заемно споразумение.
След като приключи заседанието на управителния съвет и той вземе своите решения, защото фондът се управлява от управителен съвет, бих могла да Ви информирам подробно първо, за всички констатации от доклада на комисията, която извърши проверката, второ, за препоръките и да Ви дам точно разписани всички предписания и препоръки, които стриктно ще спазваме. Гарантирам Ви, че оттук нататък Социалноинвестиционният фонд ще бъде един прозрачен фонд, ще бъде фонд, спазващ стриктно това, което е записано в заемното споразумение, защото съм дълбоко убедена, че той е безкрайно ценен, безкрайно полезен, безкрайно необходим и е един от пътищата, по които можем да изпълним голяма част от препоръките на Европейската комисия, що се касае до социалната ни инфраструктура и най-вече, понеже Вашият случай се отнася до такъв дом за подобряване на условията в домовете за хора с ментални увреждания и за деинституацинализацията на част от хората в тези институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Ще изразите ли своето отношение към отговора на министъра?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, моят въпрос имаше за цел не само да получи конкретен отговор, но и още веднъж да поставим на вниманието на Народното събрание проблема за управление на финансиращите програми и за потребността от повишаване на ефективността от работата на тези програми.
Радвам се на конкретното намерение да бъде повишена ефективността от управлението на фонда, на коректността и на съобразяването със законите на страната.
Усилията и натрупването на опит в тази посока са изключително важни за страната ни, защото те са гаранция не само за решаване на неотложните проблеми на страната, но и гаранция за това, че ние полагаме усилия за повишаване на своя капацитет за управление на финансиращи програми.
Надявам се, че Министерството на труда и социалната политика ще положи усилия да докаже, че думите “програма” и “проект” не са мръсни думи и че държавата е равнопоставен партньор на бизнеса, на общините, на гражданските организации в изпълнение на съответните политики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Мария Капон е отправила питане към министър Емилия Масларова относно социалната политика на правителството.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моето питане е изключително важно в навечерието на Бюджет – 2006, който предстои да разгледаме. Той е относно социалната политика на правителството.
От момента на съставяне на настоящото правителство Социалното министерство и в частност Вие, госпожо Масларова, проявявате завидна активност в лансиране, най-общо казано, на леви идеи в социалната политика.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какво лошо има в това?
МАРИЯ КАПОН: Без стремеж за изчерпателност аз ще се опитам да ги припомня.
Бюджетните заплати се вдигат с 5% от 1 април 2006 г., със задна дата – от 1 януари 2006 г., и при възможност от 15 до 20% от 1 октомври 2006 г.
Минимална заплата за страната – от 150 на 160 лв.
Пенсиите се индексират с 6,1% от 1 януари 2006 г. Максималната пенсия става 455 лв.
Увеличават се обезщетенията за безработица. Максималното трябва да нахвърли минималната заплата. Безработни, които сами си намерят работа, ще получават по 40 лв. бонус от държавата в продължение на 12 месеца. Средствата за политиката по заетост скачат от 204 милиона на 296 милиона. Субсидията за професионална квалификация на един работник или служител се качва от 450 на 550 лв.
Детските надбавки за първо дете се увеличават от 18 на 20 лв., огромно увеличение, за второ дете ще бъдат от 22 до 24 лв. Разбира се, вдигат се и социалните надбавки за деца с увреждания.
Обезщетенията за майчинство се повишават по всяка вероятност на нивото на минималната заплата.
Най-консервативната оценка на тези параметри води до 2,6 млрд. лв. Няма нужда от много задълбочени макроикономически познания, за да се докаже това.
Предвид факта, че Социалното министерство би следвало да разполага с капацитет, който да достигне до горния извод, възникват следните въпроси. Дали този списък от Ваши желания не е просто обикновен списък, както повечето от обещанията на Българската социалистическа партия, чиято цел е да регистрира фиктивна активност с ясното съзнание, че е практически неизпълним?
Задача на Социалното министерство е не просто да иска всичко, а да създаде необходими приоритети. В този смисъл Ви питам какви са Вашите приоритети. Ясно е, че другото са желания.
Предложенията на Социалното министерство се ограничават до голяма степен в областта на политиката по доходите. Същевременно в средносрочна перспектива най-важният проблем, който трябва да се реши, е подобряване на мобилността и гъвкавостта на пазара на труда. Какви конкретни мерки се предвиждат за постигане на тази цел? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Моля да отговорите на питането, отправено към Вас, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Най-напред искам да Ви кажа, че лявото не е мръсна дума, лявото е социално, а социалното е справедливо, госпожо Капон. (Ръкопляскания от КБ.)
По повод на Вашите въпроси. Министерството на труда и социалната политика към настоящия момент в проектобюджета за 2006 г. е договорило:
Минимална работна заплата – от 150 на 160 лв. – тоест това, което Вие казахте.
Пенсиите да се увеличат от 1 януари 2006 г. с 5%. Ние казахме два варианта 6, 3 или 5%. Все пак знаете, че сме в условията на валутен борд и имаме договорености с Международния валутен фонд. И това, което Вие казахте, и то е договорено, при това диференцирано.
Социалната пенсия да се увеличи с 5%, но все пак социалната пенсия е вид социална помощ, защото тя не е за прослужено време и стаж и не е за принос в осигурителната система.
От 1 януари 2006 г. максималната пенсия се увеличава на 455 лв., и това е договорено.
Осигурителната вноска за фонд “Пенсии” ще намалее с 6 процентни пункта.
Увеличават се, госпожо Капон, обезщетенията за безработица, като таванът отива на 160 лв., каквато е минималната работна заплата, и това е договорено.
Необлагаемият минимум на гражданите скача, тук бих могла да кажа това, от 150 на 180 лв. И това е договорено, говоря за проектобюджета.
Заплатите на заетите в държавния сектор ще се увеличат от 1 юни 2006 г. с 6%, но при оптимизация на административния капацитет могат да бъдат увеличени до 10%. И това е договорено.
Размерът на обезщетенията за отглеждане на малко дете за работеща, подчертавам, за осигурена майка, от 130 лв. става на 160 лв. И това е договорено.
Пропуснах месечните добавки за деца. За първо, за трето и всяко следващо дете – по 18 лв., като акцента поставяме на второто дете – предвижда се 22 лв. добавка за второ дете.
Както виждате, уважаема госпожо Капон, сме направили всичко възможно още първата година от управлението на това правителство да изпълним една голяма част от обещанията си. Нито едно правителство не е в състояние да изпълни всичко в рамките на два месеца, да не казвам, че все пак ние имаме и една тежка ситуация, свързана с природните бедствия, но не искам да се оправдавам с нея.
Остава онова, което ви изложих, оттук насетне вие в парламента да го одобрите. Ние сме го договорили с фонда, направили сме го като проектобюджет за 2006 г. Така че това не е фиктивна активност. Това може би така Ви се струва или така Ви се иска, защо ли са ми познати точно тези реплики?!
Извинете, пропуснах да кажа, че активните мерки за пазара на труда също са на равнището на 2005 г. Тоест ние работим, за да направим така, че да бъдат защитени доходите на населението в страната. И трябва да кажа, че политиката на заетостта на това правителство не е оставена на последно място. И не говорим само и единствено за политика на доходите. Говорим и за политика на заетостта и правим всичко възможно да преструктурираме самите политики и мерки. Така че да говорим оттук насетне не за намаляване на безработицата, а за увеличаване коефициента на заетост на българското население.
Без да се отчитат допълнителните икономически и финансови мерки, които са предложени, трябва да кажа, че обезщетението за безработица и за отглеждане на дете са доходи, които всъщност са внесени в осигурителната система и те също имат своето увеличение.
Предвижданите от Министерството на труда и социалната политика мерки и политики ще имат съществен пряк ефект като около 200 млн. лв. ще останат на разположение на гражданите, а над 650 млн. лв. ще останат на разположение в българския бизнес. Тоест това не са фиктивни мерки. Затова, пак повтарям, че лявото е справедливо и за нас справедливото е да създадем действителна активна позиция на пазара на труда.
Какви са нашите приоритети?
На първо място, в политиката на заетостта, госпожо Капон, спазваме изискванията и договореностите, които са поети към Европейския съюз. И аз смятам, че нито дясното, нито лявото, нито центъра или либералното имате нещо против това. Убедена съм, че в България има консенсус по тези въпроси.
На второ място, особено важна е активната политика за заетост, която ви казах.
И на трето място, борбата с бедността и социалното изключване. Нещо, за което се коментира и в документите на Световната банка.
В областта на политиката на пазара на труда искам да кажа, че ние поставяме осигуряването на съответствие между професионалното образование и обучение в страната и потребностите на пазара на труда. Това е основният ни приоритет. При срещата си с работодателските организации в България те поставиха този въпрос – въпроса за балансиране, за координиране. Нещо, което дясната половина отрече навремето, че балансовият метод бил много страшен и много грозен, и нещо не знам какво, което щяло да попречи. Точно това иска българският бизнес – да има баланс на трудовите ресурси. Това, което трябва като производствен потенциал, като интелект, като квалификация, като образование в различните области за различните дейности да го съгласува с Министерството на труда и социалната политика и с програмите на заетост ние да го обезпечим на българския работодател.
Към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните, не отговаря на пазарните изисквания. За нас е особено тревожно, че регистрираните безработни лица без квалификация са 250 хил. души и те представляват 64% от безработните. В същото време има свободни работни места, но те са за квалифицирани работници и служители.
Министерството е обезпокоено и от ниския брой на обучаващи се заети, което всъщност е само 1,5%. И затова, госпожо Капон, се предвижда в проекта на бюджет за 2006 г. да предоставяме повишаване на средства за обучение на безработни, тоест повишаваме сумата на 500 лв., а на заетите лица - на 250 лв.
Изразявам несъгласие с Вашата констатация, че Министерството на труда и социалната политика работи само в областта на политиката на доходите, защото в Закона за насърчаване на заетостта са предвидени редица мерки за повишаване на трудовата мобилност на работната сила.
Искам да споделя, че това е една нова форма в България и че в 2005 г. около 80 хил. лв. са дадени в тази посока.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Времето!
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това е питане, господине, имам право на 10 минути. Прочетете правилника, научете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На 10 минути нямате право. Имате 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В новия правилник? Добре.
Искам да споделя и това, че в момента се разработва Пактът за икономическо и социално сътрудничество, който да бъде подписан между работодателите, синдикатите и правителството, в който да бъдат положени основите за 4-годишно сътрудничество именно в насоката на социалната политика. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Отправям към всички министри, които участват в парламентарния контрол, призива да не превишават многократно времето за отговори.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо Масларова. Ясно е, че от 1 януари 2006 г. българските граждани ще живеят много добре. И аз не съм очаквала нещо друго от Българската социалистическа партия. Не съм очаквала каквото и да е признание. И сега ще Ви помоля да коментирате шоковото увеличение на цените и приетия днес Закон за акцизите. Затова също е Вашата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Госпожо председател, моля да ме извините, че съм просрочила времето. Ще се съобразявам оттук насетне. Извинете ме още веднъж. След малко трябва да отговоря на въпроса за шоковото увеличаване на цените и мисля, че ще можете да го чуете.
То се касае до току-що приетия Закон за акцизите, това е законодателен акт, който е приет от българското Народно събрание. Не искайте министърът на труда и социалната политика да отговаря на всички въпроси, по които на Вас Ви се иска да чуете нещо различно.
Но категорично няма да приема обвинението, което хвърляте срещу Българската социалистическа партия, а Вие в случая уязвявате цялото българско правителство, което не е коректно. Не, българският народ няма да живее кой знае колко по-добре, но ние ще направим всичко възможно на базата на всичко, което е направено през последните 15 години, да компенсираме българските граждани и те да се почувстват малко по-спокойни. Ще работим постъпателно, ще работим постепенно. Ние имаме още много време пред себе си. Имаме достатъчно много кадри, специалисти, ще малко ще имате възможност да чуете и други неща, които смятам, че когато ги направим заедно, защото корените им са по време на дясното управление, тогава може би ще имаме възможност да разговаряме по друг начин. Но аз мисля, че не може да искате от първата година на управлението на една политическа коалиция да реши всичко онова, срещу което Вие много остро скачахте по време на обсъждането преди изборите. Аз много добре си спомням, когато десницата страшно много критикуваше намеренията и обсъжданията как да увеличим доходите с 15 или 20% шоково. Тогава се казваше, че ще сринем икономиката. Сега казваме как ще го увеличим – пак не сте доволни. Не знам кога сте искрени и кога почтено искате да получите отговор.
Това е направено. Дали то ще стане факт, ще реши висшият законодателен орган в страната. Това сте вие – българското Народно събрание. И аз много би искала да бъдете така активни и да защитавате социалната политика в пленарната зала. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо Капон, моля да изразите отношението си към отговора на министъра.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Чудя се дали да изразявам някакво отношение, защото, пак повтарям, аз не съм очаквала друг отговор. Както имаше ускорено въвеждане на акциз, ще има ускорено обедняване на българите. И това е истината. И е много добре да чуем от тази трибуна как вие се дистанцирате все пак от Народното събрание. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Питане към госпожа Масларова е отправила и Антонела Понева относно отразяването на ценовия шок върху българските граждани.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, зададе ли се социалистическо управление на страната, се дочува призивът “Танковете да дойдат!” и се задава гладна зима. За танковете вече чухме, сега с огромно притеснение очакваме и гладната зима, която е много вероятна, като се има предвид ценовият шок, който ще шокира всички български граждани, но, разбира се, най-тежко ще се отрази на социално слабите и пенсионерите. Вие като социален министър трябва да сте най-близо до хората и сте длъжна да им обясните защо те ще стават все по-бедни и все по-бедни. Най-лесно ще оправдаете ценовия шок с външни фактори, но оставете ги тях – петролът си е петрол и винаги цената му е била динамична величина. Обяснете на хората вътрешните фактори, които са в основата на формирането на ценовия шок, а именно повишението на косвените данъци, които неслучайно се наричат регресивни, тъй като те отнемат много повече жизнено важни средства от най-бедните граждани, отколкото от по-богатите.
Знаете ли, госпожо министър, колко социално слаби граждани и пенсионери ще бъдат фатално засегнати от повишението на цените на топло- и електроенергията? Какво ще кажете на жителите на Казанлък например, където цената на парното е най-висока в България? Колко хора ще мръзнат през зимата, защото не могат да преминат и на отопление с ток, тъй като скоро им беше отнето облекчението от 50 киловатчаса по-евтина нощна тарифа? Какво ще кажете и на живеещите в Североизточна България, където над 50% от себестойността на водата се пада на електроенергията, тъй като там водата се черпи от голяма дълбочина?
Едно увеличение на електроенергията от 16% ще доведе до 8-10% увеличение на и без това високата цена на водата. Примерите са много, но времето е малко.
Затова Ви задавам следния въпрос: какво точно ще е въздействието на ценовия шок върху социално слабите граждани, пенсионерите и социалните домове, където отоплението и без това е проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Понева.
Заповядайте за отговор, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Не се притеснявам от зимата, която идва, не аз, а защото смятам, че в рамките на възможното правителството е направило всичко необходимо, за да можем да гарантираме специално за категориите граждани, за които Вие споменахте – социално слабите, пенсионерите и хората в домовете, онова, което е необходимо.
Правото на социално подпомагане е обвързано с оценка на всеки индивидуален случай. То зависи както от доходите, така и от имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и, тук отварям една скоба, именно затова активираме хората, които са социално слаби и създаваме различни програми, за да ги включим в трудова заетост и да получават доходи не като социални помощи, а като работна заплата.
Нашите основни цели са действително най-уязвимите групи – тези, за които Вие говорите, и, разбира се, правим усилия и вече сме достигнали чувствителни споразумения за въвличане на партньори в тази насока – общините, неправителствения сектор и бизнеса. Разбира се, промяната в подхода към хората в трудоспособна възраст е именно чрез трансформиране на социалните помощи във вид на заетост, от което да се получават съответните доходи.
Знаете, че от средата на тази година беше увеличен гарантираният минимален доход - той е основа за плащане на други социални плащания.
Искам да ви информирам, че с Наредба № 5 от м. май тази година са установени редът и условията за отпускане на целеви помощи за отопление. Те са за рискови групи, които всъщност са самотни хора над 65 години, за хора с трайни увреждания, лица, които живеят сами, и възрастни хора над 70 години.
Нещо, което е изключително важно – промените в цените на енергоносителите, които действително сериозно засягат гражданите в страната, основно значение придобива реализацията на програмата за целево енергийно подпомагане. С нея се гарантира, подчертавам – гарантира се, отопление на една стая в размер 3:4:2,70 м за хората, за които ви съобщих току-що.
Искам да ви информирам, че съгласно условията на наредбата размерът на целевите помощи се изготвя на базата на необходимите разчети със съдействието на съответните институции, осигурени са необходимите финансови средства, подчертавам, както и са предвидени средства във връзка с отпадане на първото стъпало от 50 киловатчаса електроенергия.
До момента очакваме с целеви помощи тази година да бъдат подпомогнати 500 хил. случая, които реално, госпожо Понева, се отнасят за 1 млн. 100 хил. български граждани.
В Закона за социалното подпомагане са отделени дейности на местни финансови институции, които чрез бюджета на общините също да бъдат подпомогнати.
Искам да ви информирам, просто запомнете, че се предвижда в проектобюджета, и зависи пак от Вас, средствата за издръжка на социалните институции, за които Вие коментирате, през 2006 г. да бъдат увеличени с 18,4%.
Що се касае до това, което ме попитахте, как ще отреагират моите избиратели в Казанлък, държа дебело да подчертая: всички граждани, които ще получат, ще попаднат в програмата за енергийно подпомагане, ще бъдат компенсирани на 100 процента във връзка с повишаване цената на електро- и топлоенергията. Ще се съобразим с разходите на различните топлофикационни дружества, които са различни в страната.Така че не се притеснявайте, хората в Казанлък няма да бъдат недоволни от това, което ще получат на базата на ценовия шок. Тук искам да добавя още нещо, че до момента през 2004-2005 г. енергийна помощ са получавали 18 хил. случая, сега очакваме около 22 хил. случая. Предвидени са средства за пълна компенсация, що се касае до енергийното подпомагане. Това е, което мога да кажа на Вашето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо Понева, ще отправите ли уточняващи въпроси към министъра?
Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър! Радвам се, че разбирате сериозността на проблема и се надявам, че социалната политика няма да остане на вербално ниво, защото думите няма да стоплят, нито ще нахранят гражданите, особено тези, които най-много се нуждаят от ефективна социална политика. И в най-развитите страни по света правителствата приемат компенсационни програми, които действат дори при най-малки отклонения в цената на само една стока.
В тази връзка моите въпроси са два: има ли Министерството на труда и социалната политика компенсационна програма, не отделни наредби, която да тушира шоковото увеличение на цените? Ако няма такава, защо? Ако има, тя тайна ли е, защото до момента не е оповестена?
Вторият ми въпрос е: знаете ли колко български граждани допълнително ще отговарят на категорията социално слаби след ценовия шок? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Понева.
Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Специална компенсационна програма правителството и Министерството на труда и социалната политика нямат. Но имаме комплекс от програми, които са в различните области и дейности, с които да се компенсират именно тези предвиждани увеличения в политиката на доходите и така нареченият от Вас “ценови шок”.
Има програма за енергийно подпомагане, която на 100 процента ще покрие енергийните нужди на хората, които попадат в тази програма.
Има програма, свързана със заетостта, в която в максимална степен попадат хора, които са на социалното дъно и които могат да бъдат включени в тези програми, така че да получат доходи.
Има предвидено увеличаване на необлагаемия минимум с цели 50 лв. - всички работещи български граждани попадат в този вид стъпка, която е направена от страна на българското правителство.
Така че има предвидени програми за хората с увреждания, има предвидени допълнителни нормативи и критерии, които трябва да изпълним, що се касае до заведенията за хора с увреждания или заведения за социални услуги. Както казах, това са 18,5% увеличение само по тези програми – в сравнение с 2005 г. и това в никакъв случай считам, че не е нещо, което трябва да бъде подценено и да бъде критикувано така тотално от Ваша страна.
При всички случаи не можем за всеки гражданин да създадем гаранции. Вие казвате – колко хора ще попаднат. Когато се извършат анкетите, можем да ви кажем колко хора. Ние по закон сме длъжни когато хората попаднат в тези критерии за социално слаби, да бъдат подпомогнати по програмите. Така че и там парите са гарантирани в бюджета от Министерството на финансите.
Не мога да кажа на този етап колко са хората, защото социални анкети се извършват непрекъснато. Ние можем да ви кажем накрая на годината колко хора средногодишно са попаднали в тези програми.
Има нещо друго, което е много важно и което аз много бих искала народните представители да разберат и да подкрепят усилията ни. Не може хората, които са на опашката на “Социални грижи” да знаят, че ще стоят там и ще бъдат като стипендианти. Трябва да направим така, че в тази категория – на социално слабите, хората да имат стимули да излязат от нея. Тези стимули се създават с активни мерки по заетостта.
Аз лично съм горещ привърженик на това да кажем, че си социално слаб и можеш да получаваш помощи не повече от година или две, за да стимулираме хората, които получават такива социални помощи. Иначе по закон ние сме длъжни щом хората имат тази потребност и отговарят на параметрите, да изпълним законовите разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, госпожо Понева, за да чуем Вашето отношение към отговора в рамките на 2 минути.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, разбрахме, че няма компенсационна програма. Все пак, поучете се от практиката на развитите страни – там, където макар и богати, имат ефективна социална политика. Работата на парче не помага кой-знае колко.
Вие сама признахте, че има ценови шок. Аз наистина се надявам да се справите с тази ситуация, а при такава ситуация анкетите се налагат много по-често, отколкото веднъж в годината, както Вие казвате, че ще постъпите.
Лошото е, че асоциацията с една социалистическа социална политика е среднощни опашки за хляб и мляко, студени домове и гневни хора. Ваш дълг е да преминете в най-кратки срокове от думи към действия и да не допуснете поредния провал в социалната политика, защото на вас един провал няма да ви е първият.
Ще ви върна и малко назад с една препоръка към отговора на въпроса, който беше зададен от колегата Капон – тези, които Ви пишат отговорите или Вие внимавайте да не употребявате термини като “обезщетение за дете”, защото детето не е злополука. Ако Вие смятате, че детето е щета, тогава това говори много лошо за Вас! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Трифон Митев относно твърденията за провеждане на “червена метла” в системата на министерството. (Шум и реплики в залата.)
Господин Митев, да дадем възможност на господин Методиев да вземе думата по процедурен въпрос?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги, госпожо и господин министър! Има още 14 въпроса от парламентарния контрол. Процедурното ми предложение е да удължим работното време до изчерпването на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно мнение на направеното предложение? Има предложение за удължаване на времето да изчерпване на въпросите, зададени в рамките на парламентарния контрол.
Не съм сигурен дали има достатъчно народни представители, които да изразят представителен вот, господин Методиев. (Шум и реплики в залата.)
Аз съм по-склонен да проведем гласуване. Да го проведем!
Моля, гласувайте предложението на господин Методиев.
Гласували 83 народни представители: за 25, против 26, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Господин Митев, заповядайте, защото не виждам охота за предложение за прегласуване.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, господи председател.
Уважаема госпожо Масларова, по български нрави в началото на всяко управление темата за кадрови метли става чувствително обсъждана. За изминалите години бяхме свидетели и на действителни подобни с различни цветове – сини, жълти. Днес плъзнаха слухове и думи за “червена метла” в повереното Ви министерство. Време е да има професионализъм в кадровите решения, да се разграничават слуховете от действителността, да се говори открито по основанията за едни или други кадрови решения, уволнения или назначения.
В този смисъл моят въпрос към Вас е кратък: верни ли са твърденията, разпространявани в обществото, че извършвате необосновани уволнения на държавни служители и на служители, които са в чужбина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Митев.
Това е въпрос, който навярно интересува всички народни представители. (Шум и реплики в залата.)
Моля за внимание!
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Митев, господин министър!
На 6 октомври 2005 г. с Постановление № 214 се измени и допълни Устройственият правилник на Министерството на труда и социалната политика. Какво беше свършено?
Беше закрита Дирекция “Планиране, анализи и информация” и бяха създадени две дирекции в съответствие с европейските изисквания и критерии – Дирекция “Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности” и “Социални анализи, прогнози и политики”. Щатната численост на тези две дирекции беше формирана от незаетите щатни бройки в министерството и преназначаване на всички служители от закритата дирекция, която току-що споменах. Тоест, в тази връзка бих искала да Ви информирам, господин Митев, че не беше извършено нито едно съкращение на щат, длъжност или уволнение в Министерството на труда и социалната политика.
Що се касае до така наречените дипломатически скандали, които много пищно излязоха в част от българските медии, ще кажа, че в Министерството на труда и социалната политика има Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”. Едва ли е нужно на този форум да обяснявам значимостта на тази дирекция, когато става реч за нашето влизане в Европейския съюз само след броени месеци.
Директорът на тази дирекция е командирован дългосрочно в рамките на две години през м. юли т.г. като дипломатически служител в Мисията на Република България към Европейската общност.
Водена от необходимостта тази дирекция да работи ефективно аз трябваше да избирам между две алтернативи – или господин Евтимов да го оставя в Брюксел и да обявим конкурс за директор на тази важна дирекция, или да помолим господин Евтимов да се върне като директор и да изпратим друг човек в Брюксел. Проведохме разговор с господин Евтимов, още повече, че имаме становище на Министерството на външните работи. Съгласно Наредбата за условията и реда на дългосрочните командировки в чужбина не се командироват на такава работа дългосрочно в чужбина служители на ръководни длъжности. Сами разбирате, че директор на дирекция е ръководна длъжност. Беше проведен телефонен разговор с господин Евтимов и той прие да остане в Мисията в Брюксел. В момента тече конкурс за директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
Що се касае до другия случай – за госпожица Елица Димитрова – със заповед на министъра на труда и социалната политика от 21 юли 2005 г. тя е командирована дългосрочно – за две години до м. юли 2007 г. в Гърция като съветник по трудови и социални въпроси.
В началото на този месец до мен пристигна грама, в която съм информирана, че госпожа Димитрова многократно е нарушавала изискванията за работа на задгранични служители и заповедите на посланика. В писмото са посочени и други прояви, които аз считам, че ставайки въпрос за дама не би трябвало да ги огласявам от парламентарната трибуна. Ще завърша с това, с което завършва грамата, че госпожа Димитрова уронва авторитета и престижа на Република България и с неконтролируемите си действия представлява заплаха за сигурността на посолството и неговите служители. Край на този въпрос! И много моля всички онези, които ходатайстват за нея вече повече от 10 дни да престанат, за да не изнесем всички факти такива, каквито са!
Още една проверка дошла като сигнал в Министерството на труда и социалната политика, която касае главният секретар на Изпълнителна агенция “Главна инспекция на труда” господин Георги Евгениев.
Според нормативните документи, с които ние разполагаме той е нарушил законодателството и всъщност придобива качества на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, което не е в съответствие със заеманата от него длъжност като държавен служител. Аз съм много изкушена да коментирам пред вас, тъй като става въпрос за социална политика, за справедливост, да ви информирам за още една справка, която поисках – за извършените разходи през 2005 г. от един главен секретар на една изпълнителна агенция.

Смея да твърдя, че за първите девет месеца на годината този държавен служител е похарчил над 10 000 лв. за телефонни разговори, над 10 000 лв. за бензин, над 3000 лв. за ремонт на автомобили и няма да казвам по-нататък колко, като общата стойност на всичко онова, което е похарчил господин Евгениев, плюс заплатата си, надхвърля сумата 25 000 лв.
Обръщам се към народното представителство и бих ви попитала, уважаеми дами и господа, след като вие също имате лимити, и целокупният български народ знае какво ползват народните представители, считате ли, че ние трябва да допуснем в държавната администрация да се вършат разходи върху заплатата на служителите, които надхвърлят 3000 лв. на месец? Възможно ли е за два GSM-а и служебен телефон месечно сметките да нахвърлят 1500 лв.? Ето затова говорим за социална политика, която трябва да е справедлива, и за ред и контрол, който трябва да се извършва в министерствата и във всички институции.
Ако, господин Митев, считате, че това е “червена метла”, приемете я като такава, но аз такива служители няма да допусна да работят повече в Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Митев, имате ли реплика на отговора на госпожа министъра?
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Реплика към госпожа Масларова нямам. При подобни ситуации подкрепям такава “червена метла” и смятам, че и занапред няма да има неудобни въпроси.
Към Вас, госпожо Масларова, и към Вашите колеги от Министерския съвет ще има подобни въпроси, за да може своевременно злонамерени слухове да бъдат прекъсвани. Прозрачността е най-добрият начин за всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Митев.
Навярно няма и дуплика от госпожа Масларова.
Имаме време най-много за още един въпрос и предлагам да го оползотворим. Той вече е към министъра на финансите – господин Пламен Орешарски, от страна на народния представител Евгения Живкова.
Заповядайте, госпожо Живкова, да развиете своя въпрос.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в края на мандата си предишното правителство предоставя допълнителни средства от централния бюджет за подготовка на българските спортисти за Зимната олимпиада в гр. Торино през 2006 г. Предвид, че за целта е издадено Постановление на Министерския съвет № 152 от 11 юли 2005 г., следва да съществува аргументация за количеството и целта на тези средства.
Медийните публикации в това отношение предизвикват въпроси, на които моля да отговорите. Каква е първоначалната сума, предоставена за спортистите за Зимната олимпиада през 2006 г.? Вярно ли е, че българските спортисти за олимпиадата са 18 души? Какво налага искането на допълнителни средства и на колко възлиза издръжката на един спортист в игрите? Също така вярно ли е, че отпуснатите досега 600 хил. лв. са дадени на федерации, като само две от тях са зимни? Как и за какво са разпределени останалите 13 млн. 400 хил. лв.? И също така възможно ли е предоставяне на целеви средства за други цели и вярно ли е, че такива са дадени на Проект “Стройгруп”?
Уважаеми господин министър, как Министерството на финансите е контролирало постановлението на Министерския съвет и в негово изпълнение допуснати ли са нормативни нарушения? Също така бих Ви предоставила копие от един наш ежедневник, в който е изложена тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, да дадете отговор в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Живкова! По поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното. По първия въпрос – каква е първоначалната сума, предоставена на спортистите ни за Зимната олимпиада, за съжаление, Министерството на финансите не разполага с информация по този въпрос. Към м. юли 2005 г. общите средства за физическо възпитание и спорт по бюджета на Министерството на младежта и спорта възлизат общо на 8 001 770 лв.
По отношение на въпросите Ви от 2 до 6, така както са структурирани, Министерството на финансите не разполага с информация, тъй като вътрешното разпределение и разходването на отпуснатите 14 млн. лв. е от самостоятелната компетентност на министъра на младежта и спорта – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
По отношение на последния Ваш въпрос, свързан с контрола от страна на Министерството на финансите, следва да имате предвид, че Министерският съвет не е възложил изрични допълнителни ангажименти на министъра на финансите по текущия и последващ контрол на разпределението и усвояването на предоставените 14 млн. лв.
Във връзка с горното, действията от страна на Министерството на финансите по повод на изпълнението на ПМС № 152 от 11 юли 2005 г. са следните: след влизане в сила на постановлението, министърът на младежта и спорта с писма от 8 юли 2005 г. и още едно от 13 юли 2005 г. предлага на министъра на финансите да бъде извършена промяна по бюджета на Министерството на младежта и спорта в посока завишение със сума от 14 млн. лв. В отговор на това искане с писмо № 040844 от 14 юли 2005 г. министърът на финансите в изпълнение на постановлението и на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, извършва промяната по бюджета на Министерството на младежта и спорта, като завишава бюджета с 14 млн. лв. Видно от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджета, още в същия месец тези средства са изразходвани и отчетени като разход по бюджета на Министерството на младежта и спорта.
Уважаема госпожо Живкова, пълен и изчерпателен отговор на поставените от Вас въпроси може да се даде само въз основа на данни, съдържащи се в архива на закритото Министерство на младежта и спорта, респективно неговият правоприемник Държавната агенция за младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за предоставения отговор. Аз зададох въпроса на Вас, тъй като знаете, че Министерството на младежта и спорта вече е трансформирано в агенция и няма възможност да задам тук в залата въпроса на председателя на тази агенция. Вероятно ще трябва да се обърна към наблюдаващия вицепремиер по спорта госпожа Емел Етем, защото смятам, че наистина има допуснати нарушения и би трябвало обществеността да знае за какво са изразходвани тези 14 млн. лв. и дали те са по предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда. Благодаря Ви.
С това парламентарният контрол за днес приключва.
Ще направя няколко съобщения преди да закрием заседанието.
Днес, 28 октомври 2005 г., е постъпил и ще бъде раздаден на народните представители, навярно вече е раздаден, общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приети на първо четене на 19 октомври т.г. Проектът е изготвен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и съобщението се прави с оглед срока на писмени предложения за второ четене. Това съобщение е на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 2 ноември, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов