Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Колеги народни представители, както реши вчера Народното събрание, първа точка от днешния дневен ред е първо четене на законопроекти за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
Ще преминем към обсъждането на тази точка и както беше решено вчера – към гласуването на законопроектите, в края на обсъждането. Отново повтарям, че ще осигурим точно изясняване на присъстващите народни представители преди гласуването.
Преди да преминем към точката ни предстои да извършим гласувания на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите – обсъждани на вчерашното пленарно заседание. Ще ги подложа последователно на гласуване по реда на постъпването им в Народното събрание.
Моля за вашето внимание, тъй като дискусията вчера беше оживена - преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите с вносители Евдокия Манева и група народни представители от 18 юли 2008 г.
Гласувайте!
Гласували 175 народни представители: за 143, против 12, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене. (Шум и реплики в залата.)
Приемете нашите поздравления, госпожо Манева, във връзка с Вашия ден и поздравления за успешно защитения законопроект.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да свършим с гласуванията, господин Местан, освен ако е процедура във връзка с гласуването. Не е, добре.
Предлагам да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите с вносител Георги Божинов от 7 ноември 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 147, против 9, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, предлагам да гласуваме на първо четене и третият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с вносители Ненко Темелков и група народни представители от 10 декември 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 142, против 10, въздържали се 8.
И този законопроект е приет на първо четене.
Комисията по околната среда и водите има задължението бързо да представи обобщен доклад, за да могат да се правят предложения за второ четене.
Благодаря Ви, господин Божинов, виждам такава готовност, която потвърждавате.
Преминаваме към разглеждане на законопроектите за избиране на членове на Европейския парламент.
Преди да пристъпим към докладване, давам думата на господин Местан за процедурен въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя процедурно предложение за извънредно заседание на Народното събрание във вторник от 14,00 ч. с една точка в дневния ред: Обсъждане на първо четене на Законопроекта за избиране на народни представители. Имам предвид тези за националното Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От господин Найденов има ли потвърждение, че ще има доклад? Кога ще бъде внесен? Може би в първия ден на седмицата – на 23-ти? (Шум и реплики в залата.) Докладът ще бъде внесен в изискуемия срок.
Има потвърждение от господин Найденов, че в изискуемия срок, тоест 24 часа преди заседанието, което се предлага да бъде във вторник от 14,00 ч., народните представители ще разполагат с доклада на Временната комисия по законопроектите.
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието: извънредно заседание следващия вторник – 24 март т.г., от 14,00 ч. с точка единствена: законопроектите за избиране на народни представители за предстоящите избори.
Преди да преминем към представянето на доклада по точката от дневния ред ще направя едно съобщение, уважаеми колеги.
Моля да обърнете внимание, че по предложение на председателя на Временната комисия господин Ангел Найденов в почивката от 11,00 ч. ще бъде проведено заседание на Временната комисия, на което да бъдат разгледани два законопроекта, внесени в предходни периоди – за електронното гласуване. Единият е от 2005 г. още, ако не се лъжа, а другият е от 2008 г., за да могат да бъдат изготвени и да влязат в процедурата на обсъждане и докладване и във Временната комисия, и в пленарната зала.
Моля да обърнете внимание на това съобщение – членовете на Временната комисия в 11,00 ч. в зала „Изток”. Там ще се проведе извънредното заседание на комисията.
Уважаеми колеги, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Вносители: Йордан Бакалов и група народни представители, 5.11.2008 г.) И НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ( Вносители: Христо Бисеров, 12.03.2009 г.; Лъчезар Иванов, 12.03.2003 г.; Мая Манолова и група народни представители, 17.03.2009 г.).
За Доклада на Временната комисия за промени в изборното законодателство давам думата на председателя на комисията господин Найденов.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя:
„ДОКЛАД
на Временната комисия за промени в изборното законодателство относно Законопроект за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 854-01-132, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-56, внесен от народния представител Христо Бисеров; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-57, внесен от народния представител Лъчезар Иванов; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-63, внесен от
Мая Манолова и група народни представители
На заседание, проведено на 18 март 2009 г., Временната комисия за промени в изборното законодателство обсъди на първо четене Законопроект за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 854-01-132, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-56, внесен от народния представител Христо Бисеров; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-57, внесен от народния представител Лъчезар Иванов; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-63, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Иван Гетов от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Александър Александров, Румяна Сидерова и Александър Петров от Централната избирателна комисия, Мария Колева – експерт в дирекция „Европейски съюз” на Министерството на външните работи, Веска Янева – директор в дирекция „Регионална координация” на Министерството на държавната администрация и административната реформа, Мая Симова – юрист в дирекция „Регионална координация” на Министерството на държавната администрация и административната реформа, Диана Ковачева от „Гражданската коалиция за свободни и демократични избори” и проф. Михаил Константинов.
1. Законопроектът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 854-01-132, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители, беше представен от народния представител Ваньо Шарков, който заяви, че Парламентарната група на Обединените демократични сили ще настоява за въвеждане на задължителна преференция и на подвижна избирателна кутия за лежащо болни избиратели, както и за изготвяне на избирателните списъци без първоначално отразяване на личните данни на избирателите и премахване на „тъмните стаички” за гласуване.
2. Законопроектът за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-56, внесен от народния представител Христо Бисеров, беше представен от вносителя, който посочи, че законопроектът цели опростяване на изборния процес чрез премахване на деня за размисъл и намаляване на срока на предизборната кампания на 21 дни, което време е достатъчно за очертаване на основните изборни послания и от своя страна ще доведе до намаляване на разходите по изборите.
3. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-57, внесен от народния представител Лъчезар Иванов, беше представен от вносителя, който отбеляза, че в същността си законопроектът предвижда участие в състава на ЦИК, РИК и СИК на партиите и коалициите, представени в Европейския парламент, намаляване на 5% на преференциалния праг, както и отбелязване в агитационните материали, че купуването и продаването на гласове е престъпление.
4. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-63, внесен от Мая Манолова и група народни представители, беше представен от народния представител Мая Манолова, която акцентира върху противодействието срещу купуването на гласове, изчистването на избирателните списъци, намаляване на 10% на прага при преференциалното гласуване и предварителното определяне на реда, по който да бъде попълнен осемнадесетият мандат, в случай че Договорът от Лисабон влезе в сила.
В хода на дискусията, освен вносителите, изказвания направиха и народните представители Марина Дикова, Лютви Местан, Петя Гегова, Татяна Дончева, Александър Александров, Румяна Сидерова, Александър Петров, проф. Михаил Константинов, Мария Колева, Христо Попов, Елиана Масева, Иван Гетов, Диана Ковачева и Веска Янева.
Господин Лютви Местан отбеляза, че Парламентарната група на ДПС е против въвеждането на задължителното преференциално гласуване, тъй като самият избор на бюлетина е изразяване на позиция, а също така заяви, че представените в Европейския парламент партии и коалиции следва да намерят своето място в Централната избирателна комисия, в районните и секционните избирателни комисии.
Госпожа Татяна Дончева обърна внимание, че трябва внимателно да се обсъди участието в комисиите на партиите и коалициите, представени в Европейския парламент, както и организацията на целия изборен процес.
Народният представител от Парламентарната група на „Атака” Христо Попов подкрепи съкращаването на предизборната кампания, но без да се намаляват останалите срокове, като изрази мнение, че прагът при преференциалното гласуване следва да бъде намален на 5%.
Госпожа Марина Дикова заяви, че съкращаването на сроковете за провеждане на предизборната кампания ще стимулира избирателите да участват в гласуването.
Госпожа Елиана Масева подчерта, че подкрепя въвеждането на мажоритарен елемент в избирателната система и създаването на преброителни комисии, въвеждането на подвижни избирателни кутии и изчистването на избирателните списъци.
Представителите на Централната избирателна комисия, на „Гражданската регистрация и административното обслужване” и Министерството на държавната администрация и административната реформа изразиха мнение, че намаляването на срока на предизборната кампания не трябва да води и до намаляване на технологичните срокове по закона.
Професор Михаил Константинов посочи, че е необходимо да се съгласуват сроковете за избор на Европейския и националния парламент, така че да не съвпаднат и отбеляза, че има няколко възможни метода за изчисляване, свързани с определянето на осемнадесетия представител на България в Европейския парламент.
Госпожа Диана Ковачева от „Гражданската коалиция за свободни и демократични избори” благодари от името на неправителствените организации за възможността да представи становище относно промени, свързани с подписания обществен договор за въвеждане на свободни и демократични избори в България, представи и съответното писмено становище.
Председателят на комисията подчерта, че на първо гласуване законопроектите се разглеждат по принцип и в цялост, и ако бъдат приети, всеки народен представител и парламентарна група могат да направят своите предложения, които да бъдат обсъдени и гласувани съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Беше подчертана и убедеността, че администрацията има достатъчно капацитет и възможности да изпълни своите ангажименти по организацията и провеждането на изборите в разумно съкратени срокове.
В резултат на проведените разисквания Временната комисия за промени в изборното законодателство предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 854-01-132, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Становището на комисията е гласувано с 5 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”.
2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-56, внесен от народния представител Христо Бисеров.
Становището на комисията е прието с 8 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържал се”.
3. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-57, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
Становището на комисията е прието с 10 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”.
4. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-63, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Становището на комисията е прието със 7 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържал се”.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към представяне на законопроектите от вносителите.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов да представи внесения от него законопроект.
Имате думата, господин Бакалов. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който е представен от Парламентарната група на Обединените демократични сили, е изграден на следните принципи. Първо, спазване на Конституцията и законите на страната, което според нас е най-важно. Второ, с оглед на това, че сме пред избор на европейски народни представители, спазване на препоръките на европейските нормативни документи и в частност на чл. 190, ал. 1 от Договора за Европейския съвет, както и с придържането към вече установената практика в България, независимо че за втори път ще се провеждат тези избори. Използва се опитът и от другите избори, които са провеждани в Република България.
Един от основните елементи, които според нас се очакват от българското общество, е въвеждането на мажоритарния елемент в избирателната система чрез преференциални листи без праг. Да, знам претенциите и опасенията на някои, но това, че някои нямат образователен ценз не означава, че такъв не може да се иска и се иска преди всичко от българските граждани. А тези, които имат проблеми с ценза, да си вземат мерки. Защото според мен този, който не може да чете и не може да пише, няма как да знае за кого гласува и за какво гласува.
Основен принцип, който е предложен в този законопроект, е промени стъпка по стъпка, а не радикално преминаване от една система в друга. Знаете примера на Румъния - независимо че системата беше променена радикално, това не доведе до повишаване на изборния резултат и до повишаване на избирателната активност.
При осъществяване на горните принципи в законопроекта са реализирани следните важни положения.
Първо, като цяло е следвана, както вече имах възможност да кажа, схемата при избора на народни представители както в предишните избори за Европарламент, така и за избор на народни представители в Република България, естествено с отчитане на специфичните черти за европейските избори.
Второ, предвидена е при определени изисквания за уседналост възможността на граждани на държави – членки на Европейския съюз, също да гласуват, да упражняват активно и пасивно избирателно право в Република България съгласно Директива 03/109 на Европейския съюз. Изискването за уседналост е норма и в някои други държави – членки на Европейския съюз.
Трето, предложението включва премахването на тъмните стаички, които позволяват манипулации, фотографиране, белези, показване на това кой как е гласувал. Това естествено е свързано и с купуването на гласове, защото фотографирането и показването на снимките след това сигурно е и в разни финансови измерения. Колегите си го знаят най-добре.
Четвърто, предвидено е да се даде възможност на хора с трайна инвалидност, които не могат да се придвижват, да могат да гласуват с така наречените подвижни урни. По наши изчисления поне триста хиляди граждани нямат възможност да упражнят избирателното си право и затова понякога ставаме свидетели на носене на хора, които изобщо не могат да се движат. По-добре е урната да отиде до гражданите, отколкото да носят гражданите на носилки до урните.
Пето, предложена е пропорционална избирателна система на национално ниво за определяне на мандати, спечелени от партии и коалиции. Това е изрично изискване на Европейския съюз и не може да бъде заобиколено. Пропорционалната избирателна система отговаря на българската политическа избирателна система, която се използва в последните 18-20 години.
Шесто, страната е представена като един многомандатен район, като всяка партия или коалиция предлага своите кандидати в една национална листа. Такава е практиката в Австрия, Дания, Германия, Гърция. Разделянето на повече райони е свързано с технически и политически проблем, поради което не се препоръчва. Така е и в нашия законопроект.
Седмо, за разпределение на мандатите е предложен методът на най-малкия остатък с квота Хеър, тоест метода на Хеър-Нимайер, както беше на евроизборите през 2007 г., който според нас дава възможност за по-голяма справедливост при определяне на мандатите и не облагодетелства големите партии, които получават един мандат даром.
Осмо, предвидено е участие в избори на независими кандидати на национално ниво. За избиране на независим кандидат той трябва да получи брой гласове не по-малко от частното от делението на действителните гласове на броя на членовете на Европейския парламент от Република България.
Девето, предложен е механизъм, чрез който избирателите могат да преподреждат листите на партии и коалиции чрез използване на преференции. Това става чрез отбелязване на една преференция от кандидатските листи на партии или коалиции. Подобни системи има в Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Люксембург, Малта, Италия, Ирландия, Швеция и др. Не напразно изброявам тези държави, защото може би това е един от въпросите, който подлежи на решаване в България и най-вече е въпрос на политическо решение и воля. По този начин ще се даде възможност хората да гласуват мажоритарно, да преподреждат листите, тоест да изразят своя вот. И никакъв образователен ценз не може да им пречи – след като не могат да четат и да говорят, няма и да гласуват. В края на краищата изборът не е задължителен. Важното е тези, които гласуват, да знаят за какво гласуват, а не защото някой местен феодал им е казал, че трябва да гласуват за еди-какво и за еди-кой си.
Десето, гласът за партия или коалиция може да се подаде само чрез валидна преференция за някои от кандидатите на партията или коалицията. Така избирателите се стимулират за активно участие в изборния процес. Такава е практиката в някои скандинавски страни и в Полша.
Единадесето, предвиден е депозит за участие на партии, коалиции и независими кандидати, който се връща на участниците в изборите при определени условия, тоест да са спечелили поне 2%. Действително депозитът е завишен – 50 хил. лв. за партия, 100 хил. лв. за коалиция и 15 хил. за независим кандидат за народен представител. Ако е спечелил 2%, тези пари му се връщат, ако не е спечелил, остават в полза на държавата. Знаете много добре защо е предложено това ниво на депозит – така най-вероятно броят на участващите от над 300 партии ще се намали. Защото както искаме да ни избират, така и ние трябва да имаме ангажименти към избирателите, пък било то и финансови.
И последното, което според нас е много важно, е предложеният механизъм за премахване на „мъртвите души” от избирателните списъци, като се гарантира, че само реално явилите се пред урните избиратели ще бъдат отбелязани като гласували. Този механизъм беше одобрен единодушно от колегите, които правеха консултации и срещи в продължение на доста дълъг период от време. Накрая се оказа обаче, че този принцип за премахване на така наречените „мъртви души” явно на някого отново не се харесва и затова може би няма да бъде подкрепен.
И накрая искам да кажа само следното. Уважаеми колеги, в продължение на много парламенти промените в изборното законодателство винаги са ставали в края на мандата. Все пак този парламент има още възможности и време да приеме изцяло нови закони, които естествено да са насочени към хората, които желаят да гласуват. Аз знам много добре, че не избирателната система прави високата активност, много добре знам, че политиката, която се налага в българската държава, може да накара хората да отидат до урните. Но знам също много добре, че когато със закона ти дадеш възможност за прозрачност на изборния процес и за искреност на този процес, само тогава хората могат да повярват и да отидат пред урните да гласуват. Ако се направят поправките и козметиките, които се предлагат от управляващото мнозинство, отново избирателната активност ще бъде ниска. Между другото, вие точно това и целите, защото вас лично не ви интересува дали ще гласуваме с висока активност или с активност 30%. Това е големият ви проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Христо Бисеров да представи внесения от него законопроект.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моля този законопроект да го разглеждате във връзка с един друг законопроект, който съм внесъл и по другия – Законопроект за избиране на народни представители за национално Народно събрание. Вие знаете, основното предложение, което правя, е срокът за изборна кампания да бъде намален от 30 дни, както е сега, на три седмици. Идеята на това мое предложение, както и другото предложение по другия законопроект, очевидно за всички е свързан с търсене на решение изборите за национално Народно събрание да бъдат проведени в удобно за всички, най-вече за избирателите, време. Такъв един подход на намаляване на срока на кампаниите при едните и при другите избори ще ни даде възможност да проведем първите избори, така както трябва да стане, вероятно на 7 юни, и вторите избори да можем да проведем преди 15 юли. Ако приемем, че 15 юли е нормалното време, когато започват летните отпуски, ние имаме няколко варианта – седмица или две преди тази дата да проведем изборите за национален парламент като, подчертавам, че по този начин ще осигурим и пауза между двете кампании. Тя може да бъде и една седмица, може да бъде и две седмици. Пауза, която ще бъде подходяща за всички, не само за участниците в изборите, но и за избирателите, които ще могат да се пренастроят от едните към другите избори.
От тая гледна точка смятам, че предложението ми има практически измерения. В същото време вярвам, че това ще доведе до относително поевтиняване на изборите, тъй като времето за полагане на всички тези усилия и разходите ще бъдат намалени не само по отношение на участниците в изборите – имам предвид кандидатите, но и по отношение на цялата държавна машина, която така или иначе е на педали през всички тези седмици.
Използвам случая да кажа, че отчитам забележките, които бяха направени от представителите на Централната избирателна комисия и на Държавната администрация по отношение на някои от сроковете, които бях предложил за намаляване. Оттеглям тези текстове така, както заявих вчера и в комисията, така че този проблем с подготвителната работа на държавния апарат мисля, че по този начин отпада.
Другото предложение, което правя, е свързано с отпадането на деня за размисъл. Мисля, че това, първо, е в синхрон с намаляване на срока. На второ място, според мен, практиката показва, че денят за размисъл реално не е изпълнен със съдържание. Много често той е изпълнен дори с друго, негативно съдържание. Много често се нарушават разпоредбите за забрана за извършване на каквато и да е агитация в деня за размисъл.
Разбира се, това са детайли. Аз не казвам, че предложенията, които правя, са фундаментални и са от голямо значение за българското избирателно право, но те ще допринесат за това през тази година да проведем два пъти нормални избори в добра среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов да представи внесения от него законопроект. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в моето предложение за промяна на изборното законодателство за членове на Европейския парламент предлагам да се направят следните промени, а именно те да отразяват новото политическо състояние в страната, а именно участието на Политическа партия ГЕРБ.
На последните евроизбори Политическа партия ГЕРБ беше първа и тя съответно получи доверието на половин милион избиратели. Във връзка с това предлагам Политическа партия ГЕРБ, като участник в Европейския парламент, да има своето представителство съответно в Централната избирателна комисия, районно-избирателните комисии и секционните избирателни комисии. Считам, че това ще отрази и ще даде възможност да имаме едни прозрачни избори, да имаме едно доказателство за това, че представителността на всички членове на обществото ще има и изказ съответно в избирателните комисии. Това е изключително важно.
Друг основен момент в моето предложение, това е политическите партии, при воденето на предизборната кампания, да отразяват в изборните си рекламни материали това, че купуването на гласове е наказуемо от закона. По този начин ние ще отговорим и ще дадем възможност на всеки един, който си помисли да опорочи изборите или да купува избори, да бъде още по-ясна категоричната воля на политическите партии, че ще се борим за това пошло явление в обществото.
Друг момент от предложенията, това е 5-процентната бариера за избор на евродепутати. Считам, че на последните избори, които проведохме за Европейски парламент и избирането на наши представители, 15-процентната бариера доказа практически, че е неработеща и че листата не може да бъде пренаредена. По този начин ние ще дадем възможност съответно на избирателите да могат да направят своя мажоритарен избор като това, отбелязвам, не е задължително в моето предложение да бъде задължителен елемент. Тоест при желание всеки български гражданин би могъл съответно да посочи своето желание за един или друг кандидат. Това е в общи линии, благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Мая Манолова да представи четвъртия законопроект. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, настоящият законопроект, който предлагам на вашето внимание, както и Законопроектът за избиране на народни представители в българския парламент, са резултат от една широка обществена дискусия, която се състоя в българското общество през последната една година и половина. Дискусия за проблемите, които съществуват в политическата система, за кризата в политическия модел, за ниския рейтинг на институциите, за липсата на доверие на хората у политиците, за ниския интерес към политиката и ниската избирателна активност. Част от тези проблеми могат да намерят първата крачка от своето решаване в промените в изборното законодателство и затова представеният законопроект е насочен към промени в две основни сфери – мерки срещу купуването на гласове, като най-уродливо явление, което е препятствие пред българската демокрация, което е риск за демократичните процеси, и повече мажоритарност като една възможност за повишаване на интереса на хората и възвръщане на доверието у политиците.
Искам специално да подчертая, че ние от Коалиция за България не разглеждаме навлизането на ярки личности в политиката като антипод на значението и важността на политическите партии. Напротив, чрез въвеждането на по-ясен мажоритарен елемент ще бъдат стимулирани политическите партии да извадят напред свои личности, личности, които ще могат да участват в състезание и да печелят мажоритарен вот.
Как изглеждат тези предложения за промени в Закона за избиране на български представители в Европейския парламент? Ние считаме, че купуването на гласове може да бъде преодоляно не само и не единствено чрез увеличаване на санкциите, затова още в Закона за политическите партии сме предложили кръг от мерки за подобряване контрола върху финансирането на политическите партии, за повече прозрачност, за повече контрол, за повече информация за това кои са спонсорите на политическите партии, като предлагаме тези правила да важат и по време на предизборните кампании.
Предлагаме нов механизъм за съставяне на избирателните списъци, тъй като считаме, че един от механизмите за купуване на гласове е възможността да бъдат купувани цели секционни избирателни комисии, които в изборния ден да подменят вота на гражданите и да манипулират резултатите чрез отразяване на гласували граждани, които изобщо не са се явили в избирателните секции. Начинът за съставяне на избирателните списъци, който предлагаме, от една страна, ще ги изчисти от мъртви души, а от друга страна, няма да даде възможност за злоупотреби на вот на хора, които не са се явили в изборния ден.
По отношение на въвеждането на повече мажоритарност има определени изисквания за начина, по който трябва да бъдат структурирани изборите за Европейски парламент във всяка една от страните – членки на Европейския съюз. Съществуващата възможност за въвеждане на мажоритарен елемент в тези избори е чрез преференциално гласуване.
За първи път на първите избори за евродепутати от България ние въведохме преференциалния елемент, като от Коалиция за България считаме, че една от причините той да не сработи е високият праг на преференция. Затова предлагаме прагът на преференциалното гласуване да бъде намален от 15 на 10%, като считаме, че това ще стимулира гражданите да упражнят тази своя възможност, от една страна, а от друга страна, ще даде и повече справедливост при подреждането на листите.
Ние сме против въвеждането на задължителна преференция, защото считаме, че това е една възможност за българските граждани, а не тяхно задължение. По принцип всякакви задължения, които да са свързани с изборния процес, по-скоро ще предизвикат съпротива, по-скоро ще предизвикат отвращение и нежелание да се участва и в тези избори. Така че активните хора, които желаят да използват правото си на преференция, ще го направят, а останалите не следва да бъдат отблъсквани от изборите чрез въвеждане на допълнителни задължения.
Становището на Коалиция за България е, че истинската мажоритарност може да бъде въведена тогава, когато на изборното поле се състезават личности, издигнати от конкретни партии, но това е предложение, което правим в Закона за избиране на народни представители.
В този законопроект не сме си позволили да правим множество както радикални, така и излишни правно-технически предложения с оглед съблюдаване на принципите на устойчивост и на стабилност на законодателството. Все пак Законът за избиране на български членове в Европейския парламент беше приет преди две години. По време на първите евроизбори у нас той показа, че е един добре структуриран закон, създава ясни правила, които могат да бъдат реализирани. Така че сме против радикалните промени в един нов законопроект, който освен това показа, че е и работещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на внесените законопроекти.
Времето, с което групите разполагат, е: КБ – 40 минути; НДСВ – 26 минути; ДПС – 26 минути; ОДС – 22 минути; БНД – 21 минути; ДСБ – 20 минути; Движение „Напред” – 20 минути; „Атака” 20 минути; независимите – 15 минути, всеки поотделно до 5 минути.
Давам думата на господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека най-напред да изясним как се развиваха нещата във времето, за да не оставаме с впечатлението, че тук всички вкупом едва ли не сме реагирали в последния момент на промените в законодателството, касаещо изборите за Европейски парламент. Във вторник вероятно по същия начин ще се развива и дебатът по Законопроекта за парламентарните избори в Република България.
Законопроектът, внесен от Обединените демократични сили, е внесен на 5.11.2008 г.; законопроектът, внесен от ДПС, е внесен на 12.03.2009 г., тоест преди седем дни; а законопроектът, внесен от БСП, е внесен на 17.03.2009 г., тоест преди три дни. Дотук спирам. Коментарите са абсолютно излишни чия е вината за забавянето на изборното законодателство.
Имаше достатъчно време и затова ние внесохме цял законопроект, в който отразихме всичко онова, което виждаме, отразяваме желанието на хората като настроение за промяна в изборното законодателство, отчитайки и грешките, които бяха допуснати предния път, и това, че преференциите при праг от 15% изобщо не сработиха.
Няколко са акцентите в законопроекта, който ние внесохме, който беше отхвърлен от комисията. Всъщност по-точно е да се каже: не че комисията не подкрепи нашия законопроект, тъй като гласуването беше 5 “за”, 2 “против” и другите бяха “въздържали се”, тоест подкрепи го, но в недостатъчна степен, господин председател. Това в рамките на шегата.
Акцентите в нашия законопроект.
Първо, предложението ни за работещи преференции. За да има мажоритарно гласуване, предлагаме преференцията да бъде една, да бъде задължителна и да няма праг за тези преференции. Защо да бъде задължителна? Правото на избор на всеки български гражданин е гарантирано с това, че той избира една от партиите, която да го представлява в Европейския парламент. След това той трябва да избере един от конкретните хора в тази листа. Ако няма отбелязана задължителна преференция, възможно е листата да бъде манипулирана от недобросъвестен член на секционната избирателна комисия, който да отбележи друга преференция и да има недействително отразяване на желанието на съответния гласоподавател. Ако той желае да подкрепи листата във вида, в който тя е съставена, тоест абсолютно се солидаризира с партията, която е избрал да го представлява в Европейския парламент, съвсем спокойно отбелязва първия човек в листата.
Между другото, този начин беше използван от единствения човек, който получи необходимите преференции, за да прескочи 15-процентната бариера, това е представителят на „Атака” в Европейския парламент, но той си беше водач на листа. Тоест задължителността на преференцията по никакъв начин не ограничава правото на българския гражданин, по никакъв начин няма да го отврати, настрои отрицателно и така нататък. Българските граждани май достатъчно са отвратени от някои от нас.
Другото, което искам да кажа, е по отношение на премахването на тъмните стаички – това, което ние сме предложили. В някои от регионите на страната гласоподавателите биват заплашвани, че в тъмната стаичка има камера, която ги снима, и ако те не упражнят своя глас, така както им е казано, ще получат някакви санкции. В този смисъл в доста страни в Европа гласуването става на така нареченото гише, при което се гарантира тайната на вота и в същото време няма такива груби манипулации.
Тук искам да ви обърна внимание на един факт. Това е възможно да бъде направено, при положение че има съгласие по нашето предложение бюлетината да бъде интегрална. Ако има отделни бюлетини и пликове, в никакъв случай не може да бъде премахната тъмната стаичка, защото при гишето тайната на вота няма как да бъде съхранена. Освен това, ако се премахне тъмната стаичка, ще бъде пресечена и манипулацията, при която гласоподаватели са принуждавани да снимат бюлетината с мобилните си апарати и начина, по който са гласували, след което да докажат това гласуване, за да си получат съответно възнаграждение, или за да запазят работата, на която са назначени от някоя от партиите.
Третото нещо, което предлагаме и по което чух, поне в комисията, че има съгласие, и се надявам този път да има съгласие и в пленарната зала, това е въвеждането на подвижните урни.
По данни на наши експерти, предполагам, че и вие имате тези данни, между 200 и 300 хил. души в България не могат да упражняват своето право на вот, гарантиран от Конституцията, тъй като има специфични заболявания, увреждания или други фактори, поради които в деня на изборите не могат да отидат до съответната секционна избирателна комисия.
Между другото и във Временната комисия, поне хората, които са в тази зала, искам да кажа, че българския парламент изпрати делегация от наблюдатели в Аджари – една автономна част от Грузия. В тази държава има подвижни урни. Щом те могат да го направят, защо и ние не можем? Това е практика в доста европейски държави. Нека да помогнем на хората с увреждания не само като казваме, че секционната избирателна комисия е на първия етаж, за да могат хората с увреждания да отидат да гласуват, а да им помогнем реално дори на тези, които изобщо не могат да отидат до секционната избирателна комисия.
Разбира се, в нашия законопроект сме предложили и да бъдат увеличени паричните депозити на отделните партии за участие в изборите. Това, според нас, ще намали броя на изключително желаещите да се явят на тези избори, които четири години не вършат абсолютно нищо в българския политически обществен живот и изведнъж се появяват единствено и само на избори с мечтата, че ще натрупат някакви гласове или ще спечелят някакви пари.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа, така или иначе в един момент нашите предложения ще бъдат приети. А в един момент законодателството ще бъде променено в насоката, в която ние предлагаме. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре за всички, които са в тази пленарна зала. Затова се обръщам към вас с желанието да подкрепите нашия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в представянето на този законопроект, а предполагам че и в следващи изказвания, особено и в последващия закон, който предстои да бъде приет, а именно за промените в Закона за избиране на народни представители, ще чуете най-различни технически предложения за нововъведения в изборния процес. В единия от случаите се предлага премахване на тъмните стаички и създаването на открити кабини, в които гражданите да упражняват правото си на глас. В други случаи се предлага пълно видеонаблюдение върху това какво се случва в секционните избирателни комисии.
Има и други предложения за създаване на преброителни центрове, на двойна изборна администрация и прочие.
Искам да апелирам към тези, които са в залата и към тези, които проявяват интерес в крайна сметка какви решения ще бъдат взети, за повече отговорност, когато се вземе едно или друго техническо решение. Защото, както се казва, дяволът е в подробностите и особено хора, които не са се занимавали с провеждането на избори на терен или са позабравили как се случва това, трябва да бъдат много внимателни, когато правят всякакви екстравагантни предложения. Аз разбирам колегите от опозицията, защото много е лесно да предлагаш неща, за чието реализиране в крайна няма да си отговорен и винаги можеш да хвърлиш топката в полето на този, който не е успял по най-добрия начин да реализира своята идея.
Но след като в момента в България твърдим, че едно от най-сериозните явления е купуването на гласове, един от основните проблеми е противодействието срещу контролирането на вота, да премахнем тъмните стаички и да гласуваме открито в едни открити кабини така, че всеки от застъпниците, който е в изборното помещение, да може да се осведоми за начина на гласуване на конкретния гражданин, според мен е най-малкото безотговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика към господин Шарков? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Не знам къде е дяволът – в подробностите или в нещо друго, може би Вие по-добре от мен знаете. Но първата част от репликата нямаше нищо общо с това, което аз казах пред вас. Изобщо предложенията за такова видеонаблюдение ги няма по тези законопроекти, които разглеждаме! По тази тема ще си говорим във вторник – по отношение на техническите подробности.
Ако хората, които смятате, че премахването на тъмните стаички е провалило тайната на вота, вижте какво става в други европейски държави – дали хората се завират зад някакви чаршафи, за да си скрият тайната на вота или го правят културно и много по-модерно, отколкото ние го правим в България!
Има начини, пак казвам, има средства, с които тайната на вота да бъде запазена, без тези чаршафи, които се развяват от няколко години в България. Това е по отношение на техническата част.
Господин председател, тъй като в репликата беше казано, че това са технически подробности и във вторник ще бъдат чути още технически фантазии, използвам повода да се обърна към Вас и да Ви попитам: след като в нашата Временна комисия по изборното законодателство законопроектите бяха изтеглени от Комисията по правни въпроси и бяха изпратени в нашата комисия, за да решим ние тези законопроекти, защо Законопроектът за електронното гласуване не е разпределен към нас, след като касае и двата избора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го разгледате заедно с другите във Временната комисия.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не е разпределен към нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще бъдат направени допълнителни разпределения.
За изказване има думата госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато слушахме дебатите и взехме отношение в Изборната комисия по отношение на проектите за закони за избиране на членове на Европарламента, изхождахме от две важни позиции.
Първата позиция е, че трябва да има устойчивост в изборното законодателство, свързано с европейските избори. Направихме първия избор за евродепутати едва преди две години по една система, която е нова, модерна и справедлива, а именно това е пропорционалната система с преференциални листи. Действително тогава отчетохме, че прагът е доста висок, тъй като той беше преодолян само от един от кандидатите – водачът на „Атака”.
Очевидно между първо и второ четене трябва да поговорим по този праг, за да можем да направим един разумен избор, който действително да накара хората да отидат да гласуват, за да изразят предпочитанията си към партията, която харесват, на която симпатизират и съответно на този неин кандидат, който най-много съвпада с тяхната визия за евродепутат.
Втората важна наша тема е, че трябва да бъдат направени такива промени, които действително да гарантират максимално ограничаване на купуването на гласове. И тук искам да заявя, че ще подкрепим между първо и второ четене всички предложения, независимо от коя политическа сила са направени, които действително, а не камуфлажно гарантират ограничаване на продаването на гласа на хората.
По отношение на законопроекта, внесен от колегите от ОДС. Техният проект е модерен, има много интересни законодателни предложения. Ние от НДСВ не го подкрепяме по следната причина.
В системата, която те предлагат за гласуване на евроизборите, поставят едно много съществено условие ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колегите отдясно! Към вашия законопроект се обръща ораторът!
МАРИНА ДИКОВА: ... че който не е направил своята преференция при гласуването, гласът му ще се счита за недействителен, тоест бюлетината се обявява за недействителна.
Ние от НДСВ не можем да подкрепим това предложение по две причини. Първо, че хората имат право да гласуват, а така, както е направен техният законопроект, колегите от ОДС го въздигат в задължение.
Второ, не можем за това, че човек не е посочил своя кандидат нарочно, да кажем, че гласът му е недействителен.
И трето, наистина не трябва да се забравя, мисля, че и вчера в медиите излезе, че над 80 хил. човека в България са неграмотни.
По тези причини ние не подкрепихме законопроекта, но между първо и второ четене ще подкрепим няколко други техни предложения. Например гласуването не е в тъмна стаичка, а на гише. Такова предложение ние от НДСВ сме направили по другия Законопроект за избиране на народни представители в нашия парламент. Наистина е крайно време тъмните стаички да бъдат махнати. Защото точно те гарантират, че не се пази тайната на вота. Когато си в тъмна стаичка, можеш да използваш мобилния си телефон и всякакви средства за снимане и никакви забрани не могат да повлияят на едно такова действие. Когато обаче гласуваш на гише, тогава имаме гаранция, че такива средства не могат да бъдат използвани по простата причина, че винаги могат да бъдат забелязани от членове на комисията. Не е вярно това, че когато се гласува на гише, може да се види как гласува отделният човек. Всичко зависи от определените условия, които ще се поставят за разположение на гишетата в секционната комисия и начина на разположение на самата комисия по отношение на тези гишета. Така че няма да влизам повече в подобни детайли.
Друг много важен акцент искам да поставя. Това е акцентът за определяне на изискванията към избирателните списъци. Много е важно действително хората, когато отидат да гласуват, в този момент да бъдат записвани единните граждански номера и номерата на личните им карти. Това е вид активна регистрация, която действително гарантира изчезването на мъртвите души от списъците и няма да даде възможност на комисии тенденциозно да дописват после списъците за гласуване.
По отношение на законопроекта, внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители, ние подкрепихме този законопроект. Защото по отношение на ограничаване на купуването на гласове съвпада с нашите виждания, промените, които те предлагат, са наложени от практиката и също така синхронизират Закона за избиране на евродепутати с промени в други действащи закони.
По отношение на законопроекта на господин Христо Бисеров, подкрепихме го, ще го подкрепим и в пленарната зала по две причини. Първата е, че действително не е наложително да има ден за размисъл. От една страна, никой не спира кампанията си в деня за размисъл, като по този начин всички политически партии нарушават закона, и, второ, един ден за размисъл никога не стига. Трябва очевидно много по-дълго да се мисли, за да направи човек верния избор. И действително, когато имаме две последователни кампании, добре е сроковете на тези кампании да бъдат съкратени, за да не постигнем обратния ефект – вместо да стимулираме активността на гражданите да гласуват, да ги доведем до апатия и до отегчение.
По отношение на законопроекта на колегата Лъчезар Иванов. Ние подкрепихме този законопроект, защото наистина смятаме, че след като една партия е представена в Европарламента, трябва да има и съответното представителство за тези избори във всички комисии – от Централната избирателна комисия до секционните комисии.
Много добри са предложенията на ГЕРБ и по отношение на ограничаването на купуване на гласове. Те са внесли част от клаузите, около които се обединихме почти всички парламентарно представени партии и неправителствените организации за ограничаване купуването на гласове. Тук се включва и това, че в предизборните материали трябва да бъде записано, че купуването на гласове е престъпление, което ние споделяме, и вече го правим, когато готвим наши агитационни материали.
По тези причини подкрепихме законопроекта и между първо и второ четене ще подкрепим всички предложения на коалицията за честни и демократични избори, съгласно подписания от НДСВ обществен договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Дикова?
Реплика на господин Шарков – заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дикова, благодаря за това, че от тези четири приоритета, за които аз говорих, вие давате подкрепа на три от тях – за премахването на тъмната стаичка, за подвижните урни и за механизма за изчистване на избирателните списъци.
По отношение на задължителната преференция и това, че ако няма отбелязана такава преференция прави бюлетината невалидна, бюлетината става невалидна, когато има и две преференции. Има различни механизми, които могат да направят, когато има недобросъвестни членове на секционната избирателна комисия, могат да направят всяка една бюлетина невалидна и на практика да променят вота на българските избиратели.
По отношение на това, което казвате за 80-те хиляди неграмотни, на които това нещо ще им пречи да гласуват. Това им пречи, защото те не могат да прочетат името на съответния кандидат за евродепутат и да го отбележат. Но как така успяват да прочетат името на партията, за която да гласуват, чиято бюлетина вземат?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): С големи букви е написана.
ВАНЬО ШАРКОВ: С големи букви е написана или има число, което те познават, тъй като боравят с пари? (Реплики.)
Има и други механизми, по които могат да разберат да достигнат до партията – знаем за дължината на клечката и т.н. Така че задължителната преференция по никакъв начин не пречи на гласоподавателя да изрази своя вот. По никакъв начин не му пречи!
Тук беше казано, че тя може да отврати избирателя. Плащането на данъците също е задължително. Това също отвращава избирателите – хората не изпитват огромно желание да плащат тези данъци, но въпреки това го правят. Ако има задължителна преференция, ако тя е без праг или поне прагът да е по-нисък под 10%, тогава тя ще сработи. Иначе приемането на всякаква преференция е само заблуждение, тъй като няма да работи.
Между другото, бих искал да ми отговорите каква е Вашата идея за това колко да бъде прагът за преференцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Дикова? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Господин Шарков, мисля, че в НДСВ по отношение на виждането си за системата за гласуване винаги сме били последователни. Ние подкрепихме през 2007 г., когато приемахме Закона за избиране на евродепутати, тази система, която сега действа. Нещо повече, в нашия законопроект за изборно законодателство ние сме предложили същата система да се въведе и при избор на български парламент. Мислим, че това е най-справедливата система, вече се обосновах защо, и затова не подкрепяме вашето предложение, въпреки че го уважаваме. Аз пак казвам, това е едно модерно предложение, но то не улеснява избирателя, а го затруднява. А когато искаме висока активност, искаме да накараме хората да отидат да гласуват, ние трябва действително да направим така, че самата процедура по избора да бъде максимално опростена и лека. Това е едно друго съображение, което бих могла да изложа.
По отношение на прага, действително смятаме, че трябва да бъде по-нисък – между 7 и 10% един добър вариант. Между първо и второ четене аз мисля, че ще намерим разумното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да започна с категоричната позиция на Движението за права и свободи, че никакви технически и технологични съображения, които ни правят толкова пристрастни към законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на български представители в Европейския парламент, не биха могли нито да заместят, нито да запълнят отсъствието на доверие у избирателя. Така че бих искал да призова към по-малко емоционална ангажираност, когато разискваме един толкова важен въпрос.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да спра вниманието ви върху няколко аспекта на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за избиране на български представители в Европейския парламент.
Първо, надявам се, има консенсус, че основните принципи, от които трябва да се ръководим, би трябвало да са следните.
Първо, максимално улесняване на участието на българските граждани в изборния процес.
Второ, равнопоставеност на всички участници в изборния процес.
И не на последно място, недопускане на ограничения на основното конституционно право – правото да избираш своите представители. Ние смятаме, че наистина са недопустими ограниченията на активното избирателно право.
В тази връзка ще разгледам предложението за въвеждане не просто на преференции в пропорционалните листи, а на задължителното отразяване на тази преференция. Абсолютно съм солидарен с госпожа Дикова, която вече даде статистика за това каква част от българското общество, за огромно съжаление, отварям скоба – моля това да не се възприема като някакъв нюанс на подценяване на когото и да е, по-скоро това е една тъжна реалност, има смущаващо висок процент неграмотни български граждани. Смятам, че това е отговорност на всички ни, а не е толкова отговорност на тези български граждани. Да искаме от тях да отразят задължителна преференция, означава да направим невъзможно участието им в изборите. Това е абсолютно вярно. И репликите между д-р Адемов и д-р Шарков бяха много показателни. Доктор Адемов е прав, че неграмотността не изключва познаването на цифрите. Но за да отразиш преференции, би трябвало да прочетеш, да можеш да прочетеш името на съответния кандидат от листата. И когато не си способен да направиш това, означава, че си лишен от правото да избираш, ако преференцията е задължителна. Това е въвеждане на образователния ценз, на практика, без да сме го изписали. Това, първо.
Но този въпрос има още един аспект. Уважаеми колеги, ако не е възможно въвеждането на задължителност на отразяването на преференцията, то въвеждането на нисък праг за реализиране на преференции вече означава нещо много страшно – означава диктатура на малцинството над мнозинството.
Ще ви дам конкретен пример. Нека си представим, че сме приели предложението на колегите от ОДС за 5% праг за реализиране на преференцията. Има кандидат, който е получил 5% преференция. На последните избори за български представители в Европейския парламент колегите от НДСВ реализираха мандат с около 123-125-130 хил. гласа. Пет процента означава около 6500 гласа. Искате да кажете, че ако останалите 123 500 избиратели на НДСВ са уважили подредбата на кандидатите, а 6500 са отразили преференция за 17-ия или за 13-ия в листата, по силата на каква логика – формална, политическа, волята на 6500 избиратели следва да тежи повече от волята на 123 500 избиратели? (Реплики от ОДС.) Извинете, аз не разбирам това. Защото неотразена преференция означава, че избирателите са съгласни точно с тази подредба. Съгласни са еди-кой си да бъде първи, Х да бъде втори, У да бъде трети в тази листа. Това противоречи на основните принципи, уважението към волята на мнозинството.
Мисля, че трябва да вкараме дебатите за необходимостта от мажоритарен елемент в избирателната ни система в плоскостта на рационалните аргументи. За съжаление обаче въпросът въобще за мажоритарния елемент отдавна напусна полето на рациото и нагази дълбоко в полето на митологемите, в полето на ирационалното. Непрекъснато внушаваме на обществото тезата, че чрез промяна в избирателната система ще променим и политическата система. Изведнъж тя ще стане много по-модерна, много по-съвършена. И го правим, според мен, по един недостоен за отговорната политика начин – чрез противопоставянето на личности на партии. Това е изключително опасно. В обществото има силни очаквания от въвеждането на мажоритарен елемент. Ние трябва да чуем гласа на обществото. Но трябва да отговорим отговорно, а не популистки! Това е изключително важно, уважаеми госпожи и господа!
Оттам нататък, има един законопроект, който поставя въпроса кои политически сили да бъдат представени в Централната избирателна комисия и съответно в секционните избирателни комисии и другите органи, чрез които ще се проведат изборите за български представители в Европейския парламент. Имам предвид предложението на колегата Лъчезар Иванов. Естествено е, че не можем и просто нямаме право да не се съобразяваме с политическите реалности. Тук са възможни няколко подхода. Досега имахме за основен, дори бих казал единствен критерий съотношението на представителството в Народното събрание, в националния парламент, поради простата причина, че никога не сме участвали в Европейски парламент. Ако приемем за основен критерий представителството в Четиридесетото Народно събрание, това би означавало колегите от ГЕРБ да не бъдат представени в Централната избирателна комисия за провеждане на избори за Европейски парламент, респективно и в останалите. Мисля, че това не съответства на политическата коректност, на политическия разум.
Същевременно обаче, ако приемем за единствен критерий и представителството в Европейския парламент, уважаеми колеги, това означава в Централната избирателна комисия да бъдат представени само БСП, ГЕРБ, Движението за права и свободи, “Атака” и Национално движение Симеон Втори. Това означава дясната опозиция в Четиридесетото Народно събрание да не бъде представено в тази Централна избирателна комисия. Смятам това също за нелогично, некоректно, това също не би бил балансиран подход.
Може би следва да приемем един подход, който да намери баланса между представителството на политическите сили в националното Народно събрание и в Европейския парламент и тогава бихме имали състав на Централната избирателна комисия, респективно на районни и секционни избирателни комисии, в които да има адекватно представителство на всички основни участници в изборния процес и това да гарантира честността, прозрачността на целия изборен процес и да не поставя под съмнение резултата от тези избори.
Искам обаче да направя уточнението, че не е задължително този подход да бъде приложен непременно и когато сформираме Централната избирателна комисия и другите комисии за провеждане на избори за национален парламент. Не че не е възможно, но смятам, че днес не предрешаваме този въпрос. Той ще бъде открит, той ще бъде дискутиран нарочно във връзка със законопроектите за избиране на български представители в националното Народно събрание. Казвам всичко това, защото бих искал да бъдем не просто коректни, но и последователни в своите политически решения.
Ще припомня, че през 2001 г. в навечерието на изборите за 39-о Народно събрание социологическите агенции сочеха като безспорен фаворит Националното движение Симеон Втори. Но 38-ото Народно събрание - знаем какво беше мнозинството там, ние също участвахме в това Народно събрание - не допусна, въпреки че се чуха такива гласове, в Централната избирателна комисия да участват представители на фаворита от гледна точка на социологическите сондажи в лицето на Националното движение Симеон Втори.
Така както е вярна тезата, че политическа сила, доказала се в проведени вече избори за български представители в Европейския парламент, има своето място в органите, които ще проведат вторите избори за български представители в Европейския парламент, така може би и за участие в органите, които ще проведат изборите за национално Народно събрание, следва да влизат партии, които са минали през мелачката на национални избори. Това, разбира се, го казвам като предварителен аванс. Ние оставаме открити за сериозни разговори по този въпрос.
В заключение, Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложение за въвеждане на задължителна преференция. Естествено е, че трябва да бъдем много отворени за необходимостта от въвеждане на мажоритарни елементи, включително и за избори за български представители в Европейския парламент, но това трябва да се направи по начин, който да не изкриви вота на българските граждани, включително и в частта вот, даден за съответната политическа сила. Не бива да се допуска диктатура на малцинството над мнозинството и това е въпросът за прага. Основното, което трябва да съблюдаваме, е да не се допусне подмяна на вота на българските граждани. Благодаря за вниманието, уважаеми госпожи и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, заповядайте за първа реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Аз бих искал да направя едно много коректно уточнение, тъй като в чл. 12, ал. 1 съм посочил много точно, че става въпрос за парламентарно представени в националния и Европейския парламент. Моля, когато се говори, да бъдем коректни и да се придържаме коректно към текста. Във Вашето изказване се опитахте да кажете, че за Европейски парламент едва ли не СДС, ДСБ и другите партии в опозиция нямат право да участват. Точно затова аз съм посочил коректно в текста. Това е първата забележка към Вашето изказване.
Второто нещо във Вашето изказване, на което бих искал да обърна внимание. През 2001 г. няма никаква аналогия с влизането на България в Европейския съюз и не би трябвало да се прави аналогия. Нещо повече, може би Вашите консултанти са Ви подвели, тъй като през 2001 г., когато става въпрос за социология, социологията сочеше неоспорим успех за партията на господин Костов, а Национално движение Симеон Втори не беше сочено убедително да спечели изборите.
Нещо, което е по-съществено. Бих искал да кажа, че ние се намираме в съвършено нова ситуация. България участва в Европейския парламент - това е политически нова ситуация за нашата страна и ситуация, която не може да бъде пренебрегната от обществото. С две думи, бих искал да кажа, че не би трябвало да се правят застраховки, включително за промяна на законодателството за провеждането на избори за национален парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков, заповядайте за втора реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! С Вас е приятно да се спори, тъй като говорите ясно, но това не значи, че аз съм съгласен с Вашата теза. Не може да се съпоставят двете тези: че някой, който е получил преференция от 5%, останалите 95 не са гласували за него. Това са несъпоставими неща.
Който гласува за партията си пуска бюлетината и това е немската система. Който обаче участва в индивидуалното състезание – това е съвършено друго състезание и не можем да ги съпоставяме.
По тази логика, която Вие изтъкнахте, която е крива логика, сега би трябвало да кажем, че 2 милиона избиратели са гласували за българския президент, но 4,5 не са и той не би трябвало да бъде президент. Демокрацията е ясно състезание при ясни правила.
Това, което на нас в момента ни е ясно и ни разделя, е следното. Вие смятате, че досегашната система е много добра. Българските граждани обаче и европейските партньори казват, че българската демокрация е абсолютно зле действаща демокрация. На народен език я наричаме “куца демокрация”. Българската демокрация е най-куцата демокрация в Европа и всеки опит да се запази този политически модел, при който се подреждат листи в централи чрез балансиране на интереси по най-грубия начин и чрез купуване след това на гласове по най-грубия начин, е нетърпим, недопустим за европейска държава!
Затова ние ви предлагаме: “не” на партийното подреждане на кадрите вътре в листата, “да” на подреждането от гражданите. Това е голямата демокрация, това е истинската демокрация. Ако от това не се обединим, вие оставате в миналото, ние отиваме в бъдещето.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Браво! (Реплики между ОДС и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Народният представител Йордан Бакалов има думата за трета реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! За мен е ясно едно: управляващата коалиция още с представителството в тази временна комисия даде ясен сигнал какво ще се случи с изборното законодателство – говоря за нивата. Затова участието на най-високите нива от парламента на управляващата коалиция е достатъчна гаранция за това, че нищо няма да се случи в България, защото вие сте се разбрали предварително.
Иначе от гледна точка на образователния ценз – ние не въвеждаме такъв, но има държави от Европейския съюз, които са въвели. Определено мога да кажа, че независимо кой български гражданин най-малкото може да брои. Това го признаваме всички. Затова намира лесно и номера на бюлетината на съответната партия. Затова може да намери номера и на съответния кандидат в самата листа. Така че никакъв образователен ценз не е проблем тогава, когато някой иска да гласува, независимо дали е образован или не, защото там има подреждане по вертикала, а не шахматно подреждане. Има номера, така че на хората, които искат да гласуват и за партията, и за конкретното лице, не им е проблем да гласуват.
Иначе, специално за преференцията – това, което казахте допълнително. То и вашата тройна коалиция има петдесет и няколко процента, говоря като гласове. Нали така беше в началото на мандата? И управлявате четири години. Останалите 50% не са с вас, но вие управлявате, нали? Така че това изобщо не може да бъде мотив от тази гледна точка. Един глас, но имате повече. И след като имате повече сте управляващи. Защо да не дадем на хората да пренаредят, както ви каза господин Колчаков, партийното подреждане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И за Вашата дуплика, господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател. (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми господин Иванов, моля да ме чуете, защото отговарям на репликата Ви. (Шум и реплики в залата.)
Очертах три възможни хипотези за съставяне на Централна избирателна комисия. Първата хипотеза – да се вземе предвид представителство само в Европейския парламент, изключва участието на колегите от дясната опозиция. Не съм застъпил такава теза. Казах, че това е анормално.
Също така не е нормално, ако вземем предвид само представителството в националното Събрание, защото тогава вие сте вън от ЦИК. Не съм застъпил такава теза. Казах, че и това е анормално.
Нормално е да приемем смесеният подход. Това е основанието да подкрепим законопроекта ви. Да, така е, но сторих уточнението, че не можем да пренасяме това си съгласие автоматично към сформирането на Централна избирателна комисия за провеждане на избори за национално Народно събрание. Ето това беше разликата в позициите ни.
Що се отнася до репликата на господин Колчаков – опитвам се не просто да говоря ясно, господин Колчаков, а да съхраня дебатите на плоскостта на сериозните аргументи. Вие обаче избрахте отново да ми отговорите с идеологема кое е в миналото, кое е в бъдещето. Извинявайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това беше само финала...
ЛЮТВИ МЕСТАН: И не искайте от мен да приема за нормално, когато анализираме съотношение на упражнен вот за една партия и да правите връзка с гласували и негласували за държавен глава. Това са много, много различни неща.
Аз казах, че има логика в преференциалния вот, само ако той е задължителен. Аз съм достатъчно отговорен, за да кажа, че има логика само ако той се упражнява задължително, но посочих защо това не е възможно и няма да го подкрепим. И понеже не го подкрепяме, вече без задължителност преференцията създава предпоставки за диктатура на малцинството и за подмяна на вота. Това е една тъжна, жестока реалност. Съжалявам. Вие, убеден съм, че дълбоко в себе си споделяте тези аргументи.
Да си представим обаче, че уважението към листата се изразява чрез преференция за първия, както вчера на комисията бе казано. Извинявайте, колеги! Само че тази преференция за първия вече се натоварва с две функции едновременно. Аз мога да отбележа първия не защото давам преференция за него, а защото уважавам баланса в подредбата на листата, само че няма как да разделя мотивацията си – да отразя точно този нюанс на своята мотивация. Щом го отразявам, той вече влиза в състезание като получил преференция от мен, а нямам такава идея. Разбирате ли за какво става въпрос? Този въпрос е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
И последно изречение: наистина изпадам в умиление, когато казвате, че не партиите, а българските избиратели ще подреждат листите. Забравяте нещо много простичко – ще подреждат предложени от вас кандидати, нали? Благодаря за това уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, кой желае думата по разглежданите законопроекти?
Госпожа Елиана Масева има думата за изказване. (Шум и реплики в залата.)
Уважаема госпожо Масева, да дадем възможност на колегите народни представители да насочат вниманието си към трибуната.
Заповядайте, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, имахме някаква надежда, че може да се случи промяна в изборното законодателство, която да отговори на интереса на стабилна политическа система в България и на интереса на българските избиратели. Това, което ние от години говорим и коментираме, е нашият страх от това, че политическата система ерозира. То върви паралелно с ерозията в държавността. Нашите страхове са свързани с уязвимостта на правовата държава.
Това, което в момента правим, наистина е само козметика. И ако тук има толкова дълги изказвания, то, според мен, те са плод на това да попълнят дефицита в реалните и добрите, продуктивни предложения, които очакваме да се случат. Ако има нещо, което е рационално във всички законопроекти, които са внесени, това е опитът да се пресече, да се направи по-невъзможно купуването на гласове, гласуването на мъртви души, купуването на комисии чрез съставянето на избирателните комисии, списъците за избирателите, че там трябва да фигурират само трите имена, че всички идентификации, свързани с единния граждански номер, лични карти и т.н. се попълват на място.
Приветстваме всички парламентарни групи, които са внесли проект с такъв текст и се присъединяваме. Мисля, че консенсусът все пак по същество, може да се ограничи само в тази поправка.
Друго какво правим? Въртим се в омагьосания кръг между мажоритарен вот и вот на партийните листи, спорим тук за проценти – вместо 15, БСП предлага праг 10%, ГЕРБ предлага 5%. Изобщо: напънала се планината и родила мишка! Нищо ново, нищо рационално, нищо фундаментално, нищо, което да отговори на страха на българските граждани, на нашия страх, че тези избори стават все по-нечестни, все по-корумпирани, с все повече плащане. Затова българинът не припознава легитимност в своите институции.
За съжаление, гласуването на тези законопроекти става в последните минути на последния час. Ние всъщност сме в предизборна кампания и като демократи за силна България оценяваме и разбираме, че в този момент не могат да се осъществят никакви промени, които наистина да отговорят на обществения интерес и които да доведат до по-голяма рационалност.
Не мога да се съглася тук с аргументите за задължителното преференциално гласуване. И веднага искам да ви кажа, че ние ще подкрепим законопроекта на Обединените демократични сили и на д-р Лъчезар Иванов. Това са единствените законопроекти, в които има някаква последователност и логика.
Много искам да не се спекулира тук със задължителното преференциално гласуване и да не се ползва то като плашило, защото то е една крачка напред в мажоритарния избор. То е всъщност една прелюдия към истинската мажоритарност и ние като десни партии, включително и ОДС, не можем да си позволим да твърдим, че българският избирател не е готов за мажоритарен вот или че това е отрова, която ще убие политическата система.
Този задължителен преференциален вот е изключително съществен, защото елиминира глупостта, която сътворихме тук – та 15%, та 10%, та 5%. И господин Местан да казва, че това е диктатура на малцинството - разбира се, че е така - и в същото време да изключва задължителния преференциален вот. Нали разбирате в последните минути на последния час колко сме неподготвени, колко нямаме идея в каква посока да се движи и да се нормализира изборът и оттам политическата система в България.
Законопроектът на ОДС има и други съществени предимства. Този законопроект дава една разшифровка на формулата „Хеър-Нимайер”. Този законопроект говори за уседналост – нещо, което никой друг не споменава. Тази уседналост, знаете, че е бариера за онзи туризъм, който обхожда избирателните секции и създава представителство, което не отговаря нито на интереса на избирателите, нито на интереса на българското общество. В този законопроект има и много важни детайли, които трябва да бъдат пренесени, въпреки че в комисията не се подкрепиха.
Що се отнася до проекта на Българската социалистическа партия – на Мая Манолова, това, което е много ценно, е изграждането на избирателните списъци. Това е все пак едно усещане за движение напред и за ограничаване на негативите в изборите. В този законопроект обаче, и в комисията аз се изказах, още в началото се дава един неевропейски тон на нашите настроения за това кой и как да участва в изборите за европарламент, особено за европарламент.
В този законопроект се отменя чл. 6 от действащия закон. Член 6 казва, че председателите и ръководствата на партиите предварително трябва да имат достъп до архивите, които разкриват принадлежност към бившата Държавна сигурност. Този текст се отменя с обяснението, че в другия закон има такъв текст. Там има само процедура, но основното тук е субектът, на който се предоставя информацията, защото законът казва: ваша е отговорността – на председателите на партиите, на ръководствата, вие поемате тази тежка отговорност кой ще слагате в листите и кой ще бъде знаменосец в тази кампания.
По отношение на неграмотността, по отношение на това, че аргументът на Движението за права и свободи трябва да се приеме като панацея за лекуването на несправедливия вот, мисля, че отиваме твърде далеч. Двадесет и първи век – аз се учудвам как може да има народни представители, които от тази трибуна без свян казват, че това е една от причините в България да няма мажоритарен вот. Учудвам се, че това трябва да бъде аргумент на аргументите, защото има българска Конституция, която е действаща и все още е в сила, която защитава, освен тайната на вота, и правото, и задължението на образование на българските граждани. Докога ще твърдим, че трябва да се съобразяваме с тези хора и да ги оставяме да бъдат безпросветни, когато тази безпросветност на нас много ни помага в печеленето на гласове? А когато трябва да кажем, че българските граждани трябва да бъдат на висотата на своята преценка за това кой има качества, достойнство да изгражда политическата система и да участва в парламентарните избори, тогава даваме съвсем различен отговор.
Още веднъж казвам, Демократи за силна България ще подкрепят с пълно съзнание само два законопроекта от внесените. Запазваме си правото някои от нашите идеи, които са изключително важни, да влязат между първо и второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Виждам две заявки – на господин Янев и на госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, навярно след почивката ще бъде Вашето изказване.
Господин Янев, освен ако не прецените да предоставите възможност госпожа Манолова сега да се изкаже?
Заповядайте, госпожо Манолова. Господин Янев отново потвърждава своята джентълменска същност.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Благодаря на господин Янев за джентълменския жест, още повече че аз искам да започна своето изказване, което по принцип е от името на Коалиция за България и е по повод нашето отношение към представените законопроекти, с едни отпратки към изказванията, направени досега, които касаят нашия законопроект, и особено това на колегата Масева.
Аз не считам, че трябва да си търсим оправдание за това, че нямаме желание да променим избирателната система, което ще е предмет на дебат във вторник по първото четене на законопроектите за български национален парламент или за по-същностни промени в този закон с аргумента, че няма време. Напротив, изключително ценно е, че в рамките на една година и половина наистина се състоя дискусия за това какви са проблемите при функционирането на българската демокрация и по какъв начин те могат да бъдат решени или да бъдат направени първите крачки към тяхното решаване чрез промени в избирателната система. Всяка една от парламентарните групи или повечето от тези в парламента са внесли свои предложения как да бъдат решени тези проблеми, като визирам както купуването на гласове, така и липсата на интерес към изборите, ниската избирателна активност, липсата на мажоритарност. Мисля, че тези предложения вече са достатъчно изкристализирали, за да се обединим около няколко от тях – такива, които да са полезни за българските граждани. Не можем да си затваряме очите и да си запушваме ушите и да твърдим, че проблеми няма и отново да излезем с едно извинение, защото, видите ли, няма време, дайте да не предприемаме никакви промени.
Предлагам ви да спрем с тези аргументи и с това вайкане колко време е минало в дебат, защото то не е загубено време, защото то е намерило своя конкретен израз в представените законопроекти, и накрая да вземем политически решения, от които ще стане ясно най-малкото кой го е страх от промени и кой не го е страх. Мисля, че ние от Коалиция за България показахме, че не ни е страх, включително да предложим мажоритарен вот и да се види чии политици и кои личности от кои партии наистина имат обществен авторитет и кредит на доверие.
Що се касае до спекулацията с предложенията ни за отмяна на чл. 6, апелирам към народните представители, които се изказват по темата, все пак да си направят труда да прочетат Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Ако нямате време или желание да прочетете целия законопроект, ще ви посоча само текстовете на чл. 26, където е даден ясен механизъм за проверка, от една страна, на кандидатите, които са регистрирани пред избирателни комисии за участие в различните видове избори, и в чл. 27, от друга страна, за начина, когато, по искане на политическите партии, предварително могат да бъдат проверени за принадлежност към тези служби дадени лица. Така че нека да не създаваме двойствен режим, който само ще създаде въпросителни и проблеми при изпълнението на тези ангажименти, които има Комисията за обявяване на принадлежност, и да въведем един ясен режим. Ако искате, нека да има специална препратка към този закон, но нека не объркваме действието на два закона и действието на два различни режима с две различни процедури.
По отношение на становището на Коалиция за България за внесените законопроекти.
Защо няма да подкрепим законопроекта, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители?
На първо място, аргументите са чисто правно-технически, защото това е един нов законопроект, а останалите законопроекти са промени в действащия. Ние не считаме, че след като Законът за избиране на български представители в Европарламента беше приет преди две години, сега има някаква необходимост от приемането на съвсем нов закон. Още повече, че в него не се предлагат качествено нови неща, които да осигурят приемането на нов закон.
По отношение на основните пунктове, аз бих се съгласила, че акцентът в този законопроект е въвеждането на преференциално гласуване без праг и задължителна преференция. Бих искала да изтъкна допълнителни аргументи спрямо тези, които вече бяха изказани до този момент защо това не е полезно за функционирането на избирателната система. Освен броя на неграмотните български граждани, които, ако познават числата, не познават за съжаление буквите, аз бих казала, че въвеждането на такова задължение ще отблъсне и грамотните български граждани. Има една психология – когато едно нещо е задължително, то да предизвиква определена съпротива. Нееднократно сме се убеждавали в това. Според мен задължителната преференция ако изобщо накара българските граждани да отидат до урните, а според мен тя ще ги демотивира от участие в изборния процес, ще ги накара да дадат своята преференция протестно, просто напук на политическите партии, които отново вместо да им предложат политики и личности, им вменяват нови задължения, с които да си измият ръцете от една или друга своя неспособност за адекватни решения, включително законодателни.
От друга страна, бих доразвила аргументите срещу много ниския праг на преференция. Тук беше обяснено дълго и подробно от господин Местан и от изказващите се от НДСВ какво би накарало един гражданин, който подкрепя една политическа партия, няма предпочитание към даден кандидат и по принцип е съгласен с подреждането на листата, да зачертава някого от кандидатите. Аз мисля, че такава драма да зачерква първия кандидат по някакви съображения изобщо няма да се състои. Просто този, който е съгласен с подреждането на партийната централа, ще пусне без отбелязване на преференция своята бюлетина. И тогава, ако става дума за гласуване без праг, може да се стигне до парадокси, в които даже 200 гласа на евроизборите да пренаредят една цяла листа, предложена от политическата партия.
Така че според мен тук трябва да се търси разумният баланс, който, от една страна, да даде възможност на гражданите, които искат разбира се, да кажат своето мнение за предложението на отделната партийна централа, а от друга страна, все пак да осигури справедливост в крайния резултат.
По отношение на законопроекта, внесен от Христо Бисеров. Ще подкрепим този законопроект с уточненията, които бяха направени от вносителя, че съкращаването на сроковете ще касае само предизборната кампания. С оглед ситуацията през последните години, в която кампанията започва месеци преди това, наистина една раздута кампания от 30 дни би имала обратния ефект и вместо да мотивира, в крайна сметка може да отврати българските граждани от непрекъснатото разгаряне на остра политическа дискусия месеци наред.
Ще подкрепим и законопроекта, внесен от Лъчезар Иванов, в който централен момент е създаването на възможност на представители на партия ГЕРБ да участват в избирателните комисии на всички нива, тъй като считаме, че наистина е справедливо. Такъв е и принципът - когато една партия е представена в даден орган, както е в момента представителството на ГЕРБ в Европейския парламент, тя да има възможност когато се състоят избори за този орган. Наистина в случая проблемът се поражда от конкретната конюнктура, а именно че десните политически партии не са представени в Европейския парламент, а също и с оглед на това, че предстои да се проведат два последователни избора – едните за европейски парламент, другите за български национален парламент, в който съставите на комисиите ще бъдат доста различни. Ако следваме принципите и правилата, които досега функционират в изборното законодателство, в едните ще има представители на ГЕРБ, но няма да има десница, а в другите ще има представители на десните партии, но няма да има представители на ГЕРБ. Това е въпрос, който следва да бъде доуточнен и да се намери най-доброто решение, но засега ние подкрепяме предложенията представители на ГЕРБ да участват в тези органи.
Тук само искам да кажа, че по отношение на тяхното искане за осигуряване на медийно участие на представители на ГЕРБ във време на предизборната кампания, подобни решения вече бяха реализирани при промени в законодателството за избиране на местни органи на власт, с което ние, управляващите, показахме, че искаме да осигурим равни възможности за всички политически сили да участват в политическия дебат и най-малко искаме да си осигурим някакво предимство на полето на изборната администрация или в медийната реклама, която ще бъде основна в предизборната кампания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Господин Попов, заповядайте.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Репликата ми е свързана с твърденията на госпожа Манолова, че 200 гласа при нисък праг ще се окажат решаващи при пренареждане на листата. Колегите са предложили това да бъде съчетано със задължителна преференция, което означава примерно ако БСП получи 500 хил. гласа, ще има 500 хил. преференциални гласа за 17 човека от листата, което е около 30 хил. на човек, ако се гласува поравно. Така че това е изключено. Ако няма изобщо праг или прагът е нисък, това трябва да се съчетае със задължителна преференция, за да не са решаващи тези гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Безпредметно е да повтаряме колко по-лесен, по-елегантен и по-честен е начинът с преференциите за всякакви избори в България. Не можем да твърдим, че в евроизборите ще гласуваме с преференции, след това ще отидем на парламентарните избори за български парламент, където ще гласуваме за някакви 58 суперличности или други някакви, които не са личности. Затова искам да ви помоля за нещо: дайте ни списъка с тези 58 суперличности, пък да видим дали българското общество ще каже, че те са личности или не са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – госпожа Гегова, заповядайте.
ПЕТЯ ГЕГОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манолова, нека когато четем закона, да четем целия закон. Вярно е, че законът за Комисията по досиетата, който цитирахте, е специален по отношение на начина на работа на комисията. Но начинът, по който избираме българските представители в Европейския парламент, е именно този, който ни указва реда и условията, на които тези кандидати трябва да отговарят. Думичката „може” в Закона за досиетата е много съществена. Затова ние не подкрепяме вашето предложение за отпадане на чл. 6 от Закона за избор на български представители в Европейския парламент и ще направим такова предложение между първо и второ четене.
Освен това ще ви помоля да не спекулирате с темата за закупуване на гласове. Този въпрос вярвам, че вече е предрешен със Закона за политическите партии и на практика с неприемането на предложенията на Българска нова демокрация за съобразяване на доходите на физическите лица и даренията, които те правят към политическите партии, с неприемането на предложението за единната сметка, по която да се набират средства за дейността и за кампанията включително на политическите партии. Този въпрос е узаконен. Всъщност се узакони купуването на гласове и то ще продължи. Узакони се именно тази дългогодишна вече практика физическите лица да получават компенсации от фирмите, където работят, и тези компенсации да бъдат дарявани на политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Шарков, ние можем много дълго да водим този дебат за това какво наистина означава мажоритарен избор и доколко ярки ще бъдат личностите, които ще бъдат избрани от българските граждани в следващия парламент, но истината е, че преференциалното гласуване изобщо не се възприема от българските граждани като някаква промяна.
Аз не мисля също така, че особено е интересно за хората да преподреждат предложенията на партийни централи и по този начин да стават арбитри във вътрешнопартийни спорове, включително и да решават лидерски въпроси в някои от по-малките партии.
От друга страна, ако погледнем последното проучване на НЦИОМ, там много ясно е видно, че 86% от българските граждани очакват именно мажоритарен избор на част от народните представители.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): На каква част?
МАЯ МАНОЛОВА: Така че ние тук можем да си говорим всичко. Истината е, че хората очакват да направим някаква промяна, че тази промяна се свързва с това състезание между личности, зад които да стоят определени партии. Дали ще направим това или няма в крайна сметка е въпрос както на политическа воля, така и на политическа смелост.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Те според партията са личности, а дали са личности?
МАЯ МАНОЛОВА: По отношение репликата на госпожа Гегова Наистина е неприятно, че влизаме в един толкова конкретен детайл на първо четене на този законопроект. Но защото този спор вече се води на две заседания на Комисията по изборно законодателство, пак ще помоля: прочетете чл. 26 и чл. 27. В чл. 26 е казано, че всички регистрирани за избори лица се проверяват за принадлежност към въпросните служби. Задължително се проверяват и си има процедура, която е разписана. Ако една политическа партия иска да си прави предварителна справка и проверка, и преглед на партийните активисти, тя може да го направи при условията на чл. 27. Така че дали лицата, които са включени в листите са принадлежни или не, това така или иначе, по силата на този закон, става известно на българските граждани. А това, че вие просто искате да си навивате една тема и да си я дъвчете като дъвка, след като се изкараха толкова аргументи, че не сте прави, аз просто нямам някакво смислено обяснение. Още повече, че това далеч не е централен момент на този законопроект, за да фокусираме в крайна сметка върху един детайл, който при малко повече добросъвестност от ваша страна, отдавна щеше да бъде изяснен.
Що се касае до мерките срещу купуването на гласове и прозрачността във финансите на партиите, това наистина е една дълга тема. Един дълъг дебат, който се състоя по промените в Закона за политическите партии. Да се връщаме обратно на това защо юридически лица да нямат право да финансират партии мисля, че е безпредметно. Очевидно е, че една фирма не може да има политически пристрастия и това е една стабилна европейска практика. А за това какъв е произходът на средствата на спонсорите на всяка една политическа сила, ще се види от публичния регистър, който въведохме още в Закона за политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, 30 минути почивка – до 11,40 ч.
Напомням: в почивката ще се проведе заседание на Временната комисия по изборното законодателство.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме разискванията по изборното законодателство.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Още веднъж напомням, че след приключване на разискванията ще има поименна проверка и след това гласуване, за да сме наясно кой е тук и кой го няма.
Господин Янев, имате думата за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, пред нас са няколко законопроекта във връзка с изменение на Закона за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, които трябва да бъдат обсъдени. С по няколко думи ще мотивирам моята позиция по законопроектите по реда на представянето им.
На първо място, беше представен законопроектът на ОДС. Единственото ми по-съществено възражение срещу този законопроект, който има добра философия по принцип, е това, че не е редно един цял законопроект да се разглежда, след като самият закон е приет преди точно две години. Направих справка и Законът за избиране на представители на Република България в Европейския парламент е публикуван на 6 март 2007 г. Две години след това веднага изцяло да се приема нов закон ми се струва, че нито е в законодателната практика, нито има законодателна логика да се направи това нещо. Това е първото ми като възражение затова да се върви към разглеждането на един нов законопроект.
На второ място, бих споделил няколко съображения по повод предложената задължителна преференция в този законопроект. Съображенията, които имам желание да споделя с вас, са по принцип по въпросите за използването на преференцията и редицата примери, които бяха дадени пред вас от преждеговорившите.
Изкривяването на идеята за прилагането на преференция в нашата действителност, на базата на вече случилото се едно гласуване, се основава на това, че най-ниската избирателна активност в цялата най-нова история на България от 1990 г. насам ние калкулирахме именно на изборите за Европейски парламент. Това е избирателна активност под 29%. Естествено е, че при такава ниска избирателна активност въпросът за размера на преференцията и прагът за признаване на преференцията става изключително актуален. Защото е ясно, че онова опасение от евентуалната диктатура на малцинството, така както се изрази колегата Местан, става много значима за пренебрегване като цяло на това общата воля на останалите участници в процеса да бъде подменена с един относително нисък брой гласове на избиратели, които са упражнили правото си на преференция. Пак подчертавам обаче, че тази опасност е налична именно в случаите на ниска избирателна активност.
Именно затова сега си позволявам отново да ви върна всички вас към дебата, който водихме за промени в Конституцията и за обединяване на двата избора две в едно. Защото тогава опасността да има злоупотреба с преференцията и подмяна на вота с много малък брой гласове, когато имаме висока избирателна активност, е значително по-ниска.
Използвам повода, че в момента заседанието председателства проф. Корнезов и да се обърна към него: професор Корнезов, начинът, по който организирахме работата по четирите законопроекта за избор на български представители в Европейския парламент, както и 12-те проекта за избори за Народно събрание във временната комисия, показа, че когато парламентът има воля, има и необходимото време, в което всички онези необходими и логични промени могат да се извършат.
В този смисъл моята теза беше, че ние имахме необходимото технологично време, ако имахме волята, по начина, по който се организираха приемането и разглеждането на тези законопроекти, да бъде организирана работата ни с промяна и на Конституцията. Ако ние бяхме приели идеята за две в едно, днес нямаше да се питаме колко точно да бъде прагът, а можехме да слезем и към един по-демократичен праг на преференция, каквато е практиката в развитите демократични държави в Европейския съюз и които не се притесняват, защото, когато тя се упражнява, е ясно, че е на базата на една значително по-висока избирателна активност и малкият брой гласове трудно могат да променят логиката в една избирателна листа.
Така че това са част от съображенията ми във връзка с използването на преференцията по принцип.
Вторият ми аргумент, с който изразявам известно несъгласие с това, което колегите от ОДС представят, е задължителното преференциално гласуване. Основният ми аргумент е да няма злоупотреба с преференциите. Ако имаме задължително преференциално гласуване, резултатите от това могат да бъдат два: първо, значително увеличаване на броя на недействителните бюлетини поради непопълнена преференция; второ, предпазването от това да се допише преференция тогава, когато тя не е задължителна, някой да я попълни и да я постави в листата, така че да се получи в полза на един или друг кандидат. Двете неща са еднакво опасни. Защото този, който би желал да попълни и да ползва нечия преференция, той може да го направи в полза на някой кандидат. Обратното също ще играе в полза на някой кандидат, когато имаме непопълнена преференция и тя е обявена за недействителна, защото тогава някой губи.
Така че тези два резултата от задължителната преференция имат еднаква тежест.
Второто е особено важно. За мен по някакъв начин идеята за подвижната урна се сблъсква с идеята за задължителната преференция, като предпазване от злоупотреба с допълнително надписване, когато тя не е задължителна.
Аз се питам тук: какво би се случило, когато трябва да разнасяме урните? Какъв ще бъде критерият за лежащоболния човек, който не може да се яви до избирателната секция? Могат ли всички застъпници, които ще бъдат в секцията, да отидат и да се тропнат в жилището на този болен човек, който очевидно няма начин да отиде до секцията, и по типичния български начин, по който да търсим промеждутъците във възможностите на закона, дали това няма да стане форма на злоупотреба и на манипулиране на изборния резултат?
Ето защо смелостта, с която се предлага въвеждането на подвижната урна, от една страна, защото тя изисква значително повече технически уточнения, по моя преценка, и ограничаване на критерия – този, който не може да дойде от дома си до избирателната секция, да бъде със съответните гаранции, така че отиването на урната в този дом да не създаде условия за злоупотреба с този вот. Другото, което е, множество хора, използвайки слабостта на закона и невъзможността цялата комисия да присъства, а голяма част от застъпниците да присъстват, за да не се злоупотреби, по този начин да се отиде към подмяна на вота и в този вариант да се включат значителен брой хора, които да поискат да бъде занесена урната в техния дом и по този начин да бъде манипулиран вотът.
Това са няколко от съображенията, които бих желал да спомена във връзка със задължителното преференциално гласуване, и по отношение на този първи законопроект.
Логично е предложението на колегата Лъчезар Иванов в неговия законопроект за създаването на смесения механизъм за съставянето на Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии, съчетавайки резултатите от парламентарния и националния вот, а и във връзка с осигуряването и възможността да присъства извънпарламентарна сила в националния парламент, но която е представена в Европейския парламент.
Подкрепям напълно предложението на колегата Бисеров затова, че наистина е необходимо да се съкрати избирателната кампания в рамките на три седмици, както и този ден за размисъл, който в повечето случаи през годините не е никакъв ден за размисъл, а е ден за изборни нарушения. Ясно е, че през този ден много често се случва да се извършва агитация под скрита форма и други механизми, които тровят като цяло обстановката в изборния процес и е основание за затрупване на изборните комисии с жалби.
Така че отпадането на деня за размисъл ми се струва абсолютно логично, но с уговорката, разбира се, че техническите срокове не трябва да ги съкращаваме – нещо, с което и колегата се съгласи. Защото в противен случай ще затрудним Централната избирателна комисия и всички останали районни и секционни комисии в тяхната работа.
По законопроекта на колегите от БСП с вносители Мая Манолова и група народни представители. Същественото, което трябва да се подкрепи, е въвеждането на частична форма на активна регистрация, разбира се, с допълването на избирателните списъци в рамките на изборния ден с единния граждански номер и данните от личната карта. Това е позитивно и във всички случаи трябва да бъде подкрепено. То се намира в много от законопроектите, които са във връзка с изборите за национален парламент.
Едно от нещата, с които не бих се съгласил и не бих подкрепил на второ четене, това е текстът за удължаване на листата – да бъде с дължина 1,5 от общия брой на мандатите, които могат да се включат в нея. Това означава, че към настоящия момент всяка една от политическите партии и коалиции, които ще участват, ще предложат листа с минимум 17 кандидати, а ако допуснем да бъде „и половина”, ще станат 25. В общия обем на възможните кандидати, ако приемем практиката и резултати от предишните парламентарни избори - около 20-22 явили се партии на изборите за Европейски парламент, това означава над 500 имена в интегрална листа. Изключително удължаване е.
Имайте предвид, колеги, че интегралната листа за националния парламент, която допуска двойна дължина, ако стигнем до въвеждане на преференции, също ще изключи необходимостта от двойна дължина на листата, защото тогава най-големите избирателни райони, където има 14 мандата, трябва да бъдат 28. Явно е, че това е нещо, което категорично ще затруднява преференциалното гласуване. И тъй като принципа за преференцията сме го възприели в изборите за Европейски парламент, напълно логично е да допускаме увеличаването на дължината на листата да остане в единичната си дължина. Смятам, че никой няма илюзии, че в българския политически живот има сила, която може да излъчи самостоятелно 17 кандидата за този парламент, където да има опасност при невъзможност някой от тях да изпълнява функциите си, да бъде подменен с резервната част от листата. Така че в тази насока не бих подкрепил предложението.
И, второ, едно възражение по идеята, което е принципно. В нито един от законопроектите, колеги, за разлика от законопроектите за избори на национален парламент, няма достатъчно ясни и категорични мерки против купуването на гласове. Затова призовавам тази активност, която имаме в проектите за изменение на Закона за избори за национален парламент, да бъде проявена между първо и второ четене именно във връзка с мерките против купуването на гласове. Едно от нещата, около които мисля, че трябва да се обединим, е да спре практиката на изборните кабини или паравани и да се отиде към практиката на изборните гишета. Няма никакво основание да считаме, че ще бъде нарушена тайната на вота, тъй като и в този законопроект, всъщност в действащия Закон за избори на представители на Република България в Европейския парламент е казано, че около кабината сега, както е в закона, няма право никой от присъстващите в избирателната секция - нито застъпник, нито член на комисията, да присъства на по-малко от три метра!
По абсолютно естествен начин това може да се възпроизведе – това ограничение е съществуващо, пак казвам, има го в чл. 95, ал. 7, и когато имаме изборно гише. Абсолютно съм убеден, че няма как, когато човек си попълва листата в изборното гише, някой от три метра да може да преодолее тези елементарни преградки, които ще бъдат пред и отстрани него, за да види начина му на гласуване. Това става само ако този, който е попълнил листата си, желае да демонстрира вота. Тук, колеги, нашата единна воля трябва да бъде, че демонстрираният в изборното помещение вот чрез представяния начин на попълване, трябва автоматично да води до недействителност на избирателната бюлетина, защото това е връзката с купуването на гласовете.
И, второ, когато въведем гишето, ще сме напълно наясно, че формата на връзка между гласа и получаването на пари извън секцията чрез заснемане чрез GSM или фотоапарат, също ще бъде прекратена, ако имаме изборно гише. Няма как това да стане, ако продължаваме да бъдем с кабини или паравани.
С това изчерпвам моите аргументи. С тезите, които заявих, считам, че трите законопроекта – на колегите Бисеров, Мая Манолова и Лъчезар Иванов, следва да бъдат подкрепени, а по съображенията, които изложих – на колегите от ОДС, с оглед на технологията и на това, че само преди две години беше приет законът, не се налага да бъде приеман изцяло нов законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Още веднъж ще обръщам към народните представители, които са в залата: има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези законопроекти? Чувам гласовете ви, че няма, но някой може да каже, че има. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила.
Моля, дайте ми списъка за поименна проверка!
Моля също квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. Предстои гласуване. Давам и звуков сигнал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Започвам поименна проверка:
Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Владимиров Баташов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Диана Атанасова Хитова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Мартинов Задгорски - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгений Спасов Иванов - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - отсъства
Иван Славов Иванов - отсъства
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - отсъства
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марин Йорданов Маринов - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минка Стоянова Русева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Надя Димитрова Иванова - отсъства
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Гочев Проданов - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Григоров - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Петров Кънчев - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нихат Тахир Кабил - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - отсъства
Петър Димитров Попов - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Ненков Гайдарски - тук
Радослав Теодоров Иванов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Симеон Василев Симеонов - отсъства
Сияна Атанасова Фудулова - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Панайотова Маринчева - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Съби Давидов Събев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Кирилов Попов - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Изчисленията, които колегата Любен Корнезов направи току-що, показват резултат: присъстващи 102 народни представители. Както разбирате, уважаеми колеги, нямаме необходимия кворум, за да гласуваме обсъжданите законопроекти.
Освен това искам да ви кажа, че всички, които отсъстват, ще бъдат санкционирани с възнаграждението за един пленарен ден, освен онези, които по уважителни причини – или са в командировка или в болнични.
Заседанието продължава с нашата програма, която предвижда следващите точки от дневния ред.
Можем да се постараем да подложим на гласуване тези законопроекти в началото на следващото заседание идния вторник, но за целта първо трябва да гласуваме процедурно предложение, което да позволи да преминем към гласуване.
Моля колегата Корнезов да продължи с воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук ли е д-р Кумчев? Няма го.
Продължаваме с Наказателния кодекс до 13,00 часа.
Има думата за процедура господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като програмата претърпя неочакван обрат, ние очаквахме гласуване, то не се състоя, а ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи имаме нужда да преценим ситуацията, затова искаме половин час почивка. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на това.
Тридесет минути почивка.
След това ще продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентът продължава своята работа. Както ви съобщих, уважаеми народни представители, парламентът продължава с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносители на законопроекта са народните представители Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова.
Има Доклад на Комисията по здравеопазване.
Господин Йорданов, заповядайте за процедура.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Моля за разрешение от залата за допуск и евентуално участие в обсъждането на второ четене на предлагания законопроект на д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, и госпожа Мирела Атанасова – директор на Дирекция "Правна" към Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да не е съгласен да допуснем споменатите лица в залата? Няма.
Моля квесторите да поканят представителите на Касата и на министерството в залата.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви запозная с:
"ДОКЛАД
на второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-16, внесен от народните представители Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова
Ковачева на 23 януари 2009 г.
Комисията по здравеопазване на свое редовно заседание, проведено на 19.03.2009 г., разгледа горепосочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на:
"Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на закона? Предполагам, че няма, но понякога се правят и такива искания. Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: В § 1 има предложение по чл. 219 на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а не подкрепя предложението по т. 2. Ако позволите, господин председател, да взема отношение по този казус?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата, но моля да докладвате т. 2 така, както е в доклада.
"2. Алинея 3 се отменя."
Комисията не подкрепя т. 2.
След това има предложение на Руденко Йорданов, което е оттеглено по т. 1, а по т. 2 комисията не подкрепя предложението.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на народния представител Руденко Йорданов за т. 2:
"2. В ал. 3 след думата "предлагат" се добавя "храни за кърмачета и деца до 3 годишна възраст."
Комисията не подкрепя предложението по тази точка.
Уважаеми господин председател, комисията не подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
"§ 1. В член 219 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата "медицински изделия" се добавя "на диетични храни за специални медицински цели".
2. В ал. 3 след думата "добавки" се добавя "на диетични храни за специални медицински цели"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Има ли народни представители, включително и д-р Кумчев, желаещи да вземат отношение по § 1?
Доктор Кумчев, заповядайте да дадете обяснение.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Да изкажа своите съображения, ако ми позволите.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз настоявам, нашето предложение с господин Константинов под № 2, ал. 3 да се отмени поради следните съображения. В досега действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина чл. 219, ал. 3 е следната: „Аптеките могат да предлагат хранителни добавки, без да се регистрират по реда на Закона за храните”.
Въпросът е там, че в следващите параграфи, които вчера комисията одобри, ние ще влезем в противоречие. Затова ще ми позволите да прочета и следващия параграф, за да се убедите в правотата ми.
„Министерството на здравеопазването служебно изпраща в Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве по местонахождение на съответната аптека с издадено разрешение по чл. 229, ал. 2, включващо извършване на търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели, копие от разрешението за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 от Закона за храните.”
Поради това моля да поставите на гласуване, когато му дойде времето, разбира се, ал. 3 да бъде по вносител и тя да бъде отменена, за да не влизаме в колизия в следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Тъй като аз се явявам вносител на първоначалния текст за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, свързан със създаване на възможност на аптеките в качеството им на здравни заведения да отпускат, освен всички изредени в чл. 219, ал. 1 на упоменатия закон продукти, и определени детски храни, както първоначално го бяхме записали, по списък, утвърден от министъра на здравеопазването.
По време на дискусията в комисията, която беше достатъчно бурна, но и плодотворна, постепенно стигнахме – и аз като вносител, и останалите колеги – до извода, че това широко понятие „детски храни” е прекалено широко, за да бъде преглътнато от този закон и от нас като законодатели. Може би ще създадем повече трудности в дейността и контрола на аптеките.
По тази причина аз си позволих да внеса една корекция между първо и второ четене и да стесня понятието - от „детски храни” да минем на понятието „храни за кърмачета и деца до 3-годишна възраст”.
Допълнително дискусията, проведена и с участие на компетентни експерти, ми доказа, че в понятийната система вкарването на понятие „храни за кърмачета и деца до 3-годишна възраст” също би довело до проблеми, чието разрешаване няма да може да бъде постигнато само с наредба, подзаконов нормативен акт и съответен контрол.
Бидейки убеден и еволюирайки моето съзнание в посока на все повече и повече стесняване на понятийната система, постепенно стигнахме до идеята, че понятието, така както е записано и прието от комисията - че аптеките могат да търгуват с диетични храни за специални медицински цели, покрива съществуващата практика сега в аптеките да отпускат хуманизирани млека, които се използват за хранене и дохранване на кърмачета, и преходни храни. Тъй като това допускане е просто по презумпция – възможно е, но може и да не е възможно, компетентният орган, който би направил съответната наредба по изпълнение на този текст на закона, е Агенцията по лекарствата. Нейният директор е тук.
Аз Ви моля, господин председател, нека да бъде чуто неговото становище. Дали би имало правни пречки при този текст на закона – чл. 219, ал. 1, с добавката „диетични храни за специални медицински цели”? Това дава ли достатъчно правно основание в наредбата да фигурират хуманизираните млека и преходните храни като възможност аптеките да продължат да ги отпускат – една практика, която съществува от години?
Аз разсъждавам и политически – все пак са храни, чието отпускане е и в компетенциите на аптекарите, защото това е твърде специфично хранене на кърмачетата. Това са храни с различен състав, особено пък храните за специални медицински цели, когато те се отпускат за лица с определени заболявания в обмяната на веществата – липса на определени ензими, за разграждане на определени вещества.
Молбата ми е да чуем д-р Христов и ако той потвърди онова, което е изнесено в комисията, че наредбата, издадена на базата на този текст, няма да наруши сегашния режим, по който аптеките отпускат хуманизирани млека и преходни храни, то аз съм готов да оттегля текстовете във вида, в който комисията не ги е приела, и да приемем текста, на който се е спряла комисията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Йорданов, значи Вашето мнение зависи от мнението на господин Христов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Позволявате ли тази процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не. (Весело оживление.)
Всеки народен представител може да изгражда вътрешното си убеждение на базата на чути аргументи, разбира се, и на своето виждане.
Господин Йорданов, Вашето мнение е това, което предлага д р Кумчев – да отпадне ал. 3, защото виждам, че Вие сте направили предложение за ал. 3.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Аз ще оттегля и двете предложения, но да чуем д-р Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид и двете – зависи. Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 1?
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Целта на този законопроект преди всичко беше да се даде възможност в аптеките да се продават диетични храни с медицинска цел. Това са храни, които Касата реимбурсира и ако ги няма в аптеките, просто българските граждани не могат да ги получат.
Господин председател, в същото време вторият важен проект, за който настояваха и Икономическото министерство, и Министерството на здравеопазването, свързан с европейската синхронизация, е наистина да има подходящ контрол на тези квалифицирани като храни – те са такива, макар и хранителни добавки, които по-рано съществуваха. Нещо, което в закона след това се прави.
В тази връзка мисля, че колегата Руденко Йорданов правилно поставя въпроса, след като вече въвеждаме контрол. Нещо, за което преди време се даваше възможност - да се продават хранителни добавки, без да се регистрират по Закона за храните, и нещо, което съществува като практика. Аз мисля, че той търси да обогати и да даде възможност на аптеките като здравни заведения, в които се насочват и майки, и близки на деца, които имат нужда от тези неща - да могат да се продават свободно там.
Въпросът, който той задава и който беше дискутиран в комисията: дали понятието, така както остава, без „храни за деца от 1 до 3 години”, ще позволи на министъра наистина да ги включи, защото това става по разпис на министъра на здравеопазването? Неслучайно искам да стане ясно, че не става въпрос аптеките да се снабдяват от хранителните магазини на едро и да ги вкарват. Това става само със списък на министъра на здравеопазването. Вече се даде възможност с втория член да се контролират и от Агенцията по храните – нещо, което е европейско законодателство.
Разбира се, ако се прецени, че така разписаният текст дава право на министъра да ги включи, защото част от тези храни, както каза и Руденко Йорданов, са по лекарско предписание - все пак са и за някакво лечение или за компенсиране на известен недостиг. Лично моето становище е, че министърът има право да го направи. Разбира се, Руденко Йорданов като пунктуален човек търси една сигурност, което му прави чест.
Затова няма никакъв конфликт. Може би наистина Министерството на здравеопазването трябва да каже своето виждане по този въпрос. Ако се прецени, че е по-добре да бъде записано в закона, в това няма нищо лошо, след като вече категорично в следващия параграф се прави една служебна регистрация, която няма да бърка в джоба на господа аптекарите, а ще дава възможност вече на Агенцията по храните да ги контролира.
Без да има нито драма, нито друго нещо, вървим наистина към решението на един въпрос, което все пак трябва да го дадем на българските граждани. В това отношение мисля, че и аз поддържам Руденко Йорданов. Мисля, че никой от комисията няма против. Въпросът е да има тази сигурност. Благодаря ви за вниманието.
Затова не е лошо да изслушаме представителите на Министерството на здравеопазването, които тук все пак от тази висока трибуна да дадат своето становище. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Господин Христов, Вие чухте всъщност спорните моменти.
Заповядайте, имате думата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние смятаме, че зад термина „диетични храни за специални медицински цели”, по смисъла на наредбата и на регламента, третиращ храните и добавките към храненето, основно се включват групата млека, които са предназначени за лечение на няколко заболявания като, ще ме простите за една подробност, глутено ентеропатия, атипичен дерматит, фенил кетонурия. Това са три заболявания, които се лекуват чрез правилен хранителен режим, благодарение на тези млека за специални медицински цели. Това са трите продукта, които Националната здравноосигурителна каса реимбурсира срещу издаване на рецепта – такава, каквато е унифицираната рецепта на Здравната каса, поради което е необходимо това нещо да се продава в аптеките.
По отношение на въпроса на народния представител д-р Руденко Йорданов ние смятаме, че няма проблем, покривайки изискванията на този термин, в аптеката да се продават и другите шест известни вида млека, които могат да се ползват в рамките на кърмаческата възраст в случаи, когато детето има нужда от дохранване по време на кърмене и в случаите, в които майката няма достатъчно кърма. Такова е нашето становище.
Надявам се, че Ви успокоихме, д-р Йорданов.
Няма да има пречка да се продават и другите видове млека. Всички те съдържат всички познати витамини, микроелементи в различни дози и концентрации. В практиката има някои млека, които са регистрирани и като хранителни добавки и към момента и може да ги има вътре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие успокоихте д-р Йорданов, но мен не ме успокоихте. Каква е разликата тогава? Защо трябва да приемаме изменения в чл. 219, след като е едно и също? Аз поне така го разбрах. Сега го имаме чл. 219, нали така?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Някои от тях са само хранителни добавки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, това практически става – сега добавяме и млеката.
А Вашето мнение за отпадане на ал. 3 – това, което д-р Кумчев е предложил и тук го обоснова? Говорим за сега действащата ал. 3 на чл. 219: аптеките могат да предлагат хранителни добавки, без да се реализират по реда на Закона за храните... Това е ал. 3.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нашето становище е, че това трябва да се приеме, така както се предлага от народния представител д-р Кумчев.
В следващия текст ние предлагаме служебна регистрация, тоест ал. 3 трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Моля това ясно да се отбележи, особено при гласуванията, за да не допуснем грешки.
Думата има д-р Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Удовлетворен съм от това, което д-р Христов сподели като възможност за създаване на подзаконов нормативен акт, в който понятието „диетични храни за специални медицински цели” да е достатъчно в текста на чл. 219, ал. 3, та в наредбата да бъде разрешена продажбата или отпускането в аптеките на хуманизираните млека и преходните храни.
Този въпрос го зададох, Вие сам разбирате, господин председател, за да се запази възможността чрез механизмите на парламентарния контрол, ако това не се случи, в което не вярвам, разбира се, но ще има и друг парламент, ще има и други колеги, с механизмите на парламентарния контрол на базата на тази стенограма онова, което е обявено като възможност - да стане реалност, ако не стане реалност да имаме възможност пък ние като народни представители да оказваме съответния натиск върху изпълнителната власт.
Забравих да добавя най-важното: оттеглям текстовете по § 1, по ал. 1 и ал. 3 на закона, което е т. 1 и т. 2 на предложенията.
Присъединявам се и подкрепям текста на комисията. Подкрепям също така идеята да отпадне ал. 3, защото наистина, ако той остане, той обезсмисля следващи текстове от закона. Влиза в явно противоречие. Не може да има два режима за едно и също нещо, които да си противоречат. Единият трябва да отпадне, а той е записан в § 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, да сме наясно! Нека да разбера дали правилно съм Ви разбрал – д-р Кумчев и д-р Константинов предлагат ал. 3 на сега действащия текст да отпадне. Комисията дава допълнителна редакция на ал. 3, следователно от предложението на комисията т. 2 трябва да отпадне. Така ли е? (Реплики.)
Доктор Кумчев, моля да се изкажете от микрофона.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Моля за извинение, господин председател.
Моля за извинение, уважаеми колеги. Комисията всъщност гласува против моето предложение, но по-късно в следващите параграфи, както и сами вие ще се убедите, тъй като ще ги цитирам, те влизат в противоречие, поради което настояваме ал. 3 от сега действащия чл. 219 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което предлага комисията да стане § 1 и т. 1 само да се приеме. Нали така? Вижте болтвания текст. От онова, което комисията предлага, само т. 1 да се приеме.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя предложенията по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, за което аз вече говорих. Затова моля при гласуването да се каже, че в зала отново настояваме да се подкрепи нашето предложение с господин Константинов, а именно ал. 3 да се отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С което и т. 2 на § 1, така както ни се предлага от комисията, да не се приема. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по § 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение на Кумчев и Константинов да се създаде § 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 2 със следната редакция:
„§ 2. Създава се чл. 229а:
„Чл. 229а. (1) Министерството на здравеопазването служебно изпраща в Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве по местонахождение на съответната аптека с издадено разрешение по чл. 229, ал. 2, включващо извършване на търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели, копие от разрешението за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 от Закона за храните.
(2) Аптеките, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели подлежат на контрол по реда на Закона за храните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 2.
Имате думата, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям текста, обаче искам да поставя един въпрос на разискване. На пръв поглед има колизия между отпадането на ал. 3 и заменянето с новия текст. Но ако няма текст, който все пак да казва, че могат да извършват тези неща, без да се регистрират по Закона за храните, служебната регистрация, която предлагат колегите и което комисията възприе, аз не съм убеден, че няма да влезе в колизия със Закона за храните, който налага определен начин за регистрация, включително подаване на документи. Защото фактически там е казано за всички обекти, които продават храни, как правят своята регистрация. Затова аз разговарях с д-р Христов. Разбира се, обръщам се и към Руденко Йорданов, и към доц. Кумчев – да направим така, че да няма колизия и утре да кажат: „Извинявайте, няма изричен текст, че вие не се регистрирате по Закона за храните, а продавате храни. Тази служебна регистрация все пак я имате, но трябва да подадете документи по Закона за храните и да се регистрирате”.
Ако ал. 3 пишем, че там не се регистрират по Закона за храните, а се извършва служебната регистрация, тогава става ясно, че те вече не подлежат на другия закон. Пак ви казвам, за съжаление има няколко български закона, два от които третират една и съща материя и я третират коренно противоположно. Това е единственото ми опасение, иначе твърдо съм зад текстовете. Аз съм ги гласувал и тук ще ги гласувам, но въпросът беше дали изричен текст да казва, че няма регистрация по Закона за храните и вече да дава всички основания да се каже: „Аз не съм длъжен да се регистрирам изцяло по вашия закон!”. Трябва ясно да се препрати, че, да, той няма нужда от тази регистрация. Регистрацията се извършва служебно и фактически не подлежи на Закона за храните за всички режими на регистрация.
Аз мисля, че сега, д р Йорданов, разбрахте къде са моите опасения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой осъществява контрола по Закона за храните? Не е ли Министерството на земеделието и храните, или Министерството на икономиката и енергетиката?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, от място): Става с различни контролни органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да видим как от Министерството на икономиката и енергетиката ще влязат в аптеката и какво ще разберат?
Доктор Кумчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Аз искам само да отбележа. Доцент Китов беше свидетел, че експертите от Министерството на икономиката и енергетиката на няколко пъти вчера в заседанието на комисията взеха отношение точно по тези текстове и категорично се присъединиха към това, което комисията прие, така че считам, доц. Китов, че няма никаква опасност за аптеките в бъдеще.
Колкото до контрола, ние считаме, и лично аз съм убеден, че е необходим контрол, защото все пак системата продава диетични храни със специални медицински цели. Вчера говорихме много време за това, така че нека да има контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Никой не е против контрола, но дали реално може да се осъществи? Поне така го разбрах д-р Китов.
Имате думата, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми доц. Кумчев, не съм станал ясен. Аз съм съгласен с това, което казвате. Министерството на икономиката и енергетиката твърдеше, че трябва да има контрол според европейските стандарти. За това две мнения няма.
Въпросът е: дали не е по-добре да се пише в т. 2, която искате да отпадне, че аптеките могат да продават хранителни добавки и диетични храни за медицински цели, като подлежат на служебна регистрация по Закона за храните? Иначе органите по храните - те се различават, Вие съвсем правилно, господин председател, хванахте тази разлика, има двоен контрол - казват: „След като няма текст, който да не ви задължава, когато продавате храни, да се регистрирате по нашия закон, подавайте документи.” Вие също искахте да спестим, затова приехме „служебно”.
Ето това е моето опасение, иначе аз съм съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Христов, елате, ако обичате, да кажете Вашето мнение, вие сте специалистите. Дали този текст върши работа, или ще ни създаде повече проблеми?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние считаме, че няма да има проблем по отношение на опасенията, които изрази народният представител доц. Борислав Китов.
Ако позволите да обясня. Процедурата е следната. Имаме юридическо лице, което е регистрирано като такова. То желае да осъществява дейност като аптека, минава през процедурата - през Висшия съвет по фармация. Министерството издава разрешението за аптека. В предмета на дейност е разрешено да продава хранителни добавки и диетични храни за специални медицински цели в рамките на лиценза за аптека, тоест по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Тъй като обаче тези две допълнителни групи продукти имат характеристики на продукти и по Закона за храните, а там има отделен ред, който е изначален, тръгвайки се от помещение, със следващия текст предлагаме издаденото разрешение за аптека служебно да бъде вписано с атрибутите за аптека в регистъра на обектите, осъществяващи дейност по контрола на храните. Тоест няма да има повторна процедура по регистрация като хранителен обект, тръгвайки от актуално съдебно състояние, нови санитарни разрешителни от РИОКОЗ, тъй като този РИОКОЗ е контролният орган по храните, той е издал и санитарното разрешително за аптека, а в предмета на аптеката е ясно, че ще може да прави вече и това. Поради което ние считаме, че няма да има никакъв проблем, нито ще има административна репресия върху тези юридически субекти за повторни регистрации, повторни промени на обектите, повторни плащания на такси и каквото и да било. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение на народните представители Тодор Кумчев, Радослав Гайдарски, Симеон Василев и Емил Константинов – да се създаде § 3:
„§ 3. В § 18 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 3 се изменя така:
„(3) В двумесечен срок след влизане в сила на списъка по ал. 1, изпълнителите на медицинска помощ предписват и НЗОК заплаща лекарствените продукти съгласно лекарствения списък на НЗОК, приет с Решение № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, точки 2, 4, 6 и 7 от Закона за здравното осигуряване.”
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Доцент Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, колеги! Този текст е необходим за българските граждани, за да не настъпи хаос в лекарственото снабдяване в страната. Наистина след влизането на новия позитивен списък, господин председател, трябва да се променят рецептурните форми, трябва да се променят договорите, трябва да се промени целият софтуер на Касата. Безспорно налага се един гратисен период, в който на базата на това решение, което е разписано от вносителите, да не се прекъсва снабдяването с лекарства на българските граждани. Дали е могло да бъде малко по-рано или по-късно, аз не бих могъл да кажа, но така или иначе в интерес на българските граждани е да има един гратисен период, за да не се наруши снабдяването с лекарства. Това е едно решение, към момента едва ли би могло да се намери по-добро. Така че аз също считам, че в интерес на българските граждани този текст трябва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А Касата ще може ли да се вмести в двумесечния срок?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е съгласувано с Националната здравноосигурителна каса. Те са започнали да работят и считат, че този срок ще им е достатъчен. Даже това е тяхно предложение, а в крайна сметка те са хората, които би трябвало да свършат тази работа. Предполагам, че са си направили сметката, даже малко са се и преосигурили, но по-добре е така, отколкото да се получи и пет дена разминаване. Така че мисля, че ще се справят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз се чувствам задължен да подкрепя това предложение и да изтъкна мотиви освен тези, които съвсем коректно изтъкна колегата Китов.
Господин председателю и госпожи и господа народни представители, ние положихме много усилия да създадем режим, при който ценообразуването на лекарствата, заплащани с публични средства, да бъде реферирано, тоест съобразено с най-ниските цени на същите лекарства в осем страни от Европейския съюз. Естествено това ще доведе до определено напрежение, фирмите и търговците, които досега са продавали на определени пределни цени, съобразявайки се със закона, трябва да регистрират лекарствата на цени, които новите текстове на закона повеляват. Съществува една възможност с различни малки трикове, които са разбираеми в една пазарна икономика, да се отлага влизането в сила на новия позитивен лекарствен списък. Но така или иначе, колкото и да отлагахме, ние стигнахме до предела на възможностите и казахме: до края на март позитивният списък трябва да приключи набирането и узаконяването на лекарствените продукти, които ще бъдат заплащани с публични средства! Но всеизвестно е, че е необходимо технологично време, в което Касата да настрои своите механизми за сключване на договори, за фиксиране на цените, за кодирането им в софтуерните продукти. И това трябва да бъде свършено с договори с 5 хил. общопрактикуващи лекари, над 5 хил. аптеки и 9 хил. специалисти. Това технологично време ние го приемахме по подразбиране, то щеше да бъде използвано от Касата, дори и да го нямаше този текст в закона. Но имайки предвид възможността на заинтересовани търговци или групи лица, които биха имали интерес да не е законово фиксиран срокът, в който Касата няма да позволи два режима, тоест да действа старият режим на отпускане и ценообразуване докато се кодира и влезе в сила новият, тази двойственост би била много опасна и би създала прецедент, даващ възможност на заинтересованите да атакуват целия текст, цялата процедура и това да доведе до недоразумения, които ще имат и финансови последици за българските граждани и пациенти, желанието ни беше това да бъде законово фиксирано. Два месеца Касата да работи по стария режим, подготвяйки новия, но изтекат ли двата месеца, новият влиза в сила. Няма да има преходен период, в който да действат два режима, тоест да се създават предпоставки за напрежение и използване на това напрежение и тази двойственост от заинтересованите да съборят цялата система. Това е смисълът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 3? Няма.
Доктор Кумчев, моля, докладвайте следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя предложението за наименование.
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 4. Лицата, получили до влизане в сила на този закон разрешение по чл. 229, ал. 2, включващо извършване на търговия с хранителни добавки, могат да извършват и търговия на дребно с диетични храни за специални медицински цели."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Аз разбирам, че за хранителни добавки има разрешение, а сега по силата на самия закон вкарваме вътре и храни за специални медицински цели, независимо че няма разрешение, така ли е?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя текста на § 5 по принцип и предлага следната редакция:
"§ 5. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на здравеопазването служебно изпраща в съответната РИОКОЗ по местонахождение на аптеките за вписване в регистъра по чл. 14, ал. 1 от Закона за храните копие от разрешенията по чл. 229, ал. 2, издадени до влизане в сила на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата уважаеми народни представители.
Доктор Тодорова, заповядайте.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не само че нямам нищо против текстовете, а благодаря за тях. Защото ако не се осигури този преходен срок, на 1 април системата ще бъде блокирана. Наредбата, която излезе днес за тримесечната рецепта, разписва срок на старата рецепта до 30 дни. Така че нещата са предвидени много отдавна, още преди Нова година, когато лекарственият списък трябваше да е в сила от 1 февруари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не разбрах за рецептите, д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: От 1 април влиза в сила нова рецепта, в която лекарствата вече ще могат да се изписват в количества за три месеца. Това ще улесни достъпа на пациента, той няма да ходи всеки месец да му се предписват лекарства, те ще бъдат изписвани за три месеца, но в аптеката той ще може да си ги получава ежемесечно. Това е обвързано с Наредбата за диспансеризацията, която също разписва алгоритъм на три месеца да се следи състоянието на пациента. Така че нормативната база е обмислена много отдавна, още преди удължаване на срока за последния позитивен списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие ли разпоредихте аптеките да дават лекарства само срещу рецепта?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Нямам чак такива правомощия в държавата. Лекарствата, които се дават по линията на осигуряването, задължително се дават с рецепта и то на бланка, утвърдена от Министерството на здравеопазването и Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Георгиева.
Доктор Кумчев, моля да докладвате § 6.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов да се създаде § 6:
„§ 6. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. ....) в чл. 12 се създава ал. 9:
„(9) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве вписват служебно аптеките по чл. 229а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в регистъра по чл. 14, ал. 1.”
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има направено предложение от народните представители Тодор Кумчев, Радослав Гайдарски, Симеон Василев и Емил Константинов да се създаде § 7:
„§ 7. Законът влиза в сила от 30 март 2009 г.”
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, един въпрос, ако ми разрешите? Доктор Тодорова каза „1 април”, нали така?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: От 1 април за новите бланки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Законът влиза в сила от 30 март”, а не е написано 31-и. Защо примерно от 31 март не влиза в сила?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Така го записахме, ако може да го минем до края на следващата седмица и той да бъде публикуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Господин председател, смисълът на този текст наистина е да бъде един ден по-рано от крайния срок, в който започва да действа позитивният списък. Разбира се, аз се обръщам към Вас, за да апелирам да се направи възможно наистина законът да влезе в действие преди 30 март. Защото, ако влезе след 31 март е един прецедент. Вие знаете, че със задна дата обикновено един или два текста би следвало да падат, а не – целия закон.
Затова моята молба към Вас е: дали е 30 или 31 март, това няма никакво значение, но въпросът все пак е да успее да излезе преди това, за да не направим един прецедент – цял закон със задна дата, за което Вие като юрист, разбира се, много по-добре от мен знаете, че не е най-доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не не е най-доброто, но въобще е недопустимо. За съжаление, някои го правят.
Ще трябва с общи усилия.
Във вторник има извънредно заседание, но вече има определен дневен ред – за избирателните закони. За съжаление, не можахме да гласуваме избирателните закони за евроизборите.
Ще се опитаме да решим въпроса. Текстовете са няколко и мисля, че не будят някакви проблеми. Напомнете ми и ще го направим.
Уважаеми народни представители, все пак някой от вас да желае да вземе думата? Няма желаещи.
С това дискусията на второ четене приключи.
Сега ми е трудно да кажа точно деня, когато ще гласуваме, но това ще трябва да направим във вторник или сряда най-късно.
До 14,00 ч. остават още около 7-8 минути. Предлагам да приключим дотук.
Следващото пленарно заседание, както ви е известно, е извънредно и ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,51 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Татяна Калканова